Търсене в текстове за 'Остроумие'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 18 резултата в 13 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ГЕОРГИ РАДЕВ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Оригиналността и подвижността на ума му изпъкваха още в неговите разговори, в които енциклопедични познания и житейска мъдрост се преплитаха във виртуозни импровизации, феерично осветлявани от искрите на един тънък хумор и едно рядко остроумие.
А Жорж бе, въпреки всичката си приказливост, твърде непроницаем дори и за най-близките. По необходимост, човек трябва да се задоволи в случая с впечатленията, получени при едно по-дълго сътрудничество, и редките случаи на по-интимно настроение у нашия другар. Още при първата ми среща с Георги Радев – то бе в самото начало на 1931 г. – получих впечатлението, че имам работа с един първокласен интелектуалец, но едва с течение на времето аз можах да се запозная с неговата многостранност. Моят нов приятел се оказа човек с извънредна памет, която бе го направила полиглот, владеещ много добре модерните и класически езици. Оригиналността и подвижността на ума му изпъкваха още в неговите разговори, в които енциклопедични познания и житейска мъдрост се преплитаха във виртуозни импровизации, феерично осветлявани от искрите на един тънък хумор и едно рядко остроумие. Изключителната острота на мисълта бе го напътила да избере за своя специалност една от най-трудните области на официалната наука – математиката. Но той бе работил доста и върху философските дисциплини, особено психологията. Едновременно с това, нашият приятел задълбава в окултните науки и успява да овладее между друго френологията и физиогномиката, хирологията и графологията, кабалата и астрологията по начин, който му бе дал възможност да изработи свои мнения по ред въпроси. Друга особеност на Жоржовия умствен апарат беше неговият естетичен характер. Като малцина, нашият другар умееше да даде и на най-отвлечената проблема пластична, художествена форма.
към текста >>

2. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ВИТОШКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

– Интелигентност, остроумие, находчивост, прозорлияост, писателски дарби, ораторски способности, логика, финост, любознателност, убедителност, хитрост, схватливост, съобщителност, приспособимост, практичност, сръчност, бързина; дисхарм.
– Липса на всякаква амбиция, небрежност, самонадеяност, бомбастичност, тщеславие, страхливост, надменност, гняв, властолюбие, себелюбие, деспотичност. Луна харм. – Майчинска любов, градивни способности, мистични склонности, разсъдливост, доброта, религиозно чувство, магнетичност, въображение, чувствителност, възприемчивост, съзерцателност, кротост, мек, тих характер, скромност, приспособяване, общителност, обич към домашното удобство, но и към пътуванията, романтичност, послушност; дисхарм. – Мечтателност, подражание, свенливост, равнодушие, болезнена чувствителност, меланхоличност, нерешителност, колебливост, безпокойство, боязливост, суеверие, непостоянство, детински характер, суетност, страхливост, недеятелност, небрежност, наивност, капризност, фантастичност, сервилност, необмисленост, безхарактерност. Меркурий харм. – Интелигентност, остроумие, находчивост, прозорлияост, писателски дарби, ораторски способности, логика, финост, любознателност, убедителност, хитрост, схватливост, съобщителност, приспособимост, практичност, сръчност, бързина; дисхарм. – Недеятелност, разсеяност, безпокойство, забравяне, бъбривост, повръхностност, непостоянство, капризност, любопитство, неодяланост, нахалство, глупост, сервилност, профаниране, скритост, демагогия, интриги, неверност,нечестност, лукавство. Венера харм. – Хармония, любвеобилност, самопожертвувателност, артистичност, доброта, нежност, помирителност, състрадание, милост, чувствителност, съзерцание, спокойствие, общителност, приспособяване, елегантност, гъвкавина, весел нрав; дисхарм. – Нехайство, безредие, мекушавост, безгрижие, леност, тщеславие, простащина, разпуснатост, лекомислие. Марс харм.
към текста >>

3. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ПО УЧИТЕЛЯ ПРЕРАЗКАЗАЛА ЕЛИ: СКЪПЕРНИКЪТ ОТ ЗЛАТНАТА ЕПОХА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Бързам при това да отхвърля и баналното остроумие, че и картофите и салатата изпитват същите .страдания", когато ги късаме за ядене.
Не ще споменаваме и начина, по който се отнасяме и с животните в нашата съвременност. Да се спрем при една най-фина и най-деликатна жестокост, която има облика на мила, благородна привичка, минава като израз на твърде възвишени чувства. Това е убиването на цветята и поднасянето на недоумрелите им още стволи, като акт на нежно и трепетно внимание. В тоя миг разбирам мисълта, която ще се породи от тия редове. И ироничната усмивка виждам, как свива в лека гримаса изтънченото лице на „приятелите на цветята". Бързам при това да отхвърля и баналното остроумие, че и картофите и салатата изпитват същите .страдания", когато ги късаме за ядене. Тук не става дума за усещането на самото растение, което бидейки на особена степен на развитие в органичния живот, не усеща страдания при неговото откъсване от живота, както едно животно или един човек. Не може да става сравнение между жестокостта при късането на едно цвете с жестокостта в градската кланица, където много от животните дават явни признаци за съзнаване наближаващата жестока смърт. Думата е за начина, по който ние даваме израз на най-фините си чувства и най-трепетната нежност. Поднасянето на цветя е един изтънчен култ към смъртта, а не към живота. Ние говорим за цветята с умиление, с подчертана нежност, дори някога с афекти.
към текста >>

4. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 65 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но как да обясним тогава безбройните прояви на животинската и растителна природа, които със своята разумност, целесъобразност и остроумие находчивост зачудват и най-умния човек?
Тя даже не е загатнала обяснението на това, което наричаме интуиция и вдъхновение. Вие, който се съгласявате, че интуицията е схващане истините направо с мисълта, със съзнанието (за да не кажа с душата), без посредството на човешките пет физически сетива, как ще примирите това всеобщо прието разбиране с материалистическо твърдение, че друг мир, освен грубо материалния, физичния, не съществува; че обладаването на друго чувство, освен петте, е невъзможно: че освен нормални и ненормални хора, друг тип — свърхнормални, не могат да съществуват? Изхождайки от гледището на материалистическия светоглед и отричайки духовната същина на природата и човека, как бихте обяснили вдъхновението на поети, музиканти, художници? Според материалистическо схващане природата няма разум и съзнание. Инстинкта, който управлява действията на всички земни твари, та даже и на човека, е само резултат на борбата за живот и на непрекъснатото приспособление към условията на околната среда. Но как да обясним тогава безбройните прояви на животинската и растителна природа, които със своята разумност, целесъобразност и остроумие находчивост зачудват и най-умния човек? Как да обясним неподчинените на волята функции на вътрешните органи в човешкото тяло — храносмилане, кръвообращение, дишане и пр. ? Но нека видим как мисли за окултизма гениалния учен Алберт Айнщайн. Ето едно от най-последните му изявления: „По-рано аз твърдях, че няма духове. Днес, когато се опознах с гигантската работа на специалистите спиритисти, трябва да призная, че съществуването на живот на оня свят не може току тъй да се отрича. Нашият свят е с три измерения, но аз още по рано указах, че съществуват светове с повече измерения, които ние с нашите три измерения не можем да проумеем.
към текста >>

5. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

14), която няма буйната луксозна рошавост, е винаги сигурен знак на здраво, мъжествено, зряло разбиране; рядко оригинално остроумие и никога с ветрена, въз- душна любовна нежност и духовност.
Очи, които показват цялата зеница и бялото под и над нея (фиг. 12) са в едно принудително и неестествено положение, или са само неспокойни, страстни, полупрости лица и никога не са видяни в хора, които имат коректно, зряло, здраво, непоколебимо разбиране. 13. Фиксирани широко отворени, протегнати очи (фиг 13) в безжизнени лица са хора упорити без твърдост, тъпи и глупави с претенция за мъдрост, студени, макар и да желаят да се покажат топли, изведнъж се разгорещават, без вродена топлина. Веждите 1. Явна, дебела, прилична на стреха, надвиснала вежда (фиг. 14), която няма буйната луксозна рошавост, е винаги сигурен знак на здраво, мъжествено, зряло разбиране; рядко оригинално остроумие и никога с ветрена, въз- душна любовна нежност и духовност. Такива вежди може да показват държавници, съветници, хора със способност да правят планове и експериментатори; но много рядко смели, стремителни, приключенски умове от първа величина. 2. Хоризонтални вежди, богати и ясни, всякога означават разбиране, студена сърдечност и способност да правят планове. Буйни вежди никога не се намират в милия, гъвкавия и превиваем характер. Вежди, които се вълнуват над очите, къси, гъсти, пречупени, не дълги, нито широки. — повечето означават широка памет, и се намират само в искрени, послушни, благи и добри характери. 3.
към текста >>

Пропорционално на вглъбнатината в средата на долната устна, в лице, което другояче не е лишено от признаци на интелигентност, това е въображение, саркастично остроумие, студено сърце и бдителна хитрост. 7.
Най-мъдрите и добри мъже имат добре пропорционални горни и долни устни. Много големи, макар добре пропорционални устни, винаги показват низък, чувствен, неделикатен и понякога глупав или нечестив мъж. 5. Този, който има презрение на устните си, няма любов в сърцето си. Тоя, на чиито устни краищата хлътват очебиещо и наклонено надолу (фиг. 23), има презрение на устните си и е лишен от любов в сърцето си, особено когато долната устна е по-голяма и по-протегната от горната. 6. Пропорционално на вглъбнатината в средата на долната устна, в лице, което другояче не е лишено от признаци на интелигентност, това е въображение, саркастично остроумие, студено сърце и бдителна хитрост. 7. Когато в едно лице, което в други отношения показва признаци на интелект и силен характер, намираме не далеч от центъра на средната линия на устата една отвореност, която едва или никак не се затваря, и търпи да се виждат зъбите даже когато устата е затворена — това е знак на студена, безмилостна строгост и презрителна ненавист, която ще търси своя успех чрез вреди, сторени на други. 8. Остро очертани безустни средни линии на устата, които при краищата се обръщат нагоре, под една не на местото си горна устна, която, гледана в профил, се извива от носа (фиг. 24), рядко се намират освен в хитри, активни, работливи, студени, груби, ласкателни, подли и завистливи характери. 9. Този, който се смее или се стреми да скрие смехът, когато се спомене за страхът на един бедняк или неуспехите на един добър човек, такъв сигурно има долно ненавистническо разположение. Такива характери изобщо имат малко горна или долна устна, остро очертана средна линия на устата, която от двата края се обръща неприятно нагоре (фиг.
към текста >>

Този, който,без мигане, е навикнал да гледа на две страни в едно и също време, с малки ясни очи в неравни направления: и който освен това има черни зъби; и с наведен гръб, бил той висок или низък на ръст, и наклонен презрителен смях — такъв да избягвате, въпреки, всичката му проницателност, знание и остроумие, като фалшива и подла личност, лишен от чест, безсрамен, хитър и търсещ само своя интерес. 2.
Кръглия му къс, чип нос, отворената му уста, притегнатото му гърбесто чело, изпитващите му стъпки са презрение и грубост; полукачества с претенция за превъзходство; злобност с външно проявление на вежливост и добро настроение. 2. Избягвайте всеки, който беседва и решава по един твърд и принуден начин, като говори високо и кресливо, без да слуша какво се казва от другите; очите му тогава стават големи и разтегнати; веждите му тоже стават по-четинести; вените му по-издути, долната устна по-издадена, шията му издута; ръцете му стиснати — и който, като седне, става учтиво хладен: — очите и устните му се връщат в първото си положение, когато го прекъсне неочакваното присъствие на някой виден мъж, който е и ваш приятел. Мислители Няма внимателен и правдив мислители; който не показва това между веждите и спущането на челото към носа. Ако няма там врезки или ямички, изтънченост или енергия, напразно ще търсим в цялото лице целия човек и във всичките действия и операции на ума — мислителя: този е човекът, който не ще бъде задоволен, без истински, ясни, определени, последователни и свързани идеи. Избягвайте: 1. Този, който,без мигане, е навикнал да гледа на две страни в едно и също време, с малки ясни очи в неравни направления: и който освен това има черни зъби; и с наведен гръб, бил той висок или низък на ръст, и наклонен презрителен смях — такъв да избягвате, въпреки, всичката му проницателност, знание и остроумие, като фалшива и подла личност, лишен от чест, безсрамен, хитър и търсещ само своя интерес. 2. „Избягвайте големи очи в малки лица, с малки носове, в личности малки на ръст (фиг. 36), които, когато се смеят, ясно показват, че не са весели — и всред всичката радост те изглежда да манифестират, в присъствието ви една злобна усмивка, която не могат да скрият. 3. Големи-крупни личности с малки очи, закръглени пълно:висящи бузи, надути уста и брада, която прилича на кесия или торба; които са продължително заети със собствената си тлъстина, които винаги кашлят, плюят, пушат, дъвчат тютюн, духат носовете си, и при всеки случай гледат спокойствието си, без да зачитат другите — такива са, в действителност, леки, празни, безсилни, суетни, Непостоянни, не разумни, възгордени, сластолюбиви характери, мъчно се ръководят, желаят много, а се наслаждават малко — а който се наслаждава малко, дава малко. 4. Колкото и интелигентен, учен, проницателен или полезен да е един човек,;ако той постоянно преценява или изглежда да преценява себе си; ако си дава тежест, за да скрие липсата от вътрешна активна сила; ако той ходи с измерени стъпки и никога не забравя себе си, даже за момент; но излага себе си в глава; в шия, в плещи; и пак в действителност е с леко, несмислено и злобно разположение; и щом остане сам, напуска всяко достойнство, тежест и себеизтъкване, но не и своя егоизъм - той никога не ще ви бъде приятел. Предупреждения 1.
към текста >>

6. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Качествата, които означава добре развитият хълм на Сатурн, са хитрост, умело действие и остроумие.
От юг той се ограничава чрез линията на сърцето. Когато Сатурн е гладък и пълен, това означава един живот без особено щастие, но и без големи нещастия, един живот, който си тече спокойно и еднообразно. Една единствена права линия върху хълма на Сатурн означава голямо щастие. Много прави линии означават нещастие. Изобщо, значението на Сатурн зависи от констелацията на главните линии. Качествата, които означава добре развитият хълм на Сатурн, са хитрост, умело действие и остроумие. Като естествено последствие от това качество идва успех във всички предприятия. Хората с добре развит хълм на Сатурн са обикновено смели, независими и обичащи усамотението. Поради тази характерна черта, те рядко встъпват в брак, но когато направят това, проявяват голямо постоянство. Такива хора често проявяват наклонности към окултните науки. Темпераментът им е флегматичен или смешение от флегматичен и меланхоличен.
към текста >>

Гладък и пълен хълм на Меркурий означава интелигентност и остроумие.
на дарбата бързо и сигурно да схващат новото и истината. Където слънчевият хълм съвсем липсва човекът е голям материалист, комуто липсва всякакво чувство за изкуството и по-високи идеали. Той е съвсем прозаична натура. 5. Хълмът на Меркурий Както се вижда на фиг. 23, хълмът на Меркурий се намира при основата на малкия пръст, съседен на слънчевия хълм, отделен от Марсовия хълм чрез линията на сърцето. Гладък и пълен хълм на Меркурий означава интелигентност и остроумие. Една или две линии върху него означават много промени в съдбата. Силно набраздяване на този хълм означава наклонност към кражба. Същото означава и чрезмерно развит хълм; същевременно показвай наклонност към лъжа, лукавство, безсрамие и дързост. Когато хълмът на Меркурий е добре развит, това означава любов към науките, чувство и интерес към духовна дейност и ораторски талант. Обаче, поради взаимното разположение на останалите меродавни фактори в дланта, един добре развит хълм на Меркурий може да предскаже и търговски дарби, схващане на свръхчувственото, присъствие на духа, духовитост, шеговитост и склонност към магическа дейност.
към текста >>

7. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Линията на главата пък чрез своето положение и особени знакове дава мярка за остроумието, мярката за степента на самоувереността и грижата за собствените интереси.
При по-точно разглеждане се вижда, че и названията на физическата хиромантия произхождат от тези на астрологическата или научната хиромантия. Понеже Венера е богинята на любовта, на развъждането, а с това и на анималния живот, Венерината линия е наречена линия на живота. Юпитер, бащата на боговете и човеците, както го наричат старите поети, се отличава с великодушието си и бащинска милостивост; неговата линия е наречена линия на сърцето, линия на привързаността, на чувствителността. Както Юпитер и неговата линия Означават благородните пориви и наклонности на душата, така линията на Марс, богът на войната, символизира победния разум, разумния егоизъм, и затова тя е наречена линия на главата или на разума. Така, линията на сърцето може да ни даде сведения за сърдечните наклонности на човека, за неговата морална мощ и силата на неговите чувства на привързаност. Линията на главата пък чрез своето положение и особени знакове дава мярка за остроумието, мярката за степента на самоувереността и грижата за собствените интереси. Сатурн е богът и звездата на мощта на съдбата, която се меси в живота на човека. Затова неговата линия се нарича линия на съдбата. Понеже на слънчевото съзвездие е посветено златото, затова слънчевата или аполоновата линия се нарича линия на славата или на богатството. Меркурий, който е бил и бог на медицината, ни дава линията на черния дроб или на стомаха. Понеже физическата или естествената хиромантия е доста стара, тя почива върху опита, т. е.
към текста >>

8. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

— Остроумие; смехотворство; игривост; хумор; способност да се надсмива; да се правят шеги; да се смее от сърце .Излишък: подиграване и правене спорт от нещастията и слабостите на другите.
Д. Приятност. — Нежност и убедителност в маниери, израз и адресиране; угодливост; може да си пробие път; способност да се изкаже неприятното по един приятен начин. Излишък : афектиране; ласкателство. Недостатък: недостиг от свобода на маниери; неспособност да бъде приятен или приет, когато е между чужди. 23. Веселост. — Остроумие; смехотворство; игривост; хумор; способност да се надсмива; да се правят шеги; да се смее от сърце .Излишък: подиграване и правене спорт от нещастията и слабостите на другите. Недостатък: крайна неподвижност и сериозност; равнодушие към всички весели игри, забави и шум. Стремителни способности 24. Индивидуалност. — Желание да се види; способност да се придобива знание чрез наблюдение; способност да се разглеждат нещата. Излишък: ненаситно желание да се види всичко; наклонност да се заглежда; дръзко любопитство, крайно съдебно изследователство. Недостатък: нужда от практическо познание, извлечено от лично наблюдение; неспособност да се забелязват външни предмети.
към текста >>

9. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Представляват го като посланик на боговете и като божи син, у него се проявява голямо неспокойство, лъжливост, Остроумие и крадливост.
Един добър аспект на при по-низко развити индивиди ще докара особена наклонност към бленуване, разсеяност в мисленето, на по-високо развитите индивиди ще дарува високо развито художествено чувство, една дарба да се отгатват тайните на природата, с други думи, да виждат онова, което за мнозина не съществува, да мислят гениално, да разбират метафизичното. За да се убедим в тези влияния на Нептун, достатъчно е да проучим хороскопите на Шелей, Китс, Лисит, Рубенщайн, Рудолф Щайнер и др. От околната среда на новороденото дете Меркурий представлява в хороскопа по-младите братя и сестри. За действието на Меркурий в разните знакове ще се говори по-сетне. Меркурий (Хермес) е бил син на Юпитера (Зевса) и на Майа (богиня). Представляват го като посланик на боговете и като божи син, у него се проявява голямо неспокойство, лъжливост, Остроумие и крадливост. Той напр. открадва 50 говеда, но тъй ловко излъгва, че Аполон избухва в смях. Като бог на пастирите, представят го да води или носи един овен. На краката си той има крила и на главата си касторена шапка. Венера () Така наречената хубавица, гръцката Афродита, у финикийците се нарича Астарта, у вавилоняните Нана, у асирийциге Исктар, у евреите Асторет.
към текста >>

10. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Като видел най-великите скрити мистерии на Божеството да стоят в такова смирение, заканил се и влязъл в свирепото могъщество на огъня, за да доминира над Сърцето на Бога със собственото си остроумие и разум, и поискал, Бог да му бъде подчинен.
Гневът и любовта на Бога си хармонират, а строгостта и милостта се балансират една с друга. Йерарсите Михаил и Уриел останали верни на Бога като техен център, а йерархът, който после се нарекъл Луцифер и който е знаел волята божия и мизерията, която ще последва, ако той би се отдалечил от нея, е бил подбуден от жаждата за знание с цел само да знае, а това родило у него гордостта и тогава избрал „centrum naturae“ . Той е противопоставил волята си на божествената воля. Той не се движел според това, което Бог възбуждал у него. Според Бьоме, падането на Луцифер се дължало на гордостта, която го довела до омраза към кротостта и смирението, в които се съдържат царството небесно и добротата на божието сърце. Като видел най-великите скрити мистерии на Божеството да стоят в такова смирение, заканил се и влязъл в свирепото могъщество на огъня, за да доминира над Сърцето на Бога със собственото си остроумие и разум, и поискал, Бог да му бъде подчинен. Той пожелал да съгражда и твори в природата, и така станал дявол. В ума му влязло неуравновесеното любопитство и желание за нещо ново, вероятно нещо по-висше и от самия Бог. Той отказал да пожертва огъня-принцип или егоизма заради принципа-Светлина или за Любовта. Тъмният принцип вътре в него търсел начин да се манифестира. Той отворил „centrum naturae“ и паднал.
към текста >>

11. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Високата сила на ума се характеризира чрез лимонено-жълти образи, остроумието дава хромово-жълти психогони, ограничен ум — тъпи.
На всеки психогонист, според характера му, е свойствена една боя. И ако народната традиция приписва на вярата синя боя, на любовта червена и на надеждата зелена, изглежда, че тези символи, черпени от чиста интуиция, се оправдават чрез табелата за боите на ясновидеца. Тази табела дава хубава синя боя на един акт от чисто религиозно чувстване; на способността за приспособяване (която е близко до надеждата) един зелен психогон, а на любовта червени бои: алтруистичната любов ясно червена (розова), егоистичната — червена на петна, - чистата любов — приблизително рубиново-червена. Гневът е огнено-червен, чувствеността е кръвно-червена; егоизмът създава кафяви психогони, а отчаянието сивовиолетни. Съобразно с това, ревнивостта (смешението от егоизъм, загриженост и гняв или алчност, свързана с лукавство) зеленосиньо-кафяво с червени петна, които изглеждат като петната на скарлатината. Високата сила на ума се характеризира чрез лимонено-жълти образи, остроумието дава хромово-жълти психогони, ограничен ум — тъпи. Гордостта се изразява чрез оранжева боя, съчувствието чрез зеленикава, любовта към човечеството чрез мека, светла виолетова, подобно на това и възвишената душа. Егоистичната религиозност се познава по мътните петна в сини образи, хитростта по зелено-сивата боя, а злобата по черно-кафявата. Естествено, тези определения на ясновидците, понеже почиват на субективни наблюдения, са изложени на произволни съмнения, додето не се намерят средства, за да се направят същите наблюдения „с една степен по-дълбоко“ и по-достъпни за физиологическото възприемане. Най-сетне, трябва да повярваме в това, което всички очи виждат. В действителност, ние имаме много аналогични наблюдения, направени чрез експерименти.
към текста >>

Малък палец, обаче, който свидетелства за един по-малко отличаващ се дух, ще търси да прояви тази наклонност не толкова в гениалност, колкото в духовитост, остроумие: естествено, това качество ще стане ценно едва след достигане духовна зрелост.
От това следва, също, че подобни деца търсят повече уединение, затварят се в себе си, отбягват общите игри ; с една дума, те се движат повече в кръга на идеите, отколкото в тоя на чувствата, и там се усещат добре. За избора на професията от казаното изхожда следното: деца с малък палец се възпитават не за професия, която предпоставя големи усилия за духа и изисква голяма самостоятелност, и не за кариера, при която ще бъдат повикани на времето си да заемат ръководни постове, тъй като те не ще се чувстват щастливи, благодарение силата на преобладаващата им чувственост, и не ще отговарят на поставените им изисквания. Съвършено противен ще бъде случая при деца с голям палец: подобни деца са призовани само за професии, в които мъжът трябва да държи местото си с ум и с дух, с енергия и със самосъзнание. Когато в една детска ръка са съединени равни пръсти с малък палец, то ни позволява да заключаваме винаги за наличността на скрити способности към различни изкуства. Равни, конусообразни пръсти всякога означават, че чувството на техния притежател е насочено към идеалното, и, поради това, деца с подобни пръсти се стремят да дадат израз на тая наклонност. Малък палец, обаче, който свидетелства за един по-малко отличаващ се дух, ще търси да прояви тази наклонност не толкова в гениалност, колкото в духовитост, остроумие: естествено, това качество ще стане ценно едва след достигане духовна зрелост. Но, добре е да се знае, че на деца с равни пръсти, съединени с малък палец, не трябва да се пречи да се посветят на каквито и да са пластични изкуства, защото там те могат да извършат нещо по-голямо. Ако при равни и заострени пръсти на едно дете се прибави още и голям палец, това означава наклонност към изключителен род изкуство, що се отличава чрез методи, логика и изложение. Намират ли се на детска ръка, при малък палец, равни и заострени пръсти, това е признак, че съответното дете има особена дарба към поезията; би било жалко, подобен зараждащ се талант, що се вижда от споменатите признаци, да бъде притеснен и оставен да линее. Съединява ли едно дете на ръката си голям палец с квадратни или лопатовидни пръсти, това означава изящна склонност и способност към научно поприще. Добре е, също, да се отбележи, че горепоменатите ръце, съединени с по-голям палец, свидетелстват у едно дете за голяма сила на волята, и че, по тази причина, деца с голям палец на ръката си, лесно могат да преодоляват препятствията, които възникват поради собствената им натура.
към текста >>

12. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато на една детска ръка пръстите са гъвкави и еластични, значи много лесно се превиват, тогава трябва сигурно да се надяваме, че това дете ще прояви остър ум, жажда за знание и способност, и добре ще стане, ако детето бъде подготвено за такъв занаят, който значително да почива на усъвършенствана сръчност, където се изисква остроумие и талант за комбиниране.
др. Проф. Ю. Нестлер. ХИРОГНОМИЯ (Продължение от кн. IV). е. Типови ръце и особени хирогномични знаци по пръстите на детската ръка Ние вече знаем, че трябва много да се благодари на французкия изследвач д‘Арпантини за съставената система от типови ръце и че този учен хирогном е приел шест главни типови ръце и една смесена, която е съставена от знаците на шестте типови ръце. Тъй като вече ние дадохме една обширна представа на типовите ръце и тяхното значение и същественото в тази система, важно за детската ръка, то сега искаме тук да поговорим още за няколко особени знаци, които ще се вземат въвсъооражение при хирогномичного тълкуване на детската ръка и които ще имат еднакво значение за всички видове ръце. Когато на една детска ръка пръстите са гъвкави и еластични, значи много лесно се превиват, тогава трябва сигурно да се надяваме, че това дете ще прояви остър ум, жажда за знание и способност, и добре ще стане, ако детето бъде подготвено за такъв занаят, който значително да почива на усъвършенствана сръчност, където се изисква остроумие и талант за комбиниране. Ако ли пък пръстите са конусообразни и при това гладки, тогава имаме пак едно дете пред нас, което трябва най-добре да се посвети на едно индустриално художество механика и т. н., щом трябва да бъде полезно в своето звание. Когато на една ръка пръстите в нокътната част имат различен вид, тогава трябва да се вземе това като лош признак, защото то именно изразява значителна многостранност, главното от която е гастрономството, непостоянен характер и духовна нищета. Хиромантиците отбелязват такива индивиди като „празни бъбрици“, които, ако не се смекчат тези им качества чрез порядъчно и грижливо възпитание, обикновено те стават като ония, що се числят към онуй определено число хора, които водят едно нещастно, нерадостно съществуване, завършено често пъти наистина с насилствен край. Ако се държи една детска ръка със свити пръстета срещу светлината, и те се покажат тогава съвсем непрозрачни, тъй че да не просветне нито най-малката среда от онова розово сияние, което е познато като телесен цвят, то ще има да се борим с една решителна наклонност към скъперничество.
към текста >>

13. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Хипоманияците и меланхолиците разсъждават доста ясно, като първите са достигали до остроумие.
Но тоя възглед игнорира емоциите и волевите действия. Като имаме пред вид и тях, за никой човек не може да се каже, че е със здрав ум, ако всичките му умствени функции — интелектуалните, сърдечните и волевите — не се извършват здраво. Общият възглед, като засяга лудостта, засяга в същност само познавателните способности, обаче, всеки, който е запознат с болестите на ума, знае, че разстройството се изразява не само в извратеността на идеите, но и във всички други видове извратености — на чувстванята, желанията и инстинктите. На теория това не се обгръща, но, за щастие, на практика то често се позволява“. И наистина, в някои форми на лудост, особено в ранните й стадии, виждаме, че интелектуалните сили не са помрачени. Хипоманияците и меланхолиците разсъждават доста ясно, като първите са достигали до остроумие. А като допуснем лъжливите предпоставки на дадено лице, което страда от системни призраци (paranoia), можем да не намерим грешка в логиката му. Лудият Нитше спечели многобройни последователи, само защото изглеждаше, че притежава голяма интелектуалност и благодарение на остроумието в съчиненията си, макар че за психолога и да личи в тях неговата хипомания, поради несвързаният им стил и лудото себепочитание. Но в действителност, мнозина от учениците на Нитше не успяха в дезилюзията си от него даже и тогава, когато умствената болест на учителя им се свърши с неговата смърт. Да вземем сега случаят с авторката на Maniac. Нейната маниачна атака изглежда да е била, главно, разстройство на възприемателните способности (причинено от раздвояване на личността), проявено в страшни халюцинации, а не разстройство на интелекта.
към текста >>

Лудият Нитше спечели многобройни последователи, само защото изглеждаше, че притежава голяма интелектуалност и благодарение на остроумието в съчиненията си, макар че за психолога и да личи в тях неговата хипомания, поради несвързаният им стил и лудото себепочитание.
Общият възглед, като засяга лудостта, засяга в същност само познавателните способности, обаче, всеки, който е запознат с болестите на ума, знае, че разстройството се изразява не само в извратеността на идеите, но и във всички други видове извратености — на чувстванята, желанията и инстинктите. На теория това не се обгръща, но, за щастие, на практика то често се позволява“. И наистина, в някои форми на лудост, особено в ранните й стадии, виждаме, че интелектуалните сили не са помрачени. Хипоманияците и меланхолиците разсъждават доста ясно, като първите са достигали до остроумие. А като допуснем лъжливите предпоставки на дадено лице, което страда от системни призраци (paranoia), можем да не намерим грешка в логиката му. Лудият Нитше спечели многобройни последователи, само защото изглеждаше, че притежава голяма интелектуалност и благодарение на остроумието в съчиненията си, макар че за психолога и да личи в тях неговата хипомания, поради несвързаният им стил и лудото себепочитание. Но в действителност, мнозина от учениците на Нитше не успяха в дезилюзията си от него даже и тогава, когато умствената болест на учителя им се свърши с неговата смърт. Да вземем сега случаят с авторката на Maniac. Нейната маниачна атака изглежда да е била, главно, разстройство на възприемателните способности (причинено от раздвояване на личността), проявено в страшни халюцинации, а не разстройство на интелекта. Заключенията й били криви, не поради погрешно разсъждаване, но защото предпоставките й били погрешни. В лудостта, обаче, вълненията (емоциите) изглежда да се влияят винаги пряко (както е при меланхолията) или вследствие на мечтите, които се хранят (както е при paranoia).
към текста >>

0.31409311294556