Търсене в текстове за 'Обсебване'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 29 резултата в 12 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПРАВИЛЕН И НЕПРАВИЛЕН ПОЧЕРК - Г. Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

След всяка катастрофа народите дават обет за „мирен труд и културно развитие", но щом настъпят по-добри дни, пробудената жажда за обсебване, скрита в съзнанието на водачите, тика към едно опиянение, към едно самозабравяне, което покрива с облак будното съзнание, висшите човешки и божествени потреби и се насочва отново към животинския инстинкт, който граби, владее, дроби и тъпче всички неща, които напомнят за достойнството на човешкия произход.
За едни натури е достатъчно само едно хрумване и те веднага разбират много неща. За други, същите неща се разкриват по пътя на хиляди борби, лутаници и много страдания. Тъкмо за такива, които се движат по каменистите урви на живота, е казано, че „работят много, а придобиват малко". Народите в нашата съвременност, взети като цялостни единици, приличат на хората от втората категория. Техния възход - духовен и материален - е труден, защото тия, които ръководят съдбините им, имат лоша памет и твърде малко се съобразяват с нерадостната картина на недалечното минало. След всяка катастрофа народите дават обет за „мирен труд и културно развитие", но щом настъпят по-добри дни, пробудената жажда за обсебване, скрита в съзнанието на водачите, тика към едно опиянение, към едно самозабравяне, което покрива с облак будното съзнание, висшите човешки и божествени потреби и се насочва отново към животинския инстинкт, който граби, владее, дроби и тъпче всички неща, които напомнят за достойнството на човешкия произход. Хората, които обикновено имат слаба устойчивост и са податливи на внушения, особено такива, които дразнят грубите емоции, забравят всичко възвишено и свято и тръгват по пътищата, които отвеждат отново в лепливата кал на нищетата. В такива дни е трудно да се приказва за една скрита възвишена радост на душата, която се ражда във вътрешния мир на нашето Аз, защото грубите трепети отвън поглъщат цялото внимание и всичката воля. В такива дни вътрешния подвиг на човека, който дири пътя на истината и въздига обичта между хората като най-върховен закон в живота, се счита за анахронизъм и слеповерие. Ако хората имаха очи, те щяха да видят, как измамната суета плете мрежи за реещите се безцелно в живота, готови да се хванат в тая страшна сет , а от друга страна биха видели, че людете, като дирят пътя към възхода, помагат със своите мисли на света, със своята любов, с копнежа на душите си. Ние сега преживяваме времето на едно такова заспиване.
към текста >>

2. РЪЦЕТЕ НА АНДРЕ МЕЛЛОН И НА БОБИ ДЖОНС Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

При известни тежки форми на душевно разболяване, това "обсебване" на съзнателната личност от несъзнателната, може да бъде в такава степен, че болният да изгуби всякакво ясно съзнание и тогава имаме полудяване.
Съвкупността пък от всички неосъзнати първични сили, които водят началото си от неосъзнатата личност и се изразяват по един или друг начин, наричаме несъзнателна воля. Двете воли са във вечна борба за надмощие. Човек по такъв начин е разделен в своята психическа същност на две личности, на два враждебни лагера, което психическо състояние ние изживяваме, като борба между доброто и злото начало у нас, като гризане на съвестта, като изкушение на дявола, като раздвоение на мисълта. Докато съзнателната личност е обединена от волята, ние все още можем да устояваме на пристъпите на несъзнателната личност, но щом като съзнателната воля отпадне, а то става, когато изгубим цел в живота и станем равнодушни към ударите на съдбата, когато изпаднем в едно пасивно състояние, или пък приспим съзнателната личност чрез упоителни средства: несъзнателна воля взима надмощие и ние се подаваме на пристъпите на злото, за което после само може да съжаляваме. Или пък "несъзнателното" се изразява по друг начин, като запример ходене на сън, или пък душевно заболяване. При известни тежки форми на душевно разболяване, това "обсебване" на съзнателната личност от несъзнателната, може да бъде в такава степен, че болният да изгуби всякакво ясно съзнание и тогава имаме полудяване. При тази борба между съзнателното и несъзнателното човек губи грамадна енергия, понеже от една страна подпушената енергия във вид на комплекси не може да се използува за съзнателни творчески цели, а от друга, за да се подтисне известна нервна енергия е необходима равно количество такава. В резултат на което тези индивиди, които се подпушват, страдат от нервно изтощение, което по някой друг начин не може да се обясни. Тази изтощителна, бих казал братоубийствена война, която се води между нашата съзнателна и несъзнателна воля, може и трябва да се прекрати, като се изрови от дълбините на "несъзнателното" обекта, предметното съдържание, в което е съхранена известна инстинктивна емоция. Това става посредством психоанализа на Фройд или посредством "основния анализ" на Уилиам Браун. Веднъж изровено и изнесено в ясното съзнание предметното съдържание на известен комплекс, остава да се раздели, да се откъсне, да се дизасоциира инстинктивната емоция от даденото предметно съдържание и да се свърже с нов обект.
към текста >>

3. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 126 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Във великата любов е спасението на човека (продължение от брой 124) Обсебване (Проф. Ник.
Редактор: Ц. Калименова Съдържание: Знамето на мира (Проф. Ник. Рьорих) Мисли за Бога. Детето (стихове от Д. Апостолов) Пакта на Рьориха (статията може да се прочете от приложеният pdf) Словото на Учителя. Във великата любов е спасението на човека (продължение от брой 124) Обсебване (Проф. Ник. Рьорих ) Предаване на мисли през разстояние Двата кладенци (басня – Дядо Благо) ЗНАМЕТО НА МИРА По различни пътища се стреми човечеството към Мира. Всеки. съзнава със сърцето си, че това съграждащо действие се явява като пророческо изражение на Новата Ера. Неуместни са разсъжденията за преимуществата на определен образец снаряди или решенията на конференциите, определящи че един или два броненосеца с дългобойни оръдия с по-близко до световното единение, отколкото четири или пет. Но да допуснем, че дори и тези убийствени разсъждения се явяват като примитивни степени, водещи към същото това велико понятие за Мира. което, когато и да е, ще обуздае войнствените инстинкти на човечеството посредством духовните радости на творчеството.
към текста >>

ОБСЕБВАНЕ Все пак аз не вярвам в това, което вий разказвате за обсебването.
Когато обичате с тази Любов и когато ви обичат с великата Любов, трябва да знаете, че това са милиони души, които се проявяват чрез едно тяло. Това е Любовта на Битието. Това е драмата на живота. Аз бих желал хората така да се обичат. Из беседата от Учителя, държана на 7 април 1935 г. ОБСЕБВАНЕ Все пак аз не вярвам в това, което вий разказвате за обсебването. Това са просто някакви подсъзнателни рефлекси на мозъка — малко ли неща ний четем, слушаме и виждаме. После всичко това се забравя, но мозъчните бразди го запазват някъде и при известни случаи проявяваме неща, които ни се струват съвсем непознати.“ — Така ми говореше в Урга един приятел, който, по своето служебно положение, считаше, че скептицизмът е най-добрия признак на достойнството. Не трябва никога да настояваме и да се стараем да убеждаваме. Достатъчно е често само да обгърнем внимание и влака на живота сам сменява своя ход, гледайки този знак на семафора. Без да се настоява, на приятеля ми бяха разказани, още няколко случаи, сходни помежду си в идеята за обсебването.
към текста >>

Без да се настоява, на приятеля ми бяха разказани, още няколко случаи, сходни помежду си в идеята за обсебването.
ОБСЕБВАНЕ Все пак аз не вярвам в това, което вий разказвате за обсебването. Това са просто някакви подсъзнателни рефлекси на мозъка — малко ли неща ний четем, слушаме и виждаме. После всичко това се забравя, но мозъчните бразди го запазват някъде и при известни случаи проявяваме неща, които ни се струват съвсем непознати.“ — Така ми говореше в Урга един приятел, който, по своето служебно положение, считаше, че скептицизмът е най-добрия признак на достойнството. Не трябва никога да настояваме и да се стараем да убеждаваме. Достатъчно е често само да обгърнем внимание и влака на живота сам сменява своя ход, гледайки този знак на семафора. Без да се настоява, на приятеля ми бяха разказани, още няколко случаи, сходни помежду си в идеята за обсебването. Разказаха за възкресение на мъртви от тибетския Роланг, но, разбира се, скептикът само подигна рамене — не струва дори и да се говори за това. Разказаха един случай в Америка, гдето високо интелигентна жена казвала, че в нея се вселил починалия й мъж и контролира целия й живот, дава й съвети, указания и проявява такова различие от нейното съзнание, че често я затруднява не само духовно, но дори и физически. Нашият скептик забеляза, че е приюта за лунатици навярно има много такива „обсебени", а в практиката на съда - такива случаи не невменяемост, на безотговорно съзнание, са общоизвестни, но че това съвсем не го убеждава. Разказаха му че в някой си Дао Тай, се е вселил убития от него Титай, при което убиеца придобил няколко характерни за убития привички, и самото лице на убиеца в кратко време се е съвършено изменило. Скептикът и този път само подигна рамене.
към текста >>

След нашия последен разговор, спомняте си, нали, когато говорихте за обсебване, потрябва ми да отида за нещо при китаеца фотограф.
Нашият скептик забеляза, че е приюта за лунатици навярно има много такива „обсебени", а в практиката на съда - такива случаи не невменяемост, на безотговорно съзнание, са общоизвестни, но че това съвсем не го убеждава. Разказаха му че в някой си Дао Тай, се е вселил убития от него Титай, при което убиеца придобил няколко характерни за убития привички, и самото лице на убиеца в кратко време се е съвършено изменило. Скептикът и този път само подигна рамене. Минаха няколко дни и веднъж нашия скептик дойде привечер, някак особено настроен — виждаше се, че той е смутен от нещо и търси удобен случай да се изкаже. Най после той не издържа: „Така, слуша човек вашите разкази, а после и в живота почне да среща най-странни неща. След нашия последен разговор, спомняте си, нали, когато говорихте за обсебване, потрябва ми да отида за нещо при китаеца фотограф. Той е женен за съвсем проста бурятка1), неграмотна. Отдавна ги познавам. Гледам китаеца е нещо натъжен, даже се поизменил. Питам го каква е работата, да не е болен. „Не, казва, сам аз съм здрав, ами с жената с лошо.
към текста >>

А кажете ми, изведнъж някак смутено запита бившия скептик, как може да се премахне такова обсебване?
Но след като видях и чух сам, аз не мога да не вярвам. Защото аз познавам тази жена от по-рано, и тогава тя бе съвсем друга. Тя не говори глупости, няма никои признаци за побърканост, като у душевноболните, а при това, в съдебната си практика аз съм срещал подобни неща. Не, в този случай аз виждам в нея нещо съвсем чуждо, със своя типична психология, защото, когато тя предава думите на матроса-товарител, аз чувствам типичния език на моряка, и то моряка от недалечното, довоенно време. Също и езика на другия, пияницата, е поразително точно възпроизвеждане речта на скитник-несретник, захвърлен от войната в краищата на Сибир. А кажете ми, изведнъж някак смутено запита бившия скептик, как може да се премахне такова обсебване? Защото когато тя намекна за знаещи хора, аз веднага разбрах, че това се отнася до вас.“ Аз забелязах шеговито на скептика, че. изглежда, ние сега сме сменили ролите си. И че, вероятно той ще се смее, ако му кажа. че понякога в такива случаи поставят на масата парче сурово месо, с кръвта, а цялата стая обливат със силно вино, за да се изпълни с гъсти винени изпарения, а после излизат из тая къща. След това обсебеното лице да се не връща в тоя дом.
към текста >>

4. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сън. Сънища. Обсебване. Хипнотизъм.
Философия на живота, според Розенкройцерското учение от В. Граблашев, съдържа: Мисията на Розенкройцерското братство. Проблемата на живота. Невидимия свят, или где са мъртвите. Вътрешния мир: духовно зрение, ясновидство. Сън. Сънища. Обсебване. Хипнотизъм. Медиумизъм и лудост. Смърт. Живот в чистилището. Живот и дейност в небето. Раждането като четворно събитие. Наука за храната, здравето и продължителната младост.
към текста >>

5. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Политика“ В днешно време се пише често за случки на превъплъщение на душите, но горкия случай изглежда че се отнася към друга област на тайнствените психични явления, а именно към вселяването или обсебването на чуждо тяло.
Где си, мой Пабло? . . . Убиха те, мой Пабло! “ Тя искала да отиде в „своята родина“ — Испания, и насила била задържане от нейните родители. из в. „Политика“ В днешно време се пише често за случки на превъплъщение на душите, но горкия случай изглежда че се отнася към друга област на тайнствените психични явления, а именно към вселяването или обсебването на чуждо тяло. В Испания, поради войната, която и сега продължава, много души са насилствено откъсвани от своите тела, без да завършат нормално своя живот и затова те се намират в много тежко положение в нижните области на астралния свят, неосвободени от физическите си желания. Възползвайки се от тежката болест на младата унгарска девойка, когато връзката й с тялото е била отслабена, една такава душа се вселила в нейното тяло, т. е. завладяла насилствено едно чуждо тяло. Такива случаи се споменават често в окултната литература и те стават много по-често, отколкото се мисли. С тях може да се обяснят някои случаи на умопобъркване, когато душата не може да се приспособи към чуждото, насилствено взето от нея тяло, вибрациите и целия състав на което са други. Ел.
към текста >>

6. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако то е разумно, ако неговата глава е узряла, то ще напусне старата форма, ще изостави старото разбиране на насилието, на гордостта, на обсебването и ще заживее в новата форма, която е най-удобна и годна за сегашният му ръст.
Но днес за нас, разумните същества с будни съзнания, които разбират какво не що новият живот изисква, нова заповед се пише: „Да имаме любов помежду си“! Учителят казва: „Онова нещо, което сега е потребно на съвременното човечество е Любовта, която носи сила в себе си. Тя е любовта, която трябва да внесе мир, разумност и търпение в човешката душа. Тази любов трябва да внесе себеотрицание в човешката душа“. Ето дрехата, ето формата от която днес се нуждае съвременното човечество. Ако то е разумно, ако неговата глава е узряла, то ще напусне старата форма, ще изостави старото разбиране на насилието, на гордостта, на обсебването и ще заживее в новата форма, която е най-удобна и годна за сегашният му ръст. То ще влезе да живее в Любовта, братството, разбирателството, помощта. Не се ли облече в новата дреха, още сега човечеството ще опита отровното жило на старият си живот, докато най после само се отврати от него и потърси със силата на всичката си душа светлия, слънчевия живот — Любовта и братството. Каква е нашата цял на земята — взаимно изтребление ли, грабеж и обсебване ли? — Не! Нашата цел на земята е да възрастим една нова култура на братство и обич, да създадем една хармонична среда и добри условия, в които нашите души, като части на едно велико и разумно цяло, трябва да растат и разрешат задачата, която им е дадена да из пълнят.
към текста >>

Каква е нашата цял на земята — взаимно изтребление ли, грабеж и обсебване ли?
Тази любов трябва да внесе себеотрицание в човешката душа“. Ето дрехата, ето формата от която днес се нуждае съвременното човечество. Ако то е разумно, ако неговата глава е узряла, то ще напусне старата форма, ще изостави старото разбиране на насилието, на гордостта, на обсебването и ще заживее в новата форма, която е най-удобна и годна за сегашният му ръст. То ще влезе да живее в Любовта, братството, разбирателството, помощта. Не се ли облече в новата дреха, още сега човечеството ще опита отровното жило на старият си живот, докато най после само се отврати от него и потърси със силата на всичката си душа светлия, слънчевия живот — Любовта и братството. Каква е нашата цял на земята — взаимно изтребление ли, грабеж и обсебване ли? — Не! Нашата цел на земята е да възрастим една нова култура на братство и обич, да създадем една хармонична среда и добри условия, в които нашите души, като части на едно велико и разумно цяло, трябва да растат и разрешат задачата, която им е дадена да из пълнят. Защото нищо в живота не е създадено безцелно. Даже и най-дребното насекомо, и най-малкото камъче, и най-нищожната тревица си имат предназначение и изпълняват известна функция в живота. И те са изразители на живота.
към текста >>

7. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 282 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те търсят и подразбират щастието обикновено като акт на материално обсебване.
Придобиването на щастието е първият празник на човешката душа. Щастието е свързано с Любовта. Когато първият Божествен лъч огрее човешката душа, тя се пробужда за Вечния живот и тогава човек разбира смисъла на своето съществувание. На съвременните хора. обаче, колкото и да им се говори за щастието, те винаги си го представлявате в една човешка сфера и му дават човешки оттенък. Те търсят и подразбират щастието обикновено като акт на материално обсебване. В това обсебване влиза, преди всичко, човешката любов, която е поставена като лайтмотив на човешкия живот, на човешкото щастие. „Те са прави, от свое гледище, но от принципно, от Божествено гледище, не са прави“— говори Беинса Дуно. Като всяко преходно нещо в живота и човешкото щастие се пуква като сапунен мехур. но най-интересното, което се забелязва в съвременните хора е, че те съжаляват не за това, че погрешно са насочили своите стремежи за придобиване на щастието, а напротив, съжаляват, че са загубили „придобитото щастие“. Този, обаче който говори за изгубено щастие, той още не е опитал неговите сладки сокове, той е далеч още от това щастие.
към текста >>

В това обсебване влиза, преди всичко, човешката любов, която е поставена като лайтмотив на човешкия живот, на човешкото щастие.
Щастието е свързано с Любовта. Когато първият Божествен лъч огрее човешката душа, тя се пробужда за Вечния живот и тогава човек разбира смисъла на своето съществувание. На съвременните хора. обаче, колкото и да им се говори за щастието, те винаги си го представлявате в една човешка сфера и му дават човешки оттенък. Те търсят и подразбират щастието обикновено като акт на материално обсебване. В това обсебване влиза, преди всичко, човешката любов, която е поставена като лайтмотив на човешкия живот, на човешкото щастие. „Те са прави, от свое гледище, но от принципно, от Божествено гледище, не са прави“— говори Беинса Дуно. Като всяко преходно нещо в живота и човешкото щастие се пуква като сапунен мехур. но най-интересното, което се забелязва в съвременните хора е, че те съжаляват не за това, че погрешно са насочили своите стремежи за придобиване на щастието, а напротив, съжаляват, че са загубили „придобитото щастие“. Този, обаче който говори за изгубено щастие, той още не е опитал неговите сладки сокове, той е далеч още от това щастие. Защото този, който е намерил истинското щастие, не само че никога вече не го загубва, но тъкмо обратното, това щастие все повече и повече се увеличава, и това продължава през цялата вечност.
към текста >>

8. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Те са жертва на едно обсебване, на едно толкова страшно но своята сила обсебване, Че ако и ние, вие и аз, бихме му били подчинени, то и ние също бихме могли да не видим ясно нашия път, нито да излезем неопорочени от това обсебване.
Ето защо, ние можем да се надяваме, че ще избегнем за няколко хиляди години един катаклизъм от ужасните размери, при които потъна Посейдон. Но ако злото спечели, катаклизмът ще последва; той трябва да последва, защото Божеството желае човечеството да напредва, и ако част от него самоволно се постави вън от пътя на еволюцията, това частично противопоставяне на тела и умове трябва да бъде премахнато, и трябва да започне отново, при други условия. Душите ще се върната скоро пак към рождение, пръснати из разните страни на света, така че не ще съществува вече една такава страшна сила на струпирана безсъвестност, като тая, която направя въпросната нация една опасност за света. Ние не трябва да мислим (зная, че не можем, защото е много трудно), че хората, които се борят па страната на злото, непременно са лоши. Безспорно, мнозина от тях са страшно нечестиви, но еднакво е безспорно, че мнозина от нечестивите не са такива по природа. Те са жертва на едно обсебване, на едно толкова страшно но своята сила обсебване, Че ако и ние, вие и аз, бихме му били подчинени, то и ние също бихме могли да не видим ясно нашия път, нито да излезем неопорочени от това обсебване. Кой може да каже това? Хиляди и хиляди хора, толкова добри, колкото нас, не са излезли благополучие от него. Противната па еволюцията тъмна сила може да завладее, а често и завладява, цяла една нация, обсебва я и й повлиява. Вярно е, че тя не може да направи това — също, както е случая и с отделното, индивидуално обсебване, — освен ако има почва в обсебения. Но когато има в дадена нация едно мнозинство, или даже едно силно малцинство, което е вече напълно готово да се отзове на злото, тогава останалите членове на нацията, слабодушните хора.
към текста >>

Вярно е, че тя не може да направи това — също, както е случая и с отделното, индивидуално обсебване, — освен ако има почва в обсебения.
Безспорно, мнозина от тях са страшно нечестиви, но еднакво е безспорно, че мнозина от нечестивите не са такива по природа. Те са жертва на едно обсебване, на едно толкова страшно но своята сила обсебване, Че ако и ние, вие и аз, бихме му били подчинени, то и ние също бихме могли да не видим ясно нашия път, нито да излезем неопорочени от това обсебване. Кой може да каже това? Хиляди и хиляди хора, толкова добри, колкото нас, не са излезли благополучие от него. Противната па еволюцията тъмна сила може да завладее, а често и завладява, цяла една нация, обсебва я и й повлиява. Вярно е, че тя не може да направи това — също, както е случая и с отделното, индивидуално обсебване, — освен ако има почва в обсебения. Но когато има в дадена нация едно мнозинство, или даже едно силно малцинство, което е вече напълно готово да се отзове на злото, тогава останалите членове на нацията, слабодушните хора. биват просто повличани от първите и, в това време, не могат правилно да виждат и съдят. Нека се опитаме да разберем това. Какво имаше в Германия, което направи възможно това страшно обсебване? Част от отговора на тоя въпрос намирам в едно забележително статистическо изложение, което наскоро срещнах в една статия на постоянния берлински сътрудник на разни добре известни вестници, г-н F. W.
към текста >>

Какво имаше в Германия, което направи възможно това страшно обсебване?
Противната па еволюцията тъмна сила може да завладее, а често и завладява, цяла една нация, обсебва я и й повлиява. Вярно е, че тя не може да направи това — също, както е случая и с отделното, индивидуално обсебване, — освен ако има почва в обсебения. Но когато има в дадена нация едно мнозинство, или даже едно силно малцинство, което е вече напълно готово да се отзове на злото, тогава останалите членове на нацията, слабодушните хора. биват просто повличани от първите и, в това време, не могат правилно да виждат и съдят. Нека се опитаме да разберем това. Какво имаше в Германия, което направи възможно това страшно обсебване? Част от отговора на тоя въпрос намирам в едно забележително статистическо изложение, което наскоро срещнах в една статия на постоянния берлински сътрудник на разни добре известни вестници, г-н F. W. Wile, поместена в списанието Pearson’s Magazine. Сведенията са взети от книгата на един професор от университета в Ерланген (Бавария), озаглавена: Душата на Германия. Той нрави сравнение между количествата на известни видове престъпления, разглеждани от английските и германските съдилища, за един период от десет години. Като правя това сравнение, трябва да припомня, че населението на Великобритания е около четиридесет милиона,когато това на Германия е седемдесет милиона, и че трябва да прибавим 75% върху числата за Англия, за да видим, ако двете страни биха били на еднакво морално равнище, какво бихме могли, но справедливост, да очакваме за Германия.
към текста >>

И ние почваме да виждаме, как е станало това неимоверно и ужасно обсебване и защо първоначални изработения план от Великите Сами за тази малка и частна човешка еволюция не можа да бъде изпълнен.
Случаите на кръвосмешение у нас са били 56; бихме могли, следователно, за Германия да допущаме 100, но намираме 573. Числото на незаконородените деца у нас е било 37,011 — едно достатъчни срамно число, което предполага в по-голямата страна 65,000, а е имало 178,115. За умишлено увреждане собствеността — едно особено низко престъпление —- със съжаление трябва да кажа, че ние, в Англия, имаме 358 случаи; според това, в Фатерланда трябва да е имало 627: там в действителност е имало 25,759. Да ни пази Бог да въздигаме себе си като праведници; и ние, англичаните, имаме своите грешки, и тежки грешки; но. когато разглеждаме тези статистики, ние не можем да не забележими една разлика в средното морално равнище. И ние почваме да виждаме, как е станало това неимоверно и ужасно обсебване и защо първоначални изработения план от Великите Сами за тази малка и частна човешка еволюция не можа да бъде изпълнен. Имаше надежда, че Петата Коренна-Раса ще застане като едно цяло или че. във всеки случай, Петата Под-Раса ще направи това. И надеждата бе почти по етапна. Силите, които стоят над човешката еволюция, работеха чрез Своите Ученици дълго, за да предотвратят тази катастрофа. Дали тези Сили знаеха всякога, че работата не ще достигне целта си, не мога да кажа.
към текста >>

Вследствие на своята прекомерна гордост и на обучаването им в грубости и сила, в кръв и желязо, вместо в закона на любовта, и по причина на низкото общо морално равнище, което е непосредствена последица от такова едно обучаване, германците станаха, годни за това страшно обсебване и някои от великите Началници на Черната Ложа пак заеха място между тях.
А имаше надежда, че и Германия, и Скандинавия ще влязат в едно подобно приятелство. Германия, обаче, няма да влезе. В продължение на много години, една любопитни и нежелателна форма на национален дух е изпъквала в тая страна. Това е съвсем очевидно. Четете германската литература и вие ще видите съвсем добре направлението, в което, в продължение на четиридесети години и повече, е вървял германският народ. Вследствие на своята прекомерна гордост и на обучаването им в грубости и сила, в кръв и желязо, вместо в закона на любовта, и по причина на низкото общо морално равнище, което е непосредствена последица от такова едно обучаване, германците станаха, годни за това страшно обсебване и някои от великите Началници на Черната Ложа пак заеха място между тях. Княз Бисмарк беше един от тях, както Госпожа Блаватска отдавна още ни каза това. До като бе; още жив, той сам ръководеше своите планове за подчинението на Европа. Вие можете да благодарите, че той не доживя до сега, понеже неговите планове бяха далеч по-разумни от плановете на последователите му. Отдавна още Госпожа Блаватска ни обясни, че той е притежавал, значителни окултни познания и че преди войната с Франция от 1870 г., той е отивал лично до известни точки на северна, южна. източна и западна Франция, и че там е направил някакви магии или устроил магнетически центрове, с цели да предотврати едно ефикасно съпротивление против германските армии.
към текста >>

Освен с тази теория на обсебването, как можем друго-яче да обясним това?
Четете това спокойно изявление: „Слабите нации нямат същото право на съществуване, което имат силните нации. Светът няма вече нужда от малките националности“. „Белгийците не трябва да бъдат ударени смъртно; те трябва само така да бъдат оставени, че да, се направи невъзможна всяка надежда за съвземане. С белгийското население войските трябва да се отнасят с неумолима строгост и ужас“. Спомнете си всичкия ужас на потопяването на Лузитания и спомнете си с каква луда радост великата германска нация посрещна погинването на несражаващи се, на безпомощни жени и деца. Освен с тази теория на обсебването, как можем друго-яче да обясним това? Както казах, мнозина са познавали хора от тая нация: биха ли те такива, които биха одобрили нещо подобно? Разбира е, не биха; не по-вече, отколкото вие или аз. Не ще съмнение, че тъмните сили са, които работят чрез тоя народ сега. Ето същинското обяснение на всичко, което изглежда толкова непонятно. Тези хора, които се бият против нас, не правят това от само себе си.
към текста >>

И те доста желаят да бъдат карани, защото всичко това е част от обсебването.
Не ще съмнение, че тъмните сили са, които работят чрез тоя народ сега. Ето същинското обяснение на всичко, което изглежда толкова непонятно. Тези хора, които се бият против нас, не правят това от само себе си. Те се управляват от една волева сила, далеч по-мощна от тяхната собствена. Те са карани да вършат страшни неща. И те доста желаят да бъдат карани, защото всичко това е част от обсебването. Ония, които ги карат, са напълно безскрупулни и готови да употребят всички средства, стига да постигната своята цел: те не знаят нищо от това, което ние разбираме под право и криво. Те считат за свой благороден дълг да убият в себе си всяко душевно вълнение или симпатия, като считат тези чувства за слабост. Те са безмилостни, като акули. Убийството и мъчението на хиляди и милиони за тях е нищо, за да постигната своите цели. Ако това не бе се случило; ако Петата Под-Раса бе всичко комбинирала, за да представи един съвършен фронт, все пак един конфликта щеше да стане, но той щеше да се състои в някои страшни въстания на много по-малко развитите раси, — може би едно нашествие, каквито Атила направи, за да опустоши Европа.
към текста >>

Самата Германия е част от тоя света и ние воюваме, за да освободим Германия от нейното обсебване.
Има хора, които казват, че бясното куче е наш брат и че застрелването му не е братско дело. Те забравят, че хората, които неговото ухапване би осъдило на грозна смърт, са също наши братя и че те първи имат право на нашето зачитане. Германия е бясното куче на Европа и трябва да бъде обезвредена напълно и на всека цена. „Затова, воювай, о Аржуно“. Помнете, ние се борим за свободата на света. Самата Германия е част от тоя света и ние воюваме, за да освободим Германия от нейното обсебване. Като знаем това добре, ще почнем да разбираме, какво поведение трябва да заемем по отношение на тая страшна война. И ако непоколебимо вършим своя дълг в поддържане това поведение, ние ще направим крайното разрешение съвършено по-леко. Когато войната се свърши, което ще бъде скоро, ще остане славата. Тези от съюзниците, които са мразили, ще видят своята омраза превърната в бясна радост на победата; а тези, които са се отклонили от истинското схващане на борбата, не ще бъдат в състояние спокойно и рационално да разберат, какво остава да се направи. Само тези, които са запазили хладнокръвие, които са се показали философи, но при това крепки войници в отстояване и борба за правото, — само те ще могат да съдят какво може да се направи и кое е най-добро за света.
към текста >>

Наистина, страшно е да се хвърли човек открито в едно подобно обсебване.
Тези от съюзниците, които са мразили, ще видят своята омраза превърната в бясна радост на победата; а тези, които са се отклонили от истинското схващане на борбата, не ще бъдат в състояние спокойно и рационално да разберат, какво остава да се направи. Само тези, които са запазили хладнокръвие, които са се показали философи, но при това крепки войници в отстояване и борба за правото, — само те ще могат да съдят какво може да се направи и кое е най-добро за света. Затова ние, теософите, трябва да държим едно твърдо и научно отношение и да не си позволяваме да бъдем заблудени. Пътеката на мъдростта е всякога едно острие на бръснач и ние не трябва да паднем нито на едната страна, нито на другата; не трябва да имаме нито слабост, нито отмъстителност, а едно правилно схващане на действителните причини на всичко, както и на това, което наистина става. Тези от пометените от тоя вихър от омраза личности, които в борбата бяха откъм кривата страна, ще се върната, пак: те ще изцелеят. Наистина, страшно е да се хвърли човек открито в едно подобно обсебване. Те ще трябва да изкачат един дълъг път, като ония от Атлантис, които отидоха със злото. Но хиляди от тези, които бяха на погрешната страна в Атлантис, сега са на правата и това за нас е един знак на голяма надежда, Светът е напреднали, иначе злото пак би победило, а тоя път то няма да победи. И така нашето поведение трябва да се състои в несебелюбие и в твърдо изпълнение па дълга. Но трябва да изпълняваме длъжността си затова, защото тя е наша длъжност, а не по причина на някое лично усещане на омраза, или даже на отвращение. Ние можем само отвращение да чувствуваме към грозните дела, които бидоха извършени, към самоволния начин, но който бидоха оправдавани, към грозните неща, които бидоха казани.
към текста >>

Вярвам и се надявам, че там ще се намерят ония, които ще отмахната страшния сън на обсебването и които ще кажат: „Убийте ни, ако желаете, но ние няма да участвуваме в тези ужаси; ние ги осъждаме“.
Тоя път доброто ще възтържествува, даже и във външния света. Но помнете, триумфът ще бъде довършен само чрез най-великото усилие, чрез най-пълната решителност и чрез най-съвършения съюз и вяра между народите, които са избрани да управляват света и да работят. Един велик случай беше даден и на Германия. На въплътените там личности е даден и сега един случай на протеста и мъченичество. До сега те не го използваха, но още може да се намерят между тях ония, които ще го използват. Вярвам и се надявам, че там ще се намерят ония, които ще отмахната страшния сън на обсебването и които ще кажат: „Убийте ни, ако желаете, но ние няма да участвуваме в тези ужаси; ние ги осъждаме“. Тези хора биха спечелили една но-добра съдба, отколкото техните съотечественици. Нека да вземем това, като част от развитието па целия света. Че войната е едно страшно нещо. погрешно и зло само по-себе си, никой не може да се съмнява; както и в това, че тя е един начин напълно неподходящи за разрешение на един въпроси. Кармата па един човек, който предизвиква едра война, е но-страшна, отколкото човешкият ум може да си въобрази.
към текста >>

9. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Нощем стоя будна до 4 часа сутринта и когато падна вече от умора, лягам си облечена и затварям очите си, но все същата мисъл продължава през мъчителния ми сън; нито една минута не забравям станалото и съм обхваната, щом си отворя очите, от това обсебване през целия ден.
“ И така цели тринадесет дни и повече... О, г. Фламарион, смилете се над мен! В името на майка Ви, моля, бъдете състрадателен към мен! Аз съм обезумяла от скръб. Ето вече 32 дни откато е умрял, оттогава не съм спала нито 10 часа. Нощем стоя будна до 4 часа сутринта и когато падна вече от умора, лягам си облечена и затварям очите си, но все същата мисъл продължава през мъчителния ми сън; нито една минута не забравям станалото и съм обхваната, щом си отворя очите, от това обсебване през целия ден. Страданията ми са толкова ужасни, че аз се питам, дали адът не е за предпочитане пред това, което понасям! Възможно ли е Бог да е създал същества, предназначени да изпитат подобни ужаси! Вие, като астроном и мислител, който претегляте слънцата и световете, и чийто поглед прониква тия тайнствени области, дето духат ни се губи, кажете ми, колено- преклонно Ви се моля, дали душите наистина преживяват? Да се надея ли, че ще видя пак сина си и че и той ще ме види? Има ли някое средство да се съобщаваме със него?
към текста >>

10. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Научното изследване на ектоплазмическите явления, които се представиха чрез г-жа Бисон, която си послужи за тая цел с медиума Ева К., дадоха резултати от особен интерес, както за сънното състояние на същата Ева, така и за обсебването й и ектоплазмическото явление.
Опитите били контролирани тоя път от докторите Луи Лапик, професор по обща физиология в Сорбоната, Жорж Дюма, професор по експериментална и патологическа психология в литературния факултет и в института по психология в парижкия университет, Анри Пиерон, професор по физиологическа психология при същия институт и директор на лабораторията по физиологическа психология в Сорбоната, и Анри Ложйе, ръководител на работите в лабораторията по обща физиология при факултета за науките. Всичките тия учени са рецитирали най-сетне един доклад, който е публикуван в списанието ,,L’Opinion“. Той е доста дълъг, поради което не можем да го публикуваме изцяло. Ще се задоволим да дадем само едно извлечение от заключението му, което съдържа анализа на резултатите. 1. Сънното състояние на медиума. Научното изследване на ектоплазмическите явления, които се представиха чрез г-жа Бисон, която си послужи за тая цел с медиума Ева К., дадоха резултати от особен интерес, както за сънното състояние на същата Ева, така и за обсебването й и ектоплазмическото явление. Приспиването й ставаше тъй незабелязано, че нищо не даваше да се подозира. Тя говореше и насън, смееше . се, даваше съвети, разискваше, като се представляваше доста фамилиарна с околните, които наричаше „деца мои“. Постоянно искаше да й се говори, особено когато усещаше, че ще се обсеби. В тоя момент тя не се чувстваше вече, а от нея се отделяше нещо.
към текста >>

2. Обсебването.
Тя говореше и насън, смееше . се, даваше съвети, разискваше, като се представляваше доста фамилиарна с околните, които наричаше „деца мои“. Постоянно искаше да й се говори, особено когато усещаше, че ще се обсеби. В тоя момент тя не се чувстваше вече, а от нея се отделяше нещо. Събудена, тя не знаеше, какво е станало с нея. 2. Обсебването. Това състояние се характеризира с едно крайно повърхностно и бързо дишане (около 100 в минутата), придружено с тръпки и продължително издишаме, чрез обръщане главата назад и силно протягане. Това силно издишане се дължи на преувеличеното свиване на коремните мускули, гръклянът на Ева бе почти затворен и оставаше да излиза въздуха твърде бавно. При тия условия, коремните органи се намираха Силно стегнати между диафрагмата и областта на корема като образуваха от двете възвишения една преса. В известни моменти, усиленото издишане приличаше на прекъсвани остри спазми. Всичките вратни мускули силно свити и вените издути.
към текста >>

Два пъти медиумът даде да се види, във време на обсебването си, една субстанция, наречена „ектоплазма“.
В известни моменти, усиленото издишане приличаше на прекъсвани остри спазми. Всичките вратни мускули силно свити и вените издути. На край спазмата се свършваше с няколко движения нагоре и надолу на адамовата ябълка. Ръцете изстиваха и сърцето биеше от 100 — 110 пъти. 3. Ектоплазмическото явление. Два пъти медиумът даде да се види, във време на обсебването си, една субстанция, наречена „ектоплазма“. И двата пъти тая субстанция излезе от устата на Ева и после тя пак я погълна. Вън от устата, ектоплазмата се показа дълга около 6 сантиметра. Г-жа Бисон каза, че вижда да се формира в центъра й една фигура. Субстанцията бе неподвижна между устните на медиума, които я движеха. Най-напред биде погълната, после, подир една минута, изхвърлена и пак погълната с бързо вдишване.
към текста >>

11. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Народите воюват помежду си за обсебване и егоистично използване все по-големи и по-големи материални блага.
да възстанови безсмъртието си във всичките планове на битието. И затова Христос — проявлението на висшата, божествената Любов — дойде на тоя свят, зз да даде. на човечеството разумен, вечен, преизобилен живот, живот на истинско знание и на взаимна, безкористна, идеална любов и братство между всички хора. И тъй, злото сега още се проявява на земята. Всичките първоначални пороци продължават да съществуват. Народите воюват помежду си за обсебване и егоистично използване все по-големи и по-големи материални блага. Насилието, във всичките му форми и видове, се прилага навред, за да удовлетвори алчността, егоизма и животинските инстинкти у хората. Никаква милост и прошка, никаква отстъпчивост и миролюбиво разбиране за общо благо, а безпощадна война на всички против всички — bellum omnium contra omnes. Лъжата, кражбата, развратът и убийствата с в пълния си ход. Навред, по цялото земно кълбо, падналият Луцифер е разперил черните си крила, разкъсва с ноктите си човешките души и пролива кръвта на народите. Червеното зло е обсебило тоя свят и го терзае адски,., Но това зло не върлува само между народите-.
към текста >>

12. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

По-нататък Габриел Делан описва проблемите за жизнената сила, раждането, наследствеността, лудостта и обсебването, като показва, че всичко еволюира и че душата, даже и в същества, които ни се струват най-низши, не заслужва ни най-малко нашето презрение, а напротив — нашата любов, защото чрез нея, когато всичките души достигнат целта си, ще се образува оня идеален свят, от който ще бъде изключена всяка ненавист и съперническо, и в който ще има пълна хармония, защото всичко ще бъде любов.
Трябва да се държи точна сметка за това, какво представлява от себе си самия г живот, какви са условията, при които се развива всемирният живот, и условията, при които се проявява животът на отделната личност. Една от най-поучителните функции на тая личност е паметта, защото чрез нея ние можем да си дадем сметка за известни предходни съществувания. Има и случаи, твърде редки впрочем, за множественост на личности в един човек. Тогава силната памет е дадена само на една от тия личности, а в другите тя е по-слаба. Това явление може опитно да се изучи посредством сомнамбулизма. По-нататък Габриел Делан описва проблемите за жизнената сила, раждането, наследствеността, лудостта и обсебването, като показва, че всичко еволюира и че душата, даже и в същества, които ни се струват най-низши, не заслужва ни най-малко нашето презрение, а напротив — нашата любов, защото чрез нея, когато всичките души достигнат целта си, ще се образува оня идеален свят, от който ще бъде изключена всяка ненавист и съперническо, и в който ще има пълна хармония, защото всичко ще бъде любов. В 1899 год. Габриел Делан публикува съчинението си: „Душата е безсмъртна“. В него той не се ограничава само да изтъкне съществуването на едно мислещо начало в човека, но показва още, че това начало не изчезва и не се разлага след смъртта, и той прави това пак чрез експерименталния метод. Като се обляга на исторически доказателства, той групира най-блестящи свидетелствания от миналото, посочва важността на магнетизма, напомня необяснимите без психическата наука явления с ясновидката от Префорст3), преписката на Бийо и Делйоз, потвържденията със сомнамбулите и другите случаи на хипнози, опитите на Алфонс Каханйе и всички форми на извикване на духове. Делан свършва труда си, като подчертава, че всичките духове единодушно потвърждават, в съобщенията си, съществуването на перисприта, и ролята, която той играе в човешката личност в тоя и другия живот.
към текста >>

0.33550405502319