НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
57
резултата в
39
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Идващият ден - Г.Т.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
— да вземем всеки своя инструмент, да поискаме нашата
партия
от великия капелмайстор и да се приготвим, всеки на своето място, за великата симфония на Любовта, която ще започне когато Божият Дух възвести „Мир вам!
И кога той се приготви, ще дойде великият капелмайстор – Духът, ще дигне пръчицата си и ще каже: „Мир вам". И музиката ще започне, новият живот ще зазвучи. Сега е още началото. И ония, които се готвят да станат музиканти, нагласят своите разстроени цигулки – един свири насам, други нататък, затова е чут още само шум. И ето, вместо да слушаме как музикантите стържат на своите инструменти – те още не са засвирили!
— да вземем всеки своя инструмент, да поискаме нашата
партия
от великия капелмайстор и да се приготвим, всеки на своето място, за великата симфония на Любовта, която ще започне когато Божият Дух възвести „Мир вам!
"
към текста >>
2.
ОБЩЕСТВЕН ПРЕГЛЕД
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
В този смисъл, художественото творчество трябва да представя това, което е контрапункта в музиката И както в контрапункта всяка
партия
(бас, тенор, алт, взети самостоятелно, представят един завършен музикален мотив, в който все пак може да се познае основният мотив на песента (сопрана), така и в художественото творчество, образният, психологичният и символичен сюжет, взети самостоятелно, трябва да бъдат нещо завършено, и във всеки от тях пак да прозира основната фабула, а в техния ансамбъл, да се получава една пълна естетическа наслада.
Още по-малко са произведенията на изкуството, които да са безукоризнено издържани в символично отношение. Истинската красота е достояние само на съвършените, нея съзерцават и могат да възсъздават само онези, които разбират езика на тайната, езика на символите. * И тъй, във всяко художествено произведение трябва да бъдат преплетени три нишки, три сюжета или мотива: образен, психологичен и символичен . И никъде да не се къса нито една от тези нишки. При това, между тези три сюжета, трябва да съществува един паралелизъм, едно хармонично съответствие, във всеки момент, между отделните техни елементи.
В този смисъл, художественото творчество трябва да представя това, което е контрапункта в музиката И както в контрапункта всяка
партия
(бас, тенор, алт, взети самостоятелно, представят един завършен музикален мотив, в който все пак може да се познае основният мотив на песента (сопрана), така и в художественото творчество, образният, психологичният и символичен сюжет, взети самостоятелно, трябва да бъдат нещо завършено, и във всеки от тях пак да прозира основната фабула, а в техния ансамбъл, да се получава една пълна естетическа наслада.
Образно казано, да бъдат като три одежди, в които да е облечена основната идея на творбата. А на философски език: трите сюжета да бъдат индивидуализирани в цялото тъй, че имайки самостоятелен живот, да участвуват същевременно и в целокупния живот на художествената идея. Така трябва да се разбира художественото творчество – контрапунктически – като музика. И затова съвършеното творчество е музика. Такова творчество е имало в древността: Фидий – в скулптурата, Омир – в поезията.
към текста >>
3.
На пир (стихове) - Цветан
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
От там ще дойде спасението и обновлението, затова нека престанем да го търсим „тук и там", в тази или онази
партия
и правителство – „спасението е в самите вас".
За човешкия ограничен ум това изглежда невъзможно, но за Бога всичко е възможно: колкото по-велик и непостижим е идеалът, толкова по-велики и силни са тия, които го следват. Това съзнание, тоя Божествен импулс на неизчерпаема енергия са достижими за всеки поне малко непокварен човек. Днешното възпитание и образование е едностранчиво и не дава това съзнание, което да даде правилна насока на нашите стремежи. Но това съзнание е вложено в човешката природа и чака своето пробуждане и развитие. Това пробуждане е един невидим процес, който постоянно се извършва в душите и заслужава всичкото внимание и съдействие, защото тоя процес е същността и смисълът на живота.
От там ще дойде спасението и обновлението, затова нека престанем да го търсим „тук и там", в тази или онази
партия
и правителство – „спасението е в самите вас".
Не могат нито ръцете, нито очите, нито стомахът, нито храната да живеят сами за себе си: своята служба те принасят в живота на общия организъм, който пък се грижи за тях. Ако някоя част поиска да живее отделно, тя ще се унищожи. Отделните стремежи и отделният живот водят към разрушение и смърт, когато не са подчинени на общата и главна цел на Божествената любов и хармония.
към текста >>
4.
Звезда – В. Вересаев
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Партия
или общество, каквото да е, което живее със суетните надежди, че утрешния нов порядък на живота, достигнат с насилие ще му помогне да добие образа на новия човек, то тия хора ще си останат и утре същите, каквито са и днес.
Да си добър, значи да си умен и силен, а да си умен и силен – ти си разбрал закона на жертвата. Има една нова радост, която се отличава от радостта на богатия, силния, учения, младия и владетеля. Това е радостта, изпитана в момента, когато се извършва съзнателно и най-малкото добро, когато се жертваме за мравката или за царя. Новата радост е чужда още за съвременното човечество, но докато не се намери пътя, водещ към нея, напразно ще се губи време в очакване на ново общество, нови наредби. Новото ще го създадат новите хора, а новия човек сам себе си създава, никой друг.
Партия
или общество, каквото да е, което живее със суетните надежди, че утрешния нов порядък на живота, достигнат с насилие ще му помогне да добие образа на новия човек, то тия хора ще си останат и утре същите, каквито са и днес.
Да си човек, да живееш един разумен живот с новата трайна и истинска радост, която е възможна при съзнателният братски живот, не е все едно да си задоволен материално. Много животни са задоволени материално, но пак са животни. * * * Вътрешният човек се пробужда. Хората скоро ще го познаят Нужно е сега да дойде съмнението, да се усъмним в досегашното себе, в своето безсилие Зад завесата на нашия поглед седи мярката на нашия живот, на всички научни и социални положения. Нужна е чиста и непорочна душа у тия, които търсят всичко това.
към текста >>
5.
Един Иван – Дядо Благо
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
* * * Човек, който поставя държавните, политическите обязаности по-близо от всичко друго до сърцето си, той не прощава на онези, които турят нещо по-високо от интересите на неговата
партия
.
Борете се всички против съмнението, .изхвърлете го вън от душата си. Тогава на лицето ви ще дойде онази мека светлина, ще знаете че Бог живее във вас. Тогава всеки от вас ще носи новото. Носете го, работете, но всяко семенце нека падне на своето място! Христос казва: „Аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище във вас и ще ви се изявим." Това са великите слова, великите Истини, които ще внесат свобода в света.
* * * Човек, който поставя държавните, политическите обязаности по-близо от всичко друго до сърцето си, той не прощава на онези, които турят нещо по-високо от интересите на неговата
партия
.
Ернес Ренан Във всяка красота лежи чудна симетрия. Бейкън Добрите художници оживотворяват природата чрез своите произведения; средните я коригират, а лошите я обезобразяват. Сервантес
към текста >>
6.
СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Това преорганизиране биде поставено като върховна задача на момента на цялата болшевишка
партия
, създадено бе едно широко повсеместно движение, едно повсеместно надпреварване в изграждане новата трудова и стопанска организация на селото.
Може да се каже като нещо сигурно, че революцията в съюза на съветските републики преживя вече опасния и критичен момент на преорганизиране на обществените сили. След като се укрепи добре в градските центрове, тя в последно време можа да предприеме и извърши успешно решителния пристъп срещу селото - най-здравата крепост на монархизма, най-голямата надежда на всички врагове на съветския строй. Докато индустрията в градовете се организираше на нови колективистични, начала, в селото оставяше да господствува дребното стопанство, частното и примитивно владение и стопанисване на земята, което подхранва дребния селски индивидуализъм и егоизъм, правейки необходима конкуренцията на всеки едного против всички и ограничавайки в най-голяма степен възможността за модернизиране производството, въвеждане на машината, използуването на агрономическите познания, скъсяването на работния ден и повдигане просветното и културно ниво на селянина. Селската непросветена маса, не по-малко от 80% от цялото население, чужда и даже враждебна на колективистичния дух, имаше да реши в края на краищата съдбата на всички завоевания на революцията. Ето защо, в последно време, болшевизмът, чувствувайки се вече силен в градовете, предприе своята генерална атака срещу силната, непревзета, а само обсадена крепост на монархизма и старите порядки - селото, за завладяването му чрез неговото трудово и стопанско преорганизиране.
Това преорганизиране биде поставено като върховна задача на момента на цялата болшевишка
партия
, създадено бе едно широко повсеместно движение, едно повсеместно надпреварване в изграждане новата трудова и стопанска организация на селото.
В резултат на всичко това, вече 40% от селските стопанства, предимно в плодородните житни области, са колективизирани, т.е. преминали са към колективно владение и обработване на земята, или е извършена една престроителна работа, която според общия стопански план за цялата страна е трябвало да бъде завършена в 1932 год. Това е една от най-бляскавите победи на болшевизма, с която по важност може да се равнява само тая, за завладяването на държавната власт от него. Селските комуни, артели и кооперации ще бъдат отсега нататък все по-надеждна и незаменима твърдина на новия - още в своите зачатки - строй, каквито са и градските производствени комуни и работнически организации. Тия селски производствени сдружения ще създадат у селянина един съвършено нов дух на братство и взаимност и ще му разкрият изгледите на един нов живот, осигуряващ му просвета, широко използуване на културните блага и всестранно издигане.
към текста >>
7.
ЖИВОТ ДОБРО И ИСТИНА - АВЕРУНИ
 
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Някой е властващ и той е честен, има характер – той спазва по буквата предписанията на неговата
партия
, преследва и унищожава противниците си.
Ако приложим марката на Учителя, тогава има разни категории хора от това гледище – едни се подкупват със сто, други с хиляда и хиляди левове, а най-сетне, тия които минават за най-честни, пропадат пред един милион лева. Къде е характерът и устоят? И въобще няма област в човешкия живот, където да се намерят хора, които да издържат и на най-големите изпитания. Тия разни степени на „устои” обикновено носят общото име „разни характери”. Думата „няма” се отнася до болшинството, тя не засяга малкото единици, които не могат да бъдат приобщени към първите.
Някой е властващ и той е честен, има характер – той спазва по буквата предписанията на неговата
партия
, преследва и унищожава противниците си.
От резултатите се доказва, че принципите на тази партия са криви – постъпвал ли е този човек правилно, характерът му издържа ли критика? — Не и не! Явно е, че характерът почива и може да се мери само с една правилна мярка. И тази мярка дава истинските числени стойности. Хората днес не могат да имат ясна представа за тази мярка, защото тя е първична – такава, каквато съществува в живата природа.
към текста >>
От резултатите се доказва, че принципите на тази
партия
са криви – постъпвал ли е този човек правилно, характерът му издържа ли критика?
Къде е характерът и устоят? И въобще няма област в човешкия живот, където да се намерят хора, които да издържат и на най-големите изпитания. Тия разни степени на „устои” обикновено носят общото име „разни характери”. Думата „няма” се отнася до болшинството, тя не засяга малкото единици, които не могат да бъдат приобщени към първите. Някой е властващ и той е честен, има характер – той спазва по буквата предписанията на неговата партия, преследва и унищожава противниците си.
От резултатите се доказва, че принципите на тази
партия
са криви – постъпвал ли е този човек правилно, характерът му издържа ли критика?
— Не и не! Явно е, че характерът почива и може да се мери само с една правилна мярка. И тази мярка дава истинските числени стойности. Хората днес не могат да имат ясна представа за тази мярка, защото тя е първична – такава, каквато съществува в живата природа. Днес хората мерят с мярката на личните си интереси, „обществените” задължения, кастови и класови или религиозни принципи, догми и пр.
към текста >>
8.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. М.
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Ала въпреки различията си по темперамент и характер, тия двама души се увличат от един и същ политически идеал, издигнат като знаме от нищожната на първо време национал-социалистическа
партия
.
Още в ранни младини той се прочува като виден цигулар, ала смъртта го покосява през есента на 1912 год., едва до-стигнал 37 години, като туря край на неговото блестящо музикално поприще. Той е умрял, значи, 14 месеца преди своя „близнак пред звездите". Ще завършим тая редица примери с един по-съвременен случай. На 12 януари 1893 год. се раждат в две диаметрално противоположни точки на Германия двама души, които коренно се различават по характер.
Ала въпреки различията си по темперамент и характер, тия двама души се увличат от един и същ политически идеал, издигнат като знаме от нищожната на първо време национал-социалистическа
партия
.
След възтържествуването на последната, на 30 януари 1930 г., тия двама души стават не някакви обикновени държавни функционери, а министри на третия Райх. Думата е за всесилния днес маршал Гьоринг и за Алфред Розенберг, автор на книгата „Митът на двадесетия век" и министър на просветата. В случая имаме, ако не сходство в характерите на тия двама души, родени в един и същи ден, то поне успоредност на някои важни отсечки от линиите на тяхната съдба. Примери за близнаци от тоя род има и в астрологичната литература. Но те са привеждани толкова често, че са изгубили вече своята свежест.
към текста >>
9.
ТРАДИЦИИ НА БЯЛОТО БРАТСТВО - Учителят
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Всички онези, които поддържат трите велики принципа, от каквато и църква или
партия
да са те, са с нас.
Аз ви съветвам да се свържете крепко с него, за да възприемете новата Светлина в умовете, сърцата и душите си. На всички казвам: Ние ще победим! Господ е с нас. Няма сила в света, която да се противопостави на тези велики принципи, на които служим. Всички добри, честни, справедливи и умни хора - мъже, жени и деца са с нас.
Всички онези, които поддържат трите велики принципа, от каквато и църква или
партия
да са те, са с нас.
Питат ни: Кои сте вие и колко сте? Ние сме едно велико Братство, каквото светът никога не е виждал. Едно Братство, което има клонове и на земята, и на Небето, и в цялата вселена. Който служи на Бога, той е гражданин на това велико Бяло Братство, което наричаме Братство на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина. Ще кажете: Ние искаме да станем членове на това Братство.
към текста >>
10.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 3
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Не при
партия
, не при организация, не при църква или секта — влез в себе си!
На кого да даде силите си? - Та не са ли това идоли, идоли, които хората са издигнали до степента на богове и тям служат, тям се кланят? Не са ли това секти — отклонения от единната религия, подразделения на единния живот, за когото отделни партии, народности и църкви не съществуват? Пази се, младежо, от идоли, и не се привързвай към форми — не ставай роб на външното, колкото и красиви да бъдат украшенията му. Има един път по който можеш да намериш едничкия Бог." Този път е в тебе!
Не при
партия
, не при организация, не при църква или секта — влез в себе си!
Издигни се над всички тия форми, и ти ще видиш ясно, че те са изкуствени, човешки разграничения на нещо неделимо. Затуй ти ги остави, доколкото те се проявяват като форми, остави и своето низше „аз“, своите дребнави амбиции, желания, страсти, животинското, несъвършеното в тебе и влез в Светая Светих на своята душа. Влез с един жест, влез с едно отчаяно усилие, влез с един вик на радост и на болка едновременно. И тогава, може би само за един миг, ослепителна светлина ще те озари, завесата на земното съзнание ще бъде дигната и ти ще се почувстваш като дух. Ти ще се самосъзнаеш!
към текста >>
11.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 4
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Или най-после за някоя
партия
или църква?
— Да приемем, че всичко това си има своето място, — но нима то може да бъде идеал на твоя живот? Нима то може да даде удовлетворение на духа ти? Но за какво тогава ти живееш? За близките си — за жената и децата си, за родителите си? За отечеството си — за земята, която те е родила и отгледала, тебе и дедите ти?
Или най-после за някоя
партия
или църква?
— Всички те, може би, заслужават твоите грижи, но нима ти, Божественият Дух, ще трябва да си създадеш идоли от тях; нима ти, скъпоценният бисер от Царството на Бога ще си поставиш за идеал нещо земно; нима ти, вечната искра от Божествения пламък, ще потърсиш топлина от земни слънца? Истина ти казвам: има нещо, което стои над всичко това, което е единствено способно да хармонира всички тия неща, и което е: да живееш за всички! или, на друг език казано, да живееш за Бога. Както отделната клетка от нашето тяло не живее за себе си, а за цялото и при все това никога не остава в нужда, защото цялото се грижи за нея, така и ние, като отделни клетки от тялото на Всеобгръщащия Бог, трябва да живеем за Него, да живеем за всички клетки в този грамаден организъм, изпълнявайки добросъвестно ролята, която ни е дадена, без да се страхуваме, че ще изпаднем в лишение. Ти ще живееш за всички!
към текста >>
Иначе няма да достигнеш щастие за себе си, нито за ceмейството си, нито за
партията
си, нито за народа си.
Както отделната клетка от нашето тяло не живее за себе си, а за цялото и при все това никога не остава в нужда, защото цялото се грижи за нея, така и ние, като отделни клетки от тялото на Всеобгръщащия Бог, трябва да живеем за Него, да живеем за всички клетки в този грамаден организъм, изпълнявайки добросъвестно ролята, която ни е дадена, без да се страхуваме, че ще изпаднем в лишение. Ти ще живееш за всички! И когато започнеш да живееш така, всички ще започнат да живеят за тебе и тогава ще се сложи началото на Великата Хармония на новия живот, за когото хиляди години наред копнеят пробудените души! Има само един път, по който може да се постигне щастие за всички. И този път е същия, по който можеш да достигнеш и своето лично щастие: да поставиш благото и интереса на Цялото над всяко друго благо и над всеки друг интерес.
Иначе няма да достигнеш щастие за себе си, нито за ceмейството си, нито за
партията
си, нито за народа си.
Ти не можеш да бъдеш щастлив, ако другите са нещастни! Има един велик закон в cветa, който работи така, че ще направи днес или утре тяхното нещастие да връхлети на теб! Твоя народ не може да бъде щастлив, велик и независим, ако околните народи са нещастни, унизени и поробени — защото yтре тяхното нещастие, тяхното унижение и робство ще връхлети върху него. И ако ти обичаш себе си, ще трябва да търсиш своето щастие в щастието на всички! И ако ти обичаш народа си и отечеството си, ще трябва де търсиш тяхното щастие само в щастието и величието на всички народи и всички отечества!
към текста >>
Защото те все още продължават да си създават идоли от своята собствена личност, от семейството си, от
партията
си, от религията си, от отечеството си и, вместо да ги възвеличат, ги провалят и изгарят на жертвеника на своето собствено безумие.
Иначе няма да достигнеш щастие и величие и за отечеството си! A всеки, който със сила, с насилие и грубост иска да достигне своето или на отечеството си щастие, той, без сам да съзнава, копае своя собствен гроб, копае и гроба на своето отечество! Вярно ли е това? — Цялата писана и неписана, помнена и незапомнена история не представлява нищо друго, освен непрекъснато свидетелство и доказателство на това. Защото хората още не са могли да разберат, че е невъзможно егоистичното щастие, че законите на живота не позволяват това.
Защото те все още продължават да си създават идоли от своята собствена личност, от семейството си, от
партията
си, от религията си, от отечеството си и, вместо да ги възвеличат, ги провалят и изгарят на жертвеника на своето собствено безумие.
До кога ще бъде това? Не е ли достатъчен досегашния горчив опит? Не е ли времe да направим съдбоносния поврат в своя личен живот, който ще бъде такъв и за живота на цялото човечество? Приятелю мой! За кого и за какво, наистина, ти живееш?
към текста >>
12.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 17
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Даже вътре във всяка
партия
се води ожесточена борба, има, тъй да се каже, множество партийки, от които тя е съставена.
Защото, ако българският народ е единен, ако той не е разкъсан на безброй партии и партийки във всяка област на обществените прояви, ако той не водеше ожесточена война вътре в себе си, но ако беше обединен духовно така, че да има един ум, една воля, едно желание — то той би разрешили и би се справил отдавна с всички външни и вътрешни трудности. Но какво виждаме в същност? — Партизанството е пуснало дълбоки корени в сърцето на българския народ, то е помрачило съзнанието на българския гражданин и го е тласнало в безогледна и ожесточена вътрешна борба. То го е разпокъсало така, че общ дух, общи усилия, общи идеали са невъзможни. Напротив, всеки издига своето знаме, ръководейки се от своя интерес и своя амбиция.
Даже вътре във всяка
партия
се води ожесточена борба, има, тъй да се каже, множество партийки, от които тя е съставена.
И защо всичко това? — За идеи, за принципи, за разбирания? — Не! В основата на цялата тая борба, стои личният, съсловен и класов интереси, — егоизма н амбицията. Погледнете към върховете на управлението: за какво се борят там?
към текста >>
Всяка
партия
си има цяла армия от службогонци.
Знае се че българите паднаха под турско робство именно поради вътрешната разпокъсаност и взаимни борби. Не ще съмнение, че не ни очаква нещо добро, ако продължаваме да вървим по същия път. Ето защо, наложително е преди всичко българският народ да се излекува от партизанската си болест. Наложително с всеки съзнателен гражданин да подложи на щателна проверка в своите разум и съвест партизанските похвати за властване и политическа борба. А достатъчен е само един повърхностен поглед, за да се види че партиите винаги, безразлично дали са на власт или в опозиция, се ръководят преди всичко от партийни, класови и съсловни интереси, а интересите на народа като цяло се поставят на второ място.
Всяка
партия
си има цяла армия от службогонци.
— кандидати за държавната трапеза, които веднага след поемането на властта от нея се настаняват, на служба. Създават, се измислят се служби за задоволяване на подобни партизани. По такъв начин се е достигнало до едно прекомерно усложняване и претрупване на държавния механизъм с излишни служби, нещo което коства грамадни суми. А всичко това става на гърба на народа. На гърба на селянина, на занаятчията.
към текста >>
13.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 24
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Дето мисълта не е затворена в рамките на
партия
, класа, вяpa, държава или народност, а лети волно и навсякъде жадно дири истината; Дето любовта не се спира само над близките и своите, а обгръща всички хора и всичко живо; Дето страсти низки и желания престъпни не владеят в сърцето и волята насочва всяка енергия към човеколюбиви, към благородни подвизи и дела; Дето главата не се скланя унизително пред лицето на грубата власт и съвестта отвежда човека по-смело и спокойно към кладата, към кръста на Голгота или към бесилката, отколкото към лоши, противни на любовта и братството постъпки; Дето духът не трепва смутен от ликът на смъртта, а я посреща и приема като нещо естествено и законно, както и живота — Там, само там има истинска и пълна Свобода!
* За да може да дойде Истината в нас, физическото трябва да стане жертва. Всички тия физически богатства на земята трябва да се пожертват зарад Истината. Докато богатството тук на земята е един стимул, то е едно голямо зло. Докато то не стане жертва за възвишеното, за идейното, докато то не стане един стимул за Истината, ние не можем да се освободим. „Истината ще ви направи свободни“. Свобода.
Дето мисълта не е затворена в рамките на
партия
, класа, вяpa, държава или народност, а лети волно и навсякъде жадно дири истината; Дето любовта не се спира само над близките и своите, а обгръща всички хора и всичко живо; Дето страсти низки и желания престъпни не владеят в сърцето и волята насочва всяка енергия към човеколюбиви, към благородни подвизи и дела; Дето главата не се скланя унизително пред лицето на грубата власт и съвестта отвежда човека по-смело и спокойно към кладата, към кръста на Голгота или към бесилката, отколкото към лоши, противни на любовта и братството постъпки; Дето духът не трепва смутен от ликът на смъртта, а я посреща и приема като нещо естествено и законно, както и живота — Там, само там има истинска и пълна Свобода!
Т. Ч. Страстта Загнездил се дълбоко червей, който бавно но сигурно прояжда и руши самото сърце на дървото, за да не може никога то да даде добър и обилен плод. за да вехне постепенно, да крее, докато изсъхне съвършено. Тъй гибелна е за човека страстта! Питие сладко и желано, което първо предразполага към себе си, а после завладява напълно и заробва, но което неусетно отравя кръвта.
към текста >>
14.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 37
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
България е страна, в която, според основния й закон, Конституцията, всеки гражданин има право свободно да изразява и разпространява своите убеждения, и затова престъпление ще бъде ла се държат още в затворите хора, само затова, защото са написали някоя статия, изразяваща техните убеждения по един или друг въпрос, или защото са упражнили даденото им от конституцията право да принадлежат към някоя нарочена от бившата власт
партия
или организация.
н. Не! Тия хора на са предатели! Те не са и престъпници. Тяхната най голяма вина се състои в това, че се опитаха да защитят правата на народа, противопоставяйки се на насилственото и незаконно присвояване на властта от хора самоналожили се за властници. Както емигрантите, така и политическите затворници са станали такива през време на един режим, който не допускаше свободната, легална проява на противни нему убеждения, те са станали такива под ударите на един изключителен закон, чието съществуване е вече ненужно при изменилите се условия.
България е страна, в която, според основния й закон, Конституцията, всеки гражданин има право свободно да изразява и разпространява своите убеждения, и затова престъпление ще бъде ла се държат още в затворите хора, само затова, защото са написали някоя статия, изразяваща техните убеждения по един или друг въпрос, или защото са упражнили даденото им от конституцията право да принадлежат към някоя нарочена от бившата власт
партия
или организация.
Нека се премахне тъй наречения „Закон за защита на държавата“, който сам създава престъпления и после ги наказва и автоматично ще престанат да съществуват престъпленията на мнозина политически затворници, както и да се явяват нови процеси по 3. 3. Д. Дайте право за свободно проявление на всички, и с разумно управление, с правда и истински грижи за широките народни маси, умиротворете страната, която достатъчно е страдала. Българската държава трябва да престане да бъде кръвожадно чудовище, което с убийства, затвори и изгнание пази своята сигурност. Българската държава не се нуждае от страданията на семействата и на самите свои затворени и прокудени синове, за да бъде осигурено нейното съществуване Нека тя стане майка за всички, майка, еднакво любяща и грижеща се за всичките си деца, и тогава нейното съществуване ще бъде хиляди пъти по добре осигурено, отколкото с помощта на изключителни закони.
към текста >>
15.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Управници, които де не се увличат от партизански страсти, да не са слуги на
партията
или класата, от която произхождат, да не се заслепяват от блясъка ма властта, а винаги да си останат служители на народа.
единни разбирания и ясен поглед за нещата в представителите но днешната власт. Ето защо, това, което е било направено до сега е само опити, проекти за реформи, а не истински такива. Силната ръка, доколкото я има в новата власт, се чувства повече в администрацията, която пази старото от разрушение, а не в облостта на творческото законодателство — съграждането на нови форми, тъй нужни днес за излизане из това забатачено положение. Така или иначе. България се нуждае от управници — истински творци, с ясен поглед за нещата, които да действат разумно и методично за издигането на този народ.
Управници, които де не се увличат от партизански страсти, да не са слуги на
партията
или класата, от която произхождат, да не се заслепяват от блясъка ма властта, а винаги да си останат служители на народа.
Ние вярваме, че такива хора има в България. Нека ги търсим и ги открием, защото те са толкова скромни, че сами никога не ще почнат да се натрапват и да претендират за ръководни лостове в държавата. Всеизвестно е че днес нахалниците се надигат и успяват навсякъде, а най вече в областите на политическия живот. Ето защо. длъжни сме всички да бдим винаги, защото не са виновни само управниците, но и тия, които ги поставят на техните места.
към текста >>
16.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Под предлог, че това отпразнуване било заповядано от Москва, за да се правят опити за смущение на обществения ред и за насилствено събаряне на днешния строй, правителството забрани всякакви събрания и манифестации, както на открито, така и на закрито, и то не само на крайната и революционно настроена работническа
партия
, но и на умерените, легално настроени широки социалисти.
Старите средства — вражда и война — не помагат. Само с такт и доброта ще постигнем целта си в това отношение. Ние желаем румъно-българското приятелство да се закрепи върху основите на Правдата, за да може то да бъде трайно и да даде добри резултати и за двата народа. * На 1. май, както винаги, така и тая година работниците искаха да отпразнуват своя празник — деня на труда.
Под предлог, че това отпразнуване било заповядано от Москва, за да се правят опити за смущение на обществения ред и за насилствено събаряне на днешния строй, правителството забрани всякакви събрания и манифестации, както на открито, така и на закрито, и то не само на крайната и революционно настроена работническа
партия
, но и на умерените, легално настроени широки социалисти.
Според нас това е една голяма грешка. Защо хората на труда да нямат право да отпразнуват свободно своя празник? Толкова „дни“ — „ден на детето", - „ден за християнизиране на младежта" и какви ли не още измислиха и празнуват всяка година нашите официални власти, а само деня на труда не бивало да се празнува. Нима българското правителство се толкова страхува от празненствата и манифестациите на работниците, та не им дава възможност свободно да си ги направят? Нима то се съмнява в силата си да запази реда в случай на нужда?
към текста >>
17.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 50
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Вместо това ние виждаме една безбройна армия от кариеристи, чийто бог е личния интерес и амбиция, които нямат и представа за една истинска служба на народа, които са оплели всяка една
партия
, без никакво изключение, и чакат само да вземат властта, да се настанят на държавната трапеза, за да се забият като кърлежи в тялото на народа и да смучат неговата кръв.
И у нас е същата каша. Как този народ не можа веднъж до сега да си намери истински достойни водачи! Хора едновременно честни, разумни и силни! Хора, които да поставят народеното благо както над партийните интереси, така и над своите лични интереси и амбиции. Хора, далновидни които с крепка ръка да поведат народа по нов път, който ще го заведе към щастие, благоденствие и напредък.
Вместо това ние виждаме една безбройна армия от кариеристи, чийто бог е личния интерес и амбиция, които нямат и представа за една истинска служба на народа, които са оплели всяка една
партия
, без никакво изключение, и чакат само да вземат властта, да се настанят на държавната трапеза, за да се забият като кърлежи в тялото на народа и да смучат неговата кръв.
И тия „интелигентни“ паразити не само че се преливат от партия в партия, според това но коя страна натежават везните на властта и къде има повече облаги, но не се свенят и тогава, когато се намират в един лагер, да се хванат за косите, да се скарат кой да вземе по-големия кокал, кой да се качи не по-високо мястo, не се свенят, над всичко отгоре, и да направят от това обществен и държавен въпрос. Тия хора понякога спорят за убеждения, за принципи. В същност, те нямат никакви принципи. Техните „убеждения" по тоя или оня въпрос се определят от посоката на вятъра. Тяхното съкровено и най-твърдо убеждение е да запазят себе си, да задоволят амбициите си и да напълнят джобовете си.
към текста >>
И тия „интелигентни“ паразити не само че се преливат от
партия
в
партия
, според това но коя страна натежават везните на властта и къде има повече облаги, но не се свенят и тогава, когато се намират в един лагер, да се хванат за косите, да се скарат кой да вземе по-големия кокал, кой да се качи не по-високо мястo, не се свенят, над всичко отгоре, и да направят от това обществен и държавен въпрос.
Как този народ не можа веднъж до сега да си намери истински достойни водачи! Хора едновременно честни, разумни и силни! Хора, които да поставят народеното благо както над партийните интереси, така и над своите лични интереси и амбиции. Хора, далновидни които с крепка ръка да поведат народа по нов път, който ще го заведе към щастие, благоденствие и напредък. Вместо това ние виждаме една безбройна армия от кариеристи, чийто бог е личния интерес и амбиция, които нямат и представа за една истинска служба на народа, които са оплели всяка една партия, без никакво изключение, и чакат само да вземат властта, да се настанят на държавната трапеза, за да се забият като кърлежи в тялото на народа и да смучат неговата кръв.
И тия „интелигентни“ паразити не само че се преливат от
партия
в
партия
, според това но коя страна натежават везните на властта и къде има повече облаги, но не се свенят и тогава, когато се намират в един лагер, да се хванат за косите, да се скарат кой да вземе по-големия кокал, кой да се качи не по-високо мястo, не се свенят, над всичко отгоре, и да направят от това обществен и държавен въпрос.
Тия хора понякога спорят за убеждения, за принципи. В същност, те нямат никакви принципи. Техните „убеждения" по тоя или оня въпрос се определят от посоката на вятъра. Тяхното съкровено и най-твърдо убеждение е да запазят себе си, да задоволят амбициите си и да напълнят джобовете си. Где е тази лопата която ще ги изрине?
към текста >>
18.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 51
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
са спечелени от работническата
партия
, която взема 19 мандата, а всички останали партии вземат 16 мандата.
Помислете за безкрайните страдания, на които човекът е подложил тия свои по-малки братя. Ако те биха могли да говорят, ако ние бихме могли да ги разбираме — каква тъжна, сърцераздирателна повест щяхме да чуем! Човече, опомни се, престани да проливаш реки от кръвта на невинните животни. Изборите за общински съветници в София, станали на 26 септ. т. г.
са спечелени от работническата
партия
, която взема 19 мандата, а всички останали партии вземат 16 мандата.
Въпреки този резултат, министрите Мушанов и Гиргинов са заявили, че няма де оставят софийската община в ръцете на комунистите. Ние пък мислим, че народния вот не трябва да се потъпква и че висшите представители на властта не трябва да дават пример на беззаконие. — По-разумно би било да приемат със смирение плесницата на народа и да се замислят сериозно върху дълбоките причини на това. От следния брой започваме да печатаме в паралелни текстове (на български и есперанто) известното писмо на Заменхоф до руския есперантист Н. Боровко, под заглавие „За произхода на Есперанто“ (Бележка: За четене онлайн ще бъдат сложени само текстовете на български.
към текста >>
19.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 54
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Федерацията не се стреми към власт, не участвува в политическите избори, нито пък влиза в коалиция с която и да е било политическа
партия
за обща акция.
Тя е просветителна и икономическа организация. С това се подчертава истината, че на земеделеца предстои първом да се справи със своя ограничен ум и след това да поведе борба като производител и консуматор. Борбата за вземане властта е отречена в следующият чл 2. Целта на федерацията е: а) да организира земеделците производители за защита на своите икономически интереси на почвата на пълна безпартийност. Същата мисъл е подържана в чл. 4.
Федерацията не се стреми към власт, не участвува в политическите избори, нито пък влиза в коалиция с която и да е било политическа
партия
за обща акция.
Забележка: Федерацията може да се съюзява със сродни ней икономически земеделски сдружения от други околии и окръзи. Борбата за заемане властта е схваната като недостойна борба, земеделец който разчита да вземе властта, от този момент той се е отказал от земеделието. Политическата борба не е за хора, които скромно работят, а за хора които очакват чужди блага и упражняват насилие над ближните си. Чл. 6. Членове на дружествата биват: а) всеки земеделец производител, без разлика на пол, народност и вяра, български поданик, за когото двама стари членове удостоверяват, че е честен.
към текста >>
20.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 55
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И, ето, следвайки основния закон — „борбата за съществувание" — съвременния човек прегърна знамето на егоизма и насилието, които, разрастнали се в по-широка форма, дават класовия, партиен и национален егоизъм, и насилието на класа над класа,
партия
над
партия
, нация над нация.
Съвременния учен материалист изгони туй схващане като противонаучно, без обаче да може да го замени с истинско научно и правдоподобно. Всичко е материя и главният закон в живота - това е борбата за съществувание“. Това е догмата на материалиста — учен. И тази догма намери своето практическо приложение в живота. Човекът, смятайки себе си еднодневка и изхождайки от главния „закон" — борбата за съществувание, заживя със стремежа, колкото се може повече благо за себе си — тъй като животът е миг и трябва да се изживее „най-рационално".
И, ето, следвайки основния закон — „борбата за съществувание" — съвременния човек прегърна знамето на егоизма и насилието, които, разрастнали се в по-широка форма, дават класовия, партиен и национален егоизъм, и насилието на класа над класа,
партия
над
партия
, нация над нация.
А там където има насилие и борба, не може да има хармония и следователно животът на хората не може да се развива правилно. И живота на днешния свят може да се оприличи на един разровен мравуняк — всеки се движи, блъска се, тича, но без обща цел, без стремеж към общия идеал — общочовешко благоденствие. Безспорно, има изключения, има будни души, които копнеят и се стремят към тази велика цел, но те са още малцина, а ние говорим за мнозинствата. И тъй, за да се внесе обнова в живота, за да се дойде до един по-красив обществен ред, нужно е да се изгради живота върху принципите на общочовешката любов, на правдата, истината и доброто. Тогаз егоизмът ще отстъпи място на взаимопомощта, и братството ще може полека лека да се осъществи.
към текста >>
Правдозаконност, орган на
партията
„Велика България“. Год.
Цена 95 лева, но до 31 декември се отстъпва за 65 лева, подвързана — 85 лв. Доставя се от редакцията на в. Добро Здраве, София. Трезва борба, боен орган на българското въздържателно движение, годишен абонамент 30 лв. Адрес; Трезва Борба, София.
Правдозаконност, орган на
партията
„Велика България“. Год.
абонамент 50 лв. адрес: ул, „Козлодуй“ № 81. София. Р. Л. Ф., Работнически Литературен Фронт, абонамент за 25 броя—65 лв. Адрес: пощ. кутия 229, София.
към текста >>
21.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 81
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Стамболийски — Врабча 1", и от друга —
партията
ни Алекс. Цанков.
Редакция „Братство“ Забел. Новите абонати, които не желаят да получат излезлите до сега броеве на в-ка от тази годишнина, могат да платят само 30 лева, а тия, които искат да получат и излезлите до сега броеве, трябва да платят 40 лева. Преглед У нас за сега се очертавал, две сили, които за в бъдеще ще си оспорват надмощието в страната и ръководството на политическия живот на Българския народ. И двете тия сили, макар за сега да са в опозиция, са ядрата, към които утре ще се прелеят многобройните блуждаещи, лутащи се постоянно ту към ляво ту към дясно политически елементи, които със своето болшинство, ще дадат надмощието, победата на едната от тия сили. Тия две политически сили, които си оспорват бъдещето ръководство на българския народ, са: от една страна обединения земеделски съюз „Ал.
Стамболийски — Врабча 1", и от друга —
партията
ни Алекс. Цанков.
Времената са такива, че всичко половинчато, всичко междинно, което се люшка и колебае, което се нагажда според условията, според вятъра. който духа, не ще изтрае. Политическите групировки, които се люшкат между ляво и дясно, между насилието и правдата, които нямат силата и смелостта да предприемат смела акция срещу общото икономическо и духовно разложение, които се страхуват от всяка по-смела крачка както във вътрешната така и във външната политика ма страната, и които, вследствие на това, не могат да дадат онова ново, което днес животът настоятелно изисква, с осъдени на загиване. на обезличаване. Ще останат да живеят, да се развиват и ръководят само ония, конто знаят пътя си и могат да вървят по него без да се спират пред нищо.
към текста >>
22.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 83
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всеки се мисли за правдив; вейка
партия
мисли, че е концентрирала великите истини, и всички останали.
Доброто ще измести злото I И днес лицата на хората се кривят от страх, от омраза, от жажда за мъст пред лицето но една утрешна война, наместо да мислят тъкмо обратното. — наместо да мислят за великата хармония, която Трябва да дойде между нас (или по-право: ние да навлезем в нея), за великото братство, което трябва да се нареди. Нека лицата се озарят от лъчите на слънцето и да се възрадват. Да не се разправяме със злото, защото така то се увеличава. Всеки с хукнал да гони и убива злото, а не вижда, че сам със зло.
Всеки се мисли за правдив; вейка
партия
мисли, че е концентрирала великите истини, и всички останали.
Трябва безусловно да й се подчиняват. Това е насилие, а насилието е зло, а злото е омраза. А така не трябва. Трябва да се вслушаме в Божиите закони. Който върви против Божиите закони, върви против себе си, против собственото си и това на другите издигане.
към текста >>
Най-добре е да се издигнем високо над слепите политически страсти и да не вземаме участие в никоя
партия
.
Която и да било от тях, води след себе си цяла глутница вълци, скакалци — службогонци, които търсят само да използват властта. Ние твърдим, че от партиите България много няма да прокопса. Но все пак, има известна разлика в техните действия и в резултатите от тяхното управление. Ако бяхме съвършени хора, щяхме да живеем без партии. Но понеже сме изобщо хора несъвършени, то още дълго това зло ще върви след нас като сянката ни.
Най-добре е да се издигнем високо над слепите политически страсти и да не вземаме участие в никоя
партия
.
Тия, обаче, които не могат да направят това, по-добре е да изберат по-малката злина, като подкрепят партиите, които ще гарантират поне минималното свобода и благоденствие на народа. Ако българският народ бъде толкова несъзнателен и слаб да отстъпи пред внушението на насилника, като вкара сам вълка в кошарата, то отпосле никой не може го спаси. Словото на Учителя Условията на разумния живот Животът, светлината и свободата това са качества и атрибути на Мъдростта. Сегашното схващане на тези атрибути на Мъдростта е схващане на деца. Сегашният живот, както се проявява, е анормален.
към текста >>
23.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Революцията в Австрия избухна поради опита на правителството да разтури силната там социалистическа
партия
.
Пред нас е денят с всичките му възможности. Да го почнем както трябва и да го продължим както сме го започнали. Г. С ъ б е в Преглед Събитията в Австрия Това, което миналата година стана в Германия и това. което току що стана в Австрия, има никаква връзка по между си. Това са последователните стъпки на реакцията, на старото, което възкръсва и взема надмощие в Европа, обличайки се в най-различни „нови“ форми.
Революцията в Австрия избухна поради опита на правителството да разтури силната там социалистическа
партия
.
Вътре в една седмица съпротивлението беше смазано от редовната войска и от австрийските „родозащитници“ с големи жестокости, защото е стреляно върху работническите жилища, при което са загинали сума невинни хора, между които и жени и деца. Така или иначе, центърът на Европа е вече изчистен от ония сили, които представляваха естествени препятствия за идващата всеунищожителна война. Вчера социалистите бяха смазани в Германия, днес в Австрия, утре може би, другаде. С това се разчиства пътя на слепия и кръвожаден национализъм, който, каквото и да прави, ще завърши своето развитие с една катастрофална война. Щастливи са тия народи, които ще имат сила да противостоят на изкушението и да останат настрана от идващата буря.
към текста >>
Стамболийски и Врабча 1“ и
партията
на Ал. Цанков.
Нам е нужно мъдра дипломация, която да действа, а не да чака събитията да я изпреварват. Ние трябва да бъдем активни във външната си политика, защото, в противен случай, има сили в страната ни. които при пръв удобен момент, ще ни наложат да бъдем активни с оръжие. Общинските избори Както се и предвиждаше, те дадоха болшинството от селските общини в ръцете на правителствените партии, — земеделци и демократи. След тях се очертават — опозиционния земеделски съюз „Ал.
Стамболийски и Врабча 1“ и
партията
на Ал. Цанков.
Гласовете за работническата партия отбелязват голям упадък. Всички останали партии вземат незначително число гласове. Имайки предвид колко променлива е „волята но народа", действащ често под заплахата и измамата на опитни политически фокусници, нищо положително не може да се изведе за неговата бъдеще ориентировка. Основите на Братската задруга Изграждането на новия свят трябва да започне. То трябва да започне още сега.
към текста >>
Гласовете за работническата
партия
отбелязват голям упадък.
Ние трябва да бъдем активни във външната си политика, защото, в противен случай, има сили в страната ни. които при пръв удобен момент, ще ни наложат да бъдем активни с оръжие. Общинските избори Както се и предвиждаше, те дадоха болшинството от селските общини в ръцете на правителствените партии, — земеделци и демократи. След тях се очертават — опозиционния земеделски съюз „Ал. Стамболийски и Врабча 1“ и партията на Ал. Цанков.
Гласовете за работническата
партия
отбелязват голям упадък.
Всички останали партии вземат незначително число гласове. Имайки предвид колко променлива е „волята но народа", действащ често под заплахата и измамата на опитни политически фокусници, нищо положително не може да се изведе за неговата бъдеще ориентировка. Основите на Братската задруга Изграждането на новия свят трябва да започне. То трябва да започне още сега. Още днес.
към текста >>
24.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
за всека
партия
и класа, за всека религия, вяра и секта, за всяка държава, за делото човечество.
И само така ще дойдем до надуваното щастие в живота. Защото тогава всички ще се обичаме и всеки ще прави на другите само това, което иска и нему да правят. Защото тогава всички ще бъдем единни, всеки ще вижда в себе си частица от едно цяло, капка от морето на общия живот и всеки ще работи за общото благо и щастие. Чрез Христа да вървим към обединение. Защото Христос е един и същ за всинца ни: за всеки човек.
за всека
партия
и класа, за всека религия, вяра и секта, за всяка държава, за делото човечество.
Христос е един и е нужен за всички хора също тъй, както слънцето е едно и е еднакво нужно за цялото човечество, за цялата земя. Христовата любов ще сближи и съедини всички ни. за да работим и живеем едни за други, а не едни против други, както е сега. Христос — това е ръководната нишка, водеща от ада към рая; това е пътя от нещастието за щастието. Да хванем тая Божествена нишка и до следваме тоя светъл път!
към текста >>
25.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 103
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Социалистическото правителство, което управлява с представители от земеделската
партия
, е приятелски разположено към еспер. движение.
Летен университет, заседания на ЦЕА (Всесветско Есперантско Дружество) отделни събрания не 20 различни международни организации, екскурзии до архипелага и Упсала, концерт, театър. литературна вечер, бал — 2000 конгресисти, — запознавания, и най-после раздела и прощаване I Всичко изглежда като сън — като красив блян, отлетял във вечността! Есперанто бе темата на деня. И във вестници, и по улици, навсякъде се говореше за есперанто. Есперантското движение се ползва с големи симпатии в Швеция.
Социалистическото правителство, което управлява с представители от земеделската
партия
, е приятелски разположено към еспер. движение.
Кметът на града прие и гощава всички конгресисти в общинския дом, монументална модерна сграда, паметник на оригиналната модерна шведска архитектура. Всички работнически организации в Швеция (те имат 500,000 члена) устройват курсове по есперанто всека година. Есперантската федерация също има своите дружества. Така че и в есперантското движение, както и в кооперативното и във въздържателното, Швеция заема може би първото место в света. Наистина, ето отличен пример за нас, българите, и за всички малки народи.
към текста >>
26.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всеки орган на тялото е един инструмент, който, като живее своя живот, изпълнява своята
партия
, а всички инструменти като вършат тона, обединени от разумното ръководство на диригента, дават в резултат музиката на тая симфония.
Основен закон в нея е: „Като служиш на цялото, да служиш на себе си“. Тая разумност е организиращата същност в физическия живот на човека и посредник между тялото и душата, между материята и духа. Престане ли тая връзка, отделните части на тялото заживяват всяка за себе си и започват разложението, което довежда до смърт. Животът е закон на единение, а смъртта е закон на разединение. Животът в едно здраво, преизпълнено с жизненост тяло, отделните части на което са в вълна хармония помежду си, можем да уподобим на една симфония, колкото сложна, толкова и красива и величествена.
Всеки орган на тялото е един инструмент, който, като живее своя живот, изпълнява своята
партия
, а всички инструменти като вършат тона, обединени от разумното ръководство на диригента, дават в резултат музиката на тая симфония.
От друга страна, човешкото тяло може да се разглежда и като един многострунен музикален инструмент, на който свири душата и чрез който духът изявява себе си. Умът се проявява на земята чрез мозъка, сърцето (чувствата) — чрез дихателната система, а волята чрез двигателния апарат на мускулната система. Мозъкът, сърцето, балите дробове, стомаха, ръцете, краката, очите, ушите, носът и пр. са струните на този инструмент и по тия струни се отекват тоновете, които, бидейки в едно правилни хармонично съчетание да-ват това, което наричаме здраве и бодрост, а когато те дойдат в дисонанс (поради това, че някой от тия тонове е нарушил правилното си съотношение спрямо другите), тогава имаме заболяване на една или друга част на тялото. В последно време все повече се засилва схващането, че здравето е резултат на една вътрешна хармония между мислите, чувствата и постъпките у човека, резултат на едно вътрешно и дълбоко разположение.
към текста >>
27.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Начело на управлението е Улманис, вожд на земеделската
партия
.
Още преди 7 години аз си спомням с какъв интерес се слушаха сказките за България и за Бялото Братство във всички кръгове на този млад, енергичен и свободолюбив народ, който за 20 год. е направил невероятен напредък в социално и просветно отношение. Латвия е една от трите Балтийски държавици, с близо 2 мил. жители, столица Рига. Почти целият народ изповяда евангелизма.
Начело на управлението е Улманис, вожд на земеделската
партия
.
В Рига има голяма и силна група от приятели и ученици на Учителя. П. Г. Пампоров
към текста >>
28.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
не само за народа си, но и за цялото човечество, затова, и само затова е дошло то на земята, ето защо,— никога не се опитвайте да му налагате, да го подхлъзвате към вашия тесен, сляп, безогледен егоистичен кариеризъм – „да се нареди в живота“, ако ще би и целия свят около него да потъва, или пък да го ограничавате в тесните и стари рамки на някакъв условен морал, в рамките на някакви досегашни разбирания, философски системи, религии, политически и обществени течения, в рамките на дадена класа,
партия
или нация.
Най многото, което вий можете, и което вий с радост трябва да направите, това е, още от най-крехката му възраст, да му създадете, до когато можете, доколкото знаете и разбирате, благоприятни условия за неговия живот и развитие, —условия за естествена и безпрепятствена проява на дарбите и възможностите, които новото дете носа със себе си. Помнете, и никога не забравяйте: Новото дете няма никога да посегне, да вдигне ръка срещу никое живо същество. Затова никога не помисляйте да правите от него убиец на хора и.ги на животни. Новото дете ще се храни само с чиста храна, то трябва да бъде закърмено с такава още от пелени, затова никога не се опитвайте, докато то е още слабо и беззащитно физически, докато волята и вътрешния му импулс към чиста храна още не ся достатъчно силни да ви се противопоставят — да го приучвате, да му налагате храна, произхождаща от труповете на убитите животни. Новото дете ще живее не за себе си, а за другите — не само за семейството си, но и за целия народ.
не само за народа си, но и за цялото човечество, затова, и само затова е дошло то на земята, ето защо,— никога не се опитвайте да му налагате, да го подхлъзвате към вашия тесен, сляп, безогледен егоистичен кариеризъм – „да се нареди в живота“, ако ще би и целия свят около него да потъва, или пък да го ограничавате в тесните и стари рамки на някакъв условен морал, в рамките на някакви досегашни разбирания, философски системи, религии, политически и обществени течения, в рамките на дадена класа,
партия
или нация.
Безграничното не може да се ограничи! Духът, който иде от Бога и който ще приеме плът чрез новото дете, няма да се побере в никакви църкви, в никакви политико-обществени течения, в никакви религиозни, философски или научни системи, в никакви тясно-национални схващания. Той ще срине всичко старо, всичко отживяло, всичко, което разделя хората, като ги противопоставя един срещу други, и ще слее цялото човечество в едно неразделно велико и мощно цяло. Нищо не ще може да спре всемогъщият Дух на новото, който идва на. света с мисията да изгради новия свят.
към текста >>
29.
 
-
И ето, вместо да слушаме как музикантите стържат на своите инструменти — те още не са засвирили — да вземем всеки своя инструмент, да поискаме нашата
партия
от великия капелмайстор и се приготвим всеки на своето място, за великата симфония на Любовта, която ще започне когато Божият Дух възвести „Мир вам“!
За великата музика на това учение сега се готви оркестъра — оркестъра от живи души по цялата земя. И кога той се приготви, ще дойде великият капелмайстор — Духа, ще дигне пръчицата си и ще каже: „Мир вам“. И музиката ще започне новият живот ще зазвучи. Сега е още началото. И ония, които се готвят да станат музиканти, нагласят своите разстроени цигулки — един свири насам, други нататък, затова е чут още само шум.
И ето, вместо да слушаме как музикантите стържат на своите инструменти — те още не са засвирили — да вземем всеки своя инструмент, да поискаме нашата
партия
от великия капелмайстор и се приготвим всеки на своето място, за великата симфония на Любовта, която ще започне когато Божият Дух възвести „Мир вам“!
Г. Радев _______________ Б.Р. Настоящето е извадка от статията на Г. Радев „Учение на любовта“, печатано в брой 4, год. 1, (1924) на списание „Житно зърно“ ГЕОРГИ РАДЕВ ПРЕМИНА ПРАГА НА ЗЕМНИЯ ЖИВ ОТ Макар за нас да не съществува съмнение в това, че животът е вечен и че отделният индивид запазва своето съзнание и своя живот след като мине през прага на така наречената „смърт“. Макар ний да знаем с пълна сигурност, че, в същност, Георги Радев е жив, че неговият ум е все още буден, че неговата мисъл все още продължава да се вдълбочава във въпросите на живота, да ги разчепква до най-голямата им тънкост и да обгръща и обединява фактите и явленията на живота във върховен синтез, също тъй, както това с било и до преди няколко месеца.
към текста >>
30.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Освен така наречената „работническа социал-демократическа
партия
“, която е класова, защото носи класово название и оправдава създаването си с един основен програмен принцип — отрицание на частната собственост — но греши в концепциите си за прилагането на тоя принцип в България, страна на дребна поземелна собственост.
Необозримата върволица от нещастни инвалиди, изгубили зрението си, краката си или ръцете си е най-страшният агитатор против ония, които създадоха войната, продължиха я повече от три години, и тук, в Народното Събрание, я поддържаха, без да реагират против виновниците й, като самопожертват даже живота си за да спасят народа. А сега хвърлят едни на други вината за нея. Всички те без изключение, са виновни за на народните бедствия! Впрочем, както поради тази отговорност на „политическите партии“. така и поради тяхната безпринципност, те нямат право на съществуване в сегашната си форма.
Освен така наречената „работническа социал-демократическа
партия
“, която е класова, защото носи класово название и оправдава създаването си с един основен програмен принцип — отрицание на частната собственост — но греши в концепциите си за прилагането на тоя принцип в България, страна на дребна поземелна собственост.
нито една от другите съществуващи групи не може та се нарече „п олитическа партия“. Без да се впущаме в подробности тук защото мястото ни е малко, ще изтъкнем само, че според научното определение, под термина „политическа партия“ се подразбира една група пълноправни граждани, съединени в името на един общополезен политически принцип и преследващи една политическа цел от общонароден интерес (вж. за това по-големи подробности в съчиненията, на Блунчли, Острогорски, Гамбаров, Шарл Бенуа, Есмен и др.). Българските политически дружества не са партии. а „фракции“ (на френски) или клики (на български), или „котерии“.
към текста >>
нито една от другите съществуващи групи не може та се нарече „п олитическа
партия
“.
А сега хвърлят едни на други вината за нея. Всички те без изключение, са виновни за на народните бедствия! Впрочем, както поради тази отговорност на „политическите партии“. така и поради тяхната безпринципност, те нямат право на съществуване в сегашната си форма. Освен така наречената „работническа социал-демократическа партия“, която е класова, защото носи класово название и оправдава създаването си с един основен програмен принцип — отрицание на частната собственост — но греши в концепциите си за прилагането на тоя принцип в България, страна на дребна поземелна собственост.
нито една от другите съществуващи групи не може та се нарече „п олитическа
партия
“.
Без да се впущаме в подробности тук защото мястото ни е малко, ще изтъкнем само, че според научното определение, под термина „политическа партия“ се подразбира една група пълноправни граждани, съединени в името на един общополезен политически принцип и преследващи една политическа цел от общонароден интерес (вж. за това по-големи подробности в съчиненията, на Блунчли, Острогорски, Гамбаров, Шарл Бенуа, Есмен и др.). Българските политически дружества не са партии. а „фракции“ (на френски) или клики (на български), или „котерии“. защото тяхното образуване, организация, цели и методи почиват само на експлоатацията на държавата в полза на членовете им.
към текста >>
Без да се впущаме в подробности тук защото мястото ни е малко, ще изтъкнем само, че според научното определение, под термина „политическа
партия
“ се подразбира една група пълноправни граждани, съединени в името на един общополезен политически принцип и преследващи една политическа цел от общонароден интерес (вж.
Всички те без изключение, са виновни за на народните бедствия! Впрочем, както поради тази отговорност на „политическите партии“. така и поради тяхната безпринципност, те нямат право на съществуване в сегашната си форма. Освен така наречената „работническа социал-демократическа партия“, която е класова, защото носи класово название и оправдава създаването си с един основен програмен принцип — отрицание на частната собственост — но греши в концепциите си за прилагането на тоя принцип в България, страна на дребна поземелна собственост. нито една от другите съществуващи групи не може та се нарече „п олитическа партия“.
Без да се впущаме в подробности тук защото мястото ни е малко, ще изтъкнем само, че според научното определение, под термина „политическа
партия
“ се подразбира една група пълноправни граждани, съединени в името на един общополезен политически принцип и преследващи една политическа цел от общонароден интерес (вж.
за това по-големи подробности в съчиненията, на Блунчли, Острогорски, Гамбаров, Шарл Бенуа, Есмен и др.). Българските политически дружества не са партии. а „фракции“ (на френски) или клики (на български), или „котерии“. защото тяхното образуване, организация, цели и методи почиват само на експлоатацията на държавата в полза на членовете им. Може ли да се твърди, че коя да е от буржоазните „партии“ у нас съществува въз основа на някакъв политически принцип?
към текста >>
31.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Същото би трябвало да се каже и за така наречената „широко-социалистическа
партия
“, чиято слабост се доказа в изборите, въпреки предизборния й шум, че „целият народ“ бил с нея.
общи законодателни избори. Както можеше да се предвиди, избирателното те.то, т. е. оная част От българския народ, която има право да избира, произнесе една внушителна присъда върху всички български „политически партии“: нито една от тях, въпреки самохвалството си и укорите към другите, не заслужи абсолютното доверие на народа. Първото заключение, следов., от резултата на изборите е, че никоя от тия партии нема преодоляваше мнозинство всред народа и затова не може да управлява държавата самостоятелно, за да приложи своите програмни начала и идеи, ако има такива. А щом е така, съсловните или класовите партии, каквито са земеделската и комунистическата, като не добиха по отделно мнозинство в законодателното тяло, нямат основание и право да образуват сами правителство, нито пък е възможно да се коалират за общо дело, което би било отрицание на техните класови принципи.
Същото би трябвало да се каже и за така наречената „широко-социалистическа
партия
“, чиято слабост се доказа в изборите, въпреки предизборния й шум, че „целият народ“ бил с нея.
Впрочем, с признаването на принципа за частната собственост (макар и „дребна“ с неопределени размери), тая партия се отказа от чистото учение на социализма и от класова (работническа) партия се превърна на дребно-буржуазна котерия, с всичките, свойствени на последната, схващания и методи на действие. И сега вотът на избирателите я постави в твърде жалко и смешно положение — да простира безнадеждно ръце за компромис ту към комунистите, ту към земеделците, след като общоделствува доста време с десните партии. Разумява се, това е само една игра, защото е известно властолюбието на широко-социалистическите водачи. Дали тази игра ще успее, като намери съчувственици в други партии, обезсилени от изборния вердикт, това ще се види наскоро. Така наречените десни партии, обаче, са съкрушени в изборите: те нито по отделно, нито всички вкупом могат да съставят парламентарно правителство.
към текста >>
Впрочем, с признаването на принципа за частната собственост (макар и „дребна“ с неопределени размери), тая
партия
се отказа от чистото учение на социализма и от класова (работническа)
партия
се превърна на дребно-буржуазна котерия, с всичките, свойствени на последната, схващания и методи на действие.
Както можеше да се предвиди, избирателното те.то, т. е. оная част От българския народ, която има право да избира, произнесе една внушителна присъда върху всички български „политически партии“: нито една от тях, въпреки самохвалството си и укорите към другите, не заслужи абсолютното доверие на народа. Първото заключение, следов., от резултата на изборите е, че никоя от тия партии нема преодоляваше мнозинство всред народа и затова не може да управлява държавата самостоятелно, за да приложи своите програмни начала и идеи, ако има такива. А щом е така, съсловните или класовите партии, каквито са земеделската и комунистическата, като не добиха по отделно мнозинство в законодателното тяло, нямат основание и право да образуват сами правителство, нито пък е възможно да се коалират за общо дело, което би било отрицание на техните класови принципи. Същото би трябвало да се каже и за така наречената „широко-социалистическа партия“, чиято слабост се доказа в изборите, въпреки предизборния й шум, че „целият народ“ бил с нея.
Впрочем, с признаването на принципа за частната собственост (макар и „дребна“ с неопределени размери), тая
партия
се отказа от чистото учение на социализма и от класова (работническа)
партия
се превърна на дребно-буржуазна котерия, с всичките, свойствени на последната, схващания и методи на действие.
И сега вотът на избирателите я постави в твърде жалко и смешно положение — да простира безнадеждно ръце за компромис ту към комунистите, ту към земеделците, след като общоделствува доста време с десните партии. Разумява се, това е само една игра, защото е известно властолюбието на широко-социалистическите водачи. Дали тази игра ще успее, като намери съчувственици в други партии, обезсилени от изборния вердикт, това ще се види наскоро. Така наречените десни партии, обаче, са съкрушени в изборите: те нито по отделно, нито всички вкупом могат да съставят парламентарно правителство. Каква е поуката от това?
към текста >>
И тогава още един излишен път се оправдава нашето твърдене — че е крайно време да се тръгне из нов път: на обединение всички честни и умий българи, към която и
партия
до сега да са принадлежали, и на безкористна служба на род у в духа на Христовото учение.
Дали тази игра ще успее, като намери съчувственици в други партии, обезсилени от изборния вердикт, това ще се види наскоро. Така наречените десни партии, обаче, са съкрушени в изборите: те нито по отделно, нито всички вкупом могат да съставят парламентарно правителство. Каква е поуката от това? Никаква друга, освен тая, че народът иска тяхното разформиране, като очевидно вредни фактори в нашия политически живот. И резултатът от законодателните избори, следователно, най-красноречиво показва, че българският народ е сит вече на досегашните експерименти в държавното управление и неудобрява нито принципите, които тия несериозни политически групировки се представляват да изповядват, нито тяхната политика, плод на която са толкова катастрофи, военни, политически, стопански и морални.
И тогава още един излишен път се оправдава нашето твърдене — че е крайно време да се тръгне из нов път: на обединение всички честни и умий българи, към която и
партия
до сега да са принадлежали, и на безкористна служба на род у в духа на Христовото учение.
Нека всред българския народ да изчезне всека лъжа, да престанат всички кражби и злодеяния и да възкръсне чувството на правдата, истината и любовта! Само там е спасението. ИЗВЕСТИЕ Умоляват се неплатилите още своя абонамент да го внесат час по-скоро, без особени покани. Всички нови абонати, които нямат възможност да внесат годишния си абонамент наведнъж, могат да го платят за улеснение, в три срока. Умоляват се особено Г. г.
към текста >>
32.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Партията
на заверниците почна да разпространява в народа слух, че Джета се намира под влиянието на сиромах-монах, че той мисли да премахне старите закони и свещените обичаи на страната и да въведе нова религия.
След това заповяда да се намери жена му Нанда и я върна в двореца. Това не се хареса на някои стари, приближени на баща му. Скоро се явиха някои недоволни от Джета, почнаха да осъждат неговите действия, макар справедливи и добри, ала не всякога съгласни с духа на старите царедворци и затуй не се харесваха от неговите министри. Джета си беше спокоен, и глухото роптание на придворните не го дразнеше. Скоро, при все това, се състави срещу него тайна завера, начело на която застана по-малкия брат на Джета.
Партията
на заверниците почна да разпространява в народа слух, че Джета се намира под влиянието на сиромах-монах, че той мисли да премахне старите закони и свещените обичаи на страната и да въведе нова религия.
Джета знаеше за заверата, но туй го не вълнуваше. Верните негови приятели, при все туй, зорко следяха всичко и веднъж, когато един заверник се нахвърли на Джета да го убие, приятелите на Царевича го хванаха и го вързаха. Той се казваше Арада и принадлежеше към кастата Кшатрии. Побледнял от страх и злоба, Арада стоеше пред Царевича. Джета спокойно го попита: - Арада, защо искаше да ме убиеш?
към текста >>
33.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Истината е, че царицата, пред провокациите на силната
партия
, образувана против нея, зарад императорското благоволение към чудотвореца, се видела принудена да отстъпи и да отстрани своя любимец.
една телеграма на в. L’ Eclair от 25 ноември, изпратена от Петербург, известяваше, че Филип, който със своите спиритистически сеанси твърде много е повлиял върху царя, е принуден да напусне двореца. Особено благодарение на настоятелните съвети на лекаря на царицата, изгонването на „окултиста“ било подписано. Тоя лекар е изтъкнал в същност, че „практикуването на спиритизма се отразява вредно върху здравето на императрицата“. Не е вярно, че била издадена заповед от руския министър на правосъдието за изгонването на Филипа.
Истината е, че царицата, пред провокациите на силната
партия
, образувана против нея, зарад императорското благоволение към чудотвореца, се видела принудена да отстъпи и да отстрани своя любимец.
След завръщането си в Лион, Филип продължи пак сношенията си с руския дворец, като разменяше писма, особено с императрицата, която бе му подарила, от признателност за грижите му към нея, един великолепен автомобил. В 1904 г·, той изгуби 26 годишната си дъщеря, омъжена за док- тор Л. и толкова се разтъжи за тая загуба, че реши да прекрати своите консултации, продаде една част от движимите си имоти и се оттегли в Арбрел, поменатото по-горе малко градче в околностите на Лион. Там той се помина на 2 август 1905 год. Тялото му биде донесено в Лион на 5.
към текста >>
Но след известно време, противните влияния, интригите, почнали да се упражняват против него, и той скоро бил принуден да се оттегли, затъмнен от един друг „свят човек“, който току що изникнал, изтъкнат от руската германофил- ска
партия
, един вид фалшив посветен, който впоследствие вършеше играта на Германия и стана истински таен господар на Русия.
По същото време, един свещеник, Хелиодор — истинското му име било Серж Труфаноз — който заемал високо положение в Академията на висшите църковни науки, правел големи чудеса Вследствие, обаче, на един спор със Св. Синод, зарад публикуването на един катехизъм с неправославно учение, той бил отлъчен от руската църква. Тогава той основал в Царицин една религиозна секта, привържениците на която станали известни под името хелиодоровци. Но неговата репутация на „свят човек“ стана причина, в един момент, да бъде повикан в двореца, дето за известно време е имал значително влияние. Приятел на Филипа, с когото той се предал на спиритистически опити в присъствието на императрицата, Хелиодор бил всецяло предаден на франко-руската кауза.
Но след известно време, противните влияния, интригите, почнали да се упражняват против него, и той скоро бил принуден да се оттегли, затъмнен от един друг „свят човек“, който току що изникнал, изтъкнат от руската германофил- ска
партия
, един вид фалшив посветен, който впоследствие вършеше играта на Германия и стана истински таен господар на Русия.
Думата ми е за Разпутина. Поради печалната роля, която игра той в руския политически живот и в събитията, кои го докараха падането на империята, необходимо е, струва ни се, да се спрем по-дълго върху тая личност. (следва) И. Брико. __________________________________________ 1) Княз Метерних: Мемоари, т. I, стр. 212.
към текста >>
34.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В 1906 год., след една интрига, която причини отстранението на Хелиодора от двореца, автократическата
партия
сполучи да въведе при царя един нов пророк, чиято слава засени скоро онази на всички други: това бе монахът Разпутин.
Вследствие революционното движение и грамадната стачка, които принудиха императора да подпише манифеста от 17 октомври 1905 год., с който даде на империята конституция и свика първата Дума, две еднакво силни и размирни партии се образуваха в двореца. Едната от тях, с почти либерални тенденции, бе събрала около императрицата - вдовица Мария Феодоровна мнозинството от великите князе, Михаил Николаевич, Владимир, Николай, Павел Александрович, който много пъти през живота си е проявявал либерални идеи, и старите близки на Александра III, които бяха отстранени от властта при неговия наследник. Между тях се числяха генерал Черков, доайена на генералите, и граф Шереметиев, бившият съветник на царя, един старец уважаван от всички. Другата групирала около царицата Александра Феодоровна всичките партизани на абсолютната автокрация, всичките адмиратори на германската култура, партизани на един германо - руски съюз, Витевците, Фредериковците, Корфовците, Воейков, Масолов, Бенкендорф, фон Вал, Щакелберг, Сухомлинов и по-късно Протопоповците и Щурмеровците, които презираха и мразеха всичко руско. Всека от тия две партии имаше своите любими пророци, своите мистични монаси, които се опитваше да въвежда в двореца, при императора, за да преодолеят нейните идеи.
В 1906 год., след една интрига, която причини отстранението на Хелиодора от двореца, автократическата
партия
сполучи да въведе при царя един нов пророк, чиято слава засени скоро онази на всички други: това бе монахът Разпутин.
Разпутин бе един прост селянин от Сибир, един беден неграмотен селянин, роден в 1872 год. в Покровское, малко селце в Тоболската губерния, Тюменски окръг. Населението в това село, събрано от бивши освободени крепостници, никога не се е ползвало с добра репутация; и семейството на Разпутина, едно от най-зле гледаните в тая местност, заемало последното място. Бащата, който се наричал Ефимович, е бил затварян много пъти за кражба, и синът изглеждал да следва неговия пример. И наистина, както казват, намерили в архивата на Тоболското съдилище три дела за кражба, лъжливо заклеване и изнасилване, извършени от младия Григори Ефимович, известен под намаленото име Гриша, а по-после под името Разпутин.
към текста >>
Императрицата и руската германофилска
партия
, като видели, че насоката на държавните работи се изплъзват от тях, решили да турят всичко в ход, за да възвърнат Разпутина, на когото те останали верни обожатели.
Царят и присъстващите много се уплашили и Магът е счел за излишно да продължава по-нататък сеанса. Така, още през 1910 год. Николай II е бил предупреден чрез магически пътища за трагичните събития, които се приготовляваха. Аз зная, от верен източник, че предизвестията на Мага не са били съвършено пренебрегнати на високото място. Но след няколко време вече, противни влияния почнали да се упражняват.
Императрицата и руската германофилска
партия
, като видели, че насоката на държавните работи се изплъзват от тях, решили да турят всичко в ход, за да възвърнат Разпутина, на когото те останали верни обожатели.
Държан в течение, чрез императрицата, и на най-малките събития в двореца, тоя монах дошъл в Петроград, отначало тайно, и от там един автомобил го отнесъл в Царское-село, при царицата. После царевичът като паднал пак болен, императрицата настояла пред царя да се извика Разпутин, който бил едничък способен, казала тя, поради чудотворната си сила, да спаси сина й. Николай отстъпил. Една телеграма извикала тутакси Разпутин в двореца. Монахът направил няколко магнетични паси върху детето и след няколко деня то напълно оздравяло.
към текста >>
Германофилската
партия
тържествувала.
Николай отстъпил. Една телеграма извикала тутакси Разпутин в двореца. Монахът направил няколко магнетични паси върху детето и след няколко деня то напълно оздравяло. Впечатлението, което произвело върху духа на Николай II това излекуване, наречено от него чудесно, било грамадно. Разпутин отново се появил в Петроград, толкова могъщ, какъвто не е бил никога.
Германофилската
партия
тържествувала.
Граф К. разбрал, че неговата роля в руския дворец е свършена. Не му оставало друго освен да се оттегли. И това станало. Връщането на Разпутина, към края на 1911 г„ е било поздравено с ентусиазъм от неговите обожатели от двата пола.
към текста >>
35.
Всемирна летопис, год. 3, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Така, във Франция, дето покойният Жан Жорес се борй храбро с двата народни врагове — клерикализма (духовенството) и милитаризма (военщината) — и все в името на пролетарския идеал, социалната демокрация не престава да е един от стълбовете на французката аристократическа олигархия; в Англия прословутата „лейбър-парти“ не се стеснява да се проявява като мощна крепителка на управлението на лордовете с тяхното едро землевладение и индустрия, а в Германия същата
партия
, на чело със сегашния председател на републиката, поддържа управлението на една дегизирана монархия с всичките прелести на железния милитаризъм.
Тоя материалистичен принцип е едно недомислие. Той е и постоянно опровергаван от живота. Обединението на пролетариата от всички страни или така наречените „интернационали“ — първият, вторият и две и половиният — фалира при най-важния си изпит: „интернационалите“ не само не предотвратиха великата европейска война от 1914 до 1918 г., но дори се биха юнашки едни срещу други. По-ядовита ирония над безсилието на марксизма не би могла да се очаква. Но не само в международните отношения се констатира немощта на социалната демокрация: това е също така вярно и във вътрешното управление на държавите.
Така, във Франция, дето покойният Жан Жорес се борй храбро с двата народни врагове — клерикализма (духовенството) и милитаризма (военщината) — и все в името на пролетарския идеал, социалната демокрация не престава да е един от стълбовете на французката аристократическа олигархия; в Англия прословутата „лейбър-парти“ не се стеснява да се проявява като мощна крепителка на управлението на лордовете с тяхното едро землевладение и индустрия, а в Германия същата
партия
, на чело със сегашния председател на републиката, поддържа управлението на една дегизирана монархия с всичките прелести на железния милитаризъм.
За българската социална демокрация не би трябвало и да говорим: известна под името партия на „общоделците“ или „широките социалисти“, тя е една миниатюрна буржоазна група, годна за всички компромиси1) и за всички цели, но без да може да подтикне нито на йота обществения прогрес или поне да подобри колко-годе положението на работничеството. Третата форма на социално устройство — комунизма — колкото и да е примамлива на пръв поглед за идеалистите, също така противоречи на великите и незиблеми закони, които регулират развитието на човечеството. Ние и друг път на страниците на това списание2) сме разглеждали доста обширно принципите и методите на това движение. Обаче, от когато светът видя на дело да се приложат тия принципи и методи — в Русия — не остана нито помен от основите на комунизма, тъй както той се излагаше на теория: правото на частна собственост не само не изчезна, за да се замени с общинна (комунална) собственост, но се възстанови, капиталът не само не се премахна, но се въведе като неизбежно условие във всички разклонения на стопанството, а милитаризмът процъфтя като никога досега. Това е така нареченото „стратегическо отстъпление“ пред напора на буржоазията.
към текста >>
За българската социална демокрация не би трябвало и да говорим: известна под името
партия
на „общоделците“ или „широките социалисти“, тя е една миниатюрна буржоазна група, годна за всички компромиси1) и за всички цели, но без да може да подтикне нито на йота обществения прогрес или поне да подобри колко-годе положението на работничеството.
Той е и постоянно опровергаван от живота. Обединението на пролетариата от всички страни или така наречените „интернационали“ — първият, вторият и две и половиният — фалира при най-важния си изпит: „интернационалите“ не само не предотвратиха великата европейска война от 1914 до 1918 г., но дори се биха юнашки едни срещу други. По-ядовита ирония над безсилието на марксизма не би могла да се очаква. Но не само в международните отношения се констатира немощта на социалната демокрация: това е също така вярно и във вътрешното управление на държавите. Така, във Франция, дето покойният Жан Жорес се борй храбро с двата народни врагове — клерикализма (духовенството) и милитаризма (военщината) — и все в името на пролетарския идеал, социалната демокрация не престава да е един от стълбовете на французката аристократическа олигархия; в Англия прословутата „лейбър-парти“ не се стеснява да се проявява като мощна крепителка на управлението на лордовете с тяхното едро землевладение и индустрия, а в Германия същата партия, на чело със сегашния председател на републиката, поддържа управлението на една дегизирана монархия с всичките прелести на железния милитаризъм.
За българската социална демокрация не би трябвало и да говорим: известна под името
партия
на „общоделците“ или „широките социалисти“, тя е една миниатюрна буржоазна група, годна за всички компромиси1) и за всички цели, но без да може да подтикне нито на йота обществения прогрес или поне да подобри колко-годе положението на работничеството.
Третата форма на социално устройство — комунизма — колкото и да е примамлива на пръв поглед за идеалистите, също така противоречи на великите и незиблеми закони, които регулират развитието на човечеството. Ние и друг път на страниците на това списание2) сме разглеждали доста обширно принципите и методите на това движение. Обаче, от когато светът видя на дело да се приложат тия принципи и методи — в Русия — не остана нито помен от основите на комунизма, тъй както той се излагаше на теория: правото на частна собственост не само не изчезна, за да се замени с общинна (комунална) собственост, но се възстанови, капиталът не само не се премахна, но се въведе като неизбежно условие във всички разклонения на стопанството, а милитаризмът процъфтя като никога досега. Това е така нареченото „стратегическо отстъпление“ пред напора на буржоазията. И методите, с които отначало възтържествува тая социална демокрация с максимална (болшевишка) програма, си останаха същите: насилието, проявено по всички тиранически начини, се приложи и прилага като обикновено средство на властта.
към текста >>
36.
Всемирна летопис, год. 3, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Последният напусна занаята си и влезе в социалистическата
партия
, чрез която се избра за народен представител и в 1913 г.
до 1920 год. председател на републиката. Г-н Фридрик Еберт, сегашният председател на германската република, е роден в Хайделберг, на 4 февруари 1871 год. Баща му бе шивач, а Ф. Еберт, бе сарач.
Последният напусна занаята си и влезе в социалистическата
партия
, чрез която се избра за народен представител и в 1913 г.
биде назначен канцлер, а на 11 февруари 1919 год. — председател на германската република. Като се абстрахираме от различието в възрастта на двамата тия държавници и от годината 1913 год., която играе голяма рол в живота им, датите не ни дават никакво указание за положението им. Ние се намираме пред лицето на двама държавници, добре надарени, излезли от буржоазните класи и достигнали най-високи положения в обществото. При това, знаем, че те представляват две противоположни идейни течения и че техните решения могат да имат най-голяма важност за бъдещето на Европа.
към текста >>
Еберт — нещо, което свидетелствува за активността на двамата в работническата
партия
— но то е единственото им съчувствие.
Този факт е в съгласие с неговия хороскоп, и в него може да се увери лесно всеки астролог. Г-н Еберт, напротив, има голяма опозиция (Водолей в квадратура със Скорпион, който управлява Бавария. Положението не би се променило много, ако се начертае и хороскопа на г. Милран, който е роден в Париж, на 10 февруари 1859 год. Слънцето в неговия хороскоп се намира в добра позиция спрямо Слънцето на г.
Еберт — нещо, което свидетелствува за активността на двамата в работническата
партия
— но то е единственото им съчувствие.
Сатурн, в хороскопа на г, Милран, е както в оня на г. Поанкаре, в опозиция с Слънцето на г. Еберт. И което е най- лошото, Марс в хороскопа на г. Милран е в опозиция на Марс на г. Еберт. Тези положения представляват по най-бележит начин, че опозицията между тия двама хора е твърде голяма.
към текста >>
37.
Всемирна летопис, год. 3, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Г-н Констан, министър на вътрешните работи, председател на Министерския Съвет, като обядваше един ден на трапезата ми, в моята обсерватория в Жювизи, заедно с г-жа Констан, ми разказа следния факт: Това било в 1889 год., когато той водеше голяма борба против генерал Буланже и против буланжистката
партия
за ревизията на французката конституция.
В току-що цитирането мое съчинение са съобщени случаи на предчувствия с определена причина: един гимназист, който се оплаквал от болки в момента, когато баща му умирал далеч от него; един студент по медицината, който срещнал един доктор, когото не бил видял от дълго време и за когото току що си помислил; една госпожа, обхваната от силно неразположение в момента, когато баща й умирал далеч от нея; един работник, който напуснал внезапно работата си, за да се завтече при жена си, която била премазана от една кола; един господин, който оставил приятелите си всред веселата игра, за да отиде у дома си, дето е намерил детето си болно от „лошо гърло“ и обиколено от четирима лекари и пр. Тия предчувствия са имали за причина предавания, ако не на мисли или некакви позиви, поне на психични вълни. Ние ще ги изучим специално тук. * * * Предчувствието, което описваме, заслужва извънредно внимание. Аз каня най-упоритите от моите четци да го претеглят от всяка страна.
Г-н Констан, министър на вътрешните работи, председател на Министерския Съвет, като обядваше един ден на трапезата ми, в моята обсерватория в Жювизи, заедно с г-жа Констан, ми разказа следния факт: Това било в 1889 год., когато той водеше голяма борба против генерал Буланже и против буланжистката
партия
за ревизията на французката конституция.
Една заран, в министерския му кабинет, предали му една книга в пощенските пратки. Понеже е бързал да отиде в Министерския Съвет, той я хвърлил на една маса, като помолил г-жа Констан да я прегледа каква е, и излязъл. Г-жа Констан, която била тогава тоалирана от слугинята си, взела книгата на коленете си и почнала да я отваря: тя помислила, че това е църковен служебник, изпра- тен от братовчедката й. Но три деня преди това тя била преживяла некакви „страхотии“, които я направили внимателна. Когато, много грижливо, тя отворила книгата, съгледала в нея не- каква нечистота.
към текста >>
38.
Всемирна летопис, год. 3, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тия принципи не могат да се вдъхновяват от егоистични попълзновения, защото една идейна политическа
партия
не може да бъде една лична котерия или клика на нейния самозван водач.
Свободно, здраво и напредничаво общество може да се създаде и да съществува само от действително свободни хора. Свободата изключва всякакво насилие, било то физическо, морално или духовно. Вместо него, идеите, добрата обхода и убеждението трябва да движат всеки акт за политическа организация, а тяхната общност е единствената сила, която свързва и сплотява единичните личности в едно стройно цяло, в което може да царува сговор и съгласие за планомерна и съзидателна обществена дейност. Така се образуват и ония обществени групировки, които се наричат политически партии. Те се създават не по заповед на този или онзи властник, според неговите разбирания, интереси и цели в дадения момент, и не чрез властта, а са резултат от един изживян обществен процес, от свободно изработване на политически принципи, разновидни по своето съдържание, но целящи общото благо и общия прогрес, и от свободно убеждение.
Тия принципи не могат да се вдъхновяват от егоистични попълзновения, защото една идейна политическа
партия
не може да бъде една лична котерия или клика на нейния самозван водач.
Тоя последният не се назначава с указ, а се издига из средата на народа като най-достойния измежду равните — primus inter pares. При това водачът трябва да се отличава с всички високи духовни качества и добродетели. Както кормчията на един кораб, машиниста на един влак или пилота на един аероплан, той трябва да бъде толкова умен, че не само да има солидни знания за управлението на държавата, но и ясновидска предвидливост на бъдещето. Не напразно на запад са измислили политическата максима: „gouverner, c’est prevoir“. Истинският държавник е длъжен да знае законите, по които се организират обществата и се управляват народите.
към текста >>
39.
Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Неприятелите на обществените училища ще бъдат поразени и една нова политическа
партия
, туряйки действително в обръщение пари с една определена вътрешна стойност, ще се роди, не, но е родена вече и малкият брой от тия напреднали работници, велики хора от новата ера, която се открива, са вече предмет на всеобщо внимание.
Паники, борби, глад, падения, фалити, банкрути, епидемии, големи наводнения, ужасни внезапни морски приливи и земетръси ще станат в изобилие преди годината 1922 да е влязла в областта на историята, според пророчествата на Писанието. Страните на Европа и нейните религии, между другите, ще бъдат обречени на страдания, които ще надминат много от техните възможности за съпротива; „раната, нанесена върху главата на първия звяр, е едва заздравяла, когато втория звяр се явява, събирайки около себе си всички (злотворни) сили, за да ускори идването на „Голямото запустение“. „Блудницата върху седемте хълма“ с цел да задържи своята отслабваща власт, се присъединява с лъстенията на звяра и изглежда вероятно, че нищо не ще може да спре запустението, макар че се знае добре отсега това, което има да се случи“. Съединените Щати са пълни с интриги, с нечестни съюзи, с чужди елементи, които мамят бляскавите свободи на американските институции и 1922 г. не ще мине, преди да е извадила на бял ден множеството заговори, подбудителите на които ще бъдат наказани съответно с техните престъпления, или изгонени от страната.
Неприятелите на обществените училища ще бъдат поразени и една нова политическа
партия
, туряйки действително в обръщение пари с една определена вътрешна стойност, ще се роди, не, но е родена вече и малкият брой от тия напреднали работници, велики хора от новата ера, която се открива, са вече предмет на всеобщо внимание.
Крайният изход е очевиден. Твърде тежко е за всекиго, който е естествено добър и оптимист, да бъде заставен да изнесе тези твърдения, но те са толкова очевидни, че ако не се направи нещо и живо, старият свят ще бъде веднага докаран в състояние на разрушение, от което само един малък брой избранници ще могат някои да се избавят. Очевидно е, че голямата война не се е свършила с безусловна капитулация: така заздравява раната, но вторият звяр се повдига, подобен на първия. Ясно бе станало в конгреса, че международните банки ще посредничат, за да се възприеме безусловната капитулация, като платят затова, което се е дължало на подстрекателя на войната: обаче ще се види, че нито Германия, нито никой друг народ не ще може да плати своите дългове. Финансовите сили толкова полезно са манипулирали, с международната размяна, че никоя чужда нация не може да се надява отсега нататък да плаща или купува нашите произведения.
към текста >>
НАГОРЕ