Търсене в текстове за 'Оптимизъм'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 22 резултата в 21 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Природосъобразни методи - Г. Изворов Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Това е основния стремеж на всяко възпитание, а също и на развитието на човечеството въобще.Затова, макар да има различни схващания за силата на възпитателното въздействие (като се започне от крайния оптимизъм на Джон Лок и се свърши с крайния песимизъм на Шопенхауер), все пак всички обществени групи, класи и политически партии се стремят да привлекат на своя страна младото поколение и да му предадат своите разбирания и идеали.
Окултна педагогика Във всяко общество наред с големите грижи, които се полагат за здраво организиране на стопанския и политически живот, се полагат и такива за създаване правилно възпитание на младото поколение. Защото децата (обектът на възпитанието) днес са гражданите, обществото утре. Подрастващото поколение трябва да усвои всички културни (материални и духовни) придобивки на миналите поколения, да внесе своето в съкровищницата на родната и общочовешка култура и да предаде наследения и съхранен опит на следващите поколения. Това е основния стремеж на всяко възпитание, а също и на развитието на човечеството въобще.Затова, макар да има различни схващания за силата на възпитателното въздействие (като се започне от крайния оптимизъм на Джон Лок и се свърши с крайния песимизъм на Шопенхауер), все пак всички обществени групи, класи и политически партии се стремят да привлекат на своя страна младото поколение и да му предадат своите разбирания и идеали. Тоя стремеж проличава в най-ново време и у нас, чрез така наречените младежки секции при почти всички съществуващи обществени организации (от политическите партии до спортните и туристически дружества). И с основание, често общественици идеалисти казват: „Бъдещето е наше, защото с нас е младото поколение". Горното показва, че възпитанието и в широкия и в тесния смисъл на думата е важна обществена функция и с достатъчно основание е ангажирало вниманието на маса учители, реформатори и мислители. II. За всички е знайно, че възпитанието е предмет на специална наука – педагогиката, която има своя обширна и теория и история. Стотици учени и философи и в миналото и днес са посвещавали и посвещават живота си изцяло на въпросите на възпитанието и педагогиката.
към текста >>

2. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

3) Оптимизъм, да се уповаваме само на Божията наредба.
Когато някакво страдание ни мъчи, трябва да го победим с искреност, не страхувайки се, че то ще повреди на истината и справедливостта. Трябва да работим с всички сили за доброто на обществото, за постигане на голямата политическа комуна и да помагаме на Боговдъхновения да спаси света. По-нататък се дава мотото: Бог е Дух, Съдържащ се в цялата вселена, дори и в най-малката ù част, и човекът е управител на света. После идват четирите принципа за човешкия живот: 1) Очистване душата и тялото. 2) Хармониране на всички съсловия. 3) Оптимизъм, да се уповаваме само на Божията наредба. 4) Прогрес – да подобрим обществото. Четири девиза: Политически – едно родословие продължаващо вечно. За човешкото учение не е нужна етическа теория, но това което Бог действително изявява чрез вдъхновение, като истинен принцип неизменяем, нито в миналото, нито в настоящето, нито в бъдещето, даващ образец на доброта и справедливост. Да разпространява това учение – това е мисията на Оомото. Човешката природа има пет нравствени черти именно: хуманност, справедливост, достойнство, интелигентност и верност и пет сантимента – себеконтрол, срамежливост, разкаяние, скромност и самосъзнание.
към текста >>

3. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Днес това положение е за мнозина дилема... Но от друга страна и днес, както от памтивека, наред с крайния песимизъм върви и крайният оптимизъм.
Ако е трудно днес не само за отделния човек, но и за цялото човечество да си даде обективна сметка за това, което става с него, още по-трудно е да се предвиди или по-добре провиди и неговото бъдеще... Ние сме достигнали като че ли или отиваме към един върховен, универсален момент, пред който всички отделни спорове, недоразумения, конфликти остават дребни, незначителни. Днес се касае вече не за отношения между отделни личности и народи, а се поставя на изпитание цялото човечество... Днес дори, както поетично се изразяват някои, се надига земната кора със зачестилите напоследък земетресения и вулкани и цялото лице на земята се раздвижва. Картината отвън е такава, че искайки да я обхване и проумее със своя мъничък ум, човек или се върти в кръг, или изпада в песимизъм. И действително на оня, който по природа е песимист и вижда само мрачното и отрицателното в живота, с теоретически обяснения мъчно може да се помогне. На такива може да се предпише едно - да се примирят с житейската си съдба и в пълен пацифизъм да очакват възможния си край. Днес това положение е за мнозина дилема... Но от друга страна и днес, както от памтивека, наред с крайния песимизъм върви и крайният оптимизъм. Песимисти и оптимисти е имало през всички времена... И то по степен, като започнете от крайния песимизъм на Шопенхауер и свършите с крайния оптимизъм на Лайбниц, според който, този свят въпреки всичко е възможният най-добър свят и злото в него е възможното най-малко добро... И днес, ако можем да бъдем оптимисти и то в голяма степен (при наличността на съществуващия песимизъм) - основанията са две - авторитетът на историята и разумната закономерност във вселената. Историкът е винаги оптимист, защото подобни периоди и кризи човечеството е преживявало и преодолявало много пъти. И днес това преодоляване може би става, само че то е въпрос на години и дори на столетия, в които нашите обикновени мерки, лични настроения и разбирания, нямат стойност. Авторитетът и оптимизмът на историята, почиват на разумната закономерност във вселената. ...И наистина, ако човечеството обитаващо земята, беше само един сляп, случаен продукт, когото очаква едно сляпо бъдеще - то би било едно нещастно човечество... Но тая разумност, която в обикновения говор за нас е само една теоретическа абстракция, изглежда има и по-конкретни и по-реални проявления, които по един или други начин напътстват и ръководят човечеството - и от запад и изток.
към текста >>

Песимисти и оптимисти е имало през всички времена... И то по степен, като започнете от крайния песимизъм на Шопенхауер и свършите с крайния оптимизъм на Лайбниц, според който, този свят въпреки всичко е възможният най-добър свят и злото в него е възможното най-малко добро... И днес, ако можем да бъдем оптимисти и то в голяма степен (при наличността на съществуващия песимизъм) - основанията са две - авторитетът на историята и разумната закономерност във вселената.
Днес се касае вече не за отношения между отделни личности и народи, а се поставя на изпитание цялото човечество... Днес дори, както поетично се изразяват някои, се надига земната кора със зачестилите напоследък земетресения и вулкани и цялото лице на земята се раздвижва. Картината отвън е такава, че искайки да я обхване и проумее със своя мъничък ум, човек или се върти в кръг, или изпада в песимизъм. И действително на оня, който по природа е песимист и вижда само мрачното и отрицателното в живота, с теоретически обяснения мъчно може да се помогне. На такива може да се предпише едно - да се примирят с житейската си съдба и в пълен пацифизъм да очакват възможния си край. Днес това положение е за мнозина дилема... Но от друга страна и днес, както от памтивека, наред с крайния песимизъм върви и крайният оптимизъм. Песимисти и оптимисти е имало през всички времена... И то по степен, като започнете от крайния песимизъм на Шопенхауер и свършите с крайния оптимизъм на Лайбниц, според който, този свят въпреки всичко е възможният най-добър свят и злото в него е възможното най-малко добро... И днес, ако можем да бъдем оптимисти и то в голяма степен (при наличността на съществуващия песимизъм) - основанията са две - авторитетът на историята и разумната закономерност във вселената. Историкът е винаги оптимист, защото подобни периоди и кризи човечеството е преживявало и преодолявало много пъти. И днес това преодоляване може би става, само че то е въпрос на години и дори на столетия, в които нашите обикновени мерки, лични настроения и разбирания, нямат стойност. Авторитетът и оптимизмът на историята, почиват на разумната закономерност във вселената. ...И наистина, ако човечеството обитаващо земята, беше само един сляп, случаен продукт, когото очаква едно сляпо бъдеще - то би било едно нещастно човечество... Но тая разумност, която в обикновения говор за нас е само една теоретическа абстракция, изглежда има и по-конкретни и по-реални проявления, които по един или други начин напътстват и ръководят човечеството - и от запад и изток. Само че на запад вследствие големите материалистически и култови наслойки, хората за известно време бяха престанали да ги виждат.
към текста >>

4. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Голяма бе моята радост, когато можах лично да се запозная, да поговоря с него, да ме облъхне нещо от неговия оптимизъм, от неговата вечна усмивка и жизнерадост.
Тук аз видях великата сила на беззаветната, чистата любов. Alice Decoeudres – това е образец на любов и светлина, на един ангел, слязъл на земята само да слугува, на една доброта и благост, които знаят само да дават и да помагат, на едно сияние неуморно и постоянно. Вън от града, в една хубава вила посред разкошна градина, аз бях като у дома си, при сестра си, с която не бях се срещал с векове, а бях тъй близък, като че вчера съм се разделил. В Женева аз се срещнах и с Д-р Edmond Privat., вдъхновеният водител днес на есперантското движение, наследникът на Д-р Заменхоф, пламенният оратор в Женевския университет, който безспирно работи за тържеството на мира, за свещена хармония между народите, за разпространение на есперанто. Бях чел неговите книги – „Животът на Заменхоф” и бях почувствал живия огън на неговото слово. Голяма бе моята радост, когато можах лично да се запозная, да поговоря с него, да ме облъхне нещо от неговия оптимизъм, от неговата вечна усмивка и жизнерадост. Като че ли в неговото лице – аз се свързах със световното есперантско движение. Още повече, че аз пътувах за Южна Франция – между миротворците – по негова покана. И мислех си: ето, това е новият живот, това са зидарите на новия мир, светлите братя, които носят новите идеи за общочовешка хармония, за всеобщ мир между народите, за правда и ново възпитание. Посетих институт Ж. Ж. Русо, срещнах се с проф.
към текста >>

5. СИНИТЕ ОЧИ - GEORG NFRDMANN Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Тогава човек би видял ръце, които са недоволни, мрачни и замислени, ръце с голям оптимизъм и надежда.
Затова, този, който не е отворил душата си за възприемане на тия по-тънки области от вътрешния живот на ръката ще пропусне много важни неща от духовния живот на човека. Наистина, всички тия най-тънки състояния имат своите предпоставки, имат своята основа още в самата конструкция, в самата организация, анатомична и физиологична на организма и заедно с това те са отбелязани и във видимата, грубата част на ръката. Но за да се дойде до едни правилни и верни заключения по пътя на логическия ум, за да се извадят от тия данни заключения за ония невидими и неотпечатани още страни на човешкото същество, ще е нужен много голям ум, много силна логика и математически изчисления. Друго ще бъде, обаче, ако имаме един човек с тази дарба без да прави заключения от видимата част на ръката за по-тънките неща, а направо си вземе онова, което великия разум в природата е изчислил, пресметнал, съпоставил, резюмирал всичко това и го поднася на сензитивния изследовател-хиролог. Затова е важно и необходимо да можем да възприемаме и оная жива страна на ръката, която постоянно трепти, вибрира, говори, разкрива много. Тогава човек би видял ръце, които са недоволни, мрачни и замислени, ръце с голям оптимизъм и надежда. Би видял ръце, които са гневни, смели или уплашени, страхливи. Ръце които са тихи, кротки, други които са шумни, гръмогласни, бурни – те са също като живи индивидуални същества. Ако човек наблюдава своите ръце всеки ден и обърне внимание на тази тънка страна, ще забележи, че известни дни, една линия изпъква измежду всички останали по своя цвят, по своята яснота и живот. Следващите дни тя побледнява, а друга изпъква по своя цвят, яснота и живот. А това говори много, в какво понастоящем човек се проявява, какво разработва в себе си най-много и ако наблюдава добре, ще открие известна периодичност във всичко това и даже ще предвижда след известно време, кои системи в него или кои страни от неговия душевен живот ще проявят по-голяма активност.
към текста >>

6. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЧЕТИРИТЕ НЕЩА Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Оптимизъм, веселие, жизнерадост, инстинктивна симпатия и алтруизъм - това са красивите черти на този темперамент.
С вродена симпатия и алтруизъм, те се трогват от страданията на хората, съчувствуват на техните нужди, но само за дадения момент и повърхностно. Лесно дават обещания, но лесно ги и забравят. Затова сангвиникът трябва да го държиш да изпълни обещанието си още в момента. Изпуснеш ли го - той ще забрави! Сангвиниците изобщо са хора повече на добрите намерения, отколкото на добрите постъпки. Оптимизъм, веселие, жизнерадост, инстинктивна симпатия и алтруизъм - това са красивите черти на този темперамент. Но и тук, както и при добрите черти на лимфатиците, трябва да се прави разлика между спонтанни и моментни прояви на един темперамент и трайни черти на един характер, който съзнателно черпи сокове за проява на своите добродетели от биологичните извори на темпераментите. Възтъмно-жълтата кожа на холерика го издава отдалеч. А също и неговият обикновено висок ръст, едрата му кост, мършавото му, но мускулесто и ъгловато лице. Жлъчката, която се е разляла под тъмната му кожа, е оцветила дори и ябълките на очите, намрежени с червени жилки. Енергията на холерика личи във всичко - и в ъглестите форми, и в издадения нос и брада, и в стиснатите устни.
към текста >>

7. МЪДРЕЦЪТ ОТ ИЗТОК- БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

И нейното недоумение е недоумението на чистата душа, която още не познава света, а не съмнението и скептицизмът на стария човек, който има вече установени възгледи за нещата, който си мисли, че всичко разбира, че отдавна е преодолял наивния оптимизъм на младостта.
В девствената материя, в която няма нищо старо, никакви органически остатъци, не може да става ферментация, както в онази материя, в която се е разтопила торта на толкова измрели организми. И затова, ако в душата на една Сара, на един Захария, на една Елисавета можеше да стане ферментацията на съмнението, в душата на Дева Мария такава не става. Ще кажат някои, че и у нея се заражда страх и смут, когато ù се явява архангел Гавриил, че и в нея се поражда недоумение, как ще роди син, когато не е познала мъж. Ала това е колебанието на нежната лилия, чието стъбло е било разлюляно от силен вятър. Това е трепет на цветец, на който кацва пеперуда или бива докоснат от крилете на славей. И нейното недоумение е недоумението на чистата душа, която още не познава света, а не съмнението и скептицизмът на стария човек, който има вече установени възгледи за нещата, който си мисли, че всичко разбира, че отдавна е преодолял наивния оптимизъм на младостта. Наистина, и тя се уплашва, както е отбелязано в евангелието, при вида на мощния архангел, както се уплашва и Захария, както са изпитвали страх и трепет и всички пророци, които свидетелствуват, че им са се явявали ангели. Ала все пак тя е имала душевната сила да стои лице с лице пред едно неземно същество и, най-вече, имала е високата привилегия да получи непосредствено от него вест за своята висока мисия. Никоя от жените на Стария Завет не е била удостоявана с такава чест. Наистина, Сара е видела през пролуките на шатъра ангелите, но те са имали твърде земен вид. При това на Авраам, а не ней съобщават те вестта.
към текста >>

8. НОВАЛИС- ТВОРЧЕСТВО, ИДЕЙ -В В. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Благодарение на своя лимфатично-сангвиничен темперамент, който му придава от една страна спокойствие, умереност и хладнокръвие, а от друга - експанзивност, общителност, веселие и оптимизъм; благодарение на своята завидна интелигентност, способна да обхване в общи линии всички прояви на обществения живот; благодарение на своята толерантност и покровителствена, бащинска благосклонност, намиращи такъв ярък израз в цялата му юпитеровска външност; благодарение на своята превъзходна приспособимост към социалния живот, с всичките му законни институти, към всички режими на "законността и реда"; благодарение на широките си връзки с управници, с влиятелни, авторитетни лица; благодарение, най-сетне, на своята любов към високи постове, към богатство, почести, титли и награди, Юпитеровият тип във всички случаи се явява най-желан председател - като се почне от председател на република и се свърши с председател на някое бакалско сдружение.
Тоя тип люде се интересуват най-вече от производството и обмяната на материални блага и то в широк мащаб. Благодарение на своя развит, уравновесен ум, на своя вроден усет за материалните ценности и обществената стойност на индивидите, благодарение на своите организационни способности, на своята умереност, тактичност и примирителност, те са в състояние да развият широки и едри предприятия. За всичко, което има отношение към сделките, към практичната, чисто стопанска деятелност, техният ум се ориентира необикновено бързо. Особено лесно схваща общите линии, широките планове в тяхната цялост. Подробностите юпитерианецът предоставя на непосредствените изпълнители, на чиновниците в предприятието. Благодарение на своя лимфатично-сангвиничен темперамент, който му придава от една страна спокойствие, умереност и хладнокръвие, а от друга - експанзивност, общителност, веселие и оптимизъм; благодарение на своята завидна интелигентност, способна да обхване в общи линии всички прояви на обществения живот; благодарение на своята толерантност и покровителствена, бащинска благосклонност, намиращи такъв ярък израз в цялата му юпитеровска външност; благодарение на своята превъзходна приспособимост към социалния живот, с всичките му законни институти, към всички режими на "законността и реда"; благодарение на широките си връзки с управници, с влиятелни, авторитетни лица; благодарение, най-сетне, на своята любов към високи постове, към богатство, почести, титли и награди, Юпитеровият тип във всички случаи се явява най-желан председател - като се почне от председател на република и се свърши с председател на някое бакалско сдружение. На младини Юпитерианците са добри спортисти. Но в зрялата си възраст те се "обуржоазяват", стават по-тежки, по-мъчно-подвижни. Вместо всред природата, обичат да ходят по клубове, по кафенета и ресторанти или на гуляи, с автомобил, до някой ближен, добре уреден курорт, където има добри ресторанти. Всред юпитерианците, различно одарени ще срещнете търговци на едро, индустриалци, директори на големи стопански предприятия, крупни финансисти, капиталисти и пр. Стремящи се към видни постове, те почти винаги заемат най-високите административни длъжности.
към текста >>

9. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ВИТОШКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

– Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбие, милосърдие, честност, сърдечност, благосклонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, вярност към закона; дисхарм.
– Нехайство, безредие, мекушавост, безгрижие, леност, тщеславие, простащина, разпуснатост, лекомислие. Марс харм. – Въодушевление, самопожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхарм. – Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темпераментен, своенравие, опърничавост, ревност, грубост, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост. Юпитер харм. – Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбие, милосърдие, честност, сърдечност, благосклонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, вярност към закона; дисхарм. – Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, щеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие. Сатурн харм. – Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхарм. – Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство. Уран харм.
към текста >>

10. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Не суетен оптимизъм.
Не желайте да разрешите всички тайни, Бодри и весели трябва да бъдете. Вие живеете в един разумен свят. Докато човек мисли по физически начин, радостта му всеки може да отнеме, но като се издигне до едно по-високо съзнание, ще има радост, която никой не може да му отнеме. Тук на земята човек може да има такава радост! Светът иска сега големи оптимисти. Не суетен оптимизъм. Никои са оптимисти при благоприятни условия. Оптимист трябва да бъде човек и при неблагоприятни условия. В човека има несметни богатства! Нито празни, нито пълни бъчви ще оправят света, а изворите! Извор е това, което иде от Божествения свят.
към текста >>

11. Боян Боев (1883-1963) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Голяма бе моята радост, когато можах лично да се запозная, да поговоря с него, да ме облъхне нещо от неговия оптимизъм, от неговата вечна усмивка и жизнерадост.
Тук аз видях великата сила на беззаветната, чистата любов. Alice Decoeudres - това е образец на любов и светлина, на един ангел, слязъл на земята само да слугува, на една доброта и благост, които знаят само да дават и да помагат, на едно сияние неуморно и постоянно. Вън от града, в една хубава вила посред разкошна градина, аз бях като у дома си, при сестра си, с която не бях се срещал с векове, а бях тъй близък, като че вчера съм се разделил. В Женева аз се срещнах и с Д-р Edmond Privat, вдъхновеният водител днес на есперантското движение, наследникът на Д-р Заменхов, пламенният оратор в Женевския университет, който безспирно работи за тържеството на мира, за свещена хармония между народите, за разпространение на есперанто. Бях чел неговите книги - “Животът на Заменхоф” и бях почувствал живия огън на неговото слово. Голяма бе моята радост, когато можах лично да се запозная, да поговоря с него, да ме облъхне нещо от неговия оптимизъм, от неговата вечна усмивка и жизнерадост. Като че ли в неговото лице - аз се свързах със световното есперантско движение. Още повече, че аз пътувах за Южна Франция - между миротворците - по негова покана. И мислех си: ето, това е новият живот, това са зидарите на новия мир, светлите братя, които носят новите идеи за общочовешка хармония, за всеобщ мир между народите, за правда и ново възпитание. Посетих институт Ж. Ж. Русо, срещнах се с проф.
към текста >>

12. Брой 3-4 -1995г. Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Той даваше кураж на слабите и вдъхваше оптимизъм на отчаяните.
излиза и негов цялостен и задълбочен психологически труд по въпросите на възпитанието “Учителят за образованието”. Неуморим и всеотдаен, Боян Боев всякога е бил централна фигура на Изгреба. Неговата компетентност и знания по обширен кръг въпроси свързани с живота и учението на Учителя са го правили необходим и желан събеседник всякога. В неговата стаичка на Изгреба и преди, и след заминаването на Учителя всеки намираше търпелив и услужлив приятел. На разговор с Учителя Боян Боев бе опора в трудните години на атеистическата мрачина. Той даваше кураж на слабите и вдъхваше оптимизъм на отчаяните. Не се огъна пред нищо. И свърши огромна работа, която тепърва ще бъде оценена според истинската й значимост. Паша Теодорова СЛОВО ПРИ ИЗПРАЩАНЕТО НА БОЯН БОЕВ 23. 07. 1963 год. Драги братя и сестри, приятели и познати, сродници и съученици, Днес ние сме пред тленните останки на нашия обичен брат Боян Боев, които останки след половин час ще бъдат далеч от нас.
към текста >>

13. Кратка животопис Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Живее и твори с оптимизъм и вяра в силата на Новите идеи.
Предай го с живот и дело.“ 48 години Георги Куртев не изневери на Тихия Глас. Заслушан в него той работи с чистота и святост за идването на Новата Епоха на Любовта. Малцина разбираха и оценяваха работата му, но това не го смущаваше. Той й се посвети с дълбоко вътрешно разбиране и с чувство за отговорност към своя Учител, към великото в света. Георги Куртев върши това и сега. Живее и твори с оптимизъм и вяра в силата на Новите идеи. И по законите на светлината, с присъствието си той радиира Новото в окръжаващия го свят. Онова Ново, което той прие в България и пренесе там, в далечна Аржентина. Със светлина в ума и с огън в сърцето! От любов към хората! Милка Кралева
към текста >>

14. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 39 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В тази вътрешна възможност на човека се крие и причината за онзи оптимизъм и вяра в по-светло бъдеще, които- придружават човека и при най-големите противоречия.
Една част не може да унищожи цялото. Нито пък цялото може да унищожи някоя своя част. Резултатите на цялото и на частите могат да се унищожат, но отношенията, които съществуват между цялото и частите не могат да се унищожат. Идеята, че причината за нашите нещастия е вън от нас, е лъжлива, — причината за нашето щастие и нещастие е в самите нас. А това е вече гаранция, че можем да реализираме щастието и да отстраним нещастието. В тази вътрешна възможност на човека се крие и причината за онзи оптимизъм и вяра в по-светло бъдеще, които- придружават човека и при най-големите противоречия. Най-първо хората трябва да се освободят от лъжливите възгледи за живота си, които определят и техните постъпки. А това вече определя целокупната съдба на хората, — защото каквото мисли човек, това и става. Човек трябва да се освободи от вярата в този или онзи авторитет и да престане да се кланя на разни идоли, а трябва да вярва в това, което е вложено в него. Това е Божественото, което пребъдва във всички същества. И ако се обезсърчавате влезте по-дълбоко в себе си, и ще дойдете до един висш свят, където изчезват всички противоречия и където всичко е в радост и веселие.
към текста >>

15. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 119 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато човек е верен на този вътрешен глас, той разбира живота и превъзмогва с оптимизъм всички препятствия, защото разбира закона за отношението между причините и следствията и винаги се съобразява в живота си да мисли, чувства и постъпва по онзи начин, който ще му даде най-добрите резултати.
Дотолкова, доколкото ние вярваме в Бога, ще се ползваме от неговата помощ. Не говоря за обикновената вяра, но за дълбокото вътрешно убеждение, за дълбокото съзнание, че нашият живот е под вещото ръководство на едно Висше съзнание, което прониква нашето съзнание. И ако ние държим съзнанието си будно, има едно чувство в нас, което винаги ще ни държи във връзка с това Висше съзнание, което ни ръководи и напътства в живота. Ако в живота ни идват несрети, те се дължат на това, че не слушаме нашепванията на това Висше съзнание. Това е, което хората наричат интуиция. Когато човек е верен на този вътрешен глас, той разбира живота и превъзмогва с оптимизъм всички препятствия, защото разбира закона за отношението между причините и следствията и винаги се съобразява в живота си да мисли, чувства и постъпва по онзи начин, който ще му даде най-добрите резултати. И във физическия си живот той пак се придържа към същия принцип. За да бъде здрав и жизнеспособен, трябва да знае как да диша, как и с какво да се храни, защото храната до голяма степен определя направлението на нашия живот. Например, ако храните един човек 10 години със заешко месо, той ще стане толкова страхлив, че и от сянката си ще се плаши. Всяка една храна ни предава онези качества, които е имало съществото, от което я вземаме. Ако едни хора се хранят с нездравословна храна, те създават нещастие не само на себе си, но и на ред бъдещи поколения.
към текста >>

16. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„От практическата философия на Бергсона лъха любов към човечеството и най-дълбок оптимизъм.
. . Сега ще дадем цитати в две сказки на Анри Бергсон. Но преди това нека дадем цитат от писаното от Д-р X. Ю. Тодоров във в „Зора“ от 31. III, 1933 г под заглавието „Последната книга на Бергсон“. „От практическата философия на Бергсона лъха любов към човечеството и най-дълбок оптимизъм. Там, където той се домогва да разкрие същинския, извънсоциален и витален извор на религията той се проявява, като един верующ и един мистик. И въпросът за безсмъртието на душата е разрешен от него в положителен смисъл. А пък освен това, или заедно с това, същият този мистик Бергсон, по отношение на модерната техника и механика, не заема отрицателно становище. Той утвърждава,, напротив, рационалната съвременна култура, заедно с механизма. Човечеството пъшка, казва той днес под тежестта на своите изобретения и материална култура.
към текста >>

17. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 274 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

После, докато още сте под силното впечатление на техния оптимизъм, на радостното чувство, което лъха от тях, вземете някоя книга от някой модерен писател, който вярва, че, за дадеш истинска картина на живота, трябва да си реалист, — да пишеш за убийства, пиянство и проституция.
Това е част от обяснението. Ето другата част. Надбъбречните жлези, както ни казва д-р Хауърд, изработват едно вещество, наречено епинефрин — твърде силен възбудител на червените кръвни телца. Масажът на корема поставя в движение епинефрина, който принуждава червените кръвни телца да приемат повече кислород — ако, разбира се, чрез правилно дишане вкарвате в белия дроб достатъчно кислород. Прочетете някой ден нещо от Торо, или от Джан Бъро, или Стюарт Едуард Хуайт — едни от най-големите привърженици на живеенето всред природата. После, докато още сте под силното впечатление на техния оптимизъм, на радостното чувство, което лъха от тях, вземете някоя книга от някой модерен писател, който вярва, че, за дадеш истинска картина на живота, трябва да си реалист, — да пишеш за убийства, пиянство и проституция. Каква разлика! А на какво се дължи тази разлика? Читателят ще ви каже, че това е тъй, защото реалистът мисли дълбоко, а оптимистът повърхностно. В същност, разликата не е в мозъка на двамата, а в техните дробове. Не е толкова в дълбочината на тяхното мислене, колкото в дълбочината на техните дробове.
към текста >>

18. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

За това Юпитеровия тип е жизнерадостен, пълен с надежда и оптимизъм, — той има доверие в своята добра звезда, и употребявайки тоя израз, той обикновено не разбира неговото същинско значение.
Той стои около една година в един и същ зодиачен знак. Една силна позиция на Юпитера, напр. в асцендента или М. С., или един добър аспект на Юпитера със слънцето и луната, или с владетеля на асцендентите, или най после един добър аспект от с и , значително ще подобри един силно афлектиран хоро- скоп. Доброто може да ни застави да го чакаме известно време, — при едно силно влияние на Юпитера, обаче, то най-после ще дойде. За това Юпитеровия тип е жизнерадостен, пълен с надежда и оптимизъм, — той има доверие в своята добра звезда, и употребявайки тоя израз, той обикновено не разбира неговото същинско значение. Юпитер прави родения под неговия знак човек доброжелателен, приятен, справедлив, обществен и внимателен; но ако при това се получат силни афлектации, или ако той стои в знак, който не хармонира с природата му, тогава го прави горделив, тщеславен, самолюбив, високомерен и лицемерен, и преимуществата на Юпитеровото влияние се изменят в наклонност да се върви по общото течение и за лесно сприятеляване с всекиго. На Юпитеровия тип е присъщо желанието да е весел и да импонира. Богът Юпитер се представлява в митологията различно: седящ на престол със светкавица в лесната ръка, жезъл в лявата — и с диадема на главата. Орелът е най-любимата му птица. Зевс се изобразява и седящ на дървен стол с петел на полата, като символ на събуждащото се утро.
към текста >>

19. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Познанието, че ние сме духовни същества — че сме едно с безкрайното — води към оптимизъм, който създава сила.
Ние се нуждаем от повече вяра в себе си, в доброто, вяра в Бога, който управлява вселената чрез своите закони. Защото „няма нищо по сигурно от Бога“. Следователно, щом се съединим с този Дух на съвършената сила, ние се разтваряме за божествените сили, които все повече се струят през нас. Тогава изчезва всеки страх и грижи, една непоколебима вяра изпълва душата, която достига своето пълно царствено разцъфтяване в неизказано величие и красота. „Материализмът води към песимизъм, песимизмът — към слабост“. Познанието, че ние сме духовни същества — че сме едно с безкрайното — води към оптимизъм, който създава сила. Тайната на силата, на съвършения, мир и успех, е във все по-тясното съединение с Висшата Мощ. Пълнота на силата „Бог е духът на безкрайната сила и доколкото му се разтваряме, дотолкова тази сила се проявява в нас. За Бога всичко е възможно“. Тайната на силата е в съединението ни с Бога. Не материалния, а духовният човек е, който господства в света.
към текста >>

20. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Самобитност, достойнство и онази особена сърцатост, която е рожба на светлия оптимизъм, образуващ основния тон на характера, често прави от тях добри водачи, и ако Марс аспектира добре слънцето, може да се очаква успех и благополучие в професии, които се намират под властта на Марс, като военната служба, хирургията и пр.
— Следователно, всичко онова, което бе казано за отделните знакове в качеството им на асцедентни (възхождащи) знаци, за тяхното въздействие върху строежа на те.тото и върху характера, важи в по-малка или по-голяма мера и за положението на слънцето в 12-те зодии. Това положение на слънцето носи енергия, любов към дейност и склонност към началстване, към водителство. Тази черта се проявява още в детинство, но може да бъде силно видоизменена през този период от асцендента. Напр. тя дълго ще стои дълбоко скрита, ако знакът Рак или Риби възхождаше на изток в мига на раждането и чак по-късно ще изпъкне като черта в характера. Тази позиция на слънцето дава силна импулсивност, но и силна воля, понеже слънцето, символ на волята, е в подем (екзалтация) в знака Овен. Самобитност, достойнство и онази особена сърцатост, която е рожба на светлия оптимизъм, образуващ основния тон на характера, често прави от тях добри водачи, и ако Марс аспектира добре слънцето, може да се очаква успех и благополучие в професии, които се намират под властта на Марс, като военната служба, хирургията и пр. Измежду тях се срещат ония, които пробиват нови пътища, пионерите. Те имат вродена дарба за това. Тялото им е жизнено и крепко, поне тогава, когато други данни от противоположен характер не противоречат на това, но са много нетърпеливи и често страдат от раздразнителност и безпокойство. Главата е най-чувствителната част на тялото (сиреч най-може да бъде засегната от болести и премеждия. Овен управлява главата!) Слънцето в Телец От 22 апр.—21 май.
към текста >>

21. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Нетленният характер на съществото, този дълбок и коренен оптимизъм, е най-могъщото величие на Кабалата.
Кабалата не го приема. Тя отхвърля както във физическия порядък възможността на унищожението, така и в моралния — възможността на една непоправима деградация и вечна гибел. Значи, първите думи в Битието: „той създаде“ и „тя бе“ имат значение на постоянна реалност. Шестте членове на проявения Бог не са разрушени от падението. Даже съпругата му или Малхут, при по-тежки изпитания, е също невредима в същността си. Нетленният характер на съществото, този дълбок и коренен оптимизъм, е най-могъщото величие на Кабалата. Зо-ар не знае що е безнадеждност, тя е неприемлива, както и обезсърчението Защото Бог неосъжда немилостиво и не изоставя никого в едно бездънно падение. Зо-ар вижда само доброто и Бога като вечни същности. Нито престъплението, нито наказанието могат да продължават за винаги. Няма вечен виновник и вечен ад. Сега в Бога, а в бъдеще в целия свят ще пребъде само едно: сиянието на абсолютния идеал!
към текста >>

0.4286048412323