НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
171
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Списанието
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Множат числото на хората, множат числото на
парите
и всички други средства на силата.
Рабиндранат Тагор Из „Шепота на душата” Силата можем да измерим. Онова, което ние познаваме като сила, можем да го подведем под законите на математиката. И дейността на ония, които познават като най-върховно нещо силата, се състои именно в това. Те всякога множат.
Множат числото на хората, множат числото на
парите
и всички други средства на силата.
В тоя свой стремеж те жертвуват правата, жертвуват живота на другите, защото чуждата жертва е потребна за култа на силата, а земята е вече червена от кръвта на тая жертва. Материализмът има тая съществена отлика, че измерва конечните неща, защото и той самият е конечен. Всичките вражди, всичките жестокости свирепствували в историята на човечеството, са плод на стесненото, конечно схващане на живота, че за собственото свое благо, трябва да пожертвуваш благото на ближния си. Гордостта на силата винаги иде ще ни препятствува да открием истинския смисъл на нашия живот. Тя не ще ни посочи оня желан бряг на мира, който се намира отвъд езерото на пролятата човешка кръв.
към текста >>
2.
АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
На 4-ти април 1912 г, е наблюдавано влиянието на слънчевото затъмнението в
парижката
зоологическа градина.
Има изобщо много наблюдения, които показват, че има дълбока разлика в характерите на животните, пък и на хората, които живеят в близък контакт със слънчевите лъчи, и ония които рядко или никак нямат отношение с тая светлина. Във връзка със светлината, аз желая да посоча и ония факти, които са наблюдавани при слънчеви затъмнения. При такива затъмнения петлите почват да пеят, но пойните птици млъкват. Ако такова затъмнение свари птицата по време на хвъркане, тя пада на земята или се блъска в зданията. Прилепите и бухалите излизат от гнездата си.
На 4-ти април 1912 г, е наблюдавано влиянието на слънчевото затъмнението в
парижката
зоологическа градина.
Оказало се, че антилопите, газелите и елените първи почувствували затъмнението и налягали по земята. Маймуните здраво се заловили една за друга, пчелите побързали да се приберат и пр. Всички тия факти показват само прякото влияние, което светлината има върху организмите. Подробностите по влиянието на слънчева светлина могат отпосле да се изучат. Сега ние можем да констатираме само онова силно влияние, което има тя по отношение на нашия организъм и нашата психика.
към текста >>
Те възпяват жените,
парите
и скръбта, а забравиха слънцето, светлината и радостта.
В настоящата статия ние твърде слабо засегнахме прямото влияние, което светлината оказва в частност на човека. Това бе направено с умисъл да се върнем в една следваща статия по подробно към тоя въпрос. В настоящата статия се цели да се изнесат само ония общи положения от влиянието на светлината върху организмите, които важат, разбира се и за човека. И днес има певци и поети, както някога; и днес има жреци и свещенослужители, както някога; и днес има учени и маги, както някога. Но днес певците и поетите не пеят вече песни на слънцето, от което те черпят жизнените си енергии.
Те възпяват жените,
парите
и скръбта, а забравиха слънцето, светлината и радостта.
Жреците и свещенослужителите под каменните сгради на храмовете за много неща проповядват, но за слънцето и неговата светлина никой нищо не казва. Днешните маги и учени, заети с великите проблеми за доброто и злото, за капитала и труда, за духа и материята, за политика и право, не мислят вече за слънцето. Потънали в мрачните си кабинети, те рядко виждат дори слънце и светлина. Днес вече малцина жадуват за тях. Някога некултурните тълпи всяка заран са излизали да посрещат великото светило с песни.
към текста >>
3.
ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ - П. Мълфорд
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Най-после старият беловлас първосвещеник, който с
пари
бе купил трона си, свика синедриона и му наложи решение да залови и накаже опасния бунтовник.
В мълчаливо съзерцание съгледа нейния лик.................................. Той я позна! И разнесе славата й по цял свят. А словото му бе мощно, думите му - огнени. И стреснаха се светски и духовни властници, уплашиха се от неговата мощ, защото почувствуваха троновете си подкопани и златните си корони разклатени. Но никой не смееше да го обуздае.
Най-после старият беловлас първосвещеник, който с
пари
бе купил трона си, свика синедриона и му наложи решение да залови и накаже опасния бунтовник.
В тиха безлунна нощ факли засветиха по каменисти пътеки. Въоръжени стражи безшумно се промъкнаха в градината, дето се молеше той и го вързаха. Той бе изправен пред духовен съд като богохулник и бе осъден на кръстна смърт. В ранна сутрин шумна тълпа се движеше към лобното място. Натоварен с тежък кръст, той пристъпваше с мъка.
към текста >>
4.
СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим
пари
с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил.
То предлага оформяне на мъжа и жената, развити хармонично. А това духовно развитие се храни именно чрез едно непрекъснато искане от Върховния да станем способни да поддържаме тялото си напълно здраво, да избегнем болести и недъзи и да надхвърлим по възможност сегашните ограничени условия на умиралката. Възвишената любов към себе си е облага и нам и на други. Кога ние обичаме един човек, препращаме му нашия род или качество на мислене. Ако тази мисъл е възвишена, тя ще стане за тоя човек един истински елемент, носител на живот и здраве, дотолкова, доколкото той е годен да го възприеме и асимилира.
Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим
пари
с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил.
И ако любовта ни бъде приета, тя ще послужи само за умствения упадък на този човек, наместо за негово повдигане. Па и как можем изпрати възвишена обич някому, ако я нямаме към себе си? Не се ли грижим за тялото си, не ценим ли голямата полза, която то ни принася, не му ли изпращаме някога мисъл на възхищение и благодарност зарад всички служби, които то върши за нас; гледаме ли на него със същото равнодушие с каквото гледаме на колеца, о който връзваме коня си, ние ще препратим същият род мисли и чувства и на оня човек, за който най-вече мислим, а това ще го подбуди да кърми към себе си същото равнодушие. Или пък, ако той търси светлината на Безграничното, ще се види принуден – от чувство на себесъхранение – да отхвърли любовта, която му се предлага, защото е от по-долно и по-грубо качество. Висшата любов към себе си значи, че човек е правдив спрямо сам себе.
към текста >>
Да живееш с едно полугладно тяло, да се лишиш от всеки лукс, да се задоволяваш с най-сиромашки, с най-евтини неща, да си откажеш всяко развлечение, всяка забава, за да трупаш
пари
– това бездруго не е от обич към себе си.
Не е висша обич към себе си обичта, която подбужда човека да се облича с най-хубавата си премяна, кога тръгне по гости или на разходка, а го кара да надене вкъщи окъсани и нечисти дрехи. Това е обич към чуждото мнение, дирене похвалата на другите – то е да се обличаш само по физически. А има и друг начин на обличане – вътрешно обличане, което прави душата, що облича своята премяна да се разкрива на другите през и чрез нея. Този начин на обичане се отпечатва в начина, по който ние носим своите дрехи и никой живот не е в състояние да скрои тая кройка. Скъперникът не се обича: той по обича златото си.
Да живееш с едно полугладно тяло, да се лишиш от всеки лукс, да се задоволяваш с най-сиромашки, с най-евтини неща, да си откажеш всяко развлечение, всяка забава, за да трупаш
пари
– това бездруго не е от обич към себе си.
Любовта на скъперника не надхвърля неговите торби с жълтици и тялото му скоро става явен доказ за малкото грижа, що той му отдава. Любовта е елемент така реален, както въздуха или водата. Тя има, според хората, много степени, много качества и като златото, в нея може да влезе сплав и от по-груби вещества. Най-чиста и възвишена любов има онази душа – било мъж или жена, която е в най-тясно общуване с Безграничната Душа и която непрестанно иска от нея повече и повече мъдрост. Мисълта, почитта на такава една душа са от голяма цена за всеки, който е облагодетелствуван от тях.
към текста >>
5.
Влиянието на цветните лъчи - Добран
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Спомням си преживелицата на един художник, който стига на африканския бряг без пет
пари
.
Мнозина може би във войната са видели и преживяли, а други поне слушали за ония мънички, тихи събития, когато някой прост войник, пиян още от виното на боя, се сепва в миг от стона на някой, проснат наземи ранен „враг", спира пред него отрезвен и притихнал, превързва му раните и го отвежда нейде на лечение. Той може би не знае езика на ранения, но разбира друг един език, знаен на всяка човешка душа – езикът на страданието. Що му е промълвил този език и що е станало в сърцето на този човек? Нали той преди няколко минути може би е стръвно налитал врага, увлечен във вихъра на сражението? На това кърваво парче земя в този миг е станало нещо свещено: срещнали са се две души И в този миг те са отхвърлили от себе си всички излишни одежди, забравили са всичко – и народност и вражда и подвиг – и са застанали един срещу други в своята първичност – две живи човешки души.
Спомням си преживелицата на един художник, който стига на африканския бряг без пет
пари
.
Той свръща привечер да пренощува край едно здание, дето спели все като него несретници и свит до зида поради нощния студ, задрямва. По едно време почувствувал нещо меко да го увива — един негър, хамалин, го завивал с дрехата си. И кога той станал и се възпротивил на това, защото не искал да лишава негъра от неговата дреха, чул тия думи: „нека, нека, ти си чужденец, не си свикнал, а аз мога..." Може би мнозина европейци, изящно облечени и весели са минали край него тази вечер и никой не е помислил за „сънародника", за „белия европеец", а един другоземец, негър, го приглежда в студената африканска нощ. Всекидневния живот на човека често носи такива случки. Но те са тихи и затова малцина ги долавят.
към текста >>
6.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К. П-в
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Когато
парижкият
професор Perrin даде заключението за електричното устройство на атомите, а физиците Максуел и Лоренц установиха електромагнетичното излъчване, (Бекерелови лъчи, Рентгенови лъчи и α лъчи), което отвлича със себе си известно количество енергия от тялото, подложено на добавъчен електричен пълнеж.
В реалния свят сам за себе си отделно, не съществува нито един от тези творители, а винаги в взаимодействие с останалите други два. Но все трябва да има някои състояния на отделно съществуване на Дух, Сила и Материя, нам още неизвестни. Това изследване от друга страна, би ни довело до разгадаване на някои научни загадки и би осветило много психологически явления. Окултистът се занимава с изследване действията, произведени от слизането на Духа в Материята, докато пък човекът на науката обратно – неволно макар, изкачва Материята към Духа. Учените днес знаят, че материята се мени, трансформира в енергия, че тя е съставена от малки електрични частици или пълнежи – наречени електрони, надарени със значителна сила – и още много други работи, но те не могат да кажат що е електричество – неговата същност.
Когато
парижкият
професор Perrin даде заключението за електричното устройство на атомите, а физиците Максуел и Лоренц установиха електромагнетичното излъчване, (Бекерелови лъчи, Рентгенови лъчи и α лъчи), което отвлича със себе си известно количество енергия от тялото, подложено на добавъчен електричен пълнеж.
Прочутият химик Planck построи своята прословута теория за quanta енергията – с която се добива материята при химичните процеси. До последно време измисляха се хиляди видове енергии във връзка с химичните процеси - кохезия, капилярност, еластичност, светлина топлина и други. Днес всичко това се отъждествява – и науката, след като установи „единността" на материята дойде да заключи и за „единността" на енергията – като я обозначава с името електромагнетична енергия. Теорията за „единността" на материята има за основен камък на своите построения електрона, най-малката частица, на която до днес е могла да бъде (разложена) разгатната материята. От друга страна Perrin установи, че електронът е най-малкото количество (частица) - статично електричество, следователно и най-малката „форма" материя.
към текста >>
7.
БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
в
Парижката
Jardin des plantes със слоновете, недвусмислено подчертават музикалността им.
Според Daumbresse конят предпочита флейтата пред цигулката. Той може под влияние на музиката много лесно да се научи да танцува. Не вярвам някой да се съмнява в музикалните способности на магарето. Разправят, че едно магаре, този осмиван музикант, чувайки да пее една дама, която имала хубав глас, напуснало мястото, дето било, доближило се до жилището на певицата и най сетне влязло в двора ù, за да слуша по-добре музиката, която го омаяла. Опитите, направени през май 1795 г.
в
Парижката
Jardin des plantes със слоновете, недвусмислено подчертават музикалността им.
Вълкът е голям враг на музиката. Никаква музика не го предразполага, а в повече случаи го плаши. Мечката е слабомузикална (според Daumbresse). Според други тя е силно музикална. Чувствителни към пианото са някои котки.
към текста >>
8.
ТАЙНАТА НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ТВОРЧЕСТВО - Г. М.
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И видях голямо кълбо, обвито с кървави
пари
, покрито с прах.
Чух гръм и мълния проблесна. Цветчетата повдигнаха листата на своите чашки, и подириха влагата на дъжда. Аз где ще найда подслон ? Облакът премина към мене и глас ми каза: „Стани и виж! " Аз станах и погледнах надолу.
И видях голямо кълбо, обвито с кървави
пари
, покрито с прах.
С грамадна бързина се носеше то и в него аз прочетох: Гордост, алчност, суета. – Тогава казах на себе си: Нека четири пъти по толкова стрели да се забият в моето сърце, аз пак не ще го дам. Ще го запазя като дар за Великия. Той няма да ме остави. Като малки песъчинки ще събирам моето богатство и заедно с живота си ще го дам на Силния.
към текста >>
9.
ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
се явява странно момче – едва 14 годишно, пасло дотогава козите в южна Франция, докарано в
Париж
от инспектора на мостовете и шосетата.
И тази комисия намира, че „Лебрюн е събрал любопитни и добре обосновани факти и че принципите, които там са подбрани, за да установят кое е естествено и кое не, са солидни, че фактите на практиката, които книгата отрича, са резултат само на предположенията на хората или пък трябва да се допусне, че съществуват не физически причини". Това мислене на най-авторитетни учени е било достатъчно основание за инквизицията да тури под запрещение книгата на абат Валемонт (1701 г.) и по този начин да спре за 150 години почти всяко печатно третиране на този въпрос. Но фактите като някаква неуморима войска са атакували всекидневно. Пред тях е трябвало да капитулира и най-дебелата учена глава. В 1772 г.
се явява странно момче – едва 14 годишно, пасло дотогава козите в южна Франция, докарано в
Париж
от инспектора на мостовете и шосетата.
За резултатите от неговите опити ето що пише между другото gazette de France, тогавашният държавен вестник на Людовик ХV. „Това момче вижда през земните пластове скриваните потоци и води, колкото и дълбоки да са те, посочва вида и техния обем и дълбочина”. Вестникът по-нататък дава дълго описание на чудните опити, които са правени от това козарче в присъствие на най-избрания придворен свят от учени и благородници. Отбелязва се и странното явление, че то е виждало водата през канари, земя като да са на повърхността, а дъските и най-тънкото стъкло са му правили невидим и най-големия подземен извор . Кралската академия на науките е била заставена отново да си каже компетентното мнение.
към текста >>
в
Париж
втори интернационален конгрес по експериментална психология слага на дневен ред и въпроса за движението на магическата пръчка: дали причините, който я движат са чисто субективни, или те са извод на обективно съществуващи сили вън в природата, на които движението на пръчката е само една манифестация?
Въпросът сериозно се повдига по-късно от един френски инженер-хидролог, председател на инженерското дружество в Ю.3.Франция Шарл Кармежан, повикан да търси изгубените води на един замък. Един човек го посъветвал да си послужи с тази пръчка, с която обикновено търсят вода. Той опитва и получава блестящи резултати. И когато в 1910 годна техническото списание „L'Eau” отваря една анкета по въпроса за пръчката, той излиза с маса факти от собствената си неколкогодишна опитност и практика, които просто фрапират и завършват със следното мнение: „Два главни противника има пръчката – тези, в ръцете на които пръчката остава неподвижна и учените, които, като не успяват да обяснят по един приемлив начин фактите, намират за по-лесно чисто и просто да ги отрекат, като ги преписват на шарлатанството на оператора, или да ги наредят между фактите на простото внушение; и на едните и на другите, ние отговаряме с нашите собствени опити. По-хубаво ще да е, продължава той, учените да изхвърлят това предубеждение от своите глави и разумно да се заловят с проучването на действително съществуващите факти – нещо повече - с личния опит – самата пръчка ще им докаже по-добре тезата си, както стана с мен.” Заседаващият в 1923 год.
в
Париж
втори интернационален конгрес по експериментална психология слага на дневен ред и въпроса за движението на магическата пръчка: дали причините, който я движат са чисто субективни, или те са извод на обективно съществуващи сили вън в природата, на които движението на пръчката е само една манифестация?
За целта се устройва анкета, надлежно разгласена и от цяла Франция се стичат хора практици, работещи с пръчката за търсене на вода и руди, а Париж дава своите журналисти и достатъчно любопитни учени и забележителни хора, които този въпрос е живо интересувал. Назначава се специална комисия за целта, състояща се от председател инженер Хенри Матер – човек, който около 20 години сам е работил в това направление, а като членове – професор Арманд Вирè, директор на подземната лаборатория по биология в музея на Париж, няколко други професори, журналисти, академици и пр. Някои от хората, които се явяват да работят с пръчки, имат повече от 5000 свидетелства за сполучливо намерени води и руди. Опитите се съсредоточават около, четири въпроса: 1.Откривания на подземия и указвания, дали в тях се намира вода или са сухи. 2.Намиране на заровени метали и указвания какви са тези метали.
към текста >>
За целта се устройва анкета, надлежно разгласена и от цяла Франция се стичат хора практици, работещи с пръчката за търсене на вода и руди, а
Париж
дава своите журналисти и достатъчно любопитни учени и забележителни хора, които този въпрос е живо интересувал.
Един човек го посъветвал да си послужи с тази пръчка, с която обикновено търсят вода. Той опитва и получава блестящи резултати. И когато в 1910 годна техническото списание „L'Eau” отваря една анкета по въпроса за пръчката, той излиза с маса факти от собствената си неколкогодишна опитност и практика, които просто фрапират и завършват със следното мнение: „Два главни противника има пръчката – тези, в ръцете на които пръчката остава неподвижна и учените, които, като не успяват да обяснят по един приемлив начин фактите, намират за по-лесно чисто и просто да ги отрекат, като ги преписват на шарлатанството на оператора, или да ги наредят между фактите на простото внушение; и на едните и на другите, ние отговаряме с нашите собствени опити. По-хубаво ще да е, продължава той, учените да изхвърлят това предубеждение от своите глави и разумно да се заловят с проучването на действително съществуващите факти – нещо повече - с личния опит – самата пръчка ще им докаже по-добре тезата си, както стана с мен.” Заседаващият в 1923 год. в Париж втори интернационален конгрес по експериментална психология слага на дневен ред и въпроса за движението на магическата пръчка: дали причините, който я движат са чисто субективни, или те са извод на обективно съществуващи сили вън в природата, на които движението на пръчката е само една манифестация?
За целта се устройва анкета, надлежно разгласена и от цяла Франция се стичат хора практици, работещи с пръчката за търсене на вода и руди, а
Париж
дава своите журналисти и достатъчно любопитни учени и забележителни хора, които този въпрос е живо интересувал.
Назначава се специална комисия за целта, състояща се от председател инженер Хенри Матер – човек, който около 20 години сам е работил в това направление, а като членове – професор Арманд Вирè, директор на подземната лаборатория по биология в музея на Париж, няколко други професори, журналисти, академици и пр. Някои от хората, които се явяват да работят с пръчки, имат повече от 5000 свидетелства за сполучливо намерени води и руди. Опитите се съсредоточават около, четири въпроса: 1.Откривания на подземия и указвания, дали в тях се намира вода или са сухи. 2.Намиране на заровени метали и указвания какви са тези метали. 3.Намиране на подземни потоци и определяне на тяхното направление, дълбочина, широчина и качество (са ли минералите радиоактивни и пр.) 4.Отделяне скритите метали.
към текста >>
Назначава се специална комисия за целта, състояща се от председател инженер Хенри Матер – човек, който около 20 години сам е работил в това направление, а като членове – професор Арманд Вирè, директор на подземната лаборатория по биология в музея на
Париж
, няколко други професори, журналисти, академици и пр.
Той опитва и получава блестящи резултати. И когато в 1910 годна техническото списание „L'Eau” отваря една анкета по въпроса за пръчката, той излиза с маса факти от собствената си неколкогодишна опитност и практика, които просто фрапират и завършват със следното мнение: „Два главни противника има пръчката – тези, в ръцете на които пръчката остава неподвижна и учените, които, като не успяват да обяснят по един приемлив начин фактите, намират за по-лесно чисто и просто да ги отрекат, като ги преписват на шарлатанството на оператора, или да ги наредят между фактите на простото внушение; и на едните и на другите, ние отговаряме с нашите собствени опити. По-хубаво ще да е, продължава той, учените да изхвърлят това предубеждение от своите глави и разумно да се заловят с проучването на действително съществуващите факти – нещо повече - с личния опит – самата пръчка ще им докаже по-добре тезата си, както стана с мен.” Заседаващият в 1923 год. в Париж втори интернационален конгрес по експериментална психология слага на дневен ред и въпроса за движението на магическата пръчка: дали причините, който я движат са чисто субективни, или те са извод на обективно съществуващи сили вън в природата, на които движението на пръчката е само една манифестация? За целта се устройва анкета, надлежно разгласена и от цяла Франция се стичат хора практици, работещи с пръчката за търсене на вода и руди, а Париж дава своите журналисти и достатъчно любопитни учени и забележителни хора, които този въпрос е живо интересувал.
Назначава се специална комисия за целта, състояща се от председател инженер Хенри Матер – човек, който около 20 години сам е работил в това направление, а като членове – професор Арманд Вирè, директор на подземната лаборатория по биология в музея на
Париж
, няколко други професори, журналисти, академици и пр.
Някои от хората, които се явяват да работят с пръчки, имат повече от 5000 свидетелства за сполучливо намерени води и руди. Опитите се съсредоточават около, четири въпроса: 1.Откривания на подземия и указвания, дали в тях се намира вода или са сухи. 2.Намиране на заровени метали и указвания какви са тези метали. 3.Намиране на подземни потоци и определяне на тяхното направление, дълбочина, широчина и качество (са ли минералите радиоактивни и пр.) 4.Отделяне скритите метали. Ръководството на опитите се поверява на Арманд Вирè, който намира по-точни планове, взети от общината и никому неизвестни някои подземни галерии от кариери, които външно от повърхността абсолютно не могат да бъдат разпознати.
към текста >>
в 8 часа сутринта всичките са били поканени да се явят при една от
парижките
порти, отгдето бавно ги повеждат към мястото, където ще бъдат правени опитите.
2.Намиране на заровени метали и указвания какви са тези метали. 3.Намиране на подземни потоци и определяне на тяхното направление, дълбочина, широчина и качество (са ли минералите радиоактивни и пр.) 4.Отделяне скритите метали. Ръководството на опитите се поверява на Арманд Вирè, който намира по-точни планове, взети от общината и никому неизвестни някои подземни галерии от кариери, които външно от повърхността абсолютно не могат да бъдат разпознати. При това освен него лично, никой друг до деня на опитите не знае избраното место (нито другите членове от комисията). На 27 март 1923 г.
в 8 часа сутринта всичките са били поканени да се явят при една от
парижките
порти, отгдето бавно ги повеждат към мястото, където ще бъдат правени опитите.
В уречения час се явяват около 20 души практици, работещи с пръчката и към журито се присъединяват като официални правителствени делегати от министерството на земеделието, директорът и двама члена на научния институт при същото министерство. Доста учени мъже, журналисти и любопитни попълват шествието. Като стигат до определения пункт, шествието спира и биват поканени тия от практиците, които могат да намират подземия и да определят очертанията им, да излязат напред. Излизат четирима души. Съобщава им се, че ще бъдат викани по ред.
към текста >>
При тези опити се правят и кинематографски снимки за заинтересуваната
парижка
публика.
Спорът за очертанието на една от галериите се разрешава в полза на тоя практик – копието на картата, с което са правили (сравнението), по-после се оказало неправилно снето от оригинала. Резултатите от тези първи изпитания са били веднага публикувани в Journal de Débat и „Le petit Parisien" и са привели в удивление всички. Любопитни са се явили повече, отколкото трябва. Арманд Вирè, който ръководил опита, сам не вярвал да има подобни хора и като се изповядал на един от журналистите, мислещ отначало „че е турен само за да стане съучастник на една лоша шега", извиква някои от тях, за да определят контурите на подземната лаборатория, в която той е работил дълги години. Контурите и дълбочината са били показани най-точно (9 м, вместо фактическата 8,77 м ) – нещо повече – открита е била една вертикална каменна колона с диаметър 2,80 м., която след разследването се оказва, че е била една стара витлообразна стълба от 1.75 м., зазидана със стена и неизвестна на самия професор.
При тези опити се правят и кинематографски снимки за заинтересуваната
парижка
публика.
След това се минава на втората серия опити, състоящи се от намиране скрити метални късове в земята. За да се избегне телепатията (предаване на мисълта между комисията и тоя който търси), комисията дава три парчета едно чугун и две бакър (мед) на градинаря на един замък да ги скрие, където той намери за добре, без да знае защо и без да им каже и на самите тях. Той ги скрил твърде изкусно, в една градина, като над самите тях пренася тъй сполучливо посадени зеленчуци, че не може да бъде дори заподозряно, че е копано. На уреченото време на 27 март след обед се явяват всички в определеното място и оттам биват отвеждани в градината, където ще става търсенето. Излизат същите четири души, които по ред биват пускани да определят скритите метални парчета.
към текста >>
Млад момък Мерлини, работещ с пръчката, образува дружество за целта и в същата долина, гдето инженери, хидролози съсипват толкова
пари
и труд, намира в най-скоро време два грамадни потока вода с 6000 литра в минута, а другият с 2000 литра в минута.
цели 2 години и то безуспешно. Един поп отец Ришард, прочут изследвач с пръчката, намира вода на 4 км. и то най-чиста и обилна. Градът Генуа в продължение на 6 години е копал в една долина 34 кладенци, за да се снабди с вода. От тях 14 са се оказали без вода, 5-6 с мръсна, а останалите – съмнителни.
Млад момък Мерлини, работещ с пръчката, образува дружество за целта и в същата долина, гдето инженери, хидролози съсипват толкова
пари
и труд, намира в най-скоро време два грамадни потока вода с 6000 литра в минута, а другият с 2000 литра в минута.
Франция преди европейската война е имала голяма нужда от водата за изкуствено торене, която се намирала в Елзас – владяна от Германия. Всички издирвания на инженерите са останали напразно. Но и тук магическата пръчка е помогнала – и Grisez, който е работил с нея, е получил 3,000,000 франка възнаграждение от държавата. Германия изпраща фон Услар, прочут свой изследвач в южна Африка, където усилията на хидролози, инженери са безплодни. Той посочва 800 пункта, в които има вода.
към текста >>
10.
В хармония със законите на живата природа - Б. Боев
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
*) Могат да се изпишат и от
Париж
, Librairie anglaise Galignani 224, rue de Rivoli, Paris.
обяд м. соф. вр. София (23°19'47" изт. дълж. и 42°41'57" сев. шир.) Астрономичните данни могат да се вземат от всеки кой да е годишник, а географската широчина и дължина се вземат приблизително точно от една географска карта.
*) Могат да се изпишат и от
Париж
, Librairie anglaise Galignani 224, rue de Rivoli, Paris.
Струват 4 fr. As. 16'19" от Везни – показва че на софийския хоризонт на пладне 12 юли е изгрявал 16-тия градус от знака Везни, т.е. на изток е изгрявал 196°19' от еклипт. (Дължините се броят – както е знайно от пролетната равнод. точка 0° на Овена и като се помни, че всеки знак има 30°, лесно е да се види, че 196°90" от еклиптиката попадат точно в знака Везни.
към текста >>
11.
ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
„Гледам ас, прибавя дядо Стоян, къту играт амь ас кату скокна идна искра и мъ
упари
, бягам надалеч"[3].
И тъй ша пáнии кърпа ф огин'а, ут този чиляк и тя ни са фашта, ни гури. Играт, йграт колкуту пулвин час ши излагат ут огина чи пак флизат: ду идин час йгрът. Излизът, пучивът, гайдъта засвири, пак флизът, игрът час два какту, съ случи"[1]. Когато селяните питали нестинарите защо играят в огъня, последните отговаряли: „Накарва ни светеца. Казва ни: играйти... ни е ут нас"[2].
„Гледам ас, прибавя дядо Стоян, къту играт амь ас кату скокна идна искра и мъ
упари
, бягам надалеч"[3].
И често добрия старец се чудел „какао е тува нешту, дету накарва малко хора да йгрът". Нейчо Кротков е видял един нестинар, който така играл докато изгасил жарта. Почнал играта 9-9.30 часа и я свършил къмъ 12 часа полунощ. В огъня притърчал на кръст, после се връщал гърбешком, направил тъй три кръста и после почнал да тъпче без правилност. Застоявал се в жарта и тя му стигала до глезените, най-после отпаднал и легнал и тогава стари хора го дигнали.
към текста >>
Казва ни: играйте... Не е от нас.” [3]„Гледам аз, добавя дядо Стоян, как играят, ама като изскочи една искра и ме
опари
, избягах надалеч” [4]на интересуващите се горещо препоръчвам самия труд на професора не само за подробностите по нестинарските игри, но н като твърде ценен принос за изучаване българските обичаи.
Около половин час играят в огъня – не им става нищо. Излизат до края на огъня, но влизат пак вътре. И като падне кърпа в огъня от такъв човек, огън я не хваща, не гори. Играят, играят около половин час, че излязат от огъня, че пак влязат; до 1 час играят. Излизат, почиват, гайдата свири, пак влизат, играят час-два, както се случи.” [2]„Накарва ни светецът.
Казва ни: играйте... Не е от нас.” [3]„Гледам аз, добавя дядо Стоян, как играят, ама като изскочи една искра и ме
опари
, избягах надалеч” [4]на интересуващите се горещо препоръчвам самия труд на професора не само за подробностите по нестинарските игри, но н като твърде ценен принос за изучаване българските обичаи.
[5]Описание от мисионера Циглер. [6]Наблюдения на пътешественика Гмелин (XVIII в.).
към текста >>
12.
НАУЧНА АСТРОЛОГИЯ - Г.
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Той е държал по този въпрос една конференция в
Париж
.
*) Към този род спадат зелето, рапицата и др. Тези и други изследвания, които е правил Жагадис Боз, установяват единството във физиологичния механизъм у животните растенията. Защото у животното и растенията намираме подобни свивания при удар, подобни реагирания на еднакви химически въздействия, подобно разпространяване на пулсативното движение от клетка в клетка, подобна циркулация на течност под влиянието на помпа, подобен механизъм за предаване на дразненето и подобни спазми при смърт. [1]По книгата на Жагадис Боз: „Тhе рhysiology of the ascent of Sap" (Лондон, 1923 година) (физиология на възкачването на сока). Жагадис Боз е директор на физиологическия институт в Калкута.
Той е държал по този въпрос една конференция в
Париж
.
[2]Из „Revue generale de Botanique", том 36, № 428, август 1024 година.
към текста >>
13.
СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г)
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
в
Париж
.
Едва след като умът и сърцето на човека бъдат открити за духовната светлина, настъпва за него стадия на езотеричното възпитание, с други думи той стъпва съзнателно в пътя на ученичеството. Vers la Sagesse от същия автор. След като хвърля един бегъл поглед върху древните окултни предания: индуско, египетско, питагорейско, които представят различни пътеки към Храма на мъдростта, авторът дава едно очертание на Пътя към посвещение, както той се разкрива пред окото на съвременния психист. Compe rendu des trvaux du 3-e congrès international de Psychologie experimentale par H. Durville. Това е една обемиста книга, която резюмира работата на международния конгрес на психистите, открит през юни 1923 год.
в
Париж
.
На него са взели участие почти всички народи, представени от най-различни групировки в областта на експерименталния психизъм. Въпросите, които са били третирани на този конгрес, са били разпределени между шест комисии. Първата от тия комисии е изнесла редица сказки върху проблемите на хипнотизма и внушението. Втората е имала за задача да проучи Човешкия и животински магнетизъм. Третата си е поставила за цел проучването проблемите на медиумичността и спиритизма.
към текста >>
14.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Хората на съвременната култура и обществен строй се стремят да придобият знания,
пари
, слава, величие, сила и др.т.
ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ Светът, в който живеем и съществуваме има разни стремежи.
Хората на съвременната култура и обществен строй се стремят да придобият знания,
пари
, слава, величие, сила и др.т.
Все стремежи ги въодушевяват и всеки иска да бъде по възможност материално осигурен и господар. А всъщност, всички живущи днес хора на земята са „слуги". – Разликата е само в това – кому слугуват Често някои казват, че са „господари и свободни от слугуване", Но това са само думи. Най-малкото, те служат на своя стомах. Та казвам, ако човек не слугува на удоволствията, то той трябва да слугува на истината, защото животът е взискателен и ние трябва да му слугуваме както трябва.
към текста >>
15.
ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Едни вярват в
парите
.
Вярата сама по себе си представлява едно особено психологично състояние с голяма динамическа сила. Доверието в обекта на вярата, какъвто и да е той, отвлечен или конкретен, създава във верующия сила и го докарва в състояние да извърши онова, което страничните наблюдатели не могат да извършат. Вярата има огромна роля в живота на хората. Обекта на вярата за различните хора е различен но, психологическото състояние остава при всичките условия едно и също. Хора 6ез вяра няма.
Едни вярват в
парите
.
И разгърнете криминалните дневници, за да видите на какво е способен човек, когато вярва в парите. Аз познавам мнозина, които се самоубиха, защото загубиха своите пари. И познавам мнозина, които са били подлагани на нечовешки мъки, за да издадат своите скрити богатства. Те изтърпели болките, но парите не дали. Мъките не са били за тях тъй страшни пред загубата на парите.
към текста >>
И разгърнете криминалните дневници, за да видите на какво е способен човек, когато вярва в
парите
.
Доверието в обекта на вярата, какъвто и да е той, отвлечен или конкретен, създава във верующия сила и го докарва в състояние да извърши онова, което страничните наблюдатели не могат да извършат. Вярата има огромна роля в живота на хората. Обекта на вярата за различните хора е различен но, психологическото състояние остава при всичките условия едно и също. Хора 6ез вяра няма. Едни вярват в парите.
И разгърнете криминалните дневници, за да видите на какво е способен човек, когато вярва в
парите
.
Аз познавам мнозина, които се самоубиха, защото загубиха своите пари. И познавам мнозина, които са били подлагани на нечовешки мъки, за да издадат своите скрити богатства. Те изтърпели болките, но парите не дали. Мъките не са били за тях тъй страшни пред загубата на парите. Понякога вярата за жената става мъжа и мъжът – за жената, детето – за майката.
към текста >>
Аз познавам мнозина, които се самоубиха, защото загубиха своите
пари
.
Вярата има огромна роля в живота на хората. Обекта на вярата за различните хора е различен но, психологическото състояние остава при всичките условия едно и също. Хора 6ез вяра няма. Едни вярват в парите. И разгърнете криминалните дневници, за да видите на какво е способен човек, когато вярва в парите.
Аз познавам мнозина, които се самоубиха, защото загубиха своите
пари
.
И познавам мнозина, които са били подлагани на нечовешки мъки, за да издадат своите скрити богатства. Те изтърпели болките, но парите не дали. Мъките не са били за тях тъй страшни пред загубата на парите. Понякога вярата за жената става мъжа и мъжът – за жената, детето – за майката. Не могат се преброи страниците, на които са написани далата, извършени от любов.
към текста >>
Те изтърпели болките, но
парите
не дали.
Хора 6ез вяра няма. Едни вярват в парите. И разгърнете криминалните дневници, за да видите на какво е способен човек, когато вярва в парите. Аз познавам мнозина, които се самоубиха, защото загубиха своите пари. И познавам мнозина, които са били подлагани на нечовешки мъки, за да издадат своите скрити богатства.
Те изтърпели болките, но
парите
не дали.
Мъките не са били за тях тъй страшни пред загубата на парите. Понякога вярата за жената става мъжа и мъжът – за жената, детето – за майката. Не могат се преброи страниците, на които са написани далата, извършени от любов. Трети вярват в различни учения. Аз не зная колко хора са умрели досега, защото са вярвали в един нов живот, в нови идеали.
към текста >>
Мъките не са били за тях тъй страшни пред загубата на
парите
.
Едни вярват в парите. И разгърнете криминалните дневници, за да видите на какво е способен човек, когато вярва в парите. Аз познавам мнозина, които се самоубиха, защото загубиха своите пари. И познавам мнозина, които са били подлагани на нечовешки мъки, за да издадат своите скрити богатства. Те изтърпели болките, но парите не дали.
Мъките не са били за тях тъй страшни пред загубата на
парите
.
Понякога вярата за жената става мъжа и мъжът – за жената, детето – за майката. Не могат се преброи страниците, на които са написани далата, извършени от любов. Трети вярват в различни учения. Аз не зная колко хора са умрели досега, защото са вярвали в един нов живот, в нови идеали. Мнозина от тях не вярват в задгробния мир, нито в душата, нито в рая, нито в ада, но са умирали с усмивка, озарени само от своята идея.
към текста >>
16.
За пролетта. За вечния идеал. Облаци - Г. Северов
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Природосъобразни методи „Човек не се е родил да се учи как да печели
пари
.
Природосъобразни методи „Човек не се е родил да се учи как да печели
пари
.
Човек се е родил да мисли като син на Бога”. Дънов. Една от най-заплетените тайни в природата е животът. Затова пък разумът е даден, та чрез него човек да изучи законите на живота, да вникне в истинските нужди и интереси на своята душа, която се нуждае от здравословна храна, храна която може да се добие с труд и постоянство в доброто. Лъжливата философия, която ни е ръководила в миналото със своите повърхностни учения твърди, че не е важно, какви средства употребяваме за постигане на своите желания. Целта, която гоним, ги оправдава.
към текста >>
17.
ИСАВАР (стихове) - Д. Б.
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Тя отмина, тя ще се слее с безкрайния океан, тя ще се
изпари
, ще се издигне в синевата на небето.
От памтивека тези безброй очи са впили поглед в необятната бездна и не изпускат нищо от това, което става. Дай ръката си, натопи я в моите къдрави струи, за да изсмуча топлината ù, а ти слушай в безмълвието на тая нощ да ти пошепва нещо за вечното, за това, което не се губи. Вечни са моите струи, вечен е летежа на вятъра, когото чуваш да оглася канарите, вечна е светлината, която разливат небесните светила, вечен е животът, който кара билките да цъфтят. Аз съм вечен. След миг не можеш намери същата капка вода, която сега докосна ръката ти.
Тя отмина, тя ще се слее с безкрайния океан, тя ще се
изпари
, ще се издигне в синевата на небето.
Канарите, планините, по чиито плещи пълзя, са мимолетни. Било е време, когато те не са били. Друг път тук са ревали вълни на разбунено море, а ще дойде и миг, когато цялата тази грамада, която ни се струва вечна и непоколебима, ще се пръсне и ще изчезне както пяната ми. Но моите струи, моето нескончаемо шествие не ще се свърши. Моето легло е преходно, но аз, потокът, съм вечен.
към текста >>
18.
Из сбирката „Сутринни лъчи” - Олга Славчева
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
ИСАВАР Книга е, защото няма Дума по-определена, За да бъде таз светиня На земята изявена; Книга е, но
пари
като жар, И зове ce rope – Исавар.
ИСАВАР Книга е, защото няма Дума по-определена, За да бъде таз светиня На земята изявена; Книга е, но
пари
като жар, И зове ce rope – Исавар.
Мълния, която пише Словеса неизречени, Думи на трептеж светлинен, Мъдрост в символи свещени, Папирус от блясък, вечен чар. И нарича се тя Исавар. О, блажен е, който види Тази Библия покрита, Ала по-блажен е, който Нейните слова прочита. Сам той свят е, велемъдрен цар, И живее като Исавар.
към текста >>
19.
КНИЖНИНА
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Той почина в обсерваторията Juvisy в
Париж
на 83 г. възраст.
Адрес: Списание на физико-математическото Д-во, в София – ул „Ст. Козаров”, II. мъжка гимназия. Камил Фламарион На 4 юни т.г. се помина великият френски астроном Камил Фламарион.
Той почина в обсерваторията Juvisy в
Париж
на 83 г. възраст.
Неговите големи заслуги като учен и писател са известни на всички любители на небето. Кой не знае неговите L'Astronomie populaire, Uranie, La fin du Monde и пр.? С неговата смърт светът загуби един велик ратник и популяризатор на науката, а Франция – един от най-достойните свои синове. Получаване на изкуствено злато. На 4 юли 1924 г.
към текста >>
9 на сто сънували играчки бонбони и
пари
.
Той носи отпечатъци на американска древна цивилизация и култура отпреди 10,000 години. Намерени са останки от поезия, изкуство, керамични ножове, кошничарство, стрели, плугове направени от раменните кости на различни животни. За разкриването на стария град ще са нужни няколко години. Сънят на децата. От едно направено изследване над съня на 105 деца сирачета в едно сиропиталище, 80 от тях помнели сънищата си: половината от тях (40) сънували за „мама” или „татко дойде да ме вземе”, 16 на сто преживявали страх от операция на сливиците.
9 на сто сънували играчки бонбони и
пари
.
А много малък процент са сънували религиозни сънища. Интересно би било да се направи една анкета какво сънуват децата у нас, било сирачетата или ония с родители; децата в планината или ония от долините; вегетарианчетата и месоядчетата. Редакцията моли ония от учителите, които биха желали да направят подобна анкета между своите деца, да изпратят своите изучвания в това направление, за да бъдат те публикувани. Американския психолог Шелдок напоследък излиза открито да твърди, че съществува една зависимост между телесните белези и духовните способности. Той е направил антропологически изследвания на повече от петстотин лица и получил следните резултати: той констатирал, че повечето лица с дълги крака притежават по-голям мозък и по-значителни духовни способности, отколкото късокраките им другари.
към текста >>
20.
Пирамидата - из „Посвещения от Седир
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
На раздяла ватафинът изсипва на синия колкото
пари
са събрали (всякой болен е давал някое по едно бяло меджедие, 25 гроша, и толкова бешлици, колкото русалци играят) и изнася даровете от болния, ако е оздравял (ризи, пешкири, кърпи, чорапи и др.).
Като събере тоягите и ги внесе, свирнята спира. Тогава ватафинът се ръкува с всеки русалец и всеки му целува ръка. После те си свалят венеца и китката от калпака, събуят си опинците с железните дрънкала и влизат в къщи. Там е приготвена трапеза и наготвени много ястия. Цяла нощ ядат и се веселят.
На раздяла ватафинът изсипва на синия колкото
пари
са събрали (всякой болен е давал някое по едно бяло меджедие, 25 гроша, и толкова бешлици, колкото русалци играят) и изнася даровете от болния, ако е оздравял (ризи, пешкири, кърпи, чорапи и др.).
Той взима два дяла от парите, а останалото се разделя между русалците. Даровете се разделят на толкова купа, колкото са русалците. *) Бележка на редакцията. Получи се в редакцията настоящата статия, която поместваме като такава, която има интерес по отношение българските обичаи и нрави.
към текста >>
Той взима два дяла от
парите
, а останалото се разделя между русалците.
Тогава ватафинът се ръкува с всеки русалец и всеки му целува ръка. После те си свалят венеца и китката от калпака, събуят си опинците с железните дрънкала и влизат в къщи. Там е приготвена трапеза и наготвени много ястия. Цяла нощ ядат и се веселят. На раздяла ватафинът изсипва на синия колкото пари са събрали (всякой болен е давал някое по едно бяло меджедие, 25 гроша, и толкова бешлици, колкото русалци играят) и изнася даровете от болния, ако е оздравял (ризи, пешкири, кърпи, чорапи и др.).
Той взима два дяла от
парите
, а останалото се разделя между русалците.
Даровете се разделят на толкова купа, колкото са русалците. *) Бележка на редакцията. Получи се в редакцията настоящата статия, която поместваме като такава, която има интерес по отношение българските обичаи и нрави.
към текста >>
21.
ЗА НАШИТЕ СТРЕМЕЖИ - Д. Ст.
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Може да бъде нещо пълно с
пари
, или с жито, или с енергии, или „Велик Дух – да запълва нещата".
ПЪЛНОТА В ЖИВОТА Празнотата разваля живота. Д. Пълнотата – това е израз на богатство.
Може да бъде нещо пълно с
пари
, или с жито, или с енергии, или „Велик Дух – да запълва нещата".
Пълнотата – това е израз на работа. Може човек да бъде пъпен с доброта, с мъдрост и искреност, но може да бъде запълнен и със зло, завист и заблуда. Двояк е животът, докато от една страна е пълен, от другата е празен; докато в едно отношение се пълниш, в друго се изпразваш. Стремежът към пълнота е стремеж към съвършенство! Човек трябва да се стреми към всестранна пълнота!
към текста >>
22.
Опити върху научна астрология
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Един факир в
Париж
След постника Люкси, чието учение не заслужаваше да бъде широко разпространено,
Париж
не беше виждал никакъв факир.
Един факир в
Париж
След постника Люкси, чието учение не заслужаваше да бъде широко разпространено,
Париж
не беше виждал никакъв факир.
Ето един сега, който направи да потръпне страната. Той пристигна от Италия: престоял е няколко месеци в Рим, Неапол, Палермо, Флоренция и Валона, където е и произвеждал своите „експерименти", под контрола на най-учените авторитети: сенаторите Фано и Бианчи, професорите: Монтесано и Кварико (този последният, е придворен лекар), докторите: Костелини, Галега, Мартино и др. В продължение на няколко седмици, италианската преса сериозно се е занимавала с неговите интересни подвизи. Той е „работил" в най-мъчнодостъпните салони в Рим, в присъствието на дипломатическото и правителствено тяло. Мусолини го е водил у дукаста Фаустоно и го помолил веднага да остане в двореца му.
към текста >>
Известен вече в Турция, в Египет, знаменит в Италия, Кир Тор Кал Тара бей (това е името на този факир), ще бъде утре популярен и в
Париж
.
Той пристигна от Италия: престоял е няколко месеци в Рим, Неапол, Палермо, Флоренция и Валона, където е и произвеждал своите „експерименти", под контрола на най-учените авторитети: сенаторите Фано и Бианчи, професорите: Монтесано и Кварико (този последният, е придворен лекар), докторите: Костелини, Галега, Мартино и др. В продължение на няколко седмици, италианската преса сериозно се е занимавала с неговите интересни подвизи. Той е „работил" в най-мъчнодостъпните салони в Рим, в присъствието на дипломатическото и правителствено тяло. Мусолини го е водил у дукаста Фаустоно и го помолил веднага да остане в двореца му. Минавайки през Палермо, кралят Виктор Емануил и английския крал Георги V са пожелали също да го видят, но предварително са го помолили да не се наранява пред тях.
Известен вече в Турция, в Египет, знаменит в Италия, Кир Тор Кал Тара бей (това е името на този факир), ще бъде утре популярен и в
Париж
.
Той е на 28 години, копт – християнин, роден е в Танто, долни Египет. Баща му, философ и факир също, го завежда още съвсем млад в Цариград. Там той подробно изучава факирската доктрина, като същевременно готви докторат по медицина, която бляскаво завършва. Той може, чрез силата на волята си, да овладее нервите си до такава степен, че става безчувствен към всека болка. Тара бей показва това, като набожда с игли, с нож, със стъкла ръцете си, краката си, врата си.
към текста >>
Сеансите които ще направи в
Париж
, ще почнат на 17 юли, в салона на теософското общество Tе ще бъдат посрещнати с голям интерес от страна на всички физиолози и физици, които вълнува мистерията на човешката машина, където има толкова много необяснимости.
Вън от това, взети са били всички мерки, за да се избегне всяка измама. Цинковият ковчег, в който е бил поставен факирът, е бил моментално споен и поставен в един голям басейн. Тара бей чете много лесно в мисълта на другите. Той приготовлява и разни талисмани, които гарантират на техните носители всички радости и сполуки в живота. Според туй, което пише доктор Франшети, Тара бей не представлява някакъв феномен, съвсем непознат на науката Въпреки това, той е едно удивително съчетание на толкова различни способности.
Сеансите които ще направи в
Париж
, ще почнат на 17 юли, в салона на теософското общество Tе ще бъдат посрещнати с голям интерес от страна на всички физиолози и физици, които вълнува мистерията на човешката машина, където има толкова много необяснимости.
* * * ФАКИРЪТ ТАРА БЕЙ НИ ИЗЛАГА СМИСЪЛА И ЦЕЛТА НА СВОИТЕ СТРАННИ ЕКСПЕРИМЕНТИ „Ще ви приема, утре след 6, в хотела си”. Думата „факир" в индийския речник означава „беден човек”. С течение обаче на времето, тя е приела по-друго значение: аскет, чудотворец, обикновено стар, сух, изтощен. Кир Тор Кал, записан като доктор в медицинския факултет в Цариград под името Тара бей, ме прие в своя скромен хотел, където неговото положение на „факир" му налагаше да слезе. Тара бей не е индус, а е египтянин.
към текста >>
От
Париж
аз заминавам за Лондон и от там в Америка.
Аз имам на ръка само опитите, които съм правил над себе си и въз основа на тях аз искам да проуча тази реалност. Това е всичко. Нужно е обаче едно продължително възпитание на волята. Това възпитание е почнал моят баща, още в ранните години на моето детинство, за да мога да овладея употребата на духовната сила. Моята пропаганда има за цел само да предизвика научен интерес.
От
Париж
аз заминавам за Лондон и от там в Америка.
За Тара бей, напоследък се писа много, особено в италианската преса. Четох няколко статии на видни лекари и професори – никой не оспорва достоверността на фактите: търсят само обяснение. Мнението на М. Бонсинели за каталепсията е твърде интересно. Аз го резюмирам.
към текста >>
23.
АКВАРЕЛ - Ире
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
[1]Монография на автора на настоящата статия: издание на Дюрвил,
Париж
.
Вместо да се изчисляват влиянията на трептенията на планетите, може да се опита тяхното експериментално определяне с приспособени за целта инструменти от рода на биометрите, сир. уреди, чувствителни за нервното въздействие във връзка със звездното влияние. И тук проучванията са още в своето начало. Това се дължи на обстоятелството, че наблюденията, които е необходимо да се направят в течение на много планетни цикли, за да се синтезуват и проверят, изискват значителен период от време, поради бавността на някои от тия цикли. Все пак може да се каже, че първите резултати са интересни и представят едно отлично обещание за в бъдеще.
[1]Монография на автора на настоящата статия: издание на Дюрвил,
Париж
.
към текста >>
24.
Природата – Тотю Брънеков
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Неговите най-благородни чувства бяха експлоатирани по околните пътища на подмазващото се лицемерие; като го упойваха с ласкателство те изпразваха джобовете му и в същото време изкълчваха и душата му като си служеха с двойното вьздействие на
парите
и на безскрупулната дипломация.
Като последствие на това, политико-социалните отношения на народите там явно свидетелствуват за един дух на потисничество и насилие. Във време на монархията, царят живееше в една среда, отровена от миазмите на интригата. В двореца се ширеше лъжата и клеветата, дворянитe плетяли разни мрежи и съзаклятия, за да водят царя според амбициите си. В същност интригата действувала тогава в по-широк мащаб и бе нахлула в цялата страна. Тогава тровеха народа с хашиша на измамените надежди и предизвикваха предварително нагласени паники.
Неговите най-благородни чувства бяха експлоатирани по околните пътища на подмазващото се лицемерие; като го упойваха с ласкателство те изпразваха джобовете му и в същото време изкълчваха и душата му като си служеха с двойното вьздействие на
парите
и на безскрупулната дипломация.
При стария порядък на нещата, караха царя да вярва, че той е най-свободното същество на света. Без съмнение, той се радваше повече от всеки друг на една по-голяма външна свобода, но фактически, той живееше в един тщеславен затвор на измами. Западните народи сега са жертва на същите самолъжи. За да ги ласкаят, те днес ги убеждават, че са свободни и че върховната мощ е в собствените им ръце, но тази мощ им е отнета от едно грамадно мнозинство егоисти, както и човекът е отнел свободата и лишил от простор конят, когато го е хванал, за да го опитоми. На Запад оставят общественото мнение да се радва на една външна свобода, за да му отнемат истинската свобода с всички средства.
към текста >>
От всичко това на мене ми става все по-очевидно, че идеалът на Свободата се е
изпарил
в атмосферата на Запада.
Западните народи сега са жертва на същите самолъжи. За да ги ласкаят, те днес ги убеждават, че са свободни и че върховната мощ е в собствените им ръце, но тази мощ им е отнета от едно грамадно мнозинство егоисти, както и човекът е отнел свободата и лишил от простор конят, когато го е хванал, за да го опитоми. На Запад оставят общественото мнение да се радва на една външна свобода, за да му отнемат истинската свобода с всички средства. Мислите на всички са фасонирани според плановете на един организиран интерес; в избора дори на идеите и формацията на преценките, общественото мнение е спъвано, било от някое заплашване с наказание, било с постоянни лъжливи внушения; общественото мнение е принудено да живее сред един изкуствен свят на хипнотически фрази. Накратко казано, народът там е превърнал в крепост онази сила, която привлича около него рояк авантюристи, които тайно го обсаждат, за да го експлоатират според плановете си.
От всичко това на мене ми става все по-очевидно, че идеалът на Свободата се е
изпарил
в атмосферата на Запада.
Манталитетът на неговите жители е този на едно общество от собственици-роби или по-скоро на едно мнозинство от обезобразени индивиди, впрегнати във воденичното колело на своята търговска или политична воденица. Това е един манталитет на общ страх и на взаимно недоверие. Ужасните сцени на безчовечност и неправда, които са станали там фамилиарни, са резултат на една систематично експлоатирана с насилие психика. А никоя жестокост не е по-ужасна, ни по-свирепа, от тази на подлеца. Народът, които е посветил цялата си душа на страстта за забогатяване и се е отдал на опиянението от властта, този народ постепенно е преследван от сянката на ужаса и позорното; в последствие този народ ще бъде толкова по-необуздан, колкото по-малко се бои от катастрофални приключения.
към текста >>
В пътуванията си на Запад; в които можах да констатирам повсеместната власт на
парите
и на организираната пропаганда, действаща винаги зад екрана на язвителността и създаваща една атмосфера на съмнение, страхливост и омраза — всичко това дълбоко ме убеди, че истинската, реална свобода, е само свобода на душата и на духът; тя не може никога да ни дойде отвън.
Ужасните сцени на безчовечност и неправда, които са станали там фамилиарни, са резултат на една систематично експлоатирана с насилие психика. А никоя жестокост не е по-ужасна, ни по-свирепа, от тази на подлеца. Народът, които е посветил цялата си душа на страстта за забогатяване и се е отдал на опиянението от властта, този народ постепенно е преследван от сянката на ужаса и позорното; в последствие този народ ще бъде толкова по-необуздан, колкото по-малко се бои от катастрофални приключения. Той става морално неспособен да цени свободата на другите и в своето увлечение да се домогне до величието на силният не само че затваря очи пред неправдите на своите собствени съучастници в политичната игра, но и самия той взема участие в тях. Вечното неспокойствие, в което го въвлече протекцията на собствените му облаги, напада и унищожава любовта му към свободата и правдата, докато един ден той бъде готов да се отрече от собствената си свобода и тази на подобните му.
В пътуванията си на Запад; в които можах да констатирам повсеместната власт на
парите
и на организираната пропаганда, действаща винаги зад екрана на язвителността и създаваща една атмосфера на съмнение, страхливост и омраза — всичко това дълбоко ме убеди, че истинската, реална свобода, е само свобода на душата и на духът; тя не може никога да ни дойде отвън.
Само онзи е свободен, който обича свободата си и е щастлив, когато я разпростре и върху другите. Този който иска да има роби, трябва сам да стане роб; този, който се обгражда от стени, за да се изолира от другите, обгражда сам собствената си свобода; този, който отрича правото на свободата на ближния си, губи морално своето право, защото рано или късно той ще бъде увлечен в примката на морално или физическо раболепие. Ето защо аз искам да ангажирам моите съотечественици* с въпроса за свободата – дали тя, за която те така аспирират трябва да бъде само външна свобода? Аз се питам, дали моите съотечественици са въодушевявани от една истинска обич към свободата и дали имат вяра в нея? Готови ли са те да ù дадат място в своето общество, за да може духът на децата им да израсне в един идеал на човешко достойнство, без да бъдат спъвани от несправедливи и неразумни ограничения?
към текста >>
25.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Един факир в
Париж
– превод.
Уводни думи към окултната биология – Б. Боев 16. Въпросът за факторите 17. Ученик на живота – Цветан. 18. Светлина върху пътя. 19.
Един факир в
Париж
– превод.
20) Опити върху научната астрология 21. Акварел – Ире. 22. Вести. СЪДЪРЖАНИЕ НА ДЕВЕТА И ДЕСЕТА КНИЖКИСтари и нови меховеДуховните движения и общественият живот – С.Г.С. Духът на свободата – Робиндранат Тагор (От френски: Г. Ст.
към текста >>
26.
Книжнина
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
В
Париж
.
В разкопките са намерени около 100 подземни храма, а също така и много остатъци от къщи с големи тераси. Отдават една твърде голяма важност на това откритие, което е особено ценно с надписите си, подобни на тези намерени в Юкатан. КУРОСВЕ ПО МАГНЕТИЗЪМ Тези практически курсове по магнетизъм и масажиране са организирани от „Психическото интернационално сдружение”. Тази година те се откриха на 26 октомври. Основани са от Хектор Дюрвил в 1893 год.
В
Париж
.
Тези курсове целят да използват магнетизма и масажирането в техните най-разнообразни терапевтични приложения, като в същото време подготвят практиканти, способни, разбира се, да вдъхнат доверие у болните. Тези курсове, от 26 март 1895 г. съставляват официална част от висшето свободно образование. Те са под университетски контрол, с периодична ревизия от ректора на Парижката академия. 6). НОБЕЛОВАТА ПРЕМИЯ.
към текста >>
Те са под университетски контрол, с периодична ревизия от ректора на
Парижката
академия. 6).
Основани са от Хектор Дюрвил в 1893 год. В Париж. Тези курсове целят да използват магнетизма и масажирането в техните най-разнообразни терапевтични приложения, като в същото време подготвят практиканти, способни, разбира се, да вдъхнат доверие у болните. Тези курсове, от 26 март 1895 г. съставляват официална част от висшето свободно образование.
Те са под университетски контрол, с периодична ревизия от ректора на
Парижката
академия. 6).
НОБЕЛОВАТА ПРЕМИЯ. Преди двадесет и шест години се учреди нобеловата премия, която всяка година се раздава на отличили се учени в разните области на науката. През първите дни на м. Януари тая година нобеловата премия навърши своя 25-годишен юбилей. По тоя случай се дава една статистика за първенство в получените премии по отношение на разните науки.
към текста >>
27.
Стихове - Gis Moll
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
(
Париж
12 до 18 юни 1926 г.) Организирането на 4-ия международен психичен конгрес продължава усилено.
Предтечата на Бахаизма - Баба, е преследван, измъчван и най-после разстрелян. Също и основателят на учението Баха Улах и всички първи последователи са подлагани на големи преследвания и мъчения. Това увеличава симпатиите към тях. Сега водител на движението е Сходжи Ефенди. ЧЕТВЪРТИ МЕЖДУНАРОДЕН ПСИХИЧЕН КОНГРЕС.
(
Париж
12 до 18 юни 1926 г.) Организирането на 4-ия международен психичен конгрес продължава усилено.
От вси страни се предлага съдействие, Многобройни делегати от чужбина съобщават за своето участие Много въпроси ще бъдат подложени на дълбоко проучване и ще бъдат изнесени от ново гледище. Върху всеки от тия въпроси ще бъдат издадени предварително съобщения преди да се открие конгресът. Комитетът по организирането е вече вписал в програмата известни теми и е натоварил известни лица да издадат рапортите. Те са: Д-р Жан Мартини: Психоанализата и доктрината на Фройд. Анри Дюрвил: Психична култура и вегетарианство.
към текста >>
28.
Символизъм в Природата и символизъм в изкуството
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Според по-нови схващания това са поглъщания на светлина или преминаването през
пари
с по-ниска температура.
Обикновено те траят 14 дни, явяват се и изчезват и след 13-14 дни пак се явяват. През 1840 г. Швабе видял едно и също петно да се яви 8 пъти. Той изучавал тия петна в продължение на 30 години, направил 9000 наблюдения и заключил, че в появата и изчезването на петната съществува една правилност и периодичност, че и те имат свои максимуми и минимуми, които се редят в периоди от по 10 години, а според Цюрихския професор Волф – 11½ години. Според Уилсон и Хершел тия петна са отверстия във фотосферата на слънцето.
Според по-нови схващания това са поглъщания на светлина или преминаването през
пари
с по-ниска температура.
Каквото и да е тяхното естество, важно е че те оказват голямо влияние върху явленията на земята. И ето как: земята представлява един голям магнит със сила, равна на 8464 трилиона стоманени брусове от по половин килограм, наситени до насищане. Тая сила обаче се мени в зависимост от слънцето. Забелязано е, че магнитната стрелка съвършено спокойна, в едно денонощие се колебае ту наляво, ту на дясно. През известни години това колебание на магнитната стрелка става по-голямо, друг път е по-малко.
към текста >>
29.
Портрет – Х.
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
След това чете лекции в
Париж
и пише няколко съчинения върху животния магнетизъм.
МЕСМЕР За тези лъчи говори Вилхелм Максуел [3], Роберт Флуд и др. Един от тези, които са родили голямо движение с учението си за животния магнетизъм или „всемирния флуид", е Антон Месмер (1734-1815). В 1766. година получава титлата доктор по медицина във виенския университет с дисертация, в която вече говори за животния магнетизъм. В 1775 пише писмо до всички европейски академии, в което излага учението си.
След това чете лекции в
Париж
и пише няколко съчинения върху животния магнетизъм.
По-важни от тях са: „Исторически сведения за животния магнетизъм" – (1781). „Писмо върху животния магнетизъм" (1782) и пр. Своето учение той изложил в 27 точки. Занимавал се с лекуване на болни с паси. В 1784 година френската академия отхвърлила животния магнетизъм.
към текста >>
30.
Живите барометри – Добран
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Такива и ред други подобни опити са правени в болницата „Салпетриер" в
Париж
, в Нантския медицински факултет и пр.. Аналогично явление е и стигматизацията.
От първите гъсеници се развили зелени какавиди без петна и от вторите - тъмни, нито една зелена. Този опит пак показва, че цветното приспособление на гъсениците става чрез очите. * Известно е, че когато се залепи на ръката на хипнотизирания [9] лепкава хартия и му се внуши, че това е пластир везикатор, то след някое време на мястото ще се появи мехур, пълен с течност. Ако се напише на ръката му някоя дума с молив и му се внуши, че на мястото на написаното ще се появи кръв, след известно време, то на уреченото време действително се появява кръв на това място. Буквите стават червени.
Такива и ред други подобни опити са правени в болницата „Салпетриер" в
Париж
, в Нантския медицински факултет и пр.. Аналогично явление е и стигматизацията.
ВЪЗРАЖЕНИЕТО НА ВАЙСМАН ЗА ПАСИВНО ДЕЙСТВУЮЩИТЕ ОРГАНИ Има някои части, като напр. хитиненият скелет на насекомите и другите членестоноги, които се втвърдяват и след това стават полезни. Но тогаз те са пасивни, т.е. не са изменчиви чрез своята функция. Как тогаз ще обясним тяхното образуване чрез ламарковия принцип, чрез пряко приспособление?
към текста >>
31.
Гласове в планината – Georg Nordmann
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Обяснява се с насищане въздуха с водни
пари
, той става по-прозрачен и предметите се показват по-близо.
Повечето от тия указания проф. Михаелсон сам е наблюдавал и ги е извлякъл като доста ценен материал за ориентиране. За обяснението на тия явления вече говорих в по-първите страници. Друг начин за предсказване на времето и неговите промени това са отдалечените предмети. Ако при ясно време планини, гори, села ни се виждат по-близо отколкото са, може да се очаква дъжд на третия ден.
Обяснява се с насищане въздуха с водни
пари
, той става по-прозрачен и предметите се показват по-близо.
От друга страна ако луната лежи „на гърба си" с рогата нагоре, след три или четири дни може да се очаква дъжд. Обяснява се, че от насищането горните слоеве на въздуха става пречупване на лунните лъчи, понеже минават от по-гъста среда в по-рядка. И затова луната изглежда обърната с рогата нагоре. Сега ще минем към разглеждане ония явления, които се наблюдават у растенията при промяна в атмосферата. Могат да се изброят много растения, които предусещат атмосферните промени с една удивителна точност.
към текста >>
32.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Ако, например, искаме да видим
Париж
, трябва да изминем разстоянието до там; ако искаме да изучим някой чужд език - трябва да учим, а за да видим Бога, какво се иска?
Ако следваме музика, ще се подчиняваме на онези правила, които преподавателят по музика предава; ако искаме да развием нашия добродетелен живот, да събудим едно вътрешно прозрение за живота и неговите прояви, и тогава трябва да се подчиним на съответните прояви и напътвания. Ние не можем да искаме от преподавателя да ни докаже, че ще успеем в музиката; това ще зависи от заложбите, които имаме в себе си и от работата, която сме положили За развитието им. Следователно, никой не може да докаже някому съществуването на Бога, но някои просветени могат да му посочат правила и упътвания, чрез които той сам да отиде при Него. Някои желаят да им се докаже съществуването на Бога, а то е невъзможно. Даже, за да придобием най-обикновени облаги, ние трябва да спазим ред условия.
Ако, например, искаме да видим
Париж
, трябва да изминем разстоянието до там; ако искаме да изучим някой чужд език - трябва да учим, а за да видим Бога, какво се иска?
- „Чистите по сърце ще видят Бога," казва Христос. Следователно, ако някой иска да види Бога, нека да погледне в сърцето си. Ако там има завист, омраза, развратени чувства и пр., той нищо няма да види. Други искат да видят Бога, че тогава да повярват и да заработят за своето изправяне. Виждането на Бога, обаче, е резултат, а не дейност; следователно, ние не можем да имаме резултата преди дейността.
към текста >>
Иначе казано, ние не можем да пристигнем в
Париж
, преди да сме тръгнали за там.
- „Чистите по сърце ще видят Бога," казва Христос. Следователно, ако някой иска да види Бога, нека да погледне в сърцето си. Ако там има завист, омраза, развратени чувства и пр., той нищо няма да види. Други искат да видят Бога, че тогава да повярват и да заработят за своето изправяне. Виждането на Бога, обаче, е резултат, а не дейност; следователно, ние не можем да имаме резултата преди дейността.
Иначе казано, ние не можем да пристигнем в
Париж
, преди да сме тръгнали за там.
Неверието в Бога е довело до тези тежки условия на живот и до тази сурова, егоистична борба за съществуване. И всички престъпления се вършат по тази причина. Може би на някои да им се вижда невероятно, че между изявленията на човешкия живот и външните условия за него има съотношение, има връзка, но все пак, това е така. Доколкото човек е по-добродетелен, дотолкова е по-неограничен в своето съзнание, а ако е егоистична и злобна натура, то в съотношение с неговия егоизъм се определят границите на неговата свобода, тъй както в зоологическата градина големината на зъбите и свирепостта на животните определят дебелината на решетките, които ги ограждат. Защото в живота има един ръководен принцип, който определя възмездието - всекиму според делата.
към текста >>
Един интересен опит е направен в
Париж
, който съвсем изобличава поклонниците на авторитетите.
За едно мъничко удоволствие човек изплаща с ред горчивини и разочарования. Тогава не си ли струва труда да се повдигне той над тези удоволствия, чиито плодове са горчиви и отровни? Днес хората не са искрени в своите отношения. От една страна те се отнасят с крайно недоверие един спрямо друг, а от друга страна са готови да тичат подир някой авторитет, стига той да заема някое видно обществено положение и да бъде облъчен с външен блясък. Великите истини, обаче, идват в простичко външно облекло.
Един интересен опит е направен в
Париж
, който съвсем изобличава поклонниците на авторитетите.
Взимат извадки от най-банални литературни произведения и под тях поставят имената на знаменити писатели. Всичко изнасят като неиздадени ръкописи на тези автори. Самите издатели искали да направят един опит и, след като всичко било прието за чиста монета, те изявили истинското положение на работата. Чак тогава всички взели по-обстойно да преглеждат тези съчинения и видели, че те, наистина били нещо много обикновено. Та често хората приемат онези неща, които отвън са грандиозни и бляскави, а отвътре са кухи и безсмислени, а онези истини които могат да им отворят пътя към един велик живот - отхвърлят.
към текста >>
33.
ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА - Морис Метерлинк
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
вълни от
Париж
, но не вече от Берлин.
За влизане в по-интимен контакт с вътрешния живот на природата има и друг фактор. Тук е в сила и следният закон: За да се свържеш с известни духовни сили в природата, трябва да се издигнем в своето съзнание до това поле, в което те действуват. Можем с една аналогия с безжичния телефон да поясним това. За да приеме той вълни от Берлин, грабва антената му да бъде нагласена да приема вълни с такава дължина, каквито изпраща антената в Берлин. Ако нагласиш така, щото антената ти да приема вълни от друга дължина, тогаз ще можеш да приемеш напр.
вълни от
Париж
, но не вече от Берлин.
В цялата природа работят духовни сили от възвишен характер; работят възвишени същества от една йерархия, която е далеч над човечеството в своята еволюция. Те са проводник, чрез който се проявяват божествените сили. Цялата природа, която виждаме около нас, е само завеса, зад която се намира лабораторията, в която работят тези разумни, съзнателни сили на йерархията. Ето защо, когато отидем всред природата с онова повдигнато състояние на съзнанието, с душа пълна с любов, съчувствие, вяра, мир, радост и благодарност, тогаз, ще почерпим от гората, от слънчевите лъчи, от храната и пр. повече. Това е, защото тогаз твоето съзнание е повдигнато до това поле, в което работят тези възвишени сили.
към текста >>
34.
ВЕСТИ
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Всеки един член може да носи с себе си свой частен капитал в
пари
, който ще трябва да бъде вложен в банката на колонията и срещу който вложителят става кооператор и ще има частна текуща сметка.
Всички разноски за издържане общежитието ще бъдат за сметка на сдружението. Всеки ще получава определена заплата, еднаква за всички видове дейност, и при всяко приключване на сметките ще получи всеки един съответен на капитала му дивидент от печалбите. Личното богатство ще бъде по текуща сметка на разположение на собственика му. Сдружението има за цел да привлича идеалисти, които искат да живеят един по-съвършен братски живот, далеч от зловредните влияния на модерната култура, но при условия благоприятни за умствено и духовно развитие. Членове на сдружението могат да бъдат хора от всички народности, стига да възприемат ръководните начала на сдружението.
Всеки един член може да носи с себе си свой частен капитал в
пари
, който ще трябва да бъде вложен в банката на колонията и срещу който вложителят става кооператор и ще има частна текуща сметка.
Вън от това, всеки един трябва да работи за общото дело, съобразно със своите знания, способности и умения. Предпочитат се за членове опитните земеделци, строители и техници. Бележка от преводача: Струва ми се, че България не по-малко от Мексико представлява едно благоприятно поле и условия за устройване подобни на горното общежитие. В духовното движение в България има хора от всички професии и с най-разнообразни способности. Има селяни в това движение, които притежават доста големи имоти, без да могат рационално да ги използуват по досегашния начин, поради много причини.
към текста >>
35.
НАЧАЛО НА НОВОТО - Г. Драганов
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Поетът, музикантът, проповедникът и пр., ако работят за
пари
, губят от таланта си.
Вдъхновение, истинско творчество няма да се събуди у него. Няма да направи голям напредък. А това е, защото важно условие за разцъфтяване на душата, за събуждане на всички нейни заложби, дарби, таланти е, човек да работи за другите, за Бога. Когато човек работи за другите безкористно, без да чака лична полза, когато той работи за Бога, тогаз всичките условия му съдействуват; той привлича положителните сили на природата, които го движат напред, събуждат у него дарби, които той по-рано не е подозирал. Пред него се отварят безкрайни хоризонти на растеж, творчество, идеи, художествени постижения и пр.
Поетът, музикантът, проповедникът и пр., ако работят за
пари
, губят от таланта си.
Те не могат да достигнат до висшите върхове на творчеството. Първото Начало, Разумното, което лежи в основата на битието, се проявява чрез всеки акт, в който е вложена Любовта. Неговото проявление носи с себе си подем и разцъфтяване на заложбите; пустинята се превръща в цветущ оазис. Това се отнася и за всички други сфери на човешката дейност. У всеки един човек - и у наглед най-посредствения - се крият таланти, които той не подозира.
към текста >>
Един певец, когато пее за някоя лична цел, за
пари
, кариера, слава и пр., тогаз той ще може ли да говори на душите на слушателите си, ще може ли да събуди у тях желание за по-висок живот, ще затрогне ли свещените струни на душите им?
Ученикът, ако в знанието си влага Любовта, то това знание ще бъде за него благословение. Ако вие в къщи извършите и най-малката работа и вложите Любовта, то тази работа ще донесе благословение.'' Учителят. Каквото и да предприемеш, ако си вложил в него Любовта, то ще се разцъфти, ще донесе благословение, резултати, плодове. Там, дето е вложена жертвата, Любовта, там ще има напредък. Защото тогаз човек е в хармония с цялата природа, и всички нейни творчески, положителни сили съдействуват.
Един певец, когато пее за някоя лична цел, за
пари
, кариера, слава и пр., тогаз той ще може ли да говори на душите на слушателите си, ще може ли да събуди у тях желание за по-висок живот, ще затрогне ли свещените струни на душите им?
Не ще може, понеже той самият не е свързан с вътрешния извор. А когато пее безкористно, той ще пее, както никога по-рано не е пял. Ще се чувствува присъствието на Бога. Голямо действие ще има неговото пение. Той сам ще се учудва на тая мощна сила, на която ще стане проводник.
към текста >>
Ако едно училище е построено не за
пари
, а от любов, тогаз това училище ще има атмосфера подходяща за събуждане на красивото в душите на децата.
У слушателя ще се събуди подтик да служи на Красивото. При такова разбиране на труда, каквото и да почне човек, то ще донесе благодат за всички околни. Тук има и друго едно обстоятелство. При новото разбиране на труда, каквото и да изработиш ти влагаш нещо ценно в него. Затова Учителят казва, че в бъдеще училищата, напр., трябва да се изграждат от най-добрите майстори, но добри не само по техника, изкуство, но и по сърце.
Ако едно училище е построено не за
пари
, а от любов, тогаз това училище ще има атмосфера подходяща за събуждане на красивото в душите на децата.
нещо невидимо, но пълно с красота, ще изпълва атмосферата и ти ще го чувствуваш. Когато това ново разбиране на труда се приложи във всички области на живота, тогаз атмосферата, в която живеем, ще бъде пълна с поезия и благоприятна за събуждане на душата. Великата задача, която трябва да се разреши на земята. „Това е великата задача, която трябва да се разреши на земята. Това е пътят км вечния живот.
към текста >>
36.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Ами, че ако аз му кажа „всичките
пари
, които имаш, ги дай'', той ще вдигне ръката си, ще се почеше по главата и ще каже: „Чакай да си помисля малко." Той не е готов.
И в свята често са се явявали Учители, които са се стремили да пробудят съзнанието на хората и да ги въведат в пътя на съзнателното ученичество, като им дадат методи и знания, които еж заложени в живата природа и в човешката душа. И сега има такива Учители, които създават условия всред днешния мрак за съзнателно обучение. Тук ще дадем някои извадки от беседите на Учителя върху условията на съзнателното ученичество. „Сега при мене идат някои и казват: „Как може да стана ученик, как може да узная тайните на природата, как може да ми се отворят очите? " Но аз го гледам, гледам и казвам: „Има време още за тебе, по-сетне ела".
Ами, че ако аз му кажа „всичките
пари
, които имаш, ги дай'', той ще вдигне ръката си, ще се почеше по главата и ще каже: „Чакай да си помисля малко." Той не е готов.
И аз пестя време и пространство и казвам: ,,Не е за тебе”. Ако го попитам: „Може ли да станеш ученик? " той ще ми говори в два часа, че може да стане. Не, не е тъй! Сега ще ви кажа: за да може да станеш ученик, за да може да ти се поверят онези тайни на природата, ти най-първо, трябва да станеш брат, и сестра, и майка на Христа.
към текста >>
37.
Ново направление на труда - Б. Боев
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
„Ние сме се освободили от суеверия" - да, това са религиозни суеверия, а това са пък научни суеверия; но религиозните суеверия били животворни, одухотворявали човека, а тези новите суеверия водят след себе си всякакви похот и раздори заради удовлетворението им; онези суеверия били поклонение на Бога, а тези - поклонение на
парите
, силата, славата, В това е всичката разлика.
Из всички митологии, из всички свещени писания, ярко изпъква мисълта, че човекът, такъв какъвто е сега, представлява от себе си падение на истинския Човек. Тази мисъл е изразена в легендата за Адам и Ева; нея неведнъж я срещаме и в индуските свещени книги, разказващи за „века на Истината", когато човек е умирал само по свое желание, когато неговият ум, неговата душа била чиста и силна, когато на земята нямало нито страдание, нито зло. И сегашното състояние на човечеството, това състояние на упадък, из което човечеството отново бавно се издига км своето минало състояние на чистота. Зад всички тези, понякога мъгливи предания на древността, лежи всякога дълбоката мисъл, подобна на скъпоценната руда в земята, в това време, когато - аз трябва със съжаление да забележа - зад изящните, полировани фрази на съвременните „мъдреци" се крие най-жалката дребнавост. Ако в наше време цитирате Мойсей, Буда, Христа, ще ви се смеят, но споменете Хексли, Тиндал или Дарвин и всичко, което излиза от тях, би било погълнато без сол.
„Ние сме се освободили от суеверия" - да, това са религиозни суеверия, а това са пък научни суеверия; но религиозните суеверия били животворни, одухотворявали човека, а тези новите суеверия водят след себе си всякакви похот и раздори заради удовлетворението им; онези суеверия били поклонение на Бога, а тези - поклонение на
парите
, силата, славата, В това е всичката разлика.
Но ние се отклонихме от предмета. И тъй, ще повторя: зад всички тези древни предания ние намираме една и съща идея, че човек сега не е това, каквото е бил преди да падне. Съвременните мислители, по видимому, решително отхвърлят тази мисъл. По тяхното мнение човекът, това е развиваща се молюска и затуй това, което говори митологията, преданието е невярно. Индуската митология примирява двете твърдения; тя учи, че развитието иде вълнообразно: след издигането на вълната иде нейното спадане, а след това пак издигане.
към текста >>
38.
ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
„Ако работим за
пари
, ние сме слуги, а ако работим от любов, тогаз сме синове на Бога.
Б. Боев НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА [1] В хармония с великата действителност, която ни заобикаля.
„Ако работим за
пари
, ние сме слуги, а ако работим от любов, тогаз сме синове на Бога.
Тогаз съзнаваме нашето синовно отношение км Бога". „Всеки човек, който задържа за себе си това, което е произвел, не може да намери смисъла на живота. Това, което си произвел, не е заради тебе; ще го дадеш някому". Учителят. Сноп слънчеви лъчи са проникнали през листата и са позлатили твоето лице. Какво са те?
към текста >>
Той счита за съвестно да вземе
пари
срещу него, защото то е тъй близко до сърцето му, като че ли в това произведение живее част от собствената му душа.
Радостта, която чувствуваш при тая постъпка и резултатите, които тя носи, ти говорят това. И тогаз, тази постъпка струва повече, отколкото всичкото злато на света. Тя не може да се продава. Ще дам една аналогия, за да поясня това. Когато един художник създаде някое художествено произведение, в което е вложил частица от сърцето си, от душата си, той не го продава.
Той счита за съвестно да вземе
пари
срещу него, защото то е тъй близко до сърцето му, като че ли в това произведение живее част от собствената му душа.
Но същото е и с всяка човешка постъпка, която е извършена от любов. Всека такава постъпка е толкоз свещена, колкото трудът на този художник. Тогаз всяка човешка постъпка ще бъде така красива, ще има такава вътрешна красота, както и в най-хубавите художествени произведения. Този, който работи при новото разбиране на труда, той е вече художник. Да си представим една жена, която от сутрин до вечер шие ризи на един търговец.
към текста >>
39.
Келтски окултизъм – Ernest Bose
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Затова, в интереса на обществото, необходимо е да се употребяват най-големи усилия за морализирането на тези индивиди, от най-ранната възраст, чрез религиозното чувство Възрастните хора от този тип мъчно се превъзпитават; трябва да се възпитават поне от техните користолюбиви инстинкти, като се основават работнически каси, които биха им давали
пари
в аванс, за да поощряват техните занаяти и по този начин да си осигурят средства за някаква собственост.
Хората от този тип живеят дълго, ако преобладава костната система. Ако детето има такъв тип, от много рано трябва да му се внушават религиозни и нравствени принципи, за да се попречи на лошите инстинкти и да се запази животът му от престъпления. Такива натури трябва да се укротяват и ръководят с желязна ръка и твърд характер. В ниските слоеве на обществото хора от този тип са груби, резки, неделикатни, материалисти, цинични, у които физическата сила замества справедливостта. Само грубата сила им прави впечатление и може да ги укроти; под влиянието на страстите и користолюбието, техните диви инстинкти могат да се проявят даже в опит за убийство.
Затова, в интереса на обществото, необходимо е да се употребяват най-големи усилия за морализирането на тези индивиди, от най-ранната възраст, чрез религиозното чувство Възрастните хора от този тип мъчно се превъзпитават; трябва да се възпитават поне от техните користолюбиви инстинкти, като се основават работнически каси, които биха им давали
пари
в аванс, за да поощряват техните занаяти и по този начин да си осигурят средства за някаква собственост.
По такъв начин по честен начин може да се даде пълно удовлетворение на техния инстинкт: любов към собственост. Чрез труда те ще се поправят и облагородят. Триъгълен тип Този тип означава странен и фантастичен характер, капризна енергия, която се проявява в подтици и избухвания, но у които няма последователност. Индивиди от този тип постъпват по-скоро под импулса на внезапен каприз, отколкото под влиянието на рефлекс. Те бързат да изпълнят своите планове, без да дочакат пълното им узряване.
към текста >>
Макар че придават голяма цена на
парите
, обаче, те са способни на благородство и разточителност.
Те не се съмняват в успешния изход на работите си, но явят ли се пречки, у тях няма нито нужната ловкост да ги премахнат, нито упорство да ги преодолеят и така често се разочароват. Непредвидливостта и неблагоразумието им причиняват много грижи и ги поставят в големи затруднения. Те проявяват неспособност към всичко, което изисква бавно, спокойно и последователно действие. Рязката откровеност им вреди много. Наклонни да господствуват над другите, те не понасят никаква власт над себе си.
Макар че придават голяма цена на
парите
, обаче, те са способни на благородство и разточителност.
Те имат ред в своите неща, но съвсем не се придържат в реда на своите всекидневни житейски работи, макар че искат да имат порядък в тях. Те държат здраво своите права и са готови всякога да ги защищават. Техният практичен, позитивен и реалистичен ум не разбира нищо от поезия и чувства. Техните артистични способности са по-скоро подражателни, отколкото творчески, макар, че в занаятите проявяват изобретателност. Те са способни към едра търговия и особено като посредници.
към текста >>
40.
Земетресенията и тяхното предсказване (продължение) – Л. Лулчев
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Обичат страстно
парите
и успяват да натрупат големи богатства.
Те са весели, общителни, обичат общество, празници, шеги, представления и семейни удоволствия. Обикновено те са слаби родители, които, обаче, понякога се скарват на децата си. Те са тънки гастрономи и често много лакоми. Разположени км чувствена любов, стига да не им причинява грижи и несгоди; избягват грижливо всички страдания и огорчения. Любов към порядъка и редовния живот са техни достойнства.
Обичат страстно
парите
и успяват да натрупат големи богатства.
Те са изкусни администратори, а личната им организация ги прави способни към редакторски, банкови и финансови операции. Форма и характер на очертанията Формата и характерът на очертанията заслужават особено внимание, защото те причиняват видими изменения в индивидуалния тип, според това, дали те са кръгли, четириъгълни, възлести, ъгловати, остри, подвижни, напрегнати или отслабени, месести, мускулести, тлъсти или костеливи. Четириъгълните очертания показват енергия, твърдост, непреклонност, устойчива воля, упоритост, позитивизъм и сметка. Ъгловатите очертания показват твърдост, егоизъм, злоба, или поне нечувствителност; упорство, тирания, неумолимост; настойчивост до крайност, жажда към почести и любов към парите. Възлестите очертания показват сприхавост, дързост, гняв, рязкост, силни страсти, странност, безразсъдство, смелост, мъжество в постъпките и недостатък в умереността.
към текста >>
Ъгловатите очертания показват твърдост, егоизъм, злоба, или поне нечувствителност; упорство, тирания, неумолимост; настойчивост до крайност, жажда към почести и любов към
парите
.
Любов към порядъка и редовния живот са техни достойнства. Обичат страстно парите и успяват да натрупат големи богатства. Те са изкусни администратори, а личната им организация ги прави способни към редакторски, банкови и финансови операции. Форма и характер на очертанията Формата и характерът на очертанията заслужават особено внимание, защото те причиняват видими изменения в индивидуалния тип, според това, дали те са кръгли, четириъгълни, възлести, ъгловати, остри, подвижни, напрегнати или отслабени, месести, мускулести, тлъсти или костеливи. Четириъгълните очертания показват енергия, твърдост, непреклонност, устойчива воля, упоритост, позитивизъм и сметка.
Ъгловатите очертания показват твърдост, егоизъм, злоба, или поне нечувствителност; упорство, тирания, неумолимост; настойчивост до крайност, жажда към почести и любов към
парите
.
Възлестите очертания показват сприхавост, дързост, гняв, рязкост, силни страсти, странност, безразсъдство, смелост, мъжество в постъпките и недостатък в умереността. Острите очертания показват хитрост, тънкост, лицемерие, лъжа, раздразнителност, подвижност, инициатива и вдъхновение. Кръглите и гъвкави очертания показват добродушие, спокойствие, нерешителност, откровеност, доброта и понякога слабо сърце, чувственост, липса на такт, небрежност, лакомство. бързопреходни страсти и гняв. Меките и отпуснати контури показват крайно слаба воля и характер; пасивна апатична, много ленива натура; мекост в чувствата, недостатъчна жизнена енергия, инертност в страстите, освен деятелност в стомаха.
към текста >>
41.
Преображение
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Смелостта, с която квалифицираните учени се нахвърлят върху такива „самозванци", бихме рекли, родени учени хора, които не за титли и
пари
изучават природата, (като „столара” директор на обсерватория Бенданщи) е само едно лишно доказателство за упадъка на съвременната наука.
Л. Лулчев ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ (Продължение) Причините на землетресенията Нашите почитания към знанията на нашит учени, но нека те позволят да смятаме границите на тяхното знание не и като граница изобщо на знанието. Това, което още не се знае, е милиони пъти повече от това, което е известно; и следователно, то е широко поле, към което водят различни и разнообразни пътища. Самооблъщение е да се мисли, че „изпитаните" пътища са единствените. А има и пътеки, по които се катерят само тия, които могат - и често те стигат до по-големи височини, макар и не винаги да говорят публично за това.
Смелостта, с която квалифицираните учени се нахвърлят върху такива „самозванци", бихме рекли, родени учени хора, които не за титли и
пари
изучават природата, (като „столара” директор на обсерватория Бенданщи) е само едно лишно доказателство за упадъка на съвременната наука.
Днес, ако би се явил самият Исус да говори своите Божествени Истини, нашият, па навярно и чуждите университети биха му отрекли правото на философ, понеже не е свършил техния факултет... А колко повече е Той от философ, ако може да вдъхновява 500,000,000 человеци и да ги очовечи поне от време на време, когато си спомнят за Него, та макар и веднъж в годината! Широтата на възгледа, толерантността, вниманието км чуждите мнения, даже когато са на „простосмъртни", всичко това характеризира ония велики учени, които са давали ръководните идеи на света - а обратно - преследване чуждите мнения, нетолерантност, мисъл, че само тям е достъпна природата и знанието, както вече поменах е признак на идеен упадък, на формализиране, на закъсняване, спиране прогреса. С това не искаме да кажем, че ученият трябва да си губи времето с дреболиите на обикновения живот, но и критиката на явленията, недостатъчно проучени [1], невиждане гората от дърветата, това е явление, което не би трябвало да намира място между жреците на съвременната наука. Колкото по често то се проявява в която и да е държава, толкова по-сигурно сочи, че тия жреци са отишли в тия храмове не по вътрешно призвание, а по външни подбуди. Разумният човек във всичко схваща причината и когато противодействува, се стреми винаги към по-далечната причина, която се крие зад близките факти, не се бори със следствията, (последиците) когато му е достъпна и може да бъде атакувана самата първопричинна сила.
към текста >>
42.
Мисли за вегетарианството
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Екзотеризъм Принцеса
Паризада
, като узнала веднъж, че някъде в недостъпни места съществува птица, способна да говори; жълта вода, от която една капка попаднала в басейн, възраства на грамаден стълб и тайнствено дърво, из което се лее божествена хармония, пожелала да овладее тези чудеса Един след друг, двамата нейни братя се опитали да изпълнят желанието на принцесата, но ги постигнала смърт от опасностите на трудния път.
Ж. Г. Буржа ЕКЗОТЕРИЗЪМ И ЕЗОТЕРИЗЪМ Мистичното обучение се дели на две части - екзотерична, предаваща се публично и езотерична - за посветените. Легенди, свещени книги, алегорични поеми, приказките на хиляда и една нощ, пентакли, йероглифи, всичко това изяснява екзотеричната страна на учението. Езотеричната част се придава от уста на уста на учениците на миналите през много изпитания, които ще покажат волята, смелостта и силата им. Тук придаваме един екзотеричен разказ, като даваме същевременно и езотерическото тълкувание.
Екзотеризъм Принцеса
Паризада
, като узнала веднъж, че някъде в недостъпни места съществува птица, способна да говори; жълта вода, от която една капка попаднала в басейн, възраства на грамаден стълб и тайнствено дърво, из което се лее божествена хармония, пожелала да овладее тези чудеса Един след друг, двамата нейни братя се опитали да изпълнят желанието на принцесата, но ги постигнала смърт от опасностите на трудния път.
Мъжествена и дръзка, принцесата на свой ред се опитала и след дълги усилия по-трудния път, тя достигнала до подножието на планината, на върха на която се намирали птицата, жълтата вода и чудното дърво. Стар един дервиш настойчиво съветвал принцесата да се върне от своя път: „Когато изкачиш планината, говорил ù той, ще чуеш ужасни гласове... Те ще те ужасят, те ще те заплашват и тежко ти, ако ти се обърнеш и погледнеш назад - ти ще бъдеш незабавно превърната в черен камък, подобен на тези, с които планината е тъй обсипана". Принцесата не искала и да чуе за това и се устремила нагоре към върха. Хиляди гласове се раздали в този миг, но тя не ги слушала, вдадена в своя път; след многочислени трудности, тя овладяла това, за което се тъй дълго стремила в своя живот: птицата, жълтата вода и чудното дърво... В желанието си да спаси своите братя, тя послушала съвета на птицата и напръскала с жълта вода камъните, разхвърляни по нейния път и те оживели след дългия сън през вековете. Езотеризм Принцесата се преобразява на мъж, за да изпълни задачата, която сама си е избрала - чувственият и отрицателен принцип става положителен, или активен, за да се извърши магическото дело.
към текста >>
43.
Из моите спомени – Седир
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Пари
и
безпаричие
' Тези противоречия са бурените на човешката цивилизация Без тях тя би била пленителна красива градина.
ДУХЪТ НА НОВАТА РАСА[1] (Написано от двама служители) Посвещава се на родителите на бъдещата раса Чистота в обществения живот Неизгладените обществени противоречия хвърлят тъмна сянка върху съвременното човечество: капитал и труд, богатство и бедност, състоянието на жените и децата, мизерията на недъгавите и децата, заплатата и работното време, прекомерна работа от една страна и безработица от друга, престъпност и благотворителност, грижи за здравето и болестите, наемни и необработени земи, власт на малцинство и робство на масите, трусове и недоверие.
Пари
и
безпаричие
' Тези противоречия са бурените на човешката цивилизация Без тях тя би била пленителна красива градина.
Вие сте ги отгледали в нея като трайна растителност и то толкоз много, че са заглушили всички нежни растения, които се нуждаят от слънчева светлина и трябва да се къпят в лъчите на Божественото. Без съмнение, тези бурени по-лесно се отглеждат. Но те са израснали високо над главите ви, гъсти като гора и вие вече почвате да чувствувате хладината на сянката им. Вие се стремите към слънчевата светлина и се опитвате да откъснете и отсечете гигантските бурени, за да проникне до вас малко светлина. Искате ли да ги откъснете, за да имате повече светлина и топлина?
към текста >>
44.
Учителят – Мара Белчева
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
бях лекар в едно
парижко
предградие.
Седир ИЗ МОИТЕ СПОМЕНИ [1] Андреас Току що бях стигнал 40 годишната си възраст.
бях лекар в едно
парижко
предградие.
Дейността ми като лекар не беше изгасила мечтите на младостта ми, на доброто онова време, когато бях свободен да напусна всичко за една рядка книга или разговор с един мистик. Спомените ми винаги се спираха на стария ми приятел Дезидериус, починал приблизително преди 20 години и на онези непознати лица, които срещнах на погребението му. Всяка вечер, когато умората не ме възпираше, преписвах книгите, които той ми беше дал и особено черния бележник. В послания погледът ми се спираше, без видим мотив върху имената Андреас и Теофан. Една обикновена случка прекъсна еднообразието на живота ми.
към текста >>
Най-сетне ми казаха, че в едно
парижко
предградие, близо до езерото Сен Фарго живее един антиквар, продавач на разни интересни предмети; и именно неговата жена е могла да поправи тая бродерия.
Една обикновена случка прекъсна еднообразието на живота ми. Несръчната ми слугиня разкъса една копринена бродерия, която беше ми подарил един мой роднина от колониите. Тая бродерия беше разкошна работа с красиви краски: тя представляваше букет от прасковени клони с розови цветове, смесени с черешови клони, покрити с бели цветове. Петнадесет дена търсих някого, който да поправи бродерията. Питах на много места, но напразно.
Най-сетне ми казаха, че в едно
парижко
предградие, близо до езерото Сен Фарго живее един антиквар, продавач на разни интересни предмети; и именно неговата жена е могла да поправи тая бродерия.
Една сутрин се упътих към Менилмонтан. Намерих улицата и къщата. И понеже видях, че пред тая къща имаше една кола, аз се поразходих малко, додето домакинът се освободи от гостенина. Реших да се върна четвърт час по-късно. При разходката видях, че минават стадо овце, водени от овчар и с две великолепни кучета.
към текста >>
45.
Вести
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
певец, с лира в ръка, и видиш, че за песента си
пари
не взима знай: На-Ну е.
Защото, пее ли пред болен. оздравя; чуе ли го сляп, проглежда; види ли го .сакат, прохожда. Хората го мислят чародеец, а той е само лечител и влюбен. А на тебе, пътнико, казвам. Когато срещнеш нейде по път.
певец, с лира в ръка, и видиш, че за песента си
пари
не взима знай: На-Ну е.
Когато чуеш певец с лира в ръка да пее и на душата ти стане леко, болката ти мине, тъгата ти изчезне, знай: На-Ну пее. Светът слуша песента на овчаря. Хората го чакат по път и друм. Но знаеш ли, пътнико, кой най-много се вслушва в песента на На-Ну? Айя. Тя седи на другия край на света, чака и слуша.
към текста >>
46.
Съдържание на 6-7 бр.
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Списание, редактирано от професор Варми Йог в
Париж
, 16, rue.
КНИЖНИНА „Pour mieux vivre".
Списание, редактирано от професор Варми Йог в
Париж
, 16, rue.
Mardeau 3. Абонамент за странство 35 фр. Това списание разглежда болестите преди всичко в свръзка с по-дълбоките енергии на човешкия организъм (праната). Тоя отдел от окултната медицина се нарича пранотерапия, „Metamorphosen des Seelenlebens" от Д-р Щайнер. В тая книга се разглеждат гнева, съвестта, изкуството, благоговението от окултно гледище.
към текста >>
47.
Когато бях - Мара Белчева
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Той беше един от тези
парии
, които градовете изхвърлят с хиляди.
Само когато няколко души от разни течения се издигнат до Бога, там те стават едно, обединяват се. Вечният е един жив Бог. Ето това трябва да се опитва. Веднъж заедно с него постих един болен в един краен квартал с едноетажни къщи. Посрещна ни едра стара жена, позната на Андреас и ни въведе в една печална стая до едно доста чисто легло, отгдето един човек отправяше към нас отчаян поглед.
Той беше един от тези
парии
, които градовете изхвърлят с хиляди.
Болният почна да плаче едновременно с жена си. Андреас. стоеше прав с шапка в ръка и ги слушаше внимателно, клатейки глава със съчувствие и изглеждаше, че размишлява. Най-сетне старецът престана с оплакванията си и каза: „Бог е несправедлив. Той е измислица на експлоататорите Няма Бог." – Как, извика Андреас, добрият Бог не е справедлив ли? И тогаз вие ли сте справедливи?
към текста >>
48.
Стихове – Мара Белчева
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Парижките
предградия бяха много пострадали.
Андреас говори за една невидима планета, която е доста близка до нашата земя. Между другото той каза: – Кометите са дреха на същества, както тялото ни е дреха на нашата индивидуалност. Всички небесни тела са дрехи на същества, които не познаваме и всеки от тях изпълнява своята служба. Колко неща щяхме да знаем, ако бяхме смирени! * * * Веднъж имаше наводнение в басейна на р. Сена.
Парижките
предградия бяха много пострадали.
Имаше опасност за целия Париж . Две седмици не бях посетил Андреас, понеже имах претрупана работа в болницата. На първата свободна сутрин го посетих. Стелла дойде и ни донесе мляко с кафе. Говорихме за наводнението, което траеше от две седмици и опустошаваше Париж и околностите.
към текста >>
Имаше опасност за целия
Париж
.
Между другото той каза: – Кометите са дреха на същества, както тялото ни е дреха на нашата индивидуалност. Всички небесни тела са дрехи на същества, които не познаваме и всеки от тях изпълнява своята служба. Колко неща щяхме да знаем, ако бяхме смирени! * * * Веднъж имаше наводнение в басейна на р. Сена. Парижките предградия бяха много пострадали.
Имаше опасност за целия
Париж
.
Две седмици не бях посетил Андреас, понеже имах претрупана работа в болницата. На първата свободна сутрин го посетих. Стелла дойде и ни донесе мляко с кафе. Говорихме за наводнението, което траеше от две седмици и опустошаваше Париж и околностите. Говорихме дълго за причините на това нещастие.
към текста >>
Говорихме за наводнението, което траеше от две седмици и опустошаваше
Париж
и околностите.
Парижките предградия бяха много пострадали. Имаше опасност за целия Париж . Две седмици не бях посетил Андреас, понеже имах претрупана работа в болницата. На първата свободна сутрин го посетих. Стелла дойде и ни донесе мляко с кафе.
Говорихме за наводнението, което траеше от две седмици и опустошаваше
Париж
и околностите.
Говорихме дълго за причините на това нещастие. По едно време потънахме в мълчание и аз мислех за хилядите страдащи, за анемичните жени, за зле хранените деца – без подслон, топливо и хляб. Стелла ни беше оставила. Андреас мълчеше, потънал в дълбоко размишление. Вън дъждът блъскаше на прозорците.
към текста >>
„Батиньол " и една великосветска жена позната на целия
Париж
с елегантността и блясъка на дома си) и ще ги помолиш от мое име да се ангажират в три неща: да не злословят, да не се защищават, който и да ги напада,и да се молят за всичко, което намерят за полезно, додето молбите им бъдат чути, даже и цяла нощ, ако е нужно.
След това всичко стана пак тъмно. Отворих очи: Андреас беше прав до мен с изправена глава и излъчени гърди. От него излизаше нещо като флуидична аура (светлина), свежа и силна. Една тайна имаше между нас и ми мина мисълта, че ние двамата бяхме съединени в „името на Някого". Андреас ми каза с един глас без тембър: – Ще отидеш и ще намериш тези и тези лица (и той ми назова един шивач от ул.
„Батиньол " и една великосветска жена позната на целия
Париж
с елегантността и блясъка на дома си) и ще ги помолиш от мое име да се ангажират в три неща: да не злословят, да не се защищават, който и да ги напада,и да се молят за всичко, което намерят за полезно, додето молбите им бъдат чути, даже и цяла нощ, ако е нужно.
И ти ще се заемеш с всеки един от тях. И ако вие тримата се държите твърдо до Еньовден, някои нещастия за вашето отечество ще бъдат избегнати Това е, което Небето обещава. Писмото на Теофан Веднъж Андреас ми каза: – У Теофан има нещо, което не може да се долови със сетивата, което не може да се подаде на външно изследване. Аз не знам, какво е то. Мисля, че съм обходил ада и рая, но изгледът на никое същество не прилича на този, за когото ви разправих и който ми спаси живота от неминуема смърт.
към текста >>
49.
ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Лекувах болни безплатно, давах
парите
си и времето си на другите.
И аз разбирах все повече това, което ми каза, разбирах как малкото, което ми каза, всецяло обгръщаше „Едното нужно". Възкресение Последните епизоди, които разправих, бяха ми направили дълбоко впечатление, което читателите, разбира се, не може да сподели поради несръчността на разказа ми. Аз с жар влязох в „тесния път", който този път считах, че добре съм схванал. Но не закъснях да събера плодовете на моята неопитност. Исках върху фактите да опитам истинността на Андреасовите разбирания.
Лекувах болни безплатно, давах
парите
си и времето си на другите.
Жертвувах нощите си в услуга на други, търпях капризите на приятелите си. Тогаз почнаха да се подиграват с мен. После почнаха да се оплакват от слабохарактерността ми. Плодотворните лекарски визитации станаха редки. Кореспондентите ми, понеже не ги ласкаех вече с манията им за магизъм, гадаене и явления, ме укоряваха боязливо.
към текста >>
Да, аз бях на земята, в
Париж
.
Пра вете туй, което тая книга учи. Хайде, до виждане. И цел сияещ от нежно добродушие, той прегърна жената, майката и мъжа и излезе с мене. Мислех, че сънувам. Обаче познах улицата, по която вървяхме: тук е стоборът, по-нататък има празно место; там надолу е хлебарницата, вляво е кръчма, дето викат нощни посетители в долния етаж.
Да, аз бях на земята, в
Париж
.
Вървях от страни на един непознат. И това беше той, Теофан, Светещият, тъй очакваният водач, чието едничко присъствие пръскаше моята тъмнина, изгонваше съмненията ми и отстраняваше умората ми. Той ми обясни, че трябва да вземе в 4 часа сутринта бързия влак за Бриндизи и че не може да отложи пътуването си, защото такъв трен има само веднъж на седмица, но че от друга страна има много да ми каже и ако съм свободен, желае да го придружа до Модан. В неговото отделно купе ще бъдем напълно като у дома си. Аз бях очарован.
към текста >>
50.
ЗА АРХИТЕКТУРАТА
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Той е намерил в болницата Шарите в
Париж
лицето Алберт Л., с когото е правил опити Д-р Люис.
Дельоз установи, че лицата, с които е правил опити, виждат в по-дълбоката фаза на магнетичния сън светещ флуид около него; тази светлина излиза с по голяма сила от главата и ръцете му. Д-р Деспин от Екс-Ле-Бен и Д-р Шарпиньон от Орлеан наблюдаваха и установиха чрез многобройни опити, че същите субекти забелязват светлината, която изпуща магнитът. среброто, златото и пр. Австрийският химик и геолог Райхенбах установи, че сензитивите наблюдават в тъмна стая светлината около животните, хората и пр. Алберт до Роша е искал да установи и по свои специални методи обективността на това, което виждат сензитивите и от друга страна да изследва по-подробно тези явления.
Той е намерил в болницата Шарите в
Париж
лицето Алберт Л., с когото е правил опити Д-р Люис.
Това лице имало предимството пред много други лица, че в същото време било и художник и затова е могло да рисува това, което вижда във време на дълбокия магнетичен или хипнотичен сън. До Роша за своите опити е използувал това лице, като взел за свой сътрудник един виден физик. При своите опити той си турил като първа цел да установи, дали това, което субектът (лицето, с което правил опити) вижда, е измама или самоизмама, или пък има обективна стойност. Той си казал, че ако това е измама или самоизмама, разбира се, няма да се отива по-нататък при изследванията, но ако се установи, че възприеманото от сензитивите отговарят на действителността, тогаз вече се разполага с една твърда основа, върху която могат да се градят по-нататъшните изследвания. За да се избегне всеки повод за внушение, както той, така и сътрудникът му избягвали да говорят пред субекта нещо, което би могло да му повлияе.
към текста >>
51.
КНИГОПИС
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Парижкият
професор Д-р по медицина Морис Фор е правил изучавания въз основа на статистичен материал за внезапни смъртни случаи в свръзка със слънчевите петна.
Днес предполагат, че слънчевите петна са електрически вихрушки върху слънцето. Увеличението и намалението на слънчевите петна т.е. техният минимум и максимум става периодически, всеки 11 години. Има голям паралелизъм между процесите на слънчевата повърхнина и някои земни явления; особено има паралелизъм с електромагнитните явления на земята. Рудолф Щайнер изтъква връзката между слънчевите петна и социалните събития.
Парижкият
професор Д-р по медицина Морис Фор е правил изучавания въз основа на статистичен материал за внезапни смъртни случаи в свръзка със слънчевите петна.
Той намира връзка между двете тези явления; статистическият материал, сбран от него за последните 50 години, го довел до това заключение. Според него появяването на слънчевите петна има за следствие увеличение на смъртността изобщо и на внезапните смъртни случаи в частност; той казва, че слънчевите петна са големи електромагнитни вихри, чиито вълни пропътуват и обхващат цялата слънчева система, следователно и нашата земя. Д-р Отто Мирбах, наблюдател в Централната метеорологическа станция във Виена, пише в статията си „Политическите катастрофи и космичните явления" за връзката между политическите кризи и слънчевите петна. Чрез своите изследвания той е дошъл до убеждението, че произшествията на слънцето имат влияние върху политическия живот на народите. И той привежда примери из обществения живот за съществуванието на такива връзки, като разглежда събитията от 1895 г.
към текста >>
52.
Списанието PDF
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
КНИГОПИС „La science spirituelte", окултно (антропософско) списание, излиза в
Париж
под редакцията на Едуард Шуре (автор на „Великите Посветени").
КНИГОПИС „La science spirituelte", окултно (антропософско) списание, излиза в
Париж
под редакцията на Едуард Шуре (автор на „Великите Посветени").
„Das Johannes - Evangelium im Verhallnisfjzu den anderen Evangelien, aesonders zum Lu kas -Evangelium" (Отношението на Йоановото Евангелие към другите Евангелия, особено към Ев. от Лука) Това е курсът, държан от Д-р Щайнер в Касел през 1909 год. Цена 13.50 швейцарски франка. „Oer Kosmiche£Rhythmus im Markus Evangelium" oт, npoф. Dr Hermann Beckh” (Космичният ритъм в Евангелието от Марка), 382 страници, с цветна таблица на зодиакалните знакове, цена 11.25 швейц.
към текста >>
53.
ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
на моята каса, защото
парите
ми бяха досега заключени, и аз не можах да ги използувам." Малко хора има в света, които грижливо пазят ключовете на своето сърце и на своя ум, Ключът на сърцето, това е Любовта.
Ключът на сърцето и ключът на ума, това е разковничето на всеки човек. Който намери такъв ключ, не трябва да го използува за себе си, но да го предаде на притежателя му. Има много богати хора в света, които са изгубили ключа на своето сърце. Там, именно, се крие и злото. Като се предаде ключа на богатия човек, той ще каже: „Много благодаря на този, който намери ключа на моето сърце, т.е.
на моята каса, защото
парите
ми бяха досега заключени, и аз не можах да ги използувам." Малко хора има в света, които грижливо пазят ключовете на своето сърце и на своя ум, Ключът на сърцето, това е Любовта.
Човек може да говори много върху Любовта, но няма ли нейния ключ, той нищо не знае. Всеки човек, който е залюбил веднъж, той вече е преминал от смърт към живот. Човек, който веднъж е залюбил, той трябва да напише на ръката си: „Първият момент на Любовта, това е вечният живот и абсолютната вяра." Истинският живот не е нито в богатството, нито в славата, нито дори в здравето, но той е в Любовта. Като се говори за Любовта, не се разбира обикновената любов на хората, която носи смърт, страдания и разочарования. Също така не се разбират и обикновените човешки чувства, защото всичко това е само малък предговор към Великата Божествена Любов, която носи вечния живот, вечното щастие и блаженство.
към текста >>
54.
НАЙ СКЪПОЦЕННИЯТ ДАР - А.Т.
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Вие сте добродетелни - при служебното сбиране »а
пари
.
Твърде често дори и вашите добродетели са маскирани дребнави пороци. Някои от вас са тъй добродетелни, че ставате нетърпими и мъчите другите с вашето самодоволство. Истинската добродетел никога не наранява. Вие сте много добри - понякога, според както се случи, когато сте добре разположени, когато ви служи за някоя особена цел. Ако ли наистина бяхте добри, щяхте винаги да сте такива, без изключение.
Вие сте добродетелни - при служебното сбиране »а
пари
.
Щедри сте - за да можете с това да си спечелите нещо: любов, приятелство, почит, задоволство, признателност. Вие сте много радостни - когато всичко ви е по угодата. Духовити сте - все едно, кои чувства обиждате, само и само да ви смятат за шеговит. Вашият хумор прави смешна самата ваша нищожна личност. Вие обичате хубаво да завършите работата си - за да блеснете, за да ви уважават повече.
към текста >>
55.
КРАЙ ИЗВОРА
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Въздухът бил умерено снабдяван с водни
пари
Опитът траял 4 часа, в някои случаи 8-9 часа.
Квасните гъбички били поставени на няколко милиметра от луковия корен. 2. Индукция на емулсия от луково дънце върху квасни гъбички. 3. Взаимно индуциране на квасни гъбички. Опитът бил правен в термостат при температура 52°С. Двете купчинки квасни гъбички се поставят на разстояние 2-8 милиметра една от друга върху предметно стъкло, а трета контролна купчинка малко по-настрани върху същото предметно стъкло.
Въздухът бил умерено снабдяван с водни
пари
Опитът траял 4 часа, в някои случаи 8-9 часа.
Всеки два часа се вземала проба от културата за изследване. Резултатът от трите вида опити бил положителен: било констатирано митогенетичното действие на квасните гъбички. Митогенетични лъча у растителния зародиш Опити с растителен зародиш били правени от Г. Франк и С. Салкинд, Опитът установил, че растителният зародиш изпуща митогенетични лъчи.
към текста >>
56.
КНИГОПИС
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
в
Париж
се пресели отвъд Едуард Шуре на 88-годишна възраст.
ВЕСТИ Няколко думи за дейността на Едуард Шуре На 8 април т.г.
в
Париж
се пресели отвъд Едуард Шуре на 88-годишна възраст.
Ето що пише той в своята автобиография: „В часа, малко преди да се напусне земния живот, когато човек вижда в бързи картини целият му живот да минава пред него, у мен има неудържимо желание с едничък поглед да обхвана цялата панорама и да кажа няколко думи за пътя, който ме е водил до моя идеал. Но преди да представя тази многоцветна картина, мислите ми се издигат към един по-виеш свят и аз виждам как силите, които са ме ръководили без мое знание, същевременно принадлежат към моето скрито, вътрешно „аз" и към един тайнствен, отвъден свят, който трябва да наричаме Провидение, защото в него намираме предначертано направление и точна цел. Тези сили са запечатани в мен чрез някои преживявания, към които постоянно се връща моят спомен". Четенето етиката на Спиноза от 14-годишният Шуре събужда у него въпроса за безсмъртието на душата. Веднъж той присъствувал при падането в транс на две млади работнички под влиянието на музиката; тогава техните лица съвсем се преобразили.
към текста >>
След това няколко години наред той следва в Германия, след което 4 години прекарва в
Париж
в живо приятелско общение със знаменитите хора на тогавашна Франция.
Четенето етиката на Спиноза от 14-годишният Шуре събужда у него въпроса за безсмъртието на душата. Веднъж той присъствувал при падането в транс на две млади работнички под влиянието на музиката; тогава техните лица съвсем се преобразили. Това го убедило завинаги, че в тялото обитава безсмъртна душа, независима в своето битие от физичните сили. Когато чел в едно съчинение описание на Елевзинските мистерии[*], у него се събудило предчувствие, че всичко това му е отдавна познато; и същевременно у него се събудило желание отново да възпроизведе свещената елевзинска драма. През целия си живот той храни идеята да пише мистични драми.
След това няколко години наред той следва в Германия, след което 4 години прекарва в
Париж
в живо приятелско общение със знаменитите хора на тогавашна Франция.
Избухването на френско-пруската война в 1870 година го принуждава да се прасели във Флоренция, дето довършва започнатия си труд: „Музикалната драма и Рихард Вагнер". Там се запознава с Маргарита Албана, която упражнила голямо духовно влияние върху неговия живот и творчество. Там по това време се заражда у него идеята за „Великите посветени". В 1889 година излиза „Великите посветени". В 1892 година предприема пътуване по източните страни и посещава египетските, палестински и гръцки места на мистериите.
към текста >>
В 1906 година се запознава с Д-р Щайнер, когато последният идва в
Париж
, за да държи един свой курс.
Там се запознава с Маргарита Албана, която упражнила голямо духовно влияние върху неговия живот и творчество. Там по това време се заражда у него идеята за „Великите посветени". В 1889 година излиза „Великите посветени". В 1892 година предприема пътуване по източните страни и посещава египетските, палестински и гръцки места на мистериите. Плод на това пътуване е съчинението му: „Свещените места на Изтока".
В 1906 година се запознава с Д-р Щайнер, когато последният идва в
Париж
, за да държи един свой курс.
Това запознаване също оказва голямо влияние върху Шуре. Едуард Шуре е писал и книгата „От сфинкса към Христа", в която описва вътрешната страна на разните религии, като посвещава голяма част от книгата на Христа; там излага езотеричната страна на Християнството и значението на мисията на Христа. Освен това, той е писал пет мистични драми, от които ще споменем „Децата на Луцифер", „Елевзинските мистерии" и пр. Тези драми са от съвсем нов характер; те са написани за бъдещия театър. В 1928г.
към текста >>
57.
ЖИВАТА НАУКА
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Каже ли ви обаче някой, че ви дава 5,000 златни лева, вие веднага ще се заинтересувате за това число, ще го разберете и -ще започнете да мислите, от коя банка да вземете тези
пари
.
Да възприемеш нещо, значи да го вземеш близо до себе си, да го поемеш вътре в себе си. Например, аз приемам една ябълка, взимам я в ръката си. Разбрани неща пък са тия, които имат отношение до нас. Нямат ли никакво отношение до нас, те не са разбрани и не ни интересуват. Ако някой ви каже числото 5,000, например, ще го чуете, но няма да се заинтересувате от него, няма да разберете, какво съдържа това число в себе си.
Каже ли ви обаче някой, че ви дава 5,000 златни лева, вие веднага ще се заинтересувате за това число, ще го разберете и -ще започнете да мислите, от коя банка да вземете тези
пари
.
Вземете ли ги веднъж, вие ще ги разберете и започнете да ги прилагате в живота си. Същото нещо може да се каже и за идеите, и за мислите. Всяка идея, която има отношение до нас, е толкова важна, колкото са важни и разбрани петте хиляди златни лева. В този смисъл всеки човек има отношение до външния свят и се стреми да го разбере. И съвременните държави имат отношение една към друга.
към текста >>
В такъв случай тя представлява празен лотариен билет, за който всеки съжалява, че го е купил, че напразно е дал
парите
си.
Младият учи, а старият преподава, като се ползува от новите начини и методи на науката, за да бъде добър разбран от младото поколение. Старостта, младостта и знанието са неща, които влизат в порядките на живата, разумна природа, а грехът, болестите и страданията са неща, които живата природа не включва в своя ред и порядък. Всяка идея, която може да се възприеме, разбере и приложи в живота на хората, представлява пълен лотариен билет. Всеки, който може да си купи един такъв лотариен билет, се осигурява на цял живот. Всяка идея, която не може да се възприеме, не може и да се разбере, нито може да се приложи.
В такъв случай тя представлява празен лотариен билет, за който всеки съжалява, че го е купил, че напразно е дал
парите
си.
В разумната природа няма старост, няма смърт, няма болести и страдания; там има вечна обнова, вечен живот. И всеки човек, който живее в съгласие с нейните закони, е млад човек, който се радва на птичките, които пеят, на цветята, които цъфтят и на изворите, които текат. Във всяка своя идея, във всяко свое чувство младият човек минава през трите фази на живота - на възприемане, на разбиране и на прилагане.
към текста >>
58.
Събудете се, деца на светлината! – продължение
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Кажете на бедния човек, че някъде някой негов чичо е умрял и му е оставил голямо наследство и ще видите, как той ще преброди света, но ще намери
парите
.
ЧУХА, ЧЕ ИДЕ ИСУС Човешкият дух се стимулира от великото, мощното и красивото в света.
Кажете на бедния човек, че някъде някой негов чичо е умрял и му е оставил голямо наследство и ще видите, как той ще преброди света, но ще намери
парите
.
Кажете на някой човек, любител на музиката, че е дошъл в града му велик музикант или артист, или някоя велика певица и той от земята ще изкопае пари, но ще посети концерта на този велик музикант. Кажете на учения, че някой велик, знаменит човек е дошъл в света, той всичко мило и драго ще пожертвува, само да чуе великото слово на този необикновен човек. Какво печелят всички тези хора? Те ще станат ли велики музиканти или певци? Ще станат ли велики хора?
към текста >>
Кажете на някой човек, любител на музиката, че е дошъл в града му велик музикант или артист, или някоя велика певица и той от земята ще изкопае
пари
, но ще посети концерта на този велик музикант.
ЧУХА, ЧЕ ИДЕ ИСУС Човешкият дух се стимулира от великото, мощното и красивото в света. Кажете на бедния човек, че някъде някой негов чичо е умрял и му е оставил голямо наследство и ще видите, как той ще преброди света, но ще намери парите.
Кажете на някой човек, любител на музиката, че е дошъл в града му велик музикант или артист, или някоя велика певица и той от земята ще изкопае
пари
, но ще посети концерта на този велик музикант.
Кажете на учения, че някой велик, знаменит човек е дошъл в света, той всичко мило и драго ще пожертвува, само да чуе великото слово на този необикновен човек. Какво печелят всички тези хора? Те ще станат ли велики музиканти или певци? Ще станат ли велики хора? - Не.
към текста >>
Дом без дете е като търговец без
пари
, като човек без здраве, като учен без знания, като сърце без чувства, като ум без мисъл и като воля без действия.
Вторият принцип възприема. Негов представител е майката. Третият принцип предизвиква нещата. Той представлява детето. Следователно, всеки дом, всяко общество, както и цялото човечество, са построени върху тези три принципа.
Дом без дете е като търговец без
пари
, като човек без здраве, като учен без знания, като сърце без чувства, като ум без мисъл и като воля без действия.
Идването на Христа има отношение към всички разумни същества, тъй както в природата съществува тясна връзка между всички явления. Когато се проповядва една велика идея, една религия или една наука, тя трябва да имат отношение към всички същества, у които съзнанието е пробудено. Ако един извор, ако едно растение или животно, ако светлината не ни ползуват, защо са те? Ако астрономията, като наука, не е в състояние да просвети човешкия ум, какъв смисъл има тя? Ако психологията, като наука, не е в състояние да облагороди човешкото сърце, какъв смисъл има тя?
към текста >>
59.
ЕДИННИЯТ ЖИВОТ - Б. БОЕВ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Но често аз съм наблюдавал прилепи в
Париж
от височината на моя балкон в дни, когато имаше голямо движение, напр.
Горните опити наново повторих в Патерна под контрола на испанската военна власт; наскоро те бяха повторени и близо до Кройцнах (Германия). Тези две нови серии опити напълно потвърдиха моята хипотеза за влиянието на Херцовите вълни върху чувството за ориентиране. От нощните животни нека вземем прилепа. Предполагат, че благодарение на слуховата си и мирисна чувствителност, той може да се направлява към своята плячка и възприема най-малките ù движения чрез въздушните вълни, които идат до ушите му. Тая хипотеза би била приемлива за открито поле в тиха атмосфера.
Но често аз съм наблюдавал прилепи в
Париж
от височината на моя балкон в дни, когато имаше голямо движение, напр.
неделя вечерта, при невъобразимия шум на огромна тълпа, при шума на хиляди автомобили, които раздвижват въздуха. Разбира се, в този оглушителен шум слухът или обонянието не могат да водят прилепа право към насекомите (мушички, пеперудки и пр.), които обаче той тук хваща тъй сполучливо, както в голямото мълчание на полето. Значи прилепът е привлечен от вълните (радиациите), които изпускат насекомите; тези вълни не се влияят нито от шума, нито от миризмата на моторите. Естествениците забелязаха връзката между полуокръжните канали в ухото на много организми и способността за ориентиране. Ако отстраните тези канали на животното, то веднага ще почне да се върти в кръг, неспособно да тръгне в определено направление, Това е твърде любопитно наблюдение.
към текста >>
60.
КНИГОПИС
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Отначало дейността му беше чисто теоретична, по после премина към практическата област чрез построяване на окултния университет „Гьотеанум" в Швейцария (при Дорнах до Базел,) и откриването на свободното Валдорфско училище в Щутгарт, по типа на което после се отвориха множество други училища в Германия, Англия,
Париж
и пр.
В първите години на дейността си той изучаваше Гьоте и написа съчинения върху мирогледа на Гьоте. Освен това, той в труда „Истина и наука" изложи своите схващания на гносеологичните проблеми, а във „Философия на свободата" и др. той разви по-нататък своите философски възгледи. От началото на този век той почна да работи в областта на окултизма, теософията и написа ред трудове върху разни окултни области. Отначало като главен секретар на теософското общество в Германия, а после като ръководител на Антропософското общество - той оказа грамадно влияние за вливане на духовен елемент в западно-европейската култура чрез многобройни сказки, курсове и трудове.
Отначало дейността му беше чисто теоретична, по после премина към практическата област чрез построяване на окултния университет „Гьотеанум" в Швейцария (при Дорнах до Базел,) и откриването на свободното Валдорфско училище в Щутгарт, по типа на което после се отвориха множество други училища в Германия, Англия,
Париж
и пр.
В „Гьотеанум" се разработват разните науки в този нов дух. Щайнер беше плодотворен и в областта на поезията, архитектурата, медицината, живописта и пр. Той с успех се опита в областта на изящната литература чрез своите мистични драми, които се представиха в Гьотеанум. В областта на архитектурата е важен стилът на „Гьотеанум" и после неговия курс по новата архитектура. Той е държал няколко курса по новата медицина пред лекари.
към текста >>
61.
СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Братята, които са се заели с тази благородна работа, жертвуват време, сили и
пари
само от съзнание, че служат на живия Бог, който трябва да се прояви чрез своите деца.
Толстой, на Бахаула, на Оомото също най-горещо препоръчват и най-разумно използуват есперанто за разпространение на новите идеи. Разбирайки значението на есперанто, библ. „Нова култура" даде на есперанто следните беседи: Високият идеал, Великият закон, Пробуждане колективното съзнание, Новото човечество, Мировата Любов и космичната Обич, Новият живот, Тесният път, Силите на живата природа - от Учителя. Кои и какви са Белите братя, от Ст. Ватралски (десет номера, които може на имате подвързани срещу нищожната сума от 60 лева).
Братята, които са се заели с тази благородна работа, жертвуват време, сили и
пари
само от съзнание, че служат на живия Бог, който трябва да се прояви чрез своите деца.
И ето, пред нас е първата книжка от втората година на „Нова Култура" - „Ето Човекът! " През втората година библиотеката ще даде (срещу 60 лева) цялата първа серия „Сила и Живот"" - заедно с „Трите основи на живота" и „Религиозно философския мироглед на П. Дънов" - от А. Томов. Есперанто е толкова лесен (само 16 грамат. правила) и тъй достъпен, че с помощта на един учебник, сам, без учител и чрез тази библиотека вие прекрасно може да научите езика, който ще ви разкрие нов свят.
към текста >>
62.
КНИГОПИС
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Във вестник „Oomoto iпtегпасiа", издаван в
Париж
е печатана на есперанто беседата „Тесния път " от Учителя.
ВЕСТИ Движение за идете на Бялото Братство в чужбина Есперантското списание „Oomoto", официален централен орган на движението с същото име, издавано в Камеока (Япония), книга 4. от април 1930 година, сcдържа няколко статии за Бялото Братство. В статията „Всемирното Бяло Братство" (от Любомир Лулчев) се излагат основните му принципи. В друга статия пак се говори за идеите на Бялото Братство и изобщо за културния, идейния живот в България; на друго место в същата книжка се препоръчва на читателите библиотека „Нова Култура".
Във вестник „Oomoto iпtегпасiа", издаван в
Париж
е печатана на есперанто беседата „Тесния път " от Учителя.
Един от нашите приятели е държал с успех сказки за Бялото Братство в някои градове на Англия: Лондон, Оксфорд, Манчестер и пр. В „Manchester Guardian", един от реномираните английски вестници, има благоприятни отзиви за неговите сказки с изложение на основните му идеи. Хайдорн от Алтона (Германия) се е обърнал писмено към някои от нашите приятели за близко сътрудничество с него на идеята, която той прокарва в редактираното от него списание „Unuigita homaro." Той работи за основаването на международна организация за духовна обнова на човечеството. Една от главните й цели ще бъде обединението на всички духовни сили за общото повдигане на човечеството. Без съмнение, за интереса в чужбина към идеите на Бsлото Братство твърде много допринесе издаването на есперантската библиотека „Нова Култура", която дава в превод беседите на Учителя.
към текста >>
63.
ВЕЛИКАТА ТАЙНА - ВЛАД ПАШОВ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
За в бъдеще думата Бог ще има такова значение, както думите въздух, вода, слънце, хляб, както думата „възлюбен." Ще дойде ден, когато ще бягаме от
парите
тъй, както най-големият сребролюбец към тях се стреми.
Който се съблазнява в материалния живот, той още не е изпитал величието на духовния живот. Който предпочете медената монета, не познава цената на златната. Който е започнал да разбира причините на своите състояния, той лесно ще се справи с противоречията. Който е искрен пред себе си, е чист пред Бога. Когато от дълбочината на душата си любиш Бога, ти ще можеш и да му служиш.
За в бъдеще думата Бог ще има такова значение, както думите въздух, вода, слънце, хляб, както думата „възлюбен." Ще дойде ден, когато ще бягаме от
парите
тъй, както най-големият сребролюбец към тях се стреми.
И пак ще дойде друго време, когато парите ще са наши слуги. И пак ще дойде време, когато няма да има пари, както в едно семейство те нямат приложение. Гениалността се състои в това, щото колкото много да си сломяван от външни и вътрешни противоречия, да тропнеш с крак и да кажеш: Бог, който живее в мен, е силен и да забравиш черното минало и като нов ден да заживееш, като новороден. Всяко противоречие иде да ни каже: новороди се; утре противоречието пак ще ни посети и ще ни каже: новороди се още веднъж в по-голямо съвършенство. Злото не се състои толкова в големината на погрешката, от колкото в това да допуснеш и най-малкото съмнение, че е непоправимо.
към текста >>
И пак ще дойде друго време, когато
парите
ще са наши слуги.
Който предпочете медената монета, не познава цената на златната. Който е започнал да разбира причините на своите състояния, той лесно ще се справи с противоречията. Който е искрен пред себе си, е чист пред Бога. Когато от дълбочината на душата си любиш Бога, ти ще можеш и да му служиш. За в бъдеще думата Бог ще има такова значение, както думите въздух, вода, слънце, хляб, както думата „възлюбен." Ще дойде ден, когато ще бягаме от парите тъй, както най-големият сребролюбец към тях се стреми.
И пак ще дойде друго време, когато
парите
ще са наши слуги.
И пак ще дойде време, когато няма да има пари, както в едно семейство те нямат приложение. Гениалността се състои в това, щото колкото много да си сломяван от външни и вътрешни противоречия, да тропнеш с крак и да кажеш: Бог, който живее в мен, е силен и да забравиш черното минало и като нов ден да заживееш, като новороден. Всяко противоречие иде да ни каже: новороди се; утре противоречието пак ще ни посети и ще ни каже: новороди се още веднъж в по-голямо съвършенство. Злото не се състои толкова в големината на погрешката, от колкото в това да допуснеш и най-малкото съмнение, че е непоправимо. Най-голямо е спокойствието на мъдреца при най-силните бури, защото тогава той се отдръпва в себе си и предоставя Бог да действа.
към текста >>
И пак ще дойде време, когато няма да има
пари
, както в едно семейство те нямат приложение.
Който е започнал да разбира причините на своите състояния, той лесно ще се справи с противоречията. Който е искрен пред себе си, е чист пред Бога. Когато от дълбочината на душата си любиш Бога, ти ще можеш и да му служиш. За в бъдеще думата Бог ще има такова значение, както думите въздух, вода, слънце, хляб, както думата „възлюбен." Ще дойде ден, когато ще бягаме от парите тъй, както най-големият сребролюбец към тях се стреми. И пак ще дойде друго време, когато парите ще са наши слуги.
И пак ще дойде време, когато няма да има
пари
, както в едно семейство те нямат приложение.
Гениалността се състои в това, щото колкото много да си сломяван от външни и вътрешни противоречия, да тропнеш с крак и да кажеш: Бог, който живее в мен, е силен и да забравиш черното минало и като нов ден да заживееш, като новороден. Всяко противоречие иде да ни каже: новороди се; утре противоречието пак ще ни посети и ще ни каже: новороди се още веднъж в по-голямо съвършенство. Злото не се състои толкова в големината на погрешката, от колкото в това да допуснеш и най-малкото съмнение, че е непоправимо. Най-голямо е спокойствието на мъдреца при най-силните бури, защото тогава той се отдръпва в себе си и предоставя Бог да действа. Всички същества са числа на Бога, с които решава своите задачи при устройване на вселената.
към текста >>
64.
НАШИЯТ СОЦИАЛЕН ИДЕАЛ - А. ТОМОВ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Лаковски е правил опити в
парижката
болница „Салпетриер" с професор Госе, Д-р Гутман и Магру върху растението Ре1агgonium zonatum, болно от рак.
Разни изследвания доказват, че радиацията е общо явление за всички същества. Лаковски казва, че не трябва да ни бъде чудно тази радиация на организмите, понеже светулките, техните личинки и яйца изпущат светлинни вълни; у разните организми радиацията е с различни дължини на вълните, у светулката тази дължина отчасти е в границата на зрителната ни възприемчивост. Защо, казва той, като признаваме на светулката способността да изпуща радиации, да отречем на другите насекоми способността да изпущат други радиации — извън гамата на светлинните вибрации и затова нечувствителни за нашите сетива? Въз основа на опити и наблюдения Лаковски заключава, че центърът, който изпраща радиации в клетката, е ядката и специално ядрената нишка. Той намира аналогия между известни електромагнитни явления и явленията в ядката.
Лаковски е правил опити в
парижката
болница „Салпетриер" с професор Госе, Д-р Гутман и Магру върху растението Ре1агgonium zonatum, болно от рак.
Тези опити потвърждават теорията му и доказват, че тя може да намери приложение при лекуването на рака. Съобщение за тези си опити той е направил до „Биологическото общество" през 1924 година и до „Френската академия на науките" през 1928 година. Пространството е пълно, казва Лаковски, с радиации с разни дължина на вълните, които кръстосват непрекъснато в нашата атмосфера. Междузвездното пространство е проникнато от космични радиации с разни дължини на вълните. Те излизат от слънцето, планетите, звездите и спиралните мъглявини.
към текста >>
65.
СЪРЦЕТО-GEORG NORDMANN
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Роден е на 28 март 1842 година в един часа сутринта в
Париж
.
СЕНТ ИВ Д'АЛВЕЙДЪР (Кратък животопис и произведения) Между видните френски окултисти на 19 век и началото на 20 век Сент Ив Д'Алвейдър заема особено място по оригиналността и ценността на своите идеи и тяхната важност при строителството на новата култура. Неговите идеи посочват нови пътища, нови хоризонти и възможности.
Роден е на 28 март 1842 година в един часа сутринта в
Париж
.
Като младеж следвал в лицея в Метре. Следването в този лицей е важен период в живота му и е имало грамадно влияние върху посоката на цялата му по-нататъшна дейност. Това следване е важно главно поради дълбокото, благотворното влияние, което е упражнил върху него учителят Мец, който може да се нарече истински негов духовен баща. Със своите разговори, идеи, подтици, насърчения и посочване пътя към идейното, чистото, възвишеното, Мец е разпалил, съживил красивите заложби на Сент Ив. Този пример ни показва от какво грамадно значение е, когато подрастващият човек има щастието да вижда около себе си идейни, чисти, благородни души, които със своята любов и идейност да подхранват възвишеното, божественото у младежа, за да може той после да стане един от работниците на новото.
към текста >>
След френско-пруската война в 1870/71 година, той се прибира в
Париж
и постъпва на служба в едно министерство, но по това време той преживява ред нещастия: майка му, брат му, духовният му ръководител Мец се преселват отвъд.
Със своите разговори, идеи, подтици, насърчения и посочване пътя към идейното, чистото, възвишеното, Мец е разпалил, съживил красивите заложби на Сент Ив. Този пример ни показва от какво грамадно значение е, когато подрастващият човек има щастието да вижда около себе си идейни, чисти, благородни души, които със своята любов и идейност да подхранват възвишеното, божественото у младежа, за да може той после да стане един от работниците на новото. След завършването на лицея, Сент Ив постъпва в морско медицинско училище, но поради заболяване го напуща и се заселва на остров Джереай, място на политическите емигранти през време на втората империя. Мец му препоръчва да чете Фабр Д'Оливе, един от дълбоките френски окултисти, който е особено известен с книгата си „Възстановеният еврейски език", в която той разглежда първите десет глави от „Битието". Сент Ив с жар и вътрешно прозрение чете Фабр Д'Оливе и у него е вече запален онзи стремеж към дълбоката мъдрост на великата божествена наука.
След френско-пруската война в 1870/71 година, той се прибира в
Париж
и постъпва на служба в едно министерство, но по това време той преживява ред нещастия: майка му, брат му, духовният му ръководител Мец се преселват отвъд.
Това са най-мрачните може би моменти от живота му. Голяма скръб го обзема. Той е в пълна самота. Но в тези страдания у него се ражда разбиране на страданията на човечеството, любов към всички страдащи. През шесттях години прекарани в министерството той е требвало да преглежда английските, провинциалните и парижки вестници.
към текста >>
През шесттях години прекарани в министерството той е требвало да преглежда английските, провинциалните и
парижки
вестници.
След френско-пруската война в 1870/71 година, той се прибира в Париж и постъпва на служба в едно министерство, но по това време той преживява ред нещастия: майка му, брат му, духовният му ръководител Мец се преселват отвъд. Това са най-мрачните може би моменти от живота му. Голяма скръб го обзема. Той е в пълна самота. Но в тези страдания у него се ражда разбиране на страданията на човечеството, любов към всички страдащи.
През шесттях години прекарани в министерството той е требвало да преглежда английските, провинциалните и
парижки
вестници.
И тогаз мисълта му е могла да вникне в пустотата вън и вътре на епохата и в неспособността на неговата епоха да се справи с мъчнотиите на времето. Самотата, в която прекарвал, се нарушавала от посещение на два-три салона, в които кипял интензивен идеен живот, интерес към научни и нравствени въпроси. След брака си с графиня Келлер той напуща службата си и се предава изключително на окултни изследвания и литературна дейност. Тогаз вече почват да следват едно след друго неговите важни съчинения. В 1882 излизат „Мисията на господарите" и „Сегашната мисия на работниците".
към текста >>
Тогаз един Гуру-Пандит го посещава в
Париж
в 1894 година и прекарва много месеци при него, допълва неговите вече доста обширни знания, като го посвещава в дълбоките истини на великата божествена наука.
излиза „Мисията на Франция или истинската Франция", в която пак засяга въпроса за синархията. В 1890 г. публикува: „Жана Д'Арк". Но истинският му успех иде от съвсем друго место. Книгата му „Мисията на евреите" проникнала до най-скритите убежища в Индия и там била оценена както трябва.
Тогаз един Гуру-Пандит го посещава в
Париж
в 1894 година и прекарва много месеци при него, допълва неговите вече доста обширни знания, като го посвещава в дълбоките истини на великата божествена наука.
Тази нова светлина не изменя неговия мироглед, но го разширява в голяма степен. Той вече притежавал езотеричната наука, едничкият и висшият извор на всички други науки. Той сам посещава Агарта, която описва в книгата „Мисията на Индия". Това е мястото, дето живеят по-напредналите братя на човечеството и вземат живо участие в напредъка на човечеството. Животът на великите гении на човечеството, на великите души, които са цветът на човечеството, представлява служене на своите братя.
към текста >>
66.
ВЕСТИ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Друг такъв орган излиза в
Париж
.
Той говори за невидимия свят с положителност, обаче не пренебрегва физическия свят, защото един от основните му принципи е намиране хармоничната връзка между физичните и духовните закони. В 1924 година той предприе шестмесечно пътуване в Монголия за разпространение на новите идеи. Работата му там беше плодотворна. Оомотското движение работи за общочовешко братство и за целта той е основал „Всемирния човеколюбив съюз." В 1923 година той въведе есперанто в Оомотското движение и основа есперантски съюз за разпространение на тези идеи. Централният Оомотски есперантски орган излиза в Камеока (Япония).
Друг такъв орган излиза в
Париж
.
Есперантското движение много дължи на Оомото за своя успех в Япония. Понастоящем в Китай има силно духовно движение, наречено Тао-Ян. В 1929 година представители на това движение посетиха Дегучи, за да изразят, че и двете течения работят в едно и също направление за една разумна култура на земята. Оомотското движение брои понастоящем около 1200 групи. Дегучи работи за вливане духовен елемент в изкуството.
към текста >>
67.
КНИГОПИС
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Същата беседа „La internacia lingvo” (Международен език) е печатана и в
парижкия
орган на това общество „Oomoto internacia", год.
В същия брой е напечатана и статията „Всемирното Бяло Братство" от Любомир Лулчев. В друга една статия в същия брой се излагат духовните движения в България и се говори за Бялото Братство. В тая книжка се препоръчва „Nova Kulturo" на читателите. В кн. 10 на същото списание (октомври 1930 година) е печатана в есперантски превод беседата, която държа Учителя на 13 юни 1930 година на „Изгрева" пред гостите есперантисти от есперантския конгрес.
Същата беседа „La internacia lingvo” (Международен език) е печатана и в
парижкия
орган на това общество „Oomoto internacia", год.
V, бр. 45-46, 1930 година. Едно немско окултно списание се отнесе с писмо до учениците на Бялото Братство да му пращат статии за идеите на това братство. Един наш приятел в Данциг и Рига развива доста добра дейност. Там са държани от него с успех доста сказки за идеите на Бялото Братство.
към текста >>
Сам в своя живот дава пример на безкористие, служи без
пари
и др.
Факт е, че старите руски издания на окултните книги се продават на твърде високи цени и не могат да се намерят. Едно от най-сериозните общества е това на последователите на руския художник-окултист Рьорих: „Листки сада Мория" – това е названието на съчинение в четири тома наставления, дадени от учителя Мория на учениците чрез г-жа Рьорих, която живее в Индия. Това съчинение в форма на дневник е написано на поетичен език и твърде близко по дух с учението на Бялото Братство в България. Има един пастор-окултист Вилцин, който е член на окултното движение Нови Йерусалим (Nov Salem). Той има редовни събрания, открито говори за прераждане, карма.
Сам в своя живот дава пример на безкористие, служи без
пари
и др.
Италианска спиритуалистична академия за наука, литература и изкуства. (Италиански спиритуалистичен университет). Тя е учредена напоследък във Венеция. Нейният ръководител е проф. Луиджи Белоти с видни членове от Италия и чужбина, между които проф.
към текста >>
68.
СЪДЪРЖАНИЕ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
47-48, излиза в
Париж
(rue dе 1а Pompe, № 124, Paris (19). 10.
„Oomoto", месечен орган на Оомотското движение, излиза в Камеока (Япония), год. VI, кн. I., януари 1931 година, 9. „Oomoto internacia", год. V, бр.
47-48, излиза в
Париж
(rue dе 1а Pompe, № 124, Paris (19). 10.
„Goetheanum", год, 10, №7. Излиза в Дорнах (Швейцария). 11. „Zur Pädagogik Rudolf Steiners", год. IV, кн. V, декември 1930 година.
към текста >>
69.
СЪДЪРЖАНИЕ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
„Mazdaznan", орган на Обществото „Маздазнан",
Париж
, год.
КНИГОПИС „Christianisme Rosicrucien ", издание на Розенкрайцерското общество в Съединените Щати.
„Mazdaznan", орган на Обществото „Маздазнан",
Париж
, год.
IX, кн. 6, 1930 год. „Le voile d'lsis" Париж, март 1931 година, 36 г., кн. 135. „Le messager d'EvoIution ", излиза в Antony (Seine) – Франция, март 1931 година. „La revue spirite beige ", март 1931 година.
към текста >>
„Le voile d'lsis"
Париж
, март 1931 година, 36 г., кн. 135.
КНИГОПИС „Christianisme Rosicrucien ", издание на Розенкрайцерското общество в Съединените Щати. „Mazdaznan", орган на Обществото „Маздазнан", Париж, год. IX, кн. 6, 1930 год.
„Le voile d'lsis"
Париж
, март 1931 година, 36 г., кн. 135.
„Le messager d'EvoIution ", излиза в Antony (Seine) – Франция, март 1931 година. „La revue spirite beige ", март 1931 година. „L'lnitiateur ", март, 1931 година, „Le Sinceriste ", орган на лигата за морални реформи чрез Истината, Белгия. „Elevation ", медитации от Едуард Саби, гр. Antony (Seine) – Франция.
към текста >>
„Oomoto Internacia ", излиза в
Париж
.
„Aus Zeit uud Ewigkeit", орган на международния съюз за недогматични духовни стремежи, Лайпциг. „Balkana Konkordo ", месечен орган на балканските есперантисти, год. 1, кн. 4. София. „Oomoto ", месечен есперантски орган на оомотското движение, излиза в Камеока (Япония).
„Oomoto Internacia ", излиза в
Париж
.
„Jyжнocлoвeнcкa иcкpa", Белград, 20 март 1931 година, год. 2, кн. 19. „Упознаj себе", Белград. април 1931 год. 1, кн.
към текста >>
70.
СТИХОВЕ - ОРИОНО
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Но това са дългове, които не с
пари
, но само с добри мисли могат да бъдат платени.
Но това не е „наказание" в смисъла, който човек свързва с тая дума. Висшата справедливост ни казва: „Не трябва да имате никакъв друг Бог, освен усъвършенстването на вашата същност. Тя трябва да ви е по-ценна от златото. Да добиете здраво тяло и светъл дух, да се стремите към растене и развитие на вашите сили: това са целите на вашия живот. Стремете се към това – и ще узнавате от време на време моето посвещение – и ще придобиете всичко, от що се нуждаете." Тая справедливост ни кара да чувстваме най-малките дългове, които ние дължим на другите.
Но това са дългове, които не с
пари
, но само с добри мисли могат да бъдат платени.
Едно дърво е насадено покрай пътя, за да може пътникът да намери прохлада под сянката му. През горещината ние се спираме под сянката му и се освежаваме. И така ние дължим една добра мисъл на тоя, който го е посадил. И когато една такава мисъл внезапно и от само себе си се появи у нас и ние я препратим, тогава тя е една сила, която ни прави добро. Благородността е едно чувство, което ни носи радост.
към текста >>
71.
ЩО Е ГРАФОЛОГИЯ - Д. М. ЗУЕВ-ИНСАРОВ
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
В Румъния изгарят 110 души в една църква; В Охайо (Америка) пожар на един затвор, в който изгарят 600 човека; катастрофа в
Парижката
подземна железница с около 100 жертви.
В същото време в Загреб минава ураган. Скоро последва изчезването и на друга част от петното, което пак съвпадна с циклон в Кюстендилско (14 април, 15 часа: земетръс в Букурещ и Русе). Снегове в Югославия, Швейцария, Австрия (14, 18 и 19 април.) На 22 април поява на ново петно на място, отговарящо на цифрата 7 в циферблата. (Наблюдение в 8 часа сутринта, когато е взет земният екватор за хоризонтален, а не слънчевият). Появата на туй голямо и тъмно петно съвпадна с ред големи пожари.
В Румъния изгарят 110 души в една църква; В Охайо (Америка) пожар на един затвор, в който изгарят 600 човека; катастрофа в
Парижката
подземна железница с около 100 жертви.
Същото петно към 27 април се приближава към центъра на диска; съвпадение: много пожари – също и у нас, София. При това петното дава един ясно видим израстък по посока към цифрата 12 на циферблата. 30-и април се характеризира с едно тройно петно, което се намира при своето залязване и се е получило вероятно от разкъсването на едно петно (наблюдение 28 април 6 часа сутрин) Тези пертурбации се съвпадат със силни пожари и урагани в Франция (1 май), градушки в България, циклони в Америка и земетръси в Япония.
към текста >>
72.
СЪДЪРЖАНИЕ
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
30, май 1931 година, № 136,
Париж
.
„La Rose Croix", орган на алхимичното общество в Франция, март, 1931, Франция. „Le Fraterniste", май 1931. Орган за психичните науки. Син-Ле-Нобл (Франция). „Le voile d'Isis", год.
30, май 1931 година, № 136,
Париж
.
„Le Sinceriste", Белгия, май 1931 год. „La revue spirite Beige", май 1931 г. „Le Monde", вестник за социални, спиритуалистични и литературни сведения, Париж, април 1931 г. „Mondo occulto", италианско окултно списание, април 1931 г. „Hnnales du Spiritisme", издава Общество „Длан Кардек" във Франция. „TempeIlehren.
към текста >>
„Le Monde", вестник за социални, спиритуалистични и литературни сведения,
Париж
, април 1931 г.
Син-Ле-Нобл (Франция). „Le voile d'Isis", год. 30, май 1931 година, № 136, Париж. „Le Sinceriste", Белгия, май 1931 год. „La revue spirite Beige", май 1931 г.
„Le Monde", вестник за социални, спиритуалистични и литературни сведения,
Париж
, април 1931 г.
„Mondo occulto", италианско окултно списание, април 1931 г. „Hnnales du Spiritisme", издава Общество „Длан Кардек" във Франция. „TempeIlehren. Wege zur Erleuchtung". Английският оригинал е издание на окултното общество в Накуоп (Калифорния), „Oomoto", месечно списание, излиза в Камеока (Япония). „Oomoto Internacia", (есперантски орган на Оомотското движение), май 1931, Париж.
към текста >>
„Oomoto Internacia", (есперантски орган на Оомотското движение), май 1931,
Париж
.
„Le Monde", вестник за социални, спиритуалистични и литературни сведения, Париж, април 1931 г. „Mondo occulto", италианско окултно списание, април 1931 г. „Hnnales du Spiritisme", издава Общество „Длан Кардек" във Франция. „TempeIlehren. Wege zur Erleuchtung". Английският оригинал е издание на окултното общество в Накуоп (Калифорния), „Oomoto", месечно списание, излиза в Камеока (Япония).
„Oomoto Internacia", (есперантски орган на Оомотското движение), май 1931,
Париж
.
„Goetheaunm", издание на Днтропософското общество в Дорнах (Швейцария), май 1931 г. „La Revue Caodaiste", март 1931, Сайгок (Индокитай). „Аegypto", стихове от Елдо Маркети, с критически етюд от Кауазю), Неапол 1931 г. „La Terre Nouvelle", международен орган на червения спиритуализъм, май 1931, Франция. „Die Glocke", списание за духовна култура, Чехословашко.
към текста >>
73.
СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Какво видях в Женева, Лагард (Южна Франция),
Париж
, Лондон, Манчестер, Берлин, Данциг, Рига, Талин, Хелзингфорс?
П. Г. Пампоров НОВИЯТ СВЯТ, КОЙТО СЕ РАЖДА Новият свят – това е светът на братството и любовта. В недрата на стария свят се ражда новият свят. Бавно, но сигурно расте и крепне новият живот, докато дойде ден, когато всичко старо ще стане безсилно и ще слугува само на новото. Какво видях в Швейцария, Франция, Англия, Германия, Латвия, Естония, Финландия?
Какво видях в Женева, Лагард (Южна Франция),
Париж
, Лондон, Манчестер, Берлин, Данциг, Рига, Талин, Хелзингфорс?
— Два света видях – стария, който си отхожда и новия свят, който идва. Два света видях едновременно, но мене ме интересуваше новият свят – аз него търсех и за него ще пиша. * Швейцария – това е красивата страна на величествените Алпи, страната на най-високите планини в Европа, със снежни върхове и сини кристални езера – където човек е по-близо до небето. Като че ли планините са оказали влияние на народа – Швейцария, това е страната, където немци, французи, италианци – живеят в мир и съгласие. Федерация на свободни кантони – немски, френски и италиански – тези хора говорят най-малко 2-3 езика.
към текста >>
В Любовта е живота, радостта, творчеството, щастието, безсмъртието.” Какво видях в
Париж
?
И мен ми стана ясно, че това, което става сега в Лагард, то е миниатюра на това, което скоро ще става навсякъде. Защото новото съзнание се пробужда навсякъде, новата любов се запалва в сърцата, новите, положителните методи се опитват вече и дават чудесни резултати, новият огън пламти и се разгаря и искрите му хвърчат навсякъде и възпламеняват душите. „Любете враговете си! " Обичайте всички хора, всички народи. Обичайте всички живи същества.
В Любовта е живота, радостта, творчеството, щастието, безсмъртието.” Какво видях в
Париж
?
Париж – сърцето и умът на Франция, Париж, градът на веселието и удоволствията! Париж – кокетката на днешната култура, който изпитва и съблазнява и погубва. Има какво да види човек в Париж – с музеите му, картинните галерии, Айфеловата кула, Булонския лес и пр. В Лувъра вие ще видите историята на изкуството и великите творения на всемирните майстори ще затрогнат душата ви. От Айфеловата кула вие ще видите целия Париж – с неговото величие и нищожество, – с неговите хоризонти и с неговия дим, с неговата култура и техника и с неговата бедност и неправди.
към текста >>
Париж
– сърцето и умът на Франция,
Париж
, градът на веселието и удоволствията!
Защото новото съзнание се пробужда навсякъде, новата любов се запалва в сърцата, новите, положителните методи се опитват вече и дават чудесни резултати, новият огън пламти и се разгаря и искрите му хвърчат навсякъде и възпламеняват душите. „Любете враговете си! " Обичайте всички хора, всички народи. Обичайте всички живи същества. В Любовта е живота, радостта, творчеството, щастието, безсмъртието.” Какво видях в Париж?
Париж
– сърцето и умът на Франция,
Париж
, градът на веселието и удоволствията!
Париж – кокетката на днешната култура, който изпитва и съблазнява и погубва. Има какво да види човек в Париж – с музеите му, картинните галерии, Айфеловата кула, Булонския лес и пр. В Лувъра вие ще видите историята на изкуството и великите творения на всемирните майстори ще затрогнат душата ви. От Айфеловата кула вие ще видите целия Париж – с неговото величие и нищожество, – с неговите хоризонти и с неговия дим, с неговата култура и техника и с неговата бедност и неправди. А вечер по осветените булеварди, между пъстро общество – видението на стария свят, който залязва и който все пак е още силен да погубва много и много души в мътните си вълни!...
към текста >>
Париж
– кокетката на днешната култура, който изпитва и съблазнява и погубва.
„Любете враговете си! " Обичайте всички хора, всички народи. Обичайте всички живи същества. В Любовта е живота, радостта, творчеството, щастието, безсмъртието.” Какво видях в Париж? Париж – сърцето и умът на Франция, Париж, градът на веселието и удоволствията!
Париж
– кокетката на днешната култура, който изпитва и съблазнява и погубва.
Има какво да види човек в Париж – с музеите му, картинните галерии, Айфеловата кула, Булонския лес и пр. В Лувъра вие ще видите историята на изкуството и великите творения на всемирните майстори ще затрогнат душата ви. От Айфеловата кула вие ще видите целия Париж – с неговото величие и нищожество, – с неговите хоризонти и с неговия дим, с неговата култура и техника и с неговата бедност и неправди. А вечер по осветените булеварди, между пъстро общество – видението на стария свят, който залязва и който все пак е още силен да погубва много и много души в мътните си вълни!... Но и в Париж аз видях новия свят, който изгрява.
към текста >>
Има какво да види човек в
Париж
– с музеите му, картинните галерии, Айфеловата кула, Булонския лес и пр.
" Обичайте всички хора, всички народи. Обичайте всички живи същества. В Любовта е живота, радостта, творчеството, щастието, безсмъртието.” Какво видях в Париж? Париж – сърцето и умът на Франция, Париж, градът на веселието и удоволствията! Париж – кокетката на днешната култура, който изпитва и съблазнява и погубва.
Има какво да види човек в
Париж
– с музеите му, картинните галерии, Айфеловата кула, Булонския лес и пр.
В Лувъра вие ще видите историята на изкуството и великите творения на всемирните майстори ще затрогнат душата ви. От Айфеловата кула вие ще видите целия Париж – с неговото величие и нищожество, – с неговите хоризонти и с неговия дим, с неговата култура и техника и с неговата бедност и неправди. А вечер по осветените булеварди, между пъстро общество – видението на стария свят, който залязва и който все пак е още силен да погубва много и много души в мътните си вълни!... Но и в Париж аз видях новия свят, който изгрява. Въпреки, че хората пият виното като вода и да пиеш вода вместо вино, значи да бъдеш чудак, все пак и в Париж, и във Франция, страната на виното и удоволствията, има смели борци за чист, трезвен живот.
към текста >>
От Айфеловата кула вие ще видите целия
Париж
– с неговото величие и нищожество, – с неговите хоризонти и с неговия дим, с неговата култура и техника и с неговата бедност и неправди.
В Любовта е живота, радостта, творчеството, щастието, безсмъртието.” Какво видях в Париж? Париж – сърцето и умът на Франция, Париж, градът на веселието и удоволствията! Париж – кокетката на днешната култура, който изпитва и съблазнява и погубва. Има какво да види човек в Париж – с музеите му, картинните галерии, Айфеловата кула, Булонския лес и пр. В Лувъра вие ще видите историята на изкуството и великите творения на всемирните майстори ще затрогнат душата ви.
От Айфеловата кула вие ще видите целия
Париж
– с неговото величие и нищожество, – с неговите хоризонти и с неговия дим, с неговата култура и техника и с неговата бедност и неправди.
А вечер по осветените булеварди, между пъстро общество – видението на стария свят, който залязва и който все пак е още силен да погубва много и много души в мътните си вълни!... Но и в Париж аз видях новия свят, който изгрява. Въпреки, че хората пият виното като вода и да пиеш вода вместо вино, значи да бъдеш чудак, все пак и в Париж, и във Франция, страната на виното и удоволствията, има смели борци за чист, трезвен живот. Аз намерих една шепа от тях в ложата на I.О.G.t. – начело с проф.
към текста >>
Но и в
Париж
аз видях новия свят, който изгрява.
Париж – кокетката на днешната култура, който изпитва и съблазнява и погубва. Има какво да види човек в Париж – с музеите му, картинните галерии, Айфеловата кула, Булонския лес и пр. В Лувъра вие ще видите историята на изкуството и великите творения на всемирните майстори ще затрогнат душата ви. От Айфеловата кула вие ще видите целия Париж – с неговото величие и нищожество, – с неговите хоризонти и с неговия дим, с неговата култура и техника и с неговата бедност и неправди. А вечер по осветените булеварди, между пъстро общество – видението на стария свят, който залязва и който все пак е още силен да погубва много и много души в мътните си вълни!...
Но и в
Париж
аз видях новия свят, който изгрява.
Въпреки, че хората пият виното като вода и да пиеш вода вместо вино, значи да бъдеш чудак, все пак и в Париж, и във Франция, страната на виното и удоволствията, има смели борци за чист, трезвен живот. Аз намерих една шепа от тях в ложата на I.О.G.t. – начело с проф. Легрен, който ме прие ласкаво и още по-ласкаво приветства България в мое име. Макар че ние сме млад народ, груби и невъзпитани външно, в бълг.
към текста >>
Въпреки, че хората пият виното като вода и да пиеш вода вместо вино, значи да бъдеш чудак, все пак и в
Париж
, и във Франция, страната на виното и удоволствията, има смели борци за чист, трезвен живот.
Има какво да види човек в Париж – с музеите му, картинните галерии, Айфеловата кула, Булонския лес и пр. В Лувъра вие ще видите историята на изкуството и великите творения на всемирните майстори ще затрогнат душата ви. От Айфеловата кула вие ще видите целия Париж – с неговото величие и нищожество, – с неговите хоризонти и с неговия дим, с неговата култура и техника и с неговата бедност и неправди. А вечер по осветените булеварди, между пъстро общество – видението на стария свят, който залязва и който все пак е още силен да погубва много и много души в мътните си вълни!... Но и в Париж аз видях новия свят, който изгрява.
Въпреки, че хората пият виното като вода и да пиеш вода вместо вино, значи да бъдеш чудак, все пак и в
Париж
, и във Франция, страната на виното и удоволствията, има смели борци за чист, трезвен живот.
Аз намерих една шепа от тях в ложата на I.О.G.t. – начело с проф. Легрен, който ме прие ласкаво и още по-ласкаво приветства България в мое име. Макар че ние сме млад народ, груби и невъзпитани външно, в бълг. народ има пориви, стремежи, идеализъм, готовност за жертви.
към текста >>
В
Париж
аз се запознах и посетих тредюнионите – едно извънредно симпатично общ.
Приемът, който проф. Легрен – въздържател и вегетарианец, рядък по своята искреност човек – е намерил в България, му е открил душата на нашия народ. Проф. Легрен е голям приятел на България и не намира думи – и в печат, и в сказки да хвали новата, младата, идейната България – на ентусиазираната младеж, която иска да освободи бълг. народ от едно страшно и позорно робство – робството на алкохола. Робство, което ни коства стотица хиляди жертви и милиарди данъци, робство, толкова страшно, колкото и войната, а може би и по-страшно!...
В
Париж
аз се запознах и посетих тредюнионите – едно извънредно симпатично общ.
движение за реформи в живота. Това са хора, които съзнават, че съвременната цивилизация се изражда, че народите по пътя на алкохолизма, месоядието, тютюнопушенето, градския живот, войните отиват към гибел. И те надават зов за опомняне, за събуждане от хипнозата на егоизма – за възраждане, за нов природосъобразен, чист, трезвен живот в лоното на природата, за природосъобразна – растителна и плодова храна – предимно в естествено, сурово състояние – вегетарианство и вегеталианство, за мир, разоръжение и за ново възпитание. Близо до Париж те имат лятна колония, където всред природата живеят на палатки, приучвайки се към естествени условия на братския живот. В самия град те имат няколко вегетариански гостилници.
към текста >>
Близо до
Париж
те имат лятна колония, където всред природата живеят на палатки, приучвайки се към естествени условия на братския живот.
Робство, което ни коства стотица хиляди жертви и милиарди данъци, робство, толкова страшно, колкото и войната, а може би и по-страшно!... В Париж аз се запознах и посетих тредюнионите – едно извънредно симпатично общ. движение за реформи в живота. Това са хора, които съзнават, че съвременната цивилизация се изражда, че народите по пътя на алкохолизма, месоядието, тютюнопушенето, градския живот, войните отиват към гибел. И те надават зов за опомняне, за събуждане от хипнозата на егоизма – за възраждане, за нов природосъобразен, чист, трезвен живот в лоното на природата, за природосъобразна – растителна и плодова храна – предимно в естествено, сурово състояние – вегетарианство и вегеталианство, за мир, разоръжение и за ново възпитание.
Близо до
Париж
те имат лятна колония, където всред природата живеят на палатки, приучвайки се към естествени условия на братския живот.
В самия град те имат няколко вегетариански гостилници. Аз посетих гостилница „Питагор", където имах и сказка за България и новите реформени движения. Понеже между тях имаше група есперантисти – моята задача бе по-лесна. Аз още един път се убедих, че Есперанто е незаменим като средство лесно и достъпно за всички – за общение с всички народи и за опознаване с новите движения. Най-симпатичното в това движение „Trait-d Union", както и самото име показва, е връзката на новите идеи – тука ние намираме обединени в едно цялостно движение обосновано научно от техния водител Demarkette – идеите за въздържание, вегетарианство, природосъобразен живот, пацифизъм, ново възпитание, есперанто.
към текста >>
Във всеки случай и в
Париж
– крепостта на стария свят (защото всички големи градове са крепости на старото) и там аз видях новия свят, който се ражда и сочи утрото на светло бъдеще.
Един много ценен урок от Франция. Може би защото френският народ е заплашен най-много от израждане. Аз видях в селата хилави, слаби, изродени деца, плод на алкохолизма и разврата. Това чака всички народи, ако вървим по същия път. Новият свят обаче е свят на трезвеност, чистота, целомъдрие; свят на хармония, здраве, природосъобразен живот, свят насправедливост и работа в обществото; на мир и хармония – в международния живот.
Във всеки случай и в
Париж
– крепостта на стария свят (защото всички големи градове са крепости на старото) и там аз видях новия свят, който се ражда и сочи утрото на светло бъдеще.
Има навсякъде борци, има навсякъде творци, има навсякъде светли души и пламенни сърца. Нима не е Франция, която даде Виктор Юго, Русо, Ромен Ролан и плеяда светли мъже, които се бориха за светлина, братство и свобода. Франция за мен е Франция на светлото, разумното, доброто. Преди сто години от Франция се носеше това новото, което идваше и раздвижваше света. Да търсим навсякъде доброто, разумното, положителното – това е методът на новата култура.
към текста >>
Водител на това движение е Paul Passy – наричан дядо Павел : На югоизток от
Париж
– в красива местност е тяхната колония „Liefra" (Liberte, egalite, fraternite).
Във Франция съществува едно рел. общ. движение, твърде радикално, близко по соц. идеал с нашите едновремешни богомили. То се нарича християнски социализъм и има за цел да осъществи общ. идеали на Христа за Царството Божие, без насилие и кървави революции.
Водител на това движение е Paul Passy – наричан дядо Павел : На югоизток от
Париж
– в красива местност е тяхната колония „Liefra" (Liberte, egalite, fraternite).
Още в Женева аз се запознах с една негова последователка, която ме посвети в принципите на това учение, което в същност е Христовото учение, Благородни и искрени души от ципа Франция се обединяват, за да приложат учението на Христа; отричат частната собственост, насилието, войната, като несъвместими с Божията любов. Не е ли това новият свят, който се ражда в недрата на стария? Не е ли това изгревът на новата култура?
към текста >>
74.
CE QUE LA VIE APORTE DE NOUVEAU
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
„Le voile d'Isis" 1931 година, септември,
Париж
. 11.
Аз предавам моите впечатления като един читател. И мога само да кажа: прочетете ги, за да преживеете сами онази свещена радост, красиво чувство, което окриля живота, нещо повече, което го осмисля и обезсмъртява. п. г. п. 9. „Rosicrucian Magazine", издава Розенкройцерското общество в Oceanide (Калифорния), септ. 1931 година. 10.
„Le voile d'Isis" 1931 година, септември,
Париж
. 11.
„Les Annales d'Hermetisme", ", юни 1931 г., Париж. Орган на херметичното общество. 12. „Le Sinceriste", октомври 1931 година, орган на дружеството .за реформиране на моралния живот чрез Истината. 13. „Cours d'Autocuiture des fils de la Lumiere", издание на института „Luce" в Ница (Франция). 14. „Luce et ombra", септ.
към текста >>
„Les Annales d'Hermetisme", ", юни 1931 г.,
Париж
.
И мога само да кажа: прочетете ги, за да преживеете сами онази свещена радост, красиво чувство, което окриля живота, нещо повече, което го осмисля и обезсмъртява. п. г. п. 9. „Rosicrucian Magazine", издава Розенкройцерското общество в Oceanide (Калифорния), септ. 1931 година. 10. „Le voile d'Isis" 1931 година, септември, Париж. 11.
„Les Annales d'Hermetisme", ", юни 1931 г.,
Париж
.
Орган на херметичното общество. 12. „Le Sinceriste", октомври 1931 година, орган на дружеството .за реформиране на моралния живот чрез Истината. 13. „Cours d'Autocuiture des fils de la Lumiere", издание на института „Luce" в Ница (Франция). 14. „Luce et ombra", септ. 1931 година. 15.
към текста >>
„Les Annales d'Hermetisme",
Париж
, юни 1931 година.
„Cours d'Autocuiture des fils de la Lumiere", издание на института „Luce" в Ница (Франция). 14. „Luce et ombra", септ. 1931 година. 15. „Koinonia", списание на окултно общество в Англия, април 1931 година. 16. „Die Glocke", списание за разпространение на духовна култура в немския народ, октомври 1931 год.; излиза в Чехословашко. 17.
„Les Annales d'Hermetisme",
Париж
, юни 1931 година.
Орган на херметичното общество в Франция. 18. „Heinal" окултно полско списание. Излиза във Висла (Полша). Това списание говори, че в Полша има развито окултно движение. 19. „Ясновидството и фотографията на мислите", от японския професор М. Т.
към текста >>
75.
Д-р Ст. К. - ЧИСТОТАТА. МИСИЯТА НА БОГОМИЛИТЕ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Отначало той пребивава в Бордо, по-после се заселва в
Париж
.
в Амбоаз (Франция). Майка му умира още в ранното му детинство и той се възпитава от баща си и баба си. От начало става съдия, после става за три години офицер и след това се посветяла напълно на научни-философски изучвания. Подтикът към изучаване на окултните науки се събудил у него чрез запознаването си с Гренвил, който бил посветен в едно окултно общество, чийто ръководител бил Мартии дьо Паскали. Самият Сен-Мартен получава посвещение в това общество (на 17 април 1772 година).
Отначало той пребивава в Бордо, по-после се заселва в
Париж
.
Сен-Мартен се занивава и с практически херметизъм и алхимия. За тая цел той организирал лаборатория в Лион. В Лион бива приет в обществото на посветените. Той прави чести пътувания, при които се среща с видни окултисти, посветени. Има връзки с Вилермоз, Д'Отерив, Роже и пр.
към текста >>
в 1784 година е държал сказка в
Париж
в окултното общество, основано от Месмер.
Той пътува в Тулуза, Страсбург, Рим, Лондон и пр. При пътуването си влиза в контакт с последователи на Сведенборг и Яков Бьоме. В Лондон се запознава с видния ясновидец Белц, с руския княз Галицин и други руси, чрез които идеите му проникват в Русия и добиват там доста голямо разпространение. Трима души са имали най-голямо влияние върху него: Мартин дьо Паскали, Сведенборг и Бьоме. Дейността му се състои в печатане на книги, в държане на сказки и пр. Напр.
в 1784 година е държал сказка в
Париж
в окултното общество, основано от Месмер.
Една от важните му дейности и една важна негова мисия е даването частни упътвания за индивидуално посвещение на готовите души. Напр. княз Галицин бива посветен от Сен-Мартен през 1770-80 година. Сен-Мартен основава ордена на мартинистите В Русия после се основава клон от този орден при царуването на Екатерина Велика. Във Франция после се сливат обществата на мартинистите, розенкройцерите и илюминатите. Трябва да се прави разлика между мартинисти-посветени и мартинисти-философи или такива, които се наричат мартинисти, защото са чели няколко книги.
към текста >>
76.
СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
flugustin" от Проспер Алфарик и особено книгата: „Magiciens et illumines" от Морис Магр (
Париж
, 1930. год.).
Богомилството се корени в основните черти на славянския характер. Така че то не е случаен протест срещу византийския разврат в България, но е проявление на стремежите на славянството". Богомилството не е секта, но е едно мощно движение за внасяне на нова струя в човешката култура. И наистина, новите изследвания на богомилството ни показват, че то не само не е обикновена секта, но те хвърлят и по-голяма светлина върху него и ни го разкриват в съвсем нов вид. Ето някои нови книги по този въпрос: „Les Ecritures manicheennes" (два тома) и „L'evolution intellectuelle de St.
flugustin" от Проспер Алфарик и особено книгата: „Magiciens et illumines" от Морис Магр (
Париж
, 1930. год.).
В своя предговор Морис Магр с трогателни думи излага подбудите, които са го накарали да напише тази книга. Той констатира голямата неправда, която е била извършена спрямо албигойците и която до сега не е била поправена и тя пълни сърцето му с мъка: скромни хора, които живели в 13 век в южна Франция и които имали за практическо правило бедността и за идеал любовта към своите ближни, били убивани до последния; и тържествуващата клевета заличила имената им и даже спомена за тях. И тая клевета била толкоз активна и ловка, че потомците на тези хора са в пълно невежество за благородната история на своите бащи и когато искат да я изучат, предават им я по такъв начин, че те се червят от едно тъй славно минало. И Морис Магр пише тая книга, за да може с нея да хвърли един лъч върху живота на тези, които са умрели за един висок идеал[5]. Морис Магр, опирайки се на най-новите изследвания на богомилството, ни го представя в съвсем нов вид.
към текста >>
77.
ДРАГОЦЕННИЯТ КАМЪК - GEORG NORDMANN
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Откъде ще намери
пари
?
Намери се в чудо клетият. Какво ще прави? Нощта преваляше. За утре не ще има хляб. Дълго стоя Бен Йосеф замислен и мълчалив, ниско седнал на малкото столче.
Откъде ще намери
пари
?
А трябват много. Но... Велик си, Боже мой: Да бъде благословено името Ти! Стана бавно, изправи се на изток и зачете шемаха. Защото той, Бен Йосеф никога не беше забравил Оногова, Когото той познаваше от младини. На другия ден той се събуди озарен от една светла мисъл.
към текста >>
Бедняк някакъв, за какво ли друго, ако не за
пари
!
Известете за мен на господаря си. – Много сте подранили. – Не е рано, не е. От кога сме станали ние! Ранен беше наистина тоя час за богатската къща Петък беше, обаче господарката повели да го пуснат.
Бедняк някакъв, за какво ли друго, ако не за
пари
!
Дойде и домакинът. Бен Йосеф се обърна към него, погледна го, взря се и рече: – Не се лъжа, това си ти, приятелю Бен Яаков. Чудно, колко не приличаш на оня, когото аз очаквах. Какво наистина беше станало с оня младеж, с онова дете, с което отдавна Бен Йосеф не се виждаше! Бен Йосеф го погледна втренчено, изпитателно в недоумение.
към текста >>
Седна близо до леглото и тихо започна да разказва: – В дните на безработица, когато децата ми искаха хляб, а моите
пари
, спечелени през деня, не стигаха, аз работех и нощно време.
Ето най-видният лекар стои безпомощен, а ти, ти знаеш още от сутринта, че аз ще умра. Тогава, ти може би ще ме излекуваш. Бен Йосеф го погледна с безкрайна тъга. Приятелят му умираше. Сърцето му се сви от болка.
Седна близо до леглото и тихо започна да разказва: – В дните на безработица, когато децата ми искаха хляб, а моите
пари
, спечелени през деня, не стигаха, аз работех и нощно време.
Ето в що се състоеше моята работа: аз наглеждах болни. О колко тежки нощи! Колко страшни бяха те, когато на сутринта в ушит ни звучеше плачът на близките, които виждаха тия, които лежаха безжизнено. Ето що научих тогава. Денонощие преди да умрат, те вече не познаваха никого – ни близък, ни приятел.
към текста >>
78.
ВЕСТИ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Но кажи ми, без
парици
, Може ли живя човек?
Често гладен, гол пътувам, Сам самичък без подслон. Плача горко и тъгувам Сам си слушам моя стон. Тя. Ти си млада, волна птица – Имаш хубаво чело, Имаш хубава душица С крепко още си тело. Изправи си ти главата, Изпъни гърди напред. Да не ти рече тълпата: „Този е нещастен клет". Той.
Но кажи ми, без
парици
, Може ли живя човек?
Често няма ни трошици, Да заглуши глад не лек. Слагах си въжето вече, – Лошо имам аз сърце. И грехът ме в кал повлече Нямам чисти аз ръце. Тя. Но света е пак красиви Има благ и нежен Бог; Викай Него Милостиви; Казвай често сладки слог. Той. Него аз не ща да зная, Той за мен е тъй голям!
към текста >>
79.
КНИГОПИС
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Показаха ни „братската" градина, при обработка на която всички помагат, колкото могат: някои с
пари
, някои с физическа работа.
Присъстващите бяха хора от всички слоеве на обществото. Нито един не се помръдна от мястото си, с изключение на една работничка, която излезе преди свършване беседата. След свършване на беседата всички казаха молитвата „Татко наш", изпяха още една песен и тихо се разотидоха. Нашите нови познати ни разведоха из лагера. Всеки си е направил барака, според средствата и вкуса, които има.
Показаха ни „братската" градина, при обработка на която всички помагат, колкото могат: някои с
пари
, някои с физическа работа.
От това, което дава градината, се ползуват всички. Също така и за издръжка на братския имот се грижи всеки според силите си, с каквото иска и може. При това, никой не е задължен непременно да вземе участие в издръжката на общото имущество. Тука въобще нищо не е задължително. На въпроса ни, каква религия имат последователите на това учение, ни се отговори, че официалната религия за тях няма абсолютно никакво значение.
към текста >>
Значи, ще ми изпратите 2, 3, 4 и останалите серии, които имате на лагера и при това колкото
пари
останат, с тях да ми вземете и другите поръчани книги." Духовно движение в Китай То се нарича „Шецие-Цонг-Циао-Та-Тонг", което значи: „Велико всемирно единство на многовековните учения".
Удоволствие ми прави като мисля за това, че той ми откри много неща, които досега или не съм знаел, или не съм разбирал. Уверен съм с оглед на това, което съм досега чел, че и останалите беседи ще бъдат така добри, даже по-добри и по-ценни. Затова особено ви моля, по възможност да ми набавите целия комплект от беседите на Учителя. Първата серия имам, а също така и от 9-та серия втория том. Имам още няколко брошури, които влизат в състава на сериите, но тях не турям в сметка.
Значи, ще ми изпратите 2, 3, 4 и останалите серии, които имате на лагера и при това колкото
пари
останат, с тях да ми вземете и другите поръчани книги." Духовно движение в Китай То се нарича „Шецие-Цонг-Циао-Та-Тонг", което значи: „Велико всемирно единство на многовековните учения".
Това движение се нарича още „Великият път за Царството Божие". Ръководителят на движението е издал един позив, в който той излага идеята си за духовно сближение на народите. Той е заобиколен от ученици, мнозина от които имат способността ясновидство в бъдещето.
към текста >>
80.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Не
парите
стоят в средоточието, но душата.
„Необходимата нужда от новия Дух" разрушава изпърво всякакво суетно верую в чужда, външна помощ. Подобна помощ не е за тях съществена; тяхната терапия е каузална. Който се нуждае постоянно от помощта, той я поставя върху своите собствени нозе, тя му помага, за да си помага сам на себе си чрез събуждане на собствената дремеща вътрешна сила. Себепомощ чрез себесъзнание и себеопредепяне! това е, което ни учи тя.
Не
парите
стоят в средоточието, но душата.
Не по външни ценности броди той, но по вътрешни ценности и сили, вътрешна помощ, вътрешна опора. Днес, когато всяка външна опора се разрушава, когато никакво земно притежание и стойност не са сигурни, едно остава неразрушимо: вътрешната опора! И за да я намерим, трябва да се държим о вътрешното, да бъдем спокойни, да се себесъзнаем и да се обърнем навътре. Никакво преодоляване на страданието и света няма без вътрешно вглъбяване и духовност! „Необходимата помощ от новия Дух" показва на човека, как той и неговите близки да се пренесат из днешното време на нуждата в една по-светла епоха – като нови хора, които не са се пробудили за самите себе си и за познанието на собствената мощ и вечно предназначение; като хора, които знаят що желаят и чиито силни думи са: „При все това!
към текста >>
81.
ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Месмер е бил също така член на едно мистично братство и е присъствал на един негов конгрес в
Париж
.
Лафатер в Германия и Клод дьо Сен Мартен във Франция са били във връзка с окултни мистични братства, свързани пряко или косвено с албигойското (богомилското) и розенкройцерското движение. А знае се, че Гьоте е бил близък приятел с Лафатер. Гьоте е бил запознат с окултните идеи. Който чете напр. Фауст, ще види, каква мистична дълбочина съдържа той!
Месмер е бил също така член на едно мистично братство и е присъствал на един негов конгрес в
Париж
.
Бялото Братство постави Месмер във връзка с известни нови идеи върху животния магнетизъм. Чрез това се внесе в културата един нов елемент, който после щеше да допринесе за издигането на спиритуалистичната вълна. И наистина, Месмер беше в края на 18 век в авангарда на тая спиритуалистична вълна, която заля света в края на 19 и началото на 20 векове. Богомилски дух прониква вълната на хуманизма в 14 и 15 в. в Европа !
към текста >>
82.
СПЕКТРИ - Г.
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Русия, съвкупно със славянството и начело на него, ще каже на целия свят най-великото слово, което някога се е говорило и това слово ще бъде именно заветът на общочовешкото единение и то не в духа на личния егоизъм, чрез който хората и народите се съединяват изкуствено и неестествено в днешната цивилизация." Този закон за жертвата е ясно изразен и в романа му „Престъпление и наказание”; ето извадка из записките на Зосим: „Висшата свобода не е да трупаш и да се обезпечаваш с
пари
, но да раздадеш всичко, каквото имаш и да отидеш да служиш на всички.
Това именно характеризира руския народ, в който живее Христовият дух: законът за жертвата. В същия роман това е изразено и на друго място: Ваню помага на своя съперник, утешава го, урежда неговите работи. В „Дневникът на писателя" Достоевски казва: „Славянската идея дава възможност за разрешението на съдбата на човечеството и на Европа. Аз и вие вярваме в общочовечността, т.е. в това, че когато и да е пред светлината на разумността и на съзнанието ще паднат неестествените прегради и предразсъдъци, които разделят хората досега и пречат на свободното общение на народите чрез егоизма на националните искания.
Русия, съвкупно със славянството и начело на него, ще каже на целия свят най-великото слово, което някога се е говорило и това слово ще бъде именно заветът на общочовешкото единение и то не в духа на личния егоизъм, чрез който хората и народите се съединяват изкуствено и неестествено в днешната цивилизация." Този закон за жертвата е ясно изразен и в романа му „Престъпление и наказание”; ето извадка из записките на Зосим: „Висшата свобода не е да трупаш и да се обезпечаваш с
пари
, но да раздадеш всичко, каквото имаш и да отидеш да служиш на всички.
Ако един човек е способен да направи това, той не е ли свободен? Това е най-високото проявление на волята. При истинския живот, когато видиш един човек с талант, по-умен, ще кажеш: „Аз се радвам, че ти си по-умен. по-красив, по-талантлив от мен, защото те обичам! ” Зосим си спомня думите на брат си Маркел към слугите си: „Мили мои, драги, защо ми служите, защо ме обичате, дали заслужавам аз да ми служите?
към текста >>
83.
ЕДНО ОТ НАЙ-ВЕЛИКИТЕ ДЕЛА - ЕЛИ
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Природата задоволява нуждите на човека, не нуждите му за
пари
, за знания, за слава и почести; тя задоволява насъщната му нужда за хляб.
С това богатство, с този капитал детето е в сила да проправи своя път. Днес всички говорят за реалното, за видимото? Кое е реалното, за което всички се борят? – Хлябът. Той е предвиден и от самата природа още с раждането на човека.
Природата задоволява нуждите на човека, не нуждите му за
пари
, за знания, за слава и почести; тя задоволява насъщната му нужда за хляб.
Оттам насетне тя му показва пътищата, през които трябва да мине, да създава своя живот. За всеки човек е определен един бюджет и един път, по който трябва да върви. Щом е така, той не трябва да се отклонява нито на йота от своя път. Той ще върви напред, а тил ще му бъдат неговата майка и баща, неговите братя, сестри, приятели, обществото, народът, цялото човечество, а най- после и самата природа, т.е. всички разумни същества, които преди него са минали по същия път.
към текста >>
84.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ИСТИНАТА
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Когато във френски богомилски семейства се случвали някои способни младежи, пращали ги в
парижкия
университет.
И всички били учудени от нейния кураж и от способността на защитата ù. След това те били арестувани отделно. Другата е имала условия да избяга от затвора, а младата мома била заведена на кладата, без да пролее нито една сълза. Тълпата била трогната от радостта , с която умирала в пламъците и вместо да я кълне, тя я сравнявала с християнските мъченици. Към богомилите принадлежали хора от разни класи: както от широките народни маси, така и благородни, които в Италия и Франция притежавали образование и умствена култура.
Когато във френски богомилски семейства се случвали някои способни младежи, пращали ги в
парижкия
университет.
Споменава се за разни книги, писани от богомилите, но всичко, писано от тях, било изгаряно от инквизицията. За подготвяне на децата още от малки в новия дух и за подпомагане и за събуждане на всички техни заложби и на божественото в тях, те имали детски училища. Във всички страни, дето е имало богомилски общества, е имало такива училища. Важно е, че при богомилите, подобно на Всемирното Бяло Братство в България днес, се обръщало особено внимание на музиката. Те са имали песни за възрастни и деца.
към текста >>
85.
Списанието PDF
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
20,
Париж
.
„Pour la verite.", 3 г. № 2, февр. 1933 г., Брюксел. Terre nouvelle, год. 6, кн.
20,
Париж
.
„Annales du Spiritisme christique”, год. 12, ян. 1933, Рошфор (Франция). „La Revue caodaiste", 2 г., № 20, ноември 1932 г., Сайгон (Индокитай). Ali del pensiero, год.
към текста >>
86.
НЯМА ТЕ. ТУКА СИ - ХЕЛМИРА
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Той пожела да опита, какво искат малките и бедните в света, какво им трябва, какво би могло щастие да им донесе –
пари
, богатство, почит, слава ?
Но видя ли слънцето да грее, чуя ли птичките да пеят и сетя ли дъха на ароматните цветя, аз казвам: Те всички волята на Бога изпълняват. И грабвам мотиката и с песен отивам на лозето да копая. * * * Царят обеща да ме направи щастлива. – Искай, рече Той, каквото ти трябва, ти босоного и мъничко дете. Цар те днес дарява – по царски искай!
Той пожела да опита, какво искат малките и бедните в света, какво им трябва, какво би могло щастие да им донесе –
пари
, богатство, почит, слава ?
Аз скрих лицето си в ръце: – Да бъда вечно Твоя и Ти мой.
към текста >>
87.
СИНТЕТИЧНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ - GEORG NORDMANN
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
И така е: един живее драмата на истинската сцена на живота, друг я пише, трети я играят и печелят
пари
.
Нея Той написа с кръвта си. Всички ония, които се наричат християни, чрез християнският култ, присътствуват само на представленията на тази драма. Тия представления биха били полезни и ценни, стига актьорите да бяха добри. И стига - като във всеки театър - да нямаше толкова задкулисни работи. Всички театри в света са пропадали заради ония дела, които се вършат зад кулисите.
И така е: един живее драмата на истинската сцена на живота, друг я пише, трети я играят и печелят
пари
.
Ала човекът, който е разбрал тази истина, напуща театралните зрелища с техния лъжлив патос и влиза в живота, за да се приготви и той на свой ред да изиграе на великата му сцена, своята жизнена драма. Г.
към текста >>
88.
LE MAITRE PARLE. L'AME
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Д-р Ости, директор на Метапсихическия институт в
Париж
, продължава опитите си в Лондон.
“ Коси отговорил: „Всички болести могат да бъдат лекувани по психичен начин, но всеки не е в състояние да бъде излекуван по този начин.“ Спиритически конгрес в Белгия. Той ще се състои на Петдесетница и Св. Дух (на 5 и б юний т. г.) в Намюр. Метапсихически изследвания в Лондон.
Д-р Ости, директор на Метапсихическия институт в
Париж
, продължава опитите си в Лондон.
Опитите на Теодор Вестерман от „Обществото за психични изследвания" в Лондон потвърждават ланските резултати от изследванията на Д-р Ости и представляват тяхно продължение. Из дейността на проф. Ханс Дриш в Германия. Проф. Ханс Дриш, който посети София през март т. г. и държа три сказки в университета, е сътрудничел напоследък в един специален брой на големия немски седмичник „Die Woche“.
към текста >>
Аз сам съм присътствувал на подобни опити в Дома на учените общества в
Париж
в 1910 година, ръководени от Густав льо Бон.
Звездите и астрологията интересуваха в това отношение много учени: Фламбар, Шоандр, Д-р Хузел, Майар и неговото „Астрологично общество“, Камил Фламарион и неговото френско астрономично общество и пр. Обаче според мен Д-р Жул Реньол от Тулуза е най-подробно изучил този въпрос: изучил е всички методи и радиации и е напечатал резултатите в „Cote d’Azur medicale“. Той е организирал и конгреси за тая цел. Работил е и с багетисти (работещите с магическата пръчка). Радиациите на течности и на метали през почвата сега се смета за неоспоримо.
Аз сам съм присътствувал на подобни опити в Дома на учените общества в
Париж
в 1910 година, ръководени от Густав льо Бон.
Комитетът за трансцедентална фотография, основан в 1903 г. от Емануил Воше, е вече възнаградил с успех трима изследователи: проф. Ф. Казамали (за неговите изследвания върху мозъчните радиации), проф. Рафаел Дюбоа (за неговите изследвания върху живата светлина) и Жак Рислер. Окултно-педагогическа сбирка в Щутгарт.
към текста >>
89.
НОВИТЕ ПЪТИЩА В МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ-Б.БОЕВ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Интелектът прилича на търговец, който вижда наредени и отбелязани в неговия тефтер разни стоки, брои ги, пресмята техните условни стойности, превръща ги в
парични
еквиваленти, но отде и как са дошли тия стоки, кой се е трудил с пот на челото да ги изработи, какви сили - и природни и човешки - са вложени в суровите материали, от които те са изработени, от всичко това той ни най-малко не се интересува.
Тя съществува и ни се налага. Днес хората се борят за имена, чийто жив сок интелектът е пресушил до капка, та са заприличали на скелети или на призраци. Ето защо, навсякъде в света - под една или друга форма - е обявена война на интелекта. Хората започнаха да се боят от този механизиран свят, в който като призраци се носят безжизнени термини, логически схеми, статистични таблици, мъртви цифри, сухи понятия. И те започват да търсят освобождение от този свят на интелекта, в който всеки средно развит човек, удобно настанен в някое кресло, с едно натискане на разни логически копчета, може да разрешава всякакви проблеми.
Интелектът прилича на търговец, който вижда наредени и отбелязани в неговия тефтер разни стоки, брои ги, пресмята техните условни стойности, превръща ги в
парични
еквиваленти, но отде и как са дошли тия стоки, кой се е трудил с пот на челото да ги изработи, какви сили - и природни и човешки - са вложени в суровите материали, от които те са изработени, от всичко това той ни най-малко не се интересува.
Седи си и само доволно брои, тегли и пресмята. Колко просто! И затова ние присъствуваме на известни явления в света, които будят усмивка. Ето запример някой философ съчинява една „нова" етична система - написва, да речем, една етика на любовта, в противовес на „етиката на дълга". Дроби, разлага, анализира, преценява понятието за любовта, мъчи се да определи етическата му цена, да установи върховната му житейска стойност.
към текста >>
90.
Списанието PDF
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Такава е статията „Свръхнормални способности на духа" от Д-р Ости, директор на международния метапсихически институт в
Париж
, Авторът се основава единствено на факти, на резултатите на научните изследвания Той разделя свръхнормалните психични явления на две групи.
Нашите медици и метапсихологията Със своите нови открития науката все повече потвърждава окултните истини: за по-дълбоките сили в човешкото естество, за безграничните способности, които човек може да прояви, когато събуди тези сили в себе си. И тогаз природата, целият живот ще изглежда съвсем други за нас. В спис. „Човекът" (год. 1, книга 4), издавано от наши професори медици, сегиз-тогиз се печатат статии, които говорят за по-дълбоката страна на човешкото естество.
Такава е статията „Свръхнормални способности на духа" от Д-р Ости, директор на международния метапсихически институт в
Париж
, Авторът се основава единствено на факти, на резултатите на научните изследвания Той разделя свръхнормалните психични явления на две групи.
Свръхнормално (паранормално) въздействие на психизма върху материята. И цитира ред и интересни примери; ще приведем някои от тях: Лудвиг Кан в 1925 год. в Париж показва пред многобройни учени своята изумителна способност да познава това, което всеки от тях бе писал или само обмислил. Стефан Осовицки от Варшава в Париж при строго проверени опити чрез пипане само на запечатан плик познава това, което бе писано вътре, описва с най-големи подробности както писателя, така и самата сцена на писането. Олга Каал в 1928 г.
към текста >>
в
Париж
показва пред многобройни учени своята изумителна способност да познава това, което всеки от тях бе писал или само обмислил.
„Човекът" (год. 1, книга 4), издавано от наши професори медици, сегиз-тогиз се печатат статии, които говорят за по-дълбоката страна на човешкото естество. Такава е статията „Свръхнормални способности на духа" от Д-р Ости, директор на международния метапсихически институт в Париж, Авторът се основава единствено на факти, на резултатите на научните изследвания Той разделя свръхнормалните психични явления на две групи. Свръхнормално (паранормално) въздействие на психизма върху материята. И цитира ред и интересни примери; ще приведем някои от тях: Лудвиг Кан в 1925 год.
в
Париж
показва пред многобройни учени своята изумителна способност да познава това, което всеки от тях бе писал или само обмислил.
Стефан Осовицки от Варшава в Париж при строго проверени опити чрез пипане само на запечатан плик познава това, което бе писано вътре, описва с най-големи подробности както писателя, така и самата сцена на писането. Олга Каал в 1928 г. показа пред медицинския елит в Париж своите способности, като отгатвала не само мислите, предадени волево, но и чисто нематериални рисунки, които правили мислено по разните части на тялото ù. Други, в присъствието на дадено лице или само като се допрат до някой предмет, принадлежащ на лицето, познават моралните, умствени и телесни качества на това лице, познават големите сбития на миналото му и някои на бъдещето му, давайки различни подробности на тези или онези сбития от неговия живот, като че ли присъствуват на тях. На една друга категория хора се приписва една свръхнормална психична сила, която действува върху материята без видима връзка.
към текста >>
Стефан Осовицки от Варшава в
Париж
при строго проверени опити чрез пипане само на запечатан плик познава това, което бе писано вътре, описва с най-големи подробности както писателя, така и самата сцена на писането.
1, книга 4), издавано от наши професори медици, сегиз-тогиз се печатат статии, които говорят за по-дълбоката страна на човешкото естество. Такава е статията „Свръхнормални способности на духа" от Д-р Ости, директор на международния метапсихически институт в Париж, Авторът се основава единствено на факти, на резултатите на научните изследвания Той разделя свръхнормалните психични явления на две групи. Свръхнормално (паранормално) въздействие на психизма върху материята. И цитира ред и интересни примери; ще приведем някои от тях: Лудвиг Кан в 1925 год. в Париж показва пред многобройни учени своята изумителна способност да познава това, което всеки от тях бе писал или само обмислил.
Стефан Осовицки от Варшава в
Париж
при строго проверени опити чрез пипане само на запечатан плик познава това, което бе писано вътре, описва с най-големи подробности както писателя, така и самата сцена на писането.
Олга Каал в 1928 г. показа пред медицинския елит в Париж своите способности, като отгатвала не само мислите, предадени волево, но и чисто нематериални рисунки, които правили мислено по разните части на тялото ù. Други, в присъствието на дадено лице или само като се допрат до някой предмет, принадлежащ на лицето, познават моралните, умствени и телесни качества на това лице, познават големите сбития на миналото му и някои на бъдещето му, давайки различни подробности на тези или онези сбития от неговия живот, като че ли присъствуват на тях. На една друга категория хора се приписва една свръхнормална психична сила, която действува върху материята без видима връзка. При проявата на тази сила става преместване на неща само при докосване до тях (кинезия) или дори на разстояние (телекинезия), създаване на кратковременни материални форми и т.н.
към текста >>
показа пред медицинския елит в
Париж
своите способности, като отгатвала не само мислите, предадени волево, но и чисто нематериални рисунки, които правили мислено по разните части на тялото ù.
Свръхнормално (паранормално) въздействие на психизма върху материята. И цитира ред и интересни примери; ще приведем някои от тях: Лудвиг Кан в 1925 год. в Париж показва пред многобройни учени своята изумителна способност да познава това, което всеки от тях бе писал или само обмислил. Стефан Осовицки от Варшава в Париж при строго проверени опити чрез пипане само на запечатан плик познава това, което бе писано вътре, описва с най-големи подробности както писателя, така и самата сцена на писането. Олга Каал в 1928 г.
показа пред медицинския елит в
Париж
своите способности, като отгатвала не само мислите, предадени волево, но и чисто нематериални рисунки, които правили мислено по разните части на тялото ù.
Други, в присъствието на дадено лице или само като се допрат до някой предмет, принадлежащ на лицето, познават моралните, умствени и телесни качества на това лице, познават големите сбития на миналото му и някои на бъдещето му, давайки различни подробности на тези или онези сбития от неговия живот, като че ли присъствуват на тях. На една друга категория хора се приписва една свръхнормална психична сила, която действува върху материята без видима връзка. При проявата на тази сила става преместване на неща само при докосване до тях (кинезия) или дори на разстояние (телекинезия), създаване на кратковременни материални форми и т.н. Авторът казва; „Откриването на една нова енергия, с която разполага мисълта, за да се проектира в пространството, може да предизвика една голяма промяна в човешкия живот". Ние се радваме, че благодарение на новите факти все повече днешният човек идва до окултните схващания.
към текста >>
91.
НОВИТЕ ПЪТИЩА В МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ-Б.БОЕВ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Българинът Данчо Колев победил в атлетическите борби в
Париж
като всесветски шампион; неговата сила седи в дишането.
Когато изпълниш всичко, което природата ти е дала, тогаз имаш право да искаш друго. Но ти не си използувал това, което природата ти дава; какво ще искаш друго! Един бръмбар за да стане учен човек, трябват му милиони години, трябва да мине през 400-500 хиляди форми. А пък един обикновен човек докато дойде до формата на един гениален човек, трябва да мине най-малко през 1000 форми. А за да стане светия, трябва да мине през 2000 форми.
Българинът Данчо Колев победил в атлетическите борби в
Париж
като всесветски шампион; неговата сила седи в дишането.
Има три процеса: хранене, дишане, мислене. Източните народи турят най-първо дишането. И в техните школи, които са тайни, първото нещо, на което учат учениците, които приемат, е да ги научат, как да дишат. Най-първо се е явило храненето в живота. Защото и самият процес на дишане е процес на хранене.
към текста >>
92.
ЗАЩО - Б.Б.
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Кметът помери нещо да възрази – но се въздържа – по-голям брат бе свещеникът, па и знаеше го той, че от вън само кипи, а отвътре е добър: Един ден все ще види, че тия, които харчат свои
пари
и от сутрин до вечер като мрави влачат и строят, не са никакви паразити – и ще си измени мнението.
– Какво? не ги познавам ли? – кресна попът цял зачервен – аз и зъбите им зная на подобни изедници и паразити на нашия народ. Ама аз ще им пръсна гнездото клечка по клечка помен няма да остане – хубаво да знаеш. Ти да им даваш дърва от общинската гора, ама аз огън ще ù туря, та все хижи ще станат.
Кметът помери нещо да възрази – но се въздържа – по-голям брат бе свещеникът, па и знаеше го той, че от вън само кипи, а отвътре е добър: Един ден все ще види, че тия, които харчат свои
пари
и от сутрин до вечер като мрави влачат и строят, не са никакви паразити – и ще си измени мнението.
А свещеникът бе не на шега разсърден и разтревожен. Крачеше той дълго из своята разхвърлена стая и мислеше, кроеше планове, какво да прави и как да се справи с тая жива рана, която сега му се отваряше тъй неочаквано от тия сектанти. На планината макар, все пак негови енориаши ходят там, ще гледат техните фокуси, ще им дават своите брошури... Ще се разклати вярата им все повече, и без това църквата е празна и в делник и в празник. Това не може да остане така, брат ми кметът е лековерен и упорит, селяните не разбират много от тия неща – а трябва нещо да се направи, си реши попът. След един час неговият едър дорест кон летеше с двуколката по шосето към града.
към текста >>
93.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
След 1-2 часа ще привърша, ще вземеш
пари
и ще купиш всичко.
" Но един петъчен ден след много игра тя се върна гладна, уморена и сърдита. „Мамо, искам да ям, дай ми хляб". Майката наведе глава още по-ниско над работата си, обременена сякаш от отговора, който требваше да даде. „Хляб искам, разбираш ли, не искам друго." Погледна я и чакаше. „Няма, Нора.
След 1-2 часа ще привърша, ще вземеш
пари
и ще купиш всичко.
Почакай малко." „Гладна съм. Не мога, мамичко! " „Иди тогава у бабини, днес те месят, тя ще ти даде прясна пита." „Ще ида." Бързо тя се запъти за там. А там при бабата имаше всичко; особено днес какви приготовления! Нали тяхната къща беше къща на главния свещеник, а бабата беше рубиса на свещеника.
към текста >>
94.
Всемирното братство - Б. Боев
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Началникът поискал личната й карта, но понеже тя нямала такава, той не й дал
парите
.
Главата на човека е свързана с умствения, с Божествения свят. Сърцето му е свързано с ангелския свят, а волята му - със света, в който живеят най-добрите, най-разумните хора на земята. Човек не може да се запознае с добрите, с разумните хора, ако волята му не е добре развита; той не може да се запознае с ангелите, ако сърцето му не е добре развито; той не може да влезе във връзка с Великия, ако умът му не е добре развит. Умът в човека е свързан с гласа. Един ден, при един от началниците на пощите в Ню Йорк, се явила Аделина Пати с чек в ръка да получи известна сума.
Началникът поискал личната й карта, но понеже тя нямала такава, той не й дал
парите
.
Тогава тя застанала права и започнала да пее. Като чул гласа й, началникът веднага дал заповед да й изплатят сумата. Какво по-голямо знамение от това? Съвременните хора имат богатство, имат скрити сили в себе си, които не са разработили, вследствие на което страдат. Който може да употреби богатството на своя ум, на своето сърце и на своята воля на място, той ще придобие търпението.
към текста >>
95.
Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло - Г.
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Ако се молите на Бога и мислите за
парите
си, за къщата си, на тях се молите.
никакви ограничения. Начините, по който един човек се моли, не е общ за всички хора. Този начин е подходящ само за него. Но, едно трябва да се знае - като идеш при Бога, не трябва да имаш никакви образи в душата си! Ако се молиш на Бога, а мислиш за някой човек, бил той ваш приятел, майка ви, баща ви, значи вие се молите на тях.
Ако се молите на Бога и мислите за
парите
си, за къщата си, на тях се молите.
Ако се молите на Бога, а мислите за някой светия, вие се молите на светията, не на Бога. Следователно, искате ли молитвата ви да бъде приета, мисълта ви трябва да бъда насочена изключително към Бога. Във време на молитва, умът на човека да бъде свободен от всякакви странични мисли. Само образът на Бога да седи в ума му. Никакъв друг образ!
към текста >>
96.
Строежът на ухото и човешкият характер - Карл Хутер
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Много подобни богатства има в Индия, но те се пазят ревниво от брамините; нито
пари
, нито сила или хитрост са в състояние да освободят тези ценности на миналото." Но не само индусите са били посветени в мистериите на тази наука.
Тази странна книга бе направена от кожа слепена и сглобена по най-удивителен начин. Тя имаше грамадни размери, съдържаше стотици добре начертани илюстрации със сведения за това как, кога и къде е установена достоверността за всеки белег. Що се отнася за старинността на тази книга, не можеше да има никакво съмнение. Написана бе на най ранния език на страната и датираше от толкова далечно минало, че даже само неколцина от брамините можеха да я четат и тълкуват. За да устои на времето, тази книга бе написана с мастило, приготвено от особена смес.
Много подобни богатства има в Индия, но те се пазят ревниво от брамините; нито
пари
, нито сила или хитрост са в състояние да освободят тези ценности на миналото." Но не само индусите са били посветени в мистериите на тази наука.
Тя е била на почит в древния Китай, знаяли са я ламите на Тибет, магите на Персия, астролозите на Халдея, Иерофантите на Египет. Гърците, които са имали духовен контакт с Индия, са взели тази наука от там. Според някои учени индийските Веди са били основата даже на гръцките школи. С идването на Орфей - авторът на гръцката митология - който е учил египетските мистерии в светилищата на Мемфис и Тива - пренесла се е египетската наука в Гърция. Там тя добива своето име (хери - значи ръка и мантия - гадание) и ясна, стегната форма.
към текста >>
в
Париж
се правят опити пред академията на науките, които опити сполучливо доказват, че лудостта и въобще умствените заболявания могат години преди това да се откриват по формата на ухото.
Към 19 век хиромантията се възражда, появяват се маса изследователи на ръката. Един голям интерес обхваща мнозина. Правят се наблюдения върху ръцете на болни - измервания по черепа, наблюдения по лицето. Дава се тласък в изучаването и развитието на всички науки, които имат тясна връзка с човешкото същество. В 1893 г.
в
Париж
се правят опити пред академията на науките, които опити сполучливо доказват, че лудостта и въобще умствените заболявания могат години преди това да се откриват по формата на ухото.
Сега почти всички медици приемат, че по ноктите може да се познават различните болести, като: парализа, туберкулоза, сърдечни болести и др. Още отдавна Хипократ е обърнал внимание на ноктите и връзката им с болестите. Сега много учени на запад и в Америка усърдно, искрено и безпристрастно изследват тази област от човешкото знание и все повече и повече навлизат в по-голяма яснота, ориентировка по отношение ръката и човешкия характер. Много медици, физиолози и психолози са констатирали връзката между чувствата, преживяванията, различните състояния на човека и органите на тялото. Така напр.
към текста >>
97.
Учителят говори - Доброто
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Едно такова лице, например, отива да купи нещо и забравя да вземе
пари
със себе си; също така забравя и допълнителното плащане на купеното.
Срасната висулка Наблюдавах едно лице, у когото ушната висулка долу не е красиво закръглена и няма свободно висяща част, но е леко сраснала. Такива хора могат да минават за спокойни, обаче, този признак на висулката винаги е свързан с неприятни черти на характера, които от време на време се проявяват. Например, тези хора могат да бъдат твърде любезни и услужливи, но въпреки това, тъкмо в същественото, те могат да откажат своята услуга. Как става това, психологически още не е изяснено, макар да се знае, че ухото има връзка с малкия и средния мозък. Когато такива лица се натъкват на известни задачи, тогава именно в тях може да настъпи разслабване на издръжливостта на енергията и добросъвестността.
Едно такова лице, например, отива да купи нещо и забравя да вземе
пари
със себе си; също така забравя и допълнителното плащане на купеното.
Това, обаче, не става преднамерено. Да си представим следното: жена, със сраснала висулка, е годена. Да предположим, че тя е благородно същество. Като ходи годена 2, 3, 5 години, годеникът й прави предложение да се ожени за нея, но тя започва всевъзможни отклонения; тя изглежда променена. Тука стоим пред една психологическа загадка.
към текста >>
Тук може да се яви наклонност към несправедливо и невярно приемане и предаване, към приключения с
пари
при трагична загуба на материално състояние; ако такива хора се впущат в предприятия, или ако управляват чужди имоти, или заемат доверени длъжности, съществува опасност от внезапно разслабване на издръжливостта в енергията и добросъвестността, а това може да има трагични последици.
(Професорите Ломброзо и Фери са наблюдавали подобни явления). Тези лица са променчиви. Те често излизат извън себе си. У друго лице висулката беше твърде къса, а при това и силно сраснала. Естествено е, че току-що описаните качества в предидущия пример тук се явяват по-засилени.
Тук може да се яви наклонност към несправедливо и невярно приемане и предаване, към приключения с
пари
при трагична загуба на материално състояние; ако такива хора се впущат в предприятия, или ако управляват чужди имоти, или заемат доверени длъжности, съществува опасност от внезапно разслабване на издръжливостта в енергията и добросъвестността, а това може да има трагични последици.
Добре е тогава, ако човек има подобно предразположение, да го познава, за да може чрез волева себекултура и разумност да ги победи. Срещат се лица с леко срастване на висулката. Този признак трябва да се разглежда във връзка с всички други признаци на дадено лице и във връзка с целия характер, темперамент и лице. Рисунките 11, 12, 13 изобразяват леко сраснала висулка, която рядко се среща. Наблюдавах женско лице със силно сраснала висулка.
към текста >>
98.
ДВАТА ВЕЛИКИ ПРОЦЕСА В ДНЕШНОТО СЪЗНАНИЕ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
И ето, че се създават мерки у хората: който е добре облечен, който има
пари
, макар и да са последни глупци, те са фактори в живота и на тях всеки им се кланя.
Това е явно едно суеверие. Не е ли също и в обществения живот? Всеки, който се издигне, макар че често това става чрез нахалство и т.н. начини, счита се за "знаещ", "способен" и пр. Виждаме, обаче, че докато истински способният е скромен или пък уверен в себе си не се тика, не пълзи за да достигне до кариера - бездарните, неспособните, са безхарактерни и нахални.
И ето, че се създават мерки у хората: който е добре облечен, който има
пари
, макар и да са последни глупци, те са фактори в живота и на тях всеки им се кланя.
Който е силен и дързък в една или друга област, все успява повече или по-малко да се наложи и да се "издигне" - и всеки му вярва. Кой не вярва - мнозина вярват - в царете, че са богопомазани, че богатите са от бога богати и пр. и пр. Тези всички работи са суеверия, които подържат невежеството и робството на човека и макар досущ през всичките векове да са осмивани от баснописците и мъдреците, все пак те са предпоставката на днешния живот на хората. Те трябва да паднат за да дойде правата мисъл, освободена от всички конвенционалности.
към текста >>
99.
ФИЗИОГНОМИЧНАТА КАРТИНА
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Въображението, което носи в себе си прометеевата искра, не може да се купи с
пари
, нито да се придобие с труд.
Чрез него окото става око на художник и ухото - ухо на музикант, защото наистина именно чрез него художникът вижда нещата така, както обикновеното око не може да ги види и музикантът чува хармонии, които обикновеното ухо не може да долови Въображението е вратата, през която се влиза в света на изкуството, а благодарение на специфичните си дарования и талант творецът-художник може да изнесе нещо от него и да го направи достъпно за другите: и те да видят и те да чуят, та да споделят с него голямата радост и красивите преживявания, що той е имал там. Има външно зрение и вътрешно зрение, има външен слух и вътрешен слух. Въображението събужда у човека вътрешното зрение и вътрешния слух, а те са основата за всяко творчество. Няма ли ги някой, всуе ще се сили да „създаде" нещо, да „сътвори" ново, защото ще трябва да го види с око, което не вижда и да го чуе с ухо, което не чува, осланяйки се единствено на правила и сръчности, добити в академии и консерватории. Човекът на изкуството се ражда такъв, никакво училище не може да го създаде, а ако той се учи някъде, то това е само да дисциплинира и обиграе своите сръчности и дарования, та технически да бъде подготвен за бъдещето си творчество, което се обуславя единствено от вдъхновеното въображение, с което човек требва да се роди.
Въображението, което носи в себе си прометеевата искра, не може да се купи с
пари
, нито да се придобие с труд.
То е една чудна дарба, която събужда скрити възможности у човека и която далеч още не е проучена от съвременните психолози. Благодарение на него поетът, който е изгубил способността да говори, все още може да пише чудни стихове; и художникът, като загуби зрение, все още може да вижда вътре в себе красиви образи и чудни багри. Та нямаме ли случая с Бетовен, който ни даде най-хубавите си творби, когато беше вече съвършено глух? За него не е легенда, че в момент на творческо вдъхновение е чувал дивна музика и неисказуеми хармонии. Човекът на изкуството не трябва да забравя, каква е неговата роля и заслуга в собственото му творчество и най-вече ревниво да се пази от гордост и тщеславие.
към текста >>
100.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Среброто (
парите
) събужда само егоизма и тика всякога неудържимо към лоши навици и обичаи.
Личността в днешния свят е погазена. Затова са се родили диктатори. Те се търпят, понеже чувството за достойнството и за правото на личността не е вече достатъчно живо. Задължителната военна служба е най-срамотния белег на липса на лично достойнство, от което страда нашата цивилизация." Ето и схващането на Айнщайн за богатството: „Аз съм дълбоко убеден, че всичките богатства на света не биха могли да подтикнат човечеството по-напред дори и да биха били в най-подходящите за това ръце. Само примерът на големите и чисти личности може да води към благородни съждения и благородни действия.
Среброто (
парите
) събужда само егоизма и тика всякога неудържимо към лоши навици и обичаи.
Можем ли си представи Мойсей, Христос или Ганди въоръжени с кесията на Карнегий? " Във връзка с възпитанието четем по-нататък следните мисли: „Дано братският съюз на народите всеки ден стане за хората все по-дълбоко въжделение. Аз живея с надеждата, че идващите генерации ще карат да се черви от срам нашето днешно поколение. Всичко, което днес ни учудва, обръща се А. към децата, е дело на много и много поколения, създадено в различни страни на земята с цената на големи мъки и търпеливи усилия.
към текста >>
НАГОРЕ
