Търсене в текстове за 'Пара'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 194 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЕЗИКЪТ НА ПРИРОДАТА - Г.Р. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Човешкото познание зависи от съвършенството на апаратите, с които си служи.
Но окултизмът не се задоволява само с твърдения. Той посочва и начини, по които тия твърдения могат да бъдат проверени. Официалната наука е изградена от данните, добити с помощта на 5-те човешки физически сетива. Но общопризнато е, че тия 5 сетива не могат да обхванат цялата действителност. Много неща остават скрити за тях. Човешкото познание зависи от съвършенството на апаратите, с които си служи. И окултизмът твърди, че у човека има в латентно състояние и други сетива, които ако се развият, той ще може да схване това, което не може да се схване с обикновените 5 сетива. Окултизмът се явява, следователно, не като някакво умозрително построение, а просто като продължение на обикновеното опитно изследване. Но тук започва и странното, новото, трудното в окултизма за съвременниците. Защото развитието на поменатите сетива зависи от целокупното развитие и „съвършенството на човека". А изразът „съвършенство на човека" е свързан с ред метафизични и нравствени понятия и норми, които се схващат различно от съвременната религиозна, етична и научна мисъл.
към текста >>

2. ЗА СВОБОДАТА - Г.Т. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ще рече, че окото се явява един от най-верните диагностични апарати.
То е като онези чувствителни плочки, в които трептят образите, що образува светлината. Както в тия плаки и в ириса се отразяват трептенията на светлината на нашето съзнание. И ако човек може интуитивно да схване тия живи образи, те по симпатия ще възбудят в него същите трептения и той ще долови техния език. Днес за днес съществува особена наука за окото. По цвета и белезите на ириса – резчици, петна – се проследяват болезнените състояния на организма, органите, които са засегнати и т.н. Ще рече, че окото се явява един от най-верните диагностични апарати. И това не са голословни твърдения, а факти, които могат да се наблюдават и да се проверяват. Но в окото се отразяват не само физиологичните промени на организма. Окултната наука твърди, че в него се отразява мъничката вселена на човека с всички промени, които стават в нея – от мига на раждането до последно издихание. И не само окото на човека говори живият език на природата, а и целият му организъм. Френологията, Физиогномията, Хиромантията, Графологията и сродните им науки изучават този език във връзка с характера на човека.
към текста >>

3. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

– извикал тогава един от препараторите – какви здрави глави!
Били направени много типични опити от К. Фламарион и проф. д-р Манжо от музея по естествена история в Ница. На много скакалци били извадени всичките вътрешности, като запазили само кожата, главата, крилете и крачката и при все това скакалците дълго живели, продължавайки да правят своите скокове. – Животът е в главата! – извикал тогава един от препараторите – какви здрави глави! Тогава на други скакалци били отрязани главите. „Изглеждаше, пише Фламарион, че жертвите на тази важна операция не забелязваха това и продължаваха да скачат. Даже самите глави продължаваха да мърдат пипалцата и челюстите си". Някои от тия обезглавени насекоми живели около петнадесет дни. Д-р Манжо е направил всевъзможни операции, като на едни махвал само главата, на други главата и шията, на трети, шията и едно членче и пр.
към текста >>

Такова сърце стояло в лед няколко дни и след това поставено в специален апарат (на Лангендорф), дето в аортата се пъхва стъклена тръба, съединена със стъкленица, пълна с течността на Лок (съставена от слаб разтвор от готварска сол, сода, калиев хлорид и захар и наситен тоя разтвор с кислород) при температура, равна на вътрешната телесна температура, почва да се храни от този разтвор и след известно време почва да пулсира с ритъм, който бавно се засилва, докато стигне нормалното биене на здраво сърце.
И по такъв начин, в тялото на човека са се диференцирали различни тъкани, като костна, хрущялна, мускулна, нервна и пр. При това не всички тъкани еднакво бързо умират. Установи се, че най-бързо загиват нервните клетки, а най-бавно костните. По-нататъшните изследвания установиха, че не само парче от известна тъкан може да живее известно време самостойно, но даже и цели органи, отделени от тялото, дълго време още могат да проявяват признаци на самостоен живот. Опитът е направен с отрязано сърце на току-що умряло млекопитаещо или човек. Такова сърце стояло в лед няколко дни и след това поставено в специален апарат (на Лангендорф), дето в аортата се пъхва стъклена тръба, съединена със стъкленица, пълна с течността на Лок (съставена от слаб разтвор от готварска сол, сода, калиев хлорид и захар и наситен тоя разтвор с кислород) при температура, равна на вътрешната телесна температура, почва да се храни от този разтвор и след известно време почва да пулсира с ритъм, който бавно се засилва, докато стигне нормалното биене на здраво сърце. Освен това, всеки мускул, изолиран вън от човешкото тяло и раздразнен механически, химически или електрически, дълго време още проявява живот. Същото явление показват и нервите. Ако съпоставим всички тия факти с фактите, когато човек умира при най-слабо нараняване на сърцето или при удар в мозъка, или стомаха, черния дроб или, най-после, когато боднем с върха на иглата само центъра на дишането в продълговатия мозък, нам става ясно, като че животът е „разлят" във всички органи поотделно и в цялото тяло изобщо. И понеже както тялото, тъй и органите са съставени от клетки, то новите изучавания се отправиха към изследване на клетката. Оказа се, че всяка клетка се състои от ядро и протоплазма, но нито ядрото може да съществува без протоплазма, нито протоплазмата без ядро.
към текста >>

Физиците намират, че тук е областта на електричните вълни, които добре се схващат от апаратите на безжичния телеграф, т.е.
– Това е най-ниският тон, употребяван в музиката. Ако увеличим числото на трептенията, ще чуем цялата гама, или по-точно още, ще чуем звуците на всички гами. Ако трептенията надминат 7,000, звуците стават много високи и ухото едва ги търпи. Над 32,768 трептения в секунда ухото престава да чува – това е границата на слуховата чувствителност. Следващите гами остават тайна за човешката чувствителност. Физиците намират, че тук е областта на електричните вълни, които добре се схващат от апаратите на безжичния телеграф, т.е. Херцовите вълни. Изобщо, тая област до 34 милиарда трептения спада към електричеството. А между 34 милиарда и 35 трилиона спадат вълните на една съвсем неизвестна област. Светлинните явления започват при трептения от 450 до 750 трилиона в секунда. В тоя интервал от трептения се намират всички цветове и нюанси на спектъра.
към текста >>

Разгледан като най-съвършената форма, човекът представлява най-сложния апарат, какъвто можем си въобрази.
Тая психична проява за първи път се среща у някои растения в много примитивна форма, после минава у животните, а у човека тя достига висша степен на развитие, като чувства. Това е една обширна област, за която тук може да се спомене и за която би могло в друга статия да се каже нещо повече. Следвайки това усложняване, намираме у човека една нова форма на движение, която се явява специфична за него в частност, а донякъде и за животните изобщо. Това са мисловните движения, които за първи път срещаме у някои нисши животни. И по тоя въпрос пак ще се върнем друг път. Разгледан като най-съвършената форма, човекът представлява най-сложния апарат, какъвто можем си въобрази. Като сложни апарати всички хора имат почти еднаква конструкция. Но оказа се, че и хората се делят на градации. И то не по това, че едни хора имат крака, а други нямат, едни с две очи, други с три, едни с уши, други без. Не, те всички имат еднакво устройство. Различието тук се явява по отношение на вътрешния психологически живот от една страна и умствения – от друга.
към текста >>

Като сложни апарати всички хора имат почти еднаква конструкция.
Това е една обширна област, за която тук може да се спомене и за която би могло в друга статия да се каже нещо повече. Следвайки това усложняване, намираме у човека една нова форма на движение, която се явява специфична за него в частност, а донякъде и за животните изобщо. Това са мисловните движения, които за първи път срещаме у някои нисши животни. И по тоя въпрос пак ще се върнем друг път. Разгледан като най-съвършената форма, човекът представлява най-сложния апарат, какъвто можем си въобрази. Като сложни апарати всички хора имат почти еднаква конструкция. Но оказа се, че и хората се делят на градации. И то не по това, че едни хора имат крака, а други нямат, едни с две очи, други с три, едни с уши, други без. Не, те всички имат еднакво устройство. Различието тук се явява по отношение на вътрешния психологически живот от една страна и умствения – от друга. Това обуславя и детайлното различие на формите.
към текста >>

4. АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тук се констатира един парадоксален факт.
Всичко това има отношение към самата психология на животните. В океаните, изследванията показват, че светлината под форма само на сини и зелени лъчи прониква на дълбочина 550-600 метра. По надолу следва непрогледен мрак Затова и само до тая граници са намерени растения. В големите дълбочини са намерени само животни – любители на тъмнината. До тук слънчеви лъчи никога не стигат. Тук се констатира един парадоксален факт. Едни от тия морски животни, притежават големи добре развити очи, а други са съвършено слепи, макар че се намират при едни и същи условия – и едните и другите, Подобно явление намираме и у сухоземните нощни животни. Бухалът, кукумявката притежават големи очи. с които могат да се ориентират и при най-оскъдната светлина. Прилепът, както и слепите дълбоко морски животни, които имат слабо развито зрение, имат в замяна на това силно развито осезателно чувство, с което манипулират до такова съвършенство, както с очи. Прилепът чувствува дори и с най-крайните си части на крилата.
към текста >>

5. Псалом - Р. Соловьов Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ако той стане предмет за проучване от страна на един физик, то последният ще се занимае изключително с промените, които претърпяват светлинните лъчи, минавайки през сложния оптичен апарат на окото, докато стигнат ретината.
Съвременната медицина си има свои методи на изследване и съобразно с това – свои разбирания, средновековната – други, източните – трети и т.н. Това са различни начини на схващания, в които по принцип няма противоречие. Видимото разнообразие, което съществува между тях се дължи на това, че в своите изследвания те застават на различна база. А всеки факт, разгледан от различни страни, ще даде и различни схващания. Например, вземете процеса зрение. Ако той стане предмет за проучване от страна на един физик, то последният ще се занимае изключително с промените, които претърпяват светлинните лъчи, минавайки през сложния оптичен апарат на окото, докато стигнат ретината. Оттук нататък всички физиологични процеси, които стават в ретината, крайните разклонения на очния нерв и провеждането до мозъчната кора ще бъдат предмет на физиолога. По-нататък психологът ще опише различните образи, които получаваме в нашето съзнание и т.н. Както се вижда, едно и също явление, а получаваме различни описания. А при това в тях няма никакво противоречие, защото всеки го разглежда от различни страни. Принципиално погледнато, болестта не е нищо друго, освен резултат от една дисхармония, породила се в момент, в който човек е влязъл в разрез със законите на природата.
към текста >>

Нищо друго освен, че волята в дадения случай се е парализирала също така, както може да се парализира един нерв.
За нас е важно да отбележим само факта, че по аналогия на физическите болести съществуват и психически. Един психически недъг или порок не е нищо друго, освен едно болезнено състояние на душата, взета в обикновен смисъл на думата. Например, вземете страха. В едно уплашено състояние човек изгубва съзнателния контрол, над себе си и започва да действува напълно инстинктивно без да мисли. А какво показва това? Нищо друго освен, че волята в дадения случай се е парализирала също така, както може да се парализира един нерв. И следователно съзнанието е безсилно да окаже своето въздействие. – Ако по пътя на аналогията отидем по-нататък, ще видим, че подобно на физическите бацили, причинители на различните сегашни болести, съществуват и такива в по-горните светове. Така например френските окултисти: Папюс, Станислав де Уайт и др. говорят за астрални форми, които нападат астралното тяло и причиняват смущения и заболявания, подобни на физическите, разбира се, че изразени като психически, дефекти и недъзи; за да изясним тяхното действие ще приведем следната аналогия: в съвременната медицина съществува закон за тъй наречената диспозиция или предразположение. Според него едно от условията за да може един бацил да окаже своя болезнотворен ефект върху организма, необходимо е в последния да съществува известно предразположение, а именно отслабване на защитните му сили.
към текста >>

Възвишените чувства и мисли са подобни на нежните и красиви цветя, (а) нисшите – на плевелите и паразитните растения.
Една мисъл или чувство, това е един зародиш, който търси почва да се развие. И човек може да му я даде. При това в сегашното си развитие човек дава условия да се проявят както зародишите на положителното, така и на отрицателното. Самият процес на развитие е аналогичен на растенията: пущане корени и стебло т.е., поляризиране, цъфтене и даване плод. Плодът е най-сигурният критерий за качеството на една мисъл или чувство. Възвишените чувства и мисли са подобни на нежните и красиви цветя, (а) нисшите – на плевелите и паразитните растения. Те се развиват бързо, буйно и скоро заемат цялата повърхност като заглушават всички по-крехки растения. В това отношение човешките души представляват обширни градини, в които редом с красивите цветя растат и буйни плевели. Не трябва да забравяме да поливаме и чистим около корените на тия хубави цветя, защото те ще изсъхнат и градината ще запустее. Всяка мисъл или чувство, което се проявява в нас, представлява един предразположителен момент за развитието на едно психическо качество в положителен или отрицателен смисъл. Ако напр.
към текста >>

6. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Според д-р Babitt, той може да лекува паралич и всички други нервни страдания от мозъчен произход.
Но за това разбира се е необходимо добро познаване на науката за цветните лъчи, както и методите за тяхното оползотворяване. Тоя възглед застъпва и Рудолф Щайнер, известния немски антропософ. Той счита влиянието на краските, като добре използваем метод в педагогическата практика. И действително, в това направление биха могли да се направят някои твърде интересни и важни наблюдения върху малките деца от учителите . Може да се кажат няколко думи и за терапевтичното значение на жълтия цвят. Според д-р Babitt, той може да лекува паралич и всички други нервни страдания от мозъчен произход. Разбира се, че в дадения случай не се изключват магнетичното и електрично лечение. При това винаги трябва да се има предвид и причината на заболяването. Но комбинацията от тия три средства могат да дадат отлични резултати. Препоръчва се жълтият цвят и при главоболие, но не от стомашен произход (Ganser). Оранжевия цвят се препоръчва за оживяване на периферните нерви, той се препоръчва и за настроение при мрачност.
към текста >>

7. БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Изследванията, обаче, откриха, че музикалният усет се корени не само в дивите некултурни племена, но много по-далеч: у животните, дори някои са склонни да виждат известна музикалност у растенията дори скалите, камъните... Може това да се види парадоксално, но факт е, мнозина автори привеждат примери за това.
Добран ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА 1. МУЗИКАТА В ПРИРОДАТА „Музиката е един начин, чрез който може да оживее природата за вас – камъните ще оживеят, дърветата, изворите и всичко наоколо ще оживее." „Музиката е една дълбока сфера на битието." Моят Учител В окултната наука въпросът за музиката заема едно от най важните места. И това е тъй, защото музиката представлява една област, която има отношение с живота на всички същества във всички техни отправления. До недавна считаха музикалността присъща само на „високо" културни хора. Изследванията, обаче, откриха, че музикалният усет се корени не само в дивите некултурни племена, но много по-далеч: у животните, дори някои са склонни да виждат известна музикалност у растенията дори скалите, камъните... Може това да се види парадоксално, но факт е, мнозина автори привеждат примери за това. Окултната наука приема музикалните отношения като база, на която се опира животът на всички същества. Попитайте един петрограф, той ще ви посочи хармонията, която лежи в основата на един кристал. Попитайте ботаника, зоолога, анатома, астронома... те всички знаят за величествената хармония, която цари в природата на кристалите, растенията, животните, човека и космоса. В цялата природа, достъпна за нашето изучаване, се констатира един основен, много важен закон Това е законът на съотношенията, - законът на хармонията. Музиката е израз на тая мирова хармония.
към текста >>

8. ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това е всичко великолепно, улеснява, спестява времето, но защо паралелно с това упада онова братско съчувствие, оная взаимност между нас?
Днес трябват дела, трябва пример, дела на братство, пример на човеци... Век на бързина живеем. Обективният ум е стигнал неимоверни висоти. Напредъкът в съобщения, в движение е отишъл далече от очакването даже. Всичко имаме днес. Наука, превозни средства, съобщения. Това е всичко великолепно, улеснява, спестява времето, но защо паралелно с това упада онова братско съчувствие, оная взаимност между нас? Защо днес всичко, което ние хората сме извлекли из щедрата природа се използва за най-долни, за най-безчовечни цели? Защо са опънати до болезненост нашите нерви и защо свойствената на живота взаимопомощ се е превърнала на борба ? Отговорът се състои в това: Ние живеем сред погрешно грубо материалистично животоразбиране и сме загубили оная нишка на Ариадна, която в тоя сложен лабиринт всякога да ни спомня, че идем от далечна страна да научим опита на живота, да вникнем в неговия дълбок смисъл. Ние не обръщаме вече внимание на онова подсещане, което имаме в нашите души, оня тих глас на съвестта, който в редки, но вдъхновени моменти ни посещава. Това подсещане, тая тиха дума в нас е връзката с Висшето Разумно, което ръководи живота и духовни са ония хора, които знаят великото изкуство да слушат тоя глас и живеят по него.
към текста >>

9. Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Макар да се види парадоксално, факт е, че на някои хора не само, че музиката не прави никакво впечатление, но напротив дразни ги, и те не могат да я търпят.
Но общо взето, светът става от ден на ден по-музикален. И ако има нещо радостно в тия тъжни времена, то е именно фактът, че хората почват да обичат музиката. Недавна в Берлин устроиха небивали тържества на Шаляпин. Тия тържества са напомняли много за миналите векове, вековете на гръцките олимпиади. И днес, както тогава, пътешествията на великите музиканти представляват тържествени шествия и международни празненства. Макар да се види парадоксално, факт е, че на някои хора не само, че музиката не прави никакво впечатление, но напротив дразни ги, и те не могат да я търпят. Такива личности се срещат доста из обикновените хора. Но най-чудното е, когато можем да цитираме и имена на големи хора, хора с известност и култура, които също не обичат музиката. Така например Кант, Хегел, Хербарт и др. са намирали, че музиката е празна работа Бомарше е бил истински мелефоб (човбк, който мрази музиката). Веднъж той се изразил така за музиката: „Това, което не заслужава да се говори, се пее".
към текста >>

10. ПЕСНИ - Т. Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

А рече ли човек да изследва мозъчния строеж на един Парацелз, на един Птоломей, на един Кеплер и сравни ли го с този на нашите съвременни сорбонисти (професори), не може да не установи едно рязко различие, което далеч не е в полза на тия последните.
Астрология и медицина Рецензия в сп. „Voile D'Іsis" от д-р Верн. В редица, статии, които се явиха в списанието Courrier medicaІ, D-r Romary изучава приложенията на астрономията в медицината. Това е едно похвално дело, което заслужва да се отбележи. Защото знайно е, че в наши дни, осмиването на всички ония древни науки, които ни е завещало миналото, е в реда на нещата, както и възгледа, че има нещо превратно – да не кажем повече – в ума на всички ония бележити мъже, които са посветили живота си на тези науки. А рече ли човек да изследва мозъчния строеж на един Парацелз, на един Птоломей, на един Кеплер и сравни ли го с този на нашите съвременни сорбонисти (професори), не може да не установи едно рязко различие, което далеч не е в полза на тия последните. Както и да е, ала аз пак ще повторя, че е похвално делото на д-р Romary, най-вече задето е дръзнал да се залови с този въпрос. Ала все пак аз ще му направя някои малки забележки, за които той ще ме извини, уверен съм, като познава моята дълбока почит към него. Запример той употребява думата астрономия в своя труд, наместо астрология. Защо, щом въпросът е за астрално влияние, за радиация, за тънко вибриране, което въздействува на нашата нервна система, да не се употребява чисто и просто думата астрология, която много по-подхожда в случая? Защо при наличността на всички радиации, които ни обхващат от вси страни, да се избира като пример едничко слънчевото влияние?
към текста >>

11. ОБЩЕСТВЕН ПРЕГЛЕД Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Според нас, за да бъде една творба истински художествена, не е необходимо само да има в нея образни, психологични и символични елементи, но между тези елементи, трябва да има една жизнена връзка, един паралелизъм , една хармоничност.
– Това ще бъде новото изкуство, творенията на което ще бъдат богати и издържани еднакво и в образно, и в психологично, и в символично отношение. * Кое художествено произведение може да се нарече истинско? Онова, което доставя пълна естетическа наслада на всеки човек. В противен случай, на това произведение му липсва нещо, то е слабо или в образно, или в психологично, или в символично отношение, Такава непълнота се усеща от повечето произведения на съвременното изкуство. Нека се опитаме да обясним защо е това. Според нас, за да бъде една творба истински художествена, не е необходимо само да има в нея образни, психологични и символични елементи, но между тези елементи, трябва да има една жизнена връзка, един паралелизъм , една хармоничност. Образните елементи: форми, краски, тонове или думи, в които е облечено художественото произведение, трябва да бъдат наредени в една логическа верига, в която всеки последващ елемент да има органическа връзка с предидущия, тъй че, от техния ансамбъл да диша една велика жизнена правда. С други думи, образните елементи трябва да образуват един цялостен сюжет. Ние ще го наричаме образен или формален сюжет. Повечето от художествените произведения са почти винаги издържани във формалния си сюжет. Когато дойдем в областта на психичното съдържание на творбата, то не трябва да ни се представи само като едно декадентско нахвърляме на емоционални елементи, с цел да се постигнат само чувствени възбуждания и импресионистични ефекти, без определен порядък без една вътрешна закономерност и хармоничност, между тях. Не.
към текста >>

Символите трябва да бъдат избрани точно да съответствуват на емоциите и образите, които вървят паралелно с тях.
Тези психични елементи трябва да бъдат дадени, също така, в една връзка на причинност, на възникване едни от други – да бъдат звена на една жизнена верига. Те могат да бъдат тъмни или светли, студени или огнени, вихрени като бурята или тихи като зефира, но трябва да бъдат споени в едно хармонично цяло, да образуват нещо като един музикален мотив. Това е психологичният сюжет или мотив на художественото произведение. За жалост, доста малко са творенията в изкуството, в които психологичният елемент да е изнесен в такава съвършена форма Най-сетне, символичните елементи. Последните не трябва да бъдат само чудеса, които да стряскат и озадачават ценителя на едно художествено произведение. Символите трябва да бъдат избрани точно да съответствуват на емоциите и образите, които вървят паралелно с тях. И същевременно между тях трябва да има същата логическа връзка на причинност, тъй че в своята цялост, да образуват един завършен мотив, една определена идея или единство от идеи. Това е символичният мотив. В него трябва да се чете оная философия, която авторът иска да прокара в своето произведение. Символичната страна на едно художествено произведение е най-съществената негова част. Най-трудната по постижение, но същевременно най-съществената – тя е сърцето на художествената идея.
към текста >>

При това, между тези три сюжета, трябва да съществува един паралелизъм, едно хармонично съответствие, във всеки момент, между отделните техни елементи.
Символизмът забулва красотата в одеждите на тайната и с това я отдалечава и издига във висините на човешкия блян, отдето тя грее като слънце в неговия живот. Още по-малко са произведенията на изкуството, които да са безукоризнено издържани в символично отношение. Истинската красота е достояние само на съвършените, нея съзерцават и могат да възсъздават само онези, които разбират езика на тайната, езика на символите. * И тъй, във всяко художествено произведение трябва да бъдат преплетени три нишки, три сюжета или мотива: образен, психологичен и символичен . И никъде да не се къса нито една от тези нишки. При това, между тези три сюжета, трябва да съществува един паралелизъм, едно хармонично съответствие, във всеки момент, между отделните техни елементи. В този смисъл, художественото творчество трябва да представя това, което е контрапункта в музиката И както в контрапункта всяка партия (бас, тенор, алт, взети самостоятелно, представят един завършен музикален мотив, в който все пак може да се познае основният мотив на песента (сопрана), така и в художественото творчество, образният, психологичният и символичен сюжет, взети самостоятелно, трябва да бъдат нещо завършено, и във всеки от тях пак да прозира основната фабула, а в техния ансамбъл, да се получава една пълна естетическа наслада. Образно казано, да бъдат като три одежди, в които да е облечена основната идея на творбата. А на философски език: трите сюжета да бъдат индивидуализирани в цялото тъй, че имайки самостоятелен живот, да участвуват същевременно и в целокупния живот на художествената идея. Така трябва да се разбира художественото творчество – контрапунктически – като музика. И затова съвършеното творчество е музика.
към текста >>

12. ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тия центрове се активират и се получава реагиране на организма, което става главно в три направления: чрез въздействие на симпатичните и парасимпатичните нерви върху функциите на организма, особено в това отношение представлява голяма важност блуждаещият нерв (Neivus Vagus), който се намира във връзка почти с всички вътрешни органи на човешкото тяло .
По отношение на такта също може да се кажа и за миньорните гами. От друга страна, една композиция, например, изпълнена от една духова военна музика дава един определен ефект, когато същата композиция изпълнена от една флейта или цигулка дава съвършено друг ефект и обратното, една нежна, елегична музикална работа може да създаде великолепно настроение, ако се изпълни само от флейтата и цигулката и много би загубила от своята красота, ако се изпълни от една духова музика. Така че, едно музикално творение представлява една твърде сложна комбинация от разнообразни трептения, но намиращи се в правилно математическо отношение по между си. По тоя начин всяко музикално парче се явява носител на свои характерни, специфични трептения в общия си вид. Тия сложни трептения се възприемат от нашето ухо, предават се по слуховия нерв на главния мозък, оттам се предават на музикалния център и от него по асоциативен път към други центрове на мозъка. Тия центрове се активират и се получава реагиране на организма, което става главно в три направления: чрез въздействие на симпатичните и парасимпатичните нерви върху функциите на организма, особено в това отношение представлява голяма важност блуждаещият нерв (Neivus Vagus), който се намира във връзка почти с всички вътрешни органи на човешкото тяло . Второто въздействие се отнася към психомоторните центрове и изобщо психиката, което именно създава настроението у хората и удоволствието. И третото влияние, което музиката оказва, се отнася до умствения свят на човека, света на мислите и идеите. Върху организма влияят най-вече трептенията и вибрациите на самото музикално творение, върху психиката влияе чувството и настроението на автора и на изпълнителя, а върху мислите – оная идея, която авторът е вложил и разработил в своята композиция. Веднъж изяснено това, става ясна оная голвма сила, която крие в себе си музиката. За невежия музиката е само удоволствие, за умния човек тя крие в себе си идея, но за великия човек тя е сила.
към текста >>

13. ТАЙНА И СУЕТА - Кр. Т. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Мозъкът е оня извънредно чувствителен апарат, който работи в строга зависимост от хармонията или дисонансите, предизвикани от тези трептения.
А качеството на силата, която той излъчва и препраща, зависи от неговото умствено и душевно развитие, от естеството на неговите вътрешни стремежи. Най-главните фактори са чистотата на желанията и силата на разумната воля. Така че човек е в състояние да придаде на тези, що го заобикалят, или своята отровна мисъл и душевно неравновесие, или една досущ безполезна и отрицателна субстанция без определена форма (в случай, когато волята е слаба и умът суетен и повърхностен), или светлината на духовния живот, който може да пробуди околните да асимилират божествената енергия. Най-сетне, ако човек действува и реагира постоянно вътре в себе си, то е защото той е едно съзнателно средоточие, в което се кръстосват разнообразни трептения, възбудени от живите сили на природата. Човек е един голям музикален инструмент, чието тяло е корпусът, а сетивата – струните, които непрестанно трептят в отговор на непрекъснатите вибрации, приведени в движение от слънцето, луната и планетите. Мозъкът е оня извънредно чувствителен апарат, който работи в строга зависимост от хармонията или дисонансите, предизвикани от тези трептения. Да се проучат причините на тия трептения, ще рече да познаем сами себе си и ония вечно деятелни сили, които предизвикват различните събития и чиято съвкупност образува потока на всекидневния ни живот. Нека не се забравя, че слънцето е първопричина на всяко земно битие, на всеки живот тук на земята, а луната – вторичен фактор. Планетите от своя страна образуват светлините и сенките – подробностите на картината. В течение на дванадесетте слънчеви месеца, сиреч от встъпване на слънцето в първия градус на знака Овен в мига на пролетното равноденствие, до възвръщането му пак в същата точка на следната година, в този именно цикъл се раждат всички възможни видове на човешкото естество. Слънцето, със своето реално, истинско положение в зодиака, показва първия подтик за духовния развой на човешката раса, а с видимото си годишно движение (което е всъщност отнесеното към слънцето движение на земята) показва отправния импулс на индивидуалния човек; планетите пък и луната чрез своето положение в зодиака поляризират силата на слънцето и разкриват същевременно природата и направлението, в което неговото влияние се проявява.
към текста >>

14. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Друг пример: в една стая 20 години, да кажем, лежи парализиран.
Болният знаел това. Но той не искал да умре в затвора, за да не остане тялото му за дисекция на студентите. И той, макар и крайно слаб, останал жив. Оставало още 2 месеца за освобождението му. Изтича срока, той излиза от затвора и на другия ден умира. Друг пример: в една стая 20 години, да кажем, лежи парализиран. Той умира, стаята се очиства добре, премебилира се и ти влизаш в нея, без да знаеш за болния. Веднага ще почувствуваш понижено настроение, като че ли нещо те притиска. Ти си доловил нещо от мрачните мисли, с които е проживял тук болния в течение на 20 години. Нека видим, какви промени стават с човешката аура (невидимите тела, които проникват физичното тяло). Всяко душевно качество съответствува на известен цвят в аурата.
към текста >>

15. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Те са около 24 главни видове, от които четири – специално за изследване вибрационните полета на семето и яйцето, виолетовата пръчка за определяне на всички диамагнетични тела, червено боядисани пръчки (от китова кост) за парамагнетично тяло и пр.
5.Тази вибрационна повърхност трепти в унисон със самия атом или материята, която придружава атома. 6.Големината на трептението на атома е в зависимост от сгъстяването на етера в същия атом; на всеки градус на съставяне, което ние характеризираме с атомното тегло, отговаря особено движение (вибрации) – това, което ни дава възможността да определим атомното тегло от големината на вибрациите. 7.Във всяко сложно тяло всякога вибрират едни главни вълни в унисон с атомите на простото тяло, което доминира в състава и второстепенните вълни в унисон с атомите на другите прости тела, които влизат в сложното тяло или в унисон с комбинираните молекулярни трептения на същите тела. 8.За разследване и за разграничение на главните от второстепенните вълни си служат със специални детектори (откривачи) на класирането и от друга страна с детектори на идентичността. За това се употребяват различни видове пръчки, приготвени съответно за целта от разни материали и различно боядисани. Те са около 24 главни видове, от които четири – специално за изследване вибрационните полета на семето и яйцето, виолетовата пръчка за определяне на всички диамагнетични тела, червено боядисани пръчки (от китова кост) за парамагнетично тяло и пр. Разбира се, има и изключения, които правят изследванията още по-мъчни предвид на това, че някои молекули се явяват неколкократно натоварени (двойно, тройно и повече, изследване на Томсон) и тогава установяването идентичността на известно атомно тяло се явява крайно деликатна работа. От това става ясно, че анализът на телата може да бъде направен и чрез физически процеси, посредством познаване вибрациите на основните тела или по закона за тъй наречените неподобни или несъответни вибрации. Този закон може да се характеризира накратко така: всяко разнородно трептене (вибрация), вмъкнато в едно поле на влияние на някой поток (силов) на изтичания – както тоя на подземните води, руди и др., или около него, веднага побърква (спира) движението на пръчката: обратно – всички вибрации на тела идентични са без влияние върху движението на пръчката. От опитите се вадят заключения, че чрез тялото на човека и пръчката тия токове и вибрационни полета, придружаващи подземните води, руди, метали и пр. се изпразват, като че от гръмоотвод, като същевременно през лявата страна на пръчката влиза други ток, минава през лявата ръка над мишницата, по хълбока, външната страна на бедрото, петата, външната страна на стъпалото и се губи в земята през големия пръст на крака.
към текста >>

Тези вибрационни полета са няколко вида, имат различни положения в диамагнитните и парамагнитните тела, но приблизително еднакви очертания.
Намерено е също така, че тия вибрационни полета се намаляват и почти изчезват през нощта, че от 6 до 3 часа след пладне те са силни, а след това време се сгъват и сбират. Търсейки причините на това явление, по аналогия на Волтовия стълб, са построили специални комбинации от метали, които да служат като индикатори и като възстановители на тия трептения. Намерили са, че всеки метал, особено ако той е закопан (дори вредна саксия), има вибрационно поле, с разни форми и в това вибрационно поле особени сгъстявания, които образуват тъй наречения азимутен меридиан, заключаващ точен ъгъл с магнитния или географическия и характерен за елемента (така напр. във водорода той е на северозапад, в медта – на юг, в хлора – на север, сярата – на изток, въглерода – запад, йода – изток и пр.). При това се е забелязало (с помощта на пръчката), че тоя меридиан се отклонява преди 9 часа сутринта и след 3 часа после обед на определен ъгъл (90º - 270º - 312º) и като дойде 9 часа с бързо движение заема характерното си место, което ще да покаже връзка с вълните, причинени навярно от металните огньове на слънцето, които във вид на вибрации идат със самата светлина. Тези вибрационни полета са няколко вида, имат различни положения в диамагнитните и парамагнитните тела, но приблизително еднакви очертания. При известни условия, в разглеждането на които не можем сега до се впущаме, няколко капки вода, индуктирани изкуствено, могат да развият едно силово поле, което да се чувства от пръчката на километри. С помощта на тия индуктори може да получат (посредством разни цветни дискове) особени динамически полета, наречени спектри, които образуват силови възли; тела, поставени в тия силови възли, ако са еднакви с изследваните, не нарушават образуваните силови линии (много ясно чувствани и очертани от пръчката) и с помощта на които именно става отделяне на химическия състав, както и въпросите за физиологическото въздействие на тия силови полета – но всичко това би ни отвело надалеко . Изследванията на братя РаЬеу са доказали нещо още по-странно, че почти всяко тяло е оградено със специални свои етерни изображения, понякога намалени по големина, но запазени по форма и то разпростиращи се по четиритях главни посоки на света на десятки метри около самия предмет (особено извор, кладенец и пр.). За да завършим, нека поменем няколко думи и върху чисто практическата страна на въпроса. На принципа на пръчката бяха построени специални уреди (магнитометри и телефон чрез земята (Thelephon par sol), които водят началото от войната и после послужиха и за изследване на руди.
към текста >>

Напоследък се опитват и радиоапарати, в които с помощта на влачеща антена (вариращо) съпротивление се опитват да определят състава на почвата.
При известни условия, в разглеждането на които не можем сега до се впущаме, няколко капки вода, индуктирани изкуствено, могат да развият едно силово поле, което да се чувства от пръчката на километри. С помощта на тия индуктори може да получат (посредством разни цветни дискове) особени динамически полета, наречени спектри, които образуват силови възли; тела, поставени в тия силови възли, ако са еднакви с изследваните, не нарушават образуваните силови линии (много ясно чувствани и очертани от пръчката) и с помощта на които именно става отделяне на химическия състав, както и въпросите за физиологическото въздействие на тия силови полета – но всичко това би ни отвело надалеко . Изследванията на братя РаЬеу са доказали нещо още по-странно, че почти всяко тяло е оградено със специални свои етерни изображения, понякога намалени по големина, но запазени по форма и то разпростиращи се по четиритях главни посоки на света на десятки метри около самия предмет (особено извор, кладенец и пр.). За да завършим, нека поменем няколко думи и върху чисто практическата страна на въпроса. На принципа на пръчката бяха построени специални уреди (магнитометри и телефон чрез земята (Thelephon par sol), които водят началото от войната и после послужиха и за изследване на руди. Напоследък се опитват и радиоапарати, в които с помощта на влачеща антена (вариращо) съпротивление се опитват да определят състава на почвата. Но всякога малката „магическа" пръчка си е останала онзи точен и не сложен уред, който дава най-добри резултати. Нека споменем за някои случаи. Градът Рошефор е търсил вода на около 30-34 км. цели 2 години и то безуспешно. Един поп отец Ришард, прочут изследвач с пръчката, намира вода на 4 км.
към текста >>

16. Научна астрология - Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Константин и Елена, повеждат народа към мястото, гдето са Параклисът и „аязмото" и гдето в една малка ограда стоят свързани биковете (за курбан).
По късно Ст. Шивачев в 1895 год. също дава едно описание на тоя обичай, съвсем независимо от своите двама предшественици. На 21 май (ст. стил) след отпуск на черква, свещеникът заедно с млади момци, които носят „опашатите" икони на Св. Константин и Елена, повеждат народа към мястото, гдето са Параклисът и „аязмото" и гдето в една малка ограда стоят свързани биковете (за курбан). Като се поръсят хора и животни със светена вода, животните биват заклани. След това свещеникът обикаля по къщите, благославяйки домашното вариво и прибирайки кожите и плешките. В това време, младежите, които носят иконите, водени от „Светому тъпанът" (този тъпан се употребява само през време на нестинарските игри, а в другото време се държи окачен в „женската църква" или в църковната килия, (конакът на нестинарите) отиват у главната нестинарка. У нея става целуването на „светците" като приближават иконите с лицата им една до друга. Тук нестинарката, след известни обреди, почва да предсказва за болно, за загубено, за женитба и прочее.
към текста >>

17. В хармония със законите на живата природа - Б. Боев Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

б-о Паралел – когато планетите имат еднаква северна или южна деклинация (склонение от екватора).
2-о Опозиция (противостояне) – планетите се намират на 180° една от друга. 3-о Квадратура – дели ги дъга, равна на 90° (както слънцето и луната при първа и последна четвърт). 4-о Тригон – ъгловото им разстояние е 120° . 5-о Секстил – ъгл. разст. е 60°. б-о Паралел – когато планетите имат еднаква северна или южна деклинация (склонение от екватора). Има и други аспекти, които се употребяват в астрологията, но засега, за простота, ще се ограничим с тези. При това трябва да се отбележи, че тези аспекти се простират в известни граници, т.е. аспектът съществува и тогава, когато той се отклонява от точния с известно число градуси (най-много 10°). Напр., в нашата фигура слънцето и луната са в тригон, макар ъгловото им разстояние да не е точно 120°, а 123°20"38''. Съображенията за това ще се изтъкнат впоследствие.
към текста >>

18. Правият път на живота Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

При тия условия, ако се прокара така получения ток през един телефонен апарат, чува се съвсем ясно звук, който много напомня звука на безжичния телеграф.
Ще кажем някоя и друга дума за начина, по който те са работили. На един голям екваториал те настанили една голяма тръба, на чийто край разположили калий. Калият притежава свойството, когато бъде засегнат от светлината да отделя известен брой електрони; така че, когато лъчите на една звезда засегнат калия, ако има една разлика в потенциалите от неколкостотин волта, явява се електричен ток. Явно е, че токът ще бъде твърде слаб, понеже звездите са твърде отдалечени. Но за щастие, той може да бъде увеличен един милион пъти с помощта на една лампа с две мрежи. При тия условия, ако се прокара така получения ток през един телефонен апарат, чува се съвсем ясно звук, който много напомня звука на безжичния телеграф. Не ще ли може по-нататък да се класифицират чисто музикално трептенията на планетите и звездите, и няма ли да може да се установи по такъв начин една, тъй да се рече, звукова астрология? Защото ще може да се сравняват вибрациите на един индивид с тия на планетата, под която той е роден и ще могат да се извлекат изводи важни за него. Но далеч сме още от това. В очакване на тия проучвания, ще констатираме още веднъж, че официалната наука чисто и просто открива данните на миналото и че тя само повтаря под друга форма и с по-съвършени средства това, което са отколе казали някогашните окултисти. Из „Lе Voile d'Jsis" ВОДНИ МОТОРИ.
към текста >>

19. Противоречията в света – П. Пампоров Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

– Параходът, който е тръгнал през океана, трябва да върви към своето пристанище, към целта която му е определена.
Извън земята може. Може ли човек да живее на земята без да се учи. Не може. Без учение може извън земята. Следователно, ние трябва да схващаме ония необходими положения, при които сме поставени. – Параходът, който е тръгнал през океана, трябва да върви към своето пристанище, към целта която му е определена. Ако той почне да се забавлява и да си играе из океана, ще иждиви (изразходи) въглищата и храната и ще изложи пътниците на големи страдания. Следователно, в самия океан никакви големи спирки не се позволяват, освен на големите пристанища. Човек не требва да си играе в морето на живота. На рибите това се позволява, но на хората не. И ако някой пита защо, отговаряме: защото не са риби.
към текста >>

20. ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

В ушния охлюв се намира особено сложен апарат наречен Кортиев орган.
Също така, ако вземем ла в трета позиция на ре струна, ще звучи едновременно и струната ла. Ако вземем ла на солструна в първа позиция, то ако тонът е чист, ще звучи и струната ла. Можем да направим опит и с китара: Когато се свири или пее срещу китара, то затрептяват тези струни, които отговарят на изпетия тон или на неговите обертонове. Дейността на Кортиевия орган в човешкото ухо. Същия музикален закон се наблюдава и в човешкото ухо. В ушния охлюв се намира особено сложен апарат наречен Кортиев орган. Той съдържа напречно изопнати много хиляди нишки: колкото са по-близо до върха на охлюва, толкоз тези нишки са по-къси. Ако си представим охлюва отвит, изправен, всичките те заедно ще наподобяват многострунна арфа. Когато влязат въздушните вълни в ухото, превръщат се на водни вълни. Тези последните удрят на всички струни, обаче само тези от тях затрептяват, които по дължина и дебелина отговарят на дадения тон. Значи тук забелязваме същото явление, каквото забелязахме при опита с пианото.
към текста >>

Има паралел между форма и тон.
Тук спада и окултната гимнастика. АРХИТЕКТУРА Духовният подем, който вече се забелязва навсякъде в разните области на живота, вече прониква и в изкуството. И вече виждаме първите плодове изкуството ще бъде задълбочено, одухотворено, за да може да извърши своята велика роля. Окултизмът ще внесе творчество, подем във всички клонове на изкуството. Това се отрази и в архитектурата. Има паралел между форма и тон. Че това е така, се вижда много ясно от красивите симетрични форми, които получаваме по изкуствен начин чрез тоновете, напр. Хладниевите фигури във физиката. Както музиката може да изрази известна идея, така същото може и архитектурната форма. Мнозина мислят, че формата няма връзка с вътрешния живот, обаче за ясновидеца всяка мисъл си има своя определена форма. Има съответствие между идея и форма.
към текста >>

21. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ония, които познават науката, ще разберат думите, че няма материя, че материя не съществува, а това което ние наричаме материална среда е продукт от работата на сили, или на нещо което ние не можем да схващаме с апаратите на нашите пет входа към душата.
Има мигове, които смущават темпа на „живеенето” и изправят забравилия се човек пред въпроса – що е той? Отначало още казахме, че ответа на това питане е който ще роди у нас съответните желания, и съответното поведение. Като непрекъсната верига са наредени мисълта, желанието и постъпката. Това е истина казана от памти века и онова що се показва в една постъпка, се храни в човешките пожелания, а корените му са в мисълта. Тъй като мислите, идеите са, които движат човека, а различните учения именно дават насока на мисълта, то нека накратко да поразсъдим за науката на материята, за която споменахме, че трябваше да се яви на земята между хората по едни или други причини и която остави доста големи следи върху живота. Ония, които познават науката, ще разберат думите, че няма материя, че материя не съществува, а това което ние наричаме материална среда е продукт от работата на сили, или на нещо което ние не можем да схващаме с апаратите на нашите пет входа към душата. В основата на всичко лежи енергията, т.е. живота. Тая енергия е всепроникваща и макар невидима за нас, сътворява всичко видимо. Качествата на една материална среда, напълно са зависещи от начина по който надарените ù с различни скорости частици, извършват своето движение. Инерцията, тая неразгадана тайна, която е съществен и неотстъпен белег за материята, създава именно онова, което ние наричаме материална точка, а инерцията е нещо извън материално, нещо определящо материята. Ако една геометрична точка обладава инерция, тя става материална точка т.е.
към текста >>

22. НАУЧНА АСТРОЛОГИЯ - Г. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Посредством разни чувствителни апарати г.
Това дразнение по нервната система се препраща до един отдалечен орган, който то поставя в движение. Смятат, че растението не притежава тъкан, подобна на нервната у животните. Животното има пулсиращо сърце, туптящо през целия живот, за да осигури циркулацията на кръвта. Никога нещо подобно не е било наблюдавано у растенията. Но при все това ще бъде грешка да предполагаме, че съществува такава разлика между проявите на двата типа живот: животински и растителен. Посредством разни чувствителни апарати г. Жагадис Боз е могъл да докаже, че всички растения са снабдени с чувствителност, че те се свиват при удар, че те притежават една проводяща тъкан, аналогична на нервната у животните, че във вътрешността на растението има пулсираща тъкан, която непрекъснато пулсира, че действието на анестетичните (упоителните) средства, отровите върху растението и животното е еднакво, че от действието на отрова растенията проявяват спазми, аналогични на агоничните спазми у животното, че има по този начин единство на живота. Разрешение на смътните проблеми на жизнените функции на животните може да се получи чрез изучаване по простите прояви на растителния живот. ЦИРКУЛАЦИЯТА НА СОКА Фигура 1. Електричен апарат (сонда) за определяне мястото на активния клетъчен пласт. Върха на сондата в точка А прониква в стеблото.
към текста >>

Електричен апарат (сонда) за определяне мястото на активния клетъчен пласт.
Но при все това ще бъде грешка да предполагаме, че съществува такава разлика между проявите на двата типа живот: животински и растителен. Посредством разни чувствителни апарати г. Жагадис Боз е могъл да докаже, че всички растения са снабдени с чувствителност, че те се свиват при удар, че те притежават една проводяща тъкан, аналогична на нервната у животните, че във вътрешността на растението има пулсираща тъкан, която непрекъснато пулсира, че действието на анестетичните (упоителните) средства, отровите върху растението и животното е еднакво, че от действието на отрова растенията проявяват спазми, аналогични на агоничните спазми у животното, че има по този начин единство на живота. Разрешение на смътните проблеми на жизнените функции на животните може да се получи чрез изучаване по простите прояви на растителния живот. ЦИРКУЛАЦИЯТА НА СОКА Фигура 1. Електричен апарат (сонда) за определяне мястото на активния клетъчен пласт. Върха на сондата в точка А прониква в стеблото. Вторият електричен контакт е върху листа {в т.В). Долу е галванометъра. (Тази и следващите рисунки са от книгата на г. Жагадис Боз: „Физиология на изкачването на сока").
към текста >>

Боз са в пълно противоречие със заключението на Щрасбургер, защото той е сполучил да регистрира и изрази възкачването на сока графично със своя апарат.
Възкачването на сока може да се дължи предимно на физическите сили или на физиологическото действие на живите клетки. Щрасбургер мислеше, че възкачването на сока не се влияе от действието на отровни .разтвори. От това той извади заключение, че то не е жизнена проява на клетките, но чисто физически процес. Обаче никоя физическа теория не е могла да обясни явлението. Резултатът от изследванията на г. Боз са в пълно противоречие със заключението на Щрасбургер, защото той е сполучил да регистрира и изрази възкачването на сока графично със своя апарат. И тези графически изображения показват, че от действието на отрови възкачването на сока се спира. Един поучителен, макар и прост опит е следният: Вземат се две еднакви стебла, които са на път да увехнат. Отрязаният край на едното се поставя във водата, а на другото – в отровен разтвор, напр. формол. Първото стебло лесно се изправя вследствие възкачването на сока. Второто, потопеното в отрова стебло, не се изправя и скоро съвсем увяхва.
към текста >>

Апаратите на г.
Това по един абсолютен начин доказва, че движението на сока се държи на активността на една жива тъкан във вътрешността на дървото. Казахме, че у животното циркулацията на кръвта е осигурена от дейността на сърцето, което се свива и разпуща периодически.Аз ще покажа сега, че движението на сока е осигурено посредством подобен механизъм: имаме периодично свиване и разпущане на известни клетки. ГРАФИЧНО ПРЕДСТАВЯНЕ НА ВЪЗЛИЗАНЕТО НА СОКА. Движението на сока във вътрешността на дървото е невидимо. И досега не беше намерен начин за измерване бързината на това движение. Апаратите на г. Воз правят възможно това. Растението клюмва, когато е лишено от вода. Когато се полее и водата се изкачи нагоре, увехналото и клюмналото стебло се изправя. Това движение се измерва с апарат; той измерва времето, необходимо за възкачването на сока по дължината на стеблото. Нормалната скорост е около 14 метра в час.
към текста >>

Това движение се измерва с апарат; той измерва времето, необходимо за възкачването на сока по дължината на стеблото.
И досега не беше намерен начин за измерване бързината на това движение. Апаратите на г. Воз правят възможно това. Растението клюмва, когато е лишено от вода. Когато се полее и водата се изкачи нагоре, увехналото и клюмналото стебло се изправя. Това движение се измерва с апарат; той измерва времето, необходимо за възкачването на сока по дължината на стеблото. Нормалната скорост е около 14 метра в час. Тая бързина расте или се намалява вследствие определени физиологически реакции. ПУЛСАЦИИТЕ ПРИ ВЪЗКАЧВАНЕТО НА СОКА Споменах, че движението на сока е предизвикано от пулсациите на известни пластове от деятелни клетки. Нека преди това разгледаме признаците на една пулсираща тъкан, като за пример вземем животинското сърце. Знаем, че сърдечното тупане се ускорява при повишение на температурата, а при нейното понижение се забавя, додето при една критическа температура сърцето престава да бие.
към текста >>

23. ЕЗИКЪТ НА МУЗИКАТА - К. Ик. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Могат да се срещнат да речем следните аспекти, общи и за двата хороскопа: слънцето в секстил (60°) с Марс, Луната в паралел с Венера, Меркурий в квадратура (90°) с Юпитер и пр.[2] С една дума, при разглеждане на два или повече хороскопа винаги е възможно да попаднем на известни аналогии, но възможно е и обратното – да не попаднем на никакви прилики.
Може да се случи луната в единия хороскоп да е на 15° от знака Лъв (135° по еклиптиката). Ако и във втория хороскоп тя е на 15° от Лъва или в границите на планетния кръг на влияние[1], който се простира по на 10° отсам и оттатък точката, която заема луната в първия хороскоп, т.е ако се намира между 5° и 25° от Лъва счита се, че тия планети имат еднакво зодиакално положение. Може да се случи после някои планети да се намират в един и същ дом, напр. в Х1-и дом. Най-сетне могат да се срещнат в разглежданите хороскопи един или ред еднакви аспекти. Могат да се срещнат да речем следните аспекти, общи и за двата хороскопа: слънцето в секстил (60°) с Марс, Луната в паралел с Венера, Меркурий в квадратура (90°) с Юпитер и пр.[2] С една дума, при разглеждане на два или повече хороскопа винаги е възможно да попаднем на известни аналогии, но възможно е и обратното – да не попаднем на никакви прилики. Именно тук се явяват на помощ статистичните изследвания и вероятностите, за да ни дадат сведения, кога изобщо ние можем да се надяваме да срещнем това или онова съвпадение на 2 или повече астрологични фактора, с други думи да ни дадат вероятността, с която ние можем да очакваме в общия случай да попаднем на това или онова аналогично съчетание. Но нека още веднъж прецизираме основите, върху които оперира астрологичното сравнение. Ние сравняваме 1° от положението в зодиака на 11-те елементи: Аsс, М.С. и 9-те планети; 2° положението на 9-те подвижни светила: Слънце, Луна и планети и 3° аспектите, които образуват 11-те гореспоменати елементи помежду си в единия и другия хороскоп.[3] Едно просто изчисление ще ни даде броя на ония астрологични фактори, които играят роля като елементи на сравнение. 11 положения в зодиака на 11-те елементи дава 11 фактора.
към текста >>

При това в изследванията си Фламбар включва само така наречените главни или големи аспекти: съвпад, секстил, квадратура, тригон, опозиция и паралел. [4]Напр.
[1]Орбисите или кръговете, в които се простира влиянието на аспектите между планените са установени от дълговековен опит. Те търпят обаче известни вариации, които зависят както от вида на аспектите, тъй и от много още други причини. Фламбар, за да опрости теоретичните изследвания, приема орбиса на планетите кръгло 10°. [2]Върху аспектите и разните технически термини виж миналия брой на Ж. 3. [3]Под аспекти, както се изтъкна в миналия брой, ние разбираме ъгловото разстояние между планетите. При това в изследванията си Фламбар включва само така наречените главни или големи аспекти: съвпад, секстил, квадратура, тригон, опозиция и паралел. [4]Напр. между Меркурий и Слънцето от една страна и Венера Слънцето от друга, никога не могат да се образуват други аспекти, освен съвпад и паралел, поради малката им елонгация от слънцето.
към текста >>

между Меркурий и Слънцето от една страна и Венера Слънцето от друга, никога не могат да се образуват други аспекти, освен съвпад и паралел, поради малката им елонгация от слънцето.
Те търпят обаче известни вариации, които зависят както от вида на аспектите, тъй и от много още други причини. Фламбар, за да опрости теоретичните изследвания, приема орбиса на планетите кръгло 10°. [2]Върху аспектите и разните технически термини виж миналия брой на Ж. 3. [3]Под аспекти, както се изтъкна в миналия брой, ние разбираме ъгловото разстояние между планетите. При това в изследванията си Фламбар включва само така наречените главни или големи аспекти: съвпад, секстил, квадратура, тригон, опозиция и паралел. [4]Напр. между Меркурий и Слънцето от една страна и Венера Слънцето от друга, никога не могат да се образуват други аспекти, освен съвпад и паралел, поради малката им елонгация от слънцето.
към текста >>

24. СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г) Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

На неговото широко поле са работили сума сериозни умове, като се почне от Парацелзус, Роберт Флуд, Максуел, Месмер, Пюисегюр, Лафонтен, дю Поте, Бюе, Райхенбах, дьо Р, Хекторъ Дюрвил, Д-р Шарко, Аксаков, Улиам Крукс, Карл дю Прел, Шарл Рише – основателят на съвременната метапсихика и пр.
Hentges – Зодиакални домове на планетите Уран и Нептун. Професионална ориентировка според астрологията; Cattefosse – Влияние на растенията върху човешкото естество; Мiсhегу – Предвиждане на смъртта и болестите от хиромантията и пр. Психизмът се домогва до един цялостен синтез на човешкото познание, което оперира не само в ограничения физичен свят на човешките сетива, а обхваща – по един опитен път – и ония области на човешкия живот, които лежат над физичното. сетивното, сир. областите на психичното. На неговото широко поле са работили сума сериозни умове, като се почне от Парацелзус, Роберт Флуд, Максуел, Месмер, Пюисегюр, Лафонтен, дю Поте, Бюе, Райхенбах, дьо Р, Хекторъ Дюрвил, Д-р Шарко, Аксаков, Улиам Крукс, Карл дю Прел, Шарл Рише – основателят на съвременната метапсихика и пр. и пр. Този конгрес е имал за цел да събере в един светъл сноп пръснатите усилия на толкова просветени умове, за да го проектира върху съзнанието на съвременния свят, доведен до същинска безпътица – социална и морална – от грубия материализъм. Перспективите, които са се очертали тогава – 1924 г. – представят оня широк план на работа, който психистите смятат да осъществят на своя бъден конгрес – назначен да се състои през 1926 год. В януарската и февруарска книжки на списанието Psichic Magasine са интересни за отбелязване няколко статии: 1-во Висшата египетска наука, където авторът разглежда някои и други страни на Озирисовия ритуал в древно-египетските храмове на посвещение и хвърля нова светлина върху някои магични текстове, неизвестни дотогава за египтолозите. 2-ро.
към текста >>

25. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Но това не значи, че те не съществуват, Нашето ухо не може да ги възприеме, защото няма апарат, нагоден за това.
И тук пак всичко може да се постави на опитна почва, може да се провери чрез опит. МУЗИКАТА „Музиката сега е едва в началото си; тя е още в предговора си". Дънов Музиката не трябва да се разглежда като развлечение, а като средство за събуждане висшите заложби на човешката душа. Знаем, че звукът съответствува на вълни с определен брой трептения в секундата. Но има по-бързи музикални вибрации, които нашето ухо не долавя. Но това не значи, че те не съществуват, Нашето ухо не може да ги възприеме, защото няма апарат, нагоден за това. Истинската земна музика е интуитивно долавяне на „хармонията на сферите", която изпълва висшите светове. Доктор Щайнер казва: „Музиката свързва небето със земята", В същност цялата природа е проникната от музика; Това се изразява външно в ритъма: музикалният ритъм прониква цялата природа; всичко в природата е ритмично. Понеже музиката и душата имат едно и също отечество, затова музиката може да изразява вътрешния език на душата: тя е един вид говор на душата. Понеже имат общо отечество, музиката и душата са сродни. И затова именно възвишената музика събужда възвишеното в човешката душа, раздвижва висшите душевни сили.
към текста >>

26. ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Те го употребяват само за случая и го държат окачен в параклиса на главния нестинар.
Религиозната подкладка на тоя празник още повече усилва ефекта. Всичко това не е без значение за момента. Почти всички шамани, магьосници, дервиши и нестинари поставят като главен елемент на своите мистерии музиката и тъпана. Мелодията, която се свири е особена, типична, „нестинарска свирня" с бърз, къс, хороводен ритъм, от типа на ръченицата. Ролята, обаче, на „свещения тъпан" е най-голяма. Те го употребяват само за случая и го държат окачен в параклиса на главния нестинар. Интересното е, че когато някой нестинар го „прихваща", то тъпанаря се приближава по-силно „да думка" до него. Като че това бързо „думкане" спомага за настроението на нестинаря. Аналогични явления намираме у шаманите в Сибир, и у китайците, дето гърмят и викат, кряскат, свирят с дълги свирки. Всичкият този шум повдига и подържа настроението на играчите в изпълнение на техните мистерии. В дадения случай ще трябва да се има предвид ролята и силата на музиката[1].
към текста >>

27. КНИГОПИС Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Селенът превръща всяка буква в звук, така че слепият чува текста посредством слушалката на един извънредно чувствителен апарат.
Това е един много важен проблем в окултната наука. Напоследък са използвани за тая цел свойствата на минералния елемент селен. Неговата електрическа дееспособност се променя съобразно силата на светлината, на която е изложен и на това обстоятелство е съградено едно от най-забележителните открития: оптофонът (зрителнят звук) на Д-р Фурние Д'Аалб. Щом селена бъде изложен на най незначително осветление, веднага излъчва електрически ток, поради което се употребява като звънец – сигнал за узнаване присъствието на крадци. Обаче така наречения оптофон на слепите е (създаден) по същия начин, за да четат книги с обикновен печат. Селенът превръща всяка буква в звук, така че слепият чува текста посредством слушалката на един извънредно чувствителен апарат. Д-р Д' Аалб уверява, че откритието му ще ускори значително решението на въпроса за далечното гледане и фотографиране. Посредством стотина резонатора пак чрез селена се превръща звукът в светлина. Редакцията на сп. „Житно Зърно" се счита задължена да иска извинение от своите читатели за дългото закъснение на настоящата книжка, което стана не по наша вина. Умоляват се всички не издължили се абонати на сп.
към текста >>

28. Окултна педагогика - В. В. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ще взема един пример, дето животното реагира различно при различни случаи (Виж „La naissance de l'intelligence" от D-r Georges Bohn, 1917.) Branchellion е паразитна пиявица, която е крайно чувствителна към различието в осветлението.
Помислиха, че жизнените явления и душевния живот, животът и съзнанието в края на краищата се свеждат към физикохимически сили, че са плод на механични процеси, После Квинке, Бючли, Румблер и др. чрез смесване на неорганически съединения получиха нещо, което наподобява на животните първаци по форма и движения. И даже някои отидоха дотам да твърдят, че животът на нисшите животни може да се обясни чисто механически, без участието на съзнанието: изпущането на лъжекрачка, приемане на храна и пр. Слагат смес от дървено масло и калиев карбонат във вода и наблюдават амебовидни движения – опитът на Бючли – и от това искат да извадят заключение, че движението на нисшите животни не се дължи на съзнанието, а е чисто механичен процес. С примери може да се докаже, че движенията на нисшите животни не са механизъм, а плод на съзнанието. Ще взема един пример, дето животното реагира различно при различни случаи (Виж „La naissance de l'intelligence" от D-r Georges Bohn, 1917.) Branchellion е паразитна пиявица, която е крайно чувствителна към различието в осветлението. Обаче, на едно и също осветление тя не отговаря по един и същ начин. Да кажем, че животното е закрепено върху стъкло със задната си вендуза. Когато мине сянка над главата на животното, пиявицата веднага си изправя цялото тяло отвесно, защото може да се случи сянката да се дължи на минаването на някоя риба, в която паразитствува пиявицата. И ако е риба, тогаз тя се залепва за нея. Ако ли пък пиявицата е закрепена вече за тялото на някоя риба със задната си вендуза, то животното не изправя главата си, когато минава сянка над нея.
към текста >>

Когато мине сянка над главата на животното, пиявицата веднага си изправя цялото тяло отвесно, защото може да се случи сянката да се дължи на минаването на някоя риба, в която паразитствува пиявицата.
Слагат смес от дървено масло и калиев карбонат във вода и наблюдават амебовидни движения – опитът на Бючли – и от това искат да извадят заключение, че движението на нисшите животни не се дължи на съзнанието, а е чисто механичен процес. С примери може да се докаже, че движенията на нисшите животни не са механизъм, а плод на съзнанието. Ще взема един пример, дето животното реагира различно при различни случаи (Виж „La naissance de l'intelligence" от D-r Georges Bohn, 1917.) Branchellion е паразитна пиявица, която е крайно чувствителна към различието в осветлението. Обаче, на едно и също осветление тя не отговаря по един и същ начин. Да кажем, че животното е закрепено върху стъкло със задната си вендуза. Когато мине сянка над главата на животното, пиявицата веднага си изправя цялото тяло отвесно, защото може да се случи сянката да се дължи на минаването на някоя риба, в която паразитствува пиявицата. И ако е риба, тогаз тя се залепва за нея. Ако ли пък пиявицата е закрепена вече за тялото на някоя риба със задната си вендуза, то животното не изправя главата си, когато минава сянка над нея. Щом се приеме съзнанието у по-висшите животни, тогаз как ще го отречем у нисшите; къде ще турим границата, под която вече няма съзнание? Ако първаците са механизъм, тогаз трябва да приемем, ако искаме да бъдем последователни, че и висшите животни са механизъм, т.е. в движенията им не играе никаква роля съзнанието, но тогаз дохождаме до абсурд.
към текста >>

29. КНИЖНИНА Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

дава г-н Stammreich, в което подробно описва апаратурата и начина на работата, дава и количествени данни от анализите.
Hofmann и по усъвършенстваните аналитични методи на F. Maber в неговата лаборатория. Първичните проби живак не са съдържали злато, а тези след опита са съдържали такова в дадените по-горе количества. При тези незначителни следи злато, не би било възможно да се определи атомното му тегло, както и присъствието на хелий или водород, α или β частици, въпреки големия научен интерес от такива фактически данни. Едно „следващо съобщение” от 25 юли 1924 г. дава г-н Stammreich, в което подробно описва апаратурата и начина на работата, дава и количествени данни от анализите. Такива са били направени предварително не само на живака, но и на части от кварцовата тръба, желязото и въглена, които влизали в направата на тяхната лампа. В повечето от тия части се оказали следи от сребро (милионни от грама) и никакви такива от злато. След отдестилирането на живака в остатъците се оказали стохилядни части от грама злато. В чернилката по стените на кварцовата тръба се оказало доста сребро и малко злато, определението на което не се поддавало на количествени измервания по техните методи. Вероятно., казват тe, металните частици доста дълбоко са навлезли в кварцовите стени, за да не могат да се извадят от там.
към текста >>

Докажете днес, че вие не сте били случайни гости в есперантското движение, а че вие с дълбоко съзнание сте прегърнали есперантската кауза и сте работили за нея като сериозни дейци, чиято работа не може да се парализира и обезличи от бурите на обществения живот.
На всички културно-просветни организации се пада дълг в общата велика задача да превъзпитат народа в тоя дух. И нашето дружество трябва, с пълно съзнание за значението на своята дейност, да продължи още по-упорито работата си. В моменти като сегашния проличава, доколко съзнателни и сериозни са били ратниците на едно идейно и културно движение. Днешният момент, който отвлича вниманието на цял народ към актуалните злини, е момент на изпитание за културно-просветните деятели. Такъв момент може да разслаби една организация и да унищожи всички придобивки, издигнати в продължение на години с непосилен труд. Есперантисти! Докажете днес, че вие не сте били случайни гости в есперантското движение, а че вие с дълбоко съзнание сте прегърнали есперантската кауза и сте работили за нея като сериозни дейци, чиято работа не може да се парализира и обезличи от бурите на обществения живот. Помнете, че сте есперантисти и се гответе да подемете с още по-голяма жар вашата културна н народополезна дейност веднага, щом общественият хоризонт се поразведри и настъпи успокоение в страната. Много бури минаха, между които и продължителната световна война, но те не можаха да погребат Есперанто : те минаха, есперанто остана. Ще се преживеят и днешните тежки времена, ще дойде ден да бъдат забравени. Но и сега, и тогава, Есперанто ще живее и цъфти, той не ще бъде забравен. Бъдете достойни за него.
към текста >>

30. За живата вода - Д. Стоянов Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Щом изгубиш живота си, ще из.губиш своето движение, ще се парализираш и в тебе ще остане само едно голо съзнание, ще съзнаваш, че имаш ръце, крака, но не можеш да се движиш; ще съзнаваш, че имаш сърце, но то не ще може да тупти; ще съзнаваш, че имаш нерви, кръвоносна система, а нямаш кръвообращение.
Отрицателните истини в света са по-силни от положителните. Но тогава защо ни е религия, защо ни са, всички научни теории, ако един ден смъртта унищожи всичко? Смъртта – по наше схващане – е изобретение на човешкия ум. В една стара книга се казва: „В който ден престъпиш великия закон на Любовта, Мъдростта и Истината, ще умреш." И тогава имаме вече определение на смъртта. Щом изгубиш своята свобода, своите знания, своя живот , – ти си мъртъв. Щом изгубиш живота си, ще из.губиш своето движение, ще се парализираш и в тебе ще остане само едно голо съзнание, ще съзнаваш, че имаш ръце, крака, но не можеш да се движиш; ще съзнаваш, че имаш сърце, но то не ще може да тупти; ще съзнаваш, че имаш нерви, кръвоносна система, а нямаш кръвообращение. И тъй, щом човек сгреши против великия закон на Любовта, изгубва живота; щом сгреши против великия закон на мъдростта, изгубва знанието си; а щом сгреши против великия закон на Истината, изгубва свободата си. Следователно, под смърт ние разбираме лишаване от три велики добродетели, които подтикват човека към развитие и усъвършенстване: те са Животът, Знанието и Свободата. Без Свобода Истината не може да се намери, без знание Мъдростта не може да се разбере, без живот Любовта не може да се придобие. Казва се: „Бог – Висшето – не е Бог на мъртвите, но на живите." Значи абсолютно се отрича смъртта. Всичко онова, което хората говорят за смъртта, за „оня свят" са само техни детски предположения.
към текста >>

А „мъртви" са ония хора, чието сърце е заледено, чийто ум не мисли, чиято воля е парализирана.
Тях няма нужда да ги питате: „ти вярваш ли? " Подобни въпроси съществуват само между мъртвите. Ония, за които Бог е Бог на живите имат особени признаци. Те са истинското cеме на света. Писанието ги нарича „Синове Божи". А „мъртви" са ония хора, чието сърце е заледено, чийто ум не мисли, чиято воля е парализирана. Те имат желание да направят нещо, но все отлагат. Ако са религиозни хора, казват: като отидем на небето, или ако вярват в закона на превъплътяването, казват: в другото прераждане. Ако хората не учат на земята, мигар на небето ще учат? Тази философия не издържа критика. Нима една муха, като влезе в един човешки университет, от това ще стане учена?
към текста >>

31. Има ли смърт - д-р Кадиев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Паразити и милиони микроби гъмжат в червата на човека.
Чрез дишане се отстраняват злото, болестта, мизерията, греха; чрез дишането се усилва доброто, любовта, здравето, талантите, като се очиства кръвта и се оздравяват нервите. Тялото е храм Божи. И като такова то трябва да се държи чисто не само отвън, но и отвътре. Главното гнездо на болестите у човека, т.е. на злото у него, се намира в червата на човека. Паразити и милиони микроби гъмжат в червата на човека. Храната ферментира в червата. Създават се лоши сокове, които замърсяват кръвта. За да улеснят, следователно, успешното действие на съзнателното дишане с цел очистване на кръвта, Маздазнан изключва месото от храната и препоръчва чиста вегетарианска диета. Разликата в дишането у животното и човека е тази, че последното диша коремно и флангово, докато човек развива заедно с другите и горно дишане. Човек, който диша повече коремно, се приближава повече до животните, докато горното дишане го приближава повече до мислещия човек.
към текста >>

32. ПЪЛНОТА В ЖИВОТА - Ели Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Не е ли по-вероятно, че и тук е възможно само промяна на формата и местото, както при материята и енергията, че вдигането раменете на учените се дължи на липсата на апарати за доказване на тая промяна?
От друга страна, още Лавоазие доказа за материята, че нищо не се губи: че си променя формата, че изчезва пред очите ни, но че материалите в друга форма продължават да съществуват. 50 години по късно Майер доказа, че и енергията, силата се променят от топлина в движения, електричество, светлина и пр. но не изчезват. На учените дълго липсваше смелостта да разширят мисълта, че нищо в Природата се не губи и по отношение душевния живот. Нима идеите, които ме напътват към дадена цел, моите чувства, моите мисли, които са за мене по-реално от всичко реално са единствените, които ще отидат в Нищото? Не е ли по-вероятно, че и тук е възможно само промяна на формата и местото, както при материята и енергията, че вдигането раменете на учените се дължи на липсата на апарати за доказване на тая промяна? Науката е с право скептична. На нея ù костваше твърдe скъпо борбата със средновековното лъжехристиянство, с неговото учение за задгробен мир кой знае къде на небесата, с възкресения на мъртви и други, явно противоречащи на всеки здрав разум (като се вземат в буквален смисъл) твърдения и науката не иска да се хване на въдицата. Но много явления остават необясними. Проф. Дреш разрязва плоски, петоъгълни паразити на две. Всяка половина възстановява формата на основното животно.
към текста >>

Дреш разрязва плоски, петоъгълни паразити на две.
Нима идеите, които ме напътват към дадена цел, моите чувства, моите мисли, които са за мене по-реално от всичко реално са единствените, които ще отидат в Нищото? Не е ли по-вероятно, че и тук е възможно само промяна на формата и местото, както при материята и енергията, че вдигането раменете на учените се дължи на липсата на апарати за доказване на тая промяна? Науката е с право скептична. На нея ù костваше твърдe скъпо борбата със средновековното лъжехристиянство, с неговото учение за задгробен мир кой знае къде на небесата, с възкресения на мъртви и други, явно противоречащи на всеки здрав разум (като се вземат в буквален смисъл) твърдения и науката не иска да се хване на въдицата. Но много явления остават необясними. Проф. Дреш разрязва плоски, петоъгълни паразити на две. Всяка половина възстановява формата на основното животно. Разкъсан, дъждовния глист не умира, а дава два нови глиста На едната половина израства уста, на другата задна част и полови органи. Като че във всяка половина е била запазена напълно съзнателна, разумна сила, която е знаела какво трябва на животното. Тая сила изчезва след смъртта, без да се изменя при това забележимо тялото, но оставящо след „смъртта" купчина неорганизирана материя. Думата „изчезва" се отнася до нашето осезание.
към текста >>

33. Природата – Тотю Брънеков Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Западната цивилизация носи в себе си духа на машината, която трябва да върви, а животът на хората е вложен в това сляпо движение като прост горивен материал, който трябва да подържа парата на тази машина.
А колкото за нас – с нашите векове на упадък и позор, неоснователността на идеала ни за национално единство, нашето бзсилие пред атаките на бедствията от вън и пречките, които ние неблагоразумно сме създали сами в страната си — нашето наказание би било ужасно. Нашето изумяване е достигнало до такава степен, че ние осъществяваме само тази упорита зла съдба, която ни преследва още от раждане, ние се намираме пред един прост случай от историята, който може да се поправи само от друг такъв дошъл от вън. Дотогава, докогато ние нямаме една истинска вяpa в свободата, в оная свобода, която твори и приемайки с едно мъжество всички нейни рискове, ние не само губим правото да претендираме за политическа свобода, но даже загубваме възможността да я закрепим с всичките си усилия, защото това би било като да доверим култа към Бога на един доказан атеист. А хората, които третират с презрение своите собствени братя и сестри като вечно маловръстни деца, на които не се доверяват дори в най малките подробности на личния им живот, насилвайки ги винаги с заплашване, че ще бъдат наказани да следват един безизходен път, осъждайки голямо число от тях на лицемерие и на морална инерция – напразно ще се опитват да постигнат своята истинска и справедлива отговорност. Те ще бъдат неспособни да запазят една вярна политическа свобода, да се борят за нейната кауза. Западната цивилизация носи в себе си духа на машината, която трябва да върви, а животът на хората е вложен в това сляпо движение като прост горивен материал, който трябва да подържа парата на тази машина. Западната цивилизация е само един активен изглед на инерцията, която има видимоста на свободата, но не и истинската свобода. И така, тази цивилизация създава робство в своите вътрешни и външни предели. Настоящата индийска цивилизация прилича на едно компресорно колело, тя включва живото същество в една рамка от сурови правила и като притиска индивидуалната свобода тя прави от хората само по-лека жертва на подчинението, било то от един или друг род и степен. В тези две традиции животът е посветен на това, което не е самия живот; това е едно пожертвуване, което не е посветено на никой Бог и следователно е извършено абсолютно напразно. Западът създава по един последователен ред една механична власт, която превишава своя контрол над духа.
към текста >>

34. Една стъпка навътре – Г. Драганов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Защото, ако системна логика липсваше, тоя извънредно сложен апарат не би могъл да функционира, ако човек можеше да върши това което си ще, без да има един критерий, който да показва, кога един начин на живеене е в унисон с природните норми и принципи, щеше да се яви такъв хаос, който е далеч от нашите понятия.
Затова, защото макар и късче от вселената, земното кълбо носи всички особености на своите събратя, то притежава вселенските токове и по такъв начин се явява ценна обстановка за култивиране добродетели, за развиване на сили. Защото земята не е мъртва формация, която няма свой живот. Тя е дете на всемира, родила се е, живее и ще умре, разбита или изстинала, за да даде почва за нови светове. И ние, живущите през нейната зряла възраст, трябва да бъдем действителни рационалисти, за да не пропиляваме времето на нашия възход, за да не оставаме назад . Стара истина е, че във вселената властвуват велики неизменни закони и, че който дръзне да върви против тях, бива неминуемо наказан. Защото, ако системна логика липсваше, тоя извънредно сложен апарат не би могъл да функционира, ако човек можеше да върши това което си ще, без да има един критерий, който да показва, кога един начин на живеене е в унисон с природните норми и принципи, щеше да се яви такъв хаос, който е далеч от нашите понятия. И, когато спор по въпроса за живеене в хармония с природата като субстанция не може да става, защото знаем неумолимостта на причинния закон, изразен в народната мъдрост „каквото си постелеш, на такова ще легнеш”, е неразумно да проиграваме безогледно добрите зарове на своя живот и да мислим, че все пак, може би лошите причини не ще струпат върху нас породените съответни последствия. Даже допусната тая мисъл дава натрупване на нова карма — да желаеш да отбегнеш съдбата си за сметка на другите е не само егоизъм, но и нечовечност. Вярно е, че въпреки това човек, макар и дете на всемира, малко се грижи да се хармонира с него; той предпочита да вироглавствува, да мисли че може да дирижира земята и да ù господствува, без да държи сметка, че той е само продукт на великите закони, че той зависи от тях. Но все пак, се явяват изключения, които схващат желязната необходимост от една дружба с природата, чувствуват себе си такива, каквито действително са. Защото да господствуваш над природата не значи да я подчиниш, а да познаеш каналите на нейните сили и да почерпиш полза от тях.
към текста >>

35. Физиогномия – Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Днес, паралелно с общия дух на новото време, се заражда така наречената философия на интуицията или по право на интуитивното познание.
Всички, включително и учените специалисти, схванаха вече едностранчивостта на натрупаните факти и подробности от диференцираните науки. „Специалистите се залутаха между дърветата и изгубиха из пред очи гората." Това сравнение сполучливо характеризира положението на днешния ограничен специалист. - Противодействие на тази едностранчивост е новата и разпространяваща се вече натурфилософия, която иска да измести старата метафизика. Но, забележителното е не толкоз възобновявания интерес към философията, отколкото някои нови и характерни за времето философски проблеми. Методите и пътищата на класическата философия, бяха тия на класическата наука - сетивните данни, експеримента и умозаключението. Днес, паралелно с общия дух на новото време, се заражда така наречената философия на интуицията или по право на интуитивното познание. Нейният най-голям представител, френският мислител Анри Бергсон прави сполучлива характеристика и критика на интелектуализма и търси чувствените (емоционални основи) на познанието. Тях той намира в усъвършенствувания и просветен инстинкт - наречен интуиция (начин за добиване на знание без посредничеството на интелекта). Бергсон показва, как чувството, което досега е било елиминирвано от познавателния процес като зловредно, може да бъде сигурен водач не само при изучаването на вътрешния, но и на външния свят. През призмата на Бергсоновата философия действителността добива по-подвижен, по-динамичен, а оттам и по-близък до окултното схващане вид. Наред с интуицията, в последно време, във философските среди добива все по-голям интерес и значение така наречената психоанализа, чийто родоначалник е Виенския професор Зигмунд Фройд.
към текста >>

Нашето съзнание е един сложен апарат - построен върху една основа - подсъзнанието - която ние досега твърде малко сме познавали.
Тях той намира в усъвършенствувания и просветен инстинкт - наречен интуиция (начин за добиване на знание без посредничеството на интелекта). Бергсон показва, как чувството, което досега е било елиминирвано от познавателния процес като зловредно, може да бъде сигурен водач не само при изучаването на вътрешния, но и на външния свят. През призмата на Бергсоновата философия действителността добива по-подвижен, по-динамичен, а оттам и по-близък до окултното схващане вид. Наред с интуицията, в последно време, във философските среди добива все по-голям интерес и значение така наречената психоанализа, чийто родоначалник е Виенския професор Зигмунд Фройд. Оказва се от ден на ден все по-очебийно, че душата на човека не е нещо тъй просто и лесно обяснимо, както на някои се струва. Нашето съзнание е един сложен апарат - построен върху една основа - подсъзнанието - която ние досега твърде малко сме познавали. Много постъпки, които считаме за странни и необясними се коренят в подсъзнанието. - Психоанализата представя в нова светлина, ред твърде незадоволително обяснявани досега проблеми, като религиозното преживяване сънищата, хипнозата и др. - До колко привържениците на тоя нов метод в психологията. са в състояние да обяснят изчерпателно горните проблеми, е разбира се въпрос. От окултно гледище, характерно е новото схващане за съзнанието и настойчивият интерес към тия, по-слабо проучвани до сега негови прояви Във връзка с поменатите направления във философията и психологията, трябва да прибавим, че от специалните науки - новата физика, геометрия и математика (особено от Айнщайн насам) - освен на сетивните и интелектуални данни се базират и на чисто интуитивни предпоставки и в своите крайни схващания за времето и пространството стигат до признаване на четвъртото измерение – факт, знаен отдавна за окултистите.
към текста >>

36. Малките величини в живота – Цв. Стайков Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ала окултната наука твърди - колкото и парадоксално да изглежда това за повърхностния ум - че по един камък само посветеният може да разчете цялата история на земята, цялата онази верига от състояния през които тя е минала в своя космичен развой.
За разумния човек няма случайности. Колкото и дребни да са наглед нещата, те си имат своя смисъл. За оня, който знае, е достатъчна само „една случайност", за да разбули динамизма на един сложен, ала скрит процес. На истинския учен му трябва само един откъс от нещо, за да го реконструира. Мнозина с учудване поменават за редкия дар на големия естествоизпитател Кювие: от една кост на някое допотопно животно да възстанови целия му скелет. Ала окултната наука твърди - колкото и парадоксално да изглежда това за повърхностния ум - че по един камък само посветеният може да разчете цялата история на земята, цялата онази верига от състояния през които тя е минала в своя космичен развой. Тъй както и по геометричната структура на една снежинка адептът може да изследва какъв род сили - живи и разумни, а не механични само, както си мислят съвременните люде - са действували, когато тя се е образувала и ред други работи... В това няма нищо за учудване, ако си спомним, че и човешкият ембрион синтетично преповтаря всички фази на развитие, през които е минал органичният живот на земята, па дори преповтаря и самите геологични периоди, както твърди биологът Яворски. Повечето хора - съвсем несъзнателно - прилагат на практика физиогномията. Всеки един, когато иска да разбере с какъв човек има работа, неволно спира поглед на лицето му, та по израза поне да долови нещо. Често ще чуеш запр. някого да казва: „ти на тоя човек вяра не хващай, не виждаш ли какви хитри очи има - на четири играят".
към текста >>

37. Житно зърно – А. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Но интересното е, че организмите така нагаждат действието на ензимите, като ги активират или парализират, че то се проявява, тъкмо когато е нужно.
Към тях спадат птиалина на плюнката, пепсина на стомашния сок и пр. Те превръщат сложните молекули на хранителните материали в по-прости съставни части, годни за понататъшна асимилация. Процесите в света на организмите (хранене, дишане, зреене, гниене и пр. и пр.) са предимно ензимни. Затова ензими има навсякъде и то повече, отколкото можем да предполагаме. Но интересното е, че организмите така нагаждат действието на ензимите, като ги активират или парализират, че то се проявява, тъкмо когато е нужно. Ще се огранича да кажа само туй още, че зидарите на живата машина играят голяма роля и в индустрията - те са агентите на цялата група ферментационни производства- ХОРМОНИ. В съзнанието на биолозите понятието за автоматична регулация в последно време се свързва с учението за вътрешната секреция. Противно на старото схващане, че тая регулация се управлява от симпатичната нервна система, установи се от редица изследователи че нейни агенти са специални вещества, прилични на ензимите, също из областта на безкрайно малкото, наречени хормони, разнасяни из тялото посредством кръвта. Името им произлиза от гръцката дума хормао - привеждам в движение. За пояснение ще приведа най-рано открития факт из тая област за действието на хормона секретин.
към текста >>

38. Книжнина Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

си е служил със специални радиотелеграфни апарати, пригодени за целта, на брой 4, а именно: 1.
ВЕСТИ МОЗЪЧНИТЕ РАДИАЦИИ И НАУКАТА Списанието „Ревю Метапсишик", брой юли-август т.г. е напечатало една статия, озаглавена: Phènomènes Tèlépsychiques et Radiations Cèrèbralis от професор Кацамали. Комендантът Александър Този, технически началник в Радио-Телеграфическото дружество „Маркони", по въпросната статия дава следните обяснения: „Професор Кацамали почна своите опити, базирайки се на бележките, дадени от руснака Лазарев в 1923 г., който твърдял, че нервните центрове на човешкото тяло, при дадени условия възбуждат периодични токове, които предизвикват електромагнитни вълни с дължина 3000 км, (3,000,000 метра). Професор К, опирайки се на твърдението на Лазарев, се опитал да установи въпросните вълни, като си послужил със съвършено модерни методи, в проти-вопложност на примитивните методи, приложени от Лазарев. Проф. К. си е служил със специални радиотелеграфни апарати, пригодени за целта, на брой 4, а именно: 1. Един апарат възприемащ, вълни между 300-400 метра. 2. Един апарат, възприемащ вълни между 20-100 метра. 3. Един апарат, възприемащ вълни между 50-100 метра. 4. Един апарат, възприемащ вълни между 4-10 метра. Апаратите били поставени в една кабина, нагодена специално за опитите.
към текста >>

Един апарат възприемащ, вълни между 300-400 метра. 2.
е напечатало една статия, озаглавена: Phènomènes Tèlépsychiques et Radiations Cèrèbralis от професор Кацамали. Комендантът Александър Този, технически началник в Радио-Телеграфическото дружество „Маркони", по въпросната статия дава следните обяснения: „Професор Кацамали почна своите опити, базирайки се на бележките, дадени от руснака Лазарев в 1923 г., който твърдял, че нервните центрове на човешкото тяло, при дадени условия възбуждат периодични токове, които предизвикват електромагнитни вълни с дължина 3000 км, (3,000,000 метра). Професор К, опирайки се на твърдението на Лазарев, се опитал да установи въпросните вълни, като си послужил със съвършено модерни методи, в проти-вопложност на примитивните методи, приложени от Лазарев. Проф. К. си е служил със специални радиотелеграфни апарати, пригодени за целта, на брой 4, а именно: 1. Един апарат възприемащ, вълни между 300-400 метра. 2. Един апарат, възприемащ вълни между 20-100 метра. 3. Един апарат, възприемащ вълни между 50-100 метра. 4. Един апарат, възприемащ вълни между 4-10 метра. Апаратите били поставени в една кабина, нагодена специално за опитите. Тя е била изолирана от помещението, в което се намирала, имала е размери 2 м.
към текста >>

Един апарат, възприемащ вълни между 20-100 метра. 3.
Комендантът Александър Този, технически началник в Радио-Телеграфическото дружество „Маркони", по въпросната статия дава следните обяснения: „Професор Кацамали почна своите опити, базирайки се на бележките, дадени от руснака Лазарев в 1923 г., който твърдял, че нервните центрове на човешкото тяло, при дадени условия възбуждат периодични токове, които предизвикват електромагнитни вълни с дължина 3000 км, (3,000,000 метра). Професор К, опирайки се на твърдението на Лазарев, се опитал да установи въпросните вълни, като си послужил със съвършено модерни методи, в проти-вопложност на примитивните методи, приложени от Лазарев. Проф. К. си е служил със специални радиотелеграфни апарати, пригодени за целта, на брой 4, а именно: 1. Един апарат възприемащ, вълни между 300-400 метра. 2. Един апарат, възприемащ вълни между 20-100 метра. 3. Един апарат, възприемащ вълни между 50-100 метра. 4. Един апарат, възприемащ вълни между 4-10 метра. Апаратите били поставени в една кабина, нагодена специално за опитите. Тя е била изолирана от помещението, в което се намирала, имала е размери 2 м. на 2 м.
към текста >>

Един апарат, възприемащ вълни между 50-100 метра. 4.
Професор К, опирайки се на твърдението на Лазарев, се опитал да установи въпросните вълни, като си послужил със съвършено модерни методи, в проти-вопложност на примитивните методи, приложени от Лазарев. Проф. К. си е служил със специални радиотелеграфни апарати, пригодени за целта, на брой 4, а именно: 1. Един апарат възприемащ, вълни между 300-400 метра. 2. Един апарат, възприемащ вълни между 20-100 метра. 3. Един апарат, възприемащ вълни между 50-100 метра. 4. Един апарат, възприемащ вълни между 4-10 метра. Апаратите били поставени в една кабина, нагодена специално за опитите. Тя е била изолирана от помещението, в което се намирала, имала е размери 2 м. на 2 м. и е била направена от дърво, облицовано отвътре с един пласт ламарина, върху която е имало един пласт оловна облицовка.
към текста >>

Един апарат, възприемащ вълни между 4-10 метра.
Проф. К. си е служил със специални радиотелеграфни апарати, пригодени за целта, на брой 4, а именно: 1. Един апарат възприемащ, вълни между 300-400 метра. 2. Един апарат, възприемащ вълни между 20-100 метра. 3. Един апарат, възприемащ вълни между 50-100 метра. 4. Един апарат, възприемащ вълни между 4-10 метра. Апаратите били поставени в една кабина, нагодена специално за опитите. Тя е била изолирана от помещението, в което се намирала, имала е размери 2 м. на 2 м. и е била направена от дърво, облицовано отвътре с един пласт ламарина, върху която е имало един пласт оловна облицовка. Отворите на кабината се затваряли тъй херметично, като че ли са били споени.
към текста >>

Апаратите били поставени в една кабина, нагодена специално за опитите.
си е служил със специални радиотелеграфни апарати, пригодени за целта, на брой 4, а именно: 1. Един апарат възприемащ, вълни между 300-400 метра. 2. Един апарат, възприемащ вълни между 20-100 метра. 3. Един апарат, възприемащ вълни между 50-100 метра. 4. Един апарат, възприемащ вълни между 4-10 метра. Апаратите били поставени в една кабина, нагодена специално за опитите. Тя е била изолирана от помещението, в което се намирала, имала е размери 2 м. на 2 м. и е била направена от дърво, облицовано отвътре с един пласт ламарина, върху която е имало един пласт оловна облицовка. Отворите на кабината се затваряли тъй херметично, като че ли са били споени. В кабината е било поставено едно специално легло за субекта, с който се правели опитите, една масичка за 4-тях апарата и един стол за експериментатора.
към текста >>

В кабината е било поставено едно специално легло за субекта, с който се правели опитите, една масичка за 4-тях апарата и един стол за експериментатора.
Апаратите били поставени в една кабина, нагодена специално за опитите. Тя е била изолирана от помещението, в което се намирала, имала е размери 2 м. на 2 м. и е била направена от дърво, облицовано отвътре с един пласт ламарина, върху която е имало един пласт оловна облицовка. Отворите на кабината се затваряли тъй херметично, като че ли са били споени. В кабината е било поставено едно специално легло за субекта, с който се правели опитите, една масичка за 4-тях апарата и един стол за експериментатора. Мерки от подобен характер давали пълна гаранция, че възприемателните апарати не ще могат да бъдат засегнати от външните електромагнитни влияния, тъй като вътрешната метална обвивка на кабината предпазвала от вълни, които имат дължина до 4000 метра, а оловната обвивка предпазвала от вълни, дълги до 1/100000-на част от милиметъра. Въпросният професор К. казва, че взетите мерки давали пълна гаранция, че всеки шум, като свирене или възпроизвеждане на някой тон, който приемателния телефон на апарата отбелязва, не можел да произхожда от никъде другаде, освен от вътрешността на кабината. Професор Кацамали е направил опит върху 4 субекта, с ненормални психически проявления: един психоистерик, двамина епилептици и г-ца Маджи, която проявявала силни ясновидски способности, а следователно, представяла крайно чувствителен субект. Горните субекти поотделно били затворени в кабината в положение на транс; през време на присъствие в кабинета се влияело върху апаратите, но само върху апарата № 2 с дължина на вълните от 20-100 метра и върху апарата № 4 с дължина на вълните от 4-10 метра.
към текста >>

Мерки от подобен характер давали пълна гаранция, че възприемателните апарати не ще могат да бъдат засегнати от външните електромагнитни влияния, тъй като вътрешната метална обвивка на кабината предпазвала от вълни, които имат дължина до 4000 метра, а оловната обвивка предпазвала от вълни, дълги до 1/100000-на част от милиметъра.
Тя е била изолирана от помещението, в което се намирала, имала е размери 2 м. на 2 м. и е била направена от дърво, облицовано отвътре с един пласт ламарина, върху която е имало един пласт оловна облицовка. Отворите на кабината се затваряли тъй херметично, като че ли са били споени. В кабината е било поставено едно специално легло за субекта, с който се правели опитите, една масичка за 4-тях апарата и един стол за експериментатора. Мерки от подобен характер давали пълна гаранция, че възприемателните апарати не ще могат да бъдат засегнати от външните електромагнитни влияния, тъй като вътрешната метална обвивка на кабината предпазвала от вълни, които имат дължина до 4000 метра, а оловната обвивка предпазвала от вълни, дълги до 1/100000-на част от милиметъра. Въпросният професор К. казва, че взетите мерки давали пълна гаранция, че всеки шум, като свирене или възпроизвеждане на някой тон, който приемателния телефон на апарата отбелязва, не можел да произхожда от никъде другаде, освен от вътрешността на кабината. Професор Кацамали е направил опит върху 4 субекта, с ненормални психически проявления: един психоистерик, двамина епилептици и г-ца Маджи, която проявявала силни ясновидски способности, а следователно, представяла крайно чувствителен субект. Горните субекти поотделно били затворени в кабината в положение на транс; през време на присъствие в кабинета се влияело върху апаратите, но само върху апарата № 2 с дължина на вълните от 20-100 метра и върху апарата № 4 с дължина на вълните от 4-10 метра. Другите апарати останали незасегнати.
към текста >>

казва, че взетите мерки давали пълна гаранция, че всеки шум, като свирене или възпроизвеждане на някой тон, който приемателния телефон на апарата отбелязва, не можел да произхожда от никъде другаде, освен от вътрешността на кабината.
и е била направена от дърво, облицовано отвътре с един пласт ламарина, върху която е имало един пласт оловна облицовка. Отворите на кабината се затваряли тъй херметично, като че ли са били споени. В кабината е било поставено едно специално легло за субекта, с който се правели опитите, една масичка за 4-тях апарата и един стол за експериментатора. Мерки от подобен характер давали пълна гаранция, че възприемателните апарати не ще могат да бъдат засегнати от външните електромагнитни влияния, тъй като вътрешната метална обвивка на кабината предпазвала от вълни, които имат дължина до 4000 метра, а оловната обвивка предпазвала от вълни, дълги до 1/100000-на част от милиметъра. Въпросният професор К. казва, че взетите мерки давали пълна гаранция, че всеки шум, като свирене или възпроизвеждане на някой тон, който приемателния телефон на апарата отбелязва, не можел да произхожда от никъде другаде, освен от вътрешността на кабината. Професор Кацамали е направил опит върху 4 субекта, с ненормални психически проявления: един психоистерик, двамина епилептици и г-ца Маджи, която проявявала силни ясновидски способности, а следователно, представяла крайно чувствителен субект. Горните субекти поотделно били затворени в кабината в положение на транс; през време на присъствие в кабинета се влияело върху апаратите, но само върху апарата № 2 с дължина на вълните от 20-100 метра и върху апарата № 4 с дължина на вълните от 4-10 метра. Другите апарати останали незасегнати. От горепоменатия опит професор К. заключил, че субектите, намиращи се в специални психически състояния излочват от мозъка си електромагнитни трептения, подобни на радиоелектрическите вълни, употребявани в безжичния телеграф: и че тия вълни имали дължина не 3000 км, но само няколко метра.
към текста >>

Горните субекти поотделно били затворени в кабината в положение на транс; през време на присъствие в кабинета се влияело върху апаратите, но само върху апарата № 2 с дължина на вълните от 20-100 метра и върху апарата № 4 с дължина на вълните от 4-10 метра.
В кабината е било поставено едно специално легло за субекта, с който се правели опитите, една масичка за 4-тях апарата и един стол за експериментатора. Мерки от подобен характер давали пълна гаранция, че възприемателните апарати не ще могат да бъдат засегнати от външните електромагнитни влияния, тъй като вътрешната метална обвивка на кабината предпазвала от вълни, които имат дължина до 4000 метра, а оловната обвивка предпазвала от вълни, дълги до 1/100000-на част от милиметъра. Въпросният професор К. казва, че взетите мерки давали пълна гаранция, че всеки шум, като свирене или възпроизвеждане на някой тон, който приемателния телефон на апарата отбелязва, не можел да произхожда от никъде другаде, освен от вътрешността на кабината. Професор Кацамали е направил опит върху 4 субекта, с ненормални психически проявления: един психоистерик, двамина епилептици и г-ца Маджи, която проявявала силни ясновидски способности, а следователно, представяла крайно чувствителен субект. Горните субекти поотделно били затворени в кабината в положение на транс; през време на присъствие в кабинета се влияело върху апаратите, но само върху апарата № 2 с дължина на вълните от 20-100 метра и върху апарата № 4 с дължина на вълните от 4-10 метра. Другите апарати останали незасегнати. От горепоменатия опит професор К. заключил, че субектите, намиращи се в специални психически състояния излочват от мозъка си електромагнитни трептения, подобни на радиоелектрическите вълни, употребявани в безжичния телеграф: и че тия вълни имали дължина не 3000 км, но само няколко метра. Техническият началник на дружество „Маркони" г. Този забелязал един важен факт, на който г. К.
към текста >>

Другите апарати останали незасегнати.
Мерки от подобен характер давали пълна гаранция, че възприемателните апарати не ще могат да бъдат засегнати от външните електромагнитни влияния, тъй като вътрешната метална обвивка на кабината предпазвала от вълни, които имат дължина до 4000 метра, а оловната обвивка предпазвала от вълни, дълги до 1/100000-на част от милиметъра. Въпросният професор К. казва, че взетите мерки давали пълна гаранция, че всеки шум, като свирене или възпроизвеждане на някой тон, който приемателния телефон на апарата отбелязва, не можел да произхожда от никъде другаде, освен от вътрешността на кабината. Професор Кацамали е направил опит върху 4 субекта, с ненормални психически проявления: един психоистерик, двамина епилептици и г-ца Маджи, която проявявала силни ясновидски способности, а следователно, представяла крайно чувствителен субект. Горните субекти поотделно били затворени в кабината в положение на транс; през време на присъствие в кабинета се влияело върху апаратите, но само върху апарата № 2 с дължина на вълните от 20-100 метра и върху апарата № 4 с дължина на вълните от 4-10 метра. Другите апарати останали незасегнати. От горепоменатия опит професор К. заключил, че субектите, намиращи се в специални психически състояния излочват от мозъка си електромагнитни трептения, подобни на радиоелектрическите вълни, употребявани в безжичния телеграф: и че тия вълни имали дължина не 3000 км, но само няколко метра. Техническият началник на дружество „Маркони" г. Този забелязал един важен факт, на който г. К. не обърнал внимание.
към текста >>

И че шумът, издаван от телефоните на апаратите през време на опитите били причинени от самия апарат при неговата употреба, Той не допуска следователно че върху тях е било упражнено известно влияние от страна на субекта, подложен на опит.
Комендантът Този, заключил от това: твърдението на проф. К., че мозъчните вибрации имали дължина само няколко метра, не е вярно. Но, че психическите или мозъчните радиации изпущат вълни по-малки от 1/100000 част от милиметъра. Инак г-ца Маджи не би могла да види въпросната картина през стените на кабината, тъй добре предпазена. Г. Този заключил, че опитите направени от въпросния професор в кабината за установяване дължината на мозъчните радиации нямат никакво техническо значение. И че шумът, издаван от телефоните на апаратите през време на опитите били причинени от самия апарат при неговата употреба, Той не допуска следователно че върху тях е било упражнено известно влияние от страна на субекта, подложен на опит. (Из „Luce e ombra", италианско окултно списание). 2). В СП. БЪЛГАРСКА МИСЪЛ четем кратък очерк за изкуството на нашия приятел Борис Георгиев, който преди две години с няколко интимни конферанси остави в кръга ни тъй светли спомени. Най-големият между българските художници и големият човек, както го нарича Ст. Митов, сега е в Италия и там неговата живопис е получила вярна преценка.
към текста >>

39. Алхимия - Д-р Папюс Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ясно е следователно, какво огромно значение може да има лицето като диагностичен апарат.
Живо огледало, на което се отразява целият му душевен живот. Динамично поле, на което се проектира вътрешното движение на силите. И в моделирането на лицето взимат участие всички органи на тялото: и мозъка, и кръвоносната система, и стомаха и черният дроб. Следователно, лицето е една жива картина, която постоянно трепти и се изменя и по която ние можем всеки миг да наблюдаваме като в огледало, функциите на организма и душевните процеси. И като познаваме ония тънки зависимости и съответствия, които съществуват между кои да било органи на човешкото тяло и лицето, с други думи, като знаем къде се локализира действието на отделните органи в лицето, ние ще можем всеки миг да четем състоянието на организма, особено болезнените разстройства. Ясно е следователно, какво огромно значение може да има лицето като диагностичен апарат. От друга страна, всяко вълнение, всяка страст, всяка емоция, па дори и най-малките душевни движения се изразяват върху лицето и непрекъснато го деформират. При разгневяване, при уплаха, при радост, при обезсърчаване, при съсредоточена мисъл, при напрегнато внимание, при всяко преживяване, с една реч в лицето стават известни промени, които моделират непрестанно човешкия облик. И наистина, кога запример човек се разгневи, настъпва обикновено един буен прилив на кръв в лицето му, която подхранва известни органи; известни мускули дохождат в особено напрежение, а знайно е, че от туй неизбежно произтичат известни промени в електромагнитните течения на лицето и те остават своя отпечатък. Защото всички енергии в природата имат морфологична способност, сиреч способност да създават форми. Спомнете си звуковата енергия, която образува такива чудни форми, или образите на магнитните полета!
към текста >>

Не е безинтересно да се помене и това, че най-тънкият пък осезателен апарат - ръката е обект на една друга наука: хиромантията.
Спомнете си звуковата енергия, която образува такива чудни форми, или образите на магнитните полета! Следователно, многократното повтаряне на едни и същи състояния налага известен ритъм на живата материя, която образува лицето, очертава известни линии, по които силите се движат и кристализира известни строго определени форми. Тези форми съставят оня жив геометричен език, по който опитният физиогномист може да чете характера на човека. Забележително е и това, че сетивните органи на всички почти чувства: очи, уши, нос, уста се намират на лицето. А те са прозорци на човешката интелигентност, пътища по които светът влиза в ума на човека. Не е безинтересно да се помене и това, че най-тънкият пък осезателен апарат - ръката е обект на една друга наука: хиромантията. И не напразно хироманти и физиогномисти се мъчат да открият ония тънки съответствия между ръката и лицето - две аналогични изображения, които се проектират едно в друго по сложни математични пътища. Но това изобразяване на едното силово поле в другото, както и въпросът за окултната връзка между душевните способности и органите като техни проекции е проблема на бъдещето. Запример факт е, че човешкият интелект може да се изследва като чрез жив апарат по носа - това физиогномичният опит отдавна е установил. Но как се е проектирал интелектът чрез носа - това е един дълбок въпрос, който изисква по-други познания и методи, отколкото тези, с които днес разполага човека. Изследването по необходимост, трябва да премине в известни по-вътрешни - невидими за ограничения човек - полета, в който може да оперира строго опитен път учения изследовател-ясновидец, Без да се впуща засега човек в тези дълбоки области, които му се струват хипотетични по простата причина, че сляп за тях - съвременната физиология изобилства с данни, с които може да се даде достатъчна научна обосновка на иначе очевидните физиогномични твърдения.
към текста >>

Запример факт е, че човешкият интелект може да се изследва като чрез жив апарат по носа - това физиогномичният опит отдавна е установил.
Забележително е и това, че сетивните органи на всички почти чувства: очи, уши, нос, уста се намират на лицето. А те са прозорци на човешката интелигентност, пътища по които светът влиза в ума на човека. Не е безинтересно да се помене и това, че най-тънкият пък осезателен апарат - ръката е обект на една друга наука: хиромантията. И не напразно хироманти и физиогномисти се мъчат да открият ония тънки съответствия между ръката и лицето - две аналогични изображения, които се проектират едно в друго по сложни математични пътища. Но това изобразяване на едното силово поле в другото, както и въпросът за окултната връзка между душевните способности и органите като техни проекции е проблема на бъдещето. Запример факт е, че човешкият интелект може да се изследва като чрез жив апарат по носа - това физиогномичният опит отдавна е установил. Но как се е проектирал интелектът чрез носа - това е един дълбок въпрос, който изисква по-други познания и методи, отколкото тези, с които днес разполага човека. Изследването по необходимост, трябва да премине в известни по-вътрешни - невидими за ограничения човек - полета, в който може да оперира строго опитен път учения изследовател-ясновидец, Без да се впуща засега човек в тези дълбоки области, които му се струват хипотетични по простата причина, че сляп за тях - съвременната физиология изобилства с данни, с които може да се даде достатъчна научна обосновка на иначе очевидните физиогномични твърдения. Още повече, че има достатъчно набран емпиричен материал. Досега във физиогномията се е следвал този чисто емпиричен път, просветлен от интуитивното прозрение. Но физиогномията може да се положи и на здрава научна основа, като се сведат нейните основни положения към науката за живите форми, или както ние я наричаме Живата Геометрия.
към текста >>

40. Другар - стихотворение - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ако загреем тази вода получаваме, чрез съчетание на огъня и водата пара, но при това водата не се разлага, значи промяната, която тя е претърпяла е физическа.
Физиката е физиология на физическите сили. Химията - напротив, убива телата, разрушава ги и изучава органите им - елементите, от които те са съставени и след това чрез синтез възобновява химическото същество, което е разложила. Химията, значи, анатомизира материята, прилагайки анатомичните методи. Да поясним с пример. Имате, обикновена вода, такава, каквато пада от небето (артериалното течение на земята) или такава, каквото тече в реките (венозното течение на земята). Ако загреем тази вода получаваме, чрез съчетание на огъня и водата пара, но при това водата не се разлага, значи промяната, която тя е претърпяла е физическа. Също и в случая, когато смразим, водата, тя пак претърпява само физическа промяна. Но ако в присъствието на киселина разложим тая вода и съберем в две епруветки двата органа - елементите, които я съставят, кислорода и водорода, ние извършваме химическа промяна. Ако пък чрез електрическа искра съединим атомите на водорода и кислорода, които съставят водата, ние възкресяваме химическото същество, което току що сме разложили и пак извършваме химическа промяна, но не вече дисекция или анализ, а възкресяване, възобновяване или синтез. Като изложихме тия основни понятия, ще кажем нещо и за начина, по който алхимиците схващат телата, които имат да изучават. За алхимиците съществува една първична сила и всичко, което ние виждаме е сгъстяване на тая сила в различни степени.
към текста >>

Така получаваме различно градуирана смес, като почнем от топла вода и стигнем до прегрята пара, която е източник на внушителна сила.
Ако напротив ги оставим да ферментират, гниенето ще разтвори порите им и като дестилираме или извличаме чрез етер и като замразим получената така есенция, действително получаваме продукт, който е философският камък на растителната роза - истинската розова есенция. Капка от тази есенция превръща в парфюм 500,000 капки спирт. Кръговратът на водата също ще ни уясни двата алхимически закона – „solve" и „coagula". Ето водата в течно състояние: това е състоянието „живак" на водата. Вкарваме във водата - топлина. Така получаваме различно градуирана смес, като почнем от топла вода и стигнем до прегрята пара, която е източник на внушителна сила. Във въздухообразно състояние водата е тъй да се каже, поддръжка на топлинните трептения. Тя минава лесно през дрехите, без да ги повреди, както светлината през стъклото, без да го повреди. Да почнем обратния процес. Да приемем, че състоянието „живак" на водата е преминало в състояние „сяра", чрез прибавяне на топлина. Събираме получената пара в силно изстуден приемник.
към текста >>

Събираме получената пара в силно изстуден приемник.
Така получаваме различно градуирана смес, като почнем от топла вода и стигнем до прегрята пара, която е източник на внушителна сила. Във въздухообразно състояние водата е тъй да се каже, поддръжка на топлинните трептения. Тя минава лесно през дрехите, без да ги повреди, както светлината през стъклото, без да го повреди. Да почнем обратния процес. Да приемем, че състоянието „живак" на водата е преминало в състояние „сяра", чрез прибавяне на топлина. Събираме получената пара в силно изстуден приемник. Силата, съдържаща се в тая смес – топлинна-вода - бързо се освобождава от своята поддръжка. Водата се втвърдява в лед. От алхимическа гледна точка, това е състоянието „сол" на водата. И в този случай освободената сила се възвръща към своя първоизточник - слънцето. Тия два примера са достатъчно ясни и заслужават по-основно изучаване от страна на тия, които биха искали да разберат алхимическата практика.
към текста >>

41. Стихове - Gis Moll Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Пътуването ще стане по въздуха - със специален за целта управляем балон, снабден със запаси за 90-дневно пътуване и с всички необходими апарати и помагала, за научните издирвания.
Макар че досега самият полюс (точката, дето земната ос пробожда земната повърхнина, точката, която не се върти) още не е достигнат, експедициите не губят нищо от своето значение, като се има пред вид проучването на полярните области в географско, топографско и метеорологично отношение, а това е важно за опознаване водните и въздушни циркулации по земното кълбо. Научната мисъл е дошла до заключение, че в полярните области лежи ключа за това опознаване. Досега, обаче, тия области са почти непроучени. Заклетият преследвач на северния полюс Фритьоф Нансен е назначен от германското правителство за научен ръководител на една нова и най-значителна по размери и по задачи експедиция към полюса. В комитета за нейното подготвяне влизат множество известни учени от различни специалности и от разни държави[1]. Пътуването ще стане по въздуха - със специален за целта управляем балон, снабден със запаси за 90-дневно пътуване и с всички необходими апарати и помагала, за научните издирвания. Въздушният кораб ще поддържа постоянна радиотелефонна връзка със специално построените безжични станции в обитаеми крайполярни пунктове. Най-сгодно место за политане се счита Мурман (сев. бряг на Скандинавия). Пътят се проектира край о-в Фр. Йосиф, полюса, Номе в Аляска и обратно.
към текста >>

Построен е специален апарат, който с помощта на часов механизъм ще използува при ясно време положението на слънцето, луната и Венера за поддържане постоянна посоката на летенето.
май, когато на полюса е ден, студът малко по-малък, бурите и ветровете, според досегашните наблюдения, по-слаби. Балонът ще тежи около 150,000 кг, ще има обем 150,000 куб. м. и персонал от 50 души. Правят се усилия и за преодоляването на голямата мъчнотия, как да се ориентира балонът. С приближаването до полюса компасът все повече се отказва да служи. Построен е специален апарат, който с помощта на часов механизъм ще използува при ясно време положението на слънцето, луната и Венера за поддържане постоянна посоката на летенето. Северният полюс мами погледа на европейците и завидна смелост проявяват те за неговото достигане. Дали ще го достигнат скоро, не знам, но безспорно е значението на техните изучвания. (Из спис. на физико-математическото д-во). БАХАИЗЪМ (наричано също Бабизъм) е религиозно учение, основано в средата на миналото столетие от Баха Улах в Персия, което е добило голямо разпространение във всички почти части на земята, дето живеят културни хора.
към текста >>

42. Живият огън – Г. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ние няма да се спираме на другите Шпенглерови доказателства – особено на интересните съответствия, които той изтъква между упадъчния период на античния свят и нашето време, както е, например, паралелизма между историческата роля на Александър Велики и Наполеон, на Аристотел и Кант, на някогашните циркове и турнири и днешните гимнастика и спорт и т.н.
Ние се възхищаваме от Кант, Гьоте, Вагнер – но те са вече в миналото. Днес в Европа има дипломати, политици, икономисти, инженери, юристи, чиновници – но това не са хора, които творят духовни ценности. Те само повтарят и разтеглят създаденото от същинските творци в миналото. Днес е останало едно – да се издигат паметници, да се пишат биографии и празнуват юбилеи на ония, от духовното наследство на които живеем. И не може според Шпенглер да бъде другояче, защото ние навлизаме вече в епохата на цивилизацията на западно-европейската култура – епоха на неизбежно обезличаване, механизация и упадък. Ние няма да се спираме на другите Шпенглерови доказателства – особено на интересните съответствия, които той изтъква между упадъчния период на античния свят и нашето време, както е, например, паралелизма между историческата роля на Александър Велики и Наполеон, на Аристотел и Кант, на някогашните циркове и турнири и днешните гимнастика и спорт и т.н. Но едно можем да констатираме, че и без да знаем за съществуването на Шпенглер и без да разполагаме с неговия сложен философски апарат, наблюдавайки днешната действителност, по един елементарен път можем да стигнем до същите заключения. И наистина, кой би могъл да каже, че днес имаме вдъхновени творци в същинския смисъл на тази дума? Има ли днес идеали, които недвусмислено въодушевяват всички? Отиват ли днес въжделенията на младежи, имащи възможност да добият висше образование, по-далеч от интересите на един адвокат, техник, агроном, висш чиновник – професии, характеризиращи упадъчния цивилизационен период на културата? – Не е ли политиката днес едно от най-разпространените занятия?
към текста >>

Но едно можем да констатираме, че и без да знаем за съществуването на Шпенглер и без да разполагаме с неговия сложен философски апарат, наблюдавайки днешната действителност, по един елементарен път можем да стигнем до същите заключения.
Днес в Европа има дипломати, политици, икономисти, инженери, юристи, чиновници – но това не са хора, които творят духовни ценности. Те само повтарят и разтеглят създаденото от същинските творци в миналото. Днес е останало едно – да се издигат паметници, да се пишат биографии и празнуват юбилеи на ония, от духовното наследство на които живеем. И не може според Шпенглер да бъде другояче, защото ние навлизаме вече в епохата на цивилизацията на западно-европейската култура – епоха на неизбежно обезличаване, механизация и упадък. Ние няма да се спираме на другите Шпенглерови доказателства – особено на интересните съответствия, които той изтъква между упадъчния период на античния свят и нашето време, както е, например, паралелизма между историческата роля на Александър Велики и Наполеон, на Аристотел и Кант, на някогашните циркове и турнири и днешните гимнастика и спорт и т.н. Но едно можем да констатираме, че и без да знаем за съществуването на Шпенглер и без да разполагаме с неговия сложен философски апарат, наблюдавайки днешната действителност, по един елементарен път можем да стигнем до същите заключения. И наистина, кой би могъл да каже, че днес имаме вдъхновени творци в същинския смисъл на тази дума? Има ли днес идеали, които недвусмислено въодушевяват всички? Отиват ли днес въжделенията на младежи, имащи възможност да добият висше образование, по-далеч от интересите на един адвокат, техник, агроном, висш чиновник – професии, характеризиращи упадъчния цивилизационен период на културата? – Не е ли политиката днес едно от най-разпространените занятия? – според Шпенглер също упадъчен признак.
към текста >>

43. Символизъм в Природата и символизъм в изкуството Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тая същата топлина дава условия за по-силно изпарение на водната повърхност от океаните и реките и тая водна пара, издигайки се във въздуха, увеличава от своя страна атмосферното налягане.
По закона на Форел въздухът винаги се движи от място с по-високо налягане и това движение ние схващаме като вятър. Посоката на вятъра зависи още и от движението на земята около нейната ос. Като съберем и съпоставим в причинна зависимост тия три фактора може да си обясним атмосферните явления доста задоволително. Слънчевата топлина, която не еднакво нагрява земната кора, предизвиква движението на въздуха: топлият южен въздух се движи към по-студените места, дето се охлажда и дава дъжд, сняг, град, в зависимост от силата на охлаждането. А северните се спущат на юг, дето от своя страна сами се стоплят, но заедно с това охлаждат тамошния въздух и до известна степен дават валежи по топлите места. Тая същата топлина дава условия за по-силно изпарение на водната повърхност от океаните и реките и тая водна пара, издигайки се във въздуха, увеличава от своя страна атмосферното налягане. И когато това налягане мине известни граници и охлаждането настъпи, явяват се осадъците. Излишната влага се осажда по прашните частици и ние получаваме мъглата. Когато тая мъгла е високо, ние получаваме облаците. По формата на облаците днес населението съди за времето. Тъй напр., ако имаме перести, тънки повлачени облаци високо в атмосферата и се явяват бързо при ясно небе, а вятърът духа в различно направление от това на облаците, ще настъпи в скоро време влошаване на времето.
към текста >>

44. Портрет – Х. Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

препарати микозните фигури били 99, 96, 96, 103 и пр., а на противната страна: 73, 75, 78, 76.
Двата корена излизали на 4-5 милиметра от тръбичките. Върхът на индуциращия корен бил на разстояние 1.5-2, а в някои случаи на 3-5 милиметра от индуцирания корен. Върхът на първия сочел право към централния цилиндър на индуцирания корен и то на един милиметър по-горе от върха му. Опитът траял 3-4 часа През цялото време на опита се бдяло непрекъснато и в случай на нужда се регулирало положението на корените с витлата. Резултатът от опита бил положителен: доказало се, че лъчите на индуциращия корен оказват влияние върху другия: на индуцираната страна в приготвените микроск. препарати микозните фигури били 99, 96, 96, 103 и пр., а на противната страна: 73, 75, 78, 76. От този и от множество други опити се видяло, че действието на тези лъчи е в известни граници: увеличават броя на митозните фигури с 22-50 на сто. Откритието на Гурвич било потвърдено и разширено от асистента му д-р Равин. Има няколко вида индукция: 1) хомоиндукция (когато индуцираното и индуциращото растения са от един вид, напр. лук върху лук); 2 хетероиндукция, напр. слънчоглед върху лук.
към текста >>

При това тези лъчи не са строго паралелни, но съвсем слабо дивергентни.
Има няколко вида индукция: 1) хомоиндукция (когато индуцираното и индуциращото растения са от един вид, напр. лук върху лук); 2 хетероиндукция, напр. слънчоглед върху лук. Освен в корените, Гурвич е намерил тези лъчи и в семеделите. ЛЪЧИТЕ МИНАВАТ ПРЕЗ ЦЕНТРАЛНИЯ ЦИЛИНДЪР НА КОРЕНА От множество опити Гурвич установил, че лъчите минават не през цялата коренова дебелина, а само през централния цилиндър. При това тези лъчи не са строго паралелни, но съвсем слабо дивергентни. Диаметърът на снопа лъчи е много малък – около 70 микрона[2]. ИЗСЛЕДВАНИЯ НА НИНА И ЛИДИЯ ГУРВИЧ ВЪРХУ ИЗТОЧНИКА НА ЛЪЧИТE Нина Гурвич опитала действието на упойката (наркозата) върху луковите корени. Употребен бил 0'5 процентов разтвор на хлорал-хидрат. Понеже упойката намалява жизнените функции до минимум, то тя е била пригодно средство за уясняване, дали кореновият връх е източник на лъчите, или само техен проводник. В последния случай източника би трябвало да се търси по-горе, напр.
към текста >>

Откривател е на креозота и парафина, писал е съчинение върху геологията на Австрия и пр.
В 1784 година френската академия отхвърлила животния магнетизъм. Заедно с Месмер и след него, мнозина други са работили в тая област и са писали върху нея. По-важни от тях са: Тарди дьо Монравел, Шарпиньон, Деспин, маркиз дьо Пюйсегюр, Пететен, Дельоз и др. В 1773 година поради повдигнатия шум, френската академия отново се занимава с животния магнетизъм и го отхвърля втори път. РАЙХЕНБАХ (1788-1869) [4] Той е известен химик, ботаник и геолог. Откривател е на креозота и парафина, писал е съчинение върху геологията на Австрия и пр. Заинтересувал се от тези лъчи по следния начин: Виенският лекар Айзенщайн през ]844 година поискал от него съвет за един болен, който се влияел от близостта на магнита и освен това в тъмно виждал светлини, които други не виждали. Райхенбах се заинтересувал от случая и пожелал да види, дали болният няма да вижда светлинните еманации на силен магнит. Това се потвърдило. Туй го заинтересувало и накарало да се посвети на изследването на този въпрос. Това го доведе до неговата „одова теория".
към текста >>

45. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тия са главните моменти от външната история на християнството, която върви точно паралелно с историята на западната култура.
Под една или друга форма то е проникнало във всички области на живота и навсякъде е оставило своя отпечатък. (Засягайки тук християнството, трябва да направим една забележка. Ние сами чувствуваме всичката сложност и деликатност на въпросите и доколкото смятаме, че имаме усет към истината - практикуваме ги с голяма толерантност). Как се е появило и проявило външно християнството от начало до ден днешен, малко много всички знаете. Като започнем от проповедта на неговия основател по брега на Генисаретското езеро пред „нищите духом", минете през катакомбите, гоненията, съборите, кръстоносните походи, религиозните войни, инквизицията, реформацията и свършите в наше време са рязко разграничените - католицизъм, православие и протестантството. Тия са главните моменти от външната история на християнството, която върви точно паралелно с историята на западната култура. Християнството се яви в нейното начало, приживе един дълъг - где повече, где по-малко легален живот и днес заедно с цялата култура преживява... Кризата в западноевропейската култура предизвиква едно ново сравнително изучаване на културите, а оттам и на големите религии включително и Християнството. Това сравнително изучаване ни представя в нова светлина и миналото и бъдещето... Оказа се преди всичко, че в християнството има много неща аналогични (подобни) на предшествуващите го големи религии: будизма, брахманизма, кунфуцианството и др., които и днес изповядват милиони от източните народи. Още общият сравнителен преглед на културите открива между другата закономерност в тях и тая, че в началото и основата на всека голяма култура, лежи една особена етико-религиозна школа, която впоследствие с упадъка на самата култура се и ражда постепенно в един чисто външен религиозен култ. Така е било с учението на Лао Дзъ, Заратустра, Конфуций, Буда, Мохамед и др., появите на които слагат началата на редицата източни култури. Ние трябва да го кажем направо, че имаме твърде повърхностна и погрешна представа за източните култури и религии... Тях ние понякога си представляваме едва ли не като варварски... А Буда, Конфуций, Заратустра, Лао Дзъ - митологически същества, създадени от въображението на езическите източни народи и нямащи връзка с действителния ход на историческите събития... Новите проучвания на изтока показват съвсем друго.
към текста >>

46. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Поучителен е апаратът, който служи за изучаване измененията в ширината на кръвоносните съдове.
Това показва, че той е фактор при еволюционния процес. За влиянието на психичното върху физичното могат да се приведат и друга редица факти, които, ще разяснят някои страни на този въпрос[1]: „Радостта и скръбта, знаем от всекидневния живот, причиняват редица телесни явления Радостта зачервява бузите. При скръб, страх, болка, те побледняват. Сърцето бие по-бързо при радостна възбуда. При уплашване то спира за няколко секунди. Поучителен е апаратът, който служи за изучаване измененията в ширината на кръвоносните съдове. Интересно е влиянието, което чувствата имат върху дейността на сърцето и кръвоносните съдове. Ние знаем нервния път, по който това влияние се предава на сърцето – nervus vagus. Ясни телесни изрази на душевни процеси виждаме в дишането. Вниманието забавя дихателните движения При нормален стомах мускулът на пилора[2] чрез правилната си функция се грижи в интервали от няколко секунди да пропуща материал от няколко куб.см. от стомаха в червата При силно неприятни преживявания този мускул затваря отвора и дълго време не пуска стомашното съдържание да премине в червата.
към текста >>

47. Хигиена на храненето – Цв. Димитров Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Но очевидно е, това съвършенство на зрителния апарат не може да бъде плод на случайността, а еволютивен процес, който се развива с оглед на някакъв предначертан план.
Обяснява се, че това може да извърши само един велик план, който действува с оглед на своите цели, но не и от сляпата случайност. Дарвиновата еволюционна теория допуща случайните и незначителните отклонения и без да ги обясни. А и с такива незначителни отклонения, както и тяхното бавно натрупване, как би могъл да се обясни следният факт например: произходът на ретината, състояща се от 9 пласта при човешкото око. Защото ако според Дарвин се появяват постепенно само някои малки отклонения в ретината, без да настъпи наред с тази промяна едновременно и в зрителния нерв и зрителния център, окото не само че не би могло да се усъвършенствува, но дори щеше да закърнее и човек би загубил способността да вижда, а следователно и да загине в борбата за съществувание. Точно тази хармония в едновременното отклонение на ретината, нерва и центъра Дарвиновата теория не може да обясни. Но очевидно е, това съвършенство на зрителния апарат не може да бъде плод на случайността, а еволютивен процес, който се развива с оглед на някакъв предначертан план. В последно време на запад неовиталистичната школа печели все повече привърженици от кръговете на философите и биолозите. От друга страна неовитализмът има по-точни и повече връзки с психологизма и получава напоследък задълбочаване и широта. Изглежда, че неовиталистие в близко време по един чисто научен път ще поставят звеното между научната биология и Висшата Реалност - Висшият План - Виещата Мъдрост, чиито съществувания са неоспорни. П. И. Василев
към текста >>

48. Небесното знамение – Gis Moll Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Това е ставало постепенно и паралелно с неговото културно развитие.
В кухнята, от друга страна храната търпи физични и химични промени, които я правят по-податлива за действието на ензимите. Там се почват вече разпадните процеси на храносмилането, що свършват при стените на червата. Това става с цел да се подпомогне работата на храносмилателните органи. Кухнята е преддверие на стомаха. В такъв смисъл може да се каже, че човек е имитирал природата, извадил е част от стомаха си вън от тялото. Това е ставало постепенно и паралелно с неговото културно развитие. Изначало той е влагал всичката си енергия за своето изхранване. Единствен обект за него е била храната. С големи усилия ще да е сдъвквал първобитният човек суровото месо и житните зърна, за да се нахрани. Но ето че той измисля мелницата. Работата на челюстите се извършва от два камъка.
към текста >>

Такива, които влизат в реакции помежду си и дават продукти, способни да парализират действието на ензимите, не бива да се употребяват едновременно.
И като запитали Мохамед, защо неговите последователи не боледуват, той отговорил: „защото престават да ядат преди още да почувствуват стомаха си окончателно пълен". За правилната функция на храносмилателната тръба е нужно да се спазват още редица условия. Рязката смяна на студена и гореща храни, най-вече вода, разслабва нервната система. Препоръчително е дори съвсем да се избягва студената вода. Необходимо е целесъобразно съчетание на хранителните продукти, които се приемат едновременно. Такива, които влизат в реакции помежду си и дават продукти, способни да парализират действието на ензимите, не бива да се употребяват едновременно. В това направление ежедневният опит е много поучителен за ония, що наблюдават. От съществено значение е настроението при ядене. Душевното спокойствие гарангира спокойствие на симпатичната нервна система, а тая - стомашна дейност без сътресения. Има хора, които се отказват от ядене във възбудено състояние. Нещо повече, мнозина смятат яденето като свещенодействие, като приемане благодат от разумната природа, като общение с живото тяло на Христос, както сам Той казва на тайната вечеря.
към текста >>

49. Вести Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

От друга страна факт е, че не всички организми и не всеки човек може да схваща тия промени, но само ония, които имат една по-изтънчена нервна система и по-чувствителни възприемателни апарати за възприемане на енергии от по-тънко естество, които енергии се появяват в пространството много преди появата на видимите атмосферни явления.
Продължителна есен ще имаме, ако лебедите късно тръгват на юг и пр. и пр. В това отношение, наблюдения има доста много, но в повечето случаи са крайно субективни и лишени от научна стойност. Но все пак трябва да се отбележи, че тия твърдения, до известна степен са верни, защото се дължат на дългогодишни наблюдения, разбира се това не гарантира сигурността им, но все пак, подсказва проверката и изучаването им. V Обяснението на тия явления само с влагата в атмосферата представлява само едно много несъвършено и непълно обяснение, защото, ако се анализират тия факти, ще се види, че организмите далеч изпреварват барометрите, които именно служат за измерването на налягането и влажността на въздуха. От друга страна факт е, че не всички организми и не всеки човек може да схваща тия промени, но само ония, които имат една по-изтънчена нервна система и по-чувствителни възприемателни апарати за възприемане на енергии от по-тънко естество, които енергии се появяват в пространството много преди появата на видимите атмосферни явления. От друга страна известно е, че валежите не са първопричина, а последствия на редица факти, като топлинни излъчвания, посока на ветровете, магнитни бури и пр., които обуславят атмосферните промени. Чувствителността към тия атмосферни явления обуславя ония чувствувания, които срещаме у хората и животните. Има дори и растения, които разполагат цветове и листа по посока на магнитната стрелка, за което ги наричат „растения компаси". Всичко това говори, че електромагнитните явления за известни същества представляват източник на усещания, които могат да предизвикат безпокойство, болка или психически смущения. До същите заключения е дошъл и Кайгородов, който счита че проявите у животните и човека се намират вън от измененията в атмосферното налягане и други метеорологически фактори.
към текста >>

50. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Нека съпоставим техните отличителни черти паралелно, за да се осветлите върху техния бит и духовен характер.
18; 19. Следващото по-долу представя извлечение из беседата „Фарисей и митар" (Из „Сила и Живот", 1-ва серия; беседи държани от Дънов). Типовете на фарисея и митаря, които Христос нахвърля като скица със замаха на велик художник, тук са развити с тънки подробности във физиогномични портрети и пред нас оживяват два общочовешки типа, които синтезират в себе си цели културни епохи. Ще взема тези двама души: фарисей и митар, като предмет на днешната ми беседа. Тия две лица са видни представители на много стара култура. Нека съпоставим техните отличителни черти паралелно, за да се осветлите върху техния бит и духовен характер. Думата „фарисей" произлиза от еврейската дума „параш" което значи „да разделяш". Има и една арабска дума „фарси", която произлиза от същия корен и значи нещо изрядно по форма. Христос представя в тая глава два отличителни типа. Един талантлив художник, запознат с науката за човека, би нарисувал тия два типа с всичките им отличителни черти. Какви са отличителните черти на фарисея и какви на митаря?
към текста >>

Думата „фарисей" произлиза от еврейската дума „параш" което значи „да разделяш".
Следващото по-долу представя извлечение из беседата „Фарисей и митар" (Из „Сила и Живот", 1-ва серия; беседи държани от Дънов). Типовете на фарисея и митаря, които Христос нахвърля като скица със замаха на велик художник, тук са развити с тънки подробности във физиогномични портрети и пред нас оживяват два общочовешки типа, които синтезират в себе си цели културни епохи. Ще взема тези двама души: фарисей и митар, като предмет на днешната ми беседа. Тия две лица са видни представители на много стара култура. Нека съпоставим техните отличителни черти паралелно, за да се осветлите върху техния бит и духовен характер. Думата „фарисей" произлиза от еврейската дума „параш" което значи „да разделяш". Има и една арабска дума „фарси", която произлиза от същия корен и значи нещо изрядно по форма. Христос представя в тая глава два отличителни типа. Един талантлив художник, запознат с науката за човека, би нарисувал тия два типа с всичките им отличителни черти. Какви са отличителните черти на фарисея и какви на митаря? Не е достатъчно да се каже: „той е фарисей" или: ,,той е митар", а трябва да знаем и външните белези на техните лица, на техните ръце, на тяхното телосложение, устройството на тяхната глава.
към текста >>

Не казвам, че тя в своите основи е нещо лошо, но казвам, че формата всякога трябва да има в себе си известно съдържание; вън от това формата си остава една проста черупка, в която могат да живеят само паразити.
А за това има дълбоки и основни причини, то не е така произволно, както може някой да помисли. Когато хората разберат тия дълбоки причини, ще дойдат до тази разумна философия, върху която ще се съгради бъдещия строй на обществото – „зората на новата цивилизация". Цялата съвременна цивилизация почива върху възгледите на фарисея – тя е фарисейка цивилизация. Тази цивилизация, дето хората се различават по форма, по външност, по етикеция, се е родила в далечното минало на Египет, Индия, Вавилон, Китай, Персия, Юдея, Гърция, Рим. Тя е днес и в Европа, облечена в красива християнска мантия. Не казвам, че тя в своите основи е нещо лошо, но казвам, че формата всякога трябва да има в себе си известно съдържание; вън от това формата си остава една проста черупка, в която могат да живеят само паразити. Когато фарисеят се молеше, Христос го гледаше и му казваше: ,,Твоята душа е размътена, твоите праотци не са живели такъв чист живот, както ти си въобразяваш. Ти мислиш, че не си като другите хора, но в миналото си бил като тях, па и сега не си много далеч от техния уровен". Както и да изтълкуваме този факт, дали според учението на индуските философи за превъплътяването; или според учението на египетските мъдреци за трансмигрирането; или според учението на кабалистите и окултистите за еманирането (изтичането и усъвършенствуването на духа или според съвременното философско учение за наследствеността – безразлично. Тия учения и теории са само помагала за нас, да си уясним някои неща по-добре, да ни станат явленията на човешкия живот по-ясни и по-разбираеми. Обаче, основният принцип, лежащ в основата на всички неща, си остава всякога един и същ, по който начин и да обясняваме и тълкуваме неговите проявления.
към текста >>

51. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Те изхвръкваха из храмовете, палатите, фабриките, параходите, полските къщички, дори из мините.
Нилският рибар бързо измъкваше мрежата, големите транспортни кораби хвърляха котва Умореният селяк снемаше ведрото от жерава, с който целия ден е черпил вода. В градовете заблещукаха светлини, в храмовете свещениците се събираха за вечерна молитва. По пътищата се вдигаше прах и замлъкваше скърцането на колелетата на колите. От върховете на Пилоните (стълбове) зазвучаха пискливи гласове, привикващи народа към молитва. След момент фараонът забеляза с учудване, като че ли група сребърни птици се издигнаха над земята. Те изхвръкваха из храмовете, палатите, фабриките, параходите, полските къщички, дори из мините. В начало всека от тях бързаше нагоре като стрела, но веднага тя срещаше под небето друга сребърно-крила птица, която ù препречваше пътя, сбиваха се с всички сили и двете падаха на земята. Това са несъгласните човешки молитви, които си пречат една на друга да се издигнат до трона на вечния. Фараонът внимателно слушаше... в начало до него достигаше само шумът крилата; но скоро той вече можеше да различава думите. И той чу болен, който се молеше за оздравяване и същевременно лекар, който викаше към Бога – Petegas –пациентът по възможност най дълго да бъде болен; хазаинът молеше Амон да пази неговата житница и обор; крадецът простираше към небето ръце, за да може без препятствие да изведе чуждата крава и да напълни торбите си с чуждо жито. Техните птици се сблъскваха една друга, като камъни, хвърлени с прашка.
към текста >>

52. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки на биологията – Б. Боев Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Развитието на музиката като функция от развиващото се човешко съзнание, върви паралелно с неговото развитие.
Основните елементи, върху които музиката се гради засега, са: ритмус, мелодия и хармония. От тях първо се явява ритмусът – в най-старите и диви родове и племена на човечеството. Ритмусът е съставял цялата музика за тях и вътрешният живот на първите диваци е бил така ограничен, че те не са могли да схващат и реагират на това, което ние наричаме мелодия и хармония. По-късно в народите, които историята нарича културни народи на древността (древните китайци, индийци, египтяни, асировалилоняни и пр.) освен ритмуса, усъвършенствуван до значителна степен, намира своя израз и мелодията – вторият елемент на музиката. А хармонията, третият основен елемент на музиката, е прибавка и постижение едва на съвременните народи от европейската култура; никъде по-рано, в никой народ не е имало нещо, което да наподобява на това, което сега наричаме хармония. Развитието на музиката като функция от развиващото се човешко съзнание, върви паралелно с неговото развитие. Ето защо, когато в епохата на материализма, която съставлява вчерашния ден тъй да се каже в културния живот на човечеството, съзнанието на човека затъна най-дълбоко в материята и загуби всяка връзка и съзнателно съобщение с по-висшите области на живота, музиката на свой ред и тя достигна своя „материализъм” или, по-право казано, своето най-грубо конкретизиране във форма и образ, макар че от всички изкуства музиката най-мъчно може да се конкретизира. Музиката, както я виждаме в последните ù прояви – скована в своите рязко очертани форми и едва ли не е само форма – напълно съответствува на материализма, който току що изживяха научната и философска мисъл на човечеството. Ритмусът е проява на музиката във времето. С помощта на ритмуса се тъкат мелодиите, които се проявяват в плоскост, в равнини, които хармонията пък проектира в пространството; тя дава дълбочина, простор на мелодиите. Така за обученото музикално съзнание музиката с тия си три елемента представлява цял един свят, не по-малко реален от този, който виждаме и на който реагираме с нашите пет основни сетива – светът, в който именно затъна и се оплете научната и философска мисъл през времето на материалистичния мироглед.
към текста >>

Когато се прояви новият елемент в музиката, скоро ще се разбере, че досегашната паралелна система на мажор и миньор е недостатъчна и ще се потърсят и ще се установят нови тоналности, в които ще се изградят новите мелодии и новите хармонии.
Тогава музиката ще е сила и живот, който ще се влива в слушателя и ще оставя реални следи в неговия вътрешен живот, Тогава една „девета симфония", една „тържествена меса", изпълнявана от новите музиканти-изпълнители, които ще разполагат с новия елемент на музиката, ще бъде едно живо творение, ще бъде именно онова, което е преживял и искал да сподели гениалният Бетовен със своите по-малки братя. Тогава пред слушателя ща се разкрие един цял мир на една велика душа и надникването по такъв начин в живота на една велика душа ще бъде един действителен подтик за по-слабите души към красотата и съвършенството, до което се е издигнала тая душа. Защото „аз искам да ме знаят преди всичко като човек, а после като музикант", е казал Бетовен, за когото музиката е била само подходящото средство да изрази любовта си към своите по-малки братя. Когато този нов елемент влезе като съдържание „в музиката, той ще постави под нова светлина и първите три елемента. Ритмусът, мелодията и хармонията ще бъдат значително усъвършенствувани: ще се изработят нови ритмични схеми, ще се създадат нови мелодии, а в хармонията, която впрочем е още в началото на своето развитие, ще се влее една нова вълна, ще и се даде един нов тласък, защото импулсът, даден първоначално от Бах и усилен от Бетовен, е на изчерпване. Когато се прояви новият елемент в музиката, скоро ще се разбере, че досегашната паралелна система на мажор и миньор е недостатъчна и ще се потърсят и ще се установят нови тоналности, в които ще се изградят новите мелодии и новите хармонии. Изобщо, музиката ще добие едно голямо разширение по всички посоки и тогава ще бъдат изработени и новите форми в музиката, в които и новият елемент ще се облече. Нали „новото вино се налива в нови мехове"? _____________________________________________________________ [1] Из реферата „Музиката от окултно гледище", четен на 25.V.1926 год. в братския салон
към текста >>

53. РАЗУМНОСТТА В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Този случай, или това съвпадение, накарало младия Пекцели да наблюдава по-зорко знаците на ириса в окото на бухала в паралел с промените на неговия живот.
Случайността е открила и родила много науки, случайността е открила и родила науката за окото. Едно младо момче, унгарец, Пекцели, имало един бухал, който много обичал и наблюдавал в своите променения. Този бухал имал светложълти, портокалени ириси на очите. Един ден десният крак на птицата се счупил и Пекцели, като отишъл да превърже крака, забелязал, че съответният ирис на окото имал вече една черна линия през средата. Пекцели се заел сериозно с неговото лечение и когато кракът бил излекуван, за негово голямо учудване, той забелязал, че и черната линия на ириса изчезнала, като оставила малка следа. Този случай, или това съвпадение, накарало младия Пекцели да наблюдава по-зорко знаците на ириса в окото на бухала в паралел с промените на неговия живот. Така той дошъл до едни постоянни положения на съответствие между живота на бухала и промените в ириса. В това време в него се поражда първата любов към медицината, сиреч към здравото нормално положение на организма. По-сетне той става лекар и винаги определял диагнозата по очите. Още с него и след него се явяват ред лекари, които се ръководят в своята медицина от диагнозата на ириса. Тук е уместно да цитирам признанието на един шведски лекар върху неустановената страна на медицината в днешния век със следните няколко думи: „Всичките случаи на медицински отравяния се дължат не толкова на болестите, а на голям брой от лекарите със своята погрешна диагноза, при която имат пред вид само тялото, а не и окото".
към текста >>

54. НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тези етерни строителни сили са констатирани и по много други методи: по метода на Райхенбах, Дюрвил, с апарата на д-р Килнер и пр. Напр.
Това влияние на организъм върху организъм чрез тези „митогенетични" лъчи Гурвич нарече индукция. Пасите не са ли нещо аналогично на индукцията на Гурвич? Знае се, че те имат голямо действие. Тук действува не само внушението, понеже пасите указват влияние и в такива случаи, когато внушението е изключено. Енергии излизат не само от върховете на пръстите, но и от целия организъм. Тези етерни строителни сили са констатирани и по много други методи: по метода на Райхенбах, Дюрвил, с апарата на д-р Килнер и пр. Напр. сензитивите на Райхенбах виждат тези силови полета около водата, кристалите, растенията, животните и човека. За сензитива кристалът е потопен в една светлина, която е с разни цветове - според кристала. За него кристалът е една светлина, всред която се намира видимата маса на кристала. И интересното е, че на двата си полюса кристалът може да има разни светлини, което показва, че в кристала е развита полярност. СИЛОВИТЕ ПОЛЕТА НА НЕБЕСНИТЕ ТЕЛА Както химичните елементи и организмите, така и небесните тела имат силови полета, етерни строителни сили.
към текста >>

55. МОЕТО РАЖДАНЕ - Georg Normann Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Там става опрашването; след това въздушните мехурчета се напъват с лигава течност, която е по тежка от водата, и затова целят апарат отново слиза във водата, дето узряват плодовете.
А у водните цветя има други чудеса. Тъй като техните цветове не могат изобщо да се опрашат в водата, то всяко едно от тях е измислило специален начин, различен у разните растения, за да се запази сух тичинковият прашец и да извърши опрашването. Напр., обикновената морска трева (Zostera) е скрила своите цветове в особени звънци. Водната роза изкарва цветовете си над водата и ги подкрепя и храни чрез извънредно дълго стебло, което става още по-дълго, щом водното равнище се издигне. Водното растение Trapanatans образува мехури, пълни с въздух, поради което цветовете се издигат над водата. Там става опрашването; след това въздушните мехурчета се напъват с лигава течност, която е по тежка от водата, и затова целят апарат отново слиза във водата, дето узряват плодовете. Още по-интересна е мехунката (Utricularia). Тя расте в нашите блата, тресавища и пр. Дългото ù тясно, пълзящо стебло е снабдено вместо с листа, с разклонени нишки. При дръжката на така видоизменените листа се забелязват крушообразни мехурчета, чийто горен край притежава отвор. Отворът има клапа, обърната навътре и снабдена с космици.
към текста >>

Не е ли странно, че в този малък апарат са приложени някои от най-плодотворните човешки открития: службата на клапите, налагането на въздуха и на течностите.
При дръжката на така видоизменените листа се забелязват крушообразни мехурчета, чийто горен край притежава отвор. Отворът има клапа, обърната навътре и снабдена с космици. Когато наближи време за цъфтеж, тези мехурчета се напълват с въздух, растението става по-леко, издига се над водната повърхност, дето цъфти с жълти цветове. Това става през юни, юли и август. След опрашването и оплодяването развива се плодът; тогава водата прониква в мъхчетата, с това растението става по-тежко и пак се потопява в водата. Не е ли странно, че в този малък апарат са приложени някои от най-плодотворните човешки открития: службата на клапите, налагането на въздуха и на течностите. Архимедовият закон. Преди да оставим водните растения, нека споменем за Валиенерията. Целият ù живот преминава във водата в един вид полусън, додето дойде време за цъфтеж. Тогаз женският цвят бавно се издига като спирала нагоре и излиза над водната повърхност и плавайки по нея, се разтваря. Мъжките цветове, носители на тичинковия прашец, се издигат нагоре, обаче стеблото им е много късо.
към текста >>

Чрез последния паразитните насекоми се спират.
Тогаз те се откъсват от дръжката си и излизат на повърхността. Осъдени на смърт, те за късо време плават по водата, опрашването се извършва. След това женските цветове затварят своите венчета, спиралната им дръжка се завива, и те пак се отпущат във водните дълбочини, за да узреят там плодовете. Карамфиловото растение Silene italica, едно скромно бяло цветенце, което се намира в голямо количество под маслиновите дървета, е насочило своята мисъл в друго направление. По видимому твърде страхливо, твърде загрижено да не би нечисти и нежелателни насекоми да посетят цветовете му, то е покрило стеблото си с жлезести косми, които отделят лепкав сок. Чрез последния паразитните насекоми се спират. Други лепкави растения остроумно са опростили това приспособление. Тъй като те преди всичко се боят от мравките, те са намерили, че за тая цел е достатъчен един широк лепкав пръстен под взела на всяко стебло. Тъкмо както правят и градинарите, когато намазват стъблото на овощните дървета с пръстен от катран, за да препятствуват на изкатерването на гъсениците. Но най-странни са тези средства, чрез които растенията механически се защищават. Тук ще спомена хвоща, който има в стъблото си истинска броня от микроскопически кремъчни телца.
към текста >>

56. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Не тъй ли изненадваха хората бурите и ураганите едно време, а сега понякога 12 часа по рано нашите барометри ни предвещават, а радиото разпраща по целия свят предупреждения на параходите, скиталци по всички морета?
Ами ако запитате един шоп от планината, нима той би могъл да ви свърже „тичането на св. Илия с колесницата из облаците" и електричеството, което му свети? А ние имаме доказателствата на миналото, па и сегашното, отбелязани в аналните на науката на доста учени „шопи"... ? И тъй, накратко ние бихме могли да резюмираме: землетресението не е изолиран факт в природата - то има предвестници в природата: животните ги схващат понякога доста отрано, человек също може да ги схване и ако се подготви за целта, ще има неочаквани резултати. Ненадейността е само привидна, за незнаещите. Не тъй ли изненадваха хората бурите и ураганите едно време, а сега понякога 12 часа по рано нашите барометри ни предвещават, а радиото разпраща по целия свят предупреждения на параходите, скиталци по всички морета? Такива предсказания ще има человечеството в недалечно бъдеще - нещо повече - то и сега го има. (Следва) [1]Гледай „землетресенията; ще продължат ли? 1928 г. брошура от четири наши професори,32 страници, в която един от професорите е препечатал обяснение, което е дал в 1904 г, а сега пише: „Оттогава насам станаха силни землетресения у нас, какъвто е случаят в годините 1904, 1913, 1917 и тази годишните априлски, които са доста разрушителни и не отговарят на моите схващания от 1904 г. (к.м.). Твърде вероятно е сегашните му обяснения пък след пет години да бъдат отречени по същия начин... [2]Така в 1825 година, когато Баварското правителство искаше да построи железница, медицинската Мюнхенска академия излезе с едно изявление, че поради голямата бързина, с която ще се движи тренът (25 км) хората, които гледат ще падат и ще се яви заболяване от delirium foriosum.
към текста >>

За парадоксите в математиката гледай: Jordan ”The Nature of Mathematics", па и самият Айнщайн: „Доколкото предложенията на математиката се отнасят км действителността, те не са достоверни; а доколкото са достоверни, те не се отнасят към действителността”.
Но ще речете, това е било някога. Ами 30 души учени не подписаха ли в наше време един документ на академици срещу разбиранията на Айнщайн - тоя съвременен Галилей? [4]Гледай: Spase Time and Gravitation (Campridge 1921 г.) от проф. Едингтон; Raum — Zeit — Materie (II-то издание 1921 г.) „Дайте ми отношения, аз ще ви построя и материята и движението", казва същия проф. Едингтон. Съвременните математици (Феликс, Клайн, Давид Хилберт, Вайл, Леви Чевита) - всички си имат създадени теории за Материя и движението. За парадоксите в математиката гледай: Jordan ”The Nature of Mathematics", па и самият Айнщайн: „Доколкото предложенията на математиката се отнасят км действителността, те не са достоверни; а доколкото са достоверни, те не се отнасят към действителността”. (Айнщайн „Геометрията и опита") и пр. [5]Гледай „Обоснование Интуитивизма" от Н. О. Лосский (Берлин 1924 година [6]Едно съществено преработване на класическите схващания в съвременната механика се налага. Понятието за сила, движение и скорост, работа, ускорение, взаимоотношенията на факторите в механиката, условията на механическите процеси, уравненията на механическото състояние и преходните процеси (скритата енергия, инертността и пр.) Съвременните теории на Лоренц, принципите на Делембер, потенциалната и кинетическа енергия и пр. и пр.
към текста >>

57. Съзерцание – Oriono Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Философията, за която говори Парацелз, се състои в силата да се опознае Истината във всичките неща, независимо от каквито и да било книги или авторитети, които могат да послужат само, за да ни покажат начина, по който ние бихме могли да избегнем заблудите и как бихме могли да премахнем спънките, които ни се изпречват на пътя, но които не могат да ни накарат да съзнаем онова, което не можем да съзнаем в себе си.
ФИЛОСОФИЯ Името „философия" произлиза от филео - „любя” и „София" - Мъдрост и истинското му значение е любов към Мъдростта и знанието, които произлизат от нея, тъй като самата любов е знание. Истинската философия, следователно, не е онова нещо, което понастоящем е познато под това име, и се състои в диви спекулации относно мистериите на природата, за да може да се задоволи научното любопитство; една система, в която има много себелюбие, а малко любов към Истината и чиито последователи чрез логика и доказ. подразбирания, теории, запитвания, хипотези, се стреми, тъй да кажем, да проникне през задния прозорец в храма на Истината, или да надникне през ключалката, за да може да види богинята разбудена. Тази спекулативна философия не съставя същинско знание. Цялата природа е една проява на Истината, но изисква се окото на Мъдростта, за да се вижда Истината, а не само измамливият ù изглед. Философията, за която говори Парацелз, се състои в силата да се опознае Истината във всичките неща, независимо от каквито и да било книги или авторитети, които могат да послужат само, за да ни покажат начина, по който ние бихме могли да избегнем заблудите и как бихме могли да премахнем спънките, които ни се изпречват на пътя, но които не могат да ни накарат да съзнаем онова, което не можем да съзнаем в себе си. Онзи, който не е обременен от фалшиви понятия и погрешни учения, не се нуждае от друга книга, вън от онази на природата, за да научи Истината; има малцина, които могат да прочетат книгата на природата в светлината на природата, понеже, като са препълнили умовете си с извратени образи и фалшиви възгледи, самите те са станали неестествени и светлината на природата не може да проникне в душите им; живеейки във фалшивата светлина на спекулацията, те са изгубили своята чувствителност към светлината на Истината. Подобни философи живеят в илюзии и бълнувания, но не знаят това, което е същинско: „Няма нищо на земята по-благородно и по-пригодно да достави щастие, отколкото едно истинско познание на природата и нейната обосновка.” Едно знание, обосновано върху мнението или опитността на другиго е само едно вярване, но не съставя същинско знание. Книги и сказки могат да ни услужат със своя свят, но те не могат да ни надарят със силата да познаваме Истината; те могат да ни упътят, но едно вярване в твърденията на другите не би трябвало да се смесва със собственото знание, което чрез една любов към Истината, би трябвало да се развива най-вече от всичко друго. Към този кръг на философията принадлежат всичките естествени науки, отнасящи се до външните явления, в знанието на които, значителен напредък е бил направен от времето на Парацелз. Към тази наука принадлежи анатомията, физиологията, химията на физичното тяло и всичко, що засяга взаимните отношения на явленията, съществуващи във великата фантасмагория на живущи и плътни образи, наречени чувствителен мир.
към текста >>

Към този кръг на философията принадлежат всичките естествени науки, отнасящи се до външните явления, в знанието на които, значителен напредък е бил направен от времето на Парацелз.
Цялата природа е една проява на Истината, но изисква се окото на Мъдростта, за да се вижда Истината, а не само измамливият ù изглед. Философията, за която говори Парацелз, се състои в силата да се опознае Истината във всичките неща, независимо от каквито и да било книги или авторитети, които могат да послужат само, за да ни покажат начина, по който ние бихме могли да избегнем заблудите и как бихме могли да премахнем спънките, които ни се изпречват на пътя, но които не могат да ни накарат да съзнаем онова, което не можем да съзнаем в себе си. Онзи, който не е обременен от фалшиви понятия и погрешни учения, не се нуждае от друга книга, вън от онази на природата, за да научи Истината; има малцина, които могат да прочетат книгата на природата в светлината на природата, понеже, като са препълнили умовете си с извратени образи и фалшиви възгледи, самите те са станали неестествени и светлината на природата не може да проникне в душите им; живеейки във фалшивата светлина на спекулацията, те са изгубили своята чувствителност към светлината на Истината. Подобни философи живеят в илюзии и бълнувания, но не знаят това, което е същинско: „Няма нищо на земята по-благородно и по-пригодно да достави щастие, отколкото едно истинско познание на природата и нейната обосновка.” Едно знание, обосновано върху мнението или опитността на другиго е само едно вярване, но не съставя същинско знание. Книги и сказки могат да ни услужат със своя свят, но те не могат да ни надарят със силата да познаваме Истината; те могат да ни упътят, но едно вярване в твърденията на другите не би трябвало да се смесва със собственото знание, което чрез една любов към Истината, би трябвало да се развива най-вече от всичко друго. Към този кръг на философията принадлежат всичките естествени науки, отнасящи се до външните явления, в знанието на които, значителен напредък е бил направен от времето на Парацелз. Към тази наука принадлежи анатомията, физиологията, химията на физичното тяло и всичко, що засяга взаимните отношения на явленията, съществуващи във великата фантасмагория на живущи и плътни образи, наречени чувствителен мир. Но зад този чувствителен мир има един вътрешен по-чувствителен мир, който е занемарен от популярната наука, която е само негов външен израз. Има души, които знаят вътрешните причини и процеси, които ги произвеждат. Нека поясним с един пример. Да предположим един магически фенер, който може да хвърля на сцената живи и плътни образи.
към текста >>

(Парацелз „Върху създаването на съзнателни творения във всемирния ум", 1, Предговор.) Всичко това, обаче, не е тясно свързано с целта на това съчинение и само се споменава, за да отвори път за понятието, че природата е по велика, отколкото пределите, дадени ù от материалната наука и както един философ казва: „Онова, което се знае е като зрънце от пясък на брега на океана на неизвестното”.' Истината ще ви даде свобода, светлината ще ви даде Божествено знание, а чистотата ще ви даде сила.
в) Умственият мир, или духовната област. г) Божественото състояние, царството на Бога, или небесният мир. Както ние виждаме съществуването на едно минерално, растително и животинско царство, така и те, чрез дарбата на развитото вътрешно зрение, познават четири царства, или четири духовни и за нас невидими, състояния на съществувания, които в тяхното външно проявление се наричат: земя, вода, огън, въздух. „Ние ще ви покажем, че не сме единствените разумни същества в света, но че нашето владение се простира само върху една четвърт от него. Има още три четвърти части от него и техните обитатели не стоят по-ниско от нас по отношение на умствено развитие и интелигентност; единственото нещо, с което ние ще можем да се гордеем е, че Христос (светлината на Божествената Мъдрост) бе станал обитател в нас и се бе облякъл в нашата форма, тъй като Той би могъл да избере друг един народ (друг един клас от елементали) за тази цел. (Парацелз „Върху създаването на съзнателни творения във всемирния ум", 1, Предговор.) Всичко това, обаче, не е тясно свързано с целта на това съчинение и само се споменава, за да отвори път за понятието, че природата е по велика, отколкото пределите, дадени ù от материалната наука и както един философ казва: „Онова, което се знае е като зрънце от пясък на брега на океана на неизвестното”.' Истината ще ви даде свобода, светлината ще ви даде Божествено знание, а чистотата ще ви даде сила. И чрез тази сила всичко ще изправите в този свят. Когато една мисъл е напълно чиста, тя е силна. Всяка чиста мисъл дава сила. Чистата мисъл и чистото желание усилват волята. Много от съвременните религии човечеството ги е вече надрасло; те са несъвместими с развитието на човешката душа, не отговарят на изискванията, в които човешкият ум и сърце се намират сега. Учителят
към текста >>

58. Физиогномия Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Кръгът в областта на пустотата или на келтски цикъл Сенжан, наречен още кръг на Безконечното, има някакво подобие на Индуския Парабрахман и върховния Шин у Китайците.
Три са величията на Бога: съвършен живот, съвършена мъдрост и съвършено могъщество. 11. Три са първичните причини на живите същества: Божествената Любов, съгласуване с висшата интелигентност, висшата Мъдрост в познаване на всички възможности и Божественото могъщество в съгласие с Божествената Воля, Любов и Мъдрост. Трите кръга 12. Има три кръга на съществуването: Сенжан или кръгът на областта на пустотата, в която освен Бог сам в себе си, няма нищо друго ни живо, ни мъртво и никое същество, освен Бог не може да го прониква. Абред - кръгът на преходностите или странствуванията, в който всяко живо същество оперира с смъртта и който е постигнат и завладян от човека; и трети кръг: Гвинфид - кръгът на блаженството, в който всяко живо същество завладява блаженството, в който всяко живо същество завладява живота и който ще бъде постигнат и преминат от човека в небесата. Кръгът в областта на пустотата или на келтски цикъл Сенжан, наречен още кръг на Безконечното, има някакво подобие на Индуския Парабрахман и върховния Шин у Китайците. У келтите кръгът на странствуванията Цикл Абред има една вътрешна страна, наречена Ануферд сиреч, бездна на тъмнината; това е Хаосът, който съдържа в себе си всички семена на живота; това е началната точка на странствуванията - Менталния план на Теософите на Изтока. 13. И както има три кръга на съществуване, така също има и три необходимости. 14. Три са необходимите фази на всяко съществуване по отношение на живота: начало в Ануферв, странствуванията в Абред и пълнотата в Гвинфид и без тези три неща никой, освен Бога, не може да живее. 15. Има три причини на необходимостта в кръга Абред: развитието на материалната субстанция в всяко оживено същество. развитието на всяко нещо, развитието на енергията и без тази преходност на всеки стадий на живота не би могло да има разцвет за никое същество; това е индуската Еволюция. 16.
към текста >>

59. Преображение Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Паралелизмът между радиото и телепатията който се натрапва на мнозина, даже съвършено малко запознати с научни изследвания, съвсем не е тъй далеч от истината, както на пръв поглед може да се мисли.
По-добре пригоденият, т.е. тоя индивид, който се намира в по-малко противоречие с естествения си път, той по-лесно може да схване законите на живата природа, да влезе в по-правилно съотношение и контакт с него и оттам да има верни заключения, правилна дейност, успех в живота[13]. Човек, наистина, не яде никакви електрони и йони, а печени прасета, посръбва кога вода, кога вино и разни шарени отрови, които подлъгват вкуса му и разрушават организма му - но все пак ние не можем да не приемем, че електрическото обяснение строежа на материята, като общопризната днес, е едно от състоянията на материята или поне това, което ние сме свикнали да наричаме с това име. Но тия електрони, протони и йони, със своите бесни движения на ядра[14] и спътници, по един или други начин, влизат като храна в човешкото тяло и взимат участие в неговия градеж. Трансформирани изцяло или не - това е въпрос на схващания и школи все пак трябва да се допусне, че човешкото тяло крие в себе си модифицирана електрическа енергия, било като нервна енергия и прояви, било като основен елемент в физиологическите процеси на човешката мисъл[15]. Паралелизмът между радиото и телепатията който се натрапва на мнозина, даже съвършено малко запознати с научни изследвания, съвсем не е тъй далеч от истината, както на пръв поглед може да се мисли. А хипнотизмът и индуктирането са явления със значителна аналогия помежду си. Колкото интересни да са тия области, ние ги само пребродваме набързо, за да очертаем основната си мисъл, която бихме могли на простичък език да формулираме така: храната, като материя, се състои от електрически пълнежи, частици с различен интензивитет. Тая енергия се поглъща и от тялото в специални акумулатори, от които мозъчното вещество играе първостепенна роля. Така акумулираната енергия има свой капацитет и израз в „интелигентността" на самия ù носител, като проява на психични, асимилативни и физически явления, присъщи на организма. Така, акумулираната енергия е в непрекъснат контакт, макар и не непосредствен (индиректен) с този океан от електрически полета и течения, които кръстосват и пълнят всичкото пространство около нас, Всичките явления в нас, квалифицирани като физиологически, нервни, психични, физически, химически и пр., стават върху тоя основен, постоянно сменящ се тон, който преодоляващ един или други капацитет на отделния индивид, повече или по-малко, се проявява в тъй наречения личен живот.
към текста >>

60. Духът на новата раса Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Без да коментирам медикаментозната терапия, аз ще посоча факта, че съществуват толкова много лекарства за една и съща болест, толкова много препарати от едно и също лекарство, модификации и пр., че този именно факт, сам по себе си, говори за солидността на медикаментозната теория.
Причините за заболяването са верни. Наистина, че и те са взети само механически и че затова, именно, ако са верни, все пак са недостатъчни, за да обяснят всичките ония сложни положения при заболяванията на организмите. Изхождайки от това положение на механизация на организма, лечението на болните трябваше също да тръгне по чисто механически път. И действително, с какви средства собствено разполага медицината? На първо място медикаментите. Без да коментирам медикаментозната терапия, аз ще посоча факта, че съществуват толкова много лекарства за една и съща болест, толкова много препарати от едно и също лекарство, модификации и пр., че този именно факт, сам по себе си, говори за солидността на медикаментозната теория. С това аз не отричам съвсем медикаментозната теория, но искам да посоча, колко още тя е непълна и че изглежда само една медикаментозна рецепта е крайно недостатъчна. Разбира се, тук никой не може да откаже доброто действие на някои медикаменти, но аз искам само да изтъкна, че ние имаме само едно целесъобразно употребление на медикаментите, без категорични резултати. Така напр., лекарят предпише един медикамент и с това счита своята задача за съвършена, като оставя болния изключително на грижите и действието на лекарствата. Тук именно се прозира механизирането на медикаментозното лечение. Друг метод за лечение е хирургическият начин.
към текста >>

61. Учителят – Мара Белчева Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Аз, който бях посветен в много степени, който бях член във всички европейски общества, имащи известна връзка с илюминизма, аз, работник в тая област, който бях написал толкоз учени брошури, че чуждестранните ми кореспонденти ме наричаха учен; аз който бях подновил Парацелзиевата медицина и бях дал светлина на такъв голям брой мъже и жени; аз сега чувствувам, че се клатушка основата ми; даже се укорявах, че почвах с този непознат такъв интимен, искрен разговор.
Събеседникът ми продължи: - Чудесата не доказват Истината, защото, как да се убедим, че силата, която ги произвежда, иде отдолу или отгоре? Кой мозък може да обхване всички тайни на безкрайната природа? Да не мислите, че аз знам нещо. Аз не знам нищо Аз даже не знам дълбочината на своето невежество. Обаче, какво да правя, за да напредвам? Аз, който бях посветен в много степени, който бях член във всички европейски общества, имащи известна връзка с илюминизма, аз, работник в тая област, който бях написал толкоз учени брошури, че чуждестранните ми кореспонденти ме наричаха учен; аз който бях подновил Парацелзиевата медицина и бях дал светлина на такъв голям брой мъже и жени; аз сега чувствувам, че се клатушка основата ми; даже се укорявах, че почвах с този непознат такъв интимен, искрен разговор. - Ще ви отговоря, каза Андреас, когато дойдете да обядвате у дома. Да определим датата; искате ли? Аз приех и се сбогувах. * * * При следното посещение на обед аз му изложих моите лутания, търсения; говорих му за моите изучавания на Раджа Йога. Дойде една майка с болно, рахитично дете.
към текста >>

62. Духът на неродените Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Чистите извори допринасят за здравето на човека, а мътните внасят чужди елементи и паразитни същества - един живот от по-нисша степен, който разрушавайки индивидуалния живот, крепи своя.
Много естествено е да се допусне, че промените, за които говорим, стават в един широк мащаб, върху обширна територия, много индивиди и следователно трябват доста много наблюдения от знаещи компетентни хора, дълбоко вникване, точно отбелязване на фактите. на същинските от значение за науката факти. Един съществен закон е обаче очевиден - материалното рушене винаги иде след идейното - както и решенето на една къща се предшествува от плана за нея. Но онзи, който чопли и срива стените - и най-после къщата пада върху неразумната му глава, нека не кощунствува да говори за Божие наказание. Человек сам се наказва и сам е и в състояние да си създаде удобен живот - достатъчно е, ако той се тури в хармонични съотношения с природните закони, които са достатъчно добре или могат да бъдат проучени. Чистите извори допринасят за здравето на човека, а мътните внасят чужди елементи и паразитни същества - един живот от по-нисша степен, който разрушавайки индивидуалния живот, крепи своя. „Лошите" навици, сиреч нецелесъобразния, неприродосъобразния живот, руши обществения живот на колективитета, за да придобие своя, - но тогава той става паразит, когото природата по един или друг начин поставя на своето място; човек като частица от вселената има отношение сам спрямо своето тяло, спрямо околния живот и неговите прояви; най-после като частица от самата земя - част от нейната материя, той е подложен на ония изменения, присъщи на енергиите и силовите ù полета, които преминават земята и ù придават движения, сили, състояния. Човек и да иска, не може да бъде изолиран нито в своя частен живот, нито пък в своя колективен. Той е и ще си остане частица от живата, вечна променяща се природа, ще взима волно и неволно участие в вихъра на нейните частици, ще добива импулс и сили, ще харчи, разходва, разрушава и твори и в тази трансформация на енергиите ще прояви съвкупността от процеси, които наричаме живот. Целият наш индивидуален и обществен живот от дълбоката древност до нашите дни е само малка частица законосъобразно проявление, малко поточе от онова голямо битие, което обхваща земята и нейните съседки по съдба - слънце и планети. Смело може да се твърди, че изолирани сбития в нашата земя няма.
към текста >>

„Лошите" навици, сиреч нецелесъобразния, неприродосъобразния живот, руши обществения живот на колективитета, за да придобие своя, - но тогава той става паразит, когото природата по един или друг начин поставя на своето място; човек като частица от вселената има отношение сам спрямо своето тяло, спрямо околния живот и неговите прояви; най-после като частица от самата земя - част от нейната материя, той е подложен на ония изменения, присъщи на енергиите и силовите ù полета, които преминават земята и ù придават движения, сили, състояния.
на същинските от значение за науката факти. Един съществен закон е обаче очевиден - материалното рушене винаги иде след идейното - както и решенето на една къща се предшествува от плана за нея. Но онзи, който чопли и срива стените - и най-после къщата пада върху неразумната му глава, нека не кощунствува да говори за Божие наказание. Человек сам се наказва и сам е и в състояние да си създаде удобен живот - достатъчно е, ако той се тури в хармонични съотношения с природните закони, които са достатъчно добре или могат да бъдат проучени. Чистите извори допринасят за здравето на човека, а мътните внасят чужди елементи и паразитни същества - един живот от по-нисша степен, който разрушавайки индивидуалния живот, крепи своя. „Лошите" навици, сиреч нецелесъобразния, неприродосъобразния живот, руши обществения живот на колективитета, за да придобие своя, - но тогава той става паразит, когото природата по един или друг начин поставя на своето място; човек като частица от вселената има отношение сам спрямо своето тяло, спрямо околния живот и неговите прояви; най-после като частица от самата земя - част от нейната материя, той е подложен на ония изменения, присъщи на енергиите и силовите ù полета, които преминават земята и ù придават движения, сили, състояния. Човек и да иска, не може да бъде изолиран нито в своя частен живот, нито пък в своя колективен. Той е и ще си остане частица от живата, вечна променяща се природа, ще взима волно и неволно участие в вихъра на нейните частици, ще добива импулс и сили, ще харчи, разходва, разрушава и твори и в тази трансформация на енергиите ще прояви съвкупността от процеси, които наричаме живот. Целият наш индивидуален и обществен живот от дълбоката древност до нашите дни е само малка частица законосъобразно проявление, малко поточе от онова голямо битие, което обхваща земята и нейните съседки по съдба - слънце и планети. Смело може да се твърди, че изолирани сбития в нашата земя няма. Откриване закономерни връзки обаче е въпрос на съзнание и възможност да се проникне по-дълбоко зад видимите символични форми към неизвестната тайна на истински реалното, същественото и неговият незнаен Творец. Забележка.
към текста >>

63. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Санкиананда - тъй се наричаше моят водач - ми показа много от тези апарати.
След това той прибави: – Най удобният умствен метод за тук е следният: Да не чувствувате угнетение, да считате, че имате много време преде вас. Нетърпението, прекаленото бързане ще ви бъдат пречки, а не помощници. Аз казах, че ще направя всички усилия, за да осъществя спокойствието, което е отличителният белег на мъдрите. Този храм е един вид лаборатория и ателие. Учените, които работят в него, изучават физичните сили и то с помощта на твърде чувствителни инструменти, изолирани от магнетичните течения на земята и атмосферата. Санкиананда - тъй се наричаше моят водач - ми показа много от тези апарати. Чрез сила, която е независима от физико-химичните и флуидни сили, т.е. от една по-висша категория, те правят грандиозни опити, на някои от които присъствувах. – Ние, европейците, сме още в азбуката на науките. Но също и източните народи, макар и те да знаят повече от нас, но и те учат една друга азбука. Ето с какви думи ми описа веднъж Андреас изгрев слънце в Тибет при второто му посещение на тая страна: – Най-низките долини са на 3000 м.
към текста >>

64. Впечатления от Гьотеанум. Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

От множеството болести, с които мога да работя, ще спомена следните: емфизема в белия дроб, астма, сърдечни спазми, стомашни и чревни спазми, жълтеница, болести в жлъчката, бъбречни болести, нагноявания в челната кухина, болести на ларинкса (даже и с туберкулозен характер), ишиас, парализация на краката и ръцете, нервни заболявания като тежест в главата, клатене на главата (на нервна почва), слухова слабост, зрителни повреди, недъзи в говора, сърцебиене, невралгия, повреди в кръвообращението и пр.. В отделни брошури ще изложа опитността си за всяка болест поотделно.
Така те могат чрез собствената си воля в основа на системно наредени концентрации и други упражнения да повдигнат жизнената дейност, да излекуват целия организъм със специален оглед и на местните заболявания. Напредъкът и успехът са сигурни, защото упражненията съответствуват на жизнените закони на самия организъм и изхождат от тях. Пътят води към по-дълбоко лежащите в човешката природа сили на волята. Нали към човешката природа апелира и лекарят при лекуване, когато говори за самопомощ на организма и за събуждане на отслабналите жизнени сили? Моята опитност и засвидетелствуваните успехи ми дават надежда за благотворна работа в бъдещето. От множеството болести, с които мога да работя, ще спомена следните: емфизема в белия дроб, астма, сърдечни спазми, стомашни и чревни спазми, жълтеница, болести в жлъчката, бъбречни болести, нагноявания в челната кухина, болести на ларинкса (даже и с туберкулозен характер), ишиас, парализация на краката и ръцете, нервни заболявания като тежест в главата, клатене на главата (на нервна почва), слухова слабост, зрителни повреди, недъзи в говора, сърцебиене, невралгия, повреди в кръвообращението и пр.. В отделни брошури ще изложа опитността си за всяка болест поотделно. Също ще излязат методични книги за обработване на гласа и за техниката с всички ударни, лъкови и духови инструменти. Музикално-художествената техника въз основа на новите изследвания може да се реализира и засили. ---------------------------------------------------------------- [1] Това резюме съдържа както идеите на сказката, така и на нейния труд; „Човешкият жизнен ритъм и отношението му към думите и тоновете. Ново познание и пътища за разрешение на музикално-художествените и научно-медицински проблеми". [2] То е напечатано под заглавие: „Der innerlich tönende Mensch und sseine Ausdildung für Musikalische."
към текста >>

65. Едгард Даке и неговото дело. – Е. К. Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

При едно пътуване из северните страни, като минавал с парахода покрай едни каменни пластове, той казал на приятелите си: – Ако един ден строим новото училище, ще го покрием с такива каменни плочи.
Веднага един млад господин, инженер, се постави на мое разположение и заедно се качихме към новата сграда. Тя се издига на един хълм и има по големина и масивност импозантен вид. Цялата е от железобетон. Покривът е от зелени каменни плочи, докарани от Норвегия Те са от мек камък, който може да се приковава и заместват керемидите. Този вид покрив бил избран от самия д-р Щайнер. При едно пътуване из северните страни, като минавал с парахода покрай едни каменни пластове, той казал на приятелите си: – Ако един ден строим новото училище, ще го покрием с такива каменни плочи. Строителният комитет, верен на изказаното от д-р Щайнер желание, е доставил за покрива каменни плочи чак от Норвегия, въпреки дългия им и скъп превоз. Архитектурата на новото училище, както и на другите постройки е особена; тя се стреми да избягва счупените линии и да предаде на цялото една по-пластична линия. Моят водач ми обясни, че новата архитектура иска да изрази стремежа на човешката душа към разширение и простор. Всички стълби на постройките са направени с особен вид - като че подканят с формата си минувача да се качи по тях. Това са опити за една нова архитектура, която да изразява състоянията и стремежите на вътрешния човек.
към текста >>

Средствата за построяване на новото училище се сбират между 12,000 члена на Щайнеровото общество из цял свят В Германия тия членове наброяват около 7000 души Новият „'"огеанум" с своя имтозантен масив ми напомня храма на „св Петър" в Рим с разликата, че първият стои сам на един връх, като нов фар, който ще пръска светлина околовръст, а вторият е потънал в големия град и сякаш е задушен от своите рожби и множество паразити, които му отнемат въздуха и светлината.
Постройката е висока 37 метра от тротоара до тавана на театралната зала. При моето посещение ми казаха, че на прозорците преднамеряват да поставят изработени стъкла с рисунки и фигури, представляващи алегории. Те вече се приготовляват от специалисти в едно ателие до главната постройка. Около новата сграда по хълма, отдалечени една от друга, се намират вилите, в които работят и живеят учителите и ръководителите} на обществото; те са около 30 души. Едно централно отопление, поставено в постройката на банята, отоплява посредством подземни тръби всички постройки, разпръснати по хълма. Средствата за построяване на новото училище се сбират между 12,000 члена на Щайнеровото общество из цял свят В Германия тия членове наброяват около 7000 души Новият „'"огеанум" с своя имтозантен масив ми напомня храма на „св Петър" в Рим с разликата, че първият стои сам на един връх, като нов фар, който ще пръска светлина околовръст, а вторият е потънал в големия град и сякаш е задушен от своите рожби и множество паразити, които му отнемат въздуха и светлината. „Гьотеанум" от своя връх сочи новата приближаваща се ера на човечеството. Освен редовни лекции в „Гьотеанум", в него са основани ред научни секции, каквито са: 1) Математично-астрономична секция; 2) Биологична; 3) Медицинска. Медицинската си има и Терапевтическа клиника в Арлесхайм Тези секции усилено работят както в областта на научното изследване на действителността, така и в печатането на книги, съдържащи изложението на тези изследвания. Такива печатни трудове има вече от д-р Ваксмут, д-р Попелбаум, г жа д-р Вегман, г-жа Колиско и пр. Секциите си имат лаборатории за опитно изучаване на действителността.
към текста >>

66. ЗА АРХИТЕКТУРАТА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Даже за да се изключи и най-малкият повод за внушение, До Роша и сътрудникът му си разпределили работата: първият се грижил да приведе субекта в магнетичния или хипнотичния сън, а вторият правил опити с апаратите без знанието на до Роша и на сензитива и без да участвува в магнетизирането.
При своите опити той си турил като първа цел да установи, дали това, което субектът (лицето, с което правил опити) вижда, е измама или самоизмама, или пък има обективна стойност. Той си казал, че ако това е измама или самоизмама, разбира се, няма да се отива по-нататък при изследванията, но ако се установи, че възприеманото от сензитивите отговарят на действителността, тогаз вече се разполага с една твърда основа, върху която могат да се градят по-нататъшните изследвания. За да се избегне всеки повод за внушение, както той, така и сътрудникът му избягвали да говорят пред субекта нещо, което би могло да му повлияе. Те само го запитвали, какво вижда. На субекта не трябвало да се загатва абсолютно нищо: нито с думи, нито с действия. Даже за да се изключи и най-малкият повод за внушение, До Роша и сътрудникът му си разпределили работата: първият се грижил да приведе субекта в магнетичния или хипнотичния сън, а вторият правил опити с апаратите без знанието на до Роша и на сензитива и без да участвува в магнетизирането. При дълбоките фази на магнетичния и хипнотичния сън субектът е вече свободен от всяка внушаемост; той вече става напълно независим от волята на експериментатора, не се подава на никакви внушения, но тогаз у него се развиват известни нови способности. Алберт Л. при дълбоката фаза на съня си казвал, че вижда светлина около кристалите, растенията, животните, човека. Даже при известна фаза човешкото тяло ставало за него прозрачно, и той виждал всички вътрешни органи. Важното било да се намерят методи за контролиране на неговите показания.
към текста >>

Около макарата навили изолирана медна жица, чиито два края отиват до двете витла на един комутатор (апарат за правене на тока на обратен или за прекъсването му).
Ако навием медна жица около желязна пръчка и двата края на жицата скачим с двата края на полюса на електрическа батерия, то знаем, че желязната пръчка става електромагнит. Сензитивът вижда на този край на желязната пръчка, откъм който влиза тока, синя светлина (северния полюс на електромагнита), а на другия край - червена. Ако направим тока обратен, то сензитивът вижда светлините разменени – т.е. на северния полюс червена светлина, а на южния - синя (виж фиг.1, и 2.) Двамата изследователи използували това като контролно средство. Те взели една желязна тръба, която поставили в вътршността на една макара. Около макарата навили изолирана медна жица, чиито два края отиват до двете витла на един комутатор (апарат за правене на тока на обратен или за прекъсването му). А другите две витла на комутатора били скачени чрез медна жица с електрическа батерия Чрез завъртване на средното голямо витло на комутатора на известен ъгъл и в известна посока токът може да се прекъсва или да става обратен (виж фиг. 3.). Опитът ставал по следния начин: Средното витло на комутатора се завъртва, без да знае и самият експериментатор, дали тече ток по жицата или е прекъснат, и ако тече, в коя посока. Опитът ставал денем. Питали сензитива, какво вижда, и той правил своето описание. След това се приближавал малък компас до краищата на желязната тръба, обаче и да виждал това субектът, туй би било за него безполезно, понеже той бил вече дал своето описание.
към текста >>

Субектът бил поставен пред апарата да гледа северния полюс на един магнит.Той виждал сини лъчи.
Чрез спектроскоп. Няма да излагам тук подробно опитите със спектроскопа; ще кажа само, че и чрез тях се установява обективността на показанията на сензитива. 3. Чрез поляризирана светлина. Опитите с поляризирана светлина ставали с две Николови призми. Те били поставени една пред друга и всяка от тях могла да се върти около оста си. Субектът бил поставен пред апарата да гледа северния полюс на един магнит.Той виждал сини лъчи. След това заврътвали поляризатора и при еднакви негови положения той виждал винаги едно и също нещо. С това се установява обективността на показанията му. После същото'направили при южния полюс на магнита. При въртенето на поляризатора се получили същите резултати. Светлината, която субектът вижда на двата края на един голям магнит, има дължина 20-30 см.
към текста >>

67. МОЛИТВА - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Моят водач Санкиананда ме запозна с всички апарати в тая школа, като ми описа устройството и действието им, Но един от тях имаше невероятна служба, която надминава и най-богатото въображение на научните романи.
Седир ИЗ МОИТЕ СПОМЕНИ Дуракапалам Веднж Андраас ми каза: – Говорих ви по-рано за пристигането си в една окултна школа в Декан (Индия). Там изучаваха главно окултна физика. Моят водач Санкиананда ме запозна с всички апарати в тая школа, като ми описа устройството и действието им, Но един от тях имаше невероятна служба, която надминава и най-богатото въображение на научните романи. Развеждайки ме през този музей от машини, Санкиананда ми обърна вниманието върху един вид голям кубичен ковчег, направен от вещество, подобно на злато и прозрачно като стъкло. – Това е един Дуракапалам, ми каза той. На ваш език може да се преведе с телемобил. Ние си служим с него, за да пътуваме до планетите на физичната ни вселена. Аз се изненадах.
към текста >>

След това нашите химици и инженери биха изнамерили втори апарат за изучаване на следващата планета.
Днес още всяка нощ се правят скици, чертежи от наблюдението на небето. Ние ги класифицираме и синтезираме. И така ние получаваме за всяко небесно тяло една хипотетична картина за всичките му физични, химични и други свойства. Това са само вероятности, които ние извличаме по този начин, но изчисленията показват, че вероятностите за грешки са безкрайно малки. Ако прочее един наблюдател би се пренесъл с телемобил на най-близката планета, той би проверил картината, която сме съставили за нея. След това нашите химици и инженери биха изнамерили втори апарат за изучаване на следващата планета. Древната окултна наука, която всеки век се проявява в разни форми, не е изтъкана от бълнувания. Това е наука точна и положителна. Истинските маги не са екзалтирани полуучени, но инженери, физици и химици на Невидимото. Наивниците, които се хипнотизират с пентакли и мантри, не знаят, че тези чертежи са схема на една неизвестна кинематика, чиито области са тайнствените пространства от 4, 5, 6, и 7. измерения. Даже да си въобрази човек това, би било вече лудост за вашите философи.
към текста >>

Ние сме я проверили с многобройни опити, направени чрез оптични апарати, много по-мощни от вашите микроскопи.
Ние притежаваме вече специална акустична енергия, за която ви говорих в началото. Простите материални елементи - атомите - не се допират един до други; ако се допираха, материята щеше да бъде неподвижна. Те са потопени в една по-рядка среда, съставена от още по-дребни атоми, оживени от грамадна бързина. Тези последните тласкат непрекъснато етерните атоми, с което им придават вибрационни движения. Тая хипотеза се подкрепя чрез диференциални изчисления. Ние сме я проверили с многобройни опити, направени чрез оптични апарати, много по-мощни от вашите микроскопи. И преданието за магическото огледало, за което се говори в популярните легенди, е само едно загатване за тези апарати. Изучиха се атомните тегла на тъй наречените прости химически елементи. Въпреки несигурността на тези изчисления, знае се сигурно, че атомните тегла на химичните елементи от една и съща група са в прости отношения помежду си. Ако един щастлив случай би могъл да даде в ръцете. на химика една сила, с която да изменя положението на атомите в едно тяло, би било възможно да се превръща хлора в йод, въглерода в рубидий.
към текста >>

И преданието за магическото огледало, за което се говори в популярните легенди, е само едно загатване за тези апарати.
Простите материални елементи - атомите - не се допират един до други; ако се допираха, материята щеше да бъде неподвижна. Те са потопени в една по-рядка среда, съставена от още по-дребни атоми, оживени от грамадна бързина. Тези последните тласкат непрекъснато етерните атоми, с което им придават вибрационни движения. Тая хипотеза се подкрепя чрез диференциални изчисления. Ние сме я проверили с многобройни опити, направени чрез оптични апарати, много по-мощни от вашите микроскопи. И преданието за магическото огледало, за което се говори в популярните легенди, е само едно загатване за тези апарати. Изучиха се атомните тегла на тъй наречените прости химически елементи. Въпреки несигурността на тези изчисления, знае се сигурно, че атомните тегла на химичните елементи от една и съща група са в прости отношения помежду си. Ако един щастлив случай би могъл да даде в ръцете. на химика една сила, с която да изменя положението на атомите в едно тяло, би било възможно да се превръща хлора в йод, въглерода в рубидий. И такава сила съществува.
към текста >>

На този мотор е нужно едно убежище, за да се предпази от температурни промени, от електрически бури, от нахълтвания на непредвидени посетители - изобщо от всякакъв вид инциденти, възможни при пътуването из междупланетното пространство и най-дребният от които би бил смъртоносен за управителя на апарата.
Кога е нужно да се напълни (насити) блока с тая сила, един от нашите саниаси се тренира, за да достигне до известна степен на нервна сила. Този кристал (блокът) се държи на дълбочина 20 метра под земната повърхнина. Там операторът дълго време прекарва в изговаряне на мантри върху него. Когато блокът е готов, трябва щото хората, които са на земята, да могат да чуват хармоничните вибрации на кристалните листа. Този блок е моторът на телемобила. На този мотор е нужно едно убежище, за да се предпази от температурни промени, от електрически бури, от нахълтвания на непредвидени посетители - изобщо от всякакъв вид инциденти, възможни при пътуването из междупланетното пространство и най-дребният от които би бил смъртоносен за управителя на апарата. Такова тяло, устойчиво на всички механични агенти и на всички известни физически реактиви, е един скъпоценен метал, който ние получаваме чрез многократно коване и каляване. В състоянието на златото той акумулира само светещият етер - тайас. А пък сега този кубичен ковчег е „плен" - ако можем да се изразим тъй за една невесома субстанция – ссуриа-акаша. Тъй като аз си доближавах ръката до светещия ковчег, браминът ми каза: - Не се допирайте до него; няма да ви бъде приятно допирането. За да се използува този апарат безопасно, човек трябва да се тренира така, щото организмът да може да издържа грамадно електрическо напрежение.
към текста >>

За да се използува този апарат безопасно, човек трябва да се тренира така, щото организмът да може да издържа грамадно електрическо напрежение.
На този мотор е нужно едно убежище, за да се предпази от температурни промени, от електрически бури, от нахълтвания на непредвидени посетители - изобщо от всякакъв вид инциденти, възможни при пътуването из междупланетното пространство и най-дребният от които би бил смъртоносен за управителя на апарата. Такова тяло, устойчиво на всички механични агенти и на всички известни физически реактиви, е един скъпоценен метал, който ние получаваме чрез многократно коване и каляване. В състоянието на златото той акумулира само светещият етер - тайас. А пък сега този кубичен ковчег е „плен" - ако можем да се изразим тъй за една невесома субстанция – ссуриа-акаша. Тъй като аз си доближавах ръката до светещия ковчег, браминът ми каза: - Не се допирайте до него; няма да ви бъде приятно допирането. За да се използува този апарат безопасно, човек трябва да се тренира така, щото организмът да може да издържа грамадно електрическо напрежение. Това е специална йога. Понастоящем ние нямаме лице, подготвено за това в нашата школа. А от друга страна през сегашния сезон и флуидичното състояние на страната не е благоприятно. Ако вие останете тук известно време, ще можете да видите опита. – Такъв беше, ми каза Андреас след късо мълчание, първото обучение, което ми даде водачът.
към текста >>

Веществото на този апарат (ковчега) е метал, извлечен от алуминия с безконечна грижливост.
А от друга страна през сегашния сезон и флуидичното състояние на страната не е благоприятно. Ако вие останете тук известно време, ще можете да видите опита. – Такъв беше, ми каза Андреас след късо мълчание, първото обучение, което ми даде водачът. Ето допълнителното обучение, което получих малко по-малко и което аз ще събера в едно при своето припомняне. Изобщо проблемът се състои в намирането на акумулатор, способен да абсорбира акустична сила - ако искате, може да го наречете акустичен флуид и нервен флуид, с помощта на който хората получават възприятия и схващат идеите. Веществото на този апарат (ковчега) е метал, извлечен от алуминия с безконечна грижливост. Прозрачният ковчег, за който ви говорих, има в центъра си малък уред, приличен на кристална книга (блокът). За да се напълни той с енергия, седем души се подлагат в течение на 40 деня на строго тренираме. Те се хранят само веднъж на ден с особена храна, и живеят в стаи, чиито стени са боядисани с лилав цвят и са украсени със схеми на силата, която искат да добият. Те почиват по 4 часа на денонощие, а работното им време е 4 периода по 5 часа. Тези периоди са избрани по такъв начин, че средата на всеки период се съвпада със слънчев изгрев, пладне, залез и полунощ.
към текста >>

Моят учител ми обясни, че апаратът е бил тъй наситен с акустичен флуид, както и тялото на оператора, щото двойникът им останал в стаята, видим за ясновидеца и задържан чрез геометрична фигура - наричана от западните окултисти пентакъл - която фигура беше начертана на пода на стаята.
Седнал на едно външно место, аз наблюдавах всичко през дебело мораво стъкло, защото интензивните течения, които минават през стаята, правят пребиваването в нея опасно, ако човек не се е тренирал предварително. Пронизително свирене дойде до слуха ми, последвано от грамаден шум, приличен на шума на бурно море. И ковчегът изчезна от погледа ми... Аз бях тъй изненадан, щото помислих, че съм хипнотизиран. Обаче продължавах да виждам неподвижните шестима помощници, слушах учителя си да ми говори, нямах треска. Значи, аз присъствувах на една най-необикновена дезинтеграция. Моят учител ми обясни, че апаратът е бил тъй наситен с акустичен флуид, както и тялото на оператора, щото двойникът им останал в стаята, видим за ясновидеца и задържан чрез геометрична фигура - наричана от западните окултисти пентакъл - която фигура беше начертана на пода на стаята. След една седмица Санкиананда ме заведе долу при мястото на опита. Шестимата помощници бяха все там. Флуоресценция пронизваше полутъмната стая. Те простряха ръцете си към схемата. Една пара се появи във въздуха и тихо, внезапно, прозрачният ковчег беше заедно с оператора в същото положение, както при тръгването.
към текста >>

Една пара се появи във въздуха и тихо, внезапно, прозрачният ковчег беше заедно с оператора в същото положение, както при тръгването.
Моят учител ми обясни, че апаратът е бил тъй наситен с акустичен флуид, както и тялото на оператора, щото двойникът им останал в стаята, видим за ясновидеца и задържан чрез геометрична фигура - наричана от западните окултисти пентакъл - която фигура беше начертана на пода на стаята. След една седмица Санкиананда ме заведе долу при мястото на опита. Шестимата помощници бяха все там. Флуоресценция пронизваше полутъмната стая. Те простряха ръцете си към схемата. Една пара се появи във въздуха и тихо, внезапно, прозрачният ковчег беше заедно с оператора в същото положение, както при тръгването. Изкараха го, твърд като мумия, бързо го пренесоха в съседната стая, дето му направиха топла баня. Старателни грижи положиха за него: разтривки, масажи, мазане и пр.. После го изкараха на открит въздух, Той се подкрепи с храна и почна да докладва на шефа на общината, разхождайки се със спокоен вид, като че ли не беше герой на една нечувана одисея. * * * Всяко благородно желание, което се породи у вас, колкото и микроскопическо да е, то ще определи вашето щастие за в бъдеще. Всички хора определят своя живот според момента, в който действуват, защото след този момент идат всички други условия. Това е възпитание.
към текста >>

68. ЕМ-РУХА - Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Воал прозрачен в сънна пара.
Боян Магът РАДОСТ – СМИСЪЛ Лъхат небеса прохлада. Тръпни тръпнат дървеса, унесени в вечерната омара. Воал прозрачен в сънна пара. Сънуват ли, мечтаят ли листа, спогонили мечта подир мечта? С разумие и смисъл е пропита дори и сетната прашинка. – Знам, ти малко камъче, изпитваш това, което аз изпитвам. - Там и тебе твоята мечта те носи. И леко облацитв белокоси, и те в игра преследват радост.
към текста >>

69. КНИГОПИС Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Има голям паралелизъм между процесите на слънчевата повърхнина и някои земни явления; особено има паралелизъм с електромагнитните явления на земята.
Петната са променчиви в своята форма и големина, също така и в трайността си. Някои петна могат да се наблюдават само в течение на няколко дена, а други в продължение на няколко месеца. Днес предполагат, че слънчевите петна са електрически вихрушки върху слънцето. Увеличението и намалението на слънчевите петна т.е. техният минимум и максимум става периодически, всеки 11 години. Има голям паралелизъм между процесите на слънчевата повърхнина и някои земни явления; особено има паралелизъм с електромагнитните явления на земята. Рудолф Щайнер изтъква връзката между слънчевите петна и социалните събития. Парижкият професор Д-р по медицина Морис Фор е правил изучавания въз основа на статистичен материал за внезапни смъртни случаи в свръзка със слънчевите петна. Той намира връзка между двете тези явления; статистическият материал, сбран от него за последните 50 години, го довел до това заключение. Според него появяването на слънчевите петна има за следствие увеличение на смъртността изобщо и на внезапните смъртни случаи в частност; той казва, че слънчевите петна са големи електромагнитни вихри, чиито вълни пропътуват и обхващат цялата слънчева система, следователно и нашата земя. Д-р Отто Мирбах, наблюдател в Централната метеорологическа станция във Виена, пише в статията си „Политическите катастрофи и космичните явления" за връзката между политическите кризи и слънчевите петна.
към текста >>

Евин се отказал по-нататък в реферата си от разглеждане на въпроса за причините на рака и преминал към действието на раздразнящите вещества като катран, сажди, парафин и пр.. Г-жа Ради Ердман (Берлин) намери изменение в тъканното дишане на туморите.
От историята на това изследване се добива впечатлението, че въпросът за естеството на туморния процес днес е неразрешим и че трябва да очакваме за целта значителен напредък на общото познание. Изглежда, че това желателно познание лежи в онази област на разбиране, която е извън човешката душа." Ясно е от тези думи, че обикновената медицина стои тук пред границите на познанието. По-нататк референтът казал; „Проблемът за естеството на рака вероятно е идентичен с тая за самия растеж, за което ние имаме също само описателни данни". Ясно се вижда тук, колко е необходимо познанието на онази човешка организация, която предизвиква растежа, именно етерното тяло. Необходимо е прекрачването границите на днешното познание, за да може да се лекува болестта рак. Евин се отказал по-нататък в реферата си от разглеждане на въпроса за причините на рака и преминал към действието на раздразнящите вещества като катран, сажди, парафин и пр.. Г-жа Ради Ердман (Берлин) намери изменение в тъканното дишане на туморите. Фишер Базел (Франкфурт) сполучи чрез малки изменения в дишането на животните да премахне туморите, а гниещите тумори (кахексия) да отслаби Блер Бел (Ливерпул) говорил за действието на оловото върху рака. Той изтъкнал приликата между хориона (обвивка на човешкия зародиш) и образованията на рака. И при двете имаме еднакви, недиференцирани клетки, даже по някой път изчезват границите между отделните клетки. Броят на заболелите от рак расте през последните десетилетия. Много факти са събрани, но този конгрес показа, че пред това изследване има една стена.
към текста >>

Ето по-важните от четените реферати: „Приложение на биологично-динамични препарати при разните зеленчуци", „Културните растения в светлината на окултизма", „Действието на разните зеленчуци върху човешкия организъм", „Критичното разглеждане на съвременното почвознание", „Био-климатичната страна на земеделското стопанство" и пр.
Тези средства се прилагат в Свободното Валдорфско училище. Педагогическа сбирка на Свободното Валдорфско Училище в Щутгарт от 21 до 26 март 1929 година. По-важни четени реферати; „Как се възпитава през втория детски период", „Целта на обучението и възпитанието в горните гимназиални класове с оглед на днешното положение" и пр. Ново Земледелие. Групата, която работи за ново земеделие в Дорнах, е устроила сбирка през януари тази година. Ето по-важните от четените реферати: „Приложение на биологично-динамични препарати при разните зеленчуци", „Културните растения в светлината на окултизма", „Действието на разните зеленчуци върху човешкия организъм", „Критичното разглеждане на съвременното почвознание", „Био-климатичната страна на земеделското стопанство" и пр.
към текста >>

70. КРАЙ ИЗВОРА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Разбира се, при своите опити Гурвич паралелно правил и контролни опити: настрани поставял от същия материал, който служил и за детектор, само че без да го излага на индукция.
По броя на митозните фигури се съди за силата на индукцията. Коренът, който влияе се нарича и индуктор, а вторият - детектор. Когато индукторът и детекторът са от същия вид (напр. лук върху лук) имаме хомоиндукция; в противен, случай - хетероиндукция. Когато индукцията е взаимна, имаме мутоиндукция (от мутуал - взаимно). Разбира се, при своите опити Гурвич паралелно правил и контролни опити: настрани поставял от същия материал, който служил и за детектор, само че без да го излага на индукция. С такива контролни опити изтъква разликата. Тук ще изложа някои от новите изследвания на Гурвич и учениците му и ще кажа няколко думи за тяхното значение. Митогенетичните лъчи на кръвта В първо време от животните били изследвани само личинките на жаби. Затова изникнал въпросът, дали и възрастните животни изпущат митогенетични лъчи. Опити в това направление били предприети от самия Гурвич заедно с Лидия Гурвич.
към текста >>

За целта приготвил емулсия от нервната система на личинката; пълната с емулсия стъклена тръбичка поставил в индукционния апарат на проф. Гурвич.
Сорин казва, че всеки окислителен процес в организма се придружава с отделяне на митогенетични лъчи. Това потвърждава изследванията на Райхенбах, че освен в разните други случаи, още и всички химични процеси се придружават с изобилно отделяне на одична светлина. Митогенетичните лъчи на нервната система А.В.Аникин изследвал през 1925 и 1926 година нервната система като източник на такива лъчи. Опитите правил с личинките от аксолотъл[3]. Той взел личинки 2-3 дена преди излюпването им. За целта приготвил емулсия от нервната система на личинката; пълната с емулсия стъклена тръбичка поставил в индукционния апарат на проф. Гурвич. За детектори взел лукови корени. Опитът дал положителен резултат. Мозъкът на възрастни екземпляри не проявил индуктивно действие. Митогенетични лъчи у едноклетъчните организми Такива е изследвал М.А.Барон. За обект на изследванията си той избрал бирената квасна гъбичка Saccharomyces ellipsoideus.
към текста >>

Ето защо се явило нужда от специален апарат, в който били поставяни.
Обаче и самият М. Барон признава, че има някои случаи, при които квасните гъбички не могат да заменят луковия корен. Барон правил три вида опити. 1. Индукция на квасни гъбички върху луков корен. При тези опити квасните гъбички трябвало да се държат в по-топла среда, защото тя е по-благоприятна за тяхното развитие. Ето защо се явило нужда от специален апарат, в който били поставяни. Квасните гъбички били поставени на няколко милиметра от луковия корен. 2. Индукция на емулсия от луково дънце върху квасни гъбички. 3. Взаимно индуциране на квасни гъбички. Опитът бил правен в термостат при температура 52°С. Двете купчинки квасни гъбички се поставят на разстояние 2-8 милиметра една от друга върху предметно стъкло, а трета контролна купчинка малко по-настрани върху същото предметно стъкло.
към текста >>

71. ВЕСТИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

А Унковска ЦВЕТЯ (Музикална фантазия) Музиката, като живота, има своя история, свои легенди, свои приказки; те вървят паралелно с историята на човечеството, отражавайки я и отражавайки се в нея, както огледало в огледало.
А Унковска ЦВЕТЯ (Музикална фантазия) Музиката, като живота, има своя история, свои легенди, свои приказки; те вървят паралелно с историята на човечеството, отражавайки я и отражавайки се в нея, както огледало в огледало. Животът на човешката душа, животът на нейната фантазия, това е животът на изкуството, животът на музиката; те като успоредни линии вървят от вечността в безкрайността. Когато човек познал красотата на Мира и съзнал в себе си образа и подобието на Твореца, той почувствувал потребност от любов и творчество и тогава се появили поетите, художниците и музикантите, тогава изникнали човешките таланти Стремежът към доброто и красотата им отворил вътрешния поглед и вътрешния слух и хората почувствували влиянието на невидимите мирове. Красотата те нарекли идеал и у тях се явил стремеж да облекат в земни форми красотата на невидимите мирове и да ги обезсмъртят, като ги направят проводници на неумиращи впечатления. Човечеството в своя стремеж към идеала, отива все напред по високата и стръмна планина, пътят се вие спирално по нея. Пътят е тежък и опасен, лесно се пада от него и като се разбиеш, озоваваш се пак долу.
към текста >>

72. Списанието PDF Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Магическият всеобхват на одичните центрове в човека - от Йоханес Меркуриевият символ - от Грегориус Магия на идващата епоха от Грегориус Човекът - от Майстор Терион Видения на Хеопс, I, - Белегът на третата врата, (четирицветен печат) Светът на приготовлението - (графичен художествен печат) Яков Бьоме - (портрет) II книга Звездният човек - от Пацитиус Рожденият ден на Парацелзий - от Велов, Днешното Розенкройцерство - от Грегориус.
Ето какво пишат издателите му; „Розенкрайцерството, последното цвете от епохата на Рибите, трябва да се пренесе в кристално ясните закони на епохата на Урана. Сатурн, като пазител на Прага, трябва да бъде познат и обхванат в своите най-висши октави. Той трябва да се разбере от всеки един човек в смисъл на космически форми и творчески закони за еволюцията на цялото човечество." Списанието се редактира от най-добрите окултни сили в Германия и странство. В него са застъпени всички окултни науки в едно ново осветление - от гледището на новата епоха на Водолея. Ето съдържанието на І-та и ІІ-та книги: І книга За първичната основа на света - от Пацитиус Египетският „Ка" - от Трофимович. Магическият всеобхват на одичните центрове в човека - от Йоханес Меркуриевият символ - от Грегориус Магия на идващата епоха от Грегориус Човекът - от Майстор Терион Видения на Хеопс, I, - Белегът на третата врата, (четирицветен печат) Светът на приготовлението - (графичен художествен печат) Яков Бьоме - (портрет) II книга Звездният човек - от Пацитиус Рожденият ден на Парацелзий - от Велов, Днешното Розенкройцерство - от Грегориус. Физико-магични въздействия чрез висше влияние и етерни токове — от Йоханес. Културните епохи в астрологично разглеждане - от Грегориус Майсторство (Учителство) - от Майстор Терион. Видения на Хеопс. II - Белегът на първата врата - (четирицветен печат), Мистикът Парацелзий - (портрет) Атлантида Всека отделна книга струва 5,50 мк. заедно с портото и се доставя от ок.
към текста >>

II - Белегът на първата врата - (четирицветен печат), Мистикът Парацелзий - (портрет) Атлантида Всека отделна книга струва 5,50 мк.
Ето съдържанието на І-та и ІІ-та книги: І книга За първичната основа на света - от Пацитиус Египетският „Ка" - от Трофимович. Магическият всеобхват на одичните центрове в човека - от Йоханес Меркуриевият символ - от Грегориус Магия на идващата епоха от Грегориус Човекът - от Майстор Терион Видения на Хеопс, I, - Белегът на третата врата, (четирицветен печат) Светът на приготовлението - (графичен художествен печат) Яков Бьоме - (портрет) II книга Звездният човек - от Пацитиус Рожденият ден на Парацелзий - от Велов, Днешното Розенкройцерство - от Грегориус. Физико-магични въздействия чрез висше влияние и етерни токове — от Йоханес. Културните епохи в астрологично разглеждане - от Грегориус Майсторство (Учителство) - от Майстор Терион. Видения на Хеопс. II - Белегът на първата врата - (четирицветен печат), Мистикът Парацелзий - (портрет) Атлантида Всека отделна книга струва 5,50 мк. заедно с портото и се доставя от ок. книгоиздателство „Inveha" – Berlin W 62, Kleist-strasse, 6; „Saturn Gnosis" наред с големите окултни списания във Франция, Англия и Америка застава като един мощен светилник в пътя на новото. Това, което той изнася и ще изнесе, е от голяма духовна стойност. Списанието е за препоръчване на всекиго, който има горещ интерес към изграждащото се ново. Е.К. - Берлин.
към текста >>

73. КНИГОПИС Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

От Буенос Айрес беседи са пратени за печатане в списания и вестници в Аржентина, Чили, Парагвай и Уругвай.
Разглеждайки всички религии от тяхната положителна страна, това учение ги счита като ценни придобивки на човечеството. Обаче то разглежда християнството като основна направляваща идея, с която Учителят води слушателите си до онези висини на мисълта, дето може да се говори за висша мъдрост и истинска любов Учениците на Бялото Братство са хора от всички кръгове на населението. Те стоят на едно високо морално ниво. Двадесет и пет годишната непрекъсната работа на Учителя Дънов, постоянното прииждане на хора с пресни сили, които са разочаровани от политическия и социалния живот в България, активната и при това безшумна дейност на тези хора във всички слоеве на обществото, централизацията на силите на действително идеалните хора с непрекъснато духовно развитие, и неспособността на политическите партии да облекчат съществуващите тежки жизнени условия, дават на това движение мощна творческа сила и на другите народи и страни добър пример". * * * В Южна Америка В Буенос Айрес (Аржентина) беседите се превеждат от италиански на испански. От Буенос Айрес беседи са пратени за печатане в списания и вестници в Аржентина, Чили, Парагвай и Уругвай. Също така им са пратени за печатане и избрани мисли от Учителя. Сега там се превежда на испански беседата "Успоредните пътища". Предвижда се в най-близко време превеждането на испански на беседата "Проявленията на ума". "Трите основи на живота" е вече преведена на испански. Систематически ще се печатат в списания и вестници беседи и мисли от Учителя.
към текста >>

74. Архангел Михаил – Мара Белчева Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

И после един по-отвлечен, космографски апарат - хороскопа, сиреч карта на небето, снета в мига на раждането на даден индивид, карта, чиито ключове за разчитане и разгадаване ни дава Астрологията.
Та въпросът се свежда към това - има ли обективен критерий за познаване характера, заложбите, склонностите на детето и неговите възможности. Нещо, което не окръжаващите говорят за него по техни повърхностни и непълни наблюдения, а което Живата Природа говори? Нещо, което Природата да е написала със сигурни, вещи знаци? Има. Преди всичко - формата на човека. Строежът на неговата глава, лице, тяло, око, ръка - обект на ред психологични науки с конкретна база на изследване: Физиогномия, Френология, Хирология, Иридология (ирисдиагностика). И после един по-отвлечен, космографски апарат - хороскопа, сиреч карта на небето, снета в мига на раждането на даден индивид, карта, чиито ключове за разчитане и разгадаване ни дава Астрологията. Хороскопът - външно погледнато - е само един графичен образ: един кръг представящ еклиптиката, която е разделена по известен астрологичен метод на 12 дома и по която са нанесени геоцентричните еклиптични положения на планетите. Но за астролога-психолог той е един жив свят, един комплекс от живите сили на природата, които вечно творят и претворяват, рушат и създават формите, в които се излива Животът. Представете си, че един педагог има пред очи хороскопите на ония, които възпитава. Не че това е достатъчно - той трябва пак да бъде „тънък психолог", да има богат душевен опит и дълбока интуиция. Иначе хороскопът - колкото и ясно да говори - ще остане мъртви знаци.
към текста >>

75. Списанието PDF Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Дънов, беловласият философ - идеалист, чийто думи са в паралел с основателя на движението „Оомото" в Япония.
* „Bulgara esperantisto", год. IX, бр. 9, (орган на бълг. есперантски съюз) пише: „Това ново учение е основано на принципите на християнството. Есперантистите ще имат случая да се запознаят с принципите на новото учение, като се абонират за библиотека „Гчоуа Ки1шго" * Из „Heroldo de Esperanto" (седмичен независим вестник на есперантското движение): „Високият идеал" е лекция от г. Дънов, беловласият философ - идеалист, чийто думи са в паралел с основателя на движението „Оомото" в Япония. И в двете школи виждаме, че ядката е една и съща - висша етика. Портретът на г. Дънов (в книжката) показва очебийна прилика с Тагор. Констатирано е многократно, че подобни души пораждат прилика и във външността. Сравнявайки думите на г.
към текста >>

Старанията, които целят да променят общото познание на характера по положението на краката, имат своето начало от първата условна паралелност между духовните и телесни средства за изразяване.
В случай, че го намерят, Стоне ще получи половината от него. До сега човекът-електромагнит не е дал съгласието си къде ще върви, защото и от Русия получил едно предложение от този род и се колебаел кое богатство да предпочете. Какво разкрива държанието на краката Марбургския професор по психология, А. Сh. Neheu, току що е издал една книга (издателство на Holderwan-Fraufurt), която посочва един нов път за изследване на личността. „Един нов метод за изследване на характера Държането на краката като отражение на вътрешния живот". Старанията, които целят да променят общото познание на характера по положението на краката, имат своето начало от първата условна паралелност между духовните и телесни средства за изразяване. Първобитния човек, бушмените от Австралия, жителите на Конго, не са научили още да прикриват тая паралелност. Живото лице, движение, държание на тялото издават всяко време същинските, основни качества на неговия характер. Човекът обаче, който израства в средата на цивилизованите големи градове, задържа при строгото възпитание своите движения, както и израза на своето лице, той си туря „маска" - от няколко по-раншни поколения, така че неговите движения нищо не издават от неговия характер. Само краката не са закачени от тая несъзнателна и потисната контрола, защото ние мислим, че тези членове за движение, носещи тежестта на цялото тяло, не ще издадат тайната на нашата душа. Науката за държането на краката запълня тая празнота.
към текста >>

Първобитния човек, бушмените от Австралия, жителите на Конго, не са научили още да прикриват тая паралелност.
До сега човекът-електромагнит не е дал съгласието си къде ще върви, защото и от Русия получил едно предложение от този род и се колебаел кое богатство да предпочете. Какво разкрива държанието на краката Марбургския професор по психология, А. Сh. Neheu, току що е издал една книга (издателство на Holderwan-Fraufurt), която посочва един нов път за изследване на личността. „Един нов метод за изследване на характера Държането на краката като отражение на вътрешния живот". Старанията, които целят да променят общото познание на характера по положението на краката, имат своето начало от първата условна паралелност между духовните и телесни средства за изразяване. Първобитния човек, бушмените от Австралия, жителите на Конго, не са научили още да прикриват тая паралелност. Живото лице, движение, държание на тялото издават всяко време същинските, основни качества на неговия характер. Човекът обаче, който израства в средата на цивилизованите големи градове, задържа при строгото възпитание своите движения, както и израза на своето лице, той си туря „маска" - от няколко по-раншни поколения, така че неговите движения нищо не издават от неговия характер. Само краката не са закачени от тая несъзнателна и потисната контрола, защото ние мислим, че тези членове за движение, носещи тежестта на цялото тяло, не ще издадат тайната на нашата душа. Науката за държането на краката запълня тая празнота. Склоненият да смекчава противоречията в живота, избягва произволните движения, ще движи краката си в ритъм и при сядане ще ги държи малко огънати.
към текста >>

Строго определено държане на двата крака един до друг паралелни, говори за особена склонност към женитба, вътрешна дисциплина.
Връзката между психическите и физически прояви при държането на краката излиза наяве повече, отколкото при другите волни движения. Учението за държането на краката при тия наблюдения се е развило до една система и без съмнение е дошла да принесе ценна услуга, като психологическо средство. * Навикът да се кръстосват краката под коленете, показва: „желание за кавга, но лесно примирение, гняв и избухливост”. Такъв човек трябва да се ръководи от една силна ръка. Кръстосване на краката над коленете – недоверие, затвореност, обич към усамотение. Строго определено държане на двата крака един до друг паралелни, говори за особена склонност към женитба, вътрешна дисциплина. Застъпва ли се сам кракът, сам си пречи във всичко, несамостоятелен, малък успех, притеснение. Изпънати двата крака при седене и с ръце в джобовете: знак за абсолютно никакви способности, никога не може да свърже двата края със заплатата си. Изопване на един крак на страна при сядане показва: авантюризъм, фантазия, страстно желание за странствуване. Зовем всички, които смятат, че ЖИТНО ЗЪРНО разнася в обществото светлина на едно духовно схващане, което може да обнови живота - да се погрижат за неговото по обширно разпространение, като запишат поне още по един абонат. Молим всички не платили абонати да побързат с внасяне на абонамента си.
към текста >>

76. ЕДИННИЯТ ЖИВОТ - Б. БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Съществуването им се констатира, когато се откри апарат за възприемането им.
Природата нищо не прави без причина. Тези антени съществуват, за да възприемат вълните. Явна е аналогията между антените на насекомите и антените на радио-електрическите станции." Въз основа на множество аналогични опити и наблюдения Лаковски е формулирал следните принципи: 1) Всяко същество изпуща радиации. 2) Повечето от организмите - с малки изключения - са способни да възприемат и изпращат вълни. За да се разбере ролята и естеството на радиациите, изпущани от организмите, трябва да се върнем назад и да си припомним историята на откритието на електромагнитните вълни. Съществуването им се констатира, когато се откри апарат за възприемането им. Най-голямата слава на Херц, Бранли, Маркони и множество други техници и любители е в това, че те изнамериха апарати за възприемане вълни даже и от голямо разстояние. Новите открития на разни видове радиации: радио-електрически вълни, лъчи X, радиоактивност, космични вълни - само са дигнали леко булото на тайната, която крие от сетивата ни гама от много видове вълни... Кой знае, дали не сме заобиколени с множество други радиации неизвестни нам, понеже не притежаваме апарати за възприемането им. Ако приемем, че птиците изпущат и възприемат радиации непознати нам, изразите „инстинкт" и „специално чувство" се обясняват направо и добиват по-точно значение. Тогаз чувството за ориентиране на птиците и изобщо на животните се обяснява веднага. Как параходът в морето с радио-гониаметричния си апарат се старае да определи посоката на Херцовия източник, който му изпраща електромагнитни вълни, така също и насекомите и другите животни се стараят да възприемат радиациите, изпращани от други животни и от растенията, които ги интересуват.
към текста >>

Най-голямата слава на Херц, Бранли, Маркони и множество други техници и любители е в това, че те изнамериха апарати за възприемане вълни даже и от голямо разстояние.
Тези антени съществуват, за да възприемат вълните. Явна е аналогията между антените на насекомите и антените на радио-електрическите станции." Въз основа на множество аналогични опити и наблюдения Лаковски е формулирал следните принципи: 1) Всяко същество изпуща радиации. 2) Повечето от организмите - с малки изключения - са способни да възприемат и изпращат вълни. За да се разбере ролята и естеството на радиациите, изпущани от организмите, трябва да се върнем назад и да си припомним историята на откритието на електромагнитните вълни. Съществуването им се констатира, когато се откри апарат за възприемането им. Най-голямата слава на Херц, Бранли, Маркони и множество други техници и любители е в това, че те изнамериха апарати за възприемане вълни даже и от голямо разстояние. Новите открития на разни видове радиации: радио-електрически вълни, лъчи X, радиоактивност, космични вълни - само са дигнали леко булото на тайната, която крие от сетивата ни гама от много видове вълни... Кой знае, дали не сме заобиколени с множество други радиации неизвестни нам, понеже не притежаваме апарати за възприемането им. Ако приемем, че птиците изпущат и възприемат радиации непознати нам, изразите „инстинкт" и „специално чувство" се обясняват направо и добиват по-точно значение. Тогаз чувството за ориентиране на птиците и изобщо на животните се обяснява веднага. Как параходът в морето с радио-гониаметричния си апарат се старае да определи посоката на Херцовия източник, който му изпраща електромагнитни вълни, така също и насекомите и другите животни се стараят да възприемат радиациите, изпращани от други животни и от растенията, които ги интересуват. И тогаз се насочват към откритото направление.
към текста >>

Новите открития на разни видове радиации: радио-електрически вълни, лъчи X, радиоактивност, космични вълни - само са дигнали леко булото на тайната, която крие от сетивата ни гама от много видове вълни... Кой знае, дали не сме заобиколени с множество други радиации неизвестни нам, понеже не притежаваме апарати за възприемането им.
Явна е аналогията между антените на насекомите и антените на радио-електрическите станции." Въз основа на множество аналогични опити и наблюдения Лаковски е формулирал следните принципи: 1) Всяко същество изпуща радиации. 2) Повечето от организмите - с малки изключения - са способни да възприемат и изпращат вълни. За да се разбере ролята и естеството на радиациите, изпущани от организмите, трябва да се върнем назад и да си припомним историята на откритието на електромагнитните вълни. Съществуването им се констатира, когато се откри апарат за възприемането им. Най-голямата слава на Херц, Бранли, Маркони и множество други техници и любители е в това, че те изнамериха апарати за възприемане вълни даже и от голямо разстояние. Новите открития на разни видове радиации: радио-електрически вълни, лъчи X, радиоактивност, космични вълни - само са дигнали леко булото на тайната, която крие от сетивата ни гама от много видове вълни... Кой знае, дали не сме заобиколени с множество други радиации неизвестни нам, понеже не притежаваме апарати за възприемането им. Ако приемем, че птиците изпущат и възприемат радиации непознати нам, изразите „инстинкт" и „специално чувство" се обясняват направо и добиват по-точно значение. Тогаз чувството за ориентиране на птиците и изобщо на животните се обяснява веднага. Как параходът в морето с радио-гониаметричния си апарат се старае да определи посоката на Херцовия източник, който му изпраща електромагнитни вълни, така също и насекомите и другите животни се стараят да възприемат радиациите, изпращани от други животни и от растенията, които ги интересуват. И тогаз се насочват към откритото направление. Някой ще възрази така: Но тогаз пространството няма ли да бъде изпремрежено по всички посоки от безброй много радиации?
към текста >>

Как параходът в морето с радио-гониаметричния си апарат се старае да определи посоката на Херцовия източник, който му изпраща електромагнитни вълни, така също и насекомите и другите животни се стараят да възприемат радиациите, изпращани от други животни и от растенията, които ги интересуват.
Съществуването им се констатира, когато се откри апарат за възприемането им. Най-голямата слава на Херц, Бранли, Маркони и множество други техници и любители е в това, че те изнамериха апарати за възприемане вълни даже и от голямо разстояние. Новите открития на разни видове радиации: радио-електрически вълни, лъчи X, радиоактивност, космични вълни - само са дигнали леко булото на тайната, която крие от сетивата ни гама от много видове вълни... Кой знае, дали не сме заобиколени с множество други радиации неизвестни нам, понеже не притежаваме апарати за възприемането им. Ако приемем, че птиците изпущат и възприемат радиации непознати нам, изразите „инстинкт" и „специално чувство" се обясняват направо и добиват по-точно значение. Тогаз чувството за ориентиране на птиците и изобщо на животните се обяснява веднага. Как параходът в морето с радио-гониаметричния си апарат се старае да определи посоката на Херцовия източник, който му изпраща електромагнитни вълни, така също и насекомите и другите животни се стараят да възприемат радиациите, изпращани от други животни и от растенията, които ги интересуват. И тогаз се насочват към откритото направление. Някой ще възрази така: Но тогаз пространството няма ли да бъде изпремрежено по всички посоки от безброй много радиации? Как ще съумеят организмите да ги различават? Отговорът е лесен: различаването се извършва лесно благодарение на различието във вълните. Всяка жива клетка дължи живота си на ядката, която изпуща радиации.
към текста >>

77. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Познай себе си, освободи се от паразитната традиция и от егоистичната любов, която се проявява в омраза освободи се от всички тирани.
Творческа еволюция - ето методите на хуманитаризма, ест, еволюция, подпомогната от ума и силата на човека. Няма съвършенство, а само стремеж и приближение към съвършенство. Войната ражда война. Революцията ражда революция. 9). Любов и свобода — ето „оръжията" на очовечаването. Познай себе си, освободи се от паразитната традиция и от егоистичната любов, която се проявява в омраза освободи се от всички тирани. Душата на човека не може да се ограничи в рамки обществени или духовни, тя твори формите. 10). Днес - не утре – ти трябва да почнеш да ставаш истински човек Не чакай заповед от никого. Толкова поколения говорят в тебе. Бъди човек, издигнал се над своята личност, класа, държава, отечество, общество, раса, запази само красивото, доброто и истинското, претопи всичко в човещината и ако някой те запита: кой си? Отговори смело: „Аз съм гражданин на човечеството" 10.
към текста >>

78. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Може би то ни съобщава, че нашият параход в житейското море се приближава към ледена планина.
Г. Тахчиев ВРЪЗКА С ЦЯЛОТО Мъдрецът се учи от всяко нещо, от всяко същество, понеже той вижда, че чрез всичко се проявява великият разум на битието. Той знае, че всяко нещо, всеки човек е едно живо писмо, изпратено от Първичната Причина, без да знае често пъти приносящия на писмото, какво съдържа за нас и че то иде тъкмо на време при най-голяма нужда. Може би то ни съобщава, че нашият параход в житейското море се приближава към ледена планина. * Както физиогномистът знае да чете по мимиката и линиите на лицето и хиромантикът по линиите на ръцете в душата на човека, без да съзнават мускулите, че тя разкриват на него известна идея, така и за мъдреца всяко явление в природата е мимика, чрез която говори Бог на тези, които могат да четат. Нашите погрешки и страдания се дължат на зле прочетените писма на природата. Разумният живот ще настъпи, само когато научим езика на Бога. Едно дете дойде в дома ни, или срещнем, кой да е човек в своя път на живота: ние ще знаем, че той е изпратен от Бога, и ще се постараем да разберем, какво иска да ни научи Бог чрез него, и ние защо сме изпратени при него. Ако нашата среща подействува благотворно върху двама ни, писмото е прочетено правилно.
към текста >>

79. СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Почти всички държави развиха през време на войната своя апарат за упражнение на властта, насилието и подтисничеството до чудовищни размери и продължават да го развиват, пригаждайки го главно за борба срещу „вътрешния неприятел." В много държави народните свободи са само една илюзорност; те са запазени само за крепителите на старото.
От това може да се съди и за числото на полуработните, за острата конкуренция в средата на грамадното мнозинство хора. които нямат нищо, освен своите ръце, както за ниските надници и заплати. В още по-тежко състояние са изостаналите в индустриално отношение страни и особено тия от тях, които участвуваха в голямата война. Заедно с мизерията и страданията расте и недоволството, засилват се социалните конфликти. А с надигането на недоволните и революционни сили, засилва се и икономическото и политическо подтисничество във всяка страна. Почти всички държави развиха през време на войната своя апарат за упражнение на властта, насилието и подтисничеството до чудовищни размери и продължават да го развиват, пригаждайки го главно за борба срещу „вътрешния неприятел." В много държави народните свободи са само една илюзорност; те са запазени само за крепителите на старото. Демократизмът и парламентаризмът са само прикрития за най-сурова диктатура. Наред със „законната власт" действуват полуприкрито или конспиративно „неотговорни фактори" - обикновено въоръжени организации, не спиращи се пред никакви насилия и то под прикритието на държавната власт. Националното подтисничество също така е врастнало. Десетки милиони хора в Европа са подложени на жестока и позоряща човека денационализация. Тук ограниченията на свободите отиват понякога чак до забраната да се говори майчин език - както е случаят в гръцка Македония.
към текста >>

Но подтисничеството от горе води засилено противодействие от долу, възрастване на недоволството, създаване благоприятна атмосфера за виреене на крайните социални идеи и стремежи; то води към парализиране и изтощение на самите творчески и строителни сили на нацията и към държавно опропастяване.
То неизбежно ще добива все повече характер на движение за истинско социално освобождение и за пробуждане на истинския, духовния човек. * * * В заключение трябва да кажем, че кризата, която преживява старият свят, съвсем не е една криза лека и скоропреходна; това е криза на залеза на една отживяла времето си обществена система и заместването ù с нова. Новият живот иде: неотразимо и неизбежно старият свят с неговите безумства и престъпления си отива. Отива си той, защото не е в състояние да разреши големите проблеми на новото време, Безсилен да се справи с тия проблеми, тоя стар свет има обаче всичкото желание да задуши новото в неговия зачатък, да му прегради пътя; той обаче е все по-малко в състояние да постигне това. Голямо е желанието на капиталистическите държави да задушат в себе всеки социален протест, всяко недоволство, всеки стремеж за организирано противодействие от страна на икономически и политически подтиснати обществени слоеве и нации. Но подтисничеството от горе води засилено противодействие от долу, възрастване на недоволството, създаване благоприятна атмосфера за виреене на крайните социални идеи и стремежи; то води към парализиране и изтощение на самите творчески и строителни сили на нацията и към държавно опропастяване. Големите капиталистически държави охотно биха се нахвърлили върху Съюза на светските републики, за да го смажат преди да стъпи здраво на краката си. Но те са разпокъсани поради своето неизбежно и алчно съперничество на враждебни лагери, които взаимно се дебнат. Една от големите държави на Европа, Германия, задущаваща се все повече от наложеното й бреме на репарации, окастрена и подложена на унижения, се ориентира по подобие на Турската република, в единствено спасителната за нея посока - към дирене решителна опора в Съюза на съветските републики. Резултатите на последните избори в Германия са знаменателни в това отношение. Същото се извършва и в самата Италия.
към текста >>

Една от големите държави на Европа, Германия, задущаваща се все повече от наложеното й бреме на репарации, окастрена и подложена на унижения, се ориентира по подобие на Турската република, в единствено спасителната за нея посока - към дирене решителна опора в Съюза на съветските републики.
Отива си той, защото не е в състояние да разреши големите проблеми на новото време, Безсилен да се справи с тия проблеми, тоя стар свет има обаче всичкото желание да задуши новото в неговия зачатък, да му прегради пътя; той обаче е все по-малко в състояние да постигне това. Голямо е желанието на капиталистическите държави да задушат в себе всеки социален протест, всяко недоволство, всеки стремеж за организирано противодействие от страна на икономически и политически подтиснати обществени слоеве и нации. Но подтисничеството от горе води засилено противодействие от долу, възрастване на недоволството, създаване благоприятна атмосфера за виреене на крайните социални идеи и стремежи; то води към парализиране и изтощение на самите творчески и строителни сили на нацията и към държавно опропастяване. Големите капиталистически държави охотно биха се нахвърлили върху Съюза на светските републики, за да го смажат преди да стъпи здраво на краката си. Но те са разпокъсани поради своето неизбежно и алчно съперничество на враждебни лагери, които взаимно се дебнат. Една от големите държави на Европа, Германия, задущаваща се все повече от наложеното й бреме на репарации, окастрена и подложена на унижения, се ориентира по подобие на Турската република, в единствено спасителната за нея посока - към дирене решителна опора в Съюза на съветските републики. Резултатите на последните избори в Германия са знаменателни в това отношение. Същото се извършва и в самата Италия. Засилването на световната криза, която е още в своето начало, ще отслабва вътрешно враговете на Съв. държави и ще разстройва от друга страна действието на отдавна сглобяваната коалиция против тия държави, като тласка все по-решително Германия и Италия в лагера на Съв. съюз. Това разединение на държавите в Европа е, наред с острата свтовна криза, непосредствена причина, поради която противоречията между Съв.
към текста >>

80. СТИХОВЕ - ГЕОРГИ КАПИТАНОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Пастири весело подвикват, и пара се дими над мократа земя.
И с вяра и любов докосвам те и те целувам. — О, майчице земя, по устните ми лепне дребна пръст. ЛЕТЕ В ПЛАНИНАТА Размахва се със трясък мълниен топор — страхотно тътнат небесата. Превили стволи дървесата — на бурята отбиват мощния напор. А час, и ето, от небето се засмя и в блясък слънцето надникна. Пастири весело подвикват, и пара се дими над мократа земя. СЛЕД БУРЯ Сбрани в облака по Твоя воля, парчета град, стремглаво нанадоле хвърчат, разбиват се на прах в скалите. Застенаха ли като мен орлите? — Въззеха се над облака високо!... А в земните недра дълбоко водата ледена тече забързано. — Не твоята ръка ли ще развърже Скалите нейде в долината ?
към текста >>

Ще грее слънцето, и пара леко нагоре в облак пак ще се въззема...
Застенаха ли като мен орлите? — Въззеха се над облака високо!... А в земните недра дълбоко водата ледена тече забързано. — Не твоята ръка ли ще развърже Скалите нейде в долината ? — Извор ще бликне, а от хълма ще заслиза към него весела пътека. Ще грее слънцето, и пара леко нагоре в облак пак ще се въззема...
към текста >>

81. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Благодарение на един дивен апарат, човек може да присъства със съзнанието си почти едновременно на някое събитие, което става на противоположния полюс на земята.
И затова Балканският полуостров в ония времена е бил много „далеч" от Великобритания – далеч с месеци! Днес това разстояние – не пространствено, а по време – е много съкратено. И сега, за съзнанието на съвременния жител на Балканския полуостров Англия е извънредно „близо." Телеграфът в миналите десетилетия, а в наши дни радиото, съкратиха още повече това разстояние. Днес мисълта на един човек се предава и възприема по всички точки на света с магична бързина. Една радио-вълна – носителка на човешкото слово – обикаля за 1 секунда няколко пъти земното кълбо. Благодарение на един дивен апарат, човек може да присъства със съзнанието си почти едновременно на някое събитие, което става на противоположния полюс на земята. А в миналите векове? Дори големи събития, като войни, въстания, земетръси, опустошителни стихии, едва са достигали до слуха на отдалечени по пространство жители на Европа. И да са достигали – те са били замиращите, угасващи вълни на тия събития. Не че те не са се предавали. Те са се разнасяли пак със същата магична бързина из целия свят, ала съзнанието на хората не е било достатъчно будно да ги долови.
към текста >>

82. НОВИ ВЛИЯНИЯ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Фототипни твърдения на хора, които разглеждат и съпоставят нещата без да притежават достатъчно познания, лично достойнство и мистични преживявания, за да разберат дълбоките схващания на тия, които искаха да опишат, ги караме да застават неволно в ролята на съдии, които прибързано хвърляха греховете на съвременниците тъкмо върху тия, които волно или неволно, със своя живот ги изобличаваха... Та това е ставало и по-рано – това става и до ден днешен и ще става винаги, защото новото има по-здраво рационално обоснование – винаги то логически ще доминира, винаги то ще създаде свои привърженици по силата на нещата и живота – и, развиващо се паралелно на старото, без да ще, един ден ще го измести, присъстващо по неволя и на неговата агония... В своя напън и безсилие да спре това ново, старото ще се огледа като в някакво огледало, виждайки в проявата на новото ония ценни качества, които и нему някога отвориха пътя в живота, но които сега му липсват изцяло.
Така например, ние сме свидетели на една подобна преценка на близко познато нам духовно течение. И сме изненадани от оная неочаквана босота, с която хора – и то с име в света и в официалната наука – се приближават и „проучват" историческите факти! Така те, без да имат достатъчно познание за истинското, а не догматично християнство, за схващани ето на което е нужно не само едно кръщелно свидетелство, а и да се върви по вътрешния път към Голгота, за да заживее Той в нас, Тоя, който беше пътя, истината и живота в душните ни; ако нашият път стане неговият и нашата истина – неговата, и нашият живот – неговият, само тогава като бихме имали представа за истинското християнство, да имаме смелостта да даваме своите авторитетни преценки и то все пак не така – почти безапелационно... Но ако те познаваха Христа като една вътрешна космична сила, те щяха да видят, че съвременните християнски църкви, коя повече, коя по-малко, са само места, в които се говори за Христа, примесено с ритуали, останали от езичеството, някои установени от първите последователи и имащи смисъл за времето си, но в никой случай не са заповядани от самия Исуса! И че на историческата сцена са се явявали духовни течения, които са продължавали традицията и пътя на истинското християнство, и че именно по тия духовни движения може да се премери до колко църквите са се отместили в страни, са правили компромиси с истинския път и ръководителя си! В такъв случай ние не бихме имали тия нелепи преценки на велико духовно движение на богомилите, което даде силен тласък на умовете и душите на хората в цяла Европа, остави трайни следи в техния живот и чийто крайни отгласи се сляха с началото почти на всички значителни обществени движения, като започнем с хуманизма – и свършим с Реформацията и Великата Френска революция. Фототипни твърдения на хора, които разглеждат и съпоставят нещата без да притежават достатъчно познания, лично достойнство и мистични преживявания, за да разберат дълбоките схващания на тия, които искаха да опишат, ги караме да застават неволно в ролята на съдии, които прибързано хвърляха греховете на съвременниците тъкмо върху тия, които волно или неволно, със своя живот ги изобличаваха... Та това е ставало и по-рано – това става и до ден днешен и ще става винаги, защото новото има по-здраво рационално обоснование – винаги то логически ще доминира, винаги то ще създаде свои привърженици по силата на нещата и живота – и, развиващо се паралелно на старото, без да ще, един ден ще го измести, присъстващо по неволя и на неговата агония... В своя напън и безсилие да спре това ново, старото ще се огледа като в някакво огледало, виждайки в проявата на новото ония ценни качества, които и нему някога отвориха пътя в живота, но които сега му липсват изцяло. И то като немощен старец, който не може да си отмъсти или измести в своя полза действителността, ще започне да злослови, като ù припише собствените си грехове на новото, на невинния – и с така облекчена душа, по-леко да понесе живота си, затрупан под развалините на собствения му негов „свят", който понякога той смята изобщо за свършека на света... Такова непознаване духовната страна на събитията, не дава възможност да се проникне и разкрият дълбоките причини на движението и ще остане винаги за истинските познавачи на събитието повърхностно: ще се повтарят само типични непроверени и дори несмислени фрази (като тази напр. че богомилите били дуалисти и пр.) и може даже да се стигне до такова изложение на събитията, което може да е фактически вярно, без обаче тяхното обяснение да прониква до ония необходими вътрешни мотиви, които са били идеи – двигатели, които правят именно това събитие смислено и вярно на своя принципен път, тъй или инак скрит малко по-дълбоко от взора на обикновените хора. За да се хване и разтълкува така богомилството, историкът трябва да се добере, преди всичко, до ония скрити, тайни източници на енергия, на поток от идеи и вдъхновение, от които първоначално са черпили и черпят тия и подобните им движения, а не да се задоволява от констатиране на факти или цитиране на събития, описанието на които често са резултат на изопачени идеи, благодарение днешните условия или неблагоприятната среда. Само тогава историкът би могъл да пристъпи с всичкото знание и обективност към въпроса; да се пренесе в своето съзнание към епохата и източниците и да възстанови действителното, вътрешното съдържание и външното очертание на събитията с една пълнота и правдивост, която не само да се схване от всеки ум, но и почувства от всяко будно сърце. Тогава – и само тогава, ние ще имаме едно истинско изложение на историческите събития с най-голямо възможно приближение до действителността.
към текста >>

83. НАШИЯТ СОЦИАЛЕН ИДЕАЛ - А. ТОМОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Въз основа на ред опити и наблюдения над птици, бозайници и насекоми Лаковски идва до заключение, че способността им за ориентация се дължи на обстоятелството, че могат да възприемат радиации, подобно на един възприемателен радиоапарат.
Освен това той е писал и следните книги: „Принос към изучаване на болестта рак", „Универсион" и пр. Изпърво той се заинтересувал от леснотията, с която известни животни пътуват дълги разстояния безпогрешно в права посока към целта си. Коя е причината на тяхната способност да се ориентират – се запитал той. Например пощенският гълъб – пуснат от доста далечно място, се връща право към гълъбарника си. Същото се отнася и до прелетните птици, които летят денонощно през суша и море по права линия, насочена към целта, която не виждат поради недостатъчността на зрението и поради сферичността на земята. Въз основа на ред опити и наблюдения над птици, бозайници и насекоми Лаковски идва до заключение, че способността им за ориентация се дължи на обстоятелството, че могат да възприемат радиации, подобно на един възприемателен радиоапарат. Пощенските гълъби и прелетните птици като се издигнат във въздуха, най-напред правят няколко кръга, за да могат да доловят от коя посока идат съответните радиовълни и след това без колебание вземат вярната посока, даже и нощем, дори и когато целта е на грамадно разстояние от тях. Казамайор описва с подробности опита с пощенски гълъби, направен в Патерна – Испания (1924). Във Валенция е имало военен гълъбарник, отдалечен на 8 км. от радиотелеграфната станция в Патерна. Той пущал в Патерна един по един валенски пощенски гълъби през интервали от 3 минути.
към текста >>

Организмът – казва Лаковски — е един изпращателен и приемателен радиоапарат.
Само няколко минути след това гълъбите се отправили без никакво колебание към гълъбарника си. Този опит бил повторен със същия резултат на 7 ноември 1926 година. В Кройцнах – Германия такъв опит бил направен, но при по-точни условия: гълъбите се пущали от такова място, че радиотелеграфната станция се падала точно на пътя им за гълъбарника. Гълъбите отначало се ориентирали право, но като идвали до станцията се забърквали и изглеждали съвсем дезориентирани. Почнали да летят в разни посоки и когато при това летене се отдалечили малко от интензивното електромагнитно поле, което царувало близо до станцията, те излезли от това смущение и могли пак да намерят правата посока. Организмът – казва Лаковски — е един изпращателен и приемателен радиоапарат. Въз основа на ред наблюдения той твърди, че приемачи на радиовълните у птиците и бозайниците са трите полуокръжни канала в ухото, а у насекомите са пипалата. Те отговарят на антените на една радиотелеграфна станция. Благодарение на радиовълните, възприемани чрез пипалата, насекомите лесно се ориентират към целта и се движат в права посока. Лаковски цитира чудните опити на френския ентомолог Фабр, изложени в книгите му: „Нравите на насекомите", „Спомени на един ентомолог" и пр. Опитите му са много остроумни.
към текста >>

84. ПРИ РЪЦЕТЕ, КОЙТО ДАВАТ - Т. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Човекът, който може да успява, прилича на един сложен апарат, който може всякога да действа най-целесъобразно във всички насоки.
В пътя на усъвършенстването, обаче, винаги се изпада в най-големи грешки. Човек вижда пред себе си винаги крайната цел, своя далечен блян, но не намира пътеки и средства към него; така идва разочарованието, а заедно с него и нещастието. Всички, които са успявали в живота, в каквато и да е насока, са съзнавали или най-малко чувствали, че възможностите в живота, намиращи се в или извън тях, близо или далеч, са постижими с време. Те са започвали съзнателно или не, всякога с „доброто желание". И това „добро желание", подкрепяно с постоянството, е водело всякога към успех. Човекът, който може да успява, прилича на един сложен апарат, който може всякога да действа най-целесъобразно във всички насоки. Ако на този апарат липсва и най-малкото нещо, винаги възможностите са по-ограничени. Съзналият се човек е, който строи този апарат през дните на живота, от възможностите, лежащи в него и тези отстоящи далеч от него. Този апарат, пригоден за всичко в живота, се ръководи от незатъмняващия разум на човека и взет като цяло, е крайният идеал. Защото идеалът на разумния човек не е да бъде едно натоварено животно с успехи и придобивки и да умре накрая под това бреме! Идеалът се състои в това, човек да бъде така развит, да разполага с ключовете на възможностите, че нищо да не може да му отбегне, нищо да не му се опре.
към текста >>

Ако на този апарат липсва и най-малкото нещо, винаги възможностите са по-ограничени.
Човек вижда пред себе си винаги крайната цел, своя далечен блян, но не намира пътеки и средства към него; така идва разочарованието, а заедно с него и нещастието. Всички, които са успявали в живота, в каквато и да е насока, са съзнавали или най-малко чувствали, че възможностите в живота, намиращи се в или извън тях, близо или далеч, са постижими с време. Те са започвали съзнателно или не, всякога с „доброто желание". И това „добро желание", подкрепяно с постоянството, е водело всякога към успех. Човекът, който може да успява, прилича на един сложен апарат, който може всякога да действа най-целесъобразно във всички насоки. Ако на този апарат липсва и най-малкото нещо, винаги възможностите са по-ограничени. Съзналият се човек е, който строи този апарат през дните на живота, от възможностите, лежащи в него и тези отстоящи далеч от него. Този апарат, пригоден за всичко в живота, се ръководи от незатъмняващия разум на човека и взет като цяло, е крайният идеал. Защото идеалът на разумния човек не е да бъде едно натоварено животно с успехи и придобивки и да умре накрая под това бреме! Идеалът се състои в това, човек да бъде така развит, да разполага с ключовете на възможностите, че нищо да не може да му отбегне, нищо да не му се опре. В пътя към идеала най-съществени са малките неща, на които при повечето случаи, повечето от хората не обръщаме внимание.
към текста >>

Съзналият се човек е, който строи този апарат през дните на живота, от възможностите, лежащи в него и тези отстоящи далеч от него.
Всички, които са успявали в живота, в каквато и да е насока, са съзнавали или най-малко чувствали, че възможностите в живота, намиращи се в или извън тях, близо или далеч, са постижими с време. Те са започвали съзнателно или не, всякога с „доброто желание". И това „добро желание", подкрепяно с постоянството, е водело всякога към успех. Човекът, който може да успява, прилича на един сложен апарат, който може всякога да действа най-целесъобразно във всички насоки. Ако на този апарат липсва и най-малкото нещо, винаги възможностите са по-ограничени. Съзналият се човек е, който строи този апарат през дните на живота, от възможностите, лежащи в него и тези отстоящи далеч от него. Този апарат, пригоден за всичко в живота, се ръководи от незатъмняващия разум на човека и взет като цяло, е крайният идеал. Защото идеалът на разумния човек не е да бъде едно натоварено животно с успехи и придобивки и да умре накрая под това бреме! Идеалът се състои в това, човек да бъде така развит, да разполага с ключовете на възможностите, че нищо да не може да му отбегне, нищо да не му се опре. В пътя към идеала най-съществени са малките неща, на които при повечето случаи, повечето от хората не обръщаме внимание. Тези малки неща са необходимите части за апарата на постиженията, без тях е абсолютно невъзможно.
към текста >>

Този апарат, пригоден за всичко в живота, се ръководи от незатъмняващия разум на човека и взет като цяло, е крайният идеал.
Те са започвали съзнателно или не, всякога с „доброто желание". И това „добро желание", подкрепяно с постоянството, е водело всякога към успех. Човекът, който може да успява, прилича на един сложен апарат, който може всякога да действа най-целесъобразно във всички насоки. Ако на този апарат липсва и най-малкото нещо, винаги възможностите са по-ограничени. Съзналият се човек е, който строи този апарат през дните на живота, от възможностите, лежащи в него и тези отстоящи далеч от него. Този апарат, пригоден за всичко в живота, се ръководи от незатъмняващия разум на човека и взет като цяло, е крайният идеал. Защото идеалът на разумния човек не е да бъде едно натоварено животно с успехи и придобивки и да умре накрая под това бреме! Идеалът се състои в това, човек да бъде така развит, да разполага с ключовете на възможностите, че нищо да не може да му отбегне, нищо да не му се опре. В пътя към идеала най-съществени са малките неща, на които при повечето случаи, повечето от хората не обръщаме внимание. Тези малки неща са необходимите части за апарата на постиженията, без тях е абсолютно невъзможно. Те са магически фактори в живота, защото поставени към действие, те сами работят и творят, дори и без подкрепа.
към текста >>

Тези малки неща са необходимите части за апарата на постиженията, без тях е абсолютно невъзможно.
Съзналият се човек е, който строи този апарат през дните на живота, от възможностите, лежащи в него и тези отстоящи далеч от него. Този апарат, пригоден за всичко в живота, се ръководи от незатъмняващия разум на човека и взет като цяло, е крайният идеал. Защото идеалът на разумния човек не е да бъде едно натоварено животно с успехи и придобивки и да умре накрая под това бреме! Идеалът се състои в това, човек да бъде така развит, да разполага с ключовете на възможностите, че нищо да не може да му отбегне, нищо да не му се опре. В пътя към идеала най-съществени са малките неща, на които при повечето случаи, повечето от хората не обръщаме внимание. Тези малки неща са необходимите части за апарата на постиженията, без тях е абсолютно невъзможно. Те са магически фактори в живота, защото поставени към действие, те сами работят и творят, дори и без подкрепа. „Доброто желание", то няма да остави нищо непостижимо. Само времето ще играе роля, в зависимост от пробуденото съзнание и в зависимост от коефициента, с който се подържа „доброто желание". „Доброто желание" е резултат на пробуденото съзнание и ако човек има съзнанието за нещо и му липсват възможностите, нека сложи „доброто желание" като основа, като едно семе и като го полива с водата на постоянството и го грее със слънцето на най-малкото търпение, в нечакан ден ще се роди успехът. Веднъж говореше дълбок мъдрец за факторите на успеха в живота: „Ако трябва да се въздигне нещо до свят кумир, то това е „доброто желание".
към текста >>

85. СЕНТ ИВ ДАЛВЕЙДЪР Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В края на краищата, винаги официалната религия е изпъквала в социалните борби като най-вярна съюзница на икономически силните, привилегированите и паразитните обществени класи и като най-мощен фактор за поддържане на ония отношения на социална неправда и подтисничество, които са отрицание не само на всяка божественост, но и на елементарната човечност: робството, ограбването на човешкия труд по всевъзможни начини, унижението и потисничеството.
Те обясниха, че християнството съвсем не засяга робството, нито крепостничеството; че то не пречи, щото болшинството от хората да бъдат поставени по-долу от животните, експлоатирани и даже продавани като всяка друга стока. Те обясниха още, че сиромашията е от Бога, че всяка власт е също от Бога и че в търпение и безропотно понасяне на всяка социална неправда е великата мъдрост на живота, която води към блаженство в Царството Небесно. Изповядването на Христовото учение се превърна във „вярване", в приемане и повтаряне на разни догми. Историята ни сочи, че винаги тия, които са упражнявали социалната неправда и социалното насилие, са чувствали най-голяма необходимост да се сдобият с благословението на религията, да добият чрез нея за тази неправда и това насилие висшата, божествена санкция и по тоя начин да използуват религията като най-могъщо духовно средство за закрепване, разширение и увековечаване на своите икономически привилегии. В това икономически силните винаги са успявали, като са подхвърляли с най-щедра ръка на висшите представители на религията всички грешни блага и съблазни на Мамона. В края на краищата, винаги официалната религия е изпъквала в социалните борби като най-вярна съюзница на икономически силните, привилегированите и паразитните обществени класи и като най-мощен фактор за поддържане на ония отношения на социална неправда и подтисничество, които са отрицание не само на всяка божественост, но и на елементарната човечност: робството, ограбването на човешкия труд по всевъзможни начини, унижението и потисничеството. Такава е историческата роля на официалното християнство. След като бе дълги векове опора на робовладелството, то дойде да даде след това всичкото свое съдействие на феодализма и крепостничеството. Самите висши представители на черквата, както и отделни ордени, черкви и монастири се превърнаха в големи помещици, притежатели на грамадни земи, обработвани от прикрепостени към тях, превърнати в собственост селяни, продавани и подарявани заедно със земята. Тъкмо благодарение на робския незаплатен труд на тия селяни можеше господстващата класа на феодалите-помещици и на самото висше духовенство, заедно с монашеството, да влачи едно грешно паразитно съществуване. В най-ново време работите външно твърде много са се изменили, но същината е останала почти непроменена – робството и паразитизмът, макар и в нова форма, наново процъфтяват и то при пълното благословение и съдействие на официалните черкви.
към текста >>

Тъкмо благодарение на робския незаплатен труд на тия селяни можеше господстващата класа на феодалите-помещици и на самото висше духовенство, заедно с монашеството, да влачи едно грешно паразитно съществуване.
В това икономически силните винаги са успявали, като са подхвърляли с най-щедра ръка на висшите представители на религията всички грешни блага и съблазни на Мамона. В края на краищата, винаги официалната религия е изпъквала в социалните борби като най-вярна съюзница на икономически силните, привилегированите и паразитните обществени класи и като най-мощен фактор за поддържане на ония отношения на социална неправда и подтисничество, които са отрицание не само на всяка божественост, но и на елементарната човечност: робството, ограбването на човешкия труд по всевъзможни начини, унижението и потисничеството. Такава е историческата роля на официалното християнство. След като бе дълги векове опора на робовладелството, то дойде да даде след това всичкото свое съдействие на феодализма и крепостничеството. Самите висши представители на черквата, както и отделни ордени, черкви и монастири се превърнаха в големи помещици, притежатели на грамадни земи, обработвани от прикрепостени към тях, превърнати в собственост селяни, продавани и подарявани заедно със земята. Тъкмо благодарение на робския незаплатен труд на тия селяни можеше господстващата класа на феодалите-помещици и на самото висше духовенство, заедно с монашеството, да влачи едно грешно паразитно съществуване. В най-ново време работите външно твърде много са се изменили, но същината е останала почти непроменена – робството и паразитизмът, макар и в нова форма, наново процъфтяват и то при пълното благословение и съдействие на официалните черкви. Днес в ерата на капитализма на сцената имаме други класи. Характерното за капиталистическото общество е, че във всички области на производството доминира и все повече се прилага машината. Машинната техника е реализирала грамадни успехи; човешкият труд, благодарение на тази техника, е станал стократно по-производителен. Но машината не е донесла още на човечеството нито онова благополучие, нито оная свобода, които би могла при разумно използуване да донесе.
към текста >>

В най-ново време работите външно твърде много са се изменили, но същината е останала почти непроменена – робството и паразитизмът, макар и в нова форма, наново процъфтяват и то при пълното благословение и съдействие на официалните черкви.
В края на краищата, винаги официалната религия е изпъквала в социалните борби като най-вярна съюзница на икономически силните, привилегированите и паразитните обществени класи и като най-мощен фактор за поддържане на ония отношения на социална неправда и подтисничество, които са отрицание не само на всяка божественост, но и на елементарната човечност: робството, ограбването на човешкия труд по всевъзможни начини, унижението и потисничеството. Такава е историческата роля на официалното християнство. След като бе дълги векове опора на робовладелството, то дойде да даде след това всичкото свое съдействие на феодализма и крепостничеството. Самите висши представители на черквата, както и отделни ордени, черкви и монастири се превърнаха в големи помещици, притежатели на грамадни земи, обработвани от прикрепостени към тях, превърнати в собственост селяни, продавани и подарявани заедно със земята. Тъкмо благодарение на робския незаплатен труд на тия селяни можеше господстващата класа на феодалите-помещици и на самото висше духовенство, заедно с монашеството, да влачи едно грешно паразитно съществуване. В най-ново време работите външно твърде много са се изменили, но същината е останала почти непроменена – робството и паразитизмът, макар и в нова форма, наново процъфтяват и то при пълното благословение и съдействие на официалните черкви. Днес в ерата на капитализма на сцената имаме други класи. Характерното за капиталистическото общество е, че във всички области на производството доминира и все повече се прилага машината. Машинната техника е реализирала грамадни успехи; човешкият труд, благодарение на тази техника, е станал стократно по-производителен. Но машината не е донесла още на човечеството нито онова благополучие, нито оная свобода, които би могла при разумно използуване да донесе. Машината е днес средство не за подобрение живота на хората и създаване на нужните им блага, а за експлоатиране на ония хора, които пак тя, поради своето превъзходство пред дребните и примитивни средства за производство, е направила безимотни и безработни.
към текста >>

Тъй се оформиха двата грамадни полюса в социалния и политически живот – полюсът на притежателите на големите и модерните средства за производство, на грамадните богатства, на лудото пилеене на средства, на паразитизма и моралното издребняване и оскотяване от безделие и излишества, и полюса на лишените от всяка собственост, гладните и експлоатираните, онеправданите и озлобените, израждащите се от прекомерна работа и прекомерна мизерия.
Навсякъде модерното производство се утвърдява и развива по един и същ път. Неговите първи стъпки означават „замиране" на дребното производство – занаятчийско и земеделско, масово пролетаризиране на дребните собственици, създаване на „гладна армия" от безработни, т.е. хора, които да виждат голямо благо във възможността да получат от индустриалеца срещу непосилен труд една оскъдна надница. Създава се значи едно идеално положение за печалби, при което гладните се надпреварват все по-евтино да предлагат своя труд – единствената тяхна „свещена собственост" и единственото средство за съществуване. По тоя път, главно на експлоатиране разорените и гладните в самите индустриални страни, придружено с едно ограбване и дезорганизиране стопанския живот на колониалните и изостанали народи, израсна и възмогна модерната индустрия в Европа и Америка, създаде се класата на големите индустриалци, банкери, спекуланти, оформи се и модернизира новата индустриална поземлена аристокрация, или с други думи създаде се силата и могъществото на тъй наречената едра буржоазия, която днес диктува своите интереси във всички области на живота и дава тон на цялата човешка култура. Тъй се оформиха двата грамадни полюса в социалния и политически живот – полюсът на притежателите на големите и модерните средства за производство, на грамадните богатства, на лудото пилеене на средства, на паразитизма и моралното издребняване и оскотяване от безделие и излишества, и полюса на лишените от всяка собственост, гладните и експлоатираните, онеправданите и озлобените, израждащите се от прекомерна работа и прекомерна мизерия. Между тия два полюса е също тъй страдащата, експлоатираната по разни пътища, обществена среда на междинните социални слоеве и на първо място на дребните собственици – занаятчии и земеделци. „Родната индустрия" е най-голямата грижа на всяка капиталистическа държава. Но тя се цени и развива само като привилегия на една незначителна по брой класа и като средство на тая класа за експлоатиране на работните маси и за увеличаване грамадните нейни приходи. Най-ревностно охраняваната свобода в днешното капиталистическо общество, това е свободата на капиталистическата експлоатация, свободата на спекулата, на широкото „законно" ограбване на народните маси. Тая свобода е гарантирана с това, че тъкмо голямата капиталистическа собственост, която руши и поглъща дребната народна собственост и расте главно от ограбването на едничката собственост на работника – неговата жизнена сила, неговия труд, тъкмо тя е фактически в положението на „свещена и неприкосновена" и тъкмо за нейното охраняване и нейната най-широка свобода не се подбират никакви средства, турят се в действие най-свирепите закони, държат се цели народи под грозно подтисничество, водят се най-ужасни граждански и междунационални войни, проливат се потоци от кърви.
към текста >>

Цялата западна и американска цивилизация почива на една паразитна основа и е изградена не само върху експлоатацията на местните работни маси, но и върху мизерията, адските страдания на изостаналите и главно на колониалните народи.
„Родната индустрия" е най-голямата грижа на всяка капиталистическа държава. Но тя се цени и развива само като привилегия на една незначителна по брой класа и като средство на тая класа за експлоатиране на работните маси и за увеличаване грамадните нейни приходи. Най-ревностно охраняваната свобода в днешното капиталистическо общество, това е свободата на капиталистическата експлоатация, свободата на спекулата, на широкото „законно" ограбване на народните маси. Тая свобода е гарантирана с това, че тъкмо голямата капиталистическа собственост, която руши и поглъща дребната народна собственост и расте главно от ограбването на едничката собственост на работника – неговата жизнена сила, неговия труд, тъкмо тя е фактически в положението на „свещена и неприкосновена" и тъкмо за нейното охраняване и нейната най-широка свобода не се подбират никакви средства, турят се в действие най-свирепите закони, държат се цели народи под грозно подтисничество, водят се най-ужасни граждански и междунационални войни, проливат се потоци от кърви. Всички големи войни в новата история на цивилизования свят са войни за смазване икономическата сила (индустрия и търговия) на съседа-конкурент, за завладяване на неговите пазари, за разширение терена на икономическата и търговска експлоатация. Цялата западна и американска цивилизация почива на една паразитна основа и е изградена не само върху експлоатацията на местните работни маси, но и върху мизерията, адските страдания на изостаналите и главно на колониалните народи. Тъкмо тия народи имаха щастието да опитат добре и да си създадат точна представа за цивилизацията на „християнска" Европа и Америка. Думите на Ганди, че духът на днешна Европа е дух не на Бога, а на Сатаната, изразяват напълно опита и схващанията на тия народи и показват, че те са разбрали добре тоя дух. Официалните черкви и днес, както и при най-грозните социални неправди и най-грозните подтисничества от страна на икономически силните в предвечерието на голямата френска революция, са безрезервно и решително на страната на тия, които упражняват неправдата и подтисничеството. Те не само нямат нищо против „богоустановените" порядки, благодарение на които днес в Европа и Америка повече от 15 милиона хора са лишени от най-насъщното условие да прехранват себе си и семействата си – от възможност да работят; стотици милиони живеят в мизерия и израждане; други стотици милиони се самоизтребват в най-жестоки граждански войни и целият свят е превърнат в една грозна зверилница, където човек за човека е нещо много по-лошо от звяр (защото зверовете не унищожават подобните си); и където се разгарят най-непримиримите социални антагонизми и омрази, подготвят се неизбежни революции и нови ужасни войни, но същите тия официални църкви са и едни от най-отявлените и яростни противници на всички ония, които се борят за социална правда, за човечност, за мир, за истинско християнство в живота. Както във време на предвечерието на голямата френска революция, тъй и днес, най-отявлените и смели борци за човечност и социална правда, за свободи, които не носят експлоатация, робство и унижение на ближния, а общо благополучие и добруване, са именно анатемосваните от амвоните, обезверените, безбожниците.
към текста >>

86. КНИГОПИС Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Парапсихологическо общество – латв.
Теософското движение – също има две дружества. Привърженици на Кришнамурти образуват малък кръжок у г-ца В. проф. Клименко. Антропософско общество – немско, латв. и руско. Парапсихологическо общество – латв. и немско, последователи на Рьорих, работят в отделни кръжоци. По всичко изглежда, че интересът към окултизма е доста силен. Романите на Крижановска, както и др. окултни романи, се издават и разпродават в доста голямо количество. Факт е, че старите руски издания на окултните книги се продават на твърде високи цени и не могат да се намерят.
към текста >>

87. ОСНОВНОТО СОЦИАЛНО ПРОТИВОРЕЧИЕ - А. ТОМОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ние тогава бяхме се спрели върху две съществени точки: 1) Както някога бурите изненадваха хората и се смятаха за „Божия напаст", а сега се предсказват и предупреждават параходите даже в открито море, така също и земетресението, като едно сложно и грандиозно по своите последици явление, не става мигновено и незабелязано, че то има причинна връзка в повечето случаи с предхождащи явления, които могат да бъдат доловени, и следователно, самото земетресение – предсказано.
Твърди възможно е и за в бъдеще да ги имаме, като доста чести, макар и нежелателни гости. Всеки, който е виждал техните последици, които изменят изгледа на местността в няколко секунди, отнемат живота на стотици хора, в няколко мига превръщат в развалини цветущи градове и селения – разбира, от какво голямо значение е възможността да се избегне това, което най-фрапира в случая – тяхната ненадейност. Оздравяване на конструкцията в жилищните помещения, разбира се, в известни предели и възможности, за да може да се понасят поне по-слабите разтърсвания без сериозни за тях последици и най-важното, известно предупреждение на населението в дадена застрашена област за възможно земетресение, са ония необходими мерки, които тъй или инак биха спомогнали доста, за да се намали ужаса на земетръсната картина. В специална статия (гледай „Житно зърно", книжка 4, 5, 6 и 7 от 1928 год.) още преди три години ние разглеждахме този въпрос доста обширно и по начин, който постави в недоумение някои от представителите на тъй наречената „официална наука", които и до днес още продължават тук, у нас да защищават позиции, които вече на запад са напуснати в интереса на обективната истина. Доста учени в Франция, Англия, Италия, Америка, Съединените Държави в продължение на изминатите три години, благодарение на богатия и разнообразен материал, който им даде природата в това време, значително попълниха наблюденията си и промениха заключенията, като ги разшириха. Ние тогава бяхме се спрели върху две съществени точки: 1) Както някога бурите изненадваха хората и се смятаха за „Божия напаст", а сега се предсказват и предупреждават параходите даже в открито море, така също и земетресението, като едно сложно и грандиозно по своите последици явление, не става мигновено и незабелязано, че то има причинна връзка в повечето случаи с предхождащи явления, които могат да бъдат доловени, и следователно, самото земетресение – предсказано. За да допуснем това, има много причини. Преди всичко чисто логически. Нещо от нищо не става. Всякога във физическия свят се забелязва една причинност в явленията и една последователност в резултатите. Значи остава да се наблюдават и отбележат предхождащите явления, за да бъдем ориентирани и в тия, които ги последват.
към текста >>

88. ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

По тоя начин, върху една почти напълно паразитна основа, се развива социалното творчество на днешното общество, изгражда се една цивилизация, зачената в грях и предназначена да осигури лек и разточителен живот на една незначителна част от човечеството, и то с цената на непоносими лишения и страдания на работните маси и особено на тия в колониалните и полуколониални страни, и която има за своя безусловна предпоставка невежеството и културната независимост на тия маси из целия свят, както и организираното насилие над тях във всичките негови форми, от ограничението свободата на мисълта до гражданските и общочовешки войни.
Но грамадната част от човечеството, при днешната социална организация, е почти напълно лишена от великото наследство на човешкия труд и човешкия гений на миналите поколения. То идва на света с празни ръце и намира всички могъщи средства за прилагане на труда и развиване разумно творчество окупирани от едно незначително малцинство привилегировани хора, които по лично усмотрение и за лични цели използуват тия могъщи средства, без да държат сметка нито за правда, нито за човечност, нито за грозните резултати от личното разполагане на тия средства за останалите хора, за цялото общество, а така също и за по-далечното свое бъдеще. Нещо повече. Грамадната част от човечеството се вижда не само обезнаследено, но и поробено икономически експлоатирано и ограбвано. Неговата единствена ценна собственост – неговата жизнена сила, умствена и физическа, е осъдена да играе ролята на оная „стока", чието подценяване, недоплащане, експлоатиране е социално организирано, осигурено чрез законите, чрез въоръжената сила на държавата, чрез цялата социална и държавна организация. По тоя начин, върху една почти напълно паразитна основа, се развива социалното творчество на днешното общество, изгражда се една цивилизация, зачената в грях и предназначена да осигури лек и разточителен живот на една незначителна част от човечеството, и то с цената на непоносими лишения и страдания на работните маси и особено на тия в колониалните и полуколониални страни, и която има за своя безусловна предпоставка невежеството и културната независимост на тия маси из целия свят, както и организираното насилие над тях във всичките негови форми, от ограничението свободата на мисълта до гражданските и общочовешки войни. На такава основа може да се изгради само общото човешко нещастие, което днес виждаме изразено във всеобщото бедствено положение, бременно с нови войни и революции, с още по-грозни страдания. Страданията изобщо са всегдашен спътник на неразумния, отклоняващия се от божествените закони живот. Те идат преди всичко като едно предупреждение за това отклонение. Едновременно с това те посочват причините на злото и насочват вниманието и волята върху тия причини, В обществения живот на плътския човек с неговата посредствена разумност и посредствен морал те играят особено важна роля – раздвижват масите от тяхната инертност, дават обща насока на техните желания и стремежи, на тяхната воля и ги изкарват от безсилието на дребния, затворения егоизъм и индивидуализъм. Тъй недоволните маси се издигат до носители на високи обществени идеи, проводници на високи стремежи и въобще могат да станат могъщи фактори на историята, двигатели на прогреса.
към текста >>

Германия днес е принудена да плаща за подпомагане на безработни повече средства годишно, отколкото плаща за репарациите.
Наистина, безработни е имало от самото начало на днешното индустриално развитие. Индустрията, изобщо, при капиталистическите порядки, не може да се развива без една голяма армия от безработни, без гладни и лишени от всякакви средства хора. Но днешната безработица е нещо необикновено и за капиталистическите порядки. Тя говори, че съвременната обществена организация влиза в една фаза на развитие много критическа и болезнена. Тая безработица задава вече най-големи грижи и опасности на отговорните държавни хора в големите капиталистически страни. Германия днес е принудена да плаща за подпомагане на безработни повече средства годишно, отколкото плаща за репарациите. Това подпомагане е обаче само едно недостатъчно и палиативно средство. То ни най-малко не разрешава въпроса, защото средствата за подпомагането трябва да се вземат пак от народните маси чрез нови данъчни тежести. От где иде безработицата? „Свръхпроизводство" има, стесняване на световния пазар при общо развитие на индустрията има, – обясняват държавните икономисти. Но фактически „свръхпроизводството" е само фиктивно.
към текста >>

89. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Освен това те са изпратени да се четат и печатат вън от аржентинските граници в Чили, Перу, Уругвай, Парагвай, Мексико и пр... Вие не можете да си представите, с каква любов се посрещат, как редакторите на нашити вестници и списания ни искат материал, защото получават писма, с които ги замолват да печатат материал от Учителя.
ВЕСТИ Идеите на Бялото Братство в чужбина. Ето извадки от едно писмо от Аржентина: „Действително, че учението на Учителя от няколко години премина малките български граници и се разля като водите на океана и като светлината на слънцето по цялото земно кълбо. Не закъсняхме и ние да го подкрепим и разпространим в Аржентина. Има повече от 4 години, откак проникна тая светлина много тукашни братя и сестри, които изявиха желание да се превеждат и четат тези тъй ценни беседи от Учителя публично в салона. Доста беседи са преведени от български и италиански на испански и се четат и печатат. Освен това те са изпратени да се четат и печатат вън от аржентинските граници в Чили, Перу, Уругвай, Парагвай, Мексико и пр... Вие не можете да си представите, с каква любов се посрещат, как редакторите на нашити вестници и списания ни искат материал, защото получават писма, с които ги замолват да печатат материал от Учителя. Също така се пеят всички песни на Бялото Братство на български. И тъй, братята от ден на ден се свързват с братската любов и разрушават преградите между народите. Тукашните братя също така чувстват, че са едно с вас и желаят скорошното реализиране на всемирното общонародно братство, в което всички ще се почувстваме деца на един и същ баща и майка: божествената любов. Всичко тук отива в прогресивна възходяща степен и не ще закъснее времето, когато Учителят ще стане известен на цялата аржентинска преса и народ. Магдалена де Пита е напечатала в аржентинското списание „Еlеvation" в испански превод предговора на Мара Белчева към „Високия идеал." Преводът е придружен с портрета на Учителя.
към текста >>

90. ВЕЧНАТА СПРАВЕДЛИВОСТ- П. МЪЛФОРД Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Те никога не парадират с името и знанието си, а работят повече скрито, за да могат да оставят човечеството на собственото му съзнание да се добере до знанието.
Те знаят причините на нещата, и законите и методите за опериране със силите, които са скрити зад всяка форма; показват смисъла и тайната на формата и силите на душата и духа и връзката и съотношението между тях. Те знаят тайната на живота и смъртта и са господари на смъртта и носители на вечния живот. А истинското щастие е обосновано само върху безсмъртието – смъртния човек не може да бъде щастлив. Те са, които внасят всеки нов импулс в човечеството, всяка нова мисъл и идея. Те са носителите на знанието и светлината, които има съвременното човечество. Те никога не парадират с името и знанието си, а работят повече скрито, за да могат да оставят човечеството на собственото му съзнание да се добере до знанието. Когато се явяват открито между хората, те създават нова епоха в развитието на човечеството, дават ново направление на развитието, съдействат за събуждането на нови сили в съзнанието на човечеството, направляват космическите течения и с това изменят външните условия на живота, за да могат да постигнат целта, която преследват. – Те са великите Учители на човечеството, богочовеците, които са идеала на човека. Тяхната появя в света не е случайна, но е в зависимост от развитието на живота на целия космос. Там, където се явяват, става център на нова култура. Те са предвестници за края на една епоха и началото на нова.
към текста >>

91. СТИХОВЕ - ОРИОНО Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Вашите закони са така многобройни, така забъркани и заплетени, така чудновати, че всичко в тях – закони и параграфи, едно в друго се заплитат.
Обърнем ли се към стария или новия завет, там ще намерим думите: „Не съдете, за да не бъдете съдени! " или „Мое е отмъщението" – говори Господ. Висшата сила ни казва: „Трябва винаги да желаете да добиете знание за вечната справедливост. Като хора вие още не сте намерили някои по-добри методи за подържане на обществения порядък, освен да бесите, затваряте и пр. Вие създавате винаги вашите закони, без да мислите върху божествения закон и силата, която е създала цялата вселена и която никога няма да престане да я усъвършенства все по-вече и по-вече. Вашите закони са така многобройни, така забъркани и заплетени, така чудновати, че всичко в тях – закони и параграфи, едно в друго се заплитат. Едно отменява друго и едно противоречи на друго. Системата на законите ви е едно смешение на езиците. Далеч от това да способстват и служат на справедливостта, те повече спомагат на лукавщината и хитрите тълкования. Ще остане ли ненаказана тая хитрост, това лукаво изкуство? По никой начин!
към текста >>

92. ХОДЪТ НА ЧОВЕКА. ВЪРВЕЖЪТ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ТЕМПЕРАМЕНТА - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Графическите образи на буквите и техните съчетания се създават в мозъка и се предават за изпълнение на мускулите на пишещия апарат.
Следователно, движенията при ходене, изразът на лицето при разговор и, най-после, също така и упражненията в писане могат да бъдат използувани за изучаване на вътрешните процеси в организма." По такъв начин движенията при писането образуват в дадения случай особено благоприятно поле на действия, тъй като почеркът притежава необикновена подвижност на частите си и затова е крайно възприемчив към възпроизвеждане на най-тънките оттенъци, които се определят от въздействието на движението на ръката, за зараждането на мисли и чувства в нашия мозък, при което е съвсем безразлично, от ръката ли са изпълнени тези движения или от друг орган на тялото, приспособен за писане. Има такъв опит: сядат на стол, който стои на повърхност, засипана с пясък и пишат с пръста на крака, или закрепват към перо парче тебешир и пишат на хоризонтално поставена дъска или просто на пода; тогава на пръв поглед се хвърля в очи еднаквостта на писмото, извършено с ръката или с крака. По такъв начин проф. Прайер изследвал и другите органи: устата, коленете, китката на ръката, брадата, главата. Резултатът бил един и същ. Графическите образи на буквите и техните съчетания се създават в мозъка и се предават за изпълнение на мускулите на пишещия апарат. Забелязано е, че има определена връзка между почерка и рисунката на художника, която се изразява в мекотата или гъстотата на чертите, в степента на равномерността на натискането, равността или извъртването на линиите, простотата или сложността на рисунката. По такъв начин, рисунката също така има голямо характерологическо значение (на разработването на този въпрос е посветен специален труд от Макс Зелигер.) За връзката между рисунката и характера на човека дават особено силна и нагледна представа рисунките, направени от душевноболни. Напр. при разкъсване асоциацията на мисленето у болния, примитивните рисунки (фигури), образувани от две-три линии се разлагат на отделни елементи (при изобразяване на къща – покривът, вратите и стените са направени съвсем отделно и не са свързани помежду си); при по-сложни случаи рисунките стават безпредметни. На листа се явяват тъмни петна. По рисунката на болния, по боите, по налягане на чертите докторът често намира характерно заболяване, предсказва настъпване на припадък, криза.
към текста >>

93. СЪНЯТ НА НЕБУКАДНЕЦАРА - Г. Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Интересно е изучаването на условията, при които кукувичата прежда, воловодецът и други паразитни растения са достигнали до днешното си състояние на израждане.
С радост водата на извора слиза от планината надолу към долината и напоява треви, цветя, дървета, които среща на пътя си. Сравнете сега този бистър извор или чистото кристално езеро с застоялата вода на едно блато, в което няма втичане и изтичане и в което поради това има процес на разлагане и се развиват миазми, отрови! Един живот откъснат от Цялото, без правилни връзки с Цялото можем да сравним със застоялата вода на такова блато. По същите причини такъв живот води към израждане. Нека вземем пример от една съвсем друга област. Интересно е изучаването на условията, при които кукувичата прежда, воловодецът и други паразитни растения са достигнали до днешното си състояние на израждане. Кукувичата прежда извлича готова храна от бъза, копривата и други растения. По този начин тя се е отучила от закона за вземането и даването, а е изтънчила само закона на вземането. По-рано тя е била нормално растение със зелен цвят и с нормални листа и цветове, обаче по особения начин на живота си то се е изродило, изгубило е зелената си окраска и е дошло до днешните хилави бледно-жълтеникави форми с атрофирани, едвам забележими листа и цветове! Този пример ни дава пак приблизително понятие за един закон, на който с подчинен човешкият живот. Ако живееш за себе си, ще се изродиш; ако служиш на другите, на Цялото, на Бога, ще се повдигнеш и разцъфтиш, защото животът на Цялото ще протече в тебе.
към текста >>

Ти пътуваш с параход.
И твоето съзнание вече толкоз ще се различава от предишното ограничено съзнание, колкото светлината на едно газениче – от светлината на слънцето. Ти си тогаз вече от свободните души, които помагат. Някой би могъл да каже: „Възможно ли е приложението на това при днешните условия? " Човек не е роб на условията. Той сам ги е създал и сам може да ги измени. Ти пътуваш с параход. Ако параходът не е добър, ти ще се провалиш, но ако е добър, ти ще отидеш до предначертаната си цел. Но параходът трябва да има разумен ръководител, който да направлява. Параходът го правят хората, но ако не е направен добре, пак човек е създал това неблагоприятно условие Вярвай в живота! Вярвай в разумното, което лежи в основите на живота. Всички условия са дадени.
към текста >>

Ако параходът не е добър, ти ще се провалиш, но ако е добър, ти ще отидеш до предначертаната си цел.
Ти си тогаз вече от свободните души, които помагат. Някой би могъл да каже: „Възможно ли е приложението на това при днешните условия? " Човек не е роб на условията. Той сам ги е създал и сам може да ги измени. Ти пътуваш с параход. Ако параходът не е добър, ти ще се провалиш, но ако е добър, ти ще отидеш до предначертаната си цел. Но параходът трябва да има разумен ръководител, който да направлява. Параходът го правят хората, но ако не е направен добре, пак човек е създал това неблагоприятно условие Вярвай в живота! Вярвай в разумното, което лежи в основите на живота. Всички условия са дадени. Този живот, който сега живеем, е в началото на своето развитие.
към текста >>

Но параходът трябва да има разумен ръководител, който да направлява.
Някой би могъл да каже: „Възможно ли е приложението на това при днешните условия? " Човек не е роб на условията. Той сам ги е създал и сам може да ги измени. Ти пътуваш с параход. Ако параходът не е добър, ти ще се провалиш, но ако е добър, ти ще отидеш до предначертаната си цел. Но параходът трябва да има разумен ръководител, който да направлява. Параходът го правят хората, но ако не е направен добре, пак човек е създал това неблагоприятно условие Вярвай в живота! Вярвай в разумното, което лежи в основите на живота. Всички условия са дадени. Този живот, който сега живеем, е в началото на своето развитие. Животът за нас едвам сега започва.
към текста >>

Параходът го правят хората, но ако не е направен добре, пак човек е създал това неблагоприятно условие Вярвай в живота!
" Човек не е роб на условията. Той сам ги е създал и сам може да ги измени. Ти пътуваш с параход. Ако параходът не е добър, ти ще се провалиш, но ако е добър, ти ще отидеш до предначертаната си цел. Но параходът трябва да има разумен ръководител, който да направлява. Параходът го правят хората, но ако не е направен добре, пак човек е създал това неблагоприятно условие Вярвай в живота! Вярвай в разумното, което лежи в основите на живота. Всички условия са дадени. Този живот, който сега живеем, е в началото на своето развитие. Животът за нас едвам сега започва. Красивите перспективи са пред нас!
към текста >>

94. МОЛИТВАТА - ПРЕНТИС МЪЛФОРД Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Отначало моряк, параходен готвач, китоловец, неспособен да се задоволи от тия знания, виждаме го като златокопач в Калифорния.
ПРЕНТИС МЪЛФОРД (Кратък животопис) Роден е на 5 април 1834 год. в Саг-Харбър на Лонг Айланд. Отначало моряк, параходен готвач, китоловец, неспособен да се задоволи от тия знания, виждаме го като златокопач в Калифорния. Едва 29-годишен, той открива таланта си като писател. Една хумористична статия във в. „Union Demokrat" го направи известен и любимец на всички рудокопачи в околността Той пише под псевдонима „Догбери". В 1866 г. отива в Сан Франциско, пише във в.
към текста >>

95. НОВИЯТ СВЯТ, КОЙТО СЕ РАЖДА - П. Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

От повдигането и падането капака на кипящия върху огъня чайник James Watt доби първата представа за могъщата сила на парата т.е.
И както е сигурно, че Всемирът се управлява от постоянни и неизменни закони, така и ще намериш писания закон: „Ако мислиш за светли неща, ти ги привличаш. Ако мислиш за тъмни, ти отрязваш съединителните връзки със светлите и създаваш за момент връзка с течението, което привлича тъмните неща". Ще наречеш, може би всичко това, много просто! Поникването на семето от много хора бива наречено като нещо много просто, макар и никой да не знае истинската причина на това поникване. Знае се само толкова, че семето бива заровено в земята, където то като намери слънчева топлина и малко влага – пониква. От повдигането и падането капака на кипящия върху огъня чайник James Watt доби първата представа за могъщата сила на парата т.е. той получи първото доказателство за силата на парата или по-добре казано – на топлината. Но зад топлината пак е една сила: Каква сила е тя? Ние я не знаем. И всичко това е тъй просто! пр. Стелла.
към текста >>

той получи първото доказателство за силата на парата или по-добре казано – на топлината.
Ако мислиш за тъмни, ти отрязваш съединителните връзки със светлите и създаваш за момент връзка с течението, което привлича тъмните неща". Ще наречеш, може би всичко това, много просто! Поникването на семето от много хора бива наречено като нещо много просто, макар и никой да не знае истинската причина на това поникване. Знае се само толкова, че семето бива заровено в земята, където то като намери слънчева топлина и малко влага – пониква. От повдигането и падането капака на кипящия върху огъня чайник James Watt доби първата представа за могъщата сила на парата т.е. той получи първото доказателство за силата на парата или по-добре казано – на топлината. Но зад топлината пак е една сила: Каква сила е тя? Ние я не знаем. И всичко това е тъй просто! пр. Стелла.
към текста >>

96. ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тая сила можем да сравним с пара, която движи машината.
Всякоя от многочислените страсти и влечения, каквито са: пиянството, лакомията, омразата, злобата, завистта и т.н. като се слее със съзнанието на низшето „аз", превръща разсъдъка в свой покорен слуга. Тъй като тия влечения всякога са напътени към областта на чувствената природа, където също са устремени желанията и животинските потребности, то тия сили се наричат животински сили, а съответната им природа – животинска природа на човека. * Що е Руах? Това е индивидуалната жизнена сила на човешкия организъм, която го управлява по волята на господстващите в него направления. Тая сила можем да сравним с пара, която движи машината. Ако жизнената сила се изчерпи, то тялото (машината) спира, понеже не е в състояние да изпълни повеленията на духа, тогава тоя последния, напуска тялото, докато след изтичане на известно време в съотношение с вечните закони на природата, отново си създаде тял(орган). * Що е Зохар? Всяка сила, както знаем, трябва да има проводник (свой носител), чрез който тя би могла да се прояви. Такъв проводник на Руах (жизнената сила) се явява това, което по кабалистически се нарича Зохар, на наш език може да се нарече „ефирно тяло", етерен двойник, точно копие на което е нашата видима плът. По своята природа етерното тяло принадлежи на физическото поле, както и нашата плът и се отличава от последната по това, че неговата материя е много тънка, ефирна, за това е невидима за очите ни.
към текста >>

97. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ние често наблюдаваме, че всеки от нас може да пише с два почерка, които понякога се различават значително (обаче в основния строеж са безусловно еднакви), при което се забелязва, че единия ние употребяваме за писма към приятелите си, водим си бележки в тефтерчето; в този почерк се вижда свобода, непринуденост, той е по-наклонен, отколкото вторият почерк – „параден", строг, ясно написан и повече прав.
забелязали, че след извършената операция „за подмладяване" старческото треперене изчезва[4]. Първа задача на графологията е да определи, как се отразяват на почерка известни психически особености. Това може да стане само чрез критическа обработка на извънредно голям конкретен материал – посочва руският учен в отзива си за настоящата книга, професор Н. Иванцов, сътрудник на „Главнаука", и в това отношение засега е направено много малко. При това, само на тази основа, казва той по-нататък, могат да се правят обратни заключения, на какви особености на характера посочват дадени особености на почерка; задачата е толкова по-трудна, че една и съща особеност на почерка може да е следствие на различни особености на характера, както високата температура на едно парче тел е резултат на нагряването му на огъня или на слънцето. Ние често наблюдаваме, че всеки от нас може да пише с два почерка, които понякога се различават значително (обаче в основния строеж са безусловно еднакви), при което се забелязва, че единия ние употребяваме за писма към приятелите си, водим си бележки в тефтерчето; в този почерк се вижда свобода, непринуденост, той е по-наклонен, отколкото вторият почерк – „параден", строг, ясно написан и повече прав. Такава разлика може да се види също между почерка на текста на писмото и почерка, с който е написан адресът. Първият е като нашето домашно облекло, а вторият представя грижливо закопчания официален, строг и по-безличен костюм и колкото повече се различава първият от втория, толкова по-голяма е разликата между личния и обществен живот на човека. Хора, които пишат почти краснописно (особено в личния живот) и чийто почерк почти не се изменя, а е постоянен, много рядко имат нещо самостоятелно; техния мироглед изяло се отдава на възпитанието, влиянието на средата, традицията и др. Те се приспособяват към готови, установени форми на живота и често не са в състояние да се помирят с новите условия и да се приспособят към тях, като не се изменят до края на живота си, макар че външните условия и окръжаващата среда, може би коренно да са се изменили. Стремежът към самодейност след революцията, особено сред широките селски маси се е отразил също и на общия характер на писмото.
към текста >>

98. КНИГОПИС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Апаратът Вандермьолен Без да се спираме на въпроса за отношението на окултизма към спиритизма, съобщаваме следното: „Това е един особен апарат, чието построяване е било продиктувано от един заминал за другия свят младеж на баща му, за да може последният да се съобщава с него.
Макар и да са оскъдни (всички) данните за съществуванието на Атлантида, макар и да не може да се установи за сега с положителност, къде точно и кога е съществувал този континент, все пак едно е положително: че той сигурно е съществувал и че е загинал вследствие един страшен катаклизъм. Освен това, става явно, че зад оскъдните и прикрити зад булото на легендата традиционни данни, се крие едно знание, което изхожда от живите свидетели на мировите събития. Те тъкмо подтикват и сегашните изследователи да се ровят в развалините на миналото, за да възстановят поне отчасти перипетиите на една велика геологична драма, в която са участвали земните стихии. Може би за да се почерпи един исторически урок, а също така и известно спокойствие за посрещането на ония катаклизми: геологични, политически, социални, икономически, които човечеството преживява и ще има да преживява при завършека на нашия културен цикъл, след който ще се разтвори нов, още по-красив и по-мощен. И ще създаде Бог ново небе и нова земя. Апаратът Вандермьолен Без да се спираме на въпроса за отношението на окултизма към спиритизма, съобщаваме следното: „Това е един особен апарат, чието построяване е било продиктувано от един заминал за другия свят младеж на баща му, за да може последният да се съобщава с него. Не можем да дадем тук описание на този апарат, защото изисква клишета, а изпращаме ония, които се интересуват при бащата на умрелия младеж: M. Vandermeulen, 189, rue de la loi, Bruxelles. Апаратът е бил изобретен на 16 декември 1929 год. от починалия на 15 годишна възраст Лнри Вандермьолен и построен от бащата към 22 декември 1929 г. Този апарат не е пуснат в търговията.
към текста >>

Не можем да дадем тук описание на този апарат, защото изисква клишета, а изпращаме ония, които се интересуват при бащата на умрелия младеж: M.
Освен това, става явно, че зад оскъдните и прикрити зад булото на легендата традиционни данни, се крие едно знание, което изхожда от живите свидетели на мировите събития. Те тъкмо подтикват и сегашните изследователи да се ровят в развалините на миналото, за да възстановят поне отчасти перипетиите на една велика геологична драма, в която са участвали земните стихии. Може би за да се почерпи един исторически урок, а също така и известно спокойствие за посрещането на ония катаклизми: геологични, политически, социални, икономически, които човечеството преживява и ще има да преживява при завършека на нашия културен цикъл, след който ще се разтвори нов, още по-красив и по-мощен. И ще създаде Бог ново небе и нова земя. Апаратът Вандермьолен Без да се спираме на въпроса за отношението на окултизма към спиритизма, съобщаваме следното: „Това е един особен апарат, чието построяване е било продиктувано от един заминал за другия свят младеж на баща му, за да може последният да се съобщава с него. Не можем да дадем тук описание на този апарат, защото изисква клишета, а изпращаме ония, които се интересуват при бащата на умрелия младеж: M. Vandermeulen, 189, rue de la loi, Bruxelles. Апаратът е бил изобретен на 16 декември 1929 год. от починалия на 15 годишна възраст Лнри Вандермьолен и построен от бащата към 22 декември 1929 г. Този апарат не е пуснат в търговията. Но е такъв, че всеки, който има що-годе познания по електричество, може лесно да го построи у тях си''.
към текста >>

Апаратът е бил изобретен на 16 декември 1929 год.
Може би за да се почерпи един исторически урок, а също така и известно спокойствие за посрещането на ония катаклизми: геологични, политически, социални, икономически, които човечеството преживява и ще има да преживява при завършека на нашия културен цикъл, след който ще се разтвори нов, още по-красив и по-мощен. И ще създаде Бог ново небе и нова земя. Апаратът Вандермьолен Без да се спираме на въпроса за отношението на окултизма към спиритизма, съобщаваме следното: „Това е един особен апарат, чието построяване е било продиктувано от един заминал за другия свят младеж на баща му, за да може последният да се съобщава с него. Не можем да дадем тук описание на този апарат, защото изисква клишета, а изпращаме ония, които се интересуват при бащата на умрелия младеж: M. Vandermeulen, 189, rue de la loi, Bruxelles. Апаратът е бил изобретен на 16 декември 1929 год. от починалия на 15 годишна възраст Лнри Вандермьолен и построен от бащата към 22 декември 1929 г. Този апарат не е пуснат в търговията. Но е такъв, че всеки, който има що-годе познания по електричество, може лесно да го построи у тях си''. (Из спис. „Les Annales d'Hermetisme" № 10, год. 1931).
към текста >>

Този апарат не е пуснат в търговията.
Апаратът Вандермьолен Без да се спираме на въпроса за отношението на окултизма към спиритизма, съобщаваме следното: „Това е един особен апарат, чието построяване е било продиктувано от един заминал за другия свят младеж на баща му, за да може последният да се съобщава с него. Не можем да дадем тук описание на този апарат, защото изисква клишета, а изпращаме ония, които се интересуват при бащата на умрелия младеж: M. Vandermeulen, 189, rue de la loi, Bruxelles. Апаратът е бил изобретен на 16 декември 1929 год. от починалия на 15 годишна възраст Лнри Вандермьолен и построен от бащата към 22 декември 1929 г. Този апарат не е пуснат в търговията. Но е такъв, че всеки, който има що-годе познания по електричество, може лесно да го построи у тях си''. (Из спис. „Les Annales d'Hermetisme" № 10, год. 1931). --------------------------------------------------------- [1] Английският превод на „Великият закон" („The great Law"), беседа от Учителя
към текста >>

99. ЖИВОТЪТ И ЖЕНАТА - Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

" „Да, но в случая, – ще възразите вие – стига да имаме антена, стига да имаме приемателен апарат, ние чуваме.
„Да, но къде са подчинените, агентите на магичното дело на един Христос, да речем? ", ще попитате вие. „Кога един цар, един управник каже, ние ги виждаме – цяла жива верига от проводници и изпълнители". „Ами в радиото виждате ли проводниците и носителите на това, що се предава? Виждате ли електричните вълни, ефира? " „Да, но в случая, – ще възразите вие – стига да имаме антена, стига да имаме приемателен апарат, ние чуваме. А на Христа кой чу думите му и кой изпълни? " „Ония, които имаха „антени" и „приематели" тогава, чуха и изпълниха. Малкото. Но неговите думи са живи и от две хиляди години насам обикалят около земята и се възприемат от мнозина. Ето, той изрече преди 2000 години магичната формула: „Не противи се злому! " Две хиляди години тя работи над човешките души и сега не става ли вече дело?
към текста >>

100. СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

На един калугер, който живял в параклиса до замъка, направило впечатление голямата интелигентност на това дете.
Чрез влиянието на един пътуващ албигоец това учение се посяло в Рейнската земя, в околностите на Хесе и Тюрингия. Всред Тюрингската гора е бил замъкът на семейството Гермелсхаузен. Цялото това семейство приело мистическото учение на богомилството. Противниците на богомилството опожарили този замък и избили цялото това семейство. Спасено било само най-малкото им петгодишно дете Християн. На един калугер, който живял в параклиса до замъка, направило впечатление голямата интелигентност на това дете. Този калугер бил албигоец и то от „съвършените". Той бил дошъл от Лангедок (Франция) и бил домашен учител на това семейство. Той се оттеглил в един ближен манастир, дето било вече проникнало богомилството. И именно в този манастир бил възпитан последният потомък на семейство Гермелсхаузен, който после стана известен под името Християн Розенкройц. Християн образувал група от 4 души калугери за изучаване на истината.
към текста >>

НАГОРЕ

0.11355113983154