Търсене в текстове за 'Осигуряване'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 31 резултата в 27 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА - Waniel Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

За гладния, ако разглеждането на тия въпроси не довежда осигуряване на прехраната, това представлява празна работа.
Въпросът е важен не само от научна гледна точка, но представлява съществена част и за окултните проучвания. Храненето за един окултен ученик е една много важна страна от неговия живот. Това е област, имаща огромно влияние не само върху неговото физическо тяло, но и в целия му вътрешен мир. Колкото за съвременните хора, те обичат да говорят за големи работи, за отвлечени понятия за наука, за изкуство, за религия само тогава, когато въпросът за храната е осигурен по един или друг начин. Един духовен мой приятел, който беше гладувал дълго време, ми разказа своята опитност: Да, философия, наука, религия, морал, всичко това е чудесно, казваше той, но само за сит човек. За гладния, ако разглеждането на тия въпроси не довежда осигуряване на прехраната, това представлява празна работа. И привеждайки за пример себе си, ми казваше: „През всичкото време на моето гладуване, аз мислех само за едно: че съм гладен. И това го чувствах не само в стомаха си, но и в главата си, и в краката си, и в ръцете си, дори и накрая на пръстите си, чувствах че съм гладен. И тогава, ме уверяваше той, всичката ми философия за човека и душата, за доброто и злото, за земята и космоса се свеждаше чисто и просто до хляба. Него го виждах и в съня си и в мечтите си." Човекът имаше право. Философията на гладния лежи върху хляба, на жадния – върху водата, на измръзналия - върху огъня.
към текста >>

2. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Може би в миналото да са били нужни – но днес човешкото съзнание вече надраства тези форми; понеже страданията на живота го заставят да признае, че стремежите на разумното същество не могат да се постигнат в тези форми на лично, семейно, народно отделяне, обособяване, осигуряване и водене борба с другите личности, семейства и народи.
Та това е състоянието на съвременното човечество. То изобщо взето преживява фазата на какавидите в пашкулите – то се е разделило на семейства, класи, народи, раси и всяка група желае и се стреми да осигури своето благо – макар и в ущърб на другите групи. Това е същият егоизъм – разширен в семейството, народа, расата. Личният егоизъм е пораснал и взел формата на семейния, народния, расовия егоизъм. В развитието на човешкото съзнание може би тези форми на личен и народен егоизъм, на лично и групово обособяване да са били необходими и да са имали известен смисъл. Може би в миналото да са били нужни – но днес човешкото съзнание вече надраства тези форми; понеже страданията на живота го заставят да признае, че стремежите на разумното същество не могат да се постигнат в тези форми на лично, семейно, народно отделяне, обособяване, осигуряване и водене борба с другите личности, семейства и народи. Човешкото съзнание встъпва в третата фаза на своето развитие, във фазата на пеперудата, която е пробила пашкула, изхвръкнала е – следователно, избавила се е от всички ограничения на какавидата в пашкула и се радва на светлината, простора и свободното движение. Така и в човека се пробужда вече космическото, мировото съзнание – човек съзнава, че животът не е само в неговата личност; нито само в неговото семейство, в неговата класа или в неговия народ, а че животът е един във всичко живо – в всички хора и във всички същества, само че се проявява в разни степени, в разни форми, цветове и тонове – в едно дивно разнообразие, което именно създава мировата хармония и красота. И главното човек разбира, че истината за смисъла за назначението на човешкия живот, което умът на човека търси, че красотата, хармонията, за която жадува човешкото сърце, че благото и радостта, които реализира човешката воля, са възможни само тогава, когато човек разшири своята любов към всичко живо, когато обгърне с нея не само своя народ, не само човечеството, а цялата природа – цялата вселена. Само тогава човек намира себе си, познава същността на своето същество, която не е ни във физическото тяло, ни в ума – а в онази разумна сила и светлина, която се проявява в мисли, чувства и действия. Всъщност противоречия няма.
към текста >>

Но освен това, че чрез взаимна борба на всички против всички, не може да се достигне осигуряването, нито на материални, нито на духовни блага, страданията, старостта и смъртта, които са неизбежни за всеки човек – унищожават всеки смисъл на личния живот – взет отделно от целокупния живот на човечеството и на живата природа.
А в що се състои противоречието на личния живот ? В туй, че човек в нашата фаза на развитието на съзнанието – в стремежа си към щастие мисли, че може да достигне това щастие, като го желае, търси и придобива само за своята личност. И като се отделя по този начин от другите личности – предизвиква борба, а взаимната борба унищожава разумния смисъл на този стремеж. Тя е отрицание на това благо. Тя лишава човека от благото, понеже се явяват победители и победени, явяват се насилие, неправда, грабеж. Но освен това, че чрез взаимна борба на всички против всички, не може да се достигне осигуряването, нито на материални, нито на духовни блага, страданията, старостта и смъртта, които са неизбежни за всеки човек – унищожават всеки смисъл на личния живот – взет отделно от целокупния живот на човечеството и на живата природа. Всъщност тук има едно непознаване на себе си. Той може да достигне това само тогава, когато разшири съзнанието си и обгърне в любовта си всичко живо, тъй както какавидата може да се радва на свободата, светлината и красотата – само когато пробие пашкула и излезе от него като пеперуда. Тогава само тя се освобождава от затвора, в който е стояла, отделена от всичко останало, ограничена в тъмнина. Следователно, причината на противоречията е в отъждествяване на самия живот с формата. Животът е вечно творчество, той постоянно се развива и разцъфтява в сила, красота, хармония и затова да се мисли, че сегашното състояние на съзнанието у хората е неизменно – значи да се създават противоречия, Противоречия в самия живот няма.
към текста >>

3. СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Всичко това иде да влоши още повече и така много тежкото положение, да засили империалистичните надпреварвания, стремежите у големите държави към осигуряване на колонии и „икономически територии", към насилствено установяване на своята хегемония над по-слабите народи и над цял свят.
Това национално подтисничество се изрази още в секвестиране на имоти, принудително изселване на инородните населения и всевъзможни жестоки репресии. Всичко това е от естество да раздухва създадените чрез войната и последвалите я жестоки и несправедливи договори за мир междунационални раздори. Но от най-голямо значение за стопанския живот на големите индустриални държави и за общото социално и политическо положение е чувствителното и все по-значително стесняване на международния пазар, главно поради развиване на индустрия в изостаналите страни и самите колонии, както и поради изолирането, по разни причини, на грамадни области и изобщо намаляване на търговските връзки с тях, както е случая със съюза на Съветските Държави, с голяма част на Китай и с Индия в най-ново време. Това стесняване на пазаря се отразява най-чувствително върху индустрията, търговията и поминъка в големите индустриални страни, а оттук и върху всеобщия стопански и политически живот. То създава застой, безработица, мизерия, изостря социалните конфликти и борби. Всичко това иде да влоши още повече и така много тежкото положение, да засили империалистичните надпреварвания, стремежите у големите държави към осигуряване на колонии и „икономически територии", към насилствено установяване на своята хегемония над по-слабите народи и над цял свят. То раздухва взаимното недоверие и конфликтите между надпреварващите се и дебнещи държави, дава все по-широк замах на въоръженията. То има своя много силен ефект и във вътрешното положение на отделните държави, което бързо се влошава. По тоя начин се е създало и постепенно се засилва едно общо бедствено положение, изпълнено със страдания и бременно с големи социални и международни катаклизми. Тъй, човечеството се вижда поставено пред велики проблеми: да се справи с това всеобщо бедствено положение; да организира обществените сили на международна основа, като премахне причините за междунационални конфликти и осигури свободно развитие на всички нации; да премахне самите класови противоречия и конфликти; да създаде нови форми на обмена на труда и благата, при които ще бъде осъществена една по-пълна социална правда, едно истинско братство, и ще се създаде възможност за всеки индивид в рамките на отделната нация да живее човешки и да се развива, или казано с няколко думи - трябва да се осъществи един по-висш, по-съвършен, действително християнски морал в обществените отношения. Разрешението на тия големи проблеми се налага вече от самия технически и стопански прогрес.
към текста >>

4. СФЕРА НА ЮПИТЕР-Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Днес хората живеят с мисълта за натрупване на богатства, за осигуряване и придобиване.
И колкото повече хора мислят върху това, толкова е по-добре за тях и за всички. Светът се нуждае от умни, но искрени и честни служители, които могат да работят безвъзмездно за благото на цялото човечество, за "човешкото" на земята. Това не изисква пренебрегване на личността, на нацията, на нейните висши интереси. Напротив, всяко истинско човешко благо е благо за всички, за всеки народ, за всеки човек. Трудно е да се посочи днес път на света, на хората. Днес хората живеят с мисълта за натрупване на богатства, за осигуряване и придобиване. Как можеш да препоръчаш на такъв свят Христовата максима: "Не се грижете за утрешния ден" или "Не събирайте богатства, които ги хваща ръжда и молец ги изяжда"! Това е нещо чуждо за всички хора днес. Светът живее с традицията на миналото. Народите - това е тяхното минало, традицията е, която ги определя като народи със свой лик и облик. Как можеш да кажеш на хората, че традицията, това тяхно "собствено*, характерно, е което ги спъва и отнема от тях всяка човечна мисъл, всяко благородно дело и проява?
към текста >>

5. НАКЛОН НА ПОЧЕРКА - Г. Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

в пътя на това осигуряване той стига до смъртта, до ликвидация, която не ликвидира и не разрешава нищо в живота му.
На първо място са неговите материални нужди – резюмирано: хляб, облекло, убежище – дом. След това следват обществените и духовно-културните му интереси. в своя личен живот, човек не вижда друго освен вечните и нестихващи борби за придобиване на всекидневния хляб. И в тази борба, той става все повече егоистичен. в него се развива изключително чувството за по-голяма сигурност в живота. в пътя на това осигуряване той стига до смъртта, до ликвидация, която не ликвидира и не разрешава нищо в живота му. През погледа за личното осигуряване, пред страха на вечно отлитащото благо, човек вижда в своите подобни само свои опасни врагове. Техните стремежи стават за него камшика на грабителя! Той вижда, че всичко наоколо му все него ограбва. Така се редува живота, така се той мени и оставя в съзнанието на човека само страха от преходността и чувството за по-здравата привързаност към необходимостите на физическия живот. Тази трагедия на човешкия егоцентризъм, от личния живот на човка се пренася в обществения.
към текста >>

През погледа за личното осигуряване, пред страха на вечно отлитащото благо, човек вижда в своите подобни само свои опасни врагове.
След това следват обществените и духовно-културните му интереси. в своя личен живот, човек не вижда друго освен вечните и нестихващи борби за придобиване на всекидневния хляб. И в тази борба, той става все повече егоистичен. в него се развива изключително чувството за по-голяма сигурност в живота. в пътя на това осигуряване той стига до смъртта, до ликвидация, която не ликвидира и не разрешава нищо в живота му. През погледа за личното осигуряване, пред страха на вечно отлитащото благо, човек вижда в своите подобни само свои опасни врагове. Техните стремежи стават за него камшика на грабителя! Той вижда, че всичко наоколо му все него ограбва. Така се редува живота, така се той мени и оставя в съзнанието на човека само страха от преходността и чувството за по-здравата привързаност към необходимостите на физическия живот. Тази трагедия на човешкия егоцентризъм, от личния живот на човка се пренася в обществения. Там е същото Ние виждаме – в живота се зарегистрира постоянно една материална култура, която, дълбоко психологически погледнато не е нищо друго освен един стремеж да се превъзмогне преходното, да се надвие нетрайното, неустойчивото, да се закрепи и задържи онова благо, що прави материалната сигурност по-голяма.
към текста >>

6. СФЕРА НА СЛЪНЦЕТО - Г. Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Ала в този стремеж към лично осигуряване човек създава оправдателни философски системи, създава порядки, с които дири да защити себе си, домогванията си, натрупаното за себе си.
Всички съвременни форми, които облагодетелствуват личния живот, са все рожба на страха пред смъртта, която човек не разбира. Под страх от смъртта човек трупа богатства, гледа да се осигури, гледа да изкористи другия, своя ближен, своя подобен. Човек е готов да продаде мило и свято, за да осигури себе си. Разбира се, сигурността в живота никога не идва. Тя е най-относителното нещо. Ала в този стремеж към лично осигуряване човек създава оправдателни философски системи, създава порядки, с които дири да защити себе си, домогванията си, натрупаното за себе си. Така човек опорочава своя ум, своите мисли, своите благородни чувства, своите светли импулси, красиви постъпки. Погледнете трезво на живота и вие ще видите навсякъде, че всеки тегли към себе си, всеки прави всичко да мине от другия. От тук се ражда лъжата, кражбата, измамата. Ето с какво трябва да скъса човек в себе си. Не да се откаже от своите първични нужди.
към текста >>

7. БЕЛЕЗИ НА НАШЕТО ВРЕМЕ - G. NORDMANN Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Ако дори приемем, че нуждата за хляб, за осигуряване на съществуванието създава цялото социално движение, цялата техника и наука, все пак какво е човекът без любов в своя живот – без любов във всекидневната си работа, във всяко начинание на своята ръка?
Ако егоизмът и злото са факторите, които разрушават живота, то тогава коя е онази сила, която го създава, която го поддържа в единство, която го тика към съвършенство и развитие? Тази интимна сила, залегнала дълбоко в естеството на всичко, мъдреците от векове са нарекли Любов. Тя ражда живота и го подържа в творческо единство, казва Учителят. Естествоизпитателите са установили, че най-сюблимният фактор в развитието и зараждането на видовете на земята е любовта. В света на човека, животът с всичките му материални и духовни стремежи се подтиква също от любовта. Ако дори приемем, че нуждата за хляб, за осигуряване на съществуванието създава цялото социално движение, цялата техника и наука, все пак какво е човекът без любов в своя живот – без любов във всекидневната си работа, във всяко начинание на своята ръка? Понятията хляб и любов се преплитат в живота. Едното става символ на другото и другото става символ на първото. И в същност хлябът се явява като израз на любовта на живата природа към нас хората. Затова Христос, великият символ на любовта казва:„Аз съм хляба на живота. Който яде от мене, няма да огладнее".
към текста >>

8. МЪДРЕЦИТЕ, ФИЛОСОФИТЕ И ХРИСТОС - G.N. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Защо ти е това осигуряване, когато параходът потъва?
И тогава всичко ще има човек на разположение; светът ще се отвори за него, и той ще чуе музиката, за която ушите на хората са глухи. Но за да стане това, човек трябва да се научи да слугува на любовта – да слугува така, както слугува самата любов. Всичкото нещастие в света иде оттам, че хората искат да бъдат господари. Новият ред ще дойде, когато човек се научи да слугува, и по-силите помагат на по-слабите. Днес хората искат да се осигурят в живота, но те имат съвсем механично разбиране на въпроса. Защо ти е това осигуряване, когато параходът потъва? Под любов разбираме спасителната лодка, която може да изведе човека на желаното пристанище. Христос казва: „Събирайте си съкровища". А съкровища се събират само чрез любовта. Нам ни трябва една наука за любовта, за да можем да из-гладим противоречията, които се намират в живота. Тя ще донесе новото знание и новата свобода.
към текста >>

9. Окултната музика - Учителят Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Не е въпрос 3а осигуряване, но 3а съграждане на своето духовно тяло.
- От старото, което служи за тор. Със старото можете само да наторите нивите си, но не можете да се храните с него. Новото е храната на човека. Докато сте млади, хранете се с новото, та като остареете, да имате материал за бъдещето. Ще кажете, че човек трябва да се осигури. Не е въпрос 3а осигуряване, но 3а съграждане на своето духовно тяло. Пазете се от старото, което руши и подяжда човешкия живот. Недоволството, съмнението, подозрението, завистта са стари навици, които причиняват разрушения. Защо се съмнявате в Господа? Ще кажете, че той ви изоставил. Не ви е изоставил Бог, но вие Го напущате.
към текста >>

10. Младежки окултен клас Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

В този живот човек мисли само за осигуряване.
ТОВА, КОЕТО ВИ ГОВОРЯ МОГА ДА ГО ИЗНЕСА В СТРОГО НАУЧНА ФОРМА, В НАУЧНИ ФОРМУЛИ, НО ТЕ ЩЕ БЪДАТ ОЩЕ ПО-ТРУДНИ ЗА РАЗБИРАНЕ. ОТ ВСИЧКО ГОВОРЕНО ИМА ОБЩИ ВЪПРОСИ, КОИТО СА ЕДНАКВО ПОНЯТНИ И ПОЛЕЗНИ ЗА ВСИЧКИ. УЧИТЕЛЯ ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС 1. ТРИТЕ ЖИВОТА I година (София, 1922) Има три вида живот. Единия наричаме материален. В този живот човек мисли само за осигуряване. Материалистът се стреми към натрупване на богатства. От материалния живот човек минава във втория -в духовния живот, в който започва да мисли за осигуряване на душата си. Осигурен материално, той мисли, че може да се отдаде свободно на работа върху себе си и започва да се съсредоточава, да размишлява върху отвлечени въпроси. Докато е в материалния и духовния живот, човек не е ликвидирал с егоизма. Третия, същинския живот наричам Божествен.
към текста >>

От материалния живот човек минава във втория -в духовния живот, в който започва да мисли за осигуряване на душата си.
УЧИТЕЛЯ ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС 1. ТРИТЕ ЖИВОТА I година (София, 1922) Има три вида живот. Единия наричаме материален. В този живот човек мисли само за осигуряване. Материалистът се стреми към натрупване на богатства. От материалния живот човек минава във втория -в духовния живот, в който започва да мисли за осигуряване на душата си. Осигурен материално, той мисли, че може да се отдаде свободно на работа върху себе си и започва да се съсредоточава, да размишлява върху отвлечени въпроси. Докато е в материалния и духовния живот, човек не е ликвидирал с егоизма. Третия, същинския живот наричам Божествен. Тук вече се свършва с егоизма. Това е живот на съвършената Божия любов, дето човешкият ум и човешкото сърце се развиват правилно.*** 2.
към текста >>

11. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 35 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А ако тръгнете по пътя на самолюбието, тогава, дори и да имате пълен успех в борбата за материално осигуряване и да придобиете пълна власт над света, вий пак изгубвате всичко, защото се лишавате от топлата и животворна грейка на любовта, която едничка дава смисъл и красота на живота.
Любовта към другите ще диктува всяка ваша мисъл, всяка ваша постъпка и целия ви живот ще бъде една велика жертва за общото световно щастие и свобода. И тогава цялата земя, тая земя, която днес е превърната в бойно поле и трепери под смъртоносния вихър на дивата борба, тая земя, която е превърната от човешкото безумие, от човешката алчност и жестокост в мрачна долина на скръбта и страданието — тая земя ще бъде за вас и за вашето поколение най-красив и светъл рай. Защото дето любовта цари в човешките сърца, там живота разкрива и предлага всичките свои блага. Тръгнали по пътя на човеколюбието, вий няма да загубите нищо. Напротив, ще имате най-висшето благо на земята, каквото може да даде само любовта към другия. А ако тръгнете по пътя на самолюбието, тогава, дори и да имате пълен успех в борбата за материално осигуряване и да придобиете пълна власт над света, вий пак изгубвате всичко, защото се лишавате от топлата и животворна грейка на любовта, която едничка дава смисъл и красота на живота. Любовта е основният закон на живота във вселената, затова само ония, които по пътя на живота се ръководят от нея, ще имат всички блага, а тия. които се ръководят от жажда само за материални блага, от алчност и егоизъм, те, нарушавайки най-важните закони на живота, се лишават сами от най-чистите, най-трайните и реални блага. Т. Ч. Обещай пред себе си! Да бъдеш тъй силен, че нищо да не може да смути душевния ти покой.
към текста >>

12. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 44 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всички народи от хиляди години насам се стараят да разрешат въпроса за тяхната защита, за осигуряване безопасността си.
Когато индийците посещавали квакерската колония, това не било причина за страх и ужас, а за братска радост и гостоприемство. Квакерите емигранти свободно посещавали индийците и били тоже предмет на радост и гостоприемство. Така живели квакерите и индийците в продължение на 70 години. Но след като дошли други емигранти, които не споделяли Христовите принципи за братство и любов и за несъпротивление на злото със зло и почнали да градят укрепления и организират армия, загубили безопасността си. Изгубили мира и благоденствието, в които живели в продължение на седемдесетте години, когато прилагали учението на Христа. Всички народи от хиляди години насам се стараят да разрешат въпроса за тяхната защита, за осигуряване безопасността си. И досега какви ли не методи се опитаха. Но всички те бяxa методи на насилието и свещения егоизъм. Е добре, осигуриха ли се народите и държавите? Живеят ли в мир и безопасност? Фактите красноречиво говорят, за да има нужда далеч да се търси истината.
към текста >>

13. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И няма ли друго cредствo за осигуряване но мира и безопасността освен оръжието?
Стоя и се чудя ма „великото“ му предложение. Да искаш разоръжение, а да предлагаш ново въоръжение. Hяма значение, че армията ще бъде. наречена- „международна, това не е гаранция, че тя не може да стене оръдие за прокарване егоистичната политика на силните. Най-после, нали това е пак въоръжение, нали пак ще се харчат грамадни суми за издръжка на тази армия? И няма ли друго cредствo за осигуряване но мира и безопасността освен оръжието? Ето германският делегат иска намаление на въоръжението до нивото ма победените народи. Това пълно разоръжение ли е? Не, това е все. пак въоръжение, макар и в по-малка форма, което все още не е гаранция, против, военните авантюри. Германия, която надаваше, тревожен вой, че е пред пълен, финансов банкрут, чрез устата на, своя представител все пак не иска пълно разоръжение.
към текста >>

14. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В случая важното трябва да бъде не печалбата -никога една братска задруга не бива да си поставя за главна цел това, а осигуряването от всички възможности, разнообразяването на работата и създаване такава за през зимния сезон, когато работата в полето е свършена.
И тия, които искат да създадат един наистина нов живот, трябва да направят всичко възможно, да дадат всички жертви, за да скъсат с изкуствения живот на човешките мравуняци, наречени градове, гдето всичко е тясно, свито, неестествено, извратено, гдето живота се задушава под куп ограничения и предразсъдъци, гдето самата душа на хората е станала малка, свита, подтисната, нищожна, смазана като че ли от каменните здания, гдето духът не може да разпери криле. Животът, човешкият живот трябва да се разлее, да се приобщи и свърже с природата, ако искаме той да влезе в пътя на правилното си развитие. Екскурзии, разходки и гимнастики не са достатъчни. Те имат своето значение, но нужно е нещо повече за спасяване на днешното израждащо се човечество - живот всред самата природата. За да може една братска задруга да се постави на здрава икономическа основа, за да остане тя завинаги независима и осигурена от всякакви природни бедствия и евентуални кризи в земеделското производство, най-после, за да не представлява тя обект на експлоатация, давайки или продавайки евтини земеделски произведения срещу скъпи индустриални или полуиндустриални, занаятчийски такива, в нея освен земеделието, като основно и най-важно средство за препитание, трябва да се създадат и допълнителни производства - някакъв добре организиран занаят или индустрия. В случая важното трябва да бъде не печалбата -никога една братска задруга не бива да си поставя за главна цел това, а осигуряването от всички възможности, разнообразяването на работата и създаване такава за през зимния сезон, когато работата в полето е свършена. В изпълнение на това условие, и като бъдещ център за разпространение идеите на новия живот, първата Трудова Братска Задруга трябва да притежава добре организирана печатница, в която ще се издават книги, вестници, списания, както на български, така и на други езици, като особено внимание ще се обърне на езика есперанто, тъй като чрез него може да се проникне едновременно във всички части на света. По такъв начин, чрез създаване на печатарско-издателско производство, към което след време може да се уреди и книговезство се създава много и разнообразна работа, ще могат да се приемат повече хора в задругата, за да може след време тя да се превърне в цяло заселище. С разрастването на това заселище, което не трябва да надмине известни определени размери, се явяват все нови и нови нужди и така се създават и нови производства, за да се намали числото на тия, доставяни от вън. Не ще закъснее да се яви и въпроса за истинско ново възпитание и образование, съобразно с дълбокото проникване в естеството и законите на човешкото развитие, съобразно с новия дух и новите нужди на живота. Така, постепенно, ще се създаде истинско ново училище, не отделено от живота и природата - трудово, свободно, практическо училище, което ще създава творци на нов живот, разпространители и апостоли на новите идеи, труженици на ново изкуство и наука, а не кандидати за държавни, общински и други служби.
към текста >>

15. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 77 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Хората трябва да дойдат до убеждение, че животът им ще се оправи само тогаз, когато престанат да търсят личното си благо и осигуряване, а всички работят за общото благо, което е и тяхно благо.
Не е лесно да се измени, понеже има два милиарда хора, които са групирани в нации и раси и всяка нация е една мощна сила. Това са два милиарда мозъци, които работят и мислят всеки по своему. Докато се координират всичките тези мозъци, се изисква време. А това координиране може да стане от една идея, която има предвид благото на цялото човечество. И ако всички християни приложат Христовото учение и насочат мисълта си към другите, светът ще се оправи много скоро. Хората трябва да дойдат до убеждение, че животът им ще се оправи само тогаз, когато престанат да търсят личното си благо и осигуряване, а всички работят за общото благо, което е и тяхно благо. Сега нито богатите знаят, как да използват своето богатство, нито сиромасите, как да използват своята сиромашия. Сиромасите се оплакват от сиромашията, но всички гениални хора са излезли все из сиромасите. Богатството не е дало гении. Един ден, когато и от богатите почнат да излизат гении, светът ще се оправи. Ето защо, от сиромасите като излизат гениите, те живеят все с идеите на бедните да забогатеят и като станат гениални, казват: Чакай да се поуредим, че тогаз да работим за другите.
към текста >>

16. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Историческата задача за обединение на човечеството - за примиряване и отстраняване на националните и класови противоречия, за осигуряване на мира, правдата и свободата и всеобщото благоденствие, за реализиране на братството между хората и народите, за създаване на една истински нова и висока духовна култура, ново изкуство и ново отношение към Безграничното-тази задача може да бъде разрешена само от славянството.
Западът вече се изчерпа. Каквото и да прави, каквито и усилия да се полагат, каквито и системи да се прилагат, той не може да даде нещо повече. По силата на неговите възможности, по силата на основните тенденции, които доминират в неговия дух, по силата на историческата съдба, той вече прекрачи апогея на своята слава и величие и започва бавно, но сигурно, да слиза от световната сцена. Идва вече реда на славянството, взето в неговата цялост, което трябва и което днес едничко може да внесе нещо наистина ново в живота, във всичките му области. Задачите, които живота днес поставя, могат да бъдат разрешени само от славянството. Историческата задача за обединение на човечеството - за примиряване и отстраняване на националните и класови противоречия, за осигуряване на мира, правдата и свободата и всеобщото благоденствие, за реализиране на братството между хората и народите, за създаване на една истински нова и висока духовна култура, ново изкуство и ново отношение към Безграничното-тази задача може да бъде разрешена само от славянството. Днес е редът на Славянството! Славяни, осъзнайте се! Колкото и да сте останали досега назад в шествието на общочовешкия напредък, колкото и малко да е било до днес значението ви като сила и фактор в съдбините на човечеството, колкото и да сте отритвани, презирани и неглижирани от другите народи, вий носите в глъбините на душата си заложбите за едно велико бъдеще, когато ще застанете начело на общочовешкия прогрес, като ще разрешите и ще посочите и на другите народи пътя към разрешение на ония противоречия, духовни и материални, които днес разяждат из основа живота. Славяни, осъзнайте великата историческа мисия, която Провидението е запазило за вас: мисията да създадете новата култура на братството, единството и любовта; Мисията - да въдворите хармонията и справедливостта в човешките отношения, като отхвърлите егоизма и създадете добри условия за живот на всяко човешко същество; Мисията - да просветите и издигнете човешкото съзнание, да го освободите от сковаващата го днес хипноза на материализма, да отправите погледа на човека нагоре - към Великия Източник на всяка сила и мощ, като върху материалните основи, върху материалните достижения на днешния век, изградите новата, истинска, духовна култура на бъдещето единно човечество. Славяни, осъзнайте се като богоизбран, за настъпващия период от историята на човечеството народ; извикайте из потайните глъбини на колективната душа ония мощни творчески духовни сили, които ще преобразят вашия живот, ще ви издигнат на неизмерима висота и ще ви направят водач на човечеството.
към текста >>

17. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Събужда у него алчност, жажда за частна собственост и осигуряване.
Ако е приет в нечист вид, той предизвиква болезнени телесни и душевни състояния. Душевното равновесие се нарушава от повишените лични чувства, най-вече гордост. Чистият зелен цвят произвежда растене във всяко отношение — органично и психично. Той вдъхва упование и надежда. Но възприеме ли се в нечист вид и вземе ли се надмощие над другите цветове, той се отразява зле върху човека. Събужда у него алчност, жажда за частна собственост и осигуряване. Нисшият зелен цвят е крайно материалистичен. И материализмът, който днес царува на земята, се дължи на това, че тя цяла е потопена в зеления цвят. Един ден, когото човечеството излезе от този цвят, земята ще навлезе в синия цвят. В развитието си човечеството е минало първом през червения цвят, после през портокаления, сега е в зеления, а в бъдеще ще мине в ясно-синия. Най-после човечеството ще завърши своето развитие на земята с жълтия, златист цвят.
към текста >>

18. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Един обективен анализ на съвременния и на целия исторически живот на човечеството ни показва, че причината за лошите икономически условия, е човешкия егоизъм - стремежът към лично осигуряване, без да се държи сметка за общите интереси.
Следователно, ако попаднете да живеете в света на нечистите мисли, тази нечистота ще проникне във вашето сърце, а от сърцето ще се поквари и вашият организъм и оттогава насетне бял ден няма да видите. Някои казват, че причина за човешките нещастия са икономическите условия. Други - че невежеството е причина. Но икономическите условия и невежеството са резултат на човешкия живот, и като такива имат своя цяр. Като резултат лошите икономически условия и невежество имат свои причини и тези именно причини трябва да се намерят и премахнат, за да се премахнат резултатите. Един обективен анализ на съвременния и на целия исторически живот на човечеството ни показва, че причината за лошите икономически условия, е човешкия егоизъм - стремежът към лично осигуряване, без да се държи сметка за общите интереси. А това е признак на остаряване, на изгубване възможностите в живота, на изгубване на младостта. Значи, за да се възвърне човек към младостта, да се подобрят лошите икономически условия, трябва да се премахне човешкият егоизъм, който се корени в човешкото сърце. Само когато се премахне човешкият егоизъм, може да се очаква подобрение в живота на човечеството и само тогава ще бъде възможно щастието. А сега религиозните казват, че вярват в Бога и то било достатъчно. Но според моите разсъждения, само да вярвам в слънцето, без да се ползвам от неговата светлина и топлина, нищо не ме ползва.
към текста >>

19. Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208) Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Истинското приятелство и разбирателство между България и Югославия е нещо много повече от всякакви парадни борби за мир — то е истинско осигуряване на мира, не само за двата народе, но и за целия балкански полуостров — то е гаранция за бъдещето благоденствие и спокойно развитие на балканските народи.
освен слепия егоизъм. за който всички средства са оправдани; лъжата, лицемерието и насилието се употребяват с еднаква охота, според случая. На този тъмен фон на взаимни надлъгвания, на явни и тайни съперничества и борби, в края на изтеклата 1936 г. и в началото на новата 1937 година блясва, за нас, българите и за балканците изобщо, една светла звезда на надеждата — това е предложението за пакт за приятелство, между България и Югославия, направено от България. Няма нещо, във външно политическия живот на България, което да може да ни зарадва повече, от искреното, здраво и трайно приятелство между България и Югославия. Истинското приятелство и разбирателство между България и Югославия е нещо много повече от всякакви парадни борби за мир — то е истинско осигуряване на мира, не само за двата народе, но и за целия балкански полуостров — то е гаранция за бъдещето благоденствие и спокойно развитие на балканските народи. Макар и още неподписан „пакта за вечно приятелство между България и Югославия“, нам се иска, и ние вярваме, че той е и ще бъде много по-реален и траен, отколкото много други с тъмни цели скроявани и подписвани пактове. Защото това с повелителната, абсолютна необходимост; защото това е истинският, правият път, който ако следваме с искреност, ще ни заведе към добро и ще ни утвърди в доброто. Вечно приятелство с Югославия— това значи за България вечен мир. Да бъде и да пребъде! С. К.
към текста >>

20. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Събужда у него алчност, жажда за частна собственост и осигуряване.
Той произвежда мир, тишина и спокойствие Ако е приет в нечист вид, той предизвиква болезнени телесни и душевни състояния. Душевното равновесие се нарушава от повишените лични чувства, най-вече гордост. Чистият зелен цвят произвежда растене във всяко отношение — органично и психично. Той вдъхва упование и надежда. Но възприеме ли се в нечист вид и вземе ли надмощие над другите цветове, той се отразява зле върху човека. Събужда у него алчност, жажда за частна собственост и осигуряване. Нисшият зелен цвят е крайно материалистичен. И материализмът, който днес царува на земята, се дължи на това, че тя цяла е потопена в зеления цвят. Ясно-синият цвят в своите по-високи трептения внася духовен подем и разширение на чувствата. Той събужда най-възвишените чувства в човека, окриля неговия идеализъм и вяра. Приет в малко количество и нечист вид, той носи съмнение, безверие и малодушие.
към текста >>

21. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Събужда у него алчност, жажда за частна собственост и осигуряване.
Той укрепява и подхранва мисълта, произвежда мир, тишина и спокойствие. Ако е приет в нечист вид, той произвежда болезнени, телесни и душевни състояния. Душевното равновесие се нарушава от повишените лични чувства, най-вече гордост. В астрологията този цвят отговаря на планетата Меркурий, от елементите - на живака, и от тоновете - на тона „ми”.” „Чистият зелен цвят произвежда растение, органично и психично. Той вдъхва упование и надежда, но възприеме ли се в нечист вид и вземе ли надмощие над другите цветове, той се отразява зле върху човека. Събужда у него алчност, жажда за частна собственост и осигуряване. Низшият зелен цвят е крайно материалистичен. И материализмът, който днес царува на земята, се дължи на това, че тя цяла е натопена в зеления цвят. Астрологически този цвят е свързан с Луната, със среброто и с тона „fa”.” (следва) Колона на лекаря Д-р Ив. Жеков — натуралист ВЕГЕТАРИАНСКИ И НЕВЕГЕТАРИАНСКИ ХРАНИ Обикновено в хармоничното хранене взема връх суровоядството, а, следователно, не е възможно да се удовлетвори опуса на болшинството навикнало да посипва гозбите с хиляди подправки и натъпква стомаха с едно крайно разновидие на храни. Преди всичко заявяваме, че, когато е думата за истинско, хармонично хранене, опростогворената храна трябва да вземе надмощие и предимство, но все пак ние ще гледаме по всякакъв начин да съобщаваме, освен по-прости вегетариански храни, други полувегетариански.
към текста >>

22. -

Който вярва във вечния живот, той не мисли за смърт, нито за осигуряване, нито за богатство или за сиромашия, нито за наука.
Някои хора с години живеят при отворени прозорци и не изстиват. Защо? Те имат изобилно живот в себе си, те имат имунитет; те са облечени с магнетическа риза, която не се пропуква. Изстиването зависи от мисълта на човека Каквото мисли човек и в какво вярва, това става. И тъй, първото нещо, което се изисква в новия живот, това е новата вяра. Новата вяра подразбира да вярва човек в Бога, че в Него е вечния живот. Който вярва във вечния живот, той не мисли за смърт, нито за осигуряване, нито за богатство или за сиромашия, нито за наука. Той мисли само за едно — че трябва да учи. Който не вярва във вечния живот, той мисли за смъртта — как ще умре, как ще го закопаят, какво ще кажат хората за него и т. н. Обществото, в което живеете, противоречията, които срещате в живота си. добрите и лошите хора, всичко това трябва да бъде предмет за изучаване не само от страна на философите, но и от всеки човек поотделно. За това се изисква работа, усилия.
към текста >>

23. -

Съвременния човек се стреми към осигуряване, запасяване, което довежда до война.
Не са ли страстите и личните желания, които ни ослепяват, за да не виждаме святата и животворна Светлина? Всички противоречия, трудности, страдания и изпитания имат целта да ни поучат, да мислим право. Тази е единствената и най-важна задача за която човек идва на земята да се научи да мисли право Съвременния човек е подобен на дете, което поради невнимание счупва вазата и после се оправдава на майка се, че вазата сама се счупила. Съзнанието за дълг и отговорност се особено развива сега в човека. То е новото, което иде и което издига човека над временното и дребнавото, над личното. Съвременния човек се стреми към осигуряване, запасяване, което довежда до война. Той е отхвърлил думите на Христа: „Търсете първом царството Божие и Неговата правда и всичко останало ще ви се приведе“, защото вярата му е слаба. Днешната война е съдба за човечеството. След тия страдания иде Новото, иде Царството Божие на земята и в нас. което не е само ядене и пиене, но търпение, Любов, Мир и Радост в Духа Святаго. Това е новото, което иде и за което ни говори всека Пролет и топлия слънчев лъч. Дим.
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Предполагаше се, например, чрез въвеждането на съразмерната изборна система да се постигнат две главни цели: първо, чрез осигуряване представителството на малцинствата, да се даде вярно отражение на избирателното тяло в законодателното събрание и второ, да станат неизбежни коалиционните правителства у нас, с което, чрез взаимен контрол и разбиране на групите, от които те ще изхождат, да се повдигне морала в управлението и така да се подготви, и ускори процеса на сливането между същите групи.
Цялото ни законодателство е една колосална лъжа, с която се извращава нашия индивидуален, социално-икономически и политически живот. Ако се впуснем да цитираме и разглеждаме поотделно нашите съдебни, социални и финансови закони от Освобождението ни досега, ще се види, че всичко е било нагаждано само по моментни настроения и за удовлетворение егоистичните интереси на отделни личности или политически котерии. С тия закони целият ни живот е фалшифициран издъно и за това нашият народен организъм е заприличал вече на един чудовищен народ, който не живее, а агонизира в страшни конвулсии. Разпокъсан на разни пристъпни организации и зловредни течения, народът ни се намира в постоянна и безплодна вътрешна борба, която изчерпва силите му, необходими за развитието му. Всичките изкуствени опити, направени досега за пълното обединение на разните противоположни групи, не доведоха до никакъв практически резултат. Предполагаше се, например, чрез въвеждането на съразмерната изборна система да се постигнат две главни цели: първо, чрез осигуряване представителството на малцинствата, да се даде вярно отражение на избирателното тяло в законодателното събрание и второ, да станат неизбежни коалиционните правителства у нас, с което, чрез взаимен контрол и разбиране на групите, от които те ще изхождат, да се повдигне морала в управлението и така да се подготви, и ускори процеса на сливането между същите групи. Обаче, и тая реформа на българска почва не даде очаквания плод. Крайно време е да се самоосъзнаем и да изберем правия път на божествената мъдрост и любов. Трябва да бъдем мъдри в нашия индивидуален живот, като прилагаме винаги в своите постъпки великото правило, завещано ни от Христа: да правим на другите това, което желаем и те да правят нам. То е правилото на себеотричането, основата на социалната солидарност и любовта. Него трябва да приложим и в обществения, политическия, духовния и културния живот.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той казва: дружествата за осигуряване на отделните личности, както и международните съюзи за осигуряване на отделните народи — това са гробищата на съвременното човечество.
Земята принадлежи общо на всички хора, които са длъжни да я обработват задружно и имат право да се ползват еднакво от плодовете на своя труд. „Не! “ — провикват се хората със старите идеи — „не трябва и не може да има никакво равенство и никакво братство на земята, а всеки по-силен човек или народ има право да потиска и да ограбва по-слабия до крайното му умаломощаване или унищожение, като, за постигане на тая цел, позволени са всякакви коалиции, съюзи и сдружавания на човеците-вълци или народите-вълци“. Вместо благородно съревнование в полето на честния труд за общо благо, навред се наблюдава едно лудешко надпреварване за материално и икономическо надмощие, дори за изсмукване жизнените сили на отделната личност или на някой народ. Викът „vae victis“ — тежко на победения — се повтаря, след толкова векове, и днес! Учителят на Бялото Братство, обаче, издига лозунгът на братството между хората и народите и възглася: нека приложим Христовото учение, защото само в него лежи избавлението на света от страшното зло! Той казва: дружествата за осигуряване на отделните личности, както и международните съюзи за осигуряване на отделните народи — това са гробищата на съвременното човечество. От тия свои стари идеи съвременните хора само умират: те не виждат, че с взаимните си застраховки изкопават само своите гробове, защото застрахователните договори налагат безполезни задължения, които изтощават народите. Поради тия стари идеи, изучването на живата природа е дало възможност на хората, напр., да изнамерят летателните машини, не с цел да послужат с тях на общия напредък, а да се избиват. В служба на взаимната изтреба и експлоатация на хората са турени и всички други изобретения на човешкия ум. Даже изкуствата служат на злото: напр., чрез архитектурата се издигат грамадни и тъмни здания, мрачни затвори или вертепи на разврата, градове пълни със смрад. Такова е обонянието на съвременните хора, такава е културата им, такъв е живота им.
към текста >>

В мисъл та на Александра е било, целта на това сдружаване да се изрази в уреждане на външните отношения на държавите и в осигуряване на мира.
Всеки ден те се събирали на тайни разговори. И именно под влиянието на идеите на г-жа Крюденер Александър взел инициативата за договора на Свещения Съюз. Свидетелстването на Метерниха по тоя предмет е формално1). Като мистико политическо сдружаване, Свещеният Съюз биде образуван чрез един договор, подписан от руския император, австрийския император и пруския крал. Тримата монарси се задължаваха „да останат съюзени чрез връзките на истинско и неразривно братство и да си оказват във всеки случай и на всяко място помощ, съдействие и подкрепа“, като препоръчваха на народите си „да закрепват всеки ден повече в принципите и упражнението на длъжностите, на които божественият Спасител е учил хората“. В мисъл та на Александра е било, целта на това сдружаване да се изрази в уреждане на външните отношения на държавите и в осигуряване на мира. След като Александър напуснал Париж, г-жа Крюденер заминала за Швейцария, на 22 октомври 1815 год. Тя се установила в Бал. През 1818 г. тя поискала да отиде в Петербург, но не получила разрешение за това. Въпреки симпатията, която императорът постоянно хранел към нея, той не пожелал да я приеме.
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това води пък към осигуряване на правото на публично събиране и правото на изказване чрез печата (свободата на печатното слово).
Libertatum, също и Habeas Corpus (правото на личната неприкосновеност) и пр. Тия гаранции са вписани или оформени в основни или конституционни закони, по които са устроени или организирани разните съвременни държави. Но трябва да се прави разлика между личните и гражданските права на човека, между частните и обществено-политическите му права. Всичките те са предназначени да обусловят и гарантират пълната свобода на личността. Между тия права на първо място стои правото на свободно мислене или свободата на съвестта или вярата, както и правото на изказване мисълта или убеждението си на другите. Това води пък към осигуряване на правото на публично събиране и правото на изказване чрез печата (свободата на печатното слово). Без да се впущаме в обширно разглеждане на всичките тия права или „конституционни свободи“ на човека и гражданина, което е предмет на специалните съчинения по теорията на държавното право, ние ще се спрем тук, само мимоходом, върху оценката на правото на събиране, което е толкова важно за всеки свободен гражданин, за да покажем, колко зорко трябва да се пази то от всекиго от нас и да се цени от всички управници, които и да са те и където и да са те, като условие за гарантиране гражданската и политическата свобода в държавата. В своето класическо съчинение по конституционното право на Англия: „introduction to the Study of the Law of the Constitution“, авторът Dicey е отделил специална глава VII върху разяснението на това право: The right of public meeting. За илюстрация на нашите мисли по въпроса, цитираме от тая глава следните няколко реда: „Лицето А. има право да върви по улицата High Street, или да излезе на полето. Лицето В.
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но което е най-печалното и обезсърчителното, то е, че даже и ония, които са се дегизирали с маските на спиритуализма и дават вид, че са посветили живота си на изпълнението на една духовна мисия, се държат здраво за материалните си интереси, считайки, че веднъж поставили за своя първа цел в живота материалното си осигуряване във всяко отношение (къщи, земи, богатство, разкош и пр.) с това са разрешили половината или по-голямата част от задачата си, а за останалото „има време" - казват те - ако не в този живот, то в друго някое прераждане, тъй като вечността е безкрайна.
Съвременният материализъм - Истинският живот „Сейте разумное, доброе, вечное, спосибо вам скажеть сердечное русский народ..." Н.А. Некрасов Човечеството продължава да блуждае, всред самоволни мъки и страдания, из мрачния лабиринт на материализма. Една гъста, безпросветна мъгла е обвила съзнанието на народите и отделните личности, защото почти всички са обзети и оковани от мисълта, че само в търсенето на материални блага е целта и смисъла на човешкия живот на земята. В тая фатална заблуда и в неизбежните катастрофални последици от нея, изразени в прочутата максима: „apres nous le deluge" (след нас ако ще и потоп да стане), са потънали почти всички държавници, професионални политици, духовенство, почти цялото учителство и пр. - с една реч, целият интелектуален елит на народите. Но което е най-печалното и обезсърчителното, то е, че даже и ония, които са се дегизирали с маските на спиритуализма и дават вид, че са посветили живота си на изпълнението на една духовна мисия, се държат здраво за материалните си интереси, считайки, че веднъж поставили за своя първа цел в живота материалното си осигуряване във всяко отношение (къщи, земи, богатство, разкош и пр.) с това са разрешили половината или по-голямата част от задачата си, а за останалото „има време" - казват те - ако не в този живот, то в друго някое прераждане, тъй като вечността е безкрайна. А Христос във великата си проповед на планината е изказал, между другото, следните незиблеми истини, според превода им в Ев. на Матея (гл. 6, стих 19-33). „Недейте си събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги разваля, и дето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, нито ръжда ги разваля, и дето крадци не подкопават, нито крадат; защото където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви".
към текста >>

0.32199096679688