Търсене в текстове за 'Подсъзнание'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 189 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА - Д.Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Подбудите на асоциацията идат от музикалните форми и тонови съчетания, които се възприемат от слуха и се предават на психиката на човека, след като преминат през неговото подсъзнание, откъдето те довличат със себе си всички представи, усети и навеи, които резонират на съответните тонови съчетания.
Чрез възприемане на музикалните елементи по време и чрез оживяване и оформяване на тия елементи в пространството посредством въображението, в човека се извикват към дейност много прояви, които ние различаваме като негов умствен живот. Една музикална композиция в нейното последователно възприемане събужда редица чувства, предизвиква живот на хиляди образи, дава нови идеи, а често пъти спомага за моментни прозрения, защото ритмиката на дадената музика е такава, че тя пропъжда, отстранява пречките, наслояванията по нервните центрове и с това ги прави годни за по-интензивна и по-продуктивна дейност В момента, когато се появи първото чувство или първата мисъл, явява се налице асоциацията, съзнателна или несъзнателна и от този момент тя взима най-живо участие в оформяването на образите и тяхното оживотворяване. Нещо повече. Често пъти това първо чувство и тая първа мисъл се раждат по силата на асоциацията. И последователно се нижат представи след представи, усети след усети, идеи след идеи. Подбудите на асоциацията идат от музикалните форми и тонови съчетания, които се възприемат от слуха и се предават на психиката на човека, след като преминат през неговото подсъзнание, откъдето те довличат със себе си всички представи, усети и навеи, които резонират на съответните тонови съчетания. И всички тия, наново възкръснали елементи на минали изживявания, сега отново се комбинират, дават нови съчетания, раждат нови усети, обуславят нови наслади, насочват мисълта по нови направления. И от богатството на подсъзнанието с такива елементи, т.е. от разнообразието и по-голямата пълнота на миналите преживелици и опитности на даден индивид, ще зависи как той ще реагира на известна музикална творба. Оттук се явява и голямото разнообразие, което намираме при тълкуването на една и съща музикална работа от различни слушатели. Колкото човек е по-културен, по-интелигентен, колкото е повече издигнат в умствено и сърдечно отношение, толкова по-силно впечатление ще добие той от едно музикално произведение, толкова по-живо ще реагира на него.
към текста >>

И от богатството на подсъзнанието с такива елементи, т.е.
Нещо повече. Често пъти това първо чувство и тая първа мисъл се раждат по силата на асоциацията. И последователно се нижат представи след представи, усети след усети, идеи след идеи. Подбудите на асоциацията идат от музикалните форми и тонови съчетания, които се възприемат от слуха и се предават на психиката на човека, след като преминат през неговото подсъзнание, откъдето те довличат със себе си всички представи, усети и навеи, които резонират на съответните тонови съчетания. И всички тия, наново възкръснали елементи на минали изживявания, сега отново се комбинират, дават нови съчетания, раждат нови усети, обуславят нови наслади, насочват мисълта по нови направления. И от богатството на подсъзнанието с такива елементи, т.е. от разнообразието и по-голямата пълнота на миналите преживелици и опитности на даден индивид, ще зависи как той ще реагира на известна музикална творба. Оттук се явява и голямото разнообразие, което намираме при тълкуването на една и съща музикална работа от различни слушатели. Колкото човек е по-културен, по-интелигентен, колкото е повече издигнат в умствено и сърдечно отношение, толкова по-силно впечатление ще добие той от едно музикално произведение, толкова по-живо ще реагира на него. Дивакът или един ниско културен човек в никой случай не би разбрал нищо от една Бетховенова симфония, понеже нему не са познати ония мъчителни състояния на търсене на истината, за него не съществуват тънките усети на устремено домогване за разрешаване на проблеми, които той нито подозира, нито може да схване; той не познава чувството на Правда и в него не говори висшия глас на самопожертвуване за благото на ближния. Затова той ще скучае, когато слуша грандиозните по замисъл при най-нежните и фини моменти на едно Andante, изпълнявано в pianisimo само от лъковите инструменти, които предават мелодията като една нежна, ефирна нишка, развоя на която за да се следи, изисква една значителна култура.
към текста >>

2. ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ - Г. Ал. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Но и годините на крехкото детинство потъват нейде в подсъзнанието на човека – всъщност, той в зряла възраст не помни най-същественото в своя живот като дете: неговият особен поглед за нещата.
Те знаят това, защото виждат как се раждат подобните им и защото като родители сами съдействат на човешките души да се явят на света. Но своето раждане те не помнят: в съзнанието им няма спомен за оня миг, когато са вдъхнали първото дихание. И не само за този миг съзнанието не е опазило спомен, а и за следните една, две, па дори и три години. Тия първи години са обвити в мъгла. Едва след тях в паметта изпъкват някои по-ярки, по-определени образи, случки, преживелици. Но и годините на крехкото детинство потъват нейде в подсъзнанието на човека – всъщност, той в зряла възраст не помни най-същественото в своя живот като дете: неговият особен поглед за нещата. А че не помни показва това, дето той повечето пъти не разбира думите на децата, техните своеобразни преживявания – повечето от тях той смята за глупави и затова снизходително се усмихва над техните „детински брътвежи." Душата на детето, каквото и той е бил някога, му е станала така далечна, че не буди у него ни спомен, ни образ, ни чувствуване. А не всички думи на децата са „празни брътвежи". В тях често звучи нещо непонятно, бих казал, нещо ирационално за възрастния човек, за човека, който е вече „изкристализирал”. И кой от нас, който е слушал деца да говорят, не се е дивил на техните странни приумици, на техните странни думи за неща, които не са ни виждали, ни чували. Отде са им хрумнали на ума, наистина?
към текста >>

3. Звезда – В. Вересаев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

В растенията има голяма доза от това качество, което им дава възможност да избират това, що им е нужно, да се приспособяват към условията, да дават своите различни, тъй чудни форми, но то е още близко до безсъзнанието на минералите и още по-близко до подсъзнанието на животните Душевният живот на животното е рефлексен.
Съзнанието е тоя чуден процес на душата, когато тя може да се вглежда в нещата, които я обикалят, да разглежда техните съотношения, да определя разумно техните места по известен план. Съзнанието разполага с капитал –паметта и си служи с него, когато почне да действува. Чрез съзнанието човек проумява тайните на природата, нагажда се според нейните благоприятни условия и избягва вредните. Чрез съзнанието човек е станал господар на природата. Минералите са безсъзнателни. В растенията има голяма доза от това качество, което им дава възможност да избират това, що им е нужно, да се приспособяват към условията, да дават своите различни, тъй чудни форми, но то е още близко до безсъзнанието на минералите и още по-близко до подсъзнанието на животните Душевният живот на животното е рефлексен. Дълбоко разбиране на нещата няма, замисляне върху същината, причино-последствията – няма. Колкото по-отдалечен е рефлексът, толкова по-интелигентно е животното. Така се срещат животни с почти човешка интелигентност. Но все пак съзнанието е качество само на човека. Но съзнанието еволюира.
към текста >>

4. Физиогномия – Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Нашето съзнание е един сложен апарат - построен върху една основа - подсъзнанието - която ние досега твърде малко сме познавали.
Тях той намира в усъвършенствувания и просветен инстинкт - наречен интуиция (начин за добиване на знание без посредничеството на интелекта). Бергсон показва, как чувството, което досега е било елиминирвано от познавателния процес като зловредно, може да бъде сигурен водач не само при изучаването на вътрешния, но и на външния свят. През призмата на Бергсоновата философия действителността добива по-подвижен, по-динамичен, а оттам и по-близък до окултното схващане вид. Наред с интуицията, в последно време, във философските среди добива все по-голям интерес и значение така наречената психоанализа, чийто родоначалник е Виенския професор Зигмунд Фройд. Оказва се от ден на ден все по-очебийно, че душата на човека не е нещо тъй просто и лесно обяснимо, както на някои се струва. Нашето съзнание е един сложен апарат - построен върху една основа - подсъзнанието - която ние досега твърде малко сме познавали. Много постъпки, които считаме за странни и необясними се коренят в подсъзнанието. - Психоанализата представя в нова светлина, ред твърде незадоволително обяснявани досега проблеми, като религиозното преживяване сънищата, хипнозата и др. - До колко привържениците на тоя нов метод в психологията. са в състояние да обяснят изчерпателно горните проблеми, е разбира се въпрос. От окултно гледище, характерно е новото схващане за съзнанието и настойчивият интерес към тия, по-слабо проучвани до сега негови прояви Във връзка с поменатите направления във философията и психологията, трябва да прибавим, че от специалните науки - новата физика, геометрия и математика (особено от Айнщайн насам) - освен на сетивните и интелектуални данни се базират и на чисто интуитивни предпоставки и в своите крайни схващания за времето и пространството стигат до признаване на четвъртото измерение – факт, знаен отдавна за окултистите.
към текста >>

Много постъпки, които считаме за странни и необясними се коренят в подсъзнанието.
Бергсон показва, как чувството, което досега е било елиминирвано от познавателния процес като зловредно, може да бъде сигурен водач не само при изучаването на вътрешния, но и на външния свят. През призмата на Бергсоновата философия действителността добива по-подвижен, по-динамичен, а оттам и по-близък до окултното схващане вид. Наред с интуицията, в последно време, във философските среди добива все по-голям интерес и значение така наречената психоанализа, чийто родоначалник е Виенския професор Зигмунд Фройд. Оказва се от ден на ден все по-очебийно, че душата на човека не е нещо тъй просто и лесно обяснимо, както на някои се струва. Нашето съзнание е един сложен апарат - построен върху една основа - подсъзнанието - която ние досега твърде малко сме познавали. Много постъпки, които считаме за странни и необясними се коренят в подсъзнанието. - Психоанализата представя в нова светлина, ред твърде незадоволително обяснявани досега проблеми, като религиозното преживяване сънищата, хипнозата и др. - До колко привържениците на тоя нов метод в психологията. са в състояние да обяснят изчерпателно горните проблеми, е разбира се въпрос. От окултно гледище, характерно е новото схващане за съзнанието и настойчивият интерес към тия, по-слабо проучвани до сега негови прояви Във връзка с поменатите направления във философията и психологията, трябва да прибавим, че от специалните науки - новата физика, геометрия и математика (особено от Айнщайн насам) - освен на сетивните и интелектуални данни се базират и на чисто интуитивни предпоставки и в своите крайни схващания за времето и пространството стигат до признаване на четвъртото измерение – факт, знаен отдавна за окултистите. РЕЛИГИЯТА, която е била не по-малко значителен фактор в културната и политическа история на човечеството, се смяташе до неотдавна от популярно-научното (и най-често материалистично) схващане за стадий изживян.
към текста >>

Упадъкът на интелектуализма, новият познавателен метод - интуицията, широката област на подсъзнанието, четвъртото измерение на новата математика, мистицизмът в последно време, а като прибавим към тях растящото съзнание за общата криза в днешната европейска култура и големия интерес към духовните ценности на изтока - това са новите и най-характерни проблеми на нашите дни.
Но ако се взрем по-занимателно, ще видим, че тежестта пада върху последните три. - Първите две - вярата и искрената религиозност са оставили най-светли следи в историята на човечеството. Те имат дълбоки психологически основи и тепърва започват да играят роля в живота на днешния човек. - Явяват се вече нови и свободни боготърсители, които имат рационално и близко до опита обяснение на своите копнежи и преживявания. Растящият интерес към религиозното учение на Толстой, към психологическите романи на Достоевски, към произведенията на Рабиндранат Тагор и Морис Метерлинк - са ярките признаци на един нов, съвременен мистицизъм. Упадъкът на интелектуализма, новият познавателен метод - интуицията, широката област на подсъзнанието, четвъртото измерение на новата математика, мистицизмът в последно време, а като прибавим към тях растящото съзнание за общата криза в днешната европейска култура и големия интерес към духовните ценности на изтока - това са новите и най-характерни проблеми на нашите дни. - Тия проблеми сега се зараждат, а в близко бъдеще ще приемат сигурно още по-ярки очертания. У едни те предизвикват недоумение и страх, а у други - въодушевление и вяра в нещо бъдно и светло... Иска се широк поглед, големи познания и пълна толерантност - за да може да се следи целокупния културен процес. Идеята за една нова култура, която по еволюционна необходимост ще се зароди или се вече заражда, се слага все по-ясно в съзнанието на днешния човек... Един от ранните предвестници на зараждащата се нова култура иска да бъде „Житно зърно". Вел. Вл.
към текста >>

5. Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Знае се, че в човека има обширна област на подсъзнанието.
Но това, което ги обединява е, че те дават място на психичния, вътрешния фактор при еволюцията. Това движение се нарича още психоламаркизъм. Някой би могъл да каже: „Как ще търсим психично у нисшите животни, които нямат нервна система, а още повече в растителното царство? " Има степени на съзнание в природата. Наивно би било, разбира се, да предполагаме у растенията и нисшите животни съзнание, подобно на човешкото. Знае се, че в човека има обширна област на подсъзнанието. Съзнанието в нисшите животни и растенията може да се сравни с човешкото подсъзнание. Значи, това е съзнание в друга степен на проява. Да припишем съзнание на човека и висшите животни, а да го изключим от нисшите, би било абсурдно, щом стоим на еволюционно гледище. Виньоли казва, че физиологически ние не туряме преграда между човека и животното, а психически я туряме, когато отричаме психичното у животното. Но ако веднъж премахнем тази преграда, пита се, къде да я поставим, когато виждаме постепенен преход между най-нисшите животни и висшите.Това показва, че трябва да приемем психичен живот и у най-нисшите животни.
към текста >>

Съзнанието в нисшите животни и растенията може да се сравни с човешкото подсъзнание.
Това движение се нарича още психоламаркизъм. Някой би могъл да каже: „Как ще търсим психично у нисшите животни, които нямат нервна система, а още повече в растителното царство? " Има степени на съзнание в природата. Наивно би било, разбира се, да предполагаме у растенията и нисшите животни съзнание, подобно на човешкото. Знае се, че в човека има обширна област на подсъзнанието. Съзнанието в нисшите животни и растенията може да се сравни с човешкото подсъзнание. Значи, това е съзнание в друга степен на проява. Да припишем съзнание на човека и висшите животни, а да го изключим от нисшите, би било абсурдно, щом стоим на еволюционно гледище. Виньоли казва, че физиологически ние не туряме преграда между човека и животното, а психически я туряме, когато отричаме психичното у животното. Но ако веднъж премахнем тази преграда, пита се, къде да я поставим, когато виждаме постепенен преход между най-нисшите животни и висшите.Това показва, че трябва да приемем психичен живот и у най-нисшите животни. Липсата на нервна система не пречи, понеже нервната клетка е проста, диференцирана, обикновена клетка.
към текста >>

6. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

От някои опити е ясно, че тук играе голяма роля и подсъзнанието.
Трупат се факти за влиянието на душевното състояние върху химичните процеси, при което се проявява целесъобразност. Август Паули казва[11]: „Целесъобразният характер на един химичен процес го прави годно средство за задоволяване една нужда на организма, следователно субектът го насочва в определено направление. Ако обаче химичните процеси в организма имат психични причини, тогаз би трябвало душевните състояния непосредствено да действуват върху химичните процеси. Ние имаме за това косвени доказателства, тъй като физиологията за голяма своя изненада е дошла до „психичната секреция", с което се дава едно пряко доказателство на това. Физиологията може да докаже, че ако покажем на едно куче храна, то тя, според това, дали е месо или тлъстини, ще повлияе върху качеството на отделящия се сок, предназначен за смилането ù." Както се вижда от предидущите опити, съзнанието влияе върху органическите процеси. От някои опити е ясно, че тук играе голяма роля и подсъзнанието. Областта на психичното е много обширна, по-обширна от областта на обикновеното будно съзнание. И тогаз лесно можем да си обясним, как психичното, особено подсъзнателната област, влияе върху физиологичните процеси. Ясно е, как става възвръщане към Ламарковото схващане за влиянието на психичното върху телесните процеси. Още Ламарк казваше, че често индивидът преживява чувства, които сам не забелязва, значи те могат да бъдат подсъзнателни, но при все това те влияят върху организма. Това, което Ламарк приписваше на по-висшите животни, днес неоламаркизмът (психоламаркизмът) разпростира както върху нисшите животни, така и върху растенията.
към текста >>

7. Небесното знамение – Gis Moll Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Това твърди не само окултното мировъзрение, това са и данните на модерната психология, която по научно-опитен път цели да анализира душевния живот до неговите прости, първични елементи, а с методите на психоанализата навлиза в лабиринта на подсъзнанието, чиято сложност се оказва не по-малко шеметна от оная, що биолозите констатират в чудната машина на физическия организъм.
Цв. Димитров ХИГИЕНА НА ХРАНЕНЕТО Ние ще разгледаме въпроса от едно по-особено гледище. За нас човекът е едно сложно същество, чието духовно естество е също така реално, както и физическото. Нещо повече, духовната природа на човека е организована. Тя представя същински организъм със своите тъкани, органи, системи, които са в същата оная сложна зависимост помежду си, както и тази на физическия организъм. Това твърди не само окултното мировъзрение, това са и данните на модерната психология, която по научно-опитен път цели да анализира душевния живот до неговите прости, първични елементи, а с методите на психоанализата навлиза в лабиринта на подсъзнанието, чиято сложност се оказва не по-малко шеметна от оная, що биолозите констатират в чудната машина на физическия организъм. Духовното естество на човека се оживява от същото едноцелно съгласуване в службите и деятелностите на неговите отделни органи, както и физическото. Всяко отклонение от това закономерно съгласуване води към разстройства и заболявания. По тоя начин духовният организъм има свое благоденствие, свое здраве, има и свои болести. Той се отличава по естеството на субстанцията, която го съставя и която е мъчно достъпна за методите на нашите пет ограничени сетива, но по устройство и служба той е в известна аналогия с физическия и е толкова реален, колкото и последния. Следователно, когато се говори за живия човек, трябва да се разбира тая съвкупност от неговата физика и от негова дух, които са организирани единици и работят в сложна зависимост помежду си.
към текста >>

Тия впечатления и влияния в ума, сърцето и волята търпят превращения, които можем да оприличим на храносмилането и се превръщат в мисли, чувства и действия, а от тия в лабораториите на подсъзнанието се изгражда живата материя на човешкия дух, на човешката душа и на човешкия характер.
За прочистване червата от гниещите в тях остатъци, които оставят отрови на тялото, се препоръчва употребата на целулозна храна, напр. зеле. Целулозата остава несмляна, ускорява изпразването и измита чревния канал. Ако причислим и дишането към храненето, за него са необходими две условия: чист въздух и чисто тяло. Дишането става и през порите на кожата, затова те трябва винаги да бъдат отпушени. Храна за духовния ни организъм са впечатленията и влиянията от външната природа, която е жива и разумна. Тия впечатления и влияния в ума, сърцето и волята търпят превращения, които можем да оприличим на храносмилането и се превръщат в мисли, чувства и действия, а от тия в лабораториите на подсъзнанието се изгражда живата материя на човешкия дух, на човешката душа и на човешкия характер. Ето защо не е без значение, какво човек възприема, какво мисли, чувствува и върши. От това ще се изгради неговият духовен организъм. Последният ще бъде здрав и бодър, ако храната му е здрава и непокварена. Ето защо ние ще повторим това, което вече е казано в страниците на това списание. Съзнанието трябва да бди върху всичко, що намира подслон в ума, сърцето и волята му.
към текста >>

8. Стихове - Х. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ядката на психоаналитичната теория е в ролята на подсъзнанието.
Доказано е, че нито движението на водата в блатото и морето, нито изменчивостта в интензивността на лунната светлина са непосредствена причина. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА СТАНОВИЩЕТО НА ПСИХОАНАЛИТИЧНАТА ТЕОРИЯ Д-р Кинкел и други последователи на психоаналитичната теория твърдят, че ясновидството, невидимия свят и пр. са обективация на подсъзнателни мисли, желания, чувства, стремежи, на самия субект. Значи според тях те нямат реално обективна стойност, а чисто субективна, т.е. такива субекти са жертва на илюзии и халюцинации. Ядката на психоаналитичната теория е в ролята на подсъзнанието. "Който е запознат с окултизма знае, че подсъзнанието и ролята му отдавна са познати на окултистите. По въпроса има обширна окултна литература. Но нещо повече. Само окултизмът чрез по-дълбокото си изследване на действителността може да хвърли светлина върху по-дълбоките закони на подсъзнателния живот. Но опитът да се обясни чрез подсъзнателни чувства и стремежи ясновидството, възприемането на по-дълбоката страна на природата, не хармонира с фактите.
към текста >>

"Който е запознат с окултизма знае, че подсъзнанието и ролята му отдавна са познати на окултистите.
НЯКОЛКО ДУМИ ЗА СТАНОВИЩЕТО НА ПСИХОАНАЛИТИЧНАТА ТЕОРИЯ Д-р Кинкел и други последователи на психоаналитичната теория твърдят, че ясновидството, невидимия свят и пр. са обективация на подсъзнателни мисли, желания, чувства, стремежи, на самия субект. Значи според тях те нямат реално обективна стойност, а чисто субективна, т.е. такива субекти са жертва на илюзии и халюцинации. Ядката на психоаналитичната теория е в ролята на подсъзнанието. "Който е запознат с окултизма знае, че подсъзнанието и ролята му отдавна са познати на окултистите. По въпроса има обширна окултна литература. Но нещо повече. Само окултизмът чрез по-дълбокото си изследване на действителността може да хвърли светлина върху по-дълбоките закони на подсъзнателния живот. Но опитът да се обясни чрез подсъзнателни чувства и стремежи ясновидството, възприемането на по-дълбоката страна на природата, не хармонира с фактите. Чрез изследването на тези явления с ред контролни мерки се доказва тяхната обективна стойност.
към текста >>

9. ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА - Морис Метерлинк Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Окултизмът приема, че не само растенията, но и минералното царство е надарено със съзнание - разбира се, на по-слаба степен, наречено подсъзнание.
После, статоцистите са сетивни органи, намерени напоследък у растенията, и те показват, че растенията имат възприятия, следователно и психичен живот. Нещо повече. От по-новите изследвания се вижда, че психичното е важен фактор при процесите в организма, а също и при еволюционния процес. Това се доказва чрез така нареченото пряко приспособление. Установяването на прякото приспособление (пряко приспособление се нарича целесъобразно реагиране от организма на дадени външни въздействия в такива случаи, дето всяко действие на естествения подбор е предварително изключено) показва, че механичният фактор не е достатъчен да обясни това реагиране на организма, и затова трябва да се приеме действието на друг един, вътрешен, психичен фактор в организма. Окултизмът приема, че не само растенията, но и минералното царство е надарено със съзнание - разбира се, на по-слаба степен, наречено подсъзнание. Не ще и дума, когато употребяваме думата .съзнание", не трябва да антропоморфизираме този термин и да придадем на растителното и минералното царства съзнание, подобно на човешкото. Разширение на съзнанието ,,Напролет, когато цветята никнат, дърветата цъфтят, наблюдавайте ги и проверявайте резултатите. В тях ще намерите смисъла на живота". ,,Ако във вас има съзнателен живот и сте настроени любовно към всички същества, вие ще превърнете слънчевата енергия в „акаша" и ще усетите в себе си една велика приятна божествена музика. През известни часове на деня, по обед, но повечето сутрин, идат периодически вълни от слънцето, които носят със себе си положителни идеи”.
към текста >>

10. НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. Боев Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Това, за което става тука дума, само онзи ще го види правилно, който взема в съображение, че всяко знание за душевните и духовни светове се намира в подсъзнанието на човешката душа.
На това може да се каже: тогава аз трябва отначало сляпо да вярвам. Но при предаване съобщенията на другите, въпросът не е за вяра или неверие, а само за безпристрастно приемане на това, което чуваш. Истинският духоизследовател никога не очаква, че към него ще се отнесат със сляпа вяра. Той всякога има предвид: само аз см преживял това в духовните области на битието и аз разказвам за тези мои преживявания. Той знае също, че възприятието на тези негови преживявания и използуване мислите на друг чрез разказ, са жива сила за духовното развитие. Това, за което става тука дума, само онзи ще го види правилно, който взема в съображение, че всяко знание за душевните и духовни светове се намира в подсъзнанието на човешката душа. Правилното духовно възприемане събужда в освободения от предразсъдъци ум силата на познанието. Не трябва да се подчертава, доколко за желаещия да развие в себе си висшите познавателни способности, е необходимо да мине през най-строга работа на мисълта. Често казват: не може да ми помогне „мисленето"; всичко е в „усещането", в „чувството", или в нещо подобно. На това трябва да се възрази, че никой не може да стане видящ във висшия смисъл, който преди това не се е вдал в работа на мисълта. Разбира се, би било много по-удобно, ако би било възможно да се достигне висшия дар на виждането, като се избегне работата на мисълта.
към текста >>

11. НАЧАЛО НА НОВОТО - Г. Драганов Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тогаз в своето подсъзнание, ако не в съзнанието си, ние мислим, че сме едно същество, откъснато от другите, откъснато от колективния живот.
Погледни онзи, който живее за Бога, за другите, при новото разбиране на труда. Той е винаги плен с радост, с изобилен живот. Той прилича на съсъд, в който животът е толкоз изобилен, че прелива: и наистина, всеки, който отива при него и той става радостен, ободрява се, добива вяра. Това вече показва, при кое разбиране ние сме в хармония със законите на природата. При старото разбиране на труда ние туряме преграда между нас и другите. Тогаз в своето подсъзнание, ако не в съзнанието си, ние мислим, че сме едно същество, откъснато от другите, откъснато от колективния живот. И понеже тази мисъл е невярна, тя внася в човека отрова и процес на разлагане. При старото разбиране на труда между душите има смяна. Когато двама говорят, това не е разговор на душа с душа. Това е култура на студа. Новото разбиране на труда ще свърже душите.
към текста >>

12. МОЛИТВА - Мара Белчева Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Само тогава то ще даде плод в душата, в подсъзнанието ще бъде посято, а в свръхсъзнанието, в духа ще завърже и ще се умножи.
Мъдростта може да се придобие само чрез образите на Живата Природа. Трудовият принцип - изисква приложение на знанията чрез труд и творчество, а също и самостоятелно придобиване на знания - чрез опити. Той има отношение км волята. Всяко знание трябва да бъде живо. добито чрез нагледни, преживяно чрез чувство и въплътено, удовлетворено - чрез волята. Само тогава то ще даде плод в душата, в подсъзнанието ще бъде посято, а в свръхсъзнанието, в духа ще завърже и ще се умножи. Само тогава човек ще стане творец - в духовния смисъл на думата. И тъй, принципът на активността има връзка със сърцето и с Любовта; принципът на нагледността има връзка с ума и с Мъдростта; трудовият принцип има връзка с волята и с Истината. А природосъобразният принцип е съчетание на всички и има отношение към душата и духа.
към текста >>

13. Земетресенията и тяхното предсказване - Л. Лулчев Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

от едно гледище те се разпределят на подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание.
Тогаз във всяка една форма ще видиш израза на Цялото, и ще обичаш Цялото във всяка една форма. Тогаз човек излиза от подземията на светлина и свобода, влиза в живота на радостта. Еволюция на съзнанието „Грехът е дошъл, когато човек е поискал нещо лично за себе си". Учителят Човек е влязъл в дисхармония с целокупния живот, когато поради потъване на съзнанието в материята, е изгубил съзнанието за единство. Разните степени и видове съзнание могат да се класифицират от разни гледища; напр. от едно гледище те се разпределят на подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. А от гледището на широчината на съзнанието, те се разпределят така: групово, индивидуално и космическо. Груповото е по-широко от индивидуалното, но смътно. То е съществувало в първите епохи на човешкото развитие. По-после става стесняване на съзнанието, но същевременно проясняване: то добива по-голяма будност. След това пак идва разширение, но будността ще се запази и ще се увеличи.
към текста >>

14. Книжнина Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Човешкото самосъзнание и подсъзнание не изчерпват човешката психика.
„Човешката душа във връзка със спането, сънуването и будното състояние"— Д-р Ф. Цайлманс ван Емихофен. Всички явления при спането, сънуването и будното състояние се разглеждат и обясняват с логическа последователност от окултната наука. Върху всички тия проблеми на подсъзнателния и свръхсъзнателния живот на човека окултизмът хвърля своята светлина. Тъй чрез окултната наука се гради една нова психология. Човешкото самосъзнание и подсъзнание не изчерпват човешката психика. У човека има и една много по-дълбока природа, чрез изучаването на която ще разберем изворите на интуицията, вдъхновението и пр.. „Земята като организъм" - от Д-р Гюнтер Ваксмут. „Духовни основи на астрономията" - от Д-р Е. Врееде, ръководителка на астрономо-математическата секция при „Гьотеанум". Окултната наука разглежда астрономическите проблеми по форма, съдържание и смисъл. Тя не се ограничава само с изучаване на външната, механическата страна на процесите, но и на духовните сили, които стоят зад формите.
към текста >>

15. НА СВЕЩЕННАТА ПЛАНИНА - А.Т. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

„Подсъзнанието - това е душата, съзнанието - това е сърцето, самосъзнанието - това е умът, свръхсъзнанието - това е човешкият дух.
Тя носи и иска ново, ново! Тя носи инструменти в торбата си и раздава наляво и надясно - на всеки, който иска да работи с нея, да оре, да сее, да гради с „отвес, ъгъл и кръг". Който иска да чисти извори, да гради чешми, да проправя нови пътища до бликащите на воля извори в планинските пазви. Който иска да работи - тя му се усмихва, тази усмивка ще му влее бодрост - бодростта на ясен, тих зимен ден – студен, но добър и здрав, който те кара не да се разполагаш и седиш, а да ходиш спретнат, чевръст и да работиш нещо, за да се раздвижи кръвта ти. За тия - работните - тази година е благодатна и тя ще ги повика след работата на богато угощение. Г. „Подсъзнанието - това е душата, съзнанието - това е сърцето, самосъзнанието - това е умът, свръхсъзнанието - това е човешкият дух. - И когато старите гърци са казвали: „Познай себе си", те са се занимавали само със съзнанието и самосъзнанието. - Сега Християнската философия се занимава с великото учение на подсъзнанието и свръхсъзнанието". Учителя
към текста >>

- Сега Християнската философия се занимава с великото учение на подсъзнанието и свръхсъзнанието". Учителя
Който иска да чисти извори, да гради чешми, да проправя нови пътища до бликащите на воля извори в планинските пазви. Който иска да работи - тя му се усмихва, тази усмивка ще му влее бодрост - бодростта на ясен, тих зимен ден – студен, но добър и здрав, който те кара не да се разполагаш и седиш, а да ходиш спретнат, чевръст и да работиш нещо, за да се раздвижи кръвта ти. За тия - работните - тази година е благодатна и тя ще ги повика след работата на богато угощение. Г. „Подсъзнанието - това е душата, съзнанието - това е сърцето, самосъзнанието - това е умът, свръхсъзнанието - това е човешкият дух. - И когато старите гърци са казвали: „Познай себе си", те са се занимавали само със съзнанието и самосъзнанието. - Сега Християнската философия се занимава с великото учение на подсъзнанието и свръхсъзнанието". Учителя
към текста >>

16. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Те са се улавяли само от подсъзнанието на човечеството.
А в миналите векове? Дори големи събития, като войни, въстания, земетръси, опустошителни стихии, едва са достигали до слуха на отдалечени по пространство жители на Европа. И да са достигали – те са били замиращите, угасващи вълни на тия събития. Не че те не са се предавали. Те са се разнасяли пак със същата магична бързина из целия свят, ала съзнанието на хората не е било достатъчно будно да ги долови. Те са се улавяли само от подсъзнанието на човечеството. Така че в същност събитията, които са се извършвали дори в най-отдалечени точки на земята, всред далечни народи, не са оставали без влияние, без отражение у другите народи, само че те са ги схващали подсъзнателно и подсъзнателно са реагирали на тях. Ето защо, много събития в живота на един народ, които са били сигурно в органическа и психическа връзка с процеси, ставащи у други „далечни", „чужди" народи, са се изживявали в съзнанието на хората като чисто локални, домашни събития. Всъщност, човечеството никога не е преставало да бъде един единен, целокупен организъм, ала това единство досега е било подсъзнателно и се е поддържало така, както се поддържат вегетативните процеси в организъма, вън от контрола на нашето съзнание. Ала туй, което отличава сегашната епоха от миналите то е, че това единство на човечеството и въобще на живота, дори на целия космос ще стане съзнателен процес. Дълбокият смисъл на туй, което става сега в съзнанието на хората, на туй, което става в света – с всичкия му кипеж, напрежение и привидна хаотичност – е този!
към текста >>

17. ВЕСТИ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ето прочее идва нашето окуражаване: даже когато в продължение на много поколения расовите идеи да са се вкоренили вече в нашето подсъзнание и твърдо са стояли като несъмнен закон на нашето съществуване, ние можем чрез коренна промяна в нашите идеи, да дадем на гигантския служител – нашето подсъзнателно аз – нова заповед, по-съвършен образец, който то трябва да изработи за нас вместо стария несъвършен образец, който ние до днес, без да знаем, сме го оставили да царува над нас.
Ако някой напр. има идеята, че въздушното течение може да причини простуда, че нечистият въздух ще го задуши, че да не обядва или да отложи обеда – това ще му причини главоболие или че дълга или даже къса разходка ще бъде уморителна, тогава най-голямото аз – подсъзнателното, гледа на това вярване като на заповед, която то трябва да изпълни и следователно то я носи до полето на чувстването и израза. Достигайки стадия на съзнателната сила и узрявайки, хората се възпитават в расовите вярвания, лично ги възприемат и ги предават на следващите поколения; по този начин те все повече и повече се вкореняват, усилвайки се чрез повторение през поколенията. Така основните идеи се предават като наследство, което ни води към заблуждение вътре в нас. Учените мъже на новата мисъл – на науката на ума – вече са направили откритие много по-ценно за човечеството, отколкото откритието на електрическата светлина. Ето прочее идва нашето окуражаване: даже когато в продължение на много поколения расовите идеи да са се вкоренили вече в нашето подсъзнание и твърдо са стояли като несъмнен закон на нашето съществуване, ние можем чрез коренна промяна в нашите идеи, да дадем на гигантския служител – нашето подсъзнателно аз – нова заповед, по-съвършен образец, който то трябва да изработи за нас вместо стария несъвършен образец, който ние до днес, без да знаем, сме го оставили да царува над нас. Знаейки това, ние се събуждаме от нашия дълъг сън и заблуждение за неизменно условие и за безпомощна съдба. Сегашната епоха на историята на света изглежда, че е епохата на разцвета на всички минали епохи, най-висшата точка на неговото бавно развитие в знание. Няколко пъпки от ясната истина се разцъфтяха като резултат на дълга опитност – минала и сегашна. Както след борба безброй много отделни явления, маса опити, се установи законът на притеглянето и върху него се формулира точна наука; и както химията се разви като наука след столетия от наблюдения и опити – докато най-после с математическа точност се формулираха таблицата на химич. отношения и основните елементи, също така след повтаряни опити се установи друго и най-важно откритие, именно основното начало на нашия живот (Принципът на нашето Битие), и законът на нашето съществуване и на нашето развитие; и роди се точна наука на живота и живеене, наука, която ни дава възможност да предопределим какво условие ще се изрази в чувстването и в тялото.
към текста >>

18. CE QUE LA VIE APORTE DE NOUVEAU Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Особено са ценни главите за мистицизма, окултизма, християнството, за подсъзнанието и пр.
Увод към редица съчинения, в които поставените проблеми ще бъдат разгледани в тяхната взаимна връзка и съотношение. Това изразява и самата дума асоционизъм – от думата асоциация. В самата книга кратко, сбито и вярно са изложени философските и реални учения относно най-важните въпроси: за Бога, вселената и човека. Най-важното и ценното е, че всички тези учения – взаимно отричащи се – са изложени, съпоставени обективно, нещо, което твърде рядко се среща. Авторът се е запознал непосредствено с много и ценни съчинения – из областта на религията, философията и окултизма и това му дава възможност да разглежда въпросите с голяма широта, дълбочина и размах. Особено са ценни главите за мистицизма, окултизма, християнството, за подсъзнанието и пр. въпроси, върху които офиц. учени у нас малко и едностранчиво са писали по простата причина, че не са ги изследвали от първоизворите и обективно. В това отношение Д-р Кир. Паскалев прави щастливо изключение и има всичкия шанс да ни даде нещо оригинално и твърде ценно. Идеята за вътр.
към текста >>

19. НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ - РАЗКАЗ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Съзнанието се проявява в различни степени на интензивност, като започнем от подсъзнанието и стигнем до изгряващото съзнание.
Едно дивно съчетание на кал и пламък, на мерзост и чистота, на грубост и благородство, той крие в себе си безброй сили и възможности. Същинският човек е чист дух – една искра от Божествен Пламък. Преди да пристъпим към разглеждането на по-висшите принципи в човека, ще обърнем вниманието върху последните достижения на науката в областта на психологията. Известна е теорията, че човек е надарен с два ума: обективен и субективен. Това, което науката започва да твърди сега, е казано от кабалистичното учение от преди векове. Съзнанието се проявява в различни степени на интензивност, като започнем от подсъзнанието и стигнем до изгряващото съзнание. Интелект е оня принцип, който издига човека над животните. Отличителният му белег е самосъзнанието. След това, човек достига в своето развитие едно по-високо стъпало, наречено свръх съзнание, което се проявява в духовния ум. Всеки що годе развит човек е имал известни проблясъци на висше съзнание, които проблясъци му помагат да схване неща от възвишената природа. На него дължим всичко благородно, свято и възвишено в човека, своите най-благородни пориви, най-възвишени просветления, чувството на алтруизъм, на любов, чувството на дълг към ближния, на братство, на себеотрицание, религиозно чувство, обичта към Бога и към хората.
към текста >>

20. ПЪТ НА ЗВЕЗДАТА - Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И от това гледище има два главни рода убеждения – има убеждения на подсъзнанието, има и такива на свръхсъзнанието.
Религиите, масовите учения, революциите, научната мисъл, която се налага на хората, са все резултат от дълбокото убеждение на велики личности и изкупени чрез голяма жертва, те са се наложили и на целия свят. Ние обикновените хора живеем в проявите на убежденията на великите единици. Всяко убеждение, каквото и да било то, приведено в живот, има голяма сила. Но не всяко убеждение има еднаква полза за живота. За издигането на живота от значение са само дълбоките убеждения на разума за духовното растене. И от това гледище има два главни рода убеждения – има убеждения на подсъзнанието, има и такива на свръхсъзнанието. Подсъзнанието крие в себе си велика сила; всичко, което става „инстинктивно", се крие все въподсъзнанието. И проявата на „инстинкта" развива голяма мощ. В това е силата на „звяра", чийто разум е свързан в комплекси и под давлението на които той действува, живее. Една голяма част от човешкия род живее под давлението само на тези комплекси на „звяра". И за тях не може да се каже, че те живеят с едно разумно убеждение.
към текста >>

Подсъзнанието крие в себе си велика сила; всичко, което става „инстинктивно", се крие все въподсъзнанието.
Ние обикновените хора живеем в проявите на убежденията на великите единици. Всяко убеждение, каквото и да било то, приведено в живот, има голяма сила. Но не всяко убеждение има еднаква полза за живота. За издигането на живота от значение са само дълбоките убеждения на разума за духовното растене. И от това гледище има два главни рода убеждения – има убеждения на подсъзнанието, има и такива на свръхсъзнанието. Подсъзнанието крие в себе си велика сила; всичко, което става „инстинктивно", се крие все въподсъзнанието. И проявата на „инстинкта" развива голяма мощ. В това е силата на „звяра", чийто разум е свързан в комплекси и под давлението на които той действува, живее. Една голяма част от човешкия род живее под давлението само на тези комплекси на „звяра". И за тях не може да се каже, че те живеят с едно разумно убеждение. Когато комплексите на инстинкта се просвътлят, ние виждаме тогава да се проявява силата на убеждението.
към текста >>

21. LAUQUSTE MEASSAGE Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ако преминем през анекдотичната страна на сюжета, ние ще се докоснем до вътрешния, психологичния му смисъл: Когато „докторът" – интелектът, развиващата се експериментираща наука, неулегналият опит се окаже безпомощен, човек трябва да слезе в глъбините на подсъзнанието, да почерпи от там някои здрави, скрити под кората на суеверието истини, силни, първични като вярата и точни като инстинкта.
„Дядо" и „баба" у българския народ са колкото любими, толкова и почетни названия. Когото народът тачи и го счита свой, не го нарича „господин", кога остарее, а го зове „дядо" и той го приобщава към своя дух. „Баба" – това е символ на родовия опит, съхраняван от жената. „Бабата" е веща жена: тя познава тайните на домашното огнище, на майчинството, тя знае, как се отглежда и съхранява животът: затуй „Бабата" знае всякакви билки и лекове. В книгата на Олга Славчева, стихотворението „12 баби" е едно от най-хубавите. Ако преминем през анекдотичната страна на сюжета, ние ще се докоснем до вътрешния, психологичния му смисъл: Когато „докторът" – интелектът, развиващата се експериментираща наука, неулегналият опит се окаже безпомощен, човек трябва да слезе в глъбините на подсъзнанието, да почерпи от там някои здрави, скрити под кората на суеверието истини, силни, първични като вярата и точни като инстинкта. Най-ценното у Олга Славчева е, че пише като народен певец Не като някой модерен поет с градска отхрана, който само облича стихотворенията си в „народна носия", а в народен дух. Тя носи у себе си този език, тия образи, това чувство за живота – то блика от нея. И ако не бяха някои рязко звучащи провинциализми, някои твърде „шопски" акцентувани думи, езикът ù щеше да бъде напълно издържан. Но това са „пукнатини" по кората на хляба. Може да се каже без преувеличение, че „Дванадесет баби" е едно от най-хубавите стихотворни сбирки в нашата литература, написана в народен дух.
към текста >>

22. НЕЩО ОТ МНЕНИЯТА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА АТЛАНТИДА-Д-Р К. Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Те стоят в тясна връзка с подсъзнанието или малкия мозък и със слънчевия възел и се проявяват като недъзи от различно естество.
Обаче не е необходимо, болестите да бъдат винаги физически, те са такива в последната си проява, тъй като всичко се формира и образува най-първо духовно, развива се по-нататък душевно и тогава чак физически, т.е. се затвърдява, материализира във веществото. Много болести, които са латентни, но все пак са духовно заложени чрез наследяване или вродени, биват подтикнати към развитие едва чрез едно подбуждане отвътре или отвън. Често, обаче, те остават и в своето латентно състояние и не се обаждат никога. Иначе е с душевните разстройства. Те стоят в тясна връзка с подсъзнанието или малкия мозък и със слънчевия възел и се проявяват като недъзи от различно естество. Произходът на тия душевни разстройства може да има различни причини. В един случай тия разстройства се коренят в ембрионалното развитие, където те са били проектирани духовно чрез преживелиците на майката или на бащата през време на бременността – чрез мисловния живот или чрез душевните преживелици на единия или на двамата родители. За жалост, твърде малко внимание се обръща на факта, че и мислите и преживелиците на бащата имат силно влияние върху духовното и душевно развитие на ембриото през деветте месеца. Душевните разстройства могат да имат основата си и в кривото „възпитание", в преживяна уплаха или още в едно анормално – несъзнателно или съзнателно – полово чувство. Най после дохождат още под съображение и метафизични причини и зависимости.
към текста >>

23. ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Заедно с излизането на по-високите членове от физичното тяло при спане излиза и самосъзнанието, будното съзнание, а пък тялото остава тогава само под действието на подсъзнанието.
Какво нещо е спането според материалистичното схващане? Това е преди всичко почивка, намаляване дейността на самосъзнателните центрове на главния мозък. Това е вярно, но това е само едната страна на въпроса. Според окултизма, както спането, така и другите жизнени явления не могат да се изучат само със знание на физико-химичните процеси. При спането етерният двойник и физичното тяло лежат на кревата, а по-високите членове на човешката природа излизат вън от физичното тяло, като запазват една връзка с последното. Заедно с излизането на по-високите членове от физичното тяло при спане излиза и самосъзнанието, будното съзнание, а пък тялото остава тогава само под действието на подсъзнанието. Като знаем вътрешните, дълбоките процеси при спането, ще можем да намерим по-лесно и най-правилните методи за него. Разбира се, преди всичко трябва да се спазват най-елементарните правила за спането. Има ред практически правила, които трябва да се спазват. Напр. хубаво е да спим на дясната, а не на лявата или на гърба си. После, друго полезно практическо правило е миенето на краката всяка вечер преди лягане с топла вода, за да се засили кръвообращението.
към текста >>

У човека работят 4 вида съзнания: съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание.
съзнание винаги мисли и чувствува в астралния свят картинно, образно. Също така и ред подсъзнателни мисли, чувства и желания, които в будното състояние на съзнанието са потискани, по време на спане могат да се проявят и да създадат разни сънища. Възприемане по време на спане на неща от обективната действителност на невидимия свят и то или символично, или прямо. Вследствие на това имаме два вида сънища със значение: символични и праволинейни. Тези ясновидски или предсказателни сънища, които са доказани опитно, не могат да се обяснят по никой начин чрез материалистичния мироглед, нито чрез теорията за сънищата на Фройд. У човека работят 4 вида съзнания: съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Първите три са познати до известна степен на съвременната психология, но до четвъртия вид тя едва напоследък почва да се приближава. Обаче и самото подсъзнание се разглежда напълно едностранчиво. С подсъзнателната дейност Фройд се стреми да обясни сънищата. Той казва, че сънищата са реализиране по време на спане на подсъзнателните мисли и желания, защото денем те са контролирани и потискани от чов. будно самосъзнание.
към текста >>

Обаче и самото подсъзнание се разглежда напълно едностранчиво.
Възприемане по време на спане на неща от обективната действителност на невидимия свят и то или символично, или прямо. Вследствие на това имаме два вида сънища със значение: символични и праволинейни. Тези ясновидски или предсказателни сънища, които са доказани опитно, не могат да се обяснят по никой начин чрез материалистичния мироглед, нито чрез теорията за сънищата на Фройд. У човека работят 4 вида съзнания: съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Първите три са познати до известна степен на съвременната психология, но до четвъртия вид тя едва напоследък почва да се приближава. Обаче и самото подсъзнание се разглежда напълно едностранчиво. С подсъзнателната дейност Фройд се стреми да обясни сънищата. Той казва, че сънищата са реализиране по време на спане на подсъзнателните мисли и желания, защото денем те са контролирани и потискани от чов. будно самосъзнание. Подсъзнанието е една обширна област, и това, което Фройд нарича подсъзнание, е само част от тая обширна област. Подсъзнанието включва в себе си още много други области. Напр.
към текста >>

Подсъзнанието е една обширна област, и това, което Фройд нарича подсъзнание, е само част от тая обширна област.
Първите три са познати до известна степен на съвременната психология, но до четвъртия вид тя едва напоследък почва да се приближава. Обаче и самото подсъзнание се разглежда напълно едностранчиво. С подсъзнателната дейност Фройд се стреми да обясни сънищата. Той казва, че сънищата са реализиране по време на спане на подсъзнателните мисли и желания, защото денем те са контролирани и потискани от чов. будно самосъзнание. Подсъзнанието е една обширна област, и това, което Фройд нарича подсъзнание, е само част от тая обширна област. Подсъзнанието включва в себе си още много други области. Напр. дейността на клетките и органите в човека е подсъзнателен процес и той е във връзка с дейността на известни космични, разумни сили от йерархията. Вярно е, че известни сънища се дължат на реализирането на подсъзнателни мисли, чувства и желания, обаче по време на спане играят роля и други области на подсъзнанието. От друга страна, по време на спане могат да имат известно влияние и свръхсъзнателните процеси. Колкото човек повече се развива, толкоз достига до по-голяма будност по време на спане.
към текста >>

Подсъзнанието включва в себе си още много други области. Напр.
Обаче и самото подсъзнание се разглежда напълно едностранчиво. С подсъзнателната дейност Фройд се стреми да обясни сънищата. Той казва, че сънищата са реализиране по време на спане на подсъзнателните мисли и желания, защото денем те са контролирани и потискани от чов. будно самосъзнание. Подсъзнанието е една обширна област, и това, което Фройд нарича подсъзнание, е само част от тая обширна област. Подсъзнанието включва в себе си още много други области. Напр. дейността на клетките и органите в човека е подсъзнателен процес и той е във връзка с дейността на известни космични, разумни сили от йерархията. Вярно е, че известни сънища се дължат на реализирането на подсъзнателни мисли, чувства и желания, обаче по време на спане играят роля и други области на подсъзнанието. От друга страна, по време на спане могат да имат известно влияние и свръхсъзнателните процеси. Колкото човек повече се развива, толкоз достига до по-голяма будност по време на спане. Отначало първите 4 категории сънища преобладават, но все повече съзнанието става по-будно по време на спане и човек тогаз става все по-буден за действителността, която го заобикаля.
към текста >>

Вярно е, че известни сънища се дължат на реализирането на подсъзнателни мисли, чувства и желания, обаче по време на спане играят роля и други области на подсъзнанието.
Той казва, че сънищата са реализиране по време на спане на подсъзнателните мисли и желания, защото денем те са контролирани и потискани от чов. будно самосъзнание. Подсъзнанието е една обширна област, и това, което Фройд нарича подсъзнание, е само част от тая обширна област. Подсъзнанието включва в себе си още много други области. Напр. дейността на клетките и органите в човека е подсъзнателен процес и той е във връзка с дейността на известни космични, разумни сили от йерархията. Вярно е, че известни сънища се дължат на реализирането на подсъзнателни мисли, чувства и желания, обаче по време на спане играят роля и други области на подсъзнанието. От друга страна, по време на спане могат да имат известно влияние и свръхсъзнателните процеси. Колкото човек повече се развива, толкоз достига до по-голяма будност по време на спане. Отначало първите 4 категории сънища преобладават, но все повече съзнанието става по-будно по време на спане и човек тогаз става все по-буден за действителността, която го заобикаля. Тогаз почват да се увеличава последната категория сънища. У човека все повече заедно с развитието почва да проблясва свръхсъзнанието Началото на това е така наречената интуиция.
към текста >>

Това, което учи човек горе, в началото той няма да си го припомня при събуждане**), но то ще оказва влияние върху мислите, чувствата, стремежите и желанията му: чрез подсъзнанието ви ще прииждат през деня ценни мисли у вас и те ще оказват влияние върху линията на вашето поведение.
Ето защо се казва, че тогаз цялото небе е с тебе. Обаче трябва да се знае, че положителното и отрицателното състояние на човека има значение не само през деня (като го свързва в момента с положителните или отрицателните енергии на природата и със съответните същества), но дневното му състояние оказва мощно аналогично действие и върху състоянието му през време на спането: от състоянието му през деня ще зависи в кое поле ще работи неговото съзнание през време на спането, с какви енергии ще се свърже и с какви същества. Преди всичко, ако човек е имал през деня хармонични, светли мисли и стремежи, той по време на спане ще бъде в по-високи сфери, дето ще има възможност да учи. Иначе няма да има тези възможности. Ако заспивате, без да имате намерение горе да учите, вие няма да учите и ще изразходвате там времето си напразно, без да го използувате. Това, което учи човек горе, в началото той няма да си го припомня при събуждане**), но то ще оказва влияние върху мислите, чувствата, стремежите и желанията му: чрез подсъзнанието ви ще прииждат през деня ценни мисли у вас и те ще оказват влияние върху линията на вашето поведение. Не сте ли забелязали нещо характерно? Да кажем, че не можете да разрешите някоя математична задача, макар и цял ден да сте се опитвали над нея. Лягате да спите и веднага след събуждане ви хрумва като че ли готов начина на решението й. Вие веднага вземате лист и я решавате за няколко минути. Да кажем, че през целия ден сте размишлявали върху някой въпрос и не сте могли да вземете окончателно решение по него.
към текста >>

24. За сатурновата линия - Из беседите на Учителя Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

в тези, които са родени заедно с него, които са внесени в неговото подсъзнание чрез млякото на майката или чрез приспивната майчина песен над люлката.
Тя трябва да се развива и роди заедно с детето, да се подхранва от майката, едновременно с кърменето на детето. В млякото майката трябва да вложи тази идея за милост към страдащите, за обич и щадене живота на всяко цвете, животно или човек, защото „един" е животът и в дребната мушица, и в грамадния слон. Защото равни са пред Бога, защото в любовта няма предпочитание. Качеството на живота е едно. Човек устоява докрай само в ония идеи, които са негови братя и сестри, т.е. в тези, които са родени заедно с него, които са внесени в неговото подсъзнание чрез млякото на майката или чрез приспивната майчина песен над люлката. * * * Едно ново съзнание изгрява в света; съзнание за разумно отнасяне към всичко живо. Това ново съзнание ни шепне за езика на цветята, за безмълвния и неуловим говор на животните - нашите по-малки братя, и наши първи помощници в тежкия полски труд. „Един" е животът, „една" е любовта, която говори на всички непокварени сърца. „Една" е любовта на майката-птица и тая на майката-човек. Един е животът, а милиони са формите, чрез които той се изявява.
към текста >>

25. Цветя от нашата градина - Георги Тахчиев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Не разчитай на това, което е в твоето съзнание и самосъзнание, а на това, което е в твоето подсъзнание и свръхсъзнание.
Онова, което първичната Причина е вложила в нас, трябва да го посеем. Вложеното в нас трябва да даде плод и да опитаме този плод. Това е животът. Иначе самият живот ще остане неразбран за нас. Разчитайте на това, което е вложено във вас. Не разчитай на това, което е в твоето съзнание и самосъзнание, а на това, което е в твоето подсъзнание и свръхсъзнание. Музикални мисли, музикални чувства, музикални постъпки! Под музикалност разбирам вътрешният стремеж на душата към Възвишеното. Посади семката и следи поникването и растежа й. Когато нивата е посята, дъждът е благословение. Но когато тя не е посята, дъждът не носи благословение.
към текста >>

26. Човешките суеверия – Г. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ако доброволно не приемете една Божествена идея, тя ще влезе в подсъзнанието ви, дето сама ще се организира.
Идеята сама по себе си е мощна. Един от пророците казва за Бога: „Няма оръжие в света, което може да ти противостои". Който разбира този закон, той може да избегне много нещастия. Колкото малка да е една Божествена мисъл, тя е мощна. Кога ще се реализира не е важно, но тя непременно ще даде своите добри резултати. Ако доброволно не приемете една Божествена идея, тя ще влезе в подсъзнанието ви, дето сама ще се организира. Как ще се организира ? - Тя постепенно ще привлича към себе си подобни на нея идеи, и един ден, когато види, че съзнанието ви е най-слабо, тя ще ви се наложи и ще изнесе това, което крие в себе си. Божественото не държи на времето. Могат да минат месеци, години, но в края на краищата, То пак ще се прояви. По този начин може да се обясни, защо някои хора са настроени материалистично, а други - идеалистично.
към текста >>

Мисълта влиза в подсъзнанието му.
Това се дължи на широтата на човешкото съзнание, на кръговете които се образуват в него. Въпросът за организирането на идеите е философски. Да допуснем, че някой човек живее в идеалистичен век и по едно време през ума му минава мисълта, че трябва да поправи някои свои погрешки, или някои погрешки на обществото. Обаче той отхвърли тази мисъл от ума си. Счита, че е ненавременна. Мисълта влиза в подсъзнанието му. И работи там, организира се, чака времето си да се прояви. Като се отказват от идеите с широките кръгове, хората дават предимство на свои мисли, т. е. на мислите с тесните кръгове, докато постепенно стеснят кръга на своето съзнание и създадат ново течение в света, обратно на идеалистичното, а именно - материалистичното. По този начин хората идват до положението да казват: „Всичко в света е материя". Значи, когато хората се отказват да изправят погрешките си, настава в света ново течение - материализъм.
към текста >>

Това показва, че Божествените идеи са се организирали вече и от подсъзнанието влизат в съзнанието на човека.
на мислите с тесните кръгове, докато постепенно стеснят кръга на своето съзнание и създадат ново течение в света, обратно на идеалистичното, а именно - материалистичното. По този начин хората идват до положението да казват: „Всичко в света е материя". Значи, когато хората се отказват да изправят погрешките си, настава в света ново течение - материализъм. Освен материята, материалистите не признават нищо друго. Когато се натъкнат обаче на големи противоречия и страдания, хората започват да търсят някакъв изход от положението, в което се намират, докато неусетно се домогнат до идеята за Бога. Това показва, че Божествените идеи са се организирали вече и от подсъзнанието влизат в съзнанието на човека. Така се създава в света идеалистично течение и хората започват да възприемат Божествените идеи. Следователно, когато хората не искат да изправят погрешките си, ражда се материализмът. Когато се яви готовност да възприемат Божествените идеи, ражда се идеализмът. Обаче, нито материализмът, нито идеализмът са в сила да изправят живота на хората. Който не иска да стане материалист, той трябва да разбира закона, по който може да изправя погрешките си.
към текста >>

Тя и днес продължава да работи в подсъзнанието на хората.
" Да, но нито с думи, нито с аргументи може да го премахнете. За да се освободите от материализма, трябва да изправите всички погрешки, които сте направили. А за да придобиете идеализма, трябва да възприемете Божествените идеи. Докато не се изправят грешките, материализъм винаги ще съществува; докато не се възприемат Божествените идеи, идеализмът няма да дойде. Идеята, която Христос внесе в света, реализирана ли е? Тя и днес продължава да работи в подсъзнанието на хората. Христос даде живота си за човечеството. И този живот послужи за подкваса на новия живот, който днес иде в света. Христос не е вън от нас. И досега неговите идеи продължават да се организират. И няма да мине много време, тези идеи ще се проявят.
към текста >>

27. В навечерието на синтетичната епоха - Georg Nordmann Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Този спектър би му открил „тъмните линии" на всички ония суеверия за живота, които дремят, дълбоко загнездени, в подсъзнанието на повечето хора днес.
ЧОВЕШКИТЕ СУЕВЕРИЯ Ако гадателите - разните професионални хироманти, ясновидци, картогледачи, кафегледачи и пр. и пр. - не бяха прости професионалисти, действуващи в повечето случаи по пътищата на една шаблонна гадателска техника, ако те имаха дарбата и разположението да наблюдават научно-психологически, биха ни оставили бездруго ценни документи за психологията на ония хора, които образуват тяхната клиентела. Достатъчно би било в случая да записват въпросите, които трепетните от вълнение устни на техните клиенти им задават, Формата, в която тия въпроси се изливат, тяхното съдържание, за тънкия психолог биха били нещо като психологичен спектър, разкриващ светлината на онова съзнание, на което тия хора са носители. Този спектър би му открил „тъмните линии" на всички ония суеверия за живота, които дремят, дълбоко загнездени, в подсъзнанието на повечето хора днес. И в такъв случай гадателят не би бил само един прорицателен апарат, който с анекдотична подробност разкрива известни сбития из миналото и набелязва ония, които ще дойдат в по-близко или по-далечно бъдеще, а ще бъде същевременно и един съзнателен наставник, който може и знае да освободи човека от ония суеверия, които го удържат в мрежата на илюзиите и да го подтикне към ония реални линии на дейност, които живата Природа му е начертала. Ала професионалните гадатели по манталитет не се отличават много-много от своята клиентела. В повечето случаи те са от две категории: или практически добре обучени хироманти, френолози, физиогномисти, астролози, усвоили правилата на една шаблонна техника и обладаващи почти винаги значителна интуиция, или медиумични субекти с повече или по-малко развити психометрични и ясновидски дарби. Тия дарби действуват у тях с автоматизма на онези способности, които са били активни у хората някога, в далечното минало, ала сега са, тъй да речем, закърнели и се пробуждат само по атавизъм у някои отделни индивиди. Според окултизма всички хора в миналото - през време на така наречената четвърта или атлантска раса, която е предхождала нашата - „петата", са били все ясновидци.
към текста >>

28. СУЕВЕРИЕ И ПРАВА МИСЪЛ - Д-Р ЕЛ.Р.КОЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Надмогнал автоматизма на речта, след като е слязъл в глъбините на подсъзнанието - хранилище на всички магични сили - той отново овладява съзнателно магията на словото.
Спомнете си думите на евангелието: "За всяка празна дума ще дадете ответ". Ясно е тогава, защо във всички окултни школи на древността учениците са се учили първом да мълчат, а после да говорят. В мълчанието те отново са постигали ценността на словото, която е била загубена за тяхното съзнание, защото речта е ставала и за тях, както и за всички останали хора, нещо автоматично. В недрата на мълчанието, както в земните недра, словото се ражда подобно скъпоценен камък - и затова то носи магична стойност. Ето защо на един истински ученик не се позволява да говори какво да е. Надмогнал автоматизма на речта, след като е слязъл в глъбините на подсъзнанието - хранилище на всички магични сили - той отново овладява съзнателно магията на словото. Словото за такъв човек отново оживява, отново добива своята първична ценност. Ползувайки се, като всички останали, от автоматизма на негово изричане, той си служи вече напълно съзнателно с него. И това, което е станало с речта у него, става и с всички други автоматични процеси, като хода, ръкодвиженията, погледа. Затова се говори за адептите, за всички посветени на окултната наука, че вършат "чудеса" със слово, поглед и жест. Спомнете си чудесата на Христа, описани в евангелието.
към текста >>

Същите тия сили дремят в подсъзнанието на всеки човек, но понеже той не ги е пробудил, те не могат да се развият в съзнателно дело Че те действително съществуват, за това свидетелствуват многобройните опити с медиумични субекти, поставени в магнетичен сън.
Словото за такъв човек отново оживява, отново добива своята първична ценност. Ползувайки се, като всички останали, от автоматизма на негово изричане, той си служи вече напълно съзнателно с него. И това, което е станало с речта у него, става и с всички други автоматични процеси, като хода, ръкодвиженията, погледа. Затова се говори за адептите, за всички посветени на окултната наука, че вършат "чудеса" със слово, поглед и жест. Спомнете си чудесата на Христа, описани в евангелието. Същите тия сили дремят в подсъзнанието на всеки човек, но понеже той не ги е пробудил, те не могат да се развият в съзнателно дело Че те действително съществуват, за това свидетелствуват многобройните опити с медиумични субекти, поставени в магнетичен сън. В това състояние, тия субекти придобиват такива способности и сили, които правят от тях същински чудотворци. Но докато всичко това у поменатите субекти става вън от съзнателния контрол на тяхната воля, докато у тях тия дремещи в подсъзнанието им сили се пробуждат под влиянието на една чужда воля, у адепта те се поставят в движение под контрола на собствената му воля. И там е една от разликите - да не споменаваме за други различия от интелектуално и морално естество - между медиум и адепт. Същото е и с много от физиологичните процеси, които се извършват в организма на човека независимо от неговата воля, като Запример тупането на сърцето, кръвообращението, храносмилането и пр. На всички са известни чудноватите опити, които факирите правят с пулса на сърцето, като го спират за произволно време, с дишането и т.н.
към текста >>

Но докато всичко това у поменатите субекти става вън от съзнателния контрол на тяхната воля, докато у тях тия дремещи в подсъзнанието им сили се пробуждат под влиянието на една чужда воля, у адепта те се поставят в движение под контрола на собствената му воля.
И това, което е станало с речта у него, става и с всички други автоматични процеси, като хода, ръкодвиженията, погледа. Затова се говори за адептите, за всички посветени на окултната наука, че вършат "чудеса" със слово, поглед и жест. Спомнете си чудесата на Христа, описани в евангелието. Същите тия сили дремят в подсъзнанието на всеки човек, но понеже той не ги е пробудил, те не могат да се развият в съзнателно дело Че те действително съществуват, за това свидетелствуват многобройните опити с медиумични субекти, поставени в магнетичен сън. В това състояние, тия субекти придобиват такива способности и сили, които правят от тях същински чудотворци. Но докато всичко това у поменатите субекти става вън от съзнателния контрол на тяхната воля, докато у тях тия дремещи в подсъзнанието им сили се пробуждат под влиянието на една чужда воля, у адепта те се поставят в движение под контрола на собствената му воля. И там е една от разликите - да не споменаваме за други различия от интелектуално и морално естество - между медиум и адепт. Същото е и с много от физиологичните процеси, които се извършват в организма на човека независимо от неговата воля, като Запример тупането на сърцето, кръвообращението, храносмилането и пр. На всички са известни чудноватите опити, които факирите правят с пулса на сърцето, като го спират за произволно време, с дишането и т.н. Тук е на лице съзнателна власт над телесни органи и физиологични функции, които иначе действуват автоматично и вън от надзора на нашата воля. Поменавам за тия неща, за да изтъкна, че много от онова, което ние вършим автоматично, много от ония сили и способности, с които се ползуваме с лекотата на навика и сякаш слепешката, много от онова, което ни заобикаля в природата, и което крие зад себе си голяма сложност и дълга, космична история на развитие, е загубило за нас своята разумност и глъбина.
към текста >>

29. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО - ТОВА Е ЛЮБОВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

А под пробуждане ние разбираме: минаване от безграничното състояние на природата към граничното, от свръхсъзнието към подсъзнанието.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ СВЕТЛИНАТА Светлината - това е творчески акт на великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината — това е първият акт на пробуждане в живата природа. А под пробуждане ние разбираме: минаване от безграничното състояние на природата към граничното, от свръхсъзнието към подсъзнанието. Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред трептения, в които влизат седем цвета - от червения до виолетовия. Туй са долната и горна граници, между които светлината се проявява на физическия свят. Или по-точно - това са границите, в които хората възприемат светлината. Ала светлината сама по себе си трептения ли е? Наистина, трептенията влизат като елемент в проявата на светлината, но самата светлина не е трептение.
към текста >>

30. ДВА НАТЮРЕЛА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Б. Боев ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО И СВРЪХСЪЗНАТЕЛНОТО Напоследък особено много почна да се говори за подсъзнанието, откак Фройд излезе с тъй наречената психоаналитична теория, в която се разглеждат някои области на подсъзнанието.
Б. Боев ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО И СВРЪХСЪЗНАТЕЛНОТО Напоследък особено много почна да се говори за подсъзнанието, откак Фройд излезе с тъй наречената психоаналитична теория, в която се разглеждат някои области на подсъзнанието. Обаче това, което той говори за подсъзнанието, е само една много малка част от обширната област на подсъзнанието. От друга страна ние никак не можем да разберем човешкото естество, ако не обърнем внимание и на свръхсъзнанието, Основен принцип в психологията е, че нищо, преживяно веднъж в съзнанието, не се губи. То си остава в човека дълбоко скрито и работи в неговото подсъзнание. Човек е минал през формите на растенията и животните и затова техните опитности дълбоко скрити се намират в човешкото подсъзнание и по някой път се проявяват. По някой път възкръсват атавистични в съзнанието му елементи, които представляват издигнати нагоре утайки от дълбокото минало.
към текста >>

Обаче това, което той говори за подсъзнанието, е само една много малка част от обширната област на подсъзнанието.
Б. Боев ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО И СВРЪХСЪЗНАТЕЛНОТО Напоследък особено много почна да се говори за подсъзнанието, откак Фройд излезе с тъй наречената психоаналитична теория, в която се разглеждат някои области на подсъзнанието. Обаче това, което той говори за подсъзнанието, е само една много малка част от обширната област на подсъзнанието. От друга страна ние никак не можем да разберем човешкото естество, ако не обърнем внимание и на свръхсъзнанието, Основен принцип в психологията е, че нищо, преживяно веднъж в съзнанието, не се губи. То си остава в човека дълбоко скрито и работи в неговото подсъзнание. Човек е минал през формите на растенията и животните и затова техните опитности дълбоко скрити се намират в човешкото подсъзнание и по някой път се проявяват. По някой път възкръсват атавистични в съзнанието му елементи, които представляват издигнати нагоре утайки от дълбокото минало. Също и спомените за миналите прераждания на човека са скрити в неговото подсъзнание.
към текста >>

То си остава в човека дълбоко скрито и работи в неговото подсъзнание.
Б. Боев ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО И СВРЪХСЪЗНАТЕЛНОТО Напоследък особено много почна да се говори за подсъзнанието, откак Фройд излезе с тъй наречената психоаналитична теория, в която се разглеждат някои области на подсъзнанието. Обаче това, което той говори за подсъзнанието, е само една много малка част от обширната област на подсъзнанието. От друга страна ние никак не можем да разберем човешкото естество, ако не обърнем внимание и на свръхсъзнанието, Основен принцип в психологията е, че нищо, преживяно веднъж в съзнанието, не се губи. То си остава в човека дълбоко скрито и работи в неговото подсъзнание. Човек е минал през формите на растенията и животните и затова техните опитности дълбоко скрити се намират в човешкото подсъзнание и по някой път се проявяват. По някой път възкръсват атавистични в съзнанието му елементи, които представляват издигнати нагоре утайки от дълбокото минало. Също и спомените за миналите прераждания на човека са скрити в неговото подсъзнание. И г, макар и да не се изкачват над прага на самосъзнанието, все пак оказват голямо влияние върху сегашните му мисли, чувства, желания, стремежи, навици, отношения към другите и пр. В романа „Homo sapiens" от Пшибишевски.
към текста >>

Човек е минал през формите на растенията и животните и затова техните опитности дълбоко скрити се намират в човешкото подсъзнание и по някой път се проявяват.
Б. Боев ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО И СВРЪХСЪЗНАТЕЛНОТО Напоследък особено много почна да се говори за подсъзнанието, откак Фройд излезе с тъй наречената психоаналитична теория, в която се разглеждат някои области на подсъзнанието. Обаче това, което той говори за подсъзнанието, е само една много малка част от обширната област на подсъзнанието. От друга страна ние никак не можем да разберем човешкото естество, ако не обърнем внимание и на свръхсъзнанието, Основен принцип в психологията е, че нищо, преживяно веднъж в съзнанието, не се губи. То си остава в човека дълбоко скрито и работи в неговото подсъзнание. Човек е минал през формите на растенията и животните и затова техните опитности дълбоко скрити се намират в човешкото подсъзнание и по някой път се проявяват. По някой път възкръсват атавистични в съзнанието му елементи, които представляват издигнати нагоре утайки от дълбокото минало. Също и спомените за миналите прераждания на човека са скрити в неговото подсъзнание. И г, макар и да не се изкачват над прага на самосъзнанието, все пак оказват голямо влияние върху сегашните му мисли, чувства, желания, стремежи, навици, отношения към другите и пр. В романа „Homo sapiens" от Пшибишевски. Иза като видяла Фалк за пръв път, почувствувала, че тя го познава от хиляди години.
към текста >>

Също и спомените за миналите прераждания на човека са скрити в неговото подсъзнание.
Обаче това, което той говори за подсъзнанието, е само една много малка част от обширната област на подсъзнанието. От друга страна ние никак не можем да разберем човешкото естество, ако не обърнем внимание и на свръхсъзнанието, Основен принцип в психологията е, че нищо, преживяно веднъж в съзнанието, не се губи. То си остава в човека дълбоко скрито и работи в неговото подсъзнание. Човек е минал през формите на растенията и животните и затова техните опитности дълбоко скрити се намират в човешкото подсъзнание и по някой път се проявяват. По някой път възкръсват атавистични в съзнанието му елементи, които представляват издигнати нагоре утайки от дълбокото минало. Също и спомените за миналите прераждания на човека са скрити в неговото подсъзнание. И г, макар и да не се изкачват над прага на самосъзнанието, все пак оказват голямо влияние върху сегашните му мисли, чувства, желания, стремежи, навици, отношения към другите и пр. В романа „Homo sapiens" от Пшибишевски. Иза като видяла Фалк за пръв път, почувствувала, че тя го познава от хиляди години. Това е загатване за възкръсване на подсъзнателни спомени. Ето примери, от които се вижда, че далечното минало, макар да не можем да го издигнем над прага на самосъзнанието, съществува скрито в подсъзнанието.
към текста >>

Ето примери, от които се вижда, че далечното минало, макар да не можем да го издигнем над прага на самосъзнанието, съществува скрито в подсъзнанието.
Също и спомените за миналите прераждания на човека са скрити в неговото подсъзнание. И г, макар и да не се изкачват над прага на самосъзнанието, все пак оказват голямо влияние върху сегашните му мисли, чувства, желания, стремежи, навици, отношения към другите и пр. В романа „Homo sapiens" от Пшибишевски. Иза като видяла Фалк за пръв път, почувствувала, че тя го познава от хиляди години. Това е загатване за възкръсване на подсъзнателни спомени. Ето примери, от които се вижда, че далечното минало, макар да не можем да го издигнем над прага на самосъзнанието, съществува скрито в подсъзнанието. Един човек не може да си припомни дати, имена и други подробности от ранното си детство. Обаче приведен в по-дълбоките фази на магнетичния сън, той си припомня с най-малки подробности фактите от ранното си детство. Не само това. Френските магнетизатори Алберт Дьо Роша и други са сполучили да приведат лицето в дълбок магнетичен сън и тогаз то си припомняло своите минали прераждания. Давало подробности за месторождение и пр., които могат да се проверят.
към текста >>

После, тъй нареченият „естествен сомнамбулизъм" дава данни, които говорят за дълбочината и мощта на подсъзнанието.
Един човек не може да си припомни дати, имена и други подробности от ранното си детство. Обаче приведен в по-дълбоките фази на магнетичния сън, той си припомня с най-малки подробности фактите от ранното си детство. Не само това. Френските магнетизатори Алберт Дьо Роша и други са сполучили да приведат лицето в дълбок магнетичен сън и тогаз то си припомняло своите минали прераждания. Давало подробности за месторождение и пр., които могат да се проверят. После, тъй нареченият „естествен сомнамбулизъм" дава данни, които говорят за дълбочината и мощта на подсъзнанието. Това са спящи лица, които стават нощем и вършат разни действия, напр. могат да се катерят по най-стръмни покриви, камбанарии и пр. при идеално спазване на равновесието. В такива моменти самосъзнанието е отстранено и действува само подсъзнанието и тия нервни центрове, които регулират подсъзнателната дейност. Като друг пример за подсъзнание можем да вземем Физиологичните процеси в човешкото тяло.
към текста >>

В такива моменти самосъзнанието е отстранено и действува само подсъзнанието и тия нервни центрове, които регулират подсъзнателната дейност.
Давало подробности за месторождение и пр., които могат да се проверят. После, тъй нареченият „естествен сомнамбулизъм" дава данни, които говорят за дълбочината и мощта на подсъзнанието. Това са спящи лица, които стават нощем и вършат разни действия, напр. могат да се катерят по най-стръмни покриви, камбанарии и пр. при идеално спазване на равновесието. В такива моменти самосъзнанието е отстранено и действува само подсъзнанието и тия нервни центрове, които регулират подсъзнателната дейност. Като друг пример за подсъзнание можем да вземем Физиологичните процеси в човешкото тяло. те се извършват тъй разумно, без да участвува в тях човешкото самосъзнание! Нещо повече, - ако би участвувало човешкото будно съзнание в тях, то би се внесъл известен безпорядък. Всички организми, включително и едноклетъчните, имат съзнание, само че съзнанието им е на разни степени, Клетките на човешкия организъм наподобяват по своето устройство и дейност доста на едноклетъчните организми; и следователно, не можем да им отречем известна степен на съзнание, макар и на доста ниска степен. Сборът от съзнанието на всички клетки на организма образува една от специалните области на подсъзнанието.
към текста >>

Като друг пример за подсъзнание можем да вземем Физиологичните процеси в човешкото тяло.
После, тъй нареченият „естествен сомнамбулизъм" дава данни, които говорят за дълбочината и мощта на подсъзнанието. Това са спящи лица, които стават нощем и вършат разни действия, напр. могат да се катерят по най-стръмни покриви, камбанарии и пр. при идеално спазване на равновесието. В такива моменти самосъзнанието е отстранено и действува само подсъзнанието и тия нервни центрове, които регулират подсъзнателната дейност. Като друг пример за подсъзнание можем да вземем Физиологичните процеси в човешкото тяло. те се извършват тъй разумно, без да участвува в тях човешкото самосъзнание! Нещо повече, - ако би участвувало човешкото будно съзнание в тях, то би се внесъл известен безпорядък. Всички организми, включително и едноклетъчните, имат съзнание, само че съзнанието им е на разни степени, Клетките на човешкия организъм наподобяват по своето устройство и дейност доста на едноклетъчните организми; и следователно, не можем да им отречем известна степен на съзнание, макар и на доста ниска степен. Сборът от съзнанието на всички клетки на организма образува една от специалните области на подсъзнанието. Тук вече дохождаме до една по-дълбока област, а именно до способността на човека психически да действува върху физиологичните процеси на тялото си.
към текста >>

Сборът от съзнанието на всички клетки на организма образува една от специалните области на подсъзнанието.
В такива моменти самосъзнанието е отстранено и действува само подсъзнанието и тия нервни центрове, които регулират подсъзнателната дейност. Като друг пример за подсъзнание можем да вземем Физиологичните процеси в човешкото тяло. те се извършват тъй разумно, без да участвува в тях човешкото самосъзнание! Нещо повече, - ако би участвувало човешкото будно съзнание в тях, то би се внесъл известен безпорядък. Всички организми, включително и едноклетъчните, имат съзнание, само че съзнанието им е на разни степени, Клетките на човешкия организъм наподобяват по своето устройство и дейност доста на едноклетъчните организми; и следователно, не можем да им отречем известна степен на съзнание, макар и на доста ниска степен. Сборът от съзнанието на всички клетки на организма образува една от специалните области на подсъзнанието. Тук вече дохождаме до една по-дълбока област, а именно до способността на човека психически да действува върху физиологичните процеси на тялото си. Въз основа на това може да се отвори особен клон от медицината. В това отношение имаме доста примри из ежедневния живот. По-ярки, по-очебийни примери са някои хора, които са постигнали чрез дълги и многобройни опити да изменят по желание пулса си. Такива факти показват, че зад физиологични процеси на организма и в обикновения живот стои нещо съзнателно.
към текста >>

И това съзнателното е именно една от областите на подсъзнанието.
Тук вече дохождаме до една по-дълбока област, а именно до способността на човека психически да действува върху физиологичните процеси на тялото си. Въз основа на това може да се отвори особен клон от медицината. В това отношение имаме доста примри из ежедневния живот. По-ярки, по-очебийни примери са някои хора, които са постигнали чрез дълги и многобройни опити да изменят по желание пулса си. Такива факти показват, че зад физиологични процеси на организма и в обикновения живот стои нещо съзнателно. И това съзнателното е именно една от областите на подсъзнанието. Че наистина с мисъл може да се въздействува върху физиологичните процеси се вижда и от някои хипнотични опити, напр. ако хипнотизаторът внуши на приспания, че обикновената книжка, която залепва за кожата му, е везикатор, то на местото ще се появи след няколко часа мехур, плен с течност, тъкмо такъв, какъвто се появява при везикатора. Ако се тури истински везикатор на кожата и се внуши на болния, че той няма да произведе никакво действие, то след няколко часа ще се види, че кожата на това място съвсем не се е променила. Правени са и такива опити: с тъп молив се начертава по кожата на приспания името му и му се казва, че след няколко часа върху начертаните букви ще се появи кръв. И наистина след няколко часа начертаните букви стават червени и се показват конци кръв.
към текста >>

Това се предава на подсъзнанието и в определения час ние се събуждаме.
Тогаз ние несъзнателно се допираме до това място, за да разпръснем тая енергия и да облекчим по тоя начин въпросното място. Чрез някои наши подсъзнателни движения природата си служи за лекуване и изобщо за подобрение състоянието на организма. Или някой път, когато искаме да разрешим някой въпрос, без да искаме, подсъзнателно, бараме някоя част на главата си и то именно тая част, която представлява френологичен център на тая способност, с която работим в дадения момент. Напр., когато говорим, при търсене на подходящите думи и изрази, с които да облечем мисълта си, ние подсъзнателно се допираме до френологичния център на говора и пр.. Някой път, когато трябва да проявим силна воля, решителност, смелост, несъзнателно бараме брадата си или палеца на ръката си. Някой път можем при лягане да поискаме да се събудим в еди колко си часа. Това се предава на подсъзнанието и в определения час ние се събуждаме. Някой път искаме напразно да си припомним някои дати, имена или други подробности. След известно напрягане на съзнанието си ние почваме да се занимаваме с друго, но всред съвсем друг род дейност, ненадейно излиза над прага на самосъзнанието търсената дата или име, което е намерено в тоя промеждутък чрез подсъзнателна дейност. Ученик се мъчи да реши някоя задача и след дълги безуспешни усилия я оставя на страни. И после при съвсем друга работа, веднага му „хрумва" начина на решението. И отива на масата и я решава за няколко минути.
към текста >>

Законите на подсъзнанието могат да се използуват в много случаи: както при лекуването, тъй и при самовъзпитанието.
След известно напрягане на съзнанието си ние почваме да се занимаваме с друго, но всред съвсем друг род дейност, ненадейно излиза над прага на самосъзнанието търсената дата или име, което е намерено в тоя промеждутък чрез подсъзнателна дейност. Ученик се мъчи да реши някоя задача и след дълги безуспешни усилия я оставя на страни. И после при съвсем друга работа, веднага му „хрумва" начина на решението. И отива на масата и я решава за няколко минути. Тук пак в промеждутъка е имало подсъзнателна дейност. Законите на подсъзнанието могат да се използуват в много случаи: както при лекуването, тъй и при самовъзпитанието. Към областта на подсъзнанието спадат и влияния на ред същества, с които сме свързани вътрешно. Но това е една обширна област, която не му е мястото тук да докосваме. * * * Но освен подсъзнанието, има и друга една обширна област. Трябва да знаем, че в човека има нещо велико, мощно, нещо красиво, което не се е още проявило. Това е именно свръхсъзнанието.
към текста >>

Към областта на подсъзнанието спадат и влияния на ред същества, с които сме свързани вътрешно.
Ученик се мъчи да реши някоя задача и след дълги безуспешни усилия я оставя на страни. И после при съвсем друга работа, веднага му „хрумва" начина на решението. И отива на масата и я решава за няколко минути. Тук пак в промеждутъка е имало подсъзнателна дейност. Законите на подсъзнанието могат да се използуват в много случаи: както при лекуването, тъй и при самовъзпитанието. Към областта на подсъзнанието спадат и влияния на ред същества, с които сме свързани вътрешно. Но това е една обширна област, която не му е мястото тук да докосваме. * * * Но освен подсъзнанието, има и друга една обширна област. Трябва да знаем, че в човека има нещо велико, мощно, нещо красиво, което не се е още проявило. Това е именно свръхсъзнанието. Човешката личност, тъй както се проявява тук на земята, не е целият човек.
към текста >>

* * * Но освен подсъзнанието, има и друга една обширна област.
И отива на масата и я решава за няколко минути. Тук пак в промеждутъка е имало подсъзнателна дейност. Законите на подсъзнанието могат да се използуват в много случаи: както при лекуването, тъй и при самовъзпитанието. Към областта на подсъзнанието спадат и влияния на ред същества, с които сме свързани вътрешно. Но това е една обширна област, която не му е мястото тук да докосваме. * * * Но освен подсъзнанието, има и друга една обширна област. Трябва да знаем, че в човека има нещо велико, мощно, нещо красиво, което не се е още проявило. Това е именно свръхсъзнанието. Човешката личност, тъй както се проявява тук на земята, не е целият човек. С това съзнание, което тук се проявява, не се изчерпва човек. Можем да си представим човешката душа като обширен океан и това съзнание на личността, което се проявява тук през време на живота, е само един малък лъч от тоя океан.
към текста >>

Може би тук действува с магична бързина асоциацията по подобие: при вида на Д р Екенер по-ясно или по-смътно възникват спазените в подсъзнанието образи на рой хора на делото и подвига - полярни изследователи, пътешественици, алпинисти, военачалници, технически ръководители на големи обществени предприятия, обществени водачи.
Цени тия моменти! Те са първите предвестници за близката пролет, към която се приближаваш. И колкото повече се приближаваш до пролетта, толкоз повече снеговете и ледовете на твоите върхове ще се стопяват и ще бликнат буйни извори, ще протекат мощни реки и ще се разцъфтят край изворите и реките красиви цветя и плодни дървета! Ето защо ние отиваме към една култура на светли планински върхове, извори, цветя, плодни дървета и изобилна светлина! ДВА НАТЮРЕЛА Ако през време на голямото околосветско пътешествие на въздушния кораб „граф Цепелин" ви се случеше да видите едновременно на борда му Д р Хуго Екенер и готвача на цепелина Ото Манц - разбира се, последният да не е облечен в типичната носия на готвач - надали бихте сбъркали да определите, кой от двамата е комендантът Погледът ви, привлечен от един смътен физиогномичен усет, който е вроден у всеки човек, бездруго би се спрял на енергичната, повелителна фигура на Д-р Екенер. Може би тук действува с магична бързина асоциацията по подобие: при вида на Д р Екенер по-ясно или по-смътно възникват спазените в подсъзнанието образи на рой хора на делото и подвига - полярни изследователи, пътешественици, алпинисти, военачалници, технически ръководители на големи обществени предприятия, обществени водачи. тъй както и зад усмивката на готвача Манц лъсват мазните усмивки на ред гостилничари, хотелиери, ханджии, фурнаджии, кашавари, а - във военно време - и на мнозина колари из обозите, удобно настанени на каруците си върху някой по-мекичък чувал. И действително, в лицето на Д-р Екенер и на готвача Манц, ние - изразявайки се с терминологията на немския физиогномист Карл Хутер - имаме два типични представителя на два от трите първични натюрела - на двигателния и на хранителния или стомашен натюрел. Или - ако си послужим с терминологията на Д-р Кречмера[1] - в лицето на поменатите по-горе двама души, които вземаме за илюстрация, ние имаме типични представители на атлетичния и пикничен конституционален тип. Названията - повече или по-малко сполучливи - в случая за нас не важат. По е съществено да се изтъкне, че мнозина наблюдатели, които са се занимавали с характерологични изследвания, са дошли до установяване - въпреки привидното многообразие на човешки форми и лица - на някои основни морфологични типове, които крият определени душевни черти, очертават определени характери и определят по един съдбоносен начин мястото на човека в свeта.
към текста >>

31. ЗА МОСТА МЕЖДУ НОСНИТЕ ОТВОРИ - БЕРГЕР ВИЛИНГЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Може би тук действува с магична бързина асоциацията по подобие: при вида на Д р Екенер по-ясно или по-смътно възникват спазените в подсъзнанието образи на рой хора на делото и подвига - полярни изследователи, пътешественици, алпинисти, военачалници, технически ръководители на големи обществени предприятия, обществени водачи.
ДВА НАТЮРЕЛА Ако през време на голямото околосветско пътешествие на въздушния кораб „граф Цепелин" ви се случеше да видите едновременно на борда му Д р Хуго Екенер и готвача на цепелина Ото Манц - разбира се, последният да не е облечен в типичната носия на готвач - надали бихте сбъркали да определите, кой от двамата е комендантът Погледът ви, привлечен от един смътен физиогномичен усет, който е вроден у всеки човек, бездруго би се спрял на енергичната, повелителна фигура на Д-р Екенер. Може би тук действува с магична бързина асоциацията по подобие: при вида на Д р Екенер по-ясно или по-смътно възникват спазените в подсъзнанието образи на рой хора на делото и подвига - полярни изследователи, пътешественици, алпинисти, военачалници, технически ръководители на големи обществени предприятия, обществени водачи. тъй както и зад усмивката на готвача Манц лъсват мазните усмивки на ред гостилничари, хотелиери, ханджии, фурнаджии, кашавари, а - във военно време - и на мнозина колари из обозите, удобно настанени на каруците си върху някой по-мекичък чувал. И действително, в лицето на Д-р Екенер и на готвача Манц, ние - изразявайки се с терминологията на немския физиогномист Карл Хутер - имаме два типични представителя на два от трите първични натюрела - на двигателния и на хранителния или стомашен натюрел. Или - ако си послужим с терминологията на Д-р Кречмера[1] - в лицето на поменатите по-горе двама души, които вземаме за илюстрация, ние имаме типични представители на атлетичния и пикничен конституционален тип. Названията - повече или по-малко сполучливи - в случая за нас не важат. По е съществено да се изтъкне, че мнозина наблюдатели, които са се занимавали с характерологични изследвания, са дошли до установяване - въпреки привидното многообразие на човешки форми и лица - на някои основни морфологични типове, които крият определени душевни черти, очертават определени характери и определят по един съдбоносен начин мястото на човека в свeта.
към текста >>

32. ЗА СМИСЪЛА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ - ЕЛИ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Тям и през ум не им минава, че подобен род действия подготвят латентни конфликти в подсъзнанието, които рано или късно ще се проявят в живота на човка в една остра форма, която може да подкоси и здравето му, и душевното му равновесие.
За тях реално, обективно е само физичното, вещественото, само то се подава на измерване, изчисляване, тегло. Душевното за тях е субективно, „ирационално", „несъизмеримо". Ето защо, те признават общовалидна закономерност, принудителна необходимост само на физичното, видимото, а в душевното, невидимото, макар и съзнавано, те мислят, че може да царува субективен произвол. Днешните хора си въобразяват, че могат да желаят каквото щат и както щат, че могат да чувствуват и да се отнасят към чувствата на другите безнаказано както щат, че могат да мислят каквото и както искат. Те си въобразяват, че могат едно да мислят, а друго да говорят и вършат. Тям и през ум не им минава, че подобен род действия подготвят латентни конфликти в подсъзнанието, които рано или късно ще се проявят в живота на човка в една остра форма, която може да подкоси и здравето му, и душевното му равновесие. Хората не съзнават какво реално влияние оказват върху техния живот и съдба тук, на физическия, обективен свят, субективните „състояния на съзнанието" - желания, чувства, мисли. В областта на подсъзнанието се подготвят понякога такива душевни конспирации, които чакат своето време, определено от жизнения ритъм на човека, за да направят цял преврат в живота му. В този ред на мисли, хората са „изпразнили" света от всичко разумно, което седи по-високо от тях. Те не признават съществуването на други по-разумни, по-интелигентни същества от тях, които работят в невидимите и недостъпни за нашите сетива сфери на вселената. Те не искат да допуснат един обективен ред в чувствения и умствен светове, които нам са само субективно дадени.
към текста >>

В областта на подсъзнанието се подготвят понякога такива душевни конспирации, които чакат своето време, определено от жизнения ритъм на човека, за да направят цял преврат в живота му.
Ето защо, те признават общовалидна закономерност, принудителна необходимост само на физичното, видимото, а в душевното, невидимото, макар и съзнавано, те мислят, че може да царува субективен произвол. Днешните хора си въобразяват, че могат да желаят каквото щат и както щат, че могат да чувствуват и да се отнасят към чувствата на другите безнаказано както щат, че могат да мислят каквото и както искат. Те си въобразяват, че могат едно да мислят, а друго да говорят и вършат. Тям и през ум не им минава, че подобен род действия подготвят латентни конфликти в подсъзнанието, които рано или късно ще се проявят в живота на човка в една остра форма, която може да подкоси и здравето му, и душевното му равновесие. Хората не съзнават какво реално влияние оказват върху техния живот и съдба тук, на физическия, обективен свят, субективните „състояния на съзнанието" - желания, чувства, мисли. В областта на подсъзнанието се подготвят понякога такива душевни конспирации, които чакат своето време, определено от жизнения ритъм на човека, за да направят цял преврат в живота му. В този ред на мисли, хората са „изпразнили" света от всичко разумно, което седи по-високо от тях. Те не признават съществуването на други по-разумни, по-интелигентни същества от тях, които работят в невидимите и недостъпни за нашите сетива сфери на вселената. Те не искат да допуснат един обективен ред в чувствения и умствен светове, които нам са само субективно дадени. Оттам и погрешният възглед, че хората са еднички фактори в живота, че те имат правото и свободата да разполагат както искат с благата на природата, която за тях не е нищо друго, освен един бездушен механизъм, управляван от слепи механични закони. Но дали този най-популярен днес възглед за природата е наистина прав?
към текста >>

33. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Защото сборът от съзнанието на всички клетки на човешкия организъм образува част от съзнанието и подсъзнанието на човека.
Ето защо при асимилирането на растителната храна човешките клетки ще развиват по-голяма активност, по-голяма дейност, ще вложат по-вече и по-дълбоки свои сили в действие, и заедно с това ще направят по-голям прогрес, ще се събудят в по-голяма степен. Защото трябва да се знае, че напредъкът на човека между другото зависи и от силите, които са събудени в клетките. Много от човешките клетки са още с ненапълно проявени сили. Много от техните сили са още в потенциално състояние и такива клетки можем да наречем до известна степен несъбудени. И човешкото творчество, човешката даровитост зависи между другото и от количеството на клетките, събудени в неговото тяло и от степента на тяхното събуждане. Защото сборът от съзнанието на всички клетки на човешкия организъм образува част от съзнанието и подсъзнанието на човека. Ето защо, растителната храна дава по-голям подтик към дейност на човешкия организъм. Ето защо, растителната храна прави човека по-деен, по-даровит, по-активен, по-жизнеспособен. От най-новите научни изследвания вече напълно научно е установена радиацията на организмите, - съществуването на известни лъчи. които изпуща тялото на кристала, растението, животното и човека. Обаче таз радиация е нещо организирано.
към текста >>

Докато у растенията имаме подсъзнание, у животните имаме вече и съзнание.
доказват тая радиация. Окултните изследвания по този начин се потвърждават Обаче окултните изследвания казват, че в това отношение има известна разлика между растението, животното и човека. Именно, докато у растенията имаме етерно тяло и само слаб начатък на астрално тяло в корена, то у животните имаме вече развито астрално тяло. Това е в свръзка и със степента на съзнанието. По тая причина именно съзнанието у животното е по-пробудено. Докато у растенията имаме подсъзнание, у животните имаме вече и съзнание. От друга страна астралното тяло е седалище на разни страсти, похоти, инстинкти, нисши животински влечения и пр. И тъй като растението ги няма, то и в това отношение растението е чиста храна. Астралното тяло на животното е ударило своя печат върху животинското физическо и етерно тела, т.е. е предало до известна степен характера на своите трептения върху физическото му тяло. Тия трептения са по-груби, от по-низко естество.
към текста >>

34. УСЛОВИЯ И ЖИВОТ - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Тази област е свързана с подсъзнанието - от нейното по-силно или по-слабо развитие зависи творческата дейност на човека,почиваща на паметта и асоциацията на представите.
Докато в първата група способности, локализирани непосредно над веждите, играеше основна роля пространството, схванато като нещо, което отделните предмети „заемат" и в което те се разполагат (не можем тук да възприемем нищо, ако то не заема известно пространство, ако няма известни „измерения"); във втората група основна роля играе времето, процеса, събитието. Тук са важни не телата с техните особености, а процесите, събитията, които са станали, ставате или ще станат във времето. Няма да се впущам да разглеждам оная дълбока психологична връзка, която съществува между времето и свързаните с него понятия за периодицитет и ритъм от една страна, и паметта и представянето - от друга. Ала не е случаен фактът, дето френолозите откриват тия способности локализирани в средната челна зона. Тук се крие паметта на човека не само в един кратък период от време, а и от цялото му минало. Тази област е свързана с подсъзнанието - от нейното по-силно или по-слабо развитие зависи творческата дейност на човека,почиваща на паметта и асоциацията на представите. Историците, запример, а също и писателите-белетристи, имате силно развита памет за сбития и дати, за случки, тъй както географите пък и пътешествениците имате и силно развита памет за местности. В тази средна част на челото спада всъщност и онова, което се нарича понякога творческа фантазия. Дълбоко погледнато, тя се корени в сферата на природния ум, дето оперира представянето, паметта и сложният апарат на асоциацията на представите. Всъщност, фантазията не създава нищо ново - тя е само едно пресъздаване на миналото в нови съчетания и форми. Новото, в дълбока смисъл на думата, се дължи на въображението - или аз бих употребил израза идейна мисъл, идеация.
към текста >>

Много поети и писатели, които никога не са били в състояние да се издигнат в сферите на идейния ум, откъдето идва истинското вдъхновение, наричат с туй име онова чисто пасивно състояние, при което от тяхното подсъзнание нахлувате редица образи, които се свързват и групират спонтанно около един център, по законите на асоциацията.
В тази област спадат и сравнението, различаването, както и центъра на умозрителната, каузална или причинна мисъл . Тук е областта на чистия разум. Ако тия центрове са добре развити у един човек, той може да мисли отвлечено, да размишлява върху философски и теоретични въпроси, да дири по-далечните съотношения и причини на нещата. Най-горната част на челото заемате центровете на прозрението, интуицията, въображението или идейната мисъл - необходими способности на един гениален ум. Аз намекнах по-горе за разликата, която трябва да се прави между фантазията, която работи в сферата на творческия или природен ум и въображението или идеацията. Много поети и писатели, които никога не са били в състояние да се издигнат в сферите на идейния ум, откъдето идва истинското вдъхновение, наричат с туй име онова чисто пасивно състояние, при което от тяхното подсъзнание нахлувате редица образи, които се свързват и групират спонтанно около един център, по законите на асоциацията. Ала има голяма разлика между тоя род „вдъхновение" и вдъхновението, което произтича от идейния свят - света на първичните идеи, дето функционира свръхсъзнанието. Само гениалните натури истински се издигат до него и съзерцавайки известни идеи, въплътяват тия идеи във форми, достъпни за хората, стоящи на по-нисък умствен уровен. Само от този свят на свръхсъзнанието идва истински новото. Тази тънка разлика между творческия и идейния ум, между хората на творческата фантазия и идеацията, между талантите и гениите не винаги се схваща. Тя впрочем би могла да изпъкне само при едно подробно и вдълбочено изследване на творенията на талантливи писатели, учени, поети, музиканти и на ония, в които е имало повече или по-малко проблясъци на гениалност.
към текста >>

35. ДВЕ ОСИ В ГЛАВАТА НА ЧОВЕКА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И затова у минералите имаме най-долна степен на подсъзнание.
Тогаз Духът сгражда човешката форма. И човешкото тяло чрез всички свои органи и особено чрез една по-съвършена, по-добре организирана нервна система, чрез по-съвършени сетивни органи може да изявява Духа в доста по-голяма пълнота. Но и това не е достатъчно. При човека имаме най-дълбоко слизане в материята. При минералите Духът едвам се докосва до материалната обвивка. И затова у минералите имаме най-долна степен на подсъзнание. У тях нямаме още индивидуално съзнание. „Аз-ът" още не може да се прояви. У растенията Духът се проявява вече с по-голяма степен на съзнание, но то е още подсъзнание, макар и по-силно развито. У животните съзнанието е още по-добре проявено, а у човека за пръв път имаме самосъзнание, т.е. индивидуално съзнание.
към текста >>

У растенията Духът се проявява вече с по-голяма степен на съзнание, но то е още подсъзнание, макар и по-силно развито.
При човека имаме най-дълбоко слизане в материята. При минералите Духът едвам се докосва до материалната обвивка. И затова у минералите имаме най-долна степен на подсъзнание. У тях нямаме още индивидуално съзнание. „Аз-ът" още не може да се прояви. У растенията Духът се проявява вече с по-голяма степен на съзнание, но то е още подсъзнание, макар и по-силно развито. У животните съзнанието е още по-добре проявено, а у човека за пръв път имаме самосъзнание, т.е. индивидуално съзнание. „Аз-ът " е вече проявен на физическото поле чрез тялото. Ето защо при човека имаме най-голямо слизане на Духа в материята. Това е именно инволюционният процес.
към текста >>

36. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ЕЛИСАВЕТА-МАЙКА НА ПРЕДТЕЧАТА Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Нощ е, когато човек работи само със своето подсъзнание, съзнание и самосъзнание, но свръхсъзнанието не е още проблеснало.
Това си има дълбоки причини, които могат да се разяснят чрез окултната космогония, върху която не можем да се спрем тук. Езерото е животът. В окултния символизъм водата представлява животът. Петър и другите отиват да ловят риба; обаче през цялата „нощ" те не уловили нищо! „Нощ" е, когато царува тъмнина в човешкото съзнание, когато у човечеството не е пробудено още божественото. Нощ е, когато човек работи само със своето подсъзнание, съзнание и самосъзнание, но свръхсъзнанието не е още проблеснало. „Нощ" - това е една епоха, когато човешкото съзнание е потънало в гъстата материя. Съвременната епоха не е ли нощ в това отношение? Материалистичната епоха, през която минава човечеството и изгубването на духовните ценности - това е днешната нощ. Но там се казва: „На разсъмване застана Христос на брега” Именно епохата, в която сме ние, е краят на нощта и началото на разсъмването, началото на новия ден! Това е един процес в съзнанието.
към текста >>

37. Отзиви, вести и книгопис Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

То си остава достояние на човешкото съзнание, само че временно то е скрито в глъбините на подсъзнанието и при даден случай може да се прояви, да изплува над прага на съзнанието.
При обикновено състояние на човека той не може да прояви всичката сила на паметта, понеже етерният двойник е ограничен в своите възможности поради гъстотата, по-тежката материя на физическото тяло. Когато при удавяне или при падане от високо място етерният двойник се излъчва, т.е. излезе в по-голямата си част извън физичното тяло, то ограниченията отслабват и паметта се проявява с по-голяма мощ, Тъй се обяснява, защо давещият се или падащият от високо място разправя след своето спасение, че е преживял за един кратък миг целия си живот в картини и то с най-големи подробности. И даже такива факти минават през неговото съзнание, които той отдавна наглед е забравил! Тук пак се потвърждава един закон, че нищо, минало веднъж през човешкото съзнание, не се губи, макар наглед то да е отдавна забравено. То си остава достояние на човешкото съзнание, само че временно то е скрито в глъбините на подсъзнанието и при даден случай може да се прояви, да изплува над прага на съзнанието. Горното хвърля светлина и върху друга една загадка. Знае се, че когато едно лице се приведе до известна дълбочина на хипнотичния сън, проявява необикновена памет. Мнозина например са виждали, как, след като им се кажат 50-60 думи, те ги повтарят в същия ред и в обратен ред без никаква погрешка. А същите лица в будно състояние това не могат да направят. Това се дължи пак на частичното излъчване на етерния двойник при хипнотично състояние.
към текста >>

38. В НАШИ ДНИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Разбира се, то не е било способно да вникне във вътрешния им мистичен смисъл, обаче въпреки това, те дълбоко действували върху неговото въображение, естетично чувство и подсъзнание.
често пъти най-фантастични, но пропити с вътрешна правда и мощ. И те са били мощни по единствената причина, че са отговаряли на една висша реалност. Разбира се, човечеството в своето детинство не е могло да схване тая реалност в научна, логична форма, чрез философска система. То не било още готово за това. Обаче то е могло да разбира тия красиви символи. Разбира се, то не е било способно да вникне във вътрешния им мистичен смисъл, обаче въпреки това, те дълбоко действували върху неговото въображение, естетично чувство и подсъзнание. Силите, които тия символи раждали в народната душа, са работели с векове и хилядолетия в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия се претворявали в добродетели, във висши морални чувства, във вътрешен подсъзнателен усет за природните и божествени закони. И древните митологични разкази доказва, че няма дълбока философска идея, няма мистични принципи и закони, макар и най-трудно разбираеми, които да не могат да се облекат в символични разкази и легенди, достъпни за народната душа в детския период на дадена култура. Един психологичен закон гласи: Това, което една култура или раса усвои в символична форма в детинството си, тя после чрез туй става способна да разбере същите истини и в научна, логична форма. Ето защо тия символични легенди, митове и пр., които окултните центрове на миналото са пръскали из народа, са били средство за повдигането на културата, на съзнанието. Ще дам няколко примера от гръцката митология.
към текста >>

Силите, които тия символи раждали в народната душа, са работели с векове и хилядолетия в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия се претворявали в добродетели, във висши морални чувства, във вътрешен подсъзнателен усет за природните и божествени закони.
И те са били мощни по единствената причина, че са отговаряли на една висша реалност. Разбира се, човечеството в своето детинство не е могло да схване тая реалност в научна, логична форма, чрез философска система. То не било още готово за това. Обаче то е могло да разбира тия красиви символи. Разбира се, то не е било способно да вникне във вътрешния им мистичен смисъл, обаче въпреки това, те дълбоко действували върху неговото въображение, естетично чувство и подсъзнание. Силите, които тия символи раждали в народната душа, са работели с векове и хилядолетия в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия се претворявали в добродетели, във висши морални чувства, във вътрешен подсъзнателен усет за природните и божествени закони. И древните митологични разкази доказва, че няма дълбока философска идея, няма мистични принципи и закони, макар и най-трудно разбираеми, които да не могат да се облекат в символични разкази и легенди, достъпни за народната душа в детския период на дадена култура. Един психологичен закон гласи: Това, което една култура или раса усвои в символична форма в детинството си, тя после чрез туй става способна да разбере същите истини и в научна, логична форма. Ето защо тия символични легенди, митове и пр., които окултните центрове на миналото са пръскали из народа, са били средство за повдигането на културата, на съзнанието. Ще дам няколко примера от гръцката митология. Нека вземем най-първо за пример легендата за Тезей и Ариадна.
към текста >>

И както народната душа, тъй подготвена в своето детство чрез тия легенди и митове, после става способна да ги разбере в научната им форма, също тъй и когато детето усвои и преживее тия символични легенди, митове и разкази, след туй става един съзряващ процес в неговото подсъзнание, и то, когато порасне, става готово и способно да разбере най-отвлечените вечни истини във формата на принципи и закони.
* * * Може да се прокара аналогия между живота на детето и детските периоди в развитието на цялото човечество. Детето повтаря в съкратена форма ранните епохи в развитието на човечеството. Ето защо, този метод, който е приложен в голям мащаб спрямо цялата култура, спрямо цялото човечество в неговото детство, може да се приложи и спрямо детето. И наистина, както човечеството в своето детство не може да схване възвишените вечни истини в тяхната същина, в тяхната научна, логична форма, също тъй и детето поради умствената си недоразвитост не може да стори туй. И както при зазоряването на всяка култура са си служили с тия символични митове и легенди, за да направят достъпни на народната душа висшите истини, същото трябва да направим и за детето в периода на основното училище. И както народната душа, тъй подготвена в своето детство чрез тия легенди и митове, после става способна да ги разбере в научната им форма, също тъй и когато детето усвои и преживее тия символични легенди, митове и разкази, след туй става един съзряващ процес в неговото подсъзнание, и то, когато порасне, става готово и способно да разбере най-отвлечените вечни истини във формата на принципи и закони. Ето защо възпитателят в основното училище може да използува богатия материал на древните митологии: източна, гръцка, германска, славянска, и пр. Той може да използува и красивите символи от произведенията на писатели, които с вдъхновение и вътрешно прозрение са облекли в художествена символична дреха възвишените истини. Такъв е напр., красивият символ на Новалис за синьото цвете в романа му „Хенрих фон Офтердинген", после легендата за синята птица от Метерлинк, за потъналата камбана от Хауптман и пр. Възпитателят може да използува и многобройните символични легенди в беседите на Учителя, напр. легендата за цар Зензибо (4 беседа от 5 серия), за доктор Фурио (пак там), за Иверций (в 12 беседа от 5 серия), за Самсун Ели (в 11 беседа, 6 серия), за Муса-Бентам (в 23 беседа от 7 серия), за Анунцио и Салвий (в 13 беседа от 7 серия), за Саваат-Амон-Ра (в 18 беседа от 8 серия) и пр.
към текста >>

39. НА ГРАНИЦАТА-БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Почти всички случаи на изцеления, отбелязани в евангелието, са резултат на вяра - от разни степени и категории: ту вяра, действуваща в подсъзнанието, ту такава, която действува в съзнанието, ту в самосъзнанието, ту в свръхсъзнанието - ако вземем като образец на вяра от последната категория Христа.
С това е даден същевременно и един критерий за раз¬познаване на истинската вяра. Ако онзи, който работи чрез вяра, може да предизвика проявата на силите на божествения свят, дей¬ствуващи моментално - ние бихме казали чудотворно - той може да бъде уверен, че наистина обладава вяра. Който не може да преди¬звика този ефект, не притежава истинска вяра. Вярата, следователно, е едничкият агент на така нарече¬ните от хората чудеса, в туй число и на чудотворните излекува¬ния. И тук трябва да изтъкнем, че Христос не е лекувал, както мнозина религиозни хора си мислят, щяло и нещяло. Почти всички случаи на изцеления, отбелязани в евангелието, са резултат на вяра - от разни степени и категории: ту вяра, действуваща в подсъзнанието, ту такава, която действува в съзнанието, ту в самосъзнанието, ту в свръхсъзнанието - ако вземем като образец на вяра от последната категория Христа. Ясно е, следователно, че за да се излекува един човек моментално, като кръвотечащата жена, за да се излекува по божествен начин, той трябва да има вяра. В случая вярата се явява добър проводник на животворните сили на божествения свет. Един лечител от категорията на Исуса може да има най-доброто желание да излекува един болник, но ако у последния липсва онази психична ма¬терия на вярата, която служи като добър проводник на божестве¬ната енергия, той не може да го излекува по този моментален, „чудотворен” начин, Този болник, като кръвотечащата жена преди да намери Исуса, ще трябва да се подложи на друго лечение, застъпница на което се е явявала медицината през всички времена. Вярата, за да употребим един философски термин, е трансцедентна сила. До същото заключение за естеството на във вярата дойдохме и при разглеждане духовния опит на Захария и Елисавета в главата „Елисавета - майка на предтечата", а също и в главата за Дева Мария.
към текста >>

40. НЕРАВЕНСТВО - GEORG NORDMANN Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Това подсъзнание действува във всички клетки.
Ако се държи в течение на години в блато с жълта глина на дъното, жълтите петна по тялото му се увеличават по размер и брой. А ако се държи на черна земя, те стават почти черни. Това е описано и в Библията: Аков туря пред овците пръчки и родените агнета са нашарени с линии (Битие, глава 30, стихове 37-39). Опитите с дъждовника и пр. показват, че тук играе роля подсъзнателната област на съзнанието. Това подсъзнание действува във всички клетки. Това можем да наречем „клетъчни души", за които говори и Хекел. Фогт казва, че има два вида ум: ум на личността и ум на тялото. Последният „ум" е това, което нари¬чаме подсъзнание. В същност това е една от областите на под¬съзнанието. Херман Мюлер казва, че основата на еволюционната теория са реакциите на клетъчните души.
към текста >>

Последният „ум" е това, което нари¬чаме подсъзнание.
Опитите с дъждовника и пр. показват, че тук играе роля подсъзнателната област на съзнанието. Това подсъзнание действува във всички клетки. Това можем да наречем „клетъчни души", за които говори и Хекел. Фогт казва, че има два вида ум: ум на личността и ум на тялото. Последният „ум" е това, което нари¬чаме подсъзнание. В същност това е една от областите на под¬съзнанието. Херман Мюлер казва, че основата на еволюционната теория са реакциите на клетъчните души. Пфлюгер изтъква, че Аристотел признава психичните фактори при дейността на органите. А пък той го знае, понеже чрез Платон е в свръзка с Питагорейската окултна школа. Че наистина психичното.
към текста >>

41. РЪЦЕТЕ НА АНДРЕ МЕЛЛОН И НА БОБИ ДЖОНС Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Сентимент е тази психологическа констелация, която остава в ясното ни съзнание; щом като премине в подсъзнанието[4 ], ние говорим вече за диспозиция.
Тя се състои, както видяхме от два елемента: единият, инстинктивната емоция, е субективен и наследствен, а другият, обектът, о който се скрепва инстинктивната емоция е обективен и придобит. В психологическата констелация откриваме емоционален, познавателен и волев елемент, които са тясно свързани помежду си и представляват, от психологично гледище, едно неделимо цяло. Психологическата констелация представлява най-малката величина, която откриваме в нашия душевен живот. Различаваме три вида психологически констелации: сентименти, диспозиции и комплекси. Сентименти и диспозиции имаме тогава, когато психологическата констелация се придружава от чувството на приятност; а когато тя се придружава от чувството на неприятност имаме комплекс. Сентимент е тази психологическа констелация, която остава в ясното ни съзнание; щом като премине в подсъзнанието[4 ], ние говорим вече за диспозиция. Когато даден комплекс премине в несъзнанието под мощното давление на известно неприятно чувства, имаме потиснат комплекс. Последният е истинският причинител на всички душевни и органически разстройства на психична почва. И той, поради това, е обект на особен интерес от страна на новата психология. Освен чрез разни душевни и телесни разстройства комплексът се изживява и като сънища. Не цялата инстинктивна енергия бива изразходвана посредством инстинктивната емоция - във вид на сентименти и диспозиции, или бива заприщена, подпушена, във вид на комплекси.
към текста >>

[4]Под "подсъзнание" разбираме тази област от нашия душевен живот, където преминават нашите преживявания, след като тяхното присъствие не е вече нежно в ясното съзнание в дадения момент, от където, обаче, за разлика от "несъзнанието", всеки момент могат да бъдат извикани в кръга на ясното съзнание, щом като това се наложи.
Така ние идваме до идеята за безсмъртието, която единствена може да ни даде един траен, нетленен, вечен идеал, в постигането на който ние постоянно се обновяваме, придобивайки по такъв начин "вечния живот". Кр. В. [1]Виж. - "The Psychologist" July 1937 стат. Understand is meant by Hie NeiS Psychology". [2]Schmalhausen - "Wliyme misbehave" [3]"Mind and Personality" by William Brown. [4]Под "подсъзнание" разбираме тази област от нашия душевен живот, където преминават нашите преживявания, след като тяхното присъствие не е вече нежно в ясното съзнание в дадения момент, от където, обаче, за разлика от "несъзнанието", всеки момент могат да бъдат извикани в кръга на ясното съзнание, щом като това се наложи.
към текста >>

42. СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА ЗА СЛЪНЦЕТО-Д-Р С. КОШКОВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Растенията имат тая степен на съзнание, която наричаме подсъзнание.
Знае се, че никой не може да оспори психичния живот на животните. Обаче няма връзка, граница между двете царства – животинско и растително. Особено ако отидем към низшите им представители, двете тия природни царства се допират и даже се губят различията между тях. Налага се тогава да приемем психичен живот у растенията, щом има такъв у животните. Но, разбира се, съзнанието на растенията не може да се сравни с това на животинското царство или човека. Растенията имат тая степен на съзнание, която наричаме подсъзнание. Някой би могъл да възрази, че растенията нямат развита нервна система, както животните. Обаче същото. може да се каже и за множество низши животни, които също нямат нервна система и все пак не може да им се отрече психичен живот. Това е много лесно обяснимо. Какво нещо представляват нервните клетки?
към текста >>

43. DU MAITRE - PENSE Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Едва в сравнително неотдавнашно време учените са се изравнили в познанията си с знанията на Сведенборг за мозъка, за подсъзнанието, за устройството на материята и за образуването на вселената.
В учения свят той е познат като човек с най-удивителни научни постижения. Научните изследователи в много области на знанието, които в новите времена са направили открития от голяма важност, са намирали, че този гениален швед, Емануил Сведенборг, преди 200 години е мислил и знаел за ония истини, които те са „открили" сега. Той учил философия в шведския университет в Упсала и после пропътувал много страни в Европа. Когато се завърнал в Швеция, той обнародвал една книга за механическите и математическите си открития – 14 на брой. На 40 годишната си възраст той обнародвал три големи съчинения, в които изложил своята теория за света. Едва в сравнително неотдавнашно време учените са се изравнили в познанията си с знанията на Сведенборг за мозъка, за подсъзнанието, за устройството на материята и за образуването на вселената. След петдесетата си година Е. Сведенборг внезапно изоставил научните си занятия и се предал на религиозни размишления и съзерцания, плод на които били няколко съчинения. (Из в. „Зора") Във втория период на своя живот Сведенборг е писал съчинения, в които разглежда много въпроси в светлината на окултната наука. И сега има Сведенборгиански общества в Англия, Швеция, Норвегия, Чехия и пр., които работят за преиздаване на съчиненията му и за разпространение на неговите идеи.
към текста >>

44. ЛУНАТА В ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГРАДИНАРСТВОТО - Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Съзнанието на минерала е на тая нисша степен на подсъзнание, наречена дълбок транс.
И затова човек се е отчуждил от вътрешния живот на природата и има връзка само с външните ù форми, а не с живите сили и с разумността, която е зад тия форми. Но от днешната епоха започва един нов процес – едно ново издигане на човека, един поврат нагоре. Събуждат се вече по-възвишените духовни сили на човешкото естество и човек ще стане по-възприемчив към вътрешния живот на природата; увеличава се човешката сензитивност. Чрез този процес човек ще влезе в по-голям допир с разумните сили на природата. Една основна истина на окултната наука гласи, че всичко е живо, че всичко е разумно, всичко има съзнание, само че е с различна степен на съзнателност. Съзнанието на минерала е на тая нисша степен на подсъзнание, наречена дълбок транс. У растенията забелязваме подсъзнание с една степен по-rope. Подсъзнанието на растенията окултната наука нарича транс. Ние трябва да влезем във връзка с разумните сили, които°работят зад формите, ако искаме нашето отношение към природата да не бъде механическо. И това ново отношение към природата иде постепенно. То ще бъде бъдещето отношение на човека към нея.
към текста >>

У растенията забелязваме подсъзнание с една степен по-rope.
Но от днешната епоха започва един нов процес – едно ново издигане на човека, един поврат нагоре. Събуждат се вече по-възвишените духовни сили на човешкото естество и човек ще стане по-възприемчив към вътрешния живот на природата; увеличава се човешката сензитивност. Чрез този процес човек ще влезе в по-голям допир с разумните сили на природата. Една основна истина на окултната наука гласи, че всичко е живо, че всичко е разумно, всичко има съзнание, само че е с различна степен на съзнателност. Съзнанието на минерала е на тая нисша степен на подсъзнание, наречена дълбок транс. У растенията забелязваме подсъзнание с една степен по-rope. Подсъзнанието на растенията окултната наука нарича транс. Ние трябва да влезем във връзка с разумните сили, които°работят зад формите, ако искаме нашето отношение към природата да не бъде механическо. И това ново отношение към природата иде постепенно. То ще бъде бъдещето отношение на човека към нея. То ще внесе повече красота в живота на човека.
към текста >>

Подсъзнанието на растенията окултната наука нарича транс.
Събуждат се вече по-възвишените духовни сили на човешкото естество и човек ще стане по-възприемчив към вътрешния живот на природата; увеличава се човешката сензитивност. Чрез този процес човек ще влезе в по-голям допир с разумните сили на природата. Една основна истина на окултната наука гласи, че всичко е живо, че всичко е разумно, всичко има съзнание, само че е с различна степен на съзнателност. Съзнанието на минерала е на тая нисша степен на подсъзнание, наречена дълбок транс. У растенията забелязваме подсъзнание с една степен по-rope. Подсъзнанието на растенията окултната наука нарича транс. Ние трябва да влезем във връзка с разумните сили, които°работят зад формите, ако искаме нашето отношение към природата да не бъде механическо. И това ново отношение към природата иде постепенно. То ще бъде бъдещето отношение на човека към нея. То ще внесе повече красота в живота на човека. Тогава той ще стане способен да схване в природата една вътрешна красота, която по-рано не е подозирал.
към текста >>

45. ОБЩЕСТВЕНО ИЗРАВНЯВАНЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Подсъзнанието е присъщо на минералното и растително царства, съзнанието – на животинското царство, а самосъзнанието – на човека.
Това се отнася и за всичко друго в природата. Един плод, освен ония хранителни елементи, съставени от азот, въглерод, водород, кислород и пр., съдържа жизнени и по-висши сили. И чрез него ние можем да се свържем с оня възвишен свят на идеи, отдето са слезли творческите сили, които са изградили тоя плод. Нека разгледаме тоя въпрос и от друго гледище. Има четири степени на съзнание. Подсъзнанието е присъщо на минералното и растително царства, съзнанието – на животинското царство, а самосъзнанието – на човека. Но човек се намира днес в преддверието на едно по-горно съзнание – свръх съзнанието Сегиз-тогиз проблясва в него лъчът на свръх съзнанието. Тъй наречената интуиция, която понякога озарява неговото съзнание, е лъч от свръх съзнанието. И колкото повече човек усилва своята възприемчивост, толкова по-добре ще долавя онова, което му се шепне от неговото свръх съзнание. И тогава той ще влезе в една обширна област, която ще му отвори неподозирани дотогава възможности и постижения. Тук пак виждаме, как окултната наука има голямо приложение в живота.
към текста >>

46. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Ето защо, Луната е така дълбоко свързана с онова, което в съвременната психология се нарича „несъзнателно" или „подсъзнание".
Само това е достатъчно, за да се види каква огромна роля играе тя в биопсихичния живот на земята, като жив организъм. Не само астрологичната традиция, а и множество съвременни научни наблюдения показват, че Луната е дълбоко свързана с цялата органическа природа в нейните основни биологични функции. Всички вегетативни процеси в органическия свят, размножаването, растенето, с неговите периоди на подем и упадък, с неговите фази на градеж и рушение, на разцвет и гниене са все процеси, които спадат към сферата на Луната, в която царува закона на периодичността. Психологически Луната е свързана с възприятията и представите, с паметта и фантазията. Лунната сфера в човека носи не само паметта на настоящето, на настоящия човек като „възприемащо и представящо съзнание", а и паметта на миналото, както индивидуална така и колективна. Ето защо, Луната е така дълбоко свързана с онова, което в съвременната психология се нарича „несъзнателно" или „подсъзнание". В психичната сфера на Луната се съхраняват всички образи на миналото, целия родов и расов атавизъм на индивида. Това се потвърждава и от изследванията на съвременните астролози, които работят по методите на научната статистика. в своите статистични изследвания върху астралната наследственост видният френски астролог Пол Фламбар идва до заключението, че Луната, покрай хоризонта (асцендент-десцедент), представя главен фактор на наследствеността. Аналогично разгледана, по закона на съответствията, Луната представя жената-майка, съпругата привързана към бащата на нейните деца и към домашното огнище. Като такава, тя е хранителка на традицията, на родовия и расов опит.
към текста >>

Защото и сънищата или сънуването изобщо, така дълбоко свързани със символичната функция на подсъзнанието, спадат все към сферата на Луната.
Като такава, тя е хранителка на традицията, на родовия и расов опит. В образа на древната Пития - жрица в прорицалището на Аполон в Делфи, ние имаме женската, пасивна, „нощна" страна на астралната светлина, чието положително, светло, „дневно" течение представя Аполон. Тя представя онази материя, която отпечатва послушно всички образи на пластичната фантазия - лична или колективна; тя носи всички клишета на миналите, настоящи, както и на ония бъдещи събития, които ще станат в даден период от време, определен от „Сатурн". Ето защо и Питията, един типичен медиум, каквито са и спиритичните медиуми, носещи силно отпечатъка на лунната „сигнатура", е била внятен за хората глас на рода, на прадедите, които се грижат за своите потомци, глас на предците на племето или расата. И нейните прорицания са били често изричани в несвързани думи, в смътни символи, по-смътни и по-несвързани по някой път от сънищата. Защото и сънищата или сънуването изобщо, така дълбоко свързани със символичната функция на подсъзнанието, спадат все към сферата на Луната. В астрологията Луната представя, пак по закона на съответствията, народа, широките маси, чиято психика - лунна по естество, е предмет на днешната психология на масите. Луната цари навред, където преобладава пасивното, възприемащото, отразяващото; навред, където чисто вегетативното изпъква с особена сила. Народи и племена, които живеят, трудят се, размножават се, ядат, пият, без да се стремят към нещо по-високо, живеят по „лунному". Те живеят със създаденото от деди и прадеди, със старите вярвания и предания, със старите нрави и обичаи. Често, по силата на известни политически и културни влияния, те възприемат по подражание и отразяват чужди разбирания, политически и социални идеологии, технически постижения и пр.
към текста >>

47. ПРЕД РЕШИТЕЛНИЯ ЧАС - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Уран, изобщо, има два полюса - единият му полюс лежи в областта на космичното съзнание, което носи новото, идейното в света; другият му полюс се намира в колективното подсъзнание, от което, под неговото активиращо влияние, изпъкват на повърхността образи и идеи на минали раси и култури.
Мислейки се за свободни, те не марят ни семейни връзки, ни обществени нрави и обичаи, ни нравствен дълг, ни юридически закон. В своята най-крайна форма, тук се явява така нареченият асоциален тип. Астролозите подържат, че и в типа на диктатора, с неговите изострени лични чувства, с неговото повишено самочувство на "водач", на "силна личност", чиято воля е закон не само за него, а и за всички ония, които води и управлява, е доста силно влиянието на Урана. Поне фактите, които ни предлага съвременната политическа действителност, потвърждават това. Но у тях урановото влияние, пречупено в една силно развита лична сфера, се сгъстява и в съчетание с други планетни фактори, дава характерния "диктаторски комплекс". Уран, изобщо, има два полюса - единият му полюс лежи в областта на космичното съзнание, което носи новото, идейното в света; другият му полюс се намира в колективното подсъзнание, от което, под неговото активиращо влияние, изпъкват на повърхността образи и идеи на минали раси и култури. За погледа на някои астролози, диктаторите са само фокуси на една дълга расова наследственост. Те са носители на неосъществените, потиснати идеи на миналото, които се стремят към осъществяване. Те са фокуси на цял низ поколения, които трябва по необходимост да дойдат до логичния край на своята съдба. Разбира се, между индивидуалния строеж и съдбата на диктатора и тия на расовия колектив има едно съвпадение, което за астрологичната философия е напълно ясно, като се има пред вид законът за съответствията. Споменатите по-горе два полюса на Урана се изразяват астрономически във възходящия и низходящ възел на неговата орбита.
към текста >>

48. Вечният закон на развитието – G. Nordmann Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

И докато тия нещастници си мислят, че са се издигнали в никакви „висши сфери" на духовния свет, те всъщност са попаднали в ония слоеве на подсъзнанието, в които плават разпокъсани архаични образи, остатъци от едно праисторично минало.
"несправедлив" свят. В този долен полюс на Нептун, който лежи в хаоса, се явяват също така ония патологични типове на разните наркотици, които употребяват морфий, кокаин и опиум, за да се изтръгнат от тежките вериги на този свят и да потънат в света на "далечното", "безбрежното", в света на неясните видения и смътните сънища, на гибелните, но упоителни блаженства. Под знака на злокобното Нептуново влияние попадат и ония поети от типа на Бодлер, които търсят "странното", "чудноватото", "примамливото", "екзотичното", и които си създават чрез упояване с алкохол или наркотични средства свои "paradis artificiels" - изкуствени райове. Астролозите са констатирали, че всички тия отрицателни, патологични прояви се дължат на така наречените "лоши аспекти" на един "зле поставен" в хороскопа Нептун. Поради това някои астролози наричат Нептун вълшебник, магьосник, който създава у хората, неподготвени да възприемат неговите високи трептения, всевъзможни илюзии, измамни видения, халюцинации. И докато тия нещастници си мислят, че са се издигнали в никакви „висши сфери" на духовния свет, те всъщност са попаднали в ония слоеве на подсъзнанието, в които плават разпокъсани архаични образи, остатъци от едно праисторично минало. На такива патологични прояви най-вече се натъкват психиатрите в своите клиники и затова считат за патологични всички душевни преживявания без изключение, които попадат в "Нептуновата сфера". Но между тия прояви в "тъмния полюс" на Нептун и чистите и светли преживявания на великите мистици, които се издигат до неговия „светъл полюс", има грамадна разлика. Тази разлика, обаче, лекарите-психиатри и въобще официалните учени или не схващат, или не желаят да схванат. Под силното влияние на "вълшебника" Нептун се намират и разните "магьосници", фокусници, илюзионисти, а също и мнозина мошеници, които са майстори да оплитат хората в своите мрежи, като им създават какви ли не илюзии. Дотук бе дума повече за отрицателното, низходящо влияние на Нептун.
към текста >>

49. ЗАДАЧА НА НАШЕТО ВРЕМЕ - П. Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

В нашия разум няма място за това, но в подсъзнанието ни – тоя лабиринт от набрани горчивини, мрачни сенки, бисери и чист звезден трепет, нещо се е отзовало и раздвижило забравените струни.
Някога се случва да сложим уморената си глава с някакво малко доволство и блещукаща радост. Ние не можем да си дадем сметка как ни посетиха тия редки и скъпи приятели, но когато се размислим добре, в лабиринта на нашето аз откриваме причината. През деня нас ни е облъхнала простата и трогателна сърдечност на някое същество, което живее без установени планове, без катадневни принципи и излъчва от себе си простата и велика правда на живота, заедно с чистите непритворни трепети на едно ценно човешко сърце. Споменът за тия две простодушни зеници са като едно далечно приветствие, долитнало от сърцето на всемира. Вечността сякаш ни е поздравила през тия човешки очи и ние сме обнадеждени и щастливи. В нашия разум няма място за това, но в подсъзнанието ни – тоя лабиринт от набрани горчивини, мрачни сенки, бисери и чист звезден трепет, нещо се е отзовало и раздвижило забравените струни. От наблюденията на нашата действителност ние долавяме явните признаци, че времето, през което живеем, е граница на два важни и съществени етапа в развитието: единият под знака на личното търсене във всички области на човешката деятелност, а другият – към интуитивизъм, колективност и синтетичност. В някои много високи върхове на нашата съвременна култура се забелязва сменяването на механичното светогледане с едно ново усещане за света, което можем да наречем нещо като неопантеизъм. Биомеханистичното гледище се заменя с едно неовиталистично, което представя природата и извършващите се в нея процеси като продукт на една скрита космична интелигентност. Днешният голям световен конфликт, който се разстила като съдба над човечеството, ще разоре по-дълбоко браздите на световната душа и в тоя рохкав чернозем, напоен със сълзите на милиони човеци, лесно ще покълне семето на една нова философия, която не ще стои занемяла в големите и прашни томове, а ще затрепти като пееща струна във всички човешки сърца. Тогава, като из под земята, ще се пробудят ония народи, които най-много са чакали и най-силно копнели със своите събудени сърца.
към текста >>

50. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

На Тициановата „Почиваща Венера" може особено добре да се посочи, как отношението на златното сечение прониква цялото творение, как един едничък винаги повтарян принцип на деление, установява най-важните точки на композицията и сякаш създава за фигурите една невидима опорна система, достъпна само за подсъзнанието.
Чудноватите образувания на отделните кристали имат като основна форма шестоъгълника, обаче и тук може да се докаже, че неравни отсечки често се намират в отношение на златно сечение. У някои скални кристали се срещат впрочем правилни петоъгълници и възможно е питагорейците да са били подтикнати от тях към изследвания върху закона на хармонията. Симетрия и в строителното изкуство. Браманте, строителят на черквата „Свети Петър" в Рим, е дал на мощната сграда една строго симетрична, хоризонтална проекция, изведена от квадрата. При установяването на отделните размери, обаче, той се е ръководил от златното сечение. Хармония. На Тициановата „Почиваща Венера" може особено добре да се посочи, как отношението на златното сечение прониква цялото творение, как един едничък винаги повтарян принцип на деление, установява най-важните точки на композицията и сякаш създава за фигурите една невидима опорна система, достъпна само за подсъзнанието. Форматът на картината е така избран, че половината диагонал е толкова голям, колкото по-голямата част от ширината на картината. Построена съразмерност. Албрехт Дюрер се е занимавал много с математическите основи на художествената композиция и ни е оставил множество конструкции и учебни примери. Особено са го интересували пропорциите на човешкото тяло. Означи ли се цялата дължина с Д, то горната част на тялото, например, трябва да бъде 1/2, главата – 1/8, лицето, а също така и дължината на ръката – 1/10 от тая дължина.
към текста >>

51. ФИЗИКО- МЕТАФИЗИЧНО В МЕДИЦИНАТА - Д-Р И. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

– Той събужда лицето; то не помни нищо от това, което му е казано, обаче това работи в неговото подсъзнание.
Друг пример за влиянието на психичното върху физиологичното имаме у жабите. Например, жабата в зелена околна среда е зелена, а в кафява околна среда става кафява. След унищожението на зрението у жабата, това изменение на цвета ù според околната среда не се извършва. Още по-поразителни примери за въздействието на психичното върху физиологичните процеси имаме в опитите на френския лекар Фокашон. Той хипнотизира едно лице, написва с молив на ръката му една дума и му казва : „След няколко часа на това място, дето е думата, ще бликне кръв от кожата". – Той събужда лицето; то не помни нищо от това, което му е казано, обаче това работи в неговото подсъзнание. И на уречения час, тъкмо на това място, дето е минал моливът, виждаме бликнала кръв от кожата. Доктор Фокашон правил и други опити: залепва късче бяла хартия върху ръката на приспаното лице и му казва, че това е пластир-везикатор, който предизвиква мехури върху кожата. Събужда го, и след няколко часа на това място на кожата се издува мехур, пълен с течност, т.е. тъкмо това се явява, което се причинява от истинския пластир-везикатор. Сега прави обратния опит: туря истинския пластир-везикатор върху ръката му и му казва: „Това е обикновена хартия и няма да укаже никакво влияние върху кожата".
към текста >>

52. ВЪРХУ ЗАКОНА ЗА КРАСОТАТА И ХАРМОНИАТА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО - Е. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Когато чрез някой външен дразнител, в това съзнание се пробуди споменът за него, то¬гава из лабиринта на подсъзнанието излизат всички представяй еле¬менти, чрез които това същество се оформя в своята полова привлекателност.
Тоя афинитет бидейки животински и биологичен е понякога толкова могъщ, че пред него може да устои само една голяма духовна сила. Влечението на половете е стихийно, защото е първично. То има унищожаващата сила на буйна вода, която помита всичко по своя път, ако не бъде трансформирано и преведено като горна гама (не унищожено). Има връзки в света, които почиват единствено и изключително на това влечение. Има мъже и жени (най-често мъже), в съзна¬нието на които противното същество изцяло е дефинирано като противен пол, а не като друга индивидуалност. Когато чрез някой външен дразнител, в това съзнание се пробуди споменът за него, то¬гава из лабиринта на подсъзнанието излизат всички представяй еле¬менти, чрез които това същество се оформя в своята полова привлекателност. Това с най-несигурните и най-опасните връзки между мъже и жени. Те предизвикват най-грубата анималистично проявявана ревност, която е склонна към престъпления. Такива връзки привидно са най-силните, но паралелно с отпадането на половата енергия, отпада и афинитета, отпада и „любовта", докато тия две същества се установяват като врагове. Вторият главен клон на чувствата са обществените, които подразделяме на три: семейство, народ, човечество. Семейството, както е известно, е общежитие от първа категория т.е.
към текста >>

53. ЦВЕТЯТА - G. N. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Винаги победеният в своето подсъзнание се е съмнявал в своята сила.
Силен човек е онзи, които има смелостта да предприеме едно общополезно дело с риск да понесе всички последствия. Силен човек е не само онзи, който е победил, но и този, който в борбата вярва, че ще победи. Победата е право пропорционална на вярата в силата, с която се борим. Силният винаги чувства своята сила и решително вярва в своята победа. Силата на човека е във влизане в хармония със силите на природата. Винаги победеният в своето подсъзнание се е съмнявал в своята сила. Силен човек е не само праведният, но и всеки, който има смелостта да пожелае с цялото си естество да бъде праведен. Силен става човек, когато разбере и вярва, че не е оставен на произвола, а има нещо в него непобедимо и мощно, което съзнателно го повежда през всички стръмни пътеки на живота. Силен и умен човек е онзи, който знае, че има много още да учи и е готов да отстъпи, когато разбере, че не е на правата страна, и приема истината, от където и да идва тя.
към текста >>

54. ПЪТЯТ НА ВЕЛИКАТА ИДЕЯ - АН. Х-ВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Това се прави, за да се избегне ролята на подсъзнанието, за да се избегне предположението, че се е почерпило нещо от склада на подсъзнанието.
Дриш разделя методите на парапсихологията на три вида: спонтанно наблюдение, очаквано наблюдение и експеримент. С тия три метода той разглежда следните видове явления: спонтанна телепатия, предаване на мисли, телекинеза, шум, чукане и движение от окултен характер, тъй наречените „апорти", ясновидството, психометрията и т.н. Ще кажем по няколко думи за някои от тия явления. Телепатията, спонтанно проявена, се различава от предаването на мисли, което се извършва като експеримент при избрани от нас условия. За да е научно установена, телепатията трябва да отговаря на следните условия: 1) Явлението да се изложи писмено и да се съобщи на доверени лица преди потвърждението му. Това се прави, за да се избегне ролята на подсъзнанието, за да се избегне предположението, че се е почерпило нещо от склада на подсъзнанието. 2) Явлението да е подобно на многобройни такива преживявания от други лица. 3) Да има съвпадение, както по съдържание, така и по време с проверените събития, например по отношение съобщение за смърт. 4) Разстоянието между изпращача и приемача да е голямо, така че да са невъзможни нормално виждане и слушане, да е изключена и хиперстезията (необикновена усетливост на сетивата, например на слуха, обонянието и пр.). Когато телепатичният опит става между два града например или даже между две държави, хиперстезията, очевидно, е изключена. Хиперстезията на матагнома понякога е толкова голяма, че той може да чува това, което се говори тихо в друга далечна стая.
към текста >>

За установяване на ясновидството, според Дриш, най-важният въпрос е, дали даден случай на ясновидство не може да се сведе към по-прости явления, например към телепатия, черпене от знанието, складирано в подсъзнанието на околните и пр.
При ясновидството се възприемат факти, които стават в същия момент на далечно разстояние или пък които принадлежат на миналото или бъдещето. В първия случай имаме ясновидство в пространство; във втория случай — ясновидство на миналото, а в третия случай — тъй нареченото прорицателство. Пагенщехер е издал две специални книги върху своите изследвания на ясновидството.[2] Според Дриш някои случаи на телепатия трябва да се сведат към ясновиждане, например виждане на умиращи, защото в този случай лицето вижда много подробности: дрехите на умиращия, брадата му, околната обстановка, за която в момента умиращият не мисли. Затуй тук имаме нещо повече от предаване на мисли. Василевски привежда случаи, когато метагномката го вижда от далечно разстояние пред пианото или на велосипед. За установяване на ясновидството, според Дриш, най-важният въпрос е, дали даден случай на ясновидство не може да се сведе към по-прости явления, например към телепатия, черпене от знанието, складирано в подсъзнанието на околните и пр. Изобщо, за да се установи ясновидството научно, трябва да се изключат всички възможности за предаване на мисли. Например, четенето на затворени писма, каквито примери имаме доста научно установени, не означава още ясновидство, ако авторът на писмото, който знае съдържанието му, присъствува при опита и въпросът е само за едно определено писмо. Даже когато и авторът на писмото отсъствува, пак може да се изключи ясновидството и да се допусне психометрично предаване на знанието чрез допиране на сензитива до писмото. Например, това може да допуснем при знаменития случай с Осовецки: едно писмо било написано в Лондон. То било много добре опаковано и запечатано от един англичанин, който не знаел съдържанието му и било предадено на Шренк; и Осовецки е прочел вярно съдържанието му във Варшава.
към текста >>

И можем да предположим, че метагномът е черпил това знание от подсъзнанието на лелята.
Друго писмо било написано на еврейски език с латински букви; при прочитането му Кан казал, че не разбира съдържанието, но вярно предал всички букви. В този случай ясновидството е много вероятно, но пак напълно не сме осигурени от психометрично предаване на знанието. Интересен е следният опит на Василевски: метагномът, когато се поставя пред него индийска ваза, вижда в същото време нейния едновремешен притежател един бивш капитан, за чието отношение към вазата Василевски не знаел нищо. Метагномът го вижда в странно облекло. Но и това не е напълно достатъчен случай на ясновидство, понеже лелята на Василевски е знаела за отношението на умрелия капитан към вазата. И можем да предположим, че метагномът е черпил това знание от подсъзнанието на лелята. Сензитивът Ости можел да прави паранормални диагнози на болести — отчасти доста верни. Обаче и тези диагнози не могат да се считат за истинско ясновидство, понеже би могло да се предположи, че подсъзнанието на болния предава на сензитива знанието за болестта. Като вземем пред вид всички възможни случаи за свеждане ясновидството към по-простите случаи, то все пак някои от случаите, които привежда Пагенщехер, трябва да ги приемем за действително ясновидство, защото отговарят на всички условия. Но някой би могъл да каже: „Кой е механизмът на ясновидството? " Това е съвсем друг въпрос.
към текста >>

Обаче и тези диагнози не могат да се считат за истинско ясновидство, понеже би могло да се предположи, че подсъзнанието на болния предава на сензитива знанието за болестта.
Интересен е следният опит на Василевски: метагномът, когато се поставя пред него индийска ваза, вижда в същото време нейния едновремешен притежател един бивш капитан, за чието отношение към вазата Василевски не знаел нищо. Метагномът го вижда в странно облекло. Но и това не е напълно достатъчен случай на ясновидство, понеже лелята на Василевски е знаела за отношението на умрелия капитан към вазата. И можем да предположим, че метагномът е черпил това знание от подсъзнанието на лелята. Сензитивът Ости можел да прави паранормални диагнози на болести — отчасти доста верни. Обаче и тези диагнози не могат да се считат за истинско ясновидство, понеже би могло да се предположи, че подсъзнанието на болния предава на сензитива знанието за болестта. Като вземем пред вид всички възможни случаи за свеждане ясновидството към по-простите случаи, то все пак някои от случаите, които привежда Пагенщехер, трябва да ги приемем за действително ясновидство, защото отговарят на всички условия. Но някой би могъл да каже: „Кой е механизмът на ясновидството? " Това е съвсем друг въпрос. Преди всичко трябва да се установят фактите. Ето един интересен случай, приведен от Пагенщехер: пред една метагномика се поставя бутилка, която била намерена в морето близо до Азорските острови.
към текста >>

Също така и Бестерман излага един свой опит, който можем да наречем случай на истинско ясновидство, защото изключва четене на мисли и ролята на подсъзнанието.
Преди всичко трябва да се установят фактите. Ето един интересен случай, приведен от Пагенщехер: пред една метагномика се поставя бутилка, която била намерена в морето близо до Азорските острови. Тая бутилка принадлежала на едно лице, загинало при корабокрушение. Преди да загине, лицето написало на испански на един лист няколко реда, поставило листа в бутилката, която пуснало в морето. Действително, някои лица, които намерили тая бутилка, знаели съдържанието на писмото, но тук може да се изключи психометрията понеже метагномката в ред картини е рисувала цялото произшествие при корабокрушението — обстоятелства, които не били известни на тия, които намерили бутилката. Също така и Бестерман излага един свой опит, който можем да наречем случай на истинско ясновидство, защото изключва четене на мисли и ролята на подсъзнанието. Вътрешността на една къща била описана подробно от метагнома, без да са били нито той, нито някой от присъствуващите някога в тая къща. Също така и притежателят на тая къща не се е събирал с метагнома. Ако в този случай не допуснем истинско ясновидство, тогава трябва да прибегнем до съвсем изкуствени и пресилени комбинации за предаване на мисли. Оригинален е друг случай на ясновидство; виждане на едно нещастие в пристанището Сидней. Един момък имал нещастие при пътуването си с кораб и бил изяден от акула.
към текста >>

А пък при познаване на някои пасажи може да се предположи, че тези данни се взимат от паметта на някой друг човек и то от неговото подсъзнание.
Другият случай е паранормалното цитиране на места из някои книги. В този случай заминалият отвъд съобщава чрез метагнома, че в еди коя си библиотека, на еди кое си място има еди коя си книга и на определена нейна страница се намира един пасаж, който разглежда еди кой си въпрос. Същият опит се е правил и с вестници, и то даже преди излизането на вестника. Значи, преди неговото излизане се казва, че в дадено място на вестника се намира еди какво си съобщение. Разбира се, кръстосаната кореспонденция може да се обясни чрез телепатична връзка между метагномите, а пък при случая с вестника, можем да приемем, че мисълта на редактора паранормално е възприета от метагнома. А пък при познаване на някои пасажи може да се предположи, че тези данни се взимат от паметта на някой друг човек и то от неговото подсъзнание. Обаче всичко това би било много изкуствено и пресилено. Дриш казва, че монадизмът заслужва сериозно отношение от страна на науката. Той заявява още, че е доста наклонен към монадичната теория, защото тя много добре обяснява парапсихичните явления. В едно свое писмо до мен Дриш ми съобщаваше, че без да е член на някое духовно общество, намира за необходимо в днешната епоха да работи, доколкото може, за каузата на спиритуализма. Дейността на Дриш в днешната епоха е важна в две отношения: първо, той показва, как един човек, който е запознат с всички факти и методи на днешната биология, може да дойде до витализма, и то не чрез умуване, не чрез философски спекулации, но въз основа на научни факти, на научни изследвания.
към текста >>

55. ВАМ Е ДАДЕНО ДА ПОЗНАЕТЕ ТАЙНИТЕ - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Постепенно хората ще навлязат в съприкосновение с един свръхсъзнателен живот, който обединява в себе си и подсъзнанието, и съзнанието, и самосъзнанието.
Нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за училището, за църквата и пр. трябва да претърпят коренни промени в своята форма, в своето съдържание и в своя смисъл. Ако хората са разумни, тия промени ще дойдат по естествения начин на еволюцията, без никакви сътресения. Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот. Сега то развива самосъзнателния живот. Постепенно хората ще навлязат в съприкосновение с един свръхсъзнателен живот, който обединява в себе си и подсъзнанието, и съзнанието, и самосъзнанието. Свръхсъзнанието ще даде друго направление на човешката еволюция. От дълбочините на подсъзнателния живот сега вече човек се издига постепенно до по-висок съзнателен живот. Самопожертвуванието показва, че почва да проблясва в човека свръхсъзнателният живот — Божественото. На всяко същество трябва да се даде неговото место и под-ходещата му работа, всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум, благородна душа и крепък и възвишен дух. Човешкият ум трябва да се впрегне в работа, за да служи на човечеството.
към текста >>

56. СТИХОВЕ- Д. А-ВА Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Нова, светла мисъл се надигаше из дълбочините на подсъзнанието ми.
Започнаха да се показват една след друга звездите. Наскоро беше валяло, и земята беше влажна и сериозна като лице, което се опитва да се усмихне през сълзи. Въздухът беше свеж и пълнеше гърдите ми. Те се отваряха широко и го поемаха с наслада. Погледът по своя воля пробягваше по гребените на планините, по назъбените скали на височината, в чието подножие владееше тъм¬нина и тишина. Нова, светла мисъл се надигаше из дълбочините на подсъзнанието ми. Лъчи от друга светлина заливаха заплетените наглед отношения, които изведнъж ми се видяха дребни, маловажни, смешни. Ставаше ми свободно и радостно. Някъде из дълбочината на душата ми бликна песен, която аз повтарях с устните си. Когато отидох при хората, които ми бяха причинили тъгата, Аз бях радостен, като че нищо не беше се случило. Усмивката, която осияваше лицето ми, разсея като по чудо всичкото предишно зло, без да отвръщам на злото със зло, без да споделям и даже — без да прощавам.
към текста >>

57. РЕЛИГИОЗНАТА МИСЪЛ И ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ - НАЙ ВАЖНИТЕ ФАКТОРИ В ЖИВОТА ДНЕС И УТРЕ - Е. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Защото психологичният закон гласи: Всяко нещо, което е в съзнанието, отива в подсъзнанието на човека и ражда стремеж за осъществяване на тая идея или това желание във вид на постъпка.
Като кажеш на детето: Не бъди груб или: Не трябва да мразиш, то казва: Чакай да го опитам". Едно месоядно животно може да е научено на растителна храна. Когато му замирише на месо, у него може да се събуди старият инстинкт. Щом се говори на човека за греха, у него се събужда старият инстинкт и той отива да го опитва. Тогава се събуждат тия отрицателни сили у него. Защото психологичният закон гласи: Всяко нещо, което е в съзнанието, отива в подсъзнанието на човека и ражда стремеж за осъществяване на тая идея или това желание във вид на постъпка. Тук вече въпросът е за мощната роля на подсъзнанието. Ето защо, на детето трябва да се говори за положителни неща: за любовта, за доброто, за това, което е хубаво да се направи. Когато детето е грубо, да не работим за прякото премахване на грубостта, но чрез педагогични средства да увеличим мекотата. Тогава грубостта сама по себе си ще изчезне. Това значи да се работи с положителни, а не с отрицателни методи.
към текста >>

Тук вече въпросът е за мощната роля на подсъзнанието.
Едно месоядно животно може да е научено на растителна храна. Когато му замирише на месо, у него може да се събуди старият инстинкт. Щом се говори на човека за греха, у него се събужда старият инстинкт и той отива да го опитва. Тогава се събуждат тия отрицателни сили у него. Защото психологичният закон гласи: Всяко нещо, което е в съзнанието, отива в подсъзнанието на човека и ражда стремеж за осъществяване на тая идея или това желание във вид на постъпка. Тук вече въпросът е за мощната роля на подсъзнанието. Ето защо, на детето трябва да се говори за положителни неща: за любовта, за доброто, за това, което е хубаво да се направи. Когато детето е грубо, да не работим за прякото премахване на грубостта, но чрез педагогични средства да увеличим мекотата. Тогава грубостта сама по себе си ще изчезне. Това значи да се работи с положителни, а не с отрицателни методи. Когато детето има разрушителни енергии, например гняв, когато е нервно, сприхаво, нетърпеливо, то има отрицателни енергии и трябва да знаем методите, чрез които да им дадем друго целесъобразно направление.
към текста >>

58. ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА - G.N. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Може би не е излишно да се отбележи, че хората на тайното познание поставят развитието на шестото сетиво във връзка с пробуждането на висшето съзнание у човека, на неговото свръхсъзнание, което, изглежда, стои високо над подсъзнанието с неговите колосални сили, установени напоследък и от официалната наука.
Заключението на Лаковски е, че пощенският гълъб се движи по посока на трептенията, които излъчва неговата другарка, останала в гнездото. Тия и други факти из животинското царство доказват, че не са само пет сетивата, с които майката-природа е дарила своите деца, От друга страна, както знаят и гимназистите днес, петте сетива, с които си служи съвременното човечество, не са се развили едновременно, а са продукт на дълго биологично развитие. Окултната традиция, която е познавала закона на еволюцията много хилядолетия преди той да стане достояние на официалната наука през миналия век, твърди, че човечеството ще развие в бъдеще и други сетива, които сега притежава в латентно състояние. На първо място идва под съображение ясновидството или шестото сетиво, както го нарича проф. Рише. За сега то се проявява като проблясъци на интуицията и само при някои индивиди е достигнало достатъчно развитие, за да им позволи да прехвърлят по-малко или повече сполучливо границите на нашия триизмерен свят. Може би не е излишно да се отбележи, че хората на тайното познание поставят развитието на шестото сетиво във връзка с пробуждането на висшето съзнание у човека, на неговото свръхсъзнание, което, изглежда, стои високо над подсъзнанието с неговите колосални сили, установени напоследък и от официалната наука. Други говорят в случая за пробуждане на истинското „Аз" или безсмъртния Дух на човека. Това пробуждане е било обект на прочутия девиз на древните посветени: „Познай себе си! " Ето какво казва на тая тема един индийски философ: „И действително, както като знаем химичните свойства на една капка вода, знаем свойствата на всичката вода, където и да бъде тя, също тъй, като знаем, кои и какво сме ние самите, ние реализираме основната истина. Човекът е синопсис (миниатюрна картина, миниатюрна таблица) на вселената. В него се отразява всемирът.
към текста >>

59. Възпитание на човешката воля - Учителят Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Като пееш една дума с известни вибрации, ти може да имаш една добра идея, но като я произнасяш, в подсъзнанието ти ще влезе идеята, която се съдържа в тия звукове.
ОКУЛТНА МУЗИКА Ще ви дам едно малко обяснение върху окултната музика. Окултната музика се отличава от обикновената по следните две качества. В окултната музика се дават най-първо основните черти. Тя е нещо като художеството: един художник ще сложи най-първо носа, веждите, очите, устата, ушите -главните линии, и постепенно картината ще се развива Ние ще вървим по същия начин, да видите как постепенно се развива музиката, защото в природата нищо не е израснало изведнъж После, в окултната музика никога не се допускат думи или тонове с две значения. Там всяка една дума трябва да има едно значение. Като пееш една дума с известни вибрации, ти може да имаш една добра идея, но като я произнасяш, в подсъзнанието ти ще влезе идеята, която се съдържа в тия звукове. Та, вие ще пристъпите сега да се учите, няма да критикувате, защото аз нахвърлям най-напред такива основни черти. Окултната музика е начин за освобождение. Навсякъде, и в най-далечната древност, са употребявали музиката, но религиозните хора са злоупотребили с нея. А ние искаме, от чисто окултно гледище да я употребим научно в цялата нейна пълнота. В основата си тя е много проста, вън е много сложна Като изучавате окултната музика, вие трябва да пеете.
към текста >>

60. ФРАНЦИЯ. Дъх от Всемирната хармония - Я. Менцлова Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Сега в най-новите времена съзнанието се представя чрез четири степени - подсъзнание, просто съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание.
Той не иска нещо, което е извън реда на нещата, но иска нещо трезво. Христос казва: “Светило на тялото е окото." Окото е онова, с което ти разбираш нещата. Някои приемат, че това е човешкото съзнание, човешкия ум. Така е, но съзнанието е екран, върху който нещата се отразяват. Окото, това е съзнанието, чрез което светлината на ума преминава. Сега в най-новите времена съзнанието се представя чрез четири степени - подсъзнание, просто съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Най-обикновеното съзнание, у хората е така нареченото самосъзнание, което много рядко се събужда у животните. Когато самосъзнанието се събуди у някое животно, то се събужда само за няколко секунди, през което време нещо човешко се проявява в него и после животното отново заспива, пак се връща в своето животинско съзнание. Въпросът за степените на съзнанието и техните отношения и проявления е много интересен, но и много сложен и малко би ви ползувал в днешното ви развитие. Мога само да ви кажа, че както самосъзнанието само за момент се проявява в животните и им разкрива живота от друго становище, също така моментално проблясва в човека свръхсъзнанието, което ни разкрива нови перспективи и възможности. Проблясъците на свръхсъзнанието са моменти на озарение и вдъхновение, при които човек в един миг може да научи и получи повече, отколкото за цял живот.
към текста >>

61. Високият идеал - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Значи, между подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието съществува непреривна връзка.
Човекът на личността може да живее само при правилна смяна на състоянията, т.е.когато ту се радва, ту скърби. Момента, в който личността помисли, че е свободна, самостоятелна, напълно независима и може да прави, каквото желае, смъртта настъпва за нея. Човек живее, докато мисли, чувства и постъпва правилно. Личността трябва да има пред вид, че не живее за себе си. Тя е свързана със съзнанието, а то - с висшето аз. Значи, между подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието съществува непреривна връзка. Самосъзнанието е живот на личността, свръхсъзнанието - живот на душата.Следователно, личността може да живее повече или по-малко, в зависимост от това, доколко е в услуга на душата. Душата се нуждае от други източници, а не от тия, от които личността черпи своя живот. Продължителността на земния живот на човека зависи от отнощенията, които той е създал с душата си: ако обича душата си животът му се продължава; не я ли обича, животът му се съкращава. Невъзможно е човек да живее изключително за личността си и да стигне до дълбока старост. Дългият живот е в зависимост от любовта на човека към душата.
към текста >>

62. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 43 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Първата фаза е това, което наричаме подсъзнание, това е един процес, който обхваща миналото на битието и когото човек не разбира с обикновеното си съзнание.
А главната цел на човека е да добие свободата си. Сега човек иска да се освободи от нещо, но не знае от какво. За да се освободи, човек трябва да има преди всичко знание, което да му даде методите, чрез които да се освободи. Повидомому човек не знае от какво и как да се освободи, понеже има четири фази. през които минава човешкия дух; във всяка фаза действат ред разумни сили, които, макар и непознати за обикновеното съзнание, обуславят развитието на обективния живот. Първата фаза е това, което наричаме подсъзнание, това е един процес, който обхваща миналото на битието и когото човек не разбира с обикновеното си съзнание. То е общо за цялото органическо царство, включително и растенията; втория процес или втората фаза е така нареченото съзнание, което е присъщо на човека и на животните; то свързва човека с животните. Третата фаза е самосъзнанието. което определя човека като човек и го отделя от животните. Самосъзнанието го определя като същество, което живее и трябва да има известни права и свобода за да може да се развива правилно. И най-после имаме свръхсъзнанието, за което много малко се знае и което свързва човека с висшите йерархии.
към текста >>

63. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 45 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако майката каже, ако майката внесе в подсъзнанието на своето дете тази мисъл още през периода на бременността, то никакви адски сили не биха могли да заставят нейния син да дигне ръка да убива брата си, — да играе ролята на Каина!
През време на неговото траене, майката има като мека глина в ръцете си един нов живот. Каквото тя направи с него, това и ще бъде новият човек. Поради това и нейната отговорност е грамадна. „И ако всяка майка каже на сина си: убиваш ли брата си, аз се отказвам от тебе, ти не си мой син! — войната ще дойде до своя край“ (стр. 104). Ако майката каже, ако майката внесе в подсъзнанието на своето дете тази мисъл още през периода на бременността, то никакви адски сили не биха могли да заставят нейния син да дигне ръка да убива брата си, — да играе ролята на Каина! Жената, особено жената-майка държи ключовете за спасението на света! За да може да действа с тях, тя трябва да се издигне! Издигнете жената, за да дойде новата жена, да дойде новата Ева — това е зовът на Учителя към днешното изстрадало човечество, това е есенцията на тези три беседи. Житно Зърно, месечно списание, кн. 7 — 8, със следното съдържание: Основната идея на новата култура; Изток или Запад в светлината на новото учение — Ели; Апатията на словото — Г; Животът и жената —Г; Любовни вести от Бога — О.
към текста >>

64. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 54 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но има хора които нямат в съзнанието и самосъзнанието вяpa, а в подсъзнанието и свърхсъзнанието имат вяpa.
Най-важно за сега е хората да се научат да живеят е, да знаят как и що да ядат и пият, как да дишат, как да спят, как да мислят и чувстват. Сега има два възгледа за битието. Едни вярват, че има Бог и цел, а други — не вярват. Но и тази вяра и това неверие се дължат на човешкото съзнание и само съзнание. Всеки, който няма тази вяpa на съзнанието и самосъзнанието го считат за безверник. Но има хора които нямат в съзнанието и самосъзнанието вяpa, а в подсъзнанието и свърхсъзнанието имат вяpa. Но те не мислят за нея ни най-малко. В съзнанието и самосъзнанието седят всичките противоречия и погрешки на съвременните народи, било е време, когато човек със своята божествена интуиция е предвиждал нещата за хиляди години напред и е знаял какво ще се случи. Но когато се е пробудил у него обективния ум и съзнанието и самосъзнанието, той е напуснал този божествен принцип, почнал да живее със съзнанието, самосъзнанието и интелекта и съвсем загазил. И целия съвременен строй и всички наши вярвания, всички обичаи, които сега имаме, се дължат все на съзнанието и самосъзнанието, а божествената интуиция, която по-рано ни е ръководила е избягала от нас. Тази интуиция е свързана с подсъзнанието и свърхсъзнанието.
към текста >>

Тази интуиция е свързана с подсъзнанието и свърхсъзнанието.
Но има хора които нямат в съзнанието и самосъзнанието вяpa, а в подсъзнанието и свърхсъзнанието имат вяpa. Но те не мислят за нея ни най-малко. В съзнанието и самосъзнанието седят всичките противоречия и погрешки на съвременните народи, било е време, когато човек със своята божествена интуиция е предвиждал нещата за хиляди години напред и е знаял какво ще се случи. Но когато се е пробудил у него обективния ум и съзнанието и самосъзнанието, той е напуснал този божествен принцип, почнал да живее със съзнанието, самосъзнанието и интелекта и съвсем загазил. И целия съвременен строй и всички наши вярвания, всички обичаи, които сега имаме, се дължат все на съзнанието и самосъзнанието, а божествената интуиция, която по-рано ни е ръководила е избягала от нас. Тази интуиция е свързана с подсъзнанието и свърхсъзнанието. Подсъзнанието е миналото, а свърхсъзнанието е бъдещето. Върху тях основано единството на живота, проявен във всички форми. В тях е изключено противоречието. Ние трябва да отидем напред, или пък да се повърнем назад. Тези два процеса са в съприкосновение и тогаз ще намерим нашето настояще.
към текста >>

Подсъзнанието е миналото, а свърхсъзнанието е бъдещето.
Но те не мислят за нея ни най-малко. В съзнанието и самосъзнанието седят всичките противоречия и погрешки на съвременните народи, било е време, когато човек със своята божествена интуиция е предвиждал нещата за хиляди години напред и е знаял какво ще се случи. Но когато се е пробудил у него обективния ум и съзнанието и самосъзнанието, той е напуснал този божествен принцип, почнал да живее със съзнанието, самосъзнанието и интелекта и съвсем загазил. И целия съвременен строй и всички наши вярвания, всички обичаи, които сега имаме, се дължат все на съзнанието и самосъзнанието, а божествената интуиция, която по-рано ни е ръководила е избягала от нас. Тази интуиция е свързана с подсъзнанието и свърхсъзнанието. Подсъзнанието е миналото, а свърхсъзнанието е бъдещето. Върху тях основано единството на живота, проявен във всички форми. В тях е изключено противоречието. Ние трябва да отидем напред, или пък да се повърнем назад. Тези два процеса са в съприкосновение и тогаз ще намерим нашето настояще. Има едно настояще, където са в съприкосновение съзнанието и самосъзнанието, но то е пълно с противоречия, а ние трябва да дойдем в настоящето на божествения човешки живот.
към текста >>

Остава само онова, което е писано в подсъзнанието и свърхсъзнвнието.
Тези два процеса са в съприкосновение и тогаз ще намерим нашето настояще. Има едно настояще, където са в съприкосновение съзнанието и самосъзнанието, но то е пълно с противоречия, а ние трябва да дойдем в настоящето на божествения човешки живот. Някои искат да установят авторитета на Бога, т. е. че има Бог — чрез закона на съзнанието и самосъзнанието, това не може, защото тези, които проповядват, че има Бог, не живеят по неговите закони. Всичко що се пише и съществува в съзнанието и самосъзнанието, е преходно и се заличава. Остава само онова, което е писано в подсъзнанието и свърхсъзнвнието. И като заминете за другия свят няма да мислите, че сте жена или мъж. Съзнанието и самосъзнанието — това е един преходен живот в света, но той е потребен за нашето развитие. В света на съзнанието и самосъзнанието формите са неустановени и преходни, а за да се излезе от противоречията на живота, трябва да дойдем в един свят, където формите са установени, — това е светът на подсъзнанието и свърхсъзнанието. Било е време, когато хората са живели в своето подсъзнание и свърхсъзнание — това е райския живот на човека, защото рая е вътре в човека; и когато човек влиза да живее в съзнанието и самосъзнанието, той вече напуска райския живот, защото света на съзнанието и самосъзнанието е свят на борби и противоречия, защото силите в него са по неорганизирани и формите — по-неустановени. Грехът е роден в онзи момент, когато човек е напуснал подсъзнанието и е влязъл да живее в съзнанието и самосъзнанието, в този свят на противоречия не може да има и хармонични и братски отношения между хората.
към текста >>

В света на съзнанието и самосъзнанието формите са неустановени и преходни, а за да се излезе от противоречията на живота, трябва да дойдем в един свят, където формите са установени, — това е светът на подсъзнанието и свърхсъзнанието.
че има Бог — чрез закона на съзнанието и самосъзнанието, това не може, защото тези, които проповядват, че има Бог, не живеят по неговите закони. Всичко що се пише и съществува в съзнанието и самосъзнанието, е преходно и се заличава. Остава само онова, което е писано в подсъзнанието и свърхсъзнвнието. И като заминете за другия свят няма да мислите, че сте жена или мъж. Съзнанието и самосъзнанието — това е един преходен живот в света, но той е потребен за нашето развитие. В света на съзнанието и самосъзнанието формите са неустановени и преходни, а за да се излезе от противоречията на живота, трябва да дойдем в един свят, където формите са установени, — това е светът на подсъзнанието и свърхсъзнанието. Било е време, когато хората са живели в своето подсъзнание и свърхсъзнание — това е райския живот на човека, защото рая е вътре в човека; и когато човек влиза да живее в съзнанието и самосъзнанието, той вече напуска райския живот, защото света на съзнанието и самосъзнанието е свят на борби и противоречия, защото силите в него са по неорганизирани и формите — по-неустановени. Грехът е роден в онзи момент, когато човек е напуснал подсъзнанието и е влязъл да живее в съзнанието и самосъзнанието, в този свят на противоречия не може да има и хармонични и братски отношения между хората. На основание на този закон, когато една мома или момък почувстват че някой друг ги обича и когато те и двамата живеят в съзнанието и самосъзнанието, непременно ще се отблъснат и ще се породи омразата. Щом дойдем до великите духовни въпроси и до световните тайни, не можем да ги разрешим с нашето съзнание и самосъзнание; те са извън тях. Те са достояние на свърхсъзнанието, в което човек се издига над условията.
към текста >>

Било е време, когато хората са живели в своето подсъзнание и свърхсъзнание — това е райския живот на човека, защото рая е вътре в човека; и когато човек влиза да живее в съзнанието и самосъзнанието, той вече напуска райския живот, защото света на съзнанието и самосъзнанието е свят на борби и противоречия, защото силите в него са по неорганизирани и формите — по-неустановени.
Всичко що се пише и съществува в съзнанието и самосъзнанието, е преходно и се заличава. Остава само онова, което е писано в подсъзнанието и свърхсъзнвнието. И като заминете за другия свят няма да мислите, че сте жена или мъж. Съзнанието и самосъзнанието — това е един преходен живот в света, но той е потребен за нашето развитие. В света на съзнанието и самосъзнанието формите са неустановени и преходни, а за да се излезе от противоречията на живота, трябва да дойдем в един свят, където формите са установени, — това е светът на подсъзнанието и свърхсъзнанието. Било е време, когато хората са живели в своето подсъзнание и свърхсъзнание — това е райския живот на човека, защото рая е вътре в човека; и когато човек влиза да живее в съзнанието и самосъзнанието, той вече напуска райския живот, защото света на съзнанието и самосъзнанието е свят на борби и противоречия, защото силите в него са по неорганизирани и формите — по-неустановени. Грехът е роден в онзи момент, когато човек е напуснал подсъзнанието и е влязъл да живее в съзнанието и самосъзнанието, в този свят на противоречия не може да има и хармонични и братски отношения между хората. На основание на този закон, когато една мома или момък почувстват че някой друг ги обича и когато те и двамата живеят в съзнанието и самосъзнанието, непременно ще се отблъснат и ще се породи омразата. Щом дойдем до великите духовни въпроси и до световните тайни, не можем да ги разрешим с нашето съзнание и самосъзнание; те са извън тях. Те са достояние на свърхсъзнанието, в което човек се издига над условията. Такъв човек понася и най-големите страдания с радост.
към текста >>

Грехът е роден в онзи момент, когато човек е напуснал подсъзнанието и е влязъл да живее в съзнанието и самосъзнанието, в този свят на противоречия не може да има и хармонични и братски отношения между хората.
Остава само онова, което е писано в подсъзнанието и свърхсъзнвнието. И като заминете за другия свят няма да мислите, че сте жена или мъж. Съзнанието и самосъзнанието — това е един преходен живот в света, но той е потребен за нашето развитие. В света на съзнанието и самосъзнанието формите са неустановени и преходни, а за да се излезе от противоречията на живота, трябва да дойдем в един свят, където формите са установени, — това е светът на подсъзнанието и свърхсъзнанието. Било е време, когато хората са живели в своето подсъзнание и свърхсъзнание — това е райския живот на човека, защото рая е вътре в човека; и когато човек влиза да живее в съзнанието и самосъзнанието, той вече напуска райския живот, защото света на съзнанието и самосъзнанието е свят на борби и противоречия, защото силите в него са по неорганизирани и формите — по-неустановени. Грехът е роден в онзи момент, когато човек е напуснал подсъзнанието и е влязъл да живее в съзнанието и самосъзнанието, в този свят на противоречия не може да има и хармонични и братски отношения между хората. На основание на този закон, когато една мома или момък почувстват че някой друг ги обича и когато те и двамата живеят в съзнанието и самосъзнанието, непременно ще се отблъснат и ще се породи омразата. Щом дойдем до великите духовни въпроси и до световните тайни, не можем да ги разрешим с нашето съзнание и самосъзнание; те са извън тях. Те са достояние на свърхсъзнанието, в което човек се издига над условията. Такъв човек понася и най-големите страдания с радост. И днешната световна криза, която раздрусва всички народи, не е нещастие, а има за цел да събуди свърхсъзнанието у хората.
към текста >>

И ако те очакват някакъв бъдещ строй, той ще дойде от подсъзнанието и свърхсъзнанието и съвсем друг ще бъде закона на общественото организиране.
Такъв човек понася и най-големите страдания с радост. И днешната световна криза, която раздрусва всички народи, не е нещастие, а има за цел да събуди свърхсъзнанието у хората. В света има и други разумни същества, които ръководят съдбините на човечеството и чрез страданията казват на хората, че не трябва да живеят така, както са живели до сега. Докато съвременните народи работят в областта на своето съзнание и самосъзнание, т. е. докато не съзнаят единството си и единството на интересите си, те ще имат настоящето положение на нещата. И ако те очакват някакъв бъдещ строй, той ще дойде от подсъзнанието и свърхсъзнанието и съвсем друг ще бъде закона на общественото организиране. Съвременната държава е рожба на съзнанието и самосъзнанието, а бъдещата обществена организация ще бъде израз на подсъзнанието и свърхсъзнанието. И тогава благата на живота ще бъдат за всички. Сега хората са предоставили съдбата си на държавата и обществото, но най-силния фактор в света, това е човека — човешкият дух, душа, ум и сърце. Всичко, каквото съществува в нашия живот, е продукт на човека, и човек може да го измени; всички форми и отношения са дело на човешкия дух и той е господар и може да измени това което е създал. И не трябва да бъдем идолопоклонци на това, което сме създали в миналото.
към текста >>

Съвременната държава е рожба на съзнанието и самосъзнанието, а бъдещата обществена организация ще бъде израз на подсъзнанието и свърхсъзнанието.
И днешната световна криза, която раздрусва всички народи, не е нещастие, а има за цел да събуди свърхсъзнанието у хората. В света има и други разумни същества, които ръководят съдбините на човечеството и чрез страданията казват на хората, че не трябва да живеят така, както са живели до сега. Докато съвременните народи работят в областта на своето съзнание и самосъзнание, т. е. докато не съзнаят единството си и единството на интересите си, те ще имат настоящето положение на нещата. И ако те очакват някакъв бъдещ строй, той ще дойде от подсъзнанието и свърхсъзнанието и съвсем друг ще бъде закона на общественото организиране. Съвременната държава е рожба на съзнанието и самосъзнанието, а бъдещата обществена организация ще бъде израз на подсъзнанието и свърхсъзнанието. И тогава благата на живота ще бъдат за всички. Сега хората са предоставили съдбата си на държавата и обществото, но най-силния фактор в света, това е човека — човешкият дух, душа, ум и сърце. Всичко, каквото съществува в нашия живот, е продукт на човека, и човек може да го измени; всички форми и отношения са дело на човешкия дух и той е господар и може да измени това което е създал. И не трябва да бъдем идолопоклонци на това, което сме създали в миналото. Човешкия дух създава все нови и нови форми и не трябва да бъдем роби на миналото.
към текста >>

И когато в други беседи съм говорил, че след 10 години ще се оправи света, аз съм разбирал едно божествено число, което включва подсъзнанието и свърхсъзнанието Царството Божие и сега може да дойде за едни хора, но след 2100 години ще имаме един друг ред и порядък и земята ще се измени във всяко едно отношение — климатически и органически, и ще доближи в пространството до една нова система, която ще упражни грамадно благотворно влияние върху цялата наша слънчева система, тогаз и цвета на месечината ще се измени, тя ще бъде малко синкава и ще има вече растителност върху нея.
Кога ще дойде то? Според мен остават ни 2100 години до това светло бъдеще, до началото на тази нова епоха. Тогаз Европа ще бъде доста видоизменена. Низките места около Средиземно море — Гърция и др. ще бъдат под морето, низките места в западна Европа ще бъдат под водата, нови места ще се издигнат, и ще имаме една нова раса, с нови обществени порядки, с нова култура. И когато в други беседи съм говорил, че след 10 години ще се оправи света, аз съм разбирал едно божествено число, което включва подсъзнанието и свърхсъзнанието Царството Божие и сега може да дойде за едни хора, но след 2100 години ще имаме един друг ред и порядък и земята ще се измени във всяко едно отношение — климатически и органически, и ще доближи в пространството до една нова система, която ще упражни грамадно благотворно влияние върху цялата наша слънчева система, тогаз и цвета на месечината ще се измени, тя ще бъде малко синкава и ще има вече растителност върху нея. Ако искате да оправите вашия живот, престанете да живеете в съзнанието и самосъзнанието, престанете да се безпокойте и тревожите. Докато вие живеете във вашето съзнание и самосъзнание, ще сте изложени на всички противоречия на живота — болести, безпокойства, страдания, сиромашия, смърт. А когато влезете в подсъзнанието и свърхсъзнанието, вие ще влезете във връзка с Първичната Причина, с всички разумни същества в света, които споделят и живеят с една обща и основна идея — за единството. Те съзнават себе си като части и органи на Великото Цяло. И всички живеят в цялото и за цялото.
към текста >>

А когато влезете в подсъзнанието и свърхсъзнанието, вие ще влезете във връзка с Първичната Причина, с всички разумни същества в света, които споделят и живеят с една обща и основна идея — за единството.
Низките места около Средиземно море — Гърция и др. ще бъдат под морето, низките места в западна Европа ще бъдат под водата, нови места ще се издигнат, и ще имаме една нова раса, с нови обществени порядки, с нова култура. И когато в други беседи съм говорил, че след 10 години ще се оправи света, аз съм разбирал едно божествено число, което включва подсъзнанието и свърхсъзнанието Царството Божие и сега може да дойде за едни хора, но след 2100 години ще имаме един друг ред и порядък и земята ще се измени във всяко едно отношение — климатически и органически, и ще доближи в пространството до една нова система, която ще упражни грамадно благотворно влияние върху цялата наша слънчева система, тогаз и цвета на месечината ще се измени, тя ще бъде малко синкава и ще има вече растителност върху нея. Ако искате да оправите вашия живот, престанете да живеете в съзнанието и самосъзнанието, престанете да се безпокойте и тревожите. Докато вие живеете във вашето съзнание и самосъзнание, ще сте изложени на всички противоречия на живота — болести, безпокойства, страдания, сиромашия, смърт. А когато влезете в подсъзнанието и свърхсъзнанието, вие ще влезете във връзка с Първичната Причина, с всички разумни същества в света, които споделят и живеят с една обща и основна идея — за единството. Те съзнават себе си като части и органи на Великото Цяло. И всички живеят в цялото и за цялото. Тогаз в каквото и трудно положение да се намирате, тези ваши братя ще ви се притекат и ще ви помогнат, и тогаз няма да бъдете един изгнаник в света, а ще бъдете във връзка с всички разумни хора в него. И когато съзнавате във вашата душа, че има кой да застане заради вас и да вземе вашата страна, вие ще имате сила и смелост. Тогаз смело ще може да носите новите идеи и ще бъдете готови на всяка жертва и ще дадете израз на великата човешка любов.
към текста >>

— Трябва да се промени човешката мисъл, чувства и действия, да станат живи извори, трябва хората да заживеят в подсъзнанието и свърхсъзнанието.
Този е пътя на единството на цялото човечество, на всички народи. Това не значи че народите и индивидите трябва да изчезнат, но всеки ще намери и заеме своето място във великото единство. Ако в 25 години всички майки и бащи, всички мъже и жени живеят с новите идеи на братството и единството и са носители на любовта и всички добродетели, то ще се създаде едно ново поколение с една нова култура. И тогаз 2000 години ще се съкратят на 25 год. Има само един начин да помагаме на света. — Трябва да се промени човешката мисъл, чувства и действия, да станат живи извори, трябва хората да заживеят в подсъзнанието и свърхсъзнанието. А насила, както сега искат, света не може да се оправи. Ако е за насилие, тези. които ръководят света, имат възможност в една нощ да приспят хората, и да им отнемат всички права, власт и богатства, и да ги дадат на носителите на новите идеи. Но те не искат по пътя на насилието, а искат хората сами да дойдат до това положение. След 2100 години хората ще мислят по друг начин и ще живеят по друг начин.
към текста >>

65. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 61 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Със сбит и увлекателен език, авторът ни разкрива един кът от човешката душа — областта на подсъзнанието- Цена 10 лв.
Доставя се от Сим. Караджов с. Шипка, Казанлъшко. Как да се борим с нервните и душевни разстройства, породени от страх, грижи, неуспех в живота и т. н. от Джеймс Опенхайм, преведена от Д-р Г. Ефремов. Със сбит и увлекателен език, авторът ни разкрива един кът от човешката душа — областта на подсъзнанието- Цена 10 лв. Доставя се от ред. „Добро Здраве" — София.
към текста >>

66. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогаз човек е живял тъй да се каже в колективното подсъзнание, или стадното съзнание.
Ние познаваме света дотолкова доколкото живеем. Колкото по-пълно изживяваме живота, толкова ще бъде по-пълна и по-вярна и нашата представа, следователно и нашето познание за света, защото и светът както и човека е едно изявление на живота. Имайки пред вид всичко това, заставайки на съвсем нова база за развитието на човека и човечеството, нека разгледаме сега началото и зараждането на нашата епоха и нейното развитие, за да можем да разберем и зараждането и развитието на новата епоха. В първите стадии на своето развитие, човек не е имал туй будно съзнание, каквото има днес; неговата индивидуалност не е била така обособена: първоначално човек се е чувствал като родово същество. Преди всичко той се е смятал като част на даден род и след това като индивид. Тогаз човек е живял тъй да се каже в колективното подсъзнание, или стадното съзнание. Но постепенно, с течение на времето човешкият ум се развива, сърцето също, съзнанието се разширява и обогатява, и човек постепенно се обособява като личност, която почва да се самосъзнава като отделност със свои лични изисквания и интереси; колективното подсъзнание вече отстъпва мястото си на индивидуалното сомосъзнание, което носи със себе си идеи и стремежи съвсем различни от тези, които се раждаха в колективното подсъзнание. Докато в живота на подсъзнанието индивида няма други интереси освен интересите на племето и рода, в самосъзнанието човека поставя на пръв план личността, а племето вече остава на втори план. За тази фаза Христос казва: „Де не мислите, че дойдох да донеса мир на земята, но меч — защото дойдох да разлъча човек против баща му и дъщеря против майка й, снаха против свекърва й. И неприятелите на човека ще бъдат домашните му" (Метея: гл. 10 ст.
към текста >>

Но постепенно, с течение на времето човешкият ум се развива, сърцето също, съзнанието се разширява и обогатява, и човек постепенно се обособява като личност, която почва да се самосъзнава като отделност със свои лични изисквания и интереси; колективното подсъзнание вече отстъпва мястото си на индивидуалното сомосъзнание, което носи със себе си идеи и стремежи съвсем различни от тези, които се раждаха в колективното подсъзнание.
Колкото по-пълно изживяваме живота, толкова ще бъде по-пълна и по-вярна и нашата представа, следователно и нашето познание за света, защото и светът както и човека е едно изявление на живота. Имайки пред вид всичко това, заставайки на съвсем нова база за развитието на човека и човечеството, нека разгледаме сега началото и зараждането на нашата епоха и нейното развитие, за да можем да разберем и зараждането и развитието на новата епоха. В първите стадии на своето развитие, човек не е имал туй будно съзнание, каквото има днес; неговата индивидуалност не е била така обособена: първоначално човек се е чувствал като родово същество. Преди всичко той се е смятал като част на даден род и след това като индивид. Тогаз човек е живял тъй да се каже в колективното подсъзнание, или стадното съзнание. Но постепенно, с течение на времето човешкият ум се развива, сърцето също, съзнанието се разширява и обогатява, и човек постепенно се обособява като личност, която почва да се самосъзнава като отделност със свои лични изисквания и интереси; колективното подсъзнание вече отстъпва мястото си на индивидуалното сомосъзнание, което носи със себе си идеи и стремежи съвсем различни от тези, които се раждаха в колективното подсъзнание. Докато в живота на подсъзнанието индивида няма други интереси освен интересите на племето и рода, в самосъзнанието човека поставя на пръв план личността, а племето вече остава на втори план. За тази фаза Христос казва: „Де не мислите, че дойдох да донеса мир на земята, но меч — защото дойдох да разлъча човек против баща му и дъщеря против майка й, снаха против свекърва й. И неприятелите на човека ще бъдат домашните му" (Метея: гл. 10 ст. 34 — 36).
към текста >>

Докато в живота на подсъзнанието индивида няма други интереси освен интересите на племето и рода, в самосъзнанието човека поставя на пръв план личността, а племето вече остава на втори план.
Имайки пред вид всичко това, заставайки на съвсем нова база за развитието на човека и човечеството, нека разгледаме сега началото и зараждането на нашата епоха и нейното развитие, за да можем да разберем и зараждането и развитието на новата епоха. В първите стадии на своето развитие, човек не е имал туй будно съзнание, каквото има днес; неговата индивидуалност не е била така обособена: първоначално човек се е чувствал като родово същество. Преди всичко той се е смятал като част на даден род и след това като индивид. Тогаз човек е живял тъй да се каже в колективното подсъзнание, или стадното съзнание. Но постепенно, с течение на времето човешкият ум се развива, сърцето също, съзнанието се разширява и обогатява, и човек постепенно се обособява като личност, която почва да се самосъзнава като отделност със свои лични изисквания и интереси; колективното подсъзнание вече отстъпва мястото си на индивидуалното сомосъзнание, което носи със себе си идеи и стремежи съвсем различни от тези, които се раждаха в колективното подсъзнание. Докато в живота на подсъзнанието индивида няма други интереси освен интересите на племето и рода, в самосъзнанието човека поставя на пръв план личността, а племето вече остава на втори план. За тази фаза Христос казва: „Де не мислите, че дойдох да донеса мир на земята, но меч — защото дойдох да разлъча човек против баща му и дъщеря против майка й, снаха против свекърва й. И неприятелите на човека ще бъдат домашните му" (Метея: гл. 10 ст. 34 — 36). Развитието на личността стигна своя краен израз в наше време, когато всеки мисли само за себе си, като не признава племето и семейството даже противоречия, но всичко това беше само последствие на процеса на индивидуализирането, който е една неизбежност в развитието на човека, като израз на творческия процес на живота.
към текста >>

67. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 72 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Със своите мисли, чувства и настроения в момента на зачатието, майката прави щастлив или нещастен до голяма степен живота на децата си, защото тези състояния се предават в подсъзнанието на децата, от които те не могат да се освободят цял живот.
Тези три вида процеси обуславят целокупния проявен живот на човека. И човек, които иска да бъде щастлив, да има успех и постижения, трябва да контролира тези три вида процеси и да ги направлява. Най-първо вярвайте, че можете да постигнете нещата. А тази вяра, от която зависи съдбата на човека, до голяма степен е определена от биопсихологичните условия при неговото зачатие. Състоянието на родителите в момента на зачатието до голяма степен определя съдбата на децата. Със своите мисли, чувства и настроения в момента на зачатието, майката прави щастлив или нещастен до голяма степен живота на децата си, защото тези състояния се предават в подсъзнанието на децата, от които те не могат да се освободят цял живот. Ако майката е имала мрачни състояния, тя ще внесе тези мрачни състояния в децата, които ще направят нещастен целия им живот. Но майката може да внесе светли и възвишени мисли, които ще стимулират децата към благородни идеали и постижения. Много трудно е човек да се освободи от тези внушения, защото те имат чисто органическа основа и се иска много време и знание на законите, по които се развиват тези процеси. Също и мислите и чувствата, с които живее даден човек, оказват едно такова внушение и стимулират или спъват неговите стремежи към постижение. Например, ние мислим че нашите работи няма да се оправят, и те не се оправят.
към текста >>

68. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 81 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Никога тя е по-рязка — човек много скоро потъва от живота на съзнанието в тоя на подсъзнанието.
Това е великата идея, която предстои да се разбере в бъдеще. По беседа от Учителя, държана на 24 декември 1933 г. Вечерната медитация Какви неща само човек не вижда и не преживява през деня! Съзнанието е обременено с впечатления, надути и важни; пред тях аз се губи като пред грамада от непритисната вълна. Границата между будното съзнание и съня е важен момент от живота на човека. Никога тя е по-рязка — човек много скоро потъва от живота на съзнанието в тоя на подсъзнанието. А някога това време е по продължително и е ясно степенувано. Мисълта постепенно бледнее, докато забвението предостави съзнателния живот на подсъзнателния. От голямо значение за спокойния сън е разчистването на ненужните. второстепенни наслойки около същественото „аз“ преди самото лягане: Чрез спокойна медитация да се даде сметка за изминалия ден, да се прецени с окото на благосклонен наблюдател проявите на „аза“ и да се разграничи това. което принадлежи към изминатия ден от това, което остава и което е мъчно променливата, съществена част от нас самите.
към текста >>

Тия думи се внедряват о заспиващото съзнание и биват отнесени като ехото на рефрен в неизследваните бездни на подсъзнанието.
второстепенни наслойки около същественото „аз“ преди самото лягане: Чрез спокойна медитация да се даде сметка за изминалия ден, да се прецени с окото на благосклонен наблюдател проявите на „аза“ и да се разграничи това. което принадлежи към изминатия ден от това, което остава и което е мъчно променливата, съществена част от нас самите. Въоръжени с мярката, която ни се дава от Евангелието и от беседите на Учителя, ние можем да почувстваме реалната стойност на дейността си през деня и в заключение да изкажем своето доволство от себе си или да си направим упрек за пропуски — тъй неизбежни наши спътници. Ние отправяме мислено постиженията си за негова слава — а за грешките си даваме дума да ги поправим при първа възможност. Разчистен така, азът се изправя пред голямото съзнание и спокойно промълвява думи, които имат значение за неговата по висша природа. Тия думи се внедряват о заспиващото съзнание и биват отнесени като ехото на рефрен в неизследваните бездни на подсъзнанието. И точно в подсъзнанието е истинският духовен ръст на човека: само чувства, които изхождат от него са истински наши. Пратено с тая „вечерна медитация“ съзнанието сутрин се събужда посрещнато от бликналото из дълбочините на подсъзнанието чувство на благодарност към незнайното начало — което е и най-голямото постижение на душевния живот. Д-р К. Съобщения До края на м. януари нито един от досегашните ни абонати да не остави абонамента си неплатен.
към текста >>

И точно в подсъзнанието е истинският духовен ръст на човека: само чувства, които изхождат от него са истински наши.
което принадлежи към изминатия ден от това, което остава и което е мъчно променливата, съществена част от нас самите. Въоръжени с мярката, която ни се дава от Евангелието и от беседите на Учителя, ние можем да почувстваме реалната стойност на дейността си през деня и в заключение да изкажем своето доволство от себе си или да си направим упрек за пропуски — тъй неизбежни наши спътници. Ние отправяме мислено постиженията си за негова слава — а за грешките си даваме дума да ги поправим при първа възможност. Разчистен така, азът се изправя пред голямото съзнание и спокойно промълвява думи, които имат значение за неговата по висша природа. Тия думи се внедряват о заспиващото съзнание и биват отнесени като ехото на рефрен в неизследваните бездни на подсъзнанието. И точно в подсъзнанието е истинският духовен ръст на човека: само чувства, които изхождат от него са истински наши. Пратено с тая „вечерна медитация“ съзнанието сутрин се събужда посрещнато от бликналото из дълбочините на подсъзнанието чувство на благодарност към незнайното начало — което е и най-голямото постижение на душевния живот. Д-р К. Съобщения До края на м. януари нито един от досегашните ни абонати да не остави абонамента си неплатен. Това е най-малкото, което можете да направите през агитационния месец.
към текста >>

Пратено с тая „вечерна медитация“ съзнанието сутрин се събужда посрещнато от бликналото из дълбочините на подсъзнанието чувство на благодарност към незнайното начало — което е и най-голямото постижение на душевния живот.
Въоръжени с мярката, която ни се дава от Евангелието и от беседите на Учителя, ние можем да почувстваме реалната стойност на дейността си през деня и в заключение да изкажем своето доволство от себе си или да си направим упрек за пропуски — тъй неизбежни наши спътници. Ние отправяме мислено постиженията си за негова слава — а за грешките си даваме дума да ги поправим при първа възможност. Разчистен така, азът се изправя пред голямото съзнание и спокойно промълвява думи, които имат значение за неговата по висша природа. Тия думи се внедряват о заспиващото съзнание и биват отнесени като ехото на рефрен в неизследваните бездни на подсъзнанието. И точно в подсъзнанието е истинският духовен ръст на човека: само чувства, които изхождат от него са истински наши. Пратено с тая „вечерна медитация“ съзнанието сутрин се събужда посрещнато от бликналото из дълбочините на подсъзнанието чувство на благодарност към незнайното начало — което е и най-голямото постижение на душевния живот. Д-р К. Съобщения До края на м. януари нито един от досегашните ни абонати да не остави абонамента си неплатен. Това е най-малкото, което можете да направите през агитационния месец. Търсят се за във всяко населено място продавачи на в.
към текста >>

69. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 83 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Например, видите на улицата счупения крак на някой човек, това впечатление е толкова силно, че вие преживявате болката на болния; след известно време вие забравяте това впечатление, но то преминава в подсъзнанието и продължава да работи.
2) Когато кръвообращението ви е слабо и имате сърцебиене, ходете по планините и въобще там, където има извори, и ги изчиствайте хубаво, за да могат да текат нормално и изобилно. Сърцебиенето ви ще се прекрати и ще имате отлично кръвообращение. 3) Ако дишането ви е слабо и дробовете ви са заразени от охтика, качвайте се по високите върхове и когато духа силен вятър, правете си гимнастически упражнения там, без да се плашите от вятъра. Сегашните хора се страхуват от вятъра - и те простиват от страх, а не от вятъра. Ужасно нещо е страхът и впечатлението, което известна дисхармонична среда оставя върху нас. Например, видите на улицата счупения крак на някой човек, това впечатление е толкова силно, че вие преживявате болката на болния; след известно време вие забравяте това впечатление, но то преминава в подсъзнанието и продължава да работи. И току някой ден, без всякаква видима причина, ви заболи кракът на същото място и вие се чудите откъде е дошла тази болест. И при впечатленията, и при страхът, работи с голяма сила законът на самовнушението. По този закон на внушението се предават и доброто и злото. Доброто, което видиш в един човек, се предава. Една добра постъпка, несъзнателно може да спаси човека.
към текста >>

Може да си един престъпник, но като видиш един човек, че прави едно добро, тази мисъл влиза в подсъзнанието ти и работи и след 5-6 години в тебе се заражда желание да постъпиш и ти като него.
И току някой ден, без всякаква видима причина, ви заболи кракът на същото място и вие се чудите откъде е дошла тази болест. И при впечатленията, и при страхът, работи с голяма сила законът на самовнушението. По този закон на внушението се предават и доброто и злото. Доброто, което видиш в един човек, се предава. Една добра постъпка, несъзнателно може да спаси човека. Може да си един престъпник, но като видиш един човек, че прави едно добро, тази мисъл влиза в подсъзнанието ти и работи и след 5-6 години в тебе се заражда желание да постъпиш и ти като него. Затова всички хора трябва да бъдат внимателни, защото само една тяхна постъпка може да повдигне или спъне човека. Затова още повече ръководителите и учителите на народа трябва да бъдат жив образец, защото те съзнателно или несъзнателно, заставят другите да постъпват като тях. Същото се отнася и за професорите в един университет; каквито са професорите, такива ще бъдат и студентите; каквито са родителите, такива ще бъдат и децата; каквито са управниците, такъв ще бъде и народът. За да може човек да се развива правилно, той трябва да знае как да работи със силите на природата. Например, искате да бъдете добър, но ако човек не разбира закона на Любовта, не може да бъде добър.
към текста >>

70. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Колективното съзнание, което е духът на новата епоха, няма онзи стаден характер, какъвто имаме в животинското царство, където можем да го наречем колективно подсъзнание.
Днес човечеството се намира в зората на своето освобождение; намира се в онзи момент, когато в цялото човечество се пробужда новото съзнание, което в окултизма наричат колективно съзнание или свърхсъзнание; т. е. онова висше съзнание, което обхваща целокупността на живота, проявен във всички форми и отношения. И пробуждането на това съзнание, което в миналото е било само индивидуално и частично явление, днес вече има общочовешки характер. И затова именно създава епоха. С раждането на колективното съзнание, се явяват и нови идеи, чувства и стремежи, поста-вят се нови идеали, които стимулират всички прояви в духовния, умствения и физическия живот, започва се трескава и вдъхновена работа за разпространение и реализиране на новото, което обещава да донесе свобода на човека и човечеството. Колективното съзнание, което е духът на новата епоха, няма онзи стаден характер, какъвто имаме в животинското царство, където можем да го наречем колективно подсъзнание. Докато при колективното подсъзнание има една инстинктивна връзка между отделните индивиди, при колективното съзнание имаме силни индивиди, които съзнават вътрешното си единство и съзнателно хармонират дейността си, за постигането и реализирането на едно общо благо. Докато при колективното подсъзнание, при животните, нещата стават инстинктивно. Колективното съзнание, о което навлиза сега човечеството, се отличава по това, че имаме съзнателни индивиди, които схващат вътрешната връзка, целокупност и единство на живота. Схващат вътрешното съотношение между всички части, в които се проявява единния живот, и са се добрали до великия закон на Любовта, според който благото на едното е благо на всички и благото на общото е благо на отделния индивид; а също — че всяко знание и придобивка трябва да се използват за общото подигане на човечеството. Стремеж, към интернационализъм, общочовечност и братство между хората, който се явява днес още като един спонтанен и смътен копнеж.
към текста >>

Докато при колективното подсъзнание има една инстинктивна връзка между отделните индивиди, при колективното съзнание имаме силни индивиди, които съзнават вътрешното си единство и съзнателно хармонират дейността си, за постигането и реализирането на едно общо благо.
онова висше съзнание, което обхваща целокупността на живота, проявен във всички форми и отношения. И пробуждането на това съзнание, което в миналото е било само индивидуално и частично явление, днес вече има общочовешки характер. И затова именно създава епоха. С раждането на колективното съзнание, се явяват и нови идеи, чувства и стремежи, поста-вят се нови идеали, които стимулират всички прояви в духовния, умствения и физическия живот, започва се трескава и вдъхновена работа за разпространение и реализиране на новото, което обещава да донесе свобода на човека и човечеството. Колективното съзнание, което е духът на новата епоха, няма онзи стаден характер, какъвто имаме в животинското царство, където можем да го наречем колективно подсъзнание. Докато при колективното подсъзнание има една инстинктивна връзка между отделните индивиди, при колективното съзнание имаме силни индивиди, които съзнават вътрешното си единство и съзнателно хармонират дейността си, за постигането и реализирането на едно общо благо. Докато при колективното подсъзнание, при животните, нещата стават инстинктивно. Колективното съзнание, о което навлиза сега човечеството, се отличава по това, че имаме съзнателни индивиди, които схващат вътрешната връзка, целокупност и единство на живота. Схващат вътрешното съотношение между всички части, в които се проявява единния живот, и са се добрали до великия закон на Любовта, според който благото на едното е благо на всички и благото на общото е благо на отделния индивид; а също — че всяко знание и придобивка трябва да се използват за общото подигане на човечеството. Стремеж, към интернационализъм, общочовечност и братство между хората, който се явява днес още като един спонтанен и смътен копнеж. е израз на пробуждането на колективното съзнание.
към текста >>

Докато при колективното подсъзнание, при животните, нещата стават инстинктивно.
И пробуждането на това съзнание, което в миналото е било само индивидуално и частично явление, днес вече има общочовешки характер. И затова именно създава епоха. С раждането на колективното съзнание, се явяват и нови идеи, чувства и стремежи, поста-вят се нови идеали, които стимулират всички прояви в духовния, умствения и физическия живот, започва се трескава и вдъхновена работа за разпространение и реализиране на новото, което обещава да донесе свобода на човека и човечеството. Колективното съзнание, което е духът на новата епоха, няма онзи стаден характер, какъвто имаме в животинското царство, където можем да го наречем колективно подсъзнание. Докато при колективното подсъзнание има една инстинктивна връзка между отделните индивиди, при колективното съзнание имаме силни индивиди, които съзнават вътрешното си единство и съзнателно хармонират дейността си, за постигането и реализирането на едно общо благо. Докато при колективното подсъзнание, при животните, нещата стават инстинктивно. Колективното съзнание, о което навлиза сега човечеството, се отличава по това, че имаме съзнателни индивиди, които схващат вътрешната връзка, целокупност и единство на живота. Схващат вътрешното съотношение между всички части, в които се проявява единния живот, и са се добрали до великия закон на Любовта, според който благото на едното е благо на всички и благото на общото е благо на отделния индивид; а също — че всяко знание и придобивка трябва да се използват за общото подигане на човечеството. Стремеж, към интернационализъм, общочовечност и братство между хората, който се явява днес още като един спонтанен и смътен копнеж. е израз на пробуждането на колективното съзнание. Днес все по-вече се забелязва една взаимнообмяна и взаимоуслуга между членовете на цялото човечество.
към текста >>

71. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Мравките живеят, тъй да се каже, в колективното подсъзнание, където отделните форми от даден вид нямат индивидуална душа, а една обща душа ръководи и оживява целия вид, докато при човека всеки човек си има индивидуална душа.
На земята всички мравки се чувстват като една мравка - няма индивидуализиране. Всяка мравка се чувства като част от колектива и живее в него и за него. И сега някои хора искат да се върнат към колективния живот. Но ако те искат да се върнат да живеят колективно като мравките и пчелите, то с това човечеството би направило една от най-големите грешки в своя живот. Когато ние говорим за колективно съзнание и колективен живот, не разбираме един живот, подобен на мравките и на пчелите, където да се изгубва човешката индивидуалност. Мравките живеят, тъй да се каже, в колективното подсъзнание, където отделните форми от даден вид нямат индивидуална душа, а една обща душа ръководи и оживява целия вид, докато при човека всеки човек си има индивидуална душа. И в колективното съзнание на бъдещето тази индивидуалност ще бъде запазена, но плюс индивидуалното съзнание ще имаме и съзнанието, че сме части на един по-голям организъм, и ще схванем вътрешната връзка, която съществува между всички съзнания-души. В процеса на индивидуалното развитие човек се подлага постоянно на известни изпити и когато той не издържи изпиша или не разреши правилно задачата, която животът му предлага, явяват се страданията, които ще станат причина да се пробуди Божественото съзнание, а когато се пробуди то, човек ще придобие правилни отношения към Бога, към Природата и към хората и ще се отърве от най-опасния враг на човека - лъжата. По-опасно нещо в човешкия живот от лъжата няма. Ако четете известни лъжливи работи, те ще внесат тази отрова на лъжата във вас. Лъжата е проникнала навсякъде в днешния живот и я считат като нещо естествено и даже необходимо.
към текста >>

72. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Много мъчно е да се поправи един пияница по наследство, защото този навик е вложен дълбоко в подсъзнанието и чрез четене на морал не се поправя, защото той не е господар на тази причина, която действа в подсъзнанието му.
Трябва да престанем да мислим за грешките на хората, защото те имат съвсем по-друг произход, отколкото ние си представяме. Например, ражда се един пияница по наследство. Той не е виновен за своето пиянство. Виновен е първият, който е образувал този навик. И този човек трябва да се върне четири поколения назад, за да намери причината на своето състояние. Много мъчно е да се поправи един пияница по наследство, защото този навик е вложен дълбоко в подсъзнанието и чрез четене на морал не се поправя, защото той не е господар на тази причина, която действа в подсъзнанието му. Но когато се натъкне на някое голямо нещастие в живота си, в него става една вътрешна пертурбация и той се поправя. Същото се отнася до всички грешки и недъзи на човека. Затова ни е необходимо онова, великото знание, което да ни посочи дълбоките причини на всички наши състояния и явления и да ни покаже пътищата и методите как да се справим с тях. Всички трябва да изучавате великата наука, за да добиете методите за вашите постижения. Ако вие не учите, ето къде е причината.
към текста >>

73. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако човек не държи тези два закона,—към Бога и към ближния си,—в своето съзнание, самосъзнание, свърхсъзнание и подсъзнание, той нищо не може да постигне.
Има функции у нас, които се регулират от божествени закони: има функции, които се регулират от човешки закони. Ние наричаме човешките закони второстепенни. Във философията наричат тия закони вметнати, които отпосле са се вмъкнали в човешката природа, аз ги наричам още придадени закони. Първият закон към Бога, се отнася за вложеното в човека, за онзи капитал, който е вътре в него. Вторият закон се отнася за онова, което е вън от човека, за неговия ближен. Ако човек не държи тези два закона,—към Бога и към ближния си,—в своето съзнание, самосъзнание, свърхсъзнание и подсъзнание, той нищо не може да постигне. Това, което ние наричаме душа, е човешката страна, човешкото начало; духът — това е божествената страна, божественото начало; сърцето — това-е човешката страна; умът — това е божествената страна. Когато говоря за сърцето, аз разбирам онзи променчив ред, в който нещата се разви-ват. Когато говоря за душата, разбирам онова начало в което става разширение; духът пък това е мощното в човека, което носи сила. Освен тези два закона, за които говорихме, има и трети, който отпосле вие сами ще познаете. За третия закон не може да се говори — той е закон на съвършенството.
към текста >>

74. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 168 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Следователно, всичките техни функции се направляват от подсъзнанието.
От този момент се поема възходящия път на човешкото развитие или тъй наречения еволюционен път. Учителят казва: „умът на човека е даден. за да го спаси от онова състояние, в което е изпаднал.“ Как и защо е изпаднал човек в това състояние, това е друг въпрос. До като в процеса на инволюцията природата създава органите, чрез които човек да се прояви, еволюционния процес се отличава с това, че човек трябва да завладее и да стане господар на органите и силите, които действат чрез тях и по такъв начин да стане един служител и съработник на природете, която го е родила и отгледала. Ако проследим биологичното развитие на формите, ще забележим следния факт — че у нисшите животни липсва даже и елементарно съзнание. Следователно, всичките техни функции се направляват от подсъзнанието. Като се говори за подсъзнателно ръководство, разбира се дейността на една разумност извън формата — т. е. в такъв случай действа и ръководи природата. И вследствие на това, подсъзнателното ръководство на функциите се отличава с такава целесъобразност и разумност. Но с течение на развитието наблюдаваме и друг факт — че постепенно и последователно функциите на органическите форми преминават от подсъзнателни, към съзнателни и самосъзнателни. И окултната наука твърди, че ще дойде ден, когато човек ще стане господар на всичките си функции, включително и на дишането и кръвообращението.
към текста >>

75. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той живее вече при специфична обстановка — всичко скрито през вековете в неговото съзнание, подсъзнание и свърхсъзнание, се пробужда, животът се разкрива пред него и той чете от неговата велика книга.
Словото на Учителя Кристализиране на човешката душа Пътя на човешкото развитие е път на пробуждане на човешкото съзнание. Бог, който живее скрит в дълбините на човешкото битие, събужда човека от дълбокия му космичен сън и му разкрива красотата на света и живота, където той трябва да се учи и работи. В първия момент след пробуждането си човек очаква нещо, без да знае що, но което осмисля неговия живот. Велик акт е пробуждането на човешкото съзнание! Светът и животът се разкриват в ново светлина за него; разпокъсаността на света във времето и пространството добиват за него един условен характер — той вижда едновременно в миналото, настоящето и бъдещето, и преградите на пространството не съществуват за него. Той живее вече при специфична обстановка — всичко скрито през вековете в неговото съзнание, подсъзнание и свърхсъзнание, се пробужда, животът се разкрива пред него и той чете от неговата велика книга. В първите моменти от пробуждането си, понеже се намира при нова и още непозната обстановка, човек се чувства сам в света, изоставен от всички и изпада а голямо противоречие, не можейки да си даде сметка за новото си положение. От това се поражда в него едно смущение. Но постепенно той се ориентира, влиза във връзка с великите пробудени души. смущението му изчезва и той с радост заживява новия живот на свободата. Тогава човек вижда и разбира, че животът не е толкова тежък, колкото хората си го представляват.
към текста >>

Когато, обаче, във време на сън или във време на хипноза, съзнанието е отпаднало, тогава при тази пасивност и свобода видими външни дразнители, нашата психика, или по-специално, нашето подсъзнание долавя вече и невидимите за окото трептения от предметите, явленията, хората.
Вярно е, обаче, че нашата психика понякога непосредствено се свързва с други такива и я разбира. Защо, обаче, не винаги, а много рядко ние схващаме по такъв начин обектите и явленията извън нас? И защо именно повечето случаи на телепатия и ясновидство стават във време на сън или във времена хипнотично състояние, а не в обикновено, будно състояние? Изглежда, че в будно състояние, когато нашето съзнание е заето с мисли, чувствания и волеви процеси, идващите вибрации не намират една пасивна психика, която да ги долови. а намират една психика в дейност, една психика активна, една психика заета и затуй нямаща това състояние да долавя невидимите за окото вибрации. Когато, обаче, във време на сън или във време на хипноза, съзнанието е отпаднало, тогава при тази пасивност и свобода видими външни дразнители, нашата психика, или по-специално, нашето подсъзнание долавя вече и невидимите за окото трептения от предметите, явленията, хората. Но и самото подсъзнание изглежда, че ще трябва да има особена вътрешна нагласа, за да може да долавя невидимите вибрации или лъчи на нещата и явленията. И затуй, именно, случаи на телепатия и ясновидство са редки. И така, туй, което прави природата, може да го прави и човек защото е част от нея, и следователно. съдържащ всички сили криещи се в природата. Природата ни показва как можем да използваме нейните закони и сили, за да се предават речи, музика и т. н.
към текста >>

Но и самото подсъзнание изглежда, че ще трябва да има особена вътрешна нагласа, за да може да долавя невидимите вибрации или лъчи на нещата и явленията.
Защо, обаче, не винаги, а много рядко ние схващаме по такъв начин обектите и явленията извън нас? И защо именно повечето случаи на телепатия и ясновидство стават във време на сън или във времена хипнотично състояние, а не в обикновено, будно състояние? Изглежда, че в будно състояние, когато нашето съзнание е заето с мисли, чувствания и волеви процеси, идващите вибрации не намират една пасивна психика, която да ги долови. а намират една психика в дейност, една психика активна, една психика заета и затуй нямаща това състояние да долавя невидимите за окото вибрации. Когато, обаче, във време на сън или във време на хипноза, съзнанието е отпаднало, тогава при тази пасивност и свобода видими външни дразнители, нашата психика, или по-специално, нашето подсъзнание долавя вече и невидимите за окото трептения от предметите, явленията, хората. Но и самото подсъзнание изглежда, че ще трябва да има особена вътрешна нагласа, за да може да долавя невидимите вибрации или лъчи на нещата и явленията. И затуй, именно, случаи на телепатия и ясновидство са редки. И така, туй, което прави природата, може да го прави и човек защото е част от нея, и следователно. съдържащ всички сили криещи се в природата. Природата ни показва как можем да използваме нейните закони и сили, за да се предават речи, музика и т. н. на далечни разстояния.
към текста >>

76. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Други автори подържат, че има подсъзнание.
А съвременните хора не знаят, нито как да дишат, нито как да ядат, нито как да мислят, а искат де разрешат великите проблеми в света; това се дължи на неразбиране процеса на познанието. и непознаване на човешкото естество. В човека различаваме главно две естества — животинско, което е лишено от мисъл, и човешко — което мисли и което е същинския човек. Или, другояче казано, в животното имаме тъй нареченото просто съзнание, а в човека имаме вече самосъзнание и наченки на свръхсъзнание. Един английски учен, като разглежда въпроса за съзнанието, казва че има три степени на съзнание — просто съзнание, с което се отличават животните, съзнание, с което се отличава обикновения човек, и космично съзнание, което в разни степени се проявява в гениите, светиите, Учителите. Други автори подържат, че има подсъзнание. съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Това е почти все едно. Това са термини, които трябва да се обяснят, за да станат понятни и разбрани. Какво значи подсъзнание например? Подсъзнанието е един склад,в който природата складира резултатите от всички минали животи и култури.
към текста >>

Какво значи подсъзнание например?
Един английски учен, като разглежда въпроса за съзнанието, казва че има три степени на съзнание — просто съзнание, с което се отличават животните, съзнание, с което се отличава обикновения човек, и космично съзнание, което в разни степени се проявява в гениите, светиите, Учителите. Други автори подържат, че има подсъзнание. съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Това е почти все едно. Това са термини, които трябва да се обяснят, за да станат понятни и разбрани. Какво значи подсъзнание например? Подсъзнанието е един склад,в който природата складира резултатите от всички минали животи и култури. В подсъзнанието си човек носи опитностите и живота на животните, растенията и минералите даже, придружена с разумното ръководство на онези възвишени същества, които са направлявали тяхното развитие. Но човека и животните не подозират, че имат подсъзнание, че имат такъв грамаден склад от богатства на разположение. В подсъзнанието са складирани мощни динамически сили, които се стремят да излязат в полето на съзнанието и когато сторят това, дават направление на живота в една или друга насока, според естеството си. Затова е необходима на човека една практическа наука, която да го научи как съзнателно да направлява тези сили, за да даде и съзнателна насока но живота си.
към текста >>

Подсъзнанието е един склад,в който природата складира резултатите от всички минали животи и култури.
Други автори подържат, че има подсъзнание. съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Това е почти все едно. Това са термини, които трябва да се обяснят, за да станат понятни и разбрани. Какво значи подсъзнание например? Подсъзнанието е един склад,в който природата складира резултатите от всички минали животи и култури. В подсъзнанието си човек носи опитностите и живота на животните, растенията и минералите даже, придружена с разумното ръководство на онези възвишени същества, които са направлявали тяхното развитие. Но човека и животните не подозират, че имат подсъзнание, че имат такъв грамаден склад от богатства на разположение. В подсъзнанието са складирани мощни динамически сили, които се стремят да излязат в полето на съзнанието и когато сторят това, дават направление на живота в една или друга насока, според естеството си. Затова е необходима на човека една практическа наука, която да го научи как съзнателно да направлява тези сили, за да даде и съзнателна насока но живота си. Вследствие неразбиране законите, по които функционират силите в човека, той си създава много страдания, които би можал да избегне, ако разбираше естеството и законите на силите.
към текста >>

В подсъзнанието си човек носи опитностите и живота на животните, растенията и минералите даже, придружена с разумното ръководство на онези възвишени същества, които са направлявали тяхното развитие.
съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Това е почти все едно. Това са термини, които трябва да се обяснят, за да станат понятни и разбрани. Какво значи подсъзнание например? Подсъзнанието е един склад,в който природата складира резултатите от всички минали животи и култури. В подсъзнанието си човек носи опитностите и живота на животните, растенията и минералите даже, придружена с разумното ръководство на онези възвишени същества, които са направлявали тяхното развитие. Но човека и животните не подозират, че имат подсъзнание, че имат такъв грамаден склад от богатства на разположение. В подсъзнанието са складирани мощни динамически сили, които се стремят да излязат в полето на съзнанието и когато сторят това, дават направление на живота в една или друга насока, според естеството си. Затова е необходима на човека една практическа наука, която да го научи как съзнателно да направлява тези сили, за да даде и съзнателна насока но живота си. Вследствие неразбиране законите, по които функционират силите в човека, той си създава много страдания, които би можал да избегне, ако разбираше естеството и законите на силите. които обуславят неговия живот.
към текста >>

Но човека и животните не подозират, че имат подсъзнание, че имат такъв грамаден склад от богатства на разположение.
Това е почти все едно. Това са термини, които трябва да се обяснят, за да станат понятни и разбрани. Какво значи подсъзнание например? Подсъзнанието е един склад,в който природата складира резултатите от всички минали животи и култури. В подсъзнанието си човек носи опитностите и живота на животните, растенията и минералите даже, придружена с разумното ръководство на онези възвишени същества, които са направлявали тяхното развитие. Но човека и животните не подозират, че имат подсъзнание, че имат такъв грамаден склад от богатства на разположение. В подсъзнанието са складирани мощни динамически сили, които се стремят да излязат в полето на съзнанието и когато сторят това, дават направление на живота в една или друга насока, според естеството си. Затова е необходима на човека една практическа наука, която да го научи как съзнателно да направлява тези сили, за да даде и съзнателна насока но живота си. Вследствие неразбиране законите, по които функционират силите в човека, той си създава много страдания, които би можал да избегне, ако разбираше естеството и законите на силите. които обуславят неговия живот. Човек има ум, сърце, воля, душа и дух, които са проявление на пет велики космически принципи.
към текста >>

В подсъзнанието са складирани мощни динамически сили, които се стремят да излязат в полето на съзнанието и когато сторят това, дават направление на живота в една или друга насока, според естеството си.
Това са термини, които трябва да се обяснят, за да станат понятни и разбрани. Какво значи подсъзнание например? Подсъзнанието е един склад,в който природата складира резултатите от всички минали животи и култури. В подсъзнанието си човек носи опитностите и живота на животните, растенията и минералите даже, придружена с разумното ръководство на онези възвишени същества, които са направлявали тяхното развитие. Но човека и животните не подозират, че имат подсъзнание, че имат такъв грамаден склад от богатства на разположение. В подсъзнанието са складирани мощни динамически сили, които се стремят да излязат в полето на съзнанието и когато сторят това, дават направление на живота в една или друга насока, според естеството си. Затова е необходима на човека една практическа наука, която да го научи как съзнателно да направлява тези сили, за да даде и съзнателна насока но живота си. Вследствие неразбиране законите, по които функционират силите в човека, той си създава много страдания, които би можал да избегне, ако разбираше естеството и законите на силите. които обуславят неговия живот. Човек има ум, сърце, воля, душа и дух, които са проявление на пет велики космически принципи. Човек е дошъл до една степен на развитие, когато той, човека, не трябва да служи на своя ум, на своето сърце и на своята воля — те трябва да служат на човека, а човек трябва да служи на душата и на духа.
към текста >>

77. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Законът е: каквото човек постави в своето подсъзнание и свръхсъзнание, става.
И обратното се случва. Някой сиромах търговец постоянно си казва: тази година аз ще спечеля най-малко 20000 лева. И наистина, не се минава много време, той спечелва, и постепенно забогатява. Друг казва: аз ще стана учен човек, и наистина с течение на времето става. Каквото тури човек в ума си, става, за добро и за зло. Законът е: каквото човек постави в своето подсъзнание и свръхсъзнание, става. Казвате: безразлично е, в какво вярва човек. Не е безразлично, в какво човек вярва. Не е безразлично, какво мисли. Не е безразлично какво си внушава. Защо? Защото с внушението си човек, или съгражда своето бъдеще, или го разрушава.
към текста >>

78. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те са —неговото подсъзнание, неговото съзнание, неговото самосъзнание и неговото свръхсъзнание.
Както радиото от далеч схваща звуковите вълни и ги предава, така и мозъкът възприема мислите и ги предава. Значи мозъкът възприема мисълта от друг свят. Чрез мозъка ние се влияем от един свят много по-висок от нашия. Сега аз искам да ви занимая с онзи възвишен живот, който е скрит в човека. В човека има четири прозорци, чрез които той може да наблюдава живота. Те са —неговото подсъзнание, неговото съзнание, неговото самосъзнание и неговото свръхсъзнание. Ако иска да разгледа живо та на своето подсъзнание, човек трябва да се върне в своето минало, понеже подсъзнанието съдържа всички опитности на миналите векове и то не само на неговия живот но и на безброй същества не само на човешките раси, но и на растенията и на животните. Всичко това е складирано в подсъзнанието и онези, които разбират тези закони, могат да се ползват от неизчерпаемото богатство на миналото. Съзнанието пък е областта, в която специфично е вложена опитността на животинското царство. Човек, който иска да изучава животните трябва да има съзнание. Най високата точка, до която животните са достигнали, това е съзнанието.
към текста >>

Ако иска да разгледа живо та на своето подсъзнание, човек трябва да се върне в своето минало, понеже подсъзнанието съдържа всички опитности на миналите векове и то не само на неговия живот но и на безброй същества не само на човешките раси, но и на растенията и на животните.
Значи мозъкът възприема мисълта от друг свят. Чрез мозъка ние се влияем от един свят много по-висок от нашия. Сега аз искам да ви занимая с онзи възвишен живот, който е скрит в човека. В човека има четири прозорци, чрез които той може да наблюдава живота. Те са —неговото подсъзнание, неговото съзнание, неговото самосъзнание и неговото свръхсъзнание. Ако иска да разгледа живо та на своето подсъзнание, човек трябва да се върне в своето минало, понеже подсъзнанието съдържа всички опитности на миналите векове и то не само на неговия живот но и на безброй същества не само на човешките раси, но и на растенията и на животните. Всичко това е складирано в подсъзнанието и онези, които разбират тези закони, могат да се ползват от неизчерпаемото богатство на миналото. Съзнанието пък е областта, в която специфично е вложена опитността на животинското царство. Човек, който иска да изучава животните трябва да има съзнание. Най високата точка, до която животните са достигнали, това е съзнанието. И най-великото нещо, което съзнанието на животните е родило, това е страхът.
към текста >>

Всичко това е складирано в подсъзнанието и онези, които разбират тези закони, могат да се ползват от неизчерпаемото богатство на миналото.
Чрез мозъка ние се влияем от един свят много по-висок от нашия. Сега аз искам да ви занимая с онзи възвишен живот, който е скрит в човека. В човека има четири прозорци, чрез които той може да наблюдава живота. Те са —неговото подсъзнание, неговото съзнание, неговото самосъзнание и неговото свръхсъзнание. Ако иска да разгледа живо та на своето подсъзнание, човек трябва да се върне в своето минало, понеже подсъзнанието съдържа всички опитности на миналите векове и то не само на неговия живот но и на безброй същества не само на човешките раси, но и на растенията и на животните. Всичко това е складирано в подсъзнанието и онези, които разбират тези закони, могат да се ползват от неизчерпаемото богатство на миналото. Съзнанието пък е областта, в която специфично е вложена опитността на животинското царство. Човек, който иска да изучава животните трябва да има съзнание. Най високата точка, до която животните са достигнали, това е съзнанието. И най-великото нещо, което съзнанието на животните е родило, това е страхът. Животните разрешават всички противоречия чрез страхът.
към текста >>

79. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 204 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Този инстинкт и хората го имат, но понеже те вече живеят в ново поле на съзнанието, което наричаме самосъзнание, което е поле на крайна индивидуализация и прекъсване връз ката с висшия свят, то човек е изгубил до голяма степен това вътрешно знание, а инстинкта е свързан с подсъзнанието, което свързва съществата с по високостоящи същества.
Те имат унаследени неща, които са взели от някъде, но нищо ново не внасят в живота си. Тези унаследени дарби ние наричаме инстинкт който е вложен в тях от висшите разумни същества. И затова този инстинкт е разумен и целесъобразен. Но животните сами по себе си нищо ново не могат да внесат в живота си. Животните, запример, знаят кога ще вали, кога ще е хубаво времето и пр., но това става некак си подсъзнателно, те сами, тъй да се каже, не знаят това, което чувстван и усещат. Този инстинкт и хората го имат, но понеже те вече живеят в ново поле на съзнанието, което наричаме самосъзнание, което е поле на крайна индивидуализация и прекъсване връз ката с висшия свят, то човек е изгубил до голяма степен това вътрешно знание, а инстинкта е свързан с подсъзнанието, което свързва съществата с по високостоящи същества. Вследствие на това отдалечаване на човека по съзнание от този свят на подсъзнанието, в когото е складирана опитността на всички същества— той е загубил до известна степен инстинкта си. Инстинкта, това е вътрешно самочувствие. което предпазва съществата от опасностите, на които са изложени. Благодарение на този инстинкт, едно животно два пъти не може да бъде излъгано с развалена храна, когато един човек много пъти можете да го излъжете. Това е защото неговия ум е по развит и мисли, че нещата може да са се изменили.
към текста >>

Вследствие на това отдалечаване на човека по съзнание от този свят на подсъзнанието, в когото е складирана опитността на всички същества— той е загубил до известна степен инстинкта си.
Тези унаследени дарби ние наричаме инстинкт който е вложен в тях от висшите разумни същества. И затова този инстинкт е разумен и целесъобразен. Но животните сами по себе си нищо ново не могат да внесат в живота си. Животните, запример, знаят кога ще вали, кога ще е хубаво времето и пр., но това става некак си подсъзнателно, те сами, тъй да се каже, не знаят това, което чувстван и усещат. Този инстинкт и хората го имат, но понеже те вече живеят в ново поле на съзнанието, което наричаме самосъзнание, което е поле на крайна индивидуализация и прекъсване връз ката с висшия свят, то човек е изгубил до голяма степен това вътрешно знание, а инстинкта е свързан с подсъзнанието, което свързва съществата с по високостоящи същества. Вследствие на това отдалечаване на човека по съзнание от този свят на подсъзнанието, в когото е складирана опитността на всички същества— той е загубил до известна степен инстинкта си. Инстинкта, това е вътрешно самочувствие. което предпазва съществата от опасностите, на които са изложени. Благодарение на този инстинкт, едно животно два пъти не може да бъде излъгано с развалена храна, когато един човек много пъти можете да го излъжете. Това е защото неговия ум е по развит и мисли, че нещата може да са се изменили. Но сега, когато човечеството минава в нова фаза на съзнанието, тази вътрешна връзка с разумния свят се възстановява вече в нова форма.
към текста >>

80. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сега в най-новите времена съзнанието го прекарват през четири степени — подсъзнание, просто съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание.
Той не иска нещо, което е извън реда на нещата, но иска нещо трезво. Христос казва: „Светило на тялото е окото.“ Окото е онова, с което ти разбираш нещата. Някой приемат, че това е човешкото съзнание, човешкият ум. Така е, но съзнанието е екран, върху който нещата се отразяват. Окото, това е съзнанието, чрез което светлината на ума преминава. Сега в най-новите времена съзнанието го прекарват през четири степени — подсъзнание, просто съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Най-обикновеното съзнание у хората е така нареченото самосъзнание, което много рядко се събужда у животните. Когато самосъзнанието се събуди у някое животно, то се събужда само за няколко секунди, през което време нещо човешко се проявява в него и после животното отново заспива, пак се връща в своето животинско съзнание. Въпроса за Степените на съзнанието и техните отношения и проявления е много интересен, но е много сложен и малко би ви ползвал в днешното ви развитие. Мога само да ви кажа, че както самосъзнанието само за момент се проявява в животните и им разкрива живота от друго становище, също така моментално проблясва в човека свръхсъзнанието, което ни разкрива нови перспективи и възможности. Проблясъците на свръхсъзнанието са моменти на озарение и вдъхновение, при които човек в един миг може да научи и получи повече.
към текста >>

81. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От психологията знаем, че подсъзнателните мотиви играят по-голяма роля от съзнателните при решаване на известна постъпка, а то ще рече, че несъзнателно възприетите впечатления чрез нашите сетива, останали в периферията на нашето съзнание, са живи и мощни сили, които имат първенство, когато в потайните глъбини на нашето подсъзнание се решава и определя известна постъпка.
Истинската просвета носи за човека вяра в Бога, в живота, в себе си и в себеподобните си. Истинската просвета ни разкрива великия смисъл на живота — колективен и индивидуален. Истинската просвета ни учи, че човек е дух, който живее вярно, и земята е само едно училище за този дух, а не начало и край на неговия живот. С. Калименов Детето и живота Днес вниманието на мнозинството от педагозите е спряно предимно на методите, а съвсем малко са тези, които си дават сметка за същинските нужди на детската природа и изобщо на природата на човека и за целта. която човешкият дух преследва в краткия земен живот. От психологията знаем, че подсъзнателните мотиви играят по-голяма роля от съзнателните при решаване на известна постъпка, а то ще рече, че несъзнателно възприетите впечатления чрез нашите сетива, останали в периферията на нашето съзнание, са живи и мощни сили, които имат първенство, когато в потайните глъбини на нашето подсъзнание се решава и определя известна постъпка. И ние питаме: впечатленията, внушенията и представите, чрез които модерният педагог храни детската душа през всичките нейни периоди на развитие, отговарят ли на върховния идеал за общото благо, на хигиената на човешката душа и на основните закони на човешкото развитие? Средствата, храната, с която днешният педагог храни детската душа, това е плода на днешната извратена култура, средата на днешната печална действителност. Почти никой педагог не признава, че днешната култура е добра и съвършена, а всички те готвят детето именно за тази среда, за тази отрицателна действителност. Детето не бива възпитавано за нещо ново, не бива напътвано да се подготви за нещо ново, да стане творец и създател на това ново, а се подготвя за безропотна и безволна частичка от изгнилия механизъм на старото и гнило общество. Както земеделецът пресява през няколко сита плода на своя труд, и само една част от него — най-добрата — поставя на сигурно място в хамбара, за да послужи за засяване на новата реколта, така и истинският педагог трябва да подбере най-добрата храна, най-доброто семе, което да посее в детската душа.
към текста >>

82. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Учителят със своите слова придава на ученика нещо такова, което навеки не може да се забрави и то остава в подсъзнанието, то расте, увеличава се и обогатява ученика във всички отношения — а мисли, чувства и постъпки.
Намерих себе си и в моя живот се почна нов светъл ден. Прощавайте, че така интимно се обръщам към вас всички, но наистина чувствам, че вие сте ми сестри и братя по дух. Считам даже до известна степен за моя длъжност до споделя с вас всичко, което ми даде неизразимо много. Разговорът на Учителя — това е музика. Неговите слова са живи. Учителят със своите слова придава на ученика нещо такова, което навеки не може да се забрави и то остава в подсъзнанието, то расте, увеличава се и обогатява ученика във всички отношения — а мисли, чувства и постъпки. В простите и скромните слова на Учителя се крие Божествената истина. Неговите знания са безпределни, а най-главното — Учителят служи за жив пример на учениците и прилага всичко, което говори в живота на дело и доказва на човечеството нагледно, че учението на Христа може още сега тука на земята в този живот да се приложи. Учителят Петър Дънов говори, че глава на Всемирното Бяло Братство е Христос; същото са говорили и говорят всички истински Учители. Христос е жив. Той е вечен по дух, както и сам Бог.
към текста >>

83. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 216 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И, естествено, отражението на нашите чувства и това на чуждите мисли и внушения, в нашето съзнание и подсъзнание, не е мисъл, не е наш оригинален творчески акт.
че всичко, което минава през ума им, това е все мисъл, при това тяхна, собствена, оригинална мисъл. Тия хора много се лъжат. Защото това, което обикновено изпълва умовете на Хората и минава през тях, е или отражение на техните чувства. или възприемане на чужди мисли и внушения. Човешкият ум е един приемник, подобен на радиоапарата, и той непрестанно възприема, върху него непрестанно въздействат, подсъзнателно, безчислените вибрации на всевъзможни чужди мисли и преживявания, които изпълвате атмосферата. И, естествено, отражението на нашите чувства и това на чуждите мисли и внушения, в нашето съзнание и подсъзнание, не е мисъл, не е наш оригинален творчески акт. Истинската мисъл е това, което ний сами сме родили в нашия ум. Истинската мисъл е тази съзнателна проява на нашия ум, до която той идва само след като направи нужните усилия да се освободи от външните въздействия — от чуждите мисли и внушения. Истинската мисъл идва отвътре — от глъбините на Божия дух в човека, а това, което хората обикновено „мислят“, то идва от вън, това са чужди мисли, чужди преживявания, които, несъзнателно биват възприети от нас и ни се налагат. Да мислиш — това значи да се освободиш, макар за кратко време, от всичко посредствено, от всичко дребнаво, от всичко чуждо, както и от своите чувствания, и да се вглъбиш дълбоко в себе си, като свържеш съзнанието си с източниците на Духа. Да мислиш — това значи да прекъснеш антената на твоето радио — ума, — което те свързва с всичко случайно и дребнаво — безразлично дали то е вън или вътре в тебе — и да се свържеш с вълната, която идва от висшите на Духа.
към текста >>

84. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В тази книга авторът е разгледал между другите и следните въпроси: Карма, Прераждаме, Стария завет, Новия завет, Вяра, Покаяние и Новораждане, Любов, Молитва, Царството Божие, Интуиция, Съзерцание, Законите на човешката мисъл, Подсъзнание и свърхсъзнание, Мъдростта, Назначението на страданията.
В главата „Същинския човек“ автора е подчертал дебело, че същинския човек не е тялото, а духът, съзнанието — безсмъртната същност, която е еманация от Бога. В тази глава автора си е послужил с доста цитати от професори по философия, учени с голяма известност и др., като проф. Д. Михалчев, проф. Фр. Паулсен, Анри Бергсон, Сър Оливър Лодж, сър Уйлям Барет, Морис Метерлинк, проф. Шарл Рише, Абат Морьо, Камил Фламарион и др., за да убеди читателя, че материализма е една отживяла, несъстоятелна теория, че същинския човек не е тялото, а съзнанието (духа), което преживява смъртта на тялото. В тази книга авторът е разгледал между другите и следните въпроси: Карма, Прераждаме, Стария завет, Новия завет, Вяра, Покаяние и Новораждане, Любов, Молитва, Царството Божие, Интуиция, Съзерцание, Законите на човешката мисъл, Подсъзнание и свърхсъзнание, Мъдростта, Назначението на страданията. Древната наука магия (наука за могъществото) в книгите на Стария завет, Критика върху учението на християнските църкви за безконечен ад. Пътя на ученика, етапите по този път и условията за по-бързо изкачване по стълбата към върха (Идеала). Разгледани са още и следните въпроси: Ясновидството (разни видове ясновидство — характеристика и методи за развитие; дадени са доста примери из сериозни съчинения и из нашата и чужда преса). Шестото Чувство. Спиритизма и Пророческите сънища (подкрепени са и с доста примери).
към текста >>

85. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Младите читателки на такива творби загубват поезията на любовта, свойствена на ученичките от последните класове на гимназията и проявяват реалистичното, което са прочели в особната разработка на сюжетите на тези творби и което е изпълнило тяхното съзнание и подсъзнание.
Таксата в този своднически дом е била тъй висока, че там са имали достъп само действително богати хора Да оставим сводницата на страна, но защо тези момичета са се подхлъзнали в пътя на порока? За хляб, дрехи и учебни пособия — очевидно не! Защото казахме, че те не са били деца на бедни родители. Очевидно те са жертва на материалистичен мироглед н на романите и пиесите на натуралисти, като Зола, Флобер, Карко, Рашилд, Колет и др. — от френската натуралистическа школа. Младите читателки на такива творби загубват поезията на любовта, свойствена на ученичките от последните класове на гимназията и проявяват реалистичното, което са прочели в особната разработка на сюжетите на тези творби и което е изпълнило тяхното съзнание и подсъзнание. И прав е проф. Фр. Паулсен, като казва: „Познато и доста разпространено е мнението, че материализмът е опасна теория: като иска да обори религията и вярата в идеалите, той разрушава същевременно и нравствеността. Неговите практически заключения са: добродетелта е мечта, съвестта — каприз, нравственият, закон — измислица на поповщината. Истинската мъдрост е: наслаждавай се от живота, колкото можеш повече . . .
към текста >>

86. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Понякога той нарушава един закон на подсъзнанието или на съзнанието.
Той е недоволен, защото даваш без любов. При любовта, като даваш, дай че да потече в изобилие. А тъй, ако даваш и едва капе, това е даване без любов. Когато някой ти направи едно добро без любов, той те запитва как си закъсал, защо си дошъл до това положение, чете ти ред молитви. Сега като ви говоря по този начин, не искам да ви съдя, но казвам, че човек трябва да бъде буден, защото често може да се наруши някой от великите закони и да стане причина да закъса. Понякога той нарушава един закон на подсъзнанието или на съзнанието. Подсъзнанието е закон на миналото, а съзнанието е закон на настоящия живот. Човек съзнава погрешните си едва в самосъзнанието си. Човек може да съзнае не само своите погрешни, но и погрешките на другите. И тогава, като дойде до самосъзнанието и свърхсъзнанието, той ще разбере, че има в себе си нещо по-високо, което Бог е вложил в него и от което може той и ближните му да се ползват. Писанието казва: „Нито око е видело, нито ухо е чуло това, което Бог е определил за ония, които Го любят.“ Който обича Божиите деца, той обича Бога.
към текста >>

Подсъзнанието е закон на миналото, а съзнанието е закон на настоящия живот.
При любовта, като даваш, дай че да потече в изобилие. А тъй, ако даваш и едва капе, това е даване без любов. Когато някой ти направи едно добро без любов, той те запитва как си закъсал, защо си дошъл до това положение, чете ти ред молитви. Сега като ви говоря по този начин, не искам да ви съдя, но казвам, че човек трябва да бъде буден, защото често може да се наруши някой от великите закони и да стане причина да закъса. Понякога той нарушава един закон на подсъзнанието или на съзнанието. Подсъзнанието е закон на миналото, а съзнанието е закон на настоящия живот. Човек съзнава погрешните си едва в самосъзнанието си. Човек може да съзнае не само своите погрешни, но и погрешките на другите. И тогава, като дойде до самосъзнанието и свърхсъзнанието, той ще разбере, че има в себе си нещо по-високо, което Бог е вложил в него и от което може той и ближните му да се ползват. Писанието казва: „Нито око е видело, нито ухо е чуло това, което Бог е определил за ония, които Го любят.“ Който обича Божиите деца, той обича Бога. И като направи едно добро дело на едно от най-малките Негови деца, няма да се мине много време и Бог ще му плати.
към текста >>

87. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

R източникът на новото е винаги дълбоко в нас и избликва интуитивно из нашето подсъзнание, като по такъв на-чин ние получаваме вдъхновение съобразно степента на нашата духовна еволюция.
Ний вярваме в една религия, която се проявява чрез множество вярвания. Тази религия винаги учи, че най-важното нещо е Любовта. Ний вярваме в братството на всички, безразлично към какъв цвят, раса, верую, народност или класа принадлежат, макар да знаем разликата на човешките качества и способности. Ний не настояваме за абсолютното равенство, защото различията, които се дължат на различните степени на човешката еволюция, не противоречат на истинското братство. Животът ни учи, че нашият прекомерно развит интелект ни води по старите пътища на миналото и че гради само върху тях. R източникът на новото е винаги дълбоко в нас и избликва интуитивно из нашето подсъзнание, като по такъв на-чин ние получаваме вдъхновение съобразно степента на нашата духовна еволюция. Животът действа по своите вечни и неизменни закони и ако ний се отворим за него с пълна вяра и упование в него, ний ще получим новите идеи и духовното ръководство. Това вътрешно просветление ще придобие по-голяма сила, когато бъде свързано с общата атмосфера на колективната вяра и чрез нашите обединени усилия за постигане на високия идеал. И само след просветлението ни ние можем да употребим нашия интелект в служба на човечеството в неговия всекидневен живот. Когато този позив създаде интерес у достатъчно число приятели и тяхната духовна и материална помощ направи възможно събранието, ний ще дадем допълнителни съобщения на тия, които желаят да вземат участие в него. (Нека те бъдат така добри да при-бавят един интернационален купон за отговор).
към текста >>

88. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 242 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Двойствеността на мъжкото и женското начала се проявява също и в двойствеността на нашия съзнателен ум и подсъзнанието*).
Този принцип от херметическата философия е формулиран в Kybalion’a по следния начин: „Двойствеността на активното и пасивното начала се наблюдава навсякъде — във всичко има мъжко и женско начало, тяхната двойственост се проявява във всички области на „Битието“. Този принцип се силно потвърждава от електронната теория за материята, според която всеки материален атом се заражда при участието на две начала — активно и пасивно. Херметистите твърдят, че с течение на времето науката ще установи, че и явленията на химическото сродство и молекулярното сцепление и даже и всемирното притегляне в същност не са нищо друго, освен форми на проявление на мировия принцип на двойственост на активното и пасивното начала. В психическия живот двойствеността на активното и пасивното начала се проявява като двойственост между нашето „аз“, от една страна, и всичките негови проявления, всичкото отнасящо се към него съдържание на нашето съзнание, от друга. Нашето „аз“ е активен център на самосъзнание и инициатива, към което, като към обединяващ и координиращ център, се отнася всичкото съдържание, състоящо се от мисли, желания, емоции и т. н. Двойствеността на мъжкото и женското начала се проявява също и в двойствеността на нашия съзнателен ум и подсъзнанието*). С тези седем принципи, които лежат в основата на херметичната философия, се обясняват всички явления и процеси в човека, човечеството и природата. Тук се намират принципите на познанието, тук се намират законите на мисленето и методите на изследването. И тези принципи са предавани от уста на ухо от дълбока древност до началото на 20 век когато са записани и публикувани. Тези принципи ни показват каква реална прозорливост е притежавал великият Хермес, когато ги е формулирал. Пред неговия поглед и в неговото съзнание ясно са изпъквали всички тайни скрити във времето и пространството.
към текста >>

89. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Някой мисли влизат в съзнанието му, некой в подсъзнанието, други в самосъзнанието и четвърти в свърхсъзнанието.
Много науки има още, които човек трябва да знае. Някой казва запример, че има добри мисли и лоши мисли. Не само това, но човек трябва да знае в даден случай кои мисли могат да му помагат и кои не му помагат. Човек е като едно радио, следовател но, всички мисли, които минават през ума му, не могат да го ползват. Той може да възприема мислите на целия свят. Някой мисли влизат в съзнанието му, некой в подсъзнанието, други в самосъзнанието и четвърти в свърхсъзнанието. Значи мислите идат от четири места. Едни от тези мисли са положителни, а други — отрицателни. Тъй щото, щастието на човека зависи от контролата, която той може да постави на своите мисли и чувства. Едно нещо трябва да помните: всяка мисъл, пусната в пространството, от когото и да е, тя някога ще се реализира. И тогава, дето и да сте, ще ви намерят, за да полудите придобивките от своите мисли.
към текста >>

90. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В нашия разум няма място за тия неща, но в подсъзнанието ни, в тоя лабиринт от набрани горчивини, мрачни сенки, бисери и чист звезден трепет, нещо се е отзовало и раздвижило замръзналите струни.
Понякога се случва да сложим глава с някакво доволство и малка блещукаща радост. Ние не можем да си дадем сметка за това, но когато потънем дълбоко в себе си, откриваме причината. През деня нас ни е облъхнала простата и трогателна сърдечност на някое същество, което живее без установени катадневни принципи,без огромни планове и излъчва от себе си простата и велика виталност, чистите и непокварени трепети на едно ценно сърце. Спомена за тия две простодушни зеници, е като едно далечно приветствие, долитнало от далечината на Всемира. Вечността ни е поздравила чрез тая тиха усмивка и ние сме вече щастливи. В нашия разум няма място за тия неща, но в подсъзнанието ни, в тоя лабиринт от набрани горчивини, мрачни сенки, бисери и чист звезден трепет, нещо се е отзовало и раздвижило замръзналите струни. Самите ние не знаем колко са жадни душите ни за малко ласка. Пътищата от човек до човек са трудни, трънливи, усеяни с вълчи ями и примки на ловци. Ние тръгваме към някого и оплитаме нозете си в сет. Костеливите ръце на разума и подозрението се протягат към нас и ние усещаме тяхното студено и бездушно опипване. Какви са отношенията днес между мъже и жени?
към текста >>

91. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Окултната философия говори, че има 12 степени на съзнанието и че в човека има 12 чувства но засега са проявени само 5, чрез които се проявява самосъзнанието и проучва света и живота, а другите седем за които нямаме засега външни органи, все пак се проявяват, но чрез подсъзнанието, което е един обширен и непроучен още свят, който постепенно трябва да бъде осъзнат, да мине в полето на будното съзнание.
Човешкото тяло се е оформило под влиянието на слънчевата светлина, пречупена или поляризирана в различните епохи през различните съзвездия на зодиака. И затова всяка част от човешкото тяло съответства точно на дадено съзвездие, което видехме и при описанието на окултното преживяване на тялото, че тялото е система от имагинации (картини) в които намираме космоса, отпечатан в човешкото тяло. Така че, човек е един действителен микрокосмос, а не само една аналогия на микрокосмоса. Много тайни крие в себе си зодиака със своите 12 съзвездия. Числото 12 крие в себе си всички тайни на пространството. Окултната философия говори, че има 12 степени на съзнанието и че в човека има 12 чувства но засега са проявени само 5, чрез които се проявява самосъзнанието и проучва света и живота, а другите седем за които нямаме засега външни органи, все пак се проявяват, но чрез подсъзнанието, което е един обширен и непроучен още свят, който постепенно трябва да бъде осъзнат, да мине в полето на будното съзнание. Но това са перспективите на далечната бъдеща еволюция. Но все пак тези чувства се проявяват в живота, макар и извън съзнателния живот. И тези 12 чувства са свързани с 12 зодиакални принципи. В физическото тяло, тези 12 чувства са свързани с 12 главни нерва, които излизат от главния мозък и те обуславят целия съзнателен и несъзнателен психически живот на човека. Някои западни окултисти намират следните 12 чувства у човека, които са свързани с 12 главни нерва излизащи от главния мозък, свързвайки ги с 12 зодиакални принципи.
към текста >>

92. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— из подсъзнанието ми всякога изниква една шега, която Той сам никога каза: — Вие искате да знаете кой съм аз?
остроумен, благоразположени, търпели в и мъдър. Само сивотата на косата Му се приближаваше към чистата белина и белите кичури по вътрешния ъгъл на веждите се разширяваха: странно наподобяваха крилцата на ангел, който се готви да хвръкне. През целия низ от години, през които го познавам, той не показа никога човешка слабост, нито лична болка — като че такива никога нямаше. А може би и наистина да нямаше: какво зная аз за неговата личност, след като Го познавам вече десетки години? Колкото пъти съм се опитвал да си отговоря на сложения по теософски въпрос: кой е той в същност? — из подсъзнанието ми всякога изниква една шега, която Той сам никога каза: — Вие искате да знаете кой съм аз? Нима наистина това е толкова важно? Нека тоя въпрос не ви занимава толкова много! Нима питат пиленцата кой е човекът, който им хвърля житото? Дават ви жито, ако сте гладни, ако ви харесва. заповядайте, хапнете си!
към текста >>

Подтикнати от живият, неугасим огън на безпределната Божия любов, стотици умове разпращат всекидневно по всички страни мощните мисли за Новото, които невидимо проникват в подсъзнанието на хората и непрестанно работят за своето реализиране.
Има един велик извор на духовни, Божествени сили, с който е свързано и отгдето черпи своите идеи и сили Всемирното Братство. Днешната земна реалност — реалността на борбите, противоречията и егоизма ще премине като сянка и над земята ще се възцари истинската и вечната, непреходната Божествена реалност — реалността на братството, хармонията и мира. Мълчаливо, но непрестанно и упорито, безшумно, но ефикасно, обединените духовни сили на тия съзнателни души работят и те ще разбият най-сетне черната тъма, надвиснала над човечеството, и ще преправят пътя на мира и справедливостта. * Днес, в най-високата планина на Балканския полуостров — Рила, на височина над 2500 м. —е поставена в действие мощна духовна радиостанция, която разпраща по всички страни на света мислите-сили за любов и братство, за мир и разбирателство между хората и народите. Подтикнати от живият, неугасим огън на безпределната Божия любов, стотици умове разпращат всекидневно по всички страни мощните мисли за Новото, които невидимо проникват в подсъзнанието на хората и непрестанно работят за своето реализиране. Духовната радиостанция в планината Рила, при Седемте кристално-чисти, божествено красиви и незабравими планински езера, това е лагерът на Всемирното Братство, който е увенчан с присъствието на Учителя. Хора от седем различни страни на Европа, хора с непрестанно трептящи за доброто души. хора с възвишени стремежи, със се събрали тук, на върха на чистата и свята планина, за да засвидетелстват своята преданост към Учителя и неговото велико дело, и да дадат това, което могат, за това Дело. България, Югославия, Франция, Латвия, Полша, Литва и Естония с представени в тазгодишния лагер на Всемирното Братство. Кое е това, което кара тези хора да преминават хиляди километри, за да дойдат тук?
към текста >>

93. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нищо не може да дойде до съзнанието и подсъзнанието на човека, ако не е минало през личния опит, през вратата на самоусъвършенстването.
За нея няма смърт. Смърт има само за формите, за физическите черупки, чрез които тая енергия се проявява, но самата тя е безсмъртна. На физическото поле душата добива знания и опитност. Земята е нейно опитно поле. Душата не може да познава онова, което не е преживяла. Нищо не може да дойде до съзнанието и подсъзнанието на човека, ако не е минало през личния опит, през вратата на самоусъвършенстването. Учителят казва: „Погрешната на съвременните хора се заключава в това, че те отделят тялото от душата, т. е. материята от силата. За да. се прояви, силата се нуждае от материя, от форма. Само за себе си материята никога не може да се обработи.
към текста >>

94. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 266 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дали ви се е случило някога да осъзнаете съня си, да минете оная област на човешкото подсъзнание, отвъд която се заражда зората на съзнанието?
* Побягна из гъстака ранената кошута, но нещо в нея трепна и върна се назад. * Инстинктът й показа че трябва да залута ловците в път обратен на нейните деца. * Но падна безпомощна, в очите й налени тъга по свидни рожби се тихо отрази. * Засрамено зад облак се слънцето засени и леден дъх попари крайпътните брези. А. Чергарски СЪН СРЕД ДЖУНГЛАТА (Разказ) — Каквото щете мислете, — каза д-р Виржев на една вечеря у дома му — но има една дълбока неизвестност, една област, където разума спира и захваща действието на необяснимото. Дали ви се е случило някога да осъзнаете съня си, да минете оная област на човешкото подсъзнание, отвъд която се заражда зората на съзнанието? Е добре, веднъж през живота си аз преживях едно странно и необяснимо приключение. което и днес не мога да разбера. Всички привлякохме столовете си към доктора. Той беше от хората, които на времето си са много скитали, много нещо преживели и затова се ползваха с такава известност и уважение, на каквито мнозина биха могли да завидят. — Това стана при един лов на едър дивеч из джунглата — започна той — него ден бях изгубил своите другари и трябваше сам да си търся път и убежище ако не исках да стана плячка на хищниците.
към текста >>

95. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Четирите степени на съзнанието, през които минава развитието, се наричат — подсъзнание.
(следва) СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ В, зората на новата епоха Начало на новия живот (из неделната беседа „Опознаване“ – 12. VIII. 1939 г.) Днес ще говоря върху опознаването. В опознаването имаме четири степени, които със свързани с четирите степени на съзнанието, през които човек минава в развитието си. Опознаване без съзнание е невъзможно. Но при различните степени на съзнанието, различен е характера на опознаването. Четирите степени на съзнанието, през които минава развитието, се наричат — подсъзнание. съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието е подобно на състоянието, когато детето е в утробата на майка си; то обгръща в себе си живота на минералите и растенията. Съзнанието е подобно на състоянието на дете, което е вече родено; то обгръща в себе си животинското царство. Самосъзнанието е подобно на дете, което се е изправило вече на краката си и ходи на училище. То обгръща в себе си човешкото царство.
към текста >>

Подсъзнанието е подобно на състоянието, когато детето е в утробата на майка си; то обгръща в себе си живота на минералите и растенията.
В опознаването имаме четири степени, които със свързани с четирите степени на съзнанието, през които човек минава в развитието си. Опознаване без съзнание е невъзможно. Но при различните степени на съзнанието, различен е характера на опознаването. Четирите степени на съзнанието, през които минава развитието, се наричат — подсъзнание. съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието е подобно на състоянието, когато детето е в утробата на майка си; то обгръща в себе си живота на минералите и растенията. Съзнанието е подобно на състоянието на дете, което е вече родено; то обгръща в себе си животинското царство. Самосъзнанието е подобно на дете, което се е изправило вече на краката си и ходи на училище. То обгръща в себе си човешкото царство. Човек има самосъзнание. Свръхсъзнанието може да се уподоби на човек, който съзнателно служи на Бога.
към текста >>

Съвременното човечество вече е минало първите два етапа, — на подсъзнанието и съзнанието, и сега се намира в третия етап на развитието — в самосъзнанието.
Човек има самосъзнание. Свръхсъзнанието може да се уподоби на човек, който съзнателно служи на Бога. То обгръща в себе си йерархиите на разумните существа, които стоят над човека. Тези четири степени на съзнанието представляват четири форми или степени в проявлението на живота. Като говоря тук за живота, не разбирам онзи живот на страдания и изпитания, но имам предвид един организиран живот. Съвременното човечество вече е минало първите два етапа, — на подсъзнанието и съзнанието, и сега се намира в третия етап на развитието — в самосъзнанието. В първата глава на Битието е казано, че Бог направи човека от пръст. При това състояние на съзнанието, човек не е съзнавал живота, той е бил в положението на почвата, върху която ние сега живеем. Значи, в тази далечна епоха от развитието, за която ни говори първата глава на Битието, човек е минавал през формата на подсъзнанието. Това е първата фаза в развитието на човека. Затова казва и Писанието — направи Бог човека от пръсть.
към текста >>

Значи, в тази далечна епоха от развитието, за която ни говори първата глава на Битието, човек е минавал през формата на подсъзнанието.
Тези четири степени на съзнанието представляват четири форми или степени в проявлението на живота. Като говоря тук за живота, не разбирам онзи живот на страдания и изпитания, но имам предвид един организиран живот. Съвременното човечество вече е минало първите два етапа, — на подсъзнанието и съзнанието, и сега се намира в третия етап на развитието — в самосъзнанието. В първата глава на Битието е казано, че Бог направи човека от пръст. При това състояние на съзнанието, човек не е съзнавал живота, той е бил в положението на почвата, върху която ние сега живеем. Значи, в тази далечна епоха от развитието, за която ни говори първата глава на Битието, човек е минавал през формата на подсъзнанието. Това е първата фаза в развитието на човека. Затова казва и Писанието — направи Бог човека от пръсть. Втората фраза в развитието на човека започва от момента. когато Бог вдъхва в ноздрите му дихание на живот и той става жива душа, т. е. почва да съзнава живота в себе си.
към текста >>

Носа показва на съзнанието на човека; устата по- казват подсъзнанието на човека; ушите показват самосъзнанието на човека, а очите му показват свърхсъзнанието.
Втората фраза в развитието на човека започва от момента. когато Бог вдъхва в ноздрите му дихание на живот и той става жива душа, т. е. почва да съзнава живота в себе си. В това състояние се намират днешните животни. Бог вдъхнал чрез носа на човека. Носа показва на съзнанието на човека; устата по- казват подсъзнанието на човека; ушите показват самосъзнанието на човека, а очите му показват свърхсъзнанието. Тези четири състояния на съзнанието се обединяват чрез закона на любовта. Когато човек стъпва на канарите, той трябва да съзнава онова първо положение, от което е изваден. Второто положение е когато човек достигне фазата на животно. Животните представляват съзнанието. Понеже в съвременните езици няма точни думи, които да изразяват идеите, които изнасяме, затова си служим с приблизителни понятия.
към текста >>

96. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 283 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но въпросът е там, че за да постигнем освобождението си от него, ние би трябвало да можем да заповядваме на подсъзнанието си, а нашата воля не може да действа направо върху него.
Чрез поезията ние разкриваме в образи величествените постройки, до които сме проникнали чрез интуицията си. Чрез писането ние изразяваме тънката игра на силите в действие, които се преливат и преплитат, за да изтъкат нишката на психологичните проблеми и драматичните състояния. Чрез музиката ние изразяваме ритъма на вътрешния живот, начина на изграждане на формите, живата математика на вселената. А лесно ли е, наистина, влизането в този свят на съзерцанието? Средството би било много просто, ако тук се касаеше само да се откажем от желанието. Но въпросът е там, че за да постигнем освобождението си от него, ние би трябвало да можем да заповядваме на подсъзнанието си, а нашата воля не може да действа направо върху него. Ний не можем да подчиним едно желание, докато не сме опитали неговото нищожество. Голямата сила на илюзията се крие в нашето невежество, и тя не може вече да действа, когато ние се изправим лице с лице срещу нея. Но, преди да можем да разрушим всичките си илюзии, необходимо ни е едно голямо количество опитности, които, разбира се, не могат да бъдат придобити само в един живот, без да говорим за толкова болезнените кармични следствия. И все пак има един друг път, вън от този на безчислените земни опитности, които ние би трябвало да изчерпим напълно, преди да се почувстваме свободни да вкусим божествените опитности. Това е да считаме, че въпросът е решен за момента, като отложим за по-късно недовършените опитности, и като се привържем по възможност най-здраво и за най-дълго време към това ново разбиране на божествените неща.
към текста >>

97. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 291 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава човечеството е изживяло живота на подсъзнанието и самосъзнанието и е развило чувството на самосъхранение, ръководено от девиза, „Аз да бъда добре“ и „човек за човека е враг“.
В случая имаме един разрушаващ се полусекстил. Когато две планети се отдалечават от точния аспект, имаме разрушаващ се аспект, какъвто е в случая, а когато планетите се приближават към точния аспект, той е образуващ се. Например, ако в случая Луната се намираше на 2° от Телеца, щяхме да имаме приближаващ се полусекстил, защото разстоянието между Луната и Юпитер е 28°30', значи приближава се към 30°, което е точният аспект. (следва) НОВАТА КУЛТУРА Било е време, когато човечеството е живяло в ледената епоха на своето развитие. За тези времена говорят историческите сведения. Тогава човечеството е изживяло живота на подсъзнанието и самосъзнанието и е развило чувството на самосъхранение, ръководено от девиза, „Аз да бъда добре“ и „човек за човека е враг“. Сега обаче човечеството навлиза в една нова епоха на своето развитие — епоха на колективното съзнание, в която започва да се развие чувството на любов, съчувствие и общ братски живот. Тук вече човек за човекът е брат и приятел. Тези идеи, който днес се по-раждат в умовете на хората, още преди 2,000 години великия Учител на човечеството Христос ги е предал. Той казва: „Аз дойдох да дам виделина на света“. И тогава, които приеха тази виделина, станаха истински ученици Христови и служители Божии.
към текста >>

98. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава лекарят обяснил болката на крака му, именно, с този спомен, който по закона на самовнушението е действал в неговото подсъзнание и сега изпъква в съзнанието му като действителен факт.
Можеш ли да си спомниш подобна картина от твоя живот? “ Търговецът, като си помислил малко, спомнил си следния случай. Веднъж отивал към главната гара на Ню Йорк, и там видял един човек, на когото кракът току що бил счупен и силна струя кръв текла от него. Това му направило силно впечатление, но той скоро забравил този случай. Струвало му се, че образът на този човек съвършено се изгладил от паметта му. Тогава лекарят обяснил болката на крака му, именно, с този спомен, който по закона на самовнушението е действал в неговото подсъзнание и сега изпъква в съзнанието му като действителен факт. Той усещал болка като на счупен крак. Сега по обратен път, той ще трябва пак чрез самовнушение да изхвърли този образ от подсъзнанието си и действително, този болен успял да се излекува по начина, който американският лекар му препоръчал. По същия начин и много от тежките и мрачни мисли, чувства и настроения на съвременните хора се дължат именно на такива причини. Отивате, например, в болницата или в лудницата да посетите някой ваш познат болен и там един от болните или от лудите прави такива движения, които оставят силни впечатления във вашето подсъзнание. Не се минава много време и вие започвате да изживявате неговите мисли и чувства.
към текста >>

Сега по обратен път, той ще трябва пак чрез самовнушение да изхвърли този образ от подсъзнанието си и действително, този болен успял да се излекува по начина, който американският лекар му препоръчал.
Веднъж отивал към главната гара на Ню Йорк, и там видял един човек, на когото кракът току що бил счупен и силна струя кръв текла от него. Това му направило силно впечатление, но той скоро забравил този случай. Струвало му се, че образът на този човек съвършено се изгладил от паметта му. Тогава лекарят обяснил болката на крака му, именно, с този спомен, който по закона на самовнушението е действал в неговото подсъзнание и сега изпъква в съзнанието му като действителен факт. Той усещал болка като на счупен крак. Сега по обратен път, той ще трябва пак чрез самовнушение да изхвърли този образ от подсъзнанието си и действително, този болен успял да се излекува по начина, който американският лекар му препоръчал. По същия начин и много от тежките и мрачни мисли, чувства и настроения на съвременните хора се дължат именно на такива причини. Отивате, например, в болницата или в лудницата да посетите някой ваш познат болен и там един от болните или от лудите прави такива движения, които оставят силни впечатления във вашето подсъзнание. Не се минава много време и вие започвате да изживявате неговите мисли и чувства. Вие се мислите вече болен, страдате, викате лекари, и никой не може да намери причината на вашето съзнание. Това са външни впечатления, натрапена на вашето подсъзнание.
към текста >>

Отивате, например, в болницата или в лудницата да посетите някой ваш познат болен и там един от болните или от лудите прави такива движения, които оставят силни впечатления във вашето подсъзнание.
Струвало му се, че образът на този човек съвършено се изгладил от паметта му. Тогава лекарят обяснил болката на крака му, именно, с този спомен, който по закона на самовнушението е действал в неговото подсъзнание и сега изпъква в съзнанието му като действителен факт. Той усещал болка като на счупен крак. Сега по обратен път, той ще трябва пак чрез самовнушение да изхвърли този образ от подсъзнанието си и действително, този болен успял да се излекува по начина, който американският лекар му препоръчал. По същия начин и много от тежките и мрачни мисли, чувства и настроения на съвременните хора се дължат именно на такива причини. Отивате, например, в болницата или в лудницата да посетите някой ваш познат болен и там един от болните или от лудите прави такива движения, които оставят силни впечатления във вашето подсъзнание. Не се минава много време и вие започвате да изживявате неговите мисли и чувства. Вие се мислите вече болен, страдате, викате лекари, и никой не може да намери причината на вашето съзнание. Това са външни впечатления, натрапена на вашето подсъзнание. Вие сте се свързали с този болен, и сега преживявате неговото състояние. Духовният човек трябва да се пази от груби, от грозни образи, да не оставя те да му въздействат, понеже след време те ще произведат лоши последствия върху цялата му психика.
към текста >>

Това са външни впечатления, натрапена на вашето подсъзнание.
Сега по обратен път, той ще трябва пак чрез самовнушение да изхвърли този образ от подсъзнанието си и действително, този болен успял да се излекува по начина, който американският лекар му препоръчал. По същия начин и много от тежките и мрачни мисли, чувства и настроения на съвременните хора се дължат именно на такива причини. Отивате, например, в болницата или в лудницата да посетите някой ваш познат болен и там един от болните или от лудите прави такива движения, които оставят силни впечатления във вашето подсъзнание. Не се минава много време и вие започвате да изживявате неговите мисли и чувства. Вие се мислите вече болен, страдате, викате лекари, и никой не може да намери причината на вашето съзнание. Това са външни впечатления, натрапена на вашето подсъзнание. Вие сте се свързали с този болен, и сега преживявате неговото състояние. Духовният човек трябва да се пази от груби, от грозни образи, да не оставя те да му въздействат, понеже след време те ще произведат лоши последствия върху цялата му психика. Затова, всеки човек трябва да има будно съзнание, с което да отблъсва от себе си тези груби, лоши образи. Грозните, изопачените, кривите образи са причина за голяма част от страданията на човечеството, от които то и до сега неможе да се освободи. Човек трябва да живее с красивите образи на живата природа, да се съобразява с нейните закони и да ги прилага в живота си.
към текста >>

99. -

Съвременният културен човек употребява в живота си повече своя ум, и в своето подсъзнание, той противодейства на силното флуорно действие.
Всеки човек има нужда от определено количество флуор, като постоянно средство против тенденцията да развием прекалено ума си. Произвеждането голямо количество флуор предизвиква често пъти прекалено развит ум, който надделява над всички останали сили и действа разрушително върху човешкия организъм. Това се случва обикновено с малките деца. Прекалено развитите деца скоро умират. Често пъти, развалата на зъбите служи като регулатор намалявайки флуорното всмукване, чието изобилие би подействало пагубно върху умствената проява на индивида. Съвременният културен човек употребява в живота си повече своя ум, и в своето подсъзнание, той противодейства на силното флуорно действие. От казаното до тук, виждаме голямото значение на зъбите, независимо от тяхното прямо назначение. Мит Пириклиева (Из сп. „Храна, зъби, здраве“) КНИГОПИС Ново послание на слънцето, от група ученици на Всемирното Братство. Цена 1 лв. Извадка от тази малка брошурка, която преди издаването си на български, бе издадена на няколко чужди езици, даваме в този брой.
към текста >>

100. -

Достатъчно е да измерим само с тази мярка живота и същината на вярата в безсмъртието на човешкия дух, за да разберем, че тази вяра в същност не е само „вяра“ в съвременния вулгарен смисъл на тази дума, но че нейните корени се крият дълбоко в подсъзнанието, или по-точно, в свръхсъзнанието, т. е.
Времената .в които живеем, са важни и съдбоносни повече от всеки друг път. Да бъдем будни, и ние ще отправим страната и народа си по пътя, който води към сигурен успех. Пламен КРУШЕНИЕ НА МАТЕРИАЛИЗМА (3) (продължение от брой 267) Само истината е вечна. Само нейният живот и нейният блясък не могат да се нарушат и прекъснат от нищо. Наистина, като нейна сянка, като нейна вечна спътница, винаги в историята на вековете се явява и лъжата, заблуждението, но, както казахме по преди от едно по-високо гледище, те водят само призрачно съществуване. Достатъчно е да измерим само с тази мярка живота и същината на вярата в безсмъртието на човешкия дух, за да разберем, че тази вяра в същност не е само „вяра“ в съвременния вулгарен смисъл на тази дума, но че нейните корени се крият дълбоко в подсъзнанието, или по-точно, в свръхсъзнанието, т. е. в истинското, неограничено и неотносително човешко съзнание и че тя, вярата, извлича живителните сокове на своя живот от едно висше, по-широко и по реално знание, отколкото е това на човешкия ум, а именно — от знанието на човешкия дух, на човешката душа. С други думи, трайността, безспирната продължителност неунищожимия живот на вярата през вековете от незапомнени времена до днес, показват че нейните корени не са в суеверието, както мнозина днес твърдят, а че те се намират в едно действително знание — знание за реалността, за вътрешната същност на нещата, знание за това, което е скрито за повърхностния човешки ум. Коя е отличителната черта на този ум? — Естествено, това е неговата логика. Но каква е, в същност, действителната стойност на тази логика, на тези правилно като излъсканите части на някой механизъм, наредени съждения?
към текста >>

НАГОРЕ

0.25767707824707