Търсене в текстове за 'Океан'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 192 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА - К.И. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тогава оня мрачен кораб, който плава запокитен в бурните вълни на океана, ще почувствува крепката ръка на един кормчия, която ще го напътва сигурно и смело, а над висинето на неговия дълъг път, не ще се вият облаците на тъмна буря, а кротко ще трептят милионите звездици на ведро небе.
От всички опити, които човек може да направи, най-добре ще бъде награден оня, при който усилието е насочено навътре в него, оня, при който погрешките в живота се подирят(търсят) в самите нас. Няма по-красив, по-тържествен момент за човешката душа от тоя мъничък незабелязан миг, когато човек реши да каже на себе си: „Ти няма да вършиш вече насилие, защото искаш да познаеш свободата.” Кой познава великолепието на това не външно, а дълбоко вътрешно преустройство? Кой знае тихата пламтяща радост, заради малкото добро, което можем да направим? А този миг. това е един желан мъничък момент, който преобръща резултантната на целия ни живот. Тогава оня мрачен кораб, който плава запокитен в бурните вълни на океана, ще почувствува крепката ръка на един кормчия, която ще го напътва сигурно и смело, а над висинето на неговия дълъг път, не ще се вият облаците на тъмна буря, а кротко ще трептят милионите звездици на ведро небе. Да хванеш кормилото на твоя собствен кораб, да запреш разюзданите свои страсти, които в своя бесен рев са способни да потъпчат най-нежните цветчета в житейската градина, да възправиш високо челото си и да кажеш в своята душа: „Аз съм човек, защото усещам вярната ръка на Оногова, който живее в мене и който ме води сред вълните на широкото море". Тогава ще се зазори едва в твоя живот, тогава ще се покаже светлината и на желаната свобода. Няма опит, който да не е възнаграден, няма усилие, което да не вкуси плода, когато то е насочено вътре в самите нас, защото първата крачка към свободата е себевъзпитанието и всички, които вървят по този път, предвкусват за себе си нейното приближаване. Оня, който е разбрал свободата, който е разбрал величието и силата на доброто в живота, когато срещне окаян друмник да се лута в мрачината на своето незнание, натоварен с тежкото тегло на лъжливото великолепие, не ще го отмине или с удар отстрани, а ще го хване кротко за ръка и ще му каже: Кому са потребни златото и накитите на миналото време? Защо се луташ с този товар да търсиш загасващото бледо светило на изминалите дни, когато на изток ще възлезе ново слънце, което залива вече с предвестно сияние света.
към текста >>

2. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Даже континенти като Атлантида, Лемурия отдавна вече са погребани под студените води на океаните.
Дори отделни семейства, фамилии и те се раждат, растат, множат се, докато един ден и последния член от тях умре. Същото става и с отделни народи. Вавилон, Картаген, Асирия, Рим и много други се родиха някога, живяха, развиха се и умряха. Така се раждат и умират не само народите, но и континентите. Много острови, съществували някога, днес вече няма следа от тях. Даже континенти като Атлантида, Лемурия отдавна вече са погребани под студените води на океаните. Някога Кант и Лаплас доказаха, че земята води своя произход от слънцето. Днес учените доказват, че земята в своето движение, макар и бавно, се стреми и се приближава отново към това слънце. И по аналогия се допуска, че и нашето слънце ще има своя произход от някое друго слънце на млечния път, към което се стреми. И разширявайки тая аналогия, учени и мъдреци са казвали, че се раждат слънца и умират, че се раждат космоси и умират космоси... Но днес вече никой не счита смъртта, като един завършен акт. Новооткритите закони и отношения създадоха нови възрения за възвратните движения на живота.
към текста >>

3. ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА” – Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

ИМПРЕСИЯ Обичам да пътувам по безбрежния океан в едно с Теб.
ИМПРЕСИЯ Обичам да пътувам по безбрежния океан в едно с Теб. Безпътието е наслада за моите зрящи все нови и нови светове – очи. Обичам забравата в безпределността, на която времето се губи в сенки, а пространството расте до изчезване. Моята лодка е малка – двамина седим в нея само... Аз вземам сребърните весла и здраво изопвам сгънати мишци. Лодката безшумно разтваря сините небесни вълни. И тъй, ние вървим към безграничното.
към текста >>

В тоя небесен океан има течения – те са тъмни, силни, люлеят лодката и я подемат по своя незнаен път.
Тъй седи Той, и дълбоко мисли. И зная аз неговата мисъл. Тя е в светлите страни, на край световете, където е Великият Изход. Радостен и горд, аз гледам нови светове, а Той е до мен, величествен, безмълвен. Тъй помня аз да минават времената – едно след друго от край вековете – от първото начало, което беше край на другото начало. В тоя небесен океан има течения – те са тъмни, силни, люлеят лодката и я подемат по своя незнаен път. Но те са тъмен отблясък, и тяхната глъбина крие страдания. Понякога отпущам веслата и оставям лодката да се подеме в тия потоци. Моят ум тогава спира всред шеметния ход на живота и стреснат пита за нея... Той я дири – тук и там, дири дето я няма. Дърпа се назад, той дири опори, но нея я няма.... И той страхлив, угнетен увисва между земя и небо. Но ето, аз пак хващам здраво веслата; затрепква тялото на моята лодка и тя пори наново сините небесни вълни.
към текста >>

А лодката се носи далеч, далеч по безбрежните световни океани към желан бряг на родна страна... На изток се отмахват тънки завеси.
Умът наново започва своя ден – спокоен и силен. О! той сега не пита за нея къде е, коя е и какво е Тя. Защото Тя е с него. Тя – Истината на Живота. И той безуморно работи както малката пчела. А лодката се носи далеч, далеч по безбрежните световни океани към желан бряг на родна страна... На изток се отмахват тънки завеси. Една след друга мигновено чезнат в неизмерим чет. А светлината все по-вече и по-вече насища хоризонта. На изток зорите пеят утринни песнопения. — Те идат все към нас... Вълшебен изгрев очакват световете. Нашата лодка лети все напред да срещне светло окъпания изгрев.
към текста >>

4. АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В океаните, изследванията показват, че светлината под форма само на сини и зелени лъчи прониква на дълбочина 550-600 метра.
Силен хелиотропизъм имат листата, младите връхчета, но отрицателен е хелиотропизмът на корените. Има обаче, макар и твърде малко растения, които отварят вечер цветовете си вместо денем. В животинското царство е по-силно изразено психофизиологичното влияние на светлината. Има животни силно хелиотропични, а други – отрицателно настроени към светлината. Всичко това има отношение към самата психология на животните. В океаните, изследванията показват, че светлината под форма само на сини и зелени лъчи прониква на дълбочина 550-600 метра. По надолу следва непрогледен мрак Затова и само до тая граници са намерени растения. В големите дълбочини са намерени само животни – любители на тъмнината. До тук слънчеви лъчи никога не стигат. Тук се констатира един парадоксален факт. Едни от тия морски животни, притежават големи добре развити очи, а други са съвършено слепи, макар че се намират при едни и същи условия – и едните и другите, Подобно явление намираме и у сухоземните нощни животни.
към текста >>

5. Списанието PDF Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Опитал ли си се веднъж да вникнеш в себе си, да видиш какъв е океан!
Той всеки миг е с нас и всеки миг е в безкрая. Ние знаем само малки проблясъци от Неговото естество. Това е обичта, която нявга ни спохожда, това е малкото добро. Брате мой, не си ли догадил нявга в рядък час величието на своята собствена душа ? Ако такъв един миг имаш ти, ще познаеш нещо от самия себе и за безмерната обич на Оня, из когото си излязъл. Опитал ли си се веднъж да вникнеш в себе си, да видиш какъв е океан! Страхотно ще ти стане от това, че ти погрешно се познаваш, че не си направил нито стъпка в това безбрежно море на самия себе. Ние сме деца на Неговото величие, но кой ни научи да живеем вън от пътищата, които ни начерта Неговата ръка. Велик Творец! От дълбините на Своята предвечност Той слезе и в Своето велико творчество ни извая. Турна на челата ни блясъка на Своята светлина, направи ръцете ни годни за творчество, изписа зеницата на нашето око да не ходим слепци по дългият друм, даде ни сърце от огъня на Своята обич и положи отломък в нас от самия себе – душа ни даде Той.
към текста >>

6. ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ние приличаме на една лодка, изоставена всред океана без своя лодкар.
Влошат ли се те, регулирането става невъзможно и в резултат всичките отрицателни последствия, за които споменахме. Тук именно се явява необходимостта от съзнанието, което при обикновения човек не е в състояние да изиграе своята роля. А такива влошавания често пъти могат да бъдат причинени и от най-дребни причини. Представете си например, че се намирате в едно най-благоприятно душевно състояние; в този момент вие мислите че сте намерили щастието, но достатъчно е само една обидна дума, един жест, едно горчиво чувство и в миг всичко е разрушено. Тогава где е гаранцията за това щастие? Ние приличаме на една лодка, изоставена всред океана без своя лодкар. Нейната съдба е всецяло в зависимост от океанските вълни. Усилят ли се - тя е загубена. Такъв е съвременният човек. Задачата обаче на окултния ученик е да излезе от това положение. Той трябва да стане господар на тази лодка, да вземе нейните лопати и да я направлява смело и разумно в бурния океан, с други думи казано, да стане господар на своя вътрешен мир.
към текста >>

Нейната съдба е всецяло в зависимост от океанските вълни.
Тук именно се явява необходимостта от съзнанието, което при обикновения човек не е в състояние да изиграе своята роля. А такива влошавания често пъти могат да бъдат причинени и от най-дребни причини. Представете си например, че се намирате в едно най-благоприятно душевно състояние; в този момент вие мислите че сте намерили щастието, но достатъчно е само една обидна дума, един жест, едно горчиво чувство и в миг всичко е разрушено. Тогава где е гаранцията за това щастие? Ние приличаме на една лодка, изоставена всред океана без своя лодкар. Нейната съдба е всецяло в зависимост от океанските вълни. Усилят ли се - тя е загубена. Такъв е съвременният човек. Задачата обаче на окултния ученик е да излезе от това положение. Той трябва да стане господар на тази лодка, да вземе нейните лопати и да я направлява смело и разумно в бурния океан, с други думи казано, да стане господар на своя вътрешен мир. Една задача наистина трудна, но не неизпълнима.
към текста >>

Той трябва да стане господар на тази лодка, да вземе нейните лопати и да я направлява смело и разумно в бурния океан, с други думи казано, да стане господар на своя вътрешен мир.
Ние приличаме на една лодка, изоставена всред океана без своя лодкар. Нейната съдба е всецяло в зависимост от океанските вълни. Усилят ли се - тя е загубена. Такъв е съвременният човек. Задачата обаче на окултния ученик е да излезе от това положение. Той трябва да стане господар на тази лодка, да вземе нейните лопати и да я направлява смело и разумно в бурния океан, с други думи казано, да стане господар на своя вътрешен мир. Една задача наистина трудна, но не неизпълнима. В това отношение той е изправен пред себе си, също както ученикът по музика пред своя инструмент. Той трябва да познава добре тоя инструмент и да не си прави илюзии, че научаването ще стане само по себе си, или: само чрез гледане как другите свирят. За целта е нужно само едно упражнение, труд и постоянство И ако за изучаването на един музикален инструмент са необходими цели години, то какво представлява в сравнение с това задачата на окултния ученик? Явява се обаче въпросът, кой е пътят и кои са методите за постигане на тая цел.
към текста >>

7. ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ако този разум не беше дал притегателната сила на телата и не беше определил законите на нейното действие, то предметите, които сега се намират върху земята, биха литнали в пространството, океаните биха се разлели и самата земя би се разпаднала.
Докато материята е временна външна обвивка на духа, последният е вечна същност, безсмъртна частица от онзи разум , който прониква всичко и от който човека черпи микроскопически дози, за да обогатява ума и знанието си и да изгражда своята наука. Да се отрича този разум и този дух, само защото не се виждат като един физичен предмет – това може да стори само един отрицател на науката, здравата философия и логиката. Преди да отрече всемирния безсмъртен разум, човекът трябва да отрече своя разум, защото в този последния не е влязла нито една истина, без да е взета от всемирния разум. Ако този разум не беше определил с математическа точност законите, които, които управляват движението на звездите, планетите и кометите, човешкият разум не би могъл да изучи техните посоки и скорости на движение, тяхната големина, разстоянието им от земята и положението им спрямо нея във всеки момент, понеже те биха се лутали в безредие и пълен хаос, при който, преди всичко, самите те не биха могли да съществуват. Ако този разум не беше поставил в движение електроните и йоните и не беше вложил в тях способността да се съединяват в атоми, а тези последните – в молекули и ако тази способност на съединение не беше различна за атомите на разните елементи, то не само, че не щяхме да имаме някакви елементи, сложни тела (съединения на елементи), растения и животни, но, преди всичко, не бихме имали материя! Ако този разум не беше дал притегателната сила на телата и не беше определил законите на нейното действие, то предметите, които сега се намират върху земята, биха литнали в пространството, океаните биха се разлели и самата земя би се разпаднала. Същото би станало и с другите небесни тела и хаоса, който би произлязъл от всичко това, никой не би бил в състояние да си представи. Ако всемирният разум суспендираше своите закони, то би ли имало база за човешкия разум, човешката наука и човешкото съществувание? Ако например, този разум не беше създал точно определения закон, че квадратите от времената на въртенето на планетите около слънцето се отнасят помежду си, както кубовете на разстоянията, как астрономите биха се справили със своята задача? А може ли човекът да нарича разум това, което си присвоява от природата, а да отрича разумността на източника, от който черпи? – Но душата не се вижда.
към текста >>

8. ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ - Cis moll Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Интуицията е оная способност, чрез която философът спуща своя водолаз в океана на действителността и при всяко спускане той загребва нещо ново и ценно от дъното.
Трябва да се остави отворен кръгът на тия понятия, които дори не могат да се нарекат понятия, тъй като съвпадат с конкретната идентичност на нещата, за нещо ново, творческо, което ще ги измени в развитието, разшири, а не ограничи. Ограничавайки понятието, слагаме един изкуствен крак, който не съществува в природата, защото всичко подлежи на развитие и затова във всяко понятие има нещо недоизказано от природата. Да философствуваш, значи да обърнеш обикновеното направление на мисълта. Трябва да потърсиш реалното в първобитното му проявление, в приписваната му есенция, незасегната от наслоенията на символическата тъкан на интелекта. И наистина, всички велики метафизици и математици са имали отначало интуитивно видение за реалността – тъкмо това е останало и ценно в техните системи, но видението отпосле е било запълнено от диалектиката на разума. Интуицията е оная способност, чрез която философът спуща своя водолаз в океана на действителността и при всяко спускане той загребва нещо ново и ценно от дъното. Работата на разума се свежда отпосле до анализ на съдържанието. Щом като интуицията съвпада с непосредствения опит, явява се тогава въпрос, няма ли да са обърне философията в едно съзерцание над основата, както дремещият овчар над течащия поток? Няма ли да бъде най-последователна интуитивната философия, ако се превърне в едно мълчание, мистицизъм? Художникът, поетът, метафизикът, мистикът може да съзерцават природата и своя живот, но философът, който иска да твори и направи своя непосредствен опит достояние на човечеството, не трябва да сътрудничи с интелекта. И тук вече се явява това сътрудничество, против което най-много крещят противниците на Бергсон, които го упрекват, че не бил последователен.
към текста >>

9. Противоречията в света – П. Пампоров Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

– Параходът, който е тръгнал през океана, трябва да върви към своето пристанище, към целта която му е определена.
Извън земята може. Може ли човек да живее на земята без да се учи. Не може. Без учение може извън земята. Следователно, ние трябва да схващаме ония необходими положения, при които сме поставени. – Параходът, който е тръгнал през океана, трябва да върви към своето пристанище, към целта която му е определена. Ако той почне да се забавлява и да си играе из океана, ще иждиви (изразходи) въглищата и храната и ще изложи пътниците на големи страдания. Следователно, в самия океан никакви големи спирки не се позволяват, освен на големите пристанища. Човек не требва да си играе в морето на живота. На рибите това се позволява, но на хората не. И ако някой пита защо, отговаряме: защото не са риби.
към текста >>

Ако той почне да се забавлява и да си играе из океана, ще иждиви (изразходи) въглищата и храната и ще изложи пътниците на големи страдания.
Може ли човек да живее на земята без да се учи. Не може. Без учение може извън земята. Следователно, ние трябва да схващаме ония необходими положения, при които сме поставени. – Параходът, който е тръгнал през океана, трябва да върви към своето пристанище, към целта която му е определена. Ако той почне да се забавлява и да си играе из океана, ще иждиви (изразходи) въглищата и храната и ще изложи пътниците на големи страдания. Следователно, в самия океан никакви големи спирки не се позволяват, освен на големите пристанища. Човек не требва да си играе в морето на живота. На рибите това се позволява, но на хората не. И ако някой пита защо, отговаряме: защото не са риби. На птиците е позволено да си играят из въздуха, защото са още деца на живата природа, но на човека, който е слязъл от висините на въздуха и излязъл от дълбочините на водата – върху повърхността на земята за него има само един път – да се учи.
към текста >>

Следователно, в самия океан никакви големи спирки не се позволяват, освен на големите пристанища.
Не може. Без учение може извън земята. Следователно, ние трябва да схващаме ония необходими положения, при които сме поставени. – Параходът, който е тръгнал през океана, трябва да върви към своето пристанище, към целта която му е определена. Ако той почне да се забавлява и да си играе из океана, ще иждиви (изразходи) въглищата и храната и ще изложи пътниците на големи страдания. Следователно, в самия океан никакви големи спирки не се позволяват, освен на големите пристанища. Човек не требва да си играе в морето на живота. На рибите това се позволява, но на хората не. И ако някой пита защо, отговаряме: защото не са риби. На птиците е позволено да си играят из въздуха, защото са още деца на живата природа, но на човека, който е слязъл от висините на въздуха и излязъл от дълбочините на водата – върху повърхността на земята за него има само един път – да се учи. И горко му, ако не върши това, защото назад във водата не може да се върне, тя е затворена за него; във въздуха да се качи – това е невъзможно, макар че сега прави усилия, но не го пущат... Следователно с животинските развлечения и философските забавления човек е свършил.
към текста >>

10. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

– Ние знаем освен това, че отликите на една материална среда от друга следват дотогава, докогато при делението не сме преминали един известен предел, който граничи с молекулите и не сме навлезли в по-дребните частици, които съставят така наречената първоматерия или океан на първоматерията.
Ако една геометрична точка обладава инерция, тя става материална точка т.е. фиктивното, абстрактно понятие геометрическа точка като му се прибави друго абстрактно, неуловимо – инерция, се превръща в едно реално материално нещо – т.е, материална точка, която повторена безкрайно пъти в дадена протяжност, в пространството, образува материално тяло. Ако имаме такива материални точки, които надарени с особен род движения са активни в дадено поле с едни скорости, ще имаме едно тяло, а ако са надарени с друг род движения и с друга скорост – друго тяло. Следователно, определящите материята качества не са нищо друго, освен продукт на ония сили, които скрити от нас, действуват непреривно в природата. Ако проследим всички качества на известни материални среди, ще дойдем до убеждение, че те са сътворени от силите, които движат техните безкрайно малки частици. – Ние знаем освен това, че отликите на една материална среда от друга следват дотогава, докогато при делението не сме преминали един известен предел, който граничи с молекулите и не сме навлезли в по-дребните частици, които съставят така наречената първоматерия или океан на първоматерията. За ония, които са запознати с изводите на модерната физика, особено с радиоактивните явления, където експеримента в своята тънкост е надминал очакваното, това което казваме е твърде ясно. Светът на електроните, тия тайнствени ядра от електрически пълнежи, се явява основата, канавата, от безкрайните комбинации, на която се създават формите на заобикалящия ни свят. Това е едно величаво творчество, една тънка, недосегаема с нашия ум работа на творческите сили в живата природа. За началните домогвания до дверите на това царство от страна на изследователите, се е изисквало много търпение, упорита работа и голяма проницателност. На малцина избрани в областта на научната мисъл и експеримент се удаде да проникнат до пред-стъпалата на голямата тайна за строежа на материята.
към текста >>

11. ВЕСТИ Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

II ЧОВЕКЪТ По океанските вълни, над страшни водни бездни плуваше ладия, която личеше по блещукащата светлинка в мрачината.
Приказна страна с гирлянди от замръзнали кристали, у които слънчевите отблясъци играят във фантастични багри. Очите на твоите деца имат зеници, изтъкани от чистата синевина на твоето небе, или от зеленикавите игриви цветове на вледеняващите води. Твоите празници са препълнени с тайнствена красота и мълчание. Твоите знамения са сиянията, които небето ти изпраща и ония часове, когато Вечният сам те посети и в мълчанието на твоите нощи слага безшумните си стъпки. Северна страна, обичам когато ме гледат зениците на твоите очи, пълни с чистота и преданост; обичам часовете, когато при мене долита приветственият синкав лъх на твоите нощи и звънливата чаровна песен на вечния идеал, която вдъхновява ония, що влизат във войнството на белите, синовете що влизат в бран за свещеното име на Вечния! II ЧОВЕКЪТ По океанските вълни, над страшни водни бездни плуваше ладия, която личеше по блещукащата светлинка в мрачината. Беше черна нощ. Една самотна фигура прилична на сянка държеше веслата и нечии непознати мишци водеха неравната борба срещу пристъпа на океанските вълни. Земята беше далече от тука. Толкова далече беше тя, че невъзможно бе да се мисли дори за нея и по-скоро дъното на океана, където чакаха в нямо безмълвие морските поселници, би бил спасителния бряг, отколкото земната твърд, отколкото радостното шумолене на дървета, шепотът на трева, песен на птички.... Как попадна тая ладия тук? Не можеше да се даде ответ на това, защото земята беше далеко, твърде далеко, та и мираж не би донесъл образа за нея в тоя край.
към текста >>

Една самотна фигура прилична на сянка държеше веслата и нечии непознати мишци водеха неравната борба срещу пристъпа на океанските вълни.
Твоите празници са препълнени с тайнствена красота и мълчание. Твоите знамения са сиянията, които небето ти изпраща и ония часове, когато Вечният сам те посети и в мълчанието на твоите нощи слага безшумните си стъпки. Северна страна, обичам когато ме гледат зениците на твоите очи, пълни с чистота и преданост; обичам часовете, когато при мене долита приветственият синкав лъх на твоите нощи и звънливата чаровна песен на вечния идеал, която вдъхновява ония, що влизат във войнството на белите, синовете що влизат в бран за свещеното име на Вечния! II ЧОВЕКЪТ По океанските вълни, над страшни водни бездни плуваше ладия, която личеше по блещукащата светлинка в мрачината. Беше черна нощ. Една самотна фигура прилична на сянка държеше веслата и нечии непознати мишци водеха неравната борба срещу пристъпа на океанските вълни. Земята беше далече от тука. Толкова далече беше тя, че невъзможно бе да се мисли дори за нея и по-скоро дъното на океана, където чакаха в нямо безмълвие морските поселници, би бил спасителния бряг, отколкото земната твърд, отколкото радостното шумолене на дървета, шепотът на трева, песен на птички.... Как попадна тая ладия тук? Не можеше да се даде ответ на това, защото земята беше далеко, твърде далеко, та и мираж не би донесъл образа за нея в тоя край. Величествено море, шир, необятна океанска шир, разперила криле на властно царство. В твоите бездни като малки островчета биха потънали цели материци, без да остане нито прашинка следа от техните гигантски планини.
към текста >>

Толкова далече беше тя, че невъзможно бе да се мисли дори за нея и по-скоро дъното на океана, където чакаха в нямо безмълвие морските поселници, би бил спасителния бряг, отколкото земната твърд, отколкото радостното шумолене на дървета, шепотът на трева, песен на птички.... Как попадна тая ладия тук?
Северна страна, обичам когато ме гледат зениците на твоите очи, пълни с чистота и преданост; обичам часовете, когато при мене долита приветственият синкав лъх на твоите нощи и звънливата чаровна песен на вечния идеал, която вдъхновява ония, що влизат във войнството на белите, синовете що влизат в бран за свещеното име на Вечния! II ЧОВЕКЪТ По океанските вълни, над страшни водни бездни плуваше ладия, която личеше по блещукащата светлинка в мрачината. Беше черна нощ. Една самотна фигура прилична на сянка държеше веслата и нечии непознати мишци водеха неравната борба срещу пристъпа на океанските вълни. Земята беше далече от тука. Толкова далече беше тя, че невъзможно бе да се мисли дори за нея и по-скоро дъното на океана, където чакаха в нямо безмълвие морските поселници, би бил спасителния бряг, отколкото земната твърд, отколкото радостното шумолене на дървета, шепотът на трева, песен на птички.... Как попадна тая ладия тук? Не можеше да се даде ответ на това, защото земята беше далеко, твърде далеко, та и мираж не би донесъл образа за нея в тоя край. Величествено море, шир, необятна океанска шир, разперила криле на властно царство. В твоите бездни като малки островчета биха потънали цели материци, без да остане нито прашинка следа от техните гигантски планини. Как, по какво чудо плава тая мъничка, нищожна ладийка по тебе? Безумна смелост или заблуда е отвеяла тая прашинка по твоите плещи, която води борба с две весла срещу твоите водни планини!
към текста >>

Величествено море, шир, необятна океанска шир, разперила криле на властно царство.
Беше черна нощ. Една самотна фигура прилична на сянка държеше веслата и нечии непознати мишци водеха неравната борба срещу пристъпа на океанските вълни. Земята беше далече от тука. Толкова далече беше тя, че невъзможно бе да се мисли дори за нея и по-скоро дъното на океана, където чакаха в нямо безмълвие морските поселници, би бил спасителния бряг, отколкото земната твърд, отколкото радостното шумолене на дървета, шепотът на трева, песен на птички.... Как попадна тая ладия тук? Не можеше да се даде ответ на това, защото земята беше далеко, твърде далеко, та и мираж не би донесъл образа за нея в тоя край. Величествено море, шир, необятна океанска шир, разперила криле на властно царство. В твоите бездни като малки островчета биха потънали цели материци, без да остане нито прашинка следа от техните гигантски планини. Как, по какво чудо плава тая мъничка, нищожна ладийка по тебе? Безумна смелост или заблуда е отвеяла тая прашинка по твоите плещи, която води борба с две весла срещу твоите водни планини! Океан, ти който си внедрил в своите дълбини цели царства, как гледаш по живите ти мощни плещи да се плъзга боязливо отражението на светлата точка, залутана кой знае откога поела своя безумен път, кой знае накъде! Каква надежда крепи тоя страшен път, когато в безкрая далеко е земята, що догонва безумно смелият плувец?
към текста >>

Океан, ти който си внедрил в своите дълбини цели царства, как гледаш по живите ти мощни плещи да се плъзга боязливо отражението на светлата точка, залутана кой знае откога поела своя безумен път, кой знае накъде!
Не можеше да се даде ответ на това, защото земята беше далеко, твърде далеко, та и мираж не би донесъл образа за нея в тоя край. Величествено море, шир, необятна океанска шир, разперила криле на властно царство. В твоите бездни като малки островчета биха потънали цели материци, без да остане нито прашинка следа от техните гигантски планини. Как, по какво чудо плава тая мъничка, нищожна ладийка по тебе? Безумна смелост или заблуда е отвеяла тая прашинка по твоите плещи, която води борба с две весла срещу твоите водни планини! Океан, ти който си внедрил в своите дълбини цели царства, как гледаш по живите ти мощни плещи да се плъзга боязливо отражението на светлата точка, залутана кой знае откога поела своя безумен път, кой знае накъде! Каква надежда крепи тоя страшен път, когато в безкрая далеко е земята, що догонва безумно смелият плувец? Каква е тая вяра, що държи стиснати веслата, когато само ударът на една вълна би могъл да разбие слабата трептяща ладия и странния безумен блян! – Как се зове този, който е попаднал сам всред страшната водна пустота? – Човек – шуми и шепне океанът. – А где е неговата сила, която крепи борбата му с твоя рев, с твоите гигантски бури?
към текста >>

– Човек – шуми и шепне океанът.
Безумна смелост или заблуда е отвеяла тая прашинка по твоите плещи, която води борба с две весла срещу твоите водни планини! Океан, ти който си внедрил в своите дълбини цели царства, как гледаш по живите ти мощни плещи да се плъзга боязливо отражението на светлата точка, залутана кой знае откога поела своя безумен път, кой знае накъде! Каква надежда крепи тоя страшен път, когато в безкрая далеко е земята, що догонва безумно смелият плувец? Каква е тая вяра, що държи стиснати веслата, когато само ударът на една вълна би могъл да разбие слабата трептяща ладия и странния безумен блян! – Как се зове този, който е попаднал сам всред страшната водна пустота? – Човек – шуми и шепне океанът. – А где е неговата сила, която крепи борбата му с твоя рев, с твоите гигантски бури? – Човекът знае да се надява, човекът знае да вярва – шуми и шепне океанът. – И само една звездица да блесне на черния купол на небето, тогава неговата вяра става по-мощна от моя рев, от силата на моите вълни. И аз обичам неговата вяра, защото познавам Оногова, към когото се отправя погледа му в тъмнината на бурната нощ. Океан-живот, който си обгърнал от вси страни човека с двете мънички весла.
към текста >>

– Човекът знае да се надява, човекът знае да вярва – шуми и шепне океанът.
Каква надежда крепи тоя страшен път, когато в безкрая далеко е земята, що догонва безумно смелият плувец? Каква е тая вяра, що държи стиснати веслата, когато само ударът на една вълна би могъл да разбие слабата трептяща ладия и странния безумен блян! – Как се зове този, който е попаднал сам всред страшната водна пустота? – Човек – шуми и шепне океанът. – А где е неговата сила, която крепи борбата му с твоя рев, с твоите гигантски бури? – Човекът знае да се надява, човекът знае да вярва – шуми и шепне океанът. – И само една звездица да блесне на черния купол на небето, тогава неговата вяра става по-мощна от моя рев, от силата на моите вълни. И аз обичам неговата вяра, защото познавам Оногова, към когото се отправя погледа му в тъмнината на бурната нощ. Океан-живот, който си обгърнал от вси страни човека с двете мънички весла. Каква неравна би била борбата му с тебе, ако той не знаеше тайната сила на своята вяра. по сега и ти сам го пощадяваш и дори му шепнеш песен.
към текста >>

Океан-живот, който си обгърнал от вси страни човека с двете мънички весла.
– Човек – шуми и шепне океанът. – А где е неговата сила, която крепи борбата му с твоя рев, с твоите гигантски бури? – Човекът знае да се надява, човекът знае да вярва – шуми и шепне океанът. – И само една звездица да блесне на черния купол на небето, тогава неговата вяра става по-мощна от моя рев, от силата на моите вълни. И аз обичам неговата вяра, защото познавам Оногова, към когото се отправя погледа му в тъмнината на бурната нощ. Океан-живот, който си обгърнал от вси страни човека с двете мънички весла. Каква неравна би била борбата му с тебе, ако той не знаеше тайната сила на своята вяра. по сега и ти сам го пощадяваш и дори му шепнеш песен. Може би ще дойде часът в неговия дълъг, труден път, когато преминал през безкрайните дни и тъмни нощи, ще стъпя неговия крак на далечната свещена земя. Сега безумно се чини нам да се мисли за нея, когато и мираж не би донесъл вест, но вярата на оня, що знае да държи кораво кормилото по своя път, ще доближи до него тоя час! Океан, каква мъничка прахолинка пълзи по твоите мощни, живи плещи.
към текста >>

Океан, каква мъничка прахолинка пълзи по твоите мощни, живи плещи.
Океан-живот, който си обгърнал от вси страни човека с двете мънички весла. Каква неравна би била борбата му с тебе, ако той не знаеше тайната сила на своята вяра. по сега и ти сам го пощадяваш и дори му шепнеш песен. Може би ще дойде часът в неговия дълъг, труден път, когато преминал през безкрайните дни и тъмни нощи, ще стъпя неговия крак на далечната свещена земя. Сега безумно се чини нам да се мисли за нея, когато и мираж не би донесъл вест, но вярата на оня, що знае да държи кораво кормилото по своя път, ще доближи до него тоя час! Океан, каква мъничка прахолинка пълзи по твоите мощни, живи плещи. Човек, какъв безмерен океан таиш в себе си, може би и по-обширен и по-неизбродим от тоя, по водите на когото се плъзга светлината на живата малка блещукаща лампа в нощта. Да бъде благословен твоя път!
към текста >>

Човек, какъв безмерен океан таиш в себе си, може би и по-обширен и по-неизбродим от тоя, по водите на когото се плъзга светлината на живата малка блещукаща лампа в нощта.
Каква неравна би била борбата му с тебе, ако той не знаеше тайната сила на своята вяра. по сега и ти сам го пощадяваш и дори му шепнеш песен. Може би ще дойде часът в неговия дълъг, труден път, когато преминал през безкрайните дни и тъмни нощи, ще стъпя неговия крак на далечната свещена земя. Сега безумно се чини нам да се мисли за нея, когато и мираж не би донесъл вест, но вярата на оня, що знае да държи кораво кормилото по своя път, ще доближи до него тоя час! Океан, каква мъничка прахолинка пълзи по твоите мощни, живи плещи. Човек, какъв безмерен океан таиш в себе си, може би и по-обширен и по-неизбродим от тоя, по водите на когото се плъзга светлината на живата малка блещукаща лампа в нощта. Да бъде благословен твоя път!
към текста >>

12. Синевина - Зарко Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Кой разбира това що носят облаците, плувнали по океана на лазура, като бели издути платна на запътени кораби?
Свещени сълзи! Вие храните света. Вие раздухвате огъня на живота в жертвеника на душата. Земята би се превърнала на пустиня, ако нямаше ония, на които сълзите вие изплаквате в бисерни капки. Велика мистерия! Кой разбира това що носят облаците, плувнали по океана на лазура, като бели издути платна на запътени кораби? Само замечтаните очи на ония, чийто блян е далече потънал в модрия хоризонт на небето, разбират облаците – гости, родени от хладното дихание на далечното море. Вечни скитници! Когато ви зърне окото ми, наредени като колело от бели неземни пришелци по хоризонта, в мене трепва радостта по моя вечен блян! Приветствувам ви, гости от далечното море, преди да се скриете от окото ми, запътени по своя вечен друм.
към текста >>

13. ИСАВАР (стихове) - Д. Б. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тя отмина, тя ще се слее с безкрайния океан, тя ще се изпари, ще се издигне в синевата на небето.
От памтивека тези безброй очи са впили поглед в необятната бездна и не изпускат нищо от това, което става. Дай ръката си, натопи я в моите къдрави струи, за да изсмуча топлината ù, а ти слушай в безмълвието на тая нощ да ти пошепва нещо за вечното, за това, което не се губи. Вечни са моите струи, вечен е летежа на вятъра, когото чуваш да оглася канарите, вечна е светлината, която разливат небесните светила, вечен е животът, който кара билките да цъфтят. Аз съм вечен. След миг не можеш намери същата капка вода, която сега докосна ръката ти. Тя отмина, тя ще се слее с безкрайния океан, тя ще се изпари, ще се издигне в синевата на небето. Канарите, планините, по чиито плещи пълзя, са мимолетни. Било е време, когато те не са били. Друг път тук са ревали вълни на разбунено море, а ще дойде и миг, когато цялата тази грамада, която ни се струва вечна и непоколебима, ще се пръсне и ще изчезне както пяната ми. Но моите струи, моето нескончаемо шествие не ще се свърши. Моето легло е преходно, но аз, потокът, съм вечен.
към текста >>

14. Слепецът (стихотворение) - Х. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ще може ли твоята страхотна дълбина да погълне една въздишка, един поне стон на бурята в моя собствен океан!
Колцина сте вие, на които се не свива мръщина на челото през тая буря. Като, че на две се разделят водите там и като че настъпват сетните мигове пред нещо невидяно и страшно. Човекът става. Забива ходила в златистия пясък и гласът му политва в далечината: „Море, синкаво-зелена шир, размятала вълни на буря. Какво ли струва твоя рев пред бурите, що имам сам в душата си? Ще може ли твоята страхотна дълбина да погълне една въздишка, един поне стон на бурята в моя собствен океан! " Морето, синкаво-зелено, тръпне мълчешком. Ето запират вихрите и в другото море. Заморени вълни с пенест шум, като несдържан дъх след дълга морна бран, запират вихрена игра. Пресекват гръмотевиците, раздира се оловната покривка и небето чака да се усмири душата, за да се огледа в нея чистата лазурна шир на вечността. В стихнало море след буря се оглежда небето, а в душата, стихнала след буря, се оглежда вечността.
към текста >>

15. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Като данни от по-ново време, които сочат с по-голяма положителност за съществуването на Лемурия и изобщо една древна угаснала цивилизация, се считат откритията, направени на остров Истър на около 3700 км от Чили в Тихия океан по посока на Австралия и на 2413 км от най-близкия населен остров.
Ето как описват тези промени някои видни окултисти: *)„Основата на колелото се наклони. Слънцето и луната не светеха вече върху главите на тази част от родените от потта; **) человците се научиха да познават снега, леда, мраза, и хора, растения и животни изгубиха от ръста си”. Днес следи от лемурийския континент са останали само Мадагаскар, Австралия, о.Тасмания и островите на Възнесението. А от някогашните жители на тоя континент чисти раси са останали само австралийските негри, тасманците, които произхождат от седмата подраса на лемурийската раса. А малайците, папуанците, хотентотите и южноиндийските дравиди са представители на едно кръстосване между седмата лемурийска подраса с първите подраси на четвъртата, атлантска раса. Като данни от по-ново време, които сочат с по-голяма положителност за съществуването на Лемурия и изобщо една древна угаснала цивилизация, се считат откритията, направени на остров Истър на около 3700 км от Чили в Тихия океан по посока на Австралия и на 2413 км от най-близкия населен остров. От 1772 г., когато тоя остров е бил открит и до днес, на него се правят непрекъснати археологични изучавания. Едно забележително творение оставено от незапомнени времена от стара някоя цивилизация представлява една грамадна каменна стена с платформа от огромни каменни плочи, добре изгладени и превъзходно съединени. Целият остров е от шуплести скали, а само тая платформа, направена по склоновете на острова, е издялана от масивни скали. Около тая платформа се намират огромни статуи, които я обкръжават, някои от които са вече повредени. Неотдавна от тоя остров се върнаха проф.
към текста >>

Там се намира следното тяхно мнение: „За мое щастие, пише Бърнет, като видях скулптурните работи на остров Истър и ония в развалините на Тиахуанака, близо до езерото Титикака в южна Америка, дойдох до заключение, че и двете са ръчна работа на едно племе населявало южна Америка и неточната група от южно Великия океан.”.
Едно забележително творение оставено от незапомнени времена от стара някоя цивилизация представлява една грамадна каменна стена с платформа от огромни каменни плочи, добре изгладени и превъзходно съединени. Целият остров е от шуплести скали, а само тая платформа, направена по склоновете на острова, е издялана от масивни скали. Около тая платформа се намират огромни статуи, които я обкръжават, някои от които са вече повредени. Неотдавна от тоя остров се върнаха проф. Максимилиян Браун и Франк Бърнет- археолог и публикуваха своите изследвания. Там се намира следното тяхно мнение: „За мое щастие, пише Бърнет, като видях скулптурните работи на остров Истър и ония в развалините на Тиахуанака, близо до езерото Титикака в южна Америка, дойдох до заключение, че и двете са ръчна работа на едно племе населявало южна Америка и неточната група от южно Великия океан.”. По-нататък тия двама учени считат о.Истър, като неопровержимо доказателство за съществуването на един великоокеански материк потънал някога под водите на морето. Материкът изчезнал. Морето хвърлило своите студени води върху онази страхотна драма, разиграла се в далечни времена и настъпило забвение. Цивилизация една умряла. Дали Австралийските негри, Тасманците, Хогентотите или Папуанците изчерпват сведенията за Лемурийската цивилизация?
към текста >>

По-нататък тия двама учени считат о.Истър, като неопровержимо доказателство за съществуването на един великоокеански материк потънал някога под водите на морето.
Целият остров е от шуплести скали, а само тая платформа, направена по склоновете на острова, е издялана от масивни скали. Около тая платформа се намират огромни статуи, които я обкръжават, някои от които са вече повредени. Неотдавна от тоя остров се върнаха проф. Максимилиян Браун и Франк Бърнет- археолог и публикуваха своите изследвания. Там се намира следното тяхно мнение: „За мое щастие, пише Бърнет, като видях скулптурните работи на остров Истър и ония в развалините на Тиахуанака, близо до езерото Титикака в южна Америка, дойдох до заключение, че и двете са ръчна работа на едно племе населявало южна Америка и неточната група от южно Великия океан.”. По-нататък тия двама учени считат о.Истър, като неопровержимо доказателство за съществуването на един великоокеански материк потънал някога под водите на морето. Материкът изчезнал. Морето хвърлило своите студени води върху онази страхотна драма, разиграла се в далечни времена и настъпило забвение. Цивилизация една умряла. Дали Австралийските негри, Тасманците, Хогентотите или Папуанците изчерпват сведенията за Лемурийската цивилизация? Ние се съмняваме.
към текста >>

На запад Персия, Арабия, Сирия, Червено море, Абисиния, коритото на Средиземно море, южна Италия и Испания до Шотландия и Ирландия, на запад през Атлантическия океан, обгръщайки по-голямата част от двете Америки.
Тя била четвъртата човешка раса. За нея съвременната наука има по-осезателни доказателства. За атлантската раса е писано, че тя е първата истинска човешка и земна раса. Материкът, на който се e зародила тая четвърта раса, в окултната литература е известен още под името Куша или Атлантида и се е простирал в най-северната част на Азия, на изток обхващал Китай и Япония чак до западните брегове на северна Америка. На юг е обемал Индия, Цейлон, Бирма, Малайския полуостров. На запад Персия, Арабия, Сирия, Червено море, Абисиния, коритото на Средиземно море, южна Италия и Испания до Шотландия и Ирландия, на запад през Атлантическия океан, обгръщайки по-голямата част от двете Америки. Зараждане на тази раса се изчислява да е станало преди около 4 000 000 години от третата раса в края на вторичната ера. Избрани типове от третата раса, предназначени да дадат начало на четвъртата раса, били отведени в северна Азия, докато се формира окончателно Атлантида, след това се спуснали на юг към днешна Африка и близките наоколо земи. Тук се създала първата подраса на четвъртата раса, тъй наречените Рмоахали чийто останки намираме в Японците. Втората подраса наречена Тлаватлийска е имала жълта кожа и се е родила на земите потънали в Атлантическия океан. Големи конвулсии на земята разрушили една голяма част от земите на първата и втора подраси, една част от които се смесили с лемурийците и дали дравидите и др.
към текста >>

Втората подраса наречена Тлаватлийска е имала жълта кожа и се е родила на земите потънали в Атлантическия океан.
На юг е обемал Индия, Цейлон, Бирма, Малайския полуостров. На запад Персия, Арабия, Сирия, Червено море, Абисиния, коритото на Средиземно море, южна Италия и Испания до Шотландия и Ирландия, на запад през Атлантическия океан, обгръщайки по-голямата част от двете Америки. Зараждане на тази раса се изчислява да е станало преди около 4 000 000 години от третата раса в края на вторичната ера. Избрани типове от третата раса, предназначени да дадат начало на четвъртата раса, били отведени в северна Азия, докато се формира окончателно Атлантида, след това се спуснали на юг към днешна Африка и близките наоколо земи. Тук се създала първата подраса на четвъртата раса, тъй наречените Рмоахали чийто останки намираме в Японците. Втората подраса наречена Тлаватлийска е имала жълта кожа и се е родила на земите потънали в Атлантическия океан. Големи конвулсии на земята разрушили една голяма част от земите на първата и втора подраси, една част от които се смесили с лемурийците и дали дравидите и др. типове, за които стана дума по-горе. Днешна Индия и нейното местно население представлява една смес от тлаватлийци с дравиди и арийци. По-чист тип са патагонците, американските червенокожи. Тоже и Бирманците и Сиамците.
към текста >>

Но преди 850 000 години тая раса била унищожена от земни катастрофи, вулканични изригвания, потопи и потъвания в океана.
Тоже и Бирманците и Сиамците. Още по на запад се зародила третата подраса – Толтекската, най-важната подраса от Атлантската раса. Както първата и втората подраси и тия са били великани, по цвят червени до червенокафяви. Говорът у толтеките е бил още слят (нечленоразделна реч) както и у IV-та Туранска и V-та Семитска подраси. Толтекската подраса дава върха на културата на Атлантската раса. Но преди 850 000 години тая раса била унищожена от земни катастрофи, вулканични изригвания, потопи и потъвания в океана. Днес остатъци от тяхната култура намираме в Египтяните, пирамидата в Гиза, по късно в храма при Карнак. Четвъртата подраса, туранската, се е родила на изток от толтеките. За нея индийските песни и приказки са пълни с легенди. Това са били гиганти жестоки и свадливи. Те са дали по късно начало на седмата подраса – Монголската.
към текста >>

Епиан казва, че Теополт е споменувал, че Силен се срещал с фригийския цар, при което първият е говорил за някакъв голям материк зад Атлантическия океан, материк много по-голям от Азия, Европа и Либия *) взети заедно.
Етнографите вече се натъкват на странни факти. Геолозите се удивляват на големите размествания на земните повърхнини, археолозите ни изненадват всеки ден с нови открития от стари цивилизации. Впрочем, нека систематизираме фактите. III На първо място нека упоменем ония писмени документи, в които е споменато нещо за Атлантис. В тия писмени документи, макар и малко, има доста ценни данни за тоя материк. Епиан казва, че Теополт е споменувал, че Силен се срещал с фригийския цар, при което първият е говорил за някакъв голям материк зад Атлантическия океан, материк много по-голям от Азия, Европа и Либия *) взети заедно. Прокъл цитира един древен автор, който казва, че зад Херкулесовите стълбове (Гибралтар) има предание за някакъв голям остров наречен Атлантис, който дълго време господствувал над всичките острови в Атлантически океан. Маруел също говори за 7 острова в Атлантически океан у които бил запазен спомена за Атлантида. Диодор Сицилийски казва, че финикийците открили един голям остров в Атлантическия океан отвъд Херкулесовите стълбове, до който те стигнали след няколко дневно пътешествие от африканския бряг. В съчиненията на Плиний се говори за една мравка, която днес се среща само в Америка. Аристотел казва, че в блатата, разположени „около големите водни повърхности” се раздават понякога звукове, подобни на рева на бикове.
към текста >>

Прокъл цитира един древен автор, който казва, че зад Херкулесовите стълбове (Гибралтар) има предание за някакъв голям остров наречен Атлантис, който дълго време господствувал над всичките острови в Атлантически океан.
Геолозите се удивляват на големите размествания на земните повърхнини, археолозите ни изненадват всеки ден с нови открития от стари цивилизации. Впрочем, нека систематизираме фактите. III На първо място нека упоменем ония писмени документи, в които е споменато нещо за Атлантис. В тия писмени документи, макар и малко, има доста ценни данни за тоя материк. Епиан казва, че Теополт е споменувал, че Силен се срещал с фригийския цар, при което първият е говорил за някакъв голям материк зад Атлантическия океан, материк много по-голям от Азия, Европа и Либия *) взети заедно. Прокъл цитира един древен автор, който казва, че зад Херкулесовите стълбове (Гибралтар) има предание за някакъв голям остров наречен Атлантис, който дълго време господствувал над всичките острови в Атлантически океан. Маруел също говори за 7 острова в Атлантически океан у които бил запазен спомена за Атлантида. Диодор Сицилийски казва, че финикийците открили един голям остров в Атлантическия океан отвъд Херкулесовите стълбове, до който те стигнали след няколко дневно пътешествие от африканския бряг. В съчиненията на Плиний се говори за една мравка, която днес се среща само в Америка. Аристотел казва, че в блатата, разположени „около големите водни повърхности” се раздават понякога звукове, подобни на рева на бикове. Това сродство било толкоз голямо, че кравите, като чуят тия звукове, стават тъй безпокойни, като в случай, когато ревът е от истински бик.
към текста >>

Маруел също говори за 7 острова в Атлантически океан у които бил запазен спомена за Атлантида.
Впрочем, нека систематизираме фактите. III На първо място нека упоменем ония писмени документи, в които е споменато нещо за Атлантис. В тия писмени документи, макар и малко, има доста ценни данни за тоя материк. Епиан казва, че Теополт е споменувал, че Силен се срещал с фригийския цар, при което първият е говорил за някакъв голям материк зад Атлантическия океан, материк много по-голям от Азия, Европа и Либия *) взети заедно. Прокъл цитира един древен автор, който казва, че зад Херкулесовите стълбове (Гибралтар) има предание за някакъв голям остров наречен Атлантис, който дълго време господствувал над всичките острови в Атлантически океан. Маруел също говори за 7 острова в Атлантически океан у които бил запазен спомена за Атлантида. Диодор Сицилийски казва, че финикийците открили един голям остров в Атлантическия океан отвъд Херкулесовите стълбове, до който те стигнали след няколко дневно пътешествие от африканския бряг. В съчиненията на Плиний се говори за една мравка, която днес се среща само в Америка. Аристотел казва, че в блатата, разположени „около големите водни повърхности” се раздават понякога звукове, подобни на рева на бикове. Това сродство било толкоз голямо, че кравите, като чуят тия звукове, стават тъй безпокойни, като в случай, когато ревът е от истински бик. Аристотел казва, че подобни звукове били приписвани на бикове, почитани от местното население за божества.
към текста >>

Диодор Сицилийски казва, че финикийците открили един голям остров в Атлантическия океан отвъд Херкулесовите стълбове, до който те стигнали след няколко дневно пътешествие от африканския бряг.
III На първо място нека упоменем ония писмени документи, в които е споменато нещо за Атлантис. В тия писмени документи, макар и малко, има доста ценни данни за тоя материк. Епиан казва, че Теополт е споменувал, че Силен се срещал с фригийския цар, при което първият е говорил за някакъв голям материк зад Атлантическия океан, материк много по-голям от Азия, Европа и Либия *) взети заедно. Прокъл цитира един древен автор, който казва, че зад Херкулесовите стълбове (Гибралтар) има предание за някакъв голям остров наречен Атлантис, който дълго време господствувал над всичките острови в Атлантически океан. Маруел също говори за 7 острова в Атлантически океан у които бил запазен спомена за Атлантида. Диодор Сицилийски казва, че финикийците открили един голям остров в Атлантическия океан отвъд Херкулесовите стълбове, до който те стигнали след няколко дневно пътешествие от африканския бряг. В съчиненията на Плиний се говори за една мравка, която днес се среща само в Америка. Аристотел казва, че в блатата, разположени „около големите водни повърхности” се раздават понякога звукове, подобни на рева на бикове. Това сродство било толкоз голямо, че кравите, като чуят тия звукове, стават тъй безпокойни, като в случай, когато ревът е от истински бик. Аристотел казва, че подобни звукове били приписвани на бикове, почитани от местното население за божества. Дълго време тия думи на Аристотел оставали загадка, докато неотдавна се откри, че в блатата живее една особена жаба: Рана Катестиана, наречена жаба-бик, издаваща звукове подобни на рев на бик.
към текста >>

От там те минали океана „с особени лодки, с които старите дакоти са плавали със седмици и стигнали най-сетне до суша".
Римския историк Тимаген живял в 1 век преди Христа споменава в съчинението си „Преадамит", че в Галия са обитавали три раси: първо – туземско население, (б.а. вероятно лемури), второ – пришелци от далечните острови на Атлантида и трето – арийските гали. Според Бангсрофт мексиканците, както и ацтеките, претендират да са дошли от някаква страна, която те наричат Атлан и Ацлан. Североамериканските индианци имат легенда, според която прадедите им дошли от една страна разположена към страната на „изгряващото слънце”. Индианците от Иова и Дакота, според Майор Линд, вярвали, че всички индиански племена са съставлявали някога си едно племе, населяващо един и същ остров „към страната на изгряващото слънце". От там те минали океана „с особени лодки, с които старите дакоти са плавали със седмици и стигнали най-сетне до суша". Между келтите в Британия има друга легенда, според която тяхната страна някога се е простирала далеко навътре в Атлантическия океан. Според Шорт една легенда на мексиканците казва, че божеството Квацалкоато дошло от „една източна страна много далечна”. То е било бял човек с дълга брада. (заб. северните и южни индийци нямат брада). То изнамерило буквите и уредило мексиканския календар.
към текста >>

Между келтите в Британия има друга легенда, според която тяхната страна някога се е простирала далеко навътре в Атлантическия океан.
вероятно лемури), второ – пришелци от далечните острови на Атлантида и трето – арийските гали. Според Бангсрофт мексиканците, както и ацтеките, претендират да са дошли от някаква страна, която те наричат Атлан и Ацлан. Североамериканските индианци имат легенда, според която прадедите им дошли от една страна разположена към страната на „изгряващото слънце”. Индианците от Иова и Дакота, според Майор Линд, вярвали, че всички индиански племена са съставлявали някога си едно племе, населяващо един и същ остров „към страната на изгряващото слънце". От там те минали океана „с особени лодки, с които старите дакоти са плавали със седмици и стигнали най-сетне до суша". Между келтите в Британия има друга легенда, според която тяхната страна някога се е простирала далеко навътре в Атлантическия океан. Според Шорт една легенда на мексиканците казва, че божеството Квацалкоато дошло от „една източна страна много далечна”. То е било бял човек с дълга брада. (заб. северните и южни индийци нямат брада). То изнамерило буквите и уредило мексиканския календар. След като показало на мексиканците миролюбивите науки и изкуства, този божествен пратеник се качил на лодка от змийска кожа и заминал за изток.
към текста >>

Преди да се спра на тях ще упомена за изследването на морското дъно в Атлантическия океан.
С Атлантида, казва Орлов се повтаря същата история,. както с библейския рай, който са поставяли и в Сахара, и в Испания, па даже и на Северния полюс. ____________________________________________________________ *) Известната на стария свят Северна част на Африка. **) Неотдавна английският офицер Джемс Чертворд съобщи, че в Индия намерил 125 дъсчици със старинни текстове в които се, говорело за някакъв континент известен също под името Му, който преди 13,000 год. потънал. IV Освен писаното, което намираме за Атлантис, археологическите находки представляват още по-голям интерес. Преди да се спра на тях ще упомена за изследването на морското дъно в Атлантическия океан. Ако действително Атлантис е бил зад Херкулесовите стълбове(т.е. Гибралтар), то изучаванията на дъното на Атлантически океан би трябвало да има особена конфигурация. И действително, картата на дъното на Атлантическия океан дава следните особености – приблизително на 30 градуса и 50 градуса северна ширина се простират почти непрекъснато ред плитки места, скали, подводни острови и островчета. Една огромна подводна висока верига се простира от Португалските брегове към о. Мадейра. Основата на тая подводна планина се намира на около 800 м.
към текста >>

Гибралтар), то изучаванията на дъното на Атлантически океан би трябвало да има особена конфигурация.
____________________________________________________________ *) Известната на стария свят Северна част на Африка. **) Неотдавна английският офицер Джемс Чертворд съобщи, че в Индия намерил 125 дъсчици със старинни текстове в които се, говорело за някакъв континент известен също под името Му, който преди 13,000 год. потънал. IV Освен писаното, което намираме за Атлантис, археологическите находки представляват още по-голям интерес. Преди да се спра на тях ще упомена за изследването на морското дъно в Атлантическия океан. Ако действително Атлантис е бил зад Херкулесовите стълбове(т.е. Гибралтар), то изучаванията на дъното на Атлантически океан би трябвало да има особена конфигурация. И действително, картата на дъното на Атлантическия океан дава следните особености – приблизително на 30 градуса и 50 градуса северна ширина се простират почти непрекъснато ред плитки места, скали, подводни острови и островчета. Една огромна подводна висока верига се простира от Португалските брегове към о. Мадейра. Основата на тая подводна планина се намира на около 800 м. дълбочина, върхът ù е на 200 м. под морската повърхност.
към текста >>

И действително, картата на дъното на Атлантическия океан дава следните особености – приблизително на 30 градуса и 50 градуса северна ширина се простират почти непрекъснато ред плитки места, скали, подводни острови и островчета.
**) Неотдавна английският офицер Джемс Чертворд съобщи, че в Индия намерил 125 дъсчици със старинни текстове в които се, говорело за някакъв континент известен също под името Му, който преди 13,000 год. потънал. IV Освен писаното, което намираме за Атлантис, археологическите находки представляват още по-голям интерес. Преди да се спра на тях ще упомена за изследването на морското дъно в Атлантическия океан. Ако действително Атлантис е бил зад Херкулесовите стълбове(т.е. Гибралтар), то изучаванията на дъното на Атлантически океан би трябвало да има особена конфигурация. И действително, картата на дъното на Атлантическия океан дава следните особености – приблизително на 30 градуса и 50 градуса северна ширина се простират почти непрекъснато ред плитки места, скали, подводни острови и островчета. Една огромна подводна висока верига се простира от Португалските брегове към о. Мадейра. Основата на тая подводна планина се намира на около 800 м. дълбочина, върхът ù е на 200 м. под морската повърхност. Около Азорските острови пак има високо морско дъно, осеяно с множество стърчащи под морското равнище малки островчета.
към текста >>

Английските канонерки „Шаленден" и „Дофин" които са правили подробните изучвания на дъното на океана констатирали, че тая планинска верига се простира от 50 градуса с.ш.
под морската повърхност. Около Азорските острови пак има високо морско дъно, осеяно с множество стърчащи под морското равнище малки островчета. На изток от Нюфаундлен под 300 м. също се намира дълга планинска верига. Следователно, тия изучавания сочат, че ако тук е била Атлантида, то тя се е намирала между бреговете на Европа, островите на африканските брегове и Антилските острови покрай Америка и се е намирала по-точно между днешно Мексико, южна Америка до Амазонка, южните брегове на Европа и северните брегове на Африка. Английските канонерки „Шаленден" и „Дофин" които са правили подробните изучвания на дъното на океана констатирали, че тая планинска верига се простира от 50 градуса с.ш. с направление югозапад към южна Америка, възвива на югоизток към Африка, изменя посоката си в околностите на о.Възнесение и тръгва на юг до о.Тристан д'акуня. Тая верига се издига почти отвесно до 3,000 м. Затова Азорските острови, острвите Сен Пол, Възнесение, Тристал д'акуня, както и Мадейра, Канарските острови, Зеления Нос, Антилските острови представляват остатъци от Атлантида. Изучаванията на горната експедиция установили, че тая планинска верига е покрита с вулканически произход и че с дъното са ставали големи вулканически катастрофи и изменения. Според Штарки Гардуер в Еоценовата епоха Британските острови, Корнвалско, островите Сцили, тези от Ламанш и Ирландия са били някога част от един голям Атлантически материк и че сега те са само върховете на тоя материк, потънал под водите.
към текста >>

Напоследък особен интерес възбуди тъй нареченото Саргасово море в Атлантическия океан.
с направление югозапад към южна Америка, възвива на югоизток към Африка, изменя посоката си в околностите на о.Възнесение и тръгва на юг до о.Тристан д'акуня. Тая верига се издига почти отвесно до 3,000 м. Затова Азорските острови, острвите Сен Пол, Възнесение, Тристал д'акуня, както и Мадейра, Канарските острови, Зеления Нос, Антилските острови представляват остатъци от Атлантида. Изучаванията на горната експедиция установили, че тая планинска верига е покрита с вулканически произход и че с дъното са ставали големи вулканически катастрофи и изменения. Според Штарки Гардуер в Еоценовата епоха Британските острови, Корнвалско, островите Сцили, тези от Ламанш и Ирландия са били някога част от един голям Атлантически материк и че сега те са само върховете на тоя материк, потънал под водите. Напоследък особен интерес възбуди тъй нареченото Саргасово море в Атлантическия океан. Миналата година Американците натовариха експедицията на Проф. Дайл да изследва дълбочините на Саргасовото море. Тя на 400 м. извадила отломки от вулканически произход. От Ню Йорк е заминала друга експедиция с кораба Арктурус от Зоологическото дружество за Саргасовото море, под началството на Проф. Бийб.
към текста >>

Според други предположения тук се сбират всички течения на океана, които достигат тук и наблъскват водораслите.
Тук растат огромни водорасли от семейството на фукосовите водорасли, отдето е и името на Саргасовото море. Поради огромното количество на водорасли, корабоплаването тук е невъзможно. Мореплавателите са избягвали тия места поради опасност да загине корабът, ако се замотае в тия гигантски водорасли. Дали за това море говори Платон, като нарича морето покрито „с тиня"? Предполага се за образуването на тия водорасли, че ако тук е имало гъсто населено место и то е потънало, то би могло, поради богатото с храни дъно, да даде изобилна морска растителност. Според други предположения тук се сбират всички течения на океана, които достигат тук и наблъскват водораслите. Обаче и това твърдение не е окончателно решено и подлежи на проверка и наблюдение. Археологически находки също дават множество доказателства за съществуването на Аглантнда. Върху този пункт особено се набляга на сродството в архитектурните останки в Египет и Америка. Казват, че египетските художници като да са буквално копирали своите фигури от Южно Американските. Американските пирамиди са отсечени или сплескани, но много пирамиди, срещнати в Юкатан и другаде, завършват също с връх, както в Египетските, но от друга страна и в Египет има сплеснати и отсечени пирамиди.
към текста >>

Напр., прави се една констатация, че по източното крайбрежие, откъм страната на Атлантическия океан има един вид растителност, която не се среща откъм страната на Великия океан. Проф.
Пита се, как конят е попаднал в Европа? Също и воловете имат произхода си от дивите Американски бизони. Остатъци от лъвове се намират и в американските пещери, както и в Европа. Тук имат свое място и Аристотеловите думи за викащата като вол жаба. Ботанически погледнато на въпрос, също се намират подобни положения. Напр., прави се една констатация, че по източното крайбрежие, откъм страната на Атлантическия океан има един вид растителност, която не се среща откъм страната на Великия океан. Проф. Аса Грей твърди, че от 66 рода и 155 вида по източните гори на Скалистите планини само 31 рода и 78 вида се срещат на западния склон на същите планини. Особен интерес представлява банановото дърво, чието отечество е Азия и Африка, тропика изобщо, и което не може да мине едно пътешествие през умерените пояси, пита се как е попаднало в Америка? Семена няма, чрез издънка не се размножава, коренът му не изтърпява дълго пътешествие, остава само едно предположение, че то е било занесено там от близко разстояние и култивирано изкуствено. Шведския геолог, специалист по палеонтологическа ботаника Хейер, като сравнява изкопаемите растения намерени в Швейцария и такива намерени в Америка, намира голяма прилика и изказва мисълта, че тия два континента трябва някога да са били свързани и да са образували един материк. До същото заключение е дошъл и Реклю, който допуска, че Атлантида именно е свързвала Европа и Америка.
към текста >>

Намерено е също и голямо сходство в наречията на дивите племена на островите от великия океан.
Още повече, че в азбуката на Маите има 13 букви имащи много общо със знаковете на Египетските йероглифи означаващи същите букви.” – „Вероятно е, казва Плонжон, че първообразната форма на азбуката е била йероглифна”. Известно е, че първи финикийците измислиха фонетичната азбука. Но в Юкатан също е намерена фонетична азбука. Вероятно е, че контактът с някоя далечна цивилизация от ония времена, е дало на финикийците условие да се запознаят, усвоят и разпространяват фонетическата азбука. По-нататък са намерени много думи от еврейския език, които имат същото значение на думите в една от расите на Майте, именно чепенеките. Намерено е също и голямо сходство в наречията на дивите племена на островите от великия океан. ------------------------------------------------------------------------------------------- Това са по-съществените факти, които се намират в полза на атлантис. Но биха могли да се намерят още много други. Но и тия са достатъчни, ако не да убедят, то поне да подтикнат към нови изучавания в тая насока. В средно американското племе Киче или Кунче съществува следната легенда за изчезването на Атлантида. „Водите се издигали, казва тяхната легенда, и станало велико наводнение, по-високо от главите на хората.
към текста >>

Може би затова се шепне между геолозите, че Атлантическият океан е подмил терена на Франция и някоя заран слънцето ще огрее само белите върхове на Пиренеите и студените води на океана.
Атлантис загинал, загинала и четвъртата раса. Нейните последни останки гаснат една след друга. Последното земетресение на Йокахама и Токио, Италия, Гърция не е ли тревожен сигнал. Последната Европейска война посочи, че нашата прославена преждевременно цивилизация завършва своя тържествен марш под свиркането на куршумите и ударите на оръдията. Петата подраса на петата раса изживява вече своя залез. Може би затова се шепне между геолозите, че Атлантическият океан е подмил терена на Франция и някоя заран слънцето ще огрее само белите върхове на Пиренеите и студените води на океана. Може би затова други геолози с въпросителни погледи надничат в загадъчния кратер на Везувий. Въпросът за Европейците става още по-обезпокоителен, като се има предвид, че вече упорито се говори, че към западната страна на Америка откъм страната на Великия океан, дъното на морето се повдига, че даже на Американската земя вече са се родили Деца от нова раса. Петата подраса на петата раса може би изигра своята роля. Тя разви студения конкретен ум на човека, но загуби неговото сърце. Напразен е бил зовът на Великите учители на човечеството към сърцата на хората.
към текста >>

Въпросът за Европейците става още по-обезпокоителен, като се има предвид, че вече упорито се говори, че към западната страна на Америка откъм страната на Великия океан, дъното на морето се повдига, че даже на Американската земя вече са се родили Деца от нова раса.
Последното земетресение на Йокахама и Токио, Италия, Гърция не е ли тревожен сигнал. Последната Европейска война посочи, че нашата прославена преждевременно цивилизация завършва своя тържествен марш под свиркането на куршумите и ударите на оръдията. Петата подраса на петата раса изживява вече своя залез. Може би затова се шепне между геолозите, че Атлантическият океан е подмил терена на Франция и някоя заран слънцето ще огрее само белите върхове на Пиренеите и студените води на океана. Може би затова други геолози с въпросителни погледи надничат в загадъчния кратер на Везувий. Въпросът за Европейците става още по-обезпокоителен, като се има предвид, че вече упорито се говори, че към западната страна на Америка откъм страната на Великия океан, дъното на морето се повдига, че даже на Американската земя вече са се родили Деца от нова раса. Петата подраса на петата раса може би изигра своята роля. Тя разви студения конкретен ум на човека, но загуби неговото сърце. Напразен е бил зовът на Великите учители на човечеството към сърцата на хората. Малцина дадоха сърцата си на нов живот. Мнозинството остана глухо.
към текста >>

Само Великите души поглеждат с усмивка към сините води на океана, където бавно, бавно земята се подава из морските дълбини за да направи място чисто, измито от морската пяна на новата раса, може би по-умна от сегашната, може би по-добра.
Напразен е бил зовът на Великите учители на човечеството към сърцата на хората. Малцина дадоха сърцата си на нов живот. Мнозинството остана глухо. Каменните сърца родиха жестоки души. И чудно ли е, че изгинаха милиони хора, че протекоха реки от кръв и сълзи, че милиони останаха слепи и сакати. Само Великите души поглеждат с усмивка към сините води на океана, където бавно, бавно земята се подава из морските дълбини за да направи място чисто, измито от морската пяна на новата раса, може би по-умна от сегашната, може би по-добра. Зарята на една нова цивилизация изгрява на земния хоризонт. Новата раса може би носи изгубеното човешко сърце из дълбините на океана.
към текста >>

Новата раса може би носи изгубеното човешко сърце из дълбините на океана.
Мнозинството остана глухо. Каменните сърца родиха жестоки души. И чудно ли е, че изгинаха милиони хора, че протекоха реки от кръв и сълзи, че милиони останаха слепи и сакати. Само Великите души поглеждат с усмивка към сините води на океана, където бавно, бавно земята се подава из морските дълбини за да направи място чисто, измито от морската пяна на новата раса, може би по-умна от сегашната, може би по-добра. Зарята на една нова цивилизация изгрява на земния хоризонт. Новата раса може би носи изгубеното човешко сърце из дълбините на океана.
към текста >>

16. Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Водите на реката текат неспирно надолу, прибират в себе си всички притоци и бързат да влязат в океана.
Така е и с нашата мъка, и с нашата радост във великата школа на живота. На земята има и страдание и радост. В скръбта си ние недоволни хулим „жестокия" Бог, що ни я праща, а забравяме за Него в часовете на нашата радост. Бог е радост, която просиява като виделина в мрака на скърбите, а скръбта е туй, което ни подготвя зарад радостта. Тия, които не разбират тая тайна на живота, наричат го сън, защото виждат понякога измамата, но не виждат реалността, която е преплетена с нея. Водите на реката текат неспирно надолу, прибират в себе си всички притоци и бързат да влязат в океана. Наглед неясно е, защо забързани водите се стремят в своя неспирен ход? Но това са същите води, които извършват големия кръговрат от небето до земята, същите, които напояват плодородните долини и ниви. Те хранят и охлаждат живота по всичката земна твърд... И нашият живот протича като водите на шумливата ръка: и ние правим някакъв огромен кръговрат от небето до земята, за да храним посетите зърна в някоя от Божиите ниви, които срещаме по своя друм към вечността... Ние се раждаме в света на измамата и като друмници далечни, цял живот търсим стъпка от Великата Реалност. V ЕСЕН Вървя в градината измежду позлатените дървета. Есенна тишина.
към текста >>

17. Съзнанието, Последната симфония, Реализъм – Стека Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

При прокопаването на Панамския канал, когато останал вече само един малък къс земя, който пречел за сливането на двата велики океана, поискали да доставят удоволствието на главният инженер, той да го направи.
Всъщност, работата на човека в това отношение седи в много малко. Често пъти, кажеш някому само няколко думи, той се възземе, подигне се, закрепне и поеме нагорния път към самоусъвършенствуване. На други ти си говорил многократно; с много примери в твоя живот си искал да го накараш да види, че има един друг начин на живот и взаимоотношения – по-добри, по-приятни и по-полезни за самите нас, но той не се е променил, ако дори се е опитал да се подиграе и използува твоята доброта и услужливост. Преди да дойде до нас този, на когото ние трябваше да кажем тези няколко думи, той е бил наблюдаван и ръководен от възвишени духовно-интелигентни същества дълго време (защото за да се ръководи еволюцията на човечеството се изисква голяма интелигентност) и след това той е дошъл при нас, за да дадем и ние каквото можем, което, колкото и малко, все пак е една доста важна работа. За по-голяма яснота ще приведа едно сравнение. При прокопаването на Панамския канал, когато останал вече само един малък къс земя, който пречел за сливането на двата велики океана, поискали да доставят удоволствието на главният инженер, той да го направи. Минирали този къс земя и прокарали електрическите жици до кабинета му. Само един бутон натиснал той и работата се свършила Да, но докато дойде работата до натискането на този бутон, колко души работници и колко дни по ред е трябвало да вдигат и слагат своите копачи. Не ще и дума, че в своя стремеж да обнови и издигне своя живот, човек среща доста трудности и препятствия, както семето, докато види слънчевите лъчи. Човек си има стари връзки и навици с които не лесно се ликвидира, а малко по малко, а къде в същност няма страдания? Тук въпросът е да се знае, какъв е крайния резултат от страданията: дали те ни озлобяват и смъкват, или ни вразумяват и повдигат.
към текста >>

18. В утринните часове - Г.Т. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Но Бог лодкар ми е в сърцето, Ще мина с него океани.
Х. ДРУГАР Не искам никой да ме жали, С мене Бог ли е - не маря. От вси най-сладко Той ме гали, Желая Той да ми е другаря. Где бясно вият урагани. Но Бог лодкар ми е в сърцето, Ще мина с него океани. Брегът е ощ` далеч, но фарът Блещи отсреща кат звездичка. Със мен е Бог, със мен е Царят Възлюбен мой - не съм самичка. 8. II. 1926 г.
към текста >>

19. Символизъм в Природата и символизъм в изкуството Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тая същата топлина дава условия за по-силно изпарение на водната повърхност от океаните и реките и тая водна пара, издигайки се във въздуха, увеличава от своя страна атмосферното налягане.
По закона на Форел въздухът винаги се движи от място с по-високо налягане и това движение ние схващаме като вятър. Посоката на вятъра зависи още и от движението на земята около нейната ос. Като съберем и съпоставим в причинна зависимост тия три фактора може да си обясним атмосферните явления доста задоволително. Слънчевата топлина, която не еднакво нагрява земната кора, предизвиква движението на въздуха: топлият южен въздух се движи към по-студените места, дето се охлажда и дава дъжд, сняг, град, в зависимост от силата на охлаждането. А северните се спущат на юг, дето от своя страна сами се стоплят, но заедно с това охлаждат тамошния въздух и до известна степен дават валежи по топлите места. Тая същата топлина дава условия за по-силно изпарение на водната повърхност от океаните и реките и тая водна пара, издигайки се във въздуха, увеличава от своя страна атмосферното налягане. И когато това налягане мине известни граници и охлаждането настъпи, явяват се осадъците. Излишната влага се осажда по прашните частици и ние получаваме мъглата. Когато тая мъгла е високо, ние получаваме облаците. По формата на облаците днес населението съди за времето. Тъй напр., ако имаме перести, тънки повлачени облаци високо в атмосферата и се явяват бързо при ясно небе, а вятърът духа в различно направление от това на облаците, ще настъпи в скоро време влошаване на времето.
към текста >>

20. Нощта на изпитанието – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Помниш ли лазурната усмивка на небето и възторжената песен на чучулигата, която потъваше в океана на небесния лазур!
Те са като бисерни зърна, които не ще примеся във вехтата съкровищница, където стоят изоставените накити на миналото време. Не, вечно бляскави ще бъдат тия перли и ще греят в нощите ми както греят звездите по небето. Нямам нищо, което да ми спомня зарад теб. Не взех нито зърно от твоите накити. Но затова направих цяла низа от малките, вълшебни мигове на нявгашното време – те са моето богатство днес. Помниш ли лазурната усмивка на небето и възторжената песен на чучулигата, която потъваше в океана на небесния лазур! Тогава беше ранна пролет, пременена в бяло, като млада царица. Споменът за тия дни донася ли ти малко радост в ръмливите и мокри дни на есента. Помниш ли гората с вековното мълчание, където стволовете на грамадните елхи стояха като неподвижни великани, забравени в размисъл? Помниш ли полята, кичестите долини, през които се отива към морето! Морето помниш ли, размятало вълни с бесен рев.
към текста >>

21. Вести Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Дали изчезва той в безкрайния океан на духовната светлина, съзнавайки още само себе си едничък в светлината – дали живее във висше духовно единение, свързан само като дух със своите възвишени братя, или е все още по някакъв начин близо до земята?
РАЗГОВОР ЗА ОТТЕГЛЯНЕТО НА СЪВЕРШЕНИЯ (Из „Книга на Разговорите” от Бо Ин Ра) „Що става", запита един ученик Учителя, когато някой от великото братство се оттегли от земния живот? Дали изчезва той в безкрайния океан на духовната светлина, съзнавайки още само себе си едничък в светлината – дали живее във висше духовно единение, свързан само като дух със своите възвишени братя, или е все още по някакъв начин близо до земята? " А Учителят отговори и рече: „Когато Съвършеният види, че идва деня, когато ще се свърши неговото овързване за земната дреха, тогава той отдава себе си, както и силата, що дължи на славата на единението, на следния от веригата, който е възпламенил своята човещина от слънцето, за да бъде наследник на Помазания в живота на човечеството на своето време. Дотогава другият е бил ученик на Съвършения, макар отдавна вече да се е подвизавал като учител сред учителите на Седемте Врати...” Отделящият се му казва: „Днес аз ще те направя път, защото сам аз бях досега „път" и минах сам през себе си. – Двамина ще бъдат сега в едно и от двама ни ще се роди третият – тук се крие тайната, в която ти се съединяваш с мен! Главата на Януса се постоянно върти! Старият отстъпва на младия и младият трябва да стане стария.
към текста >>

22. Звездна симфония – Gis Moll Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ще правят хиляди прегради, ще върти колела на воденици, канари ще закривява, но пак ще стигне широките обятия на океана... Днес е празник.
Georg Nordmann ГЛАСОВЕ В ПЛАНИНАТА І ПРАЗНИК Кой може да запре буйния поток на обновителния Дух? Коя ръка ще може да задръсти течението на пълноводната, буйна река, която бучи надолу с тържествен, гръмък вик. Ще правят хиляди прегради, ще върти колела на воденици, канари ще закривява, но пак ще стигне широките обятия на океана... Днес е празник. Природата е като млада, накитена невеста в ново, скъпо руво, готова да се поклони пред своя избраник. Незнайна ръка я премени в тая одежда, уми листата с утринната роса, набагри цветята, проясни небето като син кристал и така я остави да Го срещне. На изток се разкрехна вратата на нощта и Неговото око погледна света. Реката бумти със своите големи снопове вода, плиска из камъните и пее песента за вечно съграждащия Дух. Ние хората живеем в красотата на никога не свършващия празник на природата.
към текста >>

23. Книжнина и вести Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

D когато се изкачих върху неговите снажни плещи, мъглите които го заобикаляха ми го представиха като един гигантски кораб, плаващ всред бял облачен океан по пътя на Вечността.
ГОСТУВАНЕ У МУСАЛА Видях Мусала. D когато се изкачих върху неговите снажни плещи, мъглите които го заобикаляха ми го представиха като един гигантски кораб, плаващ всред бял облачен океан по пътя на Вечността. Струва ми се, само да протегна ръка и ще стигна небето, тъй близко ми се чинеше до земята. Малко преди да паднат мъглите, долу се виждаха дивните езера - небесните очи на Мусала - като че ли това са очите на Бога, които едновременно гледаха небето и земята. Те бяха сини, както и самото небе и в тях плаваха бели перести облаци, както и горе. Нощ. Венец от златни звезди, като нежна милувка се допираше до царствената глава на белия връх. Небесните светила тихо му шепнеха вечната песен за Божията любов.
към текста >>

24. Стихове - Стефан, Иедидия Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Океаните на всички светове се ширят там със златните си брегове, с песъчинките и светливите перли.
Вечният е тих, невъзмутим! Повдигнал леко ръка, Той гледа с будно, радостно око живия, ярък диамант и плавните тихи струи на Неговото дихание отиват към световете, затворени в това блестящо, синкаво око, като музика на далечна радост! От себе си Той сътвори тоя жив камък. Безброй сили се преплитат там, безброй слънца сноват. Безкрайното голямо и безкрайното малко са скрити в тоя свят. Океаните на всички светове се ширят там със златните си брегове, с песъчинките и светливите перли. Там реват бурите в късните часове на нощта. През пустините прекосяват кервани на далечни тугинци, лесове шумят, а в снежнобелите горди скали на планините живеят светите люде със своите молитви. Тия молитви на будните излизат като струи и стигат зеницата във вечно будното око. Те извикват усмивка на лицето Му и топлото дихание на благата уста идва към нас като мелодия на далечна радост! Благословени будните!
към текста >>

25. ОКОТО И НАУКАТА Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Какво става с водата на океана и с въздуха в пространството при големи бури?
Всичко не говори ли за обнова, за нов живот и за младост? Де е краят на тия процеси? - Те са процеси на вечно обновяване. Те водят от смърт към безсмъртие, от стар към нов живот. В безсмъртието се крие законът на вечното обновление. Какво става с водата на океана и с въздуха в пространството при големи бури? - Големи движения, силни течения, които стават причина за опресняване на водата и на въздуха. Какво би станало, ако водата и въздухът се намираха в постоянен застой? - Условията за живот в цялата природа щяха да бъдат много неблагоприятни. Този външен закон на природата може да се отнесе и към вътрешния живот на човека. В процеса на обновяването, обаче, човек може да се развива и при най-неблагоприятни условия.
към текста >>

26. ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА - Морис Метерлинк Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Човешката душа е океан.
Учителят казва: „Човек не може да даде на другите извън това, което има". Учителите не могат да дадат на учениците това, което сами нямат. Те колкото и увлекателно да приказват, могат да дадат само от това, което имат проявено в себе си. Ето защо сами те трябва да имат това ново отношение към природата, трябва да го преживеят, за да могат да въведат учениците в свещения храм на природата. Разумното в човека „Човешката душа е космос. Човешката душа е океан. Ние още не сме познали себе си. Не .сме се познали и един друг. Това нещо, което ние не знаем, това сме самите ние". „Когато срещнете някой ваш приятел, да прочетете поне един лист от неговата свещена книга". Учителят Всъщност няма живот извън живота на Първото Начало, Разумното Начало, извън живота на Великото в света.
към текста >>

27. КНИГОПИС Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Твърдата материя с гъстота 2*6 съставя 93 процента от масата на земята; течната (океанската вода) с гъстота 1*03 - 6*97 процента; а въздухообразната (атмосферата) - 0*03 процента, Разпространението на химичните елементи в твърдата част на земята е приблизително както горе е показано общо за земята.
Химичните елементи се срещат най-често в вид на химични съединения. Само около 20 от тях се срещат и свободни в природата, а само пет (благородните газове) само свободни. Половината от материята на земята е кислород - онзи газ който поддържа горенето и дишането. Други по-разпространени елементи са силиция (една четвърт от земята) алуминия, желязото, калция, магнезия, натрия и пр. Познати са три агрегатни състояния на веществото. Твърдата материя с гъстота 2*6 съставя 93 процента от масата на земята; течната (океанската вода) с гъстота 1*03 - 6*97 процента; а въздухообразната (атмосферата) - 0*03 процента, Разпространението на химичните елементи в твърдата част на земята е приблизително както горе е показано общо за земята. В метеорите са намерени около 23 химични елементи, главно желязо, свра и кислород. Течната материя заема 1330 милиона кубически километра. Тя съдържа 38 елемента, главно водород и кислород. От многото разтворени в морската вода вещества най-важно за практиката е готварската сол. Златото съвсем незначително се разтваря във вода.
към текста >>

Но водата в океаните е толкова много, че всичкото злато в нея, разпределено на 1500 милиона хора, които обитават земята, се пада всекиму по 46,000 кг.
Течната материя заема 1330 милиона кубически километра. Тя съдържа 38 елемента, главно водород и кислород. От многото разтворени в морската вода вещества най-важно за практиката е готварската сол. Златото съвсем незначително се разтваря във вода. В един тон морска вода има 0*05 гр. злато. Но водата в океаните е толкова много, че всичкото злато в нея, разпределено на 1500 милиона хора, които обитават земята, се пада всекиму по 46,000 кг. (Ако можехме да го извадим, всички хора биха станали богати!?) Въздухообразната материя (атмосферата) съдържа в състава си до 12 елементи, но главната ù маса съставят кислородът и азотът. В организмите изобщо са намерени 27 елемента. От тях 12 са застъпени в по-голямо количество, а главната маса на живата материя е направена от четири: кислород, водород, въглерод, азот. За отбелязване е, че тия 12 елемента, с изключение на желязото са с малка гъстота (леки). От останалите има и тежки, но те са в съвсем малки количества.
към текста >>

28. Съзерцание – Oriono Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

(Парацелз „Върху създаването на съзнателни творения във всемирния ум", 1, Предговор.) Всичко това, обаче, не е тясно свързано с целта на това съчинение и само се споменава, за да отвори път за понятието, че природата е по велика, отколкото пределите, дадени ù от материалната наука и както един философ казва: „Онова, което се знае е като зрънце от пясък на брега на океана на неизвестното”.' Истината ще ви даде свобода, светлината ще ви даде Божествено знание, а чистотата ще ви даде сила.
в) Умственият мир, или духовната област. г) Божественото състояние, царството на Бога, или небесният мир. Както ние виждаме съществуването на едно минерално, растително и животинско царство, така и те, чрез дарбата на развитото вътрешно зрение, познават четири царства, или четири духовни и за нас невидими, състояния на съществувания, които в тяхното външно проявление се наричат: земя, вода, огън, въздух. „Ние ще ви покажем, че не сме единствените разумни същества в света, но че нашето владение се простира само върху една четвърт от него. Има още три четвърти части от него и техните обитатели не стоят по-ниско от нас по отношение на умствено развитие и интелигентност; единственото нещо, с което ние ще можем да се гордеем е, че Христос (светлината на Божествената Мъдрост) бе станал обитател в нас и се бе облякъл в нашата форма, тъй като Той би могъл да избере друг един народ (друг един клас от елементали) за тази цел. (Парацелз „Върху създаването на съзнателни творения във всемирния ум", 1, Предговор.) Всичко това, обаче, не е тясно свързано с целта на това съчинение и само се споменава, за да отвори път за понятието, че природата е по велика, отколкото пределите, дадени ù от материалната наука и както един философ казва: „Онова, което се знае е като зрънце от пясък на брега на океана на неизвестното”.' Истината ще ви даде свобода, светлината ще ви даде Божествено знание, а чистотата ще ви даде сила. И чрез тази сила всичко ще изправите в този свят. Когато една мисъл е напълно чиста, тя е силна. Всяка чиста мисъл дава сила. Чистата мисъл и чистото желание усилват волята. Много от съвременните религии човечеството ги е вече надрасло; те са несъвместими с развитието на човешката душа, не отговарят на изискванията, в които човешкият ум и сърце се намират сега. Учителят
към текста >>

29. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Народите все повече и повече си подават ръце през граници, морета и океани.
,,В Божествения свят единството е закон на Цялото, което включва благото на всички". Учителят Новото съзнание, което иде, можем да наречем космическо или съзнание за единството. Днес отиваме км една култура на единството. Много са признаците, че отиваме към все по-голямо и по-голямо обединение. Напр., днес са разпространени асоциациите от всякакъв вид; днес стават международни конгреси от всякакъв вид: икономически, научни и пр. Народите все повече и повече си подават ръце през граници, морета и океани. Но това е само външен израз на един процес, който се извършва дълбоко в съзнанието. Все повече се рушат стените между народите, расите, а така също и между отделните души. Защо е тази тенденция на развитието? За да отговорим на този въпрос, трябва да разгледаме, в що се състои еволюционният процес. Еволюционният процес, всъщност, се състои във все по-голяма проява на силите, заложбите, скрити в монадата.
към текста >>

30. Преображение Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Слънчевите петна се набелязват от години доста сериозно и в тях се внася вече известна системност; в бързината им, посоката и формата на ерупцията се търси връзката и силата в проявление на магнитните бури, а същевременно и в ония нарушения на равновесие във въздушния океан, водните маси и земните пластове, които съставляват епохални по своите последици явления за човешкия живот[6].
Връзката между слънчевите петна и електрическите бури са вече достатъчно установени - а оттам до свързването им със землетресението е една крачка само, което едно грижливо наблюдение на опитни хора ще налучка много скоро[4]. Ние ще оставим една илюстрация на слънчевите петна преди 14. IV - нека те говорят сами по себе си (по независещи от нас причини, клишето ще бъде поставено в следващата книжка). Бурите и ветрищата са във връзка с тия силови токове, които изтичат от разните земни пунктове и с това предизвикват топли течения (магнетически) или студени (електрически). Ние не можем да излагаме подробно това и да доказваме, защото това би ни отвело далеч зад границите на нашата малка статия - но това са наблюдения, направени от известни учени и любопитните биха намерили достатъчно материал да задоволят своята любознателност, в съответната литература[5]. Слънчевите петна се набелязват от години доста сериозно и в тях се внася вече известна системност; в бързината им, посоката и формата на ерупцията се търси връзката и силата в проявление на магнитните бури, а същевременно и в ония нарушения на равновесие във въздушния океан, водните маси и земните пластове, които съставляват епохални по своите последици явления за човешкия живот[6]. Има ли човешкият живот отношения и връзка със землетресенията Нека ми простят читателите, ако така сложеният въпрос ги малко шокира и звучи странно за много уши. Човешкият живот и землетресенията в съзнанието на някои учени мъже са тъй отделни факти, че те без много церемонии биха пратили всички, които твърдят нещо подобно, веднага на подобаващото им място, в някое отделение на болницата. Но ние не се плашим от подобни присъди. Историята ни е добре позната - някога Исуса нарекоха луд, гледай Евангелието на Йоан гл.10; ст.20, Галилея също. На Колумб се смяха 12 години, че бил смахнат - и то все умни учени... Тъй че има истини, за които са необходими години, за да станат понятни - а има и такива хора, които никога нима да разберат известни истини - за тях се не пише.
към текста >>

Океани от електричество, в който са потопени и едните, и другите и които образуват средата, в която ще се развиват събитията.
И тъй, на поставения въпрос, има ли връзка човек със землетресенията, трябва да се отговори категорически и решително., Макар и в малко думи и неизчерпателно, все пак трябва да се очертае набързо (повече е дадено в ред лекции на г-н Дънов) една схема, по която разумните хора лесно ще намерят неутъпканите пътеки, по които биха могли да се изкачат и открият нови простори за мисълта си. Ако петлите млъкват преди землетресенията, жабите, славеите също, ако кучетата бягат от къщи, конете скачат и се дърпат в своите обори, котките мяучат и искат да бягат на открито - всички тия белези сочат на едно несъмнено отношение между настъпващото явление и тия животни Обикновено това наричат проявление на инстинкт. Всъщност то е едно природно естествено явление: нервно - приток на енергия, увеличение на интензивитета, който докарва едно особено неспокойно състояние, което е добре известно и достатъчно констатирано и от много тъй наречени нервни хора. На що се дължи то? Кой е елементът посредник между животното и човека от една страна - и землетресението от друга страна? Океани от електричество, в който са потопени и едните, и другите и които образуват средата, в която ще се развиват събитията. И наистина, какво ни говори съвременната наука за материята? Колкото и да са видоизменящи модните теории, ние все пак можем да цитираме най-последната. Но не са ли чудни съвременните хора, че сътворяват науки и им се кланят: събрали са капитали - техни творения - а смятат капитализма като основа и творец на съвременното общество, готови да се преклонят пред неговите „закони" като една неумолимост? Странно явление, наистина! Ако действително има нещо, което заслужава уважение и почит.
към текста >>

Така, акумулираната енергия е в непрекъснат контакт, макар и не непосредствен (индиректен) с този океан от електрически полета и течения, които кръстосват и пълнят всичкото пространство около нас, Всичките явления в нас, квалифицирани като физиологически, нервни, психични, физически, химически и пр., стават върху тоя основен, постоянно сменящ се тон, който преодоляващ един или други капацитет на отделния индивид, повече или по-малко, се проявява в тъй наречения личен живот.
Паралелизмът между радиото и телепатията който се натрапва на мнозина, даже съвършено малко запознати с научни изследвания, съвсем не е тъй далеч от истината, както на пръв поглед може да се мисли. А хипнотизмът и индуктирането са явления със значителна аналогия помежду си. Колкото интересни да са тия области, ние ги само пребродваме набързо, за да очертаем основната си мисъл, която бихме могли на простичък език да формулираме така: храната, като материя, се състои от електрически пълнежи, частици с различен интензивитет. Тая енергия се поглъща и от тялото в специални акумулатори, от които мозъчното вещество играе първостепенна роля. Така акумулираната енергия има свой капацитет и израз в „интелигентността" на самия ù носител, като проява на психични, асимилативни и физически явления, присъщи на организма. Така, акумулираната енергия е в непрекъснат контакт, макар и не непосредствен (индиректен) с този океан от електрически полета и течения, които кръстосват и пълнят всичкото пространство около нас, Всичките явления в нас, квалифицирани като физиологически, нервни, психични, физически, химически и пр., стават върху тоя основен, постоянно сменящ се тон, който преодоляващ един или други капацитет на отделния индивид, повече или по-малко, се проявява в тъй наречения личен живот. Нормалните съотношения и правилните течения на тия токове и енергии обуславят и хармоничното състояние или естествен живот на индивида. Всяка една болест сочи преди всичко едно съществено отклонение от разумните закони, отклонение на тия именно енергии, както оголването на две електрически жици, близо една до друга, може да даде едно късо съединение със значителни разрушения и повреди и лоши последици. * * * Сегашният свят, в Своята целокупност, е създаден върху едно Велико Начало, което показва, че между всички области на живота, или между всички негови проявления, далечни или близки нам, има ясна връзка. Когато се говори за връзка, трябва да се знае, че връзка се прави между разумни явления Всяко явление има своя причина и последствие. * * * Ние можем да разделим явленията на три категории - материални явления, в проявлението на които съзнанието не взима участие, но има малко съприкосновение с тях; духовни явления, в проявлението на които съзнанието действува отвън.
към текста >>

31. Духът на неродените Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Л. Лулчев ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ (Продължение и край) В този вечно вариращ по интензивитет електрически океан, стават всичките световни сбития на нашето битие, а също и тия явления, които ние наричаме природни - включително и землетръсите.
Л. Лулчев ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ (Продължение и край) В този вечно вариращ по интензивитет електрически океан, стават всичките световни сбития на нашето битие, а също и тия явления, които ние наричаме природни - включително и землетръсите. Слънчевите петна и ерупции, които заемат грамадни пространства (понякога ерупции има по 150,000 км., а в петната може да се вмести земята няколко пъти и имат шеметна скорост) са тия първични фактори от решително значение, които влияят съществено, като първоизточник на изключителните или, да не бъдем антропоморфни в своите съждения, в тия стихийни манифестации на голямата мощ на действуващите във въздушните и водни маси и в земната кора сили. Тъкмо тук вече се явява от значение и човекът като малка частица от живата природа в своята съвкупност, като група материя, индивиди - или най-после колония, от добри или лоши проводници на световната енергия. Ако нашите точни наблюдения са дали достатъчни доказателства, че известни дървета се изключително предпочитат от светкавиците[1], това е истински факт и за самите хора и групи от хора и общества, по отношение на тия и други природни сили. Индивидуализмът и общественият живот, неговите прояви образуват онези канали, по които се проявяват и текат самите модифицирани енергии в природата. И както ако ние турим тънки електрически проводници, може да извикаме нагорещяване и даже подпалване, вследствие вътрешното съпротивление на жичките в случая; така също нецелесъобразният живот ще предизвика на първо време подпушване на енергиите, което ще се изрази в нервност повечето (особено в по-силно отклонилите се от нормалния природосъобразен живот); тази нервност ще се изрази в остри и груби взаимоотношения, в обществени акции, в нравствения подем или упадък, в ожесточени борби, революции, войни дотогава, докато най-после туй нарушение на равновесието може да започне да се отразява и върху естествения процес (вървеж) на околната природа.
към текста >>

32. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Океанът се повдига редовно при срещата на небесните течения, които го оживяват.
вярвай ми, изпитите, за които говори Ямблих, после Рагуилския кладенец, олимпийските пещери, мистериите на Самотраки, подземията на Брамачария, драконите, които пречат на жълтия да се изкачи на колата на Неизменния, - пребиваването на някои от тези места или присъствието на някое от тези същества не изисква по-голяма енергия, отколкото непрекъснатото и просто всекидневно усилие към Светлината на Светлините. В това изкачване има моменти, дето никой - слушате ли, никой - не би имал достатъчно сила да си отвори очите, ако един ангел не е изпратен... Докторе, това ви говори за молитвата! Заровеният в земята камък не се ли стреми към светлината? Растението не пробива ли почвата, за да намери светлината? И зверовете се спират пред слънцето поне веднъж на ден. Океанът се повдига редовно при срещата на небесните течения, които го оживяват. Ако съвършенството и идеалите не съществуваха, Провидението би ли посадило чувство за тях в глъбините ни? Аз останах дълго време на тъмния път, за да си повторя тези думи. Те ми се струваха тъй скъпоценни и окончателни! Никога не бях чувал подобни. Чувството ми бъркаше да разсъждавам; всичко, което можех да направя, беше да ги запечатам в паметта си.
към текста >>

33. Амриха Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

– Да бъдеш носител на живота, който ти дадох и да намериш океана, който е твой баща, рече нимфата и благослови своята рожба.
Иван Изворов І СТРЕМЕЖЪТ НА ПОТОКА – Какво е моето предназначение в света, о, свещена майко? запита потокът нимфата, която го беше родила в недрата на високите планини. – Да бъдеш носител на живота, който ти дадох и да намериш океана, който е твой баща, рече нимфата и благослови своята рожба. – Но как да сторя това, о, божествена майко? запита отново потокът. – Слез в долините, където протича голяма река, която знае пътя за океана. Тя ще те заведе, – каза нимфата и отново се издигна към облаците, откъдето беше слязла. С буен стремеж и радостна песен се спусна потокът към долините да намери голямата река.
към текста >>

– Слез в долините, където протича голяма река, която знае пътя за океана.
Иван Изворов І СТРЕМЕЖЪТ НА ПОТОКА – Какво е моето предназначение в света, о, свещена майко? запита потокът нимфата, която го беше родила в недрата на високите планини. – Да бъдеш носител на живота, който ти дадох и да намериш океана, който е твой баща, рече нимфата и благослови своята рожба. – Но как да сторя това, о, божествена майко? запита отново потокът. – Слез в долините, където протича голяма река, която знае пътя за океана. Тя ще те заведе, – каза нимфата и отново се издигна към облаците, откъдето беше слязла. С буен стремеж и радостна песен се спусна потокът към долините да намери голямата река. Водите му носеха свещен живот и непреривен копнеж да види океана. Първи го видяха феите и направиха своите градини за цветя по неговите брегове. – Водите му са чисти като росата, и подобно на росата, която се обръща на бисери от лъчите на слънцето и в бисерен блясък отразява светлината, той ще бъде огледало, което ще отразява красотата на живота, говореха феите, като поливаха цветята си.
към текста >>

Водите му носеха свещен живот и непреривен копнеж да види океана.
– Но как да сторя това, о, божествена майко? запита отново потокът. – Слез в долините, където протича голяма река, която знае пътя за океана. Тя ще те заведе, – каза нимфата и отново се издигна към облаците, откъдето беше слязла. С буен стремеж и радостна песен се спусна потокът към долините да намери голямата река. Водите му носеха свещен живот и непреривен копнеж да види океана. Първи го видяха феите и направиха своите градини за цветя по неговите брегове. – Водите му са чисти като росата, и подобно на росата, която се обръща на бисери от лъчите на слънцето и в бисерен блясък отразява светлината, той ще бъде огледало, което ще отразява красотата на живота, говореха феите, като поливаха цветята си. – Животът е радостна усмивка, радостен поглед и радостно докосване на слънцето, което всичко кичи своя път в блясък, говореха възторжено розите, когато се разцъфтяха и гледаха своите образи във водите на потока. – Животът е свещен копнеж, свещена мечта, непреривно жертвоприношение на слънчевата светлина, която служи на Бога-Любов, шепнеха карамфилите, като гледаха своите бели къдри, отразени в водата. – Животът е непреривно сияние, непреривно творчество на Бога-любов, който шествува върху светлината и непреривно дава себе си в цар на творенията, мълвяха теменугите в своята замечтаност, – Животът е вечна музика, която вечно се носи от светлината, родена от самата нея и която е словото на Онзи, чиято същност е началото на творенията, – казваха нарцисите в своята величествена замисленост.
към текста >>

– Аз съм щастлив, защото животът ми беше, служене на цветята, които носят красотата на Бога - любов, рече потокът, когато стигна голямата река и се влял в нея, за да отиде в океана. II.
– Водите му са чисти като росата, и подобно на росата, която се обръща на бисери от лъчите на слънцето и в бисерен блясък отразява светлината, той ще бъде огледало, което ще отразява красотата на живота, говореха феите, като поливаха цветята си. – Животът е радостна усмивка, радостен поглед и радостно докосване на слънцето, което всичко кичи своя път в блясък, говореха възторжено розите, когато се разцъфтяха и гледаха своите образи във водите на потока. – Животът е свещен копнеж, свещена мечта, непреривно жертвоприношение на слънчевата светлина, която служи на Бога-Любов, шепнеха карамфилите, като гледаха своите бели къдри, отразени в водата. – Животът е непреривно сияние, непреривно творчество на Бога-любов, който шествува върху светлината и непреривно дава себе си в цар на творенията, мълвяха теменугите в своята замечтаност, – Животът е вечна музика, която вечно се носи от светлината, родена от самата нея и която е словото на Онзи, чиято същност е началото на творенията, – казваха нарцисите в своята величествена замисленост. – Животът е вечен стремеж към светлината, непреривна молитва към нея, говореха зюмбюлите, като се възхищаваха от красотата на цветовете си. – Аз съм щастлив, защото животът ми беше, служене на цветята, които носят красотата на Бога - любов, рече потокът, когато стигна голямата река и се влял в нея, за да отиде в океана. II. НАРЦИС – Нарцис! Ти, който си най-нежният мечтател и най-красивият от художниците на слънцето измежду цветята, научи ме да направя живота си подобен на твоя, защото аз те обичам о, нарцис! – говореше момъкът, като стоеше на колене пред нарциса и искаше да стане художник, подобен на него. – Аз се научих дълго време да мисля за диаманти и сапфири, за бисери и рубини, които се ценят по-високо от всичко на земята, защото са най-красивите скъпоценности; и направих диаманти, сапфири, бисери и рубини от мислите си и все пак живота ми не е щастлив, защото те не могат да създадат красота, която да те наподобява. Коя е тайната, с която си постигнал всичко това, което те прави вълшебен о, нарцис?
към текста >>

34. Духът на неродените (Духът на новата раса) Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Обаче нужно е търпение, да знаем, че и водата на океаните се е сбирала капка по капка в течение на безкрайни епохи: ние сме вечни; важно е посоката, км която вървим.
Според новото учение, сега ние всички имаме най-добрите условия за развитие. За да успеем в живота, в обществото, в семейството, трябва да бъдем вътрешно силни, Тая сила не се добива с магии, внушения или помощи отвън, но с постоянна, всекидневна работа върху себе си и в себе си. Най-ценният дар, който вие можете да направите на вашия другар, е да го убедите, че той има в себе си всички възможности на гения, на светията, които той сам с помощта на вътрешна светлина може да пробуди и развие. Яко той начене да работи без да бърза, но без спиране, без друго ще има и най-добрите условия за прогрес. Защото върховният закон в вселената е развитието, и всички сили помагат томува, който желае това. Обаче нужно е търпение, да знаем, че и водата на океаните се е сбирала капка по капка в течение на безкрайни епохи: ние сме вечни; важно е посоката, км която вървим. Макар и по стъпка, ние всеки ден трябва да възлизаме, да обичаме живота, ближния и условията, при които природата ни е поставила да живеем. За всичко да благодарим и всичко да използуваме за добро. Човек, който иска да напредва, да се развива, използува всички условия, които днес има, с благодарност: използува добрите, за да се учи и черпи нови сили от борбата с лошите. Учителят казва: „Ако днес живееш добре, и утре ще живееш по същия начин; трябва да се радвате на печалбата, която днес имате". Понякога ние сме смешни; малкият наш ум занимаваме с големи проекти за утре, изоставяйки предстоящите за днес задачи: приличаме на ученика, който вместо да учи задачите, които учителят всеки ден му дава, губи времето си да мисли за задачи, които не е получил още, или повтаря старите, които вече е изучавал.
към текста >>

35. ИЗ МОЙТЕ СПОМЕНИ - СЕДИР Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Защото той само извора вижда, но не и океана, откъдето тоя извор иде и където отива... Неизброими са слънцата - извори на живот, светлина и красота, ученици мои - неизброими са като морския пясък.
А.Т. І СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА (Из книгата: „Рабби бен Аор") О, ученици мои, - говореше една ранна сутрин боговдъхновеният при езерото на отшелниците. Погледнете това дивно светило, що разлива светлина, живот, радост! Във всяка клетка на великия живот, що ни обикаля, бликат творческите негови сили. Във всеки листец, във всяко сърце, във всяка душа блика неговата мощ. Но който повече от това не вижда и не постига, далеч е той още от истинската светлина. Защото той само извора вижда, но не и океана, откъдето тоя извор иде и където отива... Неизброими са слънцата - извори на живот, светлина и красота, ученици мои - неизброими са като морския пясък. Но през всички тях грее, свети и твори чудесата на битието само единното и истинското слънце на живота — непостижимо в своето величие и красота. Това е слънцето на Всемогъщия Дух, от когото изтича всяка сила и мощ, всяко съзнание, всеки живот. Това е слънцето на Превеликата Мъдрост, що управлява всичко; на свещената Правда, на свещената Красота... Неговото истинско име няма да назова... Свещено е това име. Ангели и Богове с благоговеен трепет само го произнасят... Невидимо е това превелико и непостижимо слънце, но чистата душа го постига и чувствува навред: във висшите духове и същества, в себе си, във слънцата и световете, във всяка любов, истина, святост, хармония и красота. Във всеки живот... Родна нему е чистата божествена душа; искра е тя от неговия свещен огън; жива клетка е тя от неговото пресвето тяло.
към текста >>

36. ПРОЛЕТ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Човешката душа е океан.
ЧОВЕШКАТА ДУША „Ние сме в началото на нашето развитие. Значи, у човека се крие нещо по възвишено и по-благородно." „Не мислете, че у вас, във вашата душа нещата тепърва ще се създадат. Не. У вас има много заспали чувства. Човешката душа е богата и чака условия, за да се развие." „Човешката душа е космос. Човешката душа е океан. Ние още не сме познали себе си. Не сме се познали и един друг. Това нещо, което ние не знаем, това сме самите ние". Учителят Човешката душа е проекция на Цялото и затова целият Космос с всички свои планети, слънца и пр. намират своя израз и в човека.
към текста >>

37. ЮНДОЛА - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Планини и долини, материци и океани, светове и слънца, души и сърца - всичко това са живите страници на великата божествена книга Тайнствена и жива е тази книга, о братя мои, - сам Божият Дух живее в нея, говори чрез нея.
КНИГАТА НА ИСТИНАТА И ЖИВОТА (Из кн. "Рабби бен Аор") Тъй говореше Рабби бен Аор за великата книга на Истината и Живота: "Свещена радост, о ученици, да преизпълни сърцата ви завинаги. Защото превелика е Божията милост към вас! Защото е разтворил пред вас Вселюбящият дивните страници на тайнствената си книга, Книгата на най-великите истини, на най-светите красоти, на най-непостижимите тайни; Книгата на чудесата и вечното творчество! Защото ви е призовал да се учите, да опитате неговата велика Любов; да познаете Неговата Правда; да постигнете Неговата Мъдрост; да вкусите Неговия мир, Неговата радост и Неговото блаженство и да Го познаете . Планини и долини, материци и океани, светове и слънца, души и сърца - всичко това са живите страници на великата божествена книга Тайнствена и жива е тази книга, о братя мои, - сам Божият Дух живее в нея, говори чрез нея. Сам Божият Дух вечно работи в нея. Всички истини и тайни на Битието са скрити в нейните страници! Неизмеримото, вечното, непостижимото сдържат те! Ангели и богове в свещен захлас и безмълвен трепет стоят пред тая дивна книга на най-великите истини и тайни... Със слънца са писани страниците ù, с милиарди слънца! Със слънца и вселени!...
към текста >>

38. ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ- GEORG NORDMANN Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Искаш ли да се къпеш в океан от слънчеви лъчи?
П. Г. Пампоров ЕЗИКЪТ НА ПЛАНИНАТА 1. Искаш ли? Искаш ли да се къпеш в океан от слънчеви лъчи? Искаш ли да слушаш музиката на бистри потоци и да пиеш кристалните струи на планински извори? Искаш ли да ходиш из поляни, осеяни с цветя - небесно-сини, морави, жълти, бели, розови - където истината, любовта, и хармонията обитават? Искаш ли да посрещнеш изгрев слънце на планината и да се разговаряш със звездите? Искаш ли? 2. Какво говори планината "Възлюблени деца, изгубени, забравени в праха!
към текста >>

39. ВЕСТИ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Да бъде тя творческа десница, проправяща път през материци, пустини, океани; творяща величие и красота!
Да носи тя в своите глъбини небето и земята, и нейният корен да бъде животрептяща плът, а цветовете ù - най-висше проявление на духа и красотата. Да бъде тя искра от свещения огън на Моя Дух, разгаряща се без край и без граници. Да бъде тя разпалящо се слънце на разума и висшето прозрение, неутолимо жадуващо истината и вечно стремящо се да озари с своите сияния чудесата и тайните на мирозданието. Да бъде тя тайнствен извор на Моята Любов, из който вечно да бликат свещените струи на живота. Да бъде тя тайнствена арфа, отекваща най-дивните трепети и звучаща с най-светлите възторзи, с най-чистите радости. Да бъде тя творческа десница, проправяща път през материци, пустини, океани; творяща величие и красота! Да бъде нейният живот вечно постижение, вечно творчество, вечно възмогване. Да расте и разцъфтява от мощ в мощ, от красота в красота и да няма предел нейното възземане. Нейният истински живот да бъде: Мене да познае и да възлюби и Моя свещен закон на съвършенство и красота свободно да изпълни. Да опита всички бездни на мрака, за да ме познае в светлината и в нея да ме обикне. Да опита всяко зло и страдание, за да ме открие в висшето благо и висшата хармония и неудържимо да ги възжелае.
към текста >>

40. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Наричайте Го Единия и Вечен Живот, Защото нищо вън от Неговия живот не съществува; Той е безбрежния океан на вечността, от която изтича и в която се втича всеки извор, всяко поточе, всяка капчица на живота.
Великата тайна на тайните е Той! Недосегаемия и за най-светлите богове са тайнствените висини на Битието, където Той едничък пребивава! Няма очи, които да са видели Неговото истинско лице; нито уши, които да са чули Неговото истинско име. Защото Той, що дава име и форма на всеки живот, сам е над всичко, що ограничава - над всяко име, над всяка форма. И все пак многолик е Той и многоименен е Той, Защото зад всяка форма и зад всяко име е Той; Защото никоя форма сама не може да обгърне самотата на великата мощ, хармония и красота на Неговия живот и никое име не може да я изкаже! Наричайте Го Единия и Вечен Живот, Защото нищо вън от Неговия живот не съществува; Той е безбрежния океан на вечността, от която изтича и в която се втича всеки извор, всяко поточе, всяка капчица на живота. Всички слънца, всички духове, всички души, всички сърца са само извори на тоя безбрежен океан на вечното битие. Наричайте го Вселюбящия, Защото всемощна и най-пресвята любов е Неговата същина; Защото Той е тайнственото и непостижимо слънце на любовта - слънце на слънцата - всеоживяващо, което грее през всички слънца, през всички души и сърца, от което изтича всяка любов. Наричайте Го Всемъдрия, Защото той е великото слънце на Разума, що грее през всички разумни души, през всички светли духове и божества; Той е великата разумност, що се изявява в премъдрите закони на битието: Той е Премъдрата Промисъл, що управлява съдбините на душите, световете, вселените. Наричайте Го Всемогъщия, Защото той е над всяка сила и творческа мощ; Той е що твори чрез всяка чиста сила и душа, чрез ангели и богове, и без чието съизволение нищо не става. Той е във всяка изграждаща сила, във всяко растене и разцъфтяване.
към текста >>

Всички слънца, всички духове, всички души, всички сърца са само извори на тоя безбрежен океан на вечното битие.
Недосегаемия и за най-светлите богове са тайнствените висини на Битието, където Той едничък пребивава! Няма очи, които да са видели Неговото истинско лице; нито уши, които да са чули Неговото истинско име. Защото Той, що дава име и форма на всеки живот, сам е над всичко, що ограничава - над всяко име, над всяка форма. И все пак многолик е Той и многоименен е Той, Защото зад всяка форма и зад всяко име е Той; Защото никоя форма сама не може да обгърне самотата на великата мощ, хармония и красота на Неговия живот и никое име не може да я изкаже! Наричайте Го Единия и Вечен Живот, Защото нищо вън от Неговия живот не съществува; Той е безбрежния океан на вечността, от която изтича и в която се втича всеки извор, всяко поточе, всяка капчица на живота. Всички слънца, всички духове, всички души, всички сърца са само извори на тоя безбрежен океан на вечното битие. Наричайте го Вселюбящия, Защото всемощна и най-пресвята любов е Неговата същина; Защото Той е тайнственото и непостижимо слънце на любовта - слънце на слънцата - всеоживяващо, което грее през всички слънца, през всички души и сърца, от което изтича всяка любов. Наричайте Го Всемъдрия, Защото той е великото слънце на Разума, що грее през всички разумни души, през всички светли духове и божества; Той е великата разумност, що се изявява в премъдрите закони на битието: Той е Премъдрата Промисъл, що управлява съдбините на душите, световете, вселените. Наричайте Го Всемогъщия, Защото той е над всяка сила и творческа мощ; Той е що твори чрез всяка чиста сила и душа, чрез ангели и богове, и без чието съизволение нищо не става. Той е във всяка изграждаща сила, във всяко растене и разцъфтяване. Наричайте Го Върховно Благо, Върховно Добро, Защото всяко благо и всяко добро изтича от Него; Той е във всичко, що храни и въздига тялото и душата; Той е в плодното зърно; Той е в свещения хляб на небесата; Той е великото добро, що извира из всички души.
към текста >>

41. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тогаз се влиза в океана на безграничното.
А само когато духовното му тяло е организирано, той може да има интензивен вътрешен живот. Докогато човек си остава с обикновените мисли, чувства и желания, той работи с по-нисшите членове на своята природа, но духовното му тяло работи и се организира, само когато преживява Единството, любовта. Тогаз човек влиза в живота на радостта. Радостта, произтича от живота в Цялото, понеже Цялото е хармония, красота. Винаги личният живот е живот на тревоги, безпокойствия, ограничения, а животът в Цялото дава свобода, безгранични възможности, освобождение от ограниченията на личния живот. Тогаз се влиза в океана на безграничното. Но това не ще каже, че човек тогаз ще изгуби своето самосъзнание. Той ще го запази, но същевременно ще живее живота на цялото. Тогаз можем да се запитаме; „Каква е разликата между стария и новия живот? ” Старият живот е в закона на личния живот, личната любов, а новият живот е живот в цялото, живот за Бога. Преживяването на свещеното единство води към всеобемляющата любов.
към текста >>

42. ВЕСТИ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Потоци, реки, езера, гори, океани, слънце, небо и звезди, всичко, всичко имаме ние в малката вселена - нашата душа.
ІІІ Ние всички сме възлюбените деца на майката-природа. Като пролетни цветя, като сутринни лъчи, като кристални струи, ние крием в себе си красиви възможности - за прекрасен, чист и радостен живот. Да придобием сърце чисто като планински извор, което да блика любов, да имаме ум светъл като лъчезарно слънце, което да раздава светлина, да бъдем души всеобемлющи като вселената, свободни, крилати души; - какво има по-цевно от това? Златото, среброто и всички скъпоценни камъни са вътре в нас. Цветя цъфтят и плодове зреят в нашит градини на сърцето и ума. Потоци, реки, езера, гори, океани, слънце, небо и звезди, всичко, всичко имаме ние в малката вселена - нашата душа. Ние сме възлюбените деца на Бога на Любовта! П. Г. П. Витоша, 3. III 1930. година
към текста >>

43. Списанието PDF Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

– Дълбокото око на океана.
– На праведния тихите нозе. – Светулките в недрата на скалите. – По млечни път посланите слънца. – Дъгата - шарен мост над висините. – За жертва оплодените сърца. – Дълбокото око на океана. – Й съвестта във мрака ни звезда. На мрака тайната неотгадана. И пътя на Голгота към Христа.
към текста >>

44. СВЕЩЕНАТА РЕКА - БОЯН МАГЪТ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Като водите на океана е голяма радостта в сърцата им и нищо не може да я размъти." Веднъж при нас дойде една млада жена, чийто живот беше разбит от скръб и в отчаянието си тя не искаше вече да живее: единственото й дете беше грабнато от смъртта.
А който иска да се научи, как да прави съвършеното добро, нека да гледа, как правят това светлината на слънцето и водите на изворите". Една утрин всеки от нас се пробуди с копнежите си да види слънцето, което непреривно твори блага за всички същества, които живеят на земята и всеки от нас отиваше с радостта си да го посрещне. И когато слънцето изгрее, пророкът, който ни водеше, каза: „Има ли нещо, което да помрачи блясъка на слънцето и то да престане вече да свети? Или какво може да опетни светлината на слънцето, че да остане на нея петно и да не може да се очисти? Като слънцето са светли умовете на онези, които познават Бога – любов и като светлината са техните мисли. Като водите на океана е голяма радостта в сърцата им и нищо не може да я размъти." Веднъж при нас дойде една млада жена, чийто живот беше разбит от скръб и в отчаянието си тя не искаше вече да живее: единственото й дете беше грабнато от смъртта. Никой от нас не можеше да я утеши, но всички й посочихме Този, който познаваше скърбите и страданията на хората и който ни утешава, когато сме в скръб. Младата жена се приближи при Него и като се обля в сълзи, извика: „Учителю, моят живот е вече обезсмислен, защото смъртта грабна детето ми, в което виждах всичката радост, светлината, красивото в живота и щастието. Какво ми остава сега да правя? " „Сега трябва да се научиш да възлюбиш всички същества, на които Бог е дал живот и които също като тебе дирят щастието. Любовта ти тогава ще бъде толкова голяма, че и смъртта ще победиш и нищо вече не ще е в състояние да ти причини скръб." Така рече този, който познава любовта, която е Бог.
към текста >>

45. СИЛАТА НА СЛЪНЦЕТО - ПРЕНТИС МЪЛФОРД Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ако сега потърсим по-висшите форми на отношенията, които тоя механичен закон изразява, като го преведем и приложим по отношение на живите същества, излъчени от първичния живот и навлезли в океана на диференцирания или материалния свят, то той ще получи следния израз : Слиза ли Духът в материята, той изпитва от страна на последната едно налягане, което е пропорционално на дълбочината на слизането; а в резултат на това налягане той изпитва ограничение на съзнанието, което е също тъй в пропорционална зависимост от дълбочината.
Например, при дълбочина на потъването около 10 метра, всеки квадратен сантиметър от повърхността на мехура ще изпитва налягане 1 килограм, понеже един воден стълб с височина 10 метра и напречно сечение 1 квадратен сантиметър тежи около 1 килограм. Потопим ли мехура два пъти по-дълбоко, налягането ще стане два пъти по-голямо и т.н., с други думи, налягането е пропорционално на дълбочината на потъването. При това, ако потъващото тяло е съвършено еластично, например, както в случая газ, то ще смалява своя обем също тъй пропорционално на дълбочината и, ако последната расте до безкрайност, обемът ще се смали до нула. Тоя закон е верен не само за течностите, но и за газовете, даже и за твърдите тела, стига те да представляват не компактна сцепена маса, а малки подвижни частички, подобно на брашно или пясък. Следователно, законът е общ за всички състояния на материята. Ако сега потърсим по-висшите форми на отношенията, които тоя механичен закон изразява, като го преведем и приложим по отношение на живите същества, излъчени от първичния живот и навлезли в океана на диференцирания или материалния свят, то той ще получи следния израз : Слиза ли Духът в материята, той изпитва от страна на последната едно налягане, което е пропорционално на дълбочината на слизането; а в резултат на това налягане той изпитва ограничение на съзнанието, което е също тъй в пропорционална зависимост от дълбочината. При безкрайното слизане в материята налягането би се превърнало в безкрайно голямо, а съзнанието би паднало до нула; обаче, животът на Духа никога не слиза до безкрайност и никога съзнанието не пада до нула. И понеже материята не е нищо друго, освен пак божествен живот, слязъл до безкрайно ограничение, то можем да кажем: Не съществува в Природата нищо абсолютно мъртво, всичко е във вечно движение, във вечен живот, извършвайки един неспирен кръгов процес от постоянна смяна на състоянията; следователно, не съществува нищо, което да е абсолютно без съзнание, макар видимо да ни се струва, че такива неща съществуват. Видяхме, как расте в зависимост от дълбочината налягането на течността върху мехура с газ. Но що става вътре в него? – И самият газ не стои мирен, и той реагира, като наляга навън точно с такава сила, каквато го наляга; тъй че във всеки момент има на повърхността му едно равновесие в налаганията, сиреч колкото отвън навътре, такова и отвътре навън.
към текста >>

46. УВОД КЪМ КАБАЛАТА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Поклонението се удивлява и уважава красотата на едно цвете, могъществото на океана, живота и силата на слънцето.
Следи от тоя закон и обичай идат чак до наше време чрез обожателите на слънцето на изток. Разберете ме добре: тука не говоря за чудатите вярвания на персите, нито за техните религиозни упражнения. Аз виждам в поклонението на слънцето, както и във всяко обожаване и поклонение, златните нишки на истината, която е прекарана през всичките вярвания и изповядания. Поклонение и идолопоклонство са две различни неща. Поклонението повдига, идолопоклонството унижава. Поклонението се удивлява и уважава красотата на едно цвете, могъществото на океана, живота и силата на слънцето. Може да се каже, истинското поклонение се състои от удивление и уважение. Който се покланя с удивление и уважение, той се покланя Богу в дух и истина. В такъв дух се покланяй на слънцето. С такъв дух освещавай деня. Отдай се на спокойните, стоплящи, радващи течения на слънчевите елементи, не само на елементите, които протичат от небесното тяло, но същевременно и на превърнатия елемент, който тъй пленително се открива и като цвят и като лист в зеленина и във всичко, що живее, чувства и приема сила от слънцето Вземай прочее сила от слънцето, сила и покой за духа и тялото, сила за нова деятелност.
към текста >>

47. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ето извадки от едно писмо от Аржентина: „Действително, че учението на Учителя от няколко години премина малките български граници и се разля като водите на океана и като светлината на слънцето по цялото земно кълбо.
ВЕСТИ Идеите на Бялото Братство в чужбина. Ето извадки от едно писмо от Аржентина: „Действително, че учението на Учителя от няколко години премина малките български граници и се разля като водите на океана и като светлината на слънцето по цялото земно кълбо. Не закъсняхме и ние да го подкрепим и разпространим в Аржентина. Има повече от 4 години, откак проникна тая светлина много тукашни братя и сестри, които изявиха желание да се превеждат и четат тези тъй ценни беседи от Учителя публично в салона. Доста беседи са преведени от български и италиански на испански и се четат и печатат. Освен това те са изпратени да се четат и печатат вън от аржентинските граници в Чили, Перу, Уругвай, Парагвай, Мексико и пр... Вие не можете да си представите, с каква любов се посрещат, как редакторите на нашити вестници и списания ни искат материал, защото получават писма, с които ги замолват да печатат материал от Учителя. Също така се пеят всички песни на Бялото Братство на български.
към текста >>

48. ЩО Е ГРАФОЛОГИЯ - Д. М. ЗУЕВ-ИНСАРОВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Грамадният океан от електричество и магнетизъм, в който сме потопени, пулсира всекиминутно, подхранван от непрекъснатия поток на светлината от Великото Сърце – слънце.
Много случки от историята ще намерят други обяснения; на цели епохи биха се открили по-дълбоките причини, а епидемии, бури, урагани, циклони, наводнения и земетресения ще бъдат очаквани своевременно, с нужната подготовка или възможното отбягване на нежелателните резултати. Всичките те са само последица от състоянието на слънчевата енергия, от влиянието на слънчевите петна, които изменят интензивитета, направлението и посоката на земните електрически и магнетически течения и с това влияят на целокупния живот на земята, във всичките негови прояви – физически и психически. Всяка и най-малката частица, може да се поляризира – да има своя северен и южен полюс, разделени с линията на уравновесяването – екватора. Всяка от тях си има своето миниатюрно северно и южно полярно сияние – техните силови полета. Тези магнетически напрежения в живите частици на растенията, животните и човека са основата и една от първопричините за проявата на живота, творческите насоки и първични структурни линии, по които става строежа в зародиша, а по после и в по-сложната проява на ежедневния растеж. Грамадният океан от електричество и магнетизъм, в който сме потопени, пулсира всекиминутно, подхранван от непрекъснатия поток на светлината от Великото Сърце – слънце. Понижената по интензивност светлина на петната играе ролята на низкия волтаж на служебните токове, които правят възможен и достъпен за употребление тока с високо напрежение. Тези именно различни напрежения осигуряват постоянното течение на слънчевата енергия в пространството. Ако бихме искали да преместим частиците на един голям резервоар, пълен с вода, които се намират в равновесие (спокойствие), би трябвало да се употреби грамадно усилие. Но ако някъде на дъното направим и най-малкото отвърстие и пуснем само една и най-малката частица да капне, тогава течението, което ще започне, няма да се прекрати, до като не размести всичките частици, които имат по-горно ниво. В газовете това разместване става по всички посоки едновременно; в светлината, която е електромагнитно явление, това изменение на статичния интензивитет става източник на енергия, която пък от своя страна служи да даде тласък на живота на всичко в слънчевата система.
към текста >>

49. ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Руах, жизнената сила, на свой ред се връща в космичния резервоар или универсалния океан на живота.
Благодарение на това, че повечето люде имат както лоши, тъй и добри качества, то за човека е необходимо да премине през седемте подраздела, така че до времето на минаването си в Ганедем (рая или небесата) да очисти нисшата си природа, която съответства на тия сфери от астралния мир. При внезапната смърт (от нещастен случай, на война, убийство и др. п.), когато душата се отделя от тялото неочаквано, човек често не иска да вярва, че е „умрял", защото той минава в една от трите последни сфери на астралния план, толкова сходни по своите условия с калния земен живот, че нему се струва, като да е още на земята. В астралния план почва малко по-малко да се отделя висшето начало от нисшето, защото колкото по-скоро е починало грубо-материалното тяло, толкова по-бързо всички начала на човека губят връзката си и всеки се стреми към съответното му в универсалния план съзнание. Ефирното тяло, както грубата плът гние и се разпада, също се разлага на съставните части. Руах, жизнената сила, на свой ред се връща в космичния резервоар или универсалния океан на живота. Чувствената природа, страстите и желанията си остават в „Генан" (чистилището), мислителна сила преминава в своя ментален план (мисловния мир), а висшето начало – Адонай, Йехида, Нешама, тая безсмъртна индивидуалност на човека стъпва в духовния, божествения мир. Тая раздела на висшето начало от низшето става много или малко по-бързо, според сплотеността между им. Люде, които са се стремили още в земния живот да осъществят идеала за висше съвършенство, истинска мъдрост и светост, проявявайки самоотвержено любовта към всички същества, много по-бързо ще минат през нисшите области, отколкото тия, които в земния си живот са проявили лоши наклонности: егоизъм, чувственост, честолюбие и т.н. За тия, последните, ще трябва много по-продължително време за процеса на разлъчване висшето начало от низшето. След като се свърши тоя процес, всяко начало живее още малко време самостойно на съответния му план.
към текста >>

50. НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ - РАЗКАЗ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Чрез нея вселената се слива и се свежда към един океан от енергия.
Трудно е да се обясни, тъй като няма нищо в света, което да може се сравни с нея. Астралната светлина, както и други астрални сили, тъй много превишава всичко, което човешкия ум е свикнал да съзерцава, че ако няма човек опитност в астралните явления, обясненията биха му се сторили недостатъчни и биха оставили ума му в мъгла и недоумение. Кабалата проучва астралната светлина по опитен път в моменти, когато природата ни дава възможност да я изучим. И ние виждаме, че всичко във вселената е съставено от една всемирна лъчезарна субстанция. Тя е сбор от всички разреди материали в най-последното състояние на дележ. Чрез нея вселената се слива и се свежда към един океан от енергия. Всичко, което би могло да се каже за нея, е че тя е предимно лъчезарна енергия и следователно, трябва да предава движения по-изтънчени от онези, които предават други по-добре познати енергии. Водата може да даде движение на една воденица; въздухът предава звукови трептения; етерът – светлини трептения, а всемирната лъчезарна субстанция – трептения на живота. Явления и трептения на всеки един разред материя могат да се забележат само в съответната степен от организацията на материята. Това изречение съдържа една истина от голяма важност за ученика на Кабала. Човек може да реализира впечатления само посредством трептенията, с които той е в хармония.
към текста >>

За да го разберем, ние трябва да почувстваме Бога в себе си, понеже Духът е една капка от Духовния Океан, едно зърно пясък от бреговете на Безпределния, една частица от Свещения пламък.
Как ще пристъпим към разискването на този предмет, който даже и най-напредналите умове в плътта едва могат да проумеят? Как може ограниченото да схване Безпределното? Духът е Божествена искра – нашето най-скъпоценно наследство от Божествената сила – един лъч от Централното слънце – Безименната същина. Думи не могат да го изразят, умовете не могат да го доловят. То е душата на душата. За да го разберем, ние трябва да почувстваме Бога в себе си, понеже Духът е една капка от Духовния Океан, едно зърно пясък от бреговете на Безпределния, една частица от Свещения пламък. Той е това нещо вътре в нас, което е причина на нашата еволюция през всички векове. То е първото, което е възникнало и все пак ще бъде последното, което ще се прояви в пълна съзнателност. Когато човек достигне до пълна съзнателност на духа, той ще надмине сегашната си стадия до такава степен, че ще бъде непознаваем за сегашния интелект. В момента на „просветление" или изгряването на духовното съзнание, ние чувстваме истинското присъствието на Духа. В такива моменти ние долавяме нашето съотношение и връзка с центъра на живота.
към текста >>

51. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - В КЛАС, ДОМА И НА ПЛАНИНАТА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Georg Nordmann Сините очи Едно време, когато ръката на Вечния правила небето, земята, океаните и пускала безбройните кервани на звездите, от висината на небето паднало късче от неговата синя покривка.
Georg Nordmann Сините очи Едно време, когато ръката на Вечния правила небето, земята, океаните и пускала безбройните кервани на звездите, от висината на небето паднало късче от неговата синя покривка. От тогава изминали много векове и никой не можал да върне на небето късчето лазур. От него гениите на земята направили сините зеници на очите... Затова до днешен ден, сините очи все търсят лазурната си недостижима родина, затова ги мъчи блян по нещо далечно, що се не докосва с ръка. Тях наричат пилигрими – далечни пришълци на тоя свет и огънят, що бляска в тях е от далечния, кротък огън на Всемира... Когато надвиснат облаци и небето се смрачи, сините очи тъгуват най-много. Когато се мерне късче от синия лазур на пролетта, те се усмихват първи, познали усмивката на своята далечна родина.
към текста >>

52. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЛЮБОВТА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Историята говори за едно голямо нещастие с този континент; той е бил погълнат за 24 часа от водите на океана с всичко населяващо го.
Нещо от мненията за съществуването на Атлантида Въпросът и до днешен ден е все още не напълно уяснен. Той е двустранен – физически: съществувала ли е никога някоя област, някой голям остров, някой континент, който да е изчезнал в началото на историческата епоха и, ако е съществувал къде именно? Въпросът се поставя и от едно друго гледище: теософията създаде понятието, че преди петата (бялата) раса, на земята е съществувала една друга раса хора – четвъртата раса, която е обитавала, населявала именно този голям остров или континент – Атлантида или Посейдон, както го нарича Платон. Историята говори за едно голямо нещастие с този континент; той е бил погълнат за 24 часа от водите на океана с всичко населяващо го. Говори се, че само малка част от хората, населяващи Атлантида, са успели да се спасят и те са турили основа на новата, днешната, пета раса на човечеството. Кое е истината в тия твърдения трудно е за обикновения земен човек да определи. Тия, които описват целокупния живот на Атлантида твърдят да виждат нещата такива каквито са били, те си служат с едно шесто чувство. Почти всички лидери на теософията и сродни тям учения са се произнесли по този въпрос и техните мнения и описания са твърде близки едни до други. И ако дори нищо вярно да не би имало в тези мнения, то от гледището на човешкия гений и изобретателност тези описания и твърдения са крайно интересни.
към текста >>

Споменава също за голямата култура, която е съществувала на този континент и как бил изчезнал за 24 часа под водите на океана.
И ако дори нищо вярно да не би имало в тези мнения, то от гледището на човешкия гений и изобретателност тези описания и твърдения са крайно интересни. А в фантазията все има нещо крайно интересно и най-вече вярно. Тези разни мнения от най-стари времена още са събудили интереса и на учените от последните векове да се занимаят с въпроса за Атлантида. Не може да се каже, че този въпрос е окончателно разрешен от позитивната наука, но твърденията и мненията, па и данните, до които тя се е домогнала, хвърлят известна светлина върху онзи път, който ще посочи самата истина. Платон в своите книги: „Тимеос” или „За Природата” и „Критиас” или „За Атлантида”, говори за един голям континент остров, който се е намирал пред Херкулесовите стълбове (Гибралтарския проток), който е съществувал 9000 години преди прочутия гръцки философ и държавник Солон. Споменава също за голямата култура, която е съществувала на този континент и как бил изчезнал за 24 часа под водите на океана. Това мнение на Платон е просъществувало до наше време. То е било подкрепено в ново време от теософията и окултизма и с това се е обърнало внимание на учените геолози и географи да се занимаят и проучат този въпрос. Така прочутите френски геолози Лапаран и Термие са се произнесли на времето, че не е изключена възможността да е съществувал един континент в Атлантическия океан, който да е пропаднал надолу и впоследствие залян от водите на океана. Те имат предвид обстоятелството, че дъното на Атлантическия океан представя едно обширно високо плато. Само по крайнините на континентите – Европа, Африка и Америка, дъното на океана е по-дълбоко.
към текста >>

Така прочутите френски геолози Лапаран и Термие са се произнесли на времето, че не е изключена възможността да е съществувал един континент в Атлантическия океан, който да е пропаднал надолу и впоследствие залян от водите на океана.
Не може да се каже, че този въпрос е окончателно разрешен от позитивната наука, но твърденията и мненията, па и данните, до които тя се е домогнала, хвърлят известна светлина върху онзи път, който ще посочи самата истина. Платон в своите книги: „Тимеос” или „За Природата” и „Критиас” или „За Атлантида”, говори за един голям континент остров, който се е намирал пред Херкулесовите стълбове (Гибралтарския проток), който е съществувал 9000 години преди прочутия гръцки философ и държавник Солон. Споменава също за голямата култура, която е съществувала на този континент и как бил изчезнал за 24 часа под водите на океана. Това мнение на Платон е просъществувало до наше време. То е било подкрепено в ново време от теософията и окултизма и с това се е обърнало внимание на учените геолози и географи да се занимаят и проучат този въпрос. Така прочутите френски геолози Лапаран и Термие са се произнесли на времето, че не е изключена възможността да е съществувал един континент в Атлантическия океан, който да е пропаднал надолу и впоследствие залян от водите на океана. Те имат предвид обстоятелството, че дъното на Атлантическия океан представя едно обширно високо плато. Само по крайнините на континентите – Европа, Африка и Америка, дъното на океана е по-дълбоко. Науката, обаче, отиде много напред; тя обширно се занима с въпросите за произхода на континентите и океаните. Предприеха се ред специални многогодишни експедиции за изучаване, особено на Атлантическия океан и неговото дъно. Най-много са допринесли за това германците.
към текста >>

Те имат предвид обстоятелството, че дъното на Атлантическия океан представя едно обширно високо плато.
Платон в своите книги: „Тимеос” или „За Природата” и „Критиас” или „За Атлантида”, говори за един голям континент остров, който се е намирал пред Херкулесовите стълбове (Гибралтарския проток), който е съществувал 9000 години преди прочутия гръцки философ и държавник Солон. Споменава също за голямата култура, която е съществувала на този континент и как бил изчезнал за 24 часа под водите на океана. Това мнение на Платон е просъществувало до наше време. То е било подкрепено в ново време от теософията и окултизма и с това се е обърнало внимание на учените геолози и географи да се занимаят и проучат този въпрос. Така прочутите френски геолози Лапаран и Термие са се произнесли на времето, че не е изключена възможността да е съществувал един континент в Атлантическия океан, който да е пропаднал надолу и впоследствие залян от водите на океана. Те имат предвид обстоятелството, че дъното на Атлантическия океан представя едно обширно високо плато. Само по крайнините на континентите – Европа, Африка и Америка, дъното на океана е по-дълбоко. Науката, обаче, отиде много напред; тя обширно се занима с въпросите за произхода на континентите и океаните. Предприеха се ред специални многогодишни експедиции за изучаване, особено на Атлантическия океан и неговото дъно. Най-много са допринесли за това германците. Днес съществуват ред теории, всяка от които почива на известни положителни данни.
към текста >>

Само по крайнините на континентите – Европа, Африка и Америка, дъното на океана е по-дълбоко.
Споменава също за голямата култура, която е съществувала на този континент и как бил изчезнал за 24 часа под водите на океана. Това мнение на Платон е просъществувало до наше време. То е било подкрепено в ново време от теософията и окултизма и с това се е обърнало внимание на учените геолози и географи да се занимаят и проучат този въпрос. Така прочутите френски геолози Лапаран и Термие са се произнесли на времето, че не е изключена възможността да е съществувал един континент в Атлантическия океан, който да е пропаднал надолу и впоследствие залян от водите на океана. Те имат предвид обстоятелството, че дъното на Атлантическия океан представя едно обширно високо плато. Само по крайнините на континентите – Европа, Африка и Америка, дъното на океана е по-дълбоко. Науката, обаче, отиде много напред; тя обширно се занима с въпросите за произхода на континентите и океаните. Предприеха се ред специални многогодишни експедиции за изучаване, особено на Атлантическия океан и неговото дъно. Най-много са допринесли за това германците. Днес съществуват ред теории, всяка от които почива на известни положителни данни. Според едната теория, наречена Перманентна теория се счита, че океаните и континентите представят в своите големи линии неизменни части по земната повърхнина.
към текста >>

Науката, обаче, отиде много напред; тя обширно се занима с въпросите за произхода на континентите и океаните.
Това мнение на Платон е просъществувало до наше време. То е било подкрепено в ново време от теософията и окултизма и с това се е обърнало внимание на учените геолози и географи да се занимаят и проучат този въпрос. Така прочутите френски геолози Лапаран и Термие са се произнесли на времето, че не е изключена възможността да е съществувал един континент в Атлантическия океан, който да е пропаднал надолу и впоследствие залян от водите на океана. Те имат предвид обстоятелството, че дъното на Атлантическия океан представя едно обширно високо плато. Само по крайнините на континентите – Европа, Африка и Америка, дъното на океана е по-дълбоко. Науката, обаче, отиде много напред; тя обширно се занима с въпросите за произхода на континентите и океаните. Предприеха се ред специални многогодишни експедиции за изучаване, особено на Атлантическия океан и неговото дъно. Най-много са допринесли за това германците. Днес съществуват ред теории, всяка от които почива на известни положителни данни. Според едната теория, наречена Перманентна теория се счита, че океаните и континентите представят в своите големи линии неизменни части по земната повърхнина. От това гледище възможността да е съществувала Атлантида почти се изключва.
към текста >>

Предприеха се ред специални многогодишни експедиции за изучаване, особено на Атлантическия океан и неговото дъно.
То е било подкрепено в ново време от теософията и окултизма и с това се е обърнало внимание на учените геолози и географи да се занимаят и проучат този въпрос. Така прочутите френски геолози Лапаран и Термие са се произнесли на времето, че не е изключена възможността да е съществувал един континент в Атлантическия океан, който да е пропаднал надолу и впоследствие залян от водите на океана. Те имат предвид обстоятелството, че дъното на Атлантическия океан представя едно обширно високо плато. Само по крайнините на континентите – Европа, Африка и Америка, дъното на океана е по-дълбоко. Науката, обаче, отиде много напред; тя обширно се занима с въпросите за произхода на континентите и океаните. Предприеха се ред специални многогодишни експедиции за изучаване, особено на Атлантическия океан и неговото дъно. Най-много са допринесли за това германците. Днес съществуват ред теории, всяка от които почива на известни положителни данни. Според едната теория, наречена Перманентна теория се счита, че океаните и континентите представят в своите големи линии неизменни части по земната повърхнина. От това гледище възможността да е съществувала Атлантида почти се изключва. Но перманентната теория днес е силно разкритикувана и по много линии и пунктове тя не издържа критика.
към текста >>

Според едната теория, наречена Перманентна теория се счита, че океаните и континентите представят в своите големи линии неизменни части по земната повърхнина.
Само по крайнините на континентите – Европа, Африка и Америка, дъното на океана е по-дълбоко. Науката, обаче, отиде много напред; тя обширно се занима с въпросите за произхода на континентите и океаните. Предприеха се ред специални многогодишни експедиции за изучаване, особено на Атлантическия океан и неговото дъно. Най-много са допринесли за това германците. Днес съществуват ред теории, всяка от които почива на известни положителни данни. Според едната теория, наречена Перманентна теория се счита, че океаните и континентите представят в своите големи линии неизменни части по земната повърхнина. От това гледище възможността да е съществувала Атлантида почти се изключва. Но перманентната теория днес е силно разкритикувана и по много линии и пунктове тя не издържа критика. Една втора теория е тази за съществуванието на континенти-мостове, които са свързвали сухите области по земята. Без съмнение, според това схващане възможността да е съществувала Атлантида, е много голяма. Много учени и до днес поддържат тази теория.
към текста >>

Специално за Атлантическия океан Вегенер счита, че той е произлязъл чрез откъсване на Америка от Европа и Африка.
Двадесетият век донесе много преврати в научното мислене. Настана и тук един нов преврат. Големият учен Алфред Вегенер, който преди две години загина в ледовете на Гренландия създаде гениалната теория за хоризонталното движение на континентите и за произхода на континентите в течение на геологическите времена от една единна маса-суша, която чрез разцепване е дала днешните континенти. Наистина данните и доказателствата на Вегенер са неоспорими, но и това схващане днес вече не е абсолютно. Все пак днес всички признават, че ако от теорията на Вегенер нищо не остане, то едно ще пребъде за винаги – то е схващането, истината, за хоризонталното движение на континентите. Специално за Атлантическия океан Вегенер счита, че той е произлязъл чрез откъсване на Америка от Европа и Африка. Ако се съпоставят бреговите линии на източна Америка, особено на южна Америка с тази на западна Африка и Европа, ще видим, че те се покриват едни други просто идеално. Не е само този единственият аргумент за произхода на Атлантическия океан. От това гледище възможността да е съществувала Атлантида се почти изключва. Но все пак, може безрезервно да се приеме, че из Атлантическия океан са останали части във вид на острови при разкъсване и отдалечаване на Америка от Африка и Европа. Особено, по-възможно е такъв един голям остров да е съществувал в океана на северозапад от Африка – горе долу по напречната линия на Средиземноморието.
към текста >>

Не е само този единственият аргумент за произхода на Атлантическия океан.
Големият учен Алфред Вегенер, който преди две години загина в ледовете на Гренландия създаде гениалната теория за хоризонталното движение на континентите и за произхода на континентите в течение на геологическите времена от една единна маса-суша, която чрез разцепване е дала днешните континенти. Наистина данните и доказателствата на Вегенер са неоспорими, но и това схващане днес вече не е абсолютно. Все пак днес всички признават, че ако от теорията на Вегенер нищо не остане, то едно ще пребъде за винаги – то е схващането, истината, за хоризонталното движение на континентите. Специално за Атлантическия океан Вегенер счита, че той е произлязъл чрез откъсване на Америка от Европа и Африка. Ако се съпоставят бреговите линии на източна Америка, особено на южна Америка с тази на западна Африка и Европа, ще видим, че те се покриват едни други просто идеално. Не е само този единственият аргумент за произхода на Атлантическия океан. От това гледище възможността да е съществувала Атлантида се почти изключва. Но все пак, може безрезервно да се приеме, че из Атлантическия океан са останали части във вид на острови при разкъсване и отдалечаване на Америка от Африка и Европа. Особено, по-възможно е такъв един голям остров да е съществувал в океана на северозапад от Африка – горе долу по напречната линия на Средиземноморието. И такъв един остров да е представял потъналата Атлантида. Това не е в противоречие с теорията на Вегенер за движението на континентите.
към текста >>

Но все пак, може безрезервно да се приеме, че из Атлантическия океан са останали части във вид на острови при разкъсване и отдалечаване на Америка от Африка и Европа.
Все пак днес всички признават, че ако от теорията на Вегенер нищо не остане, то едно ще пребъде за винаги – то е схващането, истината, за хоризонталното движение на континентите. Специално за Атлантическия океан Вегенер счита, че той е произлязъл чрез откъсване на Америка от Европа и Африка. Ако се съпоставят бреговите линии на източна Америка, особено на южна Америка с тази на западна Африка и Европа, ще видим, че те се покриват едни други просто идеално. Не е само този единственият аргумент за произхода на Атлантическия океан. От това гледище възможността да е съществувала Атлантида се почти изключва. Но все пак, може безрезервно да се приеме, че из Атлантическия океан са останали части във вид на острови при разкъсване и отдалечаване на Америка от Африка и Европа. Особено, по-възможно е такъв един голям остров да е съществувал в океана на северозапад от Африка – горе долу по напречната линия на Средиземноморието. И такъв един остров да е представял потъналата Атлантида. Това не е в противоречие с теорията на Вегенер за движението на континентите. Има още едно схващане за произхода на океаните и континентите, според което океаните са представяли големи подвижни водни маси, които са бивали ограничени от континентите. В тия пространни морски области, съединени помежду си, са се утайвали материалите, които по-сетне са изграждали разните нагънати планински системи.
към текста >>

Особено, по-възможно е такъв един голям остров да е съществувал в океана на северозапад от Африка – горе долу по напречната линия на Средиземноморието.
Специално за Атлантическия океан Вегенер счита, че той е произлязъл чрез откъсване на Америка от Европа и Африка. Ако се съпоставят бреговите линии на източна Америка, особено на южна Америка с тази на западна Африка и Европа, ще видим, че те се покриват едни други просто идеално. Не е само този единственият аргумент за произхода на Атлантическия океан. От това гледище възможността да е съществувала Атлантида се почти изключва. Но все пак, може безрезервно да се приеме, че из Атлантическия океан са останали части във вид на острови при разкъсване и отдалечаване на Америка от Африка и Европа. Особено, по-възможно е такъв един голям остров да е съществувал в океана на северозапад от Африка – горе долу по напречната линия на Средиземноморието. И такъв един остров да е представял потъналата Атлантида. Това не е в противоречие с теорията на Вегенер за движението на континентите. Има още едно схващане за произхода на океаните и континентите, според което океаните са представяли големи подвижни водни маси, които са бивали ограничени от континентите. В тия пространни морски области, съединени помежду си, са се утайвали материалите, които по-сетне са изграждали разните нагънати планински системи. Възможността да е съществувал в Атлантическия океан един голям остров – Атлантида, не се изключва и от това схващане.
към текста >>

Има още едно схващане за произхода на океаните и континентите, според което океаните са представяли големи подвижни водни маси, които са бивали ограничени от континентите.
От това гледище възможността да е съществувала Атлантида се почти изключва. Но все пак, може безрезервно да се приеме, че из Атлантическия океан са останали части във вид на острови при разкъсване и отдалечаване на Америка от Африка и Европа. Особено, по-възможно е такъв един голям остров да е съществувал в океана на северозапад от Африка – горе долу по напречната линия на Средиземноморието. И такъв един остров да е представял потъналата Атлантида. Това не е в противоречие с теорията на Вегенер за движението на континентите. Има още едно схващане за произхода на океаните и континентите, според което океаните са представяли големи подвижни водни маси, които са бивали ограничени от континентите. В тия пространни морски области, съединени помежду си, са се утайвали материалите, които по-сетне са изграждали разните нагънати планински системи. Възможността да е съществувал в Атлантическия океан един голям остров – Атлантида, не се изключва и от това схващане. През 1920 год. излезе още една брошура върху Атлантида от члена на Белгийската Академия – А. Рюто. Това, което той изнася е крайно интересно и в съвсем друга насока на мислене.
към текста >>

Възможността да е съществувал в Атлантическия океан един голям остров – Атлантида, не се изключва и от това схващане.
Особено, по-възможно е такъв един голям остров да е съществувал в океана на северозапад от Африка – горе долу по напречната линия на Средиземноморието. И такъв един остров да е представял потъналата Атлантида. Това не е в противоречие с теорията на Вегенер за движението на континентите. Има още едно схващане за произхода на океаните и континентите, според което океаните са представяли големи подвижни водни маси, които са бивали ограничени от континентите. В тия пространни морски области, съединени помежду си, са се утайвали материалите, които по-сетне са изграждали разните нагънати планински системи. Възможността да е съществувал в Атлантическия океан един голям остров – Атлантида, не се изключва и от това схващане. През 1920 год. излезе още една брошура върху Атлантида от члена на Белгийската Академия – А. Рюто. Това, което той изнася е крайно интересно и в съвсем друга насока на мислене. Въпросът е засегнат всестранно и изглежда доста правдив. Стреми се да бъде крайно позитивистичен.
към текста >>

Рюто в пълно съгласие с Берлиу първо коментира мнението на Платон, че Атлантида се е намирала пред Херкулесовите стълбове (Гибралтар), следователно тя не ще е била остров в Атлантическия океан, а някъде на изток, в лицето на Гибралтар.
Стреми се да бъде крайно позитивистичен. В своите дирения Рюто попада на забравеното съчинение на някогашния професор в Лионския университет Е. Ф. Берлиу, озаглавено: Атлантите – История на Атлантида и на първоначалния Атлас, или въведение в историята на Европа. Тази работа е печатана през 1883 г. в годишника на филоложкия факултет в Лион. Рюто в пълно съгласие с Берлиу първо коментира мнението на Платон, че Атлантида се е намирала пред Херкулесовите стълбове (Гибралтар), следователно тя не ще е била остров в Атлантическия океан, а някъде на изток, в лицето на Гибралтар. От това гледище и излизайки от схващането, че островът Атлантида е имал на своята северна страна високи планини, споменатите автори приемат областта Мароко-Алжир-Тунис, която по цялата си дължина е завзета от Атласките планини, за Атлантида. От юг тази област се ограничава от две големи реки, които доста ясно я разграничават от Африканския континент. Рюто дава една реконструирана карта на тази област, от която става ясно, че тези реки и вътрешните езера между тях са образували една цяла водна област от океана до Средиземно море. Така се отделя един голям остров. Като излизат от мнението на Херодот и др.
към текста >>

Рюто дава една реконструирана карта на тази област, от която става ясно, че тези реки и вътрешните езера между тях са образували една цяла водна област от океана до Средиземно море.
Тази работа е печатана през 1883 г. в годишника на филоложкия факултет в Лион. Рюто в пълно съгласие с Берлиу първо коментира мнението на Платон, че Атлантида се е намирала пред Херкулесовите стълбове (Гибралтар), следователно тя не ще е била остров в Атлантическия океан, а някъде на изток, в лицето на Гибралтар. От това гледище и излизайки от схващането, че островът Атлантида е имал на своята северна страна високи планини, споменатите автори приемат областта Мароко-Алжир-Тунис, която по цялата си дължина е завзета от Атласките планини, за Атлантида. От юг тази област се ограничава от две големи реки, които доста ясно я разграничават от Африканския континент. Рюто дава една реконструирана карта на тази област, от която става ясно, че тези реки и вътрешните езера между тях са образували една цяла водна област от океана до Средиземно море. Така се отделя един голям остров. Като излизат от мнението на Херодот и др. стари автори, дори от самия текст на Платон, Рюто и Берлиу установяват, че споменатата област е била наистина някогашната Атлантида. Старите автори говорят, че атлантите са имали връзки не само с египтяните, но и с гърците. Установява се, че митологията на атлантите има много общо с тази на гърците.
към текста >>

Рюто се обявява силно против окултистите и ония писатели, които са твърдели, че Атлантида е изчезнала за 24 часа под водите на океана.
преди Хр. Счита се още, че атлантите са произлезли от предисторичния Кроманьонски тип на човека. Като заключение Рюто казва, че Атлантида не е била потопена от морето, но че тя е изчезнала като остров от лицето на земята, като се е съединила с Африка. Голямото разрушително влияние, което Картаген, Рим, а после и мюсюлманите са оказали върху атлантската култура, е причина да се заличи тази голяма култура от историята на човечеството и да не останат следи от нея. Колко съблазнително е това схващане на двамата учени Берлиу и Рюто, сякаш това е последната дума на истината! Рюто се обявява силно против окултистите и ония писатели, които са твърдели, че Атлантида е изчезнала за 24 часа под водите на океана. Но колко, колко много неща не са известни на съвременните учени! Има два метода на добиране до истината на нещата – чрез пипане и чрез виждане. Не е ли пипане, когато се ровим в стари архиви и се мъчим да ги тълкуваме? При всичките тия случаи добирането до истината е частично. Може би бъдещето ще хвърли много по-голяма светлина върху въпроса за Атлантида, може би да се потвърди твърдението на окултистите, които считат, че виждат нещата каквито са и каквито са били и истината за Атлантида да бъде още един голям мост към ония възможности на познание, за които от много време окултистите говорят, че са най-реалните.
към текста >>

53. СИМПАТИЯ И КОРЕЛАЦИЯ - ЕЛИ Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Тая техника - тоя стремеж да се опаше земята с железни пътища, да се завладее океана на водата и тоя на въздуха, тоя хаос от литнали електрични вълни, не е нищо друго, освен белег, предвестник на това идващо синтетично време.
- Разум, който ще обединява и ще сглобява в едно разпокъсаното. Ще се яви геният, който ще състави цялостна завършена картина за света и ще посочи общия, великия център, средището на всичко, за да се възцари великия монизъм - единството, което е най-високият идеал както на философията, така и на всяка наука. В строежа на това единство ще се протегнат невидимите златни нишки, които държат в едно стройно цяло разпокъсаните на вид сега неща. Такива нишки ще се метнат между умовете и сърцата на хората. Ние понякога негодуваме срещу тоя стремглав подем и напредък на техниката, която в нашата епоха има за най-върховна задача съобщенията. Тая техника - тоя стремеж да се опаше земята с железни пътища, да се завладее океана на водата и тоя на въздуха, тоя хаос от литнали електрични вълни, не е нищо друго, освен белег, предвестник на това идващо синтетично време. Едното ще победи над многото, защото множеството ще стане едно. Ще се срутят изкуствените прегради между отделните явления, ще се види общата зависимост на нещата и ще се почувствува общия ритъм на едното сърце, което разпраща навсякъде своята жива, освежителна кръв. Утрешният ден е денят на синтетичната цивилизация.
към текста >>

54. ЗА ПОЯВАТА НА МАТЕРИАЛИЗМА И ИДЕЯТА ЗА БЕЗЦЕЛНОСТА НА ЖИВОТА-ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Тази е причината и за потъването на Атлантида, континент, който е завземал мястото на сегашния Атлантически океан между Америка от една страна и Европа и Африка - от друга.
Тук виждаме потвърждението на онзи закони, които всички велики мъдреци са възвестявали на човечеството, понеже са били запознати с окултната наука. Те са говорили от дълбокото разбиране на законите на развитието. Горното можем да резюмираме така: всеки човек или колектив, който наруши закона на правдата в мисли, чувства или постъпки, в края на краищата ще пожъне отрицателни резултати и отива към своя собствен упадък, катастрофи, самоунищожение. Народ, който върши насилия, неправди, като магнит ще привлече силите на разрушението към себе си и ще мине през страдания или ще бъде пометен. Не виждаме ли примери от историята, как множество народи са загивали, завинаги са се заличавали от лицето на земята поради неспазването на горните закони? Тази е причината и за потъването на Атлантида, континент, който е завземал мястото на сегашния Атлантически океан между Америка от една страна и Европа и Африка - от друга. Когато Атлантската раса изпаднала в голяма развала, тя привлякла към себе си разрушителни сили, които потопили континента Атлантида. Египтяните чрез неправди, вършени върху робите и околните народи, привлякоха към себе си въз основа на горния закон същите сили, слязоха от своето величие и завинаги загубиха онези творчески сили, на които дължаха по-рано разцвета, от които тъй се възхищаваме днес. По същите причини загинаха великите цивилизации на Асирия и Вавилон. Те даже съвсем се заличиха от лицето на историята. Същите причини докараха падането на древна Гърция и Рим.
към текста >>

55. ЕДИННИЯТ ПУЛС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Чувствуваш при тези упражнения, че ти, живият център, простираш хиляди нишки, хиляди антени в океана от сили, в който си потопен и получаваш нещо животворно и чисто.
Влез в живота на Чистотата, за да намериш тия, които те обичат. Влез в живота на Чистотата, за да се разцъфтят дарбите, които криеш в себе си! " Следващото упражнение изразява полета на човешкия дух, вечния му стремеж към висините. Човекът работи на земята, но вътрешният му поглед винаги е свързан със света на звездите. Той гради на земята, но иска да въплъти това, което долавя от звездните сфери! Чувствуваш при тези упражнения, че ти, живият център, простираш хиляди нишки, хиляди антени в океана от сили, в който си потопен и получаваш нещо животворно и чисто. От няколко дни желаем да изразим туй, що работи в глъбините на душите ни, в украсата на един извор, който намерихме на единия край на тая поляна. И сега се упътваме към него и сядаме на едно близко възвишение. След упражненията душите са тъй отворени за светлината, слизаща отгоре със своите дарове, за вечната музика, която твори и гради в цялата природа. И ето Учителят почва да говори! Ето словото на Учителя при езерото "Махабур": Под "природа" разбирам най-разумните същества.
към текста >>

56. ЗА ИЗКУСТВОТО И ЗА ЧОВЕКА НА ИЗКУСТВОТО - К.ИК Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ето защо „думите, които произнася мъдреца, казва Метерлинк, са толкова по-ценни, колкото по-дълго време са се къпали в океана на мълчанието".
То е състояние, при което се пресяват всички случаи, преживяни от нас или от нашите близки, като им се дава само такава цена и важност, които те заслужават. Можем да сравним мълчанието с градина, в която никнат, цъфтят и зреят велики неща, които малко по-късно ще могат да се явят в живота по-пълни, по-съвършени, по-величествени. За някои хора мълчанието е враг на всяко общуване и приятелство и затова те не го обичат и често употребяват много усилия за да го прогонят, като остават слепи за ония богатства, които мълчанието крие в себе си. За такива хора може да се каже, че не познават своето скрито, духовно естество, своята душа, която най-добре чрез очите и чрез мълчанието говори. Трайна следа в живота остава само онова, което е родено и откърмено в мълчание. Ето защо „думите, които произнася мъдреца, казва Метерлинк, са толкова по-ценни, колкото по-дълго време са се къпали в океана на мълчанието". Мълчанието е една вътрешна потребност за мислещия човек То е още и мярка за постиженията, защото докато при говоренето човек вижда колко знае, при мълчанието разбира колко може. Както говоренето, тъй и мълчанието крият в себе си сила, която трябва да знаем, кога и как да използваме разумно. Нещо повече, при мълчанието човек не само пести, но и събира много енергия, която при безразборното говорене се изхарчва - обстоятелство, за което той отпосле съжалява. Много права е мисълта, че човек рядко съжалява за това, че много е мълчал, но твърде често - че много е говорил. Когато човек мълчи, печели още и време, за да може да пресее и пречисти важното и ценното от ненужното и несъщественото.
към текста >>

57. ДВА НАТЮРЕЛА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Можем да си представим човешката душа като обширен океан и това съзнание на личността, което се проявява тук през време на живота, е само един малък лъч от тоя океан.
* * * Но освен подсъзнанието, има и друга една обширна област. Трябва да знаем, че в човека има нещо велико, мощно, нещо красиво, което не се е още проявило. Това е именно свръхсъзнанието. Човешката личност, тъй както се проявява тук на земята, не е целият човек. С това съзнание, което тук се проявява, не се изчерпва човек. Можем да си представим човешката душа като обширен океан и това съзнание на личността, което се проявява тук през време на живота, е само един малък лъч от тоя океан. Даже и при обикновените магнетични опити магнетизаторите са констатирали, че и в най-простия наглед човек има нещо по-обширно, има способности, които той не подозира. Напр., магнетизатори, които са привеждали някое лице в четвърта, пета или по-горна степен на магнетичния сън, са констатирали следното: Простият човек в такава фаза на магнетичния сън проявява големи способности: може да дава върна диагноза на болести, да посочва безпогрешно начина за лекуването им, може да разглежда най-сложни философски въпроси и то на един истински философски език, може да казва някои работи за миналото и бъдещето на някои лица, и да разправя подробности за факти, които стават в същия момент на далечно разстояние, може би на разстояние повече от стотина километра. Великото в човека - това е свръхсъзнанието. То е божественото, което се провява в човека. Ето защо Метерлинк писал в книгата си „Погребаният храм", че „погребаният храм" - това е самият човек, защото в него има нещо ценно, което е погребано в гъстата материя, но което требва да се прояви и ще се прояви.
към текста >>

58. ТРЕТИЯТ НАТЮРЕЛ - Г Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Въображението на човека се лута из догадки за онова, което е скрито в сърцето на земята, в глъбините на океана.
От друга страна суровата и егоистична борба за съществувание, механизираният еднообразен живот в съвременната цивилизация изострят у човека нуждата от разнообразие и нови постижения и понякога той скъсва магичния кръг на това еднообразие и тръгва да търси новото, скритото, далечното. Дори не са рядко случаите, когато човек е съгласен да изостави едно по-изгодно положение и да го замени с по-трудно, само затова, защото това неизгодното, трудното, е ново за него. Безброй жертви са дадени и се дават по пътя към незнайното, но това съвсем не спира стремежа на онези, които го следват. Погледнете с каква неизчерпаема енергия работи ученият. Погледнете чудното търпение на астронома - те черпят своето вдъхновение все от незнайното, невидимото. Въображението на човека се лута из догадки за онова, което е скрито в сърцето на земята, в глъбините на океана. Какво ли има по северния полюс? - се пита той. Как ли вълшебно блести северното сияние, върху ледените обелиски? И тръгва той, за да види. Когато пред човека се изпречи планината, с върхове увенчани с лед и сняг, той се запитва: „Какво ли има зад нея?
към текста >>

Когато види вълните на океана яростно да се разбиват о брега, той не се побоя да си зададе същия въпрос и неговият ум заработи, за да намери начин да го преброди.
- се пита той. Как ли вълшебно блести северното сияние, върху ледените обелиски? И тръгва той, за да види. Когато пред човека се изпречи планината, с върхове увенчани с лед и сняг, той се запитва: „Какво ли има зад нея? И крачка по крачка той я преброжда. Когато види вълните на океана яростно да се разбиват о брега, той не се побоя да си зададе същия въпрос и неговият ум заработи, за да намери начин да го преброди. Но след като човекът преброди и планината и морето, ще види, че те си приличат главно по две неща: - по своята необятност и по своята неопетнима чистота. Защото колкото хора и да отиват на планината, те потъват в нея, както водните струи потъват в пустинята. Колкото и сръчно да размахва той своята секира, нанасяйки рана след рана в недрата на планината; колкото и тежкият му крак да проправя прашни пътеки, изпотъпквайки нежните, благоуханни цветя, то след неговото заминаване, природата малко по-малко заздравява нанесените рани и обкичва наново пътеките с цветя. Картината, която той оставя след своето пребиваване там, е съвсем несъвместима с общата обстановка, но когато отиде след време, той се чуди, дали това е същото място, или някое друго. А морето е още по-необятно.
към текста >>

А какво да кажем за безбрежния океан на така наречения психичен живот?
Той се задушва в тесния кръг на своите познания всред необятността на незнайното. Наистина, страшно би било за човека, ако той дойдеше до върха на познанието и кажеше: „Сега вече няма какво да правя". За щастие, обаче, такава опасност засега не го застрашава, а и едва ли някога ще го застраши. Защото дори и у малкото „истини", събрани чрез опита и дългия упорен труд през вековете - често пъти настъпва колебание и промяна. Елементите, с които ние боравим почти всеки ден; жизнените процеси, които стават в нашия организъм, ако не са ни съвсем непознати, то поне най-съществената част си остава една тайна за нас. А какво да кажем за безбрежния океан на така наречения психичен живот? За ония скрити сили, които ни обгръщат отвред? Четох за един лебед, който си имал гнездо край една река и се радвал на един спокоен живот. Един ден, обаче, той проявил едно несвойствено му безпокойство и след малко започнал да пренася гнездото си на друго, по-високо место. Ден след това, пада пороен дъжд, реката приижда, но неговото гнездо си остава незасегнато. Откъде този лебед е узнал предварително за прииждането на реката?
към текста >>

59. БОГОИЗБРАНИЯТ - Ц.Г. СИМЕОНОВА; СМИРЕНИЕ - О.СЛАВЧЕВА Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Към вечни брегове на океана На времето неспирно се стремиш, И в наший сърца е тоя пламък – Отломък, слънчев, жив.
Белина Белина, догдето поглед стига, В Белина потънала земята, Нейде много близо и далече Слушам песен пее чистотата. Белина, трепти лазур над нея, И разлива разтопено злато Слънчева ръка благословена А сърцето пълно, с мир богато. Белина, студена, мълчалива И затворен в нея свят лъчист Пеят тихичко снежинките-брилянти. Песента в молитва се прелива. * * * Ти все летиш по своя път в безкрая, И ние с тебе, твоите чеда, Години, векове са твойте стъпки, Кърмилнице земя. Към вечни брегове на океана На времето неспирно се стремиш, И в наший сърца е тоя пламък – Отломък, слънчев, жив. Какъв простор и звезден лабиринт! Какъв велик, неподражаем свят! Над всичко някакъв вълшебен сфинкс Държи свещена тайна. И ние, майко, твоите чеда, Към светли хоризонти се стремим, Че ти ни вдъхна с твоята душа Към слънцето любов. St.
към текста >>

60. ЕДНО СРАВНЕНИЕ-Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Още в дълбока древност е съществувала знаменитата атлантска култура на местото на сегашния Атлантически океан.
Боян Боев СЛИЗАНЕ И ВЪЗЛИЗАНЕ НА НАРОДИТЕ За да имаме едно правилно отношение към живота и за да работим целесъобразно и съзнателно в него, трябва да разбираме епохата, в която живеем, трябва да знаем точката, до която е стигнало човечеството в своето развитие, трябва да знаем, кое от това, което днес човечеството притежава, принадлежи на умиращото минало и кое на раждащото се бъдеше и трябва да подкрепим последното. А това става чрез хвърляне по-дълбок поглед върху законите на развитието. Ако се взрем в историческия развой на човечеството, най-първо ще видим голям хаос: расите и културите са се сменявали една след друга по видимому като че ли без никакъв план. Още в дълбока древност е съществувала знаменитата атлантска култура на местото на сегашния Атлантически океан. Къде остана тя? Макар и да има вече събрани много данни за нейното съществуване, но центърът на дейността й е изчезнал под вълните на океана. В сегашна Северна и Южна Америка живеят полукултурни туземни племена червенокожи, обаче разкопките в Перу, Мексико и другаде доказват, че там е имало в дълбокото минало велики цивилизации, които са построили големи храмове, паметници и пр., чиито развалини виждаме днес. По същия закон са угаснали културите на древния Китай, Индия, Персия, Египет, Асирия, Вавилон, Гърция и Рим. Някой би могъл да каже, че и днес виждаме в тия страни известна култура.
към текста >>

Макар и да има вече събрани много данни за нейното съществуване, но центърът на дейността й е изчезнал под вълните на океана.
Боян Боев СЛИЗАНЕ И ВЪЗЛИЗАНЕ НА НАРОДИТЕ За да имаме едно правилно отношение към живота и за да работим целесъобразно и съзнателно в него, трябва да разбираме епохата, в която живеем, трябва да знаем точката, до която е стигнало човечеството в своето развитие, трябва да знаем, кое от това, което днес човечеството притежава, принадлежи на умиращото минало и кое на раждащото се бъдеше и трябва да подкрепим последното. А това става чрез хвърляне по-дълбок поглед върху законите на развитието. Ако се взрем в историческия развой на човечеството, най-първо ще видим голям хаос: расите и културите са се сменявали една след друга по видимому като че ли без никакъв план. Още в дълбока древност е съществувала знаменитата атлантска култура на местото на сегашния Атлантически океан. Къде остана тя? Макар и да има вече събрани много данни за нейното съществуване, но центърът на дейността й е изчезнал под вълните на океана. В сегашна Северна и Южна Америка живеят полукултурни туземни племена червенокожи, обаче разкопките в Перу, Мексико и другаде доказват, че там е имало в дълбокото минало велики цивилизации, които са построили големи храмове, паметници и пр., чиито развалини виждаме днес. По същия закон са угаснали културите на древния Китай, Индия, Персия, Египет, Асирия, Вавилон, Гърция и Рим. Някой би могъл да каже, че и днес виждаме в тия страни известна култура. Да, но тая култура е купена отвън, тя е пренесена от западноевропейските страни, но творчество, което излиза от гения на народната душа, там нямаме днес, както е имало в миналото. Защо е ставало всичко това?
към текста >>

61. НАРОД И ТВОРЧЕСТВО - Д-Р Е. Р. КОЕН Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

ЕДНО СРАВНЕНИЕ Не само ония, които са чели подробни описания по вестници и списания за най-големия презокеански параход Нормандия, но и онези, които са имали случай да пътуват с него и, следователно, да изпитат всичките му удобства и комфорт, всичката му устойчивост и сигурност, удивителната му бързина, надали имат ясна представа за многобройните трудности и сложни задачи, с които е имало да се справят неговите строители.
ЕДНО СРАВНЕНИЕ Не само ония, които са чели подробни описания по вестници и списания за най-големия презокеански параход Нормандия, но и онези, които са имали случай да пътуват с него и, следователно, да изпитат всичките му удобства и комфорт, всичката му устойчивост и сигурност, удивителната му бързина, надали имат ясна представа за многобройните трудности и сложни задачи, с които е имало да се справят неговите строители. Основната задача, която последните е трябвало да разрешат, наглед е проста: да се построи параход за X пасажери, които да се радват на най-големите възможни удобства и комфорт, разчитайки при това на най-голямата възможна сигурност, като параходът плава със скорост У възела - скорост, която да не се нарушава от променливите състояния на морето. Но тая проста наглед задача сдържа много точки, тя се разпада на множество проблеми, познати във всичките им подробности само на специалистите. Последните изброяват само някои от тях, за да ни дадат поне приблизителна представа за тяхната сложност. Преди всичко, трябвало е да се измислят нови архитектурни форми, в които да се излее конструкцията на парахода, за да има той нужната устойчивост и съпротивителна мощ срещу вълните при желаната скорост и размери. Цели 25 месеца са били необходими, за да се направят всичките ония тънки изчисления, всички предварителни проучвания и опити с множество модели и чак тогава да се начертае окончателен план на парахода.
към текста >>

Строен в продължение на 4 години от около 3000 работници, които са останали безименни, най-после огромният „плаващ град" е бил пуснат да прекоси океанската шир.
А подборът на градиво и материали - от стоманата и дървения материал до най-малкото винтче - нима това не е една необикновено трудна задача, като се има пред вид, че тия материали са предназначени за параход и, следователно, трябва да се преработят така, че да отговарят на всички изисквания за безупречна сигурност и неуязвимост от огън и вода? Най-сетне, всичко това е трябвало да се съчетае и координира, като се постави на своето место и най-малката дреболия. За всичко е трябвало да се мисли, всичко е трябвало да се предвиди най-подробно, с оглед на трите главни изисквания: бързина, сигурност, удобство. Да имат пасажерите под нозете си една електрическа централа с мощност 217,000 кw, която свободно може да движи подземната електрическа железница на Париж, да се намират всред една могъща машинария и да се радват на тишина - това е, наистина, едно неоценимо удобство! Да спят в кабини, които се проветряват идеално, които постоянно се снабдяват с чист въздух, които са неуязвими за никакъв огън и са изолирани така, че да не влиза топлината, която развиват огромните пещи; да се возят с асансьори, които нормално функционират, въпреки люшкането на парахода при вълнение – това са, очевидно, незаменими удобства за пасажерите и добре разрешени задачи от страна на инженерите-корабостроители. Строен в продължение на 4 години от около 3000 работници, които са останали безименни, най-после огромният „плаващ град" е бил пуснат да прекоси океанската шир. А Нормандия (дълъг 313 метра, с тонаж 70,000) с право може да се нарече „плаващ град", защото си има своята сложна водоснабдителна мрежа, своята канализация, своята електрическа и телефонна централи, своя безжичен телеграф - инсталации, в които са употребени хиляди километри жици и тръби. Той си има своето осветление и отопление, своите хотели, с техните многобройни зали, салони, кабини, ресторанти, игрални. Той си има своите- магазини, своята печатница, театър, църква, болница, спортни игрища, плавални, кафенета, тераси. Може би на някои ще се види странно, че аз се спирам да описвам един параход, пуснат в движение преди повече от 5 месеца, един параход, който произведе такава сензация и за който толкова много се писа на времето в списания и вестници! Всъщност, аз ни най-малко нямам умисъл да описвам Нормандия.
към текста >>

Такива са фантастичните схващания на съвременните хора, които плават в ефирния океан, безпечно настанени на големия небесен параход - земята, без да знаят ни кои са го строили, ни кога, ни кой го направлява днес, ни закъде?
Ясно е, следователно, че за онова, което е дело на човешки ръце, хората са добре осведомени. Те знаят, при това, че нищо не става без майстори - без умове, които замислят и планират и без ръце, които изпълняват. За онова, обаче, което е вън от кръга на техния замисъл и постижение, за онова, което съществува в живата Природа, и което им служи всъщност за образец, те често изказват какви ли не нелепи твърдения - понякога дори твърде предвзети и претенциозни. Земята, да речем, която е един прекрасно обзаведен параход, плаващ в ефира с непостижима за никой наш апарат бързина и с безупречна точност, параход, в който пасажерите се радват на какви ли не удобства и на пълна сигурност, че не ще ги сполети корабокрушение, се смята днес за едно небесно тяло, възникнало „случайно", от никого не строено, от никого не уреждано и обзавеждано, което се движи в пространството по слепи механични закони. Един параход като Нормандия, който е жалка детска играчка в сравнение с телата на космичното пространство, си има майстори, има свой комендант и екипаж, които го направляват към една определена цел, а земята е без майстори, без комендант и ръководен персонал! Такива са фантастичните схващания на съвременните хора, които плават в ефирния океан, безпечно настанени на големия небесен параход - земята, без да знаят ни кои са го строили, ни кога, ни кой го направлява днес, ни закъде? Тям им се виждат невероятни твърденията на някои Посветени в строителното дело на живата Природа, че и земята си има своите майстори - цяла йерархия от високо-интелигентни същества, които са работили последователно и планомерно за нейното устройване. Виждат им се суеверни твърденията на тия Посветени, че тя и днес се направлява, обзавежда и устройва от разумни същества, които знаят накъде и защо я водят Като че ли съвременните вярвания, според които вселената не е нищо друго освен сбор от пусти и безжизнени механизми, не са много по-голямо и по-нелепо суеверие! Такива са съвременните вярвания и за човека. Макар че, според днешната наука, човек е плод на една дълга органическа еволюция, но тази еволюция се схваща като един чисто механичен процес, като резултат на външни сили, които действуват сляпо и произволно, неподчинени на един разум, на един предначертан план. Смята се, че човекът с неговия чудно устроен организъм - надминаващ милиони пъти и най-хубавите творения на човешкия технически гений - се е развил тъй, някак от само себе си.
към текста >>

62. ИДЕЙНИ НАСОКИ В ОБРАЗОВАНИЕТО - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Да би могла да се осъществи, колко леко и евтино би преплувал един океански параход от някое европейско пристанище до Ню-Йорк.
Даже и да би доживял Метусалемова възраст, Архимед не би могъл да повдигне земята дори на косъм. Разбира се, никой днес, в епохата на електричеството, не би възмечтал да повдига земята с такова грубо механично средство, каквото е лостът. Особено откак се откри, че и в най-дребните частици материал е скрита такава огромна енергия. Стига само да можеше да се освободи! Но и това е засега пак „архимедовска" мечта. Да би могла да се осъществи, колко леко и евтино би преплувал един океански параход от някое европейско пристанище до Ню-Йорк. Само с 1 кг. каменни въглища. Защото, според съвременната физика, 1 кг. каменни въглища съдържат 20,000,000,000,000,000 калории, от които днес се използуват едва 7000 калории. Това, което е вярно за неорганичните вещества, е вярно, според твърденията на окултната наука, и за органичните.
към текста >>

63. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ- ТЯЛОТО НА ЛЮБОВТА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

РЪЦЕТЕ НА ЧАРЛЗ ЛИНДБЕРГ И ДЪГЛАС ФАЙРБАНКС Ръцете на Чарлз Линдберг Именитият авиатор Линдберг стана световна известност след прехвърчането, преди няколко години, на Атлантическия океан от Ню-Йорк до Париж.
РЪЦЕТЕ НА ЧАРЛЗ ЛИНДБЕРГ И ДЪГЛАС ФАЙРБАНКС Ръцете на Чарлз Линдберг Именитият авиатор Линдберг стана световна известност след прехвърчането, преди няколко години, на Атлантическия океан от Ню-Йорк до Париж. За него се говори все още постоянно във връзка с отвличането на неговото дете. Той е от първите герои в една област, той е „банбрехер" (пътепробивач) и неговата слава е вече безсмъртна. Тия първи герои в дадена област на живота стават и мярка на нещата. Неговата безсмъртна слава е изразена с звездата на аполоновия хълм. Неговият полет на мисълта и инициатива се виждат от дългата линия на ума, която отива към луната и към края извива надолу към марсовото поле.
към текста >>

64. ЗА ЧОВЕШКИТЕ РАСИ - Г. Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

„Ако разгледате човека с окото на ясновидеца", казва Учителят, ще видите в него всички видове животни и растения, всички реки, морета и океани, всички гори и планини.
Същото е и с дробовете. Ако речехме да ги разпрострем в площ, ще видим, колко разумно е използувала природата третото измерение на тия органи, за да получи голяма дихателна площ в сравнително малък обем! Целият човек, впрочем, представя един грамаден сбор от клетки, организирани в отделни органи и системи, извършващи сложните функции на живота. Той наистина е един малък свят, един микрокосмос, както са го нарекли древните. Ала древните, които са назовали така човека, са били посветени, те са били ясновидци и са виждали в човека нещо много повече, отколкото един сбор от клетки. „Ако разгледате човека с окото на ясновидеца", казва Учителят, ще видите в него всички видове животни и растения, всички реки, морета и океани, всички гори и планини. Изобщо външният свят е отразен в човека, но в миниатюр. Затова, именно, наричат човека малка вселена или микрокосмос". Говорейки за връзката, що съществува между човека и растителното и животинско царства, които той обединява в себе си, Учителят казва: „Рибите приготвят условия за развиване на човешкото сърце. Птиците приготвят условия за развиване на човешкия ум, а млекопитаещите приготвят условия за развиване на човешката душа. Ако рибите, птиците и млекопитаещите изчезнат преждевременно от земята, развитието на човека моментално ще се преустанови".
към текста >>

65. НОВАТА ЗЕМЯ - МАРК РОРБАХ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Знайно е, че след потъването на Атлантида - континент, който се е простирал между днешна Европа и Америка на мястото на днешния Атлантически океан и е бил обиталище на четвъртата коренна раса - остатъците от атлантците са се разселили едни към Америка, други към Европа, Африка и Азия.
(снимката е лощо качество и може да се види в PDF-a) Ще привърша този бегъл преглед на учението за расите, така както то се е сложило в съвременната наука, с няколко кратки статистични сведения за количественото разпределение на отделните раси. Бяла раса - 920 милиона или - 50,5% Монголска раса - 615 - 33,8% Малайци - 60 - 3,3% Индийци-червенокожи - 40 - 2,2% Негри - 116 - 6,4% Разни - 70 - 3,8% От тази таблична е видно, че засега балата раса държи първенство по своето количество. Не е малък, обаче, броят и на монголската раса, расата на жълтите (33,8 на сто). Следователно, оправдан е страхът на европейските народи от „жълтата опасност", особено като се има пред вид натрупаната от векове омраза против белите, които, трябва да се признае това, са експлоатирали и потискали най-безчовечно цветните раси. Накрай, ще припомня някои и други сведения от окултното учение за расите, което черпи своите знания от аналите на природата. Знайно е, че след потъването на Атлантида - континент, който се е простирал между днешна Европа и Америка на мястото на днешния Атлантически океан и е бил обиталище на четвъртата коренна раса - остатъците от атлантците са се разселили едни към Америка, други към Европа, Африка и Азия. В централна Азия, именно, се оформява ядрото на петата подраса от четвъртата атлантска раса, като дава начало на петата коренна или бяла раса. Разни клонове от нея - първом в Индия, после в Персия, сетне в Хал-дея, Асиро-Вавилон и Египет, най-после в древна Гърция и Рим създават четири цивилизации, четири културни периода, всеки от които е имал свои особени културни задачи. Едно е характерно за тия културни епохи - в тях човешкото съзнание, в своя инволюционен ход, постепенно е слизало към физическия свят, към гъстата материя. При залеза на гръко-римския културен цикъл се случва най-важното събитие в развоя на човечеството - слизането на Христа на земята. Това слизане означава повратна точка в кривата на човешкото развитие - започва еволюционният възход на човешкото съзнание.
към текста >>

66. ПО СЛЕДИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТА-Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Океаните ще станат като пихтия от многото риба, а въздухът ще стане непрогледен от птици и насекоми.
Ако смъртта не унищожаваше всяка година около ¾ от всички птици, то всяка двойка птици след 15-20 години би дала милиони екземпляри. Същото, дори в по-голяма степен. важи и за рибите, които снасят с хиляди и милиони яйца (хайвер). Дори бозайниците, които дават по-малочислено потомство, за късо време биха се размножили толкова, че биха завладели всецяло земята. Да не беше смъртта, която покосява безпощадно тия алчни за размножаване същества, за няколко десетилетия само цялата земна повърхност би се покрила с непроходими дебри от растения, които ще гъмжат от милиарди какви ли не животни, изяждайки се яростно едно друго. Океаните ще станат като пихтия от многото риба, а въздухът ще стане непрогледен от птици и насекоми. Що се отнася до човека, изчислението според прогресията на размножаването показва, че след 380 години (като се приеме средна раждаемост на населението 3,5 на сто), земята би се изпълнила гъсто с хора - като класове на нива - от полюс до полюс. Такава напаст очаква земята, ако не съществуваше смъртта. Хората, както и другите същества, се размножават така много, защото имат множество и ненаситни желания. Ала не е необходимо само да се раждат много желания - желанията трябва и да се култивират. Можеш да желаеш да станеш учен, музикант, поет, какво ли не, но спреш ли се да осъществиш, да култивираш едно желание, да го отгледаш със соковете на своя живот, тогава ти няма да раждаш много и да захвърляш роденото, както рибата захвърля своя хайвер.
към текста >>

67. Списанието PDF Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

"Мир" пише: "Американците братя Фанесток току-що са се върнали от пътуването си по островите на Тихия океан.
обедняване откъм минерални вещества, необходими за вибриране на клетките. По този начин различните морални учения получават съвсем неочаквано биологична основа. Ако теорията на Лаковски получи всеобщо признание, бихме могли да се надяваме на значително подобрение моралното състояние на човечеството. Във всеки случай хубавите съвети на д-р Лаковски, които се свеждат до правилото: "Бъдете добри", заслужават внимание. (Из "Днес") Следи от изчезналите материци В едно съобщение със заглавие: "Монолитни паметници" в. "Мир" пише: "Американците братя Фанесток току-що са се върнали от пътуването си по островите на Тихия океан. На един от островите от групата Фиджи те намерили и фотографирали едни тайнствени знакове, изрязани върху грамадни монолити, (камъни). Американските учени, на които били показани тия знакове, ги взели за архаични китайски йероглифи. Но китайските учени положително заявили, че нито един от знаковете няма нищо общо даже с най-старите китайски думи. Тия камъни, както се казва по-горе, били намерени на един от островите, а на друг съседен остров местните жители разправяли една легенда във връзка с тия монолити. Някога си двата острова образували един континент, но по-сетне по-голямата му част потънала в морето, а от остатъците се образували острови.
към текста >>

Братя Фанесток изказват предположението, дали тия монолити не са паметници от културата на материка Му, който според легендата се намирал приблизително на това место" Ако тия останки ги свържем с други подобни останки, например с тия намерени на остров Пасха, също във Великия океан, на 3000 километра западно от Чили, ще видим, че тук се загатва за изчезналия континент Лемурия, който е заемал едно обширно място в южното полукълбо и обхващал Индийския окан, Австралия, южна Африка, части от Великия океан и пр.. Особено е важно, че на остров Пасха са намерени такива паметници, каквито не са способни да построят сега живущите полудиви туземни племена по тихоокеанските острови.
Но китайските учени положително заявили, че нито един от знаковете няма нищо общо даже с най-старите китайски думи. Тия камъни, както се казва по-горе, били намерени на един от островите, а на друг съседен остров местните жители разправяли една легенда във връзка с тия монолити. Някога си двата острова образували един континент, но по-сетне по-голямата му част потънала в морето, а от остатъците се образували острови. Монолитите били издигнати, за да се увековечи върху тях писмеността на народа, който е живял на този материк. Те дълго време стояли на върха на един хълм, но през време на един земетръс били изхвърлени от там и сега се намират край брега. Братя Фанесток изказват предположението, дали тия монолити не са паметници от културата на материка Му, който според легендата се намирал приблизително на това место" Ако тия останки ги свържем с други подобни останки, например с тия намерени на остров Пасха, също във Великия океан, на 3000 километра западно от Чили, ще видим, че тук се загатва за изчезналия континент Лемурия, който е заемал едно обширно място в южното полукълбо и обхващал Индийския окан, Австралия, южна Африка, части от Великия океан и пр.. Особено е важно, че на остров Пасха са намерени такива паметници, каквито не са способни да построят сега живущите полудиви туземни племена по тихоокеанските острови. Това показва, че тук е живяла една раса с доста висока култура. Не по-малко са доказателствата за съществуването на Атлантида на мястото на сегашния Атлантически океан. Ние виждаме, как новите факти на науката все повече потвърждават твърденията на окултната наука. LES FORCES SECRÈTES DE LA VIE (Скритите сили на живота) Авторът още в предговора казва, че в тая книга излага факти, опити, които говорят за нова епоха в медицината. Той казва между другото: "Читателят, който дойде до края на книгата, ще види.
към текста >>

Не по-малко са доказателствата за съществуването на Атлантида на мястото на сегашния Атлантически океан.
Някога си двата острова образували един континент, но по-сетне по-голямата му част потънала в морето, а от остатъците се образували острови. Монолитите били издигнати, за да се увековечи върху тях писмеността на народа, който е живял на този материк. Те дълго време стояли на върха на един хълм, но през време на един земетръс били изхвърлени от там и сега се намират край брега. Братя Фанесток изказват предположението, дали тия монолити не са паметници от културата на материка Му, който според легендата се намирал приблизително на това место" Ако тия останки ги свържем с други подобни останки, например с тия намерени на остров Пасха, също във Великия океан, на 3000 километра западно от Чили, ще видим, че тук се загатва за изчезналия континент Лемурия, който е заемал едно обширно място в южното полукълбо и обхващал Индийския окан, Австралия, южна Африка, части от Великия океан и пр.. Особено е важно, че на остров Пасха са намерени такива паметници, каквито не са способни да построят сега живущите полудиви туземни племена по тихоокеанските острови. Това показва, че тук е живяла една раса с доста висока култура. Не по-малко са доказателствата за съществуването на Атлантида на мястото на сегашния Атлантически океан. Ние виждаме, как новите факти на науката все повече потвърждават твърденията на окултната наука. LES FORCES SECRÈTES DE LA VIE (Скритите сили на живота) Авторът още в предговора казва, че в тая книга излага факти, опити, които говорят за нова епоха в медицината. Той казва между другото: "Читателят, който дойде до края на книгата, ще види. че тук не се иска да се дискредитира медицината, но и се отварят нови хоризонти. И на тия, които се колебаят в своята вяра, им казвам: Има един духовен свят!
към текста >>

68. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ. -П. М-В Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

" (Фауст II, 1 част) Докогато човек не превъзмогне всичко земно, докогато се не освободи от непрестанното вълнение на океана, върху плещите на който се намира" "неговата” ладия, и се издигне до оная мъдрост, където душата и съдбата намират своето същинско начало, дотогава, той ще преминава през бурите на своята съдба, за да завърши великия кръг: "Душата на човека Прилича на водата: От небесата иде Пак издига се към тях.
Често в говора си ние даваме израз ь на онова у нас, което лежи като забравена истина. Слънцето за Гьоте не е само един център на багри и извор на светлина, но извор и на своеобразна и велика музика: "Чуйте, напрегнете слух! Бурята на хòрите се чува Ясна за духовни сетива. Ражда се и новий ден. Песен ни донася светлината! " (Фауст II, 1 част) Докогато човек не превъзмогне всичко земно, докогато се не освободи от непрестанното вълнение на океана, върху плещите на който се намира" "неговата” ладия, и се издигне до оная мъдрост, където душата и съдбата намират своето същинско начало, дотогава, той ще преминава през бурите на своята съдба, за да завърши великия кръг: "Душата на човека Прилича на водата: От небесата иде Пак издига се към тях. И в тая, вечната промяна, Наземи отново слиза – Съперник на вълните – вятъра Издига на високо пенливите вълни. Душа човешка – приличаш на водата, Съдба човешка, Как много си близка на вятъра ти! " При тоя бърз набег на мисли, които Хайман ни дава става ясно, че в творчеството на Гьоте има примеси от ония проблеми, които е поставяла за разрешение някогашната и днешната астрология. Гьоте ги е доловил не толкова, може би, с вникване в тая наука, колкото с необятната мощ на своето сърце и интуиция.
към текста >>

69. РАБОТА - А. Б. Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

И тогава това дишане може да внесе в тебе грамадни енергии от неизчерпаемия океан от сили, който те заобикаля: ще внесе в тебе и оня психичен живот, който прониква въздуха.
със съзнание за оная лечебна сила, която притежава Христос. Тук слабо се докосва един много важен закон, който има всестранно приложение в живота. На мистичен език той се нарича закон на вярата, а изразен на съвременен научен език, той може да се формулира тъй: За да станеш по-възприемчив към известни енергии в природата, ти трябва да ги държиш в своето съзнание; по този начин ти нагласяваш своя възприемателен апарат спрямо тях и това улеснява тяхното възприемане. Какво приложение може да има това в дишането? Ако при дишането съзнаваш, че освен въздуха приемаш и оня животворен елемент, наречен прана, която внася живот, обнова, здраве, сила в целия ти организъм и ония висши психични енергии, които проникват във въздуха, тогава ти улесняваш тяхното възприемане. И тогава това дишане може да внесе в тебе грамадни енергии от неизчерпаемия океан от сили, който те заобикаля: ще внесе в тебе и оня психичен живот, който прониква въздуха. Затова хубаво е през време на дихателни упражнения да концентрираме нашето съзнание върху праната и психичните енергии, които проникват въздуха. Сега нека кажем няколко думи и за втория закон на дишането. Учителят казва: „Само оня, който има правата, добрата мисъл, правите, добрите чувства и правите, добрите постъпки, може да приема праната". Защо е тая зависимост между правата мисъл и възприемането на праната? За да стане по-достъпен за разбиране вторият закон на дишането, ще си послужим с третия принцип от седемте основни принципи на окултната наука.
към текста >>

70. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Защото тогава човек излиза от ограничения личен живот и влиза в океана на безграничния живот; и от последния животворни сили протичат в него.
С най-голяма готовност идват около 120 души. Едни идват още от вечерта и преспиват в зданието, а други – от по-близките места – идват рано сутринта. Всеки си носи мотика и хляб в торбата. Всички са радостни, че могат да направят нещо за Цялото. Защо работата за себе си не буди оная радост, както работата за Цялото, за другите? Защото тогава човек излиза от ограничения личен живот и влиза в океана на безграничния живот; и от последния животворни сили протичат в него. В ранното утро преди всичко се правят гимнастични упражнения. Песни. След това с любов пристъпват към работа. Нежен ветрец полъхва и гали косите им. Как радостно свети слънцето! Птички пят над главите им.
към текста >>

71. ОБЩЕСТВЕНО ИЗРАВНЯВАНЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Той е потопен в един океан от сили и е в непрекъснат контакт и общение с тях.
Какъв велик свят се откри на човека, когато се явиха те! Всяко сетиво – осезание, вкус, зрение, слух и обоняние – открива по един свят, който иначе не би съществувал за него! И всяко сетиво безкрайно много е допринесло за идването на човека до днешното му състояние. Но ние няма да говорим само за възприемането чрез сетивата, а ще употребим понятието "възприемане" в много по-широк смисъл. Човек не възприема само чрез сетивата, но чрез целия си организъм, чрез цялото си естество. Той е потопен в един океан от сили и е в непрекъснат контакт и общение с тях. Нали е доказано от последните научни изследвания, че пипалата на насекомите са радиоантени, възприематели, чрез които те долавят радиовълни отвън? Но не само това. И всеки косъм на главата и веждите е антена, чрез която човек възприема от околната природа всякакъв род енергии – физични и психични. Нещо повече. И всяка клетка – нервна или друга – е също така в прям контакт с околната природа и получава енергии от цялата околна среда.
към текста >>

72. СФЕРА НА МЕРКУРИЙ - Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

То е, както казва великият Нютон, цял океан, а онова което знаем, представя няколко камъчета край брега на океана.
Тая топлина се разсея във въздуха и мировото пространство, без да причини никакви промени, както не произвежда никакви промени чаша с кипяща вода, която ние изсипваме в морето. Това именно крайно разсейване на енергията през вратата на топлината, наричат в науката ентропия. Тъкмо ентропията е, която създава тая загриженост относно съдбата за света, защото се мисли, че всички енергии ще минат през фаталната врата на топлината и светът ще се приближава все повече и повече до своята бавна смърт. Научно погледнато, това проследяване на световната енергетична деградация има своята интересна страна. То е стройно и логично построено въз основа на знайното за свата, но е лишено от светлината на една истина, която се крие в незнайното, а това незнайно е огромно. То е, както казва великият Нютон, цял океан, а онова което знаем, представя няколко камъчета край брега на океана. Кой познава съвсем добре тайните лабиринти на природата, където тя върши мълчаливо своята работа ? Ето например, някой стои на прозореца набързо движещия се влак, а в мрачината на нощта излитат малки бягащи искри. Те отбелязват една мораво карминова черта и угасват. За окото на наблюдателя, те съществуват един кратък миг и безвъзвратно изчезват. Но изчезват ли наистина?
към текста >>

Така и океанът на енергията взема по някакъв начин невидимите енергетични зърна и ги събира отново в грамадния си резервоар.
Тъмнината на тая непрогледна нощ скрива от окото малките въглеродни частички, които падат на земята и стават пак част от нея. Къде могат да отидат тия мимолетно пламнали частици? Не ги ли държи земята в своята гравитационна власт? Не ще ли станат те отново част от чернозема, който ще храни посадените в него зърна? Тази земя не ще ли вземе отново това, което е дала? Така и океанът на енергията взема по някакъв начин невидимите енергетични зърна и ги събира отново в грамадния си резервоар. Някой ще запита, по какъв начин енергията се връща в своя първоизточник. Този въпрос е неуместен и малко дързък, защото ние не знаем изобщо, що е енергия. Великият английски физик Максуел казва, че е възможно да се спре фаталният процес към смъртта на света, ако допуснем съществуванието на някакви "демони", които биха сортирали молекулите на един газ, когато той преминава от едно състояние в друго. Но такива "демони" няма – заключава съвременното знание за материята и енергията. Разбира се, ако се касае за демони с такава физиономия, както ги очакваме ние, няма ги, но ако е въпросът за съществуванието на някаква целесъобразност и закономерност, продукт на разум в природата, тогава въпросът е лесно разбираем.
към текста >>

Това, което наричаме смърт, то е угасването на искрата в тъмната нощ, а това, което е безсмъртие, то е скрито за наблюдателя от вагонния прозорец, това е раздялата между черната въглеродна частица, която отива към земята с енергията, която носи тя, и която енергия отива в океана на енергията.
Но такива "демони" няма – заключава съвременното знание за материята и енергията. Разбира се, ако се касае за демони с такава физиономия, както ги очакваме ние, няма ги, но ако е въпросът за съществуванието на някаква целесъобразност и закономерност, продукт на разум в природата, тогава въпросът е лесно разбираем. Тогава ще заключим, че онова, което за нашето умозрение е невъзможно, за непознатите сили на творческата природа е възможно. Светът не върви към смърт, а живее претворбите на своето безсмъртие. Това безсмъртие се манифестира всеки миг край нас. Това, което наричаме смърт, то е угасването на искрата в тъмната нощ, а това, което е безсмъртие, то е скрито за наблюдателя от вагонния прозорец, това е раздялата между черната въглеродна частица, която отива към земята с енергията, която носи тя, и която енергия отива в океана на енергията. Животът е един грандиозен процес. Ние участвуваме в него и затова е много трудно да се отдръпнем настрани и да проследим ходовете му, неговите задачи и неговия цялостен план. Светът ще загине! – това е един повик на уплашената човешка мисъл, която се лута в частичните случаи, изследва парциалните процеси, без да познава общото в неговия грандиозен мащаб. Светът се разширява!
към текста >>

73. В ПЪТЯ НА ИЛЮЗОРНОТО И ПО СЛЕДИТЕ НА ВЕЧНОТО В ЖИВОТА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Океанът на света, в който е потопено нашето отделно съществувание, е изграден от ритъма на живота и смъртта.
Нека обърнем очи към всички явления на окръжаващата ни природа: светлина, топлина, звук, електромагнитни вълни и пр. Те всички имат вълнообразен произход. А при образуването на вълните всякога имаме колебание на точки около един център. Все това "да" или "не", все тия замирания и нови импулси, които се преповтарят периодично. Хармоничните движения, които можем да посочим като най-хубав пример за това, са движения около един център и стават в сложната смяна на замиращи (неравномерно забавящи се, достигащи до нула) движения, с тласъци към неравномерно ускоряващи се движения. Океанът на света, в който е потопено нашето отделно съществувание, е изграден от ритъма на живота и смъртта. Както едно цвете, което се явява в ранната пролет и изчезва след месец-два, както една еднодневка, която се ражда сутрин и умира вечер, така и човекът се "явява" и "изчезва", за да отбележи с това една безкрайно кратка фаза от огромния процес, за да удари само един клавиш от грандиозната клавиатура на космоса. Линията на еволюцията е съставена от спирални навивки, от извитости от слизане и качване. Така са се появили културите, чрез които е дишал човешкият род и е оставил спомени на блестящ възход, а после на падение. В ритъм се е манифестирал и прогреса, за да твори историята ни човешката общност. Оня, който знае ритмиката на нашия психичен живот, лесно си обяснява смяната на всички състояния на човека.
към текста >>

74. НАКЛОН НА ПОЧЕРКА - Г. Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

И все малки и жалки черупки в люшкащите вълни на океана остават "гигантите – параходи", които чупят рекорда за "сини ленти" иди дреднаути от тежка категория, които могат да разрушат цели градове.
Тази трагедия на човешкия егоцентризъм, от личния живот на човка се пренася в обществения. Там е същото Ние виждаме – в живота се зарегистрира постоянно една материална култура, която, дълбоко психологически погледнато не е нищо друго освен един стремеж да се превъзмогне преходното, да се надвие нетрайното, неустойчивото, да се закрепи и задържи онова благо, що прави материалната сигурност по-голяма. Погледнете на грандиозните неща, които съвременната техника създава, и вие ще видите, че всичко това цели превъзмогването на преходното. И все пак, преходното и неустойчивото остава да господствува. Сякаш илюзорното се надсмива над човешкия гений и стремеж да го надвие. И все малки и жалки черупки в люшкащите вълни на океана остават "гигантите – параходи", които чупят рекорда за "сини ленти" иди дреднаути от тежка категория, които могат да разрушат цели градове. Какво са те за водната стихия? Какво са грамадните градски блокове за ураганите, за пожарите? Какво представя цялата човешка материална и духовна култура днес пред дулата на човешкото неведение, ожесточение и глупост – войната? – Пепел и разрушение! * Нашият живот върви под знака на много илюзии, на много преходности, неустойчивости.
към текста >>

75. СФЕРА НА ЛУНАТА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Кракът на човека е почти стъпил на Монт Еверест, стъпил е на северния и на южния полюс, слязъл е до най-големите дълбини на Атлантическия и Великия океан.
Между мнозина, Айнщайн пише за човека днес приблизително в този смисъл: днес хората са стигнали до грамадни технически и научни постижения, че завладявайки сушата, морето и въздуха замислят да се прехвърлят през небесното пространство от планета в планета. Ала при всичките тези постижения, човек си е останал в своя всекидневен живот, по отношение задоволяване човешките си нужди, все такъв звяр какъвто е бил от най-старо време до сега. И днес войната всред културното човечество служи за разрешаването и на най-малките международни спорове. За най-малки недоразумения хората се избиват както и преди... * Днес човечеството, в лицето на отделния човек и на човешките общности, се е добрало до големи постижения в науката и техниката. Той е завладял въздуха, водата и сушата. Кракът на човека е почти стъпил на Монт Еверест, стъпил е на северния и на южния полюс, слязъл е до най-големите дълбини на Атлантическия и Великия океан. Човек днес изкарва посеви изпод ледовете на северните страни. Ала той си е останал все същия по отношение на своя подобен, както и в миналото. Войните показват това. Въпреки добрите желания на някои, трудно ще се избегне и в бъдеще една страшна все световна война. Личи, че липсва добра воля у хората, у народите.
към текста >>

76. ГОЛЕМИНА НА ПОЧЕРКА - Г. Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Затопляне в Арктика От 1919 година приблизително в Арктика се наблюдава изключително затопляне, което позволява на руските параходи да имат рейс по Ледовитото море от Мурман до Тихия океан и обратно.
Л. С. Берг ИЗМЕНЕНИЕ НА КЛИМАТА В НАШЕ ВРЕМЕ - ЗАТОПЛЯНЕ ПО ЦЯЛОТО ЗЕМНО КЪЛБО (Съкратен превод от руски - из руското списание "Природа") Знае се, че в доисторическо време климатът в Европа е бил по-сух и по-топъл. И затова, тогаз е била друга и растителността. Сравнително с оная епоха историческото време се отличава с по-влажен и по-хладен климат. Обаче в най-последно време се извършва обратен процес - едно затопляне, което рязко е изразено в последните две десетилетия, но което е забелязано още през втората половина на миналия век. Затопляне в Арктика От 1919 година приблизително в Арктика се наблюдава изключително затопляне, което позволява на руските параходи да имат рейс по Ледовитото море от Мурман до Тихия океан и обратно. На затоплянето на водите на Баренцово море пръв обърнал внимание в 1921. г. H. M. Книпович. От 1919 година насам водата на Баренцово море значително се е затоплила в сравнение с предидущите времена. За годините 1912 - 1918 средната температура на водната повърхнина на това море е била през лятото 0.7 градуса под нулата, а през годините 1919-1928 тя е била 1.1 градуса над нулата - значи затоплянето е с 1.8 градуса. Това затопляне се отнасяло не само за водната повърхност, но и за по-дълбоките водни пластове.
към текста >>

в Северния ледовити океан на север от Шпицберген водните пластове на дълбочина от 200 до 400 метра имали температура през 1912 година 1,7 градуса над нулата, а през 1931 година 3,2 градуса над нулата.
Във време на споменатия рейс през 1921 г. температурата на водата в това море на дълбочина 0-200 метра била по-висока в сравнение с данните за 1901 година. Разликата била средно 1,9 градуса. Изобщо от 1921 година до 1932 температурата на водите от повърхността до 200 метра дълбочина се е повишила - с изключение на 1929 година, която беше изключителна година с нахлуване на студени полярни въздушни маси в Европа. Това затопляне се отнася и за водните пластове, по-дълбоки от 200 метра. Напр. в Северния ледовити океан на север от Шпицберген водните пластове на дълбочина от 200 до 400 метра имали температура през 1912 година 1,7 градуса над нулата, а през 1931 година 3,2 градуса над нулата. Не само водните пластове, но и въздушната температура се е повишила в тая северна област. Затоплянето е забелязано от 1919 година. Напр. от 1919 година границите на ледовете в Ледовити океан отиват по на север от нормалното. Напр. през ноември 1935 година температурата на въздуха в Шпицберген е била по-висока от нормалната с 10 градуса, на Мечи остров с 6.3 градуса и пр. Забелязва се в последно време повишение на температурата на въздуха и в Гренландия. Напр.
към текста >>

от 1919 година границите на ледовете в Ледовити океан отиват по на север от нормалното. Напр.
Изобщо от 1921 година до 1932 температурата на водите от повърхността до 200 метра дълбочина се е повишила - с изключение на 1929 година, която беше изключителна година с нахлуване на студени полярни въздушни маси в Европа. Това затопляне се отнася и за водните пластове, по-дълбоки от 200 метра. Напр. в Северния ледовити океан на север от Шпицберген водните пластове на дълбочина от 200 до 400 метра имали температура през 1912 година 1,7 градуса над нулата, а през 1931 година 3,2 градуса над нулата. Не само водните пластове, но и въздушната температура се е повишила в тая северна област. Затоплянето е забелязано от 1919 година. Напр. от 1919 година границите на ледовете в Ледовити океан отиват по на север от нормалното. Напр. през ноември 1935 година температурата на въздуха в Шпицберген е била по-висока от нормалната с 10 градуса, на Мечи остров с 6.3 градуса и пр. Забелязва се в последно време повишение на температурата на въздуха и в Гренландия. Напр. през лятото на 1936 година в източна Гренландия било толкова топло, че от началото на юли месец ледената покривка на крайбрежието изчезнала до 72 градуса сев. ширина; такова явление не е било помнено от хората досега. В свръзка със затоплянето, в Гренландските води почнали да се явяват някои видове риби в по-голямо количество от преди, а други някои риби се появили за пръв път в тия води. Напр.
към текста >>

Не само в Ледовития океан, който мие Сибир, но и в Баренцово море и при бреговете на Гренландия през последните години е имало по-малко ледове.
В свръзка със затоплянето, в Гренландските води почнали да се явяват някои видове риби в по-голямо количество от преди, а други някои риби се появили за пръв път в тия води. Напр. треската почнала да се лови по западните брегове на Гренландия в по-голямо количество от 1925 година. Селдата, която по-рано е била неизвестна в Гренландия, сега е констатирана в голямо количество във фиордите на южна Гренландия на север от Сукертопен. Забележимо затопляне се забелязва и в Нова Земя. Напр. през март 1930 година средната температура в Малките Кармакули надвишава средната многогодишна температура с 10 градуса. Не само в Ледовития океан, който мие Сибир, но и в Баренцово море и при бреговете на Гренландия през последните години е имало по-малко ледове. В връзка със съвременното затопляне можем да споменем и разпространението по на север на растението даурска лиственица. Отстъпване на север на южната граница на вечните ледове Вечното заледяване, което е добре познато за местността Мезен по описанието на А. Шренк, който е посетил този град през 1837 година, сега, близо след 100 години, по данните на академичната експедиция през 1933. година, отсъствува. Ледове на острови били забелязани през 1933 година едвам на 40 километра на север от град Мезен.
към текста >>

77. ПРЕД РЕШИТЕЛНИЯ ЧАС - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

И преди радиото хората са плували в океан от електрически вълни, ала едва след изобретяването на тоя дивен апарат, стана възможно да се улавят тия вълни и да станат покорни носители на човешката мисъл и човешкото изкуство.
Нали и преди е съществувал като планета от слънчевата система? " - Действително, Уран е съществувал и преди да стане видим и знаен за нас. Астрономите са го наблюдавали и по-рано - още през 1690 година, па и отпосле - ала са го сматряли като звезда. Уран е съществувал досущ така, както е съществувало и електричеството в природата, преди да бъде то открито и проучено през миналия век, най-напред в лабораториите на физиците. Ала електричеството стана онова, което днес е за човечеството - именно една от най-мощните енергии, които преобразиха външния образ на човешката цивилизация - едва след като биде открито. И преди радиото хората са плували в океан от електрически вълни, ала едва след изобретяването на тоя дивен апарат, стана възможно да се улавят тия вълни и да станат покорни носители на човешката мисъл и човешкото изкуство. Същото се отнася и за по-тънките сили на Уран от чисто психично естество. Човек трябваше да стане възприемчив за трептенията на тези сили, той трябваше да развие у себе си известни "възприемателни" психични апарати, за да може да улавя урановите вълни. За да станат известни сили творчески у човека, за да може той да ги прояви в живота, трябва да направи съзнателна връзка с тях. Тази, именно, връзка и времето, по което тя се извършва, представят интерес за нас. В случая с ония сили, които астрологичната символика обединява под името "Уран", защото ритъмът на техните многосложни прояви в земния живот съвпадат с цикъла на този далечен член от нашата слънчева система, наистина се потвърждава многократно изтъкваният от астролозите окултен закон - една планета става позната и видима за хората тогава, когато нейните сили започнат да се проявяват активно в техния живот.
към текста >>

78. ИМА ДНИ ИМА НЕЩА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

В него човекът не е случайно паднала треска във вълните на океана, не е оръдие на силите, които се борят за надмощие, а е съзнателна компонента в посока на развитието.
Georg Nordmann ПРЕД РЕШИТЕЛНИЯ ЧАС Понякога хората мислят, че живеят, а биват изживявани. Те се заканват на света, прекрояват физиономията на държавите, тласкат едно множество хора към безлична и външно афектирана дейност, мислят, че ръководят съдбините, а не знаят, че те биват играчка и оръдие на съдбата, която си служи с тях като с инструмент. И тъкмо тук е най-голямото противоречие, защото малцина са годни да проумеят, че външно бурният, динамичният и афектираният живот не е съзнателен, а отглас на един аспект в света, на една необходимост, тласкана от борещите се сили в света на причините, на които стават играчки тъкмо тия, които множеството смета за "велики" Величието в духовния живот има друг облик. В него човекът не е случайно паднала треска във вълните на океана, не е оръдие на силите, които се борят за надмощие, а е съзнателна компонента в посока на развитието. Величието на духовния живот не се мери по количеството на шума и празните ефекти, които вълнуват емоционално хората, а по съзнателно извършената работа за прогреса както на отделната личност, така и на колектива. Светът, във всички исторически епохи, е бил в неотменната власт на развитието, което се ръководи от силите на космичния разум и хората съзнателно или несъзнателно са ставали проводници на това развитие. Никой не е в състояние да спре потока на събитията, които осъществяват мировия план. Ако някога агенти на противните сили са се опълчвали и забавяли победния ход, тогава природата ги отстранявала от пътя си, като без друго е осъществявала онова, което е предвидено в огромната замисъл на Великото Единство. Имало е случаи в човешката история, когато правдата е пристигала късно, - видимо победена и забравена.
към текста >>

79. ПРЕД ВЕЛИКДЕН - БУЧА БЕХАР Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Един и същ, над всичко Ти с усмивка ръката си простираш неизменна, над цветето, над бора, океана, над слънцето и цялата вселена.
Д. Антонова ЕДИН И СЪЩ Един и същ, и в зимата, и в слънчевото лято, Един и същ, и неизменен. Ти бдиш със бащинска грижливост. над пътя ни красив и неотменен. Един и същ, и в пролетната песен, и в есенния труд, и в зимната неволя, в покоя на нощта, и в нейното мълчание, и в мрачния затвор, и в песните на воля. Един и същ, над всичко Ти с усмивка ръката си простираш неизменна, над цветето, над бора, океана, над слънцето и цялата вселена. Един и същ във знойната пустиня, в градините, плода където зрее, и в царството на ледниците вечни, и в царството, където слънце грее. Един и същ в зефира, който гали, във вятъра и в бурята ревяща, Един и същ, над всичко Ти простираш Ръката си любяща. БЛАГОУХАНИЕ Благоухание, излитнало навънка, из чашката на малкия цветец, разнесено широко над земята от тихия и нежния ветрец. Благоухание, лъх пролетен и милващ, ти жива реч на чудния живот, любовен смях на цветето невинно, на сладкия, узрял и сочен плод. Кажи, ти реч излязла из устата на светлия, красивия младеж, Живот наречен, влюбен в красотата, с един нестихващ, жив копнеж.
към текста >>

80. ЖЕЛЯЗО, ЗЛАТО И ДУХ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Преди да отидем по-нататък, нека разгледаме едно характерно явление: тъй наречените малокултурни племена, населяващи Австралия, част от Африка, Америка, островите в Великия океан и пр.
Днес считат живота за нещо механическо, искат да му дадат механическо обяснение. И затова искат по механичен начин да разрешат въпросите на живота. А те не могат да се разрешат механически по простата причина, че самият живот не е нещо механическо. Основите му са. духовни. Ето защо, днешните проблеми не могат да се разрешат, до като не стане промяна в съзнанието на хората, докато не дойдат до ново разбиране на живота. Преди да отидем по-нататък, нека разгледаме едно характерно явление: тъй наречените малокултурни племена, населяващи Австралия, част от Африка, Америка, островите в Великия океан и пр. Животът им обикновено се смета като първобитна фаза в живота на човечеството. В същност този въпрос е много по-сложен. Ако изучим техните паметници, предания и традиции, ще видим, че те са изродени потомци на загинали велики цивилизации. Например на остров Пасха, който е на 3,000 километра западно от Чили във Великия океан, има грамадни каменни човешки статуи и стени, високи 10 - 30 метра. А местните жители са.
към текста >>

Например на остров Пасха, който е на 3,000 километра западно от Чили във Великия океан, има грамадни каменни човешки статуи и стени, високи 10 - 30 метра.
Ето защо, днешните проблеми не могат да се разрешат, до като не стане промяна в съзнанието на хората, докато не дойдат до ново разбиране на живота. Преди да отидем по-нататък, нека разгледаме едно характерно явление: тъй наречените малокултурни племена, населяващи Австралия, част от Африка, Америка, островите в Великия океан и пр. Животът им обикновено се смета като първобитна фаза в живота на човечеството. В същност този въпрос е много по-сложен. Ако изучим техните паметници, предания и традиции, ще видим, че те са изродени потомци на загинали велики цивилизации. Например на остров Пасха, който е на 3,000 километра западно от Чили във Великия океан, има грамадни каменни човешки статуи и стени, високи 10 - 30 метра. А местните жители са. така низко-културни, че са неспособни по никой начин за подобно творчество. Също така и в Перу, Мексико и пр. има останки от храмове и дворци с чудна архитектура. Те говорят за мощна загинала цивилизация.
към текста >>

Той е бил обезличен тъй, както капката вода привидно е обезличена в океана.
И трите тия степени днес ги има по лицето на земята. Само че днес в своята сила е индивидуалното съзнание, племенното е в своите последни слаби останки, а космическото е в своите слаби наченки. Първобитното човечество е имало племенно съзнание. Тогава всеки човек се е съзнавал като част от племето, към което принадлежал. Самият човек е нямал ясно самосъзнание. Той е бил обезличен тъй, както капката вода привидно е обезличена в океана. Това е първата фаза, през която човечеството е минало. После почва развитието на самосъзнанието и постепенното индивидуализиране на човека. В тая нова фаза всеки човек се чувствувал като нещо отделно, независимо и даже почвал да счита себе си като център. Но днес все повече се развиват нови сили в човешкото естество, и с това се ражда едно ново съзнание: космичното. При него човек съзнава своите вечни връзки с всички същества, с цялото битие, съзнава единството на живота.
към текста >>

81. Зад дима и огъня – G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Очевидно, нещо е било видяно, прозряно с окото на интуицията от нечии будни умове по онова време, за да се роди такава увереност и у крале, и у търговци, па и у пъстрата сган авантюристи, които главно са образували екипажа на дръзките флоти, предприемащи опасни морски походи през непознати океани.
Разбира се, не това е движело волята за подвиг у конквистадорите, не то е възбуждало фантазията на ония дръзки мечтатели, които са. се осмелявали да се противопоставят на твърденията на най-големите космографски авторитети по онова време - Птоломей и неговите тълкуватели. Защото след като бива открит морски път от Португалия за Индия, който заобикаля крайбрежието на Африка, нанася се смъртен удар на авторитета на Птоломей - този "geographus maximus", този непогрешим папа на земезнанието. С откриването на тоя път е била преодоляна една от най-големите заблуди на Птоломей и неговите почитатели - заблудата, че Африка достига до Южния полюс и е свързана с terra australis, без да има какъв годе морски проток между тях. Мечтателите-космографи стават по-смели, а у конквистадорите укрепва волята за откриване на нови пътища и нови земи. Очевидно, нещо е било видяно, прозряно с окото на интуицията от нечии будни умове по онова време, за да се роди такава увереност и у крале, и у търговци, па и у пъстрата сган авантюристи, които главно са образували екипажа на дръзките флоти, предприемащи опасни морски походи през непознати океани. Защото кралете и техните съветници надали биха се решили да съоръжават флоти на мореплаватели като Магелан, устремени към неизвестното, ако не се надяваха да получат в замяна стократно повече - териториални придобивки за короната и увеличаване стопанската и политическа мощ на държавата. Търговците-спекуланти, от друга страна, не биха хвърляли парите си на вятъра, ако не се надяваха да получат лъвския пай от тия, макар и рисковани, предприятия. Случаят с Магелановия поход блестящо потвърждава, че сметките им наистина са излизали прави. От петте кораба, с които тръгва Магелан от Севиля, се връща след тригодишно бродене из непознати води, само един - връща се със "скърцащи стави, бавен и морен, влачейки се със сетни сили по водите." От целия екипаж - 265 души смелци, изпоизмрели най-вече от глад през време на похода, слизат на испанския бряг всичко на всичко 18 души, грохнали, разнебитени, мъкнещи се като сенки от умора и продължително гладуване. Но те носят на своята "Виктория" чак от Молуките скъпоценно бреме - петстотин и двадесет квинтала (около 26 тона) подправки.
към текста >>

Пряката му цел е била да намери по-прав и по-кратък път през Атлантическия океан за "Островите на подправките", които е искал да завладее за испанската корона.
Най-многото - те отговарят с парадокси, с афоризми или притчи. Не отговори ли на един подобен въпрос и Христос с притчата за плевелите, които трябва да бъдат изтръгнати и изгорени от жътварите, чак когато настъпи жътва? Ако проследим и подвига на Магелан, великото откритие, което той направи, ще видим, че то е изтъкано от най-остри противоречия, че е проникнато от един жесток трагизъм. И ако аз се спрях на неговото дело, изнесено така хубаво в книгата на Цвайг, сторих го, за да го взема като илюстрация на изказаните по-горе мисли. Що извърши собствено Магелан? Пряката му цел е била да намери по-прав и по-кратък път през Атлантическия океан за "Островите на подправките", които е искал да завладее за испанската корона. По онова време Америка, позната вече, е била считана за непреодолима преграда между Атлантически и Тихи океан. Смятало се е, че няма проток, който да ги свързва, че няма, следователно, проход към ония води, където се намират Молукските острови, и които - по-далеч - мият бреговете на Индия. Магелан, обаче, е твърдял, че има такъв проток, и че той го знае с увереност. Този тъмен, неизвестен дотогава морски капитан, отритнат от краля на Португалия, неговата родина, за която дотогава е леел кръвта си и на която е желаел да подари плода на своя подвиг, отива в Испания, добива възможност да се яви при нейния крал, комуто заявява с патоса на пророк: "Има проток между Атлантическия и Тихи океани. Аз го зная, зная точно мястото му.
към текста >>

По онова време Америка, позната вече, е била считана за непреодолима преграда между Атлантически и Тихи океан.
Не отговори ли на един подобен въпрос и Христос с притчата за плевелите, които трябва да бъдат изтръгнати и изгорени от жътварите, чак когато настъпи жътва? Ако проследим и подвига на Магелан, великото откритие, което той направи, ще видим, че то е изтъкано от най-остри противоречия, че е проникнато от един жесток трагизъм. И ако аз се спрях на неговото дело, изнесено така хубаво в книгата на Цвайг, сторих го, за да го взема като илюстрация на изказаните по-горе мисли. Що извърши собствено Магелан? Пряката му цел е била да намери по-прав и по-кратък път през Атлантическия океан за "Островите на подправките", които е искал да завладее за испанската корона. По онова време Америка, позната вече, е била считана за непреодолима преграда между Атлантически и Тихи океан. Смятало се е, че няма проток, който да ги свързва, че няма, следователно, проход към ония води, където се намират Молукските острови, и които - по-далеч - мият бреговете на Индия. Магелан, обаче, е твърдял, че има такъв проток, и че той го знае с увереност. Този тъмен, неизвестен дотогава морски капитан, отритнат от краля на Португалия, неговата родина, за която дотогава е леел кръвта си и на която е желаел да подари плода на своя подвиг, отива в Испания, добива възможност да се яви при нейния крал, комуто заявява с патоса на пророк: "Има проток между Атлантическия и Тихи океани. Аз го зная, зная точно мястото му. Дайте ми флота и аз ще ви го покажа.
към текста >>

Този тъмен, неизвестен дотогава морски капитан, отритнат от краля на Португалия, неговата родина, за която дотогава е леел кръвта си и на която е желаел да подари плода на своя подвиг, отива в Испания, добива възможност да се яви при нейния крал, комуто заявява с патоса на пророк: "Има проток между Атлантическия и Тихи океани.
Що извърши собствено Магелан? Пряката му цел е била да намери по-прав и по-кратък път през Атлантическия океан за "Островите на подправките", които е искал да завладее за испанската корона. По онова време Америка, позната вече, е била считана за непреодолима преграда между Атлантически и Тихи океан. Смятало се е, че няма проток, който да ги свързва, че няма, следователно, проход към ония води, където се намират Молукските острови, и които - по-далеч - мият бреговете на Индия. Магелан, обаче, е твърдял, че има такъв проток, и че той го знае с увереност. Този тъмен, неизвестен дотогава морски капитан, отритнат от краля на Португалия, неговата родина, за която дотогава е леел кръвта си и на която е желаел да подари плода на своя подвиг, отива в Испания, добива възможност да се яви при нейния крал, комуто заявява с патоса на пророк: "Има проток между Атлантическия и Тихи океани. Аз го зная, зная точно мястото му. Дайте ми флота и аз ще ви го покажа. Не само това, но като плавам от изток към запад, ще обиколя цялата земя". Работите, по едни или други причини, колкото рационални, толкова и ирационални, се стекли така, че дали възможност на Магелан да осъществи смелия си проект, да предприеме своя смел поход към незнайното, да предприеме първото кръгосветско пътешествие. Подвигът му успява.
към текста >>

Тъкмо в това откриване на проток между Атлантически и Тихи океан, именно "Магелановия проток", (едничкото географско название, което днес напомня безсмъртното дело на Магелан), тъкмо в това обикаляне на земята седи подвигът на смелия мореплавател и неговото значение за цялото човечество.
Не са го пощадили ни бурите, ни мразовете, ни острите лишения, ни гладът - най-страшният от всички врагове - който е превръщал в жалки призраци здравите мъже, образуващи неговия екипаж. Не са го пощадили и моралните страдания от страшната картина, когато е гледал, как се топят един след друг неговите моряци, загубени в безкрая на водната пустиня на своите жалки рибарски корабчета, със съзнанието, че в течение на много, много дни не ще срещнат да се мерне корабно платно, че са сам сами всред водната пустош, изложени на хиляди опасности от всички стихии. И плавайки така, без никаква храна, освен вкаменения сухар и гранясалата солена сланина, а напокон - и без тях - без никакво питие, освен вмирисаната топла вода в буретата или събраната от дъжда, без никаква светлина нощем, Магелан е тръпнел при мисълта, че те ще измрат, може би, от глад един след друг или ще бъдат погълнати от водната бездна при някоя буря. Но походът на Магелан се у венчава с успех. Нали поне един от петте кораба на неговата флота - малката "Виктория" - полуразнебитена се довлича след три години в Севиля и нали 18 души от неговата смела дружина слизат на испанска земя с една безспорна придобивка за човечеството: земята е обиколена по море, земята, следователно, е кълбо! Тъкмо в това откриване на проток между Атлантически и Тихи океан, именно "Магелановия проток", (едничкото географско название, което днес напомня безсмъртното дело на Магелан), тъкмо в това обикаляне на земята седи подвигът на смелия мореплавател и неговото значение за цялото човечество. "Вестта, пише Цвайг, за благополучното завръщане на осемнадесетте моряци се разнася с огнен размах над цяла Европа, като възбужда отпървом безмерно удивление, а после и безмерен възторг. След Колумбовото пътешествие никое друго събитие не бе така развълнувало света. Сега вече е сложен край на всяка неувереност. Съмнението, този най-жесток враг на човешкото знание, е победено на географското поле. Откак един кораб излиза от пристанището на Севиля, и пътувайки все направо, се връща отново в същото пристанище, вече е необоримо доказано, че земята е кълбо, което се върти около себе си и, че всички морета са свързани в едно единствено море.
към текста >>

Тъкмо когато е вече осъществил делото, за което душата му така жадно е копнеела години наред, когато е намерил западния път към Индия, напразно търсен от Колумб, Веспучи, Кабо, Пинсон и безброй други мореплаватели; когато е открил води и земи, които никой преди него не е виждал, когато е преплувал благополучно, като пръв европеец, а негли и като пръв човек през всичките времена, един нов, величествен океан - Тихия, когато на път за Молукските острови, се натъква на Филипините и ги завладява за императора Карл, като основава и за себе си царство, защото съгласно договора му с императора, нему се падат два нови острова, в случай че открие повече от шест; когато следователно той, който е бил до вчера беден авантюрист, отчаян и пред прага на гибелта, става аделантадо, губернатор на собствена земя, съдружник за вечни времена във всички печалби, които ще текат от тия нови колонии, а с това и един от най-богатите хора на земята; когато ще се върне назад в Испания, през другата половина на земята, по така добре познатия му път през Индия и нос Добра Надежда, като победител, като богат човек, като "аделантадо" и губернатор, с лавров венец на главата, с венеца на безсмъртието, тъкмо, с една реч, когато е пред прага да осъществи всичко, за което е бленувал, Магелан загива.
Установен е за вечни времена обема на земята и с това е спечелена най-сетне известна мярка за земния свят. Други смели откриватели биха могли все още да допълнят някои подробности на земната картина, но основният ú образ е даден от Магелан. Сега земята е една неограничена област и човечеството завоюва тази област. И поколението, което преживява щастливо и опиянено този преврат в схващанията за пространството, станал в течение на един човешки живот, чувствува: започнало е едно ново време, Новото време". Магелану, обаче, не е уречено да вкуси от плодовете на своя труд. Тъкмо когато е вече осъществил делото, за което душата му така жадно е копнеела години наред, когато е намерил западния път към Индия, напразно търсен от Колумб, Веспучи, Кабо, Пинсон и безброй други мореплаватели; когато е открил води и земи, които никой преди него не е виждал, когато е преплувал благополучно, като пръв европеец, а негли и като пръв човек през всичките времена, един нов, величествен океан - Тихия, когато на път за Молукските острови, се натъква на Филипините и ги завладява за императора Карл, като основава и за себе си царство, защото съгласно договора му с императора, нему се падат два нови острова, в случай че открие повече от шест; когато следователно той, който е бил до вчера беден авантюрист, отчаян и пред прага на гибелта, става аделантадо, губернатор на собствена земя, съдружник за вечни времена във всички печалби, които ще текат от тия нови колонии, а с това и един от най-богатите хора на земята; когато ще се върне назад в Испания, през другата половина на земята, по така добре познатия му път през Индия и нос Добра Надежда, като победител, като богат човек, като "аделантадо" и губернатор, с лавров венец на главата, с венеца на безсмъртието, тъкмо, с една реч, когато е пред прага да осъществи всичко, за което е бленувал, Магелан загива. При това той свършва живота си така жалко, така безсмислено. При една военна демонстрация, в която искал да покаже необорната сила на белите, и която излязла несполучлива, при една жалка схватка с орда голи диваци, той бива убит, а тялото му отвлечено от тях всред вой и бесни крясъци, за да се погаврят с него. Така жалко загива един от най-големите мореплаватели на земята. И него постига трагичната орис на другите големи конквистадори, макар и в друга форма. Ако един Колумб се връща в Севиля, окован във вериги, ако Кортес пада в немилост, ако Пасаро бива умъртвен, ако Нунес де Балбоа, откривателят на южното море, бива обезглавен, ако Камоенс, борецът и поетът на Португалия, бива наклеветен от дребнави провинциални чиновници и прекарва, подобно великия си събрат Сервантес, месеци и години в един затвор, който по нищо не се различава от торна яма; ако завърналите се назад войници и моряци, които са завладели за испанското кралско съкровище скъпоценностите на Монтесума и златото на Инките, биват посрещнати с черна неблагодарност в родния си край и като просяци и инвалиди, недъгави, мръсни, въшкави, съсипани от треска, скитат из пристанищните улици на Кадикс и Севиля; ако никой от конквистадорите не става управител на новите провинции, а стават такива ония дворцови търтеи, които никога не са напускали спокойния кралски дворец, и които с ловка ръка са си присвоявали богатствата, за които други са леели кръвта си по бойните полета - можел ли е Магелан да се надява, че него го очаква по-друга съдба?
към текста >>

Днес той също е напълно занемарен - Панамският канал, много по-удобен и безопасен, играе ролята на връзка между Атлантика и Велики и Тихи океан.
Ала не стига тоя личен трагизъм, той сякаш преследва и неговото дело. Дори и подвига, за който Магелан пожертвува живота си, и той сякаш изглежда напразно извършен, защото не постига пряката си цел. Завладяването на Островите на подправките, което той започва като героичен подвиг, завършва като жалка търговска сделка - Молукските острови не остават на Испания, защото император Карл ги продава на Португалия за 350,000 дуката. Не само това - Магелановият проток съвсем не става онзи път към Запад, какъвто го е мечтаел Магелан. Поради страшните бури, които вилнеят в него, поради рисковете, които съпровождат плаването по него, той скоро бива напуснат и дори забравен още през живота на същото поколение. Днес той също е напълно занемарен - Панамският канал, много по-удобен и безопасен, играе ролята на връзка между Атлантика и Велики и Тихи океан. Защо бе тогава подвигът на Магелан? Защо ни една от ония непосредствени цели - и лични негови, и на Испания - не бидоха постигнати? Като че ли неговият подвиг е имал чисто духовен смисъл - за пръв път човечеството, след като единственият оцелял кораб от неговата флота, воден и след смъртта му от неговия дух и неговата воля, обикаля земята, обхваща последната в своето съзвание като една действителна, а не само хипотетична сфера. Какво велико освобождение за човешкото съзнание е било това, какви мощни творчески сили е освободило в душата на човечеството, какъв устрем за овладяване на земята и за разширение е породило, за туй свидетелствува Новото време, което настъпва след това. Магелан е, който със своя безсмъртен подвиг удря печат на своето време.
към текста >>

82. В страната на мензите – Буча Бехар Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Океанът се вълнува, и гинат корабите, а други път е тих и в неговите води се отразяват кротките небесни очи.
Светът е мрачен, но иде неговият празник. Сега се умива в сълзите си, изгаря в огъня на своето страдание, за да се възправи горд и лъчезарен — достоен за деня, що грее над главата му. Ден и нощ се редуват. Страдания и радости плетат сложната мрежа на вековете. По небето блясва усмивка, а после буря. Океанът се вълнува, и гинат корабите, а други път е тих и в неговите води се отразяват кротките небесни очи. Сновалката на времето лети и тъче платното на безкрая... Сменят се годишните времена, а керванът не спира своя път. Не тъгувай! Плачът на дъждовните капки ще се превърне в радостно нашепване. Сърцето ще запее ведно с прекрасната музика на една безмерна обич, която няма край!
към текста >>

83. Влияние на душевните прояви върху органите – Д-р Алекси Карел Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Повече от тридесет пъти слънцето изплаваше от изток, като от океан и пръскаше милиарди червени и златни зрънца по цялата земя, обвиваше я със своята светла и топла дреха, галеше я сутрин и вечер със своите огнени багри.
Той стана, погледна я още веднъж, неговият поглед потъна в нейния, и образът ú остана жив и трептящ в неговото малко сърце. Пред царските врати го чакаше скора колесница, която щеше да го отнесе в царството на мензите Придружаваше го само царят и неговият пръв съветник. Колата тръгна бързо, карана от три чифта коне, които леко се понесоха, по тихите улици на престолния град. На последното седалище седеше царският син, чиито очи сега бяха устремени към улиците, които изчезваха в предутренна мъгла. Пътуваха дълго време. Повече от тридесет пъти слънцето изплаваше от изток, като от океан и пръскаше милиарди червени и златни зрънца по цялата земя, обвиваше я със своята светла и топла дреха, галеше я сутрин и вечер със своите огнени багри. Вечер земята се покриваше със здрач и покой. Нощите биваха лунни и светли. Непобедим чар изпълваше равните полета, където те спираха на почивка. На тридесетия ден те стигнаха бреговете на широка и пълноводна ръка. Тя мъкнеше своите спокойни води, разливаше се нашир, извиваше се като сребърна ива и разсичаше полетата.
към текста >>

84. ЗАКОНЪТ НА СЪОТВЕТСТВИЯТА - Г. Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Чрез този мироглед човек се намери като треска, изгубена всред буйните вълни на океана-живот.
То е характерно за днешната цивилизация. Независимо от горните причини, днешното изтощение на нервната система има връзка и с материализма на съвременната култура. Влиянието на материалистичния мироглед върху нервната система е двояко. Ще разгледаме тия две страни на въпроса. Материалистичният мироглед през последните векове премахна от човека всяка вътрешна опора в духовните устои на битието. Чрез този мироглед човек се намери като треска, изгубена всред буйните вълни на океана-живот. Разбира се, някой би могъл да каже, че материализмът може да дойде до едно висше осмисляне на живота. Но ако материализмът отиде в своето мислене до край с логическа последователност, той идва до безсмислието на живота. Ще приведа един пример. Наскоро един мой приятел се разговарял с ученичка от седми клас в една от софийските гимназии. Тя казала така: „Животът няма и не може да има никакъв смисъл.
към текста >>

85. ЩЕ ДОЙДЕ ТЯ - G. N. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Димитрина Антонова ОКЕАН Защо роптаеш ти?
А следва неизбежно след него тъмна сянка, В хармонията стройна звучи и дисонанс, Животът и смъртта преплитат се в безкрая, И все пак светлината по-силна е от мрака. S. СТАНИ В ЗОРИ Стани в зори, когато още греят Далечни светове лъчисти, Стани в зори, когато тихо пеят Просторите сребристи. Стани в зори, когато в тишината Деня разкрива ведър лик. Пред вечния, красив и светъл извор И ти си освежи душата. Стани в зори, че друм неравен чака Отново твойта бодра стъпка – Далече връх планински се възправя, Зареял поглед в небесата. S. Димитрина Антонова ОКЕАН Защо роптаеш ти? Или са тесни бреговете за твоята разляна шир? Или дълбочина ти не достига, океане, та се вълнуваш ти безспир? Кажи, не се ли крият чудни перли във твойте тихи дълбини? И кораби не се ли плъзгат по твоите вълни? Защо реве, защо се мята таз твоя кипнала душа?
към текста >>

Или дълбочина ти не достига, океане, та се вълнуваш ти безспир?
Стани в зори, когато в тишината Деня разкрива ведър лик. Пред вечния, красив и светъл извор И ти си освежи душата. Стани в зори, че друм неравен чака Отново твойта бодра стъпка – Далече връх планински се възправя, Зареял поглед в небесата. S. Димитрина Антонова ОКЕАН Защо роптаеш ти? Или са тесни бреговете за твоята разляна шир? Или дълбочина ти не достига, океане, та се вълнуваш ти безспир? Кажи, не се ли крият чудни перли във твойте тихи дълбини? И кораби не се ли плъзгат по твоите вълни? Защо реве, защо се мята таз твоя кипнала душа? О, сякаш птица в клетка тъмна, заблъскала за свобода? Кажи, във дни на слънчево сияние, ти сам не литваш ли на вис чрез твойте капки милиарди, достигнали простора чист?
към текста >>

Нали във тях ти сам запяваш, ти сам, о чуден океан?
Кажи, не се ли крият чудни перли във твойте тихи дълбини? И кораби не се ли плъзгат по твоите вълни? Защо реве, защо се мята таз твоя кипнала душа? О, сякаш птица в клетка тъмна, заблъскала за свобода? Кажи, във дни на слънчево сияние, ти сам не литваш ли на вис чрез твойте капки милиарди, достигнали простора чист? Нали във тях ти сам запяваш, ти сам, о чуден океан? Нали сам знаеш, как красив си, кога спокойно си разлян? ЩЕ СТИХНЕШ, СКРЪБ! Ще стихнеш, скръб, в браздите на сърцето при пролетната оран разорано. Ще бъдеш там до твоя час уречен, ти, семе – скръб, до днеска не посяно. И песен златна ще ти бъде дъжда благословен отгоре.
към текста >>

86. ЧОВЕКЪТ - БУЧА БЕХАР Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Ще се отворят устата на океаните и ще погълнат желязото, с което се убивахме, ще привлекат води небесата, за да рукнат бързи ручеи, за да умият кръвта, сълзите и греха.
ЩЕ ДОЙДЕ ТЯ Георг Нордман Както дойде пролетта на годината – неусетно и мълчаливо, така ще дойдеш и ти – дълго чакан, лъчезарен ден на друга пролет, която ще ни роди изново. Твоето знамение ще бъде тихият поздрав на една обич, която ще сбере людете от всички меридиани на разораната земя в едно човечество, в едно семейство, в едно сърце! Ще се отворят устата на океаните и ще погълнат желязото, с което се убивахме, ще привлекат води небесата, за да рукнат бързи ручеи, за да умият кръвта, сълзите и греха. Ще дойдат из далечните сини хоризонти птиците и ще донесат топлия поздрав на юга. Ние сами ще излезем из хижите, за да чуем кротките им викове и да напълним сърцата си с радост. Земята ще мълчи като уморена родилка, обвита в топлата влага, и с притворени очи ще сеща милувката на слънцето. По нейната снага не ще препускат орди и не ще свисти стрела, потопена в отрова. Ще ликуват долините ù, ще светят върховете ù, ще пеят горите, а малките деца ще припнат с боси крачета по меката ù детелина.
към текста >>

87. DU MAITRE. UNE DEMI - HEURE PAR JOUR Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Наулти прави вече от много години изследвания на дъното на Тихия океан, недалеч от Хавайските острови.
Чрез богомилството ние сме се приобщили към европейската култура и с право можем да се наречем учители на европейците. Богомилите проявили най-светлото, най-идейното, що е могъл да създаде някога славяно-българският дух. Богомил е духовен водач от голяма величина, но слепотата на известни люде още пречи да се признае това официално. Световната, обаче, мисъл и съвест отдавна е отредила видна място на Богомила в европейската история и литература". Появяването на нов континент Известният американски учен и специалист геолог със световна известност Едвин Ф. Наулти прави вече от много години изследвания на дъното на Тихия океан, недалеч от Хавайските острови. Въз основа на своите точни измервания, той неотдавна е дошъл да заключение, че близо до Хавайските острови морското дъно постепенно се издига и че няма да бъде далеч времето, когато там ще се появи един нов много плодороден континент. Според твърдението на Наулти, новият континент ще бъде голям колкото американският щат Калифорния и ще бъде в състояние да изхранва 25,000,000 жители. Американският учен подробно е изследвал тази подводна почва и е установил, че е необикновено плодородна. Върху бъдещия континент ще може да се отглежда захарно цвекло, кафе, ориз, чай, пшеница, царевица, тютюн и всички други земеделски растения. Наулти е уверен, че новият континент ще се издигне над морето без всякакви геоложки сътресения, понеже процесът продължава вече от десетилетия.
към текста >>

Днес вече е известно, че в тия места, гдето океанографите преди години са отбелязали голяма дълбочина, дъното се намира вече съвсем близо до морската повърхност.
Въз основа на своите точни измервания, той неотдавна е дошъл да заключение, че близо до Хавайските острови морското дъно постепенно се издига и че няма да бъде далеч времето, когато там ще се появи един нов много плодороден континент. Според твърдението на Наулти, новият континент ще бъде голям колкото американският щат Калифорния и ще бъде в състояние да изхранва 25,000,000 жители. Американският учен подробно е изследвал тази подводна почва и е установил, че е необикновено плодородна. Върху бъдещия континент ще може да се отглежда захарно цвекло, кафе, ориз, чай, пшеница, царевица, тютюн и всички други земеделски растения. Наулти е уверен, че новият континент ще се издигне над морето без всякакви геоложки сътресения, понеже процесът продължава вече от десетилетия. Днес вече е известно, че в тия места, гдето океанографите преди години са отбелязали голяма дълбочина, дъното се намира вече съвсем близо до морската повърхност. Може би днешните поколения ще дочакат появяването на новия континент, за който – както ученият твърди – правителството на Съединените щати трябва да вземе още от сега мерки. Из „Нова вечер". От окултните изследвания се знае подробно тъй наречената палеогеография, т.е. разпределението на сушите и моретата в разните древни епохи. Това, което окултната палеогеография е твърдяла, по-после много пъти се е потвърждавало от официалната палеогеография, напр.
към текста >>

88. ВЪРХУ ЗАКОНА ЗА КРАСОТАТА И ХАРМОНИАТА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО - Е. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

И тоя огромен динамичен океан има своите клонки.
Неконкретно мислене има и в изкуствата, макар че всяко изкуство, дори и музиката е обличане в материя или допир с нея. В наше време става често спор за стойността ни импресионистичното изкуство. Ние също не сме на страната на безразборните драскачи, но в търсенията на искрените майстори да изразят динамичното от една страна и от друга свръхземното битие, има нещо, което заслужава голямо внимание и адмирация. Да добавим накрая, че всяко хрумване из областта на коя да е наука е изпървом ирационално докосване до света на абстракт¬ното – един лъч от „нереалността", който после става истинска реалност. Вторият главен път, по който тръгва енергията на аза, второто и най-стихийно отправление на вътрешната природа са чув¬ствата. И тоя огромен динамичен океан има своите клонки. Преди всичко, чувствата са лични и обществени. Под лични чувства; ние вся¬кога разбираме някаква любов и привързаност. Най-висшите чувства, които спонтанно и непосредствено се проявяват, това са висшите чувства към Божественото. Някой може да възрази, че има хора, които не притежават такива чувства, но това не е истина. Хората най-често не осъзнават своя скрит вътрешен трепет км висшето, но той не липсва у никого.
към текста >>

89. ГРАНИЦИ И ПРОПАСТИ - ИНЖ. ХИМ. Д.В. КОЧОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

— флотски презокеански полет; през 1925 г.
Нуждата от себевглъбяване Б. не е чувствувал поради някакво нещастие. Животът му е бил „възможно най-щастливия, но прекалено бурен". Десетки години разни експедиции са поглъщали изключително времето и мислите му. През 1919 г. — флотски презокеански полет; през 1925 г. — експедиция в Гренландия; през 1296 г. — Северният полюс; през 1926 г. — Атлантическият океан; 1928 — 30 год. — Южният полюс. През 1934-35 год.
към текста >>

— Атлантическият океан; 1928 — 30 год.
Десетки години разни експедиции са поглъщали изключително времето и мислите му. През 1919 г. — флотски презокеански полет; през 1925 г. — експедиция в Гренландия; през 1296 г. — Северният полюс; през 1926 г. — Атлантическият океан; 1928 — 30 год. — Южният полюс. През 1934-35 год. пак Южният полюс. През 1939-40 год. отново Южният полюс (експедицията едва сега е получила нареждане да се върне, понеже Щатите не можели да я поддържат повече).
към текста >>

90. ПРОБЛЕМЪТ ЗА ВОЛЯТА У УЧИТЕЛЯ - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Безлюбието е като безответната пустиня на междузвездното пространство, където връзките на отделните части се разпадат в океана на смъртта.
Какво изисква големият план на живота от нас — отделните атоми на цялото? Какъв е смисълът на тоя кръговрат на световната енергия, на тия неописуемо много и разнообразни процеси в природата? От всички отговори, които човеците са си давали в неизбродния низ на вековете, най-щастливо налучканият е оня, на когото резонира нашето сърце, нашият неосъзнат винаги вътрешен копнеж на душата и той е да дадем и нашето малко усилие за сбъдването на световния план, като съдействуваме с нашата малка обич на голямата световна обич, която се струи из великото сърце на космоса. Вън от тоя план, вън от тая обич, ние сме нищо – прашинки, които ще угаснат в безответната тъмнина на „огромната сянка", която се разстила в убийствения мрак на безлюбието. Ние живеем като човешки същества на границата на тия два свята и в наша власт е, както говорят всички писания и символи от най-далечната древност, да поемем към едно от двете царства, като ускорим или забавим нашето собствено растене. Безлюбието е като безответната пустиня на междузвездното пространство, където връзките на отделните части се разпадат в океана на смъртта. Учителят-мъдрец казва на едно място следното: „Ако си една капка вода, не търси почит от хората. Влез в голямата вода и ще получиш почитта, която се пада на голямата вода." В тия думи е скрит отговорът на онова нестихващо питане за щастието и за смисъла на човешкия живот, около който въпрос се суетят с векове и хилядолетия умовете на философи и мислители. При съзнанието за дребността и незначителността на откъснатото, отделното съществуване, човек получава нова воля за съзнателен и смислен живот в цялото, където да бъде докоснат от живителните струи на обединяващия дух. При това съзнание за немощта на изолираното човешко аз, ние ще се превърнем от господари над слабите в техни приятели и от играчки в ръцете на съдбата — в съзнателни работници и предани слуги на Великото. Ще трябва да се оправдае с нещо изразходваната за нас енергия, а това оправдание се състои в това, да превръщаме омразата в обич, безверието в упование, отчаянието в кураж и невежеството в знание за великия и грандиозен свят, в който пребиваваме.
към текста >>

Нима е възможно да има дъждовни капчици, а да няма океан, от който те са дошли, от който те са част?
Ако ние знаехме стойността на онова, което се прави за нас от живите сили на битието, ние бихме се срамували от себе си и от делата, с които отвръщаме на тоя дар. Тогава едва ли бихме имали кураж да произнесем думата аз без стеснение. Вземете аналите на човешката история и вие ще видите как говорят за себе си наистина великите представители на човешкия род и как многократно надуто, дори безсрамно говорят за своето аз самовлюбените в себе си, за които един от най-дълбоките и дейни апостоли на Христа казва, че са „мед, що звънти, и кимвал, що дрънка". Няма сила вън от оная, която се получава чрез общението с великата душа на света. Как мислите, няма ли световен дух? Нима е възможно да има дъждовни капчици, а да няма океан, от който те са дошли, от който те са част? Светът е организирано единство, в което всяко същество се ползува от обилието и обичта на по-горните, където всеки трябва да дава на следващия след него. Така се разбира думата „равенство", защото всяко друго измислено равенство е безсмислие. Ако ние бихме могли да погледнем света „отвън", бихме видели огромните извитъци на спиралата, по която възхождат съществата. Само будните могат да прозрат законите на развитието. Ние сме заобиколени от мълчаливо изявяващата се мъдрост на Вселената.
към текста >>

91. ВЪРХУ МЕТАПСИХИКАТА - ПРОФ. Д. РОМАН Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Например, за един земен жител „долу" е твърдата земна кора и водите на океаните и моретата, а над земната повърхност е въздухът, който представлява по-разредено състояние на материята.
съвсем обратни. Но сега се явява въпрос, има ли „горе" и „долу" в космичното пространство? В известен смисъл можем да кажем, че има. Нека анализираме тези две понятия по отношение на самата земя, преди да ги отнесем за космичния живот. За един земен жител „долу" е по-гъстата материя, а „горе" — по-рядката. Например, за един земен жител „долу" е твърдата земна кора и водите на океаните и моретата, а над земната повърхност е въздухът, който представлява по-разредено състояние на материята. Но и самият въздух, колкото се издигаме по на „горе", е все по-разреден, а на височина 200-300 километра той е съвсем разреден, додето дойдем в област, в която напълно липсва и там остава само етерът, който е много по-рядък от въздуха. Казахме, че и космичното пространство има области, проникнати от по-гъста и по-рядка материя. Тогаз аналогично на това, което казахме за земята, можем да кажем, че в космичното пространство в известен условен смисъл „долу" е областта с по-гъста материя, а „горе" — с по-рядка. Сега слънчевата система напуща гъстите сфери на космичното пространства и навлиза в по-рядка среда, в по-рядка материя. И в този смисъл, можем да кажем, казва Учителят, че сега почва възходящият път на слънчевата система.
към текста >>

92. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Само който е пътувал в открито море, където не се види нито най-малкият признак на суша, може да си представи, какъв безкраен шумящ океан е представлявала цялата земя!
Човек си представя тая апокалиптична картина и разпростира своята размисъл в тоя низ от епохи. Облъхва го стихийността на космичните сили, величието на могъщата и необуздана младост на нашата прамайка, и той се възправя пред космоса. В душата му прозвънява мелодията на едно далечно, неуловимо битие и защото е така безкрайно далечно и непостижимо, той започва да чувствува мистичния трепет на безкрая! Както всяко същество, предназначено да роди из себе си нов живот, така и земята е трябвало да премине през големи изпитни и преобразования. Докато се установи едно относително равновесие между охлаждането на кората и процеса на изпарението, на нея са падали неописуеми дъждове, ставали са буйни изпарения, докато най-после водата е покрила цялата земя. Само който е пътувал в открито море, където не се види нито най-малкият признак на суша, може да си представи, какъв безкраен шумящ океан е представлявала цялата земя! Нито помен от планините, нито помен от тия прекрасни върхове, долини и цветни поляни. Едно мрачно бушуващо море, което е криело в глъбините си заканата за бъдния живот, който ще роди, едно море без край! Един ден из недрата на тая шир започнали да се поддават материците, а скоро по тях е почнал да се проявява скромен, първичен, едва пърхащ живот. Хилядолетията са сновали над тая пуста изоставена планета. Никой не може да каже тяхната бройка от времето, когато са се появили водораслите, рибите, земноводните чудовища, птиците, млекопитаещите и най-после човекът.
към текста >>

93. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА . ЛЪВ-СТРЕЛЕЦ Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ако дам концерт, ще пея една песен за костилката, една песен за вълните на океана, една песен за падналото перце.
Пейте за камъчетата, за изворчетата, за да се свържете с природата. Това, което учите тук, на онзи свят не можете да го научите. Великата Разумност е създала всички звезди заради вас, а пък вие мислите, че никой не мисли за вас! Благодари на Великата Разумност за светлината, за въздуха и пр. И като помислиш, че си стъпкал едно цвете, реши да си поправиш погрешката. Ако дам концерт, ще пея една песен за костилката, една песен за вълните на океана, една песен за падналото перце. Ние сме много невнимателни. Някое цветенце е цъфнало хубаво. Някой мине и го стъпчи. Аз като минавам край него, спра се, разговаряме се с него и после го отминавам. Казвам му: „Колко време си тук?
към текста >>

94. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ СЛЕД ЛЕКЦИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Нека погледнем към слънцето, което всеки ден излива върху земята океани от светлина, топлина и живителна сила, и раздава с безкрайна щедрост даром на добрите и на лошите, и на невинното дете, и на жестокия убиец, и на злия трън, и на прекрасната благоуханна роза, и на хищния звяр, и на кроткото агне.
От огромното слънце, хиляди и милиони пъти по-голямо от нашата планета — прашинка, до полското цвете и пеперудата — всичко диша красота. И в шарките на гъсеницата и в ритмичното движение на многобройните й крака има красота. И в царствения полет на орела, и в гугукането на гълъба, и в песента на славея и в бръмченето на буболечката, и в шумоленето на гората, и в плисъка на морските вълни, всичко е изпълнено с красота — частица от чудната, необхватна и непостижима красота, от хармонията и музиката на движещите се в незнайни вечни пътища милиарди слънца, планети и комети, тласнати в пространството от една предвечна всеобхватна сила! Каква възхитителна красота има в цветята и плодовете с тяхната свежест и чистота, безкористно предлагащи се на човека, без да искат нещо от него! А докато блеснат тия цветя и плодове в пълната си завършена красота, с каква любов са обливани те от светлината и топлината на слънцето, с каква майчинска грижа са поливани от небето, с какво търпение и неповторимо майсторство невидимите сили на природата са изписали чудните им багри и изваяли прекрасните им форми! Нека погледнем към слънцето, което всеки ден излива върху земята океани от светлина, топлина и живителна сила, и раздава с безкрайна щедрост даром на добрите и на лошите, и на невинното дете, и на жестокия убиец, и на злия трън, и на прекрасната благоуханна роза, и на хищния звяр, и на кроткото агне. Човек в своята жестокост и грубост не е наклонен и една благословия да даде даром! Нека погледнем животворната вода, която гдето мине, носи живот и благодат Нейните следи се виждат в изобилните цветя, плодове, зеленина и красота. И всред мъртвата пустиня водата въздига стройните стволове на кокетни палми, отрупани с чудно сладки плодове, и под благодатната им сянка създава живи островчета всред пясъчния океан! А кой буден човешки дух не се е възхищавал от блестящата красота на снежния планински връх, от ведрината на безкрайното, бездънното синьо небе, от величието и могъществото на безбрежния океан! Красотата е навред и човек се движи всред нея.
към текста >>

И всред мъртвата пустиня водата въздига стройните стволове на кокетни палми, отрупани с чудно сладки плодове, и под благодатната им сянка създава живи островчета всред пясъчния океан!
Каква възхитителна красота има в цветята и плодовете с тяхната свежест и чистота, безкористно предлагащи се на човека, без да искат нещо от него! А докато блеснат тия цветя и плодове в пълната си завършена красота, с каква любов са обливани те от светлината и топлината на слънцето, с каква майчинска грижа са поливани от небето, с какво търпение и неповторимо майсторство невидимите сили на природата са изписали чудните им багри и изваяли прекрасните им форми! Нека погледнем към слънцето, което всеки ден излива върху земята океани от светлина, топлина и живителна сила, и раздава с безкрайна щедрост даром на добрите и на лошите, и на невинното дете, и на жестокия убиец, и на злия трън, и на прекрасната благоуханна роза, и на хищния звяр, и на кроткото агне. Човек в своята жестокост и грубост не е наклонен и една благословия да даде даром! Нека погледнем животворната вода, която гдето мине, носи живот и благодат Нейните следи се виждат в изобилните цветя, плодове, зеленина и красота. И всред мъртвата пустиня водата въздига стройните стволове на кокетни палми, отрупани с чудно сладки плодове, и под благодатната им сянка създава живи островчета всред пясъчния океан! А кой буден човешки дух не се е възхищавал от блестящата красота на снежния планински връх, от ведрината на безкрайното, бездънното синьо небе, от величието и могъществото на безбрежния океан! Красотата е навред и човек се движи всред нея. Но да се приобщи към нея, за да заживее с нея, той трябва да отвори душата си и да я остави да извърши там чудото, което извършва с цветето и с плода. Той трябва да превърне душата си в извор на красота. Защото красотата по естеството си не е нещо материално, но духовно.
към текста >>

А кой буден човешки дух не се е възхищавал от блестящата красота на снежния планински връх, от ведрината на безкрайното, бездънното синьо небе, от величието и могъществото на безбрежния океан!
А докато блеснат тия цветя и плодове в пълната си завършена красота, с каква любов са обливани те от светлината и топлината на слънцето, с каква майчинска грижа са поливани от небето, с какво търпение и неповторимо майсторство невидимите сили на природата са изписали чудните им багри и изваяли прекрасните им форми! Нека погледнем към слънцето, което всеки ден излива върху земята океани от светлина, топлина и живителна сила, и раздава с безкрайна щедрост даром на добрите и на лошите, и на невинното дете, и на жестокия убиец, и на злия трън, и на прекрасната благоуханна роза, и на хищния звяр, и на кроткото агне. Човек в своята жестокост и грубост не е наклонен и една благословия да даде даром! Нека погледнем животворната вода, която гдето мине, носи живот и благодат Нейните следи се виждат в изобилните цветя, плодове, зеленина и красота. И всред мъртвата пустиня водата въздига стройните стволове на кокетни палми, отрупани с чудно сладки плодове, и под благодатната им сянка създава живи островчета всред пясъчния океан! А кой буден човешки дух не се е възхищавал от блестящата красота на снежния планински връх, от ведрината на безкрайното, бездънното синьо небе, от величието и могъществото на безбрежния океан! Красотата е навред и човек се движи всред нея. Но да се приобщи към нея, за да заживее с нея, той трябва да отвори душата си и да я остави да извърши там чудото, което извършва с цветето и с плода. Той трябва да превърне душата си в извор на красота. Защото красотата по естеството си не е нещо материално, но духовно. Материалните форми са само преходни сенки на красотата.
към текста >>

95. ОБИЧАМ ЕСЕНТА - ЕК. М-ВА Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Тя ще види пътя си, ще види извора, реките, по които е текла, и океана, в който ще се влее пак.
Там, където чистата ядка на Всевечното се съблича от всички дрехи, няма никой друг, освен любовта, която е и в живота и в смъртта, любовта, която е родена преди световете, любовта, която пребъдва и след смъртта. Тук, при тая врата на тайната, живеят заедно краят и новото начало, нищото и множеството на световете, Гетсиманската градина и Възкресението. Тук, зад мълчаливата врата, чака най-кроткият ангел, когото никой не е видял. И защото е най-прекрасен от всички и целувката му е по-нежна от трепета на среднощните съзвездия, затова той е обвит с тайна и със страх. Там, в тая синя точка, която е край и начало, душата ни ще опознае великата истина. Тя ще види пътя си, ще види извора, реките, по които е текла, и океана, в който ще се влее пак. Есен е на земята. Високо в небето сияе знакът на смъртта, която мъдрите зоват начало на ново битие и на челото му блести едра звезда, като рубин, върху короната на тъжната и бледолика есен. В една малка синя точка по извитъка на великата спирала чака часът на голямото изпитание, където смъртта е начало на нов живот. ----------------------------------------- [1] ост. - везни, теглилки
към текста >>

96. DU MAITRE: LA FAIM Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Не го ли оставихме всред океана „ά quatre vents", люшкано безмилостно от всички ветрове?
Новият звезден свят във вселената има, според американските астрономи, събрани в себе си около 30 милиарда звезди. От това можем да си представим, каква обширна и безкрайна е вселената, като знаем още повече, че в нея се наброяват с хиляди и хиляди подобни огромни по пространство звездни системи. Адриана Будевска и проблемите на възпитанието В едно свое писмо до редакцията на сп. „Съвременно изкуство" тя пише: „Какво направихме ние за душата на нашия младенец, за неговото възпитание, за развитието на неговия мироглед? Какви жертви принесохме, какво отделихме от себе си за това младо, крехко поколение, жадуващо да поглъща всичко хубаво и здраво? Не го ли оставихме всред океана „ά quatre vents", люшкано безмилостно от всички ветрове? Не е ли грехът наш, че то е тъй безпомощно, въпреки че има неоценими качества, толкова достойнства? Кой поведе това поколение към самоопределение и цел в живота? " С тези редове Будевска засяга най-важния въпрос на днешното възпитание. Трябва да се засили идейният живот в днешното училище. Т трябва да се дадат път и условия, за да се прояви Божественото у подрастващото поколение.
към текста >>

97. DU MAITRE: CE CUIL NOUS FAIT Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Нови презокеански телепатични опити Опити са правени с цел да се докаже по научен път съществуването на телепатията.
Алкохолен разтвор от дицианин се туря между две стъкла и през така приготвените очила се наблюдава човек на тъмно. Тогава се вижда светлината, която обгръща човешкото тяло. Установено е. че има хора, които естествено виждат тази светлина. Само чрез еманациите на аурата може да се даде научно обяснение на явленията на радиестезията, която се разви напоследък много и намери голямо приложение в живота. Нови презокеански телепатични опити Опити са правени с цел да се докаже по научен път съществуването на телепатията. Те са правени в два различни града на една и съща държава, а някои между Америка и Европа. В случая предавателната и приемателна станции се представят само от човеци. В единия град лицето, което представя предавателната станция, рисува бавно на бяла книга, в присъствието на комисия, определена фигура, запример профила на един аероплан. Същевременно на няколко хиляди километра на отсрещния континент една жена (жените са по-добри телепатични приемници от мъжете) в присъствието на комисия от специалисти чертае фигура, която напълно отговаря на предадената — профил на аероплан. Всичко това става без никакви жици и никакви апарати.
към текста >>

98. ЗА ТОВА ТЕ ПРИЗОВАХ - ЕК. М-ВА Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Когато душата – бродница премине през тайната на четирите стихии, когато слезе от върха, спуснала се с пробудените пролетни води, тя ще намери огромната снага на океана, из който е излязла.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА Стрелец РИБИ Има зеници на очи, от които наднича една голяма тайна. Мълчаливи и замислени, те са като водите на изумрудено езеро, в което се оглежда великолепието на света. Когато душата – бродница премине през тайната на четирите стихии, когато слезе от върха, спуснала се с пробудените пролетни води, тя ще намери огромната снага на океана, из който е излязла. Тогава тя ще носи скрита голямата тайна, притихнала на изумрудените ù зеници. И както океанът мълчи след бурята, така мълчат и тия очи. Колелото е затворено. Небесните риби заключиха една от извивките на голямата спирала, за да започне нова и да продължи това, което е почнало преди всички векове. Мълчат зениците на душата – бродница, достигнала края на един от небесните мигове.
към текста >>

И както океанът мълчи след бурята, така мълчат и тия очи.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА Стрелец РИБИ Има зеници на очи, от които наднича една голяма тайна. Мълчаливи и замислени, те са като водите на изумрудено езеро, в което се оглежда великолепието на света. Когато душата – бродница премине през тайната на четирите стихии, когато слезе от върха, спуснала се с пробудените пролетни води, тя ще намери огромната снага на океана, из който е излязла. Тогава тя ще носи скрита голямата тайна, притихнала на изумрудените ù зеници. И както океанът мълчи след бурята, така мълчат и тия очи. Колелото е затворено. Небесните риби заключиха една от извивките на голямата спирала, за да започне нова и да продължи това, което е почнало преди всички векове. Мълчат зениците на душата – бродница, достигнала края на един от небесните мигове. Тия очи са пълни с мъдрост, но блестят като очи на малко дете, с трепкащи светлини на далечни сияния. Гледаш тия зеници и проумяваш, че животът на Великото е почнал в безначалието и краят му се губи – в безкрайността.
към текста >>

Една небесна капка току що е капнала в океана и пак се готви за ново пътешествие.
Колелото е затворено. Небесните риби заключиха една от извивките на голямата спирала, за да започне нова и да продължи това, което е почнало преди всички векове. Мълчат зениците на душата – бродница, достигнала края на един от небесните мигове. Тия очи са пълни с мъдрост, но блестят като очи на малко дете, с трепкащи светлини на далечни сияния. Гледаш тия зеници и проумяваш, че животът на Великото е почнал в безначалието и краят му се губи – в безкрайността. Една небесна капка току що е капнала в океана и пак се готви за ново пътешествие. Една капчица вода дошла от висината на лазурното небе, понесла опита от четирите годишни времена, скрила в себе си слънцето, езерата в планинските дебри, ширината на просторите и топлата пазва на земята, над която се люлее златен клас. Една бродница душа чака своя час да полети отново. Познавам в света две зеници на очи, от които поглеждат тайни. В изумрудените им дълбини е отразено като в повърхност на стихнало езеро, мъдрото великолепие на света.
към текста >>

99. НАБЛИЖИЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Той може да е много голям според мярката на земното величие, може да е внушителен и силен като предпотопния мамонт или могъщ като съвременните най-големи презокеански параходи, но ако няма любов, нищо не представлява.
По-нататък се казва: "И ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, а любов нямам, нищо не съм". Вярата, това е едно качество на хората, а знанието – качество на ангелите. Но и да притежавате всичката вяра на хората и всичкото знание на ангелите, а нямате любов, нищо не сте. Какво представлява човек без любов? Нищо! Той може да е много голям според мярката на земното величие, може да е внушителен и силен като предпотопния мамонт или могъщ като съвременните най-големи презокеански параходи, но ако няма любов, нищо не представлява. Къде е сега допотопният мамонт? Той е изчезнал от сцената на живота, останал е само един спомен за него, възстановен по разкопките на палеонтолозите. И големият параход без горивото и без компаса нищо не представя. Докато гори в него нещо, докато се движат машините, той цепи океанските вълни, но спре ли у него тоя огън, прибират го в пристанището. "И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам".
към текста >>

Докато гори в него нещо, докато се движат машините, той цепи океанските вълни, но спре ли у него тоя огън, прибират го в пристанището.
Нищо! Той може да е много голям според мярката на земното величие, може да е внушителен и силен като предпотопния мамонт или могъщ като съвременните най-големи презокеански параходи, но ако няма любов, нищо не представлява. Къде е сега допотопният мамонт? Той е изчезнал от сцената на живота, останал е само един спомен за него, възстановен по разкопките на палеонтолозите. И големият параход без горивото и без компаса нищо не представя. Докато гори в него нещо, докато се движат машините, той цепи океанските вълни, но спре ли у него тоя огън, прибират го в пристанището. "И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам". Нито тоя, който дава, нито тоя, който взема ще придобият нещо, ако даването и вземането е без любов. Какво се ползува сиромахът, който би получил вехтите дрехи на богатия? Ще получи ли нещо съществено за своя живот, ще стане ли безсмъртен? Дали ще получи нова дреха или стара, той пак ще умре.
към текста >>

100. БОЖЕСТВЕНОТО У ЧОВЕКА-Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Орелът простира своите криле но, западното крило няма какво да прави, като се простре върху Атлантическия океан: морето не може да се завоюва.
Аз не се съмнявам, че ако би се реализирал тоя начин на проектиране на чертежите, той би дал изненадващи резултати. във всеки случай, числото на необходимите рисунки е твърде голямо. За да се продължат разсъжденията, трябва, прочее, да се предположи, че символът на Орела е стабилизиран по меридиана на Франция: това е моментът, когато историята ще каже, че наполеоновият режим се е установил (вж. фиг. 1.). И ето сега, какви са според Пиоб неговите детерминации: Тая фигура дава едновременно цялата история на първата империя. Орелът простира своите криле но, западното крило няма какво да прави, като се простре върху Атлантическия океан: морето не може да се завоюва. Прочее, само източното крило ще очертае върху картата на Европа с радиус равен на дясната страна на "гроба" един кръг, северната граница на който ще бъде Северното море. Такова е бойното поле на Наполеон. Когато императорът премине простора на тоя кръг, когато той ще се отправи към Русия, той ще се намери извън своето геометрично поле на действие и по необходимост в погрешното положение на едно същество, което пресилва своите собствени възможности. Той ще бъде, следователно, принуден да се върне в очертаните граници. Когато, действувайки като суверен, той ще иска да установи своята империя в това пространство на разширение, той ще създаде една фигура, чиито център на тежестта не ще бъде на място.
към текста >>

НАГОРЕ

0.20178008079529