НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
210
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА - Д.Г.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Когато такива душевни състояния продължат, стават опасни за здравето на дихателните органи и се явява разположение към гръдни болести, каквито след известен
период
от време наистина могат да настъпят, предизвикани, както се видя от едно психично състояние вътре в човека.
А болестите, това са нарушения на правилните отношения между психичната и физичната природа на човека. И музиката се явява в случая като едно средство за възстановяване на правилното взаимоотношение на тия нейни две страни. Със своя основен елемент, ритмуса, тя се налага, тъй да се каже, на нервния живот в човека и го принуждава да пулсира в хармония с него. Остава да се познават законите за комбиниране на тоновете така, че в резултат те да дадат ония вибрации, които именно са способни да видоизменят така или иначе нервните течения. Гняв, злоба, завист, ревност, неприязнени чувства и притеснение притискат гърдите на човека и влияят върху вазомоторната функция на кръвоносната система като се нарушава правилността на дихателния процес и кръвообращението.
Когато такива душевни състояния продължат, стават опасни за здравето на дихателните органи и се явява разположение към гръдни болести, каквито след известен
период
от време наистина могат да настъпят, предизвикани, както се видя от едно психично състояние вътре в човека.
И лекуването на такива болести цели да направи по-интензивни функциите на дихателната система, за да се възобновят болните части, или малко да се запазят останалите здрави части от заболяване. Музиката може да свърши тази работа и то много ефикасно, защото тя ще подействува отвътре чрез нервните течения. Тоновите съчетания в такъв случай трябва да бъдат такива, че те, схванати като слухови възприятия да накарат nervus vagus да рефлектира така, че като последица от неговото възбуждане да се яви едно разширение на гърдите и дробовете, едно опресняване на дихателната система и да причини с това едно по-живо и правилно кръвообращение. А правени са опити, които показват, че различно раздразнен в разните си свои разклонения, този нерв различно реагира и дава различни последици в съответните органи и развиващите се в тях функции. Като естествена последица от това изкуствено засилване на почистването на дихателната система, ще се яви освежаване на чувствения живот на индивида; злобата и ревността ще изчезнат, завистта ще се разтопи и с това ще се улесни по-нататъшното заздравяване на заболелите органи.
към текста >>
2.
АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Зимно и есенно време, когато светлината е силно разсеяна, микроорганизмите могат дълго да изтраят на дифузната светлина и затова заболяванията са най-много през този
период
от годината.
Изследванията показват, че никак не обичат светлината патогенните, разрушителните, болестотворните бацили. Те всички измират от нея. Разбира се, че тук има значение времето, през което трае светенето, както и интензивността на светлината. При това пряката светлина е по-силна от дифузната, дневна светлина. На това убийствено влияние върху патогенните агенти, се дължи дезинфекционната роля, която слънцето има.
Зимно и есенно време, когато светлината е силно разсеяна, микроорганизмите могат дълго да изтраят на дифузната светлина и затова заболяванията са най-много през този
период
от годината.
Слънчевите лъчи, проникващи дори през цялото тяло, оказват също тъй много ценно терапевтично влияние. На това главно се дължат чудесните резултати, които се получават при лекуване на туберкулозата, ревматизма, невралгиите и други заболявания. Вън от това при слънчевите бани се получава и общо засилване на организма – едно важно условие за успешна борба на организма с вредните агенти. У растителното царство има много малко видове, които не обичат светлината. Това са нисшите видове от някои мъхове, гъби и влачещи се растения.
към текста >>
3.
За братското сдружаване - К.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Освен това някои от редицата тонове се акцентуват
периодически
правилно или неправилно и определят това, което в музиката се нарича такт.
Та не е ли този същият ритмус, който кара човека да стои захласнат с часове пред зазоряващия се изток и с трепет на душата си да изживява всички ония дивни композиции на бои, сменящи се всеки миг, за да създават все нови и нови комбинации. Ритмусът, движението на цветовете е който ни завладява. На това всеобщо проявление на този закон в природата вън от нас и в нашата собствена природа се дължи обстоятелството, че музиката ни кара да реагираме отвътре на нейните импулси отвън и понеже нам не са чужди нейните трептения, скоро и ние се подчиняваме на нейния ритмус, ритмусът вътре в нас се изравнява или най-малко иде в едно хармонично отношение с тоя, който ни въздейства отвън и ние разбираме тогава музиката. Сега започваме да асоциираме възприеманите от нас в ритмичен порядък тонове с цветове, форми, състояния, чувства и идеи, ритмусът на който е сроден са тоя, на когото в момента сме подчинени. ______________________ Дойдем ли да разглеждаме ритмуса по-конкретно в музиката, тук го дефинират обикновено така: Смяната на тоновите трайности, или с други думи казано движението на музикалните тонове и тяхното редуване по време.
Освен това някои от редицата тонове се акцентуват
периодически
правилно или неправилно и определят това, което в музиката се нарича такт.
Запример в двувременните тактове акцентуват се времената през едно, като акцентуването е в началото на такта В тривременните – акцентуват се времената през две, като в началото на такта стои пак акцентуваното време, и т.н. докато стигнем до сложните тактове, дето акцентите се редуват при една по-сложна периодичност. Запример при 7/16 такт акцентуват се 1°, 3° и 5° време или 1°, 4° и 6° време (В показаните по-долу примери отбелязаните с ъгълче ноти са акцентуваните времена). Тия акцентувани времена, редуващи се правилно периодически, след равни промеждутъци от време, са опорните точки на ритмуса: те са центрове на движението в ритмичните фигури и заедно с времетраенето на отделните тонове създават хилядите вариации на ритмуса. Множеството от музикални тонове при една музикална композиция под въздействието от страна на ритмуса, се подразделят на по-големи или по-малки групи, които в своята цялост представляват нещо завършено, нещо закръглено по своето съдържание.
към текста >>
докато стигнем до сложните тактове, дето акцентите се редуват при една по-сложна
периодичност
.
На това всеобщо проявление на този закон в природата вън от нас и в нашата собствена природа се дължи обстоятелството, че музиката ни кара да реагираме отвътре на нейните импулси отвън и понеже нам не са чужди нейните трептения, скоро и ние се подчиняваме на нейния ритмус, ритмусът вътре в нас се изравнява или най-малко иде в едно хармонично отношение с тоя, който ни въздейства отвън и ние разбираме тогава музиката. Сега започваме да асоциираме възприеманите от нас в ритмичен порядък тонове с цветове, форми, състояния, чувства и идеи, ритмусът на който е сроден са тоя, на когото в момента сме подчинени. ______________________ Дойдем ли да разглеждаме ритмуса по-конкретно в музиката, тук го дефинират обикновено така: Смяната на тоновите трайности, или с други думи казано движението на музикалните тонове и тяхното редуване по време. Освен това някои от редицата тонове се акцентуват периодически правилно или неправилно и определят това, което в музиката се нарича такт. Запример в двувременните тактове акцентуват се времената през едно, като акцентуването е в началото на такта В тривременните – акцентуват се времената през две, като в началото на такта стои пак акцентуваното време, и т.н.
докато стигнем до сложните тактове, дето акцентите се редуват при една по-сложна
периодичност
.
Запример при 7/16 такт акцентуват се 1°, 3° и 5° време или 1°, 4° и 6° време (В показаните по-долу примери отбелязаните с ъгълче ноти са акцентуваните времена). Тия акцентувани времена, редуващи се правилно периодически, след равни промеждутъци от време, са опорните точки на ритмуса: те са центрове на движението в ритмичните фигури и заедно с времетраенето на отделните тонове създават хилядите вариации на ритмуса. Множеството от музикални тонове при една музикална композиция под въздействието от страна на ритмуса, се подразделят на по-големи или по-малки групи, които в своята цялост представляват нещо завършено, нещо закръглено по своето съдържание. Те от своя страна се раздробяват на още по-малки групи, които пък са съставени от най-малките мелодични елементи – мотивите Последните, свързани помежду си с жива, органическа връзка, образуват по-големи групи, откъслеци, последните на свой ред – предложения, докато стигнем така до тъй наречените периоди, които имат значението и стойността на вече изказана и завършена мисъл. Ще се запознаем по-специално с тия елементи, като материал за изграждане на мелодията, но засега ще кажем само, че те са понятията, представите и образите, които обуславят развоя на музикалната мисъл и дават цена на нейното съдържание.
към текста >>
Тия акцентувани времена, редуващи се правилно
периодически
, след равни промеждутъци от време, са опорните точки на ритмуса: те са центрове на движението в ритмичните фигури и заедно с времетраенето на отделните тонове създават хилядите вариации на ритмуса.
______________________ Дойдем ли да разглеждаме ритмуса по-конкретно в музиката, тук го дефинират обикновено така: Смяната на тоновите трайности, или с други думи казано движението на музикалните тонове и тяхното редуване по време. Освен това някои от редицата тонове се акцентуват периодически правилно или неправилно и определят това, което в музиката се нарича такт. Запример в двувременните тактове акцентуват се времената през едно, като акцентуването е в началото на такта В тривременните – акцентуват се времената през две, като в началото на такта стои пак акцентуваното време, и т.н. докато стигнем до сложните тактове, дето акцентите се редуват при една по-сложна периодичност. Запример при 7/16 такт акцентуват се 1°, 3° и 5° време или 1°, 4° и 6° време (В показаните по-долу примери отбелязаните с ъгълче ноти са акцентуваните времена).
Тия акцентувани времена, редуващи се правилно
периодически
, след равни промеждутъци от време, са опорните точки на ритмуса: те са центрове на движението в ритмичните фигури и заедно с времетраенето на отделните тонове създават хилядите вариации на ритмуса.
Множеството от музикални тонове при една музикална композиция под въздействието от страна на ритмуса, се подразделят на по-големи или по-малки групи, които в своята цялост представляват нещо завършено, нещо закръглено по своето съдържание. Те от своя страна се раздробяват на още по-малки групи, които пък са съставени от най-малките мелодични елементи – мотивите Последните, свързани помежду си с жива, органическа връзка, образуват по-големи групи, откъслеци, последните на свой ред – предложения, докато стигнем така до тъй наречените периоди, които имат значението и стойността на вече изказана и завършена мисъл. Ще се запознаем по-специално с тия елементи, като материал за изграждане на мелодията, но засега ще кажем само, че те са понятията, представите и образите, които обуславят развоя на музикалната мисъл и дават цена на нейното съдържание. Вие ще чуете мотиви, които се изправят пред вас с всичката сериозност и мъчителна неразрешимост на една проблема; вие ще чуете и ще различите много гатанки, изкусно сплетени от тоновите елементи – гатанки каквито студеният и строг сфинкс винаги предлага на човека за разрешение, за да го допусне една стъпка по-нагоре, дето той ще намери ответ на хиляди въпроси, които го занимават; вие ще чуете да се редуват във вашето музикално съзнание гальовни, нежни, ефирни конфигурации на тонове, които съграждат у вас настроение, вливат в него топлика на симпатията и повдигат вашата впечатлителност или пък и отзивчивост или пък зараждат скръб, болезненост и довеждат до отчаяние. И най-после вие ще чуете елементите на мелодичната линия така стройно наредени и в такава силна логическа връзка помежду им, че пред вас се откроява ясно и конкретно, строго оформена мисъл и за свикналия това музикално възприятие се идентифицира с последователен размисъл, при който не липсват всички главни положения и моменти на мисълта, предизвикана по чисто интелектуален път.
към текста >>
Те от своя страна се раздробяват на още по-малки групи, които пък са съставени от най-малките мелодични елементи – мотивите Последните, свързани помежду си с жива, органическа връзка, образуват по-големи групи, откъслеци, последните на свой ред – предложения, докато стигнем така до тъй наречените
периоди
, които имат значението и стойността на вече изказана и завършена мисъл.
Запример в двувременните тактове акцентуват се времената през едно, като акцентуването е в началото на такта В тривременните – акцентуват се времената през две, като в началото на такта стои пак акцентуваното време, и т.н. докато стигнем до сложните тактове, дето акцентите се редуват при една по-сложна периодичност. Запример при 7/16 такт акцентуват се 1°, 3° и 5° време или 1°, 4° и 6° време (В показаните по-долу примери отбелязаните с ъгълче ноти са акцентуваните времена). Тия акцентувани времена, редуващи се правилно периодически, след равни промеждутъци от време, са опорните точки на ритмуса: те са центрове на движението в ритмичните фигури и заедно с времетраенето на отделните тонове създават хилядите вариации на ритмуса. Множеството от музикални тонове при една музикална композиция под въздействието от страна на ритмуса, се подразделят на по-големи или по-малки групи, които в своята цялост представляват нещо завършено, нещо закръглено по своето съдържание.
Те от своя страна се раздробяват на още по-малки групи, които пък са съставени от най-малките мелодични елементи – мотивите Последните, свързани помежду си с жива, органическа връзка, образуват по-големи групи, откъслеци, последните на свой ред – предложения, докато стигнем така до тъй наречените
периоди
, които имат значението и стойността на вече изказана и завършена мисъл.
Ще се запознаем по-специално с тия елементи, като материал за изграждане на мелодията, но засега ще кажем само, че те са понятията, представите и образите, които обуславят развоя на музикалната мисъл и дават цена на нейното съдържание. Вие ще чуете мотиви, които се изправят пред вас с всичката сериозност и мъчителна неразрешимост на една проблема; вие ще чуете и ще различите много гатанки, изкусно сплетени от тоновите елементи – гатанки каквито студеният и строг сфинкс винаги предлага на човека за разрешение, за да го допусне една стъпка по-нагоре, дето той ще намери ответ на хиляди въпроси, които го занимават; вие ще чуете да се редуват във вашето музикално съзнание гальовни, нежни, ефирни конфигурации на тонове, които съграждат у вас настроение, вливат в него топлика на симпатията и повдигат вашата впечатлителност или пък и отзивчивост или пък зараждат скръб, болезненост и довеждат до отчаяние. И най-после вие ще чуете елементите на мелодичната линия така стройно наредени и в такава силна логическа връзка помежду им, че пред вас се откроява ясно и конкретно, строго оформена мисъл и за свикналия това музикално възприятие се идентифицира с последователен размисъл, при който не липсват всички главни положения и моменти на мисълта, предизвикана по чисто интелектуален път. Разбира се тук мислителят не ще бъде лишен от чувството на приятност, от топлина в работата си и възторг при постиженията на своята мисъл, което впрочем не трябва да липсва и при самостоятелния мисловен процес. Мелодичната линия се покои, както казахме върху ритмуса като на основа.
към текста >>
4.
БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Сънят, движението на краката при ходенето, изобщо навсякъде, където можем да намерим
периодичност
в движението, има ритъм.
Това е ритъмът на живота. Вълната на живота, която почва от детето, издига се до човека и завършва при стареца, за да започна да се издига отново от детето. Биенето на сърцето у човека представлява също едно правилно, ритмично движение. Дишането също. Храненето и то е ритмичен процес.
Сънят, движението на краката при ходенето, изобщо навсякъде, където можем да намерим
периодичност
в движението, има ритъм.
Звукът и светлината са също ритмични движения на въздушни или етерни частици. Разликата във всички тия ритмични движения се състои само в периода на времето. Едни се повтарят бързо, други след големи интервали от време. Там, където ритъмът се наруши, иде смъртта. Когато сърцето на човека престане да бие правилно, ритмично, дните на такъв човек са преброени.
към текста >>
Разликата във всички тия ритмични движения се състои само в
периода
на времето.
Биенето на сърцето у човека представлява също едно правилно, ритмично движение. Дишането също. Храненето и то е ритмичен процес. Сънят, движението на краката при ходенето, изобщо навсякъде, където можем да намерим периодичност в движението, има ритъм. Звукът и светлината са също ритмични движения на въздушни или етерни частици.
Разликата във всички тия ритмични движения се състои само в
периода
на времето.
Едни се повтарят бързо, други след големи интервали от време. Там, където ритъмът се наруши, иде смъртта. Когато сърцето на човека престане да бие правилно, ритмично, дните на такъв човек са преброени. Има още много примери, които говорят, че ритмусът лежи в основата на природата и на всяко живо същество. И така си обясняваме онова силно влечение и подсъзнателно подражание на такта от страна на животните, дори човека, по отношение на музиката.
към текста >>
Той се е появил в девонския
период
, когато е имало само пъварци, мекотели, червеи и хрущялни риби, значи цяло море от глухонеми същества.
Особено това е било забелязано за растенията поставени в саксии, близо до оркестри. Само след няколко часово свирене, те буквално си обръщали „гърба към музикантите". Силно чувствителни са карамфилите и цикламите. В животинското царство най-добри певци се намират между птиците. Според Фламарион първият основател тук на земята на пеенето е бил щурецът.
Той се е появил в девонския
период
, когато е имало само пъварци, мекотели, червеи и хрущялни риби, значи цяло море от глухонеми същества.
Бръмченето на насекомите, цвърченето на скакалеца са били първите звуци. После жабата е започнала да дава своите концерти, гигантските гущери да съскат и най-накрая е запяла птичката. „Вече в блеенето на овцата, викаща агънцето си, в мяукането на котката, в лая на кучето, в рева на лъва, както и в пеенето на птиците се чул гласът на природата и първобитните опити да се заговори". Според Шарл Литурно пойните птици обичат да пеят „защото им се пее". Понякога намираме същински музикални турнири между съперници, които траят до пълно изнемощяване.
към текста >>
Касае се за самеца-папуняк, който в
периода
на любовта си свири по един своеобразен начин.
После жабата е започнала да дава своите концерти, гигантските гущери да съскат и най-накрая е запяла птичката. „Вече в блеенето на овцата, викаща агънцето си, в мяукането на котката, в лая на кучето, в рева на лъва, както и в пеенето на птиците се чул гласът на природата и първобитните опити да се заговори". Според Шарл Литурно пойните птици обичат да пеят „защото им се пее". Понякога намираме същински музикални турнири между съперници, които траят до пълно изнемощяване. Нещо повече, Летурно привежда един пример и за съществуването на инструментална музика у птиците.
Касае се за самеца-папуняк, който в
периода
на любовта си свири по един своеобразен начин.
Като поеме в себе си въздух, той поставя края на своя своеобразен клюн отвесно към някой камък или дърво и после издишайки произвежда по тоя начин своеобразни звукове – неговата любовна песен... Аз няма да се спирам повече на въпроса за музикалната душа на птиците. Тая страна на въпроса е почти всекиму известна. Но не мога да отмина един печален факт, който напоследък става мода. Това е онова ужасно изкълчване, което някои невежи правят с птичките, измъчвайки ги да пеят някакви най-банални химни или банални песни. Дарвин говори за един синигер, когото приучили да пее някакъв си немски валс.
към текста >>
5.
Бележки по повод статията „Астрология и медицина”
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Разбира се, че в първия случай предстои една успешна и систематична работа и то може би съвсем недостатъчна за един
период
от 50-60 годишна дейност, за да се постигне един голям резултат.
Къде се намират първите музикални зачатъци, ние не знаем. Знаем само, че почти у всички същества има пряко или косвено проявление на музикалното чувство. От окултна гледна точка, тая музикална проява на всички същества е просто израз на оная музикална основа, върху която е изградена цялата природа, музикалните закони, на която важат за всички същества. И колкото едно същество е по-интелигентно, толкова тая музикална проява се изявява в една по възвишена форма. Ето защо, ние считаме, че у всички същества има музикално чувство, само че у едни в потенциално състояние, а у други вече в проявление.
Разбира се, че в първия случай предстои една успешна и систематична работа и то може би съвсем недостатъчна за един
период
от 50-60 годишна дейност, за да се постигне един голям резултат.
Музикалните прояви на някои твърде малки деца ясно показва, че те просто са родени музиканти, чието школуване е станало в миналото. За да изтъкна по-ясно музикалната проява на съвременния свят, аз ще си послужа с статистиката на Нюман Дорленд върху четиристотин „знаменитости" от разни отрасли на мисълта. Тия „знаменитости" са били разделени на две категории: работници и мислители Към работещите са били отнесени химици, физици, изследователи, изобретатели, медици, артисти и военни, а към мислителите: богословите, философите, астрономите, математиците, политиците и пр. Оказало се, че работниците почват своята деятелност по-рано от мислителите, а именно към 22 год., докато мислителите чак към 26 год. От тия работници най-рано проявяват своя гений композиторите – средно към 17 годишна възраст, артистите към 18 год., а философите – в 27 годишна възраст Най-късно се проявяват сатирици и хумористи (към 32 год. ).
към текста >>
6.
ПЕСНИ - Т.
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
През 25
периода
от по 3 дни със слънчеви петна, авторите са наблюдавали 22 пъти обикновени разстройства и 3 пъти тежки разстройства.
Той изповядва обаче, че наблюденията на древните астролози, трябва да са лежали на една точна основа и че Марс и Сатурн, окачествени в древност като злотворни планети,му са се показали наистина активни планети. Ние сме честити да зарегистрираме едно подобно признание, което свидетелствува за искреността на д-р Romaiy. Известно време след тия констатации, докторите Сарду и Фор изправиха и те от своя страна цяла редица преинтересни наблюдения върху болни, които страдат от сърдечни, бъбречни, чернодробни, нервни болести. Те са отбелязали възбуждания, безсъница, отпадане, гърчене, мускулни сътресения, стомашни разстройства, невралгии, задуха, треска, виене на свят, синкопи, аритмии и пр. и пр.
През 25
периода
от по 3 дни със слънчеви петна, авторите са наблюдавали 22 пъти обикновени разстройства и 3 пъти тежки разстройства.
Следователно, има 25 пъти повече разстройства по време на слънчеви петна. Тия съвсем ясни и неоспорими наблюдения могат да бъдат за изходна точка на важни изследвания в областта на медицинската астрология. Те ще донесат едно опитно потвърждаване на твърденията на древните астролози, които изглеждат за съвременните хора лишени от експериментална база и ще ни дадат ключа на известни алгиди необясними днес, на известни болести или лечителни усложнения, както и на известни критични явления, които се наблюдават в хода на болестите. Като автора и аз мисля, че лекарят, който би се заинтересувал от астрология, не ще изгуби залудо своето време, защото освен дето ще издигне душата си над земните дребнавости, но ще окаже грамадна услуга и на своите болни, като ги облекчи, а понякога и излекува, а туй е най-съществено разбира се.
към текста >>
7.
ОБЩЕСТВЕН ПРЕГЛЕД
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ако проследим историческия развой на изкуството ще видим, че то в известни
периоди
е повече образно изкуство, в други психологично, в трети символично, мистично, тайнствено.
Съобразно с това, във всяка художествена творба, могат да бъдат открити тези три елемента: образът, чувството и символът – и до колкото тя е издържана в образно, психологично и символично отношение, дотолкова тя се явява един съвършен превод на красотата и дотолкова тя говори за художествения гений на своя автор. И наистина, ако се запитаме: колцина от жреците на изкуството са истински художници, ще трябва да признаем, за жалост, че те са тверде малко. Днешното изкуство е силно индивидуализирано, то носи на себе си отпечатъка на субективната природа на художника. Обикновено то бива силно издържано само в образно или само в психологично или само в символично отношение; по-рядко – в две от тях, а съвсем рядко – и в трите. Затова е виновна до голяма степен средата, духът на времето – епохата.
Ако проследим историческия развой на изкуството ще видим, че то в известни
периоди
е повече образно изкуство, в други психологично, в трети символично, мистично, тайнствено.
Малко са онези периоди, когато изкуството е добивало пълен разцвет и съвършенство, където в неговите творения да се изказва цялата красота. Днешното време е най-малко един от тези бляскави периоди в развоя на изкуството. То е по-скоро навечерие на един такъв период. Днес има направления в изкуството, които правят усилия да ни преведат красотата само с езика на психичното, като се пренебрегват всички образи и символи. Те си поставят за цел да събудят само настроение, да извикат емоционален живот и нищо друго.
към текста >>
Малко са онези
периоди
, когато изкуството е добивало пълен разцвет и съвършенство, където в неговите творения да се изказва цялата красота.
И наистина, ако се запитаме: колцина от жреците на изкуството са истински художници, ще трябва да признаем, за жалост, че те са тверде малко. Днешното изкуство е силно индивидуализирано, то носи на себе си отпечатъка на субективната природа на художника. Обикновено то бива силно издържано само в образно или само в психологично или само в символично отношение; по-рядко – в две от тях, а съвсем рядко – и в трите. Затова е виновна до голяма степен средата, духът на времето – епохата. Ако проследим историческия развой на изкуството ще видим, че то в известни периоди е повече образно изкуство, в други психологично, в трети символично, мистично, тайнствено.
Малко са онези
периоди
, когато изкуството е добивало пълен разцвет и съвършенство, където в неговите творения да се изказва цялата красота.
Днешното време е най-малко един от тези бляскави периоди в развоя на изкуството. То е по-скоро навечерие на един такъв период. Днес има направления в изкуството, които правят усилия да ни преведат красотата само с езика на психичното, като се пренебрегват всички образи и символи. Те си поставят за цел да събудят само настроение, да извикат емоционален живот и нищо друго. Други – искат да говорят на душата само чрез символи, като не държат сметка за никакви форми и образи, и не целят никакви емоционални ефекти.
към текста >>
Днешното време е най-малко един от тези бляскави
периоди
в развоя на изкуството.
Днешното изкуство е силно индивидуализирано, то носи на себе си отпечатъка на субективната природа на художника. Обикновено то бива силно издържано само в образно или само в психологично или само в символично отношение; по-рядко – в две от тях, а съвсем рядко – и в трите. Затова е виновна до голяма степен средата, духът на времето – епохата. Ако проследим историческия развой на изкуството ще видим, че то в известни периоди е повече образно изкуство, в други психологично, в трети символично, мистично, тайнствено. Малко са онези периоди, когато изкуството е добивало пълен разцвет и съвършенство, където в неговите творения да се изказва цялата красота.
Днешното време е най-малко един от тези бляскави
периоди
в развоя на изкуството.
То е по-скоро навечерие на един такъв период. Днес има направления в изкуството, които правят усилия да ни преведат красотата само с езика на психичното, като се пренебрегват всички образи и символи. Те си поставят за цел да събудят само настроение, да извикат емоционален живот и нищо друго. Други – искат да говорят на душата само чрез символи, като не държат сметка за никакви форми и образи, и не целят никакви емоционални ефекти. Аз не оспорвам, че красотата може да се преведе само с езика на образите или само с езика на психичното или само с езика на символите – напротив, аз поддържам, че това е възможно, само че то е едно извънредно трудно изкуство.
към текста >>
То е по-скоро навечерие на един такъв
период
.
Обикновено то бива силно издържано само в образно или само в психологично или само в символично отношение; по-рядко – в две от тях, а съвсем рядко – и в трите. Затова е виновна до голяма степен средата, духът на времето – епохата. Ако проследим историческия развой на изкуството ще видим, че то в известни периоди е повече образно изкуство, в други психологично, в трети символично, мистично, тайнствено. Малко са онези периоди, когато изкуството е добивало пълен разцвет и съвършенство, където в неговите творения да се изказва цялата красота. Днешното време е най-малко един от тези бляскави периоди в развоя на изкуството.
То е по-скоро навечерие на един такъв
период
.
Днес има направления в изкуството, които правят усилия да ни преведат красотата само с езика на психичното, като се пренебрегват всички образи и символи. Те си поставят за цел да събудят само настроение, да извикат емоционален живот и нищо друго. Други – искат да говорят на душата само чрез символи, като не държат сметка за никакви форми и образи, и не целят никакви емоционални ефекти. Аз не оспорвам, че красотата може да се преведе само с езика на образите или само с езика на психичното или само с езика на символите – напротив, аз поддържам, че това е възможно, само че то е едно извънредно трудно изкуство. Това ще рече да можеш, като Паганини, да изсвириш един концерт на цигулка само с една струна.
към текста >>
В този смисъл се изказахме по-горе, че днешното време е навечерието на един бляскав
период
в развитието на изкуството, когато тези три насоки на художествено творчество, след като обработят, формалната психологичната и символистичната страна на творчеството, ще се обединят в едно пълно и хармонично цяло.
Други – искат да говорят на душата само чрез символи, като не държат сметка за никакви форми и образи, и не целят никакви емоционални ефекти. Аз не оспорвам, че красотата може да се преведе само с езика на образите или само с езика на психичното или само с езика на символите – напротив, аз поддържам, че това е възможно, само че то е едно извънредно трудно изкуство. Това ще рече да можеш, като Паганини, да изсвириш един концерт на цигулка само с една струна. Трябва да бъдеш голям виртуоз. Днешните модернистични посоки в художественото творчество са именно едни такива опити да се диференцира художественото творчество, с цел да се проучи по дълбоко и основно неговата образна, психологична и символична страна.
В този смисъл се изказахме по-горе, че днешното време е навечерието на един бляскав
период
в развитието на изкуството, когато тези три насоки на художествено творчество, след като обработят, формалната психологичната и символистичната страна на творчеството, ще се обединят в едно пълно и хармонично цяло.
– Това ще бъде новото изкуство, творенията на което ще бъдат богати и издържани еднакво и в образно, и в психологично, и в символично отношение. * Кое художествено произведение може да се нарече истинско? Онова, което доставя пълна естетическа наслада на всеки човек. В противен случай, на това произведение му липсва нещо, то е слабо или в образно, или в психологично, или в символично отношение, Такава непълнота се усеща от повечето произведения на съвременното изкуство. Нека се опитаме да обясним защо е това.
към текста >>
8.
ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И това чувство трябва да се развие чрез възпитанието и то непременно във втория
период
–
периода
на развитието на етерното тяло.
Ти ще бъдеш най-активен, но пак ще имаш абсолютно доверие в любовта и мъдростта на Бога. Друго едно чувство, което ученикът трябва да развие у себе си – това е благоговението. В хората трябва да търси добри черти, достойни за благоговение. Защо споменавам за благоговението? Когато благоговеем към някого, ние се свързваме с него.
И това чувство трябва да се развие чрез възпитанието и то непременно във втория
период
–
периода
на развитието на етерното тяло.
Днешните педагози малко внимание обръщат на тези работи. Те не обръщат внимание на онези нежни цветенца в детската душа и те заглъхват. А какви творчески сили се събуждат в детската душа, която е преживяла благоговението през втория възпитателен период! Днешната педагогика не нае законите на детското развитие, не знае дълбоките сили, дремещи в детската душа и начина на тяхното събуждане. Който чувствува любов и благодарност към Бога, той вече знае молитвата.
към текста >>
А какви творчески сили се събуждат в детската душа, която е преживяла благоговението през втория възпитателен
период
!
Защо споменавам за благоговението? Когато благоговеем към някого, ние се свързваме с него. И това чувство трябва да се развие чрез възпитанието и то непременно във втория период – периода на развитието на етерното тяло. Днешните педагози малко внимание обръщат на тези работи. Те не обръщат внимание на онези нежни цветенца в детската душа и те заглъхват.
А какви творчески сили се събуждат в детската душа, която е преживяла благоговението през втория възпитателен
период
!
Днешната педагогика не нае законите на детското развитие, не знае дълбоките сили, дремещи в детската душа и начина на тяхното събуждане. Който чувствува любов и благодарност към Бога, той вече знае молитвата. Защото те влизат в основата ù. Молитвата не е искане от Бога на воденици, къщи, ниви, ливади, лозя, градини, гори и пр. Значение на Молитвата „Най-великото в света е молитвата.
към текста >>
9.
Нестинарските игри - Добран
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
И родители и възпитатели се стремят да съкратят този
период
от живота на своите деца, като често дори им внушават, че те трябва час по-скоро да заприличат на възрастните.
Обикновено и окултно ученичество (Скица) „Бъдете като децата. . ." Думата ученик в обикновения говор означава млад човек, дете или юноша, който следва някакво учебно заведение. Според общо разпространените днес схващания, детинството и ученичеството са признаци на несъвършенство и слабост.
И родители и възпитатели се стремят да съкратят този
период
от живота на своите деца, като често дори им внушават, че те трябва час по-скоро да заприличат на възрастните.
И много от децата действително заприличват преждевременно на по-възрастните, но затова пък се спъва тяхното естествено развитие и се ограничава проявлението на множество вродени добри качества и заложби. И интересното е, че много и много са случаите, когато възрастни хора с материално и обществено положение, (което някога за тях е било идеал) искрено признават, че въпреки всичко, най-хубавите дни и години на техния живот си остават през тяхното детинство и ученичество. Животът на всички хора днес, външно поне, протича приблизително по един и същи начин. Детинство с неговите радости и буйност, възмъжаване, отричане, детинската наивност, житейски борби, малки или големи успехи и разочарования и най-сетне неизбежния за всички край. Всички се раждат, работят и умират и малцина са ония, които с доволство и жизнерадост изпълняват своето призвание и дълг до край.
към текста >>
И остава една от малкото чисти радости на техния живот, светлия спомен за някогашното детинство Кое прави детинството, ученичеството един от най-красивите
периоди
в живота на човека?
И интересното е, че много и много са случаите, когато възрастни хора с материално и обществено положение, (което някога за тях е било идеал) искрено признават, че въпреки всичко, най-хубавите дни и години на техния живот си остават през тяхното детинство и ученичество. Животът на всички хора днес, външно поне, протича приблизително по един и същи начин. Детинство с неговите радости и буйност, възмъжаване, отричане, детинската наивност, житейски борби, малки или големи успехи и разочарования и най-сетне неизбежния за всички край. Всички се раждат, работят и умират и малцина са ония, които с доволство и жизнерадост изпълняват своето призвание и дълг до край. Мнозина, след дълги вътрешни борби, се примиряват с безликата ежедневна действителност.
И остава една от малкото чисти радости на техния живот, светлия спомен за някогашното детинство Кое прави детинството, ученичеството един от най-красивите
периоди
в живота на човека?
На този въпрос отговарят различно. Той е послужил и като сюжет на много художествени произведения, защото живо отеква в отзивчивите души на художници и поети. Ние мислим, че интимното, задушевното, това което ни затрогва от детинството, е непринуденото проявление на съзнанието за собственото несъвършенство — нещо, което ние като възрастни сме заглушили у себе си, но което дълбоко в нашето естество си съществува. Възрастният човек е самостоятелен, съвършен по отношение на външния и практичен живот, но по отношение на по-общите въпроси на живота и на възможното съвършенство, той си остава едно голямо дете. Днес за мерило на силата и съвършенството се вземат възрастта и общественото положение.
към текста >>
10.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Както копринената буба преминава един
период
на лакомия – като гъсеница, която всичко изпояжда около себе си, втори
период
на ограничение и отделеност – като какавида затворена в пашкул и трети
период
– на свобода като пеперуда – така и човешкото съзнание, ръста на което се изразява в отношението на това съзнание към заобикалящия го безкраен свят – преминава тези три фази.
Едната сила са животинските инстинкти и страсти, другата е разумният стремеж към идеала. Сега, когато пред човека е ясно очертан един висок идеал, в който той искрено вярва и към който насочва всичките си сили, силата на разумния стремеж към идеала, ще бъде точно на 90° от силата на плоскостта, на животинската нисшата природа и тогава животът ще потече по равнодействуващата – правилно и нормално. Противоречия няма. Противоречията се раждат тогава, когато човек или не вярва в онзи идеал, към който го насочва разумният стремеж, или пък изобщо отрича всякакъв разумен стремеж и дава пълна свобода на своята низша природа и на своите похоти и низки желания. Сега фазите, през които минава човешкото съзнание в своето развитие и разцъфтяване – могат да се уподобят на трите състояния на копринената буба.
Както копринената буба преминава един
период
на лакомия – като гъсеница, която всичко изпояжда около себе си, втори
период
на ограничение и отделеност – като какавида затворена в пашкул и трети
период
– на свобода като пеперуда – така и човешкото съзнание, ръста на което се изразява в отношението на това съзнание към заобикалящия го безкраен свят – преминава тези три фази.
Първата е фаза на първобитния живот, когато човек се е движил само от своите низши желания и склонности, безпрепятствено ги е удовлетворявал и в това е виждал смисъла н назначението на живота. Той е поставял своята личност за център на всичко, живеел е само за себе си – като гъсеницата. Втората фаза е тая на обществения живот, когато в човека се пробуждат семейни и обществени чувства, които ограничават себичните чувства. Докато в първата фаза съзнанието на човека е съсредоточавало всичките си сили и цялата си обич към своята личност, при втората фаза не съзнанието – той разширява своята обич към близките в семейството, а по-късно в племето и народа. И заради благото на семейството и народа или племето – отделният човек се е жертвувал.
към текста >>
11.
НАУЧНА АСТРОЛОГИЯ - Г.
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Казахме, че у животното циркулацията на кръвта е осигурена от дейността на сърцето, което се свива и разпуща
периодически
.Аз ще покажа сега, че движението на сока е осигурено посредством подобен механизъм: имаме
периодично
свиване и разпущане на известни клетки.
Един поучителен, макар и прост опит е следният: Вземат се две еднакви стебла, които са на път да увехнат. Отрязаният край на едното се поставя във водата, а на другото – в отровен разтвор, напр. формол. Първото стебло лесно се изправя вследствие възкачването на сока. Второто, потопеното в отрова стебло, не се изправя и скоро съвсем увяхва. Това по един абсолютен начин доказва, че движението на сока се държи на активността на една жива тъкан във вътрешността на дървото.
Казахме, че у животното циркулацията на кръвта е осигурена от дейността на сърцето, което се свива и разпуща
периодически
.Аз ще покажа сега, че движението на сока е осигурено посредством подобен механизъм: имаме
периодично
свиване и разпущане на известни клетки.
ГРАФИЧНО ПРЕДСТАВЯНЕ НА ВЪЗЛИЗАНЕТО НА СОКА. Движението на сока във вътрешността на дървото е невидимо. И досега не беше намерен начин за измерване бързината на това движение. Апаратите на г. Воз правят възможно това.
към текста >>
Този активен пласт чрез
периодичните
си пулсации осигурява циркулацията на сока по начин, твърде подобен на кръвоносната циркулация у животните.
Механичното движение може да се спре чрез физични средства; вътрешното ритмично движение продължава чрез електрическата пулсация. Ако се въздействува на листа с отрова, спират както електрическата, така и механическата пулсация. За записване пулсациите във вътрешността на дървото Жагадис Боз си служи с електрическа сонда (виж фигура 1 и 2), която се забива едно след друго на разни дълбочини в растението, (виж фигура 3 и 4). Когато електрическата сонда достигне активния пласт, жизнените пулсации, пораждат електрически пулсации, които регистрира галванометъра, свързан с жицата. По този начин е намерено, че активният пласт се намира в вътрешната кора, близо до младите дървесни цели.
Този активен пласт чрез
периодичните
си пулсации осигурява циркулацията на сока по начин, твърде подобен на кръвоносната циркулация у животните.
Влиянието на анестетическите и други химикали върху циркулационния ритъм у животните и растенията е до висока степен подобно. Активните клетки не се ограничават само да функционират като помпи за възкачване сока нагоре, но тяхното свиване инжектира вода във странични тъкани, които служат за резервоар на вода. При слабо изпарение нормалното възкачване на сока надлъж е достатъчно за всички нужди. Но при силно изпарение нуждата се задоволява чрез заемане вода от дървесинния резервоар. Посредством електричната сонда е намерено, че пулсиращият пласт е разположен във вътрешната кора.
към текста >>
12.
ЕЗИКЪТ НА МУЗИКАТА - К. Ик.
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Следователно ние бихме могли да се запитаме, каква е вероятността, даден астрологичен фактор да се среща едновременно в два хороскопа (като се съобразяваме с всички изисквания за
периодите
на планетните обиколки, с една дума, като спазим всички астрономични условия).
9 положения в 12-те дома на 9-те подвижни елементи дава още 9 фактора. 11-те елементи: Аsс, М.С. и 9-те планети в своите всевъзможни съчетания в границите на 6-те аспекта, след като се изключат ония случаи, които нямат астрономичен смисъл[4], дават още около 313 фактора. Та всичко на брой около 333 фактора, върху които е ограничил своите изследвания поменатия френски астролог. Ще помена само пътем, че привличането и на други елементи, които играят роля в астрологията, ще предизвика едно силно покачване в броя на астрологичните фактори, които в такъв случай може да надхвърлят няколко хиляди.
Следователно ние бихме могли да се запитаме, каква е вероятността, даден астрологичен фактор да се среща едновременно в два хороскопа (като се съобразяваме с всички изисквания за
периодите
на планетните обиколки, с една дума, като спазим всички астрономични условия).
При това ще се разграничат три вида вероятности, които Фламбар е нарекъл астрономична, обща и специална или частна. По един-два примера за всички тия категории вероятности ще ни избави от дълги обяснения и освен това тутакси ще ни доведе до самата ядка на въпроса, що заченахме още в началото. Астрономичната вероятност произтича от собственото движение на 11-те елемента. Да се попитаме напр. каква е вероятността да се намира Слънцето в хороскопа на лицето В в същото зодиакално положение, както в хороскопа на лицето А.
към текста >>
13.
РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл.
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Мотивът се състои от една слаба част и една силна част – проява на ритмуса – и няколко мотиви дават по-голяма самостойна единица в музикалната реч, нещо като изречение – малък
период
, kleiner Satz, както се нарича в музикалната теория, а два малки
периода
образуват един голям
период
, една завършена фраза – grosser Satz.
Най-малката съставна част в езика на музиката, най-малката органическа част, която има свой индивидуален живот и смисъл, е мотивът. Той отговаря на думата в словесния език и както нея е съставен от по-малки съставни елементи – тонове, подредени върху канавата на ритмуса, както се изтъкна по-горе. Между думите и мотивите обаче има едно съществено различие. Докато думите изразяват определени представи, образи и понятия, които съпоставени в нашето съзнание дават смисъла на речта, мотивите са носители на елементите, от които се изгражда онова творческо настроение, което обзема слушателя; съдържанието на мотивите е загадъчно и неясно, както изобщо цялото съдържание на музиката. Може да се сметне, че всеки мотив допринася за напластяването на това настроение, като носи със себе си онзи градивен материал, от който по-късно съзнанието у нас ще изработи представите, образите и понятията, необходими за конкретизиране на музиката.
Мотивът се състои от една слаба част и една силна част – проява на ритмуса – и няколко мотиви дават по-голяма самостойна единица в музикалната реч, нещо като изречение – малък
период
, kleiner Satz, както се нарича в музикалната теория, а два малки
периода
образуват един голям
период
, една завършена фраза – grosser Satz.
По-специалните изследвания върху мотива и неговите производни съчетания, ни показват, че в тях наистина се крият основните качества на цялата музика, те представляват цялата музика в миниатюр. Но такова изследване не може да намери своето оправдание в страниците на едно списание като настоящето, което третира въпросите по-общо, па от друга страна би затруднило мнозина от читателите, които нямат нужната предварителна подготовка за подобна анализа. Важното във всеки случай е да се схване, че най-малките органически откъслеци на музиката, мотивите са, които носят в себе си това „нещо”, което крие музиката; те са, които ни говорят, възбуждат центровете на нашето съзнание и дават възможност за разбиране на музиката; поради тяхното посредствено въздействие над нашата психична и емоционална природа, събуждат чувствата, а благодарение на живата връзка, която се установява между тях като възприятия и физиологичния живот на човека, се импулсира неговата воля[2]. И тъй съдържанието на музиката – това са идеите, които намират своя израз в съчетанието на отделните мотиви – съставните елементи на музиката. Да преведеш музиката в мисли и да я ограничиш в рамките на известни чувства, ще рече да я понижиш до себе си, вместо ти да се издигнеш до висотата на нейното положение.
към текста >>
14.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Необходими са точни познания за
периодите
на детското развитие и за нуждите на детето в разните
периоди
.
За пояснение ще взема само един пример. Г-н Дънов казва: „Вегетарианството е първата стъпка при възпитанието на децата. Бащата с детето милват агнето в градината, а на другия ден то бива заклано. И родителите се чудят, защо син им или дъщеря им не живеят добър живот". Това е само един от многото примери за стойността на днешното възпитание.
Необходими са точни познания за
периодите
на детското развитие и за нуждите на детето в разните
периоди
.
Но за да не се отклоня тук, пращам читателя до списание „Всемирна Летопис" (трите минали годишнини и текущата). [1]Виж списание „Всемирна Летопис", год. II, кн. 5
към текста >>
15.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Пулсацията, която я подува последователно в екватора и полюсите, произвежда сегментации (тая пулсация се забелязва в изменението на блясъка на звездите и в единадесет годишния
период
на слънцето – остатък от една много по-бърза такава; още по-рано други автори са смятали, че без пулсация, с равномерно издуване на екватора не е възможно да се обясни откъсването на планетни пръстени).
Една такава концепция има нещо упояващо; тя задоволява една от основните нужди на човешкия ум: констатацията на дуализма и привеждането му към единство. Всичко това става наистина убедително, когато от космологията се мине към космогонията, към идеята, която новата теория извежда за произхода на световете. Ето основният ù израз: Всички звезди и звездни системи произлизат от удара и пробива на една аморфна мъглявина, имаща относително слаба бързина на преместване, – с една газообразна (или ултрагазообразна) тръба–вихрушка, надарена с голяма бързина на движение н въртене. Тази тръба–вихрушка– мъжки елемент, така да се каже, – играе по отношение на аморфната мъглявина–женски елемент, ролята на сперматозоида по отношение яйцето. Чрез тоя космичен удар, първоначалната вихрушка достига ядката на новата трептяща система.
Пулсацията, която я подува последователно в екватора и полюсите, произвежда сегментации (тая пулсация се забелязва в изменението на блясъка на звездите и в единадесет годишния
период
на слънцето – остатък от една много по-бърза такава; още по-рано други автори са смятали, че без пулсация, с равномерно издуване на екватора не е възможно да се обясни откъсването на планетни пръстени).
Материята на ядката, хвърлена по този начин във въртящата се аморфна мъглявина, се разпределя там според гъстотата и съпротивлението. Така се образуват планетните пръстени (пояси). Така се обясняват кометите с голямо наклонение на орбити, ретроградните движения на външните планети, тъй мъчните за разбиране в другите теории, разстоянията на планетите и спътниците, наклоненията на планетните оси и всички, даже най-мистериозни особености на една слънчева система. Това е в слънчевите системи. В спиралните мъглявини ядката не е слънце, а централната част, в която звездите са по-сгъстени; на планетните пръстени отговарят завивките (les spires) на спиралата: От тези завивки едните се понасят в пространството, докато другите се тласват в едно противоположно движение.
към текста >>
Би имало, от друга страна, два големи добре разграничени
периода
в историята на една слънчева система, на една космична клетка.
Тези спирални завивки се концентрират малко по малко в звездни купове (кълбовидните купове), които отговарят на планетите в една слънчева система. Голямото превъзходство на тази нова, дуалистична космология, се вижда във въвеждането на времето в обяснението на вселените. Една слънчева система, такава като нашата напр. представлява един по-напреднал стадий, отколкото една спирална мъглявина. Но с време завивките на тази последната се накъсват на отделни кълбовидни купове, гравитиращи около ядката.
Би имало, от друга страна, два големи добре разграничени
периода
в историята на една слънчева система, на една космична клетка.
На тези последователни състояния, Бело дава имената: Декартовско и Нютоновско. Наистина, първият период, този, който следва космичния удар, преди да са се индивидуализирали слънце и планети, е вихрушкоподобен. Декарт е имал една гениална интуиция, когато е говорил за своите прочути вихрушки; във втория период царува гравитацията, на която Нютон е формулирал законите. Авторът смята, че много термодинамични и радиохимични основания, оправдават дуалистичната и вихрушковидна космогония. Космичният удар, според него, обяснява и създаването на междуатомната енергия.
към текста >>
Наистина, първият
период
, този, който следва космичния удар, преди да са се индивидуализирали слънце и планети, е вихрушкоподобен.
Една слънчева система, такава като нашата напр. представлява един по-напреднал стадий, отколкото една спирална мъглявина. Но с време завивките на тази последната се накъсват на отделни кълбовидни купове, гравитиращи около ядката. Би имало, от друга страна, два големи добре разграничени периода в историята на една слънчева система, на една космична клетка. На тези последователни състояния, Бело дава имената: Декартовско и Нютоновско.
Наистина, първият
период
, този, който следва космичния удар, преди да са се индивидуализирали слънце и планети, е вихрушкоподобен.
Декарт е имал една гениална интуиция, когато е говорил за своите прочути вихрушки; във втория период царува гравитацията, на която Нютон е формулирал законите. Авторът смята, че много термодинамични и радиохимични основания, оправдават дуалистичната и вихрушковидна космогония. Космичният удар, според него, обяснява и създаването на междуатомната енергия. Космичният удар не е, от друга страна, една проста хипотеза. Ние го виждаме понякога да се произвежда пред нашите очи, Мъчно могат да се обяснят другояче новите звезди, които се появяват внезапно от време навреме в пространството и, каквито в последните години астрономите са зарегистрирани множество пъти.
към текста >>
Декарт е имал една гениална интуиция, когато е говорил за своите прочути вихрушки; във втория
период
царува гравитацията, на която Нютон е формулирал законите.
представлява един по-напреднал стадий, отколкото една спирална мъглявина. Но с време завивките на тази последната се накъсват на отделни кълбовидни купове, гравитиращи около ядката. Би имало, от друга страна, два големи добре разграничени периода в историята на една слънчева система, на една космична клетка. На тези последователни състояния, Бело дава имената: Декартовско и Нютоновско. Наистина, първият период, този, който следва космичния удар, преди да са се индивидуализирали слънце и планети, е вихрушкоподобен.
Декарт е имал една гениална интуиция, когато е говорил за своите прочути вихрушки; във втория
период
царува гравитацията, на която Нютон е формулирал законите.
Авторът смята, че много термодинамични и радиохимични основания, оправдават дуалистичната и вихрушковидна космогония. Космичният удар, според него, обяснява и създаването на междуатомната енергия. Космичният удар не е, от друга страна, една проста хипотеза. Ние го виждаме понякога да се произвежда пред нашите очи, Мъчно могат да се обяснят другояче новите звезди, които се появяват внезапно от време навреме в пространството и, каквито в последните години астрономите са зарегистрирани множество пъти. Тези гигантски небесни целувки, явяващи се там, гдето дотогава е било празно, трябва да отговарят на мъглявините, за които говори Бело; от тях в последствие се ражда една нова система със своето слънце и своите планети, гдето може да се роди живота.
към текста >>
16.
Има ли смърт - д-р Кадиев
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Маздазнан е учение, което ни дава ред упътвания, за да можем да станем истински господари на своята еволюция и да съкратим
периода
на развитието си.
МАЗДАЗНАН M. M a н е в Развитието на човека, неговата еволюция е в зависимост от неговото съзнателно ръководство. Човек може да бъде ръководител на своята еволюция. Той може в кратко време да създаде нови форми на живот, съвършени и чисти. Потребно му е само истинско знание.
Маздазнан е учение, което ни дава ред упътвания, за да можем да станем истински господари на своята еволюция и да съкратим
периода
на развитието си.
Маздазнан е учение, което ни учи как се отстраняват страданията от човека за да заживее той щастлив живот на земята. Думата Маздазнан е съставена от две части: „мазда" и „знан" – стари санскритски думи. Мазда значи мисъл, а знан – знание, познание, т.е. учение на мисълта, на чистата мисъл. Основателят на това учение е д-р Отоман Заратуш Ханиш, от руски произход, син на някой си руски консул в Персия.
към текста >>
От този източник е черпил и Исус в
периода
на ученичеството си, затова в учението на Исуса, в неговите основи, се прозират принципите на Заратустра.
Учение за силите Електричество и Магнетизъм. 6. Учение за очистване тялото и червата. 7. Учение за животворните сокове – половите сокове. Маздазнан признава Исуса от Назарет като най-велик от всичките учители на човечеството и възприема в основата си закона на любовта така, както Исус го поставя и потвърждава със своя живот. Учението на Заратустра той смята като изходна точка, от която са произлезли всичките религии на арийската раса.
От този източник е черпил и Исус в
периода
на ученичеството си, затова в учението на Исуса, в неговите основи, се прозират принципите на Заратустра.
Маздазнан хвърля светлина върху тия учения, разкривайки много тайни, достъпни за съвременното общество, като запазва и скрива още много за бъдещите генерации. Последното учение цели подмладяването, прераждането на човека, което може да се постигне само чрез всмукване в кръвта на половите сокове и оплодяване, стимулиране по такъв начин клетките на цялото тяло. Подмладяването е резултат, плод на самооплодяване. Половите сокове се икономисват чрез въздържание и се отправят към собственото тяло. С помощта на съзнателното дишане се улеснява и поддържа всмукването на соковете.
към текста >>
През този
период
тя може да направи много, тя може да вложи в детето си своите идеи и да ги въплъти в него.
Ние трябва да вложим съзнателно в тях нови идеи. Ние трябва да вложим в тях идеята за освобождението на човечеството. Нашите деца трябва да бъдат наши освободители. Ролята на жената е особено важна в случая. Майката носи детето девет месеца, а и след това го храни около една година с мляко.
През този
период
тя може да направи много, тя може да вложи в детето си своите идеи и да ги въплъти в него.
Социалните въпроси могат да се разрешат само чрез майката, посредством нейната въплътена идея – детето. Жената може да добие своето освобождение единствено чрез собственото си дете. Маздазнан подготвя такива велики майки. Съвременната "културна" майка, която обикновено страда от запек, не е още готова да даде такива чеда, защото всички ония гниещи сокове в червата, поради близостта с утробата в продължение на 9 месеца, непрестанно преминават в растящия зародиш и съграждат в самите му основи идеите, причините на злото и смъртта. Учението Маздазнан е доста разпространено в Америка, Англия и Германия.
към текста >>
17.
Светлина върху пътя
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
И не може ли да се удължи този
период
на ученичество, когато младежът се чувствува вдъхновен и пълен с енергия?
Голямото болшинство от хората обаче, увлечени от вихъра на ежедневните грижи, съвсем несъзнателно влиза в това училище и, естествено, използва много малко от поуката на живота. А ловец трябва да бъде човек, ловец на познания. Както рибарят с трепет следи пътя на рибата, за да хвърли мрежата, така и ученикът на живата природа дебне и лови житейската мъдрост. Никой не отрича, че възрастта на ученичеството е най-приятна. Кой не си припомня с радост дните, преживяни на ученическата скамейка?
И не може ли да се удължи този
период
на ученичество, когато младежът се чувствува вдъхновен и пълен с енергия?
Училището трябва да се напусне, обаче човек може и трябва да си остане ученик. Той трябва да наложи в съзнанието си мисълта, че е ученик до края на своя живот, ученик на велик учител, ученик на живота и тогава той ще има обект, който ще го привлича, който ще го въоръжава със сила да превъзмогне всички пръчки, всички, мъчнотии. Единственото желание на ученика е да свърши с успех училището, а всяка мъчнотия в живота е една задача, която, решена правилно, му доставя радост. Радостта е най-същественото благо в живота и без преувеличение може да се каже, че който най-много се радва, той най-много живее. Но не радостта на онзи, който се радва на хорските беди; не радостта, която се продава по арените; не и радостта на пияния, който се смее, защото мозъкът му е размекнат.
към текста >>
18.
АКВАРЕЛ - Ире
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Четиригодишният
период
се дължи на връщането на слънцето към същото положение в един и същи час; шестнадесетгодишният произтича от съчетанието на предходния с деветнадесетгодишния лунен цикъл (цикъл на поврата на.
Следователно, проучването на земния магнетизъм може да позволи да се докаже влиянието на небесните светила върху човека и да се изследват неговите свойства. Така Брук („Земният магнетизъм"), като изследва токовете, що браздят земята, забелязва, че към земния магнетизъм трябва да се прибави комбинираното действие на слънцето и луната. От него произлизат известни напрежения и контракции, известни изпразвания, които се менят под влияние на земното движение като упражняват реципрочни въздействия, та по такъв начин непрекъснато менят собствената си интензивност. Брук отбелязва дневни, седмични, месечни, годишни, четиригодишни, шестнадесетгодишни и петвековни колебания. Дневните осцилации зависят от земния магнетизъм; седмичните флуктуации са свързани главно със сизигиите на луната; месечните колебания менят своите скорости, а годишните промени видоизменят пълнежите.
Четиригодишният
период
се дължи на връщането на слънцето към същото положение в един и същи час; шестнадесетгодишният произтича от съчетанието на предходния с деветнадесетгодишния лунен цикъл (цикъл на поврата на.
новолунията в същите дати) Петвековният период обхваща точно 516 години и се мести прекъснато на 11градуса всеки 19 години. Всички тия цикли се придружават със съответни промени в метеорологията и в историята на народите. Брук, като ги сравнява с хода на историчните събития, установява, че те отговарят на големите периоди на подем и извежда следните няколко общи закона: „Апогеят в периода на познатите цивилизации е бил достиган все в същата периодична вековна епоха, а именно епохата на преминаването на вековния полюс през столицата или по-скоро през центъра на владенията на ръководния народ; тия апогеи продължавали колкото е времето на това преминаване. „Един ръководен народ управлява и напътва човечеството само в течение на един петвековен период". Без да познава съчиненията на Брук, Сулейр подзема аналогична идея.
към текста >>
новолунията в същите дати) Петвековният
период
обхваща точно 516 години и се мести прекъснато на 11градуса всеки 19 години.
Така Брук („Земният магнетизъм"), като изследва токовете, що браздят земята, забелязва, че към земния магнетизъм трябва да се прибави комбинираното действие на слънцето и луната. От него произлизат известни напрежения и контракции, известни изпразвания, които се менят под влияние на земното движение като упражняват реципрочни въздействия, та по такъв начин непрекъснато менят собствената си интензивност. Брук отбелязва дневни, седмични, месечни, годишни, четиригодишни, шестнадесетгодишни и петвековни колебания. Дневните осцилации зависят от земния магнетизъм; седмичните флуктуации са свързани главно със сизигиите на луната; месечните колебания менят своите скорости, а годишните промени видоизменят пълнежите. Четиригодишният период се дължи на връщането на слънцето към същото положение в един и същи час; шестнадесетгодишният произтича от съчетанието на предходния с деветнадесетгодишния лунен цикъл (цикъл на поврата на.
новолунията в същите дати) Петвековният
период
обхваща точно 516 години и се мести прекъснато на 11градуса всеки 19 години.
Всички тия цикли се придружават със съответни промени в метеорологията и в историята на народите. Брук, като ги сравнява с хода на историчните събития, установява, че те отговарят на големите периоди на подем и извежда следните няколко общи закона: „Апогеят в периода на познатите цивилизации е бил достиган все в същата периодична вековна епоха, а именно епохата на преминаването на вековния полюс през столицата или по-скоро през центъра на владенията на ръководния народ; тия апогеи продължавали колкото е времето на това преминаване. „Един ръководен народ управлява и напътва човечеството само в течение на един петвековен период". Без да познава съчиненията на Брук, Сулейр подзема аналогична идея. (Сулейр: Дейността на слънчевата корона).
към текста >>
Брук, като ги сравнява с хода на историчните събития, установява, че те отговарят на големите
периоди
на подем и извежда следните няколко общи закона: „Апогеят в
периода
на познатите цивилизации е бил достиган все в същата
периодична
вековна епоха, а именно епохата на преминаването на вековния полюс през столицата или по-скоро през центъра на владенията на ръководния народ; тия апогеи продължавали колкото е времето на това преминаване.
Брук отбелязва дневни, седмични, месечни, годишни, четиригодишни, шестнадесетгодишни и петвековни колебания. Дневните осцилации зависят от земния магнетизъм; седмичните флуктуации са свързани главно със сизигиите на луната; месечните колебания менят своите скорости, а годишните промени видоизменят пълнежите. Четиригодишният период се дължи на връщането на слънцето към същото положение в един и същи час; шестнадесетгодишният произтича от съчетанието на предходния с деветнадесетгодишния лунен цикъл (цикъл на поврата на. новолунията в същите дати) Петвековният период обхваща точно 516 години и се мести прекъснато на 11градуса всеки 19 години. Всички тия цикли се придружават със съответни промени в метеорологията и в историята на народите.
Брук, като ги сравнява с хода на историчните събития, установява, че те отговарят на големите
периоди
на подем и извежда следните няколко общи закона: „Апогеят в
периода
на познатите цивилизации е бил достиган все в същата
периодична
вековна епоха, а именно епохата на преминаването на вековния полюс през столицата или по-скоро през центъра на владенията на ръководния народ; тия апогеи продължавали колкото е времето на това преминаване.
„Един ръководен народ управлява и напътва човечеството само в течение на един петвековен период". Без да познава съчиненията на Брук, Сулейр подзема аналогична идея. (Сулейр: Дейността на слънчевата корона). Той смята, че слънцето и земята, които са и двете наелектрилизирани, трябва да се влияят взаимно. Нещо, което става очевидно, като се забележи връзката, що съществува 1-во между отклоненията на магнитната стрелка и слънчевите бури; 2-ро между тия отклонения и северните сияния, които представят електрични изпразвания с бавни трептения, предизвикани в горните слоеве на атмосферата.
към текста >>
„Един ръководен народ управлява и напътва човечеството само в течение на един петвековен
период
".
Дневните осцилации зависят от земния магнетизъм; седмичните флуктуации са свързани главно със сизигиите на луната; месечните колебания менят своите скорости, а годишните промени видоизменят пълнежите. Четиригодишният период се дължи на връщането на слънцето към същото положение в един и същи час; шестнадесетгодишният произтича от съчетанието на предходния с деветнадесетгодишния лунен цикъл (цикъл на поврата на. новолунията в същите дати) Петвековният период обхваща точно 516 години и се мести прекъснато на 11градуса всеки 19 години. Всички тия цикли се придружават със съответни промени в метеорологията и в историята на народите. Брук, като ги сравнява с хода на историчните събития, установява, че те отговарят на големите периоди на подем и извежда следните няколко общи закона: „Апогеят в периода на познатите цивилизации е бил достиган все в същата периодична вековна епоха, а именно епохата на преминаването на вековния полюс през столицата или по-скоро през центъра на владенията на ръководния народ; тия апогеи продължавали колкото е времето на това преминаване.
„Един ръководен народ управлява и напътва човечеството само в течение на един петвековен
период
".
Без да познава съчиненията на Брук, Сулейр подзема аналогична идея. (Сулейр: Дейността на слънчевата корона). Той смята, че слънцето и земята, които са и двете наелектрилизирани, трябва да се влияят взаимно. Нещо, което става очевидно, като се забележи връзката, що съществува 1-во между отклоненията на магнитната стрелка и слънчевите бури; 2-ро между тия отклонения и северните сияния, които представят електрични изпразвания с бавни трептения, предизвикани в горните слоеве на атмосферата. Това взаимодействие между слънцето и луната не може да се отнася само за земята, то трябва да съществува и между другите планети и слънцето.
към текста >>
И наистина Сулейр казва, че главните
периоди
на слънчевите петна отговарят на времето, що протича между съединенията и опозициите на следните планети: Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун.
Без да познава съчиненията на Брук, Сулейр подзема аналогична идея. (Сулейр: Дейността на слънчевата корона). Той смята, че слънцето и земята, които са и двете наелектрилизирани, трябва да се влияят взаимно. Нещо, което става очевидно, като се забележи връзката, що съществува 1-во между отклоненията на магнитната стрелка и слънчевите бури; 2-ро между тия отклонения и северните сияния, които представят електрични изпразвания с бавни трептения, предизвикани в горните слоеве на атмосферата. Това взаимодействие между слънцето и луната не може да се отнася само за земята, то трябва да съществува и между другите планети и слънцето.
И наистина Сулейр казва, че главните
периоди
на слънчевите петна отговарят на времето, що протича между съединенията и опозициите на следните планети: Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун.
От друга страна знайно е, че съществува едно съотношение между слънчевите петна и периодичността на валежите; между тях и известни епидемии. Сулейр заключава за една връзка между планетите, които са причина за слънчевите петна, и човешкото здраве, което се засяга при епидемиите. В „Електродинамичното влияние на светилата"[1] се подзема същия проблем, но се развива още по-нататък. Там се изчислява влиянието на планетите и разбора на формулата ни показва начини на действие от страна на планетите, аналогични с тия, които им приписва астрологичната традиция. Напоследък този въпрос е бил засегнат още по-отблизо.
към текста >>
От друга страна знайно е, че съществува едно съотношение между слънчевите петна и
периодичността
на валежите; между тях и известни епидемии.
(Сулейр: Дейността на слънчевата корона). Той смята, че слънцето и земята, които са и двете наелектрилизирани, трябва да се влияят взаимно. Нещо, което става очевидно, като се забележи връзката, що съществува 1-во между отклоненията на магнитната стрелка и слънчевите бури; 2-ро между тия отклонения и северните сияния, които представят електрични изпразвания с бавни трептения, предизвикани в горните слоеве на атмосферата. Това взаимодействие между слънцето и луната не може да се отнася само за земята, то трябва да съществува и между другите планети и слънцето. И наистина Сулейр казва, че главните периоди на слънчевите петна отговарят на времето, що протича между съединенията и опозициите на следните планети: Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун.
От друга страна знайно е, че съществува едно съотношение между слънчевите петна и
периодичността
на валежите; между тях и известни епидемии.
Сулейр заключава за една връзка между планетите, които са причина за слънчевите петна, и човешкото здраве, което се засяга при епидемиите. В „Електродинамичното влияние на светилата"[1] се подзема същия проблем, но се развива още по-нататък. Там се изчислява влиянието на планетите и разбора на формулата ни показва начини на действие от страна на планетите, аналогични с тия, които им приписва астрологичната традиция. Напоследък този въпрос е бил засегнат още по-отблизо. Като се излиза от факта, че бързините на трептенията са обратно пропорционални на масите (Ш.
към текста >>
Това се дължи на обстоятелството, че наблюденията, които е необходимо да се направят в течение на много планетни цикли, за да се синтезуват и проверят, изискват значителен
период
от време, поради бавността на някои от тия цикли.
Този метод налага значителни изчисления и прилагане на най-последните данни на модерната физика. Изследванията, до които той е стигнал са в състояние на развой и могат днес за днес да се разглеждат само като отправни елементи на една физична астрология. Вместо да се изчисляват влиянията на трептенията на планетите, може да се опита тяхното експериментално определяне с приспособени за целта инструменти от рода на биометрите, сир. уреди, чувствителни за нервното въздействие във връзка със звездното влияние. И тук проучванията са още в своето начало.
Това се дължи на обстоятелството, че наблюденията, които е необходимо да се направят в течение на много планетни цикли, за да се синтезуват и проверят, изискват значителен
период
от време, поради бавността на някои от тия цикли.
Все пак може да се каже, че първите резултати са интересни и представят едно отлично обещание за в бъдеще. [1]Монография на автора на настоящата статия: издание на Дюрвил, Париж.
към текста >>
19.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Морските приливи и отливи са
периодични
: на ден два пъти прилив и два пъти отлив; също така и в течение на 28 дена два пъти голям прилив и два пъти голям отлив.
Заедно с прекрасните холандски пейзажи се редят платната на Рубенс, Верещагин, своеобразни източни мотиви и пр. Германските учени са се заинтересували от тайнствената личност на Мансфелд. „ЖИЗНЕН РИТЪМ" У ОРГАНИЗМИТЕ. Френският биолог Д-р Жорж Бон дава интересни факти за жизнения ритъм у организмите в книгата: „Произход на ума". Ще приведем някои от неговите интересни примери: 1.
Морските приливи и отливи са
периодични
: на ден два пъти прилив и два пъти отлив; също така и в течение на 28 дена два пъти голям прилив и два пъти голям отлив.
Във френската област Бретан в морето, близо до брега, живее малкото червейче конволута. То е със зелен цвят. Когато има прилив, то се заравя дълбоко в пясъка, понеже ако е върху пясъка, ще бъде изложено на удара на вълните. А когато има отлив и водата се оттегли, тогава червеят излиза на повърхността на пясъка и образува върху него зелени купчини. И това става 4 пъти на ден в определени часове: два пъти слизане в дълбочините и два пъти качване.
към текста >>
20.
Природата – Тотю Брънеков
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ако тялото би било принудено да направи опасни скокове през един
период
от неопределено време, главата не би изменила своята функция по отношение на краката.
Свободата на духа, който тя ще роди, ще се изрази в едно богатство на творчество и ще се разпростре в изобилие из целият Азиатски континент. Но заедно със залеза на живота на индийците духът на творчеството ще угасне и ще се вгради в една конструктивна инерция. Органичното единство на едно разнообразно и подвижно общество ще се измести от един условен ред на нещата, който ще открие своя изкуствен характер чрез неумолимия си закон за изключителността. Животът има своите неравенства, признавам това, но те са естествени в хармония с нашите жизнени функции. Главата, например, в равновесието на тялото ни има една строго различна роля от тази на краката, което не се дължи на външно устройство или някакво организирано насилие.
Ако тялото би било принудено да направи опасни скокове през един
период
от неопределено време, главата не би изменила своята функция по отношение на краката.
Дали и нашите социални отношения са подчинени на същия неизменен органичен закон? Ако ние имаме смелостта да отговорим утвърдително на този въпрос, тогава как бихме могли ние да осъждаме един чужд народ който налага един политичен строй, в който той вярва, че е вечен? Притискайки човешките същества между пресата на една сурова система и държейки ги в постоянен страх. ние сме пренебрегнали законите на живота и развитието. Ние сме приучили тези същества към една постоянна пасивност, като сме ги направили неспособни да се приспособят към условията на собствения си живот и да бъдат господари на собствената си съдба.
към текста >>
Заемайки нашият идеал за живота от един мрачен
период
на израждане ние сме погребали чувствителността на душата си под неизменната тежест на едно далечно минало.
Дали и нашите социални отношения са подчинени на същия неизменен органичен закон? Ако ние имаме смелостта да отговорим утвърдително на този въпрос, тогава как бихме могли ние да осъждаме един чужд народ който налага един политичен строй, в който той вярва, че е вечен? Притискайки човешките същества между пресата на една сурова система и държейки ги в постоянен страх. ние сме пренебрегнали законите на живота и развитието. Ние сме приучили тези същества към една постоянна пасивност, като сме ги направили неспособни да се приспособят към условията на собствения си живот и да бъдат господари на собствената си съдба.
Заемайки нашият идеал за живота от един мрачен
период
на израждане ние сме погребали чувствителността на душата си под неизменната тежест на едно далечно минало.
Ние упорито сме въздигали в култ тъмнината и сме изскубвали всичките пера от крилата на живия дух на нашия на род. А колкото за нас – с нашите векове на упадък и позор, неоснователността на идеала ни за национално единство, нашето бзсилие пред атаките на бедствията от вън и пречките, които ние неблагоразумно сме създали сами в страната си — нашето наказание би било ужасно. Нашето изумяване е достигнало до такава степен, че ние осъществяваме само тази упорита зла съдба, която ни преследва още от раждане, ние се намираме пред един прост случай от историята, който може да се поправи само от друг такъв дошъл от вън. Дотогава, докогато ние нямаме една истинска вяpa в свободата, в оная свобода, която твори и приемайки с едно мъжество всички нейни рискове, ние не само губим правото да претендираме за политическа свобода, но даже загубваме възможността да я закрепим с всичките си усилия, защото това би било като да доверим култа към Бога на един доказан атеист. А хората, които третират с презрение своите собствени братя и сестри като вечно маловръстни деца, на които не се доверяват дори в най малките подробности на личния им живот, насилвайки ги винаги с заплашване, че ще бъдат наказани да следват един безизходен път, осъждайки голямо число от тях на лицемерие и на морална инерция – напразно ще се опитват да постигнат своята истинска и справедлива отговорност.
към текста >>
21.
Сини нощи – Георги Северов
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
рмоахали представлява намерените в пластовете на кватернерния
период
„фурфузов човек", който е имал обла глава или се наричат брахикефали.
Мантовани изказа предположението, че континентите са се получили от разкъсването на сушата и тяхното ветрилообразно отдалечаване един от друг. За нас в случая е важно да се изнесат ония данни, които са в полза на Атлантида, по същата причина, по която и фактите на Вегенер се стремят да бъдат в полза на неговата теория. Остава бъдещето да разреши тоя голям въпрос. Засега ние напущаме тая хипотетична област и отново ще стъпим на фактическата страна. По-нататък палеонтологическите издирвания дават следните данни: среден тип от първата подраса на Атлантическата раса, т.н.
рмоахали представлява намерените в пластовете на кватернерния
период
„фурфузов човек", който е имал обла глава или се наричат брахикефали.
Като остатък пък от Тлаватлийската раса се сочи намерения в кватернерните пластове в средна Европа т.н. човек на Кро Маньон, имащ продълговат череп (доликокефали). Това са жителите на езерните жилища, чиито останки се намират в Швейцария. Колкото се отнася до другите раси и техните днешни останали представители, за тях ние вече споменахме по-горе. Тук му е мястото да повдигнем още един въпрос.
към текста >>
22.
Книжнина
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Всички движения и всички функции на организмите са
периодични
: растежа, асимилацията и пр.
62 лв., Марс 1 лв., Венера 7.50 лв., Земята 10 лв., Уран 140 лв., Нептун 160 лв., Сатурн 920 лв., Юпитер З,100 лв., Слънцето 3,270,000 лева. Този начин наистина дава доста нагледна картина за отношенията между масите на изброените небесни светила. Особено ясно изпъква контрастът между гиганта Юпитер, оценен за 3,100 лева и малката Луна, оценена за 12 стотинки. „ЖИЗНЕН РИТЪМ" у организмите (продължение). Уолес в книгата си „Mястото на човека в природата'' казва, че цялата природа е пълна с ритмични движения от всякакъв вид и от всякаква трайност.
Всички движения и всички функции на организмите са
периодични
: растежа, асимилацията и пр.
Всички наши органи са изложени на умора и изискват почивка. Нощта, когато царува тъмнината се използува от много организми за почивка. Друга почивка става поради смяната на годишните времена: зимата и лятото. Ритъмът породен от смяната на деня и нощта се нарича никтермален ритъм. 3). При прилив водата над животните, които живеят в морето близо до брега, е доста дебел слой и тогава тези животни по-малко се боят от светлината и не я избягват.
към текста >>
23.
Малките величини в живота – Цв. Стайков
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Тъй както и по геометричната структура на една снежинка адептът може да изследва какъв род сили - живи и разумни, а не механични само, както си мислят съвременните люде - са действували, когато тя се е образувала и ред други работи... В това няма нищо за учудване, ако си спомним, че и човешкият ембрион синтетично преповтаря всички фази на развитие, през които е минал органичният живот на земята, па дори преповтаря и самите геологични
периоди
, както твърди биологът Яворски.
Колкото и дребни да са наглед нещата, те си имат своя смисъл. За оня, който знае, е достатъчна само „една случайност", за да разбули динамизма на един сложен, ала скрит процес. На истинския учен му трябва само един откъс от нещо, за да го реконструира. Мнозина с учудване поменават за редкия дар на големия естествоизпитател Кювие: от една кост на някое допотопно животно да възстанови целия му скелет. Ала окултната наука твърди - колкото и парадоксално да изглежда това за повърхностния ум - че по един камък само посветеният може да разчете цялата история на земята, цялата онази верига от състояния през които тя е минала в своя космичен развой.
Тъй както и по геометричната структура на една снежинка адептът може да изследва какъв род сили - живи и разумни, а не механични само, както си мислят съвременните люде - са действували, когато тя се е образувала и ред други работи... В това няма нищо за учудване, ако си спомним, че и човешкият ембрион синтетично преповтаря всички фази на развитие, през които е минал органичният живот на земята, па дори преповтаря и самите геологични
периоди
, както твърди биологът Яворски.
Повечето хора - съвсем несъзнателно - прилагат на практика физиогномията. Всеки един, когато иска да разбере с какъв човек има работа, неволно спира поглед на лицето му, та по израза поне да долови нещо. Често ще чуеш запр. някого да казва: „ти на тоя човек вяра не хващай, не виждаш ли какви хитри очи има - на четири играят". „Хитри очи", „играят на четири" - това са все изрази на наивния човешки опит, на наивното човешко наблюдение, което разбира се не почива на обективни и строго научни изследвания.
към текста >>
24.
Книжнина
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Комендантът Александър Този, технически началник в Радио-Телеграфическото дружество „Маркони", по въпросната статия дава следните обяснения: „Професор Кацамали почна своите опити, базирайки се на бележките, дадени от руснака Лазарев в 1923 г., който твърдял, че нервните центрове на човешкото тяло, при дадени условия възбуждат
периодични
токове, които предизвикват електромагнитни вълни с дължина 3000 км, (3,000,000 метра).
ВЕСТИ МОЗЪЧНИТЕ РАДИАЦИИ И НАУКАТА Списанието „Ревю Метапсишик", брой юли-август т.г. е напечатало една статия, озаглавена: Phènomènes Tèlépsychiques et Radiations Cèrèbralis от професор Кацамали.
Комендантът Александър Този, технически началник в Радио-Телеграфическото дружество „Маркони", по въпросната статия дава следните обяснения: „Професор Кацамали почна своите опити, базирайки се на бележките, дадени от руснака Лазарев в 1923 г., който твърдял, че нервните центрове на човешкото тяло, при дадени условия възбуждат
периодични
токове, които предизвикват електромагнитни вълни с дължина 3000 км, (3,000,000 метра).
Професор К, опирайки се на твърдението на Лазарев, се опитал да установи въпросните вълни, като си послужил със съвършено модерни методи, в проти-вопложност на примитивните методи, приложени от Лазарев. Проф. К. си е служил със специални радиотелеграфни апарати, пригодени за целта, на брой 4, а именно: 1. Един апарат възприемащ, вълни между 300-400 метра. 2. Един апарат, възприемащ вълни между 20-100 метра. 3.
към текста >>
Те са под университетски контрол, с
периодична
ревизия от ректора на Парижката академия. 6).
Основани са от Хектор Дюрвил в 1893 год. В Париж. Тези курсове целят да използват магнетизма и масажирането в техните най-разнообразни терапевтични приложения, като в същото време подготвят практиканти, способни, разбира се, да вдъхнат доверие у болните. Тези курсове, от 26 март 1895 г. съставляват официална част от висшето свободно образование.
Те са под университетски контрол, с
периодична
ревизия от ректора на Парижката академия. 6).
НОБЕЛОВАТА ПРЕМИЯ. Преди двадесет и шест години се учреди нобеловата премия, която всяка година се раздава на отличили се учени в разните области на науката. През първите дни на м. Януари тая година нобеловата премия навърши своя 25-годишен юбилей. По тоя случай се дава една статистика за първенство в получените премии по отношение на разните науки.
към текста >>
25.
Перспективи за едно ново знание
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Тепърва с по-подробното проучване на земния магнетизъм в връзка с дейността на слънцето, която намира външен израз в
периодичния
ход на слънчевите петна, започнаха да се правят някои и други догадки за органичните връзки, що съществуват между слънцето и неговата челяд.
Пак казвам: ние съвременните люде говорим само мъртви думи, в които не трепти жива преживелица, ние само звънтящо декламираме кухи фрази. С встъпването на слънцето в Овен се почва един нов цикъл в органическия живот. Този миг носи в себе си всичката енергия, необходима за развиване на живота през този цикъл във всичките му възможности. Приливът трае през цялата пролет, той се разхарчва и изчерпва до следното встъпване на слънцето в Овен. В съвременната астрономия и астрофизика се изучава само външния механизъм на слънчевата система, само нейната анатомия, а физиологията и биологията на слънчевата система е нещо съвсем непознато.
Тепърва с по-подробното проучване на земния магнетизъм в връзка с дейността на слънцето, която намира външен израз в
периодичния
ход на слънчевите петна, започнаха да се правят някои и други догадки за органичните връзки, що съществуват между слънцето и неговата челяд.
По този въпрос има много научни съчинения на запад и ние не ще се спираме засега на него. Ще засегнем само някои прояви в органическия живот на земята, които дават ярък външен израз на онази възраждаща, творческа сила, която блика напролет от слънцето. Всеки знае, че в ранните зори на пролетта, когато се явяват нейните предвестници: кокичето, минзухара, па и непосредствено пред нейния изгрев – встъпването на слънцето в Овен, всред птиците и животните настъпва оживление, обнова: много животни, особено дивите, сиреч ония, които са по-непосредствено потопени в девствената стихия на Природата, започват да хвърлят зимната си премяна – менят кожата си – както казва народа; птиците също събличат старата си перушина и се преобличат в нова премяна. Ала най-очевидна е тази промяна у дърветата при настъпването на пролетта: мудната дотогава циркулация на соковете се засилва, нещо живо бликва в тях и не след дълго започва да напряга и избива навън: явяват се пъпки, дръвчето цъфва и се разлистя. Още в края на зимата всичко мъртво, безжизнено – някой недоокапал лист, както у дъбовете запример – започва да се отхвърля и дръвчето е готово да получи мощния прилив на слънцето.
към текста >>
26.
Живият огън – Г.
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Според традиционното схващане, историята на човека започва с предполагаемия първобитен човек, минава каменния, бронзовия, железния
период
, „полукултурните” източни народи, Гърция, Рим, средновековието и стига своя връх в наше време в западноевропейската култура.
големи мислители. Шпенглер не казва може би нещо ново, но пръв посочва неща, които са тъй-очевидни и които все пак ние не сме виждали[2]. Два са най-характерните пункта в учението на Шпенглер – неговото ново схващане за „прогреса” и неговата идея за предстоящата културна роля на славянството. В тия два пункта се кръстосват и главните мотиви, движещи духа на новото време. По какво собствено се различава Шпенглеровото от традиционното схващане за .прогреса?
Според традиционното схващане, историята на човека започва с предполагаемия първобитен човек, минава каменния, бронзовия, железния
период
, „полукултурните” източни народи, Гърция, Рим, средновековието и стига своя връх в наше време в западноевропейската култура.
– Според това схващане прогресът е едно непрекъснато развитие, при което придобивките на всяка предидуща култура се предават изцяло на по-следващата и по такъв начин, индивидуалните особености и границите между отделните култури се обезличават. Ние всички сме научени да мислим така. А освен туй у нас неволно се е сложило убеждението, че център на историята, културата и едва ли не на световното развитие сме ние европейците. Всичко извън Европа е второстепенно и незначително. Шпенглер не е съгласен с подобно схващане.
към текста >>
Под „цивилизация” Шпенглер разбира оня
период
от живота на една култура, през който творческите сили я изоставят и тя живее за сметка на миналото.
Египет, Индия, Персия, Асиро-Вавилония, Гърция, Рим – това са култури възникнали, развили се и изчезнали. И нашата западноевропейска култура, подобно всички предшествуващи култури не може да прави изключение от този общ исторически закон. Рано или късно, по необходимост тя ще прецъфти и залезе, за да отстъпи местото си на следваща нова култура. В подкрепа на това свое схващане Шпенглер привежда маса доказателства и прави интересни заключения, от които за нас следното е особено характерно. Една култура, казва той, е към своя край, когато навлезе в епохата на цивилизацията.
Под „цивилизация” Шпенглер разбира оня
период
от живота на една култура, през който творческите сили я изоставят и тя живее за сметка на миналото.
В Европа днес няма вече живи гениални творци. Ние се възхищаваме от Кант, Гьоте, Вагнер – но те са вече в миналото. Днес в Европа има дипломати, политици, икономисти, инженери, юристи, чиновници – но това не са хора, които творят духовни ценности. Те само повтарят и разтеглят създаденото от същинските творци в миналото. Днес е останало едно – да се издигат паметници, да се пишат биографии и празнуват юбилеи на ония, от духовното наследство на които живеем.
към текста >>
Ние няма да се спираме на другите Шпенглерови доказателства – особено на интересните съответствия, които той изтъква между упадъчния
период
на античния свят и нашето време, както е, например, паралелизма между историческата роля на Александър Велики и Наполеон, на Аристотел и Кант, на някогашните циркове и турнири и днешните гимнастика и спорт и т.н.
Ние се възхищаваме от Кант, Гьоте, Вагнер – но те са вече в миналото. Днес в Европа има дипломати, политици, икономисти, инженери, юристи, чиновници – но това не са хора, които творят духовни ценности. Те само повтарят и разтеглят създаденото от същинските творци в миналото. Днес е останало едно – да се издигат паметници, да се пишат биографии и празнуват юбилеи на ония, от духовното наследство на които живеем. И не може според Шпенглер да бъде другояче, защото ние навлизаме вече в епохата на цивилизацията на западно-европейската култура – епоха на неизбежно обезличаване, механизация и упадък.
Ние няма да се спираме на другите Шпенглерови доказателства – особено на интересните съответствия, които той изтъква между упадъчния
период
на античния свят и нашето време, както е, например, паралелизма между историческата роля на Александър Велики и Наполеон, на Аристотел и Кант, на някогашните циркове и турнири и днешните гимнастика и спорт и т.н.
Но едно можем да констатираме, че и без да знаем за съществуването на Шпенглер и без да разполагаме с неговия сложен философски апарат, наблюдавайки днешната действителност, по един елементарен път можем да стигнем до същите заключения. И наистина, кой би могъл да каже, че днес имаме вдъхновени творци в същинския смисъл на тази дума? Има ли днес идеали, които недвусмислено въодушевяват всички? Отиват ли днес въжделенията на младежи, имащи възможност да добият висше образование, по-далеч от интересите на един адвокат, техник, агроном, висш чиновник – професии, характеризиращи упадъчния цивилизационен период на културата? – Не е ли политиката днес едно от най-разпространените занятия?
към текста >>
Отиват ли днес въжделенията на младежи, имащи възможност да добият висше образование, по-далеч от интересите на един адвокат, техник, агроном, висш чиновник – професии, характеризиращи упадъчния цивилизационен
период
на културата?
И не може според Шпенглер да бъде другояче, защото ние навлизаме вече в епохата на цивилизацията на западно-европейската култура – епоха на неизбежно обезличаване, механизация и упадък. Ние няма да се спираме на другите Шпенглерови доказателства – особено на интересните съответствия, които той изтъква между упадъчния период на античния свят и нашето време, както е, например, паралелизма между историческата роля на Александър Велики и Наполеон, на Аристотел и Кант, на някогашните циркове и турнири и днешните гимнастика и спорт и т.н. Но едно можем да констатираме, че и без да знаем за съществуването на Шпенглер и без да разполагаме с неговия сложен философски апарат, наблюдавайки днешната действителност, по един елементарен път можем да стигнем до същите заключения. И наистина, кой би могъл да каже, че днес имаме вдъхновени творци в същинския смисъл на тази дума? Има ли днес идеали, които недвусмислено въодушевяват всички?
Отиват ли днес въжделенията на младежи, имащи възможност да добият висше образование, по-далеч от интересите на един адвокат, техник, агроном, висш чиновник – професии, характеризиращи упадъчния цивилизационен
период
на културата?
– Не е ли политиката днес едно от най-разпространените занятия? – според Шпенглер също упадъчен признак. А кой може да отрече, че голяма част от новите поколения е издребняла и че посредствеността и грубият егоизъм заемат все по-широки размери във всички области на живота? И цял ред други признаци, които ние тук нямаме възможност да изброим, свидетелствуващи за един не частичен и скоропреходен, а общ и органически културен упадък, озадачаващ всички искрено и дълбоко мислещи. * Между новите научни, философски и религиозни проблеми, изтъкнати в миналата статия, които констатираме да възникват вече в нормалния наглед европейски живот и идеята за упадъка на запада, която не е още за всички тъй убедителна и очевидна – безспорно има дълбока връзка.
към текста >>
27.
Уводни думи към окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
По-главни държани теми: Кристоф Боу: „Първата училищна година'', Хайдебранд: „Развитието на паметта през училищния
периодъ
".
Веднъж са приели товара да се произнасят авторитетно в името на науката. Те нямат повече право да се укриват пред изобретателите както съдиите пред търсителите. G. Meunier ЧЕТВЪРТА ПЕДАГОГИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ В СВОБОДНОТО ВАЛДОРФСКО УЧИЛИЩЕ В ЩУТГАРТ Тя се е състояла от 25 до 30 т. г. Главната тема на конференцията била: „Училищният живот на детето в светлината на окултната педагогика”. Конференцията била открита от Алберт Стефен, главен редактор на сп. „Гьотеанум''.
По-главни държани теми: Кристоф Боу: „Първата училищна година'', Хайдебранд: „Развитието на паметта през училищния
периодъ
".
Юлия Лемерт: „Ритъмът и музиката в обучението". Фр. Негелин: „Първоначалното обучение по геометрия". Ернст Юли: „Красотата като възпитателка на юношата" (из обучението по изкуството в 15 годишната възраст) (със светливи картини), Д-р Легер: „Първоначалното обучение по химия". Д-р Щайн: „Отношението между литературата и историята в горните класове". Д-р Колиско: „Как чрез обучението по естествознание може да се създаде през 16-18 годишна възраст една жива връзка между човешката душа и природата''.
към текста >>
28.
Съдържание на бр. 3
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Бранд е направил своя опит с тритона в същия този
период
, но без успех.
Така ние дохождаме до приемане на вътрешния, психическия фактор на еволюционния процес. Това ще стане по-ясно по-долу и в следните книжки. 2)ОПИТИТЕ НА БРАНД. В 1924 година немският зоолог Бранд е направил с тритон (Triton taeniatus) опити, аналогични с опитите на американския зоолог Харисон с Amblystoma през 1921 година. Харисон е правил опитите си, когато индивидът е бил към края вече на своето развитие, когато вече се е появило начало на опашка.
Бранд е направил своя опит с тритона в същия този
период
, но без успех.
Кракът, присаден на противоположната страна, не изменил своята полярност. Тогаз той решил да повтори своите опити върху по-млади фази - преди появяването на начало от опашка. И тогаз, във всички случаи, когато присаждането е успявало, е получавал същия резултат като Харисон, т.е. кракът е изменял своята полярност (това ще каже, че десният крайник, присаден от лява страна на зародиша, ставал ляв). 3. ОПИТИТЕ HА Ж. С.
към текста >>
29.
Психология на вярата
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Силата на речта не почива в значението на думите, но в чистото чувство, пречупено като звук; и не мислите са причина за нашата емоция, а музикалните акценти, които нюансират различните
периоди
на речта.
И така, произнесената дума достига пълната си сила, когато е в съчетание, както казахме по-горе, с модулиралия според живото сходство, звук. За да илюстрираме това твърдение, да вземем за пример някои вдъхновени оратори. Техният глас е топъл, богат с най-разнообразни интонации и нежни нюанси, а думите – една истинска изговорена музика, която трогва дълбоко слушателите. На кого от нас не се е случвало да бъде ентусиазиран от топлата, пламенна реч на някой разгорещен оратор, а после, при прочита ù да я намери студена и даже с ограничени и бедни мисли. Да, тъй е, защото гласът на оратора е бил отзвук на музиката от собствените му изживявания, които събуждат у нас цял свят от чувства.
Силата на речта не почива в значението на думите, но в чистото чувство, пречупено като звук; и не мислите са причина за нашата емоция, а музикалните акценти, които нюансират различните
периоди
на речта.
Тук се крие и тайната на демагозите, които посредством своите жестове и интонация увличат и вълнуват слушателите си. Един вдъхновен музикант знае как да свърже богатството на духовните мисли със силата на чистите чувства в една съвършена музикална продукция и по този начин изпълнява една велика задача, защото действува непосредствено на човешките сърца; събуждайки най-добрите чувства у хората, той играе вече ролята на организатор и създател на бъдещето хармонично общество, желано, но не създадено в древността, когато мъдреците на древна Гърция са казвали: „Всеки социален строй почива върху добрата музика", която като една висша духовна сила определя морала и общественото благо. Ето следователно как музиката може да се разгледа като социална функция. Музиката е един жив език, който се отзовава право в човешкото сърце и събужда там най-разнообразни чувства. Музиката е универсален, всеобщ език, защото тя е съществувала през всички времена, във всички места и защото всички народи пеят и са чувствителни към чара на музиката.
към текста >>
30.
Символизъм в Природата и символизъм в изкуството
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Ледените
периоди
за мнозина учени представляват един велик импулс за развитието на човечеството, защото поставяйки го в крайно неблагоприятни условия, заставило го е да се бори, да мисли, съобразява и предвижда.
Има, разбира се, и други пътища за тая неорганическа материя да стигне до висшите същества. Аз нямам възможност да се спра в по-големи подробности по този въпрос. Това изменение на атмосферата оказва своето влияние и върху организмите. Съвсем е различна фауната и флората в страни, дето постоянно валят дъждове и снегове, отколкото в сухите, безводни страни. Вън от това, битът на хората се също влияе от атмосферата.
Ледените
периоди
за мнозина учени представляват един велик импулс за развитието на човечеството, защото поставяйки го в крайно неблагоприятни условия, заставило го е да се бори, да мисли, съобразява и предвижда.
От друга страна липсата на естествената растителна храна е създало и месоядството и канибализма. Забелязано е още, че в страни дето атмосферата е богата с разнообразие, условията за живот по-благоприятни и културата там е по-голяма. Ето защо, тук му е мястото да се щриховат ония условия и закони, които обуславят атмосферните промени, за да се изведат по-надолу по-точни и верни заключения. В атмосферата става кръстосване и задържане главно на два вида лъчи: от една страна – тия на слънцето, от друга – топлите тъмни лъчи които излъчва земята. Сините и виолетовите лъчи се поглъщат от атмосферата най-силно.
към текста >>
Тия колебания са
периодични
и
непериодични
.
В атмосферата става кръстосване и задържане главно на два вида лъчи: от една страна – тия на слънцето, от друга – топлите тъмни лъчи които излъчва земята. Сините и виолетовите лъчи се поглъщат от атмосферата най-силно. А влажния въздух поглъща топлите ултра червени лъчи. Земята денем поглъща повече топлина, а нощем изпуща повече топлина. Наблюденията показват, че температурата на въздуха постоянно се мени.
Тия колебания са
периодични
и
непериодични
.
Различават се денонощни и годишни периодични колебания. Такива колебания имаме и по отношение атмосферното налягане без още да е открита в това известна правилност, както е случаят с атмосферата. Причината за измененията на атмосферното налягане се счита влагата във въздуха. Трети елемент, който участвува в атмосферните явления, това е вятърът. По закона на Форел въздухът винаги се движи от място с по-високо налягане и това движение ние схващаме като вятър.
към текста >>
Различават се денонощни и годишни
периодични
колебания.
Сините и виолетовите лъчи се поглъщат от атмосферата най-силно. А влажния въздух поглъща топлите ултра червени лъчи. Земята денем поглъща повече топлина, а нощем изпуща повече топлина. Наблюденията показват, че температурата на въздуха постоянно се мени. Тия колебания са периодични и непериодични.
Различават се денонощни и годишни
периодични
колебания.
Такива колебания имаме и по отношение атмосферното налягане без още да е открита в това известна правилност, както е случаят с атмосферата. Причината за измененията на атмосферното налягане се счита влагата във въздуха. Трети елемент, който участвува в атмосферните явления, това е вятърът. По закона на Форел въздухът винаги се движи от място с по-високо налягане и това движение ние схващаме като вятър. Посоката на вятъра зависи още и от движението на земята около нейната ос.
към текста >>
Но вън от това и при дъждовете се забелязва тая
периодичност
, която се оказа, че се намира в зависимост от видимото движение на слънцето.
Един кръг се наблюдава и около слънцето. Когато тоя кръг около слънцето е по пладне, времето се разваля до 24 часа. Ако тоя кръг е малък, разваля се същия ден, ако е голям разваля се след 2-3 дни. Същото се отнася и до луната. Перестите облаци изобщо показват влошаване на времето 86 на сто и то за 24 часа.
Но вън от това и при дъждовете се забелязва тая
периодичност
, която се оказа, че се намира в зависимост от видимото движение на слънцето.
Така напр. в пояса на тишината всеки ден вали. Сутрин небето е ясно, към обяд се явяват мъгли, след обяд облаци, а надвечер проливен дъжд със светкавици и гръмотевици. На другия ден се повтаря същото. Понеже слънцето в една година минава два пъти над екватора, то и затова там всяка година има две дъждовни и две сухи времена- Там започват дъждовете, когато слънцето се приближава до тропика на Рака и спира, когато се отдалечи.
към текста >>
По-нататъшните наблюдения установиха, че изобщо и в климата на разните страни съществува една
периодичност
. Напр.
в пояса на тишината всеки ден вали. Сутрин небето е ясно, към обяд се явяват мъгли, след обяд облаци, а надвечер проливен дъжд със светкавици и гръмотевици. На другия ден се повтаря същото. Понеже слънцето в една година минава два пъти над екватора, то и затова там всяка година има две дъждовни и две сухи времена- Там започват дъждовете, когато слънцето се приближава до тропика на Рака и спира, когато се отдалечи. Същото е и с тропика на Козирога.
По-нататъшните наблюдения установиха, че изобщо и в климата на разните страни съществува една
периодичност
. Напр.
забеляза се, че има известни „сухи и гладни" години, след които идат дъждовни и плодородни. И интересното е, че се констатира, зависимостта на тия периоди в климата от слънцето и неговите петна. Тия петна се явяват на всеки 11 години и имат особено силно влияние в тропичните места. През 1890 г. биде публикувана една работа на бернския професор Брюкнер, в която се намират метеорологически наблюдения още от края на XVII в.
към текста >>
И интересното е, че се констатира, зависимостта на тия
периоди
в климата от слънцето и неговите петна.
На другия ден се повтаря същото. Понеже слънцето в една година минава два пъти над екватора, то и затова там всяка година има две дъждовни и две сухи времена- Там започват дъждовете, когато слънцето се приближава до тропика на Рака и спира, когато се отдалечи. Същото е и с тропика на Козирога. По-нататъшните наблюдения установиха, че изобщо и в климата на разните страни съществува една периодичност. Напр. забеляза се, че има известни „сухи и гладни" години, след които идат дъждовни и плодородни.
И интересното е, че се констатира, зависимостта на тия
периоди
в климата от слънцето и неговите петна.
Тия петна се явяват на всеки 11 години и имат особено силно влияние в тропичните места. През 1890 г. биде публикувана една работа на бернския професор Брюкнер, в която се намират метеорологически наблюдения още от края на XVII в. От ред наблюдения над моретата, особено затвореното Каспийско море, над Черното и Балтийско морета, Брюкнер дошъл до заключение, че нивото на тия морета ту се повишава, ту се понижава през време на цялата година и че това изменение в нивото най-вероятно се дължи на количеството на водата, която реките носят и изпаренията. Обаче забелязало се е от друга страна, че за известен период от годината нивото все повече и повече се повишава, достига известен максимум и след това започва да спада.
към текста >>
Обаче забелязало се е от друга страна, че за известен
период
от годината нивото все повече и повече се повишава, достига известен максимум и след това започва да спада.
И интересното е, че се констатира, зависимостта на тия периоди в климата от слънцето и неговите петна. Тия петна се явяват на всеки 11 години и имат особено силно влияние в тропичните места. През 1890 г. биде публикувана една работа на бернския професор Брюкнер, в която се намират метеорологически наблюдения още от края на XVII в. От ред наблюдения над моретата, особено затвореното Каспийско море, над Черното и Балтийско морета, Брюкнер дошъл до заключение, че нивото на тия морета ту се повишава, ту се понижава през време на цялата година и че това изменение в нивото най-вероятно се дължи на количеството на водата, която реките носят и изпаренията.
Обаче забелязало се е от друга страна, че за известен
период
от годината нивото все повече и повече се повишава, достига известен максимум и след това започва да спада.
Тъй напр. За периода от 1851 до 1865 година водното равнище на Каспийско море почва да се понижава, а от 1866 г. то се повишава. Същото явление се забелязва и в Балтийско и Черно морета. От друга страна се забелязало, че заедно с тия понижения и повишения на морското равнище става едновременно настъпване и отстъпване на алпийските ледници.
към текста >>
За
периода
от 1851 до 1865 година водното равнище на Каспийско море почва да се понижава, а от 1866 г.
През 1890 г. биде публикувана една работа на бернския професор Брюкнер, в която се намират метеорологически наблюдения още от края на XVII в. От ред наблюдения над моретата, особено затвореното Каспийско море, над Черното и Балтийско морета, Брюкнер дошъл до заключение, че нивото на тия морета ту се повишава, ту се понижава през време на цялата година и че това изменение в нивото най-вероятно се дължи на количеството на водата, която реките носят и изпаренията. Обаче забелязало се е от друга страна, че за известен период от годината нивото все повече и повече се повишава, достига известен максимум и след това започва да спада. Тъй напр.
За
периода
от 1851 до 1865 година водното равнище на Каспийско море почва да се понижава, а от 1866 г.
то се повишава. Същото явление се забелязва и в Балтийско и Черно морета. От друга страна се забелязало, че заедно с тия понижения и повишения на морското равнище става едновременно настъпване и отстъпване на алпийските ледници. Тъй напр. 1866 г., когато се почва повишението на морското ниво на горните морета, се забелязало и настъпването на алпийските ледници, което доста чувствително било констатирано в 1870 г.
към текста >>
И общият извод се свежда до факта, че климатическите изменения стават
периодически
почти на всеки 35 години едновременно за цялото земно кълбо.
реките повишили количеството на водата, оттогава до 1830 г. – спаднали, след това почва едно повишение до 1850 г.; а от тогава до 1865 г. отново се понижават водите, за да се започне повишаването на водите от 1866 г. Същото явление през същите години се наблюдавало и в реките Нил в Африка и Мисисипи в Америка. През същите години ние намираме тоя максимум и минимум валидни и за (средното число от всички данни, отнасящи се до цялото земно кълбо) за валежите.
И общият извод се свежда до факта, че климатическите изменения стават
периодически
почти на всеки 35 години едновременно за цялото земно кълбо.
Като всеки от тия интервали има един сух топъл период и друг по-хладен, богат с осадъци период. Според Брюкнер освен тоя период от 35 год. съществува друг от по 100 години, когато валежният голям дял бива последван от малък влажен дял. Предполага се, че съществуват и още по-големи дялове от тия, но още няма сигурни наблюдения за толкова големи периоди от време. Брюкенр счита, че от 1020 г.
към текста >>
Като всеки от тия интервали има един сух топъл
период
и друг по-хладен, богат с осадъци
период
.
– спаднали, след това почва едно повишение до 1850 г.; а от тогава до 1865 г. отново се понижават водите, за да се започне повишаването на водите от 1866 г. Същото явление през същите години се наблюдавало и в реките Нил в Африка и Мисисипи в Америка. През същите години ние намираме тоя максимум и минимум валидни и за (средното число от всички данни, отнасящи се до цялото земно кълбо) за валежите. И общият извод се свежда до факта, че климатическите изменения стават периодически почти на всеки 35 години едновременно за цялото земно кълбо.
Като всеки от тия интервали има един сух топъл
период
и друг по-хладен, богат с осадъци
период
.
Според Брюкнер освен тоя период от 35 год. съществува друг от по 100 години, когато валежният голям дял бива последван от малък влажен дял. Предполага се, че съществуват и още по-големи дялове от тия, но още няма сигурни наблюдения за толкова големи периоди от време. Брюкенр счита, че от 1020 г. до сега земята е преминала 25 периода от по 35 години.
към текста >>
Според Брюкнер освен тоя
период
от 35 год.
отново се понижават водите, за да се започне повишаването на водите от 1866 г. Същото явление през същите години се наблюдавало и в реките Нил в Африка и Мисисипи в Америка. През същите години ние намираме тоя максимум и минимум валидни и за (средното число от всички данни, отнасящи се до цялото земно кълбо) за валежите. И общият извод се свежда до факта, че климатическите изменения стават периодически почти на всеки 35 години едновременно за цялото земно кълбо. Като всеки от тия интервали има един сух топъл период и друг по-хладен, богат с осадъци период.
Според Брюкнер освен тоя
период
от 35 год.
съществува друг от по 100 години, когато валежният голям дял бива последван от малък влажен дял. Предполага се, че съществуват и още по-големи дялове от тия, но още няма сигурни наблюдения за толкова големи периоди от време. Брюкенр счита, че от 1020 г. до сега земята е преминала 25 периода от по 35 години. Понеже тия промени се забелязват едновременно по цялото земно кълбо, затова и неговите причини се дирят вън от земята, Причината за тия колебания Брюкнер намира в промяната на силата на слънчевите лъчи, Фоуриер пък предполага, че слънцето в движението си през небесните пространства попада в такива среди, които не са еднакво нагрети.
към текста >>
Предполага се, че съществуват и още по-големи дялове от тия, но още няма сигурни наблюдения за толкова големи
периоди
от време.
През същите години ние намираме тоя максимум и минимум валидни и за (средното число от всички данни, отнасящи се до цялото земно кълбо) за валежите. И общият извод се свежда до факта, че климатическите изменения стават периодически почти на всеки 35 години едновременно за цялото земно кълбо. Като всеки от тия интервали има един сух топъл период и друг по-хладен, богат с осадъци период. Според Брюкнер освен тоя период от 35 год. съществува друг от по 100 години, когато валежният голям дял бива последван от малък влажен дял.
Предполага се, че съществуват и още по-големи дялове от тия, но още няма сигурни наблюдения за толкова големи
периоди
от време.
Брюкенр счита, че от 1020 г. до сега земята е преминала 25 периода от по 35 години. Понеже тия промени се забелязват едновременно по цялото земно кълбо, затова и неговите причини се дирят вън от земята, Причината за тия колебания Брюкнер намира в промяната на силата на слънчевите лъчи, Фоуриер пък предполага, че слънцето в движението си през небесните пространства попада в такива среди, които не са еднакво нагрети. Според други автори тия колебания се дължат на известни пертурбации, които стават в слънцето и като резултат от които се явяват слънчевите петна. Тяхното истинско естество не се знае.
към текста >>
до сега земята е преминала 25
периода
от по 35 години.
Като всеки от тия интервали има един сух топъл период и друг по-хладен, богат с осадъци период. Според Брюкнер освен тоя период от 35 год. съществува друг от по 100 години, когато валежният голям дял бива последван от малък влажен дял. Предполага се, че съществуват и още по-големи дялове от тия, но още няма сигурни наблюдения за толкова големи периоди от време. Брюкенр счита, че от 1020 г.
до сега земята е преминала 25
периода
от по 35 години.
Понеже тия промени се забелязват едновременно по цялото земно кълбо, затова и неговите причини се дирят вън от земята, Причината за тия колебания Брюкнер намира в промяната на силата на слънчевите лъчи, Фоуриер пък предполага, че слънцето в движението си през небесните пространства попада в такива среди, които не са еднакво нагрети. Според други автори тия колебания се дължат на известни пертурбации, които стават в слънцето и като резултат от които се явяват слънчевите петна. Тяхното истинско естество не се знае. Открити са били от китайците. В Европа са били забелязани за първи път от Монаха Щейнер през XVII век.
към текста >>
Той изучавал тия петна в продължение на 30 години, направил 9000 наблюдения и заключил, че в появата и изчезването на петната съществува една правилност и
периодичност
, че и те имат свои максимуми и минимуми, които се редят в
периоди
от по 10 години, а според Цюрихския професор Волф – 11½ години.
Открити са били от китайците. В Европа са били забелязани за първи път от Монаха Щейнер през XVII век. Обикновено те траят 14 дни, явяват се и изчезват и след 13-14 дни пак се явяват. През 1840 г. Швабе видял едно и също петно да се яви 8 пъти.
Той изучавал тия петна в продължение на 30 години, направил 9000 наблюдения и заключил, че в появата и изчезването на петната съществува една правилност и
периодичност
, че и те имат свои максимуми и минимуми, които се редят в
периоди
от по 10 години, а според Цюрихския професор Волф – 11½ години.
Според Уилсон и Хершел тия петна са отверстия във фотосферата на слънцето. Според по-нови схващания това са поглъщания на светлина или преминаването през пари с по-ниска температура. Каквото и да е тяхното естество, важно е че те оказват голямо влияние върху явленията на земята. И ето как: земята представлява един голям магнит със сила, равна на 8464 трилиона стоманени брусове от по половин килограм, наситени до насищане. Тая сила обаче се мени в зависимост от слънцето.
към текста >>
По тоя път може да стане ясно, защо в температурните колебания
периодичните
ветрове и атмосферните осадъци съществува такава голяма правилност и
периодичност
.
През 1859 г., когато беше голямата магнитна буря, северното сияние е било видяно в Рим, Калкута, Куба. Австралия, Южна Америка. От друга страна установено е, че максималното количество на слънчевите петна дава намаление на средната годишна температура на земята, което увеличава образуването на перестите облаци, които от своя страна са вече видимите признаци на скорошни атмосферни осадъци. И обратното – намалението на слънчевите петна дава повишение на средната годишна температура на земята и се явява като резултат от това с малко валежи. Тук се корени интимната връзка между магнитните бури в слънцето и нашите атмосферни колебания.
По тоя път може да стане ясно, защо в температурните колебания
периодичните
ветрове и атмосферните осадъци съществува такава голяма правилност и
периодичност
.
На какво се дължат тия магнетични колебания на слънцето ние точно още не знаем Но почти е факт, че нашите атмосферни промени се намират в голяма зависимост с тия слънчеви колебания. Това, установено веднъж, нам става ясно обяснението на някои явления в природата в царството на растенията, животните и човека, които явления могат да служат като верен показател на атмосферните промени. Тия показатели се наричат живи барометри. (Следва)
към текста >>
31.
Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
В млада възраст лигавата гъба търси влажно место, а при настъпване
периода
на размножение положителният хидротропизъм се заменя с отрицателен.
Обвивното растение отначало прави движение нагоре, после кръгово (търсещо), след това движения за прикрепване о подпората, а когато горният край достигне края на подпората, движението пак става търсещо. Може да се направи да повтори някое движение, напр. като се постави изкуствено при началото на предмета. Всички агенти, които влияят на растението, както и подпората имат само ориентиращо влияние и предизвикват в него възприятия, които им показват, как трябва да постъпи растението, за да постигне своята цел. Лигавата гъба с промяната на своето отношение спрямо светлината, земното притегляне, топлината и влагата, дава нагледен пример за първичното значение на нуждата и вторичното – на физическите действия.
В млада възраст лигавата гъба търси влажно место, а при настъпване
периода
на размножение положителният хидротропизъм се заменя с отрицателен.
Тя напуща влажната среда и се изкачва по сухи предмети. Страничното допиране на плазмодия с химикали, разтворени във вода: готварска сол, селитра, калиев карбонат и пр. принуждава оттегляне на плазмодия от заплашеното място, а захарният разтвор причинява приближаване към хранителния източник. При лигавата гъба виждаме целесъобразността на употребените средства. От вредните химикали се отдалечава, а влагата (когато е необходима) и храната я привличат.
към текста >>
32.
Вести
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Никога не можем ние да напуснем земята, нито в този нито в бъдещия световен
период
, докле последният човек не влезе в светлината!
Ала и двамата раждат из себе си третия – единият, който вечно пребъдва в битието и трябва да бъде там, където има „битие"... Онова, що протича през веригата, дава живот на стария, на младия и на оня, когото те из себе си родиха! Така, втъкан във веригата през всички грядущи времена, разливай светлината, която в двама ни свети! Аз напускам вече тази земна дреха. Онова, което тя крие в себе си, оставям го в твоята ръка. Сам аз прибирам себе си в тебе, защото аз принадлежа към ония, които остават да помагат на людете от тази земя и ти по същия начин принадлежиш към нас!
Никога не можем ние да напуснем земята, нито в този нито в бъдещия световен
период
, докле последният човек не влезе в светлината!
Няма ни една тайна на земята, която да се равни с тази! Тъй влиза духа на Съвършения в тогова, който преди му е бил ученик, та стават двамата едно.
към текста >>
33.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Нейните проблеми започват с относителното положение на земята във вселената (доколкото можем да го знаем от астрономията и сродните ù дисциплини) - минават през всички - известни досега и тепърва откривани - геологически
периоди
и катастрофи и свършват с най-специалните научни и технически въпроси на нашето време... Понеже нямаме възможност да разглеждаме подробно културното състояние на западна Европа днес (това до голяма степен сполучливо е направил известният вече у нас културфилософ Освалд Шпенглер), ще кажем направо, че то, културното състояние на западна Европа, може да се характеризира с три особености: 1).
Нашето настояще изложение ще направим от гледището на така наречената културфилософия. В последно време, под влиянието на разни фактори, се заражда една нова философска дисциплина - културфилософия или философия на културата. В много отношения тя е близка до културната история и философията на историята, но не може да се изчерпи изцяло от тях. Тя иска да проникне още по-дълбоко, във вътрешния колективен дух и смисъл, както на отделните големи култури, така и на културата изобщо. - Културфилософията е една от най-интересните, но затова пък и най-трудните и комплицирани дисциплини и изисква голяма научна и житейска начетеност.
Нейните проблеми започват с относителното положение на земята във вселената (доколкото можем да го знаем от астрономията и сродните ù дисциплини) - минават през всички - известни досега и тепърва откривани - геологически
периоди
и катастрофи и свършват с най-специалните научни и технически въпроси на нашето време... Понеже нямаме възможност да разглеждаме подробно културното състояние на западна Европа днес (това до голяма степен сполучливо е направил известният вече у нас културфилософ Освалд Шпенглер), ще кажем направо, че то, културното състояние на западна Европа, може да се характеризира с три особености: 1).
Редица нови научни, философски и религиозни проблеми, каквито са „интуицията" на Бергсон, психоанализата на Фройд, четвъртото измерение на новата математика и физика (на което могат да се дадат различни психологически тълкувания), интересът към религиозното учение на Толстой, към психологичните романи на Достоевски, към произведенията на Рабиндранат Тагор, (а у нас в последно време твърде много се четат и книгите на известния руски писател-философ Григорий Петров). - Тия проблеми, ако и да не са приели още окончателно очертание, в своите крайни изводи разколебават установените в западна Европа „научен" материализъм и религиозен догматизъм и разкриват като че ли перспективите на едно ново знание. 2). Редица икономически и обществени признаци, кризата в производството, липсата на вдъхновени творци, израждане на поколението и др. показват, че жизненият темп на западноевропейската култура е намален, отгдето и възниква идеята за нейния упадък и 3). ред опити (повече или по-малко сполучливи) да се предвиди бъдещето на Европа и културното развитие изобщо.
към текста >>
Упадъкът или по-право заключителният
период
на запада и съпровождащата го криза в християнството, крушението на материализма, разкриваното величие на изтока и исторически и по пътя новите научни въпроси, излизането на изтока от неговата досегашна пасивност и по-обективната му намеса в работите на запада, както ще видим по-долу - това са характерните моменти на тази нова фаза.
Търсейки рационално обяснение на тия зачестили ирационални моменти, ние неизбежно стигаме до по-общи и наглед метафизични състояния, реалното съдържание на които, казват някои, могли да се намерят в езотеричната философия на изтока Но на изток днес ни водят не само моралните, религиозни и философски противоречия на запада, но и специалните науки. Учението за темпераментите и митовете на хората и взаимодействието между тялото и душата, в някои отношения изглежда е било по-добре познато на древните. Така наречената експериментална психология изнесе интересни работи и данни, но със своите безкрайни таблици и изчисления не задълбочи много уясняването за същината на душата. На запад това се вече чувствува и признава... Опитите на Райхенбах и така наречените „сензтиви'' - прилаганите в днешната медицина внушения, както и въздействието на цветните лъчи, загадъчното влияние на луната, а косвено може би и на други небесни тела върху нашия земен живот и ред специални проблеми, които ние тук, нямаме възможност дори да изброим, ни връщат към езотеризма на изтока. Тази е външната и импресионистически набелязана картина на новата фаза, в която влизат отношенията между изтока и запада.
Упадъкът или по-право заключителният
период
на запада и съпровождащата го криза в християнството, крушението на материализма, разкриваното величие на изтока и исторически и по пътя новите научни въпроси, излизането на изтока от неговата досегашна пасивност и по-обективната му намеса в работите на запада, както ще видим по-долу - това са характерните моменти на тази нова фаза.
Ако е трудно днес не само за отделния човек, но и за цялото човечество да си даде обективна сметка за това, което става с него, още по-трудно е да се предвиди или по-добре провиди и неговото бъдеще... Ние сме достигнали като че ли или отиваме към един върховен, универсален момент, пред който всички отделни спорове, недоразумения, конфликти остават дребни, незначителни. Днес се касае вече не за отношения между отделни личности и народи, а се поставя на изпитание цялото човечество... Днес дори, както поетично се изразяват някои, се надига земната кора със зачестилите напоследък земетресения и вулкани и цялото лице на земята се раздвижва. Картината отвън е такава, че искайки да я обхване и проумее със своя мъничък ум, човек или се върти в кръг, или изпада в песимизъм. И действително на оня, който по природа е песимист и вижда само мрачното и отрицателното в живота, с теоретически обяснения мъчно може да се помогне. На такива може да се предпише едно - да се примирят с житейската си съдба и в пълен пацифизъм да очакват възможния си край.
към текста >>
Историкът е винаги оптимист, защото подобни
периоди
и кризи човечеството е преживявало и преодолявало много пъти.
Картината отвън е такава, че искайки да я обхване и проумее със своя мъничък ум, човек или се върти в кръг, или изпада в песимизъм. И действително на оня, който по природа е песимист и вижда само мрачното и отрицателното в живота, с теоретически обяснения мъчно може да се помогне. На такива може да се предпише едно - да се примирят с житейската си съдба и в пълен пацифизъм да очакват възможния си край. Днес това положение е за мнозина дилема... Но от друга страна и днес, както от памтивека, наред с крайния песимизъм върви и крайният оптимизъм. Песимисти и оптимисти е имало през всички времена... И то по степен, като започнете от крайния песимизъм на Шопенхауер и свършите с крайния оптимизъм на Лайбниц, според който, този свят въпреки всичко е възможният най-добър свят и злото в него е възможното най-малко добро... И днес, ако можем да бъдем оптимисти и то в голяма степен (при наличността на съществуващия песимизъм) - основанията са две - авторитетът на историята и разумната закономерност във вселената.
Историкът е винаги оптимист, защото подобни
периоди
и кризи човечеството е преживявало и преодолявало много пъти.
И днес това преодоляване може би става, само че то е въпрос на години и дори на столетия, в които нашите обикновени мерки, лични настроения и разбирания, нямат стойност. Авторитетът и оптимизмът на историята, почиват на разумната закономерност във вселената. ...И наистина, ако човечеството обитаващо земята, беше само един сляп, случаен продукт, когото очаква едно сляпо бъдеще - то би било едно нещастно човечество... Но тая разумност, която в обикновения говор за нас е само една теоретическа абстракция, изглежда има и по-конкретни и по-реални проявления, които по един или други начин напътстват и ръководят човечеството - и от запад и изток. Само че на запад вследствие големите материалистически и култови наслойки, хората за известно време бяха престанали да ги виждат. Днес хората на запада откриват по конкретните проявления на върховната разумност в етико-религиозните школи и културното величие на далечния изток, където има по-малко материализъм и култ - за да се върнат един ден и ги открият у себе си... И нашата основна мисъл от начало докрай е - не че изтокът ще спаси запада направо, та да се обърнем всички в пасивно очакване от изток, а че днес само изтокът може да обясни противоречията на запада... Ние споменахме по-горе за езотеричната философия,на изтока, в която мнозина виждат основата на голямото синтетично знание, което ще се притежава от бъдещата култура на вътрешно обединените изток и запад.
към текста >>
34.
Съдържание на бр. 6
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Нова книга -
периодичен
лист за книжовни новини - издава книгоиздателство Ив.
Витлеемска звезда 8. Свобода 9. в. Устрем 10. в. Борба 11. в. Евангелист 12.
Нова книга -
периодичен
лист за книжовни новини - издава книгоиздателство Ив.
Куюмджиев и Сие. София цар Самуил 42, София. Получиха се в редакцията: От Четиво „Наука и Живот”: № 26 Ал.Фуйе - Удоволствие и страдание. Предг. Ат. Илиев - Фуйе и съвременната психология.
към текста >>
35.
Поеми от Кабир
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Времето не е могло да го затвори в границите на някаква „епоха" или „
период
" или „ера" нито пространството да го вмести в някоя „страна", „народ” или „съсловие".
За Кабир не може да се каже „кога" е са живял. Не че не се знае кога приблизително се е родил и колко е живял! Роден е в Бенарес към 1440 год. от родители мохамедани. Но той е от ония, които са вечно настоящи.
Времето не е могло да го затвори в границите на някаква „епоха" или „
период
" или „ера" нито пространството да го вмести в някоя „страна", „народ” или „съсловие".
И затова не може да се каже какъв е бил Кабир: мюсюлманин, браманин, ведантист или Християнин. В поемите си, той облича своите преживявания в религиозните символи и образи ту на индуси, ту на мохамедани, ту на персийките мистици. И той сам казва за себе си в една от своите песни, че е „чедо на Аллах и на Рама". Онова велико единство на живота, което произтича от Любовта, и за което непрекъснато пее Кабир, обхваща в себе си всички метафизични доктрини и всички религиозни учения: там е техният живец. Няма значение какъв е човек и по какъв път търси Бога.
към текста >>
36.
Молитвата на най-чистия човек по сърце
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
На възраст преминал е четирите
периода
и е встъпил в петия, сиреч навършил е 45 години.
Той е човек благовиден, снажен, строен, висок ръст: 175-180 сантиметра – no-rope от обикновения. Ръце и пръсти въздълги, палец – дълъг, симетричен – признак на изработени възгледи, присъствие на воля и интелигентност. Показалец равен с безименния – показва че щом се зароди в него някоя идея, той я прокарва до крайните ù предели. Храносмилателната му система е изправна, в ядене и пиене той е трезвен, няма слабостите на чревоугодника и винопиеца, вкусът му е изтънчен. Кръст възтънък.
На възраст преминал е четирите
периода
и е встъпил в петия, сиреч навършил е 45 години.
Рамене – малко възкръгли, лице – малко продълговато и крушообразно; развита нервна система. Долна челюст – правилно сформирана, с брада продълговата и заострена – признак на човек с ум подвижен и схватлив. Уста – средни, устни – нито много дебели, нито много тънки; краищата на устните ъгли стоят малко издигнати; с една усмивка на презрение – „хората, това са тълпа"; но външно своето презрение никога не изказва. Очи – сиво-пепеляви; вежди – дъгообразни, малко наведени, като клоновете на старо дърво – човек, който живее от дълго време и има опитност в живота. Чело – хубаво, възвисоко, в основата си над носа издадено – признак на човек със силна индивидуалност, с наблюдателен и практичен ум.
към текста >>
37.
Съдържание на бр. 9 и 10
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Двамата вековници са живи свидетели на цели исторически епохи, те преживяват цели културни
периоди
чак до великата Френска революция.
„ЗАНОНИ'' е роман, който еднакво високо се цени и като литературно произведение и като съкровищница на духовно знание и опит. Той еднакво увлича и ония, които четат редовете и ония, които умеят да четат между редовете. Преведен почти на всички европейски езици, той се посреща с радост, защото за мнозина той е нещо повече от роман. Героите на романа са двама мъже, адепти на тайната наука, които след дълга работа през вековете, придобиват безсмъртие. Владеещи законите на материята и на нейните превръщания, те познават тайната на Вечната Мъдрост и на търсеното от алхимиците безсмъртие на плътта.
Двамата вековници са живи свидетели на цели исторически епохи, те преживяват цели културни
периоди
чак до великата Френска революция.
Макар и да вървят по успоредни пътища, най-сетне пътят на единия стига до един съдбоносен завой, където се изпречва жената и любовта. ............................................................................................................. Романа има около 50 коли и за предплатилите ще струва само 70 лева, които могат да се внесат и на два пъти. Романът ще излиза на брошури и всяка ще струва по 3 лева. Всеки който запише седем (7) абонати получава един екземпляр. Всичко се адресира до Г.
към текста >>
38.
НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Фокс Мунро от медицинското училище в Кайро е наблюдавал лунната
периодичност
в размножението на някои животни.
Никой път няма да се разберат астрономичните проблеми, ако не се вземат пред вид тези последните и законите на действието им. Това значи да ги изучим по съдържание. Всяка планета е само точка на най-голямата концентрация на действието на тези сили. И тези сили действуват наоколо в една голяма сфера; сферите на действие на разните планети се проникват. Сега ще дам няколко примра за влиянието на етерните строителни сили на луната върху земните организми. X.
Фокс Мунро от медицинското училище в Кайро е наблюдавал лунната
периодичност
в размножението на някои животни.
Той е забелязал, че морските таралежи са пълни с яйца при пълнолуние, а са празни при новолуние. Някой може да мисли, че това се дължи на прилив и отлив. Но в Суез, дето са правени наблюдения, морските приливи и отливи са слаби. За да премахне тяхното действие, той е държал морските таралежи в кутии. Такава лунна периодичност при размножението се забелязва и у водораслото Dictyota.
към текста >>
Такава лунна
периодичност
при размножението се забелязва и у водораслото Dictyota.
Фокс Мунро от медицинското училище в Кайро е наблюдавал лунната периодичност в размножението на някои животни. Той е забелязал, че морските таралежи са пълни с яйца при пълнолуние, а са празни при новолуние. Някой може да мисли, че това се дължи на прилив и отлив. Но в Суез, дето са правени наблюдения, морските приливи и отливи са слаби. За да премахне тяхното действие, той е държал морските таралежи в кутии.
Такава лунна
периодичност
при размножението се забелязва и у водораслото Dictyota.
Лунната периодичност при размножението е констатирана и от Б.X.Грав . През летните месеци Chaetopleura apiculata показва периодичност, регулирана от луната: снасянето на яйцата почва, когато наближава пълнолуние и продължава 10 денd, до достигането на последната четвърт. Л. Фаж и Р. Лежандър изследваха лунната периодичност у някои Nereidae (морски червеи), Те констатираха в Конкарно същите факти, които намериха Хемперман в 1911 година, Фр. Лил и, Жуст в 1914 година.
към текста >>
Лунната
периодичност
при размножението е констатирана и от Б.X.Грав .
Той е забелязал, че морските таралежи са пълни с яйца при пълнолуние, а са празни при новолуние. Някой може да мисли, че това се дължи на прилив и отлив. Но в Суез, дето са правени наблюдения, морските приливи и отливи са слаби. За да премахне тяхното действие, той е държал морските таралежи в кутии. Такава лунна периодичност при размножението се забелязва и у водораслото Dictyota.
Лунната
периодичност
при размножението е констатирана и от Б.X.Грав .
През летните месеци Chaetopleura apiculata показва периодичност, регулирана от луната: снасянето на яйцата почва, когато наближава пълнолуние и продължава 10 денd, до достигането на последната четвърт. Л. Фаж и Р. Лежандър изследваха лунната периодичност у някои Nereidae (морски червеи), Те констатираха в Конкарно същите факти, които намериха Хемперман в 1911 година, Фр. Лил и, Жуст в 1914 година. Изследвани са били от тях вицовете Platynereis Dumerilii, Leptonereis glauca, Реriпегеis cultrifera и пр.
към текста >>
През летните месеци Chaetopleura apiculata показва
периодичност
, регулирана от луната: снасянето на яйцата почва, когато наближава пълнолуние и продължава 10 денd, до достигането на последната четвърт. Л.
Някой може да мисли, че това се дължи на прилив и отлив. Но в Суез, дето са правени наблюдения, морските приливи и отливи са слаби. За да премахне тяхното действие, той е държал морските таралежи в кутии. Такава лунна периодичност при размножението се забелязва и у водораслото Dictyota. Лунната периодичност при размножението е констатирана и от Б.X.Грав .
През летните месеци Chaetopleura apiculata показва
периодичност
, регулирана от луната: снасянето на яйцата почва, когато наближава пълнолуние и продължава 10 денd, до достигането на последната четвърт. Л.
Фаж и Р. Лежандър изследваха лунната периодичност у някои Nereidae (морски червеи), Те констатираха в Конкарно същите факти, които намериха Хемперман в 1911 година, Фр. Лил и, Жуст в 1914 година. Изследвани са били от тях вицовете Platynereis Dumerilii, Leptonereis glauca, Реriпегеis cultrifera и пр. Platynereis Dumerilii в първата и последната четвърт е готов в безбройни маси да снася яйцата си, Leptonereis - в последната четвърт, Реriпегеis cultrifera - при пълнолуние.
към текста >>
Лежандър изследваха лунната
периодичност
у някои Nereidae (морски червеи), Те констатираха в Конкарно същите факти, които намериха Хемперман в 1911 година, Фр.
За да премахне тяхното действие, той е държал морските таралежи в кутии. Такава лунна периодичност при размножението се забелязва и у водораслото Dictyota. Лунната периодичност при размножението е констатирана и от Б.X.Грав . През летните месеци Chaetopleura apiculata показва периодичност, регулирана от луната: снасянето на яйцата почва, когато наближава пълнолуние и продължава 10 денd, до достигането на последната четвърт. Л. Фаж и Р.
Лежандър изследваха лунната
периодичност
у някои Nereidae (морски червеи), Те констатираха в Конкарно същите факти, които намериха Хемперман в 1911 година, Фр.
Лил и, Жуст в 1914 година. Изследвани са били от тях вицовете Platynereis Dumerilii, Leptonereis glauca, Реriпегеis cultrifera и пр. Platynereis Dumerilii в първата и последната четвърт е готов в безбройни маси да снася яйцата си, Leptonereis - в последната четвърт, Реriпегеis cultrifera - при пълнолуние. Авторите казват, че нито движението на водата в блатата, нито изменчивостта в интензивността на лунната светлина са непосредствена причина.
към текста >>
39.
ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА - Морис Метерлинк
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
През известни часове на деня, по обед, но повечето сутрин, идат
периодически
вълни от слънцето, които носят със себе си положителни идеи”.
Окултизмът приема, че не само растенията, но и минералното царство е надарено със съзнание - разбира се, на по-слаба степен, наречено подсъзнание. Не ще и дума, когато употребяваме думата .съзнание", не трябва да антропоморфизираме този термин и да придадем на растителното и минералното царства съзнание, подобно на човешкото. Разширение на съзнанието ,,Напролет, когато цветята никнат, дърветата цъфтят, наблюдавайте ги и проверявайте резултатите. В тях ще намерите смисъла на живота". ,,Ако във вас има съзнателен живот и сте настроени любовно към всички същества, вие ще превърнете слънчевата енергия в „акаша" и ще усетите в себе си една велика приятна божествена музика.
През известни часове на деня, по обед, но повечето сутрин, идат
периодически
вълни от слънцето, които носят със себе си положителни идеи”.
Учителят Изучаването на природата по форма е оформило науките в днешния им вид: днешната медицина, днешната индустриална химия, днешната техника и пр.. Обаче, много по-широки хоризонти се откриват, както за науката и приложните области, така и за душевния растежа на човека, ако природата се изучава още и по съдържание и по смисъл. Днешната култура е толкоз потънала в материята, че отношенията ни към природата са механични. Тя се изучава по форма. При по-дълбокото ù изучаване можем да влезем в общение с вътрешния ù живот. Тук важи следният закон: Материалистичното отношение към природата, изучаването само материалната ù страна без духовната, причинява огрубяване на характера, казва Учителят.
към текста >>
Той е в
периода
на развитието.
Когато прочетеш от нея макар и един лист, една страница, един ред, ти си вече в съприкосновение с Великото в света; това ще бъде важно откровение за теб. Новата култура носи нови отношения към всички същества., Само когато човек стане способен да вижда красивото в душите, тогаз отношенията ще престанат да бъдат механични, а ще бъдат връзка между душите. И тези връзки са истински и трайни. Д другите връзки са временни, плитки, те лесно отпадат. Но някой ще каже: „Този човек има такива и такива слабости".
Той е в
периода
на развитието.
Това е само една фаза от развитието на нещо по-горно. Това ново отношение един към друг ще събуди дълбоките сили и дарби на душата. Живот на личността, когато са разслабени връзките с колективния живот, е безплоден; тогаз дарбите, крито крие душата, остават непроявени. Всяко разслабване на връзките с целокупния живот води към израждане. Днешното механизиране на живота води към такова разслабване, Когато се научим да виждаме Красивото във всички същества, тогаз човешкото съзнание ще почне да работи в едно по-високо поле и ще има условия за нова култура.
към текста >>
40.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Допуснете, че тая микроба прави своите наблюдения, вади своите заключения за
периодическите
гръмотевични удари (на сърцето) и страшните необясними шумове (на дробовете) и вие ще имате математическите съотношения, точно запазени (от) един съвременен геолог, който изследва най-дълбоката земна шахта, пробита в земните пластове от около 2300 м.
На какви дълбочини е проникнал той? Какво е видял там, за да говори за стотици и стотици километри? Представете си едно човешко тяло, което в гръдния кош има обиколка 90 см., т.е. има диаметър, който е равен на около 30 см. Представете си сега една микроба с величина 2 микрона, която е проникнала в кожата на нашето тяло на около 1/14, 1/15 от мм.
Допуснете, че тая микроба прави своите наблюдения, вади своите заключения за
периодическите
гръмотевични удари (на сърцето) и страшните необясними шумове (на дробовете) и вие ще имате математическите съотношения, точно запазени (от) един съвременен геолог, който изследва най-дълбоката земна шахта, пробита в земните пластове от около 2300 м.
и прави своите научни умозаключения. Разбирам, ще ми възразят, че са наблюдавани и планини, и реки, и пластове земни при някои дислокации. - Да, това е несменно, но нека ми бъде позволено и мен да кажа, като онзи американски писател, че „Бронтозоуруса" се състои от едно парче кост и 600 бъчви гипс[7]. С туй ние, нито искаме, нито можем да оспорим значението на официалната наука, но все пак мислим, че трябва да се очертаят правдиво нейните граници, за да се знае де свършват „обективно" констатираните факти и откъде започват „научните мнения", които за съжаление, тъй често са противоречиви и следователно, стоят еднакво далеч от същинските причини - и затова и тъй често се изместват едно от друго. Възможно ли е предсказване на землетресенията?
към текста >>
41.
Бог и човек – Свами Вивекананда
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Периодически
иде тя.
Радостта и Любовта идват от висши същества, които избират някоя красива форма и чрез нея се проявяват. Любовта не расте на земята. Тук тя се проявява временно само. Тя е като прелетна птичка - дойде за малко време, донесе радост и си замине. Дойде ли есента, тя си заминава и ти ще чакаш, ще се приготовляваш, докато пак дойде.
Периодически
иде тя.
Апостол Павел е разбирал този закон и затова казва: „Ще работя и ще се радвам, докато съм в пролетта на живота". В Любовта животът се осмисля; в Любовта животът придобива свой израз, в него има творчество и радост. Тогава човек е готов на всички подвизи, за него няма мъчнотия, която да не може да преодолее. Задачата на съвременното човечество е да доведе всеки човек за момент поне в съприкосновение със съзнанието на Първичната Причина. Дойде ли човек в съприкосновение с това съзнание, животът му ще се преобрази, но той трябва да има абсолютна вра в доброто, в Любовта, в Мъдростта, които го ръководят.
към текста >>
42.
Физиогномия – Общо описание на петте геометрични типа
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Осем хиляди години човечеството е прекарало един
период
на постоянни бушувания и промени, а окото единствено е устояло на тия измени неповредено и е запазило своята сила." Виждаме днес, че болестите развалиха всички органи на човешкото тяло.
За окото се говори днес много. Окото спира вече вниманието на мнозина учени, философи и лекари-физиолози. Един Учител на човечеството се изказва за окото по следния начин, като се спира и на духовната страна и значение за силата на окото: „Не могат твоите очи да бъдат чисти, ако нямат морална сила. Очите показват състоянията на човешката душа и нейното развитие." За да има една ясна представа за състоянията на своята душа, човек трябва да наблюдава очите си през разните часове на деня. „Окото има силен психически устой.
Осем хиляди години човечеството е прекарало един
период
на постоянни бушувания и промени, а окото единствено е устояло на тия измени неповредено и е запазило своята сила." Виждаме днес, че болестите развалиха всички органи на човешкото тяло.
Кой орган не е изопачен, не е станал хилав, не се е разрушил? Окото остана и надви векът на разрушението! „Приидоха реките, дойдоха бурите, разрушиха всичко наоколо, биха о окото, удряха го, но то остана, оцеля на всичко - понеже е съградено на канара", тъй каза Учителят на новото, запитан за силата на окото. В единство с това е казано в Евангелието: „- Всеки, който слуша тези мои думи и ги прави ще го уподобя на человек разумен, който е съзидал къщата си на камък; и валя дъждът, и приидоха реките, и повеяха ветровете, и нападнаха на тази къща, и не падна, защото бе основана на камък." =================== Всяка пертурбация, всяко препятствие, всяко изменение в живота на когото и да е, това е една малка придобивка на жива енергия. * * * Тъй, както съвременният свет се развива, той представлява едно училище с всичките свои стъпала, като започнете от забавачницата и свършите до висшата наука.
към текста >>
43.
Духът на новата раса
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Добран СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА И ИЗРАЖДАНЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Няма дисциплина в науката, която в
периода
на своето съществуване да е претърпяла толкова много видоизменения, корекции и прогрес, както медицината.
Добран СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА И ИЗРАЖДАНЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Няма дисциплина в науката, която в
периода
на своето съществуване да е претърпяла толкова много видоизменения, корекции и прогрес, както медицината.
И тъкмо тогава, когато ние. считайки, че медицината е отишла тъй далеч в своето усъвършенствуване със своите богати и модерни клиники, с прочути професори специалисти, с толкова много виртуози на ножа, тъкмо именно в тоя момент се проявяват вече тук там гласове, които казват, че досегашният път на медицината, ако не изцяло, то поне отчасти е бил погрешен. И тия гласове, отначало слаби и редки, днес стават вече многобройни. Причината за това трябва да се търси в усъвършенствуването на статистиката. Тя вече сочи по един най-недвусмислен начин, че наред с досегашното усъвършенствуване на цивилизацията и медицината, върви и израждане на човечеството.
към текста >>
44.
Учителят – Мара Белчева
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Във втория
период
на живота си той се запознава с видните окултисти Андреас и Теофан.
* * * За съвършения човек и мъчнотията и благото, които му се дават, са от еднаква цена и важност, защото в тях той вижда сериозни задачи за разрешение. * * * Нима камъкът, който скулпторът вае със своя чук, трябва да се оплаква, да казва, че му дотегнало това положение? Щом този скулптор работи върху него, той все ще изкара нещо от него. Обаче, ако камъкът е оставен вън, на произвела на съдбата, тя ще го разсипе на малки парченца, на пясък ще го направи. Учителя -------------------------------------------------------------------------- [1] Настоящето представлява съкратен превод на избрани части от книгата „Посвещения" от френския окултист Седир, който се пресели отвъд преди няколко години.
Във втория
период
на живота си той се запознава с видните окултисти Андреас и Теофан.
Това запознаване оказва голямо влияние върху неговото развитие. Именно запознаването си с тях описва в тази книга. По-важни негови съчинения от втория период на живота му, освен горната книга, са: „Седемтях мистични градини", „Мистичните сили и поведението в живота", „Планинската проповед", „Евангелието и проблемът на знанието" и пр.
към текста >>
По-важни негови съчинения от втория
период
на живота му, освен горната книга, са: „Седемтях мистични градини", „Мистичните сили и поведението в живота", „Планинската проповед", „Евангелието и проблемът на знанието" и пр.
Обаче, ако камъкът е оставен вън, на произвела на съдбата, тя ще го разсипе на малки парченца, на пясък ще го направи. Учителя -------------------------------------------------------------------------- [1] Настоящето представлява съкратен превод на избрани части от книгата „Посвещения" от френския окултист Седир, който се пресели отвъд преди няколко години. Във втория период на живота си той се запознава с видните окултисти Андреас и Теофан. Това запознаване оказва голямо влияние върху неговото развитие. Именно запознаването си с тях описва в тази книга.
По-важни негови съчинения от втория
период
на живота му, освен горната книга, са: „Седемтях мистични градини", „Мистичните сили и поведението в живота", „Планинската проповед", „Евангелието и проблемът на знанието" и пр.
към текста >>
45.
Земетресенията и тяхното предсказване - Л. Лулчев
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Обаче същата
периодичност
не виждаме ли и в слънчевия спектър?
Учителят казва: „Всички същества са клончета на едно и също дърво - дървото на целокупния живот". Разните същества според степента на развитието си и според функцията, която изпълняват, са на разни места на това дърво. И наистина, едни и същи закони не виждаме ли да се изразяват в разните области по разни начини, но в основата си те са едни и същи явления, проектирани в разни полета. Например, седемтях основни тона в музиката, не виждаме ли да са аналогични със седемтях основни цветове на слънчевия спектър? Нали имаме в музиката октави?
Обаче същата
периодичност
не виждаме ли и в слънчевия спектър?
И там нямаме ли и други октави по-долу от червения цвят и по-горе от моравия? Но същата периодичност не виждаме ли и при химическите елементи? Значи, животът е един, но се проектира в разни области и по разни начини. Ако наредим обертоновете на един и същи тон според броя на трептенията им на съответни разстояния един от друг, ще получим такова разстояние между тях, което отговаря на разстоянието на разните планети от слънцето: Меркурий, Венера, Земя и пр.. Разстоянията на планетите от слънцето са изразени и в други области на живота: във формите на растителното и животинско царства. Цялото живее и се изразява непрекъснато във всяка своя част.
към текста >>
Но същата
периодичност
не виждаме ли и при химическите елементи?
И наистина, едни и същи закони не виждаме ли да се изразяват в разните области по разни начини, но в основата си те са едни и същи явления, проектирани в разни полета. Например, седемтях основни тона в музиката, не виждаме ли да са аналогични със седемтях основни цветове на слънчевия спектър? Нали имаме в музиката октави? Обаче същата периодичност не виждаме ли и в слънчевия спектър? И там нямаме ли и други октави по-долу от червения цвят и по-горе от моравия?
Но същата
периодичност
не виждаме ли и при химическите елементи?
Значи, животът е един, но се проектира в разни области и по разни начини. Ако наредим обертоновете на един и същи тон според броя на трептенията им на съответни разстояния един от друг, ще получим такова разстояние между тях, което отговаря на разстоянието на разните планети от слънцето: Меркурий, Венера, Земя и пр.. Разстоянията на планетите от слънцето са изразени и в други области на живота: във формите на растителното и животинско царства. Цялото живее и се изразява непрекъснато във всяка своя част. Ето защо можем да кажем, че човешкият организъм е проекция на Цялото. Целият всемир с всичките свои части е изразен в строежа на човешкия организъм.
към текста >>
46.
Вести
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
времето, в което земната ос под влияние на луната описва един малък конус, е един
период
от 18 години.
В астрономията също такова отношение съществува между прецесията и нутацията. Прецесията на пролетната точка, която обикаля веднъж зодиакалния кръг за 23,920 години, представлява най-големия измерим от нас ритъм. Това число се нарича платоническа космична година, Един ден от тая космична година или 363. част от нея е равна на 72 години. А нутацията на луната, т.е.
времето, в което земната ос под влияние на луната описва един малък конус, е един
период
от 18 години.
Тогаз между прецесионното и нутационното движение имаме същото отношение 72:1 или 4:1. Но тук има и други зависимости. Броят на дишанията за един ден, както може да ни покаже една проста сметка, е 25920. Пълната обиколка на едно червено кръвно телце през тялото се извършва за 23 секунди, т.е. за времето на 28 пулса (като знаем, че 72 пулса са за 60 секунди).
към текста >>
47.
Книжнина
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
И двамата са работели
периодично
.
Къси пръсти - обичат да бъркат в чужди джобове" и т.н. На места сказчик беше много духовите и с някои сполучливи примери разсмиваше цялата аудитория - по този начин повече от два часа той можа да държи прикована голямата аудитория. Всички отделни факти бяха свързани със закони и принципи на живата природа, подкрепени с такива из математиката и това още повече придаваше цена на изложението. Към края сказчикът много сполучливо се опита да характеризира българина и славянина като типове, от смесването на които се е получил днешният българин. Българинът от старо време е изобщо властническа натура, докато славянинът е обичал свободата и мирния труд.
И двамата са работели
периодично
.
В сливането на двата типа е и причината за раздвоението у българина. Ние виждаме тези два стремежа да се борят и днес у българския народ. Много хубаво бяха нарисувани типовете на българина и славянина. Изобщо, тази сказка, тъй богата на идеи, жива, нагледна и аргументирана, заслужено има голям успех. Нека се надаваме, че тая и ред други сказки от тоя род ще се повторят в София и в провинцията, защото светлината на живото знание е нужна всякога и особено днес.
към текста >>
Защото през този
период
съзнанието му е в по близки връзки с Божествения свят; импулсът, който чувствува, иде отгоре.
„Духовни основи на астрономията" - от Д-р Е. Врееде, ръководителка на астрономо-математическата секция при „Гьотеанум". Окултната наука разглежда астрономическите проблеми по форма, съдържание и смисъл. Тя не се ограничава само с изучаване на външната, механическата страна на процесите, но и на духовните сили, които стоят зад формите. „Животът на младежта в светлината на новия дух на земното развитие" - от Ерик Трумлер Защо младият се стреми към Възвишеното, Идейното, защо иска да работи за една по-висока кауза?
Защото през този
период
съзнанието му е в по близки връзки с Божествения свят; импулсът, който чувствува, иде отгоре.
И този импулс трябва да се подхранва, за да се развива правилно. Най-важното е, човек да остане за винаги верен на това, което му се шепне от вътре през този период. По-после, когато някои навлизат всред механизирания днешен живот, не чуват вече този вътрешен глас. който им говори за „новото". При правилно развитие младежът остава верен на онази идейност, която заговорва в душата му през третия период (от 14 до 21 година}.
към текста >>
Най-важното е, човек да остане за винаги верен на това, което му се шепне от вътре през този
период
.
Окултната наука разглежда астрономическите проблеми по форма, съдържание и смисъл. Тя не се ограничава само с изучаване на външната, механическата страна на процесите, но и на духовните сили, които стоят зад формите. „Животът на младежта в светлината на новия дух на земното развитие" - от Ерик Трумлер Защо младият се стреми към Възвишеното, Идейното, защо иска да работи за една по-висока кауза? Защото през този период съзнанието му е в по близки връзки с Божествения свят; импулсът, който чувствува, иде отгоре. И този импулс трябва да се подхранва, за да се развива правилно.
Най-важното е, човек да остане за винаги верен на това, което му се шепне от вътре през този
период
.
По-после, когато някои навлизат всред механизирания днешен живот, не чуват вече този вътрешен глас. който им говори за „новото". При правилно развитие младежът остава верен на онази идейност, която заговорва в душата му през третия период (от 14 до 21 година}. Трябва да се постави младежа в контакт с новите идеи, с тези идеи, които ще докарат новата култура.
към текста >>
При правилно развитие младежът остава верен на онази идейност, която заговорва в душата му през третия
период
(от 14 до 21 година}.
Защото през този период съзнанието му е в по близки връзки с Божествения свят; импулсът, който чувствува, иде отгоре. И този импулс трябва да се подхранва, за да се развива правилно. Най-важното е, човек да остане за винаги верен на това, което му се шепне от вътре през този период. По-после, когато някои навлизат всред механизирания днешен живот, не чуват вече този вътрешен глас. който им говори за „новото".
При правилно развитие младежът остава верен на онази идейност, която заговорва в душата му през третия
период
(от 14 до 21 година}.
Трябва да се постави младежа в контакт с новите идеи, с тези идеи, които ще докарат новата култура.
към текста >>
48.
Съдържание на 8-9 бр.
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
„Братство" Излиза
периодически
в Севлиево, урежда се от редакционен комитет.
Приятелите на новите идеи ще принесат голяма полза на библиотеката, като се абонират за нея, даже и когато не владеят есперанто. Защото, така те от една страна ще подкрепят начинанието, а от друга страна ще могат да услужат с получените номера на свои приятели и познати. Годишен абонамент 40 лева. Всичко се изпраща на адрес: Атанас Николов, улица „Цар Ив. Шишман", № 19 - Бургас. в.
„Братство" Излиза
периодически
в Севлиево, урежда се от редакционен комитет.
Целта на вестника е да проникват всред по-широки кръгове новите идеи, които ще бъдат строители на новата култура, която иде. Препоръчваме го на всички съчувственици на новите идеи. Всичко се изпраща на адрес: Сава Калименов - Севлиево. Изпраща се всекиму, който съобщи адреса си в редакцията. Издържа се от доброволни помощи.
към текста >>
49.
Практически окултизъм – А. Бертоли
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Да си спомним за идеалистичния
период
, през който минава младежът през третия
период
от 14 до 21 година.
При новото направление на труда човек се поставя преди всичко в хармония с Първичната Причина. При новия начин на дейност той се освобождава от тревогите и безпокойствата, защото съзнанието му пребивава в едно поле, дето всички противоречия се примиряват и трансформират. Този начин на дейност ще разреши и всички други въпроси. Да вземем за пример възпитателната проблема. Новият начин на дейност е в хармония с детската природа, отговаря на нейните нужди.
Да си спомним за идеалистичния
период
, през който минава младежът през третия
период
от 14 до 21 година.
Как се проявява у него копнежът да работи за общочовешкото благо, а не за лични цели за кариеризъм! Нов дух трябва да проникне в училищата! Новият начин на дейност ще даде възможност да се прояви този негов копнеж към един по-красив свят, ще даде храна на този идеализъм, за да може той да остане трайна черта в душата и по-нататък, през целия живот. И всички други въпроси ще намерят разрешение чрез новия начин на дейност, който ще прониква новата култура, която иде и който начин на кратко може да се изрази с тези три думи „Служене на Бога”!
към текста >>
50.
Из моите спомени – Седир
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Днес науката, минала през
периода
на крайното отрицание на всичко духовно,
периода
на крайния материализъм на 19 в., се връща наново към доказване по един чисто експериментален път на окултните проблеми.
Днес по аналогичен начин се идва до това, което окултизмът знае от най-дълбока древност, че организмите светят и че всеки организъм има своята лъчиста обвивка, тяло, аура. Тя е спонтанен изразител на всички вътрешни състояния на живия организъм и специално на човека, чрез нея живите организми си взаимно влияят. Чрез тази лъчиста енергия се създават пътеките за пренасянето през пространството на собствената вътрешна, мозъчна и душевна творба на човека - мисълта и чувствата. Днес това не е тайна - целият свят признава тия неща. Горният пример доказва, как новите открития потвърждават отдавна известни окултни истини.
Днес науката, минала през
периода
на крайното отрицание на всичко духовно,
периода
на крайния материализъм на 19 в., се връща наново към доказване по един чисто експериментален път на окултните проблеми.
Въпросите за възможността на телепатията, за ясновидството, за невидимото излъчване на светлина от организмите и всичко в природата, не представляват от себе си вече нищо тайнствено. Навсякъде днес в научния свят се издават гласове за по-голяма широта, за велики възможности за разбирането на света, в чиято основа има нещо духовно, разумно и неизвестно нам. Един виден учен днес, Едгар Даке - идва по един чисто научен път да подкрепи старите схващания на окултизма. Той ни доказва, че старите легенди са били истинска човешка преживелица; той хвърля също много светлина и върху схващането, че всичко в природата има символично значение. А днешната химия наново прегръща старите схващания на алхимията за превръщането на елементите един в друг, за единството на материята, Учението за относителността, за радиоактивността хвърлят мост към окултното.
към текста >>
51.
МОЛИТВА - МАРА БЕЛЧЕВА
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Те почиват по 4 часа на денонощие, а работното им време е 4
периода
по 5 часа.
Изобщо проблемът се състои в намирането на акумулатор, способен да абсорбира акустична сила - ако искате, може да го наречете акустичен флуид и нервен флуид, с помощта на който хората получават възприятия и схващат идеите. Веществото на този апарат (ковчега) е метал, извлечен от алуминия с безконечна грижливост. Прозрачният ковчег, за който ви говорих, има в центъра си малък уред, приличен на кристална книга (блокът). За да се напълни той с енергия, седем души се подлагат в течение на 40 деня на строго тренираме. Те се хранят само веднъж на ден с особена храна, и живеят в стаи, чиито стени са боядисани с лилав цвят и са украсени със схеми на силата, която искат да добият.
Те почиват по 4 часа на денонощие, а работното им време е 4
периода
по 5 часа.
Тези периоди са избрани по такъв начин, че средата на всеки период се съвпада със слънчев изгрев, пладне, залез и полунощ. Чрез повторението на мантрата на акустичната сила и чрез умствено съсредоточване върху свойствата ù, те сполучват да я видят, да я пипат, да я вкусят, да я миришат и слушат. Това трениране става само през периоди, точно определени от астролози чрез грижливо изучаване на магнито-телуричните течения. Мястото, дето става опитът, се избира върху една карта на тези течения. Казах, че тренирането трае 40 деня.
към текста >>
Тези
периоди
са избрани по такъв начин, че средата на всеки
период
се съвпада със слънчев изгрев, пладне, залез и полунощ.
Веществото на този апарат (ковчега) е метал, извлечен от алуминия с безконечна грижливост. Прозрачният ковчег, за който ви говорих, има в центъра си малък уред, приличен на кристална книга (блокът). За да се напълни той с енергия, седем души се подлагат в течение на 40 деня на строго тренираме. Те се хранят само веднъж на ден с особена храна, и живеят в стаи, чиито стени са боядисани с лилав цвят и са украсени със схеми на силата, която искат да добият. Те почиват по 4 часа на денонощие, а работното им време е 4 периода по 5 часа.
Тези
периоди
са избрани по такъв начин, че средата на всеки
период
се съвпада със слънчев изгрев, пладне, залез и полунощ.
Чрез повторението на мантрата на акустичната сила и чрез умствено съсредоточване върху свойствата ù, те сполучват да я видят, да я пипат, да я вкусят, да я миришат и слушат. Това трениране става само през периоди, точно определени от астролози чрез грижливо изучаване на магнито-телуричните течения. Мястото, дето става опитът, се избира върху една карта на тези течения. Казах, че тренирането трае 40 деня. След това за операторите има три деня непрекъснат сън.
към текста >>
Това трениране става само през
периоди
, точно определени от астролози чрез грижливо изучаване на магнито-телуричните течения.
За да се напълни той с енергия, седем души се подлагат в течение на 40 деня на строго тренираме. Те се хранят само веднъж на ден с особена храна, и живеят в стаи, чиито стени са боядисани с лилав цвят и са украсени със схеми на силата, която искат да добият. Те почиват по 4 часа на денонощие, а работното им време е 4 периода по 5 часа. Тези периоди са избрани по такъв начин, че средата на всеки период се съвпада със слънчев изгрев, пладне, залез и полунощ. Чрез повторението на мантрата на акустичната сила и чрез умствено съсредоточване върху свойствата ù, те сполучват да я видят, да я пипат, да я вкусят, да я миришат и слушат.
Това трениране става само през
периоди
, точно определени от астролози чрез грижливо изучаване на магнито-телуричните течения.
Мястото, дето става опитът, се избира върху една карта на тези течения. Казах, че тренирането трае 40 деня. След това за операторите има три деня непрекъснат сън. Подир това в течение на 7 деня, шестима от тях пълнят машината с полагане на ръце, без почивка, без да ядат, без да спят. Аз бях поставен в тяхното присъствие на седмия ден.
към текста >>
52.
КНИГОПИС
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Колиско.) Едно извънредно интересно явление имаме ние в
периодичното
явление на слънчевите петна и съответните произшествия на земята.
ВЕСТИ За слънчевите петна (от Л.
Колиско.) Едно извънредно интересно явление имаме ние в
периодичното
явление на слънчевите петна и съответните произшествия на земята.
Слънчевите петна бяха открити приблизително в едно и също време от няколко души. В 1600 година ги е наблюдавал Галилей, също така и Томас Хариот. В 1611 година ги намериха Давид Фабрициус и Хр. Шрайнер. Разни теории е имало за слънчевите петна. Първата идея на Шрайнер беше, че петната са малки планети близо до слънцето.
към текста >>
техният минимум и максимум става
периодически
, всеки 11 години.
Но Галилей оспори това, като каза, че те ги намират върху самото слънце. Петната са променчиви в своята форма и големина, също така и в трайността си. Някои петна могат да се наблюдават само в течение на няколко дена, а други в продължение на няколко месеца. Днес предполагат, че слънчевите петна са електрически вихрушки върху слънцето. Увеличението и намалението на слънчевите петна т.е.
техният минимум и максимум става
периодически
, всеки 11 години.
Има голям паралелизъм между процесите на слънчевата повърхнина и някои земни явления; особено има паралелизъм с електромагнитните явления на земята. Рудолф Щайнер изтъква връзката между слънчевите петна и социалните събития. Парижкият професор Д-р по медицина Морис Фор е правил изучавания въз основа на статистичен материал за внезапни смъртни случаи в свръзка със слънчевите петна. Той намира връзка между двете тези явления; статистическият материал, сбран от него за последните 50 години, го довел до това заключение. Според него появяването на слънчевите петна има за следствие увеличение на смъртността изобщо и на внезапните смъртни случаи в частност; той казва, че слънчевите петна са големи електромагнитни вихри, чиито вълни пропътуват и обхващат цялата слънчева система, следователно и нашата земя.
към текста >>
По-важни четени реферати; „Как се възпитава през втория детски
период
", „Целта на обучението и възпитанието в горните гимназиални класове с оглед на днешното положение" и пр.
Никога не можем да си обясним процесите в физическото тяло, ако не ги свържем с по-висшите членове на човешкото естество. И въз основа на това по-дълбоко познание окултната наука е достигнала до средства, които се прилагат в Терапевтическата клиника в Арлесхайм до Дорнах (Швейцария). Въз основа на това дълбоко познание окултната наука посочва и средствата за предпазване от тази болест. Тези средства се прилагат в Свободното Валдорфско училище. Педагогическа сбирка на Свободното Валдорфско Училище в Щутгарт от 21 до 26 март 1929 година.
По-важни четени реферати; „Как се възпитава през втория детски
период
", „Целта на обучението и възпитанието в горните гимназиални класове с оглед на днешното положение" и пр.
Ново Земледелие. Групата, която работи за ново земеделие в Дорнах, е устроила сбирка през януари тази година. Ето по-важните от четените реферати: „Приложение на биологично-динамични препарати при разните зеленчуци", „Културните растения в светлината на окултизма", „Действието на разните зеленчуци върху човешкия организъм", „Критичното разглеждане на съвременното почвознание", „Био-климатичната страна на земеделското стопанство" и пр.
към текста >>
53.
ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Усърдието през този
период
е хладно и вниманието повърхностно.
Те не обръщат достатъчно внимание на малките грешки. А пък онзи, който не е верен в малките неща, няма да е верен и в големите. Работата в тази градина и в следващата се състои в изработването на една статуя, която по възможност най много да прилича на формата на Словото. В 4-та градина слиза светлината на благодатта и оживява тая статуя. Начинаещият ще си определи начин на работа: дисциплина на часовете, дисциплина морална, дисциплина умствена чрез всекидневно употребление на медитацията.
Усърдието през този
период
е хладно и вниманието повърхностно.
Ако имате случай да се занимавате с хората от втората категория, създайте им навик да мислят често за Първичната Причина. * * * В третата градина работят тези, които са взели окончателно решение да служат на Бога Те следват по-строга дисциплина; премахнали са ненужните думи и грижи. Те ще се ползуват, ако насочат съзнанието си към правене добро, молитва, послушание, труд, внимателност, вътрешна радост, нежност и пр. Всеки месец могат да размишляват върху една от тези добродетели. Те могат да се посвещават да издигнат мисълта си към Първичната Причина винаги, когато са свободни.
към текста >>
54.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА!
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Разработването на живата наука е израз на новия
период
, в който влиза съзнанието в своето развитие.
Това е именно коренът на житното зърно; той расте към центъра на земята. И наистина човешкото съзнание днес е доста потънало в материята. Обаче днес то се подготвя да работи в едно по-високо поле; то вече се подготвя за разработване на една по-дълбока наука, - живата наука: това е стремежът на житното зърно към светлината. към слънцето; това е онзи стрък, който пуща житното зърно нагоре над земята. Заплетената досега в материята човешка душа ще расте към светлината, към слънцето.
Разработването на живата наука е израз на новия
период
, в който влиза съзнанието в своето развитие.
Механическата наука е мъртва, понеже тя изучава само формите и не прониква до съдържанието и смисъла на нещата; не ни поставя в пряк контакт с живота, който е около нас и не разширява живота в нас. Това, което може да се научи от механическата наука, е ограничено. Има една граница, която тя не може да прекрачи, защото се занимава само с външното. И затова спира там, дето почва животът. Живата наука започва там, дето спира механическата наука.
към текста >>
55.
Работа
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Вижте как е настоятелно нужна помощта в този критически
период
на световната еволюция.
След като забравите вашето нисшо „Аз" и мислите винаги за нас, ще добиете нашата крепкост и сила. Това може да стане само чрез самозабравяне. Това ще принадлежи на личността да загуби своето значение. Вие можете твърде много да ù помогнете, като се проникнете от чувството, че тя трябва да се подчинява на вас (на Висшето „Аз") но за себе си нищо да не желае. Тя трябва също да бъде мой служител, като изпълнява външни дела, когато се грижи за земните нужди, които правят моята работа възможна.
Вижте как е настоятелно нужна помощта в този критически
период
на световната еволюция.
Ние ви умоляваме: бъдете наши органи, за да можем да обърнем колелото на живота към правилното разбиране целта на живота. Трябва да бъдете способни да отстоявате сами на всичко, което правите. Вашата личност трябва да действува, говори и мисли под добре направляваната мощ на висшето ви „Аз", истинското „Аз". Разберете ли го веднъж, тогава вече не ще се заблуждавате. Служене Служенето е лозинката по пътя към мен; веселите и любящи сърца са готови да служат.
към текста >>
56.
КНИГОПИС
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Тази беседа разкрива как работят великите посветени, които са идвали в критическите
периоди
на човешкото развитие, за да донесат нова светлина, да импулсират новия живот.
Тази беседа препоръчваме за широките и оригинални схващания, които съдържа; в нея идеите се излагат със силна логика. „Новият живот" Тая беседа обяснява как се проявява новият живот и в какво се състои. Тук Учителят се проявява със своите знания, сила и опитност. Той се показва като истински духовен водач, който може да издигне хората към новия живот, към нови идеали. Като четете това съчинение, ще разберете великите разумни сили, които сега ще дойдат да турят ред и ще донесат правда в света.
Тази беседа разкрива как работят великите посветени, които са идвали в критическите
периоди
на човешкото развитие, за да донесат нова светлина, да импулсират новия живот.
Тая книга учи майките, как да отглеждат децата си, учителите, как да учат, съдиите, как да съдят, лекарите, как да лекуват и всички как да поправим живота си. „Тесният път": Като четем това съчинение, ще видим по-ясно, защо са страданията и мъчнотиите, които подтикват напред. Тая беседа обяснява разликата между широкия път и тесния път, който води към духовно възраждане, обяснява защо красивите неща в живота се получават само с големи мъчнотии; обяснява, кой е пътят към истинския живот, кои са силите, върху които можем да разчитаме; тя говори и за любовта, която може да повдигне и най-низко падналия човек, и най разваленото сърце. Като четете това съчинение, ще си кажете: „Отсега нататък искам да бъда човек в истинския смисъл на думата". И с това ще почнете новата работа; ще разберете как и защо трябва да работите за свободата на вашата душа.
към текста >>
57.
ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Седир ЕДИН НЕПОЗНАТ Имах щастието в продължение на един дълъг
период
да виждам живота на един човек, който без видимо усилие осъществяваше евангелското съвършенство.
Седир ЕДИН НЕПОЗНАТ Имах щастието в продължение на един дълъг
период
да виждам живота на един човек, който без видимо усилие осъществяваше евангелското съвършенство.
Едно смело предприятие е да се описва една тъй рядка и тъй сложна личност. Разбира се, това ще бъде извън силите ми. Обаче надявам се, че нашето желание да постигнем духовната красота, ми налага една пълна откровеност и ще запълни празнините и несръчностите на моя разказ. Избягвайки любопитните, отказвайки полемиките, оставайки глух спрямо клеветите, налагайки мълчание на ентусиазма на своите ученици, възхитителното същество, чиято чудна светлина искам да ви направя да почувствувате, вземаше всякога всички видове мерки, за да остава незнайно. Аз вярвам, че бих попречил на неговите цели, ако бих разкрил неговото име.
към текста >>
58.
СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К.
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Никога в един сравнително къс
период
от време, какъвто представлява първата четвъртина на настоящето столетие, не са се разгръщали пред човешкия взор такива дълбоки и обхватни промени.
А. Томов. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА Съвременните хора не могат се оплака, че живеят в епоха бедна от съдържание и драматични ефекти.
Никога в един сравнително къс
период
от време, какъвто представлява първата четвъртина на настоящето столетие, не са се разгръщали пред човешкия взор такива дълбоки и обхватни промени.
Сърцето на обществения живот сякаш започва да тупти с една небивала досега мощ: подобно възбуяваща и неудържима стихия, животът разкъсва една след друга вековни вериги и разгръща все по-могъщи и неподозирани сили. В продължение на това късо време от четвърт век ние бяхме свидетели на руско-японската война, в която една азиатска държава за пръв път, след дългия многовековен сън на големия Ориент, премери с бляскав успех своите сили, своята социална и военна организация, с една почти модерно организирана държава, за да застане занапред в реда на тъй наречените „цивилизовани" страни. Ние преживяхме сгромолясването ни китайския монархизъм - изглеждащ неразклатим за вечни времена върху основите на една закостенялост и един консерватизъм, пословични в цял свят през много векове. Преживяхме Балканските войни - прелюдията на голямата световна война, както и тая последната, с всичките ù разнообразни перипетии и ужаси. Видяхме сгромолясването на монархията в Русия, Германия, Австро-Унгария, Турция и заместването ù с републикански управления, а в страната на богопомазаните руски самодържци - с една нова, „съветска" власт с един съюз от републики, стремящи се да изградят своята трудова, социална и политическа организация върху новите начала на колективизъм, на национално и социално равенство и братство.
към текста >>
Болшевизмът, освен това, не само преживя крайно мъчителния
период
на възстановяване на индустрията, тъй много пострадала от войната, но и премина вече към едно широко, интензивно и многостранно строителство, което напоследък придобива един грандиозен замах, какъвто не е виждан в развитието нито даже на Германия, нито на С.
преминали са към колективно владение и обработване на земята, или е извършена една престроителна работа, която според общия стопански план за цялата страна е трябвало да бъде завършена в 1932 год. Това е една от най-бляскавите победи на болшевизма, с която по важност може да се равнява само тая, за завладяването на държавната власт от него. Селските комуни, артели и кооперации ще бъдат отсега нататък все по-надеждна и незаменима твърдина на новия - още в своите зачатки - строй, каквито са и градските производствени комуни и работнически организации. Тия селски производствени сдружения ще създадат у селянина един съвършено нов дух на братство и взаимност и ще му разкрият изгледите на един нов живот, осигуряващ му просвета, широко използуване на културните блага и всестранно издигане. Никога той вече не ще пожелае да се откаже от модерните машини, каквито му дава на разположение колективизмът, от рационалното използуване на агрономическите знания, от широкия кредит, сигурността на поминъка и всички ония материални и културни блага, които му осигурява задругата, за да се върне към малкото частно стопанство, към чокойството и монархизма.
Болшевизмът, освен това, не само преживя крайно мъчителния
период
на възстановяване на индустрията, тъй много пострадала от войната, но и премина вече към едно широко, интензивно и многостранно строителство, което напоследък придобива един грандиозен замах, какъвто не е виждан в развитието нито даже на Германия, нито на С.
А. Щати. Във всички области на производството се въвеждат най-модерните машини. Електрификацията се извършва усилено и в най-широки размери. Грамадни предприятия, каквато е линията Туркестан-Сибир (1500 к.м.) са привършени, други са в работа - канала напр. Дон-Волга. Възникват грамадни заводи с една фантастична бързина, като заводът „Тракторстрой" в Сталинград - най-голямата днес фабрика в света за трактори, с годишно производство 50,000 трактори; завода „Селмашстрой" - също за земеделски машини, в Ростов на Дон; грамадната електрическа централа „Днепрстрой", която още се строи.
към текста >>
59.
НАШИЯТ СОЦИАЛЕН ИДЕАЛ - А. ТОМОВ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
В това съобщение се проследява лозата във Франция в един
период
от 1851 до 1915 година и се намира връзката между нейния живот и минимума и максимума на слънчевите петна.
Междузвездното пространство е проникнато от космични радиации с разни дължини на вълните. Те излизат от слънцето, планетите, звездите и спиралните мъглявини. Космичните вълни са еманации на звездите и разбира се, оказват влияние на биологичните явления. В книгата си „Тайната на живота" Лаковски изследва връзката между слънчевите петна и физическите, метеорологични и биологични явления на земята. За влиянието на звездните вълни върху радиациите на клетките Лаковски е представил чрез професор Д'Арсонвал съобщение във „Френската академия на науките" на 28 март 1927 година.
В това съобщение се проследява лозата във Франция в един
период
от 1851 до 1915 година и се намира връзката между нейния живот и минимума и максимума на слънчевите петна.
От графиката, която прилага Лаковски, се вижда, че годините на максимум слънчеви петна отговарят на добра лозова реколта. Също така се констатира връзката между слънчевите петна и периодичното разпространяване на известни епидемични болести. Теорията на Лаковски е вече навлизане в изучаване на природата по съдържание. Неговата радиация на организмите не е нищо друго, освен слабо загатване за етерния двойник (етерното тяло) на организмите, който е така добре изследван от окултната наука. Изучен е строежа му, характера и посоката на теченията в него, връзката между етерния двойник и физичното тяло (етерния двойник като организатор на физичното тяло) и пр.
към текста >>
Също така се констатира връзката между слънчевите петна и
периодичното
разпространяване на известни епидемични болести.
Космичните вълни са еманации на звездите и разбира се, оказват влияние на биологичните явления. В книгата си „Тайната на живота" Лаковски изследва връзката между слънчевите петна и физическите, метеорологични и биологични явления на земята. За влиянието на звездните вълни върху радиациите на клетките Лаковски е представил чрез професор Д'Арсонвал съобщение във „Френската академия на науките" на 28 март 1927 година. В това съобщение се проследява лозата във Франция в един период от 1851 до 1915 година и се намира връзката между нейния живот и минимума и максимума на слънчевите петна. От графиката, която прилага Лаковски, се вижда, че годините на максимум слънчеви петна отговарят на добра лозова реколта.
Също така се констатира връзката между слънчевите петна и
периодичното
разпространяване на известни епидемични болести.
Теорията на Лаковски е вече навлизане в изучаване на природата по съдържание. Неговата радиация на организмите не е нищо друго, освен слабо загатване за етерния двойник (етерното тяло) на организмите, който е така добре изследван от окултната наука. Изучен е строежа му, характера и посоката на теченията в него, връзката между етерния двойник и физичното тяло (етерния двойник като организатор на физичното тяло) и пр. ОПИТИТЕ НА МАРИЯ СТАТКЕВИЧ Немският ботаник Хаберланд беше направил на времето си интересни опити. Той е отгледал във влажна стая тънки плочки, изрязани от картофени грудки и видял, че делящи се клетки се забелязват само в тези плочки, в които има част от лико-дървесни снопчета.
към текста >>
60.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! - ПРЕВОД СТЕЛА
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
ВЯРА И ЗНАНИЕ Сегашният свят и култура се намират в един преходен
период
.
ВЯРА И ЗНАНИЕ Сегашният свят и култура се намират в един преходен
период
.
И никога светът не е преживявал такива важни събития като предстоящите. Днешната епоха е една от най-важните в развитието на човечеството, защото човечеството преминава от едно полуживотинско състояние към чисто човешкото или божественото състояние. И тъкмо в този момент на преход рязко изпъкват двата процеса, които действат в човека – животинския, който заробва човека и го приближава до животните и божествения, който освобождава човека и дава простор и светлина на мисълта. И за да може съвременното човечество да влезе в божествения или тъй наречения възходящ процес на живота, трябва преди всичко да се научи да мисли правилно. А за това се изисква една нова философия, едно ново и правилно схващане за света и битието.
към текста >>
Съвременните разбирания за вярата са детински и са останали от детинския
период
на човешкото развитие.
А когато човек вярва в неща, които не са реални, това е суеверие. И всеки човек преди всичко трябва да се запита това, в което вярва и към което се стреми – реално ли е! Съвременната окултна наука определя реалността тъй: „Реално е само това, което човек едновременно съзнава и вижда"; отвътре го съзнава и отвънка го проверява, че е така. Реалността сама по себе си е разумна. И когато казваме, че светът е реален, ние разбираме, че той е разумен, а съвременните хора не разбират вярата като един творчески принцип на ума, а я смесват със суеверието.
Съвременните разбирания за вярата са детински и са останали от детинския
период
на човешкото развитие.
Вярата всякога започва с един процес на знание. И човек не може да вярва, докато няма знание; същевременно не може и да знае, докато не вярва. Съвременната наука казва: усъмни се в достоверността на дадено явление или процес, за да не се заблудиш, когато го изследваш. А съвременната окултна наука казва: „допусни, повярвай в достоверността на нещата и ги изследвай." Но преди всичко е знанието; знанието предшества вярата. Онова, което може да даде цена на човека, това са Знанието и Мъдростта.
към текста >>
И съвременният свят е дошъл до една вътрешна криза, като външен израз на която се явяват икономическите и политически кризи, които са само симптоми, че човечеството се намира в един преходен
период
, пред прага на една нова епоха.
Животът в дадения случай го схващаме като едно условие за човека да се учи. Тук не разбираме само тази наука, която се изучава в гимназиите и университетите, но разбираме и науката на житейския опит. Науката се занимава с реалните неща, изучава света какъвто си е; и когато хората възприемат тази наука, тя ще ги научи най-първо, как да живеят. И на сегашните хора им трябва една сериозна работа в науката, чрез която може да се подобри тяхната мисъл, тяхното сърце и техният организъм. Трябва подобрение на живота във всяко едно отношение.
И съвременният свят е дошъл до една вътрешна криза, като външен израз на която се явяват икономическите и политически кризи, които са само симптоми, че човечеството се намира в един преходен
период
, пред прага на една нова епоха.
Кризата е чисто духовна, идейна. Има неща, които не са вземани пред вид при изграждане на настоящите форми и отношения в живота и затова е тази вътрешна криза. Знанието на божествената Мъдрост и Истина не е приложено в индивидуалния, семейния и обществения живот и вследствие на това се явява тази вътрешна криза. И ако тези закони не се приложат, бялата раса ще дойде до израждане, но ще дойде друга една раса, която ще я наследи и ще вземе кормилото на човешкото развитие, като приложи законите на Любовта, Мъдростта и Истината и създаде нови форми и отношения. Става една вътрешна борба в света и тя е неизбежна.
към текста >>
61.
СЪРЦЕТО-GEORG NORDMANN
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Следването в този лицей е важен
период
в живота му и е имало грамадно влияние върху посоката на цялата му по-нататъшна дейност.
СЕНТ ИВ Д'АЛВЕЙДЪР (Кратък животопис и произведения) Между видните френски окултисти на 19 век и началото на 20 век Сент Ив Д'Алвейдър заема особено място по оригиналността и ценността на своите идеи и тяхната важност при строителството на новата култура. Неговите идеи посочват нови пътища, нови хоризонти и възможности. Роден е на 28 март 1842 година в един часа сутринта в Париж. Като младеж следвал в лицея в Метре.
Следването в този лицей е важен
период
в живота му и е имало грамадно влияние върху посоката на цялата му по-нататъшна дейност.
Това следване е важно главно поради дълбокото, благотворното влияние, което е упражнил върху него учителят Мец, който може да се нарече истински негов духовен баща. Със своите разговори, идеи, подтици, насърчения и посочване пътя към идейното, чистото, възвишеното, Мец е разпалил, съживил красивите заложби на Сент Ив. Този пример ни показва от какво грамадно значение е, когато подрастващият човек има щастието да вижда около себе си идейни, чисти, благородни души, които със своята любов и идейност да подхранват възвишеното, божественото у младежа, за да може той после да стане един от работниците на новото. След завършването на лицея, Сент Ив постъпва в морско медицинско училище, но поради заболяване го напуща и се заселва на остров Джереай, място на политическите емигранти през време на втората империя. Мец му препоръчва да чете Фабр Д'Оливе, един от дълбоките френски окултисти, който е особено известен с книгата си „Възстановеният еврейски език", в която той разглежда първите десет глави от „Битието".
към текста >>
62.
ЩО Е ГРАФОЛОГИЯ - Д. М. ЗУЕВ-ИНСАРОВ
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Такава малка частица на бъдещата сграда ще бъдат и тия бегли бележки, с които ще се опитаме да характеризираме вида и влиянието на слънчевите петна за един
период
от 1.
Човечеството и да ще, и да не ще, крачи към един нов живот, който ще разреши трудните проблеми на днешното време. И в този нов живот проучването на слънцето ще бъде централна идея – то ще бъде смятано като едно живо биещо сърце, което регулира целокупния живот. То и сега прави същото, само че това не е достъпно на болшинството от хората, а тогава то ще бъде по-правилно разбирано и по-разумно използувано. Фантастично може да звучат тези думи, но те утре ще са една действителност. И най-големите стремежи се правят от малки частици и то тъй незначителни наглед пред големия колос, който изниква в края на краищата!
Такава малка частица на бъдещата сграда ще бъдат и тия бегли бележки, с които ще се опитаме да характеризираме вида и влиянието на слънчевите петна за един
период
от 1.
април 1930 год. до 1. май 1931 година. Описание на петната през месец април 1930 год.: Този месец се характеризира още от самото начало с появата на едно двойно петно (1-и апр.), от което едното, по-голямото, заема горния край от видния диск на слънцето (наблюдение на същата дата 1 април, 8 часа сутринта: то има положение, където на циферблата се намира цифрата 8). В центъра на видимия диск в същото време се намира едно петно, състоящо се от три части, от които най-западното е и най-голямо.
към текста >>
63.
ХОДЪТ НА ЧОВЕКА. ВЪРВЕЖЪТ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ТЕМПЕРАМЕНТА - Б. БОЕВ
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Почеркът се развъртвал като кинолента и съответствал напълно на почерка от онзи
период
на живота, в който е бил върнат авторът на писмото.
Резултатите били следните: във всички случаи почеркът бил различен и съвсем неприличен на почерка на субекта в нормално състояние, напр. скъперничеството в почерка се изразява в стегнато писмо, в което буквите са една до друга; поле почти няма, или съвсем малко, като че се старае човек да помести по възможност най-много на малко пространство; предпазливост, недоверчивост се проявява в дългите хоризонтални черти, особено в края на редовете, а също пред или след подписа, като че ли да запълнят останалото място до края на листа. Като дописват редовете, такива хора безсъзнателно се страхуват, да не би някой да напише на останалото свободно място точка, запетая или някой друг знак, който да измени смисъла на написаното, затова те запълнят за всеки случай празното място с хоризонтални черти. Признаци на решителност, инициатива и предприемчивост се появявали в почерка на хипнотизирания, ако му внушавали, че той е Наполеон, макар че той няма в характера си такива качества. Хипнотизираните връщали също в детската възраст, когото те едва са започвали да учат и почеркът във връзка с това веднага се изменял, ставал неуверен, лицето вече не пишело свободно, а с труд рисувало буква след буква.
Почеркът се развъртвал като кинолента и съответствал напълно на почерка от онзи
период
на живота, в който е бил върнат авторът на писмото.
Също така реагирал почеркът и на последователното покачване на възрастта; той ставал по-уверен, рисунката получавала по-определен характер. Последният пример е толкова демонстративен, че може да се приведе тука като образец на обективно възприемане на изследването. Основни положения Графологията се явява като наука, която изучава законите на зависимостта между почерка и личността. Ние няма да се спираме на това, как физиолозите обясняват процеса на писането и връзката му с деятелността на мозъка. Ще се ограничим само с определението, че писането е проекция на нашето съзнание в форма на известен род фиксирани движения.
към текста >>
64.
СЪНЯТ НА НЕБУКАДНЕЦАРА - Г.
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Защо в младежкия
период
човек проявява идеализъм, желание да живее за другите, за човечеството?
След хиляди години човек ще разбере, що е Душата! Това е най-благородното в човека. Какво нещо е Душата? Това, което око не е видяло и ухо не е чуло. Това са всичките възможности в бъдещите векове.
Защо в младежкия
период
човек проявява идеализъм, желание да живее за другите, за човечеството?
Защо е готов тогаз да се жертва, да служи, да живее за нещо възвишено, прекрасно, за страдащия? Защото тогаз е периодът, в който Душата по-ясно проговорва, проявява се в своята красота, тогаз човек става способен да чуе това, което му шепне тя от вътре. После поради фалшивото възпитание и други причини човек потъва дълбоко в материята, „заспива", „остарява", и става неспособен да чуе този тихия глас, който му говори отвътре да обича, да живее за красивото, за вечното! Посятата семка пуща корени надолу в почвата и стъбло нагоре към светлината. Корените черпят сурови материали.
към текста >>
Защото тогаз е
периодът
, в който Душата по-ясно проговорва, проявява се в своята красота, тогаз човек става способен да чуе това, което му шепне тя от вътре.
Какво нещо е Душата? Това, което око не е видяло и ухо не е чуло. Това са всичките възможности в бъдещите векове. Защо в младежкия период човек проявява идеализъм, желание да живее за другите, за човечеството? Защо е готов тогаз да се жертва, да служи, да живее за нещо възвишено, прекрасно, за страдащия?
Защото тогаз е
периодът
, в който Душата по-ясно проговорва, проявява се в своята красота, тогаз човек става способен да чуе това, което му шепне тя от вътре.
После поради фалшивото възпитание и други причини човек потъва дълбоко в материята, „заспива", „остарява", и става неспособен да чуе този тихия глас, който му говори отвътре да обича, да живее за красивото, за вечното! Посятата семка пуща корени надолу в почвата и стъбло нагоре към светлината. Корените черпят сурови материали. Растението ги обработва чрез енергиите, който черпи чрез листата си от въздуха и светлината. Не виждаме ли същото в човека, само че в една по-висока гама?
към текста >>
65.
ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Продължителността на тоя
период
на блаженство е също твърде различна и се колебае между сто години и хилядолетие, в зависимост от качествата на земния живот.
Тая раздела на висшето начало от низшето става много или малко по-бързо, според сплотеността между им. Люде, които са се стремили още в земния живот да осъществят идеала за висше съвършенство, истинска мъдрост и светост, проявявайки самоотвержено любовта към всички същества, много по-бързо ще минат през нисшите области, отколкото тия, които в земния си живот са проявили лоши наклонности: егоизъм, чувственост, честолюбие и т.н. За тия, последните, ще трябва много по-продължително време за процеса на разлъчване висшето начало от низшето. След като се свърши тоя процес, всяко начало живее още малко време самостойно на съответния му план. Тогава чувствената природа, страстите, желанията и Бина (обективният ум) преминават в скрито състояние, когато висшето начало – човешката индивидуалност – се наслаждава с истинско блаженство, съответно на плодовете на земния си живот.
Продължителността на тоя
период
на блаженство е също твърде различна и се колебае между сто години и хилядолетие, в зависимост от качествата на земния живот.
Когато Добитата от човека опитност в земното му въплъщение е напълно усвоена, преработена в съответни способности и повече няма причини да го задържат във висшите мирове, тогава настъпва момент за новото постепенно потопяване на индивидуалността в материалния мир. Като простира своите пипала в нисшите планове на космоса и постепенно се облича в нисшите начала Бина, Нефеш, Руах и Зохар – разсъдъка (ума), душата (съзнанието), жизнената сила (деятелната душа) и ефирното тяло (етерен двойник), тя отново се готви да извлече из съответни области на вселената потребните й нови есенции и сокове. В тоя вечно повтарящ се кръг на раждане и смърт индивидуалността трябва да расте и се развива. И това се повтаря дотогава, докато се освободи от заблужденията и чувствената си природа, докато изчерпи всичко, що може да научи в нисшите области на съзнанието; само като бъде в състояние да прояви в себе си своята истинска, божествена природа във всичката й чистота и святост, удря часът за спасението й от страдания и тя бива свободна от ново въплъщение и смърт, от немощ и болести, от земни радости и скърби. Това блаженство може да й достави само кабалистичната (божествената) наука, скрита във всички мирови религии.
към текста >>
66.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Известният немски психиатър Крепелин, например, доказва, че от общото число на душевни разстройства у жената 14% се падат през различните
периоди
на бременността.
Инсаров ГРАФОЛОГИЯ У човек с изострена нервна чувствителност, сприхавост чиято деятелност, се отличава с неравномерно приложение на енергията и се характеризира с отделни, различни по напрежение нейни избухвания, също така почеркът е неравномерен, геометрически неиздържан (налягането ще бъде също така разпределено с неравни натискания, разни размери на буквите в една дума). За това проф. Шнайдемил в своя труд, посветен на учил. възпитание („Графологията в служба на училището") съветва родителите и възпитателите да се отнасят особено грижливо и внимателно с дете, почеркът на когото показва подобни особености. Забелязано е, че във време на бременност почеркът на жените претърпява известни изменения (става по наклонен и по-неравен); това няма да ни се види чудно, ако вземем под внимание, че жената в това време проявява много странности, настроения и даже в мислите, в своето поведение, капризи, които силно се хвърлят на очи.
Известният немски психиатър Крепелин, например, доказва, че от общото число на душевни разстройства у жената 14% се падат през различните
периоди
на бременността.
Засега въобще може да се счита за твърдо установен факт изменението на почерка при всяко разстройство на нервната система, което се явява по-рано от всички други симптоми на болестта[1]. Слабите разстройства на писмената реч, посочва Е. Бурински, на които обикновено не обръща внимание сам писачът, са много разпространени и едва ли ще се намерят хора, които да не са прекарали това, макар и временно. Незначителни неправилности в кръвообращението, в храненето на мозъка, неминуемо се отразяват на почерка и ако ние не забелязваме това, то е само затова, защото сме привикнали да не следим за почерка си. Първите признаци на умората също така се отразяват на почерка, който става по едър; при силна умора се явява треперене в тънките черти на буквите.
към текста >>
67.
CE QUE LA VIE APORTE DE NOUVEAU
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
„Братство",
периодичен
лист за братски живот.
Годишен абонамент 60 лева. 3. „Човек и Бог", от Пламен, библиотека „Братство", № 1, 1931 година. Доставя се от Сава Калименов, Севлиево, цена 10 лева. В тая книга се хвърля светлина върху природата на човека, върху прераждането и кармата, върху принципите на Бялото Братство и пътя на ученика. 4. В.
„Братство",
периодичен
лист за братски живот.
Подържа се от доброволните помощи на своите читатели. Лдрес: Сава Калименов, Севлиево. Излезе 33 брой от год. III с интересно съдържание. Всеки брой ще съдържа основните мисли от една нова беседа на Учителя. 5.
към текста >>
68.
СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Душата също се нуждае от грижливо
периодическо
чистене, както и тялото.
Чистота е нужна и във вътрешния живот на човека. От дребнавите мисли, изкривени понятия за живота, премазани амбиции, неизпълнени желания, озлобление, човешката душа се задръства. Остатъците я правят с течението на времето непластична, неподатлива за един по-светъл възторг, неинтересуваща се от един по-светъл идеал. Тя ограничава все повече своя интерес, затваря се в тесните граници на физическите нужди, докато от тях направи своя собствен гроб. Душевните напластявания, които твърде много приличат на варовитите отложения в артериите, правят също като тях съществуването невъзможно.
Душата също се нуждае от грижливо
периодическо
чистене, както и тялото.
Всекидневното размишление върху по-висшите проблеми в живота, свързването с духа на вселената чрез дълбока медитация, старателното различаване на това, що е в отношение към трайния живот и напущане, забравяне на всичко, що е дребнаво и низко – ето методите на духовното чистене, които трябва със старание да се прилагат. Днес западните народи добре разбират и правилно прилагат чистотата на тялото. Те са направили несъмнено твърде много в това отношение. Обаче, духовната система е занемарена. Суеверията и разочарованието от официалните църкви, неподходящите методи, давани от тях, далеч неотговарящи на духовния ръст и нужди на съвременното човечество, лишават последното от методите за духовното му чистене.
към текста >>
Това е бил за нея
периодът
на мъченичеството.
Той само хвърлил поглед на нея и като я съгледал, направил един малък знак с ръка. Дали той познал в мълчаливото дете тази, която ще го разбере и ще защищава Истината? Есклармонда трябвало да живее с този поглед на пратеника Никита. Но преди да стане апостолка, организаторка и душата на албигойството, тя е минала през едно дълго мъченичество. Баща ù я дал на граф Йордан, груб военен, който се смеел на новия мистицизъм.
Това е бил за нея
периодът
на мъченичеството.
След смъртта му тя почва апостолството, което е траело 30 години. Тя е пътувала, излагала новите идеи, станала учената Есклармонда. Нейният замък Монсегюр станал убежище за всички албигойци, прокудени от другите области. Но бил обявен нов кръстоносен поход против Монсегюр, който бива опожарен и населението избито. * Знае се, че Розенкройцерството е едно окултно общество.
към текста >>
69.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Влизаме в един
период
, в който човешкото съзнание се разширява; ще се разшири областта, в която то ще оперира.
Науката и сега е дошла вече до тази граница. И за да не се изтълкуват криво тези нови и предстоящи открития, трябваше тази спиритуалистична вълна да внесе в живота онова ново, по-дълбоко разбиране на природата, чрез което човечеството ще може да вземе правилно становище спрямо тези открития. Друго: все повече се развиват спящите духовни сили в човешката душа. Днес все повече са случаите на ясновидство, предчувствия, телепатия и пр. Тези случаи все повече ще се увеличават с течението на времето.
Влизаме в един
период
, в който човешкото съзнание се разширява; ще се разшири областта, в която то ще оперира.
И за да се ориентира правилно човек при това предстоящо разцъфтяване на спящите духовни сили в човека, необходимо беше да се разпространят всред човечеството новите схващания за човека и природата. Най-сетне, една важна причина за идването на това движение тъкмо сега, е една друга особеност на днешния момент. Днешният момент може да се характеризира като един преходен период между една стара и една нова култура. И Всемирното Бяло Братство подготвя идването на тая нова култура. Никой път човечеството не е минавало през по-голяма вътрешна и външна криза, както днес.
към текста >>
Днешният момент може да се характеризира като един преходен
период
между една стара и една нова култура.
Днес все повече са случаите на ясновидство, предчувствия, телепатия и пр. Тези случаи все повече ще се увеличават с течението на времето. Влизаме в един период, в който човешкото съзнание се разширява; ще се разшири областта, в която то ще оперира. И за да се ориентира правилно човек при това предстоящо разцъфтяване на спящите духовни сили в човека, необходимо беше да се разпространят всред човечеството новите схващания за човека и природата. Най-сетне, една важна причина за идването на това движение тъкмо сега, е една друга особеност на днешния момент.
Днешният момент може да се характеризира като един преходен
период
между една стара и една нова култура.
И Всемирното Бяло Братство подготвя идването на тая нова култура. Никой път човечеството не е минавало през по-голяма вътрешна и външна криза, както днес. Това разколебаване на основите на живота показва, че се готви нещо ново. защото винаги когато се ражда нещо, става коренно раздвижване, издъно, на всички сили на културата. Ако внимателно следим в днешната култура всички симптоми, по които да съдим за по-дълбоките процеси, които се извършват в съзнанието на човечеството, ще видим, че никога досега не е имало едно такова чувство за единство между народите, както днес.
към текста >>
70.
СПЕКТРИ - Г.
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Това ще се сбъдне, но по-рано трябва да дойде
периодът
на човешкото уединение.
След това отишъл при Атанаса, паднал на колене пред него и му казал: „Атанасе, моля ти се, прости ми." И цял в сълзи закрил лицето си с ръцете си и се залюлял. След много години Зосим се запознава с едного, който почва често да го посещава и се разговаряли по-разни въпроси. Веднъж посетителят му казал: „Във всеки човек е скрит раят. И ако човек иска, може да настане още веднага раят в него и да продължава през целия му живот. Тая мечта ще се осъществи.
Това ще се сбъдне, но по-рано трябва да дойде
периодът
на човешкото уединение.
Това уединение царува днес, особено в нашия век, но още не е напълно приключено, не му е дошъл още срокът. Защото днес всеки човек се стреми да изпъкне най-много със себе си, всеки иска да опита пълнотата на живота, а вместо пълнотата на живота излиза пълно самоубийство, защото вместо тая пълнота човек идва до пълно уединение. В нашия век хората са се разделили на единици: всеки е скрит в своето подземие и сам отблъсква хората от себе си. Но непременно ще стане така, че ще дойде край на това страшно уединение и всички ще разберат, колко неестествено са се разделили един от друг. Такова ще бъде влиянието на времето и всички ще се зачудят, колко дълго са стояли в тъмнина и не са виждали светлината”.
към текста >>
71.
СИНИТЕ ОЧИ - GEORG NFRDMANN
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
А това говори много, в какво понастоящем човек се проявява, какво разработва в себе си най-много и ако наблюдава добре, ще открие известна
периодичност
във всичко това и даже ще предвижда след известно време, кои системи в него или кои страни от неговия душевен живот ще проявят по-голяма активност.
Тогава човек би видял ръце, които са недоволни, мрачни и замислени, ръце с голям оптимизъм и надежда. Би видял ръце, които са гневни, смели или уплашени, страхливи. Ръце които са тихи, кротки, други които са шумни, гръмогласни, бурни – те са също като живи индивидуални същества. Ако човек наблюдава своите ръце всеки ден и обърне внимание на тази тънка страна, ще забележи, че известни дни, една линия изпъква измежду всички останали по своя цвят, по своята яснота и живот. Следващите дни тя побледнява, а друга изпъква по своя цвят, яснота и живот.
А това говори много, в какво понастоящем човек се проявява, какво разработва в себе си най-много и ако наблюдава добре, ще открие известна
периодичност
във всичко това и даже ще предвижда след известно време, кои системи в него или кои страни от неговия душевен живот ще проявят по-голяма активност.
Ще знае прилива и отлива на различните центрове в себе си. Всяко място на ръката е във връзка с известен орган на тялото. Мозъкът, белите дробове, стомахът, черният дроб, вътрешните органи, ръцете, краката – имат свое място в ръката. Това се е знаело в древността още от халдейските посветени. Това се знае и от посветените в сегашно време.
към текста >>
72.
ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Статистиките запример относно злополуките, що стават в течение на 1 година в някоя страна, дават числа, които или се покриват, или показват известна
периодичност
при по-точно изследване.
– и работата се урежда. Щастлива случайност! Или друг някой – както се е случило горе-долу с откривателя на радия, Кюри – върви си по улицата, но на ъгъла, когато искал да прекоси улицата, се сблъсква с някакъв автомобил, който го премазва. Злощастна случайност, злополука! Такива работи не се случват всеки ден, но и не толкова рядко както нам се струва.
Статистиките запример относно злополуките, що стават в течение на 1 година в някоя страна, дават числа, които или се покриват, или показват известна
периодичност
при по-точно изследване.
Но да видим, какво имаме в приведените примери. Службогонецът си върви по улицата, погълнат от своите грижи и тревоги. До мига на срещата, неговият живот и съдба са се развивали съвсем независимо от житейския път и съдба на неговия познат, който също така съвсем независимо от първия, е станал влиятелен човек. Значи, имаме две независими една от друга, привидно поне, от гледище на нашия ограничен поглед, линии на живот и съдба. До мига на срещата – никакви пресичания.
към текста >>
владее цикличния ход,
периодичността
на времето, посреща в един определен момент две привидно независими „причинни редици”, както се изразяват в статистичната терминология.
Но туй пресичане вече обуславя по-нататък съдбата на единия от тия двама души. После те могат да си тръгнат пак всеки по своя път, независимо един от друг, но в един момент поне техните пътища са се пресекли. За първия – това е очевидно един съдбоносен момент, макар и да си мисли, че се дължи на щастлива „случайност”. Дълбоко погледнато, както почти при всички подобни „случайности”, тук имаме намеса на един трети фактор, който западняците наричат „съдба”, а източните народи зоват „карма” и т.н. Съдбата, която владее всички тънкости на „простата и сложна лихва”, на „падежите”, сир.
владее цикличния ход,
периодичността
на времето, посреща в един определен момент две привидно независими „причинни редици”, както се изразяват в статистичната терминология.
Това лежи в нейната – непонятна за нас – власт. Тук се разкрива широк простор за теоретизиране за всички ония, които ги занимават животрептящите въпроси за „съдбата”, „кармата” и пр. Каквото и да се теоретизира обаче, фактите за тия „съдбоносни случайности” съществуват и често представят важни възли в оная тънка мрежа от събития, която човешката съдба изплита. Накрая ще спомена пътем за един друг вид „изключения”, за чието съществувание ние надали щяхме да имаме и понятие дори, ако не ни се кажеше нещичко за тях от ония, които знаят, но за чието действие ние все пак се досещаме от ред „личби”. В някои от своите беседи, Учителят загатва, че днешната епоха затова именно е особено важна, защото в нея се съвпадат две изключения: едно изключение, което настъпва на земята и едно изключение, което се случва на слънцето.
към текста >>
73.
L'INFLUENCE DE L'ENERGIE SOLAIRE-SUITE
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Книгата разглежда подробно последователните
периоди
в развитието на детето до пълновъзрастен човек, свързани с важни промени в неговия живот и непознати на официалната педагогика.
Той сам узрява за тоя нов свят: „Ти приеми и мойта жертва скъпа, Че аз съм клас за жетвата узрял." .......................................................... „Видях на Красотата царство ново." Книгата на Ем. П. Димитров препоръчваме на всички, които вървят по пътя на себевглъбяването. Ние вярваме, че той ще даде още по-ценни работи в това направление, с още по-голям полет на душата. Е. К. Възпитанието на детето според розенкройцерите От Макс Хайндел.
Книгата разглежда подробно последователните
периоди
в развитието на детето до пълновъзрастен човек, свързани с важни промени в неговия живот и непознати на официалната педагогика.
Поради това тя отваря нови хоризонти за възпитанието и трябва да бъде прочетена от всеки родител и възпитател. Цена 10 лв. Всеки, който се абонира за в. Братство (31 лв. годишно), ще я получи безплатно.
към текста >>
74.
ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
В тях ще намерите смисъла на живота.” „През известни часове на деня, към обед, но повече сутринта идат
периодически
известни вълни от слънцето, които носят със себе си положителни мисли, интелигентни мисли от слънцето.” „Аз проучвам всички камъчета, всички рекички, всички цветя и по тях мога да определя, каква е била природата преди 2000 години преди 5000, преди 10 000 години.” „Като станете сутринта, поставете си пет минути ръката срещу слънцето, както се греете на печката и ако имате разположение, вие в тези 5 минути ще научите много повече неща, отколкото бихте разбрали през цял един глупав живот.
Казахме, че зад физичната страна на природата има и друга една разумна, психична страна. И който отива с това съзнание на планината, там ще получи много повече, отколкото онзи, който ще отиде по механичен начин, без да се стреми да се свърже с вътрешния живот на планината, с тези разумни сили, които текат там във вътрешната лаборатория на природата. * * * „Разумният живот ражда светлината. Следователно от това гледище, всичката светлина, която съществува в пространството показва, че в природата съществува разумност. И слънцето, което изпраща своята светлина отгоре, е резултат на множество разумни същества, които изпрашат своята разумност във вид на светлина.” „Напролет, когато цветята никнат, дърветата цъфтят, наблюдавайте ги и проверявайте резултатите.
В тях ще намерите смисъла на живота.” „През известни часове на деня, към обед, но повече сутринта идат
периодически
известни вълни от слънцето, които носят със себе си положителни мисли, интелигентни мисли от слънцето.” „Аз проучвам всички камъчета, всички рекички, всички цветя и по тях мога да определя, каква е била природата преди 2000 години преди 5000, преди 10 000 години.” „Като станете сутринта, поставете си пет минути ръката срещу слънцето, както се греете на печката и ако имате разположение, вие в тези 5 минути ще научите много повече неща, отколкото бихте разбрали през цял един глупав живот.
” Учителят Има един окултен закон, според който човек възприема от околността само според степента, с която участвува в процеса на възприемането неговото съзнание. Това важи за храненето, за дишането, за възприемането на светлината и пр. Напр. ако смяташ храненето като механически процес, то от хляба, плодовете и пр. ще извлечеш главно механическите енергии, а ако ги приемеш със съзнание, че в тях се крият и по-високи сили и поставиш съзнанието си в хармония с тези последните, то ти ще ги приемеш в себе си. Също така, ако смяташ, че въздухът е само механическа смес от азот, кислород, въгледвуокис и пр.
към текста >>
75.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-МЪДРОСТТА. ЗА МУЗИКАТА
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Такава лунна
периодичност
е наблюдавана и при размножаването на някои водорасли.
Лаковски е представил във френската академия на науките в 1927 година съобщение за звездните влияния върху радиацията на клетките. Напр. той е проследил лозата във Франция в известен дълъг интервал от време и е видял, че минимумът и максимумът на слънчевите петна има връзка с живота на лозата. От неговите изследвания се вижда, че годините на максимум слънчеви петна отговарят на добра лозова реколта. Лили, Жуст, Хамперман, Фаж и др. са изследвали така наречените четинести морски червеи и са намерили, че снасянето на яйца у тях е свързано с лунните фази и то така: Platynereis Dumerilii снася яйца в първата и последна четвърт, Perinereis - при пълнолуние и пр.
Такава лунна
периодичност
е наблюдавана и при размножаването на някои водорасли.
Опитно е доказано, че тук не влияе нито движението на водата (при прилив и отлив), нито интензивността на лунната светлина. Това влияние е в свръзка с действието на етерните строителни сили, които идат от небесните тела към земята. Влиянието на планетите върху растенията се доказва и чрез други признаци, напр. спиралното разположение на листата у много растения. Знае се, че планетите се движат около слънцето по орбити, които имат елипсовидна форма.
към текста >>
Както принципът на седморността виждаме в
периодическата
система на химичните елементи, в тоновете.
И могат да се събудят към активност спящите енергии в семето (стимулиране) чрез облъчване на семената с електрически къси вълни - с такава дължина на вълната, която да съответствува, да е в хармония с вълната на радиацията, която излиза от семената (такива опити са правени от Хилдебранд). Освен това може да се практикува и прекарване на електрически вълни през почвата. Като се знае зависимостта между растението и космичния живот, дълбоката наука ще даде указание за времето, през което ще трябва да се сее дадено растение. Видяхме, че металите изменяват своите реакции според състоянието и положението на планетите; при това даден метал е в по-голяма зависимост предимно от една планета, макар и другите да му влияят. Има единство в цялата природа.
Както принципът на седморността виждаме в
периодическата
система на химичните елементи, в тоновете.
в слънчевия спектър и пр., също така и зависимостта между планетите и металите се среща и в по-горните октави на природните царства, между другото и в растителното царство. От тук вече ясно принципиално можем да видим важността на определяне на времето за засяване на едно растение. Както се спомена и в миналата книжка в статията „Няколко думи върху туризма“, днешната биология вече научно, с факти доказва съществуването на психичното във всеки организъм и между другото и в растенията. И с това психично именно неовитализмът и неоламаркизмът се стремят днес да обяснят чудната онази целесъобразност, която виждаме във всеки организъм. Ако се откъсне основата на хидрата и се присади на горния край на хидрата, дето са пипалата, тогаз хидрата ще си образува нова уста с венец от пипала на долния край, дето по-рано е била основата.
към текста >>
76.
ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
И при растенията и при минералното царство съвсем няма нужда от
периодична
промяна в съзнанието, понеже у тях хармоничната връзка с целия космос не се нарушава през деня.
тяло се хармонизира с ритъма, който цари в целия всемир. Картинно казано, сънят – това е отпуск на господаря и през това време работниците довършват работата и като се върне господарят, той намира работата свършена и всичко поправено. От казаното до тук лесно можем да разберем, защо по-низшите организми не се нуждаят от много сън. Колкото е по-развито животното, т.е. колкото съзнанието и наченките на самосъзнанието са по-проявени, толкоз повече то има нужда от сън, защото става по-голямо разрушение в нервната система в будно състояние, поради по-малкото или по-голямото изгубване на първоначалния космичен ритъм, благодарение дейността на съзнанието и самосъзнанието.
И при растенията и при минералното царство съвсем няма нужда от
периодична
промяна в съзнанието, понеже у тях хармоничната връзка с целия космос не се нарушава през деня.
Когато мислите и чувствата на човека са положителни, то чов. тяло е оградено, запазено чрез тяхното влияние от околните вредни, отрицателни влияния. Последните при доближаване до тялото са контролирани по един или друг начин от чов. самосъзнание и не се допущат да влияят; напр. когато човек има будна, добра, права мисъл, добри и прави чувства и стремежи, то вълните на лошите, отрицателни мисли и чувства, които циркулират наоколо в атмосферата, не могат да проникнат вътре в човека и да причинят пакост.
към текста >>
И колкото повече у човека проблясва свръхсъзнателния живот, толкоз повече това се отразява и на
периода
по време на спане.
Тогаз почват да се увеличава последната категория сънища. У човека все повече заедно с развитието почва да проблясва свръхсъзнанието Началото на това е така наречената интуиция. Интуицията не е нищо друго освен един проблясък на свръхсъзнанието. Изворите на свръхсъзнанието са божествените глъбини на чов. природа, онова красивото, мощното и великото, което седи още непроявено в човека и чака своята проява в бъдещето.
И колкото повече у човека проблясва свръхсъзнателния живот, толкоз повече това се отразява и на
периода
по време на спане.
Тогаз не само сънищата се изменят, но човек почва да пребивава по време на спане в други, по-високи полета. Защото законът е този: човек е буден за онова поле, за онзи свят, в който може да работи неговото съзнание. * * * „При заспиване отивате да се учите”. „От вашите преживявания през деня зависи, колко ще използувате съня си и в коя област ще работи съзнанието ви”. „Когато лягаш, освободи се от всички ненужни мисли”.
към текста >>
77.
ПЕПЕРУДИ-Г.
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Следователно, слугуването обхваща онзи
период
от време, през което човек придобива сили в себе си.
Ако свети като луната, той е слуга. В този смисъл, всеки има право да бъде господар. Кога? Когато произведе светлина, подобна на слънчевата. В живота на хората, колкото е необходима слънчевата светлина, толкова необходима е и лунната, за да се създаде почивката. При слънчевата светлина се работи, а при лунната се почива.
Следователно, слугуването обхваща онзи
период
от време, през което човек придобива сили в себе си.
Господарят се изтощава, а слугата заяква, усилва се. И наистина, може да се каже, че слугата е по-силен от господаря. Господарят само заповядва, а слугата - изпълнява. Кой е слугата и кой - господарят в дома? Бащата е господарят, а домакинята, не жената, е слугата.
към текста >>
78.
Молитвата По Учителя - Д. Атанасова
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
кога Египет се разцъфтя и дойде в златния
период
на своята история?
Случайност има за онзи, който не разбира нещата, а за онзи, който ги разбира, няма случайност, а има винаги закономерности, причинни връзки в явленията. Днешното движение на Всемирното Братство в България не иде нито от изток, нито от запад, а направо от центъра. Защо то се появи именно в България, в една славянска страна? Защото славянството ще играе важна роля; от него ще излезе мощен импулс за нова култура, която ще бъде общочовешка. Можем да съдим за важността на днешния момент, като го сравним с някои моменти в миналото. Напр.
кога Египет се разцъфтя и дойде в златния
период
на своята история?
Когато в Египет се запали светилникът на мистичните центрове, които притежаваха Сила, Знание, Светлина. Кога в Персия блесна ярко светлината на цивилизацията? Отговорът е същият! Също така благодарение на тласъка, който се внесе от идеите на Орфеистката окултна школа в древна Гърция, последната дойде в подема и разцвета на своите сили! Сега встъпваме в епоха, когато напредналите души на човечеството ще се родят между славяните и в други някои народи, които имате условия за подем.
към текста >>
79.
Съдържание на 3 и 4 бр.
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Днес се намираме в
период
.
- Цена 12 лева. 3. Разумно разбиране. Беседа от Учителя. - Цена 4 лева. Разцъфтяването е един от най-красивите моменти в природата.
Днес се намираме в
период
.
когато се разцъфтяват нови по-дълбоки сили в човешката природа. И всичкото това раздвижване на живота издъно не е нищо друго, освен само един признак, че се намираме в един преходен период между две епохи, между старото и новото съзнание. Това, за което жадува, за което копнее човешката душа, ще го намери в новото, което иде. В горните беседи на Учителя се описва пътя, който води към красивото „утре" и методите, чрез които то може да се реализира. Горните беседи могат да се доставят от: Жечо Панайотов, ул. „Опълченска".
към текста >>
И всичкото това раздвижване на живота издъно не е нищо друго, освен само един признак, че се намираме в един преходен
период
между две епохи, между старото и новото съзнание.
Беседа от Учителя. - Цена 4 лева. Разцъфтяването е един от най-красивите моменти в природата. Днес се намираме в период. когато се разцъфтяват нови по-дълбоки сили в човешката природа.
И всичкото това раздвижване на живота издъно не е нищо друго, освен само един признак, че се намираме в един преходен
период
между две епохи, между старото и новото съзнание.
Това, за което жадува, за което копнее човешката душа, ще го намери в новото, което иде. В горните беседи на Учителя се описва пътя, който води към красивото „утре" и методите, чрез които то може да се реализира. Горните беседи могат да се доставят от: Жечо Панайотов, ул. „Опълченска". 66, София. 4. „La Nova Evo".
към текста >>
80.
НОВИТЕ ХОРА НА НОВОТО ВРЕМЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Но има и обективни данни, от друг вид, които говорят, че славянството се намира в
периода
на своя взход.
Когато видим в живота нещо възвишено, ще знаем, че това е усилието на народния гений да прояви истинския тип на българина. Животът на Димитър Жечков - това е наглед един малък симптом, но той показва, какви сили, какви елементи крие българската душа! Истинският познавач на епохата е онзи, който по малки наглед симптоми може да долови дълбоките скрити вътрешни процеси и сили, които работят в едно общество, в един народ. Още преди повече от един век руският писател Киреевски дойде до идеята за месиянизма на Русия и на славянството в общочовешката култура . Въз основа на множество факти из културната история Владимир Соловьов идва до същата идея в своя труд „Три сили", В тая книга той развива с дълбочина и прозрение идеята за мисията на славянството .
Но има и обективни данни, от друг вид, които говорят, че славянството се намира в
периода
на своя взход.
Ето унгарският статистик Д-р Деже Елекеш въз основа на статистически данни за средния годишен прираст на населението в разните държави е изчислил населението на централна Европа в 2030 година, т.е. след сто години. Той казва, че след 100 години южните славяни (Югославия и България) ще бъдат 68 милиона, Чехословашко - 40 милиона, Румъния - 54, Австрия - 9, Унгария - 21 милиона. Тъй че броят на славяните без Полша и Русия след сто години ще достигне 100 милиона души и славяните ще залеят Европа. Но славяните биха могли да изпълнят своята мисия само при едно условие: Само ако се съобразят с известни природни закони.
към текста >>
Когато египтяните почнаха да си служат с насилия върху робите и околните народи, тогаз те вече влязоха в
периода
на залеза.
2. Независимо от гореказаното, със самото нарушение на природните закони от някой народ, той привлича към себе си отрицателните сили на разрушението и в края на краищата той може да бъде пометен и заличен от историята. Нещо повече : Даже без да воюва, без да извършва външни насилия, избивания и пр., един народ, ако е изпълнен със страстна омраза към околните народи, с отрицателни мисли, чувства и желания, то със самото това вече той привлича съответните сили от околната природа. Все едно, че той нагласява своята антена, за да възприема от околната среда такива радиовълни, които са носители на енергии, аналогични с неговите разрушителни, отрицателни мисли, чувства, желания и пр.. И той ще бъде съсипан от тия разрушителни сили, които привлича. Историята е пълна с такива примери. Де отиде чудната египетска цивилизация?
Когато египтяните почнаха да си служат с насилия върху робите и околните народи, тогаз те вече влязоха в
периода
на залеза.
Ето какво казва Учителят по тоя въпрос в свръзка с мисията на славянството: „Най-хубавото у славяните е това, че те имат силно развито религиозно чувство, но не фанатическо, а алтруистическо, общочовешко. За да се развият силите, заложени у славяните, изисква се една мощна и духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На славяните предстои да внесат чувството на съзнателното побратимяване на народите; също тъй и правилото, че всеки народ трябва в политическо отношение да действува не с насилие, а със силата на моралното въздействие и човеколюбие. Славянинът съвършено трябва да изключи насилието от живота си, защото насилието прилича на остър нож, който не позволява никакъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира. А тоя нож, с който отрязваш главата на други, със същия нож ще отрежат и твоята глава, ако попадне той в чужда ръка.
към текста >>
81.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВЕТЛИНАТА
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
„
Периодите
" у жените, сведочат колко много тази лунна ритмика е свързана с „водите" в човешкото тяло, което химически се състои в по-голямата си част от вода.
Да започнем с Луната. Тя е представител на променчивостта и на плодоносността. Нито едно небесно тяло не мени своето място спрямо нас така бърже, както тя. Тя е затова символът на телесното и мисловното скитничество - на фантазията, на своенравието и на пътешествията. Явлението на приливите и отливите се проявява най-много във водата.
„
Периодите
" у жените, сведочат колко много тази лунна ритмика е свързана с „водите" в човешкото тяло, което химически се състои в по-голямата си част от вода.
Луната, следов. „управлява" в изключителни размери всички отношения на човека към водата. Нейната периодичност влияе най-силно върху плодовитостта в човешкия живот, независимо дали физически или духовно. Следователно, тя е символът на новостите, на авантюристичното, на мистиката, интуицията, медиумизма. Също и на безпрепятствените екстравагантности.
към текста >>
Нейната
периодичност
влияе най-силно върху плодовитостта в човешкия живот, независимо дали физически или духовно.
Тя е затова символът на телесното и мисловното скитничество - на фантазията, на своенравието и на пътешествията. Явлението на приливите и отливите се проявява най-много във водата. „Периодите" у жените, сведочат колко много тази лунна ритмика е свързана с „водите" в човешкото тяло, което химически се състои в по-голямата си част от вода. Луната, следов. „управлява" в изключителни размери всички отношения на човека към водата.
Нейната
периодичност
влияе най-силно върху плодовитостта в човешкия живот, независимо дали физически или духовно.
Следователно, тя е символът на новостите, на авантюристичното, на мистиката, интуицията, медиумизма. Също и на безпрепятствените екстравагантности. Нейният най-силен ритмус се проявява още в музикална наклонност, както и във всичко онова, което протича периодически, напр. в известни болести, главно на разположението на духа. На ръката, описаните по този начин сили на луната, се проявяват в лунния хълм.
към текста >>
Нейният най-силен ритмус се проявява още в музикална наклонност, както и във всичко онова, което протича
периодически
, напр.
Луната, следов. „управлява" в изключителни размери всички отношения на човека към водата. Нейната периодичност влияе най-силно върху плодовитостта в човешкия живот, независимо дали физически или духовно. Следователно, тя е символът на новостите, на авантюристичното, на мистиката, интуицията, медиумизма. Също и на безпрепятствените екстравагантности.
Нейният най-силен ритмус се проявява още в музикална наклонност, както и във всичко онова, което протича
периодически
, напр.
в известни болести, главно на разположението на духа. На ръката, описаните по този начин сили на луната, се проявяват в лунния хълм. Неговото устройство и белези е друг въпрос. Венера е планета, която символизира любовта и свързаните с нея душевни особености. Под нейно влияние стоят отношенията на половете, другарството и дружния живот на хората.
към текста >>
82.
ДУШАТА НА НАШЕТО ВРЕМЕ - Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Те престъпиха закона и с това удължиха
периода
на войните.
Очевидно, неправдата роди неправда. Народите от Съглашението, обаче, ако искаха да изпълнят великия закон на истинското миротворство, така както той действува в живата Природа, не трябваше да налагат никакви репарации. Едничкото, което трябваше да направят според божественото право, бе да искат заплащане на разноските, но не да налагат непосилни контрибуции. Ако европейските народи бяха постъпили така, те щяха да имат съвсем други резултати. те щяха да избегнат една нова война, която сега, въпреки всички усилия, изглежда, че ще избухне - като фатална последица на един несправедлив мир.
Те престъпиха закона и с това удължиха
периода
на войните.
А според плана, войната от 1914 година трябваше да бъде последната война. Като не изпълниха природния закон, европейските народи се повърнаха назад към изолирания живот, който се излива в формите на колективния народностен егоизъм, вместо да минат постепенно към осъществяване на братството между народите. Каквото и да стане, обаче, народите трябва в края на краищата да съзнаят, че са органически и неразривно свързани, а не само механически, по силата на постоянно флуктуиращите политически и стопански интереси. те трябва да съзнаят, че всички народи - малки и големи - имат еднакви права на земята, че всеки народ има правото да живее според вътрешните изисквания на онова историческо предназначение, за което е призван на земята от живата Природа. Мнозина, обаче, все още поддържат, че всеки народ трябва да живее само за себе си, да се стреми да стане силен и богат, дори в ущърб на другите.
към текста >>
83.
ДВА НАТЮРЕЛА - Г.
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
След като е изминал вече инволюционния
период
на свето развитие, човек е почнал еволюционния
период
и вече е близо до оная точка, в която ще проблесне в него лъчът на свръхсъзнанието!
Елементи на свръхсъзнанието са Мъдрост, Светлина, Свобода, Любов! Ето защо, оня, който пробуди свръхсъзнанието в себе си, той отива до изворите на изобилния живот, до изворите на радостта, на Чистотата, на Любовта! Това е новорождението, това е Възкресението, за което говори Христос! Разцветът на вътрешните мощни сили в човека зависи от неговото свръхсъзнание! Именно това иде днес!
След като е изминал вече инволюционния
период
на свето развитие, човек е почнал еволюционния
период
и вече е близо до оная точка, в която ще проблесне в него лъчът на свръхсъзнанието!
Когато почваш нещо и чувствуваш радост в сърцето си и лекота и светлина в ума си, това показва, че свръхсъзнанието е озарило твоето самосъзнание и ти казва: „Направи го! Хубаво е това! " Когато искаш да направиш нещо и чувствуваш тежина, бреме в сърцето си и ума си, това е защото лъч от свръхсъзнанието е озарил твоето обикновено съзнание и ти казва: „Не го прави това! Ще имаш само излишни страдания и разочарования! " Но това е само едно слабо зазоряване на свръхсъзнанието в човека.
към текста >>
84.
НЕЗНАЙНОТО - Д. СТОЯНОВ
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
периодично
по-силно и по-слабо.
Всяко красиво движение, всяко движение, което отговаря на известни закони на природата и на човешкия организъм, внася живот в човека. Вторият основен принцип на паневритмията е: Самият ритъм при тия упражнения, независимо от всичко друго, внася известна обнова в организма. Всичко в природата почива на законите на ритъма. Има връзка, съответствие между сърдечния ритъм и ритъма на слънчевите лъчи. Слънчевите енергии излизат от слънцето ритмично, т.е.
периодично
по-силно и по-слабо.
Навсякъде виждаме ритъм около нас! И ритъмът има магична сила. Даже и в обикновения живот могат да се правят наблюдения: всяка работа, макар и тежка, ако се внесе ритъм в нея, става полека. Знае се законът: Ако се извърши една работа ритмично, тя не уморява. Ритмичните движения не уморяват.
към текста >>
85.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
В тия закони забелязваме един постоянен ритъм, една
периодичност
, която се таи дълбоко в самата същина на Битието, в законите на неговата проява.
Когато творят по законите на разнообразието и хармонията, както Природата, те вършат добро. Живата Природа обича разнообразието и изобилието, но не търпи излишъците. Не се ли използуват нейните енергии разумно, спрат ли се в техния неспирен ход и превръщания, ограничат ли се в затворения кръг на еднообразието, тя веднага реагира. Природата не обича застой. В нея има вечно движение, вечно творчество, което се регулира от разумни закони.
В тия закони забелязваме един постоянен ритъм, една
периодичност
, която се таи дълбоко в самата същина на Битието, в законите на неговата проява.
На този космичен ритъм почиват ония два велики процеса в Живата Природа - инволюция, при които имаме едно движение от центъра към периферията и еволюция, която представя движение на живота от периферията към центъра. В тези два процеса се събужда онази енергия, която е необходима за създаване на всички условия, при които може да се прояви мировият живот. Две велики течения - едното от безграничното, което постепенно се смалява и слиза към безкрайно-малкото, към клетката; другото, което постоянно расте - от безкрайно-малкото, от клетката към великото, безграничното. И когато тези две космични течения се срещнат у човека, зараждат се великите способности и добродетели на човешката душа. Живата Природа обхваща всичко в света със своята аура.
към текста >>
86.
ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Особено в първия
период
на отглеждането, мъжкарят проявява специална грижа за малките, която грижа достига до самопожертвувателност.
Даже и в най-малкия съд, тези животинки пристъпят веднага към грижи за запазване на рода. За тази цел мъжките построяват специални гнезда от въздушни мехурчета, които образуват нещо като петна. В тази пяна от въздушни мехурчета женските снасят яйцата. След излюпването тези гнезда продължават да бъдат прибежище на безпомощните малки. Такова гнездо представя от себе си една уютна, топла люлка, благодарение на събраната от тях слънчева топлина от рефлекторите на отделените въздушни мехурчета.
Особено в първия
период
на отглеждането, мъжкарят проявява специална грижа за малките, която грижа достига до самопожертвувателност.
Той е готов да защити своите малки до последна капка кръв. След като израснат малките и изучат плаването, което става в един период от около две недели, те се разпръскват по всички посоки на водната шир, за да се заловят самите на следната пролет с продължението на своя род. Но какво общо има всичко това с давенето на рибите? Всъщност, тъкмо опасността от удавяне е най-голямата особеност на и без това много чудноватите рибки. Ако наблюдаваме тези малки водни обитатели, към които се числи и китайският макропод или както още го наричат райска риба, ще забележим, че тези рибки от време на време се издигат като стрели към повърхността на водата, подават за миг крайчето на муцунката си и отново, пак така бързо, изчезват във водораслите.
към текста >>
След като израснат малките и изучат плаването, което става в един
период
от около две недели, те се разпръскват по всички посоки на водната шир, за да се заловят самите на следната пролет с продължението на своя род.
В тази пяна от въздушни мехурчета женските снасят яйцата. След излюпването тези гнезда продължават да бъдат прибежище на безпомощните малки. Такова гнездо представя от себе си една уютна, топла люлка, благодарение на събраната от тях слънчева топлина от рефлекторите на отделените въздушни мехурчета. Особено в първия период на отглеждането, мъжкарят проявява специална грижа за малките, която грижа достига до самопожертвувателност. Той е готов да защити своите малки до последна капка кръв.
След като израснат малките и изучат плаването, което става в един
период
от около две недели, те се разпръскват по всички посоки на водната шир, за да се заловят самите на следната пролет с продължението на своя род.
Но какво общо има всичко това с давенето на рибите? Всъщност, тъкмо опасността от удавяне е най-голямата особеност на и без това много чудноватите рибки. Ако наблюдаваме тези малки водни обитатели, към които се числи и китайският макропод или както още го наричат райска риба, ще забележим, че тези рибки от време на време се издигат като стрели към повърхността на водата, подават за миг крайчето на муцунката си и отново, пак така бързо, изчезват във водораслите. Какво е станало? - Рибката е поела въздух.
към текста >>
87.
LE MAITRE PARLE. DIEU
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
През
периодите
на минимума на слънчевите петна народите като че ли са спокойни и уравновесени, в
периодите
на максимума - нервничат, възбуждат се и охотно воюват.
За съжаление, тези предсказания се сбъднаха много скоро. Връзката между слънчевите петна и живота на земната кора и атмосферата е вече отдавна установена. Всяко слънчево петно се явява гигантски резервоар на енергия, който изпраща на земята потоци от наелектризирани частици; тези потоци нарушават електромагнитното равновесие на атмосферата и стимулират вулканическата деятелност върху земята. Механизмът, обаче, на това въздействие и досега още не е обяснен удовлетворително. През последните години се появиха много изследвания, които се опитаха да установят зависимостта от слънчевите петна не само на природните явления, но и на събитията от социален характер.
През
периодите
на минимума на слънчевите петна народите като че ли са спокойни и уравновесени, в
периодите
на максимума - нервничат, възбуждат се и охотно воюват.
Значението на дихателните упражнения. - Д-р мед. и филос. професор Лотар Готлиб Тирала говори: „Покрай трите способи на универсалната терапия - потене, прочистване и кръвопускане - с които медицината си служи от много години насам, аз мисля, че мога да посоча и един четвърти метод. Той не е почти никога безрезултатен, особено при високото кръвно налягане без явна органическа промяна, и при редица болезнени симптоми, които са в зависимост от настъпващата артериосклероза.
към текста >>
88.
LE MAITRE PARLE. LA LUMIERE
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Към първия
период
от опитите се отнасят тези, които били направени с една особена купчина карти: Райн приготвил една купчина от 25 карти, на серии от различни фигури.
На негово разположение бил цял щат от млади учени на Харвардския университет и му съдействувал известния американски професор по психология, Вилям Мак Дугал. Първите опити на Райн били направени със студентите, които разбрали и познали неговите мисъли. Той успял да си избере една група от тридесет млади люде, които се отличавали с една особена телепатическа възприемчивост. След това, с тази отбрана група, се почнали систематически опити, сложността на които се увеличавала постепенно с течение на времето. От отгадаването на простите мисли, групата преминала към разрешаването на разни математически задачи, зададени от Райн, но скрити от студентите.
Към първия
период
от опитите се отнасят тези, които били направени с една особена купчина карти: Райн приготвил една купчина от 25 карти, на серии от различни фигури.
Като взимал една от картите, Райн предлагал на студента, който седял в съседната стая, да нарисува на една книга фигурата на тази карта. Когато студентите започнали да разрешават този опит, тогава професорът пристъпил към следната серия. Той размахвал картите и ги разтурял по масата с фигурите надолу. Студентът, зад вратата, е трябвало да разкаже в какъв вид лежат всичките карти на масата и всичките тридесет души, за едно късо време, започнали безпогрешно да назовават реда на всичките 25 карти. След това тези опити са били повторени със студентите, които вече не се намирали в съседните стаи, а в други къщи, през няколко квартала.
към текста >>
89.
ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г.
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Менделеев в зависимост от закона на
периодичността
предсказа свойствата на елемента радий, който се откри в последствие от съпрузите в Кюри.
Един вид „наука за наука". Това, разбира се не може да бъде смисъл, защото не може да бъде дори и самоцел. Едва към края на миналия век разните факти във всевъзможните научни дисциплини бидоха по-добре систематизирани и се очертаха границите на изучаване на дадена наука. Изпъкна, някак си по само себе си, една цел, един смисъл за всяка наука. И колкото да считаме, че тази цел се преследва най-системно, че с нея се гони истината в този кръг на мислене и изучаване, все пак ние виждаме, че във всички научни дисциплини, установяването на истината е едно напълно случайно нещо.
Менделеев в зависимост от закона на
периодичността
предсказа свойствата на елемента радий, който се откри в последствие от съпрузите в Кюри.
Трябва, обаче, да установим, че самото откриване на радия от мадам Кюри от уранови руди е напълно случайно нещо. Примери от този род съществуват извънредно много. Негли те са най-многото в развитието на съвременната наука. Всички открития, научни истини и факти са резултат на упорен труд, на системни изучвания в дадена насока, Ала никога досега в модерно време, не са били резултат на една определена цел, към която да се е вървяло. Едва в ново време витализмът поставя една цел, към която са насочени всичките усилия на научното издирване.
към текста >>
90.
ЕДНО СРАВНЕНИЕ-Г.
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Периодически
се явяват такива нови вълни на синора на две култури.
Духоборите в Русия бяха носители на нови идеи; те бяха от най-благородните души на Русия. Русия изгони духоборите, не прие новите идеи, чиито изразители бяха духоборите и други течения, сродни на тях. И затова руският режим рухна катастрофално. Има много признаци, които показват, че съществува днес една нова духовна вълна, която носи елементите на бъдещето, на изгряващото Тая вълна носи идеи, които отговарят на оная степен, до която се издига днес човешкото съзнание. Всички наши досегашни разбирания на живота, днешните схващания на въпросите на живота са вече надраснати от човешкото съзнание, и тяхното задържане е спънка за човешкото развитие.
Периодически
се явяват такива нови вълни на синора на две култури.
И тия народи, общества, раси, които имат усет да приемат тая нова вълна, която днес залива света, те ще имат условия за възлизане и цъфтеж !
към текста >>
91.
УСЛОВИЯ И ЖИВОТ - Д. СТОЯНОВ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Няма да се впущам да разглеждам оная дълбока психологична връзка, която съществува между времето и свързаните с него понятия за
периодицитет
и ритъм от една страна, и паметта и представянето - от друга.
Да знаеш, колко да удариш с млата, колко да натиснеш с пръста глината, с една реч какво налягане да упражниш - това зависи все от този мозъчен център за тегло, тежест или налягане. Развитието на центровете, които френолозите локализират в средната част на челото, а именно: време, тон, памет за дати и събития, памет за места и пътешествия, дава друго направление на умствената дейност. Тук се явява един важен елемент, който характеризира тази група способности - времето. Докато в първата група способности, локализирани непосредно над веждите, играеше основна роля пространството, схванато като нещо, което отделните предмети „заемат" и в което те се разполагат (не можем тук да възприемем нищо, ако то не заема известно пространство, ако няма известни „измерения"); във втората група основна роля играе времето, процеса, събитието. Тук са важни не телата с техните особености, а процесите, събитията, които са станали, ставате или ще станат във времето.
Няма да се впущам да разглеждам оная дълбока психологична връзка, която съществува между времето и свързаните с него понятия за
периодицитет
и ритъм от една страна, и паметта и представянето - от друга.
Ала не е случаен фактът, дето френолозите откриват тия способности локализирани в средната челна зона. Тук се крие паметта на човека не само в един кратък период от време, а и от цялото му минало. Тази област е свързана с подсъзнанието - от нейното по-силно или по-слабо развитие зависи творческата дейност на човека,почиваща на паметта и асоциацията на представите. Историците, запример, а също и писателите-белетристи, имате силно развита памет за сбития и дати, за случки, тъй както географите пък и пътешествениците имате и силно развита памет за местности. В тази средна част на челото спада всъщност и онова, което се нарича понякога творческа фантазия.
към текста >>
Тук се крие паметта на човека не само в един кратък
период
от време, а и от цялото му минало.
Тук се явява един важен елемент, който характеризира тази група способности - времето. Докато в първата група способности, локализирани непосредно над веждите, играеше основна роля пространството, схванато като нещо, което отделните предмети „заемат" и в което те се разполагат (не можем тук да възприемем нищо, ако то не заема известно пространство, ако няма известни „измерения"); във втората група основна роля играе времето, процеса, събитието. Тук са важни не телата с техните особености, а процесите, събитията, които са станали, ставате или ще станат във времето. Няма да се впущам да разглеждам оная дълбока психологична връзка, която съществува между времето и свързаните с него понятия за периодицитет и ритъм от една страна, и паметта и представянето - от друга. Ала не е случаен фактът, дето френолозите откриват тия способности локализирани в средната челна зона.
Тук се крие паметта на човека не само в един кратък
период
от време, а и от цялото му минало.
Тази област е свързана с подсъзнанието - от нейното по-силно или по-слабо развитие зависи творческата дейност на човека,почиваща на паметта и асоциацията на представите. Историците, запример, а също и писателите-белетристи, имате силно развита памет за сбития и дати, за случки, тъй както географите пък и пътешествениците имате и силно развита памет за местности. В тази средна част на челото спада всъщност и онова, което се нарича понякога творческа фантазия. Дълбоко погледнато, тя се корени в сферата на природния ум, дето оперира представянето, паметта и сложният апарат на асоциацията на представите. Всъщност, фантазията не създава нищо ново - тя е само едно пресъздаване на миналото в нови съчетания и форми.
към текста >>
92.
РЪЦЕТЕ НА ИГНАЦ ПАДАРЕВСКИ И РАМЗЕЙ МАКДОНАЛД
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Има един характерен
период
в човешкото развитие.
Тогава човек почва да познава себе си! И ако имаме в съзнанието си, че детето крие в себе си един красив олтар, тогава ние ще имаме доверие към детето, доверие в красивите заложби на детската душа! Обаче това доверие към детската природа ще събуди същото доверие у детето към възпитателя, защото доверието ражда доверие. И тогава ще има всички благоприятни условия за възпитателната работа. И тогава възпитателят няма какво да влива нещо ново у детето, а само ще даде благоприятни условия, за да се прояви с всичката си красота онова, което е вече заложено у детето.
Има един характерен
период
в човешкото развитие.
Това е младежкият период на идеализма. Всички младежи през този период повече или по-малко живеят със свещени копнежи, имат идеалистични стремежи, които далеч надрастват тесните рамки на личния им живот. Те искат да живеят тогава за нещо велико, прекрасно, вечно, за благото на цялото човечество, за благото на всички, готови са да жертвуват всичко свое пред олтара на великата идея, която ги вдъхновява. В този период те като че ли са небесни пратеници, които напомнят на всички да се издигнат над дребнавото и да пребивават в чистите сфери на идейния живот! Защо именно през този период една вълна на висшия живот озарява човешкото съзнание?
към текста >>
Това е младежкият
период
на идеализма.
И ако имаме в съзнанието си, че детето крие в себе си един красив олтар, тогава ние ще имаме доверие към детето, доверие в красивите заложби на детската душа! Обаче това доверие към детската природа ще събуди същото доверие у детето към възпитателя, защото доверието ражда доверие. И тогава ще има всички благоприятни условия за възпитателната работа. И тогава възпитателят няма какво да влива нещо ново у детето, а само ще даде благоприятни условия, за да се прояви с всичката си красота онова, което е вече заложено у детето. Има един характерен период в човешкото развитие.
Това е младежкият
период
на идеализма.
Всички младежи през този период повече или по-малко живеят със свещени копнежи, имат идеалистични стремежи, които далеч надрастват тесните рамки на личния им живот. Те искат да живеят тогава за нещо велико, прекрасно, вечно, за благото на цялото човечество, за благото на всички, готови са да жертвуват всичко свое пред олтара на великата идея, която ги вдъхновява. В този период те като че ли са небесни пратеници, които напомнят на всички да се издигнат над дребнавото и да пребивават в чистите сфери на идейния живот! Защо именно през този период една вълна на висшия живот озарява човешкото съзнание? Окултизмът, който изучава човешкото развитие от по-дълбоко гледище, казва, че това е в свръзка с особеното отношение, в което се намират тогава видимите и невидимите членове на човешкото естество, и затова у човека тогава е по-ясен споменът за небесния живот.
към текста >>
Всички младежи през този
период
повече или по-малко живеят със свещени копнежи, имат идеалистични стремежи, които далеч надрастват тесните рамки на личния им живот.
Обаче това доверие към детската природа ще събуди същото доверие у детето към възпитателя, защото доверието ражда доверие. И тогава ще има всички благоприятни условия за възпитателната работа. И тогава възпитателят няма какво да влива нещо ново у детето, а само ще даде благоприятни условия, за да се прояви с всичката си красота онова, което е вече заложено у детето. Има един характерен период в човешкото развитие. Това е младежкият период на идеализма.
Всички младежи през този
период
повече или по-малко живеят със свещени копнежи, имат идеалистични стремежи, които далеч надрастват тесните рамки на личния им живот.
Те искат да живеят тогава за нещо велико, прекрасно, вечно, за благото на цялото човечество, за благото на всички, готови са да жертвуват всичко свое пред олтара на великата идея, която ги вдъхновява. В този период те като че ли са небесни пратеници, които напомнят на всички да се издигнат над дребнавото и да пребивават в чистите сфери на идейния живот! Защо именно през този период една вълна на висшия живот озарява човешкото съзнание? Окултизмът, който изучава човешкото развитие от по-дълбоко гледище, казва, че това е в свръзка с особеното отношение, в което се намират тогава видимите и невидимите членове на човешкото естество, и затова у човека тогава е по-ясен споменът за небесния живот. Човек тогава по-ясно долавя потика, който иде от света на Вечната реалност.
към текста >>
В този
период
те като че ли са небесни пратеници, които напомнят на всички да се издигнат над дребнавото и да пребивават в чистите сфери на идейния живот!
И тогава възпитателят няма какво да влива нещо ново у детето, а само ще даде благоприятни условия, за да се прояви с всичката си красота онова, което е вече заложено у детето. Има един характерен период в човешкото развитие. Това е младежкият период на идеализма. Всички младежи през този период повече или по-малко живеят със свещени копнежи, имат идеалистични стремежи, които далеч надрастват тесните рамки на личния им живот. Те искат да живеят тогава за нещо велико, прекрасно, вечно, за благото на цялото човечество, за благото на всички, готови са да жертвуват всичко свое пред олтара на великата идея, която ги вдъхновява.
В този
период
те като че ли са небесни пратеници, които напомнят на всички да се издигнат над дребнавото и да пребивават в чистите сфери на идейния живот!
Защо именно през този период една вълна на висшия живот озарява човешкото съзнание? Окултизмът, който изучава човешкото развитие от по-дълбоко гледище, казва, че това е в свръзка с особеното отношение, в което се намират тогава видимите и невидимите членове на човешкото естество, и затова у човека тогава е по-ясен споменът за небесния живот. Човек тогава по-ясно долавя потика, който иде от света на Вечната реалност. За нас е важното, че този идеалистичен период съвпада точно почти с гимназиалния период! Това е едно важно обстоятелство.
към текста >>
Защо именно през този
период
една вълна на висшия живот озарява човешкото съзнание?
Има един характерен период в човешкото развитие. Това е младежкият период на идеализма. Всички младежи през този период повече или по-малко живеят със свещени копнежи, имат идеалистични стремежи, които далеч надрастват тесните рамки на личния им живот. Те искат да живеят тогава за нещо велико, прекрасно, вечно, за благото на цялото човечество, за благото на всички, готови са да жертвуват всичко свое пред олтара на великата идея, която ги вдъхновява. В този период те като че ли са небесни пратеници, които напомнят на всички да се издигнат над дребнавото и да пребивават в чистите сфери на идейния живот!
Защо именно през този
период
една вълна на висшия живот озарява човешкото съзнание?
Окултизмът, който изучава човешкото развитие от по-дълбоко гледище, казва, че това е в свръзка с особеното отношение, в което се намират тогава видимите и невидимите членове на човешкото естество, и затова у човека тогава е по-ясен споменът за небесния живот. Човек тогава по-ясно долавя потика, който иде от света на Вечната реалност. За нас е важното, че този идеалистичен период съвпада точно почти с гимназиалния период! Това е едно важно обстоятелство. Това показва, че възпитателят през този период има вече на лице особени благоприятни условия за възпитателно въздействие!
към текста >>
За нас е важното, че този идеалистичен
период
съвпада точно почти с гимназиалния
период
!
Те искат да живеят тогава за нещо велико, прекрасно, вечно, за благото на цялото човечество, за благото на всички, готови са да жертвуват всичко свое пред олтара на великата идея, която ги вдъхновява. В този период те като че ли са небесни пратеници, които напомнят на всички да се издигнат над дребнавото и да пребивават в чистите сфери на идейния живот! Защо именно през този период една вълна на висшия живот озарява човешкото съзнание? Окултизмът, който изучава човешкото развитие от по-дълбоко гледище, казва, че това е в свръзка с особеното отношение, в което се намират тогава видимите и невидимите членове на човешкото естество, и затова у човека тогава е по-ясен споменът за небесния живот. Човек тогава по-ясно долавя потика, който иде от света на Вечната реалност.
За нас е важното, че този идеалистичен
период
съвпада точно почти с гимназиалния
период
!
Това е едно важно обстоятелство. Това показва, че възпитателят през този период има вече на лице особени благоприятни условия за възпитателно въздействие! И тогава към какво трябва да се сведе неговата задача през този период? Понеже идеализмът на младежа през този период е вече на лице, на възпитателя не остава нищо друго, освен да насърчи, да подхрани този идеен кипеж у младежа и същевременно да отстрани всички неблагоприятни условия. Един важен въпрос: Защо повечето пъти младежта, след изминаването на този златен период от неговия живот, не остава верен и по-нататък на това, което са му шепнели от Висшите сфери на Чистотата и Красотата?
към текста >>
Това показва, че възпитателят през този
период
има вече на лице особени благоприятни условия за възпитателно въздействие!
Защо именно през този период една вълна на висшия живот озарява човешкото съзнание? Окултизмът, който изучава човешкото развитие от по-дълбоко гледище, казва, че това е в свръзка с особеното отношение, в което се намират тогава видимите и невидимите членове на човешкото естество, и затова у човека тогава е по-ясен споменът за небесния живот. Човек тогава по-ясно долавя потика, който иде от света на Вечната реалност. За нас е важното, че този идеалистичен период съвпада точно почти с гимназиалния период! Това е едно важно обстоятелство.
Това показва, че възпитателят през този
период
има вече на лице особени благоприятни условия за възпитателно въздействие!
И тогава към какво трябва да се сведе неговата задача през този период? Понеже идеализмът на младежа през този период е вече на лице, на възпитателя не остава нищо друго, освен да насърчи, да подхрани този идеен кипеж у младежа и същевременно да отстрани всички неблагоприятни условия. Един важен въпрос: Защо повечето пъти младежта, след изминаването на този златен период от неговия живот, не остава верен и по-нататък на това, което са му шепнели от Висшите сфери на Чистотата и Красотата? Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по отъпкания друм на обикновения живот? Преди всичко трябва да се отстрани онзи дух на кариеризъм, който се внушава на детето през целия училищен курс от всички околни.
към текста >>
И тогава към какво трябва да се сведе неговата задача през този
период
?
Окултизмът, който изучава човешкото развитие от по-дълбоко гледище, казва, че това е в свръзка с особеното отношение, в което се намират тогава видимите и невидимите членове на човешкото естество, и затова у човека тогава е по-ясен споменът за небесния живот. Човек тогава по-ясно долавя потика, който иде от света на Вечната реалност. За нас е важното, че този идеалистичен период съвпада точно почти с гимназиалния период! Това е едно важно обстоятелство. Това показва, че възпитателят през този период има вече на лице особени благоприятни условия за възпитателно въздействие!
И тогава към какво трябва да се сведе неговата задача през този
период
?
Понеже идеализмът на младежа през този период е вече на лице, на възпитателя не остава нищо друго, освен да насърчи, да подхрани този идеен кипеж у младежа и същевременно да отстрани всички неблагоприятни условия. Един важен въпрос: Защо повечето пъти младежта, след изминаването на този златен период от неговия живот, не остава верен и по-нататък на това, което са му шепнели от Висшите сфери на Чистотата и Красотата? Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по отъпкания друм на обикновения живот? Преди всичко трябва да се отстрани онзи дух на кариеризъм, който се внушава на детето през целия училищен курс от всички околни. Този дух минава като червена нишка от първоначалното училище до университета, Ученикът не трябва да учи със съзнание, че трябва да се осигури!
към текста >>
Понеже идеализмът на младежа през този
период
е вече на лице, на възпитателя не остава нищо друго, освен да насърчи, да подхрани този идеен кипеж у младежа и същевременно да отстрани всички неблагоприятни условия.
Човек тогава по-ясно долавя потика, който иде от света на Вечната реалност. За нас е важното, че този идеалистичен период съвпада точно почти с гимназиалния период! Това е едно важно обстоятелство. Това показва, че възпитателят през този период има вече на лице особени благоприятни условия за възпитателно въздействие! И тогава към какво трябва да се сведе неговата задача през този период?
Понеже идеализмът на младежа през този
период
е вече на лице, на възпитателя не остава нищо друго, освен да насърчи, да подхрани този идеен кипеж у младежа и същевременно да отстрани всички неблагоприятни условия.
Един важен въпрос: Защо повечето пъти младежта, след изминаването на този златен период от неговия живот, не остава верен и по-нататък на това, което са му шепнели от Висшите сфери на Чистотата и Красотата? Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по отъпкания друм на обикновения живот? Преди всичко трябва да се отстрани онзи дух на кариеризъм, който се внушава на детето през целия училищен курс от всички околни. Този дух минава като червена нишка от първоначалното училище до университета, Ученикът не трябва да учи със съзнание, че трябва да се осигури! Ако правилно се проявяват вътрешните му сили, той ще учи с съзнание, че иска да работи за един висок идеал, за една идея, която е над обсега на неговите лични интереси!
към текста >>
Един важен въпрос: Защо повечето пъти младежта, след изминаването на този златен
период
от неговия живот, не остава верен и по-нататък на това, което са му шепнели от Висшите сфери на Чистотата и Красотата?
За нас е важното, че този идеалистичен период съвпада точно почти с гимназиалния период! Това е едно важно обстоятелство. Това показва, че възпитателят през този период има вече на лице особени благоприятни условия за възпитателно въздействие! И тогава към какво трябва да се сведе неговата задача през този период? Понеже идеализмът на младежа през този период е вече на лице, на възпитателя не остава нищо друго, освен да насърчи, да подхрани този идеен кипеж у младежа и същевременно да отстрани всички неблагоприятни условия.
Един важен въпрос: Защо повечето пъти младежта, след изминаването на този златен
период
от неговия живот, не остава верен и по-нататък на това, което са му шепнели от Висшите сфери на Чистотата и Красотата?
Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по отъпкания друм на обикновения живот? Преди всичко трябва да се отстрани онзи дух на кариеризъм, който се внушава на детето през целия училищен курс от всички околни. Този дух минава като червена нишка от първоначалното училище до университета, Ученикът не трябва да учи със съзнание, че трябва да се осигури! Ако правилно се проявяват вътрешните му сили, той ще учи с съзнание, че иска да работи за един висок идеал, за една идея, която е над обсега на неговите лични интереси! Това именно способствува за разкриване на диаманта в него с всичката си красота!
към текста >>
Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този
период
и тръгва по отъпкания друм на обикновения живот?
Това е едно важно обстоятелство. Това показва, че възпитателят през този период има вече на лице особени благоприятни условия за възпитателно въздействие! И тогава към какво трябва да се сведе неговата задача през този период? Понеже идеализмът на младежа през този период е вече на лице, на възпитателя не остава нищо друго, освен да насърчи, да подхрани този идеен кипеж у младежа и същевременно да отстрани всички неблагоприятни условия. Един важен въпрос: Защо повечето пъти младежта, след изминаването на този златен период от неговия живот, не остава верен и по-нататък на това, което са му шепнели от Висшите сфери на Чистотата и Красотата?
Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този
период
и тръгва по отъпкания друм на обикновения живот?
Преди всичко трябва да се отстрани онзи дух на кариеризъм, който се внушава на детето през целия училищен курс от всички околни. Този дух минава като червена нишка от първоначалното училище до университета, Ученикът не трябва да учи със съзнание, че трябва да се осигури! Ако правилно се проявяват вътрешните му сили, той ще учи с съзнание, че иска да работи за един висок идеал, за една идея, която е над обсега на неговите лични интереси! Това именно способствува за разкриване на диаманта в него с всичката си красота! Коя е другата причина, поради която младежът след свършването на гимназията и университета и след влизането си в живота, не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано?
към текста >>
Всеки
период
от развитието на детето и младежа развива особени страни и сили на човешкото естество!
Коя е другата причина, поради която младежът след свършването на гимназията и университета и след влизането си в живота, не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано? Една от причините е и обстоятелството, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря на реалната същина на битието! Кое ще помогне, за да се прояви диаманта с ослепителния си блясък? За да стане това, трябва да се помогне на гимназиста да дойде до едно ново разбиране на живота, до един мироглед! Гимназиалният живот е борба за мироглед!
Всеки
период
от развитието на детето и младежа развива особени страни и сили на човешкото естество!
През третия период - гимназ. период - са в своя цъфтеж умствените способности, логичната мисъл. И затова през този период младежът търси отговор на своите умствени търсения! Той си задава въпроса, по кой начин може да се реализира в живота онзи възвишен свят на идеала, който той чувствува, че притежава в душата му. И той се запитва, защо днешната действителност не отговаря на това, което живее в собствения му идеен мир.
към текста >>
През третия
период
- гимназ.
Една от причините е и обстоятелството, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря на реалната същина на битието! Кое ще помогне, за да се прояви диаманта с ослепителния си блясък? За да стане това, трябва да се помогне на гимназиста да дойде до едно ново разбиране на живота, до един мироглед! Гимназиалният живот е борба за мироглед! Всеки период от развитието на детето и младежа развива особени страни и сили на човешкото естество!
През третия
период
- гимназ.
период - са в своя цъфтеж умствените способности, логичната мисъл. И затова през този период младежът търси отговор на своите умствени търсения! Той си задава въпроса, по кой начин може да се реализира в живота онзи възвишен свят на идеала, който той чувствува, че притежава в душата му. И той се запитва, защо днешната действителност не отговаря на това, което живее в собствения му идеен мир. На всички тия въпроси и копнежи той трябва да намери отговор през този период.
към текста >>
период
- са в своя цъфтеж умствените способности, логичната мисъл.
Кое ще помогне, за да се прояви диаманта с ослепителния си блясък? За да стане това, трябва да се помогне на гимназиста да дойде до едно ново разбиране на живота, до един мироглед! Гимназиалният живот е борба за мироглед! Всеки период от развитието на детето и младежа развива особени страни и сили на човешкото естество! През третия период - гимназ.
период
- са в своя цъфтеж умствените способности, логичната мисъл.
И затова през този период младежът търси отговор на своите умствени търсения! Той си задава въпроса, по кой начин може да се реализира в живота онзи възвишен свят на идеала, който той чувствува, че притежава в душата му. И той се запитва, защо днешната действителност не отговаря на това, което живее в собствения му идеен мир. На всички тия въпроси и копнежи той трябва да намери отговор през този период. Всеки ученик, който е живял горе-долу по-идеен живот, е преживял през гимназиалния период една вътрешна борба между религия и наука.
към текста >>
И затова през този
период
младежът търси отговор на своите умствени търсения!
За да стане това, трябва да се помогне на гимназиста да дойде до едно ново разбиране на живота, до един мироглед! Гимназиалният живот е борба за мироглед! Всеки период от развитието на детето и младежа развива особени страни и сили на човешкото естество! През третия период - гимназ. период - са в своя цъфтеж умствените способности, логичната мисъл.
И затова през този
период
младежът търси отговор на своите умствени търсения!
Той си задава въпроса, по кой начин може да се реализира в живота онзи възвишен свят на идеала, който той чувствува, че притежава в душата му. И той се запитва, защо днешната действителност не отговаря на това, което живее в собствения му идеен мир. На всички тия въпроси и копнежи той трябва да намери отговор през този период. Всеки ученик, който е живял горе-долу по-идеен живот, е преживял през гимназиалния период една вътрешна борба между религия и наука. Тая трагедия е неизбежна при днешното положение на нещата.
към текста >>
На всички тия въпроси и копнежи той трябва да намери отговор през този
период
.
През третия период - гимназ. период - са в своя цъфтеж умствените способности, логичната мисъл. И затова през този период младежът търси отговор на своите умствени търсения! Той си задава въпроса, по кой начин може да се реализира в живота онзи възвишен свят на идеала, който той чувствува, че притежава в душата му. И той се запитва, защо днешната действителност не отговаря на това, което живее в собствения му идеен мир.
На всички тия въпроси и копнежи той трябва да намери отговор през този
период
.
Всеки ученик, който е живял горе-долу по-идеен живот, е преживял през гимназиалния период една вътрешна борба между религия и наука. Тая трагедия е неизбежна при днешното положение на нещата. Той може да е възпитан в строго религиозен дух в основното училище. Може би и тогава още се събуждат у него известни въпроси, но те са още смътни. През гимназиалния период трагедията се състои в следното: ученикът се запознава с ред науки: физика, астрономия, биология, химия и пр.
към текста >>
Всеки ученик, който е живял горе-долу по-идеен живот, е преживял през гимназиалния
период
една вътрешна борба между религия и наука.
период - са в своя цъфтеж умствените способности, логичната мисъл. И затова през този период младежът търси отговор на своите умствени търсения! Той си задава въпроса, по кой начин може да се реализира в живота онзи възвишен свят на идеала, който той чувствува, че притежава в душата му. И той се запитва, защо днешната действителност не отговаря на това, което живее в собствения му идеен мир. На всички тия въпроси и копнежи той трябва да намери отговор през този период.
Всеки ученик, който е живял горе-долу по-идеен живот, е преживял през гимназиалния
период
една вътрешна борба между религия и наука.
Тая трагедия е неизбежна при днешното положение на нещата. Той може да е възпитан в строго религиозен дух в основното училище. Може би и тогава още се събуждат у него известни въпроси, но те са още смътни. През гимназиалния период трагедията се състои в следното: ученикът се запознава с ред науки: физика, астрономия, биология, химия и пр. и той все повече и повече вижда противоречието между онова, което е учил в религията и това, което твърди науката!
към текста >>
През гимназиалния
период
трагедията се състои в следното: ученикът се запознава с ред науки: физика, астрономия, биология, химия и пр.
На всички тия въпроси и копнежи той трябва да намери отговор през този период. Всеки ученик, който е живял горе-долу по-идеен живот, е преживял през гимназиалния период една вътрешна борба между религия и наука. Тая трагедия е неизбежна при днешното положение на нещата. Той може да е възпитан в строго религиозен дух в основното училище. Може би и тогава още се събуждат у него известни въпроси, но те са още смътни.
През гимназиалния
период
трагедията се състои в следното: ученикът се запознава с ред науки: физика, астрономия, биология, химия и пр.
и той все повече и повече вижда противоречието между онова, което е учил в религията и това, което твърди науката! Например Кант-Лапласовата теория, еволюционната теория и пр. И понеже научните факти са добити въз основа на точните методи на опита и наблюдението, то естествено е, какъв ще бъде изходът на тая борба. Той възприема научното обяснение като по-вярно; после той отъждествява научното обяснение с материализма и става материалист. Някой може да каже, че тук може да се помогне с увеличаването на часовете по закона Божи и църковна история в училището. Напразно!
към текста >>
Ако правилно се извърши възпитателната работа през този
период
, то младежът ще остане верен на своя идеалистичен порив през целия си живот - до дълбока старост той ще бъде млад по душа, с същия борчески жар ще работи и ще живее за нещо възвишено и вечно!
По този начин младежът сам ще може да дойде до схващане на Разумността, която прониква цялата природа. И това няма да бъде абстрактно твърдение, плод на философски спекулации, но ще бъде обосновано на опита и наблюдението. Днес всеки, който желае, може по чисто научен път да дойде до спиритуализма! Дошъл вече до схващане на Великото, Разумното, което прониква целокупния живот, ще има вече условия да се разцъфтят у младежа заложбите, които водят към висш идеен живот! Той ще има по този начин вече критерий, как да работи върху себе си и в живота.
Ако правилно се извърши възпитателната работа през този
период
, то младежът ще остане верен на своя идеалистичен порив през целия си живот - до дълбока старост той ще бъде млад по душа, с същия борчески жар ще работи и ще живее за нещо възвишено и вечно!
А това трябва да бъде и именно целта на гимназиалното обучение и възпитание! И тогава той ще бъде в хармония с онова новото, което се ражда днес в човешкото съзнание и в човешката култура. Ако изучим хода на историята с оная дълбочина, която хвърля светлина върху законите на развитието, ние ще разберем лесно, че историчният процес не е нещо хаотично, както изглежда на пръв поглед, но представлява едно строго закономерно разкритие на силите на човешкия Дух. Всяка една исторична епоха изявява една нова сила или страна на човешкото естество. Коя е оная характерна черта, която ни носи близкото бъдеще?
към текста >>
Разбира се, там ще се работи съобразно силите, които през този
период
се събуждат в детската природа.
Всички по-напреднали души на човечеството, елитът на човечеството, ще почнат да се раждат в славянската раса. И там трябва да се дадат най-благоприятните условия, за да могат да проявят ценните заложби, с които идат! За да може и този народ, като член на славянското семейство да изпълни своята важна мисия, трябва особено внимание да се обърне на подрастващото поколение, и да се направи всичко възможно за вливане на интензивен идеен живот в гимназиите. Трябва да се създадат всички благоприятни условия за неговото насърчение и подхранване. Разбира се, първоначалното училище и прогимназията ще трябва да подготвят почвата за тая висша идейност, която трябва да закипи в гимназията.
Разбира се, там ще се работи съобразно силите, които през този
период
се събуждат в детската природа.
Там ще се употребяват съвсем други методи: Там ще се действува не толкова на логичните способности на ученика, а ще се работи главно с красиви притчи, символи, образи, за да може по този именно път да се дойде през този период до схващане на разумното в света! Когато се работи по този начин, от гимназиите ще излизат работници, строители на една нова култура на човещина. И те ще работят пламенно, с вдъхновение. В сърцето им ще гори огънят на високия идеал. И те ще чувстват едно непреривно зазоряване и изгрев в своите души, и това, което чуят при този вътрешен изгрев, те ще искат да го въплътят в живота.
към текста >>
Там ще се употребяват съвсем други методи: Там ще се действува не толкова на логичните способности на ученика, а ще се работи главно с красиви притчи, символи, образи, за да може по този именно път да се дойде през този
период
до схващане на разумното в света!
И там трябва да се дадат най-благоприятните условия, за да могат да проявят ценните заложби, с които идат! За да може и този народ, като член на славянското семейство да изпълни своята важна мисия, трябва особено внимание да се обърне на подрастващото поколение, и да се направи всичко възможно за вливане на интензивен идеен живот в гимназиите. Трябва да се създадат всички благоприятни условия за неговото насърчение и подхранване. Разбира се, първоначалното училище и прогимназията ще трябва да подготвят почвата за тая висша идейност, която трябва да закипи в гимназията. Разбира се, там ще се работи съобразно силите, които през този период се събуждат в детската природа.
Там ще се употребяват съвсем други методи: Там ще се действува не толкова на логичните способности на ученика, а ще се работи главно с красиви притчи, символи, образи, за да може по този именно път да се дойде през този
период
до схващане на разумното в света!
Когато се работи по този начин, от гимназиите ще излизат работници, строители на една нова култура на човещина. И те ще работят пламенно, с вдъхновение. В сърцето им ще гори огънят на високия идеал. И те ще чувстват едно непреривно зазоряване и изгрев в своите души, и това, което чуят при този вътрешен изгрев, те ще искат да го въплътят в живота. От кариериста няма никаква полза, защото той живее личния живот.
към текста >>
93.
LE MAITRE PARLE-LES QUATRE SHOSES
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
дневното
периодически
менящо се количество на кръвната захар) се изпълва автоматически, без да се нуждае от външно въздействие - в противоположност на това мнение опитите, които Жорес направил с животни, показали, че през течение на денонощието в този ритъм винаги участвуват отчасти и външни фактори.
Това собствено причинява и сепването на протегнатите ръце при горните опити. Това явление, т.е. „виждането посредством кожата" намери неотдавна поразително потвърждение при едни изследвания от съвсем друго естество, преследващи съвсем друга цел. В Ростокската медицинска клиника професор Жорес се занимавал с въпроса за ритъма в жизнения процес и за неговата зависимост - зависимостта на този ритъм от външни въздействия. В противоположност на господствуващото мнение, че ритъмът (измереността) в този процес (като напр.
дневното
периодически
менящо се количество на кръвната захар) се изпълва автоматически, без да се нуждае от външно въздействие - в противоположност на това мнение опитите, които Жорес направил с животни, показали, че през течение на денонощието в този ритъм винаги участвуват отчасти и външни фактори.
На питомни зайци затваряли очите така, че да не могат зайците никак да виждат смяната на дневната светлина с нощния мрак. Вследствие на това периодическите, в кръга на денонощието, колебания на тяхната кръвна захар отслабнали, от което следва да се заключи, че ритъмът в този процес е зависим от възприятието на светлината денем и на тъмнината нощем. Обаче, изследването, през различно време от деня, на кръвната захар у слепи хора (които представляват аналогичен случай на зайците с изкуствено затворени очи) е показало, че у тях - у хората, ритмичният прилив и отлив на кръвната захар не преставали. Следователно дневният и нощният ритмичен ход на кръвната захар се наблюдава и у слепите. Значи ли това, че този процес е независим от външните фактори, от светлината и от тъмнината, чиято смяна слепите не могат, разбира се, да видят?
към текста >>
Вследствие на това
периодическите
, в кръга на денонощието, колебания на тяхната кръвна захар отслабнали, от което следва да се заключи, че ритъмът в този процес е зависим от възприятието на светлината денем и на тъмнината нощем.
„виждането посредством кожата" намери неотдавна поразително потвърждение при едни изследвания от съвсем друго естество, преследващи съвсем друга цел. В Ростокската медицинска клиника професор Жорес се занимавал с въпроса за ритъма в жизнения процес и за неговата зависимост - зависимостта на този ритъм от външни въздействия. В противоположност на господствуващото мнение, че ритъмът (измереността) в този процес (като напр. дневното периодически менящо се количество на кръвната захар) се изпълва автоматически, без да се нуждае от външно въздействие - в противоположност на това мнение опитите, които Жорес направил с животни, показали, че през течение на денонощието в този ритъм винаги участвуват отчасти и външни фактори. На питомни зайци затваряли очите така, че да не могат зайците никак да виждат смяната на дневната светлина с нощния мрак.
Вследствие на това
периодическите
, в кръга на денонощието, колебания на тяхната кръвна захар отслабнали, от което следва да се заключи, че ритъмът в този процес е зависим от възприятието на светлината денем и на тъмнината нощем.
Обаче, изследването, през различно време от деня, на кръвната захар у слепи хора (които представляват аналогичен случай на зайците с изкуствено затворени очи) е показало, че у тях - у хората, ритмичният прилив и отлив на кръвната захар не преставали. Следователно дневният и нощният ритмичен ход на кръвната захар се наблюдава и у слепите. Значи ли това, че този процес е независим от външните фактори, от светлината и от тъмнината, чиято смяна слепите не могат, разбира се, да видят? Не! Този поразителен факт Жорес установил при опит с четири души слепи, които престояли двадесет и четири (24) часа в едно съвършено тъмно помещение.
към текста >>
А то значи, че
периодическата
смяна на дневната светлина с нощния мрак действува и върху слепите и регулира също и у тях, както у зрящите хора, ритъма на жизнените в функции и 24-часовия ритъм на кръвната захар.
Значи ли това, че този процес е независим от външните фактори, от светлината и от тъмнината, чиято смяна слепите не могат, разбира се, да видят? Не! Този поразителен факт Жорес установил при опит с четири души слепи, които престояли двадесет и четири (24) часа в едно съвършено тъмно помещение. Като резултат от това стоене на тъмно, т.е. поради липсата за тях смяна на светлинната с тъмнината, произхождащите през 24-те часа от денонощието ритмични колебания на кръвната захар изчезнали напълно при двама от слепите, а при другите двама те били явно нарушени.
А то значи, че
периодическата
смяна на дневната светлина с нощния мрак действува и върху слепите и регулира също и у тях, както у зрящите хора, ритъма на жизнените в функции и 24-часовия ритъм на кръвната захар.
И понеже ритмичните колебания на кръвната захар се губят, когато въздействието на светлината - при казания опит в тъмното помещение - е отстранено, професор Жорес заключава, че у слепите очевидно кожата е, която възприема възбудите от светлината и че, следователно, това действие е едно не съзнателно „виждане посредством кожата", каквото са проявили, макар и по друг начин, и слепите при опитите във Виенската клиника. Редакцията на библиотека „СВЕТЛА МИСЪЛ“ съобщава, че досега не са се сбрали достатъчно абонати, които да могат да гарантират излизането поне на няколко от предвидените номера на библиотеката. Затова излизането на библиотеката се отлага за неопределено време, когато хората ще чувствуват по-голяма нужда от една нова мисъл и чиста духовна храна. Ние предлагаме на всички предплатили абонати, тъй като те са също абонати и на Житно зърно, да съобщят, дали са съгласни да прехвърлим абонамента им за библиотека „Светла Мисъл" срещу половината от абонамента за започналата нова Х-годишнина на сп. Житно зърно.
към текста >>
94.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
В тях стават непрекъснати промени - самите те се явяват и изчезват по известни
периодични
закони.
За тяхното развитие ще дойдат в бъдеще специални епохи. Целият живот на човека - във физическия, астралния, менталния и причинния свят - има само една цел: да приготви материала за изграждане тялото на Любовта. Любовта е проектирана в тия четири свята, в четирите обвивки на човка. Тия четири обвивки са лабораториите, в които се изработват материалите, нужни за изграждане тялото на Любовта. Те са само известни възможности на Любовта, чрез които тя се проявява.
В тях стават непрекъснати промени - самите те се явяват и изчезват по известни
периодични
закони.
Тия обвивки са променливи, но има нещо от тях, което не изчезва, и което остава като постоянни зародиши - физически, астрални и ментални. Причинното тяло е като атмосфера на тези зародиши. То е свързано с един свят, който съдържа възможностите на физическия, астралния и ментален светове. И преди да влезе човек в света на Любовта, той трябва да мине през причинния свят, дето настъпва пълно примирение на противоречията. Причинният свят е свят на примирение.
към текста >>
Той няма да бъде подложен вече на тия резки промени, които са свързани с
периодичното
раждане и смърт.
Ето защо, едва в света на Любовта се реализират всички желания на човека, които се явяват в физическия, астрален и умствен светове. Но те са осъществими само при едно напълно сформирано тяло на Любовта. И когато аз говоря за Любовта в човека, подразбирам изграждането на това тяло. Тогава едвам човек ще възкръсне и ще заживее във вечния живот. Тогава той ще бъде свободен от всички ограничения и несгоди на временния живот.
Той няма да бъде подложен вече на тия резки промени, които са свързани с
периодичното
раждане и смърт.
Той няма постоянно да се ражда и умира, а ще живее във вечността. Той пак ще идва между хората, но не по принудата на кармичния закон, а по свободата на Любовта. Ще идва между тях като Син Божи - да им помага. Човек, който има това тяло, който се е сподобил с възкресението, може да бъде видим и невидим. За него цялата земя е отворена, и граници не съществуват.
към текста >>
95.
НЕЩО ИЗ ИСТОРИЯТА НА ХИРОМАНТИЯТА-Г.
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Аз не говоря тук за малки
периоди
от време, но говоря за основаване велики култури, които са траяли хилядолетия.
И наистина, в зората на индийската култура не стои ли Рама, който влива нови духовни ценности в индуските племена и с това ги прави способни за създаване на нова музика, нова поезия, нова архитектура, нови социални отношения и пр.. В зората на египетската култура не стои ли Хермес, който с новите духовни ценности, които внесе в нея, събуди в душите сили, които после намериха своя вечен израз в пирамидите, сфинксовете, обелиските и други прояви на египетското изкуство. В началото на персийската култура стои Зороастър, на еврейската култура – Моисей, на гръцко-римската – Орфей. Защо в началото на всяка култура седи един духовен импулс? Защото той най-мощно засяга народната, расовата душа И това е лесно обяснимо като се знае, че човешката природа по същина е духовна. Този импулс е в сила да раздвижи най-дълбоките сили на човешкото естество, да създаде лост на волята и да я направи несъкрушима, да даде крила на чувствата и да направи човека готов да жертвува всичко пред олтара на една нова идея.
Аз не говоря тук за малки
периоди
от време, но говоря за основаване велики култури, които са траяли хилядолетия.
Винаги в началото на всяка велика култура намираме разгаряне на едно мощно слънце в умовете на хората и само такова духовно слънце в тяхното съзнание е в сила да изкара хората от пасивното, инертното положение, което представлява останки от животинското състояние, да ги накара да премахнат всички установени форми и рамки на миналото и да направят нова исторична крачка във великия възход на човечеството. Винаги скрижалите за една нова култура се получават във вечно чистите високи планински върхове на човешкия дух. Човечеството при зазоряването на една нова култура се издига в своето съзнание до висок планински връх, слива се с чистотата и светостта на това място и с нови сили слиза пак долу, за да твори нови ценности във всички области на живота. Човечеството винаги се завежда във зората на всяка култура до планински върхове, за да добие ново прозрение, едно ново вглъбяване в себе се, за да чуе в глъбините на своето естество новата идея, която ще характеризира предстоящия творчески път на неговата история. И обратно, винаги при залеза на една култура виждаме едно друго явление.
към текста >>
Периодът
на отлива е началото на новия прилив!
Като че ли един отлив в духовния живот. Но нищо не може да ограничи човешкия дух! Той крие в себе си един прометеевски огън, свален от небето, крие в себе си неугасим стремеж към Безконечното, към Великото, към Красотата, към нетленните ценности на Духа! Ето защо, когато наглед изглежда, че човешкият дух е дълбоко спящ, обвит с гъстия воал на преходното, тъкмо тогава той отново разтърсва всички ограничения от пътя си, разбива всички прегради, отхвърля всички препятствия и се проявява пак с своята младенческа, неувяхваща красота и мощ. Той е легендарната птица феникс, която наглед изгаря, но винаги възкръсва из пепелта си по-красива.
Периодът
на отлива е началото на новия прилив!
Но винаги при новия прилив гребенът на вълната се издига малко по-високо, в сравнение с предишния прилив. И в това е смисълът при този вечен ритъм на живота! Не забелязваме ли същото и в природата? Нали есента листата пожълтяват и окапват, тревата засъхва, но вечната тържествуваща песен на живота продължава с нестихваща сила. И наистина, когато земята е вече покрита с меланхоличните пожълтели листа, вечно бликащият извор на живота работи: още същата есен не се ли явяват пъпките за бъдната пролет?
към текста >>
Днес виждаме известни признаци на упадък в културата, такъв упадък, какъвто се е забелязвал в всички минали култури в
периода
на техния залез.
Но винаги при новия прилив гребенът на вълната се издига малко по-високо, в сравнение с предишния прилив. И в това е смисълът при този вечен ритъм на живота! Не забелязваме ли същото и в природата? Нали есента листата пожълтяват и окапват, тревата засъхва, но вечната тържествуваща песен на живота продължава с нестихваща сила. И наистина, когато земята е вече покрита с меланхоличните пожълтели листа, вечно бликащият извор на живота работи: още същата есен не се ли явяват пъпките за бъдната пролет?
Днес виждаме известни признаци на упадък в културата, такъв упадък, какъвто се е забелязвал в всички минали култури в
периода
на техния залез.
Днес имаме характерното за всеки упадък понижение на всички ценности. Това може да се проследи в всички области на западноевропейската култура. упадъкът на западноевропейската култура се придружава с настъпване на една материалистична епоха. Материализмът, който се засили от 17 век насам, дойде по две причини: от една страна като реакция против религиозния фанатизъм и обскурантизъм, против религиозния консерватизъм и реакционерство, и от друга страна той се яви като последствие от големия успех на естествените науки, чийто разцвет през последните няколко века се дължи предимно на изследването на материалния свят. Обаче днес по всичко се долавя, че иде епоха на един духовен подем, че се намираме в началото на един духовен възход.
към текста >>
96.
ДВЕ ОСИ В ГЛАВАТА НА ЧОВЕКА
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Трябва да се знае следната важна истина: Всичко онова, което е полезно за човечеството в инволюционния му
период
, не е годно за него в еволюционния му
период
.
Додето блудният син излиза от дома на баща си и търси лично щастие, власт, богатство, сила, дотогаз той е още в инволюционния процес, той слиза! И когато у него настане вътрешна криза и той иска да се върне в дома на баща си, тогаз почва за него еволюционният процес, той почва да се възкачва. Това е история, която се повтаря при историята на всяка човешка душа. Когато човек се стреми в своето развитие към лично щастие, към индивидуални придобивки, той е още в инволюционния процес, но когато у него се събуди желание да живее за Цялото, за Божественото, за всички, когато тръгне по пътя на любовта, той е вече в еволюционния процес. Тъй че моментът, когато индивидуалният живот се замести с живот за Цялото, за Бога, когато човек влезе в течението на любовта, той е вече в еволюционния процес.
Трябва да се знае следната важна истина: Всичко онова, което е полезно за човечеството в инволюционния му
период
, не е годно за него в еволюционния му
период
.
Може би много методи са били полезни в тия култури, когато те са слизали надолу; сега те са негодни. Всички теории, философии, школи и пр. от инволюционния период на човечеството не могат да се прилагат в еволюционния му период. Те не могат да имат значение. И който иска да ги прилага, той не разбира историята и й противоречи.
към текста >>
от инволюционния
период
на човечеството не могат да се прилагат в еволюционния му
период
.
Когато човек се стреми в своето развитие към лично щастие, към индивидуални придобивки, той е още в инволюционния процес, но когато у него се събуди желание да живее за Цялото, за Божественото, за всички, когато тръгне по пътя на любовта, той е вече в еволюционния процес. Тъй че моментът, когато индивидуалният живот се замести с живот за Цялото, за Бога, когато човек влезе в течението на любовта, той е вече в еволюционния процес. Трябва да се знае следната важна истина: Всичко онова, което е полезно за човечеството в инволюционния му период, не е годно за него в еволюционния му период. Може би много методи са били полезни в тия култури, когато те са слизали надолу; сега те са негодни. Всички теории, философии, школи и пр.
от инволюционния
период
на човечеството не могат да се прилагат в еволюционния му
период
.
Те не могат да имат значение. И който иска да ги прилага, той не разбира историята и й противоречи. Всичко, което съдействува на човечеството в еволюционния му период, трябва да бъде от съвсем друг характер. Съвсем други методи и форми трябва да се употребят. Учителят казва: „Знанието, което са имали хората при слизането, то не може да помогне сега.
към текста >>
Всичко, което съдействува на човечеството в еволюционния му
период
, трябва да бъде от съвсем друг характер.
Може би много методи са били полезни в тия култури, когато те са слизали надолу; сега те са негодни. Всички теории, философии, школи и пр. от инволюционния период на човечеството не могат да се прилагат в еволюционния му период. Те не могат да имат значение. И който иска да ги прилага, той не разбира историята и й противоречи.
Всичко, което съдействува на човечеството в еволюционния му
период
, трябва да бъде от съвсем друг характер.
Съвсем други методи и форми трябва да се употребят. Учителят казва: „Знанието, което са имали хората при слизането, то не може да помогне сега. Сега при възлизането требва те да научат новото", И всички науки имат съвсем друг характер в тия два периода. Например, каква беше биологията в инволюционния период, после астрономията, медицината и пр.? В древна Индия например, културата беше духовна и още бяха пресни спомените от атлантското ясновидство.
към текста >>
Сега при възлизането требва те да научат новото", И всички науки имат съвсем друг характер в тия два
периода
.
Те не могат да имат значение. И който иска да ги прилага, той не разбира историята и й противоречи. Всичко, което съдействува на човечеството в еволюционния му период, трябва да бъде от съвсем друг характер. Съвсем други методи и форми трябва да се употребят. Учителят казва: „Знанието, което са имали хората при слизането, то не може да помогне сега.
Сега при възлизането требва те да научат новото", И всички науки имат съвсем друг характер в тия два
периода
.
Например, каква беше биологията в инволюционния период, после астрономията, медицината и пр.? В древна Индия например, културата беше духовна и още бяха пресни спомените от атлантското ясновидство. Даже броят на ясновидците беше доста голям. Ето защо древните индуси живееха с духовна светлина, с духовни спомени, запазени у тях от периода на постепенното им слизане, но материалната действителност те не можеха да изследват тъй, както я изследва един съвременен учен. Те имаха съвсем други методи за изследване.
към текста >>
Например, каква беше биологията в инволюционния
период
, после астрономията, медицината и пр.?
И който иска да ги прилага, той не разбира историята и й противоречи. Всичко, което съдействува на човечеството в еволюционния му период, трябва да бъде от съвсем друг характер. Съвсем други методи и форми трябва да се употребят. Учителят казва: „Знанието, което са имали хората при слизането, то не може да помогне сега. Сега при възлизането требва те да научат новото", И всички науки имат съвсем друг характер в тия два периода.
Например, каква беше биологията в инволюционния
период
, после астрономията, медицината и пр.?
В древна Индия например, културата беше духовна и още бяха пресни спомените от атлантското ясновидство. Даже броят на ясновидците беше доста голям. Ето защо древните индуси живееха с духовна светлина, с духовни спомени, запазени у тях от периода на постепенното им слизане, но материалната действителност те не можеха да изследват тъй, както я изследва един съвременен учен. Те имаха съвсем други методи за изследване. Но понеже днес имаме еволюционен процес, който е възлизане от материята към Духа, затова днес характерно е, че се изследва подробно, внимателно материалната страна на нещата и след това се гради по-нагоре.
към текста >>
Ето защо древните индуси живееха с духовна светлина, с духовни спомени, запазени у тях от
периода
на постепенното им слизане, но материалната действителност те не можеха да изследват тъй, както я изследва един съвременен учен.
Учителят казва: „Знанието, което са имали хората при слизането, то не може да помогне сега. Сега при възлизането требва те да научат новото", И всички науки имат съвсем друг характер в тия два периода. Например, каква беше биологията в инволюционния период, после астрономията, медицината и пр.? В древна Индия например, културата беше духовна и още бяха пресни спомените от атлантското ясновидство. Даже броят на ясновидците беше доста голям.
Ето защо древните индуси живееха с духовна светлина, с духовни спомени, запазени у тях от
периода
на постепенното им слизане, но материалната действителност те не можеха да изследват тъй, както я изследва един съвременен учен.
Те имаха съвсем други методи за изследване. Но понеже днес имаме еволюционен процес, който е възлизане от материята към Духа, затова днес характерно е, че се изследва подробно, внимателно материалната страна на нещата и след това се гради по-нагоре. Например в химията, във физиката, в анатомията, физиологията се изследват чисто материалните факти, без даже да се подозира съществуването на духовната страна на битието, и след това все повече и повече се сбират факти, чрез които се хвърля постепенно светлина и върху духовната страна. Тъй се обяснява, как в биологията, материалистична в 19 век - днес вече имаме духовен елемент. Също така от няколко века се развиваше една материалистична медицина, която изучаваше предимно физичното тяло на човека и физиологичните процеси в него, както и чисто физичната страна на болестите: причини и лекуване.
към текста >>
Ще изтъкна други разлики между инволюционния и еволюционния
периоди
: съзнанието е било по- малко будно във време на инволюцията; и индивидуалното съзнание е било слабо развито.
Тъй се отварят неподозирани нови хоризонти за медицината! И тъй, съвсем са различни инволюционната и еволюционната науки! Първата живее със спомени от миналото, когато човешкото съзнание преди потъването му в материята е било в контакт с духовната страна на битието. Инволюционната наука се намира потопена в течението, което върви от Духа към материята. А пък еволюционната наука гради от материята към Духа; тя отначало изгражда здрава основа с изучаването на материалния свят и след това постепенно се натъква на по-дълбоките сили и закони, които имат една или друга връзка с материалните явления.
Ще изтъкна други разлики между инволюционния и еволюционния
периоди
: съзнанието е било по- малко будно във време на инволюцията; и индивидуалното съзнание е било слабо развито.
В еволюционния период човек има по-голяма будност на съзнанието и вътрешен подтик към свобода. Колкото повече се усилва еволюционният процес, толкоз повече се проявяват ясновидските сили в човека, както е било едно време преди потъването на човешкото съзнание в материята. Но както във всички работи, тъй и тук, ще се различава коренно еволюционното ясновидство от инволюционното. Последното е ясновидство на миналото, а първото - това на бъдещето. Инволюционното ясновидство е било полусъзнателно и не било съвършено, а еволюционното ще бъде съзнателно и по-съвършено.
към текста >>
В еволюционния
период
човек има по-голяма будност на съзнанието и вътрешен подтик към свобода.
И тъй, съвсем са различни инволюционната и еволюционната науки! Първата живее със спомени от миналото, когато човешкото съзнание преди потъването му в материята е било в контакт с духовната страна на битието. Инволюционната наука се намира потопена в течението, което върви от Духа към материята. А пък еволюционната наука гради от материята към Духа; тя отначало изгражда здрава основа с изучаването на материалния свят и след това постепенно се натъква на по-дълбоките сили и закони, които имат една или друга връзка с материалните явления. Ще изтъкна други разлики между инволюционния и еволюционния периоди: съзнанието е било по- малко будно във време на инволюцията; и индивидуалното съзнание е било слабо развито.
В еволюционния
период
човек има по-голяма будност на съзнанието и вътрешен подтик към свобода.
Колкото повече се усилва еволюционният процес, толкоз повече се проявяват ясновидските сили в човека, както е било едно време преди потъването на човешкото съзнание в материята. Но както във всички работи, тъй и тук, ще се различава коренно еволюционното ясновидство от инволюционното. Последното е ясновидство на миналото, а първото - това на бъдещето. Инволюционното ясновидство е било полусъзнателно и не било съвършено, а еволюционното ще бъде съзнателно и по-съвършено. Дето виждаме днес тук-там ясновидство, то някои случаи са последни останки на инволюционното ясновидство, което си отива, а в други случаи имаме еволюционното, което сега е в своето зазоряване.
към текста >>
97.
НОВАТА ЗЕМЯ - МАРК РОРБАХ
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Разни клонове от нея - първом в Индия, после в Персия, сетне в Хал-дея, Асиро-Вавилон и Египет, най-после в древна Гърция и Рим създават четири цивилизации, четири културни
периода
, всеки от които е имал свои особени културни задачи.
Не е малък, обаче, броят и на монголската раса, расата на жълтите (33,8 на сто). Следователно, оправдан е страхът на европейските народи от „жълтата опасност", особено като се има пред вид натрупаната от векове омраза против белите, които, трябва да се признае това, са експлоатирали и потискали най-безчовечно цветните раси. Накрай, ще припомня някои и други сведения от окултното учение за расите, което черпи своите знания от аналите на природата. Знайно е, че след потъването на Атлантида - континент, който се е простирал между днешна Европа и Америка на мястото на днешния Атлантически океан и е бил обиталище на четвъртата коренна раса - остатъците от атлантците са се разселили едни към Америка, други към Европа, Африка и Азия. В централна Азия, именно, се оформява ядрото на петата подраса от четвъртата атлантска раса, като дава начало на петата коренна или бяла раса.
Разни клонове от нея - първом в Индия, после в Персия, сетне в Хал-дея, Асиро-Вавилон и Египет, най-после в древна Гърция и Рим създават четири цивилизации, четири културни
периода
, всеки от които е имал свои особени културни задачи.
Едно е характерно за тия културни епохи - в тях човешкото съзнание, в своя инволюционен ход, постепенно е слизало към физическия свят, към гъстата материя. При залеза на гръко-римския културен цикъл се случва най-важното събитие в развоя на човечеството - слизането на Христа на земята. Това слизане означава повратна точка в кривата на човешкото развитие - започва еволюционният възход на човешкото съзнание. Така идваме до западно-европейската култура - петия период - която е имала за специална задача от една страна да развие интелекта, оня инструмент на духа, чрез който може да се овладее физическия, грубо-материален свят, а от друга - да подготви почвата за отглеждане и възрастване семената на Христовото учение. Това тъкмо възрастване семената на божествените добродетели, вложени в човешката душа, това развиване на нейните висши способности е задача на бъдещата шеста подраса - ядро на шестата коренна раса.
към текста >>
Така идваме до западно-европейската култура - петия
период
- която е имала за специална задача от една страна да развие интелекта, оня инструмент на духа, чрез който може да се овладее физическия, грубо-материален свят, а от друга - да подготви почвата за отглеждане и възрастване семената на Христовото учение.
В централна Азия, именно, се оформява ядрото на петата подраса от четвъртата атлантска раса, като дава начало на петата коренна или бяла раса. Разни клонове от нея - първом в Индия, после в Персия, сетне в Хал-дея, Асиро-Вавилон и Египет, най-после в древна Гърция и Рим създават четири цивилизации, четири културни периода, всеки от които е имал свои особени културни задачи. Едно е характерно за тия културни епохи - в тях човешкото съзнание, в своя инволюционен ход, постепенно е слизало към физическия свят, към гъстата материя. При залеза на гръко-римския културен цикъл се случва най-важното събитие в развоя на човечеството - слизането на Христа на земята. Това слизане означава повратна точка в кривата на човешкото развитие - започва еволюционният възход на човешкото съзнание.
Така идваме до западно-европейската култура - петия
период
- която е имала за специална задача от една страна да развие интелекта, оня инструмент на духа, чрез който може да се овладее физическия, грубо-материален свят, а от друга - да подготви почвата за отглеждане и възрастване семената на Христовото учение.
Това тъкмо възрастване семената на божествените добродетели, вложени в човешката душа, това развиване на нейните висши способности е задача на бъдещата шеста подраса - ядро на шестата коренна раса. Тъкмо тук на славяните предстои да изиграят важна роля. Ето защо, днешното време е така важно. И сега, както и в Атлантско време, става един подбор на хората. Казано на образен език, Природата бута сега млякото на живота, тя отделя маслото от цвика.
към текста >>
98.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ЕЛИСАВЕТА-МАЙКА НА ПРЕДТЕЧАТА
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
То е граница между инволюционния и еволюционния
периоди
в неговата история.
А когато се ръководи от божественото, ще има резултат. Самото „разсъмване" е вече белег, че божественото идва. Изобилието идва с разсъмването. Този въпрос си има и друга, по-дълбока страна. Идването на Христа е най-великото събитие в историята на земята.
То е граница между инволюционния и еволюционния
периоди
в неговата история.
Има велики гении, велики души, от които идат всички светли подтици за напредъка на човечеството. Когато човечеството потъне в дълбока нощ, то от този велик център на Всемирното Братство, чийто глава е Христос, иде светлината, която докарва разсъмването! Новата култура, която иде, ще бъде реализиране на Христовия импулс. Всички минали култури са били подготовление на човешкото съзнание за разбирането на този импулс. И когато човечеството последва този импулс, тогаз ще дойде резултатът, тогаз не ще може да се извлече мрежата от многото риба.
към текста >>
Човечеството сега тъкмо преживява преходния
период
между тия две епохи - културата на нощта и културата на разсъмването!
Иде разсъмване! То е вече дошло! Дългата нощ е почти изминала. И затова иде време за богатия лов на риба: много души ще бъдат събудени, просветлени. Иде новата култура на разсъмването, която ще смени културата на нощта.
Човечеството сега тъкмо преживява преходния
период
между тия две епохи - културата на нощта и културата на разсъмването!
И тая култура не ще дойде без Христа, без Божественото, без Любовта. Тая култура също така не може да дойде, ако не хвърлим мрежата от „дясно"!
към текста >>
99.
ПО СЛЕДИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТА-Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
плод от своя живот и опит в оня обикновен, „природноустановен", „естествен" цикъл от явления, общ за всички същества на земята - цикъл, който е символизиран в случая с оня биологичен лунен цикъл на
периодите
, през които става зачеването у една жена.
Тук свършва за жената нейната биологична мисия. Ала както със Сара, така и с Елисавета става чудо - те раждат и след тази пределна възраст. При това, раждането, както на Исаак, така и на Йоан Кръстителя, се предвестява от „ангели", същества, обитаващи в една невидима за човека сфера. Тук е същината на познанието чрез вяра. Верующата Елисавета очакваше „чадо", сир.
плод от своя живот и опит в оня обикновен, „природноустановен", „естествен" цикъл от явления, общ за всички същества на земята - цикъл, който е символизиран в случая с оня биологичен лунен цикъл на
периодите
, през които става зачеването у една жена.
Но опитът на вярата не принадлежи към нисшия „лунен цикъл", той принадлежи към „свръхестествения свят", към света, от който иде? Архангел Гавраил - лунният гений, според кабалистите. Арахангел Гавраил - геният на Луната, нейната разумна същина, идейната есенция на тази сфера - следва в слизането си друг ритъм, не периодитета на обикновения лунен цикъл. Всъщност той е определил последния. Защото е властен да го определя, както е властен и да отваря пътя за въплъщаване на напреднали, гениални души, които идват на земята по друг закон, не с месечния лунен поток от души-ембриони.
към текста >>
Арахангел Гавраил - геният на Луната, нейната разумна същина, идейната есенция на тази сфера - следва в слизането си друг ритъм, не
периодитета
на обикновения лунен цикъл.
Тук е същината на познанието чрез вяра. Верующата Елисавета очакваше „чадо", сир. плод от своя живот и опит в оня обикновен, „природноустановен", „естествен" цикъл от явления, общ за всички същества на земята - цикъл, който е символизиран в случая с оня биологичен лунен цикъл на периодите, през които става зачеването у една жена. Но опитът на вярата не принадлежи към нисшия „лунен цикъл", той принадлежи към „свръхестествения свят", към света, от който иде? Архангел Гавраил - лунният гений, според кабалистите.
Арахангел Гавраил - геният на Луната, нейната разумна същина, идейната есенция на тази сфера - следва в слизането си друг ритъм, не
периодитета
на обикновения лунен цикъл.
Всъщност той е определил последния. Защото е властен да го определя, както е властен и да отваря пътя за въплъщаване на напреднали, гениални души, които идват на земята по друг закон, не с месечния лунен поток от души-ембриони. Затова верующите са подложени на изпитанието да чакат. Истинският им опит - опит на вярата - произтича не от емпиричния свят на сетивата, а от сферата на интуицията, на пророческото прозрение. Не съзрява така бързо един плод на вярата, на религиозния опит, както някои могат си помисли.
към текста >>
100.
НЕСЪИЗМЕРИМА МУЗИКА-К.ИК.
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
То ще ни даде възможност да видим съществува ли някаква връзка между звездните аспекти в
периодичните
векови движения на земята, и символите, които са съществували през различните епохи.
Тоя особен възглед за живота си има своите големи концепции и своите адепти. В просветеното съзнание на тия адепти, нашата земя е преминавала през различни фази на своя развой, защото е попадала под различни космични влияния. Израстващите цивилизации са еманация на творческите сили на космоса през даден етап на неговия живот, израз на една мирова воля. Ето една интересна страница от тия древни науки: Според езика на съзвездията, ние сега преминаваме космичната епоха на Водолей - една ера, която носи своите възможности и сили. За да стане по-ясно значението на тия епохи от гледището на езотеричната наука, ние ще направим едно малко отклонение и ще се запознаем с едно астрономично явление.
То ще ни даде възможност да видим съществува ли някаква връзка между звездните аспекти в
периодичните
векови движения на земята, и символите, които са съществували през различните епохи.
Това астрономично явление се нарича прецесия на равноденствените точки. Прецесията е едно особено конусообразно движение на земята, така че мисленото продължение на нейната ос описва в пространството една коническа повърхнина, а по небесната сфера една крива линия. Тъй като северен небесен полюс ние наричаме мястото, където тая ос пробожда „небесната сфера", явно е тогава, че северният небесен полюс не ще е една постоянна точка, а различни точки от тая крива, описана от световната ос. При това движение на земята следва да се местят и две други точки - точките на пролетното и есенното равноденствие. (Тия две точки са „краищата" на оная линия, в която се секат равнините на екватора с еклиптиката).
към текста >>
НАГОРЕ
