НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
151
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Днешните маги и учени, заети с великите проблеми за доброто и злото, за капитала и труда, за духа и материята, за
политика
и право, не мислят вече за слънцето.
В настоящата статия се цели да се изнесат само ония общи положения от влиянието на светлината върху организмите, които важат, разбира се и за човека. И днес има певци и поети, както някога; и днес има жреци и свещенослужители, както някога; и днес има учени и маги, както някога. Но днес певците и поетите не пеят вече песни на слънцето, от което те черпят жизнените си енергии. Те възпяват жените, парите и скръбта, а забравиха слънцето, светлината и радостта. Жреците и свещенослужителите под каменните сгради на храмовете за много неща проповядват, но за слънцето и неговата светлина никой нищо не казва.
Днешните маги и учени, заети с великите проблеми за доброто и злото, за капитала и труда, за духа и материята, за
политика
и право, не мислят вече за слънцето.
Потънали в мрачните си кабинети, те рядко виждат дори слънце и светлина. Днес вече малцина жадуват за тях. Някога некултурните тълпи всяка заран са излизали да посрещат великото светило с песни. Днес само слънчогледът през летни дни посреща слънцето и го изпраща вечер и само птичките от ранна утрин до залез му пеят песнохваления. Д. Г.
към текста >>
2.
ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ - Cis moll
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
в областта на философията се забелязва един хаос, който цари не само във философските системи, но и в целокупния духовен живот, изразен в моралния упадък на религия, изкуство, социология, икономика,
политика
.
ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН От ІІ-та половина на 19 ст.
в областта на философията се забелязва един хаос, който цари не само във философските системи, но и в целокупния духовен живот, изразен в моралния упадък на религия, изкуство, социология, икономика,
политика
.
Къде се корени тоя хаос и декаданс? Това е въпросът, който трябва да залегне в главите на днешните мислители, духовници, писатели, социолози и политици. От всички се чувствува, че трябва нещо ново да се внесе във философия, наука, религия, изкуство. Нови методи, нова насока е нужна по пътя на човешкото развитие. Такива новатори се явяват вече във всички области.
към текста >>
3.
Проблеми на новото време – Вел. Вл.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Тия философи днес държат всички амвони на живота: и в наука, и в
политика
, и в религия и са внесли такива вярвания, които са отровили живота.
Какъв смисъл има такова едно разбиране с неговите крайни, но безосновни заключения? Друго едно лъжливо разбиране на живота е, че той е бил борба и следователно хората трябвало да водят войни, трябвало да се избиват. Дали трябва - това ни показват ония ужасни образи на войната: не ще ги поменаваме, че всеки ги познава. Но и днес из улиците ще срещнеш призраци - не безплътни, а с недъгава, изпосталяла плът, закърпена тук-там, или набавена с дърво – инвалидите! И те са живи свидетели за заблудите на площадните философи.
Тия философи днес държат всички амвони на живота: и в наука, и в
политика
, и в религия и са внесли такива вярвания, които са отровили живота.
Това не са ония велики Синове на Истината, които са дали на хората истинско, здраво учение. Това не са човеците, които са разбирали дълбокия смисъл на живота. Друго едно площадно разбиране на живота, подхранвано в обикновените религиозни среди е, че човек идва на земята, живее известно време, па си замине за онзи свят: - или в ада, или в рая. Лесно разрешаване на великата задача на живота. А тази задача не се разрешава за 1, за 103, за 1000, па дори и за няколко милиона години.
към текста >>
4.
Живият огън – Г.
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
– Не е ли
политиката
днес едно от най-разпространените занятия?
Ние няма да се спираме на другите Шпенглерови доказателства – особено на интересните съответствия, които той изтъква между упадъчния период на античния свят и нашето време, както е, например, паралелизма между историческата роля на Александър Велики и Наполеон, на Аристотел и Кант, на някогашните циркове и турнири и днешните гимнастика и спорт и т.н. Но едно можем да констатираме, че и без да знаем за съществуването на Шпенглер и без да разполагаме с неговия сложен философски апарат, наблюдавайки днешната действителност, по един елементарен път можем да стигнем до същите заключения. И наистина, кой би могъл да каже, че днес имаме вдъхновени творци в същинския смисъл на тази дума? Има ли днес идеали, които недвусмислено въодушевяват всички? Отиват ли днес въжделенията на младежи, имащи възможност да добият висше образование, по-далеч от интересите на един адвокат, техник, агроном, висш чиновник – професии, характеризиращи упадъчния цивилизационен период на културата?
– Не е ли
политиката
днес едно от най-разпространените занятия?
– според Шпенглер също упадъчен признак. А кой може да отрече, че голяма част от новите поколения е издребняла и че посредствеността и грубият егоизъм заемат все по-широки размери във всички области на живота? И цял ред други признаци, които ние тук нямаме възможност да изброим, свидетелствуващи за един не частичен и скоропреходен, а общ и органически културен упадък, озадачаващ всички искрено и дълбоко мислещи. * Между новите научни, философски и религиозни проблеми, изтъкнати в миналата статия, които констатираме да възникват вече в нормалния наглед европейски живот и идеята за упадъка на запада, която не е още за всички тъй убедителна и очевидна – безспорно има дълбока връзка. Нека се опитаме да я разгледаме макар и бегло.
към текста >>
5.
Основите на духовната музика - Ами-Саж
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Завоевателната
политика
на народите, особено на западноевропейските, „цивилизованите народи", начерта граници, които ще бъдат причина за нови размирици и нови войни.
Това твърдение за едни се вижда прибързано, тъй като всекидневната практика ни показва друго, именно, че увеселителните заведения, кафенетата, и нощните локали се пълнят изключително от млади хора. Това е така, но ние знаем, че показалец за нравствената висота служат ония, които са по върховете на обществото и знаем, че колкото и малко, незначително да е числото на издигнатите, те са винаги като кваса в тестото, кой го превръща цялото в хляб. От личния пример на тия, призваните, които най-често не са окичени със звънливи имена, ще се срутят веригите на лошия навик и ще паднат извратените разбирания, които създават духовното робство. Същото това, можем да проследим и в живота на народите. Ако вземем пред себе си картата на света ще видим, че границите, които отделят един народ от друг, са писмо за големия световен егоизъм.
Завоевателната
политика
на народите, особено на западноевропейските, „цивилизованите народи", начерта граници, които ще бъдат причина за нови размирици и нови войни.
При съществуващата разпоредба за интереса на държавите, има много племена, лишени от възможността да живеят самостоятелен културен живот и да говорят своя език. Техните сили, тяхната духовна мощ, се иждивява в това, да се отбиват всички отровни стрели, целящи тяхното унищожение. Като се има пред вид и съвременния уровен на расово и национално съзнание, подобно отнасяне на силните фактори спрямо подчинените е не само неправда, а едно бавно, маскирано и жестоко насилие. Но както в личния, така и в обществения живот има вече нови насоки. След като се раздрусаха толкова империи в света, след като се свалиха толкова корони и се замениха с нещо друго, (по-добро или по-лошо), тия онеправданите, измъчените от близкия опит, сформират вече нови форми, нови методи за чакащата ги свобода, Това ще бъде една крачка напред в обществения живот, далече по-смислена, по-нравствена, отколкото начина, по който се управляваха досега държавите на личния режим.
към текста >>
6.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
ИЗТОК И ЗАПАД [1] СЪВРЕМЕННИ КУЛТУРНИ ДВИЖЕНИЯ ЗА СБЛИЖЕНИЕТО ИМ Изток и запад и техните взаимни отношения могат да се разгледат от разни страни и да бъдат предмет на разни науки и дисциплини - география, история, етнография,
политика
и др.
ИЗТОК И ЗАПАД [1] СЪВРЕМЕННИ КУЛТУРНИ ДВИЖЕНИЯ ЗА СБЛИЖЕНИЕТО ИМ Изток и запад и техните взаимни отношения могат да се разгледат от разни страни и да бъдат предмет на разни науки и дисциплини - география, история, етнография,
политика
и др.
- В географски смисъл, под „запад" обикновено разбираме земите на запад от днешна Полша, Австрия, Унгария, Чехословашко, Югославия и Гърция. Център на запада са, както е знайно, Гармания, Франция отчасти Италия и прилежащите около тях малки държави - Швейцария, Белгия, Холандия и др. - Не трябва да забравяме и Англия, която, ако и да лежи малко по на страна, дава тон на целия запад. Според това обикновено деление, към изтока спадат: азиатска Турция, Персия, обширна Русия, Индия, Китай и Япония. - Подобно на Англия, само че в обратна посока, Япония заема крайния предел на изтока.
към текста >>
В
политиката
също се употребяват понятията .изток и .запад", „източния въпрос" „жълтата опасност от изтока" и т.н.
- Подобно на Англия, само че в обратна посока, Япония заема крайния предел на изтока. Даже в ново време, както е известно, японците, тъй като в културно отношение бързо се издигат, са наречени „англичаните на далечния изток". Историческото понятие за изтока и запада съвпада до голяма степен с географското, но не и изцяло. Това се дължи на подвижността на народите, които са прямия обект на историята (особено ония от тях, които са били подлагани на по-дълги преселения). - Към източните народи, исторически причисляват и египтяни, финикийци, араби и евреи, които географически не заемат точно източно положение.
В
политиката
също се употребяват понятията .изток и .запад", „източния въпрос" „жълтата опасност от изтока" и т.н.
Ние също говорим за източно и западно изкуство, всяко от които имало свои характерни особености. Говорим за Християнски запад и езически изток. - Запада в нашето въображение си го представляваме обикновено като страна на техниката, дисциплината и практицизма в живота, а изтока - като страна на приказките, легендите и слънцето... Изтокът и западът могат да се противополагат един на друг въз основа на различни начала. - В това противоположение, ние българите, заемаме особено место. Ние се числим към запада, но не сме далеч и от изтока.
към текста >>
В какво се изразяват завоевателните стремежи на изтока върху запада, знаят ония, които следят общата и по-специално колониалната западноевропейска
политика
.
И днес някои смятат, че противополагането запада на изтока е неправилно, тъй като той и по размери и по минало е несравнено по-малък. Но от друга страна западът до неотдавна беше в своята стихия и за известно време затъмни и дори като че ли оспори величието на изтока. И това най-вече дава право на днешното противополагане запада на изтока... Взаимното влияние между изтока и запада, доколкото го е имало, е различно. Влиянието на запада върху изтока е било предимно политическо, а на изтока върху запада, според нас, предимно духовно. В наше време това става все по-ясно.
В какво се изразяват завоевателните стремежи на изтока върху запада, знаят ония, които следят общата и по-специално колониалната западноевропейска
политика
.
Духовното влияние на изтока върху запада е било по-слабо или по добре, не тъй очебийно. А изтокът е влиял и върху изкуството и върху литературата и философията на запада. - Ориенталски и изобщо източни мотиви се срещат ярко очертани в произведенията на много от големите западни музиканти... В литературата, като започнете от любимите на много автори чисто библейски сюжети, минете през „Тъй рече Заратустра" на Ницше (книга може би толкова литературна колкото и философска) и свършите с обикновените малки лирически ориенталски подражания. Във философията, като започнете с Шопенхауеровите проучвания на будизма, минете през учението за „абсолютния дух" на Хегел и свършите в наше време с немския философ-естет Кайзерлинг, който е един от големите сторонници на общото сближение на изтока със запада. Ние, разбира се нямаме намерение да излагаме подробно пътищата, по които изтокът е влиял върху запада.
към текста >>
7.
Живите барометри – Добран
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Може спокойно да се каже: теорията за одушевеността ще определя естество-научното изследване на 20 век; тя ще създаде нова картина за света; от нея ще зависят духовните борби и културните състояния, както материализмът определя философията, изкуството и
политиката
на 19 век.
Ясно е, как става възвръщане към Ламарковото схващане за влиянието на психичното върху телесните процеси. Още Ламарк казваше, че често индивидът преживява чувства, които сам не забелязва, значи те могат да бъдат подсъзнателни, но при все това те влияят върху организма. Това, което Ламарк приписваше на по-висшите животни, днес неоламаркизмът (психоламаркизмът) разпростира както върху нисшите животни, така и върху растенията. Разбира се, обяснимо е, защо Ламарк тогаз (в 1809 година) приписваше роля на вътрешния, психичния фактор главно у висшите животни: сравнителната анатомия, хистологията и физиологията бяха по-слабо разработени. Новото направление, в което се насочва биологията, благодарение на новите факти, се рисува от Раул Франсе със следните думи[12]: „Многообещаващото бъдеще на ламаркизма е вече доста ясно.
Може спокойно да се каже: теорията за одушевеността ще определя естество-научното изследване на 20 век; тя ще създаде нова картина за света; от нея ще зависят духовните борби и културните състояния, както материализмът определя философията, изкуството и
политиката
на 19 век.
Ние отиваме към съживяване на идеята за одухотвореността на всичко (панпсихизъм)". Чрез установяване, че главният фактор на еволюцията е психичен, вътрешен, ще се дойде до новото разбиране на живота. То ще роди един подем на духа. Това е онази духовна вълна, която прониква в биологията. Но тя ще се отрази и върху другите науки.
към текста >>
8.
Молитвата на най-чистия човек по сърце
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Богатите хора се уповават само на своите ренти или доходи, нищо не работят, а само бистрят
политиката
, обществения живот.
Трябва да се повдигна, трябва да бъда като Тебе. Грешник съм; деди, прадеди и аз човеци не станахме; ям, пия, но съм станал като свиня; прости ми, че не мога да използувам благата които Си ми дал". И какво казва Христос? Този човек, който съзнава грешките си, има един възвишен идеал, един ден той ще надмине фарисея. Как може да бъде това?
Богатите хора се уповават само на своите ренти или доходи, нищо не работят, а само бистрят
политиката
, обществения живот.
Други, които стават сутрин рано, работят по 10 часа на ден, имат несполука след несполука в живота, но постоянствуват и след години придобиват знания и стават видни хора. И така, в типовете на фарисея и митаря Христос е дал два противоположни полюса. Следователно, трябва да се вземе доброто от единия и от другия и да се създаде новият тип, третият тип на християнина, на Новия човек. Защото истината не е нито в единия полюс, нито в другия, а в средата: и трябва да се вземат добрите черти на фарисея, неговият отличен ум, схващането и порядъка, а от митаря, неговото милосърдие, дълбока религиозност, вътрешно съзнание да познава грешките си и стремежа му да изправи живота си. Чрез притчата за фарисея и митаря Христос пита: „Кой е най-правият начин, по който можем да принесем молитвата си пред Бога"?
към текста >>
9.
НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Палецът представлява Божествения принцип, който трябва да се употреби за благото на всички хора, на цялото човечество; показалецът - за религията и личния живот; средният пръст влага правото и
политиката
в полза на човечеството, разбира лошавината на живота и създава законите; безименният влага култура; малкият пръст -материалните облаги".
А. БЕРТОЛИ ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ III Какво ни разказват пръстите на ръката „Велика философия е вложена в ръката. Всеки ден, когато погледнете вашите пръсти, помислете за вашите отношения; за отношенията на Любовта към Мъдростта.
Палецът представлява Божествения принцип, който трябва да се употреби за благото на всички хора, на цялото човечество; показалецът - за религията и личния живот; средният пръст влага правото и
политиката
в полза на човечеството, разбира лошавината на живота и създава законите; безименният влага култура; малкият пръст -материалните облаги".
Учителят Пръстите на ръката се различават по големината и по службата, която изпълняват; всеки един по отделно представлява разни качества или функции на индивида. Едно хубаво упражнение е от време на време, през свободните часове, да държим ръката отворена пред себе си (фиг. I), за малко да гледаме пръстите си и да мислим, какво те ни показват. Както се вижда от горния цитат, най-дългият пръст на ръката, средният, представлява правдата и политиката в услуга на близкия ни; вторият по-големина, безименният, представлява културата, изкуството; третият, показалецът, изразява личността, благородството у човека; най-малкият е представител на материалните блага. Палецът стои самичък от една страна и помага на всички други пръсти в тяхната дейност (фиг.
към текста >>
Както се вижда от горния цитат, най-дългият пръст на ръката, средният, представлява правдата и
политиката
в услуга на близкия ни; вторият по-големина, безименният, представлява културата, изкуството; третият, показалецът, изразява личността, благородството у човека; най-малкият е представител на материалните блага.
Всеки ден, когато погледнете вашите пръсти, помислете за вашите отношения; за отношенията на Любовта към Мъдростта. Палецът представлява Божествения принцип, който трябва да се употреби за благото на всички хора, на цялото човечество; показалецът - за религията и личния живот; средният пръст влага правото и политиката в полза на човечеството, разбира лошавината на живота и създава законите; безименният влага култура; малкият пръст -материалните облаги". Учителят Пръстите на ръката се различават по големината и по службата, която изпълняват; всеки един по отделно представлява разни качества или функции на индивида. Едно хубаво упражнение е от време на време, през свободните часове, да държим ръката отворена пред себе си (фиг. I), за малко да гледаме пръстите си и да мислим, какво те ни показват.
Както се вижда от горния цитат, най-дългият пръст на ръката, средният, представлява правдата и
политиката
в услуга на близкия ни; вторият по-големина, безименният, представлява културата, изкуството; третият, показалецът, изразява личността, благородството у човека; най-малкият е представител на материалните блага.
Палецът стои самичък от една страна и помага на всички други пръсти в тяхната дейност (фиг. 2); той представлява волята и разумността или Божествения принцип. Тия течения, които минават през пръстите, ни говорят много ясно, към какво трябва първо и най-много да се стремим. Малкият пръст, като най-малък от всичките, ни показва, че най-важното в живота не е да станем богати в материално отношение, но вниманието ни трябва да бъде концентрирано в силите, които представляват по-големите пръсти. Малкият пръст не расте пропорционално с другите пръсти; ако цялата ръка е по-развита, всичките пръсти ще бъдат пропорционално по-развити.
към текста >>
10.
РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
е изкусен дипломат, забележителен държавен мъж; има големи политически планове и обширни замисли; партизанин на мъдрата, широка и честна
политика
, той не одобрява и презира низките средства и околните пътища.
Гласът му - пластичен, звучен; походката му плавна с достойнство, която внушава уважение. Тези черти показват човек, умствените способности на когото го издигат в първите редове. Отличава се с необикновени способности, проницателен ум, богато въображение, със смели и дълбоки идеи. Като писател, той няма равен на себе си; той е забележителен като велик художник. Благородното му и нежно сърце е всякога пропито с меланхолия и тъга. Той.
е изкусен дипломат, забележителен държавен мъж; има големи политически планове и обширни замисли; партизанин на мъдрата, широка и честна
политика
, той не одобрява и презира низките средства и околните пътища.
Надарен с силна воля, той е непоколебим в своите мнения и принципи. Ревниво пази своята независимост и обича свободата. Той не обича да ласкае, имайки съзнание за своето достойнство и заслуги; пред никого не превива гръб. Не може да бъде сразен от враговете си. Той стъпва смело в борбата и с риск да изгуби свободата си, задържа се на политическото поприще със своето смело и остро осъждане силните на деня.
към текста >>
11.
ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Седир ИЗ МОИТЕ СПОМЕНИ В Компиен Настъпи година, в която европейската
политика
съвсем се забърка.
Седир ИЗ МОИТЕ СПОМЕНИ В Компиен Настъпи година, в която европейската
политика
съвсем се забърка.
Един от моите приятели, аташе в едно отделение на външното министерство ми заяви, че тези усложнения имат между другото връзка и с действието на ближните на един банкер. Войната беше предстояща. Андреас ми потвърди точността на този разказ. Веднъж Андреас ми каза: – Имате ли 3-4 дене свободни, за да посветим едно место? – Кога трябва да тръгнем?
към текста >>
12.
КНИГОПИС
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
След като констатира, че у българите има едно голямо незачитане на българското и непознаване на доброто и ценното в себе си, че систематически и в литература (Баю Ганю), и в църква (проповеди повече изобличителни), и в
политика
се е изтъквало отрицателното у българина, тъй че като се каже „българска работа", разбира се „лоша работа”, г.
Приятелите му по ръкописите ще напечатат по-важни места от нея. Голямо е значението на Еудард Щуре за духовното събуждане в днешната епоха. С цялата си дейност той даде голям тласък на новото, което иде. „Какво е дала България на света" Това беше заглавието на една извънредно интересна и добри аргументирана сказка, изнесена пред конференция в София - Великденската ваканция - от г. Ст. Чилингиров.
След като констатира, че у българите има едно голямо незачитане на българското и непознаване на доброто и ценното в себе си, че систематически и в литература (Баю Ганю), и в църква (проповеди повече изобличителни), и в
политика
се е изтъквало отрицателното у българина, тъй че като се каже „българска работа", разбира се „лоша работа”, г.
Чилингиров подробно изтъкна, че България е дала нещо велико и ценно в миналото, а именно богомилството; а в ново време тя е дала и много велики хора, които са гордост за съседните народи и които имат български произход. Такива има и в Румъния, и в Сърбия, и в Гърция. Трябваше чужденци да ни кажат, че българските богомили са предтеча на реформацията; нещо повече, че богомилството е най-великото духовно движение в средните векове за високи идеали и за свобода на съвестта и че България и славянството именно чрез богомилството са вложили своята дан в общочовешката съкровищница. Чехите си имат своя Ян Хус, когото те почитат и целият свят с тях. Столетие по-рано обаче преди Ян Хус, в Цариград на кладата бе жив изгорен Василий - началника на богомилите - заедно с други богомили и той се е държал не по-малко геройски, отколкото Хус.
към текста >>
13.
Астрологията и възпитанието
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
" Обнова чрез училището, чрез черквата, чрез
политиката
и пр.
ДУХОВНИТЕ НУЖДИ НА НОВОТО ВРЕМЕ След войната, във всички страни настъпи материален и духовен упадък. Това е общопризнат факт. Но заедно с упадъка, от много страни се издигна и лозунга „обнова!
" Обнова чрез училището, чрез черквата, чрез
политиката
и пр.
Особено много привърженици имаше и продължава да има лозунгът „обнова чрез училището! " Младежта - това е утрешното гражданство. Запазена, добре възпитана младеж е гаранция за здраво народно бъдеще. Прочее, повече грижи за младежта и училището! - И започнаха и продължават цяла редица най-разнообразни образователни и училищни реформи, в обновителната роля на които ние имаме основание да вярваме.
към текста >>
14.
Списанието PDF
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Който има обаче наклонност да изостря противоречията, да изразява укора с остри думи, особени възглед в
политиката
, той ще удря краката си при ходене особено твърдо и в покой ги превива остро.
Живото лице, движение, държание на тялото издават всяко време същинските, основни качества на неговия характер. Човекът обаче, който израства в средата на цивилизованите големи градове, задържа при строгото възпитание своите движения, както и израза на своето лице, той си туря „маска" - от няколко по-раншни поколения, така че неговите движения нищо не издават от неговия характер. Само краката не са закачени от тая несъзнателна и потисната контрола, защото ние мислим, че тези членове за движение, носещи тежестта на цялото тяло, не ще издадат тайната на нашата душа. Науката за държането на краката запълня тая празнота. Склоненият да смекчава противоречията в живота, избягва произволните движения, ще движи краката си в ритъм и при сядане ще ги държи малко огънати.
Който има обаче наклонност да изостря противоречията, да изразява укора с остри думи, особени възглед в
политиката
, той ще удря краката си при ходене особено твърдо и в покой ги превива остро.
Връзката между психическите и физически прояви при държането на краката излиза наяве повече, отколкото при другите волни движения. Учението за държането на краката при тия наблюдения се е развило до една система и без съмнение е дошла да принесе ценна услуга, като психологическо средство. * Навикът да се кръстосват краката под коленете, показва: „желание за кавга, но лесно примирение, гняв и избухливост”. Такъв човек трябва да се ръководи от една силна ръка. Кръстосване на краката над коленете – недоверие, затвореност, обич към усамотение.
към текста >>
15.
КНИГОПИС
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Реакция и просветна
политика
В седмичника „Литературен глас", № 126 от 25 окт.
За сега са излезли „Три основы жизни", издадени от книгоиздателството на Н. Гудков в Рига (Латвия). Превеждат се на руски и други беседи на Учителя. Горната книга може да се достави от Гудков (срещу 1 шв. фр.) или направо от редакцията (срещу 30 лв.).
Реакция и просветна
политика
В седмичника „Литературен глас", № 126 от 25 окт.
т.г. Д. Б. Митов е поместил уводна статия под горното заглавие. Като говори за разните реакционни методи на просветното министерство в някои режими, авторът изтъква необходимостта от внасяне на идеен живот и по-напредничави принципи в училището. И накрая казва, че българският народ иска свободно културно развитие и идейници учители. Той препоръчва на хората, които ръководят просветната политика да отварят широко вратите за свободната мисъл и да вземат за свои другари при съставяне на програми и правилници не угодливите безидейници и закостенели бюрократи, а хора, с които може би не винаги биха били съгласни, но които поне свободно могат да бранят идеите си.
към текста >>
Той препоръчва на хората, които ръководят просветната
политика
да отварят широко вратите за свободната мисъл и да вземат за свои другари при съставяне на програми и правилници не угодливите безидейници и закостенели бюрократи, а хора, с които може би не винаги биха били съгласни, но които поне свободно могат да бранят идеите си.
Реакция и просветна политика В седмичника „Литературен глас", № 126 от 25 окт. т.г. Д. Б. Митов е поместил уводна статия под горното заглавие. Като говори за разните реакционни методи на просветното министерство в някои режими, авторът изтъква необходимостта от внасяне на идеен живот и по-напредничави принципи в училището. И накрая казва, че българският народ иска свободно културно развитие и идейници учители.
Той препоръчва на хората, които ръководят просветната
политика
да отварят широко вратите за свободната мисъл и да вземат за свои другари при съставяне на програми и правилници не угодливите безидейници и закостенели бюрократи, а хора, с които може би не винаги биха били съгласни, но които поне свободно могат да бранят идеите си.
Тези мисли не са само на „Литературен глас", те са мисли, те са желания на всички идейни, напредничави хора у нас. Днес само слепите не могат да видят, че вече съвсем нов дух навлиза във всички области на културата, че старото вече проявява признаци на израждане и залез. За да се насърчи идейността в училището, нужни са идейници учители и съвсем нови учебни програми. Човешката природа има дълбоки заложби, има една красива вътрешна страна, която може да се събуди само при едно природосъобразно възпитание. Но преди всичко трябва да се изучи човешкото естество и законите, по които се развива и това знание трябва да легне в основите на новото училище.
към текста >>
Нужно е коренно преустройство на сегашната учебно-възпитателна система, коренна ревизия на просветната
политика
и работа за „Новото училище".
За да се насърчи идейността в училището, нужни са идейници учители и съвсем нови учебни програми. Човешката природа има дълбоки заложби, има една красива вътрешна страна, която може да се събуди само при едно природосъобразно възпитание. Но преди всичко трябва да се изучи човешкото естество и законите, по които се развива и това знание трябва да легне в основите на новото училище. И когато се приложат тези нови методи, ще се разцъфти идейният живот в училището. Тогаз училището ще вади хора на новата епоха, строители на новата култура, работници за един красив свят.
Нужно е коренно преустройство на сегашната учебно-възпитателна система, коренна ревизия на просветната
политика
и работа за „Новото училище".
Съчинение на Оливер Лодж в бълг. превод Издателство „Братство" в Севлиево ще издаде наскоро интересното и навременно съчинение на Сър Оливер Лодж: Защо вярвам в безсмъртието на човека. Лодж е професор по физика и дългогодишен ректор на Бирмингамския университет, един от основателите на новата наука Метапсихика, заедно с Камил Фламарион, Шарл Рише, Анри Бергсон, Уйл. Крукс и др. Цялата материал.
към текста >>
16.
НОВИТЕ ХОРА НА НОВОТО ВРЕМЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Славяните не трябва да поддържат
политиката
на точилото и ножа.
Ето какво казва Учителят по тоя въпрос в свръзка с мисията на славянството: „Най-хубавото у славяните е това, че те имат силно развито религиозно чувство, но не фанатическо, а алтруистическо, общочовешко. За да се развият силите, заложени у славяните, изисква се една мощна и духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На славяните предстои да внесат чувството на съзнателното побратимяване на народите; също тъй и правилото, че всеки народ трябва в политическо отношение да действува не с насилие, а със силата на моралното въздействие и човеколюбие. Славянинът съвършено трябва да изключи насилието от живота си, защото насилието прилича на остър нож, който не позволява никакъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира. А тоя нож, с който отрязваш главата на други, със същия нож ще отрежат и твоята глава, ако попадне той в чужда ръка.
Славяните не трябва да поддържат
политиката
на точилото и ножа.
И ножът, и точилото се изхабяват. Това показва, че всички народи, които употребяват тия методи на насилието, физически се изтощават и се похабяват, а морално се смаляват и обезобразяват. А това на съвременен език значи: израждат се. Всеки народ, всяко общество, всеки индивид, всички, които си служат с насилие и неправда, самоосъждат се и ще погинат" - „На славяните препоръчваме следните четири неща: великият закон на братството е произвел четири лъча от себе си и ги е проектирал в секта. Тия лъчи са: Светлината, животът, любовта и свободата.
към текста >>
17.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Вторият отдел се занимава с въпросите за
политиката
и пацифизма.
Тя е епоха на един голям и истински духовен подем. За тази нова епоха, за тази нова духовна мисъл, за това ново човешко, всечовешко съзнание ратуват големите корифеи на научната мисъл в света днес. Книгата на Айнщайн е жив изразител на тази нова, искрена мисъл на големите учени. Тя е разпределена на пет големи отдали. Първият отдел засяга погледа на Айнщайн към света.
Вторият отдел се занимава с въпросите за
политиката
и пацифизма.
Третият - засяга Германия през 1933 г. Четвъртият - еврейския въпрос и петият отдел, който е най-голям, е посветен на науката. Без съмнение най-интересните за нас въпроси, въпроси на живота - всечовешки въпроси, са засегнати в първите два отдела. С по-главните от тях ще се занимаем в настоящето кратко разглеждане. Айнщайн започва своята книга с въпроса за смисъла на живота.
към текста >>
Това чувствуване е основния мотив на живота и на усилията на истинския учен в онзи размер, при който той може да се издигне над робството на своите егоистични желания." В засегнатия отдел от книгата, Айнщайн се спира много надълго върху въпросите на пацифизма и
политиката
.
Аз считам, че за събуждане и за живото поддържане на тази религиозност у хората най-голяма роля пада на истинската наука и изкуство. Космическата религиозност е най-мощния и най-благородния извод на научните издирвания. Само космическата религиозност е в сила да събуди в човка вътрешни сили и истински качества на вярност, самопожертвувателност и пр. С право един съвременен автор казва, че в нашата материалистическа епоха, сериозните учени са единствените дълбоко религиозни хора. При тази религиозност се събужда един толкова виеш разум, че ако му се противопостави всеки смисъл, който хората имат в своята мисъл, няма да остане абсолютно никакво отражение от него.
Това чувствуване е основния мотив на живота и на усилията на истинския учен в онзи размер, при който той може да се издигне над робството на своите егоистични желания." В засегнатия отдел от книгата, Айнщайн се спира много надълго върху въпросите на пацифизма и
политиката
.
Не ни е възможно в тия къси страници да се спрем подробно с цитати върху тях. Ще кажем, че Айнщайн е отявлен антимилитарист. За него войната е най-големият срам в съвременната цивилизация. Той счита, че политиците от днешно време не са смогнали и не ще смогнат да разрешат въпросите за мира и братството между хората. Затова предлага в света да се образува един международен свят от истински учени, които да контролират делата на политиците.
към текста >>
18.
ЗА СМИСЪЛА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ - ЕЛИ
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
А коя силна и авторитетна власт, която има пред вид благото на целия народ, би допуснала да се шири друга власт, противна на нейната общодържавна
политика
?
Ето защо, хората днес трябва да се освободят от своите тесногръди, едностранчиви възгледи за природата, ако искат да се отърват от ненужни страдания. Те трябва да разберат великия световен ред на мировата държава, нейните основни принципи и закони, ако искат да се осмисли живота им и да придобие работата им трайно значение. Те все още устройват и личния си и обществен живот по свои разбирания, които често пъти са диаметрално противоположни на законите на Живата Природа и по такъв начин идват в стълкновение с нейния ред. Всред мировата държава, всред великия природен строй, те искат да установят своя, човешка държава, своя, човешка власт , свой произволен строй на живота. В тази смисъл на думата, човешкият ред на земята, който отхвърля върховния суверенитет на мировата държава, който не признава едничката суверенна воля на света, представя държава в държава.
А коя силна и авторитетна власт, която има пред вид благото на целия народ, би допуснала да се шири друга власт, противна на нейната общодържавна
политика
?
Коя истинска власт, която служи на общи цели, би позволила да се бъркат в нейните функции неотговорни фактори? А с право може да се каже, че хората днес действуват като държава в държава в света, че те действуват като неотговорни фактори. Те мислят, че могат да разполагат безотговорно и неограничено с всички блага на Природата, с всички нейни сили и съкровища. Те я третират като нещо, което трябва да надвият, за да обсебят неговите богатства. Те използуват безогледно минералните ù богатства, растенията, животните, често за разрушителни цели.
към текста >>
които си имат своя „стопанска
политика
", нарушават нейния велик ред и по такъв начин предизвикват тия неизлечими противоречия и тия нескончаеми борби между отделните индивиди, отделните икономически съсловия.
Защото този въпрос е отдавна разрешен от Живата Природа. Тя е предвидила с математическа точност нуждите на всички същества на земята, от най-микроскопичната твар до човека. Тя е определила с безпогрешна точност бюджета на всяко живо същество. Тя е отпуснала всички блага на живота изобилно за всички. Но хората, които си позволяват да разполагат с нейните блага по свое усмотрение.
които си имат своя „стопанска
политика
", нарушават нейния велик ред и по такъв начин предизвикват тия неизлечими противоречия и тия нескончаеми борби между отделните индивиди, отделните икономически съсловия.
Ако съвременните хора биха се спрели да изчислят каква грамадна енергия харчи Живата Природа, за да поддържа живота на един човек, те биха се натъкнали на астрономически цифри. Колко би струвал, да речем, един грам - казано на земен език - мисловна енергия? Още повече, като се има пред вид, че за да се приспособи за мозъка на съвременния човек, тя трябва предварително да се трансформира. И тази трансформация се извършва от високо интелигентни същества, чиято дейност остава скрита за обикновените хора, същества които слизат от по-високите полета на космоса, за да преработят и пригодят тази енергия за човешкия мозък. На материалистично настроените люде този факт може да се стори фантастичен, но това не пречи той да бъде верен.
към текста >>
19.
ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
И ето, един вижда смисъла в това, че животът му е даден да натрупа колкото се може повече богатства; друг пък го вижда само в удоволствията - яденето и пиенето; трети намира смисъл в живота като се отдаде да работи само в една насока - наука, изкуство, религия, морал,
политика
и пр.
Ели ЗА СМИСЪЛА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ Ако се запита който и да било, дали животът на човека има смисъл, всеки би отговорил положително, без много да се замисли, че има смисъл.
И ето, един вижда смисъла в това, че животът му е даден да натрупа колкото се може повече богатства; друг пък го вижда само в удоволствията - яденето и пиенето; трети намира смисъл в живота като се отдаде да работи само в една насока - наука, изкуство, религия, морал,
политика
и пр.
и пр.; четвърти пък не намират никакъв смисъл в живота - те създават и цяла песимистична философия, култ на самоизтребването и пр. работи. Погледнем ли, обаче, малко по-дълбоко, ще трябва от една страна да отдадем право на всички, а от друга страна ще установим, че всички тия сортове смисъл в живота са само известни залъгалки и ли най-малко едни повърхностни - недостатъчни разрешения на въпроса. Защо? - Защото в края на краищата всички хора умират и от тяхното лично дело не остава нищо. Или ще кажат, всеки един човек тика със своето дело самия живот напред, така светът се развива и еволюира. Може би нищо не би могло да се възрази на това, но всеки мислещ чувствува и вижда, че едно подобно развитие е безсмислено, защото няма цел, а еволюция без цел, без целесъобразност, не е еволюция.
към текста >>
20.
МАЙКИ И БАЩИ В СВЕТЛИНАТА НА ЕДНА НОВА МИСЪЛ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Те имат свои представители на всякъде, във всички области на културния живот - и в
политика
, и в наука, и в религия, и в философия.
След падането на тази култура, причините за което падане са забулени в дълбока тайна, прозираща едва зад тъмното було на сказанията, човечеството попада под властта на служителите на първия принцип. Последните поддържат, че светът требва да се управлява със строгост и неумолимост, със сила и железен закон, в противовес на служителите на втория принцип, които поддържат методите на любовта, светлината и свободата. първите поддържат, че човек не е достоен за свобода и знание - той трябва да бъде държан в сляпа покорност, пълна тъмнина и неведение. Те твърдят, че служителите на мекия принцип са допуснали съществени погрешки в ръководството на човешките съдбини, през, време на тяхната управа в онази епоха, когато ръководната власт е принадлежала тям. И днес още цялата земя се управлява предимно от служителите на първия принцип.
Те имат свои представители на всякъде, във всички области на културния живот - и в
политика
, и в наука, и в религия, и в философия.
Но и тяхното управление е към своя край. Обективната равносметка на живата природа показва, че те са направили много по-големи погрешки от първите управници на света. И когато Христос говори за „княза на този свят", той загатва за тази именно власт, за това правителство на света. Неговото идване на земята е първият етап към възстановяване на първоначалния световен строй, към възстановяване на „Царството Божие" на земята. Този пръв етап Христос е изразил с думите: „Аз победих света", Светът е победен, но не е още завладян.
към текста >>
21.
РАДИЕСТЕЗИЯТА - ИНЖ. Р.Н.
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Този човек, този учител не
политиканствува
.
Ала тя може да се впрегне винаги в доброто. За това трябва просветители, за това трябват организатори за инициативи, които създават блага. Първият просветител, това е селският учител. Той трябва да бъде общественик в окултен смисъл на думата. Той трябва да бъде високо начетен, да разбира смисъла на своя собствен живот и значението от пресъздаване на формите, в които се той излива.
Този човек, този учител не
политиканствува
.
Неговата общественост се състои - със своя личен живот, със своите знания и със своите инициативи да подтикне съзнанието на своите съселяни напред към собствено издигане и добро. Втори посветители трябва да бъдат чиновниците по селските общини. Те не трябва да бъдат само чиновникари, които да извършват редовно служебните си обязаности. Тяхната служба е да просветяват и възпитават непрекъснато себе си, с което те ще съдействуват за издигането на другите хора около тях. А не са малко нещата, с които трябва да се занимават сами.
към текста >>
22.
LE MAITRE PARLE-LES QUATRE SHOSES
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
„
Политика
и философия", „Икономични проекти" и пр.
Въздействието на нашия мислен и чувствен живот върху физиологичните процеси в организма никой не може да отрече, обаче от тая връзка като логическа последица следва връзката между много болести и нашите мисли и чувства. Общество „Мирово единение на религиите" в Чикаго. - В Америка е основано това общество, което ще работи за сближение и хармонизиране на религиите. Между другото то издава една голяма книга, която излиза в 16 тома, всеки самостоятелен за себе си. Ето заглавията на някои томове: „Мирово единение на религиите" от Гритинг.
„
Политика
и философия", „Икономични проекти" и пр.
Между сътрудниците влизат Сър Оливер Лодж, Ромен Ролан, Дюи, Адамс и пр. За нас е важен този симптом като едно външно отражение на процес, който става в съвременното човешко съзнание. Днес във всички области на живота виждаме раждането на космическото съзнание, което ще схваща единството на живота, ще изтъква това, което сближава, което обединява. Ние сме още в началото на раждането на това космическо съзнание. Този процес ще продължава и все по-силно ще се отразява в живота на човечеството.
към текста >>
23.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ПОЗДРАВА НА ПЛАНИНАТА - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Люис беше се отдал силно на
политиката
.
Люис е най-големия представител на сатиричния реализъм, поставен, обаче, върху идеалистична основа. Вгледайте се в това лице и вие ще прочетете в него, големия, но благородния сатирик. Очите те пронизват със своята наблюдателност. Тази негова голяма наблюдателност е изразена и на ръката му в Х-видния кръст на Аполоновата издигнатина. През последните години С.
Люис беше се отдал силно на
политиката
.
Вероятно това ще да е било една гротеска на неговия живот. - Досега не му е вървяло в политиката.
към текста >>
- Досега не му е вървяло в
политиката
.
Очите те пронизват със своята наблюдателност. Тази негова голяма наблюдателност е изразена и на ръката му в Х-видния кръст на Аполоновата издигнатина. През последните години С. Люис беше се отдал силно на политиката. Вероятно това ще да е било една гротеска на неговия живот.
- Досега не му е вървяло в
политиката
.
към текста >>
24.
Някои физиологични въпроси в окултно осветление
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Полша трябва да осъществи в
политиката
и в обществения живот най-висшата нравственост, Христовото Слово, Любовта и свободата и тогава ще бъде велик народ, - слуга Божий, месия на народите.
Духовно единство обгръща света и затова трябва да обичаме всичко живо. Странствуването на душата през разни форми и много животи в различни глобуси, планети, го води към съвършенство, освобождаване и одухотворяване на материята - и съединение с Бога на веки. Вечна мъка, в смисъл безкрайно мъчения, няма. Пъкъл, ад - това е привързване на душата към земята - благодарение нейните грахове и очистване през определен период време – „век". Свободен християнин е този, който проявява Божието слово на земята.
Полша трябва да осъществи в
политиката
и в обществения живот най-висшата нравственост, Христовото Слово, Любовта и свободата и тогава ще бъде велик народ, - слуга Божий, месия на народите.
Нейните страдания са изкупление за човечеството. Това, което важи за Полша, важи за цялото славянство, както самото название показва: словени, славяни - люде на Словото и Славата. В новата епоха на духа и на свободата, на земята ще зацари законът на любовта, братството и свободата, духът на Христа, и то ще бъде, когато настане вътрешна революция християнска - в дело и приложение, т.е. духовно възраждане, пробуждане на божественото съзнание. Естествено, че Товянски влязъл в стълкновение с католицизма, който пуснал дълбоки корени в Полша.
към текста >>
25.
Du Maitre – Au seull de la nouvelle Epoque
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
По повод на това съобщение на българските вестници, чешкият вестник „Народна
политика
" подчертава, че тая хилядогодишнина представлява особен интерес за Чехословашко.
Напоследък на български и в чужбина излязоха доста трудове, които изтъкват богомилството като най-велика проява на българския дух и най-светлата точка в българската история. И наистина, в една епоха, когато голяма тъмнина царуваше в цяла Европа, в България пламна една светлина, която после заля с лъчите си западна Европа и занесе там нови идеи, които породиха всички напредничави движения там и много от които още не са реализирани и тепърва в бъдеще чакат своето реализиране. И Стилиян Чилингиров по покана на Софийския областен читалищен съюз държа в София сказка, на тема: „Какво е дал българинът на другите народи", и в тая си сказка той изтъква, че богомилството е имало грамадно влияние за събуждането на Западна Европа и за реформацията. Богомилството и Хусиството Българските вестници бяха писали тая есен, че се е образувал особен комитет от специалисти и писатели, които да изработят програмата за достойното отпразнуване хилядогодишнината на богомилството. Но по неизвестни причини това отпразнуване се отложи.
По повод на това съобщение на българските вестници, чешкият вестник „Народна
политика
" подчертава, че тая хилядогодишнина представлява особен интерес за Чехословашко.
Вестникът изтъква, че богомилството било разпространено в цяла Европа и загатва за близките връзки между първото духовно славянско движение - богомилството и чешките духовни движения - на хусистите и на чешките братя, които движения се появиха няколко века след богомилството. Вестник „Всемирна федерация" Получи се в редакцията вестник „World Federation", който излиза в Токио, Япония. Редакторът му е Махендра Пратап. Вестникът се списва на английски и работи за популяризиране на идеята на Всемирната федерация. Общество, което работи за тая идея, има и в Чехия.
към текста >>
26.
АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Защото Молох днес е една от най-крупните организации на земята, която е пуснала мрежите си навсякъде – във висшите финансови и стопански среди, в
политиката
, в армията, в религията, в науката.
Не мислете, че като споменавам думата Молох, си служа с нея като с метафора. Защото Молох и днес е жив и си богува. Дори той е много по-мощен отколкото в миналото. И наистина, какво представят десятките деца и юноши, принасяни от неговите някогашни жреци като кървава жертва пред страшния му истукан, в сравнение с милионите човешки жертви, които вземат днешните опустошителни войни? Днес Молох пак съществува, но така преобразен, че съвременните хора, които се отвръщат с ужас от тоя кървав езически култ на „далечното минало", не съзнават, че са пак негови служители.
Защото Молох днес е една от най-крупните организации на земята, която е пуснала мрежите си навсякъде – във висшите финансови и стопански среди, в
политиката
, в армията, в религията, в науката.
Неговите жреци, много от които са едри финансови магнати, ръководители на крупни тръстове, на най-мощните финансови и индустриални предприятия, имат своите светилища в оръжейните заводи, а поклонниците му – съзнателни и несъзнателни – са пръснати навред по света. Те носят печата на Каин. И ако съвременните политици и държавници бяха хора посветени, ако учените бяха също посветени, те щяха да знаят, че „Молох" е една мощно организирана ложа, широкоразпространена на земята, по върховете на която стоят човешки същества с голяма интелигентност, знания и опит. Древните на своя символичен език биха ги нарекли „змии". Те образуват едно от най-мощните оръдия за действие на „княза на тоя свят", за който Христос загатва на своите ученици в интимната си мистична беседа с тях през един от своите последни земни дни.
към текста >>
27.
СФЕРА НА УРАН - Г.
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Всевъзможните теории, социал-политически системи за управление, за социален строй, за външна и вътрешна
политика
, разните теории за международни отношения са все още напипвания на детето, което се мъчи да застане на краката си.
Тия напреднали братя на човечеството, великите гении, великите души, не са се оттеглили от човечеството. Те пак му помагат непрекъснато, бдят над него, но в дадени области са му предоставили поле за свободна дейност. И днес в ръководните места на външното управление седят не посветени, а хора, взети из средата на самото общество. По този начин обществата, народите и расите опитват разни методи, събират опитности, разширява се тяхното съзнание и постепенно те узряват за възприемане на една по-дълбока мъдрост, на една по-голяма разумност, на по-голяма светлина. В известно отношение можем да кажем, че всички начини на управление, които са се опитвали от началото на историческото време досега и които всяка епоха се менят, са опити още в детския период на човечеството, което сега тепърва се мъчи с падане и ставане да стъпи на краката си.
Всевъзможните теории, социал-политически системи за управление, за социален строй, за външна и вътрешна
политика
, разните теории за международни отношения са все още напипвания на детето, което се мъчи да застане на краката си.
Те са все още опити, правени във великата лаборатория на живота, за да може да узрее съзнанието на човечеството, така че то да дойде съзнателно, свободно до разумния живот, който да отговаря на великите закони, писани с вечни, незаличими букви в цялата природа. И всички всевъзможни строеве, международни отношения, които са били опитвани от много хиляди години насам, са все налучквания да се намери правилния начин. Чрез всички тия опити човечеството се учи, но как? Чрез страдания, чрез противоречия, които идват като резултат на методите, които са отклонения от великите природни закони на разумния живот. Можем да прокараме една аналогия.
към текста >>
28.
ДНЕШНОТО ЧОВЕЧЕСТВО НА КРЪСТОПЪТ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Трябва да се явят управници, които ръководени от върховната Правда, да водят една международна
политика
, почиваща на схващането, че народите - малки и големи - са органи на един общочовешки организъм и че не може, следователно, един народ да се развива за сметка и в ущърб на друг.
Привидно нито държавите, образуващи демократическия блок, нито оторитарните държави желаят войната. На думи, управниците на вели китя сили не изпущат случая в речи и изявления да манифестират своята воля за мир. На дело, обаче, нито демокрациите, нито диктатурите правят нещо съществено за предотвратяване на един бъдещ въоръжен конфликт. Защото и едните, и другите защищават своите егоистични интереси. Начело на народите трябва да застанат такива управници, които имат пред вид интересите не само на своя народ, а на всички народи.
Трябва да се явят управници, които ръководени от върховната Правда, да водят една международна
политика
, почиваща на схващането, че народите - малки и големи - са органи на един общочовешки организъм и че не може, следователно, един народ да се развива за сметка и в ущърб на друг.
Впрочем, ако човечеството беше предоставено само на себе си, ако народите бяха оставени сами да се управляват, те отдавна биха изчезнали от лицето на земята. Ако това не става, то е, защото има един разумен свет, който стои над човешкия. Той е, който регулира цялата човешка дейност и поддържа системата на човешкия свят в равновесие. За хората този свят е невидим, но това не значи, че той не съществува. Този свят е вътре в нас.
към текста >>
29.
ЖЕЛЯЗО, ЗЛАТО И ДУХ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Това ново съзнание ще роди един съвсем нов обществен строй, съвсем нови международни отношения, съвсем нова външна и вътрешна
политика
, нови морални ценности, нови прояви в всички други области на културата: в музиката, живописта, архитектурата, възпитанието, правото и пр.
После почва развитието на самосъзнанието и постепенното индивидуализиране на човека. В тая нова фаза всеки човек се чувствувал като нещо отделно, независимо и даже почвал да счита себе си като център. Но днес все повече се развиват нови сили в човешкото естество, и с това се ражда едно ново съзнание: космичното. При него човек съзнава своите вечни връзки с всички същества, с цялото битие, съзнава единството на живота. И това определя линията, направлението на неговата дейност, на неговите нови отношения в света.
Това ново съзнание ще роди един съвсем нов обществен строй, съвсем нови международни отношения, съвсем нова външна и вътрешна
политика
, нови морални ценности, нови прояви в всички други области на културата: в музиката, живописта, архитектурата, възпитанието, правото и пр.
И понеже племенното съзнание е на изгасване и си отива, и слаби останки от него имаме днес между другото напр. в задругите в Югозападна България, които са на изгубване, то главното сблъскване днес е между методите на индивидуалното и космическото съзнание. Това са два метода, две разбирания на живота. И именно в това отношение човечеството днес е на кръстопът. И тоя кръстопът е един от най-важните, в които се е намирало човечеството досега в своята история, понеже той ще бъде изходна точка за нови форми на живота, за нов начин на дейност.
към текста >>
30.
СИЛА - ГЕОРГИ ТАХЧИЕВ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Защото нацията, която се стреми да се покрие със социологическото понятие държава, е едно важно явление в международната
политика
.
Днес човечеството не се нуждае от сухи формулни права и кодекси, но от братски, преки конкретни действия, дирижирани от великия идеал на Божествената свобода, която ще разкрие възможностите и ценностите на живота, който е вечен и единен. Изпъква пред нашето внимание въпросът, по какъв начин ще се изрази това сътрудничество на международна почва? Настоящето време, в което живее човечеството, е изключително и преходно. Настоящата война, която се води между демократическите режими и авторитарните държави, е предвестие на една нова ера – ерата на братството между народите. Това братско сътрудничество, което ще настъпи след тази война между народите, не е един чисто механичен процес, но една органическа стопанска и духовна взаимопомощ, която ще има своята форма, своята правна конструкция.
Защото нацията, която се стреми да се покрие със социологическото понятие държава, е едно важно явление в международната
политика
.
Това се подчертава и от последните исторически факти, които красноречиво говорят, че всички народностни малцинства се присъединяват при своите първоначални национални центрове Веднъж разрешен въпроса за националното самоопределение на народите, изразено в самостоятелни държавни единици за всички – те ще могат леко да се справят със социал-икономическия проблем т.е. антагонизма между капитала и труда, въпрос, разрешението на който няколко десетки години погрешно се смятеше за постижимо само чрез революцията и то на международна почва. Големите държавници, политици и икономисти се убедиха, че социалния въпрос всека държава ще разреши специфично, с оглед на своите географски, стопански, политически, социални и културни условия. Нация-държава, политическата форма, към която се стремят народите – само тя може да бъде арбитър между тези два важни стопански фактора (трудът и капиталът), които са творците на духовните и материалните богатства на нацията. Така самоопределени националните държави, по пътя на свободата, ще бъдат добре подготвени да разрешат един важен въпрос, който е в по-висока гама.
към текста >>
31.
КОСМИЧНАТА ПРОЛЕТ БОЯН БОЕВ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Ученият казва: аз съм специалист, не мога да се занимавам с друго, нека политикът да си върти
политиката
, съдията и полицията да се грижат за справедливостта и реда, попът да пази религията и защищава религиозните догми.
Войните се създават за това. Не някаква потреба от създаване на нов свят и нов ред създава войните. Главната причина е в посягането, в навлизането в частна сфера на нужди, в раздвижване на консерватизма. Войната е реакцията, противодействието на летаргията, зацарила поради застаряване, охолство и безразличие към всичко. Днес безразличието се шири навсякъде.
Ученият казва: аз съм специалист, не мога да се занимавам с друго, нека политикът да си върти
политиката
, съдията и полицията да се грижат за справедливостта и реда, попът да пази религията и защищава религиозните догми.
Простият човек казва, че той е прост и че най-много, което може да прави, то е да работи и се грижи за препитанието си. Има делови хора във всички отрасли на житейската дейност. Ала дейността рядко излиза извън собствената им работа. И ако някой се заинтересува от нещо друго, причината ще бъде двояка — или от омраза към туй, което му отнема спокойствието или от големи сътресения в живота. Има и още нещо, което прави хората безразлични — това е отношението на обществото към отделната личност, това е още приятността от удоволствията и желанието на отделния човек да прилича на другите.
към текста >>
32.
ФИЗИОЛОГИЯ НА ПОСТА - Д-Р ИЛ. СТР.
Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Обстоятелството, че е бил и в свитата на бившия председател на френската република — Милеран, говори, че първият дешифратор на центуриите е ценен не само от представители на научната мисъл, но и от хора на „реалната
политика
".
Неговата книга — „Мистерията на Нострадамус" (1926 г.) — е едно солидно научно изследване, но то още не носи разрешение на проблема. Трябвало е, изглежда, един човек, който се чувствува у дома си както в областта на официалната наука, така и на окултна почва, за да ни доближи до разяснението на тая вековна загадка. Честта се падна на П. В. Пиоб. Пиоб, подпредседател на конгреса по експериментална психология през 1910 год., председател на „Дружеството за древните науки" в Париж, е писал редица трудове на научни и окултни теми.
Обстоятелството, че е бил и в свитата на бившия председател на френската република — Милеран, говори, че първият дешифратор на центуриите е ценен не само от представители на научната мисъл, но и от хора на „реалната
политика
".
Една година след Д-р Вьолнер Пиоб публикува книгата си „Тайната на Нострадамус", която хвърля макар и непълна, все пак, обаче, задоволителна светлина върху въпроса. Ние ще се опитаме да предадем в следващите статии по-същественото от тоя труд. Тук ни се налага да отбележим, обаче, едно обстоятелство. Докато в други съчинения на Пиоб не липсва нито системност, нито ясно, изложението в „Тайната на Нострадамус" се отличава с несистематичност, откъслечност и дори загадъчност. Би рекъл човек, че и Пиоб е сторил достатъчно, за да направи по възможност по-трудно едно резюме на неговите проучвания.
към текста >>
33.
РЕСТАВРАЦИЯТА НА ФРАНЦИЯ СПОРЕД НОСТРАДАМУС - П. М-В
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Тяхната назадничавост, изразена в сухия формализъм и бюрократизъм в управлението, не може да отговори на съвременния динамизъм както в
политиката
, така в стопанския и културния живот.
Старият свят, почиващ на личното, егоцентричното съзнание, днес пада под ударите на новото съзнание, което се ражда под знака на колективния дух на нацията и човечеството. Този подем към новия ред, който ще донесе икономическо освобождение на човека и на обществените групи, изразено чрез социалния мир вътре в държавата и между държавния мир, търси своите правни и социални изразни форми, за да може по такъв начин да добие своето осъществяване и отвори широко поле за едно истинско сътрудничество между народите — сътрудничество, което почива на великия принцип за равенството на държавите — постулат, поддържан от векове от доктрината на международното право. От друга страна, истинската икономическа индивидуалност на държавите ще бъде един необходим елемент в новия ред на света. Господарите, различните съсловия и класи на тоя свят, които създадоха в миналото и направляваха различните форми на държавата, както в античния свят, така и в средните векове, в новите и най-новите времена са неспособни да извадят народите от съвременните противоречия. Както в древността управляващите среди изгубиха своята сила, така и управляващите класи през средните векове, изгубиха необходимите качества, за да бъдат годни за едно ръководство в обществото и държавата.
Тяхната назадничавост, изразена в сухия формализъм и бюрократизъм в управлението, не може да отговори на съвременния динамизъм както в
политиката
, така в стопанския и културния живот.
Тези сили нямат онзи морален устой, който да бъде гаранция за една висока обществена отговорност, за една такава роля при изграждането на един нов ред в света. Тези са проблемите, които изпъкват в съзнанието на културното човечество и на които трябва да се даде едно правилно разрешение. По този начин, за да могат държавите, като самостойни единици, от една страна, да се заздравят политически, стопански и културно, под знака на националното самоопределение и от друга страна те, по силата на върховното начало на равенството, да заемат своето място в междудържавното общество. Така разрешени тези важни жизнени проблеми, ще открият пътя към новия ред на света, който ще донесе всестранен прогрес на културния човек, като индивид, като член на семейството, обществото, народа и човечеството.
към текста >>
34.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Карл X беше крал наистина законен (неговото управление създаде действително „законността” в
политиката
), но той бе бламиран, тъй като damnare има смисъл на бламиране. 5.
Тъй като Карл X нямаше наследници. Продължението на стиха е според Пиоб едно указание за маневриране. 3. Един човек (Карл X) който има след себе си последния (От своя род) (II 82) — именно граф de Chambord, означен чрез маневрирането като „пръв син (на една) вдовица (с) нещастен брак" (X, 39), т.е. пръв син на дукеса de Вerry, която, като вдовица, е сключила втори брак, твърде лош в социално отношение. 4. Крал; няма да има несправедливи работи; осъден (VIII 62).
Карл X беше крал наистина законен (неговото управление създаде действително „законността” в
политиката
), но той бе бламиран, тъй като damnare има смисъл на бламиране. 5.
Избори, конфликт... (Предсказ. 25). Тоя стих, пояснява Пиоб, трябва да се раздели според правилото за числата, които се прилагат при специалната маневра за „Предсказанията". Касае се за изборите от 1829. 6. Поради конфликт кралят ще напусне управлението (IV. 44). И конфликтът, създаден от изборите, заставя краля да изостави властта. 7.
към текста >>
35.
НА ВЪЗНЕСЕНИЕ НА ВИТОША - БОЯН БОЕВ
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
и от Хенрих II до Поанкаре и Клемансо – цялата история е свързана; може смело да се каже, че вторият факт е последица на първия и че цялата френска външна
политика
от 1559 г.
символът се представя изправен върху картата и неговата ос съвпада с меридиана на Париж (както показва една стрелка във фиг. 1.). Това е моментът, когато политическата агитация е сведена до минимум: републиканските идеи са вече общоприети в страната – поне по принцип – и Франция се радва на пълно благоденствие. За да се проучи с полза световната война (от 1914 г.), продължава коментаторът, трябва да се вземе пред вид не само Франция, а цяла Европа. От договора в Cateau Cambrésis, казва коментаторът, до тоя от Версай – от 1559 г. до 1914 г.
и от Хенрих II до Поанкаре и Клемансо – цялата история е свързана; може смело да се каже, че вторият факт е последица на първия и че цялата френска външна
политика
от 1559 г.
насам бе диктувана от тоя нещастен договор, който Хенрих II беше принуден да подпише. Останалото се вмъква като разновидности, които произвеждат прилива и отлива в историята на един народ. Но всичкият ù животрептящ интерес може да се схване, само ако европейската проблема се разгледа съгласно конструкциите на геометричната система на Нострадамус. Това би ни накарало да излезем от рамките на това първо проучване и трябва да се направи, само след като бъдат взети пред вид и съседните на Франция народи. Испания (подписала договора от Cateau Cambrésis), Германия (с еволюцията на Хохенцолерните), Австрия (която от първостепенна сила в Централна Европа се вижда напълно унищожена от голямата война), Англия, (чието особено географско положение я прави заинтересована наблюдателка на европейската политика) – това са непосредствените фактори, които въздействуват върху Франция.
към текста >>
Испания (подписала договора от Cateau Cambrésis), Германия (с еволюцията на Хохенцолерните), Австрия (която от първостепенна сила в Централна Европа се вижда напълно унищожена от голямата война), Англия, (чието особено географско положение я прави заинтересована наблюдателка на европейската
политика
) – това са непосредствените фактори, които въздействуват върху Франция.
и от Хенрих II до Поанкаре и Клемансо – цялата история е свързана; може смело да се каже, че вторият факт е последица на първия и че цялата френска външна политика от 1559 г. насам бе диктувана от тоя нещастен договор, който Хенрих II беше принуден да подпише. Останалото се вмъква като разновидности, които произвеждат прилива и отлива в историята на един народ. Но всичкият ù животрептящ интерес може да се схване, само ако европейската проблема се разгледа съгласно конструкциите на геометричната система на Нострадамус. Това би ни накарало да излезем от рамките на това първо проучване и трябва да се направи, само след като бъдат взети пред вид и съседните на Франция народи.
Испания (подписала договора от Cateau Cambrésis), Германия (с еволюцията на Хохенцолерните), Австрия (която от първостепенна сила в Централна Европа се вижда напълно унищожена от голямата война), Англия, (чието особено географско положение я прави заинтересована наблюдателка на европейската
политика
) – това са непосредствените фактори, които въздействуват върху Франция.
Нека не забравяме, казва по-нататък Пиоб, че ако Франция бе въвлечена в голямата война през 1914 г., то бе като последица от убийството на австрийския ерцхерцог Франц Фердинанд от един сърбин в Сараево (Босна) Франция нямаше нищо общо със смъртта, нито с убиеца, нито дори с местото на атентата. Наистина, човек не може да разбере, как след тоя факт работите са се заплели до степен да ни доведат до общата мобилизация от 2. август 1914 год., ако не познава историята на Европа. Също така не може да се схване целият детерминизъм, чиято резултантна е тая война, ако не се проучат разните конструкции на европейските народи, построени съгласно системата на Нострадамус. Трябва, следователно, да се проучи всека от тия конструкции по отделно и едва най-после да се вземе предвид тяхната комбинирана и взаимна игра, Пиоб се вижда още принуден да отложи изложението на тия трудове за по-късно.
към текста >>
36.
НАЧАЛНИ СЛОВА
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Той няма да се постигне и по пътя на днешната
политика
, в която лъжата е основен елемент.
Макар, че науката, сама по себе си не може да измени великия ред на природата, все пак тя има достатъчно сила да ни убеди да живеем съобразно с този ред, тъй като нашият успех зависи от съобразяването със законите на висшата разумна природа, които са закони и в нашия живот. Към това, именно, духът ни постоянно се стреми - да се научи да живее в пълния смисъл, съобразно законите на своето естество. По своето дълбоко идейно съдържание„Науката и възпитанието" е първата стъпка към онази велика духовна реформа, която Учителят е призван да извърши в умовете и сърцата на хората, живеейки и проповядвайки Новото учение сред българите. Днес хората желаят да създават едно идеално общество, което да е въплъщение на всичко добро и благородно. Но нека не се забравя, че с груби борби и остри социални стълкновения, този идеал няма да се постигне.
Той няма да се постигне и по пътя на днешната
политика
, в която лъжата е основен елемент.
В политиката лъжата е възведена в дипломатически похват. Някой би казал, че там се употребява бялата лъжа. Лъжата, обаче, си е лъжа, все едно дали е бяла или черна. Някои духовито забелязват, че черната лъжа дължи своя произход на долните слоеве на обществото, а бялата - на горните, по-образованите слоеве, най-вече на висшата дипломация. Единствената надежда за подобряване на обществения и личен живот трябва да се вложи във възпитанието, което домът дава.
към текста >>
В
политиката
лъжата е възведена в дипломатически похват.
Към това, именно, духът ни постоянно се стреми - да се научи да живее в пълния смисъл, съобразно законите на своето естество. По своето дълбоко идейно съдържание„Науката и възпитанието" е първата стъпка към онази велика духовна реформа, която Учителят е призван да извърши в умовете и сърцата на хората, живеейки и проповядвайки Новото учение сред българите. Днес хората желаят да създават едно идеално общество, което да е въплъщение на всичко добро и благородно. Но нека не се забравя, че с груби борби и остри социални стълкновения, този идеал няма да се постигне. Той няма да се постигне и по пътя на днешната политика, в която лъжата е основен елемент.
В
политиката
лъжата е възведена в дипломатически похват.
Някой би казал, че там се употребява бялата лъжа. Лъжата, обаче, си е лъжа, все едно дали е бяла или черна. Някои духовито забелязват, че черната лъжа дължи своя произход на долните слоеве на обществото, а бялата - на горните, по-образованите слоеве, най-вече на висшата дипломация. Единствената надежда за подобряване на обществения и личен живот трябва да се вложи във възпитанието, което домът дава. Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други учреждения, които носят възпитателен характер.
към текста >>
37.
Брой 3-4 -1995г.
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Това ново съзнание ще роди един съвсем нов обществен строй, съвсем нови международни отношения, съвсем нова външна и вътрешна
политика
, нови морални ценности, нови прояви във всички други области на културата: в музиката, живописта, архитектурата, възпитанието, правото и пр.
После почва развитието на самосъзнанието и постепенно индивидуализиране на човека. В тая нова фаза всеки човек се чувствал като нещо отделно, независимо и даже почвал да счита себе си като център. Но днес все повече се развиват нови сили в човешкото естество, и с това се ражда едно ново съзнание: космичното. При него човек съзнава своите вечни връзки с всички същества, с цялото битие, съзнава единството на живота. И това определя линията, направлението на неговата дейност, на неговите нови отношения в света.
Това ново съзнание ще роди един съвсем нов обществен строй, съвсем нови международни отношения, съвсем нова външна и вътрешна
политика
, нови морални ценности, нови прояви във всички други области на културата: в музиката, живописта, архитектурата, възпитанието, правото и пр.
И понеже племенното съзнание е на изгасване и си отива, и слаби останки от него имаме днес между другото напр. В задругите в Югозападна България, които са на изгубване, то главното сблъскване днес е между методите на индивидуалното и космическото съзнание. Това са два метода, две разбирания на живота. И именно в това отношение човечеството днес е на кръстопът. И тоя кръстопът е един от най-важните, в които се е намирало човечеството досега в своята история, понеже той ще бъде изходна точка за нови форми на живота, за нов начин на дейност.
към текста >>
38.
Весела Несторова (1909)
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Методи Константинов издава книгата “Нашата външна
политика
”, в която подробно са разбити идеите за славянското единство, за мира и справедливостта, за сътрудничеството на народите.
Разговорите им - дълги. Ученикът иска да си обясни явления, закони и принципи, които наблюдава като проявление в света. И Учителят търпеливо, постепенно и с много любов въвежда неговия търсещ дух в света на Реалността, такава, каквато само Учителите могат да покажат. След такива разговори често в съзнанието на ученика изпъква мисълта: “Учителят дойде да събори религиозните заблуждения и да ни покаже как пряко да общуваме с Първата причина, с живота на (Цялото.” в последното той е убеден, защото е свидетел на великата пълнота, която Духът на Учителя излъчва. След 1937 г.
Методи Константинов издава книгата “Нашата външна
политика
”, в която подробно са разбити идеите за славянското единство, за мира и справедливостта, за сътрудничеството на народите.
Той се движи из онези среди, които не остават неутрални в настъпващите военни години. Това положение му създава известни затруднения, които той с помощта на Учителя всякога се старае да разреши. И наистина, има големи въпроси, които само намесата на Учителя може да просветли, може да развърже... Такъв е и следния драматичен момент от биографията на М.Константинов. Понеже е известен във висшите среди като добре владеещ полски език, той получава заповед да придружи ешелоните с български евреи, обречени да заминат за концентрационните лагери в Полша. Той отива веднага при Учителя за съвет и помощ.
към текста >>
39.
Моята голяма радост е да работя безспирно...
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Братството не е химера,
политика
, това е един космичен факт, който се възприема чрез едно по-широко съзнание,което прави възможно реализирането му в този реакционен свят.
Тези творби върху мира се придружават от други алегорични творби, за да се изразят възможностите за създаване на един по-добър свят. Разделението между хората е представено от друга творба, на която има две ръце, които искат да се съединят, но съединението им е препятствано от телената мрежа. Тук още веднъж виждаме, че любовта трябва да влезе в действие, защото само тя може да премахне телените мрежи, които разделят човечеството. Други мои творби изразяват братството чрез една алегория представена от един гълъб. Символизирал съм с него това мечтано братство, което се основава върху идеята за единството в живота.
Братството не е химера,
политика
, това е един космичен факт, който се възприема чрез едно по-широко съзнание,което прави възможно реализирането му в този реакционен свят.
Не сме ли синове всички на Принципът- Създател? Факсимиле Всичко, което тук се излага, ни кара да си спомним известни забравени закони и това, че сме ги забравили е причина за ужасния конфликт, в който живее човечеството. Ако наблюдаваме с внимание положението, в което се намират хората, ще видим, че този конфликт се дължи главно на мислите, които са били употребени в миналото. Днес живеем в друго време, което изисква една нова форма на мислене, по- хуманна, повече в съгласие с Новата Ера. За да се създаде един нов свят е необходимо да се осъществят основни промени, които трябва да започнат от сърцето.
към текста >>
40.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 9
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нека те се валят из блатата на
политиката
, взаимните борби, на низкия и кален живот, но нека великите истини, като скъпоценни бисери, останат далеч от тях, защото те, наистина, „не им са потребни".
И така е направил, така прави, така говори Учителят на Бялото Братство в България: Той е скрил, той е обвил скъпоценните бисери на Божествената Мъдрост в не толкова скъпа материя: — за да не привлича погледите на тия, които дирят суетата и нейните украшения. Той е скрил великите истини, които носи на cвeтa, в простите дрехи на едно обикновено непретенциозно слово. Това, което никой до сега не е казал. това, което никъде до сега не е написано, това което е много по-ценно от хиляди и хиляди томове на учени и писатели, и което хората с цената на кръвта си, с цената на цял живот посветен на търсене истината, добиват — той ни го дава само в едно кратко изречение, скрито в някакви си десетина или петнадесетина страници, които „интелигентните“, „просветените“, вървящите в крак с „последната дума на науката“ наши съвременници, не могат да дочетат, захвърлят по средата, защото ги „утекчавали“ или „не намирали смисъл в тях“ .... И наистина, свещено е правилото дадено от Христа: „Не хвърляйте бисерите на свините“, от което се ръководи нашия Учител! ... Нека „свините“ пасат трева и хрупкат жълъди из дъбравите на съвременните наука, философия и социология.
Нека те се валят из блатата на
политиката
, взаимните борби, на низкия и кален живот, но нека великите истини, като скъпоценни бисери, останат далеч от тях, защото те, наистина, „не им са потребни".
Но ето че в това време се намират хора, от най-отдалечени краища на земята, които, поради отдалечеността си, последни би трябвало да се научат за Учителя, но които не се отегчават да четат беседите, намират смисъл в „безмисленото“ и признават че „това са най-дълбоките мисли, които човек е изказал в наше време“ — (Стеллан Енгхолм,) че това учение „далеч превъзхожда другите философски системи и учения“ (Андерс Розенберг), че то е „всекидневния хляб, необходим за нашата душа, за нашия ум и за нашето сърце“ (Гино Сорделли). Ето че във Франция, Италия, Чехия, Холандия, Швеция, Полша, Гърция, Япония, Америка и т. н. започват да се интересуват от новото учение, да четат беседите и да откриват животоносните истини, които с скрити за гледащите през разноцветни очила очи ... Ето че това, което днес българите не приемат, утре ще стане силата, която ще възвеличи другите народи и ще отвори пред тях вратите на Царството Божие на земята. Защото писано е, че „камъка, когото зидарите отхвърлиха, той стана глава на ъгъла“! Та кой ще спре потока на Божествената Благодат, която се излива чрез един от Неговите пратеници?
към текста >>
41.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 12
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Време е вече да се разбере, че християнството не ни е дадено само за украшение на имената ни, но че в него се съдържат методите на най-трезвата и успешна държавна
политика
и истинските средства за постигане на ония заветни цели, които има пред себе си както отделната личност или народ, така и цялото човечество. Светлинката.
... Както отделните личности, тъй и народите, съобразно с техните проявления в живота получават една или друга съдба, като резултат на тяхната проява, пречупена през призмата на вечните и неизменни Божествени закони. Изменяването на една лична или колективна съдба може да стане като се прояви дейност пак съобразно с дадени Божествени закони. Въпросът е сега да се узнае кои са ония закони, приложението на които може да трансформира неблагоприятната съдба в благоприятна ... Добие ли българският народ благоволението на небето, пътят към разрешението на потискащите ни въпроси ще бъде отворен, Бог ще отвори за нас сърцата на тия, от които зависи това и няма да се мине дълго време, бремето от плещите на народа ще бъде свалено. Това е духовното становище към ония болни въпроси, които понастоящем вълнуват нашия народ. То е същевременно становището на религията въобще и на християнството в частност.
Време е вече да се разбере, че християнството не ни е дадено само за украшение на имената ни, но че в него се съдържат методите на най-трезвата и успешна държавна
политика
и истинските средства за постигане на ония заветни цели, които има пред себе си както отделната личност или народ, така и цялото човечество. Светлинката.
Дълбоко в човека има една малка светлинка, която никога не гасне. Неговите големи лампи често пламват и изгасват. Но тая малка светлинна, при всички условия на живота и при падане и при ставане — никога не изчезва. Тя не се вижда когато човек е щастлив! Но когато цялото небе е загаснало, когато няма нито звезди, нито месец, когато човек е изоставен от всички и се намира в най-голямото отчаяние, тя заблещуква в неговото съзнание и му показва пътя, към който трябва да се стреми!
към текста >>
42.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 17
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да се издигнат свръхнационалния и свръхкласовия принципи като ръководно начало във всяка държавна и обществена
политика
, като се заработи усилено, но без каквото и да било насилие, за реализирането на безкласово общество и обединено човечество, в което ще бъдат избегнати, завинаги всякакви граждански и национални войни.
Да се опрости държавната машина до последния възможен минимум. Да се тласнат всички непроизводителни слоеве по пътя към производителна дейност. Да се примирят класовите противоречия, като на работниците се даде право на участие в печалбите на съответните предприятия. Да се даде мощен тласък на кооператизма и се пристъпи към колективизация на земеделското производство по доброволен начин, чрез просвета и пример Да се установят завинаги мирни отношения със съседните държави като се заработи за Балканска Федерация с равноправни и самоуправляващи се Македония, Добруджа, Тракия. Да се работи за Съединени Европейски Щати (Паневропа) и за премахването на армиите във всички страни.
Да се издигнат свръхнационалния и свръхкласовия принципи като ръководно начало във всяка държавна и обществена
политика
, като се заработи усилено, но без каквото и да било насилие, за реализирането на безкласово общество и обединено човечество, в което ще бъдат избегнати, завинаги всякакви граждански и национални войни.
Ето с няколко думи само обрисувана една положителна програма за народополезна дейност, която вярваме, ще бъде подкрепена от всеки разумен човек, който желае мир и благоденствие за своя народ и за цялото човечество. И тогава ще се освободим от партизанството и ще имаме един народ, един дух, едно знаме — знамето на Мира и Любовта! Тогава ще положим нашият обществен живот върху здравите основи на Правдата и ще имаме една възродена, една истински свободна, Нова България. Разходка на перото Абсолютно невъзможно е да схванем Бога по теоретически път. Да получим някоя Божия милост (не само излекуването от болест е такава) или да придобием вяра благодарение на някакво преживяване — само този е начина, по който ние малко по малко можем да добием съзнателно отношение към Бога.
към текста >>
43.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 19
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ние считаме като един от най-ценните фактори за разрешение въпроса за обновлението на света международния спомагателен език Есперанто и подчертаваме нашата вяра, че той, покрай националните културни езици, трябва да стане част от просветната
политика
на всяка цивилизована страна.
Такъв човек ще се оплаква от лошите условия не живота си, а кой ги създаде? — Самият той. МАНИФЕСТ към всесветското учителство Ние, възпитатели от 28 страни и официални пратеници на 16 правителства, събрани в залата на секретариата на Обществото на Народите в Женева, братски приветстваме нашите съратници в задачата да се пpoсветяват умовете. Ние подчертаваме нашето убеждение, че основа на сегашното жалко състояние в което се намира цивилизования свят е неразбирателството и недоверието, които разделят народите един от друг. Ние подчертаваме нашето убеждение, че единствения сигурен лек против това зло е възпитанието към човещина и осъществяването на принципа на международното сближение, легнали в основата на Обществото на Народите.
Ние считаме като един от най-ценните фактори за разрешение въпроса за обновлението на света международния спомагателен език Есперанто и подчертаваме нашата вяра, че той, покрай националните културни езици, трябва да стане част от просветната
политика
на всяка цивилизована страна.
Ние желаем да ви известим резултатите от нашия опит в преподаването на Есперанто в много училища и разни страни. Ние констатирахме, че Есперанто е напълно достатъчен като международен език за всички цели, устни и писмени, за които един език е нужен: освен това, той притежава забележителни качества, които доказват неговата стойност като възпитателно средство. Той има стойност като помагало при правилната употреба на матерния език. Това се проявява в подобрение на произношението и говора на матерния език, по-добър избор на думи, по-точно знаене на значението им и по-ясно разбиране на граматическите принципи. Есперанто спомага за изучването ма езици модерни и класически, улеснявайки работата и пестейки времето на учителя, като прави ясни граматичните форми, давайки познати вече международни корени и като привиква умовете на учениците да се изразяват на повече от един език.
към текста >>
44.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 25
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Като се прибави при това и
политиката
на централната власт да се грижи предимно за столицата и за големите центрове, лесно е да си обясним защо днес българското село и изобщо провинцията са останали назад в културно отношение.
Веднъж направлението дадено, потокът от хора, напущащи своите родни села и градове продължаваше да си тече с все по-голяма и по-голяма сила, докато се създадоха няколко големи центрове в страната, начело със София. Тези центрове, и особено София, се превърнаха в истински магнити, които привличат мнозина, а особено младежта, предимно със своя външен блясък. Голяма част от интелигенцията излиза от народа и после бяга, откъсва се от него. Вместо да приложи силите и способностите си за издигане на своите родни места, вместо да прояви самостоятелна творческа дейност там, където тя е най-необходима, тя увеличава все повече и повече излишъка от службогонци в големите градове, а най вече в столицата, подлагайки се на морално падение и превръщайки се в жалко оръдие в ръцете на силните на деня. Народът е изоставян и продължава да бъде изоставен от отхранените от него синове, които, продължавайки да живеят на негов гръб, влизат в съприкосновение с него само като представители на държавния механизъм и на партийните щабове.
Като се прибави при това и
политиката
на централната власт да се грижи предимно за столицата и за големите центрове, лесно е да си обясним защо днес българското село и изобщо провинцията са останали назад в културно отношение.
Въпреки това, обаче, неоспорим факт е, че българската провинция е била, е, и ще бъде завинаги източника на свежите духовни сили, които постоянно обновяват и крепят истинския културен живот на страната. Изобщо, провинцията има по-здрави морални устои, тя е повече способна за истинско творчество, в нея има по-добри условия за духовен живот и затова само тя можа да намери изход из едно безизходно на пръв поглед положение, каквото е днешното; само в нея има достатъчно сили за разрешение на трудните задачи, които днес живота ни поставя; само тя може да намери един нов път, път към спасение и със сигурност да тръгне по него! Ето защо, занапред очите на българския народ трябва да бъдат обърнати към провинцията, по-точно — към селото. От там ще дойде спасението. От там ще дойде разрешението на трудните, неразрешимите за българските големи въпроси на нашия стопански живот.
към текста >>
45.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 32
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Четете и учете другите, че нашата днешна племенна разпокъсаност е плод на европейската империалистическа
политика
, която ни е разделила за да може да ни владее, според правилото на старата дипломатическата школа: разделяй и владей.
Вслушайте, се в нашите езикови племенни наречия и кажете, кой би отрекъл, че всички ние сме деца на едно и също семейство? Размислете за нашите нрави и обичаи, и вие ще откриете единствената обнова на тяхната обща същност, характеристична само за нас, Югослзвяните. Вслушайте се в нашите народни песни, притчи и други умотворения, анализирайте подробно отделните племена, разчленете душата и характера на вашето племе до край и вие ще разкриете тяхното духовно единство. ... Отворете книгата на нашата история, за да прочетете тъмната страна на нашето общо робство, на нашето сътрудничество и светлите анали за подвизите на нашите общи мъченици и герои против общите угнетители. Четете из далечното минало, как сме били един народ, който се е разпаднал на много групи под водителството на разни властолюбиви князе и войводи.
Четете и учете другите, че нашата днешна племенна разпокъсаност е плод на европейската империалистическа
политика
, която ни е разделила за да може да ни владее, според правилото на старата дипломатическата школа: разделяй и владей.
Четете и сравнявайте нашето разединение е единението на великите западни народи, нашите междуособици с тяхното разбирателство, нашата слабост с тяхната сила, сравнете, и сами покажете пътя на нашето спасение. Най-сетне, братя, размислете критически за нашите тъй наречени „национални идеали“, в същност племенни аспирации, и за нашите национални малцинства, в същност племенни. Националнитe идеали и аспирации на отделните племена са такива и на цялото Югославянство. „... В този дух могат да се разгледат и разрешат всички междуплеменни спорове. Да не забравяме, че нашите общи неприятели раздухват нашите междуплеменни разпри, за да ни направят безсилни и да ни владеят Да не забравяме никога, че зад племето стои нацията, че зад интересите на словенци, хървати, черногорци, македонци, бошнаци, сърби, българи и т. н.
към текста >>
46.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 37
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Като резултат от една такава безогледно насилническа
политика
, вън от безвъзвратно изгубените за народа тайно и явно убити и „безследно изчезнали“ негови синове, и днес още затворите ни са препълнени с „политически престъпници“, а вън от границите на страната ни се скитат немили недраги прокудени от домовете си добри български граждани.
„Братство“, помогнете ни да разпространим нашето вестниче нашироко всред българския народ. Изпращайте ни нови, платили абонати. — Всеки може да даде поне 20 лева за подкрепата на едно вестниче, което ратува за мир, братство и истинска просвета. Всеки платил абонат получава безплатно книгата „Човек и Бог“ Дайте амнистия! Във вихъра на гражданската война, която България преживя, паднаха много невинни жертви на нашите жестоки нрави; жертви преди всичко на една варварска власт, която имаше като най-сигурни средства за борба със своите политически противници насилията, изтезанията, убийствата, затвора.
Като резултат от една такава безогледно насилническа
политика
, вън от безвъзвратно изгубените за народа тайно и явно убити и „безследно изчезнали“ негови синове, и днес още затворите ни са препълнени с „политически престъпници“, а вън от границите на страната ни се скитат немили недраги прокудени от домовете си добри български граждани.
Лъжа е обвинението, с което те бяха нападани през време на миналия режим, че били предатели, престъпници и т. н. Не! Тия хора на са предатели! Те не са и престъпници. Тяхната най голяма вина се състои в това, че се опитаха да защитят правата на народа, противопоставяйки се на насилственото и незаконно присвояване на властта от хора самоналожили се за властници.
към текста >>
47.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
— тези милиони човешки същества, които охкат днес, притиснати в ледените прегръдки на, кризата, за която голям дял вина се падa на глупавата милитаристична и шовинистична
политика
не монарси и политици от всички страни, които участваха в кървавата вакханалия през 1913 — 1918 год.
Държат се хубави речи, излагат се различни становища, предлагат се различни планове и мерки, с цел да се разреши този от голямо значение за международния живот проблем. Четем ний с интерес за работата на конференцията, следим с трепет нейния ход и очакваме с надежда нейния край. Светът, преживял ужасите на европейската война, жадува да види най-после осъществен неговия блян за мир и благоденствие. Говоря за народните маси, защото има едно меншество, — милитаристи и шовинисти — които желаят войните. Говоря за болшинството от народните маси, за тези, които днес носят върху плещите си тежкото бреме от войните — репарации, потисничество, мизерия, безработица.
— тези милиони човешки същества, които охкат днес, притиснати в ледените прегръдки на, кризата, за която голям дял вина се падa на глупавата милитаристична и шовинистична
политика
не монарси и политици от всички страни, които участваха в кървавата вакханалия през 1913 — 1918 год.
Говоря за тези, които имат „щастието“ да ходят с изкуствени крака, да работят ;с изкуствени ръце, да гледат с изкуствени очи и пр. изобщо за тези, който за награда за тяхната заслуга като актьори в безумната драма на всеунищожението — войната — са окичени с разни изкуствени органи, заменящи естествените, който някой куршум, бомба, парче от шрапнел или нож са откъснали. Говоря за онези милиони майки, които въздишат по свидни рожби заровени нейде далеч в незнайни гробове. Говоря за милионите жени, останали вдовици да чезнат под черни кърпи и леят кървави сълзи по своите другари, загинали за „благото" на отечеството. Говоря за милионите деца, останали без бащи, без здрава опора в живота, които със своите страдания изкупват безумието на „велики" държавници.
към текста >>
наречена- „международна, това не е гаранция, че тя не може да стене оръдие за прокарване егоистичната
политика
на силните.
Ето го големия държавник на Франция — Тардьо; той предлага да се образува международна армия, която да бъде на разположение на О. Н. и с нея то да си служи да усмирява враждуващите страни. Стоя и се чудя ма „великото“ му предложение. Да искаш разоръжение, а да предлагаш ново въоръжение. Hяма значение, че армията ще бъде.
наречена- „международна, това не е гаранция, че тя не може да стене оръдие за прокарване егоистичната
политика
на силните.
Най-после, нали това е пак въоръжение, нали пак ще се харчат грамадни суми за издръжка на тази армия? И няма ли друго cредствo за осигуряване но мира и безопасността освен оръжието? Ето германският делегат иска намаление на въоръжението до нивото ма победените народи. Това пълно разоръжение ли е? Не, това е все.
към текста >>
Следователно, борбата, омразата, разединението в южните славяни е било винаги, във вредв на самите тях, раздухвано от егоистичната
политика
на заинтересувани сили.
Доставя се от автора: Д-р Н. Ханджиев, Окръжния съд, Бургас. В тази книга авторът тегли паралел между идеята за Паневропа и тази за обединението на южните славяни. Като ни припомня, че „всяко голямо историческо събитие е представлявало в своето начало една утопия", той приема идеята за Паневропа, а също така и тази за Балканската Федерация, с уговорката, че обединението на южните славяни и Балканската Федерация трябва да бъдат, първите етапи към по голямата цел — Паневропа, и че за нас е по-изгодно да влезем в един общоевропейски съюз, не по отделно, а като една по-голяма сила, каквато би представлявало обединеното южно славянство. Говорейки за пречките, които съществуват днес за едно такова обединение, авторът ни спомня, че винаги в досегашните конфликти между южните славяни са играли важна роля външни сили, които са имали всичкия интерес да държат славянството разединено, за да могат да го използват за свои цели.
Следователно, борбата, омразата, разединението в южните славяни е било винаги, във вредв на самите тях, раздухвано от егоистичната
политика
на заинтересувани сили.
Днес положението е също такова. Затова южните славяни трябва да се опомнят, да променят досегашните си отношения на взаимна омраза, подозрение и потисничество, да разберат ясно, че само в съединението е тяхната сила, реализирайки го на дело. Подбудите за обединението не южните славяни автора класифицира в четири точки: 1. Национално-исторически, съдържащи се в еднаквата расова принадлежност, еднаква вярa, почти еднакъв език и писменост, еднакви нрави и обичаи и еднакво историческо минало на южните славяни. 2. Социално - политически, — туряне край на братоубийствените войни на Балканите, създаването на една по-силна държава, за да може да противостои ма чуждите попълзновения, свободен развой на всичките южнославянски племена в границите на Съюза на Южните славяни. 3.
към текста >>
48.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ние се надяваме, че с неговото заставане на чело на френската
политика
, Франция и цяла Европа отиват към добро.
Ако Франция направи нужните отстъпки, германските шовинисти ще изгубят почвата под краката си, опасността да заемат властта ще изчезне, а с това ще бъде гарантирано и спокойствието на Франция. Сигурността на Франция, както и на другите страни победители ще дойде чрез отстъпки и жертви, а не чрез все по-голямо и по-голямо въоръжение. Дано това се разбере там гдето трябва. Във връзка с промяната в съотношението на партийните сили, след изборите за министър-председател на Франция се сочи шефа на радикал-социалистите. — Едуард Ерно, който е идеолог на мирното разбирателство между народите, голям противник на войната и ентусиазиран привърженик на идеята за Европейски Съединени Щати.
Ние се надяваме, че с неговото заставане на чело на френската
политика
, Франция и цяла Европа отиват към добро.
* В Югославия има силно революционно брожение, военни бунтове и т. н. Дълго потисканото през време на диктатурата обществено мнение се надига и изисква своите права и свобода. До къде ще отиде това брожение, трудно е да се предвиди, но не ще е чудно ако Югославия тръгне по пътя на Испания. Така е, когато с насилие и терор искат да се налагат неща, които могат да станат само свободно, при взаимно уважение и отстъпки. В Югославия искаха да наложат насилствено обединение и сливане на разните Южнославянски племена, отнемайки правото за свобода и самоуправление на македонци, хървати и т.
към текста >>
Най-разумна
политика
по отношение на Съветска Руска води днес националистична Турция.
В Югославия виждат, че не насилието и диктатурата, а доброто и любовта само могат да разрешават трудните и заплетени въпроси. Не е зле и ние, българите, да се поучим от този урок, който днес живота дава на югославянките шовинисти. С насилие нищо трайно не се достига. Само с любовта, добротате и справедливостта може да се осигури истинско величие и мирен живот на един народ. * Руско - Турското приятелство.
Най-разумна
политика
по отношение на Съветска Руска води днес националистична Турция.
Отдавна болшевишка Русия и националистична Турция са свързани с приятелски връзки основани на взаимно зачитане и сътрудничество. Наскоро се е завърна от Русия турския министър-председател Исмет паша, който придружен от още някои видни лица в нова Турция, бе тържествено посрещнат от русите. Важното е, че след своето завръщане от Съв. Русия, той донесе в своето Отечество не само спомена за хубавите произнесени там речи за приятелство и взаимно зачитане, но и нещо много по-реално: той сключи договор за доставка от Русия на грамадно количество машини и други материали, нужни за създаваме на национална индустрия в Турция, които материали ще бъдат изплащани в продължение на 20 години и то без никакви лихви. Ето, това се казва дипломатически успех и разумна външна политика.
към текста >>
Ето, това се казва дипломатически успех и разумна външна
политика
.
Най-разумна политика по отношение на Съветска Руска води днес националистична Турция. Отдавна болшевишка Русия и националистична Турция са свързани с приятелски връзки основани на взаимно зачитане и сътрудничество. Наскоро се е завърна от Русия турския министър-председател Исмет паша, който придружен от още някои видни лица в нова Турция, бе тържествено посрещнат от русите. Важното е, че след своето завръщане от Съв. Русия, той донесе в своето Отечество не само спомена за хубавите произнесени там речи за приятелство и взаимно зачитане, но и нещо много по-реално: той сключи договор за доставка от Русия на грамадно количество машини и други материали, нужни за създаваме на национална индустрия в Турция, които материали ще бъдат изплащани в продължение на 20 години и то без никакви лихви.
Ето, това се казва дипломатически успех и разумна външна
политика
.
А ние какво правим? — Страхуваме се от подозрения и затова не възстановяваме отношенията си с Русия, тогава, когато даже Фашистка Италия отдавна търгува с нея. България ще има голяма полза от възстановяването на редовните търговски отношения със Съв. Русия. От там ще получим много евтини стоки. Ще можем и да изнесем много наши произведения, за които мъчно намираме пазар на запад.
към текста >>
* В Япония военните убиха министър-предсевателя Имукаи, защото не водел сериозна външна
политика
и бил отстъпчив по въпроса за Манджурия.
Коцев, прогминазиален учител в гр. Оряхово, желае да състави сборник от есперантски песни и затова се обръща към всички, които имат възможност, да го подпомогнете, като му изпратите материал за сборника. * В Гърция избухна обща стачка. Обявено е военно положение. Според някои вестници, готвело се установяване на военна диктатура.
* В Япония военните убиха министър-предсевателя Имукаи, защото не водел сериозна външна
политика
и бил отстъпчив по въпроса за Манджурия.
Военните били против спирането на военните действия в Китай и намирали, че изхода от кризата, която е обхванала Япония, ще бъде в заемането на нови области на Азиатския континент. Да видим какво ще забъркат за света тия военни. Според някои съобщения, били сме в навечерието на руско-японска война. * Във Франция един руски емигрант уби председателя на републиката Пол Думер. Нови книги С Христа, повест за народа, от Л.
към текста >>
49.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 55
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
— Защото всяка една държава в своята
политика
се ръководи от тесногръдия национален егоизъм, който я кара да вижда в лицето на другите нации хищни врагове, които всеки момент я дебнат да я унищожат.
Събират се непрестанно на конференции, днес в един град, утре в друг, говорят, философстват, разсъждават, кроят, докато се поизморят, па хайде всеки обратно в своето отечество, без да са могли да направят нищо съществено за подобрението на живота. Ето, конференцията за разоръжението заседава вече близо година време но, уви без никакъв резултат. Нещо по-жалко: тъкмо в това време, когато бележитите държавици разискват, пледират уж каузата на разоръжението почти във всички по-големи страни, като Франция, Англия, Германия, Италия, Русия, се правят маневри с ней-новите военно технически изобретения. Явно е че всичко ще остане, може би, празен блъф! Защо ли?
— Защото всяка една държава в своята
политика
се ръководи от тесногръдия национален егоизъм, който я кара да вижда в лицето на другите нации хищни врагове, които всеки момент я дебнат да я унищожат.
И, застанали на базата на този национален егоизъм, всички се стремят да се надлъгват, надянали маската на човеколюбието! Същото става и в другите конференции — икономически, политически, репарационни, и пр. И в тях господарствува политическия морал на класовата, национала или партийна кауза. Този морал на стремежа към благото на отделната личност, на отделното общество, на отделната нация — не може да доведе всички до единение, до съгласуване действията на всички води към всеобщо благоденствие. И ето, от тук произтичат всичките страдания, нещастия и катастрофи в живота на целия свят.
към текста >>
50.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 56
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Така, за ръководители на външната и вътрешна
политика
на страната изпъкнаха хора с все същите стари разбирания.
Демокрацията на новото правителство се оказа лъжедемокрация. Частно водачите на Земеделския съюз се оказаха недостойни за големите надежди, които народа възлагаше на тях. Те се оказаха слаби, ограничени, амбициозни хора. за които министерското кресло стои по-горе от интересите на народа. Поради тая си слабохарактерност, те се намериха в плен на реакцията с демократична маска, която взе пълно надмощие.
Така, за ръководители на външната и вътрешна
политика
на страната изпъкнаха хора с все същите стари разбирания.
— Хора, които не познават по голяма сила от тази на насилието и които дълбоко в себе си мислят, че на народа не бива и не може да се даде пълна свобода, че той не заслужава по-добра участ от тази да бъде ограбван и тормозен. Ето защо, никаква съществена промяна не се направи. Насилията продължиха, ограбването на народа продължи, икономии истински и там дето трябваше не се направиха. Народните представители, обаче, добре се погрижиха за себе си, като прокараха закон за увеличение на заплатите си, тогава, когато мизерното положение на народа изисква върховни усилия и жертви от всички. Тия хора, обаче, забравиха народа си.
към текста >>
Новото правителство, с много калка разлика, продължи старата
политика
на сговора.
Насилията продължиха, ограбването на народа продължи, икономии истински и там дето трябваше не се направиха. Народните представители, обаче, добре се погрижиха за себе си, като прокараха закон за увеличение на заплатите си, тогава, когато мизерното положение на народа изисква върховни усилия и жертви от всички. Тия хора, обаче, забравиха народа си. Tе, забравиха предизборните си обещания. Забравиха кой и защо ги е пратил.
Новото правителство, с много калка разлика, продължи старата
политика
на сговора.
И като връх на тази политика, ние виждаме днес да се прокарва един реакционен закон за печата, който не е нищо друго, освен вериги за свободната мисъл на човека, съдържайки постановения за налагане на наказания даже и тогава, когато някой каже истината. Защото тя, истината, можела в известни случаи да повреди на тогова или оногова!?! Читатели, вий чували ли сте някога истината да е била ограничена, възпряна в своя полет от някакви жалки човешки закони? Управници, вий знаете ли какво вършите, когато се опитвате да правите покушение срещу истината? Мислите ли, че наистина ще успеете да оковете във вериги свободната мисъл на човека?
към текста >>
И като връх на тази
политика
, ние виждаме днес да се прокарва един реакционен закон за печата, който не е нищо друго, освен вериги за свободната мисъл на човека, съдържайки постановения за налагане на наказания даже и тогава, когато някой каже истината.
Народните представители, обаче, добре се погрижиха за себе си, като прокараха закон за увеличение на заплатите си, тогава, когато мизерното положение на народа изисква върховни усилия и жертви от всички. Тия хора, обаче, забравиха народа си. Tе, забравиха предизборните си обещания. Забравиха кой и защо ги е пратил. Новото правителство, с много калка разлика, продължи старата политика на сговора.
И като връх на тази
политика
, ние виждаме днес да се прокарва един реакционен закон за печата, който не е нищо друго, освен вериги за свободната мисъл на човека, съдържайки постановения за налагане на наказания даже и тогава, когато някой каже истината.
Защото тя, истината, можела в известни случаи да повреди на тогова или оногова!?! Читатели, вий чували ли сте някога истината да е била ограничена, възпряна в своя полет от някакви жалки човешки закони? Управници, вий знаете ли какво вършите, когато се опитвате да правите покушение срещу истината? Мислите ли, че наистина ще успеете да оковете във вериги свободната мисъл на човека? Ний знаем че властта развращава.
към текста >>
51.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Егоистичната борба за живот, хищническата
политика
на ограбване и смазване слабия, никому не е донесла щастие, защото днешния победител утре ще бъде победен и смазан тъй, както той вчера е направил с другите.
Като клетка на обществото, тя ще живее с него и за него, за народа, за цялото човечество. Общия интерес винаги трябва да стои над частния. Това се отнася както до отделните индивиди, така също и до колективните по-големи или по-малки единици. И така: интересите на задругата стоят над тия на отделните нейни членове; интересите на обществото и народа стоят над интересите на задругата, както и над тия на всички други отделни групи - класи, съсловия, партии, стопански, политически и идейни организации; най-после, интересите на цялото човечество, взето като цяло, стоят високо над интересите на отделните нации, които както и хората, се ръководят често от егоистични мотиви. И само по тоя път, когато общите интереси бъдат поставяни винаги над частните, само тогава ще може да се въдвори ред и хармония в света, и ще има щастие и благоденствие за всички.
Егоистичната борба за живот, хищническата
политика
на ограбване и смазване слабия, никому не е донесла щастие, защото днешния победител утре ще бъде победен и смазан тъй, както той вчера е направил с другите.
Така или иначе, вътрешният живот на братската задруга трябва да върви по строго определени линии, начертани съобразно основните принципи на битието, изразени накратко с три думи: Любов, Мъдрост, Истина. Това е фундамента, върху който и в хармония с който трябва да бъдат изградени външния и вътрешния живот, формата, съдържанието и смисъла на братските задруги. Това е цяла една наука, която, в своите подробности, ще бъде изучавана, едновременно теоретически и практически, в самия процес на новия живот в братската задруга. Това е същевременно едно изкуство, висше изкуство, съответстващо на хармонията в музиката, чиято цел ще бъде хармонията в живота - превръщането на самия живот в музика, в музикална хармония. Задачите на тая статия са ограничени, затова ние няма да се занимаваме подробно с тоя въпрос, който иска специално разглеждане, а ще се задоволим да хвърлим един малък поглед към конкретните възможности и пътищата, по които ще трябва да се създаде и развие първата трудова братска задруга, чиято задача е да стане едно огнище за разпространение идеите на новия живот, да даде пример за реализирането на този живот, да отвори, да проправи пътя към новото, за да се улеснят с това усилията на всички, които след това ще тръгнат по него.
към текста >>
52.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 68
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За нашата ориентация В последните месеци се заговори твърде много за ориентацията на външната
политика
на Българи: С Германия ли, или с Франция да отидем?
Пред прага на новата епоха (По беседа, държана от Учителя на 26 март 1933 г.) Съобщение * * * Шеста годишнина С този брой в-к „Братство" започва своята шеста годишнина. Хвърляйки поглед назад, към изминалите му пет годишнини, ние с радост констатираме един процес на бавно и постепенно, но затова пък непрестанно и сигурно развитие. И ние никак не се съмняваме, че този процес ще продължава безспирно, като ще направи „Братство“ напълно достоен изразител на идеите, които винаги са го вдъхновявали. \ За нашата програма ние няма какво повече да говорим, защото, в голямата си част тя се съдържа в самото заглавие на вестника. Нека, следователно, напрегнем всички сили, за широкото му разпространение, за да дадем път на ония идеи, които единствени могат да изградят светлото бъдеще на индивида, нацията и човечеството.
За нашата ориентация В последните месеци се заговори твърде много за ориентацията на външната
политика
на Българи: С Германия ли, или с Франция да отидем?
— Този въпрос разрешават днес нашите политици. И понеже трябваме и на едните и на другите, търсят ни — „имаме цена“, както се изрази преди два месеца м-р Мушанов, — то ние се надяваме да се продадем колкото се може по скъпо. По-право, политиците, управниците на българския народ, днешни или утрешни, се надяват да ни продадат, както и други пъг са ни продавали. Положението е опасно. Много сладкогласни сирени, от много страни, протягат към нас ръце.
към текста >>
Германия, Италия, Франция, Русия ни канят при тях, очакват да възприемем тяхната
политика
.
— Този въпрос разрешават днес нашите политици. И понеже трябваме и на едните и на другите, търсят ни — „имаме цена“, както се изрази преди два месеца м-р Мушанов, — то ние се надяваме да се продадем колкото се може по скъпо. По-право, политиците, управниците на българския народ, днешни или утрешни, се надяват да ни продадат, както и други пъг са ни продавали. Положението е опасно. Много сладкогласни сирени, от много страни, протягат към нас ръце.
Германия, Италия, Франция, Русия ни канят при тях, очакват да възприемем тяхната
политика
.
И, както се изрази един провинциален седмичник, наистина „мирише на 1914 година“. И понеже опасността е напълно реална, макар и забулена в мъглата на редица миролюбиви изявления и конференции, то българският народ трябва целокупно и гръмогласно да заяви на своите днешни и утрешни управници: „Стига вече! Оставете вече тия методи за разрешение на националните противоречия. Достатъчно е преливана нашата кръв за угода на този или онзи. Достатъчно сте продавали живота ни за златото на големите хищници.
към текста >>
Та нима България не може да води своя собствена
политика
на сближение и мир с всички народи, без да се привързва към колесницата на която и да било велика сила?
Достатъчно сте продавали живота ни за златото на големите хищници. Българската кръв е скъпа, и каквато и цена да ви дават за нея, господа управници, вие не трябва да я давате за нищо! “ И тъй, — нито с Германия, нито с Италия, нито с Франция, нито с Русия. А с кого? — с Мира и Любовта, с Правдата и Истината.
Та нима България не може да води своя собствена
политика
на сближение и мир с всички народи, без да се привързва към колесницата на която и да било велика сила?
Будни трябва да бъдат всички, защото само ония страни, които, както Швейцария, Холандия и т. н в миналата война, запазят спокойствие и останат на страна от приближаващата световна буря, само те ще бъдат щастливи и велики. Ако България запази спокойствие, когато удари часа на борбата, тя ще спечели най-много, — ще стане наистина велика — по силата на своята духовна мощ, — и ще осъществи своите истински национални задачи и идеали. Новото слънце Въпреки мощта, с която се разля електричеството из света, въпреки че днешните усъвършенствани технически културни придобивки проникнаха в четирите крайни точки на земното кълбо, все пак тъмно и тежко е навред. Ужаса на един непрогледен мрак е паднал на измъченото човечество.
към текста >>
53.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Чудно нещо е
политиката
.
И той проникна в кабинетите на политиците, журналистите. Сломи, като че ли, натрупани през десетилетия пречки. Смекчи до известна степен дори най-закоравелите противници на всяко сближение с братята-сърби. Изведнъж неочакван обрат: — дружество за българо-югославянско сближение, в което влизат редица видни лица — политици, учени, генерали и т. н. Да беше това преди година-две, с камъни биха ги убили!
Чудно нещо е
политиката
.
Прилича доста на ония ветрове, които днес духат от една посока, а утре почват точно от обратната. Такова нещо е политиката. И затова тя е много опасна. Не бива много да й се доверяваме, защото е променлива и неверна като продажна жена. Всичко това ни кара да се отнасяме с известно недоверие, с известни резерви към шумно оповестената чрез пресата акция за българо-югославянско сближение.
към текста >>
Такова нещо е
политиката
.
Смекчи до известна степен дори най-закоравелите противници на всяко сближение с братята-сърби. Изведнъж неочакван обрат: — дружество за българо-югославянско сближение, в което влизат редица видни лица — политици, учени, генерали и т. н. Да беше това преди година-две, с камъни биха ги убили! Чудно нещо е политиката. Прилича доста на ония ветрове, които днес духат от една посока, а утре почват точно от обратната.
Такова нещо е
политиката
.
И затова тя е много опасна. Не бива много да й се доверяваме, защото е променлива и неверна като продажна жена. Всичко това ни кара да се отнасяме с известно недоверие, с известни резерви към шумно оповестената чрез пресата акция за българо-югославянско сближение. Страхуваме се да не излезе всичко това само вестникарски шум, само празна гюрултия, сензация, която днес изпълня вестниците, а утре съвсем се забравя. Защото ние сме искрени и принципни привърженици на идеята за сближението и обединението на южните славяни, като значителна стъпка към омиротворяването на целия свят.
към текста >>
54.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 78
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ами не са ли
политиканите
като тия търговци, не търгуват ли и те с имота и живота, с труда на народа?
а селяните плъзнали в неволя. Но свързали се вече — и няма на къде. „Ей такава е тя работата на народа, на туй прилича" — завърши думите си дядо Благой. „Е че де е тук, дядо, приликата", нарочно подметнах аз, за да накарам стареца сам да си разтълкува приказката. „Де ли, дядовото?
Ами не са ли
политиканите
като тия търговци, не търгуват ли и те с имота и живота, с труда на народа?
Не са ли и те като тях, не обещават ли и те с неговото добро, добрини да му правят? Не плъзват ли като просяци да искат доверието му, да ги тури на власт, да вложи в техни ръце и имот и живот и чест, че те да му оправят работите. И не прилича ли това на пословицата „С чужда пита помен“? Не се ли впускат и те в такива предприятия, където затриват без жал народното благо, па го вкарват и до гуша в борчове? Та не са ли такива предприятия войните?
към текста >>
Р а д и у м Преглед За нашата външна
политика
.
Който ще ми прави баница, нека я направи от свое брашно, от свое масло и сирене. Не да проси от мене, че с моето да прави. Па и де се е чуло и видяло просяк добро да преви. Които ще идват отсега при народа да бъдат не просяци с празни торби и цигански уста, а царе — с пълни торби и златни уста. Тъй завърши думите си дядо Благой.
Р а д и у м Преглед За нашата външна
политика
.
Днес очите на някои от нашите съседи са обърнати към нас. Търсят ни, обръщат ни внимание. В това ръководителите на българската външна политика намират сгоден случаи да „играят на въже“, като поглеждат едновременно и към Югославия, и към Италия, Унгария, Германия. Според нас, нужни са искреност и прямота, нужно е да се обърнем направо към тези, които смятаме че са ни онеправдали с думите: „Искаме това и това“, без задкулисни шушукания и пазарлъци, без скрити намерения и желания да надхитрим някого. Ако ни го дадат, добре.
към текста >>
В това ръководителите на българската външна
политика
намират сгоден случаи да „играят на въже“, като поглеждат едновременно и към Югославия, и към Италия, Унгария, Германия.
Които ще идват отсега при народа да бъдат не просяци с празни торби и цигански уста, а царе — с пълни торби и златни уста. Тъй завърши думите си дядо Благой. Р а д и у м Преглед За нашата външна политика. Днес очите на някои от нашите съседи са обърнати към нас. Търсят ни, обръщат ни внимание.
В това ръководителите на българската външна
политика
намират сгоден случаи да „играят на въже“, като поглеждат едновременно и към Югославия, и към Италия, Унгария, Германия.
Според нас, нужни са искреност и прямота, нужно е да се обърнем направо към тези, които смятаме че са ни онеправдали с думите: „Искаме това и това“, без задкулисни шушукания и пазарлъци, без скрити намерения и желания да надхитрим някого. Ако ни го дадат, добре. Не ни ли го дадат, ще чакаме. Зер, то си беше наше, но никой не ни е крив, сами станахме причина да го изгубим. А тези, които в деня на протеста срещу мирния договор, са държали всред София речи, че скоро ще дойде деня, в който ще се наредят под бойните знамена за освобождението ... и т.
към текста >>
Ето защо, единствената правилна насока на нашата външна
политика
, което само един проницателен държавнически ум може да съзре и да ръководи, е тая, която ни води към Балканската федерация.
Без истинско, а не само лицемерно - дипломатическо, сближение с Югославия, ние не ще можем да мръднем нито крачка напред, ние завинаги ще останем в тази мъртва точка, в която сме. Но, според нас, сближението ни с Югославия тpябвa да бъде първата ни, решителна и неизбежна стъпка, към едно по пълно, по правилно, трайно и резултатно разрешаване националните въпроси на Балканския полуостров. което може да стане само чрез и в рамките на една Балканска федерация. Ний искаме излаз на Бяло море, искаме Добруджа и Македония, но никой няма да ни ги даде. Нито пък ще бъдем някога достатъчно силни да ги вземат насила и да ги задържим.
Ето защо, единствената правилна насока на нашата външна
политика
, което само един проницателен държавнически ум може да съзре и да ръководи, е тая, която ни води към Балканската федерация.
Защото в нея и само в нея ний можем да достигнем своите законни национални аспирации. Само във нея ний ще можем да осъществим идеала за обединение на българското племе, да добием свободата на своите сънародници, без да се противопоставяме и да се борим с когото и да било. Единственото най-добро и най-разумно, не само за нас, но и за всички балкански народи, разрешение на заплетените национални въпроси, е в Балканската федерация. Тя ще даде небивал подем на обшия духовен и стопански живот на всички балкански народи. Тя ще донесе мира, правдата, реда и творческото издигане за всички етнични единици.
към текста >>
И ако този народ съумее да си намери истински разумни и далновидни управници, те не ще закъснеят да насочат неговата външна
политика
към достигане на тази цел.
Единственото най-добро и най-разумно, не само за нас, но и за всички балкански народи, разрешение на заплетените национални въпроси, е в Балканската федерация. Тя ще даде небивал подем на обшия духовен и стопански живот на всички балкански народи. Тя ще донесе мира, правдата, реда и творческото издигане за всички етнични единици. Само чрез нея ще се разрешат неразрешимите иначе национални противоречия на Балканите. И, ако има народ, който най-много да се нуждае от Балканската федерация, това с българския народ.
И ако този народ съумее да си намери истински разумни и далновидни управници, те не ще закъснеят да насочат неговата външна
политика
към достигане на тази цел.
Словото на Учителя За частната собственост Ако има нещо, което спъва живота на съвременното човечество, то е учението на частната собственост. Хората дохождат на земята и всичкото време им е ангажирано с къщи, ниви, караници с баща, майка, братя и сестри, докато дойде ден и ги задигнат оттук и всичко това правят все за частната собственост. От хиляди години човечеството разрешава въпроса за собствеността и този въпрос остава все неразрешен. И Христос като казваше: „Извадете гредата из окото си“, разбираше да се премахне частната собственост, за да се оправи светът. Господа, Когото познавам и за Когото говоря, не е Господ на частната собственост, и не е за хората, които спорят за собственост.
към текста >>
55.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 81
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Политическите групировки, които се люшкат между ляво и дясно, между насилието и правдата, които нямат силата и смелостта да предприемат смела акция срещу общото икономическо и духовно разложение, които се страхуват от всяка по-смела крачка както във вътрешната така и във външната
политика
ма страната, и които, вследствие на това, не могат да дадат онова ново, което днес животът настоятелно изисква, с осъдени на загиване.
И двете тия сили, макар за сега да са в опозиция, са ядрата, към които утре ще се прелеят многобройните блуждаещи, лутащи се постоянно ту към ляво ту към дясно политически елементи, които със своето болшинство, ще дадат надмощието, победата на едната от тия сили. Тия две политически сили, които си оспорват бъдещето ръководство на българския народ, са: от една страна обединения земеделски съюз „Ал. Стамболийски — Врабча 1", и от друга — партията ни Алекс. Цанков. Времената са такива, че всичко половинчато, всичко междинно, което се люшка и колебае, което се нагажда според условията, според вятъра. който духа, не ще изтрае.
Политическите групировки, които се люшкат между ляво и дясно, между насилието и правдата, които нямат силата и смелостта да предприемат смела акция срещу общото икономическо и духовно разложение, които се страхуват от всяка по-смела крачка както във вътрешната така и във външната
политика
ма страната, и които, вследствие на това, не могат да дадат онова ново, което днес животът настоятелно изисква, с осъдени на загиване.
на обезличаване. Ще останат да живеят, да се развиват и ръководят само ония, конто знаят пътя си и могат да вървят по него без да се спират пред нищо. Намираме се във важен политически момент: от ориентировката на масите зависи бъдещето на народе ни. А от по-голямата дейност, от по-здравите схващания, от по-голямото умение на ръководните лица, зависи кой ще увлече масите — кой ще води народа ни. Нека внимаваме, защото народите никога не с невинни и безотговорни за това, което ги постига.
към текста >>
56.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нам е нужна разумна външна
политика
.
България против всички. България отделена от всички не Балканския полуостров. Възможно ли е това? Да престанем да се надяваме на случайности. Да изхвърлим из ума си всяка мисъл за извоюване на правата си със силата но оръжието.
Нам е нужна разумна външна
политика
.
Нам е нужно мъдра дипломация, която да действа, а не да чака събитията да я изпреварват. Ние трябва да бъдем активни във външната си политика, защото, в противен случай, има сили в страната ни. които при пръв удобен момент, ще ни наложат да бъдем активни с оръжие. Общинските избори Както се и предвиждаше, те дадоха болшинството от селските общини в ръцете на правителствените партии, — земеделци и демократи. След тях се очертават — опозиционния земеделски съюз „Ал.
към текста >>
Ние трябва да бъдем активни във външната си
политика
, защото, в противен случай, има сили в страната ни.
Възможно ли е това? Да престанем да се надяваме на случайности. Да изхвърлим из ума си всяка мисъл за извоюване на правата си със силата но оръжието. Нам е нужна разумна външна политика. Нам е нужно мъдра дипломация, която да действа, а не да чака събитията да я изпреварват.
Ние трябва да бъдем активни във външната си
политика
, защото, в противен случай, има сили в страната ни.
които при пръв удобен момент, ще ни наложат да бъдем активни с оръжие. Общинските избори Както се и предвиждаше, те дадоха болшинството от селските общини в ръцете на правителствените партии, — земеделци и демократи. След тях се очертават — опозиционния земеделски съюз „Ал. Стамболийски и Врабча 1“ и партията на Ал. Цанков. Гласовете за работническата партия отбелязват голям упадък.
към текста >>
Не обичат да се карат и лесно се примиряват;
политика
има в тях.
Във флегматическия темперамент преобладаваше влияние има водата — те не са подвижни като сангвиниците; тези хора се отличават със студенина и мудност. Те обичат жидките, течните вещества. Те са хладнокръвни, самообладанието е силно развито в тях. Някой от тях са много мързеливи. Те са тихи и обичат живота.
Не обичат да се карат и лесно се примиряват;
политика
има в тях.
Имат къси пълнички пръсти, добре развит стомах, а лицето им е като месечника и очите пълни, живички и весели. Те много повечко обичат да си похапват и попийват. Холерическият темперамент в когото преобладават жлъчката, черния дроб, нервната система и костите, е много енергичен и динамичен. По някой път е значително висок и с черни коси. Меланхоличния темперамент е с преобладаващо влияние на нервната система.
към текста >>
57.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 88
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Държавниците,
политиканите
и властолюбците мислят, че този стих се отнася до тяхната власти обосновават върху него всичките си деяния.
Ракитин (Плевен) и секретар Дим. Добрев, ред. в. Светлоструй (с. Щръклево, Русенско). Словото на Учителя В какво седи свободата на човека Казано е в Писанието: „Всяка Власт е от Бога дадена“.
Държавниците,
политиканите
и властолюбците мислят, че този стих се отнася до тяхната власти обосновават върху него всичките си деяния.
Но това не е правилно разбиране на Писанието, защото езикът на Библията е символистичен и трябва да се разбира онази власт, която се дава на разумната човешка воля над всички сили и елементи, които служат като условия за проявата на живота. Ако въпросният стих се отнасяше до властта на всички ония, които обичат да властват над подобните си, тогава всички престъпления на властващите ще трябва да се считат позволени от Бога. Но такъв Бог, който санкционира престъпленията в света, съществува само бумовете на престъпниците. Има много примери, дадени в Писанието, но ще приведа само един от тях, за да се види, че този стих не се отнася до държавната власт. Така асирийският цар Навуходоносор издава заповед всички жители на царството му в един определен час да паднат на колене и да се поклонят на неговото божество - идол.
към текста >>
58.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 90
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ние трябва да знаем миналото, безразлично по какъв начин ще го научим, а от това ни знание зависи днешното ни ориентиране по отношение на
политиката
, религията или науката.
което е далече, небива да прибързваме с преценката или присъдата си. Защото еднакво престъпление е. както прибързването. тъй и закъснението. Ако човек незнае вчерашното, не може да даде правилна насока не настоящата си мисъл и деятелност.
Ние трябва да знаем миналото, безразлично по какъв начин ще го научим, а от това ни знание зависи днешното ни ориентиране по отношение на
политиката
, религията или науката.
А успеха и щастието ни зависят както от правилното ни ориентиране в живота с оглед на нашите способности, тъй и от постоянството ни в доброто. Доброто не е в това, което мислиш, че трябва да се направи някога, а е в най-малкото, което „сега“ правиш. Усилията, които прави „днес“ човек за да живее по-добре и по-разумно от вчера, ще дадат своя плод. Те са, които ще създадат и увеличат утрешните му добри, благоприятни възможности. Миналото е далеч, бъдещето неизвестно, а единственото — възможно седи мълком пред нас: казва се „настояще“.
към текста >>
59.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В разпратената наредба изрично се обяснява и новата социална
политика
на новото управление, като се съобщава, че социалната основа на новия режим с производителните слоеве на нацията: селяни, занаятчии и работници.
Защото дошло е вече време, когато отделните славянски народи не ще могат да напредват много, докато не се обединят или поне докато не хармонират своите действия. Дошло е време, когато самият живот ни учи и ни заставя да си подадем ръка. Дошло е време, когато трябва да се каже: Славянино, съзнай своя род, и великата мисия, която животът ти предназначава: ти не си по-долен от другите - напротив, в тебе има велики ценни качества, които ще те направят в недалечно бъдеще водач на човешкия прогрес и строител на нова култура. Славянино, осъзнай се! С. Калименов Изграждане на новата политическа организация Дирекцията на обществена обнова е издала наредбите за организирането на обществените сили, — изграждане на новата политическа организация на държавата, която трябва да замести стария партиен апарат и която ще има предназначението да свърже по един нов и по-съвършен идеен и организационен начин народа с неговата държава.
В разпратената наредба изрично се обяснява и новата социална
политика
на новото управление, като се съобщава, че социалната основа на новия режим с производителните слоеве на нацията: селяни, занаятчии и работници.
Тъй като повече от 80% от нашето население се занимава с земеделски труд, на селото се предвещават по-добри възможности и по-специални грижи за задоволяването на неговите стопански и културни интереси. Ще се полагат съответните грижи и за родната индустрия, до колкото тя не е паразитна, а така също и за търговското съсловие, доколкото се явява като необходим посредник между производителя и консуматора. Целта на комитетите на обществената обнова е да провеждат идеите и наредбите на дирекцията на Общ. Обнова, както и да указват най-широка подкрепа на новата власт — те ще служат като жива и полезна връзка между управлението и народа. В недрата на Космоса Хората виждат всеки ден смъртта, — но не мислят за предстоящата всекиму смяна на областта на съществуване.
към текста >>
60.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Новият курс на
политика
не може да се сравнява нито с националсоциализма, нито с фашизма.
Нека в този ден изпратим една интензивна добра мисъл в защита на животните към братята хора по лицето на земята. Да спрат вивисекциите, да спрат всички жестокости, да спре непрестанното проливане на невинната животинска кръв по земята! За новият режим. Пред австрийската писателка Алиса Шалек, кореспондентка на „Нойес Винер Тагеблат“, г. М-р председателя Кимон Георгиев е за-явил че: „Извършената промяна на режима в България не е подражание нито на Германия, нито на Италия.
Новият курс на
политика
не може да се сравнява нито с националсоциализма, нито с фашизма.
Макар да има известни общи програмни точки, което се дължи на едно случайно съвпадение по време с тия режими, на-шият режим си остава чисто български“. Седмица на гроздето и плодовете, установена по инициативата на въздържателното движение, ще трае от 30. IX. до 6. X. т. г. Седмицата се урежда от Министерството на народното стопанство паралелно с въздържателните дружества.
към текста >>
Този закон дава права на творческия съсловия да сочат кой да ги представя в държавните учредения и прави техните организации органи на държавата за провеждане на нейната стопанска и социална
политика
.
банка за да може тя по-чувствително и широко да подпомага българското стопанство. В това отношение придобивката в Женева има голямо значение. Ала най-важният успех на нашите делегати и на България се крие в засиленото доверие на големите европейски фактори към новата власт в България. Закон за професионалните организации Министерския съвет е изработил закон за професионалните (стопански) организации, според който всеки земеделец — стопанин, занаятчия, работник, търговец, индустриалец, лице от свободна професия, кредитен и застрахователен институт, ако отговаря и на условията, предвидени в специалните закони и устави за всяка професия, може да бъде член на професионална организация. За всяка от посочените професии може да съществува само една организация.
Този закон дава права на творческия съсловия да сочат кой да ги представя в държавните учредения и прави техните организации органи на държавата за провеждане на нейната стопанска и социална
политика
.
Твърди цени за суровия памук. Министерският съвет, в заседанието си на 13 т. м., е приел една наредба, която цели да установи твърди цени за суровия памук, реколта 1934 г. а именно: най-малко по 34 лв. за омаганен памук от Старозагорска, Пловдивска и Софийска области; най-малко по 32 ла.
към текста >>
61.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
София, започна да излиза новия всекидневник „Нови Ден“, чиято главни задача е да изяснява
политиката
и мероприятията на правителството и чрез който вестник ще се прокарват и пропагандират идеите на новата държава, както и всички стопански, обществени и културни прояви на нашия живот.
Формирането на областния художествен театър е възложено на известния театрален деец г. Ангел Сладкаров. „Нови Дни“ Към края на м. август т. г. в гр.
София, започна да излиза новия всекидневник „Нови Ден“, чиято главни задача е да изяснява
политиката
и мероприятията на правителството и чрез който вестник ще се прокарват и пропагандират идеите на новата държава, както и всички стопански, обществени и културни прояви на нашия живот.
За да бъде вестника верен изразител и тълкувател на народните желания, уредена е кореспондентска служба във всички по-големи градове в царството. Вестникът урежда специална кореспондентска служба и във всички столици на съседните държави, както и на другите Европейски държави. По техника и идейно списание в. „Нови Дни“ ще има вида и значението на голям истински народен ежедневник от европейски мащаб, ще излиза всеки ден в 8 до 16 страници. Годишен абонамент 280 лв.
към текста >>
62.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
С това се закрепява
политиката
на Рузвелт, който със смели и енергични мерки се старае да изведе страната от крайно тежкото положение, в което е попаднала; замиране на индустрията, милиони безработни, финансов крах в небивали размери.
В Сварската област предстои да се извърши плебисцит, в който населението ще се изкаже за или против присъединението към Германия. В заинтересуваните страни цари голямо възбуждение. Югославското правителство е отнесло въпроса за отговорностите по атентата над крал Александър до Обществото на Народите. Имат се пред вид главно Унгария и Италия, които са давали покровителство на хърватските „усташи“, които организираха убийството. В Съединените щати правителството на Рузвелта е получило голям успех в станалите избори.
С това се закрепява
политиката
на Рузвелт, който със смели и енергични мерки се старае да изведе страната от крайно тежкото положение, в което е попаднала; замиране на индустрията, милиони безработни, финансов крах в небивали размери.
На Далечния Изток заплахата за мира като че ли временно престава да съществува. Сключена е спогодба между Съветите и Манджурското правителство за откупуване от последното на манджурската ж. п. линия, която принадлежеше на русите и във връзка с което станаха голяма част от споровете. У НАС Предприета е масова агитация в страната от Общ. Обнова, като всеки, неделен ден стават стотици събрания в градове и села, в които се разясняват схващанията и мерките на новата власт за преустройството на държавата.
към текста >>
63.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тези резултати от работата на тъмните сили се проявяват навред: в държавния живот, в психиката на народите и на отделните личности, в науката и изкуствата, в
политиката
и икономиката, в религията и обществеността.
Всеки чувства в себе си растящата напрегнатост на борбата и по силата на необходимостта бива увлечен в единия или другия лагер, в зависимост от неговото основно ориентиране в живота. Две сили с проявени в Космоса — центростремителната сила и центробежната сила и те се отразяват в душевния мир на човека: като творческа еволюция на разширение и развитие на съзнанието, и като разрушителен регрес, стесняващ съзнанието до предела на вкаменената тъпост. Ограничението на ума, ожесточеността на заледеното сърце. обезличаването чрез лъжата на изкуствено създаваната „масовост“, обезценяването на духовното творчество и замайването с техническо строителство, механизиране на мисълта, механизиране на религията, отрицание и присмех над чувството, безверие, невежество и отровата на всеразрушаващото съмнение, проповедта на отчаянието във формата на всякакъв вид скептицизъм, материализъм и агностицизъм, cеенето на завист, вражда, фанатизма на разединението и на всякакви спорове и свади, — и разложение, разложение, разложение, — ето резултатите от работата. Но разрушителите и на техните съзнателни, полусъзнателни и несъзнателни оръдия.
Тези резултати от работата на тъмните сили се проявяват навред: в държавния живот, в психиката на народите и на отделните личности, в науката и изкуствата, в
политиката
и икономиката, в религията и обществеността.
Метода на тази отрицателна дейност се свежда предимно не толкова към непосредствени психични и „магични“ въздействия, единични и групови, които, разбира се, нашироко се употребяват, — но към отравянето на интелекта с лъжливи представи и след това вече към отправянето на отровената от интелекта и извратена воля по един неестествен път. Факта, че тази дейност се върши навсякъде, че от болестта на отровения интелект и на извратената воля със заразени всички повече или по-малко културни народи на нашата планета, — ни навежда на мисълта за някакво съществуващо днес обединение на тъмните сили; макар че по своето естество разрушителите с чужди на всякакво единство, но съгласуваността и общия план на техния сегашен натиск с очевидни. Причината на това временно обединение е там, че те със страх предвиждат тази нова степен, която човечеството се е подготвило да достигне със своята вековна работа по направление на индивидуализация на инициативата и на творчески-интелектуалното развитие. Този психологически напредък, огромен по своето значение не само за земното човечество, — представлява пробуждане на съзнателното космическо гражданство и космическо сътрудничество. А това значи, че човечеството може да се освободи до известна степен от своята зависимост от Земята, и че то стои на прага на сияещата от възможности безграничност.
към текста >>
64.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Така например най-разпространеният и меродавен югославски в-к „
Политика
“ в броя си от 8 септ.
Дърхам (Из „Истински разкази за духове“) Идеите на Всемирното Братство в чужбина Югославия От десетина години учението на Всемирното Братство е пуснало своите корени и в съседната ни и братска Югославия. Поддържано там от малцина, но будни и жадни за живото слово души, то лека полека крепне и привлича нови последователи, озарява, просвещава нови души. Тази година няколко наши братя от Югославия използваха случая с идването на югославските соколи за българския юнашки събор, за да дойдат на „Изгрева“ и да се опознаят по-отблизо с нашия живот. Те са останали извънредно доволни от преживяното и са се завърнали с повишен ентусиазъм и силно желание да работят на Божията нива. В югославския печат вече на няколко пъти се появяват статии за Братството.
Така например най-разпространеният и меродавен югославски в-к „
Политика
“ в броя си от 8 септ.
т. г. дава една обширна статия за движението на Всемирното Братство в България, в която се излага биографията на Учителя, зараждането и развитието на движението, неговото разпространение в България и странство, описват се също така живота на „Изгрева“, евритмичните упражнения, екскурзиите, летуването в Рила. Изобщо, в статията, написана доста обективно, се хвърля широк общ поглед върху движението. Учителя се нарича в статията Професор Дънов, а „Изгрева“ — Свободния Университет на Всемирното Братство. Статията е написана от С.
към текста >>
65.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Стремежа и интереса не българите днес е отправен преди всичко към
политиката
и икономиката.
В политическо отношение днес за днес имаме една неустановеност, неопределеност, преходно време, в което като че ли никой не знае още некъде ще отидем — коя сила ще вземе надмощие в управлението на страната — демокрацията или авторитаризмът, а една или друга форма. В духовно отношение сме зле. Малцина у нас се вслушват в гласа на Истината. Още по-малцина се решават да вървят и правят усилия да вървят по този път. А тия, които твърдо, решително и успешно вървят по този път, се четат на пръсти.
Стремежа и интереса не българите днес е отправен преди всичко към
политиката
и икономиката.
Защото, поне видимо, те дават повече резултати. Но ние не знаем, не сме дошли още до съзнанието, че тъкмо духовният ни живот, и отношението ни към нещата и въпросите на живота от гледна точка на неписания божествен закон, ще определи и нашия стопански подем и формата на нашето управление. Нещата са свързани. Но именно Духът е, който свири първа цигулка в живота — той влияе, той определя политиката и икономиката. Следователно, ако искаме да бъдем добре икономически и политически (външно и вътрешно), ние трябва да бъдем добре преди всичко духовно, а това зависи преди всичко от нас.
към текста >>
Но именно Духът е, който свири първа цигулка в живота — той влияе, той определя
политиката
и икономиката.
А тия, които твърдо, решително и успешно вървят по този път, се четат на пръсти. Стремежа и интереса не българите днес е отправен преди всичко към политиката и икономиката. Защото, поне видимо, те дават повече резултати. Но ние не знаем, не сме дошли още до съзнанието, че тъкмо духовният ни живот, и отношението ни към нещата и въпросите на живота от гледна точка на неписания божествен закон, ще определи и нашия стопански подем и формата на нашето управление. Нещата са свързани.
Но именно Духът е, който свири първа цигулка в живота — той влияе, той определя
политиката
и икономиката.
Следователно, ако искаме да бъдем добре икономически и политически (външно и вътрешно), ние трябва да бъдем добре преди всичко духовно, а това зависи преди всичко от нас. А да бъдем добре духовно, това не значи да чакаме някой да ни спусне отгоре това, от което имаме нужда, а да се вслушваме в гласа на истината и да живеем по Божествените закони на живота, при което всеки труд, от какъвто характер и да е той, ще бъде за нас радост. И тъкмо този труд е най-плодоносният във всяко отношение. Вести Испания. Жестока братоубийствена война се води понастоящем в Испания, има вече близо два месеца и края и изхода й се още не вижда.
към текста >>
66.
Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208)
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Договори, преговори, съглашения, приятелства - всичко това като че ли е изгубило всякаква реална цена, защото само за няколко дена, вчерашните приятели се скарват или пък вчерашни неприятели стават ненадейно „добри приятели.“ По тази хлъзгава почва се движи днес световната
политика
— без никакъв общовалиден морал, без никакви устойчиви принципи, без никакви по-високи съображения и цели.
От неговото будно съзнание не е избягало, че идеите, които е възприел човек, се отрезвят върху носът и изменят неговото държание и вид — „Какво си си вирнал носа? “ „надул си носа“ и пр. са фрази, които показват близката и съществена връзка, която има формата на носът с вътрешните идеи и самочувствието на самият индивид. Л. Лулчев Преглед Общият баланс на човечеството — политически, икономически и духовен — за изминалата 1936 година, завършва с голям пасив. Политически — държавите все повече и повече губят доверие една в друга, есе повече и повече тайни съюзи и планове се кроят на едни срещу други, все повече и по неочаквани дипломатически акробатство се играят в политическия цирк на света.
Договори, преговори, съглашения, приятелства - всичко това като че ли е изгубило всякаква реална цена, защото само за няколко дена, вчерашните приятели се скарват или пък вчерашни неприятели стават ненадейно „добри приятели.“ По тази хлъзгава почва се движи днес световната
политика
— без никакъв общовалиден морал, без никакви устойчиви принципи, без никакви по-високи съображения и цели.
освен слепия егоизъм. за който всички средства са оправдани; лъжата, лицемерието и насилието се употребяват с еднаква охота, според случая. На този тъмен фон на взаимни надлъгвания, на явни и тайни съперничества и борби, в края на изтеклата 1936 г. и в началото на новата 1937 година блясва, за нас, българите и за балканците изобщо, една светла звезда на надеждата — това е предложението за пакт за приятелство, между България и Югославия, направено от България. Няма нещо, във външно политическия живот на България, което да може да ни зарадва повече, от искреното, здраво и трайно приятелство между България и Югославия.
към текста >>
67.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 210
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Освен това да е веща в агрономство, скотовъдство, педагогия и
политика
, както и еднакво да борави с игла и с мотика.
1937 год. Вестникарят и лъжата (басня) Един особен вестникар решил да се ожени, ала само ако се намери някоя девойка гений. Искал той да бъде тя без недостатък, като розата красива, и за всичко да я бива. Да разбира от държавничеството, от закони, атрибути, що е нация, народ. управа и как се отечеството защищава; да се произнася за изкуство, за литература, за художество и за търговия, бързо като чрез магия.
Освен това да е веща в агрономство, скотовъдство, педагогия и
политика
, както и еднакво да борави с игла и с мотика.
Да познава специално гастрологията, кухненска уредба и да знае да се смее щом дотрябва. Та такава била му би драга и във вестника му да помага. И тръгнал той тогава по селата: по седенки, по преденки, по хората, ала като не намерил, той се утешил по философски: „Тука няма, но земята е голяма, между всички вери, все ще се намери! “ Па заходил по курорти, по разходки, по пързалки, по ски и по лодки . . .
към текста >>
68.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Мнозина повърхности наблюдатели заключават от това, че идеите на Христа за Царството Божие, за справедливост, любов и братство, са неизпълними в международните отношения, в
политиката
, са непрактични и т. н.
Аракчиев — представител на М-вото на Просветата. Взаимното посещение и опознаване на учащата се младеж от два народа — под ръководството на своите учители, е отличен метод за културно сближение. Именно, младежта е носител на бъдещето и затова идеите за братство трябва да се посеят в душите, жадуващи за идеал. И никога измъчените народи не със се нуждаели повече от това взаимно опознаване и сближение, както днес, пред угрозата на всеобщата война — не вече европейска — а световна. Не е ли странно, че между християнските народи, където всеки ден милиони души произнасят великата молитва на Христа „Отче наш“ — пред които е открит идеалът на всемирното братство не само на хората, но и на народите — а именно Царството Божие — не е ли странно — че вместо любов често се сее ненавист?
Мнозина повърхности наблюдатели заключават от това, че идеите на Христа за Царството Божие, за справедливост, любов и братство, са неизпълними в международните отношения, в
политиката
, са непрактични и т. н.
Нищо по-погрешно от това. Няма друг изход от съвременния хаос, няма друг път — освен съзнателно да приемем и изпълним великата програма на Христа — вечното негово евангелие, молитвата Отче наш, да признаем, че Бог е наш баща, а всички ние сме братя — всички люде и всички народи — да осветим, да прославим Духа — защото вечното име Божие е Дух Святий — („Бог е Дух“ — „Дух свят“) да въдворим Царството Божие — а то е „справедливост, мир и радост в Духа Святаго“ — а това значи всеобщ съюз на всички народи в света — Съединени щати на земята, всеобщо разоръжение, истинска Лига на народите, международен съд за разрешение всички спорове, изключване всички войни като варварско средство за грабеж, за надмощие на силата, а не на правото. Да изпълним волята Божия — великата Божия Любов, която ще обедини цялото човечество и ще го освободи, чрез познанието на великата Истина, че ние сме синове Божии, деца на един Баща и братя. Насъщният физически и духовен хляб трябва да бъде гарантиран за всички членове на всечовешкото семейство. Чрез всеобщо опрощение взаимно де турим край на вечното взаимно изтребление и отмъщение — чрез всеобща амнистия да привлечем Божието благословение и мир (И прости ни греховете както и ние прощаваме на нашите длъжници.) И така да разрешим задачата но живота, че да впрегнем злото на работа — да превъзмогнем изкушенията и да се освободим от властта на злото, раздвоението — да встъпим в Царството на вечната хармония, красота и свобода!
към текста >>
Латинските народи дадоха гражданската свобода, англосаксонските народи — евангелизираха света, но и до сега в
политиката
те не признават задължителни заповедите на Христа.
Но основите на новия свят на правда и мир между народите ще бъдат положени в недалечно бъдеще — може би след катастрофалната война, която изглежда неизбежна, щом народите упорстват в своето заслепление! И ето, сближението на славянските народи е крачка към всеобщото сближение на всички народи. Славянските народи имат велики съкровища духовни, не познати за самите тях. Като започнем от богомилите — тези безстрашни мъченици и герои за вярата и свободата; Коменски, Хелцички, Хус — в Чехия; Соловьов, Достоевски, Толстой, — в Русия; Мицкевич, Словацки, Красински, Вронски, Тйежковски, Трентовски — в Полша; всички те са изразители на славянството всички те дълбоко и пълно са схващали благовестието на Христа — като основа не само на личния живот, но и на обществения и международния. Именно в това е и мисията на славянските народи — да провъзгласят и осъществя т принципите на Евангелието във всички области на личния, обществено-икономичния и международния живот.
Латинските народи дадоха гражданската свобода, англосаксонските народи — евангелизираха света, но и до сега в
политиката
те не признават задължителни заповедите на Христа.
А новата крачка ще бъде — да се признаят заповедите на Христа — за Любов, прошение и братство задължителни и в отношенията между класите и народите. Защото, когато хората и народите доброволно не изпълняват Божията воля — то идват сътресения, революции, страдания и в края на краищата — Божият план ще се изпълни. — Това е план, за който работи цялата разумна природа. Затова за нас — славянските народи, е от съдбоносно значение взаимното опознаване и сближение. Ние нямаме повече време за губене.
към текста >>
69.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Платон, отбелязвайки този голям период от време, и, като че ли предчувствайки, че следващите поколения ще погледнат на него със съмнение, повтаря: „Когато аз казвам десет хиляди години, то това не е само един израз, но означава буквално десет хиляди години: така, на този институт трябва да се гледа като на шеф д’ьовр на законодателството и
политиката
.“ Стариността на тази музикална система се доказва от нейната универсалност.
Това значи да имате вяра като синапово зърно, това значи да имате вяра, която да ви издигне в живота. ИДЕИТЕ НА ДРЕВНИТЕ ЗА МУЗИКАТА Фабр Д‘Оливе (продължение от бр. 192) Според Платона, египетските жреци са изработили образци на мелодии и хармонии, които гравирани на плочи, били изложени за всички в храмовете. Не се позволявала никаква промяна на тези модели. И понеже едни и същи закони управляват музиката, живописта и скулптурата, произведенията на тези три изкуства са продължавали своя живот в течение на десет хиляди години.
Платон, отбелязвайки този голям период от време, и, като че ли предчувствайки, че следващите поколения ще погледнат на него със съмнение, повтаря: „Когато аз казвам десет хиляди години, то това не е само един израз, но означава буквално десет хиляди години: така, на този институт трябва да се гледа като на шеф д’ьовр на законодателството и
политиката
.“ Стариността на тази музикална система се доказва от нейната универсалност.
Така, ний я намираме, с различни модификации, по всички части на земята, които са обитавани още или са били обитавани от цивилизовани народи: Арабия, Персия, Индия, Китай. Арабите както го признават сами, са заели своята музика от персите. Персите дължат своята музика на индусите, което се доказва от числото и сходността на гамите. И едните и другите преписват голямо могъщество на тази музика, чиято система, която е същата като тази на египтяните и гърците, не се различава съществено от нашата, освен с малки отклонения и с външните форми, които времето и мястото е налагало. Що се отнася до китайската музика, тя е същата, като тази на египтяните, както е проучил това абат Русие.
към текста >>
70.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
г) За търсене, откриване и създаване на възможности, пътища и методи за възможно съгласуване експортната търговска
политика
на двете страни, на първо място, за засилването на взаимния стопански обмен и за защита на техните общи интереси на полето на международната размяна.
Тока днес, в резултат на идеен допир между кооперации и кооператори от двете страни, се дойде до югославско-българския кооперативен институт, който иде де заякчи братските връзки на една практическа база и да влее съдържание във формулата за вечно приятелство. Този институт има следните цели: Кооператорите от двата съседни братски народе, югославски и български, обявяват своята воля да пристъпят с общи сили към осъществяването на трайно сътрудничество за кооперативен възход в двете страни и за взаимна стопанска полза, като етап към желано сближение между двата народа и съгласуване на техните общи политически и стопански интереси. В посока на своята цял Институтът предприема мероприятия и акции: а) За взаимно опознаване на кооператорите и изучаване на кооперативното устройство, живот и действие в двете страни! б) За откриване възможности, пътища и методи за между кооперативен обмен. в) За проучване стопанския характер на двете страни, производство, размяна, пласмент, внос, износ, митнически режим, търговски отношения и др.
г) За търсене, откриване и създаване на възможности, пътища и методи за възможно съгласуване експортната търговска
политика
на двете страни, на първо място, за засилването на взаимния стопански обмен и за защита на техните общи интереси на полето на международната размяна.
а) Евентуално за създаване на общи предприятия и институти с предназначение за осъществяване пълно или частично на някои от тия задачи, било за производство било за снабдяване, било за пласиране и др. (Гл. 9). Ние сме убедени, че нашето дело, югославско-български кооперативен институт, както са сложени неговите задачи, ще намери пълно одобрение в средите на двата народа. Ние вярваме също така, че югославската и българската общественост ще се проникнат от голямата важност на извършеното вече и на неговото значение за сближението на два братски народа. Мир е нашето знаме.
към текста >>
71.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
„
Политика
“ В днешно време се пише често за случки на превъплъщение на душите, но горкия случай изглежда че се отнася към друга област на тайнствените психични явления, а именно към вселяването или обсебването на чуждо тяло.
Где си, мой Пабло? . . . Убиха те, мой Пабло! “ Тя искала да отиде в „своята родина“ — Испания, и насила била задържане от нейните родители. из в.
„
Политика
“ В днешно време се пише често за случки на превъплъщение на душите, но горкия случай изглежда че се отнася към друга област на тайнствените психични явления, а именно към вселяването или обсебването на чуждо тяло.
В Испания, поради войната, която и сега продължава, много души са насилствено откъсвани от своите тела, без да завършат нормално своя живот и затова те се намират в много тежко положение в нижните области на астралния свят, неосвободени от физическите си желания. Възползвайки се от тежката болест на младата унгарска девойка, когато връзката й с тялото е била отслабена, една такава душа се вселила в нейното тяло, т. е. завладяла насилствено едно чуждо тяло. Такива случаи се споменават често в окултната литература и те стават много по-често, отколкото се мисли. С тях може да се обяснят някои случаи на умопобъркване, когато душата не може да се приспособи към чуждото, насилствено взето от нея тяло, вибрациите и целия състав на което са други. Ел.
към текста >>
72.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
че „епохата на славянството е вече настъпила, защото светските събития се нижат с главоломна бързина и с това ускоряват акцията на целокупното славянство за доброто и напредъка на цялото човечество.“ Славяните имат в душата си идеалът за истина, правда, свобода, братство и равноправност на всички люде и народи; етиката трябва да стане основа на
политиката
, а не лъжата и насилието.
Соловйов Сказките бяха придружавани с музикални номера, главно песни чешки, полски, руски, български и югославски. Отлично впечатление прави новия брой на „Наша земя“ — орган на Художествената секция при Д-вото. Най-интересни са статиите: Томаш Масарик, от Владислав Савич, бивш пълномощен министър във Вашингтон, който с отлично характеризирал великият славянин Масарика, с когото лично се е познавал. „Демокрацията почива на метафизичната еднаквост на безсмъртните души, за които свободата е право на съществуване“. Следва не по-малко интересна статия: Епоха на славянството от Душан Грубич, който пише.
че „епохата на славянството е вече настъпила, защото светските събития се нижат с главоломна бързина и с това ускоряват акцията на целокупното славянство за доброто и напредъка на цялото човечество.“ Славяните имат в душата си идеалът за истина, правда, свобода, братство и равноправност на всички люде и народи; етиката трябва да стане основа на
политиката
, а не лъжата и насилието.
„Старото и новото славянство“ — от Мир. Джоржевич, опит за идеология на новото славянство. Отлична статия е също: „Духовните идеали на чехословашкия народ“ от Милан Марпанович, в която се проследяват идеите на Хус. Хелчицки, Коменски, чешките братя (потомци ма богомилите), Ян Колар, Палацки, Хавличек, Сметана и най-после Масарик, който е синтез на чешката борческа, духовна и практична природа. „Българска селянка“ — от Ева Илкова, отлична характеристика на нашата селянка.
към текста >>
73.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 276
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Неделчева Книжнина Хроника УСТОЙЧИВИ ВРЪЗКИ МЕЖДУ НАРОДИТЕ Може би никъде не изпъква така ярко безидейността, безпринципността на човешките разбирания, както в
политиката
, особено международната.
(из неделната беседа – 16 април 1939 г.) Душата. Из книгата „Учителят говори“ – Георги Радев Разнообразието като елемент на човешкото развитие – Н. Неделчева Астрология. (продължение от бр. 242) – Влад Пашов Защо е необходимо да се молим Н.
Неделчева Книжнина Хроника УСТОЙЧИВИ ВРЪЗКИ МЕЖДУ НАРОДИТЕ Може би никъде не изпъква така ярко безидейността, безпринципността на човешките разбирания, както в
политиката
, особено международната.
Държави, които до вчера са били неприязнено настроени една към друга или най малко равнодушни, между които е зеела пропаст уж поради идеологични различия, поради нееднаквост в политическия строй, днес се сближават и търсят да си сътрудничат, въпреки различията. Какво кара тия държави да пренебрегнат своите непримирими божем идеологични позиции, за да потърсят сближение и сътрудничество? Дали съзнанието, че тия различия не са в края на краищата тъй непримирими, че народите трябва да преодолеят своите вражди, да потърсят мирен начин за разрешаване на спорните въпроси помежду си и да си съдействат, зачитайки своите интереси? Ни най-малко. Оня потик, който ги кара да потърсят сближение, далеч не е взаимното разбиране и симпатия, искреното желание за примиряване и сътрудничество.
към текста >>
74.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Има отношение към знака Козирог, който е израз на принципа на реализирането; носител на реалната мисъл и
политика
, и управлява колената.
Управлява отделителната и полова системи и има отношение към знака Скорпион, израз на производителния принцип в природата. IX дом е дом на философията, религията, правото. Дава ни указания за дългите пътешествия. Управлява бедрата и има отношение към знака Стрелец, израз на принципа на абстрактната мисъл и правдата. X дом - дом на професията и общественото положение – показва на почестите и славата, които ще придобием в живота.
Има отношение към знака Козирог, който е израз на принципа на реализирането; носител на реалната мисъл и
политика
, и управлява колената.
ХІ дом е дом на приятелите, на надеждите и стремежите — управлява глезените и има отношение към Водолея - принципи на вечния живот. ХІІ дом е дом на изпитанията, ограниченията, дом на жертвата и самоотричането. Управлява стъпалата и има отношение към знака Риби, израз на принципа на жертвата. ГЛАВА VIII 8. Учението за аспектите Както във всички учения на астрологията, така и в учението за аспектите, е скрита дълбока мъдрост, дълбоки истини, които още не са напълно разбрани за съвременното човечество.
към текста >>
75.
-
„Братство“ сме заявявали, че поведението: мисълта, действията, съзнанието и разбирането на отделната личност и на съвкупността от отделните личности, не е без значение за хода на по-големите или по-малки събития от световно значение, с това ние съвсем не сме искали да кажем, че празните дрънканици, безполезните спорове, съвършено излишните и дори крайно глупави „бистрения на
политиката
“ от мало и голямо, от хора, които обикновено се въртят в мъглата на своите собствени, отдалечени от действителността представи, — че всичката тази безполезна „работа“, всичкото това безполезно и дори вредно губене на време, наистина оказва някакво решаващо влияние върху хода на събитията.
263) – Влад Пашов Ново послание на слънцето Из науката и живота. Физическо, динамическо и психическо назначение на зъбите. – Милка Пириклиева Книгопис ПРЕД ПРАГА НА НОВОТО Както, понякога, през редеещите вече лъчи, погледа на човека лесно открива все още полузакритото слънце, така и днес, през все още не стихналите и продължаващи световни бури, проницателният поглед на будният духом се старае да проникне зад тъмната завеса на настоящето, за да долови основните линии на бъдещето. И не само да ги долови, да ги схване и узнае в тяхното статично положение, но и доколкото това е възможно, да упражни едно положително влияние върху тяхното окончателно сформиране, развитие и насока. Когато ние, не веднъж, от колоните на в.
„Братство“ сме заявявали, че поведението: мисълта, действията, съзнанието и разбирането на отделната личност и на съвкупността от отделните личности, не е без значение за хода на по-големите или по-малки събития от световно значение, с това ние съвсем не сме искали да кажем, че празните дрънканици, безполезните спорове, съвършено излишните и дори крайно глупави „бистрения на
политиката
“ от мало и голямо, от хора, които обикновено се въртят в мъглата на своите собствени, отдалечени от действителността представи, — че всичката тази безполезна „работа“, всичкото това безполезно и дори вредно губене на време, наистина оказва някакво решаващо влияние върху хода на събитията.
Дори и да окажеха някакво влияние, мисълта и празните приказки на обичащите много да приказват хора, във всеки случай, това влияние едва ли би било положително. Когато ние казваме, че мисълта, съзнанието, разбирането и държането на отделния индивид и на групите индивиди влияе върху хода на събитията, с това ние искаме само да кажем, че в известни случаи, когато в живота на народите, трябва да се направи една повече или по малко важна и решителна стъпка в едно или друго направление, съвкупността от мислите на редица будни и интензивно мислещи хора, може да наклони везните на решението, и от там везните на съдбата, към едната или към другата страна Обикновено събитията си вървят по един свой собствен тъй да се каже определен, или предопределен вече път. Като следствия на причини, турени вече в действие, те не могат или почти не могат да бъдат изменени. Техния ненарушим ход си продължава обикновено независимо от каквито и да било наши желания и усилия. Това, което трябва да стане по силата на една желязна логика, по силата на една установена вече причинност, не може с нищо да бъде осуетено и смешни са всякакви наши усилия в това направление.
към текста >>
76.
-
Или: — всички прояви на науката, изкуството,
политиката
, а, би следвало и на религията, изобщо, целия обществен и духовен живот в техните най-различни форми и подробности, се определяли „от развитието на производителните сили на обществото“.
Изхождайки от тази именно максима, че „Битието определя духа“, че външните условия определят душевния живот, че те са основният, творчески фактор, от когото зависи развитието на целокупния живот, материалистите развиха и изградиха безкрайни редици от изводи, постараха се да натрупат хиляди доводи, из влечени от историята на развитието на обществото и на живота въобще, с които искаха да докажат както истинност на своето изходно, основно положение, също така и неговата всеобща приложимост за всички случаи, за всички условия и за всички периоди на световната история и на целокупния живот. „Битието определя духа“ — свещената догма на марксизма, а и изобщо на материализма, трябваше да бъде валидна на всякъде, тя трябваше да бъде разковничето, ключа, кой то обяснява всички заплетени положения в историческия развой на човечеството, тя трябваше да бъде приложима и да даде пълно и ясно обяснение на всички въпроси на живота. И наистина, с тая максима се опитаха да обяснят всичко. Изхождайки от нея, създадоха още цяла редица формули, с помощта на които се стараеха да обяснят различните случаи, различните форми и прояви на живота. Една от тези закостенели материалистически формули бе и си остава следната: „Развитието на производителните сили на обществото определя не само производствените форми и отношения, и изобщо икономическия живот, но също така и целокупния духовен живот на дадена епоха“.
Или: — всички прояви на науката, изкуството,
политиката
, а, би следвало и на религията, изобщо, целия обществен и духовен живот в техните най-различни форми и подробности, се определяли „от развитието на производителните сили на обществото“.
Изхождайки от своето основно положение, че „битието определя духа“, материалистите не можеха да не дойдат до това схващане. Обаче животът, живият живот, следващ свободно своя собствен път и неподдаващ се на никакви измислени от късогледи човешки умове догми и формули, не закъснее да опровергае, да отхвърли категорично тази глупост. Разсъждавайки напълно логично „по материалистически“, въз основа на „принципите на материалистическата диалектика“, основоположниците на материализма дойдоха до заключението и до твърдото убеждение, че „тъй като развитието на производителните сили определя развитието на обществените форми и отношения, то страните и народите с най-напреднало капиталистическо развитие, страните с най-голямо сгрупиране на капитала и с най-голямо число пролетаризирани жители, а именно Англия и Германия преди всичко, ще дадат сигнала и ще започнат първи световната социална революция”. Разбира се, това разсъждение е напълно логично, (както и още много други подобни материалистически разсъждения) само при условието, че те ще се поставят върху материалистична база. Животът, обаче се надсмя над цялата тая материалистическа философия и логика, като отхвърли и събори до основи техните разсъждения и заключения.
към текста >>
77.
-
в 8 големи страници, съдържа пълни програми на българските предаватели нарочна станция са подобни програми на чужди радиостанции, техническа страница, кино, културни прояви в провинцията, интересна статия за
политиката
на дребните факти и нови сведения за историята ги българите преди Аспаруха.
Отделен брой 3 лв. Полугодишен абонамент 80 лева с безплатно книги — премии за 90 лева. Сумите се изпращат по чекова сметка № 750 на адрес: „Вестник на жената“ София. Български радио-преглед, бр. 17 с намалена цена 2 лв.
в 8 големи страници, съдържа пълни програми на българските предаватели нарочна станция са подобни програми на чужди радиостанции, техническа страница, кино, културни прояви в провинцията, интересна статия за
политиката
на дребните факти и нови сведения за историята ги българите преди Аспаруха.
Намален абонамент. 90. София, ул. Кърниградска 18. Пощ. чек. сметка 3174.
към текста >>
78.
-
Англия ще даде много малко жертви в конфликта... И като най-важна последица но този мир ще бъде смяна на
политиката
и, може би, на режима във Франция“.
В бр. 129 на „Радио-свят“ от .5 април 1940 г. ние писахме, основавайки се върху хороскопа на френско-германската война (3 септември 1939 г. 17 часа) изработен от г-н д‘Егмон; „Най-интересното в него е внезапен, неочакван мир. . .
Англия ще даде много малко жертви в конфликта... И като най-важна последица но този мир ще бъде смяна на
политиката
и, може би, на режима във Франция“.
В другите броеве на вестника ние поместихме хороскопите на холандската кралица, на крал Леополд Белгийски и на норвежкия крал. . . Всички тия предсказания се сбъднаха. Сега, когато балканският „рунд“ е почти завършен, можем да дадем хороскопа на следните страни. Ето какво г-н д‘Егмон писа за Румъния (стр.
към текста >>
79.
Всемирна летопис
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
ПОЛИТИКА
И ДУХОВНОСТ —Досегашният политически фалит — Новото държавничество.
РАЗНИ 10. ДУХОВНА ОПИТНОСТ. 11. КНИЖНИНА. 12. ВЕСТИ (с фотографска снимка) Година 4, Брой 9 (септември 1926 г.) I. ОБЩ ОТДЕЛ 1.
ПОЛИТИКА
И ДУХОВНОСТ —Досегашният политически фалит — Новото държавничество.
Статия от X. 2. ИЗ „ГРАДИНАРЯТ“. Стихотворения в проза от Рабиндранат Тагор 194 3. ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО или Орденът на Синовете Божии. Статия от брат Андрей. 4.
към текста >>
80.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Обаче, това изисква искреност в намеренията и
политиката
им; изисква откровеност плановете и отношенията им; изисква правдивост в постъпките им; изисква честност в сделките им; изисква чиста добросъвестност, чувство на обществен дълг, и лично себепосветяване на труд и жертви за благото на човечеството.
Г-н Уйлсон владее лични черти, които вдъхват доверие и уважение към него. Американската велика република е била щастлива, че в историята си тя брои редица разсъдливи, дълновидни, сериозни и общополезни председатели. Всяко велико дело, което някой подеме днес, народът го сравнява с подобно дело на някой бивш председател, и дори очакват новите председатели да влязат в духа и целта на бивши такива. Чертите, които отличават председателя Уйлсона, са точно ония, от които светът се нуждае, за да може да види „обществото на народите" поставено на трайни начала. Той копнее да види народите сближени, сплотени, споразумени помежду си и задружни в старанията им за общото благо.
Обаче, това изисква искреност в намеренията и
политиката
им; изисква откровеност плановете и отношенията им; изисква правдивост в постъпките им; изисква честност в сделките им; изисква чиста добросъвестност, чувство на обществен дълг, и лично себепосветяване на труд и жертви за благото на човечеството.
Тия са много силни черти в характера и дейността на американския председател Уйлсон, а именно: честност, откровеност, правдивост, честност, добросъвестност, дълг, труд и жертви за доброто на човешкия род. При личното познаване човека Уйлсон, често си предполагам, какви силно аргументирани речи той държи в конференцията за мира в Париж, да защити слабите, да подигне падналите, да подкрепи принципите, на които е станал изразител и защитник, които са одобрени и възприети от всички безпристрастни хора, и които обещават правда и мир между народите на света. Че Уйлсон ще се бори, ще стои твърд за правдата, която е прегърнал, за това нека всякой бъде уверен и спокоен; дали ще успее да прокара всичките си принципи по всякой въпрос, който се подигне в конференцията, това не е толкова важно, понеже не всичко зависи от него лично. От откъслечните рапорти, които ни идат от конференцията, явствува, че има разногласие по някои важни въпроси, и че Уйлсон представлява страната на демократичните схващания и необходимите условия за сближение и мир между народите от двата воюващи лагери. Лично аз в душата си съм убеден, че Удроу Уйлсон действува в духа на златното правило, т.е.
към текста >>
В днешния момент председател Уйлсон се труди да прокара: справедливост, премахване всяка самоволна власт, свободно изказване на народите, свещения интерес на най-силния и най-слабия, равни права на всички народи, автономен развой на народите, намаление въоръженията, сигурност и спокойствие от възможното повтаряне на война както днешната, семейството на народите, искрена и публична дипломация, едни и същи принципи в международната
политика
, взаимно зачитане, международен съд, разрешаване всички оплаквания по мирен начин и наказание на несправедливости.
Той е редовен на богослуженията, без разлика на мястото или времето. В една реч пред богомолци той е казал: „Църквата не представлява устройството на човечеството. Тя представлява оная духовна част, която не търси своя израз в някой вид на управление или даже устройство на обществото, а търси да узнае значението и пояснението на живота и основните извори за човешкия дух. Ние природно търсим да сравняваме себе си с нещата, които са вън от нас, над нашите сили и по-високи от нас, и затова всяка църква има за цел да открие едно мерило". Освен дето сам г-н Уйлсон е човек със силен и достоподражаем характер, той напълно признава и възприема християнското мерило на живота, и оказва действително съчувствие с всяко усилие на църквата да приведе света при живите извори на човешкия дух.
В днешния момент председател Уйлсон се труди да прокара: справедливост, премахване всяка самоволна власт, свободно изказване на народите, свещения интерес на най-силния и най-слабия, равни права на всички народи, автономен развой на народите, намаление въоръженията, сигурност и спокойствие от възможното повтаряне на война както днешната, семейството на народите, искрена и публична дипломация, едни и същи принципи в международната
политика
, взаимно зачитане, международен съд, разрешаване всички оплаквания по мирен начин и наказание на несправедливости.
Велик е човекът, който цели това. Дано може да прокара тия точки. МОЛИТВА Благослови ме, Боже, Татко Благи, Да мога вси неволи да търпя И над съблазните всечасни Да литна волна с чистота . . . * Благослови ми коравия хлебец, Благослови кристалната вода, И сън ми дай детински, чист и сладък, Да бъда крепка, силна във труда * А във сърце ми младо, Творче Благи, Излей, излей от Своята Любов, — На страднит си братя да помагам И да се вслушвам в техни тъжен зов * * * ЗАКРИЛАТА Кажете ми да ида в планината, Да мина снежни върхове, Ще ида, щом кат светлината Огрява моето сърце .
към текста >>
Изпразване на всички руски земи и таквоз разрешение на въпросите засягащи Русия каквото ще осигури най-доброто и най- свободното съдействие от другите народи в добиването й, без пречка и без стеснение случай, независимо да определи своето политическо развитие и народна
политика
, и уверение на искреното й приемане в съюза на свободните народи, под учреждения от неин собствен избор; и повече от искрен прием, даване всеки вид потребна помощ и каквато би сама пожелала... VII.
Открити и открито изработени за мира договори, след което да няма тайни международни споразумения от какъвто и да било вид, и дипломацията да работи всякога откровено и пред очите на света. II. Пълна свобода на мореплаване, извън териториалните води, по всички моря, във време на мир или война, безразлично; освен кога морята бъдат затворени напълно или отчасти по международна акция в изпълнение на международни договори. III. Премахване, доколкото е възможно, всички икономически прегради и създаване на равенство в търговските условия между всички народи, които възприемат мирът и се съдружат за неговото поддържане. IV. Подходящи взаимно разменени гаранции, че въоръженията на всеки народ ще бъдат намалени до най-долната точка, каквато е съвместима с домашната му безопасност. V. Свободна, без предразсъдък и съвсем безпристрастна уредба на всички колониални претенции, уредба, основана въз строго съблюдаване на принципа, че в разрешаването всички таквиз за владение (суверенитет) въпроси, интересите на засяганите населения трябва да имат еднаква тежест с правните претенции на правителството, чието право се разрешава. VI.
Изпразване на всички руски земи и таквоз разрешение на въпросите засягащи Русия каквото ще осигури най-доброто и най- свободното съдействие от другите народи в добиването й, без пречка и без стеснение случай, независимо да определи своето политическо развитие и народна
политика
, и уверение на искреното й приемане в съюза на свободните народи, под учреждения от неин собствен избор; и повече от искрен прием, даване всеки вид потребна помощ и каквато би сама пожелала... VII.
Белгия - цял свят ще се съгласи - трябва да се изпразни и възстанови, без какъвто и да би опит за ограничение нейния суверенитет, който тя упражнява заедно с всички други свободни народи. Никой друг единичен акт няма да послужи, както този би послужил, да възстанови между народите доверие в законите и правилата, които те сами са изработили за уреждане взаимните си отношения. Без този церителен акт, цялата постройка и валидност на международното право са за всегда подкопани. VIII. Цялата френска земя трябва да се освободи, завзетите области да се изпразнят и неправдата, извършена от Прусия на франция в 1871 г. по отношение Алзас-Лорен - която неправда разстройваше световния мир за близо петдесет години - трябва да се поправи, за да може този мир да се обезпечи отново в интереса на всички. IX.
към текста >>
81.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
„Варварите" ще ни отмъстят за варварството на нашата колониална
политика
, като превърнат градовете ни в купища развалини, залени с кръвта на ония жители, които не ще могат да бъдат пръснати по далечните краища на Азия и Африка.
Ние виждаме, че понастоящем между всичките „християнски" държави са се установили съвършено безнравствени, а следователно и неразумни отношения. Що се отнася до силата, която е способна да подигне против Европа народите на двата съседни материци, то тя ще се появи в неукротимата енергия на някой азиатец или африканец. Такъв владетел няма да се поколебае пред последиците на своя политически принцип. Тогава би се възродила една проста, но твърда монархия, като изпълнителка на волята на съдбата. Ще хвръкнат главите на императорските и кралските фамилии; огънят ще опустоши цели страни; силните „Мира сего" ще бъдат принудени да се присъединят към войските на чуждоземците.
„Варварите" ще ни отмъстят за варварството на нашата колониална
политика
, като превърнат градовете ни в купища развалини, залени с кръвта на ония жители, които не ще могат да бъдат пръснати по далечните краища на Азия и Африка.
Християнска Европа не ще има вече политическа сила да отблъсне тия бедствия, понеже чистата република и простата монархия са еднакво невъзможни в нея, поради пълната безнравственост на основите й. По всичките тия причини и по много други, ние ще трябва да потърсим извън политиката една възможна свръзка между европейските народи. Сега ще поговорим за учрежденията, които отдавна се мъчат да заменят в Европа основите на чистата монархия или република, т.е. за така наречените представителни учреждения". От горното изложение на Сент-Ив д'Алвейдър се вижда, че той предусеща организирането на жълтата раса и насочването й против бялата, за да я унищожи.
към текста >>
По всичките тия причини и по много други, ние ще трябва да потърсим извън
политиката
една възможна свръзка между европейските народи.
Такъв владетел няма да се поколебае пред последиците на своя политически принцип. Тогава би се възродила една проста, но твърда монархия, като изпълнителка на волята на съдбата. Ще хвръкнат главите на императорските и кралските фамилии; огънят ще опустоши цели страни; силните „Мира сего" ще бъдат принудени да се присъединят към войските на чуждоземците. „Варварите" ще ни отмъстят за варварството на нашата колониална политика, като превърнат градовете ни в купища развалини, залени с кръвта на ония жители, които не ще могат да бъдат пръснати по далечните краища на Азия и Африка. Християнска Европа не ще има вече политическа сила да отблъсне тия бедствия, понеже чистата република и простата монархия са еднакво невъзможни в нея, поради пълната безнравственост на основите й.
По всичките тия причини и по много други, ние ще трябва да потърсим извън
политиката
една възможна свръзка между европейските народи.
Сега ще поговорим за учрежденията, които отдавна се мъчат да заменят в Европа основите на чистата монархия или република, т.е. за така наречените представителни учреждения". От горното изложение на Сент-Ив д'Алвейдър се вижда, че той предусеща организирането на жълтата раса и насочването й против бялата, за да я унищожи. Той схваща ясно тая възможност, като плод на крайния материализъм и империализъм на стара Европа, без, обаче, да визира изрично, отде ще дойде тоя организатор и дали последният не се крие в лицето на великата вече сила Япония. Проектираното в Париж „общество на народите" се явява като преграда на тая евентуална опасност. Ив.
към текста >>
82.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Несъзнателният дух (психе) на изследвания схваща много по-дълбоко връзката на отделните събития, така както един човек, посветен повече в
политиката
, може да направи по-добри комбинации, отколкото някой новак в тази област.
Те трябва само да имат реална стойност и да съставляват един, макар и малък, принос за културното развитие. Професор Бъканън дава в ръководството си редица политически изследвания, които ясно изтъкват значението на психометрията за тази област. Той се снабдил с портретите на известни политици и държавници; по тях му е било възможно с доста голяма положителност да предрече някои бъдещи събития. Когато нямал такива портрети на разположение, той просто запитвал за близкото бъдеще и изследвал по този начин собствените си мисли. Това психометрическо предсказване трябва изобщо да се схваща като извод.
Несъзнателният дух (психе) на изследвания схваща много по-дълбоко връзката на отделните събития, така както един човек, посветен повече в
политиката
, може да направи по-добри комбинации, отколкото някой новак в тази област.
Освен това, възможно е и едно астрологическо обяснение, само че би трябвало да се признае на духа (психе) способността да си конструира един духовен хороскоп и да дава заключения, като предричане за бъдещето . .. Моите опити потвърдяват факта, че повече от интуитивно направените предсказания могат да се постигнат и с помощта на астрологията, както могат психометрическите диагнози на болести да се потвърдяват чрез школни изследвания, и както може да се узнава характера на човека чрез тълкувания по линиите на ръцете. Изглежда, че основите тук са подобни. Във всеки случай едното не изключва другото. Наблюдавах, как един ясночуващ разгледа ръката на едного и, макар да не разбираше от изкуството за четене по ръцете, постави напълно верна диагноза въз основа на добитото впечатление.
към текста >>
И резултатът от законодателните избори, следователно, най-красноречиво показва, че българският народ е сит вече на досегашните експерименти в държавното управление и неудобрява нито принципите, които тия несериозни политически групировки се представляват да изповядват, нито тяхната
политика
, плод на която са толкова катастрофи, военни, политически, стопански и морални.
Разумява се, това е само една игра, защото е известно властолюбието на широко-социалистическите водачи. Дали тази игра ще успее, като намери съчувственици в други партии, обезсилени от изборния вердикт, това ще се види наскоро. Така наречените десни партии, обаче, са съкрушени в изборите: те нито по отделно, нито всички вкупом могат да съставят парламентарно правителство. Каква е поуката от това? Никаква друга, освен тая, че народът иска тяхното разформиране, като очевидно вредни фактори в нашия политически живот.
И резултатът от законодателните избори, следователно, най-красноречиво показва, че българският народ е сит вече на досегашните експерименти в държавното управление и неудобрява нито принципите, които тия несериозни политически групировки се представляват да изповядват, нито тяхната
политика
, плод на която са толкова катастрофи, военни, политически, стопански и морални.
И тогава още един излишен път се оправдава нашето твърдене — че е крайно време да се тръгне из нов път: на обединение всички честни и умий българи, към която и партия до сега да са принадлежали, и на безкористна служба на род у в духа на Христовото учение. Нека всред българския народ да изчезне всека лъжа, да престанат всички кражби и злодеяния и да възкръсне чувството на правдата, истината и любовта! Само там е спасението. ИЗВЕСТИЕ Умоляват се неплатилите още своя абонамент да го внесат час по-скоро, без особени покани. Всички нови абонати, които нямат възможност да внесат годишния си абонамент наведнъж, могат да го платят за улеснение, в три срока.
към текста >>
Духовен живот за мирския човѣк Мѣстото на учителитѣ въ религиитѣ Реалностъ на невидимото Ислямътъ Какво нѣщо е Теософското Общество Теософията по отношение
политиката
Духовната сила на христианската церква ПОДЪ ПЕЧАТЪ: Практически окултизъмъ, отъ Д-ръ Лумисъ.
Никовъ Оправдание на милитаризма, отъ Софр. Никовъ БРОШУРИ: Отъ Анни Безантъ и Ч. У. Ледбитеръ: Необходимостъ отъ прѣраждане. Мѣстото и работата на човѣка въ природата Теософията по отношение религията Идването на Христа втори пѫт. Мистицизъмъ. Окултна химия Доказателствата за Теософията.
Духовен живот за мирския човѣк Мѣстото на учителитѣ въ религиитѣ Реалностъ на невидимото Ислямътъ Какво нѣщо е Теософското Общество Теософията по отношение
политиката
Духовната сила на христианската церква ПОДЪ ПЕЧАТЪ: Практически окултизъмъ, отъ Д-ръ Лумисъ.
Окултни Съвѣти, отъ Ал. Шишковъ. Печатането на останалите книги се отлага поради липса на хартия.
към текста >>
83.
Всемирна летопис, год. 1, брой 05
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Всяка друга
политика
, е късогледа и ефемерна: тя предварително е осъдена на неуспех.
Нейното възкръсяване задава страх не по-малък от оня, който иде от Германия. Милионите жертви в хора и милиарди рубли, които даде тоя славянски народ не толкова за своя културен прогрес, колкото за спасението от явна гибел на някои свои бивши съюзници не ще останат без никакво възмездие. Ние знаем, че има сили непобедими, които работят за възраждането и укрепването на руския народ, който, въпреки всички спънки ще се издигне отново на краката си и ще заяви своите вековни права. Каквото и да се върши сега за негова сметка, мирът не може да бъде, макар и формално, свършен факт, без подписа на Русия. Особено въпросите на близкия изток, които тъй живо интересуват цялото славянство, ще могат да добият своето естествено разрешение само при участието на Русия.
Всяка друга
политика
, е късогледа и ефемерна: тя предварително е осъдена на неуспех.
Доказателство за съзнанието на тая истина служи отлагането на въпроса за Цариград, който е възела на източния въпрос и свързания с него спор за Тракия, Така, мирът, за който толкова време се работи в Париж, не е още даже в началото си. И това начало няма да дойде скоро и тъй, както ние го разбираме. Може да се подпишат всичките хартии, наречени договори между държавите, но действителен международен мир не ще има дотогава, докато съвременното човечество не се издигне на по-висока степен на духовно развитие. И както всеки народ заслужава своето управление, така и сегашното човечество заслужава своя „върховен съвет" във Версайл. Тоя съвет не пожела да приложи в своята съдбоносна работа три велики закони, които регулират световното развитие: смирението, самопожертвуването и мировата л/обов.
към текста >>
84.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Предмет на нашата беседа съставляваха прозаичните махленски дребнавости, които, както винаги, се изливаха в критика за
политиката
на правителството, за театъра, високите данъци и други подобни въпроси.
20 на „Всемирна летопис“). Ето това приключение: Прозорците на ресторанта — пише Макс Нордау — бяха отворени и приятният въздух на пролетната нощ водеше борба с препълнената от тютюнев дим атмосфера за завладяване на залата. Пред погледа навън се разкриваше дълбоко-синьото небе и светещия месец, чийто синкаво-блещукащи лъчи трептяха през младите листа на цъфтящите дървета, които се полюляваха от слабия ветрец насам-нататък пред прозорците. На нашия кръжок, обаче, чиито членове от дълго бяха свикнали да се събират всяка вечер около една определена маса на весела беседа, нищо не беше тъй далечно и безинтересно, както поетическите съзерцания. Компанията, към която и аз принадлежах, се състоеше в по-голямата си част от почтени граждани, които имаха повече чувство за ясна газова светлина, отколкото за дрезгавината на луната, и много повече се увличаха от предимствата на една добра вечеря, отколкото от вълшебството на пролетната нощ.
Предмет на нашата беседа съставляваха прозаичните махленски дребнавости, които, както винаги, се изливаха в критика за
политиката
на правителството, за театъра, високите данъци и други подобни въпроси.
По една асоциация на идеите, която сега не си спомням, беше преминал разговорът на въпроси, дали действително трябва да се вярва, че е възможно косата на човека внезапно да побелее от силни вълнения и тревоги. Някои от компанията изказаха предпазливи съмнения спрямо циркулиращите анекдоти за подобни случаи, докато пък другите най-безпощадно се присмиваха на онези, които били доста наивни, за да вярват на подобни бабешки приказки и, тъкмо когато разговорът на тази тема беше най-разгорещен, от съседната маса се приближи до нас един господин, на когото до този момент не бяхме обърнали никакво внимание. Той беше необикновено голям човек с херкулесова телесна конструкция. Неговите черти на интелигентност, като че се одухотворяваха от големите му сини и добродушни очи. Обаче, това, което най-много биеше в очи от неговата фигура, беше неговата бела като сняг коса и побелялата му брада, между които се виждаше едно свежо лице, по което ако се съдеше, не можеше да се допусне, че този човек има по вече от тридесет и пет години.
към текста >>
85.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ъглестите пръсти винаги показват наклонност към философски науки,
политика
и теории.
Притежателите на такива пръсти са наблюдателни, религиозни, идеалисти, както и често до крайност безразлични към материалните интереси, а в замяна на това притежават твърде много поезия на сърцето и на душата. Това са пръстите на мъчениците на вярата, каквито се срещат у мохамеданите и будистите. Освен това в притежателите на тия пръсти се среща нужда от любов и свобода и то в най-широк размер, както и едно високо почитание към всичко, което по своята същност и форма е красиво. Такива пръсти в най-силни развита форма срещаме в така наречения духовен тип. в) Квадратни пръсти (фигура 34).
Ъглестите пръсти винаги показват наклонност към философски науки,
политика
и теории.
Те показват интерес към неща, които предполагат един по-дълбок ум. На квадратните пръсти принадлежат теориите на съществуващите методи; като учени, те вървят по пътя на Аристотел и дават добри изследвачи. Притежателите на такива ръце се интересуват от социална политика, от дидактична и драматична поезия, от филология и логика, и изобщо от полезното и практичното. Те предпочитат точността и съвършенството на нещата пред големината или великолепието им. Те имат добро разбиране за деловите работи, в своите възгледи са положителни и изобретателни, но не и фантазьори.
към текста >>
Притежателите на такива ръце се интересуват от социална
политика
, от дидактична и драматична поезия, от филология и логика, и изобщо от полезното и практичното.
Такива пръсти в най-силни развита форма срещаме в така наречения духовен тип. в) Квадратни пръсти (фигура 34). Ъглестите пръсти винаги показват наклонност към философски науки, политика и теории. Те показват интерес към неща, които предполагат един по-дълбок ум. На квадратните пръсти принадлежат теориите на съществуващите методи; като учени, те вървят по пътя на Аристотел и дават добри изследвачи.
Притежателите на такива ръце се интересуват от социална
политика
, от дидактична и драматична поезия, от филология и логика, и изобщо от полезното и практичното.
Те предпочитат точността и съвършенството на нещата пред големината или великолепието им. Те имат добро разбиране за деловите работи, в своите възгледи са положителни и изобретателни, но не и фантазьори. Те предпочитат да теоретизират, вместо да действат. Техните мисли никога недостигат един по-висш поетичен размах, затова пък те са отлични в литературата, науките и точните изкуства. Хора с гладки квадратни пръсти обичат литературата като такава, и имат бързотечащи мисли.
към текста >>
86.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Обаче, всичките те носят отпечатъка на съвременната школска медицина и социална
политика
, основана на материалистичното схващане на живота.
Редактор Д-р Хар. Нейчев. С приложение Библиотека. Ц. 60 л. Това списание съдържа интересни сведения, които заслужават вниманието на всеки любознателен четец. В него се прокарват и някои модерни идеи.
Обаче, всичките те носят отпечатъка на съвременната школска медицина и социална
политика
, основана на материалистичното схващане на живота.
Хората на новата култура далеч са.изпреварили материализма, който не задоволява вече сериозните умове. ПРОДЪЛЖАВА СЕ ПОДПИСКАТА НА МЕСЕЧНОТО ИЛЮСТРОВАНО СПИСАНИЕ „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС“ ОРГАН ЗА ВИСША ДУХОВНА КУЛТУРА От излезлите до сега книжки всеки е могъл да се убеди, че това списание, както по ценното си съдържание, така и по своята вънкашност, е ненадминато в българската литература. Статиите и съобщенията, които се поместват в разните отдели на списанието, имат за цел да дадат на българските четци най-верни знания за живота, защото са резултат от последните изследвания на модерната наука. Окултизмът не е плод на фантазията, както повърхностно и наивно заключават незапознатите с него българи, всичката мъдрост на които се състои само в угодничество на физическото тяло, без оглед на последиците от това било за личността, било за народа и човечеството. Даже и робуването на плътта, ако се извършва против природните закони, осветлени чрез окултизма, пак води към неминуема и бърза катастрофа на човешкия организъм.
към текста >>
87.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Той никога не оставя да го овладява вярата или любовта и с удоволствие жертва на разума презрените неща, каквито са, според неговото схващане, привичките и обичаите, и това ръководно влияние на разума го изпълни с любов към етичното, към
политиката
, социологията и т.
При все това те умеят да ценят хубавото. Това показва полуконическата форма на пръстите. И в друго отношение се вижда, че разумът е пътеводната звезда на човека с философски ръце. Разумът, хвърляйки поглед назад и напред, му дава възможност изцяло да види своя живот и вървежа на целия свят, прави го независим от настоящето, кара го да действа обмислено, планомерно и предпазливо. Той всичко върши с пълно съзнание: той знае точно, как неговата воля решава, кое да избере и какъв друг избор би бил възможен, и в това съзнание той познава себе си и се отразява в своите действия.
Той никога не оставя да го овладява вярата или любовта и с удоволствие жертва на разума презрените неща, каквито са, според неговото схващане, привичките и обичаите, и това ръководно влияние на разума го изпълни с любов към етичното, към
политиката
, социологията и т.
н. т. То го тласка често дори към скептицизъм, пък и към научно и религиозно еретичество, но никога не и към сляп фанатизъм. Освен това, този тип хора проявяват особена наклонност към философска спекулация, към размишление, към обсъждане на философски проблеми. Те обичат философската поезия, мислената лирика напр. на Шилер.
към текста >>
В областта на
политиката
, религията и социологията те се борят за независимостта, за деизма, за демокрацията.
н. т. То го тласка често дори към скептицизъм, пък и към научно и религиозно еретичество, но никога не и към сляп фанатизъм. Освен това, този тип хора проявяват особена наклонност към философска спекулация, към размишление, към обсъждане на философски проблеми. Те обичат философската поезия, мислената лирика напр. на Шилер.
В областта на
политиката
, религията и социологията те се борят за независимостта, за деизма, за демокрацията.
Поради вроденото и повлияно от формата на пръстите чувство за ред и със силата на своята наклонност и способност да познават същността на нещата, те повече класифицират, отколкото? нареждат, Те делят изследваните предмети според тяхното естество, а не според формата, големината или случайните им качества. Се а като сравним философската ръка с предшестващите типове, получаваме следното: На философската ръка са свойствени наистина истинолюбието и верността, както и аналитическия талант на лопатообразната ръка, но не и упорството на последната. На философската ръка липсва и чувствената искреност, както на артистическата, но без себелюбието и лекотата на последната. Докато другите типове разбират само подобните си, а никак не са в състояние да разбират мотивите, начините на мислене и на действие у другите, хората от философския тип знаят да ценят и разбират всички други.
към текста >>
Докато лопатовидните и полезните ръце сочат към търговия и практични действия, към
политика
и ней подобни, а конусовидните и островръхите си поставят за най-висока цел изкуството, славата, а често и удовлетворение на чувствеността, хората с полуъглестите и полуконическите пръсти, повече философски еклектици, считат за главна цел на живота анализата и синтезата, особено тези с възлови стави.
Се а като сравним философската ръка с предшестващите типове, получаваме следното: На философската ръка са свойствени наистина истинолюбието и верността, както и аналитическия талант на лопатообразната ръка, но не и упорството на последната. На философската ръка липсва и чувствената искреност, както на артистическата, но без себелюбието и лекотата на последната. Докато другите типове разбират само подобните си, а никак не са в състояние да разбират мотивите, начините на мислене и на действие у другите, хората от философския тип знаят да ценят и разбират всички други. От това могат да правят изключение само артистическите ръце в низшите си форми, понеже техните осъдителни инстинкти за страстни удоволствия и наслаждения лежат твърде настрана от сферата на философския тип. Да сравним още крайните цели, които предстоят на разгледаните до тук ръчни типове.
Докато лопатовидните и полезните ръце сочат към търговия и практични действия, към
политика
и ней подобни, а конусовидните и островръхите си поставят за най-висока цел изкуството, славата, а често и удовлетворение на чувствеността, хората с полуъглестите и полуконическите пръсти, повече философски еклектици, считат за главна цел на живота анализата и синтезата, особено тези с възлови стави.
Малък палец тук означава предимство на сърцето и на чувството, а голям палец показва абсолютно владение на разума и на волята. Философската ръка не.е предимство нито по време, нито по место, нито на някой народ, но все пак в стария свят тя се среща по-често, отколкото в новия. Това се обяснява само с особено трезвата и насочена само към практически цели наклонност на обитателите на новия свят. е) Психическата ръка Да си помислим една артистическа ръка в най-благородна форма, колкото е възможно нежна и деликатна, и ще имаме приблизителна картина за духовната или психическа ръка. Този тип се брои към най-хубавите, но и към най-редките видове.
към текста >>
И на Балкана ще има безпокойствия в ръководителите на външната
политика
ще има да се борят с големи трудности.
Хороскопът за зимния четвърт от годината, начеващ от 22 декември 1913 г., показва, колкото се отнася до Германия, Австрия н Италия, Сатурн в третата къщица в опозиция срещу Меркурий в деветата, къщица, а това означава твърде лоши времена за железниците и нещастия по железниците, а също така изгубване па търговски параходи, зло време за борсата. Влошаване в отношенията към чужбина ще настъпи. Вероятна министерска променя в Англия. Настъпването на слънцето във Видер на 21 март 1914 г., с което започва пролетната четвърт, показва рака на възхождане със слънцето и Венера поставени благоприятно в десета къщица, което е добър признак за правителството. Луната в опозиция спрямо Нептун означава народни движения и безпокойствия в Русия, Германия и Австрия.
И на Балкана ще има безпокойствия в ръководителите на външната
политика
ще има да се борят с големи трудности.
Лятното тримесечие показва Марс във възхождане, което ще има опасно влияние върху мира в Европа, Това особено се отнася до Италия. Но и у другите велики сили военните партии що упражнят силно влияние. През август животът на разни видни личности в Европа ще се намира в опасности л един стар монарх. може да приключи своето управление. На 21 август ще има пълно слънчево затъмнение и на същото място, което е заемано от Марс на 22 юни (в Лъв, Лео.
към текста >>
88.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тия принципи трябва да бъдат еднакво приложени както в църквата, тъй и в училището, в обществото, в
политиката
и пр.
- Защото тия хора не разбират смисъла на живота. В един народ кои са по-силните оръжия: пушките и топовете ли или да има честни, трудолюбиви и работливи синове и дъщери? Да има умни и далновидни държавници или да има любящи бащи и майки? Кои са по-силните крепости: да има богати търговци, които да разполагат с големи капитали или да има благородни учители и свещеници? Няма съмнение, че силата и якостта на един народ се състои в живите морални принципи, проявени във всичките области на неговия бит.
Тия принципи трябва да бъдат еднакво приложени както в църквата, тъй и в училището, в обществото, в
политиката
и пр.
Те са методите на новия живот. Всички хора трябва да бъдат честни, справедливи, умни и добри. Честността ще създаде гръбнака на човешкия характер, справедливостта - неговата сила, умът - направлението му, а добротата ще създаде неговия капитал. Х.Х.Х. Нова Естетика Из „Трепети на една душа“ (сонети) МЪЧЕНИЦА Разбит от скръб и взрян във твоето разпятье, аз моля те със плач, о прелестна душа, слезни от кръста веч, и в моите обятья ела, ела, ела! * Отровата изпи до край, видя и ада - нек паднат гвоздейте от милите ръце и нек забие пак сърдцето ти с наслада до моето сърдце... * И в новия живот крила ти ще разпериш, безкрайно щастие, блаженство ще намериш, о ангелска душа!
към текста >>
Тоя начин е съобразен с физиологическия закон по който се развива живота в природата, което значи, че истинската
политика
е тясно свързана с религията, схващана като синтез на точните знания за природата и вярата.
В течение на вековете, това човечество е преминало няколко епохи и се е оформило до сега в пет раси. И това негово развитие е предмет на разглеждане в списанието в редица статии, в които се излага и какви ще бъдат отличителните достойнства на идещата шеста раса — божествената любов п ясновидството — и как трябва да подготвим дохождането й. Няма съмнение, че за да се създадат условия за ускоряване на това развитие, необходимо е да се подобри управлението на всеки народ, като се изоставят досегашните пакостни методи, основани на кривите материалистични учения, които предизвикват само взаимни конфликти, войни, изтребление на човечеството и взаимни грабежи. В отдела „Синархия“ се обяснява, кой е най-съвършения начин за управление на един народ, за да може да се извлекат най-големите материални и духовни блага на земята, равномерно за всички хора. които са братя.
Тоя начин е съобразен с физиологическия закон по който се развива живота в природата, което значи, че истинската
политика
е тясно свързана с религията, схващана като синтез на точните знания за природата и вярата.
Само с такова управление може да се допринесе за обшия прогрес в пътя на висшата духовна култура. То обгръща и всички реформи но възпитанието и образованието на всеки народ. Следователно политическите дейци, духовенството, учителите, съдиите и пр. трябва преди всичко, да изучат и възпитат себе си и народа, за да имат право да го управляват и му служат. В отдела „Духовни опитност“ се даваш съобщения за истински факти у нас и в чужбина, с които се доказва силата п еволюцията на човешката душа; предаване на мисли и чувства на далечни разстояния (телепатия, видения в будно и сънно състояние, фотографии на невидими за простото око форми, случаи на ясновидство, превъплътявания на душите, пророчества, словесни и картинни съобщения от невидимия свят и др.
към текста >>
89.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Когато се възвърнал в нормалното си състояние, великият княз, в присъствието на секретаря си, извадил една плоча от чекмеджето и като я подал на медиума, казал му: „ще ви задам един въпрос по
политиката
, който зададох и на медиума Слад“.
Приет в главните тайни мистични дружества в Европа, той бе свързал отношения с много окултисти и розенкройцери. В януари 1880 г., великият княз Константин му представил един чуден германски медиум, барон Хенрих Лангсдорф, внук на един стар руски посланик. Ето при какви обстоятелства е станало това представление: когато се намирал на визита у графиня Галв, в хотел „Европа“, великият княз чул да се говори за този медиум, който казвал, че бил натоварен с мисия при императора. Той се явил при него и го помолил да му даде някое доказателство за своята мисия. Медиумът паднал в транс.
Когато се възвърнал в нормалното си състояние, великият княз, в присъствието на секретаря си, извадил една плоча от чекмеджето и като я подал на медиума, казал му: „ще ви задам един въпрос по
политиката
, който зададох и на медиума Слад“.
Медиумът отговорил: четете самичък. На плочата било написано: „на въпроса ви ще отговори един германски медиум“. — Вие сте тоя медиум, и аз ще ви представя на императора, прибавил великият княз. В Русия тогава заповядвал диктаторът Меликов, който бил специално натоварен да бди за сигурността на Александър II. Но покровителството на медиума било никога по-ефикасно от това на Меликова.
към текста >>
Благоволението към Филипа било за един момент затъмнено, вследствие ожесточената кампания, повдигната против него от предните партии на опозицията и от вестника Освобождение·, „безспорен е факта, пишеше тоя вестник, че Николай, както по работите на семейството си, така и по външната
политика
и вътрешното управление, не взема никакво решение, без да се съветва предварително с господина Филипа!
Лубе не би могъл да стори абсолютно нищо. Само един комитет от видни лекари би могъл, и то пак след изпит, да даде титлата доктор на медицината. — Но г. Филип е виден лекар, възразила царицата, и напуснала Валдека, силно ядосана. . .
Благоволението към Филипа било за един момент затъмнено, вследствие ожесточената кампания, повдигната против него от предните партии на опозицията и от вестника Освобождение·, „безспорен е факта, пишеше тоя вестник, че Николай, както по работите на семейството си, така и по външната
политика
и вътрешното управление, не взема никакво решение, без да се съветва предварително с господина Филипа!
Какво може да се мисли тогава за едно управление, което поверява безконтролно съдбините на Русия на първия дошъл шарлатанин“! Филип вече плащаше за своята известност. Много тайни рапорти бяха изпратени против него до Николай II не само от вътрешността на Русия, но и от Франция. Шефът на руската полиция в Париж, Рачковски, бе се особено ожесточил в тая работа. Той из- пратил на Николай II една цяла преписка, пълна с обвинителен материал против Филипа.
към текста >>
Филип често присъствал на съвещанията на императора с неговите министри, за да го консултират по въпросите от вътрешната и външната
политика
.
В 1903 г. ние го намираме отново в Ливадия (Крим), при царя. Там именно той довърши инициирането на императрицата в практиката на трансцеденталния спиритизъм. Оттогава, може да се каже, царицата Александра Феодоровна не взимаше никога, през цялото време на царуването си, каквото и да било по-важно решение, без да консултира предварително духовете. Царят присъствал по някога на сеансите, и той, най-сетне, се предал напълно на духовните опити.
Филип често присъствал на съвещанията на императора с неговите министри, за да го консултират по въпросите от вътрешната и външната
политика
.
Казват, че той бил вдъхновителят на благородния проект на царя, който бленуваше да въдвори между хората царството на световния мир чрез всеобщото разоръжаване. Поддържан от датския крал и от великите князе, Филип прокара в двореца мартинистското и окултното движение. Една тайна мартинистска ложа била основавана в императорския дворец, а Николай II бе преподобният. В. Н. (върховните незнайници) били рекрутирани измежду великите князе и имперските съветници.
към текста >>
90.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Консервативните партии взеха живо участие в изборите; тe поискаха да играят чрeз събора на
политика
... Даже македонската емиграция се движи към архиереитe, подпомагана от синодални чиновници и архиерейски наместници, дирижирана от известни партизани.
Законът за църковния събор слиса владиците и те се групираха за борба с белия призрак, предшественикът на „червения“. Консерваторите и безогледните партизани застанаха на страната на реакционните синодални старци и други архиереи. Законът за църковния събор е „революционен“ акт, защото повръща отнети права и дава нови. Най-важното постановление в закона е, че съборът взема решение за духовния живот на църквата, в която всички членове са „равнοправни“... Ретроградните владици и техни защитници — синодални протопресвитери и архимандрити — нададоха вик: това е „бунт“, „протестантизъм“, „накърняват се правата на епископите“ и пр. Съборът, най после, се свика на 6.II. т. г.
Консервативните партии взеха живо участие в изборите; тe поискаха да играят чрeз събора на
политика
... Даже македонската емиграция се движи към архиереитe, подпомагана от синодални чиновници и архиерейски наместници, дирижирана от известни партизани.
Обединените консервативни партии се прилепят към „болшинството“. Още в първия ден на събора се оформиха две течения: едното кристално, абстрахирано от каквато и да било политическа окраска, а другото партийно — фанатизирано консервативно, което подкрепя най-абсурдните искания на синодалните владици. Партизаните — консерватори подкрепят владиците, които казват, че са жертва на правителствено насилие. За закона, обаче, гласуваха земеделци, радикали, широки социалисти, демократичната левица, при одобрителното пасуване на комунистите. Първото дело на архиереите в събора бе да погазят закона.
към текста >>
Бъдещите историци, които ще изучават потайностите на руската
политика
през последните години, ще имат задачата да хвърлят светлина върху ролята, която играли при императрицата г-жа Вирубова и Разпутин.
Този държавник имал едната си ръка саката и парализирана вследствие атентата при Аптекарския остров. Казват, че Разпутин с магнетическата си сила е успокоил болките на председателя на министерския съвет. От тогава неговата звезда все повече се издигала. Той бил приет в двореца на великите княгини Анастасия и Милица, дъщери на черногорския крал и съпруги, първата на великия княз Николай, а втората, на великия княз Петър. Именно у тях е станало запознаването му с г-жа Вирубова, която по-после го въвела в императорския дворец и го представила на царицата.
Бъдещите историци, които ще изучават потайностите на руската
политика
през последните години, ще имат задачата да хвърлят светлина върху ролята, която играли при императрицата г-жа Вирубова и Разпутин.
Може да се каже, че ако Александра Феодоровна се е намесвала в държавните работи, тя е била само оръдие в ръцете на тия две личности и само под тяхното влияние тя упражнявала властта си над царя. Анна Вирубова, една дама, която придружавала императрицата, бе дъщеря на държавния секретар Александър Танеев, директор на императорската канцелария. С дълбоко религиозна натура, духът й още повече се екзалтирал вследствие една тежка болест, която я накарала да напусне всякакви лекари, още на 16-та й годишна възраст, и се е лекувала само със силата на молитвите на архипастира Йоана Кронщадтски. Религиозното чувство тогава преодолявало в живота й. Нейният брак, който сключила по- после с един офицер от марината, поручик Вирубов, бил един от най-нещастните.
към текста >>
91.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Плачевните условия на живота върху вашата планета, задължението да се яде, необходимостта от материалното съществуване, обясняват философската индиферентност на земните жители, без да ги извинява съвършено, тъй като милиони мъже и жени намират време да се предават на дребнави забавления, да четат подлистници и романи, да играят на карти, да се излежават по кафенетата, да се занимават с работите на другите, като продължават старата история за сламката и гредата, да шпионират и критикуват около тях, да
политиканстват
, да пълнят църквите и театрите, да посещават магазините за лукс, да претоварват шивачките и модистките и пр.
А колкото за ония, които изучват и се посвещават лично на науката, като се държат в течение на откритията чрез прочит на специалните списания и годишници, техният брой може да достигне цифрата петдесет хиляди, за цялото земно кълбо, г в Франция са само 6 хиляди. От това може да се заключи, че един човек на 1600 души знае горе-долу върху какъв свят живее и един на 160000 души, който е добре запознат с тая наука. Колкото за учебните заведения, първоначални н средни, общообразователни, колежи, лицеи (светски и духовни), те нищо или почти нищо незнаят по астрономията. Същото е и за положителната психология: нищо. Всеобщото невежество е законът на нашето земно човечество още от неговото маймунско раждане.
Плачевните условия на живота върху вашата планета, задължението да се яде, необходимостта от материалното съществуване, обясняват философската индиферентност на земните жители, без да ги извинява съвършено, тъй като милиони мъже и жени намират време да се предават на дребнави забавления, да четат подлистници и романи, да играят на карти, да се излежават по кафенетата, да се занимават с работите на другите, като продължават старата история за сламката и гредата, да шпионират и критикуват около тях, да
политиканстват
, да пълнят църквите и театрите, да посещават магазините за лукс, да претоварват шивачките и модистките и пр.
Всеобщото невежество е резултат от бедния човешки индивидуализъм, който се задоволява сам за себе си. Да се прекарва умствен живот, от това не се нуждае никой или почти никой. Мислителите са изключение. Ако тези издирвания ни доведат до там, да занимаем по-добре нашите умове, за да намерим това, което ние сме дошли да вършим на земята, бихме били доволни от тоя труд, тъй като, наистина, животът на човечеството изглежда много затъпен. Земният жител е още толкова неинтелигентен и толкова животински, че досега, навред, на грубата сила почива правото, и тя го поддържа; във всяка държава министерството на войната е най-важното, и девет десети от финансовите източници на народите са посветени на периодическите международни изтребления.
към текста >>
92.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Разни вести Събитията в България Междупартийните борби — Поуката
Политиката
, като средство за подобрение живота на един народ, трябва да се осъществява от най- умните и от най-добрите.
I. Видение. II. Излъчен двойник. III. Окултизъм в детския дух. IV. Един ключ на ориентал. Кабала. 11. Книжнина. 12.
Разни вести Събитията в България Междупартийните борби — Поуката
Политиката
, като средство за подобрение живота на един народ, трябва да се осъществява от най- умните и от най-добрите.
Изплуването на повърхнината на обществените слоеве на най-покварените елементи, които често пъти завземат управлението в ръцете си, е несъмнен признак, че това общество боледува от сериозни недъзи, които подкосяват неговия организъм. В такъв случай то трябва де се цери по най-усъвършенстваните методи — чрез операции, които на пръв поглед могат да се почувстват болезнено, но са спасителни. Допустими са даже и ампутации, щом се констатира, че раната е гангренясала и няма друг изход. Предпочтително е, разбира се, всякога, да не се дохожда до това печално положение, а своевременно да се вземат профилактични мерки, за да се предупреди всяко разстройство. От тук лесно е да се заключи, че за да живее и се развива нормално държавният и обществен организъм, необходимо е ръководните лица да притежават знания за законите, които обуславят това развитие.
към текста >>
Знае се, че сметката в случая е по-тлъста и че е гарантирана взаимната подкрепа между ония, които всякога са заявявали urbi et orbi, че не желаят да правят „църковна
политика
“, т. е.
Защото може ли да се твърди, че тия министри, от гледището на божественото правосъдие, са невинни? Знаят ли владиците, какво говорят и какво искат душите на стотиците хиляди синове на българския народ, костите на които са пръснати по безкръстни гробове из цяла Тракия и Македония? Ако не знаят, те са за съжаление, а ако знаят и, при все туй, стискат окървавени ръце, каква отговорност вземат върху себе си? Или егоистичният интерес да се прави обща кауза с най-консервативните, опортюнистични и мракобесни елементи, които са търпели и даже насърчавали досега всички безчестия на клерикализма у нас, може да оправдае подобно явно пристрастно участие на владиците в партийно политическите борби? Или това вземане страна в политическия двубой, чрез което се насъскват едни съсловия против други и се съдейства за разпокъсването на българския народ на враждебни лагери, може да се заплати само с широкия достъп в блоковия печат за архаическите архиерейски решения и послания, пълни с безумия и фарисейски тиради?
Знае се, че сметката в случая е по-тлъста и че е гарантирана взаимната подкрепа между ония, които всякога са заявявали urbi et orbi, че не желаят да правят „църковна
политика
“, т. е.
да се намесват в нечистите сделки на „богопомазаните“ архиереи, и служителите на „светата православна църква“, които убиха всяко религиозно чувство у народа. Но държи се и друга една, много по-точна, сметка: според нея, всеки ще заплати до „последния кодрант“. . . Време е да настъпи едно общо отрезвяване. Всички са длъжни да съзнаят, че българският народ има насъщна нужда от едно мъдро, честно и добро управление, от едно безкористно и любвеобилно духовенство, от едно съзнателно и предано на служебния си и обществен дълг учителство, от едно идеално съдийство и от едно неуморно трудещо се производително съсловие в разните му разклонения и области на стопанския живот.
към текста >>
93.
Всемирна летопис, год. 3, брой 01
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тогава българският народ, толкова дълго терзан от едно користолю- брво и
политиканствуваще
духовенство и от разни други обществени паразити, ще си отдъхне спокойно, освободено от старите криви понятия и покварени нрави, и ще закрачи смело и решително в пътя на новата култура.
И у нас, в България, структурата на обществото е напълно благоприятна, за да се въведе синархическото управление, след като узреят и се изпитат условията за комуналния живот в духа на Христовите принципи Цялото производство, извършвано сега от работния народ на началата на частната собственост, може да даде най-големи и най-плодотворни резултати, ако се извършва общинно, на началата на колективната собственост. Общността на имота, средствата и оръдията на производството ще наложи неизбежно и комунизиране на труда. В такъв случай, формата на управлението и осъществяването му ще бъде едно от най-лесните: без да се засега дори сегашната конституционно-монархическа форма, принципите и същността на която са изложени във всеки учебник по конституционното право6), едно трикамерно съветско управление би съответствало на главните изисквания на синархията. Подробностите на това идеално и осъществимо управление у нас ще бъдат изложени в специална статия. Ако това стане по посочения от нас мирен, еволюционен път, съвременните политически партии, които, като хибридни и ефемерни творения на безидейни личности, са врагове на общественото развитие и благосъстояние, ще изчезнат безследно, защото са излишни.
Тогава българският народ, толкова дълго терзан от едно користолю- брво и
политиканствуваще
духовенство и от разни други обществени паразити, ще си отдъхне спокойно, освободено от старите криви понятия и покварени нрави, и ще закрачи смело и решително в пътя на новата култура.
Само по тоя начин ще може да се създаде Нова България. Тая държава-модел, каквато може и трябва да бъде България, ще достигне максимума на народно благоденствие, величие и слава, защото нейните жители, като напуснат своите душевни и физически пороци (себелюбието, себепоклонството, алчността, завистта, омразата, интригантството, лъжата, клеветата, кражбата, разврата, взаимната изтреба, месоядството, употребата на спиртни питиета, лукса и пр.), ще се вдъхновяват и ръководят само от взаимна любов и преданост,. от себеотрицание и самопожертване, ще водят естествен, чист и свят живот (растителна храна, безалкохолни питиета, честност, мъдрост и доброта), ще бъдат здрави и дълголетни и с тоя свой начин на живеене, труд и работа за общо благо ще образуват от родината си едно огнище на висока култура, към което неудържимо ще гравитират всички околни народи. Тогава и войните ще станат един печален анахронизъм. Нека българите първи дадат на света тоя образец на истинско обществено устройство и на съвършено държавно управление!
към текста >>
„Най-добрата
политика
е винаги и всякъде да останеш верен на себе си,, тогава и ще бъдеш полезен за другите“; а не както някои твърдят — да изневеряваш на себе си, за да се приспособяваш към средата.
които биха могли да го преживеят, само защото се отказват от своята индивидуалност, не са самостоятелни и са водят от девиза: „хората казват“. „Искаш ли да бъдеш сила в света? Тогава бъди сам със себе си.“ Не се причислявай към никоя класа, особено към класата на ония, които се водят като овце. Ако запазиш своята индивидуалност, ти ще бъдеш господар на себе си и ще разпространяваш добри и здрави влияния. Ти не ще бъдеш жертва на условности и, както героя, ще бъдеш уважаван от всички хора, без разлика на класа и положение.
„Най-добрата
политика
е винаги и всякъде да останеш верен на себе си,, тогава и ще бъдеш полезен за другите“; а не както някои твърдят — да изневеряваш на себе си, за да се приспособяваш към средата.
Щом се водим само от висшето, тогава ние се освобождаваме от страха пред мнението на другите. „Ръководството в твоя живот трябва да принадлежи само на Бога и тебе, а не и на хората“. Намери своя център в безкрайното и търсенето на ефекти — признак на слабост — ще изчезне. Тогава ще се проявява в твоя живот величава простота и цялост. „Този е велик, който е такъв по природа, а не ни напомня не- кого другиго.“ Тези, които са съзнали своето висше аз, изглежда, че малко работят.
към текста >>
Всичките тия дела са, види се, напълно съобразни с учението на Спасителя Христа и той служеше на Бога срещу пенсия и заплата от римския Кесар; и той използваше „лоялното“ си сътрудничество с държавната власт; и той съчиняваше устави и работеше по техните реакционни наредби; и той беше вулгарен партизанин и
политикан
; и той се женеше по няколко пъти, и пееше войнствени и злобни песни !
Събрание изработения от църковно-народния (?!) събор Екзархийски устав; 4) Свещеникът може да бъде член на политическите партии, 5) Свещениците могат да встъпват във втори брак (вж. в. Сговор, бр. 31). След като са взели тия и други резолюции, свещениците, на чело с председателя на събора им, някойси епископ, отишли в зданието на Соф. Духовна Семинария, една част от което е заета от агрономическия факултет, и изпели дружно, по адрес на професорите и правителството, военният марш „Съюзници-разбойници“,а след него „Шуми-Марица“ (вж.в. Пряпорец, бр. 168).
Всичките тия дела са, види се, напълно съобразни с учението на Спасителя Христа и той служеше на Бога срещу пенсия и заплата от римския Кесар; и той използваше „лоялното“ си сътрудничество с държавната власт; и той съчиняваше устави и работеше по техните реакционни наредби; и той беше вулгарен партизанин и
политикан
; и той се женеше по няколко пъти, и пееше войнствени и злобни песни !
O'sancta simplicitas! Един будист в София. На 3 авг. т. г., в 6 часа след пладне в големия салон на военното събрание в столицата държа сказка будистът от остров Цейлон, г. Джина Раджа-Даса, който се отби тук, идеш от конгреса на теософите в Виена и на път за отечеството си.
към текста >>
94.
Всемирна летопис, год. 3, брой 05
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
По-голямата част от тия, които бистреха
политика
из кафенетата, се задоволяваха с бележката, че волята на Мохамеда е била, палата да изгори.
Главният палат на везира изгоря до основите си, а от покрива на джамията „Св. София“ протече разтопено олово. Моите познати отдаваха тоя пожар на различни причини. Някои предполагаха, че това е наказание, за дето султанът един път бе забравил да се яви в джамията „Св. София“. Други казваха, че това е предупреждение, изпратено от Мохамеда, да посочи на Портата, че трябва да спре войната, която тогава водеше.
По-голямата част от тия, които бистреха
политика
из кафенетата, се задоволяваха с бележката, че волята на Мохамеда е била, палата да изгори.
Удовлетворени от това предположение, те не взеха предпазителни мерки, за да запазят и своите къщи от такива пожари. Никога в Цариград не е имало повече пожари, отколкото по онова време. Не минаваше нощ, да не сме били събуждани от викове поради пожар. Тези чести пожари ставаха още по-ужасни поради злодейците, които постоянно търсеха начини, с които да увеличат смута, който те използваха, като ограбваха къщите на нещастниците. Откри се, че нехранимайковци често се мяркаха привечер около пазаря, дето богатите търговци бяха складирали стоките си.
към текста >>
95.
Всемирна летопис, год. 3, брой 06
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В същност, никога Русия не е имала нужда от Цариград, но тя плати с милиони човешки жертви и милиарди рубли недомислието на тая своя
политика
.
То е носителят на новата култура и трябва да заеме вече местото си. Минаха времената, когато то се считаше годно само за тор на чужди ниви и за роб на чужди банкери. Минаха също безвъзвратно и времената, когато с оръжие руските или български царе се опитваха да забиват кръста на цариградската „Св. София“, а се връщаха от там с наведени глави и озлобени души. Русия успя дори да превземе Цариград през последната война, но само на книга: подписаният от Великите Сили договор за тая цел остана само един исторически спомен.
В същност, никога Русия не е имала нужда от Цариград, но тя плати с милиони човешки жертви и милиарди рубли недомислието на тая своя
политика
.
Силата на Русия, а така също и на всички други славянски държави, е в тяхното вътрешно културно развитие, въз основа на закона на любовта. Защото само любовта е непобедима сила, само тя донася всички блага, само тя възвеличава както отделния човек, така и цел народ. Нека приложим тоя закон и в отношенията между всичките отделни народи на Велика Славия. Нека направим всичко възможно, за да доведем до мир, взаимно разбирателство и любов сърбите, българите, хърватите, словенците, чехите, поляците и русите. Обширната територия, която населяват тия братя — славяни, е обща, плодородна, благословена.
към текста >>
96.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Славяните не трябва да поддържат
политиката
на точилото и ножа: тази е най-старата
политика
, която съществува от памти-въка — че ножът трябва да се точи, че без точило не може и без нож не може.
На славяните пред стои да внесат чувството на съзнателно побратимяване на народите, т. е. всеки народ да вземе толкова, колкото му е необходимо за неговото развитие, без ущърб за своя събрат или съсел. Така също всеки народ трябва в политическо отношение да действа не толкоз с насилие, колкото с силата на моралното въздействие и човеколюбието. Славянинът трябва съвършено да изключи насилието от живота си, защото то прилича на остър нож, който не познава ни какъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира. Следов., тоя нож, с който отрязваш главата на другия, с същия нож ще отрежат и твоята глава, ако попадне той в чужда ръка.
Славяните не трябва да поддържат
политиката
на точилото и ножа: тази е най-старата
политика
, която съществува от памти-въка — че ножът трябва да се точи, че без точило не може и без нож не може.
Но ние питаме: от хиляди векове всичките тия ножове и точила де са? Нали трябва да се правят всяка година нови ножове и точила? И ножът и точилото се източват. Най-после, какво печели ножът? — той се изхабява.
към текста >>
97.
Всемирна летопис, год. 4, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
„Народна
Политика
“, в който печатът е много гъст и поисках от нея да ми прочете нещо.
Един от тях след моето лекуване чуваше съвсем добре, а другите двама дори и говореха. През време на болестта си те бяха се учили в приюта да говорят по методата на глухонемите. От Брандис над Лаба ми доведоха едно момиченце, сляпо от рождение, и то веднага след първото лекуване прогледна. През ваканцията се научи да чете и ми каза, че вече била прочела цел роман. Не ми се вярваше, та затова взех в.
„Народна
Политика
“, в който печатът е много гъст и поисках от нея да ми прочете нещо.
от вестника, и тя действително прочете цел пасаж. Тъй като я издържаха даром в клерикалния приют в Градчани, тя не искаше да я издам, че може да вижда, за да не бъде изключена от приюта. Как би могла тя като живее помежду слепите, да се преструва на сляпа, не зная. Обещах й, че ще се застъпя при абата Заворал, ако биха поискали да я изключат. След това лекувах едно 11 годишно момиченце.
към текста >>
98.
Всемирна летопис, год. 4, брой 07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Михайловски отговори, че тоя дълг лежи върху църквата.. А тя не може да апелира за сътрудничество към училището, защото нашите училища са отровени от материалистичен дух, в училищата царува голяма разюзданост и нравствена поквара, в младежта се насаждат отрицателни учения, но лоши ученици няма, а има лоши учители... Църквата не може да се съюзи и с
политиката
, т.е.
Ето един извор на злотворно влияние върху съдбините на народа. И това насилие върху умовете и съвестта се търпи от обществото. Последното не протестира и не противодейства, а върви по пътя на тази нравствено- духовна безредица. Таково общество е порочно и не стои на своята висота. - На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г.
Михайловски отговори, че тоя дълг лежи върху църквата.. А тя не може да апелира за сътрудничество към училището, защото нашите училища са отровени от материалистичен дух, в училищата царува голяма разюзданост и нравствена поквара, в младежта се насаждат отрицателни учения, но лоши ученици няма, а има лоши учители... Църквата не може да се съюзи и с
политиката
, т.е.
да поиска съдействието на политическата власт, защото църквата преследва вечни цели, а политиката - временни. Църквата, за да обнови и възроди народа, трябва да дири опора в себе си... Тъй е казал г. Михайловски и всичко това се споделя от Св. Синод. Но ако и представителите на тая „църква“ са потънали също в материализъм и поквара, тогава какво да се прави? Според Църковен Вестник, сказчикът не си е задал този въпрос и за това не намираме отговора му в синодалния орган... Това са отзиви на православни българи, с одобрението и благословението на официалната българска църква.
към текста >>
да поиска съдействието на политическата власт, защото църквата преследва вечни цели, а
политиката
- временни.
И това насилие върху умовете и съвестта се търпи от обществото. Последното не протестира и не противодейства, а върви по пътя на тази нравствено- духовна безредица. Таково общество е порочно и не стои на своята висота. - На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г. Михайловски отговори, че тоя дълг лежи върху църквата.. А тя не може да апелира за сътрудничество към училището, защото нашите училища са отровени от материалистичен дух, в училищата царува голяма разюзданост и нравствена поквара, в младежта се насаждат отрицателни учения, но лоши ученици няма, а има лоши учители... Църквата не може да се съюзи и с политиката, т.е.
да поиска съдействието на политическата власт, защото църквата преследва вечни цели, а
политиката
- временни.
Църквата, за да обнови и възроди народа, трябва да дири опора в себе си... Тъй е казал г. Михайловски и всичко това се споделя от Св. Синод. Но ако и представителите на тая „църква“ са потънали също в материализъм и поквара, тогава какво да се прави? Според Църковен Вестник, сказчикът не си е задал този въпрос и за това не намираме отговора му в синодалния орган... Това са отзиви на православни българи, с одобрението и благословението на официалната българска църква. Не по-малко енергичен е и протестът на евангелистите против „научните“ изстъпления на поменатия професор.
към текста >>
99.
Всемирна летопис, год. 4, брой 09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
ПОЛИТИКА
И ДУХОВНОСТ —Досегашният политически фалит — Новото държавничество.
Списанието в PDF Година 4, Брой 9 (септември 1926 г.) I. ОБЩ ОТДЕЛ 1.
ПОЛИТИКА
И ДУХОВНОСТ —Досегашният политически фалит — Новото държавничество.
Статия от X. 2. ИЗ „ГРАДИНАРЯТ“. Стихотворения в проза от Рабиндранат Тагор 194 3. ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО или Орденът на Синовете Божии. Статия от брат Андрей. 4.
към текста >>
ПОЛИТИКА
И ДУХОВНОСТ Досегашният политически фалит - Новото държавничество
Политиката
е едновременно наука и изкуство.
Извадка от съчинението, „Светлината на Египет“. III. РАЗНИ 15. ДУХОВНА ОПИТНОСТ. 16. ВЕСТИ. Едно тържество на истината и правдата, и др.
ПОЛИТИКА
И ДУХОВНОСТ Досегашният политически фалит - Новото държавничество
Политиката
е едновременно наука и изкуство.
Тя е наука, защото се основава на солидни знания за живота на личността и обществото, и изкуство, защото в приложението на нейните принципи политическите дейци избират такива методи и средства, които съответствуват наддадени условия, с оглед на предоставената цел. Обаче, според досегашната практика в политическата дейност у нас - пък и в много други държави - от резултатите й е безспорно, че знанията за индивидуалния и колективния живот са съвсем оскъдни, да не кажем никакви. Почти никой от политиците не е вникнал дълбоко в законите, които регулират тоя живот, не е изучил основно психологическото устройство на човешкото същество, неговите физиологически и духовни функции, неговите стремежи и цели, и не е извадил, за своя поука, ония заключения за заложбите и недостатъците в човешката душа, които са необходими за неговото ръководство. Никой от българските държавници не е минал теоретическия и практически курс на окултната наука, която дава потребните знания за човека, обществото, вселената и Бога, а са се задоволили само с повърхните сведения на съвременната университетска наука, пропита от погрешния материалистичен мироглед. Затова знанията им са твърде ограничени, а политическата им тактика е плод на случайни настроения и болезнени амбиции.
към текста >>
Нашата мисъл е ясна:
политиката
, за да постигне целите си, трябва да се одухотвори.
Има ли действително родолюбиви граждани, които, издигнати над криворазбраните партийни, съсловни и класови интереси, и проникнати от съзнанието за всенародно добруване, да се предадат искрено на нова политическа дейност, с ясно очертани цели и средства, без никакво насилие и без никакъв личен и групов егоизъм? Не е ли време, крайно време да се скъса окончателно и безвъзвратно с грозното минало, помрачено от политическа мистификация, от заблуждения и грешки, от корупция, поквара и безпътица, за да се тръгне из нов път? Безспорно е, че такива разумни и добри хора, които огорчени и потресени от страшното зрелище на нашата политическа действителност, са запазили своя неутралитет, има. Те съставляват здравата, неопетнена и непокварена част от нашата интелигенция и от широките народни слоеве. Те трябва да се призоват към организирана работа за спасение на страната, но вдъхновявани постоянно от принципите на Христовото учение за любовта и братството.
Нашата мисъл е ясна:
политиката
, за да постигне целите си, трябва да се одухотвори.
С други думи, всички работници на общественото поприще трябва, преди всичко, да се оформят като трезви умове и целни характери. Трябва да се изоставят съвършено досегашните политически похвати: лъжата, измамата, фалшификацията, фаворитизмът, непотизмът и експлоатацията на народа. Необходимо е всеки политически деец да съзнае, че като служи на народа, служи на Бога. А който служи на Бога, той трябва да Му служи в дух и истина, т.е. да притежава и да прилага всичките духовни добродетели: любов, мир, благост, кротост, милосърдие, търпение, самообладание и пр.
към текста >>
Изобщо,
политиката
без възвишена духовност е система от извратени понятия и изкуство, насочено за зло.
Трябва да се изоставят съвършено досегашните политически похвати: лъжата, измамата, фалшификацията, фаворитизмът, непотизмът и експлоатацията на народа. Необходимо е всеки политически деец да съзнае, че като служи на народа, служи на Бога. А който служи на Бога, той трябва да Му служи в дух и истина, т.е. да притежава и да прилага всичките духовни добродетели: любов, мир, благост, кротост, милосърдие, търпение, самообладание и пр. Политик без тия добродетели е едно зловредно оръдие на черните и нечестиви сили.
Изобщо,
политиката
без възвишена духовност е система от извратени понятия и изкуство, насочено за зло.
Това трябва добре да се разбере. Щом се възприеме тази нужда да се одухотвори политиката, т.е. да се постави тя на базата на Христовото учение; тогава всички противоречия и препятствия в политическата дейност ще изчезнат. Устройството на политическите партии ще се измени коренно, защото, ако и да се различават помежду си по своите временни политически искания, те ще се обединяват от основния принцип на любовта си към Бога и към ближния и тоя принцип ще бъде главният стимулатор на тяхната дейност. Тогава политическото и гражданското съзнание ще се повдигне, политическите нрави ще се подобрят, борбите ще се превърнат в едно благородно състезание, ще престане сегашното безогледно надпреварване за използване облагите на властта и цялата дейност на инструментите на политическата власт в съвременната конституционно- парламентарна държава ще се насочи само към създаване блага за всички.
към текста >>
Щом се възприеме тази нужда да се одухотвори
политиката
, т.е.
А който служи на Бога, той трябва да Му служи в дух и истина, т.е. да притежава и да прилага всичките духовни добродетели: любов, мир, благост, кротост, милосърдие, търпение, самообладание и пр. Политик без тия добродетели е едно зловредно оръдие на черните и нечестиви сили. Изобщо, политиката без възвишена духовност е система от извратени понятия и изкуство, насочено за зло. Това трябва добре да се разбере.
Щом се възприеме тази нужда да се одухотвори
политиката
, т.е.
да се постави тя на базата на Христовото учение; тогава всички противоречия и препятствия в политическата дейност ще изчезнат. Устройството на политическите партии ще се измени коренно, защото, ако и да се различават помежду си по своите временни политически искания, те ще се обединяват от основния принцип на любовта си към Бога и към ближния и тоя принцип ще бъде главният стимулатор на тяхната дейност. Тогава политическото и гражданското съзнание ще се повдигне, политическите нрави ще се подобрят, борбите ще се превърнат в едно благородно състезание, ще престане сегашното безогледно надпреварване за използване облагите на властта и цялата дейност на инструментите на политическата власт в съвременната конституционно- парламентарна държава ще се насочи само към създаване блага за всички. Това е новото държавничество. Бъдещият управник на България трябва да отвори ума си, за да възприеме дълбокия смисъл на Христовото учение и сърцето си, за да се прояви чрез него Божията Любов.
към текста >>
Държавата ни има една ясно определена просветна
политика
, която се постепенно подобрява, но която е несъвместима с „свободното училище“ на окултистите.
Затова и твърденията на тия науки се приемат на доверие от мистично настроения четец, защото никой не може да провери, например, дали областите, дето мижира (?!) душата според окултистите, са 3, а не 33 или въобще дали те съществуват 2) Научният начин на мислене не бива никому да се натрапва. Мистикът, верующият трябва да имат свободата да мислят както намерят за добре.3) С даването свобода на мисълта обаче спира и отношението на държавата къмто тези вярвания. Днешната държава има длъжността да обучава и възпитава народа и това тя прави в духа на положителните науки, в духа на завещания си от деди религиозен морал. Всяко друго философско или религиозно схващане, ако не е насочено срещу устоите на самата държава, ще се ползва от принципа на свободата на мисълта, не може обаче да очаква поощрение от самата държава, защото тя би влязла в противоречие със себе си4). Такъв е случая с окултизма и „дъновизма“5), на които служи „Всемирна Летопис“.
Държавата ни има една ясно определена просветна
политика
, която се постепенно подобрява, но която е несъвместима с „свободното училище“ на окултистите.
В год. III, стр. 87, на казаното списание намираме следното „заключение“: „Днешното училище е фалшиво. В новото училище учителят ще бъде автономен, той няма да бъде зависим от външни предписания“. С право учителят може да каже днес на Министерството: щом ни препоръчвате списанието, последвайте проповядваните идеи, откажете се от всякакъв контрол върху дейността на учителя6).
към текста >>
100.
Всемирна летопис, год. 4, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Политика
и духовност — Досегашният политически фалит — Новото държавничество.
Тайната на любовта и брака. Езотерико-философска студия от Дайън Форчун (продъл.). Духовна опитност. Книжнина. Вести. Книжка IX.
Политика
и духовност — Досегашният политически фалит — Новото държавничество.
Статия от X. Из „Градинарят“. Стихотворения от Рабиндранат Тагор. Великото Бяло Братство или Орденът на Синовете Божи. Статия от брат Андрей.
към текста >>
НАГОРЕ
