НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
239
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ИМПРЕСИЯ - Едидия
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Едни разливат нежния аромат на
обичта
и лекуват, а други дъхат студената омраза и са като отровни змии.
ЕДЕЛВАЙС По земята има много цветя.
Едни разливат нежния аромат на
обичта
и лекуват, а други дъхат студената омраза и са като отровни змии.
Всяко цвете е символ на душа, която се е родила. И, както се знае, най-хубавите цветя са най-редки. А най-редки са цветята, които не всеки крак може да стъпче, и всяка ръка да откъсне – ония, които растат по най-високите планински върхове, ония, които лете милват само слънчевите лъчи, а зиме, топлят само красивите снежинки. Мнозина смятат розата за върховен символ по света, защото нейната форма, цвят и ухание, а най-вече мистичните кръгове на венечните й листа, говорят за безкрайните кръгове на човешкото съвършенство. Други казват, че формата, цвета и уханието на розата са твърде непостоянни.
към текста >>
Той расте по-най-високите планински върхове, защото
обича
само слънцето и звездите.
А най-редки са цветята, които не всеки крак може да стъпче, и всяка ръка да откъсне – ония, които растат по най-високите планински върхове, ония, които лете милват само слънчевите лъчи, а зиме, топлят само красивите снежинки. Мнозина смятат розата за върховен символ по света, защото нейната форма, цвят и ухание, а най-вече мистичните кръгове на венечните й листа, говорят за безкрайните кръгове на човешкото съвършенство. Други казват, че формата, цвета и уханието на розата са твърде непостоянни. Има рози, които приличат на сърце, но има и такива, които приличат на юмрук; има рози с хубав нежно-червен цвят, но има и рози черни, които не дъхат любов. А Еделвайсът е само един: снежно-бял и дъха само чистота.
Той расте по-най-високите планински върхове, защото
обича
само слънцето и звездите.
И много от ония, които са пожелавали да се кичат с Еделвайс, са изгубвали живота си, защото Еделвайсът е звезда, а звездите лесно се не стигат. В миналото, из България е имало много върхове с Еделвайс. Но слънцето беше престанало да ги милва и снежинките да ги топлят, и те всички изчезнаха. Днес, след дълга и студена зима, по високите български върхове пак заблестяха самотните цветове на Еделвайса. Дано тоя път слънцето огрее всичките върхове (на не много високите български планини) и ги окичи с разкошни венци от Еделвайс.
към текста >>
2.
ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА” – Рабиндранат Тагор
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
ИМПРЕСИЯ
Обичам
да пътувам по безбрежния океан в едно с Теб.
ИМПРЕСИЯ
Обичам
да пътувам по безбрежния океан в едно с Теб.
Безпътието е наслада за моите зрящи все нови и нови светове – очи. Обичам забравата в безпределността, на която времето се губи в сенки, а пространството расте до изчезване. Моята лодка е малка – двамина седим в нея само... Аз вземам сребърните весла и здраво изопвам сгънати мишци. Лодката безшумно разтваря сините небесни вълни. И тъй, ние вървим към безграничното.
към текста >>
Обичам
забравата в безпределността, на която времето се губи в сенки, а пространството расте до изчезване.
ИМПРЕСИЯ Обичам да пътувам по безбрежния океан в едно с Теб. Безпътието е наслада за моите зрящи все нови и нови светове – очи.
Обичам
забравата в безпределността, на която времето се губи в сенки, а пространството расте до изчезване.
Моята лодка е малка – двамина седим в нея само... Аз вземам сребърните весла и здраво изопвам сгънати мишци. Лодката безшумно разтваря сините небесни вълни. И тъй, ние вървим към безграничното. Покрай нас светове се изреждат и звезди проблясват. От далнините се задава вихрено огнено око.
към текста >>
3.
ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА - Д.Г.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ Всички
обичат
живота.
ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ Всички
обичат
живота.
И ако така го обичат и желаят за себе си, чудно е защо тъй евтино ценят чуждия. Чудно е наистина с какво сърце убива един човек, който току що се е привдигнал от легло и може би е понаучил нещичко за цената на живота, чудно е как му дава сърце да убие някоя радостно прелитаща мушица. Досаждала му! Най-сетне, какво струва една мушица! Вярно е, една мъртва мушица нищо не струва, ала една жива мушица струва нещо.
към текста >>
И ако така го
обичат
и желаят за себе си, чудно е защо тъй евтино ценят чуждия.
ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ Всички обичат живота.
И ако така го
обичат
и желаят за себе си, чудно е защо тъй евтино ценят чуждия.
Чудно е наистина с какво сърце убива един човек, който току що се е привдигнал от легло и може би е понаучил нещичко за цената на живота, чудно е как му дава сърце да убие някоя радостно прелитаща мушица. Досаждала му! Най-сетне, какво струва една мушица! Вярно е, една мъртва мушица нищо не струва, ала една жива мушица струва нещо. Ако не струваше, нямаше да бъде създадена!
към текста >>
4.
АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Но все пак има едно голямо число хора, които силно
обичат
слънцето.
И без тяхното внимание то всяка утрин излиза на хоризонта и всека вечер залязва на запад. Кого интересува днес изгрева или залеза? Аз си спомням за един английски журналист, който беше направил едно допитване до читателите на едно голямо списание, колко от тях са видели изгрева на слънцето. Оказало се, че по-голямата част от обадилите се никога в живота си не са виждали изгрев, една малка част са го видели един два пъти, а останалите по-често. Днес хората имат по-важна работа отколкото интересът към слънце и светлина.
Но все пак има едно голямо число хора, които силно
обичат
слънцето.
Това са болните. Видели ли сте ония бледни, измъчени лица, прекарали по цели нощи в безсъница с какъв трепет очакват след мъчителната нощ утринното зазоряване? Колко болни жадуват за пролетното слънце след мрачните, мъгляви есенни и зимни дни. Оная грамадна маса от болни очаква своето избавление най-вече от слънцето. От учения свят се интересуват от слънцето и светлината най-вече физиците, астрономите и биолозите.
към текста >>
Изследванията показват, че никак не
обичат
светлината патогенните, разрушителните, болестотворните бацили.
На това се дължат заздравяванията на рани, изложени на слънце, които иначе мъчно заздравят. Също така и хората, които живеят по високите и южни склонове на планините биват по-едри от тия по северните склонове и низините. Но силно интензивните лъчи са убийствени за клетките. Особено едноклетъчните организми най-вече страдат от силната светлина. Но има и едноклетъчни организми, които могат да я издържат.
Изследванията показват, че никак не
обичат
светлината патогенните, разрушителните, болестотворните бацили.
Те всички измират от нея. Разбира се, че тук има значение времето, през което трае светенето, както и интензивността на светлината. При това пряката светлина е по-силна от дифузната, дневна светлина. На това убийствено влияние върху патогенните агенти, се дължи дезинфекционната роля, която слънцето има. Зимно и есенно време, когато светлината е силно разсеяна, микроорганизмите могат дълго да изтраят на дифузната светлина и затова заболяванията са най-много през този период от годината.
към текста >>
У растителното царство има много малко видове, които не
обичат
светлината.
На това убийствено влияние върху патогенните агенти, се дължи дезинфекционната роля, която слънцето има. Зимно и есенно време, когато светлината е силно разсеяна, микроорганизмите могат дълго да изтраят на дифузната светлина и затова заболяванията са най-много през този период от годината. Слънчевите лъчи, проникващи дори през цялото тяло, оказват също тъй много ценно терапевтично влияние. На това главно се дължат чудесните резултати, които се получават при лекуване на туберкулозата, ревматизма, невралгиите и други заболявания. Вън от това при слънчевите бани се получава и общо засилване на организма – едно важно условие за успешна борба на организма с вредните агенти.
У растителното царство има много малко видове, които не
обичат
светлината.
Това са нисшите видове от някои мъхове, гъби и влачещи се растения. Но общо взето у растенията има едно силно надпреварване да се доловят по възможност по-голямо количество лъчи. У тях има значи един стремеж за светлина. Има някои типични растения, като слънчогледа които имат много силен афинитет към слънцето Всеки е виждал слънчогледовите дискове всяка заран обърнати към изток, да посрещат изгрева и вечер да изпращат залеза. Други растения отварят цветовете си, само когато слънцето ги огрее, а ги затварят всяка вечер и особено, когато то се затули зад облаци.
към текста >>
5.
ВЕЛИКИЯТ СМИСЪЛ - Г.Т.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Някой казва на приятеля си, че много го
обича
, че е готов да се пожертвува за него, но той вътре в себе си знае колко истина има в тези думи.
Следователно, първата задача на педагогиката е да напъти детето да постъпва съобразно с истината. Ще кажете: „Как можем да направим това? ” Много просто. Попитайте един човек и ще видите, че той знае кога лъже и кога казва истината. Когато един човек пише една статия, той прекрасно знае, кои са подбудителните причини да я напише и колко истина е вложил в нея.
Някой казва на приятеля си, че много го
обича
, че е готов да се пожертвува за него, но той вътре в себе си знае колко истина има в тези думи.
Някой дава клетва за вярност и той прекрасно знае дали може да бъде верен и т.н. Истината е сила, която действува в нас, независимо от това, дали ние я признаваме или не. Тя казва на човека така: „Аз искам да ти направя добро и това ми е достатъчно. По-нататък от твоите разсъждения не се интересувам. Ако слушаш гласа ми, ще ти бъде добре, ако не го слушаш ти ще бъдеш нещастен човек".
към текста >>
Ако е момиче ще си каже: „Аз трябва да се старая да бъда хубава, нежна и весела, за да се харесвам на повече момци и да се оженя за някой богат, който ще ме
обича
и ще се пожертвува за мен".
Но има два вида сърдечна храна. Сегашните майки дават на децата си такава любов, от която те после изпитват най-големите страдания. Майката веднага ще внуши на детето си, че то не е като другите, че то е нещо повече от тях: че е по-хубаво, по-способно, заслужава всички да обръщат на него внимание, да му се радват, да го милват. И то, като порасне, рече си ; „Аз съм нещо особено". Ако е момче, то не иска да се задоволи с каквото и да е, а трябва непременно да стане голям човек, да заеме, някоя висока длъжност.
Ако е момиче ще си каже: „Аз трябва да се старая да бъда хубава, нежна и весела, за да се харесвам на повече момци и да се оженя за някой богат, който ще ме
обича
и ще се пожертвува за мен".
И тръгнат, момчето да става голям човек, момичето да се харесва, а светът им поставя прегради. Лутат се те цял живот и най-сетне кажат: „Ние сме разочаровани, нас не можаха да ни оценят". Това не е храна за сърцето, това е отрова. Майката, която люби своето дете, трябва да го научи да не къса цветята, защото ги боли; да не лови птичките, а да им дава трошиците, които са останали от трапезата; да не бие животните. Детето не трябва да мисли никога, че другите му са длъжни да му дават и да го оценяват.
към текста >>
6.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Това е
обичта
, която нявга ни спохожда, това е малкото добро.
Той е бил преди животът да бъде, защото животът начева от часа, когато Той пожела да го създаде. Животът, това е неспирното движение на душите по безкрайната вселена, великото училище, а Той е вечно пребъдващия Един. Скрит от зеницата на нашето око. Той всеки миг е с нас и всеки миг е в безкрая. Ние знаем само малки проблясъци от Неговото естество.
Това е
обичта
, която нявга ни спохожда, това е малкото добро.
Брате мой, не си ли догадил нявга в рядък час величието на своята собствена душа ? Ако такъв един миг имаш ти, ще познаеш нещо от самия себе и за безмерната обич на Оня, из когото си излязъл. Опитал ли си се веднъж да вникнеш в себе си, да видиш какъв е океан! Страхотно ще ти стане от това, че ти погрешно се познаваш, че не си направил нито стъпка в това безбрежно море на самия себе. Ние сме деца на Неговото величие, но кой ни научи да живеем вън от пътищата, които ни начерта Неговата ръка.
към текста >>
Ако такъв един миг имаш ти, ще познаеш нещо от самия себе и за безмерната
обич
на Оня, из когото си излязъл.
Скрит от зеницата на нашето око. Той всеки миг е с нас и всеки миг е в безкрая. Ние знаем само малки проблясъци от Неговото естество. Това е обичта, която нявга ни спохожда, това е малкото добро. Брате мой, не си ли догадил нявга в рядък час величието на своята собствена душа ?
Ако такъв един миг имаш ти, ще познаеш нещо от самия себе и за безмерната
обич
на Оня, из когото си излязъл.
Опитал ли си се веднъж да вникнеш в себе си, да видиш какъв е океан! Страхотно ще ти стане от това, че ти погрешно се познаваш, че не си направил нито стъпка в това безбрежно море на самия себе. Ние сме деца на Неговото величие, но кой ни научи да живеем вън от пътищата, които ни начерта Неговата ръка. Велик Творец! От дълбините на Своята предвечност Той слезе и в Своето велико творчество ни извая.
към текста >>
Турна на челата ни блясъка на Своята светлина, направи ръцете ни годни за творчество, изписа зеницата на нашето око да не ходим слепци по дългият друм, даде ни сърце от огъня на Своята
обич
и положи отломък в нас от самия себе – душа ни даде Той.
Опитал ли си се веднъж да вникнеш в себе си, да видиш какъв е океан! Страхотно ще ти стане от това, че ти погрешно се познаваш, че не си направил нито стъпка в това безбрежно море на самия себе. Ние сме деца на Неговото величие, но кой ни научи да живеем вън от пътищата, които ни начерта Неговата ръка. Велик Творец! От дълбините на Своята предвечност Той слезе и в Своето велико творчество ни извая.
Турна на челата ни блясъка на Своята светлина, направи ръцете ни годни за творчество, изписа зеницата на нашето око да не ходим слепци по дългият друм, даде ни сърце от огъня на Своята
обич
и положи отломък в нас от самия себе – душа ни даде Той.
Направи вселената за нас, обви земята с безброй блага и плодна я направи. Остави слънцето светило да е на нашия ден и милионите звезди пусна в непрестанен ход да виждаме, че Той е жив, че вечно пребивава. Нас кой научи да ходим в тъмнината на черна нощ? Кой наля отровата на тежка омраза, та да не виждаш себе си в оня, когото искаш да потъпчеш под ногата си? Кой обви в невежество ума, та днес да казват няма смисъл животът?
към текста >>
7.
ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П.
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
В тоя момент той е примирен с всички, готов да
обича
и се жертвува за всяко същество.
Ето защо неговата дейност е свързана непосредствено с чувствата в човека. Всеки момент, който поставя тоя център в благоприятно състояние, поражда цяла промяна в психическия живот. Веднага човек почувства една особена лекота, едно вътрешно разширение. Всички дотогавашни дисхармонии, грижи, страдания започват да му се струват само като случайности в живота, незаслужаващи внимание. Самият живот изпъква в него с една нова красота.
В тоя момент той е примирен с всички, готов да
обича
и се жертвува за всяко същество.
Поражда се един дълбок стремеж към нещо възвишено, това обаче е само едно минутно преживяване, което при сегашния човек се явява само при изключителни условия. Неблагоприятното състояние на поменатия център поражда тъкмо противоположно състояние: една непреодолима тъга сега владее в човека. Сърцето като че ли се свива болезнено. Човек се чувствува самотен, изоставен от всички, ни една приятна дула, ни едно топло чувство - навсякъде студ. Като че всичко хубаво и красиво е изчезнало и целият свят се е потопил в неизразима скръб.
към текста >>
8.
*** – Ст. К-в
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И в тия часове в душите са зрели плодове на благородство,
обич
, милосърдие.
В книгите на тогавашният поет Бахр Ин Хедис ето що е записано: „Изрядко мъдрият разтваряше книгата на изминалите дни. Изрядко той слушаше думи в приказна дрямка, из затаените самотни хълмове, из пясъчните пустини, из сините морски глъбини, той слушаше да се носят напеви за древните дни. „Той разправяше за уреченият час на хиляди народи, за изминалият път на безбройните животи, за отбелязаните брегове на целият човешки живот." И тогава, като че пред вас изпъкват ония пъстрота и великолепие на халифските дворци, оная тържественост при блясък на злато и скъпоценни камъни. Ония мечтателни лица на благородници с къдрави дълги коси и бради, с орлово извити носове, с мечтателни очи. И тихият приятен глас, отпочиващ тук и там в тишината.
И в тия часове в душите са зрели плодове на благородство,
обич
, милосърдие.
Така са родени приказките на Абен Ел Хасад. I АЛПОМС Царувал в Ниневия цар Арибел, най-мъдрият от Мидийските царе. Още при раждането му жреците-звездогадатели му предрекли покровителство и осветяване от Бога Аo - всемирната мъдрост и светлина. Веднъж, когато се завръщал от поход срещу дивите Северни племена, сатрапът Меркус, поднесъл на царя най-хубавата девица от победените племена. Тя се казвала Алпомс.
към текста >>
А тъкмо цветята
обичала
царицата Алпомс най-много.
Нещо наистина неземно имало в тая красота, плод на северните светли нощи, на непрекъснатата зима. С нея били доведени двамата й братя, от които тя не искала да се отделя - Атамант и Ортохмен. Алпомс станала Ниневийска царица, прославена по всички царства за нейната хубост. А нейните двама братя пожелали да служат в храма на Богинята Митра. Дворците на Арибела били обградени с хубави цветни градини.
А тъкмо цветята
обичала
царицата Алпомс най-много.
Тук от целият свят били събрани най-редките, най-хубавите, най-ароматните и нежни цветя. От далечни задморски царства, царете изпращали поздрави на белонощната царица и подаръци - най-хубавите и различни цветя от своите царства. ................................................................................................................. За да направи своите цветя достойни за наслада и на Боговете, царицата употребила такова средство, което покрило със страх и скръб цялата Ниневия. Тя заповядала - най-благородните и знатни девойки на царството да ги довеждат в палатите и да поливат цветята със своите сълзи. Жестоки палачи биели знатните нежни девойки, за да извират сълзите... Полуживи ги изнасяли из дворците на страшната царица, без да има надежда в тях за живот.
към текста >>
9.
СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
ОБИЧАЙТЕ
СЕБЕ СИ Христос казва: „
Обичай
ближния си като себе си." Има хора, които са склонни да забравят последните думи: „като себе си" и заключават, че ние би трябвало може би да
обичаме
другите дори и повече от себе си.
ОБИЧАЙТЕ
СЕБЕ СИ Христос казва: „
Обичай
ближния си като себе си." Има хора, които са склонни да забравят последните думи: „като себе си" и заключават, че ние би трябвало може би да
обичаме
другите дори и повече от себе си.
Тази мисъл е била преувеличена дотам, че в някои случаи, е подтиквала към пълна саможертва и себезабрава, за да се облагодетелствуват други. А има една любов към себе си – правдива, благородна. Не може да има истинско духовно развитие без тази висша любов към себе си, защото духовното развитие налага култивиране и растеж на всички способности, на всички заложби. То предлага оформяне на мъжа и жената, развити хармонично. А това духовно развитие се храни именно чрез едно непрекъснато искане от Върховния да станем способни да поддържаме тялото си напълно здраво, да избегнем болести и недъзи и да надхвърлим по възможност сегашните ограничени условия на умиралката.
към текста >>
Кога ние
обичаме
един човек, препращаме му нашия род или качество на мислене.
А има една любов към себе си – правдива, благородна. Не може да има истинско духовно развитие без тази висша любов към себе си, защото духовното развитие налага култивиране и растеж на всички способности, на всички заложби. То предлага оформяне на мъжа и жената, развити хармонично. А това духовно развитие се храни именно чрез едно непрекъснато искане от Върховния да станем способни да поддържаме тялото си напълно здраво, да избегнем болести и недъзи и да надхвърлим по възможност сегашните ограничени условия на умиралката. Възвишената любов към себе си е облага и нам и на други.
Кога ние
обичаме
един човек, препращаме му нашия род или качество на мислене.
Ако тази мисъл е възвишена, тя ще стане за тоя човек един истински елемент, носител на живот и здраве, дотолкова, доколкото той е годен да го възприеме и асимилира. Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил. И ако любовта ни бъде приета, тя ще послужи само за умствения упадък на този човек, наместо за негово повдигане. Па и как можем изпрати възвишена обич някому, ако я нямаме към себе си? Не се ли грижим за тялото си, не ценим ли голямата полза, която то ни принася, не му ли изпращаме някога мисъл на възхищение и благодарност зарад всички служби, които то върши за нас; гледаме ли на него със същото равнодушие с каквото гледаме на колеца, о който връзваме коня си, ние ще препратим същият род мисли и чувства и на оня човек, за който най-вече мислим, а това ще го подбуди да кърми към себе си същото равнодушие.
към текста >>
Па и как можем изпрати възвишена
обич
някому, ако я нямаме към себе си?
Възвишената любов към себе си е облага и нам и на други. Кога ние обичаме един човек, препращаме му нашия род или качество на мислене. Ако тази мисъл е възвишена, тя ще стане за тоя човек един истински елемент, носител на живот и здраве, дотолкова, доколкото той е годен да го възприеме и асимилира. Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил. И ако любовта ни бъде приета, тя ще послужи само за умствения упадък на този човек, наместо за негово повдигане.
Па и как можем изпрати възвишена
обич
някому, ако я нямаме към себе си?
Не се ли грижим за тялото си, не ценим ли голямата полза, която то ни принася, не му ли изпращаме някога мисъл на възхищение и благодарност зарад всички служби, които то върши за нас; гледаме ли на него със същото равнодушие с каквото гледаме на колеца, о който връзваме коня си, ние ще препратим същият род мисли и чувства и на оня човек, за който най-вече мислим, а това ще го подбуди да кърми към себе си същото равнодушие. Или пък, ако той търси светлината на Безграничното, ще се види принуден – от чувство на себесъхранение – да отхвърли любовта, която му се предлага, защото е от по-долно и по-грубо качество. Висшата любов към себе си значи, че човек е правдив спрямо сам себе. Защото, несправедливи ли сме към себе си, ще бъдем неизбежно несправедливи и към ония, за които ние имаме неоспорима стойност. Онова което е най-нужно да знаем и което Безграничното ще ни засвидетелства, стига да го помолим за това – то е ценността, която ние представяме за другите.
към текста >>
Онова което се противи повечето пъти при упражняване това право на правда и
обич
към себе си, е мисълта: „Що ще кажат другите?
Онова което е най-нужно да знаем и което Безграничното ще ни засвидетелства, стига да го помолим за това – то е ценността, която ние представяме за другите. Съразмерно на нашата сила, да уголемяваме човешката доброчестина и съразмерно на нашата способност да съзнаваме тази сила, необходимите природни сили ще ни се притекат на помощ, за да подобрят и направят по-охолни материалните условия на нашето съществувание. Ни мъж, ни жена не могат да работят успешно за себе си и за другите, ако живеят в някой бордей, ако се обличат сиромашки или изпостят духа си, като го лишават от възможност да утоли най-светлите си, най-възвишени копнежи. Навред, дето свърнат, те ще влачат атмосферата и влиянието на своя бордей, който и ще ги подцени. Да беше Безграничното работило на такава основа, небесата не щяха да свидетелствуват за великолепието на слънцата и полята не ще отразяваха неговата слава чрез многочислени отсенки на листа, цветя, чрез перушината на птиците и багрите на дъгата.
Онова което се противи повечето пъти при упражняване това право на правда и
обич
към себе си, е мисълта: „Що ще кажат другите?
Какво ще рекат за мене, ако отдам сам на себе си почитта, що заслужвам? " Въззоваваме ли към духовното, направлява ли се животът ни от едно ръководно начало, не се ли ръководим от страх пред обществено мнение или от грижа да добием чужда похвала, ние можем да бъдем уверени, че висшето ще ни подкрепя. Ако наопаки, ние се силим да живеем, за да се нравим на другите, ние никога не ще сварим да им угодим и колкото се по-силим, толкова по взискателни и неразумни ще станат те. Управата на вашия живот е нещо, което трябва да остане изцяло между Бога и вас. Бъде ли животът ви повлиян и от други извор, вие вървите крив път.
към текста >>
Малцина човеци има, които се истински
обичат
.
Какво ще рекат за мене, ако отдам сам на себе си почитта, що заслужвам? " Въззоваваме ли към духовното, направлява ли се животът ни от едно ръководно начало, не се ли ръководим от страх пред обществено мнение или от грижа да добием чужда похвала, ние можем да бъдем уверени, че висшето ще ни подкрепя. Ако наопаки, ние се силим да живеем, за да се нравим на другите, ние никога не ще сварим да им угодим и колкото се по-силим, толкова по взискателни и неразумни ще станат те. Управата на вашия живот е нещо, което трябва да остане изцяло между Бога и вас. Бъде ли животът ви повлиян и от други извор, вие вървите крив път.
Малцина човеци има, които се истински
обичат
.
При (това) малцина обичат тялото си с висша обич. Защото тази обич придава един все по-възрастващ живот на снагата, па придава и повече способност да се ползуваме от нея – нещо, което рядко се среща. Не е истинска обич към себе си обичта, която подбужда човека да тъпче тялото си с храна или да го държи непрестанно под влиянието на възбудителни средства. Не е истинска обич към себе си и обичта, която подтиква човека да се отдаде в несвяст на всички ония удоволствия, що тялото предлага. Човек, който преуморява и терзае тяло и душа в ожесточен набег към постигане на някоя наслада, на някоя работа или изкуство, обича тази работа или това изкуство по неразумен начин.
към текста >>
При (това) малцина
обичат
тялото си с висша
обич
.
" Въззоваваме ли към духовното, направлява ли се животът ни от едно ръководно начало, не се ли ръководим от страх пред обществено мнение или от грижа да добием чужда похвала, ние можем да бъдем уверени, че висшето ще ни подкрепя. Ако наопаки, ние се силим да живеем, за да се нравим на другите, ние никога не ще сварим да им угодим и колкото се по-силим, толкова по взискателни и неразумни ще станат те. Управата на вашия живот е нещо, което трябва да остане изцяло между Бога и вас. Бъде ли животът ви повлиян и от други извор, вие вървите крив път. Малцина човеци има, които се истински обичат.
При (това) малцина
обичат
тялото си с висша
обич
.
Защото тази обич придава един все по-възрастващ живот на снагата, па придава и повече способност да се ползуваме от нея – нещо, което рядко се среща. Не е истинска обич към себе си обичта, която подбужда човека да тъпче тялото си с храна или да го държи непрестанно под влиянието на възбудителни средства. Не е истинска обич към себе си и обичта, която подтиква човека да се отдаде в несвяст на всички ония удоволствия, що тялото предлага. Човек, който преуморява и терзае тяло и душа в ожесточен набег към постигане на някоя наслада, на някоя работа или изкуство, обича тази работа или това изкуство по неразумен начин. Той съвсем пренебрегва инструмента – тялото, от който все пак зависи при осъществяване на своите замисли.
към текста >>
Защото тази
обич
придава един все по-възрастващ живот на снагата, па придава и повече способност да се ползуваме от нея – нещо, което рядко се среща.
Ако наопаки, ние се силим да живеем, за да се нравим на другите, ние никога не ще сварим да им угодим и колкото се по-силим, толкова по взискателни и неразумни ще станат те. Управата на вашия живот е нещо, което трябва да остане изцяло между Бога и вас. Бъде ли животът ви повлиян и от други извор, вие вървите крив път. Малцина човеци има, които се истински обичат. При (това) малцина обичат тялото си с висша обич.
Защото тази
обич
придава един все по-възрастващ живот на снагата, па придава и повече способност да се ползуваме от нея – нещо, което рядко се среща.
Не е истинска обич към себе си обичта, която подбужда човека да тъпче тялото си с храна или да го държи непрестанно под влиянието на възбудителни средства. Не е истинска обич към себе си и обичта, която подтиква човека да се отдаде в несвяст на всички ония удоволствия, що тялото предлага. Човек, който преуморява и терзае тяло и душа в ожесточен набег към постигане на някоя наслада, на някоя работа или изкуство, обича тази работа или това изкуство по неразумен начин. Той съвсем пренебрегва инструмента – тялото, от който все пак зависи при осъществяване на своите замисли. То е също, както кога някой занаятчия остави да ръждяса или да се похаби от нехайство някое ценно сечиво, с помощта на което той може да направи що годе рядко и скъпоценно изделие.
към текста >>
Не е истинска
обич
към себе си
обичта
, която подбужда човека да тъпче тялото си с храна или да го държи непрестанно под влиянието на възбудителни средства.
Управата на вашия живот е нещо, което трябва да остане изцяло между Бога и вас. Бъде ли животът ви повлиян и от други извор, вие вървите крив път. Малцина човеци има, които се истински обичат. При (това) малцина обичат тялото си с висша обич. Защото тази обич придава един все по-възрастващ живот на снагата, па придава и повече способност да се ползуваме от нея – нещо, което рядко се среща.
Не е истинска
обич
към себе си
обичта
, която подбужда човека да тъпче тялото си с храна или да го държи непрестанно под влиянието на възбудителни средства.
Не е истинска обич към себе си и обичта, която подтиква човека да се отдаде в несвяст на всички ония удоволствия, що тялото предлага. Човек, който преуморява и терзае тяло и душа в ожесточен набег към постигане на някоя наслада, на някоя работа или изкуство, обича тази работа или това изкуство по неразумен начин. Той съвсем пренебрегва инструмента – тялото, от който все пак зависи при осъществяване на своите замисли. То е също, както кога някой занаятчия остави да ръждяса или да се похаби от нехайство някое ценно сечиво, с помощта на което той може да направи що годе рядко и скъпоценно изделие. Не е висша обич към себе си обичта, която подбужда човека да се облича с най-хубавата си премяна, кога тръгне по гости или на разходка, а го кара да надене вкъщи окъсани и нечисти дрехи.
към текста >>
Не е истинска
обич
към себе си и
обичта
, която подтиква човека да се отдаде в несвяст на всички ония удоволствия, що тялото предлага.
Бъде ли животът ви повлиян и от други извор, вие вървите крив път. Малцина човеци има, които се истински обичат. При (това) малцина обичат тялото си с висша обич. Защото тази обич придава един все по-възрастващ живот на снагата, па придава и повече способност да се ползуваме от нея – нещо, което рядко се среща. Не е истинска обич към себе си обичта, която подбужда човека да тъпче тялото си с храна или да го държи непрестанно под влиянието на възбудителни средства.
Не е истинска
обич
към себе си и
обичта
, която подтиква човека да се отдаде в несвяст на всички ония удоволствия, що тялото предлага.
Човек, който преуморява и терзае тяло и душа в ожесточен набег към постигане на някоя наслада, на някоя работа или изкуство, обича тази работа или това изкуство по неразумен начин. Той съвсем пренебрегва инструмента – тялото, от който все пак зависи при осъществяване на своите замисли. То е също, както кога някой занаятчия остави да ръждяса или да се похаби от нехайство някое ценно сечиво, с помощта на което той може да направи що годе рядко и скъпоценно изделие. Не е висша обич към себе си обичта, която подбужда човека да се облича с най-хубавата си премяна, кога тръгне по гости или на разходка, а го кара да надене вкъщи окъсани и нечисти дрехи. Това е обич към чуждото мнение, дирене похвалата на другите – то е да се обличаш само по физически.
към текста >>
Човек, който преуморява и терзае тяло и душа в ожесточен набег към постигане на някоя наслада, на някоя работа или изкуство,
обича
тази работа или това изкуство по неразумен начин.
Малцина човеци има, които се истински обичат. При (това) малцина обичат тялото си с висша обич. Защото тази обич придава един все по-възрастващ живот на снагата, па придава и повече способност да се ползуваме от нея – нещо, което рядко се среща. Не е истинска обич към себе си обичта, която подбужда човека да тъпче тялото си с храна или да го държи непрестанно под влиянието на възбудителни средства. Не е истинска обич към себе си и обичта, която подтиква човека да се отдаде в несвяст на всички ония удоволствия, що тялото предлага.
Човек, който преуморява и терзае тяло и душа в ожесточен набег към постигане на някоя наслада, на някоя работа или изкуство,
обича
тази работа или това изкуство по неразумен начин.
Той съвсем пренебрегва инструмента – тялото, от който все пак зависи при осъществяване на своите замисли. То е също, както кога някой занаятчия остави да ръждяса или да се похаби от нехайство някое ценно сечиво, с помощта на което той може да направи що годе рядко и скъпоценно изделие. Не е висша обич към себе си обичта, която подбужда човека да се облича с най-хубавата си премяна, кога тръгне по гости или на разходка, а го кара да надене вкъщи окъсани и нечисти дрехи. Това е обич към чуждото мнение, дирене похвалата на другите – то е да се обличаш само по физически. А има и друг начин на обличане – вътрешно обличане, което прави душата, що облича своята премяна да се разкрива на другите през и чрез нея.
към текста >>
Не е висша
обич
към себе си
обичта
, която подбужда човека да се облича с най-хубавата си премяна, кога тръгне по гости или на разходка, а го кара да надене вкъщи окъсани и нечисти дрехи.
Не е истинска обич към себе си обичта, която подбужда човека да тъпче тялото си с храна или да го държи непрестанно под влиянието на възбудителни средства. Не е истинска обич към себе си и обичта, която подтиква човека да се отдаде в несвяст на всички ония удоволствия, що тялото предлага. Човек, който преуморява и терзае тяло и душа в ожесточен набег към постигане на някоя наслада, на някоя работа или изкуство, обича тази работа или това изкуство по неразумен начин. Той съвсем пренебрегва инструмента – тялото, от който все пак зависи при осъществяване на своите замисли. То е също, както кога някой занаятчия остави да ръждяса или да се похаби от нехайство някое ценно сечиво, с помощта на което той може да направи що годе рядко и скъпоценно изделие.
Не е висша
обич
към себе си
обичта
, която подбужда човека да се облича с най-хубавата си премяна, кога тръгне по гости или на разходка, а го кара да надене вкъщи окъсани и нечисти дрехи.
Това е обич към чуждото мнение, дирене похвалата на другите – то е да се обличаш само по физически. А има и друг начин на обличане – вътрешно обличане, което прави душата, що облича своята премяна да се разкрива на другите през и чрез нея. Този начин на обичане се отпечатва в начина, по който ние носим своите дрехи и никой живот не е в състояние да скрои тая кройка. Скъперникът не се обича: той по обича златото си. Да живееш с едно полугладно тяло, да се лишиш от всеки лукс, да се задоволяваш с най-сиромашки, с най-евтини неща, да си откажеш всяко развлечение, всяка забава, за да трупаш пари – това бездруго не е от обич към себе си.
към текста >>
Това е
обич
към чуждото мнение, дирене похвалата на другите – то е да се обличаш само по физически.
Не е истинска обич към себе си и обичта, която подтиква човека да се отдаде в несвяст на всички ония удоволствия, що тялото предлага. Човек, който преуморява и терзае тяло и душа в ожесточен набег към постигане на някоя наслада, на някоя работа или изкуство, обича тази работа или това изкуство по неразумен начин. Той съвсем пренебрегва инструмента – тялото, от който все пак зависи при осъществяване на своите замисли. То е също, както кога някой занаятчия остави да ръждяса или да се похаби от нехайство някое ценно сечиво, с помощта на което той може да направи що годе рядко и скъпоценно изделие. Не е висша обич към себе си обичта, която подбужда човека да се облича с най-хубавата си премяна, кога тръгне по гости или на разходка, а го кара да надене вкъщи окъсани и нечисти дрехи.
Това е
обич
към чуждото мнение, дирене похвалата на другите – то е да се обличаш само по физически.
А има и друг начин на обличане – вътрешно обличане, което прави душата, що облича своята премяна да се разкрива на другите през и чрез нея. Този начин на обичане се отпечатва в начина, по който ние носим своите дрехи и никой живот не е в състояние да скрои тая кройка. Скъперникът не се обича: той по обича златото си. Да живееш с едно полугладно тяло, да се лишиш от всеки лукс, да се задоволяваш с най-сиромашки, с най-евтини неща, да си откажеш всяко развлечение, всяка забава, за да трупаш пари – това бездруго не е от обич към себе си. Любовта на скъперника не надхвърля неговите торби с жълтици и тялото му скоро става явен доказ за малкото грижа, що той му отдава.
към текста >>
Този начин на
обичане
се отпечатва в начина, по който ние носим своите дрехи и никой живот не е в състояние да скрои тая кройка.
Той съвсем пренебрегва инструмента – тялото, от който все пак зависи при осъществяване на своите замисли. То е също, както кога някой занаятчия остави да ръждяса или да се похаби от нехайство някое ценно сечиво, с помощта на което той може да направи що годе рядко и скъпоценно изделие. Не е висша обич към себе си обичта, която подбужда човека да се облича с най-хубавата си премяна, кога тръгне по гости или на разходка, а го кара да надене вкъщи окъсани и нечисти дрехи. Това е обич към чуждото мнение, дирене похвалата на другите – то е да се обличаш само по физически. А има и друг начин на обличане – вътрешно обличане, което прави душата, що облича своята премяна да се разкрива на другите през и чрез нея.
Този начин на
обичане
се отпечатва в начина, по който ние носим своите дрехи и никой живот не е в състояние да скрои тая кройка.
Скъперникът не се обича: той по обича златото си. Да живееш с едно полугладно тяло, да се лишиш от всеки лукс, да се задоволяваш с най-сиромашки, с най-евтини неща, да си откажеш всяко развлечение, всяка забава, за да трупаш пари – това бездруго не е от обич към себе си. Любовта на скъперника не надхвърля неговите торби с жълтици и тялото му скоро става явен доказ за малкото грижа, що той му отдава. Любовта е елемент така реален, както въздуха или водата. Тя има, според хората, много степени, много качества и като златото, в нея може да влезе сплав и от по-груби вещества.
към текста >>
Скъперникът не се
обича
: той по
обича
златото си.
То е също, както кога някой занаятчия остави да ръждяса или да се похаби от нехайство някое ценно сечиво, с помощта на което той може да направи що годе рядко и скъпоценно изделие. Не е висша обич към себе си обичта, която подбужда човека да се облича с най-хубавата си премяна, кога тръгне по гости или на разходка, а го кара да надене вкъщи окъсани и нечисти дрехи. Това е обич към чуждото мнение, дирене похвалата на другите – то е да се обличаш само по физически. А има и друг начин на обличане – вътрешно обличане, което прави душата, що облича своята премяна да се разкрива на другите през и чрез нея. Този начин на обичане се отпечатва в начина, по който ние носим своите дрехи и никой живот не е в състояние да скрои тая кройка.
Скъперникът не се
обича
: той по
обича
златото си.
Да живееш с едно полугладно тяло, да се лишиш от всеки лукс, да се задоволяваш с най-сиромашки, с най-евтини неща, да си откажеш всяко развлечение, всяка забава, за да трупаш пари – това бездруго не е от обич към себе си. Любовта на скъперника не надхвърля неговите торби с жълтици и тялото му скоро става явен доказ за малкото грижа, що той му отдава. Любовта е елемент така реален, както въздуха или водата. Тя има, според хората, много степени, много качества и като златото, в нея може да влезе сплав и от по-груби вещества. Най-чиста и възвишена любов има онази душа – било мъж или жена, която е в най-тясно общуване с Безграничната Душа и която непрестанно иска от нея повече и повече мъдрост.
към текста >>
Да живееш с едно полугладно тяло, да се лишиш от всеки лукс, да се задоволяваш с най-сиромашки, с най-евтини неща, да си откажеш всяко развлечение, всяка забава, за да трупаш пари – това бездруго не е от
обич
към себе си.
Не е висша обич към себе си обичта, която подбужда човека да се облича с най-хубавата си премяна, кога тръгне по гости или на разходка, а го кара да надене вкъщи окъсани и нечисти дрехи. Това е обич към чуждото мнение, дирене похвалата на другите – то е да се обличаш само по физически. А има и друг начин на обличане – вътрешно обличане, което прави душата, що облича своята премяна да се разкрива на другите през и чрез нея. Този начин на обичане се отпечатва в начина, по който ние носим своите дрехи и никой живот не е в състояние да скрои тая кройка. Скъперникът не се обича: той по обича златото си.
Да живееш с едно полугладно тяло, да се лишиш от всеки лукс, да се задоволяваш с най-сиромашки, с най-евтини неща, да си откажеш всяко развлечение, всяка забава, за да трупаш пари – това бездруго не е от
обич
към себе си.
Любовта на скъперника не надхвърля неговите торби с жълтици и тялото му скоро става явен доказ за малкото грижа, що той му отдава. Любовта е елемент така реален, както въздуха или водата. Тя има, според хората, много степени, много качества и като златото, в нея може да влезе сплав и от по-груби вещества. Най-чиста и възвишена любов има онази душа – било мъж или жена, която е в най-тясно общуване с Безграничната Душа и която непрестанно иска от нея повече и повече мъдрост. Мисълта, почитта на такава една душа са от голяма цена за всеки, който е облагодетелствуван от тях.
към текста >>
Върховната Сила може да ни дари и ще ни дари, висша
обич
към нашето тяло –
обич
от която се нуждаем.
Тялото не бива да бъде изкуствено пречистено от своите нисши или животински склонности, като го държиш отговорно за техните грехове и го наказваме заради тях; не бива да го считаме за пречка или спънка, от която се бихме драговолно отървали. Има една душа телесна – една плътска или материална душа – една душа, присъща на инструмента, с който духът си служи. И тази душа е по-нисша от тази на духа. От това не следва – както някои поддържат – че тази душа трябва да бъде в непрекъсната борба с висшата душа. Тя може наопаки – като поискаме това от Безграничното, да смогне овреме да (действа) в пълна хармония с духа.
Върховната Сила може да ни дари и ще ни дари, висша
обич
към нашето тяло –
обич
от която се нуждаем.
Да не обичаш собственото си тяло, ще рече да се откажеш да обичаш една от проявите на Безграничната Душа. Ние не изискваме вие да обичате повече вашето тяло, нито казваме, че трябва да действувате и мислите по-иначе, отколкото сега. Думата „трябва", която има отношение към нас, не засяга другите. Няма смисъл да кажеш на слепеца: „трябва да виждаш ясно", както е неразумно и да кажеш никому: „ти не би трябвало да имаш този и този недостатък в характера си". Каквото и да бъде нашето вътрешно разположение в дадения миг, ние трябва да действуваме съобразно с него.
към текста >>
Да не
обичаш
собственото си тяло, ще рече да се откажеш да
обичаш
една от проявите на Безграничната Душа.
Има една душа телесна – една плътска или материална душа – една душа, присъща на инструмента, с който духът си служи. И тази душа е по-нисша от тази на духа. От това не следва – както някои поддържат – че тази душа трябва да бъде в непрекъсната борба с висшата душа. Тя може наопаки – като поискаме това от Безграничното, да смогне овреме да (действа) в пълна хармония с духа. Върховната Сила може да ни дари и ще ни дари, висша обич към нашето тяло – обич от която се нуждаем.
Да не
обичаш
собственото си тяло, ще рече да се откажеш да
обичаш
една от проявите на Безграничната Душа.
Ние не изискваме вие да обичате повече вашето тяло, нито казваме, че трябва да действувате и мислите по-иначе, отколкото сега. Думата „трябва", която има отношение към нас, не засяга другите. Няма смисъл да кажеш на слепеца: „трябва да виждаш ясно", както е неразумно и да кажеш никому: „ти не би трябвало да имаш този и този недостатък в характера си". Каквото и да бъде нашето вътрешно разположение в дадения миг, ние трябва да действуваме съобразно с него. Никой човек не може, по свой начин, да притури ако ще би атом към оня елемент на любовта, който той носи в себе си в даден миг.
към текста >>
Ние не изискваме вие да
обичате
повече вашето тяло, нито казваме, че трябва да действувате и мислите по-иначе, отколкото сега.
И тази душа е по-нисша от тази на духа. От това не следва – както някои поддържат – че тази душа трябва да бъде в непрекъсната борба с висшата душа. Тя може наопаки – като поискаме това от Безграничното, да смогне овреме да (действа) в пълна хармония с духа. Върховната Сила може да ни дари и ще ни дари, висша обич към нашето тяло – обич от която се нуждаем. Да не обичаш собственото си тяло, ще рече да се откажеш да обичаш една от проявите на Безграничната Душа.
Ние не изискваме вие да
обичате
повече вашето тяло, нито казваме, че трябва да действувате и мислите по-иначе, отколкото сега.
Думата „трябва", която има отношение към нас, не засяга другите. Няма смисъл да кажеш на слепеца: „трябва да виждаш ясно", както е неразумно и да кажеш никому: „ти не би трябвало да имаш този и този недостатък в характера си". Каквото и да бъде нашето вътрешно разположение в дадения миг, ние трябва да действуваме съобразно с него. Никой човек не може, по свой начин, да притури ако ще би атом към оня елемент на любовта, който той носи в себе си в даден миг. Само Безграничното е в сила да стори това.
към текста >>
Когато ние
обичаме
, скъпим и се възхищаваме от нашето тяло, ние влагаме елемента на висша
обич
не само в физичното си тяло, а и в духовното.
Само Безграничното е в сила да стори това. Каквато и да бъде нашата погрешка — във вярване или характер, погрешка на нашето „днес" – ние целия ден ще действуваме съобразно с нея. Ала ние не сме длъжни да имаме винаги все същия характер, Душата, която управлява, всичко ще ни даде – стига да й поискаме – нови истини, нови вярвания и колкото по-изместят и прогонват старите заблуди, толкова по-чувствителна промяна за добро ще настъпи за душата и тялото, промяна която не ще има край. И за да се домогнем до това, има един едничък изход, един едничък път: непрестанно искане, отправено към Безграничното, да ни усъвършенствува в тази посока. „Ние имаме тяло природно (физично) и тяло духовно." С други думи – ние притежаваме едно тяло, съставено от физични елементи, видимо и осезаемо, и едно друго – духовно – тяло, неосезаемо за физичен усет.
Когато ние
обичаме
, скъпим и се възхищаваме от нашето тяло, ние влагаме елемента на висша
обич
не само в физичното си тяло, а и в духовното.
Не от само себе си можем породи ние този род обич. Тя може да ни бъде дадена единствено чрез измолване от Безграничното. Не от суета трябва да изискваме това, нито подбудени от онова нисшо тщеславие, което се толкова по-надценява, колкото по-силно е въздействието на хубостта му върху другите. Висшата обич към тялото ще се прояви тогава, когато ние залягаме да го украсим в самотията на гората със същото внимание, с каквото бихме сторили това и в някой многолюден град. Тази обич не би приела да го понижи с някакво гнусно деяние, извършено тайно, което не би сторило и на хорски показ.
към текста >>
Не от само себе си можем породи ние този род
обич
.
Каквато и да бъде нашата погрешка — във вярване или характер, погрешка на нашето „днес" – ние целия ден ще действуваме съобразно с нея. Ала ние не сме длъжни да имаме винаги все същия характер, Душата, която управлява, всичко ще ни даде – стига да й поискаме – нови истини, нови вярвания и колкото по-изместят и прогонват старите заблуди, толкова по-чувствителна промяна за добро ще настъпи за душата и тялото, промяна която не ще има край. И за да се домогнем до това, има един едничък изход, един едничък път: непрестанно искане, отправено към Безграничното, да ни усъвършенствува в тази посока. „Ние имаме тяло природно (физично) и тяло духовно." С други думи – ние притежаваме едно тяло, съставено от физични елементи, видимо и осезаемо, и едно друго – духовно – тяло, неосезаемо за физичен усет. Когато ние обичаме, скъпим и се възхищаваме от нашето тяло, ние влагаме елемента на висша обич не само в физичното си тяло, а и в духовното.
Не от само себе си можем породи ние този род
обич
.
Тя може да ни бъде дадена единствено чрез измолване от Безграничното. Не от суета трябва да изискваме това, нито подбудени от онова нисшо тщеславие, което се толкова по-надценява, колкото по-силно е въздействието на хубостта му върху другите. Висшата обич към тялото ще се прояви тогава, когато ние залягаме да го украсим в самотията на гората със същото внимание, с каквото бихме сторили това и в някой многолюден град. Тази обич не би приела да го понижи с някакво гнусно деяние, извършено тайно, което не би сторило и на хорски показ. Ако Бог дари някому хубост и хармония на формите, не е ли рядко този тъй облагодетелствуван човек да се възхищава от този дар на Вишния?
към текста >>
Висшата
обич
към тялото ще се прояви тогава, когато ние залягаме да го украсим в самотията на гората със същото внимание, с каквото бихме сторили това и в някой многолюден град.
„Ние имаме тяло природно (физично) и тяло духовно." С други думи – ние притежаваме едно тяло, съставено от физични елементи, видимо и осезаемо, и едно друго – духовно – тяло, неосезаемо за физичен усет. Когато ние обичаме, скъпим и се възхищаваме от нашето тяло, ние влагаме елемента на висша обич не само в физичното си тяло, а и в духовното. Не от само себе си можем породи ние този род обич. Тя може да ни бъде дадена единствено чрез измолване от Безграничното. Не от суета трябва да изискваме това, нито подбудени от онова нисшо тщеславие, което се толкова по-надценява, колкото по-силно е въздействието на хубостта му върху другите.
Висшата
обич
към тялото ще се прояви тогава, когато ние залягаме да го украсим в самотията на гората със същото внимание, с каквото бихме сторили това и в някой многолюден град.
Тази обич не би приела да го понижи с някакво гнусно деяние, извършено тайно, което не би сторило и на хорски показ. Ако Бог дари някому хубост и хармония на формите, не е ли рядко този тъй облагодетелствуван човек да се възхищава от този дар на Вишния? Суетност ли е да обичаме, да се възхищаваме, да се силим да усъвършенствуваме и възрастим дарованието, което сещаме че е заложено в нас? Ако Бог е направил мъжа и жената „по свой образ", за обич и възхищение ли е тоя образ, или за ненавист и пренебрегване? Бездруго в очите на моногома, мисълта да се отдаде толкоз обич на сам себе си ще се стори студена, корава и немилостива.
към текста >>
Тази
обич
не би приела да го понижи с някакво гнусно деяние, извършено тайно, което не би сторило и на хорски показ.
Когато ние обичаме, скъпим и се възхищаваме от нашето тяло, ние влагаме елемента на висша обич не само в физичното си тяло, а и в духовното. Не от само себе си можем породи ние този род обич. Тя може да ни бъде дадена единствено чрез измолване от Безграничното. Не от суета трябва да изискваме това, нито подбудени от онова нисшо тщеславие, което се толкова по-надценява, колкото по-силно е въздействието на хубостта му върху другите. Висшата обич към тялото ще се прояви тогава, когато ние залягаме да го украсим в самотията на гората със същото внимание, с каквото бихме сторили това и в някой многолюден град.
Тази
обич
не би приела да го понижи с някакво гнусно деяние, извършено тайно, което не би сторило и на хорски показ.
Ако Бог дари някому хубост и хармония на формите, не е ли рядко този тъй облагодетелствуван човек да се възхищава от този дар на Вишния? Суетност ли е да обичаме, да се възхищаваме, да се силим да усъвършенствуваме и възрастим дарованието, което сещаме че е заложено в нас? Ако Бог е направил мъжа и жената „по свой образ", за обич и възхищение ли е тоя образ, или за ненавист и пренебрегване? Бездруго в очите на моногома, мисълта да се отдаде толкоз обич на сам себе си ще се стори студена, корава и немилостива. И все пак на това може да се погледне от друго гледище – стига да осмислим, че като мисли човек за себе си най-първото – както повелява Безграничния – това всъщност е мисъл и за ближния и е едничко средство да получи той облага.
към текста >>
Суетност ли е да
обичаме
, да се възхищаваме, да се силим да усъвършенствуваме и възрастим дарованието, което сещаме че е заложено в нас?
Тя може да ни бъде дадена единствено чрез измолване от Безграничното. Не от суета трябва да изискваме това, нито подбудени от онова нисшо тщеславие, което се толкова по-надценява, колкото по-силно е въздействието на хубостта му върху другите. Висшата обич към тялото ще се прояви тогава, когато ние залягаме да го украсим в самотията на гората със същото внимание, с каквото бихме сторили това и в някой многолюден град. Тази обич не би приела да го понижи с някакво гнусно деяние, извършено тайно, което не би сторило и на хорски показ. Ако Бог дари някому хубост и хармония на формите, не е ли рядко този тъй облагодетелствуван човек да се възхищава от този дар на Вишния?
Суетност ли е да
обичаме
, да се възхищаваме, да се силим да усъвършенствуваме и възрастим дарованието, което сещаме че е заложено в нас?
Ако Бог е направил мъжа и жената „по свой образ", за обич и възхищение ли е тоя образ, или за ненавист и пренебрегване? Бездруго в очите на моногома, мисълта да се отдаде толкоз обич на сам себе си ще се стори студена, корава и немилостива. И все пак на това може да се погледне от друго гледище – стига да осмислим, че като мисли човек за себе си най-първото – както повелява Безграничния – това всъщност е мисъл и за ближния и е едничко средство да получи той облага. Даровете, дарени от Върховната Сила са „съвършени дарове" и главният белег на един такъв „съвършен дар" е този, че веднъж получен от нас, той изхожда и се пръска за благото и на мнозина други. Щом някой получи тук, наземи, „съвършения дар" на безсмъртие в плътта, нещо което налага съвършено здраве, освобождаване от страдание и болест – този дар става заразителен, защото доброто здраве се придобива тъй, както и болестта.
към текста >>
Ако Бог е направил мъжа и жената „по свой образ", за
обич
и възхищение ли е тоя образ, или за ненавист и пренебрегване?
Не от суета трябва да изискваме това, нито подбудени от онова нисшо тщеславие, което се толкова по-надценява, колкото по-силно е въздействието на хубостта му върху другите. Висшата обич към тялото ще се прояви тогава, когато ние залягаме да го украсим в самотията на гората със същото внимание, с каквото бихме сторили това и в някой многолюден град. Тази обич не би приела да го понижи с някакво гнусно деяние, извършено тайно, което не би сторило и на хорски показ. Ако Бог дари някому хубост и хармония на формите, не е ли рядко този тъй облагодетелствуван човек да се възхищава от този дар на Вишния? Суетност ли е да обичаме, да се възхищаваме, да се силим да усъвършенствуваме и възрастим дарованието, което сещаме че е заложено в нас?
Ако Бог е направил мъжа и жената „по свой образ", за
обич
и възхищение ли е тоя образ, или за ненавист и пренебрегване?
Бездруго в очите на моногома, мисълта да се отдаде толкоз обич на сам себе си ще се стори студена, корава и немилостива. И все пак на това може да се погледне от друго гледище – стига да осмислим, че като мисли човек за себе си най-първото – както повелява Безграничния – това всъщност е мисъл и за ближния и е едничко средство да получи той облага. Даровете, дарени от Върховната Сила са „съвършени дарове" и главният белег на един такъв „съвършен дар" е този, че веднъж получен от нас, той изхожда и се пръска за благото и на мнозина други. Щом някой получи тук, наземи, „съвършения дар" на безсмъртие в плътта, нещо което налага съвършено здраве, освобождаване от страдание и болест – този дар става заразителен, защото доброто здраве се придобива тъй, както и болестта. Крайъгълният камък на всяко хармонично развитие е постоянното възрастване на силите – физични и духовни.
към текста >>
Бездруго в очите на моногома, мисълта да се отдаде толкоз
обич
на сам себе си ще се стори студена, корава и немилостива.
Висшата обич към тялото ще се прояви тогава, когато ние залягаме да го украсим в самотията на гората със същото внимание, с каквото бихме сторили това и в някой многолюден град. Тази обич не би приела да го понижи с някакво гнусно деяние, извършено тайно, което не би сторило и на хорски показ. Ако Бог дари някому хубост и хармония на формите, не е ли рядко този тъй облагодетелствуван човек да се възхищава от този дар на Вишния? Суетност ли е да обичаме, да се възхищаваме, да се силим да усъвършенствуваме и възрастим дарованието, което сещаме че е заложено в нас? Ако Бог е направил мъжа и жената „по свой образ", за обич и възхищение ли е тоя образ, или за ненавист и пренебрегване?
Бездруго в очите на моногома, мисълта да се отдаде толкоз
обич
на сам себе си ще се стори студена, корава и немилостива.
И все пак на това може да се погледне от друго гледище – стига да осмислим, че като мисли човек за себе си най-първото – както повелява Безграничния – това всъщност е мисъл и за ближния и е едничко средство да получи той облага. Даровете, дарени от Върховната Сила са „съвършени дарове" и главният белег на един такъв „съвършен дар" е този, че веднъж получен от нас, той изхожда и се пръска за благото и на мнозина други. Щом някой получи тук, наземи, „съвършения дар" на безсмъртие в плътта, нещо което налага съвършено здраве, освобождаване от страдание и болест – този дар става заразителен, защото доброто здраве се придобива тъй, както и болестта. Крайъгълният камък на всяко хармонично развитие е постоянното възрастване на силите – физични и духовни. Това е мъдрост, която се придобива, като я искаме само от Безграничното.
към текста >>
10.
Новото време - В.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Но знае ли оня,който не
обича
каква е велика сила любовта?
В гъстата инертна среда на земния живот има много противодействия, но в усилието да се превъзмогнат е закрит залогът за бъдната му красота. Страдания прекосяват нашия път. Едните – породени за самите нас, другите – за оногова, който изнемогва, но няма нещо, над което да не бди окото на Вечния. Ние това може би сами не знаем, чудим се на неправдата, що ни окръжава, но как душата инак щеше да познае Неговата вечна правда? Омраза има между хората.
Но знае ли оня,който не
обича
каква е велика сила любовта?
За да я познае, той е сред студа на омразата и когато се опомни, ще се роди изново. Защо се радваме на пролетта? Ако не беше студената и ледена обвивка на зимата, щяхме ли да имаме радостта на пролетните дни?... Така е, велик творец е Оня, който реди контрастите, както майсторът художник слага краските по своето платно. Тъмнина, омраза, студ, но ето светлина раздира тежките завеси и настъпват нови дни.
към текста >>
11.
За братското сдружаване - К.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И те са
обичали
своята музика, защото е събуждала у тях дейните центрове, повишавала е тяхната активност и е вдъхновявала инициативата им, насочвана от останалите условия на тъжната природа.
Изобщо мелодичната линия събужда асоциативната способност на човека. Тя свободно прониква до запасните богатства на човешката душа — множеството представи, понятия, образи, уталожени чувства, мисли, поспрели стремежи и въжделения — добити през изминалия живот на човека, отделя и завлича със себе си ония именно от тях, които ù резонират и с помощта на ритмуса, изгражда нови форми, поражда нови копнежи и замисли, които ще легнат в основата на последващата проява на човека. Срещу тия два основни елементи на музиката — ритмус и мелодия — от страна на човека се противопоставят ритмичното чувство и тоновия усет. Първото от тях датира в човека по-рано от появата на второто, затова и първобитната музика, тая на първите човеци, е била изключително такава – със застъпен само единия елемент — ритмусът. Тя се е състояла от еднообразни звуци, добивани чрез удари по някой случаен предмет и ритмичното повтаряне на този единствен музикален тон е било за тях цялата музика.
И те са
обичали
своята музика, защото е събуждала у тях дейните центрове, повишавала е тяхната активност и е вдъхновявала инициативата им, насочвана от останалите условия на тъжната природа.
И в музиката те са подражавали на окръжаващата ги природа, като разбира се от нея те са долавяли само някои от ритмическите ù особености и тях именно са се стараели да възпроизведат. Много по-късно човек е започнал да различава издаваните от собствения му удар звуци и оттогава той е започнал да избира вече материала на инструмента, за да му напомня с своя звън един или друг чут в природата музикален тон. Тъй като е по-трудно да бъде възприемана и задържана в съзнанието като възприятие мелодичната линия, поради голямото разнообразие от фигури, създадени при нейното движение, то и появата на тоновия усет е по-късна, когато човек има вече едно що годе свое въображение, подчиняващо се на неговата воля и един, макар и оскъден запас от задържани и усвоени възприятия, които всеки момент биха могли да му послужат и помогнат при схващането и съзнаването на тоновете не само – по време но и по височина. Ритмусът е вроден у човека и е така силно втъкан в неговата природа, че намира своя; дял във всяка проява на човешкото съзнание. Може би защото е в жива зависимост от времето, а човешкото съзнание за сега не може да работи вън от него.
към текста >>
12.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Казахме, че по лесно ще се справим с този въпрос, защото когато
обичаме
своите приятели, жертвата за тях е един винаги търсен случай, придружен с голяма радост.
Кой човек няма такова? И ний ще потърсим поне едно от онези добри негови качества, които са привързали нашето сърце към него, за да му станем приятели. Има и други методи за борба против тези вътрешни противоречия, но те са в по-голяма или по малка степен субективни достижения, които действуват с успех само при някои специални условия. Разрешим ли този голям въпрос в себе си, нам става по-лесно да отговорим на второто противоречие, което трябва да ликвидираме, след това по един най-естествен начин. А то е: ненасилена готовност за жертва, изразена във физическо и друго някое усилие за уредбата на бр. сдружение.
Казахме, че по лесно ще се справим с този въпрос, защото когато
обичаме
своите приятели, жертвата за тях е един винаги търсен случай, придружен с голяма радост.
Казваме, че в бр. сдружение ще има като необходимост физ. работа, между другото и от чисто хигиенични съображения. Пасивната природа на тялото обаче ще ни създаде едно малка, но доста опасна съпротива, която с усилие на волята, разбира се, трябва да бъде надделяна. Тук, при трениране на тялото към новите условия на живот, ние можем не без вътрешна радост да наблюдаваме иззиждането на ценни качества – бъдещите устои на един диамантен характер.
към текста >>
13.
Дух, сила и материя
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
най-много обръщат внимание и
обичат
червения цвят и на второ място – жълтия.
Особено това има значение за терапията. Опитите показват, че се получават значителни резултати, даже когато се пие само вода, осветлявана с известни цветни лъчи. Най-силно податлив на влиянието на цветните краски се явява организмът на детето. Подробни изследвания в това направление е правил Д-р Фрере. Той забелязал, че децата до 3 год.
най-много обръщат внимание и
обичат
червения цвят и на второ място – жълтия.
Малко по-възрастните деца обръщат внимание още и на белия цвят, който у тях заема трето место, после зеления, кафявия и черния. Синия цвят държи в тяхното внимание последно място. Някои от тях нямат никакво впечатление от него. Дори до 7-8 год. на децата любимият цвят остава още червената краска.
към текста >>
ориенталците и негрите и изобщо по-малко културните хора
обичат
интензивно червения цвят.
Има голяма разлика в настроението, което се получава от възприемането на един тъмно червен цвят и нежно розов оттенък. Това е въпрос на подробностите, принадлежащ на бъдещето. Малиновият цвят напр., се счита като възбуждащ половите чувства, гнева изобщо ниските чувства. И затова избирането на тъмно червения цвят за знаме на революционно настроените маси, от окултна гледна точка, има свое дълбоко психологично обоснование. Характерно е да се отбележи, че мургавите хора.
ориенталците и негрите и изобщо по-малко културните хора
обичат
интензивно червения цвят.
Той ги силно възбужда и това им доставя удоволствие. Според д-р Babitt, розовият цвят възбужда нежни чувства на една възвишена любов и един безкористен стремеж. Той намира също, че е и добър лечител против меланхолията, защото е цвят, казва той, който събужда надеждата и ума към дейност. С тия няколко данни за червения цвят неговото значение далеч още не е изчерпано. Напротив, това може да бъде само като повод за по-нататъшни проучвания и наблюдения.
към текста >>
Хора поставени в синя светлина за известно време, почват да не
обичат
много физическия труд, а стават склонни към умствена дейност, мечтатели към „неземни блянове" и религиозен екстаз.
И затова той препоръчва, пък и сам е правел опити с успех, синия цвят при възпаления, треска, нахлуване кръв в главата, нервност. Същото препоръчва и д-р Babitt. д-р Ponga, за когото споменах малко по-горе, е приложил тоя начин на лечение върху душевно болни като поставял буйно болни в сини стаи, където скоро се успокоявали и укротявали. Женевският зъбен лекар Ревард е открил, че сините лъчи имат и анестезиращо действие (упойват центъра на болката). Той карал своите пациенти да гледат една синя електрическа лампа известно време и след това пристъпвал към своите зъбни операции без болните да усещат никаква болка.
Хора поставени в синя светлина за известно време, почват да не
обичат
много физическия труд, а стават склонни към умствена дейност, мечтатели към „неземни блянове" и религиозен екстаз.
Ингалезе също приема, че сините лъчи имат влияние върху умствената дейност. Той счита, че тоя цвят има отношение към литературните и музикални творби. Дори определя синьото – индиго, като цвят, спомагащ при музикалните проучвания, а ясно-синият цвят – при литературните работи. Трябва да се подчертае терапевтичното значение на сините лъчи и от друга гледна точка. Действувайки успокоително върху нервната система на един болен, дава се възможност на организма да се справи по-лесно с болестния процес в него и ще се улесни по тоя начин приложението и на други терапевтични указания, които евентуално биха били предприети.
към текста >>
14.
В ЛУННОТО СИЯНИЕ - стихотворение
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тя чува неговия глас, чувствува неговата безгранична
обич
, но уви, тя е тъй слаба, тъй немощна, обковала се е във веригите, които сама си е създала по своя нанадолен път.
Тя неминуемо навлиза в все по-нисшите степени на живота. Материята става все по-гъста, ограниченията – все по-големи, страданията – по-силни. Като че ли бавно, но сигурно потъва в една безкрайна бездна, в която ще изчезне завинаги... Но не, тя не е загубена, не е изоставена. Там горе има едно око, което бди над нея, там има едно сърце което люби, един ум който мисли за нея. И това Велико Сърце подава ръка към нея.
Тя чува неговия глас, чувствува неговата безгранична
обич
, но уви, тя е тъй слаба, тъй немощна, обковала се е във веригите, които сама си е създала по своя нанадолен път.
Страда мъчи се, но всичко е напразно. Тук именно идва церителят да ù покаже методите, чрез които ще може да се освободи от тия вериги, да се излекува от своите рани и се върне наново към своя Първоизточник. Самия процес на лекуване ние намираме описан във всички религии, само че в различни форми. Почти навсякъде срещаме един и същ възглас: към покаяние, към очищение и т.н. Какво значи покаяние?
към текста >>
15.
НАШИТЕ ЗАДАЧИ
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ако имаше светлина, нямаше да се издигат в святост нашите измислени идоли пред святостта на
обичта
, която трябва да имаме.
Не си създавайте изкуствени прегради и различия, защото сте мънички и жалки пред вечната правда. Срамота е да се държат роби, срамота е да се крещи за хляб, когато всички го ядем в дар. И слънцето, и влагата, и здравето в мишците на орача, всичко е в дар от Вечния, който търпи и чака да премине нашето безумие. Ако имаше светлина в нашите души, не щеше да има робство, всички щяхме да работим, всеки със своя дар. С ралото, с перото, с лъка на цигулката и един за други щяхме да сме толкова необходими, колкото удовете (органите) един за друг в едно тяло.
Ако имаше светлина, нямаше да се издигат в святост нашите измислени идоли пред святостта на
обичта
, която трябва да имаме.
Хора, човеци трябват днес. Души пробудени, свободни, смели, човеци, които да мислят със своите удове, да живеят със своите сърца, да обичат Бога. Човеци на свободата, които да пеят химна на оная слава зад пределите на нашата низост, а не рапсодии на кръвта, стихотворци, дошли в помощ на търговците с живите души... Дни на кървави борби живеем днес, когато душата на народа, натегнала бди, кога ще настъпи оня час, та брат на брата си подло да забие нож. Ония, които са призвани да учат народа, държат великото слово, написано в златни книги, не го тълкуват, а правят панихида, да упокои Бог душите на техните жертви. Бог не упокоява души.
към текста >>
Души пробудени, свободни, смели, човеци, които да мислят със своите удове, да живеят със своите сърца, да
обичат
Бога.
И слънцето, и влагата, и здравето в мишците на орача, всичко е в дар от Вечния, който търпи и чака да премине нашето безумие. Ако имаше светлина в нашите души, не щеше да има робство, всички щяхме да работим, всеки със своя дар. С ралото, с перото, с лъка на цигулката и един за други щяхме да сме толкова необходими, колкото удовете (органите) един за друг в едно тяло. Ако имаше светлина, нямаше да се издигат в святост нашите измислени идоли пред святостта на обичта, която трябва да имаме. Хора, човеци трябват днес.
Души пробудени, свободни, смели, човеци, които да мислят със своите удове, да живеят със своите сърца, да
обичат
Бога.
Човеци на свободата, които да пеят химна на оная слава зад пределите на нашата низост, а не рапсодии на кръвта, стихотворци, дошли в помощ на търговците с живите души... Дни на кървави борби живеем днес, когато душата на народа, натегнала бди, кога ще настъпи оня час, та брат на брата си подло да забие нож. Ония, които са призвани да учат народа, държат великото слово, написано в златни книги, не го тълкуват, а правят панихида, да упокои Бог душите на техните жертви. Бог не упокоява души. Бог праща душите да изправят своите погрешки и е отвърнал лицето си от дима на техните кадилници и блясъка на техните одежди. Бог тихо чака да се пробуди из рутината на нашия свет – човекът!
към текста >>
16.
БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Според Шарл Литурно пойните птици
обичат
да пеят „защото им се пее".
Според Фламарион първият основател тук на земята на пеенето е бил щурецът. Той се е появил в девонския период, когато е имало само пъварци, мекотели, червеи и хрущялни риби, значи цяло море от глухонеми същества. Бръмченето на насекомите, цвърченето на скакалеца са били първите звуци. После жабата е започнала да дава своите концерти, гигантските гущери да съскат и най-накрая е запяла птичката. „Вече в блеенето на овцата, викаща агънцето си, в мяукането на котката, в лая на кучето, в рева на лъва, както и в пеенето на птиците се чул гласът на природата и първобитните опити да се заговори".
Според Шарл Литурно пойните птици
обичат
да пеят „защото им се пее".
Понякога намираме същински музикални турнири между съперници, които траят до пълно изнемощяване. Нещо повече, Летурно привежда един пример и за съществуването на инструментална музика у птиците. Касае се за самеца-папуняк, който в периода на любовта си свири по един своеобразен начин. Като поеме в себе си въздух, той поставя края на своя своеобразен клюн отвесно към някой камък или дърво и после издишайки произвежда по тоя начин своеобразни звукове – неговата любовна песен... Аз няма да се спирам повече на въпроса за музикалната душа на птиците. Тая страна на въпроса е почти всекиму известна.
към текста >>
17.
ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Там ще отида отново, и нека слънцето и суровият солен вятър отново превърнат гърдите ми в бронз и в тях нека отново да затрепка сърцето на плувец, сърце което нищо не знае, освен безумно силно да
обича
морето, суровото, широко море... Морето.
Нека суровият вятър на морето пак да гали лицето ми, когато стоя на носа на моя кораб, когато притискам кормилото, пак да усещам оная тиха радост на моряка, когато корпусът се подчинява на неговата здрава опитна ръка. В морето е моят път. Там хоризонт е най-широк. Там има далечина, която примамливо дразни ястребовото око на плувеца и кара сърцето да трепти от тихата надежда за света, що се таи зад нея. В морето само, има песни, никъде другаде - в ония, най редките часове, когато неговият могъщ и страшен Бог се развесели и почне да приглася на певеца с плисъка на вълните и шепота на балата им грива... Морето е моето царство.
Там ще отида отново, и нека слънцето и суровият солен вятър отново превърнат гърдите ми в бронз и в тях нека отново да затрепка сърцето на плувец, сърце което нищо не знае, освен безумно силно да
обича
морето, суровото, широко море... Морето.
Само то разбира моята душа. Две морета са те. В две бездни живея аз. Никъде няма толкова простор, толкова свобода, толкова приказки и тайни, както в морето, както в душата. Не мога да ги отделя, те се оглеждат едно в друго и все по-нови, все по непознати стават с своите загадки.
към текста >>
18.
Бележки по повод статията „Астрология и медицина”
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Според Летурно, дори мисионерите, когато са преподавали правилата на граматиката е требвало да ги дават за заучаване във форма на латински песни... Малайците
обичат
музиката, както и поезията до безумие.
Те пеят непрекъснато и денем и нощем, особено в деня на умъртвяването от неприятеля, дори до последната им въздишка. В Мексико в царството Тезкуко съществува един съвет, който има права на „съд на интелектуалната инквизиция". На тоя съд е възложено да следи за проявата на изкуството и религията. В Сиам музиката е страст. Сиамците навсякъде пеят.
Според Летурно, дори мисионерите, когато са преподавали правилата на граматиката е требвало да ги дават за заучаване във форма на латински песни... Малайците
обичат
музиката, както и поезията до безумие.
В Суматра правят при по-важни случаи едно музикално тържество, наречено „бинбанг", което се състои от песни и хорá. Всички контракти и договори вместо с нотариален акт се узаконяват с бинбанг. „Писаните актове, казват мастните жители, могат да се заличат, да изгният, но бинбангът не може да се забрави, той дава цял куп свидетели за известно съглашение". Китайците са гледали в миналото на музиката, като на едно от най-важните средства за управляване. Преди повече от 2200 г.
към текста >>
Шуберт още когато бил на пет години, много
обичал
да трака по клавишите на пианото.
По отношение ранното музикално проявление на някои композитори имаме просто невероятни данни: Моцарт, например, още когато е бил на три години е взимал уроци по пиано, заедно с своята сестра Мария. На четири години е свирил вече минуети и съчинявал малки песни, на пет излизал пред публиката и почнал да композира, на осем – свирил пред английското кралско семейство, правил опит да напише симфония и издал своето трето събрание от сонати и написал „Бог е нашето прибежище" – хорал за четири гласа, на десет години правил опит за оратория, на единадесет – съчинил операта La finta Semplice, на четиринайсета – музиката за операта „Miridate Re di Ponto" и пр. Бетховен на четири години насила е бил накаран да учи пиано, на единадесет години е свирил вече в театралния оркестър и чак на двадесетата си година той написва свое съчинение. Вагнер на 17 години е издал своето първо съчинение и увертюра, а на двадесетата се изпълнява неговата първа симфония. Брамс на двадесетата си година написва струнен квартет, първа соната за пиано, скерцо в E-bemol minor и сборник от песни.
Шуберт още когато бил на пет години, много
обичал
да трака по клавишите на пианото.
Хендел почнал да пее, преди да почне да говори. Хайдн на пет години е имал хубав глас, музикален слух и памет, на пет и половина години вече свирел на роял, на шест години – на орган. Менделсон проявил много рано музикалните си дарби, но почнал да композира на четиринадесет години. Лист на шест години почнал да свири, а на единадесет бил вече известен виртуоз. Шуман още на седем години, без да знае теорията, почнал да композира.
към текста >>
И ако има нещо радостно в тия тъжни времена, то е именно фактът, че хората почват да
обичат
музиката.
От окултна гледна точка, без да отричаме някои основания на биологическия закон за наследствеността, можем да уясним фактите с простите положения, че великите музиканти идат на света и се формират не в утробата на тяхната майка, а много преди това. Познавам неколцина цигани с висока виртуозност на цигулка. Недавна аз имах случай да слушам такъв циганин, който с една удивителна виртуозност свиреше съвършено хубаво и по изпълнение и по тон на гъдулка. А познавам и много интелигентни хора съвършено бездарни в това направление. Но общо взето, светът става от ден на ден по-музикален.
И ако има нещо радостно в тия тъжни времена, то е именно фактът, че хората почват да
обичат
музиката.
Недавна в Берлин устроиха небивали тържества на Шаляпин. Тия тържества са напомняли много за миналите векове, вековете на гръцките олимпиади. И днес, както тогава, пътешествията на великите музиканти представляват тържествени шествия и международни празненства. Макар да се види парадоксално, факт е, че на някои хора не само, че музиката не прави никакво впечатление, но напротив дразни ги, и те не могат да я търпят. Такива личности се срещат доста из обикновените хора.
към текста >>
Но най-чудното е, когато можем да цитираме и имена на големи хора, хора с известност и култура, които също не
обичат
музиката.
Недавна в Берлин устроиха небивали тържества на Шаляпин. Тия тържества са напомняли много за миналите векове, вековете на гръцките олимпиади. И днес, както тогава, пътешествията на великите музиканти представляват тържествени шествия и международни празненства. Макар да се види парадоксално, факт е, че на някои хора не само, че музиката не прави никакво впечатление, но напротив дразни ги, и те не могат да я търпят. Такива личности се срещат доста из обикновените хора.
Но най-чудното е, когато можем да цитираме и имена на големи хора, хора с известност и култура, които също не
обичат
музиката.
Така например Кант, Хегел, Хербарт и др. са намирали, че музиката е празна работа Бомарше е бил истински мелефоб (човбк, който мрази музиката). Веднъж той се изразил така за музиката: „Това, което не заслужава да се говори, се пее". Теофил Готие нарича музиката „най-приятния шум". Фонтенел заявил веднъж, че той не можел да разбере три неща: игрите, жените и музиката.
към текста >>
" Има някои хора, които никак не
обичат
някои инструменти, трети не
обичат
пеене и пр.
Фонтенел заявил веднъж, че той не можел да разбере три неща: игрите, жените и музиката. Наполеон твърдял, че музиката разстройва нервите, но все пак признавал, че тя може да увеличи бодростта. Наполеон III с голяма мъка е понасял музиката. Виктор Юго – трябвало дълго да го молят, за да се съгласи да поставят неговите стихове в музика. „Нима, казвал той, моите стихове не звучат така хубаво, че да може да се мине без този неприятен шум?
" Има някои хора, които никак не
обичат
някои инструменти, трети не
обичат
пеене и пр.
Това са странности, които за голяма радост, се констатират тверде рядко. Онова трайно впечатление, което обаче остава в нас то е, че светът става все повече музикален. Напоследък светът заболя от една музикална епидемия, която се изрази в разстройство на слуховите възприятия. Тая епидемия се нарича Джас-банд. Хората слушат някакъв си чуден шум, произвеждан от някой негър, който отчаяно блъска по тъпан, маса, столове, шишета, чинии, всевъзможни тенекии и пр, а на народа му се струва, че слуша божествени акорди...п Но, вече идат първите сведения, че температурата на болестта почнала да спада и имало всички изгледи за оздравяване... Такъв е бил историческия развой на музикалната проява на човечеството, изразена в най-кратка форма.
към текста >>
Разбира се, че те най-много
обичат
и най се радват на големия тъпан на военните музики... Те обаче, съвсем на разбират от сонатите на Бетховен, рапсодиите на Лист, оперите на Вагнер; тия нежни вибрации никак не могат да засегнат още грубата сетивна постановка на негърската душа.
Съвременните музикални прояви се силно различават от някогашните по своите вибрационни постановки. Докато нисшите раси могат да добият настроение само от тъпана и да изпаднат в екстаз, то за европееца дивашката музика представлява един ужасно груб шум, на който едва може да изтрае човешкото ухо. Но тия груби вибрации на диваците са достатъчни за да събудят у тях чувства, довеждащи го до екстаз. Европейската музика има по силно влияние върху негърските племена. Особено минорните парчета им се харесват.
Разбира се, че те най-много
обичат
и най се радват на големия тъпан на военните музики... Те обаче, съвсем на разбират от сонатите на Бетховен, рапсодиите на Лист, оперите на Вагнер; тия нежни вибрации никак не могат да засегнат още грубата сетивна постановка на негърската душа.
Музиката не е завършила своя ход. Музикалните прояви на човека не са стигнали своя апогей. Напротив, в туй отношение ние сме в началото още. Значението и силата на музиката едва сега започват да се разбират в истинския им смисъл. Казват, че музиката била езикът на ангелите, че когато Бог изпращал ангели да възвестяват на хората Великата Любов между всички същества, хората не ги разбрали, защото им говорели с език на музика и хармония, а хората още не могли да разбират тоя език.
към текста >>
19.
МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА - Waniel
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Колкото за съвременните хора, те
обичат
да говорят за големи работи, за отвлечени понятия за наука, за изкуство, за религия само тогава, когато въпросът за храната е осигурен по един или друг начин.
Деца сме ние на слънцето, защото то ни откърмя в изобилие и възраства ни в щедрост. II Изяснено веднъж значението на храната като енергетичен и пластичен материал за всички организми, остава да се изтъкнат още някои вторични особености, също тъй много важни, отнасящи се до самата храни на човека. Въпросът е важен не само от научна гледна точка, но представлява съществена част и за окултните проучвания. Храненето за един окултен ученик е една много важна страна от неговия живот. Това е област, имаща огромно влияние не само върху неговото физическо тяло, но и в целия му вътрешен мир.
Колкото за съвременните хора, те
обичат
да говорят за големи работи, за отвлечени понятия за наука, за изкуство, за религия само тогава, когато въпросът за храната е осигурен по един или друг начин.
Един духовен мой приятел, който беше гладувал дълго време, ми разказа своята опитност: Да, философия, наука, религия, морал, всичко това е чудесно, казваше той, но само за сит човек. За гладния, ако разглеждането на тия въпроси не довежда осигуряване на прехраната, това представлява празна работа. И привеждайки за пример себе си, ми казваше: „През всичкото време на моето гладуване, аз мислех само за едно: че съм гладен. И това го чувствах не само в стомаха си, но и в главата си, и в краката си, и в ръцете си, дори и накрая на пръстите си, чувствах че съм гладен. И тогава, ме уверяваше той, всичката ми философия за човека и душата, за доброто и злото, за земята и космоса се свеждаше чисто и просто до хляба.
към текста >>
20.
ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ - Ив. Толев
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Птичките запявали нови, непознати дотогава песни, а сърцата на човеците трептели в неземна радост; те започвали да се
обичат
, славели небето и пеели химни на великата любов.
Нейните очи пиели от светлината, що пръскали тия слънца, а душата ù се пълнела с дивната музика на звездите, що се разливала от неизмеримите пространства на небето. Тя не била вече глуха, светлината ставала за нея музика и музиката – светлина – в тази музика и светлина, тя долавяла живота на различните същества, които обитават тия светове. И като прелитала край всички слънца и звездни системи, за да се опие от красотата, музиката и живота на тия небесни извори – пръснати по сребърния млечен път – тя се отправяла към последното слънце, към онази земя, която щяла да стане нейна нова родина и царство. И когато тя наближава до своята любима звезда, в последната настъпвало неизразимо тържество. Цветята добивали нови багри, нова красота и техният дъх ставал омайно хубав.
Птичките запявали нови, непознати дотогава песни, а сърцата на човеците трептели в неземна радост; те започвали да се
обичат
, славели небето и пеели химни на великата любов.
„Защото идела тяхната богиня, изгрявало и тяхното слънце, разцъфвала тяхната душа, но хората не знаели това...” * След една тиха нощ, пълна с омая и трепет, необикновената песен на ранните птички събудила жителите на земята. Бил първият ден на пролетта, когато красотата облича своята цветна премяна и посреща с китна усмивка новата година. Удивление и възторжена радост заиграла в сърцата на всички, когато отправили поглед към изток. Вместо трептящия пламък, който Агни запалвал сутрин на изток, там се издигало едно ярко огнено кълбо, чиято сияйна усмивка, разливала хилядоцветни трептящи лъчи, които будели в сърцето нова радост и музика. Хората се трупали по стъгдите на групи и гледали как бавно се издига горящото кълбо.
към текста >>
21.
„ВЪЗМУЩЕНИЕТО НА РОБИТЕ” - Г. Т.
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
ВАЗА Дете, пази таз вазичка овална и много нежно пипай я с ръце: тя тъй е крехка, звънка и кристална, че би ранила твоето сърце... И пълна е с цветя небесни, живи – лазурни, бели, с розови листа – тъй упоителни и тъй красиви, че ги зоват: цветя на любовта... Откъснати са в райската градина, кога напуснах първата родина, и Някой в мойта ваза ги укрил... Вземи ги ти, косите ти да кичат, но ако те тъй силно не
обичат
, и мойта ваза бих ти подарил!
И пих от благотворната тофана, с коя очисти пътя към Нирвана – чрез чудото на Любовта!... НА ТАВОР „...С него на светата гора..." Петър ІІ 1 - 1:18 Сестра, от дълъг път дошла, нечиста, прашна, изнемощяла си: лежала си в затвор, но мрачно е и тук, съдбата ни е страшна — да идем на Тавор!... Припомням си: ти бе красива и засмяна, със сините очи и пламенния взор, но днес... умий се ти и в новата премяна, да идем на Тавор!... Там няма кал, ни прах, ни мрак, нито отрови, на тебе не ще тежат железните окови, но чисто, светло е в безбрежния простор! И нашият съюз под мощната закрила навеки ще утрай... Ела, сестрице мила, да идем на Тавор!...
ВАЗА Дете, пази таз вазичка овална и много нежно пипай я с ръце: тя тъй е крехка, звънка и кристална, че би ранила твоето сърце... И пълна е с цветя небесни, живи – лазурни, бели, с розови листа – тъй упоителни и тъй красиви, че ги зоват: цветя на любовта... Откъснати са в райската градина, кога напуснах първата родина, и Някой в мойта ваза ги укрил... Вземи ги ти, косите ти да кичат, но ако те тъй силно не
обичат
, и мойта ваза бих ти подарил!
към текста >>
22.
Научна астрология - Г.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Но естествено е, че той разглежда тоя въпрос, не от биологична, а от чисто битова гледна точка, като остатък на древен религиозен
обичай
.
Славейков, С. Шивачев и др. От етнографите само проф. Арнаудов по-обширно е разгледал тоя въпрос(Особен интерес представлява в това отношение големият труд на проф. М. Арнаудов: „Студии върху българските обреди и легенди" 1924 г.).
Но естествено е, че той разглежда тоя въпрос, не от биологична, а от чисто битова гледна точка, като остатък на древен религиозен
обичай
.
Ще разгледам това явление не само от биологична, но и от окултна гледна точка. Тогава ще може да се обясни в една по-пълна форма този факт и сродните на него явления, които са наблюдавани и в другите континенти на света. II. Нестинарски игри се срещат в някои села около Малко Търново и Василико, в полите на Странджа планина. Такива игри е имало в българските села: Блаца, Мъжера, Режово. Мързево, Перигопуло, Пенека, Ургари, Коланджа, (Лозенградско) Граматиково и в гръцките села: Бродилово, Агио - Стефани, Кимер-Бургас, Яна и Кости, имало ги е и в Мидийските села: Акзими, Ургас, Пруля, също ги е имало и в селата: Варвара, Урумбеглий, Ятрос и др.
към текста >>
Днес
обичаят
в повечето от тия села е западнал, притискан от една страна от църквата, която счита игрите в огъня за грях, а от друга – войните накараха много от местните жители да се изселят и по тоя начин ярките представители на тоя тъй странен
обичай
в България намаляват и самият
обичай
изживява вече своите последни дни.
Ще разгледам това явление не само от биологична, но и от окултна гледна точка. Тогава ще може да се обясни в една по-пълна форма този факт и сродните на него явления, които са наблюдавани и в другите континенти на света. II. Нестинарски игри се срещат в някои села около Малко Търново и Василико, в полите на Странджа планина. Такива игри е имало в българските села: Блаца, Мъжера, Режово. Мързево, Перигопуло, Пенека, Ургари, Коланджа, (Лозенградско) Граматиково и в гръцките села: Бродилово, Агио - Стефани, Кимер-Бургас, Яна и Кости, имало ги е и в Мидийските села: Акзими, Ургас, Пруля, също ги е имало и в селата: Варвара, Урумбеглий, Ятрос и др.
Днес
обичаят
в повечето от тия села е западнал, притискан от една страна от църквата, която счита игрите в огъня за грях, а от друга – войните накараха много от местните жители да се изселят и по тоя начин ярките представители на тоя тъй странен
обичай
в България намаляват и самият
обичай
изживява вече своите последни дни.
Все пак до ден днешен, обичаят се тачи още в с. Кости и с. Бродилово. Нестинарските игри не стават по всяко време. Обикновено се празнува и то с особена тържественост 21 май (3 юни н.с.), празникът на Св. Константин и Елена, и затова целият май се нарича Константиновския месец.
към текста >>
Все пак до ден днешен,
обичаят
се тачи още в с.
Тогава ще може да се обясни в една по-пълна форма този факт и сродните на него явления, които са наблюдавани и в другите континенти на света. II. Нестинарски игри се срещат в някои села около Малко Търново и Василико, в полите на Странджа планина. Такива игри е имало в българските села: Блаца, Мъжера, Режово. Мързево, Перигопуло, Пенека, Ургари, Коланджа, (Лозенградско) Граматиково и в гръцките села: Бродилово, Агио - Стефани, Кимер-Бургас, Яна и Кости, имало ги е и в Мидийските села: Акзими, Ургас, Пруля, също ги е имало и в селата: Варвара, Урумбеглий, Ятрос и др. Днес обичаят в повечето от тия села е западнал, притискан от една страна от църквата, която счита игрите в огъня за грях, а от друга – войните накараха много от местните жители да се изселят и по тоя начин ярките представители на тоя тъй странен обичай в България намаляват и самият обичай изживява вече своите последни дни.
Все пак до ден днешен,
обичаят
се тачи още в с.
Кости и с. Бродилово. Нестинарските игри не стават по всяко време. Обикновено се празнува и то с особена тържественост 21 май (3 юни н.с.), празникът на Св. Константин и Елена, и затова целият май се нарича Константиновския месец. Празнуват още св.
към текста >>
Арнаудов: „Студии върху българските нрави и
обичаи
”, стр.
Има случаи такива посвещения да получат някои нестинари след тежка болест. Такъв е случаят с нестинарката от Мадзура, после нестинарят от Пенека и др. Ето и мнението на проф. Арнаудов за самите нестинари: „Честни в мисълта си, искрени във вярата си, нестинарите не злоупотребяват със своето положение. Ни веднъж не е отбелязан случай на користолюбие, на груба материална заинтересованост и ако някои мошеници, за да постигнат пакостната си цел, се преструват на „прихванати", като се вмъкват между екзалтираните огнеиграчи, това не говори нищо против последните роби на религиозния си дълг". (Проф.
Арнаудов: „Студии върху българските нрави и
обичаи
”, стр.
79.) И по-надолу казва още: „Нестинарите не са нито пияници и вулгарни лъжци, нито безнравствени пророци, и всички обвинения в тази посока, поддържани от студени скептици или от зломислени хора, говорят само едно – колко малко са вникнали в религиозно-психологическите предпоставки на нестинарството някои наблюдатели отдалеко". Иначе нестинарите не водят някакъв особено различен живот от другите селяни. Те се отличават само по това, че са по-големи въздържатели, честни и умни. През останалите дни те си гледат полската или други работи. Само в празничните настроения, когато ги „прихване „Св.
към текста >>
също дава едно описание на тоя
обичай
, съвсем независимо от своите двама предшественици.
май (ст. стил), кой когато и да засвири „нестинарската свирня", нестинарите искат огън, думайки, че ги „прихващал Св. Константин". „През друго време на годината те губят тази страст и не могат да газят огъня". По късно Ст. Шивачев в 1895 год.
също дава едно описание на тоя
обичай
, съвсем независимо от своите двама предшественици.
На 21 май (ст. стил) след отпуск на черква, свещеникът заедно с млади момци, които носят „опашатите" икони на Св. Константин и Елена, повеждат народа към мястото, гдето са Параклисът и „аязмото" и гдето в една малка ограда стоят свързани биковете (за курбан). Като се поръсят хора и животни със светена вода, животните биват заклани. След това свещеникът обикаля по къщите, благославяйки домашното вариво и прибирайки кожите и плешките.
към текста >>
Както се вижда от досега изнесеното, тоя нестинарски
обичай
представлява едно твърде интересно явление от всяка гледна точка.
Сетне той се вдига, грабва иконите и започва да играе в огъня викайки: „ху-ху-ху мили свети Костадине! " Играе – докато се умори и падне. Тогава другарите му тутакси го изваждат от огъня; който устои най-дълго в свещения огън, бива най-почетния приятел на Св. Константин. Нестинарите вършат нощно време игрите си в лесовете, а понякога и в селото". Това са първите сведения дадени за нестинарите.
Както се вижда от досега изнесеното, тоя нестинарски
обичай
представлява едно твърде интересно явление от всяка гледна точка.
Нито черквата, нито науката не са се показали достатъчно прозорливи, за да вникнат в този обичай и основно да го проучат. Тук, безспорно и фолклористът ще намери извор за твърде интересни и ценни наблюдения, и физиологът ще открие странни положения не попадащи под общата класификация на физиологическите закони, и психологът би намерил един извор на ценни психологически моменти, и теолозите биха могли да черпят много материал за изучаване, въобще тук тоя край със своите старинни обичаи би могъл да представлява ценна област за изучаване. Но нашите учени не можаха да проучат тия явления. По голям интерес към тях прояви само проф. Арнаудов, който може да се каже, ги изучи всестранно от битова гледна точка.
към текста >>
Нито черквата, нито науката не са се показали достатъчно прозорливи, за да вникнат в този
обичай
и основно да го проучат.
" Играе – докато се умори и падне. Тогава другарите му тутакси го изваждат от огъня; който устои най-дълго в свещения огън, бива най-почетния приятел на Св. Константин. Нестинарите вършат нощно време игрите си в лесовете, а понякога и в селото". Това са първите сведения дадени за нестинарите. Както се вижда от досега изнесеното, тоя нестинарски обичай представлява едно твърде интересно явление от всяка гледна точка.
Нито черквата, нито науката не са се показали достатъчно прозорливи, за да вникнат в този
обичай
и основно да го проучат.
Тук, безспорно и фолклористът ще намери извор за твърде интересни и ценни наблюдения, и физиологът ще открие странни положения не попадащи под общата класификация на физиологическите закони, и психологът би намерил един извор на ценни психологически моменти, и теолозите биха могли да черпят много материал за изучаване, въобще тук тоя край със своите старинни обичаи би могъл да представлява ценна област за изучаване. Но нашите учени не можаха да проучат тия явления. По голям интерес към тях прояви само проф. Арнаудов, който може да се каже, ги изучи всестранно от битова гледна точка. Той сам е посетил тия краища и макар лично да не е видял самите игри, защото не е ходил на самия празник, а през лятото, все пак е направил една доста ценна анкета по тия явления, за която ще стане дума по-долу.
към текста >>
Тук, безспорно и фолклористът ще намери извор за твърде интересни и ценни наблюдения, и физиологът ще открие странни положения не попадащи под общата класификация на физиологическите закони, и психологът би намерил един извор на ценни психологически моменти, и теолозите биха могли да черпят много материал за изучаване, въобще тук тоя край със своите старинни
обичаи
би могъл да представлява ценна област за изучаване.
Тогава другарите му тутакси го изваждат от огъня; който устои най-дълго в свещения огън, бива най-почетния приятел на Св. Константин. Нестинарите вършат нощно време игрите си в лесовете, а понякога и в селото". Това са първите сведения дадени за нестинарите. Както се вижда от досега изнесеното, тоя нестинарски обичай представлява едно твърде интересно явление от всяка гледна точка. Нито черквата, нито науката не са се показали достатъчно прозорливи, за да вникнат в този обичай и основно да го проучат.
Тук, безспорно и фолклористът ще намери извор за твърде интересни и ценни наблюдения, и физиологът ще открие странни положения не попадащи под общата класификация на физиологическите закони, и психологът би намерил един извор на ценни психологически моменти, и теолозите биха могли да черпят много материал за изучаване, въобще тук тоя край със своите старинни
обичаи
би могъл да представлява ценна област за изучаване.
Но нашите учени не можаха да проучат тия явления. По голям интерес към тях прояви само проф. Арнаудов, който може да се каже, ги изучи всестранно от битова гледна точка. Той сам е посетил тия краища и макар лично да не е видял самите игри, защото не е ходил на самия празник, а през лятото, все пак е направил една доста ценна анкета по тия явления, за която ще стане дума по-долу.
към текста >>
23.
Мисли за ученика - Борис Николов
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ти не оставяш и малките мравинки без радостта на живота, ти обличаш в пъстроцветни дрешки пеперудите и никое творение, което те
обича
и живее в твоят ярък ден, не е оставено без трепета на радостта, която ти даряваш.
Слънце златно, когато клониш към залез след своя дълъг път, в душата ни се заражда тъга по твоя царствен лик, и нощта би била тежка за нас, ако от неизмеримите висоти не ни се усмихваха приветствено и тихо твоите далечни братя. Сутрин, когато твоите първи стрели политват в света, у нас трепва оставената радост и ние разкриваме широко очите си, за да срещнем смелия ти ведър взор. Вечно биещо сърце, носител на живота, приеми нашата любовна дума, нашата радостна въздишка и поклон, които пращаме към тебе, неуморим и достоен, когото никой не може да настигне в хубост и бяг по шеметния огнен път! Със силата на своя чар ти ни държиш в твоята Вселена и всеки миг струиш живота си към нас, живота, който черпиш от извора на безсмъртието, живота, който преливаш в хляба на нашата нива, в плодовете на нашите градини. Да дойде твоят вечен ден !
Ти не оставяш и малките мравинки без радостта на живота, ти обличаш в пъстроцветни дрешки пеперудите и никое творение, което те
обича
и живее в твоят ярък ден, не е оставено без трепета на радостта, която ти даряваш.
Изгрей и в душите ни о, царски лъчезарен младенец, озари ни с виделината, що е вложил Единния в тебе и нашите песни не ще секнат до края на вечността да те славят и ти ще дочуеш в своя огнен път да те догони благодарствения химн, откъснат от сърцето ни и от сребърните струни на нашата арфа ! Поклон пред тебе Хелиос – слънце златно. Деветте загадки Веднаж Абар, старият мъдрец в белия каменен град, седеше в градината пред своята малка къща и размишляваше. В тоя час всичко бе потънало в мълчание и почивка след дългия, летен ден и се готвеше да заспи, задно със загасването на сетните лъчи на слънцето. Очертанията на прострения пред очите на беловласия старец град, ставаха все по-тъмни, по замислени.
към текста >>
Обичам
много красотата и всичко, което вземам за най-красиво, след врeме губи своя чар пред моите очи.
Разбрах за твоята мъдрост, разбрах, че ти си от ония, на които Вечният е отредил да могат да четат в гънките на живота, та и цялата ти мъдрост не ще ти е потребна да отговориш на моите малки, прости въпроси". Абар повдигна беловласата си глава и го погледна кротко с очи, в зениците на които странникът прозря да блещи пламък на мъдрост. — Кажи ги – каза му той. — В страната, където живея аз, започна странникът, има много богатство и много почести за мене. Имам жилище от мрамор, в което има много роби, много красота и много удоволствие, но аз все не съм доволен от това що имам.
Обичам
много красотата и всичко, което вземам за най-красиво, след врeме губи своя чар пред моите очи.
Кажи ми най-първо, кое е най-красивото в живота. — Ще познаеш, отвърна Абар, и нищо по-вече не каза. Навали вечерният здрач. Сетните лъчи бяха отдавна залезли. След скромната вечеря, те стояха още малко време до ръмливия водоскок и после се разделиха за сън.
към текста >>
Това е една топлинка, що идва из някои страхотни висини на живота и буди непознати, свещени тръпки на
обич
дори за малката мравинка, която случайно си съгледал на своя път.
Тихата мелодия като че раздираше завесата на неведението, която покриваше страната на вечната виделина от нашите очи. Тя поемаше душата нагopе, където никога не можеха да стигнат прашните стъпки на нашия размисъл. Цялата радост на битието се бе втъкала сякаш в тия прости звукове, които с тайнствена сила, отнемат от нас всичката печал на земните дни. Радостта на битието изпълваше душата на странника. Това е една неземна радост, която не се движи с вълните на човешките емоции и бури.
Това е една топлинка, що идва из някои страхотни висини на живота и буди непознати, свещени тръпки на
обич
дори за малката мравинка, която случайно си съгледал на своя път.
Радостта на битието, която подвижва сърцето към радостен повик за живот, същата която разперва пръстите към лъчезарния лик на слънцето. В душата на странникът се разведри. Като че ли пролетен лъх продуха мъглите на тежка, дълга зима и той надзърна в себе си. Там светлееше пламъчето на един тих неугасим огън, запален от памти векове. Тия прости звукове, родени в съприкосновение на малката медногласа флейта, издялана от ръката на планински пастир, с душата на мъдреца, се развиваха в някаква струя, която се мъчеше да достигне небето.
към текста >>
Ако днес хората живеят така, както повеляват мъдрите слова на приказките, ако хората се вслушваха в тях по-внимателно, – продължи Абар – тогава сигурно на земята щеше да има повече радост, повече
обич
!
По него плуват хиляди плувци към далечната невиждана страна, където се крие щастието – най-голямото богатство за човека. Корабите като бели лебеди бродят по зелената, пенеста повърхност и морето със своята ярост, с несгодите, що се срещат там, създава много страдания, много мъчнотии, много поука за странствуващите. Така се създават и приказките. Tе ce раждат в болката, която изпитва наранената душа и са ценни, защо са плод на човешкото усилие, човешкото страдание, човешката опитност! В пенливото море-живот човек, откъснат привидно от великия си Творец, е оставен сам на собствените си нозе и плодът, що придобива изтерзаната му душа в тая борба за надмощие на неговия дух, се предава в малки, пъстри приказчици с прости, хубави слова от уста на уста между нас.
Ако днес хората живеят така, както повеляват мъдрите слова на приказките, ако хората се вслушваха в тях по-внимателно, – продължи Абар – тогава сигурно на земята щеше да има повече радост, повече
обич
!
Кажи ми Абар, кое е най-примамливо в света? – Това е туй, – отвърна му мъдрецът, което е накарало и тебе да дойдеш от далечната страна до тук. Най-примамливо е туй, което не познаваме – тайната, каза направо Абар. Докогато нещо е в тайна от нас, дотогава ние се стремим усилено към него, за да ни се разкрие, а щом ни се разкрие, ние дирим изново нещо, което има облика на неизвестността, облечено в плащаницата на тайна. Животът затова е велик, защото необятна е неговата съкровищница и нямат край ония неща, които тепърва ще научим.
към текста >>
24.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Докато в първата фаза съзнанието на човека е съсредоточавало всичките си сили и цялата си
обич
към своята личност, при втората фаза не съзнанието – той разширява своята
обич
към близките в семейството, а по-късно в племето и народа.
Сега фазите, през които минава човешкото съзнание в своето развитие и разцъфтяване – могат да се уподобят на трите състояния на копринената буба. Както копринената буба преминава един период на лакомия – като гъсеница, която всичко изпояжда около себе си, втори период на ограничение и отделеност – като какавида затворена в пашкул и трети период – на свобода като пеперуда – така и човешкото съзнание, ръста на което се изразява в отношението на това съзнание към заобикалящия го безкраен свят – преминава тези три фази. Първата е фаза на първобитния живот, когато човек се е движил само от своите низши желания и склонности, безпрепятствено ги е удовлетворявал и в това е виждал смисъла н назначението на живота. Той е поставял своята личност за център на всичко, живеел е само за себе си – като гъсеницата. Втората фаза е тая на обществения живот, когато в човека се пробуждат семейни и обществени чувства, които ограничават себичните чувства.
Докато в първата фаза съзнанието на човека е съсредоточавало всичките си сили и цялата си
обич
към своята личност, при втората фаза не съзнанието – той разширява своята
обич
към близките в семейството, а по-късно в племето и народа.
И заради благото на семейството и народа или племето – отделният човек се е жертвувал. Тъй съзнанието се разширява. Но все пак то може да се уподоби на състоянието на какавидата в пашкула, защото отделните семейства и отделните племена и народи, обособявайки и отделяйки се един от други – издигали са стени помежду си и са живели като в затвор. Та това е състоянието на съвременното човечество. То изобщо взето преживява фазата на какавидите в пашкулите – то се е разделило на семейства, класи, народи, раси и всяка група желае и се стреми да осигури своето благо – макар и в ущърб на другите групи.
към текста >>
25.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
И истински религиозен човек е бил оня, който е
обичал
да се замисля, да се учи от съкровищницата на великата природа.
„Сляпа и случайна игра" на атоми и молекули, разни „химически процеси", казват ония, които сътвориха материализма. Ала защо е всичко това? Ето един въпрос, пред който се изправяме неведнаж в нашия земен живот. Ответ на него ще намери оня, който не само вярва, не само отрича, а търси.и желае да се учи. Религията е била знание някога, преди да се напишат учебниците по богословие и преди да се измисли критерият за правоверни и еретици.
И истински религиозен човек е бил оня, който е
обичал
да се замисля, да се учи от съкровищницата на великата природа.
Затова, нека започнем да мислим със своите си умове, не по канонични формули и да изградим наш собствен, стабилен мироглед, в който сами сме били участници, създатели, както са направили ония, които са минали пред нас във вековете... Ако ние желаем да се развидели пред нас, нека се изпълним с ученическа почит към великата разумност на природата и ще настъпи часът, когато ние ще прозрем частица поне от нейната дивна хармония, от нейната съкровена тайна!
към текста >>
26.
ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Арнаудов се занимава и досега с изучаване на тоя странен
обичай
– да се играе в огъня в деня на св.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ Добран IV От учените в България, само професор М.
Арнаудов се занимава и досега с изучаване на тоя странен
обичай
– да се играе в огъня в деня на св.
Константин и Елена. За по-добро проучване на въпроса той през 1914 г. сам е посетил нестинарските села около Малко Търново, Василико и е направил на самото место своята анкета. Понеже неговото отиване там не съвпаднало с празника св. Константин и Елена, той не е могъл лично да наблюдава тия игри и се задоволил да разпита мастното население и множество очевидци и от тях събрал необходимите данни.
към текста >>
Той се е срещнал с някои нестинарки, обаче някакви особени сведения от тях не е могъл да вземе, защото те се отнасят недружелюбно към чужденците, особено, когато се касае до техния нестинарски
обичай
и вярвания.
Константин и Елена. За по-добро проучване на въпроса той през 1914 г. сам е посетил нестинарските села около Малко Търново, Василико и е направил на самото место своята анкета. Понеже неговото отиване там не съвпаднало с празника св. Константин и Елена, той не е могъл лично да наблюдава тия игри и се задоволил да разпита мастното население и множество очевидци и от тях събрал необходимите данни.
Той се е срещнал с някои нестинарки, обаче някакви особени сведения от тях не е могъл да вземе, защото те се отнасят недружелюбно към чужденците, особено, когато се касае до техния нестинарски
обичай
и вярвания.
Според проф. Арнаудов както местното население, така и нестинарите изпитвали две чувства, които ги заставяли да крият своите религиозни обичаи от външни хора. От една страна срам и стеснение от своите необикновени селски обреди, а от друга – страх от издаването на своите религиозни тайни, което би довело нещастие не само на отделната личност, но и на цялото село. В с. Бродилово проф.
към текста >>
Арнаудов както местното население, така и нестинарите изпитвали две чувства, които ги заставяли да крият своите религиозни
обичаи
от външни хора.
сам е посетил нестинарските села около Малко Търново, Василико и е направил на самото место своята анкета. Понеже неговото отиване там не съвпаднало с празника св. Константин и Елена, той не е могъл лично да наблюдава тия игри и се задоволил да разпита мастното население и множество очевидци и от тях събрал необходимите данни. Той се е срещнал с някои нестинарки, обаче някакви особени сведения от тях не е могъл да вземе, защото те се отнасят недружелюбно към чужденците, особено, когато се касае до техния нестинарски обичай и вярвания. Според проф.
Арнаудов както местното население, така и нестинарите изпитвали две чувства, които ги заставяли да крият своите религиозни
обичаи
от външни хора.
От една страна срам и стеснение от своите необикновени селски обреди, а от друга – страх от издаването на своите религиозни тайни, което би довело нещастие не само на отделната личност, но и на цялото село. В с. Бродилово проф. Арнаудов посетил изоставения конак на главния нестинар Георги Глигор. Тук пред неговата къща са ставали и самите игри в огъня.
към текста >>
Оттогава, разправят нестинарите, е останал този
обичай
да играят боси в огъня.
Вургари, където се намират последните представители на умиращата религиозна секта. Този празник се празнува в чест на Константин и Елена, които освободили за известно време Божи гроб. Легендата говори, че когато Константин обявил воина на арабите за освобождение на Божи гроб, последните, за да спрат победоносния марш на Константиновата армия, наклали големи огньове на пътя, отдето ще мине армията. Константин, който виждайки огньовете се уплашил, бил подтикнат от ангел Господен да мине с войската си през огъня без да се страхува за последиците. И всички минали през огъня без да пострадат.
Оттогава, разправят нестинарите, е останал този
обичай
да играят боси в огъня.
Това е вкратце изложението ми по нестинарите. Извинете и пр...” Тия сведения за нестинарите събрани от проф. Арнаудов, както и тия що дава г. Жеко Стоянов са важни, но само до външната страна на нестинарските игри. За да се разберат добре нестинарските игри, би трябвало всяка една от проявите на нестинарите да бъде основно проучена, за да могат да се теглят и правилни заключения.
към текста >>
Ланг описва подобен
обичай
на о.
VI Нестинарските играчи в огъня не са монопол на България. Напротив, подобни игри намираме почти във всички континенти. Това състояние на организма, при което тялото може да издържи температурата на червена жар ние срещаме у много народи. Така нгпр. английския социолог А.
Ланг описва подобен
обичай
на о.
Фиджи, Южна Индия. В Унгария също газят огньовете с боси крака докато изтъпчат жаравата. Подобно на нестинарите още в древна Италия, близо до Рим имало специални фамилии наречени Хирпи, които при годишното жертвоприношение на Аполон в подножието на планината Соракте, в град Ферония, минавали през разгоряла жарава, без да се изгорят. Плиний казва за тях, че те са били освободени за вечни времена от военна служба и други тегоби. Страбон пише, че и в Кастабала, южна Кападокия, в светилището на азиатската богиня Артемида - Перасия, жреците могли безнаказано да ходят по разгорещена жарава.
към текста >>
Казва ни: играйте... Не е от нас.” [3]„Гледам аз, добавя дядо Стоян, как играят, ама като изскочи една искра и ме опари, избягах надалеч” [4]на интересуващите се горещо препоръчвам самия труд на професора не само за подробностите по нестинарските игри, но н като твърде ценен принос за изучаване българските
обичаи
.
Около половин час играят в огъня – не им става нищо. Излизат до края на огъня, но влизат пак вътре. И като падне кърпа в огъня от такъв човек, огън я не хваща, не гори. Играят, играят около половин час, че излязат от огъня, че пак влязат; до 1 час играят. Излизат, почиват, гайдата свири, пак влизат, играят час-два, както се случи.” [2]„Накарва ни светецът.
Казва ни: играйте... Не е от нас.” [3]„Гледам аз, добавя дядо Стоян, как играят, ама като изскочи една искра и ме опари, избягах надалеч” [4]на интересуващите се горещо препоръчвам самия труд на професора не само за подробностите по нестинарските игри, но н като твърде ценен принос за изучаване българските
обичаи
.
[5]Описание от мисионера Циглер. [6]Наблюдения на пътешественика Гмелин (XVIII в.).
към текста >>
27.
РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл.
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Учителя Всеки е слушал музика и всеки
обича
музиката.
ЕЗИКЪТ НА МУЗИКАТА Музиката е език на ангелите.
Учителя Всеки е слушал музика и всеки
обича
музиката.
Но попитайте го защо я обича, той ще вдигне рамене и ще каже: не знам. Всеки отговор, който би си дал човек, ще бъде непълен, хипотетичен и несигурен. Фактът си остава обаче, че музиката ни „говори" и ние понякога "разбираме" нещо от музиката, понякога „чувствуваме" нещо, а понякога получаваме някакви волеви напрежения. Съдържанието на музиката обаче е нещо, което е над мислите, над чувствата, над волята у човека и му говори на един език обединяващ в себе си езика на трите тия човешки проявления и съдържащ техните съставни елементи. Една и съща музика у едного поражда мисли, у другиго чувства, а трети импулсира за работа – каква и нему не е ясно, но все таки изпитва известно волево напрежение.
към текста >>
Но попитайте го защо я
обича
, той ще вдигне рамене и ще каже: не знам.
ЕЗИКЪТ НА МУЗИКАТА Музиката е език на ангелите. Учителя Всеки е слушал музика и всеки обича музиката.
Но попитайте го защо я
обича
, той ще вдигне рамене и ще каже: не знам.
Всеки отговор, който би си дал човек, ще бъде непълен, хипотетичен и несигурен. Фактът си остава обаче, че музиката ни „говори" и ние понякога "разбираме" нещо от музиката, понякога „чувствуваме" нещо, а понякога получаваме някакви волеви напрежения. Съдържанието на музиката обаче е нещо, което е над мислите, над чувствата, над волята у човека и му говори на един език обединяващ в себе си езика на трите тия човешки проявления и съдържащ техните съставни елементи. Една и съща музика у едного поражда мисли, у другиго чувства, а трети импулсира за работа – каква и нему не е ясно, но все таки изпитва известно волево напрежение. Музиката носи идеи[1] на човека и говори на неговия дух – онова у нас, което е господар на нашите мисли, на нашите чувства, на нашата воля.
към текста >>
28.
ВЕСТИ
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Северна страна,
обичам
когато ме гледат зениците на твоите очи, пълни с чистота и преданост;
обичам
часовете, когато при мене долита приветственият синкав лъх на твоите нощи и звънливата чаровна песен на вечния идеал, която вдъхновява ония, що влизат във войнството на белите, синовете що влизат в бран за свещеното име на Вечния!
Северна ледена земя, препълнена с неземна красота, в атмосферата на която се носи като зов на пролетно пробуждане звънливата песен на вечната идея, която зове душата към неизмеримите висоти на човешкия възход. Приказна страна с гирлянди от замръзнали кристали, у които слънчевите отблясъци играят във фантастични багри. Очите на твоите деца имат зеници, изтъкани от чистата синевина на твоето небе, или от зеленикавите игриви цветове на вледеняващите води. Твоите празници са препълнени с тайнствена красота и мълчание. Твоите знамения са сиянията, които небето ти изпраща и ония часове, когато Вечният сам те посети и в мълчанието на твоите нощи слага безшумните си стъпки.
Северна страна,
обичам
когато ме гледат зениците на твоите очи, пълни с чистота и преданост;
обичам
часовете, когато при мене долита приветственият синкав лъх на твоите нощи и звънливата чаровна песен на вечния идеал, която вдъхновява ония, що влизат във войнството на белите, синовете що влизат в бран за свещеното име на Вечния!
II ЧОВЕКЪТ По океанските вълни, над страшни водни бездни плуваше ладия, която личеше по блещукащата светлинка в мрачината. Беше черна нощ. Една самотна фигура прилична на сянка държеше веслата и нечии непознати мишци водеха неравната борба срещу пристъпа на океанските вълни. Земята беше далече от тука. Толкова далече беше тя, че невъзможно бе да се мисли дори за нея и по-скоро дъното на океана, където чакаха в нямо безмълвие морските поселници, би бил спасителния бряг, отколкото земната твърд, отколкото радостното шумолене на дървета, шепотът на трева, песен на птички.... Как попадна тая ладия тук?
към текста >>
И аз
обичам
неговата вяра, защото познавам Оногова, към когото се отправя погледа му в тъмнината на бурната нощ.
– Как се зове този, който е попаднал сам всред страшната водна пустота? – Човек – шуми и шепне океанът. – А где е неговата сила, която крепи борбата му с твоя рев, с твоите гигантски бури? – Човекът знае да се надява, човекът знае да вярва – шуми и шепне океанът. – И само една звездица да блесне на черния купол на небето, тогава неговата вяра става по-мощна от моя рев, от силата на моите вълни.
И аз
обичам
неговата вяра, защото познавам Оногова, към когото се отправя погледа му в тъмнината на бурната нощ.
Океан-живот, който си обгърнал от вси страни човека с двете мънички весла. Каква неравна би била борбата му с тебе, ако той не знаеше тайната сила на своята вяра. по сега и ти сам го пощадяваш и дори му шепнеш песен. Може би ще дойде часът в неговия дълъг, труден път, когато преминал през безкрайните дни и тъмни нощи, ще стъпя неговия крак на далечната свещена земя. Сега безумно се чини нам да се мисли за нея, когато и мираж не би донесъл вест, но вярата на оня, що знае да държи кораво кормилото по своя път, ще доближи до него тоя час!
към текста >>
29.
ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ - Г. Ал.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
И добре, че е така – иначе грубата ръка на по-старите ще извърши само пакости над тая сочна фиданка, до която трябва да се докосват по право само нежните пръсти на майчината
обич
.
И му се струва на човек, че някои неща децата по ги знаят, отколкото възрастните – знаят ги със сърцето си! В тях като че ли по е будно туй, което един мъдрец нарича разумното сърце – най-тънкото, най-отзивчиво окултно сетиво в човека. И понеже въобще е прието да се оставят децата по-свободни в техните прояви – нали са уж глупави! – то никой не спъва детското сърце в неговите спонтанни изблици. Под закрилата на своята незрялост, детето се радва на повече волност.
И добре, че е така – иначе грубата ръка на по-старите ще извърши само пакости над тая сочна фиданка, до която трябва да се докосват по право само нежните пръсти на майчината
обич
.
Но детето не остава все дете – то пораства и лека полека животът му навлиза в ония форми, в които актуалното съществуване на човека се развива. Светът нахлува в детската душа и най-после изцяло го завладява. Така човек започва да чувствува, да мисли, да действува както другите. Стара и позната история нали? Животът му тръгва по ония атавистични пътища, които целокупният опит е утъпкал и като че ли неусетно човек усвоява сума навици, възгледи, схващания за нещата – всмуква ги с майчиното си мляко.
към текста >>
30.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Престъпните хора са хора без любов." „Ако срещнете един човек и той може да почувствува вашата любов, че вие го
обичате
, вие ще може да го преобразите.
ТЯ ИЗКЛЮЧВА ВСЯКО НАСИЛИЕ „Първото нещо за онези, които тръгват по божествения път, е да приложат великия закон на Любовта.". „Само Любовта може да ни направи силни. Страхливите хора са хора без любов. Глупавите хора са хора без любов. Жестоките хора са хора без любов.
Престъпните хора са хора без любов." „Ако срещнете един човек и той може да почувствува вашата любов, че вие го
обичате
, вие ще може да го преобразите.
Това е вашата сила. Правете опити. Това е наука." ,,В съвременния свят любовта може да се прояви само чрез добродетелта. Иначе тя е недосегаема. „Бог е една разумна любов, в която няма нито промяна, нито измяна".
към текста >>
31.
ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Аз не повдигнах въпроса за нестинарските игри като някакъв странен
обичай
, нито се спирам върху неговия произход, нито критикувам неговата езическа или християнска същност, а го повдигам, защото въпросът за играчите в огън без изгаряне крие в себе си една същност, много ценна за ново изучаване на психофизиологията и биологията.
Тук има явен израз на интимната връзка между психичното състояние на човека и тялото, между външните условия и вътрешното психофизиологично състояние и най-после между външните условия и новото състояние на материята на тялото. Връзката между всичките тия състояния и условия се намира във вибрациите и трансформацията на различните видове енергия. Възможно е тук да имаме проява на особен род електрически полета във форма на йонна еманация, която да неутрализира йонното или електронно състояние на огъня, вследствие на което неговото нормално физично състояние се изменя. Въпросът не е изучен окончателно. Предстои тепърва тия явления да бъдат проучени.
Аз не повдигнах въпроса за нестинарските игри като някакъв странен
обичай
, нито се спирам върху неговия произход, нито критикувам неговата езическа или християнска същност, а го повдигам, защото въпросът за играчите в огън без изгаряне крие в себе си една същност, много ценна за ново изучаване на психофизиологията и биологията.
Природата още крие своите тайни, тя ги поверява на онзи само, който не ще злоупотреби с нейните сили. Материята е изучена доста. Сега вече ще трябва да се обърне сериозно внимание и на психологията. А пътят към новата психология води през психофизиологията и нейните закони за трансформацията на енергиите и вибрациите. И тогава ще се разгадаят много загадки в душевния живот на човека, ще се посочат нови пътища за развитието на хората и ще се създадат нови условия.
към текста >>
32.
Няколко думи за значението на окултната биология - Б. Боев
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Когато човек люби Бога, тогаз той ще обикне и цветята, и тревите, и дърветата, и буболечките, и птиците, и всички същества, понеже навсякъде ще чувствува божествения живот в различна степен на проява, той ще
обича
божественото, което работи в тях.
Няма да казвам: „Ти си длъжен, обеща ми, срамота е." И нашите лица ще бъдат светли и красиви. „Служене трябва само на Бога. Служенето на Бога включва служене на човечеството и природата. Само по този начин човек ще стане силен, крепък в духа си и ще добие онази морална стабилност, онези морални устои. Служенето на Бога трябва да стане една идея, която да ви причинява най-голяма радост." Дънов Живот в истинска хармония със законите на живата природа може да има, само когато животът е служене на Бога, понеже животът на цялата природа произтича от Бога.
Когато човек люби Бога, тогаз той ще обикне и цветята, и тревите, и дърветата, и буболечките, и птиците, и всички същества, понеже навсякъде ще чувствува божествения живот в различна степен на проява, той ще
обича
божественото, което работи в тях.
Когато служенето на Бога стане основа на живота, тогаз човек от мъченето и труда ще дойде до работата. И това е едничкият начин да бъдат поставени основите на новата култура. Целият индивидуален и обществен живот трябва да бъде сложен на тези основи. Някои се чудят, по кой начин ще дойде това! Че то ще дойде по същите закони, по които растението след листата дава цветове.
към текста >>
33.
Житно зърно
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
2) Обожавай Бога, уважавай по-старите и по-високо стоящите,
обичай
всичко и всички.
Комплектната Сила е съставена от осем сили – т.е. подвижност, спокойствие, решителност, сгъстяемост, разтегливост, устойчивост, еластичност. Комплектната сила се ражда от съчетанието на комплектната Душа и комплектното тяло. Божиите заповеди: За живота в себе си спазвай пет заповеди: Да се себеконтролираш, да се срамуваш, да се страхуваш от Бога, да го почиташ и да се самоосъзнаваш. За живота в себе си – три: 1) Строго изпълнявай съпружеския си дълг – имай само една жена.
2) Обожавай Бога, уважавай по-старите и по-високо стоящите,
обичай
всичко и всички.
3) Не отвръщай на злото с зло, не завиждай, не клевети, не лъжи, не кради, не убивай и т.н. ЧИНКОН – КИШИH Церемонията и методата на Чинкон Кишин е една от най-важните светини за човечеството. Употребяват я за лекуване и очистване на душата. Кишин означава състоянието на човешкия Дух, хармонирал се с Бога, който е неговата първопричина. Затова Кишин е важен Елемент за пророка, които е вестител за истинското състояние на духовния свет, получено направо по интуитивен път от Бога.
към текста >>
34.
Физическо възпитание - Д. Б.
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Една от отличителните черти на мъдрия човек е, че той уважава хората независимо от техния умствен уровен и
обича
да подпомага тези, у които вижда, че вътрешните им подбуждения към дейност са искрени.Глупавият се присмива и подиграва на всички, които не мислят като него; умният намира недостатъците на хората и сурово, безпощадно ги изобличава, а мъдрият е толерантен, той си мълчи и търси начин чрез живота си да послужи като образец на другите и се радва на техния напредък и развитие.
Мнозина нито са надникнали в страниците на окултната литература, нито са се сближили с някое общество, където се заучават правилата и се прави опит де се заживее според това учение. А то дори не е достатъчно да се проучи дори и основно това учение, а чак след многократните опити и положителни резултати може да си каже човек думата за него. Тези, които се присмиват на дадено учение и последователите му, са несериозни хора, защото мъдрецът не се мисли за по мъдър от другите. Нито пък е време да държи на преден план в ума си техните недостатъци. Той ще ги премълчава и ще търси начин да направи стечението на обстоятелствата такова, че всеки сам да види къде греши и да се коригира.
Една от отличителните черти на мъдрия човек е, че той уважава хората независимо от техния умствен уровен и
обича
да подпомага тези, у които вижда, че вътрешните им подбуждения към дейност са искрени.Глупавият се присмива и подиграва на всички, които не мислят като него; умният намира недостатъците на хората и сурово, безпощадно ги изобличава, а мъдрият е толерантен, той си мълчи и търси начин чрез живота си да послужи като образец на другите и се радва на техния напредък и развитие.
Днес и днес, може би поради прибързаната и неуместна агитация на, някои, но във всички общества почти, където културните идеи служат като двигатели, не може да се избегне възможността от навлизане на хора, чиято морална и умствена подготовка не е достигнала до висотата щото да могат правилно да разберат тези нови за тях идеи и да подпомогнат развитието си чрез тях. Казват, че голяма част от човечеството днес все още слиза, инволюира; една малка част са на повратната точка, а още по-малко са ония, които са поели еволюционния път. Следователно, ако някой от първата категория хора попадне в общество, където се застъпват възвишени, алтруистични идеи, той може по форма да ги приеме, но неговият фактически живот ще бъде в разрез с това, което той говори и така той в очите на обществото ще бъде като компромис на това общество и учение. Затова и Христос е казвал, че има много звани, а малко избрани. Така щото, за дадено учение не трябва да се съди по неговите последователи, а трябва да се проучи в неговите принципиални положения, за да имаме по правилна представа за него.
към текста >>
35.
Пирамидата - из „Посвещения от Седир
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Получи се в редакцията настоящата статия, която поместваме като такава, която има интерес по отношение българските
обичаи
и нрави.
Цяла нощ ядат и се веселят. На раздяла ватафинът изсипва на синия колкото пари са събрали (всякой болен е давал някое по едно бяло меджедие, 25 гроша, и толкова бешлици, колкото русалци играят) и изнася даровете от болния, ако е оздравял (ризи, пешкири, кърпи, чорапи и др.). Той взима два дяла от парите, а останалото се разделя между русалците. Даровете се разделят на толкова купа, колкото са русалците. *) Бележка на редакцията.
Получи се в редакцията настоящата статия, която поместваме като такава, която има интерес по отношение българските
обичаи
и нрави.
към текста >>
36.
Стихове - Стефан
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Човек трябва да може да спира умствената машина, щом тя започне да се върти на халос и да почне тогава да гледа, да чувствува, да вдъхва живота, да живее, да
обича
.
Трябва понякога човек да престане да разсъждава, а чисто и просто да гледа. Ето защо жената получава по-добре интуитивните истини, които образуват първите лъчи на Истината. Дай, Боже, тя да не изгуби този хубав дар, да не пожелае да почне да разсъждава досущ като мъжете. Разбира се, трябва да се разсъждава, но с мярка, не през всичкото време. Особено трябва да се пази човек да не ослепее.
Човек трябва да може да спира умствената машина, щом тя започне да се върти на халос и да почне тогава да гледа, да чувствува, да вдъхва живота, да живее, да
обича
.
Ето метода, който впрочем не е метод, но неговото приложение могат да разберат само ония, които са опитали всички методи.
към текста >>
37.
Слепецът (стихотворение) - Х.
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Обичам
го, защото през него се отива всякъде.
В тоя лъх досещам тръпките на нещо познато, което се роди в мене тогава, когато кичестите гранки изпускаха аромата на бели цветове... Дали и сега не ми ги праща моята пролет? Отмина ли или отново идва – знам, че само една едничка пролет навестява ни в живота, но дали премина, дали е същата оная, която беше преминала вашата градина, или отново ще се зададе?... Морето стигнах. На златния му пясък край брега, аз гледам да найда диря от сетната ù стъпка. Морето е врата и път!
Обичам
го, защото през него се отива всякъде.
Ако е отминала, тук се е сложила сетната ù стъпка, ако ли пък ще дойде, тогава ще я видя да се зададе с първото ято на ранните птици. Ще я позная. Ако е тя, тогава ще ми спомни за деня, когато миризливи цветове разтваряха овошките, когато скрит славей пееше в кичестите, бели гранки и ручеят, забързан когато се извиваше надолу... От морето ще я чакам! Морето е врата и път! * * * VІІ.
към текста >>
38.
Светлина върху пътя
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Да си ученик и да чувствуваш близостта и
обичта
на учителя си, то е неизчерпаем източник на радост.
Единственото желание на ученика е да свърши с успех училището, а всяка мъчнотия в живота е една задача, която, решена правилно, му доставя радост. Радостта е най-същественото благо в живота и без преувеличение може да се каже, че който най-много се радва, той най-много живее. Но не радостта на онзи, който се радва на хорските беди; не радостта, която се продава по арените; не и радостта на пияния, който се смее, защото мозъкът му е размекнат. Говорим за радостта на детето, което тича към обятията на майка си; за радостта на онзи, които е подигнал един паднал клас; ние говорим за радостта пред величието и красотата на природата. Нали минутите на радост, колкото и малко да са понякога, ни импулсират да живеем.
Да си ученик и да чувствуваш близостта и
обичта
на учителя си, то е неизчерпаем източник на радост.
И ето младежът ученик. Той е окрилен, пълен с енергия и трезво, със светъл ум прекрачва прага на живота. Той презира тъмнината и калта в живота и смело поема своя път на възход. Възмъжалият има ясно съзнание за своята съществена работа, има сигурен компас и в бурите на живота неотклонно следва своя устрем към фара на своя пристан. За него тъмните пътеки на порока и безделието са чужди.
към текста >>
39.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Но, ако лекарят не намери в гостната
обичайния
хонорар, това значи, че в къщи някой е болен.
В град Палма, на испанския остров Майорка, докторският хонорар се изплаща твърде оригинално. Там, домашните лекари всеки ден преди обед се отбиват в къщите на своите постоянни пациенти и отиват право в гостната. Там лекарят намира на масата три пезети (пезетата е сребърна монета на стойност колкото наш сребърен лев), които си взема и си отива, без да види някого от къщните. Това се продължава по-някога по цели седмици и месеци. Ежедневния хонорар от три пезети показва, че всички членове на семейството са здрави.
Но, ако лекарят не намери в гостната
обичайния
хонорар, това значи, че в къщи някой е болен.
До като трае болестта докторът не получава за визитите си никакво възнаграждение. Когато болният оздравее, обикновените три пезети се появяват на масата в гостната. По този начин лекарите на остров Майорка печелят повече, когато пациентите им са здрави и те нищо не работят. Вероятно, когато последните се разболеят, те полагат всички усилия и се стараят по-скоро да ги излекуват. ФРАНЦУЗКОТО СПИСННИЕ „Льо Воал д'Изис” е посветило последните си два броя специално на Астрологията.
към текста >>
40.
Духовните движения и общественият живот – С.Г.С.
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Бог не
обича
стари мехове.
Виното само по себе си представя сила. За да се даде подтик на човешката еволюция, трябва сила. Тази сила не е нищо друго, освен човешкият дух, взет в най-широк смисъл. Сила разумна, която работи и гради съобразно Божествените закони. В целите на Бога е всичко да расте и се развива.
Бог не
обича
стари мехове.
Той ги туря в дълбоките изби, както правят винарите. Ще дойде време, когато ще се намерят хора да пият и от старото вино. Хората се лъжат, ако мислят, че като възприемат новото учение, то няма да ферментира у тях, че ще останат пак същите човеци – това е невъзможно. То е същото като да работи ваятелят без чук върху мрамора, без да отчупи някое парче от него. Много парчета ще отхвръкнат наляво, надясно и старите хора трябва да стоят малко по-далечко, ако се боят да ги не удари някое парче по главата.
към текста >>
41.
Природата – Тотю Брънеков
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Само онзи е свободен, който
обича
свободата си и е щастлив, когато я разпростре и върху другите.
А никоя жестокост не е по-ужасна, ни по-свирепа, от тази на подлеца. Народът, които е посветил цялата си душа на страстта за забогатяване и се е отдал на опиянението от властта, този народ постепенно е преследван от сянката на ужаса и позорното; в последствие този народ ще бъде толкова по-необуздан, колкото по-малко се бои от катастрофални приключения. Той става морално неспособен да цени свободата на другите и в своето увлечение да се домогне до величието на силният не само че затваря очи пред неправдите на своите собствени съучастници в политичната игра, но и самия той взема участие в тях. Вечното неспокойствие, в което го въвлече протекцията на собствените му облаги, напада и унищожава любовта му към свободата и правдата, докато един ден той бъде готов да се отрече от собствената си свобода и тази на подобните му. В пътуванията си на Запад; в които можах да констатирам повсеместната власт на парите и на организираната пропаганда, действаща винаги зад екрана на язвителността и създаваща една атмосфера на съмнение, страхливост и омраза — всичко това дълбоко ме убеди, че истинската, реална свобода, е само свобода на душата и на духът; тя не може никога да ни дойде отвън.
Само онзи е свободен, който
обича
свободата си и е щастлив, когато я разпростре и върху другите.
Този който иска да има роби, трябва сам да стане роб; този, който се обгражда от стени, за да се изолира от другите, обгражда сам собствената си свобода; този, който отрича правото на свободата на ближния си, губи морално своето право, защото рано или късно той ще бъде увлечен в примката на морално или физическо раболепие. Ето защо аз искам да ангажирам моите съотечественици* с въпроса за свободата – дали тя, за която те така аспирират трябва да бъде само външна свобода? Аз се питам, дали моите съотечественици са въодушевявани от една истинска обич към свободата и дали имат вяра в нея? Готови ли са те да ù дадат място в своето общество, за да може духът на децата им да израсне в един идеал на човешко достойнство, без да бъдат спъвани от несправедливи и неразумни ограничения? Не сме ли самите, ние които изградихме с едно упорито постоянство оградите на нашите социални ограничения?
към текста >>
Аз се питам, дали моите съотечественици са въодушевявани от една истинска
обич
към свободата и дали имат вяра в нея?
Вечното неспокойствие, в което го въвлече протекцията на собствените му облаги, напада и унищожава любовта му към свободата и правдата, докато един ден той бъде готов да се отрече от собствената си свобода и тази на подобните му. В пътуванията си на Запад; в които можах да констатирам повсеместната власт на парите и на организираната пропаганда, действаща винаги зад екрана на язвителността и създаваща една атмосфера на съмнение, страхливост и омраза — всичко това дълбоко ме убеди, че истинската, реална свобода, е само свобода на душата и на духът; тя не може никога да ни дойде отвън. Само онзи е свободен, който обича свободата си и е щастлив, когато я разпростре и върху другите. Този който иска да има роби, трябва сам да стане роб; този, който се обгражда от стени, за да се изолира от другите, обгражда сам собствената си свобода; този, който отрича правото на свободата на ближния си, губи морално своето право, защото рано или късно той ще бъде увлечен в примката на морално или физическо раболепие. Ето защо аз искам да ангажирам моите съотечественици* с въпроса за свободата – дали тя, за която те така аспирират трябва да бъде само външна свобода?
Аз се питам, дали моите съотечественици са въодушевявани от една истинска
обич
към свободата и дали имат вяра в нея?
Готови ли са те да ù дадат място в своето общество, за да може духът на децата им да израсне в един идеал на човешко достойнство, без да бъдат спъвани от несправедливи и неразумни ограничения? Не сме ли самите, ние които изградихме с едно упорито постоянство оградите на нашите социални ограничения? – Ние сме упорито горди да признаем това; ние се хвалим даже, че в този свят никое друго същество, освен нашето не се е домогнало до абсолютната класификация на своите живи членове. Обаче в нашите политични агитации ние сякаш забравяме всичко онова, което е неестествено в лицето на управници и подчинени й което ни унижава и създава големите дефекти в нашия обществен живот, защото тази неестественост е натрапена във вид на закони с военно нападение. Когато Индия, в епохата на своето могъщество и в своята най-зряла жизненост.
към текста >>
42.
Сини нощи – Георги Северов
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Всеки тип си има своите характерни особености със своето местожителство, своите нрави и
обичаи
.
ДОБРАН Загиналите светове Съвременната наука твърди по един най-положителен начин, че цялото човечество представлява един сбор от множество типове на няколко раси. Това разделяне на типове и раси обхваща главно сладните пет вида: чернокожите, червенокожите, групата на жълтите, белите и малайците. Тия пет главни раси обхващат следните дванадесет типа: папуански, хотентотски, кафарски, негърски, австралийски, малайски, монголски арктически, американски, дравийски тип, нубийски тип и кавказките типове (обемащи баските, семитите и индо-германците).
Всеки тип си има своите характерни особености със своето местожителство, своите нрави и
обичаи
.
При изучаването, етнографите и етнолозите са обърнали внимание на няколко факта: от една страна едни племена и раси са останали много назад в развитието си, догато други са отишли много напред. Някои от тия раси вече измират за сметка на други раси. От друга страна, намерени са много племена, отстоящи на огромни разстояния едно от друго, но със сходни религиозни вярвания и народни обичаи. Но към тия положения, като съпоставим и еволюционното учение за движение на човечеството от една по-слаба култура към по-съвършена такава, ние ще се принудим да признаем една нова класификация на расите. Тази класификация, в такъв случай, ще почива не по форма само на типовете, а и по произход.
към текста >>
От друга страна, намерени са много племена, отстоящи на огромни разстояния едно от друго, но със сходни религиозни вярвания и народни
обичаи
.
Това разделяне на типове и раси обхваща главно сладните пет вида: чернокожите, червенокожите, групата на жълтите, белите и малайците. Тия пет главни раси обхващат следните дванадесет типа: папуански, хотентотски, кафарски, негърски, австралийски, малайски, монголски арктически, американски, дравийски тип, нубийски тип и кавказките типове (обемащи баските, семитите и индо-германците). Всеки тип си има своите характерни особености със своето местожителство, своите нрави и обичаи. При изучаването, етнографите и етнолозите са обърнали внимание на няколко факта: от една страна едни племена и раси са останали много назад в развитието си, догато други са отишли много напред. Някои от тия раси вече измират за сметка на други раси.
От друга страна, намерени са много племена, отстоящи на огромни разстояния едно от друго, но със сходни религиозни вярвания и народни
обичаи
.
Но към тия положения, като съпоставим и еволюционното учение за движение на човечеството от една по-слаба култура към по-съвършена такава, ние ще се принудим да признаем една нова класификация на расите. Тази класификация, в такъв случай, ще почива не по форма само на типовете, а и по произход. Такава класификация в окултната литература се дава, както в далечното минало, тъй и в по-ново време. Според окултните твърдения, човечеството е минало през четири раси, като сегашните хора са представители на петата раса. Всека раса е обхващала обикновено по няколко подраси.
към текста >>
В Мексико, съществува
обичаят
да се балсамират мъртвите, да се обвиват труповете със скъпи тъкани, да се погребват близките и робите около гробовете на царете и пр.
Затова и Теотихуаканските развалини често се сравняват с Карнакските. И в двата днешни континента ние намираме еднакви надгробни паметници и телата се слагали в еднакви каменни ковчези. Кръглите укрепления също се срещат в двата материка. Напр. такива са намерени при щата Охайо, също в Аргилешир, или при Авебури в Вилтс. Както в Египет, тъй и у ацтеките.
В Мексико, съществува
обичаят
да се балсамират мъртвите, да се обвиват труповете със скъпи тъкани, да се погребват близките и робите около гробовете на царете и пр.
Колосалните Мексикански глави са много прилични на египетските Сфинксове. През април 1924 г. американския професор Херберт Спиндел от Харвардския университет е открил в Западен Хондурас останки на множество пирамиди, един цял обелиск и един монолит. През 1923 г. се съобщи, че на остров Мариетас са били също намерени многобройни пирамиди и скулптурни работи, покрити вече с пълзяща растения.
към текста >>
Те знаели да правят музикални инструменти,
обичали
музиката, игрите и разните увеселения.
Особено е важно съчинението на Цезар Вечели, роднина на художника Тициан: „За древните и нови дрехи на разните части на света”, снабдена с рисунки от самия Тициан. Тоя тип Гуанче даден там, представлява съвършена прилика с Американските типове: перуанци, мексиканци, флорианци и др. Когато Испанците дошли на Канарските острови, те били изненадани от факта, че туземното население от незапомнени времена знаело писменост и изучавало астрономия. У тях също бил запазен култът на прадедите, учението за задгробния живот, балсамирането на труповете, с което се приближавали до древните египтяни. Земеделието у тях било въздигнато почти в религиозен обред.
Те знаели да правят музикални инструменти,
обичали
музиката, игрите и разните увеселения.
Самите те се смятали за потомци на древна благородна раса и, като откъснати от останалия свят, се считали единственото население на земята. Всички други народи, според тяхното предание, погинали от някаква страшна катастрофа, която опустошила цялата земя. Те не държали, обаче, никакви летописи, защото били убедени, че катастрофата ще се повтори пак и летописите ще изчезнат безследно. Гуанче много прилича от една страна на американците, а от друга страна прилича и на египтяните. С американците си приличат по външния си вид, същия почти език, обичаи и начин на живеене.
към текста >>
С американците си приличат по външния си вид, същия почти език,
обичаи
и начин на живеене.
Те знаели да правят музикални инструменти, обичали музиката, игрите и разните увеселения. Самите те се смятали за потомци на древна благородна раса и, като откъснати от останалия свят, се считали единственото население на земята. Всички други народи, според тяхното предание, погинали от някаква страшна катастрофа, която опустошила цялата земя. Те не държали, обаче, никакви летописи, защото били убедени, че катастрофата ще се повтори пак и летописите ще изчезнат безследно. Гуанче много прилича от една страна на американците, а от друга страна прилича и на египтяните.
С американците си приличат по външния си вид, същия почти език,
обичаи
и начин на живеене.
Между тях и жителите на о.Хаити съществуват много еднакви думи и географски названия. По високия си културен живот ацтеките (Мексико), инките (Перу) могат се сравняват с египтените. Нека направим едно малко сравнение между атлантците и египтяните. Хумболд бил учуден от еднаквостта в прическата на древноегипетските и мексикански жени. Жените на някои южноамерикански туземци и до сега носят същите жълти фусти, тесни и прилепнали до краката, каквито са носили някога египтянките.
към текста >>
43.
Съзнанието, Последната симфония, Реализъм – Стека
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
В един цирк, запример, имало един слон, когото всички
обичали
защото проявявал доста голяма интелигентност.
Тук въпросът е да се знае, какъв е крайния резултат от страданията: дали те ни озлобяват и смъкват, или ни вразумяват и повдигат. Да се слиза по наклонената плоскост към все по-голямо и по-голямо духовно обедняване на пръв поглед като че ли е по-лесно. Всъщност обаче, духовното заслепение е много по-мъчно поносимо. Страданията и мъчнотиите са по-големи при по-голям духовен упадък. Когато човек, с крайчеца макар на своето духовно око види и почувствува красотата и величието на този мирен и плодоносен живот на братолюбие, той вече е готов на по-големи жертви и понася с по-голяма готовност страданията и мъчнотиите.
В един цирк, запример, имало един слон, когото всички
обичали
защото проявявал доста голяма интелигентност.
Той обаче, започнал постепенно да недовижда, като имало опасност да дойде до пълна слепота. Мнозина безполезно го лекували. Най-после идва един човек, който се наел да го излекува. Сипва му той в едното око малко прах, но това причинило на слона такава силна болка, щото той започнал лудо да тича и изпотрошил всичко по своя път. Всички, обаче, с радост констатирали, че той прогледнал с лекуваното си око.
към текста >>
И така, нека всички, които чуват и познават гласа на този добър Лекар, който ни
обича
и е готов винаги да подпомага нашето изцеление – да отидат при Него.
Решават се най-после и го извикват. Но какво било тяхното учудване, когато слонът, като видел този човек, отишъл право при него, коленичил и чакал най-смирено да му сипят от този целебен прах. И когато му сипали, той нито тичал, нито чупил нещо, а понесъл мъжки това и така прогледнал напълно. Та така е и с нас. Когато ни срещне Христос, той ще ни даде отначало някои горчиви правила и ние може да се посърдим, но после ще се радваме на добрите плодове от тях.
И така, нека всички, които чуват и познават гласа на този добър Лекар, който ни
обича
и е готов винаги да подпомага нашето изцеление – да отидат при Него.
Единствен Той притежава онези целебни билки, които са в състояние да оздравят болните умове и сърца и така да бъдат всички годни да заживеят един по-разумен и щастлив живот. Д. Стоянов
към текста >>
44.
Проблеми на новото време – Вел. Вл.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
1 ДВАТА ВЕЛИКИ ЗАКОНА В наши дни, както и в миналото, се отбелязват два вида разбирания, два вида: едни, които са
обичали
Истината и са живели далеч от обикновения живот от, пяната на живота, ала не и от Живота и там са се подвизавали.
ГОД. ІІІ ФЕВРУАРИ 1926 г. КН.
1 ДВАТА ВЕЛИКИ ЗАКОНА В наши дни, както и в миналото, се отбелязват два вида разбирания, два вида: едни, които са
обичали
Истината и са живели далеч от обикновения живот от, пяната на живота, ала не и от Живота и там са се подвизавали.
Други и пък, които са създали площадната, обществената философия и според нея са ръководили човечеството. Тия именно площадни философи са вдъхнали на хората сегашните им схващания за живота и света. Едно от твърденията, които тия философи са внедрили в човешките глави е, че човек се ражда за да умре. Ала каква философия има в това? То е все едно да речеш: този велик художник е създал своята картина, за да я унищожи, този велик ваятел е изваял своята статуя, за да я разруши, майката е родила своето дете с неговата хубава главица, за да я смаже.
към текста >>
45.
Физиогномия – Г.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Неговите стопани са уверени, че то ще преодолее всички мъчнотии и един ден ще израсне и даде буен клас, та не
обичат
да ровят и дигат шум около него.
От разни среди на него се гледа различно. Едни (искрените му приятели и четци) в неговите страници виждат новата постановка на научните и житейски проблеми, за други то е застъпник на една оригинална, близка до съвременността, но и твърде своеобразна философия, на трети то се струва предимно литературен опит и т.н. А край тях списанието има разбира се и отрицатели, които могат да се сведат главно към две групи. Едни не виждат в него достатъчно „научна строгост", а за другите то съдържа „еретически елемент". Такава е естествената почва на българската действителност, върху която никне „Житно зърно".
Неговите стопани са уверени, че то ще преодолее всички мъчнотии и един ден ще израсне и даде буен клас, та не
обичат
да ровят и дигат шум около него.
Една външна трудност списанието понякога среща. Това са малките недоразумения около неговото подзаглавие „окултно списание". Мнозина, на които отделни статии харесват, не могат да схванат връзката между последните и окултизма" - дума, в която обикновено се влагат най-противоречиви съдържания. - Но това е трудност, която достатъчно заинтересованият може и трябва сам да преодолее. Има вече обширна литература и сведущи хора.
към текста >>
46.
Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
По долините и върховете на тази книга, по всяко нейно клонче и листо има прекрасни неща написани: „Безценен дар е Любовта, Красиво чувство -
Обичта
, И благо дело - Милостта, Обилен извор – Мъдростта.” „Изпитвайте Писанията!
Всички мигом погледа си нагори дигнаха и с един глас към Бога викнаха: „Не чуваш ли ни, Боже, не виждаш ли страданията ни тежки? " И всяко дихание спря дъха си, дано чуят отзвук на своите молитви жежки! – И чу се Глас тих, едва доловим, кой идваше от дълбоко, де житните зрънца погребаха жестоко. И казваше им: „Изпитвайте Писанията! Изпитвайте свещената книга на Любовта, за да знаете, че там имате живот.
По долините и върховете на тази книга, по всяко нейно клонче и листо има прекрасни неща написани: „Безценен дар е Любовта, Красиво чувство -
Обичта
, И благо дело - Милостта, Обилен извор – Мъдростта.” „Изпитвайте Писанията!
- тихо шепнеше познатий Глас. Външното не е същественото. То е старата, скъсаната дреха, от която трябва да се съблечете. То е затворът на вашата душа, от който требва да се самоотречете." „Големи са нашите страдания, тежка е нашата участ, заровени тъй дълбоко, в дъното на тази изба". ,,Изпитвайте Писанията!
към текста >>
47.
Вести
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Това единство, което е в мен, търси не само единството в познанието за неговото постигане, но то твори също образи на единство за свое удоволствие и то се стреми към пълното осъществяване на единението в
обичта
.
Тази мистерия разбира единството под различни аспекти. Тя познава този кът, където съм аз, просто заради това, защото този кът е един за себе си, въпреки видимото противоречие на нещата, съдържащи се в самия факт на съществуванието на този кът. Нейното познание за едно дърво е това за едно Единство, което ù изглежда под форма на дърво. Това Единство в мен е творческо. Неговите творби са едно развлечение, с посредството на което то изразява един идеал на единство в своите безкрайно различни проявления: такива са неговите картини, неговите поеми, неговата музика – творби, в които то намира радост, единствено за това, че тези последните, му разкриват съвършените форми на едно единство, което им е присъщо.
Това единство, което е в мен, търси не само единството в познанието за неговото постигане, но то твори също образи на единство за свое удоволствие и то се стреми към пълното осъществяване на единението в
обичта
.
То търси само себе си в другиго. Това е един факт, който би бил абсурден, ако силата на неговата истинност не го правеше действителен. В обичта ние намираме една радост, която е върховна, защото тя е върховната истина. Ето защо се казва в Упанишадите, че „адветам е анантам" - „Единството е Безкрай", че „адветам е анандам" – „Единството е обич". Да се даде съвършен израз на Безкрая чрез хармонията на множеството, на Единството и Обичта, чрез самопожертвуването, е обект на нашия индивидуален живот и този на нашето общество. (следва)
към текста >>
В
обичта
ние намираме една радост, която е върховна, защото тя е върховната истина.
Това Единство в мен е творческо. Неговите творби са едно развлечение, с посредството на което то изразява един идеал на единство в своите безкрайно различни проявления: такива са неговите картини, неговите поеми, неговата музика – творби, в които то намира радост, единствено за това, че тези последните, му разкриват съвършените форми на едно единство, което им е присъщо. Това единство, което е в мен, търси не само единството в познанието за неговото постигане, но то твори също образи на единство за свое удоволствие и то се стреми към пълното осъществяване на единението в обичта. То търси само себе си в другиго. Това е един факт, който би бил абсурден, ако силата на неговата истинност не го правеше действителен.
В
обичта
ние намираме една радост, която е върховна, защото тя е върховната истина.
Ето защо се казва в Упанишадите, че „адветам е анантам" - „Единството е Безкрай", че „адветам е анандам" – „Единството е обич". Да се даде съвършен израз на Безкрая чрез хармонията на множеството, на Единството и Обичта, чрез самопожертвуването, е обект на нашия индивидуален живот и този на нашето общество. (следва)
към текста >>
Ето защо се казва в Упанишадите, че „адветам е анантам" - „Единството е Безкрай", че „адветам е анандам" – „Единството е
обич
".
Неговите творби са едно развлечение, с посредството на което то изразява един идеал на единство в своите безкрайно различни проявления: такива са неговите картини, неговите поеми, неговата музика – творби, в които то намира радост, единствено за това, че тези последните, му разкриват съвършените форми на едно единство, което им е присъщо. Това единство, което е в мен, търси не само единството в познанието за неговото постигане, но то твори също образи на единство за свое удоволствие и то се стреми към пълното осъществяване на единението в обичта. То търси само себе си в другиго. Това е един факт, който би бил абсурден, ако силата на неговата истинност не го правеше действителен. В обичта ние намираме една радост, която е върховна, защото тя е върховната истина.
Ето защо се казва в Упанишадите, че „адветам е анантам" - „Единството е Безкрай", че „адветам е анандам" – „Единството е
обич
".
Да се даде съвършен израз на Безкрая чрез хармонията на множеството, на Единството и Обичта, чрез самопожертвуването, е обект на нашия индивидуален живот и този на нашето общество. (следва)
към текста >>
Да се даде съвършен израз на Безкрая чрез хармонията на множеството, на Единството и
Обичта
, чрез самопожертвуването, е обект на нашия индивидуален живот и този на нашето общество. (следва)
Това единство, което е в мен, търси не само единството в познанието за неговото постигане, но то твори също образи на единство за свое удоволствие и то се стреми към пълното осъществяване на единението в обичта. То търси само себе си в другиго. Това е един факт, който би бил абсурден, ако силата на неговата истинност не го правеше действителен. В обичта ние намираме една радост, която е върховна, защото тя е върховната истина. Ето защо се казва в Упанишадите, че „адветам е анантам" - „Единството е Безкрай", че „адветам е анандам" – „Единството е обич".
Да се даде съвършен израз на Безкрая чрез хармонията на множеството, на Единството и
Обичта
, чрез самопожертвуването, е обект на нашия индивидуален живот и този на нашето общество. (следва)
към текста >>
48.
Пред прага на Вечността - Цв. Стайков
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Засиления темп на прогреса на съвременната наука и техника би бил едно голямо благо за нас, ако в душите ни имаше малко повече
обич
, ако отделната личност и народите бяха открили пътеката, що съединява нашата с мировата душа.
Обстановката у оня, що обработва дървото е друга от тая на ковача, друга от тая на златаря. Това са отделни места, у които различно се градят потребите за живота, които имат смисъл тогава, когато допълвайки се едни други се изнасят на показ на пазаря. Но така ли е днес? Народните семейства, наречени държави, особено тия, които отдавна носят високото прозвище културни, така ли разбират своята роля в общия живот? Не е ли личният егоизъм в своята най-груба форма двигател на съвременната цивилизация?
Засиления темп на прогреса на съвременната наука и техника би бил едно голямо благо за нас, ако в душите ни имаше малко повече
обич
, ако отделната личност и народите бяха открили пътеката, що съединява нашата с мировата душа.
Тогава не щеше да има поробени и поробители. Нямаше да има народи, които да изнемогват в нищета и оскъдица за свободен, светъл ден. Съвременната култура, особено европейската, има у себе си една язва, която се разширява из ден в ден, и която ще отрови нейната кръв. Западната цивилизация, въпреки че е наметнала една високохуманна и християнска мантия, позволява да се държат на Европейския и другите материци народи в политическо и духовно робство. Едни от тия народи са дойни добичета за ненаситната стръвност на западния свят, а други играчки за един особен вид културно хищничество, наречено дипломация.
към текста >>
Едни от тия народи са дойни
добичета
за ненаситната стръвност на западния свят, а други играчки за един особен вид културно хищничество, наречено дипломация.
Засиления темп на прогреса на съвременната наука и техника би бил едно голямо благо за нас, ако в душите ни имаше малко повече обич, ако отделната личност и народите бяха открили пътеката, що съединява нашата с мировата душа. Тогава не щеше да има поробени и поробители. Нямаше да има народи, които да изнемогват в нищета и оскъдица за свободен, светъл ден. Съвременната култура, особено европейската, има у себе си една язва, която се разширява из ден в ден, и която ще отрови нейната кръв. Западната цивилизация, въпреки че е наметнала една високохуманна и християнска мантия, позволява да се държат на Европейския и другите материци народи в политическо и духовно робство.
Едни от тия народи са дойни
добичета
за ненаситната стръвност на западния свят, а други играчки за един особен вид културно хищничество, наречено дипломация.
Тая аномалия е, която ражда и ще ражда едно непрестанно зло. Природата, обаче, не ще остави нито едно племе да загине, без да даде това, което му е отредено от Великия План, защото във всеки народ има нещо, без което не може да помине човечеството. Не държавите, но народите, душата на народите чувствува тая нарастваща аномалия. Както в душите на отделните човеци, така и в народната душа, ще се яви потребността за единение с Бога. И насажданата изкуствено вражда заради грубите интереси, ще се замени със съзнанието за единната, велика цел.
към текста >>
Тя ни мисли некултурни, но не знае, колко много прелест има в нашите скромни семейства и в нашия
обичай
.
Всеки народ, където и да се намира той по лицето на земята, ще трябва да приготви своя дар за духовната съкровищница. Това жертвоприношение, ще разтопи ледените прегради и ще превърне в братство враждуващите лагери. Планината, морето и степта ще родят като три майки-стихии по един дар. Ние, малките народи чакаме да се пробуди „майката" - западната култура. Сърцата ни са вече сити с онова, което досега ни праща тя.
Тя ни мисли некултурни, но не знае, колко много прелест има в нашите скромни семейства и в нашия
обичай
.
Те не знаят, че в тия страни, които цивилизована Европа познава само по географските карти има кътища, които могат да станат гостоприемници за Светлия Гостенин. Европа, задрямала в изпаренията на своето нощно тържество, когато се пробуди, по нашите места вече ще да е наченала зората на идващия ден. Тоя ден ще ни завари умити в сълзите на дълго очакване, но по-достойни за неговата виделина. Европа, захласната в стоманения трясък, захласната в своя интерес, ще обърне ръцете си към ония страни, към които е показала толкова жестоко равнодушие, за да почерпи духовна храна за своята мършава снага, както едно време, от мистичния плам, що подпалиха нашите Богомили. Ние знаем да ценим грамадните придобивки в материалната култура, люлка на която е западния свят.
към текста >>
Това ще трябва да проумее културна Европа, която не
обича
да хвърля поглед към нас - страните, откъдето за нея изгрява слънцето.
Ние знаем да дирим повече прелест в снежните вършини на родните ни планини, където нашите светии са отправяли своите молитви, отколкото в парковете на шумните градове, в които са наредени истуканите на великите крале и императори. В своята.болка изтерзаните народи тука и на далечния изток, ще найдат по-скоро ответ за смисъла на човешкия живот, и тогава културата ще се премести другаде, както .се мести екватора на земята в дължината на вековете. ....................................................... Има смисъл живота и на отделната единица и на народите. Тия последните са семейства, в които поотделно се осъществява част от Великия План. Това ще трябва да разберат всички.
Това ще трябва да проумее културна Европа, която не
обича
да хвърля поглед към нас - страните, откъдето за нея изгрява слънцето.
Има много народи с хубава душа, които тихо тлеят в своята мъка, за да се разгорят в светлината на своята духовна мощ. „Културна" Европа сега ги е респектирала със своето блестящо, звънливо име. Но и сред мъките, тия народи ще смогнат да напълнят житницата си със златни зърна за деня, когато народите ще трябва да се явят със своите дарове, пред лицето на Великият! =============================
към текста >>
49.
Физиогномия - г.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Морето стана
обичаен
символ на вечността, и аз ще напомня на читателя само няколко примера.
Още много и поразително остроумни съпоставки за характеристиката на двете култури биха могли да се заемат из книгите на Шпенглер. Но и тези дотук ни сочат за онова чувство на съвременните човешки души, или на съвокупната душа на съвременната култура по безпределното, по незнайното; чувство по безкрая, що ни обикаля, по вечността, от която нашият живот е миг. Усещането близостта и реалността на вечното не е могло да не остави следа и в литературното творчество. Аз искам да обърна внимание на често употребявания в литературата символ на вечността - морето. И наистина, що друго от заобикалящата ни природа би могло да ни даде по-вярна представа за безграничната вечност с нейните тайни и стихийни изненади, с нейната неумолима повелителност?
Морето стана
обичаен
символ на вечността, и аз ще напомня на читателя само няколко примера.
В малката драма на Метерлинк „Слепите" морето - вечността - със своя далечен и едва доловим шум, докарва незнайни тръпки на измъчените слепци - човечеството, което опипом се движи с мъка по лицето на малкия остров, що представя нашият осезаем свят. Стриндберг също представя живота като малък остров, на който хората, мъртви, разядени от червея на взаимното недоверие, танцуват, забавляват се, за да прогонят мисълта за заобикалящата ги вечност, пълна с тайни и неизвестност и затова страшна. За Ибсеновите герои пък вечността със своите загадки, символизирана пак с морето, е една примамка. За тях е върховно благо да бъдат погребани в неизвестност, покрити със савана на вечните снегове. Та не зовът ли на вечността мамеше Колумб да се впусне по вълните на невярното море и да търси нов свят?
към текста >>
50.
Идващата раса – Г. Томалевски
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Истина, вяра,
обич
са за ученика биологически живи.
Природата оставя неизличими отпечатъци върху живата материя защото всичко в нея е живо: и силите и законите. Ето защо в окултната наука се изучава къде, в кои органи по-конкретно, се локализира действието на Истината, като радииращи центрове, какви форми тя създава в своите прояви, какъв е ритъмът ù в хода на жизнените процеси. Изучават се също и ония деформации, които лъжата предизвиква, ония белези, с които тя бележи онези, що я употребяват. И ако окултният ученик проучва тези неща, конкретно ги проверява – а не само декламира, както разните ония рицари на фразите – може ли той да продължава да си играе с „истината" и „лъжата"? Той преживява Истината и затова туй, което е за него преживяване на душата е и незиблемо убеждение на неговия ум.
Истина, вяра,
обич
са за ученика биологически живи.
Те произтичат дълбоко из изворите на неговото съзнание, а не пълзят като сухи понятия по кората на неговия мозък. Съвременните люде имат много чудновати понятия за духовните неща. Често ще срещнеш хора, които говорят за свобода – било индивидуална или обществена, които обаче не държат на Истината като на един абсолютен принцип в живота. Те подържат, че човек може да бъде свободен и без да живее в Истината. Тия хора всъщност не знаят, що приказват.
към текста >>
51.
Основите на духовната музика - Ами-Саж
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Ако тия, които в цивилизования западен свет, наричайки себе си миротворци,
обичаха
мира повече от своите каси и заводи, те щяха да направят нещо за тоя мир.
Ако ние хората бяхме с малко по-благородни сърца, ако можехме да виждаме страданията и бедствията на своя ближен, света щеше да има по-друга физиономия. И в новата зараждаща се епоха нещо идва да коригира нашето сърце. От там ще се коригира и светът. Това е стара, велика истина, която отдавна чака да стане практика в нашия живот. Ако Европа наистина беше пазителка на мира, нямаше да начупва границите на държавите така, та при тия чупки да се раждат най-страшните, най-кървавите конфликти.
Ако тия, които в цивилизования западен свет, наричайки себе си миротворци,
обичаха
мира повече от своите каси и заводи, те щяха да направят нещо за тоя мир.
Ако най-после, духовните наистина се грижеха за своите пасоми, както овчарят за своето стадо, нямаше да има тая странна безпътица, нямаше да има страх от „ереси", защото най-страшната ерес е там, където липсва любовта. Религията тогава не би била тъй чужда, така непотребна както днес, а щеше да бъде една жива сила в практиката на всекидневния живот. Забелязват се обаче във всичките тия области нови дейци. Те работят за обновата на човечеството, защото са призвани за това. И в личния, и в обществения, и в духовния живот са направени стъпки, които откриват хоризонти за по-светло бъдеще.
към текста >>
52.
Психология на вярата
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Човек на може да пее, ако никога не е
обичал
.
ОСНОВИТЕ НА ДУХОВНАТА МУЗИКА Музиката е език на чувствата Емануел Сведенборг, виден учен и ясновидец, или както го наричат още „Съзерцател на Светлината", със своите многобройни съчинения, представя твърде голям интерес от различни гледища, но ние ще се ограничим да изнесем тук само възгледа му за музиката като духовна сила. ....................................................................................................................... Според Сведенборг вътрешният живот на човека се състои от мисъл и чувство. „Говорът, казва той, не е нищо друго, освен форма на звука. Звукът съответствува на чувството, а говорът на мисълта; затова чувството звучи, а мисълта говори..." Следователно, ако мисълта се изразява чрез членоразделната реч, чувството би трябвало да се изрази чрез музиката, която е организиран звук. „Всяко чувство притежава в себе си едно особено свойство –да произвежда песен.
Човек на може да пее, ако никога не е
обичал
.
Любовта е живият корен на музиката и затова един компонист със студен темперамент никога не може да има успех." – „Песента на небето е чувство на душата, изразено чрез устата като една модулация: то е вече звук, отделен от речта, произлизащ от Любовта, чувство, което дава живот на говора." Звукът на речта, се различава от този на песента, защото тук чувството е вътрешната сила, която създава музикалните тонове и ги организира във форма на мелодия, която съответствува по характер на чувството, що я създава. И тъй, музиката е отделена от думата, както чувството от мисълта. Живот на речта дава звукът и съвършенството се състои именно в съчетанието на произнесената дума с модулирания звук. Говоренето е само една част от пълния говор, чиято втора половина е музиката. Речта е в услуга на интелектуалния център, тъй като тя е израз на мислите, а музикалният език – на емоционалния център, понеже изразява добродетелта или порока.
към текста >>
53.
Живите барометри – Добран
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Човек с вяра е взел вече едно творческо, обновяващо участие в живота, той е намерил своето място и е един скромен художник, който
обича
своето изкуство чисто и безкористно и се стреми да даде на хората всичко най-добро, за което е способен.
Така че, вярата носи утвърждение, помирение между частите на цялото. Ако всички вярват, всички са силни, няма степени, но силни във вярата. Ще имаме индивидуалност в пътя към Идеала и единомислие, единство в идеала. Всеки ще работи по собствен път в името на един всеобщ идеал. От тая последна характеристика на вярата ний виждаме, че тя е творчески принцип.
Човек с вяра е взел вече едно творческо, обновяващо участие в живота, той е намерил своето място и е един скромен художник, който
обича
своето изкуство чисто и безкористно и се стреми да даде на хората всичко най-добро, за което е способен.
Като съпоставям знанието с вярата не искам да кажа че те не са еднакво равноценни в живота. Не, съвсем не това искаме ний. Но въпросът е да запазят своето място в живота на индивида и социетета и, доколкото могат, да се допълнят. Само така би се създала всеобемна наука, която обгръща целия живот на човека и която ний наричаме окултна наука. Вяра винаги ще има, както и знание.
към текста >>
54.
Практичен окултизъм – А. Б.
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Това, което е истински красиво у човешкото създание, са душата и Духът – тия две безсмъртни начала и те трябва да се търсят непрестанно и да се
обичат
.
Ако няма една благородна душа и един чист разум, които имат истинското мерило за Великото и доброто, тялото не знае граници в своите желания. Често пъти този необуздан кон не познава своят господар и ако той само за момент престане да бди, създават се всички ония бури, които често затъмняват хоризонта на радостта и слънцето за дълго време не се показва. Красиво е тялото. Но то е променливо и конечно. Ако не е слънцето на Духа да го озарява, то би било като една бледна месечина, която нито свети, нито пък топли.
Това, което е истински красиво у човешкото създание, са душата и Духът – тия две безсмъртни начала и те трябва да се търсят непрестанно и да се
обичат
.
Третото начало – тялото е орган на първите, чрез което те се проявяват и него трябва да пазим чисто и дисциплинирано, за да може и то правилно да слугува. X.
към текста >>
55.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
На тая простота и на тая широта християнството дължи своето обаяние и изключителност... И затова може би и днес мнозина
обичат
да слушат разкази за живота на първите християни или да четат с увлечение известния роман на Сенкевич „Камо Градеши".
Това не само, че не са митологически. същества, но велики и мъдри Учители на човечеството, играли на времето голяма историческа и духовна роля. В реда на големите култури и религии, исторически християнството се явява като нещо твърде естествено в началото на една нова култура - западната (нашата). ...И основателят на християнството притежавал дълбоката мъдрост на големите Учители на човечеството преди него... Но той имал и голямо сърце, може би по-голямо от техните. Затова и в първото християнство имало много сърдечна простота и сърдечна широта - липсващи вече на днешните християни.
На тая простота и на тая широта християнството дължи своето обаяние и изключителност... И затова може би и днес мнозина
обичат
да слушат разкази за живота на първите християни или да четат с увлечение известния роман на Сенкевич „Камо Градеши".
Но... На всички е знайно и от обикновения живот дори, че хората по конструкция, по темперамент са различни. В душевния живот на едни преобладава повече умът, а на други - чувствата. Отделно и под влияние на ума и под влияние на чувствата, човек може да извърши много и дори велики работи. Но знайно е също, че оставени сами на себе си те водят към крайности, умът към формализъм, а чувствата към сантименталност. И затова, правилното усъвършенстване на човека изисква (а то е принцип и на педагогиката) хармонично интелектуално и емоционално развитие.
към текста >>
56.
Гостуване у Мусалла – Х.
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
............................................ Пожелавам в тази нощ, звездните деви да целунат всички души, които
обичат
красотата, музиката и тайната на звездите - и те да разцъфнат.
Нощ..., пълна със звезди. Човекът, душата, стои коленичил пред Бога. Над него – вечност... безконечност... Младост... пролет... живот... приказка... сън... Где е роденият, комуто звездата видяхме на изток"... ............................................ Там, горе, във висините на нощта розовата пъпка на едно цвете се разпукна. Небето се изпълни със светлина благовоние и трепет... Една душа разцъфна... Едно слънце изгря... „Где е Роденият" - пеят звездите. „Где е Роденият" - пригласят арфите.
............................................ Пожелавам в тази нощ, звездните деви да целунат всички души, които
обичат
красотата, музиката и тайната на звездите - и те да разцъфнат.
А горе в небето - да изгреят техните звезди!... Gis Moll
към текста >>
57.
Поеми от Кабир
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Еvelin Underhill поемите на Кабир, за да изрази своята дълбока
обич
към индуския мистик и певец.
КАБИР На запад почти всички познават Рабиндранат Тагор, ала малцина знаят нещо за Кабир, един от живите извори, от които индуският поет обилно е черпил. Малцина знаят, макар че сам Тагор е превел на английски, заедно с М.
Еvelin Underhill поемите на Кабир, за да изрази своята дълбока
обич
към индуския мистик и певец.
За Кабир не може да се каже „кога" е са живял. Не че не се знае кога приблизително се е родил и колко е живял! Роден е в Бенарес към 1440 год. от родители мохамедани. Но той е от ония, които са вечно настоящи.
към текста >>
58.
В камъка на пръстена - Georg Nordmann
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Искаш ли да схванеш човека,
обича
ли Бога, погледни го в очите!
Един поглед само е достатъчен да определи за през целия живот пътя на един човек! Един поглед само, един поглед!... Очите рушат и очите издигат. Искаш ли да познаеш, чист ли е човек, погледни го в очите. Искаш ли да разбереш, говори ли истината човек, погледни го в очите.
Искаш ли да схванеш човека,
обича
ли Бога, погледни го в очите!
Казано е; мисълта е създала ума; чувствата са създали сърцето. Тогава и животът на душата е създал очите. Пръв обект и първо вдъхновение на поета е било човешкото око. Две тайни таи живота: небето с лъчезарните звезди и човека с живите очи. Дълбоко е небето, красиво е окото!
към текста >>
59.
Небесното знамение – Gis Moll
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Дълг е на всяка майка, която
обича
своята рожба, да осигури чрез храната притока на витамини в млякото на гърдите си.
Да припомням ли случая с болестите на безвитаминното хранене? - В далечния изток умират хиляди хора в страшни мъки поради прекалено изтънчените вкусове. Пък и в наши дни много от телесния упадък, особено на бедните в големите градове, се дължи на недоимък от витамини, поради еднообразната и неестествена храна. А това е пагубно колкото за отделния индивид, повече за поколението, защото води към сигурно израждане. Подрастващият организъм на малкото дете понася най-пакостно липсата на витамини.
Дълг е на всяка майка, която
обича
своята рожба, да осигури чрез храната притока на витамини в млякото на гърдите си.
Потребата от витамини е изразена в инстинкта на много животни да се стремят с особена жажда към храна богата на такива. Вълкът изяжда най-напред вътрешните органи на жертвата си, като бъбреци, чер дроб и пр., в които животното складира в запас витамини. Ескимосите, които се хранят само с месо, което е бедно на витамини, с особен апетит ядат полусмляната растителност из стомаха и червата на убитото животно. Тогава явява се въпрос, какво и колко требва да ядем, за да задоволим всестранно нуждите на нашия организъм? Организмът се нуждае от разнообразни белтъчини, които да му набавят разнообразни аминокиселини, от които той гради своята жива материя.
към текста >>
60.
Живи барометри – Добран
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
„Защо ми е съществуванието, когато няма нищо вечно и непреривно, което да
обичам
", рече сърцето ми и зарида.
Те яростно хвърляха камъни и ревяха непрестанно: „Той иска да ни бъде, морализатор и затова трябва да се убие с камъни”. Когато езерото ми се обърна на блато, аз побягнах към пустинята. Бурята на отчаянието загаси кандилото на вярата ми и мислите ми изгубиха пътя към бъдещето. Сърцето ми не разбираше вече светлината на слънцето и звездите бяха вече без значение. Аз вървях без посока и без път, както това бива в мрака и не се надявах вече на нищо, както слепият не се надява никога на очите си.
„Защо ми е съществуванието, когато няма нищо вечно и непреривно, което да
обичам
", рече сърцето ми и зарида.
В мъката си паднах по очи на земята и изливах сълзите си. Когато така лежах някой се допря до мене и ми рече: „Сине мой, кое е това, което те кара толкова да скърбиш? " Аз си подигнах очите и видях пламъка в погледа на този, който ме викаше. „Светлината от кандилото на моята вяра угасна, аз изгубих посоката и пътя към бъдещето, и сърцето ми няма вече какво да люби", казах аз и отново паднах по очите си. И отново се допря този, който имаше светлината в очите си и пак ми рече: „Сине мой, ето, ти вече си смел, защото опита силата на отчаянието.
към текста >>
61.
Молитвата на най-чистия човек по сърце
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Човек с естетически вкус, но без поезия и
обич
към природата, към възвишеното и идеалното.
Чело – хубаво, възвисоко, в основата си над носа издадено – признак на човек със силна индивидуалност, с наблюдателен и практичен ум. Слепоочните области – средно развити; уши – правилни и близо прилепени при главата – белег на материален порядък. Влакната на брадата малко възредки и възчервени – белег на импулс и упорство. Глава – валчеста, общ размер околовръст над ушите 56 – 60 сантиметра; със силно развита и издигната теменна област – белег на човек с голямо самообладание, самоуважение, гордост, взискателност и тщеславие; религиозно чувство притежава, но едностранчиво развито; милосърдие проявява, но само към себе си и нему близките. Лицето – възбледо, бяло, с нос от гърко-римски тип.
Човек с естетически вкус, но без поезия и
обич
към природата, към възвишеното и идеалното.
Човек със силна вяра, но вяра само в своя ум, с голяма надежда, но надежда само в своята сила. Има религия, но в тази религия почита, уважава само себе си. Ако влезем в неговия храм, ще намерим на първо място не образа на Исуса Христа, а неговия собствен портрет и на мястото на света Богородица, Иоан Кръстител и другите светии – наредени неговите деди и прадеди, на които той кади тамян и възнася молитви – ,,славен, велик е нашият род". Човек интелигентен, който събира познания в живота, запознат с еврейската кабала и с принципите на тогавашната цивилизация и, ако би живял в наше време, щеше да минава за виден писател, философ, художник, държавник и духовен глава. Защо Христос изважда този тип?
към текста >>
Имате човек със среден ръст, въздебеличък; крака – възкъси, ръце – дебели, пръсти –също въздебели и заострени, лице – валчесто; стомашна система – прекрасно развита -
обича
да похапва повечко и да попийва.
Та затова се обръща към фарисея и му казва: „Ти и себе си лъжеш, и хората, и Бога: много от твоите праотци са вършели престъпления и затова ти нямаш право да казваш: „Аз не съм като тия. И понеже няма смирение в твоята душа, твоята молитва не може да бъде приета и ти не може да бъдеш оправдан. Вие, фарисеите, сте изопачили Божия Закон, като сте турили лицемерието отгоре Му за покривало. Престанете да се представяте за такива, каквито не сте, понеже Бог не е човек, който може да се лъже от външния вид; Той гледа на вашето сърце и според него ви оценява". Сега, да се .обърна към другия тип – към митаря.
Имате човек със среден ръст, въздебеличък; крака – възкъси, ръце – дебели, пръсти –също въздебели и заострени, лице – валчесто; стомашна система – прекрасно развита -
обича
да похапва повечко и да попийва.
„Предстои ми дълъг път да извървя, аз трябва да имам храна" — така си философствува той, и затова става бирник; от тук ще изпроси, от там ще вземе и пооткрадне, напълва си торбата. ,,Ти правиш като мене, ще извиниш, може да го сметнеш за кражба, но трябва ми. Не искаш ли да ми го дадеш, ще си го взема насила или открадна". Казах – митарят има лице възвалчесто, вежди дебели, брада отдолу широка – каквото предприеме, с успех го свършва. На възраст е между 40 – 45 години.
към текста >>
62.
Бъдещи насоки в музиката – К. Ик.
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Аз ти благодаря, че така хубаво е вън, че растат цветя, пеят птички и палмите раждат сладки фурми; и за всичко добро, което Ти си подарил на нас; всички да те
обичат
така, както аз и да те възхваляват по-добре от мен, защото аз съм още малък и не са ме учили на мъдрост – вече достатъчно... – Лошо дете!
Ах, лошо дете! Момчето знаеше, че то не ще избегне молитвата и за да може по-скоро наново да изтича на двора, то набързо обърна очи и ръце към небето и с нисък и креслив глас, на един дъх започна да се моли. – Аз ти благодаря, добри Боже Амон, че запази днес татко от нещастни случки и на мама даде пшеница за плоска баница... И какво още!... Че ти създаде небето и земята и прати на нея Нил, който ни носи хляб... И какво още?... Ах, аз вече знам!...
Аз ти благодаря, че така хубаво е вън, че растат цветя, пеят птички и палмите раждат сладки фурми; и за всичко добро, което Ти си подарил на нас; всички да те
обичат
така, както аз и да те възхваляват по-добре от мен, защото аз съм още малък и не са ме учили на мъдрост – вече достатъчно... – Лошо дете!
– мърмореше писаря, навеждайки напред своя регистър. — Лошо дете, ти небрежно чествуваш Амон... Но Фараонът в чудния глобус забеляза съвсем друго. Молитвата на немирното дете като чучулига се издига към небето, хвърчейки и размахвайки крилата си, бързаше все по-високо и по-високо до трона, където вечният Амон с ръце върху коленете се опияняваше в съзерцание на собственото си всемогъщие. После тя се вдигна още по-високо, до главата на Бога и запя на него с детски глас. – И за всичко добро, което ти подари на нас, всички да те обичат, както аз.
към текста >>
– И за всичко добро, което ти подари на нас, всички да те
обичат
, както аз.
Аз ти благодаря, че така хубаво е вън, че растат цветя, пеят птички и палмите раждат сладки фурми; и за всичко добро, което Ти си подарил на нас; всички да те обичат така, както аз и да те възхваляват по-добре от мен, защото аз съм още малък и не са ме учили на мъдрост – вече достатъчно... – Лошо дете! – мърмореше писаря, навеждайки напред своя регистър. — Лошо дете, ти небрежно чествуваш Амон... Но Фараонът в чудния глобус забеляза съвсем друго. Молитвата на немирното дете като чучулига се издига към небето, хвърчейки и размахвайки крилата си, бързаше все по-високо и по-високо до трона, където вечният Амон с ръце върху коленете се опияняваше в съзерцание на собственото си всемогъщие. После тя се вдигна още по-високо, до главата на Бога и запя на него с детски глас.
– И за всичко добро, което ти подари на нас, всички да те
обичат
, както аз.
При тези думи Богът, потънал в съзерцание, отвори очи и падна от тях върху света лъч на щастие. От земята до небето зацарува безгранично мълчание; – всяка скръб, всеки страх, всяка несправедливост престана. Съскащата стрела увисна в въздуха, лъвът спря своя скок върху сърната, вдигнатия бастун не падна върху гърба на роба. Болният забрави за своята болка, сбъркалият в пустинята пътник – за глада, затворника – за веригите. Успокои се бурята и спря вълната, готова да потопи кораба.
към текста >>
63.
Из „FRUITGATHERING” – Рабиндранат Тагор
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
* * * Не
обичам
да държа в хамбарите си зърното.
За Него ли? От Него ли? В Него ли? Бог – незнайния във всичко. Ала Той изпълва сърцето.
* * * Не
обичам
да държа в хамбарите си зърното.
Нивите са разорани, и зърното посято. Аз го чувам как диша – покълва – расте. Аз съм в зърното си. Влагата ме радва, И слънцето ме радва, Защото зърното расте. Нали е радостно да чувствуваш, че зърното расте?
към текста >>
64.
Пролетта на свободния – Иедидия
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Седях с наведена глава до дънера на старото дърво ù, живеех сам часовете на мъката за своята книга, защото я
обичах
.
Дълго време ходих безутешно да я търся, защото тя носеше в себе си слова на мъдрост и след като я не намерих, седнах до стъблото на един стар бук и се отдадох на своята тъга. Гората беше пуста, нямаше никой да ме утеши. Потокът, запътен отдалеко течеше бъблив надолу и неговата песен беше чужда на моята тъга. Тих лъх повяваше. шепнеха си нещо листата, но никой ми не рече дума да ме утеши в моята мъка.
Седях с наведена глава до дънера на старото дърво ù, живеех сам часовете на мъката за своята книга, защото я
обичах
.
Слънцето се издигаше високо. Неговите лъчи минаваха вече през клоните на дърветата, през трепкащите листи и падаха като малки златни дискове по меката постилка на гората. Някъде на клоните по стария бук кацна славей и запя своята утринна песен. Никога не бях чувал да пеят птичките така. Това не беше само песен.
към текста >>
65.
Витоша (стихове) - Х.
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Аз
обичам
тая пролет, тя се чете по лицето на човека, нея я издават очите.
Пролетта не е годишно време, както си учил, тя е състояние. Състояние, което омагьосва природата. То омагьосва човека. Тъгата изчезва от него. Пролетта е слънце в душата.
Аз
обичам
тая пролет, тя се чете по лицето на човека, нея я издават очите.
Хората наричат това любов..., не бих заменил моята пролът с тяхната любов. Защото от тяхната любов те не са весели, те страдат от нея и тъкмо от нея биват нещастни. А в пролетта е тъй светло' Там няма ревност, защото няма и обект, няма страх, защото всичко в света и отвъд него е нейно, няма страдание защото благото което изтича от нея, е обилно. Скоро видях човек, в когото цъфти пролет, той влезе в стаята ми. Напъпилият шибой, разтвори цветчетата си и заля стаята с благоухание.
към текста >>
66.
Красота – А. Т.
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Тихо е и сладко и приятно, Кат че тук духът расте стократно Наш`те люде Витоша
обичат
... Ето ни при нашата полянка Гдето нежни гранки се развили.
ВИТОША На Великден отидохме горе, Горе, горе там на планината, Где е светло, чисто и високо, Где се вижда вредом на широко, Там криле где никнат на душата. Там бяхме ний на брой не малко, Жени, мъже: деца и старци, Весело нагоре пеем песни, Гледаме тез прелести чудесни И сме волни, волни като птици. Слънцето изгрява веч от изток, Лъчите му вредом се разливат. В долините сребърни реките Къпани на слънцето в лъчите Те пред нас, като живи се разкриват. А градът потънал като в дрямка Във мъгливи синкави воали Вредом там Великден се празнува Всеки днеска сладко си хортува, Майка нежно чедото си гали... Витоша е в пурпурно сияние Кат че рози снежни връх обкичват.
Тихо е и сладко и приятно, Кат че тук духът расте стократно Наш`те люде Витоша
обичат
... Ето ни при нашата полянка Гдето нежни гранки се развили.
Ранобудници дърва събрали И огньове буйно запламтяли, Чайници кипят със всички сили. Пихме ние тук вода гореща, Хапнахме си сладко и се смяхме, А след туй с милият ни Учител В кръга три у горската обител Правихме гимнастика и пяхме. След това дъждец ни поокъпа. Но безстрашни горски ветерани, Не боим се ний от дъжд и влага Знаеме, че Бог и с туй помага, Във дъждеца бисери са сбрани. Къпи дъжд, милвай ни главите!
към текста >>
67.
РАЗУМНОСТТА В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Едно младо момче, унгарец, Пекцели, имало един бухал, който много
обичал
и наблюдавал в своите променения.
Един поглед може да измени коренно живота на човека и да го преобрази до неузнаваемост. Очите са душата на човека. Те са двигатели на неговия живот. * КАК Е ПРОИЗЛЯЗЛА НАУКАТА ЗА ОКОТО? Случайността е открила и родила много науки, случайността е открила и родила науката за окото.
Едно младо момче, унгарец, Пекцели, имало един бухал, който много
обичал
и наблюдавал в своите променения.
Този бухал имал светложълти, портокалени ириси на очите. Един ден десният крак на птицата се счупил и Пекцели, като отишъл да превърже крака, забелязал, че съответният ирис на окото имал вече една черна линия през средата. Пекцели се заел сериозно с неговото лечение и когато кракът бил излекуван, за негово голямо учудване, той забелязал, че и черната линия на ириса изчезнала, като оставила малка следа. Този случай, или това съвпадение, накарало младия Пекцели да наблюдава по-зорко знаците на ириса в окото на бухала в паралел с промените на неговия живот. Така той дошъл до едни постоянни положения на съответствие между живота на бухала и промените в ириса.
към текста >>
а сивото трябва да
обича
.
На сините очи трябва размишление, за да имат нещо в себе си; на кафявите - изживявания, за да дадат нещо на другите, а сивите требва да са заети с работа - тогава всичко е в ред и нормалност. Сините взимат, кафявите дават, а сивите се трудят, мир да спечелят. Сините дават мисъл, кафявите - блага дума, а сивите извършват нещо. По всяко време едно дело добре сторено, е право на сивото око. Синьото око се надява, кафявото вярва.
а сивото трябва да
обича
.
********* Ще завърша статията с няколко цитата от един виден съвременен философ, мъдрец и Учител на човечеството: „Всяка форма в природата е израз на една Божествена мисъл. В този смисъл окото е жива Божествена форма, в която е написано, как е устроен животът на човека; в него е написано, как е създадена слънчевата система и най-после, как е устроен целият космос. Окото на човека е създадено най-после. То има най-висок произход. Следователно, който може да чете по окото, той е учен човек".
към текста >>
68.
ВЕСТИ И КНИЖНИНА
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Според
обичая
, след залез, вратата не се отваряше.
Всеки ден растеше той в своя характер и онази висока, благородна интелигентност беше преобразила и продължаваше да преобразява неговия образ. Чело, вежди, очи, нос, брада трептяха в чудна хармония. Една сутрин, когато бяха излезли на високия връх да се пропият от царствената тишина на планината, Учителят му каза: „Днес ние ще се върнем при вашите." Това не учуди младежа, понеже резките промени бяха нещо обикновено тук. Бавно през целия ден се спущаха по стръмните склонове на планината и когато слънцето изпращаше последния си лъч, те видяха отново големия град, стигнаха неговите порти, но беше вече съвсем тъмно. Тя бе затворена, чу се леко чукане, но никакъв отговор.
Според
обичая
, след залез, вратата не се отваряше.
Така останаха двамата да прекарат нощта под високите стени. Минаха минути, а може би и час, в приятно мълчание. „В този голям град не ме очаква нищо друго, освен това, да бъда цар" - прекъсна младежът пръв мълчанието. „Никой път не сме говорили по това, аз не см ви запитвал, но кажете ми, да стана ли цар, или не? " Така запита младежът онзи, който му бе ръководна звезда в пътя.
към текста >>
Той
обичаше
хората като свои братя, искаше да им помогне, защото схващаше тяхното угнетено състояние.
Минаха минути, а може би и час, в приятно мълчание. „В този голям град не ме очаква нищо друго, освен това, да бъда цар" - прекъсна младежът пръв мълчанието. „Никой път не сме говорили по това, аз не см ви запитвал, но кажете ми, да стана ли цар, или не? " Така запита младежът онзи, който му бе ръководна звезда в пътя. Когато произнесе последната дума, сърцето му се сви от мъка, защото, наистина, той желаеше да се прояви, да реализира своите планове, за едно всемирно благоденствие на всичко живо.
Той
обичаше
хората като свои братя, искаше да им помогне, защото схващаше тяхното угнетено състояние.
А най-прекият път, както той разбираше, беше трона. Ясно и реално, като на длан, виждаше той чрез своето въображение онзи ред, порядък и щастлив живот, плод на неговите мъдри закони. Потопен в този захлас, продължаваха да се редят образи един след друг, все от тази епоха. Когато образите захванаха да се повтарят, той слезе от този мир. Погледна своя Гуру, образът на когото беше особено измъчен, очите му бяха влажни и неизпитана мъка се струеше от тях.
към текста >>
Той изживя това мизерно състояние и сви се сърцето му от страшна мъка, защото
обичаше
хората.
Когато образите захванаха да се повтарят, той слезе от този мир. Погледна своя Гуру, образът на когото беше особено измъчен, очите му бяха влажни и неизпитана мъка се струеше от тях. Никога той до тогава не беше виждал такава рязка промяна в този могъщ образ. Това произведе силно сътресение в съзнанието на ученика и тласна неговия ум в друга посока. Той видя себе си на една височина, а под нозете си големия град, който сега беше особено преизпълнен от хора, движещи се като мътни маси вода по широките улици без никаква цел, като се озверяваха, лъжеха се един друг, потискаха се слабите и всичко това приличаше на зверилница.
Той изживя това мизерно състояние и сви се сърцето му от страшна мъка, защото
обичаше
хората.
Реши и слезе при тях да ги избави, като търпеливо, на всички поотделно посочваше пътя км един по-красив живот, на взаимно уважение, на взаимна услуга. Така ги учеше той години, векове, хилядолетия и всички станаха добри - интелигентност се отпечата на техните лица, бяха щастливи и доволни от новия си живот. Но слаб бе този образ, той идеше някъде отдалеч. Скоро първият мир със своите ярки образи отново завладяха неговата същина. „Да, така ще бъде много по-бързо, още сега, а иначе!...
към текста >>
Неизпитана мъка почувствува той при тази загуба на най-
обичния
си и като не знаеше изкуството да се владее, той би заплатил с останалата част от живота си.
Скоро първият мир със своите ярки образи отново завладяха неговата същина. „Да, така ще бъде много по-бързо, още сега, а иначе!... О, векове, хилядолетия даже. И когато се сепна и отвори очи, да чуе отговора, той видя, че беше сам. Изпърво не вярваше на очите си, но ярко светещата луна му даде възможност да провери това.
Неизпитана мъка почувствува той при тази загуба на най-
обичния
си и като не знаеше изкуството да се владее, той би заплатил с останалата част от живота си.
Но къде отиде той? Цялата нощ се луташе младежът да отгатне това. Докато уморен от дългия път през деня и безсънието на нощта падна пред западните врата на града, тъкмо когато звездите бързаха да се скрият от пламтящата зора на изтока. Малко след това, когато първите слънчеви лъчи бяха емулсирали пространството, чу се висока прозявка, многократно изкашлюване, някакво щракане, адско скърцане и двете крила на портата широко се отвориха. Очерта се едрата, почерняла от слънцето, фигура на вратаря.
към текста >>
Той
обичаше
да става рано, когато утрото обещаваше да бъде хубаво.
Събуди се младежът, бързо се справи със странното си положение и след като учтиво поздрави вратаря, с отмерени леки стъпки се запъти към вътрешността на големия град. Видът и промивните в града от неговото отсъствие не му правеха впечатление. Той беше зает с нещо друго, с нещо съвсем далечно от обикновеното, искаше да си даде равносметка на всичко преживяно в последните моменти. Така той незабелязано се изправи пред двореца на своя татко. Тази сутрин царят се беше събудил особено рано.
Той
обичаше
да става рано, когато утрото обещаваше да бъде хубаво.
Едно доволство се четеше на неговото лице. Случайно погледна през прозореца, който водеше км главната порта и видя странника, който разговаряше с началника на войниците, които пазеха входа. Особеното му лице, държанието, всичко му се видя познато. Той удари звънеца и заповяда на влезлия роб да повикат стоящия на вратата младеж. Една радост озари лицето му от това си решение.
към текста >>
69.
ОКОТО И НАУКАТА
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
И наистина, великият идеал в живота на човека е да го
обичат
и да
обича
.
Това обнадеждва и повдига човека. ,.Постоянно се обновявайте"! Ще кажете: как ще стане това? - Чрез закона на Любовта. В този закон се включва красота, знание, мъдрост, доброта.
И наистина, великият идеал в живота на човека е да го
обичат
и да
обича
.
Бога всички обичат, но и Той отговаря разумно на всички души. За да те обичат, ти не трябва да живееш в личността. Личността е живот на листата по дърветата. Каква е тяхната съдба, всички знаете: напролет се развиват, есен окапват, през зимата съвсем ги няма. За всинца ни е необходима една постоянна вътрешна обнова.
към текста >>
Бога всички
обичат
, но и Той отговаря разумно на всички души.
,.Постоянно се обновявайте"! Ще кажете: как ще стане това? - Чрез закона на Любовта. В този закон се включва красота, знание, мъдрост, доброта. И наистина, великият идеал в живота на човека е да го обичат и да обича.
Бога всички
обичат
, но и Той отговаря разумно на всички души.
За да те обичат, ти не трябва да живееш в личността. Личността е живот на листата по дърветата. Каква е тяхната съдба, всички знаете: напролет се развиват, есен окапват, през зимата съвсем ги няма. За всинца ни е необходима една постоянна вътрешна обнова. Не мислете, че за да се обновите трябва да дойдете в съгласие с окръжаващата среда.
към текста >>
За да те
обичат
, ти не трябва да живееш в личността.
Ще кажете: как ще стане това? - Чрез закона на Любовта. В този закон се включва красота, знание, мъдрост, доброта. И наистина, великият идеал в живота на човека е да го обичат и да обича. Бога всички обичат, но и Той отговаря разумно на всички души.
За да те
обичат
, ти не трябва да живееш в личността.
Личността е живот на листата по дърветата. Каква е тяхната съдба, всички знаете: напролет се развиват, есен окапват, през зимата съвсем ги няма. За всинца ни е необходима една постоянна вътрешна обнова. Не мислете, че за да се обновите трябва да дойдете в съгласие с окръжаващата среда. Не, искате ли да се обновите, не гледайте, дали вън сняг вали или дъжд, дали времето е облачно или слънце грее.
към текста >>
70.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
За постигането на това е необходима усилена работа над себе си, неуморен труд и постоянство, наблюдение и опитности, усилие на волята и
обич
към знанието и работата".
Такъв човек смятат за гениален. Такива примри има много в живота. Придобивките на времето са сигурни. Каквото е постигнато бавно, то е не само сигурно, но и вярно. „У човека има заложени скрити сили, с които той може да разгърне страниците на своите способности и таланти във всяко отношение и да ги разработи.
За постигането на това е необходима усилена работа над себе си, неуморен труд и постоянство, наблюдение и опитности, усилие на волята и
обич
към знанието и работата".
към текста >>
71.
НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
„Без да
обичаш
човечеството, ти не можеш да растеш" Учителя
По нея е написана историята на човека, на нея е отпечатан характера му и способностите му, законите и силите, които го движат. Тая книга е винаги с нас. Бог, със своята Мъдрост и Любов, е написал там тия работи, за да бъдат винаги пред нас, да ги изучаваме и използуваме. Така ще събудим ценни качества, които дремят в нашето съзнание. И те, разумно управлявани, както ръката управлява пръстите, могат да свършат чудеса, тъй както правят пръстите, когато с единодушно движение управляват ралото или машината, движат перото на поета или лъка на цигуларя.
„Без да
обичаш
човечеството, ти не можеш да растеш" Учителя
към текста >>
72.
РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Ревниво пази своята независимост и
обича
свободата.
Отличава се с необикновени способности, проницателен ум, богато въображение, със смели и дълбоки идеи. Като писател, той няма равен на себе си; той е забележителен като велик художник. Благородното му и нежно сърце е всякога пропито с меланхолия и тъга. Той. е изкусен дипломат, забележителен държавен мъж; има големи политически планове и обширни замисли; партизанин на мъдрата, широка и честна политика, той не одобрява и презира низките средства и околните пътища. Надарен с силна воля, той е непоколебим в своите мнения и принципи.
Ревниво пази своята независимост и
обича
свободата.
Той не обича да ласкае, имайки съзнание за своето достойнство и заслуги; пред никого не превива гръб. Не може да бъде сразен от враговете си. Той стъпва смело в борбата и с риск да изгуби свободата си, задържа се на политическото поприще със своето смело и остро осъждане силните на деня. Дълбоко предан на отечеството си, той мечтае само за неговото щастие и величие. Той не е обикновен честолюбец; неговото честолюбие е благородно и гордо.
към текста >>
Той не
обича
да ласкае, имайки съзнание за своето достойнство и заслуги; пред никого не превива гръб.
Като писател, той няма равен на себе си; той е забележителен като велик художник. Благородното му и нежно сърце е всякога пропито с меланхолия и тъга. Той. е изкусен дипломат, забележителен държавен мъж; има големи политически планове и обширни замисли; партизанин на мъдрата, широка и честна политика, той не одобрява и презира низките средства и околните пътища. Надарен с силна воля, той е непоколебим в своите мнения и принципи. Ревниво пази своята независимост и обича свободата.
Той не
обича
да ласкае, имайки съзнание за своето достойнство и заслуги; пред никого не превива гръб.
Не може да бъде сразен от враговете си. Той стъпва смело в борбата и с риск да изгуби свободата си, задържа се на политическото поприще със своето смело и остро осъждане силните на деня. Дълбоко предан на отечеството си, той мечтае само за неговото щастие и величие. Той не е обикновен честолюбец; неговото честолюбие е благородно и гордо. Той е справедлив, честен и безкористен.
към текста >>
Обича
разкоша и блясъка; не ламти за богатство, неговата щедрост е благородна, великодушна и царствена.
Той не е обикновен честолюбец; неговото честолюбие е благородно и гордо. Той е справедлив, честен и безкористен. Религиозен е по разсъдък и по чувство. Неговата дружба е дълбока, продължителна, но много рядко интимна. Любовта му - сантиментална, поетична - е повече на въображението, отколкото на чувствата.
Обича
разкоша и блясъка; не ламти за богатство, неговата щедрост е благородна, великодушна и царствена.
Има много почитатели, но и много врагове, които му завиждат повече на ореола на неговия гений, отколкото на обожанието от почестите. Едни го ласкаят, други го ненавиждат. Съдбата му е много променлива; достигнал до най-високите почести, той ту доброволно ще се отказва от тях, ту ще ги губи, благодарение на несправедлива немилост, Краят на неговата кариера ще завърши със скърби и големи нещастия, но неговата мъжествена и горда душа няма да се разколебае от ударите на съдбата, нито от човешката несправедливост и неблагодарност. Той ще пренася страданията си с необикновено величие и с религиозна покорност; ще умре тихо, с наслада за по-добър живот. Овален продълговат женски тип с влияние на планетите Венера, Меркурий и Луна.
към текста >>
Тя е вежлива, много сърдечна, чувствителна, предана и
обича
да прави добро на другите.
Веждите са руси, ясно очертани, малко извити, тънки, меки и гладки; очите - големи, прекрасни сини, ясни, украсени с дълги златисти ресници; погледът - девствен и ангелски; съвсем бела конюнктива; тънки клепачи; носът - пропорционален, тънък, правилен, изящен, малко дъгообразен, прав и тънък на края. Ноздрите - продълговати и изящни; устата - малка, прекрасно очертана; розови устни, тънки, много добре окръглени и с необикновена прелест; малка брадичка тънко очертана и особено красива. Цвят на лицето е като бела лилия; великолепна кожа, мека, нежна и много тънка; златоруса коса, мека като коприна и къдрава; тънка и грациозна шия, ослепително бяла. Рамене - тесни, грациозни и възхитителни; има много грациозно телосложение; жива, скромна и много лека походка; нежен глас със сребрист тембър. Тези черти показват младо момиче, много впечатлително, с приятно и просто държане, необикновено привлекателно.
Тя е вежлива, много сърдечна, чувствителна, предана и
обича
да прави добро на другите.
Има нежно, великодушно и състрадателно сърце; тя е търпелива, покорна и много кротка. Боязлива, скромна, замислена, меланхолична и мечтателна, тя страни от светските удоволствия и вълнения. Обича спокойния прост и тих живот; за нея семейният живот е плен с прелести, с своето благонравно влияние, тя внася в него мир и щастие Нейната целомъдрена красота покорява всички. Тя е сантиментална, поетична и обича да прекарва цели часове в съзерцание на луната. Чистото и звездно небе извиква нейния възторг; в опиянението на своя възторг, тя се пренася в небесните сфери.
към текста >>
Обича
спокойния прост и тих живот; за нея семейният живот е плен с прелести, с своето благонравно влияние, тя внася в него мир и щастие Нейната целомъдрена красота покорява всички.
Рамене - тесни, грациозни и възхитителни; има много грациозно телосложение; жива, скромна и много лека походка; нежен глас със сребрист тембър. Тези черти показват младо момиче, много впечатлително, с приятно и просто държане, необикновено привлекателно. Тя е вежлива, много сърдечна, чувствителна, предана и обича да прави добро на другите. Има нежно, великодушно и състрадателно сърце; тя е търпелива, покорна и много кротка. Боязлива, скромна, замислена, меланхолична и мечтателна, тя страни от светските удоволствия и вълнения.
Обича
спокойния прост и тих живот; за нея семейният живот е плен с прелести, с своето благонравно влияние, тя внася в него мир и щастие Нейната целомъдрена красота покорява всички.
Тя е сантиментална, поетична и обича да прекарва цели часове в съзерцание на луната. Чистото и звездно небе извиква нейния възторг; в опиянението на своя възторг, тя се пренася в небесните сфери. Обича също да се скита в тайнствените гори и да бяга по зелените и весели ливади. Злото няма място в сърцето ù. Нейната душа никога не се омрачава от лоши мисли Набожна от сърце, нейната вяра не знае съмнения, а молитвата ù е смирена и пълна с вяра.
към текста >>
Тя е сантиментална, поетична и
обича
да прекарва цели часове в съзерцание на луната.
Тези черти показват младо момиче, много впечатлително, с приятно и просто държане, необикновено привлекателно. Тя е вежлива, много сърдечна, чувствителна, предана и обича да прави добро на другите. Има нежно, великодушно и състрадателно сърце; тя е търпелива, покорна и много кротка. Боязлива, скромна, замислена, меланхолична и мечтателна, тя страни от светските удоволствия и вълнения. Обича спокойния прост и тих живот; за нея семейният живот е плен с прелести, с своето благонравно влияние, тя внася в него мир и щастие Нейната целомъдрена красота покорява всички.
Тя е сантиментална, поетична и
обича
да прекарва цели часове в съзерцание на луната.
Чистото и звездно небе извиква нейния възторг; в опиянението на своя възторг, тя се пренася в небесните сфери. Обича също да се скита в тайнствените гори и да бяга по зелените и весели ливади. Злото няма място в сърцето ù. Нейната душа никога не се омрачава от лоши мисли Набожна от сърце, нейната вяра не знае съмнения, а молитвата ù е смирена и пълна с вяра. Това е една откровена и искрена душа, която не знае нито хитрости, нито лъжа.
към текста >>
Обича
също да се скита в тайнствените гори и да бяга по зелените и весели ливади.
Има нежно, великодушно и състрадателно сърце; тя е търпелива, покорна и много кротка. Боязлива, скромна, замислена, меланхолична и мечтателна, тя страни от светските удоволствия и вълнения. Обича спокойния прост и тих живот; за нея семейният живот е плен с прелести, с своето благонравно влияние, тя внася в него мир и щастие Нейната целомъдрена красота покорява всички. Тя е сантиментална, поетична и обича да прекарва цели часове в съзерцание на луната. Чистото и звездно небе извиква нейния възторг; в опиянението на своя възторг, тя се пренася в небесните сфери.
Обича
също да се скита в тайнствените гори и да бяга по зелените и весели ливади.
Злото няма място в сърцето ù. Нейната душа никога не се омрачава от лоши мисли Набожна от сърце, нейната вяра не знае съмнения, а молитвата ù е смирена и пълна с вяра. Това е една откровена и искрена душа, която не знае нито хитрости, нито лъжа. Много търпелива и кротка, тя се отличава със състрадание, милосърдие, чувствителност и благородство. Чувствата ù пълни с благородство и достойнство; тя умее да внушава уважение към нейната личност.
към текста >>
73.
ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА - Морис Метерлинк
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
В тези минути човек прощава на всички, съзнава себе си като същество, което
обича
, жертвува се, помага.
Когато човек желае да живее за красивото, доброто, когато копнее за един по-красив свят (виж стихотворението „Бор" от Ив. Вазов), това иде от душата. Тогаз последната ни шепне за всичките възможности, които се крият в нея. Всеки човек има тези свещени часове, когато душата, Божественото в човека се проявява повече или по-малко, за няколко мига може би или за повече. И веднага тя донася с себе си сила, радост, вяра, чистота, светлина, мир, любов.
В тези минути човек прощава на всички, съзнава себе си като същество, което
обича
, жертвува се, помага.
Той чувствува тогаз връзките си с целокупния живот на битието; за него в този момент всички са братя, сродни, близки, мили Това са минути на вдъхновение. Тогаз идват идеи. Защо, когато Божественото в нас се прояви, иде радостта? Защото оковите са паднали, ограниченията са паднали, и човек се чувствува свободен. Тогаз рухват границите между нас, разбираме единството на живота и се образува онази неразривна връзка между душите!
към текста >>
Само тези можем да познаем, които
обичаме
.
Учителят казва: „Постоянно ни идат светли мисли, светли чувства, благородни стремежи. Отде идат те? Те идат от Разумното, от Бога, който работи в нас. Всички благородни подтици човек получава от Възвишеното, което работи в него". И така, Любовта ни обгръща както от вън, така и отвътре.
Само тези можем да познаем, които
обичаме
.
Само тогаз очите ни се отварят и ставаме способни да видим в тях това, което друг никой не вижда. Майката обича детето си и вижда в него това, което никой друг не вижда- За другите това дете може да е бездарно, глупаво, лениво, но за нея то е добро, умно, даровито. Кой е прав? Тя е правата. Тя го обича и чрез любовта си тя може да вижда у него това, което никой друг не вижда.
към текста >>
Майката
обича
детето си и вижда в него това, което никой друг не вижда- За другите това дете може да е бездарно, глупаво, лениво, но за нея то е добро, умно, даровито.
Те идат от Разумното, от Бога, който работи в нас. Всички благородни подтици човек получава от Възвишеното, което работи в него". И така, Любовта ни обгръща както от вън, така и отвътре. Само тези можем да познаем, които обичаме. Само тогаз очите ни се отварят и ставаме способни да видим в тях това, което друг никой не вижда.
Майката
обича
детето си и вижда в него това, което никой друг не вижда- За другите това дете може да е бездарно, глупаво, лениво, но за нея то е добро, умно, даровито.
Кой е прав? Тя е правата. Тя го обича и чрез любовта си тя може да вижда у него това, което никой друг не вижда. Какви нови отношения ще има между нас, когато станем способни да виждаме в хората и в всички същества свещената книга! Тая свещена книга е Бог, Красивото, .което работи в всички души.
към текста >>
Тя го
обича
и чрез любовта си тя може да вижда у него това, което никой друг не вижда.
Само тези можем да познаем, които обичаме. Само тогаз очите ни се отварят и ставаме способни да видим в тях това, което друг никой не вижда. Майката обича детето си и вижда в него това, което никой друг не вижда- За другите това дете може да е бездарно, глупаво, лениво, но за нея то е добро, умно, даровито. Кой е прав? Тя е правата.
Тя го
обича
и чрез любовта си тя може да вижда у него това, което никой друг не вижда.
Какви нови отношения ще има между нас, когато станем способни да виждаме в хората и в всички същества свещената книга! Тая свещена книга е Бог, Красивото, .което работи в всички души. Когато прочетеш от нея макар и един лист, една страница, един ред, ти си вече в съприкосновение с Великото в света; това ще бъде важно откровение за теб. Новата култура носи нови отношения към всички същества., Само когато човек стане способен да вижда красивото в душите, тогаз отношенията ще престанат да бъдат механични, а ще бъдат връзка между душите. И тези връзки са истински и трайни.
към текста >>
74.
ТИХИЯТ ГЛАС - G. Normann
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Затова
обичам
приказките на слънцето, затова копнея по него.
Georg Normann МОЕТО РАЖДАНЕ Душата ми е пламък от вечния плам! Когато ме роди моята майка, на възхода на небето опъваше лък огнен знак.
Затова
обичам
приказките на слънцето, затова копнея по него.
Душата ми политна като падаща звезда, откъсната от огненото сърце на света. Далечни пилигрими видяха бляскава черта в нощта пред моя ден - тях срещнах в пътя към земята и те ме отведоха на север. С дрехата на северното царство облякоха душата ми. Дълго време стоях при Тях. Те поваляха тежки смолисти стебла на хилядолетни дървета и по цели дни коваха с тъпи удари кораб за далечно пътуване.
към текста >>
Затова
обичам
приказките на слънчевите страни, затова по слънцето копнея, братя мои!
Душата ми е отломък от вечният плам. Жилава тетива на лък изпъваше огнения знак, когато се родих, Той ми сочи пътя. По него са минали мнозина. Душата ми е огнена птица, живяла в северното царство, облечена в дрехата на северна земя. Отломък е душата ми от вечния плам!
Затова
обичам
приказките на слънчевите страни, затова по слънцето копнея, братя мои!
.................................................... „От онези хора, у които живее Божествената Любов, лъха една особена топлина, едно особено разширение. Дето и да влезе такъв човек, носи мир за всички окръжаващи. Всички същества, даже най-малките, чувствуват тази Любов". Учителят
към текста >>
75.
ЕКЛЕКТИЧЕСКАТА КОЛОНИЯ В МЕКСИКО - А. Б.
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Научи ме да
обичам
като тебе с вечна любов!
ВЕЛИКИЯТ КОПНЕЖ Една пролетна утрин на неговия живот той видя вечно влюбената зора, облечена в разноцветна коприна и накитена с украшения от мораво сребро и червено злато; тя стоеше на изток и с трепет очакваше слънцето, вечният извор на творческата светлина, която носи живота. „О!
Научи ме да
обичам
като тебе с вечна любов!
" извика певецът на зората във своето възхищение и с тревога в сърцето си очакваше думите ù. Но в този миг слънцето я погледна и зората побледня от любовен копнеж при неговия поглед. Младият певец гледаше любовта на зората и на слънцето и в душата му се роди неприкривания копнеж да намери онзи, чието дихание е животът на творенията и словото, на когото е тяхното начало. Но ето, когато го повика с думи и го диреше с погледа си, той не се отзова на виковете му и не се показа на очите му. Скръб се роди тогава в сърцето на певеца и той го повика със скръб на сърцето си.
към текста >>
76.
Списанието PDF
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
La Universa ka la Kosma Аmo (Мировата Любов и Космичната
Обич
) — П.
Ватралски. 4. La Revekigo de la kolektiva konscio (Пробуждане на Колективното съзнание) - П. Дънов. 5. La Nova Homaro (Новото Човечество) - П. Дънов. 6.
La Universa ka la Kosma Аmo (Мировата Любов и Космичната
Обич
) — П.
Дънов. 7. La Nova Vivo (Новият Живот) - П. Дънов. 8. La Mallarga Vo|o (Тесният път) - П. Дънов. 9,10.
към текста >>
77.
Пътят на познанието - Рудолф Щайнер
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
В старо време имало един богат човек, собственик на много овци, кокошки, прасета... Той
обичал
да си похапва добре, вследствие на което в двора му често ставали жертвоприношения.
Тия насоки водят към пробуждане на спящата човешка душа. От грехопадението насам, вече цели 8000 години как човекът е потънал в гъстата материя и опиянен от греха, той се намира в едно наркотическо състояние. И днес всички казват, че хората са и лоши и добри, че в света има и добра и зла воля. Кое е вярното? Какви са хората, това може отчасти да разберете от следния пример.
В старо време имало един богат човек, собственик на много овци, кокошки, прасета... Той
обичал
да си похапва добре, вследствие на което в двора му често ставали жертвоприношения.
Всички тия животни забелязали, че всеки ден липсвало по едно от тях и решили да изпратят специална делегация при своя господар с молба да не прави тия жертвоприношения. Обаче, господарят им не ги послушал. Тогава те отправили същата молба към Бога. Не се минало много време и техният господар станал вегетарианец, оставил ги свободно да живеят. Защо? - Бог проговорил на този човек.
към текста >>
на вечното обновяване изисква да
обичащ
непреривно.
Днес съвременните хора влагат своята сила повече за разрушение, отколкото за съграждане. Какви грамадни резултати биха се произвели, ако силата на човешката мисъл би се впрегнала в положителна насока - км творчество и градеж! И тъй, законът на безсмъртието изисква няколко важни елемента. Първо, вложете Любовта като главен фактор в живота си. Законът на безсмъртието, т.е.
на вечното обновяване изисква да
обичащ
непреривно.
Вторият елемент на безсмъртието е човек да започне с живата светлина. В човешкия ум всякога трябва да има цветове, краски. При това положение, дойдат ли мъчнотии, трудности, човек всякога може наоколо си да създаде рай. Третият елемент на безсмъртието е човек всякога да бъде мирен, да не воюва със съседите си. В ума на човека никога не трябва да влиза мисълта да бъде господар на другите, нито пък да им бъде слуга.
към текста >>
Най-първо трябва да се избавим от кошмара, че окръжаващите хора ни препятствува Хората си препятствуват само когато не се
обичат
, а когато се
обичат
, не си препятствуват.
Вие искате много блага в живота, но не можете да се ползувате от тях. Не, искайте само един от 12-те престола и като седнете на него, спогаждайте се разумно със своите приятели. Христос говори на учениците си за второто битие, То е започнало вече. Ние мислим, че веднага можем да влезем в небето. Не, трябва да разберем, че у нас има скрити сили, дарби и способности, които трябва да се разработят и развият.
Най-първо трябва да се избавим от кошмара, че окръжаващите хора ни препятствува Хората си препятствуват само когато не се
обичат
, а когато се
обичат
, не си препятствуват.
Божественият принцип живее във всички живи същества и когато не живеят разумно, Той се опълчва срещу тях. Ако човек работи съгласно този принцип, той може правилно да развива своите дарби. Обаче, съвременните хора искат да блеснат изведнъж със своите дарби. Казвам, никой човек не може да бъде повече нещо от слънцето. Ти не можеш да огрееш целия свят.
към текста >>
Първото нещо: за да работиш в света, трябва да
обичаш
някого.
Обаче, съвременните хора искат да блеснат изведнъж със своите дарби. Казвам, никой човек не може да бъде повече нещо от слънцето. Ти не можеш да огрееш целия свят. Кой велик, учен човек от памтивека е успял да завладее целия свят и да го огрее като слънцето? И великите хора, като са разбирали този закон, казвали са: ако искате да бъдете свободни, любете Бога!
Първото нещо: за да работиш в света, трябва да
обичаш
някого.
Същият закон съществува и в природата. Ако слънцето не ни обича, и ако ние не го обичаме, можем ли да имаме живот? Между слънцето и нашия организъм има връзка; между Бога и нашата душа има връзка; между Божествения Дух и нашия ум има също така връзка, взаимност. Няма ли тази връзка, ние не можем да се развиваме. Някой се обезсърчил, отчаял, разгневил, не намира смисъл в живота.
към текста >>
Ако слънцето не ни
обича
, и ако ние не го
обичаме
, можем ли да имаме живот?
Ти не можеш да огрееш целия свят. Кой велик, учен човек от памтивека е успял да завладее целия свят и да го огрее като слънцето? И великите хора, като са разбирали този закон, казвали са: ако искате да бъдете свободни, любете Бога! Първото нещо: за да работиш в света, трябва да обичаш някого. Същият закон съществува и в природата.
Ако слънцето не ни
обича
, и ако ние не го
обичаме
, можем ли да имаме живот?
Между слънцето и нашия организъм има връзка; между Бога и нашата душа има връзка; между Божествения Дух и нашия ум има също така връзка, взаимност. Няма ли тази връзка, ние не можем да се развиваме. Някой се обезсърчил, отчаял, разгневил, не намира смисъл в живота. Има една магия, чрез която той може да излезе от това отрицателно състояние. Как? - Ще накарам да минат пред него десет красиви моми.
към текста >>
78.
НАЧАЛО НА НОВОТО - Г. Драганов
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Нали има моменти на вътрешно озарение, на подем, на радост, когато човек
обича
всички, иска да живее за другите, да се жертвува?
Б. Боев НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА Активното състояние Външната активност, която проявяват хората днес, не е още истинската активност, защото много от душевните сили остават при нея непроявени. Човешката дейност не трябва да бъде само нещо механично. При нея всички сили на душата трябва да бъдат активни. Има нещо в човека по-горно от личността - това е душата, възвишеното в човека.
Нали има моменти на вътрешно озарение, на подем, на радост, когато човек
обича
всички, иска да живее за другите, да се жертвува?
Това е проява на вътрешното, по-дълбоко естество на човека. В повечето наши постъпки ние не участвуваме напълно. Чрез тях ние задоволяваме целите на личността. Тогаз живеем един ограничен живот. Повечето наши постъпки не излизат от дълбокия извор на нашето по-дълбоко естество; при тях целият човек не е засегнат.
към текста >>
Ти ще
обичаш
това великото и Неговото присъствие, ще виждаш навсякъде около себе си.
Свободата носи радостта. Човек се издига до най-висшите сфери на дейност, когато последната представлява служене на Великото, служене на Първото Начало, което работи в него и в всички същества. Всичко красиво в нас иде от това Великото, Разумното, което прониква цялото битие. То е тъй близко до нас! Когато човек схване своето отношение към това Великото, тогаз той е вече от пробудените.
Ти ще
обичаш
това великото и Неговото присъствие, ще виждаш навсякъде около себе си.
И в тревата, и в цветята, и в дърветата, и в мушичките, и в изворите, и навсякъде ти ще обичаш Бога, Който работи в тях. Тогаз ти с благоговение ще се приближаваш до всяка човешка душа, защото тя е изявление на това Великото. „Корените на тая душа са извън времето и пространството" казва Учителят. В глъбините ù обитава един красив свят, дето растат най-чудни цветя. И тогаз всеки твой акт, ще бъде изявление на твоето отношение към Първото Начало, Великото в света.
към текста >>
И в тревата, и в цветята, и в дърветата, и в мушичките, и в изворите, и навсякъде ти ще
обичаш
Бога, Който работи в тях.
Човек се издига до най-висшите сфери на дейност, когато последната представлява служене на Великото, служене на Първото Начало, което работи в него и в всички същества. Всичко красиво в нас иде от това Великото, Разумното, което прониква цялото битие. То е тъй близко до нас! Когато човек схване своето отношение към това Великото, тогаз той е вече от пробудените. Ти ще обичаш това великото и Неговото присъствие, ще виждаш навсякъде около себе си.
И в тревата, и в цветята, и в дърветата, и в мушичките, и в изворите, и навсякъде ти ще
обичаш
Бога, Който работи в тях.
Тогаз ти с благоговение ще се приближаваш до всяка човешка душа, защото тя е изявление на това Великото. „Корените на тая душа са извън времето и пространството" казва Учителят. В глъбините ù обитава един красив свят, дето растат най-чудни цветя. И тогаз всеки твой акт, ще бъде изявление на твоето отношение към Първото Начало, Великото в света. Когато човек има старото разбиране на труда, „търговците на глоби" и „среброменителите" са в храма.
към текста >>
79.
МОЛИТВА - Мара Белчева
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Детето трябва да
обича
това, което проучва.
Принципът на активността - изисква дейност, активност от страна на детето при добиване на знания, вътрешна и външна. Тя е възможна, когато има интерес. Но кога ще има интерес? Само когато се пробуди в сърцето на детето великата и безгранична Божия Любов да вижда то красивото и доброто навсякъде, във всичко живо и в цялата природа, да възлюби Мъдростта, разляна във великия живот, тъй разнообразен по форми и тъй единен по същина - само тогава може да има истинска активност. Без Любов няма активност.
Детето трябва да
обича
това, което проучва.
Любовта е топлина, огън. Без Любов няма радост и щастие. Значи, Любовта е вътрешен двигател за дейност. Любовта трябва да бъде атмосферата на възпитанието и образованието. Принципите на нагледността изискват всички знания да се придобиват не по книги, отвлечено, сухо, словесно, а от природата чрез петте сетива, чрез нагледни образи и чрез преживяване - значи, чрез вътрешна и външна нагледност.
към текста >>
80.
ПЪТ НА ПОЗНАНИЕТО - Рудолф Щайнер
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Всички велики хора, почитани и признати за такива от цялото човечество, са
обичали
Истината,
обичали
са Бога.
Всички хора днес се отмятат. От какво? - От Истината. Всеки човек, който се отмята от Истината, бил той учен или прост, богат или беден, не е видял добро в света. Такъв човек велик не може да стане.
Всички велики хора, почитани и признати за такива от цялото човечество, са
обичали
Истината,
обичали
са Бога.
Щом обичате Бога, ще обичате и своите ближни; щом обичате ближните си, ще обичате всичко наоколо си. Само по този начин човек може да си създаде благоприятна среда за работа. Всичко, което Бог е създал в света, е живо. Днес хората плащат хиляди левове за статуята на някой велик скулптор. Колко повече трябва да плати човек за своята жива, безсмъртна статуя, дадена му от Бога?
към текста >>
Щом
обичате
Бога, ще
обичате
и своите ближни; щом
обичате
ближните си, ще
обичате
всичко наоколо си.
От какво? - От Истината. Всеки човек, който се отмята от Истината, бил той учен или прост, богат или беден, не е видял добро в света. Такъв човек велик не може да стане. Всички велики хора, почитани и признати за такива от цялото човечество, са обичали Истината, обичали са Бога.
Щом
обичате
Бога, ще
обичате
и своите ближни; щом
обичате
ближните си, ще
обичате
всичко наоколо си.
Само по този начин човек може да си създаде благоприятна среда за работа. Всичко, което Бог е създал в света, е живо. Днес хората плащат хиляди левове за статуята на някой велик скулптор. Колко повече трябва да плати човек за своята жива, безсмъртна статуя, дадена му от Бога? Колко години наред природата е сграждало тази велика статуя!
към текста >>
81.
БОГ И ЧОВЕК - Свами Вивекананда
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
И той се научава да
обича
Вечното, което живее във всички неща.
При тези упражнения човек скоро забелязва, какви големи преобразувания стават в него. Той се научава да определя важността на нещата според това, как е разбрал отношението на този предмет км Същественото, Вечното. Той дохожда до друга оценка и друго разбиране на света, отколкото по-рано. Неговото чувство има съвсем друго отношение към окръжаващия свет. Временното вече не го привлича заради него самото, както е било по-рано; то става вече и член и символ на Вечното.
И той се научава да
обича
Вечното, което живее във всички неща.
То му става близко, тъй както по-рано му е било близко временното. И благодарение на това, той не се отчуждава от живота, той се учи да оценява всяко нещо според неговото истинско значение. Даже суетната дреболия на живота не минава за него безследно, но човекът, който търси духовното, не се губи вече в него, а го изучава в неговите ограничени ценности. Той го вижда в истинската му светлина. Онзи, който би искал да витае само в облаците и така би изгубил живота, той би бил лош познавач.
към текста >>
82.
ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Някои страни на новия живот „Всички, които
обичаме
, се повдигат чрез нашата любов.
Учителят казва: „Любовта е дълбоката сила, която може да действува в природата. И тази природа отговаря на Любовта. Но Любов безкористна! " По този начин могат да се турят основи на ново земледелие. В това отношение могат да се правят опити с разни растения.
Някои страни на новия живот „Всички, които
обичаме
, се повдигат чрез нашата любов.
И всички, които обичат, се повдигат". „Без любов вие не можете да прогресирате в никой случай. Ако никого не обичате, вие не можете да прогресирате. Обичате ли Бога, Той ще бъде вътрешен стимул, и вие ще дадете израз на душата си." „Всички болести идат от дисхармонията." Учителят Новото разбиране на труда - това е пробуждане на душата. Човек е така близко до радостта на новия живот!
към текста >>
И всички, които
обичат
, се повдигат".
И тази природа отговаря на Любовта. Но Любов безкористна! " По този начин могат да се турят основи на ново земледелие. В това отношение могат да се правят опити с разни растения. Някои страни на новия живот „Всички, които обичаме, се повдигат чрез нашата любов.
И всички, които
обичат
, се повдигат".
„Без любов вие не можете да прогресирате в никой случай. Ако никого не обичате, вие не можете да прогресирате. Обичате ли Бога, Той ще бъде вътрешен стимул, и вие ще дадете израз на душата си." „Всички болести идат от дисхармонията." Учителят Новото разбиране на труда - това е пробуждане на душата. Човек е така близко до радостта на новия живот! Стига да дойде до новото разбиране на труда.
към текста >>
Ако никого не
обичате
, вие не можете да прогресирате.
" По този начин могат да се турят основи на ново земледелие. В това отношение могат да се правят опити с разни растения. Някои страни на новия живот „Всички, които обичаме, се повдигат чрез нашата любов. И всички, които обичат, се повдигат". „Без любов вие не можете да прогресирате в никой случай.
Ако никого не
обичате
, вие не можете да прогресирате.
Обичате ли Бога, Той ще бъде вътрешен стимул, и вие ще дадете израз на душата си." „Всички болести идат от дисхармонията." Учителят Новото разбиране на труда - това е пробуждане на душата. Човек е така близко до радостта на новия живот! Стига да дойде до новото разбиране на труда. Идването до последното не е един механичен процес; това е един дълбок вътрешен процес . Някой може да каже: „Ами какво ще стане с нас, когато почнем така да работим?
към текста >>
Обичате
ли Бога, Той ще бъде вътрешен стимул, и вие ще дадете израз на душата си." „Всички болести идат от дисхармонията." Учителят Новото разбиране на труда - това е пробуждане на душата.
В това отношение могат да се правят опити с разни растения. Някои страни на новия живот „Всички, които обичаме, се повдигат чрез нашата любов. И всички, които обичат, се повдигат". „Без любов вие не можете да прогресирате в никой случай. Ако никого не обичате, вие не можете да прогресирате.
Обичате
ли Бога, Той ще бъде вътрешен стимул, и вие ще дадете израз на душата си." „Всички болести идат от дисхармонията." Учителят Новото разбиране на труда - това е пробуждане на душата.
Човек е така близко до радостта на новия живот! Стига да дойде до новото разбиране на труда. Идването до последното не е един механичен процес; това е един дълбок вътрешен процес . Някой може да каже: „Ами какво ще стане с нас, когато почнем така да работим? " Какво може да стане?
към текста >>
Когато
обичаме
, прощаваме, ние сме радостни и това показва, че сме в Истината, че сме в хармония с разумната природа.
А при новото разбиране на труда всичко това се заменява с мир, радост и доверие в разумните сили, които работят в цялата природа. Причината на това се крие в следното: старото разбиране на труда - това е откъсване от колективния живот, от целокупния живот, от цялото. Оттам иде чувството на самотност и изоставеност. Казаното ще схванем, като вземем пред вид следния закон: когато едно състояние ти внушава тъга, скръб, униние, това показва, че ти не си в Истината, ти си в нереалността. Когато едно състояние ти причинява радост, лекота, то е истинно.
Когато
обичаме
, прощаваме, ние сме радостни и това показва, че сме в Истината, че сме в хармония с разумната природа.
Човек може да проверява опитно, когато съзнанието му работи в едно по-високо поле. Ти можеш да не чакаш заплащане за това, което си направил, но можеш да чакаш да ти благодарят, да те уважават, да ти бъдат признателни. Това е все едно да искаш да ти платят, казва Учителят. Ти си тогаз още при старото разбиране на труда. Че наистина е така, се познава от следното: когато чакаш нещо за себе си от своя труд, макар и само да те почитат, уважават, да ти бъдат признателни и пр., тогаз ти няма да чувствуваш онзи подем, онази радост във време на работа, ти няма да се чувствуваш окрилен.
към текста >>
„Когато
обичаме
, Бог
обича
чрез нас.
Дето слънцето прониква, там всички вредни условия изчезват и се внасят най-добрите условия. Също така, когато човек е проводник на по-високи духовни сили, те ще трансформират неговите душевни енергии и недъзите му ще изчезнат. Това е един добър начин за трансформиране на недъзите. Но новото разбиране на труда има и друг резултат: когато правиш някому нещо от любов, ти му принасяш не само продуктите от труда си, но и нещо ценно от душата си, и това го повдига. Външни и вътрешни връзки.
„Когато
обичаме
, Бог
обича
чрез нас.
Когато ни обичат, обичат Бога в нас". „Ако някой те обича, той ще те обича за нещо. Той не обича още твоята душа; или лицето ти е красиво, или си богат, или знания имаш, или можеш да работиш. Има защо да те обичат. Щом имаш това, за което те обичат, ще те обичат.
към текста >>
Когато ни
обичат
,
обичат
Бога в нас".
Също така, когато човек е проводник на по-високи духовни сили, те ще трансформират неговите душевни енергии и недъзите му ще изчезнат. Това е един добър начин за трансформиране на недъзите. Но новото разбиране на труда има и друг резултат: когато правиш някому нещо от любов, ти му принасяш не само продуктите от труда си, но и нещо ценно от душата си, и това го повдига. Външни и вътрешни връзки. „Когато обичаме, Бог обича чрез нас.
Когато ни
обичат
,
обичат
Бога в нас".
„Ако някой те обича, той ще те обича за нещо. Той не обича още твоята душа; или лицето ти е красиво, или си богат, или знания имаш, или можеш да работиш. Има защо да те обичат. Щом имаш това, за което те обичат, ще те обичат. Щом го изгубиш и любовта ще изчезне.
към текста >>
„Ако някой те
обича
, той ще те
обича
за нещо.
Това е един добър начин за трансформиране на недъзите. Но новото разбиране на труда има и друг резултат: когато правиш някому нещо от любов, ти му принасяш не само продуктите от труда си, но и нещо ценно от душата си, и това го повдига. Външни и вътрешни връзки. „Когато обичаме, Бог обича чрез нас. Когато ни обичат, обичат Бога в нас".
„Ако някой те
обича
, той ще те
обича
за нещо.
Той не обича още твоята душа; или лицето ти е красиво, или си богат, или знания имаш, или можеш да работиш. Има защо да те обичат. Щом имаш това, за което те обичат, ще те обичат. Щом го изгубиш и любовта ще изчезне. Такава е сега любовта на земята.
към текста >>
Той не
обича
още твоята душа; или лицето ти е красиво, или си богат, или знания имаш, или можеш да работиш.
Но новото разбиране на труда има и друг резултат: когато правиш някому нещо от любов, ти му принасяш не само продуктите от труда си, но и нещо ценно от душата си, и това го повдига. Външни и вътрешни връзки. „Когато обичаме, Бог обича чрез нас. Когато ни обичат, обичат Бога в нас". „Ако някой те обича, той ще те обича за нещо.
Той не
обича
още твоята душа; или лицето ти е красиво, или си богат, или знания имаш, или можеш да работиш.
Има защо да те обичат. Щом имаш това, за което те обичат, ще те обичат. Щом го изгубиш и любовта ще изчезне. Такава е сега любовта на земята. Но истинската .любов е да люби той твоята душа.
към текста >>
Има защо да те
обичат
.
Външни и вътрешни връзки. „Когато обичаме, Бог обича чрез нас. Когато ни обичат, обичат Бога в нас". „Ако някой те обича, той ще те обича за нещо. Той не обича още твоята душа; или лицето ти е красиво, или си богат, или знания имаш, или можеш да работиш.
Има защо да те
обичат
.
Щом имаш това, за което те обичат, ще те обичат. Щом го изгубиш и любовта ще изчезне. Такава е сега любовта на земята. Но истинската .любов е да люби той твоята душа. Започни да обичаш по новия начин своите ближни, своите приятели и след това всички.
към текста >>
Щом имаш това, за което те
обичат
, ще те
обичат
.
„Когато обичаме, Бог обича чрез нас. Когато ни обичат, обичат Бога в нас". „Ако някой те обича, той ще те обича за нещо. Той не обича още твоята душа; или лицето ти е красиво, или си богат, или знания имаш, или можеш да работиш. Има защо да те обичат.
Щом имаш това, за което те
обичат
, ще те
обичат
.
Щом го изгубиш и любовта ще изчезне. Такава е сега любовта на земята. Но истинската .любов е да люби той твоята душа. Започни да обичаш по новия начин своите ближни, своите приятели и след това всички. Какъв е този нов начин?
към текста >>
Започни да
обичаш
по новия начин своите ближни, своите приятели и след това всички.
Има защо да те обичат. Щом имаш това, за което те обичат, ще те обичат. Щом го изгубиш и любовта ще изчезне. Такава е сега любовта на земята. Но истинската .любов е да люби той твоята душа.
Започни да
обичаш
по новия начин своите ближни, своите приятели и след това всички.
Какъв е този нов начин? Това е да обичаш душата в тях! " Учителят Днес, при старото разбиране на труда, всеки е сам. Това е пустинята, самотата. Ето защо е казано: „Глас на едното, който вика в пустинята".
към текста >>
Това е да
обичаш
душата в тях!
Щом го изгубиш и любовта ще изчезне. Такава е сега любовта на земята. Но истинската .любов е да люби той твоята душа. Започни да обичаш по новия начин своите ближни, своите приятели и след това всички. Какъв е този нов начин?
Това е да
обичаш
душата в тях!
" Учителят Днес, при старото разбиране на труда, всеки е сам. Това е пустинята, самотата. Ето защо е казано: „Глас на едното, който вика в пустинята". За днес се отнася този израз „пустиня", понеже връзките между хората са механични, и затова всеки се чувствува сам. Днешната епоха в това отношение е пустиня.
към текста >>
83.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
[7]Модерно беше, па и сега някои учени
обичат
да „възстановяват" фактите, По една малка намерена кост от допотопни gживотни са направени доста сполучливи екземпляри, в които същественото е костта, а останалото е моделирания по фантазията на учения гипсова маса И често за едно и също животно имаме по 2-3 образа, съчинени все от „учени" разбира се.
Лосский (Берлин 1924 година [6]Едно съществено преработване на класическите схващания в съвременната механика се налага. Понятието за сила, движение и скорост, работа, ускорение, взаимоотношенията на факторите в механиката, условията на механическите процеси, уравненията на механическото състояние и преходните процеси (скритата енергия, инертността и пр.) Съвременните теории на Лоренц, принципите на Делембер, потенциалната и кинетическа енергия и пр. и пр. - всички те ще претърпят корекции, които се налагат от факта, че в действителност телата са пъргави, а не недефиренцуеми (Гледай „Механика Упругого тела" Берлин 1922 г., проф. Federigo Furigues “Les Conupts fondamenteaux de la Sciens” Paris, 1919).
[7]Модерно беше, па и сега някои учени
обичат
да „възстановяват" фактите, По една малка намерена кост от допотопни gживотни са направени доста сполучливи екземпляри, в които същественото е костта, а останалото е моделирания по фантазията на учения гипсова маса И често за едно и също животно имаме по 2-3 образа, съчинени все от „учени" разбира се.
За тях е думата. [8]Гледай; Frischeisen-Kohlr wissenschaft und Wirklichkeit (1910 г.); Според В. Оствалд задачата на науката се явява предсказанието, всяко предсказване пък е излизане вън от пределите на опита; Н. H.Vaihinger, Eie Fhilosophie des Als ob 1911 [9]Сократ е бил някога метач, Епиктет - роб, Езоп - никаквик, бездомник и скитник, Граам - изобретател на електромотора - прост работник и пр. и пр.
към текста >>
84.
Списанието PDF
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Обич
към знанието 5 лв. 10.
„ „ пета серия 40 лв. 5. Двата природни метода, шеста серия 60 лв. 6. Слава Божия, осма серия 150 лв. 7. Отличителните черти на човека цена 5 лв. 8. Разумният живот 5 лв. 9.
Обич
към знанието 5 лв. 10.
Сфинксът 5 лв. 11. Изгревите на слънцето 3 лв. 12. Пробуждане на колективното съзнание 3 лв. 13.Високият идеал 3 лв. 14. Песни на Всемирното Братство 35 лв.
към текста >>
85.
Бог и човек – Свами Вивекананда
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Хората стават грозни по единствената причина, че искат да знаят, дали този, който ги
обича
, ги
обича
, както трябва.
Силата е разумното в света. Значи, разумното дава съдържанието, а Любовта дава формата. Когато любиш, не можеш да получиш никакво съдържание, понеже Любовта е смисълът на живота. Не търси съдържанието в Любовта. Търсиш ли съдържанието в Любовта, ти ще погрознееш.
Хората стават грозни по единствената причина, че искат да знаят, дали този, който ги
обича
, ги
обича
, както трябва.
Те се съмняват, подозират. Всички грозни хора са хора на съмнението, на подозрението, защото има нещо неустойчиво в техния характер. Ако искаш да бъдеш красив, не търси съдържанието на Любовта. Ако искаш да бъдеш добър. не търси смисъла на силата.
към текста >>
Всеки човек, който
обича
Истината, ще има свобода.
Едно от заблужденията, което създава нещастията в света, седи в това, че хората мислят, какво те могат да подчинят духовното на физическото. Те могат да подчинят физическото, но духовното - никога! И затова, всеки човек, който е съзнал, че неговият дух, неговата душа са свободни, той има вечната радост и вечното веселие в себе си. Свободата не се добива сега, тя съществува. Тя е качество, атрибут или проява на Истината.
Всеки човек, който
обича
Истината, ще има свобода.
Щом има свобода, той ще може да обича. Само свободният човек може да обича; човекът, който е в. робство, не може да обича, Само здравият човек може да обича, а болният ще се учи на Любовта, той ще гледа, как близките около него ще му присъствуват. Само свободният, само любещият човек може да се радва. В духовния свят, обаче, има един важен закон: който разумно влага своята радост, тя никога не може да се изгуби.
към текста >>
Щом има свобода, той ще може да
обича
.
Те могат да подчинят физическото, но духовното - никога! И затова, всеки човек, който е съзнал, че неговият дух, неговата душа са свободни, той има вечната радост и вечното веселие в себе си. Свободата не се добива сега, тя съществува. Тя е качество, атрибут или проява на Истината. Всеки човек, който обича Истината, ще има свобода.
Щом има свобода, той ще може да
обича
.
Само свободният човек може да обича; човекът, който е в. робство, не може да обича, Само здравият човек може да обича, а болният ще се учи на Любовта, той ще гледа, как близките около него ще му присъствуват. Само свободният, само любещият човек може да се радва. В духовния свят, обаче, има един важен закон: който разумно влага своята радост, тя никога не може да се изгуби. Човекът на радостта всякога се стреми да направи и другите хора радостни.
към текста >>
Само свободният човек може да
обича
; човекът, който е в.
И затова, всеки човек, който е съзнал, че неговият дух, неговата душа са свободни, той има вечната радост и вечното веселие в себе си. Свободата не се добива сега, тя съществува. Тя е качество, атрибут или проява на Истината. Всеки човек, който обича Истината, ще има свобода. Щом има свобода, той ще може да обича.
Само свободният човек може да
обича
; човекът, който е в.
робство, не може да обича, Само здравият човек може да обича, а болният ще се учи на Любовта, той ще гледа, как близките около него ще му присъствуват. Само свободният, само любещият човек може да се радва. В духовния свят, обаче, има един важен закон: който разумно влага своята радост, тя никога не може да се изгуби. Човекът на радостта всякога се стреми да направи и другите хора радостни. Едно вярно положение, което трябва да имате пред вид е, че радостта ви, както и Любовта ви не се дължат на хората, нито на същества.от този свят.
към текста >>
робство, не може да
обича
, Само здравият човек може да
обича
, а болният ще се учи на Любовта, той ще гледа, как близките около него ще му присъствуват.
Свободата не се добива сега, тя съществува. Тя е качество, атрибут или проява на Истината. Всеки човек, който обича Истината, ще има свобода. Щом има свобода, той ще може да обича. Само свободният човек може да обича; човекът, който е в.
робство, не може да
обича
, Само здравият човек може да
обича
, а болният ще се учи на Любовта, той ще гледа, как близките около него ще му присъствуват.
Само свободният, само любещият човек може да се радва. В духовния свят, обаче, има един важен закон: който разумно влага своята радост, тя никога не може да се изгуби. Човекът на радостта всякога се стреми да направи и другите хора радостни. Едно вярно положение, което трябва да имате пред вид е, че радостта ви, както и Любовта ви не се дължат на хората, нито на същества.от този свят. Такава е опитността и на всички добри и разумни хора.
към текста >>
86.
Келтски окултизъм – Ernest Bose
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Постоянно критикуват идеите на другите, но не
обичат
да критикуват техните възгледи, наклонени са да натрапват своите възгледи на другите.
ФИЗИОГНОМИЯ ОБЩО ОПИСАНИЕ НА ПЕТТЕ ГЕОМЕТРИЧЕСКИ ТИПОВЕ Четириъгълен тип Четириъгълният тип означава енергична, рязка и много упорита натура, твърдост на характера, който достига до непреклонност и може да се изрази даже в грубост. Индивиди от този тип се отличават с решителни идеи, те са резки в своите съждения.
Постоянно критикуват идеите на другите, но не
обичат
да критикуват техните възгледи, наклонени са да натрапват своите възгледи на другите.
У тях особено е развит практическия смисъл. Позитивизмът на техния ум унищожава силните пориви на ума, на които понякога те са способни. „Техният систематически склад ги кара да правят всичко по мярка и по компас. Особено удоволствие изпитват да разглеждат и изследват нещата от всички страни, като се интересуват да знаят техните причини, ровят се във всички въпроси и дълбоко проникват в тях. Най-неразрешимите въпроси са предмет на способността им към наблюдение и анализ.
към текста >>
Те не са много общителни и лесно пренасят самотията; обаче, те ценят семейния живот, особено
обичат
своите деца и проявяват даже към тях слабост, особено ако те (децата) нямат здрава костна система и ако са сангвиници.
Егоисти по природа, те не са нито чувствителни, нито състрадателни, нито снизходителни. Те са по-скоро справедливи, отколкото великодушни интересът играе голяма роля в услугите, които правят на другите. У тях умът управлява сърцето; също така не са достъпни и на чувството любов. Имат бурни страсти и макар да са енергични в удовлетворение на плътските си желания, но по-далеч от това не се простира тяхната любов; тя у тях е само едно материално чувство. Честолюбието е силно развито и често изнемогват в стремеж към богатство, но никога не се мъчат за любов.
Те не са много общителни и лесно пренасят самотията; обаче, те ценят семейния живот, особено
обичат
своите деца и проявяват даже към тях слабост, особено ако те (децата) нямат здрава костна система и ако са сангвиници.
Хората от този тип живеят дълго, ако преобладава костната система. Ако детето има такъв тип, от много рано трябва да му се внушават религиозни и нравствени принципи, за да се попречи на лошите инстинкти и да се запази животът му от престъпления. Такива натури трябва да се укротяват и ръководят с желязна ръка и твърд характер. В ниските слоеве на обществото хора от този тип са груби, резки, неделикатни, материалисти, цинични, у които физическата сила замества справедливостта. Само грубата сила им прави впечатление и може да ги укроти; под влиянието на страстите и користолюбието, техните диви инстинкти могат да се проявят даже в опит за убийство.
към текста >>
Обичат
пътешествията и харесват живот пълен с приключения.
Систематическият и изобретателен ум ги прави еднакво способни към точните науки, но в тях има същевременно и склонност км утопия. Те са разположени към лицемерието, с което често водят борба. Разположение имат също към кражба и ако от датската възраст не се ограничат и освободят от нея, впоследствие ще се отдадат на тази страст. Непокорни по природа, те не понасят никаква дисциплина; заради свободата, те са готови да направят всичко в света, а робството за тях е най-голямото зло. Подозрителни и тирани в своята привързаност, те нямат ни почивка, нито спокойствие от любовта, която за тях е извор на грижи, огорчения и измяна.
Обичат
пътешествията и харесват живот пълен с приключения.
Повече смели и ловки, отколкото щастливи в предприятията си, те спечелват богатствата си с голям труд и с още по-голям труд ги задържат. Техният странен и раздразнителен характер ги прави много нещастни, също така и онези, които живеят с тях. Често пъти развалят другарските си отношения, поради дребнава придирчивост. Навикът да се подиграват и критикуват им навлича много врагове. Способни са на оскърбления и тяхната задирчивост често ги заплашва с дуел.
към текста >>
Те
обичат
да бъбрят, стига разговорът да е разнообразен, свободен и весел.
Те държат здраво своите права и са готови всякога да ги защищават. Техният практичен, позитивен и реалистичен ум не разбира нищо от поезия и чувства. Техните артистични способности са по-скоро подражателни, отколкото творчески, макар, че в занаятите проявяват изобретателност. Те са способни към едра търговия и особено като посредници. Общителни и експанзивни са до обмисленост и рязкост.
Те
обичат
да бъбрят, стига разговорът да е разнообразен, свободен и весел.
Техният ум е язвителен и доста лекомислен; обичат шеги, каламбури; малко способни са за сериозност. Големи поклонници на комфорта и трапезните удоволствия; те са лакоми и весели трапезни събеседници; леките и вакхически песни са им особено любими. По природа леко се увличат в крайности; силно развита чувственост; те живеят почти изключително с чувствата; големи поклонници са на любовните отношения, стига да не им причиняват стеснения или грижи. Дохождайки във всичко до крайност, те се отличават със силна ненавист и силна любов Хитростта и дипломацията у тях са по-скоро идеи, отколкото действителност. Ревниво ценят своя авторитет и се грижат, щото и другите да го уважават; не могат да понасят, ако ги наругаят по някакъв начин.
към текста >>
Техният ум е язвителен и доста лекомислен;
обичат
шеги, каламбури; малко способни са за сериозност.
Техният практичен, позитивен и реалистичен ум не разбира нищо от поезия и чувства. Техните артистични способности са по-скоро подражателни, отколкото творчески, макар, че в занаятите проявяват изобретателност. Те са способни към едра търговия и особено като посредници. Общителни и експанзивни са до обмисленост и рязкост. Те обичат да бъбрят, стига разговорът да е разнообразен, свободен и весел.
Техният ум е язвителен и доста лекомислен;
обичат
шеги, каламбури; малко способни са за сериозност.
Големи поклонници на комфорта и трапезните удоволствия; те са лакоми и весели трапезни събеседници; леките и вакхически песни са им особено любими. По природа леко се увличат в крайности; силно развита чувственост; те живеят почти изключително с чувствата; големи поклонници са на любовните отношения, стига да не им причиняват стеснения или грижи. Дохождайки във всичко до крайност, те се отличават със силна ненавист и силна любов Хитростта и дипломацията у тях са по-скоро идеи, отколкото действителност. Ревниво ценят своя авторитет и се грижат, щото и другите да го уважават; не могат да понасят, ако ги наругаят по някакъв начин. Независими в своите семейства и в делата си, те обикновено се съветват със своята особа.
към текста >>
87.
Философия
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Това било главно за бъдещата война и революциите в страната, с което духът (инкубът) е имал
обичай
да се занимава и твърде дълго време.
Мерлен, очарователят, имаше способността да се себеизлъчва, след като се самохипнотизира и така е развил в себе си дарбата на интуиция и ясновидство. Бретонците от Арморик и Келтите квалифицираха тази способност като mal sarce (свещено зло)[4], а Галите, като mal benit: (благословено зло)[5]. Корсиканските планинци приписваха на тези, които падаха в транс, дарбата на Божествено вдъхновение и откровени[6], сиреч второ виждане[7]. През епохата, когато Бардът на Clamorgan е давал своите пророчества, казва Галският епископ, един инкуб говорил на околните, като им предсказвал бъдещето и посочвал незнайни събития. Милиериус казваше, че добре познавал този инкуб и го наричаше дори с неговото име.
Това било главно за бъдещата война и революциите в страната, с което духът (инкубът) е имал
обичай
да се занимава и твърде дълго време.
Отпреди той им е предсказал превземането на кулата Оска от Нормандците. Бардите са били под властта на един особен транс, наречен Aweniddion, сир. водене от духа. За ясновидството Ясновидството или двойното виждане е било наричано от Келтите второ виждане, както днес Англичаните наричат тази способност Sight. На Галски език са наричани онези, които притежават това второ виждане – Tass hatrim et Phissichin.
към текста >>
88.
Книгопис
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
* * * Само онзи човек ви
обича
, който като се приближи при вас, вашите морални чувства се усилват и вие двамата ставате радостни.
Над тях от високия ясен гледала свраката. Като видяла катастрофата, тя изпънала шия към тях и рекла: - Кой ти е крив, еленчо, кога си оставил собственото си оръжие - рогата - и си дошъл да се бориш със зъби! ------------------------------------------------------------ Всеки човек има нещо, което е само негово. С това нещо се отличава той и с него е силен. ------------------------------------------------------------ Всяка идея има собствен метод за приложение; употреби ли се друг, идеята пропада.
* * * Само онзи човек ви
обича
, който като се приближи при вас, вашите морални чувства се усилват и вие двамата ставате радостни.
* * * Истината, това е насоката, в която ниe се движим; насока кcм Безграничното и Безначалното, което има връзка с ограниченото. * * * В Божественото или всички трябва да бъдат щастливи, или всички трябва да бъдат нещастни. * * * Новата наука, новото Божествено учение, поставя всички неща на един велик вътрешен опит. Туй, което не можете да опитате не вярвайте в него. Можеш да вярваш в Истината.
към текста >>
89.
Идеен преглед
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Мировата Любов и Космичната
Обич
– 7 лева.
ОТДЕЛНИ БЕСEДИ: Трите основи на живота – 10 лева. Новото човечество – 5 лева. Новият живот – 5 лева. Пробуждане на колективното съзнание – 3 лева. Високият идеал – 3 лева.
Мировата Любов и Космичната
Обич
– 7 лева.
Обич към знанието – 5 лева. Чист и светъл – 2 лева. Повече светлина – 2 лева. Силите на живата Природа – 10 лева. Отличителните черти на човека – 5 лева.
към текста >>
Обич
към знанието – 5 лева.
Новото човечество – 5 лева. Новият живот – 5 лева. Пробуждане на колективното съзнание – 3 лева. Високият идеал – 3 лева. Мировата Любов и Космичната Обич – 7 лева.
Обич
към знанието – 5 лева.
Чист и светъл – 2 лева. Повече светлина – 2 лева. Силите на живата Природа – 10 лева. Отличителните черти на човека – 5 лева. Сфинксът – 5 лева.
към текста >>
90.
Келтски окултизъм – Ernest Bose
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
По същия начин всеки
обича
и се приближава до онзи, който живее в закона на Цялото.
При него отчаяният ще се утеши, ще се изпълни с надежда и вяра; болният ще оздравее; лошият ще се преобрази, у него ще се появи желание да прояви добротата си; звярът ще седне кротко при нозете му. Защо? Защото той влиза във връзка със свещения олтар, който се намира в душата на всекиго; той знае, че на този олтар гори неугасимият огън. Защо детето е привързано към майка си? Защо се приближава до нея с радост? Защото детето чувствува, че като се приближи до нея, приближава се до едно същество, което мисли за неговото щастие и му желае доброто.
По същия начин всеки
обича
и се приближава до онзи, който живее в закона на Цялото.
За него да стори път на една мравка, или да я спаси от удавяне е толкоз важно, колкото и да направи някое велико дело, пред очите на светския човек. Той разглежда всяко нещо не от гледището на частите, но от гледището на Цялото. Той вече преценява другите същества не от гледището на отделната личност, но от гледището на Първичната Причина. Той ще чувствува радост, когато някой се издигне, прояви способности, направи откритие. Когато видиш картина в къщата на някого и кажеш: „Да беше моя тая картина" - тогаз ти живееш живота на частите.
към текста >>
И във всяко цвете, във всяка тревица, във всяка буболечка, мушичка и пр., той ще
обича
този Единния живот, живота на Бога.
Във всяка душа растат най-хубави цветя, които, може би, но са още разцъфтели във всичкия си блясък. Във всяка душа има извор, който, може би, още не си е проправил път и не са протекли още животворните му струи. Разумното, което работи в тебе, е сродно с Разумното, което работи и във всяко цвете, във всяка тревица. Ето защо, този, който живее в закона на Цялото, се радва на всяко цветенце, на всяка тревица: той вижда навсякъде Единния живот, проявен в хиляди и хиляди форми. И във фееричното и многоцветно разнообразие около себе си, той вижда величието на Единния живот.
И във всяко цвете, във всяка тревица, във всяка буболечка, мушичка и пр., той ще
обича
този Единния живот, живота на Бога.
Този, който почувствува своите връзки с Цялото, живота на Цялото, той почва да „работи". От живота на „мъчение" и „труд", се издига до живот на „работата". Който живее в илюзията на отделността, търси своята слава, а който живее в закона на цялото, търси Божията слава. Додето работиш за себе си, за своята слава, ти се откъсваш от Цялото и ще се изродиш. А като почнеш да работиш за славата на Бога.
към текста >>
91.
Земетресенията и тяхното предсказване (продължение) – Л. Лулчев
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Те живеят повече с мисълта си, отколкото с чувствата, и много
обичат
приключенията.
Недостатъчно разсъдливи, лесно могат да изпаднат в непоследователност. Лениви към физическа работа и недостатъчно храбри, те са разположени км страх. Добродушни на вид, те хитруват и лъжат. Независими до крайност, те лесно се сдружават, но не се привързват. Романтически в своите привързаности и по природа любящи, те са в същото време много капризни и много лекомислени.
Те живеят повече с мисълта си, отколкото с чувствата, и много
обичат
приключенията.
Умът им е лек, изпитателен, фантастичен, изобретателен в разкази и повърхностен. Те са мечтателни, идеалисти, спиритуалисти, на вдъхновението, ентусиасти, съзерцатели, мистици, но те не обичат порядъка и нищо не разбират в практическия и положителния живот; затова са лоши практици. Те никога не изпълняват обещанията си, макар че са готови на дума всичко да направят. Имат силно религиозно чувство, което лесно минава в мистицизъм; техните религиозни идеи са много екзалтирани и неверотърпими. Дух на прозелитизъм преобладава в тях.
към текста >>
Те са мечтателни, идеалисти, спиритуалисти, на вдъхновението, ентусиасти, съзерцатели, мистици, но те не
обичат
порядъка и нищо не разбират в практическия и положителния живот; затова са лоши практици.
Добродушни на вид, те хитруват и лъжат. Независими до крайност, те лесно се сдружават, но не се привързват. Романтически в своите привързаности и по природа любящи, те са в същото време много капризни и много лекомислени. Те живеят повече с мисълта си, отколкото с чувствата, и много обичат приключенията. Умът им е лек, изпитателен, фантастичен, изобретателен в разкази и повърхностен.
Те са мечтателни, идеалисти, спиритуалисти, на вдъхновението, ентусиасти, съзерцатели, мистици, но те не
обичат
порядъка и нищо не разбират в практическия и положителния живот; затова са лоши практици.
Те никога не изпълняват обещанията си, макар че са готови на дума всичко да направят. Имат силно религиозно чувство, което лесно минава в мистицизъм; техните религиозни идеи са много екзалтирани и неверотърпими. Дух на прозелитизъм преобладава в тях. Те са склонни към религиозни системи, често между тях се срещат основатели и преобразователи на религии. Предположени са към всякакъв род привидения; имат особени способности към тайните науки, имат развита интуиция и дивинация; имат също така необикновени предчувствия, тайнствени внушения и пр.
към текста >>
Изпълнени от тщеславие и от своята личност, те се вслушват в своите речи,
обичат
да позират, желаят да ги забелязват и да се прочуят за важни особи Под маската на добродушие те скриват много извъртане, хитрост и дипломация.
Техният ум е такъв, че те по-скоро отгадават, отколкото знаят нещо. Конусообразен тип Хората от този тип имат силно развит смисъл; здравият смисъл е тяхно природно качество и е една от най-главните сили на тяхната индивидуалност. Те са позитивисти по природа. У тях няма силно въображение, тъй че не са нито художници, нито поети, нито идеалисти; това са реалисти в пълния смисъл на думата. Те имат някаква тънкост на ума и голям такт; но техният ограничен разум не излиза от областта на положителното и познатото.
Изпълнени от тщеславие и от своята личност, те се вслушват в своите речи,
обичат
да позират, желаят да ги забелязват и да се прочуят за важни особи Под маската на добродушие те скриват много извъртане, хитрост и дипломация.
Те са консерватори, привърженици на авторитета; хора на сметките и експлоататори. Не са хора на инициатива и работа и затова са безгрижни, апатични, лениви, слабохарактерни и нерешителни. Всичко ново ги смущава и им задава страх, защото преди всичко те се стремят към наслаждения, без никакви сериозни грижи. Техният егоизъм се крие под маската на филантропия. Не обичат да се задава тяхното благородство.
към текста >>
Не
обичат
да се задава тяхното благородство.
Изпълнени от тщеславие и от своята личност, те се вслушват в своите речи, обичат да позират, желаят да ги забелязват и да се прочуят за важни особи Под маската на добродушие те скриват много извъртане, хитрост и дипломация. Те са консерватори, привърженици на авторитета; хора на сметките и експлоататори. Не са хора на инициатива и работа и затова са безгрижни, апатични, лениви, слабохарактерни и нерешителни. Всичко ново ги смущава и им задава страх, защото преди всичко те се стремят към наслаждения, без никакви сериозни грижи. Техният егоизъм се крие под маската на филантропия.
Не
обичат
да се задава тяхното благородство.
Изпитват ужас пред всяко кръвопролитие. Уважават много човешката личност и придават голямо значение на честта и общественото мнение. Честолюбиви и лукави (подлизурко), те обичат да се показват пред публика, да председателствуват събрания, стига да не ги застрашава някаква опасност, защото са големи страхливци и треперят за живота си. Те са весели, общителни, обичат общество, празници, шеги, представления и семейни удоволствия. Обикновено те са слаби родители, които, обаче, понякога се скарват на децата си.
към текста >>
Честолюбиви и лукави (подлизурко), те
обичат
да се показват пред публика, да председателствуват събрания, стига да не ги застрашава някаква опасност, защото са големи страхливци и треперят за живота си.
Всичко ново ги смущава и им задава страх, защото преди всичко те се стремят към наслаждения, без никакви сериозни грижи. Техният егоизъм се крие под маската на филантропия. Не обичат да се задава тяхното благородство. Изпитват ужас пред всяко кръвопролитие. Уважават много човешката личност и придават голямо значение на честта и общественото мнение.
Честолюбиви и лукави (подлизурко), те
обичат
да се показват пред публика, да председателствуват събрания, стига да не ги застрашава някаква опасност, защото са големи страхливци и треперят за живота си.
Те са весели, общителни, обичат общество, празници, шеги, представления и семейни удоволствия. Обикновено те са слаби родители, които, обаче, понякога се скарват на децата си. Те са тънки гастрономи и често много лакоми. Разположени км чувствена любов, стига да не им причинява грижи и несгоди; избягват грижливо всички страдания и огорчения. Любов към порядъка и редовния живот са техни достойнства.
към текста >>
Те са весели, общителни,
обичат
общество, празници, шеги, представления и семейни удоволствия.
Техният егоизъм се крие под маската на филантропия. Не обичат да се задава тяхното благородство. Изпитват ужас пред всяко кръвопролитие. Уважават много човешката личност и придават голямо значение на честта и общественото мнение. Честолюбиви и лукави (подлизурко), те обичат да се показват пред публика, да председателствуват събрания, стига да не ги застрашава някаква опасност, защото са големи страхливци и треперят за живота си.
Те са весели, общителни,
обичат
общество, празници, шеги, представления и семейни удоволствия.
Обикновено те са слаби родители, които, обаче, понякога се скарват на децата си. Те са тънки гастрономи и често много лакоми. Разположени км чувствена любов, стига да не им причинява грижи и несгоди; избягват грижливо всички страдания и огорчения. Любов към порядъка и редовния живот са техни достойнства. Обичат страстно парите и успяват да натрупат големи богатства.
към текста >>
Обичат
страстно парите и успяват да натрупат големи богатства.
Те са весели, общителни, обичат общество, празници, шеги, представления и семейни удоволствия. Обикновено те са слаби родители, които, обаче, понякога се скарват на децата си. Те са тънки гастрономи и често много лакоми. Разположени км чувствена любов, стига да не им причинява грижи и несгоди; избягват грижливо всички страдания и огорчения. Любов към порядъка и редовния живот са техни достойнства.
Обичат
страстно парите и успяват да натрупат големи богатства.
Те са изкусни администратори, а личната им организация ги прави способни към редакторски, банкови и финансови операции. Форма и характер на очертанията Формата и характерът на очертанията заслужават особено внимание, защото те причиняват видими изменения в индивидуалния тип, според това, дали те са кръгли, четириъгълни, възлести, ъгловати, остри, подвижни, напрегнати или отслабени, месести, мускулести, тлъсти или костеливи. Четириъгълните очертания показват енергия, твърдост, непреклонност, устойчива воля, упоритост, позитивизъм и сметка. Ъгловатите очертания показват твърдост, егоизъм, злоба, или поне нечувствителност; упорство, тирания, неумолимост; настойчивост до крайност, жажда към почести и любов към парите. Възлестите очертания показват сприхавост, дързост, гняв, рязкост, силни страсти, странност, безразсъдство, смелост, мъжество в постъпките и недостатък в умереността.
към текста >>
92.
Екзотеризъм и езотеризъм – Ж. Г. Буржа
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Но все по-ясно и по-ясно става, че тя всъщност само е била приспана до време, и че мнозина смели царски синове, дори и в наши дни са проникнали в вълшебния замък, дето тя лежи, изричали са магичната дума и тя се е пробуждала, та им е дарявала и своята
обич
, и своята тайна.
ПРЕОБРАЖЕНИЕ В съвременната наука има достатъчно данни за научна обосновка на ония науки, които все още не са „официално" признати. Думата ни е за Астрологията, Френологията, Физиогномията, Хиромантията, Графологията (последната, впрочем, е призната редом с другите официални науки). Астрономията и Астрофизиката, обаче, щат не щат ще трябва да признаят възкресяването на своята майка, колкото и „мистичен" и не в реда на нещата да им се види тоя акт. И наистина, Астрологията прилича на оная зачарована царкиня в приказките, която отдавна спи непробуден сън, но която кой знае как се пробужда вече по нечие магично махване. За мнозина дори тая царкиня беше мъртва - отворете която щете история на астрономията или някой енциклопедичен речник -тия студени склепове и гробници на живите знания - и ще се уверите, че тя лежи там погребана отдавна.
Но все по-ясно и по-ясно става, че тя всъщност само е била приспана до време, и че мнозина смели царски синове, дори и в наши дни са проникнали в вълшебния замък, дето тя лежи, изричали са магичната дума и тя се е пробуждала, та им е дарявала и своята
обич
, и своята тайна.
И днес ние присъствуваме на нейното пробуждане и на вълшебното ù преображение. Тя става от своя ковчег, изправя се, отхвърля средновековните си одежди - колко много и различни премени е носила тя от памтивека до наши дни! - стапя се в светла мъгла и след миг се явява облечена в модерен костюм, като заговорва на най-изискан съвременен език, заговорва „научно", а не на древния език на „суеверията" и „мистичните блянове". Нали сте чували вече за раждането на „Научната Астрология"? Учените, оповестявайки това крият, че тоя акт всъщност възкресение, преобразяване или, ако щете, превъплътяване.
към текста >>
93.
Из моите спомени – Седир
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
И тогаз ще
обичате
всички и на всички ще помагате.
По-доброто може да дойде само отвътре, от вътрешния ви свят. Първом се очистете; тогаз ще се измени и външното. Това не е егоистично (да се очистите), защото за достигането на целта, вие трябва да преминете през самоотричането. Как тогаз туй ще е егоистично? Като се очистите, ще дойдете от нисшото аз към висшето Аз (Божественото), към връзка с Цялото.
И тогаз ще
обичате
всички и на всички ще помагате.
Освен това, собственото ви съвършенство няма ли да направи и цялото човечество по-съвършено? Нали в слабо осветено место една светлина повече намалява тъмнината? Различията в степените на развитието, в духовното развитие, в мозъчните способности, в физичната сила, в здравето, в сръчността в дадена област, па даже и в материалното положение, ще има може би винаги. Обаче в бъдещата раса ще има любовно, взаимно разбирателство и никой няма да причинява страдание на другите. Най-голямата радост на всекиго ще бъде да употреби всичко, каквото е самият той и каквото има, за да причини радост на другите, няма да съществува мизерията на бедните, нито проклятието на егоистично употребеното богатство.
към текста >>
94.
Учителят – Мара Белчева
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Той ми каза: –
Обичате
ли овчарските кучета?
Намерих улицата и къщата. И понеже видях, че пред тая къща имаше една кола, аз се поразходих малко, додето домакинът се освободи от гостенина. Реших да се върна четвърт час по-късно. При разходката видях, че минават стадо овце, водени от овчар и с две великолепни кучета. Някой до мен се спря, за да гледа като мен кучетата.
Той ми каза: –
Обичате
ли овчарските кучета?
– Да. – И аз също. Ние двамата, без съмнение, сме стари овчари. И прибави засмяно: – Не ме ли познавате, докторе? Не важи, ще се видим пак.
към текста >>
- Прегледайте тези картини, ако
обичате
- Аз имам бърза работа.
Срещнах едно лице скромно облечено; помислих си, че е работник и го попитах: – Тук ли е г. Андреас? – Аз съм. По-късно се научих да чета по това лице доброта, изящност, интелигентност и много други неща. Разправих му за разкъсаната бродерия. Той каза, че жена му ще я поправи за три седмици.
- Прегледайте тези картини, ако
обичате
- Аз имам бърза работа.
Ще се върна след пет минути. И той се упъти към ковачницата, като ме погледна неочаквано с един жив, дълбок поглед. Аз погледнах около себе си; съгледах в този магазин ателие красиви картини, редки вази и пр. Придружих го до ковачницата, като му казах, че предпочитам да съм на чист въздух, на слънце. Дойде жена му.
към текста >>
При други мои посещения, Андреас ми каза: - Завладей себе си, намери тишината в себе си, и Този, Когото ти
обичаш
, Първата Причина, ще ти се изяви.
Стана дума за човешкия магнетизъм и Андреас каза: - Показалецът може да се употреби при лекуване черния дроб, средният пръст при лекуване на костите, безименният пръст (слънчев или аполонов) при лекуване сърцето, малкият пръст при лекуване на нервната система, а палецът при психични разстройства. При лекуване трябва да се пази чистота на съзнанието. Могат да се фотографират тези магнетични течения, които излизат от пръстите. Даже могат да се добият цветни клишета. Аз говорих нещо подобно на барон Дюпоте, но мисля, че той не си послужи с това.
При други мои посещения, Андреас ми каза: - Завладей себе си, намери тишината в себе си, и Този, Когото ти
обичаш
, Първата Причина, ще ти се изяви.
Вярваш ли, че той не е имал пред вид изпитанията в пътя, по който те е тикнал да следваш? Когато човек постоянно се свързва с Единния Живот и иска с всички свои физични и духовни сили да Му служи, то Единният Живот излива силите си върху него. Човек трябва да действува със светлината, която го прави човек, т.е. с Божествената искра, поставена в него в началото Остани в центъра, в Единството, в Хармонията и всичко това, което ти ще правиш, ще съдържа единство, хармония и мир. При близостта на Природата, цивилизацията изсъхва и вътрешното интимно чувство отново взима своето място.
към текста >>
95.
Вести
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Душата ми
обича
друга жена, която живее между небето и земята.
Ето виж: Тия безмерни дълбини. – Твои са, хиляди нимфи ще ти служат. Ти ще бъдеш цар на морските води. Ела. – Велика е морската царица, – отвърна На-Ну. Но не ще остана при нея.
Душата ми
обича
друга жена, която живее между небето и земята.
Желае ли Великата царица да причини още мъка на оногози, който люби. – Тогава защо си дошъл? – Струна за лирата си дойдох да търся. Ти имаш. Дай ми я.
към текста >>
96.
Новото съзнание - Боян Боев.
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Един стих от Евангелието казва: „
Обичай
ближния си като себе си"!
Как ще се усили интензивността на твоето чувство, ако се е намалила? - Внеси в него единица любов! То значи: помогни на някое същество, което има силно желание да се учи, да се развива, но няма кой да направи това. Успееш ли да помогнеш на неговото силно желание да учи, интензивността на твоето чувство ще се усили. В това същество ще се събуди любов към Бога и то ще види, че има кой да се грижи за него.
Един стих от Евангелието казва: „
Обичай
ближния си като себе си"!
Според сегашните схващания на хората това изречение е пълно. Всъщност то не е пълно - липсва му нещо. Преди всичко хората не знаят още как да обичат себе си. Човек обича себе си само тогава, когато пламъкът на неговата мисъл, на неговото чувство и на неговото действие никога не се намалява. Не е въпрос за великите мисли, чувства и действия на хората.
към текста >>
Преди всичко хората не знаят още как да
обичат
себе си.
Успееш ли да помогнеш на неговото силно желание да учи, интензивността на твоето чувство ще се усили. В това същество ще се събуди любов към Бога и то ще види, че има кой да се грижи за него. Един стих от Евангелието казва: „Обичай ближния си като себе си"! Според сегашните схващания на хората това изречение е пълно. Всъщност то не е пълно - липсва му нещо.
Преди всичко хората не знаят още как да
обичат
себе си.
Човек обича себе си само тогава, когато пламъкът на неговата мисъл, на неговото чувство и на неговото действие никога не се намалява. Не е въпрос за великите мисли, чувства и действия на хората. Въпросът се отнася до микроскопическите мисли, чувства и действия. Ако не тачим техния пламък, ще изгубим и тях, колкото и малки да са. Ако не тачим своите мисли, как ще тачим мислите на другите хора?
към текста >>
Човек
обича
себе си само тогава, когато пламъкът на неговата мисъл, на неговото чувство и на неговото действие никога не се намалява.
В това същество ще се събуди любов към Бога и то ще види, че има кой да се грижи за него. Един стих от Евангелието казва: „Обичай ближния си като себе си"! Според сегашните схващания на хората това изречение е пълно. Всъщност то не е пълно - липсва му нещо. Преди всичко хората не знаят още как да обичат себе си.
Човек
обича
себе си само тогава, когато пламъкът на неговата мисъл, на неговото чувство и на неговото действие никога не се намалява.
Не е въпрос за великите мисли, чувства и действия на хората. Въпросът се отнася до микроскопическите мисли, чувства и действия. Ако не тачим техния пламък, ще изгубим и тях, колкото и малки да са. Ако не тачим своите мисли, как ще тачим мислите на другите хора? Ако не любя себе си, как ще любя другите?
към текста >>
97.
Земетресенията и тяхното предсказване - Л. Лулчев
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Ако казвате, че не можете да
обичате
хората, тогаз сте в закона на частите." Учителят Всяко познание в края на краищата не е нищо друго, освен познание за Бога.
Защото тогаз Цялото, Първичната Причина действува чрез теб. Цялото съдържа в себе си всички условия, всички възможности. И обратно, всяка постъпка, която не е направена от любов, донася развалини, защото стаза откъсване от целокупния живот, става изолиране. Новите отношения „Който вярва в Бога, който живее в него, ще в-вярва и в другите хора". „Докато човек правилно функционира в Божествения организъм, той живее в закона на Цялото: този човек е добър, любящ.
Ако казвате, че не можете да
обичате
хората, тогаз сте в закона на частите." Учителят Всяко познание в края на краищата не е нищо друго, освен познание за Бога.
Учителят казва: „Всъщност има само едно знание, знание за Бога. Знание за Бога има два вида: есенциално и потенциално". От една страна ние познаваме Бога чрез собствените преживявания на любовта, мъдростта и истината. Светлата мисъл, възвишеното чувство в човека са изявление на божественото в него; чрез тях Бог му се разкрива отвътре. От друга страна като изучаваш кристалите, звездите, моретата, планините и пр., във всичко виждаш изявление на Единния Живот.
към текста >>
Нали искаш да знаеш нещо за този, когото
обичаш
?
Учителят казва: „Всъщност има само едно знание, знание за Бога. Знание за Бога има два вида: есенциално и потенциално". От една страна ние познаваме Бога чрез собствените преживявания на любовта, мъдростта и истината. Светлата мисъл, възвишеното чувство в човека са изявление на божественото в него; чрез тях Бог му се разкрива отвътре. От друга страна като изучаваш кристалите, звездите, моретата, планините и пр., във всичко виждаш изявление на Единния Живот.
Нали искаш да знаеш нещо за този, когото
обичаш
?
Ще обичаш знанието, защото обичаш Бога и ще искаш да знаеш, какъв е Неговият план. Преди всичко ще се увериш, че в тебе има нещо красиво, божествено, че ти не си личността, че в теб има нещо, което прощава, обича, иска да се жертвува, иска да се учи и пр.. Кое е това? Това е Бог който работи от вътре. Ще се увериш, че в тебе има доброта, която трябва да проявиш. Това е Божественото.
към текста >>
Ще
обичаш
знанието, защото
обичаш
Бога и ще искаш да знаеш, какъв е Неговият план.
Знание за Бога има два вида: есенциално и потенциално". От една страна ние познаваме Бога чрез собствените преживявания на любовта, мъдростта и истината. Светлата мисъл, възвишеното чувство в човека са изявление на божественото в него; чрез тях Бог му се разкрива отвътре. От друга страна като изучаваш кристалите, звездите, моретата, планините и пр., във всичко виждаш изявление на Единния Живот. Нали искаш да знаеш нещо за този, когото обичаш?
Ще
обичаш
знанието, защото
обичаш
Бога и ще искаш да знаеш, какъв е Неговият план.
Преди всичко ще се увериш, че в тебе има нещо красиво, божествено, че ти не си личността, че в теб има нещо, което прощава, обича, иска да се жертвува, иска да се учи и пр.. Кое е това? Това е Бог който работи от вътре. Ще се увериш, че в тебе има доброта, която трябва да проявиш. Това е Божественото. Учителят казва: „Няма да казваш: „Ще стана добър", но ще казваш: „Ще проявя своята доброта".
към текста >>
Преди всичко ще се увериш, че в тебе има нещо красиво, божествено, че ти не си личността, че в теб има нещо, което прощава,
обича
, иска да се жертвува, иска да се учи и пр.. Кое е това?
От една страна ние познаваме Бога чрез собствените преживявания на любовта, мъдростта и истината. Светлата мисъл, възвишеното чувство в човека са изявление на божественото в него; чрез тях Бог му се разкрива отвътре. От друга страна като изучаваш кристалите, звездите, моретата, планините и пр., във всичко виждаш изявление на Единния Живот. Нали искаш да знаеш нещо за този, когото обичаш? Ще обичаш знанието, защото обичаш Бога и ще искаш да знаеш, какъв е Неговият план.
Преди всичко ще се увериш, че в тебе има нещо красиво, божествено, че ти не си личността, че в теб има нещо, което прощава,
обича
, иска да се жертвува, иска да се учи и пр.. Кое е това?
Това е Бог който работи от вътре. Ще се увериш, че в тебе има доброта, която трябва да проявиш. Това е Божественото. Учителят казва: „Няма да казваш: „Ще стана добър", но ще казваш: „Ще проявя своята доброта". И човек ще почне да вярва на това, което работи вътре в глъбините на неговата природа.
към текста >>
Човек във всички същества ще
обича
Бога.
И човек ще почне да вярва на това, което работи вътре в глъбините на неговата природа. Като почне да вярва в красивия свят, който живее вътре в него, на Бога вътре в себе си, ще се измени съвършено неговото отношение към всички други, понеже това, Красивото, което живее в него, живее и във всички същества. Тогаз, като мислиш за другите хора, ще мислиш за божественото, което е в тях и с него ще се свързваш. Тогаз ще се появят истинските връзки, които ще заменят механическите - връзките между личностите. А тези връзки са временни, външни.
Човек във всички същества ще
обича
Бога.
Хората ще почнат да се познават, когато започнат тези нови отношения между тях. От друга страна новите отношения ще помогнат за по-голямото проявление на красивите заложби в тях. Като мислиш, че той е божественото, то ти подтикваш то да се прояви все повече и повече в него, а когато мислиш, че той е личността, то ти насърчаваш в него качествата на личността. Когато любовта е любов към личността, към отделното, тогаз непременно тя ще се измени или промени, щом забележим в човека някой недостатък, някоя слабост, която по-рано не сме знаяли или когато неговите отношения към нас се изменят, но когато обичаш Първичната Причина във всички същества, тогаз любовта няма да се промени, защото не зависи от временното проявление на личността, а от божественото в човека, което е винаги красиво, достойно за обич и у никой човек не може да се опетни. Тези нови отношения означават онези вътрешни връзки, които после ще се проявят и вън.
към текста >>
Когато любовта е любов към личността, към отделното, тогаз непременно тя ще се измени или промени, щом забележим в човека някой недостатък, някоя слабост, която по-рано не сме знаяли или когато неговите отношения към нас се изменят, но когато
обичаш
Първичната Причина във всички същества, тогаз любовта няма да се промени, защото не зависи от временното проявление на личността, а от божественото в човека, което е винаги красиво, достойно за
обич
и у никой човек не може да се опетни.
А тези връзки са временни, външни. Човек във всички същества ще обича Бога. Хората ще почнат да се познават, когато започнат тези нови отношения между тях. От друга страна новите отношения ще помогнат за по-голямото проявление на красивите заложби в тях. Като мислиш, че той е божественото, то ти подтикваш то да се прояви все повече и повече в него, а когато мислиш, че той е личността, то ти насърчаваш в него качествата на личността.
Когато любовта е любов към личността, към отделното, тогаз непременно тя ще се измени или промени, щом забележим в човека някой недостатък, някоя слабост, която по-рано не сме знаяли или когато неговите отношения към нас се изменят, но когато
обичаш
Първичната Причина във всички същества, тогаз любовта няма да се промени, защото не зависи от временното проявление на личността, а от божественото в човека, което е винаги красиво, достойно за
обич
и у никой човек не може да се опетни.
Тези нови отношения означават онези вътрешни връзки, които после ще се проявят и вън. Начало на вътрешния живот „Когато човек съзнава Единния живот, живота на Цялото, тогаз ще обича във всички същества този, Единния живот. И само тогаз той ще може да разрешава правилно всички противоречия, в които изпада". „Правилните отношения към Цялото ще направят правилни отношенията ни към всички същества". Учителят За да влезем във вътрешния живот, хубаво е да почнем да размишляваме за единството.
към текста >>
Начало на вътрешния живот „Когато човек съзнава Единния живот, живота на Цялото, тогаз ще
обича
във всички същества този, Единния живот.
Хората ще почнат да се познават, когато започнат тези нови отношения между тях. От друга страна новите отношения ще помогнат за по-голямото проявление на красивите заложби в тях. Като мислиш, че той е божественото, то ти подтикваш то да се прояви все повече и повече в него, а когато мислиш, че той е личността, то ти насърчаваш в него качествата на личността. Когато любовта е любов към личността, към отделното, тогаз непременно тя ще се измени или промени, щом забележим в човека някой недостатък, някоя слабост, която по-рано не сме знаяли или когато неговите отношения към нас се изменят, но когато обичаш Първичната Причина във всички същества, тогаз любовта няма да се промени, защото не зависи от временното проявление на личността, а от божественото в човека, което е винаги красиво, достойно за обич и у никой човек не може да се опетни. Тези нови отношения означават онези вътрешни връзки, които после ще се проявят и вън.
Начало на вътрешния живот „Когато човек съзнава Единния живот, живота на Цялото, тогаз ще
обича
във всички същества този, Единния живот.
И само тогаз той ще може да разрешава правилно всички противоречия, в които изпада". „Правилните отношения към Цялото ще направят правилни отношенията ни към всички същества". Учителят За да влезем във вътрешния живот, хубаво е да почнем да размишляваме за единството. И тогаз в слънчевия лъч, в цветята, в тревите, в дърветата, във всички същества ще виждаш израз на Цялото. И тогаз ще се образуват реални връзки с Цялото и струи от сили ще протекат в тебе и ще те преобразят Ти ще навлезеш в един нов живот (всеобемлящата любов) и всичко ще видиш вече в една нова светлина.
към текста >>
Тогаз във всяка една форма ще видиш израза на Цялото, и ще
обичаш
Цялото във всяка една форма.
И само тогаз той ще може да разрешава правилно всички противоречия, в които изпада". „Правилните отношения към Цялото ще направят правилни отношенията ни към всички същества". Учителят За да влезем във вътрешния живот, хубаво е да почнем да размишляваме за единството. И тогаз в слънчевия лъч, в цветята, в тревите, в дърветата, във всички същества ще виждаш израз на Цялото. И тогаз ще се образуват реални връзки с Цялото и струи от сили ще протекат в тебе и ще те преобразят Ти ще навлезеш в един нов живот (всеобемлящата любов) и всичко ще видиш вече в една нова светлина.
Тогаз във всяка една форма ще видиш израза на Цялото, и ще
обичаш
Цялото във всяка една форма.
Тогаз човек излиза от подземията на светлина и свобода, влиза в живота на радостта. Еволюция на съзнанието „Грехът е дошъл, когато човек е поискал нещо лично за себе си". Учителят Човек е влязъл в дисхармония с целокупния живот, когато поради потъване на съзнанието в материята, е изгубил съзнанието за единство. Разните степени и видове съзнание могат да се класифицират от разни гледища; напр. от едно гледище те се разпределят на подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание.
към текста >>
98.
Екзотеризъм и езотеризъм - Буржа
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Само когато родителите на сегашната раса пречистят своите тела,
обичаи
, чувства и мисли, мога аз да изявя в новите си тела ония добродетели, които ще превърнат земята в небе и живота във вечно блаженство.
Че от нечисти родители не може никога се роди едно чисто, високонадарено дете. В дома ви могат да стъпят само таквиз, които още не са стигнали степента да бъдат част от новата раса. Но при вас родители, които сте чисти и несебелюбиви, никога не ще дойде някой, който не е достоен за вас. Никога не ще дойде някой, който не е достоен за вас. Никога не ще дадете вие живот на едно дете, което да не изпълни всичко онова, което да се очаква от неговата раса.
Само когато родителите на сегашната раса пречистят своите тела,
обичаи
, чувства и мисли, мога аз да изявя в новите си тела ония добродетели, които ще превърнат земята в небе и живота във вечно блаженство.
Аз, духът на неродените, дойдох да извикам родителите на новата раса! Времето е близо, когато човеците в света ще бъдат разделени на едни, които ще се подготвят за основа на новата раса и на други, които още не са готови за нея. Аз ида! И вие, които копнеете за красота у вашите деца, внимавайте! Аз пак ще извикам: Просба за чистота.
към текста >>
Мисли за
обич
ли бяха те към очакваните пришелци?
Ваша вина е жени и в зряла възраст мъже, които пълните околния свет с изпаренията на нечистота. Обратно действува върху другите това, което вие пращате с постъпки, чувства и мисли. Нежната младост крайно чувствителна, усеща най-лесно вашето влияние. Вие сте опозорени! Вие, които имате деца - помните ли, кои причини ви подбудиха да ги повикате на света?
Мисли за
обич
ли бяха те към очакваните пришелци?
Или това ставаше безсмислено, овладени от страст за удовлетворение на чувствата ви? И когато в святост се образуваше тялото - обърнахте ли внимание на неговата святост? Или се отнася и до вас, че не едно незаконно дете е зачевано било с повече любов и чистота, отколкото вашите деца, високомерници! Родени в грях - грехът към Светия дух - растат множество деца, дишат и възприемат развращаващото влияние (колкото и да е то скрито) на чувства, постъпки и мисли на околните. И чувствеността се тъй възбужда у тях.
към текста >>
Вие го считате за необходимо, защото не мислите; вие не
обичате
да размишлявате върху това, защото ви е тъй много вкусен този начин на хранене; вие пълните стомаха си с мъртви, от страх сами да не станете такива - знайте, че душата на всяко същество, което бива убивано от вас или за вас, е една пречка между вас и мене!
Докато още убивате, или карате да убиват същества за вас - не можете да бъдете приети в моята скоро идеща раса. Аз се нуждая от тела, неопетнени от кръвопролитие, безукоризнени във всеки случай. Нито следа от жестокост да няма в сърцата на ония, в които ще се родя. Никакво убиване не трябва да има (там), където аз отивам! Защото убийството, което служи дори за хранене, е едно нарушение на моя закон - закона на Любовта.
Вие го считате за необходимо, защото не мислите; вие не
обичате
да размишлявате върху това, защото ви е тъй много вкусен този начин на хранене; вие пълните стомаха си с мъртви, от страх сами да не станете такива - знайте, че душата на всяко същество, което бива убивано от вас или за вас, е една пречка между вас и мене!
Безразлично, какво поглъщате - дали месо, риба или птица - аз ви считам за престъпници, и вашата храна е нечиста и лоша. Мислете! Размислете, как цените в себе си откровението на живота! Мислете за чудното устройство, което природата е дала и на най-малкото живо същество, което вие съвсем неоснователно - това могат да потвърдят мнозина - считате само за ваша храна. Мислете! Вникнете в неговото съзнание! Гледайте с неговите очи, с ония красиви, чисти очи, през които животът (който е Бог) гледа на света!
към текста >>
99.
Когато бях - Мара Белчева
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Този, Когото ти
обичаш
, Идеалното Същество, макар и да е още вън от тебе, но от време на време ще става твой гостенин.
Като си дойде Андреас, разправих му каква лоша седмица съм прекарал, - седмица, пълна с умора, неприятности, разпри, нетърпение, отвращение и леност. Той слушаше с търпение скърбите ми и аз се чудех на този човек, който беше тъй скромен и прост, тъй жив и умел в обноските си. Той ми каза: - Ще имате още много такива седмици. Вземи власт над себе си. Намери мира в себе си.
Този, Когото ти
обичаш
, Идеалното Същество, макар и да е още вън от тебе, но от време на време ще става твой гостенин.
Неприятелите са около тебе. Но победата Му е сигурна и влиянието Му върху тебе ще бъде пълно. Вярваш ли, че Той не предвижда ямите по пътя, по които вървиш? Нищо не идва на човека, освен чрез собственото му желание. Погледни на лошия ученик.
към текста >>
Той
обичаше
посетителите си.
Този промеждутък от време беше богат на мъчнотии: приятелства, връзки - всичко беше за мен извор на разочарования. Големи съмнения и борби ме измъчваха; аз нямах тогаз още голяма опитност за чистилището на душата. При следващото си посещение намерих Андрес на излизане. Той ме покани да го придружа. Любезността му като че ли бликаше спонтанно из него, като от един извор Вътрешна красота, очарование проникваше услугите му.
Той
обичаше
посетителите си.
И тези, на които правеше услуги, го виждаха, как се смущаваше тогаз. като че ли беше задължен: разбрах че той е човек в истинския смисъл на думата скромен. Използувах пътя, за да му изложа опитите си за концентрация на мисълта и старанията си да дойда до по-осезателни резултати. Андреас ми каза: Човешкият дух е познат само на тези, които живеят в атмосферата на Утешителя. Обаче всяко изпитание тонира дробовете ни и довършва модела на статуята на Словото, който модел всички носим в нас.
към текста >>
100.
Амриха
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Ти, който си най-нежният мечтател и най-красивият от художниците на слънцето измежду цветята, научи ме да направя живота си подобен на твоя, защото аз те
обичам
о, нарцис!
– Животът е свещен копнеж, свещена мечта, непреривно жертвоприношение на слънчевата светлина, която служи на Бога-Любов, шепнеха карамфилите, като гледаха своите бели къдри, отразени в водата. – Животът е непреривно сияние, непреривно творчество на Бога-любов, който шествува върху светлината и непреривно дава себе си в цар на творенията, мълвяха теменугите в своята замечтаност, – Животът е вечна музика, която вечно се носи от светлината, родена от самата нея и която е словото на Онзи, чиято същност е началото на творенията, – казваха нарцисите в своята величествена замисленост. – Животът е вечен стремеж към светлината, непреривна молитва към нея, говореха зюмбюлите, като се възхищаваха от красотата на цветовете си. – Аз съм щастлив, защото животът ми беше, служене на цветята, които носят красотата на Бога - любов, рече потокът, когато стигна голямата река и се влял в нея, за да отиде в океана. II. НАРЦИС – Нарцис!
Ти, който си най-нежният мечтател и най-красивият от художниците на слънцето измежду цветята, научи ме да направя живота си подобен на твоя, защото аз те
обичам
о, нарцис!
– говореше момъкът, като стоеше на колене пред нарциса и искаше да стане художник, подобен на него. – Аз се научих дълго време да мисля за диаманти и сапфири, за бисери и рубини, които се ценят по-високо от всичко на земята, защото са най-красивите скъпоценности; и направих диаманти, сапфири, бисери и рубини от мислите си и все пак живота ми не е щастлив, защото те не могат да създадат красота, която да те наподобява. Коя е тайната, с която си постигнал всичко това, което те прави вълшебен о, нарцис? – продължаваше да говори момъкът. – Аз съм свещена приказка за слънцето и за звездите – рече нарцисът, – и ако искаш, мога да ти говоря само за тяхната светлина.
към текста >>
Научи се непреривно да Го търсиш и непреривно да Го носиш в себе си като копнеж, научи се да
обичаш
светлината на слънцето и на звездите и ще станеш като мен.
Коя е тайната, с която си постигнал всичко това, което те прави вълшебен о, нарцис? – продължаваше да говори момъкът. – Аз съм свещена приказка за слънцето и за звездите – рече нарцисът, – и ако искаш, мога да ти говоря само за тяхната светлина. Научи се да мислиш за светлината на слънцето и на звездите, която непреривно носи творчеството на Вечния. Светлината на слънцето и на звездите е вечна музика, непреривно говори за Този, Който е утешението в скръбта, надеждата в отчаянието, обаянието в красотата и вълшебното в нежността; Този, Който е сиянието в светлината, сбъдването в мечтите и копнежът в желанието.
Научи се непреривно да Го търсиш и непреривно да Го носиш в себе си като копнеж, научи се да
обичаш
светлината на слънцето и на звездите и ще станеш като мен.
към текста >>
НАГОРЕ
