Търсене в текстове за 'Плод'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 200 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА - К.И. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Такава свобода никога не е давана на човека и неговата душа не я познава, не вкусва от плодовете ù, защото тя е отнета.
Днес човекът схваща свободата само като нещо външно. Ако му е добре, ако може да се движи и произволничи, непрепятстван от нищо, ако може да използува, т.е. да прахоса най-разнообразно часовете на своето време, ако има наоколо си почит, той мисли че е свободен, мисли, че е самостоятелен. Не, това не е фигурата на свободата. Това са само желания на нашата нисша природа, това е проява на нашия егоизъм. Такава свобода никога не е давана на човека и неговата душа не я познава, не вкусва от плодовете ù, защото тя е отнета. Свободата, изградена със средствата на силата, е тъкмо противоположна на онова, което е истинската свобода. Затова днес, когато доброто, благото се изграждат върху основата на чуждите страдания, смело може да се каже, че няма свободни хора, че на земята живеят само роби. Насилието, егоизма, страхът са двигателите на голямата световна машина. Ничие око не се стреми да се издигне над хаоса на собствените си заблуди, да подири образец от хармоничния живот на природата и да построи своя живот, съгласно ритъма на общото мирово сърце. Ничия ръка не се отказва от насилието върху своя брат, а после всички в глас роптаем от живота и светът ни се вижда твърде зле устроен, когато това насилие се върне върху самите нас.
към текста >>

Със средствата на грубата сила човекът днес премахва злото, със същата тая сила той изгражда своето благо и с това не усеща как поставя основанието на едно бъдно зло, което чака да се разрази, защото никога плодовете на насилието не са били повече, от едно ново насилие.
Ничие око не се стреми да се издигне над хаоса на собствените си заблуди, да подири образец от хармоничния живот на природата и да построи своя живот, съгласно ритъма на общото мирово сърце. Ничия ръка не се отказва от насилието върху своя брат, а после всички в глас роптаем от живота и светът ни се вижда твърде зле устроен, когато това насилие се върне върху самите нас. Ние днес познаваме само собствените си мъки и чуждото насилие, а чуждите страдания и нашето насилие ние не познаваме. Така е днес в нашето време. Така е във всичките слоеве на нашето общество, във всички нации е така. Със средствата на грубата сила човекът днес премахва злото, със същата тая сила той изгражда своето благо и с това не усеща как поставя основанието на едно бъдно зло, което чака да се разрази, защото никога плодовете на насилието не са били повече, от едно ново насилие. Никога злото не е родило добро и този велик закон в живота си остава все така ясен, неотменен, въпреки че всички бягат, заобикалят неговата страшна фигура, боейки се от собствените си дела, оправдавайки своите собствени методи. Днес всички, които чувствуват теготата на своя ярем, се мъчат да открият в ближния си причината за своето нещастие. Всеки вика, протестира за своята свобода и иска да я извоюва, а като средство избира това, което ще направи другия роб. Ето, това е линията, по която се развива културния живот. Това е кривото разбиране на великото слово свобода и докато живеем в отровата на тая заблуда, все ще тегне над нас неправдата, все ще градим новото и все ще падаме под развалините на собствените си дела, а, летописите ще записват тия заблуждения на човечеството, ще се образуват големи томове книги, които ще носят името история.
към текста >>

Няма опит, който да не е възнаграден, няма усилие, което да не вкуси плода, когато то е насочено вътре в самите нас, защото първата крачка към свободата е себевъзпитанието и всички, които вървят по този път, предвкусват за себе си нейното приближаване.
А този миг. това е един желан мъничък момент, който преобръща резултантната на целия ни живот. Тогава оня мрачен кораб, който плава запокитен в бурните вълни на океана, ще почувствува крепката ръка на един кормчия, която ще го напътва сигурно и смело, а над висинето на неговия дълъг път, не ще се вият облаците на тъмна буря, а кротко ще трептят милионите звездици на ведро небе. Да хванеш кормилото на твоя собствен кораб, да запреш разюзданите свои страсти, които в своя бесен рев са способни да потъпчат най-нежните цветчета в житейската градина, да възправиш високо челото си и да кажеш в своята душа: „Аз съм човек, защото усещам вярната ръка на Оногова, който живее в мене и който ме води сред вълните на широкото море". Тогава ще се зазори едва в твоя живот, тогава ще се покаже светлината и на желаната свобода. Няма опит, който да не е възнаграден, няма усилие, което да не вкуси плода, когато то е насочено вътре в самите нас, защото първата крачка към свободата е себевъзпитанието и всички, които вървят по този път, предвкусват за себе си нейното приближаване. Оня, който е разбрал свободата, който е разбрал величието и силата на доброто в живота, когато срещне окаян друмник да се лута в мрачината на своето незнание, натоварен с тежкото тегло на лъжливото великолепие, не ще го отмине или с удар отстрани, а ще го хване кротко за ръка и ще му каже: Кому са потребни златото и накитите на миналото време? Защо се луташ с този товар да търсиш загасващото бледо светило на изминалите дни, когато на изток ще възлезе ново слънце, което залива вече с предвестно сияние света. Хвърли одеждата на твоето лъжливо величие, извезана с окраски, що мамят чуждия взор. Облечи чистата, бяла риза на честен труженик и иди та се приближи при своите. Кому са потребни песните на дълго робство когато тихия напев на свободата започва да се чува!
към текста >>

2. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Но и у растенията ние различаваме корен, стъбло, цвят, листа, плод и пр.
Така върхът на колонията се заема от индивид, имащ форма на мехур, чиято служба е да държи колонията в отвесно положение. Други индивиди имат чисто двигателна служба. Те координират своите движения по такъв начин, че като се свиват и разпущат, движат цялата колония в известна посока. След това следват индивиди, играещи ролята на уста, други на пипала, трети на стомах и т.н. Изобщо тая разумна класификация на труда се продължава в още по-усилен темп у сухоземните животни и дори до човека. Но и у растенията ние различаваме корен, стъбло, цвят, листа, плод и пр. Това са все диференцирани вече органи според службата, която има да изпълняват в живота на растенията. У човека, разбира се, тая диференциация е застъпена до висша степен. Всичко е предвидено, като се вземе от космите на главата до хотмоните на ендокринните жлези. Всичко си е на място в достатъчно количество, за да даде условия на индивида да живее. При това, наравно със строгата планомерност в разпределение на труда, съществува и строга причинна връзка между функциите на отделните органи и пълна хармония в отправленията на целокупния живот.
към текста >>

3. Списанието Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Всичките вражди, всичките жестокости свирепствували в историята на човечеството, са плод на стесненото, конечно схващане на живота, че за собственото свое благо, трябва да пожертвуваш благото на ближния си.
И дейността на ония, които познават като най-върховно нещо силата, се състои именно в това. Те всякога множат. Множат числото на хората, множат числото на парите и всички други средства на силата. В тоя свой стремеж те жертвуват правата, жертвуват живота на другите, защото чуждата жертва е потребна за култа на силата, а земята е вече червена от кръвта на тая жертва. Материализмът има тая съществена отлика, че измерва конечните неща, защото и той самият е конечен. Всичките вражди, всичките жестокости свирепствували в историята на човечеството, са плод на стесненото, конечно схващане на живота, че за собственото свое благо, трябва да пожертвуваш благото на ближния си. Гордостта на силата винаги иде ще ни препятствува да открием истинския смисъл на нашия живот. Тя не ще ни посочи оня желан бряг на мира, който се намира отвъд езерото на пролятата човешка кръв. Когато вникнем по-дълбоко, за да проумеем що е силата, ще видим само това, че срещу нейния принцип внезапно въстава един друг, незнаен принцип, който запира нейния ход. Тогава нам ще стане ясно защо в историята, всякога, когато силата в нейната слепота, е искала да разруши великия закон на ритъма, е започвала своето самоунищожение. Тогава ще проумеем, защо човеците и до днешен ден замислят и строят кулата на Вавилон.
към текста >>

4. ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА - Д.Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ето защо всяка жива душа казва: „Дайте ми воля да раста, не ме ограничавайте и не обирайте безмилостно плодовете, които узряват по вейките на моя живот.
И няма по-естествено искане от искането на всяко живо същество: да му се дадат условия и простор да расте, „да се движи" по ония естествени линии, които вътрешните закони на живота му очертават; да не му се причинява неестествена болка, която би спънала правилния му растеж. Когато житното зърно страда в земята и се бори с почвата, за да поникне навън на божието слънце, това са естествени страдания, наложени от вътрешното естество на живота. Но когато човек отиде и олющи сочната кора на младата фиданка, или ошмули вейките й от току що избуялите листенца – това са неестествени страдания, защото са ненужни. Най-после, всяко същество иска да не му се отнема необходимото за живота, неговата насъщна храна. Това са прости истини, които всеки, който живее, знае. Ето защо всяка жива душа казва: „Дайте ми воля да раста, не ме ограничавайте и не обирайте безмилостно плодовете, които узряват по вейките на моя живот. Оставете ме свободно да ги употребя така, както животът ме учи – за свое благо и за благото на моите ближни". Но ако всеки човек иска това за себе си, не е ли естествено да го даде и на другите? Благото, което човек иска за себе си, трябва да го даде и на другите. Законът на единния живот така ни учи. И тук – тъкмо тук стои възелът.
към текста >>

5. АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Зърното, това е плод.
Някога некултурните тълпи всяка заран са излизали да посрещат великото светило с песни. Днес само слънчогледът през летни дни посреща слънцето и го изпраща вечер и само птичките от ранна утрин до залез му пеят песнохваления. Д. Г. * * * Народите и отделните общества приличат на снопи от голямата нива на Сеяча. Тия снопи не ще останат все така, защото ще дойде вършитба и Той ще разкъса връзките, що ги стягат, ще пусне върху тях конете, за да извади онова, което е еднакво у всички снопи – зърното. Зърното, това е плод. Творецът сеяч затова създаде човека, за да види плода на своето творчество, а тоя плод е жив, безсмъртен, вечен. Всичко друго: личност, нация, религия – ще отиде на своето място, защо те са само като помощни средства при великото дело на Твореца-Сеяч. Ачларе, август Г. Т.
към текста >>

Творецът сеяч затова създаде човека, за да види плода на своето творчество, а тоя плод е жив, безсмъртен, вечен.
Днес само слънчогледът през летни дни посреща слънцето и го изпраща вечер и само птичките от ранна утрин до залез му пеят песнохваления. Д. Г. * * * Народите и отделните общества приличат на снопи от голямата нива на Сеяча. Тия снопи не ще останат все така, защото ще дойде вършитба и Той ще разкъса връзките, що ги стягат, ще пусне върху тях конете, за да извади онова, което е еднакво у всички снопи – зърното. Зърното, това е плод. Творецът сеяч затова създаде човека, за да види плода на своето творчество, а тоя плод е жив, безсмъртен, вечен. Всичко друго: личност, нация, религия – ще отиде на своето място, защо те са само като помощни средства при великото дело на Твореца-Сеяч. Ачларе, август Г. Т.
към текста >>

6. ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Идва се до извода, че климатични промени, плодородие, дори женитбите са в връзка с живота на слънцето.
Те признават, че „промените на земния магнетизъм се дължат на видимото движение на слънцето, луната и пр., промени, които стават по непознати закони“ (Joubert – Traité d'éléctricite). C. Flammarion, като говори за междузвездния магнетизъм, за магнитните сношения на земята със слънцето, съвсем недвусмислено подчертава: „Каквото и да бъде естеството на силата, която работи, онова, което знаем и което е безспорно то е, че една магнитна връзка, невидима и същевременно могъща свързва нашата земя с централното светило на нашата система, и че Феб-Аполон държи всички ни в крепката си ръка. Тази тайнствена връзка между светилото-управител и планетите, които хармонично гравитират около него, е един вид родство, което се отличава от всемирната гравитация и което е не по-малко тясно. Едно двойно притегляне управлява звездния космос". Наблюденията върху вариациите на слънчевите петна – като външен белег на дейността, що кипи на слънцето – дава повод за любопитни статистични проучвания. Идва се до извода, че климатични промени, плодородие, дори женитбите са в връзка с живота на слънцето. Това са досещания, леки докосвания до древната астрологична истина. Че живеем чрез слънцето – това не е тайна за никого, дори за животни и растения. Явно е влиянието и на Луната: непрекъснатият ритъм на приливите и отливите постоянно ни натрапва това. Фактите, които наблюдаваме показват, че тя влияе мощно върху развитието на органичния живот на земята. Влияе и върху физиологичния и психичен живот на човека.
към текста >>

Кой не знае, че целият живот на растения и животни – от процесите на разплод и размножаване до зимния сън, който заспиват някои животни – зависи от годишните времена, сиреч от промените в космичната полярност на слънчевата енергия?
А и сума други наблюдения са правени. Знайно е запр. въздействието на луната върху душевно болните, напр. върху сомнамбулите. Знайно е влиянието на месечината и върху физиологичния живот на жената, а многобройните наблюдения върху животни и растения, чийто живот и бит са понякога така явно свързани с промените на слънцето и луната, не само загатват, а и рязко подчертават реалността на тези влияния. Кой не знае, че целият живот на растения и животни – от процесите на разплод и размножаване до зимния сън, който заспиват някои животни – зависи от годишните времена, сиреч от промените в космичната полярност на слънчевата енергия? В такъв случай някои от „пустовериците" на народа няма да излязат дотам пусти. Запример, това дето народът се пази да сее на разсип или да сече дърва през дните, когато луната се празни, не са негови приумици, а факти, извлечени от всекидневния му опит. Той може да не знае тяхното астрологично основание, ала опитното им оправдание той отлично знае. Но на това ние няма да се спираме надълго и широко: на запад има сума писано по този въпрос. Едно във всеки случай е ясно: че слънцето и луната влияят мощно върху живота на земята и върху ония същества, които я населяват.
към текста >>

7. Списанието PDF Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ученият се навел над своите книги, свещта мъжделее, огрява неговото лице и той дири мъничките разпилени тайни за да ги сглоби и да даде на хората плода на своя дълъг труд.
Ти гледаш – наоколо гъмжи световната машина в трескав темп. Един е хванал своя брат, наречен враг и го притиска с железните клещи на своята сила и търси правото си. Отчаян стон на ридание се носи в глухата нощ, но никой се не стряска, защото животът е препълнен с охкащи и няма място вече в сърцата за болезнения вой на един сред голямата, обща песен на скръбта. Нататък друг стои на своето високо място и в ръцете му се виждат дебелите въжета, с които е завързал хиляди гърла и цяла мрежа се простира нататък. Вързаните като черни сенки ровят земята и нейните блага, превърнати в злато, трупат пред краката на своя страшен повелител. Ученият се навел над своите книги, свещта мъжделее, огрява неговото лице и той дири мъничките разпилени тайни за да ги сглоби и да даде на хората плода на своя дълъг труд. И виждаш далече някъде, в безкрайни редове, се движи войнство. Ехти земята като ураган. Бълват огнен дъжд гърлата на страшните машини на смъртта. Големи умове, гении прислужват на нейния студен замах, като че тя тях ще пощади за тая дан!... Тихо плаче някъде жена и търси сили в своята слаба гръд да отмъсти, но няма нищо, освен една въздишка, която се разлива като отрова из мрачните кътове на нейната хижа.
към текста >>

Няма ответ, само старата позната фраза, плод на безсилието и незнанието се носи от нечии в други уста.
Големият, силният, превърнат на ням труп с глух грохот ляга там, обилно да ги нахрани със своята плът. Жезълът на властелина преминава през хиляди ръце, а те изминалите, лежат в каменните саркофази ред до ред при своите деди. Черепът на учения се търкаля из сетните останки на някоя рутина; никой го не познава, защото е кух, защото страшно зеят тъмните орбити на нявгашното тънко, наблюдателно око. Всички преминават те един след друг... Къде отиват? Защо се родиха? Няма ответ, само старата позната фраза, плод на безсилието и незнанието се носи от нечии в други уста. „Няма смисъл..." Велик смисъл! Колко дълбоко е скрит в човека ответа за великия смисъл на живота. Това, което може да се каже за него, не е плод на ничий ум, не е рожба на някой гений, то е нещо вечно съществуващо. Невярно би било да каже човек, че е намерил смисъл за своя живот. Не, този смисъл е един, той вечен е, той се открива само.
към текста >>

Това, което може да се каже за него, не е плод на ничий ум, не е рожба на някой гений, то е нещо вечно съществуващо.
Всички преминават те един след друг... Къде отиват? Защо се родиха? Няма ответ, само старата позната фраза, плод на безсилието и незнанието се носи от нечии в други уста. „Няма смисъл..." Велик смисъл! Колко дълбоко е скрит в човека ответа за великия смисъл на живота. Това, което може да се каже за него, не е плод на ничий ум, не е рожба на някой гений, то е нещо вечно съществуващо. Невярно би било да каже човек, че е намерил смисъл за своя живот. Не, този смисъл е един, той вечен е, той се открива само. В най-тежките може би дни на самия живот, когато се изплъзне из ръката и сетната твоя опора, тогава ти ща го откриеш в самотните часове на твоята мъка като едно затишие, като един тихо пламтящ огън в своята душа. Да служиш. – Така може да се назове великият смисъл.
към текста >>

Даже и на себе си не служиш, защото истинското твое себе не е познало нито веднъж плодовете на твоя тежък труд.
Да служиш. – Така може да се назове великият смисъл. Застава въпросът кому? Ти и без това служиш брате мой. Ти, и без това сам да подозираш, си служител, но сам не знаеш кому. Даже и на себе си не служиш, защото истинското твое себе не е познало нито веднъж плодовете на твоя тежък труд. Душата ти не е познала твоята жертва... Всичко отминава. Всичките ония кумири, за които тежки капки пот течеше от твоето чело залязоха, всички бяха тленни. Кому си служил? Познай себе си, са казали нявга мъдреците. Но дали това не остана като самотен скрижал, който се изтрива от пясъците, които горящият самун хвърля отгоре му?
към текста >>

Направи вселената за нас, обви земята с безброй блага и плодна я направи.
Страхотно ще ти стане от това, че ти погрешно се познаваш, че не си направил нито стъпка в това безбрежно море на самия себе. Ние сме деца на Неговото величие, но кой ни научи да живеем вън от пътищата, които ни начерта Неговата ръка. Велик Творец! От дълбините на Своята предвечност Той слезе и в Своето велико творчество ни извая. Турна на челата ни блясъка на Своята светлина, направи ръцете ни годни за творчество, изписа зеницата на нашето око да не ходим слепци по дългият друм, даде ни сърце от огъня на Своята обич и положи отломък в нас от самия себе – душа ни даде Той. Направи вселената за нас, обви земята с безброй блага и плодна я направи. Остави слънцето светило да е на нашия ден и милионите звезди пусна в непрестанен ход да виждаме, че Той е жив, че вечно пребивава. Нас кой научи да ходим в тъмнината на черна нощ? Кой наля отровата на тежка омраза, та да не виждаш себе си в оня, когото искаш да потъпчеш под ногата си? Кой обви в невежество ума, та днес да казват няма смисъл животът? Помъчи се сам да найдеш тоя смисъл в себе си, защото ответът е скрит в теб самия.
към текста >>

8. ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Те преработват енергиите на слънцето в една форма, достъпна за използване и я предлагат, ако можем тъй да се изразим, във вид на плодове.
Тая предварителна работа извършват други същества, а именно растенията. От казаното дотук ясно проличава мисълта, че физическото тяло на човека не е идентично с неговия „аз", както това се твърди от съвременната наука. В него функционират редица енергии на природата, които имат свой независим живот, свой път на развитие. В днешния момент те слизат в едно хармонично Съчетание, за да дадат условие на човешкото съзнание да се прояви във физическия свят. Но за да може всичко това да стане, необходимо е посредничеството на други същества – растенията. Те преработват енергиите на слънцето в една форма, достъпна за използване и я предлагат, ако можем тъй да се изразим, във вид на плодове. Така че при сегашните условия човешкият живот почива върху друга (енергия) и усилията на хиляди други същества, за които човек даже и не помисля. А те изживяват целия си живот само да му дадат необходимото и при това те са тъй тихи, тъй безмълвни, че никога не очакват отплата. А какво дава срещу това човек? За какво се той жертвува? Използва ли той даденото му, за да помогне на другите?
към текста >>

Като такива засега е най-целесъобразна тая, която ни дават растенията - плодовете - колкото се касае до втория фактор – храносмилането, той засега става независимо от волята - подсъзнателно.
Стомахът е център на вегетативните сили в човека. Неговата физиологична функция е приготвяне на хранителни материали, които да послужат за градеж на целия организъм, значи храненето представлява един важен процес, на който заслужава да се обърне внимание. За да бъде то правилно, влияят два фактора: храна и храносмилане. По отношение на храната можем да кажем, че не трябва да се обръща внимание само на нейната приятност, а главно на нейната здравословност, т.е. да може да дава предимно ползотворни материи, а по възможност и по-малко вреди. Като такива засега е най-целесъобразна тая, която ни дават растенията - плодовете - колкото се касае до втория фактор – храносмилането, той засега става независимо от волята - подсъзнателно. В зависимост от човека се намират ред външни фактори, които до голяма степен обуславят правилния му ход. Такива на първо място са: умереност в ядене, приятно душевно разположение при хранене и пр. Изобщо може да се каже, че стомахът е базата на физическия живот в човека. От страна на нервната система на него отговаря тъй нареченото „слънчево сплитане" (plexus solaris) – образование на симпатичната нервна система. От страна пък на психиката – инстинктивния живот на човека – инстинктите.
към текста >>

9. НОВИТЕ ПЪТИЩА В ИЗКУСТВОТО - Х.К. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Третата фаза на съзнателния живот е пробуждането на Божественото съзнание, когато човек разшири своята любов към всички хора и народи, когато обгърне в своята любов цялата вселена – от необятните слънца и вселени, до най-малките буболечки и тревици; това е животът на свободната и красива пеперуда, която вече се храни не както гъсеницата – всичко да изпояжда, а както пчелата – всичко оплодотворява, смучейки сокове от разните цветя.
Това е първобитното животоразбиране, това е животът на гъсеницата, която се отличава със своята лакомия – всичко изпояжда. Втората фаза на съзнателния живот е, когато човек надрасне личното съзнание, разшири своята любов към група от личности – семейство, народ - и заради благото на тези лица, жертвува своето лично благо. Това е общественото животоразбиране, както го нарича Толстой. Това е животът на отделните семейства и народи, оградени в своите черупки, които подобно на какавидата, не признават друг живот вън от своята черупка. Подтик за дейност на тая фаза на съзнанието е славата, общественото одобрение. Третата фаза на съзнателния живот е пробуждането на Божественото съзнание, когато човек разшири своята любов към всички хора и народи, когато обгърне в своята любов цялата вселена – от необятните слънца и вселени, до най-малките буболечки и тревици; това е животът на свободната и красива пеперуда, която вече се храни не както гъсеницата – всичко да изпояжда, а както пчелата – всичко оплодотворява, смучейки сокове от разните цветя. Подтик за дейност в тази фаза на съзнателния живот не е нито насладата, нито славата, а божествената, необятна любов. ЗА КРИЗАТА В СЪВРЕМЕННАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ Всички страдания, всички противоречия и бедствия които измъчват съвременното човечество, се дължат на туй, че то преживява една преходна стадия от общественото към божественото животоразбиране, от живота на какавидата в живота на пеперудата. Предстои да се извърши една велика промяна. Какавидата трябва да прояде пашкула, да разпери крила и да хвръкне. Всички граници, които делят затворените в своите черупки отделни личности, класи и народи, ще се разрушат и хората ще разберат, че по цялата земя няма много народи, а един народ - Божия народ; няма много закони, а един закон, законът на любовта към всичко живо; ще разберат, че всички хора - преди да са немци, французи, руси, англичани, християни, мохамедани - преди всичко са братя - човеци - свързани с един общ произход, с едно общо предназначение и с една обща цел.
към текста >>

10. ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Някои намират, че изкуството е свободно от постигането на каквито и да било идеали, освен този на съвършената красота; те казват, че истински прекрасното в изкуството е плод на свободна творческа фантазия.
Те изразяват неговите идеали. Природата охотно дава образци, за да се сведат тия идеали в реални форми. Но те също тъй имат свободата да подирят и намерят символи за тия идеали в глъбините на дълбокия интуитивен усет. Там да съзерцават вечното и неизменното в нещата. На човечеството са нужни образци - неговите вождове-избраници ги творят. Някои намират, че изкуството е свободно от постигането на каквито и да било идеали, освен този на съвършената красота; те казват, че истински прекрасното в изкуството е плод на свободна творческа фантазия. И само в нашия ум природата добива живот. Тогава изпъква въпросът, съществува ли красота сама по себе си, вън от нашите представи за нея? Съществува ли форма, вън от нашето съзнание? Реалност ли е материята - свят? Въпроси тъй трудни за разрешение, както и разгадката на света.
към текста >>

11. *** – Ст. К-в Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Те не са плод на фантазия - те са прозрения по незнайните световни съдби.
И той е днес от най-почитаните испански народни светци. Вторият му ученик, бил един от принцовете на управляващите халифи. Той бил толкова красив, тъй неземно нежен, че художниците го имали за пример при изобразяване на серафими в храмовете. Самите приказки, които носят името на светия суфи са били разправяни от него при всяка нова луна. При чудната обстановка на кордовските дворци, където са се сбирали всички знатни, учени и видни маври на халифата, са били разправяни те. Те не са плод на фантазия - те са прозрения по незнайните световни съдби. В книгите на тогавашният поет Бахр Ин Хедис ето що е записано: „Изрядко мъдрият разтваряше книгата на изминалите дни. Изрядко той слушаше думи в приказна дрямка, из затаените самотни хълмове, из пясъчните пустини, из сините морски глъбини, той слушаше да се носят напеви за древните дни. „Той разправяше за уреченият час на хиляди народи, за изминалият път на безбройните животи, за отбелязаните брегове на целият човешки живот." И тогава, като че пред вас изпъкват ония пъстрота и великолепие на халифските дворци, оная тържественост при блясък на злато и скъпоценни камъни. Ония мечтателни лица на благородници с къдрави дълги коси и бради, с орлово извити носове, с мечтателни очи. И тихият приятен глас, отпочиващ тук и там в тишината.
към текста >>

И в тия часове в душите са зрели плодове на благородство, обич, милосърдие.
В книгите на тогавашният поет Бахр Ин Хедис ето що е записано: „Изрядко мъдрият разтваряше книгата на изминалите дни. Изрядко той слушаше думи в приказна дрямка, из затаените самотни хълмове, из пясъчните пустини, из сините морски глъбини, той слушаше да се носят напеви за древните дни. „Той разправяше за уреченият час на хиляди народи, за изминалият път на безбройните животи, за отбелязаните брегове на целият човешки живот." И тогава, като че пред вас изпъкват ония пъстрота и великолепие на халифските дворци, оная тържественост при блясък на злато и скъпоценни камъни. Ония мечтателни лица на благородници с къдрави дълги коси и бради, с орлово извити носове, с мечтателни очи. И тихият приятен глас, отпочиващ тук и там в тишината. И в тия часове в душите са зрели плодове на благородство, обич, милосърдие. Така са родени приказките на Абен Ел Хасад. I АЛПОМС Царувал в Ниневия цар Арибел, най-мъдрият от Мидийските царе. Още при раждането му жреците-звездогадатели му предрекли покровителство и осветяване от Бога Аo - всемирната мъдрост и светлина. Веднъж, когато се завръщал от поход срещу дивите Северни племена, сатрапът Меркус, поднесъл на царя най-хубавата девица от победените племена. Тя се казвала Алпомс.
към текста >>

Нещо наистина неземно имало в тая красота, плод на северните светли нощи, на непрекъснатата зима.
Още при раждането му жреците-звездогадатели му предрекли покровителство и осветяване от Бога Аo - всемирната мъдрост и светлина. Веднъж, когато се завръщал от поход срещу дивите Северни племена, сатрапът Меркус, поднесъл на царя най-хубавата девица от победените племена. Тя се казвала Алпомс. Несравнима била красотата на Алпомс. Нейното племе Булахорите я считали за пратеница на боговете. Нещо наистина неземно имало в тая красота, плод на северните светли нощи, на непрекъснатата зима. С нея били доведени двамата й братя, от които тя не искала да се отделя - Атамант и Ортохмен. Алпомс станала Ниневийска царица, прославена по всички царства за нейната хубост. А нейните двама братя пожелали да служат в храма на Богинята Митра. Дворците на Арибела били обградени с хубави цветни градини. А тъкмо цветята обичала царицата Алпомс най-много.
към текста >>

12. СЪКРОВИЩЕ НА СЪРЦЕТО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Вътре в тебе живее твоят Учител, изобилстващ с плодове на жив опит, и всяка мъдрост, писана на книга, е само песъчинка при онова, що душата ти крие вътре в "себе си."
Твоят дух трябва да бъде винаги свободен и на свобода де изпитва своите сили! Твоят дух трябва да бъде винаги учител и господар на всички твои душевни сили и да ги обедини под своя власт!... Истина ти казвам, дълбоко в душата ти се таят сили, които никой още не е напълно изведал, но и в тялото ти има сума скрита мощ, която никой още не е досущ узнал!... Аз искам да освободя твоето тяло и да ти дам за слуги, които да ти бъдат винаги послушни силите на твоята собствена душа! Не от книги ще добиеш онова, което се нарича мъдрост и не от други трябва да заемаш мощ!... Вътре в тебе живее твоят Учител, изобилстващ с плодове на жив опит, и всяка мъдрост, писана на книга, е само песъчинка при онова, що душата ти крие вътре в "себе си."
към текста >>

13. Идващият ден - Г.Т. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И това учение е достъпно за всички, които имат пробудени сърца и гладуват за жив плод – така достъпно, както са зрелите плодове в една овощна градина.
От години насам Новото Учение се проповядва у нас. Учение – а не религия, не религиозна секта. „Това учение, казва Дънов, включва всички сили на живата природа, включва учението за разумното – човека, и учението за любовта – за Бога". От години насам той го проповядва в своите беседи, които са и печатани. (Сила и Живот, беседи от Дънов 6 серии). И това учение е достъпно за всички, които имат пробудени сърца и гладуват за жив плод – така достъпно, както са зрелите плодове в една овощна градина. И този е един от най-главните белези на живото слово: че е като плода. Може всеки да го опита – всеки жив човек, сир. всеки човек, който е опитвал разни храни, сърбал е какви ли не чорби с „лъжица" и може да различава. Може да го опита и най-простия човек, сир. оня който не блести с външно „изучено" познание, но има усетливо сърце, което вижда пряко, може да го опита и човека с дълбок и прозорлив ум.
към текста >>

И този е един от най-главните белези на живото слово: че е като плода.
Учение – а не религия, не религиозна секта. „Това учение, казва Дънов, включва всички сили на живата природа, включва учението за разумното – човека, и учението за любовта – за Бога". От години насам той го проповядва в своите беседи, които са и печатани. (Сила и Живот, беседи от Дънов 6 серии). И това учение е достъпно за всички, които имат пробудени сърца и гладуват за жив плод – така достъпно, както са зрелите плодове в една овощна градина. И този е един от най-главните белези на живото слово: че е като плода. Може всеки да го опита – всеки жив човек, сир. всеки човек, който е опитвал разни храни, сърбал е какви ли не чорби с „лъжица" и може да различава. Може да го опита и най-простия човек, сир. оня който не блести с външно „изучено" познание, но има усетливо сърце, което вижда пряко, може да го опита и човека с дълбок и прозорлив ум. Защото зад образите и символите на този език, в който това учение се облича – език на съкращение, на който говори само мъдреца – прозорливецът може да види строгото математично очертание на една вътрешна идея, на една духовна реалност.
към текста >>

Но да вземеш да човъркаш и разглобяваш едно житно зърно, един жив плод, то ще рече да го убиеш.
Също и математикът може да разреши известни проблеми, в които влизат величините на природата, след като е изучил законите на разните математични операции. Човешките философски и научни системи са като механизми. За да ги разбере човек, трябва да ги анализира, сир. да ги разглоби, та да види как са конструирани. Разглобяването, човъркането тук си е на място. Но да вземеш да човъркаш и разглобяваш едно житно зърно, един жив плод, то ще рече да го убиеш. Плодът трябва да се изяде, а зърното – да се посее. И ето, живото слово се яде и се посажда в душата. А има ли по-положителен опит от тоя? Ония, които знаят нещо за живото познание, ще разберат това. И ако някой би попитал какво носи новото учение отговаряме: то носи учението за Божията Любов, онази велика, разумна Любов в която ние живеем, движим се и съществуваме.
към текста >>

Плодът трябва да се изяде, а зърното – да се посее.
Човешките философски и научни системи са като механизми. За да ги разбере човек, трябва да ги анализира, сир. да ги разглоби, та да види как са конструирани. Разглобяването, човъркането тук си е на място. Но да вземеш да човъркаш и разглобяваш едно житно зърно, един жив плод, то ще рече да го убиеш. Плодът трябва да се изяде, а зърното – да се посее. И ето, живото слово се яде и се посажда в душата. А има ли по-положителен опит от тоя? Ония, които знаят нещо за живото познание, ще разберат това. И ако някой би попитал какво носи новото учение отговаряме: то носи учението за Божията Любов, онази велика, разумна Любов в която ние живеем, движим се и съществуваме. Днес на запад и на изток, в окултната и не окултна наука се говори за много неща, дават се много познания и явни и тайни, дават се и методи за развиване на окултни сили, за добиване достъп в един свят, стоящ по-високо от света на 5-те сетива.
към текста >>

14. Псалом - Р. Соловьов Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Самият процес на развитие е аналогичен на растенията: пущане корени и стебло т.е., поляризиране, цъфтене и даване плод.
По същия начин ние можем да бъдем завладени от една мисъл, желание и пр. Отношенията на мислите и чувствата към нас са аналогични на зародиша към почвата. Една мисъл или чувство, това е един зародиш, който търси почва да се развие. И човек може да му я даде. При това в сегашното си развитие човек дава условия да се проявят както зародишите на положителното, така и на отрицателното. Самият процес на развитие е аналогичен на растенията: пущане корени и стебло т.е., поляризиране, цъфтене и даване плод. Плодът е най-сигурният критерий за качеството на една мисъл или чувство. Възвишените чувства и мисли са подобни на нежните и красиви цветя, (а) нисшите – на плевелите и паразитните растения. Те се развиват бързо, буйно и скоро заемат цялата повърхност като заглушават всички по-крехки растения. В това отношение човешките души представляват обширни градини, в които редом с красивите цветя растат и буйни плевели. Не трябва да забравяме да поливаме и чистим около корените на тия хубави цветя, защото те ще изсъхнат и градината ще запустее.
към текста >>

Плодът е най-сигурният критерий за качеството на една мисъл или чувство.
Отношенията на мислите и чувствата към нас са аналогични на зародиша към почвата. Една мисъл или чувство, това е един зародиш, който търси почва да се развие. И човек може да му я даде. При това в сегашното си развитие човек дава условия да се проявят както зародишите на положителното, така и на отрицателното. Самият процес на развитие е аналогичен на растенията: пущане корени и стебло т.е., поляризиране, цъфтене и даване плод. Плодът е най-сигурният критерий за качеството на една мисъл или чувство. Възвишените чувства и мисли са подобни на нежните и красиви цветя, (а) нисшите – на плевелите и паразитните растения. Те се развиват бързо, буйно и скоро заемат цялата повърхност като заглушават всички по-крехки растения. В това отношение човешките души представляват обширни градини, в които редом с красивите цветя растат и буйни плевели. Не трябва да забравяме да поливаме и чистим около корените на тия хубави цветя, защото те ще изсъхнат и градината ще запустее. Всяка мисъл или чувство, което се проявява в нас, представлява един предразположителен момент за развитието на едно психическо качество в положителен или отрицателен смисъл.
към текста >>

15. Кога узреят плодовете, излиза всичко наяве - Г. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

У мнозина се заражда нещо ново, което ще трябва да мине през ред изпитания докато завършено излезе навън от границите на личните преживявания и се превърне в жив плод и жертва за другите.
Така са възникнали всички знайни и незнайни групи, общества и ордени, които по самостойни пътища са творили духовни ценности – ценни затова, защото са извлечени от самия живот и привнесени отново пак в него. И в тия отделни общества – духовни средоточия и огнища понякога е имало фанатизъм и самооблащение, но в своята цялост те са изразявали и изразяват постоянно повтарящия се опит и неспирен стремеж към едно единно и живо разбиране на живота. Тоя ритъм в развитието на човечеството и живота работи и днес. И днес въпреки привидното задоволително разрешение на многото въпроси, се констатира един нов духовен подем, който повдига незасегнати досега въпроси или пък разглежда повдигнатите в съвсем нова светлина. Днес мнозина, след дълъг вековен сън, се пробуждат за един по-възвишен и по-светъл живот. У мнозина се заражда нещо ново, което ще трябва да мине през ред изпитания докато завършено излезе навън от границите на личните преживявания и се превърне в жив плод и жертва за другите. Един нов духовен мироглед явно е ще има да преодолява много стари схващания и предубеждения. Днес мнозина, вследствие на общия ограничен духовен кръгозор, мислят, че духовните хора, респ. окултните ученици, са хора ограничени, които изпущат из предвид успеха на науката и изискванията на обществения живот и са погълнати изключително от техните едностранчиви идеи и блянове. Подобно схващане не е вярно. Истинският окултен ученик еднакво го интересуват всички въпроси на живота със следното естествено ограничение.
към текста >>

16. Влиянието на цветните лъчи - Добран Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Кога узреят плодовете, излиза всичко наяве Съвременната европейска култура извърши своя пълен кръг: тя даде своите плодове.
Кога узреят плодовете, излиза всичко наяве Съвременната европейска култура извърши своя пълен кръг: тя даде своите плодове. Ръката на живота ще обере истинските зрели плодове от дървото на тази култура, а всичко друго – листа и сухи вейки ще бъдат хвърлени в огън. Защото листата са само едно средство зарад плода – узрее ли той, те окапват, защото той е смисълът. Не са ли такива листа и човешките вярвания и понятия: народност, религиозни вярвания, кръвни връзки? Че са такива, показва това, че в съзнанието на пробудените човеци тия ограничени идеи са окапали като сухи листи: в тях те виждат вече само остатъци, тор. И на тия човеци се види излишно да се въртят по оня кръг, който наистина някога е бил жив, но днес е мъртъв, защото животът го е напуснал и е преминал в друг, по-горен завитък на голямата спирала на развитието.
към текста >>

Ръката на живота ще обере истинските зрели плодове от дървото на тази култура, а всичко друго – листа и сухи вейки ще бъдат хвърлени в огън.
Кога узреят плодовете, излиза всичко наяве Съвременната европейска култура извърши своя пълен кръг: тя даде своите плодове. Ръката на живота ще обере истинските зрели плодове от дървото на тази култура, а всичко друго – листа и сухи вейки ще бъдат хвърлени в огън. Защото листата са само едно средство зарад плода – узрее ли той, те окапват, защото той е смисълът. Не са ли такива листа и човешките вярвания и понятия: народност, религиозни вярвания, кръвни връзки? Че са такива, показва това, че в съзнанието на пробудените човеци тия ограничени идеи са окапали като сухи листи: в тях те виждат вече само остатъци, тор. И на тия човеци се види излишно да се въртят по оня кръг, който наистина някога е бил жив, но днес е мъртъв, защото животът го е напуснал и е преминал в друг, по-горен завитък на голямата спирала на развитието. Тям се види смешно и неестествено да се обличат в тия извехтели дрехи, както са смешни за съвременния човек кожените дрехи на първобитните люде.
към текста >>

Защото листата са само едно средство зарад плода – узрее ли той, те окапват, защото той е смисълът.
Кога узреят плодовете, излиза всичко наяве Съвременната европейска култура извърши своя пълен кръг: тя даде своите плодове. Ръката на живота ще обере истинските зрели плодове от дървото на тази култура, а всичко друго – листа и сухи вейки ще бъдат хвърлени в огън. Защото листата са само едно средство зарад плода – узрее ли той, те окапват, защото той е смисълът. Не са ли такива листа и човешките вярвания и понятия: народност, религиозни вярвания, кръвни връзки? Че са такива, показва това, че в съзнанието на пробудените човеци тия ограничени идеи са окапали като сухи листи: в тях те виждат вече само остатъци, тор. И на тия човеци се види излишно да се въртят по оня кръг, който наистина някога е бил жив, но днес е мъртъв, защото животът го е напуснал и е преминал в друг, по-горен завитък на голямата спирала на развитието. Тям се види смешно и неестествено да се обличат в тия извехтели дрехи, както са смешни за съвременния човек кожените дрехи на първобитните люде. Те не могат вече да живеят в ония изкуствени граници, които човешкото налага и тръгват по ония живи пътища, които душата познава.
към текста >>

Плодът разрешава въпроса за доброто качество на едно семе и за разумността на метода по който е бил отгледан.
Толстой е писал като човек онова, което е живял като душа. И това което той напише, е само мост, по който той върви и по който ние можем да минем, за да влезем в неговото отвъд. И колко са смешни хорските спорове за смисъла на еди кое си изречение, на еди-коя си дума, изказана от някой автор. Те погребват живия човек с неговите преживявания под купчина мъртви и ненужни препирни и после пеят песнопения над неговия гроб. Препирните са излишни – за каквото и да е – защото опитът, където действуват живите сили на природата, ще даде истинско разрешение на всички въпроси. Плодът разрешава въпроса за доброто качество на едно семе и за разумността на метода по който е бил отгледан. Та вместо да се препират хората за правотата на своите убеждения, нека по-добре ги посеят в почвата на живота. Плодът ще покаже тяхната вътрешна стойност И разумният човек, който е разбрал ненужността на всяка препирня, се домогва да възрасти плод. На никого не пречи да отглежда и той плодове, макар методите му да са различни от неговите. Нали, кога узреят плодовете, ще излезе всичко наяве?
към текста >>

Плодът ще покаже тяхната вътрешна стойност И разумният човек, който е разбрал ненужността на всяка препирня, се домогва да възрасти плод.
И колко са смешни хорските спорове за смисъла на еди кое си изречение, на еди-коя си дума, изказана от някой автор. Те погребват живия човек с неговите преживявания под купчина мъртви и ненужни препирни и после пеят песнопения над неговия гроб. Препирните са излишни – за каквото и да е – защото опитът, където действуват живите сили на природата, ще даде истинско разрешение на всички въпроси. Плодът разрешава въпроса за доброто качество на едно семе и за разумността на метода по който е бил отгледан. Та вместо да се препират хората за правотата на своите убеждения, нека по-добре ги посеят в почвата на живота. Плодът ще покаже тяхната вътрешна стойност И разумният човек, който е разбрал ненужността на всяка препирня, се домогва да възрасти плод. На никого не пречи да отглежда и той плодове, макар методите му да са различни от неговите. Нали, кога узреят плодовете, ще излезе всичко наяве?
към текста >>

На никого не пречи да отглежда и той плодове, макар методите му да са различни от неговите.
Те погребват живия човек с неговите преживявания под купчина мъртви и ненужни препирни и после пеят песнопения над неговия гроб. Препирните са излишни – за каквото и да е – защото опитът, където действуват живите сили на природата, ще даде истинско разрешение на всички въпроси. Плодът разрешава въпроса за доброто качество на едно семе и за разумността на метода по който е бил отгледан. Та вместо да се препират хората за правотата на своите убеждения, нека по-добре ги посеят в почвата на живота. Плодът ще покаже тяхната вътрешна стойност И разумният човек, който е разбрал ненужността на всяка препирня, се домогва да възрасти плод. На никого не пречи да отглежда и той плодове, макар методите му да са различни от неговите. Нали, кога узреят плодовете, ще излезе всичко наяве?
към текста >>

Нали, кога узреят плодовете, ще излезе всичко наяве?
Препирните са излишни – за каквото и да е – защото опитът, където действуват живите сили на природата, ще даде истинско разрешение на всички въпроси. Плодът разрешава въпроса за доброто качество на едно семе и за разумността на метода по който е бил отгледан. Та вместо да се препират хората за правотата на своите убеждения, нека по-добре ги посеят в почвата на живота. Плодът ще покаже тяхната вътрешна стойност И разумният човек, който е разбрал ненужността на всяка препирня, се домогва да възрасти плод. На никого не пречи да отглежда и той плодове, макар методите му да са различни от неговите. Нали, кога узреят плодовете, ще излезе всичко наяве?
към текста >>

17. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Аз чух и биолозите да казват: животът е плод на светлината, а хората са деца на слънцето.
А най-къси вълни имат и най-бързо трептят виолетовите и ултравиолетовите лъчи, които носят едновременно и т.н. химична енергия. В тоя интервал, обхващащ трептения от 450 до 750 трилиона в секунда, се нареждат останалите цветни лъчи от спектъра по ред, като всеки си запазва точно своята дължина на вълната и определеното число на трептения в секунда. Ние не сме съгласни със съвременните физици, че с тая дефиниция на цветните лъчи въпросът се изчерпва. Напротив, ние считаме, че всеки цветен лъч е носител на специфична енергия, която, трансформирана по известни закони, дава точно определени резултати в физиологично или психологично отношение. Аз чух и биолозите да казват: животът е плод на светлината, а хората са деца на слънцето. Това не са хиперболични изрази. Това е реалната същина на нещата. Нали всяко нещо има форма и цвят? Нали всяка форма се определя от светлината, нали всеки цвят се определя пак от нея? Ако нямаше светлина, живот не щеше да има, ако нямаше слънце, земя не щеше да има, защото нали тя от слънцето се е откъснала?
към текста >>

Установи се, че най-богати с витамини са ярко обагрените плодове и растения.
Тая светлина ние възприемаме по няколко начина: чрез храната, която представлява кондензирана слънчева енергия, чрез зрителните възприятия и най-после чрез целия си организъм. По отношение на храната тук можем само да упоменем следното. Една храна може или изкуствено да бъде носителка на известни цветни енергии, тъй да се каже, какъвто е случая с опитите на Ganser, който излага вода или храни на известни цветни лъчи определено време, или пък самата храна по естество да съдържа тия енергии. Такива са напр. витамините, които се намират у известни храни. Установи се, че най-богати с витамини са ярко обагрените плодове и растения. Особено това се отнася за антискорбутните витамини, които се намират най-вече в червените и оранжеви плодове (лимони, домати, портокали, моркови и др.). Науката още не знае какво значение има тука „боята на плодовете". Но ние предполагаме, че вече се досещате. Очите на човек, пък и на животните се явяват като най-важен орган при възприемане на цветната светлина. Възприемането става чрез ретината, в която се разклоняват окончанията на зрителния нерв.
към текста >>

Особено това се отнася за антискорбутните витамини, които се намират най-вече в червените и оранжеви плодове (лимони, домати, портокали, моркови и др.).
По отношение на храната тук можем само да упоменем следното. Една храна може или изкуствено да бъде носителка на известни цветни енергии, тъй да се каже, какъвто е случая с опитите на Ganser, който излага вода или храни на известни цветни лъчи определено време, или пък самата храна по естество да съдържа тия енергии. Такива са напр. витамините, които се намират у известни храни. Установи се, че най-богати с витамини са ярко обагрените плодове и растения. Особено това се отнася за антискорбутните витамини, които се намират най-вече в червените и оранжеви плодове (лимони, домати, портокали, моркови и др.). Науката още не знае какво значение има тука „боята на плодовете". Но ние предполагаме, че вече се досещате. Очите на човек, пък и на животните се явяват като най-важен орган при възприемане на цветната светлина. Възприемането става чрез ретината, в която се разклоняват окончанията на зрителния нерв. От всички пластове, които се намират в ретината най-важен е тоя на пръчиците и бухалчиците, защото те възприемат зрителните усещания, трансформират ги в неизвестна още форма енергия и ги препращат в мозъка, а по-нататък мозъкът от своя страна оказва своето физиологично и психологично влияние върху целия организъм.
към текста >>

Науката още не знае какво значение има тука „боята на плодовете".
Една храна може или изкуствено да бъде носителка на известни цветни енергии, тъй да се каже, какъвто е случая с опитите на Ganser, който излага вода или храни на известни цветни лъчи определено време, или пък самата храна по естество да съдържа тия енергии. Такива са напр. витамините, които се намират у известни храни. Установи се, че най-богати с витамини са ярко обагрените плодове и растения. Особено това се отнася за антискорбутните витамини, които се намират най-вече в червените и оранжеви плодове (лимони, домати, портокали, моркови и др.). Науката още не знае какво значение има тука „боята на плодовете". Но ние предполагаме, че вече се досещате. Очите на човек, пък и на животните се явяват като най-важен орган при възприемане на цветната светлина. Възприемането става чрез ретината, в която се разклоняват окончанията на зрителния нерв. От всички пластове, които се намират в ретината най-важен е тоя на пръчиците и бухалчиците, защото те възприемат зрителните усещания, трансформират ги в неизвестна още форма енергия и ги препращат в мозъка, а по-нататък мозъкът от своя страна оказва своето физиологично и психологично влияние върху целия организъм. Изследванията на Max Schultze установиха, че пръчиците служат за нощно зрение, а бухалчиците служат за цветните усещания и изобщо за дневното виждане.
към текста >>

Ягоди при бяла, червена и розова светлина са се развивали добре, бърже узрявали, плодовете им се оказали по-добри и по-едри от тия, стояли на обикновена слънчева светлина.
са наблюдавали какво известни растения напр. тлъстигите (Crassulaceae) под влиянието на червените лъчи се развиват в едно направление, когато поставени в сини лъчи съвсем се изменяли: листата на розетките им се скъсявали, усуквали, обвивките им ставали бледи и половите им клетки се недоразвивали. Други наблюдения показват, че растенията най-добре виреят в червена и оранжева светлина. Oskar Ganser е правил опити с някои растения и добил следните резултати: бобът под розова светлина растял три пъти по-бърже, отколкото при чистата слънчева светлина, а при синя и сребърно-сива увяхвал бърже. Останалите краски не дали особени резултати. Ягоди при бяла, червена и розова светлина са се развивали добре, бърже узрявали, плодовете им се оказали по-добри и по-едри от тия, стояли на обикновена слънчева светлина. Обратният резултат се е получил при светло-зелена и светло-синя светлина. Растенето се забавяло, едва узрявали ягодите и давали твърде малко плодове. Лукът (кромид) се развивал превъзходно под розова светлина, а всички останали цветни лъчи са действали неблагоприятно и затруднявали растежа. Оказало се. че червения лук се развивал много по-добре при тъмно-кафяво осветление слабо – при тъмно-зелен и никак при черен цвят.
към текста >>

Растенето се забавяло, едва узрявали ягодите и давали твърде малко плодове.
Други наблюдения показват, че растенията най-добре виреят в червена и оранжева светлина. Oskar Ganser е правил опити с някои растения и добил следните резултати: бобът под розова светлина растял три пъти по-бърже, отколкото при чистата слънчева светлина, а при синя и сребърно-сива увяхвал бърже. Останалите краски не дали особени резултати. Ягоди при бяла, червена и розова светлина са се развивали добре, бърже узрявали, плодовете им се оказали по-добри и по-едри от тия, стояли на обикновена слънчева светлина. Обратният резултат се е получил при светло-зелена и светло-синя светлина. Растенето се забавяло, едва узрявали ягодите и давали твърде малко плодове. Лукът (кромид) се развивал превъзходно под розова светлина, а всички останали цветни лъчи са действали неблагоприятно и затруднявали растежа. Оказало се. че червения лук се развивал много по-добре при тъмно-кафяво осветление слабо – при тъмно-зелен и никак при черен цвят. Тия няколко примера ясно говорят, че червените лъчи имат способността да стимулират растежа у някои растения. Интересно би било да се направят известни опити със семена, изложени на цветна светлина известно време и след това посадени, за да се установи тая стимулационна способност и по друг път.
към текста >>

18. ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ - Г. Т. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В ЛУННОТО СИЯНИЕ Потихом се през грани дюлени провират сноп лъчи зелени и зрели плодове притулени димят сребристо озарени.
В ЛУННОТО СИЯНИЕ Потихом се през грани дюлени провират сноп лъчи зелени и зрели плодове притулени димят сребристо озарени. Ни лъх, ни звук. В недвижно бдение смълчани виснат морни клони и чакат в унес и томление ветрец с листа да заромони. Люлени в лунното сияние, между стеблата на брезите се носят пъстър рой благоухания - на спящите цветя душите. И плуват в сънно упоение докле зорница ги огрее и цветните съновидения лъх утрен вейне и отвее. Wega
към текста >>

19. БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Всички същества са плод на тая хармония и следователно, онова висше съзнателно или подсъзнателно удоволствие или неудоволствие, което изпитваме при слушане на известни тонове или шумове, или гледаме хармоничните или нехармоничните им краски, се обяснява с хармонично съвпадение или контраст на вроденото хармонично положение у нас, с възприетото отвън такова.
Още Дарвин откри на времето си един основен закон за животинското и растителното царство, като база за великата регулация на живота, който нарече естествен подбор, други прибавят и законите на наследствеността, които още не са изучени добре, трети посочват закона за действието и противодействието, четвърти приемат тук и законите за равновесието в природата и т.н. Това са все закони, станали вече доста популярни, които определят общата хармония на космичния мир. Но вън от това, самото съществуване на строго отмерени закони в природата, ясно говори за съществуването на известни правилни отношения, които обуславят хармонията. Върху въпроса за мировата хармония може би друг път ще се върнем пак. Засега искаме да изтъкнем основната идея за съществуването на една велика хармония в света. Всички същества са плод на тая хармония и следователно, онова висше съзнателно или подсъзнателно удоволствие или неудоволствие, което изпитваме при слушане на известни тонове или шумове, или гледаме хармоничните или нехармоничните им краски, се обяснява с хармонично съвпадение или контраст на вроденото хармонично положение у нас, с възприетото отвън такова. С тоя ритъм и хармония, които съществуват в света, ние можем да си обясним причината, която е накарала природата да вложи толкова музикалност в птичките, животните и човека. И забележителен е законът, който се проявява във вселената; колкото едно същество е по-издигнато и интелигентно, толкова то става по-музикално. Тая тенденция, на природата към музикално изявяване, някои автори намират вложена не само у животните и човека, но и у растенията, дори и в „неодушевените" скали и пясъци. Ето до какви именно данни хората са се добрали в изследванията си в това направление. Всекиму е известна оная приятност, която човек изпитва, когато се намира край брега на морето, дето в упоение слуша монотонната, същевременно приятна негова песен.
към текста >>

От друга страна, опитите върху тях от музикална гледна точка ще решат много важния въпрос за влиянието, което отделен инструмент и различните видове мелодии указват върху организмите, още повече, че резултатите, които ще се получат от това, ще бъдат плод на подсъзнателни реакциите от страна на животните.
Разбира се, че въпросът е само зачекнат, а не и разрешен. Бъдещата дейност в това направление не ще се ограничи само да констатира музикална впечатлителност у животните, но ще трябва да проучи и влиянието върху тях на разните видове мелодии, както и различните инструменти, защото не подлежи на никакво съмнение, че влиянието на едно хороводно парче, на една миньорна песен или един марш ще е различно и то различно пак за различните животни. От това личи, че въпросът е сложен и изисква дълго проучване. Ценността на едно такова проучване ще разкрие пред нас преди всичко една страница от психологията на тия безсловесни „наши по-малки братя". А тя не е тъй проста, както изглежда на пръв поглед. От друга страна, опитите върху тях от музикална гледна точка ще решат много важния въпрос за влиянието, което отделен инструмент и различните видове мелодии указват върху организмите, още повече, че резултатите, които ще се получат от това, ще бъдат плод на подсъзнателни реакциите от страна на животните. За нас, в дадения случай беше важно да констатираме онази обща музикална тенденция на природата, която лежи във всичките нейни прояви. А това ще облекчи много по-нататъшното изяснение на въпроса за влиянието, което музиката оказва по-специално върху човека.
към текста >>

20. ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ Бог е Светлина.Бог е Любов.Бог е Живот.Едно дърво има много корени, много клонища, много листа, много цветове, но един е животът, който се синтезира в плода.
БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ Бог е Светлина.Бог е Любов.Бог е Живот.Едно дърво има много корени, много клонища, много листа, много цветове, но един е животът, който се синтезира в плода. Човешкото тяло има милиони клетки, групирани в няколко системи – нервна, кръвоносна, мускулна, кожна, но една е душата, която ги обединява. Човечеството има много народи и много личности, но един е Духът, който ги ръководи – той е Божият Дух. Много философи, поети, учени, религиозни учители са идвали, но една е истината, за която са говорили, една е светлината, която ги е озарявала, една е силата, която е окриляла техните души, един е огънят, който ги е вдъхновявал. А те са били само проводници на тази светлина – чрез своите светли умове; проводници са били на тази топлина чрез своите чисти сърца; проводници са били на тази сила – чрез непоколебимата си воля, че светлина, топлина и сила носи живия слънчев лъч – и на него само растат и зреят плодовете на живота. Този лъч на слънцето – иначе се пречупва във въздуха, иначе във водата, иначе в твърдата земя – в зависимост от гъстотата на средата.
към текста >>

А те са били само проводници на тази светлина – чрез своите светли умове; проводници са били на тази топлина чрез своите чисти сърца; проводници са били на тази сила – чрез непоколебимата си воля, че светлина, топлина и сила носи живия слънчев лъч – и на него само растат и зреят плодовете на живота.
БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ Бог е Светлина.Бог е Любов.Бог е Живот.Едно дърво има много корени, много клонища, много листа, много цветове, но един е животът, който се синтезира в плода. Човешкото тяло има милиони клетки, групирани в няколко системи – нервна, кръвоносна, мускулна, кожна, но една е душата, която ги обединява. Човечеството има много народи и много личности, но един е Духът, който ги ръководи – той е Божият Дух. Много философи, поети, учени, религиозни учители са идвали, но една е истината, за която са говорили, една е светлината, която ги е озарявала, една е силата, която е окриляла техните души, един е огънят, който ги е вдъхновявал. А те са били само проводници на тази светлина – чрез своите светли умове; проводници са били на тази топлина чрез своите чисти сърца; проводници са били на тази сила – чрез непоколебимата си воля, че светлина, топлина и сила носи живия слънчев лъч – и на него само растат и зреят плодовете на живота. Този лъч на слънцето – иначе се пречупва във въздуха, иначе във водата, иначе в твърдата земя – в зависимост от гъстотата на средата. Но той е един и същ винаги и навсякъде. Този слънчев лъч е живият Божествен Дух, който се е проявявал в светлината на мъдростта, в топлината на Любовта и в силата на истината – чрез всички истинно велики и мъдри хора, поети философи, учени и религиозни учители – гениите на човечеството. И колкото по чисти са били тия проводници, колкото по-рядка е била средата, в която е идвал слънчевия лъч, толкова по-ярко е греела светлината през тях. И в тях ние виждаме, че така е просветвала тяхната виделина пред человеците, че действително хората виждали техните добри дела и славили Небесния Баща.
към текста >>

21. Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Затова, истинската музика трябва да бъде не плод на умозрителна постановка, но плод на настроение, на екстаз.
Хората слушат някакъв си чуден шум, произвеждан от някой негър, който отчаяно блъска по тъпан, маса, столове, шишета, чинии, всевъзможни тенекии и пр, а на народа му се струва, че слуша божествени акорди...п Но, вече идат първите сведения, че температурата на болестта почнала да спада и имало всички изгледи за оздравяване... Такъв е бил историческия развой на музикалната проява на човечеството, изразена в най-кратка форма. Музиката се явява във всичките нейни форми – израз на две основни прояви: проява на ритъм и хармония, които лежат в основата на природата. Човекът е дете на природата, дете на музиката, дете на ритъма и хармонията. И онзи, който е могъл да се постави в съзвучие с мировия ритъм и хармония, е могъл да върши чудеса с музиката. Разказват легендите, че с музика могло мъртъвци да възкръснат, болни да се оздравят, ожесточените да се умилостивят... Но когато музиката влезе в дисхармония с основните музикални прояви на природата, могат да се получат и обратни резултати. Затова, истинската музика трябва да бъде не плод на умозрителна постановка, но плод на настроение, на екстаз. Тогава човек, като че слуша божествените акорди на природата. Така са се вслушвали великите композитори и са творили. Душата им е трептяла в унисон с вибрациите на природните акорди. Ето защо, най-добрите творения било в музикално или поетично отношение, са били дадени винаги в момента на високо вдъхновение. Що значи вдъхновение: нищо друго, освен поставяне в хармонични трептения с природните вибрации.
към текста >>

22. ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Когато растат плодовете в една градина не се вдига шум.
Защо да таим в себе си злото и да се борим с него в другите? Не е ли най-правдиво да го премахнем у нас преди всичко? Как ще пресъздадем целия живот и ще премахнем със сила поетата инертност в общия живот. когато не сме в състояние да се преборим с една от най-малките наши привички? Не че нашите привички са, които ще ни охарактеризират напълно и по които ще се прави оценка за нас, но нека те ни послужат като пример за това, че е трудно и велико да се състезаваме с тях! Когато растат плодовете в една градина не се вдига шум. Когато бурята кърши гранките, тогава има шум, но няма вече плодове. Всичко, което създава, което гради, не се явява с трясъци и мълнии. Ще кажат, че и ветровете и бурите са необходими за живота, тъй като само при ветровете и бурята дърветата придобиват своята жилавост. Това ние не отричаме, но ония от нас, на които е дадена ролята да бъдат ветрове, трябва да разберат, че има и едно друго жизнено начало, което в ненарушимия покой на своя творчески акт създава живота, който отпосле идва да се прояви. Най-после ще повторя думите на един мъдър, който казва, че светлината не троши прозорците за да влезе в нашата стая.
към текста >>

Когато бурята кърши гранките, тогава има шум, но няма вече плодове.
Не е ли най-правдиво да го премахнем у нас преди всичко? Как ще пресъздадем целия живот и ще премахнем със сила поетата инертност в общия живот. когато не сме в състояние да се преборим с една от най-малките наши привички? Не че нашите привички са, които ще ни охарактеризират напълно и по които ще се прави оценка за нас, но нека те ни послужат като пример за това, че е трудно и велико да се състезаваме с тях! Когато растат плодовете в една градина не се вдига шум. Когато бурята кърши гранките, тогава има шум, но няма вече плодове. Всичко, което създава, което гради, не се явява с трясъци и мълнии. Ще кажат, че и ветровете и бурите са необходими за живота, тъй като само при ветровете и бурята дърветата придобиват своята жилавост. Това ние не отричаме, но ония от нас, на които е дадена ролята да бъдат ветрове, трябва да разберат, че има и едно друго жизнено начало, което в ненарушимия покой на своя творчески акт създава живота, който отпосле идва да се прояви. Най-после ще повторя думите на един мъдър, който казва, че светлината не троши прозорците за да влезе в нашата стая. Не всичко, което вдига врява е полезно, както и не всичко, което мълчи, мисли разумно.
към текста >>

Какво по-лесно от това да посегнеш и откъснеш чуждия плод.
Това, което някога са вършели най-силните мъже, днес го вършат и децата, а за неговото усъвършенствуване, за пътищата на тия смъртоносни ядра работят учени, професори, с „най-дълбоки" познания, с висша математика. – Вегетират, – казват тия, които не смеят да оставят живи своите врагове, защото се боят от тях. – Вегетират, – казват за тия, които доброволно се отказват от онова, което ще оскуди (ограничи) другите. Добре, да поставим на преоценка следното: Яви се у тебе едно желание, една мисъл да се добереш до нещо, което ще наслади тебе, а ще лиши другия. Кое е сега силата, да се нахвърлиш под подбудата на твоите страсти към него, или да си поставиш сам въздържание? Какво по-лесно от това да посегнеш и откъснеш чуждия плод. Нима има геройство в това? Нима ония, които днес се възпират нямат смелост за това, или друго движи душата им? Не вегетират, а живеят, учат най-великото изкуство да служат на Богочовека в нас, а не на мъничката плашлива животинка, която унищожава като гъсеницата, мислят с ума на паяка, който плете изкусни мрежи, стреля от засада с продуктите на съвременния гений и люби така, както вълкът люби малките агънца. Нови хора се раждат сега. Неусетно те въстават из развалините, из пепелищата, създадени от тия които „не вегетират", хора с нов морал, с нова естетика.
към текста >>

Техният живот често протича неусетно, незабелязано за ония, които „не вегетират", но в края дървото на живота им има плодове.
Нима ония, които днес се възпират нямат смелост за това, или друго движи душата им? Не вегетират, а живеят, учат най-великото изкуство да служат на Богочовека в нас, а не на мъничката плашлива животинка, която унищожава като гъсеницата, мислят с ума на паяка, който плете изкусни мрежи, стреля от засада с продуктите на съвременния гений и люби така, както вълкът люби малките агънца. Нови хора се раждат сега. Неусетно те въстават из развалините, из пепелищата, създадени от тия които „не вегетират", хора с нов морал, с нова естетика. Те не са свързани още в никакви стройни редици, а са разпилени по света, както звездите по небето. Техният живот често протича неусетно, незабелязано за ония, които „не вегетират", но в края дървото на живота им има плодове. Тия хора не са необикновени, от тях сме виждали и те се познават по радостта, която усмивката на любовта е сложила като печат на лицето им За нас обаче, които желаем да следваме техния път, те са необикновени и нашето поведение към тях е поведението, което имат залутаните пътници към ония, които са им посочили действителната пътека в мъглява зимна нощ. Тях ги дава времето, вековете и нито куршумите, нито огнените клади могат да унищожат онова, което те носят със себе си от своя Творец. Те са, които ще издигнат пряпореца на едно ново царство, когато ранената птица на нощта ще сбере своите разперени криле и ще пусне ведрината на високото небе да нахлуе в душите ни. Тия ще са човеците, които ще изпълнят завета на най-достойния от пратениците на небето. Това е новото войнство от издигнати, свободни души, които със своя живот ще дадат най-достойния пример.
към текста >>

23. *** - Цветан Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Във вечността суетата, чезнеща зад светлината на абсолютната тайна, се мярка като точка, като забранен плод, а стремящия се към нея достига до разочарованието в настоящето, когато тези две състояния – тайна и суета менят образите един в друг... Къде е реалното?
Той – това са те. Не създаде ли синът своите родители? Движейки се по периферията на суетата, той гони в себе си центъра на тайната. Ето защо, всяка суета крие зад себе си своята неразгадана тайна. В мига на настоящето тайната изплува зад губещия се привиден образ като реална, неуловима точка и стремящия се към нея достига вечността. Във вечността суетата, чезнеща зад светлината на абсолютната тайна, се мярка като точка, като забранен плод, а стремящия се към нея достига до разочарованието в настоящето, когато тези две състояния – тайна и суета менят образите един в друг... Къде е реалното? Така пита умореният от гонене суетни образи, вечно разочарован, с празни ръце пътник. Незнаен глас – гласът на тайната, едва долавящ се през гърма на суетата, му шепти: Във вечността, в настоящето.
към текста >>

24. ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В ПРИРОДАТА — АНИМИЗЪМ - А. de K. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Днес, особено след онази тънка преценка, на която бидоха подхвърлени основните положения на математичните и физични дисциплини – след дългата и плодовита работа на сума просветни учени – се напълно изясни за ясните умове разбира се, релативността на интелектуалното познание.
Древните учени и мъдреци са имали свободен достъп в световете с повече измерения – и те за тях са били толкова живи и реални, колкото и физическият. И те са имали жив опит, реални преживявания, а не само един калейдоскоп от мъртви проекции, от чисто геометрически абстракции. Па и цялото днешно чисто сетивно познание е такова – учените вярват в сума неща, които не виждат – като почнеш от етера, та стигнеш до електрона. И съществуването на повечето неща се доказва непряко – сиреч, не се констатира пряко, а по косвен път – чрез картинки. Запример изследването на химичния състав на небесните светила — със спектроскопски картинки ! Днес, особено след онази тънка преценка, на която бидоха подхвърлени основните положения на математичните и физични дисциплини – след дългата и плодовита работа на сума просветни учени – се напълно изясни за ясните умове разбира се, релативността на интелектуалното познание. Паднаха сума научни догми, с които си служеха ограничените умове. Ала ония, които събират само книжни познания и които, за да знаят нещо, трябва да са го чели нейде – все още си въобразяват, че книжно познание и истина са едно. Такива запр. си мислят, че могат да знаят, що е интуиция след като прочетат Бергсон и че прочита на неговите трудове им дава право да я отричат или утвърждават. И да я отричат и да я утвърждават все едно – то ще бъде само на книга.
към текста >>

Да твърди човек, че те са ненужни, ще рече да отрича ползата от листата и цветовете за едно дърво, което е дало вече своя плод.
Който няма интуиция – и то в нейните по-високи степени – нищо не може да разбере от нея. И десет Бергсоновци да прочете – пак нищо да му помогнат! Човек може да придобие колкото ще книжно знание, може да прочете колкото ще книги и писания – и явни и окултни – той ще бъде пак толкова далеч от истината, колкото и преди. Една мъничка, ала собствена негова преживелица, която докарва в жив трепет цялото му естество, струва много повече от куп книжни познания. Не че те са непотребни – те са тъй нужни, както е нужна оранта и торенето на една нива. Да твърди човек, че те са ненужни, ще рече да отрича ползата от листата и цветовете за едно дърво, което е дало вече своя плод. Но както листата и цветовете имат относително значение – както те окапват след като дървото върже плод – смисълът на неговия живот – така е и с обикновените познания. Те окапват като сухи листи и стават тор в почвата на човешкото съзнание, за да остане семето, плода, а в това семе е събран опитът на години живот. Живото познание – това са сенки. Обикновеното познание е само сенки. Кой човек или кое живо същество не знае що е жажда, глад.
към текста >>

Но както листата и цветовете имат относително значение – както те окапват след като дървото върже плод – смисълът на неговия живот – така е и с обикновените познания.
И десет Бергсоновци да прочете – пак нищо да му помогнат! Човек може да придобие колкото ще книжно знание, може да прочете колкото ще книги и писания – и явни и окултни – той ще бъде пак толкова далеч от истината, колкото и преди. Една мъничка, ала собствена негова преживелица, която докарва в жив трепет цялото му естество, струва много повече от куп книжни познания. Не че те са непотребни – те са тъй нужни, както е нужна оранта и торенето на една нива. Да твърди човек, че те са ненужни, ще рече да отрича ползата от листата и цветовете за едно дърво, което е дало вече своя плод. Но както листата и цветовете имат относително значение – както те окапват след като дървото върже плод – смисълът на неговия живот – така е и с обикновените познания. Те окапват като сухи листи и стават тор в почвата на човешкото съзнание, за да остане семето, плода, а в това семе е събран опитът на години живот. Живото познание – това са сенки. Обикновеното познание е само сенки. Кой човек или кое живо същество не знае що е жажда, глад. Поменете само тия думи – и в съзнанието на човека оживява цял свят от образи и преживявания.
към текста >>

Те окапват като сухи листи и стават тор в почвата на човешкото съзнание, за да остане семето, плода, а в това семе е събран опитът на години живот.
Човек може да придобие колкото ще книжно знание, може да прочете колкото ще книги и писания – и явни и окултни – той ще бъде пак толкова далеч от истината, колкото и преди. Една мъничка, ала собствена негова преживелица, която докарва в жив трепет цялото му естество, струва много повече от куп книжни познания. Не че те са непотребни – те са тъй нужни, както е нужна оранта и торенето на една нива. Да твърди човек, че те са ненужни, ще рече да отрича ползата от листата и цветовете за едно дърво, което е дало вече своя плод. Но както листата и цветовете имат относително значение – както те окапват след като дървото върже плод – смисълът на неговия живот – така е и с обикновените познания. Те окапват като сухи листи и стават тор в почвата на човешкото съзнание, за да остане семето, плода, а в това семе е събран опитът на години живот. Живото познание – това са сенки. Обикновеното познание е само сенки. Кой човек или кое живо същество не знае що е жажда, глад. Поменете само тия думи – и в съзнанието на човека оживява цял свят от образи и преживявания. Поменете пред гладния думата хляб и цялото му същество ще дойде в жив трепет.
към текста >>

Всичко това – книги, религиозни и философски системи, светилища – са само подготовка, необходими външни условия, почва за онова живо семе, което никне вътре в нас, за да порасне и върже плод.
Живите постигания – това са мигове на докосване с реалното. И колкото повече такива мигове е преживял човек, толкова е по-просветлен. За да стане човек ученик – не на тая или оная религиозна или философска школа – а на живата природа, трябва да е преживял известна сума от такива мигове. И само това е нужно – нищо друго: ни външно знание, ни богатство, ни високо звание и сан, ни принадлежност на тази или онази религия. Ето защо живото познание не е в никоя книга – явна или скрита - в никой храм или светилище, в никоя Индия или Египет. Всичко това – книги, религиозни и философски системи, светилища – са само подготовка, необходими външни условия, почва за онова живо семе, което никне вътре в нас, за да порасне и върже плод.
към текста >>

25. КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ - Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И ако ние се вгледаме по-дълбоко в живота, ще се уверим скоро, че всички ония явления, които дотогава отдавахме на простия случай, всъщност са плод на несъзнателно въздействие, което индивидите оказват един върху друг.
От физиката знаем, че една е енергията в природата и само благодарение различието в силата и броя на трептенията в секунда различаваме топлина, светлина, електричество, магнетизъм По-нататък заключаваме, че от известно число трептения нагоре пак до известна граница имаме трептенията на чувствата, категоризирани по силата и броя им в секунда, а после от нова граница по тази стълба започват пък тези на мисълта. В съчинението „Phénomènes nerveux, intellectuels et moraux", Rambosson дава твърде ясно обяснение на механизма на посочените явления. В природата и човека съществува стремеж за равновесие. По-силният индивид упражнява винаги едно по-малко или по-голямо влияние, известна власт тъй да се каже, върху по-слабия индивид и последният най-често е по-щастлив тогава, намирайки се под закрилата на по-силния. Детето се чувствува най-добре в прегръдките на своята майка, жената с радост приема закрилата на своя по-мощен другар, болният се чувствува по-добре в присъствието на здрав жизнерадостен лекар, който му вдъхва вяра в живота и в скорошно оздравяване. И ако ние се вгледаме по-дълбоко в живота, ще се уверим скоро, че всички ония явления, които дотогава отдавахме на простия случай, всъщност са плод на несъзнателно въздействие, което индивидите оказват един върху друг. Казваме въздействие, а самото то не е друго, освен следствието, последицата от действието е една сила. Ние казваме, че щом едно тяло привлича железни частици, никел, кобалт и след това ги отблъсква, че то е наелектризирано, ако тялото задържа частиците казваме, че то е магнит и т.н. и в гореприведените примери следва да търсим причината, силата що произвежда тези явления. Немският физик Fr. Feerhow, цитирайки френския учен H.
към текста >>

26. МОЛИТВАТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - Б. Б. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ Човекът, мислещият човек, винаги е търсил да открие разумния смисъл на живота, да разреши и разбули загадките, които се изпречват на пътя му; да разбере неговата настояща цел, законите, живите онези вътрешни закони, които са неговите истински двигатели и да се нагласи, да намери своите правилни отношения спрямо тях, та по такъв начин да може да дойде до по-мирно и плодоносно развитие и да излезе из вихъра, из катастрофалния път на борбата за съществуване и самоизтребление.
КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ Човекът, мислещият човек, винаги е търсил да открие разумния смисъл на живота, да разреши и разбули загадките, които се изпречват на пътя му; да разбере неговата настояща цел, законите, живите онези вътрешни закони, които са неговите истински двигатели и да се нагласи, да намери своите правилни отношения спрямо тях, та по такъв начин да може да дойде до по-мирно и плодоносно развитие и да излезе из вихъра, из катастрофалния път на борбата за съществуване и самоизтребление. Виждал е той, че по този път освен дето не се идва до някакъв културно-просветителен напредък, но човечеството е отивало все по-назад и по-назад към издребняване и израждане и самодоволното мъдрословие и надутост заемали мястото на смиреномъдрието, а ненавистта и омразата – мястото на братолюбието. Той не е могъл да се примири с мисълта, че всичките тези ежби, гонения и кървави самоизтребления са единствената възможна проява на туй, което може да се обхване в понятието живот и че по-разумни отношения – по-светли дни за хората на земята не могат да настъпят. А защо, наистина, хората не са щастливи. Милиони хора днес са принудени да водят сурова, непосилна борба за своето оскъдно съществувание, харчейки всичкия запас на жизнените си сили за вършене на механическа безсмислена работа. Милиони хора, въоръжени спират своето културно развитие, за да изучават изкуството на братоубийството!
към текста >>

В такова сърце могат да произрастат само горчиви и отровни плодове, които ще огорчат и отровят живота на този, който ги отхранва.
Защо той е загубил благоприятните условия за неговото културно развитие и е дошъл до тежкото положение на една постоянна необходимост от въоръжена самоотбрана или нападение. Защото всеки търси начин как по-хитро и по-сполучливо да изиграе своя брат и да го ограби; радва се, когато успее да стори това, а скърби, плаче и се готви за отмъщение, когато го ограбят. Тогава чудно ли е, че ние сме нещастни. Това не са истинските отношения, които хората трябва да имат помежду си, те са сбъркали пътя. За какво щастие се пита и се търси, когато мразиш брата си и търсиш начин да му отнемеш залъка от устата; какво благоденствие очаква и той, когато сърцето му е ледено? В такова сърце могат да произрастат само горчиви и отровни плодове, които ще огорчат и отровят живота на този, който ги отхранва. Числото на лекарите, които дават медицинска помощ и се стремят да лекуват и обществените недъзи, расте заедно с увеличение нещастията и страданията. Тяхното число, обаче, може да се увеличи още много пъти по толкова, но все пак, положението не ще се измени, ако ли не дори и да се влоши. Защото не всекиму е дадено да бъде лекар и защото истинската причина на човешките страдания е, че те забравиха Бога и следователно забравиха, че по своята духовна същина те имат взаимни родни връзки. Нещо повече: те не само забравиха Бога, но Го и ненавиждат. Споменете вие в по-интелигентна среда името „Бог" и вижте какъв изблик на негодувание, възмущение и дори подигравки ще има.
към текста >>

27. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Злото в света не изхожда от Бога, то е плод на несъвършенството на някои същества, при което те не живеят в хармония със законите на живата природа.
То трябва да стане едно постоянно настроение. Когато това чувство на благодарност преживееш като живо чувство, тогаз ти си направил голяма крачка в своето развитие. Отначало ти ще имаш това чувство само в тези редки моменти, които си избрал, а после ти ще свикнеш, додето то постепенно ти стане постоянно. Това е началото на онзи вътрешен живот, това е началото на онази свръзка с Бога. Подобно гледане на живота съвсем не значи примирение със злото в света. Злото в света не изхожда от Бога, то е плод на несъвършенството на някои същества, при което те не живеят в хармония със законите на живата природа. Свързаният с божественото съвсем не е примирен със старото, напротив, той е активен борец за новото, което иде. Тук трябва да се избегне едно недоразумение. Висшето у човек не се създава отвън. Никакви средства не би могли да събудят висшето у него, ако то не съществува вече в човека. И след известно време ще видим, че благодарността в нас неминуемо ще премине в любов към Бога.
към текста >>

Окултните истини са приложими във всички области на живота, защото не са плод на философски спекулации, а на опитно изследване на самата действителност.
и Ф. духовната сила да вършат това? Връзката с Бога може да събуди тези висши духовни сили, с чиято помощ те вършили това. Защо другарите им не са вършили като тях ? Главната задача на окултизма е приложението в живота на тези велики закони, които намираме при изучаване на действителността. Окултните истини са приложими във всички области на живота, защото не са плод на философски спекулации, а на опитно изследване на самата действителност. Делата са важни. Човек трябва да е активен в живота. Но за да бъде човек способен за целесъобразна дейност в живота, трябва да се мобилизира. А молитвата – това е мобилизация. Доброто, което човек върши, показва вече известен контакт с Бога.
към текста >>

28. МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА - Waniel Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Клоните и листата обикновено не се събират преди растението да е цъфнало или оплодило.
Иначе те указват вредно влияние върху организма на човека. Това е свързано и с астрологичните влияния на известни планети, под които се намират дадени храни. И ето защо, аптекарите, когато ще употребяват известни треви за лекарства, не берат тия дроги кога да е, а само в определени дни на годината или в определена фаза от развитието на известно растение. Напр. Мечето ухо (Arctostaiiyios uva ursi), което често се употребява при бъбречните болести, се бере само през юни, юли. Знаят ония, които се занимават със събиране на лековити треви, че те трябва да се събират в диво състояние, защото растенията, изкуствено отгледани, губят половината от своята лечебна сила (Д-р Кант). Клоните и листата обикновено не се събират преди растението да е цъфнало или оплодило. Събиране на трева с корен става при цъфтенето. Цветовете се събират преди да са се разцъфтели и то ароматичните – преди изгрева, а неароматичните цветя – денем. Шишарките и пъпките се събират само напролет и пр. Всички тия примери ясно показват, че употребяването на известни треви или лекарства трябва да става при интимни условия, а не произволно. Това има същото значение за храната.
към текста >>

29. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Германия изпраща фон Услар, прочут свой изследвач в южна Африка, където усилията на хидролози, инженери са безплодни.
От тях 14 са се оказали без вода, 5-6 с мръсна, а останалите – съмнителни. Млад момък Мерлини, работещ с пръчката, образува дружество за целта и в същата долина, гдето инженери, хидролози съсипват толкова пари и труд, намира в най-скоро време два грамадни потока вода с 6000 литра в минута, а другият с 2000 литра в минута. Франция преди европейската война е имала голяма нужда от водата за изкуствено торене, която се намирала в Елзас – владяна от Германия. Всички издирвания на инженерите са останали напразно. Но и тук магическата пръчка е помогнала – и Grisez, който е работил с нея, е получил 3,000,000 франка възнаграждение от държавата. Германия изпраща фон Услар, прочут свой изследвач в южна Африка, където усилията на хидролози, инженери са безплодни. Той посочва 800 пункта, в които има вода. Копали само на 163 (от посочените пункта) – от тях 31 без резултат, 15 не доведени до указаната дълбочина, а в останалите 117 намират точно посоченото количество вода. През войната австрийската армия използва подофицера Полах и майор Вейхал, които от повърхността на земята им посочили, кои минни галерии са потопени от сърбите с водата на Сава и Дунав. В германската армия е оперирал майор фон Грев, който е намирал вода за армията в Румъния, Русия, Сърбия, Палестина, планината Синай и на др. В България имаме също хора, които имат природната дарба да си служат с пръчката.
към текста >>

30. ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ - Cis moll Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тая способност е плод на дълга еволюция, а ние не сме още на тая линия на развитие.
Тогава той се явява творец, гений. Тоя просветен инстинкт представлява вече една „угасваща симпатия", auscultation, предугаждане я нарича понякога Бергсон, която ни позволява да предугаждаме това, което остава извън нашите понятия; това, което е неуловимо и дори незасегнато от нашия разсъдък. Това симпатично усилие ни позволява да се присъединим към действителността и да почувствуваме дълбокото туптене на нейния пулс, да проникнем в нейното скрито богатство. Това познание, което ни дава интуицията е много по-пълно. У нас е слаб този начин, защото е развит другия – дискурсивният начин на познание. Тая способност е плод на дълга еволюция, а ние не сме още на тая линия на развитие. При интуицията духът трябва да насили себе си, да обърне направлението на обикновения ход на мисълта, да превръща или по-право, постоянно да пресъздава своите категории. Но за това той трябва да се добере до текущи понятия, способни да следват реалността във всички нейни безкрайни извивки и да възприемат движението на вътрешния живот на нещата. Трябва да се остави отворен кръгът на тия понятия, които дори не могат да се нарекат понятия, тъй като съвпадат с конкретната идентичност на нещата, за нещо ново, творческо, което ще ги измени в развитието, разшири, а не ограничи. Ограничавайки понятието, слагаме един изкуствен крак, който не съществува в природата, защото всичко подлежи на развитие и затова във всяко понятие има нещо недоизказано от природата. Да философствуваш, значи да обърнеш обикновеното направление на мисълта.
към текста >>

31. Научна астрология - Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Костадин", те предсказват за болно, загубено, женитба, плодородие, умряло и пр.
79.) И по-надолу казва още: „Нестинарите не са нито пияници и вулгарни лъжци, нито безнравствени пророци, и всички обвинения в тази посока, поддържани от студени скептици или от зломислени хора, говорят само едно – колко малко са вникнали в религиозно-психологическите предпоставки на нестинарството някои наблюдатели отдалеко". Иначе нестинарите не водят някакъв особено различен живот от другите селяни. Те се отличават само по това, че са по-големи въздържатели, честни и умни. През останалите дни те си гледат полската или други работи. Само в празничните настроения, когато ги „прихване „Св. Костадин", те предсказват за болно, загубено, женитба, плодородие, умряло и пр. Семейният им бит, обаче, не се отличава по нищо от живота в другите села. ІІІ. П. Р. Славейков през 1866 г. сам е наблюдавал тия игри в с. Мъжера и дава за тях следното описание: „На Костадинов ден тези села имат сборове, събират се и на определено място в селото или край селото наклаждат един буен огън от 40 най-малко до 50 кола дърва; насядат тогава на трапезата от страни огъня, ядат, пият, и гайди свирят.
към текста >>

32. Из „Приказки и песни - Георги Северов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Окултните истини са плод не на философски спекулации, а на опитното изследване.
Да кажем, че окултистът изследва естеството на растенията, животните, кристалите, слънцето, човека и пр.; той ще е всякога готов да разшири своите познания заедно с напредъка на изучаването. Там, дето не участвува разумът, има сектантство и фанатизъм. Ако има нещо чуждо на окултизма, това е сектантството, закостеняването, отказът от растеж в познанието, слепият фанатизъм. Окултизмът не е за сляпо приемане на истините, а за пътя на опита. Изворът на окултното познание са опитът и наблюдението. Окултните истини са плод не на философски спекулации, а на опитното изследване. Те могат да се проверят чрез опит. Ще дам няколко примера, за да се види, как науката със своите последни изследвания потвърждава известни окултни истини и как, от друга страна, тя в своя последен развой се приближава до границата на окултното изследване. Нека вземем регенерационната теория на Арениус за произхода и развоя на слънчевите системи. Според тая теория първичната мъглявина, от която е произлязла слънчевата система, е резултат от разрушението на една бивша слънчева система. В своята теория той привежда факти в нейна подкрепа.
към текста >>

33. Мисли за ученика - Борис Николов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Със силата на своя чар ти ни държиш в твоята Вселена и всеки миг струиш живота си към нас, живота, който черпиш от извора на безсмъртието, живота, който преливаш в хляба на нашата нива, в плодовете на нашите градини.
От памти векове такъв си, какъвто те разказват нашите пъстри приказки, пришепнати тихо в късна доба от устните на мъдър старец. От памти векове гори твоят плам и твоята любов и неугасим ще бъде, защото Вечният люби чрез тебе, Той гледа през твоето око. Слънце златно, когато клониш към залез след своя дълъг път, в душата ни се заражда тъга по твоя царствен лик, и нощта би била тежка за нас, ако от неизмеримите висоти не ни се усмихваха приветствено и тихо твоите далечни братя. Сутрин, когато твоите първи стрели политват в света, у нас трепва оставената радост и ние разкриваме широко очите си, за да срещнем смелия ти ведър взор. Вечно биещо сърце, носител на живота, приеми нашата любовна дума, нашата радостна въздишка и поклон, които пращаме към тебе, неуморим и достоен, когото никой не може да настигне в хубост и бяг по шеметния огнен път! Със силата на своя чар ти ни държиш в твоята Вселена и всеки миг струиш живота си към нас, живота, който черпиш от извора на безсмъртието, живота, който преливаш в хляба на нашата нива, в плодовете на нашите градини. Да дойде твоят вечен ден ! Ти не оставяш и малките мравинки без радостта на живота, ти обличаш в пъстроцветни дрешки пеперудите и никое творение, което те обича и живее в твоят ярък ден, не е оставено без трепета на радостта, която ти даряваш. Изгрей и в душите ни о, царски лъчезарен младенец, озари ни с виделината, що е вложил Единния в тебе и нашите песни не ще секнат до края на вечността да те славят и ти ще дочуеш в своя огнен път да те догони благодарствения химн, откъснат от сърцето ни и от сребърните струни на нашата арфа ! Поклон пред тебе Хелиос – слънце златно. Деветте загадки Веднаж Абар, старият мъдрец в белия каменен град, седеше в градината пред своята малка къща и размишляваше.
към текста >>

Кой сътворява плодовете, кой движи земята по нейния път и я дарява с толкова блага?
Вечерта, преди да зададе третият въпрос на мъдрият Абар, странникът му върна празния кафез и каза му: — Разбрах, че свободата е най-желаното в света. Абар леко се усмихна и добави : – Но знай, че няма по-голямо робство от онова, което сам човекът си поставя и няма по-тържествен час от тоя, когато сам разтрошиш веригите на своята душа, сам разтвориш дверите на собствения си затвор. Кое е най-потребното, мъдри Абар, запита за трети път странникът. Мъдрецът тогава повдигна глава и каза: "Кое е онова, което кара посятото житно зърно в земята да прояви толкова много упорито усилие, толкова много постоянство? Към какво се стреми всяка жива твар и кое ни храни във всеки миг на нашия живот ? Кой сътворява плодовете, кой движи земята по нейния път и я дарява с толкова блага? Странникът очакваше да чуе нещо съвсем друго, нещо което той може би искаше да окачи по стените в своите богати зали, но в ума му стана ясно и проумя простата истина, че най-потребно е слънцето. Кажи ми, кое е най-чудното, онова което крие най-голяма загадка в себе си, мъдри Абар, попита чужденецът. Абар нищо не отговори. Той го погледна само с поглед, в който се четеше безмерната глъбина на неговата душа. Тогава вече отново заваляше залез и в благите очи на мъдреца имаше някаква велика тишина, каквато никога странникът не бе прозирал през ничии очи.
към текста >>

Tе ce раждат в болката, която изпитва наранената душа и са ценни, защо са плод на човешкото усилие, човешкото страдание, човешката опитност!
Често пъти това, което е най-потребно, потребно колкото хляба за живота ни, се шепне като проста приказчица от беловлас старец на малко внуче в късна доба край огнището и никой я не чува, никой не може да разбере колко важни, колко потребни са тия скромни, приказни слова, зад които се крие истината. Животът е както морето. По него плуват хиляди плувци към далечната невиждана страна, където се крие щастието – най-голямото богатство за човека. Корабите като бели лебеди бродят по зелената, пенеста повърхност и морето със своята ярост, с несгодите, що се срещат там, създава много страдания, много мъчнотии, много поука за странствуващите. Така се създават и приказките. Tе ce раждат в болката, която изпитва наранената душа и са ценни, защо са плод на човешкото усилие, човешкото страдание, човешката опитност! В пенливото море-живот човек, откъснат привидно от великия си Творец, е оставен сам на собствените си нозе и плодът, що придобива изтерзаната му душа в тая борба за надмощие на неговия дух, се предава в малки, пъстри приказчици с прости, хубави слова от уста на уста между нас. Ако днес хората живеят така, както повеляват мъдрите слова на приказките, ако хората се вслушваха в тях по-внимателно, – продължи Абар – тогава сигурно на земята щеше да има повече радост, повече обич! Кажи ми Абар, кое е най-примамливо в света? – Това е туй, – отвърна му мъдрецът, което е накарало и тебе да дойдеш от далечната страна до тук. Най-примамливо е туй, което не познаваме – тайната, каза направо Абар.
към текста >>

В пенливото море-живот човек, откъснат привидно от великия си Творец, е оставен сам на собствените си нозе и плодът, що придобива изтерзаната му душа в тая борба за надмощие на неговия дух, се предава в малки, пъстри приказчици с прости, хубави слова от уста на уста между нас.
Животът е както морето. По него плуват хиляди плувци към далечната невиждана страна, където се крие щастието – най-голямото богатство за човека. Корабите като бели лебеди бродят по зелената, пенеста повърхност и морето със своята ярост, с несгодите, що се срещат там, създава много страдания, много мъчнотии, много поука за странствуващите. Така се създават и приказките. Tе ce раждат в болката, която изпитва наранената душа и са ценни, защо са плод на човешкото усилие, човешкото страдание, човешката опитност! В пенливото море-живот човек, откъснат привидно от великия си Творец, е оставен сам на собствените си нозе и плодът, що придобива изтерзаната му душа в тая борба за надмощие на неговия дух, се предава в малки, пъстри приказчици с прости, хубави слова от уста на уста между нас. Ако днес хората живеят така, както повеляват мъдрите слова на приказките, ако хората се вслушваха в тях по-внимателно, – продължи Абар – тогава сигурно на земята щеше да има повече радост, повече обич! Кажи ми Абар, кое е най-примамливо в света? – Това е туй, – отвърна му мъдрецът, което е накарало и тебе да дойдеш от далечната страна до тук. Най-примамливо е туй, което не познаваме – тайната, каза направо Абар. Докогато нещо е в тайна от нас, дотогава ние се стремим усилено към него, за да ни се разкрие, а щом ни се разкрие, ние дирим изново нещо, което има облика на неизвестността, облечено в плащаницата на тайна.
към текста >>

34. Правият път на живота Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Сименс показа, че продължителното осветление на оранжерии с арка от лампи, спомага за по-бързото поникване на цветя и узряване на плодовете.
ВЕСТИ Нарастването на деня Американският професор Браун чрез изчисления установил, че земните дни които с течение на времето растат, като за 16,000 години денят нараства с една десета от секундата. Така че за 100,000 год. денят се увеличава с една секунда. Проф. Браун счита това си откритие за една от най-големите придобивки на математическата астрономия. Светлината и растенията В 1880 г. Сименс показа, че продължителното осветление на оранжерии с арка от лампи, спомага за по-бързото поникване на цветя и узряване на плодовете. Извънредно бързото поникване на зарзавата в полярните области, където има продължителни светли нощи, е също предмет на оживени спорове напоследък. В Швеция и Норвегия, дето лятото е само два месеца, кукурузът все пак узрява твърде скоро под лъчите на слънцето. Днес с положителност се констатира, че има разлика в това отношение между дневната слънчева светлина и изкуствената такава. Камил Фламарион е правил много опити с чувствителната или „Срамежливата" мимоза. Растения под синя светлина не печелят нищо в развитието си и остават в летаргично състояние, но под червена светлина те израстват четири пъти по-скоро.
към текста >>

35. Противоречията в света – П. Пампоров Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Затова и на самите тях се раждат цветовете и плодовете, които служат на живота.
И ние можем да направим следното уподобяване; едните само чукат камъни и ги нахвърлят, а другите правят пътища и съграждат здания, в които може разумно да се живее. Следователно, това са две насоки на самия живот. Детинството подразбира движение в една по-гъста среда, по- гъста материя, в която корените на живота не могат да се развиват тъй симетрично, както клонищата горе във въздуха. Огъванията и изкривяванията на корена, се дължат на окръжаващата среда и окръжаващите условия. Ако се качим през стъблото горе в клоните на живота, ще видим, че у тях има по-правилен развой, по-голяма симетрия и по-голяма хармония, понеже и средата е по-благоприятна. Затова и на самите тях се раждат цветовете и плодовете, които служат на живота. – Това е вярно и за самия човешки живот. Когато ние постъпваме детински, всички наши действия са неотмерени, несъразмерни. Често ние чертаем един план, втори план, трети план, видоизменяме ги постоянно до като най-сетне, нашите планове се превърнат в спомени и музейни останки. Нали светът е пълен само с проекти за щастлив живот? И над всеки проект се намира надписът: „Тук лежи неизпълнения план на щастието". Защо?
към текста >>

Най-първо му дават хубави сочни плодове и то пак се радва, но един ден, когато майка му и баща му осиромашеят и му дадат сухите корици, щастието изчезва.
Ако умре майката или бащата на детето, неговото щастие се разпилява, защото то се радва на щастието, което майка му и баща му му дават. Детето може да се радва на млякото на своята майка, но то не знае как това мляко става, как се придобива. То мисли, че това мляко винаги ще извира от гърдите на майката. Но за негово чудо, след 1 година млякото престава. И тогава заставят малкото дете да дъвче и то се намира в ново чудо. Най-първо му дават хубави сочни плодове и то пак се радва, но един ден, когато майка му и баща му осиромашеят и му дадат сухите корици, щастието изчезва. Така и съвременните хора, за които природата като разумна майка е приготвила своите блага, често си играят с тях и ги наричат условия, среда, щастлив случай, облагоприятствуване от съдбата. И човек мисли, че с тия изрази е обяснил напълно действията на природата и е вникнал в нейните вътрешни намерения. Но той се мами. И за това, тия изяснения някой път довеждат индивида в стълкновение със самия живот. Напр. ако едно дете изисква да сучи 10 пъти на ден, то ще срещне противодействие.
към текста >>

36. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тогава като резултат се явява течението на соковете – отдолу нагоре и отгоре надолу, растенето, цъфтенето, зреенето и плода.
Жертвуването не е тъй страшно, както си мислим. Да се жертва човек – значи да познае, че животът не е във формите. – Житното зърно вярва в слънцето и затова, след като неговата форма се разруши – то пуща корени в земята, стъбло, клончета и листа във въздуха. Сега, за да расте житното зърно, нужна е светлина, нужна е и влага в почвата. Влагата ще послужи да се хранят корените – като смучат сокове, а светлината, за да възприемат листата жизнена сила, необходима за житното зърно. Тогава като резултат се явява течението на соковете – отдолу нагоре и отгоре надолу, растенето, цъфтенето, зреенето и плода. По същия начин, за да има растене на човешкия живот – нужно е човек да разбере и приложи основния закон за самопознанието, за различаване живота от формата и произтичащия от него закон за слънчевата любов, закон за жертвата. Той трябва да се пожертвува, да пусне корени дълбоко в почвата т.е. да се впусне да помага в своята среда, подтикван от благородните подбуди на своето сърце, от чисти желания; нужно е да пусне стебло, клони и листа да пречиства своите желания и чувства чрез възвишени слънчеви мисли – чрез светлината и тогава човек ще гради своята воля, ще расте правилно. Сега противоречията в човешкия живот се явяват първо затуй, защото не искаме да минем през процеса на страданията не искаме да се жертвуваме, не познаваме себе си, разумното в нас, не различаваме живота от формите в себе си и около себе си. Но тогава ние никога не можем да изпитаме това, което житното зърно изпитва, когато пусне корени, излезе над земята, цъфне и върже плода – ние ще си останем зърно в хамбара с възможност за живот, но истинския живот ние не можем да познаем по такъв начин.
към текста >>

Но тогава ние никога не можем да изпитаме това, което житното зърно изпитва, когато пусне корени, излезе над земята, цъфне и върже плода – ние ще си останем зърно в хамбара с възможност за живот, но истинския живот ние не можем да познаем по такъв начин.
Тогава като резултат се явява течението на соковете – отдолу нагоре и отгоре надолу, растенето, цъфтенето, зреенето и плода. По същия начин, за да има растене на човешкия живот – нужно е човек да разбере и приложи основния закон за самопознанието, за различаване живота от формата и произтичащия от него закон за слънчевата любов, закон за жертвата. Той трябва да се пожертвува, да пусне корени дълбоко в почвата т.е. да се впусне да помага в своята среда, подтикван от благородните подбуди на своето сърце, от чисти желания; нужно е да пусне стебло, клони и листа да пречиства своите желания и чувства чрез възвишени слънчеви мисли – чрез светлината и тогава човек ще гради своята воля, ще расте правилно. Сега противоречията в човешкия живот се явяват първо затуй, защото не искаме да минем през процеса на страданията не искаме да се жертвуваме, не познаваме себе си, разумното в нас, не различаваме живота от формите в себе си и около себе си. Но тогава ние никога не можем да изпитаме това, което житното зърно изпитва, когато пусне корени, излезе над земята, цъфне и върже плода – ние ще си останем зърно в хамбара с възможност за живот, но истинския живот ние не можем да познаем по такъв начин. Съвременните хора са зърна в хамбара. Само онези у които се е пробудило космичното съзнание и любовта се е разширила да обхване всичко живо – цялата природа, само те са, които са посети зърна и които ще дадат плод. Те са пеперудите, свободните и красиви пеперуди на още по-красивия живот. Противоречията в човешкия живот се явяват още, защото веднъж зърната посети – те не са изложени на слънчева светлина, а на лунна или отразена светлина, а с това се спъва и става невъзможен всеки живот и всяко растене. Човешката душа може да живее великия, свободния живот само когато е в жива връзка с живата природа – която изявява разумния и единия живот, когато е изложена на слънчевите лъчи, а не на лунните.
към текста >>

Само онези у които се е пробудило космичното съзнание и любовта се е разширила да обхване всичко живо – цялата природа, само те са, които са посети зърна и които ще дадат плод.
Той трябва да се пожертвува, да пусне корени дълбоко в почвата т.е. да се впусне да помага в своята среда, подтикван от благородните подбуди на своето сърце, от чисти желания; нужно е да пусне стебло, клони и листа да пречиства своите желания и чувства чрез възвишени слънчеви мисли – чрез светлината и тогава човек ще гради своята воля, ще расте правилно. Сега противоречията в човешкия живот се явяват първо затуй, защото не искаме да минем през процеса на страданията не искаме да се жертвуваме, не познаваме себе си, разумното в нас, не различаваме живота от формите в себе си и около себе си. Но тогава ние никога не можем да изпитаме това, което житното зърно изпитва, когато пусне корени, излезе над земята, цъфне и върже плода – ние ще си останем зърно в хамбара с възможност за живот, но истинския живот ние не можем да познаем по такъв начин. Съвременните хора са зърна в хамбара. Само онези у които се е пробудило космичното съзнание и любовта се е разширила да обхване всичко живо – цялата природа, само те са, които са посети зърна и които ще дадат плод. Те са пеперудите, свободните и красиви пеперуди на още по-красивия живот. Противоречията в човешкия живот се явяват още, защото веднъж зърната посети – те не са изложени на слънчева светлина, а на лунна или отразена светлина, а с това се спъва и става невъзможен всеки живот и всяко растене. Човешката душа може да живее великия, свободния живот само когато е в жива връзка с живата природа – която изявява разумния и единия живот, когато е изложена на слънчевите лъчи, а не на лунните. Кои са слънчевите лъчи ? – Това са лъчите на едното слънце на живота.
към текста >>

37. ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Този институт е вече почнал да издава ред трудове, които са плод от научната работа в лабораториите му.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА Б. БОЕВ УВОДНИ ДУМИ (Продължение от книга І) Има основан в Щутгарт „Научно-изследователски институт", в който специалисти, които владеят от една страна знанието на днешната наука, а от друга страна окултното познание, правят в лабораториите на института изследвания за по-дълбоко изучаване на природните закони. Този институт е вече почнал да издава ред трудове, които са плод от научната работа в лабораториите му. Такъв е напр. трудът на д-р Л. Колиско: „Функцията на далака и проблема за плоските телца в кръвта"; друг труд пак от същата авторка: „Физиологическо и физическо изследване за действието на малките дози" (издадени от биологичния отдел на института). После от д-р Р. Е. Майер: „Вилардовия опит.
към текста >>

Всяко действие, с което човек влиза в разрез с природните закони, докарва излишни страдания – плод на дисхармонията.
Те са чувствували, че цялата природа е пропита с велика хармония, която е именно един от най-важните елементи на красотата ù. За пояснение ще дам няколко примера из разните области на живота: Хармония (съгласие) между клетките на един организъм е необходима за напредъка на цялото и за живота на всяка отделна клетка. Всяка клетка, която не е в хармония с другите клетки на организма, заболява. Същото е и с човека по отношение на целия космос. Правилни отношения има човек, само когато е в хармония с целия космос. Всяко действие, с което човек влиза в разрез с природните закони, докарва излишни страдания – плод на дисхармонията. За елементарните работи това го знаем и се стремим да го спазваме, но само когато това проникне целокупния ни живот, когато обхване всички страни на нашия личен, семеен, обществен живот и пр., ще имаме разумния живот. Друго сравнение: Инструментите на оркестъра трябва да са хармонично нагласени, за да изпълни той някое музикално произведение. Да действуваме в хармония с живата природа значи да изучим законите ù и да действуваме съгласно тях. Обаче съобразяване с тях не значи подчиняване на нещо външно чуждо, не значи насилие върху нас и то по следните причини: 1. Тези закони са най-благоприятни за нашето собствено развитие.
към текста >>

Окултните истини са от такъв характер, че могат да се приложат в живота, и плодовете от приложението най-добре ги потвърждават.
Това се отнася както за човека, така и за животните, растенията, минералите и за всички други явления. Защото, както казва г. Дънов, цветята и всичко друго в природата са само азбука. Значи природата е една велика книга, но не трябва да се спираме на азбуката; требва да намерим смисъла на тези букви и думи, за да можем да четем по тях. А това става с помощта на окултизма, който разширява границите на изследването. Окултните истини са от такъв характер, че могат да се приложат в живота, и плодовете от приложението най-добре ги потвърждават. Окултизмът е приложим във всички области на живота. Той не се занимава само с великите проблеми на битието, но едновременно и с наглед най-дребните, микроскопичните работи в живота. Навсякъде трябва да се внесе разумност. Животът трябва да бъде сложен на разумни основи както във великите работи, така и в дребните. Всъщност не трябва да се прави разлика между велики и дребни работи.
към текста >>

Значи формата на тялото не е плод от съвкупността на клелите, но енергизмът е по-горния принцип, който създава и оформява органите.
Те са във връзка с въпросите на общия мироглед. Лекарят трябва да знае връзката между човека и цялата околна природа. Трябва да се изучат от окултно гледище строителните и разрушителни сили в организма. Ще дам само един малък пример, за де се състави понятие за строителните сили в организма. Xарисон е направил следния опит: у ларвата на Amblystoma левия крак присадил на дясната страна и тогаз левият крак се е видоизменил и станал подобен на десен крак (независимо от употреблението, без употребление). Значи формата на тялото не е плод от съвкупността на клелите, но енергизмът е по-горния принцип, който създава и оформява органите. За онзи, който знае за етерното тяло на организма като архитект на физическото, е ясен горният опит на Харисон. Има и по-висши строителни сили в човека. Медицината требва да знае по-дълбоките сили, които са свързани с разните органи на тялото. Има закони, както физични, така и духовни. Нарушението, както на едните, така и на другите води към болести.
към текста >>

И вече виждаме първите плодове изкуството ще бъде задълбочено, одухотворено, за да може да извърши своята велика роля.
Това ново изкуство е въведено в Свободното Валдорфско училище, понеже има голямо възпитателно значение. Например може да се евритмизира една сцена от „Фауст" или песента на камбаната от Шилер. Има и особен вид евритмия, наречена лечебна евритмия. Тук спада и окултната гимнастика. АРХИТЕКТУРА Духовният подем, който вече се забелязва навсякъде в разните области на живота, вече прониква и в изкуството. И вече виждаме първите плодове изкуството ще бъде задълбочено, одухотворено, за да може да извърши своята велика роля. Окултизмът ще внесе творчество, подем във всички клонове на изкуството. Това се отрази и в архитектурата. Има паралел между форма и тон. Че това е така, се вижда много ясно от красивите симетрични форми, които получаваме по изкуствен начин чрез тоновете, напр. Хладниевите фигури във физиката.
към текста >>

38. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Еднодневка, — това е човекът, наистина, ако той се разглежда в тая редица на нещастни, случайни творения, плод на физико-химичните процеси.
Живот се наричаше интервала от сътворяването на някой организъм в реката, в блатото, в утробата, до неговото умиране т.е. до изхабяването на тая телесна черупка, от която по тайнствен, неузнаваем път изчезваше живота. Учението материализъм бе обявено като „научно" и всичко което можеше да се каже вън от това, що твърдеше то, оставаше „ненаучно" непризнато. За човека нищо друго не можеше да се говори, освен това, че се заражда в яйцеклетката на майчинската утроба, развива се там, ражда се и продължавайки да се развива по законите на тия физико-химични процеси, свършва в недрата на земята, която поглъща изцяло неговото физическо и духовно естество. Сън! Също както животът на малките и крехки пролетни цветчета, които умират след като преминат пролетните дни, също както еднодневката, която както казва Bölsche, ражда се в топлика на майската лунна нощ, преживява в трескав темп върховните мигове на своя живот и не можейки по-вече да устои със слабото си телце на възторга на своя едничък ден, пада мъртва, за да я завлекат в неизвестност водите не буйния пролетен поток. Еднодневка, — това е човекът, наистина, ако той се разглежда в тая редица на нещастни, случайни творения, плод на физико-химичните процеси. Една еднодневка с един по-дълъг ден, по-разтеглен в нашето съзнание, по-диференциран, радостите и скърбите у когото събрани наедно, не дават нищо по-вече от трепета на оня миг, в който слабата еднодневка умира от щастието на своя ден. Така щеше да е наистина, ако нямаше оная загадка, която увлича нашата мисъл в глъбините на тоя живот. Тогава нямаше защо да се стремим за нищо друго, освен да направим колкото се може по-щастлив нашият суетен, земен път. Но има едно подсещане, един неизвестен глас, който от време на време говори сред гъмтежа на живота и който макар за миг, разкрива крайчеца на тежката завеса. Има мигове, които смущават темпа на „живеенето” и изправят забравилия се човек пред въпроса – що е той?
към текста >>

39. РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Старите гърци още са смятали, че тоновата маса представлява женския принцип, който се оплодява от ритмуса – мъжкия принцип и в резултат раждат мелодията.
Но смисълът в речта не иде нито от буквите, нито от думите, а е изразен отвлечено, чрез взаимоотношението, при което са поставени отделните думи. Елементите на музиката, достъпни за нашето изследване засега са три: мелодия, ритмус и хармония, но като първичен, основен елемент при изграждането на музиката се явява музикалният тон. Тоновата маса систематизирана и подредена в една посока, във времето, се проявява като ритмус, който пък от своя страна е основата, фонът, върху който се очертава мелодията; същата тази тонова маса подредена и групирана в друга посока – в дълбочина, в пространството дава хармонията. Ритмус, мелодия и хармония са първите производни на музикалния тон, на всевъзможните комбинации, на които се основава шеметното разнообразие от форми, които ни дава музиката. Ритмусът осмисля тоновата маса и я разпределя на по-големи и по-малки групи, които носят в себе си по нещо от цялото съдържание на музиката. Старите гърци още са смятали, че тоновата маса представлява женския принцип, който се оплодява от ритмуса – мъжкия принцип и в резултат раждат мелодията. За материализиране на тия основни елементи на музиката, които все още си остават отвлечени, си служат с нотните белези, които с формата си определят ритмуса, а подредени в твърде простата система на петолинието дават мелодията. Най-малката съставна част в езика на музиката, най-малката органическа част, която има свой индивидуален живот и смисъл, е мотивът. Той отговаря на думата в словесния език и както нея е съставен от по-малки съставни елементи – тонове, подредени върху канавата на ритмуса, както се изтъкна по-горе. Между думите и мотивите обаче има едно съществено различие. Докато думите изразяват определени представи, образи и понятия, които съпоставени в нашето съзнание дават смисъла на речта, мотивите са носители на елементите, от които се изгражда онова творческо настроение, което обзема слушателя; съдържанието на мотивите е загадъчно и неясно, както изобщо цялото съдържание на музиката.
към текста >>

40. Градина – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Обаче със сполучливо подбраните средства, при наличността на техния фанатизъм, стремежът към крайно опростяване живота, отказване значението на научните и културни придобивки и удобства, свеждане разбиранията и цялата дейност до еднообразна работа, едностранчивост – тия средства остават безплодни.
Ежедневното увеличаване редовете на пазителите на свободата с хора, чужди ней, сочат колко тя е оскъдна и не вдъхват никаква надежда за установяването ù. По-различни биха били, обаче, резултатите на свободните постижения ако държавата се съобразяваше с принципа: свободата за свободата. Факт е, че от насилията изхождат върволица насилия. И това е един продължителен процес, който може да преустанови и измени едничък законът на не отвръщане на злото със зло. Има и други обществени групи, стремежите на които също имат отношение към свободата. Обаче със сполучливо подбраните средства, при наличността на техния фанатизъм, стремежът към крайно опростяване живота, отказване значението на научните и културни придобивки и удобства, свеждане разбиранията и цялата дейност до еднообразна работа, едностранчивост – тия средства остават безплодни. Това са неща, които преди всичко ограничават и отдалечават от едно по точно схващане и приближение към свободата. За свободата са писали видни теоретици, учителите на човечеството са казали по нещо, обаче, както вече казахме, поради голямото различие на хората тя се схваща и търси нееднакво. Но все пак радостно явление и възродително движение в личността е, когато нуждата от свобода разрасне и се очертае като насъщна потребност. Копнеещият, освободен от долни амбиции, като че направляван от някакво прочувствие, се добира до афористичните принципи, изказани от мъдрите учители, намира в тях смисъл и достатъчно ориентировка, чувствува необходимост да насочи поглед най вече към себе си, където действително проглежда, и намира заложби за съвършенство и свобода. С помощта на своето научно, културно и духовно съвършенство, той формира своите понятия за свободата и спонтанно със своите разбирания и стремежи той се приближава към нея.
към текста >>

41. *** - Георги Северов Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

И ти възроптаваш против своя „Бог", който ти сам си измислил и искаш от него да получиш наполовина поне плодовете на своята мъка, вместо сам да садиш, като отидеш да си измолиш семена от ония градини, чиито плодове са вече узрели... „Богът", към когото ти въззоваваш, е само сянка на твоето изпълнено с безпокойствие сърце!
Дъх на нарциси се лее днес от тази същата земя, от която неотдавна никнеха смрадни бурени. И все от същото слънце, от същата почва израстна всичко това! Тъй говореше градинарят... Ала аз ще ти покажа една друга градина, в която ти сам си градинар. Само че ти не можеш още да кажеш за твоята градина същото, което казва оня градинар. Ти весден скубеш плевелите от своята градина и чакаш да ти цъфнат цветя, но все нови плевели никнат. И ти възроптаваш против своя „Бог", който ти сам си измислил и искаш от него да получиш наполовина поне плодовете на своята мъка, вместо сам да садиш, като отидеш да си измолиш семена от ония градини, чиито плодове са вече узрели... „Богът", към когото ти въззоваваш, е само сянка на твоето изпълнено с безпокойствие сърце! Не чакай от него да ти въздаде някога за твоя труд! Преди да поникнат семената, които ти ще си изпросиш от градините на по-старите градинари, ти няма да видиш в своята „градина" твоя жив Бог, истинският, едничкият бог, по когото копнее твоята душа! Виж, цялото човешко битие е само по себе си „пущинак", що чака своя „градинар", който ще го превърне в градина с цветя! Все същата „земя" и все същото „слънце" ще произрастат тогава само цветя там, дето днес бурени вирят. Ти си си поставил високи цели!
към текста >>

42. ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ - Г. Ал. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тъканта на човешкия живот не е тъй-чиста и здрава: в нея са втъкани сума гнили нишки, които хората наричат наследени навици, традиция, „така се знае от край време", „неизбежен плод на цивилизацията" и т.н.
Те никога не се спират да изпитат ония ценности, с които се търгува днес по пазарите на живота – да видят все истински ли са или има измежду тях и фалшиви. Мнозина може би, като прочетат тия редове, ще кажат: „е, познати работи, кой ги не знае! " Но в тия, знайните от всекиго неща, за които като че ли не си струва човек да говори, понякога има стари, заседнали заблуди. Най-опасни са тия неща, с които хората са се най-сживели, та не им правят впечатление. Те са като някои джебчии, които имат вид като всички други хора и които се врат в пъстрата тълпа от случки и преживявания на всекидневния живот, за да смъкнат нещичко от тук от там. Тъканта на човешкия живот не е тъй-чиста и здрава: в нея са втъкани сума гнили нишки, които хората наричат наследени навици, традиция, „така се знае от край време", „неизбежен плод на цивилизацията" и т.н. и т.н. А тук седи един от възлите, които разумният човек трябва да развърже в живота. Той трябва с буден ум да прегледа цялото си наследство – всичко онова, което се е вмъкнало така неусетно в него, да прецеди през ситото на своя личен опит всичко придобито, да отдели зърното от къклицата, да отдели във всички неща онова първично, реално ядро, в което пулсира Божествения живот, от ония дебели люспи, с които ги е обвил човешкият живот. Човек трябва да остане само с онова, което има не временна, човешка стойност, а реална цена в живота. Може в кесията да му останат само една-две златни монети от цялото му наследство, но да бъдат от чисто злато!
към текста >>

43. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Да живееш в пълна дисхармония с великите закони, които лежат в основите на битието и да искат добри плодове, това е все едно да сееш бурени и да чакаш цветя!
Но окултната истина е съвсем друга. Спомни си за сянката на Банко! Авторът на „Макбет" е знаел някои окултни истини. Едно лице, което е наистина с престъпни наклонности, когато напусне физичното си тяло, си остава същото и може да направи много повече пакости, отколкото във физичното си тяло. Но независимо от това, смъртното наказание е в пълна дисхармония с известни Божествени закони. Да живееш в пълна дисхармония с великите закони, които лежат в основите на битието и да искат добри плодове, това е все едно да сееш бурени и да чакаш цветя! Тук важат следните два закона: 1) Насилието ражда насилие. Нали разумният живот се състои в хармония с великите божествени закони, които лежат в основите на битието? А насилието е в противоречие с тях. Този закон, както и всички окултни закони, може да се провери чрез опит и наблюдение. Нима не е достатъчен целият досегашен опит на човечеството?
към текста >>

44. ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Аз отдавам на това обстоятелство известно значение и виждам в него едно доказателство, че „безсъзнателното" се явява като най-силната плодотворна част на нашето същество".
Преди няколко години френското списание „La revue" направило анкета между прочутите хора, да се изкажат самите тe за себе си. Ето какlа характеристика е дал Пол Бурже, един от най-големите френски писатели: „Аз нищо не помня, казва той, от времето да чета и пиша, но помня, когато на 5 години четях Шекспир и Уолтър Скот. Но в училище аз с нищо не се отличавах от другите деца, напротив, на изпит и особено на писмен изпит на зададена тема, аз бях по-долу от другите. Дори и сега на зададена тема (реч, статия) аз се чувствувам слаб и мъчно пиша, Като размишлявам върху психологията на писателите, аз намирам, че този мой недостатък е, защото съчинявам полусъзнателно. И аз трябва да насиля себе си, за да мога да се убедя, че някоя печатана вече книга е наистина мое съчинение. Аз отдавам на това обстоятелство известно значение и виждам в него едно доказателство, че „безсъзнателното" се явява като най-силната плодотворна част на нашето същество". Така говорят и поетите и музикантите за вдъхновените моменти на своето творчество. В такъв момент човек се издига над себе си, почва да мисли с един по-висш ум, в сравнение със своя всекидневен посредствен разсъдък. Това значение на екстаза и вдъхновението има отношение и към огнеиграчите, но вече в една много по-силна форма благодарение на религиозната подкладка, силната възприемчивост, голямата вяра и околната тържествена обстановка. Учените днес признават силата на вдъхновението, но никой още не е посмял да даде обяснение на тоя екстаз. Вдъхновението, това е особена психофизиологична сила.
към текста >>

45. ПЪТЯТ НА ЖИВОТА. ПРИТЧИ - Ив. Тодоров Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

И в миналото е имало духовно разбиране на нещата, но това, което предстои сега, ще бъде в по-голям размер, понеже самосъзнанието и умът днес са притурени като плод от живота, ограничен в материалния свят.
Да мислим, че съзнанието ще остане завинаги като днешното, да мислим, че днешното човешко съзнание е най-висшата степен на развитие, това значи да противоречим на принципа на развитието. Предстои едно съзнателно свързване с духовния мир. Влизаме в една епоха, в която постепенно започват дейността си известни органи в човека: органите за възприемане на духовния мир. Човек става все по-чувствителен и по-възприемчив към висшите вибрации. Затова настъпва епоха на висш спиритуализъм. И в миналото е имало духовно разбиране на нещата, но това, което предстои сега, ще бъде в по-голям размер, понеже самосъзнанието и умът днес са притурени като плод от живота, ограничен в материалния свят. 2) Събуждат се по-дълбоките сили на душата. Животът на новия човек ще бъде живот на самоотричане и жертва. Пролетта се познава, че наближава, когато поникнат първите пролетни цветя. Д-р Щайнер нарича Толстой едно от ранните пролетни цветя! Той казва: „Напр.
към текста >>

за омиротворяване на света, той писа ред статии в „Гьотеанум", в които изтъкна илюзорния плод на всички тези конференции.
Ариман и Луцифер олицетворяват две сили, две опасни крайности в човешкото развитие: 1) материализма и 2) отчуждаването от физическия свет, бягането от земното, от материалното. Тези две сили са победени от Христа, от Любовта. Луцифер, освен второто, символизира и гордостта[2]. С любовта, която носи Христос, се отстраняват тези две тенденции: човек не се отчуждава от материалното, но го одухотворява. По повод на ред политически конференции в Генуа, Вашингтон и пр. за омиротворяване на света, той писа ред статии в „Гьотеанум", в които изтъкна илюзорния плод на всички тези конференции. Те се занимават само с повърхността на нещата; разглеждат финансови и икономически въпроси откъснато от всички световни проблеми на днешната епоха. Откъсват материалната страна от духовната. Във Вашингтон искат чрез конференцията по разоръжението да примирят Япония със Съединените щати и други сили, искат да примирят Азия с Европа и Америка. Напразни усилия! Всички тези конференции ще си останат със своите тържествени откривания, с бляскавите си речи, но те ще бъдат паметник на непрактичността на днешния човек!
към текста >>

46. ВЕСТИ Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

ПРИТЧИ (Из белите полета на Евангелията) I Подобно е царството божие на буря, която обрулва изгнилите плодове от китните дървета, за да не би да прогният и здравите, нито пък с алчна ненаситност да смучат сок, за да усилят и разпространяват своята гнилота, та да не могат и здравите хубаво и навреме да узреят.
В гората имаше цветя, а във въздуха се носеше плясък на гълъбови крила, песен на чучулиги. Аз минавах из гората с радостта си и тя милваше цветята с погледа си. – Като мечта са красиви лицата им, а погледът им е чист като синевината на небето, – викаше радостта в сърцето ми. Те разливаха щедро парфюма си из въздуха за мене и аз познах колко много са богати цветята. Аз минавах из гората с радостта си и тя пееше в сърцето ми: – Какви чудни са делата на твоята любов, какво чудо е пътят на твоята светлина. ПРИТЧИ (Из белите полета на Евангелията) I Подобно е царството божие на буря, която обрулва изгнилите плодове от китните дървета, за да не би да прогният и здравите, нито пък с алчна ненаситност да смучат сок, за да усилят и разпространяват своята гнилота, та да не могат и здравите хубаво и навреме да узреят. Истина, Истина, ви казвам – Ще паднат прогнилите, за да узреят здравите. ІІ Пак подобно е царството небесно на маяк всред развълнувано море, що чертае около себе светъл кръг дълбоко в хоризонта. Който поглед и платна се обърнат към него, ще бъдат спасени, а пък който го не види или си крие погледа от него, ще изчезне беззаветно в тъмнината на развилнялата се буря. Истина, Истина, ви казвам, че който гръб даде на маяка, ще изгуби в тъмнината собствената си сянка; а който с надежда загребе с веслата си към него, ще има винаги неговата светлина. Това ви казвам, защото маякът свети, но едни в гърба осветява и си мислят, че е тъмно, а други гледат неговите светли лъчи и гребат към него за спасение.
към текста >>

47. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Далеч от това да бъдат катастрофи, както се казва понякога, тези срещи са напротив, плодородни съвкупления; вместо пожара от унищожението на две гаснещи звезди, би трябвало да се види там лъчезарната зора на един нов свят.
Авторът смята, че много термодинамични и радиохимични основания, оправдават дуалистичната и вихрушковидна космогония. Космичният удар, според него, обяснява и създаването на междуатомната енергия. Космичният удар не е, от друга страна, една проста хипотеза. Ние го виждаме понякога да се произвежда пред нашите очи, Мъчно могат да се обяснят другояче новите звезди, които се появяват внезапно от време навреме в пространството и, каквито в последните години астрономите са зарегистрирани множество пъти. Тези гигантски небесни целувки, явяващи се там, гдето дотогава е било празно, трябва да отговарят на мъглявините, за които говори Бело; от тях в последствие се ражда една нова система със своето слънце и своите планети, гдето може да се роди живота. Далеч от това да бъдат катастрофи, както се казва понякога, тези срещи са напротив, плодородни съвкупления; вместо пожара от унищожението на две гаснещи звезди, би трябвало да се види там лъчезарната зора на един нов свят. Тази теория е още един принос към идеята за родството между природните явления. В една твърде забележителна тема върху „Проблемът на Злото". Емил Лазбакс, който си служи с новите данни на науката, за да покаже дуализма на две противни сили (живот и смърт, любов и омраза) и двойния процес на Падение и Изкупление, е изказал, може би, всичката философска стойност на космогонията на Бело. Космичният удар му се струва като един гигантски пример на световен дуализъм. „Слънчевата система и звездните системи стават наистина организми; те образуват едно космично царство, подчинено на същите закони на произвеждането, както животинското или растителното, и както химичното царство, гдето дуализмът се утвърждава в атома чрез съществуването на положителни и отрицателни електрони.
към текста >>

48. Окултна педагогика - В. В. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ляйел внесе принципа на еволюцията в геологията като доказа, че сегашният вид на земята е плод на дълго развитие.
Ренесансът имаше за назначение да освободи човешкия ум от всички окови. Вълната, която се почва от ренесанса, постепенно се засилва и това. което виждаме в 19 век, е само една от по-външните вълни на този импулс. Теорията на Коперник (16 век) разруши вярването, че земята е център на вселената. По-после Кант-Лапласовата теория в 18 век допълни работата на Коперник относно слънчевата система, като внесе принципа на еволюцията. Ляйел внесе принципа на еволюцията в геологията като доказа, че сегашният вид на земята е плод на дълго развитие. В 30-тях години на 19 век чрез Шван и Шлайден се обоснова така наречената клетъчна теория. Ламарк още през 1809 година обнародва „Философия на зоологията", в която очерта еволюционната теория, но чак през 1859 година тя беше призната, благодарение на по-големия фактически материал, който изнесе Дарвин и защото умовете бяха вече подготвени за нея чрез големите успехи на палеонтологията, сравнителната анатомия, ембриологията, физиологията и пр.. От друга страна и химията, физиката и техниката направиха през 19 век големи завоевания. Всички тези успехи се дължаха на чисто външно изследване, изследване на материалния свят, на физикохимичните сили и закони. Това не можеше да не засили материалистичната вълна. Ето защо материализмът, който се роди в древна Гърция, получи голямо засилване през 18 век във Франция и през втората половина на 19 век в Германия.
към текста >>

Освен това се сполучи добиването по синтетичен начин на органични вещества, за които по-рано мислеха, че се образуват само в тялото на организма като плод на жизнените процеси.
Всички тези успехи се дължаха на чисто външно изследване, изследване на материалния свят, на физикохимичните сили и закони. Това не можеше да не засили материалистичната вълна. Ето защо материализмът, който се роди в древна Гърция, получи голямо засилване през 18 век във Франция и през втората половина на 19 век в Германия. И хората, упоени от успехите при изследването на материалния свят, си помислиха, че то е достатъчно за изграждането на един мироглед, на едно разбиране на света. Доказа се от химията, че всички химични елементи, които се съдържат в органичния свет, се срещат и в неорганичния. Освен това се сполучи добиването по синтетичен начин на органични вещества, за които по-рано мислеха, че се образуват само в тялото на организма като плод на жизнените процеси. От начало се доби пикочината от Вьолер синтетически, а след това се добиха и множество други органически съединения. От друга страна, физиологията достатъчно напредна, за да изтъкне известна връзка между мозъка и душевния живот. И се опитаха да обяснят както жизнените явления, така и душевния живот по материалистичен начин като резултат от физикохимичните сили и явления. Помислиха, че жизнените явления и душевния живот, животът и съзнанието в края на краищата се свеждат към физикохимически сили, че са плод на механични процеси, После Квинке, Бючли, Румблер и др. чрез смесване на неорганически съединения получиха нещо, което наподобява на животните първаци по форма и движения.
към текста >>

Помислиха, че жизнените явления и душевния живот, животът и съзнанието в края на краищата се свеждат към физикохимически сили, че са плод на механични процеси, После Квинке, Бючли, Румблер и др.
Доказа се от химията, че всички химични елементи, които се съдържат в органичния свет, се срещат и в неорганичния. Освен това се сполучи добиването по синтетичен начин на органични вещества, за които по-рано мислеха, че се образуват само в тялото на организма като плод на жизнените процеси. От начало се доби пикочината от Вьолер синтетически, а след това се добиха и множество други органически съединения. От друга страна, физиологията достатъчно напредна, за да изтъкне известна връзка между мозъка и душевния живот. И се опитаха да обяснят както жизнените явления, така и душевния живот по материалистичен начин като резултат от физикохимичните сили и явления. Помислиха, че жизнените явления и душевния живот, животът и съзнанието в края на краищата се свеждат към физикохимически сили, че са плод на механични процеси, После Квинке, Бючли, Румблер и др. чрез смесване на неорганически съединения получиха нещо, което наподобява на животните първаци по форма и движения. И даже някои отидоха дотам да твърдят, че животът на нисшите животни може да се обясни чисто механически, без участието на съзнанието: изпущането на лъжекрачка, приемане на храна и пр. Слагат смес от дървено масло и калиев карбонат във вода и наблюдават амебовидни движения – опитът на Бючли – и от това искат да извадят заключение, че движението на нисшите животни не се дължи на съзнанието, а е чисто механичен процес. С примери може да се докаже, че движенията на нисшите животни не са механизъм, а плод на съзнанието. Ще взема един пример, дето животното реагира различно при различни случаи (Виж „La naissance de l'intelligence" от D-r Georges Bohn, 1917.) Branchellion е паразитна пиявица, която е крайно чувствителна към различието в осветлението.
към текста >>

С примери може да се докаже, че движенията на нисшите животни не са механизъм, а плод на съзнанието.
И се опитаха да обяснят както жизнените явления, така и душевния живот по материалистичен начин като резултат от физикохимичните сили и явления. Помислиха, че жизнените явления и душевния живот, животът и съзнанието в края на краищата се свеждат към физикохимически сили, че са плод на механични процеси, После Квинке, Бючли, Румблер и др. чрез смесване на неорганически съединения получиха нещо, което наподобява на животните първаци по форма и движения. И даже някои отидоха дотам да твърдят, че животът на нисшите животни може да се обясни чисто механически, без участието на съзнанието: изпущането на лъжекрачка, приемане на храна и пр. Слагат смес от дървено масло и калиев карбонат във вода и наблюдават амебовидни движения – опитът на Бючли – и от това искат да извадят заключение, че движението на нисшите животни не се дължи на съзнанието, а е чисто механичен процес. С примери може да се докаже, че движенията на нисшите животни не са механизъм, а плод на съзнанието. Ще взема един пример, дето животното реагира различно при различни случаи (Виж „La naissance de l'intelligence" от D-r Georges Bohn, 1917.) Branchellion е паразитна пиявица, която е крайно чувствителна към различието в осветлението. Обаче, на едно и също осветление тя не отговаря по един и същ начин. Да кажем, че животното е закрепено върху стъкло със задната си вендуза. Когато мине сянка над главата на животното, пиявицата веднага си изправя цялото тяло отвесно, защото може да се случи сянката да се дължи на минаването на някоя риба, в която паразитствува пиявицата. И ако е риба, тогаз тя се залепва за нея.
към текста >>

Значи, формата не е плод от съвкупността на клетките, но енергията е по-горният принцип, който създава и оформява органите.
За да дойдем до познание на животното, растението или минерала, има нужда от по-дълбоко изследване на природата. В организма съществуват преди всичко особени строителни сили, които образуват така нареченото етерно тяло, което е организирано; притежава органи, подобно на физическото. То е архитектът на физичното, както се изразява Д-р Щайнер. Че наистина организмът притежава такова тяло на строителни сили се вижда от следния пример: при отстраняване на далака на питомния заек са забелязали, че се появяват по цялата дължина на храносмилателния канал тъмночервени пъпки, които поемат върху себе си функцията на далака.[2] Това се вижда и от опита на Харисон с ларвата на Amblystoma. Той е присадил левия крак от дясната страна и тогава левият крак се е видоизменил и станал подобен на десния (независимо от употреблението, без употребление). Значи, формата не е плод от съвкупността на клетките, но енергията е по-горният принцип, който създава и оформява органите. Но подобни опити само загатват за един по-висок принцип. Обаче има средства за по-пряко изследване на това по-висше естество. В това отношение са важни напр. опитите на Райхенбах. Той е правил повече от 13,000 опита със сензитиви.[3] Обаче около 50% от хората са сензитиви.
към текста >>

49. За пролетта. За вечния идеал. Облаци - Г. Северов Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

„Според семето и плодът”, казва народната мъдра поговорка.
Та когато дойде въпросът да говорим за Любов, би трябвало да проследим личния живот на човека, когато дойде въпросът да говорим за мъдрост, би трябвало да проследим, каква е светлината на неговия ум. И когато дойде въпросът да говорим за истината, тя има отношение към човека дотолкова, доколкото е свободна неговата душа. За благородните цели се изискват благородни средства. Този е общият закон, неизменяемият път на истината, по който са се дирижирали и минали всички умни хора на човечеството. Така е работил, работи и действува духът, който произвежда и ражда нещо добро. „Според семето и плодът”, казва народната мъдра поговорка. Животът е устроен според онази разумност, откъдето се дирижират съдбините на човечеството. И когато наблюдаваме всеки мислещ човек, по неговите плодове се познава, дали той е в правилни отношения с предопределената му мисия, дали съзнава своето съществуване като разумен човек. Законът на истинското мерило е: всяко учение, всяка система, всяко устройство и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на разума като слама в огън. Виждаме и от историята: Роденият да бъде „гений" и при най-лошите условия става такъв – роден при каквито и да било лоши условия на невъзможности да прояви своята творческа дейност. Щом има стремежът да изправи живота си – при всички пертурбации и мъчнотии – добира се до съществените закони и методи, по които той влиза в пътя си и проявява спящите си способности.
към текста >>

И когато наблюдаваме всеки мислещ човек, по неговите плодове се познава, дали той е в правилни отношения с предопределената му мисия, дали съзнава своето съществуване като разумен човек.
За благородните цели се изискват благородни средства. Този е общият закон, неизменяемият път на истината, по който са се дирижирали и минали всички умни хора на човечеството. Така е работил, работи и действува духът, който произвежда и ражда нещо добро. „Според семето и плодът”, казва народната мъдра поговорка. Животът е устроен според онази разумност, откъдето се дирижират съдбините на човечеството. И когато наблюдаваме всеки мислещ човек, по неговите плодове се познава, дали той е в правилни отношения с предопределената му мисия, дали съзнава своето съществуване като разумен човек. Законът на истинското мерило е: всяко учение, всяка система, всяко устройство и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на разума като слама в огън. Виждаме и от историята: Роденият да бъде „гений" и при най-лошите условия става такъв – роден при каквито и да било лоши условия на невъзможности да прояви своята творческа дейност. Щом има стремежът да изправи живота си – при всички пертурбации и мъчнотии – добира се до съществените закони и методи, по които той влиза в пътя си и проявява спящите си способности. Жалкото е едно, че днес повечето учени хора вървят по чужди пътища, вярват в преходни форми, които хората са създали в света и на които животът е кратковременен. Светът, в който живеем, е пълен с противоречия и хората мислят, че това са „аксиоми” и „идоли”, на които трябва да се кланяме, а то напротив, виждаме, че противоречията съществуват дотолкова, доколкото способностите и проявленията на човека са в разрез със законите на живата природа.
към текста >>

50. Синевина - Зарко Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Гледайки ви как прекосявате плодородните долини, на мене ми се ще да съм като вас крилат и волен.
Цяла безкрайност ни дели от Него, а един миг е потребен само да го зърнем в себе си! ІІІ. ОБЛАЦИ Облаци, далечни гости, обгърнали на околовръст небето, приличате на танц от бели, неземни пришълци. Когато ви погледна в почивката на радостния слънчев ден, приемам нещо от вас. То ме унася в някакъв приказен блян, когото диря от незапомнено време и който стои закрит още, зад вашия бял, вълшебен танц, далече в хоризонта. Вие се раждате от далечното море, което ви изпраща да разнасяте по вси страни неговия приветствен, хладен лъх. Гледайки ви как прекосявате плодородните долини, на мене ми се ще да съм като вас крилат и волен. Бели сребърни кълба, прилични на издутите платна на запътени кораби, вие отнасяте със себе си, заедно с тайната на своето далечно царство и тъгата на много очи, които замечтани ви изпращат, кога заничате зад планините по своя вечен път! На хиляди очи сълзите изплаквате вие върху меката постилка на полята, върху острите чукари на скалистия гребен и над синьото езерно око в дебрите на планината. Набраната тъга на всичките очи събирате вие и после я изплаквате в бисерни сълзи над долините и родните поля. Земята, напукана и изнурена, жадно поглъща бисерните капки, цветята ги превръщат в аромат, а класовете в хляб! Свещени сълзи!
към текста >>

51. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

И когато той и неговите ученици съвсем спокойно се отдръпнали от лобното място, дори и най-жестоките индийци го аплодирали, казвайки: „това трябва да е резултат от Божието покровителство”.
Когато е трябвало да си тръгне от мястото, където бил спрял, стари и млади плачейки са се сбогували с него, не желаейки неговото заминаване. И на всяко местопребивание, силните в околността се събирали и го заобикаляли с войници, които да го пазят от канибалите и другите диви племена. Напоследък пазачите се увеличили толкова, че генерал Губернатора на Манджурия влязъл в пререкания с Генерал Лушенкиен, началника на пазачите на Оомотския шеф. Докато Лушенкиен се стараел да изясни недоразумението, внезапно на 21 VI Лушенкиен и много войници били разстреляни от Чанцолин (генерал губернатора), а шефът и пет японци били арестувани, но когато били изправени за застрелваме по един чуден начин Бог ги спасил. Едва що окивиай дигнал пушка срещу Учителя, паднал на земята стенещ. И когато той и неговите ученици съвсем спокойно се отдръпнали от лобното място, дори и най-жестоките индийци го аплодирали, казвайки: „това трябва да е резултат от Божието покровителство”. И интересното е, че веднага след напускането на Хунг-Лиао, така се именува градът в който е бил, последният се наводнява. Наводнението разрушило казармите, затвора, в който шефът бил затворен, префектурата и други важни постройки и всички къщи; 30,000 жители се издавили. Виждайки този факт, Монголия и Индия казват, че това е Божие наказание за арестуването на Спасителя. Последното лято, през юли, шефът се върнал в Япония и трябвало наново да отиде в затвора все по стария повод на правителството, затова че пропагандирал Божия път не както трябва. След дълги страдания наново го освободили и под поръчителство той се върнал в Айабе.
към текста >>

52. В Е С Т И Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ако зърното не умре, то плод не може да даде; ако не мине през жегата на пека, то няма да узрее.
Ето, жежки златни класове, виснат и се пекат на жегата. Морето става тъмно, подобно на пламък. Заровеното в земята житно зърно изгни от влагата; то умря, но ето ние го виждаме преродено – възкръснало под земята умножено в клас. Ей, идат жетварите – безмилостно режат и стягат на снопове узрялата златна жетва. Дохожда вършитба и на хармана със страшна мъка отделят плявата, а чистото житно зърно отнасят в хамбара на стопанина. Ако зърното не умре, то плод не може да даде; ако не мине през жегата на пека, то няма да узрее. И без мъката на хармана то не би станало за храна, достойна за хамбара – за висшия живот. Тежък и труден, но благословен е пътят на посятото житно зърно – пътят, истината и живота. ІІ Царство Божие То е подобно на синапово зърно, заровено от човека в градината, което ако и да е най-малко от всички семена, пораства и става дърво голямо, под което се подслоняват птичките небесни. То е подобно и на търговец, който търси хубави бисери и като намери един скъпоценен бисер – продава всичко що има, за да купи тоя бисер. Царството Божие е подобно още на мрежа, хвърлена в морето, която улавя много риба, но прибират само по-едрата и добрата, а останалата връщат и хвърлят пак в морето.
към текста >>

53. КНИЖНИНА Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Не много отдавна, преди около 2000-3000 години, пустинята е била плодородна земя.
Американския учен едва сега се е сетил да прави своите „антропометрически измервания", когато за тази „зависимост” в окултната наука отдавна се знае и има много съчинения дори, писани по тоя и други като тоя въпроси. По-нататък „Житно Зърно" ще даде по-положителни данни по тия проблеми. Открит град в Сахара. Пустинята Сахара в Африка е широка от изток към запад 5000 км., а дълга от север към юг 16,000 км. Има едно население само от 300,000 жители. Не много отдавна, преди около 2000-3000 години, пустинята е била плодородна земя. Наштигал и Щолл са открили из пясъците стари изображения на плугове и разни растения. Тук-там из пустинята са намерени и езерца, съдържащи риби, срещани само в реките Нил и Нигер, признак, че някога тия езера са се свързвали с тия реки. Напоследък са били намерени дори развалините на древни, изчезнали градове с белези на най-висока култура. Такъв е градът Дамугадис изровен от пясъците в Триполи, чиито мраморни колони, широко планирани улици, водопроводи и канали днес са предмет на удивление. Замолени сме да дадем място на настоящият позив към есперантистите в България: Съидейници, Тежки дни преживява страната ни.
към текста >>

54. Физическо възпитание - Д. Б. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Не е злото, обаче, в тези различни мнения, а когато тези различни мнения създават от хората жалки противници Злото иде тогава, когато известно различие в схващанията по даден, често пъти съвсем маловажен въпрос, са в състояние да променят хубавите и приятни взаимоотношения, които са плод на възвишени чувства на взаимно уважение и любов – с чувства на ненавист и омраза С това, като че ли всеки от своя страна иска да наблегне на обстоятелството, че неговият ум е едно абсолютно мерило за нещата и следователно, не може да търпи възражения.
За живата вода Красотата на живота, казват, седи в неговото разнообразие, а разнообразието в проявите на живота се обуславя от субективната специфичност на нашата вътрешна, духовна природа и, колкото по напреднал е индивида, дотолкова той се проявява по своему. Може би съвременните хора, малко по малко да са довели живота до една скучна еднообразност, но където работи Божественото съзнание, там има едно безкрайно разнообразие. Между милиард и половина хора на земята, запример, вие мъчно може да намерите двама души, които абсолютно да си приличат по образ. Всеки при това си има свои собствени маниери, говор, гласов тембър, походка и пр. Следователно и нашите схващания и съждения по отношение на известен идеал ще бъдат най разнообразни, тъй както сто души, които отговарят на един и същ въпрос, ще отговорят по различен начин И може да се породят различни мнения. Не е злото, обаче, в тези различни мнения, а когато тези различни мнения създават от хората жалки противници Злото иде тогава, когато известно различие в схващанията по даден, често пъти съвсем маловажен въпрос, са в състояние да променят хубавите и приятни взаимоотношения, които са плод на възвишени чувства на взаимно уважение и любов – с чувства на ненавист и омраза С това, като че ли всеки от своя страна иска да наблегне на обстоятелството, че неговият ум е едно абсолютно мерило за нещата и следователно, не може да търпи възражения. Ако това беше така, ако нашият ум беше наистина непогрешим, толкова по-добре, но много са обаче случаите, когато очевидната несъстоятелност на известни умозаключения и твърдения са идвали да покажат, че не си струва да накърняваме нашите добри отношения с околните, заради някакви си различни мнения по даден въпрос. Само Бог знае истината, а ние хората, кой повече, кой по малко, правим своите погрешни умозаключения. Пренебрежението, с което днес се отнасят що-годе мислещите среди спрямо окултното учение, е плод на тяхната прекалена самомнителност на техния мироглед. Мнозина нито са надникнали в страниците на окултната литература, нито са се сближили с някое общество, където се заучават правилата и се прави опит де се заживее според това учение. А то дори не е достатъчно да се проучи дори и основно това учение, а чак след многократните опити и положителни резултати може да си каже човек думата за него.
към текста >>

Пренебрежението, с което днес се отнасят що-годе мислещите среди спрямо окултното учение, е плод на тяхната прекалена самомнителност на техния мироглед.
Всеки при това си има свои собствени маниери, говор, гласов тембър, походка и пр. Следователно и нашите схващания и съждения по отношение на известен идеал ще бъдат най разнообразни, тъй както сто души, които отговарят на един и същ въпрос, ще отговорят по различен начин И може да се породят различни мнения. Не е злото, обаче, в тези различни мнения, а когато тези различни мнения създават от хората жалки противници Злото иде тогава, когато известно различие в схващанията по даден, често пъти съвсем маловажен въпрос, са в състояние да променят хубавите и приятни взаимоотношения, които са плод на възвишени чувства на взаимно уважение и любов – с чувства на ненавист и омраза С това, като че ли всеки от своя страна иска да наблегне на обстоятелството, че неговият ум е едно абсолютно мерило за нещата и следователно, не може да търпи възражения. Ако това беше така, ако нашият ум беше наистина непогрешим, толкова по-добре, но много са обаче случаите, когато очевидната несъстоятелност на известни умозаключения и твърдения са идвали да покажат, че не си струва да накърняваме нашите добри отношения с околните, заради някакви си различни мнения по даден въпрос. Само Бог знае истината, а ние хората, кой повече, кой по малко, правим своите погрешни умозаключения. Пренебрежението, с което днес се отнасят що-годе мислещите среди спрямо окултното учение, е плод на тяхната прекалена самомнителност на техния мироглед. Мнозина нито са надникнали в страниците на окултната литература, нито са се сближили с някое общество, където се заучават правилата и се прави опит де се заживее според това учение. А то дори не е достатъчно да се проучи дори и основно това учение, а чак след многократните опити и положителни резултати може да си каже човек думата за него. Тези, които се присмиват на дадено учение и последователите му, са несериозни хора, защото мъдрецът не се мисли за по мъдър от другите. Нито пък е време да държи на преден план в ума си техните недостатъци. Той ще ги премълчава и ще търси начин да направи стечението на обстоятелствата такова, че всеки сам да види къде греши и да се коригира.
към текста >>

А сега удоволствието, което хората имат, когато успеят да грабнат благата из ръцете на някого, носи върху себе си печата на насилието и рано или късно, ще даде своите горчиви плодове.
А кой не иска да бъде щастлив? Кой не иска да се освободи от тази сурова и безпощадна борба за тези няколко, всекиму известни, блага в живота? Когато в човешките сърца заговори и Божествената Любов, тези блага ще са разпределят съвсем лесно и правилно. Всеки ще гледа от него да мине и всеки ще приема своя брат с усмивка и ще бъде радостен, ако може да му бъде в услуга с нещо. Взаимоотношенията, сложени върху принципите на взаимното уважение и почитане ще бъдат непринудени, приятни и искрени. А сега удоволствието, което хората имат, когато успеят да грабнат благата из ръцете на някого, носи върху себе си печата на насилието и рано или късно, ще даде своите горчиви плодове. Насилникът е в постоянен страх и трепет, да не би да дойде някой по силен от него и да му отнеме придобивката. А това не е един живот на мир. Много е загубило човечеството с тези си схващания за живота. Останало е назад в своето културно развитие и придобивки, които биха донесли едно облекчение на условията за живота и е дало погрешно и вредно за самото него оползотворяване на някои свои културни придобивки. Ненаситността и алчността на грубите човешки инстинкти е безкрайна.
към текста >>

55. Пирамидата - из „Посвещения от Седир Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Все от тая трева росен набрана срещу Спасовден, като я варят и се поливат три сутрини наред, безплодните жени зачевали.
Тогава жените не перат, не месят и не работят, за "да не ги бъхтят русалките". (Търновско) На русалска сряда болните, които линеят и чезнат, без да им се е намерил лек и без да им са помогнали баяния, бива да пренощуват на ливадите, дето расте цветето росен. Те постилат до главата си една нова кърпа и като станат сутринта гледат, какво има на нея. Ако се намери там някоя тревица, вярват, че от нея ще оздравеят и си я набират. Ако се намери пък тресчица, или суха шумка, ще умрат. Все от тая трева росен набрана срещу Спасовден, като я варят и се поливат три сутрини наред, безплодните жени зачевали. В Панагюрище нямат росен в своето землище, та са принудени да ходят далече, на едно самодивско място. Там болните прилягат до някои шубрак, като вържат на него червен конец с парà и като турят под него чаша с вода и питка, намазана с мед. Ако болният ще оздравее, на заранта ще намери в чашата зелен лист от росена; ако ли няма да оздравее, в чашата му ще падне суха шумка, ако пък ще умре – няма да има в чашата нищо. През Русалската седмица в северна България ходят т.н. Р у с а л ц и или К а л у ш а р и.
към текста >>

Игрите на русалците, под звука на отреден свирач с кавал, биват два вида: едните са само за любопитство на зрителите, или за плодородие, а другите само за около болните, само като обред.
Тоягата стои у ватафина и се дава на русалеца само, когато ще ходят през оная седмица. Сам ватафинът носи знамето на дружината. То е бял тънък от лен плат, по четирите краища на който се зашиват чародейните билки; платът се привързва за тояга, като тая на русалците и на върха на тоягата се връзва крепко китка от същите цветя: перуника, комунига, чемерика, вратига, тинтява, пелин, и росен. Когато дойде Русалската седмица, калушарите се събират в дома на ватафина и захващат да играят, докато той изнесе знамето. После знамето бива забито на двора и всички му се покланят и го целуват. Игрите на русалците, под звука на отреден свирач с кавал, биват два вида: едните са само за любопитство на зрителите, или за плодородие, а другите само за около болните, само като обред. Обикновените игри са разни форми на ръченицата, които удивляват с честите си стъпки и извивания, а другите пак ръченица, но още по-бърза, така щото окото на зрителя не разпознава кога русалецът допира до земята. При танца около болния, преди русалецът да падне в несвяст, се играе особена игра „флоричка". През всичкото време русалците мълчат; има право да говори само ватафинът. Когато ще лекуват някой болен от „самодивска" или „русалска" болест, приготвят ново гърне с неначета вода и нова паница с оцет и скълцан чеснов лук. Болният, покрит с черга – се донася и слага, дето ще играят русалците.
към текста >>

56. Стихове - Стефан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Техните слуги, които отивали всеки ден в селото за вода, за жито или плодове, скоро узнали за пристигането на бедното еврейско семейство.
Край този паметник станували номади-скитници, по тип съвсем различни от туземците. Те говорели на друго наречие, много-много не се сживявали със селяните, но им лекували болните. Мислело се, че те произхождали нейде от Запад , из Нумидийско, дето живеят бедуините, макар че приличали повече на старите ниневийски нашественици. Те постоянно наблюдавали и следели звездите и селяните забелязали, че колчем напущали своя стан или се връщали в него, по пясъка не оставали никакви дири oт техните камили. Селяните мислели, че те ще да са открили някакви стари подземия, та затуй им се бояли. Техните слуги, които отивали всеки ден в селото за вода, за жито или плодове, скоро узнали за пристигането на бедното еврейско семейство. Свети Йосиф като е отивал по работа или Божата Майка ще да са срещнали някои от номадите, завързали са разговор и са им разказали надве-натри своята история. Една вечер нашите изгнаници излезли чак до пирамидите. Слънцето залязвало и в сянката на големите каменни триъгълници се червенеели огньовете, що пламтели пред шатрите на бедуините. Оттатък начевала вече пустинята, този свят, където безпределността се вкаменява, където говорят само гръмотевиците и вятъра, където самотата нахлува в пътника и го разголва сам пред себе си. Черните керкенези се виели в чудното небе.
към текста >>

57. Има ли смърт - д-р Кадиев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Последното учение цели подмладяването, прераждането на човека, което може да се постигне само чрез всмукване в кръвта на половите сокове и оплодяване, стимулиране по такъв начин клетките на цялото тяло.
Учение за животворните сокове – половите сокове. Маздазнан признава Исуса от Назарет като най-велик от всичките учители на човечеството и възприема в основата си закона на любовта така, както Исус го поставя и потвърждава със своя живот. Учението на Заратустра той смята като изходна точка, от която са произлезли всичките религии на арийската раса. От този източник е черпил и Исус в периода на ученичеството си, затова в учението на Исуса, в неговите основи, се прозират принципите на Заратустра. Маздазнан хвърля светлина върху тия учения, разкривайки много тайни, достъпни за съвременното общество, като запазва и скрива още много за бъдещите генерации. Последното учение цели подмладяването, прераждането на човека, което може да се постигне само чрез всмукване в кръвта на половите сокове и оплодяване, стимулиране по такъв начин клетките на цялото тяло. Подмладяването е резултат, плод на самооплодяване. Половите сокове се икономисват чрез въздържание и се отправят към собственото тяло. С помощта на съзнателното дишане се улеснява и поддържа всмукването на соковете. За доброто качество на половите, сокове необходимо е храната да се не задържа дълго време в дебелото черво и главно да не бъде изложена на гниене, ферментиране, защото в подобни случаи всмукването в кръвта на гниещите сокове от дебелото черво, поради близостта с половите органи, влошават качеството на половите сокове. Маздазнан ни учи как да станем господари на своите полови сокове и клетки и да ги отправяме по своя воля за самооплодяване или за продължение на рода.
към текста >>

Подмладяването е резултат, плод на самооплодяване.
Маздазнан признава Исуса от Назарет като най-велик от всичките учители на човечеството и възприема в основата си закона на любовта така, както Исус го поставя и потвърждава със своя живот. Учението на Заратустра той смята като изходна точка, от която са произлезли всичките религии на арийската раса. От този източник е черпил и Исус в периода на ученичеството си, затова в учението на Исуса, в неговите основи, се прозират принципите на Заратустра. Маздазнан хвърля светлина върху тия учения, разкривайки много тайни, достъпни за съвременното общество, като запазва и скрива още много за бъдещите генерации. Последното учение цели подмладяването, прераждането на човека, което може да се постигне само чрез всмукване в кръвта на половите сокове и оплодяване, стимулиране по такъв начин клетките на цялото тяло. Подмладяването е резултат, плод на самооплодяване. Половите сокове се икономисват чрез въздържание и се отправят към собственото тяло. С помощта на съзнателното дишане се улеснява и поддържа всмукването на соковете. За доброто качество на половите, сокове необходимо е храната да се не задържа дълго време в дебелото черво и главно да не бъде изложена на гниене, ферментиране, защото в подобни случаи всмукването в кръвта на гниещите сокове от дебелото черво, поради близостта с половите органи, влошават качеството на половите сокове. Маздазнан ни учи как да станем господари на своите полови сокове и клетки и да ги отправяме по своя воля за самооплодяване или за продължение на рода. Създаването и раждането на деца трябва да бъде едно съзнателно творчество със специално вложена идея.
към текста >>

Маздазнан ни учи как да станем господари на своите полови сокове и клетки и да ги отправяме по своя воля за самооплодяване или за продължение на рода.
Последното учение цели подмладяването, прераждането на човека, което може да се постигне само чрез всмукване в кръвта на половите сокове и оплодяване, стимулиране по такъв начин клетките на цялото тяло. Подмладяването е резултат, плод на самооплодяване. Половите сокове се икономисват чрез въздържание и се отправят към собственото тяло. С помощта на съзнателното дишане се улеснява и поддържа всмукването на соковете. За доброто качество на половите, сокове необходимо е храната да се не задържа дълго време в дебелото черво и главно да не бъде изложена на гниене, ферментиране, защото в подобни случаи всмукването в кръвта на гниещите сокове от дебелото черво, поради близостта с половите органи, влошават качеството на половите сокове. Маздазнан ни учи как да станем господари на своите полови сокове и клетки и да ги отправяме по своя воля за самооплодяване или за продължение на рода. Създаването и раждането на деца трябва да бъде едно съзнателно творчество със специално вложена идея. Нашите деца не трябва да бъдат вече за мислещият човек случайни плодове. Ние трябва да вложим съзнателно в тях нови идеи. Ние трябва да вложим в тях идеята за освобождението на човечеството. Нашите деца трябва да бъдат наши освободители.
към текста >>

Нашите деца не трябва да бъдат вече за мислещият човек случайни плодове.
Половите сокове се икономисват чрез въздържание и се отправят към собственото тяло. С помощта на съзнателното дишане се улеснява и поддържа всмукването на соковете. За доброто качество на половите, сокове необходимо е храната да се не задържа дълго време в дебелото черво и главно да не бъде изложена на гниене, ферментиране, защото в подобни случаи всмукването в кръвта на гниещите сокове от дебелото черво, поради близостта с половите органи, влошават качеството на половите сокове. Маздазнан ни учи как да станем господари на своите полови сокове и клетки и да ги отправяме по своя воля за самооплодяване или за продължение на рода. Създаването и раждането на деца трябва да бъде едно съзнателно творчество със специално вложена идея. Нашите деца не трябва да бъдат вече за мислещият човек случайни плодове. Ние трябва да вложим съзнателно в тях нови идеи. Ние трябва да вложим в тях идеята за освобождението на човечеството. Нашите деца трябва да бъдат наши освободители. Ролята на жената е особено важна в случая. Майката носи детето девет месеца, а и след това го храни около една година с мляко.
към текста >>

Любовта, доброто е плод на чиста кръв, чисто сърце, очистено чрез концентрирано дишане.
Материалистът обикновено диша коремно. Дишането е едно важно и успешно средство в ръцете на маздазнистите за укротяване на животинските страсти у човека и за възстановяването на любовта между хората. Любовта е едно изявление на чисто тяло, чиста кръв и здрави нерви. Очисти ли се кръвта, т.е. сърцето, от мръсотията чрез дишането, дава се едно правилно развитие на нервната система и любовта се явява като резултат. Любовта, доброто е плод на чиста кръв, чисто сърце, очистено чрез концентрирано дишане. Ето ключа, който ни дава Маздазнан за разрешението на социалния проблем. Централното място в нашето тяло е сърцето. То е изворът на мислите, който през него праща Мисъл-силата, Божествената сила, Божеството. Колкото по-чисто е сърцето, кръвта, толкова по-силно блика този извор на Божествени мисли. Колкото по-силна е любовта към Бога, толкова по-могъща е Силата, която праща тия мисли.
към текста >>

58. ЗА НАШИТЕ СТРЕМЕЖИ - Д. Ст. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Само това нещо е Велико в живота, да има човек духовна пълнота, която носи плода на вечността.
Когато дяволът е вътре в човека, ангелът чака отвън, щом дяволът излезе, ангелът влиза, а първият чака отвън. Те никога не влизат вътре в човека, докато не им се отвори, докато човек не им отвори вратата. Ангелът и дяволът са много толерантни, те никога не водят борба, те само се чакат, когато единият за малко излезе, дори без да се сети, че друг го чака, вторият му взима мястото. Човек трябва да бъде пълен с нещо, празнотата винаги разваля живота. Когато доброто запълва твоята същност, твоят живот придобива смисъл, това е пълнотата на духовния живот, тогава ще имаш сърце, пълно с чистота и любов, ум пълен със светлина и мъдрост и една крепка воля. Само това нещо е Велико в живота, да има човек духовна пълнота, която носи плода на вечността.
към текста >>

59. УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ – Б. Боев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

И ето ме сега: плодно дърво в оазис.
И научи голямо изкуство: да пренася хора през пустинята. Защото 6е пренесъл първом себе си. Една заран той се изправи пред изгрева и застана да поеме първият лъч на слънцето. „Господи, ти ме вдъхнови на подвиг и пожела да ме направиш оазис в пустинята. И ето ме сега: извор на жива вода всред тия самотни пясъци. И ето ме сега: плодно дърво в оазис. По моите вейки тегнат плодове, узрели на твоето живо слънце. Изпрати ми сега, Господи, ожаднели и огладнели пътници, защото моите бликащи струи очакват жадни устни и натегналите вейки копнеят по ръце, които да ги облекчат от благото им бреме. Ти ми повели да потъна дълбоко в пустинята и да бликна като извор издълбоко. Ти повели да пусна дълбоки корени в пустинята и да израсна като плодно дърво. Такава 6е волята Ти – да бъда оазис в пустинята.
към текста >>

По моите вейки тегнат плодове, узрели на твоето живо слънце.
Защото 6е пренесъл първом себе си. Една заран той се изправи пред изгрева и застана да поеме първият лъч на слънцето. „Господи, ти ме вдъхнови на подвиг и пожела да ме направиш оазис в пустинята. И ето ме сега: извор на жива вода всред тия самотни пясъци. И ето ме сега: плодно дърво в оазис. По моите вейки тегнат плодове, узрели на твоето живо слънце. Изпрати ми сега, Господи, ожаднели и огладнели пътници, защото моите бликащи струи очакват жадни устни и натегналите вейки копнеят по ръце, които да ги облекчат от благото им бреме. Ти ми повели да потъна дълбоко в пустинята и да бликна като извор издълбоко. Ти повели да пусна дълбоки корени в пустинята и да израсна като плодно дърво. Такава 6е волята Ти – да бъда оазис в пустинята. Изпрати ми сега, Господи, изгладнели и ожаднели пътници!
към текста >>

Ти повели да пусна дълбоки корени в пустинята и да израсна като плодно дърво.
И ето ме сега: извор на жива вода всред тия самотни пясъци. И ето ме сега: плодно дърво в оазис. По моите вейки тегнат плодове, узрели на твоето живо слънце. Изпрати ми сега, Господи, ожаднели и огладнели пътници, защото моите бликащи струи очакват жадни устни и натегналите вейки копнеят по ръце, които да ги облекчат от благото им бреме. Ти ми повели да потъна дълбоко в пустинята и да бликна като извор издълбоко. Ти повели да пусна дълбоки корени в пустинята и да израсна като плодно дърво. Такава 6е волята Ти – да бъда оазис в пустинята. Изпрати ми сега, Господи, изгладнели и ожаднели пътници! Така се молеше светията, а небето отвори клепки и божието око изгря ¬светло и лъчезарно. -------------------------------------------------------------------------------------------------- А в това време Александрия още спеше тежкият сън на града и дишаше морно – като човек, който е заспал след късен пир. По неговите улици сгушена се беше притаила вчерашната мълва – шумната мълва, която се разнесе из цяла Александрия.
към текста >>

Той извървя всички пътища на нейния живот и унесен така, в него нещо мигом трепна и проблесна – той прозря една от свещените тайни: „Тя там, в корените на гъстата почва, за да цъфне и да върже плод, аз тук".
и най-сетне, уморена, тя млъкна. Тогава светията я въведе в постницата, положи я на своето бедно легло. Разтича се, донесе прясна вода, уми ù нозете и ù приготви да похапне. Тя легна, притвори очи – и вече не продума дума. Отшелникът седна до нея и потъна в дълбоко размишление: пред неговия вътрешен поглед се разкри картината на целия живот на тази жена, разкри се от край до край. Той извървя всички пътища на нейния живот и унесен така, в него нещо мигом трепна и проблесна – той прозря една от свещените тайни: „Тя там, в корените на гъстата почва, за да цъфне и да върже плод, аз тук". Отвори очи и що да види – около леглото, на което лежеше Серафиа трептеше кротко сияние. Той чу леко издихание и видя как из тялото на блудницата излезе един светлокрил ангел – излезе, както пеперуда изхвръква из пашкула. Ангели се явиха отвред и изпълниха постницата с бяло сияние. И те обкръжиха освободения ангел и се възнесоха с химни нагоре. Светията преживя своите върховни, най-свещени мигове – и в душата му като цвят се разтвори една от най-свещените тайни.
към текста >>

60. ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА - Б. Боев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Значи, той е плод на дълго развитие в течение на милиони години.
Земята не е вече център на вселената! И слънчевата система не е център на вселената! Земята тогаз се яви като прашинка в целия космос. Кант-Лапласовата теория беше друг удар против дотогавашните схващания. Значи, светът не е създаден преди 6000 години! Значи, той е плод на дълго развитие в течение на милиони години. Това, което си мислеха, че е сътворено за 6 дни, сега се обясняваше чрез законите, които владеят и сега. Понеже законите, чрез които искаха да обяснят произхода на слънчевата система, бяха физико-химични, то естествено се яви стремежът всичко да се обясни чрез физико-химичните сили и закони. Това даде мощен тласък на материализма. Още по-голям тласък му даде еволюционната теория. Значи, организмите не са излезли такива, каквито са днес, от ръцете на Твореца!
към текста >>

Изучи се структурата на протоплазмата и ядката, сложните процеси на делението, храненето, оплодотворението.
При бозайниците почва да се набръчква сивата кора, която го покрива. И тези гънки при бозайниците, са толкоз повече, колкото животното е с по-развит душевен живот. При човека предният мозък е сравнително най-голям и с най-голямо количество гънки. Но и други факти дойдоха. През 17 век се откри клетката, а в първата половина на 19 век вече всички организми се свеждаха към тази проста органическа единица – клетката. Изучи се структурата на протоплазмата и ядката, сложните процеси на делението, храненето, оплодотворението. Откри се механизма и химията на белодробното и тъканното дишане. Много по-рано беше открито кръвообращението. Изучиха се процесите и продуктите на асимилацията и дисимилацията в организма. И там, дето можеше да се предполага, че има особени сили, различни от физикохимичните, намериха се само последните. Още по-важна беше физиологията на нервната система.
към текста >>

По отношение на зависимостта между душевния живот и нервната система се явиха няколко предположения: или душевният живот е плод от особена комбинация и движение на материалните частици в мозъка или пък изобщо мисленето е свойство на материята.
при по-силен удар, човек изгубва и съзнание! Материални причини, напр. приемане на спиртни пития, видоизменят процесите в мозъка и заедно с това се изменя и състоянието на съзнанието. Изучиха се и центровете на подсъзнателния и рефлексивния живот в продълговатия мозък, гръбначния мозък, симпатичната нервна система. Все по-нагледна ставаше зависимостта на душевния живот от физико-химичните сили. По отношение на зависимостта между душевния живот и нервната система се явиха няколко предположения: или душевният живот е плод от особена комбинация и движение на материалните частици в мозъка или пък изобщо мисленето е свойство на материята. Но какъвто и отговор да се дадеше на този въпрос, повечето бяха единодушни, че без материална основа няма душевен живот. Нещо повече: сполучиха да добият по изкуствен начин чрез неорганични вещества явления, които да наподобяват жизнените явления у нисшите организми: Квинке в 1888 г. постави капка масло в сода: капката почнала да образува лъжекрачка, както едноклетъчните животни. Бючли чрез поставяне на добре разтрита смес от поташ и дървено масло в глицерин сполучи да добие нещо, което наподобява на мехурчестото устройство на протоплазмата у някои организми. Траубе чрез поставяне на капка жълта кръвна сол в разтвор от меден сулфат получил фигури подобни на клетки.
към текста >>

61. Ученик на живота - Цветан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Какви приспособления имат растенията за предпазване от изпарения, за разпространение на плодовете и семената, за опрашване и пр.!
Как са нагодени зъбите на животните според тяхното хранене, също така и храносмилателната им система, краката им, човката им и пр. Да разгледаме напр. един щъркел, патица, кит, тения и пр.! Как напр. костните линии са наредени по посока на най-силното налягане! Какви приспособления имат растенията за предпазване от изпарения, за разпространение на плодовете и семената, за опрашване и пр.! Какви чудни работи може да ни научи напр. един див карамфил или една горска теменуга! Как се различават растенията, живущи по влажни места, от скалните растения! Сега, коя е причината на тая целесъобразност? Отговор на този въпрос е същевременно отговор и на въпроса за факторите на еволюцията.
към текста >>

начинът, по който градинари, цветари, скотовъдци успяват да добият множество нови раси домашен добитък, птици, нови сортове цветя, плодове и пр.
Вторият основен факт, от който излиза той е свръхразмножението. Повечето видове дават яйца или семена много повече, отколкото има възможност и шанс да се развиват. От тези две положения следва, че се явява борба за съществуване, и в тая борба надделяват по-добре приспособените. Това Дарвин нарича естествен подбор. За да докаже, че естествения подбор е в състояние да даде нови видове, Дарвин привежда за сравнение изкуствения подбор, т.е. начинът, по който градинари, цветари, скотовъдци успяват да добият множество нови раси домашен добитък, птици, нови сортове цветя, плодове и пр. Американецът Бурбанк напр. по този начин е сполучил да добие кактуси без бодли! Големи са чудесата добити от градинари и скотовъдци чрез изкуствен подбор! Важно е да се забележи, че Дарвин счита естественият подбор по-важен принцип от първите два ламаркови принципа. НЕОДАРВИНИЗЪМ. Август Вайсман излиза от твърдението, че няма унаследяване на придобитите принципи.
към текста >>

Според Вайсман делението на оплоденото яйце е два вида: то е равнонаследствено за този клон, който ще даде зародишните клетки (т.е.
Такава плазма се намира в я д к и т е само на половите клетки, а като изключение и в тези соматични клетки, които могат да развият цял организъм (напр. клетките на някои пъпки и пр.) Тук трябва да видим, що е равнонаследствено и неравнонаследствено деление на клетките. Делението е равнонаследствено, когато дъщерните клетки имат еднакви свойства с майчината, а неравнонаследствено, когато едната дъщерна клетка е наследила едни качества на майчината клетка, а другата – останалите. При равнонаследственото деление дъщерните клетки си приличат по свойства една с друга, също така и на майчината. А при неравнонаследственото двете дъщерни клетки се различават по между си и от майчината. Според Вайсман делението на оплоденото яйце е два вида: то е равнонаследствено за този клон, който ще даде зародишните клетки (т.е. половите клетки и тези соматични, които съдържат зародишна плазма), а е неравнонасленствено за този клон, от който ще се получат соматичните клетки. По този начин половите клетки на новия организъм ще имат пак всички детерминанти, които определят свойствата на целия организъм, а соматичните клетки в края на краищата, ще имат само по един вид детерминанти. Няма връзка, казва Вайсман, между половите и соматитните клетки; затова не е възможно унаследяване на придобитите признаци. Вариациите или видоизмененията в детерминантите на зародишната плазма са независими от влиянието на външните условия върху органите на тялото. Тези изменения са самостоятелни.
към текста >>

62. Духовните движения и общественият живот – С.Г.С. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Но нали Свещеното Писание казва „Плодете се и множете”, ще възразят някои.
Защото то е Сила и Живот. Майките, които искат да имат добри деца, трябва да бъдат проникнати от нови, възвишени идеи. Които са стари, да не раждат! Какво ще родят? Негодници за живота, каквито има с хиляди. Но нали Свещеното Писание казва „Плодете се и множете”, ще възразят някои. Да, но то не казва да се раждат недоносчета, а човеци по образ и подобие на Бога. Смешни са религиозните хора със своите „правоверни” схващания. Те са заприличали на стари мехове, негодни да поемат силното Ново Вино, а се готвят за „небето”, готвят се да влязат в рая, да заживеят „ангелски” живот, да разберат Божиите истини! Как ще ги разберат, когато живеят в тези изби? Затова Христос се обръща и казва: „Трябват нови мехове”.
към текста >>

63. Духът на свободата – Робиндранат Тагор Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Днес е общопризнато да се отрича духовното, но за забелязване е, че за това не се търси никакво сериозно основание, а е плод на невежество; и още повече, духовните хора се третират като наивници и страхливци.
Нещата в тъмнината са неоформени и неясни- А нещата в светлината са точно определени и организирани в себе си. Когато наблюдаваме един предмет, който е добре осветен, ние ще имаме по-вярна представа за него; а когато е в тъмнина, ние ще си съставим криво понятие за предмета и оттам ще се родят и нашите неестествени отношения към него. И днешните хора имат криви понятия за нещата и неестествени отношения, защото светлината с която изследват нещата е слаба и им дава само илюзия за истината, а не и самата истина. На това се дължат и недоразуменията и кривите тълкувания на явленията и изопачаване смисъла на нещата. Такъв е случаят, например, с духовните движения и тяхната роля в обществения живот. Днес е общопризнато да се отрича духовното, но за забелязване е, че за това не се търси никакво сериозно основание, а е плод на невежество; и още повече, духовните хора се третират като наивници и страхливци. А фактите говорят, че самото това отричане на духовните основи на живота е признак на невежество и наивност в схващанията за света и живота. И за забелязване е, че днес имаме извънредно много движения които претендират за „духовност” и които имат в същото време такава наивна философия, а и хората на тези движения водят такъв живот, че тези двете, събрани заедно, биха отвратили искрено търсещия истината даже и от всичко истинско духовно. И докарват човека до положението да не помисля за духовни работи. И за да се избавят хората от това противоречие и недоразумение, необходимо е едно изяснение. В наша време имаме движения, които са остатък от духовни движения на миналото, но днес те вече не са духовни, при все че носят това име; а имаме и истински духовни движения, както ги е имало и в миналото.
към текста >>

Но както казах, дейността на великите Учители и на тяхната школа, не се ограничава само в школата, но те работят, макар и като второстепенна работа и вън, в обществото, давайки му плода на своята вътрешна дейност – учението на Любовта, призовавайки го да положи основите на нова обществена форма, която да отговаря на новият живот и новата мисъл.
И тяхната външна дейност е била само една част от тяхната целокупна дейност. Затворени в своите школи и предадени всецяло на своето учение, тe не са пренебрегвали и обществения живот и с жив интерес са следели развитието на народната мисъл и живот. Великите Учители така ръководят своите школи, че създават най-благоприятни условия за развиване характера на учениците. Възпитават учениците си и ги ръководят така, че никакви бури и сътресения да не са в състояние да ги изместят от релсите на техния път. Те, работейки за създаването на такива характери, работят и за създаването на една хармонична среда, където посаждат семето на Любовта – създават почва за братски живот, създават модел за бъдещата обществена форма. Но както казах, дейността на великите Учители и на тяхната школа, не се ограничава само в школата, но те работят, макар и като второстепенна работа и вън, в обществото, давайки му плода на своята вътрешна дейност – учението на Любовта, призовавайки го да положи основите на нова обществена форма, която да отговаря на новият живот и новата мисъл. Мисълта е вече посята и по-будните умове от обществото я подемат, доразвиват, давайки ù фактическа подкладка, създавайки цяла философия, целяща да революционизира обществото и да насади новото. Така са родени и комунизмът, и анархизмът, и всички други хуманни идеи, които впоследствие претърпяват дълга еволюция във възходяща или низходяща степен. И в това време, когато посятата мисъл работи в обществото; братята вътре в школата също интензивно работят, както върху себе си, така и публично, за да будят народното съзнание. Докато посятата от тях мисъл работи в обществото и, когато хората вън се стремят към една идея, която е неясна в съзнанието им и която не могат да конкретизират, учениците в школите, заедно с Учителите си, са вече реализирали тази мечта на света, В школата в миниатюра те създават образеца на бъдещата обществена форма, с която целят да дадат модел, конкретен израз на посятата от тях мисъл. Новото общество е вече пред прага, то е много близко; още една крачка и формата, ограничена в едно малко общество, ще се наложи по силата на необходимостта в цялото общество.
към текста >>

64. Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Свистенето на вятъра запомних, сочните плодове и приказките под тъмно-синьото небе.
Ръката ми отправи кормилото натам. Не стигат думите за хубостта, що видях. Там всяко дърво, всеки камък, всяка трева знае нещо и го шепне в нощта. Отнесох безброй спомени в душата си за нея. Запомних всяка палма, всеки извор, що видя окото ми. Свистенето на вятъра запомних, сочните плодове и приказките под тъмно-синьото небе. Слънцето ù още грее в мен с пладнешка сила, а зениците на две очи неспирно ме гледат в дългите мълчаливи часове на северната нощ! За тях ли бродих аз? За тях ли ме брулеше жестоко вятърът на морето? За тях ли се превърна ръката ми на камък да стиска вярното кормило? Зарад тия две очи ли аз оставих блясъка на диаманта що краси короната на север?
към текста >>

Но това са същите води, които извършват големия кръговрат от небето до земята, същите, които напояват плодородните долини и ниви.
В скръбта си ние недоволни хулим „жестокия" Бог, що ни я праща, а забравяме за Него в часовете на нашата радост. Бог е радост, която просиява като виделина в мрака на скърбите, а скръбта е туй, което ни подготвя зарад радостта. Тия, които не разбират тая тайна на живота, наричат го сън, защото виждат понякога измамата, но не виждат реалността, която е преплетена с нея. Водите на реката текат неспирно надолу, прибират в себе си всички притоци и бързат да влязат в океана. Наглед неясно е, защо забързани водите се стремят в своя неспирен ход? Но това са същите води, които извършват големия кръговрат от небето до земята, същите, които напояват плодородните долини и ниви. Те хранят и охлаждат живота по всичката земна твърд... И нашият живот протича като водите на шумливата ръка: и ние правим някакъв огромен кръговрат от небето до земята, за да храним посетите зърна в някоя от Божиите ниви, които срещаме по своя друм към вечността... Ние се раждаме в света на измамата и като друмници далечни, цял живот търсим стъпка от Великата Реалност. V ЕСЕН Вървя в градината измежду позлатените дървета. Есенна тишина. През нея се промъква шепота от падащите листи – пожълтели, бледни. Студеното приветствие на зимата ги срази със своето дихание в нощта.
към текста >>

65. Съзнанието, Последната симфония, Реализъм – Стека Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Когато човек, с крайчеца макар на своето духовно око види и почувствува красотата и величието на този мирен и плодоносен живот на братолюбие, той вече е готов на по-големи жертви и понася с по-голяма готовност страданията и мъчнотиите.
Човек си има стари връзки и навици с които не лесно се ликвидира, а малко по малко, а къде в същност няма страдания? Тук въпросът е да се знае, какъв е крайния резултат от страданията: дали те ни озлобяват и смъкват, или ни вразумяват и повдигат. Да се слиза по наклонената плоскост към все по-голямо и по-голямо духовно обедняване на пръв поглед като че ли е по-лесно. Всъщност обаче, духовното заслепение е много по-мъчно поносимо. Страданията и мъчнотиите са по-големи при по-голям духовен упадък. Когато човек, с крайчеца макар на своето духовно око види и почувствува красотата и величието на този мирен и плодоносен живот на братолюбие, той вече е готов на по-големи жертви и понася с по-голяма готовност страданията и мъчнотиите. В един цирк, запример, имало един слон, когото всички обичали защото проявявал доста голяма интелигентност. Той обаче, започнал постепенно да недовижда, като имало опасност да дойде до пълна слепота. Мнозина безполезно го лекували. Най-после идва един човек, който се наел да го излекува. Сипва му той в едното око малко прах, но това причинило на слона такава силна болка, щото той започнал лудо да тича и изпотрошил всичко по своя път.
към текста >>

Когато ни срещне Христос, той ще ни даде отначало някои горчиви правила и ние може да се посърдим, но после ще се радваме на добрите плодове от тях.
Искало им се при това да му излекуват и другото, но се чудили, как ще се покаже този лекар пред слона. Решават се най-после и го извикват. Но какво било тяхното учудване, когато слонът, като видел този човек, отишъл право при него, коленичил и чакал най-смирено да му сипят от този целебен прах. И когато му сипали, той нито тичал, нито чупил нещо, а понесъл мъжки това и така прогледнал напълно. Та така е и с нас. Когато ни срещне Христос, той ще ни даде отначало някои горчиви правила и ние може да се посърдим, но после ще се радваме на добрите плодове от тях. И така, нека всички, които чуват и познават гласа на този добър Лекар, който ни обича и е готов винаги да подпомага нашето изцеление – да отидат при Него. Единствен Той притежава онези целебни билки, които са в състояние да оздравят болните умове и сърца и така да бъдат всички годни да заживеят един по-разумен и щастлив живот. Д. Стоянов
към текста >>

66. Звезда – В. Вересаев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

То скоро разбира, че както във външния свят има бурени и плодоносни растения, така и в душата не всичко е доброкачествено.
Но съзнанието еволюира. В паметта се натрупват толкова много факти, че душата става същинска малка вселена. Съзнанието вече се размества от външната природа в своята собствена вселена; то може вече да се нарече самосъзнание. Последното разглежда, анализира, проучва всички положения на душата. То проверява естеството на всяка мисъл: откъде иде и накъде води. То скоро разбира, че както във външния свят има бурени и плодоносни растения, така и в душата не всичко е доброкачествено. То преоценява всяка мисъл, изчиства плевелите, насажда добри, плодоносни растения, разхубавява градината на душата и я полива. При тая работа, еднакво трудна, както и работата във външната вселена, човек изпитва също така и скърби и радости. Той скърби, когато вижда някой трън, бодил, коприва — някое лошо, нечисто желание, някоя завист, някоя злоба, някоя гордост, някое полакомяване и се радва, когато погледне, как никнат цветята на любовта, как вчерашният враг е почувствувал като брат, как сърцето се е отворило в една благодарност за хляба, за водата, за въздуха, за слънцето, как нови знания се нареждат до старите. Но душата и тук не спира. Тя почувства своята реалност, реалността на злото и доброто, тя се навдига до неговия извор, до изворите на живота: животворящи извори, покачени на високи планини, до които се достига със страшни усилия.
към текста >>

То преоценява всяка мисъл, изчиства плевелите, насажда добри, плодоносни растения, разхубавява градината на душата и я полива.
В паметта се натрупват толкова много факти, че душата става същинска малка вселена. Съзнанието вече се размества от външната природа в своята собствена вселена; то може вече да се нарече самосъзнание. Последното разглежда, анализира, проучва всички положения на душата. То проверява естеството на всяка мисъл: откъде иде и накъде води. То скоро разбира, че както във външния свят има бурени и плодоносни растения, така и в душата не всичко е доброкачествено. То преоценява всяка мисъл, изчиства плевелите, насажда добри, плодоносни растения, разхубавява градината на душата и я полива. При тая работа, еднакво трудна, както и работата във външната вселена, човек изпитва също така и скърби и радости. Той скърби, когато вижда някой трън, бодил, коприва — някое лошо, нечисто желание, някоя завист, някоя злоба, някоя гордост, някое полакомяване и се радва, когато погледне, как никнат цветята на любовта, как вчерашният враг е почувствувал като брат, как сърцето се е отворило в една благодарност за хляба, за водата, за въздуха, за слънцето, как нови знания се нареждат до старите. Но душата и тук не спира. Тя почувства своята реалност, реалността на злото и доброто, тя се навдига до неговия извор, до изворите на живота: животворящи извори, покачени на високи планини, до които се достига със страшни усилия. Душата търси основата, причината, Майстора на природата, за да му се радва и благодари.
към текста >>

67. Житно зърно – А. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Хранителните материали се лишават от витамините, ако се подложат на силно варене и печене, на консервиране, на дълго стоене, ако им се отнемат връхните части (за зърнените храни, плодовете) и пр., затова тези операции трябва да се избягват, дето това е възможно.
Още по-очебиен пример от закона за най-късия път ни представя солидарността на жизнените явления в организования свят. На всички е известна зависимостта на животинското царство от растителното поради способността на последното да асимилира с помощта на хлорофила и слънчевите лъчи въгледвуокиса от въздуха в сложни органически съединения, служещи за храна на животните. Но тази зависимост е още по-тънка и твърде икономична от гледището на природната икономика при службата на витамините. Витамините са вещества от реда на хормоните, които обаче се изработват и регулират функциите в растенията Тая своя регулаторска дейност те пренасят и в животинските организми, в които се внасят с храната и които така свикват с тях, че недостигът им се отразява толкова гибелно, колкото и недостигът на същинските хормони. И действително установиха, че там се крият причините на болестите бери-бери(в Япония), ксерофталлия, скорбут, рахит. Хранителните материали се лишават от витамините, ако се подложат на силно варене и печене, на консервиране, на дълго стоене, ако им се отнемат връхните части (за зърнените храни, плодовете) и пр., затова тези операции трябва да се избягват, дето това е възможно. А безусловно необходимо е поне част от храната да съдържа витамини[1]. Лекуването на горните болести е възможно само с витаминна храна, а такива са продуктите във възможно по-естествен вид. Учението за витамините ни препоръчва един по-природосъобразен хранителен режим. Както и по-горе е споменато, тия важни вещества се фабрикуват само от растенията Те са няколко вида и всеки си има определена задача - регулира специална функция в организма, Природата ни е осигурила притока на витамини чрез изобилието на хранителни материали - достатъчно е ние да се съобразяваме с нейните изисквания. * Изложеното е достатъчно да начертае една обща схема за ролята на безкрайно малкото в организма, която роля може да се скицира така: сградата на организма си има своите зидари - те са ензимите; има си и архитектите - те са хормоните и витамините, Картината на тяхната организация ни дава достатъчен повод да се възхищаваме редом с художниците пред майсторската ръка на природата и да я обикнем още повече.
към текста >>

68. Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Земеделец усмихнат, доволен, прибира плодовете на своя труд.
ЖИТНО ЗЪРНО Ранна есен е на двора. Земеделец усмихнат, доволен, прибира плодовете на своя труд. Отваря празни си хамбари, напълва ги и пак ги затваря. Тук изсипва той милиарди житни зрънца, жълти, със златист цвят като златото; прозрачни като кехлибара; едри, здрави като деца на любяща майка. Разговарят се те тихо, любовно помежду си: „Колко хубаво е в Божествената житница, в недрата на Божествения покой! И всичко това е без начало и без край." Не се минава много време, в един топъл, слънчев ден тяхната врата на житницата се отваря и сноп блестящи, с ослепителна светлина лъчи нахлуват вътре. Една мощна, сигурна ръка улавя безброй от житните зрънца и тоз час още с широк замах по безкрайното пространство ги разпръсва, по ниви торни, по земи далечни, чужди и просторни.
към текста >>

От тях зависи степента на подигането.” .............................................................. Гласът замлъкна... Обилен, плодороден дъжд се изля.
То е затворът на вашата душа, от който требва да се самоотречете." „Големи са нашите страдания, тежка е нашата участ, заровени тъй дълбоко, в дъното на тази изба". ,,Изпитвайте Писанията! Изпитвайте пророците, апостолите, светиите, мъчениците, верующите! Изпитвайте, какво са казали и писали те, какъв е бил техният живот. Страданията определят развитието. От тях зависи степента на подигането.” .............................................................. Гласът замлъкна... Обилен, плодороден дъжд се изля. Небето се разведри. Слънцето отново пекна. Разноцветната дъга яви се на хоризонта и всичко в природата в унисон запя за нов живот, за честити дни! ,,И който чуе, в миг потръпва от тоя благ и мил напев, и просиява и възкръсва и благославя тоз посев". ,,И отвори им умовете да разбират Писанията".
към текста >>

" ,,И скръбта ви ще се превърне на радост." И много, много изпитания ще минете, докле плод дадете.
- Възможно е! " ,,И скръбта ви ще се превърне на радост.'' ,,Възможно ли е? '' - Възможно е! Всички ще бъдете носители на културата на радостта. Бъдете носители на културата на Любовта! " ,,И скръбта ви ще се превърне на радост." И много, много изпитания ще минете, докле плод дадете. И плод като дадете, пак изпитания, пак страдания ви чакат, но идейни страдания, идейни радости и скърби. Ще ви ожънват, на снопи ще ви нареждат. На гумното ще ви слагат, с коне и дикани ще ви тъпчат, ще ви отвяват и пръсват, докле най-после в Божествената житница отново ви върнат. „И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници! " Бог всякога прощава, Той никога не държи нищо нечисто в себе си, Той никого не съди.
към текста >>

И плод като дадете, пак изпитания, пак страдания ви чакат, но идейни страдания, идейни радости и скърби.
" ,,И скръбта ви ще се превърне на радост.'' ,,Възможно ли е? '' - Възможно е! Всички ще бъдете носители на културата на радостта. Бъдете носители на културата на Любовта! " ,,И скръбта ви ще се превърне на радост." И много, много изпитания ще минете, докле плод дадете. И плод като дадете, пак изпитания, пак страдания ви чакат, но идейни страдания, идейни радости и скърби. Ще ви ожънват, на снопи ще ви нареждат. На гумното ще ви слагат, с коне и дикани ще ви тъпчат, ще ви отвяват и пръсват, докле най-после в Божествената житница отново ви върнат. „И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници! " Бог всякога прощава, Той никога не държи нищо нечисто в себе си, Той никого не съди. Да знаеш да прощаваш, значи да имаш вътрешен мир.
към текста >>

И колкото повече плодът зрееше - слънцето, огънят на Любовта по-силно грееше.
ще бъде радост и веселие не за един ден, но за вековете на нашите крайни съществувания. „И колкото се допряха, оздравяха..." Урагани, виелици силни, вълни бурни преломяваха, нараняваха завързалите вече тежки от класове стъбла, но колкото се допряха до Истината, оздравяха. Колкото се допряха до реалността на нещата, освободиха се от тия бури и вълни. „И допря го до устните ми'" Какво? - Огънят на Свещената Чистота, на Великата Любов. И колкото повече плодът зрееше - слънцето, огънят на Любовта по-силно грееше. И когато се допираше до натъжения плод, увиснал смирено надолу глава, той внасяше в него мъдрост и знание и плодът ставаше все по-жълт и по-жълт. „Господи, до колко пъти да простя на брата си, до седем пъти ли? " Разговаряха се помежду си житните зрънца и питаха се: „За какво да прощаваме'" - За всяка обида. Ние трябва да простим за благото на своята душа. Обидата нарушава равновесието на живота.
към текста >>

И когато се допираше до натъжения плод, увиснал смирено надолу глава, той внасяше в него мъдрост и знание и плодът ставаше все по-жълт и по-жълт.
„И колкото се допряха, оздравяха..." Урагани, виелици силни, вълни бурни преломяваха, нараняваха завързалите вече тежки от класове стъбла, но колкото се допряха до Истината, оздравяха. Колкото се допряха до реалността на нещата, освободиха се от тия бури и вълни. „И допря го до устните ми'" Какво? - Огънят на Свещената Чистота, на Великата Любов. И колкото повече плодът зрееше - слънцето, огънят на Любовта по-силно грееше. И когато се допираше до натъжения плод, увиснал смирено надолу глава, той внасяше в него мъдрост и знание и плодът ставаше все по-жълт и по-жълт. „Господи, до колко пъти да простя на брата си, до седем пъти ли? " Разговаряха се помежду си житните зрънца и питаха се: „За какво да прощаваме'" - За всяка обида. Ние трябва да простим за благото на своята душа. Обидата нарушава равновесието на живота. Плодородието на земята почива върху прошката.
към текста >>

Плодородието на земята почива върху прошката.
И когато се допираше до натъжения плод, увиснал смирено надолу глава, той внасяше в него мъдрост и знание и плодът ставаше все по-жълт и по-жълт. „Господи, до колко пъти да простя на брата си, до седем пъти ли? " Разговаряха се помежду си житните зрънца и питаха се: „За какво да прощаваме'" - За всяка обида. Ние трябва да простим за благото на своята душа. Обидата нарушава равновесието на живота. Плодородието на земята почива върху прошката. Само тъй нашият плод ще бъде едър, сочен, здрав. „А плодът на Духа е: Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание, И тъй, Духът, Който слезе отгоре, влезе в житния зародиш и произведе на физическия свят: топлина, покълване, растене, цъфтене и завързване плодове. Мирът е вътрешното затишие; радостта - това е цъфтенето; благостта - това е вътрешният аромат, който се съдържа самия живот, в самото съзнание; милосърдието е приложение на наученото; вярата, това е качество на листата, на самите клончета; кротостта, това са енергиите, които се съдържат в самото житно зрънце, а въздържанието, това е богатството на самия зародиш. Отдалечи се Духът, погледна плодовете на своя труд, видя ги и те не бяха само на книга писани, не бяха и в малкия житен зародиш скрити, но те бяха девет големи мощни стълба, основани на почвата на Любовта и готови за бъдещата постройка на новото величествено здание, наречено здание на ,,Новия човек, на новата култура, на новия морал – културата на Любовта, културата на сърцето.'' – И пак Божествената житница бе пълна с по-едри, по-жълти, по-прозрачни милиарди житни зрънца, които притаили се сал за миг в Божествения покой, разбирайки дълбокия смисъл на живота, тихо, любовно нашепваха си: ,,И всичко това е без начало и без край! " А.
към текста >>

Само тъй нашият плод ще бъде едър, сочен, здрав.
„Господи, до колко пъти да простя на брата си, до седем пъти ли? " Разговаряха се помежду си житните зрънца и питаха се: „За какво да прощаваме'" - За всяка обида. Ние трябва да простим за благото на своята душа. Обидата нарушава равновесието на живота. Плодородието на земята почива върху прошката. Само тъй нашият плод ще бъде едър, сочен, здрав. „А плодът на Духа е: Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание, И тъй, Духът, Който слезе отгоре, влезе в житния зародиш и произведе на физическия свят: топлина, покълване, растене, цъфтене и завързване плодове. Мирът е вътрешното затишие; радостта - това е цъфтенето; благостта - това е вътрешният аромат, който се съдържа самия живот, в самото съзнание; милосърдието е приложение на наученото; вярата, това е качество на листата, на самите клончета; кротостта, това са енергиите, които се съдържат в самото житно зрънце, а въздържанието, това е богатството на самия зародиш. Отдалечи се Духът, погледна плодовете на своя труд, видя ги и те не бяха само на книга писани, не бяха и в малкия житен зародиш скрити, но те бяха девет големи мощни стълба, основани на почвата на Любовта и готови за бъдещата постройка на новото величествено здание, наречено здание на ,,Новия човек, на новата култура, на новия морал – културата на Любовта, културата на сърцето.'' – И пак Божествената житница бе пълна с по-едри, по-жълти, по-прозрачни милиарди житни зрънца, които притаили се сал за миг в Божествения покой, разбирайки дълбокия смисъл на живота, тихо, любовно нашепваха си: ,,И всичко това е без начало и без край! " А.
към текста >>

„А плодът на Духа е: Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание, И тъй, Духът, Който слезе отгоре, влезе в житния зародиш и произведе на физическия свят: топлина, покълване, растене, цъфтене и завързване плодове.
" Разговаряха се помежду си житните зрънца и питаха се: „За какво да прощаваме'" - За всяка обида. Ние трябва да простим за благото на своята душа. Обидата нарушава равновесието на живота. Плодородието на земята почива върху прошката. Само тъй нашият плод ще бъде едър, сочен, здрав. „А плодът на Духа е: Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание, И тъй, Духът, Който слезе отгоре, влезе в житния зародиш и произведе на физическия свят: топлина, покълване, растене, цъфтене и завързване плодове. Мирът е вътрешното затишие; радостта - това е цъфтенето; благостта - това е вътрешният аромат, който се съдържа самия живот, в самото съзнание; милосърдието е приложение на наученото; вярата, това е качество на листата, на самите клончета; кротостта, това са енергиите, които се съдържат в самото житно зрънце, а въздържанието, това е богатството на самия зародиш. Отдалечи се Духът, погледна плодовете на своя труд, видя ги и те не бяха само на книга писани, не бяха и в малкия житен зародиш скрити, но те бяха девет големи мощни стълба, основани на почвата на Любовта и готови за бъдещата постройка на новото величествено здание, наречено здание на ,,Новия човек, на новата култура, на новия морал – културата на Любовта, културата на сърцето.'' – И пак Божествената житница бе пълна с по-едри, по-жълти, по-прозрачни милиарди житни зрънца, които притаили се сал за миг в Божествения покой, разбирайки дълбокия смисъл на живота, тихо, любовно нашепваха си: ,,И всичко това е без начало и без край! " А.
към текста >>

Отдалечи се Духът, погледна плодовете на своя труд, видя ги и те не бяха само на книга писани, не бяха и в малкия житен зародиш скрити, но те бяха девет големи мощни стълба, основани на почвата на Любовта и готови за бъдещата постройка на новото величествено здание, наречено здание на ,,Новия човек, на новата култура, на новия морал – културата на Любовта, културата на сърцето.'' – И пак Божествената житница бе пълна с по-едри, по-жълти, по-прозрачни милиарди житни зрънца, които притаили се сал за миг в Божествения покой, разбирайки дълбокия смисъл на живота, тихо, любовно нашепваха си: ,,И всичко това е без начало и без край!
Обидата нарушава равновесието на живота. Плодородието на земята почива върху прошката. Само тъй нашият плод ще бъде едър, сочен, здрав. „А плодът на Духа е: Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание, И тъй, Духът, Който слезе отгоре, влезе в житния зародиш и произведе на физическия свят: топлина, покълване, растене, цъфтене и завързване плодове. Мирът е вътрешното затишие; радостта - това е цъфтенето; благостта - това е вътрешният аромат, който се съдържа самия живот, в самото съзнание; милосърдието е приложение на наученото; вярата, това е качество на листата, на самите клончета; кротостта, това са енергиите, които се съдържат в самото житно зрънце, а въздържанието, това е богатството на самия зародиш. Отдалечи се Духът, погледна плодовете на своя труд, видя ги и те не бяха само на книга писани, не бяха и в малкия житен зародиш скрити, но те бяха девет големи мощни стълба, основани на почвата на Любовта и готови за бъдещата постройка на новото величествено здание, наречено здание на ,,Новия човек, на новата култура, на новия морал – културата на Любовта, културата на сърцето.'' – И пак Божествената житница бе пълна с по-едри, по-жълти, по-прозрачни милиарди житни зрънца, които притаили се сал за миг в Божествения покой, разбирайки дълбокия смисъл на живота, тихо, любовно нашепваха си: ,,И всичко това е без начало и без край! " А.
към текста >>

69. Религията на поета – Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тя е като безплодната смоковница, която взема и влагата на дъжда, и лъчите на слънцето, но плод не дава.
Едно след друго се редуват те тъй, както се редуват ден с нощ. Къде е реалността? Две пътеки се преплитат пред нас. Едната води към нашата личност, другата - към нашето А. Личността е ненаситна, стръвна. Тя е като безплодната смоковница, която взема и влагата на дъжда, и лъчите на слънцето, но плод не дава. В пустите почести и външния блясък познава тя своите и жертвите за нея нямат край. Към нея лесно се отива, защото тя е първата която познаваме у себе си. Другата пътека ни води към нашето Аз. Тоя път е стръмен, неудобен. Във върха някъде се крие нашето Аз.
към текста >>

То прилича на плодното дърво, което срещу падналите капки на дъжда край неговия корен отвръща със зрели плодове.
В пустите почести и външния блясък познава тя своите и жертвите за нея нямат край. Към нея лесно се отива, защото тя е първата която познаваме у себе си. Другата пътека ни води към нашето Аз. Тоя път е стръмен, неудобен. Във върха някъде се крие нашето Аз. То прилича на плодното дърво, което срещу падналите капки на дъжда край неговия корен отвръща със зрели плодове. Нашето Аз се не намира лесно както нашата личност. То понякога ни гледа и през очите на другите. То е навсякъде, където го подирим, а в нас самите го намираме в часовете на дълбокото вглъбление, или в тежките моменти на мъката. Но кой от нас желае мъката и колцина дирят в нея смисъл? Животът е изтъкан и от мъка и от радост.
към текста >>

70. За отделните народи - Г. Томалевски Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

За тия хора всичко е позволено - и да се краде, и да се лъже, и да се хули, и да се извращава Истината и да се насилва и да се ограбва чуждия плод.
Да посадиш запр. десет лози, или ябълчни дръвчета, да посееш жито, да изкарваш с благороден труд прехраната си, да гледаш на земния живот като на една школа - това ще рече да разбираш физическия живот, живота в корените и да го използуваш разумно. Защото тия десет лози запр. - това са десет живи същества, които ти съзнателно въвеждаш във великия ритмус на целокупния живот и създаваш условия да се разрасне той в тия форми. А да служиш на похотите на плътта - в най-широкия смисъл на думата - това е плътският живот, който влачи в своята мътна пяна хората на плътта. За тия хора всичко е позволено - и да се краде, и да се лъже, и да се хули, и да се извращава Истината и да се насилва и да се ограбва чуждия плод. Хората на плътта гледат на човека като на вещ за наслада, като плът, с която може човек да се удоволствува - за тях няма нищо свещено в света. За тях именно Христос е рекъл: „Не хвърляйте бисерите си на свинете"... От този тъкмо живот - плътския, а не от физическия живот на земята се отказва пробуденият човек и не като избяга от него, а като го превъзмогне! Хората на плътския живот не познават друга вода, освен водата на мътните реки в низините и още по-зле: смрадната вода на мочурите и блатата, където квакат... жаби. Та когато пробудените човеци напущат „света", те напущат неговите мътни води, където гъмжат миазмите на човешките похоти и страсти, за да поемат стръмния път към Планината, в чиито скути бликат изворите на Живота. За да станат сами извори на жива вода, бликащи из пазвата на някой ведър Връх и да потекат към долините, за да оросят с пресни струи семената, които чакат възрастване в земните недра.
към текста >>

71. Стихове - Gis Moll Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Днес вече, благодарение подготовлението, което Христовото учение направи на човечеството, последното е готово да схване една универсална и истинска религия, която да обедини всички секти и да възстанови мира между всички хора, Баха Улах твърди, че неговото учение ще изиграе тази роля и затова казва, че то има същото отношение към християнството и другите религии, каквото е отношението на плода към цвета и пъпката.
в София бе за няколко дни последователката на това учение, американката г-ца Марта Рут, писателка и журналистка. Тя направи кратки сказки, в които изнесе основните принципи на учението. Бахаизмът се стреми да даде едно модерно, демократично и либерално религиозно схващане на съвременния човек, очистено от всички заблуждения и суеверия, вмъкнали се като догми в религиите. Всички религии в основата си учат едно - любов и служба на Единия Бог. Разликата обаче, се заключава в начина, по който това е предадено, съобразно с народа и епохата, в която великите божи пратеници, основатели на религиите са били поставени да работят. Днес вече, благодарение подготовлението, което Христовото учение направи на човечеството, последното е готово да схване една универсална и истинска религия, която да обедини всички секти и да възстанови мира между всички хора, Баха Улах твърди, че неговото учение ще изиграе тази роля и затова казва, че то има същото отношение към християнството и другите религии, каквото е отношението на плода към цвета и пъпката. Всяка нова епоха в религиозния живот се почва с идването на един пророк. Баха Улах е пророкът на започващата епоха. Бахаистите се стремят да примирят религията с науката. Те ратуват за световния мир по пътя на истинско общество на народите, всемирен арбитраж и всемирен парламент. Като най-добро помагало за разбирателство и сближение между отделните народи те препоръчват международния език Есперанто, който заедно с улесненията, които предлага техниката за съобщенията, ще допринесе много за обединяването на човечеството.
към текста >>

72. Перспективи за едно ново знание Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ако той още има сила над хората, то е защото се намираме в ранните зори на една велика пробуда на човешкото съзнание, защото още нейните птици мълчат, не са запели и защото още мнозина спят... Безплодни са думите неоживени от опит.
И, ако условията не му позволят да стори друго, поне може да прави своята ранна разходка в ведрите утрини на пролетта, бликащи от изобилие на живот и сила, за да поеме своя пай. И когато ние, учениците на Билото Братство, излизаме на изгрев слънце — не да му се кланяме, че то няма нужда от поклонство! – а да почерпим от неговото щедро обилие, онези, на които им отърва да държат хората в мрак и робство, повдигат врява за някакво си идолопоклонство. Не заслужва и да се коментират такива плитки измислици, защото днес в света има достатъчно светлина, за да извади истината на яве. Всички поетични сърца, които са изживели живата поезия на един изгрев, всички учени, които с търпеливо усилие разкриват неизследваните още сили на слънчевата енергия, ще заговорят високо в света и тогава нощните птици ще преглътнат своя хриплив крясък. Ако той още има сила над хората, то е защото се намираме в ранните зори на една велика пробуда на човешкото съзнание, защото още нейните птици мълчат, не са запели и защото още мнозина спят... Безплодни са думите неоживени от опит. Човек трябва сам да опита нещата. Той трябва сам например да изживее ония мънички вътрешни освобождения от страшната хипноза на града, които носят слънчевите изгреви, ранните пролетни разходки, за да разбере колко малко знаем ние за слънцето – толкова малко, че и да се сбереше всичкото ни знание ведно, не би могло да образува един мъничък слънчев лъч, който пада върху неразцъфналата пъпка на един цветец и извършва тихото чудо на неговото разпукване... Върху психичното действие на слънчевата светлина вече се правят изследвания и има писано по него. По е явно и достъпно за изследване, поне за днес, физиологичното ù действие, което напоследък се изследва и под влияние на което започва да се оформя особен дял в терапията – така наречената хелиотерапия. Макар че – би могло да се каже – изследванията се намират още в рудиментарно състояние. Един важен въпрос, за който само ще поменем без да го развиваме е: че лекуването и изобщо въздействието на слънчевата светлина е по-ефикасно сутрин, до обед.
към текста >>

73. Пробуждане – Георги Томалевски Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ето, там в града, в пръстените на оня Змей се гърчат в неволя човеците, плоди се и се множи греха и пояжда живота на сума свят.
За друго и говореше, и не, но за Живия Огън и зъб не обелваше. А Земру всеки ден с душа очакваше. И един ден му дотегна туй очакване напусто, па кривна глава и заби из планината. „Като камък ми тежи неговото мълчание, мислеше си Земру, запрашил низ стръмната пътека. Защо ми не казва де има жив Огън? Ето, там в града, в пръстените на оня Змей се гърчат в неволя човеците, плоди се и се множи греха и пояжда живота на сума свят. Не види ли Бог, защо не прати огън и жупел да го изгори. Ох, там и аз да изгорях. А де е Живият Огън? „Който гори в него не изгаря, а просветва” – още помня думите на оня човек, който ме напъти тук. Уж да ми каже той, мъдрецът в тая планина, а той мълчи.
към текста >>

И от единия край до другия ще потекат най-хубави питиета, ще се явят най-сладки плодове и ще се питат хората: отде дойдоха всички тия блага?
Те плачат и викат сега: „Защо е това голямо нещастие, което ме сполетя? ” В бъдеще то ще е един елмаз, който ще грее на твоята глава или на главата на твоите ближни. Любовта превръща всички грехове, всички страдания и скърби. Тя върши това с вълшебна сила. Омраза ли е, завист ли, съмнение ли, всичко това се събира от ангелите и един ден, като дойде любовта, ще бъде хвърлено в нея. И от единия край до другия ще потекат най-хубави питиета, ще се явят най-сладки плодове и ще се питат хората: отде дойдоха всички тия блага? От греховете и страданията на хората дойдоха. Па и те самите, потопени в живия Огън на Любовта, ще горят в него, без да изгарят и ще просветнат за Нов Живот”. Земру слушаше унесен думите на мъдреца за Живия Огън и му се струваше, че слуша приказка, както преди онова, което видя му се стори сън. Ала нещо дълбоко в душата му казваше, че онова, което сега е приказка някога ще бъде; и туй, което днес е сън, утре ще стане яве. Г.
към текста >>

74. Сините очи – Ели Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Сега, когато отмина младостта, животът ми е като плод.
Рабиндранат Тагор ИЗ „FRUCHTLESE” Когато живота ми бе още млад, когато приличаше на цвят и пролетният вятър с молещ глас идваше на неговата врата, тогава той отрони волно няколко листа от своето обилие, без да почувствува загуба. Сега, когато отмина младостта, животът ми е като плод. който няма нищо излишно, и който чака да се даде с пълната тежина и сладост. * Празникът на лятото дали е само зарад пресните цветове, а не и за засъхналите листи и увехналите чашки? Мелодичният припев на езерото дали е само във въздигащите се вълни. Не пее ли той с вълните, които падат? Скъпоценни камъни са втъкани в килима, на който стои моят цар, но има и много търпеливи нишки, които очакват допирането на ногата му.
към текста >>

75. Уводни думи към окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Още по-малко е вярно, че човек на Академията и Сорбоната, уморен от сплетните би могъл да оправдае и тезата и доводите, защото безплодното опровергаване е дело на такива хора.
Най-после добавя, че има много други химици, които по-рано са му засвидетелствували, прилагайки неговия метод, че също и те са сполучили да превърнат сребро в злато. Такъв е фактът: сребро чрез катализа е превърнато в злато. Този факт е важен. Всички доводи на света пред този факт нямат значение, колкото и отлични да се показват, били те за или против. Фактът взема надмощие над всички съображения, защото никое съображение не би могло да създаде един факт, който не съществува, или да унищожи един факт, когато той е. Още по-малко е вярно, че човек на Академията и Сорбоната, уморен от сплетните би могъл да оправдае и тезата и доводите, защото безплодното опровергаване е дело на такива хора. Доклади, речи, книги, но това е много академично. Оставям теоретическата страна на книгата на г. Кастло на читателите от Академията и Сорбоната. Нека разискват доводите на г. Кастло, системата му, теориите му.
към текста >>

76. Съдържание на бр. 3 Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Понеже те обясняват целесъобразността, приспособлението на организмите като плод от действието на подбора, затова приспособлението според тях е непряко.
в половите клетки. Измененията в соматичните клетки (неполови) нямат според Вайсман значение, понеже няма унаследяване според него на придобитите признаци[1]. И тогава, тези индивиди, у които случайните изменения в зародишната плазма са благоприятни за съхранението на вида, оцеляват при естествения подбор, и така от поколение на поколение се засилват. По този начин, по чисто механичен път се получава в организма онази чудна целесъобразност, която прави тъй дълбоко впечатление още при първите стъпки в изучаването света на организмите. И тъй, всички механисти почти, към който и лагер да принадлежат, за да обяснят целесъобразността, прибягват в края на краищата към подбора. Понеже те обясняват целесъобразността, приспособлението на организмите като плод от действието на подбора, затова приспособлението според тях е непряко. Според това схващане организмът при създаване на целесъобразността е пасивен: механичният процес на естествения подбор я създава. Според неоламаркистите приспособлението е пряко, т.е. организмът, когато влезе в контакт с външната среда, като почне да упражнява своите органи, изменя ги целесъобразно направо, без намесата на естествения подбор. Тъй че организмът при създаване на целесъобразността е активен, той е нейния автор. Въпросът за причините на целесъобразността е един от най-важните въпроси в биологията, понеже от него зависи разрешението на ред основни биологични въпроси.
към текста >>

Значи тук се изключва всяко целесъобразно реагиране, плод на подбора.
РЕГЕНЕРАЦИЯ НА ОЧНАТА ЛЕЩА Този опит е направен от Густав Волф през 1898 г.[4] Той е получил регенерация на лещата в окото на тритона. Японският зоолог Шиканозике Огава в 1921 год. получи регенерация на лещата y Diemyctylus.[5] Никога в естествения живот на животното не се е отстранявала лещата от окото му. Значи при тези опити животното е при условя, в които никога досега не е било поставяно. Значи подборът очевидно не е имал възможност да действува. Значи тук се изключва всяко целесъобразно реагиране, плод на подбора. И при все това организмът реагира целесъобразно на новите условия, при които е поставен: той регенерира лещата. Това вече доказва, че регенерационната способност не е плод на естествения подбор, както твърди Вайсман. Според него регенерационната способност на даден орган са добили тези видове, в чийто живот често се среща откъсване или повреждане на този орган; и тогаз естественият подбор е имал случая да действува и да изработи тая способност. Значи според него способността за регенерация е добита като приспособление чрез естествен подбор и затова тя се е изработила самостоятелно у разните животни и растения. Вайсман казва, че само тогаз ще се съгласи да признае регенерационната способност за основна сила на живото вещество и че организмът като един кристал пак се възобновява при нараняване, когато се докаже целесъобразна регенерация на органи, които в естествено състояние не се нараняват.
към текста >>

Това вече доказва, че регенерационната способност не е плод на естествения подбор, както твърди Вайсман.
получи регенерация на лещата y Diemyctylus.[5] Никога в естествения живот на животното не се е отстранявала лещата от окото му. Значи при тези опити животното е при условя, в които никога досега не е било поставяно. Значи подборът очевидно не е имал възможност да действува. Значи тук се изключва всяко целесъобразно реагиране, плод на подбора. И при все това организмът реагира целесъобразно на новите условия, при които е поставен: той регенерира лещата. Това вече доказва, че регенерационната способност не е плод на естествения подбор, както твърди Вайсман. Според него регенерационната способност на даден орган са добили тези видове, в чийто живот често се среща откъсване или повреждане на този орган; и тогаз естественият подбор е имал случая да действува и да изработи тая способност. Значи според него способността за регенерация е добита като приспособление чрез естествен подбор и затова тя се е изработила самостоятелно у разните животни и растения. Вайсман казва, че само тогаз ще се съгласи да признае регенерационната способност за основна сила на живото вещество и че организмът като един кристал пак се възобновява при нараняване, когато се докаже целесъобразна регенерация на органи, които в естествено състояние не се нараняват. Обаче има такива опити. Един от тях е регенерацията на лещата.
към текста >>

77. Идващата раса – Г. Томалевски Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Защото свободата, това е резултат на Истината, неин плод.
Те произтичат дълбоко из изворите на неговото съзнание, а не пълзят като сухи понятия по кората на неговия мозък. Съвременните люде имат много чудновати понятия за духовните неща. Често ще срещнеш хора, които говорят за свобода – било индивидуална или обществена, които обаче не държат на Истината като на един абсолютен принцип в живота. Те подържат, че човек може да бъде свободен и без да живее в Истината. Тия хора всъщност не знаят, що приказват. Защото свободата, това е резултат на Истината, неин плод. „Истината ще ви направи свободни” е казал Христос. С това той е изразил онази космическа връзка, онова първично, божествено отношение, което съществува между Истината и Свободата. И следователно да искаш да имаш свобода без да имаш Истината, ще рече запример да искаш да се родят круши без да има крушови дръвчета. Ето защо във всеки импулс към свобода, или във всеки акт на свобода, колко и малък да е той, където и от когото да се прояви, окултният ученик вижда проява на Истината. А в Истината се изявява Бог.
към текста >>

78. Психология на вярата Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Те слушат, нервите са обтегнати и веднага след това бурни аплодисменти.
Всека страст, събудена у човека, се развива в неговото въображение, където приема съответната форма и ако волята не противопостави нужната за случая сила, човек би удовлетворил всяко свое желание. Мнозина мислят, че това омагьосващо изкуство е безопасно; те не могат да разберат, че то е една дълбока сила, която докосва и най-тънките струни на човешкото сърце; те третират музиката като абсолютно безвредна, като прост шум без всякакво значение. Ние обаче, които от личен опит познаваме силата на организирания звук, можем да представим следното на тези, които си въобразяват, че музиката е само сбор от звукове без стойност. Вечер е. Тълпи от народ се стичат към театрите или концертните зали. Те слушат, нервите са обтегнати и веднага след това бурни аплодисменти. Ето следователно, как тази музика е дълбоко изживяна и какво впечатление произвежда на тълпата! Истинските познавачи на музиката, тези, които владеят тайните на професията си, могат да пробудят у човека и най-нисшите страсти, посредством различно комбинираните звуци, съответни на нисшите чувства. Тъй че с право можем да наречем музиката език на чувствата – положителни или отрицателни, като и речта – израз на мислите – истинни или фалшиви. Музиката е една тайна, проникваща сила и вратата на душата е широко разтворена за този жив език на чувствата. Ясно е следователно, каква важна социална функция извършва тя и какъв гибелен фактор е често за упадъка на нравите и характерите.
към текста >>

79. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Колкото и да се мъчат атеистите да прокудят вярата, техните усилия ще останат безплодни.
Началното движение на вярата е в сърцето. Велико сърце се изисква за вярващия. Върхът на вярата е в духа – сила за Велика жертва, за един приет идеал. Всеки има сърце, значи всеки има вяра, защото в него се корени един подсъзнателен стремеж към развитие; а като такъв стремеж тя е неизкоренима от човешкото сърце, присъща на всички; затова я намираме и в безверника. Дали човек ще вярва в Бога, в безсмъртието, в „категорическия императив" на Кант, в „електроните" на „Айнщайновото единно начало", в ,,индивидуалната психична регресия" на Фройд, не е важно. Колкото и да се мъчат атеистите да прокудят вярата, техните усилия ще останат безплодни. Вярата е неугасима. Народите не могат да живеят и личностите не могат да творят без нея. Вярата е положителен, цялостен принцип. Съдържа едно ,,да'', една ясност и категоричност, едно творческо начало. Само тогава човек може да каже, че е тръгнал из своя нагорен път по собствена воля, с едно свещено утвърждение, с едно „поемане".
към текста >>

80. Символизъм в Природата и символизъм в изкуството Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

забеляза се, че има известни „сухи и гладни" години, след които идат дъждовни и плодородни.
Сутрин небето е ясно, към обяд се явяват мъгли, след обяд облаци, а надвечер проливен дъжд със светкавици и гръмотевици. На другия ден се повтаря същото. Понеже слънцето в една година минава два пъти над екватора, то и затова там всяка година има две дъждовни и две сухи времена- Там започват дъждовете, когато слънцето се приближава до тропика на Рака и спира, когато се отдалечи. Същото е и с тропика на Козирога. По-нататъшните наблюдения установиха, че изобщо и в климата на разните страни съществува една периодичност. Напр. забеляза се, че има известни „сухи и гладни" години, след които идат дъждовни и плодородни. И интересното е, че се констатира, зависимостта на тия периоди в климата от слънцето и неговите петна. Тия петна се явяват на всеки 11 години и имат особено силно влияние в тропичните места. През 1890 г. биде публикувана една работа на бернския професор Брюкнер, в която се намират метеорологически наблюдения още от края на XVII в. От ред наблюдения над моретата, особено затвореното Каспийско море, над Черното и Балтийско морета, Брюкнер дошъл до заключение, че нивото на тия морета ту се повишава, ту се понижава през време на цялата година и че това изменение в нивото най-вероятно се дължи на количеството на водата, която реките носят и изпаренията.
към текста >>

81. Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тая идея е плод на вътрешния, психичния фактор.
Нека си послужа с една аналогия за разяснение на мисълта: Да си представим, че човек е излязъл в гората и завалява дъжд. Той си построява колиба. Поради дъжда си прави колибата. И материала за нея взема от съществуващия наоколо материал. Но идеята за колибата не се съдържа нито в дъжда, нито в материала, от който тя е направена. Тая идея е плод на вътрешния, психичния фактор. Построяването на колибата не е механичен процес, плод на външните условия. Това е целесъобразно реагиране на външните условия от страна на организма. Щом приемем, че вътрешният фактор определя посоката на реагирането, то трябва да го приемем и като фактор при еволюцията на организмите. Натрупването на маса факти, подобни на горните, накара мнозина учени да потърсят по-дълбоко обяснение на биологичните явления. Така се даде тласък на неоламаркизма.
към текста >>

Построяването на колибата не е механичен процес, плод на външните условия.
Той си построява колиба. Поради дъжда си прави колибата. И материала за нея взема от съществуващия наоколо материал. Но идеята за колибата не се съдържа нито в дъжда, нито в материала, от който тя е направена. Тая идея е плод на вътрешния, психичния фактор. Построяването на колибата не е механичен процес, плод на външните условия. Това е целесъобразно реагиране на външните условия от страна на организма. Щом приемем, че вътрешният фактор определя посоката на реагирането, то трябва да го приемем и като фактор при еволюцията на организмите. Натрупването на маса факти, подобни на горните, накара мнозина учени да потърсят по-дълбоко обяснение на биологичните явления. Така се даде тласък на неоламаркизма. Един, който даде мощен тласък на движението на неоламаркизма, е Бунге – професор по физиологична химия в Базел.
към текста >>

82. В часове на размисъл – Георги Томалевски Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

В това дърво, което представлява живота, корените – това е физическия живот, мислите са клончетата; делата – плодовете.
Това прилича, на онези кучета, които гонят своята сянка – колкото повече те бягат, толкова повече и сянката бяга. Всички прояви тук са сянка на други, по-действителни форми и, за да се получат резултати, трябва да се търси причината на сянката и тя да се коригира. Необходим е един стремеж към духовно съвършенство, защото подир него вървят сенките на физическия свят. Този свят и онзи свят е един и същ, само гледан с други очи; те са части от същото дърво. Соковете на едно дърво не могат да се качат на клончетата, ако не минат през корените. В това дърво, което представлява живота, корените – това е физическия живот, мислите са клончетата; делата – плодовете. Колкото по-голямо е едно дърво, толкова по-силни и развити са неговите корени. Тъй е и с един духовно развит човек. Той има обширни познания, широки основи във физическия свят. Оттам той черпи тая опитност, която му дава сила и стремеж да расте нагоре; разумност да върши добри дала. Защото само разумният човек може да върши добри дела.
към текста >>

83. Звездна симфония – Gis Moll Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Като избраница, обкитена в ново, скъпо руво, тя ще се поклони днес... После, ще промени лицето си, ще се обкичи с цветове, ще стане майка, плод ще даде младостта ù, както лозата що дава тежки зърна, а когато слънцето отново ще се върне в пролетния дом, тогава пак ще дойде младостта.
Никога не ще се пресушат струите на творческата, тиха радост на света! Кой от нас разбира празник на днешния ден! Цветята са безмълвни да ни разкажат кой ги повика изпод земята, говорът на птичките не проумяваме, а на кристалния лазур на ведрото небе малцина спират взоръ да разведрят душата си в неговата чистота. Празник е днес. Природата празнува своята младост. Като избраница, обкитена в ново, скъпо руво, тя ще се поклони днес... После, ще промени лицето си, ще се обкичи с цветове, ще стане майка, плод ще даде младостта ù, както лозата що дава тежки зърна, а когато слънцето отново ще се върне в пролетния дом, тогава пак ще дойде младостта. Кой я претворява, кой ù възвръща тая хубост? Хвала на Вечния Съграждащ Дух, що тече неспирно, както буйната ръка на планината със сребърните снопове вода! Хвала на Обновителя - неуморим и вечно млад! За него са написани псалмите, за него трепкат струните на звънка лира, за него говорят мъдреците, за Него са издигнати в размисъл челата на снежните планини! Днес е празник.
към текста >>

84. Тайната на живота – А. Бертоли Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ако е зима студена, донеси ми от белия сняг; ако е китна пролет, донеси ми шарена китка от цветя миризливи; ако е знойно лято, донеси ми пълен клас от нива; ако е есен плодовита, донеси ми вино червено." Димитър излязъл и тръгнал беден скитник да обходи широките друмища и големите пазарища.
До ушите на стария безсърдечен пазач достигнала острите писъци на нещастниците, що пищели като две сърнета в присое, като две змии в камъне, като две кани за вода. Той си спомнил и отишел да ги попита, какво искат. - Искаме белия свят да видим, че изгнихме във влагата и тъмнината ни погуби. Пазачът позволил само на единия да излезе. Тогава Никола продумал: „Стани и излез ти, байно Димитре, та иди и обходи белия свят и на мене вест донеси за онова, що ще видиш. Ако е зима студена, донеси ми от белия сняг; ако е китна пролет, донеси ми шарена китка от цветя миризливи; ако е знойно лято, донеси ми пълен клас от нива; ако е есен плодовита, донеси ми вино червено." Димитър излязъл и тръгнал беден скитник да обходи широките друмища и големите пазарища. На първото пазарище видял стария си баща, трижди остарял и побелял от мъки и теглила, да продава воловете си. - Защо си, дядо, продаваш воловете? - Имахме, момко, двама сина близнака, юнаци като тебе, става девет години са затворени; сега всичко продаваме да ги откупим. На втори пазар намерил майка си, с черна кърпа, девет години непрана, че плаче и си продава покъщнината - сбира откуп за синовете си. На трети пазар сварил сестра си, що оставил още невръстна, сега почерняла хубавица, да продава чеиз и нанизи - пак за братята си.
към текста >>

Димитър взел стомна с червено вино, че било есен плодовита, та се върнал в затвора и всичко на Никола разказал.
На трети пазар сварил сестра си, що оставил още невръстна, сега почерняла хубавица, да продава чеиз и нанизи - пак за братята си. Тя познала брата си и му нозете прегърнала. - Къде е, байно, брат ни Никола? Да идем по-скоро у дома, че радостта ни не ще има край. - Занеси, мила сестро, вестта в стария дом, а аз ще ида да доведа и брат ни Никола. Димитър взел стомна с червено вино, че било есен плодовита, та се върнал в затвора и всичко на Никола разказал. Двамата братя пили от виното и никой вече нищо за тях не знае. Не са умрели, но никой не ги е видял оттогава. Станали двама светии - св. Димитър и св. Никола, а разказът за техните патила и сега извиква сълзи на всички очи.
към текста >>

85. Хигиена на храненето – Цв. Димитров Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Но очевидно е, това съвършенство на зрителния апарат не може да бъде плод на случайността, а еволютивен процес, който се развива с оглед на някакъв предначертан план.
Обяснява се, че това може да извърши само един велик план, който действува с оглед на своите цели, но не и от сляпата случайност. Дарвиновата еволюционна теория допуща случайните и незначителните отклонения и без да ги обясни. А и с такива незначителни отклонения, както и тяхното бавно натрупване, как би могъл да се обясни следният факт например: произходът на ретината, състояща се от 9 пласта при човешкото око. Защото ако според Дарвин се появяват постепенно само някои малки отклонения в ретината, без да настъпи наред с тази промяна едновременно и в зрителния нерв и зрителния център, окото не само че не би могло да се усъвършенствува, но дори щеше да закърнее и човек би загубил способността да вижда, а следователно и да загине в борбата за съществувание. Точно тази хармония в едновременното отклонение на ретината, нерва и центъра Дарвиновата теория не може да обясни. Но очевидно е, това съвършенство на зрителния апарат не може да бъде плод на случайността, а еволютивен процес, който се развива с оглед на някакъв предначертан план. В последно време на запад неовиталистичната школа печели все повече привърженици от кръговете на философите и биолозите. От друга страна неовитализмът има по-точни и повече връзки с психологизма и получава напоследък задълбочаване и широта. Изглежда, че неовиталистие в близко време по един чисто научен път ще поставят звеното между научната биология и Висшата Реалност - Висшият План - Виещата Мъдрост, чиито съществувания са неоспорни. П. И. Василев
към текста >>

86. Небесното знамение – Gis Moll Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Богати на витамини са плодовете, зеленчуците, затова те трябва да станат редовна част на храната.
Дори практически противници на вегетарианството, какъвто е физиологът Н. Готие, не могат да не признаят, че един разумен вегетариански хранителен режим (включително млечни продукти и яйца) носи максимум здраве, бодрост и честити дни на човека. Такъв режим не само внася нужното количество масти, белтъци, въглехидрати и соли, но осигурява и притока на витамини. Чисти, здрави и по възможност пресни и в естествен вид продукти са важно условие за хигиената на храненето. Консервирането и обработката в кухнята разрушава витамините, затова тия операции требва да се ограничат до минимум. Богати на витамини са плодовете, зеленчуците, затова те трябва да станат редовна част на храната. Това се налага още и затуй, че те са напоени непосредно със слънчеви енергии, които носят бодрост на този, що ги приема. Друго едно заблуждение, което носи сума нещастия, е внушението, че трябва да се яде много. Прозорливото изследване показва, че трябва да се разбират в буквален смисъл думите: хората умират от преяждане, а не от глад. Както една претоварена лодка потъва в морето, така и претовареният стомах е изложен на заболяване. Излишната храна е за организма баласт, с който той с мъка се справя.
към текста >>

87. Вести Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тия забелязани явления и прояви, схванати от народа, не са само плод на фантазия, но имат доста голяма стойност, като такива, родени от дълги наблюдения и сравнения.
Подобни прояви се срещат у котките, овцете катериците и пр. Народът вярва, че когато свинете ринат с муцуните си в земята или кой знае защо, когато носят сламка в устата си, ще вали или когато добитъкът „щръклее", когато котката спи на пепел, когато овцете бързо пасат и пр. За да запазим този хронологичен ред поет в началото ще трябва да изложим и ония усещания които и човек притежава при атмосферните промени. Народът вярва, че болките при ставния ревматизъм се намират във връзка с атмосферните промени. Също се отнася и до ушите, когато сърбят. Тия забелязани явления и прояви, схванати от народа, не са само плод на фантазия, но имат доста голяма стойност, като такива, родени от дълги наблюдения и сравнения. Всеки е забелязал, казва Кайгородов, как есенните и пролетни дъждове унасят човека в сън, при което, казва той, атмосферното налягане и влажността на въздуха не играят никаква роля. От друга страна известно е, че невралгичните, ревматичните, подагрични болки, както и тия от стари рани, мазоли и пр. се усилват всякога, преди промяната на времето, особено когато то се влошава. От друга страна, самото време силно влияе на психиката. Особено в това отношение са чувствителни нервните субекти; тежко болните, туберкулозните, неврастениците и пр.. Ако ще вали, ако е мрачно или духа северозападния или северния вятър, те стават раздразнителни, възбудени, с гнетящо настроение, в противоположност на южните топли ветрове.
към текста >>

88. Книжнина Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Този факт обаче не може да задържи мислещите хора да се не занимават с плодовете, що подобно на Валдорфското свобдно училище са израсли от нея.
Числото на посетителите, които се интересуват от педадогия и посещават неговите годишни конгреси по възпитанието, е винаги над хиляда. В Англия, Холандия, Португалия, Унгария, Швейцария се устройват училища по примера на Валдорфското. Учителството не бива да отмине току тъй един такъв факт. Преди всичко то е длъжно да си състави едно понятие върху подобно едно културно явление. Духовната наука, която лежи в основата на педагията в това училище, е наистина твърде много спорна. Този факт обаче не може да задържи мислещите хора да се не занимават с плодовете, що подобно на Валдорфското свобдно училище са израсли от нея. От тази гледна точка излизаше централният институт по възпитанието и обучението, като покани в началото на изтеклата година това училище на конференция в Берлин. Geneimrat [1] Pallat в речта, с която откри събранието, обосноваваше тая покана като посочваше вниманието, с което това училище се ползва ветре и вън от страната и добрата критика, която е получило от Вюртембергската училищна управа. За да дадем възможност и на Силезийските учители и учителки да си съставят свое собствено понятие върху Щайнеровата педагогика, помолихме Валдорфските учители на конференция в Бреслау. Последната ще бъде придружена с изложба на ученически работи от Валдорфските деца. Между другото ще може да се види художественото трудово обучение и особеното обучение чрез рисуване, което се дава в смисъла на Гьотевото учение за цветовете и още от първата училищна година се упражнява като средство за развитие на чувствата и волята.
към текста >>

89. Фарисей и митар Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Наистина, като дръвче е новото, като дръвче в ранна пролет, когато от Слънцето е бликнала нова вълна и което е напъпило, за да цъфне и да върже плод. Г.
Не е ли трепнало, новото е чуждо за него, макар да е запознат с „новите идеи", с ,,новите веяния и течения". Чрез това именно чувство човек схваща новото, където и да се проявява то – и в духовния и във физическия, материалния живот на човека. Схваща го навред, дето трепти и се проявява животът. Из това ново, което е вътре в живота, ще се родят новите форми – във всички сфери на живота. Ще се разпукнат като пъпки на току що напъпило дръвче пролетес, под вътрешния напор на пресни сокове. Наистина, като дръвче е новото, като дръвче в ранна пролет, когато от Слънцето е бликнала нова вълна и което е напъпило, за да цъфне и да върже плод. Г.
към текста >>

90. Стихове - Х. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

И това твърдение не е плод на философски спекулации, но на опитно изследване на действителността.
„Животът трябва да се разбере по форма, съдържание и смисъл”. П. К. Дънов Материалните явления не могат да се разглеждат откъснато от по-дълбоките сили и закони в природата. Без изучаване на последните ние не само, че не ще добием истинско познание за природата, но ще бъдем неспособни да разберем даже и самия материален свят. Природата за повърхностното наблюдение може да е мъртва, може да е само като резултат от действието на механичните сили, но окултистът говори за жива природа. И това твърдение не е плод на философски спекулации, но на опитно изследване на действителността. Какво трябва да разбираме под израза жива природа? Разбирането на този израз е необходим, за да стане ясно гледището на окултизма. Когато окултизмът говори за жива природа, подразбира, че тя не се изчерпва само с механичните сили и закони, но че зад последните има вътрешна, духовна страна. Изучаването на съответствието между материалното и духовното, което стои зад него, е една от най-важните, дълбоките точки в окултната наука. За целта е нужно по-дълбоко изучаване на природата.
към текста >>

Той присадил левия крак от дясна страна и тогаз той станал подобен на десен крак (независимо от употреблението, без употреблението.) Значи, формата не е плод от съвкупността на клетките, но енергизмът е по-горният принцип, който създава и оформя органите.
_______________________________________________________________ ИЗУЧАВАНЕ ПО СЪДЪРЖАНИЕ. Сега нека кажем няколко думи за изучаването на природата по съдържание. Че наистина организмът не се изчерпва само с това, което виждаме пред нас: ядка, протоплазма, тъкани и пр., но притежава и нещо повече, се вижда между другото и от следните опити: Л. Колиско от Щутгарт отстранил далака на питомния заек и забелязал, че по цялата дължина на храносмилателния канал се появяват тъмночервени петна, които поемат върху себе си функцията на далака. Това се вижда и от опита на Харисон с ларвата на американското земноводно Amblystoma. Той присадил левия крак от дясна страна и тогаз той станал подобен на десен крак (независимо от употреблението, без употреблението.) Значи, формата не е плод от съвкупността на клетките, но енергизмът е по-горният принцип, който създава и оформя органите. Но нека си припомним казаното в миналите статии за изследванията на Гурвич, Райхенбах, Де Роша, Д-р Килнер и пр.. Новите изследвания говорят, че растението не се изчерпва само с тази форма, която виждаме пред нас. И тези изследвания потвърждават отдавна известната в окултизма истина за по-дълбокото естество на организма.[2] Нека си припомним за одичните лъчи на Райхенбах. За окото на сензитива растението се прониква от една светлина, сред която е поставено самото растително тяло. Тая светлина е сбор от строителни сили и представлява „невидимото тяло " на растението. Гурвич, като говори за митогенетичните лъчи, повдига само крайчеца на завесата.
към текста >>

Според механическото разбиране на природата тя е плод на ред механически фактори: светлина, топлина, влага, почва, естествен подбор, борба за съществуване и пр.
Как листа, цветове, корени, стебло и пр. са нагодени към дадени условия на живота и нуждите на организма! Даже и най-дребният признак у кой да е организъм не е случаен, но е един целесъобразен признак, т.е. с него организмът са приспособява по-добре. Един от най-важните проблеми в биологията се състои във въпроса за извора на тази целесъобразност. Според механическото разбиране на природата тя е плод на ред механически фактори: светлина, топлина, влага, почва, естествен подбор, борба за съществуване и пр. У организма, казват те, има тенденция на случайно вариране (изменчивост) в най-различни посоки. Тогаз чрез борбата за съществуване и естествения подбор устояват тези индивиди, които случайно са имали вариации, полезни за съхранение на вида. И така от поколение на поколение чрез действието на тези механически фактори целесъобразните признаци се появяват, закрепяват се и се усилват: И така, според механистите, целесъобразността в края на краищата е непряко приспособление, т.е. става с помощта главно на естествения подбор. Неоламаркистите или психоламаркистите казват, че целесъобразността има и други, по-дълбоки причини, именно влиянието на вътрешния, психичния фактор.
към текста >>

НОВО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА Това, което е плод на външното изучаване на природата, е само първият том от великата книга за природата.
Този важен израз на Гурвич говори, как той вече идва до ,,съдържанието" при изучаването на природата. При изучаването на ,,морфогенезата" (създаване на формите), казва той, биологът дохожда до приемането на един организиращ принцип, който съществува преди формите и ги организира. Този именно принцип той нарича ,.динамически предсъществуваща форма". Гурвич в една статия в списанието ,,American Naturalist" се изявява като привърженик на „практическия витализъм". Както виждаме днес биологията все повече и повече се приближава до окултните схващания. НОВО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА Това, което е плод на външното изучаване на природата, е само първият том от великата книга за природата. Вторият том е изучаването ù по съдържание, а третият том е изучаване на разумните сили, които лежат зад мира на формите. Онзи, който изучава мира на формите и с това се ограничава, той изучава само подвързията на книгата. Този начин на разглеждане отваря широки хоризонти за всички науки. Той насочва изследването в нови плодотворни пътища. Всяка една област трябва да се разглежда по форма, съдържание и смисъл.
към текста >>

Той насочва изследването в нови плодотворни пътища.
Както виждаме днес биологията все повече и повече се приближава до окултните схващания. НОВО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА Това, което е плод на външното изучаване на природата, е само първият том от великата книга за природата. Вторият том е изучаването ù по съдържание, а третият том е изучаване на разумните сили, които лежат зад мира на формите. Онзи, който изучава мира на формите и с това се ограничава, той изучава само подвързията на книгата. Този начин на разглеждане отваря широки хоризонти за всички науки. Той насочва изследването в нови плодотворни пътища. Всяка една област трябва да се разглежда по форма, съдържание и смисъл. Какви обширни перспективи се отварят, когато се разглеждат от това трояко гледище, напр храненето, спането, гимнастиката, туризма, медицината, астрономията, философията, педагогиката, историята и пр. Така напр. окултната наука изработва едно съвсем ново, много по-дълбоко разбиране на туризма. Същото е и с всички други области.
към текста >>

91. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тогава не си ли струва труда да се повдигне той над тези удоволствия, чиито плодове са горчиви и отровни?
Защо да не подпомогнем някого там, където можем? Защо да не бъдем прями и искрени в отношенията си? Това би облекчило самия наш живот и той ще стане лек и приятен. Има, наистина, глупави традиции, създадени от веков, които не е лесно да се преодолеят, но къде по-разумно би могъл човек да употреби силите, които са вложени в него, ако не в пречистването на тези утайки. За едно мъничко удоволствие човек изплаща с ред горчивини и разочарования. Тогава не си ли струва труда да се повдигне той над тези удоволствия, чиито плодове са горчиви и отровни? Днес хората не са искрени в своите отношения. От една страна те се отнасят с крайно недоверие един спрямо друг, а от друга страна са готови да тичат подир някой авторитет, стига той да заема някое видно обществено положение и да бъде облъчен с външен блясък. Великите истини, обаче, идват в простичко външно облекло. Един интересен опит е направен в Париж, който съвсем изобличава поклонниците на авторитетите. Взимат извадки от най-банални литературни произведения и под тях поставят имената на знаменити писатели.
към текста >>

92. ЖИВОТЪТ НА ЧОВЕКА В ОКОТО Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Практичен и щастлив човек е този, който във всяка дейност, служба или занаят гледа като на едно упражнение, чрез което трябва да развива и усъвършенствува своите вътрешни качества: благ характер, хармонични движения, ясна мисъл, търпение, точност, воля и пр.. Разумният човек може, освен малката материална награда, да придобива постоянно чрез своята обикновена работа всичките горни богатства; това е ценното, това е плодът, който ще го награди богато за енергията и времето, което употребява.
Занаятчията, работникът, чиновникът, земледелецът, щом упражняват занаята си съзнателно, с една мисъл и радост, ще научат много неща, които са първите стъпала нагоре, към по-висши прояви. Като изпълнява своята служба с будност и благодарност, той ще научи именно онова, което не може да се намери в никоя книга, онова, което не може да бъде предадено на друг. В тази книга на живота, опитност всеки трябва да чете и да учи сам. Действително, нещастни са ония, които се трудят от сутрин до вечер, подтиквани само от желанието за едно малко материално възнаграждение, и цял ден вършат своята работа механически, без радост или интерес. Те ще бъдат отговорни за ценната космична енергия, която тече през тях без никаква полза; те са винаги мрачни и недоволни, виждат неприятели и неправда навред. Практичен и щастлив човек е този, който във всяка дейност, служба или занаят гледа като на едно упражнение, чрез което трябва да развива и усъвършенствува своите вътрешни качества: благ характер, хармонични движения, ясна мисъл, търпение, точност, воля и пр.. Разумният човек може, освен малката материална награда, да придобива постоянно чрез своята обикновена работа всичките горни богатства; това е ценното, това е плодът, който ще го награди богато за енергията и времето, което употребява. Това са истинските богатства, които остават в съзнанието му през цялата вечност. Висша наука е да знае човек да използува умно и практично обикновените ежедневни занимания, така че вечер, преди да се легне и си почине от дневните грижи, да се чувствува доволен от своята работа. Тогава измореното тяло ще почива и ще се съвзема за нова работа; умът ще се радва на придобитите опитности; сърцето ще благодари на Твореца заради красивите чувства; душата и Духът ще благославят и ще се приготвят, през заслужената почивка на човешкото тяло, свободно да научат един нов Божествен урок. Истинска алхимия е това - да превърне човек неприятните занятия, а понякога наглед безсмислени упражнения на обикновения живот, в чист духовен елексир, който иде да засили Божествено начало у човека. Алхимия и то най-висша е, човек да бъде в състояние от най-простата работа, от най-обикновения външен живот да извлече търпеливо онази есенция, която капка по капка ще засили и издигне съзнанието му.
към текста >>

93. НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

С това се отваря една нова плодотворна област за химията.
Те могат да се констатират. Опитно е доказано, че в силовото поле на сярата най-голямата сила е насочена към изток, на кислорода - към юг, на телура - към запад, на водорода - към северозапад и пр. Действието на силовото поле може да се констатира на доста голямо разстояние от веществото. Това са етерните строителни сили на химичните елементи. Щом химичните елементи имат силови полета, то ясно е, че и химичните съединения имат такива и то даже по-сложни. С това се отваря една нова плодотворна област за химията. Значи химичният елемент не е вече само това, което виждаме пред нас. В понятието химичен елемент ще включим и тези силови полета, които заобикалят веществото. Когато едно вещество действува на друго вещество, не трябва да вземем пред вид само взаимодействието на видимите им маси, защото то е в зависимост и от взаимодействието на техни силови полета. Опитно може да се докаже (чрез лескова вилка, чрез сензитива на Райхенбах и пр. ), че силовото поле на една текуща вода се простира на голямо разстояние от двете ù страни, - на 20-30-40 м.
към текста >>

94. ВЕСТИ И КНИЖНИНА Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Могъщият образ пред него, който беше плод на един високо разумен живот, възбуди в него спомена, как борците при бащиния му двор вдигаха големи тежести, блъскаха с ръце увиснали чували напълнени със слама, като ставаха всеки ден, все по-силни.
...Поверен в ръцете на най-мъдрия измежду всички, младият принц със своя високоблагороден учител с бавни стъпки се отдалечаваха, като оставиха зад себе си столицата със своя шумен, прозаичен живот и просълзените очи на всички, които знаяха за това. Царят едва понасяше раздялата, но той беше решил своя син пръв в мъдростта да направи. Така минаваха години, оскъдни вети се носеха на царя, но той знаеше, че така трябва да бъде и не изискваше повече. Младежът беше поставен на режим спартански. Той не само, че не се противеше, но с радост изпълняваше онова, що неговият Учител му предлагаше, защото жаждата за знание беше завладяла цялата му същност. Могъщият образ пред него, който беше плод на един високо разумен живот, възбуди в него спомена, как борците при бащиния му двор вдигаха големи тежести, блъскаха с ръце увиснали чували напълнени със слама, като ставаха всеки ден, все по-силни. Просветна в него закона, че съпротивлението създава силата. А това беше вярно за всички светове. Това определи вече завинаги неговия път. Минаха времена, резултати от неговите усилия озариха неговата същина и тръпки от щастие полазиха по неговото лице. Всеки ден растеше той в своя характер и онази висока, благородна интелигентност беше преобразила и продължаваше да преобразява неговия образ.
към текста >>

Ясно и реално, като на длан, виждаше той чрез своето въображение онзи ред, порядък и щастлив живот, плод на неговите мъдри закони.
„Никой път не сме говорили по това, аз не см ви запитвал, но кажете ми, да стана ли цар, или не? " Така запита младежът онзи, който му бе ръководна звезда в пътя. Когато произнесе последната дума, сърцето му се сви от мъка, защото, наистина, той желаеше да се прояви, да реализира своите планове, за едно всемирно благоденствие на всичко живо. Той обичаше хората като свои братя, искаше да им помогне, защото схващаше тяхното угнетено състояние. А най-прекият път, както той разбираше, беше трона. Ясно и реално, като на длан, виждаше той чрез своето въображение онзи ред, порядък и щастлив живот, плод на неговите мъдри закони. Потопен в този захлас, продължаваха да се редят образи един след друг, все от тази епоха. Когато образите захванаха да се повтарят, той слезе от този мир. Погледна своя Гуру, образът на когото беше особено измъчен, очите му бяха влажни и неизпитана мъка се струеше от тях. Никога той до тогава не беше виждал такава рязка промяна в този могъщ образ. Това произведе силно сътресение в съзнанието на ученика и тласна неговия ум в друга посока.
към текста >>

95. ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА - Морис Метерлинк Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Учителят казва: „Към формите в природата новият човек ще има ново отношение Той няма да ги мисли за плод на механични сили, но като изявление на разумни сили, които работят в природата.
Тук важи същият закон, който важи и за вътрешния ни живот: ако човек е чист и с будно съзнание, всеки ден вътрешният му живот ще му носи все нови и нови откровения. По един нов начин трябва да се гледа и на природните красоти, за да раздвижат те спящите сили на душата. Като съзерцаваш природните красоти като изявление на разумни сили, тогаз твоите дарби се развиват, събуждат се силите на душата ти. Често говорим за влиянието на природните красоти за облагородяването на душата. Обаче тук важи същият закон, който изтъкнахме по горе. Учителят казва: „Към формите в природата новият човек ще има ново отношение Той няма да ги мисли за плод на механични сили, но като изявление на разумни сили, които работят в природата. В природата има и други художници извън хората. Когато гледаме на природните красоти по този нов начин, те ще събудят в нас по-дълбоки сили. Ти си обременен; казваш, че живота няма смисъл. Аз бих препоръчал на мнозина, които са песимисти, да наблюдават живота на пеперудата, да видят, колко са красиви пеперудите. Когато посадиш едно семенце, чакаш много години, за да видиш порасналото дърво.
към текста >>

Детето трябва да работи всред природата: да отглежда цветя, плодни дръвчета, зеленчуци и пр.
Пеперудните крила не са съчетание на механични сили, но тях е изработила една интелигентност със своята четка". Днешното възпитание е механизирано. Трябва да се влее в него духовен елемент, живот. Днес учениците късат цветята на екскурзия, изучават ги откъснати в клас и пр. Растенията трябва да се изучават всред самата природа и то с онова любовно живо чувство, което ще свърже учениците с вътрешния живот на природата; и тогаз те ще получат от нея нещо, което ще даде голям тласък на тяхното развитие. Детето трябва да работи всред природата: да отглежда цветя, плодни дръвчета, зеленчуци и пр. Но ако тая работа се върши механично, няма да има онова възпитателно значение. Трябва да се внесе идейност в тая дейност. Детето трябва да дойде до интуитивно долавяне на разумното, което работи зад видимите форми на природата. Учителят казва: „Човек не може да даде на другите извън това, което има". Учителите не могат да дадат на учениците това, което сами нямат.
към текста >>

Живот на личността, когато са разслабени връзките с колективния живот, е безплоден; тогаз дарбите, крито крие душата, остават непроявени.
Д другите връзки са временни, плитки, те лесно отпадат. Но някой ще каже: „Този човек има такива и такива слабости". Той е в периода на развитието. Това е само една фаза от развитието на нещо по-горно. Това ново отношение един към друг ще събуди дълбоките сили и дарби на душата. Живот на личността, когато са разслабени връзките с колективния живот, е безплоден; тогаз дарбите, крито крие душата, остават непроявени. Всяко разслабване на връзките с целокупния живот води към израждане. Днешното механизиране на живота води към такова разслабване, Когато се научим да виждаме Красивото във всички същества, тогаз човешкото съзнание ще почне да работи в едно по-високо поле и ще има условия за нова култура.
към текста >>

96. МОЕТО РАЖДАНЕ - Georg Normann Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тая нужда от движение, тая жажда за пространство се забелязва както при цветовете, така и при плодовете и семената.
С това растението е осъдено на неподвижност от раждането до смъртта си. И силата на тяхната фикс-идея да се издигнат от тъмнината на корена нагоре и да цъфнат в светлината, представлява една драма, която с нищо друго не може да се сравни. Растението се насочва към една едничка цел: да се освободи от съдбата на корена си чрез своите цветове, да се освободи, да излезе от тясната среда, в която е затворено, да си измисли крила или да ги привлече, да победи пространството, в което турено от съдбата, да се приближи до едно друго природно царство, да проникне в един жив и подвижен свят. Растението дава човеку един чудесен пример на смелост, устойчивост и изобретателност. Ако ние бихме приложили само половината от енергията, с която работи някое дребно градинско цвете, за да облекчим натиска на страданията, старостта и смъртта, нашата съдба би била различна от сегашната. Тая нужда от движение, тая жажда за пространство се забелязва както при цветовете, така и при плодовете и семената. Всяко семе, което пада при стеблото на майка си, е изгубено. Оттам голямото напрежение на растението да се освободи от това ограничение и да завладее пространството. Оттам и чудната система за разпространение на семената. Нека си припомним за крилатите семена на клена, на липата, скачащите семена на Ecalium и хиляди други неочаквани механизми, които ни поставят в учудване, защото можем да кажем, че няма почти ни един вид семе, което да не е измислило някакъв начин, за да се отдалечи от сянката на майка си. Който не е учил ботаника, не вярва каква изобретателност и ум са употребени от всички тези растения, чиято зеленина радва очите ни.
към текста >>

Там беше поникнало дървото, 200 метра над планинската вода, недостъпно и самотно, всред нажежени безплодни скали.
Но не само в цветовете и семената, но и в цялото растение - в техните листа, стебла, корени - откриваме следи от жив ум. Да си спомним за чудесния опит, който правят по-долните клони или заплашените дървета за достигането на светлината. Никога няма да забравя примера с едно великолепно стогодишно лаврово дърво. По неговото измъчено и болезнено извито стебло беше написана драмата на неговия труден и упорит живот. Една птица или вятърът - господари на неговата съдба, бяха донесли семенцето на една скала, която отвесно се спущаше надолу. Там беше поникнало дървото, 200 метра над планинската вода, недостъпно и самотно, всред нажежени безплодни скали. В първо време то бе изпратило своите слепи корени за дълго и мъчително търсене на вода и почва. Но това растение по наследствен начин можеше да се справи с тази задача, защото е един вид, който познава южната суша. Но сега дръвчето имаше да разреши една много по-сериозен и неочакван проблем: то се набираше на една отвесна скала, тъй че неговите върхове, вместо да растат към небето, се наклоняваха към пропастта. Значи дървото трябва, въпреки голямата си тежест, да се доближи до скалите, да извие стеблото. И след това дървото изпрати, не знам от кой инстинкт вдъхновено, два яки корена, които излизаха над извитото место на стеблото, за да се заловят за гранитната скала.
към текста >>

Там става опрашването; след това въздушните мехурчета се напъват с лигава течност, която е по тежка от водата, и затова целят апарат отново слиза във водата, дето узряват плодовете.
А у водните цветя има други чудеса. Тъй като техните цветове не могат изобщо да се опрашат в водата, то всяко едно от тях е измислило специален начин, различен у разните растения, за да се запази сух тичинковият прашец и да извърши опрашването. Напр., обикновената морска трева (Zostera) е скрила своите цветове в особени звънци. Водната роза изкарва цветовете си над водата и ги подкрепя и храни чрез извънредно дълго стебло, което става още по-дълго, щом водното равнище се издигне. Водното растение Trapanatans образува мехури, пълни с въздух, поради което цветовете се издигат над водата. Там става опрашването; след това въздушните мехурчета се напъват с лигава течност, която е по тежка от водата, и затова целят апарат отново слиза във водата, дето узряват плодовете. Още по-интересна е мехунката (Utricularia). Тя расте в нашите блата, тресавища и пр. Дългото ù тясно, пълзящо стебло е снабдено вместо с листа, с разклонени нишки. При дръжката на така видоизменените листа се забелязват крушообразни мехурчета, чийто горен край притежава отвор. Отворът има клапа, обърната навътре и снабдена с космици.
към текста >>

След опрашването и оплодяването развива се плодът; тогава водата прониква в мъхчетата, с това растението става по-тежко и пак се потопява в водата.
Дългото ù тясно, пълзящо стебло е снабдено вместо с листа, с разклонени нишки. При дръжката на така видоизменените листа се забелязват крушообразни мехурчета, чийто горен край притежава отвор. Отворът има клапа, обърната навътре и снабдена с космици. Когато наближи време за цъфтеж, тези мехурчета се напълват с въздух, растението става по-леко, издига се над водната повърхност, дето цъфти с жълти цветове. Това става през юни, юли и август. След опрашването и оплодяването развива се плодът; тогава водата прониква в мъхчетата, с това растението става по-тежко и пак се потопява в водата. Не е ли странно, че в този малък апарат са приложени някои от най-плодотворните човешки открития: службата на клапите, налагането на въздуха и на течностите. Архимедовият закон. Преди да оставим водните растения, нека споменем за Валиенерията. Целият ù живот преминава във водата в един вид полусън, додето дойде време за цъфтеж. Тогаз женският цвят бавно се издига като спирала нагоре и излиза над водната повърхност и плавайки по нея, се разтваря.
към текста >>

Не е ли странно, че в този малък апарат са приложени някои от най-плодотворните човешки открития: службата на клапите, налагането на въздуха и на течностите.
При дръжката на така видоизменените листа се забелязват крушообразни мехурчета, чийто горен край притежава отвор. Отворът има клапа, обърната навътре и снабдена с космици. Когато наближи време за цъфтеж, тези мехурчета се напълват с въздух, растението става по-леко, издига се над водната повърхност, дето цъфти с жълти цветове. Това става през юни, юли и август. След опрашването и оплодяването развива се плодът; тогава водата прониква в мъхчетата, с това растението става по-тежко и пак се потопява в водата. Не е ли странно, че в този малък апарат са приложени някои от най-плодотворните човешки открития: службата на клапите, налагането на въздуха и на течностите. Архимедовият закон. Преди да оставим водните растения, нека споменем за Валиенерията. Целият ù живот преминава във водата в един вид полусън, додето дойде време за цъфтеж. Тогаз женският цвят бавно се издига като спирала нагоре и излиза над водната повърхност и плавайки по нея, се разтваря. Мъжките цветове, носители на тичинковия прашец, се издигат нагоре, обаче стеблото им е много късо.
към текста >>

След това женските цветове затварят своите венчета, спиралната им дръжка се завива, и те пак се отпущат във водните дълбочини, за да узреят там плодовете.
Тогаз женският цвят бавно се издига като спирала нагоре и излиза над водната повърхност и плавайки по нея, се разтваря. Мъжките цветове, носители на тичинковия прашец, се издигат нагоре, обаче стеблото им е много късо. Те никога по този начин не би излезли на дневната светлина. Тогаз те се откъсват от дръжката си и излизат на повърхността. Осъдени на смърт, те за късо време плават по водата, опрашването се извършва. След това женските цветове затварят своите венчета, спиралната им дръжка се завива, и те пак се отпущат във водните дълбочини, за да узреят там плодовете. Карамфиловото растение Silene italica, едно скромно бяло цветенце, което се намира в голямо количество под маслиновите дървета, е насочило своята мисъл в друго направление. По видимому твърде страхливо, твърде загрижено да не би нечисти и нежелателни насекоми да посетят цветовете му, то е покрило стеблото си с жлезести косми, които отделят лепкав сок. Чрез последния паразитните насекоми се спират. Други лепкави растения остроумно са опростили това приспособление. Тъй като те преди всичко се боят от мравките, те са намерили, че за тая цел е достатъчен един широк лепкав пръстен под взела на всяко стебло.
към текста >>

97. ВЕСТИ Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В България, не по-малко, отколкото в Мексико, има благоприятни природни условия за такава колония: обширна и плодородна земя, гори и обилни води.
Вън от това, всеки един трябва да работи за общото дело, съобразно със своите знания, способности и умения. Предпочитат се за членове опитните земеделци, строители и техници. Бележка от преводача: Струва ми се, че България не по-малко от Мексико представлява едно благоприятно поле и условия за устройване подобни на горното общежитие. В духовното движение в България има хора от всички професии и с най-разнообразни способности. Има селяни в това движение, които притежават доста големи имоти, без да могат рационално да ги използуват по досегашния начин, поради много причини. В България, не по-малко, отколкото в Мексико, има благоприятни природни условия за такава колония: обширна и плодородна земя, гори и обилни води. Нужна е само една инициатива, подета и ръководена от безкористни и практични дейци, за да могат да се постигнат сигурни и добри резултати. Вярваме, че такава инициатива не ще закъснее да се прояви и в България
към текста >>

98. Пътят на познанието - Рудолф Щайнер Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

То е място на смъртта, и ако ти се опиташ да хапнеш от плодовете на това дърво, ще влезеш в границите на смъртта, ще опиташ, какви са законите на тази държава" Който иска да знае нещо за това дърво, нека посети гробищата.
Когато се говори за религия, за великата наука на живота, това подразбира методи, чрез които трябва да се пази вътрешното равновесие на душата, да не се обезсърчава човек- Изискват се правилни разбирания за живота! Човек трябва да знае, че животът не е създаден изключително за него. За всеки едного има дял в този свят и в това отношение всеки човек може да живее толкова, колкото иска. Когато Бог постави човека в рая, не туря някаква граница на живота, не му каза, че ще умре, но каза: „Виждаш ли това дърво? То е граница на друг един свят, дето няма знание, няма и живот. То е място на смъртта, и ако ти се опиташ да хапнеш от плодовете на това дърво, ще влезеш в границите на смъртта, ще опиташ, какви са законите на тази държава" Който иска да знае нещо за това дърво, нека посети гробищата. Всички хора, които са на гробищата сега, това са окапалите листа на туй старо дърво. Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога". Някои хора казват, че са родени от Бога. Ако наистина Бог ни е родил, защо сме хилави и защо умираме? Всички страдания, всички криви разбирания се дължат на детинските схващания на хората за живота, които често запитват: защо Бог създаде така свят?
към текста >>

99. НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. Боев Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Когато на неговия разсъдък се дава картина от висшите светове, тя не остава безплодна за него, даже ако в начало това е само повествование за висшите факти, съзерцанието на които не е достъпно още за неговото собствено зрение.
Рудолф Щайнер Пътят на познанието Познанието може да го получи всеки човек. Понеже човек е мислещо същество, той може да намери пътя на познанието само тогава, когато излиза от мисълта. Когато на неговия разсъдък се дава картина от висшите светове, тя не остава безплодна за него, даже ако в начало това е само повествование за висшите факти, съзерцанието на които не е достъпно още за неговото собствено зрение. Защото мислите, които му се дават, представляват сами по себе си сила, която продължава да действува в неговия мисловен свят. Тази сила ще действува в него; тя ще пробуди дремещите заложби. Онзи, който мисли, че е свършено излишно да се предава на съзерцание, той се заблуждава. В мисълта той вижда само несъщественото, абстрактното. Но в основата на мисълта лежи жива сила.
към текста >>

И както за онзи, който притежава познанието, тя е непосредствен израз на това, което се съзерцава в духа, така и в онзи, на когото се предава, тя действува като зародиш, от който се явява плодът на познанието.
Защото мислите, които му се дават, представляват сами по себе си сила, която продължава да действува в неговия мисловен свят. Тази сила ще действува в него; тя ще пробуди дремещите заложби. Онзи, който мисли, че е свършено излишно да се предава на съзерцание, той се заблуждава. В мисълта той вижда само несъщественото, абстрактното. Но в основата на мисълта лежи жива сила. И както за онзи, който притежава познанието, тя е непосредствен израз на това, което се съзерцава в духа, така и в онзи, на когото се предава, тя действува като зародиш, от който се явява плодът на познанието. И тъй, на този, който пита, как да придобия сам висшето познание на Духознанието, необходимо е да се отговори: най-първо се учи от съобщенията на другите за тези познания. И ако той възрази: аз искам да видя сам, аз не искам нищо да зная за това, какво са видели другите, на това трябва да му се отговори, че именно в усвояване съобщенията на другите се заключава първата стъпка към собственото познание. На това може да се каже: тогава аз трябва отначало сляпо да вярвам. Но при предаване съобщенията на другите, въпросът не е за вяра или неверие, а само за безпристрастно приемане на това, което чуваш. Истинският духоизследовател никога не очаква, че към него ще се отнесат със сляпа вяра.
към текста >>

То му пречи да възприема плодотворните мисли.
Това здраве може сериозно да пострада, ако упражненията за висшето развитие не бъдат построени на мисленето. Както е истина това, че способността на ясновидството ще направи здраво и правилно мислещия човек още по-здрав, още по-приспособен към живота, така е вярно и онова, че всяко желание за развитие при страх от усилие на мисълта, всяка мечтателност в тази област съдействува на фантазьорството, също така и на неправилното отношение към живота. Който ще се стреми към висшето познание, като съблюдава казаното тук, той няма от какво да се бои; но то е допустимо само при това условие. Това условие има работа с душата и с духа на човека; да се говори при това условие за вредно влияние на телесното здраве, в каквото и да е отношение, е абсурд. Необоснованото неверие във всеки случай е вредно, защото то действува на възприемащия отблъскващо. То му пречи да възприема плодотворните мисли. За разкриване на висшите чувства не се изисква сляпа вяра, но това е приемане на духопознавателния мисловен свят. Духоизследователят се приближава км ученика с изискването: не да вярваш на това, което ти говоря, а да мислиш за това, да го направиш съдържание на твоя собствен мисловен мир; тогава моите мисли ще ти действуват така, че ти ще ги познаеш в тяхната истина. Такова е наставлението на духоизследователят. Той дава тласък, а силата за познанието на правдата се повдига в собствената дълбочина на възприемащия. В казаното се отбелязва вече първото свойство, което трябва да развие в себе си онзи, който иска да дойде до личното съзерцание на висшите факти.
към текста >>

100. НАЧАЛО НА НОВОТО - Г. Драганов Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Каквото и да предприемеш, ако си вложил в него Любовта, то ще се разцъфти, ще донесе благословение, резултати, плодове.
И ако свириш на цигулка, и помагаш с това на околните, без да чакаш нещо от това, ще дойдат условия да развиеш своята музикалност. Това важи и за всички други области на живота. Друг природен закон „В една работа вложете Божествената мисъл, ако искате да сполучите. Ученикът, ако в знанието си влага Любовта, то това знание ще бъде за него благословение. Ако вие в къщи извършите и най-малката работа и вложите Любовта, то тази работа ще донесе благословение.'' Учителят. Каквото и да предприемеш, ако си вложил в него Любовта, то ще се разцъфти, ще донесе благословение, резултати, плодове. Там, дето е вложена жертвата, Любовта, там ще има напредък. Защото тогаз човек е в хармония с цялата природа, и всички нейни творчески, положителни сили съдействуват. Един певец, когато пее за някоя лична цел, за пари, кариера, слава и пр., тогаз той ще може ли да говори на душите на слушателите си, ще може ли да събуди у тях желание за по-висок живот, ще затрогне ли свещените струни на душите им? Не ще може, понеже той самият не е свързан с вътрешния извор. А когато пее безкористно, той ще пее, както никога по-рано не е пял.
към текста >>

НАГОРЕ

0.054627895355225