НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
77
резултата в
44
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Животът на човека, следователно, се слага от две сили, които са взаимно
перпендикулярни
.
Следователно, ние виждаме дълбоко в душата на човека заложен стремежът към истината, красотата и благото, които имат отношение към трите страни на душевния живот: към ума, сърцето и волята. С ума си човек търси истината, светлината, със сърцето си човек чувствува хармонията, красотата, с волята си човек достига благото, доброто. Но наред с този светъл стремеж към всичко добро и прекрасно, в човека има и друг един стремеж – да удовлетворява своите животински потреби и те често тъй се разрастват, че като бурени в една градина – заглушават всички светли пориви. Тъй се пораждат противоречията в живота на личността. Всеки човек знае от опит, особено през младостта си, от една страна онази светла сила, която го привлича нагоре и напред към идеала и го кара да жертвува всичко за този идеал; от друга страна знае своите телесни попоти, раздухани от лъжливи схващания – в пороци и страсти, тази тъмна сила – която го влече надолу към един чисто животински живот – нещо повече, към едно извращение на животинския живот.
Животът на човека, следователно, се слага от две сили, които са взаимно
перпендикулярни
.
И животът отива по равнодействуващата на тези две сили. Едната сила са животинските инстинкти и страсти, другата е разумният стремеж към идеала. Сега, когато пред човека е ясно очертан един висок идеал, в който той искрено вярва и към който насочва всичките си сили, силата на разумния стремеж към идеала, ще бъде точно на 90° от силата на плоскостта, на животинската нисшата природа и тогава животът ще потече по равнодействуващата – правилно и нормално. Противоречия няма. Противоречията се раждат тогава, когато човек или не вярва в онзи идеал, към който го насочва разумният стремеж, или пък изобщо отрича всякакъв разумен стремеж и дава пълна свобода на своята низша природа и на своите похоти и низки желания.
към текста >>
2.
Алхимия - Д-р Папюс
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Запример ъгъла, що сключва контурът на носа с
перпендикуляра
, спуснат от върха му към устата, е една от важните мерки за определяне степента на човешката интелигентност.
Следователно, трябва да имате следното равенство: дължината на вежда = дължината на носа = дължината на ухо. Носът играе роля на основна мерна единица. Това са норми, по които требва да бъде построено идеалното човешко лице. Явно е следователно, че отклонението от тези норми и величината на това отклонение ще ни посочи известни дефекти в една или друга област на характера. Понеже целта на този очерк е само да скицира методите на изследване, ние не ще се спираме върху учението за ъглите, които се образуват при теглене на прави линии от един орган до друг – учение, което представя една от най-важните части в живата Геометрия.
Запример ъгъла, що сключва контурът на носа с
перпендикуляра
, спуснат от върха му към устата, е една от важните мерки за определяне степента на човешката интелигентност.
Изобщо, колкото един нос е по-стърчащ, сиреч колкото е по-голямо отклонението му от перпендикуляра, толкова интелигентността е по~слаба. След тия общи бележки, които ни дават само една схема на физиогномията, редно би било да се пристъпи към поручване на отделните физиогномични обекти: чело, вежди, уши, очи, нос, уста, брада, зъби, косми и пр. Ние обаче ще сторим това само за носа по съображения, които ще изложим в идния брой. ------------------------------------------------------------------------- [1] Носът участвува и в двете области. В това лежи между другото неговото съществено отличие и неговата голяма важност във физиогномичното изследване, За него ще дадем по-нататък един по-подробен етюд.
към текста >>
Изобщо, колкото един нос е по-стърчащ, сиреч колкото е по-голямо отклонението му от
перпендикуляра
, толкова интелигентността е по~слаба.
Носът играе роля на основна мерна единица. Това са норми, по които требва да бъде построено идеалното човешко лице. Явно е следователно, че отклонението от тези норми и величината на това отклонение ще ни посочи известни дефекти в една или друга област на характера. Понеже целта на този очерк е само да скицира методите на изследване, ние не ще се спираме върху учението за ъглите, които се образуват при теглене на прави линии от един орган до друг – учение, което представя една от най-важните части в живата Геометрия. Запример ъгъла, що сключва контурът на носа с перпендикуляра, спуснат от върха му към устата, е една от важните мерки за определяне степента на човешката интелигентност.
Изобщо, колкото един нос е по-стърчащ, сиреч колкото е по-голямо отклонението му от
перпендикуляра
, толкова интелигентността е по~слаба.
След тия общи бележки, които ни дават само една схема на физиогномията, редно би било да се пристъпи към поручване на отделните физиогномични обекти: чело, вежди, уши, очи, нос, уста, брада, зъби, косми и пр. Ние обаче ще сторим това само за носа по съображения, които ще изложим в идния брой. ------------------------------------------------------------------------- [1] Носът участвува и в двете области. В това лежи между другото неговото съществено отличие и неговата голяма важност във физиогномичното изследване, За него ще дадем по-нататък един по-подробен етюд.
към текста >>
3.
Вести
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Кайгородов е правил редица наблюдения над рибите в своя аквариум и забелязал, че при силни ветрове, рибите стоят неподвижно, заемайки
перпендикулярно
положение спрямо посоката на вятъра и ако се подплашат, те описват лениво един или два кръга около поставената в аквариума туфова скала и отново застават в предишното си положение.
Гущерите също имат тази способност да предусещат атмосферните промени. При дъжда те се завират в дупките си, а дъждовните глисти плъзват по повърхността на земята. От наблюденията на стари и опитни рибари потвърдени и от руския естественик Кайгородов се установява, че и рибите могат да предсказват промяната на времето. Рибарите добре знаят, че когато духнат северният и североизточните ветрове, рибите мъчно се ловят, защото тогава те не „играят", а се спущат дълбоко между камъните и скалите на водата. Когато ще вали дъжд, те често подскачат и се премятат над повърхността на водата.
Кайгородов е правил редица наблюдения над рибите в своя аквариум и забелязал, че при силни ветрове, рибите стоят неподвижно, заемайки
перпендикулярно
положение спрямо посоката на вятъра и ако се подплашат, те описват лениво един или два кръга около поставената в аквариума туфова скала и отново застават в предишното си положение.
Още по-интересни са наблюденията върху жабите. Така например, дървесната жаба (Hila viridis) поставена в съд с вода, в който има една стълбичка, жабата показва промените на времето по следния начин: когато има хубаво време, тя стои в съда, когато ще вали - покачва се на повърхността. Между народа силно е разпространено убеждението, че по крякането на жабите, може да се познаят близките атмосферни промени. Според Брем мъжките жаби от рода Hila viridis крякат силно само напролет, когато се грижат за продължението на своя род и при настъпване на лошо време. За проверка на това Кайгородов няколко години правил наблюдения върху крякането на жабите и получил следните данни.
към текста >>
4.
ЕДИННИЯТ ЖИВОТ - Б. БОЕВ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Знаем, че те са разположени в три равнини, една на друга
перпендикулярни
.
Ако отстраните тези канали на животното, то веднага ще почне да се върти в кръг, неспособно да тръгне в определено направление, Това е твърде любопитно наблюдение. Друго обстоятелство от голяма важност е, че течността в тези канали е съвсем чувствителна на действието на електрическите вълни. Всеки радио-електрически източник създава електромагнитно поле, чието действие се чувствува на значително разстояние. В правото си сме да се запитаме, дали голяма част от организмите не се ориентира под действието на вълни, аналогични на вълните, изпращани от радио-електрическите станции. Полуокръжните ушни канали са способни да играят ролята на радио-гониометричен възприемач.
Знаем, че те са разположени в три равнини, една на друга
перпендикулярни
.
Тогаз се образува координатна система, необходима и достатъчна за определяне положението на точка в пространството: напр. положението на птицата в пространството или положението на насекомото по отношение на птицата. В тъй интересния свят на насекомите не забелязваме ли множество видове, които притежават малки антени (пипала), които им позволяват да се направляват по права линия към най-далечни места? Природата нищо не прави без причина. Тези антени съществуват, за да възприемат вълните.
към текста >>
5.
НОСНИТЕ ОТВОРИ И ТЯХНОТО ЗНАЧЕНИЕ - БУРГЕР ВИЛИНГЕН
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Електричната ос в главата е хоризонтална и действува
перпендикулярно
на магнетичната ос, която е надлъжна.
Ето защо човек с нееднакви уши няма хармоничност в душевния живот. Човек с такива уши може да е извънредно интелигентен, деятелен и трудолюбив, но един ден виждаме, че той по необясним начин не върши това, което трябва, а извършва това, което не трябва. От тая зависимост между външната форма и душевните прояви читателят вижда, колко е чужда на живота една психология, която не обръща внимание на формата на органите. Уши прилегнали до лавата и отдалечени настрани от главата. До днес на този признак не са обръщали, с малки изключения, никакво внимание.
Електричната ос в главата е хоризонтална и действува
перпендикулярно
на магнетичната ос, която е надлъжна.
Следователно, електричната енергия действува настрани и ако тя е по-голяма, тогаз главата става по-широка от двете страни. Ако електричната енергия е много силна, не само че главата става много широка в ушната област, но като че ли силната електрическа струя, която действува в странична посока, действува и върху ушите и ги отдалечава от главата. Такъв човек има и особен характер. Ако човек със силно отдалечени от главата уши почне да работи върху своя характер и се стреми да придобие мекота и спокойствие в своите мисли и чувства, като отстранява стремежа към отричане на нещата, тогаз ушите изгубват своето електрическо напрежение и с време стават по-прилегнали към главата. Чиновници, които дълги години са изпълнявали спокойна и редовна служба и при това са имали хармоничен живот, имат повечето пъти уши, прилегнали към главата.
към текста >>
6.
ПРАКТИЧНИЯ ЧОВЕК ОТ ХАРАКТЕРОЛОГИЧНО ГЛЕДИЩЕ- Д.Р НОВОТНИ
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Делението на клетките става при тия условия по посока
перпендикулярна
на натиска, т.е. настрани.
Има нещо в организма, което е над физико-химичното, над механичното. Можем да го наречем както си искаме: разумно, психично, витална сила, ентелехия и пр. Това не изменя същността. За да се хвърли по-голяма светлина върху този въпрос, Дриш направил следния опит: поставил яйца на морски таралеж при съвсем особени условия - между две стъкълца – и упражнявал натиск върху тях. От натиска яйцето се сплесква на тънка плочка.
Делението на клетките става при тия условия по посока
перпендикулярна
на натиска, т.е. настрани.
Получава се обезформен зародиш, приличен на плочка. Веднага след премахването на натиска, как става възстановяването на нормалната ларвена форма? Клетъчното деление вече почва да става в посока, перпендикулярна на предидущата посока на деление, т.е. по посоката, по която по-рано е бил упражняван натиск. И по този начин се получава нормален организъм.
към текста >>
Клетъчното деление вече почва да става в посока,
перпендикулярна
на предидущата посока на деление, т.е.
За да се хвърли по-голяма светлина върху този въпрос, Дриш направил следния опит: поставил яйца на морски таралеж при съвсем особени условия - между две стъкълца – и упражнявал натиск върху тях. От натиска яйцето се сплесква на тънка плочка. Делението на клетките става при тия условия по посока перпендикулярна на натиска, т.е. настрани. Получава се обезформен зародиш, приличен на плочка. Веднага след премахването на натиска, как става възстановяването на нормалната ларвена форма?
Клетъчното деление вече почва да става в посока,
перпендикулярна
на предидущата посока на деление, т.е.
по посоката, по която по-рано е бил упражняван натиск. И по този начин се получава нормален организъм. Какво констатираме, тук? Ларвата поради натиска е деформирана, обаче, тя има в себе си силата на регулацията. Тя веднага по най-целесъобразен, по най-късия път възстановява своята нормална форма, като става деленето на клетките по посока перпендикулярна на предидущата посока на деление.
към текста >>
Тя веднага по най-целесъобразен, по най-късия път възстановява своята нормална форма, като става деленето на клетките по посока
перпендикулярна
на предидущата посока на деление.
Клетъчното деление вече почва да става в посока, перпендикулярна на предидущата посока на деление, т.е. по посоката, по която по-рано е бил упражняван натиск. И по този начин се получава нормален организъм. Какво констатираме, тук? Ларвата поради натиска е деформирана, обаче, тя има в себе си силата на регулацията.
Тя веднага по най-целесъобразен, по най-късия път възстановява своята нормална форма, като става деленето на клетките по посока
перпендикулярна
на предидущата посока на деление.
Тук виждаме още по-ясно регулативната сила на организма. Регулативната сила някои искат да обяснят чрез хормони. Обаче Дриш възразява на това така. Регулацията не е един прост хомогенен акт, за който може да послужи един установен специфичен материал, напр., някой вид хормон, но тя е един извънредно сложен процес и то типичен; в разни специални случаи регулацията се проявява по специални начини. Опитите на Харисон Някой може да каже, че тая регулативна способност на организма, че това целесъобразно реагиране на организма се е изработило чрез естествения подбор.
към текста >>
7.
НОВАТА ЗЕМЯ - МАРК РОРБАХ
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Като дели черепите на долихоцефални (дългоглави - отзад напред) и брахицефални (късоглави - отзад напред) и взема под съображение формата на челюстите, според която човеците се разпадат на два вида: ортогнати, с
перпендикулярни
челюсти, и прогнати, с наклонени, изпъкнали челюсти, той приема четири раси: Ортогнати (висши раси): долихоцефални и брахицефални; Прогнати (нисши раси): долихоцефални и брахицефални.
Въз основа на тия, именно, външни белези са установени разните класификации на човечеството на отделни раси, които, като всички класификации на живи същества, са повече или по-малко приблизителни. Най-популярната от тия класификации е тази на професор Блуменбах. Блуменбах, както е знайно, разделя човечеството на пет раси: кавказка или бяла, монголска или жълта, американска или червена, негърска или черна и малайска или кафява раса. На пръв поглед тази разпредялба като че ли е най-естествена и най-удобна, защото расите изглежда да зависят преди всичко от географското местоположение и климатичните условия, при които хората живеят. Друго разпределение на расите, почиващо на краниоскопски измервания, дава Дндерс Рециус.
Като дели черепите на долихоцефални (дългоглави - отзад напред) и брахицефални (късоглави - отзад напред) и взема под съображение формата на челюстите, според която човеците се разпадат на два вида: ортогнати, с
перпендикулярни
челюсти, и прогнати, с наклонени, изпъкнали челюсти, той приема четири раси: Ортогнати (висши раси): долихоцефални и брахицефални; Прогнати (нисши раси): долихоцефални и брахицефални.
В тия подделения той вмъква, всички народи и племена, които населяват земното кълбо. Като привлича към формата на черепа и челюстите и други белези: цвят на очите и косата, къдравина и гладкост на косъма, строеж и пропорции на тялото, географско разпространение, Thomas Huxley дава една друга класификация на расите, която, всъщност, е само едно разширение на Рециусовата. Той, именно, приема следните четири типа раси: астралоиден, негроиден, ксантохроичен (свтло-бял) и монголоиден. Като смес от бялата и астралоидна раса, той определя меланохроичния тип, към който спадат жителите на южна Италия, испанци, гърци, арменци, араби, брамини и др. Без да излагам класификацията на Мюлер-Хекел, почиваща на различията по език, по форма и цвят на косъма - една от най-несъстоятелните - и тази на Лудвиг Вилзер, в която поличават расистки тенденции, ще се спра на онази класификация, която минава за най-съвременна.
към текста >>
8.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ПОЗДРАВА НА ПЛАНИНАТА - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Двете напречни линии на ръба на Меркуриевия хълм, сведочат за нейните два брака, а
перпендикулярните
към тях 2 линийки - за двете ù деца.
Волята на В. Баум, нейната голяма амбиция и желание за творчество е изписана в цялото ù лице, в носа, погледа, брадата. На ръка ù е изразено това в кръста на Юпитеровия хълм, който най-често изразява амбиция с добър успех и край. Хармоничните линии на ръцете и правилните черти на лицето, говорят по-вече за широтата на характера ù, както и за способността да се вглъбява в проблемите на живота. Проницателният и мек поглед изявява благородството на душата ù.
Двете напречни линии на ръба на Меркуриевия хълм, сведочат за нейните два брака, а
перпендикулярните
към тях 2 линийки - за двете ù деца.
Вики Баум - един образ на пълно, хармонично развита жена, жени и майки от род най-необходим на земята. Ръката на Синклер Люис Роден на 7. II. 1885 г. в Минесота - С. А. Щати, Синклер Люис става един от най-знаменитите писатели на днешното време.
към текста >>
9.
НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ - КР. В
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Ако точките от една права линия, или иначе казано, ако отделните места от праволинейното движение на точката се придвижват в посока
перпендикулярна
или каква да е друга посока, различна от първоначалната, тогава се получава един нов свят и нов начин за завладяване пространството.
Слабите, колебливите и дипломатично построените не я познават. Тя не може да бъде ос на жизнената им структура. Правата линия е поразяваща, студена и властна. Тя управлява кристалите и е пътят на инерцията в природата. Изобщо, правата линия, или както я наричат континиума от първо измерение, се простира и владее едноизмерния свят от отрицателната до положителната безкрайност.
Ако точките от една права линия, или иначе казано, ако отделните места от праволинейното движение на точката се придвижват в посока
перпендикулярна
или каква да е друга посока, различна от първоначалната, тогава се получава един нов свят и нов начин за завладяване пространството.
Тоя свят е свят на равнината. Образуването на тая равнина е пак дело на точката, която освен праволинейното еднопосочно движение е опознала и перпендикулярното му направление. В това положение, първоначалната точка е вън от едноизмерния свят. Тя има ъгъл на виждане спрямо него, до като бидейки в правата линия, тя беше загубена и погълната от нея. Всяка точка от правата линия е пленник на последната, и до като не я напусне, тя не може да я "осъзнае".
към текста >>
Образуването на тая равнина е пак дело на точката, която освен праволинейното еднопосочно движение е опознала и
перпендикулярното
му направление.
Правата линия е поразяваща, студена и властна. Тя управлява кристалите и е пътят на инерцията в природата. Изобщо, правата линия, или както я наричат континиума от първо измерение, се простира и владее едноизмерния свят от отрицателната до положителната безкрайност. Ако точките от една права линия, или иначе казано, ако отделните места от праволинейното движение на точката се придвижват в посока перпендикулярна или каква да е друга посока, различна от първоначалната, тогава се получава един нов свят и нов начин за завладяване пространството. Тоя свят е свят на равнината.
Образуването на тая равнина е пак дело на точката, която освен праволинейното еднопосочно движение е опознала и
перпендикулярното
му направление.
В това положение, първоначалната точка е вън от едноизмерния свят. Тя има ъгъл на виждане спрямо него, до като бидейки в правата линия, тя беше загубена и погълната от нея. Всяка точка от правата линия е пленник на последната, и до като не я напусне, тя не може да я "осъзнае". Цялостна представа за света от първо измерение може да има тогава, когато осъзнаващият елемент (точката) е вън от него. Точката, намираща се на равнината, има неограничена, двуизмерна свобода.
към текста >>
Завладяването на триизмерното пространство започва от момента, когато равнината се придвижи в направление от нейните две измерения - например
перпендикулярно
от нея.
Те живеят живота така, както той се аспектира пред тях, без да търсят причините, които произвеждат събитията. Имаше едно време едни особени съдове - мухоловки, в които влизаха лесно, но не можеха да излязат, макар че това бе възможно. Наблюдавайки отчаяните им блъскания схващах, че тия животинки едва ли имат съзнание за третото измерение, защото ако го имаха, лесно биха напуснали това неизгодно за тях положение. Те летят в триизмерното пространство, но това летение е някакво реене, то е дело на крилете повече, отколкото на съзнателната воля. Доказателство за това е следното: Когато една муха е кацнала на стъклото на прозореца, може много лесно да бъде хваната, защото при приближаването на опасността, тя вместо да побегне назад — плъзга се и се натиска в стъклото.
Завладяването на триизмерното пространство започва от момента, когато равнината се придвижи в направление от нейните две измерения - например
перпендикулярно
от нея.
Безчислено многото точки на двуизмерния континиум тръгват в ново направление, напущат равнината и влизат в триизмерното пространство. В тия процеси, описани досега, ние имаме като основен фактор точката. Тя бе проследена в един ред на последователност. От нея получихме правата линия, равнината, а от равнината - триизмерното пространство. При това разсъждение ние несъзнателно вмъкваме понятието за времето.
към текста >>
10.
ИИСУС ОТ НАЗАРЕТ - GEORG NORDMANN
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Ще рече, у тая жена гръбначният стълб, който у нормалния човек е насочен
перпендикулярно
на земната повърхнина, така че главата на човека сочи винаги към небето, е претърпял известно изкривяване.
Особено непонятна би останала думата „интервал", която в Айнщайновата теория се явява един технически термин, един символ, зад който се крие цял един свят от представи из областта на неевклидовата геометрия и висшия анализ, цяла една система от сложни математични операции. Най-многото, което може да му каже тази дума, то е „разстояние по време или пространство" или, като музикален термин, „разстояние между два тона." Очевидно, това твърдение на Айнщайновата теория е облечено в познати думи, свързани с представи и понятия, присъщи на нашия мироглед и, все пак, то крие в себе си една гледка от една отвлечена математична картина на света, достъпна само за погледа на посветения в математиката. Така е негли и с приведения по-rope стих, който съдържа окултните величини „Авраамова дъщеря", „Сатана", „вързана за осемнадесет години". След това малко отклонение досежно езика на този разказ, който е изобщо език на евангелието, да се спрем на някои моменти от него. Имаме една гърбава жена – толкова сгърбена, че не можела никак да се изправи.
Ще рече, у тая жена гръбначният стълб, който у нормалния човек е насочен
перпендикулярно
на земната повърхнина, така че главата на човека сочи винаги към небето, е претърпял известно изкривяване.
Като си спомним, че гръбначният стълб на животните е насочен по тангентата към земната повърхнина и че е, следователно, перпендикулярен на гръбначния стълб на човека, явно е, че гръбнакът на тая жена се е превил по посока на животинския гръбнак, като клони постепенно да се слее с него. Едно такова сгърбено човешко същество се намира, следователно, под силното влияние на животинския принцип. То представя получовек, полуживотно. Ние не можем да кажем на колко градуса е бил отклонен гръбнакът на тая жена от нормалното направление на човешкия гръбнак, защото нямаме никакви данни. Аз ще си позволя да предположа, че това отклонение е било около 23½ градуса – толкова, колкото е наклонът на земната ос относно еклиптиката.
към текста >>
Като си спомним, че гръбначният стълб на животните е насочен по тангентата към земната повърхнина и че е, следователно,
перпендикулярен
на гръбначния стълб на човека, явно е, че гръбнакът на тая жена се е превил по посока на животинския гръбнак, като клони постепенно да се слее с него.
Най-многото, което може да му каже тази дума, то е „разстояние по време или пространство" или, като музикален термин, „разстояние между два тона." Очевидно, това твърдение на Айнщайновата теория е облечено в познати думи, свързани с представи и понятия, присъщи на нашия мироглед и, все пак, то крие в себе си една гледка от една отвлечена математична картина на света, достъпна само за погледа на посветения в математиката. Така е негли и с приведения по-rope стих, който съдържа окултните величини „Авраамова дъщеря", „Сатана", „вързана за осемнадесет години". След това малко отклонение досежно езика на този разказ, който е изобщо език на евангелието, да се спрем на някои моменти от него. Имаме една гърбава жена – толкова сгърбена, че не можела никак да се изправи. Ще рече, у тая жена гръбначният стълб, който у нормалния човек е насочен перпендикулярно на земната повърхнина, така че главата на човека сочи винаги към небето, е претърпял известно изкривяване.
Като си спомним, че гръбначният стълб на животните е насочен по тангентата към земната повърхнина и че е, следователно,
перпендикулярен
на гръбначния стълб на човека, явно е, че гръбнакът на тая жена се е превил по посока на животинския гръбнак, като клони постепенно да се слее с него.
Едно такова сгърбено човешко същество се намира, следователно, под силното влияние на животинския принцип. То представя получовек, полуживотно. Ние не можем да кажем на колко градуса е бил отклонен гръбнакът на тая жена от нормалното направление на човешкия гръбнак, защото нямаме никакви данни. Аз ще си позволя да предположа, че това отклонение е било около 23½ градуса – толкова, колкото е наклонът на земната ос относно еклиптиката. Разбира се, това е едно предположение, което не задължава никого.
към текста >>
То, обаче, ни навежда на една смела аналогия: в образа на тая гърбава жена е символизирана земята, чиято ос е също отклонена от
перпендикуляра
.
Едно такова сгърбено човешко същество се намира, следователно, под силното влияние на животинския принцип. То представя получовек, полуживотно. Ние не можем да кажем на колко градуса е бил отклонен гръбнакът на тая жена от нормалното направление на човешкия гръбнак, защото нямаме никакви данни. Аз ще си позволя да предположа, че това отклонение е било около 23½ градуса – толкова, колкото е наклонът на земната ос относно еклиптиката. Разбира се, това е едно предположение, което не задължава никого.
То, обаче, ни навежда на една смела аналогия: в образа на тая гърбава жена е символизирана земята, чиято ос е също отклонена от
перпендикуляра
.
Не е ли тя – по-специално човечеството, що я населява – оная „гърбава" жена, на която Христос трябваше да положи двете си ръце, за да се изправи нейната „гърбица"? Христос простира над жената двете си ръце, които имат десет пръста. За ония, които са запознати с Кабалата, числото десет е изпълнено с дълбок смисъл. То е свързано с ония първични творчески йерархии, които са сътворили и направляват целия космос, целия видим и невидим свят. Десетте пръста на Христа – фокуси на тия десет „Числа" – са били проводници на тяхната енергия.
към текста >>
11.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛО. - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Знае се, че интензивността на слънчевите лъчи с чисто физическо действие или както в астрологията ги наричат елементарни радиации, е толкова по-голяма, колкото Слънцето е по-издигнато над хоризонта и по-близо до
перпендикуляра
на дадено место.
Вследствие относително бързото околоосно въртене на земята, обаче, ние виждаме, че както слънцето и зодиакалните знаци, така и Луната и планетите, които се намират в знаците, всеки ден обикалят в посока на часовата стрелка, т.е от изток през горния меридиан към запад. От гореизложеното става ясно, че домовете всъщност бележат положението на даден силов център спрямо определено място или с други думи ъгъла, под който падат слънчевите, респ. планетни лъчи спрямо хоризонт-меридионалната система на това место. Наблюденията са показали, че от тоя именно ъгъл или с други думи от положението на небесното тяло по дом зависи преди всичко силата на неговите радиации. Това важи както за Слънцето, така и за планетите, макар и в различен мащаб.
Знае се, че интензивността на слънчевите лъчи с чисто физическо действие или както в астрологията ги наричат елементарни радиации, е толкова по-голяма, колкото Слънцето е по-издигнато над хоризонта и по-близо до
перпендикуляра
на дадено место.
Елементарните радиации, обаче, действуват само до колкото центърът, от който те произхождат (Слънцето или планетите), е над хоризонта или близо до него, понеже те не са в състояние да проникнат земята. Известно е, че кривата на дневната температура показва максимум за 2 часа след пладне и минимум – малко преди изгрев слънце. Силата на по-висшите невидими радиации както на Слънцето, така и на планетите, които влияят върху душевната и умствена сфера на човека, и които представляват най-голям интерес за астрологията, според традицията действуват по друг начин. Трябва да се отбележи преди всичко, че земята не представлява препятствие за проникването на тия лъчи. Освен това, вековният опит е установил, че те действуват най-силно, когато небесното тяло, от което те произлизат, наближава хоризонта или меридиана на дадено място, т.е.
към текста >>
12.
ДНЕС - Д-Р Е. КОЕН
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
От друга страна радиациите, които излизат от кожата на здравия орган, са
перпендикулярни
на кожната повърхнина, а при болния орган те са пречупени, наклонени към тая повърхнина - като увехнали.
Тя може да дойде доста по-късно - понякога даже след десетки и повече години. Тук влиянието на отрицателните състояния на съзнанието е двойно: от една страна те влияят направо върху оня, който ги е произвел, като нападнат някой негов орган. От друга страна ако човек има отрицателни, разрушителни мисли и чувства, тогава той влиза в контакт с разрушителните енергии в природата, привлича ги към себе си и те разрушават неговите тела - видими и невидими. Че наистина много болести се дължат на вътрешни причини, се вижда от следващите наблюдения: С апарата на д-р Килнер може да се наблюдава аурата и специално етерния двойник на здрав и болен човек и веднага може да се познае, кой орган е заболял. Това се основава на следното: Един заболял орган престава да изпуща нормалната светлина или радиация, която е характерна за здравия орган.
От друга страна радиациите, които излизат от кожата на здравия орган, са
перпендикулярни
на кожната повърхнина, а при болния орган те са пречупени, наклонени към тая повърхнина - като увехнали.
И тия перпендикулярни радиации, ако са силни, са мощни чистители на човешката кожа от микроби, прах и пр.. И затова у светията, който има силни трептения на етерния си двойник, неговата кожа по един естествен начин се чисти от натрупаните микроби, прах и пр.. Някой път с този апарат или по ясновидски начин е наблюдавано следното явление: Физичното тяло е още здраво, обаче се наблюдават вече тъмни петна в етерния двойник. Кой е ключът за разбирането на тая загадка? Тия тъмни петна в етерния двойник показват, че човек е вече предразположен към заболяване, макар наглед да няма никакъв видим признак в физическото тяло за някакъв болезнен процес. Тия тъмни петна показват, че болезнените влияния при своето слизане са дошли вече до етерното тяло и остава да направят още една крачка и да слязат и до видимото физично тяло. Вторият закон в тая област гласи: – Всяка болест не е само един патологичен процес.
към текста >>
И тия
перпендикулярни
радиации, ако са силни, са мощни чистители на човешката кожа от микроби, прах и пр.. И затова у светията, който има силни трептения на етерния си двойник, неговата кожа по един естествен начин се чисти от натрупаните микроби, прах и пр.. Някой път с този апарат или по ясновидски начин е наблюдавано следното явление: Физичното тяло е още здраво, обаче се наблюдават вече тъмни петна в етерния двойник.
Тук влиянието на отрицателните състояния на съзнанието е двойно: от една страна те влияят направо върху оня, който ги е произвел, като нападнат някой негов орган. От друга страна ако човек има отрицателни, разрушителни мисли и чувства, тогава той влиза в контакт с разрушителните енергии в природата, привлича ги към себе си и те разрушават неговите тела - видими и невидими. Че наистина много болести се дължат на вътрешни причини, се вижда от следващите наблюдения: С апарата на д-р Килнер може да се наблюдава аурата и специално етерния двойник на здрав и болен човек и веднага може да се познае, кой орган е заболял. Това се основава на следното: Един заболял орган престава да изпуща нормалната светлина или радиация, която е характерна за здравия орган. От друга страна радиациите, които излизат от кожата на здравия орган, са перпендикулярни на кожната повърхнина, а при болния орган те са пречупени, наклонени към тая повърхнина - като увехнали.
И тия
перпендикулярни
радиации, ако са силни, са мощни чистители на човешката кожа от микроби, прах и пр.. И затова у светията, който има силни трептения на етерния си двойник, неговата кожа по един естествен начин се чисти от натрупаните микроби, прах и пр.. Някой път с този апарат или по ясновидски начин е наблюдавано следното явление: Физичното тяло е още здраво, обаче се наблюдават вече тъмни петна в етерния двойник.
Кой е ключът за разбирането на тая загадка? Тия тъмни петна в етерния двойник показват, че човек е вече предразположен към заболяване, макар наглед да няма никакъв видим признак в физическото тяло за някакъв болезнен процес. Тия тъмни петна показват, че болезнените влияния при своето слизане са дошли вече до етерното тяло и остава да направят още една крачка и да слязат и до видимото физично тяло. Вторият закон в тая област гласи: – Всяка болест не е само един патологичен процес. Тя си има и едно точно определено психично въздействие върху човека; чрез специфичните страдания, които дадена болест причинява, тя предизвиква промяна в неговия душевен свят: в света на неговите мисли, чувства, желания, стремежи, постъпки и пр.. След всека болест човек до известна степен става друг.
към текста >>
13.
БОЖЕСТВЕНОТО У ЧОВЕКА-Д-Р МЕД. ИЛ. СТР.
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Ориентацията му във времето би го представила наклонен към парижкия меридиан (който разделя по една права,
перпендикулярна
на екватора, пространството, ограничено от кръга "Flordm patere ") Наистина, Орелът се формира през епохата на консулството – малко по малко от 1796 г., за да се установи след 1799 и 18. Брюмер.
П. М-в ИСТОРИЯТА НА НАПОЛЕОН СПОРЕД НОСТРАДАМУС Пиоб дава символа на Орела, вписан в петоъгълната рамка на кръга "Flordm patere" (виж "Ж. 3." кн. 1041 г.) без оглед на картата на Франция, и пояснява: Орелът е съставен по следния начин: фигурата има за цел само да покаже геометричния аспект на символа на Орела. Такъв, какъвто е, той не е съгласуван нито във времето, нито в пространството.
Ориентацията му във времето би го представила наклонен към парижкия меридиан (който разделя по една права,
перпендикулярна
на екватора, пространството, ограничено от кръга "Flordm patere ") Наистина, Орелът се формира през епохата на консулството – малко по малко от 1796 г., за да се установи след 1799 и 18. Брюмер.
Но въртенията на линиите и техните изменения, продължава коментаторът са крайно сложни. Те са предизвикани от едно тройно движение: това на кръга на епохите, което е функция на прецесията на равноденствените точки, това на кръга на годините, по силата на което се изминават 30° за 9 години (вж. "Ж. 3.", кн. 142 г.) и движението на кръга на годишния календар, което брои дните (и за което съвсем не съм държал сметка, за да опростя чертежите). Право казано, публиката не би могла да схване цялото истинско значение, освен чрез бързо налагане на последователните рисунки – т.е.
към текста >>
14.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ИЗ РИЛСКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Окръжността на тая меридианна плоскост има 360°; във всека точка, съставена от всеки от последните, се намира една плоскост,
перпендикулярна
на небесната сфера, която сама ще има още 360°: това дава вече 129,600 точки, които могат да се разглеждат според ъглите, които те образуват с
перпендикуляра
на местото.
Като се увеличават конструкциите и визиранията – последните стават все по-малки и по-малки и следователно са в състояние да дадат все по-голяма и по-голяма точност. Една серия опити, предприети впрочем като проблеми, поставени от автора, ми показаха съвършенството на системата и метода. Някой може да се учуди на това. Бихме били много по-малко изненадани, ако помислим върху многочислеността на факторите, с които разполага системата. Въртящата се небесна сфера – в привидно движение – около земята; в продължение на 24 часа всяка точка на земното кълбо вижда да минава през нейния меридиан цялата тая сфера.
Окръжността на тая меридианна плоскост има 360°; във всека точка, съставена от всеки от последните, се намира една плоскост,
перпендикулярна
на небесната сфера, която сама ще има още 360°: това дава вече 129,600 точки, които могат да се разглеждат според ъглите, които те образуват с
перпендикуляра
на местото.
– Отгоре на това, всички тия фактори съвсем не са неподвижни и космичните сили, на които те са показатели, се изменят не само според тяхното собствено положение, но още и според ъгъла, който те образуват с другите фактори. – Така се достига до една абсолютна фантастична цифра на възможна прецизност! (следва)
към текста >>
15.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ИЗ ЕДНА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ПРЕД УЧИТЕЛИ И ВЪЗПИТАТЕЛИ
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Касае се просто да се начертае една окръжност в известна точка върху дадена нормала, дето се издига един определен
перпендикуляр
: търси се само радиусът.
Ето защо, тук трябва да прекъснем развитието на веригата на стиховете и да проучим отделно интересната проблема за "детерминизма на град Париж". За жалост, ние ще трябва да се задоволим в случая само с някои от интересните данни и фигури, които коментаторът дава като илюстрация на своите твърдения, респ. на Нострадамусовата система. Геометричните детерминации на Париж Преди всичко, казва Пиоб, проблемът на Париж е поставен от Нострадамус по един толкова "елегантен" начин, че ако той прави чест на неговото "геометрично виждане", за да се изразим на приетия език – той прави неговото разрешение загадъчно за оня, който не разсъждава. Между това няма никаква трудност.
Касае се просто да се начертае една окръжност в известна точка върху дадена нормала, дето се издига един определен
перпендикуляр
: търси се само радиусът.
В случая въпросната нормала е правата, която минава през средата на Елисейските полета, а центърът на окръжността се намира върху тая права в средата на кръстоптя, наречен Rond-Point Перпендикулярът отива от Rond-Point на Елисейските полета към площад Dupleix: върху тая линия трябва да се намери радиусът. Последният може лесно да се отгатне, като се начертаят две окръжности, едната от които ще има за център Rond-Point , другата – площад Dupleix (т.е. двата края на правата): тия две окръжности ще се пресъкат с дъги от 60°, така че въпросната права разделя дъгите точно на две (както може да се констатира върху фиг. 1.). Тайната на решението се състои, прочее, в това, да познаваме необходимата употръба на разделянето на окръжността на 12 във всяка конструкция от такова естество – разделяне, което се получава от начертаването на един дванадесетоъгълник, показан от общата формула Florain Patere: наистина, за да може приложената система да бъде напълно еднородна, необходимо е, щото всички начертани окръжности да имат еднакви деления. И тук няма никаква загадка, ако човек разсъждава.
към текста >>
В случая въпросната нормала е правата, която минава през средата на Елисейските полета, а центърът на окръжността се намира върху тая права в средата на кръстоптя, наречен Rond-Point
Перпендикулярът
отива от Rond-Point на Елисейските полета към площад Dupleix: върху тая линия трябва да се намери радиусът.
За жалост, ние ще трябва да се задоволим в случая само с някои от интересните данни и фигури, които коментаторът дава като илюстрация на своите твърдения, респ. на Нострадамусовата система. Геометричните детерминации на Париж Преди всичко, казва Пиоб, проблемът на Париж е поставен от Нострадамус по един толкова "елегантен" начин, че ако той прави чест на неговото "геометрично виждане", за да се изразим на приетия език – той прави неговото разрешение загадъчно за оня, който не разсъждава. Между това няма никаква трудност. Касае се просто да се начертае една окръжност в известна точка върху дадена нормала, дето се издига един определен перпендикуляр: търси се само радиусът.
В случая въпросната нормала е правата, която минава през средата на Елисейските полета, а центърът на окръжността се намира върху тая права в средата на кръстоптя, наречен Rond-Point
Перпендикулярът
отива от Rond-Point на Елисейските полета към площад Dupleix: върху тая линия трябва да се намери радиусът.
Последният може лесно да се отгатне, като се начертаят две окръжности, едната от които ще има за център Rond-Point , другата – площад Dupleix (т.е. двата края на правата): тия две окръжности ще се пресъкат с дъги от 60°, така че въпросната права разделя дъгите точно на две (както може да се констатира върху фиг. 1.). Тайната на решението се състои, прочее, в това, да познаваме необходимата употръба на разделянето на окръжността на 12 във всяка конструкция от такова естество – разделяне, което се получава от начертаването на един дванадесетоъгълник, показан от общата формула Florain Patere: наистина, за да може приложената система да бъде напълно еднородна, необходимо е, щото всички начертани окръжности да имат еднакви деления. И тук няма никаква загадка, ако човек разсъждава. Но професорът, разбира се, разчита на това, продължава коментаторът, че мнозина няма да разсъждават или пък ще разсъждават зле; и той се пази да посочи пътя, който трябва да следва разсъждението.
към текста >>
И ние идваме до това: " В Елисейските полета да се работи (agere) с окръжност (per circulum); предварително (ante) една строга (руса) права ще доведе (trahet) до съдържащите се елементи (cantenta); всичко което ще може да се изяви (omnia decreta), не ще струва една дума: (unum подразбира verbum): Duplex Действително, ако, привлечени от думата Duplex, помислим за площада със същото име, и ако съединим Rond-Point на Елисейските полета с тоя площад, Ще бъдем изненадани, че сме начертали една права, която, на пръв поглед, е близо до
перпендикуляра
спрямо една линия, която минава през средата на булеварда на Елисейските полета!
Във втория, сричката рус (непреводима) ще се отдели от латинската дума ante; и в глагола attrahere или adtrahere (тъй като и двата начина на писане са правилни), предлогът ad ще бъде разделен. Най-после, в третия стих – дето 6-тe думи излизат от само себе си – единственото число на подлога ще се замени с множествено, за да се запази точният смисъл на изречението: тъй като френският език употребява често, както в случая, единствено число, когато се касае за множествено. Първият и третият стих стават вече четливи: само вторият иска още разсъждаване. Естествено, recta предполага linea, за да се означи това, което ние наричаме "една права"; латинският език позволява това, тъй като съгласуването на прилагателното със contenta не може да произведе никакво двусмислие: едно съдържание (contenta), което би било право, няма смисъл. Остава думата рус, която може да бъде само едно съкращение и, без съмнение, гръцко поради правописа: това е, наистина, гръцката дума раса, наречие, което означава "с твърдост", "със строгост".
И ние идваме до това: " В Елисейските полета да се работи (agere) с окръжност (per circulum); предварително (ante) една строга (руса) права ще доведе (trahet) до съдържащите се елементи (cantenta); всичко което ще може да се изяви (omnia decreta), не ще струва една дума: (unum подразбира verbum): Duplex Действително, ако, привлечени от думата Duplex, помислим за площада със същото име, и ако съединим Rond-Point на Елисейските полета с тоя площад, Ще бъдем изненадани, че сме начертали една права, която, на пръв поглед, е близо до
перпендикуляра
спрямо една линия, която минава през средата на булеварда на Елисейските полета!
Но текстът е формален: тая права трябва да бъде начертана със строгост (руса) и следователно нейната перпендикулярност трябва да бъде точна: по тоя начин ще дойдем до положението да разкрием "елементите" на фигурата (contenta). И понеже елементите на една кръгова фигура са безспорно на брой 12, тъй като точките, които трябва да се вземат под съображение, трябва да отговарят на буквите на Floram Patere, (вж. уводните статии), следва, че окръжността, начертана в центъра Dupleix, и тая, начертана в центъра Road-Point, трябва да се проникват взаимно и да се пресичат по една дъга от 60°, страна на шестоъгълник, средата на която ще бъде съставена от казания перпендикуляр. Тогава трябва само да се продължи нормалата на Елисейските полета върху плана на Париж и да се нанесе върху тая нормала намереният радиус. Така ще се получат преди всичко три допиращи се кръга (показани с дебели черти във фигура 1.), това са тия, които имат за център Rond-Point, Лувър и Бастилията.
към текста >>
Но текстът е формален: тая права трябва да бъде начертана със строгост (руса) и следователно нейната
перпендикулярност
трябва да бъде точна: по тоя начин ще дойдем до положението да разкрием "елементите" на фигурата (contenta).
Най-после, в третия стих – дето 6-тe думи излизат от само себе си – единственото число на подлога ще се замени с множествено, за да се запази точният смисъл на изречението: тъй като френският език употребява често, както в случая, единствено число, когато се касае за множествено. Първият и третият стих стават вече четливи: само вторият иска още разсъждаване. Естествено, recta предполага linea, за да се означи това, което ние наричаме "една права"; латинският език позволява това, тъй като съгласуването на прилагателното със contenta не може да произведе никакво двусмислие: едно съдържание (contenta), което би било право, няма смисъл. Остава думата рус, която може да бъде само едно съкращение и, без съмнение, гръцко поради правописа: това е, наистина, гръцката дума раса, наречие, което означава "с твърдост", "със строгост". И ние идваме до това: " В Елисейските полета да се работи (agere) с окръжност (per circulum); предварително (ante) една строга (руса) права ще доведе (trahet) до съдържащите се елементи (cantenta); всичко което ще може да се изяви (omnia decreta), не ще струва една дума: (unum подразбира verbum): Duplex Действително, ако, привлечени от думата Duplex, помислим за площада със същото име, и ако съединим Rond-Point на Елисейските полета с тоя площад, Ще бъдем изненадани, че сме начертали една права, която, на пръв поглед, е близо до перпендикуляра спрямо една линия, която минава през средата на булеварда на Елисейските полета!
Но текстът е формален: тая права трябва да бъде начертана със строгост (руса) и следователно нейната
перпендикулярност
трябва да бъде точна: по тоя начин ще дойдем до положението да разкрием "елементите" на фигурата (contenta).
И понеже елементите на една кръгова фигура са безспорно на брой 12, тъй като точките, които трябва да се вземат под съображение, трябва да отговарят на буквите на Floram Patere, (вж. уводните статии), следва, че окръжността, начертана в центъра Dupleix, и тая, начертана в центъра Road-Point, трябва да се проникват взаимно и да се пресичат по една дъга от 60°, страна на шестоъгълник, средата на която ще бъде съставена от казания перпендикуляр. Тогава трябва само да се продължи нормалата на Елисейските полета върху плана на Париж и да се нанесе върху тая нормала намереният радиус. Така ще се получат преди всичко три допиращи се кръга (показани с дебели черти във фигура 1.), това са тия, които имат за център Rond-Point, Лувър и Бастилията. Перпендикулярите към нормалата на Елисейските полета, издигнати в тия центрове, ще бъдат Rond-Point – Дюплекс, Лувър – Монпарнас, Бастилията – Италия.
към текста >>
уводните статии), следва, че окръжността, начертана в центъра Dupleix, и тая, начертана в центъра Road-Point, трябва да се проникват взаимно и да се пресичат по една дъга от 60°, страна на шестоъгълник, средата на която ще бъде съставена от казания
перпендикуляр
.
Естествено, recta предполага linea, за да се означи това, което ние наричаме "една права"; латинският език позволява това, тъй като съгласуването на прилагателното със contenta не може да произведе никакво двусмислие: едно съдържание (contenta), което би било право, няма смисъл. Остава думата рус, която може да бъде само едно съкращение и, без съмнение, гръцко поради правописа: това е, наистина, гръцката дума раса, наречие, което означава "с твърдост", "със строгост". И ние идваме до това: " В Елисейските полета да се работи (agere) с окръжност (per circulum); предварително (ante) една строга (руса) права ще доведе (trahet) до съдържащите се елементи (cantenta); всичко което ще може да се изяви (omnia decreta), не ще струва една дума: (unum подразбира verbum): Duplex Действително, ако, привлечени от думата Duplex, помислим за площада със същото име, и ако съединим Rond-Point на Елисейските полета с тоя площад, Ще бъдем изненадани, че сме начертали една права, която, на пръв поглед, е близо до перпендикуляра спрямо една линия, която минава през средата на булеварда на Елисейските полета! Но текстът е формален: тая права трябва да бъде начертана със строгост (руса) и следователно нейната перпендикулярност трябва да бъде точна: по тоя начин ще дойдем до положението да разкрием "елементите" на фигурата (contenta). И понеже елементите на една кръгова фигура са безспорно на брой 12, тъй като точките, които трябва да се вземат под съображение, трябва да отговарят на буквите на Floram Patere, (вж.
уводните статии), следва, че окръжността, начертана в центъра Dupleix, и тая, начертана в центъра Road-Point, трябва да се проникват взаимно и да се пресичат по една дъга от 60°, страна на шестоъгълник, средата на която ще бъде съставена от казания
перпендикуляр
.
Тогава трябва само да се продължи нормалата на Елисейските полета върху плана на Париж и да се нанесе върху тая нормала намереният радиус. Така ще се получат преди всичко три допиращи се кръга (показани с дебели черти във фигура 1.), това са тия, които имат за център Rond-Point, Лувър и Бастилията. Перпендикулярите към нормалата на Елисейските полета, издигнати в тия центрове, ще бъдат Rond-Point – Дюплекс, Лувър – Монпарнас, Бастилията – Италия. Продължени в северната част на плана, те ще се отправят респективно към Клиши, северната гара и Бел Вил. Но, както Дюплекс е център на една окръжност, такива трябва да бъдат и Монпарнас и Италия; така ще се начертаят нови допиращи се кръгове на юг; по същия начин ще се постъпи и на север.
към текста >>
Перпендикулярите
към нормалата на Елисейските полета, издигнати в тия центрове, ще бъдат Rond-Point – Дюплекс, Лувър – Монпарнас, Бастилията – Италия.
Но текстът е формален: тая права трябва да бъде начертана със строгост (руса) и следователно нейната перпендикулярност трябва да бъде точна: по тоя начин ще дойдем до положението да разкрием "елементите" на фигурата (contenta). И понеже елементите на една кръгова фигура са безспорно на брой 12, тъй като точките, които трябва да се вземат под съображение, трябва да отговарят на буквите на Floram Patere, (вж. уводните статии), следва, че окръжността, начертана в центъра Dupleix, и тая, начертана в центъра Road-Point, трябва да се проникват взаимно и да се пресичат по една дъга от 60°, страна на шестоъгълник, средата на която ще бъде съставена от казания перпендикуляр. Тогава трябва само да се продължи нормалата на Елисейските полета върху плана на Париж и да се нанесе върху тая нормала намереният радиус. Така ще се получат преди всичко три допиращи се кръга (показани с дебели черти във фигура 1.), това са тия, които имат за център Rond-Point, Лувър и Бастилията.
Перпендикулярите
към нормалата на Елисейските полета, издигнати в тия центрове, ще бъдат Rond-Point – Дюплекс, Лувър – Монпарнас, Бастилията – Италия.
Продължени в северната част на плана, те ще се отправят респективно към Клиши, северната гара и Бел Вил. Но, както Дюплекс е център на една окръжност, такива трябва да бъдат и Монпарнас и Италия; така ще се начертаят нови допиращи се кръгове на юг; по същия начин ще се постъпи и на север. После, тъй като всички окръжности трябва да се проникват взаимно, за да се разделят автоматично едни други на 12 равни части, ще се начертаят множество такива по начин да се покрие повърхността на Париж. "Ето проблемът е разрешен", завършва коментаторът и пристъпва към неговото тълкуване.
към текста >>
16.
ПРЕЗ ЕДНА РАННА ПРОЛЕТ - Б.К.Б
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Три
перпендикуляри
се издигат върху тая ос — те разделят голямата окръжност на Париж на 12 равни части; те са правите, по които градът, разширявайки се в околностите, ще се увеличава като един жив организъм чрез размножаване на своите клетки; те са строителната арматура на това същество, което човек гради колективно, без да подозира, че нуждите и интересите, които той смята, че задоволява, са водени от космични сили — както всяко нещо в тоя свят.
Тая нормала е, прочее, оста на Париж. И тая ос има тази особеност, че има същия наклон, както оста на Земята: може да се каже, че еволюционното движение на града става по същия начин, както еволюцията на човечеството — която, както вече забелязах, следва линията на плоскостта на Еклиптиката. Нека не се чудим тогава, че новите идеи се раждат обикновено във франция, чиято столица — мозъкът — е разположена космично по тоя начин! Но, оста на Париж — върху сегашния план, който представя фиг. 1 в последния брой на списанието — съдържа три главни точки, центрове на три допиращи се кръга, които са първични (и показани с дебели черти в спомената фигура).
Три
перпендикуляри
се издигат върху тая ос — те разделят голямата окръжност на Париж на 12 равни части; те са правите, по които градът, разширявайки се в околностите, ще се увеличава като един жив организъм чрез размножаване на своите клетки; те са строителната арматура на това същество, което човек гради колективно, без да подозира, че нуждите и интересите, които той смята, че задоволява, са водени от космични сили — както всяко нещо в тоя свят.
Те са също трите мачти на символичния кораб, който представя гербът на града. Тоя план на Париж дава да се разбере това, което изложих по-рано по повод символите и гербовете — че те имат една реалност. След това Пиоб обяснява доста обстойно горната мисъл. Колкото и да са интересни подробностите, ние ще трябва да се задоволим с едно резюме по тоя въпрос. Коментаторът констатира преди всичко, че във всеки кръг в плана на Париж ще се намерят автоматично трите мачти на кораба.
към текста >>
17.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ИЗЛЕТ ДО ВИТОША - БОЯН БОЕВ
Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Но диаметърът на тая фигура е
перпендикулярен
към оста и кметството се намира на северния му край върху тангентата на тая ос.
Тия космични сили — същите, които въодушевяваха всяка клетка в тия хора — караха да тече кръвта във вените в съгласие с движението на земята, чрез кръвта възбуждаха мозъците и от рефлекс на рефлекс, произвеждайки между жителите на тая точка на земното кълбо комбинираната игра на интересите и на чувствата, създадоха най-после от незначителния градец в началото днешната голяма столица. Тая клетка-майка е твърде ограничена — и, ако се разгледа внимателно планът на Париж, тя дори не се намира върху оста! Оплоденото яйце не е още на место, то не е още върху своята линия на развитие. Символът на кораба, ако се проектира, като се вземе Нотър Дам за център, не успива да покрие целия остров La Cité; гой включва едва една част от острова Сен Луи; но кръгът, върху който той е начертан, позволява разширението върху левия бряг към планината Сент Женевиев: върху тоя сектор римските императори К. Хлор, Юлиян, Валентин и Грациан разбиха Лютеция.
Но диаметърът на тая фигура е
перпендикулярен
към оста и кметството се намира на северния му край върху тангентата на тая ос.
Така че началната клетка, увеличавайки се, е заставена да премести там центъра си. Оттогава тя е на ос: това е бременността. Колективното същество действува. От крепостта на Лувъра до тая на Бастилията, от Дома на Тамплиерския орден до височините на Сент Женевиев се простира неговият градски живот и се изпълнява историята на Париж (вж. фиг. 1.).
към текста >>
Ето тайната на строителите, на тия чудни безименни строители, които издигнаха върху
перпендикуляра
към оста на града, в самия център на неговата начална клетка-майка, в Ситето, тоя великолепен паметник, посветен на Девата-майка на Бога на християните — също така зодиакален знак, поставен на асцендента на мястото, „единствената Дева", както казва Нострадамус, чието име е, по един странен начин, същото, както това на катедралата.
Той поддържа конструкцията; но ако той е сам, не произвежда хармонично впечатление. За да съществува хармония, трябва върху правия ъгъл да се нанесат пропорционално други наведени ъгли. Такава е фасадата на Нотър Дам — Върху квадратната фасада (без кулите) е вписана окръжност, а в последната — равностранен триъгълник. Последният дава правилния смисъл на пропорциите и цялата катедрала се строи върху тия данни в своите най-малки подробности. Не е възможно да се направи грешка: човек е сигурен в произведения ефект.
Ето тайната на строителите, на тия чудни безименни строители, които издигнаха върху
перпендикуляра
към оста на града, в самия център на неговата начална клетка-майка, в Ситето, тоя великолепен паметник, посветен на Девата-майка на Бога на християните — също така зодиакален знак, поставен на асцендента на мястото, „единствената Дева", както казва Нострадамус, чието име е, по един странен начин, същото, както това на катедралата.
Кой е водил тия строители, кой им е показал както равностранния триъгълник, така и неговите приложения, кой им каза, че върху фасадата трябва да се проектира символичният кораб на герба на Париж, без да може да се види, но достатъчно видимо, за да го открият посветените? Кой е тоя, който е решил, щото, като се изгради Нотър Дам, да се втвърдят в камък астрономичните елементи и пророческите детерминации на тоя герб и на девиза, който го придружава? Туй никога няма да се узнае — защото не трябва да се узнае. Каква връзка има между Нострадамус и тези строители? Фасадата на Нотър Дам поставя тия загадки.
към текста >>
18.
Ролята на гимнастическите упражнения - Учителя
Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
За да мислиш правилно, ти трябва да изправиш главата си, да е точно между слънцето и земята, да е
перпендикулярно
поставена спрямо земята.
Не спазвате ли този смисъл, нищо не можете да постигнете. * * * Вашата мисъл трябва да влиза и в ръцете и в краката, навсякъде, във всяка клетка да участва. Мисъл и чувство да участват във всяко движение и да проникват във всяка клетка. * * * Знанието е едно средство, с което ти можеш да повдигнеш живота си. За да се повдигне този живот, непременно най-първо ти трябва да преустроиш главата си.
За да мислиш правилно, ти трябва да изправиш главата си, да е точно между слънцето и земята, да е
перпендикулярно
поставена спрямо земята.
* * * Когато при Паневритмията правите обливане, като си вдигнете ръцете нагоре, при снемането им, допрете ги до горната част на главата. Тази горна част на главата е важна. Така ще развиете хилядолистника, който е горната част на главата. Трябва ви цяла философия за гимнастическите упражнения. * * * У вас центърът на времето е различно развит.
към текста >>
Ще спазваш естествения
перпендикуляр
, като линия около която ще се движиш.
* * * На сестрите препоръчвам да се занимават с шиене на дрехи, не по модата, но по изискванията на природата. Тя иска да се спазват линиите на тялото. Ще шиете дрехите си по тези линии. Не ги ли спазвате, дрехата ще бъде изкривена. Като шиеш, ще мислиш за центъра на слънцето и за центъра на земята.
Ще спазваш естествения
перпендикуляр
, като линия около която ще се движиш.
* * * Гимнастическите упражнения имат смисъл за вас и ще допринесат полза, ако можете чрез тях да влезете в контакт с живата природа. Те са връзки, чрез които ще изкажете почитанието си към законите и правилата на природата. * * * Ако човек иска да си въздействува, трябва да си концентрира всички удове чрез силата на волята. Ако човек не може да си концентрира удовете, не може да бъде в съгласие с природата. * * * Човек трябва да върви прав.
към текста >>
За да мислиш правилно, ти трябва да изправиш главата си, да е точно между слънцето и земята, да е
перпендикулярно
поставена спрямо земята.
За да постигне това, той трябва да се свърже с живата природа. * * * Ученикът трябва да разбира времето и вечността като две величини около които се движи. * * * Във всяко движение трябва да виждате проекция на Божията мисъл. * * * Когато искате да внесете хармония в себе си, може да предизвикате формата на слънцето в съзнанието си, за да се образува и в съзнанието хармония. * * * Има една поза, която човек трябва да държи - винаги изправен.
За да мислиш правилно, ти трябва да изправиш главата си, да е точно между слънцето и земята, да е
перпендикулярно
поставена спрямо земята.
* * * За да вземе участие волята - ръцете трябва да се движат. Когато пее с движения на ръцете си, човек слага своята воля в действие. * * * В движенията на хората трябва да има разнообразие, пластичност. Във всяко движение трябва да има мисъл и чувство. Тогава движенията създават разположение в човека.
към текста >>
19.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 57
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тази физическа слънчева енергия достига своята най-висока проява в средата на лятото, когато дните са най-дълги и нощите най-къси, защото лъчите на Слънцето падат тогава
перпендикулярно
над северното полукълбо.
В момента, обаче, когато се проля кръвта на Голгота, „завесата на Храма бе разкъсана" (по причини, които по-долу ще изложим), и от това време вече, всеки, който търси, непременно ще намери. В храмовете за посвещение Хиерофантите учеха своите ученици, че в Слънцето има една духовна сила, вън физическата такава. Последната, съдържаща се в слънчевите лъчи, с оползотворяващия принцип в природата. Тя е причината за растежа в растителното царство и чрез него поддържа животинското и човешкото царства. Тя е всеизграждащата енергия, която е извора на всички физически сили.
Тази физическа слънчева енергия достига своята най-висока проява в средата на лятото, когато дните са най-дълги и нощите най-къси, защото лъчите на Слънцето падат тогава
перпендикулярно
над северното полукълбо.
По това време, духовните сили са най-малко дейни. От друга страна, през Декември, в дългите зимни нощи, физическата сила на слънчевата орбита не се чувства, а същевременно духовните сили достигат най-високата степен на своята дейност. Нощта между 24. и 25. Декември е Свещена Нощ, отличаваща се от всички други през цялата година.
към текста >>
20.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 72
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
от онова
перпендикулярно
положение, което е имал по-рано.
И целият физически свят е такъв; цели континенти има, които са изчезнали, други са се явили, планини хлътват, други се повдигат. Всичките тези неща са свързани с неустойчивостта на физическия свят и не са достатъчно обяснени от учените. Също така, причините за отклонението на земната ос на 23 градуса и 27 мин. учените още не ги знаят; имат разни теории и хипотези, но същинската причина им е неизвестна; те обясняват всичко по един механически начин и има още нещо недообяснено. А наклонението на земната ос има отношение към нашите идеали и постижения; тя има отношение към нашия гръбначен стълб, който под нейното влияние също се е отклонил на 23 градуса и 27 мин.
от онова
перпендикулярно
положение, което е имал по-рано.
И вследствие на това отклонение на гръбначния стълб се дължи падението на човешкия род u произходът на всички слабости и неуспехи. И когато се изправи земната ос, ще се изправи и нашият- гръбначен стълб, тогава умът ще започне да мисли правилно. Защото правилното развитие на човешкия ум и сърце е в пряка зависимост от космичните условия на дадена епоха. И нашите постижения са в голяма зависимост от космичните условия. Постиженията са резултат на два фактора - вътрешния импулс и целокупността на външните условия, т.е.
към текста >>
21.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
- Било е време, когато оста на земята е била
перпендикулярна
.
И като стане така, казват: „Господ е наредил“, а като не стане, както те мислят, започват да роптаят. Всички противоречия в живота ни се дължат на един факт, който не можем да променим. Това е фактът, че не можем да изправим оста на земята. Всички пакости на земята произтичат от този наклон на оста й на 23 градуса. Но кой е майсторът, който може да я намести?
- Било е време, когато оста на земята е била
перпендикулярна
.
Учените казват, че цялата тежест тогава е била на Южния полюс. Но следствие на известни промени, които са станали на земята, увеличава се тежестта на Северния полюс и поради това равновесието се нарушило и оста се наклонява. И на всички хора сега оста им е наклонена. Няма нито един от вас, на когото оста да не е наклонена на 23 градуса. И целият стремеж на хората седи в това да наместят оста си, да бъде перпендикулярна.
към текста >>
И целият стремеж на хората седи в това да наместят оста си, да бъде
перпендикулярна
.
- Било е време, когато оста на земята е била перпендикулярна. Учените казват, че цялата тежест тогава е била на Южния полюс. Но следствие на известни промени, които са станали на земята, увеличава се тежестта на Северния полюс и поради това равновесието се нарушило и оста се наклонява. И на всички хора сега оста им е наклонена. Няма нито един от вас, на когото оста да не е наклонена на 23 градуса.
И целият стремеж на хората седи в това да наместят оста си, да бъде
перпендикулярна
.
А една ос може да бъде перпендикулярна само между две основни точки, между две плоскости. Едната плоскост я наричам плоскост на любовта, която действа в света, а другата плоскост е плоскостта на знанието и мъдростта. Когато се измени перпендикулярът между тези две плоскости, идват всички нещастия в света. Когато човек не разбира закона на любовта, който действа в живота, не разбира и закона на мъдростта, който действа в човешкия мозък, то ще срещне едно противоречие. Туй противоречие може да изхожда от самия човек, а може да произхожда и от други причини.
към текста >>
А една ос може да бъде
перпендикулярна
само между две основни точки, между две плоскости.
Учените казват, че цялата тежест тогава е била на Южния полюс. Но следствие на известни промени, които са станали на земята, увеличава се тежестта на Северния полюс и поради това равновесието се нарушило и оста се наклонява. И на всички хора сега оста им е наклонена. Няма нито един от вас, на когото оста да не е наклонена на 23 градуса. И целият стремеж на хората седи в това да наместят оста си, да бъде перпендикулярна.
А една ос може да бъде
перпендикулярна
само между две основни точки, между две плоскости.
Едната плоскост я наричам плоскост на любовта, която действа в света, а другата плоскост е плоскостта на знанието и мъдростта. Когато се измени перпендикулярът между тези две плоскости, идват всички нещастия в света. Когато човек не разбира закона на любовта, който действа в живота, не разбира и закона на мъдростта, който действа в човешкия мозък, то ще срещне едно противоречие. Туй противоречие може да изхожда от самия човек, а може да произхожда и от други причини. В дадения случай може да страдате - дали заслужено или незаслужено - без разлика.
към текста >>
Когато се измени
перпендикулярът
между тези две плоскости, идват всички нещастия в света.
И на всички хора сега оста им е наклонена. Няма нито един от вас, на когото оста да не е наклонена на 23 градуса. И целият стремеж на хората седи в това да наместят оста си, да бъде перпендикулярна. А една ос може да бъде перпендикулярна само между две основни точки, между две плоскости. Едната плоскост я наричам плоскост на любовта, която действа в света, а другата плоскост е плоскостта на знанието и мъдростта.
Когато се измени
перпендикулярът
между тези две плоскости, идват всички нещастия в света.
Когато човек не разбира закона на любовта, който действа в живота, не разбира и закона на мъдростта, който действа в човешкия мозък, то ще срещне едно противоречие. Туй противоречие може да изхожда от самия човек, а може да произхожда и от други причини. В дадения случай може да страдате - дали заслужено или незаслужено - без разлика. Ако мислим, че страданията ни са незаслужени, то и радостите ни са незаслужени. Но хората считат радостите в реда на нещата, а страданията считат като нещо незаслужено.
към текста >>
22.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За да се излезе от това положение, трябва едно придвижване
перпендикулярно
на първото движение.
Понеже тези сили имат едно обратно движение в материалния свят, потребна им е посока, в която да се проявят. Първата посока, в която ще се прояви този жив център, е точката. А точката ще се прояви в посоката на правата линия. И едно съзнание, което се движи по права линия, има само две посоки на движение - от центъра към периферията и от периферията към центъра. Но това е едно ограничено състояние на живота, където въпросите не могат да се разрешат.
За да се излезе от това положение, трябва едно придвижване
перпендикулярно
на първото движение.
И всякога, когато човек се намира в противоречия в живота, от които няма изход, трябва да вземе нова посока в живота си, точно перпендикулярна на досегашната. Тогава той ще може да погледне на света и живота от по-широко и ще види, че противоречията са такива само при известни условия и са в зависимост от нашето съзнание, от нашия поглед за нещата. И във физическо отношение е тъй - от устройството на окото зависят и нашите възприятия и нашите представи за света. Някои учени твърдят, че в човешкото око има дефекти. Вярно е, но тези дефекти се дължат на едно криво възпитание на човека от хиляди години.
към текста >>
И всякога, когато човек се намира в противоречия в живота, от които няма изход, трябва да вземе нова посока в живота си, точно
перпендикулярна
на досегашната.
Първата посока, в която ще се прояви този жив център, е точката. А точката ще се прояви в посоката на правата линия. И едно съзнание, което се движи по права линия, има само две посоки на движение - от центъра към периферията и от периферията към центъра. Но това е едно ограничено състояние на живота, където въпросите не могат да се разрешат. За да се излезе от това положение, трябва едно придвижване перпендикулярно на първото движение.
И всякога, когато човек се намира в противоречия в живота, от които няма изход, трябва да вземе нова посока в живота си, точно
перпендикулярна
на досегашната.
Тогава той ще може да погледне на света и живота от по-широко и ще види, че противоречията са такива само при известни условия и са в зависимост от нашето съзнание, от нашия поглед за нещата. И във физическо отношение е тъй - от устройството на окото зависят и нашите възприятия и нашите представи за света. Някои учени твърдят, че в човешкото око има дефекти. Вярно е, но тези дефекти се дължат на едно криво възпитание на човека от хиляди години. Първоначално човешкото око не е било такова.
към текста >>
23.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако оста на нашата земя се изправи и стане
перпендикулярна
и успоредна на екватора, тогава ще се измени и отношението между студа и топлината на нея.
Най-първо трябва да се намерят отношенията, които съществуваш между расите; защото расите не са се родили произволно; народите не са се родили произволно; и индивидите не са родени произволно. Всичко в света върви по един специален закон и трябва да се намери, нещата по каква линия вървят. Например, някои хора вървят по линията на майка си - по линията на сърцето - линията на мекия елемент. Някои вървят по линията на бащата - по линията на ума - линията на силния елемент. В силния елемент има светлина и тъмнина, а в мекия елемент имаме топлина и студ; а тъмнината е равна на студа и светлината е равна на топлината.
Ако оста на нашата земя се изправи и стане
перпендикулярна
и успоредна на екватора, тогава ще се измени и отношението между студа и топлината на нея.
Било е време, когато Европа е била на екватора, а сега е в умерения пояс, придвижила се е на север в течение на милиони години. Сега учените често се запитват, как да си обяснят факта, че на Северния полюс има тропически животни. Това показва, че тази част е била някога на екватора. И Европа пак наново се връща към екватора. Затоплянето на времето в умерения пояс се дължи на това приближаване към екватора.
към текста >>
24.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 168
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
При кокошката краката са
перпендикулярни
на гръбначния стълб, докато при човека те са успоредни на гръбначния стълб.
От ваше гледище не е логично, но е факт. Ако разсъждаваме по вашата логика, без да държим сметка на предпоставките, трябва да изкараме и кокошката човек, понеже ходи на два крака. Човек ходи на два крака и кокошката ходи на два крака, следователно кокошката е човек. Това, на пръв поглед, е много логично, но не е фактически вярно. Има огромна разлика между отношението на двата крака на човека и тия на кокошката към гръбначния стълб.
При кокошката краката са
перпендикулярни
на гръбначния стълб, докато при човека те са успоредни на гръбначния стълб.
Как е станала тази промяна? Това е един дълъг органически процес. Ако разгледаме лицето на кокошката и на човека, има огромна разлика. На кокошката й трябват милиони години, докато достигне до това място, където е човек. Човек е изминал един път от 1800г.
към текста >>
25.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Знаем, че те са разположени в три равнини, една на друга
перпендикулярни
.
Горните опити наново повторих в Патерна под контролата на испанската военна власт; наскоро те бяха повторени и близо до Кройцнах (Германия). Тези две нови серии опити напълно потвърдиха моята хипотеза за влиянието на Херцовите вълни върху чувството за ориентиране. Всеки радио-електрически източник създава електромагнитно поле, чието действие се чувства на значително разстояние. В правото си сме да се запитаме, дали голяма част от организмите не се ориентират под действието на вълни, аналогични на вълните, изпращани от радио-електрическите станции. Полуокръжните ушни канали са способни да играят ролята на радио-гониометричен възприемач.
Знаем, че те са разположени в три равнини, една на друга
перпендикулярни
.
Тогаз се образува координатна система, необходима и достатъчна за определяне положението на точка в пространството: напр. положението на птицата в пространството или положението на насекомото по отношение на птицата. В тъй интересния свят на насекомите не забелязвате ли множество видове, които притежават малки антени (пипала), които им позволяват да се направляват по права линия към най-далечни места? Природата нищо не прави без причина. Тези антени съществуват, за да възприемат вълните.
към текста >>
26.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 223
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Също така човек трябва де знае как да се излага на слънцето — накъде да бъде обърнат, когато слънцето е
перпендикулярно
на зенита.
Като дойдем до светлината, ние намираме в нея седем цвята, всеки от които има определен брой трептения и определени качества и свойства. Така например, червеният цвят на светлината е носител на живота. Който иска да бъде здрав, той трябва да изучава червените лъчи на светлината. Те представят определен род трептения. Човек може да се ползва от благотворното влияние на всички лъчи, ако знае как да се поставя към тях, какво положение да заеме, как да насочва своите мозъчни енергии и енергиите на своята симпатична нервна система.
Също така човек трябва де знае как да се излага на слънцето — накъде да бъде обърнат, когато слънцето е
перпендикулярно
на зенита.
За тази цел мисълта на човека трябва да бъде съсредоточена към слънцето. Когато слънцето залязва, мисълта на човека трябва да бъде съсредоточена към запад. Когато слънцето е на юг, мисълта на човека трябва да бъде съсредоточена към юг, а когато е на север — мисълта му трябва да бъде насочена на север. Следователно, за да може да се ориентира по отношение на цветните лъчи, природата изисква от човека най-малко пет шест положения. Само така вие можете да ги употребите като органически сили за вашето развитие.
към текста >>
27.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И по права линия, и по плоскост, и
перпендикулярно
се движи, и в четвърто измерение, навсякъде се движи, но пак е едно същество извън измеренията.
Човекът е едно същество, което няма никакво измерение. Той не завзема никакво място в тялото. Живее в тялото, но няма никакво измерение. Какво нещо е човек? Той не е пространствено нещо, не завзема никакво пространство, измерение няма, но се движи.
И по права линия, и по плоскост, и
перпендикулярно
се движи, и в четвърто измерение, навсякъде се движи, но пак е едно същество извън измеренията.
Някой ще каже: как може да бъде това? За мене е проста работа. Ето как го обяснявам аз: Нима един грънчар, които трябва да направи едно гърне, сам той е гърне? Нима един художник, който може да направи една картина, той сам трябва да бъде книга и бои? Този художник е извън боите, извън хартията, рисува каквото иска.
към текста >>
28.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
метър повърхност, която е
перпендикулярна
на слънчевите лъчи, съответстват 2-6 конски сили.
И наистина днешният човек със своя издирлив ум не се спира пред нищо. С помощта на грамадните астрономични тръби той е направил зрението си много по-силно от онова на птиците; той вижда в безкрайните дълбини на пространството; неговата мисъл чрез безжичния телеграф, радиото преминава далечни пространства с бързината на светкавица; с помощта на самолета, железницата и парахода той изминава с недостигната от никое животно скорост грамадни пространства. Днес човечеството вече се стреми, след като е оставило далеч зад себе си животинския свят, да придобие способността на растителния свят, да улови със своите усъвършенствани апарати направо енергията на слънчевите лъчи. А грамадна е тази енергия. На един кв.
метър повърхност, която е
перпендикулярна
на слънчевите лъчи, съответстват 2-6 конски сили.
При преминаването на тая енергия през атмосферата, поради влагата, въгледвуокиса, праха и т. н. голяма част се губи, поглъща се. При 45° ширина върху земята стига само около една конска сила на кв. метър повърхност, което съвсем не е малко. В пустинята Сахара например за една година слънцето праща енергия 10,000 пъти по-голяма отколкото оная употребявана от съвременното човечество и която то не може още да впрегне и употреби.
към текста >>
29.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 274
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И сега оста на земята трябва да се изправи, да стане
перпендикулярна
.
Тогава оста й е била в хоризонтално положение. Знаете ли какво значи хоризонталната ос по отношение на еклиптиката, по която се движи? Състоянието на земята показва състоянието на животните. С изкривяване оста на земята, и животните и растенията са почнали да се изменят. Това значи идване на лоши условия на земята.
И сега оста на земята трябва да се изправи, да стане
перпендикулярна
.
Същата ос съществува и в човека. И днес той се стреми да изправи своята ос, да я постави в перпендикулярно положение, да образува права линия от слънцето към центъра на земята. Нещастието на всички съвременни хора се дължи на факта, че и в тях е станало едно отклоняване от перпендикуляра на около 23 градуса. Това отклоняване се е отразило и върху неговите мисли, чувства и постъпки. Докато човек не изправи своята ос, той никога няма да се научи да живее правилно.
към текста >>
И днес той се стреми да изправи своята ос, да я постави в
перпендикулярно
положение, да образува права линия от слънцето към центъра на земята.
Състоянието на земята показва състоянието на животните. С изкривяване оста на земята, и животните и растенията са почнали да се изменят. Това значи идване на лоши условия на земята. И сега оста на земята трябва да се изправи, да стане перпендикулярна. Същата ос съществува и в човека.
И днес той се стреми да изправи своята ос, да я постави в
перпендикулярно
положение, да образува права линия от слънцето към центъра на земята.
Нещастието на всички съвременни хора се дължи на факта, че и в тях е станало едно отклоняване от перпендикуляра на около 23 градуса. Това отклоняване се е отразило и върху неговите мисли, чувства и постъпки. Докато човек не изправи своята ос, той никога няма да се научи да живее правилно. — Как да изправя оста си? —Това изправяне не може да стане изведнъж.
към текста >>
Нещастието на всички съвременни хора се дължи на факта, че и в тях е станало едно отклоняване от
перпендикуляра
на около 23 градуса.
С изкривяване оста на земята, и животните и растенията са почнали да се изменят. Това значи идване на лоши условия на земята. И сега оста на земята трябва да се изправи, да стане перпендикулярна. Същата ос съществува и в човека. И днес той се стреми да изправи своята ос, да я постави в перпендикулярно положение, да образува права линия от слънцето към центъра на земята.
Нещастието на всички съвременни хора се дължи на факта, че и в тях е станало едно отклоняване от
перпендикуляра
на около 23 градуса.
Това отклоняване се е отразило и върху неговите мисли, чувства и постъпки. Докато човек не изправи своята ос, той никога няма да се научи да живее правилно. — Как да изправя оста си? —Това изправяне не може да стане изведнъж. Защото, изправи ли се изведнъж, ще стане цял катаклизъм в човека.
към текста >>
30.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 282
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Перпендикулярът
СН представлява тогава тежестта на нашата карма.
Той притежава, от друга страна, свободна воля, която го кара да навлиза в непознати пътища, водени от своите импулси и желания. По този начин ние се отклоняваме от линията A1B1 и навлизаме в повече или по-малко отдалечените пътища, напр, на правата A1C1 вместо да се движим по A1B1, но заедно с това ний създаваме автоматично една противоположна сила на инерция A1C1 която се противопоставя на нашето отклонение, като компенсира и възстановява нарушеното равновесие в космоса. Тази сила е нашата карма или нашето страдание. С други думи, когато ние се отдалечаваме от правата A1В1, по една случайна права A1C1 ний получаваме от страна на силите в космоса един натиск, който има за цел да ни възвърне към хоризонталната линия. И този натиск е толкова по-голям, колкото повече сме се отдалечили ний от тази линия.
Перпендикулярът
СН представлява тогава тежестта на нашата карма.
Ние можем винаги да проверим действието на този закон в собствения си семеен живот или в този на другите. Ако например мъжът се отклони от линията на правилния живот по линията на A1С тогава също и жена му ще се отклони на същото разстояние, но в обратна посока — A1C1. Това е причината за разногласията между съпрузите. Но, в същност, това разногласие се стреми да възстанови равновесието, защото, за да се премахне дисхармонията, необходимо с всеки от съпрузите да изправи своето несъвършенство, а несъвършенството на единия търка, изглажда несъвършенството на другия. Ако в даден случай жената или мъжът играят тази роля, то тогава самите условия, живота изобщо, ще ни накарат да изправим нашата грешка.
към текста >>
31.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Меридианът на небесната сфера, който е
перпендикулярен
на първата хоризонтална ос, разделя домовете на източни и западни.
Също и пространството под хоризонта разделяме на шест равни части и получаваме 12 деления на цялото пространство. Тези 12 деления на пространството се наричат домове или къщи на хороскопа. Хоризонтът се проектира в хороскопа като една права, като една ос на двата полюса, на която се намират от една страна. Изток, откъдето изгрява асцендентния знак, а от другата - запад, където захожда противоположния знак на асцендента, който се нарича захождащ знак или десцендент (Des). Тази ос разделя домовете на дневни и нощни; дневни са домовете над хоризонта, а нощни са домовете под хоризонта.
Меридианът на небесната сфера, който е
перпендикулярен
на първата хоризонтална ос, разделя домовете на източни и западни.
Така получаваме една координатна система, която разделя цялото видимо пространство на четири части или квадранти. Всеки квадрант, като го разделим на три, получаваме 12 дома на хороскопа. Домовете ни служат, както казах, да ориентираме зодиака в дадено място и е дадено време, т. е. да знаем в даден момент, на дадено място, кой знак е асцендент, кой десцендент, кой е на зенита и кой на противоположния полюс. Защото за различните части на Земята, различни знаци изгряват в един и същ момент.
към текста >>
32.
-
Перпендикулярът
на неговото лице остава зад устата, Ако и челото му е легнало назад, това показва, че нещо недостига в ума му.
Когато Бог е създал човека. Той е направил един идеален образ, от който хората постепенно са се отклонявали. Те тепърва трябва да се върнал, към първоначалния си образ. Ако видите човек, на когото устата е много издадена напред. това показва, че животинското начало в него е силно развито.
Перпендикулярът
на неговото лице остава зад устата, Ако и челото му е легнало назад, това показва, че нещо недостига в ума му.
Ако брадата му е хлътнала навътре, това показва, че е слабоволен. Ако челото, носът и брадата са добре развити, този човек минава за умен. Такива са мерките на художниците. Челото, носът и брадата трябва да съставят по една трета от делото лице. Ушите и веждите на човека трябва да бъдат големи, колкото носът му.
към текста >>
33.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Когато едно чело е хубаво издигнато и има в средата между веждите една едвам забележима
перпендикулярна
, не твърде дълга, бръчка или две паралелни бръчки от същия вид, особено когато веждите са ясно отбелязани, гъсти и правилни, такова чело се туря в реда на челата от първа величина.
Твърде благоприятните или твърде хладните, или много тъпите, но никога истински мъдрите, никога топло оживени, никога способни за тънка усетливост или нежност, са онези, чиито черти на лицата никога не се променяте рязко. Твърде благоразумни са, когато линиите на лицето са правилно пропорционални, точно определени и много ясни. Твърде тъпи са, когато чертите на лицето са равни, без градация, без израз, без изкривяване и без колебание. 6. Този, чиято фигура е наклонена, чиято уста е наклонена, вървеж наклонен, почерк наклонен, с една реч, в неравно и неправилно направление, е човек с такъв начин на мислене, характер и поведение наклонени, непостоянни, пристрастен, софист, неистинен, лукав, хитър, капризен, противоречив, подигравателен и лишен от чувствителност. Челото 1.
Когато едно чело е хубаво издигнато и има в средата между веждите една едвам забележима
перпендикулярна
, не твърде дълга, бръчка или две паралелни бръчки от същия вид, особено когато веждите са ясно отбелязани, гъсти и правилни, такова чело се туря в реда на челата от първа величина.
Такива чела, без всяко съмнение, принадлежат на мъдри и мъжки зрели характери. Когато такива чела се намерят в жени, мъчно е в тях да се намерят вежливи, разумни, с маниери на царско достойнство и благоприличие 2. Такова чело показва интелектуална слабост, когато има в средата откъм долната страна една едвам забележима вглъбнатина.Тя е едвам забележима, защото е дълга. Ако тя е очебиеща, тогава трябва да се приеме обратното. 3. Чела, които са склонни да бъдат дълги, с обтегната без бръчки кожа, които не показвате живи весели бръчки даже в моменти на радост, са студени, злобни, подозрителни, строги, себелюбиви, винаги ояждат, надути, подли и рядко прощават. 4.
към текста >>
Дълбоко - потънали, малки, остро-очертани, мрачкаво-сини очи под костно, почти
перпендикулярно
, чело, което в долната си част потъва некак си навътре, а отгоре е очебиещо закръглено (фиг.
е, такива, които не се обръщат на долу и са с дебелокожни клепачи, които изглежда да покриват половината зеница, са предприемчиви и показват гениалност. 6. Очи, които са големи, отворени и ясно прозрачни и светят с бързо движение под остро очертани клепачи, винаги означават пет качества: бързо схващане, елегантност и вкус, гордост, раздразнителност и най-буйна любов за жени. 7. Очи с малки, слаби вежди, с малко косми и много дълги закръглени клепки (фиг. 9), показват отчасти слаба телесна конструкция и отчасти флегматично-меланхолична умствена слабост. 8. Спокойно-силни, бързо-погледващи, меко-проницателни, тихо-спокойни, изнурени, стопяващи, бавно-движущи се очи — очи, които чуват до като гледат, наслаждават се и пият, примесват и боядисват предмета си като себе си и са средство за сластолюбиви и духовни наслаждения, не са никога кръгли, нито всецяло отворени; никога не са дълбоко потънали или протегнати; никога немат тъпи ъгли или остри, обърнати надолу. 9.
Дълбоко - потънали, малки, остро-очертани, мрачкаво-сини очи под костно, почти
перпендикулярно
, чело, което в долната си част потъва некак си навътре, а отгоре е очебиещо закръглено (фиг.
10), не са проницателни, нито мъдри, а изобщо подозрителни, горди, груби и студено-сърдечни характери. 10. Колкото повече горния клепач, или кожата отдолу или над ябълката на окото изглежда разтегната и добре определена, колкото повече засеня зеницата и отгоре се оттегля под костта (фиг. 11), толкоз повече има духовен характер, изтънчено чувство, любовно разположение, истинска, искрена и постоянна деликатност. 11. Очи, които в момент, когато са фиксирани върху най-святия обект на обожание, не изразяват благоговение и не вдъхват сериозност и почитание, никога не могат да имат право на красота, на чувствителност, нито на духовност. Не се уповавайте на тях.
към текста >>
— Между другите, твърде разтегнатите, въртящите се очи, с накривени устни, всички дълбоко хлътнали малки очи под високи,
перпендикулярни
, твърди костни чела, с черепи, които имат стръмен наклон от върха на главата до началото на косата. 12.
Очи, които в момент, когато са фиксирани върху най-святия обект на обожание, не изразяват благоговение и не вдъхват сериозност и почитание, никога не могат да имат право на красота, на чувствителност, нито на духовност. Не се уповавайте на тях. Те не могат да любят и да бъдат любени. У тях не може да се намери лице с черти на истина и сила. И кои са такива очи?
— Между другите, твърде разтегнатите, въртящите се очи, с накривени устни, всички дълбоко хлътнали малки очи под високи,
перпендикулярни
, твърди костни чела, с черепи, които имат стръмен наклон от върха на главата до началото на косата. 12.
Очи, които показват цялата зеница и бялото под и над нея (фиг. 12) са в едно принудително и неестествено положение, или са само неспокойни, страстни, полупрости лица и никога не са видяни в хора, които имат коректно, зряло, здраво, непоколебимо разбиране. 13. Фиксирани широко отворени, протегнати очи (фиг 13) в безжизнени лица са хора упорити без твърдост, тъпи и глупави с претенция за мъдрост, студени, макар и да желаят да се покажат топли, изведнъж се разгорещават, без вродена топлина. Веждите 1. Явна, дебела, прилична на стреха, надвиснала вежда (фиг.
към текста >>
Носове, които са някак си обърнати на горе при върха и рядко потъват навътре при корена, под едно по-скоро
перпендикулярно
нежели отстъпващо чело (фиг.
Носове, които са много обърнати надолу (фиг. 15), не са никога истински добри, истински весели, или благородни, или велики. На такива мислите и наклонностите винаги теглят към земята. Те са стиснати, студени, безсърдечни, несъобщителни, често злобно-саркастични, зле разположени или крайно хипохондрични или меланхолични. Когато са изпъкнали в горната си част, те са страшни и сластолюбиви. 3.
Носове, които са някак си обърнати на горе при върха и рядко потъват навътре при корена, под едно по-скоро
перпендикулярно
нежели отстъпващо чело (фиг.
16), са по естество склонни към удоволствие, спокойствие, ревност и упорство. В същото време те могат да притежават изтънчено чувство, красноречие, благодетелност и да бъдат богати с таланти. 4. Носове, които имат от двете си страни врезки или много линии (фиг. 17), които стават видими при най-малко то движение и никога не изчезват съвсем даже при пълна почивка, изявяват тежък, утекчителен, често хипохондричен и злобен, мошенически, подъл характер. 5. Носове, които лесно и продължително се обръщат на горе в бръчки, рядко се намират в истински добри хора, като онези, които едвам се сбръчкват, даже с усилие, се намират у тия, които са съвършено нечестиви.
към текста >>
Всяко лице е по природа тъпо, на което челото, мерено с една еластична прилепнала мярка, е значително по-късо от носа, мерен по същия начин от края на челото; ако бъде мерено
перпендикулярно
, то трябва да бъде от същата дължина (фиг.
30); ако не е тъпо, то е глупаво. 4. Всяко лице е тъпо, на което стабилната долна част е значително по-дълга и по-дълга от една от горните две части (фиг. 31). 5. Колкото по-голям е ъгъла, образуван от профила на окото и устата, гледани в профил (фиг. 32), толкова по-слабо и тъпо е разбирането 6.
Всяко лице е по природа тъпо, на което челото, мерено с една еластична прилепнала мярка, е значително по-късо от носа, мерен по същия начин от края на челото; ако бъде мерено
перпендикулярно
, то трябва да бъде от същата дължина (фиг.
33). 7. Всяко лице е тъпо, на което разстоянието от ъгъла на окото до средата на ноздрената страна е по-късо от онова, мерено от тук до ъгъла на устата (фиг. 34). 8. Всяко лице е тъпо, на което очите са по-далечни едно от друго от ширината на едното око. Глупост Този, който се смее без да има за какво; с наклонени устни; който често стои сам без всека решителност, тенденция или направление; който поздравява само като поклаща глава напред, а тялото му остава право — такъв е глупец.
към текста >>
Мъжествен характер Почти без бръчки, не
перпендикулярни
, не много отстъпващи, не твърде плоски, не сферични, но чашообразни чела; гъсти ясни, пълни вежди, които рязко определят челото; отгоре повече от половина отворени, но не всецяло отворени очи; една умерена ямичка между челото и един някак си дъгообразен широко-гърбат нос; устни колебливи, не отворени, нито стиснати, ни твърде малки, нито твърде големи, нито непропорционални; една нито твърде протегната, нито твърде отстъпваща брада —са признаци, взети заедно, които решават едно зряло разбиране, мъжествен характер, мъдра и активна устойчивост.
Особено ако такава черта се намира в устата или в бузите около устата. Вие сигурно не ще се разбирате, макар и в други отношения да има много добро в характера му. 4. Избягвайте и оня, който има рязък уклончив поглед, с наклончива уста и една широко притегната брада — особено когато се обръща към вас с учтивости, в които има прикрито презрение. Забележете линиите на бузите му, които не могат да бъдат скрити. Такъв ще ви се доверява малко; но ще се старае да спечели доверието ви чрез ласкателства, и тогава ще търси да ви издаде.
Мъжествен характер Почти без бръчки, не
перпендикулярни
, не много отстъпващи, не твърде плоски, не сферични, но чашообразни чела; гъсти ясни, пълни вежди, които рязко определят челото; отгоре повече от половина отворени, но не всецяло отворени очи; една умерена ямичка между челото и един някак си дъгообразен широко-гърбат нос; устни колебливи, не отворени, нито стиснати, ни твърде малки, нито твърде големи, нито непропорционални; една нито твърде протегната, нито твърде отстъпваща брада —са признаци, взети заедно, които решават едно зряло разбиране, мъжествен характер, мъдра и активна устойчивост.
Системите на Александър Уокър и Д-р Ридфилд Александър Уокър, известен като писател върху анатомически и физиологически предмети, тоже е дал на света един труд от значителна заслуга, озаглавен: Физиогномията, основана на физиологията. Той, макар и да отрича френологията като система, допуша, че мозъкът е орган на ума, и че интелектуалните способности са локализирани в челото, моралните чувства в коронния район или върха на главата, и наклонностите (или страстите, както той ги нарича) — в задната част на главата. За негово нещастие е, че той не може да различи или разпознае отделните органи за отделните способности — че той не може да локализира индивидуалните функции на ума, и ние не ще се спираме тук да спорим за недостатъците му. Намираме, обаче, много в книгата му, което можем да препоръчаме, но и толкоз много, което не можем да поддържаме. Нека четецът сам сравни и тури на най-строга критика неговите възгледи и нашите.
към текста >>
34.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
24, две линии,
перпендикулярно
една на друга, повърхнината на дланта се разделя на четири приблизително еднакви части.
Съгласно това окултно деление (обяснено на фиг. 24), долната половина на дланта се нарича юг на ръката. Това е сферата на женския, на повлияемия и възприемащия (зачеващия) принцип. Горната половина на ръката е ръчния север, сферата на мъжкия, на активно действащия и творящия или създаващия принцип. По-нататък, като си помислим, на фиг.
24, две линии,
перпендикулярно
една на друга, повърхнината на дланта се разделя на четири приблизително еднакви части.
Тогава в горния десен правоъгълник е местото на силата, в левия — идеите и мислите; в долния десен — чрез силата постигнатите материални творби, в левия — създаденото чрез мислите и идеите царство на въображението. Значението на отделните хълмове, за което ще говорим сега по-подробно, може чрез разни обстоятелства и причини съществено да се промени, да се усили или отслаби, и то: 1. поради това че хълмът не се намира винаги точно на определеното му място, а е малко или много отдалечен от това място; 2. поради това, че два съседни хълма не са винаги отделени рязко един от други, а понякога се сливат в едно; 3. поради това, че началото, формата и големината на главните линии в дланта, принадлежащи към отделните хълмове или граничещи с тях, могат да бъдат различни; и 4.
към текста >>
35.
Всемирна летопис, год. 1, брой 05
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
При заболяване, линиите се явяват ексцентрични и увиснали вместо да бъдат паралелни и
перпендикулярни
към тялото.4) За ла се види „етерния двойник“ и „аурата на здравето“ се изискват по-малко обучени ясновидски сили, отколкото за да се схванат споменатите вече по-висши аури.
Според Ледбитър, човек има пет тела, наречени респективно „причинно“, „умствено“, „астрално“, „етерно“ и „материално“, всяко от което притежава собствена аура. Аурите на трите по-висши тела (които са в и над физическото) са описани като отчасти цветни елипсоиди или продълговати сфери, които заобикалят тялото. „Етерният двойник“, според г.Ледбитър, се вижда от ясновидеца по следния начин: той е като една маса от слабо-светозарна виолетово-сива мъгла, която прониква в по-гъстата част на физическото тяло и се простира твърде малко навън от него3)“ Г. Ледбитър нарича тези чисто физически еманации (излъчвания) от човешкото физическо тяло „аура на здравето“. Той я описва като слаба, синкаво-бяла по цвят, а по форма се съобразява с контурата на тялото и се представлява на ивици (струи), когато човек е здрав.
При заболяване, линиите се явяват ексцентрични и увиснали вместо да бъдат паралелни и
перпендикулярни
към тялото.4) За ла се види „етерния двойник“ и „аурата на здравето“ се изискват по-малко обучени ясновидски сили, отколкото за да се схванат споменатите вече по-висши аури.
Голема част от хората до днес показваха, до някъде с право, скептицизъм към фактите на тъй наречените „ясновидци“. Но едно скорошно откритие на Д-р Килнер от Лондон поставя този предмет в нова светлина и ни дава възможност за изследвания. На пръв поглед може да се каже, че откритието на Д-р Килнер е всецяло в кръга на физическата и физиологическата област и няма пряко отношение към духовните сфери на Сведенборг или висшите аури на модерната „теософия“. Възможно е, обаче, закона на аналогията да ни позволи да извлечем заключения относно този висш кръг. Аура на заболял човек, според Ледбитър.
към текста >>
Вътрешната аура, в случай на здрав субект, е струиста ; тя изглежда да е съставена от малки частици, наредени в паралелни прави линии,
перпендикулярни
към тялото.
Ако наблюдаваме аурата през червени прегради, тя се показва да е съставена от две части, които Д-р Килнер нарича респективно „вътрешна“ и „външна“ аури. Вътрешната аура следва контурата на тялото точно, а външната се разширява при известни точки на тялото и стеснява при други, както се вижда От фиг. 1 до 4, които показват аурите на здрав (много силен) мъж и на здрава жена. Забележете, че външните аури и на двата пола се различават твърде много по форма една от друга. Външната аура е облачна.
Вътрешната аура, в случай на здрав субект, е струиста ; тя изглежда да е съставена от малки частици, наредени в паралелни прави линии,
перпендикулярни
към тялото.
По некога се виждат и лъчи, които, вероятно, са продължения от вътрешната във външната аура. При известни болести, браздите или струите на вътрешната аура са счупени и тя в този случай представлява едро-зърнеста структура5) При някой болести изгледът на Аурата се променя твърде много. Фиг. 5 показва аурата на епилептик. Тук трябва да се забележи, че аурите са по-тесни от лявата страна и по-широки от дясната. Фиг. 6 показва аурата на едно момче, което страда от herpes zoster (изприщване на кожата).
към текста >>
Перпендикулярната
по-дебела линия, наречена меридиан, разделя хороскопа на източна и западна половина, които се срещат по-горе в зенита, най-високата точка на небето, която обикновено се нарича средна точка или medium coel; (М.
от родения, за когото е теглен хороскопът. Лъчевите линии разделят на 12 къщи, които в кръга се представят еднакво големи, такива са обаче само при екватора. Местата, където лъчите засягат окръжността, се наричат върхове на къщите. Хоризонталната по-дебела линия представлява екватора, издигащата се от ляво точка е изток (асцендентът), а спускащата се от дясно — запад (десцендентът). Горната половина на кръга е за планетите, които при рождението се намират над хоризонта, долната половина за онези, които в този момент се намират под хоризонта.
Перпендикулярната
по-дебела линия, наречена меридиан, разделя хороскопа на източна и западна половина, които се срещат по-горе в зенита, най-високата точка на небето, която обикновено се нарича средна точка или medium coel; (М.
С.) Той ни показва юг. Долу двете половини се срещат в надирната или ноговата точка (Nadir — нога), наричана често север (Imum Coeli или I. С.). Тези четири точки са четирите ъгли на хороскопа. Те имат голямо значение. Хороскопът, разделен от екватора и меридиана на 4 сектора, може да се разглежда в свръзка с четирите годишни времена, а именно: 1. Пролет.
към текста >>
36.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Лицевият ъгъл Ученият и изкусен Кампер, като изучвал някой стари скъпоценности, забелязал, че артистите, които са се опитвали да ги имитират, не са сполучвали в главите, понеже не са ги правили достатъчно издадени напред, така че линията, която допира до челото и зъбите, да бъде почти
перпендикулярна
.
При оценката на един характер, ученикът трябва да вземе пред вид всичките тези условия, като на всяко едно отдаде тежестта, която му се следва. Профили След като дадохме бележки за общите форми на главата и лицето, остава ни да вземем един страничен изглед и внимателно да изследваме профила. Ще се види, че за лицата от първата или продълговата форма, страничният изглед представлява линии, които напомнят правоъгълника и че тук има една тенденция към ъгловатост (фиг. 14) Втората или кръгла форма и в профил ни дава същите характеристични криви линии, както и гледана фронтално (фиг. 15). Лицата, обаче, които, гледани право, имат коническа или пириформена форма (третата форма), имат профил по-малко закръглен от втората и по-малко ъгловат от първата форма, но по-изящен и по-деликатен и от двата, както се вижда на фиг. 16.
Лицевият ъгъл Ученият и изкусен Кампер, като изучвал някой стари скъпоценности, забелязал, че артистите, които са се опитвали да ги имитират, не са сполучвали в главите, понеже не са ги правили достатъчно издадени напред, така че линията, която допира до челото и зъбите, да бъде почти
перпендикулярна
.
Той схванал, че когато е нарисувал такъв профил, при който тая линия е била съвсем близо до перпендикулярната, както е на фиг. 17 получавал е характера на една антична глава. Ако, от друга страна, е поставял тая линия наклонена назад, и към нея е нагласявал очертанието на главата, той е намалявал красотата и съвършенството на формата, както и изражението на интелигентност. Ако, напр., споменатата линия образува ъгъл от седемдесет градуса с линията, която минава от Отвора на ухото до основата на носа, получава се глава на негър. А когато наклонението става още по-голямо чрез понижението на мозъчната кутия, напр.
към текста >>
Той схванал, че когато е нарисувал такъв профил, при който тая линия е била съвсем близо до
перпендикулярната
, както е на фиг.
Профили След като дадохме бележки за общите форми на главата и лицето, остава ни да вземем един страничен изглед и внимателно да изследваме профила. Ще се види, че за лицата от първата или продълговата форма, страничният изглед представлява линии, които напомнят правоъгълника и че тук има една тенденция към ъгловатост (фиг. 14) Втората или кръгла форма и в профил ни дава същите характеристични криви линии, както и гледана фронтално (фиг. 15). Лицата, обаче, които, гледани право, имат коническа или пириформена форма (третата форма), имат профил по-малко закръглен от втората и по-малко ъгловат от първата форма, но по-изящен и по-деликатен и от двата, както се вижда на фиг. 16. Лицевият ъгъл Ученият и изкусен Кампер, като изучвал някой стари скъпоценности, забелязал, че артистите, които са се опитвали да ги имитират, не са сполучвали в главите, понеже не са ги правили достатъчно издадени напред, така че линията, която допира до челото и зъбите, да бъде почти перпендикулярна.
Той схванал, че когато е нарисувал такъв профил, при който тая линия е била съвсем близо до
перпендикулярната
, както е на фиг.
17 получавал е характера на една антична глава. Ако, от друга страна, е поставял тая линия наклонена назад, и към нея е нагласявал очертанието на главата, той е намалявал красотата и съвършенството на формата, както и изражението на интелигентност. Ако, напр., споменатата линия образува ъгъл от седемдесет градуса с линията, която минава от Отвора на ухото до основата на носа, получава се глава на негър. А когато наклонението става още по-голямо чрез понижението на мозъчната кутия, напр. до шестдесет градуса, получава се лицето на орангутан и т. н.
към текста >>
37.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
— Способност да се съди за големината, дължината, ширината, височината, дълбочината, разстоянието и тежината на телата по тяхната величина; за измерване ъгли,
перпендикуляри
и пр.; способност да се съди точно за съразмерността на едно тяло спрямо друго.
Недостатък: нужда от практическо познание, извлечено от лично наблюдение; неспособност да се забелязват външни предмети. 25. Форма. — Памет за фигури, форми, лица; конфигурация на нещата, помагала в сричането, рисуването, моделирането и пр.; когато е широка, рядка се забравят лицата. Недостатък: бедна памет за лица, форми и пр. 26. Величина.
— Способност да се съди за големината, дължината, ширината, височината, дълбочината, разстоянието и тежината на телата по тяхната величина; за измерване ъгли,
перпендикуляри
и пр.; способност да се съди точно за съразмерността на едно тяло спрямо друго.
Недостатък: неспособност да се различи с око между голямо и малко; рядко може да се определят точно размерите на един предмет. 27. Тежина. Тежина; способност да се пази равновесие, което се изисква от стрелецът, мозъкът или конникът; също има способността да крепи на ръката предмети без колебливост. Излишък: извънмерно желание да се изкачва на високо, когато е ненужно. Недостатък: неспособност да държи равновесие; наклонност да се спъва.
към текста >>
38.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Спускаме един камък, той г.ада
перпендикулярно
.
Или обратно и по-абстрактно изразено: механическите явления са независими от обстоятелството, с каква абсолютна скорост се движи системата, върху която те се извършват, до като скоростта е постоянна, сиреч докато движението не се ускорява. Това се нарича класически принцип на релативността (К R Р). Един пример от всекидневния живот: ние се намираме в лодката на един цепелин, който плава идеално безшумно с постоянна скорост и по права линия. Прозорците на кабините са с спуснати завеси. Ние се чувстваше тъй, като че лодката почива върху земята.
Спускаме един камък, той г.ада
перпендикулярно
.
Правим друг механически експеримент; спускаме едно махало да се люлее или нещо подобно. Всичко става точно така, като че лодката си стои на земята. Само като погледнем през прозореца, ние забелязваме, че се движим, обаче пак се забелязва. че се движим относително (релативно спрямо земята. С известно напрежение на волята можем дори да си представим, че стоим на едно место, а земята се движи, нещо, което всички сме преживявали, когато сме били в трена на некоя гара и друг трен се предвижва покрай нашия.
към текста >>
39.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тя насочила
перпендикулярно
към хартията един свой пръст.
Подобни опити били направени с г-ца Байер, г-ца Цинкел и др. Райхенбах взел във всека своя ръка по чаша вода и след известно време ги подал на г-ца Цинкел и то така: отрицателната лява чаша дал на положителната й дясна ръка и обратно. Тя видела, как светлината в тях изгаснала и след време се появила отново, само че с обратни цветове. Когато Райхенбах е движел в тъмно водната повърхнина в чашата, то г-ца Цинкел виждала следната картина: като че ли той разбърква нажежен до червено пясък. Веднъж той дал на г-ца Цинкел квадратче хартия.
Тя насочила
перпендикулярно
към хартията един свой пръст.
Изпърво тя не виждала хартията, но скоро последната се напоила с нейния од и станала видима. По-после станала съвсем светеща, а след това даже от ръбовете й излизала тънка мъгла. Мъглата била по-силна при върховете на хартията. После тя взела хартията и я подпряла на петте си пръсти. Явлението си останало, само че светлината се усилила.
към текста >>
40.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Там се поставя едно двойно огледало в форма на v, което хвърля лъчите към един наблюдател, който гледа
перпендикулярно
към линията х1 и х2.
Що значи собствено „едновременно“? — „Когато стрелките на двата часовника показват 12,“ ще ни каже четецът. Добре, но откъде знаем, дали часовниците вървят правилно? Разрешението на този предварителен въпрос ни дава принципа С. Ако двата сигнала блеснат едновременно, тогава и излизащите от тях светлинни лъчи трябва също така едновременно да се срещнат по средата между х1, и х2.
Там се поставя едно двойно огледало в форма на v, което хвърля лъчите към един наблюдател, който гледа
перпендикулярно
към линията х1 и х2.
Той ще съзре блясканията на двата сигнала едновременно и от това ще заключи, че те са произведени едновременно, а следователно, и че двата часовника са синхронични. Дали часовниците ще останат синхронични, т. е. дали ще запазят същия ход, той ще познае по това, че при повторните опити вижда всякога двата светлинни сигнала да проблясват едновременно. С това ние намерихме търсения строго научен метод за регулиране на часовници, или, другояче казано: ние дефинирахме понятието за едновременност на земята. И действително, ако говорим за едновременност на различни места по земята, трябва да знаем най-първо, какво се разбира под това понятие.
към текста >>
Органът се наместя
перпендикулярно
към светлината и тази реакция е наречена диахелиотропизъм.
Отрицателен хелиотропизъм. — Когато светлината е твърде силна и действа дълго време, превъзбуденият орган може да действа в обратен смисъл. Чрез какъв механизъм? Моите опити показват, че силните възбуждания минават през целия орган и предизвикват свиване на срещуположната страна, като неутрализират първоначалната кривина (фиг. 5 d).
Органът се наместя
перпендикулярно
към светлината и тази реакция е наречена диахелиотропизъм.
В известни случаи, напречното проводничество на органа е силно: резултата е едно свиване от отсрещната страна, докато пък страната, изложена пряко, се намалява вследствие умората, причинена от силното възбуждение; тогава органът се изкривява в обратно на светлината направление и показва отрицателен хелиотропизъм (фиг. 5 е). Тези ефекти се увеличават, когато едната от страните е повече възбудима от другата. На край, продължителното действие на светлината най-първо предизвиква движение към извора на светлината, после става едно възвръщане в първото положение, и най-после — движение в обратна посока. Специфичните положителни или отрицателни чувства под действието на светлината, значи, не съществуват. Фиг.
към текста >>
41.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ние поглеждаме навън, и виждаме
перпендикулярно
към покрива един дълъг, простиращ се до безконечност в пространството, прът.
Ние наблюдаваме, че всички предмети в долапа се движат ускорително, при това всички със същото ускорение към една стена, която ние именуваме „пода“. Ако скочим от пода нагоре, „падаме“ пак обратно. Стоейки на пода, ние изпитваме една сила, която ни държи прикована към пода. От къде иде това? На „покрива“ на долапа има един прозорец.
Ние поглеждаме навън, и виждаме
перпендикулярно
към покрива един дълъг, простиращ се до безконечност в пространството, прът.
При по-отблизо разглеждане това се оказва едно „опънато“ конопено въже. От това заключаваме: или долапът ни е увиснал на една висилка, а под нас е едно световно тяло, чиято притегателна сила действа върху нас, или пък на другия край на въжето стои човек, който притегля въжето към себе си и чрез това ни придава едно ускорено движение. Тогава силата, която усещаме, е натискат на ускорението. Чрез никакъв опит не сме в положение да установим, кое от двете тълкувания е вярното. И двете са „верни“.
към текста >>
42.
Всемирна летопис, год. 3, брой 01
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
От горната си страна, обаче, тя представя почти безкрайно разнообразие от
перпендикулярни
стени, образувани от многоцветни мраморни скали, стотина стъпки високи, прорязани от дълбоки падини и пропасти, над които напролет, когато снегът почне да се топи, падат с трясък големи снежни преспи.
Гноми В моята книга Между гномите в Унтерсберг аз давам подробно описание на тая планина. Из него аз вадя тук следното: „Като гигантски страж на австрийските Алпи, Унтерсберг стои на германската граница, от дето гледа към баварските равнини, които са изпъстрени с гори, езера и могили. Неговият връх цари над долината, през която реката Залцах лъкатуши към Дунава. Погледната от север, където градът Залцбург е сгушен между хълмовете й, планината изглежда приветлива. Обрасла с гори, тя се издига вълнообразно до една височина 7,000 стъпки.
От горната си страна, обаче, тя представя почти безкрайно разнообразие от
перпендикулярни
стени, образувани от многоцветни мраморни скали, стотина стъпки високи, прорязани от дълбоки падини и пропасти, над които напролет, когато снегът почне да се топи, падат с трясък големи снежни преспи.
По много от тия непристъпни места силният поглед може да съзре мистериозни пещери, които като че проникват до дълбините на планината. По тоя склон водопадите и лабиринтите са тъй многобройни, че неопитният скитник лесно може да обърка пътя си, особено ако е заблуден от гномите. Това може да му се случи, ако намеренията му не са чисти“. Тук мога да добавя, че тия наистина недостъпни пещери, които се намират по някой от перпендикулярните стени, са били виждани през известни нощи на годината осветени от странни летящи светлини, които се движат по начин незнаен на никоя до днес известна научна теория. Тия нощи са обикновено през някой католически празник.
към текста >>
Тук мога да добавя, че тия наистина недостъпни пещери, които се намират по някой от
перпендикулярните
стени, са били виждани през известни нощи на годината осветени от странни летящи светлини, които се движат по начин незнаен на никоя до днес известна научна теория.
Обрасла с гори, тя се издига вълнообразно до една височина 7,000 стъпки. От горната си страна, обаче, тя представя почти безкрайно разнообразие от перпендикулярни стени, образувани от многоцветни мраморни скали, стотина стъпки високи, прорязани от дълбоки падини и пропасти, над които напролет, когато снегът почне да се топи, падат с трясък големи снежни преспи. По много от тия непристъпни места силният поглед може да съзре мистериозни пещери, които като че проникват до дълбините на планината. По тоя склон водопадите и лабиринтите са тъй многобройни, че неопитният скитник лесно може да обърка пътя си, особено ако е заблуден от гномите. Това може да му се случи, ако намеренията му не са чисти“.
Тук мога да добавя, че тия наистина недостъпни пещери, които се намират по някой от
перпендикулярните
стени, са били виждани през известни нощи на годината осветени от странни летящи светлини, които се движат по начин незнаен на никоя до днес известна научна теория.
Тия нощи са обикновено през някой католически празник. Но това не е всичко. През известни нощи цели процесии от гноми са били виждани да отиват към някое уединено храмче. Изведнъж вътрешността на храмчето (пещера) се осветява, и хората дочуват от там пеенето на религиозни химни. Щом като, обаче, някой човек проникне и влезе в него, всичко изведнъж престава и потъмнява.
към текста >>
43.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Значи, при евреи те Христос е трябвало да примирява две сили: една, която е действала отвесно (
перпендикулярно
) на своята плоскост, и друга, която е действала хоризонтално, в противоположност на първата.
Но за да се вникне по-дълбоко в развитието на идеята за обединението на народите и се разберат причините на съществуващия международен антагонизъм, нека илюстрираме мисълта си с следния иносказателен разказ: Когато великият невидим свят решил да спаси човечеството, той изпратил на земята един от свои те посланици Христос, като най- вещ и знаещ на принципите и методите на това спасение. Най-напред го изпратил при един малък народ — еврейския — който имал стремеж за повдигане на човечеството и на себе си, да бъде едно ръководно звено. Когато дошъл Христос между евреите, те го приели отначало добре, за щото помислили, че той ще ги освободи: най-първо, ще им даде богатство и сили, и ще ги прати да завладеят други народи. Обаче, когато Христос развил своето учение, че всички трябва да се освободят еднакво и не трябва да има предимство между народите, както и учението за самопожертването и любовта към ближния, с което засегнал еврейския национализъм, това страшно стреснало евреите и те казали: „този не само няма да ни освободи, но още повече ще ни зароби“. И решили да го премахнат, като създали кръста: „човек, който разваля порядките на старите — казали му те — заслужва кръстна смърт“.
Значи, при евреи те Христос е трябвало да примирява две сили: една, която е действала отвесно (
перпендикулярно
) на своята плоскост, и друга, която е действала хоризонтално, в противоположност на първата.
Или, казано с други думи: първите идеи — отвесните — те са общочовешките идеи, а хоризонталните, това са националистическите, егоистичните сили, които действат в света. Следователно, егоизмът в първото свое проявление винаги създава кръстната смърт. Тогава мисията на Христа излязла несполучлива. След това той се явил между народите от латинската раса и им представил тоя небесен проект, да вземат участие за реформиране на човечеството. Но понеже те владеели тогава целия свят с своята култура, намерили, че неговото учение е опасно.
към текста >>
44.
Всемирна летопис, год. 3, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ще видите, че те са обърнати към из- ток —
перпендикулярно
на слънчевите лъчи, така че са почти в отвесно положение.
На всякъде около нас забелязваме у растенията, тези деца на слънцето, стремеж към слънчевите лъчи. Наблюдавайте едно скромно растение, което ще срещнете на всякъде край пътищата, край оградите. Това е слеза (Maiva silvestris) със своите красиви звездообразни листенца. За своите наблюдения изберете някое по-отворено място, което да е огрявано от слънчевите лъчи през целия ден. Погледнете сутрин към 8—9 часа листата му.
Ще видите, че те са обърнати към из- ток —
перпендикулярно
на слънчевите лъчи, така че са почти в отвесно положение.
Към обед те са пак перпендикулярни на слънчевите лъчи и затова вземат горе-долу хоризонтално положение, а надвечер са вече обърнати към запад. Погледнете в стаята ви саксията, която е турена малко на страни; вижте, как клоните и цветовете се извиват към прозореца. Но значението на слънцето не е само в топлината и светлината. Ние знаем, колко се ценят напоследък слънчевите лъчи като лечебно средство. Освен топлината и светлината, слънцето ни изпраща и много други сили: електричество, магнетизъм, радиоактивни сили и множества други по-висши енергии, които днешната физика още не е изучила.
към текста >>
Към обед те са пак
перпендикулярни
на слънчевите лъчи и затова вземат горе-долу хоризонтално положение, а надвечер са вече обърнати към запад.
Наблюдавайте едно скромно растение, което ще срещнете на всякъде край пътищата, край оградите. Това е слеза (Maiva silvestris) със своите красиви звездообразни листенца. За своите наблюдения изберете някое по-отворено място, което да е огрявано от слънчевите лъчи през целия ден. Погледнете сутрин към 8—9 часа листата му. Ще видите, че те са обърнати към из- ток — перпендикулярно на слънчевите лъчи, така че са почти в отвесно положение.
Към обед те са пак
перпендикулярни
на слънчевите лъчи и затова вземат горе-долу хоризонтално положение, а надвечер са вече обърнати към запад.
Погледнете в стаята ви саксията, която е турена малко на страни; вижте, как клоните и цветовете се извиват към прозореца. Но значението на слънцето не е само в топлината и светлината. Ние знаем, колко се ценят напоследък слънчевите лъчи като лечебно средство. Освен топлината и светлината, слънцето ни изпраща и много други сили: електричество, магнетизъм, радиоактивни сили и множества други по-висши енергии, които днешната физика още не е изучила. Лечебното действие на слънцето се дължи на сбора от всички тези енергии.
към текста >>
НАГОРЕ
