Търсене в текстове за 'Общество'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 201 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА - К.И. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Така е във всичките слоеве на нашето общество, във всички нации е така.
Насилието, егоизма, страхът са двигателите на голямата световна машина. Ничие око не се стреми да се издигне над хаоса на собствените си заблуди, да подири образец от хармоничния живот на природата и да построи своя живот, съгласно ритъма на общото мирово сърце. Ничия ръка не се отказва от насилието върху своя брат, а после всички в глас роптаем от живота и светът ни се вижда твърде зле устроен, когато това насилие се върне върху самите нас. Ние днес познаваме само собствените си мъки и чуждото насилие, а чуждите страдания и нашето насилие ние не познаваме. Така е днес в нашето време. Така е във всичките слоеве на нашето общество, във всички нации е така. Със средствата на грубата сила човекът днес премахва злото, със същата тая сила той изгражда своето благо и с това не усеща как поставя основанието на едно бъдно зло, което чака да се разрази, защото никога плодовете на насилието не са били повече, от едно ново насилие. Никога злото не е родило добро и този велик закон в живота си остава все така ясен, неотменен, въпреки че всички бягат, заобикалят неговата страшна фигура, боейки се от собствените си дела, оправдавайки своите собствени методи. Днес всички, които чувствуват теготата на своя ярем, се мъчат да открият в ближния си причината за своето нещастие. Всеки вика, протестира за своята свобода и иска да я извоюва, а като средство избира това, което ще направи другия роб. Ето, това е линията, по която се развива културния живот.
към текста >>

2. ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Причината за всичко това беше, че западният творец координираше своят мироглед с тоя на наука, философия, религия, общество, култура.
Но по-право е да се каже: лудият бяг на запада към изток и неговият идеализъм. Реализмът на западното изкуство изпълни една от най-хубавите страници в неговият път. Той го обогати, внесе живота на безкрайно менящата се форма, той разпростря ръце по всичките гънки на природата, той внесе геометричността и симетрията на видимото. Но едно липсваше на реализма - неговият идеал беше близък, достигаем, нему му липсваше и дълбокото вътрешно вдъхновение. Затова и той постоянно черпи вдъхновение от непостижимите класически образци. Причината за всичко това беше, че западният творец координираше своят мироглед с тоя на наука, философия, религия, общество, култура. Той не се вслушваше в дълбоките пориви на своята душа. Той непрестанно диреше свобода, а сам се ограничаваше. В древността, па и днес на изток общият мироглед е ехо, е следа от стъпките на шепата гении, в своите стремежи единствени проникнати с мисълта за „Великото". Не традиции, не указания на жреците са ограничавали художника, а това, че пътят към изразяване на абсолютното е само един. – Той е символът.
към текста >>

3. Списанието PDF Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

„Свободно общество" — месечник за свободно разбиране на живота г.
КНИГОПИС Получиха се в редакцията следните списания, вестници и книги: 1. „Орфей" – месечно списание за окултизъм, книжнина, изкуство и духовен живот. г. I, кн. 6. Редакция ул. „Странджа" 44, София. 2. „Свободно общество" — месечник за свободно разбиране на живота г. I, кн. 9, 10 и 11. Адрес: редакция „Свободно общество" – София. 3. „Билка" – лист за популяризиране лекуването с треви и билки. Адрес: ул.
към текста >>

Адрес: редакция „Свободно общество" – София. 3.
Редакция ул. „Странджа" 44, София. 2. „Свободно общество" — месечник за свободно разбиране на живота г. I, кн. 9, 10 и 11. Адрес: редакция „Свободно общество" – София. 3. „Билка" – лист за популяризиране лекуването с треви и билки. Адрес: ул. „Цар Борис" 99 4. „Еделвайс" – списание г. І, кн.
към текста >>

„Ново общество" – орган на съюза на свободните човеци – братя и свободните братски общества.
1, Казанлък. 5. „Свобода" – седмичен вестник за обнова на живота. год. I, брой 14, 15, 16 и 17. Адрес: ул. „Бачо Киро" 13, София. 6. „Ново общество" – орган на съюза на свободните човеци – братя и свободните братски общества. Редактор Ст. Байров, ул. „Мария Луиза" 7. 7. „Устрем" – орган на съюза на македонските младежки културно-просветителни организации, ул. „Ломска“ № 2 8.
към текста >>

4. Ритмус и мелодия - К.Ик. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Днес всички са съгласни с мисълта на Аристотел, че „човек е социално животно", че той не може да живее сам, че обществото е за него една необходимост, че отделният човек следователно трябва всеки миг да бъде готов на жертва за обществото.
Докато едни мислят, че този въпрос ще остане още за дълго неразрешен, други са обхванати от вярата, че нашето време е епоха, в която по силата на досегашното историческо развитие с необходимост ще настъпи общ мирен трудов живот на земята. Днес почти всеки има свои възгледи по тоя въпрос и бидейки уверен в тяхната правота, често е готов да ги защитава дори до фанатизъм. А теоретичните различия във възгледите причиняват понякога подозрения и вражди между хората и изкуствено ги отдалечават един от друг. Сложността на въпроса е безспорно и ние знаем, че неговото разрешение е дело на колективни усилия и време. Ще оставим тук на страна всички теории, учения и авторитети и изхождайки от обективното наблюдение на живота, ще отбележим някои положения, които пречат за вярната постановка на въпроса и ще посочим някои нови и правдиви, според нас, идеи по него. Днес всички са съгласни с мисълта на Аристотел, че „човек е социално животно", че той не може да живее сам, че обществото е за него една необходимост, че отделният човек следователно трябва всеки миг да бъде готов на жертва за обществото. И наглед тоя дух на „общественост", „социалност", „колективност" е проникнал навсякъде. Мнозина пренебрегват и дори отричат своя личен живот и се отдават изцяло в служба на обществото. И днес има политици, общественици, реформатори, моралисти повече от всеки други път. Въпреки това обаче, унинието и общото творческо безсилие във всички области на живота продължава. Защо? Нашият отговор на този въпрос е прям и кратък.
към текста >>

Мнозина пренебрегват и дори отричат своя личен живот и се отдават изцяло в служба на обществото.
А теоретичните различия във възгледите причиняват понякога подозрения и вражди между хората и изкуствено ги отдалечават един от друг. Сложността на въпроса е безспорно и ние знаем, че неговото разрешение е дело на колективни усилия и време. Ще оставим тук на страна всички теории, учения и авторитети и изхождайки от обективното наблюдение на живота, ще отбележим някои положения, които пречат за вярната постановка на въпроса и ще посочим някои нови и правдиви, според нас, идеи по него. Днес всички са съгласни с мисълта на Аристотел, че „човек е социално животно", че той не може да живее сам, че обществото е за него една необходимост, че отделният човек следователно трябва всеки миг да бъде готов на жертва за обществото. И наглед тоя дух на „общественост", „социалност", „колективност" е проникнал навсякъде. Мнозина пренебрегват и дори отричат своя личен живот и се отдават изцяло в служба на обществото. И днес има политици, общественици, реформатори, моралисти повече от всеки други път. Въпреки това обаче, унинието и общото творческо безсилие във всички области на живота продължава. Защо? Нашият отговор на този въпрос е прям и кратък. Повечето от днешните обществени деятели служат в същност не на другите, а чрез другите на себе си. Това си има обективни и психологически причини.
към текста >>

5. Списанието PDF Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Свободно общество, год.
I, брой 6. 2. Витлеемска звезда, год. III, брой 20-22 3. Възраждане, год. ХІІІ, книга 7 и 8 4. Свободно общество, год. II, книга 1 5. в. Свобода, год. I, бр. 20-27. 6. Ново Звено, год.
към текста >>

6. НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В това отношение ние дължим на теософското общество благодарност, но тъй както се практикува и прилага теософията у нас, тя неотклонно върви по стъпките на православната черква, с всички нейни опасни догми и стремежи да се оправдае изцяло днешната действителност.
Протестантите – които у нас се подържат от Америка, сравнени с католиците и нашето православие са много по-либерални и по-толерантни. Те чувствуват, че новото време налага по-голяма широта и нови методи на християнизма, но те не могат да се освободят от крайно ограниченото и буквално тълкуване на писанието. Те остават при старото схващане, че областта на религията е отделна от тази на науката. Те еднакво се възхищават и от всички прояви на религиозност и от всички научни открития, но се отказват да търсят примирение между тях – нещо, което силно е озадачавало и продължава да озадачава всекиго от нас. Теософите - това са нашите братя, през умствената школа на които е минала голяма част от нас и на чиято литература ние дължим нашите теоретични познания по сравнителна религия, теософията и окултизма. В това отношение ние дължим на теософското общество благодарност, но тъй както се практикува и прилага теософията у нас, тя неотклонно върви по стъпките на православната черква, с всички нейни опасни догми и стремежи да се оправдае изцяло днешната действителност. Ревностните теософи се отличават по едностранчивата изтънченост на своя ум, или както те сами се изразяват, са умственото настроени – нещо, което им пречи да схванат правилно новото учение, което е до голяма степен учение на сърцето. А на днешните хора липсва не ум, а сърце. За него ние работим, него поставяме на първо место и в тази насока използваме всяко друго знание откъдето и да иде то. Толстоисти – това са многобройните наши млади енергични братя, верни последователи на религиозното учение на Толстой. Геният на Толстой и критиката, която той направи на цялата днешна християнска култура, познати на всички ни.
към текста >>

7. КРАЙ МОРЕТО - Георги Т. Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Бялото Братство от Бо Ин Ра Има едно своеобразно общество, сред обитателите на нашата планета.
Бялото Братство от Бо Ин Ра Има едно своеобразно общество, сред обитателите на нашата планета. Неговите членове твърде рядко и то в много важни случаи се събират облечени в плът. Писма почти никога не си пишат. И все пак те се намират в непръкъсната духовна връзка, в постоянна обмяна на мисли. Това общество не притежава никакви външни закони, всеки член в него е поставен на равна нога със своите събратя и все пак, всеки един знае мястото, що му е отредено и всички драговолно се подчиняват на един общ началник. Този началник не се „избира", нито „назначава" и все пак нито един от членовете на това общество не ще се никога усъмни кой е тоя началник.
към текста >>

Това общество не притежава никакви външни закони, всеки член в него е поставен на равна нога със своите събратя и все пак, всеки един знае мястото, що му е отредено и всички драговолно се подчиняват на един общ началник.
Бялото Братство от Бо Ин Ра Има едно своеобразно общество, сред обитателите на нашата планета. Неговите членове твърде рядко и то в много важни случаи се събират облечени в плът. Писма почти никога не си пишат. И все пак те се намират в непръкъсната духовна връзка, в постоянна обмяна на мисли. Това общество не притежава никакви външни закони, всеки член в него е поставен на равна нога със своите събратя и все пак, всеки един знае мястото, що му е отредено и всички драговолно се подчиняват на един общ началник. Този началник не се „избира", нито „назначава" и все пак нито един от членовете на това общество не ще се никога усъмни кой е тоя началник. Достъпът в това Общество не може да се добие ни с измама, ни с насилие, нито пък може да бъде наследен с закон. Съкровени природни закони само определят дали един човек е достоен да бъде приет в него и тогава няма сила в света, която да попречи на неговото приемане. Ала приетите не обвързва ни клетва, ни обет, те са си сами закон и норма. Членовете на това Братство не се отличават по някакъв външен белег, нито по някаква обща особеност в начина на живеене.
към текста >>

Този началник не се „избира", нито „назначава" и все пак нито един от членовете на това общество не ще се никога усъмни кой е тоя началник.
Бялото Братство от Бо Ин Ра Има едно своеобразно общество, сред обитателите на нашата планета. Неговите членове твърде рядко и то в много важни случаи се събират облечени в плът. Писма почти никога не си пишат. И все пак те се намират в непръкъсната духовна връзка, в постоянна обмяна на мисли. Това общество не притежава никакви външни закони, всеки член в него е поставен на равна нога със своите събратя и все пак, всеки един знае мястото, що му е отредено и всички драговолно се подчиняват на един общ началник. Този началник не се „избира", нито „назначава" и все пак нито един от членовете на това общество не ще се никога усъмни кой е тоя началник. Достъпът в това Общество не може да се добие ни с измама, ни с насилие, нито пък може да бъде наследен с закон. Съкровени природни закони само определят дали един човек е достоен да бъде приет в него и тогава няма сила в света, която да попречи на неговото приемане. Ала приетите не обвързва ни клетва, ни обет, те са си сами закон и норма. Членовете на това Братство не се отличават по някакъв външен белег, нито по някаква обща особеност в начина на живеене. Но самите те, макар и никога да не са се виждали на лице, се познават помежду си без „знаци, думи и движение".
към текста >>

Достъпът в това Общество не може да се добие ни с измама, ни с насилие, нито пък може да бъде наследен с закон.
Неговите членове твърде рядко и то в много важни случаи се събират облечени в плът. Писма почти никога не си пишат. И все пак те се намират в непръкъсната духовна връзка, в постоянна обмяна на мисли. Това общество не притежава никакви външни закони, всеки член в него е поставен на равна нога със своите събратя и все пак, всеки един знае мястото, що му е отредено и всички драговолно се подчиняват на един общ началник. Този началник не се „избира", нито „назначава" и все пак нито един от членовете на това общество не ще се никога усъмни кой е тоя началник. Достъпът в това Общество не може да се добие ни с измама, ни с насилие, нито пък може да бъде наследен с закон. Съкровени природни закони само определят дали един човек е достоен да бъде приет в него и тогава няма сила в света, която да попречи на неговото приемане. Ала приетите не обвързва ни клетва, ни обет, те са си сами закон и норма. Членовете на това Братство не се отличават по някакъв външен белег, нито по някаква обща особеност в начина на живеене. Но самите те, макар и никога да не са се виждали на лице, се познават помежду си без „знаци, думи и движение". По естество това Общество е напълно скрито от външния свят и все пак цели народи се намират под негово влияние, без дори и да подзират това.
към текста >>

По естество това Общество е напълно скрито от външния свят и все пак цели народи се намират под негово влияние, без дори и да подзират това.
Достъпът в това Общество не може да се добие ни с измама, ни с насилие, нито пък може да бъде наследен с закон. Съкровени природни закони само определят дали един човек е достоен да бъде приет в него и тогава няма сила в света, която да попречи на неговото приемане. Ала приетите не обвързва ни клетва, ни обет, те са си сами закон и норма. Членовете на това Братство не се отличават по някакъв външен белег, нито по някаква обща особеност в начина на живеене. Но самите те, макар и никога да не са се виждали на лице, се познават помежду си без „знаци, думи и движение". По естество това Общество е напълно скрито от външния свят и все пак цели народи се намират под негово влияние, без дори и да подзират това. Няма път на възмогване към висши, свръхматериални цели, който да е бил верен, без някой от членовете на това Братство да е поел невидимото му ръководство. В повечето случаи на хората и през ум не им минава за това невидимо влияние. Ала там, дето могат се намери следи от духовна пробуда, там туй влияние ce вече чувства, само че почти винаги, от незнание, то се свежда по тъмните пътеки на суеверието към някакви надсветовни сили. Поетичното въображение на всички народи и времена дължи голяма част от своите образи на туй погрешно разбиране. Суеверието е било винаги приятел на поета, а голата истина е престрога и проста, за да вземе участие в кръшните игри на гиздаво натруфената фантазия.
към текста >>

От време на време отделни личности са узнавали за съществуването и действието на това невидимо и при все това свързано с реални земни човеци Общество, а други са разнасяли вестта за него, обзети от какви не съмнения, та в края на краищата е останала за него само тъмната мълва на сказанието.
Няма път на възмогване към висши, свръхматериални цели, който да е бил верен, без някой от членовете на това Братство да е поел невидимото му ръководство. В повечето случаи на хората и през ум не им минава за това невидимо влияние. Ала там, дето могат се намери следи от духовна пробуда, там туй влияние ce вече чувства, само че почти винаги, от незнание, то се свежда по тъмните пътеки на суеверието към някакви надсветовни сили. Поетичното въображение на всички народи и времена дължи голяма част от своите образи на туй погрешно разбиране. Суеверието е било винаги приятел на поета, а голата истина е престрога и проста, за да вземе участие в кръшните игри на гиздаво натруфената фантазия. От време на време отделни личности са узнавали за съществуването и действието на това невидимо и при все това свързано с реални земни човеци Общество, а други са разнасяли вестта за него, обзети от какви не съмнения, та в края на краищата е останала за него само тъмната мълва на сказанието. Други пък са знаели за това Общество, ала техния прост живот и деяния не са задоволявали пъстрата им фантазия, та са сметнали за нужно, да окичат своите съобщения с разни труфала и да представят своите по-стари братя — човеци като полубогове или поне като някакви чудновати магесници. Последните съобщения за тях бяха от такъв вид. Тия хора са грешали съзнателно и не със зла умисъл и са вярвали, че не могат да дадат по-харен израз пред хората на своята собствена почит към „по-старите братя" оттуй да ги представят извисени високо над (човеците) тях. Hо самите членове на това Общество решително отклоняват това фантастично въздигане. Те знаят, че са човеци като всички други, само ча благодарение на своята по-напреднала духовна възраст са станали способни да заемат такова положение в духовния свят, което е немислимо и непостижимо за човека, обвързан в ограничените условия на материалния живот.
към текста >>

Други пък са знаели за това Общество, ала техния прост живот и деяния не са задоволявали пъстрата им фантазия, та са сметнали за нужно, да окичат своите съобщения с разни труфала и да представят своите по-стари братя — човеци като полубогове или поне като някакви чудновати магесници.
В повечето случаи на хората и през ум не им минава за това невидимо влияние. Ала там, дето могат се намери следи от духовна пробуда, там туй влияние ce вече чувства, само че почти винаги, от незнание, то се свежда по тъмните пътеки на суеверието към някакви надсветовни сили. Поетичното въображение на всички народи и времена дължи голяма част от своите образи на туй погрешно разбиране. Суеверието е било винаги приятел на поета, а голата истина е престрога и проста, за да вземе участие в кръшните игри на гиздаво натруфената фантазия. От време на време отделни личности са узнавали за съществуването и действието на това невидимо и при все това свързано с реални земни човеци Общество, а други са разнасяли вестта за него, обзети от какви не съмнения, та в края на краищата е останала за него само тъмната мълва на сказанието. Други пък са знаели за това Общество, ала техния прост живот и деяния не са задоволявали пъстрата им фантазия, та са сметнали за нужно, да окичат своите съобщения с разни труфала и да представят своите по-стари братя — човеци като полубогове или поне като някакви чудновати магесници. Последните съобщения за тях бяха от такъв вид. Тия хора са грешали съзнателно и не със зла умисъл и са вярвали, че не могат да дадат по-харен израз пред хората на своята собствена почит към „по-старите братя" оттуй да ги представят извисени високо над (човеците) тях. Hо самите членове на това Общество решително отклоняват това фантастично въздигане. Те знаят, че са човеци като всички други, само ча благодарение на своята по-напреднала духовна възраст са станали способни да заемат такова положение в духовния свят, което е немислимо и непостижимо за човека, обвързан в ограничените условия на материалния живот. Ала самата действителност ни сочи един далеко по-възвишен образ на тия Братя, отколкото оня, що би могла да нарисува и най-богатата, жадна за краски фантазия.
към текста >>

Hо самите членове на това Общество решително отклоняват това фантастично въздигане.
Суеверието е било винаги приятел на поета, а голата истина е престрога и проста, за да вземе участие в кръшните игри на гиздаво натруфената фантазия. От време на време отделни личности са узнавали за съществуването и действието на това невидимо и при все това свързано с реални земни човеци Общество, а други са разнасяли вестта за него, обзети от какви не съмнения, та в края на краищата е останала за него само тъмната мълва на сказанието. Други пък са знаели за това Общество, ала техния прост живот и деяния не са задоволявали пъстрата им фантазия, та са сметнали за нужно, да окичат своите съобщения с разни труфала и да представят своите по-стари братя — човеци като полубогове или поне като някакви чудновати магесници. Последните съобщения за тях бяха от такъв вид. Тия хора са грешали съзнателно и не със зла умисъл и са вярвали, че не могат да дадат по-харен израз пред хората на своята собствена почит към „по-старите братя" оттуй да ги представят извисени високо над (човеците) тях. Hо самите членове на това Общество решително отклоняват това фантастично въздигане. Те знаят, че са човеци като всички други, само ча благодарение на своята по-напреднала духовна възраст са станали способни да заемат такова положение в духовния свят, което е немислимо и непостижимо за човека, обвързан в ограничените условия на материалния живот. Ала самата действителност ни сочи един далеко по-възвишен образ на тия Братя, отколкото оня, що би могла да нарисува и най-богатата, жадна за краски фантазия. Тихата работа на членовете на Братството обхваща всички области на висшето духовно развитие. През техните ръце минават нишките, които завършват в творбите на най-висшите прояви на човешката мощ. Тe наистина прeмeстват планини, без пръст да помръднат, защото тяхната воля, ръководена от най-висшето познание, стои зад дeлото на много ръцe и мозъци.
към текста >>

8. Списанието PDF Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Обществен преглед За оня, който всестранно следи нашия обществен живот, безспорен факт е, че в последно време, хора от всички почти слоеве на обществото, захващат да проявяват интерес към новите религиозни, идейни и духовни движения.
Обществен преглед За оня, който всестранно следи нашия обществен живот, безспорен факт е, че в последно време, хора от всички почти слоеве на обществото, захващат да проявяват интерес към новите религиозни, идейни и духовни движения. Това не е явление случайно, нито преходно, както някои са склонни да мислят - това е един от признаците на новия духовен подем, който настъпва а живота на човечеството. Новите идейни движения са много, твърде разнообразни и наглед понякога дори противоречиви. Всъщност обаче, всички те (като се започне от идеята за сближение на хората по цялото земно кълбо с един общодостъпен международен език, като се мине през многобройните организации за борба с милитаризма, за реформа в храненето, за природосъобразен живот и се свърши с най-новите окултни движения), показват, че човечеството губейки вече вяра в „силата на насилието", захваща да търси нови пътища, нови начини на живот Какви са те, може само в общи черти да се предвиди, а как ще се развият и оформят напълно – времето ще покаже. И в България, трябва да констатираме отрадния факт, са застъпени почти всички нови идейни движения. Но и у нас, както и навсякъде, настъпващото ново среща отчаяната съпротива на старото, което се проявява ту чрез държавата, ту чрез черквата.
към текста >>

9. МОЛИТВАТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - Б. Б. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това са положения верни по отношение на индивида, обществото, народа, човечеството.
Свободата е нещо вътрешно, духовно и се определя от степента на нашата истинска културност. В зоологическата градина, запример, големината на зъбите на животното определят дебелината на решетката, която му препречва пътя към вършене на зло. Вътре в своята килия, то има абсолютна свобода. Опита ли се, обаче, да сгризе решетката, ще си строши зъбите. Единствения път за разширение границите на неговата свобода е да стане то по-благородно, да намали своите кръвожадни инстинкти. Това са положения верни по отношение на индивида, обществото, народа, човечеството. Те са си били такива и в далечното минало, такива са и сега, те са вечни, неизменни. И така, учениците на Бялото Братство зоват всички мислещи хора и (онези), у които братското чувство е поставено като основа на техния живот, за да се създаде едно общество не в количествено, а в качествено отношение силно, което не вече да теоретизира, а да приведе на практическа почва великите принципи на това учение, да тръгне по пътя на богопознанието и свободата.
към текста >>

И така, учениците на Бялото Братство зоват всички мислещи хора и (онези), у които братското чувство е поставено като основа на техния живот, за да се създаде едно общество не в количествено, а в качествено отношение силно, което не вече да теоретизира, а да приведе на практическа почва великите принципи на това учение, да тръгне по пътя на богопознанието и свободата.
Вътре в своята килия, то има абсолютна свобода. Опита ли се, обаче, да сгризе решетката, ще си строши зъбите. Единствения път за разширение границите на неговата свобода е да стане то по-благородно, да намали своите кръвожадни инстинкти. Това са положения верни по отношение на индивида, обществото, народа, човечеството. Те са си били такива и в далечното минало, такива са и сега, те са вечни, неизменни. И така, учениците на Бялото Братство зоват всички мислещи хора и (онези), у които братското чувство е поставено като основа на техния живот, за да се създаде едно общество не в количествено, а в качествено отношение силно, което не вече да теоретизира, а да приведе на практическа почва великите принципи на това учение, да тръгне по пътя на богопознанието и свободата.
към текста >>

10. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Някои хора, дори от висшето общество, като барон де Босолей и неговата жена, които са изследвали природата с помощта на тая „вълшебна", „въртяща", „скачаща", щастлива" пръчка, както обикновено са я наричали в разните места на Европа – дори когато са се уговаряли предварително с първите министри на страната за условията, при които те ще откриват било мини или подземни потоци, са били посрещани твърде недружелюбно от черковните власти, които са гледали на необяснимия за тях факт – една пръчка да показва невидими метали или руди, като на дяволско дело и не са се двоумили никога, как трябва да се постъпва с подобни „магьосници".
Waniel МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА Под това име е известна в културната история на Европа през средните векове един прост уред, с който са си служили да откриват подземни води, рудни легла, та дори и престъпници: – официалната криминална история на Франция е отбелязала в своите анали хващането на трима убийци (1692 г.), заповядано от Лионския съд с помощта на един селянин Жак Ейнар, служещ си с магическата пръчка. Подобно, чудно за европееца търсене убийци и престъпници с пръчки, се практикува и сега в някои индуски племена. Резултатите винаги са изненадвали чужденците, а в съзнанието на зрителите е останал още един факт загадка, който всеки е обяснявал по своему. Но търсенето на водата и рудите, ежедневно събитие през 16, 17 и 18 столетие, е било твърде разпространено, за да може да се отрича изцяло и твърде чудно само по себе си, за да му се даде едно приемливо обяснение от капацитетите учени, съвременници на тогавашната епоха – църква и академии на науките. Мелантон, сподвижник на Лютер, хуманистът-холандец Едон фон Нойхауз, алхимикът Мичиел Майерс и много други лица, главно хора на практиката или прочути черковници, са проучвали магическата пръчка, използвали са нейните услуги и са се мъчили да дадат разумното тълкувание на това, което е ставало пред очите им и за което все пак е липсвало логическата връзка, за да бъде обяснено с нещо, строго отговарящо на мирогледа в даденото време. Някои хора, дори от висшето общество, като барон де Босолей и неговата жена, които са изследвали природата с помощта на тая „вълшебна", „въртяща", „скачаща", щастлива" пръчка, както обикновено са я наричали в разните места на Европа – дори когато са се уговаряли предварително с първите министри на страната за условията, при които те ще откриват било мини или подземни потоци, са били посрещани твърде недружелюбно от черковните власти, които са гледали на необяснимия за тях факт – една пръчка да показва невидими метали или руди, като на дяволско дело и не са се двоумили никога, как трябва да се постъпва с подобни „магьосници". Барон де Босолей, след като открива 150 рудници само в Франция и похарчва за тия разкопавания повече от 300,000 ливри – огромна сума за времето си, когато поискал дял от откритите рудници – съгласно условието си с държавата, бил тикнат от кардинал Ришельо в Бастилията, където е умрял, а жена му – в затвора в сен Винсен. Но странните факти са търсили своето обяснение – докторът по теология и професор Абат Валемонт (1693 г.) издава един обемист труд от 630 страници, в който подробно разглежда случаите с пръчката като доказва, че търсенето на вода и руди с нейната помощ е много по-сигурен начин, отколкото който и да е друг. Валемонт въстава с негодувание срещу хората, които смятат, че разрешават въпросите, като без да ги изучват им прикачат само едно име: „дело на шарлатани, магьосници, надъхани от сатаната хора” и пр. „Пръчката, с която са намирали водата и рудите, е само един уред, пише той, тъй точен и научно базиран върху естествени принципи, както е случаят, когато от движението на хидрометъра познаваме влагата във въздуха и следователно, може да се надяваме, че ще вали дъжд". Такова голямо съчинение не останало незабелязано – 3 дни само след излизането му на бял свят забележителният богослов и оратор абат Лебрюн печата един невъздържан отговор, озаглавен: „Писма, които разкриват илюзиите на философите и разрушават техните системи".
към текста >>

11. Списанието PDF Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Свободно общество Месечник на свободното разбиране на живота. 3.
КНИГОПИС Получиха се в редакцията следните списания и вестници: 1. Възраждане Списание за живота в светлината на разума и любовта. 2. Свободно общество Месечник на свободното разбиране на живота. 3. Наука и разум Списание за обнова на живота. 4. Южни зари Литературно обществено списание. 5. Свобода Седмичен вестник за обнова на живота. 6. Рампа Седмичен вестник за театър, литература и критика. 7. Устрем Орган на македонската младеж. 8.
към текста >>

Витлеемска звезда Орган на обществото за психични издирвания и дух.
Наука и разум Списание за обнова на живота. 4. Южни зари Литературно обществено списание. 5. Свобода Седмичен вестник за обнова на живота. 6. Рампа Седмичен вестник за театър, литература и критика. 7. Устрем Орган на македонската младеж. 8. Витлеемска звезда Орган на обществото за психични издирвания и дух. знание в България. 9. Ново общество Орган на съюза на свободните братски общества. 10. Жива струя Орган за морално и духовно повдигане на обществото. 11. Духовно слово Списание за духовен живот. 12. Вестник на девиците.
към текста >>

Ново общество Орган на съюза на свободните братски общества. 10.
Свобода Седмичен вестник за обнова на живота. 6. Рампа Седмичен вестник за театър, литература и критика. 7. Устрем Орган на македонската младеж. 8. Витлеемска звезда Орган на обществото за психични издирвания и дух. знание в България. 9. Ново общество Орган на съюза на свободните братски общества. 10. Жива струя Орган за морално и духовно повдигане на обществото. 11. Духовно слово Списание за духовен живот. 12. Вестник на девиците. Книжовна вест. Приятно ни е да съобщим, че наскоро ще излезе от печат, луксозно издадена и със символична картина на кориците, книгата ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ – мистични сонети от Иван Толев.
към текста >>

Жива струя Орган за морално и духовно повдигане на обществото. 11.
Рампа Седмичен вестник за театър, литература и критика. 7. Устрем Орган на македонската младеж. 8. Витлеемска звезда Орган на обществото за психични издирвания и дух. знание в България. 9. Ново общество Орган на съюза на свободните братски общества. 10. Жива струя Орган за морално и духовно повдигане на обществото. 11. Духовно слово Списание за духовен живот. 12. Вестник на девиците. Книжовна вест. Приятно ни е да съобщим, че наскоро ще излезе от печат, луксозно издадена и със символична картина на кориците, книгата ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ – мистични сонети от Иван Толев. Допълнително ще се обяви цената със специална покана.
към текста >>

12. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Реалното в едно общество е личността.
Животът е вечно творчество, той постоянно се развива и разцъфтява в сила, красота, хармония и затова да се мисли, че сегашното състояние на съзнанието у хората е неизменно – значи да се създават противоречия, Противоречия в самия живот няма. Противоречията се раждат вътре в човека, в неговия ум и сърце, когато той, не познавайки още великите закони на живата природа и без да познава себе си – отъждествява живота с дадени форми от дадено време. Социалните и международни противоречия, са отражения на личното противоречие. Какъвто е квасът, такова е и заквасеното. Каквито са личностите, такива са и групите, съставени от тези личности, такива са семействата и народите. Реалното в едно общество е личността. Следователно, къде е изхода от тези противоречия? В разрешение на основното противоречие на личния живот, в индивидуалното изправление на личността. В пробуждане комическото съзнание у всеки човек, в туй – всички какавиди да станат пеперуди, да се пробудят за свободния, щастливия и разумния живот в хармония с цялата природа, живот основан на великата и всеобхватна любов. Когато у човека се пробуди това велико съзнание и той се преобрази на пеперуда, т.е. ражда се за новия, свободния живот – изпълнен със светлина, красота и радост – тогава всички противоречия изчезват – всички социални и международни противоречия за възродените човеци, изчезват също тъй, както и за пеперудата изчезват всички ограничения, които е създавал дотогава пашкула.
към текста >>

Изобщо всички социални учения, които с насилие искат да преустроят съвременното общество почиват на положението, че битието определя съзнанието и че съзнанието само по себе си е в пълна зависимост от условията.
Днес има много хора, едно голямо социално движение, което чрез насилие и социална революция иска да разреши противоречията в соц. и международния живот. Това е все същото да искаме да накараме какавидата да стане пеперуда. Но това е невъзможно. Никакъв свободен и радостен живот не е възможен, докато човек не разшири своето съзнание и своята лобов към всички живи същества, докато не познае себе си като разумна светлина, а не като физическо тяло само, докато не познае единството на цялата вселена, единният живот. Изобщо всички социални учения, които с насилие искат да преустроят съвременното общество почиват на положението, че битието определя съзнанието и че съзнанието само по себе си е в пълна зависимост от условията. По този начини те омаловажават значението на личността. Всъщност – онази разумна сила на живота, която се е проявила и се проявява у хората – тя е причина за всички форми, тя е създала философиите, религиите, науките изкуствата – всичко това е дело на човека. Е, добре, кое стои по-високо, делото или твореца който го е създал? И кой ще промени сегашните форми на живота, ако не пак онази разумна творческа сила, която във взаимодействие със средата (но не обусловена изцяло от нея, защото тя се подчинява на свои закони) – ще измени сегашното състояние и ще създаде нови форми? Кой кого създава, пашкулът – какавидата или какавидата – пашкула?
към текста >>

Новото общество от свободни хора в свободни братски комуни е възможно само тогава, когато революцията стане вътре в тяхното съзнание и те се обърнат от какавиди на пеперуди, когато надраснат както личния, така и класовия и народния егоизъм.
Е, добре, кое стои по-високо, делото или твореца който го е създал? И кой ще промени сегашните форми на живота, ако не пак онази разумна творческа сила, която във взаимодействие със средата (но не обусловена изцяло от нея, защото тя се подчинява на свои закони) – ще измени сегашното състояние и ще създаде нови форми? Кой кого създава, пашкулът – какавидата или какавидата – пашкула? И кой може да накара какавидата да стане пеперуда, освен естествения процес на растене и онази вътрешна сила у нея, която във връзка с условията се проявява по един или друг начин. Следователно, основното заблуждение у съвременните хора, които искат чрез насилие и кървава революция – да изменят съществуващия строй е, че те не спазват естествения процес на развитието и потъпкват най-ценното в човека – неговата свобода, при която само е възможно творчество и хармония. Новото общество от свободни хора в свободни братски комуни е възможно само тогава, когато революцията стане вътре в тяхното съзнание и те се обърнат от какавиди на пеперуди, когато надраснат както личния, така и класовия и народния егоизъм. Тогава ще се срутят всички закони, ще изчезнат всички прегради, светлина ще озари умовете на хората и животът ще бъде свободен и радостен. Тъй, че всички противоречия се разрешават сами по себе си – щом се разреши основното противоречие, щом човек познае живота в себе си и го отдели от формите и проявите му, каквито са мисълта, чувствата и волята. Щом човек познае единния живот и го възлюби във всички форми – той вече е пробил пашкула на егоизма – бил той личен или народен и се е родил за новия живот на пеперудите, за живота на космичното съзнание, чийто основен закон е любовта – жертвата. Тогава човек може да люби както слънцето – слънчева любов, която нищо не иска за себе си, а всичко дава; и тази именно слънчева любов е, която ще разреши всичките противоречия. Досега хората се любеха с любовта, която само взема, а не дава, а отсега новите хора с новото съзнание ще любят живота във всички форми и ще различават формите от живота, както сенките от светлината и ще достигнат онова, за което е копняла душата.
към текста >>

13. Градина – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

ЗА СВОБОДАТА (Едно лично схващане) През всяко време свободата е била обект на занимание и идея за постижение, както на отделната личност, така и на обществото.
ЗА СВОБОДАТА (Едно лично схващане) През всяко време свободата е била обект на занимание и идея за постижение, както на отделната личност, така и на обществото. В зависимост от различните схващания, стремежи, потребности, начин на живеене н културата на личността или обществото, днес идеята за свободата и стремежите към нея са най-различни. Поради това обществото днес е диференцирано на отделни групи или различни течения, които са тръгнали по различни насоки, но все към една обща цел – свободата. Едни схващат, че тя трябва да се намери или дойде отвън; други – че тя требва да се извоюва или даде от някого, че тя изобщо може да се отнема или дава. (Все пак, за ония, които така я схващат и дирят, справедливо е да се допусне, че известни външни фактори оказват, макар и минимално влияние при постижение свободата). Повечето от ония, които намират, че тя е само външно придобиване, в стремежа си към нея, си служат със средствата, каквито днешната култура в своите отрицателни насоки към робство, мъст и неправда, е изготвила.
към текста >>

В зависимост от различните схващания, стремежи, потребности, начин на живеене н културата на личността или обществото, днес идеята за свободата и стремежите към нея са най-различни.
ЗА СВОБОДАТА (Едно лично схващане) През всяко време свободата е била обект на занимание и идея за постижение, както на отделната личност, така и на обществото. В зависимост от различните схващания, стремежи, потребности, начин на живеене н културата на личността или обществото, днес идеята за свободата и стремежите към нея са най-различни. Поради това обществото днес е диференцирано на отделни групи или различни течения, които са тръгнали по различни насоки, но все към една обща цел – свободата. Едни схващат, че тя трябва да се намери или дойде отвън; други – че тя требва да се извоюва или даде от някого, че тя изобщо може да се отнема или дава. (Все пак, за ония, които така я схващат и дирят, справедливо е да се допусне, че известни външни фактори оказват, макар и минимално влияние при постижение свободата). Повечето от ония, които намират, че тя е само външно придобиване, в стремежа си към нея, си служат със средствата, каквито днешната култура в своите отрицателни насоки към робство, мъст и неправда, е изготвила. Като следствие, налице остават само жертви от скъпи хора, най-често инспирирани от горещ идеализъм и справедлив копнеж по свободата.
към текста >>

Поради това обществото днес е диференцирано на отделни групи или различни течения, които са тръгнали по различни насоки, но все към една обща цел – свободата.
ЗА СВОБОДАТА (Едно лично схващане) През всяко време свободата е била обект на занимание и идея за постижение, както на отделната личност, така и на обществото. В зависимост от различните схващания, стремежи, потребности, начин на живеене н културата на личността или обществото, днес идеята за свободата и стремежите към нея са най-различни. Поради това обществото днес е диференцирано на отделни групи или различни течения, които са тръгнали по различни насоки, но все към една обща цел – свободата. Едни схващат, че тя трябва да се намери или дойде отвън; други – че тя требва да се извоюва или даде от някого, че тя изобщо може да се отнема или дава. (Все пак, за ония, които така я схващат и дирят, справедливо е да се допусне, че известни външни фактори оказват, макар и минимално влияние при постижение свободата). Повечето от ония, които намират, че тя е само външно придобиване, в стремежа си към нея, си служат със средствата, каквито днешната култура в своите отрицателни насоки към робство, мъст и неправда, е изготвила. Като следствие, налице остават само жертви от скъпи хора, най-често инспирирани от горещ идеализъм и справедлив копнеж по свободата. Но те ще разрешат ли правилно този въпрос, ще се оправдаят ли жертвите, ще се доберат ли до каквито и да било желани резултати, тъй като за реализирането, за приближаването към тази благородна цел, не са подбрали съответните благородни средства, не са се отказали от тероризиране, и изобщо не са игнорирали принципа: отвръщане на злото със зло.
към текста >>

14. Произхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό - К. К. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Социологът разглежда живота от свое гледище, а именно: той гледа как човекът е ориентиран спрямо обществото, в което е поставен.
Ориентиране спрямо вечното Човешкият живот може да се разгледа от хиляди страни. И всеки, който наблюдава живота, наблюдава го от оная точка, до която той е достигнал в даден момент. Затова единствено и съществуват разногласията между хората. Социологът разглежда живота от свое гледище, а именно: той гледа как човекът е ориентиран спрямо обществото, в което е поставен. Биологът разглежда живота така, че всякога се стреми да задоволи в себе си питането, което неговата специалност поставя. Моралистът, търговецът, занаятчията, свещеникът и т.н. – всеки има своя координатна система и ориентира спрямо нея всичко, развиващо се наоколо. Привидно всички са прави. И така е, прави са, защото ако някой мисли по даден въпрос по един начин, то значи, че той не може да мисли в момента иначе.
към текста >>

15. Природосъобразни методи - Г. Изворов Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Окултна педагогика Във всяко общество наред с големите грижи, които се полагат за здраво организиране на стопанския и политически живот, се полагат и такива за създаване правилно възпитание на младото поколение.
Окултна педагогика Във всяко общество наред с големите грижи, които се полагат за здраво организиране на стопанския и политически живот, се полагат и такива за създаване правилно възпитание на младото поколение. Защото децата (обектът на възпитанието) днес са гражданите, обществото утре. Подрастващото поколение трябва да усвои всички културни (материални и духовни) придобивки на миналите поколения, да внесе своето в съкровищницата на родната и общочовешка култура и да предаде наследения и съхранен опит на следващите поколения. Това е основния стремеж на всяко възпитание, а също и на развитието на човечеството въобще.Затова, макар да има различни схващания за силата на възпитателното въздействие (като се започне от крайния оптимизъм на Джон Лок и се свърши с крайния песимизъм на Шопенхауер), все пак всички обществени групи, класи и политически партии се стремят да привлекат на своя страна младото поколение и да му предадат своите разбирания и идеали. Тоя стремеж проличава в най-ново време и у нас, чрез така наречените младежки секции при почти всички съществуващи обществени организации (от политическите партии до спортните и туристически дружества). И с основание, често общественици идеалисти казват: „Бъдещето е наше, защото с нас е младото поколение".
към текста >>

Защото децата (обектът на възпитанието) днес са гражданите, обществото утре.
Окултна педагогика Във всяко общество наред с големите грижи, които се полагат за здраво организиране на стопанския и политически живот, се полагат и такива за създаване правилно възпитание на младото поколение. Защото децата (обектът на възпитанието) днес са гражданите, обществото утре. Подрастващото поколение трябва да усвои всички културни (материални и духовни) придобивки на миналите поколения, да внесе своето в съкровищницата на родната и общочовешка култура и да предаде наследения и съхранен опит на следващите поколения. Това е основния стремеж на всяко възпитание, а също и на развитието на човечеството въобще.Затова, макар да има различни схващания за силата на възпитателното въздействие (като се започне от крайния оптимизъм на Джон Лок и се свърши с крайния песимизъм на Шопенхауер), все пак всички обществени групи, класи и политически партии се стремят да привлекат на своя страна младото поколение и да му предадат своите разбирания и идеали. Тоя стремеж проличава в най-ново време и у нас, чрез така наречените младежки секции при почти всички съществуващи обществени организации (от политическите партии до спортните и туристически дружества). И с основание, често общественици идеалисти казват: „Бъдещето е наше, защото с нас е младото поколение". Горното показва, че възпитанието и в широкия и в тесния смисъл на думата е важна обществена функция и с достатъчно основание е ангажирало вниманието на маса учители, реформатори и мислители. II.
към текста >>

Да констатираме още веднъж, че възпитателните възгледи и възпитателната практика за дадена епоха или общество се обуславят от преобладаващите научни, религиозни и философски схващания за живота и да видим, какви творчески възможности разкрива нашият мироглед в областта на възпитанието и педагогиката изобщо.
За всички е знайно, че възпитанието е предмет на специална наука – педагогиката, която има своя обширна и теория и история. Стотици учени и философи и в миналото и днес са посвещавали и посвещават живота си изцяло на въпросите на възпитанието и педагогиката. А освен това, днес има и много идейни движения и общества, които са поставили като своя главна задача, да работят за обнова на съществуващата система на възпитание и създаване на нови и свободни училища. Как е възникнала идеята за новото възпитание и училище, като се започне от Русо и Песталоци и се свърши в ново време с Толстой, Себастиан Фор, Есландер и др., кои и какви са съществуващите понастоящем течения за обнова на възпитанието и училището – това са въпроси, познати по-добре на специалистите или на ония, които по един или други повод са се интересували от тях. За нас тук е важно едно. Да констатираме още веднъж, че възпитателните възгледи и възпитателната практика за дадена епоха или общество се обуславят от преобладаващите научни, религиозни и философски схващания за живота и да видим, какви творчески възможности разкрива нашият мироглед в областта на възпитанието и педагогиката изобщо. При това, понеже настоящето изложение е бегло и популярно, няма да спазваме винаги точния и логичен смисъл на научните педагогически термини. III. Една от характерните черти на новия окултен мироглед е неговата интернационалност и, даже бихме казали, неговия космополитизъм. Той не пренебрегва, разбира се, съществуващите национални и расови различия между хората, но търси една по-широка и по-дълбока основа за сближението на последните. Схващайки, че развитието на човека и неговата душа не се заключава само в един живот от 50-60 години, окултната педагогика подготвя младия ученик 1) за даден живот, съобразно неговите вродени наклонности и условия, при които е поставен да работи и 2) създава атмосфера за виеш духовен живот, за какъвто малко или много възможности (според индивидуалните особености) има у всяко дете. Детето отрано трябва да разбере, че човек е ученик не само докато е в училището, а остава такъв за през целия си живот.
към текста >>

16. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Трябва да работим с всички сили за доброто на обществото, за постигане на голямата политическа комуна и да помагаме на Боговдъхновения да спаси света.
Оомото ратува за постигане морално единство в света под пълното с Любов ръководство на Бога и за усъвършенствуване на света. За разширяването и усъвършенствуването на Божествения път, по който да се движи човечеството за да не попадне под влиянието на нисшите духове и материята. В каквато и да е работа трябва да уповаваме на Бога и да действаме колкото е възможно по-съобразно с „Пътя, отхвърляйки своя егоизъм, всякога трябва да благодарим и да се молим на Бога съзнавайки неговата голяма благост. Всеки трябва да заляга скромността, която винаги да го подтиква към въздържание. Когато някакво страдание ни мъчи, трябва да го победим с искреност, не страхувайки се, че то ще повреди на истината и справедливостта. Трябва да работим с всички сили за доброто на обществото, за постигане на голямата политическа комуна и да помагаме на Боговдъхновения да спаси света. По-нататък се дава мотото: Бог е Дух, Съдържащ се в цялата вселена, дори и в най-малката ù част, и човекът е управител на света. После идват четирите принципа за човешкия живот: 1) Очистване душата и тялото. 2) Хармониране на всички съсловия. 3) Оптимизъм, да се уповаваме само на Божията наредба. 4) Прогрес – да подобрим обществото.
към текста >>

4) Прогрес – да подобрим обществото.
Трябва да работим с всички сили за доброто на обществото, за постигане на голямата политическа комуна и да помагаме на Боговдъхновения да спаси света. По-нататък се дава мотото: Бог е Дух, Съдържащ се в цялата вселена, дори и в най-малката ù част, и човекът е управител на света. После идват четирите принципа за човешкия живот: 1) Очистване душата и тялото. 2) Хармониране на всички съсловия. 3) Оптимизъм, да се уповаваме само на Божията наредба. 4) Прогрес – да подобрим обществото. Четири девиза: Политически – едно родословие продължаващо вечно. За човешкото учение не е нужна етическа теория, но това което Бог действително изявява чрез вдъхновение, като истинен принцип неизменяем, нито в миналото, нито в настоящето, нито в бъдещето, даващ образец на доброта и справедливост. Да разпространява това учение – това е мисията на Оомото. Човешката природа има пет нравствени черти именно: хуманност, справедливост, достойнство, интелигентност и верност и пет сантимента – себеконтрол, срамежливост, разкаяние, скромност и самосъзнание. Да ръководи и култивира тези качества в характера, е мисията на възпитателя.
към текста >>

17. Списанието PDF Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Велика прозорливост и рядка доблест е било за средните векове да се излезе с проповед за равенство на човеците, за борба против робството и крепостничеството, против съсловната организация на обществото, осветена от държава и черква, борба против потисничеството на господарите и велможите, над несвободния човек, превърнат на безгласна и безправна вещ.
Това се посочва от всички обективни свидетелства за богомилите и техните западни съмишленици. Дори най-ревностните им противници не отричат тяхната кротост и смирение, при все че се стремят да подценяват техните качества, като ги обвиняват в лицемерие и измама! Всички свидетелства единодушно потвърждават дълбоката непоколебима вяра на богомилите в правотата на течното учение, мъжествеността, фанатизма с който са понасяли мъченията, както и готовността, с която мъже и жени са отивали в пламъците на огньовете. С такива примери е изпълнено само началното християнство, на което богомилите са се смятали истински последователи” (стр. 46). „Издигнем ли се над верските догми и средновековните държавни интереси, в богомилството отбелязваме прояви на общочовешко естество; прояви, които може би са много подранили, но които правят чест на реформатора Богомил и неговите близки съратници в българската земя и в западна Европа. Велика прозорливост и рядка доблест е било за средните векове да се излезе с проповед за равенство на човеците, за борба против робството и крепостничеството, против съсловната организация на обществото, осветена от държава и черква, борба против потисничеството на господарите и велможите, над несвободния човек, превърнат на безгласна и безправна вещ. И ако новите времена с право изтъкват направените в това отношение придобивки за благото на човечеството, толкова повече не трябва да остане в забвение светлият лик на Богомил и неговият слаб глас за човешко равенство и добруване през усилните и мрачни средни векове. Името на Богомил трябва да се впише в аналите на историята на лично место между другите благодетели на човечеството. Позивът на Богомил не е могъл наистина да осъществи желания преврат в обществото, защото пречките са били непреодолими, обаче неговият глас се понесъл из цяла Европа, заседнал в сърцата на благородните люде и в душите на унижените, за да се предаде на по-новите поколения и най-сетне да се превърне в дело. Така бавно и постепенно напредва човечеството и над костите на своите благодетели то гради своята бъднина и благоденствие” (стр. 47). Редовно се получават в редакцията следните списания и вестници: 1.
към текста >>

Позивът на Богомил не е могъл наистина да осъществи желания преврат в обществото, защото пречките са били непреодолими, обаче неговият глас се понесъл из цяла Европа, заседнал в сърцата на благородните люде и в душите на унижените, за да се предаде на по-новите поколения и най-сетне да се превърне в дело.
С такива примери е изпълнено само началното християнство, на което богомилите са се смятали истински последователи” (стр. 46). „Издигнем ли се над верските догми и средновековните държавни интереси, в богомилството отбелязваме прояви на общочовешко естество; прояви, които може би са много подранили, но които правят чест на реформатора Богомил и неговите близки съратници в българската земя и в западна Европа. Велика прозорливост и рядка доблест е било за средните векове да се излезе с проповед за равенство на човеците, за борба против робството и крепостничеството, против съсловната организация на обществото, осветена от държава и черква, борба против потисничеството на господарите и велможите, над несвободния човек, превърнат на безгласна и безправна вещ. И ако новите времена с право изтъкват направените в това отношение придобивки за благото на човечеството, толкова повече не трябва да остане в забвение светлият лик на Богомил и неговият слаб глас за човешко равенство и добруване през усилните и мрачни средни векове. Името на Богомил трябва да се впише в аналите на историята на лично место между другите благодетели на човечеството. Позивът на Богомил не е могъл наистина да осъществи желания преврат в обществото, защото пречките са били непреодолими, обаче неговият глас се понесъл из цяла Европа, заседнал в сърцата на благородните люде и в душите на унижените, за да се предаде на по-новите поколения и най-сетне да се превърне в дело. Така бавно и постепенно напредва човечеството и над костите на своите благодетели то гради своята бъднина и благоденствие” (стр. 47). Редовно се получават в редакцията следните списания и вестници: 1. Luce е Ombra – италианско списание за духовни науки. 2. Le Fraterniste – френско списание за спиритизъм и духовни науки. 3. Възраждане – месечно списание за обнова на живота в светлината на разума и любовта. 4.
към текста >>

Витлеемска звезда – седмичен вестник на окултно-мистичното общество; издава се във Бургас.
Ново Човечество – месечно окултно списание. 6. Учителска мисъл – месечен педагогически орган на Българския учителски съюз. 7. Bulgara Esperantisto – списание на есперанто. 8. Свобода – седмичен вестник за обнова на живота. 9. Устрем – седмичен орган на македонската младеж в България. 10. Витлеемска звезда – седмичен вестник на окултно-мистичното общество; издава се във Бургас. Преведена е на италиански език беседата на П. Дънов „Високият идеал", придружена с хубав предговор от писателката Мара Белчева. Същата беседа е преведена и на английски език в Америка. Получи се в редакцията последния брой на италианското списание за духовни науки „Luce е Ombra” – Светлина и тъмнина, в което е поместено следното съобщение: „Констатираме, че на Балканите се засилват духовните течения. Списанието „Житно Зърно” е едно ново списание, което се издава от окултната школа в София.
към текста >>

18. Физическо възпитание - Д. Б. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Мнозина нито са надникнали в страниците на окултната литература, нито са се сближили с някое общество, където се заучават правилата и се прави опит де се заживее според това учение.
Следователно и нашите схващания и съждения по отношение на известен идеал ще бъдат най разнообразни, тъй както сто души, които отговарят на един и същ въпрос, ще отговорят по различен начин И може да се породят различни мнения. Не е злото, обаче, в тези различни мнения, а когато тези различни мнения създават от хората жалки противници Злото иде тогава, когато известно различие в схващанията по даден, често пъти съвсем маловажен въпрос, са в състояние да променят хубавите и приятни взаимоотношения, които са плод на възвишени чувства на взаимно уважение и любов – с чувства на ненавист и омраза С това, като че ли всеки от своя страна иска да наблегне на обстоятелството, че неговият ум е едно абсолютно мерило за нещата и следователно, не може да търпи възражения. Ако това беше така, ако нашият ум беше наистина непогрешим, толкова по-добре, но много са обаче случаите, когато очевидната несъстоятелност на известни умозаключения и твърдения са идвали да покажат, че не си струва да накърняваме нашите добри отношения с околните, заради някакви си различни мнения по даден въпрос. Само Бог знае истината, а ние хората, кой повече, кой по малко, правим своите погрешни умозаключения. Пренебрежението, с което днес се отнасят що-годе мислещите среди спрямо окултното учение, е плод на тяхната прекалена самомнителност на техния мироглед. Мнозина нито са надникнали в страниците на окултната литература, нито са се сближили с някое общество, където се заучават правилата и се прави опит де се заживее според това учение. А то дори не е достатъчно да се проучи дори и основно това учение, а чак след многократните опити и положителни резултати може да си каже човек думата за него. Тези, които се присмиват на дадено учение и последователите му, са несериозни хора, защото мъдрецът не се мисли за по мъдър от другите. Нито пък е време да държи на преден план в ума си техните недостатъци. Той ще ги премълчава и ще търси начин да направи стечението на обстоятелствата такова, че всеки сам да види къде греши и да се коригира. Една от отличителните черти на мъдрия човек е, че той уважава хората независимо от техния умствен уровен и обича да подпомага тези, у които вижда, че вътрешните им подбуждения към дейност са искрени.Глупавият се присмива и подиграва на всички, които не мислят като него; умният намира недостатъците на хората и сурово, безпощадно ги изобличава, а мъдрият е толерантен, той си мълчи и търси начин чрез живота си да послужи като образец на другите и се радва на техния напредък и развитие.
към текста >>

Следователно, ако някой от първата категория хора попадне в общество, където се застъпват възвишени, алтруистични идеи, той може по форма да ги приеме, но неговият фактически живот ще бъде в разрез с това, което той говори и така той в очите на обществото ще бъде като компромис на това общество и учение.
Нито пък е време да държи на преден план в ума си техните недостатъци. Той ще ги премълчава и ще търси начин да направи стечението на обстоятелствата такова, че всеки сам да види къде греши и да се коригира. Една от отличителните черти на мъдрия човек е, че той уважава хората независимо от техния умствен уровен и обича да подпомага тези, у които вижда, че вътрешните им подбуждения към дейност са искрени.Глупавият се присмива и подиграва на всички, които не мислят като него; умният намира недостатъците на хората и сурово, безпощадно ги изобличава, а мъдрият е толерантен, той си мълчи и търси начин чрез живота си да послужи като образец на другите и се радва на техния напредък и развитие. Днес и днес, може би поради прибързаната и неуместна агитация на, някои, но във всички общества почти, където културните идеи служат като двигатели, не може да се избегне възможността от навлизане на хора, чиято морална и умствена подготовка не е достигнала до висотата щото да могат правилно да разберат тези нови за тях идеи и да подпомогнат развитието си чрез тях. Казват, че голяма част от човечеството днес все още слиза, инволюира; една малка част са на повратната точка, а още по-малко са ония, които са поели еволюционния път. Следователно, ако някой от първата категория хора попадне в общество, където се застъпват възвишени, алтруистични идеи, той може по форма да ги приеме, но неговият фактически живот ще бъде в разрез с това, което той говори и така той в очите на обществото ще бъде като компромис на това общество и учение. Затова и Христос е казвал, че има много звани, а малко избрани. Така щото, за дадено учение не трябва да се съди по неговите последователи, а трябва да се проучи в неговите принципиални положения, за да имаме по правилна представа за него. Но когато се разбере правилно едно Божествено учение, то ще ни покаже пътя към истински мир и щастие. А кой не иска да бъде щастлив? Кой не иска да се освободи от тази сурова и безпощадна борба за тези няколко, всекиму известни, блага в живота?
към текста >>

19. Има ли смърт - д-р Кадиев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Запознат по такъв начин със слабостите на съвременната наука, той се заема да опознае съвременното общество с учението на Заратустра, с цел да го оздрави и да го освободи от злото, греха, болестите.
Основателят на това учение е д-р Отоман Заратуш Ханиш, от руски произход, син на някой си руски консул в Персия. Като дете той се разболял и баща му го дал на лечение в някой си персийски храм, ползващ се с известност в Персия. Там младият момък скоро се оправил под вещото лечебно изкуство на жреците. Там той имал възможност да се опознае със запазеното в ордена по традиция учение на Заратустра и, бидейки силно възприемчив, скоро добил орденската царска титла "Заратуш Ханиш" и бил покръстен Отоман. Впоследствие преминал в Америка, гдето завършил медицина. Запознат по такъв начин със слабостите на съвременната наука, той се заема да опознае съвременното общество с учението на Заратустра, с цел да го оздрави и да го освободи от злото, греха, болестите. Своето учение нарекъл Маздазнан, което обхваща следните отдели: 1. Учение за дишането и здравето. 2. Учение за храненето. 3. Учение за хармонията, тона. 4. Учение за правилно мислене. 5.
към текста >>

Маздазнан хвърля светлина върху тия учения, разкривайки много тайни, достъпни за съвременното общество, като запазва и скрива още много за бъдещите генерации.
Учение за очистване тялото и червата. 7. Учение за животворните сокове – половите сокове. Маздазнан признава Исуса от Назарет като най-велик от всичките учители на човечеството и възприема в основата си закона на любовта така, както Исус го поставя и потвърждава със своя живот. Учението на Заратустра той смята като изходна точка, от която са произлезли всичките религии на арийската раса. От този източник е черпил и Исус в периода на ученичеството си, затова в учението на Исуса, в неговите основи, се прозират принципите на Заратустра. Маздазнан хвърля светлина върху тия учения, разкривайки много тайни, достъпни за съвременното общество, като запазва и скрива още много за бъдещите генерации. Последното учение цели подмладяването, прераждането на човека, което може да се постигне само чрез всмукване в кръвта на половите сокове и оплодяване, стимулиране по такъв начин клетките на цялото тяло. Подмладяването е резултат, плод на самооплодяване. Половите сокове се икономисват чрез въздържание и се отправят към собственото тяло. С помощта на съзнателното дишане се улеснява и поддържа всмукването на соковете. За доброто качество на половите, сокове необходимо е храната да се не задържа дълго време в дебелото черво и главно да не бъде изложена на гниене, ферментиране, защото в подобни случаи всмукването в кръвта на гниещите сокове от дебелото черво, поради близостта с половите органи, влошават качеството на половите сокове.
към текста >>

20. ПЪЛНОТА В ЖИВОТА - Ели Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Душата чувствува дълбоко в недрата си тая неправда и на това се дължи във висока степен безпокойствието, нервността, загубване смисъла на живота в съвременното общество.
Като всяка „сила", въз основа на закона за запазване енергиите, тя не може да „изчезне", а само да се промени. Фламарион в книгата си „Тайнственото" зададе някои въпроси на съвременната наука, пред които тя вдига рамене: не знаем. „Чудесата" на индийските факири, не могат да се обяснят с материалистичното схващане на учените. Душата е действително сила, която осмисля, оживява материята. Тя я организира, използува я за своите цели и високо протестира, когато ù се внушава, че макар и всичко друго да не изчезва, тя единствена ще се разпилее и ще изчезне след своето произведение и временна къщурка, наречена тяло. Душата чувствува дълбоко в недрата си тая неправда и на това се дължи във висока степен безпокойствието, нервността, загубване смисъла на живота в съвременното общество. Но времето ни е преходно. Скоро ще се разбере, че има само промени на формата и по отношение душата, че смърт няма.
към текста >>

21. На пир (стихове) - Цветан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Така се е създал животът, обществото, което виждаме, с неговото разнообразие, хармония, допълнение и взаимопомощ.
ЗА НАШИТЕ СТРЕМЕЖИ Разните хора се раждат и живеят при различни условия и имат различни стремежи. Едни стават земеделци, други градски работници и занаятчии, трети учители, свещеници, адвокати, агрономи, доктори, чиновници и пр., според нуждите на живота. Много професии и разни науки има, към които хората се стремят и които постигат. Така се е създал животът, обществото, което виждаме, с неговото разнообразие, хармония, допълнение и взаимопомощ. Предполага се, че всеки, който се ражда, живее и работи в живота, служи на обществения живот и се ползва от неговите блага. Колкото и да се оплакваме, че в живота няма правда, ред и законност, това е неправилно и нещо преходно, защото правда и ред е господстващият закон на живота. Освен видимото правосъдие на земните (държавни) съдилища има и друго невидимо, на което земното е само подобие и в което правосъдие малцина вярват и разбират.От неразбирането на това висше правосъдие идат много недоразумения и страдания. Затова всички се оплакват днес от условията и са недоволни от своето положение. Нещо обикновено е да чуваме оплакването не само на работници, занаятчии и земеделци, но и на учители, чиновници, даже доктори, че им била тежка работата и малка заплатата.
към текста >>

22. Светлина върху пътя Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

А училищата, които обществото е направило за невръстните, са само подготвителни места; в тях ние се подготвяме за великото училище на живота.
Ученик на живота Ако животът минава край вас, както водата през една празна воденица, какво ви ползва? ДЪНОВ Като глас на непрестанна повеля трябва да звучат в сърцето на всеки ученик думите на мъдреца: „изучавайте великата книга на живата природа". Някъде бе казано: „животът е училище". Следователно, всички хора, които живеят на земята, са ученици. И народната поговорка гласи, че „човек се учи докато е жив". А училищата, които обществото е направило за невръстните, са само подготвителни места; в тях ние се подготвяме за великото училище на живота. Голямото болшинство от хората обаче, увлечени от вихъра на ежедневните грижи, съвсем несъзнателно влиза в това училище и, естествено, използва много малко от поуката на живота. А ловец трябва да бъде човек, ловец на познания. Както рибарят с трепет следи пътя на рибата, за да хвърли мрежата, така и ученикът на живата природа дебне и лови житейската мъдрост. Никой не отрича, че възрастта на ученичеството е най-приятна. Кой не си припомня с радост дните, преживяни на ученическата скамейка?
към текста >>

23. Опити върху научна астрология Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Сеансите които ще направи в Париж, ще почнат на 17 юли, в салона на теософското общество Tе ще бъдат посрещнати с голям интерес от страна на всички физиолози и физици, които вълнува мистерията на човешката машина, където има толкова много необяснимости.
Вън от това, взети са били всички мерки, за да се избегне всяка измама. Цинковият ковчег, в който е бил поставен факирът, е бил моментално споен и поставен в един голям басейн. Тара бей чете много лесно в мисълта на другите. Той приготовлява и разни талисмани, които гарантират на техните носители всички радости и сполуки в живота. Според туй, което пише доктор Франшети, Тара бей не представлява някакъв феномен, съвсем непознат на науката Въпреки това, той е едно удивително съчетание на толкова различни способности. Сеансите които ще направи в Париж, ще почнат на 17 юли, в салона на теософското общество Tе ще бъдат посрещнати с голям интерес от страна на всички физиолози и физици, които вълнува мистерията на човешката машина, където има толкова много необяснимости. * * * ФАКИРЪТ ТАРА БЕЙ НИ ИЗЛАГА СМИСЪЛА И ЦЕЛТА НА СВОИТЕ СТРАННИ ЕКСПЕРИМЕНТИ „Ще ви приема, утре след 6, в хотела си”. Думата „факир" в индийския речник означава „беден човек”. С течение обаче на времето, тя е приела по-друго значение: аскет, чудотворец, обикновено стар, сух, изтощен. Кир Тор Кал, записан като доктор в медицинския факултет в Цариград под името Тара бей, ме прие в своя скромен хотел, където неговото положение на „факир" му налагаше да слезе. Тара бей не е индус, а е египтянин.
към текста >>

24. Списанието PDF Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

И днешното общество, днешното животоразбиране подпомага ли пътя на младежа към по-светли хоризонти?
Заговори се и да се образува дружество за борба с тях, а и съществуващите дружества да работят в това направление. Обаче, ще могат ли по тези начини само да се премахнат те. Ето де е същността. Трябва да се потърсят по-дълбоките причини на явленията. Днешното училище дава ли на младежа нещо, което да запълни сърцето му, ума му, волята му с висши цели, с висши истини? И днешното общество, днешното животоразбиране подпомага ли пътя на младежа към по-светли хоризонти? Само едно ново животоразбираие и едно ново училище могат да преобразят енергиите. ХУДОЖНИК — МЕДИУМ. Във в. „Рул" четем: В Берлин холандецът Мансфелд по професия тапицер, открил художествена изложба. Той не говори нито на един език, освен холандски, не разбира и не знае изкуството и все пак неговите картини правят колосално впечатление.
към текста >>

25. Духовните движения и общественият живот – С.Г.С. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

В този стремеж седи доброто на индивида, доброто на обществото, доброто на цялото човечество.
Може художникът да работи с четка, може да работи с чук, можа да работи с млат – зависи от начина, по който той работи. Ала туй не е важно, важно е да работи съгласно с Божествения ред на нещата. Когато при работата започне оня творчески шум, старите викат: „гръмна ни главата”. Ала вечно спокойствие съществува само на гробищата. Който иска да върви напред, който се стреми към Бога, който иска да расте в пресните сокове на великия миров живот, трябва му работа и борба. В този стремеж седи доброто на индивида, доброто на обществото, доброто на цялото човечество. Онези, които искат да почиват, да останат със старите разбирания на живота – те не са в състояние да схванат активния живот на новите идеи, изразени чрез притчата на Новото Вино – А колко време е трябвало на Лозата да събере соковете за това Вино! И колко дивна е неговата сила! Отпървом то е сладко, после почва да реже и най-после става толкова силно, че ако препие човек от него, изгубва своята трезвост. Изискват се силни натури! Та, който иска да възприеме Новото учение трябва да се освободи от старите мехове.
към текста >>

26. Духът на свободата – Робиндранат Тагор Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Но както казах, дейността на великите Учители и на тяхната школа, не се ограничава само в школата, но те работят, макар и като второстепенна работа и вън, в обществото, давайки му плода на своята вътрешна дейност – учението на Любовта, призовавайки го да положи основите на нова обществена форма, която да отговаря на новият живот и новата мисъл.
И тяхната външна дейност е била само една част от тяхната целокупна дейност. Затворени в своите школи и предадени всецяло на своето учение, тe не са пренебрегвали и обществения живот и с жив интерес са следели развитието на народната мисъл и живот. Великите Учители така ръководят своите школи, че създават най-благоприятни условия за развиване характера на учениците. Възпитават учениците си и ги ръководят така, че никакви бури и сътресения да не са в състояние да ги изместят от релсите на техния път. Те, работейки за създаването на такива характери, работят и за създаването на една хармонична среда, където посаждат семето на Любовта – създават почва за братски живот, създават модел за бъдещата обществена форма. Но както казах, дейността на великите Учители и на тяхната школа, не се ограничава само в школата, но те работят, макар и като второстепенна работа и вън, в обществото, давайки му плода на своята вътрешна дейност – учението на Любовта, призовавайки го да положи основите на нова обществена форма, която да отговаря на новият живот и новата мисъл. Мисълта е вече посята и по-будните умове от обществото я подемат, доразвиват, давайки ù фактическа подкладка, създавайки цяла философия, целяща да революционизира обществото и да насади новото. Така са родени и комунизмът, и анархизмът, и всички други хуманни идеи, които впоследствие претърпяват дълга еволюция във възходяща или низходяща степен. И в това време, когато посятата мисъл работи в обществото; братята вътре в школата също интензивно работят, както върху себе си, така и публично, за да будят народното съзнание. Докато посятата от тях мисъл работи в обществото и, когато хората вън се стремят към една идея, която е неясна в съзнанието им и която не могат да конкретизират, учениците в школите, заедно с Учителите си, са вече реализирали тази мечта на света, В школата в миниатюра те създават образеца на бъдещата обществена форма, с която целят да дадат модел, конкретен израз на посятата от тях мисъл. Новото общество е вече пред прага, то е много близко; още една крачка и формата, ограничена в едно малко общество, ще се наложи по силата на необходимостта в цялото общество.
към текста >>

Мисълта е вече посята и по-будните умове от обществото я подемат, доразвиват, давайки ù фактическа подкладка, създавайки цяла философия, целяща да революционизира обществото и да насади новото.
Затворени в своите школи и предадени всецяло на своето учение, тe не са пренебрегвали и обществения живот и с жив интерес са следели развитието на народната мисъл и живот. Великите Учители така ръководят своите школи, че създават най-благоприятни условия за развиване характера на учениците. Възпитават учениците си и ги ръководят така, че никакви бури и сътресения да не са в състояние да ги изместят от релсите на техния път. Те, работейки за създаването на такива характери, работят и за създаването на една хармонична среда, където посаждат семето на Любовта – създават почва за братски живот, създават модел за бъдещата обществена форма. Но както казах, дейността на великите Учители и на тяхната школа, не се ограничава само в школата, но те работят, макар и като второстепенна работа и вън, в обществото, давайки му плода на своята вътрешна дейност – учението на Любовта, призовавайки го да положи основите на нова обществена форма, която да отговаря на новият живот и новата мисъл. Мисълта е вече посята и по-будните умове от обществото я подемат, доразвиват, давайки ù фактическа подкладка, създавайки цяла философия, целяща да революционизира обществото и да насади новото. Така са родени и комунизмът, и анархизмът, и всички други хуманни идеи, които впоследствие претърпяват дълга еволюция във възходяща или низходяща степен. И в това време, когато посятата мисъл работи в обществото; братята вътре в школата също интензивно работят, както върху себе си, така и публично, за да будят народното съзнание. Докато посятата от тях мисъл работи в обществото и, когато хората вън се стремят към една идея, която е неясна в съзнанието им и която не могат да конкретизират, учениците в школите, заедно с Учителите си, са вече реализирали тази мечта на света, В школата в миниатюра те създават образеца на бъдещата обществена форма, с която целят да дадат модел, конкретен израз на посятата от тях мисъл. Новото общество е вече пред прага, то е много близко; още една крачка и формата, ограничена в едно малко общество, ще се наложи по силата на необходимостта в цялото общество. Но кои са признаците за раждането на новата култура, на новото общество?
към текста >>

И в това време, когато посятата мисъл работи в обществото; братята вътре в школата също интензивно работят, както върху себе си, така и публично, за да будят народното съзнание.
Възпитават учениците си и ги ръководят така, че никакви бури и сътресения да не са в състояние да ги изместят от релсите на техния път. Те, работейки за създаването на такива характери, работят и за създаването на една хармонична среда, където посаждат семето на Любовта – създават почва за братски живот, създават модел за бъдещата обществена форма. Но както казах, дейността на великите Учители и на тяхната школа, не се ограничава само в школата, но те работят, макар и като второстепенна работа и вън, в обществото, давайки му плода на своята вътрешна дейност – учението на Любовта, призовавайки го да положи основите на нова обществена форма, която да отговаря на новият живот и новата мисъл. Мисълта е вече посята и по-будните умове от обществото я подемат, доразвиват, давайки ù фактическа подкладка, създавайки цяла философия, целяща да революционизира обществото и да насади новото. Така са родени и комунизмът, и анархизмът, и всички други хуманни идеи, които впоследствие претърпяват дълга еволюция във възходяща или низходяща степен. И в това време, когато посятата мисъл работи в обществото; братята вътре в школата също интензивно работят, както върху себе си, така и публично, за да будят народното съзнание. Докато посятата от тях мисъл работи в обществото и, когато хората вън се стремят към една идея, която е неясна в съзнанието им и която не могат да конкретизират, учениците в школите, заедно с Учителите си, са вече реализирали тази мечта на света, В школата в миниатюра те създават образеца на бъдещата обществена форма, с която целят да дадат модел, конкретен израз на посятата от тях мисъл. Новото общество е вече пред прага, то е много близко; още една крачка и формата, ограничена в едно малко общество, ще се наложи по силата на необходимостта в цялото общество. Но кои са признаците за раждането на новата култура, на новото общество? Имаме два вида признаци – от една страна разлагането на старата култура с всичките и противоречия и хаос, които царуват както в главите на хората, така и в техните отношения, в техния външен живот; и хората, оставени сами на себе си не могат да намерят изход от това положение. От друга страна имаме израснали и първите цветя на пролетта – първите пионери на новата култура се обаждат от всичките краища на земята и вещаят за човечеството нов живот и нов свят.
към текста >>

Докато посятата от тях мисъл работи в обществото и, когато хората вън се стремят към една идея, която е неясна в съзнанието им и която не могат да конкретизират, учениците в школите, заедно с Учителите си, са вече реализирали тази мечта на света, В школата в миниатюра те създават образеца на бъдещата обществена форма, с която целят да дадат модел, конкретен израз на посятата от тях мисъл.
Те, работейки за създаването на такива характери, работят и за създаването на една хармонична среда, където посаждат семето на Любовта – създават почва за братски живот, създават модел за бъдещата обществена форма. Но както казах, дейността на великите Учители и на тяхната школа, не се ограничава само в школата, но те работят, макар и като второстепенна работа и вън, в обществото, давайки му плода на своята вътрешна дейност – учението на Любовта, призовавайки го да положи основите на нова обществена форма, която да отговаря на новият живот и новата мисъл. Мисълта е вече посята и по-будните умове от обществото я подемат, доразвиват, давайки ù фактическа подкладка, създавайки цяла философия, целяща да революционизира обществото и да насади новото. Така са родени и комунизмът, и анархизмът, и всички други хуманни идеи, които впоследствие претърпяват дълга еволюция във възходяща или низходяща степен. И в това време, когато посятата мисъл работи в обществото; братята вътре в школата също интензивно работят, както върху себе си, така и публично, за да будят народното съзнание. Докато посятата от тях мисъл работи в обществото и, когато хората вън се стремят към една идея, която е неясна в съзнанието им и която не могат да конкретизират, учениците в школите, заедно с Учителите си, са вече реализирали тази мечта на света, В школата в миниатюра те създават образеца на бъдещата обществена форма, с която целят да дадат модел, конкретен израз на посятата от тях мисъл. Новото общество е вече пред прага, то е много близко; още една крачка и формата, ограничена в едно малко общество, ще се наложи по силата на необходимостта в цялото общество. Но кои са признаците за раждането на новата култура, на новото общество? Имаме два вида признаци – от една страна разлагането на старата култура с всичките и противоречия и хаос, които царуват както в главите на хората, така и в техните отношения, в техния външен живот; и хората, оставени сами на себе си не могат да намерят изход от това положение. От друга страна имаме израснали и първите цветя на пролетта – първите пионери на новата култура се обаждат от всичките краища на земята и вещаят за човечеството нов живот и нов свят. Това са онези будни души, които предчувствуват раждането на новото и се предават всецяло на него.
към текста >>

Новото общество е вече пред прага, то е много близко; още една крачка и формата, ограничена в едно малко общество, ще се наложи по силата на необходимостта в цялото общество.
Но както казах, дейността на великите Учители и на тяхната школа, не се ограничава само в школата, но те работят, макар и като второстепенна работа и вън, в обществото, давайки му плода на своята вътрешна дейност – учението на Любовта, призовавайки го да положи основите на нова обществена форма, която да отговаря на новият живот и новата мисъл. Мисълта е вече посята и по-будните умове от обществото я подемат, доразвиват, давайки ù фактическа подкладка, създавайки цяла философия, целяща да революционизира обществото и да насади новото. Така са родени и комунизмът, и анархизмът, и всички други хуманни идеи, които впоследствие претърпяват дълга еволюция във възходяща или низходяща степен. И в това време, когато посятата мисъл работи в обществото; братята вътре в школата също интензивно работят, както върху себе си, така и публично, за да будят народното съзнание. Докато посятата от тях мисъл работи в обществото и, когато хората вън се стремят към една идея, която е неясна в съзнанието им и която не могат да конкретизират, учениците в школите, заедно с Учителите си, са вече реализирали тази мечта на света, В школата в миниатюра те създават образеца на бъдещата обществена форма, с която целят да дадат модел, конкретен израз на посятата от тях мисъл. Новото общество е вече пред прага, то е много близко; още една крачка и формата, ограничена в едно малко общество, ще се наложи по силата на необходимостта в цялото общество. Но кои са признаците за раждането на новата култура, на новото общество? Имаме два вида признаци – от една страна разлагането на старата култура с всичките и противоречия и хаос, които царуват както в главите на хората, така и в техните отношения, в техния външен живот; и хората, оставени сами на себе си не могат да намерят изход от това положение. От друга страна имаме израснали и първите цветя на пролетта – първите пионери на новата култура се обаждат от всичките краища на земята и вещаят за човечеството нов живот и нов свят. Това са онези будни души, които предчувствуват раждането на новото и се предават всецяло на него. Техните души са пробудени и те схващат новата енергия, която иде от слънцето за обновление живота на земята.
към текста >>

Но кои са признаците за раждането на новата култура, на новото общество?
Мисълта е вече посята и по-будните умове от обществото я подемат, доразвиват, давайки ù фактическа подкладка, създавайки цяла философия, целяща да революционизира обществото и да насади новото. Така са родени и комунизмът, и анархизмът, и всички други хуманни идеи, които впоследствие претърпяват дълга еволюция във възходяща или низходяща степен. И в това време, когато посятата мисъл работи в обществото; братята вътре в школата също интензивно работят, както върху себе си, така и публично, за да будят народното съзнание. Докато посятата от тях мисъл работи в обществото и, когато хората вън се стремят към една идея, която е неясна в съзнанието им и която не могат да конкретизират, учениците в школите, заедно с Учителите си, са вече реализирали тази мечта на света, В школата в миниатюра те създават образеца на бъдещата обществена форма, с която целят да дадат модел, конкретен израз на посятата от тях мисъл. Новото общество е вече пред прага, то е много близко; още една крачка и формата, ограничена в едно малко общество, ще се наложи по силата на необходимостта в цялото общество. Но кои са признаците за раждането на новата култура, на новото общество? Имаме два вида признаци – от една страна разлагането на старата култура с всичките и противоречия и хаос, които царуват както в главите на хората, така и в техните отношения, в техния външен живот; и хората, оставени сами на себе си не могат да намерят изход от това положение. От друга страна имаме израснали и първите цветя на пролетта – първите пионери на новата култура се обаждат от всичките краища на земята и вещаят за човечеството нов живот и нов свят. Това са онези будни души, които предчувствуват раждането на новото и се предават всецяло на него. Техните души са пробудени и те схващат новата енергия, която иде от слънцето за обновление живота на земята. Забелязва се също едно търсене от страна на всички хора, търсене на нещо по-реално, по-устойчиво, на което да могат да се опрат.
към текста >>

Той пося семето на новият живот и поиска да съгради ново общество.
Как и по кой начин се подготвя и проивежда тая революция, няма да говоря сега. И творците на тази революция не рушат, а само наблюдават разрушението на старото и продължават своята творческа работа – градеж, градеж на себе си, градеж на нови културни ценности, градеж на новата култура. Но освен духовната революция, понякога имаме и физическа такава – запример Русия. Толстой, със своята проповед, със своето учение, се опита да пръсне мрака, който царуваше в онази обширна земя и той успя до известна степен да разкъса булото на мрака, от който проблесна истината като слънцето из облаците. Той се яви като един от първите духовни революционери. Той пося семето на новият живот и поиска да съгради ново общество. Мракът беше много голям, реакцията – силна и неговият глас прозвуча като глас в пустиня. Но намериха се живи хора, които чуха гласа му и го последваха; от друга страна, екът на неговия глас стигна до ушите на всички и заспалите души, стреснати от гласа му, се пробуждат от дълбокия сън, закопняват по нещо ново и незнайно. И в народното съзнание все повече и повече се оформя идеята за общочовешкото освобождение. Пробудената душа и тежкото икономическо робство в резултат даде 1917 година за Русия. Същото е ставало и в миналото, ще стават може би и за в бъдеще.
към текста >>

Но тогаз, когато тези движения, отдалечени вече във времето от първоизточника си излизат на обществената сцена, искат да дадат по-широко практическо приложение на завещаната им дълбока мъдрост, искат да направят така, че това, което досега е било само за тях, да го дадат на цялото общество.
Кървавата физическа революция се явява само в такъв случай, когато сътресението, произведено от духовната революция, не е могло да разкъса булото на мрака и да освободи човека; когато е нужно едно външно, физическо разтръскване мозъците на хората, за да им се проясни мисълта. След физическата революция се чувствува най-голяма нужда от духовните движения, защото всичко външното, на което се е уповавал човек се разрушава, а творци на новото, това са само духовните хора – хората, които са във връзка с творческите сили на живата природа. Това е било винаги, така така е и днес. Както казах, духовните движения отначало водят един тих и почти незабелязан от никого живот, но вътрешно интензивен. Градят те новата култура в себе си и помежду си и се готвят за великата обществена задача – създаването на новата култура, заменяване на една обществена форма с друга и то не с насилие, но по законите на природа. Но тогаз, когато тези движения, отдалечени вече във времето от първоизточника си излизат на обществената сцена, искат да дадат по-широко практическо приложение на завещаната им дълбока мъдрост, искат да направят така, че това, което досега е било само за тях, да го дадат на цялото общество. Но всяко движение ражда и противоречия, реакция, та същото става и тук. Връзката с първоизточника е полуразрушена и не намирайки сили в себе си да доизкарат до край наченатата работа, полека-лека се явява тенденция за един компромис със старото. Явява се най-първо формализма у тях и то под благородна форма и по незабелязан начин. И хванали се един път за буквата, те продължават стремглаво към изгубване на съзнателните си връзки и отношения с природата – тяхната духовност се свършва; те остават само една черупка, сянка на едно минало величие, което откъснато от масата, продължава своя живот още в по-голяма тайна. И в това си положение, развили се в цяла философска школа, поемат ръководството на новия обществен строй, създават друга форма, но не и този, който вещае вечната Божествена мъдрост, изявена в съответните духовни течения, а именно мъдростта на природата, изразена в устройството на човешкото тяло.
към текста >>

27. Природата – Тотю Брънеков Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Манталитетът на неговите жители е този на едно общество от собственици-роби или по-скоро на едно мнозинство от обезобразени индивиди, впрегнати във воденичното колело на своята търговска или политична воденица.
За да ги ласкаят, те днес ги убеждават, че са свободни и че върховната мощ е в собствените им ръце, но тази мощ им е отнета от едно грамадно мнозинство егоисти, както и човекът е отнел свободата и лишил от простор конят, когато го е хванал, за да го опитоми. На Запад оставят общественото мнение да се радва на една външна свобода, за да му отнемат истинската свобода с всички средства. Мислите на всички са фасонирани според плановете на един организиран интерес; в избора дори на идеите и формацията на преценките, общественото мнение е спъвано, било от някое заплашване с наказание, било с постоянни лъжливи внушения; общественото мнение е принудено да живее сред един изкуствен свят на хипнотически фрази. Накратко казано, народът там е превърнал в крепост онази сила, която привлича около него рояк авантюристи, които тайно го обсаждат, за да го експлоатират според плановете си. От всичко това на мене ми става все по-очевидно, че идеалът на Свободата се е изпарил в атмосферата на Запада. Манталитетът на неговите жители е този на едно общество от собственици-роби или по-скоро на едно мнозинство от обезобразени индивиди, впрегнати във воденичното колело на своята търговска или политична воденица. Това е един манталитет на общ страх и на взаимно недоверие. Ужасните сцени на безчовечност и неправда, които са станали там фамилиарни, са резултат на една систематично експлоатирана с насилие психика. А никоя жестокост не е по-ужасна, ни по-свирепа, от тази на подлеца. Народът, които е посветил цялата си душа на страстта за забогатяване и се е отдал на опиянението от властта, този народ постепенно е преследван от сянката на ужаса и позорното; в последствие този народ ще бъде толкова по-необуздан, колкото по-малко се бои от катастрофални приключения. Той става морално неспособен да цени свободата на другите и в своето увлечение да се домогне до величието на силният не само че затваря очи пред неправдите на своите собствени съучастници в политичната игра, но и самия той взема участие в тях.
към текста >>

Готови ли са те да ù дадат място в своето общество, за да може духът на децата им да израсне в един идеал на човешко достойнство, без да бъдат спъвани от несправедливи и неразумни ограничения?
В пътуванията си на Запад; в които можах да констатирам повсеместната власт на парите и на организираната пропаганда, действаща винаги зад екрана на язвителността и създаваща една атмосфера на съмнение, страхливост и омраза — всичко това дълбоко ме убеди, че истинската, реална свобода, е само свобода на душата и на духът; тя не може никога да ни дойде отвън. Само онзи е свободен, който обича свободата си и е щастлив, когато я разпростре и върху другите. Този който иска да има роби, трябва сам да стане роб; този, който се обгражда от стени, за да се изолира от другите, обгражда сам собствената си свобода; този, който отрича правото на свободата на ближния си, губи морално своето право, защото рано или късно той ще бъде увлечен в примката на морално или физическо раболепие. Ето защо аз искам да ангажирам моите съотечественици* с въпроса за свободата – дали тя, за която те така аспирират трябва да бъде само външна свобода? Аз се питам, дали моите съотечественици са въодушевявани от една истинска обич към свободата и дали имат вяра в нея? Готови ли са те да ù дадат място в своето общество, за да може духът на децата им да израсне в един идеал на човешко достойнство, без да бъдат спъвани от несправедливи и неразумни ограничения? Не сме ли самите, ние които изградихме с едно упорито постоянство оградите на нашите социални ограничения? – Ние сме упорито горди да признаем това; ние се хвалим даже, че в този свят никое друго същество, освен нашето не се е домогнало до абсолютната класификация на своите живи членове. Обаче в нашите политични агитации ние сякаш забравяме всичко онова, което е неестествено в лицето на управници и подчинени й което ни унижава и създава големите дефекти в нашия обществен живот, защото тази неестественост е натрапена във вид на закони с военно нападение. Когато Индия, в епохата на своето могъщество и в своята най-зряла жизненост. се изразяваше в безсмъртни идеи, тогава нейните деца имаха неустрашимостта на търсещи истината.
към текста >>

Органичното единство на едно разнообразно и подвижно общество ще се измести от един условен ред на нещата, който ще открие своя изкуствен характер чрез неумолимия си закон за изключителността.
се изразяваше в безсмъртни идеи, тогава нейните деца имаха неустрашимостта на търсещи истината. Великата епична поема за душата на нашия народ – „Махабхарата” – съдържа едно предвиждане за един живот, преливащ от свободата в издирванията и изследванията. Когато настъпи ерата на Буда, човечността в страната ни ще бъде из дъно разклатена само от себе си. Свободата на духа, който тя ще роди, ще се изрази в едно богатство на творчество и ще се разпростре в изобилие из целият Азиатски континент. Но заедно със залеза на живота на индийците духът на творчеството ще угасне и ще се вгради в една конструктивна инерция. Органичното единство на едно разнообразно и подвижно общество ще се измести от един условен ред на нещата, който ще открие своя изкуствен характер чрез неумолимия си закон за изключителността. Животът има своите неравенства, признавам това, но те са естествени в хармония с нашите жизнени функции. Главата, например, в равновесието на тялото ни има една строго различна роля от тази на краката, което не се дължи на външно устройство или някакво организирано насилие. Ако тялото би било принудено да направи опасни скокове през един период от неопределено време, главата не би изменила своята функция по отношение на краката. Дали и нашите социални отношения са подчинени на същия неизменен органичен закон? Ако ние имаме смелостта да отговорим утвърдително на този въпрос, тогава как бихме могли ние да осъждаме един чужд народ който налага един политичен строй, в който той вярва, че е вечен?
към текста >>

28. Съзнанието, Последната симфония, Реализъм – Стека Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Да намерим истинския лекар Окултен ученик, които отстъпва от пътя на учението, не е стъпвал още на този път, а само си е мислил, че е на него; общежитие, което се разтурва, не е съществувало; кое и да било общество, групировка или индивид, щом не са успали да прокарат поне един лъч от светлина между небето и земята, между Бога и човека, която светлина да окаже възможният изход към по-устойчив, мирен и светъл живот – не са работили съобразно принципите на възвишения живот и в тях е вземал надмощие принципът на личното облагодетелствуване.
Да намерим истинския лекар Окултен ученик, които отстъпва от пътя на учението, не е стъпвал още на този път, а само си е мислил, че е на него; общежитие, което се разтурва, не е съществувало; кое и да било общество, групировка или индивид, щом не са успали да прокарат поне един лъч от светлина между небето и земята, между Бога и човека, която светлина да окаже възможният изход към по-устойчив, мирен и светъл живот – не са работили съобразно принципите на възвишения живот и в тях е вземал надмощие принципът на личното облагодетелствуване. Че съществува знание, което е само заучено и такова, което е опитано, мнозина знаят, но малцина са проверили. Не, че не искат да опитат, но не могат, по простата и естествена причина, че границите на тяхната сегашна възможност на проява в тази област не се простират чак дотам. В бъдещето,те ще се издигнат до това положение, а идващите след тях ще заемат тяхното место, и така човек ще следва своя безконечен път и развой. Всеки, с идването си да живее на земята, носи със себе си своето малко или голямо съкровище със способности и сили, които по микроскопическа частица е събирал, работейки през вековете на своето минало, като целта на неговото сегашно идване е да обогати своето съкровище. Преимуществото на тези ученици, които истински живеят в това учение е, че те не се връщат назад.
към текста >>

Във всеки случай, човек трябва да бъде по-скромен, дори много по-скромен в мнението си, че той е успял да допринесе нещо за повдигането и културното развитие на човечеството, или на дадено общество, или най-малкото на даден индивид.
А тази солидарност на волите ще потвърди думите, че човечеството трябва да има само един учител – Христос. Ограничени в тесния кръг на своята лична воля, хората лесно попадат под заблуждения и малко по малко загубват пряката връзка с първоизточника на живота. Човекът въобще, е зависим и не може да се прояви самостоятелно. Или към злото или към доброто той ще трябва да прелее дадените му енергии. Разликата седи в това, че в доброто човек знае, че има извън себе си сътрудници, които работят с него и го подпомагат, а в злото той не знае, че тъмни демонични сили го тласкат към престъпления; учат го да мисли и говори, че е самостоятелен и независим и подпомагат развитието на порочните склонности v него. Във всеки случай, човек трябва да бъде по-скромен, дори много по-скромен в мнението си, че той е успял да допринесе нещо за повдигането и културното развитие на човечеството, или на дадено общество, или най-малкото на даден индивид. Всъщност, работата на човека в това отношение седи в много малко. Често пъти, кажеш някому само няколко думи, той се възземе, подигне се, закрепне и поеме нагорния път към самоусъвършенствуване. На други ти си говорил многократно; с много примери в твоя живот си искал да го накараш да види, че има един друг начин на живот и взаимоотношения – по-добри, по-приятни и по-полезни за самите нас, но той не се е променил, ако дори се е опитал да се подиграе и използува твоята доброта и услужливост. Преди да дойде до нас този, на когото ние трябваше да кажем тези няколко думи, той е бил наблюдаван и ръководен от възвишени духовно-интелигентни същества дълго време (защото за да се ръководи еволюцията на човечеството се изисква голяма интелигентност) и след това той е дошъл при нас, за да дадем и ние каквото можем, което, колкото и малко, все пак е една доста важна работа. За по-голяма яснота ще приведа едно сравнение.
към текста >>

29. Звезда – В. Вересаев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Новата радост е чужда още за съвременното човечество, но докато не се намери пътя, водещ към нея, напразно ще се губи време в очакване на ново общество, нови наредби.
Човечеството несъзнателно или съзнателно се стреми към най-добрата цел, братството. Пътят на доброто е път на съвършенството, пътят на доброто е път на силата, пътят на доброто е път на знанието, пътят на доброто е път на жертвата. Да си добър, значи да си умен и силен, а да си умен и силен – ти си разбрал закона на жертвата. Има една нова радост, която се отличава от радостта на богатия, силния, учения, младия и владетеля. Това е радостта, изпитана в момента, когато се извършва съзнателно и най-малкото добро, когато се жертваме за мравката или за царя. Новата радост е чужда още за съвременното човечество, но докато не се намери пътя, водещ към нея, напразно ще се губи време в очакване на ново общество, нови наредби. Новото ще го създадат новите хора, а новия човек сам себе си създава, никой друг. Партия или общество, каквото да е, което живее със суетните надежди, че утрешния нов порядък на живота, достигнат с насилие ще му помогне да добие образа на новия човек, то тия хора ще си останат и утре същите, каквито са и днес. Да си човек, да живееш един разумен живот с новата трайна и истинска радост, която е възможна при съзнателният братски живот, не е все едно да си задоволен материално. Много животни са задоволени материално, но пак са животни. * * * Вътрешният човек се пробужда.
към текста >>

Партия или общество, каквото да е, което живее със суетните надежди, че утрешния нов порядък на живота, достигнат с насилие ще му помогне да добие образа на новия човек, то тия хора ще си останат и утре същите, каквито са и днес.
Да си добър, значи да си умен и силен, а да си умен и силен – ти си разбрал закона на жертвата. Има една нова радост, която се отличава от радостта на богатия, силния, учения, младия и владетеля. Това е радостта, изпитана в момента, когато се извършва съзнателно и най-малкото добро, когато се жертваме за мравката или за царя. Новата радост е чужда още за съвременното човечество, но докато не се намери пътя, водещ към нея, напразно ще се губи време в очакване на ново общество, нови наредби. Новото ще го създадат новите хора, а новия човек сам себе си създава, никой друг. Партия или общество, каквото да е, което живее със суетните надежди, че утрешния нов порядък на живота, достигнат с насилие ще му помогне да добие образа на новия човек, то тия хора ще си останат и утре същите, каквито са и днес. Да си човек, да живееш един разумен живот с новата трайна и истинска радост, която е възможна при съзнателният братски живот, не е все едно да си задоволен материално. Много животни са задоволени материално, но пак са животни. * * * Вътрешният човек се пробужда. Хората скоро ще го познаят Нужно е сега да дойде съмнението, да се усъмним в досегашното себе, в своето безсилие Зад завесата на нашия поглед седи мярката на нашия живот, на всички научни и социални положения. Нужна е чиста и непорочна душа у тия, които търсят всичко това.
към текста >>

30. Съдържание на бр. 9-10 Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

ВИТЛЕЕМСКА 3ВЕЗДА – седмичен вестник на обществото за психични издирвания в България – Бургас. 10.
НОВО ЧОВЕЧЕСТВО – месечно списание. 5. ПСИХИК МАГАЗИН – месечно френско списание за духовни науки. 6. ЛУЧЕ Е ОМБРА – италианско месечно списание за духовен живот. 7. СВОБОДА – седмичен вестник за обнова на живота. 8. ЛЬО ФРАТЕРНИСТ – френски вестник за духовен живот. 9. ВИТЛЕЕМСКА 3ВЕЗДА – седмичен вестник на обществото за психични издирвания в България – Бургас. 10. УСТРЕМ – седмичен вестник – орган на македонската младеж. 11. ЕСПЕРАНТО – вестник на българските есперантисти. 12. ЕВАНГЕЛИСТ – орган на Българския Евангелистки Баптистки съюз – Лом. 13. УЧИТЕЛСКА МИСЪЛ – месечно френско. Завет към българската младеж. 14.
към текста >>

31. Проблеми на новото време – Вел. Вл. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

В него именно се крият всички ония отрови, които днес рушат обществото.
Ала човек е по-силен от условията, защото ги е сам създал. Нима оня човек, който съгражда къща и задлъжнява, не създава сам своите условия? Нима оня пияница, когото майка му е родила със здраво тяло, не изменя след 10-20 години своите условия, не покварява сам своя организъм? Условията криви! Това е площадно разбиране на живота. В него именно се крият всички ония отрови, които днес рушат обществото. С тия разбирания днес само се правят п опити - и ние виждаме техните резултати. Те са опитвани, опитвани! Дълбоко погледнато, сегашните страдания в живота на всеки човек индивидуално се дължат на предходни причини, предизвикани от миналото. Понеже природата е разумна, тя съхранява с абсолютна правда живота на Цялото. Следователно, тя държи точна сметка за всички нарушения на законите, които регулират Цялото и възстановява нарушеното равновесие.
към текста >>

Следователно при тези условия, при които живеем, благото на един народ, на едно общество, зависи от индивидите, които го съставят.
Следователно, тя държи точна сметка за всички нарушения на законите, които регулират Цялото и възстановява нарушеното равновесие. Ето защо всеки индивид е отговорен за своите дела, все едно дали той съзнава и признава това, или не. Всички индивиди образуват един велик организъм, организма на великия, космичен Човек, когото древните мъдреци са наричали Адам Кадмон. В този космичен Човек нищо не умира, но всичко се изменя: в него има едно непрекъснато математично движение на живите величини, които го съставят. Той именно се грижи за всички същества, които образуват неговия организъм и съхранява законите на Цялото. Следователно при тези условия, при които живеем, благото на един народ, на едно общество, зависи от индивидите, които го съставят. Във всеки индивид, във всяка душа трябва да има този мощен стремеж - да бъде разумна. Една от най-важните и мъчни задачи в света е да създаде човек своя индивидуален живот. Създаде ли се разумния човек, тогава дома, обществото, човечеството лесно могат да се създадат. Съвременните хора искат да преустроят първом човечеството, после обществото, дома и най-после човека. Очевидно този път е нелогичен, неправилен.
към текста >>

Създаде ли се разумния човек, тогава дома, обществото, човечеството лесно могат да се създадат.
В този космичен Човек нищо не умира, но всичко се изменя: в него има едно непрекъснато математично движение на живите величини, които го съставят. Той именно се грижи за всички същества, които образуват неговия организъм и съхранява законите на Цялото. Следователно при тези условия, при които живеем, благото на един народ, на едно общество, зависи от индивидите, които го съставят. Във всеки индивид, във всяка душа трябва да има този мощен стремеж - да бъде разумна. Една от най-важните и мъчни задачи в света е да създаде човек своя индивидуален живот. Създаде ли се разумния човек, тогава дома, обществото, човечеството лесно могат да се създадат. Съвременните хора искат да преустроят първом човечеството, после обществото, дома и най-после човека. Очевидно този път е нелогичен, неправилен. И не е ли ясно: вземете видни музиканти, които владеят своето изкуство и образувайте оркестър - в най-скоро време те ще ви дадат най-хубаво изпълнение. И съберете хора, които нищо не разбират от музика и се опитайте да образувате от тях оркестър: ще има само стържене и шум. Затова великите Учители на човечеството са обръщали такова внимание на индивидуалните души.
към текста >>

Съвременните хора искат да преустроят първом човечеството, после обществото, дома и най-после човека.
Той именно се грижи за всички същества, които образуват неговия организъм и съхранява законите на Цялото. Следователно при тези условия, при които живеем, благото на един народ, на едно общество, зависи от индивидите, които го съставят. Във всеки индивид, във всяка душа трябва да има този мощен стремеж - да бъде разумна. Една от най-важните и мъчни задачи в света е да създаде човек своя индивидуален живот. Създаде ли се разумния човек, тогава дома, обществото, човечеството лесно могат да се създадат. Съвременните хора искат да преустроят първом човечеството, после обществото, дома и най-после човека. Очевидно този път е нелогичен, неправилен. И не е ли ясно: вземете видни музиканти, които владеят своето изкуство и образувайте оркестър - в най-скоро време те ще ви дадат най-хубаво изпълнение. И съберете хора, които нищо не разбират от музика и се опитайте да образувате от тях оркестър: ще има само стържене и шум. Затова великите Учители на човечеството са обръщали такова внимание на индивидуалните души. Те, които са познавали великите закони на целокупния живот - не само както той се проявява тук, на нашата сиромашка земя, знаят, че човечеството не се оправя с площаден шум и голи приказки.
към текста >>

32. Малките величини в живота – Цв. Стайков Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

ФИЗИОГНОМИЯ ВСТЪПИТЕЛНИ ДУМИ Всички хора, към който и слой на обществото и да принадлежат, каквито и да са: учени или неуки, образовани или безкнижни, неволно се занимават с психология.
ФИЗИОГНОМИЯ ВСТЪПИТЕЛНИ ДУМИ Всички хора, към който и слой на обществото и да принадлежат, каквито и да са: учени или неуки, образовани или безкнижни, неволно се занимават с психология. Връзките им с околните, тяхното общуване с тях им налага това. И понеже повечето пъти в отношенията им с другите се преплитат техните чисто материални интереси - най-важни за съвременния човек - те без да щат стават „психолози" - мъчат се да отгатнат с какъв човек горе-долу имат работа, да прочетат скритите му помисли, да проникнат с една реч в „душата" му. Ала хората са слаби психолози. И никъде може би не съществува такъв произвол, както в преценката на вътрешното, душевното. Всеки съди на ум и хора и неща.
към текста >>

33. Житно зърно – А. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Обществото също е един организъм, в който някои от хората катализират, поддържат жизненото му равновесие.
Те да също из областта на безкрайно малкото - малки, не манифестиращи своята важност добродетели, които обуславят здравето на нашия духовен живот. Забележително е, че големите хора имат малките добродетели. За пояснение на горното твърдение, нека вземем следната мисъл: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога." Този, що е казал тези думи, е прониквал в дълбоките съотношения на нещата. Ако преведем тези думи на съвременен научен език, ще кажем: сърдечната чистота е оня хормон в духовния организъм, който обуславя функцията на способността ни да виждаме Бога, т.е. Истината. Не едно и две са местата в свещените книги, които свидетелстват за проникновението на мъдрите от време още. Обществото също е един организъм, в който някои от хората катализират, поддържат жизненото му равновесие. Ще напомним от Библията разказа за Лот и двете му дъщери, които имали милостта на Бога. Заради тях Той пощадил града Сигор. В случая те са онези обратни катализатори, които ограничават процеса за разрушаването на елин град. Все на същото място се говори, че десет души праведни са достатъчни, за да се пощади цял град от нечестиви. Тези десет са от рода на малките величини.
към текста >>

Те съществуват във всяко общество и навярно са от онези, които не проглушават света за своите дела, по израза на Карлейл, които работят в самота и мълчание, със съзнанието, че служат на Истината.
Ще напомним от Библията разказа за Лот и двете му дъщери, които имали милостта на Бога. Заради тях Той пощадил града Сигор. В случая те са онези обратни катализатори, които ограничават процеса за разрушаването на елин град. Все на същото място се говори, че десет души праведни са достатъчни, за да се пощади цял град от нечестиви. Тези десет са от рода на малките величини. Те съществуват във всяко общество и навярно са от онези, които не проглушават света за своите дела, по израза на Карлейл, които работят в самота и мълчание, със съзнанието, че служат на Истината. --------------------------------------------------------------------------------- [1] На проблема за храната от това гледище, поради неговата важност, ще се спрем в друга книжка.
към текста >>

34. Вести Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Да се даде съвършен израз на Безкрая чрез хармонията на множеството, на Единството и Обичта, чрез самопожертвуването, е обект на нашия индивидуален живот и този на нашето общество. (следва)
Това единство, което е в мен, търси не само единството в познанието за неговото постигане, но то твори също образи на единство за свое удоволствие и то се стреми към пълното осъществяване на единението в обичта. То търси само себе си в другиго. Това е един факт, който би бил абсурден, ако силата на неговата истинност не го правеше действителен. В обичта ние намираме една радост, която е върховна, защото тя е върховната истина. Ето защо се казва в Упанишадите, че „адветам е анантам" - „Единството е Безкрай", че „адветам е анандам" – „Единството е обич". Да се даде съвършен израз на Безкрая чрез хармонията на множеството, на Единството и Обичта, чрез самопожертвуването, е обект на нашия индивидуален живот и този на нашето общество. (следва)
към текста >>

35. Пред прага на Вечността - Цв. Стайков Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Така се сътворява това, което дава отликата на едни племена от други, или както го наричат, психология на племето или обществото.
Не по един начин ще дадат израз на своята душа тия, що са край морето и тия, що живеят в планината. Морето и планината не ще останат незабелязани по техните лица. Плувецът има един израз, а планинският поселник - друг. Единият има ястребово око, с което чака бялото облаче на виещата буря, а другият има нещо и в гласа и в походката си, което ни спомня за урвите и дебрите на планината. Така е и с отделните народи. Така се сътворява това, което дава отликата на едни племена от други, или както го наричат, психология на племето или обществото. Разбира се, има още редица фактори, които изписват чертите на отделната личност и народ и които в едни отношения са и решаващи, но тук привеждаме само въздействието на природата, като най-общо и най-неоспорвано. Езикът, на който приказват отделните народи, също не е нещо случайно, измислено. Той е придобит от усилието и опита на народната душа в дългото свое съществувание. Езикът е особен за всяко племе, и в него е вплетена духовната му същина. Той е един кабалистичен показалец за духовната мощ на целия народ и по него се прочита душата му.
към текста >>

36. Другар - стихотворение - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Разбира се, и ония, които виждат само изопачените образи, имат плитък поглед - те не могат да съзрат дълбоките реалности, които се пречупват така карикатурно от една дисхармонична и мътна духовна среда, каквато е съвременното общество.
Не е мястото да ги излагаме тук. Освен това имало е алхимици - мъдреци, продължители на свещените традиции на древните храмове на Посвещение, където е обитавал великия Дух на Хермес Тримогъщи - баща на Алхимията и шарлатанствуващи „алхимици", за които главна цел е да се домогнат да фабрикуват злато. Тия алхимици-маймуни дискредитираха алхимията, защото те дигаха шум, а мъдреците мълчаха. И във всичко е така: и в наука, и в религия, и във философия, и в изкуство - нещата се опорочават от непризваните, от тия които са само жалки карикатури. Та в наши дни от свещените окултни традиции, както и от дълбокия духовен живот са останали само карикатури - но тях само виждат обикновените хора и затова на устните им се изписва подигравка, колчем се помене за тях. Разбира се, и ония, които виждат само изопачените образи, имат плитък поглед - те не могат да съзрат дълбоките реалности, които се пречупват така карикатурно от една дисхармонична и мътна духовна среда, каквато е съвременното общество. Все пак радостно е да се констатира, че светли умове в съвременната наука, с по-ясен и по-дълбок поглед върху нещата, подпомогнати, разбира се от последните открития на модерната наука, можаха да разчетат донейде символичния език на алхимиците и да прозрат, че много от техните идеи носят чисто научен характер, че съвсем не са утопични блянове, а реални постижения и че - главно - смятаната за халосна мечта трансмутация на елементите е една научно разрешима задача, поне отчасти засега. Дали алхимичното превръщане на елементите ще се осъществи по старите пътища, или ще се подземат други, съвсем нови методи - това е въпрос на бъдещето. Ще поменем обаче, че в окултната наука, съществуват методи, много от които изискват свободно опериране в други, по-дълбоки и по-тънки сфери на вселената и че мнозина древни алхимици - алхимиците на египетските храмове запр. - са ги обладавали. При това, алхимията се е разпадала на няколко дяла - тя е имала приложение в различните полета на живота: физически, умствен и духовен.
към текста >>

В заключение на тия бележки, ще предам основните положения на Алхимията така, както сполучливо ги е резюмирал председателят на Обществото за проучване на древните науки Пиер Пиоб: 1.
- са ги обладавали. При това, алхимията се е разпадала на няколко дяла - тя е имала приложение в различните полета на живота: физически, умствен и духовен. Тя е имала и своята метафизична, философска страна. В някои от по-послешните книжки на списанието ние може би ще изложим основите на така наречената ментална или вътрешна алхимия - чисто психологична по своето естество и затова по-достъпна, поне в най-долните си степени - за всички ония, които могат да направят от своя вътрешен живот един сериозен обект и да го поставят под своя разумен, съзнателен надзор. Всички окултни ученици, които изучават опитно вътрешните основи на живота, по необходимост се занимават с вътрешна алхимия, защото една от основните им задачи е трансформиране на съзнанието. В заключение на тия бележки, ще предам основните положения на Алхимията така, както сполучливо ги е резюмирал председателят на Обществото за проучване на древните науки Пиер Пиоб: 1. Материята е една. 2. Тя подлежи на еволюция. 3. Всички елементи са само тела от единната материя, достигнали различни стадии на развой. 4. Понеже еволюцията е общ природен закон, то достатъчно е да се поставим в самите условия на природата, за да възсъздадем експериментално нейните творби. 5. Резултатът на всека еволюция е едно пълно превръщане.
към текста >>

37. Стихове - Gis Moll Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Те ратуват за световния мир по пътя на истинско общество на народите, всемирен арбитраж и всемирен парламент.
Разликата обаче, се заключава в начина, по който това е предадено, съобразно с народа и епохата, в която великите божи пратеници, основатели на религиите са били поставени да работят. Днес вече, благодарение подготовлението, което Христовото учение направи на човечеството, последното е готово да схване една универсална и истинска религия, която да обедини всички секти и да възстанови мира между всички хора, Баха Улах твърди, че неговото учение ще изиграе тази роля и затова казва, че то има същото отношение към християнството и другите религии, каквото е отношението на плода към цвета и пъпката. Всяка нова епоха в религиозния живот се почва с идването на един пророк. Баха Улах е пророкът на започващата епоха. Бахаистите се стремят да примирят религията с науката. Те ратуват за световния мир по пътя на истинско общество на народите, всемирен арбитраж и всемирен парламент. Като най-добро помагало за разбирателство и сближение между отделните народи те препоръчват международния език Есперанто, който заедно с улесненията, които предлага техниката за съобщенията, ще допринесе много за обединяването на човечеството. Бахаистите ратуват за равноправието на мъжа и жената, за въвеждане задължителното възпитание, особено за момичетата, от които като майки ще зависи качеството на поколението: - за отстранение крайностите в богатството, в беднотията и пр. Те смятат работата като служба на Бога, затова препоръчват, че всеки требва да работи. Всички тия принципи, близки на много умове от наше време, придават на това учение особена една свежест и съвременност, която му отваря сърцето на хора, копнеещи по нещо хубаво и смислено. Предтечата на Бахаизма - Баба, е преследван, измъчван и най-после разстрелян.
към текста >>

Ново Общество бр.
Възраждане год. XV кн. 5. 7. Наука и Разум том ІІ, кн. 4 8. в. Ново Общество бр. 46 9. в. Есперанто год. I бр. 12 ---------------------------------------------------------- [1] Между тях е и българският проф. геофизик Йордан Ковачев
към текста >>

38. Уводни думи към окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

18) Ново общество.
14) Към Здраве, бр. 2 - 5, 6. 15) Свобода, бр. 124. 16) Устрем, бр. 31. 17) Пътник. 18) Ново общество. 19) Евангелист. 20) Покровител на животните, книга 1. 21) Bulgara Esperantisto, 7. 22) Psychic Magasine, 202. 23) je Fraterniste, 271.
към текста >>

39. Основите на духовната музика - Ами-Саж Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Това е така, но ние знаем, че показалец за нравствената висота служат ония, които са по върховете на обществото и знаем, че колкото и малко, незначително да е числото на издигнатите, те са винаги като кваса в тестото, кой го превръща цялото в хляб.
За тях има родени питания, които до скоро смятаха чужди на младите. Въпросите за смисъла на живота, за практическото приложение на висшия нравствен закон, проблема за истинското християнство занимават мнозина, които макар и закрити, незабелязани в потока на общия живот, градят наченките на идващата раса, която ще бъде неминуемо раса на повече братство и колективност. Бързото увеличение на идейните вегетарианци, въздържатели, и др. показва, че е пробуден усета за една друга, по-широка правда, която има и по-голям размах От друга страна, проявяващият се общ интерес към въпроси от живота, науката, религията, показва, че критичната мисъл е наченала един втори, синтетичен етап, етап в който разхвърляните факти се сглобяват в един строен монизъм. Това твърдение за едни се вижда прибързано, тъй като всекидневната практика ни показва друго, именно, че увеселителните заведения, кафенетата, и нощните локали се пълнят изключително от млади хора. Това е така, но ние знаем, че показалец за нравствената висота служат ония, които са по върховете на обществото и знаем, че колкото и малко, незначително да е числото на издигнатите, те са винаги като кваса в тестото, кой го превръща цялото в хляб. От личния пример на тия, призваните, които най-често не са окичени със звънливи имена, ще се срутят веригите на лошия навик и ще паднат извратените разбирания, които създават духовното робство. Същото това, можем да проследим и в живота на народите. Ако вземем пред себе си картата на света ще видим, че границите, които отделят един народ от друг, са писмо за големия световен егоизъм. Завоевателната политика на народите, особено на западноевропейските, „цивилизованите народи", начерта граници, които ще бъдат причина за нови размирици и нови войни. При съществуващата разпоредба за интереса на държавите, има много племена, лишени от възможността да живеят самостоятелен културен живот и да говорят своя език.
към текста >>

40. Психология на вярата Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Един вдъхновен музикант знае как да свърже богатството на духовните мисли със силата на чистите чувства в една съвършена музикална продукция и по този начин изпълнява една велика задача, защото действува непосредствено на човешките сърца; събуждайки най-добрите чувства у хората, той играе вече ролята на организатор и създател на бъдещето хармонично общество, желано, но не създадено в древността, когато мъдреците на древна Гърция са казвали: „Всеки социален строй почива върху добрата музика", която като една висша духовна сила определя морала и общественото благо.
Техният глас е топъл, богат с най-разнообразни интонации и нежни нюанси, а думите – една истинска изговорена музика, която трогва дълбоко слушателите. На кого от нас не се е случвало да бъде ентусиазиран от топлата, пламенна реч на някой разгорещен оратор, а после, при прочита ù да я намери студена и даже с ограничени и бедни мисли. Да, тъй е, защото гласът на оратора е бил отзвук на музиката от собствените му изживявания, които събуждат у нас цял свят от чувства. Силата на речта не почива в значението на думите, но в чистото чувство, пречупено като звук; и не мислите са причина за нашата емоция, а музикалните акценти, които нюансират различните периоди на речта. Тук се крие и тайната на демагозите, които посредством своите жестове и интонация увличат и вълнуват слушателите си. Един вдъхновен музикант знае как да свърже богатството на духовните мисли със силата на чистите чувства в една съвършена музикална продукция и по този начин изпълнява една велика задача, защото действува непосредствено на човешките сърца; събуждайки най-добрите чувства у хората, той играе вече ролята на организатор и създател на бъдещето хармонично общество, желано, но не създадено в древността, когато мъдреците на древна Гърция са казвали: „Всеки социален строй почива върху добрата музика", която като една висша духовна сила определя морала и общественото благо. Ето следователно как музиката може да се разгледа като социална функция. Музиката е един жив език, който се отзовава право в човешкото сърце и събужда там най-разнообразни чувства. Музиката е универсален, всеобщ език, защото тя е съществувала през всички времена, във всички места и защото всички народи пеят и са чувствителни към чара на музиката. Не пеят ли навсякъде и не са ли пели при всички случаи в социалния живот? Тук му е мястото да се отбележи още, че музиката е била винаги свързана с религиозния култ, за което свидетелствува и самата Библия.
към текста >>

41. Съдържание на бр. 4 и 5 Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ново общество – 49. 15.
132, 133, 134. 10. Пътник – 124, 125, 126, 126 11. Устрем. – 40. 12. Наковалня – 26, 27, 28. 13. Добро здраве – 25. 14. Ново общество – 49. 15. Витлеемска звезда – 22, 23. 16. Psychic Magazine 204 и 205. 17. Есперантска младеж – 7. 18. Към здраве – 7. 19. Здравна просвета 16, 17, 18. 20.
към текста >>

42. Изток и Запад – Вел. Вл. Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

И днес хората в своите действия се ръководят не от някакви морални принципи, не от веленията на вътрешния закон, а от страх пред писани закони, от страх да не попаднат под юридическа отговорност или да паднат в очите на обществото Страхът от юридическа отговорност и общественото мнение за мнозина са спирачка, за да не дадат воля на своите долни, атавистични нагони.
И наистина, наивен човек ще да е бил Хус. Да дръзнеш да се обявиш против папата, чиято власт се крепи на щикове, клади, инквизиции, и да апелираш към Христа, това ще се е видяло съвсем наивно на благочестивите прелати. Да се облягаш на един институт, чиято власт се крепи на нещо осезаемо (и „светите отци" са знаели добре това „осезаемо") - има смисъл, но на Христа... Изнасям горната историческа картина, защото представлява голям психологичен интерес. Тя символизира едно състояние на съзнанието у човека, една от неговите степени. И тази степен и до ден днешен в голяма част от човечеството не е още превъзмогната. И днес хората в своите действия се ръководят не от някакви морални принципи, не от веленията на вътрешния закон, а от страх пред писани закони, от страх да не попаднат под юридическа отговорност или да паднат в очите на обществото Страхът от юридическа отговорност и общественото мнение за мнозина са спирачка, за да не дадат воля на своите долни, атавистични нагони. Така запример, един чиновник изпълнява „съвестно" своите задължения, защото бди зоркото око на някой началник. Някой друг се бои да влезе в чуждо лозе или градина, защото го е страх от окото на стражаря. Какво несносно многоглаво чудовище е държавата, па и обществото за хора с такова съзнание. Ако обаче той види, че някое от очите на многоокия Аргус не го гледа, ако остане сам със себе си, както той си мисли, той смело престъпва и писани закони и обществено мнение. „Нали никой не види?
към текста >>

Какво несносно многоглаво чудовище е държавата, па и обществото за хора с такова съзнание.
Тя символизира едно състояние на съзнанието у човека, една от неговите степени. И тази степен и до ден днешен в голяма част от човечеството не е още превъзмогната. И днес хората в своите действия се ръководят не от някакви морални принципи, не от веленията на вътрешния закон, а от страх пред писани закони, от страх да не попаднат под юридическа отговорност или да паднат в очите на обществото Страхът от юридическа отговорност и общественото мнение за мнозина са спирачка, за да не дадат воля на своите долни, атавистични нагони. Така запример, един чиновник изпълнява „съвестно" своите задължения, защото бди зоркото око на някой началник. Някой друг се бои да влезе в чуждо лозе или градина, защото го е страх от окото на стражаря. Какво несносно многоглаво чудовище е държавата, па и обществото за хора с такова съзнание. Ако обаче той види, че някое от очите на многоокия Аргус не го гледа, ако остане сам със себе си, както той си мисли, той смело престъпва и писани закони и обществено мнение. „Нали никой не види? " - И такива хора, хора на външния, писан закон, могат да извършат насаме всичко. Те не се гнусят от себе си, когато вършат и най-долни престъпления, защото още не виждат себе си. И наистина един човек, който тачи хорското мнение повече от внушенията на своята съвест, който пред чужди очи се бои да извърши това, което насаме извършва без страх и угризение, още не е видял себе си.
към текста >>

43. Заровените таланти Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

За се избавят от гибел, те разтръбяват наляво и надясно, словом и писмено - чрез брошури или пратеници, че „Новата Звезда", не е едно от лъчезарните „Слънца" на небето, а една злокобна комета, която иде към земята - че „това е един Демон, кой скоро ще слезе да предизвика бури и метежи, да разруши основите на човешкия морал и общество и да потопи човечеството в нови страдания и кърви.
А как да съобщят това на треперещите и очакващи люде? Да им известят ли, че „Новата Звезда" е едно Слънце, че на земята иде светъл празник - Божий Пратеник иде, който ще донесе великото Божие благословение на човечеството?! Но тогава всички хора ще се възрадват с небесна радост, ще се облекат в светли одежди, за да посрещнат Новото Слънце, което изгрява - Спасителят на човечеството. А тях - тези недостойни служители на небето - ще ги убият с камъни, за да не бъдат наказани всички от строгия небесен Съдия. * И тези жреци на небесната наука, които виждат мисията на звездата, в себе си решават да скрият истината. За се избавят от гибел, те разтръбяват наляво и надясно, словом и писмено - чрез брошури или пратеници, че „Новата Звезда", не е едно от лъчезарните „Слънца" на небето, а една злокобна комета, която иде към земята - че „това е един Демон, кой скоро ще слезе да предизвика бури и метежи, да разруши основите на човешкия морал и общество и да потопи човечеството в нови страдания и кърви. И че всички хора трябва да се приготвят да воюват срещу Него и неговите люде, когато дойдат, защото те ще са едно голямо зло за света". — Но всички тези известия, за тяхно изумление, много малко разтревожиха мирните жители на земята, сякаш те сещаха със сърцата си, че това не е истина. Защото невидимата ръка на далекото Слънце вече ги галеше и обливаше в своята любов и светлина. - То изгряваше и в техните души. А светлината на Звездата ставаше все по-голяма, Слънцето все повече се приближаваше към земята и Истината, все по-силно изгряваше в душите на хората, Озлобените жреци не преставаха да вещаят на хората велики бедствия, ако те приемат този „Демон", ако те приемат неговите хора и неговото учение.
към текста >>

„Защото, - говореха озлобените свещеници - те ще показват светли лица, ще говорят за Истина и Любов, а всъщност ще подкопават основите на обществото и ще готвят великата гибел на цялото човечество".
И че всички хора трябва да се приготвят да воюват срещу Него и неговите люде, когато дойдат, защото те ще са едно голямо зло за света". — Но всички тези известия, за тяхно изумление, много малко разтревожиха мирните жители на земята, сякаш те сещаха със сърцата си, че това не е истина. Защото невидимата ръка на далекото Слънце вече ги галеше и обливаше в своята любов и светлина. - То изгряваше и в техните души. А светлината на Звездата ставаше все по-голяма, Слънцето все повече се приближаваше към земята и Истината, все по-силно изгряваше в душите на хората, Озлобените жреци не преставаха да вещаят на хората велики бедствия, ако те приемат този „Демон", ако те приемат неговите хора и неговото учение. „Защото, - говореха озлобените свещеници - те ще показват светли лица, ще говорят за Истина и Любов, а всъщност ще подкопават основите на обществото и ще готвят великата гибел на цялото човечество". Но напразно! - Техните клевети остават безрезултатни, Защото простряната ръка на невидимото Слънце все по-нежно галеше душите на хората и им носеше радост, светлина и живот. И дойде очакваният ден. Звездата-„Слънце” слезе на земята. Тогава Истината възкръсна пред очите на всички и те разбраха великата заблуда, в която ги бяха поставили мнимите небесни жреци и посланици.
към текста >>

44. Съдържание на бр. 7 и 8 Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ново общество, вестник, Витлеемска звезда Трезва просвета.
Гълъбов: № 2. Рабиндранат Тагор - Разкази. Всички са издания на „Акация" - София, ул. Витошка № 21 - Денкоглу. Редовно се получават в редакцията: Учителска мисъл, Свобода, седмичен вестник. Ново общество, вестник, Витлеемска звезда Трезва просвета. Младежки зов. Здравец, вестник. Детска радост, списание, Наковалня, списание. Възраждане списание. Добро здраве, вестник.
към текста >>

45. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Когато хората разберат тия дълбоки причини, ще дойдат до тази разумна философия, върху която ще се съгради бъдещия строй на обществото – „зората на новата цивилизация".
Когато срещнем някои хора, които стоят, да кажем по-долу от нас, според Христовото учение не бива да ги осъждаме в своята душа, а да извлечем урок, да намерим причините, които са ги довели до това положение и, ако има нещо от тях в нас, да го изкореним. Защото онзи, който е положил великите закони в живота, казва: „не съдете, да не бъдете съдени". В тия думи има дълбок смисъл и който ги е проумял, се е домогнал до великия закон на човешкото благо. Съвременните зоолози изучават животните и са дали на света много ценни работи, но никой още не е проучил дълбоките причини, които ги създават; така: защо, например, някои имат рога, а други не; защо някои се влекат, а други ходят на четири крака; защо някои ядат месо, а други пасат трева; защо са лишени от човешка интелигентност. А за това има дълбоки и основни причини, то не е така произволно, както може някой да помисли. Когато хората разберат тия дълбоки причини, ще дойдат до тази разумна философия, върху която ще се съгради бъдещия строй на обществото – „зората на новата цивилизация". Цялата съвременна цивилизация почива върху възгледите на фарисея – тя е фарисейка цивилизация. Тази цивилизация, дето хората се различават по форма, по външност, по етикеция, се е родила в далечното минало на Египет, Индия, Вавилон, Китай, Персия, Юдея, Гърция, Рим. Тя е днес и в Европа, облечена в красива християнска мантия. Не казвам, че тя в своите основи е нещо лошо, но казвам, че формата всякога трябва да има в себе си известно съдържание; вън от това формата си остава една проста черупка, в която могат да живеят само паразити. Когато фарисеят се молеше, Христос го гледаше и му казваше: ,,Твоята душа е размътена, твоите праотци не са живели такъв чист живот, както ти си въобразяваш.
към текста >>

46. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Надникнете вие във всички слоеве на обществото, от най-висшите до най-низшите, надникнете в ония среди, които претендират да бъдат носители на разните изкуства и ще видите, каква безпощадна война за надмощие се води там.
Защото в живота има един ръководен принцип, който определя възмездието - всекиму според делата. Малко по малко човек се е отклонявал от истинския път на своето развитие, условията в живота му са се влошавали и неговите идеали са ставали все по-дребнави и по-дребнави. Човешкото достойнство се продава на нищожна цена; братските чувства се погазват за нищо и никакви дребнавости. Дори често пъти човек оплаква загубата на онова, което го измъчва и води към опропастяване. Той страда и все пак пада и се покланя на оня бич, който го шиба в лицето; превива гръбнак пред ,,силните", а сам би могъл да бъде силен; бори се с ярост, за да препречи пътя на онзи лъч, който му осветлява пътя към свобода, мир и щастие!.. Надникнете вие във всички слоеве на обществото, от най-висшите до най-низшите, надникнете в ония среди, които претендират да бъдат носители на разните изкуства и ще видите, каква безпощадна война за надмощие се води там. Всеки вижда в своя съработник един противник, който е в състояние да засенчи неговото творчество и се стреми да му отговори със същото. При такива условия не може да се говори за истинско изкуство. Това е признак, че никой не е сигурен в своето изкуство. Ако хората биха заработили с вяра в духовните принципи на човечеството, те коренно биха променили своя живот и отношенията си един спрямо друг. Защо да не се радваме ние, когато другите успяват?
към текста >>

47. НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

По отношение семейството или обществото важи същото.
Малкият свършва незначителна работа. И тази фигура ни показва, че за да разрешим успешно задачите на живота, трябва първо да употребим правдата, изкуството и благородството, подкрепени от волята и разумността. Те са най-важните фактори за всеки успех; материалните блага идат на второ място, те са допълнение на първите. Когато в нас се яви някое желание, преди да вземем решение, нека вдигнем ръката си. да я отворим и като я затворим, веднага да спрем мисълта си върху значението на пръстите; те ще ни кажат, какво трябва да желаем и кои са най-важните неща за придобиване. По отношение семейството или обществото важи същото. Средният пръст и палецът, които са най-силни, ни казват да бъдем преди всичко разумни и справедливи, да разбираме нуждите на хората и да им помагаме. При помагане на близките си, на някой страдащ брат, пак ще затворим ръката, ще помислим върху нея, как палецът, който представлява Божествения принцип, подкрепя другите пръсти и така ще намерим най-разумния начин, за да дадем нашата помощ. При възпитанието, пръстите също ще ни покажат, кои добродетели трябва първо да събудим в душите на нашите по-малки братя. Малкият пръст, който представлява материалните блага, сам, без помощта на другите пръсти, може да свърши много малко работа. Той, сам, има незначителна роля в дейността на държим, тъй както материалните богатства без висши духовни качества у човека, нищо добро не могат да допринесат.
към текста >>

48. Списанието PDF Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Зовем всички които смятат че ЖИТНО ЗЪРНО разнася в обществото светлина на едно духовно схващане, което може да обнови живота - да се погрижат за неговото по-широко разпространение, като запишат, поне още по един абонат, Продължава се подписката за записване за четвъртата годишнина на сп.
Който пък плати 150 лева, ще получи веднага и премия от книги по избор за 100 лева. Който пък плати 250 лева, ще получи освен изброените книги и премия от книги за 250 лева. Така че, по третото условие, абонатът получава съчиненията на Толстой, 1-ва серия безплатно. На 15 того се изпращат първите 2 книги. Молим всички, на които е изпратена настоящата втора книжка от четвъртата годишнина на списанието ЖИТНО ЗЪРНО, и не желаят да станат абонати за през годината, да я върнат обратно в редакцията, а ония, които желаят да станат такива, да съобщят своевременно това. Зовем всички които смятат че ЖИТНО ЗЪРНО разнася в обществото светлина на едно духовно схващане, което може да обнови живота - да се погрижат за неговото по-широко разпространение, като запишат, поне още по един абонат, Продължава се подписката за записване за четвъртата годишнина на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО". Годишен абонамент 60 лева. Редакция „Оборище" 24, София. ОТДЕЛНА КНИЖКА 7 лева.
към текста >>

49. Пътят на познанието - Рудолф Щайнер Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

- Ама обществото не ми е дало нищо.
Когато някой казва, че Духът Божий живее в него, че вярва в Бога, това подразбира, че в него тече царска кръв, но има нещо, което той трябва да придобие - животът и знанието. Ние трябва да превъзпитаме себе си, да дойде у нас вечният живот, както и положителното, истинското знание. Придобием ли тия неща, чрез тях ще пресъздадем необработената почва в себе си. Някой казва: баща ми не ми е дал нищо. Не, много нещо е дал баща ти, но трябва да работиш! - Ама обществото не ми е дало нищо. - Не, и обществото ти е дало много нещо, но трябва да работиш! Хората често казват: нищо не можем да направим в света. - Всичко може да направите. Кога? - Когато имате живота и знанието. Само болният не може да си върши работите, но здравият всичко може.
към текста >>

- Не, и обществото ти е дало много нещо, но трябва да работиш!
Ние трябва да превъзпитаме себе си, да дойде у нас вечният живот, както и положителното, истинското знание. Придобием ли тия неща, чрез тях ще пресъздадем необработената почва в себе си. Някой казва: баща ми не ми е дал нищо. Не, много нещо е дал баща ти, но трябва да работиш! - Ама обществото не ми е дало нищо. - Не, и обществото ти е дало много нещо, но трябва да работиш! Хората често казват: нищо не можем да направим в света. - Всичко може да направите. Кога? - Когато имате живота и знанието. Само болният не може да си върши работите, но здравият всичко може. В истинския живот човек трябва да бъде здрав.
към текста >>

50. ПРИНЦИПИТЕ НА ПЕДАГОГИКАТА - П. Г. Пампоров Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Във външния живот ние се упражняваме на разнообразни занаяти и служби; те ни дават положение и место в обществото, между хората.
Радостта е най-силната връзка между двата живота, тя ражда вяра и спокойствие. Във всяка дейност трябва да виждаме вътрешната страна. Колкото сме по-крепки и будни вътрешно, толкова нашите движения и дела ще бъдат по-хармонични и правилни. За да имаме успех във физическия живот, трябва да имаме вътре в нас знание, благородство, идеал. Външният живот се подчинява на вътрешния, но и двата са потребни за нашето развитие. Във външния живот ние се упражняваме на разнообразни занаяти и служби; те ни дават положение и место в обществото, между хората. С другия живот, с живота на мисълта, на чувствата и на желанията ние живеем в тъй наречения духовен мир. Хората, които историята на човечеството възвеличава, са герои на вътрешния живот, които са се проявявали в духовния живот на мисълта, на добродетелите и на самопожертвуването. Тялото е материалист, но ние имаме засега нужда от него, за да се проявим тук на земята. То има естествени нужди, които трябва да се задоволяват: храна, дрехи, подслон; нему трябва движение и почивка, чист въздух, светлина и топлина, Тялото ни е временен съд, но наемът за него е скъп, толкова скъп, че човек днес работи и живее почти само за да плаща разходите на тялото си. Интересното е там, че ние понякога забравяме вътрешния живот, ставаме едно с тялото си, мислим само за него; претоварваме го с вредна храна и удобства и така заробваме душата и духа, за да плащаме разноските за него, понеже природата нищо не дава даром.
към текста >>

51. Списанието PDF Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Витлеемска звезда - орган на обществото за психични издирвания и Духознание в България, год.
5-6 1928 г. София Наковалня - седмично, литературно, научно списание — София. Получава се редовно. Възраждане - месечно списание за въпросите на живота, година XVII кн. 8, 1928 г. София. Витлеемска звезда - орган на обществото за психични издирвания и Духознание в България, год. VII, брой 29, 1928 година Бургас. Нашето дете - списание за отглеждане и възпитание на децата. год. I кн. 2, 1926 год. София. Учителска мисъл - год.
към текста >>

52. ПЪТ НА ПОЗНАНИЕТО - Рудолф Щайнер Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Всеки човек, всеки дом, всяко общество, всеки народ трябва да дойде до едно вътрешно единство между всички живи същества.
Днес хората плащат хиляди левове за статуята на някой велик скулптор. Колко повече трябва да плати човек за своята жива, безсмъртна статуя, дадена му от Бога? Колко години наред природата е сграждало тази велика статуя! В това отношение днес всеки човек требва да бъде сам за себе си велик художник и ваятел, да моделира и усъвършенствува своята статуя, която тази Първична Причина му дала като ценен, незаменим дар в живота. И трябва ли след всичко това човек да се отрича, да прекъсва тази връзка и да си създава нов култ? Всеки човек, всеки дом, всяко общество, всеки народ трябва да дойде до едно вътрешно единство между всички живи същества. Малките народи трябва да разбират този закон, защото чрез него те ще се повдигнат. Ако Първичната Причина е към страната на един народ, тя ще го повдигне, ще създаде у него здрав мозък, здрави дробове, здрав стомах и здраво тяло. Здравият мозък подразбира здрав ум; здравите дробове - правилна чувствителност; здравото тяло и здравият стомах - здравословна .деятелност на човешкия живот. Каже ли твоят ум, че трябва да мислиш само за себе си, той не е здрав ум и е подписал вече твоята смъртна присъда. Каже ли твоето сърце, че требва да тупти само за тебе, то не е здраво, и е подписало вече твоята смъртна присъда.
към текста >>

53. БОГ И ЧОВЕК - Свами Вивекананда Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Егоистичната човешка воля не може да ръководи Истината; напротив, самата Истина трябва да стане господар на човека, да проникне цялото негово същество, да го направи отражение на вечните закони в обществото на духовете.
Даже онзи, който се заблуждава, в стремлението си към Истината придобива такава сила, която го отклонява от неверния път. Ако той се заблуждава, тази сила го овладява и го извежда на варния път. Възражението: аз мога да се излъжа - е вече разрушително неверие. То показва, че човек няма никакво доверие в силата на Истината. Работата се състои в това: да не си поставиш егоистична цел, а да се предадеш безкористно на духа, и той да те ръководи. Егоистичната човешка воля не може да ръководи Истината; напротив, самата Истина трябва да стане господар на човека, да проникне цялото негово същество, да го направи отражение на вечните закони в обществото на духовете. Той трябва да се преизпълни с тези вечни закони, за да ги излее в живота. Както строго се отнася към мисълта си, търсещият познанието требва да наблюдава зорко и своята воля. Благодарение на това, той с всичката си скромност става носител на Истината и Красотата. И с това се издига до съучастник в света на духовете; така той се изкачва от една степен на развитие до друга. Духовен живот не може да се добие само чрез съзерцание; той се постига само по пътя на преживяването.
към текста >>

54. ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Но той изглеждал такъв, само когато е в обществото.
И ако вие се спрете в своето страдание, в своето нещастие, ще видите, че тези Божествени мисли идат. Да любим Бога, значи да долавяме тези Божествени мисли, които ни идат отвътре и да ги последваме. Те постоянно бликат отвътре.” Учителят Един, който е живял всред най-шумния външен живот, разтваря своята опитност. Той се е обличал най-разкошно, по последната мода, имал е всички външни удоволствия, външно изглеждал весел и щастлив. И приятелите му го считали за такъв. Но той изглеждал такъв, само когато е в обществото. М когато оставал сам, той плачел, намирал всичко това за безсмислено, глупаво, празно, и искал да се самоубие. Но на другия ден пак се втурвал в този шумен живот. И той го продължавал само за да не съзнава поне за момент пустинята, в която живее. И мнозина, които живеят така, всъщност вътрешно чувствуват празнотата, пустинята, която ги заобикаля и се чувствуват нещастни. Отде иде това, което хвърля истинска светлина върху тяхното съзнание?
към текста >>

55. ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ - Georg Nordmann Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Нещо повече: те са необходими и за всеки човек, който иска да изучава себе си, своите сили и способности, който иска да познае своето място в обществото, да поправи своите недъзи, да развие своите добродетели, с една дума да изпълни своята задача в живота.
Разумната Любов - е ключ, с който могат да се отворят детските души; без него нищо не може да^се направи. С него ние почваме истинската работа. Окултните науки - френология, физиогномия, хиромантия, графология и астрология - ни идат по-нататък на помощ - да изучим индивидуалността у децата, да изучим местото на всеки човек в този велик Божествен организъм, понеже всеки човек е роден за специална работа. Един от най-важните въпроси в новата педагогика е въпросът за професионалното ориентиране на подрастващото дете. А той е тясно свързан с изучаване индивидуалността на всяко дете и съобразяване в учебната работа с тази индивидуалност Във връзка с тези въпроси именно, окултните науки хвърлят обилна светлина и идат на помощ на всички, крито боравят с възпитанието и образованието на децата. Нещо повече: те са необходими и за всеки човек, който иска да изучава себе си, своите сили и способности, който иска да познае своето място в обществото, да поправи своите недъзи, да развие своите добродетели, с една дума да изпълни своята задача в живота. Вярно е, че както и в официалната наука, така и в областта на окултната наука, има профани, но това съвсем не значи още, че окултната наука - във всичките ù подразделения - е измама и мошеничество. Да се мисли и говори тъй, значи да не се познават най-новите придобивки на официалната наука, значи да се отрича и прогреса в науката. Официалната наука още не е признала френологията, физиогномията, хиромантията, графологията и астрологията като научни дисциплини или ги признават само отчасти, обаче ние знаем, че винаги има нови истини в науката, които се налагат след дълга борба, Официалната наука е консервативна, а то не е зло само по себе си; иначе тя трябваше да приеме всички фантазии за истина. Обширните изследвания, обаче, в последно време на много учени и професори в тия области показват, че не е далеч времето, когато тези окултни науки ще бъдат официално признати. За нас е важно, обаче, да знаем още днес, какво значение имат те за педагогиката.
към текста >>

56. Окото и науката Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Защо във всеки народ, при всяко състояние на обществото, човекът е търсил високият идеал на съвършенството - в Бога, в човека?
Тази дупчица все повече и повече се разширява и в зависимост от това, в каква степен тя се разширява, аз ще виждам все повече и повече лица, а когато тя стане толкова голяма, колкото самата завеса, аз ще застана лице с лице срещу вас Вие не сте се изменили в течение на това време, вие сте били през всичкото време там, гдето сте сега - увеличавала се е, развивала се е само дупката, а вие сте се само открили, проявили. Също така е и с Духа. Вие няма какво да достигате съвършенство - вие вече сте съвършени и свободни. Какво представляват от себе си, в същност, всички тези идеи за Бога, за религията, за това, което ще бъде там, зад гроба? Защо човек търси Бога? Защо във всеки народ, при всяко състояние на обществото, човекът е търсил високият идеал на съвършенството - в Бога, в човека? Да, затова, защото всичко туй е в човека. Ето, сърцето ви бие, а вие не разбирате и мислите, че това е нещо външно. Това е Бог, който живее вътре във вас, пробужда ви за да търсите Него, да осъществите, да въплътите Него. И след дълги търсения навсякъде - в църквата, на земята, на небето - ние, завършвайки кръга, най после се връщаме назад към нашата душа и намираме, че Този, Когото сме търсили по целия свят, за Когото сме плакали, към когото сме се обръщали в нашия храм, на когото ние сме гледали като тайна на всички тайни, скрит в задоблачните светове, Той се оказва за нас по-близък от всичко близко, Той - е мое Аз, същност на моя живот, на моето тяло, на моя дух: „Аз съм Ти и Ти си Аз". В това е истинската природа на човека - признайте я, проявявайте я!
към текста >>

Но, казват: може ли това да бъде осъществено в съвременното общество?
Ако аз съм само това малко тяло, аз ще се старая да го запазя, ще го завардя, в ущърб на другите също такива тела; аз ще се отделям от вас, от всички хора. А щом се яви идеята за отделността, заедно с нея се явява и всяко зло и страдание. И велико дело е да се съдействува на хората да се избавят от това заблуждение, защото, щом като познаят, че това е заблуждение, ще познаят Истината, и земята ще се превърне на рай - рай. който не могат да осъществят никакви машини, никакви материални етическа знания, Всичко това само увеличава страданията, както се увеличава пламъка на кладата, когато се налива масло. Без познанието на Духа, всяко познание за материята е само наливане масло в огъня, само дава възможност на човека да се залови за това, което принадлежи на другите, да живее в ущърб на другите, да отнема техния живот, вместо да полага своя живот за тях. Но, казват: може ли това да бъде осъществено в съвременното общество? Истината не се прекланя пред обществото, това общество е длъжно да се прекланя пред Истината - да се преклони или да умре. Истината не може да се приспособи км обществото. Ако такива високи истини, като тази, която се заключава в заповедта, за любовта към ближния, за изоставяне всякакво самолюбие, не могат да бъдат осъществени от обществото, то по-добре нека това общество изчезне, по-добре хората да се разпръснат по горите. Има два вида мъжество: едното подбужда човека да се нахвърля в боя върху неприятелските пушки - това е мъжеството на тигъра, на вълка. Но има друго мъжество - духовно мъжество.
към текста >>

Истината не се прекланя пред обществото, това общество е длъжно да се прекланя пред Истината - да се преклони или да умре.
А щом се яви идеята за отделността, заедно с нея се явява и всяко зло и страдание. И велико дело е да се съдействува на хората да се избавят от това заблуждение, защото, щом като познаят, че това е заблуждение, ще познаят Истината, и земята ще се превърне на рай - рай. който не могат да осъществят никакви машини, никакви материални етическа знания, Всичко това само увеличава страданията, както се увеличава пламъка на кладата, когато се налива масло. Без познанието на Духа, всяко познание за материята е само наливане масло в огъня, само дава възможност на човека да се залови за това, което принадлежи на другите, да живее в ущърб на другите, да отнема техния живот, вместо да полага своя живот за тях. Но, казват: може ли това да бъде осъществено в съвременното общество? Истината не се прекланя пред обществото, това общество е длъжно да се прекланя пред Истината - да се преклони или да умре. Истината не може да се приспособи км обществото. Ако такива високи истини, като тази, която се заключава в заповедта, за любовта към ближния, за изоставяне всякакво самолюбие, не могат да бъдат осъществени от обществото, то по-добре нека това общество изчезне, по-добре хората да се разпръснат по горите. Има два вида мъжество: едното подбужда човека да се нахвърля в боя върху неприятелските пушки - това е мъжеството на тигъра, на вълка. Но има друго мъжество - духовно мъжество. Когато бил в Индия, Александър Македонски видял веднъж изнемощял старец, седящ на камък Александър заговорил с него и речта на стареца много му се харесала.
към текста >>

Истината не може да се приспособи км обществото.
И велико дело е да се съдействува на хората да се избавят от това заблуждение, защото, щом като познаят, че това е заблуждение, ще познаят Истината, и земята ще се превърне на рай - рай. който не могат да осъществят никакви машини, никакви материални етическа знания, Всичко това само увеличава страданията, както се увеличава пламъка на кладата, когато се налива масло. Без познанието на Духа, всяко познание за материята е само наливане масло в огъня, само дава възможност на човека да се залови за това, което принадлежи на другите, да живее в ущърб на другите, да отнема техния живот, вместо да полага своя живот за тях. Но, казват: може ли това да бъде осъществено в съвременното общество? Истината не се прекланя пред обществото, това общество е длъжно да се прекланя пред Истината - да се преклони или да умре. Истината не може да се приспособи км обществото. Ако такива високи истини, като тази, която се заключава в заповедта, за любовта към ближния, за изоставяне всякакво самолюбие, не могат да бъдат осъществени от обществото, то по-добре нека това общество изчезне, по-добре хората да се разпръснат по горите. Има два вида мъжество: едното подбужда човека да се нахвърля в боя върху неприятелските пушки - това е мъжеството на тигъра, на вълка. Но има друго мъжество - духовно мъжество. Когато бил в Индия, Александър Македонски видял веднъж изнемощял старец, седящ на камък Александър заговорил с него и речта на стареца много му се харесала. Той го повикал със себе си.
към текста >>

Ако такива високи истини, като тази, която се заключава в заповедта, за любовта към ближния, за изоставяне всякакво самолюбие, не могат да бъдат осъществени от обществото, то по-добре нека това общество изчезне, по-добре хората да се разпръснат по горите.
който не могат да осъществят никакви машини, никакви материални етическа знания, Всичко това само увеличава страданията, както се увеличава пламъка на кладата, когато се налива масло. Без познанието на Духа, всяко познание за материята е само наливане масло в огъня, само дава възможност на човека да се залови за това, което принадлежи на другите, да живее в ущърб на другите, да отнема техния живот, вместо да полага своя живот за тях. Но, казват: може ли това да бъде осъществено в съвременното общество? Истината не се прекланя пред обществото, това общество е длъжно да се прекланя пред Истината - да се преклони или да умре. Истината не може да се приспособи км обществото. Ако такива високи истини, като тази, която се заключава в заповедта, за любовта към ближния, за изоставяне всякакво самолюбие, не могат да бъдат осъществени от обществото, то по-добре нека това общество изчезне, по-добре хората да се разпръснат по горите. Има два вида мъжество: едното подбужда човека да се нахвърля в боя върху неприятелските пушки - това е мъжеството на тигъра, на вълка. Но има друго мъжество - духовно мъжество. Когато бил в Индия, Александър Македонски видял веднъж изнемощял старец, седящ на камък Александър заговорил с него и речта на стареца много му се харесала. Той го повикал със себе си. - Не, - отговорил старецът - мене и тука е добре." „Аз см владетел на света - казал Александър - аз ще ти дам всичко, каквото ти пожелаеш: богатство, почести, всичко..." - „Не, мен нищо от това не е нужно" - отговорил старецът.
към текста >>

Защо да се хващат всичките тези, щом като вие не можете да примирите Истината с това общество, щом като у вас няма мъжество да се преустрои това общество тъй, че Истината да го изпълни със себе си?
- Ти не можеш нито с меч да ме убиеш, нито в огън да ме изгориш, нито да ме удавиш, защото аз никога не съм се раждал, никога не ще умра, аз см всемогъщ, вездесъщ, вечен Дух. През време на индийското въстание в 1857 г. един мохамеданин смъртно ранил с нож един отшелник индуси-въстаници го уловили и довели при умиращия, предлагайки да убият разбойника, но отшелникът забранил това и, обръщайки се към мохамеданина, проговорил: „И все пак, брат, ти, това е Той; ти, това е Той! '' - И издъхнал Това е друго мъжество. Какво да се каже за вашето животинско мъжество, за всичките ваши западни учреждения, за вашите величия? Защо да се хващат всичките тези, щом като вие не можете да примирите Истината с това общество, щом като у вас няма мъжество да се преустрои това общество тъй, че Истината да го изпълни със себе си? Защо е всичкото това самохвалство? Само това общество е велико, което е основано, което жив вее по законите на великата Истина. Ако вашето общество не е Съгласно с Истината, направете, щото то да бъде съгласно и колкото по-скоро, толкоз по-добре. Когато в човка се прояви Духът, той ще намери мъжество да повярва в Истината, ще намери мъжество да я въплъти в живота Си! Светът се нуждае от такива хора, от такова мъжество... Нека вашият ум бъде изпълнен с велики мисли, високи идеали.
към текста >>

Само това общество е велико, което е основано, което жив вее по законите на великата Истина.
един мохамеданин смъртно ранил с нож един отшелник индуси-въстаници го уловили и довели при умиращия, предлагайки да убият разбойника, но отшелникът забранил това и, обръщайки се към мохамеданина, проговорил: „И все пак, брат, ти, това е Той; ти, това е Той! '' - И издъхнал Това е друго мъжество. Какво да се каже за вашето животинско мъжество, за всичките ваши западни учреждения, за вашите величия? Защо да се хващат всичките тези, щом като вие не можете да примирите Истината с това общество, щом като у вас няма мъжество да се преустрои това общество тъй, че Истината да го изпълни със себе си? Защо е всичкото това самохвалство? Само това общество е велико, което е основано, което жив вее по законите на великата Истина. Ако вашето общество не е Съгласно с Истината, направете, щото то да бъде съгласно и колкото по-скоро, толкоз по-добре. Когато в човка се прояви Духът, той ще намери мъжество да повярва в Истината, ще намери мъжество да я въплъти в живота Си! Светът се нуждае от такива хора, от такова мъжество... Нека вашият ум бъде изпълнен с велики мисли, високи идеали. Нека тези идеали бъдат пред вас денонощно и вие ще извършите велика работа. И не казвайте, че човек е нечист, че не е красив; - Не, казвайте си, че вие, в своята същност, сте чисти, че сте красиви.
към текста >>

Ако вашето общество не е Съгласно с Истината, направете, щото то да бъде съгласно и колкото по-скоро, толкоз по-добре.
'' - И издъхнал Това е друго мъжество. Какво да се каже за вашето животинско мъжество, за всичките ваши западни учреждения, за вашите величия? Защо да се хващат всичките тези, щом като вие не можете да примирите Истината с това общество, щом като у вас няма мъжество да се преустрои това общество тъй, че Истината да го изпълни със себе си? Защо е всичкото това самохвалство? Само това общество е велико, което е основано, което жив вее по законите на великата Истина. Ако вашето общество не е Съгласно с Истината, направете, щото то да бъде съгласно и колкото по-скоро, толкоз по-добре. Когато в човка се прояви Духът, той ще намери мъжество да повярва в Истината, ще намери мъжество да я въплъти в живота Си! Светът се нуждае от такива хора, от такова мъжество... Нека вашият ум бъде изпълнен с велики мисли, високи идеали. Нека тези идеали бъдат пред вас денонощно и вие ще извършите велика работа. И не казвайте, че човек е нечист, че не е красив; - Не, казвайте си, че вие, в своята същност, сте чисти, че сте красиви. Хората са хипнотизирани от мисълта, че те са нищожество, че те са обречени на живот, изпълнен със страх, след който иде смърт.
към текста >>

57. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В ниските слоеве на обществото хора от този тип са груби, резки, неделикатни, материалисти, цинични, у които физическата сила замества справедливостта.
Честолюбието е силно развито и често изнемогват в стремеж към богатство, но никога не се мъчат за любов. Те не са много общителни и лесно пренасят самотията; обаче, те ценят семейния живот, особено обичат своите деца и проявяват даже към тях слабост, особено ако те (децата) нямат здрава костна система и ако са сангвиници. Хората от този тип живеят дълго, ако преобладава костната система. Ако детето има такъв тип, от много рано трябва да му се внушават религиозни и нравствени принципи, за да се попречи на лошите инстинкти и да се запази животът му от престъпления. Такива натури трябва да се укротяват и ръководят с желязна ръка и твърд характер. В ниските слоеве на обществото хора от този тип са груби, резки, неделикатни, материалисти, цинични, у които физическата сила замества справедливостта. Само грубата сила им прави впечатление и може да ги укроти; под влиянието на страстите и користолюбието, техните диви инстинкти могат да се проявят даже в опит за убийство. Затова, в интереса на обществото, необходимо е да се употребяват най-големи усилия за морализирането на тези индивиди, от най-ранната възраст, чрез религиозното чувство Възрастните хора от този тип мъчно се превъзпитават; трябва да се възпитават поне от техните користолюбиви инстинкти, като се основават работнически каси, които биха им давали пари в аванс, за да поощряват техните занаяти и по този начин да си осигурят средства за някаква собственост. По такъв начин по честен начин може да се даде пълно удовлетворение на техния инстинкт: любов към собственост. Чрез труда те ще се поправят и облагородят. Триъгълен тип Този тип означава странен и фантастичен характер, капризна енергия, която се проявява в подтици и избухвания, но у които няма последователност.
към текста >>

Затова, в интереса на обществото, необходимо е да се употребяват най-големи усилия за морализирането на тези индивиди, от най-ранната възраст, чрез религиозното чувство Възрастните хора от този тип мъчно се превъзпитават; трябва да се възпитават поне от техните користолюбиви инстинкти, като се основават работнически каси, които биха им давали пари в аванс, за да поощряват техните занаяти и по този начин да си осигурят средства за някаква собственост.
Хората от този тип живеят дълго, ако преобладава костната система. Ако детето има такъв тип, от много рано трябва да му се внушават религиозни и нравствени принципи, за да се попречи на лошите инстинкти и да се запази животът му от престъпления. Такива натури трябва да се укротяват и ръководят с желязна ръка и твърд характер. В ниските слоеве на обществото хора от този тип са груби, резки, неделикатни, материалисти, цинични, у които физическата сила замества справедливостта. Само грубата сила им прави впечатление и може да ги укроти; под влиянието на страстите и користолюбието, техните диви инстинкти могат да се проявят даже в опит за убийство. Затова, в интереса на обществото, необходимо е да се употребяват най-големи усилия за морализирането на тези индивиди, от най-ранната възраст, чрез религиозното чувство Възрастните хора от този тип мъчно се превъзпитават; трябва да се възпитават поне от техните користолюбиви инстинкти, като се основават работнически каси, които биха им давали пари в аванс, за да поощряват техните занаяти и по този начин да си осигурят средства за някаква собственост. По такъв начин по честен начин може да се даде пълно удовлетворение на техния инстинкт: любов към собственост. Чрез труда те ще се поправят и облагородят. Триъгълен тип Този тип означава странен и фантастичен характер, капризна енергия, която се проявява в подтици и избухвания, но у които няма последователност. Индивиди от този тип постъпват по-скоро под импулса на внезапен каприз, отколкото под влиянието на рефлекс. Те бързат да изпълнят своите планове, без да дочакат пълното им узряване.
към текста >>

58. Списанието PDF Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Идеен преглед Зовем всички които смятат че ЖИТНО ЗЪРНО разнася в обществото светлина на едно духовно схващане, което може да обнови живота - да се погрижат за неговото по-широко разпространение като запишат поне още по един абонат, Продължава се подписката за записване за четвъртата годишнина на сп.
Съзерцание - Орионо, 8. Псалми за живия Бог – Georg Nordmann 9. Легенда за синьото рибарче – Розмонд Жерард 10. Вълк и Елен – Дядо Благо 11. Книгопис 12. Идеен преглед Зовем всички които смятат че ЖИТНО ЗЪРНО разнася в обществото светлина на едно духовно схващане, което може да обнови живота - да се погрижат за неговото по-широко разпространение като запишат поне още по един абонат, Продължава се подписката за записване за четвъртата годишнина на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО", Годишен абонамент 60 лева. Редакция „Оборище" 24, София. ОТДЕЛНА КНИЖКА 7 ЛЕВА.
към текста >>

59. Земетресенията и тяхното предсказване (продължение) – Л. Лулчев Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Те са весели, общителни, обичат общество, празници, шеги, представления и семейни удоволствия.
Техният егоизъм се крие под маската на филантропия. Не обичат да се задава тяхното благородство. Изпитват ужас пред всяко кръвопролитие. Уважават много човешката личност и придават голямо значение на честта и общественото мнение. Честолюбиви и лукави (подлизурко), те обичат да се показват пред публика, да председателствуват събрания, стига да не ги застрашава някаква опасност, защото са големи страхливци и треперят за живота си. Те са весели, общителни, обичат общество, празници, шеги, представления и семейни удоволствия. Обикновено те са слаби родители, които, обаче, понякога се скарват на децата си. Те са тънки гастрономи и често много лакоми. Разположени км чувствена любов, стига да не им причинява грижи и несгоди; избягват грижливо всички страдания и огорчения. Любов към порядъка и редовния живот са техни достойнства. Обичат страстно парите и успяват да натрупат големи богатства.
към текста >>

60. Преображение Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Но не са ли чудни съвременните хора, че сътворяват науки и им се кланят: събрали са капитали - техни творения - а смятат капитализма като основа и творец на съвременното общество, готови да се преклонят пред неговите „закони" като една неумолимост?
На що се дължи то? Кой е елементът посредник между животното и човека от една страна - и землетресението от друга страна? Океани от електричество, в който са потопени и едните, и другите и които образуват средата, в която ще се развиват събитията. И наистина, какво ни говори съвременната наука за материята? Колкото и да са видоизменящи модните теории, ние все пак можем да цитираме най-последната. Но не са ли чудни съвременните хора, че сътворяват науки и им се кланят: събрали са капитали - техни творения - а смятат капитализма като основа и творец на съвременното общество, готови да се преклонят пред неговите „закони" като една неумолимост? Странно явление, наистина! Ако действително има нещо, което заслужава уважение и почит. това е онзи неугасим вечен подтик на човешкия дух, който в своя стремеж да проникне в незнайното, което го заобикаля - е създал и създава всички науки, идейни течения, обществени форми и взаимоотношения. Виждане механическата страна на явленията, не изключва разумната мисъл и целесъобразност, които стоят зад тях, както зад механически повтарящите се движения на една машина стои идеята на жив инженер конструктор. Но за да бъде проумяна тя, нужно е едно издигнато съзнание, което да може да схваща нещата малко по-дълбоко.
към текста >>

61. Учителят – Мара Белчева Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Благородните чувства също така не се създават нито в обществото, нито в училището, но обществото и училището са само фактори, условия за тяхното развитие.
с Божествената искра, поставена в него в началото Остани в центъра, в Единството, в Хармонията и всичко това, което ти ще правиш, ще съдържа единство, хармония и мир. При близостта на Природата, цивилизацията изсъхва и вътрешното интимно чувство отново взима своето място. Чувството за хубавото може да се разцъфти във вечната пролет на душата, отново заживяла в невинност. Ако хората не искаха да се мислят за по-учени от природата, колко скоро те биха дали ход на тези живи сили, които живеят в тях, и щяха да живеят в радост и да пръскат радост около себе си! (следва) * * * Способен ученик е този, който идва в училището с готови дарби и таланти в себе си, а училището му дава само условия за тяхното развитие. Благородните чувства също така не се създават нито в обществото, нито в училището, но обществото и училището са само фактори, условия за тяхното развитие. * * * Щом вашият ум е зает с каква и да е добра мисъл, злото не може да се вмъкне в него. Следователно, в даден момент, всеки човек може да направи някакво зло, или никакво добро - зависи от неговите чувства мисли и настроения през това време. * * * За съвършения човек и мъчнотията и благото, които му се дават, са от еднаква цена и важност, защото в тях той вижда сериозни задачи за разрешение. * * * Нима камъкът, който скулпторът вае със своя чук, трябва да се оплаква, да казва, че му дотегнало това положение? Щом този скулптор работи върху него, той все ще изкара нещо от него.
към текста >>

62. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

ВЕСТИ През миналата седмица, г-жа Агнеса Хофман, сестра от духовното братство в Холандия, посети Билото Братство - обществото на г-н Дънов в София, с мисия да направи връзка между братството в Холандия и това тук, или както тя самата заяви: „Аз дойдох да видя Учителя - П.
ВЕСТИ През миналата седмица, г-жа Агнеса Хофман, сестра от духовното братство в Холандия, посети Билото Братство - обществото на г-н Дънов в София, с мисия да направи връзка между братството в Холандия и това тук, или както тя самата заяви: „Аз дойдох да видя Учителя - П. Дънов, щом научих, че Той е в България". Такива братства има навсякъде по света. Всички, които дават преднина на Божественото в себе си и прилагат Христовото учение в живота си, са братя и сестри, или са ученици на една школа, на едно братство, носители на една идея Между тях не съществува никаква граница, никакво различие в народност, религия, нито в обществено положение, пол и възраст. Г-жа Агнеса Хофман е от католическата либерална църква, но това не ù пречи да се нарече ученичка на г н Дънов и сестра на всички ученици от Бялото Братство в България. В резюме ще поместим няколко думи, които тя отправи към учениците от Бялото Братство в България.
към текста >>

От редакцията Мои мили приятели, Много се радвам, че дойдох всред вашето духовно общество, от толкова далечна страна да изкажа няколко думи.
Г-жа Агнеса Хофман е от католическата либерална църква, но това не ù пречи да се нарече ученичка на г н Дънов и сестра на всички ученици от Бялото Братство в България. В резюме ще поместим няколко думи, които тя отправи към учениците от Бялото Братство в България. „Изгрев" - София, 28. ІХ. 1928 г. неделя, пр. обед. От редакцията Мои мили приятели, Много се радвам, че дойдох всред вашето духовно общество, от толкова далечна страна да изкажа няколко думи. Ние чухме за вашите страдания, по случай забраняването на вашия духовен конгрес, дето всички заедно искахте да отправите сърцата си към нашия Баща в една обща молитва и хваление. Мили братя и сестри, ние няма да забравим, как и Нашият мил и възвишен Христос бе приет и разпнат от народа и как всички християни имаха големи страдания; те всички заедно носеха насилието на света с радост и благодарност. Защото, всички ние знаем, че чрез страданията иде радостта и небесната награда за душата. Христос беше разпнат от народа, но след това възкръсна и отиде при Отца си. Тъй да бъде и за вас!
към текста >>

63. Земетресенията и тяхното предсказване - Л. Лулчев Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Това важи както за индивидуалния живот, така и за цяло общество, народ, раса или култура.
в противоречие с Единния Живот; ти разслабваш връзките си с Цялото, не ще можеш да приемеш енергиите, които идат от Цялото в тебе; това води към израждане. Защо след всяко нарушение на Любовта иде израждане? Защото тогаз човек се откъсва от Цялото и това дава своите последствия. Всяко състояние, чрез което схващаме нещата разединено, т.е. в противоречие с Единния Живот, води към израждане. Това важи както за индивидуалния живот, така и за цяло общество, народ, раса или култура. И наистина, какво може да направи клончето, откъснато от дървото? Любовта към всички същества показва, че клонът е заловен за дървото. Учителят казва: „Пръстът, като се откъсне от тялото, изгубва достойнство, съзнание и значение". В същото положение е човек, който изгуби пред вид Цялото. Всеки, който се грижи само за своите лични работи, той никога няма да разреши правилно нещата както пръстът, ако би поискал сам да разреши въпросите за благоприятните си условия.
към текста >>

64. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Да възприема, да използувам това, което те ми предлагаха с такова доброжелателство, това не беше ли неразумно' *** Преди два месеца получих от едно общество за научни издания поръчка да напиша доста голямо съчинение върху един въпрос от патологията.
И като каза това, Андреас се вдълбочи, с полузатворени очи, в дълга и мълчалива концентрация. Думите на Андреас ме окуражаваха Пред мен се отваряха ясни хоризонти. Една сила се събуждаше в мен. Аз съзнах суетността на титлите и дипломите си, несигурността на моето знание и почувствувах дълбока благодарност към този гостоприемен приятел и тая тъй добра жена. След всичко това защо да търся, дали не бяха или не приятели на Дезидериус, с когото имах връзки в младостта си? Да възприема, да използувам това, което те ми предлагаха с такова доброжелателство, това не беше ли неразумно' *** Преди два месеца получих от едно общество за научни издания поръчка да напиша доста голямо съчинение върху един въпрос от патологията. Изпратих ръкописа си преди няколко дена. И един ден, като си дойдох у дома, гледам, че ръкописът ми е върнат под някакъв предлог. Това беше първото ми разочарование. Дните ми бяха за щастие твърде много заети, за да се спре вниманието ми за по-дълго време върху това разочарование. След две седмици, минавайки през площада на медицинското училище, видях една нова книга, третираща същия предмет, който аз засягах в книгата си.
към текста >>

Някои го считаха за церител, други - за един от първите членове на обществото на Алан Кардек, трети - за необикновен лекар; двама или трима го считаха за посветен в източните общества.
И аз изгоних от себе си всяка сръдня и поисках да вкуся само от красотата на настоящия час. Веднъж, когато бях на обяд у Андреас. към края на обяда влязоха няколко души. Бях изненадан, като видях между тези 15 души лица, познати мен от духовните школи и общества. По-късно схванах, че тези гости не познаваха Андреас. Някои го считаха за церител, други - за един от първите членове на обществото на Алан Кардек, трети - за необикновен лекар; двама или трима го считаха за посветен в източните общества. Всички те говореха за конгреса на метапсихиците идната пролет. Андреас малко се месеше в разговора; той отговаряше доста уклончиво на запитвачите, казваше им, че не знае и че няма качеството да дава съвети. Аз обясних, че няма да го канят да приеме пост в конгреса, че няма да се произнесе името му. Той се съгласи. Обясниха му програмата, съобщиха му имената на организаторите и на ораторите; изложиха му целите, които преследваха.
към текста >>

65. Бунтът на синовете Божи - П. Г. Пампоров Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Това ново той беше приел от онези източни мъдреци на Индия и Египет, при които той беше заведен от онзи знаещ странник, който бе член от тяхното общество.
Той имаше бавен, но ритмичен ход, в който не проличаваше никаква особена умора. Едва можеше да се познае, че това беше Оронций. Почти нищо не беше останало от прежните му черти. Какво можеше тъй много да измени неговото лице, климатът на другите страни или що? Не, само един нов начин на мислене, само един нов начин на чувствуване, само един нов начин на действия могат да нанесат такива резки промени. Това ново той беше приел от онези източни мъдреци на Индия и Египет, при които той беше заведен от онзи знаещ странник, който бе член от тяхното общество. Те бяха хора. които така много се различаваха от хората, които Оронций беше виждал. че не можеше да става реч за каквото и да било сравнение. При тези хора на дълбоките истини, които бяха скрити за света, при тях той живя, при тях той се учи, при тях той се възпитава. Те му показаха пътя към истинското знание, задоволиха неговия жар, запознаха го с това, което никога не беше чул и никога не мислеше, че може да чуе.
към текста >>

66. Едгард Даке и неговото дело. – Е. К. Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Около новата сграда по хълма, отдалечени една от друга, се намират вилите, в които работят и живеят учителите и ръководителите} на обществото; те са около 30 души.
Около театъра под него и над него има многобройни стаи, малки и големи, в които ще се преподават различни предмети на новото училище, като нова медицина, математика, езици, музика, антропософия (окултизъм) земледелие, живопис, скулптура, ритмична гимнастика и пр. по методите на д-р Щайнер. Постройката е висока 37 метра от тротоара до тавана на театралната зала. При моето посещение ми казаха, че на прозорците преднамеряват да поставят изработени стъкла с рисунки и фигури, представляващи алегории. Те вече се приготовляват от специалисти в едно ателие до главната постройка. Около новата сграда по хълма, отдалечени една от друга, се намират вилите, в които работят и живеят учителите и ръководителите} на обществото; те са около 30 души. Едно централно отопление, поставено в постройката на банята, отоплява посредством подземни тръби всички постройки, разпръснати по хълма. Средствата за построяване на новото училище се сбират между 12,000 члена на Щайнеровото общество из цял свят В Германия тия членове наброяват около 7000 души Новият „'"огеанум" с своя имтозантен масив ми напомня храма на „св Петър" в Рим с разликата, че първият стои сам на един връх, като нов фар, който ще пръска светлина околовръст, а вторият е потънал в големия град и сякаш е задушен от своите рожби и множество паразити, които му отнемат въздуха и светлината. „Гьотеанум" от своя връх сочи новата приближаваща се ера на човечеството. Освен редовни лекции в „Гьотеанум", в него са основани ред научни секции, каквито са: 1) Математично-астрономична секция; 2) Биологична; 3) Медицинска. Медицинската си има и Терапевтическа клиника в Арлесхайм Тези секции усилено работят както в областта на научното изследване на действителността, така и в печатането на книги, съдържащи изложението на тези изследвания.
към текста >>

Средствата за построяване на новото училище се сбират между 12,000 члена на Щайнеровото общество из цял свят В Германия тия членове наброяват около 7000 души Новият „'"огеанум" с своя имтозантен масив ми напомня храма на „св Петър" в Рим с разликата, че първият стои сам на един връх, като нов фар, който ще пръска светлина околовръст, а вторият е потънал в големия град и сякаш е задушен от своите рожби и множество паразити, които му отнемат въздуха и светлината.
Постройката е висока 37 метра от тротоара до тавана на театралната зала. При моето посещение ми казаха, че на прозорците преднамеряват да поставят изработени стъкла с рисунки и фигури, представляващи алегории. Те вече се приготовляват от специалисти в едно ателие до главната постройка. Около новата сграда по хълма, отдалечени една от друга, се намират вилите, в които работят и живеят учителите и ръководителите} на обществото; те са около 30 души. Едно централно отопление, поставено в постройката на банята, отоплява посредством подземни тръби всички постройки, разпръснати по хълма. Средствата за построяване на новото училище се сбират между 12,000 члена на Щайнеровото общество из цял свят В Германия тия членове наброяват около 7000 души Новият „'"огеанум" с своя имтозантен масив ми напомня храма на „св Петър" в Рим с разликата, че първият стои сам на един връх, като нов фар, който ще пръска светлина околовръст, а вторият е потънал в големия град и сякаш е задушен от своите рожби и множество паразити, които му отнемат въздуха и светлината. „Гьотеанум" от своя връх сочи новата приближаваща се ера на човечеството. Освен редовни лекции в „Гьотеанум", в него са основани ред научни секции, каквито са: 1) Математично-астрономична секция; 2) Биологична; 3) Медицинска. Медицинската си има и Терапевтическа клиника в Арлесхайм Тези секции усилено работят както в областта на научното изследване на действителността, така и в печатането на книги, съдържащи изложението на тези изследвания. Такива печатни трудове има вече от д-р Ваксмут, д-р Попелбаум, г жа д-р Вегман, г-жа Колиско и пр. Секциите си имат лаборатории за опитно изучаване на действителността.
към текста >>

67. Ново направление на труда – Б. Боев Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Придобиете ли новото съзнание, ще знаете как да наредите живота си на земята - ще знаете, как да се обличате, как да се храните, какви жилища да правите, как да възпитате децата си, ще знаете новите начини и методи за възпитание на цялото общество.
Мисли ли той, всичко е възможно. Защо? Понеже мисълта е Божественото у човека. Щом Бог е в нас, всичко е възможно, Невъзможното за безлюбието е възможно за Любовта. Казано е: „Невъзможното за човека е възможно за Бога; и невъзможното за Бога е възможно за човека." * * * Под скончанието на века се разбира край на старите възгледи на човечеството и начало на нова ера на светлината и любовта, край на насилието и началото на мир и свобода, край на стария свят и начало на новия свят, който ще продължава с хиляди години в бъдещето. * * * Вървете към новите велики разбирания, чрез които ще влизате в новата наука на живота. Придобиете ли новото съзнание, ще знаете как да наредите живота си на земята - ще знаете, как да се обличате, как да се храните, какви жилища да правите, как да възпитате децата си, ще знаете новите начини и методи за възпитание на цялото общество. * * * Живее ли човек в Божията любов, той постепенно се приближава към закона на безсмъртието, Учителят
към текста >>

68. Духът на неродените (Духът на новата раса) Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

За да успеем в живота, в обществото, в семейството, трябва да бъдем вътрешно силни, Тая сила не се добива с магии, внушения или помощи отвън, но с постоянна, всекидневна работа върху себе си и в себе си.
ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ (Писмо до един далечен брат) Четох статиите ви по правото хранене. Продължавайте да пишете и хвърляте, където можете около вас, с примера и с перото семенца: някои от тях ще паднат в безплодна почва, други в плодна, и те, кои по-малко, кои повече, ще растат и ще дадат плод. Човек не трябва да се мисли нещастен, ограничен, понеже това, което той мисли, става. Съществено е да вложим в нас и в тези, на които искаме да помагаме, мисълта и убеждението, че спасението е в самия човек, в стремежа ни да се издигаме. Според новото учение, сега ние всички имаме най-добрите условия за развитие. За да успеем в живота, в обществото, в семейството, трябва да бъдем вътрешно силни, Тая сила не се добива с магии, внушения или помощи отвън, но с постоянна, всекидневна работа върху себе си и в себе си. Най-ценният дар, който вие можете да направите на вашия другар, е да го убедите, че той има в себе си всички възможности на гения, на светията, които той сам с помощта на вътрешна светлина може да пробуди и развие. Яко той начене да работи без да бърза, но без спиране, без друго ще има и най-добрите условия за прогрес. Защото върховният закон в вселената е развитието, и всички сили помагат томува, който желае това. Обаче нужно е търпение, да знаем, че и водата на океаните се е сбирала капка по капка в течение на безкрайни епохи: ние сме вечни; важно е посоката, км която вървим. Макар и по стъпка, ние всеки ден трябва да възлизаме, да обичаме живота, ближния и условията, при които природата ни е поставила да живеем.
към текста >>

Но ние не можем да изоставим обществото.
Среден път няма. Почивка не съществува Затова трябва всеки ден да приключваме нашия духовен баланс с един възходящ актив и от друго да не се безпокоим. Да мислим доброто, да желаем доброто; ако сгрешим, да поправим погрешките си и да обичаме живота. Светлината не се намира нито в Самария, нито в Ерусалим - но е вътре в нас. Условията, при които ние днес живеем, както вие казвате в писмото си, не са идеални. Но ние не можем да изоставим обществото. То е среда, в която Бог ни е поставил да живеем, защото там е нашето място. Ние имаме задължения, връзки с тези, които ни заобикалят; трябва да платим нашите задължения до стотинка. Едно време духовните хора бягаха в пещерите, далеч от свята. Но те не постигаха целта. Ние, хората на днешната епоха.
към текста >>

69. Из моите спомени – Седир Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

ОКУЛТИЗМЪТ КАТО НАЙ-ВАЖЕН ФАКТОР В ЖИВОТА НА ЛИЧНОСТТА И ОБЩЕСТВОТО Биологически днес считат, че животът не е нищо друго освен резултат на редица биохимични и енергетични процеси, извършващи се неизвестно защо и създаващи като резултат на ентропия всички органически и неорганически форми в света.
ОКУЛТИЗМЪТ КАТО НАЙ-ВАЖЕН ФАКТОР В ЖИВОТА НА ЛИЧНОСТТА И ОБЩЕСТВОТО Биологически днес считат, че животът не е нищо друго освен резултат на редица биохимични и енергетични процеси, извършващи се неизвестно защо и създаващи като резултат на ентропия всички органически и неорганически форми в света. От това гледище всичко в живота се ръководи от механически закони, не почиващи на нищо, и целият живот е напътен към никому неизвестен бряг.Този бряг се нарича усъвършенствуване, а ходът към него - развитие, еволюция. Според новото учение дълбоко в основата на механичното се крие едно духовно естество, което направлява, което осмисля н-щата в своето развитие. Днешната наука, по-право науката през 19 век е достигнала до там, да вижда в проявите на природата и живота само механически закономерности. Окултизмът като е градил неизвестно и тихо своите неведоми пътеки на дълбоко познание на света и живота от най-стара древност до днес. той е бивал майка на всички отбелязани велики прояви в историята на човечеството.
към текста >>

70. Списанието PDF Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Окултизмът като най-важен фактор в живота на личността и обществото - Ел.
Боев. 3. Практически окултизъм - А. Бертоли. 4. Духът на неродените 5. Значение на физиогномията – Ежен Ледо 6. Окултизмът като най-важен фактор в живота на личността и обществото - Ел. Коен. 7. Из моите спомени - Седир. 8. Припомнени мисли 9. Стихотворение - Мара Белчева. 10. Псалми за живия Бог - G.
към текста >>

71. Списанието PDF Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

=============================== Зовем всички, които смятат, че ЖИТНО ЗЪРНО внася в обществото светлина на едно духовно схващане, което може да обнови живота - да се погрижат за неговото по-обширно разпространение, като запишат поне още по един абонат.
Лулчев и директор А. Бертоли. Препоръчваме го на всички наши читатели. Братското книгоиздателство издаде каталог на всички братски издания. Изпраща се безплатно всекиму при поискване. Вести и книгопис по липса на място ще дадем в следващия брой. =============================== Зовем всички, които смятат, че ЖИТНО ЗЪРНО внася в обществото светлина на едно духовно схващане, което може да обнови живота - да се погрижат за неговото по-обширно разпространение, като запишат поне още по един абонат. Открита е подписката за пета годишнина на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО". Годишен абонамент 80 лева. Адрес на сп. „Житно Зърно": Никола Нанкова, Ул.
към текста >>

72. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Те често са забележителни личности: оратори, писатели, администратори; те привличат вниманието на обществото и често стават знаменити.
Те могат да се посвещават да издигнат мисълта си към Първичната Причина винаги, когато са свободни. * * * Четвъртата градина е най важната. Това са добри работници, издръжливи на умора; те не пестят усилията си. Желанието да угодят на Бога е превишило в сърцето им грижата за личните им интереси. Но тяхното усърдие е повече горещо, отколкото чисто. Те често са забележителни личности: оратори, писатели, администратори; те привличат вниманието на обществото и често стават знаменити. Те остават в тая градина, понеже се привързват към собствените си таланти. * * * В петата градина са тези които са реализирали единство в живота си. Работниците в тая област не се ограничават само с лишаване от известни празни наслади; щом могат да облекчат страданията на околните, те се чувствуват щастливи. Тяхната енергия се прониква от едно спокойствие; те умеят да съхраняват вътрешното уединение всред шума на външния живот; смирението им прилича на това на ангелите. Умът и желанието им не си противоречат вече По този начин те с най-прости средства постигат най-големи резултати.
към текста >>

73. ВЕСТИ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Щастието на обществото зависи от неговата вяра във вложеното в него висше добро.
Кога ще обикнем всички същества? - Когато прозрем красивото - Божественото, което е вложено в тях. Само когато дойде тази светлина, ще настъпи истинското щастие. Да прояви човек доброто, което е вложено в него, да прояви гениалност в известна област, нужно е да вярва, че може да прояви това, що желае. Всеки успех в живота е равен на силата на проявената вяра и всяка извършена работа за постигане желаната цел се стимулира от вярата. Щастието на обществото зависи от неговата вяра във вложеното в него висше добро. Вярата е ключ, с който се отваря съкровищницата на душата. Един ден ще стане на всички ясно, че целесъобразността в целия космос се основава на закона на любовта. Силен е този, който люби. Количеството на любовта определя силата на човека. Няма друг път, по който човек да придобие сила, освен чрез любовта.
към текста >>

74. КНИГОПИС Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Християнският проповедник, към която и църква или общество и да принадлежи, повтаря едни и същи фрази, по разни начини.
ВЕСТИ Из списание "Оомото" В есперантското списание "Оомото", орган на духовното движение "Оомото" в Япония, е поместена статията "Бялото Братство": "Тук ние излагаме духовното движение "Бялото Братство" в Блгария, с което братски се ръкуваме. Днес религия, наука, философия са в упадък. Навсякъде владее формата и Духът липсва. Християнският проповедник, към която и църква или общество и да принадлежи, повтаря едни и същи фрази, по разни начини. Всичко това са морални свети, повтаряни от вкове насам: Бъдете добри, чисти, бъдете справедливи, вярвайте и т.н. Но кой е пътя, по който може да се постигне това? Ето главният въпрос, на който никой не отговаря, защото никой не знае. Отговорът е, че само окултизмът може да направи това. Той е наука от дълбока древност; той е бил хранилище на всички науки, добити от всички напреднали души през миналите хилядолетия.
към текста >>

Но това, което българският народ днес дава като нещо напълно оригинално, това е така нареченото общество "Бяло Братство".
В далечното минало в нея се появило силно окултно движение, наречено Богомилство, което започнало бързо да са разпространява, Но то не намерило прием между българския народ. Привържениците му били преследвани, изтезавани и най-после били принудени да напуснат България и да отидат между западноевропейските народи, където спомогнали за тяхното културно повдигане. В това време България паднала под петвековното робство и това причинило прекъсване на окултната традиция. Днес българският народ е отново свободен. В късо време той направи голям прогрес в своето духовно и културно развитие. Но това, което българският народ днес дава като нещо напълно оригинално, това е така нареченото общество "Бяло Братство". Това е окултно движение в България, което обема хора от почти всички класи на обществото. То е основано на принципите на истинското християнство. Основателят му е Учителят Петър Дънов. Според него, в основата на еволюцията на човешките души лежат пет принципа: мъдрост, любов, истина, справедливост и добродетел. Мъдростта внася в човешкия ум светлина, Любовта - топлина и Истината - свобода.
към текста >>

Това е окултно движение в България, което обема хора от почти всички класи на обществото.
Привържениците му били преследвани, изтезавани и най-после били принудени да напуснат България и да отидат между западноевропейските народи, където спомогнали за тяхното културно повдигане. В това време България паднала под петвековното робство и това причинило прекъсване на окултната традиция. Днес българският народ е отново свободен. В късо време той направи голям прогрес в своето духовно и културно развитие. Но това, което българският народ днес дава като нещо напълно оригинално, това е така нареченото общество "Бяло Братство". Това е окултно движение в България, което обема хора от почти всички класи на обществото. То е основано на принципите на истинското християнство. Основателят му е Учителят Петър Дънов. Според него, в основата на еволюцията на човешките души лежат пет принципа: мъдрост, любов, истина, справедливост и добродетел. Мъдростта внася в човешкия ум светлина, Любовта - топлина и Истината - свобода. Но главната основа, на която почива неговото учение, е Любовта в нейното най-висше проявление.
към текста >>

Това е едно общество, в което формалности, членски карти липсват; то е едно Братство, в което човек много може да види и да научи.
Това съчинение е от най-ценните и високо духовните. Като го четем, чувствуваме голям вътрешен подем и спокойствие в цялото си същество и обичаме близките си, неприятелите изчезват, нова светлина влиза в нас; едно ново вътрешно разположение ни обзема и ни изпълва с чувство на благодарност и на мир, тъй както когато се наблюдава някое тихо море след буря или красива природна гледка с цветя и проникната от мир; у нас злото изчезва и остава само доброто". Във в-к "Reformblatt", 32 година, № 3741 е печатана следната статия: "Подготовители на една нова култура" "Настоящият доклад за "Истинска България" не говори нито за множеството политически партии, които навсякъде се разпространяват, нито за множеството спортни и други организации, които подражават на западно-европейските народи. - Не! Бъдещата България намира своя израз в едно движение, което наричат Всемирно Бяло Братство. Това е едно общество, в което формалности, членски карти липсват; то е едно Братство, в което човек много може да види и да научи. Към това братство принадлежат хора от всички обществени класи: до един знаменит художник седи перачка; до придворната дама - някоя селянка, която оре земята, за да си изкара насъщния хляб; до адвоката, лекаря стоят работници и пр. Там виждаме опитомени лъвове, станали кротки като овце: някогашни анархисти, които търпеливо обработват неголямата братска градина и търсят великия път на живота в работа и разумно мислене. Едно имение при София и множество подобни в провинцията дават ясна картина на материалните придобивки на това високо идеалистично общество. Истинската стойност на това движение се състои не само в неговите идеи, но и в непоколебимата сила да реализират тези идеи и непоколебимата вяра, че тези идеи могат да бъдат приложени във всеки живот, през всяко време, от всяка душа, която е познала връзката с живата природа. Всички тези импулси изхождат от учението на Петър Дънов, ръководителят на това братство - един истински извор на сила, мъдрост и любов .
към текста >>

Едно имение при София и множество подобни в провинцията дават ясна картина на материалните придобивки на това високо идеалистично общество.
- Не! Бъдещата България намира своя израз в едно движение, което наричат Всемирно Бяло Братство. Това е едно общество, в което формалности, членски карти липсват; то е едно Братство, в което човек много може да види и да научи. Към това братство принадлежат хора от всички обществени класи: до един знаменит художник седи перачка; до придворната дама - някоя селянка, която оре земята, за да си изкара насъщния хляб; до адвоката, лекаря стоят работници и пр. Там виждаме опитомени лъвове, станали кротки като овце: някогашни анархисти, които търпеливо обработват неголямата братска градина и търсят великия път на живота в работа и разумно мислене. Едно имение при София и множество подобни в провинцията дават ясна картина на материалните придобивки на това високо идеалистично общество. Истинската стойност на това движение се състои не само в неговите идеи, но и в непоколебимата сила да реализират тези идеи и непоколебимата вяра, че тези идеи могат да бъдат приложени във всеки живот, през всяко време, от всяка душа, която е познала връзката с живата природа. Всички тези импулси изхождат от учението на Петър Дънов, ръководителят на това братство - един истински извор на сила, мъдрост и любов . Една красива фигура, дишаща доброта; глава, заобиколена от бяла коса и брада. Гърдите му дишат необикновено спокойствие, очите му са живи, проницателни. Роден като син на български свещеник, който основа първото българско училище и черква (във Варна) през време на турското робство (защото дотогаз са се учили и служили в черква на гръцки език), той е изучавал в Америка медицина и философия.
към текста >>

Двадесет и пет годишната непрекъсната работа на Учителя Дънов, постоянното прииждане на хора с пресни сили, които са разочаровани от политическия и социалния живот в България, активната и при това безшумна дейност на тези хора във всички слоеве на обществото, централизацията на силите на действително идеалните хора с непрекъснато духовно развитие, и неспособността на политическите партии да облекчат съществуващите тежки жизнени условия, дават на това движение мощна творческа сила и на другите народи и страни добър пример".
Докато едни - и те са повечето - слушат Учителя, защото той ги е освободил от някои болести и пороци, другите търсят Истината, а други пък са получили мъдрост от него. Учението на Учителя Дънов е една дълбока философска синтеза и наглед не се занимава с никоя от религиите. Разглеждайки всички религии от тяхната положителна страна, това учение ги счита като ценни придобивки на човечеството. Обаче то разглежда християнството като основна направляваща идея, с която Учителят води слушателите си до онези висини на мисълта, дето може да се говори за висша мъдрост и истинска любов Учениците на Бялото Братство са хора от всички кръгове на населението. Те стоят на едно високо морално ниво. Двадесет и пет годишната непрекъсната работа на Учителя Дънов, постоянното прииждане на хора с пресни сили, които са разочаровани от политическия и социалния живот в България, активната и при това безшумна дейност на тези хора във всички слоеве на обществото, централизацията на силите на действително идеалните хора с непрекъснато духовно развитие, и неспособността на политическите партии да облекчат съществуващите тежки жизнени условия, дават на това движение мощна творческа сила и на другите народи и страни добър пример". * * * В Южна Америка В Буенос Айрес (Аржентина) беседите се превеждат от италиански на испански. От Буенос Айрес беседи са пратени за печатане в списания и вестници в Аржентина, Чили, Парагвай и Уругвай. Също така им са пратени за печатане и избрани мисли от Учителя. Сега там се превежда на испански беседата "Успоредните пътища". Предвижда се в най-близко време превеждането на испански на беседата "Проявленията на ума".
към текста >>

75. Събудете се, деца на светлината! – продължение Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Следователно, всеки дом, всяко общество, както и цялото човечество, са построени върху тези три принципа.
Бащата е представител на този принцип. Вторият принцип възприема. Негов представител е майката. Третият принцип предизвиква нещата. Той представлява детето. Следователно, всеки дом, всяко общество, както и цялото човечество, са построени върху тези три принципа. Дом без дете е като търговец без пари, като човек без здраве, като учен без знания, като сърце без чувства, като ум без мисъл и като воля без действия. Идването на Христа има отношение към всички разумни същества, тъй както в природата съществува тясна връзка между всички явления. Когато се проповядва една велика идея, една религия или една наука, тя трябва да имат отношение към всички същества, у които съзнанието е пробудено. Ако един извор, ако едно растение или животно, ако светлината не ни ползуват, защо са те? Ако астрономията, като наука, не е в състояние да просвети човешкия ум, какъв смисъл има тя?
към текста >>

76. Астрологията и възпитанието Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Има много и много примри, които показват, че често това що младежта носи и що училището гради, улицата и обществото на възрастните го рушат.
Запазена, добре възпитана младеж е гаранция за здраво народно бъдеще. Прочее, повече грижи за младежта и училището! - И започнаха и продължават цяла редица най-разнообразни образователни и училищни реформи, в обновителната роля на които ние имаме основание да вярваме. Обаче, образователният и житейски опит изтъкнаха и друго едно обстоятелство. Колкото и да е запазена сама по себе си младежта и колкото добре да е организирано училището, все пак това не са единствените решаващи фактори за обновата на живота. Има много и много примри, които показват, че често това що младежта носи и що училището гради, улицата и обществото на възрастните го рушат. Яви се, прочее, нуждата да се съгласува обновителната работа на всички фактори, а косвено да се създаде една образователна работа и между възрастните. Защото, наистина, от една страна е твърде популярен възгледът, че човек се учи докато е жив, но от друга - има и едно, мълчаливо прието в обществото мнение, че човек се учи и възпитава главно докато ходи на училище. Излезе ли от него, той става „възрастен", „сериозен", „зает" и обикновено, изцяло погълнат от някой занаят или специалност, започва да счита за „лукс" или сантименталност това - да разсъждава върху по-общите въпроси на живота и да работи за своето общо духовно издигане. Вследствие на това често настъпва един пагубен застой в обществото на възрастните. Но ние трябва да признаем - и то с всичката прямота - че възрастните, въпреки своята „сериозност" и „заетост", много пъти остават само големи деца, които също имат нужда от възпитание.
към текста >>

Защото, наистина, от една страна е твърде популярен възгледът, че човек се учи докато е жив, но от друга - има и едно, мълчаливо прието в обществото мнение, че човек се учи и възпитава главно докато ходи на училище.
- И започнаха и продължават цяла редица най-разнообразни образователни и училищни реформи, в обновителната роля на които ние имаме основание да вярваме. Обаче, образователният и житейски опит изтъкнаха и друго едно обстоятелство. Колкото и да е запазена сама по себе си младежта и колкото добре да е организирано училището, все пак това не са единствените решаващи фактори за обновата на живота. Има много и много примри, които показват, че често това що младежта носи и що училището гради, улицата и обществото на възрастните го рушат. Яви се, прочее, нуждата да се съгласува обновителната работа на всички фактори, а косвено да се създаде една образователна работа и между възрастните. Защото, наистина, от една страна е твърде популярен възгледът, че човек се учи докато е жив, но от друга - има и едно, мълчаливо прието в обществото мнение, че човек се учи и възпитава главно докато ходи на училище. Излезе ли от него, той става „възрастен", „сериозен", „зает" и обикновено, изцяло погълнат от някой занаят или специалност, започва да счита за „лукс" или сантименталност това - да разсъждава върху по-общите въпроси на живота и да работи за своето общо духовно издигане. Вследствие на това често настъпва един пагубен застой в обществото на възрастните. Но ние трябва да признаем - и то с всичката прямота - че възрастните, въпреки своята „сериозност" и „заетост", много пъти остават само големи деца, които също имат нужда от възпитание. Да поясним мисълта си! Че разлика между детето и възрастния има - в това не ще съмнение.
към текста >>

Вследствие на това често настъпва един пагубен застой в обществото на възрастните.
Колкото и да е запазена сама по себе си младежта и колкото добре да е организирано училището, все пак това не са единствените решаващи фактори за обновата на живота. Има много и много примри, които показват, че често това що младежта носи и що училището гради, улицата и обществото на възрастните го рушат. Яви се, прочее, нуждата да се съгласува обновителната работа на всички фактори, а косвено да се създаде една образователна работа и между възрастните. Защото, наистина, от една страна е твърде популярен възгледът, че човек се учи докато е жив, но от друга - има и едно, мълчаливо прието в обществото мнение, че човек се учи и възпитава главно докато ходи на училище. Излезе ли от него, той става „възрастен", „сериозен", „зает" и обикновено, изцяло погълнат от някой занаят или специалност, започва да счита за „лукс" или сантименталност това - да разсъждава върху по-общите въпроси на живота и да работи за своето общо духовно издигане. Вследствие на това често настъпва един пагубен застой в обществото на възрастните. Но ние трябва да признаем - и то с всичката прямота - че възрастните, въпреки своята „сериозност" и „заетост", много пъти остават само големи деца, които също имат нужда от възпитание. Да поясним мисълта си! Че разлика между детето и възрастния има - в това не ще съмнение. Възрастният е развит, силен, самостоен и него ние имаме предвид, когато говорим за човека въобще, Но тази сила и самостойност е само по отношение на околната среда в даден момент. Сам по себе си и възрастният човек е малко и слабо същество, което съпоставено с възможния идеал за един свършен човек или пък със стихиите, величието и загадката на природата — остава мъничко дете.
към текста >>

77. Списанието PDF Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Зовем всички, които смятат, че ЖИТНО ЗЪРНО разнася в обществото светлина на едно духовно схващане, което може да обнови живота - да се погрижат за неговото по обширно разпространение, като запишат поне още по един абонат.
Кръстосване на краката над коленете – недоверие, затвореност, обич към усамотение. Строго определено държане на двата крака един до друг паралелни, говори за особена склонност към женитба, вътрешна дисциплина. Застъпва ли се сам кракът, сам си пречи във всичко, несамостоятелен, малък успех, притеснение. Изпънати двата крака при седене и с ръце в джобовете: знак за абсолютно никакви способности, никога не може да свърже двата края със заплатата си. Изопване на един крак на страна при сядане показва: авантюризъм, фантазия, страстно желание за странствуване. Зовем всички, които смятат, че ЖИТНО ЗЪРНО разнася в обществото светлина на едно духовно схващане, което може да обнови живота - да се погрижат за неговото по обширно разпространение, като запишат поне още по един абонат. Молим всички не платили абонати да побързат с внасяне на абонамента си. Продължава се подписката за пета годишнина на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО". Годишен абонамент 80 лева. Адрес на сп.
към текста >>

78. КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Дънов работи за високия идеал: обнова на духовния живот както на индивида, така и на обществото.
Той може да ни даде сили да се качим на Голгота, дето Царят на Юдеите, коронясан с трънен венец, победи света. Братя, не се спирайте на скръбта, която ви потиска, на злото, което ви пречи, на спънките, които смущават високия идеал на живота ви. Съдбата ви не е да се връщате назад, но да се стремите напред, да се качите на върха на планината. Там ни чака слънцето на вечния ни дух. Учителят П. Дънов работи за високия идеал: обнова на духовния живот както на индивида, така и на обществото. Той проповядва любов между всички съсловия, между всички хора, защото са синове на същата земя, лъчи на същото духовно слънце, всички са родени от същия извор на вечния живот. Мнозина вече вървят по пътя на новия живот. Други спят още, очаквайки лъчите на новата зора, която да ги събуди, за да почнат възкачването. Но ето вече първите лъчи на новия живот, които ни показва Учителят на Бялото Братство, инструкторът на новата ера на мир, хармония между хората на добрата воля. Учителят ни зове, апостолите събуждат заспалите.
към текста >>

Отначало като главен секретар на теософското общество в Германия, а после като ръководител на Антропософското общество - той оказа грамадно влияние за вливане на духовен елемент в западно-европейската култура чрез многобройни сказки, курсове и трудове.
РУДОЛФ ЩАЙНЕР (по случай петгодишнината от заминаването му) На 30 март се навършват пет години от смъртта на Рудолф Щайнер. В първите години на дейността си той изучаваше Гьоте и написа съчинения върху мирогледа на Гьоте. Освен това, той в труда „Истина и наука" изложи своите схващания на гносеологичните проблеми, а във „Философия на свободата" и др. той разви по-нататък своите философски възгледи. От началото на този век той почна да работи в областта на окултизма, теософията и написа ред трудове върху разни окултни области. Отначало като главен секретар на теософското общество в Германия, а после като ръководител на Антропософското общество - той оказа грамадно влияние за вливане на духовен елемент в западно-европейската култура чрез многобройни сказки, курсове и трудове. Отначало дейността му беше чисто теоретична, по после премина към практическата област чрез построяване на окултния университет „Гьотеанум" в Швейцария (при Дорнах до Базел,) и откриването на свободното Валдорфско училище в Щутгарт, по типа на което после се отвориха множество други училища в Германия, Англия, Париж и пр. В „Гьотеанум" се разработват разните науки в този нов дух. Щайнер беше плодотворен и в областта на поезията, архитектурата, медицината, живописта и пр. Той с успех се опита в областта на изящната литература чрез своите мистични драми, които се представиха в Гьотеанум. В областта на архитектурата е важен стилът на „Гьотеанум" и после неговия курс по новата архитектура.
към текста >>

79. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

„Витлеемска звезда", орган на Обществото за психични издирвания и духознание в България, год.
Завършва с образа за космичното въздействие на архангел Михаил, даден в Откровението. 7. Das Goetheanum, Internationale Woehenchrift fur flntroposophie und Dreigfiederung - Редактор Алберт Стефен. Дорнах (Швейцария), год. 9, кн. 1-12 8. „Витлеемска звезда", орган на Обществото за психични издирвания и духознание в България, год. IX, броеве 1-15. Абонамент 60 лева годишно, ул. Любен Каравелов, № 34, Бургас. 9. Eugen Relgis - Една книга на мира - „Биология на войната” от Проф. Георг Николай - наречена Евангелие на мира.
към текста >>

Бъди човек, издигнал се над своята личност, класа, държава, отечество, общество, раса, запази само красивото, доброто и истинското, претопи всичко в човещината и ако някой те запита: кой си?
Любов и свобода — ето „оръжията" на очовечаването. Познай себе си, освободи се от паразитната традиция и от егоистичната любов, която се проявява в омраза освободи се от всички тирани. Душата на човека не може да се ограничи в рамки обществени или духовни, тя твори формите. 10). Днес - не утре – ти трябва да почнеш да ставаш истински човек Не чакай заповед от никого. Толкова поколения говорят в тебе. Бъди човек, издигнал се над своята личност, класа, държава, отечество, общество, раса, запази само красивото, доброто и истинското, претопи всичко в човещината и ако някой те запита: кой си? Отговори смело: „Аз съм гражданин на човечеството" 10. Hat der Mensch das Recht, Fleisch zu essen? von Magnus Schwantje—Bund fur radikale Ethik, e. V. Berlin W. 15 Една ценна книга по вегетарианството, в която авторът разглежда въпроса за свещените права на животните, които хората тъй грубо нарушават при кланета, на лов, при вивисекция, с жестоки отношения и пр.
към текста >>

80. ВЕЛИКАТА ТАЙНА - ВЛАД ПАШОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Когато човек страда за себе си, е нещастен; когато страда за обществото, е доволен; а когато страда за Бога, е щастлив.
Всички същества са числа на Бога, с които решава своите задачи при устройване на вселената. Когато стават промени с нашия живот, и не сме цифра, която изменя своето място в Божественото число, с което Бог работи. В едно семейство има мир и щастие, когато всеки член от него като една цифра на семейното число заеме своето място и е доволно. Не е важно толкова да си на първата редица на числата, а важно е да съзнаваме предназначението си, където сме поставени. Мъдрецът Епиктет стоеше по-високо от своя господар, защото той съзнаваше своето място като разумен слуга, а господарят му не съзнаваше своето първо място като разумен господар и му счупи крака. Когато човек страда за себе си, е нещастен; когато страда за обществото, е доволен; а когато страда за Бога, е щастлив. Който разбере своето преназначение, в него настава мир, а който живее в преназначението си, изпитва радост. Който преди да се е справил със себе си, оправя другите, ще попадне в разочарование. Богът на рибите е водата, на птиците – въздухът, на млекопитаещите – земята, а на човека? Това, което мислиш, чувстваш или извършиш във време на тревога и безлюбие, тъкмо обратното нему е онова, което би требвало да извършиш. Фактът, че всеки човек е склонен да мисли, че всичко знае и всичко може показва, че онази Първопричина, от която е произлязъл, всичко знае и всичко може и по закона на наследствеността в човека са се предали тези стремежи.
към текста >>

81. НАШИЯТ СОЦИАЛЕН ИДЕАЛ - А. ТОМОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Съобщение за тези си опити той е направил до „Биологическото общество" през 1924 година и до „Френската академия на науките" през 1928 година.
Защо, казва той, като признаваме на светулката способността да изпуща радиации, да отречем на другите насекоми способността да изпущат други радиации — извън гамата на светлинните вибрации и затова нечувствителни за нашите сетива? Въз основа на опити и наблюдения Лаковски заключава, че центърът, който изпраща радиации в клетката, е ядката и специално ядрената нишка. Той намира аналогия между известни електромагнитни явления и явленията в ядката. Лаковски е правил опити в парижката болница „Салпетриер" с професор Госе, Д-р Гутман и Магру върху растението Ре1агgonium zonatum, болно от рак. Тези опити потвърждават теорията му и доказват, че тя може да намери приложение при лекуването на рака. Съобщение за тези си опити той е направил до „Биологическото общество" през 1924 година и до „Френската академия на науките" през 1928 година. Пространството е пълно, казва Лаковски, с радиации с разни дължина на вълните, които кръстосват непрекъснато в нашата атмосфера. Междузвездното пространство е проникнато от космични радиации с разни дължини на вълните. Те излизат от слънцето, планетите, звездите и спиралните мъглявини. Космичните вълни са еманации на звездите и разбира се, оказват влияние на биологичните явления. В книгата си „Тайната на живота" Лаковски изследва връзката между слънчевите петна и физическите, метеорологични и биологични явления на земята.
към текста >>

82. ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

То схваща добре, че при днешната степен на социално развитие истинските национални интереси могат да бъдат гарантирани най-сигурно само по пътя на международни усилия към създаване на едно единно човешко общество, изградено върху принципите на пълното взаимно зачитане и най-широка социална солидарност; то схваща с други думи, че истинските национални интереси се покриват от по-високия, общочовешкия интерес.
Това В.Б.Братство е в широко общение с пробудилите се и пробуждащите се човешки души; множество негови членове са въплътени на земята — ръководители, учители, скромни труженици. Чрез тия духовни връзки главно – съзнавани или не – се влива в човечеството божествената светлина, идат идеите на висша правда, съвършенство и красота; идат висшите пориви: иде висшият живот. Бялото братство в България и по цялата земя – това са учениците на В.Б.Бр.; това са всички пробудени души, които се стремят да възприемат оня висш живот, що иде чрез това В.Б.Бр. и да реализират едно по-висше стъпало на индивидуално и социално съвършенство. Бялото братство стои над ограничения и тесногръд национализъм, то, подобно на В.Б.Б., е интернационално по дух и стремежи. То схваща добре, че при днешната степен на социално развитие истинските национални интереси могат да бъдат гарантирани най-сигурно само по пътя на международни усилия към създаване на едно единно човешко общество, изградено върху принципите на пълното взаимно зачитане и най-широка социална солидарност; то схваща с други думи, че истинските национални интереси се покриват от по-високия, общочовешкия интерес. Бялото братство е една духовна армия от хора из всички нации, раси, религии, професии, обществени положения; често обединени около някое знаме, но още по-често – засега – неопознали се взаимно, не съзнали още добре своите общи задачи, но все пак съставляващи армия, зад която действа едно общо разумно командуване – армия, която вече постепенно се мобилизира. Бялото братство в България е само един малък авангард от тая голяма армия. Не е далеч денят, когато светът ще почувства духовната и морална мощ на един нов интернационал — тоя на международното Бяло братство. Каква светлина хвърля учението на Бялото братство върху социалния въпрос? Как гледа то на съвременните социални борби и недъзи?
към текста >>

И тук историята ни посочва сменящи се системи на обществена организация – на трудови и обществено-политически отношения: първобитен комунизъм, патриархално общество, робовладелско, феодално, дребно-буржоазно, капиталистическо, колективно (зараждащо се сега в Съветските държави).
Бог се идентифицира с всемирния живот като вечно творяща и изявяваща се любов, която в силата на своето естество се проявява най-пълно във висша разумност, висша правда, висша хармония и красота. Грехопадението е също един процес на отдалечаване от Бога, отклоняване от неговата воля и неговия всемирен живот като висша любов, правда и красота, както и спасението, възхождането и съвършенството е също тъй един процес – обратен на първия. Основното проявление на божествената воля според модерния мистицизъм и учението на Бялото братство, това е закона за всеобщото развитие и усъвършенстване, на който са подчинени всички същества и всички жизнени форми. Тоя закон господства над всичко. Законът за развитието важи и за социалните форми. И тук историята ни посочва сменящи се системи на обществена организация – на трудови и обществено-политически отношения: първобитен комунизъм, патриархално общество, робовладелско, феодално, дребно-буржоазно, капиталистическо, колективно (зараждащо се сега в Съветските държави). В процеса на историческия живот човек се издига постепенно от едно нисше животинско състояние. Социалният проблем изпъква пред него още с появяването на обществото. Колкото повече расте икономическата и духовна мощ на човека, толкова и социалният проблем се разширява и задълбочава. Самото общество, което човек урежда и преустройва, става все по-широко и сложно. Едно време обществото бе градът: национално-хомогенната държава е рожба на по-новото време; днес обаче целият свят е свързан с такива тесни икономически и социални връзки, обществеността тъй се е разширила и уякчила, че общество и човечество са вече нещо идентично; социалният въпрос се поставя днес в най-широки междунационални рамки; той не може да бъде основно разрешаван иначе, освен като международен.
към текста >>

Социалният проблем изпъква пред него още с появяването на обществото.
Основното проявление на божествената воля според модерния мистицизъм и учението на Бялото братство, това е закона за всеобщото развитие и усъвършенстване, на който са подчинени всички същества и всички жизнени форми. Тоя закон господства над всичко. Законът за развитието важи и за социалните форми. И тук историята ни посочва сменящи се системи на обществена организация – на трудови и обществено-политически отношения: първобитен комунизъм, патриархално общество, робовладелско, феодално, дребно-буржоазно, капиталистическо, колективно (зараждащо се сега в Съветските държави). В процеса на историческия живот човек се издига постепенно от едно нисше животинско състояние. Социалният проблем изпъква пред него още с появяването на обществото. Колкото повече расте икономическата и духовна мощ на човека, толкова и социалният проблем се разширява и задълбочава. Самото общество, което човек урежда и преустройва, става все по-широко и сложно. Едно време обществото бе градът: национално-хомогенната държава е рожба на по-новото време; днес обаче целият свят е свързан с такива тесни икономически и социални връзки, обществеността тъй се е разширила и уякчила, че общество и човечество са вече нещо идентично; социалният въпрос се поставя днес в най-широки междунационални рамки; той не може да бъде основно разрешаван иначе, освен като международен. Той изпъква като една повелителна необходимост за организиране цялото човечество в единно и способно за развитие цяло, като бъдат отстранени всички ония социални неправди, които пречат на неговото единство и развитие. Това израстване на социалния проблем в една такава широта се крие в същината и основните прояви на самия живот, който се стреми да създаде все по-мощни, по-хармонични, устойчиви и жизнеспособни форми Социалният проблем днес е великата задача на цялото човечество на земята – великата задача на цялата човешка еволюция.
към текста >>

Самото общество, което човек урежда и преустройва, става все по-широко и сложно.
Законът за развитието важи и за социалните форми. И тук историята ни посочва сменящи се системи на обществена организация – на трудови и обществено-политически отношения: първобитен комунизъм, патриархално общество, робовладелско, феодално, дребно-буржоазно, капиталистическо, колективно (зараждащо се сега в Съветските държави). В процеса на историческия живот човек се издига постепенно от едно нисше животинско състояние. Социалният проблем изпъква пред него още с появяването на обществото. Колкото повече расте икономическата и духовна мощ на човека, толкова и социалният проблем се разширява и задълбочава. Самото общество, което човек урежда и преустройва, става все по-широко и сложно. Едно време обществото бе градът: национално-хомогенната държава е рожба на по-новото време; днес обаче целият свят е свързан с такива тесни икономически и социални връзки, обществеността тъй се е разширила и уякчила, че общество и човечество са вече нещо идентично; социалният въпрос се поставя днес в най-широки междунационални рамки; той не може да бъде основно разрешаван иначе, освен като международен. Той изпъква като една повелителна необходимост за организиране цялото човечество в единно и способно за развитие цяло, като бъдат отстранени всички ония социални неправди, които пречат на неговото единство и развитие. Това израстване на социалния проблем в една такава широта се крие в същината и основните прояви на самия живот, който се стреми да създаде все по-мощни, по-хармонични, устойчиви и жизнеспособни форми Социалният проблем днес е великата задача на цялото човечество на земята – великата задача на цялата човешка еволюция. Мнозина схващат социалната проблема като проблема на материалния живот, проблема на стопанските отношения. Това е едно ограничено схващане.
към текста >>

Едно време обществото бе градът: национално-хомогенната държава е рожба на по-новото време; днес обаче целият свят е свързан с такива тесни икономически и социални връзки, обществеността тъй се е разширила и уякчила, че общество и човечество са вече нещо идентично; социалният въпрос се поставя днес в най-широки междунационални рамки; той не може да бъде основно разрешаван иначе, освен като международен.
И тук историята ни посочва сменящи се системи на обществена организация – на трудови и обществено-политически отношения: първобитен комунизъм, патриархално общество, робовладелско, феодално, дребно-буржоазно, капиталистическо, колективно (зараждащо се сега в Съветските държави). В процеса на историческия живот човек се издига постепенно от едно нисше животинско състояние. Социалният проблем изпъква пред него още с появяването на обществото. Колкото повече расте икономическата и духовна мощ на човека, толкова и социалният проблем се разширява и задълбочава. Самото общество, което човек урежда и преустройва, става все по-широко и сложно. Едно време обществото бе градът: национално-хомогенната държава е рожба на по-новото време; днес обаче целият свят е свързан с такива тесни икономически и социални връзки, обществеността тъй се е разширила и уякчила, че общество и човечество са вече нещо идентично; социалният въпрос се поставя днес в най-широки междунационални рамки; той не може да бъде основно разрешаван иначе, освен като международен. Той изпъква като една повелителна необходимост за организиране цялото човечество в единно и способно за развитие цяло, като бъдат отстранени всички ония социални неправди, които пречат на неговото единство и развитие. Това израстване на социалния проблем в една такава широта се крие в същината и основните прояви на самия живот, който се стреми да създаде все по-мощни, по-хармонични, устойчиви и жизнеспособни форми Социалният проблем днес е великата задача на цялото човечество на земята – великата задача на цялата човешка еволюция. Мнозина схващат социалната проблема като проблема на материалния живот, проблема на стопанските отношения. Това е едно ограничено схващане. Социалният въпрос за всички истински мистици, а и за Бялото братство е по същина една духовна проблема.
към текста >>

Когато не е могла да се яви една нова класа измежду подтиснатия народ, като носителка на икономическа и политическа сила, като представителка на нуждите на социалното развитие, и насилствено да премахне привилегиите на господстващата класа, тогава обществото – след един неминуем процес на вътрешно разлагане – е попадало винаги под унищожителните удари на външния враг и е загивало.
В своята социална организация човек е обективирал и социално организирал предимно низшето и животинското, организирал е социално своя дребен егоизъм, експлоатацията, робството, подтисничеството, социалната неправда, унижението на своя брат. Дребни интереси и стремежи предимно, а не високи общочовешки идеи са групирали и групират още хората в класи (на робовладелци, на феодали-земевладелци, капиталисти и пр.) и тия интереси бяха и са именно основния двигател на тия класи и на тяхното социално строителство. Но тъкмо поради това развитието на обществата е ставало и досега става по пътя на вътрешните противоречия, на социалните борби и катаклизми, на междунационалните войни. Тъкмо за това път на човечеството е дълбоко напоен със сълзи и кърви. Всички господстващи класи досега, ръководени от алчен егоизъм, са стигали в своето социално и политическо властване до един момент, когато техния стремеж да запазят на всяка цена придобитите класови привилегии и свободи е изпадал в непримиримо противоречие не само с най-жизнените интереси на народните маси, но и със самото социално развитие, диктуващо подобрения и усъвършенстване на социалната организация. Когато не е могла да се яви една нова класа измежду подтиснатия народ, като носителка на икономическа и политическа сила, като представителка на нуждите на социалното развитие, и насилствено да премахне привилегиите на господстващата класа, тогава обществото – след един неминуем процес на вътрешно разлагане – е попадало винаги под унищожителните удари на външния враг и е загивало. Така загинаха големи държави с многовековна цивилизация, като древния Египет, Рим, Византия; тъй попадна и Индия под ярема на външното икономическо и политическо подтисничество. В по-ново време обаче, благодарение общия прогрес и повдигане културния уровен на народните маси, обществото доби по-голяма способност да се трансформира. Големите държави на запад преминаха от господството на феодалната поземлена аристокрация към това на днешната капиталистическа класа, без да погинат самите тия държави. Тая трансформация се извърши с различна бързина, с различен замах и различна острота на обществените конфликти. Там, където на необходимите социални реформи и подобрения се противопоставяше една непреклонна, неразумна, готова на всичко зла воля от страна на привилегированите слоеве, там се дойде до най-грозни вътрешни сътресения и революции.
към текста >>

В по-ново време обаче, благодарение общия прогрес и повдигане културния уровен на народните маси, обществото доби по-голяма способност да се трансформира.
Но тъкмо поради това развитието на обществата е ставало и досега става по пътя на вътрешните противоречия, на социалните борби и катаклизми, на междунационалните войни. Тъкмо за това път на човечеството е дълбоко напоен със сълзи и кърви. Всички господстващи класи досега, ръководени от алчен егоизъм, са стигали в своето социално и политическо властване до един момент, когато техния стремеж да запазят на всяка цена придобитите класови привилегии и свободи е изпадал в непримиримо противоречие не само с най-жизнените интереси на народните маси, но и със самото социално развитие, диктуващо подобрения и усъвършенстване на социалната организация. Когато не е могла да се яви една нова класа измежду подтиснатия народ, като носителка на икономическа и политическа сила, като представителка на нуждите на социалното развитие, и насилствено да премахне привилегиите на господстващата класа, тогава обществото – след един неминуем процес на вътрешно разлагане – е попадало винаги под унищожителните удари на външния враг и е загивало. Така загинаха големи държави с многовековна цивилизация, като древния Египет, Рим, Византия; тъй попадна и Индия под ярема на външното икономическо и политическо подтисничество. В по-ново време обаче, благодарение общия прогрес и повдигане културния уровен на народните маси, обществото доби по-голяма способност да се трансформира. Големите държави на запад преминаха от господството на феодалната поземлена аристокрация към това на днешната капиталистическа класа, без да погинат самите тия държави. Тая трансформация се извърши с различна бързина, с различен замах и различна острота на обществените конфликти. Там, където на необходимите социални реформи и подобрения се противопоставяше една непреклонна, неразумна, готова на всичко зла воля от страна на привилегированите слоеве, там се дойде до най-грозни вътрешни сътресения и революции. Такъв бе пътя на социалното преобразование в Франция. Днес – в по-нататъшното развитие на обществата – светът наново е в едно положение, когато интересите и привилегиите на господстващите слоеве и главно на тъй наречената едра буржоазия, са в коренно противоречие с тия на народните маси и са станали сериозна пречка за общественото развитие.
към текста >>

Издигайки такъв висок социален идеал, какъвто е Царството Божие на земята, ние се интересуваме не толкова от преходните социални форми на човешкото възхождане, колкото за оня „истински живот", за който говори Исус, за онзи живот, който гради новото, надживява всяка несъвършена форма, за да я отрече и замени с друга по-съвършена; интересуваме се за пробуждането на божественото в душите и сърцата на хората, за пробуждането високите стремежи към човечност, братство, истинска любов, или за онова, което не прехожда, а е основния капитал на всяко общество и истинската гаранция за всеобщия прогрес.
Приемайки това Царство Божие като социален идеал, със самия тоя факт ние приемаме за преходни всички социални форми, всички права и свободи, които не са в хармония с тоя идеал, отрекли сме ги като нещо завинаги установено и още повече, като нещо „свято" и богоустановено. Това отношение ние имаме не само към днешния социален строй с неговите неправди и противоречия, но и към новоизграждащия се колективистичен строй; и той е за нас едно преходно стъпало към истинския идеал. Ценим го като един неизбежен при днешния морал, днешните разбирания, днешното съотношение на обществените сили, изход от създаваното и влошаващото се бедствено положение. Ценим го за положителното, което той носи в себе си, но също тъй предварително сме го отрекли за онова отрицателно, което крие в себе си, за ония наченки на подтисничество и социална неправда, които той – като рожба на насилието – носи неизбежно в себе. Нашето отричане, обаче, няма нищо общо с отричането му от всички ретрогради и реакционери. Издигайки такъв висок социален идеал, какъвто е Царството Божие на земята, ние се интересуваме не толкова от преходните социални форми на човешкото възхождане, колкото за оня „истински живот", за който говори Исус, за онзи живот, който гради новото, надживява всяка несъвършена форма, за да я отрече и замени с друга по-съвършена; интересуваме се за пробуждането на божественото в душите и сърцата на хората, за пробуждането високите стремежи към човечност, братство, истинска любов, или за онова, което не прехожда, а е основния капитал на всяко общество и истинската гаранция за всеобщия прогрес. Ценейки високо именно този истински живот, нашите големи Учители са изразили социалния идеал и в образа на съвършения човек на Царството Божие на земята, пълния изразител на тоя живот – „синът Божий", „синът на виделината." Нашата основна задача в обществото е да подготвим идването на тоя съвършен човек и проявяването на тоя съвършен живот. Бялото братство не само има свой висок социален идеал, но и свой собствен път и свои методи за реализирането на тоя идеал. Ние отричаме всички свободи, които не са в хармония с божествената воля и водят към поробване на други личности и народи. Ние не можем да бъдем сътрудници и инструменти на насилието в днешните големи социални конфликти и борби. Вършейки своята работа и стоейки извън големите стълкновения, които сеят озлобление и помрачение, ние сочим и на двата непримирими лагера пътя на разумния живот, на разумните отстъпки, призовавайки ги към човечност, опомняне, общочовешка солидарност.
към текста >>

Ценейки високо именно този истински живот, нашите големи Учители са изразили социалния идеал и в образа на съвършения човек на Царството Божие на земята, пълния изразител на тоя живот – „синът Божий", „синът на виделината." Нашата основна задача в обществото е да подготвим идването на тоя съвършен човек и проявяването на тоя съвършен живот.
Това отношение ние имаме не само към днешния социален строй с неговите неправди и противоречия, но и към новоизграждащия се колективистичен строй; и той е за нас едно преходно стъпало към истинския идеал. Ценим го като един неизбежен при днешния морал, днешните разбирания, днешното съотношение на обществените сили, изход от създаваното и влошаващото се бедствено положение. Ценим го за положителното, което той носи в себе си, но също тъй предварително сме го отрекли за онова отрицателно, което крие в себе си, за ония наченки на подтисничество и социална неправда, които той – като рожба на насилието – носи неизбежно в себе. Нашето отричане, обаче, няма нищо общо с отричането му от всички ретрогради и реакционери. Издигайки такъв висок социален идеал, какъвто е Царството Божие на земята, ние се интересуваме не толкова от преходните социални форми на човешкото възхождане, колкото за оня „истински живот", за който говори Исус, за онзи живот, който гради новото, надживява всяка несъвършена форма, за да я отрече и замени с друга по-съвършена; интересуваме се за пробуждането на божественото в душите и сърцата на хората, за пробуждането високите стремежи към човечност, братство, истинска любов, или за онова, което не прехожда, а е основния капитал на всяко общество и истинската гаранция за всеобщия прогрес. Ценейки високо именно този истински живот, нашите големи Учители са изразили социалния идеал и в образа на съвършения човек на Царството Божие на земята, пълния изразител на тоя живот – „синът Божий", „синът на виделината." Нашата основна задача в обществото е да подготвим идването на тоя съвършен човек и проявяването на тоя съвършен живот. Бялото братство не само има свой висок социален идеал, но и свой собствен път и свои методи за реализирането на тоя идеал. Ние отричаме всички свободи, които не са в хармония с божествената воля и водят към поробване на други личности и народи. Ние не можем да бъдем сътрудници и инструменти на насилието в днешните големи социални конфликти и борби. Вършейки своята работа и стоейки извън големите стълкновения, които сеят озлобление и помрачение, ние сочим и на двата непримирими лагера пътя на разумния живот, на разумните отстъпки, призовавайки ги към човечност, опомняне, общочовешка солидарност. При това ние имаме пълното съзнание, че поради общата човешка недоразвитост и незрялост, нашето време – времето на духовните хора, за една широка дейност и за прилагане специфично нашите методи в такава дейност, лежи в бъдещето –то още не е настанало.
към текста >>

83. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! - ПРЕВОД СТЕЛА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Но иде една епоха, в която човечеството ще влезе отново в пътя на своето естествено развитие и великата наука ще се приложи и ще даде своя плод – новото общество, в което ще царува свобода, братство и равенство, ще бъдат възстановени божествените права на човека.
Но когато хората се отклонили от правия път на своето развитие, носителите на тази наука се оттеглят и оставят човечеството по своите теории и умозрения да реди живота си. И от тогаз настава този хаос в личния и обществения живот. И окултистите казват, че и сега на земята има организации, устроени по методите на тази велика наука. Такава е организацията на Агарта например, която наброява повече от 20 милиона души население, които са съвсем непознати за съвременните хора. Има и други подобни организации. Но иде една епоха, в която човечеството ще влезе отново в пътя на своето естествено развитие и великата наука ще се приложи и ще даде своя плод – новото общество, в което ще царува свобода, братство и равенство, ще бъдат възстановени божествените права на човека. И когато Христос казваше на Пилата: „Моето царство не е от този свят," Той разбираше: Моето царство не е царство на насилие и робство, а е царство на братство, любов и свобода. А сега религиозните хора ни проповядват за онзи свят! Че онзи свят е там, дето има Любов, Мъдрост и Истина! И тези три велики закона действат по целия космос – няма частица в Битието, която да не е подчинена на техния мощен ритъм. И върховен израз на тяхната дейност е Хармонията.
към текста >>

84. СЕНТ ИВ ДАЛВЕЙДЪР Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Това прилагане трябва да намери израз преди всичко в отношенията между хората и на първо място в ония социални отношения, които са основата на всяка обществена организация, а именно – в тъй наречените икономически, трудови и производствени отношения, или в ония отношения, които се установяват между хората в свръзка с добиването на нужните за обществото блага и тяхното разпределение.
Самият живот на Исуса, освен това животът подвига и най-велика жертва, е и най-красноречивото обяснение на това учение. Исус проповядваше най-безкористната активна любов към Бога и към ближния; това за него значеше една и съща любов („Гладен бях и не ме нахранихте, жаден бях и не ме напоихте, в тъмница бях и не ме посетихте" – казва неговият Бог на грешниците). В своето служене на ближния Исус даде най-многото, което може да се даде за тия, които човек обича – „положи живота си" за тях. Учението на Исуса няма нищо общо с каквито и да са обрядности и външни форми; то издига като най-важно нещо: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичките си сили и ближния като себе си"; то иска поклонение на Бога „в дух и истина" и поставя над всичко изпълнението на волята Божия, а тая воля е: любов, правда, братство, мир. Приемането и следването на това учение не може да значи нищо друго, освен неговото прилагане. Това прилагане трябва да намери израз преди всичко в отношенията между хората и на първо място в ония социални отношения, които са основата на всяка обществена организация, а именно – в тъй наречените икономически, трудови и производствени отношения, или в ония отношения, които се установяват между хората в свръзка с добиването на нужните за обществото блага и тяхното разпределение. „Приемането" на Христовото учение би значило, следователно, установяването на християнски трудови, производствени и разменни отношения, отношения на истинска любов, истинско братство, на абсолютна правда. Тъй именно разбираха първите християни учението на Исуса и те се опитаха да го осъществят в живота, да го приложат, като основаваха християнски комуни, в които нямаше частна собственост, а „всичко имаха общо". Това бе зараждането на новия живот, който идеше озарен с велика любов към всичко живо, носейки на света маслиновото клонче на правдата, братството и мира. Но животинското в човека и главно, социално организираното животинство, бе още много мощно, сурово и непоклатимо, за да разбере и „приеме" ново, което Христовото учение носеше. Опитът на първите християни да изпълнят волята Божия и да приложат напълно учението на Божествения Учител напълно се провали.
към текста >>

Характерното за капиталистическото общество е, че във всички области на производството доминира и все повече се прилага машината.
След като бе дълги векове опора на робовладелството, то дойде да даде след това всичкото свое съдействие на феодализма и крепостничеството. Самите висши представители на черквата, както и отделни ордени, черкви и монастири се превърнаха в големи помещици, притежатели на грамадни земи, обработвани от прикрепостени към тях, превърнати в собственост селяни, продавани и подарявани заедно със земята. Тъкмо благодарение на робския незаплатен труд на тия селяни можеше господстващата класа на феодалите-помещици и на самото висше духовенство, заедно с монашеството, да влачи едно грешно паразитно съществуване. В най-ново време работите външно твърде много са се изменили, но същината е останала почти непроменена – робството и паразитизмът, макар и в нова форма, наново процъфтяват и то при пълното благословение и съдействие на официалните черкви. Днес в ерата на капитализма на сцената имаме други класи. Характерното за капиталистическото общество е, че във всички области на производството доминира и все повече се прилага машината. Машинната техника е реализирала грамадни успехи; човешкият труд, благодарение на тази техника, е станал стократно по-производителен. Но машината не е донесла още на човечеството нито онова благополучие, нито оная свобода, които би могла при разумно използуване да донесе. Машината е днес средство не за подобрение живота на хората и създаване на нужните им блага, а за експлоатиране на ония хора, които пак тя, поради своето превъзходство пред дребните и примитивни средства за производство, е направила безимотни и безработни. Не към общо намаление на работното време и общо благополучие води нейното усъвършенстване, а към увеличение на безработните, обезценяване на труда изобщо и възрастване мизерията на работните маси. Не блага произвежда днес машината, а „стоки", т.е.
към текста >>

Най-ревностно охраняваната свобода в днешното капиталистическо общество, това е свободата на капиталистическата експлоатация, свободата на спекулата, на широкото „законно" ограбване на народните маси.
По тоя път, главно на експлоатиране разорените и гладните в самите индустриални страни, придружено с едно ограбване и дезорганизиране стопанския живот на колониалните и изостанали народи, израсна и възмогна модерната индустрия в Европа и Америка, създаде се класата на големите индустриалци, банкери, спекуланти, оформи се и модернизира новата индустриална поземлена аристокрация, или с други думи създаде се силата и могъществото на тъй наречената едра буржоазия, която днес диктува своите интереси във всички области на живота и дава тон на цялата човешка култура. Тъй се оформиха двата грамадни полюса в социалния и политически живот – полюсът на притежателите на големите и модерните средства за производство, на грамадните богатства, на лудото пилеене на средства, на паразитизма и моралното издребняване и оскотяване от безделие и излишества, и полюса на лишените от всяка собственост, гладните и експлоатираните, онеправданите и озлобените, израждащите се от прекомерна работа и прекомерна мизерия. Между тия два полюса е също тъй страдащата, експлоатираната по разни пътища, обществена среда на междинните социални слоеве и на първо място на дребните собственици – занаятчии и земеделци. „Родната индустрия" е най-голямата грижа на всяка капиталистическа държава. Но тя се цени и развива само като привилегия на една незначителна по брой класа и като средство на тая класа за експлоатиране на работните маси и за увеличаване грамадните нейни приходи. Най-ревностно охраняваната свобода в днешното капиталистическо общество, това е свободата на капиталистическата експлоатация, свободата на спекулата, на широкото „законно" ограбване на народните маси. Тая свобода е гарантирана с това, че тъкмо голямата капиталистическа собственост, която руши и поглъща дребната народна собственост и расте главно от ограбването на едничката собственост на работника – неговата жизнена сила, неговия труд, тъкмо тя е фактически в положението на „свещена и неприкосновена" и тъкмо за нейното охраняване и нейната най-широка свобода не се подбират никакви средства, турят се в действие най-свирепите закони, държат се цели народи под грозно подтисничество, водят се най-ужасни граждански и междунационални войни, проливат се потоци от кърви. Всички големи войни в новата история на цивилизования свят са войни за смазване икономическата сила (индустрия и търговия) на съседа-конкурент, за завладяване на неговите пазари, за разширение терена на икономическата и търговска експлоатация. Цялата западна и американска цивилизация почива на една паразитна основа и е изградена не само върху експлоатацията на местните работни маси, но и върху мизерията, адските страдания на изостаналите и главно на колониалните народи. Тъкмо тия народи имаха щастието да опитат добре и да си създадат точна представа за цивилизацията на „християнска" Европа и Америка. Думите на Ганди, че духът на днешна Европа е дух не на Бога, а на Сатаната, изразяват напълно опита и схващанията на тия народи и показват, че те са разбрали добре тоя дух.
към текста >>

85. КНИГОПИС Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Същата беседа „La internacia lingvo” (Международен език) е печатана и в парижкия орган на това общество „Oomoto internacia", год.
В същия брой е напечатана и статията „Всемирното Бяло Братство" от Любомир Лулчев. В друга една статия в същия брой се излагат духовните движения в България и се говори за Бялото Братство. В тая книжка се препоръчва „Nova Kulturo" на читателите. В кн. 10 на същото списание (октомври 1930 година) е печатана в есперантски превод беседата, която държа Учителя на 13 юни 1930 година на „Изгрева" пред гостите есперантисти от есперантския конгрес. Същата беседа „La internacia lingvo” (Международен език) е печатана и в парижкия орган на това общество „Oomoto internacia", год. V, бр. 45-46, 1930 година. Едно немско окултно списание се отнесе с писмо до учениците на Бялото Братство да му пращат статии за идеите на това братство. Един наш приятел в Данциг и Рига развива доста добра дейност. Там са държани от него с успех доста сказки за идеите на Бялото Братство.
към текста >>

Антропософско общество – немско, латв.
Дружество за псих. изследвания е най-голямо и обединява в себе си хора от всички окултни движения. Теософското движение – също има две дружества. Привърженици на Кришнамурти образуват малък кръжок у г-ца В. проф. Клименко. Антропософско общество – немско, латв. и руско. Парапсихологическо общество – латв. и немско, последователи на Рьорих, работят в отделни кръжоци. По всичко изглежда, че интересът към окултизма е доста силен. Романите на Крижановска, както и др.
към текста >>

Парапсихологическо общество – латв.
Теософското движение – също има две дружества. Привърженици на Кришнамурти образуват малък кръжок у г-ца В. проф. Клименко. Антропософско общество – немско, латв. и руско. Парапсихологическо общество – латв. и немско, последователи на Рьорих, работят в отделни кръжоци. По всичко изглежда, че интересът към окултизма е доста силен. Романите на Крижановска, както и др. окултни романи, се издават и разпродават в доста голямо количество. Факт е, че старите руски издания на окултните книги се продават на твърде високи цени и не могат да се намерят.
към текста >>

86. СЪДЪРЖАНИЕ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

„Aus Zeit und Ewigkeit", списание на международното общество на недогматичнитe духовни стремежи.
Животно и растение. Животно и човек. Животното в стопанството, в обучението, в мита и в изкуството. 13. „Per viaggiare in astrale e sviluppare la chiaroveggenza e le facoltà latenti" от Луиджи Белоти. Тая книга засяга основните окултни проблеми и изобилства с ценни факти и примери. 14. „Aus Zeit und Ewigkeit", списание на международното общество на недогматичнитe духовни стремежи. Редактира се от Ото Мария Зенгер в Лайпциг. Год, V, № 1, януари 1931 година. 15. „Histoire générale des réligions", от Клеман де Сен Марк (Белгия). 16. „Die Christengemeinschaft", списание, издавано от Д-р Фридрих Рителмайер в Щутгарт. 17. „Luce e ombra", списание на спиритуалистичната наука.
към текста >>

Орган на обществото за психични изследвания в Рим. Год.
Редактира се от Ото Мария Зенгер в Лайпциг. Год, V, № 1, януари 1931 година. 15. „Histoire générale des réligions", от Клеман де Сен Марк (Белгия). 16. „Die Christengemeinschaft", списание, издавано от Д-р Фридрих Рителмайер в Щутгарт. 17. „Luce e ombra", списание на спиритуалистичната наука. Орган на обществото за психични изследвания в Рим. Год. 31, кн. 1. януари 1931 година. 18. „La Rose-Croix", месечен синтетичен орган на херметичните науки. Орган на френското алхимично общество. 19. „Добро Здравие", вестник за здравна просвета, излиза три пъти в месеца.
към текста >>

Орган на френското алхимично общество. 19.
„Luce e ombra", списание на спиритуалистичната наука. Орган на обществото за психични изследвания в Рим. Год. 31, кн. 1. януари 1931 година. 18. „La Rose-Croix", месечен синтетичен орган на херметичните науки. Орган на френското алхимично общество. 19. „Добро Здравие", вестник за здравна просвета, излиза три пъти в месеца. Д-р Георги Ефремов, Кюстендил. Абонамент 40 лв. 20. „Съвременник", седмичен вестник за литература, изкуство и културен живот. Адрес: Витошка, 28 Отделен бр.
към текста >>

87. НАУКА И ЖИВОТ - ВЛ. ПАШОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

За да се съгради едно ново общество, трябва преди всичко хората да бъдат здрави, а за да бъдат здрави, трябва да знаят да се хранят, да знаят да мислят и чувстват правилно.
В момента, в който човек се отрече да възприема живота, тъй както се проявява сега и да придобива и гради в себе си, ще стане една вътрешна промяна в него и ще спре процеса на живота. По този път човек ще дойде до обезсмисляне на живота. Затова човек не трябва да спира процеса на живота в себе си. А за да даде правилен ход на живота, човек преди всичко трябва да знае, как да се храни. При храненето човек трябва да приведе в хармония своите мисли, чувства и воля и всички клетки да вземат хармонично участие при храненето, защото от анормалното и механично хранене се раждат повечето болести. За да се съгради едно ново общество, трябва преди всичко хората да бъдат здрави, а за да бъдат здрави, трябва да знаят да се хранят, да знаят да мислят и чувстват правилно. За да се съгради новото общество, трябва хората да имат нов и висок идеал, който да е стимул в техния път. Само при един висок идеал и права мисъл, човек ще може да помогне преди всичко на себе си и тогаз ще може да помогне и на другите хора; но не може ли човек да помогне на себе си, не може да помогне и на другите, не може да бъде и работник за едно ново общество. Човекът на новото общество трябва да се справи и с най-големите врагове на живота – болестта и смъртта. А за да се освободи човек от смъртта, трябва да измени своите мисли, чувства и постъпки. Каквито са мислите на човека, такива са и неговите желания; а каквито са желанията му, такива ще бъдат и физиологическите процеси в организма.
към текста >>

За да се съгради новото общество, трябва хората да имат нов и висок идеал, който да е стимул в техния път.
По този път човек ще дойде до обезсмисляне на живота. Затова човек не трябва да спира процеса на живота в себе си. А за да даде правилен ход на живота, човек преди всичко трябва да знае, как да се храни. При храненето човек трябва да приведе в хармония своите мисли, чувства и воля и всички клетки да вземат хармонично участие при храненето, защото от анормалното и механично хранене се раждат повечето болести. За да се съгради едно ново общество, трябва преди всичко хората да бъдат здрави, а за да бъдат здрави, трябва да знаят да се хранят, да знаят да мислят и чувстват правилно. За да се съгради новото общество, трябва хората да имат нов и висок идеал, който да е стимул в техния път. Само при един висок идеал и права мисъл, човек ще може да помогне преди всичко на себе си и тогаз ще може да помогне и на другите хора; но не може ли човек да помогне на себе си, не може да помогне и на другите, не може да бъде и работник за едно ново общество. Човекът на новото общество трябва да се справи и с най-големите врагове на живота – болестта и смъртта. А за да се освободи човек от смъртта, трябва да измени своите мисли, чувства и постъпки. Каквито са мислите на човека, такива са и неговите желания; а каквито са желанията му, такива ще бъдат и физиологическите процеси в организма. И науката, погледната от това гледище, добива своя вътрешен смисъл.
към текста >>

Само при един висок идеал и права мисъл, човек ще може да помогне преди всичко на себе си и тогаз ще може да помогне и на другите хора; но не може ли човек да помогне на себе си, не може да помогне и на другите, не може да бъде и работник за едно ново общество.
Затова човек не трябва да спира процеса на живота в себе си. А за да даде правилен ход на живота, човек преди всичко трябва да знае, как да се храни. При храненето човек трябва да приведе в хармония своите мисли, чувства и воля и всички клетки да вземат хармонично участие при храненето, защото от анормалното и механично хранене се раждат повечето болести. За да се съгради едно ново общество, трябва преди всичко хората да бъдат здрави, а за да бъдат здрави, трябва да знаят да се хранят, да знаят да мислят и чувстват правилно. За да се съгради новото общество, трябва хората да имат нов и висок идеал, който да е стимул в техния път. Само при един висок идеал и права мисъл, човек ще може да помогне преди всичко на себе си и тогаз ще може да помогне и на другите хора; но не може ли човек да помогне на себе си, не може да помогне и на другите, не може да бъде и работник за едно ново общество. Човекът на новото общество трябва да се справи и с най-големите врагове на живота – болестта и смъртта. А за да се освободи човек от смъртта, трябва да измени своите мисли, чувства и постъпки. Каквито са мислите на човека, такива са и неговите желания; а каквито са желанията му, такива ще бъдат и физиологическите процеси в организма. И науката, погледната от това гледище, добива своя вътрешен смисъл. Защото науката преди всичко трябва да ни научи, как да строим нашия организъм и нашия характер; това е ценното в нея.
към текста >>

Човекът на новото общество трябва да се справи и с най-големите врагове на живота – болестта и смъртта.
А за да даде правилен ход на живота, човек преди всичко трябва да знае, как да се храни. При храненето човек трябва да приведе в хармония своите мисли, чувства и воля и всички клетки да вземат хармонично участие при храненето, защото от анормалното и механично хранене се раждат повечето болести. За да се съгради едно ново общество, трябва преди всичко хората да бъдат здрави, а за да бъдат здрави, трябва да знаят да се хранят, да знаят да мислят и чувстват правилно. За да се съгради новото общество, трябва хората да имат нов и висок идеал, който да е стимул в техния път. Само при един висок идеал и права мисъл, човек ще може да помогне преди всичко на себе си и тогаз ще може да помогне и на другите хора; но не може ли човек да помогне на себе си, не може да помогне и на другите, не може да бъде и работник за едно ново общество. Човекът на новото общество трябва да се справи и с най-големите врагове на живота – болестта и смъртта. А за да се освободи човек от смъртта, трябва да измени своите мисли, чувства и постъпки. Каквито са мислите на човека, такива са и неговите желания; а каквито са желанията му, такива ще бъдат и физиологическите процеси в организма. И науката, погледната от това гледище, добива своя вътрешен смисъл. Защото науката преди всичко трябва да ни научи, как да строим нашия организъм и нашия характер; това е ценното в нея. А днес строежът на човешкия организъм става от силите на природата без участието на нашето съзнание и вследствие на това човек попада и под действието на тъй наречените негативни сили в природата, които по закона на внушението присаждат известни качества и енергии в организма, които имат една тенденция, противоположна на тази на човешкото съзнание.
към текста >>

Само по този път човек ще уреди живота в себе си, ще се добере до законите на творчеството и съзнателната работа и тогаз ще може да помогне и на другите, на обществото.
За съграждането на всеки орган, човек трябва да се занимава със специфични мисли, които именно са носители на силите и материалите за изграждането на този орган. Защото всеки според рода си е свързан със строителните сили в Природата. Това е пътят за съзнателния градеж на човешкия организъм и характер. А ако човек са оставя на случая и не контролира и направлява мислите си, такъв ще бъде и резултатът му. Човек трябва да влезе в съзнателна връзка със силите, които строят организма му. Само по този път човек ще уреди живота в себе си, ще се добере до законите на творчеството и съзнателната работа и тогаз ще може да помогне и на другите, на обществото. За да могат хората да си помагат, трябва преди всичко да изхвърлят отрицателните мисли от съзнанието си и всеки да пожелава и препраща на приятелите и близките си най-красивите и най-хубавите мисли. Само така ще се създаде онова взаимно предразположение и братско чувство и светът ще се радва на истинско творчество и прогрес. Нервната система на съвременните хора не съответства на енергиите, които минават през нея, не може да ги издържа. И затова тя е отслабнала и се изражда. Настава една нова епоха в света, в която невидимият свят е взел безвъзвратно решение, което скоро ще се осъществи.
към текста >>

88. НАЛЯГАНЕТО НА МАТЕРИЯТА - ВЛ. АНГЕЛОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Като че ли всичкото това знание няма отношение към реалния живот на човека, било като общество или индивид.
И ако съвременните хора не могат да схванат процесите в тяхната непреривност, то е в зависимост от тяхното съзнание, което определя и възможностите на техните органи за възприятие. Оттук и едностранчивостта и непълнотата на съвременната наука и невъзможността й да даде отговор на жизнените въпроси и изисквания на нашето време. За да дойде човечеството до истинското знание, трябва да има предвид горните две положения. Съвременната наука във всичките си специалности се е добрала до известни знания и всички тези знания са впрегнати в техниката; и съвременната цивилизация е ненадмината в техническо отношение. И въпреки че всичко е насочено, за да ощастливи човека, щастието бяга от цивилизования човек. Като че ли всичкото това знание няма отношение към реалния живот на човека, било като общество или индивид. Съвременното научно знание няма отношение към действителния живот на човека, индивида и обществото, а има отношение само към външната техническа страна на живота. Техническата страна е само средство за улеснение, но тя не е същественият елемент, за да може човек да живее разумен и щастлив живот. Ако беше така, то при днешното състояние на техниката човек требваше да бъде най-щастлив, а имаме обратното. Съвременните хора както мислят и живеят смятат, че няма отношения между начините на тяхното живеене и резултатите и последствията в живота. Те искат да си живеят, както те разбират и да се удоволстват в живота и пак да бъдат здрави, красиви и щастливи.
към текста >>

Съвременното научно знание няма отношение към действителния живот на човека, индивида и обществото, а има отношение само към външната техническа страна на живота.
Оттук и едностранчивостта и непълнотата на съвременната наука и невъзможността й да даде отговор на жизнените въпроси и изисквания на нашето време. За да дойде човечеството до истинското знание, трябва да има предвид горните две положения. Съвременната наука във всичките си специалности се е добрала до известни знания и всички тези знания са впрегнати в техниката; и съвременната цивилизация е ненадмината в техническо отношение. И въпреки че всичко е насочено, за да ощастливи човека, щастието бяга от цивилизования човек. Като че ли всичкото това знание няма отношение към реалния живот на човека, било като общество или индивид. Съвременното научно знание няма отношение към действителния живот на човека, индивида и обществото, а има отношение само към външната техническа страна на живота. Техническата страна е само средство за улеснение, но тя не е същественият елемент, за да може човек да живее разумен и щастлив живот. Ако беше така, то при днешното състояние на техниката човек требваше да бъде най-щастлив, а имаме обратното. Съвременните хора както мислят и живеят смятат, че няма отношения между начините на тяхното живеене и резултатите и последствията в живота. Те искат да си живеят, както те разбират и да се удоволстват в живота и пак да бъдат здрави, красиви и щастливи. Но такъв произвол в природата няма – в природата всички процеси и явления са подчинени на разумни закони и който върви по тях, ще има и здраве, и щастие, и успех в живота.
към текста >>

89. ЗАМЕТРЕСЕНИЯТА И СЛЪНЧЕВИТЕ ПЕТНА - Л. ЛУЛЧЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Това са го опитвали всички ония, които са поискали да внесат принципиално новото в живота – винаги те са срещали голям отпор в ръководещите кръгове, които, неспособни да носят новото, а понякога и да го разберат – са държали с голямо упорство старото, което им е гарантирало привилегированото в обществото место.
Л. Лулчев ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ (Продължение) ІІ Колкото една идея е по-шаблонна, толкова тя се разбира от по-широк кръг хора; смята се за „съвременна", не учудва никого, класира се като „добра", „полезна" или „допустима", „в реда на нещата", „прогресивна", „научна", „разумна"... Малкото усилие, с което се достигат днес „научните" становища, знанието в популярна форма, понякога минава за големия плюс на съвременността, без да се вземе във внимание, че тъкмо тая леснота на придобивката обезценява неговата същност: че то се носи като никаква модна дреха, която може да бъде захвърлена всеки момент, щом дойде някоя по-нова мода. Всичките са като дървета без никакви корени в съзнанието на хората: при първия порив на вятъра, те се събарят и изчезват. Днес мнозина се кичат с паунови пера: знанието за тях се състои от постоянното повторение на чуждите мнения. В такава умствена среда, много естествено, колкото една идея е по-дълбока, толкова тя се струва, че е изпреварила времето си, толкова по-малко хора я разбират, толкова тя е по-„чудновата", „еретична"! Носителите на такива идеи са наричани дори луди (Христос, Галилей), били са разпъвани, затваряни, горени... Средата още не е била дорасла да ги разбере. Това са го опитвали всички ония, които са поискали да внесат принципиално новото в живота – винаги те са срещали голям отпор в ръководещите кръгове, които, неспособни да носят новото, а понякога и да го разберат – са държали с голямо упорство старото, което им е гарантирало привилегированото в обществото место. А ако така упорно се отрича всичко ново, то как ще влезе в живота то? Ако се слушат невежите и консерваторите – никога няма да му дойде времето! Но то, новото, прилича на дете, което, когато му дойде времето, се ражда и без акушерка. Това, което пишем, може да се стори чудновато, но в него няма да има никаква шаблонност. Схващането на смисъла ще бъде въпрос на развитото съзнание; от неговата степен ще зависи проникването му, обхвата, обяснението.
към текста >>

90. ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Най-красноречиво доказателство за всичко това представлява днешното общество с неговата многорекламирана „цивилизация".
А. Томов ОСНОВНОТО СОЦИАЛНО ПРОТИВОРЕЧИЕ Плътският човек, който днес „господства" в живота със своя посредствен морал, своите посредствени разбирания и своите насилнически методи, съвсем не е дорасъл още до положението да се справя разумно със социалната стихия, да изгражда разумно своята обществена организация и да установява такива обществени отношения, които да изключват големите вътрешни противоречия, големите социални бедствия и сътресения. Най-красноречиво доказателство за всичко това представлява днешното общество с неговата многорекламирана „цивилизация". Техническият прогрес говори, наистина, за постигнати успехи в областта на практическите знания и умения. Но техниката не може да бъде изключителното и вярно мерило на прогреса. Тя не ни говори за най-важната страна на човешкия напредък – културата на сърцето, развитието на духовността, на човечността, пробуждането на истинския човек. Нашите демонични сили могат да доведат до висока техника, но без духовен прогрес тая техника ще послужи по-скоро на делото на дезорганизирането и разрушението, отколкото на истинското разумно творчество. Най-вярно мерило за висотата на днешната цивилизация, за разумността и човечността на днешния човек, ни дава ширещото се и все повече задълбочаващо се бедствено положение, което намира своя израз в голямото възрастване на мизерията и страданията, в чрезмерното увеличение на безработицата – най-характерното за днешната социална система явление, в болезненото изостряне на социалните конфликти, в разпалващата се настървеност и ожесточеност в класовите и междунационални борби, в бързото назряване на нови войни и революции.
към текста >>

То идва на света с празни ръце и намира всички могъщи средства за прилагане на труда и развиване разумно творчество окупирани от едно незначително малцинство привилегировани хора, които по лично усмотрение и за лични цели използуват тия могъщи средства, без да държат сметка нито за правда, нито за човечност, нито за грозните резултати от личното разполагане на тия средства за останалите хора, за цялото общество, а така също и за по-далечното свое бъдеще.
Той е изградил и изгражда своето благосъстояние и щастие върху страданието и нещастието на другите. Неговата голяма политическа и социална задача е била и продължава да бъде – подържането и организирането на експлоатацията и икономическото робство над широките народни маси. От гледището на истинската духовност и справедливост, човек иде на земята не за да прекара живота си в непросветено страдание, не за да робува никому, а за да прояви едно разумно творчество, да доразвие своите сили и дарби, да се усъвършенства всестранно, да се научи да живее и твори в пълна хармония с волята Божия – висшата Истина, Правда, Красота. Той има еднакво право с всички върху всичко, което многобройните минали поколения са придобили и създали със своя труд и своя гений, използувайки Божиите блага, наука, изкуство, техника, социални институти, социални богатства и на първо място ония природни и технически средства, които са абсолютно необходими, за да може да приложи разумно той своите сили, своя труд и прояви своето творчество: земята, машините, оръдията и средствата за производство изобщо. Но грамадната част от човечеството, при днешната социална организация, е почти напълно лишена от великото наследство на човешкия труд и човешкия гений на миналите поколения. То идва на света с празни ръце и намира всички могъщи средства за прилагане на труда и развиване разумно творчество окупирани от едно незначително малцинство привилегировани хора, които по лично усмотрение и за лични цели използуват тия могъщи средства, без да държат сметка нито за правда, нито за човечност, нито за грозните резултати от личното разполагане на тия средства за останалите хора, за цялото общество, а така също и за по-далечното свое бъдеще. Нещо повече. Грамадната част от човечеството се вижда не само обезнаследено, но и поробено икономически експлоатирано и ограбвано. Неговата единствена ценна собственост – неговата жизнена сила, умствена и физическа, е осъдена да играе ролята на оная „стока", чието подценяване, недоплащане, експлоатиране е социално организирано, осигурено чрез законите, чрез въоръжената сила на държавата, чрез цялата социална и държавна организация. По тоя начин, върху една почти напълно паразитна основа, се развива социалното творчество на днешното общество, изгражда се една цивилизация, зачената в грях и предназначена да осигури лек и разточителен живот на една незначителна част от човечеството, и то с цената на непоносими лишения и страдания на работните маси и особено на тия в колониалните и полуколониални страни, и която има за своя безусловна предпоставка невежеството и културната независимост на тия маси из целия свят, както и организираното насилие над тях във всичките негови форми, от ограничението свободата на мисълта до гражданските и общочовешки войни. На такава основа може да се изгради само общото човешко нещастие, което днес виждаме изразено във всеобщото бедствено положение, бременно с нови войни и революции, с още по-грозни страдания.
към текста >>

По тоя начин, върху една почти напълно паразитна основа, се развива социалното творчество на днешното общество, изгражда се една цивилизация, зачената в грях и предназначена да осигури лек и разточителен живот на една незначителна част от човечеството, и то с цената на непоносими лишения и страдания на работните маси и особено на тия в колониалните и полуколониални страни, и която има за своя безусловна предпоставка невежеството и културната независимост на тия маси из целия свят, както и организираното насилие над тях във всичките негови форми, от ограничението свободата на мисълта до гражданските и общочовешки войни.
Но грамадната част от човечеството, при днешната социална организация, е почти напълно лишена от великото наследство на човешкия труд и човешкия гений на миналите поколения. То идва на света с празни ръце и намира всички могъщи средства за прилагане на труда и развиване разумно творчество окупирани от едно незначително малцинство привилегировани хора, които по лично усмотрение и за лични цели използуват тия могъщи средства, без да държат сметка нито за правда, нито за човечност, нито за грозните резултати от личното разполагане на тия средства за останалите хора, за цялото общество, а така също и за по-далечното свое бъдеще. Нещо повече. Грамадната част от човечеството се вижда не само обезнаследено, но и поробено икономически експлоатирано и ограбвано. Неговата единствена ценна собственост – неговата жизнена сила, умствена и физическа, е осъдена да играе ролята на оная „стока", чието подценяване, недоплащане, експлоатиране е социално организирано, осигурено чрез законите, чрез въоръжената сила на държавата, чрез цялата социална и държавна организация. По тоя начин, върху една почти напълно паразитна основа, се развива социалното творчество на днешното общество, изгражда се една цивилизация, зачената в грях и предназначена да осигури лек и разточителен живот на една незначителна част от човечеството, и то с цената на непоносими лишения и страдания на работните маси и особено на тия в колониалните и полуколониални страни, и която има за своя безусловна предпоставка невежеството и културната независимост на тия маси из целия свят, както и организираното насилие над тях във всичките негови форми, от ограничението свободата на мисълта до гражданските и общочовешки войни. На такава основа може да се изгради само общото човешко нещастие, което днес виждаме изразено във всеобщото бедствено положение, бременно с нови войни и революции, с още по-грозни страдания. Страданията изобщо са всегдашен спътник на неразумния, отклоняващия се от божествените закони живот. Те идат преди всичко като едно предупреждение за това отклонение. Едновременно с това те посочват причините на злото и насочват вниманието и волята върху тия причини, В обществения живот на плътския човек с неговата посредствена разумност и посредствен морал те играят особено важна роля – раздвижват масите от тяхната инертност, дават обща насока на техните желания и стремежи, на тяхната воля и ги изкарват от безсилието на дребния, затворения егоизъм и индивидуализъм. Тъй недоволните маси се издигат до носители на високи обществени идеи, проводници на високи стремежи и въобще могат да станат могъщи фактори на историята, двигатели на прогреса.
към текста >>

Най-големите страдания произтичат днес в обществото от тъй наречената безработица и засилваща се немотия.
Страданията изобщо са всегдашен спътник на неразумния, отклоняващия се от божествените закони живот. Те идат преди всичко като едно предупреждение за това отклонение. Едновременно с това те посочват причините на злото и насочват вниманието и волята върху тия причини, В обществения живот на плътския човек с неговата посредствена разумност и посредствен морал те играят особено важна роля – раздвижват масите от тяхната инертност, дават обща насока на техните желания и стремежи, на тяхната воля и ги изкарват от безсилието на дребния, затворения егоизъм и индивидуализъм. Тъй недоволните маси се издигат до носители на високи обществени идеи, проводници на високи стремежи и въобще могат да станат могъщи фактори на историята, двигатели на прогреса. Тъй възникват големите социални движения, които създават нови епохи в историята. Най-големите страдания произтичат днес в обществото от тъй наречената безработица и засилваща се немотия. Безработицата, която взема все по-грамадни размери, е, както казахме, най-характерното зло на днешната социална система; то най-добре ни разкрива и нейната вътрешна същина. Според статистиките на страните, гдето безработните получават държавна или общинска подкрепа, числото на тия безработни понастоящем в Европа и Америка възлиза на повече от 15 милиона души. Това число обаче е много по-ниско от действителното. То донякъде само може да ни даде идея за числото на неподпомаганите безработни, за полубезработните, за ниските надници на ангажираните в работа и изобщо за засегнатите от немотията и глада. Има хора и те са много, които смятат това социално явление за „неизбежно зло", за нещо временно и „нормално".
към текста >>

Ако тия последните бяха в ръцете не на отделни лица, а обществено достояние, ако бяха предназначени да служат не за създаване на „стоки" и печалби, а блага и средства за съществуване за всички членове на обществото, тогава натрупването на фабрикати и продукти, както и въвеждането на усъвършенствани машини би водило не към създаване на безработни и увеличение на мизерията, а само към намаление на работното време, към умерена и приятна работа за всички, към благосъстояние за всички, към освобождаване на цялото общество от тормоза на тежките лишения и страдания, създаване на жизнеспособен, вътрешно хармоничен обществен организъм, освобождаване на всички от страшния кошмар на жестоките социални борби, на дивашките насилия, революциите, войните, общата несигурност за утрешния ден и към насочване на цялото човешко развитие към истинско братство, истинска човешка култура.
Но фактически „свръхпроизводството" е само фиктивно. Складове, магазини, пазари са. наистина препълнени със стоки, но тия стоки съвсем не са „излишни", напротив, те са съвършено недостатъчни да задоволят нуждите на оголелия, обоселия, ненахранения добре, лишения от необходимата покъщнина народ, който тъне в мизерия; само че тоя народ, вследствие присъщата на социалния строй система на използуване и експлоатиране на неговия труд, не е в състояние да купува тия стоки, „изгубил е консумативната си способност". Но ако приемем даже, че наистина има премного изработени, „излишни" стоки, откъде накъде следва да има изобщо безработни? Това е наистина „естествено" явление, но само при господстващата система на експлоатация на труда, основана върху частното притежаване на големите и модерни средства за производство. Ако тия последните бяха в ръцете не на отделни лица, а обществено достояние, ако бяха предназначени да служат не за създаване на „стоки" и печалби, а блага и средства за съществуване за всички членове на обществото, тогава натрупването на фабрикати и продукти, както и въвеждането на усъвършенствани машини би водило не към създаване на безработни и увеличение на мизерията, а само към намаление на работното време, към умерена и приятна работа за всички, към благосъстояние за всички, към освобождаване на цялото общество от тормоза на тежките лишения и страдания, създаване на жизнеспособен, вътрешно хармоничен обществен организъм, освобождаване на всички от страшния кошмар на жестоките социални борби, на дивашките насилия, революциите, войните, общата несигурност за утрешния ден и към насочване на цялото човешко развитие към истинско братство, истинска човешка култура. Това съзнание за причините на социалното бедствие и за изхода от него е съзнание вече не на отделни мечтатели и незначителни групи, а на десетки и стотици милиони хора из целия свят. То зрее и се развива сред бедстващите маси и народи. То е вече и предмет на най-великия в историята на човечеството опит за изграждане по-справедлива и по-разумна социална система, който се разрешава днес пред нашите очи в страната на съветските републики. Това съзнание е плод обаче не само на страданията, но и на основния и мощен стремеж към правда, човечност, разумност, характерни за духовно пробудилата се човешка душа. Величав израз на тия стремежи ни даде християнството от първите му времена.
към текста >>

91. СТЪПКИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Гайниц (интересна е статията му „Анализ на организационния център" в „Доклад за четвъртия годишен конгрес в Инсбрус в 1924 година" на немското общество за изследване на наследствеността). А.
У хидрата напр. са констатирани два главни организационни центрове: единият е перистомата (околоустната част или орален край), а другият е при основата на хидрата (адорален край). Браун поставил едно пипало с част от перистомата върху каква да е точка от тялото на хидрата, и тая присадка вече почва да организира околните тъкани. И наистина, на това място се появяват нови уста с венец от пипала, при което перистомната част е действала като организатор върху околните тъкани. Сега усилено се работи в тая област на биологията от множество работници; такива са, освен горните, още: Бауцман, Бранд, Харисон, Филатов, В. Гайниц (интересна е статията му „Анализ на организационния център" в „Доклад за четвъртия годишен конгрес в Инсбрус в 1924 година" на немското общество за изследване на наследствеността). А. Маркс, Весел и пр. Главно в два центъра работят усилено работници в тая нова област: във вилхелмовия биологичен институт в Берлин (отделението на Манголд) и в зоологическия институт в Фрибург (под директорството на Шпеман). Важно е, че Шпеман и Манголд със своите ученици са дошли до същите заключения, до които са дошли Лаковски във Франция[1] и Гурвич в Русия, но по съвсем други пътища. Сега е важен характерът на индукционното действие. Могат да се предположат две неща: или че индукционното действие се дължи на известни частици, които преминават от една част в друга и влияят, или пък, че то е от динамичен характер, т.е.
към текста >>

92. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Така че с право Илиев казва, че мистицизмът не е опасен нито за моралното, нито за културното развитие на едно общество.
VI. кн. 3, март 1931 година. Авторът разглежда книгата на професор Кинкел с горното заглавие и с право изтъква погрешното разбиране на същността и значението на религиозния мистицизъм от проф. Кинкел. Според Кинкел мистицизъм е израз винаги на западане, израждане на един народ. Илиев чрез ред примери изтъква, че истинският мистицизъм никога не е бил причина за разпадането на един народ, защото всяка истинска религия си има свои възвестители, които преживяват мистичното доближаване и съединяване с Бога. Така че с право Илиев казва, че мистицизмът не е опасен нито за моралното, нито за културното развитие на едно общество. И Илиев завършва: „Проф. Кинкел греши като свежда всеки религиозен мистицизъм към една психична регресия, към едно повръщане до примитивното светоразбиране и примитивните състояния на човешкия дух". Колкото за страхуването му от сектите ще кажем, че днешните духовни движения, които възникват на всякъде по света, са не опасност, но един признак, че човешкото съзнание се разширява и се събужда за изграждането на една разумна, хармонична култура на мир, братство и свобода. „Против дъновизма като теософско учение" от проф. Михалчев, в сп.
към текста >>

93. СЪДЪРЖАНИЕ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

КНИГОПИС „Christianisme Rosicrucien ", издание на Розенкрайцерското общество в Съединените Щати.
КНИГОПИС „Christianisme Rosicrucien ", издание на Розенкрайцерското общество в Съединените Щати. „Mazdaznan", орган на Обществото „Маздазнан", Париж, год. IX, кн. 6, 1930 год. „Le voile d'lsis" Париж, март 1931 година, 36 г., кн. 135. „Le messager d'EvoIution ", излиза в Antony (Seine) – Франция, март 1931 година.
към текста >>

„Mazdaznan", орган на Обществото „Маздазнан", Париж, год.
КНИГОПИС „Christianisme Rosicrucien ", издание на Розенкрайцерското общество в Съединените Щати. „Mazdaznan", орган на Обществото „Маздазнан", Париж, год. IX, кн. 6, 1930 год. „Le voile d'lsis" Париж, март 1931 година, 36 г., кн. 135. „Le messager d'EvoIution ", излиза в Antony (Seine) – Франция, март 1931 година. „La revue spirite beige ", март 1931 година.
към текста >>

94. ХОДЪТ НА ЧОВЕКА. ВЪРВЕЖЪТ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ТЕМПЕРАМЕНТА - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Варинар поел длъжността председател на графологическото общество, той взел и редакторството на списанията.
1881 г.). По негова инициатива в края на миналото столетие се образувало графологическо дружество, явили се специални списания по графологията и пр. Той написал няколко съчинения по този предмет, създал школа и имал много последователи. След смъртта на Мишон за глава на графологическото движение останал неговият ученик – Андриан Варинар. Написаният от него учебник по графология е преведен на много езици. Варинар поел длъжността председател на графологическото общество, той взел и редакторството на списанията. Отделни последователи (д-р Швидланд, Лангебрух и др.) се заели също с разпространението на тази нова наука чрез специални графологич. отдели в различните популярни списания, но това били единични и несистематизирани мнения и наблюдения: в основата се поставяли различни, случайни и маловажни признаци. Научни заслуги в тази област е доказал много повече Крепе-Жамен. В своя голям труд „Почерк и характер" той е дал напълно научно изложение на графологическите закони. Това съчинение се появило в „Библиотека на съврем.
към текста >>

95. LE SUBLIME DANS LA VIE Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Напоследък е излязла нова книга от известния работник в тая област Живоин Костич: „Етично ли е обществото на Видовичев?
Учението, което най-много ни вдъхнови да вземем тая хубава инициатива, е това на любимия български Учител Петър Дънов. Този Учител изявява идеи, които бързо се разпространяват из цял свят. Групата ще се нарича „Синове на светлината". Това движение се разпространява в Италия и Франция, дето има много приятели, ученици и клонове. Духовно движение в Югославия Вегетарианското движение напредва в Югославия и то повече на духовни, морални основи. Напоследък е излязла нова книга от известния работник в тая област Живоин Костич: „Етично ли е обществото на Видовичев? " В книгата се разглеждат идеите на един югославянки културен деец Видовичев в свръзка с по-важните идейни течения в миналото и настоящето. Заключението, до което дохожда е, че всички светли епохи в историята на човечеството, всички най-важни импулси за повдигането на човечеството имат своя извор винаги във вечните божествени идеи. И носителите на тези идеи винаги са включвали вегетарианството в своя мироглед. Говорейки за разните идейни течения през вековете, авторът доста обширно се спира и на богомилството, като една важна и светла страница в историята на човечеството. Ето какво говори за тях между другото (предаваме съкратено): „Едно от най-важните религиозно-нравствени общества, които се появиха в 10 век на Балканите и което трябва да се смята като творчество на славянската раса, това е богомилството.
към текста >>

По възвишените си и смели схващания това общество няма равно на себе си в своята епоха.
Те за кратко време като вихър обхванаха целия наш полуостров, разшириха се към Босна, Далмация, Северна Италия и достигнаха чак до южна Франция, дето представителите му се наричаха албигойци. Характерна черта на богомилите са били между другото вегетарианството и милост към животните. Те са се хранели със зеленчуци, зърнени храни и плодове, презирали са разкоша и богатството и са се отнасяли помежду си като братя. Когато се говори за славянски расов морал, на първо место трябва да турим богомилството. В онази мрачна епоха на робство, инквизиция и тирания, когато масите са били потискани и безправни, богомилството се явява като протест против неправдата и злото. По възвишените си и смели схващания това общество няма равно на себе си в своята епоха. Богомилството представлява голям актив за южното славянство, защото е дало голям принос за общочовешкото развитие към доброто. В проповедите си богомилите са били крайно смели, немилостиво са бичували недъзите на тогавашното общество и не са се страхували и от смъртта. Папа Инокентий основа в 13 век инквизицията и най-първо тя почнала да действа в Южна Франция и организирала изтреблението на богомилите. Тези хора, които са умирали с усмивка, са възвишени и истински християни, които с проповедите си са всявали страх и трепет у папи и тирани. Богомилството показва, че и славяните могат да бъдат с нещо полезни на света." Авторът, говорейки за разните съвременни духовни движения, споменава и за „учениците на Бялото Братство" в България.
към текста >>

В проповедите си богомилите са били крайно смели, немилостиво са бичували недъзите на тогавашното общество и не са се страхували и от смъртта.
Те са се хранели със зеленчуци, зърнени храни и плодове, презирали са разкоша и богатството и са се отнасяли помежду си като братя. Когато се говори за славянски расов морал, на първо место трябва да турим богомилството. В онази мрачна епоха на робство, инквизиция и тирания, когато масите са били потискани и безправни, богомилството се явява като протест против неправдата и злото. По възвишените си и смели схващания това общество няма равно на себе си в своята епоха. Богомилството представлява голям актив за южното славянство, защото е дало голям принос за общочовешкото развитие към доброто. В проповедите си богомилите са били крайно смели, немилостиво са бичували недъзите на тогавашното общество и не са се страхували и от смъртта. Папа Инокентий основа в 13 век инквизицията и най-първо тя почнала да действа в Южна Франция и организирала изтреблението на богомилите. Тези хора, които са умирали с усмивка, са възвишени и истински християни, които с проповедите си са всявали страх и трепет у папи и тирани. Богомилството показва, че и славяните могат да бъдат с нещо полезни на света." Авторът, говорейки за разните съвременни духовни движения, споменава и за „учениците на Бялото Братство" в България. Сказките на Кирил Георгиев върху ирисовата диагноза Кирил Георгиев държа по-рано в Русе, а напоследък в Шумен, Бургас, Ямбол и Варна сказки върху ирисовата диагноза. В Бургас и Ямбол освен това е държал и втора сказка върху „Айнщайн и религията" В Русе след сказката е прегледал очите на 1800 души.
към текста >>

96. СЪДЪРЖАНИЕ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

КНИГОПИС „The Thorch", орган на Канадското астрологично общество.
КНИГОПИС „The Thorch", орган на Канадското астрологично общество. Излиза в гр. Ванкувер (Канада). „The Rosicrucian Magazine", орган на Розенкрайцерското общество в Съединените Щати. Излиза в Oceanide (Калифорния). „La Rose Croix", орган на алхимичното общество в Франция, март, 1931, Франция.
към текста >>

„The Rosicrucian Magazine", орган на Розенкрайцерското общество в Съединените Щати.
КНИГОПИС „The Thorch", орган на Канадското астрологично общество. Излиза в гр. Ванкувер (Канада). „The Rosicrucian Magazine", орган на Розенкрайцерското общество в Съединените Щати. Излиза в Oceanide (Калифорния). „La Rose Croix", орган на алхимичното общество в Франция, март, 1931, Франция. „Le Fraterniste", май 1931. Орган за психичните науки. Син-Ле-Нобл (Франция).
към текста >>

„La Rose Croix", орган на алхимичното общество в Франция, март, 1931, Франция.
КНИГОПИС „The Thorch", орган на Канадското астрологично общество. Излиза в гр. Ванкувер (Канада). „The Rosicrucian Magazine", орган на Розенкрайцерското общество в Съединените Щати. Излиза в Oceanide (Калифорния). „La Rose Croix", орган на алхимичното общество в Франция, март, 1931, Франция. „Le Fraterniste", май 1931. Орган за психичните науки. Син-Ле-Нобл (Франция). „Le voile d'Isis", год. 30, май 1931 година, № 136, Париж.
към текста >>

„Hnnales du Spiritisme", издава Общество „Длан Кардек" във Франция. „TempeIlehren.
30, май 1931 година, № 136, Париж. „Le Sinceriste", Белгия, май 1931 год. „La revue spirite Beige", май 1931 г. „Le Monde", вестник за социални, спиритуалистични и литературни сведения, Париж, април 1931 г. „Mondo occulto", италианско окултно списание, април 1931 г. „Hnnales du Spiritisme", издава Общество „Длан Кардек" във Франция. „TempeIlehren. Wege zur Erleuchtung". Английският оригинал е издание на окултното общество в Накуоп (Калифорния), „Oomoto", месечно списание, излиза в Камеока (Япония). „Oomoto Internacia", (есперантски орган на Оомотското движение), май 1931, Париж. „Goetheaunm", издание на Днтропософското общество в Дорнах (Швейцария), май 1931 г. „La Revue Caodaiste", март 1931, Сайгок (Индокитай).
към текста >>

Английският оригинал е издание на окултното общество в Накуоп (Калифорния), „Oomoto", месечно списание, излиза в Камеока (Япония).
„La revue spirite Beige", май 1931 г. „Le Monde", вестник за социални, спиритуалистични и литературни сведения, Париж, април 1931 г. „Mondo occulto", италианско окултно списание, април 1931 г. „Hnnales du Spiritisme", издава Общество „Длан Кардек" във Франция. „TempeIlehren. Wege zur Erleuchtung". Английският оригинал е издание на окултното общество в Накуоп (Калифорния), „Oomoto", месечно списание, излиза в Камеока (Япония). „Oomoto Internacia", (есперантски орган на Оомотското движение), май 1931, Париж. „Goetheaunm", издание на Днтропософското общество в Дорнах (Швейцария), май 1931 г. „La Revue Caodaiste", март 1931, Сайгок (Индокитай). „Аegypto", стихове от Елдо Маркети, с критически етюд от Кауазю), Неапол 1931 г. „La Terre Nouvelle", международен орган на червения спиритуализъм, май 1931, Франция.
към текста >>

„Goetheaunm", издание на Днтропософското общество в Дорнах (Швейцария), май 1931 г.
„Mondo occulto", италианско окултно списание, април 1931 г. „Hnnales du Spiritisme", издава Общество „Длан Кардек" във Франция. „TempeIlehren. Wege zur Erleuchtung". Английският оригинал е издание на окултното общество в Накуоп (Калифорния), „Oomoto", месечно списание, излиза в Камеока (Япония). „Oomoto Internacia", (есперантски орган на Оомотското движение), май 1931, Париж. „Goetheaunm", издание на Днтропософското общество в Дорнах (Швейцария), май 1931 г. „La Revue Caodaiste", март 1931, Сайгок (Индокитай). „Аegypto", стихове от Елдо Маркети, с критически етюд от Кауазю), Неапол 1931 г. „La Terre Nouvelle", международен орган на червения спиритуализъм, май 1931, Франция. „Die Glocke", списание за духовна култура, Чехословашко. „Упознаj себе", списание за антропософия и изкуство, год. I-кн.
към текста >>

97. СЪНЯТ НА НЕБУКАДНЕЦАРА - Г. Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ето защо всеки човек или всяко общество, което употребява зло или насилие, в края на краищата привлича към себе си силите на разрушението и загива във вихъра на тези сили.
Противоречията, които съществуват днес в целия свят се засилват от ден на ден и това налага търсене на нови пътища. Много методи се приложиха, много опити се правиха за премахването на тези противоречия, но безуспешно. Причината на това е, че тези методи не изхождат от по-дълбокото знание на законите, по които се развива живота изобщо и човечеството в частност. Сега трябва да се опита метода на живата разумна природа, метод успешно употребяван и опитан в течение на милиони години от разумните сили, които са над нас. Винаги, когато се употребява един фалшив метод, то самото това вече привлича онези отрицателни сили, които докарват саморазрушението. Ето защо всеки човек или всяко общество, което употребява зло или насилие, в края на краищата привлича към себе си силите на разрушението и загива във вихъра на тези сили. Има ли например по-грубо противоречие от следното: вследствие на свърхпроизводство в Съединените щати милиардери запушили, задръстили 1600 петролни извора и изгорили с милиони килограма памук и кафе, за да не спадне цената им? А пък в същото време в същите Съединени Щати има 6 милиона безработни, – в други държави също така – които живеят в мизерия и се нуждаят от най-необходимото. Този факт най-нагледно изтъква абсурдността на днешните форми на живота и безсилието на съвременния човек да се справи с днешните противоречия при сегашното си разбиране на живота. При разрешаването на всички днешни въпроси и противоречия, които вълнуват човешкия дух, трябва да се излиза от едно висше знание, от една по-дълбока наука. Разумното у всички е едно, то живее у всички, и да му дадеш ход, значи да живееш за Цялото, за всички.
към текста >>

Това важи както за живота на отделния човек, така и за живота на цяло общество, на цяла култура.
Ако ти с любов влезеш между разбойници, между вълци, между най-лошите хора, ще им дадеш нещо, ти носиш мекота, живот на всякъде. Почти всички нещастия идат, когато напуснем този велик природен закон за връзка с Цялото. Всички анормални състояния идват тогаз. Страданията са признак, че между Цялото и тебе няма отношение. Тогаз идва израждане, упадък, робство! Това важи както за живота на отделния човек, така и за живота на цяло общество, на цяла култура. Изходна точка трябва да бъде едно ново разбиране на живота. Едно ново съзнание ще разреши всички въпроси, които са днес на дневен ред. Езикът на природата ни говори същото. Някой би могъл да каже, че насилието се среща в животинския свят. Да не обръщаме внимание на това, защото това са известни етапи на един нисш живот, обаче, изобщо казано, животът на целия Космос се крепи върху любовта.
към текста >>

98. ПРЕНТИС МЪЛФОРД - КРАТЪК ЖИВОПИС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Както едно растение се разпада, щом престане да извършва правилно своята превръщателна и асимилационна дейност, така и индивидът или обществото, ако се подмладяват физически и морално, те правят наистина едно правилно превръщане на идеите, които носят подобрение на живота.
Една отрицателна мисъл или едно отрицателно чувство представляват суровия градивен материал, който трябва да се превърне в положителен, за да имаме правилно развиване на характера. Запример, докато едно растение е способно да превръща елементите на почвата, да превръща светлината и водата, то се развива, престане ли да се извършва това превръщане, то се разпада и него други живи същества ще го асимилират в себе си. Така всеки човек, който не превръща злото в добро, ще бъде асимилиран от смъртта; законът на превръщането лежи и в основите на идеите. Съвременните човешки идеали трябва да се превърнат в други, съвременните човешки схващания за живота, за същността на човека трябва да минат в нова гама. Защо? Защото със сегашните си идеали той се разпада, изражда и загива. Както едно растение се разпада, щом престане да извършва правилно своята превръщателна и асимилационна дейност, така и индивидът или обществото, ако се подмладяват физически и морално, те правят наистина едно правилно превръщане на идеите, които носят подобрение на живота. Законът за превръщането е една сложна наука, която трябва внимателно проучване чрез наблюдение, опит и самонаблюдение. Кога едно семе почва да се развива? Когато го посеем. Но това не е още достатъчно, нужно е да се полива и да го грее слънцето. Един човек, в чиято умствена, духовна или материална работа лежи материалният интерес, неговото лично щастие, винаги ще страда и няма да знае, кои са причините на неговите страдания.
към текста >>

Напразно ще губи време и хаби сили отделният човек или обществото, ако в основата на неговата работа в живота не стои идеята за възстановяване на това единство между ума, сърцето и волята.
Един човек, в чиято умствена, духовна или материална работа лежи материалният интерес, неговото лично щастие, винаги ще страда и няма да знае, кои са причините на неговите страдания. Но страданията нямат друга причина, освен личния живот, живот отделен от цялото, от божествения организъм, чийто клетки са всички същества. Ако друг човек дава предимство на отрицателни чувства, той прилича на анемично растение, което расте на сянка; то се издига нависоко да търси светлина, но то става хилаво, такъв човек много страда; в неговите основи лежи подсъзнателен, духовен или материален егоизъм и когато види, че не постига целта си, той се разочарова. Но когато имаме едно разумно съчетание на почвата, водата и светлината, ние имаме нормално развитие. Когато любовта, мъдростта и истината едновременно участват в нашия живот, ние ще сме щастливи. Напразно ще губи време и хаби сили отделният човек или обществото, ако в основата на неговата работа в живота не стои идеята за възстановяване на това единство между ума, сърцето и волята. Любовта, мъдростта и истината – това са сложни елементи, които искат сериозно проучване, тъй както водата, светлината и почвата са сложни в своя състав и от хиляди години учените работят в тези три полета да правят открития. Както сега човечеството е "открило" множество научни институти за изучаване физическите явления, така за в бъдеще ще се откриват институти за изучаване сложния състав и свойствата на психическия живот; това е бъдещата наука. Тези хора, които са познати в културната история на човечеството като господари на материята и могат да се пренасят на далечни разстояния с тялото си, като го материализират и дематериализират и са овладели своята животинска природа и се проявяват като високо нравствени хора с мощен творчески дух, те познават тази бъдеща за човечеството наука, която всъщност никога не е преставала да същества за известен кръг хора, наука за любовта, мъдростта и истината. Думата наука, в който смисъл я употребяваме тук, се различава от смисъла, който влага съвременната официална наука. Както в семката са вложени всичките възможности на едно развито растение, както тази семка крие в себе си знанието, как да подбира храната и условията и в какъв процент да приема различните елементи, така и в човека е вложено всичкото знание нужно, за да се разбере живота в неговата пълнота, за да бъде той щастлив.
към текста >>

99. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Обществото на Народите – колкото и несъвършено да е – подобно на детските играчки – все пак то е велико начало, знамето на близкото бъдеща, когато войните ще бъдат един анахронизъм, една преживелица, подобно на инквизицията от средните векове.
Федерация на свободни кантони – немски, френски и италиански – тези хора говорят най-малко 2-3 езика. Швейцария е образът на бъдещето. Ако там – на планините – немци, французи и италианци, наречени швейцарци – могат да живеят в един съюз и да имат общо отечество, защо европейските народи (па и всички останали) да не образуват един съюз на свободните кантони под знамето на едното, великото отечество – без граници и хоризонти? Нима всички хора не са братя и цялата земя не е нашето отечество? Женева – това днес е столицата на световните съединени щати – които сега са в своя зародиш, в идея, но които, ще дойде ден да бъдат действителност. Обществото на Народите – колкото и несъвършено да е – подобно на детските играчки – все пак то е велико начало, знамето на близкото бъдеща, когато войните ще бъдат един анахронизъм, една преживелица, подобно на инквизицията от средните векове. Съветът на народите – това ще бъде изпълнителният орган на новата мисъл и на новите чувства, чрез който ще се турят в изпълнение дълго лелеяните мечти – за мир и братско сътрудничество. Когато бях в Женева на брега на прекрасното Женевско езеро, в палатата на Общ. на народите, откъдето се открива великолепен изглед на Алпите с Монблан – аз почувствах свещен трепет на бъдещето, на великото и славно бъдеще, което идва. Като че ли сините, кристални вълни на езерото мълвяха: така чисти и кристални ще бъдат чувствата на всички хора и народи един към друг. Като че ли снежните, позлатени от лъчите на.
към текста >>

А вечер по осветените булеварди, между пъстро общество – видението на стария свят, който залязва и който все пак е още силен да погубва много и много души в мътните си вълни!...
Париж – сърцето и умът на Франция, Париж, градът на веселието и удоволствията! Париж – кокетката на днешната култура, който изпитва и съблазнява и погубва. Има какво да види човек в Париж – с музеите му, картинните галерии, Айфеловата кула, Булонския лес и пр. В Лувъра вие ще видите историята на изкуството и великите творения на всемирните майстори ще затрогнат душата ви. От Айфеловата кула вие ще видите целия Париж – с неговото величие и нищожество, – с неговите хоризонти и с неговия дим, с неговата култура и техника и с неговата бедност и неправди. А вечер по осветените булеварди, между пъстро общество – видението на стария свят, който залязва и който все пак е още силен да погубва много и много души в мътните си вълни!... Но и в Париж аз видях новия свят, който изгрява. Въпреки, че хората пият виното като вода и да пиеш вода вместо вино, значи да бъдеш чудак, все пак и в Париж, и във Франция, страната на виното и удоволствията, има смели борци за чист, трезвен живот. Аз намерих една шепа от тях в ложата на I.О.G.t. – начело с проф. Легрен, който ме прие ласкаво и още по-ласкаво приветства България в мое име.
към текста >>

Новият свят обаче е свят на трезвеност, чистота, целомъдрие; свят на хармония, здраве, природосъобразен живот, свят насправедливост и работа в обществото; на мир и хармония – в международния живот.
Всеки на своето място в правилно отношение към другите. Един много ценен урок от Франция. Може би защото френският народ е заплашен най-много от израждане. Аз видях в селата хилави, слаби, изродени деца, плод на алкохолизма и разврата. Това чака всички народи, ако вървим по същия път. Новият свят обаче е свят на трезвеност, чистота, целомъдрие; свят на хармония, здраве, природосъобразен живот, свят насправедливост и работа в обществото; на мир и хармония – в международния живот. Във всеки случай и в Париж – крепостта на стария свят (защото всички големи градове са крепости на старото) и там аз видях новия свят, който се ражда и сочи утрото на светло бъдеще. Има навсякъде борци, има навсякъде творци, има навсякъде светли души и пламенни сърца. Нима не е Франция, която даде Виктор Юго, Русо, Ромен Ролан и плеяда светли мъже, които се бориха за светлина, братство и свобода. Франция за мен е Франция на светлото, разумното, доброто. Преди сто години от Франция се носеше това новото, което идваше и раздвижваше света.
към текста >>

100. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Една от причините, която спъва правилното развитие на графологията, според справедливата бележка на неотдавна починалия член на немското Графологическо общество Георг Майер, е непълнотата и недостатъчността на етологическите (характерологически) класификации, с които засега разполагаме.
Също така оставят отпечатък на почерка и занятията с писмен труд, макар че в дадения случай този труд трябва да се подраздели на две главни групи: механически и творчески. При механическия буквите са почти много ясни, почеркът почти краснописен, главните букви често са украсени с канцеларски завивания; вторият, творческият, има ръкопис често пъти с много неразбран почерк, даже в отделните подробности некрасив, но образуващ едно хармоническо цяло, благодарение на лекостта, бързината и свободата, с която е писано (най-често почеркът на учените, литераторите). Руският писател Н. Агнивцев ми разказваше, че едновременно с промяната в направлението на неговото творчество се изменил донякъде и външният вид на почерка му. Обаче, трябва да се почертае, че графологията като се явява добро помощно средство при определяне наклонността към тази или онази професия, в сегашното й състояние, не може да определи с какво се занимава в това време пишещият, което се заемат да определят най-често дилетанти графолози, които нямат научна основа, а се ръководят в своите заключения не от определени данни, а главно от фантазия и „вдъхновение". Една от причините, която спъва правилното развитие на графологията, според справедливата бележка на неотдавна починалия член на немското Графологическо общество Георг Майер, е непълнотата и недостатъчността на етологическите (характерологически) класификации, с които засега разполагаме. (Георг Майер —- „Научните основи на графологията ", посмъртно изд. 1929 год.) Еволюционно изменение на почерка. Всеки почерк се характеризира с определен сбор признаци, които го отличават от другите. Има прилични, родствени почерци, но еднакви няма – всеки има само свой почерк и той му принадлежи още от първите крачки на обучението по писане, даже ако човек съзнателно би се старал да не отстъпва от образците по писане. При това трябва да се отбележи, че всеки отделен почерк, колкото силен и типичен да бъде, съвсем не представя от себе си нищо веднъж за винаги определено, а напротив, може да претърпява изменение и понякога много съществени.
към текста >>

НАГОРЕ

0.14762306213379