Търсене в текстове за 'Очи'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 303 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЕЗИКЪТ НА ПРИРОДАТА - Г.Р. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И един от най-трудните моменти за днешната философия е тоя, че не можейки да бъде съгласна с изводите на материализма (особено при обяснението душевния живот на човека) не може и да посочи опитен път за проверка на метафизическите твърдения.
Опитно установените факти от науката никой не може да оспорва. Теоретическите обобщения обаче, които ако и да улесняват понякога развитието на научната мисъл, търпят поправки и опровержения. Идеализмът (който както и материализма има много вариации) твърди, че материята е само част от цялото битие, че освен нея има и нещо „друго" в света. Това „друго” съставлява предмета на така наречената метафизика и неговото познание може да се постигне само по-чисто умозрителен път. Материализмът и идеализмът са като че ли двата полюса, между които се движи съвременната човешка мисъл. И един от най-трудните моменти за днешната философия е тоя, че не можейки да бъде съгласна с изводите на материализма (особено при обяснението душевния живот на човека) не може и да посочи опитен път за проверка на метафизическите твърдения. Окултизмът се явява за съвременниците като нова метафизика. Без да оспорва това, което науката е установила, той прави редица твърдения за онова, което тепърва ще трябва да бъде установено. Но окултизмът не се задоволява само с твърдения. Той посочва и начини, по които тия твърдения могат да бъдат проверени. Официалната наука е изградена от данните, добити с помощта на 5-те човешки физически сетива.
към текста >>

И тая естественост трябва да започне от най-малките, от най-близките и бихме казали дори чисто материалните работи на ежедневния живот: храна, сън, труд, почивка и пр.
Изучаването на окултизма при съвременните условия започва от две страни: теоретична, т.е. схващане на общите му основни твърдения и практично приложение на изводите от тия твърдения в живота. И първото необходимо условие за окултното развитие на днешния човек е да се направи живота му по-прост и по- естествен. В тая насока вече мнозина работят. Преди да стане човек духовен в окултния смисъл на думата, трябва да стане естествен. И тая естественост трябва да започне от най-малките, от най-близките и бихме казали дори чисто материалните работи на ежедневния живот: храна, сън, труд, почивка и пр. Защото духовният живот е продължение на материалния. Само простият и естествен материален живот може да бъде здрава основа на здрав природен морал.
към текста >>

2. ЗА СВОБОДАТА - Г.Т. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И преди човек да перне и унищожи с нехайна ръка пъстрата мушица, която е кацнала, на неговата книга – някой бележит трактат по философия или някоя „система на етиката” – нека отдели няколко мига поне да разгледа крилцата на тази мушица, прозирани от светлината, нейните дивно устроени очи и пъргави крачка.
ЕЗИКЪТ НА ПРИРОДАТА Фактите – това са стъпки на Истината. Природата е проникната от дълбока разумност. И за да схванем тази разумност, няма защо да се катерим по голите канари на метафизиката – доволно е да спрем поглед на онези малките, дребните неща: цветята, насекомите, семенцата. И преди човек да перне и унищожи с нехайна ръка пъстрата мушица, която е кацнала, на неговата книга – някой бележит трактат по философия или някоя „система на етиката” – нека отдели няколко мига поне да разгледа крилцата на тази мушица, прозирани от светлината, нейните дивно устроени очи и пъргави крачка. И ще види, че всичко в нея е така разумно, така на място поставено: нищо лишно, нищо случайно. И бих казал, че тази неканена мушица ни е дошла на гости, може би да ни припомни,че природата е върховно разумна. Няма защо да дирим доказ за това в книги и писания. Няма и защо да чакаме откровение или чудо: откровения ни дава животът всеки ден. И защо ще чака човек чудо?
към текста >>

И ако се замисли човек за дребните факти, които всеки ден му се изпречват пред очите, ако започне да наблюдава и проучва формите, в които се разраства животът, ще види, че живата природа пипа с веща и разумна ръка.
И защо ще чака човек чудо? Мигар е малко чудо нашето око, тънкото му и дълбоко устройство? Ето, на дрехата ти кацва едно крилато семенце. Ти го вземаш в ръка и се занимаваш: кой е научил това растение да поставя крилца на своите семена? Знае ли то за динамичните свойства на вятъра, та е поверило нему грижата за увековечаване на поколението? И ако се замисли човек за дребните факти, които всеки ден му се изпречват пред очите, ако започне да наблюдава и проучва формите, в които се разраства животът, ще види, че живата природа пипа с веща и разумна ръка. Фактите — това са стъпки на Истината. И тия стъпки са на лице. Те са живият език на природата, който ние тепърва се учим да разчитаме. Тя записва и то с трайни знаци всичко, което става. По тези знаци, по тия белези, стига да знаем да четем, ние ще разбираме какво ни говори тя.
към текста >>

И когато казват: „очите са огледало на душата" – това не е само поетичен образ.
Всяка енергия, каквато и да е тя, на което и стъпало на проява да действува, има способността да твори форми. Спомнете си трептящите плочки. Посипем ли ги с прашец и докараме ли ги в трепет, те зазвучават в определен тон, прашецът заиграва и се занарежда по посока на известни линии, и ние добиваме някакъв образ. Знайно е, че този образ зависи от сума физични условия – строеж на плочката, форма, точките в които е опряна и т.н. Явно е, че по този образ ние можем да отгадаем дори и условията, при които музикалната енергия се проявява. И когато казват: „очите са огледало на душата" – това не е само поетичен образ. Защото ирисът на окото, ако внимателно се наблюдава, търпи непрекъснати промени, макар тънки и едва уловими. То е като онези чувствителни плочки, в които трептят образите, що образува светлината. Както в тия плаки и в ириса се отразяват трептенията на светлината на нашето съзнание. И ако човек може интуитивно да схване тия живи образи, те по симпатия ще възбудят в него същите трептения и той ще долови техния език. Днес за днес съществува особена наука за окото.
към текста >>

В неговата светлина всичко оживява и започва да говори – и отвесните бръчки между очите на онова чело и сключените електрически настръхнали вежди на оня човек и опърничавата коса на другия и мекият, пластичен поглед на този.
Данните, които те ни дават, подлежат на непрекъсната проверка. И макар че нам са недостъпни засега на това стъпало на развой дълбоките основи на тия науки, за достигането на които са необходими висши способности, ние можем уверено да пристъпим към тяхното проучване на чисто опитна база и да се задоволим само с фактическа проверка. Ключ на тези науки е закона на съответствията. Научи ли се човек вещо да борави с него, природата ще му се разкрива все по-дълбоко и по-дълбоко, щом в него трепне свещеният трепет на благоговение пред нейната върховна разумност. И както проницателното око на математиката схваща вътрешния динамизъм на физичните процеси и ни дава едно по-друго откровение за света от това на сетивата, така и законът на съответствията, който се покои на окултната хармония за числата, ни дава едно по-пълно и по-дълбоко откровение за вселената. В неговата светлина всичко оживява и започва да говори – и отвесните бръчки между очите на онова чело и сключените електрически настръхнали вежди на оня човек и опърничавата коса на другия и мекият, пластичен поглед на този. Лицето с всичките си линии и ъгли се превръща в жива геометрия и числата ни разкриват съотношения, които сами за себе си говорят... Тези науки тепърва започват да растат. Те са били някога едри клонести дървета, които сега са изчезнали, ала семената им са се опазили и днес никнат тук-там в разработената почва на нечии мозъци. Те излизат из приказните одежди на мита и иносказанието и встъпват в нова фаза на развой. Наистина езикът им звучи още странно за непривикналото ухо, мъчен е за проумяване и само хора с тънък ум, дълбока интуиция и богат вътрешен опит могат вещо да го разбират.
към текста >>

3. ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА - К.И. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

да прахоса най-разнообразно часовете на своето време, ако има наоколо си почит, той мисли че е свободен, мисли, че е самостоятелен.
Над главите на измъченото човечество тежнее страхотната фигура на мъстта и недоволството и всички изнемогват под тях. Коя е причината, загдето ние, живущите днес в новото време, сред културата на нашия век, който е така щедро надарен с удобства, с разнообразие, да се чувствуваме все роби, все оковани във веригите на ограничението? Една от главните, ако не и единствените причини, това е лошото разбиране на свободата. Днес човекът схваща свободата само като нещо външно. Ако му е добре, ако може да се движи и произволничи, непрепятстван от нищо, ако може да използува, т.е. да прахоса най-разнообразно часовете на своето време, ако има наоколо си почит, той мисли че е свободен, мисли, че е самостоятелен. Не, това не е фигурата на свободата. Това са само желания на нашата нисша природа, това е проява на нашия егоизъм. Такава свобода никога не е давана на човека и неговата душа не я познава, не вкусва от плодовете ù, защото тя е отнета. Свободата, изградена със средствата на силата, е тъкмо противоположна на онова, което е истинската свобода. Затова днес, когато доброто, благото се изграждат върху основата на чуждите страдания, смело може да се каже, че няма свободни хора, че на земята живеят само роби.
към текста >>

С тях ще вдигнеш своята окаяна сестра от тинята на изминалата черна нощ, ще стискаш ралото на твоята нива, ще сочиш лазура на чистото небе, където свободни птички летят, отнасяйки във висинето своята волна песен... Кому са желани воплите на робството, когато има други слова, друга песен – песента на свободата.
Защо се луташ с този товар да търсиш загасващото бледо светило на изминалите дни, когато на изток ще възлезе ново слънце, което залива вече с предвестно сияние света. Хвърли одеждата на твоето лъжливо величие, извезана с окраски, що мамят чуждия взор. Облечи чистата, бяла риза на честен труженик и иди та се приближи при своите. Кому са потребни песните на дълго робство когато тихия напев на свободата започва да се чува! Хвърли веригите и нека твоите ръце бъдат свободни. С тях ще вдигнеш своята окаяна сестра от тинята на изминалата черна нощ, ще стискаш ралото на твоята нива, ще сочиш лазура на чистото небе, където свободни птички летят, отнасяйки във висинето своята волна песен... Кому са желани воплите на робството, когато има други слова, друга песен – песента на свободата. Едно е необходимо да каже на себе си човек: „Ти не ще вършиш насилие, защото искаш да познаеш свободата" – и да го изпълни.
към текста >>

4. ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА - Д.Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Като естествена последица от това изкуствено засилване на почистването на дихателната система, ще се яви освежаване на чувствения живот на индивида; злобата и ревността ще изчезнат, завистта ще се разтопи и с това ще се улесни по-нататъшното заздравяване на заболелите органи.
Когато такива душевни състояния продължат, стават опасни за здравето на дихателните органи и се явява разположение към гръдни болести, каквито след известен период от време наистина могат да настъпят, предизвикани, както се видя от едно психично състояние вътре в човека. И лекуването на такива болести цели да направи по-интензивни функциите на дихателната система, за да се възобновят болните части, или малко да се запазят останалите здрави части от заболяване. Музиката може да свърши тази работа и то много ефикасно, защото тя ще подействува отвътре чрез нервните течения. Тоновите съчетания в такъв случай трябва да бъдат такива, че те, схванати като слухови възприятия да накарат nervus vagus да рефлектира така, че като последица от неговото възбуждане да се яви едно разширение на гърдите и дробовете, едно опресняване на дихателната система и да причини с това едно по-живо и правилно кръвообращение. А правени са опити, които показват, че различно раздразнен в разните си свои разклонения, този нерв различно реагира и дава различни последици в съответните органи и развиващите се в тях функции. Като естествена последица от това изкуствено засилване на почистването на дихателната система, ще се яви освежаване на чувствения живот на индивида; злобата и ревността ще изчезнат, завистта ще се разтопи и с това ще се улесни по-нататъшното заздравяване на заболелите органи. Че музиката има отношение към емоционалната природа на човека, това засега е най-ясно, понеже повечето хора преди всичко чувствуват музиката, а после вземат каквито и да са други становища спрямо нея. А благодарение изтъкнатата особеност в нервното устройство, респ. това на nervus vagus и благодарение на неговата връзка със слуховия нерв, става ясно, как едно обикновено слухово възприятие, причинено от трептения на материални частици, по чисто механически път иде в съприкосновение с областта на отвлечените прояви в човека, каквито са чувствата и мислите. Като първи резултат от въздействието на музиката върху умствената природа на човека се явява пробуждането и развитието на въображението. То се храни и подържа от музиката.
към текста >>

При нея човек чувствува нетленното си естество и вярва, че някъде в дълбочината на неговата природа има непроявени сили, скрити възможности и те не ще останат завинаги затаени у него.
И тогава истинската музика е действително свалена, както казват някои, от света на ангелите, дето тя им служи за говор, когато буди в човека висши, благородни чувства и пориви, оформя в него високи и чисти стремежи и дава условия да се зародят и развият велики и гениални мисли, целящи още по-велики и благородни постижения. До известна степен музиката на Бах, Бетховен, Тартини и др. класици е такава. Тя събужда у слушателите наистина благородни чувства и им дава възможност да изживеят наистина светли моменти, когато грубото, низшето в човека замлъкне, а заговорва висшето. Тяхната музика окриля човешката душа и я издига над суетните дребнавости на делничния, банален живот. При нея човек чувствува нетленното си естество и вярва, че някъде в дълбочината на неговата природа има непроявени сили, скрити възможности и те не ще останат завинаги затаени у него. Той се сили по-скоро да ги изяви, а това стремление да се изяви скритото вътре в човека, то е, което дава бързината на човешкото развитие. И онова, за което има да се благодари на великите музиканти е, че те са откъснали от себе си най-ценното, най-възвишеното и благородното и във формата на музика са го предложили в дар на бедното човечество, за да го подтикнат в неговия интелектуален и морален развой.
към текста >>

5. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Наблюденията над микробите посочиха, че при размножението си старият микроб се просто дели на две или повече части и по тоя начин със смъртта на стария индивид се създава нов индивид.
Някога Кант и Лаплас доказаха, че земята води своя произход от слънцето. Днес учените доказват, че земята в своето движение, макар и бавно, се стреми и се приближава отново към това слънце. И по аналогия се допуска, че и нашето слънце ще има своя произход от някое друго слънце на млечния път, към което се стреми. И разширявайки тая аналогия, учени и мъдреци са казвали, че се раждат слънца и умират, че се раждат космоси и умират космоси... Но днес вече никой не счита смъртта, като един завършен акт. Новооткритите закони и отношения създадоха нови възрения за възвратните движения на живота. Наблюденията над микробите посочиха, че при размножението си старият микроб се просто дели на две или повече части и по тоя начин със смъртта на стария индивид се създава нов индивид. И тогава се създаде теорията, че в безкрайно малките организми смърт няма. Има само една обнова на енергиите чрез една смяна на формата. Подобно нещо се намери, както в нисшите тъй и във висшите растения. Творейки семена – залозите на живота – те бавно умират, преливайки своя живот в живота на поколенията. Растенията умират по форма, но остават вечни по своята основна проява на живота.
към текста >>

Тогава изследванията отново се съсредоточиха върху човека.
Някои от тия обезглавени насекоми живели около петнадесет дни. Д-р Манжо е направил всевъзможни операции, като на едни махвал само главата, на други главата и шията, на трети, шията и едно членче и пр. И наблюдавал различните части на насекомото, колко време живеят. Оказало се, че едни части живеят няколко дни, други само няколко часа. Направени били много подобни опити, но седалището на живота не било намерено. Тогава изследванията отново се съсредоточиха върху човека. Знае се, човешкото тяло е образувано от много органи всеки със строго определена функция. Тия органи са образувани от тъкани, които напълно отговарят на функциите на дадения орган. Затова костните клетки, например, имат своя особеност, съвсем различна от тая на мускулните клетки, или на друга някоя тъкан. И по такъв начин, в тялото на човека са се диференцирали различни тъкани, като костна, хрущялна, мускулна, нервна и пр. При това не всички тъкани еднакво бързо умират.
към текста >>

Знаем, че в дълбочината на земята известни елементи и съединения се намират в газообразно или течно състояние поради високата температура и голямото налягане.
Веднага влакното се поема по същия начин от капката, както амебата поема храната си и когато шелакът се разтвори в хлороформа, оголеното стъклено влакно бива изхвърлено по същия начин, както една амеба изхвърля целулозната покривка на погълнатото и изсмукано водорасло. Има още много аналогии, които подриват рязката граница между жива и мъртва материя. И така се анализираха основните елементи на живота,, като се започна от чистата енергия и се мина през йонното състояние на материята, после през атомите, молекулите, докато се стигна до организмите – най-нисшата форма на които се явява клетката. Разбира се, че тия атоми и молекули от „неорганизирания мир" докато стигнат до клетката претърпяват цял ред нови движения, които обуславят тяхното метаморфозиране в пригодна за едноклетъчните организми форма. Със следващия пример аз желая да очертая една от възможностите за едно такова движение. Знаем, че в дълбочината на земята известни елементи и съединения се намират в газообразно или течно състояние поради високата температура и голямото налягане. Но при известни ерупции тази маса излиза на повърхността и образува планинските скали. Тук молекулите така са свързани, че образуват огромни каменни блокове и като че се свързват в тия блокове за вечни времена. И би могъл да обвини човек природата в неразумност, защото едни атоми тя е свързала в диамант, други в скали, трети в растения и т.н. Но внимателното проучване на тия вързани за вечни времена молекули установява, че и те, макар и бавно, се движат, освобождавайки се по един удивителен начин. Без подробности ще упомена само ония фактори от физиката и геологията, които най-съществено спомагат за разрушаване на тия скали.
към текста >>

И то не по това, че едни хора имат крака, а други нямат, едни с две очи, други с три, едни с уши, други без.
Това са мисловните движения, които за първи път срещаме у някои нисши животни. И по тоя въпрос пак ще се върнем друг път. Разгледан като най-съвършената форма, човекът представлява най-сложния апарат, какъвто можем си въобрази. Като сложни апарати всички хора имат почти еднаква конструкция. Но оказа се, че и хората се делят на градации. И то не по това, че едни хора имат крака, а други нямат, едни с две очи, други с три, едни с уши, други без. Не, те всички имат еднакво устройство. Различието тук се явява по отношение на вътрешния психологически живот от една страна и умствения – от друга. Това обуславя и детайлното различие на формите. В действителност всичките хора имат носове, но не всички носове са еднакви. Всички имат очи, но очите на хората са различни и т.н.
към текста >>

Всички имат очи, но очите на хората са различни и т.н.
И то не по това, че едни хора имат крака, а други нямат, едни с две очи, други с три, едни с уши, други без. Не, те всички имат еднакво устройство. Различието тук се явява по отношение на вътрешния психологически живот от една страна и умствения – от друга. Това обуславя и детайлното различие на формите. В действителност всичките хора имат носове, но не всички носове са еднакви. Всички имат очи, но очите на хората са различни и т.н. Тия детайлни различия станаха предмет за изучаване от специални дисциплини, като физиогномията, френологията и пр. Все на същата причина се дължат различията, които се явяват между отделните индивиди, племена, народи, раси. Ако наблюдаваме дивите племена, ще забележим известна разлика. В характера и психологичния им живот, съществуват по-слаби различия, отколкото по отношение на чувствения им живот. Едни племена се оказват силно кръвожадни, други по-слабо, трети земеделци и отлични вегетарианци; едни коварни и зли, други добродушни и наивни като .деца.
към текста >>

У тая амеба няма ни уста, ни очи, ни уши, ни крака, ни ръце.
Тук ще отбележим само няколко черти от тая мирова разумност, проявена както в най-нисшите организми, тъй и във висшите светове на космоса. Нека вземем най-нисшите едноклетъчни организми – амебите. Те живеят свободно във водите. Но щом настъпят неблагоприятни условия за техния живот напр. суша, те се инцистират в една хитинена капсулка, за да запазят протоплазмата си от прекомерно изпарение и като прашинки се носят из въздуха, докато отново попаднат във влажна среда, дето циста се разпуква и амебата излиза и отново заплува свободно. У тая амеба няма ни уста, ни очи, ни уши, ни крака, ни ръце. И при все това тя живее свободна и доволна. Но ето че има други пак едноклетъчни организми, които се характеризират с определена форма (поради кутикулата, с която са обвити). Това обстоятелство е продиктувало да се предвиди на това малко същество уста. Понеже псевдоподи няма, природата е създала ресни около устата с много целесъобразна служба. Те, движейки се, образуват един водовъртеж с център устата и по тоя начин заедно с водата към устата се отправят и хранителни частички.
към текста >>

6. ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА” – Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Безпътието е наслада за моите зрящи все нови и нови светове – очи.
ИМПРЕСИЯ Обичам да пътувам по безбрежния океан в едно с Теб. Безпътието е наслада за моите зрящи все нови и нови светове – очи. Обичам забравата в безпределността, на която времето се губи в сенки, а пространството расте до изчезване. Моята лодка е малка – двамина седим в нея само... Аз вземам сребърните весла и здраво изопвам сгънати мишци. Лодката безшумно разтваря сините небесни вълни. И тъй, ние вървим към безграничното. Покрай нас светове се изреждат и звезди проблясват.
към текста >>

7. Списанието Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тя не ще ни посочи оня желан бряг на мира, който се намира отвъд езерото на пролятата човешка кръв.
Множат числото на хората, множат числото на парите и всички други средства на силата. В тоя свой стремеж те жертвуват правата, жертвуват живота на другите, защото чуждата жертва е потребна за култа на силата, а земята е вече червена от кръвта на тая жертва. Материализмът има тая съществена отлика, че измерва конечните неща, защото и той самият е конечен. Всичките вражди, всичките жестокости свирепствували в историята на човечеството, са плод на стесненото, конечно схващане на живота, че за собственото свое благо, трябва да пожертвуваш благото на ближния си. Гордостта на силата винаги иде ще ни препятствува да открием истинския смисъл на нашия живот. Тя не ще ни посочи оня желан бряг на мира, който се намира отвъд езерото на пролятата човешка кръв. Когато вникнем по-дълбоко, за да проумеем що е силата, ще видим само това, че срещу нейния принцип внезапно въстава един друг, незнаен принцип, който запира нейния ход. Тогава нам ще стане ясно защо в историята, всякога, когато силата в нейната слепота, е искала да разруши великия закон на ритъма, е започвала своето самоунищожение. Тогава ще проумеем, защо човеците и до днешен ден замислят и строят кулата на Вавилон. Силата, със своя принцип, не може да бъде нито най-ценната, нито най-високата истина, защото тя дръзва да се опълчи срещу царуващия ритъм, а там тя намира своята смърт. Себеограничението, себеконтролът са вратата, която води към доброто.
към текста >>

8. ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тя постигна това, като насочи неговото внимание изключително върху материалните форми и отношения.
Според окултната наука възникването и изчезването на културите се ръководи от висши разумни сили и става по строго предначертан план. Всяка култура има определени задачи и във връзка с това определение – характерни черти. Веществените култури изчезват, но опитът, добит от човечество при тяхното изграждане, се съхранява. И днешната европейска култура има определено място в човешкото развитие. Нейната задача бе да развие ума. Тя постигна това, като насочи неговото внимание изключително върху материалните форми и отношения. Това е и дълбоката вътрешна причина за създаването на днешното ограничено светоразбиране. Но потокът на еволюцията е неспирен Постигат се едни задачи, други се откриват. Днешният човек, потънал волно и неволно в материята, захваща да се сепва. Защото още дълъг път го чака. У него почва да се събужда нещо „забравен" и дълбоко.
към текста >>

9. ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА - Д.Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В тия страници ние говорим за живота така, както всеки го знае – онова, което „знае" и най-простичкия човек, кога притвори очи и произнесе думите „живот", „живея".
Най-сетне, какво струва една мушица! Вярно е, една мъртва мушица нищо не струва, ала една жива мушица струва нещо. Ако не струваше, нямаше да бъде създадена! Някому ще се стори може би нелепо, задето говорим за такива „дребни", „маловажни" неща, ние поддържаме, че малките неща, от които всъщност е изплетено нашето съществуване, са най-важните неща. И преди да разрешим малките неща, ние никога не ще смогнем да разрешим големите. В тия страници ние говорим за живота така, както всеки го знае – онова, което „знае" и най-простичкия човек, кога притвори очи и произнесе думите „живот", „живея". Говорим не за оня живот: „съвкупност от ензимни процеси, които стават в живата материя", не и за тези или онези философски разсъждения, нито пък за онова всекидневно живуване на човека – а за живия живот. И преди да разрешим простите проблеми на живия живот, които естествено произтичат от него, ние никога не ще можем да се възвисим до големите въпроси, които буди тази велика и красива загадка на Бога – Живота. Ето що чух веднъж като вървях по една горска пътека. Момиченце, 4-5 годишно, върви с баща си. То нещо детинско ще да е брътвяло на татко си, защото очите на бащата весело се усмихваха.
към текста >>

То нещо детинско ще да е брътвяло на татко си, защото очите на бащата весело се усмихваха.
В тия страници ние говорим за живота така, както всеки го знае – онова, което „знае" и най-простичкия човек, кога притвори очи и произнесе думите „живот", „живея". Говорим не за оня живот: „съвкупност от ензимни процеси, които стават в живата материя", не и за тези или онези философски разсъждения, нито пък за онова всекидневно живуване на човека – а за живия живот. И преди да разрешим простите проблеми на живия живот, които естествено произтичат от него, ние никога не ще можем да се възвисим до големите въпроси, които буди тази велика и красива загадка на Бога – Живота. Ето що чух веднъж като вървях по една горска пътека. Момиченце, 4-5 годишно, върви с баща си. То нещо детинско ще да е брътвяло на татко си, защото очите на бащата весело се усмихваха. Изведнъж момиченцето спря на пътя. „Татко, виж, птиче! " Бащата спря. Побутна го с тоягата си. „Мърда ли татко?
към текста >>

10. АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В океаните, изследванията показват, че светлината под форма само на сини и зелени лъчи прониква на дълбочина 550-600 метра.
Силен хелиотропизъм имат листата, младите връхчета, но отрицателен е хелиотропизмът на корените. Има обаче, макар и твърде малко растения, които отварят вечер цветовете си вместо денем. В животинското царство е по-силно изразено психофизиологичното влияние на светлината. Има животни силно хелиотропични, а други – отрицателно настроени към светлината. Всичко това има отношение към самата психология на животните. В океаните, изследванията показват, че светлината под форма само на сини и зелени лъчи прониква на дълбочина 550-600 метра. По надолу следва непрогледен мрак Затова и само до тая граници са намерени растения. В големите дълбочини са намерени само животни – любители на тъмнината. До тук слънчеви лъчи никога не стигат. Тук се констатира един парадоксален факт. Едни от тия морски животни, притежават големи добре развити очи, а други са съвършено слепи, макар че се намират при едни и същи условия – и едните и другите, Подобно явление намираме и у сухоземните нощни животни.
към текста >>

В големите дълбочини са намерени само животни – любители на тъмнината.
В животинското царство е по-силно изразено психофизиологичното влияние на светлината. Има животни силно хелиотропични, а други – отрицателно настроени към светлината. Всичко това има отношение към самата психология на животните. В океаните, изследванията показват, че светлината под форма само на сини и зелени лъчи прониква на дълбочина 550-600 метра. По надолу следва непрогледен мрак Затова и само до тая граници са намерени растения. В големите дълбочини са намерени само животни – любители на тъмнината. До тук слънчеви лъчи никога не стигат. Тук се констатира един парадоксален факт. Едни от тия морски животни, притежават големи добре развити очи, а други са съвършено слепи, макар че се намират при едни и същи условия – и едните и другите, Подобно явление намираме и у сухоземните нощни животни. Бухалът, кукумявката притежават големи очи. с които могат да се ориентират и при най-оскъдната светлина.
към текста >>

Едни от тия морски животни, притежават големи добре развити очи, а други са съвършено слепи, макар че се намират при едни и същи условия – и едните и другите, Подобно явление намираме и у сухоземните нощни животни.
В океаните, изследванията показват, че светлината под форма само на сини и зелени лъчи прониква на дълбочина 550-600 метра. По надолу следва непрогледен мрак Затова и само до тая граници са намерени растения. В големите дълбочини са намерени само животни – любители на тъмнината. До тук слънчеви лъчи никога не стигат. Тук се констатира един парадоксален факт. Едни от тия морски животни, притежават големи добре развити очи, а други са съвършено слепи, макар че се намират при едни и същи условия – и едните и другите, Подобно явление намираме и у сухоземните нощни животни. Бухалът, кукумявката притежават големи очи. с които могат да се ориентират и при най-оскъдната светлина. Прилепът, както и слепите дълбоко морски животни, които имат слабо развито зрение, имат в замяна на това силно развито осезателно чувство, с което манипулират до такова съвършенство, както с очи. Прилепът чувствува дори и с най-крайните си части на крилата. Известно е също, че у слепородените тая чувствителност е изумителна.
към текста >>

Бухалът, кукумявката притежават големи очи.
По надолу следва непрогледен мрак Затова и само до тая граници са намерени растения. В големите дълбочини са намерени само животни – любители на тъмнината. До тук слънчеви лъчи никога не стигат. Тук се констатира един парадоксален факт. Едни от тия морски животни, притежават големи добре развити очи, а други са съвършено слепи, макар че се намират при едни и същи условия – и едните и другите, Подобно явление намираме и у сухоземните нощни животни. Бухалът, кукумявката притежават големи очи. с които могат да се ориентират и при най-оскъдната светлина. Прилепът, както и слепите дълбоко морски животни, които имат слабо развито зрение, имат в замяна на това силно развито осезателно чувство, с което манипулират до такова съвършенство, както с очи. Прилепът чувствува дори и с най-крайните си части на крилата. Известно е също, че у слепородените тая чувствителност е изумителна. По тоя начин природата балансира недостатъка.
към текста >>

Прилепът, както и слепите дълбоко морски животни, които имат слабо развито зрение, имат в замяна на това силно развито осезателно чувство, с което манипулират до такова съвършенство, както с очи.
До тук слънчеви лъчи никога не стигат. Тук се констатира един парадоксален факт. Едни от тия морски животни, притежават големи добре развити очи, а други са съвършено слепи, макар че се намират при едни и същи условия – и едните и другите, Подобно явление намираме и у сухоземните нощни животни. Бухалът, кукумявката притежават големи очи. с които могат да се ориентират и при най-оскъдната светлина. Прилепът, както и слепите дълбоко морски животни, които имат слабо развито зрение, имат в замяна на това силно развито осезателно чувство, с което манипулират до такова съвършенство, както с очи. Прилепът чувствува дори и с най-крайните си части на крилата. Известно е също, че у слепородените тая чувствителност е изумителна. По тоя начин природата балансира недостатъка. Относително психологията на ония животни, които обитават непрогледните тъмнини на морските дълбочини, и които никога през живота си не виждат или не чувствуват слънчевите лъчи, може да се направят интересни изводи. На първо място изпъква тяхната външна форма.
към текста >>

Относително психологията на ония животни, които обитават непрогледните тъмнини на морските дълбочини, и които никога през живота си не виждат или не чувствуват слънчевите лъчи, може да се направят интересни изводи.
с които могат да се ориентират и при най-оскъдната светлина. Прилепът, както и слепите дълбоко морски животни, които имат слабо развито зрение, имат в замяна на това силно развито осезателно чувство, с което манипулират до такова съвършенство, както с очи. Прилепът чувствува дори и с най-крайните си части на крилата. Известно е също, че у слепородените тая чувствителност е изумителна. По тоя начин природата балансира недостатъка. Относително психологията на ония животни, които обитават непрогледните тъмнини на морските дълбочини, и които никога през живота си не виждат или не чувствуват слънчевите лъчи, може да се направят интересни изводи. На първо място изпъква тяхната външна форма. Тия животни обикновено са много грозни. Те притежават един характерен белег: това е голямата им уста. Тя е у някои дотолкова голяма, че заема почти половината тяло. Останалата част може да се счита като стомах.
към текста >>

11. ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Остър нож, изложен през нощ на открито, когато луната се празни, отъпява и става негоден за по-нататъшна употреба, колкото и добре да се наточи след това.
Влияе и върху физиологичния и психичен живот на човека. И това влияние се мени според нейните фази, според ония ъглови разстояния, в които тя влиза преди всичко със слънцето. Защото установява се, че първите две смени на луната носят по-други влияния, отколкото последните две – след пълнина. Интересни наблюдения са правени в тази посока. Запример мъртва жаба, оставена на лунни лъчи, кога луната се намира вече на разсип, много бързо се разлага. Остър нож, изложен през нощ на открито, когато луната се празни, отъпява и става негоден за по-нататъшна употреба, колкото и добре да се наточи след това. Явно е, че лунната енергия на разсип действува разрушително върху органичната и неорганична материя. А и сума други наблюдения са правени. Знайно е запр. въздействието на луната върху душевно болните, напр. върху сомнамбулите.
към текста >>

И онези, които твърдят, че астрологията била някаква пустоверна останка от старината и че не почивала на опитни факти, повтарят робски овързани за чужда мисъл една стара, отдавна овехтяла песен.
Всъщност астрологията се занимава само с една част от ония сили, които обуславят живота на човека. Индивидуалната воля тя не отрича. Не отрича .съществуването и на други фактори. Накратко астрологията учи, че слънцето, луната и планетите упражняват чрез съвкупността на своите трептения, влияние върху една определена част от сложното човешко естество. Самите планетни влияния, законите, които ги регулират и границите, в който те се проявяват, подлежат на опитно изследване. И онези, които твърдят, че астрологията била някаква пустоверна останка от старината и че не почивала на опитни факти, повтарят робски овързани за чужда мисъл една стара, отдавна овехтяла песен. Астрологията – в своята практична част – е поставена на строга научна почва и си служи с ония методи, с които си служат всички други науки. Данните на астрологичното издирване са строго математични: дата и място на раждането, сиреч изчисляване положението на слънцето, луната и планетите по еклиптиката за дадено място и време на земното кълбо. Самата техника на астрологията е строго математична. Астрологичното изследване е един вид математичен психологически анализ, въз основа на ония астрални съответствия, които представят основата на нейните закони. Психологичната интуиция е необходим елемент за едно истинско астрологично издирване.
към текста >>

" той казва: „Астрологията почива на изчисления и факти.
Днес на запад с голямо усърдие се разработва научната астрология. Ще приведем тук някои и други откъслеци от Paul Flambart, виден френски астролог, един от най-бележитите работници в областта на научната астрология. Неговите изследвания са строго научни: чрез прилагане на статистичните издирвания и теорията на вероятностите той научно показа не само реалността на астралните влияния, а и очерта един сигурен път за проверка на нейните закони. Така бяха подложени на проверка и сума правила, които са дадени без научна обосновка в някои астрологични съчинения, предимно средновековни. В статията си „Астрологията експериментална наука ли е? " той казва: „Астрологията почива на изчисления и факти. Изучаването й е наистина сложно, подпомогнато от онази своего рода астрологична интуиция, ала основата й е математична и осезаема. " „Астрологията може лесно да разбули всичката си убедителност за математика, отдаден на психологични издирвания. " „Всеки от нас притежава свой хороскоп, сир., математични данни, които разкриват в известни граници неговите способности и неговата съдба. " „Тия данни са съчетанията на планетите, тяхното положение по еклиптиката в мига и мястото на раждането. Ясно е за всеки едного, който е изследвал голям брой хороскопи („небето" на един човек в мига и мястото на раждането), че съществуват закони на съответствие между планетните съчетания и характера и бита на изучавания индивид." „Като експериментални доказателства ние предлагаме следните: 1-во.
към текста >>

12. ВЕЛИКИЯТ СМИСЪЛ - Г.Т. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Силите на природата са подчинени на известни закони, а законите почиват на принципи.
Между тях има известно съотношение и то се състои в това, че променливите зависят от непроменливите. Както светлинният лъч при различните условия се отразява различно, така и тези неизменни сили при различните условия, дават различни отражения. Неизменните сили са скрити, но към тях се стреми светът. Те са ирационални величини, несъизмерими. Мерките, с които разполага човечеството, не могат да ги уловят; обаче светът живее и се движи благодарение на тях. Силите на природата са подчинени на известни закони, а законите почиват на принципи. Законите имат изключения, а принципите не правят никакви изключения. Всяка наука има няколко принципа, на които се основава, или тя е отражение на тези принципи. Педагогиката като наука и тя си има такива принципи, на които се основава. Хората постоянно говорят за истината и при все това я считат за нещо много отдалечено от тях. Те са прави в известно отношение.
към текста >>

13. Списанието PDF Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Кога погледнеш ръката си, горчива болка ще извика сълзи на твоите очи, защото с нея си притискал роб, а ония, на които си служил, зловещо ще се кискат в мрачните ъгли.
Кой обви в невежество ума, та днес да казват няма смисъл животът? Помъчи се сам да найдеш тоя смисъл в себе си, защото ответът е скрит в теб самия. Намери Го, защото ще преминат твоите дни и ще обхване скръб душата ти. Ще си мислиш, че не са тия истинските жертвеници, на които си полагат своето сърце и ум. Ще видиш как ще отлетят земните блага от теб и ще останеш сам самин. Кога погледнеш ръката си, горчива болка ще извика сълзи на твоите очи, защото с нея си притискал роб, а ония, на които си служил, зловещо ще се кискат в мрачните ъгли. Ще дойде такъв ден. Смисли за себе си и твоя ближен и няма да имаш вече по-велика цел, защото ще откриеш Него... Отминават дните. Непрестанно движение е живота. Всяка сутрин слънцето изгрява на изток, минава по своя начертан път и вечер догарят на запад сетните зари на изминалия вече ден. След него в стройни величествени шествия звездите прекосяват небето и когато сетните от тях се спускат на запад към своя залез, тогава далече на изтока пак се разкрехва зората – вестителка на нов ден.
към текста >>

14. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Хиляди неуморни труженици плъзнаха по лицето на земята и я закръстосваха надлъж и нашир да я изучават: едни се спуснаха в морските дълбочини и извадиха наяве тайните на тяхното дъно; други насочиха телескопите си в безграничните простори на вселената и откриха, че животът се простира по всичките звезди и планети, а трети със спектралния анализ узнаха, че съставът и на най-отдалечената звезда е като тоя на нашата земя.
ВЧЕРА, ДНЕС И УТРЕ Деветнадесетият век, наречен в науката още век на Дарвин, се характеризира със силен подем на човешката мисъл да ни разшири кръга на неговата деятелност и увеличи неговото могъщество. Освободеният от оковите на средновековния догматизъм човешки ум се отдаде с жар на изучаване природата с всичките нейни твари и в късо време се положиха основите на разните клонове и дисциплини от съвременните науки. Хиляди неуморни труженици плъзнаха по лицето на земята и я закръстосваха надлъж и нашир да я изучават: едни се спуснаха в морските дълбочини и извадиха наяве тайните на тяхното дъно; други насочиха телескопите си в безграничните простори на вселената и откриха, че животът се простира по всичките звезди и планети, а трети със спектралния анализ узнаха, че съставът и на най-отдалечената звезда е като тоя на нашата земя. С една реч, за човечеството настана нова ера, в която то почна да съзира осъществяването на тъй много мечтаната власт и сила над природата, които свободно цъфтящите науки и изкуства ще му дадат. Основите, върху които се изградиха всичките научни и философски сгради, стана биологията, поради естеството на нейния предмет — изучаването проблема за живота. Биологията, обаче, преди да достигне до сегашното си положение премина през много фази на развитие, отърсвайки се повече и повече от тесните теологични схващания на средновековието за живота. Днес, според твърдението на последните нейни представители, биологията се е отърсила от всичките теологични, метафизични и др. влияния. Тя е станала почти напълно позитивна наука, занимаваща се не вече с причините и крайната цел на всичко живо, а с жизнените прояви на целия органически мир и със закономерността на явленията, които се наблюдават в него.
към текста >>

15. ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Така че при сегашните условия човешкият живот почива върху друга (енергия) и усилията на хиляди други същества, за които човек даже и не помисля.
От казаното дотук ясно проличава мисълта, че физическото тяло на човека не е идентично с неговия „аз", както това се твърди от съвременната наука. В него функционират редица енергии на природата, които имат свой независим живот, свой път на развитие. В днешния момент те слизат в едно хармонично Съчетание, за да дадат условие на човешкото съзнание да се прояви във физическия свят. Но за да може всичко това да стане, необходимо е посредничеството на други същества – растенията. Те преработват енергиите на слънцето в една форма, достъпна за използване и я предлагат, ако можем тъй да се изразим, във вид на плодове. Така че при сегашните условия човешкият живот почива върху друга (енергия) и усилията на хиляди други същества, за които човек даже и не помисля. А те изживяват целия си живот само да му дадат необходимото и при това те са тъй тихи, тъй безмълвни, че никога не очакват отплата. А какво дава срещу това човек? За какво се той жертвува? Използва ли той даденото му, за да помогне на другите? Напротив: постоянно недоволен, непрестанно натякващ против своята съдба.
към текста >>

16. ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Те дирят оня лост, чрез когото да повдигнат тежката врата, която е скривала истината от очите на човечеството.
Когато те се съчетаят, когато те се слеят - ражда се творческият копнеж. Сама по себе си красотата е в допир с нещата, с формите, но е извън тях, извън времето и пространството. Някога човек може да чувствува красота, без видим външен обект, да се наслаждава на музика без да чува звук, да носи трепета на лиричният ритъм, ефирен, разлян по незнайните безбрежия на душата. От тук изхожда оня дълбок стремеж по нещо си: някога ясно и определено, някога слабо очертано, широко безпределно, какъвто познават само гениите - цветята на човечеството. И което ги кара да дирят вечната установена стабилност в нещата. Те дирят оня лост, чрез когото да повдигнат тежката врата, която е скривала истината от очите на човечеството. Съвременното изкуство на запада се е занимавало с всичко, което е отсам забранения вход; тук е видимото, изследваемото - в него има красота; но прекрасното е отвъд. Там са го дирили творците на древното, па и съвременно изкуство на Изтока. ІІ Що е истина? Съществува ли реалното вън от нашите представи за него? Тъй пита източният идеализъм.
към текста >>

И Гърция е дала своят дял - съвършената красота на тялото, която красота сочи на човека крайния идеал – съвършенството.
Идеалът на Индия е вечният покой. Всичко като че ли там е съсредоточено, за да изрази тоя идеал. Неземност и покой, това съставя същината на Божеството и затова Буда, символът на последното, въплъщава в себе си велика простота, концентрираност абсолютна, освободена от всичко земно. Векове са се изминали, за да се изрази тъй седящия Буда. Той олицетворява гения и развитието на индуския народ. И Гърция е дала своят дял - съвършената красота на тялото, която красота сочи на човека крайния идеал – съвършенството. Западното изкуство има свой идеал и той е тъй велик, тъй светъл! * Непознати, нови пътища върви съвременното западно изкуство. Върви - някъде съзнателно, някъде опипом, дълбоко увлечено от своите подсъзнателни стремежи. Между два бряга се движи то. Между два различни свята, които го мамят всеки със своите красоти.
към текста >>

17. *** – Ст. К-в Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

А всичко това оживено с две смижени тихи и радостни весели очи, чийто отблясък като да изразява сините води на топлото море или лазурно испанско небе.
ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД Преди да се чуят тия тъй странни приказки, хубаво е да се знае нещо за тях, за времената, когато те са излезли, за личността на светия суфи, тъй тайнствено скрит зад развалините на Кордовския Халифат. Когато тия приказки ги слушате под дебелата сянка в големите овощни градини, каквито само маврите са способни да отглеждат, непременно пред вас ще изпъкне образът на бледния суфи. И тогава, като че мавърът-разказвач изменя своето лице и вие виждате кремаво, почти прозрачно лице с прави дълги вежди, с хубав орлов нос, с оная блага дълбока вътрешна усмивка, която незабелязано се губи в белоснежните кичури на брадата и дългите спуснати коси. А всичко това оживено с две смижени тихи и радостни весели очи, чийто отблясък като да изразява сините води на топлото море или лазурно испанско небе. В планините над Кордова живеел Абен Ел Хасад. Говорят, че в схлупената колиба, където той живеел, често дохождали за съвет при мъдреца философи, поети, лекари, астрономи и алхимици. Като че там било онова огнище, от което се разпалил пламъкът на Арабската научна мисъл. Той имал двама ученици. Единият бил някакъв болен испанец, когото Абен Ел Хасад излекувал и който не се отделил вече от него.
към текста >>

И той е днес от най-почитаните испански народни светци.
Говорят, че в схлупената колиба, където той живеел, често дохождали за съвет при мъдреца философи, поети, лекари, астрономи и алхимици. Като че там било онова огнище, от което се разпалил пламъкът на Арабската научна мисъл. Той имал двама ученици. Единият бил някакъв болен испанец, когото Абен Ел Хасад излекувал и който не се отделил вече от него. В по-късни времена, за него се чува, като за голям християнски мистик, когото испанците подложили на костер (огън), за да му дадат отпосле думата Santo (Свети). И той е днес от най-почитаните испански народни светци. Вторият му ученик, бил един от принцовете на управляващите халифи. Той бил толкова красив, тъй неземно нежен, че художниците го имали за пример при изобразяване на серафими в храмовете. Самите приказки, които носят името на светия суфи са били разправяни от него при всяка нова луна. При чудната обстановка на кордовските дворци, където са се сбирали всички знатни, учени и видни маври на халифата, са били разправяни те. Те не са плод на фантазия - те са прозрения по незнайните световни съдби.
към текста >>

Ония мечтателни лица на благородници с къдрави дълги коси и бради, с орлово извити носове, с мечтателни очи.
При чудната обстановка на кордовските дворци, където са се сбирали всички знатни, учени и видни маври на халифата, са били разправяни те. Те не са плод на фантазия - те са прозрения по незнайните световни съдби. В книгите на тогавашният поет Бахр Ин Хедис ето що е записано: „Изрядко мъдрият разтваряше книгата на изминалите дни. Изрядко той слушаше думи в приказна дрямка, из затаените самотни хълмове, из пясъчните пустини, из сините морски глъбини, той слушаше да се носят напеви за древните дни. „Той разправяше за уреченият час на хиляди народи, за изминалият път на безбройните животи, за отбелязаните брегове на целият човешки живот." И тогава, като че пред вас изпъкват ония пъстрота и великолепие на халифските дворци, оная тържественост при блясък на злато и скъпоценни камъни. Ония мечтателни лица на благородници с къдрави дълги коси и бради, с орлово извити носове, с мечтателни очи. И тихият приятен глас, отпочиващ тук и там в тишината. И в тия часове в душите са зрели плодове на благородство, обич, милосърдие. Така са родени приказките на Абен Ел Хасад. I АЛПОМС Царувал в Ниневия цар Арибел, най-мъдрият от Мидийските царе. Още при раждането му жреците-звездогадатели му предрекли покровителство и осветяване от Бога Аo - всемирната мъдрост и светлина.
към текста >>

И тихият приятен глас, отпочиващ тук и там в тишината.
Те не са плод на фантазия - те са прозрения по незнайните световни съдби. В книгите на тогавашният поет Бахр Ин Хедис ето що е записано: „Изрядко мъдрият разтваряше книгата на изминалите дни. Изрядко той слушаше думи в приказна дрямка, из затаените самотни хълмове, из пясъчните пустини, из сините морски глъбини, той слушаше да се носят напеви за древните дни. „Той разправяше за уреченият час на хиляди народи, за изминалият път на безбройните животи, за отбелязаните брегове на целият човешки живот." И тогава, като че пред вас изпъкват ония пъстрота и великолепие на халифските дворци, оная тържественост при блясък на злато и скъпоценни камъни. Ония мечтателни лица на благородници с къдрави дълги коси и бради, с орлово извити носове, с мечтателни очи. И тихият приятен глас, отпочиващ тук и там в тишината. И в тия часове в душите са зрели плодове на благородство, обич, милосърдие. Така са родени приказките на Абен Ел Хасад. I АЛПОМС Царувал в Ниневия цар Арибел, най-мъдрият от Мидийските царе. Още при раждането му жреците-звездогадатели му предрекли покровителство и осветяване от Бога Аo - всемирната мъдрост и светлина. Веднъж, когато се завръщал от поход срещу дивите Северни племена, сатрапът Меркус, поднесъл на царя най-хубавата девица от победените племена.
към текста >>

18. ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ - П. Мълфорд Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Блясъка на нейните очи им откриваше тайната на световете и източника на живота.
*** – Ст. К-в Отдавна, отдавна живее тя.................................................................... Откога живее - никой не знае. Малцина са я срещали и виждали нейната красота, защото света я нарича блудница и я гони. Затова тя бяга от шумните пирове и веселби, страни от големите събори и търси самота. Дълго време само беловласи старци, забравили света с неговия празен шум и безумни борби, съзерцаваха нейната омайна девствена красота. Блясъка на нейните очи им откриваше тайната на световете и източника на живота. Мелодичният й глас, като музика от неземен мир будеше душите им, повдигаше ги и им поверяваше тайни, които светът не е и сънувал. А ръката й с жест на несъкрушим повелител им сочеше ярка огнена точка, от която излизаше всепроникващ лъч. ............................................................................................................... Дълго живее тя в самота, съзерцавана само от малцината си беловласи поклонници. Дълго гледа човешкото безумие и човешките страдания. И като виждаше, че злото още дълго може да се крие в тъмнината и да трови живота на нещастното човечество, тъга сви сърцето й.
към текста >>

Очите му жадно се разтвориха и видяха нейната неземна красота.
............................................................................................................... Дълго живее тя в самота, съзерцавана само от малцината си беловласи поклонници. Дълго гледа човешкото безумие и човешките страдания. И като виждаше, че злото още дълго може да се крие в тъмнината и да трови живота на нещастното човечество, тъга сви сърцето й. Гореща сълза, като лъчист бисер, се отрони от окото й и отвори път на огнен лъч, който проникна мрака на нощта и се спря на източния мъдрец. Той трепна. Очите му жадно се разтвориха и видяха нейната неземна красота. В сърцето му нахлу чудна топлина и прогони всяка тъга - то затуптя в непозната радост и разля нова сила по цялото му същество. Той почувствува, че е готов в същия момент, когато я видеше, да положи живота си за нея. Защото само за такава жертва бе достойна тя. И остави дом и близки, забрави всичко, що му бе мило в света и тръгна да разнася славата на нейната красота и да увещава хората да се обърнат към нея, за да познаят щастието. Но малцина го чуха и разбраха, а повечето го хулеха и наричаха лъжец и измамник.
към текста >>

Но очите му не губеха светлината си.
Натоварен с тежък кръст, той пристъпваше с мъка. Обилна пот се струеше по прашното му лице... Когато слънцето кърваво-червено възлезе над хоризонта и хвърли първи лъчи, на Голгота се разкри великото човешко безумие. Чуковете на палачите работеха и зловещите им удари далеч се носеха над стихналите тълпи. Той увисна на кръста, увенчан с трънен венец,. изпод който алена кръв се струеше и под палещите слънчеви лъчи засъхваше по лицето му. Но очите му не губеха светлината си. Той я виждаше и тя го виждаше. И когато склони глава и изпусна сетен дъх, тя го увенча с венец от златни лъчи, които проникнаха света от край до край и разкъсаха веригите на нощта. Земята се разтърси. Много кумири рухнаха в праха; много жреци и велможи паднаха; много очи се отвориха... Защото зората на нов ден пръскаше тъмата на нощта.
към текста >>

Много кумири рухнаха в праха; много жреци и велможи паднаха; много очи се отвориха... Защото зората на нов ден пръскаше тъмата на нощта.
изпод който алена кръв се струеше и под палещите слънчеви лъчи засъхваше по лицето му. Но очите му не губеха светлината си. Той я виждаше и тя го виждаше. И когато склони глава и изпусна сетен дъх, тя го увенча с венец от златни лъчи, които проникнаха света от край до край и разкъсаха веригите на нощта. Земята се разтърси. Много кумири рухнаха в праха; много жреци и велможи паднаха; много очи се отвориха... Защото зората на нов ден пръскаше тъмата на нощта.
към текста >>

19. СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил.
То предлага оформяне на мъжа и жената, развити хармонично. А това духовно развитие се храни именно чрез едно непрекъснато искане от Върховния да станем способни да поддържаме тялото си напълно здраво, да избегнем болести и недъзи и да надхвърлим по възможност сегашните ограничени условия на умиралката. Възвишената любов към себе си е облага и нам и на други. Кога ние обичаме един човек, препращаме му нашия род или качество на мислене. Ако тази мисъл е възвишена, тя ще стане за тоя човек един истински елемент, носител на живот и здраве, дотолкова, доколкото той е годен да го възприеме и асимилира. Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил. И ако любовта ни бъде приета, тя ще послужи само за умствения упадък на този човек, наместо за негово повдигане. Па и как можем изпрати възвишена обич някому, ако я нямаме към себе си? Не се ли грижим за тялото си, не ценим ли голямата полза, която то ни принася, не му ли изпращаме някога мисъл на възхищение и благодарност зарад всички служби, които то върши за нас; гледаме ли на него със същото равнодушие с каквото гледаме на колеца, о който връзваме коня си, ние ще препратим същият род мисли и чувства и на оня човек, за който най-вече мислим, а това ще го подбуди да кърми към себе си същото равнодушие. Или пък, ако той търси светлината на Безграничното, ще се види принуден – от чувство на себесъхранение – да отхвърли любовта, която му се предлага, защото е от по-долно и по-грубо качество. Висшата любов към себе си значи, че човек е правдив спрямо сам себе.
към текста >>

Да беше Безграничното работило на такава основа, небесата не щяха да свидетелствуват за великолепието на слънцата и полята не ще отразяваха неговата слава чрез многочислени отсенки на листа, цветя, чрез перушината на птиците и багрите на дъгата.
Защото, несправедливи ли сме към себе си, ще бъдем неизбежно несправедливи и към ония, за които ние имаме неоспорима стойност. Онова което е най-нужно да знаем и което Безграничното ще ни засвидетелства, стига да го помолим за това – то е ценността, която ние представяме за другите. Съразмерно на нашата сила, да уголемяваме човешката доброчестина и съразмерно на нашата способност да съзнаваме тази сила, необходимите природни сили ще ни се притекат на помощ, за да подобрят и направят по-охолни материалните условия на нашето съществувание. Ни мъж, ни жена не могат да работят успешно за себе си и за другите, ако живеят в някой бордей, ако се обличат сиромашки или изпостят духа си, като го лишават от възможност да утоли най-светлите си, най-възвишени копнежи. Навред, дето свърнат, те ще влачат атмосферата и влиянието на своя бордей, който и ще ги подцени. Да беше Безграничното работило на такава основа, небесата не щяха да свидетелствуват за великолепието на слънцата и полята не ще отразяваха неговата слава чрез многочислени отсенки на листа, цветя, чрез перушината на птиците и багрите на дъгата. Онова което се противи повечето пъти при упражняване това право на правда и обич към себе си, е мисълта: „Що ще кажат другите? Какво ще рекат за мене, ако отдам сам на себе си почитта, що заслужвам? " Въззоваваме ли към духовното, направлява ли се животът ни от едно ръководно начало, не се ли ръководим от страх пред обществено мнение или от грижа да добием чужда похвала, ние можем да бъдем уверени, че висшето ще ни подкрепя. Ако наопаки, ние се силим да живеем, за да се нравим на другите, ние никога не ще сварим да им угодим и колкото се по-силим, толкова по взискателни и неразумни ще станат те. Управата на вашия живот е нещо, което трябва да остане изцяло между Бога и вас.
към текста >>

Какво ще рекат за мене, ако отдам сам на себе си почитта, що заслужвам?
Съразмерно на нашата сила, да уголемяваме човешката доброчестина и съразмерно на нашата способност да съзнаваме тази сила, необходимите природни сили ще ни се притекат на помощ, за да подобрят и направят по-охолни материалните условия на нашето съществувание. Ни мъж, ни жена не могат да работят успешно за себе си и за другите, ако живеят в някой бордей, ако се обличат сиромашки или изпостят духа си, като го лишават от възможност да утоли най-светлите си, най-възвишени копнежи. Навред, дето свърнат, те ще влачат атмосферата и влиянието на своя бордей, който и ще ги подцени. Да беше Безграничното работило на такава основа, небесата не щяха да свидетелствуват за великолепието на слънцата и полята не ще отразяваха неговата слава чрез многочислени отсенки на листа, цветя, чрез перушината на птиците и багрите на дъгата. Онова което се противи повечето пъти при упражняване това право на правда и обич към себе си, е мисълта: „Що ще кажат другите? Какво ще рекат за мене, ако отдам сам на себе си почитта, що заслужвам? " Въззоваваме ли към духовното, направлява ли се животът ни от едно ръководно начало, не се ли ръководим от страх пред обществено мнение или от грижа да добием чужда похвала, ние можем да бъдем уверени, че висшето ще ни подкрепя. Ако наопаки, ние се силим да живеем, за да се нравим на другите, ние никога не ще сварим да им угодим и колкото се по-силим, толкова по взискателни и неразумни ще станат те. Управата на вашия живот е нещо, което трябва да остане изцяло между Бога и вас. Бъде ли животът ви повлиян и от други извор, вие вървите крив път. Малцина човеци има, които се истински обичат.
към текста >>

Мисълта, почитта на такава една душа са от голяма цена за всеки, който е облагодетелствуван от тях.
Да живееш с едно полугладно тяло, да се лишиш от всеки лукс, да се задоволяваш с най-сиромашки, с най-евтини неща, да си откажеш всяко развлечение, всяка забава, за да трупаш пари – това бездруго не е от обич към себе си. Любовта на скъперника не надхвърля неговите торби с жълтици и тялото му скоро става явен доказ за малкото грижа, що той му отдава. Любовта е елемент така реален, както въздуха или водата. Тя има, според хората, много степени, много качества и като златото, в нея може да влезе сплав и от по-груби вещества. Най-чиста и възвишена любов има онази душа – било мъж или жена, която е в най-тясно общуване с Безграничната Душа и която непрестанно иска от нея повече и повече мъдрост. Мисълта, почитта на такава една душа са от голяма цена за всеки, който е облагодетелствуван от тях. И тази душа – пръскаща мъдрост околовръст – по ще пести симпатията си към другите, защото ще спази за себе висшата любов към себе си, за да може да извлече най-много облага. Когато, по един или други начин, някой разпъва или изтерзава тялото си, било чрез пост, било като се облича бедно и живее в сиромашко жилище, той чисто и просто поражда омраза към това тяло и я внедрява в него. Омразата, било към другите, било към себе си е истинска отрова – мисъл с бавно, но сигурно действие. Едно ненавиждано тяло не може нивга да добие симетрична форма, ни да се радва на харно здраве. Тялото не бива да бъде изкуствено пречистено от своите нисши или животински склонности, като го държиш отговорно за техните грехове и го наказваме заради тях; не бива да го считаме за пречка или спънка, от която се бихме драговолно отървали.
към текста >>

Бездруго в очите на моногома, мисълта да се отдаде толкоз обич на сам себе си ще се стори студена, корава и немилостива.
Висшата обич към тялото ще се прояви тогава, когато ние залягаме да го украсим в самотията на гората със същото внимание, с каквото бихме сторили това и в някой многолюден град. Тази обич не би приела да го понижи с някакво гнусно деяние, извършено тайно, което не би сторило и на хорски показ. Ако Бог дари някому хубост и хармония на формите, не е ли рядко този тъй облагодетелствуван човек да се възхищава от този дар на Вишния? Суетност ли е да обичаме, да се възхищаваме, да се силим да усъвършенствуваме и възрастим дарованието, което сещаме че е заложено в нас? Ако Бог е направил мъжа и жената „по свой образ", за обич и възхищение ли е тоя образ, или за ненавист и пренебрегване? Бездруго в очите на моногома, мисълта да се отдаде толкоз обич на сам себе си ще се стори студена, корава и немилостива. И все пак на това може да се погледне от друго гледище – стига да осмислим, че като мисли човек за себе си най-първото – както повелява Безграничния – това всъщност е мисъл и за ближния и е едничко средство да получи той облага. Даровете, дарени от Върховната Сила са „съвършени дарове" и главният белег на един такъв „съвършен дар" е този, че веднъж получен от нас, той изхожда и се пръска за благото и на мнозина други. Щом някой получи тук, наземи, „съвършения дар" на безсмъртие в плътта, нещо което налага съвършено здраве, освобождаване от страдание и болест – този дар става заразителен, защото доброто здраве се придобива тъй, както и болестта. Крайъгълният камък на всяко хармонично развитие е постоянното възрастване на силите – физични и духовни. Това е мъдрост, която се придобива, като я искаме само от Безграничното.
към текста >>

20. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Но това не е дъждът, напевът на небето, свежият очистващ дъжд, но прахът и греховете на земята, които отново падат върху нея.
От движенията в тия чисти висоти, тая вода отново пада към водата на земята, за да я направи прясна и здрава. Също тъй се издига част от човешкия дух нагоре към небето, обаче тоя стремящ се дух постига своята цел тогава чак, когато опреснен, отново се завърне и се влее в обвиващия земята дух. Това е проветряването или духовния живот, това е религията – кръговрата на човешките идеали между небето и земята. Чули сме да говорят, че понякога вали дъжд пропит с кал, дори кървав дъжд. Това се случва тогава, когато атмосферата на земята е пропита с нечистота и прах. Но това не е дъждът, напевът на небето, свежият очистващ дъжд, но прахът и греховете на земята, които отново падат върху нея. По този начин е опетнен духовният живот – религията от колективният егоизъм на народите. Върху греховният прах на земята вали кален дъжд. Ние отколе чакаме чистият оня дъждец, който може да измива! Чакаме, но все не идва той. Вместо него, тиня ни зацапва и погледът ни среща кървави петна.
към текста >>

21. Идващият ден - Г.Т. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И живите духом човеци я знаят, защото очите на десетки вехтозаветни пророци, избивани от онези, на които те са вещаели словото божие, гледат през техните пробудени съвести, окото на Христа гледа през сърцата на пробудените човеци, и те виждат онова, което е ставало, става и сега.
От години насам в България се проповядва учението на любовта. Малцина го познават, още по-малцина го живеят. А многото узнаха за него по онази жалка карикатура, която се яви из вестниците и църковните списания под измисленото от хората име „дъновизъм". Още един път хората разпънаха едно живо учение на кръста на едно име и се втурнаха да го охулят. Това е една стара приказка – приказка от памтивека знайна. И живите духом човеци я знаят, защото очите на десетки вехтозаветни пророци, избивани от онези, на които те са вещаели словото божие, гледат през техните пробудени съвести, окото на Христа гледа през сърцата на пробудените човеци, и те виждат онова, което е ставало, става и сега. Виждат как хората прокуждат живия дух на всяко учение, на всяка религия в някакво измислено от тях, човешко „небе", заточват неговите вещатели в това небе, а тук наземи им правят мъртви истукани и им въздигат мъртъв култ. И днес земята е пълна със сухи кости – останки от мъртви богове, култове, обреди. И човек не може да даде волен замах на своята ръка, да не би да събори някой кумир, пред който само поклонници правят метани. Защото ще го назоват богохулец и еретик – а може би и по-лошо... Всички живи хора днес знаят това – всички ония, които кърмят в себе си една жива идея, от опит го знаят, макар често да не разбират защо. „Защото" на това малцина го знаят, ала че е така свидетелствува и историята и всички писания, в които човек е вписал своя вътрешен опит.
към текста >>

Това слово има туй велико свойство, че всеки обхваща неговото съдържание в зависимост от светлината и дълбочината на своето съзнание – обхваща го свободно и вътрешно.
Може всеки да го опита – всеки жив човек, сир. всеки човек, който е опитвал разни храни, сърбал е какви ли не чорби с „лъжица" и може да различава. Може да го опита и най-простия човек, сир. оня който не блести с външно „изучено" познание, но има усетливо сърце, което вижда пряко, може да го опита и човека с дълбок и прозорлив ум. Защото зад образите и символите на този език, в който това учение се облича – език на съкращение, на който говори само мъдреца – прозорливецът може да види строгото математично очертание на една вътрешна идея, на една духовна реалност. Това слово има туй велико свойство, че всеки обхваща неговото съдържание в зависимост от светлината и дълбочината на своето съзнание – обхваща го свободно и вътрешно. Ала за всички то има един едничък смисъл. И аз наблягам на това – един едничък смисъл. За да схване човек същината на едно учение трябва да дойде по вътрешен път до неговите основни идеи, до неговите живи елементи – и да ги намери вътре в себе си. А това, което мога смело да твърдя е, че величините, с които това учение борави, са абсолютно определени – така както числата в математиката и тоновете в музиката. Те не са отвлечени, а живи.
към текста >>

„Щом турим тази основа, тогава ще имаме условия да проучваме дълбочината на битието, дълбочината на небесата, на звездите, на далечните светове, на другите същества, които са минали нагоре по тази йерархия.
Не можеш да повярваш, докато нямаш любов! Първото нещо е любовта! Първият закон, с който започва животът, е любовта" (из „Христа разпети" 5-а серия беседи на Дънов"). Ние хората днес сме изгубили своята основа и затова сме в неизвестност — не знаем ни откъде сме, ни защо сме, ни какво сме. А трябва да турим тази основа, за да се осмисли живота ни. „Щом турим тази основа, тогава ще имаме условия да проучваме дълбочината на битието, дълбочината на небесата, на звездите, на далечните светове, на другите същества, които са минали нагоре по тази йерархия. Но ние в тази забавачница (Земята) трябва да минем курса си и добре да го минем". (Царството Божие — 5-а серия беседи). За великата музика на това учение сега се готви оркестъра – оркестърът от живи души по цялата земя. И кога той се приготви, ще дойде великият капелмайстор – Духът, ще дигне пръчицата си и ще каже: „Мир вам". И музиката ще започне, новият живот ще зазвучи.
към текста >>

22. Новото време - В. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

То е все едно пред окото на вечната правда... Кое е новото, за което хиляди очи са устремени, хиляди сърца копнеят?
3) Те вярват в своя Творец и знаят, че всеки миг ги гледа Неговото будно око. Кой може с борба да издигне падналия? Кой е оня, който ще срути жертвеника, на който се принасят невинни жертви, догдето сам той принася в жертва най-хубавите чувства на своя ближен? Нима оня, що руши идолите отвън, не ще направи нови, догдето има идоли в душата си. А оня, що може да откъсне без жал главицата на едно врабче, има ли право да говори срещу кръвопролитията сред човеците? То е все едно пред окото на вечната правда... Кое е новото, за което хиляди очи са устремени, хиляди сърца копнеят? То е денят, когато ще падне превръзката от нашите очи – заблудата, която не вижда нишките, що ни съединяват в едно. То е ден, в който ще загуби цената си онова, което днес изкупваме с много жертви, а ще порасне стойността на друга ценност, забравена сега. Новото ще е това, което ще ни покаже образа на човека. То ще го извади из развалините, ще го умие с водите на разбудилия се пролетен поток и ще го освети с лъчите на своето сияние, ще го постави на неговото място. Всеки ще го познава и че го нарича човек.
към текста >>

То е денят, когато ще падне превръзката от нашите очи – заблудата, която не вижда нишките, що ни съединяват в едно.
Кой може с борба да издигне падналия? Кой е оня, който ще срути жертвеника, на който се принасят невинни жертви, догдето сам той принася в жертва най-хубавите чувства на своя ближен? Нима оня, що руши идолите отвън, не ще направи нови, догдето има идоли в душата си. А оня, що може да откъсне без жал главицата на едно врабче, има ли право да говори срещу кръвопролитията сред човеците? То е все едно пред окото на вечната правда... Кое е новото, за което хиляди очи са устремени, хиляди сърца копнеят? То е денят, когато ще падне превръзката от нашите очи – заблудата, която не вижда нишките, що ни съединяват в едно. То е ден, в който ще загуби цената си онова, което днес изкупваме с много жертви, а ще порасне стойността на друга ценност, забравена сега. Новото ще е това, което ще ни покаже образа на човека. То ще го извади из развалините, ще го умие с водите на разбудилия се пролетен поток и ще го освети с лъчите на своето сияние, ще го постави на неговото място. Всеки ще го познава и че го нарича човек. Човекът и днес живее, но в тъмнина се движим ние, та го не видим.
към текста >>

23. Ритмус и мелодия - К.Ик. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ще оставим тук на страна всички теории, учения и авторитети и изхождайки от обективното наблюдение на живота, ще отбележим някои положения, които пречат за вярната постановка на въпроса и ще посочим някои нови и правдиви, според нас, идеи по него.
Новото време От многото въпроси, които днес занимават мислещото човечество, най-належащ и при това най-сложен и най-труден се смята големия социален въпрос – въпросът за доволството и благоденствието на всички. Докато едни мислят, че този въпрос ще остане още за дълго неразрешен, други са обхванати от вярата, че нашето време е епоха, в която по силата на досегашното историческо развитие с необходимост ще настъпи общ мирен трудов живот на земята. Днес почти всеки има свои възгледи по тоя въпрос и бидейки уверен в тяхната правота, често е готов да ги защитава дори до фанатизъм. А теоретичните различия във възгледите причиняват понякога подозрения и вражди между хората и изкуствено ги отдалечават един от друг. Сложността на въпроса е безспорно и ние знаем, че неговото разрешение е дело на колективни усилия и време. Ще оставим тук на страна всички теории, учения и авторитети и изхождайки от обективното наблюдение на живота, ще отбележим някои положения, които пречат за вярната постановка на въпроса и ще посочим някои нови и правдиви, според нас, идеи по него. Днес всички са съгласни с мисълта на Аристотел, че „човек е социално животно", че той не може да живее сам, че обществото е за него една необходимост, че отделният човек следователно трябва всеки миг да бъде готов на жертва за обществото. И наглед тоя дух на „общественост", „социалност", „колективност" е проникнал навсякъде. Мнозина пренебрегват и дори отричат своя личен живот и се отдават изцяло в служба на обществото. И днес има политици, общественици, реформатори, моралисти повече от всеки други път. Въпреки това обаче, унинието и общото творческо безсилие във всички области на живота продължава. Защо?
към текста >>

24. За братското сдружаване - К. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Когато той се диференцира във времето създава ритмуса, а когато пък върху основата на така явилият се ритмус, той се диференцира по височина, създава мелодията.
Ритмус и мелодия Това са основните елементи на музиката. Всъщност само един е първичният елемент, който е създал цялото разнообразие в музиката – музикалния тон. Когато той се диференцира във времето създава ритмуса, а когато пък върху основата на така явилият се ритмус, той се диференцира по височина, създава мелодията. Ритмусът е проявление на музикалния тон във времето, а мелодията – в пространството; нали казваме „по-високи" или „по-ниски" тонове. Мелодичната линия – пътят, който очертава музикалният тон в това си движение – мнозина си представят като лъкатушна линия, извиваща се в познатите нам измерения на пространството. И тъй музикалният тон в своето проявление създава преди всичко ритмуса и върху него построява мелодията. Ритмус без мелодия може да съществува, но мелодия без ритмус е немислима. Затова някои казват: „В начало бе ритмуса", когато говорят за появата и развоя на музиката.
към текста >>

С различието на тоновете по височина, последните дават повод за пораждане на взаимоотношения помежду си и образуват така наречените интервали и редувания на интервали и с получените в последствие осмислени елементи, образуващи мелодията, се внася нещо ново в музиката, което въздействува по-иначе върху човека и събужда у него способности и потенциални възможности, различни от тия, които се привикват на живот от ритмуса.
Ще се запознаем по-специално с тия елементи, като материал за изграждане на мелодията, но засега ще кажем само, че те са понятията, представите и образите, които обуславят развоя на музикалната мисъл и дават цена на нейното съдържание. Вие ще чуете мотиви, които се изправят пред вас с всичката сериозност и мъчителна неразрешимост на една проблема; вие ще чуете и ще различите много гатанки, изкусно сплетени от тоновите елементи – гатанки каквито студеният и строг сфинкс винаги предлага на човека за разрешение, за да го допусне една стъпка по-нагоре, дето той ще намери ответ на хиляди въпроси, които го занимават; вие ще чуете да се редуват във вашето музикално съзнание гальовни, нежни, ефирни конфигурации на тонове, които съграждат у вас настроение, вливат в него топлика на симпатията и повдигат вашата впечатлителност или пък и отзивчивост или пък зараждат скръб, болезненост и довеждат до отчаяние. И най-после вие ще чуете елементите на мелодичната линия така стройно наредени и в такава силна логическа връзка помежду им, че пред вас се откроява ясно и конкретно, строго оформена мисъл и за свикналия това музикално възприятие се идентифицира с последователен размисъл, при който не липсват всички главни положения и моменти на мисълта, предизвикана по чисто интелектуален път. Разбира се тук мислителят не ще бъде лишен от чувството на приятност, от топлина в работата си и възторг при постиженията на своята мисъл, което впрочем не трябва да липсва и при самостоятелния мисловен процес. Мелодичната линия се покои, както казахме върху ритмуса като на основа. С различието на тоновете по височина, последните дават повод за пораждане на взаимоотношения помежду си и образуват така наречените интервали и редувания на интервали и с получените в последствие осмислени елементи, образуващи мелодията, се внася нещо ново в музиката, което въздействува по-иначе върху човека и събужда у него способности и потенциални възможности, различни от тия, които се привикват на живот от ритмуса. Последният създава основното настроение, фона и декорите на сцената, върху която ще се разиграят събития, чиито действуващи лица са рожба на мелодичната линия. Ритмусът събужда в човека сили, които добиват своя образ и взаимоотношение на отделно действуващи лица на сцената на нашето въображение, благодарение на мелодичността на ритмичните елементи. Изобщо мелодичната линия събужда асоциативната способност на човека. Тя свободно прониква до запасните богатства на човешката душа — множеството представи, понятия, образи, уталожени чувства, мисли, поспрели стремежи и въжделения — добити през изминалия живот на човека, отделя и завлича със себе си ония именно от тях, които ù резонират и с помощта на ритмуса, изгражда нови форми, поражда нови копнежи и замисли, които ще легнат в основата на последващата проява на човека. Срещу тия два основни елементи на музиката — ритмус и мелодия — от страна на човека се противопоставят ритмичното чувство и тоновия усет.
към текста >>

Тъй като е по-трудно да бъде възприемана и задържана в съзнанието като възприятие мелодичната линия, поради голямото разнообразие от фигури, създадени при нейното движение, то и появата на тоновия усет е по-късна, когато човек има вече едно що годе свое въображение, подчиняващо се на неговата воля и един, макар и оскъден запас от задържани и усвоени възприятия, които всеки момент биха могли да му послужат и помогнат при схващането и съзнаването на тоновете не само – по време но и по височина.
Първото от тях датира в човека по-рано от появата на второто, затова и първобитната музика, тая на първите човеци, е била изключително такава – със застъпен само единия елемент — ритмусът. Тя се е състояла от еднообразни звуци, добивани чрез удари по някой случаен предмет и ритмичното повтаряне на този единствен музикален тон е било за тях цялата музика. И те са обичали своята музика, защото е събуждала у тях дейните центрове, повишавала е тяхната активност и е вдъхновявала инициативата им, насочвана от останалите условия на тъжната природа. И в музиката те са подражавали на окръжаващата ги природа, като разбира се от нея те са долавяли само някои от ритмическите ù особености и тях именно са се стараели да възпроизведат. Много по-късно човек е започнал да различава издаваните от собствения му удар звуци и оттогава той е започнал да избира вече материала на инструмента, за да му напомня с своя звън един или друг чут в природата музикален тон. Тъй като е по-трудно да бъде възприемана и задържана в съзнанието като възприятие мелодичната линия, поради голямото разнообразие от фигури, създадени при нейното движение, то и появата на тоновия усет е по-късна, когато човек има вече едно що годе свое въображение, подчиняващо се на неговата воля и един, макар и оскъден запас от задържани и усвоени възприятия, които всеки момент биха могли да му послужат и помогнат при схващането и съзнаването на тоновете не само – по време но и по височина. Ритмусът е вроден у човека и е така силно втъкан в неговата природа, че намира своя; дял във всяка проява на човешкото съзнание. Може би защото е в жива зависимост от времето, а човешкото съзнание за сега не може да работи вън от него. Ритмусът е в основата на всяка работа и от опит човек научава, че ако този ритмус на работата се спъва, тя повече изморява и затова той се старае да подържа правилността на ритмическите елементи в работата си и с това се улеснява. Наблюдавайте коситба и за късо време вие ще схванете общия ритмус, такта, който управлява замаха на всеки работник и той е така правилен и строго отмерен, че и на вас, които гледате отстрани, ви донася една приятност, лекота, разведряване. А ако запитате онзи, който е вършил тази работа, ще ви каже, че така, в такта на правилния ритмус по-леко се работи и по-бавно се изморява.
към текста >>

25. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Както за математиката в случая е необходимо не прочитане, а изучаване, така и мислите в беседите на г.Дънов трябва дълбоко да бъдат проучвани, защото това са математически формули на живота, които приложени правилно, единствено разрешават задачата ни в света.
И тази литература расте всеки ден и носи все по-нови и нови средства за решение на голямата задача, защото жив е нейния източник... Казват, че мислите, изнесени в тази литература – въпросът е за беседите на г. Дънов, нямали никаква логика и последователна връзка една с друга. Е, добре! Трудно е наистина да бъдат разбрани те, също тъй, както е трудно на един невежа в познанията си по математика да разбере поставените пред него математически формули и заключения. И те стават за него нелогични и несвързани. Както за математиката в случая е необходимо не прочитане, а изучаване, така и мислите в беседите на г.Дънов трябва дълбоко да бъдат проучвани, защото това са математически формули на живота, които приложени правилно, единствено разрешават задачата ни в света. Сега по въпроса за братското сдружение. Поменахме, че последното е школа. Значи тук се получават известни знания, които опитно се изучават. Това – в допълнение истинската идея за сдружението, за да не се догматизира въпросът, като се издигне в култ самото общежитие. Нима семейството не е най-естественото общежитие?
към текста >>

Липсата на вътрешна дисциплина, почиваща на законните на съзнателната жертва на личното пред общото – говори за липса или най-малко за изпразване на духовните импулси – елемент, без който едно бр.
Тук, при трениране на тялото към новите условия на живот, ние можем не без вътрешна радост да наблюдаваме иззиждането на ценни качества – бъдещите устои на един диамантен характер. За това пак се иска духовна сила и „високо съзнание", защото механическата воля в случая е недостатъчно силна: за да се бори против инерцията и хилядите противодействащи сили на винаги мърморещия противник на трудните и усилени моменти – обективният ум. По въпросите за живота, реда и дисциплината в бр. сдружение, според нас, оставù в пълна свобода да ги разреши всеки брат в себе си. Ще изнесем някои изживени психологически факти по въпроса; за дисциплината в сдружението, защото няма ли такова, животът му става съмнителен. Липсата на вътрешна дисциплина, почиваща на законните на съзнателната жертва на личното пред общото – говори за липса или най-малко за изпразване на духовните импулси – елемент, без който едно бр. сдружение не може да живее. Едно от основните начала в сдружението е прилагане закона на свободата. Понеже братята гледат на своята школа, като едно от средствата за постигне на една вътрешна цел, те съзнателно са поставили или взели пред вид всички възможни жертви, които ще трябва да се направят за разрешение на първите си задачи. И всичко това се прави съзнателно, при пълно вътрешно спокойствие. Заради това, когато многобройните трудности на физ.
към текста >>

Така дисциплината ще почива на едни от най-сигурните устои, които ние познаваме: – Съзнателно и вътрешно зачитане и пазене целостта и хармонията в бр.
Понеже братята гледат на своята школа, като едно от средствата за постигне на една вътрешна цел, те съзнателно са поставили или взели пред вид всички възможни жертви, които ще трябва да се направят за разрешение на първите си задачи. И всичко това се прави съзнателно, при пълно вътрешно спокойствие. Заради това, когато многобройните трудности на физ. и дух. живот в школата на братското сдружение предизвикат онези вътрешни несъгласия в кой и да е от членовете на последното, той – като силен мъж, с всичкото търпение на един ученик трябва да издигне поставената си цел по-горе от всякакви противоречия и лични неудобства. Така дисциплината ще почива на едни от най-сигурните устои, които ние познаваме: – Съзнателно и вътрешно зачитане и пазене целостта и хармонията в бр. сдружение, защото разделението винаги се предизвиква от едно ненадейно егоистично настроение. При несъгласия вътре в сдружението, въпроса става още по-деликатен, като се има предвид пълната вътрешна свобода с която разполага всеки. По пътя на вътрешното комунизиране, ние неминуемо ще се срещнем с един стар наш съветник – горделивеца-индивидуалист, с когото ще трябва по един мирен и разумен начин да ликвидираме известни негови навици, нехармониращи с дисциплината на сдружението, а други – да облечем в новата форма, представляваща синтез от най-различни багри. Този индивидуализъм, само в известни свои прояви, разбира се, е необходим при общия живот, за да се проявява всеки в своя естествен обзор и да се избегне опасността от подражанието, което е изправния, нестабилизиран още път на търсещия, представлява не малко зло. Да убиваме своята разумна природа, това рано или късно ще ни доведе до големи разочарования.
към текста >>

26. Псалом - Р. Соловьов Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Изследвайте си пулса, дишането, израза на лицето, очите, цвета на кожата му и пр.
И затова процесите, които стават в човека дават отражения във всички посоки. Един психически процес предизвиква появата на един физиологически и обратно. В правотата на това може всеки лично да се убеди. Напр. намирате се в едно меланхолично настроение. Излезте за момент от него и насочете вниманието си към функциите на вашето тяло. Изследвайте си пулса, дишането, израза на лицето, очите, цвета на кожата му и пр. Друг път сте разгневен, готов да се карате. Спрете се за момент и направете същите изследвания, сравнете ги с горните и ще имате едно истинско доказателство. Развитието на болезнените процеси има същия ход. Една болест на астрално тяло неминуемо ще достигне по един низходящ път до физическото напр. един постоянен психически гнет, страдание, скръб, душевни борби, съмнения, разочарования, егоизъм могат в резултат да дадат една физическа болест – един туберкулозен процес, едно сърдечно страдание.
към текста >>

27. Воля за радост - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Кой би разточил крилцата на тоя бръмбар, кой би научил на труд тая мравка, кой би изтъркал бархетен мъх и би издигнал дърветата високо да блестят със своята одежда.
Шуми се Ето прилетя пчела, бръмбар запълзя, прибягна катеричка и надникна из клоните. Прилетяха още мушици на слънчевата светлина, птици запяха във висината и върховете на могъщите дървета плавно се подвижиха. Нататък мравинки забързаха и носеха задружно клечица в своя мравуняк... Аз слушах този шум, стараех се да се вживея в него и да разбера живота. И разбрах че пчелата бръмчи и събира мед; мравинката носи елховата игла и птицата пее, защото Ти така желаеш. Аз разбрах, че всичко това е нескончаем химн за Тебе –победителят на небитието, аз разбрах, че Ти си навсякъде. Кой би разточил крилцата на тоя бръмбар, кой би научил на труд тая мравка, кой би изтъркал бархетен мъх и би издигнал дърветата високо да блестят със своята одежда. Кой би могъл да създава слънца и да не забравя това мъничко същество, което лежи на предела на моя взор – Кой освен Тебе... Аз гледах на дърветата и мислех, че са неподвижни, погледнах на планината и помислих, че вечно ще стои така. Погледнах на слънцето и мислех, че е вечно. По-сетне разбрах, че всичко тече, гори като тънка вощена свещица, а Ти един си неизменен. Къде е този, който иска да снеме покривалото на тайната от Твоето лице? Ще сразят леca – дивата красота, ще убият птиците му и неговите зверове, но ще зазеленее нов лес, нови птици ще запяват, нови зверове ще го заселят.
към текста >>

28. Списанието PDF Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Не търси Бога в „утеснението на сърцето си", кога наистина поискаш да намериш в себе си твоя жив Бог – защото тебе те е родила волята за радост на твоя Бог... Не с питане ще узнаеш своя Бог, защото и в най-тихия въпрос шуми вече съмнението... Ти ще намериш своя Бог само в най-дълбока тишина – очистен чрез страданието, което си превъзмогнал — във волята за радост.
Защото научите ли се да слушате това, което Бог говори, вие ще започнете да възприемате вашия Бог... А за това е нужна тишина! Всичко творящо пребъдва в тишина. И ти трябва в тебе самия да приготвиш едно място за тишината, за да ти стане твоя жив Бог приятел и гост! Към велика тишина ще поведат душата ти тия думи. От човека ти трябва да стигнеш до Бога – иначе Бог ще остане чужденец вовеки! Не търси Бога в „утеснението на сърцето си", кога наистина поискаш да намериш в себе си твоя жив Бог – защото тебе те е родила волята за радост на твоя Бог... Не с питане ще узнаеш своя Бог, защото и в най-тихия въпрос шуми вече съмнението... Ти ще намериш своя Бог само в най-дълбока тишина – очистен чрез страданието, което си превъзмогнал — във волята за радост. От ония, които кретащи по погрешни пътища крещят по Бога от угнетено сърце, отвръщай се съзнателно! Че иначе ти нивга не ще намериш дълбоката тишина. Ти трябва да бъдеш сам самин с човека, който си ти сам, искаш ли да срещнеш в себе си Бога... В твоята най-дълбока тишина ти сам ще си станеш въпрос и сам ще си бъдеш ответ (отговор). Защото само сам със себе си можеш ти да встъпиш във великата тишина... И сам трябва да бъдеш там, където твоят жив Бог се оставя да бъде слушан вътре в теб! Превод от немски.
към текста >>

29. Кога узреят плодовете, излиза всичко наяве - Г. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И в тия отделни общества – духовни средоточия и огнища понякога е имало фанатизъм и самооблащение, но в своята цялост те са изразявали и изразяват постоянно повтарящия се опит и неспирен стремеж към едно единно и живо разбиране на живота.
Самият живот, обаче, е нещо различно от тях и иска и търси своето. Народът, който непосредствено се сблъсква с всички най-разнообразни въпроси на живота, загубил вяра в искреността и силата на своите официални водители, винаги съзнателно или подсъзнателно се е стремил към едно единно и цялостно схващане на живота. И тоя стремеж е естествен и прав, защото за единия живот може да има само едно право и цялостно схващане, което еднакво може задоволи материалните и духовни нужди. И в средата на народа винаги, наред с борците за материални, правдини е имало и такива, които с едно искрено вътрешно увлечение и безкористие са се стремили към изяснение на духовните въпроси за нуждите на самия народ, на самия живот. Така са възникнали всички знайни и незнайни групи, общества и ордени, които по самостойни пътища са творили духовни ценности – ценни затова, защото са извлечени от самия живот и привнесени отново пак в него. И в тия отделни общества – духовни средоточия и огнища понякога е имало фанатизъм и самооблащение, но в своята цялост те са изразявали и изразяват постоянно повтарящия се опит и неспирен стремеж към едно единно и живо разбиране на живота. Тоя ритъм в развитието на човечеството и живота работи и днес. И днес въпреки привидното задоволително разрешение на многото въпроси, се констатира един нов духовен подем, който повдига незасегнати досега въпроси или пък разглежда повдигнатите в съвсем нова светлина. Днес мнозина, след дълъг вековен сън, се пробуждат за един по-възвишен и по-светъл живот. У мнозина се заражда нещо ново, което ще трябва да мине през ред изпитания докато завършено излезе навън от границите на личните преживявания и се превърне в жив плод и жертва за другите. Един нов духовен мироглед явно е ще има да преодолява много стари схващания и предубеждения.
към текста >>

30. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Очите на човек, пък и на животните се явяват като най-важен орган при възприемане на цветната светлина.
витамините, които се намират у известни храни. Установи се, че най-богати с витамини са ярко обагрените плодове и растения. Особено това се отнася за антискорбутните витамини, които се намират най-вече в червените и оранжеви плодове (лимони, домати, портокали, моркови и др.). Науката още не знае какво значение има тука „боята на плодовете". Но ние предполагаме, че вече се досещате. Очите на човек, пък и на животните се явяват като най-важен орган при възприемане на цветната светлина. Възприемането става чрез ретината, в която се разклоняват окончанията на зрителния нерв. От всички пластове, които се намират в ретината най-важен е тоя на пръчиците и бухалчиците, защото те възприемат зрителните усещания, трансформират ги в неизвестна още форма енергия и ги препращат в мозъка, а по-нататък мозъкът от своя страна оказва своето физиологично и психологично влияние върху целия организъм. Изследванията на Max Schultze установиха, че пръчиците служат за нощно зрение, а бухалчиците служат за цветните усещания и изобщо за дневното виждане. Когато у някои хора имаме нощна слепота, то ретината на такива е лишена от пръчици. Такива хора щом се смрачи престават да виждат.
към текста >>

Той забелязал, че при сини очила чувствувал студени тръпки по гърбът си и настръхвал.
Обратни действия на червените лъчи има синия цвят. Той също се счита, като един от силните цветове със специфично въздействие, както в психологично, тъй и физиологично отношение. Докато червените лъчи имат в основата си възбуждане, сините лъчи напротив, успокояват. Докато червените лъчи носят чрез зрителните възприятия топлота, сините носят студ. Самия Oskar Ganser е правил наблюдения над себе си, като е употребявал разноцветни стъкла. Той забелязал, че при сини очила чувствувал студени тръпки по гърбът си и настръхвал. И затова той препоръчва, пък и сам е правел опити с успех, синия цвят при възпаления, треска, нахлуване кръв в главата, нервност. Същото препоръчва и д-р Babitt. д-р Ponga, за когото споменах малко по-горе, е приложил тоя начин на лечение върху душевно болни като поставял буйно болни в сини стаи, където скоро се успокоявали и укротявали. Женевският зъбен лекар Ревард е открил, че сините лъчи имат и анестезиращо действие (упойват центъра на болката). Той карал своите пациенти да гледат една синя електрическа лампа известно време и след това пристъпвал към своите зъбни операции без болните да усещат никаква болка.
към текста >>

Всеки знае как човек се ободрява, когато се намира сред полската зеленина за няколко часа макар, лъчите са лечебни и за слаби, изморени очи, също представляват и хубаво сънотворно средство.
Оранжевия цвят се препоръчва за оживяване на периферните нерви, той се препоръчва и за настроение при мрачност. Според някои, той отстранявал разсеяността, умората. Също го препоръчва Ganser при инфлуенца. Някои го препоръчват за гърлени болести. Зеления цвят, както и синия, се препоръчва за успокоение на чувствата и на тялото дори. Всеки знае как човек се ободрява, когато се намира сред полската зеленина за няколко часа макар, лъчите са лечебни и за слаби, изморени очи, също представляват и хубаво сънотворно средство. Светлозелените лъчи действат насърчително (Ваbitt) за склонните да отпадат духом. В психологично отношение особено значение има оттенъка на всеки цвят. Докато светлозелените лъчи са здравословни, повече импулсиращи към благородни пориви, тъмнозелените – събуждат в човека малко по-груби материалистични и егоистични склонности. Според Ингалезе става и закрепване на нервите с зеления цвят. Зелените лъчи могат да се употребят за лечение на черния дроб и някои отоци.
към текста >>

31. В ЛУННОТО СИЯНИЕ - стихотворение Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

„Идете, казва Той на Йоановите ученици, и известете Йоану, което видяхте и чухте, че слепи прогледват, хроми ходят, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръсват и на сиромасите се благовествува.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА III. Лекуване Лекуването в далечното минало се е считало като една свещена наука. То се е практикувало само в храмовете и то от най-издигнатите им служители. Всички Учители на човечеството са били едновременно и негови дарители. Жив пример за това представя Христос. „Идете, казва Той на Йоановите ученици, и известете Йоану, което видяхте и чухте, че слепи прогледват, хроми ходят, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръсват и на сиромасите се благовествува. Блажен е който се не съблазни в мене." Ако хвърлим поглед върху всичко онова, което е успяло да се приложи от различните религии, ще видим че и тук на първо място стои лекуването. Разбира се, че лекуване не на тялото, а на човешката душа, в смисъл очищение от нейните пороци. Тук думата „душа" е употребена не в смисъл на Божествената душа в човека, която всъщност е чиста и неопетнена, но обикновената човешка душа, която се проявява при сегашното състояние на човека. Нека разгледаме нейното развитие. Условията, при които е поставена сега да се развива, са наистина доста груби и неблагоприятни.
към текста >>

Разбира се, че лекуване не на тялото, а на човешката душа, в смисъл очищение от нейните пороци.
То се е практикувало само в храмовете и то от най-издигнатите им служители. Всички Учители на човечеството са били едновременно и негови дарители. Жив пример за това представя Христос. „Идете, казва Той на Йоановите ученици, и известете Йоану, което видяхте и чухте, че слепи прогледват, хроми ходят, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръсват и на сиромасите се благовествува. Блажен е който се не съблазни в мене." Ако хвърлим поглед върху всичко онова, което е успяло да се приложи от различните религии, ще видим че и тук на първо място стои лекуването. Разбира се, че лекуване не на тялото, а на човешката душа, в смисъл очищение от нейните пороци. Тук думата „душа" е употребена не в смисъл на Божествената душа в човека, която всъщност е чиста и неопетнена, но обикновената човешка душа, която се проявява при сегашното състояние на човека. Нека разгледаме нейното развитие. Условията, при които е поставена сега да се развива, са наистина доста груби и неблагоприятни. Навсякъде тя среща пречки, дисхармонии и т.н. Всичко това обаче не е случайно или пък незаслужено.
към текста >>

Почти навсякъде срещаме един и същ възглас: към покаяние, към очищение и т.н.
И това Велико Сърце подава ръка към нея. Тя чува неговия глас, чувствува неговата безгранична обич, но уви, тя е тъй слаба, тъй немощна, обковала се е във веригите, които сама си е създала по своя нанадолен път. Страда мъчи се, но всичко е напразно. Тук именно идва церителят да ù покаже методите, чрез които ще може да се освободи от тия вериги, да се излекува от своите рани и се върне наново към своя Първоизточник. Самия процес на лекуване ние намираме описан във всички религии, само че в различни форми. Почти навсякъде срещаме един и същ възглас: към покаяние, към очищение и т.н. Какво значи покаяние? Нищо друго, освен човек да съзнае дълбоко в себе си, че върви в разрез с Божествените закони, че върши престъпление спрямо тях и да пожелае искрено да се коригира и влезе наново в хармония с тях. А какво значи очищение? Това е самият поправителен процес – лекуването. Всичко това е обаче само външната страна на въпроса.
към текста >>

А какво значи очищение?
Тук именно идва церителят да ù покаже методите, чрез които ще може да се освободи от тия вериги, да се излекува от своите рани и се върне наново към своя Първоизточник. Самия процес на лекуване ние намираме описан във всички религии, само че в различни форми. Почти навсякъде срещаме един и същ възглас: към покаяние, към очищение и т.н. Какво значи покаяние? Нищо друго, освен човек да съзнае дълбоко в себе си, че върви в разрез с Божествените закони, че върши престъпление спрямо тях и да пожелае искрено да се коригира и влезе наново в хармония с тях. А какво значи очищение? Това е самият поправителен процес – лекуването. Всичко това е обаче само външната страна на въпроса. Когато дойдем до самия метод, той става така да се каже езотеричното в различните религии или окултни общества. Диренето и прилагането на тоя метод е било предмет на дълго проучване от страна на всички ония, които са се занимавали с човешката душа и са търсили начин, за да ù помогнат. Вземете напр.
към текста >>

32. КАРТИНКИ ОТ КОМУНАТА НИ - Беллий Здруг Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Звездното небе е направено за нас, когато в потайна късна доба, притиснати от скърбите на земята повдигнем взор нагоре, да не срещнем непрогледна мрачина, а погледът ни да се спре върху приветствения лик на милионите трептящи очи.
Звездното небе! То откри за мене ритъма на великия оня пулс под който се движат всички живи. То ми разказа за душите, за великото дело на Вечния! Странен, непонятен е езикът на звездите; него го разбира само душата, а душата ни приказва само в стихията на ненарушим покой... Звездното небе – книга на времената, книга за гадание пътя на слънцата. Откровение и свидетелство на хората заради това, че те са Божии. Звездното небе е направено за нас, когато в потайна късна доба, притиснати от скърбите на земята повдигнем взор нагоре, да не срещнем непрогледна мрачина, а погледът ни да се спре върху приветствения лик на милионите трептящи очи.
към текста >>

33. ЛЕГЕНДА - Г. Т. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Разведрява се... От съседният двор идва мирис на сира, един след друг поудрят звънци от почиващото стадо овци.
Усеща се сутринен хлад. Жълти ивици прибягват на изток. Морско синьото небе губи своята чистота. Въззеленикави маси се наслагват мълком, нови и все нови багри прииждат от изток, за да добие своя пурпурен тен. Далеч, далеч чертаят сини гърбове високи планини. Разведрява се... От съседният двор идва мирис на сира, един след друг поудрят звънци от почиващото стадо овци. Звън... звън... звън – тънки – трептящи низки – заглушени, пискливи и звънки. Изрядко сплашени и бързи и най-сетне тропот от копита... Заградени в кошара недалеч, изблейват треперливи гласчета на агънца. Хе! На край село като из фуния се чува яростен лай, а след това мъдър басов приглас на стар домашен пес. Отсреща издрънкват железа на размърдани каруца и след това се чуват отмерени удари на тежък чук. Комуната е на работа.
към текста >>

Ние като граждани и чужди минаваме в очите на селяните, ей тъй незабелязано.
След малко, като че хиляди подземни същества коват с тежки чукове нови съдби на земята. Тътнеж и тропот на многото удари на копита по каменистият път. Ние изкарваме нашите крави и юници на край село. Чардата, в прах обвита, отминава. Остават групички жени, няколко деца и прегърбен дядко. Ние като граждани и чужди минаваме в очите на селяните, ей тъй незабелязано. Само някоя жена ни пита: „Е, бре момчета, научихте ли да доите кравите? " „Бах! Научихме, че то е лесна работа? ” „Сега какво правите? Царевиците ли разкопавате?
към текста >>

Толкова устни повтарят думи на най-върховното в живота... Очите светлеят, ръцете поднасят храна, естествени усмивки огряват по лицата.
Едному висят под ушите две черни петна – напомня на Пушкин, друг издигнал няколко стръкова брадичка, а други изцяло зацапани с черни кафяни или кестеняви бои. Една хубост личи във всички лица, една приятна здравина и сила. Едно котле с млечна каша и два големи селски хляба. Кашата се разсипва и хлябът начупва. Една две минути всички мълчат, някакво тържество разперва криле. Толкова устни повтарят думи на най-върховното в живота... Очите светлеят, ръцете поднасят храна, естествени усмивки огряват по лицата. Слънцето е вече хубаво изгряло. Селяните отиват към полето. Кривим из селските улици, оградени с плетове от тръни. Близо към мегдана срещаме една от учителките в селото. Тя е твърде любезна с нас и свободно разговаря с всички.
към текста >>

В нас са се явили въодушевления и желания, носещи в себе си дълбочина и воля за изпълнение.
Те говорят, разсъждават излагат. Всички сериозни, съсредоточени, вървят някак по-особено. Нещо изхвръква из нас, размества се, допълня се, всяка дума се изживява, недомлъвките носят след себе си порой от мисли, и всичко става ясно и тъй леко. Защо? Защото сме сами? Защото сме свободни ли, или защото всичко наоколо е чисто и приятно? В нас са се явили въодушевления и желания, носещи в себе си дълбочина и воля за изпълнение. Един изказва мисъл, която всички мислят, и всичко върви ясно и светло. Говорим за татвите или за татвасите, както ги казват индусите, за ония двучасови смени на космични влияния от изгрева до залеза на слънцето и действително проверяването ни се е съпоставяло. Стигаме нивата. Дълги бразди се източват като нишки на голям стан. На другия край на браздата човекът се вижда малък наполовина.
към текста >>

На края на браздите почиваме.
Месец преди ние садихме малки жълти царевични зърна, браздите бяха черни! Ние имахме торбички от тия зърна и стъпка след стъпка пускахме от тях и ги заравяхме с крак в браздата. Пеехме песента на сеяча... Полето сиво и черно жаднееше за човешки труд и човешка пот. И сега то все още желае своят дар, - ние му плащаме с радост. Замахваме със сила мотиките, хиляди мускули, безчетни клетки се пълнят и празнят – движение безспир, а полето се радва... ах, как то се радва!... На края на браздите почиваме. Лежим и гледаме лазурно небе. Малки бели облачета, в пухкави клъбца се редят по безпределния хоризонт. Великанските устни на близкото море ги е изхвърлило и запратило към нас. Твърде любопитни, те гледат полето и разшетаните там хора, немирни те мушат се един о друг, докато по обяд застанат неподвижни, замечтани в кръг. Почиваме, усмихваме се на слънцето, на облачетата, на небето.
към текста >>

Почиваме, усмихваме се на слънцето, на облачетата, на небето.
На края на браздите почиваме. Лежим и гледаме лазурно небе. Малки бели облачета, в пухкави клъбца се редят по безпределния хоризонт. Великанските устни на близкото море ги е изхвърлило и запратило към нас. Твърде любопитни, те гледат полето и разшетаните там хора, немирни те мушат се един о друг, докато по обяд застанат неподвижни, замечтани в кръг. Почиваме, усмихваме се на слънцето, на облачетата, на небето. Слънцето пече с всичката своя мощ, неговите лъчи се спускат право отвесно, а горе то като да е разтопило небето в бляскав сребърен свод. Изтежко пак слагат се мотиките – туп... туп... туп и звън... музика. По обяд се стелят топли трепетни маси. По-бавно и все по-бавно се чуват ударите и един след друг спират. Обяд... Отиваме в житната нива.
към текста >>

Обядваме и почиваме.
По обяд се стелят топли трепетни маси. По-бавно и все по-бавно се чуват ударите и един след друг спират. Обяд... Отиваме в житната нива. Навсякъде тишина обгръща полето. Прибрало се е всичко на сянка. Обядваме и почиваме. Започваме работа след обяда. Хладният морски мирлин настъпва бавно на вълни. Слънцето бавно върви своята дъга и почва вече своя превал. Орачите започват да се прибират към село. По далечните хълмове стадата пъплят в напевен звън.
към текста >>

34. КНИГОПИС Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тя е приказка за страната, в която ураганите отиват да си отпочиват и където най-тъмната омраза приема вид на една тиха усмивка.
Кой познаваше нейният език! Само душата на човека, – хилядострунна арфа, знаеше да отеква на нейното чисто върховно слово. Душата самотна съзерцаваше светлата си родина, и шепнеше нещо, но имаше ли хора. които да знаят да се вслушват и разбират своята душа? Музиката е приказка за една страна, в която има такава светлина, че всички наши земни дни черпят от нея своят блясък. Тя е приказка за страната, в която ураганите отиват да си отпочиват и където най-тъмната омраза приема вид на една тиха усмивка. Страна на хармония, страна на вечна радост! Музика, как може човек да отпразнува твоето тържество? Как да се опишат ония сватове в които отвеждаш душата на своите крила? Нищо няма равно на тебе, на твоята вечно издигаща се мощ, като стрела запокитена в висинето. Ще може ли човекът да престане да бъде роб, ако ти не си да го подемеш и да го окрилиш, та да може той да разкъса веригите на своето робство?
към текста >>

Кой ще покаже колко дълбочина, колко тайнственост има в живота, ако не си ти.
Страна на хармония, страна на вечна радост! Музика, как може човек да отпразнува твоето тържество? Как да се опишат ония сватове в които отвеждаш душата на своите крила? Нищо няма равно на тебе, на твоята вечно издигаща се мощ, като стрела запокитена в висинето. Ще може ли човекът да престане да бъде роб, ако ти не си да го подемеш и да го окрилиш, та да може той да разкъса веригите на своето робство? Кой ще покаже колко дълбочина, колко тайнственост има в живота, ако не си ти. Кой ще убие мъртвилото и пустошта на безлюдната пустиня, ако не си ти да я оживиш с гласа на твоите птички... Музиката е първото слово в предвечността. Тя е, която събужда сърцето в пролетната нощ, от сладката дрямка към деня на свещения труд. Музиката е, с която си приказват гениите и музите, с нея ще се разбират и хората в далечното време, когато познаят своята душа и когато се приучат да я слушат. Ще дойде ден, когато музиката ще срещне и ще съедини всички в едно. Звездите, слънцето, планетите, хората, малките мравинки ще се познават по тая песен... Тя се е родила в първия ден на предвечността, когато Той е пожелал да сътвори живота.
към текста >>

35. НАШИТЕ ЗАДАЧИ Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

А вие, които се борите срещу невежия и наричате вашата борба свещена борба за хляб, като влезете в трена на оня, що владее, не ще ли насочите другите срещу вас, щом като във вашето сърце живее червеят на личния свещен егоизъм?
Изживяваме времена на падения! Палачите са хванали наемни убийци да пазят реда на кривото, а робите се настървяват в злоба и чакат ден, да се превърнат на палачи. Кой дава право на човеците да присвояват и наричат свое онова, което се ражда от земята, зрее на слънцето и се пои от дъжда на небето? Кой е оня, който чертае фигури по земята и ги нарича своя собственост, като оставя палачи да ги пазят? Не ще ли се скрие утре той в тая земя и червеите не ще ли обходят неговият кух череп? А вие, които се борите срещу невежия и наричате вашата борба свещена борба за хляб, като влезете в трена на оня, що владее, не ще ли насочите другите срещу вас, щом като във вашето сърце живее червеят на личния свещен егоизъм? Вечна борба. От памтивека подклаждана от злия дух на користта, който се укрива зад пъстрите, „свещени" имена, зад маршовете, зад блясъка, зад крясъците на оратора, зад стиховете и песните на купени певци. Душа, душа се иска. Заспалата душа да се пробуди, човекът да въстане се изисква, човекът - Бог, който ще ни освободи, който ще ни засрами, който най-сетне ще ни умие! Живеем дни на срам.
към текста >>

Утрешни роби и тирани, загубени в сумрака на тежко неведение, душата ви зове, подканя ви, душата потърсена от пролятата братска кръв, ви сочи тихо вашият път и говори със словото на вътрешния човек – Бог, и с гласът на малките деца с тяхното чисто, невинно състрадание... Кой ще ни отговори, кога ще секнат тия разпри?
Всички мислят, че това отминава мимоходом. Те мислят, защото живеят в непрогледна тъма, че когато поставят в гроба пронизания „враг", свършват с него. О, невежи, да знаете колко сенки витаят около вашите окървавени съвести, да знаете каква дълга върволица на мъст и кървава разплата ви очаква! Да знаехте вие, които така глупаво и безславно напущате арената-земя, странната истина, че няма смърт, че бездна на окаян живот се разкрива за вашата виновна съвест! Тирани и роби на днешния ден. Утрешни роби и тирани, загубени в сумрака на тежко неведение, душата ви зове, подканя ви, душата потърсена от пролятата братска кръв, ви сочи тихо вашият път и говори със словото на вътрешния човек – Бог, и с гласът на малките деца с тяхното чисто, невинно състрадание... Кой ще ни отговори, кога ще секнат тия разпри? Кога ще настъпят дните на онова време, което търсите, когато във вас има и мъст, и злоба, и желание за ново робство? Кога ще престанете да черните душите на децата с вашата кървава наука? А вие, които идвате след тях със знамето на нови идеали, вашите ножове не режат ли, не е ли напръскана земята ви с кръв! Няма ли да се постави началото на нови кръвнини, когато с нож градите вашето щастие? Казвате, че ще настъпят дни на благоденствие.
към текста >>

36. НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Днес за любов мнозина говорят, различно я схващат, но любовта в нейната изправна космическа чистота и дълбочина, от никого досега не е била излагана с такава прямота, ние няма да повтаряме тук това, което той в своите беседи е казал.
Егоизмът и натегнатостта в хорските отношения изглежда са стигнали своя максимален предел и вече с необходимост се налага едно примирение, една мекота. Това гласно и негласно признават днес и учени, и общественици, и черковници. И виждаме че вече, къде с по-голяма, къде с по-малка предпазливост, захваща да се говори под една или друга форма за забравеното учение на любовта. И това, за което хората тепърва се сепват и пробуждат, с години вече нашият Учител вести. Учението на нашия Учител, това е, преди всичко, учение на любовта. Днес за любов мнозина говорят, различно я схващат, но любовта в нейната изправна космическа чистота и дълбочина, от никого досега не е била излагана с такава прямота, ние няма да повтаряме тук това, което той в своите беседи е казал. Всеки от нас сам е опитал и простотата и силата на неговите думи. Като изхожда от целокупното възможно окултно знание, той ни показва как трябва да живеем, за да можем сами непосредствено да опитаме първата велика основа на живота – любовта, която с думи нито се изявява, нито се предава, а само се живее. Въпросът е сега, как може любовта, тъй както се изнася от новото учение, да се приложи в личния и колективен живот при тъй диференцираните икономически, културни и обществени условия. В това отношение, тя се различава от всички други схващания, преди всичко и най-главно със своята широта. Тя признава учеността на учения, преживяванията на религиозния, социалните наклонности на общественика, но тя има към тях отношение не толкова като специалисти, а като хора.
към текста >>

Новото учение има преди всичко една окултно-мистична основа, която ние познаваме теоретически от западноевропейската окултна литература – и на тая същата основа почива до голяма степен нашия вътрешен живот.
Всеки от нас сам знае, че от мига, в който е тръгнал в новия път, чувствува едно непрекъснато вътрешно разширение и растеж, и че всеки от ден на ден се убеждава, че вътрешният живот, който е и същественото в нас, не може, па и не е нужно да се изнася навън с думи. Тук трябва, обаче, да отбележим, че често натрупването на много въпроси или бързината, с която искаме да ги разрешим или изявим навън, могат да причинят смущения в нашия живот. Трябва да признаем, че бързото и широко приложение на новото учение, не е така лесно, както понякога ни се струва. Неговото приемане и приложение не е само даден момент, след който настъпва един равен, еднообразен живот (както е в някои религиозни общества), а тъкмо от тоя момент започва цяла верига от въпроси, съмнения, разочарования, възторзи – неща малко много познати на всички от нашия мъничък опит на ученици. Как, прочее, можем да направим едно общо разграничение между вътрешния ни и външен живот. Новото учение има преди всичко една окултно-мистична основа, която ние познаваме теоретически от западноевропейската окултна литература – и на тая същата основа почива до голяма степен нашия вътрешен живот. Но новото учение има и една външна страна, има приложение – което трябва да стане при днешните диференцирани културни и обществени условия. Ние сме до известна степен отраснали и възпитани в духа на преобладаващото днес, ограничено материалистично разбиране на живота. Но същевременно дълбоко у нас ние чувствуваме да се пробужда нещо ново, което иска да преодолее тия граници, ново, което засега често намираме отразено в мистичната литература на изтока. – И ние наистина, особено при изключителните условия в България, като че ли сме заставени, както някои се изразяват, да примирим в себе си и после вън от себе си изтока с запада. А това не е малка работа, защото тук се пресрещат разбиранията и наследеният опит на вековни култури.
към текста >>

37. ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ако човекът не е останал с едното, двете или трите сетива на по-низшите си животни форми и със степента на тяхното развитие, то нищо не сочи, че и за в бъдеще ще остане само с днешните си пет сетива в днешната им форма на развитие.
На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезна, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани. И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност. Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смешение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува. Преди всичко, трябва се има пред вид, че нашит физически сетива са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тяхна, че нищо не дава право на един учен да твърди, че не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките сетива и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничено. Ето защо, възможно е степента на възприятие (в сила и ширина) на един „непризнат" учен да се отнася към тази на признатия учен, както последната към тази на неграмотния. Ако човекът не е останал с едното, двете или трите сетива на по-низшите си животни форми и със степента на тяхното развитие, то нищо не сочи, че и за в бъдеще ще остане само с днешните си пет сетива в днешната им форма на развитие. А че ученият не може да допуска и предполага, че съществуват хора, които притежават по-многобройни и по-ефикасни средства за търсене истината и затова владеят много по-дълбоки знания от тях – това е лесно обяснимо, както е обяснимо, че един неграмотен човек, незапознат с микроскопа, ултрамикроскопа, телескопа и изчисленията на висшата математика, на може да допуща съществуването на учени, които изучават електроните и йоните, измерват скоростта на звука и светлината, определят разстоянието от земята до слънцето, планетите и звездите, тяхната големина, тегло, насока на движение и пр. Днес не само простите хора, но и така наречените интелигентни, не се поддават на новите „необикновени" истини, понеже са свикнали да живеят в един много ограничен вътрешен и външен мир, първият от които се заключава в границите на „егото", което е неразделно с грубата материя, а вторият – това са предметите, материалните условия и отношения между хората, които не преминават рамките на непосредственото триизмерно схващане и не позволяват на духа да литне към безпределното непознато. Днес не малко интелигенти биха се смаяли и учудили на своето невежество и ограниченост, ако се отделиха временно от всекидневния живот, от тесните му рамки, в които го поставя нашата планета – прашинка и се пренесяха в безкрайния всемир и проникнеха в неговите безбройни сили, енергии, движения, закони и форми. Сравнението между безгранично малкото и безгранично голямото, в които действува все една непостижима мъдрост с еднаква сложност, закономерност, точност и целесъобразност, координираща чрез невидими връзки всичко в едно, би замаяло главите им. Кой на пръв поглед би могъл да допусне, че колосалната слънчева система е копие на атома, чийто размери не се поддават и на ултрамикроскопа, че нашата земя в своя привиден покой лети в пространството със скорост 100,000 км.
към текста >>

Освен това, нима у родените с добри очи и уши, няма слепота и глухота?
Тя отчасти познава външния живот на световете, но какво знае за техния вътрешен живот за първопричините, които чрез законите го управляват? Физичният уред ще премине ли границите на материята и ще ни даде ли знание за това, което се крие зад нея? Един надменен учен може да каже, че не допуска съществуването на това, което сам не е проверил и установил. Но ако същото му каже за неговите истини един неук, те ще престанат ли да съществуват? Ако един сляпороден и един глухороден се произнесат, че светлината и звука не съществуват, те ще престанат ли да съществуват? Освен това, нима у родените с добри очи и уши, няма слепота и глухота? Знайно е, че и нормално развитите очи и уши схващат само една много малка част от светлинните и звукови области, ограничени между един минимум и един максимум светлинни и звукови трептения. Както се срещат и такива под нормалното развитие, така се срещат и такива над нормалното развитие. А нищо не дава право на учените материалисти да твърдя, че те именно се намират на върха на развитието, че тяхната наука е реална, а тази на така наречените метафизици – нереална, защото преди всичко, трябва да се определи, коя е основата на материалистичната наука и коя на метафизиката и степента на тяхната реалност. Основата на първата е материята. Но материята, според самите материалисти, е сгъстена енергия, а тази последната – сгъстена по-тънка субстанция.
към текста >>

Знайно е, че и нормално развитите очи и уши схващат само една много малка част от светлинните и звукови области, ограничени между един минимум и един максимум светлинни и звукови трептения.
Физичният уред ще премине ли границите на материята и ще ни даде ли знание за това, което се крие зад нея? Един надменен учен може да каже, че не допуска съществуването на това, което сам не е проверил и установил. Но ако същото му каже за неговите истини един неук, те ще престанат ли да съществуват? Ако един сляпороден и един глухороден се произнесат, че светлината и звука не съществуват, те ще престанат ли да съществуват? Освен това, нима у родените с добри очи и уши, няма слепота и глухота? Знайно е, че и нормално развитите очи и уши схващат само една много малка част от светлинните и звукови области, ограничени между един минимум и един максимум светлинни и звукови трептения. Както се срещат и такива под нормалното развитие, така се срещат и такива над нормалното развитие. А нищо не дава право на учените материалисти да твърдя, че те именно се намират на върха на развитието, че тяхната наука е реална, а тази на така наречените метафизици – нереална, защото преди всичко, трябва да се определи, коя е основата на материалистичната наука и коя на метафизиката и степента на тяхната реалност. Основата на първата е материята. Но материята, според самите материалисти, е сгъстена енергия, а тази последната – сгъстена по-тънка субстанция. Материята се поддава на обикновено изследване само до електрона и след това се губи от окото на наблюдателя.
към текста >>

Това е безпределна област, в която трябва да се насочи вниманието на учените.
И щом човекът, според материализма, е най-висшето същество във вселената, как може да се обясни неговото мимолетно съзнание, разум, съвест и пр., съпоставени с вечността на природните закони, които са „случайни резултати на слепи, неразумни причини". Духът съществува и може да се открие от всеки, желаещ да го търси. Всички прояви в живота на човека и цялата природа, които не се поддават на физическо изучаване, на непосредствено изучаване, на непосредствено изследване на око, ухо и уред, са прояви на духа (каквито впрочем, са и физическите явления, само че от по-грубо естество). В тази област спадат телепатията, ясновидството, пророческите сънища, предчувствията, интуицията и пр. и пр. Това е безпределна област, в която трябва да се насочи вниманието на учените. В тази област се крие истинското обяснение на нещата във физическата област, защото в нея е коренът им. Не е достатъчно необяснимото с обикновените разполагаеми средства на науката да се нарече метафизично и да се остави настрана. Един път съществува ли, то има своята основа, своите причини и закони, по силата на които става, следователно, може и трябва да се обясни. Ако това не е възможно да стане с наличните средства, трябва да се потърсят нови. И те ще се намерят, защото човекът до днес е проявил само нищожна частица от това, което крие в себе си.
към текста >>

38. БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Попитайте един петрограф, той ще ви посочи хармонията, която лежи в основата на един кристал.
МУЗИКАТА В ПРИРОДАТА „Музиката е един начин, чрез който може да оживее природата за вас – камъните ще оживеят, дърветата, изворите и всичко наоколо ще оживее." „Музиката е една дълбока сфера на битието." Моят Учител В окултната наука въпросът за музиката заема едно от най важните места. И това е тъй, защото музиката представлява една област, която има отношение с живота на всички същества във всички техни отправления. До недавна считаха музикалността присъща само на „високо" културни хора. Изследванията, обаче, откриха, че музикалният усет се корени не само в дивите некултурни племена, но много по-далеч: у животните, дори някои са склонни да виждат известна музикалност у растенията дори скалите, камъните... Може това да се види парадоксално, но факт е, мнозина автори привеждат примери за това. Окултната наука приема музикалните отношения като база, на която се опира животът на всички същества. Попитайте един петрограф, той ще ви посочи хармонията, която лежи в основата на един кристал. Попитайте ботаника, зоолога, анатома, астронома... те всички знаят за величествената хармония, която цари в природата на кристалите, растенията, животните, човека и космоса. В цялата природа, достъпна за нашето изучаване, се констатира един основен, много важен закон Това е законът на съотношенията, - законът на хармонията. Музиката е израз на тая мирова хармония. Аз слушах веднъж да се говори за дисхармония в природата Но когато анализирах тия дисхармонии, които ми се посочваха, пък и сам намерих много други, аз открих дисхармоничните хармонии в света, тъй да се каже. Това бяха ония дисонанси, които взети поотделно, се срещат във всяко музикално парче, но които именно служат да изразят още по ясно красивия акорд на следующия момент. ІІ.
към текста >>

Изследователят на акустичните явления Рело откри, че звуковете идат от дълбочината на клисурата и издигайки се нагоре, те се все повече усилват.
Камбаната (Накус) на тоя манастир звъни от време на време и призовава калугерите на молитва. Учените днес обясняват тия явления с триенето на пясъците по камъните посредством вятъра. Съществуват и „пеещи долини", една от които най-прочутата, е при Тронелен между Гохвалд и Идарвалд. Там от време на време се чува звученето на множеството звънци. Отначало тихо, после силно и отново замират бавно. Изследователят на акустичните явления Рело откри, че звуковете идат от дълбочината на клисурата и издигайки се нагоре, те се все повече усилват. Понякога Рело е слушал такива нежни и приятни звукове „каквито няма да чуем никога от нашите прочути певци" Не рядко тия звукове давали вид на долината, като че тя плаче и стене. Всичко се обяснява със стеснената клисура, след която следва вече внезапно разширение на долината и се получават напълно аналогични явления на духовите инструменти или гръкляна. Има и пеещи скали. По горното течение на р. Ориноко се намират гранитни скали, които издават при изгрев слънце особена музика.
към текста >>

Според Daumbresse конят предпочита флейтата пред цигулката.
Днес се мисли, че преживните животни са слабо чувствителни към музиката. Конят е много чувствителен към музиката. Според Gneпоп (ветер. лекар) има някои коне, които постоянно гледат свирача, докато трае свиренето, други застават срещу своите ясли и стоят неподвижни. Фиксирането на ушите, тяхното направление показват ясно, че животното не желае да пропусне нито една нота и че цялото му внимание е съсредоточено върху органа на слуха. Според Daumbresse конят предпочита флейтата пред цигулката. Той може под влияние на музиката много лесно да се научи да танцува. Не вярвам някой да се съмнява в музикалните способности на магарето. Разправят, че едно магаре, този осмиван музикант, чувайки да пее една дама, която имала хубав глас, напуснало мястото, дето било, доближило се до жилището на певицата и най сетне влязло в двора ù, за да слуша по-добре музиката, която го омаяла. Опитите, направени през май 1795 г. в Парижката Jardin des plantes със слоновете, недвусмислено подчертават музикалността им.
към текста >>

39. КРАЙ МОРЕТО - Георги Т. Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тия хора са грешали съзнателно и не със зла умисъл и са вярвали, че не могат да дадат по-харен израз пред хората на своята собствена почит към „по-старите братя" оттуй да ги представят извисени високо над (човеците) тях.
Поетичното въображение на всички народи и времена дължи голяма част от своите образи на туй погрешно разбиране. Суеверието е било винаги приятел на поета, а голата истина е престрога и проста, за да вземе участие в кръшните игри на гиздаво натруфената фантазия. От време на време отделни личности са узнавали за съществуването и действието на това невидимо и при все това свързано с реални земни човеци Общество, а други са разнасяли вестта за него, обзети от какви не съмнения, та в края на краищата е останала за него само тъмната мълва на сказанието. Други пък са знаели за това Общество, ала техния прост живот и деяния не са задоволявали пъстрата им фантазия, та са сметнали за нужно, да окичат своите съобщения с разни труфала и да представят своите по-стари братя — човеци като полубогове или поне като някакви чудновати магесници. Последните съобщения за тях бяха от такъв вид. Тия хора са грешали съзнателно и не със зла умисъл и са вярвали, че не могат да дадат по-харен израз пред хората на своята собствена почит към „по-старите братя" оттуй да ги представят извисени високо над (човеците) тях. Hо самите членове на това Общество решително отклоняват това фантастично въздигане. Те знаят, че са човеци като всички други, само ча благодарение на своята по-напреднала духовна възраст са станали способни да заемат такова положение в духовния свят, което е немислимо и непостижимо за човека, обвързан в ограничените условия на материалния живот. Ала самата действителност ни сочи един далеко по-възвишен образ на тия Братя, отколкото оня, що би могла да нарисува и най-богатата, жадна за краски фантазия. Тихата работа на членовете на Братството обхваща всички области на висшето духовно развитие. През техните ръце минават нишките, които завършват в творбите на най-висшите прояви на човешката мощ.
към текста >>

Ала самата действителност ни сочи един далеко по-възвишен образ на тия Братя, отколкото оня, що би могла да нарисува и най-богатата, жадна за краски фантазия.
Други пък са знаели за това Общество, ала техния прост живот и деяния не са задоволявали пъстрата им фантазия, та са сметнали за нужно, да окичат своите съобщения с разни труфала и да представят своите по-стари братя — човеци като полубогове или поне като някакви чудновати магесници. Последните съобщения за тях бяха от такъв вид. Тия хора са грешали съзнателно и не със зла умисъл и са вярвали, че не могат да дадат по-харен израз пред хората на своята собствена почит към „по-старите братя" оттуй да ги представят извисени високо над (човеците) тях. Hо самите членове на това Общество решително отклоняват това фантастично въздигане. Те знаят, че са човеци като всички други, само ча благодарение на своята по-напреднала духовна възраст са станали способни да заемат такова положение в духовния свят, което е немислимо и непостижимо за човека, обвързан в ограничените условия на материалния живот. Ала самата действителност ни сочи един далеко по-възвишен образ на тия Братя, отколкото оня, що би могла да нарисува и най-богатата, жадна за краски фантазия. Тихата работа на членовете на Братството обхваща всички области на висшето духовно развитие. През техните ръце минават нишките, които завършват в творбите на най-висшите прояви на човешката мощ. Тe наистина прeмeстват планини, без пръст да помръднат, защото тяхната воля, ръководена от най-висшето познание, стои зад дeлото на много ръцe и мозъци. За магесническитe „фокуси" и „изкуства" на факирите няма място в работата на по старите братя на човечеството. Тe съдeйствуват за осъществяване обширния план на развитие, който един вечен, космичен закон е предначертал на човечеството, и тяхната работа не познава лични интереси, не познава предпочитане на отделни единици, ако ще би то да произтича и от най-идеални мотиви.
към текста >>

Тe съдeйствуват за осъществяване обширния план на развитие, който един вечен, космичен закон е предначертал на човечеството, и тяхната работа не познава лични интереси, не познава предпочитане на отделни единици, ако ще би то да произтича и от най-идеални мотиви.
Ала самата действителност ни сочи един далеко по-възвишен образ на тия Братя, отколкото оня, що би могла да нарисува и най-богатата, жадна за краски фантазия. Тихата работа на членовете на Братството обхваща всички области на висшето духовно развитие. През техните ръце минават нишките, които завършват в творбите на най-висшите прояви на човешката мощ. Тe наистина прeмeстват планини, без пръст да помръднат, защото тяхната воля, ръководена от най-висшето познание, стои зад дeлото на много ръцe и мозъци. За магесническитe „фокуси" и „изкуства" на факирите няма място в работата на по старите братя на човечеството. Тe съдeйствуват за осъществяване обширния план на развитие, който един вечен, космичен закон е предначертал на човечеството, и тяхната работа не познава лични интереси, не познава предпочитане на отделни единици, ако ще би то да произтича и от най-идеални мотиви. Който дири груби „чудеса", не ще ги намери при тях. Същинските събития в деянието на Белите Братя остават скрити за външния поглед, колкото и да са чудни всъщност. В кръга на тяхното деяние влиза всеки, комуто истински лежи на сърце да достигне възможно най високо духовно развитие в този живот. И колкото по е чиста неговата воля, толкова по-ясно и по-скоро ще възприеме той духовното влияние. Превод от немски
към текста >>

40. ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Морето, със своята широта, със своята мощ, със своя рев, морето с хилядите стъклени очи на своите девици, таи в недрата си най-ценната, най великата и най-страшна дума!...
КРАЙ МОРЕТО ...Морето има своята тайна. В неговата дълбина е скрито драгоценно сандъче с ключа на неизвестното, неказано още слово и блясъкът на бисерите по това мъничко сандъче привлича окото на мнозина, що дирят тайната на „морето". Мнозина смелчаци са влизали до дъното на неговото приказно царство, при медузите, при коралите, при мъничките светливи миди, където между водораслите се шушне нещо за вечната легенда на морето, но никой още не е видял и отворил скъпоценното сандъче, където е написана с ръката на Посейдон страшната, свещена дума. Морето реве, шуми, плиска с гребените на своите вълни, кани, смее се и вика смелите, що търсят да найдат в неговото чудно царство ключа на вечната загадка... Морето има своя вечна загадка. Морето, със своята широта, със своята мощ, със своя рев, морето с хилядите стъклени очи на своите девици, таи в недрата си най-ценната, най великата и най-страшна дума!... Незнайно е, защото може би ония, който я дирят се омайват в перлите и бисерите на неговите недра, може би очите на морските девици ги приспиват в злокобен сън, може би омайни някакви гласове ги унасят в забвение, може би приказките им ги сковават със своето вълшебство, но мнозина от тия герои що дирят, са жертва. Морето отнема техните души, праща ги при своя страшен повелител с всемогъщия тризъбец, а телата им, напълнени със солена, отровна вода, с безжизнени очи, изхвърля по бреговете със своите вечно живи, мощни плещи... Те, героите, познават вече царството на морето, те знаят също неговия повелител, но на устата те имат печата на страшно безмълвие-тайна. Дали светливите бисери по чудноватото сандъче, дали очите на медузите, дали напевите на неговите скрити поселници са ги отвлекли от тяхната свещена цел – но мнозина от тия смелчаци са удавници на морето, животът и телата им се люшкат между пянатa на тъмнозелените вълни... ...Морето има една вечна тайна. Кога ще я открием? Защото може би страшни са преградите до нея, затова морето ни зове все по-силно и ни кани с тайнствен повик, който дочуваме в плисъка и неговия непрестанен шум... * * * Нека си остана както преди самотен на моя кораб, който лети по гривестата повърхност на морето, към хоризонта на моя дълъг път.
към текста >>

Незнайно е, защото може би ония, който я дирят се омайват в перлите и бисерите на неговите недра, може би очите на морските девици ги приспиват в злокобен сън, може би омайни някакви гласове ги унасят в забвение, може би приказките им ги сковават със своето вълшебство, но мнозина от тия герои що дирят, са жертва.
КРАЙ МОРЕТО ...Морето има своята тайна. В неговата дълбина е скрито драгоценно сандъче с ключа на неизвестното, неказано още слово и блясъкът на бисерите по това мъничко сандъче привлича окото на мнозина, що дирят тайната на „морето". Мнозина смелчаци са влизали до дъното на неговото приказно царство, при медузите, при коралите, при мъничките светливи миди, където между водораслите се шушне нещо за вечната легенда на морето, но никой още не е видял и отворил скъпоценното сандъче, където е написана с ръката на Посейдон страшната, свещена дума. Морето реве, шуми, плиска с гребените на своите вълни, кани, смее се и вика смелите, що търсят да найдат в неговото чудно царство ключа на вечната загадка... Морето има своя вечна загадка. Морето, със своята широта, със своята мощ, със своя рев, морето с хилядите стъклени очи на своите девици, таи в недрата си най-ценната, най великата и най-страшна дума!... Незнайно е, защото може би ония, който я дирят се омайват в перлите и бисерите на неговите недра, може би очите на морските девици ги приспиват в злокобен сън, може би омайни някакви гласове ги унасят в забвение, може би приказките им ги сковават със своето вълшебство, но мнозина от тия герои що дирят, са жертва. Морето отнема техните души, праща ги при своя страшен повелител с всемогъщия тризъбец, а телата им, напълнени със солена, отровна вода, с безжизнени очи, изхвърля по бреговете със своите вечно живи, мощни плещи... Те, героите, познават вече царството на морето, те знаят също неговия повелител, но на устата те имат печата на страшно безмълвие-тайна. Дали светливите бисери по чудноватото сандъче, дали очите на медузите, дали напевите на неговите скрити поселници са ги отвлекли от тяхната свещена цел – но мнозина от тия смелчаци са удавници на морето, животът и телата им се люшкат между пянатa на тъмнозелените вълни... ...Морето има една вечна тайна. Кога ще я открием? Защото може би страшни са преградите до нея, затова морето ни зове все по-силно и ни кани с тайнствен повик, който дочуваме в плисъка и неговия непрестанен шум... * * * Нека си остана както преди самотен на моя кораб, който лети по гривестата повърхност на морето, към хоризонта на моя дълъг път. Нека суровият вятър на морето пак да гали лицето ми, когато стоя на носа на моя кораб, когато притискам кормилото, пак да усещам оная тиха радост на моряка, когато корпусът се подчинява на неговата здрава опитна ръка.
към текста >>

Морето отнема техните души, праща ги при своя страшен повелител с всемогъщия тризъбец, а телата им, напълнени със солена, отровна вода, с безжизнени очи, изхвърля по бреговете със своите вечно живи, мощни плещи... Те, героите, познават вече царството на морето, те знаят също неговия повелител, но на устата те имат печата на страшно безмълвие-тайна.
В неговата дълбина е скрито драгоценно сандъче с ключа на неизвестното, неказано още слово и блясъкът на бисерите по това мъничко сандъче привлича окото на мнозина, що дирят тайната на „морето". Мнозина смелчаци са влизали до дъното на неговото приказно царство, при медузите, при коралите, при мъничките светливи миди, където между водораслите се шушне нещо за вечната легенда на морето, но никой още не е видял и отворил скъпоценното сандъче, където е написана с ръката на Посейдон страшната, свещена дума. Морето реве, шуми, плиска с гребените на своите вълни, кани, смее се и вика смелите, що търсят да найдат в неговото чудно царство ключа на вечната загадка... Морето има своя вечна загадка. Морето, със своята широта, със своята мощ, със своя рев, морето с хилядите стъклени очи на своите девици, таи в недрата си най-ценната, най великата и най-страшна дума!... Незнайно е, защото може би ония, който я дирят се омайват в перлите и бисерите на неговите недра, може би очите на морските девици ги приспиват в злокобен сън, може би омайни някакви гласове ги унасят в забвение, може би приказките им ги сковават със своето вълшебство, но мнозина от тия герои що дирят, са жертва. Морето отнема техните души, праща ги при своя страшен повелител с всемогъщия тризъбец, а телата им, напълнени със солена, отровна вода, с безжизнени очи, изхвърля по бреговете със своите вечно живи, мощни плещи... Те, героите, познават вече царството на морето, те знаят също неговия повелител, но на устата те имат печата на страшно безмълвие-тайна. Дали светливите бисери по чудноватото сандъче, дали очите на медузите, дали напевите на неговите скрити поселници са ги отвлекли от тяхната свещена цел – но мнозина от тия смелчаци са удавници на морето, животът и телата им се люшкат между пянатa на тъмнозелените вълни... ...Морето има една вечна тайна. Кога ще я открием? Защото може би страшни са преградите до нея, затова морето ни зове все по-силно и ни кани с тайнствен повик, който дочуваме в плисъка и неговия непрестанен шум... * * * Нека си остана както преди самотен на моя кораб, който лети по гривестата повърхност на морето, към хоризонта на моя дълъг път. Нека суровият вятър на морето пак да гали лицето ми, когато стоя на носа на моя кораб, когато притискам кормилото, пак да усещам оная тиха радост на моряка, когато корпусът се подчинява на неговата здрава опитна ръка. В морето е моят път.
към текста >>

Дали светливите бисери по чудноватото сандъче, дали очите на медузите, дали напевите на неговите скрити поселници са ги отвлекли от тяхната свещена цел – но мнозина от тия смелчаци са удавници на морето, животът и телата им се люшкат между пянатa на тъмнозелените вълни... ...Морето има една вечна тайна.
Мнозина смелчаци са влизали до дъното на неговото приказно царство, при медузите, при коралите, при мъничките светливи миди, където между водораслите се шушне нещо за вечната легенда на морето, но никой още не е видял и отворил скъпоценното сандъче, където е написана с ръката на Посейдон страшната, свещена дума. Морето реве, шуми, плиска с гребените на своите вълни, кани, смее се и вика смелите, що търсят да найдат в неговото чудно царство ключа на вечната загадка... Морето има своя вечна загадка. Морето, със своята широта, със своята мощ, със своя рев, морето с хилядите стъклени очи на своите девици, таи в недрата си най-ценната, най великата и най-страшна дума!... Незнайно е, защото може би ония, който я дирят се омайват в перлите и бисерите на неговите недра, може би очите на морските девици ги приспиват в злокобен сън, може би омайни някакви гласове ги унасят в забвение, може би приказките им ги сковават със своето вълшебство, но мнозина от тия герои що дирят, са жертва. Морето отнема техните души, праща ги при своя страшен повелител с всемогъщия тризъбец, а телата им, напълнени със солена, отровна вода, с безжизнени очи, изхвърля по бреговете със своите вечно живи, мощни плещи... Те, героите, познават вече царството на морето, те знаят също неговия повелител, но на устата те имат печата на страшно безмълвие-тайна. Дали светливите бисери по чудноватото сандъче, дали очите на медузите, дали напевите на неговите скрити поселници са ги отвлекли от тяхната свещена цел – но мнозина от тия смелчаци са удавници на морето, животът и телата им се люшкат между пянатa на тъмнозелените вълни... ...Морето има една вечна тайна. Кога ще я открием? Защото може би страшни са преградите до нея, затова морето ни зове все по-силно и ни кани с тайнствен повик, който дочуваме в плисъка и неговия непрестанен шум... * * * Нека си остана както преди самотен на моя кораб, който лети по гривестата повърхност на морето, към хоризонта на моя дълъг път. Нека суровият вятър на морето пак да гали лицето ми, когато стоя на носа на моя кораб, когато притискам кормилото, пак да усещам оная тиха радост на моряка, когато корпусът се подчинява на неговата здрава опитна ръка. В морето е моят път. Там хоризонт е най-широк.
към текста >>

Ничии очи не блестят така, като милионите очи на морето при блясъка на слънцето.
Не мога да ги отделя, те се оглеждат едно в друго и все по-нови, все по непознати стават с своите загадки. Отново ще стъпи моя крак на крилатия ми кораб и аз самотен и горд пак ще целуна кормилото, което всякога съм държал със своята ръка. Никъде слънцето и звездите не възрастват така величествено над хоризонта както тука. Никъде мислите не са по-чудати и молитвата по свещена от тука, в тоя храм, над необятната шир, над която се разстила небесният свод... Морето. Отново ще го видя обградило ме от вси страни и когато стигна малко островче, където се отдъхва в сън, ще ти изпратя приветствие със стрелите на новата зора, която подканя в нов път с вятъра, що надува белите платна на моя кораб. Ничии очи не блестят така, като милионите очи на морето при блясъка на слънцето. Никъде бурята не е по-страшна. и покоят по-величествен, както в морето, когато белите птици тихо отпочиват по високите мачти. Не ме търсете тука. Там ще отида аз, морето е моето обширно царство... * * * Щастието, това са малките светливи отблясъци по леко вълнуващата се морска повърхност, отблясъците, които раждат, едва трепват с първата си усмивка и умират внезапно, като че морето ги поглъща в своята страхотна бездна. Щастието е като малка приказка, която шепне, унася те в неизразимо красиви светове и бърже свършва, като те оставя, потънал в захлас.
към текста >>

и покоят по-величествен, както в морето, когато белите птици тихо отпочиват по високите мачти.
Никъде слънцето и звездите не възрастват така величествено над хоризонта както тука. Никъде мислите не са по-чудати и молитвата по свещена от тука, в тоя храм, над необятната шир, над която се разстила небесният свод... Морето. Отново ще го видя обградило ме от вси страни и когато стигна малко островче, където се отдъхва в сън, ще ти изпратя приветствие със стрелите на новата зора, която подканя в нов път с вятъра, що надува белите платна на моя кораб. Ничии очи не блестят така, като милионите очи на морето при блясъка на слънцето. Никъде бурята не е по-страшна. и покоят по-величествен, както в морето, когато белите птици тихо отпочиват по високите мачти. Не ме търсете тука. Там ще отида аз, морето е моето обширно царство... * * * Щастието, това са малките светливи отблясъци по леко вълнуващата се морска повърхност, отблясъците, които раждат, едва трепват с първата си усмивка и умират внезапно, като че морето ги поглъща в своята страхотна бездна. Щастието е като малка приказка, която шепне, унася те в неизразимо красиви светове и бърже свършва, като те оставя, потънал в захлас. Щастието, това са малки мигове от времето на твоя живот, мигове на музика, на светлина. Те светят в твоите дни, както светулките в мрачна нощ и те живеят в техния спомен, както плувецът живее в малката си ладия, заграден отвсякъде с вълни.
към текста >>

От далечините, небето кима утвърдително със своите милиони светливи очи.
Едно велико изкуство трябва да научим, изкуството да живеем в краткия миг като във вечност, за да познаем щастието. Едно велико изкуство, да познаем щастието в пътя, по който го дирим. Да наричаме щастие не приказната страна, към която летим на крилете на нашия устрем, а самия бяг, шеметният вихрен бяг, надутите, опънати платна, забития взор в хоризонта, тайната, която ни зове, великата и тайна неизвестност! О, безумен, красив порив към щастие, колко незнаен е твоят път и колко е широк твоят хоризонт. Има ли го нейде щастието? От далечините, небето кима утвърдително със своите милиони светливи очи.
към текста >>

41. ЗАМИНА СИ ХРИСТО ДЪРЗЕВ Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Коравата и грозна ръка на старостта мачка тия хубави цветя, но вече се зачува оня поток от мелодии, който непрестанно тече и сочи на човечеството неговото ново рождение.
Рабиндранат Тагор ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА" Утринта има песните на птичките, а зората на живота – музиката на децата. Чистите тонове на тая песен ние чуваме навсякъде да звънтят... Прахът на човешкия живот все още лежи върху най-хубавите цветове. Коравата и грозна ръка на старостта мачка тия хубави цветя, но вече се зачува оня поток от мелодии, който непрестанно тече и сочи на човечеството неговото ново рождение. Чрез всяко дете Вечното повтаря своя зов пред вратата на човечеството и настъпващата утрин тръби своето появяване. Повикът за живот, който идва днес при мен от вика или веселите песни на децата, събужда едно ехо в моето сърце и аз намирам, че това е гласът на Вечното, в което духът на детето има своето гнездо. * * * Тая симфония на утринната виделина и на детското щастие не отеква у мене само в чиста радост. В моето сърце се намесва една друга песен, която мята тъжна сянка върху блясъка на радостта. Това е тъгата от несбъднати надежди, от незавършена хармония.
към текста >>

42. Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Хората, музиката, пеенето и танците са били силно застъпени и са били на голяма почит.
В тая истина се крие голяма доза от един важен окултен закон, за който ще стане дума по-долу. По отношение на самата китайска музика, тя се характеризира с това, че е малко чувствена, малко експресивна, и повече еднообразна и монотонна. Но за особената китайска мозъчна организация, тая музика се явява като „учена музика със свои правила, гами и особени белези". Египтяните са познавали музиката в нейните дълбоки прояви и основни закони. Данните за това са оскъдни, но все пак достатъчни, за да могат се направи в това направление известни заключения. Хората, музиката, пеенето и танците са били силно застъпени и са били на голяма почит. При това инструменталната музика е била достигнала известна висота. Тук намираме арфа с много струни и малка арфа с четири струни, служащи за акомпанимент. Музиката е била силно застъпена, особено в религиозния живот на египтяните. В малките олтари на всички храмове е имало особени певци. Според Климент Александрийски, при религиозните процесии, лицето което откривало шествието е било един певец, носещ някакъв музикален символ.
към текста >>

От друга страна ние можем посочи други случаи, гдето родителите музиканти са създали деца, далеч от всека музикална проява или много посредствени в това направление.
В тая редица могат се поставят още имената на Вебер, Рубенщайн, Брамс, Паганини, Верди и много други. Тия примери много ясно изразяват подготовката в музикално направление, която великите композитори са получили в миналото си и с която те се раждат, Музикалните прояви в техния живот представляват почти легенди. Това са същества, дошли като че от друг мир, изтъкан от музика... На какво се дължи това ранно музикално проявление? На наследствеността ли? Действително играе и тя роля, но да се твърди и поставя изключително всички случаи на нея, е още твърде рано и доста рисковано, защото още самата тая наука за наследствеността е млада и не изготвена в окончателните си форми. От друга страна ние можем посочи други случаи, гдето родителите музиканти са създали деца, далеч от всека музикална проява или много посредствени в това направление. От окултна гледна точка, без да отричаме някои основания на биологическия закон за наследствеността, можем да уясним фактите с простите положения, че великите музиканти идат на света и се формират не в утробата на тяхната майка, а много преди това. Познавам неколцина цигани с висока виртуозност на цигулка. Недавна аз имах случай да слушам такъв циганин, който с една удивителна виртуозност свиреше съвършено хубаво и по изпълнение и по тон на гъдулка. А познавам и много интелигентни хора съвършено бездарни в това направление. Но общо взето, светът става от ден на ден по-музикален.
към текста >>

43. ПЕСНИ - Т. Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ала все пак аз ще му направя някои малки забележки, за които той ще ме извини, уверен съм, като познава моята дълбока почит към него.
В редица, статии, които се явиха в списанието Courrier medicaІ, D-r Romary изучава приложенията на астрономията в медицината. Това е едно похвално дело, което заслужва да се отбележи. Защото знайно е, че в наши дни, осмиването на всички ония древни науки, които ни е завещало миналото, е в реда на нещата, както и възгледа, че има нещо превратно – да не кажем повече – в ума на всички ония бележити мъже, които са посветили живота си на тези науки. А рече ли човек да изследва мозъчния строеж на един Парацелз, на един Птоломей, на един Кеплер и сравни ли го с този на нашите съвременни сорбонисти (професори), не може да не установи едно рязко различие, което далеч не е в полза на тия последните. Както и да е, ала аз пак ще повторя, че е похвално делото на д-р Romary, най-вече задето е дръзнал да се залови с този въпрос. Ала все пак аз ще му направя някои малки забележки, за които той ще ме извини, уверен съм, като познава моята дълбока почит към него. Запример той употребява думата астрономия в своя труд, наместо астрология. Защо, щом въпросът е за астрално влияние, за радиация, за тънко вибриране, което въздействува на нашата нервна система, да не се употребява чисто и просто думата астрология, която много по-подхожда в случая? Защо при наличността на всички радиации, които ни обхващат от вси страни, да се избира като пример едничко слънчевото влияние? Аз знам, че a priori, слънчевото влияние изглежда да господствува над целия ни организъм, но нищо не доказва, че покрай слънцето и други планетни или звездни радиации, по-тихи и по-неуловими, не упражняват значително въздействие върху биологичният процес изобщо и върху физичното ни тяло, в частност. Така напр., - за да поменем само луната – ние изложихме в списанието L'Homéopathie française, цяла редица неопровержими факти, за лунното влияние, които имат отношение към горния въпрос.
към текста >>

44. МИГ ОТ ПРИРОДАТА - К-в Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Огън на изпитание, очистителният огън, сред който стават човеците достойни.
Поклон пред твоя блясък, пред твоя чар! В огън се зачнах. Когато моята майка ме роди, на възхода на небето опъваше стрелата огнен знак. В пламтящи зари гледах изгрева и залеза на тоя край, и скоро огън обхвана и самия него. Огнени езици издигаха се до небето чак, занасяйки и воплите на огнените мъки. Огън на изпитание, очистителният огън, сред който стават човеците достойни. Но има огън, който всякога пламти, но нивга не изгаря. Той тихо святка в душата и буди пориви нови. За него са всички песни, за неугасимия вълшебен пламък, който движи душата от памти века по дългия и труден път, за него що гори по жертвениците на пратените от Вечният. Стихия мощна и неуловима като тайна. Стихия подпалена в дъното на душата, която всеки миг подканя към незримите висоти на човешкия път!
към текста >>

На небето огнени очи ме канят в тихо съзерцание на вечния плам!
Ти даряваш сега устремът на тия, що летят към високата и благородна цел. В корена на всяка добрина, на всяко състрадание, на всяка жертва ти пламтиш. Ти имаш хиляди лица, о вечно жив пламък, и как ли да те назоват устата ни!.. В огън се зачна живота, в него се роди душата на човека. Сред огън се родих и живота ми се чини разпалено море. На небето огнени очи ме канят в тихо съзерцание на вечния плам! Огън-Любов, има ли по-силно по-мощно слово от тебе! Желая, когато някога душата ми свободна види вечният пламък, да издигнат костер висок и там да положат тялото ми. Нека огнени езици го обхванат и сетната прашинка нека в огъня да найде своя земен край. Поклон пред слънцето - символ жив, огнено око, което вечно гледа от своя огнен път. Поклон пред Вечния, Неугасим.
към текста >>

45. ВТОРИ ПСАЛОМ - Рафаил Соловьов Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И тогаз човек проглежда в дълбочината и смисъла на израза „Аз съм", – чувствува широтата на своята душа, величието на своя дух, своята същност.
Те идат от повърхността на глъбини, криещи в себе си тайната на вековете, съкровищници на времето и начални условия на първите видими прояви на живота. Животът: – По широки са неговите ширини, по-необятни дълбините му и велика е неговата тайна! – Дълбините му никога не са засягани от човешки поглед, защото се глъбят в ширините на абсолютния безпредел. И когато лекият ветрец, раздухан от копнежа по Великото, на немощното същество – човек, разлюлее частица от повърхността на безкрайното море на живота, всяка сребриста къдрица нашепва по една дума на неизразим език – дума, носеща в себе си трепета на живот, изнесена от импулсите на Великото Мирово Сърце. Тя намира едничък прием само в душата. И тогаз човек проглежда в дълбочината и смисъла на израза „Аз съм", – чувствува широтата на своята душа, величието на своя дух, своята същност. Добира се до онзи миг – вечния миг на щастието И това, може би, е най-реалното щастие – отломка от вечността, което земният жител някога изпитва, което няма позната мярка и няма израз. Велик е животът в неговата пълнота, многостранност и разнообразие... Животът – това е най-реалното проявление на Великия Творец. Той има своите струни, – звуците на които, съчетани в разнообразни съзвучия, съставят великата симфония, която изпълва и оживотворява природата, облича я във величествена премяна, вдъхновява нейните обитатели да пеят възторжени оди при проблясъка на първия лъч на сутринното слънце. Велика е тайната на живота... Слънцето — душа на всичко видимо, е изпълнило небе, въздух и земя. С безмерна любов щедро сипе животворни лъчи над всичко дишащо.
към текста >>

46. ТАЙНАТА НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ТВОРЧЕСТВО - Г. М. Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Очите ми не виждаха слънцето.
Хората ми казаха: „Ти си странен и смешен" Ние не те „разбираме". И аз ги оставих, въззовах Вишния и казах: – Ето тия, които са много, ми се присмиват, а аз оставам един с моето сърце. Къде ще найда правдата? И видях два облака. Черни и буреносни, те се срещнаха и настана тъмнина. Очите ми не виждаха слънцето. Чух гръм и мълния проблесна. Цветчетата повдигнаха листата на своите чашки, и подириха влагата на дъжда. Аз где ще найда подслон ? Облакът премина към мене и глас ми каза: „Стани и виж! " Аз станах и погледнах надолу.
към текста >>

47. ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

са свикнали да виждат пасивност и безучастие в другите, които са насочили поглед навътре в себе си и закрито работят върху своето духовно естество.
Първото рушене е акт на нашата емоционална природа и се извършва най-често с катализатори върху нашата грубо-чувствена природа, като викове, барабани, ура, крясъци и др. Някога за същата цел по-малко културните племена са удряли о тенекии, тъпани и са надавали ужасни викове, с които постигат все един и същ ефект: полуужасяване, настръхване и частично или пълно затъмняване на нашето мисловно естество. Така хипнотизираната почти маса е готова вече за най-крайните задачи. Попитайте всекиго, който е направил даже стъпка към някой краен акт, дали не е усетил нуждата от това психично опияняване, което мята булото на едно временно (за някои даже приятно) замъгляване на нашето аз. Ония, у които животът протича по-интензивно, по-шумно, ония които дават видим отглас на онова, що става в тях. са свикнали да виждат пасивност и безучастие в другите, които са насочили поглед навътре в себе си и закрито работят върху своето духовно естество. В природата има два метода. Всъщност, това са два различни акта – рушенето и съграждането. И двата се извършват в живота, но кой е тоя на когото трябва да подражаваме? Бурята може да изкорени един дъб в един час, докато съграждащото жизнено начало го сътворява за един век? Кой е сега положителния творчески акт?
към текста >>

В очите на ония, които „градят" по първия метод всичко изглежда мъртво, бездейно, защото те не виждат оня непреодолим порив за живот, скрит в малкото семенце, което с постоянство и търпение, излиза из ограничението на земята и пораства към слънцето, призовано от неговата светлина.
В природата има два метода. Всъщност, това са два различни акта – рушенето и съграждането. И двата се извършват в живота, но кой е тоя на когото трябва да подражаваме? Бурята може да изкорени един дъб в един час, докато съграждащото жизнено начало го сътворява за един век? Кой е сега положителния творчески акт? В очите на ония, които „градят" по първия метод всичко изглежда мъртво, бездейно, защото те не виждат оня непреодолим порив за живот, скрит в малкото семенце, което с постоянство и търпение, излиза из ограничението на земята и пораства към слънцето, призовано от неговата светлина. Наистина, в случая може да стане едно смесване в нашето съзнание на истинските духовни хора с „духовните". Право е и това, че мързелът, под форма на различни добродетели, се е промъкнал официално в мнозина духовно настроени, но ние сега не ще приказваме за тия аномалии, а ще имаме предвид действителните образци. Ще вземем по един последователен на себе си и своите разбирания от едната и другата страна и ще ги разгледаме най-обективно. Животът, разбран в светлината на окултната наука, налага на ученика една сериозна ориентация в всички направления, защото едно ново, върховно съзнание осветява неговия път и му показва нещата в един нов порядък, чужд дотогава за него. Оня, който вярва в силата на разрушението и не припознава връзката на своите деяния с общото, има за задача в своя живот да получи най-големи и най-бързи ефекти за кратко време, като при това се старае да опази себе си невредим в създадения хаос, защото се смята потребен за бъдните си задачи.
към текста >>

В очите на другия пък, картината на живота има друг вид Борбата се пренася вътре в него и онова, което пречи да върви успешно световната машина, той гледа да го премахне в себе си.
Наистина, в случая може да стане едно смесване в нашето съзнание на истинските духовни хора с „духовните". Право е и това, че мързелът, под форма на различни добродетели, се е промъкнал официално в мнозина духовно настроени, но ние сега не ще приказваме за тия аномалии, а ще имаме предвид действителните образци. Ще вземем по един последователен на себе си и своите разбирания от едната и другата страна и ще ги разгледаме най-обективно. Животът, разбран в светлината на окултната наука, налага на ученика една сериозна ориентация в всички направления, защото едно ново, върховно съзнание осветява неговия път и му показва нещата в един нов порядък, чужд дотогава за него. Оня, който вярва в силата на разрушението и не припознава връзката на своите деяния с общото, има за задача в своя живот да получи най-големи и най-бързи ефекти за кратко време, като при това се старае да опази себе си невредим в създадения хаос, защото се смята потребен за бъдните си задачи. В очите на другия пък, картината на живота има друг вид Борбата се пренася вътре в него и онова, което пречи да върви успешно световната машина, той гледа да го премахне в себе си. Усилията на съвременните хора са насочени главно към злото, което цари отвън, а изворът на това зло, което е в нас, оставят да вирее. Кой е хванал сега меча на абсолютната правда, който е изкован от нашата съвест и е повел борба с чудовището на личния егоизъм? Това е една страшна борба, която знаят ония, които познават тоя звяр; ония, които не крещят против неправдата, докато не престанат да вършат неправда. По този въпрос тук е ставало дума и други път. Някому ще се види може би банално – да се приказва за себесъвършенството, но ние не ще престанем да отделяме по няколко скромни страници по тоя въпрос, защото го смятаме за най-жизнен и належащ в нашето време.
към текста >>

Нам е предоставено дали да се движим с една бързина или с друга, дали право да се движим или да криволичим, да правим зиг-заг и почивки.
Ако той не се изкачва, а това изкачване е издигането в духовно отношение, той забавя вървежа на идващите. Такъв ще го заставят да се движи Ако доброволно не разбереш, че трябва да научиш закона на пожертвуването, ти ще бъдеш заставен в живота да се пожертвуваш няколко пъти за едно или друго, докато не направиш това сам, по собствена инициатива. Така е, защото нашата свободна воля мяза на следното: представете си един дълъг път, от двете страни на който има пропасти или високи стени. Човек е принуден да се движи по тоя път. Това е, което наричаме предопределение, а че се движим, показва това че живеем. Нам е предоставено дали да се движим с една бързина или с друга, дали право да се движим или да криволичим, да правим зиг-заг и почивки. Това е нашата свободна воля, за която ще ни дирят сметка идващите след нас. Ония, които дирят наслада в криволиченето, естествено е, че произвеждат по-силен ефект с това, че блъскат своите колесници в камъните и произвеждат искри – те живеят (според тях), а ония, които дирят целта и смисъла на тоя път далече в хоризонта, те вървят право напред. За тях казват, че вегетират, защото не произвеждат сътресения и искри. Дали сега това, което казваме е истина, или са само образи, измислени и нагласени, ще ни покаже самия живот, изминат от нас и оня, който ние ще извървим занапред. Нищо в тоя свят няма да остане, без да се потвърди от опита на живота и ние, хората, всякога се учим от примера на нашите или чуждите опити.
към текста >>

Едни я виждат в едно, други в друго, но всички един ден ще се изправим пред истината, която сега не можем да погледнем право в очите, защото ослепителния ù блясък е обвит в много одежди Тогава защо да правим опустошения по нашия път?
За тях не става дума. Те са по-долу и от ония даже, които повече рушат в своите красиви миражи, в бляновете на „новото". Те съграждат себе си само в килограми, а за идеи, за душа, за това, че има разпнати на кръст страдалци в конфликт със себе си, у тях не се появява питане. Не за вегетиране, не за удоволствие само сме създадени. В човешкия живот има една велика задача, която всеки сам ще открие. Едни я виждат в едно, други в друго, но всички един ден ще се изправим пред истината, която сега не можем да погледнем право в очите, защото ослепителния ù блясък е обвит в много одежди Тогава защо да правим опустошения по нашия път? Защо да таим в себе си злото и да се борим с него в другите? Не е ли най-правдиво да го премахнем у нас преди всичко? Как ще пресъздадем целия живот и ще премахнем със сила поетата инертност в общия живот. когато не сме в състояние да се преборим с една от най-малките наши привички? Не че нашите привички са, които ще ни охарактеризират напълно и по които ще се прави оценка за нас, но нека те ни послужат като пример за това, че е трудно и велико да се състезаваме с тях!
към текста >>

Тия хора не са необикновени, от тях сме виждали и те се познават по радостта, която усмивката на любовта е сложила като печат на лицето им За нас обаче, които желаем да следваме техния път, те са необикновени и нашето поведение към тях е поведението, което имат залутаните пътници към ония, които са им посочили действителната пътека в мъглява зимна нощ.
Не вегетират, а живеят, учат най-великото изкуство да служат на Богочовека в нас, а не на мъничката плашлива животинка, която унищожава като гъсеницата, мислят с ума на паяка, който плете изкусни мрежи, стреля от засада с продуктите на съвременния гений и люби така, както вълкът люби малките агънца. Нови хора се раждат сега. Неусетно те въстават из развалините, из пепелищата, създадени от тия които „не вегетират", хора с нов морал, с нова естетика. Те не са свързани още в никакви стройни редици, а са разпилени по света, както звездите по небето. Техният живот често протича неусетно, незабелязано за ония, които „не вегетират", но в края дървото на живота им има плодове. Тия хора не са необикновени, от тях сме виждали и те се познават по радостта, която усмивката на любовта е сложила като печат на лицето им За нас обаче, които желаем да следваме техния път, те са необикновени и нашето поведение към тях е поведението, което имат залутаните пътници към ония, които са им посочили действителната пътека в мъглява зимна нощ. Тях ги дава времето, вековете и нито куршумите, нито огнените клади могат да унищожат онова, което те носят със себе си от своя Творец. Те са, които ще издигнат пряпореца на едно ново царство, когато ранената птица на нощта ще сбере своите разперени криле и ще пусне ведрината на високото небе да нахлуе в душите ни. Тия ще са човеците, които ще изпълнят завета на най-достойния от пратениците на небето. Това е новото войнство от издигнати, свободни души, които със своя живот ще дадат най-достойния пример. Ние бдим и ще чакаме бодри по своите места усмивката на новото утро, което лети към нас!
към текста >>

48. ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

намират се в пространството, ние искаме с други думи да кажем, че те имат трите основни измерения, които констатираме с нашите сетива, а именно: широчина, височина и дебелина (това са трите основни посоки, в които можем да ги измерим).
От друга страна обаче, непосредственият усет ни показва, че нашият душевен живот не може да бъде отнесен другаде, освен към нашето тяло. Въпросът е сега, как може да се примири научната и логична теория с преднаучния усет за естеството и разположението на душевното. Тук ние вече стигаме до проблема за естеството на пространството. Ще оставим на страна разните философски схващания за него и ще го разгледаме малко по-просто, но достатъчно за целта. – Когато казваме, че материалните вещи са протяжни т.е. намират се в пространството, ние искаме с други думи да кажем, че те имат трите основни измерения, които констатираме с нашите сетива, а именно: широчина, височина и дебелина (това са трите основни посоки, в които можем да ги измерим). Четвърта възможност, четвърто измерение ни се струва на пръв поглед немислимо. – И оттук обикновено се прави и бързото и рязко противоположение на пространствено и непространствено, т.е. триизмерното телесно се определя като пространствено, а душевното, което ако и да съществува и не може да се измери в една от 3-те посоки – като непространствено. А опитното разрешение на въпроса ние виждаме в четвъртата възможност, а именно, душевното (не в своята цялост, а в своите първи степени на близост до материалното) съществува в едно по-особено измерение, в едно по-особено пространство, по-висше от обикновеното телесно и триизмерно и включващо в себе си последното. Тук, трябва да отбележим веднага, ние стигаме до твърдения малко необикновени, а за някои може би и абсурдни – особено за ония, на които не е свойствено да излизат от рамките на традицията и класицизма в живота и науката.
към текста >>

49. ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Фойхтерслебен говори за случаи със слаба и впечатлителна натура, които под влияние на музиката изпадат в силна нервна екзалтация, която се изразява в зачервяване на лицето и очите, тежко дишане, общо неразположение, а понякога придружена с конвулсивни движения.
Това не зависи само от музикалното парче, нито от начина на изпълнението, но още и от начина на възприемането. Хора, с болнава нервна система, могат, възприемайки едно музикално парче да реагират в отрицателен смисъл. Или при едно болнаво състояние възприятието на известна музика може да усили болестния процес и да увреди още повече здравето. Разбира се, че тук не се отнася до всички музикални творения, но само до ония, които се намират в явен разрез с основните трептения на тялото. Цитира се случая с г-жа Маллибран, която била обзета от конвулсии, когато за първи път чула една симфония на Бетховен. Фойхтерслебен говори за случаи със слаба и впечатлителна натура, които под влияние на музиката изпадат в силна нервна екзалтация, която се изразява в зачервяване на лицето и очите, тежко дишане, общо неразположение, а понякога придружена с конвулсивни движения. И действително, даже много музиканти са имали раздразнителен характер, а други са били ипохондрици и меланхолици. Проф. Оршански говори буквално следното: „Изучаването биографиите на видните представители на музиката показва, че от всички групи дарби, музикантите са повече склонни към такава конвулсивна, автоматична работа на мозъка, при която възникването на звуковите образи, носи печата на неволни и наглед безпричинни халюцинации, чиито източник трябва да виждаме в безсъзнателната вибрация на вътрешния механизъм под влияние на излишъка нервна енергия и, тъй да се каже, на нейното препълване и препразване". Дори много велики музиканти са били хилави и нездрави. Драго, например, до петата си година не можал да говори, Лист през детинството си страдал от треска и нервни припадъци. Шопен бил слабогръд и умрял от туберкулоза.
към текста >>

Те слушат тая музика с премрежени очи, в ням захлас и бленуват неземни сънища.
Източната музика дава силни настроения, които много лесно водят към екстаз. Европейската музика до такова изстъпление или екстаз не може да доведе слушателя. Тя възбужда нашето удивление, тя ни доставя висше удоволствие, но екстаз – никога. Ориенталската мелодия е монотонна, бавна, елегична и за европейското ухо не доставя удоволствие, но затова пък, нейните вибрации носят една непонятна сила, която завладява човека въпреки волята му. А за ориенталеца това е висше удоволствие, това е изкачване в нирвана, това е рая. Те слушат тая музика с премрежени очи, в ням захлас и бленуват неземни сънища. Дервишите (азиатски калугери), под влияние на своите странни песни и религиозен фанатизъм, изпадат в лудешки танец, който ги довежда до истинско изстъпление. Те играят, въртят се, скачат, викат докато се омаломощят и пяна се появи на устните им. Това се протака с часове, с дни. И вярват, че след това те ще стигнат при нозете на Аллах и на трапезата на Мохамед. Онова което е било удивително, то е безкрайната издръжливост която тия дервиши проявяват в своите лудешки танци.
към текста >>

Бъдещето и то, не много далечното бъдеща, ясно ще посочи мястото на музиката в терапията Тук аз само повдигам въпроса, изнасям някои факти и оставям въпроса на близкото бъдеще.
Ние мислим, че въпросът се отнася до вибрациите Огънят не представлява нищо друго, освен силни вибрации. И сега, под влияние на особената музика и подходящо религиозно настроение на известни податливи лица се оказва такова влияние, че техните вибрации се повишават спрямо тия на огъня и последният става безвреден за играча. Въпросът, разбира се трябва да се подложи на правилно изследване и критична преценка. В тия няколко страници за терапевтичното влияние на музиката не беше възможно всичко да се каже. Изследванията и тук са в самото начало още. Бъдещето и то, не много далечното бъдеща, ясно ще посочи мястото на музиката в терапията Тук аз само повдигам въпроса, изнасям някои факти и оставям въпроса на близкото бъдеще. Относително теоретическата постановка на въпросът ние можем да дадем само очертания без подробности. Самите факти подсказват теорията и очертават пътя на по-нататъшните изследвания. Но онова, което с положителност можем да твърдим, то е оная велика сила на музиката, която обайва душите на хората, която ги свързва на базата на хармонията и лекува техните психични рани. Това е божественият елексир, подарен на човечеството за изцеление и радост. Това е езикът на всички души.
към текста >>

50. ТАЙНА И СУЕТА - Кр. Т. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Най-сетне, ако човек действува и реагира постоянно вътре в себе си, то е защото той е едно съзнателно средоточие, в което се кръстосват разнообразни трептения, възбудени от живите сили на природата.
Той е едновременно и физична сила, и духовна енергия и божественото „Дишане на Бога", според състоянието и полето, където се проявява. Понеже човек възприема непрестанно, той трябва и непрестанно да предава, според изискванията на закона за акцията и реакцията. А качеството на силата, която той излъчва и препраща, зависи от неговото умствено и душевно развитие, от естеството на неговите вътрешни стремежи. Най-главните фактори са чистотата на желанията и силата на разумната воля. Така че човек е в състояние да придаде на тези, що го заобикалят, или своята отровна мисъл и душевно неравновесие, или една досущ безполезна и отрицателна субстанция без определена форма (в случай, когато волята е слаба и умът суетен и повърхностен), или светлината на духовния живот, който може да пробуди околните да асимилират божествената енергия. Най-сетне, ако човек действува и реагира постоянно вътре в себе си, то е защото той е едно съзнателно средоточие, в което се кръстосват разнообразни трептения, възбудени от живите сили на природата. Човек е един голям музикален инструмент, чието тяло е корпусът, а сетивата – струните, които непрестанно трептят в отговор на непрекъснатите вибрации, приведени в движение от слънцето, луната и планетите. Мозъкът е оня извънредно чувствителен апарат, който работи в строга зависимост от хармонията или дисонансите, предизвикани от тези трептения. Да се проучат причините на тия трептения, ще рече да познаем сами себе си и ония вечно деятелни сили, които предизвикват различните събития и чиято съвкупност образува потока на всекидневния ни живот. Нека не се забравя, че слънцето е първопричина на всяко земно битие, на всеки живот тук на земята, а луната – вторичен фактор. Планетите от своя страна образуват светлините и сенките – подробностите на картината.
към текста >>

51. *** - Цветан Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Дали тия малки точици на нашето настояще не носят тайната на вечността?
Но защо се пораждат и изчезват суетните образи – за пътника остана тайна. От вечността се пораждат те гигантски, а в мига на настоящето се превръщат на малки неуловими точки за копнеещото сърце... И пътникът позна суетата на своите блянове. Всичко се появява, всичко изчезва, всичко тече. Из тайната на вечността извират тия суетни образи. Суетни в миналото и бъдещето, но малки, желани и неуловими точки в настоящия момент. Дали тия малки точици на нашето настояще не носят тайната на вечността? Тайна, суета... Тайната далеч, дълбоко в центъра на всичко незнайно, навред в мрака на незримото. Суета – изявена тайна, меняща ръст и облик в времето и пространството. Тайна и суета – две велики състояния в течението на живота. Тайната, която вечно поглъща поражданата от нас суета, суета, в която се превръща много от онова, което някога е било тайна за нас. Тъй те минават една в друга и пак изново нейде вземат своя облик.
към текста >>

52. ПЕСНИ - Г. Т. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Росата с многоцветни очички търси мраморните ти нозе да ги целуне, преди да издъхне.
ПАЖЪТ: Събуди се, царкиньо, стани! Слънцето вече милва снежнобялото ти чело и златистите ти коси отблясват в неземно сияние. Дворците ти светят и свилените зали ненаситно дишат утринния хлад. Събуди се, царкиньо, изпълни с веселие дворците. Градините цъфнаха, фонтаните и птичките запяха дивни хармонии. Росата с многоцветни очички търси мраморните ти нозе да ги целуне, преди да издъхне. Събуди се, царкиньо, поиграй си с пеперудите по росните цветя. Събуди се, хубава царкиньо, стани! Снеми пурпурния воал на дрямката и надени най-лъчезарните одежди, сложи най-скъпоценните огърлици. О, ти се събуждаш, царкиньо. Защо тъй странно се вият изваяните ти ръце над лицето?
към текста >>

Защо блуждаят очите ти?
Събуди се, царкиньо, поиграй си с пеперудите по росните цветя. Събуди се, хубава царкиньо, стани! Снеми пурпурния воал на дрямката и надени най-лъчезарните одежди, сложи най-скъпоценните огърлици. О, ти се събуждаш, царкиньо. Защо тъй странно се вият изваяните ти ръце над лицето? Защо блуждаят очите ти? Защо са по-сини и по-дълбоки, като затихнало море? Аз се страхувам. Защо лицето ти свети по-ярко от твоите рубини? Събуди се, царкиньо, стани! ЦАРКИНЯТА: Ако дойде Той в онзи час и запита за мене, кажи му, пажо мой, че аз отивам при най-бедните, за да им раздам бисерите на своята душа; кажи му още, че аз отивам при най-нещастните, при най-окаяните да стопля сърцата им в нежните си прегръдки.
към текста >>

И ако той със сълзи на очи снеме поглед към земята, ти сладкодумно му кажи, че аз отивам при слепите, що са осъдени на вечен мрак – отивам при слепите, тъй както нявга Той, да положа трепетни ръце на безжизнените им очи и да им покажа първия лъч на изгряващото слънце.
Защо лицето ти свети по-ярко от твоите рубини? Събуди се, царкиньо, стани! ЦАРКИНЯТА: Ако дойде Той в онзи час и запита за мене, кажи му, пажо мой, че аз отивам при най-бедните, за да им раздам бисерите на своята душа; кажи му още, че аз отивам при най-нещастните, при най-окаяните да стопля сърцата им в нежните си прегръдки. В онзи час той ще разкъса мъртвата тишина на моите покои с мелодията на сребърния звънец от пътната врата. А ти му кажи, о пажо, че аз отивам при най-отчаяните, за да им изпея светлите химни на моя висок идеал с приглас на среброструнна арфа и да им вдъхна моя пламенен жар. И ако той със сълзи на очи снеме поглед към земята, ти сладкодумно му кажи, че аз отивам при слепите, що са осъдени на вечен мрак – отивам при слепите, тъй както нявга Той, да положа трепетни ръце на безжизнените им очи и да им покажа първия лъч на изгряващото слънце. И при лъха на неговата въздишка ти му кажи тихо, толкоз тихо, че твоя нежен глас да отекне в тишината на замлъкналите зали като шумолене от крилцата на нощни пеперуди – кажи му, че аз отивам при хромите и при най-болните, за да ги изведа на най-високия връх на планината и да им покажа блестящата чистота на безкрайните полета. Ако дойде той в онзи час, отвори му, о пажо, моята празна стая. Ела, паже, ела да ти избърша сълзите с моята златна коса. Не, пажо мой, той не ще дойде. Тъмни са моите дворци, не светят прозорците.
към текста >>

53. ЗА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Да бъдат благословени тия ръце, които сътвориха твоята многострунна лютня и триж по-честит оня, чийто пръсти караха да ридаят нейните струни в оня нощен час на покой, когато морните очи на овчарите се затваряха в сън, когато на небето възлязваше ярка, диамантена звезда.
ПЕСНИ ПАСТИРИ Да бъде благословен оня час, в който чух песента за душата от твоята уста. Да бъдат благословени тия ръце, които сътвориха твоята многострунна лютня и триж по-честит оня, чийто пръсти караха да ридаят нейните струни в оня нощен час на покой, когато морните очи на овчарите се затваряха в сън, когато на небето възлязваше ярка, диамантена звезда. Колко много извървяват нашите морни нозе по каменистия и труден път, докато дойдат до тоя час, в който се чува гласът на оная чудна песен, която събужда за първи път душата ни с леко докосване до нейните опънати, готови струни. Свещен миг, за тебе се раждаме ние, към тебе летят всички, даже и ония, които не знаят, че ти ни чакаш, нанизан във времето като драгоценен бисер. Тогава, в оня чуден час на вечерен покой възкръснаха в мене най-светлите въпроси и още чувам да шепнат ония мънички слова, които се родиха тогава, когато душата на високата планина разстлана в нощта, с твойта песен се докоснаха до моята душа. Кой възпламени огъня на слънцето – светилото на нашия ден? Чия ръка начерта по далечния свод пътя му?
към текста >>

54. ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

У вас самите е това царство, което очите ви напразно се мъчат да обхванат, когато търсите вън.
ЗА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ Из Книга „За живия Бог” от Бо-Ин-Ра Тук аз ще ви говоря за онази светлина, която се струи прeз цялото човечество. Искам да ви покажа оная светлина на живите сърца, която може да ви просвети. Всички вие, които желаете дз разберете смисъла на живота, отдавна вече търсите истината по залутанит пътеки на заблудата. Вие ще намерите, ако се доверите ономува, който е намерил. Вие сте царе, които не познавате вашето царство. У вас самите е това царство, което очите ви напразно се мъчат да обхванат, когато търсите вън. Вие питате без да получите отговор, и все пак питате: „Къде е земята, която ни бе обещана? " Достигнахме ли край, ако наистина има някакъв край, или животът ни ще продължи и след тоя край? " Вижте, ония преди вас, които питаха така, са вътре във вас, във вашето вътрешно царство, и биха могли да ви дадат отвън, да не бяхте оглушали от врявата на външния свят. Вашата собствена душа е царството на душите, що живеят вечно с вас. Във вас самите държите вие безкрайността.
към текста >>

55. Списанието PDF Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Когато веднъж поставих очила, забелязах внезапно, че аз се приближих до всички неща.
ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА" Рабиндранат Тагор По-преди съвсем не подозирах, че съм късоглед. Когато веднъж поставих очила, забелязах внезапно, че аз се приближих до всички неща. Беше ми така, като че ли с един замах щях да обхвана дори отвъдното на тоя свят. Така е също, когато ние погледнем на света през душата. Той така ни привлича и така искрено, та нам се чини, че се връщаме в своята родина. Той става наш, собствен така, както един инструмент става наш собствен само тогава, когато успеем да изтръгнем неговата музика! * Днес, празнуваме годишния празник на нашия asram .
към текста >>

56. ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В ПРИРОДАТА — АНИМИЗЪМ - А. de K. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

си мислят, че могат да знаят, що е интуиция след като прочетат Бергсон и че прочита на неговите трудове им дава право да я отричат или утвърждават.
Запример изследването на химичния състав на небесните светила — със спектроскопски картинки ! Днес, особено след онази тънка преценка, на която бидоха подхвърлени основните положения на математичните и физични дисциплини – след дългата и плодовита работа на сума просветни учени – се напълно изясни за ясните умове разбира се, релативността на интелектуалното познание. Паднаха сума научни догми, с които си служеха ограничените умове. Ала ония, които събират само книжни познания и които, за да знаят нещо, трябва да са го чели нейде – все още си въобразяват, че книжно познание и истина са едно. Такива запр. си мислят, че могат да знаят, що е интуиция след като прочетат Бергсон и че прочита на неговите трудове им дава право да я отричат или утвърждават. И да я отричат и да я утвърждават все едно – то ще бъде само на книга. Който няма интуиция – и то в нейните по-високи степени – нищо не може да разбере от нея. И десет Бергсоновци да прочете – пак нищо да му помогнат! Човек може да придобие колкото ще книжно знание, може да прочете колкото ще книги и писания – и явни и окултни – той ще бъде пак толкова далеч от истината, колкото и преди. Една мъничка, ала собствена негова преживелица, която докарва в жив трепет цялото му естество, струва много повече от куп книжни познания.
към текста >>

57. КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ - Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Артист на сцената, „вживявайки" се в ролята на героя, изтръгва въздишки и даже сълзи от очите на зрителя, увлича го и той заедно с него трепери и страда или се радва въодушевявайки се от благородните пориви или необикновената съдба на героя.
Попаднали във весела група, нашата мрачна гостенка „тъгата" ни напуща, разсейвайки се като мъгла пред лъчите на пролетното слънце. А и обратното се случва – скръбта на близкия обзема и нас, тъгата на един помрачава радостта, разваля веселото настроение на цяла група. Силен индивид, който вярва мощно в една идея, може да предаде своята вяра и въодушевление на окръжаващите го. По такъв начин се раждат и подържат фанатичните политически и религиозни общества, които увличат попадналия под влиянието им индивид и го правят, при една по-слаба воля, жертва на своите прави или не, но все пак искрени вярвания, омаломощавайки съвсем неговата воля и самостойна мисъл. Един военачалник, с мощно бойно въодушевление и вяра в своята звезда и победа разпространява своята вяра и въодушевление върху воините си така, както се разпространяват вълните по гладката повърхност на езерото от хвърлен камък и тази вяра, това предадено бойно въодушевление крепи, повдига техния дух и увенчава с победа, обръщайки неприятеля в бягство. Артист на сцената, „вживявайки" се в ролята на героя, изтръгва въздишки и даже сълзи от очите на зрителя, увлича го и той заедно с него трепери и страда или се радва въодушевявайки се от благородните пориви или необикновената съдба на героя. Това са все явления, наблюдавани факти и макар мнението на учените психолози по тяхното обяснение да са различни, макар те да отхвърлят древната теория, че всеки индивид притежава сила, която може да се предава от един индивид на друг и която като че ли се стреми да уравновеси дошлите в съприкосновение субекти, обяснявайки горните и ред подобни явления с „особено психологично състояние", „способност за подражание" и пр. те все пак съществуват и чакат своето обяснение, защото ние знаем, че няма в природата действие без причина, нито явление без да е резултат на една сила. И тук „способност за подражание" не е (нищо друго), освен последицата на една сила, която все още убягва на изследователя. Интересно е и така нареченото явление „мислено предаване", което се състои в следното: Срещате ваш добър приятел и както става между приятели, веднага се поема разговор за едно за друго, интересуващо и единия и другия и изведнъж, тъкмо казал нещо, приятелят ти те пресича: „Ама от устата ми го взе, тъкмо това исках да ти кажа! ” Не веднъж, вярвам, ви се е случило това и все на случайно съвпадение го отдаваме, а обяснението му според динамичната теория на физиката може да се даде така: Даден индивид мисли върху известна идея, неговият мозък излъчва трептения с определена дължина и скорост, трептения, които се предават по нервите му до краищата на тялото и от там в пространството наоколо му.
към текста >>

58. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Нека в тези минути да съсредоточим съзнанието си върху следното: Светът е построен и се крепи върху любовта и жертвата.
В небето царува следният закон: по-висшите, по-напредналите служат на по-долните и то не по задължение, а от любов. Всъщност, в тяхната дейност се проявява Бог. Те са изпълнители на божествения план на развитието. Можем сегиз-тогиз да се изолираме от външния живот временно, да влезем вътре в нас си, но не за да останем сами, а за да влезем във връзка със света, който е над нашия, с божествения свят. И в тези избрани минути можем да се потопим в мисълта за великата жертва на Бога и на ангелската йерархия заради нас. Нека в тези минути да съсредоточим съзнанието си върху следното: Светът е построен и се крепи върху любовта и жертвата. Това чувство на благодарност към Бога, което ще преживеем тогаз, е начало на един път, който води към пробуждане на божествените сили на душата. Отначало можем да почнем с това чувство на благодарност. То трябва да стане едно постоянно настроение. Когато това чувство на благодарност преживееш като живо чувство, тогаз ти си направил голяма крачка в своето развитие. Отначало ти ще имаш това чувство само в тези редки моменти, които си избрал, а после ти ще свикнеш, додето то постепенно ти стане постоянно.
към текста >>

Той умира, стаята се очиства добре, премебилира се и ти влизаш в нея, без да знаеш за болния.
Но той не искал да умре в затвора, за да не остане тялото му за дисекция на студентите. И той, макар и крайно слаб, останал жив. Оставало още 2 месеца за освобождението му. Изтича срока, той излиза от затвора и на другия ден умира. Друг пример: в една стая 20 години, да кажем, лежи парализиран. Той умира, стаята се очиства добре, премебилира се и ти влизаш в нея, без да знаеш за болния. Веднага ще почувствуваш понижено настроение, като че ли нещо те притиска. Ти си доловил нещо от мрачните мисли, с които е проживял тук болния в течение на 20 години. Нека видим, какви промени стават с човешката аура (невидимите тела, които проникват физичното тяло). Всяко душевно качество съответствува на известен цвят в аурата. Аурата можем да вземем като мерило за степента на човешкия растеж.
към текста >>

За да стане това, отдръпвай се често от всичко външно и се вдълбочи в размишление или съзерцание на висшите божествени истини, потопи се в техния мир и из него почерпи импулс; така ще дойдеш до извора на свободата, истината, красотата.
Човек колкото е по-чист, толкоз по-силно действуваща е неговата молитва. Това не ще каже, че онзи, който не е на тази висота, не трябва да се моли. Напротив, молитвата ще помогне на неговия растеж. Молитвата е важно средство за развитие на всички висши способности, за развитие на интуицията и творчеството. Ученият, философът, поетът, музикантът, художникът, ако искат да събудят висшето в себе си, трябва да влязат в контакт с Бога. За да стане това, отдръпвай се често от всичко външно и се вдълбочи в размишление или съзерцание на висшите божествени истини, потопи се в техния мир и из него почерпи импулс; така ще дойдеш до извора на свободата, истината, красотата. Ако практикуваме това, ще забележим голяма промяна да става с нас. Преди всичко ще се събуди у теб нов импулс за работа. Изворът на творчеството се събужда чрез свързване с Бога. Когато влезеш в контакт с Бога, ще се образува, тъй да се каже, път, по който божествените сили ще озарят душата ти. Милосърдието, любовта и пр., които ще се родят в тебе, ще бъдат проявление на Бога.
към текста >>

59. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Мелантон, сподвижник на Лютер, хуманистът-холандец Едон фон Нойхауз, алхимикът Мичиел Майерс и много други лица, главно хора на практиката или прочути черковници, са проучвали магическата пръчка, използвали са нейните услуги и са се мъчили да дадат разумното тълкувание на това, което е ставало пред очите им и за което все пак е липсвало логическата връзка, за да бъде обяснено с нещо, строго отговарящо на мирогледа в даденото време.
Waniel МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА Под това име е известна в културната история на Европа през средните векове един прост уред, с който са си служили да откриват подземни води, рудни легла, та дори и престъпници: – официалната криминална история на Франция е отбелязала в своите анали хващането на трима убийци (1692 г.), заповядано от Лионския съд с помощта на един селянин Жак Ейнар, служещ си с магическата пръчка. Подобно, чудно за европееца търсене убийци и престъпници с пръчки, се практикува и сега в някои индуски племена. Резултатите винаги са изненадвали чужденците, а в съзнанието на зрителите е останал още един факт загадка, който всеки е обяснявал по своему. Но търсенето на водата и рудите, ежедневно събитие през 16, 17 и 18 столетие, е било твърде разпространено, за да може да се отрича изцяло и твърде чудно само по себе си, за да му се даде едно приемливо обяснение от капацитетите учени, съвременници на тогавашната епоха – църква и академии на науките. Мелантон, сподвижник на Лютер, хуманистът-холандец Едон фон Нойхауз, алхимикът Мичиел Майерс и много други лица, главно хора на практиката или прочути черковници, са проучвали магическата пръчка, използвали са нейните услуги и са се мъчили да дадат разумното тълкувание на това, което е ставало пред очите им и за което все пак е липсвало логическата връзка, за да бъде обяснено с нещо, строго отговарящо на мирогледа в даденото време. Някои хора, дори от висшето общество, като барон де Босолей и неговата жена, които са изследвали природата с помощта на тая „вълшебна", „въртяща", „скачаща", щастлива" пръчка, както обикновено са я наричали в разните места на Европа – дори когато са се уговаряли предварително с първите министри на страната за условията, при които те ще откриват било мини или подземни потоци, са били посрещани твърде недружелюбно от черковните власти, които са гледали на необяснимия за тях факт – една пръчка да показва невидими метали или руди, като на дяволско дело и не са се двоумили никога, как трябва да се постъпва с подобни „магьосници". Барон де Босолей, след като открива 150 рудници само в Франция и похарчва за тия разкопавания повече от 300,000 ливри – огромна сума за времето си, когато поискал дял от откритите рудници – съгласно условието си с държавата, бил тикнат от кардинал Ришельо в Бастилията, където е умрял, а жена му – в затвора в сен Винсен. Но странните факти са търсили своето обяснение – докторът по теология и професор Абат Валемонт (1693 г.) издава един обемист труд от 630 страници, в който подробно разглежда случаите с пръчката като доказва, че търсенето на вода и руди с нейната помощ е много по-сигурен начин, отколкото който и да е друг. Валемонт въстава с негодувание срещу хората, които смятат, че разрешават въпросите, като без да ги изучват им прикачат само едно име: „дело на шарлатани, магьосници, надъхани от сатаната хора” и пр. „Пръчката, с която са намирали водата и рудите, е само един уред, пише той, тъй точен и научно базиран върху естествени принципи, както е случаят, когато от движението на хидрометъра познаваме влагата във въздуха и следователно, може да се надяваме, че ще вали дъжд".
към текста >>

Свещеничеството, както винаги е готово да се солидаризира, създава широко разпространение на книгата на Лебрюн, а Кралската академия на науките, състояща се от хора на инерцията, както болшинството от учени във всички времена, определят многочислена комисия от капацитети да се произнесе.
„Пръчката, с която са намирали водата и рудите, е само един уред, пише той, тъй точен и научно базиран върху естествени принципи, както е случаят, когато от движението на хидрометъра познаваме влагата във въздуха и следователно, може да се надяваме, че ще вали дъжд". Такова голямо съчинение не останало незабелязано – 3 дни само след излизането му на бял свят забележителният богослов и оратор абат Лебрюн печата един невъздържан отговор, озаглавен: „Писма, които разкриват илюзиите на философите и разрушават техните системи". Той твърди, че причините за движението на пръчката се крият само в желанието на тоя, който я държи. Той подкрепя това с неоспорими факти (!?), че няколко черковници, щом се помолили на Бога да престане въртенето на пръчката в ръцете им, ако това движение не е естествено – тя спряла да се движи. Във втората книга, която той наскоро издава по същия повод с натруфеното заглавие: „Критическа история на суеверията, които съблазняват народите и смущават учените", той се мъчи да направи дори употребата на пръчката невъзможна, като грижливо събира всички факти, в които пръчката е дала отрицателни резултати и твърди, че тя дори в най-честни ръце на почетни свещеници лъже най-вулгарно. Свещеничеството, както винаги е готово да се солидаризира, създава широко разпространение на книгата на Лебрюн, а Кралската академия на науките, състояща се от хора на инерцията, както болшинството от учени във всички времена, определят многочислена комисия от капацитети да се произнесе. И тази комисия намира, че „Лебрюн е събрал любопитни и добре обосновани факти и че принципите, които там са подбрани, за да установят кое е естествено и кое не, са солидни, че фактите на практиката, които книгата отрича, са резултат само на предположенията на хората или пък трябва да се допусне, че съществуват не физически причини". Това мислене на най-авторитетни учени е било достатъчно основание за инквизицията да тури под запрещение книгата на абат Валемонт (1701 г.) и по този начин да спре за 150 години почти всяко печатно третиране на този въпрос. Но фактите като някаква неуморима войска са атакували всекидневно. Пред тях е трябвало да капитулира и най-дебелата учена глава. В 1772 г.
към текста >>

„Това момче вижда през земните пластове скриваните потоци и води, колкото и дълбоки да са те, посочва вида и техния обем и дълбочина”.
Но фактите като някаква неуморима войска са атакували всекидневно. Пред тях е трябвало да капитулира и най-дебелата учена глава. В 1772 г. се явява странно момче – едва 14 годишно, пасло дотогава козите в южна Франция, докарано в Париж от инспектора на мостовете и шосетата. За резултатите от неговите опити ето що пише между другото gazette de France, тогавашният държавен вестник на Людовик ХV. „Това момче вижда през земните пластове скриваните потоци и води, колкото и дълбоки да са те, посочва вида и техния обем и дълбочина”. Вестникът по-нататък дава дълго описание на чудните опити, които са правени от това козарче в присъствие на най-избрания придворен свят от учени и благородници. Отбелязва се и странното явление, че то е виждало водата през канари, земя като да са на повърхността, а дъските и най-тънкото стъкло са му правили невидим и най-големия подземен извор . Кралската академия на науките е била заставена отново да си каже компетентното мнение. Въпросът вече не се е касаел за мълчаливите страници на една книга, която допуща всичко да се пише върху ù, а един жив факт, който е ставал пред хиляди свидетели, многократно повтарян и при това при толкова условия, при които не само се изключва всяка мисъл за съмнение – но би било смешно дори всяко опитване да се отрече тая действителност. И няколко дни само след тези опити, в същия вестник gazette de France (юли 1772 г.) Кралската академия публикува мнението си (?!): „че тя още няма формирано никакво мнение (joujement) досега върху този факт, лишен от всяко вероятие и, че опитът и очевидността са били всякога едничките бази на нейните решения".
към текста >>

3.Намиране на подземни потоци и определяне на тяхното направление, дълбочина, широчина и качество (са ли минералите радиоактивни и пр.) 4.Отделяне скритите метали.
За целта се устройва анкета, надлежно разгласена и от цяла Франция се стичат хора практици, работещи с пръчката за търсене на вода и руди, а Париж дава своите журналисти и достатъчно любопитни учени и забележителни хора, които този въпрос е живо интересувал. Назначава се специална комисия за целта, състояща се от председател инженер Хенри Матер – човек, който около 20 години сам е работил в това направление, а като членове – професор Арманд Вирè, директор на подземната лаборатория по биология в музея на Париж, няколко други професори, журналисти, академици и пр. Някои от хората, които се явяват да работят с пръчки, имат повече от 5000 свидетелства за сполучливо намерени води и руди. Опитите се съсредоточават около, четири въпроса: 1.Откривания на подземия и указвания, дали в тях се намира вода или са сухи. 2.Намиране на заровени метали и указвания какви са тези метали. 3.Намиране на подземни потоци и определяне на тяхното направление, дълбочина, широчина и качество (са ли минералите радиоактивни и пр.) 4.Отделяне скритите метали. Ръководството на опитите се поверява на Арманд Вирè, който намира по-точни планове, взети от общината и никому неизвестни някои подземни галерии от кариери, които външно от повърхността абсолютно не могат да бъдат разпознати. При това освен него лично, никой друг до деня на опитите не знае избраното место (нито другите членове от комисията). На 27 март 1923 г. в 8 часа сутринта всичките са били поканени да се явят при една от парижките порти, отгдето бавно ги повеждат към мястото, където ще бъдат правени опитите. В уречения час се явяват около 20 души практици, работещи с пръчката и към журито се присъединяват като официални правителствени делегати от министерството на земеделието, директорът и двама члена на научния институт при същото министерство.
към текста >>

Внимателно той изследва откритата подземна галерия като с петата си очертава върху пясъка нейната дължина и контури и указва дълбочината.
Съобщава им се, че ще бъдат викани по ред. Повикват първия, който тръгва след г-н Вирè, придружен от журито и официалните делегати. Вървят доста, като биват спрени и се казва на първия, който ще работи с пръчката, че са дошли на определеното место. С една лескова пръчка в ръце въпросният господин бавно минава по мястото. На един пункт пръчката веднага подскача и взима вертикално положение. Внимателно той изследва откритата подземна галерия като с петата си очертава върху пясъка нейната дължина и контури и указва дълбочината. Намира втора галерия, съединена с първата, очертава и нея като изрично казва, че те са сухи галерии. Повикан е втори човек, изследващ с помощта на пръчката местността, която му е била посочена, той казва: в подземната галерия не забелязвам никакво движение на вода. Третият, който си служи с тръстикова пръчка, трябва да оперира върху една местност, покрита с трева. Той определя контурите, означава ги с парчета книга, означава точно и мястото и големината на подпорите. Той повтаря вече със затворени очи изследванията и показанията на пръчката са абсолютно идентични.
към текста >>

Той повтаря вече със затворени очи изследванията и показанията на пръчката са абсолютно идентични.
Внимателно той изследва откритата подземна галерия като с петата си очертава върху пясъка нейната дължина и контури и указва дълбочината. Намира втора галерия, съединена с първата, очертава и нея като изрично казва, че те са сухи галерии. Повикан е втори човек, изследващ с помощта на пръчката местността, която му е била посочена, той казва: в подземната галерия не забелязвам никакво движение на вода. Третият, който си служи с тръстикова пръчка, трябва да оперира върху една местност, покрита с трева. Той определя контурите, означава ги с парчета книга, означава точно и мястото и големината на подпорите. Той повтаря вече със затворени очи изследванията и показанията на пръчката са абсолютно идентични. При този случай той държи и пръчката не по обикновен начин в ръце, а вдигната горе към челото си. Показаната от изследователите дълбочина 16 метра се различава само с 15 сантима, от действителната (15,85 м). Четвъртият човек определя също така една галерия и един затрупан с два метра пръст кладенец, неизвестен на комисията и не написан в самата карта. Спорът за очертанието на една от галериите се разрешава в полза на тоя практик – копието на картата, с което са правили (сравнението), по-после се оказало неправилно снето от оригинала. Резултатите от тези първи изпитания са били веднага публикувани в Journal de Débat и „Le petit Parisien" и са привели в удивление всички.
към текста >>

Показаната от изследователите дълбочина 16 метра се различава само с 15 сантима, от действителната (15,85 м).
Повикан е втори човек, изследващ с помощта на пръчката местността, която му е била посочена, той казва: в подземната галерия не забелязвам никакво движение на вода. Третият, който си служи с тръстикова пръчка, трябва да оперира върху една местност, покрита с трева. Той определя контурите, означава ги с парчета книга, означава точно и мястото и големината на подпорите. Той повтаря вече със затворени очи изследванията и показанията на пръчката са абсолютно идентични. При този случай той държи и пръчката не по обикновен начин в ръце, а вдигната горе към челото си. Показаната от изследователите дълбочина 16 метра се различава само с 15 сантима, от действителната (15,85 м). Четвъртият човек определя също така една галерия и един затрупан с два метра пръст кладенец, неизвестен на комисията и не написан в самата карта. Спорът за очертанието на една от галериите се разрешава в полза на тоя практик – копието на картата, с което са правили (сравнението), по-после се оказало неправилно снето от оригинала. Резултатите от тези първи изпитания са били веднага публикувани в Journal de Débat и „Le petit Parisien" и са привели в удивление всички. Любопитни са се явили повече, отколкото трябва. Арманд Вирè, който ръководил опита, сам не вярвал да има подобни хора и като се изповядал на един от журналистите, мислещ отначало „че е турен само за да стане съучастник на една лоша шега", извиква някои от тях, за да определят контурите на подземната лаборатория, в която той е работил дълги години.
към текста >>

Контурите и дълбочината са били показани най-точно (9 м, вместо фактическата 8,77 м ) – нещо повече – открита е била една вертикална каменна колона с диаметър 2,80 м., която след разследването се оказва, че е била една стара витлообразна стълба от 1.75 м., зазидана със стена и неизвестна на самия професор.
Четвъртият човек определя също така една галерия и един затрупан с два метра пръст кладенец, неизвестен на комисията и не написан в самата карта. Спорът за очертанието на една от галериите се разрешава в полза на тоя практик – копието на картата, с което са правили (сравнението), по-после се оказало неправилно снето от оригинала. Резултатите от тези първи изпитания са били веднага публикувани в Journal de Débat и „Le petit Parisien" и са привели в удивление всички. Любопитни са се явили повече, отколкото трябва. Арманд Вирè, който ръководил опита, сам не вярвал да има подобни хора и като се изповядал на един от журналистите, мислещ отначало „че е турен само за да стане съучастник на една лоша шега", извиква някои от тях, за да определят контурите на подземната лаборатория, в която той е работил дълги години. Контурите и дълбочината са били показани най-точно (9 м, вместо фактическата 8,77 м ) – нещо повече – открита е била една вертикална каменна колона с диаметър 2,80 м., която след разследването се оказва, че е била една стара витлообразна стълба от 1.75 м., зазидана със стена и неизвестна на самия професор. При тези опити се правят и кинематографски снимки за заинтересуваната парижка публика. След това се минава на втората серия опити, състоящи се от намиране скрити метални късове в земята. За да се избегне телепатията (предаване на мисълта между комисията и тоя който търси), комисията дава три парчета едно чугун и две бакър (мед) на градинаря на един замък да ги скрие, където той намери за добре, без да знае защо и без да им каже и на самите тях. Той ги скрил твърде изкусно, в една градина, като над самите тях пренася тъй сполучливо посадени зеленчуци, че не може да бъде дори заподозряно, че е копано. На уреченото време на 27 март след обед се явяват всички в определеното място и оттам биват отвеждани в градината, където ще става търсенето.
към текста >>

Но останалите трима, въпреки тия неблагоприятни условия, пуснати поотделно, намират закопаните метали, като указват къде е желязото и къде е медта и приблизителната им дълбочина.
За да се избегне телепатията (предаване на мисълта между комисията и тоя който търси), комисията дава три парчета едно чугун и две бакър (мед) на градинаря на един замък да ги скрие, където той намери за добре, без да знае защо и без да им каже и на самите тях. Той ги скрил твърде изкусно, в една градина, като над самите тях пренася тъй сполучливо посадени зеленчуци, че не може да бъде дори заподозряно, че е копано. На уреченото време на 27 март след обед се явяват всички в определеното място и оттам биват отвеждани в градината, където ще става търсенето. Излизат същите четири души, които по ред биват пускани да определят скритите метални парчета. Един от тях, поради влиянието на желязната помпа и телена ограда, които са правили опитите му несигурни, се отказва да участва. Но останалите трима, въпреки тия неблагоприятни условия, пуснати поотделно, намират закопаните метали, като указват къде е желязото и къде е медта и приблизителната им дълбочина. На другия ден анкетата е била подновена с опити върху течаща вода. Без да знаят предварително, водопроводните указанията са се схождали точно с плановете в действителността. Поканени при един кладенец, който е копан 9 метра, без да има вода, когато друг недалеч е дал само 5½ м. вода, всички поотделно заведени са показали, че водата се намира на северозапад от копаното място, като са означили и приблизителната дълбочина. Повикан един от тях отделно, посочва къде минава главният водопровод, указва кога тече и кога спира водата в него и количеството на самата вода.
към текста >>

вода, всички поотделно заведени са показали, че водата се намира на северозапад от копаното място, като са означили и приблизителната дълбочина.
Един от тях, поради влиянието на желязната помпа и телена ограда, които са правили опитите му несигурни, се отказва да участва. Но останалите трима, въпреки тия неблагоприятни условия, пуснати поотделно, намират закопаните метали, като указват къде е желязото и къде е медта и приблизителната им дълбочина. На другия ден анкетата е била подновена с опити върху течаща вода. Без да знаят предварително, водопроводните указанията са се схождали точно с плановете в действителността. Поканени при един кладенец, който е копан 9 метра, без да има вода, когато друг недалеч е дал само 5½ м. вода, всички поотделно заведени са показали, че водата се намира на северозапад от копаното място, като са означили и приблизителната дълбочина. Повикан един от тях отделно, посочва къде минава главният водопровод, указва кога тече и кога спира водата в него и количеството на самата вода. Различието във време от една минута между спирането и тръгването водата според протокола на комисията се оказва разлика между официалния хронометър и часовника на комисията. Тия резултати съобщени разбира се веднага от пресата са учудили публиката. Журито при това е получило предложение от практиците да се направят следните опити: 1.Да се познае какъв метал е скрит в дървена или картонена кутия.2.Да познаят две монети турени една върху друга, какви са и коя е отдолу, коя – отгоре. 3.Същото, ако тези монети се турят на края на една сто метра дълга тел, когато монетите са на единия край, а изследвача – на другия.
към текста >>

7.Ако се турят няколко метала скрити – да се познае кои са и с вързани очи да укажат четирите главни точки на света и други опити, които комисията не е имала време да провери.
4.Същият опит, когато монетите са далеч 30 см. от края на тая тел. 5.Да се разпознаят монетите и тяхното взаимно положение, турени на края на телта и далеч от нея 30 см., вътре в кутията. 6. Да се тури в две еднакви чаши вода и в едната да се тури сол, след това да се захлупят с пликове да се не виждат. Да се укаже с помощ на пръчката в коя чаша има сол и количеството на солта. 7.Ако се турят няколко метала скрити – да се познае кои са и с вързани очи да укажат четирите главни точки на света и други опити, които комисията не е имала време да провери. По същия въпрос е писал и искал да бъде проверен един господин, който имал много документи, че е можел само по начертан план от някое лице, видяло известно място, да укаже без да ходи на самото място, пункта, където има вода. Опитите, направени по-късно с това лице са дали положителни резултати – то като че ли могло през разстояние да види и укаже точно мястото, гдето действително е имало вода. Заинтересуван от тия странни опити, известния учен Густав ле Бон е пожелал да се увери сам в тях, за което той е поканил да се направят опити в дома му. Те са били направени в тесен кръг – в присъствието само на редактора на „Journal des Débats" и Густав Феран от школата за висши социални науки. Опитите са правени с двама души, взели вече участие в предидущите изпитания.
към текста >>

Густав ле Бон е приготвил предварително пет плика с еднакъв цвят и формат и във всеки от тях е затворил по една плочица от различен метал (олово, алуминий, сребро, цинк и червена мед) по определен формат и равно тегло.
Най-напред Густав ле Бон е направил опит с монета. През затворени врата те са му указали с помощта на пръчката, в коя ръка е монетата, също каква монета е била хвърлена на пода. Последният опит е бил повторен, когато самият Густав ле Бон е държал пръчката от едната страна – показанията са били безпогрешни. Потретва се опитът, като хващат съвместно от двете страни Густав ле Бон и редакторът на вестника „Journai des Débats." Резултатите са същите. Минават към основния опит. Густав ле Бон е приготвил предварително пет плика с еднакъв цвят и формат и във всеки от тях е затворил по една плочица от различен метал (олово, алуминий, сребро, цинк и червена мед) по определен формат и равно тегло. Решават, че опитите ще се правят без да се казва до свършването им дали са сполучливи или не. Хората, които си служат с пръчката, се пущат един след друг в стаята с няколко секунди пауза и резултатите се отбелязват. Всички метали са били безпогрешно указани, при което Густав ле Бон изрично е накарал да се отбележи в протокола, че той не е знаел, в кой плик какво е имало и че следователно хипотезата за предаване на мисълта трябва да бъде съвършено отхвърлена в случая. Той изрично подчертал, че в начините на работа вижда научни основи и че въпросът заслужава сериозно проучване, понеже представлява голям интерес. В главното си събрание вторият интернационален конгрес по експериментална психология гласува резолюция по въпроса за магическата пръчка, в която между другото се казва: „несъмнено е че има лица, които могат да намират подземния и подземни потоци, да измерват тяхната дълбочина и количество, да намерят заровени металически маси и по тия начини да правят неща, които досега са се смятали за невъзможни – да познават състава на скритите вещества и затова решава.
към текста >>

В главното си събрание вторият интернационален конгрес по експериментална психология гласува резолюция по въпроса за магическата пръчка, в която между другото се казва: „несъмнено е че има лица, които могат да намират подземния и подземни потоци, да измерват тяхната дълбочина и количество, да намерят заровени металически маси и по тия начини да правят неща, които досега са се смятали за невъзможни – да познават състава на скритите вещества и затова решава.
Густав ле Бон е приготвил предварително пет плика с еднакъв цвят и формат и във всеки от тях е затворил по една плочица от различен метал (олово, алуминий, сребро, цинк и червена мед) по определен формат и равно тегло. Решават, че опитите ще се правят без да се казва до свършването им дали са сполучливи или не. Хората, които си служат с пръчката, се пущат един след друг в стаята с няколко секунди пауза и резултатите се отбелязват. Всички метали са били безпогрешно указани, при което Густав ле Бон изрично е накарал да се отбележи в протокола, че той не е знаел, в кой плик какво е имало и че следователно хипотезата за предаване на мисълта трябва да бъде съвършено отхвърлена в случая. Той изрично подчертал, че в начините на работа вижда научни основи и че въпросът заслужава сериозно проучване, понеже представлява голям интерес. В главното си събрание вторият интернационален конгрес по експериментална психология гласува резолюция по въпроса за магическата пръчка, в която между другото се казва: „несъмнено е че има лица, които могат да намират подземния и подземни потоци, да измерват тяхната дълбочина и количество, да намерят заровени металически маси и по тия начини да правят неща, които досега са се смятали за невъзможни – да познават състава на скритите вещества и затова решава. 1.Че движението на пръчката се дължи на сили, които заслужава да бъдат проучени методически. 2.Назначава една постоянна комисия, която ще води анкетата проучванията и издирванията върху бъдещите факти. Преди да видят по нататъшните резултати от тия проучвания в продължение на изминалите десет години оттогаз, нека кажем няколко думи за самата пръчка, нейния вид и начин на употребление. През различните времена на миналото пръчката за търсене вода и метали е имала разни форми. Най-обикновената и употребяваната, някога и сега, си остава една лескова вилка (чаталче) със страни, дълги от 40-55 см., еднакво дебели (5-8 мм.) и ъгълът между тях от 25-50°.
към текста >>

Щом търсещият вода се надвеси или приближи на известно разстояние над един подземен извор или руди, пръчката почва особени движения, които са различни в различните хора и при различни случаи и по тях именно те, на основание практиката си, могат да укажат дълбочината на водата и нейното количество.
Освен това, употребявали са се и бастуни, малко изкривени или пък пергелообразни уреди, към които по-късно са добавили и кръгови подразделение на градуси. Пръчката се държи обикновено с две ръце сгънати под прав ъгъл, прилепени до тялото и с дланите, обърнати нагоре, хваната с цяла шепа и палеца отгоре, освен металическите, които се държат с трите пръста без малкия, който остава отдолу, а стоманените пружини (с които главно си служат английските оператори) се държат само с показалеца и палеца. Китовите боядисани пръчки се държат по особен начин, само с безименния пръст и палеца, при което те са много чувствителни и има случаи да изкачат от ръцете като пружини, когато се срещат със силовите полета на подземните води. При това самото положение на пръчката може да бъде вертикално – тогава обикновено се движи по посока към стомаха; хоризонтално – тогава се движи към земята; насочена под 45º към хоризонта, в който случай еднакво се движи към едната и към другата посока. При това изследване с пръчка в ръка се ходи бавно по полето, като краката се вдигат при всяка стъпка по възможност високо. Щом търсещият вода се надвеси или приближи на известно разстояние над един подземен извор или руди, пръчката почва особени движения, които са различни в различните хора и при различни случаи и по тях именно те, на основание практиката си, могат да укажат дълбочината на водата и нейното количество. Изброяванията на тия характерни движения на пръчката класифицирани в около 48 главни разновидности би ни завело далече от рамките на настоящата малка статия. Несъмнено многобройните опити, направени след 1913 година от учени просветени хора, които не са гледали на това само като един занаят за вадене на хляба, а са виждали новото и непознатото, което съвършената наука упорито е изтръгнала стъпка по стъпка от недрата на незнайното, са дали доста данни, от които донякъде може да се постигне както обяснение както на самото явление – движението на пръчката, когато минава над студени води и топли, така и на чудното явление за вибрационните силови полета, невидимия спектър и етерните изображения на предметите за които, по неволя, ще трябва да се ограничим само с по няколко думи. Разбира се, тия проучвания не са завършени, нито изводите достатъчно обобщени. Причините се крият преди всичко в самия характер на тия изследвания. Колкото и да се мъчат да бъдат поставени на обективна почва и условия, все пак оказва се, че тъкмо изпълнителят е последната среда, през която трябва да преминат манифестираните сили и затова той, с оня непостоянен и винаги придружаващ явлението коефициент, който именно дава разнообразието на явлението и то до такава голяма степен, че както видяхме, дори отначало не са искали да признаят други причини, освен субективните.
към текста >>

По-нататъшните изследвания са показали разнообразието на тия вибрационни зони, които дават възможност не само да се определи подземния поток, но и неговата дълбочина и дори химически състав и е с една поразителна точност.
От опитите се вадят заключения, че чрез тялото на човека и пръчката тия токове и вибрационни полета, придружаващи подземните води, руди, метали и пр. се изпразват, като че от гръмоотвод, като същевременно през лявата страна на пръчката влиза други ток, минава през лявата ръка над мишницата, по хълбока, външната страна на бедрото, петата, външната страна на стъпалото и се губи в земята през големия пръст на крака. Галоши или коприна могат да изолират тоя ток, който следва повърхността на тялото и може да бъде констатиран. Изпразването на вибрационното поле минава по същия път – от дясната страна, следва дясното клонче на пръчката, прави един спирален завой 1½ пъти и излиза също при върха. При това изпразване, като резултатно се явява движението на пръчката. По-нататъшните изследвания са показали разнообразието на тия вибрационни зони, които дават възможност не само да се определи подземния поток, но и неговата дълбочина и дори химически състав и е с една поразителна точност. Намерено е също така, че тия вибрационни полета се намаляват и почти изчезват през нощта, че от 6 до 3 часа след пладне те са силни, а след това време се сгъват и сбират. Търсейки причините на това явление, по аналогия на Волтовия стълб, са построили специални комбинации от метали, които да служат като индикатори и като възстановители на тия трептения. Намерили са, че всеки метал, особено ако той е закопан (дори вредна саксия), има вибрационно поле, с разни форми и в това вибрационно поле особени сгъстявания, които образуват тъй наречения азимутен меридиан, заключаващ точен ъгъл с магнитния или географическия и характерен за елемента (така напр. във водорода той е на северозапад, в медта – на юг, в хлора – на север, сярата – на изток, въглерода – запад, йода – изток и пр.). При това се е забелязало (с помощта на пръчката), че тоя меридиан се отклонява преди 9 часа сутринта и след 3 часа после обед на определен ъгъл (90º - 270º - 312º) и като дойде 9 часа с бързо движение заема характерното си место, което ще да покаже връзка с вълните, причинени навярно от металните огньове на слънцето, които във вид на вибрации идат със самата светлина.
към текста >>

Копали само на 163 (от посочените пункта) – от тях 31 без резултат, 15 не доведени до указаната дълбочина, а в останалите 117 намират точно посоченото количество вода.
Франция преди европейската война е имала голяма нужда от водата за изкуствено торене, която се намирала в Елзас – владяна от Германия. Всички издирвания на инженерите са останали напразно. Но и тук магическата пръчка е помогнала – и Grisez, който е работил с нея, е получил 3,000,000 франка възнаграждение от държавата. Германия изпраща фон Услар, прочут свой изследвач в южна Африка, където усилията на хидролози, инженери са безплодни. Той посочва 800 пункта, в които има вода. Копали само на 163 (от посочените пункта) – от тях 31 без резултат, 15 не доведени до указаната дълбочина, а в останалите 117 намират точно посоченото количество вода. През войната австрийската армия използва подофицера Полах и майор Вейхал, които от повърхността на земята им посочили, кои минни галерии са потопени от сърбите с водата на Сава и Дунав. В германската армия е оперирал майор фон Грев, който е намирал вода за армията в Румъния, Русия, Сърбия, Палестина, планината Синай и на др. В България имаме също хора, които имат природната дарба да си служат с пръчката. А тая дарба е много по-разпространена, отколкото се мисли – от всеки трима един има тия дарби – много по-често, отколкото да речем се среща един поет или художник. Софийската община се кани да хвърли стотици милиони за един дълъг, изложен на разваляне вследствие на земетресения и врагове водопровод, който един ден може да ни донесе отровена вода в обсадена София и то тогава, когато по изследванията, направени в Софийското поле има толкова подземни потоци, че могат не само да напоят, но и да удавят дори града.
към текста >>

През войната австрийската армия използва подофицера Полах и майор Вейхал, които от повърхността на земята им посочили, кои минни галерии са потопени от сърбите с водата на Сава и Дунав.
Всички издирвания на инженерите са останали напразно. Но и тук магическата пръчка е помогнала – и Grisez, който е работил с нея, е получил 3,000,000 франка възнаграждение от държавата. Германия изпраща фон Услар, прочут свой изследвач в южна Африка, където усилията на хидролози, инженери са безплодни. Той посочва 800 пункта, в които има вода. Копали само на 163 (от посочените пункта) – от тях 31 без резултат, 15 не доведени до указаната дълбочина, а в останалите 117 намират точно посоченото количество вода. През войната австрийската армия използва подофицера Полах и майор Вейхал, които от повърхността на земята им посочили, кои минни галерии са потопени от сърбите с водата на Сава и Дунав. В германската армия е оперирал майор фон Грев, който е намирал вода за армията в Румъния, Русия, Сърбия, Палестина, планината Синай и на др. В България имаме също хора, които имат природната дарба да си служат с пръчката. А тая дарба е много по-разпространена, отколкото се мисли – от всеки трима един има тия дарби – много по-често, отколкото да речем се среща един поет или художник. Софийската община се кани да хвърли стотици милиони за един дълъг, изложен на разваляне вследствие на земетресения и врагове водопровод, който един ден може да ни донесе отровена вода в обсадена София и то тогава, когато по изследванията, направени в Софийското поле има толкова подземни потоци, че могат не само да напоят, но и да удавят дори града. * От преди хиляди години хората знаеха, че едно късче кехлибар (електрон) поотъркано, вдига леки книжки и пера – и се задоволяваха с това.
към текста >>

60. ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ - Ив. Толев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Очите им излъчвали звезден блясък, любов и тайна.
Поднасял ù скъпи дарове и кител шията ù с бисерни гирлянди, светлите ù коси с диадеми от брилянтни звезди, нозете ù, ръцете ù – с гривни от злато и корал. Тъй текъл живота, в оная зора на човешката култура, когато истината властвувала далече от земята, в други небесни земи и слънцето и звездите оставали скрити за човешкия взор. * Високо над тях, отвъд светлината на любимия Агни, имало друга, чудна земя, обитавана само от деви. Тия деви виждали слънцето и прозирали през безконечното пространство на небето до другите звезди и светове – техният живот бил непрестанно съзерцание. Родени от слънцето, изтъкани от неговата светлина и подхранвани от слънчевите лъчи, телесни божествен чар и красота. Очите им излъчвали звезден блясък, любов и тайна. Те не умеели да говорят – глухи били за вълшебната музика на живота, която трептяла край тях. Техните лъчисти души се разговаряли от най-далечни разстояния само с мисли. Но те не били щастливи. Дълбоко в душата на всяка от тях горяла тихо скръбта. Съдбата вложила в сърцата на тия деви силен копнеж по далечните светли звезди – и на всяка от тях било предопределено да се пресели в една от тези звезди, когато настъпи уреченият час.
към текста >>

Защото тяхната дева им се усмихвала, тяхното слънце ги гледало из дълбочините на небето.
През цялата нощ съзерцавали тия далечни земи, опиянени от великата красота на Божия мир. Мощната мисъл и великата любов на тия деви пронизвали като огнени стрели безкрайното небе и стигали до тяхната любима звезда. И тогава, в тази далечна земя, настъпвала пролет. Цветята разтваряли своите пъпки и тяхната усмивка разнасяла далеко своя аромат. Птичките запявали химни и трепкали с криле високо по небето и радост изпълвала сърцата на човеците. Защото тяхната дева им се усмихвала, тяхното слънце ги гледало из дълбочините на небето. Всяка дева била душата на всички живи същества, които обитавали в една от тези далечни земи. Но тихата нощ неусетно протичала и пак настъпвал мъчителен ден – вечни били дните в царството на девите, защото докато настъпи нова нощ, изтичал един век. Когато някоя от тия деви достигала своята зряла възраст, невидими ръце разкъсвали връзките, които я свързвали с родната земя и ней израствали ефирни криле – тя ставала свободна. Тогава нейните дружки изплитали за нея чудни одежди от звездни лъчи, накичвали нейното тяло с цветя и всяка от тях я дарявала със скъпи дарове, които трябвало да носи в новия свят, гдето отивала да царствува. Песни на радост летели по всички страни из тяхното царство, защото една от техните дружки става волна и щяла да иде да изгрее като слънце в душите на милиони същества, които очаквали с трепет своята богиня.
към текста >>

Нейните очи пиели от светлината, що пръскали тия слънца, а душата ù се пълнела с дивната музика на звездите, що се разливала от неизмеримите пространства на небето.
Когато някоя от тия деви достигала своята зряла възраст, невидими ръце разкъсвали връзките, които я свързвали с родната земя и ней израствали ефирни криле – тя ставала свободна. Тогава нейните дружки изплитали за нея чудни одежди от звездни лъчи, накичвали нейното тяло с цветя и всяка от тях я дарявала със скъпи дарове, които трябвало да носи в новия свят, гдето отивала да царствува. Песни на радост летели по всички страни из тяхното царство, защото една от техните дружки става волна и щяла да иде да изгрее като слънце в душите на милиони същества, които очаквали с трепет своята богиня. И в уречената нощ тя се прощавала със своите сестри, разпервала ефирни криле и литвала с бързината на мисълта из безкрайната шир на небето, сияеща от радост. Така тя летяла от слънце до слънце. Нейните очи пиели от светлината, що пръскали тия слънца, а душата ù се пълнела с дивната музика на звездите, що се разливала от неизмеримите пространства на небето. Тя не била вече глуха, светлината ставала за нея музика и музиката – светлина – в тази музика и светлина, тя долавяла живота на различните същества, които обитават тия светове. И като прелитала край всички слънца и звездни системи, за да се опие от красотата, музиката и живота на тия небесни извори – пръснати по сребърния млечен път – тя се отправяла към последното слънце, към онази земя, която щяла да стане нейна нова родина и царство. И когато тя наближава до своята любима звезда, в последната настъпвало неизразимо тържество. Цветята добивали нови багри, нова красота и техният дъх ставал омайно хубав. Птичките запявали нови, непознати дотогава песни, а сърцата на човеците трептели в неземна радост; те започвали да се обичат, славели небето и пеели химни на великата любов.
към текста >>

Но, Боже, какви са тия огнени очи, които започват да ги гледат така страшно от всички страни на небето!..
Старите жреци, дълго гледали към небето, после снемали плах поглед към земята и изричали страшни предсказания за грозната гибел, която очаквала човеците. Но все пак искра надежда горяла в сърцата им да се умилостиви небето, ако всички издигнат душите си в молитва нагоре! И в тая тиха, но злокобна нощ, жертвени клади покрили земята и всеки в своята топла молитва викал за милост към великия Бог – свещеният Агни. Пламъците на жертвите се издигали високо към небето н отнасяли нагоре жалния стон на милиони души..., но светлото кълбо не се махвало от изток. Мракът се сгъстил, припаднала нощ, а страхът все по-силно размахвал крила над земята. Но, Боже, какви са тия огнени очи, които започват да ги гледат така страшно от всички страни на небето!.. Жертвениците горели, нощта ставала все по-дълбока, молитвата – по-гореща, мълчанието – по-зловещо. А очите на небето се увеличавали на брой, ставали все по-големи и по-страшни. Полуда обзела душите на всички хора по земята. Струвало им се, че цялото небе е оживяло, че там има хиляди чудовища, с окървавени, искрящи очи, които всеки момент ще се хвърлят върху тях да ги погълнат. Ужасът достигал крайния си предел.
към текста >>

А очите на небето се увеличавали на брой, ставали все по-големи и по-страшни.
И в тая тиха, но злокобна нощ, жертвени клади покрили земята и всеки в своята топла молитва викал за милост към великия Бог – свещеният Агни. Пламъците на жертвите се издигали високо към небето н отнасяли нагоре жалния стон на милиони души..., но светлото кълбо не се махвало от изток. Мракът се сгъстил, припаднала нощ, а страхът все по-силно размахвал крила над земята. Но, Боже, какви са тия огнени очи, които започват да ги гледат така страшно от всички страни на небето!.. Жертвениците горели, нощта ставала все по-дълбока, молитвата – по-гореща, мълчанието – по-зловещо. А очите на небето се увеличавали на брой, ставали все по-големи и по-страшни. Полуда обзела душите на всички хора по земята. Струвало им се, че цялото небе е оживяло, че там има хиляди чудовища, с окървавени, искрящи очи, които всеки момент ще се хвърлят върху тях да ги погълнат. Ужасът достигал крайния си предел. Хората се втурнали в лудешки бяг и техният писък огласил злокобна нощ. – Всички се изпокрили – и със затаен дъх очаквали ужасния край.
към текста >>

Струвало им се, че цялото небе е оживяло, че там има хиляди чудовища, с окървавени, искрящи очи, които всеки момент ще се хвърлят върху тях да ги погълнат.
Мракът се сгъстил, припаднала нощ, а страхът все по-силно размахвал крила над земята. Но, Боже, какви са тия огнени очи, които започват да ги гледат така страшно от всички страни на небето!.. Жертвениците горели, нощта ставала все по-дълбока, молитвата – по-гореща, мълчанието – по-зловещо. А очите на небето се увеличавали на брой, ставали все по-големи и по-страшни. Полуда обзела душите на всички хора по земята. Струвало им се, че цялото небе е оживяло, че там има хиляди чудовища, с окървавени, искрящи очи, които всеки момент ще се хвърлят върху тях да ги погълнат. Ужасът достигал крайния си предел. Хората се втурнали в лудешки бяг и техният писък огласил злокобна нощ. – Всички се изпокрили – и със затаен дъх очаквали ужасния край. И в оная нощ само жертвените клади мълчаливо извиквали огнени езици към небето – всичко се скрило от лицето на небето. Мъчително се занизали часовете, но краят не идвал.
към текста >>

Бледното засмяно кълбо и огнените очи на чудовищата ги нямало вече.
Мъчително се занизали часовете, но краят не идвал. Най-после зората запалила небето на изток. Светлината на деня проникнали в тъмните скривалища и донесла малко надежда в измъчените души. Хората започвали да излизат навън. Небето било чисто. Бледното засмяно кълбо и огнените очи на чудовищата ги нямало вече. На изток огнено-червената ивица започнала да става златиста, най-после на хоризонта се показала огнена точка, която бързо почнала да нараства. Пред техните учудени очи се показало същото огнено кълбо, което се било явило вчера вместо огъня на Агни. То се ослушвало благо и неговите топли лъчи галели изплашените им лица. Те забравили ужаса на предишната нощ и в очите им заблестяла отново прежната радост. Тъй топло и весело било под лъчите на това златно кълбо!
към текста >>

Пред техните учудени очи се показало същото огнено кълбо, което се било явило вчера вместо огъня на Агни.
Светлината на деня проникнали в тъмните скривалища и донесла малко надежда в измъчените души. Хората започвали да излизат навън. Небето било чисто. Бледното засмяно кълбо и огнените очи на чудовищата ги нямало вече. На изток огнено-червената ивица започнала да става златиста, най-после на хоризонта се показала огнена точка, която бързо почнала да нараства. Пред техните учудени очи се показало същото огнено кълбо, което се било явило вчера вместо огъня на Агни. То се ослушвало благо и неговите топли лъчи галели изплашените им лица. Те забравили ужаса на предишната нощ и в очите им заблестяла отново прежната радост. Тъй топло и весело било под лъчите на това златно кълбо! То пак тръгнало по небето, издигнало се високо и превалило на запад. И когато повторно се скрило под хоризонта, ужасът отново заиграл своя безумен танц по техните лица.
към текста >>

Те забравили ужаса на предишната нощ и в очите им заблестяла отново прежната радост.
Небето било чисто. Бледното засмяно кълбо и огнените очи на чудовищата ги нямало вече. На изток огнено-червената ивица започнала да става златиста, най-после на хоризонта се показала огнена точка, която бързо почнала да нараства. Пред техните учудени очи се показало същото огнено кълбо, което се било явило вчера вместо огъня на Агни. То се ослушвало благо и неговите топли лъчи галели изплашените им лица. Те забравили ужаса на предишната нощ и в очите им заблестяла отново прежната радост. Тъй топло и весело било под лъчите на това златно кълбо! То пак тръгнало по небето, издигнало се високо и превалило на запад. И когато повторно се скрило под хоризонта, ужасът отново заиграл своя безумен танц по техните лица. Очите отново се запитвали тревожно едни други: „Ами ако на изток се яви онова бледо кълбо, което тъй страшно се смее, и ако пак се покажат огнените очи на ония чудовища от небето ?! ” Нощта разперила своите тъмни криле над земята.
към текста >>

Очите отново се запитвали тревожно едни други: „Ами ако на изток се яви онова бледо кълбо, което тъй страшно се смее, и ако пак се покажат огнените очи на ония чудовища от небето ?!
То се ослушвало благо и неговите топли лъчи галели изплашените им лица. Те забравили ужаса на предишната нощ и в очите им заблестяла отново прежната радост. Тъй топло и весело било под лъчите на това златно кълбо! То пак тръгнало по небето, издигнало се високо и превалило на запад. И когато повторно се скрило под хоризонта, ужасът отново заиграл своя безумен танц по техните лица. Очите отново се запитвали тревожно едни други: „Ами ако на изток се яви онова бледо кълбо, което тъй страшно се смее, и ако пак се покажат огнените очи на ония чудовища от небето ?! ” Нощта разперила своите тъмни криле над земята. Бялото кълбо отново се показало на изток и очите на ония чудовища отново заиграли по небето. Страхът отново сковал безпомощните жители на земята. Но през тази нощ те не напуснали жертвените клади. Те прекарали в топла молитва чак до зори.
към текста >>

Бялото кълбо отново се показало на изток и очите на ония чудовища отново заиграли по небето.
Тъй топло и весело било под лъчите на това златно кълбо! То пак тръгнало по небето, издигнало се високо и превалило на запад. И когато повторно се скрило под хоризонта, ужасът отново заиграл своя безумен танц по техните лица. Очите отново се запитвали тревожно едни други: „Ами ако на изток се яви онова бледо кълбо, което тъй страшно се смее, и ако пак се покажат огнените очи на ония чудовища от небето ?! ” Нощта разперила своите тъмни криле над земята. Бялото кълбо отново се показало на изток и очите на ония чудовища отново заиграли по небето. Страхът отново сковал безпомощните жители на земята. Но през тази нощ те не напуснали жертвените клади. Те прекарали в топла молитва чак до зори. Небето пак пламнало на изток и огненото кълбо се явило за трети път вместо очаквания Агни. Тогава песни на радост огласили цялата земя.
към текста >>

А огнените очи на небето, които те помислили за чудовища, това били, по тълкувание на жреците, искрите що изхвърчавали от двете огнища на Агни, които Той раздухвал в студената и мрачна нощ – които те нарекли звезди.
Но през тази нощ те не напуснали жертвените клади. Те прекарали в топла молитва чак до зори. Небето пак пламнало на изток и огненото кълбо се явило за трети път вместо очаквания Агни. Тогава песни на радост огласили цялата земя. Тъй изгрял третият ден, след него четвъртият, петият... И животът зацъфтял с нова красота и сила... Хората разбрали чудото, разбрали че Агни бе раздвоил своя огън на две светли кълба, едното пламенно на цветни лъчи, да изгрее през деня, което те нарекли Слънце, а другото – студено и мълчаливо, да освети мрака на нощта, което те нарекли Месец. А огнените очи на небето, които те помислили за чудовища, това били, по тълкувание на жреците, искрите що изхвърчавали от двете огнища на Агни, които Той раздухвал в студената и мрачна нощ – които те нарекли звезди. * Така слязла „девата" от царството на вечната светлина и станала душа на жителите на земята. Тъй изгряла „Истината" в душите на човеците и те прогледнали – видели слънцето, месеца, звездите – видели небето. И животът зацъфтял с нова красота, величие и тайна, непозната дотогава. И за човека се открил нов мир на изследване, нови извори на вдъхновение – той заживял с красотата и тайната на небето. Така се сложило началото на новата култура – културата на слънцето, месеца и звездите.
към текста >>

61. „ВЪЗМУЩЕНИЕТО НА РОБИТЕ” - Г. Т. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И пих от благотворната тофана, с коя очисти пътя към Нирвана – чрез чудото на Любовта!...
— шелла, шелла, шелла..." Подеха я гърмът далечен и водите в акорд със арфената ода на певците, повториха я най-блестящите слънца — безгрешните сърца!... И рекоха стоящему на планината: „призри там долу с милост, Агнец Свят, призри — ръцете си простри!... Отекнахме тогаз и ние, от земята, с възторжена молитва в братски хор: Хвала! — бену, бену шелла!... В КАНА И аз бях там, на сватбата богата поканен гост — свидетел жив, когато великият алхимик напои водача ни със розови струи... Видях, в шестте съсъди как наляха водата бистра, как след туй обляха със тоя сок, като сикера благ, душите, слени с тайнствения брак... Да, там бях аз, на сватбата във Кана: женихът същ в одежда златоткана яви се мощно на света!... И пих от благотворната тофана, с коя очисти пътя към Нирвана – чрез чудото на Любовта!... НА ТАВОР „...С него на светата гора..." Петър ІІ 1 - 1:18 Сестра, от дълъг път дошла, нечиста, прашна, изнемощяла си: лежала си в затвор, но мрачно е и тук, съдбата ни е страшна — да идем на Тавор!... Припомням си: ти бе красива и засмяна, със сините очи и пламенния взор, но днес... умий се ти и в новата премяна, да идем на Тавор!... Там няма кал, ни прах, ни мрак, нито отрови, на тебе не ще тежат железните окови, но чисто, светло е в безбрежния простор! И нашият съюз под мощната закрила навеки ще утрай... Ела, сестрице мила, да идем на Тавор!... ВАЗА Дете, пази таз вазичка овална и много нежно пипай я с ръце: тя тъй е крехка, звънка и кристална, че би ранила твоето сърце... И пълна е с цветя небесни, живи – лазурни, бели, с розови листа – тъй упоителни и тъй красиви, че ги зоват: цветя на любовта... Откъснати са в райската градина, кога напуснах първата родина, и Някой в мойта ваза ги укрил... Вземи ги ти, косите ти да кичат, но ако те тъй силно не обичат, и мойта ваза бих ти подарил!
към текста >>

Припомням си: ти бе красива и засмяна, със сините очи и пламенния взор, но днес... умий се ти и в новата премяна, да идем на Тавор!...
Отекнахме тогаз и ние, от земята, с възторжена молитва в братски хор: Хвала! — бену, бену шелла!... В КАНА И аз бях там, на сватбата богата поканен гост — свидетел жив, когато великият алхимик напои водача ни със розови струи... Видях, в шестте съсъди как наляха водата бистра, как след туй обляха със тоя сок, като сикера благ, душите, слени с тайнствения брак... Да, там бях аз, на сватбата във Кана: женихът същ в одежда златоткана яви се мощно на света!... И пих от благотворната тофана, с коя очисти пътя към Нирвана – чрез чудото на Любовта!... НА ТАВОР „...С него на светата гора..." Петър ІІ 1 - 1:18 Сестра, от дълъг път дошла, нечиста, прашна, изнемощяла си: лежала си в затвор, но мрачно е и тук, съдбата ни е страшна — да идем на Тавор!... Припомням си: ти бе красива и засмяна, със сините очи и пламенния взор, но днес... умий се ти и в новата премяна, да идем на Тавор!... Там няма кал, ни прах, ни мрак, нито отрови, на тебе не ще тежат железните окови, но чисто, светло е в безбрежния простор! И нашият съюз под мощната закрила навеки ще утрай... Ела, сестрице мила, да идем на Тавор!... ВАЗА Дете, пази таз вазичка овална и много нежно пипай я с ръце: тя тъй е крехка, звънка и кристална, че би ранила твоето сърце... И пълна е с цветя небесни, живи – лазурни, бели, с розови листа – тъй упоителни и тъй красиви, че ги зоват: цветя на любовта... Откъснати са в райската градина, кога напуснах първата родина, и Някой в мойта ваза ги укрил... Вземи ги ти, косите ти да кичат, но ако те тъй силно не обичат, и мойта ваза бих ти подарил!
към текста >>

62. КНИГОПИС Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ония, които са били гледани с очите на презрението, ония у които се е пораждало чувство на яд, на завист и мъка заради разкоша, в който живееха фамилиите на техните помещици, всичкото това множество от хора, както казва сам Горки, днес е превърнато на хищен звяр, който разкъсва, разрушава и мачка.
Писмото е старо, писано близо преди пет години, но сега „Полярна Звезда'" му дава място в своите колони. Изказваме нашето мнение по въпроса, без да цитираме цялото писмо ономува. който е пратил изрезката и на всички, които биха се заинтересували по тоя доста жизнен въпрос на нашето време. Безспорни са истините, що съдържа писмото на известния руски писател Горки. Така е, насажданата от векове ненавист в народната душа, намери един ден израз в едно кърваво отмъщение, което в Русия биде осветено като един общонароден акт, като един величав щурм, подет от милионите човеци, които повтаряха, че след утихването на тоя ураган, ще изгрее тяхното щастие. Ония, които са били гледани с очите на презрението, ония у които се е пораждало чувство на яд, на завист и мъка заради разкоша, в който живееха фамилиите на техните помещици, всичкото това множество от хора, както казва сам Горки, днес е превърнато на хищен звяр, който разкъсва, разрушава и мачка. Това е така и без Горки да ни го каже. Ние знаем, че войните, грубите стълкновения, революции и пр., носят най-добрите случаи, когато въстава звярът у човека, ненаситните очи на когото дирят само кръв, това не може да се оспорва, но въпросът има и една друга страна. Нея никой не засяга. Има една деликатна пружина в машината на човешкия живот, до която никога не се доближава ръката на изследователя, нито на социолога, дори и на съвременния писател-мислител. Това е въпросът за причините на всичко онова, от което ние знаем да се възмущаваме, онова голямо човешко зло, заради което са написани много томове книги.
към текста >>

Ние знаем, че войните, грубите стълкновения, революции и пр., носят най-добрите случаи, когато въстава звярът у човека, ненаситните очи на когото дирят само кръв, това не може да се оспорва, но въпросът има и една друга страна.
който е пратил изрезката и на всички, които биха се заинтересували по тоя доста жизнен въпрос на нашето време. Безспорни са истините, що съдържа писмото на известния руски писател Горки. Така е, насажданата от векове ненавист в народната душа, намери един ден израз в едно кърваво отмъщение, което в Русия биде осветено като един общонароден акт, като един величав щурм, подет от милионите човеци, които повтаряха, че след утихването на тоя ураган, ще изгрее тяхното щастие. Ония, които са били гледани с очите на презрението, ония у които се е пораждало чувство на яд, на завист и мъка заради разкоша, в който живееха фамилиите на техните помещици, всичкото това множество от хора, както казва сам Горки, днес е превърнато на хищен звяр, който разкъсва, разрушава и мачка. Това е така и без Горки да ни го каже. Ние знаем, че войните, грубите стълкновения, революции и пр., носят най-добрите случаи, когато въстава звярът у човека, ненаситните очи на когото дирят само кръв, това не може да се оспорва, но въпросът има и една друга страна. Нея никой не засяга. Има една деликатна пружина в машината на човешкия живот, до която никога не се доближава ръката на изследователя, нито на социолога, дори и на съвременния писател-мислител. Това е въпросът за причините на всичко онова, от което ние знаем да се възмущаваме, онова голямо човешко зло, заради което са написани много томове книги. Нека сега разгледаме предложения на тая изрезка пример за руската действителност. Някога, когато над светлинна на руската душа се беше разперила тъмната птица на царския режим, когато всякакъв напън за прогрес и светлина се задушават с царските нагайките, тогава действително царуваше едно зло и това зло нямаше да секне и до днешен ден, ако дойдеше днешното зло – чудовищното кърваво отмъщение.
към текста >>

Той каза истината право в очите на всички.
Това осакатява представата ни за човека. Това не е истина, колкото нескромно да е, ще кажем, че е едно заблуждение, па макар да го е казал Горки, па макар някой император да го казва, даже някой ангел да ни го каже. Човек има в душата си мярката за истината. Там говори един върховен глас, който всякога е непогрешим. Толстой, който се роди и отгледа също в руската действителност, имаше по-голямо прозрение от Горки да предвиди това, което днес става с руския народ. Той каза истината право в очите на всички. Той искаше да обърне нейната светлина срещу очите на тогавашните потисници, той искаше да освети пътя и на тогавашните руски революционери, които го не разбраха. И едните и другите не го разбраха. Едните, защото не желаеха да отпуснат своите роби, а другите, защото в душата им се бе набрала една омраза, което те трябваше да изразят в нещо. Днес, след като Толстой напусна Русия, на земята стана трагедията и не е по-добре нито на едните, нито на другите. Това е, защото не Толстой, а една върховна правда говореше чрез устата на Толстой.
към текста >>

Той искаше да обърне нейната светлина срещу очите на тогавашните потисници, той искаше да освети пътя и на тогавашните руски революционери, които го не разбраха.
Това не е истина, колкото нескромно да е, ще кажем, че е едно заблуждение, па макар да го е казал Горки, па макар някой император да го казва, даже някой ангел да ни го каже. Човек има в душата си мярката за истината. Там говори един върховен глас, който всякога е непогрешим. Толстой, който се роди и отгледа също в руската действителност, имаше по-голямо прозрение от Горки да предвиди това, което днес става с руския народ. Той каза истината право в очите на всички. Той искаше да обърне нейната светлина срещу очите на тогавашните потисници, той искаше да освети пътя и на тогавашните руски революционери, които го не разбраха. И едните и другите не го разбраха. Едните, защото не желаеха да отпуснат своите роби, а другите, защото в душата им се бе набрала една омраза, което те трябваше да изразят в нещо. Днес, след като Толстой напусна Русия, на земята стана трагедията и не е по-добре нито на едните, нито на другите. Това е, защото не Толстой, а една върховна правда говореше чрез устата на Толстой. Накрая Максим Горки завършва писмото си така: „Но има в страната и една друга сила, една светла сила, въодушевена от една велика мисъл, вдъхновена от ослепителната мечта за едно царство на правдата, на свободата, красотата... Ала каква полза, любезна Госпожо, да се описва с думи красотата и величието на морето томува, който няма очи, за да ги види!
към текста >>

Накрая Максим Горки завършва писмото си така: „Но има в страната и една друга сила, една светла сила, въодушевена от една велика мисъл, вдъхновена от ослепителната мечта за едно царство на правдата, на свободата, красотата... Ала каква полза, любезна Госпожо, да се описва с думи красотата и величието на морето томува, който няма очи, за да ги види!
Той искаше да обърне нейната светлина срещу очите на тогавашните потисници, той искаше да освети пътя и на тогавашните руски революционери, които го не разбраха. И едните и другите не го разбраха. Едните, защото не желаеха да отпуснат своите роби, а другите, защото в душата им се бе набрала една омраза, което те трябваше да изразят в нещо. Днес, след като Толстой напусна Русия, на земята стана трагедията и не е по-добре нито на едните, нито на другите. Това е, защото не Толстой, а една върховна правда говореше чрез устата на Толстой. Накрая Максим Горки завършва писмото си така: „Но има в страната и една друга сила, една светла сила, въодушевена от една велика мисъл, вдъхновена от ослепителната мечта за едно царство на правдата, на свободата, красотата... Ала каква полза, любезна Госпожо, да се описва с думи красотата и величието на морето томува, който няма очи, за да ги види! " Не е ясно. Вярва ли писателят в царството на свободата, на правдата или не. Ако не вярва, ако мисли, че трябва да се ходи по тоя страшен път на братоубийствено изтребление, тогава горко на Горки; ако ли пък вярва, тогава как ще се въдвори то при тоя принцип вечно на отмъщение? Защо тогава Горки да не каже своята дума за тая красота на по-малките от него? Да каже тия думи ясно, смело, пред целия руски народ, пред цялото човечество, пред Бога!
към текста >>

63. Научна астрология - Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Tе почитат и играят, но не в огъня и при следните празници: св.
Празнуват още св. Пантелей (27 юлий), и св. Илия. Според проф. Арнаудов някои села празнуват още св. Георги и св. Марина. Tе почитат и играят, но не в огъня и при следните празници: св. Ефтим, св. Иван, св. Борис, който те наричат св. Атанас - летен ден, в който се отваряли аязмите, ден, от който започва Константиновския месец. В Перигопулово играят в огъня и на св.
към текста >>

ту-ту-ту"; рипна, завтече се и скочи в огъня да играе с другите и от там отиде си в село.
„Когато аз обходих тези места случих се при такъв един обред в Мъжера. Като бяхме на трапезата отстрани огъня и се хванаха някои, та взеха да се хвърлят в огъня да играят. Аз седях до домакина на къщата, в която бях влязъл и насреща ни седеше невестата му и майка му. Бях се загледал в огнеиграчите, когато ме потупа домакинът и ми кимна да се вгледам в невестата му: Тя държеше детенцето си, но когато я погледнах, вече беше пребледняла, изстинала и студена пот беше я побила. След това тя взе да почернява и завчас хвърли детето си пред свекърва си и викна „ту-ту-ту, ето го. ту-ту-ту"; рипна, завтече се и скочи в огъня да играе с другите и от там отиде си в село. Свекървата взе детето и ние седяхме на събора до вечерта комай; защото подир разотиването на огнеиграчите стават всички други по-млади, улавят се на хоро и играят около огъня."*) В 1875 год. П. Р Славейков дава нови подробности по нестинарските игри, публикувани в „научно-политическото" списание „Ден", издавано в Цариград през 1875 год.*) Тук той съобщава, че нестинарите в тия покрайнини горели до скоро мъртвите си от страх да не „вампирясат". Докато натрупаните дърва прегорят на жерава, всички се събират около огъня, дето имало и тъпан „да думка". Самата игра в с. Кости става при заход на слънцето, срещу „Костадиновден".
към текста >>

Костадин", сбърква хорото, посинява, разтреперва се като лист, очите му се размътват, погледът му става разсеян.
се считала баба Кальо от село Мързево, а през 1891 г. баба Кùца от с. Ургари. Според Русев около разгорелите се въглища селяните сипвали вода. Това, обаче от другите наблюдатели не се потвърждава. Когато си изиграе обикновеното хоро, гайдите засвирят тъй наречената „нестинарска свирня", също хороводна песен, тогава онзи когото „прихване св. Костадин", сбърква хорото, посинява, разтреперва се като лист, очите му се размътват, погледът му става разсеян. Може да стане същото и с нестинарите, макар те да не са се хванали на хорото. Хорото се разваля и хората си избират удобни позиции, за да наблюдават играта в огъня. „Тогава най-буйния нестинар грабва иконата с две ръце с обърнат образ към публиката, и бос нагазва разгорелия огън. Гайдите свирят, тъпаните гърмят и нестинарите скачат по такт из огъня. Ако иска да предскаже нещо, смахва с ръка да спрат гайдите и тъпаните".
към текста >>

64. В хармония със законите на живата природа - Б. Боев Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

С други думи, ние снемаме небесна карта за даден астрономичен момент, в която фигурира кръга на зодиака с 12-те си знакове, по които са разпределени слънцето, луната и планетите, според своите дължини (еклиптични координати) и ориентираме този зодиак според местните данни: географска дължина и широчина и час на раждането.
Туй само може да ни вдъхне вяpa в нейната достоверност и да ни подтикне към самостойни проучвания. Въпросът за истинността на астрологията днес е разрешен чисто научно. И следователно, щом тя може да се постави на една чисто експериментална база, досущ така, както и останалите природни науки, и да се изследва по ония общи методи, които са достъпни на съвременната наука, по нататък за някакви субективни вярвания в астрологията и дума не може да става – ние ще бъдем изправени пред нейната научна достоверност, която сама ще определи своята стойност с правдивия език на числата. Но, преди да пристъпим към научното поставяне на астрологичния проблем, ще хвърлим един бегъл поглед върху астрономичните елементи, с които астрологията оперира*. Астрологичното изследване изхожда от следните данни: дата и място на раждането на даден индивид или на извършването на известно събитие, което значи: изчисляване положението на слънцето, луната и планетите по еклиптиката за дадено място и време на земното кълбо. С други думи, ние снемаме небесна карта за даден астрономичен момент, в която фигурира кръга на зодиака с 12-те си знакове, по които са разпределени слънцето, луната и планетите, според своите дължини (еклиптични координати) и ориентираме този зодиак според местните данни: географска дължина и широчина и час на раждането. При това нас ни интересува геоцентричното положение на астрономичните елементи. Ще изясним горното: Еклиптиката или видимият път на слънцето се разделя, както знаем, на 12 знака, като се изхожда от пролетната равноденствена точка, всеки от по 30°. Тези знакове са подред: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби. На нашата фигура кръгът представя еклиптиката. Планетите, които както е знайно се движат в плоскости, твърде близки до плоскостта на еклиптиката, се поставят на съответното место по еклиптиката според своите геоцентрични дължини.
към текста >>

шир.) Астрономичните данни могат да се вземат от всеки кой да е годишник, а географската широчина и дължина се вземат приблизително точно от една географска карта.
12 ч. обяд м. соф. вр. София (23°19'47" изт. дълж. и 42°41'57" сев. шир.) Астрономичните данни могат да се вземат от всеки кой да е годишник, а географската широчина и дължина се вземат приблизително точно от една географска карта. *) Могат да се изпишат и от Париж, Librairie anglaise Galignani 224, rue de Rivoli, Paris. Струват 4 fr. As. 16'19" от Везни – показва че на софийския хоризонт на пладне 12 юли е изгрявал 16-тия градус от знака Везни, т.е. на изток е изгрявал 196°19' от еклипт. (Дължините се броят – както е знайно от пролетната равнод.
към текста >>

65. Из „Приказки и песни - Георги Северов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Той почва да вижда светлината, която излиза от пръстите, очите, носа и пр.
Окултизмът въз основа на дълбоко познание на човешкото естество и законите на правилното му развитие, е против хипнотизмът като лечебно и възпитателно средство. Обаче тук само споменавам резултатите от научните изследвания в тая област, за да ги съпоставя с окултните. Знае се, че в плитките фази на хипнотичния сън, хипнотизирания се намира в фазата на внушаемост, обаче в по-дълбоките фази той се освобождава от властта на волята на хипнотизатора и вече не се поддава на никакви внушения, не вярва, когато му се подава молив и му се казва, че това е трендафил или ябълка, той вече става самостоятелен. Но има нещо друго важно: у него се събужда част от спящите сили. И той вече почва да вижда аурата на хората, животните, растенията, кристалите и пр. Той почва да вижда светлината, която излиза от пръстите, очите, носа и пр. на хората, които са около него, светлината, която излиза от растенията и прочее. Райхенбах е изследвал одичните сили по свои методи, съвсем различни от хипнотичните. Обаче изследванията на хипнотизма по съвсем друг път потвърдиха изследванията на Райхенбах. Показанията на тези, у които са събудени някои от спящите сили и виждат аурата, Алберт дьо Рош, Дюрвил и др. контролират по строго научни методи, от които ще приведа само няколко: 1) чрез магнит; 2) чрез електромагнит; 3) чрез екстериоризация на чувствителността; 4) чрез електроскоп.
към текста >>

66. Мисли за ученика - Борис Николов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Когато сутрин ни погледнат твоите устремени, прелестни очи, в душата ни затрептява тихата, неземна радост по тебе – любимец на света и живота, който ти струиш на вси страни, докосва живота в нас и пробужда заченките на нещо ново, което езикът на земята не може да изкаже.
Из „Приказки и песни" ГЕОРГИ СЕВЕРОВ 1. Слънцето Поклон пред тебе Хелиос – слънце златно, що раздираш мрачината със своята блестяща колесница. Поклон пред тебе живо, огнено сърце, кръвта на което се струи в нашите жили. Когато сутрин ни погледнат твоите устремени, прелестни очи, в душата ни затрептява тихата, неземна радост по тебе – любимец на света и живота, който ти струиш на вси страни, докосва живота в нас и пробужда заченките на нещо ново, което езикът на земята не може да изкаже. С радост те гледат очите ни вечно млад и неуморим! С радост се протягат ръцете на младенецът към тебе и малкото цветче те дири с неизразим копнеж да изсушиш с твоята целувка брилянтната сълза, която нощта е оставила на неговото чело. Безчислено много слова на благодарност изказват устата ни за тебе, и ръката в трепет дири струните на сребърната арфа, за да откъсне от нея най-прелестната, най-чаровната песен за тебе – царствен и достоен син на Вечния! Благословен си ти, когото с почуда гледат как летиш по своя огнен път! От памти векове такъв си, какъвто те разказват нашите пъстри приказки, пришепнати тихо в късна доба от устните на мъдър старец.
към текста >>

С радост те гледат очите ни вечно млад и неуморим!
Из „Приказки и песни" ГЕОРГИ СЕВЕРОВ 1. Слънцето Поклон пред тебе Хелиос – слънце златно, що раздираш мрачината със своята блестяща колесница. Поклон пред тебе живо, огнено сърце, кръвта на което се струи в нашите жили. Когато сутрин ни погледнат твоите устремени, прелестни очи, в душата ни затрептява тихата, неземна радост по тебе – любимец на света и живота, който ти струиш на вси страни, докосва живота в нас и пробужда заченките на нещо ново, което езикът на земята не може да изкаже. С радост те гледат очите ни вечно млад и неуморим! С радост се протягат ръцете на младенецът към тебе и малкото цветче те дири с неизразим копнеж да изсушиш с твоята целувка брилянтната сълза, която нощта е оставила на неговото чело. Безчислено много слова на благодарност изказват устата ни за тебе, и ръката в трепет дири струните на сребърната арфа, за да откъсне от нея най-прелестната, най-чаровната песен за тебе – царствен и достоен син на Вечния! Благословен си ти, когото с почуда гледат как летиш по своя огнен път! От памти векове такъв си, какъвто те разказват нашите пъстри приказки, пришепнати тихо в късна доба от устните на мъдър старец. От памти векове гори твоят плам и твоята любов и неугасим ще бъде, защото Вечният люби чрез тебе, Той гледа през твоето око.
към текста >>

Сутрин, когато твоите първи стрели политват в света, у нас трепва оставената радост и ние разкриваме широко очите си, за да срещнем смелия ти ведър взор.
Безчислено много слова на благодарност изказват устата ни за тебе, и ръката в трепет дири струните на сребърната арфа, за да откъсне от нея най-прелестната, най-чаровната песен за тебе – царствен и достоен син на Вечния! Благословен си ти, когото с почуда гледат как летиш по своя огнен път! От памти векове такъв си, какъвто те разказват нашите пъстри приказки, пришепнати тихо в късна доба от устните на мъдър старец. От памти векове гори твоят плам и твоята любов и неугасим ще бъде, защото Вечният люби чрез тебе, Той гледа през твоето око. Слънце златно, когато клониш към залез след своя дълъг път, в душата ни се заражда тъга по твоя царствен лик, и нощта би била тежка за нас, ако от неизмеримите висоти не ни се усмихваха приветствено и тихо твоите далечни братя. Сутрин, когато твоите първи стрели политват в света, у нас трепва оставената радост и ние разкриваме широко очите си, за да срещнем смелия ти ведър взор. Вечно биещо сърце, носител на живота, приеми нашата любовна дума, нашата радостна въздишка и поклон, които пращаме към тебе, неуморим и достоен, когото никой не може да настигне в хубост и бяг по шеметния огнен път! Със силата на своя чар ти ни държиш в твоята Вселена и всеки миг струиш живота си към нас, живота, който черпиш от извора на безсмъртието, живота, който преливаш в хляба на нашата нива, в плодовете на нашите градини. Да дойде твоят вечен ден ! Ти не оставяш и малките мравинки без радостта на живота, ти обличаш в пъстроцветни дрешки пеперудите и никое творение, което те обича и живее в твоят ярък ден, не е оставено без трепета на радостта, която ти даряваш. Изгрей и в душите ни о, царски лъчезарен младенец, озари ни с виделината, що е вложил Единния в тебе и нашите песни не ще секнат до края на вечността да те славят и ти ще дочуеш в своя огнен път да те догони благодарствения химн, откъснат от сърцето ни и от сребърните струни на нашата арфа !
към текста >>

В тоя час всичко бе потънало в мълчание и почивка след дългия, летен ден и се готвеше да заспи, задно със загасването на сетните лъчи на слънцето.
Да дойде твоят вечен ден ! Ти не оставяш и малките мравинки без радостта на живота, ти обличаш в пъстроцветни дрешки пеперудите и никое творение, което те обича и живее в твоят ярък ден, не е оставено без трепета на радостта, която ти даряваш. Изгрей и в душите ни о, царски лъчезарен младенец, озари ни с виделината, що е вложил Единния в тебе и нашите песни не ще секнат до края на вечността да те славят и ти ще дочуеш в своя огнен път да те догони благодарствения химн, откъснат от сърцето ни и от сребърните струни на нашата арфа ! Поклон пред тебе Хелиос – слънце златно. Деветте загадки Веднаж Абар, старият мъдрец в белия каменен град, седеше в градината пред своята малка къща и размишляваше. В тоя час всичко бе потънало в мълчание и почивка след дългия, летен ден и се готвеше да заспи, задно със загасването на сетните лъчи на слънцето. Очертанията на прострения пред очите на беловласия старец град, ставаха все по-тъмни, по замислени. Владееше час, когато всичко бе замлъкнало в морно очакване на топлата звездна вечер. Един само малкия водоскок не се нуждаеше от почивката, що носи вечерта и тихо, неуморно шепнеше със своя плисък. Абар слушаше с ухо тоя унасящ ромон, а мисълта му бе дълбоко някъде в диплите на живота... На малката врата се потропа. Преди старецът да вдигне глава, тя се отвори и в градината влезе странник.
към текста >>

Очертанията на прострения пред очите на беловласия старец град, ставаха все по-тъмни, по замислени.
Ти не оставяш и малките мравинки без радостта на живота, ти обличаш в пъстроцветни дрешки пеперудите и никое творение, което те обича и живее в твоят ярък ден, не е оставено без трепета на радостта, която ти даряваш. Изгрей и в душите ни о, царски лъчезарен младенец, озари ни с виделината, що е вложил Единния в тебе и нашите песни не ще секнат до края на вечността да те славят и ти ще дочуеш в своя огнен път да те догони благодарствения химн, откъснат от сърцето ни и от сребърните струни на нашата арфа ! Поклон пред тебе Хелиос – слънце златно. Деветте загадки Веднаж Абар, старият мъдрец в белия каменен град, седеше в градината пред своята малка къща и размишляваше. В тоя час всичко бе потънало в мълчание и почивка след дългия, летен ден и се готвеше да заспи, задно със загасването на сетните лъчи на слънцето. Очертанията на прострения пред очите на беловласия старец град, ставаха все по-тъмни, по замислени. Владееше час, когато всичко бе замлъкнало в морно очакване на топлата звездна вечер. Един само малкия водоскок не се нуждаеше от почивката, що носи вечерта и тихо, неуморно шепнеше със своя плисък. Абар слушаше с ухо тоя унасящ ромон, а мисълта му бе дълбоко някъде в диплите на живота... На малката врата се потропа. Преди старецът да вдигне глава, тя се отвори и в градината влезе странник. Нозете му бяха прашни, защото той бе пътувал дълъг път.
към текста >>

Един само малкия водоскок не се нуждаеше от почивката, що носи вечерта и тихо, неуморно шепнеше със своя плисък.
Поклон пред тебе Хелиос – слънце златно. Деветте загадки Веднаж Абар, старият мъдрец в белия каменен град, седеше в градината пред своята малка къща и размишляваше. В тоя час всичко бе потънало в мълчание и почивка след дългия, летен ден и се готвеше да заспи, задно със загасването на сетните лъчи на слънцето. Очертанията на прострения пред очите на беловласия старец град, ставаха все по-тъмни, по замислени. Владееше час, когато всичко бе замлъкнало в морно очакване на топлата звездна вечер. Един само малкия водоскок не се нуждаеше от почивката, що носи вечерта и тихо, неуморно шепнеше със своя плисък. Абар слушаше с ухо тоя унасящ ромон, а мисълта му бе дълбоко някъде в диплите на живота... На малката врата се потропа. Преди старецът да вдигне глава, тя се отвори и в градината влезе странник. Нозете му бяха прашни, защото той бе пътувал дълъг път. Неговото уморено, но благородно лице издаваше мъката на жажда от път, а очите му – блясъка на току-що родена душевна жажда. Абар стана и приветливо го покани.
към текста >>

Неговото уморено, но благородно лице издаваше мъката на жажда от път, а очите му – блясъка на току-що родена душевна жажда.
Владееше час, когато всичко бе замлъкнало в морно очакване на топлата звездна вечер. Един само малкия водоскок не се нуждаеше от почивката, що носи вечерта и тихо, неуморно шепнеше със своя плисък. Абар слушаше с ухо тоя унасящ ромон, а мисълта му бе дълбоко някъде в диплите на живота... На малката врата се потропа. Преди старецът да вдигне глава, тя се отвори и в градината влезе странник. Нозете му бяха прашни, защото той бе пътувал дълъг път. Неговото уморено, но благородно лице издаваше мъката на жажда от път, а очите му – блясъка на току-що родена душевна жажда. Абар стана и приветливо го покани. След като странникът си отпочина, и уми нозете си при потока, що се струеше навън през малката градинка, седна до мъдреца и му каза : „Не искам да губя време, мъдри Абар. Идвам отдалече в твоя дом, и искам да узная ответа на девет питания. Разбрах за твоята мъдрост, разбрах, че ти си от ония, на които Вечният е отредил да могат да четат в гънките на живота, та и цялата ти мъдрост не ще ти е потребна да отговориш на моите малки, прости въпроси". Абар повдигна беловласата си глава и го погледна кротко с очи, в зениците на които странникът прозря да блещи пламък на мъдрост.
към текста >>

След като странникът си отпочина, и уми нозете си при потока, що се струеше навън през малката градинка, седна до мъдреца и му каза : „Не искам да губя време, мъдри Абар.
Абар слушаше с ухо тоя унасящ ромон, а мисълта му бе дълбоко някъде в диплите на живота... На малката врата се потропа. Преди старецът да вдигне глава, тя се отвори и в градината влезе странник. Нозете му бяха прашни, защото той бе пътувал дълъг път. Неговото уморено, но благородно лице издаваше мъката на жажда от път, а очите му – блясъка на току-що родена душевна жажда. Абар стана и приветливо го покани. След като странникът си отпочина, и уми нозете си при потока, що се струеше навън през малката градинка, седна до мъдреца и му каза : „Не искам да губя време, мъдри Абар. Идвам отдалече в твоя дом, и искам да узная ответа на девет питания. Разбрах за твоята мъдрост, разбрах, че ти си от ония, на които Вечният е отредил да могат да четат в гънките на живота, та и цялата ти мъдрост не ще ти е потребна да отговориш на моите малки, прости въпроси". Абар повдигна беловласата си глава и го погледна кротко с очи, в зениците на които странникът прозря да блещи пламък на мъдрост. — Кажи ги – каза му той. — В страната, където живея аз, започна странникът, има много богатство и много почести за мене.
към текста >>

Абар повдигна беловласата си глава и го погледна кротко с очи, в зениците на които странникът прозря да блещи пламък на мъдрост.
Неговото уморено, но благородно лице издаваше мъката на жажда от път, а очите му – блясъка на току-що родена душевна жажда. Абар стана и приветливо го покани. След като странникът си отпочина, и уми нозете си при потока, що се струеше навън през малката градинка, седна до мъдреца и му каза : „Не искам да губя време, мъдри Абар. Идвам отдалече в твоя дом, и искам да узная ответа на девет питания. Разбрах за твоята мъдрост, разбрах, че ти си от ония, на които Вечният е отредил да могат да четат в гънките на живота, та и цялата ти мъдрост не ще ти е потребна да отговориш на моите малки, прости въпроси". Абар повдигна беловласата си глава и го погледна кротко с очи, в зениците на които странникът прозря да блещи пламък на мъдрост. — Кажи ги – каза му той. — В страната, където живея аз, започна странникът, има много богатство и много почести за мене. Имам жилище от мрамор, в което има много роби, много красота и много удоволствие, но аз все не съм доволен от това що имам. Обичам много красотата и всичко, което вземам за най-красиво, след врeме губи своя чар пред моите очи. Кажи ми най-първо, кое е най-красивото в живота.
към текста >>

Обичам много красотата и всичко, което вземам за най-красиво, след врeме губи своя чар пред моите очи.
Разбрах за твоята мъдрост, разбрах, че ти си от ония, на които Вечният е отредил да могат да четат в гънките на живота, та и цялата ти мъдрост не ще ти е потребна да отговориш на моите малки, прости въпроси". Абар повдигна беловласата си глава и го погледна кротко с очи, в зениците на които странникът прозря да блещи пламък на мъдрост. — Кажи ги – каза му той. — В страната, където живея аз, започна странникът, има много богатство и много почести за мене. Имам жилище от мрамор, в което има много роби, много красота и много удоволствие, но аз все не съм доволен от това що имам. Обичам много красотата и всичко, което вземам за най-красиво, след врeме губи своя чар пред моите очи. Кажи ми най-първо, кое е най-красивото в живота. — Ще познаеш, отвърна Абар, и нищо по-вече не каза. Навали вечерният здрач. Сетните лъчи бяха отдавна залезли. След скромната вечеря, те стояха още малко време до ръмливия водоскок и после се разделиха за сън.
към текста >>

Той си легна, но въпреки, че беше уморен, сънят отлетя от очите му.
— Ще познаеш, отвърна Абар, и нищо по-вече не каза. Навали вечерният здрач. Сетните лъчи бяха отдавна залезли. След скромната вечеря, те стояха още малко време до ръмливия водоскок и после се разделиха за сън. На странника бе отредено да спи на меко, хубаво легло навън в градината. Той си легна, но въпреки, че беше уморен, сънят отлетя от очите му. Той нивга не бе спал под открито небе. В душата му затрепка някаква непозната радост и му бе приятно, че се намира в тоя тих кът на Абар. Небето се обсипа с милиони звезди, които трепкаха в някакво тайнствено тържество и пътуваха в своя вечен път. Странникът никога не бе се вглеждал в небето, защото вечерите на неговия живот бяха всякога заети с пиршествата, които ставаха в богатите му зали, осветени с разноцветни лампи. Чарът на земята, отвличаше неговият поглед и той никога не бе се вгледал да открие чара на небето.
към текста >>

А небето там горе, разкри своя чар в тържеството на своя вечен ход и в кроткото трептение на милионите си очи.
В душата му затрепка някаква непозната радост и му бе приятно, че се намира в тоя тих кът на Абар. Небето се обсипа с милиони звезди, които трепкаха в някакво тайнствено тържество и пътуваха в своя вечен път. Странникът никога не бе се вглеждал в небето, защото вечерите на неговия живот бяха всякога заети с пиршествата, които ставаха в богатите му зали, осветени с разноцветни лампи. Чарът на земята, отвличаше неговият поглед и той никога не бе се вгледал да открие чара на небето. Той не знаеше и не можеше да си представи, че има красота, която той да не би могъл да има в своите палати, или най-малко да се докосне до нея. А небето там горе, разкри своя чар в тържеството на своя вечен ход и в кроткото трептение на милионите си очи. Помисли странникът тогава за небесната красота, която нивга не престава, и сам отговори на първият си въпрос, защото разбра, че най-красиво е небето… Кое е най желаното – беше на другия ден въпросът на далечния странник. Абар тогава донесе отвътре един кафез, в който бе затворено птиче. Мъдрецът сигурно бе разбрал от по-рано въпросите, които богатия чужденец щеше да му зададе и затова още отрано той отиде и купи от момчетата на градския площад тоя малък затвор. – На, рече Абар, и подаде му кафеза. Размишлявай днес, гледайки тая малка птичка и тя ще ти отговори сама.
към текста >>

От време навреме подсвирваше някак особено и в малките ù светливи очички сякаш горяха две пламъчета на някаква голяма тъга!
По това време слънцето се бе издигнало високо на небето и пръскаше изобилие от светлина. Високо в лазура плуваха малки кълба бели облачета и птички прехвръкваха. Странникът гледаше наоколо и му беше драго да диша чистия въздух, и да гледа широкия свят. Малката птичка в кафеза започна неспокойно да подскача. Тя прехвръкваше от дръвче на дръвче и биеше крилата си в тънката решетка. От време навреме подсвирваше някак особено и в малките ù светливи очички сякаш горяха две пламъчета на някаква голяма тъга! – Какво ли иска това птиче - помисли странникът, гледайки шарените крилца, които бяха готови да полетят в безкрайното въздушно море. Кафезът беше толкова малък, толкова тесен за тия крила! Ако да не бяха те, той би бил едно удобно жилище може би, но крилата, тия крила, които са сътворени за безконечната шир, пречеха на птичето да се примири и да заживее тихо и щастливо в тоя малък удобен затвор. Господи, защо си сътворил птичето с криле, за да се бие в решетката с безумно отчаяние – мислеше странникът, но тутакси си представи как то лети стрелнато във висината, после как се спуска стремглаво над някоя бъблива селска речица и как с човката си досяга повърхността на водата. Тежко е в този затвор, рече на себе си странникът и разбра защо светеха пламъчетата на неизвестната тъга в малките очи.
към текста >>

Тежко е в този затвор, рече на себе си странникът и разбра защо светеха пламъчетата на неизвестната тъга в малките очи.
От време навреме подсвирваше някак особено и в малките ù светливи очички сякаш горяха две пламъчета на някаква голяма тъга! – Какво ли иска това птиче - помисли странникът, гледайки шарените крилца, които бяха готови да полетят в безкрайното въздушно море. Кафезът беше толкова малък, толкова тесен за тия крила! Ако да не бяха те, той би бил едно удобно жилище може би, но крилата, тия крила, които са сътворени за безконечната шир, пречеха на птичето да се примири и да заживее тихо и щастливо в тоя малък удобен затвор. Господи, защо си сътворил птичето с криле, за да се бие в решетката с безумно отчаяние – мислеше странникът, но тутакси си представи как то лети стрелнато във висината, после как се спуска стремглаво над някоя бъблива селска речица и как с човката си досяга повърхността на водата. Тежко е в този затвор, рече на себе си странникът и разбра защо светеха пламъчетата на неизвестната тъга в малките очи. Той си спомни тогава, че тая горест е отпечатана и в очите на много хора, които бият криле в решетката на тежко робство. В сърцето му премина някаква радостна вълна, породена от една внезапна мисъл. Ръката му инстинктивно като че ли досегна вратичката на кафеза и я отвори. След няколко кратки мига на изумление, птичето като малка лека стрела, опъвана дълго на жилав лък, се стрелна и сигурно в някаква небивала, лудешка радост се загуби във висината. Вечерта, преди да зададе третият въпрос на мъдрият Абар, странникът му върна празния кафез и каза му: — Разбрах, че свободата е най-желаното в света.
към текста >>

Той си спомни тогава, че тая горест е отпечатана и в очите на много хора, които бият криле в решетката на тежко робство.
– Какво ли иска това птиче - помисли странникът, гледайки шарените крилца, които бяха готови да полетят в безкрайното въздушно море. Кафезът беше толкова малък, толкова тесен за тия крила! Ако да не бяха те, той би бил едно удобно жилище може би, но крилата, тия крила, които са сътворени за безконечната шир, пречеха на птичето да се примири и да заживее тихо и щастливо в тоя малък удобен затвор. Господи, защо си сътворил птичето с криле, за да се бие в решетката с безумно отчаяние – мислеше странникът, но тутакси си представи как то лети стрелнато във висината, после как се спуска стремглаво над някоя бъблива селска речица и как с човката си досяга повърхността на водата. Тежко е в този затвор, рече на себе си странникът и разбра защо светеха пламъчетата на неизвестната тъга в малките очи. Той си спомни тогава, че тая горест е отпечатана и в очите на много хора, които бият криле в решетката на тежко робство. В сърцето му премина някаква радостна вълна, породена от една внезапна мисъл. Ръката му инстинктивно като че ли досегна вратичката на кафеза и я отвори. След няколко кратки мига на изумление, птичето като малка лека стрела, опъвана дълго на жилав лък, се стрелна и сигурно в някаква небивала, лудешка радост се загуби във висината. Вечерта, преди да зададе третият въпрос на мъдрият Абар, странникът му върна празния кафез и каза му: — Разбрах, че свободата е най-желаното в света. Абар леко се усмихна и добави : – Но знай, че няма по-голямо робство от онова, което сам човекът си поставя и няма по-тържествен час от тоя, когато сам разтрошиш веригите на своята душа, сам разтвориш дверите на собствения си затвор.
към текста >>

Тогава вече отново заваляше залез и в благите очи на мъдреца имаше някаква велика тишина, каквато никога странникът не бе прозирал през ничии очи.
Кой сътворява плодовете, кой движи земята по нейния път и я дарява с толкова блага? Странникът очакваше да чуе нещо съвсем друго, нещо което той може би искаше да окачи по стените в своите богати зали, но в ума му стана ясно и проумя простата истина, че най-потребно е слънцето. Кажи ми, кое е най-чудното, онова което крие най-голяма загадка в себе си, мъдри Абар, попита чужденецът. Абар нищо не отговори. Той го погледна само с поглед, в който се четеше безмерната глъбина на неговата душа. Тогава вече отново заваляше залез и в благите очи на мъдреца имаше някаква велика тишина, каквато никога странникът не бе прозирал през ничии очи. Той за първи път разбра, че душата проглежда през окото на човека. Когато вечерта си легна и се вгледа във висинето, където тръгнаха звездите, нему му се чинеше че очите на Абар го гледат и стори му се още, че той потъва в царството на великата тишина, що се четеше в тях. Искаше му се да се взре по-дълбоко и да надникне до онова светилище на човека, което наричаме душа. Отгде се чете в душата? Странникът разбра, че всякога, когато се запътим за душата, ние ще срещнем две зеници, препълнени с тайна, която ще трябва да разгадаем.
към текста >>

Когато вечерта си легна и се вгледа във висинето, където тръгнаха звездите, нему му се чинеше че очите на Абар го гледат и стори му се още, че той потъва в царството на великата тишина, що се четеше в тях.
Кажи ми, кое е най-чудното, онова което крие най-голяма загадка в себе си, мъдри Абар, попита чужденецът. Абар нищо не отговори. Той го погледна само с поглед, в който се четеше безмерната глъбина на неговата душа. Тогава вече отново заваляше залез и в благите очи на мъдреца имаше някаква велика тишина, каквато никога странникът не бе прозирал през ничии очи. Той за първи път разбра, че душата проглежда през окото на човека. Когато вечерта си легна и се вгледа във висинето, където тръгнаха звездите, нему му се чинеше че очите на Абар го гледат и стори му се още, че той потъва в царството на великата тишина, що се четеше в тях. Искаше му се да се взре по-дълбоко и да надникне до онова светилище на човека, което наричаме душа. Отгде се чете в душата? Странникът разбра, че всякога, когато се запътим за душата, ние ще срещнем две зеници, препълнени с тайна, която ще трябва да разгадаем. Различно гледат очите на човека. Той си спомни за това, как го гледаха очите на най-добрия му приятел, очите на неговата любима в далечния му роден кът и как го погледнаха очите на мъдреца, в които той прочете за миг глъбините на душата ... И странникът разбра, че най-чудното, това е зеницата на човешкото око ... * На другата вечер те нищо не приказваха.
към текста >>

Различно гледат очите на човека.
Той за първи път разбра, че душата проглежда през окото на човека. Когато вечерта си легна и се вгледа във висинето, където тръгнаха звездите, нему му се чинеше че очите на Абар го гледат и стори му се още, че той потъва в царството на великата тишина, що се четеше в тях. Искаше му се да се взре по-дълбоко и да надникне до онова светилище на човека, което наричаме душа. Отгде се чете в душата? Странникът разбра, че всякога, когато се запътим за душата, ние ще срещнем две зеници, препълнени с тайна, която ще трябва да разгадаем. Различно гледат очите на човека. Той си спомни за това, как го гледаха очите на най-добрия му приятел, очите на неговата любима в далечния му роден кът и как го погледнаха очите на мъдреца, в които той прочете за миг глъбините на душата ... И странникът разбра, че най-чудното, това е зеницата на човешкото око ... * На другата вечер те нищо не приказваха. След скромната вечеря, Абар влезе в къщи и след малко пак се завърна, носейки нещо в ръка. – Седни тука, каза той на своя гост. Нека тая вечер си починем в тишината на нощта и нека да забравим за миг грижите на деня. Аз ще се помъча да развеселя сърцето ти с тая малка свирка, издялана майсторски от ръката на пастир.
към текста >>

Той си спомни за това, как го гледаха очите на най-добрия му приятел, очите на неговата любима в далечния му роден кът и как го погледнаха очите на мъдреца, в които той прочете за миг глъбините на душата ... И странникът разбра, че най-чудното, това е зеницата на човешкото око ... * На другата вечер те нищо не приказваха.
Когато вечерта си легна и се вгледа във висинето, където тръгнаха звездите, нему му се чинеше че очите на Абар го гледат и стори му се още, че той потъва в царството на великата тишина, що се четеше в тях. Искаше му се да се взре по-дълбоко и да надникне до онова светилище на човека, което наричаме душа. Отгде се чете в душата? Странникът разбра, че всякога, когато се запътим за душата, ние ще срещнем две зеници, препълнени с тайна, която ще трябва да разгадаем. Различно гледат очите на човека. Той си спомни за това, как го гледаха очите на най-добрия му приятел, очите на неговата любима в далечния му роден кът и как го погледнаха очите на мъдреца, в които той прочете за миг глъбините на душата ... И странникът разбра, че най-чудното, това е зеницата на човешкото око ... * На другата вечер те нищо не приказваха. След скромната вечеря, Абар влезе в къщи и след малко пак се завърна, носейки нещо в ръка. – Седни тука, каза той на своя гост. Нека тая вечер си починем в тишината на нощта и нека да забравим за миг грижите на деня. Аз ще се помъча да развеселя сърцето ти с тая малка свирка, издялана майсторски от ръката на пастир. Тя има меден глас.
към текста >>

Нека тая вечер си починем в тишината на нощта и нека да забравим за миг грижите на деня.
Странникът разбра, че всякога, когато се запътим за душата, ние ще срещнем две зеници, препълнени с тайна, която ще трябва да разгадаем. Различно гледат очите на човека. Той си спомни за това, как го гледаха очите на най-добрия му приятел, очите на неговата любима в далечния му роден кът и как го погледнаха очите на мъдреца, в които той прочете за миг глъбините на душата ... И странникът разбра, че най-чудното, това е зеницата на човешкото око ... * На другата вечер те нищо не приказваха. След скромната вечеря, Абар влезе в къщи и след малко пак се завърна, носейки нещо в ръка. – Седни тука, каза той на своя гост. Нека тая вечер си починем в тишината на нощта и нека да забравим за миг грижите на деня. Аз ще се помъча да развеселя сърцето ти с тая малка свирка, издялана майсторски от ръката на пастир. Тя има меден глас. Има часове, продължи Абар, когато трябва умът да отпочива, или по-добре да се храни от извора на някоя от трите стихии, които Вечният е дал на земята. Абар приседна край ръмливия водоскок на малката скамейка и почна да свири. Като някаква неземна приказка се разливаше песента от флейтата.
към текста >>

Има часове, продължи Абар, когато трябва умът да отпочива, или по-добре да се храни от извора на някоя от трите стихии, които Вечният е дал на земята.
След скромната вечеря, Абар влезе в къщи и след малко пак се завърна, носейки нещо в ръка. – Седни тука, каза той на своя гост. Нека тая вечер си починем в тишината на нощта и нека да забравим за миг грижите на деня. Аз ще се помъча да развеселя сърцето ти с тая малка свирка, издялана майсторски от ръката на пастир. Тя има меден глас. Има часове, продължи Абар, когато трябва умът да отпочива, или по-добре да се храни от извора на някоя от трите стихии, които Вечният е дал на земята. Абар приседна край ръмливия водоскок на малката скамейка и почна да свири. Като някаква неземна приказка се разливаше песента от флейтата. Тихата мелодия като че раздираше завесата на неведението, която покриваше страната на вечната виделина от нашите очи. Тя поемаше душата нагopе, където никога не можеха да стигнат прашните стъпки на нашия размисъл. Цялата радост на битието се бе втъкала сякаш в тия прости звукове, които с тайнствена сила, отнемат от нас всичката печал на земните дни.
към текста >>

Тихата мелодия като че раздираше завесата на неведението, която покриваше страната на вечната виделина от нашите очи.
Аз ще се помъча да развеселя сърцето ти с тая малка свирка, издялана майсторски от ръката на пастир. Тя има меден глас. Има часове, продължи Абар, когато трябва умът да отпочива, или по-добре да се храни от извора на някоя от трите стихии, които Вечният е дал на земята. Абар приседна край ръмливия водоскок на малката скамейка и почна да свири. Като някаква неземна приказка се разливаше песента от флейтата. Тихата мелодия като че раздираше завесата на неведението, която покриваше страната на вечната виделина от нашите очи. Тя поемаше душата нагopе, където никога не можеха да стигнат прашните стъпки на нашия размисъл. Цялата радост на битието се бе втъкала сякаш в тия прости звукове, които с тайнствена сила, отнемат от нас всичката печал на земните дни. Радостта на битието изпълваше душата на странника. Това е една неземна радост, която не се движи с вълните на човешките емоции и бури. Това е една топлинка, що идва из някои страхотни висини на живота и буди непознати, свещени тръпки на обич дори за малката мравинка, която случайно си съгледал на своя път.
към текста >>

Вечерта, когато нощта го свари изново в път, той седна да почине.
Дълго гледа вечерта в звездите, мисли за малката птичка, за душата, за сфинкса и заспа в унес. На сутринта, когато слънцето заля света със своята радостна виделина, когато се въздигна модрият ден и когато, набрал в душата си семенцата на великата мъдрост, чужденецът превали хълма, зад който остана белият каменен град, разбра че най-велико е любовта. И стана му изново радостно, светло широко. Той почувства, че девет звезди огръха в неговото небе като корона, в средата на която блестеше като ярък диамант една звезда, – звездата на свещеното слово. Отново той изреди в своя ум деветтях малки тайни: най-красивото – небето, най-желаното – свободата, най- потребното – слънцето, най-чудното – окото, най-вълшебното – музиката, най-истинното – приказката, най-примамливо – тайната, най-чистото – детето, най-великото – любовта. Вечерта, когато нощта го свари изново в път, той седна да почине. Погледът му се отправи неволно към небето. Там, на север, за първи път видя той няколко звезди, наредени като корона, прилични на тия, които oгряxa в душата му. Посред тях наистина блестеше една ярка звезда като лъчезарен диамант и странникът помисли, че това ще е звездата –ответ на деветото му питане – звездата на свещеното слово.
към текста >>

67. Противоречията в света – П. Пампоров Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

И когато живата природа, която днес се е заела да тури всяко същество на неговото място, да му покаже работата, която трябва да върши, как трябва да си почива, как трябва да се храни, как трябва да работи, как трябва да се учи и да служи на Бога, ние съвременните културни хора се опълчваме срещу тия разпореждания на природата, с всички свои философски умувания и намираме, че нейните постъпки са несъобразни, неразумни и жестоки.
Защото всяко незадоволено желание произвежда страдание, нещастие. Ако някое малко дете се намира пред входа на един модерен кошер, където пчелите работят и пречи на тяхната работа, те могат да го поздравят по особен начин, който причинява болка. Детето ще помисли, че пчелите постъпват много жестоко, а пчелите ще помислят, че детето постъпва много глупаво. И пчелата казва на детето „Ти не си пчела, ти си бил по-рано тук, но си излязъл, какво търсиш сега. Ти си човек и трябва само разумно да живееш и да бъдеш далеч от нашия кошер, защото кошерът е за нас, а не за теб". И когато живата природа, която днес се е заела да тури всяко същество на неговото място, да му покаже работата, която трябва да върши, как трябва да си почива, как трябва да се храни, как трябва да работи, как трябва да се учи и да служи на Бога, ние съвременните културни хора се опълчваме срещу тия разпореждания на природата, с всички свои философски умувания и намираме, че нейните постъпки са несъобразни, неразумни и жестоки. И започваме да се питаме защо това е така, онова – инак и навсякъде в природата намираме големи противоречия. Ние намираме, че известни планини не са турени на място, че има известна несъразмерност в планинските върхове, едни са по-ниски други по-високи, някои долини са по-големи и по богати, а някои по-малки и по-бедни, ние виждаме противоречие в течението на реките, в изворите, в морето, във ветровете, в слънчевата светлина и топлина – навсякъде забелязваме, че нещата не са тъй, както нам ни се иска. Ние искаме да живеем в един свят на 1001 нощ. Но животът на 1001 нощ го няма на земята. На земята има само една нощ и един ден, които се повтарят постоянно и еднообразно и оттук и самият наш живот е еднообразен.
към текста >>

На птиците е позволено да си играят из въздуха, защото са още деца на живата природа, но на човека, който е слязъл от висините на въздуха и излязъл от дълбочините на водата – върху повърхността на земята за него има само един път – да се учи.
Ако той почне да се забавлява и да си играе из океана, ще иждиви (изразходи) въглищата и храната и ще изложи пътниците на големи страдания. Следователно, в самия океан никакви големи спирки не се позволяват, освен на големите пристанища. Човек не требва да си играе в морето на живота. На рибите това се позволява, но на хората не. И ако някой пита защо, отговаряме: защото не са риби. На птиците е позволено да си играят из въздуха, защото са още деца на живата природа, но на човека, който е слязъл от висините на въздуха и излязъл от дълбочините на водата – върху повърхността на земята за него има само един път – да се учи. И горко му, ако не върши това, защото назад във водата не може да се върне, тя е затворена за него; във въздуха да се качи – това е невъзможно, макар че сега прави усилия, но не го пущат... Следователно с животинските развлечения и философските забавления човек е свършил. Пред него вече се изпречва един разумен живот, гдето той е изпратен да се учи. В него се е пробудило съзнанието за дълга към ближните и Бога. Защото всяко дете започва да посещава училището от любов към майка си и баща си; желанието на детето да посещава училището е желание на майка му и баща му. Детето не може да прояви качества, стремежи и способности, които не са вложени от майката и бащата.
към текста >>

И ние вадим следното заключение; всички стремежи които сега се зараждат в дълбочините на човешката душа, това са стремежи на живата природа, това са прояви на разумния закон, който играе ролята на баща и майка у нас.
И горко му, ако не върши това, защото назад във водата не може да се върне, тя е затворена за него; във въздуха да се качи – това е невъзможно, макар че сега прави усилия, но не го пущат... Следователно с животинските развлечения и философските забавления човек е свършил. Пред него вече се изпречва един разумен живот, гдето той е изпратен да се учи. В него се е пробудило съзнанието за дълга към ближните и Бога. Защото всяко дете започва да посещава училището от любов към майка си и баща си; желанието на детето да посещава училището е желание на майка му и баща му. Детето не може да прояви качества, стремежи и способности, които не са вложени от майката и бащата. И ние вадим следното заключение; всички стремежи които сега се зараждат в дълбочините на човешката душа, това са стремежи на живата природа, това са прояви на разумния закон, който играе ролята на баща и майка у нас. И първото правило, което човек трябва да знае, то е, че детето което отива на училище и започва да се учи се ограничава. По-рано то е припкало навсякъде по-полето свободно, а сега се ограничава в една малка стая. И първото ограничение това е търпението. Когато дървото пусне своите корени в почвата, то започва с търпението. И както корените дават стабилност на дървото, така и търпението у човека дава стабилност в развитието на неговия живот.
към текста >>

68. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Изобщо всички социални учения, които с насилие искат да преустроят съвременното общество почиват на положението, че битието определя съзнанието и че съзнанието само по себе си е в пълна зависимост от условията.
Днес има много хора, едно голямо социално движение, което чрез насилие и социална революция иска да разреши противоречията в соц. и международния живот. Това е все същото да искаме да накараме какавидата да стане пеперуда. Но това е невъзможно. Никакъв свободен и радостен живот не е възможен, докато човек не разшири своето съзнание и своята лобов към всички живи същества, докато не познае себе си като разумна светлина, а не като физическо тяло само, докато не познае единството на цялата вселена, единният живот. Изобщо всички социални учения, които с насилие искат да преустроят съвременното общество почиват на положението, че битието определя съзнанието и че съзнанието само по себе си е в пълна зависимост от условията. По този начини те омаловажават значението на личността. Всъщност – онази разумна сила на живота, която се е проявила и се проявява у хората – тя е причина за всички форми, тя е създала философиите, религиите, науките изкуствата – всичко това е дело на човека. Е, добре, кое стои по-високо, делото или твореца който го е създал? И кой ще промени сегашните форми на живота, ако не пак онази разумна творческа сила, която във взаимодействие със средата (но не обусловена изцяло от нея, защото тя се подчинява на свои закони) – ще измени сегашното състояние и ще създаде нови форми? Кой кого създава, пашкулът – какавидата или какавидата – пашкула?
към текста >>

69. ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Той може да посочи как може да се наредят разните страни на живота в хармония със законите на живата природа; това се отнася до всички области на живота: като почнем от хранене, спане, обличане, жилище, ще дойдем до медицина и хигиена, музика, възпитание, обществен живот, духовен живот.
Навсякъде трябва да се внесе разумност. Животът трябва да бъде сложен на разумни основи както във великите работи, така и в дребните. Всъщност не трябва да се прави разлика между велики и дребни работи. Всички са еднакво важни за онзи, който иска да реализира висшия идеал на земята. Окултизмът изучава взаимодействието между човека и цялата околна природа. Той може да посочи как може да се наредят разните страни на живота в хармония със законите на живата природа; това се отнася до всички области на живота: като почнем от хранене, спане, обличане, жилище, ще дойдем до медицина и хигиена, музика, възпитание, обществен живот, духовен живот. Това е и основната идея, която прокарва г.Дънов във всички свои беседи и упътвания. По-долу ще дам няколко примера от разните области на живота. Областта е обширна и примерите, които ще приведа, нямат за цел да изчерпят въпроса, а ще бъдат само за илюстрация на казаното. ХРАНЕНЕ Има по-висши енергии в храната, които окултизмът познава. Стойността на храните не се състои само в техния материален състав: въглехидрати, белтъци, тлъстини, соли, витамини и пр.
към текста >>

Може да се посочи от окултизма и причинната връзка между едните и другите явления.
А това става, когато човек спи с глава към север, а с крака към юг, или поне с глава към изток и крака към запад. И върху най-незначителните наглед въпроси окултизмът хвърля светлината на по-дълбокото знание. Има напр. връзка между известни преживявания на детето и известни болести. Напр. известно негово душевно преживяване ражда за понататъшния му живот предразположение към разстройство на храносмилането, друго преживяване – предразположение към разстройство на жлъчната функция на черния дроб и пр.[5] И всичко това може да се провери чрез опит. Може да се посочи от окултизма и причинната връзка между едните и другите явления. Но това са само няколко примера от многото. Аз с тях искам да изтъкна само, какви ценни правила за разумно нареждане на живота можем да добием чрез по-дълбокото изследване законите на живата природа. ЕВРИТМИЯ Въз основа на окултното познание е турена основа и на едно ново изкуство „евритмия" Това е така нареченият „език чрез движения". Когато човек говори или мисли, често безсъзнателно извършва известни движения. Често той със своето съзнание задържа тези движения.
към текста >>

70. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Затова, нека започнем да мислим със своите си умове, не по канонични формули и да изградим наш собствен, стабилен мироглед, в който сами сме били участници, създатели, както са направили ония, които са минали пред нас във вековете... Ако ние желаем да се развидели пред нас, нека се изпълним с ученическа почит към великата разумност на природата и ще настъпи часът, когато ние ще прозрем частица поне от нейната дивна хармония, от нейната съкровена тайна!
Ала защо е всичко това? Ето един въпрос, пред който се изправяме неведнаж в нашия земен живот. Ответ на него ще намери оня, който не само вярва, не само отрича, а търси.и желае да се учи. Религията е била знание някога, преди да се напишат учебниците по богословие и преди да се измисли критерият за правоверни и еретици. И истински религиозен човек е бил оня, който е обичал да се замисля, да се учи от съкровищницата на великата природа. Затова, нека започнем да мислим със своите си умове, не по канонични формули и да изградим наш собствен, стабилен мироглед, в който сами сме били участници, създатели, както са направили ония, които са минали пред нас във вековете... Ако ние желаем да се развидели пред нас, нека се изпълним с ученическа почит към великата разумност на природата и ще настъпи часът, когато ние ще прозрем частица поне от нейната дивна хармония, от нейната съкровена тайна!
към текста >>

71. ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Блаца, нестинарите са играели със стиснати очи, с ръце, вдигнати нагоре, главата наведена на дясната страна и цялото тяло се клатушкало.
Почнал играта 9-9.30 часа и я свършил къмъ 12 часа полунощ. В огъня притърчал на кръст, после се връщал гърбешком, направил тъй три кръста и после почнал да тъпче без правилност. Застоявал се в жарта и тя му стигала до глезените, най-после отпаднал и легнал и тогава стари хора го дигнали. На другия ден свидетелят го видял здрав и читав, без рани. Според Коста и Янко Дикови от с. Блаца, нестинарите са играели със стиснати очи, с ръце, вдигнати нагоре, главата наведена на дясната страна и цялото тяло се клатушкало. Когато ги прихващало почернявали и почвали да викат: „их! их! " и плескали с ръце. Играели от половин до един час, докато изгасят огъня, като рядко излизали от него. Главни нестинари са били баба Кальо, дядо Илю, баба Дандила.
към текста >>

и игра все с полузатворени очи и през цялата игра викаше и махаше с ръце Веднага след играта нестинарките вкупом се върнаха в конака.
Аз бях при нестинарките и следях разговора им, отнасящ се до домашните им работи и нито дума за играта. Едната от жените, както говореше започна да охка, да издава особени звуци, да маха ръце напред-назад, съгласяващо се със свирнята и ударите на тъпана, постоя известно време пред иконите, за да получи сила и вдъхновение, обиколи веднъж огъня, влезе в разпръснатата жар, дебела около 5 см., направи 6 стъпки ситно и излезе. След това наново отиде пред иконата, все играейки и издавайки странни звуци и се върна по същия път в огъня. Играта трая около половин час, през което време играещата нестинарка влиза 6 пъти в огъня и направи в него 52 стъпки. Нестинарката, която игра в огъня беше на 42 год. и игра все с полузатворени очи и през цялата игра викаше и махаше с ръце Веднага след играта нестинарките вкупом се върнаха в конака. Отидох след тях и аз и останах в конака докато седяха и те. Докато бях там не забелязах никакви мехури по краката на игралата нестинарка, нито външни белези, от които да се вижда, че тя страда През всичкото време жената беше весела и приказлива. В конака един старец грък на около 80 год., както приказваше започна и той да скача, да маха ръце и издава същите звуци, каквито издаваше нестинарката. След около 5 мин. старецът спре да играе и беше грохнал от умора.
към текста >>

при Мадрас пред очите на много английски чиновници и други европейци.
Американският писател Persival Lowell се опитал да прегази огъня, но тъй силно се изгорил, че лежал три седмици на легло. Но за учудване, един шотландски инженер минал през огъня без повреда. В Индия през летния слънчев проврат т.н. Тапасви, също играят в огън, като предварително дълго постят, водят чист живот и спят 17 дни на гола земя. Описани са също такива игри на сектата Сойврастас в 1913 г. при Мадрас пред очите на много английски чиновници и други европейци. В околността на Делхи, арабския пътешественик Ибн Батута (XIV в) видял неколцина факири да танцуват и да се валят в огън от дървени въглища (жарава). На о. Фиджи веднъж в годината населението пече на разгорещени камъни корените на едно растение съдържащо захар и по тоя случай членовете на избрания род Tui Nkualita или Na Jvalankata ходят по разгорещените камъни, чиято температура европейците са измерили, че достига до 212С без по ходилата им да остане и най-малката следа. Обикновено играели 15 души. Техния водител „високо интелигентният Иоанатан" дава следните обяснения: „Аз мога това, казва той, но не зная как става то" и уверявал, че не изпитвал ни жега, ни някое друго чувство.
към текста >>

Излизат, почиват, гайдата свири, пак влизат, играят час-два, както се случи.” [2]„Накарва ни светецът.
Гайдата свири и те играят, не им става нищо, краката им не изгарят! Около половин час играят в огъня – не им става нищо. Излизат до края на огъня, но влизат пак вътре. И като падне кърпа в огъня от такъв човек, огън я не хваща, не гори. Играят, играят около половин час, че излязат от огъня, че пак влязат; до 1 час играят. Излизат, почиват, гайдата свири, пак влизат, играят час-два, както се случи.” [2]„Накарва ни светецът. Казва ни: играйте... Не е от нас.” [3]„Гледам аз, добавя дядо Стоян, как играят, ама като изскочи една искра и ме опари, избягах надалеч” [4]на интересуващите се горещо препоръчвам самия труд на професора не само за подробностите по нестинарските игри, но н като твърде ценен принос за изучаване българските обичаи. [5]Описание от мисионера Циглер. [6]Наблюдения на пътешественика Гмелин (XVIII в.).
към текста >>

Казва ни: играйте... Не е от нас.” [3]„Гледам аз, добавя дядо Стоян, как играят, ама като изскочи една искра и ме опари, избягах надалеч” [4]на интересуващите се горещо препоръчвам самия труд на професора не само за подробностите по нестинарските игри, но н като твърде ценен принос за изучаване българските обичаи.
Около половин час играят в огъня – не им става нищо. Излизат до края на огъня, но влизат пак вътре. И като падне кърпа в огъня от такъв човек, огън я не хваща, не гори. Играят, играят около половин час, че излязат от огъня, че пак влязат; до 1 час играят. Излизат, почиват, гайдата свири, пак влизат, играят час-два, както се случи.” [2]„Накарва ни светецът. Казва ни: играйте... Не е от нас.” [3]„Гледам аз, добавя дядо Стоян, как играят, ама като изскочи една искра и ме опари, избягах надалеч” [4]на интересуващите се горещо препоръчвам самия труд на професора не само за подробностите по нестинарските игри, но н като твърде ценен принос за изучаване българските обичаи. [5]Описание от мисионера Циглер. [6]Наблюдения на пътешественика Гмелин (XVIII в.).
към текста >>

72. НАУЧНА АСТРОЛОГИЯ - Г. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Проблемът за възкачване на сока до височина, която понякога достига 150 метра, не е получила разрешение след 200 годишни изследвания.
Вторият електричен контакт е върху листа {в т.В). Долу е галванометъра. (Тази и следващите рисунки са от книгата на г. Жагадис Боз: „Физиология на изкачването на сока"). За да се подържа растителния живот, нужна е циркулация на сока. Проблемът за възкачване на сока до височина, която понякога достига 150 метра, не е получила разрешение след 200 годишни изследвания. Възкачването на сока може да се дължи предимно на физическите сили или на физиологическото действие на живите клетки. Щрасбургер мислеше, че възкачването на сока не се влияе от действието на отровни .разтвори. От това той извади заключение, че то не е жизнена проява на клетките, но чисто физически процес. Обаче никоя физическа теория не е могла да обясни явлението. Резултатът от изследванията на г.
към текста >>

За записване пулсациите във вътрешността на дървото Жагадис Боз си служи с електрическа сонда (виж фигура 1 и 2), която се забива едно след друго на разни дълбочини в растението, (виж фигура 3 и 4).
Обаче това е постигнато чрез откритието на електрическия метод, по който се записват пулсациите на живата клетка. *) Към този род спадат градинското растение „къна чичек” и дивото „не ме барай”. У растението Desmodium ще намерим, че пулсацията е два вида: механична и електрическа едновременно. Механичното движение може да се спре чрез физични средства; вътрешното ритмично движение продължава чрез електрическата пулсация. Ако се въздействува на листа с отрова, спират както електрическата, така и механическата пулсация. За записване пулсациите във вътрешността на дървото Жагадис Боз си служи с електрическа сонда (виж фигура 1 и 2), която се забива едно след друго на разни дълбочини в растението, (виж фигура 3 и 4). Когато електрическата сонда достигне активния пласт, жизнените пулсации, пораждат електрически пулсации, които регистрира галванометъра, свързан с жицата. По този начин е намерено, че активният пласт се намира в вътрешната кора, близо до младите дървесни цели. Този активен пласт чрез периодичните си пулсации осигурява циркулацията на сока по начин, твърде подобен на кръвоносната циркулация у животните. Влиянието на анестетическите и други химикали върху циркулационния ритъм у животните и растенията е до висока степен подобно. Активните клетки не се ограничават само да функционират като помпи за възкачване сока нагоре, но тяхното свиване инжектира вода във странични тъкани, които служат за резервоар на вода.
към текста >>

73. ЕЗИКЪТ НА МУЗИКАТА - К. Ик. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Астрологията, както вече не веднъж се изтъкна, почива на системни статистични издирвания.
Отхвърли ли се тя, с това ще бъде отхвърлена я цялата наука. В много случаи физикът се намира в положението на играч, който пресмята своите благоприятни и неблагоприятни възможности. И когато той тегли своите индуктивни заключения, трябва винаги да прилага, повече или по-малко съзнателно, вероятностите. Анри Поанкаре – Наука и Хипотеза Мислите, изказани от бележития французин математик и философ Поанкаре, са достатъчно ясни за всеки едного, който е що годе запознат със съвременната наука, за да имат нужда от коментарии. Наистина, всички закони на днешните, тъй наречени точни науки, са статистични. Астрологията, както вече не веднъж се изтъкна, почива на системни статистични издирвания. Нейните закони, статистични по естество, са толкова убедителни, колкото и законите на всички останали експериментални науки и да се отрекат те, ще рече да се отрекат основите на цялото съвременно познание. Ще изложим накъсо и в едри черти начина, по който се третират астрологичните проблеми, без да се впускаме в разните математични подробности, с които е свързано прилагането на теорията на вероятностите в астрологията. При това излагане ние ще се придържаме към работите на Пол Фламбар, един от кай-видните работници в областта на научната астрология, който и най-систематично е разработил тези въпроси. Видяхме в миналия брой на списанието, че всеки индивид притежава свое „небе на раждане", свой хороскоп. Ясно е следователно, че ние можем да сравняваме хороскопите – да извършваме известни сравнителни проучвания ная тях.
към текста >>

74. РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тоновата маса систематизирана и подредена в една посока, във времето, се проявява като ритмус, който пък от своя страна е основата, фонът, върху който се очертава мелодията; същата тази тонова маса подредена и групирана в друга посока – в дълбочина, в пространството дава хармонията.
Един опит за разчленяване на музикалната реч на съставните ù елементи е правен и той е дал известни резултати. Един поглед върху словесната реч ще ни ориентира що годе и за музикалната реч. В словесната реч най-малките съставни елементи са буквите (звуковете), които съчетани по един или друг начин дават думите, които са съдържанието на речта: образи, представи и понятия. Но смисълът в речта не иде нито от буквите, нито от думите, а е изразен отвлечено, чрез взаимоотношението, при което са поставени отделните думи. Елементите на музиката, достъпни за нашето изследване засега са три: мелодия, ритмус и хармония, но като първичен, основен елемент при изграждането на музиката се явява музикалният тон. Тоновата маса систематизирана и подредена в една посока, във времето, се проявява като ритмус, който пък от своя страна е основата, фонът, върху който се очертава мелодията; същата тази тонова маса подредена и групирана в друга посока – в дълбочина, в пространството дава хармонията. Ритмус, мелодия и хармония са първите производни на музикалния тон, на всевъзможните комбинации, на които се основава шеметното разнообразие от форми, които ни дава музиката. Ритмусът осмисля тоновата маса и я разпределя на по-големи и по-малки групи, които носят в себе си по нещо от цялото съдържание на музиката. Старите гърци още са смятали, че тоновата маса представлява женския принцип, който се оплодява от ритмуса – мъжкия принцип и в резултат раждат мелодията. За материализиране на тия основни елементи на музиката, които все още си остават отвлечени, си служат с нотните белези, които с формата си определят ритмуса, а подредени в твърде простата система на петолинието дават мелодията. Най-малката съставна част в езика на музиката, най-малката органическа част, която има свой индивидуален живот и смисъл, е мотивът.
към текста >>

[1]Думата идеи тук и нататък ще използувам не в общоупотребителния ù смисъл, а условно избрах това име по липса на друго по-подходящо, за да именувам ония сложни зародиши, които идат от дълбочината на човешкото съзнание и които при съответната почва на една от трите посоки, по които се проявява засега човешкият живот, се конкретизират в мисли, чувства и действия.
И такова възприемане на музиката ще му донесе най-много богатство, тя ще го повдигне изцяло, ще пробуди в него гласа на по-висшето съзнание, ще разтроши оковите, сковаващи неговия дух, който ще се почувствува облекчен в студената и тъмна материя, в която е въплътен. А от свободата на духа, като първи негови рожби ще се появят и възвишените мисли и проекти, и благородните чувства и желания, и героичните стремежи и подтици. Не искайте да слушате музиката да ви говори на ума, защото две трети от нейните богатства ще бъдат загубени за вас; нито искайте да ви говори тя на сърцето, защото пак две трети от богатствата ù ще загубите; нито искайте да ви импулсира само във вашата работа – пак ще загубите. А издигнете себе си над мисъл, чувство и воля, потопете се в свръхсъзнанието на своя живот и тогава тя ще ви въздействува най-хармонично и най-пълно. А езикът на музиката тогава ще бъде онзи вътрешен и творчески процес, който спонтанно и неусетно ще облагородява и въздига душата, докато постепенно я издигне до лъчезарните висини на духа, където се разнасят блестящите мажорни акорди на божествената музика. [1]Думата идеи тук и нататък ще използувам не в общоупотребителния ù смисъл, а условно избрах това име по липса на друго по-подходящо, за да именувам ония сложни зародиши, които идат от дълбочината на човешкото съзнание и които при съответната почва на една от трите посоки, по които се проявява засега човешкият живот, се конкретизират в мисли, чувства и действия. Областта на идеите, там дето те се явяват цялостни и неразложени, е свръсъзнанието, което стон надъ ума, сърцето и волята на човека, проникващо ги и обединяващо ги в едно. Свръхсъзнанието се явява като нова посока на проява на човешкия живот, но не независимо отделна, а само резултантна, направо зародишна на споменатите три. Тук проявата е хармонична и пълна, тя е едновременно и мисъл, и чувство, и дейност. [2]Виж статията „Психофизиологичното въздействие на музиката върху човека", печатана в същото списание год. I. кн. 1.
към текста >>

75. ЗА СВОБОДАТА - К-в Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

– Но, удивлявайки се на тяхната дълбочина и истинност, ние не можем и да не се запитаме - кой е източникът на тая общочовешка и вечна мъдрост и как са възникнали тия големи и велики учители, които сочат пътя на човечеството.
Човек вярва и до голяма степен в живота си остава само верующ, но как последователния на своята мисъл докрай, ще примири общите словесни определения, които Толстой дава за Бога и душата с фактите, които показват, че последната и след това, което наричаме физическа смърт съществува като нещо индивидуално. Може от едно уталитаристическото или практическо гледище за нас само вярата да е достатъчна; но за изграждането на един цялостен мироглед, който да включва и обяснява всички факти, тя не е достатъчна. И при това, едно доказателство за предсъществуването и личното безсмъртие на душата разкрива нови изгледи за обяснението на много факти от личния и обществен живот, които Толстой искрено, но и много наивно и повърхностно тълкува от гледище на своето опростено учение. Толстой обилно цитира мисли и писания на велики мъдреци и учители от Индия, Персия, Вавилония, Египет, християнството. Всички тия мисли съдържат дълбоки и верни истини. – Но, удивлявайки се на тяхната дълбочина и истинност, ние не можем и да не се запитаме - кой е източникът на тая общочовешка и вечна мъдрост и как са възникнали тия големи и велики учители, които сочат пътя на човечеството. Това е въпрос, който си задават и много западни мислители, заели се напоследък с проучването на древния и сегашен изток Изнесените по-внимателни проучвания показват, че и в древна и в днешна Индия е имало и има религиозни суеверия, но те са нещо странично. Независимо от тях, цялата духовна мощ и култура на Индия е изградена върху окултното познаване на човешката душа и строежа на вселената. Притежатели на окултната (езотеричната) мъдрост са били истинските духовни учители, които са напътствували и напътствуват народа и на които се удивляваме и ние днес[1]. Щом тия окултни истини са верни (засега, по ред исторически причини, най-очевидно проверими в Индия) те безспорно са имали значение не само в миналото и за самата Индия, но и в настоящето и за нас – защото са универсални. И типичните психически факти, които се откриват на запад, се обясняват засега само с разбиранията на изтока.
към текста >>

76. Градина – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Копнеещият, освободен от долни амбиции, като че направляван от някакво прочувствие, се добира до афористичните принципи, изказани от мъдрите учители, намира в тях смисъл и достатъчно ориентировка, чувствува необходимост да насочи поглед най вече към себе си, където действително проглежда, и намира заложби за съвършенство и свобода.
Има и други обществени групи, стремежите на които също имат отношение към свободата. Обаче със сполучливо подбраните средства, при наличността на техния фанатизъм, стремежът към крайно опростяване живота, отказване значението на научните и културни придобивки и удобства, свеждане разбиранията и цялата дейност до еднообразна работа, едностранчивост – тия средства остават безплодни. Това са неща, които преди всичко ограничават и отдалечават от едно по точно схващане и приближение към свободата. За свободата са писали видни теоретици, учителите на човечеството са казали по нещо, обаче, както вече казахме, поради голямото различие на хората тя се схваща и търси нееднакво. Но все пак радостно явление и възродително движение в личността е, когато нуждата от свобода разрасне и се очертае като насъщна потребност. Копнеещият, освободен от долни амбиции, като че направляван от някакво прочувствие, се добира до афористичните принципи, изказани от мъдрите учители, намира в тях смисъл и достатъчно ориентировка, чувствува необходимост да насочи поглед най вече към себе си, където действително проглежда, и намира заложби за съвършенство и свобода. С помощта на своето научно, културно и духовно съвършенство, той формира своите понятия за свободата и спонтанно със своите разбирания и стремежи той се приближава към нея. Той намира, че свободата е вътрешен, органически, сърдечен, умствен и духовен процес, който се развива правилно под знака на онези възвишени и благородни принципи, които Христос е формулирал. Схващайки така, неизбежно се налага на личността да постави любовта, мъдростта и истината в устоите на своя живот и своите деяния. Това са принципи, които обуславят средствата и начина на движение по посока към придобиване на свобода. Те установяват правилните отношения с хората и природата, внасят едно ново просветление и един друг начин на виждане и проумяване нещата.
към текста >>

77. ВЕСТИ Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Очите там гледат смело, разкрито и зениците са изтъкани от студената, чиста синевина на небето или от багрите на зеленикавите смразени води.
Георги Северов І СЕВЕРНАТА СТРАНА Колко красива, вълшебна страна е тая, към която прелита от време на време душата в моите сънища, страната, към която ме носи моят размисъл в тихите самотни часове. Дирейки малкия блестящ отломък от истината, който всякой намира в своя ден, мисълта по нявга се докосва до дверите на далечната страна, която блести в дните с омайваща строга прелест, пропита със синкавия цвят на полярните сияния, а в нощите с вледененото тъмносиньо небе, по което в кръг околовръст пътуват звездите, като върволица от грамадни, драгоценни перли. Ледени дворци, по които играе слънчевата светлина в многоцветни преливащи се багри, са предградията на тоя вечно леден свят. Там спират корабите на странниците, защото корпусите им се запират в смразяващите се води, в ледовете и там е сетната стъпка на всеки човешки крак. Тая страна е отечеството на ледените вихри, които духат през далечните страни и охлаждат вечерите на юга. Очите там гледат смело, разкрито и зениците са изтъкани от студената, чиста синевина на небето или от багрите на зеленикавите смразени води. Там някъде, в недрата на това строго студено царство, където има богатство на светлина, що се разбива в седмобагра дъга във всяка капка, прилична на замръзнала сълза, живеят верността, чистотата и свободата. Това са трите сестри на севера, очите на които гледат с величествената глъбина на модрото небе, буйните коси на които са изтъкани от лъчите на слънцето, челата на които сияят с блясъка на ледените планини. Това е страната в далечния север, строгата прелестна родина на трите приказни сестри. Вечният я е надарил със смразяващо дихание, в което се дочува да звънти като гласът на пролетно пробуждане чистата песен на вечния идеал. Синовете, що се раждат там, носят в сърцата си запален свещения плам на безкористието и любов към небето и затова огънят на земята и жаркият плам на южните очи не могат да метнат було над тоя светлик и девиците на юга не могат да познаят тяхната любов.
към текста >>

Това са трите сестри на севера, очите на които гледат с величествената глъбина на модрото небе, буйните коси на които са изтъкани от лъчите на слънцето, челата на които сияят с блясъка на ледените планини.
Ледени дворци, по които играе слънчевата светлина в многоцветни преливащи се багри, са предградията на тоя вечно леден свят. Там спират корабите на странниците, защото корпусите им се запират в смразяващите се води, в ледовете и там е сетната стъпка на всеки човешки крак. Тая страна е отечеството на ледените вихри, които духат през далечните страни и охлаждат вечерите на юга. Очите там гледат смело, разкрито и зениците са изтъкани от студената, чиста синевина на небето или от багрите на зеленикавите смразени води. Там някъде, в недрата на това строго студено царство, където има богатство на светлина, що се разбива в седмобагра дъга във всяка капка, прилична на замръзнала сълза, живеят верността, чистотата и свободата. Това са трите сестри на севера, очите на които гледат с величествената глъбина на модрото небе, буйните коси на които са изтъкани от лъчите на слънцето, челата на които сияят с блясъка на ледените планини. Това е страната в далечния север, строгата прелестна родина на трите приказни сестри. Вечният я е надарил със смразяващо дихание, в което се дочува да звънти като гласът на пролетно пробуждане чистата песен на вечния идеал. Синовете, що се раждат там, носят в сърцата си запален свещения плам на безкористието и любов към небето и затова огънят на земята и жаркият плам на южните очи не могат да метнат було над тоя светлик и девиците на юга не могат да познаят тяхната любов. Те не могат да познаят тяхната любов, защото верните синове на севера нивга не оставят бранния меч на словото, с което пазят в душите си името на своя творец, за да прегърнат техните южни глави, увенчани с коса на черен кедър... Чудна страна е северната ледена земя. Там се раждат ония, които влизат във войнството на Белите.
към текста >>

Синовете, що се раждат там, носят в сърцата си запален свещения плам на безкористието и любов към небето и затова огънят на земята и жаркият плам на южните очи не могат да метнат було над тоя светлик и девиците на юга не могат да познаят тяхната любов.
Очите там гледат смело, разкрито и зениците са изтъкани от студената, чиста синевина на небето или от багрите на зеленикавите смразени води. Там някъде, в недрата на това строго студено царство, където има богатство на светлина, що се разбива в седмобагра дъга във всяка капка, прилична на замръзнала сълза, живеят верността, чистотата и свободата. Това са трите сестри на севера, очите на които гледат с величествената глъбина на модрото небе, буйните коси на които са изтъкани от лъчите на слънцето, челата на които сияят с блясъка на ледените планини. Това е страната в далечния север, строгата прелестна родина на трите приказни сестри. Вечният я е надарил със смразяващо дихание, в което се дочува да звънти като гласът на пролетно пробуждане чистата песен на вечния идеал. Синовете, що се раждат там, носят в сърцата си запален свещения плам на безкористието и любов към небето и затова огънят на земята и жаркият плам на южните очи не могат да метнат було над тоя светлик и девиците на юга не могат да познаят тяхната любов. Те не могат да познаят тяхната любов, защото верните синове на севера нивга не оставят бранния меч на словото, с което пазят в душите си името на своя творец, за да прегърнат техните южни глави, увенчани с коса на черен кедър... Чудна страна е северната ледена земя. Там се раждат ония, които влизат във войнството на Белите. Звездите там пътуват на околовръст по тъмносиньото небе, когато денят потъне далече на юг и се разкрие вълшебството на дългата полярна нощ! В тия нощи с приказна синевина, с мраз и с драгоценни грамадни перли по небето, умът потъва в дълбоко съзерцание, душата се разтапя в чистотата на кристалния леден лъх и става едно с великото мълчание което царува там! Мълчанието е стихията, с която се отпразнува най-великия час, когато Вечният слиза и слага по тая свещена земя своите леки стъпки.
към текста >>

Заведете за миг душата на човека в царството на великото мълчание, където звездите описват на околовръст своя денонощен път и където се дочуват изказани с неземни слова мислите на Вечния Творец - колко малки, колко незначителни ще се покажат тогава тия неща, за които очите ни се напълват със злоба и за които даваме на халост най-скъпия си дар – душата.
В него са затворени най-голямото благоговение, най-дълбокия размисъл. В неговата стихия се ражда нещо, което отнасят в душата си ония, които са синове на тая земя. Северна земя, твоят чар като светъл трепет долита на крилете на някой час от моето време и донася поздравите и ведрият взор на трите златокоси сестри. Часове на съзерцание, редки, златни минути на отдих, идвайте по-често на безшумните криле на сънищата или на крилете на белите, безшумни птици – гостенки на моята душа. Минути на отдих, когато погледът се откъсва от калта, която сътворяваме ние с грешките на нашето незнание, прилетете над гъмтежа на земната борба и пришъпнете на душите на всички будни хора за чистата далечна страна, където живеят и отиват най-смелите, които в многократната борба са закалили своя меч в звънтящо, живо слово. Заведете за миг душата на човека в царството на великото мълчание, където звездите описват на околовръст своя денонощен път и където се дочуват изказани с неземни слова мислите на Вечния Творец - колко малки, колко незначителни ще се покажат тогава тия неща, за които очите ни се напълват със злоба и за които даваме на халост най-скъпия си дар – душата. Северна ледена земя, препълнена с неземна красота, в атмосферата на която се носи като зов на пролетно пробуждане звънливата песен на вечната идея, която зове душата към неизмеримите висоти на човешкия възход. Приказна страна с гирлянди от замръзнали кристали, у които слънчевите отблясъци играят във фантастични багри. Очите на твоите деца имат зеници, изтъкани от чистата синевина на твоето небе, или от зеленикавите игриви цветове на вледеняващите води. Твоите празници са препълнени с тайнствена красота и мълчание. Твоите знамения са сиянията, които небето ти изпраща и ония часове, когато Вечният сам те посети и в мълчанието на твоите нощи слага безшумните си стъпки.
към текста >>

Очите на твоите деца имат зеници, изтъкани от чистата синевина на твоето небе, или от зеленикавите игриви цветове на вледеняващите води.
Часове на съзерцание, редки, златни минути на отдих, идвайте по-често на безшумните криле на сънищата или на крилете на белите, безшумни птици – гостенки на моята душа. Минути на отдих, когато погледът се откъсва от калта, която сътворяваме ние с грешките на нашето незнание, прилетете над гъмтежа на земната борба и пришъпнете на душите на всички будни хора за чистата далечна страна, където живеят и отиват най-смелите, които в многократната борба са закалили своя меч в звънтящо, живо слово. Заведете за миг душата на човека в царството на великото мълчание, където звездите описват на околовръст своя денонощен път и където се дочуват изказани с неземни слова мислите на Вечния Творец - колко малки, колко незначителни ще се покажат тогава тия неща, за които очите ни се напълват със злоба и за които даваме на халост най-скъпия си дар – душата. Северна ледена земя, препълнена с неземна красота, в атмосферата на която се носи като зов на пролетно пробуждане звънливата песен на вечната идея, която зове душата към неизмеримите висоти на човешкия възход. Приказна страна с гирлянди от замръзнали кристали, у които слънчевите отблясъци играят във фантастични багри. Очите на твоите деца имат зеници, изтъкани от чистата синевина на твоето небе, или от зеленикавите игриви цветове на вледеняващите води. Твоите празници са препълнени с тайнствена красота и мълчание. Твоите знамения са сиянията, които небето ти изпраща и ония часове, когато Вечният сам те посети и в мълчанието на твоите нощи слага безшумните си стъпки. Северна страна, обичам когато ме гледат зениците на твоите очи, пълни с чистота и преданост; обичам часовете, когато при мене долита приветственият синкав лъх на твоите нощи и звънливата чаровна песен на вечния идеал, която вдъхновява ония, що влизат във войнството на белите, синовете що влизат в бран за свещеното име на Вечния! II ЧОВЕКЪТ По океанските вълни, над страшни водни бездни плуваше ладия, която личеше по блещукащата светлинка в мрачината. Беше черна нощ.
към текста >>

Северна страна, обичам когато ме гледат зениците на твоите очи, пълни с чистота и преданост; обичам часовете, когато при мене долита приветственият синкав лъх на твоите нощи и звънливата чаровна песен на вечния идеал, която вдъхновява ония, що влизат във войнството на белите, синовете що влизат в бран за свещеното име на Вечния!
Северна ледена земя, препълнена с неземна красота, в атмосферата на която се носи като зов на пролетно пробуждане звънливата песен на вечната идея, която зове душата към неизмеримите висоти на човешкия възход. Приказна страна с гирлянди от замръзнали кристали, у които слънчевите отблясъци играят във фантастични багри. Очите на твоите деца имат зеници, изтъкани от чистата синевина на твоето небе, или от зеленикавите игриви цветове на вледеняващите води. Твоите празници са препълнени с тайнствена красота и мълчание. Твоите знамения са сиянията, които небето ти изпраща и ония часове, когато Вечният сам те посети и в мълчанието на твоите нощи слага безшумните си стъпки. Северна страна, обичам когато ме гледат зениците на твоите очи, пълни с чистота и преданост; обичам часовете, когато при мене долита приветственият синкав лъх на твоите нощи и звънливата чаровна песен на вечния идеал, която вдъхновява ония, що влизат във войнството на белите, синовете що влизат в бран за свещеното име на Вечния! II ЧОВЕКЪТ По океанските вълни, над страшни водни бездни плуваше ладия, която личеше по блещукащата светлинка в мрачината. Беше черна нощ. Една самотна фигура прилична на сянка държеше веслата и нечии непознати мишци водеха неравната борба срещу пристъпа на океанските вълни. Земята беше далече от тука. Толкова далече беше тя, че невъзможно бе да се мисли дори за нея и по-скоро дъното на океана, където чакаха в нямо безмълвие морските поселници, би бил спасителния бряг, отколкото земната твърд, отколкото радостното шумолене на дървета, шепотът на трева, песен на птички.... Как попадна тая ладия тук?
към текста >>

78. СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г) Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Личи дълбочина на мисълта и висок духовен стремеж.
ВЕСТИ Руският художник, поет и философ Николай К. Рьорих напоследък е издал книга „Путьi Благословенiя”, състояща се от 12 глави. Тя е сбор от мисли и разкази из пътешествията на автора през света. Личи дълбочина на мисълта и висок духовен стремеж. От 1923 год. Рьорих работи в Америка, дето и основал „Институт на Обединените Изкуства" с девиз „Красота и Мъдрост". В института са застъпени отдели по музика, живопис, скулптура и театрално изкуство. Рьорих смята, че изкуството ще обедини човечеството. Ето защо изкуството трябва да се направи достояние на народите.
към текста >>

В много страни Рьорих има почитатели, в Америка е основан музей на негово име.
Рьорих работи в Америка, дето и основал „Институт на Обединените Изкуства" с девиз „Красота и Мъдрост". В института са застъпени отдели по музика, живопис, скулптура и театрално изкуство. Рьорих смята, че изкуството ще обедини човечеството. Ето защо изкуството трябва да се направи достояние на народите. Дори и затворите требва да бъдат украсени и изящни – казва той. В много страни Рьорих има почитатели, в Америка е основан музей на негово име. Тагор пише на Рьорих: „Вашето изкуство дълбоко ме затрогна. То ме накара да призная факта, че истината е безгранична”. Научаваме се, че на 1-й април се е поминал известният немски окултист Д-р Р. Щайнер. В идната книжка ще дадем специална статия за живота и дейността на Щайнер. Открити следи на изчезнал народ в централна Азия.
към текста >>

За да насочи правилно своето растене, човек трябва да се подложи на едно разумно възпитание.
Получиха се в редакцията следните книги и списания; Le Psichisme (Психизъм) неговите експериментални данни, неговата етика и философия – реч, произнесена по случай откриването на третия международен конгрес на привържениците на експерименталната психология. За психизма ще дадем сведения по-долу. Les Forces superieurs от Henri Durville. Една малка книжка; в която авторът е нахвърлил – ясно и конкретно – някои общи идеи. Той показва, че човек е продукт на едно двойно минало: индивидуално и колективно, и че се развива върху почвата на една двойна наследственост. За да насочи правилно своето растене, човек трябва да се подложи на едно разумно възпитание. Авторът дели това възпитание на екзотерично (външно) и езотерично (скрито, вътрешно). Днешното възпитание е екзотерично. Едва след като умът и сърцето на човека бъдат открити за духовната светлина, настъпва за него стадия на езотеричното възпитание, с други думи той стъпва съзнателно в пътя на ученичеството. Vers la Sagesse от същия автор. След като хвърля един бегъл поглед върху древните окултни предания: индуско, египетско, питагорейско, които представят различни пътеки към Храма на мъдростта, авторът дава едно очертание на Пътя към посвещение, както той се разкрива пред окото на съвременния психист.
към текста >>

79. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тогаз той може да посочи път към върха на планината!
предидущата книжка, стр. 45-48) Съвсем абсурдно е да се очаква ценно художествено произведение от онзи, който не води чист вътрешен живот, който е роб на ниски страсти. Поетът трябва да е в контакт с Бога. Той трябва да долавя божественото в душата си, за да вижда божественото присъствие там, дето другите не могат да го доловят. Тогаз той ще бъде пророк, който ще напише нови скрижали. Тогаз той може да посочи път към върха на планината! Иначе неговите стихове или песни може би ще бъдат външно прекрасни, но няма да имат силата да завладяват душата. Казаното за художественото творчество се отнася и до всички други видове творчество. Винаги връзката с Бога носи подем, радост, светлина, разширение на душата. Г-н Дънов привежда следния пример: ако някой неразположен направи добро, веднага се премахва неразположението му и става радостен. А това е, защото Бог се проявява чрез него.
към текста >>

80. ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Съвременната физика установява, че всички тела се намират в непрекъснати вибрации, отличаващи се по бързината и дължината на вълните си, както и големината на амплитудите (височината на вълните).
В музиката е известен термина резонанс. т.е. възбуждане в съответни трептения всички ония тела, които са нагодени предварително да трептят в съответния тон. Независимо от това дали тонът ла би бил изпят от човек, дали мъж или жена, дали ще го изсвири цигулка, флейта или китара, то пианото ще го повтори, ще го резонира във всичките си гами, защото съответните му струни дохождат във възбуждение, в трептения от първично изпълнения тон ла. Аналогичен случай имаме и при нестинарите. Специалната нестинарска песен, имаща свой типичен ритъм, оказва своето резониращо, тъй да се каже, влияние върху предварително религиозно настроените по случая нестинари, повдигат леко техните психически вибрации, което пък се отразява върху физиологичното състояние на тялото, като повишават общо вибрациите на тялото. Съвременната физика установява, че всички тела се намират в непрекъснати вибрации, отличаващи се по бързината и дължината на вълните си, както и големината на амплитудите (височината на вълните). Подобно вибрационно влияние оказва музиката върху организма на лесно настройващи се лица и лесно променя тяхната обща обикновена вибрационна система на тялото. Към тоя факт трябва да се прибави втория елемент: танцът и игрите както на нестинарите, тъй и на околните. При весела, игрива, хороводна песен, хората като че ги обхваща някаква странна психоза и всички почват да играят. Тая психоза се наблюдава не само по селските мегдани, но и в европейските салони. Танците са израз на вътрешните душевни движения.
към текста >>

81. ВЕСТИ Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Те се срещат и живеят по лицето на земята без да се познават, през очите им гледа само тъга и всеки вижда чудовище и враг в лицето на другия.
ПЪТЯТ НА ЖИВОТА І Животът ми беше сън и пътят ми беше тъпа тъга, както на всички обикновени хора, когато бях между тях. И аз помня колко печален е животът там. Те се срещат и живеят по лицето на земята без да се познават, през очите им гледа само тъга и всеки вижда чудовище и враг в лицето на другия. Аз зная каква голяма тъга е животът на обикновените и колко много са враговете на живота им. Страхът от жажда, глад и студ е постоянно по следите им и ги заплашва със смърт, а всеки знае какъв ужас е смъртта за обикновения, защото животът му е в нейна власт. II Една сутрин слънцето ме намери в гората и обсипа пътя ми със светлина. Аз погледнах нагоре и видях синевината във висините на дълбокото небе и радостта запя в сърцето ми. В гората имаше цветя, а във въздуха се носеше плясък на гълъбови крила, песен на чучулиги.
към текста >>

82. Списанието PDF Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

По време на духовна криза, когато човечеството обезверено, терзано от толкова съмнения, търси подкрепа някъде отвън, защото то е изгубило вярата в себе си, преводът на книгата на бележития автор идва да запълни една въпиюща празнина – да посочи на човека, че силата, гаранцията на успеха, напредъка в живота е скрита в самия него.
КНИГОПИС „Нашите сили – как да ги използуваме" от Пр. Мълфорд, превела Елена Консулова-Вазова. В редакцията ни се получи горната книга, която горещо да препоръчваме на всички. По време на духовна криза, когато човечеството обезверено, терзано от толкова съмнения, търси подкрепа някъде отвън, защото то е изгубило вярата в себе си, преводът на книгата на бележития автор идва да запълни една въпиюща празнина – да посочи на човека, че силата, гаранцията на успеха, напредъка в живота е скрита в самия него. В първата глава още – „Някои закони на силата и красотата" – авторът говори за силата на нашите мисли, чиито поляритет дава своя отпечатък върху лицето ни и твърди, че с нашата мисъл ние привличаме от невидимата материя в природата сили, които ни помагат или вредят, според характера на мислите, които ние излъчваме. И затова да начертаем един въображаем образ за самия себе си, образ пълен с младост, здраве и сила, в който да се съсредоточим неотстъпно – с това ще привличаме към себе си елементи, които винаги ще ни помагат в реализацията на тоя идеален образ на нашата мисъл защото, „Всяка мисъл е един камък за изграждане на нашата бъдеща съдба". – По-нататък той ни сочи влиянията, които оказва околната среда върху нас и средствата, как да се предпазим от понижаващи такива – да знаем, кога да бъдем активни, невъзприемащи чужди влияния, а сами да влияем и кога пасивни, акумулиращи висшите трептения на един по-напреднал дух. – По-нататък той разглежда ролята на самовнушението, сочи като велик фактор развитието любовта към природата, самообладанието, говори за двойнствения живот на човека в будно състояние и на сън и значението на правилното ползуване от последния. Посочва също средства, как да се предпазим от безсъние и как да използуваме най-правилно съня за възобновяване на енергията, говори за ползата от въображението, от мечтанието – една сила, която твори дела, в едно могъщо и невидимо царство, което, както твърди авторът, досега малцина са изследвали.
към текста >>

И затова да начертаем един въображаем образ за самия себе си, образ пълен с младост, здраве и сила, в който да се съсредоточим неотстъпно – с това ще привличаме към себе си елементи, които винаги ще ни помагат в реализацията на тоя идеален образ на нашата мисъл защото, „Всяка мисъл е един камък за изграждане на нашата бъдеща съдба".
КНИГОПИС „Нашите сили – как да ги използуваме" от Пр. Мълфорд, превела Елена Консулова-Вазова. В редакцията ни се получи горната книга, която горещо да препоръчваме на всички. По време на духовна криза, когато човечеството обезверено, терзано от толкова съмнения, търси подкрепа някъде отвън, защото то е изгубило вярата в себе си, преводът на книгата на бележития автор идва да запълни една въпиюща празнина – да посочи на човека, че силата, гаранцията на успеха, напредъка в живота е скрита в самия него. В първата глава още – „Някои закони на силата и красотата" – авторът говори за силата на нашите мисли, чиито поляритет дава своя отпечатък върху лицето ни и твърди, че с нашата мисъл ние привличаме от невидимата материя в природата сили, които ни помагат или вредят, според характера на мислите, които ние излъчваме. И затова да начертаем един въображаем образ за самия себе си, образ пълен с младост, здраве и сила, в който да се съсредоточим неотстъпно – с това ще привличаме към себе си елементи, които винаги ще ни помагат в реализацията на тоя идеален образ на нашата мисъл защото, „Всяка мисъл е един камък за изграждане на нашата бъдеща съдба". – По-нататък той ни сочи влиянията, които оказва околната среда върху нас и средствата, как да се предпазим от понижаващи такива – да знаем, кога да бъдем активни, невъзприемащи чужди влияния, а сами да влияем и кога пасивни, акумулиращи висшите трептения на един по-напреднал дух. – По-нататък той разглежда ролята на самовнушението, сочи като велик фактор развитието любовта към природата, самообладанието, говори за двойнствения живот на човека в будно състояние и на сън и значението на правилното ползуване от последния. Посочва също средства, как да се предпазим от безсъние и как да използуваме най-правилно съня за възобновяване на енергията, говори за ползата от въображението, от мечтанието – една сила, която твори дела, в едно могъщо и невидимо царство, което, както твърди авторът, досега малцина са изследвали. Вярата той нарича „семе на всяко чудо и за добро и за зло", в зависимост от насоката на нашето въображение, нашата мисъл. Значението на нашето облекло, законът на брака – мъж и жена като два допълващи се фактора, тирания или как се владеем, значението на молитвата – това пряко общение с първоизточника на живота, на изповедта, ролята на пролетта и др.
към текста >>

– По-нататък той ни сочи влиянията, които оказва околната среда върху нас и средствата, как да се предпазим от понижаващи такива – да знаем, кога да бъдем активни, невъзприемащи чужди влияния, а сами да влияем и кога пасивни, акумулиращи висшите трептения на един по-напреднал дух.
Мълфорд, превела Елена Консулова-Вазова. В редакцията ни се получи горната книга, която горещо да препоръчваме на всички. По време на духовна криза, когато човечеството обезверено, терзано от толкова съмнения, търси подкрепа някъде отвън, защото то е изгубило вярата в себе си, преводът на книгата на бележития автор идва да запълни една въпиюща празнина – да посочи на човека, че силата, гаранцията на успеха, напредъка в живота е скрита в самия него. В първата глава още – „Някои закони на силата и красотата" – авторът говори за силата на нашите мисли, чиито поляритет дава своя отпечатък върху лицето ни и твърди, че с нашата мисъл ние привличаме от невидимата материя в природата сили, които ни помагат или вредят, според характера на мислите, които ние излъчваме. И затова да начертаем един въображаем образ за самия себе си, образ пълен с младост, здраве и сила, в който да се съсредоточим неотстъпно – с това ще привличаме към себе си елементи, които винаги ще ни помагат в реализацията на тоя идеален образ на нашата мисъл защото, „Всяка мисъл е един камък за изграждане на нашата бъдеща съдба". – По-нататък той ни сочи влиянията, които оказва околната среда върху нас и средствата, как да се предпазим от понижаващи такива – да знаем, кога да бъдем активни, невъзприемащи чужди влияния, а сами да влияем и кога пасивни, акумулиращи висшите трептения на един по-напреднал дух. – По-нататък той разглежда ролята на самовнушението, сочи като велик фактор развитието любовта към природата, самообладанието, говори за двойнствения живот на човека в будно състояние и на сън и значението на правилното ползуване от последния. Посочва също средства, как да се предпазим от безсъние и как да използуваме най-правилно съня за възобновяване на енергията, говори за ползата от въображението, от мечтанието – една сила, която твори дела, в едно могъщо и невидимо царство, което, както твърди авторът, досега малцина са изследвали. Вярата той нарича „семе на всяко чудо и за добро и за зло", в зависимост от насоката на нашето въображение, нашата мисъл. Значението на нашето облекло, законът на брака – мъж и жена като два допълващи се фактора, тирания или как се владеем, значението на молитвата – това пряко общение с първоизточника на живота, на изповедта, ролята на пролетта и др. – това са все въпроси, които авторът разглежда в отделни глави и хвърля нова светлина, сочейки сигурен път към успех, възраждане и безсмъртие, опознавайки и усилвайки в себе си чудотворните сили, които в хармония с тези в природата ще превърнат човешкия смъртен дял в безсмъртие, изграждайки го изново и непрекъснато от все повече и повече усъвършенствувани елементи.
към текста >>

– По-нататък той разглежда ролята на самовнушението, сочи като велик фактор развитието любовта към природата, самообладанието, говори за двойнствения живот на човека в будно състояние и на сън и значението на правилното ползуване от последния.
В редакцията ни се получи горната книга, която горещо да препоръчваме на всички. По време на духовна криза, когато човечеството обезверено, терзано от толкова съмнения, търси подкрепа някъде отвън, защото то е изгубило вярата в себе си, преводът на книгата на бележития автор идва да запълни една въпиюща празнина – да посочи на човека, че силата, гаранцията на успеха, напредъка в живота е скрита в самия него. В първата глава още – „Някои закони на силата и красотата" – авторът говори за силата на нашите мисли, чиито поляритет дава своя отпечатък върху лицето ни и твърди, че с нашата мисъл ние привличаме от невидимата материя в природата сили, които ни помагат или вредят, според характера на мислите, които ние излъчваме. И затова да начертаем един въображаем образ за самия себе си, образ пълен с младост, здраве и сила, в който да се съсредоточим неотстъпно – с това ще привличаме към себе си елементи, които винаги ще ни помагат в реализацията на тоя идеален образ на нашата мисъл защото, „Всяка мисъл е един камък за изграждане на нашата бъдеща съдба". – По-нататък той ни сочи влиянията, които оказва околната среда върху нас и средствата, как да се предпазим от понижаващи такива – да знаем, кога да бъдем активни, невъзприемащи чужди влияния, а сами да влияем и кога пасивни, акумулиращи висшите трептения на един по-напреднал дух. – По-нататък той разглежда ролята на самовнушението, сочи като велик фактор развитието любовта към природата, самообладанието, говори за двойнствения живот на човека в будно състояние и на сън и значението на правилното ползуване от последния. Посочва също средства, как да се предпазим от безсъние и как да използуваме най-правилно съня за възобновяване на енергията, говори за ползата от въображението, от мечтанието – една сила, която твори дела, в едно могъщо и невидимо царство, което, както твърди авторът, досега малцина са изследвали. Вярата той нарича „семе на всяко чудо и за добро и за зло", в зависимост от насоката на нашето въображение, нашата мисъл. Значението на нашето облекло, законът на брака – мъж и жена като два допълващи се фактора, тирания или как се владеем, значението на молитвата – това пряко общение с първоизточника на живота, на изповедта, ролята на пролетта и др. – това са все въпроси, които авторът разглежда в отделни глави и хвърля нова светлина, сочейки сигурен път към успех, възраждане и безсмъртие, опознавайки и усилвайки в себе си чудотворните сили, които в хармония с тези в природата ще превърнат човешкия смъртен дял в безсмъртие, изграждайки го изново и непрекъснато от все повече и повече усъвършенствувани елементи. Получиха се в редакцията на „Житно Зърно" от новите издания на „Акация" – София: Натурфилософско четиво № 11.
към текста >>

83. Произхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό - К. К. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тая стара истина е основата, върху която почива цялата древна наука за живота; именно това, че човекът е едно творение нагласено така, че вечно да възприема, вечно да расте.
Напротив, то би било хубаво, но злото е там, че те не си вярват, не се вслушват един други, не се търпят, а най-главното, че в делата им няма правда. Хората не знаят, че знанието, разбирането, което имат, подлежи на хиляди промени, защото не е построено върху едно вечно, неизменно начало в живота. Такова разбиране не може да има в пълнота никой от нас и затова няма право никой от нас да дири съвършенство у другия. Единственото най-умно, най-полезно в живота ни остава това да се учим. В това се свежда всичко в нашия живот и най-сетне, като че и затова сме сътворени и изпратени на земята. Тая стара истина е основата, върху която почива цялата древна наука за живота; именно това, че човекът е едно творение нагласено така, че вечно да възприема, вечно да расте. Привидно, разбира се, изглежда че всеки е свободен. Всеки може да върши каквото желае, да избира един или други път, да върши едно или друго, да вярва в нещо или не, обаче издълбоко погледнато тая свобода не е безгранична, защото всичката тая мрежа от различни пътища, от различни убеждения се събират в една точка, както лъчите в пламъчето на свещта. Ние често се упрекваме защо един се е запътил по едно направление, а други – в друго. Това са отделни моменти само, отделни отсечки от една обща голяма крива линия, която се затваря далече някъде от нас и нам е трудно да схванем нейната кривина, нейното единство. Също така е трудно, невъзможно нам, в началото да схванем единството в цялата обстановка на живота.
към текста >>

Не, над тия дела тежат тежки каменни плочи, кръстове и проклятието заедно със сълзите на много, много човеци.
Хората са сътворени за да проумеят безсмъртието, но умират, защото смъртни, преходни закони са техните ръководни истини. Правдата никога не изчезва. Кога е загинала и най-малката усмивка в тоя свят породена от любов? Никога. Тя свети някъде във вечността и ние ще я срещнем като малка, пътеводна звезда в своя труден път. Но има ли живо едно поне от делата, в които не е трептяла живата струя на правдата и любовта? Не, над тия дела тежат тежки каменни плочи, кръстове и проклятието заедно със сълзите на много, много човеци. Нека не забравяме утрешния ден! Той може да ни донесе изненадата, която никога не сме очаквали – един въпрос за нас самите, който ще се роди от нейде и ние не ще можем да му дадем ответ. Нека се ориентираме към онова що иска вечното. Не е важно за това да се отдръпнем в самотата на отшелници. Не, трябва да внесем само в делата на катадневния си живот друго нещо.
към текста >>

84. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Колкото за кълбовидните купове – други звездни мъглявини, по-малочислени и по-сближени отколкото спиралните, – те изглеждат да са привързани към нашия Млечен път, в крайните граници на когото ги откриваме (средно 50,000 светлинни години).
Наблюденията, от друга страна, не откриват никъде кълбовидни газообразни мъглявини, както тая, от която се смята, че е произлязла слънчевата система, според Лаплас. Всички са повече или по малко спиралообразни. Тези спирални мъглявини, от които имаме множество фотографии и които, според Кюртис надминават 730,000, се намират на значителни разстояния (обикновено повече от 300,000 светлинни години), изглеждат, че са вселени, различни от системата, от която нашата земя и слънце са произлезли. Всяка от тях е съставена от милиони слънца, групирани всякога върху подобен план: 1) една по-блестяща централна ядка, гдето слънцата са по многобройни и по приближени; 2) спирални завивки (ветви, des spires) – от които едни се завиват, други – разлагат във вселената. Следователно, този план е същият, като този на Млечния път – млечновидната система, от която нашата собствена Слънчева система е част. Колкото за кълбовидните купове – други звездни мъглявини, по-малочислени и по-сближени отколкото спиралните, – те изглеждат да са привързани към нашия Млечен път, в крайните граници на когото ги откриваме (средно 50,000 светлинни години). Този строеж има подобие в атома, който е слънчевата система в миниатюра: кълбовидните мъглявини отговарят на периферните електрони. Всяка слънчева система ще бъде, прочее, по схващането, което излагаме, като клетка, частица от една спирална мъглявина; всяка спирална мъглявина е една отделна звездна вселена и нашият Млечен път е една от тези вселени. Единството на световния план се показва още по-пълно, когато се види, че всяка слънчева система е построена върху същия модел като спирална мъглявина, от която тя е едновременно клетка и миниатюра. Забелязва се, че спътниците са почти в плоскостта на еклиптиката; че слънцата са в плоскостта на Млечния път (спирална мъглявина); че спиралните мъглявини (Млечният път) са в плоскостта на екватора на своята ядка. Слънцето на една слънчева система отговаря, прочее, на ядката в една спирална мъглявина; неговите планети, родени от планетните пръстени, отговарят на кълбовидните купове и на спиралите (des spires) на мъглявината.
към текста >>

Ние го виждаме понякога да се произвежда пред нашите очи, Мъчно могат да се обяснят другояче новите звезди, които се появяват внезапно от време навреме в пространството и, каквито в последните години астрономите са зарегистрирани множество пъти.
Наистина, първият период, този, който следва космичния удар, преди да са се индивидуализирали слънце и планети, е вихрушкоподобен. Декарт е имал една гениална интуиция, когато е говорил за своите прочути вихрушки; във втория период царува гравитацията, на която Нютон е формулирал законите. Авторът смята, че много термодинамични и радиохимични основания, оправдават дуалистичната и вихрушковидна космогония. Космичният удар, според него, обяснява и създаването на междуатомната енергия. Космичният удар не е, от друга страна, една проста хипотеза. Ние го виждаме понякога да се произвежда пред нашите очи, Мъчно могат да се обяснят другояче новите звезди, които се появяват внезапно от време навреме в пространството и, каквито в последните години астрономите са зарегистрирани множество пъти. Тези гигантски небесни целувки, явяващи се там, гдето дотогава е било празно, трябва да отговарят на мъглявините, за които говори Бело; от тях в последствие се ражда една нова система със своето слънце и своите планети, гдето може да се роди живота. Далеч от това да бъдат катастрофи, както се казва понякога, тези срещи са напротив, плодородни съвкупления; вместо пожара от унищожението на две гаснещи звезди, би трябвало да се види там лъчезарната зора на един нов свят. Тази теория е още един принос към идеята за родството между природните явления. В една твърде забележителна тема върху „Проблемът на Злото". Емил Лазбакс, който си служи с новите данни на науката, за да покаже дуализма на две противни сили (живот и смърт, любов и омраза) и двойния процес на Падение и Изкупление, е изказал, може би, всичката философска стойност на космогонията на Бело.
към текста >>

Теорията на Бело ни кара да вярваме, че никак не е възможно те да нямат също свои планети- Ние се смятаме за избраници, но нашия Феб би се сторил много жалък в очите на ония земи, които биват ласкани от различните цветове на две или повече огромни слънца.
Така се подкрепя идеята за населеността на небесните светове. Спектроскопът открива единството в химичния състав на всички части на космоса. Светлинните спектри показват еднаквото образуване на звездите с това на нашия свят. Ако прочее, същите тела, същите метали като тук долу, се намират и в най-отдалечените звезди, ако излъчванията и големите физически сили (привличане и пр.) са навсякъде еднакви — нищо не пречи да се допусне, че планетите на някои от безбройните слънца, които образуват не само нашия млечен път, но и милионите други космични сдружения или спирални мъглявини, са обитаеми както нашата скромна земя. Има един милиард и 500 милиона познати звезди, по-големи или по-малки от нашето слънце; има жълти, червени и сини, двойни и тройни. Теорията на Бело ни кара да вярваме, че никак не е възможно те да нямат също свои планети- Ние се смятаме за избраници, но нашия Феб би се сторил много жалък в очите на ония земи, които биват ласкани от различните цветове на две или повече огромни слънца. Голяма и неизмерима загадка е да се знае, дали еволюцията следва върху тези тайнствено отдалечени светове същия ход, както върху нашия, или жизнената способност изменя безкрайно условията. Теологията и мистиката даже сами се спират пред този заливащ света въпрос, Има едни обаче, които бележат, че не може да се вярва, че другите светове са „безполезни и празни", защото „всичко е направено от и за интелигентността".
към текста >>

85. Окултна педагогика - В. В. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

От начало се доби пикочината от Вьолер синтетически, а след това се добиха и множество други органически съединения.
Това не можеше да не засили материалистичната вълна. Ето защо материализмът, който се роди в древна Гърция, получи голямо засилване през 18 век във Франция и през втората половина на 19 век в Германия. И хората, упоени от успехите при изследването на материалния свят, си помислиха, че то е достатъчно за изграждането на един мироглед, на едно разбиране на света. Доказа се от химията, че всички химични елементи, които се съдържат в органичния свет, се срещат и в неорганичния. Освен това се сполучи добиването по синтетичен начин на органични вещества, за които по-рано мислеха, че се образуват само в тялото на организма като плод на жизнените процеси. От начало се доби пикочината от Вьолер синтетически, а след това се добиха и множество други органически съединения. От друга страна, физиологията достатъчно напредна, за да изтъкне известна връзка между мозъка и душевния живот. И се опитаха да обяснят както жизнените явления, така и душевния живот по материалистичен начин като резултат от физикохимичните сили и явления. Помислиха, че жизнените явления и душевния живот, животът и съзнанието в края на краищата се свеждат към физикохимически сили, че са плод на механични процеси, После Квинке, Бючли, Румблер и др. чрез смесване на неорганически съединения получиха нещо, което наподобява на животните първаци по форма и движения. И даже някои отидоха дотам да твърдят, че животът на нисшите животни може да се обясни чисто механически, без участието на съзнанието: изпущането на лъжекрачка, приемане на храна и пр.
към текста >>

Но за нейното пълно разбиране във всичката ù дълбочина, нужно е по-голямо проникване в законите и силите на „живата природа".
Бехтерев казва: „Да приемем, че първаците нямат душевен живот, понеже нямат нервна система, то е все едно да приемем, че те не могат да се движат, понеже нямат мускулна система, а това не е вярно”. Но, ако искаме да бъдем последователни, трябва да дойдем до заключение, че и растенията имат съзнание, макар и на по-долна степен на проява, понеже няма рязка граница между растения и животни, има преходни степени. Но това, до което достигаме с логическа последователност, окултизмът го намира чрез пряко изследване на света: чрез по-дълбоките свои методи окултизмът стига до заключение, че не само животните и растенията имат съзнание, но и минералното царство, само че има степени на съзнанието. Основна истина в окултизма е: всичко е надарено със съзнание. Теорията за еволюцията е велика истина. Но за нейното пълно разбиране във всичката ù дълбочина, нужно е по-голямо проникване в законите и силите на „живата природа". Но самият израз „жива" природа вече не се харесва на онзи, който изучава само външната страна на явленията. А това е, защото той си мисли, че природата се изчерпва само с физикохимичните сили, които той изучава! Еволюция има, обаче както начина, по който се извършва еволюцията, така и факторите на еволюцията не могат да се разберат без окултизма. Ще дам само един пример от масата натрупани вече факти, които доказват, че естественият подбор не е достатъчен да обясни еволюцията. Чрез естественият подбор искаха да обяснят еволюцията механически, но „прякото приспособление” – т.е.
към текста >>

86. Синевина - Зарко Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ето я, очите ми я видяха.
Георги Северов І. ARIES (ЗА ПРОЛEТТА) Пролет! Ето я, очите ми я видяха. Тя излезе отнякъде, възправи се китна, обвита в своята цветна премяна и нейното дихание отзвънна с пробуждащ звън във всяка пъпчица на дърветата, в скритото жилище на всяка мравинка, отзвънна в душата ми. Ветрове подгониха мрачината на дългата зима, облаците вкупом се втурнаха и побягнаха разръфани, модрото небе се разведри и просия неговата безкрайно чиста, радостна усмивка. От къде идва пролетта? Не може никой да знае това. Никой не може да види това, а само отекналият звън в сърцето ни събужда като удар на кинжал, натопен в сладка отрова.
към текста >>

Твоят тих ветрец ме окрилява и в прегръдките си бих могъл да побера всички живи човеци, да ги погледна в очите и да ги направя щастливи, като им споделя оня миг, в който ти отекна в душата ми, защото той бе миг на цяла вечност!
Никой не знае тая свещена тайна... Пролет, пролет на душата, аз виждам да се раздира някаква завеса и отнейде се понасят вихри и ме викат по далечен път! Къде? – Не зная. Но някой ме зове, зове ме нещо по-силно от мен и аз трябва да политна на крилатите коне, които ще се понесат, ще се изопнат като литнали стрели и от техния невидян и нечут до тоя час набег, ще се загуби цялата земя, ще изчезнат облаците, земната мъка, плачът ще стихне, а само звездният път ще остане видян, само затвореният вечен кръг, по който слънцето лети. Пролет, пролет на освобождение, пролет на възход, на раждане. Твоят тих ветрец ме окрилява и в прегръдките си бих могъл да побера всички живи човеци, да ги погледна в очите и да ги направя щастливи, като им споделя оня миг, в който ти отекна в душата ми, защото той бе миг на цяла вечност! Аз те познах. Стрелата ти премина през мене и топлата димяща рана ми е сладка, както нектарът по твоите цветя. Не срещнах по земята равен на теб по хубост и от оня миг невидяни и непознати две очи ме гледат и аз летя към тях безспир, с бързината на мълния и нивга ги не стигам. ...А те ме викат, непрестанно ме зоват със своята неземна прелест и такава сила струи от тях, че моята колесница се не види вече в шемета на своя бяг! Кои са тия две очи?
към текста >>

Не срещнах по земята равен на теб по хубост и от оня миг невидяни и непознати две очи ме гледат и аз летя към тях безспир, с бързината на мълния и нивга ги не стигам.
Но някой ме зове, зове ме нещо по-силно от мен и аз трябва да политна на крилатите коне, които ще се понесат, ще се изопнат като литнали стрели и от техния невидян и нечут до тоя час набег, ще се загуби цялата земя, ще изчезнат облаците, земната мъка, плачът ще стихне, а само звездният път ще остане видян, само затвореният вечен кръг, по който слънцето лети. Пролет, пролет на освобождение, пролет на възход, на раждане. Твоят тих ветрец ме окрилява и в прегръдките си бих могъл да побера всички живи човеци, да ги погледна в очите и да ги направя щастливи, като им споделя оня миг, в който ти отекна в душата ми, защото той бе миг на цяла вечност! Аз те познах. Стрелата ти премина през мене и топлата димяща рана ми е сладка, както нектарът по твоите цветя. Не срещнах по земята равен на теб по хубост и от оня миг невидяни и непознати две очи ме гледат и аз летя към тях безспир, с бързината на мълния и нивга ги не стигам. ...А те ме викат, непрестанно ме зоват със своята неземна прелест и такава сила струи от тях, че моята колесница се не види вече в шемета на своя бяг! Кои са тия две очи? Не зная. Тях не съм ги срещал по своя земен път. Дали са моят блян, собствената моя мисъл, отразена като измамлив мираж или са твоите очи, о китна, цветна пролет, пролет на моята душа!
към текста >>

Кои са тия две очи?
Твоят тих ветрец ме окрилява и в прегръдките си бих могъл да побера всички живи човеци, да ги погледна в очите и да ги направя щастливи, като им споделя оня миг, в който ти отекна в душата ми, защото той бе миг на цяла вечност! Аз те познах. Стрелата ти премина през мене и топлата димяща рана ми е сладка, както нектарът по твоите цветя. Не срещнах по земята равен на теб по хубост и от оня миг невидяни и непознати две очи ме гледат и аз летя към тях безспир, с бързината на мълния и нивга ги не стигам. ...А те ме викат, непрестанно ме зоват със своята неземна прелест и такава сила струи от тях, че моята колесница се не види вече в шемета на своя бяг! Кои са тия две очи? Не зная. Тях не съм ги срещал по своя земен път. Дали са моят блян, собствената моя мисъл, отразена като измамлив мираж или са твоите очи, о китна, цветна пролет, пролет на моята душа! Те ме викат. Макар и блян да са, що лесно се стопява, макар и сянка на моята фантазия да са, прелестта и чистата неземна радост, що ми вещаят те и тайната, що са внедрили в ярките зеници, ме притеглят със страшна сила и аз ще летя на моята огнена кола, докогато има дихание на моята уста, докогато тупти сърцето, което пролетта пронизва със сладката болка на своята стрела!
към текста >>

Дали са моят блян, собствената моя мисъл, отразена като измамлив мираж или са твоите очи, о китна, цветна пролет, пролет на моята душа!
Не срещнах по земята равен на теб по хубост и от оня миг невидяни и непознати две очи ме гледат и аз летя към тях безспир, с бързината на мълния и нивга ги не стигам. ...А те ме викат, непрестанно ме зоват със своята неземна прелест и такава сила струи от тях, че моята колесница се не види вече в шемета на своя бяг! Кои са тия две очи? Не зная. Тях не съм ги срещал по своя земен път. Дали са моят блян, собствената моя мисъл, отразена като измамлив мираж или са твоите очи, о китна, цветна пролет, пролет на моята душа! Те ме викат. Макар и блян да са, що лесно се стопява, макар и сянка на моята фантазия да са, прелестта и чистата неземна радост, що ми вещаят те и тайната, що са внедрили в ярките зеници, ме притеглят със страшна сила и аз ще летя на моята огнена кола, докогато има дихание на моята уста, докогато тупти сърцето, което пролетта пронизва със сладката болка на своята стрела! Губи се земята в бяг. Остава само звездният път и вечното колело на зодиака, по което лети слънцето. Губят се сенките на вечна зима.
към текста >>

Там, в далечината, стоят като сладка тайна две очи... Ще стигна ли до тях?
Губят се сенките на вечна зима. Облаците, разкъсани стремглаво бягат, подгонени от вихрите, що води пролетта и само лазурът на чистото небе усмихнат се синее над моя път. Изчезват сенките на дълга зима, стенанията на тежко робство, защото мълнии донесе пролетта и те разкъсаха веригите, що стягаха душата и нейните кристални води умиха и отнесоха изплаканите сълзи на дълга, неспокойна нощ! Изчезва колебанието, защото един единствен път е вече ярко очертан. Една свещена ръка го изтегли към безконечността и по него ще лети, макар и стръмен да е той, моята блестяща огнена кола. Там, в далечината, стоят като сладка тайна две очи... Ще стигна ли до тях? — Не питай, казва трясъкът по моя път, а само се стреми към тях. Не питай, но здраво дръж юздите, защото конете що впрегна – Aries, да теглят твоята колесница, са по-бързи от твоята мисъл и нивга ти не ще ги изпревариш със своя глух въпрос... Не питай, догдето свети колелото на вечния живот, затвореният кръг на слънчевия път, по който Вечният е изписал тайните свещени знаци. Не питай, дръж отворени очите си и следвай ивицата, що се вие далече в безкрая. Пролет, изново се родих в твоя събуждащ трепет и нося в гърдите си сладостната болка на твоя звън и на твоята стрела! Да бъде благословен тоя миг, когато стана чудото в тайната съкровищница на природата.
към текста >>

Не питай, дръж отворени очите си и следвай ивицата, що се вие далече в безкрая.
Изчезва колебанието, защото един единствен път е вече ярко очертан. Една свещена ръка го изтегли към безконечността и по него ще лети, макар и стръмен да е той, моята блестяща огнена кола. Там, в далечината, стоят като сладка тайна две очи... Ще стигна ли до тях? — Не питай, казва трясъкът по моя път, а само се стреми към тях. Не питай, но здраво дръж юздите, защото конете що впрегна – Aries, да теглят твоята колесница, са по-бързи от твоята мисъл и нивга ти не ще ги изпревариш със своя глух въпрос... Не питай, догдето свети колелото на вечния живот, затвореният кръг на слънчевия път, по който Вечният е изписал тайните свещени знаци. Не питай, дръж отворени очите си и следвай ивицата, що се вие далече в безкрая. Пролет, изново се родих в твоя събуждащ трепет и нося в гърдите си сладостната болка на твоя звън и на твоята стрела! Да бъде благословен тоя миг, когато стана чудото в тайната съкровищница на природата. Да бъде благословен мигът, когато слънцето, сияйно, мощно влезе в първия знак на вечното колело. Пролет, Ариес, глава на всяко начинание. Искам да стигна двете очи на хоризонта на моя път.
към текста >>

Искам да стигна двете очи на хоризонта на моя път.
Не питай, дръж отворени очите си и следвай ивицата, що се вие далече в безкрая. Пролет, изново се родих в твоя събуждащ трепет и нося в гърдите си сладостната болка на твоя звън и на твоята стрела! Да бъде благословен тоя миг, когато стана чудото в тайната съкровищница на природата. Да бъде благословен мигът, когато слънцето, сияйно, мощно влезе в първия знак на вечното колело. Пролет, Ариес, глава на всяко начинание. Искам да стигна двете очи на хоризонта на моя път. Помогни ми в моя път! II. ЗА ВЕЧНИЯ ИДЕАЛ Роден съм от Безконечния. Безкрайността ме е сътворила и безкрайността може да задоволи душата ми. Не ме зовете отново в затвора, откъдето се мъча да изляза. Не ме привличат вече душните зидове на тая тежка, тъмна сграда, защото веднъж, през една пролука окото ми зърна дълбините на чистия лазур Веднъж, в часове на тежка мъка, прозрях частица от онова, което е нетленно, надзърнах в себе си и видях моя Бог, когото не познавах до тоя час.
към текста >>

Пред очите ми се разстла моят друм, що води в безконечността и тръгнах по него.
Помогни ми в моя път! II. ЗА ВЕЧНИЯ ИДЕАЛ Роден съм от Безконечния. Безкрайността ме е сътворила и безкрайността може да задоволи душата ми. Не ме зовете отново в затвора, откъдето се мъча да изляза. Не ме привличат вече душните зидове на тая тежка, тъмна сграда, защото веднъж, през една пролука окото ми зърна дълбините на чистия лазур Веднъж, в часове на тежка мъка, прозрях частица от онова, което е нетленно, надзърнах в себе си и видях моя Бог, когото не познавах до тоя час. Пред очите ми се разстла моят друм, що води в безконечността и тръгнах по него. Не мисля за края, защото няма време, що може да го достигне. Доволен съм, че ходя по тоя друм. Той води към щастието. А щастието е това, което нивга няма да достигнем. Вечен друмник по безконечността е човек.
към текста >>

Когато ви погледна в почивката на радостния слънчев ден, приемам нещо от вас.
Аз имам всичко. Цяла вечност лежи пред мен... Да бъде благословен гласът, що изрече словото на Вечността и пусна нас по нея. Той ни чака. Цяла безкрайност ни дели от Него, а един миг е потребен само да го зърнем в себе си! ІІІ. ОБЛАЦИ Облаци, далечни гости, обгърнали на околовръст небето, приличате на танц от бели, неземни пришълци. Когато ви погледна в почивката на радостния слънчев ден, приемам нещо от вас. То ме унася в някакъв приказен блян, когото диря от незапомнено време и който стои закрит още, зад вашия бял, вълшебен танц, далече в хоризонта. Вие се раждате от далечното море, което ви изпраща да разнасяте по вси страни неговия приветствен, хладен лъх. Гледайки ви как прекосявате плодородните долини, на мене ми се ще да съм като вас крилат и волен. Бели сребърни кълба, прилични на издутите платна на запътени кораби, вие отнасяте със себе си, заедно с тайната на своето далечно царство и тъгата на много очи, които замечтани ви изпращат, кога заничате зад планините по своя вечен път! На хиляди очи сълзите изплаквате вие върху меката постилка на полята, върху острите чукари на скалистия гребен и над синьото езерно око в дебрите на планината.
към текста >>

Бели сребърни кълба, прилични на издутите платна на запътени кораби, вие отнасяте със себе си, заедно с тайната на своето далечно царство и тъгата на много очи, които замечтани ви изпращат, кога заничате зад планините по своя вечен път!
ІІІ. ОБЛАЦИ Облаци, далечни гости, обгърнали на околовръст небето, приличате на танц от бели, неземни пришълци. Когато ви погледна в почивката на радостния слънчев ден, приемам нещо от вас. То ме унася в някакъв приказен блян, когото диря от незапомнено време и който стои закрит още, зад вашия бял, вълшебен танц, далече в хоризонта. Вие се раждате от далечното море, което ви изпраща да разнасяте по вси страни неговия приветствен, хладен лъх. Гледайки ви как прекосявате плодородните долини, на мене ми се ще да съм като вас крилат и волен. Бели сребърни кълба, прилични на издутите платна на запътени кораби, вие отнасяте със себе си, заедно с тайната на своето далечно царство и тъгата на много очи, които замечтани ви изпращат, кога заничате зад планините по своя вечен път! На хиляди очи сълзите изплаквате вие върху меката постилка на полята, върху острите чукари на скалистия гребен и над синьото езерно око в дебрите на планината. Набраната тъга на всичките очи събирате вие и после я изплаквате в бисерни сълзи над долините и родните поля. Земята, напукана и изнурена, жадно поглъща бисерните капки, цветята ги превръщат в аромат, а класовете в хляб! Свещени сълзи! Вие храните света.
към текста >>

На хиляди очи сълзите изплаквате вие върху меката постилка на полята, върху острите чукари на скалистия гребен и над синьото езерно око в дебрите на планината.
Когато ви погледна в почивката на радостния слънчев ден, приемам нещо от вас. То ме унася в някакъв приказен блян, когото диря от незапомнено време и който стои закрит още, зад вашия бял, вълшебен танц, далече в хоризонта. Вие се раждате от далечното море, което ви изпраща да разнасяте по вси страни неговия приветствен, хладен лъх. Гледайки ви как прекосявате плодородните долини, на мене ми се ще да съм като вас крилат и волен. Бели сребърни кълба, прилични на издутите платна на запътени кораби, вие отнасяте със себе си, заедно с тайната на своето далечно царство и тъгата на много очи, които замечтани ви изпращат, кога заничате зад планините по своя вечен път! На хиляди очи сълзите изплаквате вие върху меката постилка на полята, върху острите чукари на скалистия гребен и над синьото езерно око в дебрите на планината. Набраната тъга на всичките очи събирате вие и после я изплаквате в бисерни сълзи над долините и родните поля. Земята, напукана и изнурена, жадно поглъща бисерните капки, цветята ги превръщат в аромат, а класовете в хляб! Свещени сълзи! Вие храните света. Вие раздухвате огъня на живота в жертвеника на душата.
към текста >>

Набраната тъга на всичките очи събирате вие и после я изплаквате в бисерни сълзи над долините и родните поля.
То ме унася в някакъв приказен блян, когото диря от незапомнено време и който стои закрит още, зад вашия бял, вълшебен танц, далече в хоризонта. Вие се раждате от далечното море, което ви изпраща да разнасяте по вси страни неговия приветствен, хладен лъх. Гледайки ви как прекосявате плодородните долини, на мене ми се ще да съм като вас крилат и волен. Бели сребърни кълба, прилични на издутите платна на запътени кораби, вие отнасяте със себе си, заедно с тайната на своето далечно царство и тъгата на много очи, които замечтани ви изпращат, кога заничате зад планините по своя вечен път! На хиляди очи сълзите изплаквате вие върху меката постилка на полята, върху острите чукари на скалистия гребен и над синьото езерно око в дебрите на планината. Набраната тъга на всичките очи събирате вие и после я изплаквате в бисерни сълзи над долините и родните поля. Земята, напукана и изнурена, жадно поглъща бисерните капки, цветята ги превръщат в аромат, а класовете в хляб! Свещени сълзи! Вие храните света. Вие раздухвате огъня на живота в жертвеника на душата. Земята би се превърнала на пустиня, ако нямаше ония, на които сълзите вие изплаквате в бисерни капки.
към текста >>

Само замечтаните очи на ония, чийто блян е далече потънал в модрия хоризонт на небето, разбират облаците – гости, родени от хладното дихание на далечното море.
Вие храните света. Вие раздухвате огъня на живота в жертвеника на душата. Земята би се превърнала на пустиня, ако нямаше ония, на които сълзите вие изплаквате в бисерни капки. Велика мистерия! Кой разбира това що носят облаците, плувнали по океана на лазура, като бели издути платна на запътени кораби? Само замечтаните очи на ония, чийто блян е далече потънал в модрия хоризонт на небето, разбират облаците – гости, родени от хладното дихание на далечното море. Вечни скитници! Когато ви зърне окото ми, наредени като колело от бели неземни пришелци по хоризонта, в мене трепва радостта по моя вечен блян! Приветствувам ви, гости от далечното море, преди да се скриете от окото ми, запътени по своя вечен друм.
към текста >>

87. ИСАВАР (стихове) - Д. Б. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Чуйте, какво ми разказа веднъж ручеят, когато морен и отпаднал от далечен път, търсех да облегна мишци за почивка : „— Седни, странниче, до мене на росната трева и погледни величието на звездното небе.
И така цяла нощ веселие и радост, а спящите цветя и треви тръпнат в сладки сънища. Когато при първите стъпки на Феб те ce събудят и видят, че всичко е било сън, обилни сълзи бликват по листата им, а утринния хлад ги кара да треперят. Но скоро сладките сънища се сбъдват. Слънчевите лъчи ги обливат с живот, сълзите се превръщат в изумруди и плуват във великолепие от багри, а Феб ги изсушава с целувките си. Чарът на звездната нощ омайва, а ручеят и звездите разказват чудни приказки, знаят много тайни. Чуйте, какво ми разказа веднъж ручеят, когато морен и отпаднал от далечен път, търсех да облегна мишци за почивка : „— Седни, странниче, до мене на росната трева и погледни величието на звездното небе. То е свидетел на това, което ще чуеш. От памтивека тези безброй очи са впили поглед в необятната бездна и не изпускат нищо от това, което става. Дай ръката си, натопи я в моите къдрави струи, за да изсмуча топлината ù, а ти слушай в безмълвието на тая нощ да ти пошепва нещо за вечното, за това, което не се губи. Вечни са моите струи, вечен е летежа на вятъра, когото чуваш да оглася канарите, вечна е светлината, която разливат небесните светила, вечен е животът, който кара билките да цъфтят. Аз съм вечен.
към текста >>

От памтивека тези безброй очи са впили поглед в необятната бездна и не изпускат нищо от това, което става.
Но скоро сладките сънища се сбъдват. Слънчевите лъчи ги обливат с живот, сълзите се превръщат в изумруди и плуват във великолепие от багри, а Феб ги изсушава с целувките си. Чарът на звездната нощ омайва, а ручеят и звездите разказват чудни приказки, знаят много тайни. Чуйте, какво ми разказа веднъж ручеят, когато морен и отпаднал от далечен път, търсех да облегна мишци за почивка : „— Седни, странниче, до мене на росната трева и погледни величието на звездното небе. То е свидетел на това, което ще чуеш. От памтивека тези безброй очи са впили поглед в необятната бездна и не изпускат нищо от това, което става. Дай ръката си, натопи я в моите къдрави струи, за да изсмуча топлината ù, а ти слушай в безмълвието на тая нощ да ти пошепва нещо за вечното, за това, което не се губи. Вечни са моите струи, вечен е летежа на вятъра, когото чуваш да оглася канарите, вечна е светлината, която разливат небесните светила, вечен е животът, който кара билките да цъфтят. Аз съм вечен. След миг не можеш намери същата капка вода, която сега докосна ръката ти. Тя отмина, тя ще се слее с безкрайния океан, тя ще се изпари, ще се издигне в синевата на небето.
към текста >>

Попитай този исполин, скалистия планински връх, който от памтивека наблюдава с ледените си очи, що става наоколо му.
Па и звездите не са вечни. Не минава миг да не изгасне някоя от тия малки точки в безкрая. Видени са много от тях да изгасват и много да изгряват. Но светлината, лъчите на светлината не са престанали да прекосяват бездната. Вечен е животът. Попитай този исполин, скалистия планински връх, който от памтивека наблюдава с ледените си очи, що става наоколо му. Той ще поразкаже, че на мястото на онова гъмжило от хора преди векове бродеха през девствени лесове гиганти, които само с досег на опашката биха разрушили най-здравите ви замъци. Сега от тях – нито помен. Неизброим ред от същества се родиха, живяха, изчезнаха, но животът, който се изявява в тях, не ще престане до края на века. Още по-рано не е имало и живи твари, нито билки, но животът е туптял. Нима най-малките частици не се крепят една о друга от живота?
към текста >>

88. Из сбирката „Сутринни лъчи” - Олга Славчева Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

О, блажен е, който види Тази Библия покрита, Ала по-блажен е, който Нейните слова прочита.
ИСАВАР Книга е, защото няма Дума по-определена, За да бъде таз светиня На земята изявена; Книга е, но пари като жар, И зове ce rope – Исавар. Мълния, която пише Словеса неизречени, Думи на трептеж светлинен, Мъдрост в символи свещени, Папирус от блясък, вечен чар. И нарича се тя Исавар. О, блажен е, който види Тази Библия покрита, Ала по-блажен е, който Нейните слова прочита. Сам той свят е, велемъдрен цар, И живее като Исавар.
към текста >>

89. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тя предсказала още, че ще стане реформиране на света с последната война на човечеството, проповядвана в Библията и напомняла на всички хора да признаят Бога и да му отдадат нужната почит.
Приготви се за това. Аз ще обновя света. Преобразил и изчистил света, Бог ще управлява света с любов и мир за да продължи Божието царство вечно. Забележително е, че в писанието се намират подробни предсказания за важни световни работи, съдбата на човечеството и много други предупреждения, които се изпълняват точно на определеното време, без никаква грешка. Голямата световна война и земетресението в Токио миналата година, основателката предсказала още в 1892 година. Тя предсказала още, че ще стане реформиране на света с последната война на човечеството, проповядвана в Библията и напомняла на всички хора да признаят Бога и да му отдадат нужната почит. Сегашният шеф на Оомото господин Онисабуро Дегучи – внук на основателката, се родил на 12. VII. 1871 год., в селото Анао близо до Киото. Още от детинство у него проличавали необикновени чудатости. Той е отишъл в Айабе и заработил за доброто на човечеството. Обаче в 1920 год.
към текста >>

После идват четирите принципа за човешкия живот: 1) Очистване душата и тялото.
В каквато и да е работа трябва да уповаваме на Бога и да действаме колкото е възможно по-съобразно с „Пътя, отхвърляйки своя егоизъм, всякога трябва да благодарим и да се молим на Бога съзнавайки неговата голяма благост. Всеки трябва да заляга скромността, която винаги да го подтиква към въздържание. Когато някакво страдание ни мъчи, трябва да го победим с искреност, не страхувайки се, че то ще повреди на истината и справедливостта. Трябва да работим с всички сили за доброто на обществото, за постигане на голямата политическа комуна и да помагаме на Боговдъхновения да спаси света. По-нататък се дава мотото: Бог е Дух, Съдържащ се в цялата вселена, дори и в най-малката ù част, и човекът е управител на света. После идват четирите принципа за човешкия живот: 1) Очистване душата и тялото. 2) Хармониране на всички съсловия. 3) Оптимизъм, да се уповаваме само на Божията наредба. 4) Прогрес – да подобрим обществото. Четири девиза: Политически – едно родословие продължаващо вечно. За човешкото учение не е нужна етическа теория, но това което Бог действително изявява чрез вдъхновение, като истинен принцип неизменяем, нито в миналото, нито в настоящето, нито в бъдещето, даващ образец на доброта и справедливост.
към текста >>

Божиите заповеди: За живота в себе си спазвай пет заповеди: Да се себеконтролираш, да се срамуваш, да се страхуваш от Бога, да го почиташ и да се самоосъзнаваш.
Комплектното тяло се състои от твърдо, меко и флуидно. Твърдото тяло е есенция от минерали, флуидното от животните и мекото от – растенията. Комплектната Сила е съставена от осем сили – т.е. подвижност, спокойствие, решителност, сгъстяемост, разтегливост, устойчивост, еластичност. Комплектната сила се ражда от съчетанието на комплектната Душа и комплектното тяло. Божиите заповеди: За живота в себе си спазвай пет заповеди: Да се себеконтролираш, да се срамуваш, да се страхуваш от Бога, да го почиташ и да се самоосъзнаваш. За живота в себе си – три: 1) Строго изпълнявай съпружеския си дълг – имай само една жена. 2) Обожавай Бога, уважавай по-старите и по-високо стоящите, обичай всичко и всички. 3) Не отвръщай на злото с зло, не завиждай, не клевети, не лъжи, не кради, не убивай и т.н. ЧИНКОН – КИШИH Церемонията и методата на Чинкон Кишин е една от най-важните светини за човечеството. Употребяват я за лекуване и очистване на душата.
към текста >>

Употребяват я за лекуване и очистване на душата.
Божиите заповеди: За живота в себе си спазвай пет заповеди: Да се себеконтролираш, да се срамуваш, да се страхуваш от Бога, да го почиташ и да се самоосъзнаваш. За живота в себе си – три: 1) Строго изпълнявай съпружеския си дълг – имай само една жена. 2) Обожавай Бога, уважавай по-старите и по-високо стоящите, обичай всичко и всички. 3) Не отвръщай на злото с зло, не завиждай, не клевети, не лъжи, не кради, не убивай и т.н. ЧИНКОН – КИШИH Церемонията и методата на Чинкон Кишин е една от най-важните светини за човечеството. Употребяват я за лекуване и очистване на душата. Кишин означава състоянието на човешкия Дух, хармонирал се с Бога, който е неговата първопричина. Затова Кишин е важен Елемент за пророка, които е вестител за истинското състояние на духовния свет, получено направо по интуитивен път от Бога. Методът на Чинкон – Кишин се е явил най-напред в Япония, за да услужи в един много важен случай на нацията, после изчезнал. Напоследък господин Онисабуро Дегучи го възкресил и усъвършенствувал. Това е Божественият метод за разговор между Бога и човека.
към текста >>

90. КНИЖНИНА Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Той почина в обсерваторията Juvisy в Париж на 83 г. възраст.
Адрес: Списание на физико-математическото Д-во, в София – ул „Ст. Козаров”, II. мъжка гимназия. Камил Фламарион На 4 юни т.г. се помина великият френски астроном Камил Фламарион. Той почина в обсерваторията Juvisy в Париж на 83 г. възраст. Неговите големи заслуги като учен и писател са известни на всички любители на небето. Кой не знае неговите L'Astronomie populaire, Uranie, La fin du Monde и пр.? С неговата смърт светът загуби един велик ратник и популяризатор на науката, а Франция – един от най-достойните свои синове. Получаване на изкуствено злато. На 4 юли 1924 г.
към текста >>

За нещастие обаче, цялата тази работа почива само на факта, че при анализа са се оказали незначителни следи злато, които едва ли се поддават на количествени измервания.
изкуствено злато ще коства 25,000,000 зл. франка, когато световният курс на златото днес е 13,000 зл. фр., нямат смисъл. За нас е по-важно, дали научно е добре обоснован този опит и дали данните са достатъчни, за да смятаме, че наистина е постигнато разлагане на атома на живака. Доколкото се има основание да се напишат горните равенства, ще видим по-долу. За нещастие обаче, цялата тази работа почива само на факта, че при анализа са се оказали незначителни следи злато, които едва ли се поддават на количествени измервания. Данни от други странични явления, които биха съпровождали разпадането на живачния атом, не са констатирани. Самия г-н М. казва: „Пред нас стоят цяла редица съвсем неизяснени явления, един обширен фактичен комплекс.” Всичко това накара мнозина да погледнат скептично поне на досегашните резултати, още повече, че и проф. F. НаЬег излезе с едно съобщение, в което като че ли опровергава резултатите от анализа, дадени от Mithe и сътрудника му. След съобщението на НаЬег, въпросът взе полемичен характер, макар и в лека форма.
към текста >>

Бълхата скача 200 пъти по-високо от височината на собственото си тяло; това означава за човека да подскочи на една височина от около 300 метра.
Ако съпоставим големината на животните с тяхната сила и ги сравним с човека и други животни, ще се получат следните положения: Майският бръмбар в сравнение с големината си може да тегли 21 пъти повече от колкото коня. Пчелата - 30 - даже и повече. Стридата може да затваря черупката си с една тегловна сила от 15 кг. Ако човек в съотношение със своята големина притежаваше същата сила, той би могъл да балансира с главата си 80 локомотива. Домашната муха може да държи без опора една кибритена клечка между крачката си, което за човека съответства на една греда 8.50 м. дълга. Бълхата скача 200 пъти по-високо от височината на собственото си тяло; това означава за човека да подскочи на една височина от около 300 метра. Нови разкопки в Египет. От Кайро съобщават за нови и важни археологически находки в Асуан и Луксор. Г-н Юго Монерт е открил в Асуан една черква, част от манастира „Св. Симон" от VII век, и множество пергаменти и коптски ръкописи, съдържащи ценни данни за историята на средните векове. Възпитателният метод „Монтесори”.
към текста >>

91. За живата вода - Д. Стоянов Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

„Как да не умираме, казват хората – „Нали онзи който умира, си затваря очите?
Матей 22:32 Живи и мъртви — това са две понятия. Животът познаваме, а смъртта не познаваме. Ако някой мисли, че познава смъртта, той се лъже. Всички говорят, че ще умрат, но какво нещо е умирането – никой не знае. И интересно е, че съвременните учени, най-видните капацитети не вярват в Бога, но вярват в смъртта. „Как да не умираме, казват хората – „Нали онзи който умира, си затваря очите? " Нима затварянето на очите, това е смърт? – Ама пулсът престава? Нима преставането на пулса, това е смърт? Човек може да си затвори очите, може да престане да говори, може сърцето му да престане да тупа – и пак да живее. Има същества в природата, които нямат сърце и пак живеят.
към текста >>

" Нима затварянето на очите, това е смърт?
Животът познаваме, а смъртта не познаваме. Ако някой мисли, че познава смъртта, той се лъже. Всички говорят, че ще умрат, но какво нещо е умирането – никой не знае. И интересно е, че съвременните учени, най-видните капацитети не вярват в Бога, но вярват в смъртта. „Как да не умираме, казват хората – „Нали онзи който умира, си затваря очите? " Нима затварянето на очите, това е смърт? – Ама пулсът престава? Нима преставането на пулса, това е смърт? Човек може да си затвори очите, може да престане да говори, може сърцето му да престане да тупа – и пак да живее. Има същества в природата, които нямат сърце и пак живеят. Та ако всички казват, че ще умрем, какъв смисъл има тогава да се проповядва една религия, която поддържа, че има Господ, че Господ бил дошъл на земята и пр.
към текста >>

Човек може да си затвори очите, може да престане да говори, може сърцето му да престане да тупа – и пак да живее.
И интересно е, че съвременните учени, най-видните капацитети не вярват в Бога, но вярват в смъртта. „Как да не умираме, казват хората – „Нали онзи който умира, си затваря очите? " Нима затварянето на очите, това е смърт? – Ама пулсът престава? Нима преставането на пулса, това е смърт? Човек може да си затвори очите, може да престане да говори, може сърцето му да престане да тупа – и пак да живее. Има същества в природата, които нямат сърце и пак живеят. Та ако всички казват, че ще умрем, какъв смисъл има тогава да се проповядва една религия, която поддържа, че има Господ, че Господ бил дошъл на земята и пр. и пр. – а при това вярваме в смъртта? И съвременните хора вярват повече в смъртта, нежели в живота.
към текста >>

92. Физическо възпитание - Д. Б. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Следователно, ако някой от първата категория хора попадне в общество, където се застъпват възвишени, алтруистични идеи, той може по форма да ги приеме, но неговият фактически живот ще бъде в разрез с това, което той говори и така той в очите на обществото ще бъде като компромис на това общество и учение.
Нито пък е време да държи на преден план в ума си техните недостатъци. Той ще ги премълчава и ще търси начин да направи стечението на обстоятелствата такова, че всеки сам да види къде греши и да се коригира. Една от отличителните черти на мъдрия човек е, че той уважава хората независимо от техния умствен уровен и обича да подпомага тези, у които вижда, че вътрешните им подбуждения към дейност са искрени.Глупавият се присмива и подиграва на всички, които не мислят като него; умният намира недостатъците на хората и сурово, безпощадно ги изобличава, а мъдрият е толерантен, той си мълчи и търси начин чрез живота си да послужи като образец на другите и се радва на техния напредък и развитие. Днес и днес, може би поради прибързаната и неуместна агитация на, някои, но във всички общества почти, където културните идеи служат като двигатели, не може да се избегне възможността от навлизане на хора, чиято морална и умствена подготовка не е достигнала до висотата щото да могат правилно да разберат тези нови за тях идеи и да подпомогнат развитието си чрез тях. Казват, че голяма част от човечеството днес все още слиза, инволюира; една малка част са на повратната точка, а още по-малко са ония, които са поели еволюционния път. Следователно, ако някой от първата категория хора попадне в общество, където се застъпват възвишени, алтруистични идеи, той може по форма да ги приеме, но неговият фактически живот ще бъде в разрез с това, което той говори и така той в очите на обществото ще бъде като компромис на това общество и учение. Затова и Христос е казвал, че има много звани, а малко избрани. Така щото, за дадено учение не трябва да се съди по неговите последователи, а трябва да се проучи в неговите принципиални положения, за да имаме по правилна представа за него. Но когато се разбере правилно едно Божествено учение, то ще ни покаже пътя към истински мир и щастие. А кой не иска да бъде щастлив? Кой не иска да се освободи от тази сурова и безпощадна борба за тези няколко, всекиму известни, блага в живота?
към текста >>

Взаимоотношенията, сложени върху принципите на взаимното уважение и почитане ще бъдат непринудени, приятни и искрени.
Но когато се разбере правилно едно Божествено учение, то ще ни покаже пътя към истински мир и щастие. А кой не иска да бъде щастлив? Кой не иска да се освободи от тази сурова и безпощадна борба за тези няколко, всекиму известни, блага в живота? Когато в човешките сърца заговори и Божествената Любов, тези блага ще са разпределят съвсем лесно и правилно. Всеки ще гледа от него да мине и всеки ще приема своя брат с усмивка и ще бъде радостен, ако може да му бъде в услуга с нещо. Взаимоотношенията, сложени върху принципите на взаимното уважение и почитане ще бъдат непринудени, приятни и искрени. А сега удоволствието, което хората имат, когато успеят да грабнат благата из ръцете на някого, носи върху себе си печата на насилието и рано или късно, ще даде своите горчиви плодове. Насилникът е в постоянен страх и трепет, да не би да дойде някой по силен от него и да му отнеме придобивката. А това не е един живот на мир. Много е загубило човечеството с тези си схващания за живота. Останало е назад в своето културно развитие и придобивки, които биха донесли едно облекчение на условията за живота и е дало погрешно и вредно за самото него оползотворяване на някои свои културни придобивки.
към текста >>

Може би в първото мигновение човек да почувства известна прохлада в гърлото си, но в следния момент само, жаждата ще заклокочи у него още по-бясно и неутолимо и той ще бъде по-нещастен.
Много е загубило човечеството с тези си схващания за живота. Останало е назад в своето културно развитие и придобивки, които биха донесли едно облекчение на условията за живота и е дало погрешно и вредно за самото него оползотворяване на някои свои културни придобивки. Ненаситността и алчността на грубите човешки инстинкти е безкрайна. И колкото повече се задоволяват, толкова повече растат и то измъчват. Както казват някои, да утолиш човешките низки желания като ги удовлетвориш, то е все едно да искаш да утолиш жаждата си със солена морска вода. Може би в първото мигновение човек да почувства известна прохлада в гърлото си, но в следния момент само, жаждата ще заклокочи у него още по-бясно и неутолимо и той ще бъде по-нещастен. А какво, наистина, спечелват хората със своето безсмислено самомнение, гордост и студеносърдечие? – Нищо. Или по право от там идват всичките страдания и нещастия. По такъв начин тe спират животворните струи на бистрия и чист извор на живота, който извира от недрата на Божествения свят и не му дават да напои, съживи и възрасти скритите у самите тях добри семена. Затова всеки, който иска, нека да потърси и да намери изворите на прясната и чиста вода за да утоли жаждата си.
към текста >>

93. РУСАЛЦИ Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Вън от това той може да е всичко, но не и онова, което ние търсим, идеализираме, уважаваме и почитаме.
Физическо възпитание? Съзнателният човек се проявява в три направления, в три отличителни положения: като ум, като сърце и като воля. Умът, сърцето и волята отличават човека от другите животни. Само в силата на тези си прояви човекът е човек. Вън от това той може да е всичко, но не и онова, което ние търсим, идеализираме, уважаваме и почитаме. За да разберем по-добре тази истина, достатъчно е да си помислим, какво би представлявал един човек без ум, или без чувства, или без воля. Безспорно – нещо по-долно, по-страшно, по-отвратително от кой да е звяр, от коя да е гадина. И обратно. Когато качествата на ума, сърцето и волята стоят в отлична степен, човек е достоен за званието си. Само тогава той може да прояви интелигентност, благородност, деятелност; само тогава може да бъде полезен за себе си и за ближните си.
към текста >>

Прочие, кога става дума за възпитание, разбираме: възпитание на ума, или възпитание на сърцето (чувствата), или възпитание на волята.
Тя, човешката душа, има нужда от добри условия – ум, сърце и воля. Тя има и стремежа за подобрение на тези условия. Умът, сърцето и волята слугуват на душата. Когато те са развити, деятелни, душата добрува и се радва, когато са първични, неразвити – душата страда. Необходимостта да се усъвършенствуват умът, сърцето и волята е създала науката за възпитанието. Прочие, кога става дума за възпитание, разбираме: възпитание на ума, или възпитание на сърцето (чувствата), или възпитание на волята. Напоследък става дума и за някакво физическо възпитание. Ние не знаем каква смисъл и какво съдържание е влага в тези думи, но от съобщенията, които се дават под такова заглавие, се вижда, че това възпитание си служи изключително с движенията, които имат предвид всякакъв спорт. Спортът като възпитателно средство може отделно да се разгледа. То е отрицателно, или някъде с твърде слабо значение. А когато от всичко се разбират движенията, ние знаем, че това е във връзка с волята.
към текста >>

94. Пирамидата - из „Посвещения от Седир Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Аз самичък с очи да не видя, с уши да не чуя, с език да не говоря, с крака да не ходя, с ръце да не ловя, от нищо насищане да нямам, дето стъпя да съхне, що похвана да гори, пред мене чуми, зад мене холери; земя кости да не приеме." Тия думи са клетви и заричания за спазване на поверената тайна.
Той получава знанието от баща си, то е наследствено по права мъжка линия. Той знае кои са чародейните билки и какви заклинания и магии трябва да се правят и нему се подчиняват всички останали русалци. Последните са обикновени хора, които пожелават да влязат в дружината и които се избират от ватафина по пъргавина, честност, способност да издържат големи душевни напрежения и способност да пазят тайна. Ватафинът избира хората си добре и едва когато се убеди, че те отговарят на всички условия, посвещава ги в занаята. Между другото те целуват знамето и тоягата на ватафина и полагат клетва: "В къщата ми огнище да не гори, комин да не пуши, змии и гущери гнездо да вият в нея; кукумявки и бухали да живеят и мътят; жена ми да не трае, люлка да не видя, дете да ми не заплаче; на гумното овца да не блее, вол и крава да не мучат, кон и кобила да не цвилят, петел да не пее; тръне и бурен да расте, пусто и пометено да бъде. Аз самичък с очи да не видя, с уши да не чуя, с език да не говоря, с крака да не ходя, с ръце да не ловя, от нищо насищане да нямам, дето стъпя да съхне, що похвана да гори, пред мене чуми, зад мене холери; земя кости да не приеме." Тия думи са клетви и заричания за спазване на поверената тайна. Като ги произнесе, русалецът целува ръка на ватафина и получава русалската тояга. Числото на русалците не бива никога да бъде четно; то е 3, 5, 7 и т.н. Най-обикновеното число е 7. Русалците са облечени както всички други, само че на калпака си, кога ще играят, имат венец и китка от чудните лековити билки, а на нозете си опинци с железни бодли, дрънкалки и малки звънчета. В ръка те държат особена тояга, направена от явор, ясен или дрян и дълга около метър, метър и половина.
към текста >>

В тоя момент болният трябва да скочи и да побегне, съвършено оздравял, а един или двама от русалците да паднат в несвяст.
Поръсен бива от гърнето и болният. Като е свършено това, ватафинът дава знак да се почне специална русалийската мелодия флоричика. – Танцът е в разгара си, всички русалци са унесени. По даден от ватафина знак, най-старият русалец замахва с тоягата и гърнето с чародейната вода се разбива на парчета. Водата от него поръсва както русалците, така и болният отстрани. В тоя момент болният трябва да скочи и да побегне, съвършено оздравял, а един или двама от русалците да паднат в несвяст. Ако няма това припадане, няма оздравяване за болния. След като скочил болния, русалците захващат да свестяват падналия или падналите си другари. Това става по същия начин, както лекуването на болния, с тая само разлика, че танците вървят в обратна посока, от ляво на дясно. Падналите русалци биват подхвърляни с черга и поръсвани от ватафина, а като се посъвземат – разхождат се от други. Това свестяване трябва да стане бързо, защото ако падналите изстинат, могат и да умрат, както е ставало при някои по-млади русалци.
към текста >>

След като скочил болния, русалците захващат да свестяват падналия или падналите си другари.
– Танцът е в разгара си, всички русалци са унесени. По даден от ватафина знак, най-старият русалец замахва с тоягата и гърнето с чародейната вода се разбива на парчета. Водата от него поръсва както русалците, така и болният отстрани. В тоя момент болният трябва да скочи и да побегне, съвършено оздравял, а един или двама от русалците да паднат в несвяст. Ако няма това припадане, няма оздравяване за болния. След като скочил болния, русалците захващат да свестяват падналия или падналите си другари. Това става по същия начин, както лекуването на болния, с тая само разлика, че танците вървят в обратна посока, от ляво на дясно. Падналите русалци биват подхвърляни с черга и поръсвани от ватафина, а като се посъвземат – разхождат се от други. Това свестяване трябва да стане бързо, защото ако падналите изстинат, могат и да умрат, както е ставало при някои по-млади русалци. Какво изпитват болника и припадналия русалец, узнаваме от техните показания. Някой си русалец Опро, избиран от ватафина най-често като медиум, понеже бил с яко телосложение и се поддавал лесно на внушение, разказва: „Като обикаляме болника, аз усещам, че се омайвам малко по малко.
към текста >>

Когато пристъпя към ватафина, та сръбна от оцета и ме погледа в очите , аз се зашеметявам.
Това става по същия начин, както лекуването на болния, с тая само разлика, че танците вървят в обратна посока, от ляво на дясно. Падналите русалци биват подхвърляни с черга и поръсвани от ватафина, а като се посъвземат – разхождат се от други. Това свестяване трябва да стане бързо, защото ако падналите изстинат, могат и да умрат, както е ставало при някои по-млади русалци. Какво изпитват болника и припадналия русалец, узнаваме от техните показания. Някой си русалец Опро, избиран от ватафина най-често като медиум, понеже бил с яко телосложение и се поддавал лесно на внушение, разказва: „Като обикаляме болника, аз усещам, че се омайвам малко по малко. Когато пристъпя към ватафина, та сръбна от оцета и ме погледа в очите , аз се зашеметявам. Кога надвеси знамето над очите ми, аз усещам, че ми се премрежва пред очите, сякаш има мъгла. Кога вземем да обикаляме около гърнето, аз вече нищо не помня, нито какво прави ватафинът: сякаш някой ме носи. Кога ударят, та счупят гърнето и се пръсне водата, аз омалявам, краката ми се подкосяват и падам. После вече нищо не помня". Селянин, оздравял от русалци пък, разказва: „Като ме донесоха и сложиха на чергата, догде играят русалците около мене, аз усещам, че омалявам, дохожда ми дрямка.
към текста >>

Кога надвеси знамето над очите ми, аз усещам, че ми се премрежва пред очите, сякаш има мъгла.
Падналите русалци биват подхвърляни с черга и поръсвани от ватафина, а като се посъвземат – разхождат се от други. Това свестяване трябва да стане бързо, защото ако падналите изстинат, могат и да умрат, както е ставало при някои по-млади русалци. Какво изпитват болника и припадналия русалец, узнаваме от техните показания. Някой си русалец Опро, избиран от ватафина най-често като медиум, понеже бил с яко телосложение и се поддавал лесно на внушение, разказва: „Като обикаляме болника, аз усещам, че се омайвам малко по малко. Когато пристъпя към ватафина, та сръбна от оцета и ме погледа в очите , аз се зашеметявам. Кога надвеси знамето над очите ми, аз усещам, че ми се премрежва пред очите, сякаш има мъгла. Кога вземем да обикаляме около гърнето, аз вече нищо не помня, нито какво прави ватафинът: сякаш някой ме носи. Кога ударят, та счупят гърнето и се пръсне водата, аз омалявам, краката ми се подкосяват и падам. После вече нищо не помня". Селянин, оздравял от русалци пък, разказва: „Като ме донесоха и сложиха на чергата, догде играят русалците около мене, аз усещам, че омалявам, дохожда ми дрямка. Като ме подхвърлят, аз се събуждам и взема да ми става по-добре, по-леко.
към текста >>

95. Стихове - Стефан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Та, когато нашият номад разгледал рисунката на малкото дете добре, разучил я, размерил я и проверил, че е точна, изненадата му пораснала до немай-къде, и чувство на дълбоко страхопочитание обхванало душата му.
А тия номади са били едничките, които са познавали потайния строеж на пирамидата. Наследници на допотопни предания, те са знаели, че Пирамидата заедно със сфинкса е една от тия каменни книги, където патриарсите бяха вложили всички ключове на своето знание. Нейното геодезично положение, нейната ориентировка, нейните външни и вътрешни размери, ъглите на нейните ръбове и на нейните ходове, нейните стаи, дават елементите на общата и земна астрономия, на географията, социологията, законите на политическата, философска и религиозна история, тия на физиологията, на психологията... – Но, прекъснах го аз, трудовете на Брюк, Пиаци, Смит, на Лагранж ни осведомяват за това. – Да, продължи Андреас, но тия учени не са казали всичко. Па и освен това, в епохата на Птоломеите никому и през ум не е минавало за тия неща. Та, когато нашият номад разгледал рисунката на малкото дете добре, разучил я, размерил я и проверил, че е точна, изненадата му пораснала до немай-къде, и чувство на дълбоко страхопочитание обхванало душата му. – И наистина, извиках аз. Представям си един такъв човек, който след като се е сблъскал с всички идеи, след като е победил всички страсти, след като е застанал лице в лице с всички богове и най-после се е утвърдил в своята вяра, съзира своето съкровище в ръцете на едно дете и се намира в чудо, той, за когото всяко чудо не е нищо друго, освен прилагане на някоя тайна формула: какво съкрушаване на цялото му естество! – Да, отговори Андреас, на най-високата и крепка планина земетръса най-силно се отразява. Та, за да привърша разказа си, когато малкото дете помислило, че достатъчно са се нарадвали на неговата творба, взело своята тръст и допълнило рисунката си, като начертало вътре в триъгълника нови линии, които очертали един кръст, точно такъв, какъвто след тридесет години еврейските палачи щяха да издигнат на Лобното място! Все тъй, без дума да продума, то посочило на бедуина един вид изходните точки.
към текста >>

Все тъй, без дума да продума, то посочило на бедуина един вид изходните точки.
Та, когато нашият номад разгледал рисунката на малкото дете добре, разучил я, размерил я и проверил, че е точна, изненадата му пораснала до немай-къде, и чувство на дълбоко страхопочитание обхванало душата му. – И наистина, извиках аз. Представям си един такъв човек, който след като се е сблъскал с всички идеи, след като е победил всички страсти, след като е застанал лице в лице с всички богове и най-после се е утвърдил в своята вяра, съзира своето съкровище в ръцете на едно дете и се намира в чудо, той, за когото всяко чудо не е нищо друго, освен прилагане на някоя тайна формула: какво съкрушаване на цялото му естество! – Да, отговори Андреас, на най-високата и крепка планина земетръса най-силно се отразява. Та, за да привърша разказа си, когато малкото дете помислило, че достатъчно са се нарадвали на неговата творба, взело своята тръст и допълнило рисунката си, като начертало вътре в триъгълника нови линии, които очертали един кръст, точно такъв, какъвто след тридесет години еврейските палачи щяха да издигнат на Лобното място! Все тъй, без дума да продума, то посочило на бедуина един вид изходните точки. И след като той ги измерил, след като пресметнал и изчислил, мургавото лице на адепта станало сиво като пепел и неговата снага се простряла пред нозете на малкото тайнствено същество. Но то, като най-обикновено дете, седнало пред уплашения човек и почнало да си играе с ресните на неговата туника. – Вашият разказ е любопитен, рекох аз. Не са ли тия бедуини прадеди на розенкройцерите от XVІІ век, на тази школа, която претендира да води началото си от Енох? – Туй, отвърна Андреас, като дигна ръка, е друга пък легенда.
към текста >>

96. Слепецът (стихотворение) - Х. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Удавници донасят вълните – очите им безжизнени и по тях не трепка нявгашната неугасима жажда за далечината.
Морето е зелено. Бели талази плъзват към брега една след друга. Чайки минават с плавен летеж към дълбината, ята от други птици се прощават с брега и песен на преминало лято шепнат белите пенливи гребени. Тъга полъхва, но будното око спокойно чака бялото петно на кораба. Дни отминават. Удавници донасят вълните – очите им безжизнени и по тях не трепка нявгашната неугасима жажда за далечината. Отлитнала е тя със сетният взор в нощта на бурята и студена, горчива вода нахлула в гърдите, където е стояла сетната горчива въздишка. Удавници донасят вълните морски, но чистата зеница не загасва, неспирно бди за своя час. Вечно чакащо око. Взор на надежда. Ако не си ти в нас, тогава ще загасне може би светилникът – ще се стопи в мрачината неговият плам.
към текста >>

Ще се разтворят ли диплите на неизвестността от пред очите ни, или ще се разкрие нова неизвестност още по-дълбока, още по-неизбродима?
Ще се смути умът ни от воя на бурята, а строшените разбити мачти и безжизнените трупове на удавниците ще ни повлекат във вълните на тежко отчаяние. Море, колко време чака светлото око. да му покажеш бялата, желана радост! Колко чака да се зададе на твоя тъмно-син хоризонт корабът на съкровената мечта, що лети отдавна към жадния, копнеещ взор! Като девойка, оставена да чака жених от далечна страна, така седи и чака душата ни хубавия неизвестен час... Какво ще стане тогава? Ще се разтворят ли диплите на неизвестността от пред очите ни, или ще се разкрие нова неизвестност още по-дълбока, още по-неизбродима? Никой не знае бъдното в точност. Звезда не ще остане където да не стъпи ногата ни; и кът не ще остане невидян от нашето око. Умът, обезверен не знае още тая тайна съкровена, но чистата зеница, през която душата ни наднича, знае и затуй неспирно бди за белия, прииждащ час на радостта. Прелестно око на надеждата. Верен страж, като око на влюбена царкиня, която чака своя далечен гост.
към текста >>

нескончаемо сказание и в късна, бурна нощ пропъждал ли е тревожно от очите ви съня неговият страшен рев?
Удавници се люшкат из пенливите води, но будното око не се отчайва. То бди и тихо чака своята бяла радост. * * * II. ДВА СВЯТА Кой от вас познава морето? Слушали ли сте неговото шепливо. нескончаемо сказание и в късна, бурна нощ пропъждал ли е тревожно от очите ви съня неговият страшен рев? Колцина са влизали в неговите бездни и са видели чудото на неговото съкровище. Поглеждала ли ви е зеницата на морска девойка и устните ù пришепвали ли са ви слова, заприличващи на тих плясък и шум на пяна. Мълчалив, безлюден бряг. Той седи самин и пред него е разстлана синкаво зелена шир, която диша, вълнува се и шепне. В него – друга шир, разстлана до безкрая, готова, да погълне и морето.
към текста >>

Той седи и слуша: „Колко отсядва друмник в чужди дом за почивка, толкова е твоят живот тука на земята.
Заморени вълни с пенест шум, като несдържан дъх след дълга морна бран, запират вихрена игра. Пресекват гръмотевиците, раздира се оловната покривка и небето чака да се усмири душата, за да се огледа в нея чистата лазурна шир на вечността. В стихнало море след буря се оглежда небето, а в душата, стихнала след буря, се оглежда вечността. Той седи самин на безлюден бряг и бурите, и красотата на две морета вижда. Кой е слушал нестихващото сказание на морето, кому са нашепвали вълните неговата песен. Той седи и слуша: „Колко отсядва друмник в чужди дом за почивка, толкова е твоят живот тука на земята. Миг във вечността съм и аз. Миг във вечността е и целият живот по земната твърд. Едно море има, което нивга не престава, един живот има, що нивга край не ще познае. В тях се научи да дириш своя път! Моите води са сътворени за да те досетят , че в теб живее душа – безкрайно пъти по-обширна от моята размахана, водна плащаница.
към текста >>

Морето, което гледам пред очите си, мисля че живее в мен.
В нея даже сам едва ли можеш да живееш всякога. Умът ще трябва да забрави своето неверие за часа, когато ще пребивава там, защото пустото съмнение донася хлад и мрачина. Когато влизаш там, прахът от суетата на деня ще трябва да отърсиш от нозете си. Ще влизаш със своето чувство, защото в свето място влизаш. Когато съм далеч от туй, което ми носи радост, аз влизам там в светото кътче на душата си и слушам приказките, които ражда Оня, що вечно там живее. Морето, което гледам пред очите си, мисля че живее в мен. Живо море, с вити гривести вълни, с облаци над него, като политнали стада на лебеди, с шум на вечна песен! В малката скрита стаица живее и пустинята със своето мълчание, с багрите от пожара на залеза. И тъжният пустинен такт на бродещи кервани чувам, и молитвата на далечни пътници. Колко пъти е затъвал моя собствен поглед в безкрая да дири знак на хладен оазис! Скалите горди на най-високи върхове, издигат мраморни чела в скрития кът на душата.
към текста >>

което бляскат тук там бисерни очи.
* * * IV. ЗЛАТНАТА СТРАНА Може да срещнеш някъде малък кът, който да има хубостта на цялата природа. Аз видях една чудна страна. Искам пак ногата ми да стъпи там. Като мигове отлитнаха дните, що преживях в нея, побягнаха напред в измамата на времето, а само сънищата ми донасят по някой миг от приказните, бързи часове, що летяха там... Бреговете там са чисти, жълти, като че бледо злато е насипано, сред. което бляскат тук там бисерни очи. Водите на морето са бистри като сълза, отронена от любящо око и никъде шумът им не е така чудат, така примамлив. Неспирна игра се води там: Морето носи непрестанно малки отломъци от своите невидени съкровища и ги подхвърля на брега. Окото се запира жадно, ръката се протяга, но гребенът на къдрава вълна прибира пак в съкровището малката, светлива точка. Там, в тая страна, слънцето грее инак. Лъчите му горят като нажежени кинжали, но болка не извикват, а някакви трепети, не усетени до тоя час.
към текста >>

Други кораби ще надуват попътни ветрове и други смели очи ще дирят знак за пътища в морето.
* * * V. БЪДНИЯТ ДЕН Ще секне тая бурна песен на нашите дни. Нова песен ще пеят тогава живите човеци. Изпъстрените гемии на стари рибари край брега ще грохнат и платната им не ще се белеят в морето. В покой ще легне коравата ръка що опъваше веслата и от ястребовото око на плувеца ще залезе смелият взор. Други кораби ще надуват попътни ветрове и други смели очи ще дирят знак за пътища в морето. Само Ти един ще бъдеш неизменим, във вечни дни... Кого ще провъзгласят бурите и урагана освен Тебе! Чие вълшебство ще изразяват милиардите очи от разпиляното сребро при изгрева на новия ден? Теб Един, Неизменен и Вечен. Милиони пъти морето ще се мести, ще преминава, но всякога ще бъде нейде, за да плиска, да подържа неспирната си песен. Безброй светила ще угасват.
към текста >>

Чие вълшебство ще изразяват милиардите очи от разпиляното сребро при изгрева на новия ден?
Нова песен ще пеят тогава живите човеци. Изпъстрените гемии на стари рибари край брега ще грохнат и платната им не ще се белеят в морето. В покой ще легне коравата ръка що опъваше веслата и от ястребовото око на плувеца ще залезе смелият взор. Други кораби ще надуват попътни ветрове и други смели очи ще дирят знак за пътища в морето. Само Ти един ще бъдеш неизменим, във вечни дни... Кого ще провъзгласят бурите и урагана освен Тебе! Чие вълшебство ще изразяват милиардите очи от разпиляното сребро при изгрева на новия ден? Теб Един, Неизменен и Вечен. Милиони пъти морето ще се мести, ще преминава, но всякога ще бъде нейде, за да плиска, да подържа неспирната си песен. Безброй светила ще угасват. но всякога ще има плавният им ход по небето, – поличба за Тебе – Вечно будният. Колко сърца са спрели да туптят по земята, но спрели ли са радостта и възторгът да спохождат живите сърца?
към текста >>

Неспирна е играта на вълните, неспирен е воя на бурите в нощта, никога нe ще угаснат милиардите очи при изгряващия ден, но по-несъкрушим от Тебе никой не е.
Безброй светила ще угасват. но всякога ще има плавният им ход по небето, – поличба за Тебе – Вечно будният. Колко сърца са спрели да туптят по земята, но спрели ли са радостта и възторгът да спохождат живите сърца? Как да се слеем с твоя мир, с твоята тиха радост! Как да приучим сърцата си да се не отравят в тежка жалба, а всякога да дирят усмивката на твоя ден... Вечно буден, никога не ще настане миг в цялата вечност, когато ще се затвори Окото Ти. Неспирна е играта на вълните, неспирен е воя на бурите в нощта, никога нe ще угаснат милиардите очи при изгряващия ден, но по-несъкрушим от Тебе никой не е. Животът на хиляди слънца, на хиляди морета е един миг на Твоята будност и затова летят към Тебе нашата мисъл и нашата Любов! Затова ни подсказва нещо в душата с живите слова на скритата надежда, че бурната песен на нашите дни ще секне, че нова песен ще пеят някога живите човеци. Ще се стопи омразата, родена заради тленна вещ, защото любовта на вечно Будния, по-необятна от морето, ще залее всичко в света. Ще се закрие взорът на користното око и великата жертва, благородството ще найдат друга отворена зеница, през която ще погледнат. Ръката на стареца, увехнала след дълга борба с вълните, сред които направляваше кораба, поел път да дири далечно имане, ще легне в покой, а друга ръка на жилав юноша ще стисне човешкото кормило.
към текста >>

Очите всякога гледат, но веднъж поглежда окото така, та цялата душа се отразява в него... Когато други път те срещне цъфнала и китна пролет, душата ще я познае само заради първата, едничка пролет в живота, и всяко око в което има хубост и дълбочина ще спомня за първото, единствено око.
ПРОЛЕТТА Когато за първи път преминах край вашата градина, гранките разтваряха миризливи цветове, защото беше пролет. Скрит кос в тях подсвирваше щастливо и ручеят подхвърляше обилни води, запътен надолу, като извита сребърна змия. Дъхът на тия бели цветове събуди пролетта и в мене, и аз я отнесох в моя път. Друга пролет не срещнах като нея. Веднъж бива пролет в живота и никога се не връща тя. Очите всякога гледат, но веднъж поглежда окото така, та цялата душа се отразява в него... Когато други път те срещне цъфнала и китна пролет, душата ще я познае само заради първата, едничка пролет в живота, и всяко око в което има хубост и дълбочина ще спомня за първото, единствено око. Вървя по моя път. Морето стигнах. Морето е врата и път. Оттук идва, оттук си отива пролетта. Оттук преминават забързаните към други брегове... Сега е вече есен.
към текста >>

97. Има ли смърт - д-р Кадиев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Учение за очистване тялото и червата. 7.
Учение за дишането и здравето. 2. Учение за храненето. 3. Учение за хармонията, тона. 4. Учение за правилно мислене. 5. Учение за силите Електричество и Магнетизъм. 6. Учение за очистване тялото и червата. 7. Учение за животворните сокове – половите сокове. Маздазнан признава Исуса от Назарет като най-велик от всичките учители на човечеството и възприема в основата си закона на любовта така, както Исус го поставя и потвърждава със своя живот. Учението на Заратустра той смята като изходна точка, от която са произлезли всичките религии на арийската раса. От този източник е черпил и Исус в периода на ученичеството си, затова в учението на Исуса, в неговите основи, се прозират принципите на Заратустра. Маздазнан хвърля светлина върху тия учения, разкривайки много тайни, достъпни за съвременното общество, като запазва и скрива още много за бъдещите генерации.
към текста >>

"Дишането е дишане, но при все това всичко почива върху това, как човек диша, при какви условия, кога и в какво положение.
Той ще страда от невежество и бедност, защото не разбира, че силата, която изменя обстоятелствата лежи в самия него. Болен ли си, не се безпокой за причините на болестта или как би се тя развила. Измени просто начина на своя живот, дишай, концентрирайки се върху чувствата и всичко ще се оправи. Ние твърдим, че правилното дишане, както Маздазнан го определя, ще изравни всички недостатъци и ако употребиш разум при храненето си, ти не ще бъдеш вече обезпокояван от болестите. Трябва да се разберат известни правила преди да се достигне до вещина в изкуството на лекуването". "Дишането е дишане, но при все това всичко почива върху това, как човек диша, при какви условия, кога и в какво положение. Колкото повече упражняваш различните начини на дишане, толкова повече ти ще бъдеш в състояние да определиш различните влияния върху тялото и чувствата. Има специални начини на дишане за певци, за оратори, за актьори, начини на дишане за всички положения в живота. Дишането, което се издъхва върху една паница с топла вода, я охлажда. Дишането, което са издъхва на студените ръце, ги затопля. Вие сте забелязали, че в първия случай се диша бързо и на бързи удари, във втория случай бавно и провлачено.
към текста >>

Дишането е, следователно, основният принцип върху който животът и неговите разнообразни форми на проявление, почиват.
Ние не бихме могли да кажем, че животът е дишане. Ще бъде също погрешно понятие, а също и нелогично, ако се каже, че любовта е Бог. Истинският философ би казал: "Бог е любов". Ние смятаме Бога като основен принцип, както диханието основният принцип на живота. Където има проявление, там има живот, там има дишане, защото без дишане не би могъл да съществува никакъв живот. Дишането е, следователно, основният принцип върху който животът и неговите разнообразни форми на проявление, почиват. Дишането е независимо от проявлението". "Бръмбарът не е птица, птицата не е маймуна, маймуната не е човек, обаче в тях всичките има живот и те всичките дишат. Основният принцип на диханието се развива в разнообразни сили на живота и тези сили се изявяват чрез разнообразните форми на битието. Великите учители на древността, адептите на древните народи, философите на всички времена, природоизпитателите от днес – те всичките са достигнали до едно заключение, те всичките се срещат в една самоговореща истина: диханието е живот. Има само едно дихание, един център, един Бог, обаче проявите са много, понеже всичко, което се развива в Зарван Акарвана (време, пространство и първопричинност) проявява чувство на ограничение и представлява вариация, а вариацията е същността на битието.
към текста >>

Чрез дишане се отстраняват злото, болестта, мизерията, греха; чрез дишането се усилва доброто, любовта, здравето, талантите, като се очиства кръвта и се оздравяват нервите.
За добиване на правилен мироглед в живота необходимо е, следователно, хармонично развитие на мозъчните групи, за достигането на което привържениците на Маздазнан се стараят да засилят онова дишане, чиято мозъчна група е по-слабо развита. Дробовете представляват един инструмент, който маздазнистът се старае да обладава до виртуозност с цел хармонично развитие на всички функции в тялото. Дишането и разумният избор на млечно-растителна храна е тяхното главно средство за борба със злото, изявено като болест, мизерия, грях и др. Има различни начини на дишане у маздазнистите и при различно положение на тялото. Всяко дишане оказва своето влияние, ако се практикува продължително време и съзнателно, чрез концентрация върху дишането. Чрез дишане се отстраняват злото, болестта, мизерията, греха; чрез дишането се усилва доброто, любовта, здравето, талантите, като се очиства кръвта и се оздравяват нервите. Тялото е храм Божи. И като такова то трябва да се държи чисто не само отвън, но и отвътре. Главното гнездо на болестите у човека, т.е. на злото у него, се намира в червата на човека. Паразити и милиони микроби гъмжат в червата на човека.
към текста >>

За да улеснят, следователно, успешното действие на съзнателното дишане с цел очистване на кръвта, Маздазнан изключва месото от храната и препоръчва чиста вегетарианска диета.
Главното гнездо на болестите у човека, т.е. на злото у него, се намира в червата на човека. Паразити и милиони микроби гъмжат в червата на човека. Храната ферментира в червата. Създават се лоши сокове, които замърсяват кръвта. За да улеснят, следователно, успешното действие на съзнателното дишане с цел очистване на кръвта, Маздазнан изключва месото от храната и препоръчва чиста вегетарианска диета. Разликата в дишането у животното и човека е тази, че последното диша коремно и флангово, докато човек развива заедно с другите и горно дишане. Човек, който диша повече коремно, се приближава повече до животните, докато горното дишане го приближава повече до мислещия човек. Материалистът обикновено диша коремно. Дишането е едно важно и успешно средство в ръцете на маздазнистите за укротяване на животинските страсти у човека и за възстановяването на любовта между хората. Любовта е едно изявление на чисто тяло, чиста кръв и здрави нерви.
към текста >>

Очисти ли се кръвта, т.е.
Разликата в дишането у животното и човека е тази, че последното диша коремно и флангово, докато човек развива заедно с другите и горно дишане. Човек, който диша повече коремно, се приближава повече до животните, докато горното дишане го приближава повече до мислещия човек. Материалистът обикновено диша коремно. Дишането е едно важно и успешно средство в ръцете на маздазнистите за укротяване на животинските страсти у човека и за възстановяването на любовта между хората. Любовта е едно изявление на чисто тяло, чиста кръв и здрави нерви. Очисти ли се кръвта, т.е. сърцето, от мръсотията чрез дишането, дава се едно правилно развитие на нервната система и любовта се явява като резултат. Любовта, доброто е плод на чиста кръв, чисто сърце, очистено чрез концентрирано дишане. Ето ключа, който ни дава Маздазнан за разрешението на социалния проблем. Централното място в нашето тяло е сърцето. То е изворът на мислите, който през него праща Мисъл-силата, Божествената сила, Божеството.
към текста >>

Любовта, доброто е плод на чиста кръв, чисто сърце, очистено чрез концентрирано дишане.
Материалистът обикновено диша коремно. Дишането е едно важно и успешно средство в ръцете на маздазнистите за укротяване на животинските страсти у човека и за възстановяването на любовта между хората. Любовта е едно изявление на чисто тяло, чиста кръв и здрави нерви. Очисти ли се кръвта, т.е. сърцето, от мръсотията чрез дишането, дава се едно правилно развитие на нервната система и любовта се явява като резултат. Любовта, доброто е плод на чиста кръв, чисто сърце, очистено чрез концентрирано дишане. Ето ключа, който ни дава Маздазнан за разрешението на социалния проблем. Централното място в нашето тяло е сърцето. То е изворът на мислите, който през него праща Мисъл-силата, Божествената сила, Божеството. Колкото по-чисто е сърцето, кръвта, толкова по-силно блика този извор на Божествени мисли. Колкото по-силна е любовта към Бога, толкова по-могъща е Силата, която праща тия мисли.
към текста >>

Колкото по-силна е любовта към ближния, толкова по се очистват каналите, пътищата, нервната система, през която текат тия мисли.
Ето ключа, който ни дава Маздазнан за разрешението на социалния проблем. Централното място в нашето тяло е сърцето. То е изворът на мислите, който през него праща Мисъл-силата, Божествената сила, Божеството. Колкото по-чисто е сърцето, кръвта, толкова по-силно блика този извор на Божествени мисли. Колкото по-силна е любовта към Бога, толкова по-могъща е Силата, която праща тия мисли. Колкото по-силна е любовта към ближния, толкова по се очистват каналите, пътищата, нервната система, през която текат тия мисли.
към текста >>

98. ПЪЛНОТА В ЖИВОТА - Ели Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

От друга страна, още Лавоазие доказа за материята, че нищо не се губи: че си променя формата, че изчезва пред очите ни, но че материалите в друга форма продължават да съществуват.
Д-р Кадиев Господствуващото мнение в науката малко преди нашето време е материалистичното. Счита се, че материята е, която обуславя целия живот. Това, което се нарича душа не е нищо друго, освен деятелността на твърде остроумно групираните мозъчни клетки. Значи душата е продукт на материята, обвързана с нея и разпиляваща се с тялото заедно. Мисълта за безсмъртието на душата изглеждаше при тия условия смешна. От друга страна, още Лавоазие доказа за материята, че нищо не се губи: че си променя формата, че изчезва пред очите ни, но че материалите в друга форма продължават да съществуват. 50 години по късно Майер доказа, че и енергията, силата се променят от топлина в движения, електричество, светлина и пр. но не изчезват. На учените дълго липсваше смелостта да разширят мисълта, че нищо в Природата се не губи и по отношение душевния живот. Нима идеите, които ме напътват към дадена цел, моите чувства, моите мисли, които са за мене по-реално от всичко реално са единствените, които ще отидат в Нищото? Не е ли по-вероятно, че и тук е възможно само промяна на формата и местото, както при материята и енергията, че вдигането раменете на учените се дължи на липсата на апарати за доказване на тая промяна?
към текста >>

99. На пир (стихове) - Цветан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Не могат нито ръцете, нито очите, нито стомахът, нито храната да живеят сами за себе си: своята служба те принасят в живота на общия организъм, който пък се грижи за тях.
Това съзнание, тоя Божествен импулс на неизчерпаема енергия са достижими за всеки поне малко непокварен човек. Днешното възпитание и образование е едностранчиво и не дава това съзнание, което да даде правилна насока на нашите стремежи. Но това съзнание е вложено в човешката природа и чака своето пробуждане и развитие. Това пробуждане е един невидим процес, който постоянно се извършва в душите и заслужава всичкото внимание и съдействие, защото тоя процес е същността и смисълът на живота. От там ще дойде спасението и обновлението, затова нека престанем да го търсим „тук и там", в тази или онази партия и правителство – „спасението е в самите вас". Не могат нито ръцете, нито очите, нито стомахът, нито храната да живеят сами за себе си: своята служба те принасят в живота на общия организъм, който пък се грижи за тях. Ако някоя част поиска да живее отделно, тя ще се унищожи. Отделните стремежи и отделният живот водят към разрушение и смърт, когато не са подчинени на общата и главна цел на Божествената любов и хармония.
към текста >>

100. Светията и Серафиа - Г. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Опих се с вино на безбрежна светлина, затуй съм тъй унесен във захлас – огря очи ми тайна не една – на звездний пир бях гост в среднощен час.
На пир Кога небето в полунощен час оглеждаше в безкрая своя мир, кога затихна всеки стон и глас, звездите ме поканиха на пир. Сред нощ живях безбрежен, светъл ден, на звездний пир бях гост в небето аз и тъй от блясъка му съм пленен, че мисълта ми там е всеки час. Земята – потопена в сладък сън, а звездний рой в хармония безспир възнасяше към Бога звън след звън и тиха радост бе по целий мир. И чудни приказки разказа ми Персей, все тъй смирен бе кротък Волопас, и в слънчева любов ме в`веде Водолей, в каляска огнена летях с Пегас. Опих се с вино на безбрежна светлина, затуй съм тъй унесен във захлас – огря очи ми тайна не една – на звездний пир бях гост в среднощен час.
към текста >>

НАГОРЕ

0.052303075790405