Търсене в текстове за 'Периферия'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

1. *** - Цветан Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

суета – две велики състояния в течението на живота. Тайната, която вечно поглъща поражданата от нас суета, суета, в която се превръща много от онова, което някога е било тайна за нас. Тъй те минават една в друга и пак изново нейде вземат своя облик. Невидимо и привидно – тъмнина и светлина, минаващи една в друга, преливащи се една друга. Между тях се движи пътникът по струите на живота. Той е техен син. Той – това са те. Не създаде ли синът своите родители? Движейки се по периферията на суетата, той гони в себе си центъра на тайната. Ето защо, всяка суета крие зад себе си своята неразгадана тайна. В мига на настоящето тайната изплува зад губещия се привиден образ като реална, неуловима точка и стремящия се към нея достига вечността. Във вечността суетата, чезнеща зад светлината на абсолютната тайна, се мярка като точка, като забранен плод, а стремящия се към нея достига до разочарованието в настоящето, когато тези две състояния – тайна и суета менят образите един в друг... Къде е реалното? Така пита умореният от гонене суетни образи, вечно разочарован, с празни ръце пътник. Незнаен глас – гласът на тайната, едва долавящ се през гърма на суетата, му шепти: Във вечността, в
към текста >>

2. ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ-А.БЕРТОЛИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

че можеш да се качиш на най-голямата височина и да слезеш до най-голямата дълбочина. Какво лошо има в това, че си слязъл много ниско и си се качил много високо? Това е една привилегия. Светията и горе да се качи и долу да слезе, пак светия си остава. Разбойникът, престъпникът и горе да се качи, и долу да слезе, пак разбойник и престъпник си остава. Животът сам по себе си не се изменя. Той е първото условие на духа да се прояви във външния свят. Подтикът на духа да се прояви към периферията се нарича живот. Значи, първият подтик на духа да излезе на периферията и да започне своята работа, това е най-елементарното проявление на живота. В това отношение, както и да пишем думата живот, животът не може да се измени. Както и да схващаме понятието живот, той сам по себе си не се изменя: нито се покваря, нито се подобрява. Защо? - Защото излиза от Бога и се връща км Него в своята чистота. Животът има само примеси, но сам по себе си нито се разваля, нито се подобрява. Това, което може да развали живота, седи извън него. Животът на човека може да се развали само в такъв случай, ако той измени отношенията си към Бога, или ако измени отношенията си към ближните. Тогава в живота на човка ще се яви един малък дисонанс и той ще приеме от него повече или по-малко. Всякога, когато човек приема от нещо повече или по-малко, ражда се злото в света. Когато вземеш живот повече, отколкото трябва, явява се пресищане. Когато вземеш живот толкова, колкото трябва, ти си в царството на радостта. Животът
към текста >>

3. МИСЛИ ВЪРХУ ЛЮБОВТА-Д. АТ-ВА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

тия два много важни закони, които единствено могат да дадат най-добрата насока на живота, да го изпълнят с радост, хармония и творчество. Тия закони, за симпатията - еднородството и корелацията имат голямо значение първом в малките работи на живота. Тяхното значение е също така велико, когато видим, че върху тях почива целия космос. Учителят в „Мировата любов“ и „Космичната обич“ ги определя като два процеса, които се извършват във вселената, в живота - единият е от центъра към периферията, това е „Мировата любов“, а другият е от периферията към центъра - „Космичната обич“. Те са двата творчески процеси, които запълват живота на всякъде. И ако се стремим да спазим в дребните работи на живота закона на симпатията - на привличането, на еднородството, и закона на корелацията - на най-добрите творчески резултати и съотношения, тогава ние ще можем да бъдем в пълна хармония и се издигнем до Мировата любов и Космичната обич и всичко в живота ще има пълно динамично и ритмично съзвучие. Ние хората - умните създания на земята, които в своето неведение създаваме чудовища и адове, можем да намерим и видим правилните прояви на великите начала на симпатията и корелацията както в царството на минералите и химическите елементи, така и в царството на органическия живот, а също и в необятното пространство на звездното небе. - Навсякъде царува великата целесъобразност на творческата
към текста >>

4. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

в техния неспирен ход и превръщания, ограничат ли се в затворения кръг на еднообразието, тя веднага реагира. Природата не обича застой. В нея има вечно движение, вечно творчество, което се регулира от разумни закони. В тия закони забелязваме един постоянен ритъм, една периодичност, която се таи дълбоко в самата същина на Битието, в законите на неговата проява. На този космичен ритъм почиват ония два велики процеса в Живата Природа - инволюция, при които имаме едно движение от центъра към периферията и еволюция, която представя движение на живота от периферията към центъра. В тези два процеса се събужда онази енергия, която е необходима за създаване на всички условия, при които може да се прояви мировият живот. Две велики течения - едното от безграничното, което постепенно се смалява и слиза към безкрайно-малкото, към клетката; другото, което постоянно расте - от безкрайно-малкото, от клетката към великото, безграничното. И когато тези две космични течения се срещнат у човека, зараждат се великите способности и добродетели на човешката душа. Живата Природа обхваща всичко в света със своята аура. Тя е светла, чиста, разумна и блага. Живата Природа е вложила всичко у човека и всеки миг му съдействува за разработване на ония зародиши, които са всадени в неговата душа. Като грижлива майка, тя всеки миг държи будно съзнанието му, като му обръща внимание по разни пътища и начини на всичко, което става около него. И съвременните хора са на погрешен път като мислят, че могат да завладеят
към текста >>

5. КОСАТА И ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО Й ЗНАЧЕНИЕ - Д-Р НОВОТНИ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Той знае да заповядва. Защото не всички хора умеят и имат правото да заповядват. Той знае, обаче, и да се покорява на една по-висока воля. В съвременните армии, които не са вече отбор марсови типове, както е било в първите исторически времена, когато са се оформяли спонтанно племената, попадат много хора, които не са родени нито да заповядват, нито да се подчиняват. И тогава имаме нарушение на оня основен закон, по който се предава енергията в марсовата сфера от центъра към периферията, и който може да се изрази в думите: заповед - подчинение. Така се е създала онази началническа психика във военщината, изразявана често чрез думите: „Молчать, не рассуждать. Начальство лучше знает и больше может!" Изтъквам тия всеобщо познати черти на казармения живот, за да извикам у читателя известни живи образи, чрез които да схване действието на силите в Марсовата сфера. Марсовата сфера, с една реч, е сфера на енергията, която се стреми да се разпространи навън и да преустрои, организира и подреди механически околния свят. Тук действува личната воля, която често влиза в борба, от една страна с личните воли на другите, които имат противоположни стремежи, а от друга - с колективната воля на Природата, която марсовите натури искат да покорят, да подчинят по един често пъти брутален начин. Когато волята на един марсианец намери отзив в стремежите на околните, тя ги организира по посока на силовите линии, които тя създава и ги обединява за една обща акция. Така се създават социални
към текста >>

6. НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ - КР. В Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

всички останали по-долни от него светове, така и четириизмерният включва и владее триизмерния и всичко по-долу. Както от триизмерния свят напълно и изцяло може да се осъзнае двуизмерния, така и от четириизмерния свят триизмерният е напълно овладян. В такъв случай, четириизмерното съзнание може да бъде едновременно навсякъде в триизмерния свят. Поради това, ние лесно можем да проумеем твърдението, че при четвъртото измерение една точка може да се намира едновременно в центъра и върху периферията на една сфера. Ирационалните и имагинерните величини, като символи в математиката, имат своето разрешение в един друг ирационален имагинерен свят. Това, което тук е несъизмеримо, там е основна мерна единица. В такава несъизмерима, чужда на нашата действителност форма, се явяват и много идеи, които ние привидно отхвърляме, но към които властно и непоколебимо ни тласкат вътрешните сили на нашето аз. По същия начин чужди, не прилягащи на външния порядък на нашия живот, се явяват усетът за вярата в нещо върховно и всевластно, упованието в съдбата, надеждата и ред други неща, които играят толкова често съдбоносна роля в живота ни. Поради това, да облече човек в рационална форма тая своя вяра е толкова трудно, колкото е трудно да се докаже в света на триизмерната координатна система едно събитие, извършено в пространството с четири измерения. Нещата, които ние виждаме в нашия свят, са белези и сигнали за тия, които съществуват някъде в своята истинска същност. В дескриптивната геометрия има
към текста >>

7. НЕБЕСНИЯТ ЖИВОТ СПОРЕД ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

на въздуха и облаците; второто небе е пространството, в което се движат небесните светила; третото, отвъд областта на светилата, е тъй да речем, същинското небе – обиталище на Бога, на ангелите и на светиите, които блажено съзерцават лика Божи. Ясно е от тия богословски представи за небето, че областта на небесните светила е ограничена и че зад нея именно се простира третото небе. Странно е, че жилището на Бога, според тия вярвания, се намира не в центъра на вселената, а някъде в периферията – в третото небе, което се простира зад първите две. Види се, във въображението на богословите, небето е представяло не толкова концентрични сфери, колкото нищо като огромно триетажно здание. Естествено е тогава Бог и неговите избраници да обитават най-горния етаж. Тия представи за небето бидоха окончателно разклатени от откритията на съвременната астрономия. Тя създаде една друга представа за "небе", която в края на краищата се свежда към представата за едно безкрайно пространство – пространството на безпределната звездна вселена. Ясно е, че "второто небе" на теолозите, небето на небесните светила, не е ограничено до известни предели в пространството, а се простира "до безкрайност". Де ще трябва да преместят те тогава "третото небе?" Едно очевидно затруднение. При това. астрономията отдавна отне на земята привилегията на земята да бъде център на света. Тя не е нищо друго, освен едно от най-малките, най-незначителните небесни тела, което няма дори своя собствена светлина. Слънцето, от своя
към текста >>

8. Списанието PDF Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

се на новите и красиви сгради и се качвам с автобуса през Борисовата градина на Изгрева. Тук е колонията на Всемирното Братство, където всички са вегетарианци. Оттук се открива прекрасен изглед на гордата Витоша, а още по-далече над нея се издига величествения планински гигант Мусала – толкова възпяван в песните на братството. Той, със своите 3000 м. височина, никак не отстъпва на гръцкия Олимп. Да оставим на тези два колоса да се препират и по-нататък за първенство. Ние сме в периферията на София, на която може и Загреб да завиди за чистия въздух. Тука ще спрем пред бялата сграда на Изгрева. Почиваме си на белите пейки, до дълги бели маси. Нека погледаме уредените градини и цветя, дървените къщички и по-големи сгради, където последователите на Учителя прекарват своя живот. Нека отидем сутрин рано около 6 ч. на кръглата поляна, заобиколена от борова гора, където съпровождани от музика, се извършват общите ритмични упражнения (Паневритмия) и нека се потопим за малко в тайнствения свет на людете, които доброволно са. се отказали от обикновените наслаждения на този свят[ ], за да бъдат колкото се може по-близо до Бога и до природата. И при все това тези люде от двата пола извършват своите всекидневни задължения и живеят обикновения обществен и граждански живот, само че телесните им потребности са минимални, а духовните – максимални. В тяхната колония от неколкостотин души, няма ни църква, ни джамия, и при все това са. чисти души, жадуващи за мъдри беседи хубави песни и чести
към текста >>

9. ОТ ЕЛЕКТРОНА ДО КЛЕТКАТА - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

каже. Ще предадем някои от най-съществените мисли на Учителя върху естеството на Любовта. Бихме могли да кажем, че Учителят излиза също от Христовата максима — „Бог е Любов", сиреч Любовта е основната същност на битието — Бог. Върху тази основа, Учителят гради цяла красива сграда, която крие в себе си дълбокия смисъл на всичко. Ето нещо от основите на тая велика и красива сграда: „Мировата Любов е същността на живота. Любовта е енергия, която излиза от центъра на вселената и отива км периферията. Обичта е енергия, която излиза от периферията и върви към центъра на битието. Любовта е творчески процес" (1). Явно е, че под думите Мирова Любов и Космична Обич, Учителят разбира един кръговратен творчески процес, който се проявява в битието — отвътре навън и обратно (Обич, връщане към центъра, към Бога, към Любовта). Следва, че отношението на Бога км вселената, към света, към частите е Любов, а отношението на частите към Цялото, към Бога е Обич. По отношение естеството, Учителят разглежда Любовта двояко — като космична същност и Любовта като същина в живота на човека. Ние срещаме, освен горните, още и следните мисли по тия въпроси: „Бог е Любов* — тези думи са основа на великата Божествена наука. „Бог е Любов" в своето първично проявление. И няма друго проявление на Бога, освен Любов (2). Бог е Любов, Мъдрост и Истина — три велики свята във вечността (3). Бог е Любов, ще рече Същество, от което произтича всичкият живот във вселената (3). „Бог е Дух", а Любовта е първият плод на Духа
към текста >>

10. НОВИЯТ НАЧИН НА ВЪЗПРИЕМАНЕ. АНГЕЛСКИЯТ ГОВОР СПОРЕД СВЕДЕНБОРГ. - БОЯН БОЕВ Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

жената, отколкото на мъжа. Жените повече знаят да се усмихват. Ние не говорим за оная преправена усмивка, с която се кокетира, а за усмивката, която трепти на лицето като мимолетно прорязана върху гладката повърхност на езеро бразда. На какво се дължи това, че по-голямата част от мъжете се смеят, а по-голяма част от жените се усмихват? Отговорът е в това, че природата на мъжа е по открита, по-проста в някои отношения и по-центробежна. Психичното отправление на мъжа е от центъра към периферията. Той е инструмент на активността. Жената е по-усложнен психологичен модел. Тя по-рядко излиза навън и посоката на нейния жизнен темп от периферията към центъра. Жената се усмихва, когато гледа на заобикалящата я действителност, защото тя я преживява в себе си, а мъжът се проектира навън в нея. Когато видите мжж да се усмихва с проницателен израз, то е една непременно сложна и вглъбена натура. Усмивката е най-нежната и неуловима загадка на едно лице. Тя се тълкува трудно. Едно дръзновение е да се проникне в другата душа чрез проблясъка на една усмивка. Да се дири човекът в смеха му е опит да се разкрие една преграда, която разкрива великата съкровищница, защото както всяка непринудена деятелност, така и смехът е пътека за разкриване оная сложна енигма, наречена
към текста >>

11. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

и най-голямата системи в нашата слънчева сфера – тази на атома и на слънчевата система. Сравнението на пръв поглед е недопустимо, но ако споменем, че между градежа на нашия организъм и този на слънчевата система има една пряка връзка нам става ясно, колко несамостоятелен е животът на нашето тяло, а чрез него и на нашия психичен живот. Но пита се, дали установеното вече влияние на планетите върху живота на индивида е случайно или подчинено на известни закони? От Слънцето към периферията на системата планетите стоят в следния ред: Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун Ако разтълкуваме в този ред тяхното влияние, ние констатираме същата закономерност, която имаше при тялото и ирисовия градеж. Първите две планети имат отношение към чувствената сфера на тялото; другите три – с двигателната сфера и последните – с сетивната. Ето една връзка между градежа и живота на тялото, която ни показва зависимостта на човека с вселената. От този паралел, който направихме между клетката, организма, неговата структура и закономерност с тази на слънчевата система, ние виждаме, каква преходност, връзка и хармония има във вселената, на която човекът е член. Всичко това човекът може да осъзнае. Нему е възможно да прецени положението, което заема като една сборна единица, в която се отразяват и таят законите и принципите на средата. Той може да прояви качествата на най-низшия живот и този на най-висшия. Той е звено на тези два света и отражение на съвършения. Ето, значи с право
към текста >>

12. СТИХОВЕ - S.; D. АНТОНОВА Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

НА УЧИТЕЛЯ Страданието приготвя хората за приемането на истината. * Велик е само тоя човек, който е устоял до край на своята Божествена идея. След като е работил цял живот за нейното осъществяване, той и с видимата си смърт запечатва и доказва на другите нейната истинност. Такъв човек вечно живее в съзнанието на хората. * Това, от което доброволно можеш да се откажеш отвън, го имаш вътре. Два вида хора има — такива, които идат от Центъра към периферията — те ламтят за придобиване на външното: —- богатство, слава, власт. И други, които се приближават към Центъра. Тяхната светлина се увеличава, чувството на близост с околните нараства, идеята за единство в природата става все по-ясна. Колкото първите се индивидуализират все повече и егото и личното благо стават алфата и омегата на живота им, толкова тия, които се стремят към Центъра, все повече и повече добиват чувството на общност, братство, единство на цялото, чувство за силата на Бога и божествеността на всичко видимо и невидимо. * Дисхармонията в света се внася от придобилия свободата человек, който като я употребява лично за себе си, без оглед на далечните последици за околните, внася сред целесъобразността на разумната природа дисонанси, неуредици, престъпления, на които в последствие самият той се натъква и вече не ги смята като резултат на своята невежа дейност, а ги третира като обективни условия на природата, нейни същини или положения и като взема позата на учен, ги критикува и дори оправя... И понеже неговото
към текста >>

13. Младежки събори Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Развиването на добри навици в човека е първото условие за усилване на волята. Не се иска много от вас, обаче, съзнателно трябва да работите! Добрият навик е помощник на волята. Ученикът трябва да работи върху себе си, да си създаде добри навици да понася всички изпитания и мъчнотии.*** 5. РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ III година / I том (София, 1923-1924) Съвременната наука определя живота по различни начини. Тя го определя в неговата проста форма, като потик отвътре навън, т.е. от центъра към периферията. Окултната наука определя живота като едно условие за проявление на разумното в света. Затова разумният живот започва с проявяване на две преходни състояния -състояния на радост и скръб.*** 6. ЛЕКЦИИ НА МЛАДЕЖКИЯ ОКУЛТЕН КЛАС IV година / I том (София, 1924-1925) Всичко, което съществува в природата, съществува и във вашето тяло. Вие наблюдавате нещата отвън, а не се Занимавате с тях вътрешно. Но трябва да изучавате всичко това! То е една ценна наука. Вие трябва да обуздавате всички животни в себе са Това са символи, това са идеи, това са начини на онзи Божествен живот който иде от много направления и се втича в човека. Човек е сглобен от множество отделни сили.*** 7. ВРЕМЕ И СИЛА V година / I том (София, 1925) Лесно е да се напише 1+1=2; 2+2=4. Обаче, това са два закона, които имат приложение в живота. Действието 1+1 =2 представлява превръщане на положителните сили в отрицателни. То е закон на силата, който работи сега. Днес силните хора работят Действието 2+2=4 или 2x2=4 представлява
към текста >>

14. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 12 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

а не чрез придаването на нещо отвън към тяхната субстанция. Едно семе не може да стане дърво или едно дете — човек, чрез прибавяне на материя отвън към неговия организъм. тъй както се строи едно здание, чрез поставяне камък върху камък; но живите същества растат чрез дейността на една вътрешна сила, чиято дейност изхожда от един център намиращ се вътре в самата форма. Към този център протичат най-разнообразните влияния на вселенската енергия, и от там те отново радиират към периферията и извършват работата, която гради живия организъм. Но що друго би могло да бъде една такава сила, освен духовна сила, и като такава, тя е по-висша от материята, макар че се проявява чрез нея. Тя не може да бъде механическа сила, защото ний знаем, че всяка механическа сила изчезва веднага щом импулса, който я произвежда, престане да действа. Тя не може да бъде и химическа сила, защото всяка химическа сила изчезва веднага, щом комбинацията, взаимодействието между два елемента е свършено. Следователно, тя трябва да бъде една жизнена сила, а тъй като живота не може да бъде продукт на една мъртва форма, тя не може да бъде нищо друго освен силата на живота, който действа вътре в центъра, живот на всяка жизнена форма. Този живот или воля в природата е един маг, и всяко растение, животно, човка, е също един маг, който употребява тази сила несъзнателно, инстинктивно, за да гради своя собствен организъм; или, с други думи, всяко живо същество е един организъм, във който работи магическата сила на
към текста >>

15. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

примера в това време при образуване на задругата от Анания и Сапфира. Ние виждаме, че след апостолите много други, които са подигали този въпрос, прилагали са го, но се е израждал. Ние виждаме, че и французката революция, която се прогласи в името на тези лозунги, като остави някои придобивки и тя се изроди. Защо става това тъй? Защото двата фактора - вярата в Бога и любовта между хората са още слаби. Вярно е, че грамадна е разликата между доброто и злото, защото доброто тегли от периферията към центъра, а злото от центъра към периферията. Грамадна е разликата от живота на един человек със светлина на ума, морал, добродетели, духовност, от този, който е с тъмнота в съзнанието и живее с отрицателни качества. Но ако се попитаме, при това различие, може ли да има туй братство и единодушие между хората? Може! Кога? Когато всички хора се стремят да станат добри и благата на природата, давани от Бога, се разпределят горе-долу еднакво на всички. Такава една духовна задруга ние виждаме в лицето на руските братя - духоборите в Канада, малки групи във всички държави, а и у нас в България. Ето защо, да станем всички богати, да станем силни, по физическо разбиране, това е мъчно; но да станем всички добри можем, когато нашия ум, чувства и постъпки, са в хармония за доброто. Станем ли добри, ние вътрешно сме богати, духовно силни. Някой друг ще каже: ами ако всички хора не могат да станат добри, как и от кого ще се прояви тук братство и единодушие? Тогава иде другия отговор, който нашия
към текста >>

16. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

тяло и разумната причина, разумния център, който го е породил. А под център аз разбирам кристализация на известни духовни сили извън времето и пространството. Понеже тези сили имат едно обратно движение в материалния свят, потребна им е посока, в която да се проявят. Първата посока, в която ще се прояви този жив център, е точката. А точката ще се прояви в посоката на правата линия. И едно съзнание, което се движи по права линия, има само две посоки на движение - от центъра към периферията и от периферията към центъра. Но това е едно ограничено състояние на живота, където въпросите не могат да се разрешат. За да се излезе от това положение, трябва едно придвижване перпендикулярно на първото движение. И всякога, когато човек се намира в противоречия в живота, от които няма изход, трябва да вземе нова посока в живота си, точно перпендикулярна на досегашната. Тогава той ще може да погледне на света и живота от по-широко и ще види, че противоречията са такива само при известни условия и са в зависимост от нашето съзнание, от нашия поглед за нещата. И във физическо отношение е тъй - от устройството на окото зависят и нашите възприятия и нашите представи за света. Някои учени твърдят, че в човешкото око има дефекти. Вярно е, но тези дефекти се дължат на едно криво възпитание на човека от хиляди години. Първоначално човешкото око не е било такова. Някои учени искат да кажат, че окото скоро се е създало. Истината е, че човек отскоро е започнал да гледа - откак неговото съзнание се е
към текста >>

17. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 130 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

себе си, да присъединим към него нашето вътрешно творческо осъществяване в нашия духовен и психичен организъм (Раджа Йога) и да го проявим навън в творчество в полза на общото благо (Карма-Йога). Този синтез е духовната задача на бъдещето, той създава огнения устрем към непосредствено съединение с духовната същност на Слънцето, което не е нищо друго освен призма, през която минават лъчите на Космичния Магнит, центърът на който е навсякъде, тъй като той е същността на всяко явление, а периферията на неговото влияние е в безкрайността. Познайте единството, на Космичния живот, имайте смелост да протегнете ръка на Слънцето, като на ваш брат, но в същото време кажете на всяка тревица — мой брат. Тогава вий ще познаете духовната същност на Слънцето. И тогава вашето концентриране към Слънцето ще стане подсъзнателно, постоянно, ще стене фон на всички ваши прояви. И тогава не ще ви бъдат нужни вашите психични органи, защото ще творите чрез духовен импулс. Това значи, че вашите нервни и психични органи ще действат тъй естествено и без каквото и да било напрежение на волята, както дишат вашите дробове, както тупти вашето физическо сърце. И тогава, създавайки постоянна и непосредствена връзка със Слънцето, вий ще можете да полетите в Космоса, развивайки органите и средствата за познаване на неговите тайни и за овладяването им. Бъдете това, което сте: слънчеви лъчи, слънца, светещи в света на плътта, намиращи щастие в даването. Помнете, че само когато давете полученото, вий добивате възможност
към текста >>

18. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Детето и живота Днес вниманието на мнозинството от педагозите е спряно предимно на методите, а съвсем малко са тези, които си дават сметка за същинските нужди на детската природа и изобщо на природата на човека и за целта. която човешкият дух преследва в краткия земен живот. От психологията знаем, че подсъзнателните мотиви играят по-голяма роля от съзнателните при решаване на известна постъпка, а то ще рече, че несъзнателно възприетите впечатления чрез нашите сетива, останали в периферията на нашето съзнание, са живи и мощни сили, които имат първенство, когато в потайните глъбини на нашето подсъзнание се решава и определя известна постъпка. И ние питаме: впечатленията, внушенията и представите, чрез които модерният педагог храни детската душа през всичките нейни периоди на развитие, отговарят ли на върховния идеал за общото благо, на хигиената на човешката душа и на основните закони на човешкото развитие? Средствата, храната, с която днешният педагог храни детската душа, това е плода на днешната извратена култура, средата на днешната печална действителност. Почти никой педагог не признава, че днешната култура е добра и съвършена, а всички те готвят детето именно за тази среда, за тази отрицателна действителност. Детето не бива възпитавано за нещо ново, не бива напътвано да се подготви за нещо ново, да стане творец и създател на това ново, а се подготвя за безропотна и безволна частичка от изгнилия механизъм на старото и гнило общество. Както земеделецът пресява през няколко
към текста >>

19. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 211 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

подчинено и обусловено от едно по-висше съзнание, което то не съзнава, рече да проучи известна област или процес в живота — в природата или човека от онова място, което то заема, без да се издигне до състоянието на по-високото съзнание, от което е обусловено и което е средище на процесите и енергиите, които функционират в самото него — то ще схване нещата по един начин. А ако се издигне до степента на по-високото съзнание, ще ги схване по друг начин. Едно същество. което живее в периферията на кръга, ще го схване по един начин, а друго същество, което живее в центъра му, ще го схване по друг начин. На основание на горния принцип и разсъждение, когато проучваме света и живота, трябва да имаме пред вид нашата позиция, която вече определя и нашия начин на възприемане. Следователно, в дадения случай ние ще изучаваме нашите представи за света, а не реалния свят. И от това, до колко нашите представи са идентични със саката действителности, ще зависи и верността на нашето познание. А нашите представи ще бъдат идентични с действителностите, когато се издигнем до състоянието на онова съзнание, което обуславя нашето и в чийто ум са породени първичните образи, чието отражение ние проечаваме като обективен свят. И затова, когато проучваме окултната наука, трябва да се ръководим от този принцип и да знаем, кои са именно онези автори, които са във връзка с великата творческа йерархия, и са изнесли нещата така, както са, а не така, както се отразяват в тяхното съзнание. Онези, които са
към текста >>

20. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 254 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

направляват дейността на планетите. Това положение не е в противоречие с по-горе изказаното, че всяка планета е израз и център на разумна деятелност, но само го обяснява, защото, според окултната наука, центъра на всички планети е в Слънцето. Така че планетите представят концентрични сфери с общ център в слънцето.Така например, според това схващане Сатурн се простира от центъра на слънцето до мястото където виждаме да се намира Сатурн. Видимата планета, която забелязваме на периферията на окултната планета, е резултат от взаимодействието на две противоположни сили—една центробежна, която действа от слънцето и определя границите на окултната планета и другата центростремителна, действаща от Безграничния космос. Там където се срещат и уравновесяват тези две сили ние виждаме видимата астрономическа планета. Съвременната космогония в лицето на Емил Бело, също така се спира на тази теория като най-правдоподобна. Същата дуалистична космогония поддържа и английския учен Сър Джеймс Джинс. Всяка планета от друга страна представя специфична среда, която е в зависимост от степента на развитието на съществата, които живеят на нея и отразяват и преработват импулса на Слънцето. Тъй както бялата светлина, пречупена през призмата, се разлага на 7 цвята, които не са нищо друго освен 7 лъча на Словото, което в своето проявление се диференцира в 7 направления. За да разберем по-добре планетните влияния, трябва да знаем, че освен бялата слънчева светлина и цветния спектър, имаме и черна
към текста >>

21. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

и да го направи от непостоянен на постоянен, той трябва да направи първата крачка, да постави основа в живота си и да почне да работи съзнателно и да изпълнява задачата си, възложена му от Природата с любов, а да не чака тя да го подканва и принуждава. Защото за този, който не върви по пътищата на природата, рано или късно ще дойдат страданията. КОСМИЧЕСКИЯТ РИТМУС В ЖИВОТА НА ЗЕМЯТА И ЧОВЕКА Светът, в който живеем и когото познаваме като природа, според духовната наука, е на периферията на Битието и е резултат от дейността на творческите сили на Космоса. Учителят казва: „Физическият свят е едно изложение на дейността на възвишените същества на Космоса, той е тяхна картина, която те още не са завършили.“ Целият Космос е проникнат от един величествен и мощен творчески ритмус, който в своите проявления се диференцира на хиляди по малки ритмуси, които в крайните си проявления създават материалните форми, които наблюдаваме около нас. Цялата природа около нас е проникната и е резултат на този ритмус. Всички форми, които наблюдаваме в природата — планини и долини, извори, реки, езера, морета и океани, гори, дървета, цветя и треви — всичко това са само символи, зад които действат космични сили. Всичко в Битието — от грамадните слънчеви системи до атома, вибрира, трепти под импулса на великата космична мисъл. чиято външна страна е космичния ритмус. Но съвременният човек, благодарение на степента на развитието, на която се намира, не може да схване тази велика световна симфония, не
към текста >>

22. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

и за природата. Ние мислим, че единственото разумно същество в света, това е човекът. Добре, но как биха мислили мравките за себе си? Ако влезете, в мравешкото царство, ще видите, че те мислят, какво, по-разумни същества от мравките няма. Такова е тяхното съзнание. При сегашните условия ние сме толкова близо до Бога, доколкото разбираме Словото Му, доколкото разбираме Духът Божий. Колкото заблужденията на хората с по-големи, толкова те са по-далеч от Бога, толкова те с повече по периферията Наистина, ако турите едно дърво в огъня, то няма да се стопи, но ако го нагреете около триста градуса, то ще изгори и ще се превърне в дим и пепел. Обаче, ако турите един метал в огъня, той ще се стопи. Има вещества, които само при топене могат да кристализират. Често хората говорят за Божията любов, но тази любов е един метод за претопяване на хората. Човек не може да възрастне и да се усъвършенства, докато не мине през Божествения огън. Мине ли през този огън, той ще приеме в себе си вечния живот. Писанието казва, че Бог е огън пояждащ. За кои? — За неразумните, за онези, които не следват пътя към Бога. За онези, които разбират пътя Му, Той е вечен живот, живот на блага. Сега аз не искам да ви говоря за теориите на хората, за това, какво те мислят. Хората са свободни да мислят каквото искат. Хората от памтивека са мислили, като са имали свободата за това. Първите хора бяха свободни в Рая, но след като дойде при Ева черният адепт и им каза, че им носи ново учение, те изгубиха свободата си.
към текста >>

23. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

реалността на духовния свят. За най-видния представител на западно-европейската идеалистична и спиритуалистична мисъл Кант — духовния свят е непознаваем и ще си остане винаги непознаваем. Следователно, ние не знаем и няма да узнаем какво е отношението на този свят, ако съществува, към нашия живот. Това е заключението на западно европейската мъдрост по въпроса за отношението на духовния свят към нашия живот. По-далеч от това тя не може да отиде. Но това е положението само на периферията на живота; но дълбоко в недрата на Западна Европа се развиваше и друг един живот, който беше тил, стимул, на живота който се развиваше на историческата сцена. Защото в същност официалната история не познава и не подозира даже истинските причини, истинските фактори и творци на запад-но-европейската култура. Зад това, което наричаме западноевропейска култура, стои нещо друго, непознато на тези, които строят културата във външните й проявления. Кои с дълбоките причини, кои с истинските фактори на това развитие, за обикновения поглед е скрито. Но онези, които с проечавали развитието на Западната мисъл и култура в светлината на окултната наука, знаят кой породи Възраждането на Западна Европа, кой вдъхнови и стимулира Джордано Бруно, Галилей, Леонардо да Винчи, Рафаел, Микеланджело, Коперник, Кеплер, Нютон, Бейкън, Гьоте, Шилер и всички гении на западната мисъл. Те знаят кой беше този огън, който гореше в сърцето на западна Европа и разтопяваше ледовете, които сковаваха човешкия дух в неговия
към текста >>

24. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 278 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

от главните членове на изпитната комисия, пред която се явяват всички хора. Помнете, че всеки момент и вие се намирате пред тази изпитна комисия. Следователно, не говорете лошо по адрес на дявола. Какви са неговите качества, това не е ваша работа. Неговата задача е да ви изпита, да ви прекара през сериозни изпити и тогаз да ви пусне готови в живота”. Сатурновата енергия е студена и мудна в движението си. Тя е енергия, която сгъстява и кондензира материята, енергия, която се движи от периферията към центъра. И всичко, що е родено от него, той отново го приема в себе си. Тази идея гърците са изразили като казват, че той изяждал рожбите си. В човека представя нисшето „аз” и тук именно има една интимна вътрешна връзка между него и Луната, за която казахме, че също така представя личността - нисшата човешка природа. Като господар на нисшия „аз”, той поражда по-висшите егоистични чувства, които се стремят да привлекат всички неща към своя център. Във великия Небесен човек Сатурн представя костната система, затова и в човека костната система се намира под властта на Сатурна. Под „костна система” в Небесния човек се разбират онези сили, които създават опора на нещата, на всички форми, които се проявяват. Както в Небесния човек, тъй и в земния, той представя слухът. Ето защо, той предразполага към онова дълбоко размишление, дълбока медитация и концентрация, при която умът влиза във връзка с висшите същества и слуша от тях словото на Мъдростта. Но за да чуе това велико Слово, необходимо е
към текста >>

25. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

се на новите и красиви сгради и се качвам с автобуса през Борисовата градина на Изгрева. Тук е колонията на Всемирното Братство, където всички са вегетарианци. Оттук се открива прекрасен изглед на гордата Витоша, а още по-далече над нея се издига величествения планински гигант Мусала — толкова възпяван в песните ма Братството. Той със своите 3000 м. височина, никак не отстъпва на гръцкия Олимп. Да оставим на тези два колоса да се препират и по нататък за първенство. Ние сме в периферията на София, на която може и Загреб да завиди за чистия въздух. Тука ще спрем пред бялата сграда на Изгрева. Почиваме си на белите пейки, до дълги бели маси. Нека прегледаме уредените градини и цветя, дървените къщички и по-големи сгради, където последователите на Учителя прекарват своя живот. Нека отидем сутрин рано около 6 ч. на кръглата поляна, заобиколена от борова гора, където съпровождани от музика, се извършват общите ритмични упражнения (паневритмия) и нека се потопим за малко в тайнствения град на людете, които доброволно са се отказали обикновените наслаждения на този свят2, за да бъдат колкото се може по-близо до Бога и до природата. И при все това, тези люде от двата пола извършват своите всекидневни задължения и живеят обикновения обществен и граждански живот, само че телесните им потребности са минимални, a духовните — максимални. В тяхната колония от няколко стотин души няма ни църква, ни джамия, и при все това са чисти души, жадуващи за мъдри беседи, хубави песни и чести
към текста >>

26. -

рушение. В Любовта тия два процеса не съществуват. Тя е нещо чисто и единно. В живота, обаче, има диференциране. Животът без любов няма никакъв смисъл. Такъв живот е върволица от страдания, от падания и ставания. Животът не може да се прояви без обич. Живот без обич няма. Първият път, по които животът тръгва, е обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Смисълът на живота е в това — да обичаш и да те обичат. Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията. Когато Духът се прояви _на периферията и започне своята работа, казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние, като временен живот. Временният живот, обаче, е само сянка на Живота, или най-малката проекция на целокупния Живот, Вечният живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всички условия за разумно растене. А под целокупен живот се разбира общата Мирова Душа, която се проявява в цялата жива природа. Нашите души са части или удове на тази велика душа. За да се прояви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и движение. Стремежът, това е разумният вътрешен потик, а движението е физическият му израз. Животът, обаче, не се проявява само в една форма, той се проявява в безкрайно много форми. Когато повече форми се съчетаят и образуват една по-голяма форма, казваме, че животът, е разумно организирана. Тогава всички форми имат стремеж да дадат израз на тази по-висока форма. Из „Учителят говори“ Георги Марков
към текста >>

27. -

книгата „Всекидневни чудеса“ от Георги Томалевски Да спрем при центъра на нашата слънчева система и да си даден сметка, какао представлява нашето дневно светило. Разбира се, това. което ще споменем за слънцето, не е повече от оскъдните данни, които науката има за него. Казвам оскъдни, защото това което ние знаем е все пак нищо пред величието на това небесно сърце, което произвежда всекидневните чудеса на живота и храни със своята огнена кръв всички твари до огромния му обсег на периферията на слънчевата система. Царствено и могъщо в центъра на системата, член на която е нашата планета, се намира лъчезарното слънце. Ако само слънцето единствено беше на небето и ако ние познавахме само него, пак то би изпълнило душата ни с всичкото възхищение и обич, които трябва да имаме за миросъзданието. Слънцето е, което ни дава едничката непомрачена и чиста радост от дните, когато за първи път сме го видели да огрява стрехите на бащината ни къща, до сетния ни дъх на земята. Ако се откъснем за миг от нашето съзерцание за него и ако се опитаме да го разгледаме като небесно тяло с окото на астронома, ние ще узнаем любопитни неща. Астрономията ни учи, че слънцето, което отстои от нас на 149,500,000 километра е 1,300,000 пъти по-голямо от земята. От това грамадно разстояние то държи във властта на своята притегателна сила всички планети от системата. Едно исполинско огнено сърце, с диаметър 1,390,000 километра (радиус 695,000 км.) който е 109 пъти по-голям от диаметъра на нашата земя, гигантски
към текста >>

28. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

съставляват една четвърт от цялата височина. Обиколката на китката е равна точно на половината от обиколката на шията. Ако дължината на лицето от корените на косата до края на брадата, разделим на три равни части, то там, където се съединяват първата и втората части, е местото на веждите, а където се срещат втората и третата части — местото на ноздрите. Пъпът е централната точка на човешкото тяло (включително и краищата), и ако човек легне по гърба си, с обтегнати ръце и крака, то периферията на кръга, който би бил прокаран около него, като се вземе пъпът за център, ще закачи главата му и края на ръцете и на краката му. Височината от краката до върха на главата е равна па дължината от края на едната ръка до края на другата, когато ръцете са обтегнати в страни. Това са некои от правилата, според които живописецът рисува своя портрет и скулпторът моделира своята статуя. Физиогномистът може да отиде със същия принцип Още по-далеч. Ръката, например, показва много повече, отколкото продълговатостта на лицето. Тя открива своята форма и своето качество, както и главните характеристики на собствените си черти, и служи за показатели на темперамента и на цялото тяло. Ако ръката е дълга и нежна, намираме съответни черти в темперамента и характера. Една тлъста и кръгла ръка отива с едно пълно лице, пълни червени устни, дебел нос, кръгла глава и един жизнен темперамент. Овалната ръка принадлежи на овално лице; а с овалното лице можем да очакваме пропорционални устни, приличен нос, деликатна
към текста >>

29. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

сън (съобщава Д. Л. Д-ва). VII. Суеверните американци. 17. Книжнина: I. Пророците на възраждането, от Едуард Шюре. II. M-me W.: Сборник на медианимични съобщения 18. Писмо от редакцията (описание съдържанието и целите на списанието и относно подписката за втората годишнина) СТАРОТО И НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО Енволюция и еволюция - Методите на новия живот В природата съществуват два велики процеси, които вземат участие във всичките нейни действия. Единият процес е насочен от центъра към периферията и се нарича енволюция, а другият е насочен от периферията към центъра и се нарича еволюция.Това са два обновляващи процеси, подобни на процесите на кръвообращението, които стават във всеки организъм, т.е. на движението на човешката кръв - от сърцето към периферията, който се нарича артериален, и от периферията към сърцето, който се нарича венозен. В тия два процеса се събужда онази енергия, която е необходима за съграждане условията на живота. Когато се появяват известни разстройства или спънки в тия процеси, вината не е у процесите, а у съществото, в което стават те и което не разбира значението на тия процеси. Ако допуснем, че известно човешко същество е обхванато от един неразумен живот, който събужда у него неразумна лакомия, ще видим, че в него ще се натрупат известни излишни вещества, които ще спънат процеса на неговата артериална кръв, а тоя последният, в замяна, ще спъне процеса на венозната кръв. Тогава веднага ще се яви една вътрешна дисхармония, а като последица от нея ще
към текста >>

30. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

и полезен пробен камък. След няколко години по този начин сигурно ще се разреши, дали тази хипотеза е основателна. Това изложение също ще допринесе своето за разрешаване на въпроса. По-старата сетивна физиология поддържаше схващането, че разните усещания произлизали в големия мозък. Според тази „церебрална“ или „кортикална теория“ (понеже обвивката на мозъка била седалище на сетивната дейност), произходът на усещането бил в тясна връзка с проводника на сетивното раздразнение от периферията към „предния мозък“. Според тази хипотеза, няма значение онова, което се възприема и предава чрез сетивните органи. Видът на усещането зависи само от мястото на мозъчната обвивка, до която достига раздразнението. В оптическия център винаги произлизат зрителни усещания, а в акустичния — слухови. Окото и ухото са само апарати за подходящ избор и възприемане на раздразненията и тяхното превръщане във възбуждения на нервните нишки към центровете на големия мозък. Антиподът на тази теория е „сензорната теория“. Тази теория приема, че усещанията произлизат в нервните краища на самия сетивен орган. Чуването става в слуховите клетки (в вътрешното ухо), виждането — в зрителните (мрежестата ципа). Това, което се предава на мозъка като възбуждение, са двигателни раздразнения, които преминават в целесъобразни реакции. В последната хипотеза има по-голяма вероятност. По-рационално е да дирим произходното място на усещането в самия сетивен орган, а не в ганглиите на сивата мозъчна кора. Но не бива и да се
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

- хармонично - квинконция - квинконция - 150° - нехармонично Р. - успоред - успоредно- различно , , , са много силни по действие, , . са по-слаби, а най- слаб е . Мнозина астролози приемат и следните ъгли: квинтил = 72° хармонично биквинт. = 140° хармонично Ала обикновено тези много слаби аспекти не се вземат под внимание. Образуване на аспектите. Ако се взрем по-отблизо в тези ъгли, ще намерим, че те всички са ъгли от правилни вписани многоъгълници. Ъгълът се образува или от страните по периферията или от лъчите, излизащи от, средоточието към ъгъла. Така, ъгълът: 30° е характерен за правилният 12-ъгълник 45° е характерен за правилният 8-ъгълник 60° е характерен за правилният 3-ъгълник 90° е характерен за правилният 4-ъгълник 120° е характерен за правилният 6-ъгьлник 135° е характерен за правилният 10-ъгълник А и отговарят на правата линия. Общопризнато е, че природата действа по математически линии. Това виждаме, запример, при кристалните форми. Виждаме го също и при пререза на златото (1: 1.62), който се повтаря както в четирите царства на вселената, така и в отдалечените небесни тела, които образуват вселената (по-нататък ще говорим повече по този въпрос). Можем да проследим още, че в. Кристалните форми на повече метали,, запример, всички горепосочени ъгли се също срещат. Това негли ще хвърли що-годе светлина върху начина, по който планетите ни въздействат. Ако си представим слънцето и планетите като едно цяло тяло (тук естествено не се подразбира триизмерно физическо тяло), чиито
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

срещу ускорението (абсолютното), което можем, значи, да мерим по нейното действие, по натиска. Това и Нютон още вярваше да е познал. Нека си представим, че стоим върху един грамаден диск в световното пространство. Звезди не могат да се видят, на късо, няма нищо, по което да се ориентираме върху нашето положение и да констатираме какво и да било движение. Ние чувстваме, обаче, една сила; ние трябва да се държим за диска, ако не искаме да бъдем отхвърлени по направление на радиуса към периферията. Какво заключение вадим от това: „Диска се върти!“ Ротацията, както е известно, е ускорено движение, при което се изменя наистина не величината, но посоката на скоростта. Силата е познатата:га всяко дете от училището центробежна сила, и не представлява друго освен инертното съпротивление на тялото ни срещу това изменение посоката на скоростта. Но не е ли необходимо, за установяването на едно ускорено движение, едно тяло за сравнение, по което да се ориентираме? Има ли, значи, абсолютно ускорение: Срещу този начин на доказване още големия немски физик Мах е възразил: дали не би могло диска да бъде в абсолютен покой, вселената ведно със звездите да се въртят около диска и дали центробежната сила не би могла да бъде един вид сила на теготението, на тия въртящи се маси, върху нашето тяло: Тук е точката, където Айнщайн се намесва. Той ни показва, че не можем да различим едно действие на инертността от едно действие на теготението, че двете, значи, в известен смисъл са идентични. Ние се намираме,
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

от А, във втория — от Е и И. Понеже чувствата се изразяват главно с тонове, то в човешкия език когато се говори за възвишени неща, както, за пример, за Бога и за небето, употребяват предимно думи с гласните У и О; също така и музиката, която изразява със звукове различните видове чувства, си служи при подобни мотиви със същите тия гласни. Езикът на ангелите се отличава с една неописуема хармония, защото техните мисли и чувства, от които се образуват думите, се разпространяват наоколо по периферията на небето, формата на което е меродавна за всички общества и съобщения. В небето всички говорят наистина един и същ език, но те все пак познават различия. Речта на мъдреците е по-вътрешна и по-богата с променливи чувства и мислени представи от речта на по-малко мъдрите, която няма тази пълнота; затова пък обратно, речта на наивните, глупавичките (това са, разбира се, не ангели, а обикновени човеци — жители на небето. Б. Р.) е външна и се състои само от думи, в които трябва тепърва да се дири някакъв смисъл, както това става най-често при беседването на хората. Има език на човешкото лице, който изтича в тонове, които се модулират чрез представи; има език, в който образците на небето се смесват с представи и по този начин стават видими; има език на жестовете (ръкомаханията), които отговарят на чувствата и изразяват това, което чувствата обличат инак в думи; има език чрез съгласие на чувства и съгласие на мисли; има гръмовит език и още много други езици. Когато ангелите взимат човешки образ и
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

по-нагоре в земната атмосфера отиваме, толкова веществото става по-неземно, по-одухотворено. Обаче, тук тъкмо са застъпени сили, които са от чисто физическо естество и са отправени към земната твърд. Това са тия прояви, които играят важна, но не напълно още уяснена. роля в днешната физика и остават все тъй загадъчни, щом ги разглеждат само от гледището на механичното схващане на природата. И а най-отдалечените части на земната атмосфера намираме действащи отвън на вътре, т. е. от периферията към центъра, малки електрически течения; това са тъй наречените вертикални течения на атмосферата. Физиката говори за електрическо поле във въздуха, което същевременно е и електропроводно. Тия две обстоятелства обуславят едно електрическо течение, което се движи отгоре надолу. Тия течения се движат непрекъснато, без да се знае откъде водят началото си силите, които ги предизвикват. Теоретически, след 10 минути вече силата на земното електрическо поле би трябвало да се намали с една десета, но по някакъв необясним начин — както е принуден да каже днешният изследовател — действащата в това поле сила остава неизменна по отношение на своята интензивност. Освен това, отправено към центъра, електрическо течение, в по-отдалечените пластове се проявява, действащ отвън навътре, един поток от лъчи, които са от същото естество като получените в безвъздушно пространство Рентгенови лъчи, тъй наречените гама-лъчи, получени при разпадането на радиевия атом. Наричат ги във физическата метеорология:
към текста >>

НАГОРЕ

2.6531090736389