Търсене в текстове за 'Октава'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 67 резултата в 31 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Според Дарвин гибонът взема цяла октава от звукове.
Мечката е слабомузикална (според Daumbresse). Според други тя е силно музикална. Чувствителни към пианото са някои котки. Множество наблюдения ясно потвърждават силната музикалност на кучетата. Маймуната е още по-чувствителна. Според Дарвин гибонът взема цяла октава от звукове. Следователно тя се явява същински певец. В „произхождение на човека" той цитира съобщението на Савоа, че черните шимпанзета се събират по 20-50 наедно, за да правят нещо като „оркестър", удряйки върху кухите и звучни дървета, които те държат с ръцете и краката си. Фон Винклер цитира случаи, когато при свирене на фис-хармония или роял особено при „печални и мелодични мотиви" са се явявали в стаята по няколко мишки „които като че примират, слушайки увличащата ги мелодия. Общо взето, на животните най-много влияе флейтата, кларнета и цигулката. Би могло да се приведат още много примери из музикалния живот на животните, но аз ще се огранича само да цитирам опитите на Franc Nohain в Jardin des plantes, направени неотдавна с грамофон, за да завърша с тоя въпрос.
към текста >>

2. Правият път на живота Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Плутарх твърди, че Земята отговаря на тона ла, Луната — на си, Меркурий — на тона до, а неподвижните звезди на октавата на ла.
В това няма нищо чудно, ако си спомним, че маговете и посветените на древността не са нищо друго, освен тогавашните учени. От много векове философи и посветени са твърдели, че вселената е една огромна лира и че всяка звезда издава известен музикален тон. Съчетанието на тия тонове, извънредно мелодично, образува това, що те наричат хармония на сферите. Тази концепция — твърде древна — ние срещаме в космогониите на западна Азия, на Египет, Гърция и Италия. Така запр. Плутарх твърди, че Земята отговаря на тона ла, Луната — на си, Меркурий — на тона до, а неподвижните звезди на октавата на ла. И ето че напоследък, генерал Перие и двама негови сътрудници намират средство, служейки си с един твърде остроумен диспозитив, да зарегистрират и да чуят трептенията на звездите. Ще кажем някоя и друга дума за начина, по който те са работили. На един голям екваториал те настанили една голяма тръба, на чийто край разположили калий. Калият притежава свойството, когато бъде засегнат от светлината да отделя известен брой електрони; така че, когато лъчите на една звезда засегнат калия, ако има една разлика в потенциалите от неколкостотин волта, явява се електричен ток. Явно е, че токът ще бъде твърде слаб, понеже звездите са твърде отдалечени.
към текста >>

3. ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

от трептението на 1/2 струна се получава първия обертон (октава на основния), от трептението на 1/8 струна се получава вторият обертон (квинта), от трептението на 1/4 струна – третият обертон (по-горна октава), от трептението на 1/5 струна четвъртият обертон (терца), от трептението на 1/6 струна петият обертон (квинта) и пр.. Един пример: при основен тон До (от голямата октава), обертоновете ще бъдат: до и сол от малката октава, до¹, ми¹ и сол¹ и си¹ бемол от първата октава, до², ре² и ми² от втората октава и т.н.
Същият опит можем да повторим и с други тонове. Но има и по-сложни опити. Но преди да ги изложа, ще дам няколко предварителни изяснения. Знае се, че всеки тон се придружава от редица тонове, които се чуват по-слабо и се казват обертонове. Основния тон се причинява от трептението на цялата струна, а обертоновете – на нейни части. Напр. от трептението на 1/2 струна се получава първия обертон (октава на основния), от трептението на 1/8 струна се получава вторият обертон (квинта), от трептението на 1/4 струна – третият обертон (по-горна октава), от трептението на 1/5 струна четвъртият обертон (терца), от трептението на 1/6 струна петият обертон (квинта) и пр.. Един пример: при основен тон До (от голямата октава), обертоновете ще бъдат: до и сол от малката октава, до¹, ми¹ и сол¹ и си¹ бемол от първата октава, до², ре² и ми² от втората октава и т.н. Когато натиснем някой клавиш, то освен основния тон имаме и обертонове. Но последните не можем да чуем ясно. Обаче има един опит, чрез който можем да ги чуем по-ясно. Ако на пианото ударим до от малката октава и след това ударим До от голямата октава, ще видим, че в последния тон ще доловим ясно до от малката октава (първият обертон). Друг опит: Ако ударимсол от малката октава и след това До от голямата октава, то в последния ще доловим и сол(вторият обертон)[1].
към текста >>

Ако на пианото ударим до от малката октава и след това ударим До от голямата октава, ще видим, че в последния тон ще доловим ясно до от малката октава (първият обертон).
Основния тон се причинява от трептението на цялата струна, а обертоновете – на нейни части. Напр. от трептението на 1/2 струна се получава първия обертон (октава на основния), от трептението на 1/8 струна се получава вторият обертон (квинта), от трептението на 1/4 струна – третият обертон (по-горна октава), от трептението на 1/5 струна четвъртият обертон (терца), от трептението на 1/6 струна петият обертон (квинта) и пр.. Един пример: при основен тон До (от голямата октава), обертоновете ще бъдат: до и сол от малката октава, до¹, ми¹ и сол¹ и си¹ бемол от първата октава, до², ре² и ми² от втората октава и т.н. Когато натиснем някой клавиш, то освен основния тон имаме и обертонове. Но последните не можем да чуем ясно. Обаче има един опит, чрез който можем да ги чуем по-ясно. Ако на пианото ударим до от малката октава и след това ударим До от голямата октава, ще видим, че в последния тон ще доловим ясно до от малката октава (първият обертон). Друг опит: Ако ударимсол от малката октава и след това До от голямата октава, то в последния ще доловим и сол(вторият обертон)[1]. Последните опити можем да формулираме така: Удря се предварително тона, който ще търсим, като обертон на някой друг тон. След това удряме последния и в нето долавяме първия тон като обертон. Така можем да дойдем до деветия обертон. Друг опит: Ако натиснем беззвучно на пианото клавишите за тризвучието до¹, ми¹ и сол¹ (т.е.
към текста >>

Друг опит: Ако ударимсол от малката октава и след това До от голямата октава, то в последния ще доловим и сол(вторият обертон)[1].
от трептението на 1/2 струна се получава първия обертон (октава на основния), от трептението на 1/8 струна се получава вторият обертон (квинта), от трептението на 1/4 струна – третият обертон (по-горна октава), от трептението на 1/5 струна четвъртият обертон (терца), от трептението на 1/6 струна петият обертон (квинта) и пр.. Един пример: при основен тон До (от голямата октава), обертоновете ще бъдат: до и сол от малката октава, до¹, ми¹ и сол¹ и си¹ бемол от първата октава, до², ре² и ми² от втората октава и т.н. Когато натиснем някой клавиш, то освен основния тон имаме и обертонове. Но последните не можем да чуем ясно. Обаче има един опит, чрез който можем да ги чуем по-ясно. Ако на пианото ударим до от малката октава и след това ударим До от голямата октава, ще видим, че в последния тон ще доловим ясно до от малката октава (първият обертон). Друг опит: Ако ударимсол от малката октава и след това До от голямата октава, то в последния ще доловим и сол(вторият обертон)[1]. Последните опити можем да формулираме така: Удря се предварително тона, който ще търсим, като обертон на някой друг тон. След това удряме последния и в нето долавяме първия тон като обертон. Така можем да дойдем до деветия обертон. Друг опит: Ако натиснем беззвучно на пианото клавишите за тризвучието до¹, ми¹ и сол¹ (т.е. 3, 4 и 5 обертон за До от голямата октава) и следъ това ударим голямо До късо и силно, то третият обертон на голямо До ще приведе в трептение струната до¹, 4 обертон ми¹ ще приведе в трептение струната ми¹ и 5 обертон сол¹ ще приведе в трептение струната сол¹.
към текста >>

3, 4 и 5 обертон за До от голямата октава) и следъ това ударим голямо До късо и силно, то третият обертон на голямо До ще приведе в трептение струната до¹, 4 обертон ми¹ ще приведе в трептение струната ми¹ и 5 обертон сол¹ ще приведе в трептение струната сол¹.
Друг опит: Ако ударимсол от малката октава и след това До от голямата октава, то в последния ще доловим и сол(вторият обертон)[1]. Последните опити можем да формулираме така: Удря се предварително тона, който ще търсим, като обертон на някой друг тон. След това удряме последния и в нето долавяме първия тон като обертон. Така можем да дойдем до деветия обертон. Друг опит: Ако натиснем беззвучно на пианото клавишите за тризвучието до¹, ми¹ и сол¹ (т.е. 3, 4 и 5 обертон за До от голямата октава) и следъ това ударим голямо До късо и силно, то третият обертон на голямо До ще приведе в трептение струната до¹, 4 обертон ми¹ ще приведе в трептение струната ми¹ и 5 обертон сол¹ ще приведе в трептение струната сол¹. Разбира се, най-ясно ще прозвучи струната до¹, понеже до¹, е най-чист и най-хармоничен с голямо До. Можем да направим обратния опит: Голямо До натискаме беззвучно, а тризвучието до¹, ми¹и сол¹ натискаме късо и силно. Съдържащите се обертонове в голямо До, а именно 3, 4 и 5 обертонове ще се чуят като трептения на струната голямо До. Тези трептения са възбудени от трептенията на струните до¹, ми¹ и сол¹. Друг опит: Ако натиснем беззвучно с лавата ръка цялата голяма октава включително и черните клавиши и след това вземем, какъв да е друг акорд на съседно място късо и силно (стакато), то тези акорд ще звучи дълго време, макар и да сме вдигнали пръстите си от него, понеже е възбудил същите звукове и в голямата октава, натискана беззвучно от нас.
към текста >>

Друг опит: Ако натиснем беззвучно с лавата ръка цялата голяма октава включително и черните клавиши и след това вземем, какъв да е друг акорд на съседно място късо и силно (стакато), то тези акорд ще звучи дълго време, макар и да сме вдигнали пръстите си от него, понеже е възбудил същите звукове и в голямата октава, натискана беззвучно от нас.
3, 4 и 5 обертон за До от голямата октава) и следъ това ударим голямо До късо и силно, то третият обертон на голямо До ще приведе в трептение струната до¹, 4 обертон ми¹ ще приведе в трептение струната ми¹ и 5 обертон сол¹ ще приведе в трептение струната сол¹. Разбира се, най-ясно ще прозвучи струната до¹, понеже до¹, е най-чист и най-хармоничен с голямо До. Можем да направим обратния опит: Голямо До натискаме беззвучно, а тризвучието до¹, ми¹и сол¹ натискаме късо и силно. Съдържащите се обертонове в голямо До, а именно 3, 4 и 5 обертонове ще се чуят като трептения на струната голямо До. Тези трептения са възбудени от трептенията на струните до¹, ми¹ и сол¹. Друг опит: Ако натиснем беззвучно с лавата ръка цялата голяма октава включително и черните клавиши и след това вземем, какъв да е друг акорд на съседно място късо и силно (стакато), то тези акорд ще звучи дълго време, макар и да сме вдигнали пръстите си от него, понеже е възбудил същите звукове и в голямата октава, натискана беззвучно от нас. Това е използувано с педала за Forte. Този педал има за цел да освободи струните и така да се образуват обертонове за съседните струни, чрез което отделният тон преминава в един вид оркестров тон. Аналогични интересни опити можем да направим с цигулка. Взема се ре на сол струна в трета позиция. Ще видим, че ще звучи и струната ре.
към текста >>

4. РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Те представляват една серия на физиономическата октава, на която се основава тази доктрина и от която произлиза нейната научна система.
Някой проповядва хуманност, а сам е скъперник, груб, и рядък егоист. Друг говори за мъжество, пък той сам трепери и бяга при най-малка опасност. Такива противоречия съвсем не означават двойственост, лицемерие или глупости; най-често тук има несъгласие и конфликти между характера и умствените способности. Освен геометрическите форми на типовете и темпераментите, които указват голямо влияние върху физическия и морален живот на човека, трябва да се спомене и влиянието на планетите: Сатурн, Юпитер, Марс, Венера, Аполон (Слънце), Меркурий, Луна и Земя. Тези осем планети притежават физическите и нравствени особености на различните планетни типове. Те представляват една серия на физиономическата октава, на която се основава тази доктрина и от която произлиза нейната научна система. Когато казваме, че този тип е сатурновски, разбираме, че той физически и нравствено принадлежат към родовия тип на Сатурн. Когато определяме някого под название юпитеров и сатурнов (влияние и на двете планети), искаме да кажем, че този тип физически и нравствено е съвкупност на юпитеровия и сатурновия род. Често пъти индивидът представлява съединение на три планети, понякога, макар и много рядко, се явява и четвърта. Тогава имаме личност, сложният нравствен характер на която представлява видими противоречия поради разните елементи, които се надпреварват да образуват единство на нейния физиономически тип. Най-рядко се среща чист, т.е.
към текста >>

5. ОТЗИВИ ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Тази маймуна пее с чисти тонове на кавал, започвайки от Е на голямата октава, пее полутоновете (тъй наречената хроматична стълба), като стига нагоре до пълна октава, при което повтаря пак основния тон.
То, обаче, пееше само когато в песента се чуваше да свири само един рог. Щом свиреха много рогове заедно, то изразяваше своята радост само чрез скачане. Това приятно и точно наблюдение сведочи, че у животните не само любовта към музиката, но и музикалният слух и радостта към дадени звукове на този или онзи инструмент, са също така различни и индивидуални, както това е при хората. Музикално одарени пред всички останали животни са много птици, измежду които има една голяма група отлични певци, школувани музиканти. Измежду млекопитаещите може да влезе в състезание с птиците само един вид от гибоните, тъй наречения Хулок от горна Индия. Тази маймуна пее с чисти тонове на кавал, започвайки от Е на голямата октава, пее полутоновете (тъй наречената хроматична стълба), като стига нагоре до пълна октава, при което повтаря пак основния тон. Измежду най-музикалните от пойните птици има и такива, които пеят не само свойственото тям. Те могат да пресъздадат и всякаква друга мелодия чута от хора - разбира се, в зависимост от тяхната тонова възможност. Подобни птици са тъй наречените на немски „Шпьотер” (те подражават гласа на много други птици, млекопитаещи, дори и хора). Някои от пойните птици при учене чуват, чувствуват и съзнават точно грешките, които са допуснали и бързат веднага да се поправят, като сравняват своята свирня с тази на учителя си. Те са способни също да транспонират една песен, която са заучили както това прави някой музикант, в по-висока или по-ниска гама.
към текста >>

6. НА СЪВРЕМЕННИ ЖИТЕЙСКИ МОТИВИ - Д-Р ЕЛ. КОЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Всяка по-горна октава трептения има аналогия с по-долните.
И то се основава на единството, което лежи в основата на цялото битие. Например в периодичната система на химичните елементи след всеки седем елемента се повтарят елементи с аналогични свойства. Това виждаме и в спектъра на цветовете и в октавите на музиката. Там всеки тон прилича на осмия след него. Такива октави имаме и в електромагнитните трептения. Всяка по-горна октава трептения има аналогия с по-долните. Има безброй съответствия в природата. Ще изброя само по-важните от тях, които ни главно интересуват в случая. Има съответствие между тон, форма, движение, цвят, число и идея. На този закон за съответствие между тия прояви в природата се основава и тъй наречената окултна архитектура. На туй съответствие се основава и паневритмията.
към текста >>

7. СТИХОВЕ - S Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Следната таблица изразява тия отношения: Новооткритите планети - Уран, който се смята горна октава на Меркурий и Нептун, когото считат горна октава на Венера - нямат свое жилище.
Засега ще се задоволим да забележим, че методът на транзитите, употребен правилно, представлява едно от твърде сигурните предсказателни средства на традицията. 2. И друг път имахме случай да споменем за астрологичната хипотеза, според която планетите от старата серия управляват или владеят по два, а светилата - по един от зодиакалните знаци. в тоя случай знакът се нарича жилище на въпросната планета, която пък се счита негов господар. (Виж фигурата). Както се каза и по-рано, един от двата знака, които се управляват от един и същ господар, е сроден по естество с владеещата планета, а другият има допълнителен, комплементарен характер на нейния. Следната таблица изразява тия отношения: Новооткритите планети - Уран, който се смята горна октава на Меркурий и Нептун, когото считат горна октава на Венера - нямат свое жилище. Твърди се, че Уран, на който приписват огнен характер, се чувствал добре във Водолей, а може би и в Скорпион, а Нептун, който минава за водна планета - в Риби, а може би и в Рак. Обратно, в знаците, които лежат срещу техните жилища, планетите се считат че са на „заточение". Така: Слънцето се смята заточено във Водолей, Луната се смята заточено във Козирог, Меркурий се смята заточено във Риби и Стрелец, Венера се смята заточено във Овен и Скорпион, Марс се смята заточено във Везни и Телец, Юпитер се смята заточено във Близнаци и Дева, Сатурн се смята заточено във Рак и Лъв. Има още едно „достойнство", което традицията приписва на планетите. Според нея, влиянието на планетите се проявява особено силно още в някои знаци.
към текста >>

8. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

във всяко поле има само една "осъществена октава", а между отделните полета има сума "загубени октави".
Manasa (материята на умствения свет). Тези четири видоизменения на материята имат "прекъснат строеж", те не са непрекъснати флуиди. Такова е, впрочем, схващането за материята и на западната физика. Имащи общ произход, тия четири състояния на материята се различават само по групиране на частиците и по броя на трептенията, които следват един възходящ октавен ход. Затова индусите говорят за "октави" в разните полета. във всяко поле има само една "осъществена октава", а между отделните полета има сума "загубени октави". Това твърде напомня нашата стълбица на трептения, Знайно е, че между звуковите трептения, запример, и тия на светлината има цяла пустиня. Такива "пустини" се срещат и по други места на стълбицата. От горното е ясно, че между броя на трептенията на разните "полета" има грамадна разлика. Ако броят на трептенията на Прана, да речем, възлиза на билиони, този на Кама ще възлиза н« квинталиони, а тоя на Манаса ще се изрази с число, което притежава много нули. Тия числени сравнения са дадени, разбира се, само като илюстрация.
към текста >>

9. ПРЕД РЕШИТЕЛНИЯ ЧАС - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

За да изразят принадлежността на Урана към един по-висок свят, който астрономически се простира зад пръстените на Сатурна, астролозите го наричат октава на Меркурий, имайки пред вид неговия ясно подчертан умствен характер.
Има, обаче, известни умствени, емоционални и волеви прояви, има и известни физически прояви, които се характеризират като „уранови". Очевидно, Уран действува като един свят от сили, които сега се събуждат в човечеството и се стремят да добият въплъщение у него. Тия сили са по-тънки, по-флуидни, по-неуловими от силите на планетите, включени в орбитата на Сатурн - старият напълно оформен вече свят на личното, егоцентрично съзнание. Това са сили на един нов, отвъд - сатурнов свят, които се стремят да разчупят твърдата "сатурновска" черупка на затворената в себе си личност и да свържат човека с космичното съзнание. В тази смисъл, Уран може да се нарече врата на космичното съзнание в човека. За да изразят принадлежността на Урана към един по-висок свят, който астрономически се простира зад пръстените на Сатурна, астролозите го наричат октава на Меркурий, имайки пред вид неговия ясно подчертан умствен характер. В това название, обаче, мнозина подозират скрития умисъл да се спаси класическата седморка от планети, нарушена от откриването на новите, транс-сатурнови планети. Ние няма да разискваме тук разните спекулации на астролозите по този въпрос. За нас е съществено, че в дадено историческо време започват да действуват известен род сили, които се проявяват в ред типични явления, както в индивидуалния, тъй и в обществения живот на човека - в наука, изкуство и пр., и че този род явления, както показват астрологичните изследвания, могат да се свържат с един физически център на нашата слънчева система - планетата Уран, респ. с нейния астрономичен цикъл. И наистина, многобройните изследвания на хороскопи, в които е бил привлечен този нов астрологичен фактор - изследвания, които имат характер на емпирически статистики - потвърждават недвусмислено горното допущение.
към текста >>

10. Из нашия живот. Разговор с Учителя на Изгрева – Б. Боев Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Макар че е още твърде рано да се говори за характера на нейното влияние, все пак много автори са склонни да я смятат за октава на Марс.
АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ 2. ПЛАНЕТИ И ДОМОВЕ (продължение) В изложението на Бейли, дадено в последните броеве на списанието, остана неразгледан последният известен член на нашата слънчева система, именно планетата Плутон, която бе открита през последните години. Макар че е още твърде рано да се говори за характера на нейното влияние, все пак много автори са склонни да я смятат за октава на Марс. Както теоретически съображения, така и досегашните наблюдения говорели в полза на това схващане. Във всеки случай избухването на войната на 1.IX. т.г. би било доста необяснимо без предполагаемото марсово естество на новооткритата планета. Ние няма да разглеждаме въпроса по методите на политическата астрология, а ще си позволим само няколко общи разсъждения. На 1.IX.1939 г.
към текста >>

11. ТРИТЕ ЦАРСТВА И ЖИВОТА - НЕДЕЛЧО Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

„Меркурий и Сатурн, последният в неговата най-висша октава, дето той означава справедливост.
„Меркурий и Марс, интелект и желание. В съвпад, интелектът се динамизира от желанието и става или слуга на желанието, което би го направило склонен към преувеличения, лъжи, дори, може би, към кражба, или интелектът ще победи желанието, което ще даде интелектуална сила, острота, деятелност и будност. „Меркурий и Юпитер, интелект и мъдрост. Съвпадът ще бъде почти винаги добър и ще благоприятствува за една от най-висшите прояви на интелекта. Лошите аспекти показват, че интелектът е в конфликт с мъдростта, което дава скептицизъм и неспособност да се преценяват нещата в техните истински отношения. „Меркурий и Сатурн, последният в неговата най-висша октава, дето той означава справедливост. Добрите аспекти правят интелекта да разсъждава справедливо, съвестно и грижливо; в изроден вид, едно твърде силно чувство за справедливост може да се изрази в строгост, педантична точност и неотстъпчивост „Венера и Марс, висше чувство и желание. Съвпадът ще означава победа на едното над другото според това, коя планета е по-силна и коя е показалец. При неблагоприятни аспекти ще имаме една постоянна борба между двете. „От това крайно опростяване се вижда вече, колко е необходимо, ученикът да се научи сам.да мисли и да прави синтези и колко малко би му се услужило, ако му се дадат любимите рецепти за всички възможни аспекти, които, ако се преценяват безкритично и се преписват буквално, за един определен хороскоп могат да доведат само до грешки и фалшиви диагнози. „Една от най-простите синтези, която далеч още не е изчерпателна, е преценяване на аспектите според знаците, в които двете планети се намират, особено според знака на планетата, която образува аспекта чрез приближаване.
към текста >>

12. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Нека слезем сега една октава по-долу, да видим, какво е схващането на Учителя за проявата на Любовта в живота на човека.
Последната представя формите на тази космическа проява на Любовта. Пред нашето съзнание изпъква красивата картина, че Истината е най-чистият образ, а Правдата е физическата страна на Любовта, — сиреч в нейната проява. И понеже Божествената Любов в своето върховно проявление е събитие, което става извън времето и пространството, за устройството на нашето съзнание, което схваща нещата в триизмерността, нам ни става понятна още и мисълта на Учителя, че Любовта е „най-голямото изключение", което може да се срещне в живота, че „тя е случайно нещо". Само като имаме предвид ограничените възможности на нашето земно съзнание, можем да разберем тази мисъл на Учителя за Любовта като „изключение", като „случайност". Инак ние ще влезем в противоречие със себе си, понеже знаем, че Любовта живее, обитава и се проявява навсякъде в живота, еднакво „чрез малките и големите същества". Нека слезем сега една октава по-долу, да видим, какво е схващането на Учителя за проявата на Любовта в живота на човека. Ето съществените мисли по този въпрос: „Четири са проявите на Любовта в човека: Тя действува като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума, като принцип в духа. Това е целият цикъл на човешкото развитие отначало до край. Любовта като стремеж се движи към центъра на земята. Това са корените на Любовта в физическия свят. Любовта като чувство се движи към слънцето, към Бога.
към текста >>

13. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - КЪМ КАЛИНИНИТЕ ВЪРХОВЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Към познатите по онова време планети от първата октава, означени със 7-те съгласни букви във фигура 1., Нострадамус прибавя още и Уран и Нептун, макар че тия планети бяха открити много по-късно от официалната наука.
Коментаторът твърди още, че в случая, в действителност се касае за една цяла система, която почива върху космографията, следователно върху геометрията, а също върху съгласуването на хронографията и космографията, т.е. върху съгласуването на времето и пространството. Впрочем, резултатите, до които се е добрал впоследствие Пиоб по тоя път, показват най-добре, че неговите твърдения не са само голи фрази, както и че формулата „Floram patere " не е фантасмагория. Погрешно би било, обаче, да се смесва нострадамусовата система с обикновената астрология. Елементите на последната не са достатъчни за настрадамусовия метод. Към познатите по онова време планети от първата октава, означени със 7-те съгласни букви във фигура 1., Нострадамус прибавя още и Уран и Нептун, макар че тия планети бяха открити много по-късно от официалната наука. Не по-малко интересно е, обаче, обстоятелството, че Нострадамус ги нарича току-речи със с сегашните им имена — Нептунус и Небе, което на гръцки се нарича, както е известно, Уранос. Освен това, докато традиционната астрология взима предвид вън от планетите главно еклиптиката и хоризонт-меридионалната система, а с последната — географската дължина и ширина на мястото на събитието, Нострадамус, според Пиоб, работи с полярната ос — РF, тая на географската дължина — АL, диаметъра на хоризонта — ТO, тоя на еклиптиката — ЕR, плоскостта на екватора—АК, тая на меридиана — ЕМ (виж фиг. 1.). Към всичко това Нострадамус прибавя и личната ос на индивида, семейството, града или народа и нейното разстояние от точката „гама" на Зодиака. Според Пиоб, от решително значение била личната ос, за която астрологичната традиция не знае нищо и за която и коментаторът не казва нещо повече. Пиоб само споменава и за 3 алидади, означени във фиг. 1.
към текста >>

14. ПРОЩЕНИЕ - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Знае се от физиката, че при всяка по-горна октава се удвоява броят на трептенията.
Психичните сили ще изменят електромагнитните течения, а последните ще изменят строежа и функцията на органите. Именно тая дълбока идея е скрита в следните думи на Учителя: „Любовта и вярата са мощен здравен фактор". За да стане по-ясно ефикасното действие на висшите психични сили върху органите, ще си послужим с следните обяснения: Нека разгледаме приложените тук две таблици на електромагнитните течения. Първата таблица дава октавите на разните видове трептения, а втората – дължината на вълната им. И двете дават броя на трептенията в секунда за разните сили в природата. Знае се от физиката, че при всяка по-горна октава се удвоява броят на трептенията. Например, при първата октава имаме две трептения в секунда, при втората – 4, при третата – 8, но още не се чува тон. При четвъртата октава имаме 16 трептения в секунда и се чува най-ниският тон, който може да долови човешкото ухо. При петата октава имаме 32 трептения в секунда и по-висок тон. При 15 октава имаме 32,768 трептения в секунда. Тон с такива трептения е близо до най-високия тон, който може да долови човешкото ухо.
към текста >>

Например, при първата октава имаме две трептения в секунда, при втората – 4, при третата – 8, но още не се чува тон.
Именно тая дълбока идея е скрита в следните думи на Учителя: „Любовта и вярата са мощен здравен фактор". За да стане по-ясно ефикасното действие на висшите психични сили върху органите, ще си послужим с следните обяснения: Нека разгледаме приложените тук две таблици на електромагнитните течения. Първата таблица дава октавите на разните видове трептения, а втората – дължината на вълната им. И двете дават броя на трептенията в секунда за разните сили в природата. Знае се от физиката, че при всяка по-горна октава се удвоява броят на трептенията. Например, при първата октава имаме две трептения в секунда, при втората – 4, при третата – 8, но още не се чува тон. При четвъртата октава имаме 16 трептения в секунда и се чува най-ниският тон, който може да долови човешкото ухо. При петата октава имаме 32 трептения в секунда и по-висок тон. При 15 октава имаме 32,768 трептения в секунда. Тон с такива трептения е близо до най-високия тон, който може да долови човешкото ухо. Етерните вълни при 20 октава са непознати на науката.
към текста >>

При четвъртата октава имаме 16 трептения в секунда и се чува най-ниският тон, който може да долови човешкото ухо.
За да стане по-ясно ефикасното действие на висшите психични сили върху органите, ще си послужим с следните обяснения: Нека разгледаме приложените тук две таблици на електромагнитните течения. Първата таблица дава октавите на разните видове трептения, а втората – дължината на вълната им. И двете дават броя на трептенията в секунда за разните сили в природата. Знае се от физиката, че при всяка по-горна октава се удвоява броят на трептенията. Например, при първата октава имаме две трептения в секунда, при втората – 4, при третата – 8, но още не се чува тон. При четвъртата октава имаме 16 трептения в секунда и се чува най-ниският тон, който може да долови човешкото ухо. При петата октава имаме 32 трептения в секунда и по-висок тон. При 15 октава имаме 32,768 трептения в секунда. Тон с такива трептения е близо до най-високия тон, който може да долови човешкото ухо. Етерните вълни при 20 октава са непознати на науката. Електромагнитните трептения от 26 до 30 октава се проявяват като електричество, от 40—45 октава са непознати; трептенията в 49 октава се проявяват като светлина.
към текста >>

При петата октава имаме 32 трептения в секунда и по-висок тон.
Първата таблица дава октавите на разните видове трептения, а втората – дължината на вълната им. И двете дават броя на трептенията в секунда за разните сили в природата. Знае се от физиката, че при всяка по-горна октава се удвоява броят на трептенията. Например, при първата октава имаме две трептения в секунда, при втората – 4, при третата – 8, но още не се чува тон. При четвъртата октава имаме 16 трептения в секунда и се чува най-ниският тон, който може да долови човешкото ухо. При петата октава имаме 32 трептения в секунда и по-висок тон. При 15 октава имаме 32,768 трептения в секунда. Тон с такива трептения е близо до най-високия тон, който може да долови човешкото ухо. Етерните вълни при 20 октава са непознати на науката. Електромагнитните трептения от 26 до 30 октава се проявяват като електричество, от 40—45 октава са непознати; трептенията в 49 октава се проявяват като светлина. При 50 октава имаме химични лъчи; 51 и 52 октава са непознати.
към текста >>

При 15 октава имаме 32,768 трептения в секунда.
И двете дават броя на трептенията в секунда за разните сили в природата. Знае се от физиката, че при всяка по-горна октава се удвоява броят на трептенията. Например, при първата октава имаме две трептения в секунда, при втората – 4, при третата – 8, но още не се чува тон. При четвъртата октава имаме 16 трептения в секунда и се чува най-ниският тон, който може да долови човешкото ухо. При петата октава имаме 32 трептения в секунда и по-висок тон. При 15 октава имаме 32,768 трептения в секунда. Тон с такива трептения е близо до най-високия тон, който може да долови човешкото ухо. Етерните вълни при 20 октава са непознати на науката. Електромагнитните трептения от 26 до 30 октава се проявяват като електричество, от 40—45 октава са непознати; трептенията в 49 октава се проявяват като светлина. При 50 октава имаме химични лъчи; 51 и 52 октава са непознати. Трептенията на 58 и 59 октава се проявяват като рентгенови лъчи.
към текста >>

Етерните вълни при 20 октава са непознати на науката.
Например, при първата октава имаме две трептения в секунда, при втората – 4, при третата – 8, но още не се чува тон. При четвъртата октава имаме 16 трептения в секунда и се чува най-ниският тон, който може да долови човешкото ухо. При петата октава имаме 32 трептения в секунда и по-висок тон. При 15 октава имаме 32,768 трептения в секунда. Тон с такива трептения е близо до най-високия тон, който може да долови човешкото ухо. Етерните вълни при 20 октава са непознати на науката. Електромагнитните трептения от 26 до 30 октава се проявяват като електричество, от 40—45 октава са непознати; трептенията в 49 октава се проявяват като светлина. При 50 октава имаме химични лъчи; 51 и 52 октава са непознати. Трептенията на 58 и 59 октава се проявяват като рентгенови лъчи. При 62 и по-горни октави се проявяват космичните лъчи. над техните октави са вече мислителните вълни.
към текста >>

Електромагнитните трептения от 26 до 30 октава се проявяват като електричество, от 40—45 октава са непознати; трептенията в 49 октава се проявяват като светлина.
При четвъртата октава имаме 16 трептения в секунда и се чува най-ниският тон, който може да долови човешкото ухо. При петата октава имаме 32 трептения в секунда и по-висок тон. При 15 октава имаме 32,768 трептения в секунда. Тон с такива трептения е близо до най-високия тон, който може да долови човешкото ухо. Етерните вълни при 20 октава са непознати на науката. Електромагнитните трептения от 26 до 30 октава се проявяват като електричество, от 40—45 октава са непознати; трептенията в 49 октава се проявяват като светлина. При 50 октава имаме химични лъчи; 51 и 52 октава са непознати. Трептенията на 58 и 59 октава се проявяват като рентгенови лъчи. При 62 и по-горни октави се проявяват космичните лъчи. над техните октави са вече мислителните вълни. От втората таблица се вижда, че колкото се увеличава броят на трептенията в секунда, толкова вълните стават по-къси.
към текста >>

При 50 октава имаме химични лъчи; 51 и 52 октава са непознати.
При петата октава имаме 32 трептения в секунда и по-висок тон. При 15 октава имаме 32,768 трептения в секунда. Тон с такива трептения е близо до най-високия тон, който може да долови човешкото ухо. Етерните вълни при 20 октава са непознати на науката. Електромагнитните трептения от 26 до 30 октава се проявяват като електричество, от 40—45 октава са непознати; трептенията в 49 октава се проявяват като светлина. При 50 октава имаме химични лъчи; 51 и 52 октава са непознати. Трептенията на 58 и 59 октава се проявяват като рентгенови лъчи. При 62 и по-горни октави се проявяват космичните лъчи. над техните октави са вече мислителните вълни. От втората таблица се вижда, че колкото се увеличава броят на трептенията в секунда, толкова вълните стават по-къси. Например, космичните лъчи имат много по-голям брой трептения в секунда и най-къси вълни.
към текста >>

Трептенията на 58 и 59 октава се проявяват като рентгенови лъчи.
При 15 октава имаме 32,768 трептения в секунда. Тон с такива трептения е близо до най-високия тон, който може да долови човешкото ухо. Етерните вълни при 20 октава са непознати на науката. Електромагнитните трептения от 26 до 30 октава се проявяват като електричество, от 40—45 октава са непознати; трептенията в 49 октава се проявяват като светлина. При 50 октава имаме химични лъчи; 51 и 52 октава са непознати. Трептенията на 58 и 59 октава се проявяват като рентгенови лъчи. При 62 и по-горни октави се проявяват космичните лъчи. над техните октави са вече мислителните вълни. От втората таблица се вижда, че колкото се увеличава броят на трептенията в секунда, толкова вълните стават по-къси. Например, космичните лъчи имат много по-голям брой трептения в секунда и най-къси вълни. Още по-къси са мислителните вълни.
към текста >>

15. ХАРМОНИЯ И ДИСХАРМОНИЯ В ОРГАНИЗМА - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

минава в по-висока октава.
Тук ние ще разгледаме някои от тия възможности, що се отнася до усъвършенствуването на слуха, като последното подразбира усъвършенствуване и на музиката, която се гради и развива изключително върху основата на слуховите възприятия. Най-съществената част на ухото, като механизъм за възприемане на звука, е така наречения кортиев орган, който се намира в охлюва на вътрешното ухо и в който са поместени около 4500 еластични нишки, които по закона на резонанса, идват в трептение, съответно на различните звукове, които достигат до ухото. От това следва, че човешкото съзнание има възможност да различава около 4500 тона. В същност, броят на тоновете, с които си служи съвременната музика, не надминава 100. Колкото повече трептения има един тон, толкова той е по-висок; когато трептенията станат два пъти повече, тонът става два пъти по-висок, т.е. минава в по-висока октава. Ако зазвучи тонът „ла" от първата октава, имаме 870 трептения в секунда и съответно на този тон в кортиевия орган вибрира определена нишка. Впечатлението от това вибриране, чрез слуховия нерв се предава на мозъка, където, в музикалния център, се изработва усет за този тон. За определен тон само една нишка вибрира в пълна интензивност, а съседните ней от двете страни също вибрират, но с все по-малка интензивност, колкото повече се отдалечават от нея. Имаме ли тон с 874 трептения, нашето съзнание не може да го различи и го схваща пак като „ла", макар че нишката, която вибрира с пълна интензивност при новия брой трептения е друга — съседна на първата, която съответствува за тон с 870 трептения. Ако разликата е само 5-10 трептения, все още не можем да почувствуваме никакво изменение във височината на тона.
към текста >>

Ако зазвучи тонът „ла" от първата октава, имаме 870 трептения в секунда и съответно на този тон в кортиевия орган вибрира определена нишка.
Най-съществената част на ухото, като механизъм за възприемане на звука, е така наречения кортиев орган, който се намира в охлюва на вътрешното ухо и в който са поместени около 4500 еластични нишки, които по закона на резонанса, идват в трептение, съответно на различните звукове, които достигат до ухото. От това следва, че човешкото съзнание има възможност да различава около 4500 тона. В същност, броят на тоновете, с които си служи съвременната музика, не надминава 100. Колкото повече трептения има един тон, толкова той е по-висок; когато трептенията станат два пъти повече, тонът става два пъти по-висок, т.е. минава в по-висока октава. Ако зазвучи тонът „ла" от първата октава, имаме 870 трептения в секунда и съответно на този тон в кортиевия орган вибрира определена нишка. Впечатлението от това вибриране, чрез слуховия нерв се предава на мозъка, където, в музикалния център, се изработва усет за този тон. За определен тон само една нишка вибрира в пълна интензивност, а съседните ней от двете страни също вибрират, но с все по-малка интензивност, колкото повече се отдалечават от нея. Имаме ли тон с 874 трептения, нашето съзнание не може да го различи и го схваща пак като „ла", макар че нишката, която вибрира с пълна интензивност при новия брой трептения е друга — съседна на първата, която съответствува за тон с 870 трептения. Ако разликата е само 5-10 трептения, все още не можем да почувствуваме никакво изменение във височината на тона. Едва при една разлика от 25 трептения в по-вече или по-малко обученото музикално ухо долавя някаква промяна във височината, а когато тая разлика стигне до 50 трептения, схваща се, че височината на тона се е изменила с половин тон и се изгражда впечатлението за нов тон.
към текста >>

Музикалната система на древните китайци и японци е разделяла октавата на пет части — от даден тон до неговото повторение в октава се е достигало чрез редуване на интервали от цял тон и тон и половина.
Значи, от „до" до „ре" би могло да се включат 100 тона! Слуховият апарат, като механизъм различно реагира на тонове, при които разликата във височините е само няколко трептения, а съзнанието на човека засега не може да различава впечатленията от такива два тона и ги приема като един и същ. Ето в каква посока можем да допуснем едно бъдеще развитие на слуха, а заедно с това — и на музиката. Историческият развой на музиката ни показва, че едно усъвършенствуване на слуха в този смисъл не само е възможно, но и става. Било е време, когато музиката не е познавала и не си е служила с полутона, като интервално отношение. Музикалната система на древните китайци и японци е разделяла октавата на пет части — от даден тон до неговото повторение в октава се е достигало чрез редуване на интервали от цял тон и тон и половина. Полутонието, като градивен елемент, намираме за първи път в музиката на египтяните и за това мелодията у тях е по-гъвкава и по-изразителна от тая на китайци и японци. Индийците пък са разделяли октавата на 22 части, което довежда приблизително до четвърттонието, намерило широко използуване в тяхната музика. Благодарение на тая особеност, мелодията в индийската музика е още по-гъвкава и с възможности за изразяване на по-нежни трепети в чувствата и по-фини различия в настроенията, отколкото това може да стори мелодията дори в европейската музика, която си служи само с полутоновете, като най-малък интервал и разделя октавата на 12 части. В най-ново време все по-очебийна е тенденцията на европейската музика да се навлезе в областта на четвърттонието, като се строят пиана със специална клавиатура и се пишат композиции с използуване на четвърт тонове. Развитието на съвременната музика клони нататък.
към текста >>

Индийците пък са разделяли октавата на 22 части, което довежда приблизително до четвърттонието, намерило широко използуване в тяхната музика.
Ето в каква посока можем да допуснем едно бъдеще развитие на слуха, а заедно с това — и на музиката. Историческият развой на музиката ни показва, че едно усъвършенствуване на слуха в този смисъл не само е възможно, но и става. Било е време, когато музиката не е познавала и не си е служила с полутона, като интервално отношение. Музикалната система на древните китайци и японци е разделяла октавата на пет части — от даден тон до неговото повторение в октава се е достигало чрез редуване на интервали от цял тон и тон и половина. Полутонието, като градивен елемент, намираме за първи път в музиката на египтяните и за това мелодията у тях е по-гъвкава и по-изразителна от тая на китайци и японци. Индийците пък са разделяли октавата на 22 части, което довежда приблизително до четвърттонието, намерило широко използуване в тяхната музика. Благодарение на тая особеност, мелодията в индийската музика е още по-гъвкава и с възможности за изразяване на по-нежни трепети в чувствата и по-фини различия в настроенията, отколкото това може да стори мелодията дори в европейската музика, която си служи само с полутоновете, като най-малък интервал и разделя октавата на 12 части. В най-ново време все по-очебийна е тенденцията на европейската музика да се навлезе в областта на четвърттонието, като се строят пиана със специална клавиатура и се пишат композиции с използуване на четвърт тонове. Развитието на съвременната музика клони нататък. При едно по-голямо изостряне и развитие на слуха, четвърттонието ще стане най-малкото интервално отношение в музиката ни, както сега е полутонието. А защо трябва да мислим, че развитието на човка и музиката, която той твори ще спре до тука?
към текста >>

Благодарение на тая особеност, мелодията в индийската музика е още по-гъвкава и с възможности за изразяване на по-нежни трепети в чувствата и по-фини различия в настроенията, отколкото това може да стори мелодията дори в европейската музика, която си служи само с полутоновете, като най-малък интервал и разделя октавата на 12 части.
Историческият развой на музиката ни показва, че едно усъвършенствуване на слуха в този смисъл не само е възможно, но и става. Било е време, когато музиката не е познавала и не си е служила с полутона, като интервално отношение. Музикалната система на древните китайци и японци е разделяла октавата на пет части — от даден тон до неговото повторение в октава се е достигало чрез редуване на интервали от цял тон и тон и половина. Полутонието, като градивен елемент, намираме за първи път в музиката на египтяните и за това мелодията у тях е по-гъвкава и по-изразителна от тая на китайци и японци. Индийците пък са разделяли октавата на 22 части, което довежда приблизително до четвърттонието, намерило широко използуване в тяхната музика. Благодарение на тая особеност, мелодията в индийската музика е още по-гъвкава и с възможности за изразяване на по-нежни трепети в чувствата и по-фини различия в настроенията, отколкото това може да стори мелодията дори в европейската музика, която си служи само с полутоновете, като най-малък интервал и разделя октавата на 12 части. В най-ново време все по-очебийна е тенденцията на европейската музика да се навлезе в областта на четвърттонието, като се строят пиана със специална клавиатура и се пишат композиции с използуване на четвърт тонове. Развитието на съвременната музика клони нататък. При едно по-голямо изостряне и развитие на слуха, четвърттонието ще стане най-малкото интервално отношение в музиката ни, както сега е полутонието. А защо трябва да мислим, че развитието на човка и музиката, която той твори ще спре до тука? Природата е вложила в нашето ухо възможности за една музика, много по-изтънчена и много по-сложна от тая дори на четвърт-тоновете.
към текста >>

16. ПЛАТОН И АРИСТОТЕЛ ЗА МУЗИКАТА Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Има вид маймуна (Hilobates rafflesit) издаваща в силно възбуждение хроматическа гама в цяла октава.
Така, че цялата музика е била първично вокална и е била идеализация на естествения език, на душевните прояви. Против това разбиране е възразил Дарвин (в „Произход на човека и половият подбор"), като изказал мисълта, че гласът е съществувал преди членоразделната реч, така че началото на музиката трябвало да се търси в гласовите упражнения, на които се предават животните в любовния период. Вайсман (в „Studien zur Descendenz Theorie, Йена) отрича в случая участието на половия подбор и вижда в музикалното чувство допълнителната способност на нашия слухов орган, усъвършенствуван благодарение своята полза, по пътя на естествения подбор. Способността да се различат музикалните звуци трябва да е съществувала в животинския свет още до появата на човека, т.е. и у човека тя е възникнала преди членоразделната реч, съставяща неговото отличително качество. Има вид маймуна (Hilobates rafflesit) издаваща в силно възбуждение хроматическа гама в цяла октава. Малките бебета започват да издават музикални звуци преди звуците на челноразделната реч. При наблюдаване на болните от поражение в мозъка проличало, че музикалният и езиковият центрове, макар и близки в нашия мозък, всъщност са напълно разделени и независими един от друг (вж. Росолимо. „Към физиологията на музикалния талант".По тоя начин, началото на музиката не ще е в членоразделната реч, както мисли Спенсер. Членораздвлната реч сама получава своя музикален елемент, заключаващ се в интонацията в повишението и понижението на гласа, от самостоятелния музикален център, който на свой ред може да действува не само съвместно с центъра на речта, но и отделно от него. Способността да се издават и възприемат музикални звуци лежи в основата на нашата гласова дейност.
към текста >>

17. БРАТ ПО УБЕЖДЕНИЕ - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Чрез упражнения в концентрация и съзерцание, човек може да добие прозрение, да мине през тъмната зона и да види червения цвят и други цветове, но в по-горна октава.
Това е условието. Михаил и Гавраил са архангели. Данаил се среща с тях след молитва. Ето защо човек, за да може да се срещне с тия Същества, трябва да прекара интензивен живот на молитва, съзерцание и размишление. Човек трябва да се подготви, за да свикне с новите трептения. Чрез упражнения в концентрация и съзерцание, човек може да добие прозрение, да мине през тъмната зона и да види червения цвят и други цветове, но в по-горна октава. Тогава невидимият свят ще се разкрие пред него и той ще влезе в общение с висшите Същества. Светлината има няколко октави: физическа, духовна и Божествена. При влизане в невидимия свят трябва да има Учител, за да ръководи работите. При прозрение в невидимия свят най-напред виждаш трептенията на краските. И колкото по- високо се изкачват тези трептения, толкова стават пo-красиви.
към текста >>

18. Георги Томалевски (1897-1988) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

- Някои песни не бива да се хармонизират, а да се пеят само в октава или унисон, за да не се промени духовността им.
- Вокалното изкуство, пеенето е играло важна роля още от дълбока древност. Вокалната музика е много по-стара от инструменталната. - Учителю, кои са първите качества на ученика? - Послушание, самопознание, самопожертване - това са първите качества, които трябва да има ученика. - Учителю, трябва ли да се хармонизират песните ви? - Някои песни не бива да се хармонизират, а да се пеят само в октава или унисон, за да не се промени духовността им. На 5 февруари 1941 г Лиляна Табакова е назначена като артистка в Народната опера. Тук е мястото да кажем, че кръщелното й име е Цветана, но за да не я бъркат с драматичното сопрано, вече покойница Цветана Табакова, в Операта сменят името й. Кръщават я Лиляна. Лиляна Табакова притежава рядко срещани певчески качества, за които е високо оценена. Случва се да смае с тях дори италианския тенор Тито Скипа, случайно присъстващ на едно нейно представление.
към текста >>

19. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но докато човешкото ухо чува тонове от няколко октави, окото вижда засега само една цветна октава, която трепти в багрите на дъгата.
И те винаги ще чувстват в себе си извора на живота — на великия, чистия, безсмъртния Божествен живот, който им дава радост, доволство и смисъл. Честит! Честит е този, кой до край Със песен носи кръста свой. Той най-подир ще влезне в рай, Ще вкуси радости безброй. Венец от бисерна роса Чело му ще краси тогаз, Ще види светли небеса Ще чуе Бащин мили глас. Честит е този, кой до край Със песни носи кръста свой Олга Славчева Символичният език но цветните лъчи Както тоновете на гамата звучат във все по-високи октави, така и цветовете на дъгата — гама на цветните лъчи — светят във все по-високи и по-високи октави. Но докато човешкото ухо чува тонове от няколко октави, окото вижда засега само една цветна октава, която трепти в багрите на дъгата. Ала има и други, по-високи гами на Светлината, които се проявяват в светове с по-фина материя от тази на физическия. Във всички тия светове — астрален, умствен, причинен — цветовете на дъгата са пак седем но се различават по бързина и сила на трептенията, по качество и действие. Колкото в по-висока октава светят цветовете, толкова по-нежни, по-красиви и по-деликатни стават те. В причинния свят цветовете имат най-нежни тонове, най-хармонични преливи. Те естествено и незабелязано преминават един в друг.
към текста >>

Колкото в по-висока октава светят цветовете, толкова по-нежни, по-красиви и по-деликатни стават те.
Венец от бисерна роса Чело му ще краси тогаз, Ще види светли небеса Ще чуе Бащин мили глас. Честит е този, кой до край Със песни носи кръста свой Олга Славчева Символичният език но цветните лъчи Както тоновете на гамата звучат във все по-високи октави, така и цветовете на дъгата — гама на цветните лъчи — светят във все по-високи и по-високи октави. Но докато човешкото ухо чува тонове от няколко октави, окото вижда засега само една цветна октава, която трепти в багрите на дъгата. Ала има и други, по-високи гами на Светлината, които се проявяват в светове с по-фина материя от тази на физическия. Във всички тия светове — астрален, умствен, причинен — цветовете на дъгата са пак седем но се различават по бързина и сила на трептенията, по качество и действие. Колкото в по-висока октава светят цветовете, толкова по-нежни, по-красиви и по-деликатни стават те. В причинния свят цветовете имат най-нежни тонове, най-хармонични преливи. Те естествено и незабелязано преминават един в друг. Великите мистици от всички времена говорят за този жив и разумен свят на Светлината, който трепти с всички възможни краски — все по-нежни, по-ефирни и по-живи, колкото в по-високо поле трептят. Те твърдят, че в този необятен свят на светлината цветовете са живи — те изпълват душата на човека с мощни сили! И наистина, зад всеки цвят седи една разумна сила на вселената.
към текста >>

Ясно е, следователно, че действието на цветовете зависи от техните трептения, от октавата към която те принадлежат.
Но за да се домогне човек до магичната сила, която се крие зад червения цвят, който ние виждаме на земята, трябва да го превърне седем пъти, да го повиши седем октави. Защото червеният цвят, който се проявява на земята, е само едно отражение на истинския червен цвят. Не само той — всички цветове на дъгата са само отражения, пасивни маски на истинските цветове. Истинските цветове са живи и съзнателни — те крият мощни сили в себе си. Като влезе човек в тяхната аура, може да върши чудеса! Ясно е, следователно, че действието на цветовете зависи от техните трептения, от октавата към която те принадлежат. Колкото средата, през която цветовете минават е по-фина и по-чиста, толкова те са по-ясни, по-светли и резултатът от действието им по-добър, както в органично, така и в психично отношение. Ето защо, проявата на цветовете в различните среди е различна, и тълкуванието им, според символичният език на цветните Лъчи, е различно от гама в гама. Така, червеният цвят е сам по себе си проява на един висш свят. Той е емблема на живота, който произтича от Любовта, в неговата първична проява. Затова червеният цвят всякога носи животворна сила.
към текста >>

Но колкото червеният цвят слиза по-долу, от октава в октава, той става все по-груб и по-груб, докато във физическия свят започва да действа възбудително върху хората.
Ето защо, проявата на цветовете в различните среди е различна, и тълкуванието им, според символичният език на цветните Лъчи, е различно от гама в гама. Така, червеният цвят е сам по себе си проява на един висш свят. Той е емблема на живота, който произтича от Любовта, в неговата първична проява. Затова червеният цвят всякога носи животворна сила. В своята чиста проява той е толкова красив и деликатен, че ако само се докосне човек до него, той ще внесе интензивните трептения на един висш живот. Но колкото червеният цвят слиза по-долу, от октава в октава, той става все по-груб и по-груб, докато във физическия свят започва да действа възбудително върху хората. Той внася енергия, но засилва преди всичко борческия и разрушителен инстинкти. Ето защо всички същества, които по един или друг начин са натрупали в организма си червената светлина в нейната най-низка проява, са извънмерно активни и груби. Това е вярно и за човека. Когато той силно се възбуди и започне да изказва своето негодувание, гняв и възмущение, всякога този цвят се явява на лицето му. Този човек е приел малко светлина — само грубите трептения на червената светлина.
към текста >>

20. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но докато човешкото ухо чува тонове от няколко октави, окото вижда засега само една цветна октава, която трепти в багрите на дъгата, Ала има и други, по-високи гами на светлината, които се проявяват в светове с по-фина материя от тази на физическия.
Така се създадоха и останалите принципи, които действат в петия и шестия ден. Ако човек рече да проникне в съдържанието на първата глава, той трябва да употреби години, за да придобие онова знание, което е вложено в нея. Ще ви прочета няколко пасажа от една книжка, преведена от английски и издадена от спис. „Житно зърно“ под заглавие: „Лекуване чрез цветните лъчи.“ Ще ви прочета главата, която е на стр. 60 — „Символичният език на цветните лъчи“, (според Учителя) — В тази глава се говори за светлината, затова ще ви прочета, да видите какво влияние упражнява светлината: „Както тоновете на гамата звучат във все по-високи октави, така и цветовете на дъгата — гама на цветните лъчи — светят във все по-високи и по-високи октави. Но докато човешкото ухо чува тонове от няколко октави, окото вижда засега само една цветна октава, която трепти в багрите на дъгата, Ала има и други, по-високи гами на светлината, които се проявяват в светове с по-фина материя от тази на физическия. Във всички тия светове — астрален, умствен, причинен — цветовете на дъгата са пак седем, но се различават по бързина и сила на трептенията, по качество и действие. Колкото в по-висока октава светят цветовете, толкова по-нежни, по-красиви и по-деликатни стават те. В причинния свят цветовете имат най-нежни тонове, най-хармонични преливи. Те естествено и незабелязано преминават един в друг. Великите мистици от всички времена говорят за този жив и разумен свет на светлината, който трепти с всички възможни краски — все по-нежни, по-ефирни и по-живи, колкото в по-високо поле трептят.
към текста >>

Колкото в по-висока октава светят цветовете, толкова по-нежни, по-красиви и по-деликатни стават те.
Ще ви прочета няколко пасажа от една книжка, преведена от английски и издадена от спис. „Житно зърно“ под заглавие: „Лекуване чрез цветните лъчи.“ Ще ви прочета главата, която е на стр. 60 — „Символичният език на цветните лъчи“, (според Учителя) — В тази глава се говори за светлината, затова ще ви прочета, да видите какво влияние упражнява светлината: „Както тоновете на гамата звучат във все по-високи октави, така и цветовете на дъгата — гама на цветните лъчи — светят във все по-високи и по-високи октави. Но докато човешкото ухо чува тонове от няколко октави, окото вижда засега само една цветна октава, която трепти в багрите на дъгата, Ала има и други, по-високи гами на светлината, които се проявяват в светове с по-фина материя от тази на физическия. Във всички тия светове — астрален, умствен, причинен — цветовете на дъгата са пак седем, но се различават по бързина и сила на трептенията, по качество и действие. Колкото в по-висока октава светят цветовете, толкова по-нежни, по-красиви и по-деликатни стават те. В причинния свят цветовете имат най-нежни тонове, най-хармонични преливи. Те естествено и незабелязано преминават един в друг. Великите мистици от всички времена говорят за този жив и разумен свет на светлината, който трепти с всички възможни краски — все по-нежни, по-ефирни и по-живи, колкото в по-високо поле трептят. Те твърдят, че в този необятен свет на светлината цветовете са живи — те изпълват душата на човека с мощни сили I И наистина, зад всеки цвят седи една разумна сила на вселената. Зад червения цвят седи великата космична сила на Л ю б о в т а.
към текста >>

Ясно е, следователно, че действието на цветовете зависи от техните трептения, от октавата, към която те принадлежат.
Но за да се домогне човек до магичната сила, която се крие зад червения цвят, който ние виждаме на земята, трябва да го превърне седем пъти, да го повиши седем октави. Защото червеният цвят, който се проявява на земята, е само едно отражение не истинския червен цвят. Не само той — всички цветове на дъгата са само отражения, пасивни маски на истинските цветове. Истинските цветове са живи и съзнателни — те крият мощни сили в себе си. Като влезе човек в тяхната аура, може да върши чудеса! Ясно е, следователно, че действието на цветовете зависи от техните трептения, от октавата, към която те принадлежат. Колкото средата, през която цветовете минават, е по-фина и по-чиста, толкова те са по-ясни, по-светли и резултатът от действието им по-добър, както в органично, така и в психично отношение. Ето защо, проявата на цветовете в различните среди е различна, и тълкуването им, според символичният език на цветните лъчи, е различно от гама в гама. Така, червеният цвят е сам по себе си проява на един висш свят. Той е емблема на живота, който произтича от Любовта, в неговата първична проява. Затова червеният цвят всякога носи животворна сила.
към текста >>

Но колкото червеният цвят слиза по-долу, от октава в октава, той става все по-груб и по-груб, докато във физическия свят започва да действа възбудително върху хората.
Ето защо, проявата на цветовете в различните среди е различна, и тълкуването им, според символичният език на цветните лъчи, е различно от гама в гама. Така, червеният цвят е сам по себе си проява на един висш свят. Той е емблема на живота, който произтича от Любовта, в неговата първична проява. Затова червеният цвят всякога носи животворна сила. В своята чиста проява той е толкова красив и деликатен, че ако само се докосне човек до него, той ще внесе интензивните трептения на един висш живот. Но колкото червеният цвят слиза по-долу, от октава в октава, той става все по-груб и по-груб, докато във физическия свят започва да действа възбудително върху хората. Той внася енергия, но засилва преди всичко борческия и разрушителен инстинкти. Ето защо, всички същества, които по един или друг начин са натрупали в организма си червената светлина в нейната най-низка проява, са извънмерно активни и груби. Това е вярно и за човека. Когато той силно се възбуди и започне да изказва своето негодувание, гняв и възмущение, всякога този цвят се явява на лицето му. Този човек е приел малко светлина — само грубите трептения на червената светлина.
към текста >>

21. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

може да върши чудеса.” Действието на цветовете зависи от техните трептения, от октавата, към която те принадлежат.
Но за да се домогне човек до магичната сила, която се крие зад червения цвят, който ние виждаме на Земята, трябва да се превърне седем пъти, да се повиши седем октави. Защото червеният цвят, който се проявява на Земята е само едно отражение на истинския червен цвят. Не само той, но всички цветове на дъгата са само отражение на истинските първични цветове. Истинските цветове са живи и съзнателни, и крият в себе си мощни сили. Като влезе човек в тяхната аура. може да върши чудеса.” Действието на цветовете зависи от техните трептения, от октавата, към която те принадлежат. Колкото средата, през която цветовете минават, е по фина и по-чиста, толкова те са по-ясни, по-светли, и резултата от действието им по-добър, както в органическо, така и в психическо отношение. „Червеният цвят е сам по себе си проява на един висш свят. Той е емблемата на живота, който произтича от Любовта. Затова червеният цвят всякога носи животворната сила.+ В своята чиста проява той е толкова красив и деликатен, че ако само се докосне човек до него, той ще внесе в него интензивните трептения на един висш живот. Но колкото червеният цвят слиза по-долу от октава в октава той става все по-груб, докато във физическия свят започва да действа възбудително върху хората.
към текста >>

Но колкото червеният цвят слиза по-долу от октава в октава той става все по-груб, докато във физическия свят започва да действа възбудително върху хората.
може да върши чудеса.” Действието на цветовете зависи от техните трептения, от октавата, към която те принадлежат. Колкото средата, през която цветовете минават, е по фина и по-чиста, толкова те са по-ясни, по-светли, и резултата от действието им по-добър, както в органическо, така и в психическо отношение. „Червеният цвят е сам по себе си проява на един висш свят. Той е емблемата на живота, който произтича от Любовта. Затова червеният цвят всякога носи животворната сила.+ В своята чиста проява той е толкова красив и деликатен, че ако само се докосне човек до него, той ще внесе в него интензивните трептения на един висш живот. Но колкото червеният цвят слиза по-долу от октава в октава той става все по-груб, докато във физическия свят започва да действа възбудително върху хората. Той внася енергия, но засилва преди всичко борчески и разрушителен инстинкти. Ето защо, всички онези същества, които по един или друг начин са натрупали в организма си червена светлина в нейната най-ниска проява, са извънмерно активни и груби. Това е вярно и за човека - когато той силно се възбуди и започне да изказва своето негодувание, гняв и възмущение, всякога този цвят се явява на лицето му. Това показва, че този човек е приел малко светлина - само грубите трептения на червената светлина. Той не е приел цялата светлина - с всичките й цветове, които един друг се допълват и хармонират.
към текста >>

22. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 274 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Съвременните астролози примиряват това противоречие, като казват, че останалите планети от 7 до 12 се явяват като по-горна октава на първите седем.
И всички форми се развиват именно под въздействието на тези сложно преплетени силови отношения. Всяка планета, бих казал, представя специфичен импулс на Слънцето и като така всяка планета е нещо специфично, специфичен тон във величествената симфония на слънчевата система. И действително, всяка планета отговаря на един определен тон от гамата и на определен цвят от спектъра. Но тогаз изниква противоречието - нали имаме седем тонове в гамата и седем цвята в спектъра, а казахме, че има дванадесет планети, значи за всяка планета няма тон и цвят. Това противоречие е привидно. Съвременните астролози примиряват това противоречие, като казват, че останалите планети от 7 до 12 се явяват като по-горна октава на първите седем. Но, за да си изясним основно това противоречие, трябва да имаме предвид, че звездите влияят на човека дотолкова, доколкото са динамизирани в самия човек, доколкото се проявяват като сили в неговото съзнание. Само когато една планета е проявена като сила в съзнанието, само тогава тя влияе. Но тук се натъкваме на друго видимо противоречие. Нима животните и растенията, за които астрологията учи, че се намират под влиянието на различните планети, ги имат динамизирани в съзнанието си? Това противоречие се изяснява в положението, че според астрологията, има известни принципи, които действуват механически, така да се каже, и са общи за цялата природа; а механическите действия се отличават по това, че разумността, съзнанието, което ги ръководи, стои вън от тях и енергиите влияят преди всичко на него и то трансформирайки ги предава на формата.
към текста >>

Някои астролози поддържат, че останалите пет планети се явяват като октава на първите.
Но понеже сега развитието влиза в нова фаза, пробуждат се нови сили в човешкото съзнание, затова започва да долавя и да му влияят по-изтънчени, по-ефирни вибрации, които до тогаз са минавали незабелязано, без да окажат въздействие. Така постепенно с разширение на съзнанието, повече планети и звезди ще влияят на човека и когато стигне до крайния предел на земното развитие, ще му влияят всички дванадесет планети, т. е. в неговото съзнание ще действат хармонично дванадесетте творчески принципи на нашия космос, и ще е във връзка с всички възвишени същества от целия космос. Това е съвършеният, безсмъртният човек. Така че съвременната астрология поддържа, че има седем творчески принципа, локализирани в седем небесни тела на нашата слънчева система, които взимат активно участие в общата еволюция на съществата от минерала до човека с напълно пробудено самосъзнание. Някои астролози поддържат, че останалите пет планети се явяват като октава на първите. Но според друго, по-дълбоко схващане, имаме дванадесет планетни течения, дванадесет планетни принципа, само че пет от тях, както казва Учителя, са запушени засега за общото развитие, и развитието се извършва под влиянието на останалите седем. Затова именно астрологията изучава засега само седем планетни течения, които засега вземат активно участие в развитието*. И колкото повече човек се подига в развитието си, той постепенно отпушва тези запушени в себе си течения и когато отпуши и дванадесетте течения, и дванадесетте извори на живота, както ги нарича Учителя, ще потекат всички творчески сили на космоса в него и човек ще достигне съвършенство. И когато древните развиха геоцентричната теория за строежа на нашата система, те имаха предвид именно, действието на планетните течения в аурата на земята, и психологически в човешкото съзнание. (следва) ________________________________ * Под въздействието на тези седем творчески течения се е родила и развила човешката личност със сложния и индивидуален, социален и етичен живот.
към текста >>

23. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 275 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Уран, Нептун и Плутон се считат като октава на Меркурий, Венера и Марс.
Според окутлистите една планета се намира пред Меркурий, по-близо до Слънцето, тя е единадесетата и още една планета се намира зад орбитата на Плутона, Тя е на предела на нашата слънчева система. Така, че имаме следните 12 планети в нашата слънчева система: Вулкан, Меркурий, Венера, Земя, Марс, Астероидите (Φаетон (Лъчезарната) – ГСК), Юпитер, Сатурн, Уран (Хершел), Нептун, Плутон, зад Плутон, още неизвестна (Хано (Прозерпина) ) – ГСК). Както казах и по-напред, съвременната, както и древната астрологична система, включва в планетните течения, които проучва, и теченията на Слънцето и Луната. Защото, както казах, тя проучва влиянието на планетните течения в аурата на Земята и в човешкото съзнание. Така че планетните течения, които съвременната астрология изучава и които и ние ще изучим, са следните: Меркурий, Венера, Луна, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон. Уран, Нептун и Плутон се считат като октава на Меркурий, Венера и Марс. * * * Всички творчески принципи в своето проявление се поляризират, като положителният полюс, полюсът, от който идат импулсите, който дава ход на енергията, се намира в Слънцето, а негативният полюс, полюсът, който възприема, асимилира съответната енергия, приспособявайки я към целта и задачата, която изпълнява в космичното проявление, е самата планета. Така че можем да кажем, че Слънцето е положително наелектризирано и тази огромна електрическа сила действа върху планетите, тъй както електрическият ток действа върху желязна пръчка и я намагнетисва. По този начин планетите се превръщат в магнетични центрове под въздействието на положителното електричество на Слънцето. Така че планетите, като възприемащи центрове, възприемат и поглъщат само известни елементи от слънчевата енергия и ги превръщат в специфична енергия, присъща само на дадена планета. Всяка планета има своя специфична гама на трептения в зависимост от мястото, което заема във великата симфония на вселената.
към текста >>

24. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но колкото червеният цвят слиза от октава в октава по-долу, той става все по-груб, докато във физическия свят започва да действа възбудително върху хората.
Зад тази енергия стои червеният цвят и тона do. „Червеният цвят сам по себе си е проява на един висш свят. Той е емблема на живота, който произтича от Любовта. Затова червеният цвят всякога носи животворна сила. В своите чисти прояви, той е толкова деликатен и красив, че ако само се докосне човек до него, той ще внесе в него интензивните трептения на един висш живот. Но колкото червеният цвят слиза от октава в октава по-долу, той става все по-груб, докато във физическия свят започва да действа възбудително върху хората. Той внася енергия, но засилва преди всичко борческите и разрушителни инстинкти. Ето защо, всички онези същества, които по един или друг начин са натрупали в организма си червена светлина в нейната най-нисша проява, са извънмерно активни и груби” (Учителя). Марсовата енергия е активна, буйна, огнена, суха, гореща; наричат я демонична, жлъчна, безплодна. Един автор казва за нея: „Марс е демон, чиито носител се казва човек”. Марс действа като една безсъзнателна сила, буйно, стремително, нападателно, стихийно, необмислено.
към текста >>

25. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 278 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Уран, Нептун и Плутон се разглеждат в астрологията като октава: Уран на Меркурий, Нептун на Венера и Плутон на Марса.
Него не го очаква по-завидна съдба от тази на Наполеон - както бързо се въздигна, още по-бързо ще се сгромоляса, и то в момента, когато се мисли за най-неуязвим. Така действа Сатурн. И повечето велики хора са имали силен и на видно място Сатурн в хороскопа, и са минали през всички негови реторти, и превъзмогвайки нисшата си природа, са се издигали по светлите, но стръмни върхове на познанието, където вечно грее слънцето на Божествената мъдрост. Сатурн предразполага към разнообразни занаяти, които имат отношение към неговата сложна природа - като почнете от големите световни дипломати и политици, минете през крупните финансисти и стигнете надолу до каменовъглените и въобще руднични работници, и земеделските работници - са все под Сатурна. Под него спадат и печатарите, които работят с оловото - метала на Сатурн. Уран, Нептун и Плутон се разглеждат в астрологията като октава: Уран на Меркурий, Нептун на Венера и Плутон на Марса. Това показва, че тези нови планети действат в същите области, само че с по-високи трептения. На друг език казано, те са проява на нови принципи и сили в човешкото съзнание и затова разкриват и нови светове пред човешкото съзнание, разкриват пред него друга, непозната досега страна на света и живота. Но понеже човек не може да даде съответния външен израз на тези вътрешни изживявания, затова проявите им се схващат като ексцентрични и ненормални за съвременните хора. Всички нови импулси, които се проявяват в различните области на живота, са свързани с тези три планети. Новата мисъл, новите идеи във всичките им вариации, новите форми на израз и новите методи за приложение, са резултат на тези планети.
към текста >>

26. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 279 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

се разглежда като октава на Меркурий*).
Това е едно от основните положения на новото учение. (следва) Вл. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 245) Уран. както казах. се разглежда като октава на Меркурий*). А Меркурий е свързан с конкретния ум. Следователно, Уран, като октава на Меркурий ще бъде умствен, въздушен, нервен, променлив, непостоянен, импулсивен, упорит, мистичен, тайнствен, студен . безплоден. За него казват, че е студен като Сатурна, енергичен и импулсивен като Марса и умствен като Меркурий. В тялото има отношение към главния мозък и нервната система или по право върху жизнените енергии на нервите, отколкото върху тяхната структура. Предразполага към мистични занимания и окултните науки и дава склонност към старинността, затова антикварите са под негово влияние.
към текста >>

Следователно, Уран, като октава на Меркурий ще бъде умствен, въздушен, нервен, променлив, непостоянен, импулсивен, упорит, мистичен, тайнствен, студен . безплоден.
Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 245) Уран. както казах. се разглежда като октава на Меркурий*). А Меркурий е свързан с конкретния ум. Следователно, Уран, като октава на Меркурий ще бъде умствен, въздушен, нервен, променлив, непостоянен, импулсивен, упорит, мистичен, тайнствен, студен . безплоден. За него казват, че е студен като Сатурна, енергичен и импулсивен като Марса и умствен като Меркурий. В тялото има отношение към главния мозък и нервната система или по право върху жизнените енергии на нервите, отколкото върху тяхната структура. Предразполага към мистични занимания и окултните науки и дава склонност към старинността, затова антикварите са под негово влияние. Това си има своите дълбоки психологически причини, за които местото не ми позволява да се спирам. И лицата засегнати от това влияние търсят по-необикновени занятия и професии, които да задоволят влечението им.
към текста >>

Нептун се разглежда като октава на Венера.
Той е индивидуалист в най-благородния смисъл и като силна личност работи за освобождението на своите братя човеци Той е противник на всеки догматизъм, формализъм. консерватизъм и традиции и щом му се изпречат на пътя, той ги руши. Урановия тип има революционна мисъл Но благодарение на това, че съвременните хора не могат тъй да се каже да реагират правилно на урановите вибрации, нямат още достатъчно оформени органи в мозъка, за да им дадат израз затова, когато Уран почне да се проявява в тях, те стават някак си ексцентрични. Имат скитнически склонности; оригинални, изобретателни. Уран предизвиква внезапни и неочаквани прояви в живота; бързи покачвания и слизания, неочаквани обрати в сполуки и несполуки Болестите му са сложни и неизцерими по летищата на обикновената медицина, освен по новите начини на лечение Болестите му са на нервна почва и от простуда; предизвиква най-вече парализа, язви и нервни разстройства. Нептун се разглежда като октава на Венера. И докато Уран действа повече на ума, то Нептун влияе повече върху човешките чувства. Нептун е умерен, влажен, воден, експанзивен, плодоносен, променчив, неустойчив. Докато Венера е принципа на обикновената любов, достояние на всички живи същества, то Нептун е принципа на висшата, идейната, божествената любов, която е достояние само на онези, в които е пробудено космичното съзнание. А онези. които се намират в зазоряването на това съзнание, само предвкусват тази любов.
към текста >>

(следва) ___________________________________ 4) Макс Хайндел разглежда Уран като октава на Венера и го нарича планета на алтруизма, а Нептун като октава на Меркурий и го разглежда като планета на идеализма.
Но понеже съвременните хора не могат да реагират правил но на тези възвишени вибрации, на този висш живот на Нептуна, той действа по такъв начин, че създава един силно нервен темперамент, който често върви ръка за ръка с гениалността или с лудостта. В лошите си аспекти предизвиква неврози, афазия и т. н. Предизвиква заплетеност в работите и усложнения в предприятията Когато е в лош аспект също така предразполага към измама, към двойственост в живота и невменяеми постъпки. В организъма предизвиква разпадане на тъканите и предразполага към линеене. Плутон още не е проучен, сега се поучава, затова няма да се спирам върху него. (следва) ___________________________________ 4) Макс Хайндел разглежда Уран като октава на Венера и го нарича планета на алтруизма, а Нептун като октава на Меркурий и го разглежда като планета на идеализма. Това си има своите причини, за които няма да се спирам, но само ще кожа, че според розенкройцерената традиция, древните посветени нарочно са разместили имената и качествата на Меркурий и Венера, с което са искали да не предадат известни ключове на езотеричната наука. И в такъв случай, когато древните са говорили за Меркурий, те са имали пред вид това, което ние сега наричаме Венера, и обратно. Само споменавам за това, като пак за сега ще се придържам към общоприетото схващане, защото това, което е изнесено в него, е резултат на статистични и опитни изследвания. НАШИ ИЗДАНИЯ Изброените тук книги са собствени издания на книгоиздателство „Братство“. Севлиево, из дадени постепенно, в разстояние на няколко години, с големи усилия и с превъзмогване на много трудности.
към текста >>

27. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 281 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За да изразят принадлежността на Урана към един по-висок свят, който астрономически се простира зад пръстените на Сатурна, астролозите го наричат октава на Меркурия, имайки пред вид неговия ясно подчертан умствен характер.
Единственото условие и мерило за неговия успех е количеството вътрешна енергия, количеството духовна сила, с която е придружено то. Да мълчим и да работим, вътрешно и външно, с всичкото търпение, на което сме способни! Дайте на България хора, способни на това, и вие ще имате една велика нация. Пламен Г. Радев СФЕРА НА УРАН (Из „Пътя на звездата“) Уран може да се нарече врата на космичното съзнание в човека. За да изразят принадлежността на Урана към един по-висок свят, който астрономически се простира зад пръстените на Сатурна, астролозите го наричат октава на Меркурия, имайки пред вид неговия ясно подчертан умствен характер. В това название, обаче, мнозина подозират скритата смисъл да се спаси класическата седморка от планети, нарушена от откриването на новите, транс - сатурнови планети. Ние няма да разискваме тук разните спекулации на астролозите по този въпрос. За нас е съществено, че в дадено историческо време започват да действат известен род сили, които се проявяват в ред типични явления, както в индивидуалния, тъй и в обществения живот на човека — в наука, изкуство и пр., и че този род явления, както показват астрологичните изследвания, могат да се свържат с един физически център от нашата слънчева система — планетата Уран, респ. с нейния астрономичен цикъл. И наистина, многобройните изследвания на хороскопи, в които е бил привлечен този нов астрологичен фактор — изследвания, които имат характер на емпирически статистики — потвърждават недвусмислено горното допущение.
към текста >>

28. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Като сравним седемте планети на нашия космос със седемте бои на спектъра и със седемте тона на октавата, ние намираме, че кореспондира с боята орания и с нотата до (с.) Слънцето () управлява сърцето, артериите, дясното око у мъжа и лявото у жената.
Слънцето изпраща своята жизнена сила, Прана, през вселената и така то в хороскопа е същевременно символ на жизнена сила и на по-висш интелект. Влиянието на Слънцето, както и това на Луната, е най-важното в хороскопа и при разглеждането на един хороскоп тези два центъра изпъкват на първо место. Ако Слънцето е силно и добре поставено в хороскопа, означава добра морална основа на характера, а при лошо положение и аспектиране означава обикновено неморалност, високомерие, егоизъм и суровост спрямо подчинените. Слънцето чрез своите стоплящи лъчи способства на всичко да живее и да поникне, то ни дарява топлина, а от него идат и всички видове изкуствена топлина, от която нашият живот в много отношения и по много начини става приятен, защото това, което ни доставя нашият огнен материал във форма на топлина и светлина, не е нищо друго освен сгъстена слънчева топлина. А и електричеството е слънчева енергия. Като сравним седемте планети на нашия космос със седемте бои на спектъра и със седемте тона на октавата, ние намираме, че кореспондира с боята орания и с нотата до (с.) Слънцето () управлява сърцето, артериите, дясното око у мъжа и лявото у жената. Слънцето няма северна или южна широчина, то върви по видимия път на еклиптиката. Неговата средна скорост е 59' 8" за 24 часа. Напречният му разрез е lll1/2 пъти по-голям от разреза на земята, големината, масата му l1/2 милион пъти колкото земята. Гъстотата на Слънцето възлиза на 0.25, като се вземе земята за единица. Обръщането му около оста си се извършва в 25 дни, 7 часа и 40 минути, обемът му надминава земята 1,305,000 пъти, а масата му 332,000 пъти.
към текста >>

29. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Техният живот е на една по-висока октава, тъй да се каже, от този на обикновените човеци.
Нещастният холандски въздухоплавател, Ван Маасдик, напр. е турил в (въздушен знак) , и в 10-а къща (къщата на призванието). Родените под знака на Уран се отличават по своята дарба към интуиция, вдъхновение, ясновидство, а по своята любов — към изучване на живота и природата изобщо. Те намират разрешения там, дето други и светлина не виждат. Тази е причината, дето трябва да търсим откривателите между типовете на Уран. Техният живот е на една по-висока октава, тъй да се каже, от този на обикновените човеци. Освен това, на Уран се гледа и като на една по-висока октава от Меркурий, поради което болезнеността в, по-низките типове се изразява в мисленето. Той е планетата на високия интелект. Нептун е пο същия начин една по-висока октава от Венера и виждаме, че болезнеността при по-низшия нептунов тип се изразява в усещане (Виж Нептун). Четем в гръцката митология, че Сатурн бива кастриран от Уран, значи и тук пак намираме, в символическа форма скрита, дълбоката истина, че Сатурн трябва да се освободи от низките си наклонности, за да може да се възвиси до по-високото съзнание на Уран. Обиколката на Уран трае 83 години и 151 дни.
към текста >>

Освен това, на Уран се гледа и като на една по-висока октава от Меркурий, поради което болезнеността в, по-низките типове се изразява в мисленето.
е турил в (въздушен знак) , и в 10-а къща (къщата на призванието). Родените под знака на Уран се отличават по своята дарба към интуиция, вдъхновение, ясновидство, а по своята любов — към изучване на живота и природата изобщо. Те намират разрешения там, дето други и светлина не виждат. Тази е причината, дето трябва да търсим откривателите между типовете на Уран. Техният живот е на една по-висока октава, тъй да се каже, от този на обикновените човеци. Освен това, на Уран се гледа и като на една по-висока октава от Меркурий, поради което болезнеността в, по-низките типове се изразява в мисленето. Той е планетата на високия интелект. Нептун е пο същия начин една по-висока октава от Венера и виждаме, че болезнеността при по-низшия нептунов тип се изразява в усещане (Виж Нептун). Четем в гръцката митология, че Сатурн бива кастриран от Уран, значи и тук пак намираме, в символическа форма скрита, дълбоката истина, че Сатурн трябва да се освободи от низките си наклонности, за да може да се възвиси до по-високото съзнание на Уран. Обиколката на Уран трае 83 години и 151 дни. Той остава, значи, около 7 години в един и същ знак на животинския кръг.
към текста >>

Нептун е пο същия начин една по-висока октава от Венера и виждаме, че болезнеността при по-низшия нептунов тип се изразява в усещане (Виж Нептун).
Те намират разрешения там, дето други и светлина не виждат. Тази е причината, дето трябва да търсим откривателите между типовете на Уран. Техният живот е на една по-висока октава, тъй да се каже, от този на обикновените човеци. Освен това, на Уран се гледа и като на една по-висока октава от Меркурий, поради което болезнеността в, по-низките типове се изразява в мисленето. Той е планетата на високия интелект. Нептун е пο същия начин една по-висока октава от Венера и виждаме, че болезнеността при по-низшия нептунов тип се изразява в усещане (Виж Нептун). Четем в гръцката митология, че Сатурн бива кастриран от Уран, значи и тук пак намираме, в символическа форма скрита, дълбоката истина, че Сатурн трябва да се освободи от низките си наклонности, за да може да се възвиси до по-високото съзнание на Уран. Обиколката на Уран трае 83 години и 151 дни. Той остава, значи, около 7 години в един и същ знак на животинския кръг. Обемът му е 60 пъти по-голям от този на земята, масата му е 14 пъти по-голяма от тая на земята, а гъстотата му е 0'25. Уран има 4 луни, чието движение около планетите се много изменя от луните на другите планети.
към текста >>

Уран ни открива, значи, преходът към един нов свят, от четвъртото измерение (астралния), който винаги ни обкръжава, но който става видим за нас под пробуждащото влияние на някоя планета, принадлежаща на една по- висока октава.
Тук Уран изпълва призванието си като подбудител към по-широкото, по-напредналото. Ние не можем и не бива да мислим и постъпваме, както нашите прадеди — колкото хубави и добри да са техните мисли — ние можем да вземаме поука от тях; трябва, обаче, в същото време, да помним, че всичко се развива и разширява, — също съзнанието и мисленето. Уран е пионерът, реформаторът, и всеки, който съдействува на този напредничав дух, ще вижда в Уран не причинител на зло, а причинител на добро. Уран символизира преходът към една по- висока степен на съзнание, и в същото време към едно по-високо измерение; защото едновременно с разширението на съзнанието, открива ни се един свят, който се проявява в повече измерения от трите на физическия свят. Тогава започва „нов живот“, по „нови пътища“. Уран ни открива, значи, преходът към един нов свят, от четвъртото измерение (астралния), който винаги ни обкръжава, но който става видим за нас под пробуждащото влияние на някоя планета, принадлежаща на една по- висока октава. За това наричат Уран още и планетата на ясновидците. Уран владее Аурата. Уран изникнал, според митологията, от хаоса, от безкрайното празно място и станал небе на Геа (земята), значи, влязъл в брак със земята. Техни деца били титаните, от които Кронос (Сатурн) бил най-младият. Нептун ( ) Тип: Лев Толстой имал в VII.
към текста >>

Хаотичното тук се проявява повече в усещане, отколкото в мислене, защото, както видяхме, на можем да гледаме като на по-висока октава от .
Нептун ( ) Тип: Лев Толстой имал в VII. Каквото се каза за Уран, по отношение висотата на неговите трептения и невъзможността почти на цялото човечество нормално да им реагира, същото важи и за Нептун, в още по-голяма степен. И той вече не е само в три-измерваното състояние, в което е нашата земя и в която нашите умствени органи възприемат това, що ни окръжава. От там и голямата мъчнотия, да отговорим на висшите трептения на тази планета. Нептун (Психея, Посейдон у старите гърци) е в по-голяма степен планета на хаоса, отколкото Уран. Хаотичното тук се проявява повече в усещане, отколкото в мислене, защото, както видяхме, на можем да гледаме като на по-висока октава от . Всичко мъгляво и непостоянно, както и особено изящните изкуства, свирене на цигулка (свирене с чувство) и живописта са под знака на Нептун. Единдобър аспект на с , или дава често наклонност и талант към изящните изкуства, а понякога, при високо развита индивидуалност, създава гений, в което можем да се уверим от различните хороскопи на гениални хора (Данте, Рихард Вагнер). Тази планета е открита едва в 1846 година, следователно, изследванията са сравнително от скорошни дати и за това твърде малко се знае за нея. Обемът му е около 100 пъти, а масата му е 17 пъти по-голяма от тези на земята. Гъстотата му е 0.17.
към текста >>

Както Венера се нарича планета на любовта, така по-високата му октава Нептун може да се нарече планета на по-висшата, всемирната човешка любов.
При първия влиянието е особено силно върху менталната, а при втория — върху астралната област. Нептун се различава от всички други планети по това, че неговата луна обикаля около планетата в съвсем противоположно направление на онова на другите луни. Това е интересно за изучване в езотерическата астрология. Нептун е най-добър във водния знак, особено в Писцес (Риби). Той остава в един зодиачен знак около 13 години. Както Венера се нарича планета на любовта, така по-високата му октава Нептун може да се нарече планета на по-висшата, всемирната човешка любов. Много художници, попаднали твърде много под перверзното влияние на Нептун, правят впечатление със своите необикновени дрехи и дълги коси. Изглежда като че с особеното си държане и облекло, те искат да заместят това, което им липсва в изкуството. Те чувстват мъгляво, неясно и се проявяват също така в своите творения. При тях никога няма да намерим острите контрасти в линии и тон, които са отличителни особености при влиянието на Уран. Необикновеното и непонятното се изявява по съвсем друг път при тази тайнствена планета.
към текста >>

30. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Октавата, квинтата и четвъртинката са основите на хармоничната аритметика.
Тя има свои неизменни правила. Съществуват два ви да гласове: продължителни и прекъсвани. Първите се изразяват в речта, а вторите в пеенето. Пеенето показва промените, които стават в звучащото тяло. Движението на небесните орбити, по които се носят седемте планети, образува един съвършен концерт. Октавата, квинтата и четвъртинката са основите на хармоничната аритметика. Начинът, по който, както казват, Питагор е открил числените отношения в тия интервали на звуковете, доказва, че той е бил наистина гени- ален човек. Той се вслушал веднъж в ударите на ковачите, когато те работели. Звуковете от техните чукове образували октава, четвъртинка и петинка. Тогава той влязъл в работилницата им и претеглил чуковете им. Като се завърнал в къщи, приложил на корди, обтегнати с тежести, своята опитност и образувал диатоническата гама, от която извлякъл после хроматическата и нехармоничната гами.
към текста >>

Звуковете от техните чукове образували октава, четвъртинка и петинка.
Пеенето показва промените, които стават в звучащото тяло. Движението на небесните орбити, по които се носят седемте планети, образува един съвършен концерт. Октавата, квинтата и четвъртинката са основите на хармоничната аритметика. Начинът, по който, както казват, Питагор е открил числените отношения в тия интервали на звуковете, доказва, че той е бил наистина гени- ален човек. Той се вслушал веднъж в ударите на ковачите, когато те работели. Звуковете от техните чукове образували октава, четвъртинка и петинка. Тогава той влязъл в работилницата им и претеглил чуковете им. Като се завърнал в къщи, приложил на корди, обтегнати с тежести, своята опитност и образувал диатоническата гама, от която извлякъл после хроматическата и нехармоничната гами. Тогава той казал: „има три рода музика: диатонична, хроматична и нехармонична, всяка от тях има свой напредък и свои степени.“ Възвишеността на музиката се схваща чрез числата, а не чрез чувството. Трябва да се изучава монокордата. Има пеене, което е присъщо на всяка страст, било за да я усмири, било за да я възбуди.
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако една цяла струна дава тон сол и разделим струната на 2, ще получим пак сол, но една октава по-висок; ако продължаваме да разполовяваме, ще получаваме все сол във все по-горни октави.
Че наистина има връзка между форма и тон, се вижда от следния опит, който привежда Сент-Ив Д‘Алвейдър: ако върху един кръг посипем ликоподиен или друг ситен прах и приведем кръга в трептение, ще видим красиви фигури, образувани от нареждането на ликоподийния прах. Получените форми ще бъдат във връзка с тона, който се причинява в кръга от трептението му. Като знаем горното, ще можем да схванем идеите на Сент-Ив върху окултната архитектура, изложени в неговия „Археометър“1). Трябва да разгледаме предварително някои музикални принципи. Знае се, че височината на тона зависи, между другото, от дължината и дебелината на струната. Ако една цяла струна дава тон сол и разделим струната на 2, ще получим пак сол, но една октава по-висок; ако продължаваме да разполовяваме, ще получаваме все сол във все по-горни октави. Обратно, ако последователно удвояваме дадената струна, бихме получили сол от все по-долни октави. Една трета от дадената струна е квинта от сол, т. е. ре от по-горната октава. И тая третинка бихме могли последователно да разполовяваме или удвояваме и бихме получили ре от по-горни или по-долни октави. Ако вземем една пета от дадената струна сол, ще получим терца, т. е.
към текста >>

ре от по-горната октава.
Трябва да разгледаме предварително някои музикални принципи. Знае се, че височината на тона зависи, между другото, от дължината и дебелината на струната. Ако една цяла струна дава тон сол и разделим струната на 2, ще получим пак сол, но една октава по-висок; ако продължаваме да разполовяваме, ще получаваме все сол във все по-горни октави. Обратно, ако последователно удвояваме дадената струна, бихме получили сол от все по-долни октави. Една трета от дадената струна е квинта от сол, т. е. ре от по-горната октава. И тая третинка бихме могли последователно да разполовяваме или удвояваме и бихме получили ре от по-горни или по-долни октави. Ако вземем една пета от дадената струна сол, ще получим терца, т. е. с и, ако вземем една шеста струна, ще получим квинта от третата октава, т. е. пак ре. Така наречения еталон на Сент Ив е построен въз основа на казаното.
към текста >>

с и, ако вземем една шеста струна, ще получим квинта от третата октава, т. е.
Обратно, ако последователно удвояваме дадената струна, бихме получили сол от все по-долни октави. Една трета от дадената струна е квинта от сол, т. е. ре от по-горната октава. И тая третинка бихме могли последователно да разполовяваме или удвояваме и бихме получили ре от по-горни или по-долни октави. Ако вземем една пета от дадената струна сол, ще получим терца, т. е. с и, ако вземем една шеста струна, ще получим квинта от третата октава, т. е. пак ре. Така наречения еталон на Сент Ив е построен въз основа на казаното. За основа той взема струна дълга 144 с. м. и то с такава дебелина, че да дава тона сол, когато трепти цяла. И той сега изчислява при какво намаление на дължината на струната какъв тон бихме получили.
към текста >>

Вторият ще бъде октава по-високо, т. е.
1 от дясно, на едно място пише 18 — значи от основата до това място има 16 деления. Да вземем още няколко примери за пояснение: от лява страна горе пише ми бемол . Значи, ще търсим втория ми бемол по еталона, броейки отгоре надолу. Първия ми бемол е на разстояние 90 с. м, (90,000) от нулата. Вторият ще бъде октава по-високо, т. е. ще отговаря на половина по-къса струна: 90:2 = 45 (или 45,000). Тогаз по мащаба изчисляваме, колко ще бъде разстоянието от нула до ми бемол3. Още един пример: от дясно към долния край на фиг. 1 пише ре5. Това показва, че в еталона петото чисто е ре, броейки по еталона отгоре надолу.
към текста >>

НАГОРЕ

0.45428991317749