НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
128
резултата в
99
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Те чувствуват, че новото време налага по-голяма широта и нови методи на християнизма, но те не могат да се
освободят
от крайно ограниченото и буквално тълкуване на писанието.
Преди всичко ние сме родени от „православни" родители и кръстени от православната „черква". Но православната черква не можа да задоволи нашите растящи духовни нужди и затова днес ние сме вече изгубени за нея, както и тя за нас. Нашето отношение с днешната православна църква е едно от най-категоричните и не може да бъде предмет на по-дълго внимание. С кои други нови идейни движения имаме допирни точки Това са до известна степен: теософи, толстоисти, анархисти и протестанти. Протестантите – които у нас се подържат от Америка, сравнени с католиците и нашето православие са много по-либерални и по-толерантни.
Те чувствуват, че новото време налага по-голяма широта и нови методи на християнизма, но те не могат да се
освободят
от крайно ограниченото и буквално тълкуване на писанието.
Те остават при старото схващане, че областта на религията е отделна от тази на науката. Те еднакво се възхищават и от всички прояви на религиозност и от всички научни открития, но се отказват да търсят примирение между тях – нещо, което силно е озадачавало и продължава да озадачава всекиго от нас. Теософите - това са нашите братя, през умствената школа на които е минала голяма част от нас и на чиято литература ние дължим нашите теоретични познания по сравнителна религия, теософията и окултизма. В това отношение ние дължим на теософското общество благодарност, но тъй както се практикува и прилага теософията у нас, тя неотклонно върви по стъпките на православната черква, с всички нейни опасни догми и стремежи да се оправдае изцяло днешната действителност. Ревностните теософи се отличават по едностранчивата изтънченост на своя ум, или както те сами се изразяват, са умственото настроени – нещо, което им пречи да схванат правилно новото учение, което е до голяма степен учение на сърцето.
към текста >>
2.
Пред прага на Вечността - Цв. Стайков
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Ние можем да почитаме не по-малко от всеки друг тружениците на науката, които със своите усилия искат да
освободят
човека от робството на непосилния труд, като му дадат в ръка оръдието, що изработва човешкия разум, но ние не ще разкрием душите си за оня хладен и материалистичен дух, що вее често оттам.
Те не знаят, че в тия страни, които цивилизована Европа познава само по географските карти има кътища, които могат да станат гостоприемници за Светлия Гостенин. Европа, задрямала в изпаренията на своето нощно тържество, когато се пробуди, по нашите места вече ще да е наченала зората на идващия ден. Тоя ден ще ни завари умити в сълзите на дълго очакване, но по-достойни за неговата виделина. Европа, захласната в стоманения трясък, захласната в своя интерес, ще обърне ръцете си към ония страни, към които е показала толкова жестоко равнодушие, за да почерпи духовна храна за своята мършава снага, както едно време, от мистичния плам, що подпалиха нашите Богомили. Ние знаем да ценим грамадните придобивки в материалната култура, люлка на която е западния свят.
Ние можем да почитаме не по-малко от всеки друг тружениците на науката, които със своите усилия искат да
освободят
човека от робството на непосилния труд, като му дадат в ръка оръдието, що изработва човешкия разум, но ние не ще разкрием душите си за оня хладен и материалистичен дух, що вее често оттам.
Нашата душа е пробудена. Ние знаем да дирим повече прелест в снежните вършини на родните ни планини, където нашите светии са отправяли своите молитви, отколкото в парковете на шумните градове, в които са наредени истуканите на великите крале и императори. В своята.болка изтерзаните народи тука и на далечния изток, ще найдат по-скоро ответ за смисъла на човешкия живот, и тогава културата ще се премести другаде, както .се мести екватора на земята в дължината на вековете. ....................................................... Има смисъл живота и на отделната единица и на народите. Тия последните са семейства, в които поотделно се осъществява част от Великия План.
към текста >>
3.
Келтски окултизъм – Ernest Bose
 
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Разположение имат също към кражба и ако от датската възраст не се ограничат и
освободят
от нея, впоследствие ще се отдадат на тази страст.
Въображението у тях е много развито спрямо здравия разсъдък, макар че като ги слушаш, ще направиш противоположни заключения По-силни в теорията, отколкото в практиката, те постъпват прибързано. Не им липсва нито прозорливост, нито проницателност, а умът им проявява трескава деятелност. Техните сложни способности са много разнообразни и често противоречиви: те са и мечтатели, и мислители, и идеалисти, и реалисти. Систематическият и изобретателен ум ги прави еднакво способни към точните науки, но в тях има същевременно и склонност км утопия. Те са разположени към лицемерието, с което често водят борба.
Разположение имат също към кражба и ако от датската възраст не се ограничат и
освободят
от нея, впоследствие ще се отдадат на тази страст.
Непокорни по природа, те не понасят никаква дисциплина; заради свободата, те са готови да направят всичко в света, а робството за тях е най-голямото зло. Подозрителни и тирани в своята привързаност, те нямат ни почивка, нито спокойствие от любовта, която за тях е извор на грижи, огорчения и измяна. Обичат пътешествията и харесват живот пълен с приключения. Повече смели и ловки, отколкото щастливи в предприятията си, те спечелват богатствата си с голям труд и с още по-голям труд ги задържат. Техният странен и раздразнителен характер ги прави много нещастни, също така и онези, които живеят с тях.
към текста >>
4.
Физиогномия
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Пикте: „Във вечния кръг Сенжан, Бог остава завинаги безконечен и неподвижен, обаче в кръга Гвинфид Той прониква със своя Дух всички свои творения, обгръща ги в една обща връзка от любов и хармония, след като ги е подкрепил да се
освободят
от връзките на Абред".
Полезността или ценността в живота се определя от следната триада: „Три са нещата, които не ще имат край, поради неизтощаващото се тяхно могъщество - това са: формата, качеството и ценността на съществуването. Защото освободени от всякаква злина, тези три неща придобиват една вековечна трайност всред разнообразието на доброто и красотата на този кръг Гвинфид. Ние сме тук в съвършена аналогия с Нирваната у индусите; и действително, еволюцията продължава без прекъсване, както тази на Dhyans-Chohan-ите в истинската езотерична традиция на Индия. Друидическата доктрина не допуща сливането на духовете с Божеството - нещо, което е един вид материалистичен пантеизм. Мисълта, която току що даваме, е ясно изразена в следната триада, посочваща, че всека личност живее вечно разделена от Бога, Който, живеейки във всички същества, ни най-малко не ги поглъща, а напротив се различава от тях в своята същина както го добре изразява А.
Пикте: „Във вечния кръг Сенжан, Бог остава завинаги безконечен и неподвижен, обаче в кръга Гвинфид Той прониква със своя Дух всички свои творения, обгръща ги в една обща връзка от любов и хармония, след като ги е подкрепил да се
освободят
от връзките на Абред".
Ето една последна триада, която по един най-ясен начин обяснява казаното по-горе. Три са необходимостите на Бога: да бъде безконечен, сам по себе си, да бъде ограничен по отношение ограниченото, да бъде в унисон с всеки стадий на съществата в кръга Гвинфид. Ясно се вижда от всичко казано дотук, че Друидическата Доктрина произхожда от индуската, като я копира почти текстуално в основните си черти. Нищо чудно няма в този факт, защото ние можем да потвърдим днес, че голямото Арийско преселение, излязло от древна Индия, разпростряло се в Северна Азия, е проникнало по-късно и в Европа и се е простряло дори до страната на Галите, дето индуските вярвания, предания и философия са се разпространили чрез устно предаване на приказки и благоговейно са се запазили в Друидическите семейства[1]. Уместно е, обаче, да се добави тук, че множество археолози приемат днес, че Келтската раса е минала от Европейския Запад към Азиатския Изток, както поменахме това по-рано.
към текста >>
5.
ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
" По същия начин и съвременните хора трябва да се
освободят
от своите стари превръзки, от своята слепота, както и от всички заблуждения и суеверия в живота, били те религиозни или научни.
Когато влезете в някоя гостилница с празна кесия, гостилничарят казва: „Излезте вън! " Когато кесията ви е пълна, гостилничарят казва: „Влезте вътре! " Същото нещо стана и с Лазара. Когато забогатя, той влезе в гроба. Щом кесията му се изпразни, Христос дойде пред гроба му и каза: „Лазаре, излез вън!
" По същия начин и съвременните хора трябва да се
освободят
от своите стари превръзки, от своята слепота, както и от всички заблуждения и суеверия в живота, били те религиозни или научни.
Докато не се освободят от тези неща, те от гроба няма да излязат и живот вечен няма да придобият. Всички хора трябва да се подчинят на вътрешния глас в себе си, на Божественото начало, което им казва: „Излез вън|". Има ли нещо лошо в излизането? Всяко дете, което е излязло от къщата на своите родители, и отишло да се учи, е станало учен човек. Бащата казва на детето си: „Излез вън, иди в странство да учиш и като научиш нещо, пак се върни при мене!
към текста >>
Докато не се
освободят
от тези неща, те от гроба няма да излязат и живот вечен няма да придобият.
" Когато кесията ви е пълна, гостилничарят казва: „Влезте вътре! " Същото нещо стана и с Лазара. Когато забогатя, той влезе в гроба. Щом кесията му се изпразни, Христос дойде пред гроба му и каза: „Лазаре, излез вън! " По същия начин и съвременните хора трябва да се освободят от своите стари превръзки, от своята слепота, както и от всички заблуждения и суеверия в живота, били те религиозни или научни.
Докато не се
освободят
от тези неща, те от гроба няма да излязат и живот вечен няма да придобият.
Всички хора трябва да се подчинят на вътрешния глас в себе си, на Божественото начало, което им казва: „Излез вън|". Има ли нещо лошо в излизането? Всяко дете, което е излязло от къщата на своите родители, и отишло да се учи, е станало учен човек. Бащата казва на детето си: „Излез вън, иди в странство да учиш и като научиш нещо, пак се върни при мене! " Ако Лазар не беше се подчинил на Божествения глас, и до днес щеше да лежи в гроба.
към текста >>
Ако при съвременната криза на живота хората чуят Неговия глас и излязат вън, те ще се
освободят
от всички терзания и мъчнотии.
В Любовта заповеди няма Там всичко се върши доброволно. Христос обичаше Лазара, и Лазар обичаше Христа, затова, като чу Неговия глас, веднага излезе вън. Божественото начало е заровено днес в гроба. То трябва да се разрови, да възкръсне и да възтържествува. Всички хора трябва да се вслушват в Неговия глас, да Го разбират и да му се подчиняват, за да придобият живота, който търсят.
Ако при съвременната криза на живота хората чуят Неговия глас и излязат вън, те ще се
освободят
от всички терзания и мъчнотии.
Човек трябва да има нещо в себе си, на което всякога да уповава. На това нещо, именно, един ден Господ ще застане и ще каже: „Излез вън! Понеже си бил доволен на малкото, влез сега в благоволението на своя господар." „Малкото" е зародиш, който очаква своето развитие и от който ще покълне съзнанието на бъдещия човек. И тъй, когото турят в гроба, трябва да знае, че Христос ще дойде при него и ще му каже: „Излез вън"! Дойдат ли известни мъчнотии, страдания или болести, с които хората не знаят как да се справят, нека кажат: „Ще дойде Христос"!
към текста >>
6.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА!
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Ония човеци, които искат да живеят, трябва да се
освободят
от всички остатъци на миналото и да се приспособят към новата жизнена вълна, която обхваща отвътре света и разширява неговото съзнание: от личното към индивидуалното и от индивидуалното към космичното.
Те още не са видели – туй, което окото на вековния исторически опит е видяло, че църквата и то навред в света, е вече тъй безплодна, че дори и секти не може да ражда! И аз твърдя – секти не се раждат днес в света! Онова, което националните църкви в коя да е страна искат да представят като такива, са самобитни рожби на новото време, в жилите на които тече прясната кръв на новия живот, на живота – настояще! Те нямат нищо общо с безплодната днес майка на сектите и ересите. Ония, които имат очи да виждат, трябва да видят и разберат това и да не подържат съзнателно или не изтъркани лъжи, от които на човечеството се е втръснало!
Ония човеци, които искат да живеят, трябва да се
освободят
от всички остатъци на миналото и да се приспособят към новата жизнена вълна, която обхваща отвътре света и разширява неговото съзнание: от личното към индивидуалното и от индивидуалното към космичното.
Защото сега в живота става един „странен" процес. Изгрява нов ден. Зазорява се. А тия, които са ранобудни и станат да посрещнат великия изгрев, ще бъдат отделени от спящите и привлечени в живия цикъл на един нов ден, а спящите, ония за които още не е съмнало, ще потънат в нощта да си доспят. Ранобудните – те са новият, жив ден!
към текста >>
7.
СЪЮЗЪТ НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
В днешната епоха трябва умовете да се
освободят
от това „византийско иго" не само в областта на физиката и геометрията, а и в областта на психологията.
По отношение на духовните въпроси, съвременните хора още не са преодолели аристотеловата логическа метрика и евклидовата метрична геометрия. Те все още са пленници на плоския ум на гръцкия философ. Гърците като взеха почти всичкото си богатство от древния Египет, Асирия и Вавилон, извършиха туй екстериоризиране на оня свят, който не се вижда с физически очи, в сферата на достъпния за физичните сетива свят. Така, астрологичната схема на „десетте небеса", която изразяваше известни процеси от астралната динамика, що се извършват в аурата на земята, те я превърнаха в астрономическа планетна система, позната под името „Птоломеева". И трябваше да употребят какви не изкуствени способи, като запример системата на епициклите, за да я приближат донякъде до физическата действителност.
В днешната епоха трябва умовете да се
освободят
от това „византийско иго" не само в областта на физиката и геометрията, а и в областта на психологията.
По този път на мъртвата буква ще се дойде до комични положения като онова, за което иронично подмята някъде Елифас Леви, като казва, че при тоя буквален начин на разбиране някога и християнската Троица ще се сматря (разглежда) като съставена от три члена: един старец, един. разпнат млад мъж и един гълъб. В евангелията, като във всички езотерични книги, се движи една спирала на аналогии. Отнесем ли Евангелието въз основа на херметичния закон на аналогиите към човека, към неговата анатомия, физиология, биология, ще получим редица съответствия; отнесем ли го към психологията и социологията, ще получим други съответствия. Лица, градове, планини, реки, езера, области, събития се превръщат в анатомични органи и системи, във физиологични функции, биохимични реакции, обществени класи и групировки, социални строеве, психични сили и способности, духовни процеси.
към текста >>
8.
ЕСЕНТА НА ЕДНА ЦИВИЛИЗАЦИЯ - СЕВЕРОВ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Хиляди усилия ще направят те, за да го дигнат, да се
освободят
от него.
Ако той би бил външно ценен и най-слабият човек ще направи усилия да го дигне, да го занесе у дома си. Най-малко той би правил опити всеки ден да откъртва по едно парченце от този камък. Външно този камък е обикновен, никой не му не обръща внимание. На това основание мнозина считат, че е в реда на нещата да седи той върху гроба на човека. Обаче, разумните хора не мислят така.
Хиляди усилия ще направят те, за да го дигнат, да се
освободят
от него.
Те знаят, че истинската сила на човека ще се прояви само след като се освободят от този камък. Не беше ли същото и с Христа? Силата на Христа се прояви след възкресението. С това Той доказа на човечеството, че мъртвите могат да възкръснат. – Кога?
към текста >>
Те знаят, че истинската сила на човека ще се прояви само след като се
освободят
от този камък.
Най-малко той би правил опити всеки ден да откъртва по едно парченце от този камък. Външно този камък е обикновен, никой не му не обръща внимание. На това основание мнозина считат, че е в реда на нещата да седи той върху гроба на човека. Обаче, разумните хора не мислят така. Хиляди усилия ще направят те, за да го дигнат, да се освободят от него.
Те знаят, че истинската сила на човека ще се прояви само след като се
освободят
от този камък.
Не беше ли същото и с Христа? Силата на Христа се прояви след възкресението. С това Той доказа на човечеството, че мъртвите могат да възкръснат. – Кога? – Когато дигнат камъка от своя гроб.
към текста >>
9.
ДВА ПРИЛИВА - Г.
 
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Като се стремят да се
освободят
от мъчнотиите, те искат да бъдат силни, богати.
Този план е разнообразен. Когато рибите го изучавали, те се научили да плуват; когато птиците го изучавали, те се научили да хвъркат; когато млекопитаещите го изучавали, те се научили да ходят по земята; когато хората го изучавали, те се научили да мислят; когато ангелите го изучавали, те се научили да светят. Значи, задачата на човека е да мисли. Щом се научи да мисли правилно, мъчнотиите в живота му няма да изчезнат, но той ще им намери място, ще ги тури там, дето ще го ползуват. Като не знаят, де да поставят мъчнотиите, съвременните хора се препъват в тях, като в безразборно разхвърляни камъни по улиците, вследствие на което страдат, измъчват се и се обезсърчават.
Като се стремят да се
освободят
от мъчнотиите, те искат да бъдат силни, богати.
Природата е силна, природата е богата. Защо тогава хората да не използуват нейната сила, нейното богатство? Щом хората искат да бъдат силни, богати, това показва, че те нямат доверие в природата. В плана на природата е да ни направи богати, силни, учени. Въпреки това, ние внасяме един свой план, вследствие на което се раждат ред противоречия в нашия живот.
към текста >>
– Искат да се
освободят
от противоречията, от страданията.
Той трябва да изучава краката, т.е. добродетелите си и ръцете, т.е. правдата, справедливостта. Не може да бъде човек добродетелен, ако няма добре развити и здрави крака; не може да бъде човек справедлив, ако няма добре развити ръце. Днес всички хора искат да влязат в нови условия, в нова фаза на живот. Защо?
– Искат да се
освободят
от противоречията, от страданията.
Наистина, миналите поколения са страдали и сегашните хора страдат; миналите поколения са имали противоречия, и сегашните хора имат противоречия. Много неща трябва да се поправят, за да дойде човек до новите условия на живот. Това ще стане по един естествен път, защото виждаме, как природата всеки ден начертава, набелязва по една линийка от своя определен план. Съществува един велик закон в света, който регулира целокупния живот. Всеки човек трябва да върви в съгласие с този закон, да не отстъпва ни на йота от него.
към текста >>
10.
LE MAITRE PARLE. L'AME
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Да се заменят всички други данъци с единият данък - това значи да се
освободят
всички хора от косвените данъци, бедните и от преки, а да се обложат рентиерите, които без всякакъв труд печелят милиони.
Да се отнеме земята на човека, значи да се обрече на вечно робство. Частната собственост върху земята е голяма неправда, понеже земята човек не я е създал, следователно и няма право да я владее. Човек има право да владее и да разполага с продуктите на своя труд. За да се изправят две неправди - а именно: несправедливото владение на земята и ползуване от рентата на земята без всякакъв труд; и несправедливото облагане с преки и косвени данъци труда на човека. X. Джордж препоръчва единният данък, който в същност не е данък, а възвръщане рентата от земята - на обществото.
Да се заменят всички други данъци с единият данък - това значи да се
освободят
всички хора от косвените данъци, бедните и от преки, а да се обложат рентиерите, които без всякакъв труд печелят милиони.
Пример - на ул. Мария Луиза за няколко дюкяни X. У. получава 2,000,000 наем. Защо? Защото мястото е ценно. Това място, купено преди 50 г., струвало хилядо пъти по-малко.
към текста >>
11.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ПРАВДАТА
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Всуе се лутат най-новите музиканти да „измислят” нещо „ново” и все пак не могат да се
освободят
от хипнозата на музиката, с която са закърмени и отхранени: и в най-смелия опит на новаторство намираме само едно детайлираме или усъвършенствуване на неща, загатнати или интуитивно постигнати от някои от неколцината великани на нашата музика.
„Когато музицирам – казва той – аз изпълнявам един свещен, религиозен дълг”. А върху музиката на Бах, като на основа, израсна и се разви тая на Моцарт и Бетовен, първата – като музика на радостите и светлите оптимистични настроения, изпълнени с надежда и упование в тия висши същества на музиката, а втората – тая на Бетовен – като музика на страданията и противоречията, с които има да се справя човек на земята; неговата музика е изпълнена с мъчителни запитвания по най-жизнените проблеми, за чието разрешение жадува човешката душа. Бах положи основата на съвременната, европейска музика, Моцарт изгради (следвайки насоката, дадена от неговия учител Хайдн) и декорира нейните форми, а Бетовен изпълни тия форми с дълбок смисъл и съдържание. С овладяването на трите й основни елементи – ритмус, мелодия и хармония – музиката доби своя завършен външен вид, тъй да се каже се реализира напълно в триизмерния физически свят - въплъти се на земята, но това, доколкото се отнася само до нейната формална страна. Времето след Бетовен ни донесе много новости, било по отношение на средствата, било по отношение на формата и начина на изразяване на музиката, но всичко това са само подробности и усъвършенствувания на вече даденото и затвърдено от майсторите класици.
Всуе се лутат най-новите музиканти да „измислят” нещо „ново” и все пак не могат да се
освободят
от хипнозата на музиката, с която са закърмени и отхранени: и в най-смелия опит на новаторство намираме само едно детайлираме или усъвършенствуване на неща, загатнати или интуитивно постигнати от някои от неколцината великани на нашата музика.
Сега живеем една преходна епоха на външен застой, повидимому. Всичко се е спряло в почуда: кой път да хване. Материалистичната философия на миналото столетие, като проникна и стана „мода” и в най-нематериалистичната област на човешкия живот – изкуството – се помъчи да замени живия огън на вдъхновението, изхождащ от глъбините на човешкия дух с дребнавата калкулация на този живот и реалистичен интелект – помъчи се да замени живия Прометеев огън, съгряващ и оплодотворяващ човешката мисъл, с мъртвата и студена светлина на електричеството, изхождащо от „материалистичния интелектуализъм”. – А разбира се, в резултат на това „ново разбиране и философия” (което всъщност се сказа едно основно неразбиране на нещата) и изкуство, и живот се озоваха в едно задънено положение, за излизането от което ето вече няколко десетилетия, се правят усилия. От друга страна, от година на година се засилва новото (наистина „ново”, защото крие в себе си заложбите на едно бъдеще), което бавно, но сигурно навлиза и изпълва всяка област на живота, осмисля безсмислиците на оматериализираната наука, философия и изкуство и подава ръка за помощ на измъчения и лутащ се човек, за да го извади от неговото безсилие и да го постави отново на прав път.
към текста >>
12.
ПЕПЕРУДИ-Г.
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Какво трябва да се направи, за се
освободят
хората от заблужденията в живота си?
В разбиранията си, човек може да бъде и като майката, която не одобрява поведението на сина си, който посещава кръчмата. Майката е вложила нещо хубаво в сина си, за което следи, грижи се. Освен виното, кръчмарят нищо друго не е вложил в младия момък. Причината за тия частични и своеобразни разбирания на хората се крие в техните заблуждения. Тия заблуждения пък създават ред мъчнотии и трудности за цялото човечество.
Какво трябва да се направи, за се
освободят
хората от заблужденията в живота си?
Те се нуждаят от трезва, положителна наука, която да им покаже пътя, по който те могат да работят, да имат постижения. Тази наука е в сила да обясни всички явления, без да отрече живота, без да внесе какво и да е противоречие в ума на човека. Какво виждаме днес? Съвременната наука от една страна поддържа живота, а от друга го отрича. Запример, съвременните хора се радват, когато се роди дете, насърчават го да се развива, да учи.
към текста >>
13.
Строежът на ухото и човешкият характер - Карл Хутер
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Много подобни богатства има в Индия, но те се пазят ревниво от брамините; нито пари, нито сила или хитрост са в състояние да
освободят
тези ценности на миналото." Но не само индусите са били посветени в мистериите на тази наука.
Тази странна книга бе направена от кожа слепена и сглобена по най-удивителен начин. Тя имаше грамадни размери, съдържаше стотици добре начертани илюстрации със сведения за това как, кога и къде е установена достоверността за всеки белег. Що се отнася за старинността на тази книга, не можеше да има никакво съмнение. Написана бе на най ранния език на страната и датираше от толкова далечно минало, че даже само неколцина от брамините можеха да я четат и тълкуват. За да устои на времето, тази книга бе написана с мастило, приготвено от особена смес.
Много подобни богатства има в Индия, но те се пазят ревниво от брамините; нито пари, нито сила или хитрост са в състояние да
освободят
тези ценности на миналото." Но не само индусите са били посветени в мистериите на тази наука.
Тя е била на почит в древния Китай, знаяли са я ламите на Тибет, магите на Персия, астролозите на Халдея, Иерофантите на Египет. Гърците, които са имали духовен контакт с Индия, са взели тази наука от там. Според някои учени индийските Веди са били основата даже на гръцките школи. С идването на Орфей - авторът на гръцката митология - който е учил египетските мистерии в светилищата на Мемфис и Тива - пренесла се е египетската наука в Гърция. Там тя добива своето име (хери - значи ръка и мантия - гадание) и ясна, стегната форма.
към текста >>
14.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Хората днес са роби и за да се
освободят
, те трябва да се новородят.
Тя не се налага със закон. Всяка свобода - под каквато и форма да я търсят хората: политическа, гражданска или религиозна - която отвън се налага, е само сянка на свободата. Идеалната свобода, свободата която произтича от Истината, не е основана на никакво насилие, тя не се основава ни на човешко знание, ни на човешки правов ред. Нея не я брани никакъв външен закон и сила. И наистина, свобода, която трябва да се брани с оръжие в ръка, свобода ли е ?
Хората днес са роби и за да се
освободят
, те трябва да се новородят.
Новораждането е скъсване на ония връзки, които сега ни спъват. То означава освобождаване от веригите на съдбата и необходимостта. То означава възстановяване на оная първична връзка на човека с Бога, която съществува от самото му явяване в света. То означава възстановяване на неговата свобода. Защото първоначално всички същества са създадени свободни.
към текста >>
15.
ЗА СМИСЪЛА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ - ЕЛИ
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
И понеже съвременните хора, така както са построени, съзнават и виждат обективно само проявата на така наречените физико-химични сили, към които се мъчат да сведат всички физически, биологически и душевни прояви, те не могат да се
освободят
от постоянните и непреодолими противоречия, що терзаят научната и философска мисъл.
ДЪРЖАВА В ДЪРЖАВА Светът е най-великото учреждение, което великите хора познават По-разумно уредено учреждение от него няма във видимата, материална вселена. В неговото устройство участвуват главно три рода сили - физически, астрални или чувствени и динамически или умствени. Има и други сили от по-висок ред, които действуват в света, но в човешкия живот, така както той сега се развива на земята, при тази степен на съзнание, което днешните хора имат, тези три рода сили са главните, основните. Всеки човек на земята - за да останем в сферата на човешкия живот - минава през три основни процеса: физически, астрален и умствен, в които се проявяват поменатите три вида сили. Законите, по които действуват тия сили, се коренно различават помежду си, те дават понякога диаметрална противоположни резултати, макар да преследват в края на краищата една обща, единна цел.
И понеже съвременните хора, така както са построени, съзнават и виждат обективно само проявата на така наречените физико-химични сили, към които се мъчат да сведат всички физически, биологически и душевни прояви, те не могат да се
освободят
от постоянните и непреодолими противоречия, що терзаят научната и философска мисъл.
За тях реално, обективно е само физичното, вещественото, само то се подава на измерване, изчисляване, тегло. Душевното за тях е субективно, „ирационално", „несъизмеримо". Ето защо, те признават общовалидна закономерност, принудителна необходимост само на физичното, видимото, а в душевното, невидимото, макар и съзнавано, те мислят, че може да царува субективен произвол. Днешните хора си въобразяват, че могат да желаят каквото щат и както щат, че могат да чувствуват и да се отнасят към чувствата на другите безнаказано както щат, че могат да мислят каквото и както искат. Те си въобразяват, че могат едно да мислят, а друго да говорят и вършат.
към текста >>
Ето защо, хората днес трябва да се
освободят
от своите тесногръди, едностранчиви възгледи за природата, ако искат да се отърват от ненужни страдания.
Дали онова, което те изнасят като „природни закони" е меродавно за Живата Природа в нейната цялост ? Достатъчно е да си спомним, че съвременните хора боравят в едно малко сечение от физическия свят, че те още не са пристъпили да изучават обективно другите две велики области на Живата Природа - астралната и умствената, за които бе дума в началото, за да схванем, доколко съвременните разбирания за света са меродавни въобще. Разбира се, има неща, които са верни, защото са почерпени от опити и те са с онази незиблема основа, на която се гради човешкият живот. Изобщо би могло да се каже, че разбиранията на човека са прави дотолкова, доколкото се простира неговият опит. Вън от своя опит, човек не може да разрешава въпросите на живота.
Ето защо, хората днес трябва да се
освободят
от своите тесногръди, едностранчиви възгледи за природата, ако искат да се отърват от ненужни страдания.
Те трябва да разберат великия световен ред на мировата държава, нейните основни принципи и закони, ако искат да се осмисли живота им и да придобие работата им трайно значение. Те все още устройват и личния си и обществен живот по свои разбирания, които често пъти са диаметрално противоположни на законите на Живата Природа и по такъв начин идват в стълкновение с нейния ред. Всред мировата държава, всред великия природен строй, те искат да установят своя, човешка държава, своя, човешка власт , свой произволен строй на живота. В тази смисъл на думата, човешкият ред на земята, който отхвърля върховния суверенитет на мировата държава, който не признава едничката суверенна воля на света, представя държава в държава. А коя силна и авторитетна власт, която има пред вид благото на целия народ, би допуснала да се шири друга власт, противна на нейната общодържавна политика?
към текста >>
16.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - Б. БОЕВ КЪМ МУСАЛА
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Светлите воини на Ормузд-дей готвят поход против вашите притеснители, за да ви
освободят
от тяхното иго.
Но така той вече ставал уязвим за оръжията на Ариман Таад. Ето защо, и едните и другите постоянно мислели, какво средство да изнамерят, за да излязат най-сетне победители от тази нескончаема борба. Мъдрите хора казват, че те мислят и до днес. И добавят, че синовете на Светлината се добрали най-подир, след дълги борби и усилия, след дълги опити, до някакво мощно средство, което смятали да приложат срещу жителите на Ариман Таадовото царство. Така че, зарадвайте се и вие, о човеци земни, които още пъшкате под ярема на Ариман Таад.
Светлите воини на Ормузд-дей готвят поход против вашите притеснители, за да ви
освободят
от тяхното иго.
Под мощния им огън всичко ще се разтопи и ще се превърне в пара. Разбира се и вие. Ала не бойте се - техният огън не ще ви унищожи. Той само ще разтопи вашите вериги, ще изгори вашите робски дрехи на тъмнината и ще влее във вас светлия живот на възкресението и свободата.
към текста >>
17.
LE MAITRE PARLE. LA LUMIERE
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Ние трябва да обичаме и егоиста, понеже той е заблуден, вкован в стари форми, от които само страданията могат да го
освободят
.
Страданията ни пречат да се кристализираме и да се вковем в старите форми, не ни оставят да живеем в тях. Тая е хубавата страна на страданията. Те ни водят към все нови и нови форми. Егоистът е човек, който се държи о старите форми. И върху него идат страданията, за да го извадят от това състояние.
Ние трябва да обичаме и егоиста, понеже той е заблуден, вкован в стари форми, от които само страданията могат да го
освободят
.
Човек трябва да действува в съгласие с общото благоденствие; да работи героически за тая цел, също както се е борил за своите лични интереси. Трябва да се стремим към висши умствени и художествени идеали, за да можем да живеем после в тях и без физическото и астрално тяло. В алтруизма е безсмъртието. В алтруизма, т.е. в живота за Цялото, животът е вън от смъртта.
към текста >>
18.
ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ И ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА-Д-Р Е. Р. КОЕН
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Ето защо, дори и когато искат да се
освободят
от влиянието и властта на едно от тия четири течения, те се мъчат да трансформирате енергията му и да я пуснат в обществения живот под друга форма.
Като се отказа привидно от своята власт, той си послужи с милитаризма, чиято политическа форма се явява диктатурата, възправи неговата сила в държавата и тази сила пази засега примирието между капитал и труд - един въоръжен мир! Социализмът, от своя страна.също си послужи с милитаризма. Но виждайки - след като капитализира труда и колективизира капитала - че тия два съюзника не са достатъчни, той днес гледа да привлече, под най-приемлива форма, и четвъртия фактор - религията. Защото целостта на кръга и на двете съвременни системи на диктатура - пролетарска и фашистка, фатално се налага : омагьосаният кръг се върти, макар като горна, господствуваща на социалния зенит точка да се явява ту клерикализъм, ту милитаризъм, ту капитализъм, ту социализъм. Напразно хората, които са свързани с този неумолим кръг, се мъчат да го разкъсате - рекат ли да сторят това, колелото на обществения живот не върви.
Ето защо, дори и когато искат да се
освободят
от влиянието и властта на едно от тия четири течения, те се мъчат да трансформирате енергията му и да я пуснат в обществения живот под друга форма.
Нима антирелигиозният социализъм можа да се освободи от догматиката, обредността, церемониалността и идолопоклонството на клерикализма? Той разруши едни догми, но изгради други, събори едни идоли, но възправи други, защото масата винаги се нуждае от идоли, на които да се кланя, масата е винаги „религиозна" в тази смисъл на думата. Религиозният, или по-скоро клерикален фашизъм, съзнателно засили обредния, церемониален и догматичен елемент. Знайно е с какво религиозно обаяние се обгражда - чрез непрекъснати внушения - личността на „водача" в страните, дето е установена диктатура. Ние няма да се спираме на оня сложен процес на трансформиране на религиозната и политическа енергия в разните епохи и при разните режими, нито ще обрисуваме психологичните форми, в които тя се излива в разните сфери на живота.
към текста >>
19.
СФЕРА НА САТУРН- Г.
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Човечеството няма да се освободи никога от тези къси линии на внушения, на раздухване на страстите, докато не се събуди благородството у хората да не пишат - да не пишат за всичко, което разбират или не; да се
освободят
от този напор да изразят словесно своите най-долни изживявания и да ги поднасят като храна на другите.
Тогава тръгнали всички да се самоубиват. Върху земята тегне много излишна и вредна книга, която без съмнение не може да създаде добро. Книгата е най-мощния проводник на идеите на един човек, на личността въобще. И колкото тези идеи засягат по отблизо живота на човека, толкова те се възприемат по-лесно и стават действителност. Чрез книгата психологическият фактор върви по най-късите линии.
Човечеството няма да се освободи никога от тези къси линии на внушения, на раздухване на страстите, докато не се събуди благородството у хората да не пишат - да не пишат за всичко, което разбират или не; да се
освободят
от този напор да изразят словесно своите най-долни изживявания и да ги поднасят като храна на другите.
Човечеството трябва да създаде един „интернационал" за унищожение на тази книжна гангрена, която се е натрупала върху дълго търпеливата майка земя. Това би била една благородна задача на всички народи. Говорят за обновата на народите, ето една от най-хубавите прояви на тази обнова - да се премахне на всички езици по земята тази покварена литература, носител на психологическа зараза. Но кой ще извърши тази велика работа?! На държавата не трябват хора, които да мислят трезво и свободно.
към текста >>
20.
ПО ПОВОД НА НЯКОЙ ИЗЧИСЛЕНИЯ НА КУБИЧНАТА МИЛЯ - Г.
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Благодарение на много отрицателни страни на черковното миросъзерцание, вследствие на което материализмът намери добра почва за развитие, науката на миналия век стана една нова религия, от чиято хипноза хората не могат да се
освободят
още днес.
Намери се биологичната обосновка на тези душевни възможности на човека. И с това се подтикна човечеството още веднъж напред с научния опит. Всички тези придобивки на научната мисъл в недалечно време ще станат достояние на цялото човечество, тъй като ще се наложи тяхното преподаване и в гимназиите, а може би и в основните училища. Тогава хората ще бъдат малко по-предпазливи когато рекат да се произнасят за неща недостъпни в момента за техния опит и възможности. Материализмът на 19-ти век направи хората много дръзки отрицатели.
Благодарение на много отрицателни страни на черковното миросъзерцание, вследствие на което материализмът намери добра почва за развитие, науката на миналия век стана една нова религия, от чиято хипноза хората не могат да се
освободят
още днес.
И всички, и прости и учени, говорят все в името на науката и държат, без да разбират нещата, на максимите, установени от нея през миналия век - няма Бог, няма душа, няма вечен живот, няма разум в природата, няма цел в развитието, в еволюцията. Днешният човек не мисли вече така. Каква голяма крачка направи съвременната наука с установяването, че животът е вечен, че естествена смърт не съществува, че всеки индивид е потенциално безсмъртен, както са безсмъртни и едноклетъчните организми. И когато цялото човечество се проникне от тази мисъл, не само като една научна истина, но като нещо напълно неразделно с практичния, всекидневния живот на хората, животът им ще се подобри и ще вземе друга насока. Колко много нещастия на човека ще изчезнат, когато знае, че нещата не се свършват със смъртта, че за всяко нещо върху него тегне отговорност, че днешните страдания и скърби могат да бъдат основа на бъдеща радост и пр. пр.
към текста >>
21.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ-ПРОРОЧЕСТВОТО НА ИСАВАР
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Тия машини са предназначени да
освободят
човека от механичния труд.
Това величествено дело ще трае дълго време, ала подготовката му започва още отсега. * * * Без да проникваме далеч в бъдещето на човечеството, ние можем все пак да набележим някои общи положения, които ще отличават живота на бъдещата Нова Земя. Човек трябва да стане цар на Земята. Още отсега той се възкачва на своя царски трон. От безформеното вещество той, строи машини.
Тия машини са предназначени да
освободят
човека от механичния труд.
Тогава човек ще може да посвещава много повече време на други, по-плодотворни занятия. Земеделието ще стане едно дълбоко изкуство, защото ще трябва не само да се подобряват растителните видове, а да се пробуди и вътрешният им живот. Витамините, за които днес толкова много се говори, не са само химични вещества. Те са, тъй да се изразим, носители на растителното съзнание. Посредством тях, човешкото и растително царства ще си сътрудничат в една величествена работа и ще обменят помежду си най-хубавото, което притежават.
към текста >>
22.
LE MAITRE - LANKLENNE HUMANITE ET LA NOUVELLE. LINVOLUTION ET EVOLUTION. LES METHODES DE LA NOUVELLE VIE
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Това е архаизъм, от който хората трябва да се
освободят
.
Спиритуалистичното учение няма своя извор в спекулативния човешки интелект, нито в празната амбиция, целяща да спечели известни позиции. Напротив, тя произлиза от извора на живота. Силата на тая вълна е голяма. Това е доказано от непрестанното нарастване на нейното влияние във всички отрасли на живота: в науката, в изкуството и пр., въпреки значителните пречки от страна на материалистичните учения, които от векове се всаждат у хората, отравяйки техните души. Днес материализмът се явява във форма на грозен, неизлечим цирей върху снагата на човечеството.
Това е архаизъм, от който хората трябва да се
освободят
.
Духовното движение в България отначало е било неорганизирано и не е имало нужното направление, обаче в последните 25-З0 години, с нарастването на неговото влияние и събуждане на все повече души, които търсят истината, то взема формата на движение с окултен характер и със социално значение. Понастоящем съществуват вече среда и условия, в които могат да се развиват и проявяват висши дремещи сили в човека. В България се създаде окултна школа, в която се учат тия, които желаят да се подготвят сериозно за живота и да придобият истински познания за живота, за да бъдат полезни на човечеството. Главният двигател на тая окултна школа е Учителят Петър Дънов, който я ръководи, като държи специални лекции четири пъти седмично. Вратите на тая окултна школа са широко отворени за всекиго, който желае да учи и да познае истината.
към текста >>
23.
СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
За глупавите хора тоя порядък ще продължи още няколко хиляди години а за умните още днес ще се смени, и те ще се
освободят
от него.
– Това е въпрос за пробуждане на съзнанието. Ако човек се движи с бързината на волска кола, то за пробуждането на съзнанието му трябват векове. А пък когато се движи с бързината на светлината, трябва му малко време. Когато съзнанието се пробуди бързо, тогава и въпросите бързо се разрешават. Съвременният порядък, който хората имат, е човешки.
За глупавите хора тоя порядък ще продължи още няколко хиляди години а за умните още днес ще се смени, и те ще се
освободят
от него.
Като срещнеш един човек, кажи му: "Стани проводник на Божията любов! " Всички хора носят свещи, но незапалени. Ако твоята свещ е запалена, като срещнеш някого, запали свещта му; той ще запали на други и т.н. – Какво е бъдещето на славянството? – В бъдеще славянството ще излезе от железния век и ще влезе в златния век на своята история.
към текста >>
24.
ДНЕШНОТО ЧОВЕЧЕСТВО НА КРЪСТОПЪТ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Ако хората можеха да се
освободят
от тия заблуди, като оставят само Божественото, сир.
Затова, именно, човек е дошъл на земята - да се научи да разбира живота в светлината на любовта, да приложи законите ù и да служи на доброто, което се подхранва от нея. Мнозина днес желаят да се подобри света. Светът сам по себе си е добър, но в него са се вмъкнали много неща, създадени от хората. Тия, именно, неща трябва да се премахнат. В света съществуват ред човешки заблуди, както от физическо, така и от умствено и сърдечно естество.
Ако хората можеха да се
освободят
от тия заблуди, като оставят само Божественото, сир.
любовта да работи, Царството Божие веднага щеше да се въдвори на земята. Всички онези, които са дошли до това разбиране, са истински разумните хора в света. Неотдавна, председателят на Американските Съединени Щати изпрати едно послание до водачите на оторитарните държави, в което им поставя условието: ако се съгласят да не нападат малките и слаби държави, той ще направи всичко възможно да бъдат подпомогнати икономически. Бог отдавна е изпратил към народите своето послание, което гласи: „Ако ме слушате и не се измъчвате един друг. Аз ще ви благословя.
към текста >>
25.
Зад дима и огъня – G. N.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Понятно е, дето са искали да се
освободят
от унизителния и съсипателен надзор на Исляма, упражняван над тяхната търговия с Изтока.
Каква одисея има да изтърпи всяко отделно зърно, всеки отделен цвят, докато стигне от зеления храст в Малайския архипелаг до продавницата на европейския търговец. Сама по себе си никоя от тия подправки не е някаква рядкост. Напротив, отвъд, в другата половина на земното кълбо, канелата, карамфила, мускатовите орехи и пиперовите храсти растат в Тидор, в Амбойна, в Банда и в Малабар, също така буйно и свободно, както у нас бодилите и един квинтал от тях струва в Малайските острови не повече отколкото, в Европа, една грибка с върха на ножа." При това, по дългия си път, скъпоценната стока, ако е смогвала да се отърве от бури, тайфуни и пирати, или от пиратите на пустинята - бедуините, не е могла да се освободи от тежките налози, с които са я товарили владетелите на ония земи, през които е имало да премине. Но макар че стоката е минавала най-малко през дванадесет ръце, които са изстисквали доволно златен сок от нея, търговията с подправки и лековити растения в средновековието е била най-доходна от всички. Понятно е тогава, дето европейците са хвърляли погледи пълни с омраза и гняв към Египет и Сирия, където Ислямът бе поставил непристъпна преграда между Индия и Европа.
Понятно е, дето са искали да се
освободят
от унизителния и съсипателен надзор на Исляма, упражняван над тяхната търговия с Изтока.
И с право изтъква Цвайг, че "кръстоносните походи не са били само един мистично-религиозен опит да се изтръгнат светите места и Божия гроб от ръцете на неверниците. Тая първа европейска коалиция е представяла едновременно първото логично и целесъобразно усилие да се пробие тая преграда и да се направи източната търговия свободна за Европа, за християнството. И понеже тоя удар не сполучил, понеже Египет не могъл да бъде изтръгнат от мохамеданите и Ислямът продължавал да държи затворен пътя към Индия, по необходимост се е родило желанието да се намери друг, свободен, независим път към Индия." Спрях се повече върху историята на подправките, за да изтъкна стопанските и политически предпоставки на великите географски открития през 15 и 16 векове. Защото, макар в основата на великите открития да лежи вродения стремеж у човека да познае непознатото и волята за подвиг у героичните натури, макар духовните придобивки за човечеството от тия открития да са неоценими, макар да са разширявали твърде много духовния му кръгозор, те надали биха се осъществили, ако чисто материалният интерес, стремежът към материални придобивки не им дадеше последния тласък. Разбира се, не това е движело волята за подвиг у конквистадорите, не то е възбуждало фантазията на ония дръзки мечтатели, които са.
към текста >>
26.
Стихове - Д. Антонова и S.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Сегашните хора не могат да се
освободят
от своите детински идеи, както децата от куклите.
Това е още теория. – Какъв е редът, който трябва да се приеме в обществото? – В природата има ред. Ние искаме да създадем някой особен ред. А пък то трябва да приемем и приложим реда, който съществува в природата.
Сегашните хора не могат да се
освободят
от своите детински идеи, както децата от куклите.
Божественото във вас трябва да събере нещата. Всички добри хора трябва да се съберат. И после те трябва да се разпръснат, за да помагат. Как човек може да влезе в новия живот? За целта най-първо човек трябва да изучава чистотата!
към текста >>
27.
Du Maitre: La manifestation du Divin en l`home
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
По този път само могат човешките души да се
освободят
от ония вечни ограничения, в които до сега са живели.
Той беше развил идеите на Учителя в Тулуза в три сказки, които държа пред радиото и после ги отпечата в отделна брошура: "Свобода, равенство, братство". След като говорил по радиото, получил 150 възторжени благодарителни писма от цяла Франция. Красиви бяха думите, които произнесе Учителят, когато те се явиха при него след пристигането си на Рила. Словото на Учителя беше пълно с дълбоки мисли за новите насоки на развитието и нуждите на днешния момент. Между другото той каза: "Подвигът за Любовта е най-великият подвиг в живота!
По този път само могат човешките души да се
освободят
от ония вечни ограничения, в които до сега са живели.
Всички сега се поканват на служене на Любовта без насилие и без страдания." Те казваха, "Това, което видяхме и чухме в България - на Изгрева и на Рила - надминава това, което ни разказваха във Франция. Братската среда, топлотата, новите отношения - всичко това остави неизгладими впечатления в нас." И в речите си, които държаха на Рила и на Изгрева, те дадоха израз на дълбоките преживявания, които вълнуваха душите им. Каква мила картина беше срещата и бързото сближаване на представители от различни народи в името на една велика идея. Колко ясно се чувствуваше, че всички хора на земята са близки, сродни, членове на едно семейство.! Идейното общение на народите - ето най-късият и най-сигурният път за тяхното взаимно опознаване и единение!
към текста >>
28.
ПРИ НЕСТИНАРИТЕ - ПАША
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Тия отделни типове-народи, както отделните хора, ще създават най-различни продукти в човешката цивилизация и ако в процеса на развитието те се
освободят
от нисшите животински инстинкти, общуването между тях в процеса на създаването общочовешки ценности, ще бъде една от най-красивите и величествени гледки, с каквато човечеството не е още удостоено.
То е създадено и оформено освен в непрекъснатата общност, освен в приемането на вътрешните и външни белези на английската култура, което от социолозите е наречено подражание, но и във флуидите, духовната атмосфера на тая нация. Ние бихме могли да направим от всеки народ по един показен синтетичен тип, който крие у себе си в най-чиста проба качествата на своя народ. Тоя тип ще има средния ръст между статистическите показвания за ръста на отделните му сънародници. Да му припишем и средната предполагаема интелигентност, средната издръжливост, средната смелост, средният мисловен пермеабилитет в проблемите от стопанско и метафизично естество, средните склонности към изкуство и държавническа мъдрост, както и всичко останало. Тогава ние бихме могли да изучим поотделно тия чисти модели и бихме получили отлична представа за съответните народи.
Тия отделни типове-народи, както отделните хора, ще създават най-различни продукти в човешката цивилизация и ако в процеса на развитието те се
освободят
от нисшите животински инстинкти, общуването между тях в процеса на създаването общочовешки ценности, ще бъде една от най-красивите и величествени гледки, с каквато човечеството не е още удостоено.
Немислимо е създаването на цялостна човешка култура без участието на всичките народи по лицето на земята, които са призвани да внесат дял от своята специфична творческа сила и красота.
към текста >>
29.
ЖИВОТЪТ, КОЙТО ВОДИ КЪМ НЕБЕТО - ЕМ. СВЕДЕНБОРГ
 
Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
За да се
освободят
от противоречията, хората трябва да живеят в закона на Любовта (из „Синове на възкресението”, 1934 г.).
Любовта има за крайна цел опознаването между човеците. Любовта мисли всякога за благото на другите (6). Любовта трябва да цари между всички хора, безразлично от какво верую и каква народност са. Любовта към ближния трябва да бъде такава, че да го не считаме като грешник и да го спасяваме, но да го считаме като брат, приятел и да му дадем всички условия да живее и да се развива. Доброто е съединителна връзка между всички хора на земята(1).
За да се
освободят
от противоречията, хората трябва да живеят в закона на Любовта (из „Синове на възкресението”, 1934 г.).
Любовта на ближните обуславя също както Любовта на Бога, идването на човека на земята (11). Като издига себе си, човек помага на ближните си; като помага на ближните си, повдига себе си. Добър човек е онзи, който се ръководи от Божествената Любов. Дето е любовта, цари радост и веселие. Човек требва да започне с проявата на Любовта и да свърши с постижението й, което значи да обхване всички части в Цялото (12).
към текста >>
30.
ВАМ Е ДАДЕНО ДА ПОЗНАЕТЕ ТАЙНИТЕ - Д-Р ЕЛ. К.
 
Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Хората днес страдат и за да се
освободят
, те трябва да се новородят.
В бъдеще ще живеем със законите на новата земя, на новото човечество. Никой народ не трябва да изнасилва друг народ; никое общество не трябва да насилва друго общество и никой човек не трябва да насилва друг човек, а всички трябва да живеят във великия Закон на Любовта. Христос пак иде сега и пак кани цялата бяла раса да подеме това ново учение. Какво завещание остави Христос на човечеството? — „Любете един другиго," „Любете враговете си," а над всичко: „Любете Бога" — Бъдете винаги готови да пожертвувате всичко за Него.
Хората днес страдат и за да се
освободят
, те трябва да се новородят.
Новораждането е скъсване на ония връзки, които сега ни спъват. То означава освобождаването ни от веригите на съдбата и необходимостта. То означава възстановяване на оная първична връзка на човека с Бога, която съществува от самото ни явяване в света — възстановяване на свободата. Истинската свобода е свободата на духа. Тя идва отвътре.
към текста >>
31.
КАКВО ДА ПРАВИМ - Д-Р ЕЛ. Р. К.
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Чистата мисъл, чистото чувство и чистата постъпка са в състояние да ни
освободят
от калта, набрана от вековете в чистотата всички неща са хармонични.
Ако ние бихме срещнали любовта — образа на Бога — тя би отразила нашата грозота, бихме видели красотата и чистотата на Божието лице. Ние се радваме на детската чистота. Наистина, няма нещо по-красиво от чистотата. Дето цари чистата мисъл, сватът е прекрасен. Там човек може да почувствува чистата радост.
Чистата мисъл, чистото чувство и чистата постъпка са в състояние да ни
освободят
от калта, набрана от вековете в чистотата всички неща са хармонични.
Всичко там ухае, трептят лъчите на слънцето, нигде няма увехнало цвете или прашинка. Земята е чиста, водата е чиста, въздухът е чист. Никъде няма най-малкото петно. Чистота се изисква от всички ни. Тя е целта на живота.
към текста >>
32.
ВРЪЗКА МЕЖДУ ФАКТИТЕ - Г. ТАХЧИЕВ
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
„Има едно заблуждение, от което хората трябва да се
освободят
: че ще бъдат спасени, без да работят те сами".
Храната, която възприемате по пътя на вашия ум, трябва да слезе във вашето сърце и после във вашата воля. Ако храната върви по пътя на вашата воля, после трябва да се качи в сърцето и оттам в ума. Отдето и да приемете храната, два пътя я чакат: тя ще върви или по низходящ или по възходящ път". Ясно е, че в нашето тяло ние разполагаме с лаборатории, микроскопи и лещи по-фини и по съвършени от тези, които ние сами сме си създали. Ако се научим да боравим с тях правилно, ние ще можем да анализираме, пречупваме и увеличаваме формите на околната ни среда и под тяхното було да узнаем законите на по-висшите светове.
„Има едно заблуждение, от което хората трябва да се
освободят
: че ще бъдат спасени, без да работят те сами".
„Слушайте гласа на Господа, който казва: Създадох света за вас, да се учите. Създадох очите да гледате, ушите — да слушате. Създадох ръцете да работите, да свирите. Създадох краката да ходите в пътя на доброто. Създадох тялото да сте в общение с целия свят и да се ползувате от всички блага".
към текста >>
33.
МАЙКИТЕ И БАЩИТЕ НА ВЕЛИКИТЕ ЛЮДЕ - И. А. ИЗВОРСКИ
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
А и сега, когато Светият Дух, Духът на Истината работи в света, те също така не са в състояние да се
освободят
от своята нетърпимост и своите ограничени сектантски разбирания.
Окултните истини са били откривани според духовното развитие на даден народ в дадено време. Така са се явили разните религии и окултни школи, които постепенно са разкривали все нови и нови аспекти на едната и вечна истина. Човечеството, в своето несъвършенство, за жалост често е разваляло и изопачавало чистите истини и така в отделните религии и окултни учения са влезли и неща, които не са били дадени от висшия духовен свят, а са дошли като тълкувание и схващане на ония лица, които са били на чело на религиите и окултното движение. От друга страна, поради консерватизма и егоизма на хората всеки нов аспект на истината се посреща с недоверие, а често и с неприязън от страна на представители на някои учения, които са били дадени по-рано. Така се е дошло до парадоксалното положение, щото, бранейки едни от други чистото Христово учение на Любов и Братство, хората са изгаряли един другиго на кладите и са пролели потоци човешка кръв.
А и сега, когато Светият Дух, Духът на Истината работи в света, те също така не са в състояние да се
освободят
от своята нетърпимост и своите ограничени сектантски разбирания.
Що е окултен ученик? Окултен ученик е оня човек — мъж или жена, — който преди да стъпи на тоя път, е усетил в себе си гласа на Божия Дух, който му дава вътрешния подтик да търси истината и да измени своя живот. Щом той е усетил това, насреща му се явява Учителят. В старо време тоя Учител е бил в храмовете на Египет или Индия. При него са идвали кандидатите за окултни ученици и след изпитите със земя, вода, огън и въздух са бивали приемани в храма като ученици.
към текста >>
34.
Животът на П.К.Дънов - години и събития
 
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Даже и ангелите не могат да се
освободят
от мъчението: отвреме -навреме са под негово влияние.
Всички сте опитали това. Докато бо-лестта ви мъчи, всеки ден минавате през различни състояния. Всеки момент се мените. Това става и с най-напредналите. Има нещо в човека, което го мъчи, за което той не може да си даде отчет.
Даже и ангелите не могат да се
освободят
от мъчението: отвреме -навреме са под негово влияние.
Това се отнася до несъвършените ангели. Христос казва: "Бъдете съвършени, kakmo е съвършен Отец ваш небесни". -Може ли човек да бъде съвършен като Бога? - Ако остане сам, на своите сили, човек никога не може да бъде съвършен, обаче, с Бога заедно, той може да стане съвършен. Сегашният живот на хората не е дошъл до съвършенството но един ден, когато се свържат с Бога ще станат съвършени.
към текста >>
35.
ПРАЗНИЧНИ БЕСЕДИ
 
Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Те трябва да се
освободят
от тях и да излезат на светлина.
Ново разбиране е нужно на хората. Старото разбиране е на егоизма, а новото разбиране - на чистотата. Ако умът и съзнанието на човека са чисти, той ще възприема Божествената светлина. Който има светлина, той може да пра-ви добро. С други думи казано: Човек трябва да излезе от своето старо разбиране и да влезе в новото разбиране Сегашните разбирания на хората са ужасии подземия.
Те трябва да се
освободят
от тях и да излезат на светлина.
Който иска да се домогне до истината, трябва да напусне границата на обикновеното разбиране и да влезе в новото, в необикновеното разбиране. Това е възможно само за подготвения, за човека с пробудено съзнание.*** 3. СЕЯТЕЛЯТ II година / II том София, 1932-1933 Колцина от вас, като сте изяждали една ябълка, сте посяли семената и? Aз виждам, че страдате за изядените ябълки, круши, сливи, дини, на които не сте посяли семената. Казваш: Aз съм изял толкова плодове, и ако река да посявам семената им, няма да има място за тях.
към текста >>
36.
Да мисли! - Учителят
 
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Той казваше: “Не мога ли да поискам един-два легиона ангели да дойдат и ме
освободят
?
Във всичко в света може да се усъмните, но в Бога - никога! Бъдете готови да се жертвувате заради тази велика Любов - заради Господа, Който съизволява да се ограничи, да дойде да живее в нас! Бъдете готови в дадения случай всичко да жертвате заради Него! С това се е отличил Христос: “Дойдох да изпълня волята на Онзи, Който Ме е изпратил”, казва Христос. Най-после когато Му казаха, че трябва да понесе кръста на страданията, каза: “Аз ще направя всичко, което Отец ми е казал.” Христос имаше знание, имаше и сила.
Той казваше: “Не мога ли да поискам един-два легиона ангели да дойдат и ме
освободят
?
- Мога, но няма да го направя. Аз ще предпочета позора, страданието, мъчението, но всичко това да бъде за благото на моите братя.” Туй е Божествената воля! В какво седи Божията Любов? - в послушанието. Ще дойде ден, когато няма да има страдания.
към текста >>
37.
Личност и душа - Учителят
 
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
- Като се натъкнат на известно нещастие, страдание, или някаква болест, те казват, че трябва да потърсят някакъв талисман,или да намерят някакво лекарство, час по-скоро да се
освободят
от това зло.
Колкото мисълта вие пo-права, толкова по-бързо ще получите отговор на нея. Щом отговорът забавя, това показва, че мисълта ви е била бавна. Бързината на мисълта определя разрешаването на задачите. Много от вашите работи не се уреждат, понеже мисълта ви не е права. Какво правят някои хора?
- Като се натъкнат на известно нещастие, страдание, или някаква болест, те казват, че трябва да потърсят някакъв талисман,или да намерят някакво лекарство, час по-скоро да се
освободят
от това зло.
-Според мене, всяко нещастие, всяка болест, всяко изпитание е добро, или е дадено за добро. Няма страдания, няма болести в света. Това са задачи за разрешаване, които ще научат хората да мислят. Щом Бог живее в човека, и човек- в Бога, няма страдания, няма нещастия в света. Ако някой дойде при вас и ви обижда, ще знаете, че този човек не мисли, нито се е научил право да говори.
към текста >>
38.
Основни закони - Учителят
 
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Има неща от които трябва да се
освободят
.
Само Бог е чист. Всички искат да знаят какво нещо е истината. Много неща могат да се кажат за истината, но се изисква специфично време и специфично състояние на съзнанието, за да може човек да я възприеме в нейната абсолютност. Съвременните хора не могат да възприемат истината, защото умовете им са заети с ред странични въпроси. Те не са свободни още.
Има неща от които трябва да се
освободят
.
Нека остане у вас мисълта, че светът е велико училище, създадено за хората, както и за всички живи същества, да учат. Вън от тази идея нищо не ви трябва. Светът е велико училище, в което сте дошли да учите. Всеки трябва да пази своята вътрешна свобода, да бъде вътрешно свободен, да не допуща в себе си никакви странични мисли. Станеш ли сутрин, веднага си кажи: Аз съм дошъл да нося доброто, любовта, мъдростта, истината и правдата.
към текста >>
39.
Брой 1-2 -1996г.
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Нам, обаче, е известно едно: Той е Божи пратеник, дошъл на земята да донесе на измъчените й жители Божествената Мъдрост и Божествената Любов, които ще ги
освободят
от робството на греха и смъртта!
Той ни приобщи към великата хармония на битието! Той ни изпълни с радост и надежда, с вяра и любов! Кой е той? - ний не можем да разгадаем. Ний не можем по-тънкостно да разглеждаме нещо, което далеч надминава нашите сили и способности!
Нам, обаче, е известно едно: Той е Божи пратеник, дошъл на земята да донесе на измъчените й жители Божествената Мъдрост и Божествената Любов, които ще ги
освободят
от робството на греха и смъртта!
Не случайно Сава Калименов се подписва с псевдонима Пламен. В душата му след срещата с Учителя се разгаря истинския пламък на Новото. В цитираната по-горе негова книга той изнася следните мисли за беседите на Учителя: “Всичко, което Учителя говори в своите беседи пред по-широк или по-тесен кръг слушатели... представлява един неизчерпаем източник на Мъдрост и Любов, един неизчерпаем източник на работа и градеж, който е достатъчен да нахрани глада на човешката душа. Духовната храна, която се съдържа в беседите не може да бъде усвоена в един земен живот. За нейното усвояване е нужна дълга редица животи.
към текста >>
40.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 23
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нам, обаче, е известно едно: той е Божи пратеник, дошъл на земята да донесе на измъчените й жители Божествената Мъдрост и Божествената Любов, които ще ги
освободят
от робството на греxa и смъртта!
Той ни приобщи към великата хармония на битието! Той ни изпълни с радост и надежда, с вяра и любов! Кой е той? — ний нямаме сили да разгадаем. Ний не можем потънкостно да разглеждаме нещо, което далеч надминава нашите сили и способности!
Нам, обаче, е известно едно: той е Божи пратеник, дошъл на земята да донесе на измъчените й жители Божествената Мъдрост и Божествената Любов, които ще ги
освободят
от робството на греxa и смъртта!
Беседите Всичко, което Учителя говори в своите беседи пред по-широк или по-тесен кръг слушатели, се записва и после се издава в цели серии или отделни брошури. До сега има издадени на български десетина серии от публични беседи, някои от тях съдържащи повече от хиляда страници. Вън от това има издадена цяла редица отделни брошури и сборници от лекции от Окултната Школа на Бялото Братство. Всичко това представлява един неизчерпаем източник на Мъдрост и Любов, един неизчерпаем източник за работа и градеж, който е достатъчен да нахрани глада на човешката душа, служейки й за материал, който тя може да изучава и разработва теоретически и практически в течение на хиляди и хиляди години. — Тази духовна храна, която се съдържа в Беседите, не може да бъде усвоена в един земен живот.
към текста >>
41.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 29
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И всички искат да се
освободят
.
Но ако човек не знае какво нещо е любовта и как се манипулира с нея — не знае нейните пътища и методи — тя ще го залее като поройна река и ще измете всичко, ще остане само коритото. В света остава да живее само разумното, което е вътрешно организирано. А съществува една наука, която може да научи хората как да градят. Съвременните хора ядат не на време, спят не на време, стават не на време, и вследствие на това съвременната култура страда от едно вътрешно противоречие, — всички бързат и вършат нещата не на тяхното време. Имаме една прежалена нервност, която е следствие на това, че не се спазва закона, който гласи, че за всяко нещо си има време, закон, който регулира отношенията на енергиите.
И всички искат да се
освободят
.
Само по себе си това е една Божествена идея, но криво разбрана и приложена. Осигуровката е в това, като натрупаш известен материал, да го съградиш, органически казано, да го организираш, а иначе остава като товар, който е източник на всички безпокойства в живота. Съвременните хора са дошли до там, че трябва да почнат едно пресяване на материалите, за да остане само ценното и по такъв начин да освободят ума, сърцето, душата, духа и тялото си от ненужен багаж. И човек трябва да носи със себе си толкова, колкото е необходимо за един щастлив живот. И днешните науки, както се развиват, вървят по същия път — всяка в своята област трупа факти, без до търсят вътрешната връзка между всички явления и факти и така да се използват в изграждане на формите на живота.
към текста >>
Съвременните хора са дошли до там, че трябва да почнат едно пресяване на материалите, за да остане само ценното и по такъв начин да
освободят
ума, сърцето, душата, духа и тялото си от ненужен багаж.
Съвременните хора ядат не на време, спят не на време, стават не на време, и вследствие на това съвременната култура страда от едно вътрешно противоречие, — всички бързат и вършат нещата не на тяхното време. Имаме една прежалена нервност, която е следствие на това, че не се спазва закона, който гласи, че за всяко нещо си има време, закон, който регулира отношенията на енергиите. И всички искат да се освободят. Само по себе си това е една Божествена идея, но криво разбрана и приложена. Осигуровката е в това, като натрупаш известен материал, да го съградиш, органически казано, да го организираш, а иначе остава като товар, който е източник на всички безпокойства в живота.
Съвременните хора са дошли до там, че трябва да почнат едно пресяване на материалите, за да остане само ценното и по такъв начин да
освободят
ума, сърцето, душата, духа и тялото си от ненужен багаж.
И човек трябва да носи със себе си толкова, колкото е необходимо за един щастлив живот. И днешните науки, както се развиват, вървят по същия път — всяка в своята област трупа факти, без до търсят вътрешната връзка между всички явления и факти и така да се използват в изграждане на формите на живота. На съвременната наука й липсва живия синтез. В по-висшите светове всяка наука си има област, но всички са свързани помежду си и си помагат, понеже те са свързани със съзнанието на човека, което е единно само по себе си. Науката е резултат на човешкия дух и така по себе си не съществува.
към текста >>
42.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 37
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Преди всичко важно е дали този народ има заграбени чужди земи, населени с жители от друга народност, които искат да се
освободят
.
Имаме ли днес такива управници някъде по света? За съжаление, ще трябва да признаем че няма. Даже Хувър не е такъв, защото и той, макар че ясно вижда злото, не иска да направи първата крачка сам, като обезоръжи своята държава и с това даде пример на другите, а ги кани на конференции, които, както знаем, са или напълно или почти безплодни. Не конференции, а дела чакат народите, дела — примери, които веднъж дадени от една страна, ще бъдат последвани от всички по силата на народната воля. Да видим сега дали един народ, при днешните международни условия и отношения, би могъл сам да се разоръжи без да чака другите.
Преди всичко важно е дали този народ има заграбени чужди земи, населени с жители от друга народност, които искат да се
освободят
.
Ако той наистина владее такива части от други народи, нека сам доброволно ги освободи, да им даде право да се самоопределят или като независима държава или като се присъединят към свободната част от своя народ. В такъв случай, след като този народ даде свобода на поробените от него населения и след това премахне от себе си товара на военния бюджет като се разоръжи напълно, ще има ли тогава опасност да бъде нападан от други народи, щом той е уредил сметките си с тях? — Разбира се че не. Каквото и да говорят военолюбците, при днешните международни условия никога един мирен народ няма да бъде нападнат от своите съседи, щом той не дава никакви поводи за това. Ако пък един народ не владее чужди земи, както е напр.
към текста >>
43.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 38
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Дошло е вече време и балканските народи да се разберат и обединят, да дадат свобода на потиснатите и така да се
освободят
от постянно грозящия ги кошмар на една нова война и от милиардните разходи за въоръжение и военна подготовка.
Севлиево ВЕСТИ Идущия месец в Цариград ще се състои конференцията за Балканска Федерация, в която ще вземат участие делегати от всички държави на Балканския Полуостров. Макар че официалните представители на държавите в конференции от подобен характер (Балк. Федерация, Паневропа, разоръжение) я карат малко на шега — задоволяват се само с приказки, в които сами не вярват — все пак самия факт че се говори за тия неща е пълен със значение, е нищо като знамение на времето. След вековни борби и кръвопролития, иде време вече народите да си подадат братски ръце. Да се обединят и да заживеят в мир и разбирателство.
Дошло е вече време и балканските народи да се разберат и обединят, да дадат свобода на потиснатите и така да се
освободят
от постянно грозящия ги кошмар на една нова война и от милиардните разходи за въоръжение и военна подготовка.
Обаче тази велика задача трябва да се разреши от самите народи. Самите те трябва да подемат инициативата за сближение и обединение, защото дейността на офиц. представители не е много надеждна.
към текста >>
44.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 39
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Най-първо хората трябва да се
освободят
от лъжливите възгледи за живота си, които определят и техните постъпки.
Нито пък цялото може да унищожи някоя своя част. Резултатите на цялото и на частите могат да се унищожат, но отношенията, които съществуват между цялото и частите не могат да се унищожат. Идеята, че причината за нашите нещастия е вън от нас, е лъжлива, — причината за нашето щастие и нещастие е в самите нас. А това е вече гаранция, че можем да реализираме щастието и да отстраним нещастието. В тази вътрешна възможност на човека се крие и причината за онзи оптимизъм и вяра в по-светло бъдеще, които- придружават човека и при най-големите противоречия.
Най-първо хората трябва да се
освободят
от лъжливите възгледи за живота си, които определят и техните постъпки.
А това вече определя целокупната съдба на хората, — защото каквото мисли човек, това и става. Човек трябва да се освободи от вярата в този или онзи авторитет и да престане да се кланя на разни идоли, а трябва да вярва в това, което е вложено в него. Това е Божественото, което пребъдва във всички същества. И ако се обезсърчавате влезте по-дълбоко в себе си, и ще дойдете до един висш свят, където изчезват всички противоречия и където всичко е в радост и веселие. Има един живот по-възвишен от човешкия, както е човешкия от животинския, към който човечеството се стреми.
към текста >>
45.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 42
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Хората трябва да
освободят
сърцето си от всички излишни чувства и желания, за да могат да се подигнат и да използват живота си.
Всички ангели и светии имат за цел да подигнат жената, а хората на земята имат противоположни схващания — те казват с едно пренебрежение: „това е жена“. Човек трябва зад всичко да вижда Бога. Спасението на света ще дойде с подигането на жената. Първия закон е връзка с Бога, а втория закон е подигането на жената; третото положение е: изправете сърцето си. Не тровете своето сърце с празни работи.
Хората трябва да
освободят
сърцето си от всички излишни чувства и желания, за да могат да се подигнат и да използват живота си.
Когато говорим че е унижена жената, разбираме Любовта. Без жена любовта не може да се прояви. Любовта е един израз на първичната жена. Тук не разглеждаме нещата в еротически смисъл, а в техния чисто идеен смисъл. Според мен жената е това, което спасява света; жената е това, което държи ключовете, тя държи мощната сила в света.
към текста >>
46.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 43
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Растенията хиляди години са мислили как да
освободят
главата си от гъстата материя и които са разрешили този въпрос, стават животни.
Това е закона на взаимопомощта. Има тясна връзка между царствата под човека и над човека. Минералите са зачатъчно състояние на растенията. Кристалите, които са разрешили въпросите на минералното царство, стават растения. При растенията корените са в земята — там е тяхната глава.
Растенията хиляди години са мислили как да
освободят
главата си от гъстата материя и които са разрешили този въпрос, стават животни.
И животните са разрешили въпросите, които растенията не са могли да разрешат. Но животните останаха привързани за лошите условия, които човек трябваше да разрешава. Човек трябваше да мисли как да се освободи. У животните се развиха страстите, а човекът трябваше да започне с мисълта да се освободи от тях, тези престъпления, които човек върши днес са наследство от животинското царство. И ако се върнем назад в еволюцията, ще видим какви разрушения е имало в света, когато животните са царували.
към текста >>
Тогаз хората ще влязат в хармония с Природата и ще се
освободят
от всички противоречия и недъзи.
Ако всички майки биха казали: не искаме войни и престъпения; ако биха казали на своите деца, които зачеват: няма да убивате и да воювате, всички тези деца, като се родят, ще станат мъченици и работници за освобождението на човечеството. Ако жените ще раждат престъпници, по-добре е да се не женят. Света няма нужда от престъпници, убийци и рушители, а от творци и идейни работници, които да изградят една мощна и светла култура. Съвременните хора носят товара на хиляди поколения върху себе си, които са живели с отрицателни мисли и желания, и всички те тегнат върху нас по закона на наследствеността. И ние трябва да се освободим от всички тези вторични наслойки, за да могат да действат девствените течения на Природата, и така ще може здраво да се приложи великия закон на Любовта, който има предвид благото на всички същества.
Тогаз хората ще влязат в хармония с Природата и ще се
освободят
от всички противоречия и недъзи.
Те ще се освободят от злото, и ще победят и последния враг — смъртта. Тогава ще влезем във връзка със същества много по напреднали, със същества, които са реализирали Любовта. А Любовта и доброто, е един вечен процес на творчество, съграждане и освобождение. Това което вечно освобождава, това е Любовта, Мъдростта и Истината. Това е един вечен процес и този стремеж за свобода у човечеството се дължи на неговата дейност.
към текста >>
Те ще се
освободят
от злото, и ще победят и последния враг — смъртта.
Ако жените ще раждат престъпници, по-добре е да се не женят. Света няма нужда от престъпници, убийци и рушители, а от творци и идейни работници, които да изградят една мощна и светла култура. Съвременните хора носят товара на хиляди поколения върху себе си, които са живели с отрицателни мисли и желания, и всички те тегнат върху нас по закона на наследствеността. И ние трябва да се освободим от всички тези вторични наслойки, за да могат да действат девствените течения на Природата, и така ще може здраво да се приложи великия закон на Любовта, който има предвид благото на всички същества. Тогаз хората ще влязат в хармония с Природата и ще се освободят от всички противоречия и недъзи.
Те ще се
освободят
от злото, и ще победят и последния враг — смъртта.
Тогава ще влезем във връзка със същества много по напреднали, със същества, които са реализирали Любовта. А Любовта и доброто, е един вечен процес на творчество, съграждане и освобождение. Това което вечно освобождава, това е Любовта, Мъдростта и Истината. Това е един вечен процес и този стремеж за свобода у човечеството се дължи на неговата дейност. Иде вече времето, когато добрите хора ще имат тази сила да приспят лошите хора и да си свършат работата.
към текста >>
47.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Туй е подигравка с широките народни маси, които изнемогват от кризата, които горещо жадуват за истински мир и желаят час по-скоро да се
освободят
от непоносимото бреме ма военните бюджети и от зловещия призрак на една нова война.
Русия да изпълни на дело своето предложение. И т. н., и т. н., все в този дух се изказват делегатите, — уж говорят все за разоръжение или за ограничение на въоръжението, но всички говорят на различни езици, така, че да не могат да се разберат. Не! Туй не е искрен стремеж за разоръжение.
Туй е подигравка с широките народни маси, които изнемогват от кризата, които горещо жадуват за истински мир и желаят час по-скоро да се
освободят
от непоносимото бреме ма военните бюджети и от зловещия призрак на една нова война.
Днес, когато целия свят с всяка своя крачка се приближава към пълна катастрофа, дипломатите от всички страни все още мислят, че им е позволено да си играят със съдбата на милиони хора, все още мислят че могат да се надлъгват едни други, хвърляйки с това прах в очите на народите. Не! От такава дипломати, от такива държавици народите нямат повече нужда. Те трябва да бъдат отстранени от кормилото на обществения живот. Нови хора са нужни за новото време, нови хора са нужни за спасение на човечеството. Хоро, чийто девиз ще бъде: Нито стотинка за военни цели!
към текста >>
Нужна е огромна работа, нужно е високо съзнание, нужно е и сърби, и българи, и македонци, и всички южни славяни да се
освободят
от своето тесногръдието и шовинизъм, за да може бъдещия Съюз на Южните Славяни да донесе истински мир и истинска свобода, а не ново робство.
На това автора отговаря, че целта на движението за обединение на южното славянство е: „Свободни южни славяни в свободен Южнославянски Съюз“. С други думи, че този Съюз трябва да бъде поставен върху основите на пълната свобода на отделните южнославянски племена за вътрешна уредба и развитие. Ние ще отбележим, че такава свобода могат да осигурят само държавници с култура и схващания снесем различи от тези на днешните политически водители на южното славянство. Нужни са нови хора, които да направят от Съюза на обединените южни славяни не една милитаристична и империалистическа сила, а една мирна, творческа, културна сила, която чрез вътрешната свобода, която ще даде на своите съставни етични елементи, ще осигури вътрешния мир и хармония, а чрез коректни отношения и искрено желание за разбирателство със съседите, ще осигури външния мир, и затова не ще бъде принудена да дава жизнени си сокове на съставляващите я народи за отхранване грубата сила на милитаризма, която днешните държавници считат, за единствена пазителка на свободата и независимостта. Нужна е огромна работа в недрата на самите южнославянски племена, надъхани с взаимна омраза и убийствено сляп шовинизъм, за да може да проникне и да се утвърди в тях духът на братското примирение и всеопрощение, духът на любовта и единението, който ще изгради и циментира братския Съюз на южните славяни.
Нужна е огромна работа, нужно е високо съзнание, нужно е и сърби, и българи, и македонци, и всички южни славяни да се
освободят
от своето тесногръдието и шовинизъм, за да може бъдещия Съюз на Южните Славяни да донесе истински мир и истинска свобода, а не ново робство.
Кръстопът, от Майн Ру, цена 7 лева. Доставя се от Л. Лулчев, ул Опълченска, 66 — София. В тази малка книжка, като в скъпоценна огърлица, са нанизани редица бисери на мисълта, взети от беседите на Учителя. Майсторски подбрани и комбинирани в едно художествено произведение.
към текста >>
Обаче, действителността е съвсем друга: и на тези, които са я познали, се налага дълг да помогнат на своите братя да се
освободят
от тия заблуждения.
Интереса на хората е отправен към други страни — към сензационното, към еротичното или към революционното. Малцина са тези, които се интересуват за своето бъдеще след прага на смъртта. Стремежа към себепознание е почти угаснал в днешните хора. Погледа им е спрян изключително на материалното. Те вярват, че то е всичко и затова в смъртта на тялото виждат края на своя живот.
Обаче, действителността е съвсем друга: и на тези, които са я познали, се налага дълг да помогнат на своите братя да се
освободят
от тия заблуждения.
Въпреки всичко, ние сме решили да продължим издаването на подобни книги, но за това е нужно да бъдем подпомогнати поне от тези малцина, които съзнават нуждата от тях. Нека тази книга се разпространи широко, нека всеки читател на „Братство“ си я купи, за да можем с получените средства да пристъпим към издаването на „Раймонд“ от същия автор или някоя друга от този род. На издателя на в. Братство е съставен акт за употребата на специалната безмитна вестникарска хартия. Не знаем още каква ще бъде глобата, но възложено е да бъде доста голяма.
към текста >>
48.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Пророк Данаил, един от будните разумни хора на древността, казва: „В последното време, когато хората се
освободят
от всички свои криви схващания за живота, тогаз ще дойде възкресението“.
В същност, ти си отвътре млад, а само отвън си стар. И ако вие разбирате закона на подмладяването, само в 24 часа може да се подмладите и да станете млад на 21 години или дете на 10 години. Ако човек иска да разбере закона на подмладяването, той трябва да се освободи от влиянието на своите глупави, неразумни прадеди и прабаби. Защото, след като се родиш, те ти казват: човек е грешен, остарява, трябва да си туриш пари за черни дни, за това, за онова и пр. А пък че има Бог, че трябва да живеем по любов, това не е толкова важно.
Пророк Данаил, един от будните разумни хора на древността, казва: „В последното време, когато хората се
освободят
от всички свои криви схващания за живота, тогаз ще дойде възкресението“.
Всичко това, което сега виждате. ще се стопи, ще изчезне и няма да намерите нито парченце от сегашния ред и порядък. Не че аз го искам. Но всичко ще се измени. И Писанието казва: „Всичко ще мине през огън“.
към текста >>
49.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 61
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Съвременните хора, за да влязат в закона на безсмъртието, трябва да се
освободят
от закона на самосъзнанието.
ще диша свободно, отърсвайки и хвърляйки на боклука тая мантия от проказа, глупост и безчестие, която се нарича военен бюджет. Камил Фламарион Словото на Учителя Пробуждане на космичното съзнание Когато говорим за Бога, разбираме едно Свръхсъзнание, което прониква и обгръща целия космос. И туй, което Бог може да направи, и ние можем да го направим, понеже Той живее в нас и е същината на нашето битие. Това е вече закон на съзнанието. Нашето сегашно съзнание трябва да се измени.
Съвременните хора, за да влязат в закона на безсмъртието, трябва да се
освободят
от закона на самосъзнанието.
В самосъзнанието човек живее в света на контрастите и противоречията; в него работи аналитичният ум, който се стреми да обхване действителността по чисто механичен път, като изгубва вътрешната връзка между нещата, която е сам Бог, и познава света като множество, като факти без вътрешна връзка и зависимост. По отношение на сърцето самосъзнанието е свят на една непрекъсната смяна на радости и скърби и човек търси само своето благо, има предвид само своите интереси; то е законът на отделността и егоизма. И за да може човек да излезе от този свят на противоречия, трябва да се освободи от закона на самосъзнанието и да започне да живее живота на космичното съзнание или свръхсъзнанието, което в Евангелието се изразява с думата възкресение. С пробуждането на космичното съзнание или с възкресението, човек влиза в живота на безсмъртието, в живота на единството; тук изчезват всички противоречия, космосът се схваща вече като едно живо същество и животът като общност, единство; егоизмът на самосъзнанието изчезва - „мое“ и „твое“ няма. Пробуждането на космичното съзнание, възкресението, е най-великият момент от живота на човека.
към текста >>
50.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Не грубата сила, а любовта и братското единение ще ни издигнат и
освободят
.
Тези, които поставят своя национален егоизъм „над всичко“ — следователно и над Бога, над Истината и Правдата. — те не могат да бъдат наши истински, искрени приятели. Едничката тяхна цел е да ни направят оръдия за достигане на своите цели, както това бе през миналата война. Ето защо, нека се пазим от всички подобни „приятели" като от огън! Не меча, а разума и самообладанието ще осъществят нашите истински национални идеали, които се много различават от миражите, които блазнят шовинистите.
Не грубата сила, а любовта и братското единение ще ни издигнат и
освободят
.
Корабът на живота днес плува край опасни подводни скали, които носят разрушение и смърт. И към тях ни зоват всекичасно сладките гласове на пленителни сирени. Фашизъм, хитлеризъм и всевъзможни диктатури ни предлагат те като единствено спасение. Но ние знаем че всички тия неща ни водят към бури и към безкрайни гробища. Ще се полъжем ли пак?
към текста >>
51.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И ако хората изучаваха всичките тези влияния, щяха да могат да се
освободят
от много ненужни страдания и противоречия.
Има съответствие между планината и полето. Планинският живот, това е животът на ума; животът на полето, това е животът на човешкото сърце. Направлението на реките в дадена страна също така оказва влияние върху развоя на живота; всичко това може да се вземе като база за възпитание на човечеството. Също така и различните склонове на планините имат различни влияния, не само в стопанско отношение. Различните местности, като динамически области, влияят върху строежа на физическото тяло, респективно мозъка, и съобразно характера на силите, които действат в дадена област, ще бъде и устройството на черепа.
И ако хората изучаваха всичките тези влияния, щяха да могат да се
освободят
от много ненужни страдания и противоречия.
От друга страна, трябва да се проучават различните психологически състояния. Така например, съвременните хора са роби на ред атавистични състояния, от които трябва да се освободят, защото те са внесени преди 3000 години в живота и сега не могат да се реализират, защото няма условия за тях, а само ги спъват в техния развой. Сегашните хора, например, искат да живеят спокойно и всички да бъдат задоволени, всички да бъдат богати и охолни. Това са идеи, които са родени в далечното минало и не са реализирани, затова искат сега да ги реализират. Но сега е невъзможно да се реализират, защото сега се намираме в есента на една епоха.
към текста >>
Така например, съвременните хора са роби на ред атавистични състояния, от които трябва да се
освободят
, защото те са внесени преди 3000 години в живота и сега не могат да се реализират, защото няма условия за тях, а само ги спъват в техния развой.
Направлението на реките в дадена страна също така оказва влияние върху развоя на живота; всичко това може да се вземе като база за възпитание на човечеството. Също така и различните склонове на планините имат различни влияния, не само в стопанско отношение. Различните местности, като динамически области, влияят върху строежа на физическото тяло, респективно мозъка, и съобразно характера на силите, които действат в дадена област, ще бъде и устройството на черепа. И ако хората изучаваха всичките тези влияния, щяха да могат да се освободят от много ненужни страдания и противоречия. От друга страна, трябва да се проучават различните психологически състояния.
Така например, съвременните хора са роби на ред атавистични състояния, от които трябва да се
освободят
, защото те са внесени преди 3000 години в живота и сега не могат да се реализират, защото няма условия за тях, а само ги спъват в техния развой.
Сегашните хора, например, искат да живеят спокойно и всички да бъдат задоволени, всички да бъдат богати и охолни. Това са идеи, които са родени в далечното минало и не са реализирани, затова искат сега да ги реализират. Но сега е невъзможно да се реализират, защото сега се намираме в есента на една епоха. И всички грандиозни планове, които сегашните хора имат, ще останат неразрешени. Тяхната участ ще бъде такава, каквато беше участта на големите животни, когато се измести оста на земята и полюсите се преместиха.
към текста >>
52.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 69
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
„Хората ще се
освободят
от игото на закона, когато дадат ход на Любовта в живота си." Учителя Хората са привикнали, като едно голямо стадо, да бъдат водени, подтиквани, направлявани от външни сили и фактори.
-------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Със закон или без закон Кое е необходимо – права или обич? (Н. Неделчева) Практически съвети за здравето (по беседите на Учителя Дънов) За пиенето на топлата вода Покана за записване абонати за осмата годишнина на списание „ЖИТНО ЗЪРНО" Словото на Учителя. Двата порядка в света (По беседа от Учителя, държана на 23 август 1933 г.) Със закон или без закон „Никакви външни закони не могат да уредят живота на хората“.
„Хората ще се
освободят
от игото на закона, когато дадат ход на Любовта в живота си." Учителя Хората са привикнали, като едно голямо стадо, да бъдат водени, подтиквани, направлявани от външни сили и фактори.
Те са привикнали да вървят в живота като марионетки, движени от ръката на властта и закона, на обичая и предразсъдъка. Те очакват големите въпроси на техния личен и колективен живот да бъдат разрешени по тоя именно външен път — чрез заповеди, наредби, закони. И това е, в същност, една от главните причини за отклонението на човечеството от пътя на неговия естествен развой и за големите противоречия, в които е изпаднало то днес. Стотиците и хиляди закони и закончета, правилници, декрети и наредби, нетрайни, неефикасни, постоянно сменящи се едни с други, и засягащи всяка област на човешките прюяви, са превърнали живота в хаос. А живота, сам по себе си, е един разумен, целесъобразен процес, който не се нуждае от никакво външно, изкуствено ръководство, защото крие вътре в самия себе си сили.
към текста >>
Хората ще се
освободят
от игото на закона, когато дадат ход на Любовта в живота си.
Хората, оставени сами на себе си, са фалирали. Сега проповядват учението за кармата, за да покажат, че човек може да изплати дълговете си. Но малко са хората сега, които могат да изплатят дълговете си, защото те са толкова много, че е немислимо. Затова ще има едно колективно разплащане. Но се изисква Любовта да проникне в сърцата и душите на всички.
Хората ще се
освободят
от игото на закона, когато дадат ход на Любовта в живота си.
Любовта се явява като най-необходимото в света; това е същественото, реалното, без което не може. Кога трябва да обичаме един човек? - Тогава, когато никой не може да му помогне, за да му помогнем. Защото Любовта няма предвид да вземе, а да даде, и светлината иска да даде. Но сегашните хора, които са под влияние на негативните сили в природата, противодействат на Любовта и светлината и следствие на това живеят в едно голямо противоречие.
към текста >>
53.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 72
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Със своите мисли, чувства и настроения в момента на зачатието, майката прави щастлив или нещастен до голяма степен живота на децата си, защото тези състояния се предават в подсъзнанието на децата, от които те не могат да се
освободят
цял живот.
Тези три вида процеси обуславят целокупния проявен живот на човека. И човек, които иска да бъде щастлив, да има успех и постижения, трябва да контролира тези три вида процеси и да ги направлява. Най-първо вярвайте, че можете да постигнете нещата. А тази вяра, от която зависи съдбата на човека, до голяма степен е определена от биопсихологичните условия при неговото зачатие. Състоянието на родителите в момента на зачатието до голяма степен определя съдбата на децата.
Със своите мисли, чувства и настроения в момента на зачатието, майката прави щастлив или нещастен до голяма степен живота на децата си, защото тези състояния се предават в подсъзнанието на децата, от които те не могат да се
освободят
цял живот.
Ако майката е имала мрачни състояния, тя ще внесе тези мрачни състояния в децата, които ще направят нещастен целия им живот. Но майката може да внесе светли и възвишени мисли, които ще стимулират децата към благородни идеали и постижения. Много трудно е човек да се освободи от тези внушения, защото те имат чисто органическа основа и се иска много време и знание на законите, по които се развиват тези процеси. Също и мислите и чувствата, с които живее даден човек, оказват едно такова внушение и стимулират или спъват неговите стремежи към постижение. Например, ние мислим че нашите работи няма да се оправят, и те не се оправят.
към текста >>
54.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 96
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Хората, колкото по-скоро се проникнат от тази идея, толкова по-скоро ще се
освободят
от изненадите и противоречията в живота, а също от болестите и смъртта.
са останали от това далечно минало на човечеството. След падението си човечеството нищо не е създало. Ценността на човека седи във финността на материята, от която е направено неговото тяло и организираността на тялото му. Тялото на добрите хора е от фина и добре организирана материя, подчинена на разумната воля, а в обикновените хора има много неорганизирана материя, която не е подчинена на волята на индивида, а е подчинена на някаква друга воля, и като така, човек не може да разчита на стабилност и опора от нейна страна при неговия градеж. Тук е голямата опасност, на която са изложени съвременните хора.
Хората, колкото по-скоро се проникнат от тази идея, толкова по-скоро ще се
освободят
от изненадите и противоречията в живота, а също от болестите и смъртта.
За в бъдеще ще има една школа, в която възпитанието на човека ще бъде положено на тази основа и ще се дадат всички естествени методи, как да се справяме с един престъпен тип. Сега обаче, хората не знаят един престъпен тип как да го възпитават и поправят. Например, в съвременното общество не знаят, как да се справят с половата разюзданост, с разврата. Въпросът тук се касае до известна енергия в организма, на която е дадено криво направление. Сега трябва да се намери естествен метод за трансформиране на тази енергия.
към текста >>
Ако съвременните хора искат да се
освободят
от болестите си и противоречията, трябва да проучат методите за трансформиране на енергиите - това е пътят за възстановяване хармонията и здравето на отделния индивид.
Например, ако имате тягостно състояние, започнете да хващате с юпитеровия си пръст и палеца на дясната ръка по ред пръстите на лявата си ръка и наблюдавайте, ще се смени ли състоянието ви. Ако не се смени, тогава с левите пръсти направете същото върху пръстите на дясната си ръка. Или пък пипайте други части на тялото си, докато тягостното ви състояние се промени. Този орган е станал като трансформатор на енергиите в организма. И когато човек е болен и почне да прави известни упражнения, макар и несъзнателно, може да попадне на такъв орган в тялото си, че да трансформира енергиите и болезненото му състояние ще се премахне.
Ако съвременните хора искат да се
освободят
от болестите си и противоречията, трябва да проучат методите за трансформиране на енергиите - това е пътят за възстановяване хармонията и здравето на отделния индивид.
Трябва да се научат законите и методите за правилната обмяна на енергиите, за да се възстановят хармоничните и братски отношения между хората и да изчезнат престъпленията, ограниченията и насилията в света. Да се възцари човещината и да се положи основата на една нова култура на свободата, където хората ще живеят в общение и хармония с природата и ще се отнасят братски помежду си. По беседа от Учителя, държана на 18 март 1934 г.
към текста >>
55.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И религиозните хора мислят да влязат в рая, за да се
освободят
от дявола.
Религиозният човек е влюбен човек. Както момата е влюбена в момъка, така и религиозният човек е влюбен в някого. Ще ми разправя, че вярва в някого. Това е едно влюбено състояние. И от сутрин до вечер той мисли, как да влезе в Царството Божие, като някоя мома, която мисли за някой царски син.
И религиозните хора мислят да влязат в рая, за да се
освободят
от дявола.
Дяволът - това са лошите условия в живота. Но лошите условия са известни отношения, които ние разбираме. Момъкът и момата, когато се влюбят, отначало щастливи са - условията са добри - т.е. отношенията са правилни, разумни и разбрани. Но като се оженят, почнат да се карат и да не се разбират.
към текста >>
Най-първо хората трябва да се
освободят
от идеите и вярванията, наследени от техните деди и прадеди.
А Царството Божие е където са гениите и светиите. И когато говорим, че ще дойде Царството Божие, то ще дойде при гениите и светиите. Най-първо Царството Божие трябва да дойде в нас - в нашите умове и сърца. Хората трябва да организират умовете и сърцата си, за да поникнат и възрастат в тях всички благородни и възвишени мисли, чувства и постъпки. Мислите, чувствата и постъпките съществуват като зародиши и като яйца, които трябва да се излюпят; и ако не се излюпят в определеното за тях време, те са запъртъци, изхвърлете ги из ума и сърцето си, защото те са непостижими за вас при настоящите условия, занимавайте се с онези мисли и желания, които са постижими, за да имате резултати и да не се обезсърчавате в пътя си.
Най-първо хората трябва да се
освободят
от идеите и вярванията, наследени от техните деди и прадеди.
Също така, за да прогресират, хората трябва да се освободят от предубежденията и с ясна и трезва мисъл да възприемат истината. А като възприемете истината, тя ще ви освободи от всички заблуждения и ще дойдете до познанието на вътрешното единство на Битието. Тогаз всяко растение, всяко животно ще ви радва, защото ще виждате зад него пулса на Божествения живот. А сега хората, като срещнат едно цвете, откъсват го или го стъпкват, растенията изсичат, животните избиват и причиняват хиляди нещастия на окръжаващите ги същества, а щом дойде едно страдание до тях, викат - защо е туй страдание. Аз не съм за страданията, но като живеят така, страданията ще дойдат.
към текста >>
Също така, за да прогресират, хората трябва да се
освободят
от предубежденията и с ясна и трезва мисъл да възприемат истината.
И когато говорим, че ще дойде Царството Божие, то ще дойде при гениите и светиите. Най-първо Царството Божие трябва да дойде в нас - в нашите умове и сърца. Хората трябва да организират умовете и сърцата си, за да поникнат и възрастат в тях всички благородни и възвишени мисли, чувства и постъпки. Мислите, чувствата и постъпките съществуват като зародиши и като яйца, които трябва да се излюпят; и ако не се излюпят в определеното за тях време, те са запъртъци, изхвърлете ги из ума и сърцето си, защото те са непостижими за вас при настоящите условия, занимавайте се с онези мисли и желания, които са постижими, за да имате резултати и да не се обезсърчавате в пътя си. Най-първо хората трябва да се освободят от идеите и вярванията, наследени от техните деди и прадеди.
Също така, за да прогресират, хората трябва да се
освободят
от предубежденията и с ясна и трезва мисъл да възприемат истината.
А като възприемете истината, тя ще ви освободи от всички заблуждения и ще дойдете до познанието на вътрешното единство на Битието. Тогаз всяко растение, всяко животно ще ви радва, защото ще виждате зад него пулса на Божествения живот. А сега хората, като срещнат едно цвете, откъсват го или го стъпкват, растенията изсичат, животните избиват и причиняват хиляди нещастия на окръжаващите ги същества, а щом дойде едно страдание до тях, викат - защо е туй страдание. Аз не съм за страданията, но като живеят така, страданията ще дойдат. Сега вече светът е минал първата фаза на живота, влязъл е във втората фаза на разумните хора.
към текста >>
56.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Други същества днес използват труда и енергиите на хората, и ако искат хората да бъдат някога щастливи, те трябва преди всичко да се
освободят
от тази психическа експлоатация, където други същества ограбват тяхната дейност, а това ограбване става чрез поддържане на отрицателните качества в живота и удоволствията.
да влезе в онази фаза на живота, когато ще бъде господар на условията, при които живее и възможностите които крие в себе си. Под условия разбираме целокупността от силите, енергиите и материята, които са свързани с известни йерархии същества и които съставят средата, в която човек се проявява. И когато казваме, че човека трябва да бъде господар на условията, не разбираме да ги подчини но волята си, но подразбираме онази будност на съзнанието, за да даде ход на всяка сила точно на нейното време. Защото за проявата на всяка сила и енергия си има точно определено време. За да дойде човек до това положение, той трябва да мине през една строга дисциплина, да кали своята воля, за да може да запази това, което придобива, защото нещастието на хората днес седи именно в това, че не могат да задържат придобивките на своя живот.
Други същества днес използват труда и енергиите на хората, и ако искат хората да бъдат някога щастливи, те трябва преди всичко да се
освободят
от тази психическа експлоатация, където други същества ограбват тяхната дейност, а това ограбване става чрез поддържане на отрицателните качества в живота и удоволствията.
Така че човек за да бъде щастлив, преди всичко трябва да се освободи от тази психическа експлоатация и да използва придобивките на своята дейност за своето благо и за благото на ближните си. Когато дейността на човека е съпроводена със загуба, той не може да бъде щастлив; а за да не губи, той трябва да има знание, да знае в какво се състои истинския живот, и да има силна и творческа воля, че каквото придобие, да го задържи. Защото ние живеем в един жив свят, оградени сме от всевъзможни същества, които също като нас се стремят към щастие, и не всички от тях са благосклонно настроени към човека. И ако ние не можем да пазим, да задържаме благата, които природата ни е дала, винаги ще живеем в нещастие. Щастието стои в това да използваме и задържим тези блага, които природата ни е дала, като не отнемаме също и благата на другите.
към текста >>
57.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 119
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Без това пречистване те не могат да се
освободят
от страданията.
Те са прави, че такъв Бог, който да се докаже по механичен начин, не съществува. Но и те, които отричат съществуването на Бога, същевременно се подчиняват на една вътрешна идея. Тази вътрешна идея е Бог в тях. И те си имат идеи, на които слугуват. Съвременните хора на първо място трябва да пречистят своите възгледи от всички онези наслоения на миналото, които им пречат да схванат живота в неговата динамика.
Без това пречистване те не могат да се
освободят
от страданията.
Защото каквито са вашите понятия за един човек, такива ще бъдат и неговите отношения към вас. Имате един приятел, когото обичате и колкото вашите възгледи за него са по-високи, толкова по-готов ще бъде той да ви услужи. Колкото вашите възгледи за него са по-нисши, толкова и неговото разположение да ви услужи ще е по-малко. Когато обичате един човек, той ще бъде готов да направи всичко за вас. Не може човек да направи нещо за вас, ако не ви обича.
към текста >>
58.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всички те мислят, за да помогнат на човечеството, като същевременно се стараят да научат и хората да мислят, защото само като мислят, ще се
освободят
от ненужните страдания и противоречия в живота, понеже мисълта е един творчески и организиращ принцип.
Ако направите едно добро на един човек, счита се, че сте го направили на всички, понеже всички хора са само органи на един организъм. Същият закон се проявява и при страданията. Ако едно същество страда, това страдание ще се разпредели на всички същества. Нашите страдания в известен смисъл ги опитват и напредналите същества. И те вземат участие, за да ги премахнат, защото засягат и тях макар и в по- малък размер.
Всички те мислят, за да помогнат на човечеството, като същевременно се стараят да научат и хората да мислят, защото само като мислят, ще се
освободят
от ненужните страдания и противоречия в живота, понеже мисълта е един творчески и организиращ принцип.
Ако мисълта престане да функционира както трябва, човек почва да се изражда и да се връща към маймуните и животните. Защото мисълта е, която определя човека като човек. Престане ли да мисли, той вече се връща към животните. Но това става при изключителни условия. Ако човек не мисли и не живее добре, ще се върне назад в своето развитие.
към текста >>
59.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 123
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
С течение на времето все повече и повече от тях ще се раждат в други тела и така ще се
освободят
от веригите на расата.
Отхвърлянето на Христа от евреите беше върховното доказателство за тяхното робство към расовата идея. Поради това всички усилия да бъдат спасени като цяло чрез изпращане на специални Учители и пророци, бяха изоставени и, понеже изгнанието им, като цяло, също бе опитано безрезултатно, като последна мярка те бидоха разпръснати между всички народи на земята. Въпреки това, обаче, извънредната привързаност на този народ към расовата идея продължава дори и до днес. Напоследък, обаче, особено в Америка, се забелязва известно отстъпване от строго подържаната до сега линия. Младите генерации започват да се женят и вън от техните сънародници.
С течение на времето все повече и повече от тях ще се раждат в други тела и така ще се
освободят
от веригите на расата.
Те станаха „изгубени“ смесвайки се с по-нисши раси, а ще бъдат спасени като се слеят с по-напреднали раси. Понастоящем народите от арийската раса са мислещи същества, способни да се възползват от опитността на миналото, следователно най-добре може да бъдат подпомогнати да не сторят същата грешка, като им се изтъкнат опитностите и съдбата. които са имали непокорните евреи. Тяхната история е един нагледен и много ясно говорещ урок както за тях, така и за всички други. Те бяха избрани, но се възпротивиха; те бяха наказани, но продължиха да упорстват; и все пак дори и сега те могат да се надяват за последно изкупление.
към текста >>
60.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132
 
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Някои искат да се
освободят
от влиянието.
И ако не сме будни, може да попаднем в кривия път. Не е въпрос да се освободим от влиянията. И да искаме, не можем. Ти ще влияеш и на тебе ще влияят. Това е закон.
Някои искат да се
освободят
от влиянието.
Това е невъзможно. Всички елементи в Битието взаимно си влияят. Нашата Земя и ние заедно с нея се влияем от месечината, от планетите, от слънцето и звездите. Астролозите, които изучават влиянията на планетите казват например, че Венера, когато има хубаво влияние или както го казват те: когато има добър аспект, човек има топло сърце и отлична любов. Когато влиянията на Юпитер са възвишени и добри, човек има благородство и достойнство.
към текста >>
61.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 176
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Религиозните, които не разбират този закон, се опълчват против плътта и искат де се
освободят
от нея.
В такъв случай можем да кажем, че плътта е почва, основа, подложка, върху която духовния живот е построен. Следователно, духовния живот е построен върху подложката на плътта; не че плътта го създава, но тя служи само като проводник. И ако унищожим тази подложка. ще спрем развитието и на духовното, което не може да расте и да се развива без нея. В този смисъл плътта служи като преходен период за да расте духовното.
Религиозните, които не разбират този закон, се опълчват против плътта и искат де се
освободят
от нея.
Но щом се махне плътта, и духът не може да се развива. Те мислят, че като се освободят от плътта, ще отидат направо при Бога. Че кой създаде плътта! — Бог е, който е създал и плътта и духа. Всичко в света излиза от Бога, с изключение не кривите форми, в които духът днес е облечен.
към текста >>
Те мислят, че като се
освободят
от плътта, ще отидат направо при Бога.
И ако унищожим тази подложка. ще спрем развитието и на духовното, което не може да расте и да се развива без нея. В този смисъл плътта служи като преходен период за да расте духовното. Религиозните, които не разбират този закон, се опълчват против плътта и искат де се освободят от нея. Но щом се махне плътта, и духът не може да се развива.
Те мислят, че като се
освободят
от плътта, ще отидат направо при Бога.
Че кой създаде плътта! — Бог е, който е създал и плътта и духа. Всичко в света излиза от Бога, с изключение не кривите форми, в които духът днес е облечен. Същината на плътта е излязла от Бога, обаче формата, в която плътта с проявява на земята, не е излязла от Бога. Като неразбират тия неща, хората страдат.
към текста >>
62.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Вследствие на това, те си създават ред външни и вътрешни противоречия, които не могат да си изяснят, и от които не могат да се
освободят
.
Тази разумност, която прониква цялото Битие, можете да я кръстите както искате. Наричат я Бог, Първична причина, Безграничност и пр. Но хората говорят за Бога, и при това се избиват едни други. Това не е никакво вярване в Бога, a суеверие. И днешните хора не са вярващи, а суеверни, защото те не вярват в разумността, а вярват в някакви неразумни, слепи сили.
Вследствие на това, те си създават ред външни и вътрешни противоречия, които не могат да си изяснят, и от които не могат да се
освободят
.
Всеки има противоречия в живота си; запример, съмнението и омразата проникват в новината душа, но вие не можете да си обясните произхода на тия противоречия, на тия отрицателни състояния. Някой човек може само да е дал повод за омраза, да го мразят другите, но той сам не е създал омразата. Друг някой може да е дал повод да го обичат, но той сам не е създал любовта. Ако любовта сега се създава, тя ще изчезне. Ако огънят сега се запалва той ще изгасне.
към текста >>
63.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 189
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И съвременните хора, ако искат да се
освободят
от ненужните страдания и нещастия, трябва да се
освободят
от всички наследствени влияния от пантивека и да дадат ход но първичното си естество, на Великото начало в себе си.
Това е свобода. Щом имате нещо да ви стяга, да ви ограничава, в един от трите свята, това не е свобода. Но и това, което ви казвам сега, за да бъде ваше знание, а не да го приемате на доверие, трябва да го опитате. Само онези неща, само онези идеи които сте опитали и проверили, те са реални за вас, и само те могат да ви ползват. А сегашните хора живеят с идеи, които те не са опитали, но им са завещани по наследство и традиция от техните деди и прадеди, вследствие на което постоянно се разочароват и носят отрицателните последствия на тези идеи.
И съвременните хора, ако искат да се
освободят
от ненужните страдания и нещастия, трябва да се
освободят
от всички наследствени влияния от пантивека и да дадат ход но първичното си естество, на Великото начало в себе си.
което ще даде нова насока на живота им, и тогава ще познаят истинската свобода. Докато човек живее по импулсите на наследствеността, той ще бъде роб на своите деди и прадеди; а когато заживее под импулса но първичната си природа, той ще стане свободен. И всички хора днес не са свободни, защото живеят с миналото, с наследеното от деди и прадеди. И учените, като изучават човешкия организъм, по него изучават миналия живот на човека. Защото тъй както е устроен сега организмът и черепът на човека, та са създадени по проявите на неговия минал живот, а сегашния му живот, сегашните му идеи, мисли и стремежи ще определят неговия бъдещ организъм.
към текста >>
64.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 201
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Много хора искат да се
освободят
от земята.
Това са кашите братя и сестри. Сега аз искам най първо от вас да посветите своята сила на Бога; после искам да посветите своята мисъл на Бога; искам да посветите и своята доброта и любов на Бога. Това не искам за себе си, искам го за Бога. Аз искам да посветите всичко, не на онзи Бог на разногласието, но на онзи ваш Баща, който ви е дал и ви дава всичко. Той ви е пра-тил във великото училище на земята да се учите, и вие не трябва да бягате от това велико училище.
Много хора искат да се
освободят
от земята.
Те не разбират какво искат. Ако ви се отворят очите, ще видите какво нещо е земята. Това, което виждате, още не е земята. Материята, от която е направена земята, е толкова чиста, че се равнява почти.на първичната материя, от която ако искате да получите един грам, трябва всички фабрики по света до работят цели 3 хиляди години, за да създадат този грам. Това, което виждате отгоре на земята, е човешкото и животинското.
към текста >>
65.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 203
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А хората само тогаз ще се
освободят
от страданията, когато се откажат да ядат от забраненото дърво — когато се откажат от онези криви мисли, чувства и постъпки, които не им подхождат като на разумни същества.
И Адам и Ева съгрешиха затова, защото си казаха — може да се живее и по друг начин, по-лесно. Те си казаха: човек не трябва само да слуша, но той трябва да бъде свободен, да прави каквото си иска. В рая се явиха две разбирания: едното разбиране беше на Бога. А другото разбиране дойде отпосле, то беше разбирането на змията — на черния адепт. И съвременните хора живеят според второто разбиране, те опитаха всичко в света и в резултат придобиха и научиха какво нещо е страданието.
А хората само тогаз ще се
освободят
от страданията, когато се откажат да ядат от забраненото дърво — когато се откажат от онези криви мисли, чувства и постъпки, които не им подхождат като на разумни същества.
Когато хората се откажат от кривите мисли, чувства и постъпки, те са влезли вече в областта на освобождение от страданията и нещастията, и ще придобият едно по-високо съзнание, ще добият новия живот. Но за да дойдат до този нов живот, всички хора трябва да минат по онзи път, по който Христос мина. Никой не може.да се освободи от този път — всички ще минете през страданията и смъртта, но трябва да бъдете герои — геройски да умрете. И тогаз живота ще придобие друг смисъл за вас. Герои се искат и в материалния, и в духовния, и в умствения светове.
към текста >>
66.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 210
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако разгледате положението на семействата сега ще видите, че у тях име нещо старо, от което те трябва да се
освободят
.
Тя трябва да изследва кръвта на здравия човек и от там да вади своите заключения за всяко отклонение от нормалното. Като знае състоянието на здравия човек. той ще знае да препоръча с каква храна да се храни човек. И по този начин ще дойде до положение да лекува болните с определена храна. Храната може да лекува човека.
Ако разгледате положението на семействата сега ще видите, че у тях име нещо старо, от което те трябва да се
освободят
.
Това, което сега ви говоря, може да се приложи навсякъде в живота. Когато лекарят посети един болен, той първо трябва да събуди в него мисълта. Балният може да е обезсърчен, но лекарят най-първо ще му даде една насока на мисълта, и ще му каже, че болестта ще мине. Лекарствата, които лекарят дава на болният, не са нищо друго, освен един вид магия, която възстановява човешката мисъл. Като вземе по три пъти на ден лекарство, болният придобива вяра.
към текста >>
67.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 211
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В онзи свят като влезете, там ще намерите вашите приятели, които ще ви
освободят
от всички ограничения.
Дохождат после твоите приятели, развързват те, освобождават те, — това е онзи свят. Следователно, онзи свят, това са онези наши приятели, които ни освобождават. Онзи свят са приятелите ни, които ни носят свобода. Този свят е свят на ограничения, а онзи свят е свят на свобода. До като живеете на земята, в този свят, ще претърпите хиляди промени, докато в крея на краищата умрете.
В онзи свят като влезете, там ще намерите вашите приятели, които ще ви
освободят
от всички ограничения.
Първият приятел, когото познавате. това е вашия дух. Втория ваш приятел, когото познавате, това е вашият ум. Третият ваш приятел, когото познавате, това е вашата душа. И четвъртият ваш приятел, когото познавате, това е вашето сърце.
към текста >>
Следователно, когато тези четири мощни ваши приятели дойдат и ви
освободят
, вие сте влезли вече в онзи свят.
Първият приятел, когото познавате. това е вашия дух. Втория ваш приятел, когото познавате, това е вашият ум. Третият ваш приятел, когото познавате, това е вашата душа. И четвъртият ваш приятел, когото познавате, това е вашето сърце.
Следователно, когато тези четири мощни ваши приятели дойдат и ви
освободят
, вие сте влезли вече в онзи свят.
Това е онзи свят, на когото вие трябва да разчитате. В светът на вашият дух, в светът на вашия ум, в светът на вашата душа, живее това, което хората наричат безсмъртие, т. е. това, което не умира. Там живее Бог и всички живеят в Бога. А този свят е свят на отрицания.
към текста >>
68.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 224
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Някой казва: да ме
освободят
от страха!
И наистина, ние трябва да придобием тази Истина в нейната нова форма. Христос казва: „Които чуят гласа на тази Истина, ще оживеят и ще възкръснат.“ Всеки човек, който търси Истината, трябва да влезе в най-дълбоките места на земята. Човекът на Истината е човекът на съвършеното безстрашие. Той не е страхлив човек. Това не значи, че страхът не се проявява в неговата душа, но като дойде страхът, той го побеждава.
Някой казва: да ме
освободят
от страха!
Няма какво да те освобождават. Страхът ще ходи с тебе, но ти няма да се страхуваш. Пък и от омразата няма какво да те е със страх. Ще ходиш с нея без да мразиш. Бог каза на Мойсея: „Чух въздишките на моя народ.
към текста >>
Той рисува с най-очарователни краски картината на празниците, в които акадийската младеж се приучвала още от детските си години да пее химни в чест на боговете и на народните герои и прибавя: „Аз разказвам тези неща, за да подтикна кинетите да обърнат внимание и да дадат предпочитание на музиката, като на изкуство, което облагородява народите; защото това е последното средство, което им остава, за да се
освободят
от своята жестокост“.
Защото, ний, които имаме толкова съвършена музика, според нашето мнение, който имаме такива величествени опери, ний нямаме още нищо, което да може да се сравни с Илиадата и Одисеята, нищо, което да се приближава до статуите на Аполона Белведерски и Венера Милоска, макар че нашите поети и скулптори копират и прекопирват непрестанно тези очарователни модели. Ясно е, че, по отношение музиката на древните, ние ще трябва да възприемем мнението на Платона, на Аристотеля, на Плутарха и на Полибия; но за да направим това, би трябвало да признаем чудесата, дължими на музиката, за които говорят тези философи, а не да се задоволяваме да ги отхвърляме без разсъждение. Защото мненията на тези първокласни философи и учени заслужават да бъдат разгледани. Историкът Полибий, чиято точност е общопозната, разправя, че от всички народи на Аркадия, кинетите, които са били чужди на музиката, са били считани за най-жестоки; и той приписва тяхната жестокости на липсата на музика в живота им. Той се опълчва против един ефор, който се осмелил да каже, че музиката е въведена между хората само да ги очарова и да ги въвежда в някаква прехласнатост, и му противопоставя примера на другите акадийци, които, ползвайки се от музиката, са се отличавали със своите добри нрави, с почитта си към боговете.
Той рисува с най-очарователни краски картината на празниците, в които акадийската младеж се приучвала още от детските си години да пее химни в чест на боговете и на народните герои и прибавя: „Аз разказвам тези неща, за да подтикна кинетите да обърнат внимание и да дадат предпочитание на музиката, като на изкуство, което облагородява народите; защото това е последното средство, което им остава, за да се
освободят
от своята жестокост“.
Така, Полибий приписва на музиката свойството да смекчава нравите. Дълго време преди това, Платон беше открил в това изкуство едно непреодолимо влияние върху формата на управление, н казваше, че не може да се направи и най-малката промяна в музиката, без да се появи съответно изменение в устройството на държавата. Тази идея, според Платона, принадлежала на Духа-ръководител на Сократа; и след като я получил от Сократа, той я развил по-широко със своите проучвания и размишления. Той никога не изпуска случая да говори в своите съчинения, за музиката и нейните въздействия. Той твърди, в началото на своята Книга за Законите, че в музиката са скрити всички ключове на възпитанието.
към текста >>
69.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Те се намират в голямо заблуждение и тъмнина и много трудно ще могат да се
освободят
от тия вериги, които им са слагани в продължение на много векове.
Нечистото, лъжливото и фалшивото в човека са унаследени неща. Те му са предадени от неговите прадеди. Човечеството ги е добило в пътя на своето отклонение. А в пътя на изправянето, за да може човек да вземе една вярна посока, той гребва да се освободи от веригите на лъжливото и фалшивото. По голямата част от човеците са роби на лъжливите устни и измамливите езици.
Те се намират в голямо заблуждение и тъмнина и много трудно ще могат да се
освободят
от тия вериги, които им са слагани в продължение на много векове.
За да се освободи от заблудата, човек трябва да има силен вътрешен копнеж към Истината, да се освободи най-първо от предубежденията и като истински ученик на живота да започне основно да поучава живота, да наблюдава явленията и да не си затваря очите за фактите, които тъй добре говорят и му показват истината. Истината е извън желания та на човека! Човек може да иска дадено нещо да стане според неговите разбирания, но скоро той се убеждава в противното, ако желанието му не е на правата страна. Едно е необходимо на човека — да съзнае, че тук на земята той е ученик във велико училище и че всичко в живота— явления, факти и пр. са предметно учение за него, които той трябва да проучи, да изследва и опита — това ще му помогне да се пробуди съзнанието му, това ще му бъде в помощ без страх и със светлина в себе си да се изкачва по високата стълба на еволюцията — да излезе от състоянието на жабата и да влезе в състоянието на човека и ангелите, за да има по широк кръгозор.
към текста >>
70.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато хората се
освободят
от злото, от своя егоизъм , като от проказа, тогава те ще бъдат здрави, силни, добри и каквото вършат, ще го вършат от любов.
— Като дойде до втръсване. Има един закон на втръсване. Както пияницата може да дойде до втръсване, и да престане да пие, така и злото в света ще изчезне. Когато хората се втръснат от злото, те ще престанат да го правят. Тогава ще дойде тяхното спасение, тяхното избавление.
Когато хората се
освободят
от злото, от своя егоизъм , като от проказа, тогава те ще бъдат здрави, силни, добри и каквото вършат, ще го вършат от любов.
Един цирей се развива в човека. Нека го остави да набере, да излезе вън от него, отколкото да го остави вътре в себе си. Остане ли циреят вътре, той е цяла отрова. Също така когато в ума или в сърцето на човека се яви една лоша мисъл или едно лошо чувство, това са гноясали циреи, които трябва да излязат навън, да се пробият и да се изчисти човек от отровата, която е била в неговия организъм. Този е правият начин на лекуване.
към текста >>
Трудно, много трудно могат да се събудят спящите, много трудно могат да се
освободят
човеците от техните илюзии и предубеждения.
А кой разбира живота? — Само събудения за него. Живота ни предлага много неща. От нашата светлина, знание и разумност ще зависи какво ще изберем — меч, който отрязва главата на брата ни ли, или скиптър, който пробожда сърцето му ли, или плод, който носи живот, който като ядем — оживяваме? Плодът е за оживелите човеци, защото можем от него да ядем и на другите да дадем.
Трудно, много трудно могат да се събудят спящите, много трудно могат да се
освободят
човеците от техните илюзии и предубеждения.
За тях трябва като че ли да назрее времето, да се втръснат от заблудата и фалша, в който са, и сами да потърсят нещо ново, сами да потърсят Истината. А будителят, който отива да ги събужда, трябва да е много силен, да не би той самия да заспи като тях. За да може да им помага, да може да ги събуди, човек трябва да стане жив хляб за тях — очи, които да ги водят, светли мисли и благородни чувства, които да ги вдъхновяват, Истина и Любов, които да им бъдат светилник в живота, и път по който да ходят. Видения. Божественото е едно, но се проявява в безкрайно много форми. Ние Го виждаме навсякъде; — и в погледа на брата си и усмивката на сестра си, и в дъждовната капка, и в шепота на душата си, когато сме в общение с Него.
към текста >>
71.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сегашните хора искат да се
освободят
от служенето на Бога, под предлог, имат задължения към държавата, към дома си.
И вашата любов е красива, но като сте научили тази любов, вие трябва вече да изучавате Божествената любов. След като свършите с вашата, с човешката любов, вие трябва да кажете: Господи, аз свърших вече каквото е нужно за моя другар, за моите деца и за моите близки, кажи ми сега какво трябва да направя за Твоята Любов. Ако жена ти иска да те задържи за някаква работа, ще й кажеш: Аз свърших моята работа по отношение на тебе, сега имам да свърша една работа за Господа. Като видя че имате нужда от мене, пак ще дойда. Тъй щото човек ще служи едновременно и на Господа, и на дома си.
Сегашните хора искат да се
освободят
от служенето на Бога, под предлог, имат задължения към държавата, към дома си.
Някой казва, че е чиновник и не може да служи на Бога, докато не се пенсионира. Не, ще служиш едновременно и на Бога и на службата си. И какво виждаме? Като станат пенсионери, те вече заминават за онзи свят. Тази философия, че като се пенсионира тогава човек може да служи на Бога, е фалшива философия.
към текста >>
72.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Едните ще се
освободят
, а другите ще останат в робството, в което и днес се намират.
Сега вие имате стари теории, как ще дойде Христос на земята: С ангели ли ще дойде? Какво ще прави с грешните? Казват някой, че Христос ще върже грешните. Не, Той ще остави грешните на свобода, да живеят на грешната земя, а праведните ще живеят на праведната земя. Та едните ще възкреси в живот вечен, а другите ще остави в смъртта.
Едните ще се
освободят
, а другите ще останат в робството, в което и днес се намират.
Човек още сега може да се освободи. Щом повярваш в любовта, веднага всичките ти страдания ще изчезнат. Преди няколко деня при мене дойде една млада жена, която ми каза: „Представете си, аз изгубих всякаква вяра в мъжа си! Досега вярвах в него, представяше ми се като някоя буболечица. Снощи не си дойде на време, закъсня четири-пет часа, кой знае къде е ходил.“ — Той беше при мен.
към текста >>
73.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 256
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това бе достатъчно тези същите болни да могат да лекуват други такива, които на свой ред им оставаха силно благодарни, че са успели да се
освободят
от тъй скъпите специалитети.
Група нервни мъже и жени, млади и стари. Предвид на късото време и невъзможността да бъдат консултирани всяка по отделно, лекуването се извърши в един курс, беседи за всички, на тема: „Страх, гняв, грижи, болки н пр. и техния лек“. В разстояние на 2 часа и 20 минути — изложени в сбита форма тактиката и изкуството да се диша, тези болни слушатели, схващайки добре психологичното значение на дишането, като фактор на твърда воля, всички те бяха излекувани, без разпит, без преглед, без опознаване взаимно. Трудността бе в самата техника на дишането, която не всички успяваха еднакво добре да усвоят, за което ние си бяхме послужили само с пълното дишане, със задръжки от време на време.
Това бе достатъчно тези същите болни да могат да лекуват други такива, които на свой ред им оставаха силно благодарни, че са успели да се
освободят
от тъй скъпите специалитети.
Мнозина бяха излекувани само се хомоскопа и с едно упътване, как да си служат с него правилно и колкото е възможно по-често. Като второ необходимо средство, вън от хомоскопа, тези нервно болни усвоиха растителната храна и въздържането от отровите на тютюна, алкохола, кафето и чая! Из книгата „Дишането, фактор на здраве и воля“ ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ЕСПЕРАНТИЗМА Приета на първия всемирен есперантски конгрес в Булон сюр мер, авг. 1905 г. Понеже за същността на есперантизма мнозина имат много погрешно схващане, ние, подписалите.
към текста >>
74.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 260
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ние сме изплатени при лошите хора, за да им дадем пример как да се
освободят
от робството на злото Лошите хора са указател за нас дали сме добри.
Злото от вътре излиза на вън. Външното зло е за предпочитане пред вътрешното. Когато ученикът, постъпи в училището, неговите страдания се увеличават понеже неговият учител му дава задачи за разрешение. Противоречията за разумния са привилегия, те са условие за растеж, в тях той става господар на злото и приятел на онези. чрез които то се проявява.
Ние сме изплатени при лошите хора, за да им дадем пример как да се
освободят
от робството на злото Лошите хора са указател за нас дали сме добри.
Ако те станат добри, ние ще се радваме, защото това показва че наистина ние сме добри. Добрият човек със свещ търси лошите хора — добрите без това са добри, те нямат нужда от него. За добрия човек всички условия са добри, защото той знае защо му са дадени и разумно се обхожда с тях. Добрият човек е опитал и знае, че няма по велика сила от силата на любовта. Той знае, че няма друг път към царството на Бога, към царството на великите души и светлите дарования освен любовта.
към текста >>
75.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 266
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Днес електротехниците търсят начин как да се
освободят
от шума, който се прави от аеропланите.
Мисълта му също трябва да се отправи към Бога. Като се моли, човек трябва да се изолира от ония мисли и чувства, които го спъват. Това значи да се изолира човек от света. Електротехниците знаят как да изолират жиците, да не тече тока напразно. И човек трябва да знае как да се изолира от света, да не му влияе.
Днес електротехниците търсят начин как да се
освободят
от шума, който се прави от аеропланите.
В човешкия мозък съществуват същите апарати, каквито има и в аероплана и радиото. Човек има такива апарати, с които всеки момент може да се изолира от външния шум. С други думи казано: човек може да се подигне в мисълта си така, че да остане глух за най-големия шум около себе си. Мислете за онези работи, на който трептенията са бързи, силни. Не мислете за ония мъртви работи, които са в покой.
към текста >>
Лесно е да се каже „радвайте се“, но не е лесно да се радва човек при всички условия, при които живее.Още от най-дълбоката древност, при възпитанието на окултните ученици, техните учители са прибягвали към различни средства, правили са с тях различни опити, да им покажат илюзиите в живота, да ги
освободят
от заблужденията, от временните, от преходните състояния.
Като свършите земния курс, тогава ще можете да се учите и в небесното училище. За небесното училище се изисква по високо съзнание. Казват някои: Защо ни е земният живот? Че ако вие не можете да разберете земния живот, небесният съвсем не можете да разберете. Казвам: Радвайте се, че сте дошли на земята.— На какво да се радваме?
Лесно е да се каже „радвайте се“, но не е лесно да се радва човек при всички условия, при които живее.Още от най-дълбоката древност, при възпитанието на окултните ученици, техните учители са прибягвали към различни средства, правили са с тях различни опити, да им покажат илюзиите в живота, да ги
освободят
от заблужденията, от временните, от преходните състояния.
Те са водили учениците си при една голяма змия, с отворена уста, която веднага ги поглъщала. Като се доближи някой ученик при змията, тя веднага го глътвала. Така се изгубвали един след друг учениците. Но змията била така направена че от едната страна ги гълта, а от другата пак ги изкарвала навън. И смъртта, от която хората се плашат, е нещо подобно на тази змия.
към текста >>
76.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 276
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тия разумни фактори ще изведат човечеството, след много изпитни и страдания, от неговото детинско състояние, ще го
освободят
от власт та на животинския закон на страха, от тъмните внушения на нагона за самосъхранение, от нестихващата „борба за съществувание“.
До вчера обществениците на два народа са се обстрелвали чрез пресата, водели са най-остри полемики, раздухвали са омразата у масите, днес, под напора на известни политически събития, които сближават автоматически интересите на техните държави, въпреки тяхната воля — те си устройвате срещи, стискат си приятелски ръцете, прегръщат се, държат си блестящи речи, уверяват се едни други в любов и приятелство. Наистина, в международния живот отделните държави са същински деца — когато не са зверове. Те не са достигнали още дори юношеска зрелост. Днес, обаче, когато народите са така страшно въоръжени, тази детинщина в международните отношения става вече опасна. Тия резки промени в живота на народите, тия непрестанни привличания и отблъсквания въпреки тяхната воля, по силата на известни външни обстоятелства, под напора на една властна необходимост, показват едно — че народите не са в края на краищата самовластни господари на съдбините си, че има други, свръхчовешки фактори, които движат тия съдбини прекарват хората през една дисциплина на строго възпитание.
Тия разумни фактори ще изведат човечеството, след много изпитни и страдания, от неговото детинско състояние, ще го
освободят
от власт та на животинския закон на страха, от тъмните внушения на нагона за самосъхранение, от нестихващата „борба за съществувание“.
която приравнява човека с животното. Те ще го приготвят да възприеме великия закон на Любовта, който едничък е в състояние да образува устойчиви връзки както между отделните индивиди, така и между обществата и народите. „Любовта, казва Учителят, (вж. книгата „Учителят говори“, главата за Любовта), образува най-устойчивите съединения в живота. И когато две души образуват едно такова устойчиво съединение чрез силата на Любовта, те образуват една двойно по-мощна и .
към текста >>
Ако хората биха могли да се
освободят
от тези заблуждения, те биха разрешили въпросите на своя живот.
Той е дошъл на земята да служи на доброто. Това е новото разбиране. Сега хората очакват да станат по добри. Светът сам по себе си е много добър, но в света има създадени неща от хората, които трябва да се премахнат. В света съществуват ред човешки заблуждения, физически, сърдечни и умствени.
Ако хората биха могли да се
освободят
от тези заблуждения, те биха разрешили въпросите на своя живот.
Ако хората могат да се освободят от своите заблуждения и оставят само Божественото да работи в света, още днес царството Божие ще се въдвори на земята. Всички хора, които то са дошли до това разбиране, ние ги считаме умни. Ето сега вестниците предават посланието на Рузвелта към великите сили, като им казва: Ако се съгласят в продължение на десет години да не нападат слабите и малки държави. те ще им помогнат икономически. И Бог отгоре казва: Ако ме слушате и не се измъчвате едни други, аз ще ви благословя.
към текста >>
Ако хората могат да се
освободят
от своите заблуждения и оставят само Божественото да работи в света, още днес царството Божие ще се въдвори на земята.
Това е новото разбиране. Сега хората очакват да станат по добри. Светът сам по себе си е много добър, но в света има създадени неща от хората, които трябва да се премахнат. В света съществуват ред човешки заблуждения, физически, сърдечни и умствени. Ако хората биха могли да се освободят от тези заблуждения, те биха разрешили въпросите на своя живот.
Ако хората могат да се
освободят
от своите заблуждения и оставят само Божественото да работи в света, още днес царството Божие ще се въдвори на земята.
Всички хора, които то са дошли до това разбиране, ние ги считаме умни. Ето сега вестниците предават посланието на Рузвелта към великите сили, като им казва: Ако се съгласят в продължение на десет години да не нападат слабите и малки държави. те ще им помогнат икономически. И Бог отгоре казва: Ако ме слушате и не се измъчвате едни други, аз ще ви благословя. Ако престъпите моя за кон, и аз ще приложа върху вас този закон, който и вие прилагате върху другите народи.
към текста >>
Днес хората се стремят към свобода, но те искат да
освободят
себе си, да
освободят
своя народ, а другите да заробя г.
Ако е въпрос на крайни мерки като стане нужда, той може да ги приспи, но след това те пак ще почнат отново. С това нищо не се постига Всеки народ, всеки човек трябва да се отнесе към себе си. Вие искате Господ да махне злото от света, да ви приспи. Но с приспиване нищо не се постига. Това е неразбиране на нещата.
Днес хората се стремят към свобода, но те искат да
освободят
себе си, да
освободят
своя народ, а другите да заробя г.
Това е невъзможно. Те говорят за свобода, освобождават своя народ, а заробват другите народи. Под думата „свобода“ аз разбирам да се даде възможност на всеки човек да прояви Божественото в своя ум, в своето сърце и в своето тяло, да бъде полезен както за себе си, така и за своите ближни. Като се прояви свободно, като прояви Божественото в себе си, той ще бъде полезен и за своя на род. за цялото човечество, за цялата вселена.
към текста >>
77.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 279
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
По този път само могат човешките души да се
освободят
от ония вечни ограничения, в които до сега са живели.
Той ги приветства със следните думи: Поздравлявам ви с добре дошли! Подвигът за Любовта е най-великият подвиг в живота. Извършеното дело чрез Истината—това е най-великото дело. И служенето на Бога — това е най-приятната работа, която човек може да извърши. Това служене става чрез Любовта, чрез Мъдростта и чрез Истината.
По този път само могат човешките души да се
освободят
от ония вечни ограничения, в които до сега са живели.
Аз ви поздравлявам. Вие идете да проверите не само чрез теория, но и чрез практика. Желая да посрещнете всичко с радост и веселие. Радостта — това е човешкото право. Веселието това с Божието право.
към текста >>
78.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Щом едната и другата постъпват неправилно, между тях се е вмъкнал некакъв чужд, страничен елемент, от който трябва да се
освободят
.
Второто естество е коравото, жестокото, което, остане ли незадоволено, търси начин да си отмъсти. Ако тази жена знаеше причината за лошото отнасяне на дъщерите й към нея, коравото й естество би се смекчило. Днес и майката и дъщерите й са пукнати стомни. Невъзможно е истинската майка да съжалява за това, което е направила за децата си от Любов. Невъзможно е истинската дъщеря да отговаря с неблагодарност за това, което майка й е направила за нея от Любов.
Щом едната и другата постъпват неправилно, между тях се е вмъкнал некакъв чужд, страничен елемент, от който трябва да се
освободят
.
И по-нататък Учителя обяснява причината. Когато е била бременна, майката е постъпила грубо, неправилно с някоя вдовица, и тази й постъпка се възприела от детето, което било в утробата й. И след това заключава: „Като знаете това, пазете се от лоши мисли, чувства и постъпки, за да не се отразят върху вашия плод“, Всеки човек минава през бременно състояние. Всеки човек носи плода на доброто, на великото, на високия идеал в себе си. И ако той постъпи несправедливо спрямо някого, ако той го обиди или онеправдае, един ден неминуемо ще опита жилото на собствената си постъпка.
към текста >>
79.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 281
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За да се обновят,
освободят
от мъчнотиите в живота.
За да не го изгуби, той иска да бъде обичан. Кой може да обича човека? Само Онзи, Който го е създал, Който му е дал живот. В този смисъл, любовта не е нищо друго освен начало, източник на живота, местото, отдето животът излиза, наричаме любов. Днес всички хора търсят любовта. Защо?
За да се обновят,
освободят
от мъчнотиите в живота.
В желанието си да намери любовта, човек се натъква на някаква каша от чувства и настроения, която го поставя пред ред противоречия. Вместо да намери идейната любов, т. е. същината на живота, човек се натъква на временни състояния на човека, вследствие на което страда .Едно от качествата на любовта е, че тя дава потик на човека да върви напред. Искате ли да следвате нейния път, вървете с нея — никога не оставайте зад гърба й. Който върви пред любовта, и мъртъв да падне, пак ще оживее и въз пръсне.
към текста >>
Приемат ли този пророк в себе си, хората ще се
освободят
от сегашните мъчнотии и страдания, които се дължат на слаба вяра, на слаба любов, на слаба надежда.
Човек може да възприеме истината само тогава, когато надрастне нацията си, когато се определи като Син Божи. Съвременният свят се нуждае от нови възгледи за живота. от нови учители и пророци. Новият пророк ще бъде призма, която ще пречупва правилно светлината на Божествения свят. Той ще бъде извор, който навсякъде ще разнася Словото на Бога.
Приемат ли този пророк в себе си, хората ще се
освободят
от сегашните мъчнотии и страдания, които се дължат на слаба вяра, на слаба любов, на слаба надежда.
Възприеме ли истината, която новият пророк носи в света, човек ще се обнови, ще се облече в нова дреха. Чрез тази дреха само Бог може да се изяви на човека. Облече ли дрехата на истината, човек ще се изпълни със знание и светлина, със сила и любов. Мнозина се страхуват от истината, да не ги отдели от старото, от техните възгледи за живота. Няма защо да се страхуват Истината е една и съща във всички времена и епохи, човек всеки ден трябва да внася по нещо ново към своите възгледи, за да се обнови.
към текста >>
80.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 283
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Може би така ние ще достигнем до положението да схванем с достатъчно светлина първите проблясъци на небесните картини които ще ни
освободят
от желанието да се потопим отново в безконечните земни опитности.
Ний не можем да подчиним едно желание, докато не сме опитали неговото нищожество. Голямата сила на илюзията се крие в нашето невежество, и тя не може вече да действа, когато ние се изправим лице с лице срещу нея. Но, преди да можем да разрушим всичките си илюзии, необходимо ни е едно голямо количество опитности, които, разбира се, не могат да бъдат придобити само в един живот, без да говорим за толкова болезнените кармични следствия. И все пак има един друг път, вън от този на безчислените земни опитности, които ние би трябвало да изчерпим напълно, преди да се почувстваме свободни да вкусим божествените опитности. Това е да считаме, че въпросът е решен за момента, като отложим за по-късно недовършените опитности, и като се привържем по възможност най-здраво и за най-дълго време към това ново разбиране на божествените неща.
Може би така ние ще достигнем до положението да схванем с достатъчно светлина първите проблясъци на небесните картини които ще ни
освободят
от желанието да се потопим отново в безконечните земни опитности.
Ний имаме на разположение едно средство, с помощта на което можем да предприемем това възкачване: то е медитацията. (следва) Вл. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 249) Местата на падение на планетите Противоположните знаци на знаците, в които планетите са в екзалтация, са знаците на падение на планетите, в които позиции планетите губят силата си. Докато в екзалтацията имаме прилив на енергия, при падението планетната енергия намалява до минимум, следователно, губят се условията за развиването на известни способности и дарби в човека, които са в зависимост от тези енергии.
към текста >>
81.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Аз разбрах, освен това, че философите не само че не можаха да ме
освободят
от моите безполезни съмнения, а умножиха и онези съмнения, които ме измъчваха до тогава, без да премахнат нито едно от тях.
Всеки си проправя през този въображаем свят такъв път, какъвто той смята за най-добър. Никой обаче не може да каже, дали неговият път води към целта. И при все това, ние искаме всичко да проникнем, всичко да разберем — малки частици от едно велико Цяло, чиито граници не можем да съзрем, и което великият Творец е предоставил на нашите глупави спорове. Ние сме твърде суетни, като искаме да разберем, какво е това велико Цяло по себе си, и какво сме ние по отношение на него. Първият резултат, до който достигнах след тези размишления, беше да се науча да ограничавам изследванията си в областта на онова, което ме интересува непосредствено и което е от съществено значение за мен да разбера.
Аз разбрах, освен това, че философите не само че не можаха да ме
освободят
от моите безполезни съмнения, а умножиха и онези съмнения, които ме измъчваха до тогава, без да премахнат нито едно от тях.
Тогава аз си избрах друг водач и си казах, нека се обърна към вътрешната светлина, тя няма да ме заблуди така, както те ме заблуждават, или поне, в такъв случай, заблудата ще бъде моя собствена, и аз много по-малко ще си увредя, следвайки собствените си заблуди, отколкото като повярвам в техните лъжи. Аз съществувам и имам сетива, чрез които добивам впечатления от външния свят. Ето първата истина, която ми прави впечатление, и която аз съм принуден да призная. При това съществувам не само аз, а и много други неща — преди всичко, предметите на моите усещания. И дори ако тия предмети бяха само представи, аз, все пак, не съм тия представи.
към текста >>
82.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 286
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Днес вече, казва Учителя, е пристигнал от слънцето авангарда на светлите братя, които идат да
освободят
земята от робството на тъмнината и да възвърнат живота на светлината и щастието.
Той е вратата, през която трябва да се мине, за да се влезе в пътя, който води към слънцето. Връзката със слънцето е направена, пътя е отворен, веригите на робството разкъсани, пътя на човека към Бога е отворен. Христос определи този път така: Любов към Бога, Любов към ближните и любов към себе си. И ето вече 2000 год. това учение се проповядва на хората и Великия Дух хлопа на вратата на човешкото сърце и на човешката душа и действа с мощната сила да стопява ледовете, които ги сковават.
Днес вече, казва Учителя, е пристигнал от слънцето авангарда на светлите братя, които идат да
освободят
земята от робството на тъмнината и да възвърнат живота на светлината и щастието.
Учителя днес наново възвестява учението на слънцето на всеослушание. И всеки, който има уши, ще го чуе. Всеки, който има очи, ще види и ще разбере, че само по пътя на любовта, която носи живот, светлина и свобода, човек може да постигне всичките си копнежи и идеали. Пътя на новото учение, което носи днес Учителя на света, е път на човешката душа към слънцето, е път на зазоряване в живота на човешката душа, той е път на възкресение, път на обновление и подмладяване — защото любовта обновява, подмладява и възкресява човека Пътя към Слънцето, пътя към Божествения свят, е отворен и мнозина вече са минали по него и още по мнозина вървят в него. Цялата земя днес, както казва Учителя, е обсадена от армията на Светлите Синове Божии, които ще разкъсат всички вериги, които заробват човешката душа, ще стопят всички окови, и ще създадат нов ред и порядък.
към текста >>
83.
 
-
Потърсили тогава младия човек в затвора, да го
освободят
, но се указало, че той вече се е поминал.
Тогава съдът решил да освободи жената, а младият човек да се изпрати в Сибир на доживотен затвор. Обаче, след години се указало, че нито вдовицата била виновна, нито този млад човек. Тогава защо се пожертвал той? От съзнание, от разбиране на положението в което се намира тази жена с четири деца. След години пред един свещеник се явил истинският престъпник и се изповядал, че той е запалил къщата на помешчика.
Потърсили тогава младия човек в затвора, да го
освободят
, но се указало, че той вече се е поминал.
Вдовицата, обаче, и до това време била още жива, останала да изгледа своите малки деца. Питам: какво заключение може да се извади от този пример? Че в новата култура се изисква самопожертване. От всички се изисква жертва, но тази жертва трябва да бъде доброволно дадена. И тъй, бъдещето е на славяните.
към текста >>
84.
 
-
Повтарям: само истински свободните умове само малцината най-смели и най-издигнати люде на науката намират в себе си силата да отхвърлят от себе си, да
освободят
своя разум от веригите, с които материалистичните теории сковават съвременното човешко съзнание.
Само истински свободни умове. само ония хора на науката, които не се подават на хипнозата на общоприетото, само фанатичните търсители на истината се домогват за сега до правилното схващане на въпроса за същността на човешката личност. Защото за другите учени съществува една „забранена зона“ в науката, границите на която те не смеят да прекрачат, тъй както биха се изложили на критиките и присмехите на своите колеги. Разбира се, това не е никаква наука. Това е само едно ограничение, това е невежество, това е оковаване на жадния за истинско знание човешки разум в тежките вериги заблуждението, толкова по-тежки, защото биват налагани.
Повтарям: само истински свободните умове само малцината най-смели и най-издигнати люде на науката намират в себе си силата да отхвърлят от себе си, да
освободят
своя разум от веригите, с които материалистичните теории сковават съвременното човешко съзнание.
И тези малцина заслужават да бъдат посочени с пръст: Не бе ли Уйлям Крукс, великият английски химик, откривателят на лъчистото състояние на материята, който след дълги изследвания, след безброй опити и наблюдения, заяви: — Това е факт, а не теория, не вярване или предположение. Не беше ли Оливер Лодж, също така много заслужил английски физик, посветил живота си в търсене на истината, който заяви: — Аз знам значението на думата „факт“ в науката, и казвам без колебание, продължаването на човешкия живот след смъртта на тялото е доказан факт. Не беше ли Сър Уйлям Барет, професор в Дъблинския университет, който в книгата си „На прага на невидимото“ заяви: — Аз съм абсолютно убеден, че науката е доказала по експериментален начин съществуването на човешката душа, независимо от физическото тяло. Не беше ли Камил Фламарион, общопознатият френски учен и популяризатор на астрономията, който проучи основно няколко хиляди отделни случаи — действителни преживявания и опитности из така наречената област на „тайнственото“, който събра цели грамади от фактически материал, подкрепен с неоспорими доказателства и който след всичките си тия проучвания заяви: — Познанието на човешката душа, като духовна същност, ще бъде науката на бъдещето. Не беше ли проф.
към текста >>
85.
 
-
И едва когато т се
освободят
от веригите на материализма, техните очи ще се отворят и те ще видят светлината на живота.
Не наука, а ограничение и слепота е проповядваното като „научен мироглед“ материалистическо разбиране на живота. Нашите учени и образовани хора, в своето огромно болшинство, все още плашат данък на материализма. И дотогава. докато продължава това, техните очи ще бъдат затворени за реалността на живота. Страшна е тъмнината, която ги обгръща, въпреки всичката им „ученост“.
И едва когато т се
освободят
от веригите на материализма, техните очи ще се отворят и те ще видят светлината на живота.
С. К. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Като роди дете (из неделната беседа „Като роди дете“ – 6. X. 1940 г.) „Жена. когато ражда, на скръб е, а когато роди, забравя своята скръб,понеже човек се с родил“. Йоан 16:21 Раждането е едно обикновено явление за хората, което някой път радва, някой път наскърбява.
към текста >>
86.
 
-
Някои искат да се
освободят
от Него, и пак Той да им отговаря на молитвата.
Значи, като впрегнеш ума, сърцето и волята си в служене на Бога, като се молиш. Той ще те слуша. Но ако ти служиш на себе си със своя ум, със своето сърце и със своята воля, молитвата ти не може да бъде приета от Господа. Следователно, когато служим на Бога с ума си, със сърцето и волята си, Той ще живее вътре в нас и ще отговори на всичко, което искаме. Понеже Бог е навсякъде в света, Той живее у нас и ние живеем в Него, не може да не ни отговори, ако ние вършим Неговата воля.
Някои искат да се
освободят
от Него, и пак Той да им отговаря на молитвата.
Това е невъзможно. Всички ние, които живеем, взехме от него материя и сила, и след това искаме да се освободим, да бъдем свободни. Как можем, при това положение, да се освободим от него? Това е една логическа несъобразност. Някой казва, че може да живее и без вяра.
към текста >>
87.
 
-
Значи, страданията идат върху човека, за да го
освободят
от по-големите страдания и злини, на които те несъзнателно се натъкват.
Вие усещате болката и веднага се обръщате, искате да знаете отде иде бодването, което ви е причинило болката. Както виждате, бодването с игла е особен говор на съзнанието. Следователно, страданията в света не са нищо друго, освен едно леко бодване с игла върху ръката, за да доведе човека в съзнание, да събуди вниманието му. Преди това той е вървял захласнат, намирал се е пред опасно място. За до не падне в пропастта, на помощ му иде страданието - до го събуди, да привлече вниманието му към опасността.
Значи, страданията идат върху човека, за да го
освободят
от по-големите страдания и злини, на които те несъзнателно се натъкват.
Сега ако искате да разберете цветята, животните, хората, въздуха, светлината, — всички видими неща, вие трябва да приложите любовта. Без любов нищо не може да се постигне. Онова, което заставя Бога да ни обича, това е любовта в нас. Ако не е любовта, няма защо да се занимава с нас. Без любов какво бихме могла допринесем?
към текста >>
88.
 
-
(следва) ДВАТА ВРАГА НА ЩАСТИЕТО Страхът и ядосването Изглежда, че някои люде никога не могат да се
освободят
от страха.
като им се натрапват разни краснописни образци. Изоставянето на краснописа в нашето съвременно училище дава вече поразителни резултати. Достатъчно е само внимателно да се прегледат някои и други ученически тетрадки, за да се хвърли на очи. ярко изразената индивидуалност на учениците, на тяхната самостойност, а същевременно и простият рисунък на почерка, който заместя днес бавното, натегнато и безлично училищно писмо. Скоропис, простота и волност на почерка — ето основните черти на съвременното училищно писане.
(следва) ДВАТА ВРАГА НА ЩАСТИЕТО Страхът и ядосването Изглежда, че някои люде никога не могат да се
освободят
от страха.
Ако са бедни, въобразяват си, че ако само имаха пари и здраве, никога вече не биха се страхували или ядосвали. Въобразяват, си, че ако имаха това или онова, ако живееха в други условия, щяха да се освободят от грижите си и от всички въображаеми злини, но когато добият това, за което са мечтали, същият стар враг, макар и в по-друг вид, ги преследва. Щастието няма други неприятели, освен страха и ядосването. Те са всякога и всякъде проклятие. Няма нищо, с което трябва да се справим, в живота, няма нещастие или злополука, които да не можем да понесем, ако не са тия рушители на радостта.
към текста >>
Въобразяват, си, че ако имаха това или онова, ако живееха в други условия, щяха да се
освободят
от грижите си и от всички въображаеми злини, но когато добият това, за което са мечтали, същият стар враг, макар и в по-друг вид, ги преследва.
Достатъчно е само внимателно да се прегледат някои и други ученически тетрадки, за да се хвърли на очи. ярко изразената индивидуалност на учениците, на тяхната самостойност, а същевременно и простият рисунък на почерка, който заместя днес бавното, натегнато и безлично училищно писмо. Скоропис, простота и волност на почерка — ето основните черти на съвременното училищно писане. (следва) ДВАТА ВРАГА НА ЩАСТИЕТО Страхът и ядосването Изглежда, че някои люде никога не могат да се освободят от страха. Ако са бедни, въобразяват си, че ако само имаха пари и здраве, никога вече не биха се страхували или ядосвали.
Въобразяват, си, че ако имаха това или онова, ако живееха в други условия, щяха да се
освободят
от грижите си и от всички въображаеми злини, но когато добият това, за което са мечтали, същият стар враг, макар и в по-друг вид, ги преследва.
Щастието няма други неприятели, освен страха и ядосването. Те са всякога и всякъде проклятие. Няма нищо, с което трябва да се справим, в живота, няма нещастие или злополука, които да не можем да понесем, ако не са тия рушители на радостта. Страхът убива надеждата; ядосването и грижите смазват доверието, съсипват силата на съсредоточаване и парализират всяко начинание. Страхът е смъртен враг на всяко постижение.
към текста >>
89.
 
-
Затова искат да се
освободят
от живота.
СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Мнозина звани (из неделната беседа „Мнозина звани“ – 7. XII. 1941 г.) Животът е едно благо. което трябва да се изучава. Често ние се спираме и мислим, че сме оценили живота. Ако идете в Индия, ще видите, че там има една философия, според която животът не е голямо благо, но носи най-големите нещастия за човека.
Затова искат да се
освободят
от живота.
Не зная, какво може да се добие вън от живота. Индусите са прави, но само по отношение на едно състояние на живота. Например, когато стане много студено. водата се превръща в лед — ледът е замръзнала вода. И ако ние не искаме леда, това не значи, че не искаме и водата.
към текста >>
90.
 
-
Най-първо всички хора трябва да се
освободят
от всички човешки наслоения.
Човек трябва да има знания. Но ако в този живот остане да придобивате знанието, тя е загубена работа. Вий трябва да носите знанието със себе си. Виртуози трябва да бъдете — като ви дадат тази цигулка, ще свирите. Човек трябва да разчита на онова, което Бог е вложил в неговата душа.
Най-първо всички хора трябва да се
освободят
от всички човешки наслоения.
От хиляди поколения има такива наслоения. Всичките човешки наслоения трябва да се изхвърлят, да остане само Божественото. Тогава всичко е възможно. Ние трябва да се повърнем в рая. Да вземем онова, което беше вложено в Адама и Ева в рая, не онова, което придобиха вън от рая.
към текста >>
91.
 
-
Има едно заблуждение, от кое то хората трябва да се
освободят
: че ще бъдат спасени, без да работят те сами.
Наше е царството Божие“. Но това е неразбиране на живота. Музиката спасява, но музиката, която се пее, а не която е написана на книга. Кръвта, която се е превърнала на живи мисли, на живи чувства, на живи постъпки. на жива сила, която работи.
Има едно заблуждение, от кое то хората трябва да се
освободят
: че ще бъдат спасени, без да работят те сами.
Казвам: Не е лесно човек да мисли. Човешката мисъл е съставена от най-финната материя, в нея функционирал най-финните сили на земята. Има неща още по-финни от човешката мисъл, но за тях няма да говорим. Ние имаме четири състояния на материята. Едното е твърдото състояние, което завзема най-малкото пространство.
към текста >>
92.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
На оная личност, която тика хората да проявяват винаги жилото на егоизма;... на оная личност, която въздига човека или до суетната гордост на кумира, или до коленопреклонната смиреност на дребните души;... на оная личност, която кара хората да забравят, че под булото на нейните суетни ризи вси хора са единни рожби на Слънцето, тъй както седморните призматични цветове са рожба на единния слънчев лъч; личност, която малцина могат да надраснат и от каквито малцина се нуждае цялото човечество: не за да го поробят, а да го
освободят
и да го водят в хармония към свръхчовешка вис.
* И в полета на своя копнеж към свобода Ботйов се е възйемал над облаците с жад да надзърне във вечно синьото небе в един остров сред тихите води на Дунава ведно с един приятел от Одеса, той заживява по Диогена и се опитва да възбуди божественото — свръхчовешко — чувство на алтруизма у простите рибари и и да направи един остров на блажените — остров на комунизма и в един век на ад да създаде рай. Ала скоро Ботйов се опомня, слиза о.т небесната вис, отива сред потъналия в тройна робия народ и със своя „Будилник“ започва да го буди от трикратния сън. А на поколението остави завет да продължи неговата борба докато той под булото на друга личност по вихрено бъде въплътен от кармичния кръговрат на нашите планети. * От век на век ... кумири..., кумири..., кумири е създавало човечеството в своя път и все повече и повече е оковавало във вериги atma-та — безсмъртния божествен слънчев лъч у човека — за да не може прояви своята сияйна светлина. И великият дух у Ботйовата личност е ратувал не само за пробудата на българския народ, който е влачил хомота и на себе и на турци и на гърци, но и за цялото човечество, което, ако и освободено политично и духовно, не се е още освободило от собствения хомот, хомота на личността.
На оная личност, която тика хората да проявяват винаги жилото на егоизма;... на оная личност, която въздига човека или до суетната гордост на кумира, или до коленопреклонната смиреност на дребните души;... на оная личност, която кара хората да забравят, че под булото на нейните суетни ризи вси хора са единни рожби на Слънцето, тъй както седморните призматични цветове са рожба на единния слънчев лъч; личност, която малцина могат да надраснат и от каквито малцина се нуждае цялото човечество: не за да го поробят, а да го
освободят
и да го водят в хармония към свръхчовешка вис.
— О, та колцина са в света такива свръхчовеци освободени от луната, на Слънцето деца? * И ощ на младини Ботйов е бил смел в борбата и ненавистта против всякакви кумири и против всякакви потисници на човешкия дух:... в един от най тържествените моменти — годишния училищен акт — един скудодумец започва една реч, в която — de moribus — отправя големи благодарности и искрени благопожелания към великото отоманско царство, което от ред векове тъй славно царува; величае богопроизходния султан, който тъй мъдро властва; възхваля прекомерните старания на поповете за просветата и напредъка на народа, който честно робува на всички, и..., ала тук се намесва току що завърналият се в родния край Ботйов, чиито чувства към истината и свободата кипват и недочаква края на тия бледи слова, които раздвижват само въздуха и сеят заблуда в ума на поробения българин. Заема смело трибунското място и отправя една поетична и пламенна реч против умопомрачените мракосеячи; против идолите и идолопоклонниците; изтъква ясно и открито лъжите и измамите на турската власт, нанесла през дълги векове толкоз беди на поробения народ, мамила го ред години с обещания, обещания и все с обещания, нахуля поповете, които сеят зърна на плевел и стряска народа от сън. А край тоя вития хайдутин сбират се отбор смелци, пламнали от неговите огнени слова. И в жилите на тоя дивен хайдутин най-ярко е буйствала кръвната славянска и татарска смес на българското племе: кръв на волник и кръв на смелец.
към текста >>
93.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Нека не даваме ухо на ония, които ни съветват да ги унищожим; окултистите от левия път, — черните маги, както ги казват, — убиват в себе си емоционалната природа, за да се
освободят
от страданието, като действат така с егоистична цел.
Между равни любовта взима формата на приятелство, нежност; а любовта към по-горните става привързаност, удивление и обожаване. Ние делим индивидите всякога на три категории: равни, по-долни и по-горни. По този начин в емоционалната природа на човека се намира една научна основа, основа, съгласна с морала; и оттук следва, че целият морал е основан на чувствата, и че безусловно нужно е да разберем тия последните, за да установим един здрав морал, който да се налага сам по себе. Трябва, прочее, да култивираме чувствата, и то да ги култивираме с разум, защото посредством чувствата, които са отражение на душата, ние можем да се издигнем от долните до горните полета. Те са като крилата на птицата, но нужно е да ги очистим преди всичко от егоизма.
Нека не даваме ухо на ония, които ни съветват да ги унищожим; окултистите от левия път, — черните маги, както ги казват, — убиват в себе си емоционалната природа, за да се
освободят
от страданието, като действат така с егоистична цел.
Истина е, че трябва да се снабдим с голям кураж, за да култивираме чувствата, когато постоянно страдаме; обаче, страданието е нужно на оная душа, която иска да пречисти себе си, която има желание да обгърне със своята симпатия всичко, което съществува тук наземи. Значи, ученикът, който иска да върви по правия път, трябва да култивира чувствата, но като същевременно ги пречисти бездруго от всеки егоизъм; и когато е победил егоизма, страданията му ще изчезнат, защото тия последните произтичат винаги от личността, която е само маска. Следователно, само в пречистването на чувствата от егоизма можем да надвием на страданията, а не, както препоръчват окултистите от левия път, чрез убиването на чувствата. Ние изучихме природата на тялото и чувствата; нека видим сега природата на ума и как трябва да го третираме. Нужно е да го култивираме всеки ден, за да може той да се развива все повече и повече; нужно е да се прочитат всеки ден поне двайсет реда от едно сериозно съчинение и след прочитането да се размишлява върху прочетеното.
към текста >>
Аз не искам да бъда спасен, нито пък свободен само за себе си; аз съм едно с човечеството и не искам да го оставя в неговото окаяно положение...“ И те се връщат на земята облечени с физическо тяло; освободените слизат пак в затвора, за да
освободят
затворниците.
.. Съществуват такива хора, които притежават безусловната свобода, които имат безгранична мъдрост и безгранична сила; и които, като са постигнали съвършенството, биха могли да влязат във вечното блаженство. Обаче, тези Велики Души гледат със състрадание на нашия страдащ свят, на нашето човечество, което се бори и мъчи във веригите, и си казват: „Аз съм, наистина, свободен, но пак искам да нося веригите, понеже човечеството ги носи; аз зная всичко... е добре ! искам да споделя с моите братя каквото зная; в мене е съвършената радост ... искам да я дам на хората; в мене е силата. . . искам да я споделя с тълпата; в мене е чистотата... искам да запозная с нея нечистите.
Аз не искам да бъда спасен, нито пък свободен само за себе си; аз съм едно с човечеството и не искам да го оставя в неговото окаяно положение...“ И те се връщат на земята облечени с физическо тяло; освободените слизат пак в затвора, за да
освободят
затворниците.
Изпращат навред своите ученици, за да учат човечеството и да му помагат. Тези именно Велики Души ние наричаме Учители; те са ония, които са основали истинските окултни общества, които съществуват сега в света. Боян Боев Изследванията на Райхенбах Уводни думи Народите от незапомнени времена живеят с вярата в невидимия свят и съществуването на човешката душа след смъртта. Човечеството спокойно до сега живееше с тази вяра и не се запитваше за основанията. Това то не можеше да направи, понеже още не беше достатъчно развит критическият му ум, не бяха напреднали и природните науки достатъчно.
към текста >>
94.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
му след време, Гуатама Буда — както е казано в будистките съчинения — е събудил съзнанието на стотици и даже на хиляди от индийските си последователи, като им е проповядвал за Добрия Закон и като ги е учил, че само чрез прекъсване на желанието хората могат да се
освободят
от страданията на този свят.
В стара Персия Зороастър учредил поклонението на огъня като символ на Бога, със примес на една разкошна система от спиритуална астрономия, в които слънцето и планетите се считали не само като сгъстяване на материята, но и като тела на велики духовни същества. В тази иранска религия, която още се представлява от Парсиите в Бомбай, духат на човека се схващал като искра, която щяла да стане на пламък и щяла да се съедини наново със Върховния Огън. Ключовата нота на това учение била съвършената чистота във всичките човешки действия: „чисти мисли, чисти думи, чисти дела“. Орфей, основателят на гръцките мистерии, е усвоил красотата като символ на божественото и е повдигнал съзнанието у своите почитатели чрез магическата сила на музиката. Даже и наследника?
му след време, Гуатама Буда — както е казано в будистките съчинения — е събудил съзнанието на стотици и даже на хиляди от индийските си последователи, като им е проповядвал за Добрия Закон и като ги е учил, че само чрез прекъсване на желанието хората могат да се
освободят
от страданията на този свят.
Най-после иде Христос, който откри същността на Любовта и даде себе си жертва, за да помогне на другите. Тези велики учители, без съмнение, са били предназначени за всяка от расите, в които са се появили. Тая раса трябвало да се развива със някои особености, които или се усилили или модифицирали, според естеството на религиозното учение, също както било и във предхристиянските времена. И тогава се е целило по-скоро развитието на расата, нацията или обществото, отколкото развитието на индивида. Така, в индуизма виждаме силата на абстрактната мисъл, във будиста — нотата на безвредност, а във великата келтска раса артистическото естество още открива дири от първоначалното Орфейско влияние.
към текста >>
95.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Идните поколения не ще искат да вярват, че в последната четвърт на 19 век, един човек, бидейки проникнал в лабораторията на природата, за да поднесе на подобните си една от най- тънките й сили, които тя таи и които сили, използвани от човечеството, ще го
освободят
от смазващия го труд, който прави тъй горчиво съществуванието на грамадното мнозинство от неговите членове, че тоя човек е бил изложен без малко да умре от глад, защото измежду света на учените не се намерила нито една личност, способна да разбере иманентната божественост на великите мисли на Keely; че в всички среди на търговията, на спекулацията, на литературата, на изкуствата не се е намерил нито един човек, достатъчно великодушен, достатъчно лишен от егоизъм, за да му достави нужните суми, за да се добере до резултати, непозволяващи непосредствено, след момента, печалби.
Жадни спекуланти, след като подкупиха американските вестници, почнаха да играят на повдигане и спадане курса на акциите му и изнамервача трябваше да понесе последиците от всичко това. От ред години компанията не бе доставила никакви суми в разположението на г-н Keely, и, според мнението на мнозина, тя пила и негласно разтурена. Следния факт, цитиран от M-m Bloomfield Мооre в по-горе цитираната статия, показва от каква проба са били признанията на компанията спрямо изнамервача; „когато г-н Kelly, излъган в надеждата си да изтръгне от природата една от нейните най-ревностно пазени тайни, изостави своя стар производител на етерична сила, той е бил даден под съд от некои членове на административния съвет и от някои акционери на Д-вото на мотора Keely, като го заплашваха със затвор. Тогава той разрушил голямо число от своите чудни образци и взел твърдото решение, в случай че бъде осъден на затвор, да затворят само трупа му“. Едип ден, когато ще бъде възможно да се пише историята на неговите открития и изнамервания, то в ничие мъченичество на гения не ще има нещо по-патетично, отколкото това на John Worre Keely.
Идните поколения не ще искат да вярват, че в последната четвърт на 19 век, един човек, бидейки проникнал в лабораторията на природата, за да поднесе на подобните си една от най- тънките й сили, които тя таи и които сили, използвани от човечеството, ще го
освободят
от смазващия го труд, който прави тъй горчиво съществуванието на грамадното мнозинство от неговите членове, че тоя човек е бил изложен без малко да умре от глад, защото измежду света на учените не се намерила нито една личност, способна да разбере иманентната божественост на великите мисли на Keely; че в всички среди на търговията, на спекулацията, на литературата, на изкуствата не се е намерил нито един човек, достатъчно великодушен, достатъчно лишен от егоизъм, за да му достави нужните суми, за да се добере до резултати, непозволяващи непосредствено, след момента, печалби.
И на една жена, а не на мъж ще се дължи вечната чест, че се е притекла на помощ на Keely и така е попречила на човечеството да падне още веднъж, заставяйки един човек на гения да умре от гладна смърт. Името на тая жена ще се предаде на бъдните поколения неразделно с откритията на Keely. Може би никога в историята на изнамерванията да не е бивал случай по-романтичен, отколкото запознаването, по едно странно стечение на обстоятелствата, на тая богата жена, със широк дух, и наклеветения гений. От него момент тя е станала не само негова благодетелка, но също тъй и негова сътрудничка, негова вярна приятелка и негова безстрашна защитница. С изключение на тая приятелка, всички други, които са се занимавали с откритията на Keely, са ги разглеждали изключително от гледна точка на тяхната търговска стойност.
към текста >>
– съвременните материалисти упорстват в своето безверие в безсилието на материята и в силата на духа и не искат да се
освободят
от своето дълбоко невежество, за да прозрат истината.
Техник, научно популярно техническо списание. Орган на общото дружество на техниците в България. Год. II, № 3. София, 1922 г. Когато ние говорим за съществуването на невидими сили, които непрекъснато вземат активно участие в живота на всеки човек и го направляват съгласно неизразимата божествена мъдрост и любов; когато твърдим, че вселената е един жив организъм, който съществува и се дирижира от неизменни закони, а човекът, като част от тоя организъм, е подчинен на същите закони; когато доказваме, че човешките мисли и чувства съществуват като реалности, предават се и могат да се виждат и даже фотографират с тяхната форма, цвят и промени; когато обясняваме и илюстрираме нагледно, че човекът не е само едно физическо тяло, което се унищожава за винаги със смъртта, а е още и душа и дух, които вечно живеят, могат да се виждат и изпитват от живите хора на земята, превъплътяват се .(прераждат се) и пр.
– съвременните материалисти упорстват в своето безверие в безсилието на материята и в силата на духа и не искат да се
освободят
от своето дълбоко невежество, за да прозрат истината.
Но опитната наука, за напредъка на която работят толкова просветени умове, постоянно ни дава нови неоспорими данни, с които се доказва с пълна очевидност нашия духовен мироглед. И горното списание, предметът на което е чистата техническа наука, в(която на пръв поглед духът не играе никаква роля — а ние твърдим, че и в нея духът е, който твори и съгражда — дава в септемврийската си книжка, една уводна статия под заглавие: „Удивленията на безжичния телеграф и безжичните съобщения“. От нея извличаме само заключението й: „До тук разгледахме постигнатото вече и което обещава скоро да се осъществи. Може да не е тъй практично, но е интересно, да погледнем за минута на по-спекулативните идеи, които се пораждат от познатото вече и постигнато в това поле. Да погледнем на тая спекулативна идея, например!
към текста >>
96.
Всемирна летопис, год. 3, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Приятелките й се надяваха да я
освободят
от влиянието на дявола с молитви.
Моят приятел, Д-р Оф от Ловенщайн, споделяше мнението ми и ние почнахме правилното й лекуване. Но бяхме измамени в надеждата си. Дизентерията, тръпките, нощното изпотяване се възобновиха: зъбните й венци станаха скорбутични, постоянно кървави и тя изгуби всичките си зъби. Когато й даваха тонически лекарства, тя изпитваше некакво чувство, като че ли я вдигат във въздуха. Всичко я ужасяваше, а нощно време падаше в такава слабост, която я правеше почти безжизнена.
Приятелките й се надяваха да я
освободят
от влиянието на дявола с молитви.
По това време всичко й стана безразлично; тя стана като безчувствена. Смъртта би била за нея благодеяние; тя страдаше като мъченица, но не умираше. Приятелките й бяха потънали в тъга и безпокойство. За щастие, въпреки моето мнение, заведоха я в Вайнсберг, за да видят, дали не ще може да се направи там нещо за нея. Пристигането на ясновидката в Вайнсберг Когато пристигна в Вайнсберг, на 25.
към текста >>
97.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Обаче, когато Христос развил своето учение, че всички трябва да се
освободят
еднакво и не трябва да има предимство между народите, както и учението за самопожертването и любовта към ближния, с което засегнал еврейския национализъм, това страшно стреснало евреите и те казали: „този не само няма да ни освободи, но още повече ще ни зароби“.
Излишно е да цитираме много примери, за щото най-пресният от тях е достатъчно убедителен: неотдавна починалият бивш председател на Съединените Североамерикански Щати, Удроу Уйлсон, след като хвърли тежкия меч на американската сила върху везните на щастието в последната общоевропейска война за по-скорошното й свършване, опита се с прочутата си програма от 14 точки да внесе общо и трайно примирение между народите, но и той си замина, без да види увенчано с успех своето общочовешко дело. Егоизмът, материализмът и всичките други животински пороци на съвременните хора се оказаха по-силни от неговото добро желание и неговите неимоверни трудове, които подкосиха здравето му и прекратиха преждевременно живота му. Но за да се вникне по-дълбоко в развитието на идеята за обединението на народите и се разберат причините на съществуващия международен антагонизъм, нека илюстрираме мисълта си с следния иносказателен разказ: Когато великият невидим свят решил да спаси човечеството, той изпратил на земята един от свои те посланици Христос, като най- вещ и знаещ на принципите и методите на това спасение. Най-напред го изпратил при един малък народ — еврейския — който имал стремеж за повдигане на човечеството и на себе си, да бъде едно ръководно звено. Когато дошъл Христос между евреите, те го приели отначало добре, за щото помислили, че той ще ги освободи: най-първо, ще им даде богатство и сили, и ще ги прати да завладеят други народи.
Обаче, когато Христос развил своето учение, че всички трябва да се
освободят
еднакво и не трябва да има предимство между народите, както и учението за самопожертването и любовта към ближния, с което засегнал еврейския национализъм, това страшно стреснало евреите и те казали: „този не само няма да ни освободи, но още повече ще ни зароби“.
И решили да го премахнат, като създали кръста: „човек, който разваля порядките на старите — казали му те — заслужва кръстна смърт“. Значи, при евреи те Христос е трябвало да примирява две сили: една, която е действала отвесно (перпендикулярно) на своята плоскост, и друга, която е действала хоризонтално, в противоположност на първата. Или, казано с други думи: първите идеи — отвесните — те са общочовешките идеи, а хоризонталните, това са националистическите, егоистичните сили, които действат в света. Следователно, егоизмът в първото свое проявление винаги създава кръстната смърт. Тогава мисията на Христа излязла несполучлива.
към текста >>
Ония астрални същества, които, според тях, били натоварени да
освободят
душата от черните й грехове, са били доближавани в тая стадия на посвещението и извиквани от посвещаваните под формата на една песоглава ламя.
Но трудно е да се каже, дали тази изповед засега физическия и моралния живот на посветения, като излага пред тия съдии от плът и кост разказа на цялото си минало. Или това явяване на посвещавания пред съдиите има астрален характер, като се поставя той, раздвоен, пред духовните същества от полето на съдбата? Това последното предположение трябва да се приеме за по-вероятно, като се знае, че има само две съдби: едната е преди посвещението, в присъствието на живите елохими или великите жреци на храма, а другата — в невидимия свят, в присъствието на мистериозните съдии. Виргили, Хораци, Омир, Данте и др. са поддържали, че наистина тоя съд е съществувал в низшите сфери.
Ония астрални същества, които, според тях, били натоварени да
освободят
душата от черните й грехове, са били доближавани в тая стадия на посвещението и извиквани от посвещаваните под формата на една песоглава ламя.
Значи, тия картини, представлявани на посвещавания, не са били рисувани на платна, както е в прословутите тайнства на сегашната франкмасонерия (свободното зидарство), а са били действителни извиквания на астрални видения, С това се свършвал посветителния процес. Тогава посветеният изучавал практическите мистерии, между които голямо място заемали знанията за превръщане на елементите и херметическите тайни. В 33-та степен на свободното зидарство от шотландския обред може да се намерят същите тия мистерии, но деформирани и неразбрани. Все пак те са доста ясни за да се разбере тази част от египетското знание. Безспорно е, че извикването на астралните сили, материализирани посредством жизнени те флуиди от жертви те, принесени в храма, обяснява, как посвещаваният е виждал „слънцето посред нощ“, т. е.
към текста >>
98.
Всемирна летопис, год. 4, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В Индия има много йоги, които предварително знаят момента, когато ще се
освободят
от тялото си.
власт над праната или жизнената енергия. Йогите твърдят, че практиката на дишането докарва такива резултати, каквито иска човек: физически, психически или духовни. Който може да добие пълен контрол над дишането си, той ще може да го спира по цели часове и така да развива в организма такава сила, която може да повдига тялото във въздуха, като да влиза в борба с всичките сили на притеглянето. Йогите твърдят, че може даже да се победи смъртта. добивайки контрол над праната.
В Индия има много йоги, които предварително знаят момента, когато ще се
освободят
от тялото си.
Много време преди това те казват, че в еди-кой ден и в еди-кой час ще оставят тялото си, и в определеното време съвсем съзнателно и в присъствието на много хора напущат живота по съвсем естествен начин. А има други пък, които могат да продължат извънредно дълго време живота си и могат също дълго време да живеят съвсем без никаква храна. Когато такива чудни неща се вършат чрез контрола върху жизнената енергия на праната, ни най-малко не се явява странно това, дето йогите казват на света: „О смъртни, изучвайте науката за дишането, изучвайте тайната за управлението на праната или жизнената сила, прилежно работете, за да управлявате дишането си; властта над праната ще ви донесе щастие земно и духовно; с тая власт ще дойде пълното ви здраве, господството над тялото и оная вътрешна светлина, която ще трае вечно“. ________________________________________ 1) Статията, която тук предлагаме на вниманието на нашите четци, съставлява глава III от ценното съчинение на индуса Суоми Абедананда, излезла на английски под надслов „Как се става йога“ (How To Be A Yogi). 2) 1 пуд = 17 клгр.
към текста >>
Обаче, вероятно е, че разрушението на известни атоми скоро ще бъде един научен факт, но даже и в такъв случай то ще послужи само да се
освободят
много електрона вътре в атома, и не всичките те биха могли да бъдат доловени от науката.
Той не успял да я покаже научно, защото тя само е протекла под собствените му ръце. Четецът, които се интересува по тая материя, се поканва да прочете резултатите от неговите опити, които бяха практически една не сполука от научно гледище, макар че е твърде възможно, тая сила да бъде показана по научен начин в едно недалечно бъдеще. Тия резултати са изложени в книгата „Кеели и не говите открития“, написана от г-жа Блумфилд Мур преди двадесет и пет години1). Има един страх в умовете на някои, че възможността за разрушение на атома може евентуално да доведе към по-нататъшна възможност за разрушението на самия свят. Тоя страх не би трябвало да се счита твърде сериозен, защото няма никакво съмнение, че тайната на космическата връзка не ще бъде позволено да стане известна на човека в сегашното състояние на еволюцията му.
Обаче, вероятно е, че разрушението на известни атоми скоро ще бъде един научен факт, но даже и в такъв случай то ще послужи само да се
освободят
много електрона вътре в атома, и не всичките те биха могли да бъдат доловени от науката.
Нека възприемем, обаче, че всички тия атоми и електрони биха били разрушени, че силата, която ги поддържа заедно, бъде оттеглена и че Великото творческо „Дихание“ се „възвърне към Бога“. Какъв, можем да си възразим, ще бъде резултатът? Няма да има вече атомни части на материята, няма да има индивидуализирани отделни форми, няма да има и мехурчета в голямата Космична Чаша. Цялото би могло да се разгледа като едно състояние на течение, една течаща маса от субстанция. И въпреки това, силата, която бе доказано, че пребивава в атома, не може да е била изгубена, защото не би могла да изчезне от пространството, даже и когато нейната материя би била разложена в първичната й единност.
към текста >>
99.
Всемирна летопис, год. 4, брой 5
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Както в човешката глава мисловния процес само тогава се извършва напълно, когато физическият процес е спрян, така и тия „мисловни сили“ на твърдата земя могат само тогава да живеят и съществуват, когато постоянно се стремят да се
освободят
от земните недра.
В твърдия елемент на земята, в етера, който действа в него — жизнения етер, живеят съществата, познати от народите поверия, които играят такава значителна роля в приказките и сагите; това са гномите. Ние знаем от Рудолф Щайнер, че тия същества искат да бъдат независими от физическите образувания на земята. Образуването на коренища, корени, кристали им е нежелателно. В сагите и приказките намираме правдива картина на това, като ги представят, че с чукове копаят вътрешността на земята; те искат да я раздробят и от нейните скъпи съкровища да си образуват собствени форми. Те искат да бъдат свободни от физическите процеси; те си служат с корените и техните сокове, за да издигнат стъблото, като по тоя начин използват светлината и въздуха, които слизат от атмосферата до него.
Както в човешката глава мисловния процес само тогава се извършва напълно, когато физическият процес е спрян, така и тия „мисловни сили“ на твърдата земя могат само тогава да живеят и съществуват, когато постоянно се стремят да се
освободят
от земните недра.
Разгледаме ли пък атмосферата, виждаме, че колкото по-високо отиваме, толкова по-невеществена става тя. В долните пластове имаме предимно азот, кислород, въглероден двуокис, газове, които са тясно свързани с нашите земни процеси. Колкото по-високо се изкачваме,толкова повече изчезват те, и за тяхна сметка се увеличава количеството на газове като водорода и хелия. Хелия, както и другите благородни газове, не взема участие в земните процеси, т. е. не образува химически съединения, а водородът има най-висока специфична топлина и е най-лекия газ.
към текста >>
НАГОРЕ