НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
140
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Г.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Това е векът на науката, в който човечеството,
освободено
от заблужденията на миналото, „знае за света повече от всеки други път и притежава единствената вярна представа за неговия произход и развой".
Подир твърденията на Кант и Лаплас идват хипотезите на геолози и естественици, които искат да обхванат и проследят възникването и развоя на живота върху земята след оформянето й като планета. Редят се маса повече или по-малко достоверни предположения за някогашните земни и атмосферни условия, за живота, който трябва някога и някъде да е възникнал, минава се през еволюционната стълба от минерали, растения и животни и се стига до предполагаемия първобитен човек. Идват на свой ред историците. Те повтарят накратко това, което казват геолози и естественици и, понеже „не се знае кога и къде се е появил първобитният човек", пристъпват направо към изучаването на създадените вече култури на древните източни народи. Животът на тия народи се схваща от официалната история като повече или по-малко „първобитен" и „строго религиозен" Следва непрекъснатият напредък на човечеството, който достига своя връх през XX век у западноевропейските народи.
Това е векът на науката, в който човечеството,
освободено
от заблужденията на миналото, „знае за света повече от всеки други път и притежава единствената вярна представа за неговия произход и развой".
Ние няма да се спираме на това, дали днешното официалното светоразбиране е разрешило основните въпроси на живота, нито пък имаме намерение да подценяваме научните изследвания и открития. Изтъкваме само някои положения, които от части обясняват психологията на съвременния човек. Външните причини за създаването на поменатия научно-популярен мироглед бяха падането авторитета на черквата (представителка на религията), крайните увлечения на умозрителната идеалистична философия и бързият успех на специалните науки. Авторитетът на науката се издигна бързо. Създаде се убеждението, че религия и философия са стадии, надживени от човечеството.
към текста >>
2.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Освободеният
от оковите на средновековния догматизъм човешки ум се отдаде с жар на изучаване природата с всичките нейни твари и в късо време се положиха основите на разните клонове и дисциплини от съвременните науки.
ВЧЕРА, ДНЕС И УТРЕ Деветнадесетият век, наречен в науката още век на Дарвин, се характеризира със силен подем на човешката мисъл да ни разшири кръга на неговата деятелност и увеличи неговото могъщество.
Освободеният
от оковите на средновековния догматизъм човешки ум се отдаде с жар на изучаване природата с всичките нейни твари и в късо време се положиха основите на разните клонове и дисциплини от съвременните науки.
Хиляди неуморни труженици плъзнаха по лицето на земята и я закръстосваха надлъж и нашир да я изучават: едни се спуснаха в морските дълбочини и извадиха наяве тайните на тяхното дъно; други насочиха телескопите си в безграничните простори на вселената и откриха, че животът се простира по всичките звезди и планети, а трети със спектралния анализ узнаха, че съставът и на най-отдалечената звезда е като тоя на нашата земя. С една реч, за човечеството настана нова ера, в която то почна да съзира осъществяването на тъй много мечтаната власт и сила над природата, които свободно цъфтящите науки и изкуства ще му дадат. Основите, върху които се изградиха всичките научни и философски сгради, стана биологията, поради естеството на нейния предмет — изучаването проблема за живота. Биологията, обаче, преди да достигне до сегашното си положение премина през много фази на развитие, отърсвайки се повече и повече от тесните теологични схващания на средновековието за живота. Днес, според твърдението на последните нейни представители, биологията се е отърсила от всичките теологични, метафизични и др. влияния.
към текста >>
Много от първите водачи на
освободената
човешка мисъл, в увлечението си обявиха, че са хвърлили вече светлина върху тъмния корен не само на човешкото, но и на всяко друго битие, и че „колкото крачки прави науката напред, толкова прави Бог назад", защото Той никъде не е намерен по небесата и с най-силния телескоп.
Там, в недрата на една клетка, която, гледана с един силен микроскоп представлява една вселена, се крият всичките тайни на природата, а всичките отправления на тази клетка са само физически и химически процеси. И тъй, намерили своята опорна точка в клетката, учените катурнаха цялата вековна мъдрост, която човечеството беше наследило от много минали цивилизации. Те скоро изучиха човека и го обявиха за една „клетъчна държава", в която психическите прояви са само физико-химически процеси. Те доказаха, че съзнанието на човека може да се разложи на горепосочените процеси и то без остатък. Те изучиха още и всичките закони на природата и я обявиха за един грамаден, но мъртъв механизъм, за съществуването на който не е необходимо и съществуването на някакъв Творец.
Много от първите водачи на
освободената
човешка мисъл, в увлечението си обявиха, че са хвърлили вече светлина върху тъмния корен не само на човешкото, но и на всяко друго битие, и че „колкото крачки прави науката напред, толкова прави Бог назад", защото Той никъде не е намерен по небесата и с най-силния телескоп.
За човека пък като душа, понеже учените никъде не са я срещнали под своя скалпел, те я обявиха също за несъществуваща. Дати на велики събития почнаха да се записват в историята на всяка от новите науки: с триумф почнаха да се празнуват дните, в които се е „открило" някое ново растение, или животно, или пък когато се е изкопал из земята някой зъб или кост от скелета на животно, запълващо една от празнините на биологичната стълба между амебата и човека. Великият закон на еволюцията, добре обоснован от Дарвин чрез борбата за съществувание и половия подбор, стана свята догма за учените, трижди по-света от всичките догми на религията. Отначало, учените виждаха потвърждението на този закон само в животинското царство, после в растителното, а сега вече се говори за живот и развитие и у кристалите. С това биологията събори китайските стени, с които се отделяха различните царства едно от друго.
към текста >>
3.
ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Неземност и покой, това съставя същината на Божеството и затова Буда, символът на последното, въплъщава в себе си велика простота, концентрираност абсолютна,
освободена
от всичко земно.
В музея в Гиза, статуята на Хефрен предава тържествения покой на царя, спокойствие, съзерцание, неземна мощ с толкова благородство, че е трудно постигането на по-краен идеализъм. Във фараона е била изразена духовната мощ на Египетския народ. Халдея е дала фигурата на силния, страшно могъщия цар, който води за ухото или за гривата лъв. Идеалът на Индия е вечният покой. Всичко като че ли там е съсредоточено, за да изрази тоя идеал.
Неземност и покой, това съставя същината на Божеството и затова Буда, символът на последното, въплъщава в себе си велика простота, концентрираност абсолютна,
освободена
от всичко земно.
Векове са се изминали, за да се изрази тъй седящия Буда. Той олицетворява гения и развитието на индуския народ. И Гърция е дала своят дял - съвършената красота на тялото, която красота сочи на човека крайния идеал – съвършенството. Западното изкуство има свой идеал и той е тъй велик, тъй светъл! * Непознати, нови пътища върви съвременното западно изкуство.
към текста >>
4.
Идващият ден - Г.Т.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И който иска да го проучи, нека се приближи към него с живо сърце и свой ум,
освободен
от разни „възгледи" и „системи".
Мигар гладният чака първом да му докажат, че хлябът е хляб, да направят пред него химически анализ на елементите които съдържа? Не, той дори трепери да му не умъртвят хляба със своите мъртви анализи, а го изяжда и не след дълго усеща как живота на хляба се прелива в него и започва да работи. Ето, аз не излагам някаква „система", някакви „догми" на това учение. Светът гъмжи от догми и системи. Говоря само за ония дълбоки белези в него, които могат се постигна опитно, кога човек се опита да го заживее.
И който иска да го проучи, нека се приближи към него с живо сърце и свой ум,
освободен
от разни „възгледи" и „системи".
Нима оня, който се запретва да учи теория на музиката не изучава – като оставя настрана всички „възгледи" най-напред нейните основни елементи после тоновите съчетания, законите на хармонията, контрапункта. Не е ли така и с математиката? Знайно е, че законите на числата и правилата на математичните действия не са произволни, а сами се налагат по силата на онази вътрешна хармония, която ги регулира. Там две и две си е четири, независимо от особеното мнение на човека, комуто би се поревнало две и две да бъдеше 5. И ако той построи един мост по своето „особено мнение" – той ще се сгромоли в реката ведно с моста.
към текста >>
5.
Влиянието на цветните лъчи - Добран
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И наистина, в мигове на вътрешни, спонтанни прояви на човека като разумна душа, тия изкуствени граници рухват и
освободен
, той тръгва по ония естествени пътеки, които водят от душа до душа.
Не са ли такива листа и човешките вярвания и понятия: народност, религиозни вярвания, кръвни връзки? Че са такива, показва това, че в съзнанието на пробудените човеци тия ограничени идеи са окапали като сухи листи: в тях те виждат вече само остатъци, тор. И на тия човеци се види излишно да се въртят по оня кръг, който наистина някога е бил жив, но днес е мъртъв, защото животът го е напуснал и е преминал в друг, по-горен завитък на голямата спирала на развитието. Тям се види смешно и неестествено да се обличат в тия извехтели дрехи, както са смешни за съвременния човек кожените дрехи на първобитните люде. Те не могат вече да живеят в ония изкуствени граници, които човешкото налага и тръгват по ония живи пътища, които душата познава.
И наистина, в мигове на вътрешни, спонтанни прояви на човека като разумна душа, тия изкуствени граници рухват и
освободен
, той тръгва по ония естествени пътеки, които водят от душа до душа.
Мнозина може би във войната са видели и преживяли, а други поне слушали за ония мънички, тихи събития, когато някой прост войник, пиян още от виното на боя, се сепва в миг от стона на някой, проснат наземи ранен „враг", спира пред него отрезвен и притихнал, превързва му раните и го отвежда нейде на лечение. Той може би не знае езика на ранения, но разбира друг един език, знаен на всяка човешка душа – езикът на страданието. Що му е промълвил този език и що е станало в сърцето на този човек? Нали той преди няколко минути може би е стръвно налитал врага, увлечен във вихъра на сражението? На това кърваво парче земя в този миг е станало нещо свещено: срещнали са се две души И в този миг те са отхвърлили от себе си всички излишни одежди, забравили са всичко – и народност и вражда и подвиг – и са застанали един срещу други в своята първичност – две живи човешки души.
към текста >>
6.
КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ - Д. Стоянов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В ПРИРОДАТА — АНИМИЗЪМ Ако звездите се движат в пространството и във взаимно притегляне и отблъскване запазват всемирната хармония и движение, ако слънцето и луната следват неизменно своя път, оказвайки признато влияние върху живота и развитието на всички същества на земята, ако растенията със своя дъх донасят успокоение и радост, замайване, а понякога и смърт на вдъхващия аромата им, ако всичко в природата е подложено на такова взаимодействие и ако всичко следва закона за причина и последица, може ли да допуснем, че само човекът е
освободен
от взаимодействието в природата?
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В ПРИРОДАТА — АНИМИЗЪМ Ако звездите се движат в пространството и във взаимно притегляне и отблъскване запазват всемирната хармония и движение, ако слънцето и луната следват неизменно своя път, оказвайки признато влияние върху живота и развитието на всички същества на земята, ако растенията със своя дъх донасят успокоение и радост, замайване, а понякога и смърт на вдъхващия аромата им, ако всичко в природата е подложено на такова взаимодействие и ако всичко следва закона за причина и последица, може ли да допуснем, че само човекът е
освободен
от взаимодействието в природата?
– Проявите на живота идат да ни докажат обратното – и човекът, който е също живо същество попада под общия закон на взаимодействието. – И хората си въздействат един на друг, обаче това взаимодействие не е толкова силно, за да го схванем с нашия ум, но все пак достатъчно силно, за да го почувствуваме. Нещата съществуват независимо от това, дали ние знаем за тяхното съществувание или ако знаем, независимо от това, дали сме могли да ги класифицираме и подведем под определени норми и закони. Кой не е чувствувал промяна в настроението при срещата с любим приятел, лъхващ радост и живот от себе си и около себе си? Попаднали във весела група, нашата мрачна гостенка „тъгата" ни напуща, разсейвайки се като мъгла пред лъчите на пролетното слънце.
към текста >>
7.
Нестинарските игри - Добран
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Защото, както децата имат безкрайно упование и вяpa в своите родители (и благодарение на това успяват), така и окултният ученик,
освободен
от обикновените суетни тревоги и съмнения, има безгранична вяра и упование в Бога, който е съвършена любов, съвършена мъдрост и съвършена истина и въплъщение на които е неговият Учител.
Тоя миг е живо и картинно изобразен по разни начини в мистичната литература на изтока. За своя духовен Учител, обикновения и съвършен, според нашите разбирания човек (от неукия до професора), е само дете и ученик. И един истински окултен ученик, каквото и обществено положение да заема между обикновените хора, знаейки дългия път, който предстои нему и другите, никога не би се смутил от прозвището ученик, па дори и дете. За него животът е едно училище, а страданията и несгодите - поука. Той има в своите схващания широтата и непринудената толерантност, свойствени в обикновения живот само на децата.
Защото, както децата имат безкрайно упование и вяpa в своите родители (и благодарение на това успяват), така и окултният ученик,
освободен
от обикновените суетни тревоги и съмнения, има безгранична вяра и упование в Бога, който е съвършена любов, съвършена мъдрост и съвършена истина и въплъщение на които е неговият Учител.
И една от най-красивите и величави страни на приложеното в обикновения живот окултно ученичество е тая, че то възвръща доволството и жизнерадостта на детинството, като дава нови импулси, разкрива нови хоризонти — неща невъзвратими за обикновения суетен човек и възможни за окултния ученик...
към текста >>
8.
ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Плиний казва за тях, че те са били
освободени
за вечни времена от военна служба и други тегоби.
английския социолог А. Ланг описва подобен обичай на о. Фиджи, Южна Индия. В Унгария също газят огньовете с боси крака докато изтъпчат жаравата. Подобно на нестинарите още в древна Италия, близо до Рим имало специални фамилии наречени Хирпи, които при годишното жертвоприношение на Аполон в подножието на планината Соракте, в град Ферония, минавали през разгоряла жарава, без да се изгорят.
Плиний казва за тях, че те са били
освободени
за вечни времена от военна служба и други тегоби.
Страбон пише, че и в Кастабала, южна Кападокия, в светилището на азиатската богиня Артемида - Перасия, жреците могли безнаказано да ходят по разгорещена жарава. Сирийският филолог Ямблих, съвременник на Константин Велики, пише, че и в Картаген е имало подобни играчи. И мнозина (екстатици), казва той, не се горят, тъй като огънят не ги лови, поради божественото вдъхновение. Мнозина от тях макар и да се изгарят, не чувствуват това, понеже през това време не водят живот телесен. Те се пробождат с шиш и не усещат нищо.
към текста >>
9.
Градина – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Копнеещият,
освободен
от долни амбиции, като че направляван от някакво прочувствие, се добира до афористичните принципи, изказани от мъдрите учители, намира в тях смисъл и достатъчно ориентировка, чувствува необходимост да насочи поглед най вече към себе си, където действително проглежда, и намира заложби за съвършенство и свобода.
Има и други обществени групи, стремежите на които също имат отношение към свободата. Обаче със сполучливо подбраните средства, при наличността на техния фанатизъм, стремежът към крайно опростяване живота, отказване значението на научните и културни придобивки и удобства, свеждане разбиранията и цялата дейност до еднообразна работа, едностранчивост – тия средства остават безплодни. Това са неща, които преди всичко ограничават и отдалечават от едно по точно схващане и приближение към свободата. За свободата са писали видни теоретици, учителите на човечеството са казали по нещо, обаче, както вече казахме, поради голямото различие на хората тя се схваща и търси нееднакво. Но все пак радостно явление и възродително движение в личността е, когато нуждата от свобода разрасне и се очертае като насъщна потребност.
Копнеещият,
освободен
от долни амбиции, като че направляван от някакво прочувствие, се добира до афористичните принципи, изказани от мъдрите учители, намира в тях смисъл и достатъчно ориентировка, чувствува необходимост да насочи поглед най вече към себе си, където действително проглежда, и намира заложби за съвършенство и свобода.
С помощта на своето научно, културно и духовно съвършенство, той формира своите понятия за свободата и спонтанно със своите разбирания и стремежи той се приближава към нея. Той намира, че свободата е вътрешен, органически, сърдечен, умствен и духовен процес, който се развива правилно под знака на онези възвишени и благородни принципи, които Христос е формулирал. Схващайки така, неизбежно се налага на личността да постави любовта, мъдростта и истината в устоите на своя живот и своите деяния. Това са принципи, които обуславят средствата и начина на движение по посока към придобиване на свобода. Те установяват правилните отношения с хората и природата, внасят едно ново просветление и един друг начин на виждане и проумяване нещата.
към текста >>
10.
ОТДЕЛЯНЕ НА ЖИТОТО ОТ КЪКЛИЦАТА - Г.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Индивидуалност и личност Из „Книгата на беседите" – Бо Ин Ра Говореше се за онова множество форми, под които човек си мисли, че постига своето "Аз".Най-сетне помолиха и Учителя да ги настави.И той се изказа така:Онова, що е нужно за оня, който търси вечния живот, било тук на земята, било отвъд, не е отричане от своята индивидуалност, а вътрешното отказване, непризнаване на личността, която маскира човека, външния свят и неговото собствено неведение.
Освободен
от желания като "личност", той все пак може да кърми желания, които да целят по-далеч - високо над сегашното му състояние, - нагоре към по-чисти висини, макар че желанията стават деятелни само тогава, когато движат волевата сила в своя посока.Само такива желания се коренят в истински индивидуалното.А желанията на личността са от такова естество, че те винаги очакват да постигнат като нещо трайно онова, което е преходно и вземат за истина онова, което е временна илюзия.Тяхното изпълване не води нивга по-високо, а само пречи на свободното извисяване...Там дето още се лелее личното - в мисли и желания - не може да се прояви вечното, не може да излезе наяве "индивидуалността".Който иска да се запази като личност, трябва да иска унищожаването на всичко друго.Той винаги ще намери нещо вън от себе си, което да му препречва пътя.И индивидуалността и тя иска само себе си, ала иска това, за да включи в себе си всичко останало.Всичко, което съществува, индивидуалността знае, че е едно с нея.Тя не може да люби само себе си, без да обхване в своята любов всичко друго.Тя никога не мрази личното.Защото е познала, че то е нереално...То е станало за нея подобно "ролята" на актьор.
Индивидуалност и личност Из „Книгата на беседите" – Бо Ин Ра Говореше се за онова множество форми, под които човек си мисли, че постига своето "Аз".Най-сетне помолиха и Учителя да ги настави.И той се изказа така:Онова, що е нужно за оня, който търси вечния живот, било тук на земята, било отвъд, не е отричане от своята индивидуалност, а вътрешното отказване, непризнаване на личността, която маскира човека, външния свят и неговото собствено неведение.
Освободен
от желания като "личност", той все пак може да кърми желания, които да целят по-далеч - високо над сегашното му състояние, - нагоре към по-чисти висини, макар че желанията стават деятелни само тогава, когато движат волевата сила в своя посока.Само такива желания се коренят в истински индивидуалното.А желанията на личността са от такова естество, че те винаги очакват да постигнат като нещо трайно онова, което е преходно и вземат за истина онова, което е временна илюзия.Тяхното изпълване не води нивга по-високо, а само пречи на свободното извисяване...Там дето още се лелее личното - в мисли и желания - не може да се прояви вечното, не може да излезе наяве "индивидуалността".Който иска да се запази като личност, трябва да иска унищожаването на всичко друго.Той винаги ще намери нещо вън от себе си, което да му препречва пътя.И индивидуалността и тя иска само себе си, ала иска това, за да включи в себе си всичко останало.Всичко, което съществува, индивидуалността знае, че е едно с нея.Тя не може да люби само себе си, без да обхване в своята любов всичко друго.Тя никога не мрази личното.Защото е познала, че то е нереално...То е станало за нея подобно "ролята" на актьор.
- Тя цени "ролята" дотолкова, доколкото тя позволява да се изяви нейния носител като вечна индивидуалност.Индивидуалността търси само ония ценности, които водят към издигане на всяко битие, неговото изливане в по-чисти, по-завършени форми.Всичко онова, което не служи на тази цел, за не "не съществува".Вечна индивидуалност и непреходно "Аз" са вътре в себе си едно.Личността е тясно ограничена! А индивидуалността е безкрайна по време и пространство.Ни една индивидуалност не може да попречи на друга да се развива.Затова всяка си има своето безкрайно царство! Съединена с другите индивидуалности, проникваща всички и проникната от тях, тя изживява всички в себе си.Произлязла от едничко Съществуващия, тя изгражда сама себе си, като една от безчислените форми на вечно Пребъдващият.И все пак тя изживява вътре в себе си всички други форми и знае, че формално е тъждествена с тях.Нищо извън нея не може да и попречи и не може да я унищожи, защото тя се покори сама на себе си.
към текста >>
11.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
И там душата чувствува повдигане,
освободена
от всичко дребнаво.
Днешната официална наука твърди, че планинският въздух причинява по-оживена обмяна на веществата в тялото поради разредеността си; после казва, че планинският въздух е полезен поради чистотата си и пр. Но това е само външната страна на въпроса. Този въпрос има и по-долбока страна, която окултизмът изучава. Така човек може да използува разумно енергиите, натрупани в планините. Планините представляват и в друго отношение благоприятни условия: чрез екскурзии в планините ние се поставяме в една по-чиста духовна атмосфера, чиста от по-ниските духовни влияния.
И там душата чувствува повдигане,
освободена
от всичко дребнаво.
Там душата може да издигне по-високо своята мисъл. Как при едно разумно живеене всички енергии, с които е проникната природата, могат да станат фактор за нашия растеж, за нашето повдигане! И тук пак всичко може да се постави на опитна почва, може да се провери чрез опит. МУЗИКАТА „Музиката сега е едва в началото си; тя е още в предговора си". Дънов Музиката не трябва да се разглежда като развлечение, а като средство за събуждане висшите заложби на човешката душа.
към текста >>
12.
УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ – Б. Боев
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
И те обкръжиха
освободения
ангел и се възнесоха с химни нагоре.
Отшелникът седна до нея и потъна в дълбоко размишление: пред неговия вътрешен поглед се разкри картината на целия живот на тази жена, разкри се от край до край. Той извървя всички пътища на нейния живот и унесен така, в него нещо мигом трепна и проблесна – той прозря една от свещените тайни: „Тя там, в корените на гъстата почва, за да цъфне и да върже плод, аз тук". Отвори очи и що да види – около леглото, на което лежеше Серафиа трептеше кротко сияние. Той чу леко издихание и видя как из тялото на блудницата излезе един светлокрил ангел – излезе, както пеперуда изхвръква из пашкула. Ангели се явиха отвред и изпълниха постницата с бяло сияние.
И те обкръжиха
освободения
ангел и се възнесоха с химни нагоре.
Светията преживя своите върховни, най-свещени мигове – и в душата му като цвят се разтвори една от най-свещените тайни. Той погреба тялото на Серафиа до своята постница. -------------------------------------------------------------------------------------------------- И след няколко дни той видя верига поклонници да се нижат в пустинята на път към неговото отшелие. Той ги прие, едни настави, други излекува и им остави завета: кога напусне тоя свят, да погребат тялото му в същия гроб, в който лежеше тялото на Серафиа. Не мина много и той се пресели отвъд.
към текста >>
13.
Другар - стихотворение - Х.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
След това имаме сгъстяване на така
освободените
чрез дестилация елементи и най-после действие, което се явява като резултат от действието на дестилацията върху една маса инертна материя.
Ако имаме да резюмираме алхимическия проблем според гореизложените идеи, ще кажем: най-напред трябва да постигнем фиксиране в материята на голямо количество енергия, която е в състояние да произведе „минералния фермент" или философския камък. Тоя Фермент, в съприкосновение с минералните вещества, предизвиква в метала отваряне на атомите, последвано от бързо разслабване, което и освобождава част от енергията, не концентрирана още в метала и го сгъстява така, че той бързо минава през все по-големи и по-големи гъстоти, като става все по-тежък; напр. живакът (13*6 г.) инволюира към злато (19*5). Алхимическият проблем от минерална гледна точка се състои от две фази: една фаза на еволюция, или установяване на фермента и друга - на инволюция, или динамическо действие на тоя фермент като източник на разслабване на атомната сила, съдържаща се в метала. От растителна гледна точка, проблемът следва същите закони: най-напред имаме привеждане растенията в динамично състояние чрез действието на слънцето, съпроводено с ферментация, откъдето иде и гниенето.
След това имаме сгъстяване на така
освободените
чрез дестилация елементи и най-после действие, което се явява като резултат от действието на дестилацията върху една маса инертна материя.
Да приведем един пример. Ето един куп листа от рози. Ако ги дестилираме още пресни, ще получим долно качество масло. Ако напротив ги оставим да ферментират, гниенето ще разтвори порите им и като дестилираме или извличаме чрез етер и като замразим получената така есенция, действително получаваме продукт, който е философският камък на растителната роза - истинската розова есенция. Капка от тази есенция превръща в парфюм 500,000 капки спирт.
към текста >>
И в този случай
освободената
сила се възвръща към своя първоизточник - слънцето.
Да приемем, че състоянието „живак" на водата е преминало в състояние „сяра", чрез прибавяне на топлина. Събираме получената пара в силно изстуден приемник. Силата, съдържаща се в тая смес – топлинна-вода - бързо се освобождава от своята поддръжка. Водата се втвърдява в лед. От алхимическа гледна точка, това е състоянието „сол" на водата.
И в този случай
освободената
сила се възвръща към своя първоизточник - слънцето.
Тия два примера са достатъчно ясни и заслужават по-основно изучаване от страна на тия, които биха искали да разберат алхимическата практика. Алхимикът често си служи със символи и алегории. Той използува, като основни символи четири елемента, които отговарят на четирите форми на материята: слънцето, съответстващо на огъня и на зараждането; то е общ баща на всички. Луната съответствува на водата; тя е майката на текущите води, на небето (Маhа, майя, Св. Дева Мария, Изида).
към текста >>
14.
Небесното знамение – Gis Moll
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
И
освободената
от това енергия, що до тогава движеше челюстите, като че ли се насочва в мозъка - почва културния развой.
Изначало той е влагал всичката си енергия за своето изхранване. Единствен обект за него е била храната. С големи усилия ще да е сдъвквал първобитният човек суровото месо и житните зърна, за да се нахрани. Но ето че той измисля мелницата. Работата на челюстите се извършва от два камъка.
И
освободената
от това енергия, що до тогава движеше челюстите, като че ли се насочва в мозъка - почва културния развой.
По-нататък се прилага огъня за печене на месото, на хляба и на другите продукти: въвежда се заквасването и обработката на ред други продукти с цел да станат по-достъпни за стомашната дейност. Днес това улеснение на стомаха взема размерите на множество фабрикации. Вместо да ядем цвекло и стомахът да си избира с мъка неговите 15 процента захар, ние му я поднасяме готова, чиста - дифузьора на захарната фабрика помага на хиляди стомаси. Пресата на маслобойната спестява големи количества телесна енергия. Не винаги, обаче, преддверието на стомаха носи щастие на своя изобретател.
към текста >>
15.
НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. Боев
 
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Правилното духовно възприемане събужда в
освободения
от предразсъдъци ум силата на познанието.
Но при предаване съобщенията на другите, въпросът не е за вяра или неверие, а само за безпристрастно приемане на това, което чуваш. Истинският духоизследовател никога не очаква, че към него ще се отнесат със сляпа вяра. Той всякога има предвид: само аз см преживял това в духовните области на битието и аз разказвам за тези мои преживявания. Той знае също, че възприятието на тези негови преживявания и използуване мислите на друг чрез разказ, са жива сила за духовното развитие. Това, за което става тука дума, само онзи ще го види правилно, който взема в съображение, че всяко знание за душевните и духовни светове се намира в подсъзнанието на човешката душа.
Правилното духовно възприемане събужда в
освободения
от предразсъдъци ум силата на познанието.
Не трябва да се подчертава, доколко за желаещия да развие в себе си висшите познавателни способности, е необходимо да мине през най-строга работа на мисълта. Често казват: не може да ми помогне „мисленето"; всичко е в „усещането", в „чувството", или в нещо подобно. На това трябва да се възрази, че никой не може да стане видящ във висшия смисъл, който преди това не се е вдал в работа на мисълта. Разбира се, би било много по-удобно, ако би било възможно да се достигне висшия дар на виждането, като се избегне работата на мисълта. Това именно много биха желали.
към текста >>
16.
БОГ И ЧОВЕК - Свами Вивекананда
 
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Освободен
от предразсъдъците на личността, от съмненията и от суеверията - ето качествата на този, който по пътя на познанието е дошъл до ученичество.
Тогава собственият живот на личността в момента на духовното познание остава само за това, за да бъде съзнателен символ на Вечното. Съмненията по отношение на Духа, които по-рано можеха да се явят в него изчезват, защото само онзи може да се съмнява, когото нещата могат да заблуждават относително Духа, който владее в тях. А тъй като ученикът на Мъдростта може да се съобщава със самия Дух, то всеки лъжлив образ, под който той си е представлявал Духа, ще изчезне. Лъжливият образ, под който той си е представлявал Духа, е суеверие. Посветеният е над всяко суеверие, защото той познава образа на Духа.
Освободен
от предразсъдъците на личността, от съмненията и от суеверията - ето качествата на този, който по пътя на познанието е дошъл до ученичество.
Това единение на личността с всеобемащия живот не трябва да се смесва с изчезването на личността в „Всеобщия Дух". Такова изчезване няма место при истинското развитие на личността. И в духовния свят тя си остава личност и се получава не преобладаване на личността, а нейното най-високо проявление. Ако искаме да дадем сравнение за това сливане на единичния дух с Всеобщия Дух, не трябва да се взимат различни кръгове, които се съединяват в един кръг и в него изчезват, а да се вземат много кръгове, от които всеки си има свой определен цвят. Тези разноцветни кръгове съвпадат един с друг, но всеки отделен цвят си запазва напълно своята същност; никой не губи пълнотата на своите собствени сили.
към текста >>
А от друга страна, трябва да се забележи, че познанието за духовния свят, също и познанието, което се придобива чрез разбирането на духовно-научните истини на
освободения
от предразсъдъци човешки ум, води към по-висок нравствен живот, към истинското познание на чувствения живот, към увереност в живота и вътрешно душевно здраве.
Ако искаме да дадем сравнение за това сливане на единичния дух с Всеобщия Дух, не трябва да се взимат различни кръгове, които се съединяват в един кръг и в него изчезват, а да се вземат много кръгове, от които всеки си има свой определен цвят. Тези разноцветни кръгове съвпадат един с друг, но всеки отделен цвят си запазва напълно своята същност; никой не губи пълнотата на своите собствени сили. От това, което се каза тук за духовния път на познанието, може при погрешно разбиране да се схване, че се препоръчват такива душевни настроения, които имат за последствие отклонение от непосредствения радостен и деятелен живот. Това може да се оправдае, като се подчертае, че онова настроение на душата, което я прави способна да преживява непосредствено същността на Духа, не може да се изисква за целия живот. Изследвачът на духовния живот може да придобие такава власт, щото да постави душата при това изследване да се откаже така от чувствената действителност, че това отказване да не отчужди човека от света.
А от друга страна, трябва да се забележи, че познанието за духовния свят, също и познанието, което се придобива чрез разбирането на духовно-научните истини на
освободения
от предразсъдъци човешки ум, води към по-висок нравствен живот, към истинското познание на чувствения живот, към увереност в живота и вътрешно душевно здраве.
към текста >>
17.
Физиогномия
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Защото
освободени
от всякаква злина, тези три неща придобиват една вековечна трайност всред разнообразието на доброто и красотата на този кръг Гвинфид.
Чрез тези три Сили или Могъщества душата може да навлезе в онзи лъчезарен кръг, наречен Гвинфид, където тя изново намира тези три дарби, що е притежавала преди падането си и тези дарби са: първичният гений, първичната любов и първичната памет. Едва в тоз кръг Гвинфид, човек намира трите висши същности на блаженството: отсъствие на злото, отсъствие на нуждите и отсъствие на смъртта. „Първичният гений на душата, наречена у Бардите Авен, представя висшия разум у всяко същество; първичната любов и е изворът или сборът от най-висшите стремежи и най-чистите усети на сърцето и най-сетне първичната памет ни дава спомените за миналите наши съществувания и ни позволява да завладяваме единството на нашата индивидуална природа и да обединяваме в една завършена Синтеза (цялост) всички моменти на нашия живот, пръснати в протяжението на времената" казва А. Пикте. Навлязъл в благодатния кръг на Гвинфид, човек намира там следните три пълноти: съчувствие или споделяне на всички качества в тяхното принципиално съвършенство; притежаване на един гений на превъзходство и заживяване в една любов към всички същества с една неизтощима енергия. Полезността или ценността в живота се определя от следната триада: „Три са нещата, които не ще имат край, поради неизтощаващото се тяхно могъщество - това са: формата, качеството и ценността на съществуването.
Защото
освободени
от всякаква злина, тези три неща придобиват една вековечна трайност всред разнообразието на доброто и красотата на този кръг Гвинфид.
Ние сме тук в съвършена аналогия с Нирваната у индусите; и действително, еволюцията продължава без прекъсване, както тази на Dhyans-Chohan-ите в истинската езотерична традиция на Индия. Друидическата доктрина не допуща сливането на духовете с Божеството - нещо, което е един вид материалистичен пантеизм. Мисълта, която току що даваме, е ясно изразена в следната триада, посочваща, че всека личност живее вечно разделена от Бога, Който, живеейки във всички същества, ни най-малко не ги поглъща, а напротив се различава от тях в своята същина както го добре изразява А. Пикте: „Във вечния кръг Сенжан, Бог остава завинаги безконечен и неподвижен, обаче в кръга Гвинфид Той прониква със своя Дух всички свои творения, обгръща ги в една обща връзка от любов и хармония, след като ги е подкрепил да се освободят от връзките на Абред". Ето една последна триада, която по един най-ясен начин обяснява казаното по-горе.
към текста >>
18.
Из моите спомени – Седир
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
И вие самите, чрез силата на Божественото във вас,
освободени
от веригите на личността, ще принадлежите към тая възвишена нова раса и ще се радвате заедно с другите на плодовете на плодните растения, които ще отглеждате.
Тогаз - имайки пред очи стореното и направено от вас - те скоро ще последвате примера ви и скоро ще поискат безкористната ви помощ. И скоро ще изчезнат бурените. Ще бъдат унищожени корените им. И няма да пада вече никаква сянка от издънките на егоизма върху щастието на човешката раса. Тогаз Моята раса ще се разпространи по цялата земя и ще обитава в онези градини на безкористна любов и съвършена чистота, които вие ще приготвите.
И вие самите, чрез силата на Божественото във вас,
освободени
от веригите на личността, ще принадлежите към тая възвишена нова раса и ще се радвате заедно с другите на плодовете на плодните растения, които ще отглеждате.
Аз не се занимавам с всеки въпрос по отделно. Аз няма да ви покажа, как могат да се запушат дупките, как да закриете с нови краски нечистите петна на разклатеното здание на вашата цивилизация. Закрепете това старо здание колкото можете. Живейте в него, додето се приготви едно ново здание. И между това, сберете силите си за изграждане на едно ново здание!
към текста >>
19.
Звездните влияния върху земните вещества
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Моят поглед лежи в непосредственото отражение на вътрешния и външен живот, напълно
освободен
от абстрактни понятия и можещ да се изнесе само в живуща картина".
При по-нататъшното разширение и пояснение на учението за природната душа, авторът идва до въпроса, дали няма също едно по-дълбоко разбиране на органическото развитие от символично гледище. Днешното реалистично учение за развитието не е вече задоволително за модерното мислене, затова трябва да се замести с едно учение за вътрешното значение на формите. Така в чудесна архитектура се съединява една мощна световна картина, би могло да се каже, световна картина на днешния искрено търсещ и изследващ човек, който слага една единна връзка между рационалното и интуитивното природно схващане. Даже сам пише: „Може да се мисли и да се пише за човешкия живот; не за един абстрактен човек, който, като такъв. никак и не съществува, но както е всъщност и както е в моето представление - естествено - историческите обекти вървят тясно свързани ръка за ръка с митичните възгледи.
Моят поглед лежи в непосредственото отражение на вътрешния и външен живот, напълно
освободен
от абстрактни понятия и можещ да се изнесе само в живуща картина".
Тези три книги [1] се взаимно допълват, но и всяка сама за себе си представя много цялостен и завършен принос към новата насока на мислене за пресъздаване на живота. Те съставляват толкова по-голям интерес тъкмо затова, защото са писани от човек, който седи на ръководещо място в позитивната наука днес и който се явява като революционер за нея. Е. К. Берлин, декември 28 г. ------------------------------------------------ [1] Книгите могат да се доставят чрез окуртната книжарница „Jnveha” в Берлин: Okkulte Buchhandlung, „Jnveha”, Berlin –W 62 – Kleistrasse 6.
към текста >>
20.
Стихове – Мара Белчева
 
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Да простиш някому, значи да скъсаш веригата, що те свързва; и радостта е радост на птичка,
освободена
от своята клетка.
– И така, докторе, – ми каза Андреас, отговаряйки на една тайна моя молба, с бавен глас, при което лицето му прие неподвижност и огънят на погледа му се засили, – работи, работи и бди! Часът удари 12. Жълтият секретар влезе и аз се сбогувах. ПРИПОМНЕНИ МИСЛИ Велико е състоянието на душата, когато смогне да заличи всичкото черно минало; тогаз тя се окъпва в кристалните води на живота и радостта е радост на изнурен, но разтоварен пътник. Доста е да живеем с радостта на човек, който е простил.
Да простиш някому, значи да скъсаш веригата, що те свързва; и радостта е радост на птичка,
освободена
от своята клетка.
Който прости, вижда Бога. Който види Бога, само той може да прости. Голяма е радостта, когато видиш нещо красиво в своя брат в момента, когато той мисли, че служи Богу, а теб онеправдава. Колко се усилва силата на душата, когато вникнеш в условията и прозреш техния смисъл, който е вложен от Провидението за твое добро. Каква светлина озарява ума, когато разбереш причините на радостта и скръбта.
към текста >>
21.
СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА. СВЕЩЕНОТО СЕГА. - А.Т.
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Тогаз безкрайно ще тържествувате и като член на моята силна раса ще бъдете
освободени
от всяко невежество, от всяка болка.
Моята раса ще бъде свободна от произвола на егоистичното, лично „себе” - ще бъде признато едничко величието на безкористната и свръхлична същина. Ограничението държи юздите на сегашната раса; моята раса ще строши всичките вериги и ще получи освобождение. Запрени, всестранно ограничени сте вие във вашата самостойност - дори и кога не знаете това! Вашият егоизъм ви въздържа, материалният ви ум ви стеснява и желанието да се делите погребва истинското ви същество. Чрез подчиняването на вашето „себе" вие ще освободите истинската същина.
Тогаз безкрайно ще тържествувате и като член на моята силна раса ще бъдете
освободени
от всяко невежество, от всяка болка.
Избягайте от затвора на ограничаващото ви себе, замрежено в многоликите и многобройни „себета" във вас - и съзнателно различавайте единството на развиващата се, освободена същина. Малките тия точки на противоположности сочат направлението на моята нова раса - и какво би значило за вас, ако бихте могли да влезете в нея. Тогава ще разберете, че вие сте целия свят. Тогава ще бъдете едно с всички творения, с всичкото битие; с небето, с дървесата и морето, с елементите, насекомите, птиците и бозайниците, с човеците, с боговете - и дори с Бога. Тогава ще знаете, че сте безсмъртни - че винаги сте били и че никога не ще престанете да бъдете такива.
към текста >>
Избягайте от затвора на ограничаващото ви себе, замрежено в многоликите и многобройни „себета" във вас - и съзнателно различавайте единството на развиващата се,
освободена
същина.
Ограничението държи юздите на сегашната раса; моята раса ще строши всичките вериги и ще получи освобождение. Запрени, всестранно ограничени сте вие във вашата самостойност - дори и кога не знаете това! Вашият егоизъм ви въздържа, материалният ви ум ви стеснява и желанието да се делите погребва истинското ви същество. Чрез подчиняването на вашето „себе" вие ще освободите истинската същина. Тогаз безкрайно ще тържествувате и като член на моята силна раса ще бъдете освободени от всяко невежество, от всяка болка.
Избягайте от затвора на ограничаващото ви себе, замрежено в многоликите и многобройни „себета" във вас - и съзнателно различавайте единството на развиващата се,
освободена
същина.
Малките тия точки на противоположности сочат направлението на моята нова раса - и какво би значило за вас, ако бихте могли да влезете в нея. Тогава ще разберете, че вие сте целия свят. Тогава ще бъдете едно с всички творения, с всичкото битие; с небето, с дървесата и морето, с елементите, насекомите, птиците и бозайниците, с човеците, с боговете - и дори с Бога. Тогава ще знаете, че сте безсмъртни - че винаги сте били и че никога не ще престанете да бъдете такива. Тогава съзнателно ще почувствувате да тече през вас Божията сила в другите - и ще изливате върху другите божествения живот с всичкото му величие и слава.
към текста >>
22.
ИЗ ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ДЬО РОША ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ЕСТЕСТВО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Хармонията на сферите,
освободена
от ограниченията на земните инструменти, ще им звучи като музика.
Ала чувствителни за другите, тъй че да разбирате нуждите на околните и веднага да им се отзовавате. Тая самоотричаща се чувствителност, разбира се, ще се развива с растежа на чистите чувства. Новата раса ще бъде свръхчувствителна - ала не сантиментална. Изтънченото чувствуване ще принесе неизчислимо нови впечатления на чувствителните органи: природни явления, за чието съществувание едва ли бихте вярвали сега - защото сте слепи и глухи и вашите органи още не са в състояние да възприемат по-висши трептения. Невидими досега неща ще станат видими за моите деца: багри от невъобразима красота и светлина ще блеснат пред техния поглед.
Хармонията на сферите,
освободена
от ограниченията на земните инструменти, ще им звучи като музика.
Те ще почувствуват, че въздухът е пълен с тънки чисти благоухания. Неща, които досега не са били забелязани, ще очароват с краски, звуци и ухания. Безкрайни съкровища ще дари природата на децата на новата раса. Тоест: вам - ако вие се приготвите за нея, ако пречистите душевните си вълнения. Чистота на мислите Какво бихте сторили, ако бихте видели мисълта на вашите ближни?
към текста >>
Но в новата,
освободена
от всякакъв егоизъм, ще знаят всички, как да създават благословени, очарователни мисловни форми.
Силни, определени, често повтаряни мисли създават живи същини - дори и когато ги не виждате. Когато ги храните и правилно отглеждате, те послушно ще изпълняват, каквото им възложите. Всяко качество - любов или омраза, лечение или злосторство - които вие влагате в тях, ще бъде техен подстрекател, деятелна жива сила. Силните мисли са рядкост - за щастие, защото ако бяха многочислени, щявха лошите, искащите, егоистичните мисли да надминат безкористните. Тъй стои с настоящата раса.
Но в новата,
освободена
от всякакъв егоизъм, ще знаят всички, как да създават благословени, очарователни мисловни форми.
Всъщност, вие не мислите злобни, пълни с омраза мисли, дори не и изрично себелюбиви мисли, нали? Но един безкраен низ от съвсем малки, слаби мисли на лична критика, пияно отвращение, всекидневни лични желания... Това не са ли вашите обикновени мисли? Може би те се виждат безвредни - ала те не създават един свят, в който аз ще се изявя. В същност те са по-лоши, отколкото мислите. Тия безбройни, милиони, съвсем малки, неясни мисли, които биват изпращани от вас непрестанно, биват съединявани чрез закона, според който лика прилика се привличат.
към текста >>
23.
СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Съзнанието, че той е част от общочовешкия организъм, трябва да се пробуди, да му се обясни, че всички войни, особено днес, са безсмислени, защото носят противоположни на очакваните резултати и така
освободен
от наслоените лъжи, миротворството да стане убеждение, което да влияе.
Само тача ще одухотворим материята, ще издигнем Божественото в човека, ще примирим противоречията. 5). Пацифизмът е първата ос на хуманитаризма. Човек първоначално е бил миролюбиво същество. Миротворството е заложено в неговата природа. Той не е имал друго оръжие, освен числената солидарност и ума.
Съзнанието, че той е част от общочовешкия организъм, трябва да се пробуди, да му се обясни, че всички войни, особено днес, са безсмислени, защото носят противоположни на очакваните резултати и така
освободен
от наслоените лъжи, миротворството да стане убеждение, което да влияе.
Заповедта на съзнанието: не убивай (което значи почитай живота, целия живот), тогава ще се съедини с пожеланието на сърцето: Мир вам! (което значи братство между индивида и хармония между свободните народи). 6). Интернационализмът е втората ос на хуманитаризма. Икономически, технически, научен интернационализъм са проява на международна солидарност и сътрудничество. Културата и изкуствата у всички народи имат общи корени.
към текста >>
24.
СЪДЪРЖАНИЕ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Те именно са предвестници за близката пролет, те ще изградят красивия, хармоничния живот на земята, живот на пробудения,
освободения
човек!
По този начин те ще насърчат и тая тъй ценна библиотека. 4. В. „Братство", год. III, брой 20, Този вестник разглежда проблемите на съвременния живот от гледището на новите идеи. А тези последните, вече образуват една мощна вълна, която залива цялото земно кълбо.
Те именно са предвестници за близката пролет, те ще изградят красивия, хармоничния живот на земята, живот на пробудения,
освободения
човек!
Адрес: Сава Калименов – Севлиево. Препоръчваме го на читателите си. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели. 5. Мара Белчева. – „Избрани песни".
към текста >>
25.
СЪНЯТ НА НЕБУКАДНЕЦАРА - Г.
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Тогаз ти си вече от родените, ти си вече
освободен
от властта на илюзията и си влязъл в живота на реалността.
Както природата ни учи, така трябва да действаме. Трябва да се разбере великата истина, че сме едно цяло. Когато се проникнем от тая мисъл, че всички сме едно, когато почувстваш в особени празнични, по-светли минути на своя живот това единство, тогаз ще почувстваш, че всички живеят вътре в тебе и че ти живееш във всички. И тогаз всички същества ще ти станат мили и близки. Ти ще обичаш Бога в тях!
Тогаз ти си вече от родените, ти си вече
освободен
от властта на илюзията и си влязъл в живота на реалността.
И тогаз ти ставаш вече един от работниците; ти си от пробудените. И твоето съзнание вече толкоз ще се различава от предишното ограничено съзнание, колкото светлината на едно газениче – от светлината на слънцето. Ти си тогаз вече от свободните души, които помагат. Някой би могъл да каже: „Възможно ли е приложението на това при днешните условия? " Човек не е роб на условията.
към текста >>
26.
ИЗТОК ИЛИ ЗАПАД В СВЕТЛИНАТА НА НОВОТО УЧЕНИЕ - ЕЛИ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Освободеният
човек обича хората, слънцето, звездите, вятъра, водата – всичко обича в света.
А една свещ, която гори, може да помага на другите. Човек трябва да се свърже с онзи елемент, който носи безсмъртието, а именно любовта. Тези, които доброволно приемат принципа на любовта, ще се повдигнат, понеже те дават ход на своята истинска природа. Любовта е основният закон във вселената, понеже единството лежи в основата на цялото битие. Ние трябва да обичаме всичко, понеже Разумното, Великото живее във всичко.
Освободеният
човек обича хората, слънцето, звездите, вятъра, водата – всичко обича в света.
Това е една велика Истина, в която са живели и живеят всички възвишени хора, които днес работят по лицето на земята. И всички мисли, чувства, желания, стремежи и пр., които минат през огъня на любовта, се пречистват, обновяват, У всички същества живее това Разумното Начало и затова всички са едно. Ето защо когато няколко души се събират и извършат нещо без любов, те са извършили, престъпление, понеже са в разрез с великата истина, която лежи в основата на цялото битие. Престъплението е винаги място на безлюбието, а доброто е място на любовта. Във всяко нещо, което е извършено от любов.
към текста >>
27.
НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Висшата класа представя онази изтънчена част от човешкия род, която,
освободена
от гнета на материалните нужди, може свободно да развива своите душевни и лични качества, а същевременно да даде простор и на всички пороци и страсти, които се прикриват под маската на „благородството", безнаказаността и високото положение.
Измежду най-известните нейни романи трябва да се посочат: „Эликсир Жизни", „Маги", „Гнев Божий", „Смерть планеты", „Законодатели" – тези пет тома образуват една пенталогия; „Два сфинкса" – 2 тома, „Во власти прошлого", „Паутины", „Немезида", „Грозный призрак", „В шотландском замке", „Из царства тмы – последните три образуват една друга трилогия; „Царица Хатасу" и „Чародей Мемфиса", „Заговор", „Вампир", „Болотный цветок", „В ином мире", „На соседней планете" и др.*)[1] Целта на тези страници не е да се прави разбор на безчетния брой съчинения на Крижановска, но да се засегнат характерните основни елементи, залегнали в нейната творба. И тъкмо тук е трудна задачата, защото, едва ли не, трябва да се направи преглед на цялото окултно познание. Обектите, с които си служи Крижановска, са предимно във връзка с древността – със стария Египет, Рим или Индия, по историята на които тя без съмнение има много голям интелектуален багаж. За нейни обекти служат също и легенди и архиви из средните векове, а също и съвременния живот със своите странни феномени и загадки. Крижановска избира сюжетите си главно из живота на висшето общество и в това без съмнение трябва да видим тънък умисъл.
Висшата класа представя онази изтънчена част от човешкия род, която,
освободена
от гнета на материалните нужди, може свободно да развива своите душевни и лични качества, а същевременно да даде простор и на всички пороци и страсти, които се прикриват под маската на „благородството", безнаказаността и високото положение.
Тъкмо в такива среди, които могат да падат и се издигат, да изживяват вътрешни терзания след престъпни прояви; среди, които вследствие изтънчеността си стават добри проводници на душевни разстройства и податливи на „суеверия" – именно из тези среди К. избира своите герои. И при повечето случаи те винаги възкръсват за нов живот – в служене на мъдростта, светлината и доброто на човечеството. Характерното в нейното творчество е, че тя не умува, тя не дири причините на душевните явления в суха умозрителна схоластика, както това правят много автори или пък да ги облича в „понятия", които много малко полза допринасят в живота, както правят модерните психоаналитици. Тя се ползува направо и свободно от неизчерпаемия източник на окултното познание и тя тогава само „може".
към текста >>
28.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ИСТИНАТА
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Албигоецът му казал, че ако бъде
освободен
, ще го освободи от болестта му.
Те са имали песни за възрастни и деца. Последните били изучавани от децата в техните училища. Богомилите са поставяли край пътищата и в горите книги, за да ги вземат интересуващи се минувачи и по този начин да се съдействува за разпространението на идеите. Богомилите са владеели и медицината. Във Франция албигоецът Вилхелм Гарен бил затворен от хората на рицар Вилхелм Матфред, който страдал от парализа.
Албигоецът му казал, че ако бъде
освободен
, ще го освободи от болестта му.
И наистина, той го излекувал и тогаз рицарят станал последовател на албигойството. Както споменах и по-рано, богомилството е било едно окултно движение. Те са изхождали при своята дейност от знанието на великата божествена наука. Между другото, както казахме и по-рано, те са знаели и за прераждането. Немският историк Дьолингер, френският историк Шмид и други потвърждават, че те са знаели и проповядвали за прераждането като закон за човешката еволюция.
към текста >>
29.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Освободен
от бремето на тялото и от ограниченията на физическия свят, Густав Майринк ще ръководи много души, които са призвани да дадат нещо из областта на неведомото на тоя свят.
В памет на Густав Майринк Големият писател в областта на окултната белетристика Густав Майринк напусна земната си обвивка в края на изтеклата 1932 год. В своя земен път Густав Майринк изживя много, но и остави много зад себе си – с него, с цялото свое творчество, което обръща очите на човека към друг свят, той живее и ще живее през всичките вeкове в душите на онези, които са го чели. Той е от тези, които не умират!
Освободен
от бремето на тялото и от ограниченията на физическия свят, Густав Майринк ще ръководи много души, които са призвани да дадат нещо из областта на неведомото на тоя свят.
Майринк писа много, той писа цели 32 години. За света той е голям сатирик, човек с особена голяма фантазия, борец против военщината и съвременното правосъдие, човек, който се стреми да възкреси средновековната мистика и разбиране и пр. и пр. За нас Густав Майринк беше един работник в областта на най-великото в живота, той служеше на една Истина, която е забулена за очите на мнозинството. Тази Истина първом се прозира с душата, а после тя става плът и кръв.
към текста >>
30.
ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
През време на спането обаче тяхното образуване е по-слабо (поради по-слабата или почти никаква дейност на много от органите); тогаз тяхното доразлагане и отделяне е по-силно, отколкото тяхното образуване и затова организмът при събуждане е
освободен
от тях и оттам иде чувството на радост, отмора, бодрост след един здрав укрепителен сън.
Нали след спането човек се събужда укрепен, ободрен и готов за работа? За да разберем, кое действува отморително при спането, трябва да знаем причината на умората. Как разглежда този въпрос днешната физиология? Тя казва, че умората вечер се дължи на отрови, натрупани в тялото по следната причина: през деня поради дейността на нервната и другите системи става разрушение, разлагане на веществата в тялото и при това разлагане (деасимилация) се образуват отрови (особено при разрушение на белтъчните, азотистите вещества), които се отделят от бъбреците и потните жлези на кожата. Обаче тяхното образуване през деня е по голямо, отколкото отделянето им и затова се натрупват повече в организма и предизвикват умората.
През време на спането обаче тяхното образуване е по-слабо (поради по-слабата или почти никаква дейност на много от органите); тогаз тяхното доразлагане и отделяне е по-силно, отколкото тяхното образуване и затова организмът при събуждане е
освободен
от тях и оттам иде чувството на радост, отмора, бодрост след един здрав укрепителен сън.
Това е вярно, но това е само външната страна на въпроса. Обаче той си има и по-дълбока страна. Човек през целия ден работи повече със своето съзнание и самосъзнание, a те често са в дисхармонични състояния. Често мислите, чувствата, желанията, стремежите и постъпките на хората не са в хармония с космичния живот и поради това се внася известна дисхармония и разрушение и в физическото тяло на човека. Става прекъсване на хармоничното отношение между физическото тяло и космоса и вследствие на това се идва до неразположение, чувство на умора и пр.
към текста >>
Вие по време на спане сте могли да разгледате този въпрос при пълна светлина и при по-голяма проява на вашите способности, защото душата,
освободена
от гъстите материални обвивки, има възможност да прояви своите способности с по-голям размах.
Вие веднага вземате лист и я решавате за няколко минути. Да кажем, че през целия ден сте размишлявали върху някой въпрос и не сте могли да вземете окончателно решение по него. Като станете сутринта идва ви на ум веднага като че ли готово най-правилното, най-разумното разрешение на въпроса. Вие сте в пълна светлина по него. Какво е станало?
Вие по време на спане сте могли да разгледате този въпрос при пълна светлина и при по-голяма проява на вашите способности, защото душата,
освободена
от гъстите материални обвивки, има възможност да прояви своите способности с по-голям размах.
Ето защо окултизмът препоръчва в някои случаи, когато трябва да се вземе сериозно решение с важни последици, да не се бърза, а да се чака, ако това е възможно, да се измине поне една нощ и след това да се вземе решение. Човек, който е прекарал през деня с по-низши мисли и чувства, по време на спане ще пребивава в по-нисши сфери на астралния свят и от там не ще може да почерпи никакви животворни енергии или съвсем малко. И обратно, при възвишени мисли през деня, той по време на спане ще пребивава в по-високо поле, дето ще почерпи животворни енергии, които ще го обновят не само духовно, но и телесно. Това е истинската хигиена на съня. Не само това, но той ще общува и с по-напреднали същества.
към текста >>
31.
ДВАТА ВЕЛИКИ ПРОЦЕСА В ДНЕШНОТО СЪЗНАНИЕ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Коен СУЕВЕРИЕ И ПРАВА МИСЪЛ Това е една тема, върху която всеки считащ се културен и
освободен
от предразсъдъци говори с голяма компетентност.
Д-р Ел. Р.
Коен СУЕВЕРИЕ И ПРАВА МИСЪЛ Това е една тема, върху която всеки считащ се културен и
освободен
от предразсъдъци говори с голяма компетентност.
Прочее, за модерното време суеверието е израз на невежество, на голяма назадничавост. И ние знаем, че колкото един човек, едно племе, един народ са по-диви, толкова суеверието играе по-голяма роля в техния живот. Ясно и кратко, едва ли би могло да се възрази нещо на това! А правата мисъл, истината в миналото ни я е изявявала религията, а днес науката - този безличен бог, комуто се кланя всяка жива твар от човешкия род - учен и прост, богат и беден. Съвременната учена мисъл смята, че все пак майка на суеверията е религията, която събужда в човека чувство на страх и почит пред нещо по-възвишено и от "друг свят".
към текста >>
Малцина, през вековете, са бивали тези, които са живели един истински живот,
освободен
от предубеждения, суеверия, заблуждения.
Съвременната учена мисъл смята, че все пак майка на суеверията е религията, която събужда в човека чувство на страх и почит пред нещо по-възвишено и от "друг свят". Също и религиозното чувство въобще, което с помощта на човешката фантазия приписва на изненадани, непреодолими, необясними явления някакви си свръх естествени качества, които всъщност могат лесно да се обяснят, ако не са от чисто физично естество, с халюцинационното състояние в човека. Ако се вгледа човек малко по-дълбоко в съвременния живот, ще види, че и науката прави човека по един особен начин не по-малко суеверен. Това твърдение може да се види странно, при мисълта, че тъкмо науката, която освобождава хората от заблужденията, може да бъде фактор на нови такива, за нови суеверия. Всъщност правата мисъл, истината, в историята на човечеството е била винаги слабо достояние на хората.
Малцина, през вековете, са бивали тези, които са живели един истински живот,
освободен
от предубеждения, суеверия, заблуждения.
Малцина са бивали винаги тези, които със своя огнен живот са пробивали тъмната и гъста сфера на заблуждения и суеверия обвиваща отвсякъде всестранния живот на хората - политически, религиозен, културно-научен и пр. Едва ли бихме могли да се похвалим днес хората на съвременното общество, че сме освободени от суеверията. Напротив, те ръководят хората във всичко. Затова виждаме в живота тези големи случайности, недоразумения, катаклизми и т.н. За да няма и за да не е имало и в миналото права, истинска мисъл - за да не е била тя присъща на всички хора, това се дължи главно на липса на прави разбирания за света, нещата и живота или по право - липса на пълнота в разбиранията.
към текста >>
Едва ли бихме могли да се похвалим днес хората на съвременното общество, че сме
освободени
от суеверията.
Ако се вгледа човек малко по-дълбоко в съвременния живот, ще види, че и науката прави човека по един особен начин не по-малко суеверен. Това твърдение може да се види странно, при мисълта, че тъкмо науката, която освобождава хората от заблужденията, може да бъде фактор на нови такива, за нови суеверия. Всъщност правата мисъл, истината, в историята на човечеството е била винаги слабо достояние на хората. Малцина, през вековете, са бивали тези, които са живели един истински живот, освободен от предубеждения, суеверия, заблуждения. Малцина са бивали винаги тези, които със своя огнен живот са пробивали тъмната и гъста сфера на заблуждения и суеверия обвиваща отвсякъде всестранния живот на хората - политически, религиозен, културно-научен и пр.
Едва ли бихме могли да се похвалим днес хората на съвременното общество, че сме
освободени
от суеверията.
Напротив, те ръководят хората във всичко. Затова виждаме в живота тези големи случайности, недоразумения, катаклизми и т.н. За да няма и за да не е имало и в миналото права, истинска мисъл - за да не е била тя присъща на всички хора, това се дължи главно на липса на прави разбирания за света, нещата и живота или по право - липса на пълнота в разбиранията. Да хвърлим един малък поглед върху някои факти: Днес, всеки човек с опитност в живота признава, че има лоши, зли погледи, които увреждат на други хора. Това, без съмнение, се дължи не на една случайност, но на закоравялата злобна природа на този, който поглежда така.
към текста >>
Те трябва да паднат за да дойде правата мисъл,
освободена
от всички конвенционалности.
И ето, че се създават мерки у хората: който е добре облечен, който има пари, макар и да са последни глупци, те са фактори в живота и на тях всеки им се кланя. Който е силен и дързък в една или друга област, все успява повече или по-малко да се наложи и да се "издигне" - и всеки му вярва. Кой не вярва - мнозина вярват - в царете, че са богопомазани, че богатите са от бога богати и пр. и пр. Тези всички работи са суеверия, които подържат невежеството и робството на човека и макар досущ през всичките векове да са осмивани от баснописците и мъдреците, все пак те са предпоставката на днешния живот на хората.
Те трябва да паднат за да дойде правата мисъл,
освободена
от всички конвенционалности.
В семейния живот съществуват същите суеверни начала. В библията е казано: "Почитай баща си и майка си". Тази мисъл е една от десеттях божи заповеди. Ала тя не може да бъде вярна за живота на днешните, па и на нявгашните хора. Представете си пиян баща и майка проститутка, какво възпитание могат да дадат на децата си и какво почитание може да се зароди у тях.
към текста >>
32.
МЪЛЧАНИЕТО - ГЕОРГИ СЪБЕВ
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Те бидоха
освободени
от ръцете на жестокия бог „Йехова", който дава страдания на хората и сякаш им се присмива отзад!
Първом, религията, изобщо, се е обърнала в една външна догматика. Черковните ритуали за днешните хора не са нищо друго, освен едно външно, парадно явление, което не засяга глъбините на тяхното съзнание, което не е в състояние да докара един дълбок вътрешен обрат. Има още една причина, която провали авторитета на религията. Това е силното развитие на естествознанието през 19 век, който внесе материалистическото мирозрение в света. Черковната схоластика требваше да падне, но лошото е, че материалистическото миросъзерцание допадна твърде много на „свещеният егоизъм" на хората.
Те бидоха
освободени
от ръцете на жестокия бог „Йехова", който дава страдания на хората и сякаш им се присмива отзад!
Те бидоха освободени от „страшния съд" и хората им дойде добре - започнаха не задкулисно и лицемерно, но направо да вършат всички вандалщини и архигрубиянства и безчовечности. Днес най-грубият егоизъм е обоснован научно - човек има животински произход, едно животно и без съмнение при всеки подобен случай в живота, постъпва най целесъобразно според закона на Дарвин за себесъхранението, за самозащита. Когато хората дойдат до обожествяването в природата. Когато те дойдат от опит да видят, че зад видимата природа има един велик разум, чийто пулс е пулсът на целокупния живот, тогава ще имаме един нов неограничаващ култ на вътрешно хармонично единение с природата - единение, което пресъздава хората и внася най-велик смисъл в живота. Най-много ново в истински смисъл, обновително ново, има в днешната наука и техника.
към текста >>
Те бидоха
освободени
от „страшния съд" и хората им дойде добре - започнаха не задкулисно и лицемерно, но направо да вършат всички вандалщини и архигрубиянства и безчовечности.
Черковните ритуали за днешните хора не са нищо друго, освен едно външно, парадно явление, което не засяга глъбините на тяхното съзнание, което не е в състояние да докара един дълбок вътрешен обрат. Има още една причина, която провали авторитета на религията. Това е силното развитие на естествознанието през 19 век, който внесе материалистическото мирозрение в света. Черковната схоластика требваше да падне, но лошото е, че материалистическото миросъзерцание допадна твърде много на „свещеният егоизъм" на хората. Те бидоха освободени от ръцете на жестокия бог „Йехова", който дава страдания на хората и сякаш им се присмива отзад!
Те бидоха
освободени
от „страшния съд" и хората им дойде добре - започнаха не задкулисно и лицемерно, но направо да вършат всички вандалщини и архигрубиянства и безчовечности.
Днес най-грубият егоизъм е обоснован научно - човек има животински произход, едно животно и без съмнение при всеки подобен случай в живота, постъпва най целесъобразно според закона на Дарвин за себесъхранението, за самозащита. Когато хората дойдат до обожествяването в природата. Когато те дойдат от опит да видят, че зад видимата природа има един велик разум, чийто пулс е пулсът на целокупния живот, тогава ще имаме един нов неограничаващ култ на вътрешно хармонично единение с природата - единение, което пресъздава хората и внася най-велик смисъл в живота. Най-много ново в истински смисъл, обновително ново, има в днешната наука и техника. За голямо съжаление, обаче, хората на науката и техниката, си остават обикновени хорица в слабостите си.
към текста >>
33.
ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
В него, в този творчески смисъл се създават последователно в безкрайния низ от смислено изживени дни, години, животи, съвършените апарати - центровете на главата, лицето и органите на тялото, в които окото на френолога вижда пълния отблясък на възможностите на душата, на
освободения
човек.
- Частта не може да разбере цялото, ние не можем в нашето несъвършенство, в нашата ограниченост да схванем живота в съвършеното, в свободата. Ала всеки наш ден може да се запълни със смисъл, като работим съзнателно да създадем в себе си съвършени органи, центрове, способности. Този смисъл не е делничен. Той почива върху истината за безсмъртието на живота, за вечността на Божествената искра в човека - душата. С него започва началото на правилния живот - на правилното мислене, правилното чувствуване, правилното постъпване.
В него, в този творчески смисъл се създават последователно в безкрайния низ от смислено изживени дни, години, животи, съвършените апарати - центровете на главата, лицето и органите на тялото, в които окото на френолога вижда пълния отблясък на възможностите на душата, на
освободения
човек.
Само в пълнотата има истинска реалност. В нея, в творческия и радостен път към нея, всекидневният живот на човека придобива творчески импулс и смисъл. Защото смисъл има само в съвършеното във вечния разумен живот, който е единствено реален . Защото смисъл не може да има в отделната част и ограниченото.
към текста >>
34.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Освободено
съзнанието по този начин от всичко излишно и обременяващо, ние можем да бъдем сигурни, че ще спим добре и ще се събудим на утринта напълно обновени и ободрени.
Простият човек спи дълбоко и дълго, съвременният културен човек спи неспокойно и незадоволителен сън. Тук няма да се спираме да описваме какви категории сън има дали сънят е пророчески и пр. Важното е, че днес без спане е невъзможно. И сънят требва да бъде обновителен за тялото и за душата. За да се постигне това, човек трябва да съумее да се освобождава всяка вечер преди да заспи от товара на деня, от всички грижи, от всички недоразумения и противоречия.
Освободено
съзнанието по този начин от всичко излишно и обременяващо, ние можем да бъдем сигурни, че ще спим добре и ще се събудим на утринта напълно обновени и ободрени.
Сънят е голямо изкуство. Ние трябва да приучим нашата мисъл да бъде господар над тялото. Тогава ние ще се освободим лесно от теготите на деня преди да легнем да спим. По сънят може да се види, казва Учителят, докъде е стигнал човек в своето развитие. Ако човек в своя сън се върти в целия тоя свят на страсти, противоречия и борби на земята, той не е далеч от един плосък живот на обикновения човек.
към текста >>
35.
РЪЦЕТЕ НА ИГНАЦ ПАДАРЕВСКИ И РАМЗЕЙ МАКДОНАЛД
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Тъй можем да наречем онова състояние на съзнанието, когато е
освободено
от всичко нисшо, животинско.
И тогава той ще бъде в хармония с онова новото, което се ражда днес в човешкото съзнание и в човешката култура. Ако изучим хода на историята с оная дълбочина, която хвърля светлина върху законите на развитието, ние ще разберем лесно, че историчният процес не е нещо хаотично, както изглежда на пръв поглед, но представлява едно строго закономерно разкритие на силите на човешкия Дух. Всяка една исторична епоха изявява една нова сила или страна на човешкото естество. Коя е оная характерна черта, която ни носи близкото бъдеще? Това ново съзнание, което днес постепенно се ражда, можем да го наречем: човещина!
Тъй можем да наречем онова състояние на съзнанието, когато е
освободено
от всичко нисшо, животинско.
Новата култура на човещината означава надрастване на животинското. За да се улесни този процес, историята не трябва да се преподава в духа на взаимното съперничество на народите и на националния егоизъм, а в духа на взаимното разбирателство и сътрудничество на народите. Едно дърво се състои от клони, листа, корени и пр. Ако отделна личност или отделен народ работи в духа на съперничеството, той ще прилича на лист, откъснат от целокупния организъм и непременно ще се изроди и изчезне. В гимназията трябва да се изучават законите за слизането и възлизането на народите от едно по-дълбоко гледище.
към текста >>
36.
МУЗИКАТА КАТО ПЪРВОСТЕПЕН ВЪЗПИТАТЕЛЕН ФАКТОР- БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Тогава става ясно, че само човек
освободен
от физическо бреме, а най-главно психологическо може да твори в живота.
Или другояче казано, в него се пробужда съвестта. Тази проява на висшето съзнание в човека - съвестта, създава психологическите проблеми в живота. Т.е. животът в противоречие със съвестта, с тази проява на Себе-то в човека, създава „психологическите" проблеми и трагедия. Озарен е животът на човек, който е в хармония със себе си, със своето висше естество, със своята съвест! За него не съществува контрол върху себе си, защото той живее със своето същинско Себе.
Тогава става ясно, че само човек
освободен
от физическо бреме, а най-главно психологическо може да твори в живота.
Това е човекът турил на здрави основи отношенията към самия себе. От това гледище се хвърля съвсем друга светлина върху отношенията на човека към своите подобни, към целокупният живот. Поставен човек в средата на своите подобни, той трябва да твори, да създаде блага, които да урегулират правилно отношенията между подобните на земята. В тоя смисъл само полезните хора на земята имат своя „резон детр". И в оценяване на „полезността" хората я мерят винаги със своите слабости.
към текста >>
За нас е ясно, следователно, че истинска полза на другите допринася само този, който е
освободен
от техните слабости, който живее с други идеи.
И в оценяване на „полезността" хората я мерят винаги със своите слабости. Един малък пример - виното и тютюна са общопризнато вредни. В общата мярка на нещата, обаче, се счита, че техните производители са ползотворители. Същото нещо е и в психологическата страна на живота. Всеки, който може да намери една философия, едно учение с което да оправдае слабостите в човека и човешкия живот, счита се, че той прави голям принос за развитието на човка.
За нас е ясно, следователно, че истинска полза на другите допринася само този, който е
освободен
от техните слабости, който живее с други идеи.
Идеи, които могат да се диктуват от чистото естество на човка, до което се е добрал себетърсителят след дълъг и труден път, плен с умора, угнетения и противоречия. И ето, ние виждаме родоначалниците на творчеството, на подтика за развитието на човечеството. Това са онези единици, които са се добрали до себе си, до тоя свят на чисти идеи, които сами се налагат в течение на времето на всички. Можем да кажем, че една видима и разбираема цел на развитието е да се стигне до един свят, до едно устройство, където противоречията сами се изглаждат и изчезват. Този свят на хармония, на идеите сам се налага на човечеството чрез тия единици, които са съградили своите правилни отношения с себе си.
към текста >>
37.
РАЗЦЪФТЯВАНЕ НА ДУШАТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Волята за живот, това е онова спонтанно вътрешно чувство, по-право онзи вътрешен импулс, който ни дава сили и разум да живеем без страдания, без неуспехи, с една реч,
освободени
от сплетните на съвременния живот.
В резултат на всичко това, ние се заплитаме все повече и повече в един омагьосан кръг, в който изживяваме още по-силно страданията, които сами сме си създали. Да критикуваш днешния обществен строй, няма никакъв смисъл - той сам ще падне и преобнови. Въпросът е, че и тези, които нападат съвременните порядки на живота си остават все същи в методи и начин на живеене и следователно, нищо ново не могат да дадат. Хиляди случаи и опити доказват това. И ето в зависимост от тази неразбория, лична и обществена обърканост, изпъква ярко нуждата от воля за живот.
Волята за живот, това е онова спонтанно вътрешно чувство, по-право онзи вътрешен импулс, който ни дава сили и разум да живеем без страдания, без неуспехи, с една реч,
освободени
от сплетните на съвременния живот.
Това ще рече, че всичките събития на всекидневието не са в състояние да ни спънат и огорчат, разрушат нашия живот. Волята за живот подразбира едно друго отношение към всички въпроси на деня и с това едно съвсем друго разрешение. В случая като най-важен проблем се поставя самия въпрос за живота - неговата същност и истинските форми, в които трябва да се излее той. С това не се дири никакво биологично разрешение на въпроса за живота. Защото биологията не го дава и с днешните си възможности не може да го даде.
към текста >>
Така, давайки място на разумната спонтанност в себе си ние съграждаме една нова култура, в която колелата на живота се движат по пътя на най-малките съпротивления,
освободени
от препятствията и противоречията създавани от егоизма.
Ако човек от това гледище погледне на съвременния живот на хората, ще види в каква нищета тънат те, каква неестественост, лъжа, неискреност и зложелателство градят техните отношения. Волята за живот у нас ще ни освободи от този свят на измамни отношения към себе си и към другите. И явно е каква култура на радост и истинско творчество би зацарила в света, когато нашата спонтанност, която е разумна би съградила отношения искрени и естествени. Тогава човек би имал пълен контрол над своите егоистични чувства, защото в единението с цялото, със самия живот, който се проявява в всичко, егоизмът не може да съществува. И тогава редицата спънки и страдания, рожби на егоизма в живота, ще паднат сами по себе си.
Така, давайки място на разумната спонтанност в себе си ние съграждаме една нова култура, в която колелата на живота се движат по пътя на най-малките съпротивления,
освободени
от препятствията и противоречията създавани от егоизма.
Ще се запитаме, какви ще бъдат отношенията между хората в тази нова култура, щом личността отстъпи от своите собствени искания. Бихме могли да кажем, че тогава отношенията ще бъдат чисто биологични - такива, каквито съществуват в живите организми. Там има една вътрешна целесъобразност и всички части и органи биват еднакво задоволени. Съвременният човек непрестанно би се запитал, какво би станало в живота, ако личността отстъпи от своите собствени искания, от своите желания и нужди, когато днес се счита, че задоволяването нужди на личността се явява като двигател в живота. Развитието е резултат на егоизма, на борбата на отделните личности помежду си, на сблъскване на техните интереси.
към текста >>
38.
НЕЩО ИЗ ИСТОРИЯТА НА ХИРОМАНТИЯТА-Г.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Той говори за седемте принцеси, за които е дошло време да бъдат
освободени
.
Вечно младото, вечно красивото и вечно чистото в човешката душа отново проговорва и повежда народите след себе си! Ако погледнем съвременната поезия, ясно ще видим признаци за пробуждането на Душата. Ето Метерлинк, пророкът на новото време, който с ясновидски чар рисува мистичните глъбини на душата. Той говори за погребания храм в човешката душа, който трябва да се разкрие с всичката си красота. Той говори за „слепите", които хранят надежда в едничкото „дете", което вижда.
Той говори за седемте принцеси, за които е дошло време да бъдат
освободени
.
Той говори за синята птица, която ще бъде намерена не далеч някъде, а в собствения дом. Същият симптом за пробуждането на душата не виждаме ли и в Хауптмановата „Потънала камбана", в Ибсеновите драми „Строител Соленс", и „Когато ние мъртвите се пробудим" - две от най-мистичните му драми? Случайно ли е тяхното появяване именно днес? Не. Всичко, което виждаме днес в литературата, музиката, науката и пр., не е случайно, а израз на състоянието на съзнанието, през което преминава съвременният човек. Човек на земята е с много обвивки.
към текста >>
39.
ОТ ВОЛСКАТА КОЛА ДО АЕРОПЛАНА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Дребнавите мисли и чувства, които го занимават, образуват една мъгла около него и през нея той не може да види живота в истинската му красота, За „
освободения
" цветята са по-красиви, въздухът - по-благоуханен.
Тя винаги показва, че има отклонение от природните закони и поради това има загуба. Последната е пряката причина на скръбта, неразположението на човека. При новия вид дейност човек става способен да види поезията на живота! Защото страхът, тревогите. разочарованията на личния живот замъгляват човешкото съзнание.
Дребнавите мисли и чувства, които го занимават, образуват една мъгла около него и през нея той не може да види живота в истинската му красота, За „
освободения
" цветята са по-красиви, въздухът - по-благоуханен.
по-свеж, небето поусмихнато. И най-малката тревичка може да бъде за него извор на радост. Той вижда в нея това, което друг не вижда. Той вижда нови страни в живота, скрити до сега от него. Този вид дейност е извор на творчество!
към текста >>
Освободеният
схваща „даването" малко по-другояче от обикновеното разбиране.
Защо обичаме слънцето? Защото то дава! И затова всеки, който дава, както слънцето дава, той има нещо слънчево в себе си. Той дето отиде, носи светлина и живот. Даже и нищо да не говори, неговото присъствие внася красота навсякъде.
Освободеният
схваща „даването" малко по-другояче от обикновеното разбиране.
Той съвсем не схваща, че това е даване в този смисъл, в който хората разбират. Когато дава нещо. той счита, че е преместил нещо от един свой джоб в друг. Нещо повече: Той смята, че самият той не е дал нищо, защото това, което дава, не е негово. Той дава нещо, което не му принадлежи.
към текста >>
Освободеният
има съвсем ново отношение към живота.
Когато дава нещо. той счита, че е преместил нещо от един свой джоб в друг. Нещо повече: Той смята, че самият той не е дал нищо, защото това, което дава, не е негово. Той дава нещо, което не му принадлежи. Този е пътят за разрешение на всички въпроси на днешния живот.
Освободеният
има съвсем ново отношение към живота.
За него всяко същество е картина, която Великият, Безграничният рисува. Тая картина не е още довършена. Когато бъде довършена, тя ще бъде за слава на Великото Разумно Начало! Новият тип човек се радва на придобивките на всички! Когато някой има известно благо, той се радва на това.
към текста >>
40.
ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Не е ли това като победната песен на човешката душа,
освободена
от ледените окови, които са я сковавали и тя вече може радостно да литне и да се прояви с всичкия си замах и красота!
Какво е това? Особена музика долита до нас! Това е музиката на капките от топящия се сняг. Те падат от високи канари и тоновете са тъй различни, че се образува чудна симфония. Това прилича на тържествуваща радостна песен: Тия капки са вече свободни!
Не е ли това като победната песен на човешката душа,
освободена
от ледените окови, които са я сковавали и тя вече може радостно да литне и да се прояви с всичкия си замах и красота!
Ние сме вече в „Салона на съзерцанието". Колко е подходящо това име! Тия скали са тъй уединени! Рядко минават туристи от тук. В тая самота ти чувствуваш, че не си сам!
към текста >>
41.
ЕДНА СТРАНИЧКА ОТ ДРЕВНАТА СИМВОЛИКА-NORDMANN
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Въпросите за живота, за смъртта - най-важните въпроси, всякога не престават да занимават умовете на пробудените,
освободените
от тъмата на черковното средновековие, на схоластиката.
Завърши най-големият измежду тези, що се бяха събрали да решат един от най-важните въпроси на живота - въпроса за неговата същност, за Истината и за способността на хората да я възприемат. И всички в дълбоко мълчание са разбрали това, що им каза той и са го приложили в живота. Епохата на много глупост - средните векове - завършва с един нов подем, пълен със светлина, жизненост и освобождение от кухата форма на нещата. Започва нов живот, цъфтят изкуства, науки. Бялата раса е в своя пълен разцвет.
Въпросите за живота, за смъртта - най-важните въпроси, всякога не престават да занимават умовете на пробудените,
освободените
от тъмата на черковното средновековие, на схоластиката.
Миналият век даде на тези въпроси своето разрешение. Науката се беше добрала тогава до подобни факти. И изрече постулата, че животът почива на механически закони, че със смъртта престава и всякакъв живот. Въпреки тези съкрушителни максими, човешкият дух не спря там, защото истината е вечният двигател. Почнаха нови светилници да светят по върховете на европейската култура и наука.
към текста >>
42.
РЪЦЕТЕ НА ЖУАНА КРАУФОРД И ГЕНЕРАЛ ДЖОН ПИРШИНГ
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Тогава всеки тон ще има свой живот и свое развитие и след като престане неговото произвеждане, и усилието ни да го проследим и изживеем, ще ни отведе в по-възвишени области, а шеметното разнообразие, което ще ни донесат многото тонове, вплетени в своето развитие и усложняване, ще ни разкрие живота в един нов облик - безкрайно разширен и
освободен
от условностите на време и пространство.
Знае се също, че един Бетховен, например, е имал дарбата да долавя и чува тоновете, без те да са прозвучали в материалния свят чрез никакви инструменти. За такъв човек е нежно още една стъпка навътре към неговата духовна природа, за да чуе музиката, що пораждат чувствата в нашето сърце и мислите в нашия ум. За несъизмеримата музика се искат нови хора - и като изпълнители, и като слушатели. Изпълнителите трябва да вложат нещо ново в тоновете, а слушателите трябва да умеят да проследят и схванат това ново. Така музиката ще се разкрие пред нас като дивна симфония на живот, светлина, красота и радост и ще носи всички положителни качества на един нов свят, в центъра на който ще застане новият човек, с ново съзнание.
Тогава всеки тон ще има свой живот и свое развитие и след като престане неговото произвеждане, и усилието ни да го проследим и изживеем, ще ни отведе в по-възвишени области, а шеметното разнообразие, което ще ни донесат многото тонове, вплетени в своето развитие и усложняване, ще ни разкрие живота в един нов облик - безкрайно разширен и
освободен
от условностите на време и пространство.
Така схващана, несъизмеримостта е основния белег на окултната музика.
към текста >>
43.
КОЙ Е НАШИЯТ ИЗТИНСКИ АЗ? - МОРИС МЕТЕРЛИК
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Все таки и тази втора рекордност не е никак
освободена
от егоцентризма на отделната личност или отделни общества.
При днешното състезание на егоизма, при днешния живот на все по-големи и по-големи материални придобивки, неизбежно нещо е рекордът. Рекорд на физическото напрежение и спортна подготовка, рекорд в изобретенията - машината с цел за по-лесно завладяване на света. Днес се бият рекорди в бягане от разен вид, в плаване, в скачане, в разни човешки и нечовешки борби, в чупене на глави, ръце и крака. Днес бият рекорди в технически усъвършенствания за войни, за избиване на човешкия род. Наред с всичката тази рекордност има и една друга - по-благородна, която мисли за подобрението на стопанското положение на хората.
Все таки и тази втора рекордност не е никак
освободена
от егоцентризма на отделната личност или отделни общества.
във всички тия нови технически изобретения, които без съмнение идват в полза на човечеството, вие ще видите личното желание на този, който подтиква изобретението, да бие своя съперник. Далеч сме от мисълта да оспорим голямата нужда от всичко ново днес. Напротив, то се налага - до толкова, доколкото може да подобри човешкия живот, доколкото може да отвори нови хоризонти на мислене и доколкото може да създаде на човека по-вярна картина за реалността на нещата. Но има много неща, които са само вредни и излишни в живота, може би зле използувани. Ние бихме желали да насочим нашита нервни усилия, които се изчерпват лесно в стремежа за физически рекорд и за трупане на материални облаги, в едно съвсем друго направление.
към текста >>
В правата мисъл се крие онова висше човешко, което е
освободено
от животинския нагон за съревнование само физическо - нагон за физическо движение и мощ.
Мисълта е права, когато е в обсега на греещата истина. А правата мисъл, това е начало на един истински човешки живот сам за себе си. Има едно велико движение, има един велик рекорд, до който всеки човек трябва да стигне. Това е правото мислене. В тези трудно разбираеми думи се крие вдъхновението, с което човек ще твори радостта с която ще гледа на нещата, смисълът който ще има в живота, любовта която ще го движи все напред и мъдростта, която ще го направи щастлив на земята.
В правата мисъл се крие онова висше човешко, което е
освободено
от животинския нагон за съревнование само физическо - нагон за физическо движение и мощ.
освободено от празната и глупава рекордност на съвременния човек, чийто живот е насочен само към груба земна мисъл за себе си и натрупване на земни блага. Един нов рекорд е необходим на съвременния свят. Един рекорд, подет и постигнат от всички разумни хора. – Рекордът на висшата човешка мисъл. Мисъл за върховното добро на всичко живо.
към текста >>
освободено
от празната и глупава рекордност на съвременния човек, чийто живот е насочен само към груба земна мисъл за себе си и натрупване на земни блага.
А правата мисъл, това е начало на един истински човешки живот сам за себе си. Има едно велико движение, има един велик рекорд, до който всеки човек трябва да стигне. Това е правото мислене. В тези трудно разбираеми думи се крие вдъхновението, с което човек ще твори радостта с която ще гледа на нещата, смисълът който ще има в живота, любовта която ще го движи все напред и мъдростта, която ще го направи щастлив на земята. В правата мисъл се крие онова висше човешко, което е освободено от животинския нагон за съревнование само физическо - нагон за физическо движение и мощ.
освободено
от празната и глупава рекордност на съвременния човек, чийто живот е насочен само към груба земна мисъл за себе си и натрупване на земни блага.
Един нов рекорд е необходим на съвременния свят. Един рекорд, подет и постигнат от всички разумни хора. – Рекордът на висшата човешка мисъл. Мисъл за върховното добро на всичко живо.
към текста >>
44.
ИИСУС ОТ НАЗАРЕТ - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
А Исус като я вид повика я и рече ù: Жено,
освободена
си от немощта си.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО ГЪРБАВАТА ЖЕНА Ето ония стихове от евангелието на Лука, в които е предадено излекуването на гърбавата жена: „И една събота Той поучаваше в една от синагогите; и ето една жена, която имаше дух, що ù бе причинявал немощи цели осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи.
А Исус като я вид повика я и рече ù: Жено,
освободена
си от немощта си.
И положи ръце на нея; и на часа тя се изправи и славеше Бога." Ако такова едно необикновено събитие, такова чудо – за да се изразим на религиозен език – се случеше в наши дни, при това на такова публично место, каквото е един храм, вестта за него щеше сигурно да се разпространи със светкавична бързина по цял свят. Вестниците щяха да му посветят цели колони с дълги и широки описания, а радиото щеше да го разнесе – този път в буквалния смисъл на думата със светкавична бързина по всички краища на света. Може да се предположи дори, че всред многобройната тълпа не ще да липсват и фоторепортери. В такъв случай това необикновено събитие щеше да бъде скрепено и на редица снимки, които щяха да му придадат още по-голяма достоверност. Всякак, с една реч, това сензационно събитие – да се изразим този път вече на модерен журналистически жаргон – щеше да бъде богато засвидетелствувано с факти.
към текста >>
Едва тогава тя е могла да бъде развързана от връзките на съдбата –
освободена
от веригите на Сатурн в „съботен ден", т.е.
В цитирания не веднъж стих от евангелието се споменава числото 18 – „18 години". Разложено, това число ни дава 3 шесторки: 18 = 3.6 = 6+6+6. От друга страна 18 = 2.9 = 9+9. Като припомням на ония, които са чели Откровението, какво означава там числото 666 = 3.6=18, без какви да било по-нататъшни обяснения, ще направя, изхождайки от кабалистичното тълкуване на горните две разложения на числото 18, следните изводи: гърбавата жена е минала през тия „18 години" през всички илюзии на трите свята: физически, сърдечен и умствен. В резултат на това тя е добила два плода на горчивия опит и е изплатила две полици на „Сатана".
Едва тогава тя е могла да бъде развързана от връзките на съдбата –
освободена
от веригите на Сатурн в „съботен ден", т.е.
в деня на Сатурн, от Сина Човешки, който е „господар и на съботата". Още един последен извод: Само оня човек, който ходи прав, който е без гърбица, може да „слави Бога", да разбира живота и дълбокия му смисъл. Всички ония груби материалисти, в които животинският живот с неговите елементарни нагони и груби желания има надмощие, са все „гърбави". За тях съществуването на едно разумно начало в Битието, на един мъдър всеобщ план, по който живота се развива, е нещо хипотетично. Мнозина дори явно отхвърлят съществуванието на това разумно начало.
към текста >>
45.
СФЕРА НА МЕРКУРИЙ - Г.
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Материята бавно се руши, минава в друго състояние, а
освободената
енергия, през вратата на топлината, отива в други, по-фини състояния, за да породи нови, неподозирани процеси, които ще съставляват динамизма и същината на бъдния живот.
– това е един повик на уплашената човешка мисъл, която се лута в частичните случаи, изследва парциалните процеси, без да познава общото в неговия грандиозен мащаб. Светът се разширява! – се провикват модерните космографи, които напоследък, особено в Англия, със средствата, които им дават новите телескопи, наблюдават как се отдалечават небулозите в световното пространство и светът расте, издува се като балон. Това увеличение на вселенския "обем" става за сметка на гъстотата му. Излиза, че светът отива към едно "разредяване".
Материята бавно се руши, минава в друго състояние, а
освободената
енергия, през вратата на топлината, отива в други, по-фини състояния, за да породи нови, неподозирани процеси, които ще съставляват динамизма и същината на бъдния живот.
Кой може да противопостави друго твърдение освен това, че най-вероятно е за бъдещия живот, за бъдните му прояви, когато сигурно човешкото съзнание, подхвърлено и то на еволюция, ще бъде на много по-високо стъпало, материалната обвивка на света ще бъде по-рядка, енергията ще се намира в друго състояние? Твърде вероятно е, бъдещето на нашата земя да представя едно "размразяване", едно отпущане на интраатомните сили, за да се прояви животът в една по-рядка и по-фина материална среда. Тогава ще отслабне властта на гравитацията и тия вериги, които държат формите на живота, ще се отпуснат до известна степен. Тогава поле за жизнените процеси няма да бъде само водата, коравата почва, подземните недра. Това поле ще се разшири до неподозирани размери.
към текста >>
46.
НАКЛОН НА ПОЧЕРКА - Г.
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Дали Метерлинк не вижда в това оголения човек,
освободения
от всички посторонности в живота, очистения от преходността н всекидневието.
Накрая той пак остава без същественото. До себе си – до своята собствена същност не се е добрал. – Защото бързият набег на всичко в неговия живот оставя впечатлението, изживяването, че той сам е частичка от това изменящо и променящо се колело на живота. Че той сам е нещо самопроменящо се и е една случайна творба в природата. Недавна Морис Метерлинк като разсъждава върху човешкото "аз" и неговата трайност, вижда, че най-трайно остава детинското съзнание за "аз-а" в човека.
Дали Метерлинк не вижда в това оголения човек,
освободения
от всички посторонности в живота, очистения от преходността н всекидневието.
Дали съзнанието на детето не е свързано най-много, най-тясно с туй, което не прехожда, което е самия човек? Философи, учени доказват напоследък, след дългото нашествие на Бюхнеровския материализъм, че животът в своята основа е вечен, че е разумен, че еволюцията на всичко живо – сир. вечните промени в живота, са целесъобразни. Но това ново разбиране си остава все още твърде далеч от масата, от народа. За всеки обикновен човек същественото е това, което става около него.
към текста >>
47.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Тя не е
освободена
от плътски апетити, но ги прави някак „по-мозъчни" - прекарва ги през ума.
У низшите лунни типове, то е глупашко. Носът е обикновено разширен на края и вирнат. Той прилича на венериния, ала е по-широк. Устата също прилича на венерината, но не е така красива: тя е голяма. джунеста, добре очертана като венерината.
Тя не е
освободена
от плътски апетити, но ги прави някак „по-мозъчни" - прекарва ги през ума.
Брадата е обла, тлъста, мека - ней ù липсва енергия. Лунните типове са, преди всичко, хора на въображението - имагинативни натури. Те са кротки, тихи, мечтателни, боязливи и обичат спокойствието. Те са общителни, любезни към другите, весели и приличат на деца. Лунните типове не са създадени за люти борби в живота - те са съзерцателни натури.
към текста >>
48.
Сеячът – Д-р Ел. Р. Коен
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
И ще настане новият ден - великият празник на пробудените души,
освободени
от веригите на старите възгледи върху живота.
Когато се изпращат такива нови, обновителни, съживителни сили в света, тогава почва да се гради нещо ново, красиво в умствения свят, и скоро това ще се изяви и във физическия. Това е един от многото начини, по които човек може да бъде полезен за идването на красивото утре - на оная нова култура, за която са имали прозрение всички души, озарени със светлината на новите идеи. Това пробуждане на съзнанието на човечеството се очаква. Днешната епоха е една от важните в историята на човечеството, понеже днес преживяваме родилните мъки на новото човечество: днес е епохата, когато ще стане завой в културния ход на човечеството. Лъчите на изгряващото слънце пръскат постепенно силите на нощта.
И ще настане новият ден - великият празник на пробудените души,
освободени
от веригите на старите възгледи върху живота.
към текста >>
49.
МИТОГЕННИТЕ ЛЪЧИ НА ОРГАНИЗМИТЕ. НОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Тяхната мисъл,
освободена
от посторонностите на всекидневието, диша в атмосфера на хубавото, доброто, на напредничавото, на съвършенството.
Те дишат сякаш в атмосфера от друг свят. Погледът им е насочен в други светове, в които живее хармония и импулс към друг живот, пълен с неземна красота. Вие сте виждали такива лица и у някои напреднали във възраст хора. Обзети от напредничави мисли и идеи, лицата на тия хора светят и дишат красота. Вие сте виждали образи на професори, уче¬ни, проповедници, учители на живота.
Тяхната мисъл,
освободена
от посторонностите на всекидневието, диша в атмосфера на хубавото, доброто, на напредничавото, на съвършенството.
в образите им е изпи¬сано това. И вие четете, долавяте хармонията, мира, красотата, които живеят в техните души. Те са израз на голямата вяра в своя идеал, на любовта към реализирането му, към постижение и успех, на надеждата, която изпълва всяко дело на ръцете им. Вие сте виждали, когато скулптор вае своята статуя. Той е в екстаз.
към текста >>
50.
ГРАНИЦИ И ПРОПАСТИ - ИНЖ. ХИМ. Д.В. КОЧОВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Разбирането, обаче, на една идея, на една дълбока истина за живота, на една мъдрост, става само вътре във всеки човек, в тишината на неговата душа, в дълбокия мир на неговото „Аз",
освободено
от всичко чуждо и външно.
Сам, когато човек е „зоон политикон" (социално животно)? Какъв е смисълът на самотата, когато човек не може да постигне нищо без помощта на другите? Естествено малцина в живота остават сами, малцина чувствуват тази нужда, а още по-малко могат съзнателно да я схванат и да я осъществят. За постигането на едно какво да е дело са необходими съединените усилия на много същества — казвам същества, защото не само хора подпомагат осъществяването на едно дело. За прокарването на каквато и да е идея на земята са също необходими усилията на мнозина.
Разбирането, обаче, на една идея, на една дълбока истина за живота, на една мъдрост, става само вътре във всеки човек, в тишината на неговата душа, в дълбокия мир на неговото „Аз",
освободено
от всичко чуждо и външно.
За всичко отделният човек се нуждае от обществото, от подобните на себе си, но има една страна в живота, при която човек се нуждае само от себе си и никой друг. Нищо не е в състояние да помогне на човека — нито книги, нито съвети, нито образование, когато той трябва сам да разбере някоя дълбока истина за същността на живота, за произхода му, за самия човек и неговата същност, за отношението му към всичко, което го обкръжава, към битието. Може да е чел много съчинения по тоя и други подобни въпроси, може да знае мнението на мнозина и на редица философски, религиозни и научни учения, ала само когато човек стигне до своята пълна вътрешна самота, подпомогнат също от физическо усамотение, може да ги разбере истински и да му станат плът и кръв — истинско разбиране, убеждение. В миналото разните религиозни системи са предлагали на човека временно усамотение за разрешаване на сложни и трудни въпроси, които са го занимавали, за вътрешно успокоение и намиране себе си, за влизане в хармония с Бога, с Природата, с живота. За посветените в древните религии, за посветените в техните чисти, Божествени учения е ясно, че уединението, усамотяването се е препоръчвало като метод за ученика на Божествения път за разбиране на простите истини на живота, за влизане в хармония със себе си — пречистване на чувствата и укрепване на мисълта, за намиране, прозиране Бога в глъбината на душата.
към текста >>
—
Освободени
от материалните грижи, чувствата ми се изостряха и се насочваха към нови интереси.
Уверен бях, че този толкова правилен, хармоничен, съвършен ритъм не може да бъде дело на случайността, че той е предопределен, че в това предопределяне влиза и човекът, който не е проста случайност в битието. Това чувство възвисяваше духа, проникваше в сърцето и доказваше безполезността на отчаянието. Вселената е мир, а не хаос и човек е нейна частица, като денят и нощта". „Узнах на дело това, което философите предъвкват, именно, че човек може да живее с много малко. Въпреки безверието си, започнах да съзнавам ясно единството си с външния мир, който е отчасти мистика, отчасти действителност.
—
Освободени
от материалните грижи, чувствата ми се изостряха и се насочваха към нови интереси.
Особеностите на небето, на земята, на духа, които в обикновено време не бих забелязал или бих отминал небрежно, сега ме привличаха и ми се струваха вълшебни." При една вътрешна борба, при влошаване на болестното състояние, Бърд установява, „че духът е за мене истинското мое аз..." Из дневника му на 11 май, като е слушал на своя грамофон една плоча от петата симфония на Бетховен, четем следните знаменити редове: „Прав в тъмнината, аз наблюдавах някои от любимите ми съзвездия, които бяха по-светли от друг път. Изведнъж ми се стори, че това, което виждам и това, което чувам е едно и също — дотолкова музиката се сливаше с гледката на небето. Звуковете се засилваха едновременно със засилването на светлината, която се извиваше над кръгозора в светли дъги, в лъчи, които пресичаха небето, докато го осветят изцяло. Музиката и нощта се сляха; стори ми се, че всички красоти са сродни и произлизат от една единна същност. Припомних си едно благородно, безкористно дело, което беше по същество еднакво с тая музика и с тая полунощна зора.
към текста >>
51.
КОСМИЧНАТА ПРОЛЕТ БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Големият Айнщайн[1], когато го запитали по въпроса за еврейската и християнската религия, отговорил: „Ако вземем чистото учение на пророците и истинското естество на Христовото учение,
освободени
от догматизма на църквите, остава една същина чиста и красива, която е в състояние да обнови живота на човечеството.
Доброто, красотата, идейното разбиране с обновители в живота. Безразличието към тях е грях и престъпление. Човек се нуждае от една дейна философия за преобнова на живота. Човек трябва да бъде безразличен към мързела, пасивността, преднамереното зломислие и злосторство, към всичко спъващо неговото развитие и развитието на света. Човек трябва да бъде убеден и деен във всичко, което носи в живота повече любов, по-голяма справедливост, истински мир и свобода, към всичко, което издига живота, обновява го и го прави по-красив.
Големият Айнщайн[1], когато го запитали по въпроса за еврейската и християнската религия, отговорил: „Ако вземем чистото учение на пророците и истинското естество на Христовото учение,
освободени
от догматизма на църквите, остава една същина чиста и красива, която е в състояние да обнови живота на човечеството.
аз считам, че всеки искрен човек трябва да работи настойчиво за приложение на това учение". Днешното време изисква повече от всякога дейни, искрени хора за преобновление на живота. Това преобновление не е само материално, физическо. То е предимно духовно — обнова на съзнанието, на разбирането, на мислите, на чувствата, обнова на волята и постъпките. Дейността на човека, който е разбрал, че животът трябва да се излее в други, по-съвършени форми не се заключава в някаква програма.
към текста >>
52.
ПЪРВО ДЕШИФРИРАНЕ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА - П. М-В
 
Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
анаеробните бактерии, които живеят в Безкислородна среда; те разлагат без помощта на кислорода известни вещества и
освободената
при това разлагане енергия използуват за своята дейност.
Така божественото естество на човека се събужда и разкрива безценните си съкровища! Човек е нещо много повече от това, което се проявява на земята. Но трябва работа, трябват методи, за да се пробудят и изявят тия богатства, които човешката душа пази в своето светилище! Еволюция в дишането Както във всички области на живота, тъй и в дишането има еволюция. Дишането става чрез кислород, но има организми, напр.
анаеробните бактерии, които живеят в Безкислородна среда; те разлагат без помощта на кислорода известни вещества и
освободената
при това разлагане енергия използуват за своята дейност.
Рибите дишат в една по гъста среда — водата. От нея те извличат чрез хрилете си разтворения въздух. в сравнение с тях човек диша в по-рядка среда. Обаче човек ще еволюира в Бъдеще в своето дишане. Бъдещето му дишане ще става в по-рядка среда — именно в етера.
към текста >>
53.
ВЪРХУ ХАРАКТЕРОЛОГИЯТА НА СМЕХА - G.N.
 
Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Те са
освободени
чрез науката от суеверията, от страха.
А през всички времена на историческото развитие, до масите никога не е дошло едно истинско, чисто разбиране за великите истини — за Бога, за душата, за вечния живот. Те всякога са бивали примесвани с разни суеверия. Истината е била забулена от суеверията и страха. Може би и човечеството не е било дорасло да разбира истината. Може, обаче, смело да се каже, че голяма част от днешните хора са готови да разбират големите истини.
Те са
освободени
чрез науката от суеверията, от страха.
Те имат трезва, критична мисъл, имат най-после достатъчно положителни познания и опитност. Имат, обаче, голямо високомерие и недостатъчни изживявания и страдания, които да са раздрусали устоите им, та да останат без опора в живота. Като загубят устоите си, в които силно вярват днешните хора — във властта, в славата, в парите, — те непременно ще подирят смисъл, нов смисъл в живота. Затова поединично намират смисъл хората, защото поединично ги „чука" животът. И не от страх намират хората Бога и виждат другата страна на нещата, положителната, великата.
към текста >>
54.
СТИХОВЕ- Д. А-ВА
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Незнайна сила ме крепи и тласка към моя път и аз се мъча да уловя невидимите ръце, които нежно се простират към мен... И ето, моите
освободени
нозе се движат така ловко, както моите ръце.
Нейният син се намира пред една трудна задача. Аз правя първата си стъпка, за да уловя дирята на моя път. Нищо друго не задържа моето внимание и моя горящ поглед. Само аз разбирам важността на тоя обикновен акт. Тези, които са край мен, надават викове от радост, но те не разбират моята дълбока тревога и моето вълнение.
Незнайна сила ме крепи и тласка към моя път и аз се мъча да уловя невидимите ръце, които нежно се простират към мен... И ето, моите
освободени
нозе се движат така ловко, както моите ръце.
Аз завладявам земята .Коя сила може да ме спре? Бащиният дом кънти от моя смях. Пътник съм вече по незнайния друм. Родих се само с тоя копнеж, да го обходя, да го позная и да отнеса във вечността нейния дар на моя жаден дух. Край мен светът пее своята песен.
към текста >>
55.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИЯ ПРОБЛЕМ VII - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
От това въображаемо място,
освободено
от въздействието на каквито и да е сили и пречистено от измамата на релативния калейдоскоп, един наблюдател би видял същинския смисъл на вселенските събития и не би се заблудил в своята преценка, защото сам той не участвува в тях.
Да разгадае човек в даден момент, кое е съществено и кое не, кое е потребно и кое не, кое е достойно и кое не, е въпрос на мъдрост. Само оня, който има ръководните принципи на едно истинско и проверено знание за живота, може да каже горе - долу, че е свободен от измамната игра на релативното, в границите на което протича голяма част от нашия личен и колективен живот, Унаследените навици, подражанието, множеството наши изисквания, както и условностите на средата, в която сме поставени да живеем, ни карат да вършим, да мислим и да вярваме в неща, които са на неизмеримо голямо разстояние от ония, в които ние в същност трябва да вярваме, да тачим и да вършим. Малко или много, всяко човешко същество е жертва на едно робство, защото никои човек, освен великите учители на човечеството, не е живял на земята, без да е загубил една голяма част от своята свобода. Ако имаше хора, които можеха да виждат в света на истинската причинност на всичко, и ако тяхното проникващо око би било в състояние да види света, в който протича нашият духовен живот, там той би видял от всичко най-много, неизброимо много и непоносимо тежки вериги, които нашето оковано аз влачи след себе си. Ако някъде в световното пространство би се установила една неподвижна камера или едно абсолютно изолирано купе с отделно и независимо от всички останали системи съществуване, такова купе, каквото беше потребно за релативната теория, това купе би могло да бъде една наблюдателница, една безпристрастна точка, от която би могло да се наблюдават абсолютните стойности на всички развиващи се събития.
От това въображаемо място,
освободено
от въздействието на каквито и да е сили и пречистено от измамата на релативния калейдоскоп, един наблюдател би видял същинския смисъл на вселенските събития и не би се заблудил в своята преценка, защото сам той не участвува в тях.
Но такова нещо е невъзможно. Няма такова място в космоса, което да наречем неподвижно, затова ние сме осъдени да приемем веднъж за винаги една релативна геометрия, една релативна физика, една релативна космогония. Тази е причината, че изследваемите феномени в съвременната наука са върни и безпогрешни само в един малък интервал от света и времето. По същия начин е невъзможно да получим и да дадем една абсолютна преценка на феномените и в духовния живот. И за тоя свят е невъзможно да се установи една такава независима "камера", от която като безпристрастни наблюдатели ще можем да преценим същинската и абсолютна стойност на събитията, които стават в тоя свят.
към текста >>
56.
ЗА ВЯРАТА - ЛЮБ. Д. МАРКОВ
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Значи, от качеството на нервната система ще зависи, какво ще бъде качеството на
освободената
астрална и ментална силоматерии, следователно и върху кои сфери на нашето чувствено и умствено тяло ще въздействуват.
Днес никой не оспорва факта, че от качественото подобрение на цялата физика, а особено на сетивните органи и нервната система зависи до голяма степен повдигането и разширението на съзнанието, защото нервната система заедно със сетивните органи са тясно свързани с психичните процеси. За опитната наука това са неоспорими факти, ала тя още не е разрешила въпроса: каква е вътрешната връзка между човешкия организъм, респ. нервната система и неговото съзнание. Тази празнота се дължи, както казва Учителят, на факта, че днешният учен свет разглежда и обяснява нещата и явленията в природата и човека само по външната им форма, без да може да вникне по дълбоко в тяхната вътрешна същина. Както видяхме в предишната статия, окултната наука твърди: че тяхната зависимост между нервната система, от една страна, и нашето съзнание, от друга, се дължи на обстоятелството, че чрез астралната и менталната силоматерии, които са организирали веществото на нервната система и главния мозък и които се освобождават при физиологичните процеси, нашето съзнание влиза в контакт с външния физически свят.
Значи, от качеството на нервната система ще зависи, какво ще бъде качеството на
освободената
астрална и ментална силоматерии, следователно и върху кои сфери на нашето чувствено и умствено тяло ще въздействуват.
С оглед на това, окултните мъдреци още от най-старо време са обръщали внимание върху качественото подобрение на човешкото тяло като храм на душата. Тук се явява въпросът: как ще можем да подобрим нашия организъм и особено нервната система, за да можем да оперираме с по-висша астрална и ментална силоматерия. За постигането на тая цел пътищата са два: външен и вътрешен. Първият от тях – външният – зависи от храната на човека, а вторият – вътрешният – от състоянието на съзнанието му. Че от качеството на храната, която приемаме в даден момент, зависи до голяма степен доброкачественият или долнокачествен строеж на нервната система, това е факт, неоспорван от никого.
към текста >>
57.
ДА СЕ УЧИТЕ - Д-Р ИЛ. СТР.
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
И според краските, които се предизвикват от тези излъчвания на
освободената
астрална и ментална силоматерия на физическата клетка, ясновидецът познава състоянието на душевния мир на човека в дадения момент.
Ето защо, той се обръща към Исуса с думите: „Учителю, Ти си Син Божи, Цар Израилев". За пълния и съвършен ясновидец, какъвто е бил Христос и всички други велики посветени, всички психични процеси, които стават в човешкия душевен мир, са една реалност, която те всякога могат да наблюдават у хората и по която съдят за духовния им ръст. За тях, както казахме вече, нервната система с главния мозък е просто апарат, който служи за съобщение с физическия мир. И всичките психофизиологични процеси, които стават в нервната система, те ги наблюдават с духовните си сетива. Психичната силоматерия, излъчена при тия процеси, се отразява върху аурата, която обгръща цялото човешко тяло, а особено главата.
И според краските, които се предизвикват от тези излъчвания на
освободената
астрална и ментална силоматерия на физическата клетка, ясновидецът познава състоянието на душевния мир на човека в дадения момент.
Значи, от оцветяването на аурата ясновидецът познава, какво е състоянието на съзнанието; той вижда и чете всичко. Той познава лицемера още отдалече. Той вижда престъпника с неговите престъпни замисли в главата, или пък искрените желания и намерения и чисти и възвишени мисли на благородния човек. Според окултистите, културата на шестата раса, която иде да смени залязващата материална култура на петата раса, ще бъде високо духовна. Тя ще бъде съградена върху основата на Божията любов.
към текста >>
58.
ОЩЕ НЯКОЛКО ОСОБЕНОСТИ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА - П. М.
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Подтискащите мисли и чувства, които е имала болната при откриването им са били
освободени
от нейното съзнание и у нея настъпва хармонично отнасяне към живота и тя оздравява.
Лекуват я, но не могат да я излекуват. Повикват проф. Фройд и той чрез своя метод на психоанализиране на изживяванията й успява да я принуди да разкаже всичките си преживелици, включително и случката със сестра й. От тоя момент започва и излекуването й. В това няма нищо чудно и невъзможно.
Подтискащите мисли и чувства, които е имала болната при откриването им са били
освободени
от нейното съзнание и у нея настъпва хармонично отнасяне към живота и тя оздравява.
Не напразно в християнските църкви се практикува „изповедта" като средство за облекчаване на моралните страдания. И проф. Фройд, след като е правил дълги наблюдения за подобни случаи, казва: „Всека подтискаща мисъл или желание води не само до психично заболяване, но и до физиологично такова". Може би тъкмо да предпази хората от подобно състояние, Учителят казва в беседите „Двата пътя", в „Качества и прояви на волята”: „Без разположение нищо не става". С това той иска да каже: за да бъдем здрави, необходимо е да живеем така, че да проявим най-добрите си мисли, чувства и желания, защото само по тоя начин ще се хармонизираме с природата.
към текста >>
59.
ВСЯКА ПРОЛЕТ - G.N.
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Това е радостта на
освободената
душа, която с хиляди години е живяла в тъмни подземия, в ограничения и робство.
Човешката душа е вече силна да отстрани всички препятствия, които среща по своя път. Тя строшава всички вериги, които са я оковавали до сега и добива своята свобода. Същевременно това упражнение е зов към всички обременени, отеготени и уморени души да извикат към борба всички сили на своя дух и да знаят, че има в тях нещо непобедимо и неуязвимо, което е в сила да преодолее всички препятствия. Това упражнение е зов към всички души за победа и освобождение! После иде „пляскането".
Това е радостта на
освободената
душа, която с хиляди години е живяла в тъмни подземия, в ограничения и робство.
Същевременно това е радостната вест до всички души, че близо е зората на новия ден, че близо е излизането от тъмните тунели на слънчеви, засмени полянки. Това е радостната вест, че нощта е към края си. Това е зов към всички души да напуснат всяко обезсърчение и обезверяване, защото велики богатства, определени за човешката душа преди създанието на света, ще й бъдат поверени. Човешката душа чрез своето пробуждане и освобождение пречиства, преобразява и подчинява всичко нисшо в себе си и така добива всички условия и възможности за постижения и придобивки. Това последното е именно изразено в упражнението „летене”.
към текста >>
60.
РАЗМИШЛЕНИЯ - ИНЖ. Р. НИКОЛОВ
 
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
Само молитвата,
освободена
от личните чувства, е в състояние да отведе човека в храма на Вселюбещия, където свещенослужител е душата.
В работата той непременно ще се оцапа, ще има и неприятности и ограничения. За да запази съзнанието си чисто, човек трябва да се върне пак към точката, да се освободи от всичко, което е оставило своя белег върху него. Това е чистене на самия себе, това е пресъздаване на характера. Човек трябва най-малко три пъти на ден да се чисти, той трябва поне три пъти на ден да влезе в себе си — сутрин, на обед и вечер. А това се постига само чрез себевглъбяването, чрез молитвата, разбрана в най-широкия смисъл на думата.
Само молитвата,
освободена
от личните чувства, е в състояние да отведе човека в храма на Вселюбещия, където свещенослужител е душата.
Молитвата е път към Бога, тя е единствената връзка. Чистотата, това е самата душа. Чист е слънчевият лъч, чиста е капката роса, чист е белият снежец, чист е планинският въздух. Чисто е всичко онова, което може да запази своя първичен произход, всичко онова, което може да запази единството на своята синовност. Чисто е само онова, което не се преплита с друго.
към текста >>
61.
Песни и танци на Слънцето - Б. Николов
 
Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Това е радостта на
освободената
душа, която с хиляди години е живяла в тъмни подземия, в ограничения и робство.
Човешката душа е вече силна да отстрани всички препятствия, които среща по своя път. Тя строшава всички вериги, които са я оковавали досега и се сдобива със своята свобода. Същевременно това упражнение е зов към всички обременени, отеготени и уморени души да извикат на борба всички сили на своя дух и да знаят че има в тях нещо непобедимо и неуязвимо, което е в сила да преодолее всички препятствия. Това упражнение е зов към всички души за победа и освобождение! После иде “Пляскането”.
Това е радостта на
освободената
душа, която с хиляди години е живяла в тъмни подземия, в ограничения и робство.
Същевременно това е радостната вест за всички души, че близо е зората на новия ден, че близо е излизането от тъмните тунели, на слънчеви засмени полянки. Това е радостната вест, че нощта е към края си. Това е зов към всички души да напуснат всяко обезсърчение и обезверяване, защото велики богатства, определени за човешката душа преди създанието на света, ще й бъдат поверени. Човешката душа чрез свое- то пробуждане и освобождение пречиства, преобразява и подчинява всичко нисше в себе си и така добива всички условия и възможности за постижения и придобивки. Това последното е именно изразено в упражнението “Летене”.
към текста >>
62.
Сава Калименов (1901-1990)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Сред
освободените
са и Борис Николов и Жечо Панайотов.
В края на 1962 в България пристига съветска правителствена делегация начело с Хрушчов. Той се изненадва, че няколко години след революцията от 9 септември 1944, все още има политически затворници. Предлага да се даде амнистия. Българското правителство приема и по този повод голяма група затворници са пуснати на свобода. Денят е 1 януари 1963 г.
Сред
освободените
са и Борис Николов и Жечо Панайотов.
Борис Николов отново започва да организира своя живот. Външно е работник, а вътрешно - Служител! Той продължава да работи избрания занаят, и мнозина са онези, които са му благодарни за осигурения хляб, защото като майстор-бригадир, той не отказва правото на труд на никого. Високо ерудиран, с две висши образования, с голям капитал от дълбоки духовни познания, той не чувства унижение да работи като занаятчия. За него всеки труд е условие да изявиш своето вътрешно естество и да си полезен.
към текста >>
63.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Те не знаят още, че робството е присъщо състояние на роба; че той не може да бъде
освободен
отвън, защото неговите вътрешни качества и състояния, неговите вътрешни вериги и робство определят и тия отвън ... Човек е това, което мисли!
Дошли са отдавна!... И му казват: че еди кои си икономически условия; еди кои си класи и съсловия; еди кои си начини на производство, владение и потребление били причина на неговото робство! „Освободителите“ още сами не знаят в какво се състои робството. Те делят хората на „експлоататори“ и „експлоатирани“, на „насилници“ и „насилвани" — и мислят че едните са роби, а другите — свободни! Те мислят че робството е нещо външно, че зависи от външни неща и затова се напъват да трошат веригите на човечеството чрез промяна на известни външни условия. О!
Те не знаят още, че робството е присъщо състояние на роба; че той не може да бъде
освободен
отвън, защото неговите вътрешни качества и състояния, неговите вътрешни вериги и робство определят и тия отвън ... Човек е това, което мисли!
Със своята собствена мисъл, с постоянството на водната капка която пробива камъка, той е сътворил себе си: добър или лош, силен или слаб, умен или глупав, трудолюбив или мързелив, честен или подлец, Страхлив или безстрашен, порочен или чист, и всички заобикалящи го условия са резултат, са отражение на тези негови вътрешни качества. Животът никога не ще му даде нищо повече освен това, което е негово! И докато той е роб на своите слабости и пороци, докато той е лош, злобен, неразумен, ленив, подъл и страхлив, живота не ще му даде нищо друго, освен вериги! Там, и само там — вътре в човека — се крият причините на неговото робство. *** Навън птичките пеят!
към текста >>
64.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 15
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
последния бе
освободен
напълно от отговорност по заведеното дело.
Като резултат на всичко това, в 1921 година, (три години след смъртта на Нао Дегучи) бил възбуден съдебен процес против движението, което било обвинено в заговорничество против държавата и вседствие на това водителя Онисабро Дегучи затворен. Същевременно бил разрушен и храма на движението, построен на върха Хонгу. Като повод за тия си преследвания властите изтъквали, че в Свещ. Писание на Оомото Онисабро бил наречен помазан от Бога цар. След известно време властите освободили Дегучи под гаранция и чак в 1927 год.
последния бе
освободен
напълно от отговорност по заведеното дело.
Така се свършил шумния процес, заведен против Оомото. Разпространение В това време, обаче, ръста на движението не се спира, — последното непрестанно расте, укрепява се и придобива все по-нови и по-здрави позиции. В 1924 г. Дегучи заедно със свои ученици пътува и проповядва из северен Китай и Манджурия, където бил посрещан радостно от населението. Оомото влиза във връзка с китайското духовно движение Тао-Йуан и се започва тясно съработничество за духовното издигане на двата народа и за сближението им.
към текста >>
65.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ти си
освободен
.
И слънцето като че ли пална други слънца в тях вътре — и очите им заблестяха. Под Дървото. Много 6яxa насядали, а говореше Един. И всички слушаха. — Онзи, който е помислил зло за теб и ти не си се подал на думите му, а си останал в доброто си настроение за него — ти си се освободил от кармата си cпрямо него.
Ти си
освободен
.
Но онзи, който те хвали, той много ще иска — пази се! Bсяка похвала е верига, която свързва твоето бъдеще, полица която ще ти поднесат да платиш. И не е важното, че ще платиш или даваш — защото изворът е да извира — а начинът по който ти искат и взимат: ти не си свободния — защото ако се възрадваш от похвалата, то значи, че нещо не ти е достигнало да бъдеш доволен от работата си, недоволният човек никога не може да познае Истината — той си живее в своя собствена душевна градина, в която растат много и различни плодове, но не всички са най-необходимите. А ако не останеш доволен от похвалата, мисъл ще гризе мисълта ти и смущава душата ти, и че повече си заслужил. И ще изгубиш мирът си.
към текста >>
66.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 27
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
О р и о н о ПОКАНА Открива се подписка за записване абонати за ШЕСТАТА ГОДИШНИНА на списание Житно Зърно Bеpнo на своя дух, списанието ще третира и за напред ония живи въпроси, които се представят за разрешение пред човека с пробудено съзнание, човекът —
освободен
от остарелите религиозни, научни и социални догми.
И то оживява: две ръце се навдигат към небето, отворени за Неговото благословение. И ето: цветя в ливадите, по нивите, край пътя, в планината, сгушени между скалите, във малката градинка на селската мома, от гдето тя се кичи, цветя дори в гробищата — над гробовете. Духът на Живота се шегува със своята собствена сянка — смъртта. Виновен ли е той, когато бедните човеци вземат сянката за него самия. Твори Духът с широки длани и в човека: живот и бури, стремеж за щастие, готовност за страдание, за подвиг и жертва.
О р и о н о ПОКАНА Открива се подписка за записване абонати за ШЕСТАТА ГОДИШНИНА на списание Житно Зърно Bеpнo на своя дух, списанието ще третира и за напред ония живи въпроси, които се представят за разрешение пред човека с пробудено съзнание, човекът —
освободен
от остарелите религиозни, научни и социални догми.
— То ще дава отзив на новото, което сега и както сега то се проявява в индивидуалния и обществен живот, в науката, изкуството и ще изнася основните закони на онази жива наука за природата, по които са построени всички органически форми и се развива всеки живот и всяка мисъл. В списанието ще бъдат застъпени главно следните отдели: I. Общи статии („Стари и нови схващания за живота“—„Моралните противоречия на нашето време“— „Съвременното боготърсителство“ и др.) II. Наука. В този отдел ще бъдат засегнати ония живи проблеми, които възникват на границата що дели механичното и материалистично схващане на живота от неговото органическо, биологически - жизнено схващане. По-специално, ще бъдат дадени редица етюди из областта на ония науки като астрология, физиогкомия, хирология, графология, френология, които са се практикували в миналото като гадателни изкуства, а днес — третирани с методите на съвременната наука имат за цел да анализират и обяснят сложния душевен комплекс на човека.
към текста >>
67.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 61
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ще дойде ден, в който не ще има ни армии, ни войни, в който човекът ще се срамува, виждайки че работи само да храни полкове, в който Франция, Европа, целият свят
освободен
.
Абонирайте всички познати вам есперантисти. Абонирайте свои кореспонденти есперантисти в странство за него (за странство се плаша 20 лв.) Дайте обявление за кореспондиране в него. Разпространявайте го неуморно, за да може да расте по тираж и обем, да излиза по-често и така да изиграе предназначената си роля. Абонирането става чрез в. Братство — гр. Севлиево.
Ще дойде ден, в който не ще има ни армии, ни войни, в който човекът ще се срамува, виждайки че работи само да храни полкове, в който Франция, Европа, целият свят
освободен
.
ще диша свободно, отърсвайки и хвърляйки на боклука тая мантия от проказа, глупост и безчестие, която се нарича военен бюджет. Камил Фламарион Словото на Учителя Пробуждане на космичното съзнание Когато говорим за Бога, разбираме едно Свръхсъзнание, което прониква и обгръща целия космос. И туй, което Бог може да направи, и ние можем да го направим, понеже Той живее в нас и е същината на нашето битие. Това е вече закон на съзнанието. Нашето сегашно съзнание трябва да се измени.
към текста >>
68.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 65
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
7 * * * Когато една лъжа завладее умовете на хората до степен да стане тяхно дълбоко убеждение, тяхна гореща вяра, нужни са грамадни, търпеливи усилия, нужно е дълго време, за да може тя да бъде разпръсната и съзнанието на хората да бъде
освободено
от нея.
на което ние не знаем органите, за едно чувство, което нито простака, нито учените допускат, за едно чувство, което се проявява в най-разнообразни и странни форми, това е твърде революционно. Но, когато се касае до науката, нужно е да бъдем истински революционери, при условие, че ще закрепим тази революция върху непоколебимите основи на всяка биологична наука: наблюдението и опита. „Струва ми се — и аз се надявам че така ще бъде и за всички читатели на това съчинение — че действителността на шестото чувство не може повече да бъде отричана. Аз умножих доказателствата, и вярвам че съм отговорил на всички възражения“. Шарл Рише Из „Notre sixieme sens“, стр.
7 * * * Когато една лъжа завладее умовете на хората до степен да стане тяхно дълбоко убеждение, тяхна гореща вяра, нужни са грамадни, търпеливи усилия, нужно е дълго време, за да може тя да бъде разпръсната и съзнанието на хората да бъде
освободено
от нея.
Такъв е случая с лъжата на материалистическо мировозрение, което има надмощие в днешната официална наука и от там е разпростряло своето влияние върху широките кръгове на интелигенцията и народа. Намираме се пред едно извънредно интересно, чудновато, бих казал, положение: учените, или, по-право, голяма част от тях, отказват да се занимаят, да изследват едно грамадно число факти, явления на реалния живот, считайки ги че те са „вън от областта на положителната наука“. Ни повече ни по-малко, ние се намираме пред едно съзнателно затваряне очите пред действителността на гореспоменатите учени. Защото, да поставяш граници на науката там, където ти си в недоумение, да се отървеш просто с едно отричане на фактите, които са в противоречие с твоите схващания и разколебават из основа твоя мироглед, това съвсем не е научно. Подобно поведение, каквото има камилската птица, която скрива главата си в пясъка на пустинята, с надежда че не ще бъде забелязана от своите врагове, съвсем не е достойно за едни истински учени.
към текста >>
69.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 69
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Кипналата вода е
освободена
от много заразителни микроби и като се пие гореща, лесно се усвоява от организма и го снабдява с необходимата му топлина, а изпитата студена вода, за да се затопли, отнема голямо количество органическа топлина и предизвиква понижение на естествената температура на тялото, което е вече едно условие за простудяване и ред други усложнения, свързани с него.
И когато днес жената застава и иска права — това показва безлюбие, както от страна на нея, тека и от страна на мъжа. Защото Любовта всичко дава! Н. Неделчева Практически съвети за здравето (по беседите на Учителя Дънов) За пиенето на топлата вода Много болести, причинени от простудяване, се дължат на пиенето на студена вода и на разни изстудени напитки, както и от яденето на ледено (сладолед), студени дини и много други. Ето защо, всички онези, които желаят да запазят здравето си от много чести и опасни заболявания, необходимо е винаги да пият кипнала вода, чиято температура да е по-висока от естествената топлина на тялото. Пиенето на кипналата, гореща вода е една голяма необходимост както за предпазването на здравия организъм от заболявания, така също и за оздравяването на заболелия вече.
Кипналата вода е
освободена
от много заразителни микроби и като се пие гореща, лесно се усвоява от организма и го снабдява с необходимата му топлина, а изпитата студена вода, за да се затопли, отнема голямо количество органическа топлина и предизвиква понижение на естествената температура на тялото, което е вече едно условие за простудяване и ред други усложнения, свързани с него.
Затова най-добре е зимно време да се затопля водата да кипне и да се пие, колкото може повече гореща, а през лятото може да се оставя в стъкло и да стои на слънчевата светлина докато се затопли и тогава да се пие. Когато, обаче, човек е принуден по необходимост да пие студена вода, поради невъзможност в дадения момент да я затопли, тогава студената вода трябва да се пие бавно, на глътки, като се задържа в устата, докато се затопли, и след това се глътва. Пиенето на топлата вода има това голямо преимущество, че винаги може и е полезно да се пие, в каквото и да е количество безразлично дали е човек уморен или не, а пиенето на студената вода е винаги опасно в малко и голямо количество било при уморено или при починало състояние. При здравословно състояние на организма най-полезно е да се пие топлата вода половин час преди ядене и 2 часа след ядене. Пиенето на каквато и да е вода и в каквото и да е количество през време на ядене е винаги вредно, защото се разреждат стомашните сокове и се пречи на правилното храносмилане.
към текста >>
70.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 73
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Научавайки всичко, което е могло да бъде узнато от един човек, той бива
освободен
и се връща в Самос след 30 години отсъствие.
Любовта зове всички ни към усилия и жертви, защото от силата на жертвата ще се стопи омразата и ще се роди новият свят. Животът на Питагора (продължение от брой 71) II Египет по това време бил подложен на големи изпитания и Питагор бил свидетел на материалната разруха на тази страна извършена от войските на Камбиза. Отведен като пленник във Вавилон, той намерил там халдейските първосвещеници и персийските маги, които го посветили в мистериите на древните религии на Индия и Персия и му дали да узнае магическата сила на човешкото слово, регулирано по известни окултни закони. Открили му тайните на езотеричната астрономия и истинското движение на небесните тела. И наистина, Плутарх ни казва, че Питагор е вярвал, че земята е подвижна, че тя не е центъра на света, но че се движи едновременно около слънцето и около себе си, нещо което определя последователния ход на дните и нощите.
Научавайки всичко, което е могло да бъде узнато от един човек, той бива
освободен
и се връща в Самос след 30 години отсъствие.
След кратко престояване в родното си място, той решил да се установи в една от гръцките колонии в Италия. Изборът му паднел върху Кротон. Той основал там едно училище и скоро неговото влияние взело надмощие. Тогава той реформирал обществените институции и станал апостола на най-висшите пътища към съвършенството. Личното влияние ма Питагора било грамадно.
към текста >>
71.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И нашето Слънце по едно време под влиянието на това черно слънце е загаснало, но в последствие е
освободено
от тази тъмнина.
Трябва в нас да умре злото, т.е. да престане раждането на хората в тъмнината. Ако излезете извънка сферата на земята, ще видите, че там не съществува никаква тъмнина. Тъмнина съществува само в известни граници около земята. Има известни теории на учените от миналото, според които преди милиарди години Земята е минала покрай едно черно загаснало слънце и всичките нещастия идат от това, че Земята е погълнала в себе си от неговите тъмни лъчи.
И нашето Слънце по едно време под влиянието на това черно слънце е загаснало, но в последствие е
освободено
от тази тъмнина.
Сега изходът от това тежко положение, в което се намира човечеството, е да имаме правилни отношения със силите на Земята и на Слънцето и да ги използваме разумно. А религиите са само условие, те са второстепенни фактори. Под земя разбирам този принцип, който дава; това е майката; а под думата слънце разбирам туй, което оплодотворява нещата и дава всички възможности; това е бащата, мъжкият принцип. И Мойсей, който бил посветен в окултната наука и е разбирал тези неща, казва: „Ще почиташ баща си и майка си, т.е. Слънцето и Земята, но няма да ги боготвориш.
към текста >>
72.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 121
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В бъдещата култура умът,
освободен
от инстинктите на сърцето, ще направлява и контролира всички сили и елементи на човешката природа и ще създаде новата култура на Любовта и братството.
Да изясним въпроса, да не поражда противоречие. Когато в окултната наука се говори, че бъдещата култура е култура на сърцето, съвсем не се разбира това сърце, което носят днес хората и животните. В случая се подразбира душата на човека. Тя е която ще създаде бъдещата култура, А най-добрия агент, който ще изяви душата на физическото поле, е човешкия ум. „Мисълта е първия потик на душата, и до като човек не почне да мисли, нищо не може да постигне в света“ — казва Учителя.
В бъдещата култура умът,
освободен
от инстинктите на сърцето, ще направлява и контролира всички сили и елементи на човешката природа и ще създаде новата култура на Любовта и братството.
Любовта сама по себе си не е нито чувство, нито мисъл, но тя е творческата организираща сила на Битието, която в различните царства се проявява под разни форми. Но у човека, както ни учи окултната наука, тя се проявява чрез мисълта, чрез която ще организира всички сили и елементи в човека и ще го направи способен за един по висш живот. Защото човек е съставен от много сили и елементи, всека от които има свое собствено движение и направление — и разумната мисъл трябва да се справи с всичките тези сили и елементи, за да постигне целта си. Когато Учителя и въобще окултната наука говорят, че бъда щата култура е култура на сърцето, това подразбира, че всичките тези неорганизирани сили ще се организират и ще почнат да работят в унисон с умът и душата ще се прояви в своята пълнота. Защото без мисъл никаква култура не може да се създаде.
към текста >>
73.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Щом тялото се види
освободено
от длъжността да приготовлява храна за тъканите, то разбира, че му е дадена почивка, през време на която може да пристъпи към почистване.
Например, сутрин ябълков сок, на обед доматен и вечер — гроздов. По тоя начин се избягна еднообразието. В течение на едно такова късо гладуване, мнозина имат главоболие, изриви по кожата, облажен език. замайване, горчив вкус в устата и други подобни неприятности. Тия симптоми са понякога много обезпокоителни, но не бива да причиняват тревога.
Щом тялото се види
освободено
от длъжността да приготовлява храна за тъканите, то разбира, че му е дадена почивка, през време на която може да пристъпи към почистване.
И то почва. Отровите, задържани до тогава, биват изхвърлени през кожата във виц на изриви, през бъбреците и през всички канали, които служат за тая цел. По същата причина се облага и езикът. Главоболието, замайването и лошият вкус в устата се дължат на присъствието на отрови в кръвта, от които се освобождават тъканите, колкото се може по-скоро, през „почивката“. Следователно, тия симптоми, вместо да са причина за безпокойство, трябва да се считат за добри предвестница.
към текста >>
74.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
освободена
от пълното разпадане на атомите, трябвало би да бъде четиридесет пъти повече от наблюдаваната в първата група космически лъчи, а тя е 80 на сто от цялата радиация.
А такова ново образуване на елементи от по-простите се придружава с отделянето на енергия чрез излъчване. Съпоставянето на тези последни хипотези с факта за постоянството на космическата радиация ни доказва, че космическото произхождение от тъмните бездни на междузвездното пространство не е нещо невъзможно, понеже отдавна е известно. че материята, в крайно разреден вид, е навсякъде, а отделни атоми странстват по цялата Вселена, като тук там образуват тънки облакообразни натрупвания на твърде разредени материални маси (небюлози). Миликан. опиращ се на факта за нееднородността на космическата радиация — както по горе се спомена — за четирите разграничени групи лъчи, отрича възможността да се обясни космическата радиация със съществуването на електрическо поле, тъй като в такъв случай спектъра би трябвало ла бъде непрекъснат. Пада и втората хипотеза, оная, която вижда в космическите лъчи резултат от процеса на изчезването на материята, тъй като енергията.
освободена
от пълното разпадане на атомите, трябвало би да бъде четиридесет пъти повече от наблюдаваната в първата група космически лъчи, а тя е 80 на сто от цялата радиация.
Миликан е наклонен да поддържа третото обяснение. Той смета, че в междузвездните пространства се извършват процеси на сгъстяване но материята и получаване по-голяма плътност на нейния атомен строеж. Изчисленията показват, че действителното образуване на хелия от водород би трябвало да се съпровожда с излъчване на енергията, а освободената енергия при сгъстяването на четириатомния водород в едноатомен хелий, се измерва винаги като 25 милиона волта! При образуването по нататък атома на кислорода или силиция трябвало би да се освободи съответно около сто и сто осемдесет милиона волта енергия. По такъв начин физиката започва да привдига завесата, която скрива от нас тайната за зараждането на космическите лъчи.
към текста >>
Изчисленията показват, че действителното образуване на хелия от водород би трябвало да се съпровожда с излъчване на енергията, а
освободената
енергия при сгъстяването на четириатомния водород в едноатомен хелий, се измерва винаги като 25 милиона волта!
опиращ се на факта за нееднородността на космическата радиация — както по горе се спомена — за четирите разграничени групи лъчи, отрича възможността да се обясни космическата радиация със съществуването на електрическо поле, тъй като в такъв случай спектъра би трябвало ла бъде непрекъснат. Пада и втората хипотеза, оная, която вижда в космическите лъчи резултат от процеса на изчезването на материята, тъй като енергията. освободена от пълното разпадане на атомите, трябвало би да бъде четиридесет пъти повече от наблюдаваната в първата група космически лъчи, а тя е 80 на сто от цялата радиация. Миликан е наклонен да поддържа третото обяснение. Той смета, че в междузвездните пространства се извършват процеси на сгъстяване но материята и получаване по-голяма плътност на нейния атомен строеж.
Изчисленията показват, че действителното образуване на хелия от водород би трябвало да се съпровожда с излъчване на енергията, а
освободената
енергия при сгъстяването на четириатомния водород в едноатомен хелий, се измерва винаги като 25 милиона волта!
При образуването по нататък атома на кислорода или силиция трябвало би да се освободи съответно около сто и сто осемдесет милиона волта енергия. По такъв начин физиката започва да привдига завесата, която скрива от нас тайната за зараждането на космическите лъчи. Наистина, това е начало за измерването на носената от тия лъчи енергия, извършено от Миликана и неговия помощник Андерсен и ще трябва да бъдат проверявани от други учени. Началото обаче е сложено и пътя е посочен. Много трудна ще е задачата, която ще си постави неуката тогава, когато по реда си, ще почне де изучава физиологическото действие на космическите лъчи върху живата материя, а особено върху нервната система на човека.
към текста >>
75.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Съгласие съм и желая от все сърце да я видя
освободена
, независима, но по дух по онези права на свобода, които естествено й се падат.
което има: да възпитава онези, които природата и е предоставила — нейните рожби? Жени, майки, нима не виждате безлюбието, жестокостта и безпътицата , в която вашите деца са изпаднали? Погледнете проявите на днешните млади и вие ще видите, че светът е пълен със сираци: Едни от тях непригледани поради усиления труд, с които майка им е била обременена; а други — възпитани от слугините, понеже майките са заети с журове и разрешаване въпроса за правата, които им са такава необходимост, без която светът би пропаднал! Като се изказвам така, мнозина биха помислили, че се обявявам против независимостта на жената. Не, аз съм за нейната независимост.
Съгласие съм и желая от все сърце да я видя
освободена
, независима, но по дух по онези права на свобода, които естествено й се падат.
Кажете ми, къде имаме ние онази свобода на творчество и мисъл, която мъжът така щедро е извоювал за себе си? Можем ли ние да мислим свободно, да се движим навсякъде свободно, да се чувстваме свободни? Можем ли да се освободим от робството си на тялото, на външността, на суетната мода? Можем ли ние да се издигнем до съзнанието, че сме души, а не тела, които се продават и които поради това трябва да бъдат окичени с всички примамки на съблазънта? Ето, това съзнание, това право на нравствена независимост, ако успее да си създаде жената, тя е създала най-великото условие да се сдобие с всички други права, които желае.
към текста >>
76.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А осата тъй
освободена
, литнала в простора, като подмладена.
извикала осата на ловджийката си из устата. — Мило писъмце ти нося от възлюбения твой, който на футбола днес е най-големия герой. Писъмцето първо си вземи, па тогава ме глътни I Жабата, суетница голяма, секнала преглътната си и се спряла, като всяка Лала, а осата бързо ядното си жило в езика й забила. — Олеле! — завикала с ужас жаба кекерица и разтворила уста широко като кош на воденица.
А осата тъй
освободена
, литнала в простора, като подмладена.
Оттогава, казват, вече патилата жаба към гранита не понеча. В ляво; в дясно — обикаля, но до него не припаря. И за мухи лов не прави. Онзи случай я поправи. ____________________________ Тъй и человек злосторник в злополуките се учи.
към текста >>
77.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Откриването на конгреса, заседанията и сказките станаха в
освободения
университет.
А на лягане дума на себе си: „Чудно, душата е по-скъпа от имот и имане. Тя не е наша, друг се грижи за нея, както и ние се грижим за нашия имот. И грехота е да се погуби тя, както е грехота ония разбойници там, да обират имотеца на хората.“ Той се зави през глава и за пръв път, от шест месеца насам, заспа здрав, спокоен и сладък сън. Из „Когато зреят житата“ ВЕГЕТАРИАНСКИЯТ КОНГРЕС На 28-29 август т. г. стана 19-ия вегетариански конгрес в София.
Откриването на конгреса, заседанията и сказките станаха в
освободения
университет.
Залата беше пълна с делегати и гости. Конгреса се откри и приветства с кратка, пропита със смисъл сказка от Ил. Стефанов. Той изказа хубави правила и убедителни аргументи, които биха били още по силни и биха добили още по голяма динамика, ако братята вегетарианци съзнателно се пропият от тия и от още по-високи идеали — да се доберат до извора на живота, на оня живот. който постоянно расте и се развива. Какъв живот може да бъде наистина онзи, който стои на едно място и не проявява признаци на растеж и разширение външно вътрешно и в мирогледа.
към текста >>
78.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
освободени
от обвивната ципа, която съдържа витамини, соли и тлъстини.
Витамин Б е изобилен в черния хляб; гражданите, обаче, предпочитат белия хляб. За да стане хлябът бял, трябва да се премахнат триците, а те именно съдържат твърде много хранителни вещества: минерални соли, белтъчни вещества, тлъстини и витамини. Също е и с оризът. Употребява се полиран ориз. т. е.
освободени
от обвивната ципа, която съдържа витамини, соли и тлъстини.
Даже индийците употребяват този бял ориз, и понеже тяхната храна се състои почти изключително от ориз, те често боледуват от бери бери. Неполираният ориз има вкус на лешник и приятна миризма, обаче, за нещастие, щом постои в хамбара, придобива гранива миризма. Витамин С Съдържа се в растенията и пресните плодове. Липсата му причинява скорбут. Този витамин се разрушава рядко; само ако средата стане алкална и се нагрява, може да изчезне.
към текста >>
В Испания, поради войната, която и сега продължава, много души са насилствено откъсвани от своите тела, без да завършат нормално своя живот и затова те се намират в много тежко положение в нижните области на астралния свят,
неосвободени
от физическите си желания.
. . . Убиха те, мой Пабло! “ Тя искала да отиде в „своята родина“ — Испания, и насила била задържане от нейните родители. из в. „Политика“ В днешно време се пише често за случки на превъплъщение на душите, но горкия случай изглежда че се отнася към друга област на тайнствените психични явления, а именно към вселяването или обсебването на чуждо тяло.
В Испания, поради войната, която и сега продължава, много души са насилствено откъсвани от своите тела, без да завършат нормално своя живот и затова те се намират в много тежко положение в нижните области на астралния свят,
неосвободени
от физическите си желания.
Възползвайки се от тежката болест на младата унгарска девойка, когато връзката й с тялото е била отслабена, една такава душа се вселила в нейното тяло, т. е. завладяла насилствено едно чуждо тяло. Такива случаи се споменават често в окултната литература и те стават много по-често, отколкото се мисли. С тях може да се обяснят някои случаи на умопобъркване, когато душата не може да се приспособи към чуждото, насилствено взето от нея тяло, вибрациите и целия състав на което са други. Ел. Кидалова ХРОНИКА Вегетарианското етично Д-во в Белград беше поканило П. Г.
към текста >>
79.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той трябва например сам да изживее ония мънички вътрешни
освободени
от страшната хипноза на града, които носят слънчевите изгреви, ранните пролетни разходки, за да разбере, колко малко знаем ние за слънцето — толкова малко, че да се събереше и всичкото ни знание ведно, пак не би могло да образува един мъничък слънчев лъч, който пада върху неразцъфналата пъпка на един цветец и извършва тихото чудо на неговото разпукване .
— а да почерпим от неговото щедро обилие, онези, на които им отърва да държат хората в мрак и невежество, по-вдигат врява за някакво си идолопоклонство. Не заслужава и да се коментират такива плитки измислици, защото днес в света има достатъчно светлина. за да извади истината на яве. Безплодни са думите, неоживени от опит. Човек трябва сам да опита нещата.
Той трябва например сам да изживее ония мънички вътрешни
освободени
от страшната хипноза на града, които носят слънчевите изгреви, ранните пролетни разходки, за да разбере, колко малко знаем ние за слънцето — толкова малко, че да се събереше и всичкото ни знание ведно, пак не би могло да образува един мъничък слънчев лъч, който пада върху неразцъфналата пъпка на един цветец и извършва тихото чудо на неговото разпукване .
. . Върху психичното действие на слънчевата светлина вече се правят изследвания и има писано по него. По е явно и достъп-но за изследване, поне за днес, физиологичното й действие. В резултат на тия изследвания започва да се оформява особен дел в терапията — така наречената хелиотерапия. Тези изследвания обаче, се намират още в зачатъчно състояние.
към текста >>
80.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 286
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И всеки
освободен
е ставал съработник във великото дело за освобождението на човешката душа от робството на мрака и студа.
Пашов НОВОТО УЧЕНИЕ-ПЪТ КЪМ СЛЪНЦЕТО (продължение от бр. 252) Докато в другите школи са имали предвид, развитието само на известни групи от хора, посветени на известни специалности, то в школата на Любовта са имали пред вид възпитанието и повдигането на цялото човечество. Задачата на посветените на слънцето през всички времена е била да отварят пътя на човека към Бога в себе си, за да достигне до безсмъртния живот, да влезе в Божествения път, да влезе във връзка със слънцето. Посветените и в тези далечна епоха са били във връзка със слънцето, но цялото човечество е подготвено, за да може да влезе в този светъл път на Любовта. Любовта постепенно е разтопявала и разтопява ледовете и преградите, които заробват човешката душа и ден след ден носи все по-голяма свобода.
И всеки
освободен
е ставал съработник във великото дело за освобождението на човешката душа от робството на мрака и студа.
Условията за възстановяване на пътя между Слънцето и земята постепенно са се подготвяли и условията в човешкото съзнание все повече назряват затова, докато един ден самия Върховен Дух слязъл от слънцето на земята и проправил пътя между слънцето и земята. След възкресението си, когато победи противодействащите и разрушителни сили на земята, Той каза: Даде ми се всека власт на небето и на земята. И още: Аз съм Пътя, Истината и Живота. Това значи, аз съм Пътя който води към Слънцето, към Божествения свят, към Бога. „Аз съм вратата“ — казва Той.
към текста >>
81.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
освободени
от тесногръдия национален егоизъм на сегашните управници, ще вземат един ден надмощие. Кога?
Възможно ли е, ще попитат мнозина, да се побратимят англичани и германци, запример, когато и едните и другите мислят, че за две силни империи няма едновременно място на земята. Разбира се, докато властващите английски съсловия, които държат в ръцете си - богатствата на британската империя мислят, че последната трябва на всяка цена да запази своето надмощие в света, поддържайки с всички средства това внушение и всред широките народни маси, и докато германските управници мислят, че Германия може да разшири своята световна мощ само след едно разпадане на могъщата английска империя, за някакво истинско примирение, а още по-малко за побратимяване на тия две големи нации, и дума не може да става. Не трябва обаче, да се забравя, че не всички англичани и не всички германци мислят така. Има високо просветени и издигнати хора в Англия, както и в Германия, както и във всички други страни, които мислят, че при един разумен и справедлив ред има място и жизнен простор за всички народи на земята, големи и малки. И тези хора.
освободени
от тесногръдия национален егоизъм на сегашните управници, ще вземат един ден надмощие. Кога?
— Когато разрушителните сили, които днес движат съдбините на народите, се изтощят във войните, които така слепешката предизвикват. Но ще стане ли това? — Ще стане, и то непременно, защото е закон в природата: разрушителните сили, колкото и да бушуват, накрай се изтощават. И тогава идват да работят разумните, съграждащи сили, на които се дължи всяко творчество, всеки растеж и развитие в живота Според тоя закон, рано или късно, всред човечеството ще вземат един ден надмощие добрите и разумни хора. които еднички творят блага в света.
към текста >>
82.
 
-
Но натам сочат сигналите на времето — към бъдещата,
освободената
славянска стихия, която чака своето възкресение.
Ние сме още далеч от образа, който ще придобият в бъдеще народите, но в сумрачните часове на утрото се долавят лъчите на надеждата. В предвкусващ пророчески сън виждаме небесната красота, която залива мрачните покрити с кърви полета и долини. Светът е имал сила, ум, жестокости, победи и поражения, но никога не е имал любовта за свой символ, знак и своя същност. Новото човечество ще има тая любов като жива сила, а не само като мъртъв ритуал. Сега мнозина не вярват в това.
Но натам сочат сигналите на времето — към бъдещата,
освободената
славянска стихия, която чака своето възкресение.
Русия е страна, която не живее бавно, а в трескав ритъм. Нейната физиономия се мени непрестанно, защото ръката на една съдба удря с тежък млат по нейната снага и я готви за идещия ден Всеки ден падат отломки от духовната й скулптура, взета вече в ръката на невидимия майстор. Към Русия са отправени погледите на всички народи и не без завист те наблюдават плодовете на изпънатите мишци. Всички народи, повече или по-малко, са преминали по-голямата част от своя жизнен път. Те както слънцата във вселенското пространство, имат своя еволюция: преживяват един дълъг период на постепенно разгаряне, достиган, до една фаза и възраст в своя космичен живот и после протичат вековете и хилядолетията, които сочат пътя на слизането им и бавната неизбежна смърт.
към текста >>
83.
 
-
Освободен
, пожънат клас в живота ще добие!
* Струи вода пречиста, на изток лей се там! И всички нейни капки кат бисерни зърна от слънчев лъч огрени, блестят от светлина! Със мъдрост са пропити, със свещен любовен плам! * Безкористно жадуващ, там всякой може да пие, кога в душа му морна, скръб тежка се увие! В лазура на водата тъгите да попие; Сърце си загоряло с прохлада да измие!
Освободен
, пожънат клас в живота ще добие!
* Там, със трептящите, звезди на небето заляна в ранна утринна нега се слива радостният ритъм на сърцето и душата, на път за духовни блага И. Карагьозова СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Новият човек (из неделната беседа „Новият човек“ – 29. IX. 1940 г.) Кое нещо е реално в света? Единственото нещо реално в света е човекът. Извън човека, всичко е сянка на битието.
към текста >>
84.
 
-
Човешкият ум ще бъде
освободен
от най-великата, най-страшната, най-гибелната лъжа, която някога е завладявала човешкото съзнание.
Всеки незаслепен от хипнозата на материализма човек знае, че непостижимата разумност в устройството на космичния живот, от най-големите слънца до най-малките микроорганизми не е плод на сляпата случайност и на механичното развитие на нещата. В своята безумна гордост, днес човекът, поддържащ материалистическите схващания, е поставил себе си за център на вселената и за единствено средище на съзнателна разумност. Това е, обаче, една умствена слепота, благодарение на която човекът е изгубил всяка представа за реалността, всред която живее. Но близко е вече края на нощта. Хипнозата на материализма ще падне, защото не може да не падне.
Човешкият ум ще бъде
освободен
от най-великата, най-страшната, най-гибелната лъжа, която някога е завладявала човешкото съзнание.
Близко е вече времето, когато духовните очи на човека ще се отворят и той ще познае, че е жива душа, че е безсмъртен дух, а не материя. Материализмът ще бъде надживян и ще остане завинаги като най-черната страница в историята на човешкото светоразбиране. Днес от земята си отива един стар свят, и, заедно с него, ще си отиде и старият мироглед — мирогледа на материализма. С. Калименов _____________________________________ Заб. Понеже въпросът за материализма и за новия мироглед на идващия нов свят, на идващото ново човечество, е извънредно обширен и многостранен, и поради това не може да бъде разгледан изчерпателно в страниците на нашия вестник, с тая статия ние привършване цикъла от статии на обща тема „Крушение на материализма“, възнамерявайки да продължим и разширим разглеждането на въпроса в една самостоятелна книга или брошура.
към текста >>
85.
 
-
* И всеки Там на билото качен, кат конник смел прелита тъмните зелени храсти, защото е крила от вяра и любов развел — и сяда тих, —
освободен
от страсти.
Какво представя човек отвън, това е едно нещо. Важно е какво е съдържанието му. Външно човек е една кутия с различна форма, но вътрешно той представя скъпоценен камък, който с милион не може да се купи. (Из беседите) МОЛИТВЕНИЯТ ВРЪХ От камък чисто бели стъпала, стъпала възлизат все по-горе и нагоре и водят стъпките към светила, светила — там, гдето чезне всяка земна горест. * Предутрин е, но грее във душата светлина, и стръмнината бърже свиделява, а клековите спречени стебла са стремена за този, що се с устрем възвисява.
* И всеки Там на билото качен, кат конник смел прелита тъмните зелени храсти, защото е крила от вяра и любов развел — и сяда тих, —
освободен
от страсти.
* Единствената страст, която го владее Там, е — да разтвори цвят сърце унило и жадно чаша да препълни с росния балсам, извиращ от Великото светило. * * * * Но — ето всички се раздвижват, стават до един, приветствено издигат светли длани, премине край сърца и длани слънчевият Син и сам ни поздравява със очи заемни. * Той сяда като пастир посред своите овце и със притворени очи приема енергиите благи на Всемирното сърце, а то, притеглено от обич, се въззема . . . * С лица към Изток, ний мълчим на царски висини и съзерцаваме, като от кораб, застиналите, там далече, морави вълни как живи се разгъват във простора .
към текста >>
За да изпълни, обаче, добре своята тежка роля, тя трябва да бъде
освободена
или поне облекчена от полска работа.
На тази външна приятна обстановка отговаря вътрешната наредба на дома: дъсченият под е добре измит и изметен, гостната е постлана с пъстри черги, а по одъра шарени възглавници, завесите на прозорците са бели и изгладени добре. Срещат се вече железни кревати, двукрили маси, столове, етажерки, книги и др. прибори. В така уредено жилище и при подходна обстановка се привързва и цялото семейство по-яко за стопанството, към родната земя, която му дава всички жизнени средства в изобилие. Царицата на дома е майката. От нейните домакински разбирания и похвати зависи и добрия ред, икономията и подреждането на цялата къща.
За да изпълни, обаче, добре своята тежка роля, тя трябва да бъде
освободена
или поне облекчена от полска работа.
За подготовка на опитни домакини работят от ред години допълнителни земеделски училища в селата, стопански професионални курсове, уреждани от държавата, земеделските камари и др. Консервните работилници, чийто брой трябва да се увеличи дават възможност на всяка добра домакиня да си приготви разни хранител ни припаси за зимовище, когато много от хранителните продукти или липсват, или намаляват, или особено поскъпват. Чрез приготвянето на добър и хранителен хляб, млечни продукти, овощни и зеленчукови продукти, в прясно или в консервирано състояние употребявани, с една реч чрез целесъобразната селска кухия, се поддържат жизнеспособни тялото и духа на населението. Болестите намаляват и трудоспособността му се повдига. Това именно здравословно състояние на народа има грамадна важност за общото благоденствие и за напредъка на цялото народно стопанство — това е голямото социално и икономично значение на битовото жизнено подобрение в селото.
към текста >>
86.
 
-
А шеметното разнообразие, които ще ни донесат многото тонове, вплетени в своето развитие и усложняване, ще ни разкрие живото в един нов облик — безкрайно разширен и
освободен
от условностите на време и пространство.
За такъв човек е нужно още една стъпка навътре към неговата духовна природа, за да чуе музиката, що пораждат чувствата в нашето сърце и мислите в нашия ум. За несъизмеримата музика се искат нови хора — и като изпълнители, и като слушатели. Изпълнителите трябва да вложат нещо ново в тоновете, а слушателите трябва да умеят да проследял, и схванат, това ново. Така музиката ще са разкрие пред нас като дивна симфония на живот, светлина, красота и радост и ще носи всички положителни качества но един нов свят, в центъра на който ще застане новият човек, с ново съзнание. Тогава всеки тон ще има свой живот и свое развитие и след като престане неговото произвеждане, и усилието ни да го проследим и изживеем, ще ни отведе в по-възвишени области.
А шеметното разнообразие, които ще ни донесат многото тонове, вплетени в своето развитие и усложняване, ще ни разкрие живото в един нов облик — безкрайно разширен и
освободен
от условностите на време и пространство.
Така схващана, несъизмеримостта е основния белег окултната музика. К. Ик. КНИГОПИС Цигани от Д. С. Пушкин, преведе в стихове Сим. Гатев. Цена 4 лв, издание но книгоиздателство „Братство“.
към текста >>
87.
 
-
Те — пробудените,
освободените
и озарените от първите лъчи на духовната пролет, знаят тяхното значение: Ледовете се топят!
От къде черпят те тези неугасваща вяра, това смело упование? Те вярват, защото са свидетели на разцъфтяването на собствените си души и на хиляди, подобни тям, които се познават и сплотяват в една диамантна верига. Те вярват в слънцето на великата Божествена Любов, което е изгряло и озарява щедро всички, които са счупили своите затвори. Иначе възможно ли бе да цъфнат? Днешните събития!?
Те — пробудените,
освободените
и озарените от първите лъчи на духовната пролет, знаят тяхното значение: Ледовете се топят!
Ледени планини се разчупват на грамадни блокове, които се движат в безпорядък и се блъскат със страшна сила. В бурния океан на живота, който страхотно бучи днес върху нашата изстрадала планета, се рушат вековни прегради, падат идоли един след друг. Топят се ледовете, които са сковавали човешката мисъл, заледявали човешките сърца приспивали в летаргически сън човешката душа! Повече от всякога се налага да бъдем будни и да държим смело кормилото на нашия кораб между сляпото движение на ледовете, укрепнали във вярата в настъпващата духовна пролет на човечеството! Тя иде!
към текста >>
88.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Качеството на листа, корена, плода, което, когато се употребяват като лекарство, въздействува на вътрешните органи, това е силата на онова растение, която е
освободена
чрез процеса на храносмилането.
Векове по-сетне подчинените асирийци предадоха тази сила на победителите гърци. Гърците бяха подчинени от римляните, обаче в Рим преобладаваше гръцката цивилизация. Рим пропадна физически под натиска на тогавашните диви раси на северна Европа, готите и вандалите, но в духовната област влиянието на Италия игра голяма роля за усъвършенствуването на някогашните хуни и вандали от миналите векове в по-сетнешни немци, французи, испанци и италианци. При всеки преврат, при всяко раздрусване и завладяване, тази сила пуска корени в по-широко поле. Днес най-добрите английски умове изучават недавно откритите индийски учения и по този начин се излагат на влиянието на тази сила.
Качеството на листа, корена, плода, което, когато се употребяват като лекарство, въздействува на вътрешните органи, това е силата на онова растение, която е
освободена
чрез процеса на храносмилането.
Силата, която човек получава от хляба или месото, е освободена по същия начин от храната. Храносмилането е бавно изгаряне на приетите в тялото материи. Освободената от това изгаряне сила се използва, за да тури в действие тялото, както инженерът използва топлината за движение на машините. Колкото са по-млади пъпките, толкова по-нежна е външната форма, обаче употребени като лекарство тези пъпки развиват най-голямата сила и най-доброто качество на растението. Най-добрият и най-силният чай се взема от най-горните и най-нежните цветове на растението.
към текста >>
Силата, която човек получава от хляба или месото, е
освободена
по същия начин от храната.
Гърците бяха подчинени от римляните, обаче в Рим преобладаваше гръцката цивилизация. Рим пропадна физически под натиска на тогавашните диви раси на северна Европа, готите и вандалите, но в духовната област влиянието на Италия игра голяма роля за усъвършенствуването на някогашните хуни и вандали от миналите векове в по-сетнешни немци, французи, испанци и италианци. При всеки преврат, при всяко раздрусване и завладяване, тази сила пуска корени в по-широко поле. Днес най-добрите английски умове изучават недавно откритите индийски учения и по този начин се излагат на влиянието на тази сила. Качеството на листа, корена, плода, което, когато се употребяват като лекарство, въздействува на вътрешните органи, това е силата на онова растение, която е освободена чрез процеса на храносмилането.
Силата, която човек получава от хляба или месото, е
освободена
по същия начин от храната.
Храносмилането е бавно изгаряне на приетите в тялото материи. Освободената от това изгаряне сила се използва, за да тури в действие тялото, както инженерът използва топлината за движение на машините. Колкото са по-млади пъпките, толкова по-нежна е външната форма, обаче употребени като лекарство тези пъпки развиват най-голямата сила и най-доброто качество на растението. Най-добрият и най-силният чай се взема от най-горните и най-нежните цветове на растението. Нежните пролетни израстъци съдържате вече силите, които по-сетне ще образувате по-силния листа и стъблото.
към текста >>
Освободената
от това изгаряне сила се използва, за да тури в действие тялото, както инженерът използва топлината за движение на машините.
При всеки преврат, при всяко раздрусване и завладяване, тази сила пуска корени в по-широко поле. Днес най-добрите английски умове изучават недавно откритите индийски учения и по този начин се излагат на влиянието на тази сила. Качеството на листа, корена, плода, което, когато се употребяват като лекарство, въздействува на вътрешните органи, това е силата на онова растение, която е освободена чрез процеса на храносмилането. Силата, която човек получава от хляба или месото, е освободена по същия начин от храната. Храносмилането е бавно изгаряне на приетите в тялото материи.
Освободената
от това изгаряне сила се използва, за да тури в действие тялото, както инженерът използва топлината за движение на машините.
Колкото са по-млади пъпките, толкова по-нежна е външната форма, обаче употребени като лекарство тези пъпки развиват най-голямата сила и най-доброто качество на растението. Най-добрият и най-силният чай се взема от най-горните и най-нежните цветове на растението. Нежните пролетни израстъци съдържате вече силите, които по-сетне ще образувате по-силния листа и стъблото. Също такива елементи съдържа и човешкото тяло през пролетта. На тези елементи трябва да се даде възможности да се развият, като не им се препятствува чрез нарушаване на спокойствието, претрупване и преумора с физическа или умствена работа.
към текста >>
89.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ту душата роптае против оковите на изтрити традиции, предразсъдъци и суеверия, в които е обвързана личността, ту духът се стреми да въздигне
освободената
личност до висшата индивидуалност на себеотказа и себежъртвата за общото добро * И ето: .
* И в ранни младини заскитал се тугин-немил-недраг на всички, с метежните слова и бунтовнишки дела върл враг и за богаташи и за попове и за всеки потисник и за всеки „вълк в овча кожа“, през своя кратък, едва тридесетгодишен живот, изпита най-големите нещастия, преброди всевъзможни сплетни и тежката мизерия... * Поет, писател, журналист; учител, обирник, артист и още кво ли не е бил тоя скитник из Русия и Румъния! . . . От рожба до смърт — хайдутин-бунтовник, анархист. * В дванадесетте стихотворения, които ни остави, личи безсмъртната atma лакатушкана сред бурно море. . .
Ту душата роптае против оковите на изтрити традиции, предразсъдъци и суеверия, в които е обвързана личността, ту духът се стреми да въздигне
освободената
личност до висшата индивидуалност на себеотказа и себежъртвата за общото добро * И ето: .
. . дочуват се сладкогорестни звуци на копнеж към свобода у милото и гордо „На прощаване“ с майка и либе за да се рушат вериги на иго; ... полъхват нежните трепети на хайдушка любов в „Пристанала“ — как хубава девойка напуска дом и род, за да иде в прегръдки на бунтовник-себежъртва за народа;... лъхтят ропоти на възмущение у „Гергьовден“ против идоли, що тачи сляпа тълпа; . . . ехтят викове на бран у „Борба“ за пробуда на задрямнал народ, тлеещ в заблуден мрак; . . .
към текста >>
И великият дух у Ботйовата личност е ратувал не само за пробудата на българския народ, който е влачил хомота и на себе и на турци и на гърци, но и за цялото човечество, което, ако и
освободено
политично и духовно, не се е още освободило от собствения хомот, хомота на личността.
А и колцина събратя бунтовници са намирали прибежище в тавана на печатницата — квартирата на Ботйова! * И в полета на своя копнеж към свобода Ботйов се е възйемал над облаците с жад да надзърне във вечно синьото небе в един остров сред тихите води на Дунава ведно с един приятел от Одеса, той заживява по Диогена и се опитва да възбуди божественото — свръхчовешко — чувство на алтруизма у простите рибари и и да направи един остров на блажените — остров на комунизма и в един век на ад да създаде рай. Ала скоро Ботйов се опомня, слиза о.т небесната вис, отива сред потъналия в тройна робия народ и със своя „Будилник“ започва да го буди от трикратния сън. А на поколението остави завет да продължи неговата борба докато той под булото на друга личност по вихрено бъде въплътен от кармичния кръговрат на нашите планети. * От век на век ... кумири..., кумири..., кумири е създавало човечеството в своя път и все повече и повече е оковавало във вериги atma-та — безсмъртния божествен слънчев лъч у човека — за да не може прояви своята сияйна светлина.
И великият дух у Ботйовата личност е ратувал не само за пробудата на българския народ, който е влачил хомота и на себе и на турци и на гърци, но и за цялото човечество, което, ако и
освободено
политично и духовно, не се е още освободило от собствения хомот, хомота на личността.
На оная личност, която тика хората да проявяват винаги жилото на егоизма;... на оная личност, която въздига човека или до суетната гордост на кумира, или до коленопреклонната смиреност на дребните души;... на оная личност, която кара хората да забравят, че под булото на нейните суетни ризи вси хора са единни рожби на Слънцето, тъй както седморните призматични цветове са рожба на единния слънчев лъч; личност, която малцина могат да надраснат и от каквито малцина се нуждае цялото човечество: не за да го поробят, а да го освободят и да го водят в хармония към свръхчовешка вис. — О, та колцина са в света такива свръхчовеци освободени от луната, на Слънцето деца? * И ощ на младини Ботйов е бил смел в борбата и ненавистта против всякакви кумири и против всякакви потисници на човешкия дух:... в един от най тържествените моменти — годишния училищен акт — един скудодумец започва една реч, в която — de moribus — отправя големи благодарности и искрени благопожелания към великото отоманско царство, което от ред векове тъй славно царува; величае богопроизходния султан, който тъй мъдро властва; възхваля прекомерните старания на поповете за просветата и напредъка на народа, който честно робува на всички, и..., ала тук се намесва току що завърналият се в родния край Ботйов, чиито чувства към истината и свободата кипват и недочаква края на тия бледи слова, които раздвижват само въздуха и сеят заблуда в ума на поробения българин. Заема смело трибунското място и отправя една поетична и пламенна реч против умопомрачените мракосеячи; против идолите и идолопоклонниците; изтъква ясно и открито лъжите и измамите на турската власт, нанесла през дълги векове толкоз беди на поробения народ, мамила го ред години с обещания, обещания и все с обещания, нахуля поповете, които сеят зърна на плевел и стряска народа от сън. А край тоя вития хайдутин сбират се отбор смелци, пламнали от неговите огнени слова.
към текста >>
— О, та колцина са в света такива свръхчовеци
освободени
от луната, на Слънцето деца?
Ала скоро Ботйов се опомня, слиза о.т небесната вис, отива сред потъналия в тройна робия народ и със своя „Будилник“ започва да го буди от трикратния сън. А на поколението остави завет да продължи неговата борба докато той под булото на друга личност по вихрено бъде въплътен от кармичния кръговрат на нашите планети. * От век на век ... кумири..., кумири..., кумири е създавало човечеството в своя път и все повече и повече е оковавало във вериги atma-та — безсмъртния божествен слънчев лъч у човека — за да не може прояви своята сияйна светлина. И великият дух у Ботйовата личност е ратувал не само за пробудата на българския народ, който е влачил хомота и на себе и на турци и на гърци, но и за цялото човечество, което, ако и освободено политично и духовно, не се е още освободило от собствения хомот, хомота на личността. На оная личност, която тика хората да проявяват винаги жилото на егоизма;... на оная личност, която въздига човека или до суетната гордост на кумира, или до коленопреклонната смиреност на дребните души;... на оная личност, която кара хората да забравят, че под булото на нейните суетни ризи вси хора са единни рожби на Слънцето, тъй както седморните призматични цветове са рожба на единния слънчев лъч; личност, която малцина могат да надраснат и от каквито малцина се нуждае цялото човечество: не за да го поробят, а да го освободят и да го водят в хармония към свръхчовешка вис.
— О, та колцина са в света такива свръхчовеци
освободени
от луната, на Слънцето деца?
* И ощ на младини Ботйов е бил смел в борбата и ненавистта против всякакви кумири и против всякакви потисници на човешкия дух:... в един от най тържествените моменти — годишния училищен акт — един скудодумец започва една реч, в която — de moribus — отправя големи благодарности и искрени благопожелания към великото отоманско царство, което от ред векове тъй славно царува; величае богопроизходния султан, който тъй мъдро властва; възхваля прекомерните старания на поповете за просветата и напредъка на народа, който честно робува на всички, и..., ала тук се намесва току що завърналият се в родния край Ботйов, чиито чувства към истината и свободата кипват и недочаква края на тия бледи слова, които раздвижват само въздуха и сеят заблуда в ума на поробения българин. Заема смело трибунското място и отправя една поетична и пламенна реч против умопомрачените мракосеячи; против идолите и идолопоклонниците; изтъква ясно и открито лъжите и измамите на турската власт, нанесла през дълги векове толкоз беди на поробения народ, мамила го ред години с обещания, обещания и все с обещания, нахуля поповете, които сеят зърна на плевел и стряска народа от сън. А край тоя вития хайдутин сбират се отбор смелци, пламнали от неговите огнени слова. И в жилите на тоя дивен хайдутин най-ярко е буйствала кръвната славянска и татарска смес на българското племе: кръв на волник и кръв на смелец. И за тоя дивен хайдутин в Ботйовата мисъл се въплъти най-дивният образ — образът на „Хаджи Димитра“; с един гениален замах и хомерова картинност: „Жив е той, жив е!
към текста >>
90.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ако се направи една точна криминална статистика на убийствата, кражбите, подкупите, изнудванията и развратните деяния, извършени от представители на всички съсловия и във всички части,
освободени
и
неосвободени
, на България, всеки човек с висока морална и духовна култура ще се почувства потресен от ужасното разрушително дело, на което е бил способен българинът, макар и не толкова, колкото гъркът, сърбинът и румънецът.
(Матея 5:10-12). И вследствие преследването на тия работници в името Божие, българският народ си навлече една карма, която изплаща в течение на цели петстотин години. Защото винаги, когато в средата на един народ се умножат престъпленията от различен характер, а ратниците за моралното му подобрение биват гонени, измъчвани и спъвани в тяхното праведно и общополезно дело, тоя народ се осъжда на страдания, ако не и на гибел. Най-новата история на българите не е лишена от много подобни примери. И сега, във време на последните излишни и пакостни войни, се натрупаха безброй престъпления и отговорности.
Ако се направи една точна криминална статистика на убийствата, кражбите, подкупите, изнудванията и развратните деяния, извършени от представители на всички съсловия и във всички части,
освободени
и
неосвободени
, на България, всеки човек с висока морална и духовна култура ще се почувства потресен от ужасното разрушително дело, на което е бил способен българинът, макар и не толкова, колкото гъркът, сърбинът и румънецът.
А прекомерната скъпотия, от която по настоящем пищи целият народ, показва несъмнено, че сребролюбието, алчността и егоизмът са развити у нас в максимални размери. Ние взаимно се ограбваме и безжалостно изпояждаме. Няма ни най-малък проблясък от съзнание на обществено благо и от чувство на любов и милосърдие към ближния. Думата „братство“ не съществува в съвременния български речник. Терминът „социална солидарност и правда“ е непонятен.
към текста >>
От този момент етерното тяло почва да работи самостоятелно върху растежа, само че то още се намира под влиянието на
неосвободеното
астрално тяло.
До зъбната смяна етерното тяло в съдружие с чуждите, наследени сили развива свои собствени. До дето етерното тяло по този начин постепенно се приготовлява за освобождение, физическото тяло е вече свободно самостоятелно. През този период етерното тяло изработва в физическото това, от което последното се нуждае. Като траен резултат от тая работа се явяват собствените зъби, които заменят наследените (млечните). Те са най-плътните елементи в човешкото тяло, и за това се явяват последни — на седмата година.
От този момент етерното тяло почва да работи самостоятелно върху растежа, само че то още се намира под влиянието на
неосвободеното
астрално тяло.
В момента, в който астралното тяло се освобождава, етерното тяло завършва един период от развитието си. Завършването на този период намира израз в половата зрелост. Половите органи стават самостоятелни, защото освободеното от астрална покривка астрално тяло не работи вече на вътре, а на вън, като влиза в пряко допиране с външния свят. Както нероденото дете не трябва да се подлага на влиянията на външния свят, също тъй не трябва да въздействат до седмата година върху етерното тяло силите, които за него представляват това, което представляват за физическото тяло впечатленията от физическата околност. А пък съответни въздействия върху астралното тяло трябва да се допускат чак след половата зрелост.
към текста >>
Половите органи стават самостоятелни, защото
освободеното
от астрална покривка астрално тяло не работи вече на вътре, а на вън, като влиза в пряко допиране с външния свят.
Като траен резултат от тая работа се явяват собствените зъби, които заменят наследените (млечните). Те са най-плътните елементи в човешкото тяло, и за това се явяват последни — на седмата година. От този момент етерното тяло почва да работи самостоятелно върху растежа, само че то още се намира под влиянието на неосвободеното астрално тяло. В момента, в който астралното тяло се освобождава, етерното тяло завършва един период от развитието си. Завършването на този период намира израз в половата зрелост.
Половите органи стават самостоятелни, защото
освободеното
от астрална покривка астрално тяло не работи вече на вътре, а на вън, като влиза в пряко допиране с външния свят.
Както нероденото дете не трябва да се подлага на влиянията на външния свят, също тъй не трябва да въздействат до седмата година върху етерното тяло силите, които за него представляват това, което представляват за физическото тяло впечатленията от физическата околност. А пък съответни въздействия върху астралното тяло трябва да се допускат чак след половата зрелост. Не общи фрази, като напр. „хармонично развитие на всички сили и и способности“, могат да бъдат основа на истинското възпитание, а само действителното познание на човешкото естество. С това не искаме да кажем, че подобни фрази са неверни; искаме само да кажем, че с подобни фрази може да се постигне толкова, колкото бихме постигнали, ако стояхме пред една машина и само уверявахме, че трябва да приведем всичките й части в хармонична дейност.
към текста >>
91.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Един юноша страстно я обича и се сватосва за нея, но тя устойчиво отклонява тази любов, която й обещава семейно щастие и мъжко покровителство ; като устремява сърцето си към висша любов, тя отдава девственото си чувство на тази нещастна, отчаяна душа, която може да бъде
освободена
само чрез любов вярна до гроб.
като капитан на кораб, който носи навред по пътя си нещастие. Той не може да се избави от бремето на тялото си и не може да намери покой дотогава, докато не го обикне жена, която да му бъде вярна до смърт; само такава самоотвержена любов би могла да го освободи. Той среща момиче, което е видял насън, момиче, очаровано от разказите за него, за проклятието, което тежи над него. и за неговата нещастна съдба. В светилището на своето чисто сърце, тя дава оброк да го изкупи и молила се за среща с него, щото с вярност до гроб да снеме проклятието, що тежало над него.
Един юноша страстно я обича и се сватосва за нея, но тя устойчиво отклонява тази любов, която й обещава семейно щастие и мъжко покровителство ; като устремява сърцето си към висша любов, тя отдава девственото си чувство на тази нещастна, отчаяна душа, която може да бъде
освободена
само чрез любов вярна до гроб.
Хвърчащият холандец е покорен от чистотата и нежността на младото момиче; той чувства как неговото жестоко сърце се топи под светлите лъчи на нейната чиста нежност. Като чува за сватовщината на своя млад съперник и като се бои да не би младежката му страст да завоюва сърцето на момичето, хвърчащият холандец изпада в лудост, обезумява при мисълта, че може да изгуби току-що родилата се надежда за освобождение. Но очистен от собствената си любов, той се издига над себелюбието и се решава да свали от момичето даденото от нея обещание да го спаси; той иска щото тя да се възползва от Откриващата се пред нея по светла участ Той се отказва от спасението и се връща на кораба си, повдига платната и напуска пристанището. Момичето, като се откъсва от обятията на човека, който го моли да се венчае с него, тича след заминалия кораб и се хвърля в морето, така че нейната любов, вярна до смърт, да може да спаси отчаялата се душа на скиталеца. Музиката, която изразява чистотата на любовта, нейното страдание, нейното отречение и нейното отчаяние, се повдига все по-високо и по-високо, става все по-дълбока и все по-победоносна, докато на сцената се разкъсват облаците и изкупителната любов, заедно с отричащата се скръб се показват в небесата, след което крайния взрив на мелодията възвестява, че след страданието иде радост.
към текста >>
През времето на почивката, обаче, родителите би трябвало да бъдат
освободени
от всички искания от страна на техните възрастни деца.
Защото по този начин ние ще му препятстваме да развие онези способности, на които едно младо същество се носи през живота като на силни крила. Един инстинкт кара птиците да мамят своите малки да излязат из гнездото, щом са в състояние да летят. Щеше да бъде лоша услуга, ако птиците биха искали да задържат малките си в гнездото, където крилата им, останали неупражнени, биха се атрофирали, когато на тези млади птици предстои да минават през бури, лед, и сняг, през които и старите трябва да отстъпят. При това майките на животните и хората имат нужда от дни на спокойствие след онези периоди, които са били посветени на поколението. Продължителността на тези времена на спокойствие и почивка трябва да бъде пропорционална на сложността на организма и на силата, която се е изисквала, за да се доведе едно тъй високо диференцирано същество до узряване.
През времето на почивката, обаче, родителите би трябвало да бъдат
освободени
от всички искания от страна на техните възрастни деца.
Така е при птиците и при животните в гората, само човешките майки не са сигурни, че ще бъдат освободени от грижите за порасналите си деца, додето изнемощеят и, съвсем изсмукани, паднат в гроба. А те би трябвало да бъдат свободни, пак тъй свободни, както са били свободни като момичета, преди да станат майки. Майчинството е една извънредно важна и неизбежна фаза на човешкото съществуване, за да се доведат до съзряване известни способности и познания. Но никой не бива да прикарва целия си живот в един единствен опит, в еднообразие. Животът в своето по-високо съвършенство ще бъде вечна промяна на обстоятелствата и състоянието, а не една конска мелница, както е днес Остават ли възрастните деца при майка си дълго време, след като вече са отдавна узрели, за да се прокарат сами в живота, виждат ли те още в нея подпора и удобна помощ и оставя ли майката по този начин да я злоупотребяват, тогава на края ще страдат и двете страни.
към текста >>
Така е при птиците и при животните в гората, само човешките майки не са сигурни, че ще бъдат
освободени
от грижите за порасналите си деца, додето изнемощеят и, съвсем изсмукани, паднат в гроба.
Един инстинкт кара птиците да мамят своите малки да излязат из гнездото, щом са в състояние да летят. Щеше да бъде лоша услуга, ако птиците биха искали да задържат малките си в гнездото, където крилата им, останали неупражнени, биха се атрофирали, когато на тези млади птици предстои да минават през бури, лед, и сняг, през които и старите трябва да отстъпят. При това майките на животните и хората имат нужда от дни на спокойствие след онези периоди, които са били посветени на поколението. Продължителността на тези времена на спокойствие и почивка трябва да бъде пропорционална на сложността на организма и на силата, която се е изисквала, за да се доведе едно тъй високо диференцирано същество до узряване. През времето на почивката, обаче, родителите би трябвало да бъдат освободени от всички искания от страна на техните възрастни деца.
Така е при птиците и при животните в гората, само човешките майки не са сигурни, че ще бъдат
освободени
от грижите за порасналите си деца, додето изнемощеят и, съвсем изсмукани, паднат в гроба.
А те би трябвало да бъдат свободни, пак тъй свободни, както са били свободни като момичета, преди да станат майки. Майчинството е една извънредно важна и неизбежна фаза на човешкото съществуване, за да се доведат до съзряване известни способности и познания. Но никой не бива да прикарва целия си живот в един единствен опит, в еднообразие. Животът в своето по-високо съвършенство ще бъде вечна промяна на обстоятелствата и състоянието, а не една конска мелница, както е днес Остават ли възрастните деца при майка си дълго време, след като вече са отдавна узрели, за да се прокарат сами в живота, виждат ли те още в нея подпора и удобна помощ и оставя ли майката по този начин да я злоупотребяват, тогава на края ще страдат и двете страни. Но майката, която си налага жертви, която се изтощава продължително, се лишава от новия живот, който я очаква, когато рожбата стане способна да лети.
към текста >>
92.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Изисквай по някога да бъдеш
освободен
от всякакъв страх.
Те стоварят върху си лошите и мъчителни последици на лъжата. Те се изключват от възможността един ден да се издигнат над границите на днешния свят. Те се отбиват без нужда от пътя на по-висшите истини. Всеки човек в себе си има в латентно състояние една способност, един талант, едно своеобразно качество. В безкрайното движение на живота има безкрайно разнообразие на явленията, били те едно човешко съществуване, едно захождане на слънцето или един човешки мозък.
Изисквай по някога да бъдеш
освободен
от всякакъв страх.
Всека секунда на такова искане въздейства малко по малко, за да бъдеш изваден за винаги от робството на страха. Безкрайното съзнание не познава страх, твое вечно наследство е да се приближаваш все повече към това безкрайно съзнание. Ние абсорбираме мислите на хората, на които най-много симпатизираме и с които най-често се срещаме. Ако тези хора са подчинени и живеят с мислите си в по-низши сфери, ние ще губим продължително, защото в общението с неравни, по-висшият и по-съвършеният отделен дух винаги пострадва. При успехи, мислите за успеха хвърлят към нас веднага нишки, а от неуспехите излизат винаги мисли за липса на ред, на система, на търпение или на сила на вярата, а това се всмуква от нас, като вода от гъба.
към текста >>
93.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Скъсването на тая последна връзка открива, че невидимият човек е съвършено
освободен
от плътския си организъм.
Какво е станало това невидимо същество, което, като напусна тялото си, каза: „аз си отивам“? Ние знаем силите на ясновидството. както те са изучени от изследваните със строго научен дух. Показано е, че разните субекти виждат през непрозрачни тела, посочват с точност вътрешни повреди, описват вярно всичко, което става отвъд гроба или на значителни разстояния и пр. Тия ясновидци именно, като ги поставите при някой умиращ, заявяват единодушно, че виждат да излиза от трупа една слабосветла пара, която се сгъстява и взема формата на плътското тяло, над което се носи и е свързана с него с един вид флуидическа нишка.
Скъсването на тая последна връзка открива, че невидимият човек е съвършено
освободен
от плътския си организъм.
Продължителността на времето, което минава от момента на смъртта до отделянето на тази тайнствена субстанция, е различна. Прочутият ясновидец Джаксон Дюис е видял магнетичния конец да се скъса следъ36 часа от констатацията на смъртта. Това скъсване се мени според вида на смъртта и моралността на покойника: то става преди спирането на телесните функции, когато, например, флуидическото тяло на един медиум бъде жертва на един случай, който докарва смърт ; същото става подир, когато, например, физическото тяло е ударено внезапно в някой съществен орган; най-сетне, то става през време на агонията, ако смъртта е естествена и е резултат от болест. Станислав де Гуайта е отбелязал, че излизането на флуидическото тяло „става през върха на главата, когато влизането на душите става през родилния орган, противополаритет на мозъка“. Веднага след смъртта, покойникът т.
към текста >>
94.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Съвременните народи са вече
освободени
от затвора, но още не знаят и не могат да се приспособят на външните условия, като мислят, че набралата се вода, когато се пусне и разлее, причинява само пакости - не, тя и ползува окръжаващите растения.
да се примирят с новите наредби, които природата е внесла. Те не съзират още тия наредби. Само високо развитите и чувствителни души могат да схващат това ново, което влиза в живота, тъй както ранобудните пойни лтички и нежните цветенца схващат приближаването на пролетта: едните със своите мелодични песни, с които посрещат изгрева на слънцето и изпращат неговия залез, а другите - със своето израстване и цъфтене. Прочее, новото време ни налага, по необходимост, да изменим своите стари възгледи, да се съобразим с новото и да започнем да прилагаме новите методи, които животът изисква. Едно сравнение ще поясни мисълта ни: когато богатият осиромашее, трябва да започне да работи; когато младият се лиши от удоволствия, трябва да започне да се учи; когато болният оздравее, трябва да напусне болницата; когато затворникът излежи наказанието си, трябва да излезе от затвора и да не мисли за новите условия, които го чакат: затворнишките и външните условия са диаметрално противоположни.
Съвременните народи са вече
освободени
от затвора, но още не знаят и не могат да се приспособят на външните условия, като мислят, че набралата се вода, когато се пусне и разлее, причинява само пакости - не, тя и ползува окръжаващите растения.
Проблемата е, следователно, не дали да поддържаме нашите затвори и да ги реформираме, а да преустроим външния живот, защото затворите се създават от неуредбата на тоя живот. Всички обществени системи трябва да бъдат само спомагала, упътвания за човечеството, а не затвори, понеже последните не разрешават никакви задачи: те са само временни ограничения, в които енергиите се разрастват, а ако тия енергии не се използуват, формите се разрушават. И виждаме тогава, защо хората остаряват и умират. Това се отнася не само за човека, а за всички същества: те минават през същия процес и учат тоя велик закон, че трябва да се приспособят към новите условия. И на българите е дадена сега една велика обществена задача за разрешение.
към текста >>
Населението в това село, събрано от бивши
освободени
крепостници, никога не се е ползвало с добра репутация; и семейството на Разпутина, едно от най-зле гледаните в тая местност, заемало последното място.
Другата групирала около царицата Александра Феодоровна всичките партизани на абсолютната автокрация, всичките адмиратори на германската култура, партизани на един германо - руски съюз, Витевците, Фредериковците, Корфовците, Воейков, Масолов, Бенкендорф, фон Вал, Щакелберг, Сухомлинов и по-късно Протопоповците и Щурмеровците, които презираха и мразеха всичко руско. Всека от тия две партии имаше своите любими пророци, своите мистични монаси, които се опитваше да въвежда в двореца, при императора, за да преодолеят нейните идеи. В 1906 год., след една интрига, която причини отстранението на Хелиодора от двореца, автократическата партия сполучи да въведе при царя един нов пророк, чиято слава засени скоро онази на всички други: това бе монахът Разпутин. Разпутин бе един прост селянин от Сибир, един беден неграмотен селянин, роден в 1872 год. в Покровское, малко селце в Тоболската губерния, Тюменски окръг.
Населението в това село, събрано от бивши
освободени
крепостници, никога не се е ползвало с добра репутация; и семейството на Разпутина, едно от най-зле гледаните в тая местност, заемало последното място.
Бащата, който се наричал Ефимович, е бил затварян много пъти за кражба, и синът изглеждал да следва неговия пример. И наистина, както казват, намерили в архивата на Тоболското съдилище три дела за кражба, лъжливо заклеване и изнасилване, извършени от младия Григори Ефимович, известен под намаленото име Гриша, а по-после под името Разпутин. Това последното е един прякор, който значи „безпътник“ и му бил даден още на младини от руските селяни. На село, животът на младия Разпутин е бил редица от простъпки и престъпления. Много пъти селския съд е осъждал лошия нехранимайко да бъде бичуван, и присъдите са били изпълнявани.
към текста >>
Никой човек, който търси друга опора за своята вяра, освен безкрайното съзнание, не може напълно и за всякога да бъде
освободен
(това ще рече, да изиска безсмъртие на плътта).
Но ние можем, когато невъзможното заслужава да бъде желано, да изпросим една вяра, която ще ни даде основанието за това, което ние сме искали да вярваме; дотолкова, доколкото ни сме искали това, тази вяра ще дойде. Вярата е интуитивната сила да се чувства една истина, която нашата чисто умствена сфера не е още достигнала. Тази вяра е била в Колумба, когато той е твърдял за съществуването на нови части в света, тя е във всекиго, който вярва в своята звезда и представлява една действителна жива сила в човека, която го води по непонятни пътища към неговата цел. Който се моли за тази вяра и за възможностите, които на самия него изглеждат още странни и необикновени, моли се същевременно и за дарбата да открива основания за новите истини. Който твърди и непоколебимо иска истина и само истина, той ще я получи; цялата истина представлява силата за извършване на това, което изглежда невъзможно.
Никой човек, който търси друга опора за своята вяра, освен безкрайното съзнание, не може напълно и за всякога да бъде
освободен
(това ще рече, да изиска безсмъртие на плътта).
В този смисъл всякой дух трябва напълно да се уповава на себе си! Никой, който зависи от другите, не може да привлече най-висшата сила; по този начин той само ще отнеме или ще абсорбира чужда вяра. Това може понякога да причини чудеса, обаче, то е построено на пясък. Само от живия източник в нас не е възможно отделяне, той расте в нас и за нас, понеже се храни от вечността. Най-добрата молитва, съзнателно или несъзнателно, трябва да бъде: „нека моята вяра да расте постоянно!
към текста >>
“ Когато,
освободени
от пленничеството, се завърнахме, на 22 февруари 1918 год., у дома си, роднините и съседите ни разправиха за станалото, узнах, че първият ми сън бил в момента, когато снаряда пробил тавана и се пръснал над леглата, дето спели четирите ми деца, а вторият ми сън е бил в момента, когато дъщеря ми Райна се простила с живота си в Разградската държавна болница.
А пък аз, силно развълнуван, се пробудих и нажален разправих сънят си на жена си и на хазяйката ми, която спеше в същата стая и първа ме запита, какво съм сънувал: навярно, аз съм изпищял в съня, преди да се събудя. Подир този ми сън, аз се постоянно молех, да може духът ми да проникне у дома, да видя какво става с децата ми. И около 6 — 7 дни подир това видях на сън, че ми бе дадена една дървена кутия, като сандъче, в която сложих една одрана агнешка глава, подадена ми от невидима ръка. След това, подаде ми се един детски труп без глава, който като слагах в същото сандъче, уплаших се и погледнах да видя, чия е главата и видях, че на нея е образа на дъщеря ми Райна. Заплаках веднага и се събудих с плач и с плач разправих съня си на жена ми и на хазяйката ми, която първа ме запита: „за какво плачеш, господине?
“ Когато,
освободени
от пленничеството, се завърнахме, на 22 февруари 1918 год., у дома си, роднините и съседите ни разправиха за станалото, узнах, че първият ми сън бил в момента, когато снаряда пробил тавана и се пръснал над леглата, дето спели четирите ми деца, а вторият ми сън е бил в момента, когато дъщеря ми Райна се простила с живота си в Разградската държавна болница.
И дупката, която пробил снаряда, беше на същото място отворена, дето я видях на сън. гр. Русе. Съобщава: Н. Д. Бъчваров. Мирът предсказан.
към текста >>
95.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
А слушателят, който го обрал, просто му казал: „защо се оплаквате, вие сте
освободен
от излишното в живота"... Според нас, парите са потребни, само за да се движи колелото на живота, да създават работа на всички хора, служат като средство за обмяна на техните енергии, за една съобщителна връзка между тях, като един стимул за труд и работа.
Никоя научна теория досега не е дала някакъв модус или едно правилно разрешение на въпроса за избавление от това зло. Хората от хиляди години страдат и умират, развиват се в тях най- ужасни болести, приключения и измъчвания, но и до сега ние не можем да си дадем отчет за същинските причини, а просто се залъгваме само с думите: „тъй искал Господ", както казват простите хора, или „тъй създал Господ света", както казват учените и религиозните хора, или „това е необходимо зло в природата", както уверяват рационалистите, а материалистите твърдят: „това е просто една илюзия". Да, „илюзия", но доста осезателна, от която всички плачат. Така нашето положение се уподобява на онова на един проповедник, който поддържал, че няма никаква нужда от пари, че те са една илюзия. Един от неговите слушатели, обаче, го обрал и проповедникът почнал да се оплаква, че му взели парите.
А слушателят, който го обрал, просто му казал: „защо се оплаквате, вие сте
освободен
от излишното в живота"... Според нас, парите са потребни, само за да се движи колелото на живота, да създават работа на всички хора, служат като средство за обмяна на техните енергии, за една съобщителна връзка между тях, като един стимул за труд и работа.
Но щом тия пари прекъснат своята циркулация в тоя смисъл и се обърнат на оръдия за престъпления, за създаване на нещастия, за изнудване съвестта на ближните, за измъчване на слабите, тогава ние казваме: парите са непотребни в този смисъл. Следователно, ние трябва да се повърнем в своя душевен мир, да изучим разумното в себе си, не чрез метода на отричането, а чрез оня - на допущането, не чрез метода на разрушението, а на съграждането, не чрез метода на омразата и злобата, а на обичта и благородството, т.е. чрез всички методи на добродетелите, които са скрити в човешкия дух. Когато ние почнем разумно да изучаваме живата природа и да виждаме във всяко живо същество една жива, съзнателна душа, ние ще бъдем близо до разрешението на тази велика задача на живота, т.е. ще знаем, как да употребяваме своя ум, своето сърце и своята воля: умът - при разглеждане условията на самия живот, сърцето - когато изучаваме съдържанието на тоя живот и волята - разумния смисъл на живота.
към текста >>
Трябва да се предадем на мисли за щастие и здраве с всички фибри на съществото си, седмица след седмица, месец след месец, година след година, и да представяме собствения си образ „
освободен
от всяко зло“, докато тази представа стане една идея-фикс, втора натура, и несъзнателно да продължава действието си.
Отвсякъде ни заобикаля представата за болестта! Духовните сили на всички окръжаващи действат във фалшиво направление. Пожелае ли ни някой приятел при раздялата „по-скорошно оздравяване“, това той казва с един загрижен и състрадателен тон, който ни кара да се страхуваме от най-лошото. Тогава се получава „субстанцията“ на това, от което се опасяват! Роднините, които са „угрижени“ за нас, работят за нашето съсипване.
Трябва да се предадем на мисли за щастие и здраве с всички фибри на съществото си, седмица след седмица, месец след месец, година след година, и да представяме собствения си образ „
освободен
от всяко зло“, докато тази представа стане една идея-фикс, втора натура, и несъзнателно да продължава действието си.
* * * Целият животински и органически живот преминава фази на изменение — неактивността като подготовка към подновено съществуване — както когато е стават големи промени в организма, които правят животното лениво и слабо. Природата изисква спокойствие за делото на регенерацията. Този закон, който действа в низшите животински форми, е в сила и за по-висшите степени. В човешкия живот има периоди, при които всичките му органи, сили и енергия проявяват известно отслабване. Ние също преминаваме такъв процес на изменение!
към текста >>
96.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Той трябва да унищожи желанието да живее в каквато и да е форма, както и желанието да живее
освободен
от всека форма; волята на ученика трябва да бъде безусловно съединена с Божията Воля; той няма вече избор, а иска онова, което Бог иска, и желае да отива там, дето е нужно, в оная част на света, дето предстои да се изпълни известна мисия; отива да заеме вакантния пост, който изисква някаква жертва; той не може вече да действа другояче, освен като се отъждестви напълно с Божията Воля.
. . Отсега нататък човек не живее вече, освен за да служи на другите ... и тук се изисква още да притежаваме в съвършенство добродетелта на толерантността, за която се загатна преди малко. Няма нищо, което да може да привлича ; нищо, което да може да отблъсва, Бога виждаме във всичко, следователно не може да имаме отвращение към никое негово проявление. Същото се отнася за всяко друго качество, забелязано по пътя на опитността; ние трябва сега да си дадем труд да го усвоим до съвършенство. А след четвъртото посвещение, преди човек да е станал Учител, му остават още няколко недостатъци, от които е необходимо да се освободи всецяло.
Той трябва да унищожи желанието да живее в каквато и да е форма, както и желанието да живее
освободен
от всека форма; волята на ученика трябва да бъде безусловно съединена с Божията Воля; той няма вече избор, а иска онова, което Бог иска, и желае да отива там, дето е нужно, в оная част на света, дето предстои да се изпълни известна мисия; отива да заеме вакантния пост, който изисква някаква жертва; той не може вече да действа другояче, освен като се отъждестви напълно с Божията Воля.
Важно е още да се унищожи последният остатък от гордост, както и идеята за отделеност, сиреч мисълта, която ни кара да смятаме себе си различни от другите, по-чисти, по-издигнати, по-интелигентни; трябва да схванем и да възприемем идеята, че ние сами сме част от другите и че трябва да делим с тях всичко, което притежаваме; нужно е да възприемем идеята, че можем да се сбратимим с невежествената душа и да споделим нейното невежество, като че ли то да съставя част от нашата собствена мъдрост. Тия различия не се чувстват вече, защото нищо не притежаваме сами по себе; казва ни се: „Ако аз имам мъдрост, тя принадлежи също на невежия, защото ние сме едно; тази идея е дори по-възвишена от идеята на братството, понеже братята са още разделени, когато пък ние сме едно; защото аз съм отъждествен с него“. Най-после ние трябва да притежаваме безусловното равновесие; да нямаме вече възможността да се тревожим, дори ако пропадне земята и небето. Незнанието е изчезнало вече, когато човек е стигнал до тая точка; той знае сега всичко, защото очите на духа със се отворили в него; той знае всичко и разбира всяко нещо . . .
към текста >>
Аз не искам да бъда спасен, нито пък свободен само за себе си; аз съм едно с човечеството и не искам да го оставя в неговото окаяно положение...“ И те се връщат на земята облечени с физическо тяло;
освободените
слизат пак в затвора, за да освободят затворниците.
.. Съществуват такива хора, които притежават безусловната свобода, които имат безгранична мъдрост и безгранична сила; и които, като са постигнали съвършенството, биха могли да влязат във вечното блаженство. Обаче, тези Велики Души гледат със състрадание на нашия страдащ свят, на нашето човечество, което се бори и мъчи във веригите, и си казват: „Аз съм, наистина, свободен, но пак искам да нося веригите, понеже човечеството ги носи; аз зная всичко... е добре ! искам да споделя с моите братя каквото зная; в мене е съвършената радост ... искам да я дам на хората; в мене е силата. . . искам да я споделя с тълпата; в мене е чистотата... искам да запозная с нея нечистите.
Аз не искам да бъда спасен, нито пък свободен само за себе си; аз съм едно с човечеството и не искам да го оставя в неговото окаяно положение...“ И те се връщат на земята облечени с физическо тяло;
освободените
слизат пак в затвора, за да освободят затворниците.
Изпращат навред своите ученици, за да учат човечеството и да му помагат. Тези именно Велики Души ние наричаме Учители; те са ония, които са основали истинските окултни общества, които съществуват сега в света. Боян Боев Изследванията на Райхенбах Уводни думи Народите от незапомнени времена живеят с вярата в невидимия свят и съществуването на човешката душа след смъртта. Човечеството спокойно до сега живееше с тази вяра и не се запитваше за основанията. Това то не можеше да направи, понеже още не беше достатъчно развит критическият му ум, не бяха напреднали и природните науки достатъчно.
към текста >>
97.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Университетът на Тагор ще бъде първата пътека в оная обширна градина, каквато един ден — според мистичното очакване на Тагор — ще бъде обновеният, пречистеният и
освободен
свят не човечеството, което е „една божествена арфа от много струни, очакващи да бъдат докоснати от Учителя, за да образуват единствената велика музика“.
Обаче, изкуството ще бъде само една част, един облик, от университета на Тагор. Но икономическият живот няма да бъде изключен. Напротив, този център на културата ще бъде и един център на икономическа дейност. Учителите и учениците ще обработват земята, ще отхранват добитък, ще тъчът платове за облеклото си, ще черпят масло от маслинените си дървета, и с една реч, ще произвеждат всичко, каквото им е потребно, като употребят най-модерни научни средства и изнамервания. Учители и ученици ще установят връзки на обществен живот и работа с жителите на близките до тях села на кооперативна основа, като изучват занаятите им, като участват в празненствата им и като се интересуват от възпитанието им.
Университетът на Тагор ще бъде първата пътека в оная обширна градина, каквато един ден — според мистичното очакване на Тагор — ще бъде обновеният, пречистеният и
освободен
свят не човечеството, което е „една божествена арфа от много струни, очакващи да бъдат докоснати от Учителя, за да образуват единствената велика музика“.
Каква работа имат английските педагози с тая пътека и тази градина? „Те са прелетни птици — казва Тагор — които крякат, без да пеят, и тяхното истинска сърце е далеч, а не е в земята, дето се заточени“. (Прев. от италиански, из в. Secolo). Символизъм I. Религиозните символи Като провъзгласява единството на религиите и техния произход от общия божествен първоизточник, духовната наука се основава на следните доказателства: 1) на тъждеството на религиозните учения, 2) на тъждеството на етическите учения, 3) на тъждеството на историята за Учителите, спасители на света и 4) на тъждеството на символите.
към текста >>
Моята по-добра съвест отхвърля тази склонност, и аз искам да бъда
освободен
от нея“.
Съвсем нямам желание да върша това. Това съвсем не е било моето намерение. Когато започвам да приказвам, обаче, при възбуждането на разговора мен ме обземат подобни неверности и пристрастни отзиви, въпреки волята ми. Моето по-висше себе не одобрява това и ми припомня в по-тихи часове, колко често аз се поддавам на лъжата“. Или; „аз имам една наклонност да крада ; аз не съм може би един обикновен крадец, обаче, има и други форми на кражба.
Моята по-добра съвест отхвърля тази склонност, и аз искам да бъда
освободен
от нея“.
Или още: „аз чувствам завист и ревност при виждането на известни лица,—самото произнасяне името им възбужда в мен омраза и отвращение“. Или; „аз мразя богатите, когато минават край мене, — една ненавист се явява вътре в мен“. Мисли от този род вредят на тялото и му носят болести тъй сигурно, както огънят изгаря кълчищата. Ние не сме се освободили от тях, ако ли се опитаме да чувстваме иначе! Това е самоизмама.
към текста >>
“ Ако подобни усещания биват изказвани пред изпитания наш приятел, с сериозното желание да бъдем
освободени
от тях, то с това те са станали по-материални, отколкото когато ги таяхме в духа си.
Мисли от този род вредят на тялото и му носят болести тъй сигурно, както огънят изгаря кълчищата. Ние не сме се освободили от тях, ако ли се опитаме да чувстваме иначе! Това е самоизмама. Ние просто не сме в положение да ги променим. Много по-добре е да се вгледаме направо в себе си, да признаем, каквото и да бихме намерили там, и си кажем честно: „да, аз мразя да, аз съм завистлив!
“ Ако подобни усещания биват изказвани пред изпитания наш приятел, с сериозното желание да бъдем
освободени
от тях, то с това те са станали по-материални, отколкото когато ги таяхме в духа си.
Ставайки по-материални, те приемат известна форма, която прави възможно тяхното отърсване! Защо и по какъв начин се извършва това, е необяснимо! Ние констатираме тук само факти от опит. Да нямаме никого, към когото свободно да можем да говорим, принудени да задържаме у нас всички дефекти и неприязнени грешки, това произвежда на първо време липса на смелост да ги признаем вътре в себе си, а по-късно онази фалшива гордост, която се задоволява с това, да се показва, което не е. Такъв дух най-после бива съвършено неспособен да признае въобще, че има някаква грешка, и най-подир и съвършено ослепява към своите недостатъци.
към текста >>
И от известна глупост никой напълно не може да бъде
освободен
, докато не я изкаже, облечена в думи, пред един свой приятел, — не стои ли ясно изразена в думи, широко разстлана пред нас, тя не бива позната като такава.
Ние имаме жизнената потребност от един другар, спрямо когото можем да бъдем естествени! Трябва да имаме поне един човек, пред когото бихме могли да изживяваме своите чувства и настроения, пред когото да снемем маската си и от ^когото да не бъде нужно да се предпазваме. Да няма защо всякога да подбираме нашите думи, за да кажем винаги нещо умно и коректно; това ще каже да поддържаме душевния лък всякога в напрежение, — той би трябвало, обаче, да бъде разпущан, — даже често разпущан. Ние се нуждаем от време на време от привилегията и свободата, да бъдем тривиални, — да казваме глупави неща, без страх да срещнем неудобрителни или подигравателни изражения. Ние не искаме да заглъхне игривото у нас; в противен случай, възможността да му дадем един израз бива безвъзвратно загубена, тялото се отучва и забравя израза на своята младост, а заедно с това и на телесната лекост, грация и сила.
И от известна глупост никой напълно не може да бъде
освободен
, докато не я изкаже, облечена в думи, пред един свой приятел, — не стои ли ясно изразена в думи, широко разстлана пред нас, тя не бива позната като такава.
Ние сме изповядали едно духовно държане от този вид, обективирали, познали и осъдили. Неизказаната мисъл принадлежи чисто на духа, а изказаната е от известно становище материализирана, — облечена в едно звуково тяло! Успехът в търговските предприятия бива подпомаган също така чрез изповедта. Там, където двама или повече души, с еднакви интереси, разменят мислите си върху един предмет — чистосърдечно и готови да признаят възникналите в течение на разговора заблуждения, които тогава именно по-леко се долавят, — там бива произведена една голяма сила, действаща за успеха! Всеки изповядва своя възглед върху предмета, изважда своя план от духовната част на своето същество и го материализира в думи.
към текста >>
Е Р дава това обяснение: това е част от латентната енергия, която тук бива
освободена
.
Той ни дава жалката цифра от около 7000 калории за килограм въглища. Ако бихме сполучили да разкъсаме въглищните атоми, и отнемем латентната им енергия, то с един килограм въглища един океански параход от 50000 конски сили би могъл да пътува непрекъснато десет години. При днешните цени на енергията, скритата в този килограм въглища енергия би възлязла на няколко стотини милиона лева. Че това не е никаква фантазия ни поучава примера с радия. Този произвежда, чрез доброволно разпадане на радиевия атом, грамадни количества топлина, за чиито източник по-рано не са знаели никакво обяснение.
Е Р дава това обяснение: това е част от латентната енергия, която тук бива
освободена
.
С този малък избор измежду последствията на Е Р нека приключим нашите разглеждания. (Следва краят). ________________________________________________________ 1) Като предпоставка при доказването се приема линеарност на тия уравнения. 2) Защото с това сферично уравнение, същевременно и основния закон в оптиката, тъй нареченото уравнение на вълнообразното движение и електромагнитната система на уравнения на Максуела са неизменни. 3) S R Р или специалния R Р.
към текста >>
98.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тъй че, мислите и чувствата на
освободените
от физическо тяло души са също тъй действителни, както и на тези, които се проявяват чрез физическо тяло и ни въздействат.
Физическото тяло е външна обвивка, подобно на житния клас за зърното. Чрез нея духът расте и се развива. Формите се менят, но животът е вечен и затова не може да се свърши с изчезването на формите. „В дома на моя Отец има много жилища“. Смъртта е само проява на живота в друга форма, който стъпка по стъпка непрестанно се развива.
Тъй че, мислите и чувствата на
освободените
от физическо тяло души са също тъй действителни, както и на тези, които се проявяват чрез физическо тяло и ни въздействат.
Животът е един и всички ние сме съединени един с друг в този общ живот. От нас зависи дали да бъдем безволни творения на условията или творци на своята съдба, които здраво държат в своите ръце кормилото на живота. Великите души, макар че физически не са между нас, със своите мисли и чувства и днес действат и много по-силно. Емерсон, Толстой и младите мъченици и герои в историята не са умрели, а живеят. Естествената наука днес има достатъчно доказателства за това, че туй, което виждаме, е само малка част от онова, което изобщо съществува.
към текста >>
Ние трябва да търсим истината при пълна свобода на духа,
освободен
от всяка предвзета идея.
бъде привлечено върху неговите открития само тогава, когато той ще успее да произведе дивиденти, защото учените, също както и другите, изискват „знак“ преди да приемат като истина неща, които прехвърлят тяхното разбиране и цената на едно научно откритие сега се определя от неговото котиране на пазаря. (Превод от френски). Смъртта и нейната тайнственост (Продължение от кн. 8-9) Какво е човекът? — Съществува ли душата?
Ние трябва да търсим истината при пълна свобода на духа,
освободен
от всяка предвзета идея.
Д е к а р т. В предишната статия ние констатирахме, че материалистическите теории не са ни най малко доказани. Те не са поставени върху една база толкова солидна, както някои си въобразяват; имат празнини; те изоставят на страна много необяснени неща; те далеч не могат да се сравняват, както се претендира, с геометрическите теореми или с математическите истини. Прочее, въпросът е всецяло открит за свободното ни изследване. Преди да издирим, дали душата преживява разлагането на тялото ни, необходимо е да се знае, преди всичко, дали душите ни съществуват.
към текста >>
99.
Всемирна летопис, год. 3, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
От тия три съществувания, много малко човешки същества реализират първото: те не се тревожат за личната си еволюция; те претърпяват пасивно всички външни натиски; това са машини, облечени в човешки форми, но не и
освободени
същества.
Всичките тия закони на Големия Свет, Макрокосмоса или вселената, са открити за нас при изучването на микрокосмоса или човешкото същество. И наистина ние намираме в човека: 1) Лично движение, в което индивидът живее според своята воля и упражнява свободата си: това е образа на въртенето на земята около себе си. Туй движение е резултат от едно противопоставяне на човешката воля на общия ход на нещата около него и изисква голямо доброволно напрягане, подкрепено с много изпити; 2) Общо движение, в което човекът се губи като индивидуален фактор: той става просто един социален фактор, чиято работа е повече или по-малко полезна на общността, според това, което е той: цяла машина или само една пружина в машината. Това е образа на годишното движение на земята, което се характеризира за човека чрез съществуването му в едно материално въплътяване; 3) Най-сетне, съществува движение на цялото човечество във всичките полета на въплътяването, дето всяко човешко същество е само един фактор в хода на еволюцията на вселената. Това е образа на вървежа на слънчевата система към съзвездието Херкулес и се характеризира за човешките същества чрез циклите на много съществувания с превъплътяване.
От тия три съществувания, много малко човешки същества реализират първото: те не се тревожат за личната си еволюция; те претърпяват пасивно всички външни натиски; това са машини, облечени в човешки форми, но не и
освободени
същества.
Те могат да се нарекат „много мъртви между малцина живи“. Животът, за тия същества, е всецяло съсредоточен в неговите външни форми: хубави дрехи, почитание на околните, украшения за мъжете и скъпоценности за жените, но нищо вътрешно, нищо, което е реално живо; това е гробница, която се съзира от оногова, който знае да гледа, но не е едно истинско човешко общество в свръзка с невидимия свят. В действителност, единственият истински живот е вътрешният; той минава далече от света или, по-скоро, светът е само ВЪНШНА ОПОРА на това живо и постоянно общение между нашето съществуване и невидимия свят“. По-нататък, Д-р Анкос, тоя проницателен издирвач на скритите човешки сили, изтъква, какво е предназначението на човека в отношенията му към нему подобните, т. е. в социално отношение, и дохожда в своя анализ до логическото заключение за устройството на обществото въз основа на синархическия принцип.
към текста >>
Тогава българският народ, толкова дълго терзан от едно користолю- брво и политиканствуваще духовенство и от разни други обществени паразити, ще си отдъхне спокойно,
освободено
от старите криви понятия и покварени нрави, и ще закрачи смело и решително в пътя на новата култура.
И у нас, в България, структурата на обществото е напълно благоприятна, за да се въведе синархическото управление, след като узреят и се изпитат условията за комуналния живот в духа на Христовите принципи Цялото производство, извършвано сега от работния народ на началата на частната собственост, може да даде най-големи и най-плодотворни резултати, ако се извършва общинно, на началата на колективната собственост. Общността на имота, средствата и оръдията на производството ще наложи неизбежно и комунизиране на труда. В такъв случай, формата на управлението и осъществяването му ще бъде едно от най-лесните: без да се засега дори сегашната конституционно-монархическа форма, принципите и същността на която са изложени във всеки учебник по конституционното право6), едно трикамерно съветско управление би съответствало на главните изисквания на синархията. Подробностите на това идеално и осъществимо управление у нас ще бъдат изложени в специална статия. Ако това стане по посочения от нас мирен, еволюционен път, съвременните политически партии, които, като хибридни и ефемерни творения на безидейни личности, са врагове на общественото развитие и благосъстояние, ще изчезнат безследно, защото са излишни.
Тогава българският народ, толкова дълго терзан от едно користолю- брво и политиканствуваще духовенство и от разни други обществени паразити, ще си отдъхне спокойно,
освободено
от старите криви понятия и покварени нрави, и ще закрачи смело и решително в пътя на новата култура.
Само по тоя начин ще може да се създаде Нова България. Тая държава-модел, каквато може и трябва да бъде България, ще достигне максимума на народно благоденствие, величие и слава, защото нейните жители, като напуснат своите душевни и физически пороци (себелюбието, себепоклонството, алчността, завистта, омразата, интригантството, лъжата, клеветата, кражбата, разврата, взаимната изтреба, месоядството, употребата на спиртни питиета, лукса и пр.), ще се вдъхновяват и ръководят само от взаимна любов и преданост,. от себеотрицание и самопожертване, ще водят естествен, чист и свят живот (растителна храна, безалкохолни питиета, честност, мъдрост и доброта), ще бъдат здрави и дълголетни и с тоя свой начин на живеене, труд и работа за общо благо ще образуват от родината си едно огнище на висока култура, към което неудържимо ще гравитират всички околни народи. Тогава и войните ще станат един печален анахронизъм. Нека българите първи дадат на света тоя образец на истинско обществено устройство и на съвършено държавно управление!
към текста >>
100.
Всемирна летопис, год. 3, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И, което е още по-важно,
освободени
от егоизма и фаворитизма, предадените всецяло на общите интереси на народа членове на трите камари ще служат изключително на висшите добродетели, чрез едно съревнование, което ще бъде най-хубавото украшение на техния характер и тяхната дейност.
В всеки от тия съвети Министерският съвет ще внася за одобрение и приемане преработените от него в окончателна форма решения на съответните съвети при отделните Министерства. По тоя начин ще се премахнат всички причини и условия за гражданска, селска или военна диктатура, защото целият процес на законодателството и администрацията на държавата ще се базира на естествения, биологическия закон на развитието. А Конституцията, която трябва да се ревизира изцяло з горния смисъл, ще предвиди подробностите. Е добре, не е ли явно, че въвеждането на синархическата система на управление, толкова идеална и желателна поради нейните възвишени блага, е бързо и лесно осъществимо у нас? Не е ли очевидно, че сегашната социална и политическа анархия ще се премахне само по тоя начин — чрез създаването на едно професионално представителство в най-съвършена форма, без участие на политиците от сегашния калибър?
И, което е още по-важно,
освободени
от егоизма и фаворитизма, предадените всецяло на общите интереси на народа членове на трите камари ще служат изключително на висшите добродетели, чрез едно съревнование, което ще бъде най-хубавото украшение на техния характер и тяхната дейност.
Мероприятията, които ще се изработват и узаконяват, ще носят печата на знанието и опита във всичките области на личния и обществен живот, а няма да се проникват от никаква партийно-политическа тенденция. Така, ние ще достигнем да имаме едно образцово законодателство и една справедлива администрация, ръководени от истината, мъдростта и любовта. И в постоянното усъвършенстване на личностите и институциите с помощта на синархическото управление ние ще намерим гаранцията за трайното благоденствие на народа и за ненарушимата в тръшна и външна безопасност на държавата. По аналогия, държавното управление, устроено според принципите на синархията, може да ни даде образец и за устройството на международното общежитие. След ужасните кръвопролития, на които бяхме свидетели особено от 1914 — 1918 год., ръководителите на човечеството съзнаха нуждата от учредяването на един международен орган, който да изравнява евентуалните спорове между държавите.
към текста >>
НАГОРЕ