Търсене в текстове за 'Огнен'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 168 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА” – Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

От далнините се задава вихрено огнено око.
Обичам забравата в безпределността, на която времето се губи в сенки, а пространството расте до изчезване. Моята лодка е малка – двамина седим в нея само... Аз вземам сребърните весла и здраво изопвам сгънати мишци. Лодката безшумно разтваря сините небесни вълни. И тъй, ние вървим към безграничното. Покрай нас светове се изреждат и звезди проблясват. От далнините се задава вихрено огнено око. То спира за миг – учудено ни гледа и пак тича напред. След него остават безброй светове. Ний вървим днес тъй, както и вчера, както и всеки идващ ден. Той е до мен – мълчалив с далеко впит поглед. Аз не го виждам.
към текста >>

2. Списанието PDF Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Бълват огнен дъжд гърлата на страшните машини на смъртта.
Нататък друг стои на своето високо място и в ръцете му се виждат дебелите въжета, с които е завързал хиляди гърла и цяла мрежа се простира нататък. Вързаните като черни сенки ровят земята и нейните блага, превърнати в злато, трупат пред краката на своя страшен повелител. Ученият се навел над своите книги, свещта мъжделее, огрява неговото лице и той дири мъничките разпилени тайни за да ги сглоби и да даде на хората плода на своя дълъг труд. И виждаш далече някъде, в безкрайни редове, се движи войнство. Ехти земята като ураган. Бълват огнен дъжд гърлата на страшните машини на смъртта. Големи умове, гении прислужват на нейния студен замах, като че тя тях ще пощади за тая дан!... Тихо плаче някъде жена и търси сили в своята слаба гръд да отмъсти, но няма нищо, освен една въздишка, която се разлива като отрова из мрачните кътове на нейната хижа. Борецът за някакви правдини лети на крилете на своя устрем и дири в своето дело крайният ответ на всеки смисъл и в шеметния свой набег, той нищо не подбира и кървави са следите на неговата нога. Всички те отминават. За всички има дървен кръст и купчина земя.
към текста >>

3. ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ - П. Мълфорд Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

А ръката й с жест на несъкрушим повелител им сочеше ярка огнена точка, от която излизаше всепроникващ лъч.
Малцина са я срещали и виждали нейната красота, защото света я нарича блудница и я гони. Затова тя бяга от шумните пирове и веселби, страни от големите събори и търси самота. Дълго време само беловласи старци, забравили света с неговия празен шум и безумни борби, съзерцаваха нейната омайна девствена красота. Блясъка на нейните очи им откриваше тайната на световете и източника на живота. Мелодичният й глас, като музика от неземен мир будеше душите им, повдигаше ги и им поверяваше тайни, които светът не е и сънувал. А ръката й с жест на несъкрушим повелител им сочеше ярка огнена точка, от която излизаше всепроникващ лъч. ............................................................................................................... Дълго живее тя в самота, съзерцавана само от малцината си беловласи поклонници. Дълго гледа човешкото безумие и човешките страдания. И като виждаше, че злото още дълго може да се крие в тъмнината и да трови живота на нещастното човечество, тъга сви сърцето й. Гореща сълза, като лъчист бисер, се отрони от окото й и отвори път на огнен лъч, който проникна мрака на нощта и се спря на източния мъдрец. Той трепна.
към текста >>

Гореща сълза, като лъчист бисер, се отрони от окото й и отвори път на огнен лъч, който проникна мрака на нощта и се спря на източния мъдрец.
Мелодичният й глас, като музика от неземен мир будеше душите им, повдигаше ги и им поверяваше тайни, които светът не е и сънувал. А ръката й с жест на несъкрушим повелител им сочеше ярка огнена точка, от която излизаше всепроникващ лъч. ............................................................................................................... Дълго живее тя в самота, съзерцавана само от малцината си беловласи поклонници. Дълго гледа човешкото безумие и човешките страдания. И като виждаше, че злото още дълго може да се крие в тъмнината и да трови живота на нещастното човечество, тъга сви сърцето й. Гореща сълза, като лъчист бисер, се отрони от окото й и отвори път на огнен лъч, който проникна мрака на нощта и се спря на източния мъдрец. Той трепна. Очите му жадно се разтвориха и видяха нейната неземна красота. В сърцето му нахлу чудна топлина и прогони всяка тъга - то затуптя в непозната радост и разля нова сила по цялото му същество. Той почувствува, че е готов в същия момент, когато я видеше, да положи живота си за нея. Защото само за такава жертва бе достойна тя.
към текста >>

А словото му бе мощно, думите му - огнени.
Тя повдигна поглед и го устреми към него. Той порасна и укрепна. И в тихия шепот на душата си чу нейния глас. В мълчаливо съзерцание съгледа нейния лик.................................. Той я позна! И разнесе славата й по цял свят. А словото му бе мощно, думите му - огнени. И стреснаха се светски и духовни властници, уплашиха се от неговата мощ, защото почувствуваха троновете си подкопани и златните си корони разклатени. Но никой не смееше да го обуздае. Най-после старият беловлас първосвещеник, който с пари бе купил трона си, свика синедриона и му наложи решение да залови и накаже опасния бунтовник. В тиха безлунна нощ факли засветиха по каменисти пътеки. Въоръжени стражи безшумно се промъкнаха в градината, дето се молеше той и го вързаха.
към текста >>

4. ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Аз гледах как небесна твърд разсичат мълнии свирепи, и бесен гръм простори цепи, и огнени стрели валят, и вредом лумва чад и плам – но Бога аз не видях там.
Б О Г Глинка Зловещ мрак небеса обви, застена в смъртен страх земята, и вихър с бесен вой изви, и свя, и смете дървесата. Планински върши с мощен мах сломи той вредом и размята. И тръпен Бога аз въззвах, но Бог не видях в небесата. Аз гледах как поля зелени пред мен се гънат и хълмят, и вниз от планини стъмени грамади каменни летят, и дим изпълня небесата. Но всуе Бога аз зовях: в метежа бурен на земята аз Бога вечен не видях. Аз гледах как небесна твърд разсичат мълнии свирепи, и бесен гръм простори цепи, и огнени стрели валят, и вредом лумва чад и плам – но Бога аз не видях там. И ей, примлъкна вихрен вой. Навред настана тих покой. Помежду облаци развяни на изток в сребърния дим тлей тихо пурпурно сиян`е. Духът лети на зов незрим и вдъхва сладост непозната. Настана чудна тишина и плуващ в мир и ведрина, кат ясен сън в далечината дочух аз Бога – в тишината.
към текста >>

5. Новото време - В. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Той има устремен взор напред, ръката му е могъща, огнен меч държи в нея той – силата на безсмъртния си дух, но с тоя меч той не поразява, а свети, показва пътя на идущите след него.
Човекът и днес живее, но в тъмнина се движим ние, та го не видим. Ушите ни са глухи за неговият глас, а гласът му е тих, защото Вечният говори чрез него. Човекът, това сме ние, но върху нас има толкова незнание и гордост, такава омраза, че сами не можем се позна, а новият ден, той ще ни покаже самите нас. Човекът, това не е слабо беззащитно същество. Човекът не е робът, свел глава пред неволята на собствената немощ, но той е син на Силният. Той има устремен взор напред, ръката му е могъща, огнен меч държи в нея той – силата на безсмъртния си дух, но с тоя меч той не поразява, а свети, показва пътя на идущите след него. В гърдите му не догасва бавният пулс на изморено, покрусено сърце, а бие ритъмът на пламенен стремеж като на влюбен юноша. На лицето му сияе светлината от неговата лъчезарна мисъл! Човек се нарича той. От него се плашат тия, които издигат стени срещу победния поход на новото. Страх ги е да се не събуди той сред тъмата и грехът.
към текста >>

6. КАРТИНКИ ОТ КОМУНАТА НИ - Беллий Здруг Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В тия часове аз гледах милионите слънца, пръснати по безконечния шар на вселената и възлюбих още по-силно нашето слънце, което всяка сутрин, със свойта огнена колесница раздира мрачните завеси на нощта.
ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ Аз възлюбих небето с неговите безчислени, блестящи звезди в нощите, когато моят взор се повдигна нагоре и за първи път може би, подири там във висините нещо ново, светло, родствено. Тогава, в смълчаните часове на тия нощи, аз видях неговото безмълвно тържество. Тогава разбрах нещо от онова, което трудно се разбира от книгите и преданията. В тия часове аз гледах милионите слънца, пръснати по безконечния шар на вселената и възлюбих още по-силно нашето слънце, което всяка сутрин, със свойта огнена колесница раздира мрачните завеси на нощта. Тогава възлюбих и хората, що се движат по земята, малките ръчички на детето, които се протягат утрин към слънчевия лъчезарен лик, възлюбих всяка тревица и цветче, до които се допира лъч от великото огнено сърце. Звездното небе! То откри за мене ритъма на великия оня пулс под който се движат всички живи. То ми разказа за душите, за великото дело на Вечния! Странен, непонятен е езикът на звездите; него го разбира само душата, а душата ни приказва само в стихията на ненарушим покой... Звездното небе – книга на времената, книга за гадание пътя на слънцата.
към текста >>

Тогава възлюбих и хората, що се движат по земята, малките ръчички на детето, които се протягат утрин към слънчевия лъчезарен лик, възлюбих всяка тревица и цветче, до които се допира лъч от великото огнено сърце.
ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ Аз възлюбих небето с неговите безчислени, блестящи звезди в нощите, когато моят взор се повдигна нагоре и за първи път може би, подири там във висините нещо ново, светло, родствено. Тогава, в смълчаните часове на тия нощи, аз видях неговото безмълвно тържество. Тогава разбрах нещо от онова, което трудно се разбира от книгите и преданията. В тия часове аз гледах милионите слънца, пръснати по безконечния шар на вселената и възлюбих още по-силно нашето слънце, което всяка сутрин, със свойта огнена колесница раздира мрачните завеси на нощта. Тогава възлюбих и хората, що се движат по земята, малките ръчички на детето, които се протягат утрин към слънчевия лъчезарен лик, възлюбих всяка тревица и цветче, до които се допира лъч от великото огнено сърце. Звездното небе! То откри за мене ритъма на великия оня пулс под който се движат всички живи. То ми разказа за душите, за великото дело на Вечния! Странен, непонятен е езикът на звездите; него го разбира само душата, а душата ни приказва само в стихията на ненарушим покой... Звездното небе – книга на времената, книга за гадание пътя на слънцата. Откровение и свидетелство на хората заради това, че те са Божии.
към текста >>

7. Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И действително, най-опростотворена музика, с най-примитивни музикални прояви намираме в австралийските негри, фуегинците от Огнена земя, африканските негри и пр.
Данните, с които разполагаме за силата на музиката от досегашните изследвания, потвърждават това. Векове са минали, но до нас са стигнали само имената на Орфей, Паганини, Моцарт, Бетховен... Трудно се раждат велики музиканти. Интересни са някои важни данни за първите прояви на музикалното чувство у човека. Теософите твърдят, че зачатъкът на музиката се намира в Атлантида, а може би в Лемурия, но това е една по скоро хипотетична за сега почва. Първичните прояви на музиката се намират още в прехода между човека и животното. И действително, най-опростотворена музика, с най-примитивни музикални прояви намираме в австралийските негри, фуегинците от Огнена земя, африканските негри и пр. Докато у животните ние можехме да говорим само за музикални прояви, у тия нисши човешки раси намираме зачатъци от всички изкуства, с всичките елементи на естетиката. Ритмичното чувство вече се проявява до висша степен не само в техните танци и игри, но и в примитивните песни и музикални инструменти Характерно е да се отбележи, че не е намерено нито едно диво племе, у което да липсват музикални прояви. Те се изразяват в най-нисшите племена като песни, придружаващи игрите им. Регистърът на тия песни не е повече от 3-4 ноти. Според лингвистичната теория, човекът е викал и пял преди да почне да говори.
към текста >>

Индивидуално пение се намира само в фуегинците от Огнена земя.
Те се изразяват в най-нисшите племена като песни, придружаващи игрите им. Регистърът на тия песни не е повече от 3-4 ноти. Според лингвистичната теория, човекът е викал и пял преди да почне да говори. Първите прояви са били хорово пение. Такова го намираме и у дивите племена. Индивидуално пение се намира само в фуегинците от Огнена земя. Тяхната песен се състои от една дума или дори един слог повтарян до безконечност. Племето Веди от о-в Цейлон, което се счита за един от най-нисшите човешки типове, което има едва няколко десетки думи само в речника си, имат при все това свои песни, танци и „там-там" (един вид зачатъчен тъпан) най-първобитния музикален инструмент. Самата музика, както на ведите, тъй и на австралийците, се отличава с крайната си простота и монотонност. Австралийците нямат повече от три ноти. Забележително е едно особено явление: песните почти на всички диваци, от всички континенти са минорни, нещо, което намираме и в народните песни на много цивилизовани страни.
към текста >>

8. МИГ ОТ ПРИРОДАТА - К-в Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Огнена виделина зари пътя на моята мисъл и светливо пламъче ме вика в дъното на моя път.
Велко тържество, за него нищо не можах да кажа и разбрах, че неизразим си ти Вечният. Надникнах в себе си и видях че живее там отломък от Теб самия. Разбрах тогава, че не само в безкрая, но и в мен самия имаш своето жилище, разбрах, че близо си до мене всеки миг, о Вечний. За Огънят О, Агнис - Свещен Огън!... Ведите В огън се зачна моето Аз - в свещения огън на Неговата велика замисъл. Огнена виделина зари пътя на моята мисъл и светливо пламъче ме вика в дъното на моя път. В огън пламти сърцето ми, запалено с жарта на вечното сърце - плам неугасим. Огън е слънцето - свещен и животороден пулс на нашата вселена, огън с всичките слънца. Велика стихия, която разпалваше всеки порив, всяка нова мисъл, всеки трепет. Поклон пред твоя блясък, пред твоя чар! В огън се зачнах.
към текста >>

Когато моята майка ме роди, на възхода на небето опъваше стрелата огнен знак.
В огън пламти сърцето ми, запалено с жарта на вечното сърце - плам неугасим. Огън е слънцето - свещен и животороден пулс на нашата вселена, огън с всичките слънца. Велика стихия, която разпалваше всеки порив, всяка нова мисъл, всеки трепет. Поклон пред твоя блясък, пред твоя чар! В огън се зачнах. Когато моята майка ме роди, на възхода на небето опъваше стрелата огнен знак. В пламтящи зари гледах изгрева и залеза на тоя край, и скоро огън обхвана и самия него. Огнени езици издигаха се до небето чак, занасяйки и воплите на огнените мъки. Огън на изпитание, очистителният огън, сред който стават човеците достойни. Но има огън, който всякога пламти, но нивга не изгаря. Той тихо святка в душата и буди пориви нови.
към текста >>

Огнени езици издигаха се до небето чак, занасяйки и воплите на огнените мъки.
Велика стихия, която разпалваше всеки порив, всяка нова мисъл, всеки трепет. Поклон пред твоя блясък, пред твоя чар! В огън се зачнах. Когато моята майка ме роди, на възхода на небето опъваше стрелата огнен знак. В пламтящи зари гледах изгрева и залеза на тоя край, и скоро огън обхвана и самия него. Огнени езици издигаха се до небето чак, занасяйки и воплите на огнените мъки. Огън на изпитание, очистителният огън, сред който стават човеците достойни. Но има огън, който всякога пламти, но нивга не изгаря. Той тихо святка в душата и буди пориви нови. За него са всички песни, за неугасимия вълшебен пламък, който движи душата от памти века по дългия и труден път, за него що гори по жертвениците на пратените от Вечният. Стихия мощна и неуловима като тайна.
към текста >>

На небето огнени очи ме канят в тихо съзерцание на вечния плам!
Ти даряваш сега устремът на тия, що летят към високата и благородна цел. В корена на всяка добрина, на всяко състрадание, на всяка жертва ти пламтиш. Ти имаш хиляди лица, о вечно жив пламък, и как ли да те назоват устата ни!.. В огън се зачна живота, в него се роди душата на човека. Сред огън се родих и живота ми се чини разпалено море. На небето огнени очи ме канят в тихо съзерцание на вечния плам! Огън-Любов, има ли по-силно по-мощно слово от тебе! Желая, когато някога душата ми свободна види вечният пламък, да издигнат костер висок и там да положат тялото ми. Нека огнени езици го обхванат и сетната прашинка нека в огъня да найде своя земен край. Поклон пред слънцето - символ жив, огнено око, което вечно гледа от своя огнен път. Поклон пред Вечния, Неугасим.
към текста >>

Нека огнени езици го обхванат и сетната прашинка нека в огъня да найде своя земен край.
В огън се зачна живота, в него се роди душата на човека. Сред огън се родих и живота ми се чини разпалено море. На небето огнени очи ме канят в тихо съзерцание на вечния плам! Огън-Любов, има ли по-силно по-мощно слово от тебе! Желая, когато някога душата ми свободна види вечният пламък, да издигнат костер висок и там да положат тялото ми. Нека огнени езици го обхванат и сетната прашинка нека в огъня да найде своя земен край. Поклон пред слънцето - символ жив, огнено око, което вечно гледа от своя огнен път. Поклон пред Вечния, Неугасим. О, Агнис свещен, за тебе ще пеят нашите хилядострунни арфи и бледа ще бъде песента ни да изрази твоята велика, безкрайна същина. За тебе ще пеят нашите арфи хилядострунни, тъй както е било, тъй както и ще бъде: От памти века, до памти века.
към текста >>

Поклон пред слънцето - символ жив, огнено око, което вечно гледа от своя огнен път.
Сред огън се родих и живота ми се чини разпалено море. На небето огнени очи ме канят в тихо съзерцание на вечния плам! Огън-Любов, има ли по-силно по-мощно слово от тебе! Желая, когато някога душата ми свободна види вечният пламък, да издигнат костер висок и там да положат тялото ми. Нека огнени езици го обхванат и сетната прашинка нека в огъня да найде своя земен край. Поклон пред слънцето - символ жив, огнено око, което вечно гледа от своя огнен път. Поклон пред Вечния, Неугасим. О, Агнис свещен, за тебе ще пеят нашите хилядострунни арфи и бледа ще бъде песента ни да изрази твоята велика, безкрайна същина. За тебе ще пеят нашите арфи хилядострунни, тъй както е било, тъй както и ще бъде: От памти века, до памти века.
към текста >>

9. ОБЩЕСТВЕН ПРЕГЛЕД Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Те могат да бъдат тъмни или светли, студени или огнени, вихрени като бурята или тихи като зефира, но трябва да бъдат споени в едно хармонично цяло, да образуват нещо като един музикален мотив.
С други думи, образните елементи трябва да образуват един цялостен сюжет. Ние ще го наричаме образен или формален сюжет. Повечето от художествените произведения са почти винаги издържани във формалния си сюжет. Когато дойдем в областта на психичното съдържание на творбата, то не трябва да ни се представи само като едно декадентско нахвърляме на емоционални елементи, с цел да се постигнат само чувствени възбуждания и импресионистични ефекти, без определен порядък без една вътрешна закономерност и хармоничност, между тях. Не. Тези психични елементи трябва да бъдат дадени, също така, в една връзка на причинност, на възникване едни от други – да бъдат звена на една жизнена верига. Те могат да бъдат тъмни или светли, студени или огнени, вихрени като бурята или тихи като зефира, но трябва да бъдат споени в едно хармонично цяло, да образуват нещо като един музикален мотив. Това е психологичният сюжет или мотив на художественото произведение. За жалост, доста малко са творенията в изкуството, в които психологичният елемент да е изнесен в такава съвършена форма Най-сетне, символичните елементи. Последните не трябва да бъдат само чудеса, които да стряскат и озадачават ценителя на едно художествено произведение. Символите трябва да бъдат избрани точно да съответствуват на емоциите и образите, които вървят паралелно с тях. И същевременно между тях трябва да има същата логическа връзка на причинност, тъй че в своята цялост, да образуват един завършен мотив, една определена идея или единство от идеи.
към текста >>

10. ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тях ги дава времето, вековете и нито куршумите, нито огнените клади могат да унищожат онова, което те носят със себе си от своя Творец.
Нови хора се раждат сега. Неусетно те въстават из развалините, из пепелищата, създадени от тия които „не вегетират", хора с нов морал, с нова естетика. Те не са свързани още в никакви стройни редици, а са разпилени по света, както звездите по небето. Техният живот често протича неусетно, незабелязано за ония, които „не вегетират", но в края дървото на живота им има плодове. Тия хора не са необикновени, от тях сме виждали и те се познават по радостта, която усмивката на любовта е сложила като печат на лицето им За нас обаче, които желаем да следваме техния път, те са необикновени и нашето поведение към тях е поведението, което имат залутаните пътници към ония, които са им посочили действителната пътека в мъглява зимна нощ. Тях ги дава времето, вековете и нито куршумите, нито огнените клади могат да унищожат онова, което те носят със себе си от своя Творец. Те са, които ще издигнат пряпореца на едно ново царство, когато ранената птица на нощта ще сбере своите разперени криле и ще пусне ведрината на високото небе да нахлуе в душите ни. Тия ще са човеците, които ще изпълнят завета на най-достойния от пратениците на небето. Това е новото войнство от издигнати, свободни души, които със своя живот ще дадат най-достойния пример. Ние бдим и ще чакаме бодри по своите места усмивката на новото утро, което лети към нас!
към текста >>

11. ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ - Ив. Толев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Мощната мисъл и великата любов на тия деви пронизвали като огнени стрели безкрайното небе и стигали до тяхната любима звезда.
Но те не били щастливи. Дълбоко в душата на всяка от тях горяла тихо скръбта. Съдбата вложила в сърцата на тия деви силен копнеж по далечните светли звезди – и на всяка от тях било предопределено да се пресели в една от тези звезди, когато настъпи уреченият час. През деня скръбта засеняла техните нежни лица, но вечер, когато небесната шир се обсипвала с хиляди трептящи звездици, велика радост заигравала в душата на всяка дева. През цялата нощ съзерцавали тия далечни земи, опиянени от великата красота на Божия мир. Мощната мисъл и великата любов на тия деви пронизвали като огнени стрели безкрайното небе и стигали до тяхната любима звезда. И тогава, в тази далечна земя, настъпвала пролет. Цветята разтваряли своите пъпки и тяхната усмивка разнасяла далеко своя аромат. Птичките запявали химни и трепкали с криле високо по небето и радост изпълвала сърцата на човеците. Защото тяхната дева им се усмихвала, тяхното слънце ги гледало из дълбочините на небето. Всяка дева била душата на всички живи същества, които обитавали в една от тези далечни земи.
към текста >>

Вместо трептящия пламък, който Агни запалвал сутрин на изток, там се издигало едно ярко огнено кълбо, чиято сияйна усмивка, разливала хилядоцветни трептящи лъчи, които будели в сърцето нова радост и музика.
Цветята добивали нови багри, нова красота и техният дъх ставал омайно хубав. Птичките запявали нови, непознати дотогава песни, а сърцата на човеците трептели в неземна радост; те започвали да се обичат, славели небето и пеели химни на великата любов. „Защото идела тяхната богиня, изгрявало и тяхното слънце, разцъфвала тяхната душа, но хората не знаели това...” * След една тиха нощ, пълна с омая и трепет, необикновената песен на ранните птички събудила жителите на земята. Бил първият ден на пролетта, когато красотата облича своята цветна премяна и посреща с китна усмивка новата година. Удивление и възторжена радост заиграла в сърцата на всички, когато отправили поглед към изток. Вместо трептящия пламък, който Агни запалвал сутрин на изток, там се издигало едно ярко огнено кълбо, чиято сияйна усмивка, разливала хилядоцветни трептящи лъчи, които будели в сърцето нова радост и музика. Хората се трупали по стъгдите на групи и гледали как бавно се издига горящото кълбо. Велика радост се носела по цялата земя. Светлото кълбо се издигнало високо над главите им и пращало по-обилна светлина и по-голяма топлина, отколкото Агни. То бавно почнало да преваля на запад и когато вечерта приближило пак хоризонта, тиха скръб свила всички сърца. Най-после то се скрило и огънят на деня угаснал.
към текста >>

Но, Боже, какви са тия огнени очи, които започват да ги гледат така страшно от всички страни на небето!..
Старите жреци, дълго гледали към небето, после снемали плах поглед към земята и изричали страшни предсказания за грозната гибел, която очаквала човеците. Но все пак искра надежда горяла в сърцата им да се умилостиви небето, ако всички издигнат душите си в молитва нагоре! И в тая тиха, но злокобна нощ, жертвени клади покрили земята и всеки в своята топла молитва викал за милост към великия Бог – свещеният Агни. Пламъците на жертвите се издигали високо към небето н отнасяли нагоре жалния стон на милиони души..., но светлото кълбо не се махвало от изток. Мракът се сгъстил, припаднала нощ, а страхът все по-силно размахвал крила над земята. Но, Боже, какви са тия огнени очи, които започват да ги гледат така страшно от всички страни на небето!.. Жертвениците горели, нощта ставала все по-дълбока, молитвата – по-гореща, мълчанието – по-зловещо. А очите на небето се увеличавали на брой, ставали все по-големи и по-страшни. Полуда обзела душите на всички хора по земята. Струвало им се, че цялото небе е оживяло, че там има хиляди чудовища, с окървавени, искрящи очи, които всеки момент ще се хвърлят върху тях да ги погълнат. Ужасът достигал крайния си предел.
към текста >>

И в оная нощ само жертвените клади мълчаливо извиквали огнени езици към небето – всичко се скрило от лицето на небето.
Полуда обзела душите на всички хора по земята. Струвало им се, че цялото небе е оживяло, че там има хиляди чудовища, с окървавени, искрящи очи, които всеки момент ще се хвърлят върху тях да ги погълнат. Ужасът достигал крайния си предел. Хората се втурнали в лудешки бяг и техният писък огласил злокобна нощ. – Всички се изпокрили – и със затаен дъх очаквали ужасния край. И в оная нощ само жертвените клади мълчаливо извиквали огнени езици към небето – всичко се скрило от лицето на небето. Мъчително се занизали часовете, но краят не идвал. Най-после зората запалила небето на изток. Светлината на деня проникнали в тъмните скривалища и донесла малко надежда в измъчените души. Хората започвали да излизат навън. Небето било чисто.
към текста >>

Бледното засмяно кълбо и огнените очи на чудовищата ги нямало вече.
Мъчително се занизали часовете, но краят не идвал. Най-после зората запалила небето на изток. Светлината на деня проникнали в тъмните скривалища и донесла малко надежда в измъчените души. Хората започвали да излизат навън. Небето било чисто. Бледното засмяно кълбо и огнените очи на чудовищата ги нямало вече. На изток огнено-червената ивица започнала да става златиста, най-после на хоризонта се показала огнена точка, която бързо почнала да нараства. Пред техните учудени очи се показало същото огнено кълбо, което се било явило вчера вместо огъня на Агни. То се ослушвало благо и неговите топли лъчи галели изплашените им лица. Те забравили ужаса на предишната нощ и в очите им заблестяла отново прежната радост. Тъй топло и весело било под лъчите на това златно кълбо!
към текста >>

На изток огнено-червената ивица започнала да става златиста, най-после на хоризонта се показала огнена точка, която бързо почнала да нараства.
Най-после зората запалила небето на изток. Светлината на деня проникнали в тъмните скривалища и донесла малко надежда в измъчените души. Хората започвали да излизат навън. Небето било чисто. Бледното засмяно кълбо и огнените очи на чудовищата ги нямало вече. На изток огнено-червената ивица започнала да става златиста, най-после на хоризонта се показала огнена точка, която бързо почнала да нараства. Пред техните учудени очи се показало същото огнено кълбо, което се било явило вчера вместо огъня на Агни. То се ослушвало благо и неговите топли лъчи галели изплашените им лица. Те забравили ужаса на предишната нощ и в очите им заблестяла отново прежната радост. Тъй топло и весело било под лъчите на това златно кълбо! То пак тръгнало по небето, издигнало се високо и превалило на запад.
към текста >>

Пред техните учудени очи се показало същото огнено кълбо, което се било явило вчера вместо огъня на Агни.
Светлината на деня проникнали в тъмните скривалища и донесла малко надежда в измъчените души. Хората започвали да излизат навън. Небето било чисто. Бледното засмяно кълбо и огнените очи на чудовищата ги нямало вече. На изток огнено-червената ивица започнала да става златиста, най-после на хоризонта се показала огнена точка, която бързо почнала да нараства. Пред техните учудени очи се показало същото огнено кълбо, което се било явило вчера вместо огъня на Агни. То се ослушвало благо и неговите топли лъчи галели изплашените им лица. Те забравили ужаса на предишната нощ и в очите им заблестяла отново прежната радост. Тъй топло и весело било под лъчите на това златно кълбо! То пак тръгнало по небето, издигнало се високо и превалило на запад. И когато повторно се скрило под хоризонта, ужасът отново заиграл своя безумен танц по техните лица.
към текста >>

Очите отново се запитвали тревожно едни други: „Ами ако на изток се яви онова бледо кълбо, което тъй страшно се смее, и ако пак се покажат огнените очи на ония чудовища от небето ?!
То се ослушвало благо и неговите топли лъчи галели изплашените им лица. Те забравили ужаса на предишната нощ и в очите им заблестяла отново прежната радост. Тъй топло и весело било под лъчите на това златно кълбо! То пак тръгнало по небето, издигнало се високо и превалило на запад. И когато повторно се скрило под хоризонта, ужасът отново заиграл своя безумен танц по техните лица. Очите отново се запитвали тревожно едни други: „Ами ако на изток се яви онова бледо кълбо, което тъй страшно се смее, и ако пак се покажат огнените очи на ония чудовища от небето ?! ” Нощта разперила своите тъмни криле над земята. Бялото кълбо отново се показало на изток и очите на ония чудовища отново заиграли по небето. Страхът отново сковал безпомощните жители на земята. Но през тази нощ те не напуснали жертвените клади. Те прекарали в топла молитва чак до зори.
към текста >>

Небето пак пламнало на изток и огненото кълбо се явило за трети път вместо очаквания Агни.
” Нощта разперила своите тъмни криле над земята. Бялото кълбо отново се показало на изток и очите на ония чудовища отново заиграли по небето. Страхът отново сковал безпомощните жители на земята. Но през тази нощ те не напуснали жертвените клади. Те прекарали в топла молитва чак до зори. Небето пак пламнало на изток и огненото кълбо се явило за трети път вместо очаквания Агни. Тогава песни на радост огласили цялата земя. Тъй изгрял третият ден, след него четвъртият, петият... И животът зацъфтял с нова красота и сила... Хората разбрали чудото, разбрали че Агни бе раздвоил своя огън на две светли кълба, едното пламенно на цветни лъчи, да изгрее през деня, което те нарекли Слънце, а другото – студено и мълчаливо, да освети мрака на нощта, което те нарекли Месец. А огнените очи на небето, които те помислили за чудовища, това били, по тълкувание на жреците, искрите що изхвърчавали от двете огнища на Агни, които Той раздухвал в студената и мрачна нощ – които те нарекли звезди. * Така слязла „девата" от царството на вечната светлина и станала душа на жителите на земята. Тъй изгряла „Истината" в душите на човеците и те прогледнали – видели слънцето, месеца, звездите – видели небето.
към текста >>

А огнените очи на небето, които те помислили за чудовища, това били, по тълкувание на жреците, искрите що изхвърчавали от двете огнища на Агни, които Той раздухвал в студената и мрачна нощ – които те нарекли звезди.
Но през тази нощ те не напуснали жертвените клади. Те прекарали в топла молитва чак до зори. Небето пак пламнало на изток и огненото кълбо се явило за трети път вместо очаквания Агни. Тогава песни на радост огласили цялата земя. Тъй изгрял третият ден, след него четвъртият, петият... И животът зацъфтял с нова красота и сила... Хората разбрали чудото, разбрали че Агни бе раздвоил своя огън на две светли кълба, едното пламенно на цветни лъчи, да изгрее през деня, което те нарекли Слънце, а другото – студено и мълчаливо, да освети мрака на нощта, което те нарекли Месец. А огнените очи на небето, които те помислили за чудовища, това били, по тълкувание на жреците, искрите що изхвърчавали от двете огнища на Агни, които Той раздухвал в студената и мрачна нощ – които те нарекли звезди. * Така слязла „девата" от царството на вечната светлина и станала душа на жителите на земята. Тъй изгряла „Истината" в душите на човеците и те прогледнали – видели слънцето, месеца, звездите – видели небето. И животът зацъфтял с нова красота, величие и тайна, непозната дотогава. И за човека се открил нов мир на изследване, нови извори на вдъхновение – той заживял с красотата и тайната на небето. Така се сложило началото на новата култура – културата на слънцето, месеца и звездите.
към текста >>

12. Мисли за ученика - Борис Николов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Поклон пред тебе живо, огнено сърце, кръвта на което се струи в нашите жили.
Из „Приказки и песни" ГЕОРГИ СЕВЕРОВ 1. Слънцето Поклон пред тебе Хелиос – слънце златно, що раздираш мрачината със своята блестяща колесница. Поклон пред тебе живо, огнено сърце, кръвта на което се струи в нашите жили. Когато сутрин ни погледнат твоите устремени, прелестни очи, в душата ни затрептява тихата, неземна радост по тебе – любимец на света и живота, който ти струиш на вси страни, докосва живота в нас и пробужда заченките на нещо ново, което езикът на земята не може да изкаже. С радост те гледат очите ни вечно млад и неуморим! С радост се протягат ръцете на младенецът към тебе и малкото цветче те дири с неизразим копнеж да изсушиш с твоята целувка брилянтната сълза, която нощта е оставила на неговото чело. Безчислено много слова на благодарност изказват устата ни за тебе, и ръката в трепет дири струните на сребърната арфа, за да откъсне от нея най-прелестната, най-чаровната песен за тебе – царствен и достоен син на Вечния! Благословен си ти, когото с почуда гледат как летиш по своя огнен път!
към текста >>

Благословен си ти, когото с почуда гледат как летиш по своя огнен път!
Поклон пред тебе живо, огнено сърце, кръвта на което се струи в нашите жили. Когато сутрин ни погледнат твоите устремени, прелестни очи, в душата ни затрептява тихата, неземна радост по тебе – любимец на света и живота, който ти струиш на вси страни, докосва живота в нас и пробужда заченките на нещо ново, което езикът на земята не може да изкаже. С радост те гледат очите ни вечно млад и неуморим! С радост се протягат ръцете на младенецът към тебе и малкото цветче те дири с неизразим копнеж да изсушиш с твоята целувка брилянтната сълза, която нощта е оставила на неговото чело. Безчислено много слова на благодарност изказват устата ни за тебе, и ръката в трепет дири струните на сребърната арфа, за да откъсне от нея най-прелестната, най-чаровната песен за тебе – царствен и достоен син на Вечния! Благословен си ти, когото с почуда гледат как летиш по своя огнен път! От памти векове такъв си, какъвто те разказват нашите пъстри приказки, пришепнати тихо в късна доба от устните на мъдър старец. От памти векове гори твоят плам и твоята любов и неугасим ще бъде, защото Вечният люби чрез тебе, Той гледа през твоето око. Слънце златно, когато клониш към залез след своя дълъг път, в душата ни се заражда тъга по твоя царствен лик, и нощта би била тежка за нас, ако от неизмеримите висоти не ни се усмихваха приветствено и тихо твоите далечни братя. Сутрин, когато твоите първи стрели политват в света, у нас трепва оставената радост и ние разкриваме широко очите си, за да срещнем смелия ти ведър взор. Вечно биещо сърце, носител на живота, приеми нашата любовна дума, нашата радостна въздишка и поклон, които пращаме към тебе, неуморим и достоен, когото никой не може да настигне в хубост и бяг по шеметния огнен път!
към текста >>

Вечно биещо сърце, носител на живота, приеми нашата любовна дума, нашата радостна въздишка и поклон, които пращаме към тебе, неуморим и достоен, когото никой не може да настигне в хубост и бяг по шеметния огнен път!
Благословен си ти, когото с почуда гледат как летиш по своя огнен път! От памти векове такъв си, какъвто те разказват нашите пъстри приказки, пришепнати тихо в късна доба от устните на мъдър старец. От памти векове гори твоят плам и твоята любов и неугасим ще бъде, защото Вечният люби чрез тебе, Той гледа през твоето око. Слънце златно, когато клониш към залез след своя дълъг път, в душата ни се заражда тъга по твоя царствен лик, и нощта би била тежка за нас, ако от неизмеримите висоти не ни се усмихваха приветствено и тихо твоите далечни братя. Сутрин, когато твоите първи стрели политват в света, у нас трепва оставената радост и ние разкриваме широко очите си, за да срещнем смелия ти ведър взор. Вечно биещо сърце, носител на живота, приеми нашата любовна дума, нашата радостна въздишка и поклон, които пращаме към тебе, неуморим и достоен, когото никой не може да настигне в хубост и бяг по шеметния огнен път! Със силата на своя чар ти ни държиш в твоята Вселена и всеки миг струиш живота си към нас, живота, който черпиш от извора на безсмъртието, живота, който преливаш в хляба на нашата нива, в плодовете на нашите градини. Да дойде твоят вечен ден ! Ти не оставяш и малките мравинки без радостта на живота, ти обличаш в пъстроцветни дрешки пеперудите и никое творение, което те обича и живее в твоят ярък ден, не е оставено без трепета на радостта, която ти даряваш. Изгрей и в душите ни о, царски лъчезарен младенец, озари ни с виделината, що е вложил Единния в тебе и нашите песни не ще секнат до края на вечността да те славят и ти ще дочуеш в своя огнен път да те догони благодарствения химн, откъснат от сърцето ни и от сребърните струни на нашата арфа ! Поклон пред тебе Хелиос – слънце златно.
към текста >>

Изгрей и в душите ни о, царски лъчезарен младенец, озари ни с виделината, що е вложил Единния в тебе и нашите песни не ще секнат до края на вечността да те славят и ти ще дочуеш в своя огнен път да те догони благодарствения химн, откъснат от сърцето ни и от сребърните струни на нашата арфа !
Сутрин, когато твоите първи стрели политват в света, у нас трепва оставената радост и ние разкриваме широко очите си, за да срещнем смелия ти ведър взор. Вечно биещо сърце, носител на живота, приеми нашата любовна дума, нашата радостна въздишка и поклон, които пращаме към тебе, неуморим и достоен, когото никой не може да настигне в хубост и бяг по шеметния огнен път! Със силата на своя чар ти ни държиш в твоята Вселена и всеки миг струиш живота си към нас, живота, който черпиш от извора на безсмъртието, живота, който преливаш в хляба на нашата нива, в плодовете на нашите градини. Да дойде твоят вечен ден ! Ти не оставяш и малките мравинки без радостта на живота, ти обличаш в пъстроцветни дрешки пеперудите и никое творение, което те обича и живее в твоят ярък ден, не е оставено без трепета на радостта, която ти даряваш. Изгрей и в душите ни о, царски лъчезарен младенец, озари ни с виделината, що е вложил Единния в тебе и нашите песни не ще секнат до края на вечността да те славят и ти ще дочуеш в своя огнен път да те догони благодарствения химн, откъснат от сърцето ни и от сребърните струни на нашата арфа ! Поклон пред тебе Хелиос – слънце златно. Деветте загадки Веднаж Абар, старият мъдрец в белия каменен град, седеше в градината пред своята малка къща и размишляваше. В тоя час всичко бе потънало в мълчание и почивка след дългия, летен ден и се готвеше да заспи, задно със загасването на сетните лъчи на слънцето. Очертанията на прострения пред очите на беловласия старец град, ставаха все по-тъмни, по замислени. Владееше час, когато всичко бе замлъкнало в морно очакване на топлата звездна вечер.
към текста >>

13. ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

И изобщо, като се обявява „напук" на всички, като се започне със „спиритистите", които говорят за магнетичен флуид или за други тайнствени агенти на чудесното огнено изпитание, „напук" и на „псевдореалистите", които отричат всичко психично, за да държат отговорна само загрубялата кожа, решително се обявява за ролята тук на „преобразеното вътрешно аз".
През 1912 г. проф. Арнаудов беше на същото мнение, но през 1924 г. пише: „Но всички тези манипулации помагат всъщност малко и могат да действуват повече, като стимуланти за самовнушението, тази истинска предпоставка за огнеупорството." И на друго място намира, че на лице са процеси от „психично естество". И по-надолу прибавя: „Анестезията е реален факт. Тя не е симулация; тя е нещо сериозно и многото преходи, като захванем от пълно безчувствие при каталепсии и свършим със слабите степени при халюцинации, доказват само различното функционално разстройство в мозъчните центрове." С една дума, професор Арнаудов счита обяснението на този процес за изчерпано, като го обявява за „сомнамбулна екстаза", „себехипнотизация", някакво „функционално разстройство в мозъчните центрове". И изобщо, като се обявява „напук" на всички, като се започне със „спиритистите", които говорят за магнетичен флуид или за други тайнствени агенти на чудесното огнено изпитание, „напук" и на „псевдореалистите", които отричат всичко психично, за да държат отговорна само загрубялата кожа, решително се обявява за ролята тук на „преобразеното вътрешно аз". Но анализирано, обяснението на проф. Арнаудов се оказва, че то не е още никакво обяснение, защото още никой учен не знае същността на сомнамбулизма, нито обяснението на хипнотизма, медиумизма в онзи смисъл, че да ни се разясни в достатъчна степен неизгарянето на тия индивиди. Вярно е, че днес се практикува даже от лекари хипнотизма, като анестезиращо, обезболяващо средство, но какво собствено става, че кожата не изгаря? Ако нервите, под влияние на известни хипнотични положения или връчени „функционални мозъчни разстройства", се отказват да превеждат болката и се получава тая анестезия, то все пак това никак не пречи кожата да изгори и без да се чувствува болка. А работата е там, че нестинаря нито чувствува болка, нито се изгаря.
към текста >>

Въпросът за нестинарските игри и други подобни огнени мистерии е, че се подчинява на нови психофизиологични закони, на които се подчинява и материята.
Особено голяма сила има религиозния екстаз, защото тук се комбинират екстаза с вярата. От окултна гледна точка екстазът или вдъхновението, представлява едно хармонично вибриране на човешката душа, ум и чувства с най-нежните и възвишени вибрации в природата. Но в същата тая природа има и тъмни, черни вибрации, които, намерили прием у някого, действуват пак като екстаз у него, но проявите на които носят отрицателен характер. Има един голям процент от убийци и престъпници, които не помнят как са извършили престъплението си. За хармониране с висшите или нисши вибрации в природата спомагат цяла редица от обстоятелства, каквито са наследственост, душевни предразположения, психическа неуравновесеност, околни условия: слухови, зрителни, вкусови и други възприятия. Въпросът за нестинарските игри и други подобни огнени мистерии е, че се подчинява на нови психофизиологични закони, на които се подчинява и материята. Тук има явен израз на интимната връзка между психичното състояние на човека и тялото, между външните условия и вътрешното психофизиологично състояние и най-после между външните условия и новото състояние на материята на тялото. Връзката между всичките тия състояния и условия се намира във вибрациите и трансформацията на различните видове енергия. Възможно е тук да имаме проява на особен род електрически полета във форма на йонна еманация, която да неутрализира йонното или електронно състояние на огъня, вследствие на което неговото нормално физично състояние се изменя. Въпросът не е изучен окончателно. Предстои тепърва тия явления да бъдат проучени.
към текста >>

14. Синевина - Зарко Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Макар и блян да са, що лесно се стопява, макар и сянка на моята фантазия да са, прелестта и чистата неземна радост, що ми вещаят те и тайната, що са внедрили в ярките зеници, ме притеглят със страшна сила и аз ще летя на моята огнена кола, докогато има дихание на моята уста, докогато тупти сърцето, което пролетта пронизва със сладката болка на своята стрела!
Кои са тия две очи? Не зная. Тях не съм ги срещал по своя земен път. Дали са моят блян, собствената моя мисъл, отразена като измамлив мираж или са твоите очи, о китна, цветна пролет, пролет на моята душа! Те ме викат. Макар и блян да са, що лесно се стопява, макар и сянка на моята фантазия да са, прелестта и чистата неземна радост, що ми вещаят те и тайната, що са внедрили в ярките зеници, ме притеглят със страшна сила и аз ще летя на моята огнена кола, докогато има дихание на моята уста, докогато тупти сърцето, което пролетта пронизва със сладката болка на своята стрела! Губи се земята в бяг. Остава само звездният път и вечното колело на зодиака, по което лети слънцето. Губят се сенките на вечна зима. Облаците, разкъсани стремглаво бягат, подгонени от вихрите, що води пролетта и само лазурът на чистото небе усмихнат се синее над моя път. Изчезват сенките на дълга зима, стенанията на тежко робство, защото мълнии донесе пролетта и те разкъсаха веригите, що стягаха душата и нейните кристални води умиха и отнесоха изплаканите сълзи на дълга, неспокойна нощ!
към текста >>

Една свещена ръка го изтегли към безконечността и по него ще лети, макар и стръмен да е той, моята блестяща огнена кола.
Остава само звездният път и вечното колело на зодиака, по което лети слънцето. Губят се сенките на вечна зима. Облаците, разкъсани стремглаво бягат, подгонени от вихрите, що води пролетта и само лазурът на чистото небе усмихнат се синее над моя път. Изчезват сенките на дълга зима, стенанията на тежко робство, защото мълнии донесе пролетта и те разкъсаха веригите, що стягаха душата и нейните кристални води умиха и отнесоха изплаканите сълзи на дълга, неспокойна нощ! Изчезва колебанието, защото един единствен път е вече ярко очертан. Една свещена ръка го изтегли към безконечността и по него ще лети, макар и стръмен да е той, моята блестяща огнена кола. Там, в далечината, стоят като сладка тайна две очи... Ще стигна ли до тях? — Не питай, казва трясъкът по моя път, а само се стреми към тях. Не питай, но здраво дръж юздите, защото конете що впрегна – Aries, да теглят твоята колесница, са по-бързи от твоята мисъл и нивга ти не ще ги изпревариш със своя глух въпрос... Не питай, догдето свети колелото на вечния живот, затвореният кръг на слънчевия път, по който Вечният е изписал тайните свещени знаци. Не питай, дръж отворени очите си и следвай ивицата, що се вие далече в безкрая. Пролет, изново се родих в твоя събуждащ трепет и нося в гърдите си сладостната болка на твоя звън и на твоята стрела!
към текста >>

15. Слепецът (стихотворение) - Х. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

В сърцето се забождат огнени стрели и сладка, примамлива немощ ни обхваща, прилична на унеса, що дава тъжна песен.
Водите на морето са бистри като сълза, отронена от любящо око и никъде шумът им не е така чудат, така примамлив. Неспирна игра се води там: Морето носи непрестанно малки отломъци от своите невидени съкровища и ги подхвърля на брега. Окото се запира жадно, ръката се протяга, но гребенът на къдрава вълна прибира пак в съкровището малката, светлива точка. Там, в тая страна, слънцето грее инак. Лъчите му горят като нажежени кинжали, но болка не извикват, а някакви трепети, не усетени до тоя час. В сърцето се забождат огнени стрели и сладка, примамлива немощ ни обхваща, прилична на унеса, що дава тъжна песен. Тъгата там се превръща в сладка, търпима болка, която възвисява, а омразата се губи като капка вода, що излита във въздуха от лъчите на пладнешкото слънце. Човеците там весден събират малките отломъци, що хвърля морето, а за другите, що то таи в своите недра, отиват смели търсачи. Всичко там е широко, волно. Животът е пъстър като приказка, като светливата, набагрена страна на мидена черупка. В една песъчинка там ще найдеш толкова красота, колкото ще найдеш другаде в цял низ перли.
към текста >>

16. Светията и Серафиа - Г. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

И чудни приказки разказа ми Персей, все тъй смирен бе кротък Волопас, и в слънчева любов ме в`веде Водолей, в каляска огнена летях с Пегас.
На пир Кога небето в полунощен час оглеждаше в безкрая своя мир, кога затихна всеки стон и глас, звездите ме поканиха на пир. Сред нощ живях безбрежен, светъл ден, на звездний пир бях гост в небето аз и тъй от блясъка му съм пленен, че мисълта ми там е всеки час. Земята – потопена в сладък сън, а звездний рой в хармония безспир възнасяше към Бога звън след звън и тиха радост бе по целий мир. И чудни приказки разказа ми Персей, все тъй смирен бе кротък Волопас, и в слънчева любов ме в`веде Водолей, в каляска огнена летях с Пегас. Опих се с вино на безбрежна светлина, затуй съм тъй унесен във захлас – огря очи ми тайна не една – на звездний пир бях гост в среднощен час.
към текста >>

17. УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ – Б. Боев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ония, които идваха да посетят постницата и гроба на големия светия, виждаха нощем тоя гроб целия светещ: от него излизаха два бели пламъка, сплитаха се нежно един друг и като тънка огнена струя възпламваха с двойна сила на възбог.
-------------------------------------------------------------------------------------------------- И след няколко дни той видя верига поклонници да се нижат в пустинята на път към неговото отшелие. Той ги прие, едни настави, други излекува и им остави завета: кога напусне тоя свят, да погребат тялото му в същия гроб, в който лежеше тялото на Серафиа. Не мина много и той се пресели отвъд. Поклонници изпълниха неговия завет — заровиха тялото му редом с тялото на блудницата. Но от тоя ден стана нещо чудно. Ония, които идваха да посетят постницата и гроба на големия светия, виждаха нощем тоя гроб целия светещ: от него излизаха два бели пламъка, сплитаха се нежно един друг и като тънка огнена струя възпламваха с двойна сила на възбог. И в тишината на нощта се чуваха дивни звукове, като че ли излизаха от гроба – сякаш ек от далечни химни. И, които виждаха това и се докосваха до гроба – болни ли биваха – оздравяваха; слепи ли – проглеждаха; хроми ли – изцеляваха се; глухи ли – прослушваха; прокажени ли – очистваха се. И разчу се за чудотворната светиня и от всички краища се стичаха хора да получат изцеление. А идваха и люде, търсещи Истината. И обзети от трепета на едно свещено присъствие, те получаваха дивни откровения – сякаш сам светията им раздаваше съкровищата на своята мъдрост.
към текста >>

18. Из Млечен път - Слав Бели Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Твоят ден сега лети към тебе с огнената кола на времето и ти ще го дочакаш.
Стани и отвори. Радостта ще бъде гостенка в твоя дом. Тя ще обходи всички кътове в него. Никого не ще отмине тая радост. Всеки дом ще посети. Твоят ден сега лети към тебе с огнената кола на времето и ти ще го дочакаш. Кой баща забравя синовете си? Коя девица тука на земята, не ще изпрати по някого привет и блага, кротка дума на избрания си? Така не ще забрави своите си и Оня, чието око е вечно будно. Не падай в скръб! Ката ден наслушвай в утринния час дали не ще те призове благата уста.
към текста >>

19. Спящата роза - Gis Moll Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Розови, сини и златожълти огнени езици впиваха своите остри върхове и пареха душата ми.
Ти висша, царице, на света. Клетва свещена поднасям пред твоите златни нозе, накитени с бели, сини и брилянтни слънца - служител твой, ще бъда навсегда! Красота, красота! Ти майка, царице, царица на всички царици по света. ІІ Видях вълшебна светлина, която разтапя безумната жажда и мътния взор на окото в своята мека топлина. Розови, сини и златожълти огнени езици впиваха своите остри върхове и пареха душата ми. Тя гореше в чудния пламък, който гъвко извиваше стан към звездите. Гореше и не догаряше. Моите устни пресъхваха от жажда. Аз търсих знания, търсих Великото - Вечното. Намерих красотата.
към текста >>

20. Пробуждане – Георги Томалевски Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

А денем, кога скиташе из дебри и усои, не му излизаха из ума Змеюви сараи и току надничаше в тъмните пещери да зърне огнените очи на Змея Огняна.А пък как му се щеше да намери Жива вода - само да намери и ще тръгне по света болни да лекува, на хората да помага, здраве и младина да им дава.
Добър беше старият овчар – и добър и умен. Па и какви приказки знаеше: почнеше ли да разправя – няма свършване. Пък как разправяше! Като го слушаш, сякаш виждаш каквото ти говори. Та често Земру, като го слушаше да разправя за вили-самовили, за русалки и самодиви, току се озърташе в гората - сякаш ги вижда да бродят сред дърветата или да вият хора по самодивски хорища. А денем, кога скиташе из дебри и усои, не му излизаха из ума Змеюви сараи и току надничаше в тъмните пещери да зърне огнените очи на Змея Огняна.А пък как му се щеше да намери Жива вода - само да намери и ще тръгне по света болни да лекува, на хората да помага, здраве и младина да им дава. Или по някой път му се чинеше, че като ония безстрашни юнаци, дето в приказките се разправя, тръгва да се бие с Ламята и с един само замах ù отсича седемте глави – защо да мъчи хората, водата им да запира, от жажда да ги мори... И един ден от върха на родния балкан, когато зърна далече долу в равнината града, който беше столнина на онова царство, стори му се, че града се беше свил като златна Ламя и сякаш чака да ù излезе насреща юнак спроти силата ù. Трепна младото сърце на Земру, трепна живот и сила да изпита. И рече си да слезе в града. Ламята го погълна и Земру се видя дребен, дребен, като песъчинка сред хорската гмеж. Стори му се, че и той стана една от люспите по голямата снага на Змея.
към текста >>

21. Символизъм в Природата и символизъм в изкуството Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

В това време на слънцето се наблюдават огромни тъмни петна и гигантски огнени изригвания.
Забелязано е, че магнитната стрелка съвършено спокойна, в едно денонощие се колебае ту наляво, ту на дясно. През известни години това колебание на магнитната стрелка става по-голямо, друг път е по-малко. И намерено е, че тия колебания на магнитната стрелка се намират в зависимост от слънчевите петна. Ако петната на слънцето се увеличат, увеличават се и колебанията. Силните колебания се наричат бури. В това време на слънцето се наблюдават огромни тъмни петна и гигантски огнени изригвания. Една такава силна буря е отбелязана през 1859 г. и нейната сила е била тъй голяма, че телефоните на земята престанали да работят. Тия магнитни бури имат голямо влияние за климатичните промени и полярните сияния. Тъй напр. полярните сияния веднъж стават в по-голям кръг, а някога в по-малък.
към текста >>

22. Насаме със себе си – Боян Планински Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Над тоя образ аз видях огнени езици, които постепенно се разгаряха в един истински огън, от който се струеше обилна светлина.
ПОРТРЕТ С вътрешния си взор съзерцавах един чуден образ, когото поисках да предам върху лист бяла хартия Ала колкото повече се взирах, за да открия туй, което бе чудно и странно в него, толкова повече той се изплъзваше от погледа ми, забулвайки се в лека сива мъгла, която ставаше все по-гъста и по-гъста. След дълго съзерцание през мъглата аз видях с духовните си очи Чистия образ, обвит в тихо светло сияние. Опитах се да изрисувам очите му, ала те постоянно меняха своята форма и цвят според моето собствено настроение. Усилията ми не се увенчаха с успех. Взирах се доста в тях и какво бе моето изумление, когато на тяхното място аз съзрях безброй малки изворчета, които се сливаха отпосле в един мощен, буен поток, готов да понесе със себе си всичко, което би се изпречило пред неговия път. Над тоя образ аз видях огнени езици, които постепенно се разгаряха в един истински огън, от който се струеше обилна светлина. Когато се опитах да изразя всичко това върху сложеният пред мен лист, огнените езици направлявани от невидим вихър, докосваха душата ми, търсейки в нея тленното и нечистото за да го претворят със своите пламъци в чисти безценни елмази, които да красят нея самата. Разбира се, слаба бе четката на художника за да нанесе вярно, точно да обрисува картината, която видях пред себе си, да изрази туй дивно величие – хиляди нюанси, преливащи се в всички багри на небесната дъга. (След туй сияние ти виждаш образа на мъж, ала ще поискаш ли да го изрисуваш)! Образът, който прозира през светлото сияние, рисуван като мъж – ето, това не бе мъж, а ликът на мило дете или нежна девойка. Позираше ми сякаш геният-поет, а през хартията рисува образа на философ, музикант или мистик, но не и поет.
към текста >>

Когато се опитах да изразя всичко това върху сложеният пред мен лист, огнените езици направлявани от невидим вихър, докосваха душата ми, търсейки в нея тленното и нечистото за да го претворят със своите пламъци в чисти безценни елмази, които да красят нея самата.
След дълго съзерцание през мъглата аз видях с духовните си очи Чистия образ, обвит в тихо светло сияние. Опитах се да изрисувам очите му, ала те постоянно меняха своята форма и цвят според моето собствено настроение. Усилията ми не се увенчаха с успех. Взирах се доста в тях и какво бе моето изумление, когато на тяхното място аз съзрях безброй малки изворчета, които се сливаха отпосле в един мощен, буен поток, готов да понесе със себе си всичко, което би се изпречило пред неговия път. Над тоя образ аз видях огнени езици, които постепенно се разгаряха в един истински огън, от който се струеше обилна светлина. Когато се опитах да изразя всичко това върху сложеният пред мен лист, огнените езици направлявани от невидим вихър, докосваха душата ми, търсейки в нея тленното и нечистото за да го претворят със своите пламъци в чисти безценни елмази, които да красят нея самата. Разбира се, слаба бе четката на художника за да нанесе вярно, точно да обрисува картината, която видях пред себе си, да изрази туй дивно величие – хиляди нюанси, преливащи се в всички багри на небесната дъга. (След туй сияние ти виждаш образа на мъж, ала ще поискаш ли да го изрисуваш)! Образът, който прозира през светлото сияние, рисуван като мъж – ето, това не бе мъж, а ликът на мило дете или нежна девойка. Позираше ми сякаш геният-поет, а през хартията рисува образа на философ, музикант или мистик, но не и поет. По неговото лице се рисуваше една безпределна скръб, която в миг се превръщаше на усмивка, изразяваща едно безкрайно блаженство.
към текста >>

23. Книжнина и вести Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Сладките звуци на мелодията ту тихо плавно се изливаха като запалена смирна, ту буйно запламтяваха и като огнени пламъци се издигаха на възбог: „Един си ти мой Мусала, свещено място Божий връх”!
И всред нощната стихия на планината те изглеждаха като величави жертвеници, сложени пред вратата на някой древен храм. Множество (...) са вече поставени; под тях спят уморени, но щастливи люде. След приятната вечеря и горещия чай, сега те вкусваха райско блаженство в нежните обятия на съня. По едно време някои запяха. То беше дружна песен, излизаща от бодри вдъхновени гласове. Сладките звуци на мелодията ту тихо плавно се изливаха като запалена смирна, ту буйно запламтяваха и като огнени пламъци се издигаха на възбог: „Един си ти мой Мусала, свещено място Божий връх”! Нощта, като че тихичко си преповтаряше думите на тая свещена песен и ги изпращаше по върхове и долини, езера и реки. Неволно душата със свят възторг дълбоко благодари на Оногова, който така мъдро всичко е създал като е дал и разум на своите чада, за да се радват на неговите непостижими по красота творения. X.
към текста >>

24. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Защото някой път се явяваха облаци, звездите падаха по-многобройно от обикновено, или прехвръкваха върху земята огнени глобуси.
Тогава те представяха молитви за успешно изпълнение на текущите държавни работи, за покровителствуване границите на Египет и на царските гробници, че никой крадец да не се осмели да влезе там и да прекъсне вечната почивка на славните фараони – но молитвите на свещениците, вероятно от нощната умора, не всякога бяха ефикасни. Сенките на държавата растяха и в свещените гробници крадяха не само скъпоценностите, но дори мумиите на фараона. Това беше резултатът от гостуването в страната на различни чужденци и идолопоклонници, от които народът научи да открива египетските Богове и най-светите места. Почивката на Господаря на господарите биваше прекъсвана един път, посред нощ. В този час астролозите събуждаха негова светлост и го запознаваха, в коя фаза е луната, кои планети светят на хоризонта, кое съзвездие минава меридиана и изобщо, дали не се е случило нещо необикновено. Защото някой път се явяваха облаци, звездите падаха по-многобройно от обикновено, или прехвръкваха върху земята огнени глобуси. Господарят слушаше рапорта на астролозите, в случай на някакъв необикновен феномен ги успокояваше за безопасността на света и заповядваше да се отбележат всички наблюдения в специални табели, които всеки месец се пращаха на свещениците на храма на сфинкса, на най-големите мъдреци, които притежаваше Египет. Те вадеха заключения из таблиците, но най-важните не съобщаваха никому, а само на своите Халдейски колеги във Вавилон. След среднощ фараонът вече можеше да спи до сутрешната песен на петлите, ако той желаеше. Такъв благочестив и трудолюбив живот още преди половин година живееше добрият Бог, раздаващ на покровителствуваните живот и здраве, денем и нощем пазещ земята и небето, видимия и невидимия свет, но във втората половина на годината, вечно живущата негова душа по-често и по-често се уморяваше от земните работи и от неговата телесна черупка. Имаше дни, в които той не ядеше нищо и нощи, в които той съвсем не спеше.
към текста >>

25. ТИХИЯТ ГЛАС - G. Normann Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Когато ме роди моята майка, на възхода на небето опъваше лък огнен знак.
Georg Normann МОЕТО РАЖДАНЕ Душата ми е пламък от вечния плам! Когато ме роди моята майка, на възхода на небето опъваше лък огнен знак. Затова обичам приказките на слънцето, затова копнея по него. Душата ми политна като падаща звезда, откъсната от огненото сърце на света. Далечни пилигрими видяха бляскава черта в нощта пред моя ден - тях срещнах в пътя към земята и те ме отведоха на север. С дрехата на северното царство облякоха душата ми. Дълго време стоях при Тях.
към текста >>

Душата ми политна като падаща звезда, откъсната от огненото сърце на света.
Georg Normann МОЕТО РАЖДАНЕ Душата ми е пламък от вечния плам! Когато ме роди моята майка, на възхода на небето опъваше лък огнен знак. Затова обичам приказките на слънцето, затова копнея по него. Душата ми политна като падаща звезда, откъсната от огненото сърце на света. Далечни пилигрими видяха бляскава черта в нощта пред моя ден - тях срещнах в пътя към земята и те ме отведоха на север. С дрехата на северното царство облякоха душата ми. Дълго време стоях при Тях. Те поваляха тежки смолисти стебла на хилядолетни дървета и по цели дни коваха с тъпи удари кораб за далечно пътуване. Морето на север тракаше с ледените си пили, що плуваха в зелените води, а в нощите слушах неговите песни.
към текста >>

Душата ми - огнена птица в северен плен, запомни тия песни, и сега ги преповтаря в пъстрите си сънища.
Далечни пилигрими видяха бляскава черта в нощта пред моя ден - тях срещнах в пътя към земята и те ме отведоха на север. С дрехата на северното царство облякоха душата ми. Дълго време стоях при Тях. Те поваляха тежки смолисти стебла на хилядолетни дървета и по цели дни коваха с тъпи удари кораб за далечно пътуване. Морето на север тракаше с ледените си пили, що плуваха в зелените води, а в нощите слушах неговите песни. Душата ми - огнена птица в северен плен, запомни тия песни, и сега ги преповтаря в пъстрите си сънища. Кораб градяха мълчаливи майстори. Неусетно той растеше на брега и вечер, когато се запалваха бели сияния, неговата фигура се открояваше като тъмен силует на великан, разперил ръце. От най-голямото дърво, расло с векове, издигнаха гигантска мачта. От нейния връх окото на буден страж щеше да оглежда необятната шир на морето и знаците за път по звездното небе. Бялото мълчание на северната земя ме научи на размисъл.
към текста >>

Гледах в безмълвните нощи огненото тръпнещо, бисерно сияние и чувах сякаш музиката на техния вечен вървеж.
Неусетно той растеше на брега и вечер, когато се запалваха бели сияния, неговата фигура се открояваше като тъмен силует на великан, разперил ръце. От най-голямото дърво, расло с векове, издигнаха гигантска мачта. От нейния връх окото на буден страж щеше да оглежда необятната шир на морето и знаците за път по звездното небе. Бялото мълчание на северната земя ме научи на размисъл. Звездите отпечатаха своят образ в душата ми. Гледах в безмълвните нощи огненото тръпнещо, бисерно сияние и чувах сякаш музиката на техния вечен вървеж. Звездите възлюби душата ми и затова сега ги диря всяка нощ в далечния свод, затова напрягам ухо и мъча се да доловя неразгаданият говор, що имат там във висинето. А странните мълчаливи приятели непрестанно с глухи удари ковяха кораба на моето далечно пътешествие. Понякога, като сребърни видния, отминаваха надолу обковани войни. Шумът на техните стъпки загиваше помежду стволовете на вековните дървета, като таен отзвук за тайното им пътешествие. Корабът растеше.
към текста >>

Жилава тетива на лък изпъваше огнения знак, когато се родих, Той ми сочи пътя.
Препасани ли сте с меч, гори ли душата ви в блян за чудната, предвечната страна, където зад белите знамена на сиянията кротко ни чака Той, потънал в размисъл! Морето, пак широкото море с нестихващите бури ме доведе в човешката арена. Морето знае предвечната история на душата. Попитайте морето, когато стоите самотни край брега! Душата ми е отломък от вечният плам. Жилава тетива на лък изпъваше огнения знак, когато се родих, Той ми сочи пътя. По него са минали мнозина. Душата ми е огнена птица, живяла в северното царство, облечена в дрехата на северна земя. Отломък е душата ми от вечния плам! Затова обичам приказките на слънчевите страни, затова по слънцето копнея, братя мои! .................................................... „От онези хора, у които живее Божествената Любов, лъха една особена топлина, едно особено разширение.
към текста >>

Душата ми е огнена птица, живяла в северното царство, облечена в дрехата на северна земя.
Морето знае предвечната история на душата. Попитайте морето, когато стоите самотни край брега! Душата ми е отломък от вечният плам. Жилава тетива на лък изпъваше огнения знак, когато се родих, Той ми сочи пътя. По него са минали мнозина. Душата ми е огнена птица, живяла в северното царство, облечена в дрехата на северна земя. Отломък е душата ми от вечния плам! Затова обичам приказките на слънчевите страни, затова по слънцето копнея, братя мои! .................................................... „От онези хора, у които живее Божествената Любов, лъха една особена топлина, едно особено разширение. Дето и да влезе такъв човек, носи мир за всички окръжаващи. Всички същества, даже най-малките, чувствуват тази Любов". Учителят
към текста >>

26. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Прозрачното му тяло се разсипа на хиляди атоми, които разграбиха стихиите на първоначалния хаос и ги завлякоха в огнения ураган, който ги изгаряше като убиваше в него паметта и отнемаше от него знанието и могъществото.
„Изида, где е обещаното правосъдие? Осъди моите угнетители, а мен награди за труда и далата ми". Дълбоко мълчание беше отговорът. Той за втори път се хвърли напред към светещата ограда, като изсипваше проклятия, но в същия миг звездите, които увенчаваха неговата глава, се разпаднаха с гръмоподобен шум. Атмосферата се изпълни с дисхармонични звуци и из-зад оградата блесна ярка мълния и прониза сърцето на Вайдхава. Прозрачното му тяло се разсипа на хиляди атоми, които разграбиха стихиите на първоначалния хаос и ги завлякоха в огнения ураган, който ги изгаряше като убиваше в него паметта и отнемаше от него знанието и могъществото. ................................... Както вихри, които носят отбрулен лист, летеше той от бездна в бездна назад, без да може да се спре някъде поне за миг. Разбит, изтерзан, със страшна болка, Вайдхава с труд осъзна, че беше заключен в един голям камък. От неговото лъчезарно сияние беше останало едно само мъждиво, червено пламъче. .................................. С бавни крачки и с нестройно пеене вървеше голяма тълпа голи и едва прикрити със зверски кожи хора, които се приближаваха, носейки клонки и плодове. Всичко това те сложиха на камъка, а след това коленичиха и запяха песен, с която славеха справедливостта на Брама.
към текста >>

27. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И когато човек се вслуша или чете техните обяснения за толкова и толкова километра дебела земна кора, та под нея толкова сгъстени огнетечни материи, после огнено-твърди газове и пр.
Математическите „истини" са логически творби на самия човек, условности, които само потвърждават допуснати предварително отношения, но нищо не доказват[4]... Трупат се „опити и наблюдения", но по пътя на индукцията заключението може да бъде вярно, само когато всички възможни случаи са влезли като предпоставка на заключението; дедукцията и аналогията имат своите опасни зони да станат отражение в дефиницирани огледала - съзнания, а интуитивния метод на работа е път, по който малцина са минали и гражданството на който тепърва требва да се извоюва[5]. И нещо повече, има съвременни науки, които в един свой отдел приемат като основна теорията за гранулозността на материята и квантитета като изходен пункт на своите обяснения, а в следния отдел разглеждат приложението на своите механични закони върху един контюинитет от несгъваеми и недеформируеми лостове... И тогава, или такива съществуват и законите потвърждават това, което не е, или за да бъдат законите верни, опитът требва да не го потвърди. И тогава, върху що ще се базират опитните науки[6]. Нашата цел не е в случая да сочим на дълбоките противоречия, които съществуват в основните истини, приети като изходни пунктове на разните научни дисциплини и които сами по себе си сочат на далечината от същественото схващане първоизточника на онзи голям и сложен процес, който носи общо име Битие и който обхваща факти в далеч по-широки рамки, отколкото му се слагат обикновено. Много и разнообразни наблюдения, които са направени от познавачите на земната кора, са основата, върху която се градят предположенията или хипотезите и теориите на съвременните геолози. И когато човек се вслуша или чете техните обяснения за толкова и толкова километра дебела земна кора, та под нея толкова сгъстени огнетечни материи, после огнено-твърди газове и пр. — всичкото това разправяно най-положително, като да е видно със собствените очи на разказвача, налага се да се запита, колко от това е вярно и колко от това, кое го днес се разправя като „положителна наука", подир десет години ще бъде... остаряла теория, защото ние сме свидетели на теории, които са все „достоверни" и „научни", а се сменяват като дамските моди. Но що знае човек за земната кора? На какви дълбочини е проникнал той? Какво е видял там, за да говори за стотици и стотици километри? Представете си едно човешко тяло, което в гръдния кош има обиколка 90 см., т.е.
към текста >>

28. Вести Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Косите му са от огнени искри, очите а червени въглени и има уста пещ.
– Каква награда искаш за твоята чудна песен? – Арфа от най-хубавото дърво. – Дайте му, – рече Цу-Зан-Хор. В незнайните дълбочини е царството на Хел-О, царят на огъня. Страшен е Хел-О. Косите му са от огнени искри, очите а червени въглени и има уста пещ. Сам беше огън и седеше сред огън. Само нозете му бяха нозе на човек. Когато Хел- О видя На-Ну, рече: – Жаден съм! – Ето кръвта ми, – отвърна На-Ну. И като отряза жилите на ръцете си, подаде струя кръв в устата на Хел-О.
към текста >>

Огнените искри на главата му се превърнаха на черни коси, въглените на очите му потъмняха, а от устата му престана да лъха пламък и жар.
Само нозете му бяха нозе на човек. Когато Хел- О видя На-Ну, рече: – Жаден съм! – Ето кръвта ми, – отвърна На-Ну. И като отряза жилите на ръцете си, подаде струя кръв в устата на Хел-О. И ето, щом глътна първата капка кръв, стана второто чудо. Огнените искри на главата му се превърнаха на черни коси, въглените на очите му потъмняха, а от устата му престана да лъха пламък и жар. Огненият цар стана юноша. – Кой си ти? – рече Хел – О, който имаш смелостта да дойдеш в моето царство? Кой си ти? – Един беден овчар – певец, – отвърна На-Ну.
към текста >>

Огненият цар стана юноша.
Когато Хел- О видя На-Ну, рече: – Жаден съм! – Ето кръвта ми, – отвърна На-Ну. И като отряза жилите на ръцете си, подаде струя кръв в устата на Хел-О. И ето, щом глътна първата капка кръв, стана второто чудо. Огнените искри на главата му се превърнаха на черни коси, въглените на очите му потъмняха, а от устата му престана да лъха пламък и жар. Огненият цар стана юноша. – Кой си ти? – рече Хел – О, който имаш смелостта да дойдеш в моето царство? Кой си ти? – Един беден овчар – певец, – отвърна На-Ну. – Кой те изпрати в моето царство?
към текста >>

Ледът започна да се топи, огрян от слънчеви лъчи и огнената песен.
Тъй хубаво пееше На-Ну. Слънцето чу песента. То направи крачка по-близо и нададе ухо. Ашар задряма унесено от чудната песен. Гур се унесе. Ледът започна да се топи, огрян от слънчеви лъчи и огнената песен. И ето, там, където по-рано беше ледът, сега имаше трева. Ден след ден На-Ну вървеше по стръмните пътеки. И на седмия ден стигна върха. И погледна долу: там бяха хората, зверовете и цветята. Погледна нагоре: там бяха птиците, въздухът и звездите.
към текста >>

29. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

която виждаш около мене, това са огнени езици от омраза, от егоизъм, от злоба и завист между хората.
– Ти не си за тук. Аз се уплаших и мъкнах, нищо не отговорих. – Аз съм Луцифер, първата светлина на Бащата. Обаче, аз исках да стана по-голям от Него и със своята светлина да спечеля световете. Тогава моят Баща ме отблъсна, и аз паднах до дъното на бездната и оттам отправих всичката си омраза към света. Светлината. която виждаш около мене, това са огнени езици от омраза, от егоизъм, от злоба и завист между хората. Тези вериги, с които съм свързан, това е борбата на злото у хората против доброто. Аз трябва да остана тук, докато всичката светлина се освободи от веригите на злото. Тогава ще мога вече да се върна при Баща си назад. – Луцифер, ти пак ще отидеш при Отца? – Да, дете, не виждаш ли светлината около мене и болката, която тя ми причинява?
към текста >>

30. Стремежcт на потока - Ив. Изворов Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

По него пишеш ти знамения със звезди и огнено писмо.
Преминават тежки векове, а ти си вечно млад и неуморим! Певци, нагласете струни и запейте хваление за обновителния дух, що тече на звездни реки по цялата вселена! Псалом тринадесети: НЕБЕ Небето е престол на Твоето царство, в което криеш великите Си тайни. Небето е свят, в който пребъдват светите знахари и тия, що познават част от пътищата Ти. Небето е радостта на праведните и утеха на тия, които протягат ръце км Тебе. По него пишеш ти знамения със звезди и огнено писмо. Направи небе цялата вселена! Направи земята ни път км небето. И когато ногата ни допира земна твърд, душата ни в небето да пребъдва. Не само купола на нощта и лазурната дреха на деня са небе. Небето е съкровище, което носим в себе си запечатано със седем ключа.
към текста >>

И слънцето е огнено око в небето.
Хвала на мъдростта, която чупи печатите на седем тайни и ни повежда към небето. Хвала на истината, която разсича тъмния покров и ни показва светлината - езика на небето! Псалом четиринадесети: ОКО Едно око е будно всеки миг: окото, което вижда сърцето и познава помислите. Някога то гледа през очите на малките деца, а други път с погледа на мъдреците. В яркия ден и в тъмната нощ усещаме погледа на светата зеница. И слънцето е огнено око в небето. То ни гледа от ранина до залез, докогато на небето се отворят другите безброй очи, през които пак ни гледа вечно Будният! Живее Един, чието око не затваря умората. Благословена Неговата вечна будност. (следва)
към текста >>

31. В мир и светлина. Бог да живее в тебе! – П.Г. Пампоров Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Душата ми копнее, кога те чака, за да я обгърнеш в своята огнена прегръдка.
Ти си радост, Господи! Сами ние сътворихме воплите на мъката, защото загубихме радостта, търсейки измамата в тъмната долина на сенките. Ти си радост. Направи да се върнем при Тебе, да дойде тя гостенка у нас, за да я открием на всяка стъпка. Псалом седемнадесети: СЛЪНЦЕ Как мога да разкажа с думи любовта, що имам към тебе, мое слънце! Душата ми копнее, кога те чака, за да я обгърнеш в своята огнена прегръдка. Слънце - велико сърце на богатство и щедрост! Кога е твоят празник, да ти принесем най-скъпите си дарове, приготвили сърцата си, облекли доспехите на любовта! Слънце, огнено око, що раздираш тъмните завеси на нощта, разпръсни съмнението в душите ни и ни научи, с какви слова да те възхвалим, с какви песни да изкажем радостта за обилните ти добрини, с които ни дариш. Чуй, когато бягаш в своя вихрен път, песните на малките деца. Велико щедро сърце, което никога не взема, а само дарява, погледни ни, кога те чакаме, разтворили душите като цветове за твоята огнена целувка.
към текста >>

Слънце, огнено око, що раздираш тъмните завеси на нощта, разпръсни съмнението в душите ни и ни научи, с какви слова да те възхвалим, с какви песни да изкажем радостта за обилните ти добрини, с които ни дариш.
Направи да се върнем при Тебе, да дойде тя гостенка у нас, за да я открием на всяка стъпка. Псалом седемнадесети: СЛЪНЦЕ Как мога да разкажа с думи любовта, що имам към тебе, мое слънце! Душата ми копнее, кога те чака, за да я обгърнеш в своята огнена прегръдка. Слънце - велико сърце на богатство и щедрост! Кога е твоят празник, да ти принесем най-скъпите си дарове, приготвили сърцата си, облекли доспехите на любовта! Слънце, огнено око, що раздираш тъмните завеси на нощта, разпръсни съмнението в душите ни и ни научи, с какви слова да те възхвалим, с какви песни да изкажем радостта за обилните ти добрини, с които ни дариш. Чуй, когато бягаш в своя вихрен път, песните на малките деца. Велико щедро сърце, което никога не взема, а само дарява, погледни ни, кога те чакаме, разтворили душите като цветове за твоята огнена целувка. Ние те чакаме, както се очаква царски син на победна колесница, както се посреща тръгнал отдалеко скъп и дълго чакан гостенин. Псалом осемнадесети: ТЪРПЕНИЕ Когато вървиш към планината в късен час, и полето е обвито в тежки мъгли, от които се не види чистия връх, нито звездната низа по небето, не се връщай назад и стъпвай търпеливо. В пустото поле ще чуеш смътни викове, които искат да смутят сърцето ти, но ти се не отчайвай и не напускай пътя, що води към върха.
към текста >>

Велико щедро сърце, което никога не взема, а само дарява, погледни ни, кога те чакаме, разтворили душите като цветове за твоята огнена целувка.
Душата ми копнее, кога те чака, за да я обгърнеш в своята огнена прегръдка. Слънце - велико сърце на богатство и щедрост! Кога е твоят празник, да ти принесем най-скъпите си дарове, приготвили сърцата си, облекли доспехите на любовта! Слънце, огнено око, що раздираш тъмните завеси на нощта, разпръсни съмнението в душите ни и ни научи, с какви слова да те възхвалим, с какви песни да изкажем радостта за обилните ти добрини, с които ни дариш. Чуй, когато бягаш в своя вихрен път, песните на малките деца. Велико щедро сърце, което никога не взема, а само дарява, погледни ни, кога те чакаме, разтворили душите като цветове за твоята огнена целувка. Ние те чакаме, както се очаква царски син на победна колесница, както се посреща тръгнал отдалеко скъп и дълго чакан гостенин. Псалом осемнадесети: ТЪРПЕНИЕ Когато вървиш към планината в късен час, и полето е обвито в тежки мъгли, от които се не види чистия връх, нито звездната низа по небето, не се връщай назад и стъпвай търпеливо. В пустото поле ще чуеш смътни викове, които искат да смутят сърцето ти, но ти се не отчайвай и не напускай пътя, що води към върха. Мъглата е долу. На върха е чисто.
към текста >>

И звездите там ще видим и ще дочакаме огнената черга, из която ще излезе колесницата на идващия ден.
Мъглата е долу. На върха е чисто. Оттам се вижда изтока като синя зеница, що наднича из полуотворени ресни. Търпение, когато крачим в мрачните, покрити с мъгла поля. Не ще се продължи безкрайно мъката за чистата усмивка на планинския връх. И звездите там ще видим и ще дочакаме огнената черга, из която ще излезе колесницата на идващия ден. Нозете ни с мъка се придвижват, когато ходим към планината на нашето възхождане. Тежи съмнението и гъстата мъгла, която не ни дава да погледнем надалеко. Нека да си спомним в тоя час великото търпение, с което Търпеливият ни чака, за да дочакаме и ние часа да стигнем там, дето не идва мъглата на душното поле. Търпение! Нека смътни гласове като на грабливи нощни птици долитат до нас. Горе там друга музика звучи.
към текста >>

32. ЧАР - БОЯН МАГЪТ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

- Да могат с други глас да пеят те, - да си намират в други мир храната; Полета им - орел - да израсте: - с криле на вихър да летят високо, и през пъкъла огнен и студен, в познанието да слязат най-дълбоко, и да се върнат ангели при мен...
Мара Белчева МОЛИТВА От Тебе аз не искам милост, Боже, А моля земните си грехове, в които нявга сянката си вложих, да не смущават твойте светове, със черния си грак през светлината. - Да могат с други глас да пеят те, - да си намират в други мир храната; Полета им - орел - да израсте: - с криле на вихър да летят високо, и през пъкъла огнен и студен, в познанието да слязат най-дълбоко, и да се върнат ангели при мен...
към текста >>

33. ПРОЗРЕНИЯ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Препаши ни с меч на огнено слово, Твоят дух да бъде щит, а твоята Любов доспехи светли!
Georg Nordmann ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ Псалом двадесет и девети: ЮНАК Юнак е тоя, що се не бои да броди през пустинята или в бурна нощ из планината, но още по-юнак е, който ходи из трудната пътека да дири себе си. Юнак е, който желязото превива като тънък клон, но по-юнак е тоя, що може да превие главата на своето алчно, дребно аз, за да го впрегне в ралото на Твоята нива! Юнак наричат тоя, който може да укроти и яхне луд жребец и да препуска с него из полята, но дваж по-юнак е, който може да укроти лудия жребец на своя ум и с него да препуска из ширните поля на Твоя дух. Юнак е, който пред витязи ярко знаме е развял, не бои се от шума на битката, но триж по-юнак е тоя, който от никого невидян, в късен час похлопва на вратата на отрудените и там оставя дял от своя мир. Юнаци направи ни! Препаши ни с меч на огнено слово, Твоят дух да бъде щит, а твоята Любов доспехи светли! Псалом тридесети: ЯСНИНА Ясна утрина раздига на изток кадифените завеси на нощта. Скрита до този час, изхвръкна птица и се загуби в дълбокото небе. Денят настъпи. Той носи в ръката си светилник, чиято бяла светлина залива света. Той се зададе от планината и слезе по широките полета като човек, що слиза със светилник в ръка в мрачна изба.
към текста >>

Утре отново ще изгрее слънцето, ще литнат огнени стрели, земята ще вдигне синия воал на утрото и росата ще блести като елмази.
Аз поглеждам небето, опасано с пояс от звезди. Едно безмълвно тържество има на небето. Там виждам с очите си това, което няма в книгата на мъдреците. Със сърцето си го виждам. Сърцето пее тих псалом за Вечния - Последният псалом на отминалия ден. Утре отново ще изгрее слънцето, ще литнат огнени стрели, земята ще вдигне синия воал на утрото и росата ще блести като елмази. Ще начене нов ден във великото безкрайно колело на дните. Ако е отредил Вечният, ще видя светлите усмихнати очи на това утро и ще започна новия ден с първия псалом. (Край)
към текста >>

34. Духовните нужди на новото време – В. Вл. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ние знаем — иначе и не бихме знаели — чрез оногова, за когото тук става реч, че той никога като човек, по всичко подобен нам човеците, е ходил по тази земя и че той само по огнената сила на любовта ни е дотолкоз надминал, че е смогнал да извърши свръхземното чудо — да измени духовната аура на тази земя така, че всеки който иска днес може да нам-ври отново пътя към Духа — в любовта — проправена вече — тъй както може да нам-ври пътя и оня що пътува по планински снегове, след като бъде проправен от друг никой, който е знаел правия път.
Ни един от нас, колкото и високо да го е издигнал Духа, не ще изпадне в заблудата, че той — Вещателят — е самото „С л о в о" — първичното — и тъй мислим ние: престъпно кощунство е да се вярва за оня най-велик от всички любящи, че той е изпаднал в такава заблуда. . . Ние искаме да го покажем такъв, какъвто наистина е бил в дните, кога като нас е носел земното бреме, — такъв, какъвто и днес още— пребъдващ в духовно единение с своите братя — той ни се изявява в духовната си форма, знаен за нас и едно с нас172 Ако ние, които високо го почитаме, се наричаме негови „братя", това само ще рече, че той като земен човек е бил един от Нашити и че той и в духовното си тяло си остава един от На шит, макар че от Сина Човешки, който изпита всичко човешко през земните си дни, направиха в едно далечно зарад нас време, алкаещо за чудеса, един „Бог", който трябвало да слезе от своята божествена висота, защото според схващанията на един стар малък народ не можела да се усмири неговата ярост, ако собственият му „Син" не му бъде принесен в жертва. Ние не говорим за едного когото познаваме само по старо, тъмно предание! Ние сме с оногова, за когото вещаем тъй едно, както никакво земно единение не може да свърже човек с човека! Ние знаем — иначе и не бихме знаели — чрез оногова, за когото тук става реч, че той никога като човек, по всичко подобен нам човеците, е ходил по тази земя и че той само по огнената сила на любовта ни е дотолкоз надминал, че е смогнал да извърши свръхземното чудо — да измени духовната аура на тази земя така, че всеки който иска днес може да нам-ври отново пътя към Духа — в любовта — проправена вече — тъй както може да нам-ври пътя и оня що пътува по планински снегове, след като бъде проправен от друг никой, който е знаел правия път. Така че всъщност неговото вещание достига до вас чрез нашит думи! Ако вие виждате в нас човеци, макар че трябва да се изявим като негови „братя", то знайте, че и той като нас, беше истински човек, комуто нищо човешко не остана чуждо, неизживяно ! Нищо човешко не му се стори тъй долно, че да го не почувествува в самия себе си, като своя преживелица, свой опит! Той не би бил оня що беше, да не бе намерило простор да бъде изпитано у него всичко човешко в цялата му пълнота! Па и наистина не му б- дадена власт да се отърве от своята човещина, дори и да би поискал да се отърси от нея.
към текста >>

35. НА СВЕЩЕННАТА ПЛАНИНА - А.Т. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Годината, чийто изгрев е в мига, кога слънцето встъпва в Овен, сиреч пролетната равноденствена точка, също започва от един зародиш - един огнен импулс.
Искра огън може да причини грамаден пожар. А в атома - според пресмятанията на днешната физика - е скрита могъща енергия, ала е свързана в Гордиев взел, та мъчно би могла да се развърже. Да се развържеше, би била цял змей, чийто пръстени биха опасали цялата земя. И най-великото чудо на Природата е негли това - дето може да събира в малкото голямото: и по време, и по пространство. Човешкият зародиш не преповтаря ли фазите на целия развой - не само формите на органическия живот, а и геологическите епохи, които са се редували на земята? Годината, чийто изгрев е в мига, кога слънцето встъпва в Овен, сиреч пролетната равноденствена точка, също започва от един зародиш - един огнен импулс. Една искра на първичния огън. И се разраства в организъм. Годината е като живо същество - със своя физиономия, със свой характер, свой живот, своя съдба. Година с година не си приличат, както ден с ден, както дори миг с миг. Разбира се, че когато говорим за година ние не подразбираме една мъртва редица от дни, отбелязани на книжен календар с имената на разни светии, царе, мъченици - икони на които се кланят пустоверни люде, които не могат да живеят без идоли.
към текста >>

Годината има светли огнени очи - със смеел и проницателен поглед.
И само прости „овчари" може би са видели „звездата" на годината и са отишли да ù се поклонят и да ù дадат дар от сърце: агне непорочно. И неколцина мъдреци - тоя път може би повече от трима - които разбират езика на звездите, са отишли да видят новородения отрок, очакваният нов живот, чрез който Бог по веднъж в годината слиза на земята. Аз срещнах един от тия мъдреци и той ми описа отрока - Година. Показа ми и рожденото му свидетелско: някакъв кръг, на който видях нанесени знаковете на зодиака, а в тях планетите на нашата слънчева система. То било техните подписи - печати. Годината има светли огнени очи - със смеел и проницателен поглед. Така прям и така смел, че погледне ли никого, който лъже, или е с гузна съвест - ще го разтрепери, ще извади на показ всички му задни мисли и кроежи - защото ще се запретне да чисти не с вода, а с огън. И в него, като спретната чевръста мома, която шета в къщи и съвсем не ù е до приказки и задявки - тя ще хвърля безжалостно всички пъртушини и вехтории. Не ще търпи нищо вехто. Който иска да гради с вехти греди, с останки, който иска да преправя стари дрехи, износени, който иска да кърпи вехтото с ново - ще изпита замаха на нейната ръка. И ще види вехториите му да пламтят в огъня.
към текста >>

36. ПЕСНИ НА ПРОЛЕТТА - П.Г.П. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Той нямаше по-скъпо същество на тоя свят от своята малка дъщеря, която след дните на тежък, огнен труд, идваше при него с нежна милувка и с детински сладък глас му разказваше за всичко, що бе видела през деня... Шестнадесет пъти Фуен Ву изливаше грамадната камбана за новия храм, но той все не бе доволен от нейния глас.
Храстите се напълниха с бели цветове и техният аромат се разнасяше от тихия ветрец. Малката Офизан седеше в градината и с тънка игла работеше своето моминско руво. Птичките подскачаха по клоните на разцъфналите овошки, а небето беше чисто, лазурно, дълбоко. Офизан тихо пееше, а умореният Фуен Ву, спираше за миг работата си, отриваше с ръка потта от челото си и се вслушваше. Тая тиха песен беше отплата и награда за тежкия му труд. Той нямаше по-скъпо същество на тоя свят от своята малка дъщеря, която след дните на тежък, огнен труд, идваше при него с нежна милувка и с детински сладък глас му разказваше за всичко, що бе видела през деня... Шестнадесет пъти Фуен Ву изливаше грамадната камбана за новия храм, но той все не бе доволен от нейния глас. Тя не звучеше така, както старият майстор очакваше: нейният ек не будеше в сърцата на верните онова свято чувство, а грешниците едва ли от него биха изтръпнали, както искаше светия лама, който строеше храм на Великия Учител. Натъжи се, отпадна духом камбанарят, чиято ръка бе изляла всички камбани в Пекинг и му се струваше, че гневът на небесния син ще го срази, защото не може да изпълни даденото обещание. След последния си опит Фуен Ву излезе от ливницата отпаднал, изпотен, отиде в градината и там падна на колене, като започна безутешно да се бие в гърдите. Притича тогава Офизан уплашена, прегърна побелялата глава на баща си и след дълги молби узна тайната на неговата скръб. Тя обърна глава към Пекинг и видя големия храм готов да чака като исполин своята камбана, чийто глас ще прелети над града, да сбере за молитва праведните синове.
към текста >>

От вратата на ливницата излизаше огнен блясък и осветяваше надалеко заспалата вече махала.
За камбаната чакаше и верният служител, но Фуен Ву не можеше да я приготви според даденото обещание. Свечери се, слънцето кърваво залезе на запад и червеният му блясък приличаше на лошо знамение. Сякаш небето щеше да излее гняв върху страната, в която се роди Лао Тцео. Офизан, чието сърце беше чисто като цвета на вишните (защото Офизан ще рече вишнев цвят), с насълзени очи молеше баща си да се не отчайва, да не скърби, а още веднъж да опита своето старо изкуство. Послуша старият майстор своето дете и за последен път отиде и разпали въглените и разтопи непослушния метал. От вратата на ливницата излизаше огнен блясък и осветяваше надалеко заспалата вече махала. Във въздуха само трептеше въздишката на пролетта, напоена с омайващия аромат на нацъфтялите вишни. Офизан тогава отиде при домашния олтар и започна да се моли. Тя викаше небесния син да помогне на измъчения майстор Фуен Ву, чието отчаяние тя не искаше да гледа. Тогава пред нея се яви Лъчезарният и каза: „Строги, жестоки са гласовете на камбаните в Китай. Те не говорят на думите.
към текста >>

Фуен Ву послуша детето си, отиде при олтара, разтвори ръце да приеме в тях благословението, а Офизан, която тайно се сбогува с него и с нацъфтялите храсти, опиянена от светлината, с която бе обкръжено лицето на пророка, отиде и се хвърли в разтопената огнена маса.
Тогава пред нея се яви Лъчезарният и каза: „Строги, жестоки са гласовете на камбаните в Китай. Те не говорят на думите. В метала на камбаната трябва да се разтопи едно любящо сърце, за да може гласът ù да посети сърцата и да ги зове с магическата власт на своята кротост." „Няма ли в Китай поне едно чисто сърце? " Това рече Благословеният и се загуби. Тогава Офизан, чиито душа беше като душата на гълъба, отиде при стария си татко и му каза: Преди да отлееш метала, иди при жертвеника и извърши домашния обред. Фуен Ву послуша детето си, отиде при олтара, разтвори ръце да приеме в тях благословението, а Офизан, която тайно се сбогува с него и с нацъфтялите храсти, опиянена от светлината, с която бе обкръжено лицето на пророка, отиде и се хвърли в разтопената огнена маса. Когато Фуен Ву се върна в ливницата, всичко бе готово за последния опит. Той насипа за сетен път разтопения метал и цяла нощ стоя край новото творение. Чак на сутринта, когато слънцето се издигна доста нависоко, Фуен Ву отмахна формите и чукна за първи път камбаната. О, това не беше глас на метал! Това бе повеление, излязло от устата на Пророка, който разкриваше с нечути слова великата красота на небето.
към текста >>

37. ВЕСТИ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Едни от тях са набрани в ранната му утрин, когато дните ми бяха потопени в музиката на едно велико пробуждане, а други – в дни, чието слънце беше размахан огнен бич, а нощите – затвори, в които се чуваха стенания на погиващи за светлина и отломък хляб... Едни от тия скъпоценни бисери събирах край брега на морето, други в канарите на извисилата се горда планина, по пътищата край златните ниви, и в сиви градове със студени хора, над чието небе тежеха черни облаци, прерязвани с гърмящата черта на светкавица.
Georg Nordmann Поеми в проза Скъпоценният низ Животът ми е низ от много бляскави зърна, чиято красота се крие в многообразието им. Едни от тях са набрани в ранната му утрин, когато дните ми бяха потопени в музиката на едно велико пробуждане, а други – в дни, чието слънце беше размахан огнен бич, а нощите – затвори, в които се чуваха стенания на погиващи за светлина и отломък хляб... Едни от тия скъпоценни бисери събирах край брега на морето, други в канарите на извисилата се горда планина, по пътищата край златните ниви, и в сиви градове със студени хора, над чието небе тежеха черни облаци, прерязвани с гърмящата черта на светкавица. Затова в броеницата на моите дни има зрънца, които пеят със своя синкав блясък, а други гледат като тъмни разплакани зеници, чиято безнадеждност се забива като острие в душата ми. И аз ги любя – и едните и другите. Те са моето аз, моят път, моята оставена следа след неспокойната ми стъпка. С тях ще се накича в деня, когато моят аз, като смирено дете, ще се приближи към Аза на Всемира. Не радвах ли се, не тъгувах ли ?
към текста >>

Не направих ли дните си огнени пещи и казън всеки техен час?
И аз ги любя – и едните и другите. Те са моето аз, моят път, моята оставена следа след неспокойната ми стъпка. С тях ще се накича в деня, когато моят аз, като смирено дете, ще се приближи към Аза на Всемира. Не радвах ли се, не тъгувах ли ? Не умих ли със сълзите в безсънните си нощи праха, полепнал по душата ми? Не направих ли дните си огнени пещи и казън всеки техен час? Не виках ли като пустинник, загубил път и другари в глухата самота на моите страдания? Мои са те: най-красивите и горчиво преминалите часове, дни и години. От тях направих скъпоценни низи – от сълзите на радост и опиянение, от детският безгрижни часове, когато слагах морна глава за приказен сън и когато я слагах между ръцете си, обхванат от лудата ярост на разкаяние и мъка... Те са моето аз – тази броеница от зърна, които като друмник събрах по своя път. Празничните дни Напразно днес красите моя дом с разноцветни лампи. Напусто аромат на теменуги ухае във въздуха на моята стая – сърцето ми е наранено и затворено, душата ми прилича на пустиня.
към текста >>

Не се боя от мълниите, които разсичат небесната шир, защото у мене има мълнии и по моето небе ръката на страхотна буря пише огнени слова.
В очите на всички блести приветствие и красота, днес не би ми се видял страшен и свирепия вой на бурята. Нека бъде тихо. Оставете ме. Днес, в делничния ден, е моят празник. Dег Fliеgеndе Holländer Аз съм едно с моя залутан кораб сред разгневеното море; едно съм с бурята, защото нося буря и в душата си. Не се боя от мълниите, които разсичат небесната шир, защото у мене има мълнии и по моето небе ръката на страхотна буря пише огнени слова. Аз догонвам бягащата черта на хоризонта, където живее една безименна незнайна радост. Плувец съм от далечно време. Дните ми са изумрудени камъни, а нощите – черни бездни. Аз съм едно с моя безконечен път, с неговото страдание, с малките проблясъци надежда. Едно съм със съкровената мечта в гърдите си, която държи корава ръката над кормилото и будни очите в нощта.
към текста >>

38. АФОРИЗМИ - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Велика е тя, защото освобождава, претворява човека, а е трудно постижима, защото идва през сърцето, което най-често е обвито с ледени стени, за разтопяването на които са потребни огнени страдания.
Georg Nordman ПРОСТАТА, НО ВЕЛИКА ИСТИНА Има една проста, но велика и трудно постигаща се истина в живота на човека, до приближаването на която по-голямото мнозинство от хората изминават дълга върволица от страдания, страшен път на противоречия, душевни борби и сълзи. Простотата на тая истина се състои в това, че за разбирането й не са потребни нито знанията на учените, нито авторитета на университетите, нито чародейството на знахарите. Велика е тя, защото освобождава, претворява човека, а е трудно постижима, защото идва през сърцето, което най-често е обвито с ледени стени, за разтопяването на които са потребни огнени страдания. Тая истина няма име, идва като лъх, събужда от сън, разтваря духовни очи. Назовават я с думата любов, защото носи в себе си непобедимата сила на доброто и кротостта. Тая дума е казвана много пъти, от много люде. Звучи като отдавна изречен съвет или максима, но силата й могат да разберат само тия, които веднъж са я отминали с пренебрежение и сега се връщат към нея, изтощени, с прекършени ръце, преситени от тъмните и кървави зрелища, които им е показала бързо новата измама в живота. Днес целият почти свят е на кръстно разпятие, защото се борят две епохи.
към текста >>

Че нощта, страшната духовна нощ си отива, показва и небето на изток, където огнени мечове са разрязали завесата на мрачината.
Звучи като отдавна изречен съвет или максима, но силата й могат да разберат само тия, които веднъж са я отминали с пренебрежение и сега се връщат към нея, изтощени, с прекършени ръце, преситени от тъмните и кървави зрелища, които им е показала бързо новата измама в живота. Днес целият почти свят е на кръстно разпятие, защото се борят две епохи. Отминаващата култура на насилието прави сетните си конвулсии, преди да потъне като загасващо светило в своя кървавочервен залез. Тя трещи, руши, пише с кръв и мрак, но умира бавно и безвъзвратно в собствения си бяс, подплашена от тихата усмивка на новия ден, подгонена от бялата ръка на сеяч, чийто семена са запратени вече над черните угари на земята. Бавното, но сигурно отминаване на старото време, където майките кършат ръце и сироти жени се движат като сенки с пресъхнали сълзи, може ясно да се види от всекиго, макар че земята и до днес е адско мъчилище. Че нощта, страшната духовна нощ си отива, показва и небето на изток, където огнени мечове са разрязали завесата на мрачината. Там наблизо, под хоризонта, лети слънцето на новия ден, чиято светлина ще разчупи веригите, ще изтрие сълзите, ще донесе тихата мелодия на божествената радост, от която не се умира, която смекчава ръката на злодея, която затулва устата на хулителя. Някои сега, а тогава всички ще разберем простата, но великата и освобождаваща истина за непобедимата кротка сила в света, която толкова често мълком и с насмешки сме отминавали. Ако имахме сърца, чисти като на малките деца, или опита на тия, които са преминали през дълбоки страдания и разочарованието на другите, опитали плодовете на всяко друго знание, ние бихме се спрели пред нея, без да я отминем, смирено бихме коленичили и бихме се кръстили в нейните животворни води.
към текста >>

39. УВОД КЪМ КАБАЛАТА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ако ти искаш с доверие да възприемеш или изпиташ тази истина, ти ще получиш от слънцето по-голяма сила, отколкото тоя, който вижда в него само предмет от материалния свят, едно небесно тяло, едно огнено кълбо.
Има едно слънце, което ние не можем да видим с телесните си очи и не можем да почувстваме с никое от нашите физически сетива. Това слънце има същото отношение към физическото слънце, както духът има към физическото ни тяло. Физическото слънце действа върху физическото ни тяло. Духовното – или духът на слънцето – върху духовната ни същина. И то според мярката, до която е развито нашето духовно естество, за да възприема духът на слънцето. Ако ти искаш с доверие да възприемеш или изпиташ тази истина, ти ще получиш от слънцето по-голяма сила, отколкото тоя, който вижда в него само предмет от материалния свят, едно небесно тяло, едно огнено кълбо. Ти ще възприемеш повече, отколкото тъй нареченият „материалист". (Има твърде практични материалисти. Те принадлежат на известна църква, признават религията, не отсъствуват нито от едно богослужение – и не вярват обаче в нищо друго, освен в плътта – в материята). Слънцето и елементите, които то ни изпраща, са пълни не само с живот. но са препълнени с духовна сила – одухотворяваща сила.
към текста >>

40. ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Л. ЛУЛЧЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Чрез огнени съзерцания той обхваща цял свят и прозира вредом ръката на Божите Синове, създали всичко видимо и невидимо.
Тогава праведникът получава дар да вижда образа на отминалите люде, умрели за света, напуснали смъртното тяло, отишли отвъд – за да изкупват греховете си или да участват в небесните блаженства, догдето дойде ред изново да вземат плът и да се родят на земята. На ония, що страдат между тях, той помага, като ги напътва и озарява погледа на душата им, като им разбуля заблудата и ги учи да се не боят от страшните образи, що гледат пред себе си, защото тия грозни чудовища са творби на човешката помисъл и пожелание: те са одежди на страстта и създания на злосторството. А на ония, що са стигнали небето, пречистени от греховните деяния на миналия живот, озареният разкрива славата на духа и в светли видения въплътява онова, което ще се случи с тях, когато се отделят от преходната измама на личното. Тъй става проводника мост на живи към починали, същинска небесна дъга, що съединява тъмното Отсам със светлозарното Отвъд. „Подир това в човека почва да работи безсмъртният дух и светилникът на Нешама го изпълва. Чрез огнени съзерцания той обхваща цял свят и прозира вредом ръката на Божите Синове, създали всичко видимо и невидимо. Той добива с упорит духовен подвиг скъпата дарба да вижда властниците на деветте небесни царства; той съзерцава чистите ликове на Михаел, Габриел Самуел, Анаел, Рафаел, Захариел, Орифиел, Уриел, Иехудим; той вижда светлите царства на Херувимите, Силите, Господствата, Архангелите и Ангелите. За неговия поглед няма тайна под небесата; той гледа с мъдър взор, как духовете на естеството движат звездите, луната и земята в техния начертан път; как смучат от земята сокове, за да хранят стъблото и листата на всяка билка; как багрят с умела ръка венчето на цветето и му наливат животворни сили, как претворяват минералите, заровени под земята, в елмази, рубини и смарагди, като им дават било ведростта на прозирна капка, било червенината на летен заник, било зеленината на дълбоко море. Той вижда, как най-сръчните духове, стоящи около човека, причакват трепета на мисълта му, простират ръце към неговата помисъл, отливат я в багрени образи, дават й език да говори, пее, славослови или кълне, надъхват я с благоухание или зловоние – и я далеко отпращат в простора – към оногова, за когото човек е помислил в тоя миг. И когато съзерцателят разбере всичко, що става в естеството, нему се разкриват тайните на кръговрата (Хилгул). Той вижда Владиците на Възмездието, Раждането и Смъртта, които с праведни ръце дават всекиму онова, що е заслужил; вижда духовете, що бдят над всички хора; на оня, който в миналия живот е помагал на другите, те отправят сега помощници; човека, който е клеветил някога, те създават още в майчини недра ням, а оногова, който не е жалил нищо свое, за да подкрепя другите, те обсипват с всички блага, имоти и добрини.
към текста >>

41. ВЕСТИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Едни от тях са набрани в ранната му утрин, когато дните ми бяха потопени в музиката на едно велико пробуждане, а други – в дни, чието слънце беше размахан огнен бич, а нощите – затвори, в които се чуваха стенания на погиващи за светлина и отломък хляб... Едни от тия скъпоценни бисери събирах край брега на морето, други в канарите на извисилата се горда планина, по пътищата край златните ниви, и в сиви градове със студени хора, над чието небе тежеха черни облаци, прерязвани с гърмящата черта на светкавица.
Georg Nordmann Поеми в проза Скъпоценният низ Животът ми е низ от много бляскави зърна, чиято красота се крие в многообразието им. Едни от тях са набрани в ранната му утрин, когато дните ми бяха потопени в музиката на едно велико пробуждане, а други – в дни, чието слънце беше размахан огнен бич, а нощите – затвори, в които се чуваха стенания на погиващи за светлина и отломък хляб... Едни от тия скъпоценни бисери събирах край брега на морето, други в канарите на извисилата се горда планина, по пътищата край златните ниви, и в сиви градове със студени хора, над чието небе тежеха черни облаци, прерязвани с гърмящата черта на светкавица. Затова в броеницата на моите дни има зрънца, които пеят със своя синкав блясък, а други гледат като тъмни разплакани зеници, чиято безнадеждност се забива като острие в душата ми. И аз ги любя – и едните и другите. Те са моето аз, моят път, моята оставена следа след неспокойната ми стъпка. С тях ще се накича в деня, когато моят аз, като смирено дете, ще се приближи към Аза на Всемира. Не радвах ли се, не тъгувах ли ?
към текста >>

Не направих ли дните си огнени пещи и казън всеки техен час?
И аз ги любя – и едните и другите. Те са моето аз, моят път, моята оставена следа след неспокойната ми стъпка. С тях ще се накича в деня, когато моят аз, като смирено дете, ще се приближи към Аза на Всемира. Не радвах ли се, не тъгувах ли ? Не умих ли със сълзите в безсънните си нощи праха, полепнал по душата ми? Не направих ли дните си огнени пещи и казън всеки техен час? Не виках ли като пустинник, загубил път и другари в глухата самота на моите страдания? Мои са те: най-красивите и горчиво преминалите часове, дни и години. От тях направих скъпоценни низи – от сълзите на радост и опиянение, от детският безгрижни часове, когато слагах морна глава за приказен сън и когато я слагах между ръцете си, обхванат от лудата ярост на разкаяние и мъка... Те са моето аз – тази броеница от зърна, които като друмник събрах по своя път. Празничните дни Напразно днес красите моя дом с разноцветни лампи. Напусто аромат на теменуги ухае във въздуха на моята стая – сърцето ми е наранено и затворено, душата ми прилича на пустиня.
към текста >>

Не се боя от мълниите, които разсичат небесната шир, защото у мене има мълнии и по моето небе ръката на страхотна буря пише огнени слова.
В очите на всички блести приветствие и красота, днес не би ми се видял страшен и свирепия вой на бурята. Нека бъде тихо. Оставете ме. Днес, в делничния ден, е моят празник. Dег Fliеgеndе Holländer Аз съм едно с моя залутан кораб сред разгневеното море; едно съм с бурята, защото нося буря и в душата си. Не се боя от мълниите, които разсичат небесната шир, защото у мене има мълнии и по моето небе ръката на страхотна буря пише огнени слова. Аз догонвам бягащата черта на хоризонта, където живее една безименна незнайна радост. Плувец съм от далечно време. Дните ми са изумрудени камъни, а нощите – черни бездни. Аз съм едно с моя безконечен път, с неговото страдание, с малките проблясъци надежда. Едно съм със съкровената мечта в гърдите си, която държи корава ръката над кормилото и будни очите в нощта.
към текста >>

42. СПЕКТРИ - Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Видният руски поет Андрей Белий казва: „Нова Русия е родена, огненият изпит е издържан.
Такова ще бъде влиянието на времето и всички ще се зачудят, колко дълго са стояли в тъмнина и не са виждали светлината”. Не само Достоевски, но и всички хора с интуиция са схващали мисията на славянството. Напр. Оскар Уайлд в „De Profundis” казва: „Към най-възвишените животи, каквито съм срещал, принадлежи животът на Верлен и на княз Кропоткин. И двамата са хора, прекарали много години в затвора. Верлен е единственият християнски поет от времето на Данте; другият е с душата на онзи бял Христос, който изглежда, че излиза от Русия”. Видният руски поет Андрей Белий казва: „Нова Русия е родена, огненият изпит е издържан. В съвременния руски живот всичко е отнето, на което по-рано се основаваше животът: вяра в устойчивостта на съществуването, на основните принципи на морала (стария) и на държавното управление. Дето по-рано всичко се вършеше под държавния режим, там сега трявбваше да има лично творчество. През 1918/1919 година имаше застой в Русия, нямаше външни резултати, но от пролетта на 1920 година там има духовен подем. Тези, които по-рано живееха с разни формули, видяха, че нищо не знаят и почнаха да търсят нови ценности. Масите сега се интересуват от проблемите на гроба и на вечността.
към текста >>

43. ЖИВОТ И УСЛОВИЯ ЗА ЗДРАВЕ - АМРИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

У лимфатиците липсва живият и блестящ ум на сангвиниците, също и огненото въображение на жлъчния темперамент, но техният ленив ум ги прави доста практични и добри систематици в работата.
Отлагането е тяхно основно решение и за най-важните работи дори. Промените в техния живот са крайно изключителни. Те отстъпват пред най-малките препятствия. Липсва им гневът или негодуванието, с една реч „овчи душици", лишени са от силни лични чувства и честолюбие. Това са голями фантасти, с тихи чувства и страсти, биват, обаче, дълго привързани – по навик Пасивни хора, пасивни в живота и в любовта, делото и проявата у тях е принудителна. У лимфатиците липсва живият и блестящ ум на сангвиниците, също и огненото въображение на жлъчния темперамент, но техният ленив ум ги прави доста практични и добри систематици в работата. Тия хора са изложени на всякакви заболявания, свързани със затлъстяванията и неподвижността. Тям е нужна храна, която да дава кръв и топлина на тялото, физически упражнения, слънце, хладни бани и умерен сън – с една реч лятото и горещината е най-добро за тях. Гласът на флегматиците е мек, слаб, глух, монотонен, до печален. Движенията им са тежки, лениви, бавни, походката им е тежка, неграциозна, хора досущ без мимика – лицето им е тъпо, без движения и впечатления. Едно кратко и хубаво опредъление дава Учителят за флегматиците.
към текста >>

44. СЪВПАДЕНИЯ-ИНЖ. Р. Н. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Tе ми донесоха огнени часове, светлите сълзи на очите и скъпия дар на щедростта в моето сърце.
Диря между клоните изостанал плод, за да изпълня повелята на моето сърце, но тъга ме задушава – тъгата по нещо отминало завинаги... Отвън ме гледат унили и молещи очи. Те чакат. Аз днес съм щедър, мои братя, но станах беден. Това, що мога да ви дам, е дял от моята бедност! Страданията и бедността разтвориха портите на моя дом. Tе ми донесоха огнени часове, светлите сълзи на очите и скъпия дар на щедростта в моето сърце.
към текста >>

45. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Коса – обилна, златисто-руса, бронзова или огнено златиста.
Очи – доста големи, кафяви, кестеняви до бакърени, сиви до сиво-сини; поглед – светещ, ясен, топъл и обземащ. Вежди – гъсти, прави или извити. Уши – немного големи, фини и правилни. Уста – доста голяма с пълни устни, но хармонична. Цвят на кожата –възблед до розов. Коса – обилна, златисто-руса, бронзова или огнено златиста. Глас – плътен, топъл, сладък и звучен. Походка – тиха, тежка; жестове – пълни със сила, темперамент и грация. Тия хора са добри, благородни, толерантни, идеалистични и предани, със смел, животрептящ, горд характер. Нещастие, страдание не може да ги сломи; гневът им е страшен. Genia Lioubow казва, че образът на лъва представя почти всякога гения.
към текста >>

46. НОВИ ПЪТИЩА ПРИ ОТГЛЕЖДАНЕ НА РАСТЕНИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Жени със силно развита повърхност на ръката, конически пръсти и малък палец са силно възприемчиви за езика на огнената любов, те следват по-малко здравия разсъдък, отколкото словесното убеждение и направеното впечатление.
И често, Те проявяват склонност към приятно и леко изживяване на нещата, нещо, което може да открие най-приятните страни на живота. Със своят мек характер, Те са една сърдечна постеля за отрудения съпруг. Ако към малкия палец, типът на пръстите бива ъглест (четвъртит), тогава имаме редовната, точната домакиня, която държи на чистотата и финността на всички неща. Е ли типът на пръстите лопатовиден, тогава имаме любов към дейност, практична мисъл и любов и разбиране към животните. Ъглести (четвъртити) пръсти при голям палец показват мъжки качества; притежателката на такива пръсти е леко тиранична към деца и служещи, при това тесногръда, непристъпна, кокетна и изкуствена, особено когато ръката е много твърда. Жени със силно развита повърхност на ръката, конически пръсти и малък палец са силно възприемчиви за езика на огнената любов, те следват по-малко здравия разсъдък, отколкото словесното убеждение и направеното впечатление. Малки, гладки, изящни ръце с добре отбелязани стави (възли) и хубав цвят, сведочат за тънък усет и жизненост. „Любовта с тях", казва един английски автор, „трябва да бъде весела (жизнерадостна), понеже радостта е тяхна основна същност.“ Нежни, гладко заострени пръсти с малък палец, тясна еластична повърхнина на ръката, са израз повече на господството на сърцето, отколкото на духа или на разсъдъка. Те не се грижат за твърдата (тежката) действителност на живота и присъщите им задължения. Биват ли, обаче, пръстите много остри и ръцете в своята цялост много тънки, това трябва да послужи като предпазител за всеки, който би искал да се доближи до тях. Тези ръце таят в себе си едно безсърдечно чувство, което желае само себе си и вследствие на дълбок егоизъм никога не жертва себе си, но винаги другите.
към текста >>

47. СВЕДЕНБОРГ - ЕМАНУЙЛ П. ДИМИТРОВ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И мак червен, кръв огнена и жива, Изкапала сеячу от сърцето.
Ще блъсне сърп над вас, о ниви, И в него пламък ще засвети. И вий покорни жертвено челата Под сърпа ще сведете. О, живо слънце, изкласили! Цъфтят сред вас и са цъфтели: Цветенца сини – късче от небето. Камбанки нежни – вашата молитва. И мак червен, кръв огнена и жива, Изкапала сеячу от сърцето. Вий молихте се вечер, ниви позлатени, И сутрина пред слънце. И тръпнеше от вяра всеки клас молитвен, И всяко малко зрънце. О, ниви веч за жетвата готови! Над Вас минаха кат повеля: И вятърът с прохладната милувка, И кроткият дъждец за свежест и обнова, И бурята и гърма! Но кротко беше всяко малко зрънце.
към текста >>

48. Влияние на електричеството върху човешкия организъм – В. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Преобладаване на огнения елемент.
Топлата ръка показва човек, в който процесите стават по интензивно на физическото поле; той има по-голямо горене и кръвообращение, значи повече живот в чувствата. Тези лица се. отличават със своя насилнически характер, даже са и жестоки. Това са хора гневни, буйни, сприхави, но също разпръснати, щедри и разточителни. Жизнената енергия е изобилна, богата и силна. Преобладаване на огнения елемент. Хора с тънки ръце могат да се отдадат на смели, рисковани постъпки, планове и предприятия. Те не са страхливи, не се спират пред опасности и препятствия. Вървят начело и напред, но са много благоразумни и предпазливи. Топлата и суха ръка ни говори за холеричен темперамент. Хората с горещи ръце са експанзивни, бързи, пламенни, гневни, отворени и откровени.
към текста >>

49. ДВАТА ВЕЛИКИ ПРОЦЕСА В ДНЕШНОТО СЪЗНАНИЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Малцина са бивали винаги тези, които със своя огнен живот са пробивали тъмната и гъста сфера на заблуждения и суеверия обвиваща отвсякъде всестранния живот на хората - политически, религиозен, културно-научен и пр.
Също и религиозното чувство въобще, което с помощта на човешката фантазия приписва на изненадани, непреодолими, необясними явления някакви си свръх естествени качества, които всъщност могат лесно да се обяснят, ако не са от чисто физично естество, с халюцинационното състояние в човека. Ако се вгледа човек малко по-дълбоко в съвременния живот, ще види, че и науката прави човека по един особен начин не по-малко суеверен. Това твърдение може да се види странно, при мисълта, че тъкмо науката, която освобождава хората от заблужденията, може да бъде фактор на нови такива, за нови суеверия. Всъщност правата мисъл, истината, в историята на човечеството е била винаги слабо достояние на хората. Малцина, през вековете, са бивали тези, които са живели един истински живот, освободен от предубеждения, суеверия, заблуждения. Малцина са бивали винаги тези, които със своя огнен живот са пробивали тъмната и гъста сфера на заблуждения и суеверия обвиваща отвсякъде всестранния живот на хората - политически, религиозен, културно-научен и пр. Едва ли бихме могли да се похвалим днес хората на съвременното общество, че сме освободени от суеверията. Напротив, те ръководят хората във всичко. Затова виждаме в живота тези големи случайности, недоразумения, катаклизми и т.н. За да няма и за да не е имало и в миналото права, истинска мисъл - за да не е била тя присъща на всички хора, това се дължи главно на липса на прави разбирания за света, нещата и живота или по право - липса на пълнота в разбиранията. Да хвърлим един малък поглед върху някои факти: Днес, всеки човек с опитност в живота признава, че има лоши, зли погледи, които увреждат на други хора.
към текста >>

50. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО - ТОВА Е ЛЮБОВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Това са ония „огнени езици", за които твърде забулено се говори в евангелието.
Защото Христос ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тази светлина ще привлече човеците един към друг и ще ги обедини вътрешно. Тези човеци ще бъдат човеци на светлината, човеци със „звезди". Такива човеци със „звезди" бяха едно време и апостолите. Когато Христос възкръсна, явиха се много „звезди". Това са ония „огнени езици", за които твърде забулено се говори в евангелието. Тези звезди излъчиха толкова много светлина, че стана едно съединение между видимия и невидимия свет, между апостолите и разумните светещи същества - жители на „небето". И наистина, когато тази светлина обхване една душа, тя вече не се колебае, не се съмнява. Това е един от най-великите моменти, които може да преживее един човек. В него се заражда и тихо, и непреривно сияе едно благородно, нежно чувство. Това чувство е нежно и деликатно, но и така интензивно, то обладава такава вътрешна мощ и сила, че човек става непобедим.
към текста >>

51. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Тяхното слово е огнено, защото е слово на Живот.
При искрени усилия той ще бъде щастлив човек". Няма да се спираме по-вече върху туй, което Айнщайн дава в своята книга по тези всечовешки въпроси. Това са пророчески неща, които идват да напътят човечеството в един прав път. Айнщайн не е първият, нито последният работник в това поле на светлината. Днес големи учители на човечеството работят неуклонно във всички страни за Истината, Правдата, Любовта и Братството. Тяхното слово е огнено, защото е слово на Живот. Айнщайн е всеизвестен учен. Неговото голямо значение с тази книга седи в това, че гениалният учен е слязъл от своите сфери за да покаже на хората, че те не вървят по правия път и за да хвърли светлина върху пътя. Ще има ли кой да слуша? - „Съдбата на човечеството днес повтаря многократно Айнщайн, повече от всякога друг път, зависи от неговите морални сили. Навсякъде пътят, който води към щастие, към чистота и девственост, минава през личното себеотричане и ограничения".
към текста >>

52. РЪЦЕТЕ НА МАДАМ КЮРИ И ТОМА ЕДИСОН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Окото придобива светкавичен и огнен поглед.
Такива очи имат отпуснати клепки. те говорят за една слабост на духа, угасналост на волята и една духовна заспалост и безинтересност. Само едно светло, умно, подвижно, светещо око взима участие във всичко. Силата на окото се таи отчасти в закръглеността и опнатостта на месната част над горната клепка - между веждите и горните клепки. Колкото месото е повече, толкова повече изчезва горната клепка. Окото придобива светкавичен и огнен поглед. Тук се познават деловите хора, вътрешно жизнерадостни, външно енергични, делови. Колкото е по-малко месото, горната клепка остава повече видима. Погледът е по-малко енергичен, пасивен и мечтателен. Силата на окото се увеличава от веждите и тяхната форма. За тях, обаче, ние сме се спирали подробно в страниците на списанието в минали годишнини.
към текста >>

53. ЛИСТОПАД - СТИХОТВОРЕНИЯ-СТ. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

И пеят в хор смирените тревички, и пей върхът, водата и скалите А огненото слънце изплавало е вече, То слуша тоя химн - тържествения химн земята, който пее към него в благодарност.
Като опната за песен струна е земята, трепти в прозрачната мелодия при срещата с лъчите. Затихват дървесата, птички се смълчават. И в ням поклон се свеждат цветицата. Ти в вечната Божествена Любов! Една мелодия разлива се широко. И пеят в хор смирените тревички, и пей върхът, водата и скалите А огненото слънце изплавало е вече, То слуша тоя химн - тържествения химн земята, който пее към него в благодарност. Разтворил е цветецът свойта чашка, сърцето си разтворил е човекът, разкрита е земята и приема лъчите изобилно. ИЗВОР Аз зная извор бистър, с вода прозрачна, чиста, От слънцето огрян високо в планината. Жадуващи го търсят и аз тръгнах да го диря, Намерих го, напих се, за радост на душата. Аз зная извор бистър - там бисери са скрити Съкровища несметни - богатства от небето. От край далечен дойдох аз бисер да подиря, Намерих го и спазих дълбоко във сърцето.
към текста >>

54. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Всичко което устои на мощните токове на божествения огън, ще остане за живот, а онова, което не може да издържи вибрациите на тази огнена вълна, ще бъде изхвърлено като ненужна сгур.
Невидимият свят сега действа чрез огъня. Той употребява огъня като най-мощно средство за пречистване на човека и земята. И земята вече навлиза в една нова зона, в която материята е в девствено състояние. Тук всички неща ще се пречистят и преустроят. Огънят, който сега е на земята, ще възпламени материята, ще я пречисти и трансформира, за да стане тя годна да отговаря на по-интензивните трептения на новия живот. Всичко което устои на мощните токове на божествения огън, ще остане за живот, а онова, което не може да издържи вибрациите на тази огнена вълна, ще бъде изхвърлено като ненужна сгур. Защото и в пространството има канали, по които се изхвърлят нечистотиите и отпадъците на живота. Разбира се, температурата на този огън не може да се измери с никакъв уред. Тя е много по-висока от температурата на слънцето. Ала само този огън е в състояние да пречисти сърцата и умовете на хората и да подготви земята за разцвета на една нова култура. Само след като земята мине през този огън - а това ще трае векове - тя ще навлезе в една нова епоха.
към текста >>

55. КОСАТА И ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО Й ЗНАЧЕНИЕ - Д-Р НОВОТНИ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И колко е съдържателен астрологичният символ на Агнеца Божи - Слънцето, което влиза в деня на пролетното равноденствие в Овена - огнения знак на Марс, за да се извърши свещената мистерия на жертвата.
Два полюса, между които протича днес астралният живот на земята. Активна дейност, изпълнена с напрежение, с сурови и безпощадни борби, с непрекъснато стълкновение на страсти, с безогледния стремеж да се покори околната среда за лични цели - това е сферата на Марс. Съграждането с широк замах, както при индустриалните предприятия, но и разрушенията с широк замах, както при войни, революции и метежи, когато се унищожават резултатите от труда на ред поколения, градили с същата марсова енергия, с която днешните поколения безмилостно рушат - това са функции все на Марсовата сфера. Очевидно, тя е поляризирана: от една страна енергия, която съгражда, организира за механична дейност, подвизава се и се бори с трудните условия, за да осигури по-сносен живот на цели поколения, а от друга - енергия, която руши, разстройва, сее гибел и смърт, страх и ужас, съсипвайки материалните блага и културните ценности на ред поколения. Красив е Марс, който действува у героя, у бореца за правда и свобода, у рицаря, у човека, който се жертвува за една благородна кауза, който полага живота си, за да подобри живота на другите, с една реч, у човека, у когото гори свещеният огън на жертвата - Агнецът Божи. И колко е съдържателен астрологичният символ на Агнеца Божи - Слънцето, което влиза в деня на пролетното равноденствие в Овена - огнения знак на Марс, за да се извърши свещената мистерия на жертвата. Марс, без Слънцето - неговият цар и без Юпитер - свещеникът на слънчевата воля, който му вдъхва волята и вярата да се бори за възтържествуване на Истината и Правдата, е една необуздана, стихийна сила, която руши и прояжда като огън. И наистина, страшен е Марс на Скорпиона - знака на смъртта. В евангелието той е символизиран чрез Юда, който предава Христа на смърт чрез разпятие. Дълбоки символи, каквито са и образите на Марта и Мария, двете сестри на Пазара. Активната, неспокойна, сприхава, недоволна от живота, но иначе трудолюбива, обичаща ред и порядък Марта - това е Марс.
към текста >>

56. РЪЦЕТЕ НА МАКСИМ ГОРКИ И ГЕН. ЕРИХ ЛУДЕНДОРФ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Пътем ще помена, че даденият в нашата фигура тип, поопада астрологически под знака Овен - кардинален, огнен знак, който се намира под господството на Марс.
Да се обърнем сега към втория тип, даден на фигура 2. Вижте енергичните линии на неговия профил, неговата издадена напред брада, неговата изшилена глава, мускулестия му и жилест врат. Всичко у този човек издава импулсивност, упорен стремеж да си пробие път, да се наложи. В типа, както е даден във фигурата, има още един характерен белег - изпъкнала е долната част на челото, развита е долната част на носа - широки, пръхтящи ноздри - издадена е долната част на брадата. Според астрологичната физиогномика, струпването на планети в кардинални знаци - знаци на деятелността и волята - предизвиква от една страна образуването на слабо диференцирани, едро отсечени форми, а от друга - по-ярко развитие на долните части в чело, нос и брада. Пътем ще помена, че даденият в нашата фигура тип, поопада астрологически под знака Овен - кардинален, огнен знак, който се намира под господството на Марс. Представете си сега, че у този човек настъпи едно напрежение по посока на означената ос, предизвикано, да речем, от накърняване на неговите лични чувства. Ако центровете около ушите са силно развити - нещо което е обикновено явление у тоя род типове - тяхната енергия тутакси ще избухне. А тук са арсеналите на човека, в които са складирани всички видове оръжия, бомби, избухливи вещества, тук са събрани всички хищници с техните зъби, рога, копита, нокти. И ако обидата е силна, та възбуди силен и неудържим гняв, челото ще се смръщи, веждите и без това надвиснали над очите, ще се навъсят, очите ще почнат да пръскат искри, ноздрите ще затрептят и запръхтят, зъбите ще заскърцат, устните и брадата ще затреперят, ръката ще се свие в юмрук и току виж, че се стовари върху оня, който е дръзнал да нанесе обидата. Бъдете уверени, че той добре ще отмери удара - не напразно долната част на челото му, дето са локализирани способностите на предметния ум, е силно издадена.
към текста >>

57. Някои физиологични въпроси в окултно осветление Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

С този акт Товянски започва своята обществена дейност вън от границите на Полша - започва това религиозно духовно пробуждане (известно като „товянизъм" и месианизъм), което увлича Мицкевич, Словацки и редица още поети и мислители в безкористно служене чрез вдъхновено, огнено слово за Царството Божие на земята. А.
Тази нова висша епоха ще се характеризира с все по-голямо познаване светлината и закона на живота - Евангелието - и приложението учението на Христа във всички области на личния и обществен живот. - Бъдещето на полския народ, както и на всички народи, е в служенето на „делото Божие". Полският народ е призван да стане народ „слуга Божий” - и когато изпълни своята мисия, ще бъде велик народ. И Товянски завършил тържествено своето възвание към своите сънародници с думите: „Обявявам пред лицето на Бога, чиято воля изпълнявам, че Божието дело и висшата християнска епоха започват! " Гласна молитва и плач на мнозина присъствуващи завършили това обявяване на Божието дело. С този акт Товянски започва своята обществена дейност вън от границите на Полша - започва това религиозно духовно пробуждане (известно като „товянизъм" и месианизъм), което увлича Мицкевич, Словацки и редица още поети и мислители в безкористно служене чрез вдъхновено, огнено слово за Царството Божие на земята. А. Товянски е роден в 1799 г. в Литва и по произход е бил литовски благородник; сам той се е подписвал „поляк из Литва". До 1841 г. живял в Литва и в своето родно място се е старал да приложи любовта и справедливостта - по отношение на селяните. За него Евангелието е било едничък закон - и това не е било само празна дума.
към текста >>

Неговото живо, вдъхновено, огнено слово и сега разпалва.
Правда, мир и братско сътрудничество трябва да царуват между всички хора и народи. Латинската и англо-саксонската раси не изпълниха програмата на Христа. Сега е ред на славянството. Богомилството в южните славяни, Хус, Хелчицки в Чехия, месианистите в Полша, Толстой, Соловьов, Достоевски в Русия всички свидетелствуват за великата мисия на славянските народи. Андрей Товянски - вдъхновител на Мицкевич, Словацки и плеяда други поляци, действително става предвестник на Царството Божие и водител на полския народ. Неговото живо, вдъхновено, огнено слово и сега разпалва. Именно днес то е актуално, живо, защото духовното възраждане, започнато преди 100 години, върви напред - и днес в България ние сме свидетели на лъчезарно и всестранно ново откровение на Всемирното Бяло Братство, откровение на Любовта, Мъдростта и Истината - което вече гласи, че Царството Божие е настъпило и новият живот е започнал за пробудените. 3абел. Цитатите са взети из книгата „Рим и Полша" - И. Гурецки - 1936.
към текста >>

58. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА, ОЛ. СЛАВЧЕВА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Тя беше запечатана с огнени слова.
И той беше решил да иде до край, да опита всичко, но да погуби Ели-Pa, да го изтръгне от лицето на земята, да не съществува, за да спечели Адита, вечната и безстрашна жрица на живота. И ето, той се превърна на кокошка и започна да рови земята, да кълве зрънцето. Тогава... да, точно тогава стана друго, което беше така неочаквано за Ариман-Дез. Ели-Pa се превърна на човек и, за да спаси Адита от страшна напаст, за да спаси себе си, за да стане верен на своята страна и нейните свещени повеления, той хвана птицата за главата и застана пред Адита. Победата беше негова. Тя беше запечатана с огнени слова. Ариман-Дез безпомощно стоеше пред нозете на Ели-Pa и молеше за милост. Той искаше само едно: да го пуснат в неговата страна. Бащата на Адита искаше да се накаже Ариман-Дез така, че никога вече да не съществува той по лицето на земята. Адита не позволи. Ариман-Дез трябвало да се пусне на свобода.
към текста >>

59. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ- П. М-В Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Там се говори, как тримата младежи, другари на Данаила – Седрах, Мисах и Адвенаго – били хвърлени в огнената пещ и излезли неуязвими.
Значи обикновената мисъл има по-къси вълни, по-слаби вибрации, отколкото мисли и чувства, свързани с вдъхновение, със силна вяра и пр. Защо нестинарите тогаз стават неуязвими за огъня? Това ще поясним с една аналогия: Ако отвисоко, от 100-200 метра, се спуща водопад, то голямата бързина на водата ще образува една такава непроницаема стена, че ако замахнем и най-силно със сабя, не ще можем да разсечем водната струя. Напротив, сабята ще отскочи на страни, като се изскубне от ръцете ни. Нима нямаме подобен пример и в Стария завет – в книгата на Данаила, глава трета? Там се говори, как тримата младежи, другари на Данаила – Седрах, Мисах и Адвенаго – били хвърлени в огнената пещ и излезли неуязвими. В книгата Данаил, глава 10 се разправя, че когато Данаил вижда едно Висше Същество, пада в несвяст. Аналогично преживяване е имал и Исайя. Поради високо повдигнатото състояние, поради извънредно възвишените си мисли и чувства, тия същества изпращат мисли с такива силни вибрации, които не може да издържи един човек със своето обикновено съзнание. Даже и Данаил, чието съзнание сравнително било по-повдигнато, не могъл да издържи. Тогаз идваме до важната истина, че една възвишена, божествена мисъл има най-силни вибрации, а пък всяка мисъл или чувство от по-нисш характер, напр.
към текста >>

60. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ще дадем и техните прояви пак с думите същите автори: Огнена: Овен, Лъв и Стрелец – дава огнения, холеричен темперамент с неговата сила, енергия, почин, с неговия полет и идеализъм.
"Динамичните групи показват следните възможности на дейност: Кардинална: Овен, Рак, Везни и Козирог – честолюбие, предприемчивост, любов към независимост, самосъзнание, дейност, стремеж за вземане ръководството в свои ръце, за заставане начело. Неподвижна: Телец, Лъв, Скорпион и Водолей – гордост, достойнство, догматизъм, издръжливост, търпение, солидност. Подвижна, обикновена: Близнаци, Дева, Стрелец и Риби – многостранност, приспособимост, безпокойство, нерешителност". (Синдбад – Д-р Вайс). Според елементите, към които принадлежат, знаците образуват четири групи. Ще дадем и техните прояви пак с думите същите автори: Огнена: Овен, Лъв и Стрелец – дава огнения, холеричен темперамент с неговата сила, енергия, почин, с неговия полет и идеализъм. Земна: Телец, Дева и Козирог – дава земния нервен темперамент с неговите практични, материалистични, издръжливи прояви. Въздушна: Близнаци, Везни и Водолей – дава въздушния, сангвиничен темперамент с неговата изтънчена интелектуалност и вдъхновение. Водна: Рак, Скорпион и Риби – дава водния, лимфатичен темперамент с неговите инстинкти, влечения, чувства, с неговата впечатлителност, често достигаща до медиумизъм". Не е трудно да се види, че знаците на всяка динамична група образуват равностранен четириъгълник в Зодиака, а знаците от всеки елемент – равностранен триъгълник. Огненият и въздушният триъгълници са разположени един срещу друг и образуват шестоъглната звезда на мъжките знаци; същото важи за земния и водния триъгълници, които дават хексаграмата на женските зодиакални знаци.
към текста >>

Огненият и въздушният триъгълници са разположени един срещу друг и образуват шестоъглната звезда на мъжките знаци; същото важи за земния и водния триъгълници, които дават хексаграмата на женските зодиакални знаци.
Ще дадем и техните прояви пак с думите същите автори: Огнена: Овен, Лъв и Стрелец – дава огнения, холеричен темперамент с неговата сила, енергия, почин, с неговия полет и идеализъм. Земна: Телец, Дева и Козирог – дава земния нервен темперамент с неговите практични, материалистични, издръжливи прояви. Въздушна: Близнаци, Везни и Водолей – дава въздушния, сангвиничен темперамент с неговата изтънчена интелектуалност и вдъхновение. Водна: Рак, Скорпион и Риби – дава водния, лимфатичен темперамент с неговите инстинкти, влечения, чувства, с неговата впечатлителност, често достигаща до медиумизъм". Не е трудно да се види, че знаците на всяка динамична група образуват равностранен четириъгълник в Зодиака, а знаците от всеки елемент – равностранен триъгълник. Огненият и въздушният триъгълници са разположени един срещу друг и образуват шестоъглната звезда на мъжките знаци; същото важи за земния и водния триъгълници, които дават хексаграмата на женските зодиакални знаци. От no-rope изложеното може също да се види, че знаците във всеки елементарен триъгълник, които, естествено, принадлежат към един и същ елемент, се различават помежду си по своята динамичност, тъй като един от тях принадлежи към кардиналната, друг – към неподвижната и трети – към подвижната група. Обратно, знаците във всяка от динамичните групи – четириъгълници или кръстове – се различават помежду си по своята елементарна принадлежност: във всеки динамичен четириъгълник е представен един огнен, един воден, един въздушен и един земен знак. Разбира се, никой сериозен човек, който има макар и най-малка представа за нивото на миналите култури, не би могъл да мисли, че под елементи древните са разбирали конкретно огъня, земята, въздуха и водата. Не ще съмнение, че в тия символи те са виждали носителите на един сбор от качества, които не биха могли да се изразят по-кратко и по-картинно. (Следва)
към текста >>

Обратно, знаците във всяка от динамичните групи – четириъгълници или кръстове – се различават помежду си по своята елементарна принадлежност: във всеки динамичен четириъгълник е представен един огнен, един воден, един въздушен и един земен знак.
Въздушна: Близнаци, Везни и Водолей – дава въздушния, сангвиничен темперамент с неговата изтънчена интелектуалност и вдъхновение. Водна: Рак, Скорпион и Риби – дава водния, лимфатичен темперамент с неговите инстинкти, влечения, чувства, с неговата впечатлителност, често достигаща до медиумизъм". Не е трудно да се види, че знаците на всяка динамична група образуват равностранен четириъгълник в Зодиака, а знаците от всеки елемент – равностранен триъгълник. Огненият и въздушният триъгълници са разположени един срещу друг и образуват шестоъглната звезда на мъжките знаци; същото важи за земния и водния триъгълници, които дават хексаграмата на женските зодиакални знаци. От no-rope изложеното може също да се види, че знаците във всеки елементарен триъгълник, които, естествено, принадлежат към един и същ елемент, се различават помежду си по своята динамичност, тъй като един от тях принадлежи към кардиналната, друг – към неподвижната и трети – към подвижната група. Обратно, знаците във всяка от динамичните групи – четириъгълници или кръстове – се различават помежду си по своята елементарна принадлежност: във всеки динамичен четириъгълник е представен един огнен, един воден, един въздушен и един земен знак. Разбира се, никой сериозен човек, който има макар и най-малка представа за нивото на миналите култури, не би могъл да мисли, че под елементи древните са разбирали конкретно огъня, земята, въздуха и водата. Не ще съмнение, че в тия символи те са виждали носителите на един сбор от качества, които не биха могли да се изразят по-кратко и по-картинно. (Следва)
към текста >>

61. PRINCIPES FONDAMENTAUX DE L'ETAT UNIVERSEL Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Искам да бъда между тия, които будни ще дочакат жребците на слънцето, които ще пробудят света с тропота на своите огнени копита.
Небето над нас ще бъде синьо, а по него ще пътуват облачета, като стадо агънца, поведени от пастир. По дърветата ще зреят сочни плодове и пеперудите ще пърхат по цветята. Деца ще пеят, а въздухът ще звъни със звънтежа на златокрили пчелици. Кой вярва сега в тая пролет? Искам да бъда между малцината, които я чакат с обич и копнеж. Искам да бъда между тия, които будни ще дочакат жребците на слънцето, които ще пробудят света с тропота на своите огнени копита. Ще запее въздухът, водата, земята и огънят. Ще запеят всички сърца и седемте багри на дъгата. Ще си подадат ръце в мен и четирите страни на света. Небесният Водолей ще ни умие в кристалните си струи и в земните градини ще цъфне голямо бяло цвете. Сега е зима над света.
към текста >>

62. ДВА ОБРАЗА - Г. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Същото е изразено и със следното, което е казано там: "И Господ вървеше пред тях дене в облачен стълп, за да ги оправя из пътя, а ноще в огнен стълп, за да им свети, та да пътуват дене и ноще".
И рекоха си един на друг: "Да си поставим началник и да се върнем в Египет". Какво означава Синай? Макар и човекът, който е в пустинята, не е събудил още своите възвишени принципи, но пак получава едно вътрешно ръководство от "Синай", който е и вътре в него. Макар и да е в "пустинята", но дълбоко вътре в него има един "Синай", дето говори Бог. И този вътрешен "Синай" му нашепва и го ориентира при големите противоречия, на които е изложен от всички страни в пустинята. Същото е изразено и със следното, което е казано там: "И Господ вървеше пред тях дене в облачен стълп, за да ги оправя из пътя, а ноще в огнен стълп, за да им свети, та да пътуват дене и ноще". Това е пак вътрешното ръководство. На евреите в пустинята се дават многобройни закони, наредби, заповеди за външните форми на живота в най-големи подробности. Това са външните закони, които характеризират всяка култура на ума, в която по-горните принципи не са още проявени. Там животът трябва да се механизира, да се определи отвън, защото не е събуден и проявен в своята мощ вътрешният, ненаписаният закон. Що символизира агнето, което евреите заколват при излизането си от Египет и после повтарят това всяка година за спомен?
към текста >>

63. АСТРОЛОГИЯТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ГЪОТЕВОТО ТВОРЧЕСТВО - GEORG NORDMANN Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Те особено умеят да приласкаят в своите майчински обятия младите девойки, които минават през огненото кръщение на Любовта.
Накрай, искам да очертая с няколко едри линии един друг, по-духовен тип жена, която често ни се явява в своята зряла възраст – и физически, и душевно. в тоя тип жени, от рода на Мариите , по-фино построени, преобладава мекият принцип. Те са напоени с висшия магнетизъм на моралните чувства, чиито органи са добре развити в тяхната глава и този магнетизъм меко се излъчва от техните очи, гледащи с участие и разбиране, присъщи на натури, които много са страдали и много разбрали. Той се излива през техните движения и жестове, той трепти в усмивката им, в мекия им говор. Тия жени разбират страждущите – и млади и стари. Те особено умеят да приласкаят в своите майчински обятия младите девойки, които минават през огненото кръщение на Любовта. Техните думи са като оня балсам на милостивия самарянин, който се излива върху раните и ги лекува. Това са в истинска смисъл на думата духовни майки за по-невръстните по опит души. Тук се крие едно указание за разширяване на майчинството от чисто родова, биологична функция в социална и психологическа. Тези жени, у които е добре развит центърът на милосърдието в съчетание с центъра на обич към децата, или изобщо към всичко малко, безпомощно, беззащитно, са тип на състрадание и нежност – едно от качествата на душата. Моралното съзнание на тия жени е толкова силно, че обхваща всички противоречия и грешки на хората и ги примирява чрез магнетизма на милосърдието.
към текста >>

64. ПСИХИЧНИЯТ ЖИВОТ НА РАСТЕНИЯТА - Б.БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Нейното действие, напр., ще се активизира в един огнен знак, особено кардинален, какъвто е Овен, докато в подвижния воден знак Риби то ще се прояви много по-флегматично.
че между Слънцето и тоя знак има някакво сродство. Луната владее знака Рак. Според същата хипотеза, планетите управляват по два знака – един сроден и един допълнителен на тяхната природа. Така, Меркурий владее знаците Близнаци и Дева, Венера – Телец и Везни, Марс господствува в Овен и Скорпион, Юпитер има своя "дом" в знаците Стрелец и Риби и, най-после, Сатурн е господар на Козирог и Водолей. Според традицията, радиациите на дадена планета, запазвайки своя основен характер, се оцветяват или пречупват различно в зависимост от знака, в който планетата се намира. Нейното действие, напр., ще се активизира в един огнен знак, особено кардинален, какъвто е Овен, докато в подвижния воден знак Риби то ще се прояви много по-флегматично. По аналогия, влиянието на една планета, разположена във въздушен или земен знак, ще получи съответна окраска в духа на елементарната и динамична принадлежност на тоя знак. Ако се групират планетите на един хороскоп според тяхното положение по елементи, може да се получи една приблизителна представа за преодоляващия темперамент на индивида, а като се разпределят според присъствието им по динамични групи, ще може да се съди за динамизма, с който тоя темперамент би могъл да се прояви. Някои автори се опитват въз основа на елементарните комбинации, които дава тоя метод, да теглят далечни заключения дори за съдбата на индивида. Синдбад и д-р Вайс смятат, че такива опити може би са оправдани, доколкото характерът и темпераментът имат дял в определяне съдбата на човека, но съветват да се избягват увлечения в тая посока, защото по тоя метод могат да се получат само твърде общи (сумарни) резултати, толкоз повече, че в хороскопа има фактори, които дават по-добър и по-обоснован поглед върху съдбата на човека. Но въпросната хипотеза отива и по-нататък.
към текста >>

65. ЗИМА, ПРОЛЕТ - Е. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Прелитат огнени стрели, трещи в черните облаци, и на тоя трясък се отзовава морето със своите разпенени уста.
Един от тях стои като безумен, прегърнал с ръка кормилото, дрипав, с разтворени очи и със засъхнали, напукани устни. Като фосфор е бледо лицето му. Той няма вече път в морето, нито небесния купол за молитва. До стенещия кораб са зинали тъмни гробове, в които пропадат бесните вълни, а други нови се отварят. Кормилото се не поддава вече на ръката отпаднала и бледа. Прелитат огнени стрели, трещи в черните облаци, и на тоя трясък се отзовава морето със своите разпенени уста. В гърдите на оня там при кормилото угасва и последната надежда. Там се пренася бурята. И там се трошеха мачтите и неговата вяра потъваше като малка ладийка сред разгневената водна пустиня. В сетния миг, пред прага на смъртта, пред зиналата бездна на морето, оня с безумните очи и бледото фосфорно лице зашепна, впил поглед напред в ревящата тъмна далечина: "Море, море, ти беше мое царство, моя радост, моя най-добър приятел! Защо ме погубваш?
към текста >>

66. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛО. - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

В Зодиака на всеки воден знак е противопоставен един земен знак, а на всеки огнен един въздушен.
„Съгласно един познат окултен закон, четвъртият член (тук дом б.н.) е реализираната цел на предходната тройка и същевременно изходната точка на един нов аналогичен период, продължаващ по същия закон. Според елементите, домовете I, V и IX отговарят на огъня и с това символизират в хороскопа духовността на родения; II, VI и X отговарят на земята и с това на материалните постижения на индивида. Домовете III, VII и XI съответствуват на въздуха, на едно влияние от духовен характер, но една духовност, която е по-нисша от тая на огъня. Това съответствие указва на психологическите качества на родения и предизвиканите чрез това външни връзки (семейство, общество и пр.). При домовете IV, VIII и XII, които отговарят на елемента вода, според гореизложеното се касае за един временен резултат (четвърти членове на предходни тройки б.н.), който ще образува основата на други по-нататъшни и с това ще развие съдбата на родения, касае се за реакциите, които се предизвикват в космичната среда от действията на отделните индивиди, с една дума за фаталността, на която са подхвърлени тия индивиди, тъй като именно те са я извикали сами със своите дела. В Зодиака на всеки воден знак е противопоставен един земен знак, а на всеки огнен един въздушен. При домовете намираме аналогично духовното значение да лежи срещу психичното, така да се каже срещу неговата материализация, а фаталността срещу собствената дейност" (Синдбад – Д-р Вайс). (следва)
към текста >>

67. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ . РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Това слънце изглежда толкова голямо, колкото физическото, и е също така огнено като него, но е по-блестящо.
А духовната топлина – това е доброто; духовната светлина е истината. Духовната топлина и светлина излизат от духовното слънце така, както физическата топлина и светлина изхождат от физическото слънце. Всичко духовно има отношение към доброто и истината и не може да произлезе от никакъв друг извор, освен от Божествената любов и Божествената мъдрост. Защото всяко добро произтича от любовта, и всяка истина от мъдростта. Повечето хора не знаят, че има и друго слънце, освен физическото. Това слънце изглежда толкова голямо, колкото физическото, и е също така огнено като него, но е по-блестящо. Целият ангелски свят се озарява от това слънце. Ангелите от третото небе го виждат постоянно. Тези от второто небе – много често, а ангелите от първото или най-външното небе – понякога . Това слънце не е сам Бог, но произлиза от Него. Божествената любов и мъдрост, които произлизат от Него, се изявяват като слънце в този свят.
към текста >>

Тъй като любов и огън си съответствуват, това слънце изглежда на ангелите огнено, защото те не могат да видят любовта непосредствено, а виждат на нейно място онова, което ù съответствува.
Целият ангелски свят се озарява от това слънце. Ангелите от третото небе го виждат постоянно. Тези от второто небе – много често, а ангелите от първото или най-външното небе – понякога . Това слънце не е сам Бог, но произлиза от Него. Божествената любов и мъдрост, които произлизат от Него, се изявяват като слънце в този свят. Тъй като любов и огън си съответствуват, това слънце изглежда на ангелите огнено, защото те не могат да видят любовта непосредствено, а виждат на нейно място онова, което ù съответствува. Ангелите, както хората, имат едно вътрешно и едно външно естество. Вътрешното им естество мисли и е мъдро, то желае и обича. А външното им естество възприема, вижда, говори и действува. Всичко, което се проявява отвън, съответствува на онова, което става вътре, но тези съответствия са духовни, а не физически. Божествената любов се чувствува като огън от духовните същества, поради което, когато в Писанието се говори за "огън", последният означава любов.
към текста >>

Първият резултат от Неговата любов и мъдрост е тази огнена духовна субстанция, която се явява на ангелите като слънце.
Те са също съответствия, защото топлината не е в любовта, но от любовта минава във волята и от там в тялото. И светлината не е в мъдростта, а в разбирането и оттам се проявява в говора. Следователно, любовта и мъдростта се същност на топлината и светлината. Нека се пазим от погрешката да мислим, че слънцето на духовният свят е сам Бог. Бог, проявен в битието, се явява в образа на Великия Миров човек. Първият резултат от Неговата любов и мъдрост е тази огнена духовна субстанция, която се явява на ангелите като слънце. Но когато Бог им се изяви в образ, той се изявява като човек, понякога в слънцето, понякога вън от него. Божествената любов и божествената мъдрост произлизат от Бога и се проявяват като слънце, от което изхожда топлина и светлина, озаряващи цялото небе. Чрез тях, именно, се изявява Божественият Дух.
към текста >>

68. СФЕРА НА ЛУНАТА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Огненият път на техния възход, облят изобилно от кръвта на други.
В този миг „днес" се създават или разрушават светове по небесното пространство, раждат се и изчезват култури по нашата малка земя. В този кратък откъс време се включват всичките радости, всичките страдания и скърби на земния жител - човека. Колко многозначително е това днес! В него човек може да съзре цели епохи, от люлката на зараждането им, техния развой, техния залез. В проекцията на това днес, човек може да види величието на отделни личности и народи. Огненият път на техния възход, облят изобилно от кръвта на други. Може да види също и безславния им залез, за да дойдат други на тяхно място, които също така да отминат безславно в света на забвението. Може да види усилия, човешка пот и жертви потънали в кръв, с която е оросена земята-майка през всичките векове, със скъпата цена, на която са купувани постиженията на нещастния човек, разумният гражданин на земята. „Днес", това е кръстопът, в който се срещат винаги две епохи - една минала и една идваща. В него ще видим най-добре проектирани недъзите на миналото и копнежите, идеалите на бъдещето. Като кръстопътен пункт, като миг между други две „днес", ние виждаме, че винаги „днес" е епоха на преоценка на ценностите.
към текста >>

69. СТИХОВЕ - S Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Твърди се, че Уран, на който приписват огнен характер, се чувствал добре във Водолей, а може би и в Скорпион, а Нептун, който минава за водна планета - в Риби, а може би и в Рак.
И друг път имахме случай да споменем за астрологичната хипотеза, според която планетите от старата серия управляват или владеят по два, а светилата - по един от зодиакалните знаци. в тоя случай знакът се нарича жилище на въпросната планета, която пък се счита негов господар. (Виж фигурата). Както се каза и по-рано, един от двата знака, които се управляват от един и същ господар, е сроден по естество с владеещата планета, а другият има допълнителен, комплементарен характер на нейния. Следната таблица изразява тия отношения: Новооткритите планети - Уран, който се смята горна октава на Меркурий и Нептун, когото считат горна октава на Венера - нямат свое жилище. Твърди се, че Уран, на който приписват огнен характер, се чувствал добре във Водолей, а може би и в Скорпион, а Нептун, който минава за водна планета - в Риби, а може би и в Рак. Обратно, в знаците, които лежат срещу техните жилища, планетите се считат че са на „заточение". Така: Слънцето се смята заточено във Водолей, Луната се смята заточено във Козирог, Меркурий се смята заточено във Риби и Стрелец, Венера се смята заточено във Овен и Скорпион, Марс се смята заточено във Везни и Телец, Юпитер се смята заточено във Близнаци и Дева, Сатурн се смята заточено във Рак и Лъв. Има още едно „достойнство", което традицията приписва на планетите. Според нея, влиянието на планетите се проявява особено силно още в някои знаци. Това са знаците на техния „подем", които не трябва да се смесват с жилищата на планетите.
към текста >>

70. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

И досега още във въображението на някои поети, които не са си дали труд да добият поне ония елементарни познания за слънцето, които съвременната астрономия е така щедро пръснала в многобройни популярни съчинения - познания, които биха извикали във въображението им много по-богати и грандиозни образи - слънцето е все оня пламенен Хелиос, който се понася при изгрев по небето, на своята огнена колесница, запрегната в буйни, бели жребци, из чиито ноздри изкачат пламъци, и чиито дихание се разлива в топли и светли струи.
СФЕРА НА СЛЪНЦЕТО Ония, които биха искали да намерят в древните митове наченки от някакви астрономични познания за слънцето като небесно тяло, биха се разочаровали. Защото в гръцката митология, запример, не става толкова реч за видимото слънце, колкото за Аполон, най-блестящият от олимпийските богове. Наистина, той носи всички белези на слънчев бог, но не олицетворява слънцето като физическо тяло, а по-скоро съвкупността от всички физически и духовни сили и качества на слънчевата радиация. Има, впрочем, едно друго слънчево божество, което олицетворява дневното светило - Хелиос. Надали има някой да не познава неговият образ, защото е бил възпроизвеждан от поетите през всички векове до втръсване. И досега още във въображението на някои поети, които не са си дали труд да добият поне ония елементарни познания за слънцето, които съвременната астрономия е така щедро пръснала в многобройни популярни съчинения - познания, които биха извикали във въображението им много по-богати и грандиозни образи - слънцето е все оня пламенен Хелиос, който се понася при изгрев по небето, на своята огнена колесница, запрегната в буйни, бели жребци, из чиито ноздри изкачат пламъци, и чиито дихание се разлива в топли и светли струи. Птоломеевата система, макар да минава вече за научна, също не ни дава никакви научни вести за слънцето като небесно тяло. Птоломеевото слънце е едно въображаемо кълбо, прикрепено към една прозрачна въртяща се сфера, която има за център земята. Впрочем, самото геоцентрично гледище на старите гръцки астрономи им е пречило да узнаят нещо по-положително за слънцето и преди всичко факта - че слънцето е център на нашата планетна система, а не земята. С една реч, древните астрономи (не говорим за посветените) не са. знаели, нито че слънцето е звезда, нито че е център на слънчевата система.
към текста >>

Онези, които Го възприемат като любов, Го виждат като слънце, пламтящо и огнено.
Любовта е която грее като слънце. Ангелите виждат слънцето не в зенита, а под известен ъгъл. Те го виждат, при това на две места - едното пред дясното око, а другото - пред лявото. Пред дясното око, именно, те виждат Господа като същинско слънце, а пред лявото - като луна, която свети с мека бяла светлина и е заобиколена с множество малки луни, които светят също с бяла светлина. Ангелите виждат Бога по този двоен начин, защото възприемат Бога различно. Онези, които Го възприемат като любов, Го виждат като слънце, пламтящо и огнено. Тези ангели пребивават в божественото царство на небето. Ангелите, които Го възприемат като вяра, Го виждат като луна, блестяща и бяла. Те пребивават в по-долното от двете ангелски царства, на които се разделя небесният мир - в духовното (Вж. статията "Небесният живот според Сведенборг", в която се говори за тия две царства). Ето защо и в Писанието Бог като любов е символизиран чрез слънцето, а като вяра - чрез луната".
към текста >>

71. ИЗМЕНЕНИЕ НА КЛИМАТА В НАШЕ ВРЕМЕ - ЗАТОПЛЯНЕ НА ЦЯЛОТО ЗЕМНО КЪЛБО - Л. С. БЕРГ Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

При равни други условия смята се, че една магнетична, женска планета (Луна, Венера) ще се прояви по-хармонично в магнетични, женски знаци (водни и земни), отколкото в електрични, мъжки (огнени и въздушни) и обратно.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ 1. Планети и зодиакални знаци (продължение) Когато една планета не е нито в знак на своето "достойнство", нито в знак на своята "слабост", тя се смята перегринна, т.е. чужденка. В тоя случай нейното положение не е нито много добро, нито много лошо. Разбира се, и тук има цяла редица степени, които се определят преди всичко от хармонията или дисхармонията между характера на планетата и естеството на знака, в който тя се намира. При равни други условия смята се, че една магнетична, женска планета (Луна, Венера) ще се прояви по-хармонично в магнетични, женски знаци (водни и земни), отколкото в електрични, мъжки (огнени и въздушни) и обратно. Тук трябва да се имат още пред вид симпатиите и антипатиите, които съществуват между елементите. Така, огненият и въздушен елементи от една страна, и водният и земният елементи, от друга, хармонират помежду си като елементи от един род. Огненият елемент се счита още допълнителен на водния и в дисхармония със земния, а въздушния елемент смятат комплементарен на земния и в дисхармония с водния елемент. Следващата скица изразява тия отношения : Елементите, разположени на един диагонал, се считат допълнителни : Огън - Вода и Въздух - Земя. Така че една планета, принадлежаща към даден елемент (виж таблицата, дадена в миналия брой на списанието), в перегринно положение, значи, доколкото не е разположена нито в знак на своето достойнство, нито в такъв на своята слабост, ще се чувствува сравнително по-добре, когато се намира в знак от същия елемент, по-малко добре в такъв от симпатичен и комплементарен елемент и не особено добре в знак от несимпатичен елемент.
към текста >>

Така, огненият и въздушен елементи от една страна, и водният и земният елементи, от друга, хармонират помежду си като елементи от един род.
Планети и зодиакални знаци (продължение) Когато една планета не е нито в знак на своето "достойнство", нито в знак на своята "слабост", тя се смята перегринна, т.е. чужденка. В тоя случай нейното положение не е нито много добро, нито много лошо. Разбира се, и тук има цяла редица степени, които се определят преди всичко от хармонията или дисхармонията между характера на планетата и естеството на знака, в който тя се намира. При равни други условия смята се, че една магнетична, женска планета (Луна, Венера) ще се прояви по-хармонично в магнетични, женски знаци (водни и земни), отколкото в електрични, мъжки (огнени и въздушни) и обратно. Тук трябва да се имат още пред вид симпатиите и антипатиите, които съществуват между елементите. Така, огненият и въздушен елементи от една страна, и водният и земният елементи, от друга, хармонират помежду си като елементи от един род. Огненият елемент се счита още допълнителен на водния и в дисхармония със земния, а въздушния елемент смятат комплементарен на земния и в дисхармония с водния елемент. Следващата скица изразява тия отношения : Елементите, разположени на един диагонал, се считат допълнителни : Огън - Вода и Въздух - Земя. Така че една планета, принадлежаща към даден елемент (виж таблицата, дадена в миналия брой на списанието), в перегринно положение, значи, доколкото не е разположена нито в знак на своето достойнство, нито в такъв на своята слабост, ще се чувствува сравнително по-добре, когато се намира в знак от същия елемент, по-малко добре в такъв от симпатичен и комплементарен елемент и не особено добре в знак от несимпатичен елемент. Средното положение на една перегринна планета може да се повиши или понижи още и от нейния "диспозитор", т.е. господаря на знака, в който тя се намира, но тоя въпрос ще се разгледа към края на настоящата статия.
към текста >>

Огненият елемент се счита още допълнителен на водния и в дисхармония със земния, а въздушния елемент смятат комплементарен на земния и в дисхармония с водния елемент.
В тоя случай нейното положение не е нито много добро, нито много лошо. Разбира се, и тук има цяла редица степени, които се определят преди всичко от хармонията или дисхармонията между характера на планетата и естеството на знака, в който тя се намира. При равни други условия смята се, че една магнетична, женска планета (Луна, Венера) ще се прояви по-хармонично в магнетични, женски знаци (водни и земни), отколкото в електрични, мъжки (огнени и въздушни) и обратно. Тук трябва да се имат още пред вид симпатиите и антипатиите, които съществуват между елементите. Така, огненият и въздушен елементи от една страна, и водният и земният елементи, от друга, хармонират помежду си като елементи от един род. Огненият елемент се счита още допълнителен на водния и в дисхармония със земния, а въздушния елемент смятат комплементарен на земния и в дисхармония с водния елемент. Следващата скица изразява тия отношения : Елементите, разположени на един диагонал, се считат допълнителни : Огън - Вода и Въздух - Земя. Така че една планета, принадлежаща към даден елемент (виж таблицата, дадена в миналия брой на списанието), в перегринно положение, значи, доколкото не е разположена нито в знак на своето достойнство, нито в такъв на своята слабост, ще се чувствува сравнително по-добре, когато се намира в знак от същия елемент, по-малко добре в такъв от симпатичен и комплементарен елемент и не особено добре в знак от несимпатичен елемент. Средното положение на една перегринна планета може да се повиши или понижи още и от нейния "диспозитор", т.е. господаря на знака, в който тя се намира, но тоя въпрос ще се разгледа към края на настоящата статия. Колкото и необосновани и да изглеждат тия твърдения на традицията, за тях ще трябва да се държи сметка, особено за "достойнствата" и "слабостите", за които говорихме миналия път, защото практиката, изглежда, потвърждава теорията в тоя пункт.
към текста >>

С оглед на това, смята се като неблагоприятен признак, когато в един женски хороскоп много планети, особено господарят на хороскопа и самият асцендент са разположени в електрични, мъжки знаци (огнени и въздушни).
Ако, именно, господарят се намира в свой знак или в знака на своя подем, то това ще се отрази върху самия асцендент, който ще прояви най-добрите си качества. Ако ли пък господарят не е добре поставен по знак, то и това ще измени влиянието на асцендента, само че в неблагоприятен смисъл. Отрицателното въздействие на един такъв злепоставен господар може да се смекчи, ако той е добра, добре аспектирана и разположена в добър дом, планета. 3. Трето едно положение гласи, че планетите действуват заедно със знака, в който се намират. Така, ако Слънцето се намира в знака Овен, то комбинира своите влияния с тия на знака Овен. С оглед на това, смята се като неблагоприятен признак, когато в един женски хороскоп много планети, особено господарят на хороскопа и самият асцендент са разположени в електрични, мъжки знаци (огнени и въздушни). Ако, разпределени по динамични групи, планетите от даден хороскоп, а особено господарьт на хороскопа и самият асцендент са струпани главно в : кардинални знаци (Овен, Рак, Везни и Козирог) - те ще придадат инициатива на родения, неподвижни знаци (Телец, Лъв, Скорпион и Водолей) - постоянство, устойчивост, упоритост, подвижни знаци (Близнаци, Дева, Стрелец и Риби) — подвижност, общителност, приспособимост. Когато много планети, особено господарят на хороскопа и асцендентът, се намират в: огнени знаци (Овен, Лъв и Стрелец) - се получават хора с повече или по-малко пламенен темперамент, въздушни знаци (Близнаци, Везни и Водолей) - интелектуални типове, водни знаци (Рак, Скорпион и Риби) - те създават чувствителните натури, земни знаци (Телец, Дева и Козирог) - практичните хора, "реалните политици", хора с усет към действителността. Естествено, това, което се каза за планетните групи, важи и за отделните планети. "Обяснението" извеждат от астрологичната хипотеза, която разглежда знака като среда, в която се проявяват жизнените сили на индивида, представлявани от планетите в неговия хороскоп. 4. Тъй като планетите действуват заедно със знака, в който се намират, а знакът се проявява всякога в съгласие със своя господар, то в случая ще имаме едно оцветяване на дадена планета не само от знака, но и от господаря на тоя знак, т.е.
към текста >>

Когато много планети, особено господарят на хороскопа и асцендентът, се намират в: огнени знаци (Овен, Лъв и Стрелец) - се получават хора с повече или по-малко пламенен темперамент, въздушни знаци (Близнаци, Везни и Водолей) - интелектуални типове, водни знаци (Рак, Скорпион и Риби) - те създават чувствителните натури, земни знаци (Телец, Дева и Козирог) - практичните хора, "реалните политици", хора с усет към действителността.
Отрицателното въздействие на един такъв злепоставен господар може да се смекчи, ако той е добра, добре аспектирана и разположена в добър дом, планета. 3. Трето едно положение гласи, че планетите действуват заедно със знака, в който се намират. Така, ако Слънцето се намира в знака Овен, то комбинира своите влияния с тия на знака Овен. С оглед на това, смята се като неблагоприятен признак, когато в един женски хороскоп много планети, особено господарят на хороскопа и самият асцендент са разположени в електрични, мъжки знаци (огнени и въздушни). Ако, разпределени по динамични групи, планетите от даден хороскоп, а особено господарьт на хороскопа и самият асцендент са струпани главно в : кардинални знаци (Овен, Рак, Везни и Козирог) - те ще придадат инициатива на родения, неподвижни знаци (Телец, Лъв, Скорпион и Водолей) - постоянство, устойчивост, упоритост, подвижни знаци (Близнаци, Дева, Стрелец и Риби) — подвижност, общителност, приспособимост. Когато много планети, особено господарят на хороскопа и асцендентът, се намират в: огнени знаци (Овен, Лъв и Стрелец) - се получават хора с повече или по-малко пламенен темперамент, въздушни знаци (Близнаци, Везни и Водолей) - интелектуални типове, водни знаци (Рак, Скорпион и Риби) - те създават чувствителните натури, земни знаци (Телец, Дева и Козирог) - практичните хора, "реалните политици", хора с усет към действителността. Естествено, това, което се каза за планетните групи, важи и за отделните планети. "Обяснението" извеждат от астрологичната хипотеза, която разглежда знака като среда, в която се проявяват жизнените сили на индивида, представлявани от планетите в неговия хороскоп. 4. Тъй като планетите действуват заедно със знака, в който се намират, а знакът се проявява всякога в съгласие със своя господар, то в случая ще имаме едно оцветяване на дадена планета не само от знака, но и от господаря на тоя знак, т.е. ще имаме комбиниране на влиянията на владяната планета с тия на нейния владетел или диспозитор. При това може да се получат различни ефекти в зависимост от хармонията или дисхармонията, която съществува между двете небесни тела.
към текста >>

72. ПО ТВОЙТЕ СВЕТЛИ СТЪПКИ, О ПРОЛЕТ! - ЕЛИ Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

– питаха ме тия огнени зеници.
В сънищата си чувах нежния глас на хлопките, и очите ми плачеха. Погубваха ме очите на града. От тях излизаше омайваща, но душна светлина. Грехът и мъката ме гледаха през тях. – Ти още ли тъгуваш за твоята планина? – питаха ме тия огнени зеници. В града имаше затворени, душни стаи, където миришеше на увехнали цветя и на човешка скръб. И в тия затворени стени ме гледаха очите му и тука ме докосваха горещите му длани. Тия очи се приближаваха до мене и оня въпрос пак започваше да пари моето сърце. – Ти още ли живееш с планината? – Още – шепнеха изнемощелите ми устни, Градът е като море.
към текста >>

73. СФЕРА НА УРАН - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

И тогава тия народи вече воюват помежду си горе с взаимните си враждебни мисли и чувства, с огнените страсти за завладяване, насилия и пр.
От хилядолетия народите са живели във взаимни съперничества и омраза, във взаимни подозрения, с желание за взаимно ограбване и изтребление. Всички техни чувства на омраза, ненавист и пр. са, обаче, нещо реално за окултната наука. Това са енергии, които обществата, народите и расите пращат от себе си в тъй наречения астрален свят. Това са мощни течения, които народите изпращат един към други. И тогава тия народи вече воюват помежду си горе с взаимните си враждебни мисли и чувства, с огнените страсти за завладяване, насилия и пр. Това е продължавало с векове и то не само във време на война, но и в мирно време. И когато в мирно време народите продължават да си изпращат такива мисли и чувства, раздухвани от преса и от фалшиво възпитание, изкуствено давано на деца и възрастни, то вече се посява семето на бъдещи войни на физическото поле. Защото има един закон в окултната наука: „Това, което е горе, то слиза долу". И когато с векове се съберат семената на омраза между народите, то вече горе надвисва над тия народи един грозен, тъмен астрален облак, напоен с всички техни отрицателни енергии и при една малка последна искра всичкият тоя облак се разразява във войни, революции, катастрофи и пр. Днешното положение показва, че има неразбиране на основните закони, по които се развива човечеството и в това отношение се правят опущения в две посоки: първо, всеки народ схваща своя живот като нещо отделно от живота на цялото човечество и иска да уреди своите лични интереси, макар и в ущърб на интересите на другите народи.
към текста >>

74. ФОРМА НА ПОЧЕРКА - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Огненият, подвижен знак представя при това несимпатична атмосфера за бавното темпо на земната планета.
от Стрелец), 12°. от Дева (като квадрат спрямо 12°. от Стрелец), пък и върху самото радикално положение на Сатурн - 12°. от Стрелец, доколкото се касае за транзити на неблаготворни планети, ще бъде съпроводено с неприятности за родения. 2. Космично положение -Както видехме по-миналия път, Сатурн в Стрелец е "чужденец". Огненият, подвижен знак представя при това несимпатична атмосфера за бавното темпо на земната планета. Положението се смекчава от обстоятелството, че знакът, както и планетата, е електричен, мъжки. Прочее, средата на Сатурн в случая не е особено благоприятна, без да е така лоша както ако се намираше в знак на заточение или падение. С една дума, имаме положение под средно. 3. Влияние на знака - Интензивният характер на средата едва ли ще даде възможност на Сатурн да прояви своите практически способности. В замяна на това, подвижният динамизъм на Стрелец ще засили свойствения на Сатурн такт, а огненото естество на същия знак ще прибави известна доза импулсивност, макар и маскирана, към издръжливостта на Сатурн.
към текста >>

В замяна на това, подвижният динамизъм на Стрелец ще засили свойствения на Сатурн такт, а огненото естество на същия знак ще прибави известна доза импулсивност, макар и маскирана, към издръжливостта на Сатурн.
Огненият, подвижен знак представя при това несимпатична атмосфера за бавното темпо на земната планета. Положението се смекчава от обстоятелството, че знакът, както и планетата, е електричен, мъжки. Прочее, средата на Сатурн в случая не е особено благоприятна, без да е така лоша както ако се намираше в знак на заточение или падение. С една дума, имаме положение под средно. 3. Влияние на знака - Интензивният характер на средата едва ли ще даде възможност на Сатурн да прояви своите практически способности. В замяна на това, подвижният динамизъм на Стрелец ще засили свойствения на Сатурн такт, а огненото естество на същия знак ще прибави известна доза импулсивност, макар и маскирана, към издръжливостта на Сатурн. Огненият елемент ще бъде добра почва и за развитието на духовните качества, заложени от планетата на мъдростта. 4. Влияние на владетеля - Известно е, че Юпитер е планетата, чието въздействие е най-често положително. Неговото влияние и в случая като владетел на Сатурн ще бъде благотворно. То преди всичко ще подобри доста космичното положение на последния. Би могло да се очаква още, че Юпитер ще смекчи песимизма и фанатичната строгост на съдбовната планета, ще засили склонността към научни, философски и религиозни проблеми, както и характерното за Сатурн чувство за справедливост. 2.
към текста >>

Огненият елемент ще бъде добра почва и за развитието на духовните качества, заложени от планетата на мъдростта. 4.
Положението се смекчава от обстоятелството, че знакът, както и планетата, е електричен, мъжки. Прочее, средата на Сатурн в случая не е особено благоприятна, без да е така лоша както ако се намираше в знак на заточение или падение. С една дума, имаме положение под средно. 3. Влияние на знака - Интензивният характер на средата едва ли ще даде възможност на Сатурн да прояви своите практически способности. В замяна на това, подвижният динамизъм на Стрелец ще засили свойствения на Сатурн такт, а огненото естество на същия знак ще прибави известна доза импулсивност, макар и маскирана, към издръжливостта на Сатурн. Огненият елемент ще бъде добра почва и за развитието на духовните качества, заложени от планетата на мъдростта. 4. Влияние на владетеля - Известно е, че Юпитер е планетата, чието въздействие е най-често положително. Неговото влияние и в случая като владетел на Сатурн ще бъде благотворно. То преди всичко ще подобри доста космичното положение на последния. Би могло да се очаква още, че Юпитер ще смекчи песимизма и фанатичната строгост на съдбовната планета, ще засили склонността към научни, философски и религиозни проблеми, както и характерното за Сатурн чувство за справедливост. 2. Планети и домове Сега ще разгледаме отношенията между планети и домове.
към текста >>

75. Зад дима и огъня – G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

"Вестта, пише Цвайг, за благополучното завръщане на осемнадесетте моряци се разнася с огнен размах над цяла Европа, като възбужда отпървом безмерно удивление, а после и безмерен възторг.
Не са го пощадили и моралните страдания от страшната картина, когато е гледал, как се топят един след друг неговите моряци, загубени в безкрая на водната пустиня на своите жалки рибарски корабчета, със съзнанието, че в течение на много, много дни не ще срещнат да се мерне корабно платно, че са сам сами всред водната пустош, изложени на хиляди опасности от всички стихии. И плавайки така, без никаква храна, освен вкаменения сухар и гранясалата солена сланина, а напокон - и без тях - без никакво питие, освен вмирисаната топла вода в буретата или събраната от дъжда, без никаква светлина нощем, Магелан е тръпнел при мисълта, че те ще измрат, може би, от глад един след друг или ще бъдат погълнати от водната бездна при някоя буря. Но походът на Магелан се у венчава с успех. Нали поне един от петте кораба на неговата флота - малката "Виктория" - полуразнебитена се довлича след три години в Севиля и нали 18 души от неговата смела дружина слизат на испанска земя с една безспорна придобивка за човечеството: земята е обиколена по море, земята, следователно, е кълбо! Тъкмо в това откриване на проток между Атлантически и Тихи океан, именно "Магелановия проток", (едничкото географско название, което днес напомня безсмъртното дело на Магелан), тъкмо в това обикаляне на земята седи подвигът на смелия мореплавател и неговото значение за цялото човечество. "Вестта, пише Цвайг, за благополучното завръщане на осемнадесетте моряци се разнася с огнен размах над цяла Европа, като възбужда отпървом безмерно удивление, а после и безмерен възторг. След Колумбовото пътешествие никое друго събитие не бе така развълнувало света. Сега вече е сложен край на всяка неувереност. Съмнението, този най-жесток враг на човешкото знание, е победено на географското поле. Откак един кораб излиза от пристанището на Севиля, и пътувайки все направо, се връща отново в същото пристанище, вече е необоримо доказано, че земята е кълбо, което се върти около себе си и, че всички морета са свързани в едно единствено море. Космографията на гърци и римляни е окончателно надмогната, веднъж завинаги е свършено с твърденията на църквата и с нелепата басня за антиподите, които ходят по главите си.
към текста >>

76. Есен – G. Nordmann Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Един прекрасен цвят в небето, разтворил огнени листа, един вълшебен свят, където, - Да бъде, рече, красота!
Д. Антонова КАКВО НЕБЕ! Какво небе създал си, Боже, каква земя, какъв прекрасен свят! Какъв живот, каква вселена необятна, какъв безкраен свят! Ти рече, Боже, и светът стана. И той пое по своя път, облян в потоци светлина. Един прекрасен цвят в небето, разтворил огнени листа, един вълшебен свят, където, - Да бъде, рече, красота! С каква любов го Ти създаде, с каква безкрайна доброта. Земя, вода, небе и слънце, разлива всичко красота. Ти рече, Боже, и стана! И ей пред Теб, Човекът се яви, подобие на Теб. С каква любов го Ти погледна, с каква велика доброта!
към текста >>

77. В страната на мензите – Буча Бехар Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Затова, че си отидоха огнените дни на слънцето, или за прощалния вик на лястовичките, които отлитат?
G. Nordmann ЕСЕН Есента донесе своя тъжен шепот и сълзи по разплаканите ресни на очите си. Сърцето затъгува и вечер чувам, как струните на твоята цигулка тихо ридаят. Защо си печална? Затова, че си отидоха огнените дни на слънцето, или за прощалния вик на лястовичките, които отлитат? Не знаеш ли, че се редуват радост и тъга? Не знаеш ли, как идват и отхождат ден и нощ - смъртта и живота? Когато облаците се разкъсат, тогава погледни в пролуката на късчето небе. Там ще видиш, как блестят звездите на Орион - едно знамение на вечната и неотхождаща радост на вселената. Там, на тия далечни острови цъфтят градините на една безкрайна обич, за която няма четири годишни времена, няма скръб, няма тъжният роман на есенния дъжд!
към текста >>

78. Влияние на душевните прояви върху органите – Д-р Алекси Карел Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Повече от тридесет пъти слънцето изплаваше от изток, като от океан и пръскаше милиарди червени и златни зрънца по цялата земя, обвиваше я със своята светла и топла дреха, галеше я сутрин и вечер със своите огнени багри.
Той стана, погледна я още веднъж, неговият поглед потъна в нейния, и образът ú остана жив и трептящ в неговото малко сърце. Пред царските врати го чакаше скора колесница, която щеше да го отнесе в царството на мензите Придружаваше го само царят и неговият пръв съветник. Колата тръгна бързо, карана от три чифта коне, които леко се понесоха, по тихите улици на престолния град. На последното седалище седеше царският син, чиито очи сега бяха устремени към улиците, които изчезваха в предутренна мъгла. Пътуваха дълго време. Повече от тридесет пъти слънцето изплаваше от изток, като от океан и пръскаше милиарди червени и златни зрънца по цялата земя, обвиваше я със своята светла и топла дреха, галеше я сутрин и вечер със своите огнени багри. Вечер земята се покриваше със здрач и покой. Нощите биваха лунни и светли. Непобедим чар изпълваше равните полета, където те спираха на почивка. На тридесетия ден те стигнаха бреговете на широка и пълноводна ръка. Тя мъкнеше своите спокойни води, разливаше се нашир, извиваше се като сребърна ива и разсичаше полетата.
към текста >>

Когато Бен Ир вдигна глава, много огнени очи го стрелнаха със своите светкавични погледи.
Тя беше млада, двадесетгодишна жена с омайната хубост на мензите, но що от това? Тя беше в страшна опасност и трябваше да ú се помогне. Бързо той се наведе над нея, впи устни в нейната наранена ръка и засмука отровата, която напълни неговата уста. И в тоя миг, когато Бен Ир още не беше успял да откъсне устата си от нейната ръка, онези, които я придружаваха и които бяха тръгнали да я дирят видеха това, което Бен Ир правеше. Да, те видеха всичко, едно, обаче не видеха, змията и смъртната опасност за девойката. Когато Бен Ир вдигна глава, много огнени очи го стрелнаха със своите светкавични погледи. Тя беше царска личност, единствената дъщеря на царя на мензите, прекрасната Хуа-Нита, а те - нейни телохранители. И в качество на такива, те не можеха да оставят ненаказан този прост овчар, който пред очите на всички се подигра с царската дъщеря и оскърби нейното царско достойнство. Никой смъртен не би понесъл това. Нещастникът требваше да умре. Тогава един от телохранителите опъна своя лък, една отровна стрела профуча край ухото на спасената царкиня и се заби в гърдите на Бен Ир.
към текста >>

79. Идеали на младежта Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Не ще бъде излишно да прелетим бързо с нашата мисъл над оня тайнствен и страхотен път от преди милиони години, когато в небесното пространство, запратена от незнайни космични сили, е летяла земята - огнено червено кълбо, пламнало в своята буйна младост.
Georg Nordmann ВЕЧНИЯТ ЗАКОН НА РАЗВИТИЕТО През багрите на всички светоразбирания, през сложните постройки на коя да е философия, окото на един търсещ ще открие, че в живота - навсякъде, във всички кътчета, властно царува законът на развоя. Ако наблюдателят е естествоизпитател, той ще се натъкне неминуемо и много бързо на това, защото съвременното естествознание, в кое да е от многобройните му разклонения, е наука за развитието. Различните геологични епохи - от най-далечно време - там дето не може да проникне нашият разум, са епохи, в които животът на земята се е манифестирал по специфичен начин, като постепенно, с общата промяна на земната кора, той е изоставял едни форми, за да оживи други, като е моделирал все по-успешно и по-целесъобразно външната картина на света. Не ще бъде излишно да прелетим бързо с нашата мисъл над оня тайнствен и страхотен път от преди милиони години, когато в небесното пространство, запратена от незнайни космични сили, е летяла земята - огнено червено кълбо, пламнало в своята буйна младост. По нея са пропътували като кервани отдалечените от нас геологични епохи, но ето над пламналата ù в руменината на моминство гръд, се изливат първите дъждове, които буйно се изпаряват и отново падат над нея. Това продължава, докато при установеното вече относително равновесие, тя се обвива в гъста облачна обвивка, която затуля слънцето и другите светила в небесното пространство. Земята тръпне и лети по вечния си път около огненото сърце на своя баща - слънцето. Каква бурна младост! С каква стихийна сила лумват из топлата ù снага необятните сили на живота!
към текста >>

Земята тръпне и лети по вечния си път около огненото сърце на своя баща - слънцето.
Ако наблюдателят е естествоизпитател, той ще се натъкне неминуемо и много бързо на това, защото съвременното естествознание, в кое да е от многобройните му разклонения, е наука за развитието. Различните геологични епохи - от най-далечно време - там дето не може да проникне нашият разум, са епохи, в които животът на земята се е манифестирал по специфичен начин, като постепенно, с общата промяна на земната кора, той е изоставял едни форми, за да оживи други, като е моделирал все по-успешно и по-целесъобразно външната картина на света. Не ще бъде излишно да прелетим бързо с нашата мисъл над оня тайнствен и страхотен път от преди милиони години, когато в небесното пространство, запратена от незнайни космични сили, е летяла земята - огнено червено кълбо, пламнало в своята буйна младост. По нея са пропътували като кервани отдалечените от нас геологични епохи, но ето над пламналата ù в руменината на моминство гръд, се изливат първите дъждове, които буйно се изпаряват и отново падат над нея. Това продължава, докато при установеното вече относително равновесие, тя се обвива в гъста облачна обвивка, която затуля слънцето и другите светила в небесното пространство. Земята тръпне и лети по вечния си път около огненото сърце на своя баща - слънцето. Каква бурна младост! С каква стихийна сила лумват из топлата ù снага необятните сили на живота! Никой сега не може да ни бъде свидетел за тоя далечен живот на нашата прамайка, освен сладката и неукротима тревога в сърцата ни, която сме наследили от нея. Днес геолозите възстановяват с доста голяма точност вълшебната картина, когато лицето на земята е било покрито с гигантски по размери и необятни по пространство лесове - тайнствени, мрачни, пълни с топла влага, из които е кънтял като знамение чудовищният рев на допотопните зверове. След това неописуемите катастрофи, наводнения и вулканически ерупции, които погребват несметните растителни богатства, с които ние днес насищаме огнените уста на парните машини.
към текста >>

След това неописуемите катастрофи, наводнения и вулканически ерупции, които погребват несметните растителни богатства, с които ние днес насищаме огнените уста на парните машини.
Земята тръпне и лети по вечния си път около огненото сърце на своя баща - слънцето. Каква бурна младост! С каква стихийна сила лумват из топлата ù снага необятните сили на живота! Никой сега не може да ни бъде свидетел за тоя далечен живот на нашата прамайка, освен сладката и неукротима тревога в сърцата ни, която сме наследили от нея. Днес геолозите възстановяват с доста голяма точност вълшебната картина, когато лицето на земята е било покрито с гигантски по размери и необятни по пространство лесове - тайнствени, мрачни, пълни с топла влага, из които е кънтял като знамение чудовищният рев на допотопните зверове. След това неописуемите катастрофи, наводнения и вулканически ерупции, които погребват несметните растителни богатства, с които ние днес насищаме огнените уста на парните машини. Ако преминем бързо, стихийно през тия епохи на земята, край адския рев и тътнеж, излязъл от грамадните уста на чудовищно големите млекопитаещи, ще дойдем до края на третичната ера, когато из тия лесове - космато, грамадно, възправено на двата си крака, крета между стволовете едно странно същество, в което съвременното природознание сочи нашите далечни роднини. Дали южните области на Азия, където е намерен питекантропусът, или северните полярни области, за които се предполага, че са по-рано изстинали и затвърдили в земна кора, са прародината на човека, това не се знае с положителност. Сред грандиозната природа - стихийна и неумолима, всред грамадните дървета, срещан често от дивите слонове, хипопотами, носорози и други зверове, човекът търси и проправя пътя си към своето превъзходство над тях, с малката, едва блещукаща искрица разум, която неизменно му помага и го напътва. Успял да хване в своите чудовищно силни ръце по-слабото животно, той го разкъсва и изяжда, както всички останали зверове, но един ден той се сеща и хвърля върху плещите си кървавата кожа на своята жертва. Тогава той стъпва вече върху нанагорния път на развоя, извършил вече първото дело на човешката култура, колкото и странно да звучи това.
към текста >>

Ако имаше някакъв начин, който би ни позволил да се отдръпнем като безучастни зрители в перспективата на времето и ако развоя на човешкия род би оставил никаква следа като огнена линия върху мрачния фон на вековните панорами, ние ще останем изненадани от това, че тая следа не е една наклонена линия, която започва от някаква „нула" и се стреми нагоре към безкрая, а една вълнова линия или спирала с много слизания и качвания, общата тенденция на която е все пак нагоре.
Другаде, при други условия и начини на живот, тя е чужда, незавладяваща. Ако ние бихме могли да се пренесем назад в някоя отдалечена епоха и бихме се явили всред отбраното общество, нашите възгледи за естетика, нашият морал и маниер, с който се отнасяме към хората и проблемите на времето, биха били чудовищни, защото и те са били подложени на развитие. Забележително, обаче, си остава едно: хората и до днешен ден се заблуждават относно преимуществата на епохите и времената в общото развитие. Смешно и нелепо е да се съпоставят такива разнородни неща, като отделните епохи на човешкото развитие и да се казва: днес човечеството стои по-високо във всяко отношение от някога или обратното - някога човечеството е било по-високо във всяко отношение от нашите западнали и извратени времена. И в двата случая се прави една голяма грешка, ако не се прибави едно разяснение, което да установи „в какво отношение" или в що по-горе или по-долу. Ако имаше някакъв начин, който би ни позволил да се отдръпнем като безучастни зрители в перспективата на времето и ако развоя на човешкия род би оставил никаква следа като огнена линия върху мрачния фон на вековните панорами, ние ще останем изненадани от това, че тая следа не е една наклонена линия, която започва от някаква „нула" и се стреми нагоре към безкрая, а една вълнова линия или спирала с много слизания и качвания, общата тенденция на която е все пак нагоре. Диаграмата на развоя не е една проста стълба, която изкачва човешкият род гладко, а път с мъчителни възходи и бурни слизания, път с трагически минимуми и блестящи точки на съвършенство във всеки от тия извитъци - епохи, човечеството е докосвало нови, непознати дотогава неща и е живяло под един знак на своето време, който макар и невидим, властно го е направлявал и е бил негова неуловима духовна същност. във всяка историческа епоха, във всяка нова цивилизация, която се е явявала като еманация от световната душа, човечеството догонва и достига нещо, което никога вече не ще може да се повтори със същия чар, блясък и заразяващ ритъм. Човек може да сгреши като гледа сияещата светлина на някоя отминала цивилизация, която е имала друг зенит и други задачи на своето време, като рече да я сравни със своето време, което се намира под своя знак и догонва съвсем други идеали. Ще сгреши, защото привидната нищета все пак не ни показва, че светът е изостанал или върви назад. Обратно, и при най-нерадостната картина около нас, ние сме по-напред от някога.
към текста >>

80. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Те долавят смисъла и значението на времето по-добре от всеки друг и думите им са или откровения, изказани с гласа на красотата, или огнени бичове, които плющят по снагата на пияното и сляпо човечество.
ИЗКУСТВОТО КАТО ПРЕДВЕСТНИК И ТЪЛКУВАТЕЛ НА ЕПОХАТА (Извадки из есетата „Сигнали") Георг Нордман Епохите и събитията имат своите тълкуватели и ясновидци. Те долавят смисъла и значението на времето по-добре от всеки друг и думите им са или откровения, изказани с гласа на красотата, или огнени бичове, които плющят по снагата на пияното и сляпо човечество. Те биват посрещани понякога с разтворени обятия и с препълнени от обич сърца, а друг път с ядните стрели на умиращата злоба, която ги праща на ешафота. Нашето време не е ощастливено със светило като пророка от Назарет, обаче, без много шум и с една необикновена дълбочина между хората работят едни изключителни хора – сякаш пратеници от лъчезарната светлина на утрешния ден. Една нова идваща култура е изпратила сред хората своите първи предвестници, защото макар на пръв поглед човечеството да тъне в тъмната и леплива кал на материалистическият егоизъм, тук-там по лицето на земята като светли оазиси израстват обществата на духовно просветените хора, чиято безшумна работа, най-често неразбрана, дори осмивана, е залог и гаранция, че нашата съвременност с бързи крачки се движи към едно ново раждане, че Лъчезарният от Назарет се е родил в душите на мнозина. Като предвестници и тълкуватели на нашата, търсеща нови пътища съвременност, можем да считаме и ония вдъхновени хора на изкуството: поети, художници, архитекти, които със своите творби и герои, тласкани в трагичния път на противоречията, стилизуваха типа на западния човек. Това са Гьоте със своя Фауст, Шекспир със своя Хамлет и отчасти Достоевски, макар че героите на последния носят отпечатъка и пресиления белег на един специален славянски трагизъм.
към текста >>

81. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

* * * Залива, прелива... Мнозина се питат: О, кой ще прекъсне потока горещ На огнена лава – огромната мъка заляла стихийно света?
СТИХОВЕ МОРЯКЪТ Бразди ли моя малък кораб днес Разпенено, вилнеещо море, Ще стигне, зная, пак лазурни брегове, Където мощен фар зове. Ще стигне – блясва всеки миг далеч Светлинния спасителен сигнал, Стоя с издигнати ръце на борда сам И вярвам – бурята ще стихне! След мрака пак ми се усмихва ден, Морето е сега като кристал, Държа кормилото в ръка и флаг развен, Че близко е желаний бряг. S. * * * Залива, прелива... Мнозина се питат: О, кой ще прекъсне потока горещ На огнена лава – огромната мъка заляла стихийно света? О, колко сърца изтерзани се лутат, О, колко опори да паднат клонят! Изпълня се тъмна, надвиснала съдба, Прогонен е нейде мирът. Рушат се, събарят заблудите стари, Вековни кумири превръщат се в прах. Дълбае потока скрижалите нови В душите с неспирен замах. S.
към текста >>

82. ПРИЯТЕЛИ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

– Огнени натури, бунтари, открити врагове, деспотични натури, милитаристи, експлоататори, разбойници, убийци.
Венера харм. – Хора на изкуството, помирители, естети, любовници, търговци на луксозни предмети – изобщо млади жени ; дисхарм. – Бохеми, куртизанки, хора на необузданите наслаждения. Марс харм. – Борци за свобода и справедливост, хора на висшата техника, боравеща с огън и метали, хирурзи, организатори, критици, диктатори, военни, делови натури, хора, имащи работа с огън и метали – изобщо възрастни мъже; дисхарм. – Огнени натури, бунтари, открити врагове, деспотични натури, милитаристи, експлоататори, разбойници, убийци. Юпитер харм. – Морал-философи, учени, държавници, висши чиновници, съдии, духовни лица, председатели на общества (особено благотворителни), покровители, миролюбци, големи търговци и финансисти, улегнали натури – изобщо хора на зряла възраст; дисхарм. – Лица, заемащи по-нисши места в горните професии, хора на удоволствията, надути големци, лицемерни духовници. Сатурн харм. – Философи, учени, изследователи, аскети, директори на мини, строители, пазители на пари и съкровища, земеделци – изобщо стари хора; дисхарм.
към текста >>

83. АНРИ БЕРГСОН - Д-Р Е.К. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Затуй ли в есента на малкото дръвце висеше чуден плод, плод огнено червен?
Вълни от аромат преливаха до тях, зовяха ги безспир, и все на този цвят, един едничък цвят. Стоеше под дъжда невинното дръвце, а малкият цветец се гушеше под лист. Чадърче бе му той и капките тогаз звънтяха в ласкав тон, преливащ и сребрист. Когато после туй престанал бе дъжда, и слънцето огря, небесната дъга изличи цветове. Цветецът я видя още по-красив разтвори се сега. Затуй ли в есента на малкото дръвце висеше чуден плод, плод огнено червен? Той беше цял любов, мелодия и лъч, той беше красота на нов и слънчев ден. Той беше любовта на малкия цветец към слънчевия лъч и чистата роса, към вятъра игрив и ронния дъждец, към синьото небе и кротката дъга Той беше любовта о, този сладък плод, на розовия цвят към цялата земя. И тази си любов в малките сърца на своите семенца той радостно преля. ПЛАНИНСКИ ВРЪХ Надвиснал облак кълбест, бял, Кат къдрав кичур се развял Над челото на връх висок. А той замислен, мълчалив, Като мъдрец вглъбен в разгадки, Спокойно среща и изпраща Един след други вековете.
към текста >>

84. СТИХОВЕ: МИГЪТ, Д. Ан-ва Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Пътувай ти, капчице от небесната вода, защото е станало вече великото тайнство, защото е разсечен кръгът на тъмнината и огнените жребци на деня препускат с развети гриви.
Ще заслизат планинските води по долините, ще напоят ливади и градини. Ще ударят колелото на мелниците, ще забучи радостно реката, и сърцето ще се събуди от един вик в ранното утро. Ти ще тръгнеш надолу като капчица вода, излязла из огромната делва на световното сърце. Ще влезеш в потока, за да те намерят скоро засъхналите жадни уста. Понесъл любовта на планината и синьото небе над нея, ти ще намериш сърцето, което те чака, цветчето, което е разтворило чашка за теб. Пътувай ти, капчице от небесната вода, защото е станало вече великото тайнство, защото е разсечен кръгът на тъмнината и огнените жребци на деня препускат с развети гриви.
към текста >>

85. ПРОЛЕТ - Н. ПОПОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Това смълчано оръдие, покрито вече с ръжда, е огласяло околността с кънтежите на своето огнено гърло и е покосявало живота на стотици млади човеци, които сега спят под рохкавата пръст.
G. N. ПРОЛЕТТА, КОЯТО ИДЕ Между страниците на една стара книга видях трогателно мила илюстрация. Тя беше написана съвсем по стария, наивен маниер, с който бяха илюстрирани книгите на нашето време, когато нямаше специалисти илюстратори и всичко се пишеше по шаблона на познатите всекиму романтични винетки. Тази илюстрация представяше едно оръдие, изоставено и затрупано наполовина с пръст, по която времето е направило да прорастат треви и шубрачки. Очевидно, на това място някога се е водил кървав бой. Това смълчано оръдие, покрито вече с ръжда, е огласяло околността с кънтежите на своето огнено гърло и е покосявало живота на стотици млади човеци, които сега спят под рохкавата пръст. Илюстрацията показваше, че е настъпила зряла пролет. Надвиснал над студеното стоманено тяло на оръдието, се виждаше претрупан с бели цветове клон на малко, нежно дръвче, а на клона славей с разтворена човка. Вижда се, как художникът е искал да изрисува дори и трелите на прекрасния певец в пролетната нощ. Една прекрасна, наивна илюстрация, из която лъхаше широко успокоение, притихнала скръб и никаква надежда. Поставени едно до друго, мълчаливото, сякаш уморено оръдие, прилично на грохнал ветеран и малкото трепетно телце на славейчето, кацнало на цъфналото клонче, будеха размисъл.
към текста >>

86. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Когато слънцето изгрее и с огнен поглед озари накитената земя, започва тайнственото шествие на пролетта — шествието на цветята, шествието на всяка жива твар.
Планинските потоци разплитат сребърните си коси. Те нарушават тишината на замръзналия свят. Тих ветрец повява и разнася дъх на теменуги. Кокиче, със скромна бяла дреха, смирено е навело глава за утринна молитва. Минзухари очакват сутрин да изгрее на небето този, който им дава живот. Когато слънцето изгрее и с огнен поглед озари накитената земя, започва тайнственото шествие на пролетта — шествието на цветята, шествието на всяка жива твар. Слънцето излива щедро своята любов над всичко. Невидима, пролетта шествува от царство в царство. До нас достига само нейната следа, която ни напомня за вечното, за безсмъртното в света. Веднъж, преди да цъфнат прасковите, застанах пред розовите пъпки и чаках да се разцъфти поне една. Струваше ми се тогава, че от разцъфналата пъпка ще се покаже пролетта и нещо ще ми каже... Чаках дълго, но розовата пъпка не се разтвори.
към текста >>

87. СТИХОВЕ: КАК ? - Д. А-ВА; ЩЕ ЗВЪННЕ - Н. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Огнените коне са запрегнати и пътят е очертан.
Стрелец ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА ОВЕН Една пееща стрела нарани небето на изток и от там надникна денят. Слънцето тръгна по колелото на зодиака, за да извърши отново чудото на своя път, за да се затвори още един извитък по спиралата на вечното време. Aries — тайна на всяко начало, велико пробуждане на света, предвечен ден на дните, когато започна разгъването на световната тайна, ключ на мъдростите и глава на вечния закон. Aries — в твоите трепетни дни се събужда пролетта на земята и прелетните птици идат с викове в долините, където още лежат неразтопените преспи на дълга зима. Слънцето е вече родено из утробата на предвечното битие. Огнените коне са запрегнати и пътят е очертан. Ще полети колесницата и ще запеят четирите времена на годината. Денят е разделен от нощта с мярката на правдата; светлината е разделена от тъмнината със синора на словото; животът е отделен от смъртта с меча на духа! Ще тръгне слънцето, ще поеме своя път, ще запеят небесата, и на земята ще цъфнат първите бели цветове. Един кос ще кацне на клончето и ще извика възторжено към лазура на чистото небе. Децата ще се пробудят в утрото и в лъчите, нахлули в стаята им, ще танцува радостта на новия ден.
към текста >>

Aries — главата на великия кръг, глава на всеки почин, начало и край, миг в безкрая на живота, към който се връща лъчезарното огнено сърце, за да започне все новото начало!
Ще тръгне слънцето, ще поеме своя път, ще запеят небесата, и на земята ще цъфнат първите бели цветове. Един кос ще кацне на клончето и ще извика възторжено към лазура на чистото небе. Децата ще се пробудят в утрото и в лъчите, нахлули в стаята им, ще танцува радостта на новия ден. В обич се роди светът, с мъдрост начена той първите си стъпки, в истина ще се облаче вселената. С пролет ще почне кръгът на времето, с пролет ще се затвори той, за да започне нова пролет. Aries — главата на великия кръг, глава на всеки почин, начало и край, миг в безкрая на живота, към който се връща лъчезарното огнено сърце, за да започне все новото начало!
към текста >>

88. СТИХОВЕ - Д. А-ВА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Изтласкани назад, гонени като от огнен меч от тия викове, те тръгнаха по големите улици на града, по ония улици, по които същата тълпа преди викаше: „Осанна, осанна!
— Сине, защо мълчиш, — продума с пресъхнали устни Майката — защо не продумаш, чедо? Тихият Му глас кротко промълви: „Майко, виждам страданието ти. Имай търпение, за да го имат всички майки в час на страдание." В това време се яви Пилат. Миг и тълпата се развика: „Разпни го, разпни го! " И заглуши последните Му думи. Изтласкани назад, гонени като от огнен меч от тия викове, те тръгнаха по големите улици на града, по ония улици, по които същата тълпа преди викаше: „Осанна, осанна! ". Сърце човешко, разпнеш ли в себе си Любовта, ти ставаш по-жестоко и от безразличието на смъртта! Йерусалиме, Йерусалиме, ти, който с камъни убиваш пратениците до тебе, ти разпна и Него — Единородния. Сега ридай! Градът бе смутен. Жени и деца тичаха из улиците и никой не знаеше, за къде е тръгнал.
към текста >>

89. DU MAITRE; LHOMME PARFAIT Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Той забелязал на повърхността на луната в района на цирка Аристарх необикновено светло петно, напомнящо огнено избухване или светлив сигнал.
Професор Фурлани е изследвал този случай с най-строго внимание. Явлението се е повтаряло постоянно, но не е. могло да бъде фотографирано. Загадъчни проблясъци на луната. Френският астроном Жулиа е забелязал странни явления на луната при своите наблюдения през 1931 год. Той забелязал на повърхността на луната в района на цирка Аристарх необикновено светло петно, напомнящо огнено избухване или светлив сигнал. Астрономът Реш, който притежава собствена обсерватория в северна Африка, в Сиди Бел Абес, решил да провери това съобщение и непрестанно наблюдавал луната в продължение на няколко месеца. И най-после му се отдало да забележи такова светлинно избухване на част от грубата повърхност. Странното явление се повторило и друг път. Нещо за планетата Плутон Новооткритият член на нашето планетно семейство — Плутон — се движи по самия край на слънчевата система. Тя е деветата голяма планета на слънчевата система.
към текста >>

90. ТОЙ ИДЕ! ЕК. М-ВА Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ще иде слънцето там в трепетните висини на своя огнен път, където са най могъщи силите и най-пламенно сърцето, ще спре за миг вихрения бяг на колесницата и ще огледа хоризонтите на своето далечно царство.
Стрелец ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА РАК Синьо небе, бели облаци, равна и спокойна следпладнена тишина. Зреят нивите, разтварят чашки полските цветя и косачи размахват в такт изпънати мишци. Слънчевият празник наближава. Младенецът става мъж и девица — малкото момиче. Ще иде слънцето там в трепетните висини на своя огнен път, където са най могъщи силите и най-пламенно сърцето, ще спре за миг вихрения бяг на колесницата и ще огледа хоризонтите на своето далечно царство. Ще блестят в цялата вселена огнените жребци, ще сияе колесницата и усмивка ще се появи върху лъчезарното лице на младия Бог. Радостни ще бъдат небесата, по нивите ще побегне сладостната тръпка на пладнения зной, а жетварите ще запеят, усетили в себе си поздрава и докосването на слънцето и земята. Хората ще се пробудят от мъртвия сън и в техните сърца ще се огледа великолепието на света. Ще се укротят душите им като води на планинско езеро, по огледалната повърхност, на които ще побегне като крило на водно конче музиката на всемира. Всеки ще познава другия по мълчаливия зов на сърцето, защото след тоя слънчев празник във висините на вечното колело ще се роди голямото пламтящо сърце на обичта.
към текста >>

Ще блестят в цялата вселена огнените жребци, ще сияе колесницата и усмивка ще се появи върху лъчезарното лице на младия Бог.
Стрелец ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА РАК Синьо небе, бели облаци, равна и спокойна следпладнена тишина. Зреят нивите, разтварят чашки полските цветя и косачи размахват в такт изпънати мишци. Слънчевият празник наближава. Младенецът става мъж и девица — малкото момиче. Ще иде слънцето там в трепетните висини на своя огнен път, където са най могъщи силите и най-пламенно сърцето, ще спре за миг вихрения бяг на колесницата и ще огледа хоризонтите на своето далечно царство. Ще блестят в цялата вселена огнените жребци, ще сияе колесницата и усмивка ще се появи върху лъчезарното лице на младия Бог. Радостни ще бъдат небесата, по нивите ще побегне сладостната тръпка на пладнения зной, а жетварите ще запеят, усетили в себе си поздрава и докосването на слънцето и земята. Хората ще се пробудят от мъртвия сън и в техните сърца ще се огледа великолепието на света. Ще се укротят душите им като води на планинско езеро, по огледалната повърхност, на които ще побегне като крило на водно конче музиката на всемира. Всеки ще познава другия по мълчаливия зов на сърцето, защото след тоя слънчев празник във висините на вечното колело ще се роди голямото пламтящо сърце на обичта. Синьо небе, бели облаци и следпладнена тишина И в нашите души плавно се люлеят налети житни класове, сърцата ни се разтварят като едри макове, а очите ни закопнели чакат стъпките на небесния жетвар.
към текста >>

91. АВТОБИОГРАФИЯ (ПОЕМА В ПРОЗА) - G Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

В нея трепти с огнени пламъци праезикът на живота, който ни учи, че нашата утроба е водата, към която протягаме ръце.
В тоя символичен стих, както и в следващите след него, се крие непостижимата още за нас история на далечните праархаични ери, в оня неоткрехнат ковчег на миналото. Водата е в началото на всяко битие. Тя следва нашия живот на всяка стъпка. Водата ни умива, очиства ни и пак отминава в своя вечен кръговрат, като всякога се връща чиста, отново кристална, окъпана в Лъчите на небесния лазур. Жаждата! Какво силно, първично и жизнено чувство е жаждата. В нея трепти с огнени пламъци праезикът на живота, който ни учи, че нашата утроба е водата, към която протягаме ръце. Няма по-силно по-непреодолимо чувство от жаждата. Нищо не желае човек с такава настойчивост и сила както водата. И там, където няма вода, там хората са нещастни, отхвърлени от Бога, там те живеят като в ада. Жаждата е говор в нашата кръв, вик към живота, бълнуване в кошмарни огньове, истинско, ярко и чисто желание. Тъй като праосновата на нашето физическо битие е вода, ние я търсим навсякъде и когато я няма при нас или ни е забранена понякога, тогава ние усещаме бунта на нашата кръв, виждаме в сънищата си прекрасните и бликащи извори, в които потапяме пресъхнали устни.
към текста >>

92. СТИХОВЕ - ДИМ. АН-ВА И S Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Една стрела лети вече към вселенските висини, и трепетната зеница на едно око дири огнената й следа.
Стрелец ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА СТРЕЛЕЦ Върху модрия фон на късното есенно небе блестят елмазите, които очертават могъщия лък на небесния стрелец. Една стрела лети вече към вселенските висини, и трепетната зеница на едно око дири огнената й следа. Това е стрелата, дето бележи диря на светкавица и която скоро ще срещне тежката завеса, разделила света на мрак и светлина. Там някъде, при тъмната преграда, ще потече бялата кръв на светлината, а денят, когато ще стане това, ще бъде наречен празник на огъня. Тъмна нощ, а някъде лети бял конник — бляскав като снежна пряспа, огряна от лъчите на пролетно слънце. Бялата грива на жребецът плющи като знаме, а косите на конника са златни пламъци. В ръката си той държи двуостър меч със сияние като лице на слънце.
към текста >>

Ние будни чакаме огнената колесница в далечината на хоризонтите, а сърцата ни пеят своите химни.
От далечни времена пътува тоя конник във вихрен бяг по чистата диря на небесната стрела, понесъл копнежите на сърцата ни към великото сърце на света. Той е, що прогонва мрачните сенки по кръстопътищата ни; него виждаме в съня си, когато заспиваме с музиката на чистите желания. Един бял конник, преминал през тъмната врата на смъртта, препуска към царството на своето безсмъртие. Очите му са ведри като сини небеса, смела е десницата, в която блести слънчевият меч, бързи са стъпките на младия жребец. Пее ранната утрин, изтока се залива със светлини, птиците чакат празника на слънчевия изгрев. Ние будни чакаме огнената колесница в далечината на хоризонтите, а сърцата ни пеят своите химни. Вечер, когато тъмносиньото крило на нощта обвие полята, ние лягаме върху коравите и любещи длани на майката земя и сънуваме небесния стрелец, пуснал с приказен замах своята стрела. Огнена диря на светкавица сочи пътя й, по който ще премина тия, що от смърт минават в безсмъртие. в тоя час на късното есенно небе брилянти бележат могъщия му лък. Победил скорпиона, той лети по царственото колело, което опасва като съдба вселенската снага. Който е роден от светлината и е приет между слънчевите деца, да изкове своя меч, да запали огъня в сърцата си, да яхне белия жребец и да поеме път по светкавичната диря на небесната стрела — по чистия път нагоре!
към текста >>

Огнена диря на светкавица сочи пътя й, по който ще премина тия, що от смърт минават в безсмъртие.
Един бял конник, преминал през тъмната врата на смъртта, препуска към царството на своето безсмъртие. Очите му са ведри като сини небеса, смела е десницата, в която блести слънчевият меч, бързи са стъпките на младия жребец. Пее ранната утрин, изтока се залива със светлини, птиците чакат празника на слънчевия изгрев. Ние будни чакаме огнената колесница в далечината на хоризонтите, а сърцата ни пеят своите химни. Вечер, когато тъмносиньото крило на нощта обвие полята, ние лягаме върху коравите и любещи длани на майката земя и сънуваме небесния стрелец, пуснал с приказен замах своята стрела. Огнена диря на светкавица сочи пътя й, по който ще премина тия, що от смърт минават в безсмъртие. в тоя час на късното есенно небе брилянти бележат могъщия му лък. Победил скорпиона, той лети по царственото колело, което опасва като съдба вселенската снага. Който е роден от светлината и е приет между слънчевите деца, да изкове своя меч, да запали огъня в сърцата си, да яхне белия жребец и да поеме път по светкавичната диря на небесната стрела — по чистия път нагоре!
към текста >>

93. СТИХОВЕ-S. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Готов ли си да видиш, да прозреш невидимата Негова духовна същина, скрита зад видимия огнен диск на Неговото физическо лице, и с светлината на своето свръхсъзнание да почерпиш направо от там тайните на мъдростта световна?
Настрои арфата на своята душа и нека хармонията на нейния акорд се слее с хармонията на този Божествен химн, който започва да се излива от невидимите мирове на вселената! Спретни се, стани и се приготви да се удостоиш с Неговата велика любов, като пред вратата на Неговия храм – красивата утринна природа – Го посрещнеш, защото, ето Го на, Той иде като царь на силите, господар на властите, крепител на живота! Готов ли си да направиш това? Готов ли си да се представиш пред Неговия светъл лик с пълна чистота на сърцето си, с всепрогледна светлина в ума си и с великата Божествена любов в душата си? Готов ли си да получиш Неговото благословение, искрено като започнеш да слугуваш на всичко по-слабо от тебе в света и живота, като се подчиниш на Неговите универсални закони и хармонизираш дейността си с тях ? Готов ли си да видиш, да прозреш невидимата Негова духовна същина, скрита зад видимия огнен диск на Неговото физическо лице, и с светлината на своето свръхсъзнание да почерпиш направо от там тайните на мъдростта световна? Готов ли си да направиш всичко това и да станеш Син на светлината – член на Великата ложа на Всемирното Бяло Братство? Ако си готов, стани и изпълни! И ще чуеш тогава гласа Му да казва: "Нека цялата природа приеме моя дар, който иде от Тебе – Велики Боже на боговете, незнайната сила на силите в небесата, Ти, който чрез мене – слънцето на живота – даваш мир, любов, живот и светлина на всичко в природата, света и вселената! " И чух тогава, посред тази красота и мощ, гласа на Тогова, който ме направлява в пътя към съвършенството. "О, дете на труда и смирението!
към текста >>

94. МОЯТ ПЪТ - ЕК. М-ВА Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Никога не станах толкова бял като снежинките, никога не успях да се окъпя в безбрежната и хладна красота на обновителния дух, защото никога любовта ми не стана по-силна от палещите желания, които шибат като огнени бичове.
Планински НОВОЛУНИЕ (поеми) 1. Сняг Вали сняг, хладен като далечните пространства на Всемира. Снежинките безшумно настилат земята и я правят чиста и бела като лицето на покаян страдалец. Накитена като невинна девица е земята, а моите очи плачат, защото тоя сняг не може да покрие нищетата ми и разораните с ралото на горчиво страдание угари на моята душа. Никога не станах толкова бял като снежинките, никога не успях да се окъпя в безбрежната и хладна красота на обновителния дух, защото никога любовта ми не стана по-силна от палещите желания, които шибат като огнени бичове. Земята се покрива с безпределната и кротка чистота на снега, а моето сърце е свито в болеж и страдание. Блестят меките сне¬жинки, дошли от висините, а сълзите ми замрежват погледа. Кога ние, бедните човеци, ще престанем да се гледаме победени и смазани? Кога ще се покрие суровата и мрачна степ на нашия живот с тоя бял саван от нашите снежинки? Докога торсовете на нашите желания ще вият като гладни вълци в тъмната доба, изпра¬вени на нашето кораво алчно себе, още не познало мъдростта, нито тихия зов на небесната обич!
към текста >>

95. ПОБЕДНАТА ПЕСЕН НА СВОБОДАТА - ЕК. М-ВА Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

След бурята всички изглеждали полумъртви, жестоко впримчени в огнените обятия на жаждата.
Той грохнал духом и като паднал на пясъка, започнал да се моли. Слънцето пекло убийствено, а окото на отчаяния камилар зърнало и злокобното облаче на идеща буря. Никога Нефуд не е била по-свирепа и по жестока от тоя ден. Пясъците със съскащ вой прелитали над главите на свитите камили и хора. Тя връхлитали яростно върху тях, като че искали да ги погребат на това място. След бурята всички изглеждали полумъртви, жестоко впримчени в огнените обятия на жаждата. Пустинята, уморена от своя гняв, лежала пред тях жестоко мълчалива и безучастна. Ето, в тоя час, Селим, който никога не бе търсил чужда помощ и не познавал що е беда, разбра, че трябва някой да му помогне. Някого той отминавал безучастен и невъзмутим, край страданията на другите, защото мислел, че съдбата, която ги наказва, не обича чужда намеса. Така молейки се, с ръце забити в пясъците, които го изгаряли, той паднал в несвяст. Когато отворил очи край него се движели непознати хора.
към текста >>

96. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

...Но, този що се вслушва в пророчески вещания, знае твърдо, че неповолни бранни дни ще разсипят Бизанс навсегда, а България като Огнена Птица ще се възражда из собствената пепел, та до край на векове ще пребъде.
И с плач поиска от Бога звезден дух, другар да му бъде. Та се смили над него Господ—Бог, ала нямаше вече звезда и звезден дух. И духна тогава Бог в простора – и осени с Божествено мановение Млечния Път, та рой светли ангели се родиха там – и повели Бог на Млечния Път да властвува над България. ............................................ И превратна участ спря криле над българи: през изкус и съсипии ще мине България, ала ще изтрае. Погасна нимбата на Масър, умряха двата народа-близнаци на Междуречието, изгоря Гърция, погина Иудея, разсипа се Рома - само Бизанс и България останаха. ...Но, този що се вслушва в пророчески вещания, знае твърдо, че неповолни бранни дни ще разсипят Бизанс навсегда, а България като Огнена Птица ще се възражда из собствената пепел, та до край на векове ще пребъде. Защото – гаснат звездите една по една. Ала Божият Лентион ще свети вечно – и Млечният Път ще бъде светъл покров на вселената". Из „Книга за Царете" от Николай Райнов.
към текста >>

97. НАЙ МАЛКАТА РАДОСТ - БЛАТГАТА МИЛВА Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Навреме е било посято семето, навреме благодатният дъжд се е излял над нея и слънчевите пратеници навреме я наситиха с огнени струи.
ПОЕМИ В ПРОЗА МАЙКАТА —ЗЕМЯ Минавах край синора на зрееща нива. Ти вдигна десница и ми показа златистото море. Тих ветрец люшкаше зрелите жита, тиха песен се носеше по лазурното небе. Класовете бяха високи, зърното беше тежко и сито. Добра ръка се е грижила за нивата. Навреме е било посято семето, навреме благодатният дъжд се е излял над нея и слънчевите пратеници навреме я наситиха с огнени струи. Богата жетва обещаваше нивата. Но и тя като всички ниви не беше пощадена нито от синия синчец, нито от модрата метличина, нито от аления мак. Буйно растяха тия хубави полски цветя, ухаещи на волност и простор, от които ръката на девойката изплита чудна китка, но които трудолюбивият селяк не обича и не гледа с добри очи, нарича ги плевели. Ти простря ръка нататък, където селянинът се мъчеше да изтръгне няколко упорити стръка. Какво искаше ти от мен?
към текста >>

Нека край мен пламти буйно огнище, нека искрящият дъжд ме обвие като огнен облак, нека моите копнеещи зеници се наситят на светещия дъжд и моето изжадняло сърце се напои с топлите струи, които текат край мен!
Аз съм арена, където се борят за надмощие две стихии и често аз диря отдих в тихо и спокойно пристанище. Ти стоиш край мен с чук в ръка. Преди да го стовариш върху моята наковалня, кротко ме питаш: Жадна ли си за светлина и огън? Господи, не знаеш ли, че цял живот само за тях копнея! Тогава?... Тогава удряй върху моята нажежена наковалня. Нека край мен пламти буйно огнище, нека искрящият дъжд ме обвие като огнен облак, нека моите копнеещи зеници се наситят на светещия дъжд и моето изжадняло сърце се напои с топлите струи, които текат край мен! Какво значат моите страдания и моята болка, пред блясъка на стоманения Ти чук?...
към текста >>

98. ПОЕМИ - Б.К.Б. Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Какво значат годините за тоя огнен съд, в който Бог е оставил частица от своето безсмъртие?
ВСЯКА ПРОЛЕТ Всяка пролет, когато се топят снеговете, в сърцето си усещам кротката радост на живота, която се струи от сърцето на света. Всяка пролет, когато чуя гласа на пробудените води, аз си спомням за обещанието, което Господарят на времената даде на човеците, че ще настъпи ден, когато ледовете ще се стопят и хората ще се погледнат ведро усмихнати под лазурния купол на дълбокото небе. Всяка пролет, когато слънцето пробие облаците и по плетищата се втурват веселите ликуващи деца, аз усещам, как се връща моето отминало детство, защото макар по косите да са цъфнали късните вишневи цветове, сърцето е все още младо и наивно както някога. Дали, наистина, е отминала пролетта на моя живот? Не съм ли аз същото онова дете, което някога се събуждаше от майчиния зов, да види ятата на идващите щъркове? Какво значат годините за тоя огнен съд, в който Бог е оставил частица от своето безсмъртие? Какво да сторя, щом в късния среднощен вятър аз чувам същите мелодии, които някога ме пробудиха от моя сън и после Неговия глас — като тиха флейта в ранната утрин. Всяка пролет, когато снежната планина се заля с румените багри на изгревната светлина, в мене трепва нещо свято, защото пред очите ми застава неизвървеният път за бялата планина на духа, където множеството се слива с Великото Едно. Всяка пролет за мене е свидетелство за безсмъртието на света, на природата и на човешката душа. Всяка пролет е късче от безкрайната радост на Всемира!
към текста >>

99. ИЗПЪЛНИ СЪРЦЕТО СИ С БЛАГОДАРНОСТ- ЕК. М-ВА Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Огнените му лъчи стигаха до земята.
Д. Звездински ЗЕХРИЙ ОТ ЮДЕЯ Слънцето беше на залез. То плаваше по небосвода като нажежен диск и приближаваше да заседне зад хоризонта на безбрежната равнина. Огнените му лъчи стигаха до земята. Те се допираха до всяка тревица, всеки цвят, шепнеха им приказка. Тревите, цветята и всичко живо слушаха тая приказка, като дихание в тихия вечерен покой. Стройните кипариси се позлатяваха от последните лъчи на залеза. Буйните и меки треви се люлееха от полъхването на вечерния вятър. Една топла и нежна вълна проникваше навред родината на южното слънце, за да я приспи в сладък сън.
към текста >>

Огнени светкавици като остри кинжали прерязваха облаците и се губеха в небесата.
— Насъскваха народа да Го убият, защото Син человечески се наричаше Той ... Като изрече Зехрий последните думи, стана, закрачи пак и се изгуби в нощта. От луната се сипеше сребърен прах и поръсваше пустинята на Юдея. Тя сякаш чуваше тоя шепот от земята. Бяло, мрежесто облаче се спря пред нея и я засенчи, сякаш тайнствена ръка я покри с воал, за да не вижда повече синовете на Юдея да преследват Онзи, Който казваше: „Аз съм Пътят, Истината и Живота; който не се отрече от баща си и майка си и не тръгне след мене, не може да бъде мой ученик ..." Звездите на южното небе потъваха в дебели облаци. Непрогледен мрак покри юдейската земя. Огнени светкавици като остри кинжали прерязваха облаците и се губеха в небесата. Мракът се сгъстяваше. Гръмотевици със страшен екот прерязваха нощта. По-роен дъжд се сипеше... Зехрий беше измокрен до кости, когато прекрачи прага на бедната си хижа. Млада жена го посрещна. Лека усмивка заигра по хубавото й лице.
към текста >>

Огнени облачета се показаха на хоризонта.
Лицето на Зехрия стана по-светло, а по бузите му се търкулнаха сълзи, — Исус Назарянина Го наричат,— продължи Зехрий. — Много народ Го следва и слуша Словото Му. Сапфира, аз Го обикнах с всичкото си сърце и душа и ми се иска да вървя след Него, да Го виждам, да Го слушам и да Го следвам!... На изток се раждаше зората. Небето се облече в пурпур и красота. Огнени облачета се показаха на хоризонта. Слънцето се появи тържествено и мощно. Започна новият ден... А там, в далечината, по безкрайната пътека на юдейската земя, едва се забелязваха силуетите на вечни друмници. Това бяха Зехрий със Сапфира и децата, които бодро крачеха, за да стигнат по-скоро при Него.
към текста >>

100. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Слънцето струеше на потоци своя огнен дъх и натоварени слънчеви кервани пренасяха огнената ласка на влюбеното му сърце.
Кой е виждал цъфтежа на дърветата през пролетта? Това е велик празник, който природата устройва веднъж в годината. Щастливи са тези, които отблизо могат да присъствуват на това рядко чудо на пролетта. Цъфтежът на дърветата, това е омайният лик на слънчева страна, това е дивната песен на небесните жители, които слизат на земята, за да оплодят нейната снага. Беше знойно лято, когато тръгнах пак по същата пътека. Слънцето струеше на потоци своя огнен дъх и натоварени слънчеви кервани пренасяха огнената ласка на влюбеното му сърце. Редяха се топлите летни дни и бързаха да налеят със слънчев сок плодните чашки, в чийто скрити пазви той се превръщаше на чудно питие, по-скъпо от злато, по-сладко от мед. Отдавна цветните венчета като бели снежинки летяха по въздуха, подети от вечерния ветрец, отдавна там в малкото сърчице на цветеца зрееше плод, мъничък и незнаен, рожба на слънчевата усмивка и свежата волна капка. Слънцето пътуваше все на юг. Денят намаля, когато аз тръгнах за трети път по познатата градинска пътека, която сега беше окичена с узрели плодове. Жълти, червени багри, кехлибарени и зелени петна се преливаха и рисуваха живата картина на мълчаливата природа, която, притаила дъх, се възхищаваше от собственото си творение.
към текста >>

НАГОРЕ

0.18594884872437