Търсене в текстове за 'Обещания'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 63 резултата в 44 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Заровените таланти Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Как ще отговарят те за дадените им и неизпълнени обещания пред небето, като негови жреци и служители?
- усилията са напразни! Минават дни, но звездата стои неподвижно на небето, само светлината ù расте. а и спектроскопическите изследвания показват отсъствие на въглерода, който е характерен за кометите, а установяват присъствието на онези химически елементи, които са характерни за всяко Слънце. Страхът на тези жреци на божията наука става още по-голям. Значи на земята не идат бедствия, не иде някой върл демон, но изгрява едно Слънце - иде един Спасител на човечеството... А какво ще стане с тях? Как ще отговарят те за дадените им и неизпълнени обещания пред небето, като негови жреци и служители? Отдавна те бяха оставили чистия живот на святостта и бяха заживели в блуд и грях и само едни одежди и бради, и привилегията да служат пред олтара на небето, ги отличаваха от другите хора. А как да съобщят това на треперещите и очакващи люде? Да им известят ли, че „Новата Звезда" е едно Слънце, че на земята иде светъл празник - Божий Пратеник иде, който ще донесе великото Божие благословение на човечеството?! Но тогава всички хора ще се възрадват с небесна радост, ще се облекат в светли одежди, за да посрещнат Новото Слънце, което изгрява - Спасителят на човечеството. А тях - тези недостойни служители на небето - ще ги убият с камъни, за да не бъдат наказани всички от строгия небесен Съдия.
към текста >>

2. Земетресенията и тяхното предсказване (продължение) – Л. Лулчев Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Те никога не изпълняват обещанията си, макар че са готови на дума всичко да направят.
Независими до крайност, те лесно се сдружават, но не се привързват. Романтически в своите привързаности и по природа любящи, те са в същото време много капризни и много лекомислени. Те живеят повече с мисълта си, отколкото с чувствата, и много обичат приключенията. Умът им е лек, изпитателен, фантастичен, изобретателен в разкази и повърхностен. Те са мечтателни, идеалисти, спиритуалисти, на вдъхновението, ентусиасти, съзерцатели, мистици, но те не обичат порядъка и нищо не разбират в практическия и положителния живот; затова са лоши практици. Те никога не изпълняват обещанията си, макар че са готови на дума всичко да направят. Имат силно религиозно чувство, което лесно минава в мистицизъм; техните религиозни идеи са много екзалтирани и неверотърпими. Дух на прозелитизъм преобладава в тях. Те са склонни към религиозни системи, често между тях се срещат основатели и преобразователи на религии. Предположени са към всякакъв род привидения; имат особени способности към тайните науки, имат развита интуиция и дивинация; имат също така необикновени предчувствия, тайнствени внушения и пр. Техният ум е такъв, че те по-скоро отгадават, отколкото знаят нещо.
към текста >>

3. Бунтът на синовете Божи - П. Г. Пампоров Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Но Нерон, отвикнал да държи сметка за обещанията си, не мислел така лесно да се остави и посегнал втори път, но отново се намерил в същото положение.
Той се намерил в чудо; никаква сметка не можел да си даде за това, което ставало с него. Чувствувал само страшно безсилие и никаква опора под нозете. Нейният строг, ясен и дълбок поглед го накарал да потръпне; уплашил се той и за пръв път почувствувал своето нищожество и че това слабо същество по-форма далеч го превъзхожда по съдържание. – Моля ти се, извикал Нерон, – освободи ме от това положение и ще те оставя свободна. Тя си отмахнала ръката и той се отпуснал на земята. Но Нерон, отвикнал да държи сметка за обещанията си, не мислел така лесно да се остави и посегнал втори път, но отново се намерил в същото положение. Тогава Амриха отворила вратата и си излязла. Пазителите преторианци се втурнали към нея с желание да я спрат, но всеки, който дръзвал да се доближи до нея, увисвал във въздуха. На другия ден мълвата за това събитие се носела в целия Рим. Никой не смеел да безпокои Амриха; тя помагала на бедните и носела утеха на онеправданите. Нерон издал строга заповед никой нищо да не говори за нея.
към текста >>

4. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Колкото може да живее сапуненият мехур, толкова ще се реализират и техните обещания.
Няма по велик акт в света от този - да направиш договор, завет с Бога. Това не е временен акт, от който нищо не остава, но този договор е вечен, непреривен процес, който се извършва всеки момент между Великия принцип на живота и човешката душа. Този акт се извършва навсякъде в природата. Всеки ден тя прави своя договор с растенията и с всички разумни същества, като им казва: "Посадете своите семена, зародишите на своите възвишени и благородни мисли и чувства в моите необятни простори и очаквайте след време техните добри плодове! " Всеки договор, направен между двама обикновени хора на земята, мяза на сапунен мехур. Колкото може да живее сапуненият мехур, толкова ще се реализират и техните обещания. Колко договори, направени между държавите от най стари времена и досега, са оцелели? - Нито един. Обаче, договорът, който може да се направи между Великото Начало на живота и човешката душа, всякога оцелява. Човек може да издържа дотогава, докато има в себе си висок идеал, на който всякога да остава верен. В този смисъл има един вътрешен договор, сключен в живота, за неизпълнението на който всеки човек се съди.
към текста >>

5. Работа Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Убийте у себе си принципа да желаете неща за вашия нисш „Аз" - и ето над видимата празнота се открива великолепието на всеобещания живот, Предайте себе си всецяло на великият Един, който скоро ще се яви между вас; служете нему, вместо не самите себе си.
За това стремете се винаги все повече и по-вече да бъдете това истинско „Аз" и не се оставяйте да ви отвличат други влияния. Не се оставяйте да бъдете изкушавани от измамата на личността. Забравете и се откажете от нисшото „Аз" и се издигнете към великото сърце, което бие във всяко човешко сърце. Реализирайте все по-дълбоко истинската си природа, откажете се от нисшото за да намерите Висшето, откажете се от преходното и търсете действителния извор на всички откровения. Всичко, що желаете за себе си, принася болка и разочарование. Убийте у себе си принципа да желаете неща за вашия нисш „Аз" - и ето над видимата празнота се открива великолепието на всеобещания живот, Предайте себе си всецяло на великият Един, който скоро ще се яви между вас; служете нему, вместо не самите себе си. Но без любов е невъзможно да станеш негов съработник и без готовността да пожертвуваш нисшото за висшето. Работете за и с него, до като напълно се свържете с него. След като станете подобни нему, ще се научите да го разбирате. Той е вашата истинска същност. Борете се с всички сили против изкусителната сила на самодоволството и невежеството.
към текста >>

6. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Впрочем, аз никога не бих предприел настоящия етюд, ако не се считах за задължен да предложа едно истинско свидетелство за постоянството на божествените обещания в една епоха, когато всички химери се обличат в най-съблазнителни цветове.
Разбира се, това ще бъде извън силите ми. Обаче надявам се, че нашето желание да постигнем духовната красота, ми налага една пълна откровеност и ще запълни празнините и несръчностите на моя разказ. Избягвайки любопитните, отказвайки полемиките, оставайки глух спрямо клеветите, налагайки мълчание на ентусиазма на своите ученици, възхитителното същество, чиято чудна светлина искам да ви направя да почувствувате, вземаше всякога всички видове мерки, за да остава незнайно. Аз вярвам, че бих попречил на неговите цели, ако бих разкрил неговото име. Биографичните подробности стават безполезни, когато се касае за един характер, за чието създаване изглежда, че не е съдействувало никакво расово или обществено влияние. Впрочем, аз никога не бих предприел настоящия етюд, ако не се считах за задължен да предложа едно истинско свидетелство за постоянството на божествените обещания в една епоха, когато всички химери се обличат в най-съблазнителни цветове. Може би, някои неспокойни души отново ще се окуражат, ако един от техните съжители им потвърди, че обещанията на Христа са действителни, понеже той е видял и опитал опитните доказателства. Тоя Христос, нашият Господ, е казал един ден, че ще даде на своите приятели власт да правят чудеса по-големи, отколкото неговите. Аз видях тяхното извършване. Христос е казал още на своите приятели, че ще остане с тях до края на света. Аз видех това скрито присъствие.
към текста >>

Може би, някои неспокойни души отново ще се окуражат, ако един от техните съжители им потвърди, че обещанията на Христа са действителни, понеже той е видял и опитал опитните доказателства.
Обаче надявам се, че нашето желание да постигнем духовната красота, ми налага една пълна откровеност и ще запълни празнините и несръчностите на моя разказ. Избягвайки любопитните, отказвайки полемиките, оставайки глух спрямо клеветите, налагайки мълчание на ентусиазма на своите ученици, възхитителното същество, чиято чудна светлина искам да ви направя да почувствувате, вземаше всякога всички видове мерки, за да остава незнайно. Аз вярвам, че бих попречил на неговите цели, ако бих разкрил неговото име. Биографичните подробности стават безполезни, когато се касае за един характер, за чието създаване изглежда, че не е съдействувало никакво расово или обществено влияние. Впрочем, аз никога не бих предприел настоящия етюд, ако не се считах за задължен да предложа едно истинско свидетелство за постоянството на божествените обещания в една епоха, когато всички химери се обличат в най-съблазнителни цветове. Може би, някои неспокойни души отново ще се окуражат, ако един от техните съжители им потвърди, че обещанията на Христа са действителни, понеже той е видял и опитал опитните доказателства. Тоя Христос, нашият Господ, е казал един ден, че ще даде на своите приятели власт да правят чудеса по-големи, отколкото неговите. Аз видях тяхното извършване. Христос е казал още на своите приятели, че ще остане с тях до края на света. Аз видех това скрито присъствие. Животът на моя Непознат не е (друго), освен една редица от такива доказателства.
към текста >>

7. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЧЕТИРИТЕ НЕЩА Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Лесно дават обещания, но лесно ги и забравят.
Сангвиниците са хора експанзивни - те се разширяват като въздуха. Говорят много и оживено, като постоянно жестикулират. Лицето им се намира в непрестанна игра - по него постоянно се отразяват техните бързопреходни емоции и настроения. Впечатлителни - сангвиниците веднага реагират на външните впечатления, Ала не ги задържат задълго, нито ги обработват и организират вътрешно. С вродена симпатия и алтруизъм, те се трогват от страданията на хората, съчувствуват на техните нужди, но само за дадения момент и повърхностно. Лесно дават обещания, но лесно ги и забравят. Затова сангвиникът трябва да го държиш да изпълни обещанието си още в момента. Изпуснеш ли го - той ще забрави! Сангвиниците изобщо са хора повече на добрите намерения, отколкото на добрите постъпки. Оптимизъм, веселие, жизнерадост, инстинктивна симпатия и алтруизъм - това са красивите черти на този темперамент. Но и тук, както и при добрите черти на лимфатиците, трябва да се прави разлика между спонтанни и моментни прояви на един темперамент и трайни черти на един характер, който съзнателно черпи сокове за проява на своите добродетели от биологичните извори на темпераментите.
към текста >>

8. ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ И ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА-Д-Р Е. Р. КОЕН Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ония, обаче, които не могат да съзрат многоликите промени на едни и същи сили, действуващи в света, които не могат да проникнат зад кулисите на голямата сцена, дето се разигравате човешките съдбини, тъй майсторски декорирана при всяка „нова" пиеса в нов стил, и до ден днешен се лъжат от обещания за „нов строй", за „нов ред", за „нов свят".
В този образ индуските жреци са дали в една популярна форма, достъпна за народа, религиозната обосновка на кастовото разпределение - сиреч едно узаконяване „свише" на установения от тях социален ред. Както и да се е тълкувал този митологичен образ от индуските мъдреци, колкото и дълбоки философски изводи да е допущал, практически той се е въплътил в строгия и суров кастов строй, който е освещавал чисто по човешки изключителната власт на едни хора над други. Без да носят тия ярки очертания на строго разграничени касти, последните все пак образувате основата на съсловната разпределба у всички цивилизовани народи. Само че в отделни епохи едно от тия съсловия е взимало изключително надмощие и е удряло по-особен отпечатък върху държавния ред, който бива характеризиран ту като теократичен, ту като монархичен с различни отсенки и преходи, ту като демократичен, ту като пролетарски. Формите от епоха в епоха се видоизменят, явяват се известни диференциации и усложнения, но в края на краищата вътрешното съдържание си остава все едно и също. Ония, обаче, които не могат да съзрат многоликите промени на едни и същи сили, действуващи в света, които не могат да проникнат зад кулисите на голямата сцена, дето се разигравате човешките съдбини, тъй майсторски декорирана при всяка „нова" пиеса в нов стил, и до ден днешен се лъжат от обещания за „нов строй", за „нов ред", за „нов свят". Всъщност, в тия нови на вид социални форми се крият стари-прастари идеи. Човечеството, въпреки великият опит на християнството, се върти в омагьосан кръг, чиито четири кардинални точки са: клерикализъм, милитаризъм, капитализъм, социализъм. Не се ли съзира и в днешните опити за установяване на „нови" държавни строеве въртенето на фаталния омагьосан кръг? В изострения конфликт между капитализма и социализма, последните поне някъде се изтръгна от властта на първия и влезе в съюз с революционния милитаризъм, установи свой ред Минал в отбрана, капитализмът се съюзи с клерикализма и милитаризма и под маската на класовото примирение, се мъчи да установи корпоративната съсловна държава - една средновековна държавническа идея на властвуващия католицизъм. И се получи странното явление - капитализмът се вижда принуден да прави отстъпки на социализма: знайни са неговите похвати във фашистките страни.
към текста >>

9. КОГАТО БЯХ МЛАДЕНЕЦ - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Той взе десетък от Аврама и благослови тогова, който имаше обещанията.
Ето няколко стихове от тази глава. „Защото този Мелхиседек, цар Салимски. свещеник на Бога Вишнаго – той. който се тълкува първо цар на Правда, а после и цар Салимски, сиреч цар на Мир – без баща, без майка, без родословие, който няма нито начало на дни, нито край на живот, но уподобен на Сина Божия, пребъдва винаги свещеник. А вижте колко велик бе той, та и патриарх Аврам му даде десетък от обирите. Той взе десетък от Аврама и благослови тогова, който имаше обещанията. А без всяко противоречие по-малкото се благославя от по-голямото. И тук вземат десятък човеци смъртни, а там взема той, за когото се свидетелства, че живее. И така да река, самият Левий, който взема десетък, даде и той десетък чрез Аврама; защото беше още в чреслата на баща си, когато го срещна Мелхиседек. И тъй, ако съвършенството можеше да дойде чрез Левитското свещенство (защото народът под него прие закона), каква нужда имаше да се издигне друг свещеник по чина Мелхиседеков, а не– по чина Ааронов? " Този нов свещеник по чина Мелхиседеков, за когото Павел говори, е Исус.
към текста >>

10. МАЙКИТЕ И БАЩИТЕ НА ВЕЛИКИТЕ ЛЮДЕ - И. А. ИЗВОРСКИ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Другата основа е, че кандидатът за окултен ученик трябва да бъде почтен спрямо другите хора, точен и изправен в своите обещания и морални задължения, безпристрастен и пълен с доброта, разбиране и добри желания спрямо всички.
Човек трябва да има особени качества и придобито от Учителя право, за да влезне в храма на Мъдростта. Какви е това право и какви са тия качества? Това е преди всичко стремежът към възвишения идеал и душевна и физическа чистота. Човек, който казва, че е окултист, а продължава да яде месото на нещастните убити животни, не може да прекрачи прага на Мъдростта. Напускането на месната храна е първата основа, която му дава възможност да приеме правилно Истината и да развие у себе си психичните сили. Другата основа е, че кандидатът за окултен ученик трябва да бъде почтен спрямо другите хора, точен и изправен в своите обещания и морални задължения, безпристрастен и пълен с доброта, разбиране и добри желания спрямо всички. Човек, който мрази своите спътници само за това, че те принадлежат на други школи и не мислят напълно като него, човек който спъва работата на другите общества, е истински вредител на окултната наука и затруднява работата на ония Възвишени духовни същества, които желаят да подтикват света към по-добро. Така също и човек, който не може да.бъде почтен и порядъчен, който не изпълнява своите обещания и който въобще е нередовен, забравящ и разсеян, не може да бъде окултен ученик, тъй като на тоя Път се изисква голяма редовност, порядъчност и съсредоточеност на психичните сили. Това е накратко основата, която дава възможност на кандидата да получи Посвещение. Останалите особености и сили се развиват постепенно, ако човек има отговарящи качества. В края на миналия век, когато окултното познание започна да се шири по европейските и американски земи, мнозина го приеха като интересно, забавно явление.
към текста >>

Така също и човек, който не може да.бъде почтен и порядъчен, който не изпълнява своите обещания и който въобще е нередовен, забравящ и разсеян, не може да бъде окултен ученик, тъй като на тоя Път се изисква голяма редовност, порядъчност и съсредоточеност на психичните сили.
Това е преди всичко стремежът към възвишения идеал и душевна и физическа чистота. Човек, който казва, че е окултист, а продължава да яде месото на нещастните убити животни, не може да прекрачи прага на Мъдростта. Напускането на месната храна е първата основа, която му дава възможност да приеме правилно Истината и да развие у себе си психичните сили. Другата основа е, че кандидатът за окултен ученик трябва да бъде почтен спрямо другите хора, точен и изправен в своите обещания и морални задължения, безпристрастен и пълен с доброта, разбиране и добри желания спрямо всички. Човек, който мрази своите спътници само за това, че те принадлежат на други школи и не мислят напълно като него, човек който спъва работата на другите общества, е истински вредител на окултната наука и затруднява работата на ония Възвишени духовни същества, които желаят да подтикват света към по-добро. Така също и човек, който не може да.бъде почтен и порядъчен, който не изпълнява своите обещания и който въобще е нередовен, забравящ и разсеян, не може да бъде окултен ученик, тъй като на тоя Път се изисква голяма редовност, порядъчност и съсредоточеност на психичните сили. Това е накратко основата, която дава възможност на кандидата да получи Посвещение. Останалите особености и сили се развиват постепенно, ако човек има отговарящи качества. В края на миналия век, когато окултното познание започна да се шири по европейските и американски земи, мнозина го приеха като интересно, забавно явление. Не е далече времето, когато в аристократическите салони, в лабораториите на учените и в домовете на средната класа се уреждаха спиритически сеанси. При това, учени и обикновени хора ги смятаха като извор на особени откровения, само с разликата, че едни отиваха към тях със сериозност и със стремеж да проникнат в тайнствената загадка на смъртта, докато други правеха от тях извор на развлечение и празно забавление.
към текста >>

11. КАЛТА И ДИХАНИЕТО - G. Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

А и много от съществуващите религиозни учения имат в летописите си обещания и пророкувания за идването на Спасителя.
И се уплаши от себе си. Търси се днес, както през всички времена от историята на човечеството, спасител! Външно, търси се спасител на света, обновител, истински ръководител. Търси се спасение от този ад, в който човек е изпаднал и живее. Малцина се задълбочават в себе си и търсенето на спасение и спасител става външно нещо, става едно външно религиозно търсене и очакване. А и много от съществуващите религиозни учения имат в летописите си обещания и пророкувания за идването на Спасителя. И всички, които вярват, Го очакват по форма. В дни на народни бедствия и тягости ще дойде Той и ще донесе спасение и всички други добрини. Така е предвещано. И мнозина си Го представят да слиза от небето на огнен облак и златна колесница. Всъщност, Спасителят не е спирал да идва по земята всред човеците.
към текста >>

12. ПЪРВАТА СТЪПКА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Обещаният от миналото Пратеник на Светлината - Духът на Истината се изяви сред българите.
2 Живото Слово е вечен процес. То извира от света на Светлината и обхожда целия Всемир. Неговата проповед събужда, възраства и възкресява. Изявлението на това Слово всякога бележи епохи на духовен подем. То минава като Висша Космическа енергия през подготвени 3а това служители на Светлината и носи Сила и Живот За идването на тези Светли Същества, проводници на Словото една Велика Разумност е подготвяла хората чрез Знаци, чрез пророчества и откровения Но тези последните са ползували само мъдрите, духовно виждащите. Обещаният от миналото Пратеник на Светлината - Духът на Истината се изяви сред българите. Познаха ли го те? Сега е техен ред да кажат ясно едно от двете: "Разпни Го! " или "Учителю, благи! ". Но докато те се колебаят, дали някой дру-гостранец няма пръв да каже:"Ессе Номо! ". Сега българите са на изпит.
към текста >>

13. ПРАЗНИЧНИ БЕСЕДИ Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Една Божествена мисъл, чрез която любовта се изявява, струва повече от хиляди обещания, дадени за бъдещето.*** 7.
- Езикът на Любовта. Стремете се Всички да разберете и приложите поне една дума от този език. Който научи само една дума, той има всичко на разположение и богатство, и знание, и сила. Той мисли и чувствува правилно. Занимавайте се с настоящето, чрез което Бог ви говори днес. Една Божествена мисъл, чрез която любовта се изявява, струва повече от хиляди обещания, дадени за бъдещето.*** 7. ТРИТЕ РОДОСЛОВИЯ IV година / I том София, 1935-1936 Като четете първа глава от Евангелието на Матея, виждате изброени три родословия по четиринадесет рода: от Аврама до Давида четиринадесет рода; от Давида до Вавилонското преселение четиринадесет рода и от Вавилонското преселение до Христа също четиринадесет рода. Така се запознавате с родословието на Христа. Значи, Той води началото си от Аврама. Тази глава от Евангелието засяга -вътрешната страна на произхождението на Христа, от която малцина се интересуват Христос дойде на земята в човешки образ, но Той имаше богат вътрешен живот. Той разполагаше с големи знания и възможности.
към текста >>

Старите дългове, старите обещания, старите мисли и желания, старите постъпки, които сте Забравили, това е кармата.
Той надзърта вече през прозореца, иска да види широката земя, да се запознае с нея. Казвате: Искаме да Знаем нещо за бъдещия живот. - Красив е животът, който ви очаква. Желая ви да приключите със стария живот.*** 11. ЛИКВИДАЦИЯ НА ВЕКА VI година / I том София, 1937-1938 Всички хора са оплетени със старото, със своята карма. Старите дългове, старите обещания, старите мисли и желания, старите постъпки, които сте Забравили, това е кармата. Сегашният човек е оголял от своите стари дългове. И до днес още той плаща дълговете си с лихвите заедно. Развалете стария договор! Дошло е време да изплащате старите си дългове. Дошло е време за ликвидация със старото.
към текста >>

14. Георги Куртев (1870-1961) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

да не създава карма - да не се връзва с духове, за да им дава плът, а който има връзки и обещания с духове, трябва да им дава плът, иначе ще страда.
Като се върна от Солун той отиде да сдаде полка. Тогава го повишиха, назначиха го за началник на гарнизона в Бургас и военачалник на трета инспекционна област. Това бе най-голямата длъжност в армията.” На една екскурзия до Куш Бунар, в Сливенския Балкан през лятото на 1920 година Учителят държал беседа и Минчо Сотиров си записал следните мисли: “Ние не сме против женитбата, но сме против наложничеството, сдружаването, а не сме против божествения брак. Който е вързан с кармически връзки, да не се развързва. Който не е вързан, да не се връзва, т.е. да не създава карма - да не се връзва с духове, за да им дава плът, а който има връзки и обещания с духове, трябва да им дава плът, иначе ще страда. Не трябва да изменяме Божествените нареждания на нещата. С нашия ум ще попречим на Божественото развитие на нещата и ще страдаме. Господ изпъжда децата ти - остави ги, приближава ги - не ги отпъждай. Щом един човек люби, той е вече женен. Кармически свързаният човек, той трябва да се ожени, за да се разплати.
към текста >>

15. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Сложил го в раницата и на другия ден отишъл в обещания час отново в милицията.
Извикали го в София да го разпитват за авоарите на Братството. Той не давал никакви сведения, докато не извадили и поставили на масата пред очите му списък, точно копие от друг такъв, описващ дадените му за съхранение ценности, принадлежали на Учителя и Братството. Той разгледал дадения опис, и като видял, че има предателство, казал: “Да, аз пазя тези неща. Утре сутринта ще ви ги донеса.” Излязъл от милицията и веднага се отправил към Витоша. Там той бил скрил исканите вещи в изкуствено направен камък между морените. Сложил го в раницата и на другия ден отишъл в обещания час отново в милицията. Поискал чук, замахнал и счупил с два-три удара камъка. Вътре се оказал един стъклен буркан, заедно със същия списък, по който можело и в момента да се провери съдържанието на буркана. Попитали го: “Защо не декларирахте това, а го скрихте.” Той отговорил: “Това принадлежи на нашето общество. Средствата са давани от братята и сестрите на Учителя като дарения за обща работа. Това са средства за бъдещето, когато ще сме свободни.” Те пак го запитали: “вие нямате ли доверие на народната власт в България, че може да съхрани тези неща?
към текста >>

16. За фотоизложбата Езотерична металопластика на Г.Куртев Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Само с обещания нищо не се прави... ------------------------------------- *** в целия брой са използвани изпратените от Георги и Аида Куртеви снимки, авторски текстове и писма до фамилия Кралеви в Бургас, както и тяхна лична кореспонденция с цитирани в списанието личности.
Накъде отива човечеството? Водолеят ще го окъпе ли? 26 декември 1995 Не зная дали ти писах, че се събужда интересът по музея. Още нищо не се знае. Все липсват парите. Само с обещания нищо не се прави... ------------------------------------- *** в целия брой са използвани изпратените от Георги и Аида Куртеви снимки, авторски текстове и писма до фамилия Кралеви в Бургас, както и тяхна лична кореспонденция с цитирани в списанието личности.
към текста >>

17. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 24 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Tрябва да се помни че всички обещания на Исуса Христа са условни.
Но това не трябва да ни тревожи. Ако ученикът продължава да работи в това направление, ще последва едно хармониране и мъчнотията ще изчезне. Следователно, не трябва да се обезкуражаваме, но да настояваме в пътя, в който сме встъпили. Казано е в розенкройцерската философия, че Библията е дадена на света от Ангелите, които уреждат човешките съдбини и които стоят над всякакви грешки и затова ако търсим светлината, ний ще я намерим там. Когато имаме някои задачи за разрешение, ако ние размишляваме върху четиринадесетата и петнадесетата глави от Йоана с цел да получим духовно прозрение относно целта на живота, ний можем да подигнем своите вибрации и да станем по-възприемчиви по отношение на духовните сили. Tрябва да се помни че всички обещания на Исуса Христа са условни. Tе ще бъдат верни по отношение на нас само тогава, когато ние обичаме другите и им служим. Всеки окултен ученик трябва да изучава закона за ycпеxa, даден в западните учения на Мъдростта по същия начин както ни е даден и от Христа: „Търсете първом Царството Божие и неговата Правда и всичко останало ще ви се приложи“. Това, както и всичко, което е учил Христос, е строго научно. Парите са средство за размяна, за да можем да получим с тях това, което желаем. Когато някой се страхува да не изгуби своите пари и постоянно мисли как да придобие повече, той образува мисъл-форми на страх в трите долни сфери на астралния свят, които привличат и други мисли от подобно естество.
към текста >>

18. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 56 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Tе, забравиха предизборните си обещания.
— Хора, които не познават по голяма сила от тази на насилието и които дълбоко в себе си мислят, че на народа не бива и не може да се даде пълна свобода, че той не заслужава по-добра участ от тази да бъде ограбван и тормозен. Ето защо, никаква съществена промяна не се направи. Насилията продължиха, ограбването на народа продължи, икономии истински и там дето трябваше не се направиха. Народните представители, обаче, добре се погрижиха за себе си, като прокараха закон за увеличение на заплатите си, тогава, когато мизерното положение на народа изисква върховни усилия и жертви от всички. Тия хора, обаче, забравиха народа си. Tе, забравиха предизборните си обещания. Забравиха кой и защо ги е пратил. Новото правителство, с много калка разлика, продължи старата политика на сговора. И като връх на тази политика, ние виждаме днес да се прокарва един реакционен закон за печата, който не е нищо друго, освен вериги за свободната мисъл на човека, съдържайки постановения за налагане на наказания даже и тогава, когато някой каже истината. Защото тя, истината, можела в известни случаи да повреди на тогова или оногова!?! Читатели, вий чували ли сте някога истината да е била ограничена, възпряна в своя полет от някакви жалки човешки закони?
към текста >>

19. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 85 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Народът е сит на думи, сит е на голи обещания, които му се дават от стремящите се към власт, за да се забравят още на другия ден.
Братската задруга е плътта и кръвта — носителя, проводника на новия живот, на новото учение; тя е неизбежната, логичната, естествената форма, в която ще се въплътят, чрез която ще се проявят на земята ония велики идеи на най-възвишеното учение — това на Великото Всемирно Бяло Братство. Братската задруга е оня жив, ясен и неотразим пример, кой то единствен е в сила да вдъхнови масите. да им вдъхне вяра и жажда за нов живот и да ги поведе към неговото осъществяване. Народът е разочарован до дъното на душата си. Той е хиляди пъти поругаван, измамван, подиграван от ония, които претендират да с негови водачи. Народът е сит на думи, сит е на голи обещания, които му се дават от стремящите се към власт, за да се забравят още на другия ден. Но — най-ужасното — народът е отровен от страшната хипноза: да очаква от другаде, от властта, от своите днешни и утрешни управници, това, които той може и трябва да направи сам, единствено сам. Внушили с на този народ, като на малко дете. че неговия живот е напълно в ръцете на управниците му, че от тях зависи всичко, че сам той е безпомощен. Тая страшна хипноза — да се не надява на себе си, а да очаква всичко „от горе“, е онази отровна змия, която е изсмукала силите народни, и е превърнала мощния великан в жалък, безпомощен роб. И ето че първата и неотложна задача на истинските приятели народни, първата задача на ония, който чуват в дълбините на душата си да ги зове тихия глас към подвиг и жертва, е да събудят в народа съзнанието за неговата собствена сила, да събудят в него съзнанието, че сам той е господар на съдбините си и че само той.
към текста >>

20. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но нали мишката е един безподобен разбойник, забравила думи и обещания, веднага почнала господарски да разполага с восъка и меда, който трудолюбивите пчелици си събирали за настъпващата зима.
Сушинка и завет, друго не искам. Пчелица царица се обадила от своя висок диван. - Влез! Стражарите се отдръпнали и мишката бързо се мушнала в кошера, па се настанила удобно между питите. Тука скоро се стоплила, подсушила, ободрила. Но нали мишката е един безподобен разбойник, забравила думи и обещания, веднага почнала господарски да разполага с восъка и меда, който трудолюбивите пчелици си събирали за настъпващата зима. Не стигало това, ами и изпражненията си оставяла на пода в кошера. Образувала се нетърпима миризма, която тровила бедните пчелици. Появила се болест, от която те една по една падали мъртви. В страдания и голяма тревога минала зимата, а мишката не искала и да чуе за излизане. Нито молбите, нито силите на пчелите били в състояние да я изгонят.
към текста >>

21. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пред човечеството е открит и друг, удобен, привлекателен с своите съблазни и големи обещания път, но водещ към гибел.
То е на кръстопът. Пред неговия взор сега са открити два пътя и не може да се реши кой път да хване. Пред него има един тесен и стръмен, пълен с трудности и изпитания път. Но той води към спасение и добър край, защото се чертае от Велики Учители на живота, чиято Любов и обич ги кара да работят между човечеството и да го зоват към чист и свят живот. Той е неудобен и неприветлив, затова мнозина не могат до го познаят, освен ония, които са будни и които мерят нещата с абсолютно разумната мярка и са готови да го поемат и понесат всички лишения и изпитания. Пред човечеството е открит и друг, удобен, привлекателен с своите съблазни и големи обещания път, но водещ към гибел. Братко, ти помислил ли си, че по него са тръгнали мнозина и техния край се знае какъв ще е? И изпрати ли им поне една предупредителна мисъл, един братски зов, да се върнат, понеже отиват към гибел и мрак? Помисли ли ти, как би могъл да помогнеш на тия твои събратя? Ето, сърцето говори. То зове, то чувства тяхната мъка вече.
към текста >>

22. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ето защо тези души още в самото начало трябва да си дадат обещания, че те ще следват пътя към Бога и няма да се спъват в преследване на духовните си идеали.
от Евангелието на Матея. Но ако се реши на брак, то едно щастие е да си намери пък своята хармонична душа, която да бъде като спътница и в духовния му път. Затова молитвата и вътрешният глас са много важни. И ако този брат или сестра се абстрахират от материалните блага и външната красота, а подирят вътрешните духовни богатства в дирещата душа, те вече са избегнали доста от неприятностите. Но това са още въдици и за единия, и за другия, защото има и маски, докле се постигне целта. Ето защо тези души още в самото начало трябва да си дадат обещания, че те ще следват пътя към Бога и няма да се спъват в преследване на духовните си идеали. Честните хора по това се познават. За честния човек истината и правдата са ръководните нишки в живота им! За честния човек казаната дума е закон. Ако пък някой се реши да вземе другарка или другар от широкия свят, гдето смята, че е намерил хармоничната си душа, трябва да е юнак, да носи на гърба си и голям товар. Защо? Защото изненадите са големи, особено когато се съединят две души, които френологически и физиогномически не се съчетават.
към текста >>

В действителност ние виждаме, че докле се оженят двама млади, има обещания, наклонност, симпатизиране.
При подобни случаи, външната красота и материалните интереси и пр. пак трябва да отстъпят пред Божественото! Затова всеки брат или сестра би трябвало да подирят първо своята хармонична душа в обществото, в което са. И макар външно да не е тъй красива, и материално богата, а дирещата душа е само духовно богата, то щом я намери, то е щастие. Това, обаче, е добрата страна. В действителност ние виждаме, че докле се оженят двама млади, има обещания, наклонност, симпатизиране. Оженят ли се обаче, благородството на единия отстъпва пред личния егоизъм; чистият разум - пред ината, честността - пред нечестието. Ето защо, не след дълго време се почва тормозът против въздържание, против вегетарианство, против духовен живот, особено за молитва. И тогава настава ад за едната душа - тази, която истински е предадена в духовния път. Нам ни е срам да описваме случаи на жени, които спъват своите другари мъже, и мъже, които тормозят своите другарки в духовния път! Това показва, че такива души са далеч от духовното.
към текста >>

23. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Великите сили, готвещи се към борба за световно надмощие, търсят жертви измежду малките държави, кои то да им станат мост, да дадат живота си и кръвта си за тях срещу някакви обещания.
Япония, Италия, няма да се отклонят от пътя, по който са решили да вървят, нито пък Англия, Америка и Русия ще им отстъпят доброволно световното надмощие. Че има пътища, по които международните спорове могат сигурно и трайно да се разрешат. това за нас е безсъмнено. Но, също така е безсъмнено, че нито едните, нито другите от спорещите страни се намират на онова духовно равнище, при което би могло да стане мирното разрешение на споровете. При това положение, великите световни сили, предвиждащи и готвещи се за гигантския двубой за световно надмощие, гледат да привлекат към себе си и да оплетат в своите мрежи всички по-малки държави, които, по една или друго причина, са недоволни от днешното положение на нещата, за да ги имат на страната си, когато потрябва, да ги използват за своите цели. Великите сили, готвещи се към борба за световно надмощие, търсят жертви измежду малките държави, кои то да им станат мост, да дадат живота си и кръвта си за тях срещу някакви обещания. Тъкмо тук е голямата гласност за малките народи, какъвто е напр. нашият. И едните и другите ще искат да ни съблазнят — да вземем тяхната страна И едните и другите ще ни обещават какво ли не. Но и едните и другите ще мислят само за себе си. а не за нас. И едните и другите ще искат да ни използват, а не да ни направят добро.
към текста >>

Бог да даде ум и разум на нейните управници и ръководители — да водят с мъдрост и вяра в доброто, държавният ни кораб, всред бурното море на настоящето, като не се съблазняват от обещанията на никакви сирени, чийто глас ни привлича към подводни скали.
Но и едните и другите ще мислят само за себе си. а не за нас. И едните и другите ще искат да ни използват, а не да ни направят добро. Наистина, много опасно е положението на един държавен кораб, когато неговите ръководители са привличани от сладкогласните сирени към две различни посоки, ако не знаят че, в същност, се намират между Сцила и Харибда и че единственият спасителен път е да се върви право напред, без ни най-малко отклонение в ляво или в дясно, по посока към тия или ония международни сирени. Бог да пази България от увлечения! Бог да даде ум и разум на нейните управници и ръководители — да водят с мъдрост и вяра в доброто, държавният ни кораб, всред бурното море на настоящето, като не се съблазняват от обещанията на никакви сирени, чийто глас ни привлича към подводни скали. С. К. Вегетарианска кухня Във всички вегетариански храни се избягва по възможност соленото, лютивото и изкуственото подкиселяване, особено с лимонтозу. Но за препоръчване е да се употребява храна, която е по-близка до тая, която ни дава природата в естествен вид — пълна с сила и жизненост. Така и проф. Консулов напоследък като разглежда причините на старостта и смъртта, казва: „Нашата кухня, която дава приятен вкус на храните, в много отношения им отнема ценни природни качества.
към текста >>

24. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 214 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В миналото имаме осъществяване на обещания.
Цялата философия на Тйежковски се строи и почива на философията на историята и на приложение диалектически метод на развитие: Теза — антитеза — синтеза. чувство — мислене — дело. Отец — Син — Дух. Следователно, това е философия На бъдещето, на синтеза, на делото, на хармонията. Новата епоха се нарича епоха на Духа Святи, епоха на доброволното сътрудничество на всички хора и народи — достигане обетованата земя. В миналото имаме осъществяване на обещания. Сега откриване на Божествения разум в историята. А в бъдеще — ще имаме пълно, свободно, дейно издигане на човечеството към Бога. Божието Слово не е празно, то е мощно и ще се осъществи. (следва) П. Г. Пампоров ГОРИТЕ И ТЯХНОТО ЗНАЧЕНИЕ „От горите в планините зависи плодородието в равнините“ Гората, това е първото българско училище, където преди няколко десетилетия, в тайнствените дебри на „Балкана,“ измежду вековните буки на „Стара планина“ и „Средна гора“, за първи път блесна искрата не нашето освобождение и се тури началото на една нова история.
към текста >>

25. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всякъде другаде, където и да е, каквито и обещания да ни дават ще се измамим.
То е миг, който прелитва и скоро се забравя. Затова ние трябва да потърсим трайното, вечното, неизменното. И питаме се: къде и при кого ще го намерим, къде да го търсим и какво направление да имаме? Има Един, който винаги бди над нас. Има само едно място, където можем да намерим истински подслон, има само едно направление, което извежда нагоре и на тихо пристанище. Всякъде другаде, където и да е, каквито и обещания да ни дават ще се измамим. На Него апостол Петър, преди две хиляди години, каза: „Къде да отидем Господи, Ти имаш думи на живот вечен“. И ние отговаряме на свой ред: да отидем при Онзи, който носи живото слово, който носи думи на живот вечен. Ако неговите последователи днес, за каквито се считат половината жители на земното кълбо, слушат и се подчиняват на думите и заповедите му, стълкновения не само между тях, но и в цял свят не би имало. В света би имало мир и братски отношения, би имало човеци, които достойно да носят това име. Словата, които носят живот вечен, не са преставали.
към текста >>

26. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

След като обиколил всички учреждения, отгдето се надявал да получи служба, видял, че освен неизпълнени обещания, нищо друго няма да получи.
Не се срамувайте от работата и от труд. Няма по-почтено нещо от работата и от труда. „Два случая зная в България, които заслужават подражание. Един млад момък свършил гимназия с отличие, но нямал средства да следва университет. За тази цял, той тръгнал да търси някаква служба. След като обиколил всички учреждения, отгдето се надявал да получи служба, видял, че освен неизпълнени обещания, нищо друго няма да получи. Той взел на заем от един приятел 200 — 300 лв., и си купил точило за острене на ножове. Той турил дипломата си от гимназията в рамка, която закачил върху точилото, и така започнал да точи ножове. В скоро време той изплатил дълга си за точилото и си пробил път в живота. „Друг един млад момък, студент в университет, поради крайна бедност, не могъл да свърши науките си на родителски средства и решил сам да си помогне. Той си купил четки, бои и станал ваксаджия.
към текста >>

27. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 261 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Олга Славчева ОБЕЩАНИЕТО Има моменти в живота, в които човек, намирайки се в някое тежко положение, дава обещания за нещо, което забравя, след като премине кризата.
В душа си мощна сила събери Безстрашно погледни го във очи, Божествен плам у тебе да гори. * Тяло ти може нявга да срази Острилото на кайнови меч. Но твоят дух убийство не грози, Не го засяга огън, нито сеч. * Сълзи пред враг ти вече не рони, Нито за миг от страх не трепери! Но храбро ти пред него застани, И с Божия сила ти го събори! Олга Славчева ОБЕЩАНИЕТО Има моменти в живота, в които човек, намирайки се в някое тежко положение, дава обещания за нещо, което забравя, след като премине кризата. Но ако човек иска да се избави от едно ново изпитание, потребно е да бъде верен на себе си и последователен в постъпките си. Обещанието е един момент, в който човек трябва да се съобрази с всички възможности, които има и тогава да обещае или не. Човек може да даде обещание пред себе си, пред близки и пр. Все едно То е обещание и като такова трябва да се изпълни. Да се обещава е много лесно, но трудното е в изпълнението.
към текста >>

Опазването на обещанията преди всичко е въпрос на честност, а тя е духовния гръбнак на човека.
Има хора, които не познават по-висок морал от личния си интерес, в служба на който жертват всичко друго. Тях често наричат „практични хора“. За практичния човек обещанието е нищо, или е въпрос на изгода, а честността се счита за наивност. „Практичният“ човек е готов да се откаже от всичко, което до вчера е ценял и почитал щом неговия преди всичко материален интерес ще бъде накърнен. За истински религиозните или духовни хора обещанието не е въпрос на интерес, а е въпрос на чест и достойнство За тях обещанието е подобно клетва, която не бива да се престъпва. Опазването на обещанията преди всичко е въпрос на честност, а тя е духовния гръбнак на човека. Колко по-добре би било, ако всички хора имаха такъв гръбнак. Из между нашите близки и познати кои са ония, на които можем да разчитаме? Нали са само тези, които устояват на обещанията си? Да се обещае нещо и да не се изпълни под разни предлози или да се забрави, което най-често се случва, е верен знак на едно несериозно отношение към нещата. То показва, че лицето е още в периода на своето духовно детство.
към текста >>

Нали са само тези, които устояват на обещанията си?
„Практичният“ човек е готов да се откаже от всичко, което до вчера е ценял и почитал щом неговия преди всичко материален интерес ще бъде накърнен. За истински религиозните или духовни хора обещанието не е въпрос на интерес, а е въпрос на чест и достойнство За тях обещанието е подобно клетва, която не бива да се престъпва. Опазването на обещанията преди всичко е въпрос на честност, а тя е духовния гръбнак на човека. Колко по-добре би било, ако всички хора имаха такъв гръбнак. Из между нашите близки и познати кои са ония, на които можем да разчитаме? Нали са само тези, които устояват на обещанията си? Да се обещае нещо и да не се изпълни под разни предлози или да се забрави, което най-често се случва, е верен знак на едно несериозно отношение към нещата. То показва, че лицето е още в периода на своето духовно детство. За да се опази едно обещание нужни са още: воля и благородство и то много повече, от колкото за кое да е друго човешко дело. И още едно много важно условие: „По-малко обещания“. Малкото обещания по-лесно се изпълняват.
към текста >>

И още едно много важно условие: „По-малко обещания“.
Из между нашите близки и познати кои са ония, на които можем да разчитаме? Нали са само тези, които устояват на обещанията си? Да се обещае нещо и да не се изпълни под разни предлози или да се забрави, което най-често се случва, е верен знак на едно несериозно отношение към нещата. То показва, че лицето е още в периода на своето духовно детство. За да се опази едно обещание нужни са още: воля и благородство и то много повече, от колкото за кое да е друго човешко дело. И още едно много важно условие: „По-малко обещания“. Малкото обещания по-лесно се изпълняват. Да не даваме ново обещание, преди да сме изпълнили всички по-предишни. Интересно е, че ескимосите, които считат едва ли не за полудиви. считат обещанието като закон и който престъпи обещанието си, се наказва най-строго, дори и със смърт. В това отношение културните народи има да се учат от „полудивите“ ескимоси.
към текста >>

Малкото обещания по-лесно се изпълняват.
Нали са само тези, които устояват на обещанията си? Да се обещае нещо и да не се изпълни под разни предлози или да се забрави, което най-често се случва, е верен знак на едно несериозно отношение към нещата. То показва, че лицето е още в периода на своето духовно детство. За да се опази едно обещание нужни са още: воля и благородство и то много повече, от колкото за кое да е друго човешко дело. И още едно много важно условие: „По-малко обещания“. Малкото обещания по-лесно се изпълняват. Да не даваме ново обещание, преди да сме изпълнили всички по-предишни. Интересно е, че ескимосите, които считат едва ли не за полудиви. считат обещанието като закон и който престъпи обещанието си, се наказва най-строго, дори и със смърт. В това отношение културните народи има да се учат от „полудивите“ ескимоси. Ние често и не подозираме от каква голяма важност е да се изпълни или не едно обещание.
към текста >>

„Да изпълним всички обещания, които не спъват нашето развитие“.
считат обещанието като закон и който престъпи обещанието си, се наказва най-строго, дори и със смърт. В това отношение културните народи има да се учат от „полудивите“ ескимоси. Ние често и не подозираме от каква голяма важност е да се изпълни или не едно обещание. Неизпълнението или потъпкването на обещанието руши взаимното доверие и се превръща в социална злина, а не само лично отношение между X. У. Изпълнението пък от своя страна поражда и закрепва доверието, което се превръща в гражданска добродетел. „Да изпълним всички обещания, които не спъват нашето развитие“. Обещай и изпълни. Това да ни бъде за практика. Г. Събев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Любовта дава живот (из неделната беседа „Любовта дава живот“ – 2.X.1938 г.) Това, което ще ви говоря, е мъчно за разбиране, то не е млечна храна. То ще произведе много противоречия в умовете и сърцата ви. Животът не седи само в хармоничните работи, в това, което не е приятно.
към текста >>

28. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Народът, който очакваше обещания пратеник, не разбра Тоя, който се роди в пещерата до Витлеем, защото Го очакваше облечен в блясък, чакаше Го с жезъла на всемогъщ владетел, който да срине враговете и да направи царство на сила и на земна слава.
Отровите на ядосването – Д-р Н. Станчев Песимистът – Орион Книжнина ЛЮБОВТА, КОЯТО ЧАКА Ние търсим мъдрост за живота си в дебелите книги на учението, в трудните символи и в строгия тълмеж на звездното небе, а тя чака спокойно в нас да я повикаме. Ние дирим истината облечена в ярки доспехи, а тя е само една думица — проста и ясна като ведър ден, сияеща като най-високия връх на планина, окъпан в слънце. Каква безмерна сила крие обичта, която се роди във Витлеемската пещера! Нейната власт е непобедима и сиянието й е по-голямо от блясъка на едрата звезда, която възлезе в часът на Неговото раждане. Народът, който очакваше обещания пратеник, не разбра Тоя, който се роди в пещерата до Витлеем, защото Го очакваше облечен в блясък, чакаше Го с жезъла на всемогъщ владетел, който да срине враговете и да направи царство на сила и на земна слава. А той дойде в проста дреха, със сандали, с чудни благи очи и с кротост на дете. Чакаха славата, а се роди жертвата, чакаха великолепието, а дойде смирението, очакваха гръмовния син на победата, а се яви тих и кротък пастир, който побеждава с тишината на своите очи. Този ли е съдникът, който ще въздаде възмездие и правда на добри и зли, когато Той говори да няма съд между човеците? Този ли ще прогони колесниците на враговете, за да въздигне народа до прежната му слава? Как ще е той?
към текста >>

не е Той — обещаният.
Чакаха славата, а се роди жертвата, чакаха великолепието, а дойде смирението, очакваха гръмовния син на победата, а се яви тих и кротък пастир, който побеждава с тишината на своите очи. Този ли е съдникът, който ще въздаде възмездие и правда на добри и зли, когато Той говори да няма съд между човеците? Този ли ще прогони колесниците на враговете, за да въздигне народа до прежната му слава? Как ще е той? — рекоха си знатните, щом като не дири тронът на славните царе, а беседва с простите рибари, с изоставените, с невръстните деца и с блудниците, на които прощава и тихо казва: „Иди и не съгрешавай вече.“ Съмнение пропълзя в душите на първенците и рекоха, че детето, което се роди в пещерата до Витлеем. не е Той — обещаният. Усъмниха се и в блясъка на оная звезда, която огрява чудната нощ, отрекоха думите му и Неговата мъдрост. Та лесно ли е да прогониш омразата от своето сърце и лесно ли е да възлюбиш враговете си? Не е Той обещаната утеха от сърцето на Всемогъщият — говореха си те — защото човекът, когото нарекоха учител и пророк, не спре при тия, които знаеха тъкмежа на писанията, при тия които познаваха закона и даваха десятък на храма, а отиде при рибарите край бреговете на езерото, при недъгавите и отрудените. Свои нарече не тия, които имаха знание, а тия. които носеха сърце.
към текста >>

29. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 268 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Щедри на обещания, но никога не изпълняват своята дума.
Лесно се сприятеляват, но не се привързват. Романтични са в своите привързаности. При все, че умът им е добър, те живеят повече в своите чувства и много обичат авантюрите. Умът им е лек и фантастичен, изобретателен в разкази и повърхностен. Те са мечтателни, идеалисти, спиритуалисти и хора вдъхновени и ентусиазирани, съзерцатели, мистици, художници, поети. Щедри на обещания, но никога не изпълняват своята дума. Те са твърде склонни към религиозни системи и затова често между тях, се срещат религиозни основатели и реформатори. Те са предразположени към видения от всякакъв род. У тях има заложени способности към тайните науки, тъй като те се отличават с голяма интуиция. Те имат предчувствия, тайнствени видения и пр. Техният умствен склад е такъв, че те по-скоро отгатват, отколкото да знаят каквото и да било нещо.
към текста >>

30. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 276 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На почвата на този безспорно силен нагон народите могат да се сближават, да се съюзяват, но тия съюзи, въпреки хубавите обещания, скрепени чрез пактове за „вечно приятелство“, ще бъдат все пак временни, скоропреходни.
Той не произхожда, с една реч, от Любовта — оня възвишен принцип на живота, който едничък може да създаде между индивиди, общества и народи трайни връзки, почиващи на искрено сътрудничество и взаимопомощ. По-тикът, който лежи в основата на това временно привличане на индиферентни или враждуващи доскоро държави, е страхът — страхът пред обща опасност. А страхът е закон на животинския свят. Следователно, туй което движи народите днес във взаимните им отношения, е животинският нагон за самосъхранение. Под неговия мощен напор падат всички „идеологически надстройки“, за да остане едничката основа, която хората днес признават — нагонът за самозапазване. На почвата на този безспорно силен нагон народите могат да се сближават, да се съюзяват, но тия съюзи, въпреки хубавите обещания, скрепени чрез пактове за „вечно приятелство“, ще бъдат все пак временни, скоропреходни. Историята ни дава блестящо потвърждение на този факт. Докато отношенията между народите почиват на страха, докато връзките им се създават на почвата на нагона за самосъхранение, картината на международния живот няма да се промени. Ние ще бъдем свидетели на ония непрекъснати флуктуации в отношенията между отделните държави, които по някога са толкова бързи и чести, че будят дори смях. Защото, какво по-смешно, по-детинско от това, което става днес между държави те — тия трагикомични актьори на голямата сцена международния живот? До вчера обществениците на два народа са се обстрелвали чрез пресата, водели са най-остри полемики, раздухвали са омразата у масите, днес, под напора на известни политически събития, които сближават автоматически интересите на техните държави, въпреки тяхната воля — те си устройвате срещи, стискат си приятелски ръцете, прегръщат се, държат си блестящи речи, уверяват се едни други в любов и приятелство.
към текста >>

31. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Виждам, че мнозина от вас са турили своите обещания в сандъка и са ги забравили.
Ето какво е разрешението на този въпрос. Всички неща, които сега ни сполетяват, имат предвид да ни научат да ценим настоящето. Ти страдаш. Трябва да си зададеш въпроса: какво иска в дадения случай Божественото от тебе? Ти не си дошъл на земята да живееш щастливо, нито да живееш както искаш , но си дошъл на земята да намериш онзи план и онази програма, която си обещал още в невидимия свят да я изпълниш. Виждам, че мнозина от вас са турили своите обещания в сандъка и са ги забравили. Сега аз чета: Това ще направя, онова ще направя — все идеални работи. Ако всички извадите от сандъците си това, което сте обещали да направите и го изпълните, по-големи светии от вас няма да има. Обаче, вие сте турили обещанията си в сандъка, забравили сте ги и сега си правите нов план. Казахте: това ще направя, онова ще направя. В края на краищата с вас ще се случи това, което се е случило в американския град Джонстон.
към текста >>

Обаче, вие сте турили обещанията си в сандъка, забравили сте ги и сега си правите нов план.
Трябва да си зададеш въпроса: какво иска в дадения случай Божественото от тебе? Ти не си дошъл на земята да живееш щастливо, нито да живееш както искаш , но си дошъл на земята да намериш онзи план и онази програма, която си обещал още в невидимия свят да я изпълниш. Виждам, че мнозина от вас са турили своите обещания в сандъка и са ги забравили. Сега аз чета: Това ще направя, онова ще направя — все идеални работи. Ако всички извадите от сандъците си това, което сте обещали да направите и го изпълните, по-големи светии от вас няма да има. Обаче, вие сте турили обещанията си в сандъка, забравили сте ги и сега си правите нов план. Казахте: това ще направя, онова ще направя. В края на краищата с вас ще се случи това, което се е случило в американския град Джонстон. В този град имало една голяма река. Американците решили да направят бент на тази река, за да използват едно място за пързалка зимно време. Направили, както намислили.
към текста >>

32. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В тези разговори, в тези обещания, събиране на конференции, ще има особени грижи.
На новата година й предстои да излюпи много яйца. И от тия яйца ще се излюпят много пилци. Голямо крякане ще бъде през тази година. Музикантите от това крякане ще напишат цели пиеси. Аз вземам тези думи в добър смисъл. В тези разговори, в тези обещания, събиране на конференции, ще има особени грижи. Всеки ще гледа да събере своите пилци в курника си, да няма нещастия. Всеки ще пази пилците си, да не дойде някоя лисица в курника, да не задигне някое от пиленцата. Всяка сутрин квачката ще става, ще гледа да ги нахрани, да не остане някое гладно. Сега аз засягам един съществен въпрос. Всички искате да бъдете щастливи.
към текста >>

33. -

Нека той се помоли на Бога по следния начин: „Господи, досега живях нередовен, неправилен живот, никога не съм говорил истината, баща си и майка си не почитах, с брата и сестра си постоянно се карах, приятелите си изнудвах и каквито обещания Ти давах, нищо не изпълних.
Той се гневи на хората, сърди се, мисли, че те са причина за неговите неуспехи. Не, причината е в самия него. Той трябва да възстанови връзката си с Първичната Причина. Ама този човек искал да уреди живота си. По този начин, с пари, с богатства животът не се урежда. Нека той се помоли на Бога по следния начин: „Господи, досега живях нередовен, неправилен живот, никога не съм говорил истината, баща си и майка си не почитах, с брата и сестра си постоянно се карах, приятелите си изнудвах и каквито обещания Ти давах, нищо не изпълних. Помогни ми да изправя живота си, да вървя напред.“ Не дойде ли човек до това самопризнание в себе си, между Бога и него не може да има никаква връзка, той не може да се надява на Божието благословение. Така трябва да постъпи всеки, който иска да бъде нов човек и който иска да се освободи от ограниченията на живота. Още при сегашните условия на живота всички можем да направим една малка жертва, без да изменим хода на общия живот. Всеки човек си има една велика идея, от която той не трябва да се отклонява. Обаче, има и една обща велика идея в живота, от която никой не може да се отклони.
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Доказано е, че ученици пълни с обещания и готови да възприемат истината, е трябвало да чакат дълги години вследствие техния особен темперамента и невъзможността да се поставят в унисон с техните другари). V.
Докато не цари най-голяма хармония помежду слушателите, никакъв успех не е възможен. Учителят сам образува групите, според магнетическата и електрическа природа на учениците, събирайки и групирайки с най-голямо старание положителните и отрицателни елементи. IV. Докато учениците учат, те трябва да бъдат сплотени като пръстите на една и съща ръка. Ти трябва да им втълпиш, че това, което наранява единия, трябва да нарани и другите, и че ако радостта на единия не намира ни-какъв отзвук в сърцата на другите, условията не съществуват вече и безполезно е да се следва по-нататък. (Това няма да се случи, ако предварителният избор е бил направен според изискваните магнетически качества. Доказано е, че ученици пълни с обещания и готови да възприемат истината, е трябвало да чакат дълги години вследствие техния особен темперамента и невъзможността да се поставят в унисон с техните другари). V. Съучениците трябва да бъдат нагласени като струните ма една лира, всяка една различно от другите, същевременно звукът на всека една да бъде в хармония с всички. Общо взети, те трябва да образуват един орган, чувствителен във всичките си части за твоето и най-леко докосване (докосването на Учителя). Така техните души ще се открият за хармонията на Мъдростта, която ще трепти в познания, произвеждайки действия приятни на Боговете5) и полезни за ученика. Тя (Мъдростта) ще остави за винаги отпечатък върху сърцата им и хармонията на закона не ще бъде никога нарушена. VI. Тия, които желаят да придобият познанията, които водят към Сидхи (психични сили), трябва да се откажат от суетите на живота (тук следва едно изброяване на Сидхи). VII.
към текста >>

Той не предизвиква, не се дразни и тревожи, не нагрубява, не унижава младежа пред собствените му очи или пред другарите му, отнася се и към провинилите се със симпатия и насърчение, гледа да възбуди у младежа лично себеуважение и достолепие, за да може младият да уважава и другите, и винаги следи и наблюдава дали лицето, комуто наказанието е опростено, ще изпълнява обещанията си за поправка в поведението си.
Критиците се произнесоха, че тая история на американския народ заема първо място със своята прозорливост и изчерпателност. Освен дето е държавен мъж, дипломат, който си служи си искреността и откровеността, и автор с рядка плодовитост, с ясен, точен и сбит стил, Удроу Уйлсон е предимно възпитател на младежта. Неговото влияние между учениците в Принстон, и като професор и като председател, беше винаги голямо и мощно. Уважението към него беше всеобщо. Уйлсон е роден за възпитател. Той не предизвиква, не се дразни и тревожи, не нагрубява, не унижава младежа пред собствените му очи или пред другарите му, отнася се и към провинилите се със симпатия и насърчение, гледа да възбуди у младежа лично себеуважение и достолепие, за да може младият да уважава и другите, и винаги следи и наблюдава дали лицето, комуто наказанието е опростено, ще изпълнява обещанията си за поправка в поведението си. Г-н Уйлсон нямаше време за кафенето или бирарията, обаче за екскурзии, за атлетически игри и състезания, за гимнастически упражнения на студентите, той бе винаги готов да им покаже своето лично и живо насърчение. Неговите лични развлечения бяха на отворено, на чист въздух, с домашни и с другари. Той е роден за водител. Толко вярва той във възпитанието и възпитателите, щото поставя такива между своите първи приятели, съветници и интимни познайници. Но моето убеждение, причините, по които председател Уйлсон се противопостави на предложението, щото Америка да прекъсне дипломатическите си отношения с нас, са: бившия американски консул в София г.
към текста >>

35. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Заема смело трибунското място и отправя една поетична и пламенна реч против умопомрачените мракосеячи; против идолите и идолопоклонниците; изтъква ясно и открито лъжите и измамите на турската власт, нанесла през дълги векове толкоз беди на поробения народ, мамила го ред години с обещания, обещания и все с обещания, нахуля поповете, които сеят зърна на плевел и стряска народа от сън.
* От век на век ... кумири..., кумири..., кумири е създавало човечеството в своя път и все повече и повече е оковавало във вериги atma-та — безсмъртния божествен слънчев лъч у човека — за да не може прояви своята сияйна светлина. И великият дух у Ботйовата личност е ратувал не само за пробудата на българския народ, който е влачил хомота и на себе и на турци и на гърци, но и за цялото човечество, което, ако и освободено политично и духовно, не се е още освободило от собствения хомот, хомота на личността. На оная личност, която тика хората да проявяват винаги жилото на егоизма;... на оная личност, която въздига човека или до суетната гордост на кумира, или до коленопреклонната смиреност на дребните души;... на оная личност, която кара хората да забравят, че под булото на нейните суетни ризи вси хора са единни рожби на Слънцето, тъй както седморните призматични цветове са рожба на единния слънчев лъч; личност, която малцина могат да надраснат и от каквито малцина се нуждае цялото човечество: не за да го поробят, а да го освободят и да го водят в хармония към свръхчовешка вис. — О, та колцина са в света такива свръхчовеци освободени от луната, на Слънцето деца? * И ощ на младини Ботйов е бил смел в борбата и ненавистта против всякакви кумири и против всякакви потисници на човешкия дух:... в един от най тържествените моменти — годишния училищен акт — един скудодумец започва една реч, в която — de moribus — отправя големи благодарности и искрени благопожелания към великото отоманско царство, което от ред векове тъй славно царува; величае богопроизходния султан, който тъй мъдро властва; възхваля прекомерните старания на поповете за просветата и напредъка на народа, който честно робува на всички, и..., ала тук се намесва току що завърналият се в родния край Ботйов, чиито чувства към истината и свободата кипват и недочаква края на тия бледи слова, които раздвижват само въздуха и сеят заблуда в ума на поробения българин. Заема смело трибунското място и отправя една поетична и пламенна реч против умопомрачените мракосеячи; против идолите и идолопоклонниците; изтъква ясно и открито лъжите и измамите на турската власт, нанесла през дълги векове толкоз беди на поробения народ, мамила го ред години с обещания, обещания и все с обещания, нахуля поповете, които сеят зърна на плевел и стряска народа от сън. А край тоя вития хайдутин сбират се отбор смелци, пламнали от неговите огнени слова. И в жилите на тоя дивен хайдутин най-ярко е буйствала кръвната славянска и татарска смес на българското племе: кръв на волник и кръв на смелец. И за тоя дивен хайдутин в Ботйовата мисъл се въплъти най-дивният образ — образът на „Хаджи Димитра“; с един гениален замах и хомерова картинност: „Жив е той, жив е! Там на балкана потънал в кърви лежи и пъшка юнак с дълбока на гърди рана юнак във младост и във сила мъжка. Денем му сянка пази орлица, влък му кротко раната ближи: над него сокол, юнашка птица, и тя се за брат, за юнак грижи!
към текста >>

36. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Излишък: разкошни обещания; градени кули във въздуха и очакване невъзможност.
Морални чувства 15. Съвестност. — Справедливост; честност; чувство на право и дълг и сила ла се съпротиви на изкушенията. Излишък: цензорство; скрупульозност; гризене на съвестта; себеосъждане; несправедлива критика. Недостатъкът. липса на покаяние от грях, или разкаяние за злосторство; себеоправдание във всичко. 16. Надеждност.—Чувство на безсмъртие; поглед в бъдещето с вяра за успех. Излишък: разкошни обещания; градени кули във въздуха и очакване невъзможност. Недостатък: униние; мрачност; меланхолия; предчувстване зло. 17. Духовност. — Интуиция; възприемане на духовното : пророческа насока на ума. Излишък: вярване в духове; в караконджули; в чародейство и пр. Недостатък : липса на вяра; крайно неверие, като „невярващия Тома“, мрачен скептицизъм. (вж.
към текста >>

Но ако не устоиш на дадените обещания, нещо по-лошо ще ти се случи.
“ - Да - „Кажи. кажи, всичко аз ще изпълня“, отговори Б. – Добре! ще дадеш обещание, че никога няма да хулиш, а ще проявиш интерес към духовните въпроси. И това обещание ще го дадеш ме към Бога, а към ангелите, защото ти, който вчера хули името на Бога, днес още не си достоен да го произнесеш. Но ако не устоиш на дадените обещания, нещо по-лошо ще ти се случи. И аз му написах няколко обещания, които той трябваше да даде пред, Небето. Казах му да излезе вън от града и с глас три пъти, през половин час паузи, да ги произнесе. Задължих го да каже на родителите си, че аз съм поръчал те да се помолят за оздравяването му. Казах му, че и аз ще помогна в тази работа и че ако той чистосърдечно даде обещанията си, най-късно до другата заран ще бъде здрав. В този момент той ми каза: „почувствах голямо облекчение“.
към текста >>

И аз му написах няколко обещания, които той трябваше да даде пред, Небето.
кажи, всичко аз ще изпълня“, отговори Б. – Добре! ще дадеш обещание, че никога няма да хулиш, а ще проявиш интерес към духовните въпроси. И това обещание ще го дадеш ме към Бога, а към ангелите, защото ти, който вчера хули името на Бога, днес още не си достоен да го произнесеш. Но ако не устоиш на дадените обещания, нещо по-лошо ще ти се случи. И аз му написах няколко обещания, които той трябваше да даде пред, Небето. Казах му да излезе вън от града и с глас три пъти, през половин час паузи, да ги произнесе. Задължих го да каже на родителите си, че аз съм поръчал те да се помолят за оздравяването му. Казах му, че и аз ще помогна в тази работа и че ако той чистосърдечно даде обещанията си, най-късно до другата заран ще бъде здрав. В този момент той ми каза: „почувствах голямо облекчение“. И на другия ден той дойде да ми благодари, че станал напълно нормален.
към текста >>

Казах му, че и аз ще помогна в тази работа и че ако той чистосърдечно даде обещанията си, най-късно до другата заран ще бъде здрав.
И това обещание ще го дадеш ме към Бога, а към ангелите, защото ти, който вчера хули името на Бога, днес още не си достоен да го произнесеш. Но ако не устоиш на дадените обещания, нещо по-лошо ще ти се случи. И аз му написах няколко обещания, които той трябваше да даде пред, Небето. Казах му да излезе вън от града и с глас три пъти, през половин час паузи, да ги произнесе. Задължих го да каже на родителите си, че аз съм поръчал те да се помолят за оздравяването му. Казах му, че и аз ще помогна в тази работа и че ако той чистосърдечно даде обещанията си, най-късно до другата заран ще бъде здрав. В този момент той ми каза: „почувствах голямо облекчение“. И на другия ден той дойде да ми благодари, че станал напълно нормален. Обещанията дали своя ефект. Наскоро той заминал за Брюксел да държи последните си изпити и да доведе своята годеница белгийка. Още там той пристъпил към изпълнение на обещанията си.
към текста >>

Обещанията дали своя ефект.
Казах му да излезе вън от града и с глас три пъти, през половин час паузи, да ги произнесе. Задължих го да каже на родителите си, че аз съм поръчал те да се помолят за оздравяването му. Казах му, че и аз ще помогна в тази работа и че ако той чистосърдечно даде обещанията си, най-късно до другата заран ще бъде здрав. В този момент той ми каза: „почувствах голямо облекчение“. И на другия ден той дойде да ми благодари, че станал напълно нормален. Обещанията дали своя ефект. Наскоро той заминал за Брюксел да държи последните си изпити и да доведе своята годеница белгийка. Още там той пристъпил към изпълнение на обещанията си. Намерил едно окултно-мистично общество, установил връзки с него, дето чул и усвоил много нови за него неща. Купил си и неколко книги, третиращи подобни въпроси. И когато се завърна, той побърза да ми разправи, как изпълнява дадените обещания... Съобщава: С.
към текста >>

Още там той пристъпил към изпълнение на обещанията си.
Казах му, че и аз ще помогна в тази работа и че ако той чистосърдечно даде обещанията си, най-късно до другата заран ще бъде здрав. В този момент той ми каза: „почувствах голямо облекчение“. И на другия ден той дойде да ми благодари, че станал напълно нормален. Обещанията дали своя ефект. Наскоро той заминал за Брюксел да държи последните си изпити и да доведе своята годеница белгийка. Още там той пристъпил към изпълнение на обещанията си. Намерил едно окултно-мистично общество, установил връзки с него, дето чул и усвоил много нови за него неща. Купил си и неколко книги, третиращи подобни въпроси. И когато се завърна, той побърза да ми разправи, как изпълнява дадените обещания... Съобщава: С. Т-в, мир. съдия. За потъването на „Волтурно“.
към текста >>

И когато се завърна, той побърза да ми разправи, как изпълнява дадените обещания... Съобщава: С.
Обещанията дали своя ефект. Наскоро той заминал за Брюксел да държи последните си изпити и да доведе своята годеница белгийка. Още там той пристъпил към изпълнение на обещанията си. Намерил едно окултно-мистично общество, установил връзки с него, дето чул и усвоил много нови за него неща. Купил си и неколко книги, третиращи подобни въпроси. И когато се завърна, той побърза да ми разправи, как изпълнява дадените обещания... Съобщава: С. Т-в, мир. съдия. За потъването на „Волтурно“. — По катастрофата с парахода „Волтурно“ съобщават от Ню Йорк, следното: две госпожи, които познавали телеграфиста Пенигтон от „Волтурно“. разказвали, че след последното си пътуване Пенигтон, молил да бъде преведен от „Волтурно“ па друг кораб, понеже предвидел на сън катастрофата с парахода си. Негово съновидение отговаря напълно на съобщените по-сетне подробности по катастрофата с парахода „Волтурно“.
към текста >>

37. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

За да възпрат разливането на руското море извън бреговете му, дълбокоумните управници и дипломати във всички държави денонощно измъчват умовете си, за да измислят някакви прегради против него: срещат се в разни конференции и „лиги“, препускат от столица на столица, посрещат се и се изпра щат тържествено, всред ръкоплясканията на любопитните тълпи, жадни за зрелища, уверяват се във взаимни симпатии и привързаност, „осигуряват“ се с щедри обещания, „малки“ и „големи“ съглашения, съюзи, споразумения и пр.
В. Бостунич. Теорията на Айнщайна . Новото човечество Фалитът на старите идеи — Белият комунизъм Цели две години се изминаха от свършека на общоевропейската война, но човечеството не е направило до днес нито две крачки напред в пътя към новата духовна култура. Даже в Русия, дето кръвопролитията продължават, още няма изгледи, че скоро ще се възстановят условия за мирен труд и духовен напредък. Напротив, има достатъчно основание и много признаци да се очаква, че движението ще премине сегашните граници на съветската държава и ще се разпространи другаде, дето е създадена благоприятна почва, за да се приложат принципите, ако не и методите, на червения комунизъм. За да възпрат разливането на руското море извън бреговете му, дълбокоумните управници и дипломати във всички държави денонощно измъчват умовете си, за да измислят някакви прегради против него: срещат се в разни конференции и „лиги“, препускат от столица на столица, посрещат се и се изпра щат тържествено, всред ръкоплясканията на любопитните тълпи, жадни за зрелища, уверяват се във взаимни симпатии и привързаност, „осигуряват“ се с щедри обещания, „малки“ и „големи“ съглашения, съюзи, споразумения и пр. Но всичко това е напразно: изглежда, като че ли меродавните фактори в „културните“ държави са обхванати от един кошмар, който ги е хвърлил в страшна тревога и ги е заслепил дотолкова, че да не могат да видят истината и да тръгнат в правия път, единствен за спасението на народите. Стари хора със стари идеи — това са водителите на съвременното човечество Техният общ принцип, който от край време се прилага, е: човек за човека и народ за народа е —- вълк! Лъжат и крадат отделните личности, мамят се, ограбват се и се убиват взаимно и народите. И едните, и другите служат единствено на своя егоизъм, като всеки човек и всеки народ вижда щастието и благополучието си в нещастието и злополучието на другия човек и на другия народ. Никаква правда, никаква любов и никаква милост към равния и слабия!
към текста >>

38. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„Недоволен от това, ти ще бъдеш „скитник“ и „бежанец“ по нея, като се прераждаш ти и потомството ти от въплъщение във въплъщение, в разните форми на твоите плътски тела, до когато обещания от Йехова божествен лъч не дойде да ти освети пътя на спасението от това ти окаяно положение!
„Ти проля кръв и земята я изпи! Ала жадни са нейните ненаситни уста; и ти, и потомството ти вече никога няма да можете да ги наситите и напоите с човешка кръв, макар и на цели потоци да я леете. И защото ти не ще можеш да я наситиш и напоиш, то ще да носиш вечното нейно незадоволство и проклятие върху себе си. И когато я обработваш, тя няма да ти дава вече силата си — сила на знание и съвършено познание, за да не можеш да проумееш тайните на живота, който тя погълна в своите недра! “. . . „Недоволен от това, ти ще бъдеш „скитник“ и „бежанец“ по нея, като се прераждаш ти и потомството ти от въплъщение във въплъщение, в разните форми на твоите плътски тела, до когато обещания от Йехова божествен лъч не дойде да ти освети пътя на спасението от това ти окаяно положение! “ И се смути Каен от тази строга присъда на отмъстителния, ала строг и справедлив съд на Бога Иелоим — Гибар. Неговата горда душа не можеше да се помири с мисълта да бъде спасен по благодат, макар и тази благодат да изхождаше от най-върховното същество във вселената. От друга страна, страшна беше за него присъдата да си остане вечен скитник по земята. И той се побоя от Бога на законната отплата, да не бъде наредено да бъде убит — заличен от книгата на вечността — от първата разумна духовна сила, която го срещнеше. И разбра строгия Бог на законната отплата мисълта му и му каза: „О, ти, окаяни сине на злото и престъпленията!
към текста >>

39. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Великите думи, казани за вярата, и великите обещания, дадени на онези, които обладават вярата, са научни факти, които почиват на неизменни закони.
Ние привличаме това, за което копнеем и което очакваме. Смело и определено реши да очакваш това, което желаеш, и тогава ти ще го привлечеш. Вярата не е нищо друго, освен действието на мислителната сила във формата на силно желание, съединено с очакване на неговото изпълнение. Доколкото желанието се подхранва от определено очакване, дотолкова вярата е силна и прави чудеса. Щом се промъкне и следа от съмнение и страх, тази непобедима и абсолютна сила се неутрализира. Великите думи, казани за вярата, и великите обещания, дадени на онези, които обладават вярата, са научни факти, които почиват на неизменни закони. Вярата е създавала пророците, мъдреците, ясновидците и спасителите. Защото вярата е съзнателно използване творческата сила на мисълта. Често се говори за волята като за сила сама по себе си. Обаче, тя е само една проява на мислителната сила, съсредоточена и насочена в известно направление. И затова силата на волята е в зависимост от силата на мисълта и от силата на вярата.
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Понеже вярвах, че тази благодетелна жена изпитваше голямо удоволствие, когато говореше, аз кимнах с глава, за да й благодаря за обещания разказ и тя го поде; но трябва да призная, че аз не слушах с всичкото си внимание, което разказът й, без съмнение, заслужваше даже любопитството, най-силната страст у нас, турците, бе замряло у мене.
Една стара жена, която пушеше лулата си, в далечния ъгъл на стаята, ми извести, че по заповед на съдията от Кайро, на когото търговците са се оплакали, аз съм бил изхвърлен от града. Фаталният сандък бил изгорен и къщата, в която съм квартирувал, била срината до основите. „Ако не бях аз, продължи старата жена, ти до сега би умрял; но аз съм се заклела пред великия ни пророк, че не ще пропускам случаите, които ми се отдават, да върша добро, и поради това, когато ти бе напуснат от целия свят, аз почнах да се грижа за тебе. Ето тук е и твоята кесия, която спасих от тълпата и, което бе още по-трудно, от чиновниците по правосъдието. Ще ти дам сметка за всяка пара, която съм изхарчила, като ти обясня и причината, поради която съм направила такава необикновена клетва. Понеже вярвах, че тази благодетелна жена изпитваше голямо удоволствие, когато говореше, аз кимнах с глава, за да й благодаря за обещания разказ и тя го поде; но трябва да призная, че аз не слушах с всичкото си внимание, което разказът й, без съмнение, заслужваше даже любопитството, най-силната страст у нас, турците, бе замряло у мене. Аз съвсем не си спомням разказа на старата жена. Но нека продължа моят. Времето стана много горещо. Някой от лекарите твърдяха, че тая горещина ще се укаже гибелна за техните пациенти; но въпреки техните предсказания, горещината спре епидемията. Аз се съвзех и намерих кесията си твърде олекнала от моята болест.
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тогава Сатаната, спрял на твойта кула, с очи на прелъстител, се разсме над тебъ и с пълната с лъжи и обещания чаша приневоли душата ти и повели: че само себе си ти трябва да обичаш!
О кръст връх слабите плещи на нашата измъчена Тъга, понесла заедно със тебе тайнството на вечното страдание, — променяш се във ангелски крила и я отнасяш горе в светлините, трепереща над мрака, там, при ония милион души, чиято вест отдавна тук угасна. Тя грее там във снежни одеяния, из бялото й лоно лилия расте, пречистена във нейното сияние, и тъпче със свойта огнена нога главата на змия и с лютня, на която вековечни струни изопнала е вечността — свръхземен пее химн, отдавна слушан, толкова отдавна, че свари да угасне навсегда оная грозна вест за онова тайнствено страдание на кръста — химн божествен: Salve Regina! * * * Сломи се! Че между себе си и онова море на любовта, което непрестанно ечи със песента на мощните забрави, на всемогъщите желания, на неоткрити още бездни на Твореца, на щастие от мъдрост и познание, — ти сам си крепост пъклена сгради. На своята душа срутените греди, в самолюбивия си Вавилон занесе, защото съдеше, че ти си сам, един, че друг живот над тебе вече няма. Тогава Сатаната, спрял на твойта кула, с очи на прелъстител, се разсме над тебъ и с пълната с лъжи и обещания чаша приневоли душата ти и повели: че само себе си ти трябва да обичаш! И повели: че само в себе си ти трябва да повярваш! И повели: че само себе си ти трябва да спасиш! И немощ и лъжа в акордите ти бяха, що вестиха обич! И немощ и лъжа в акордите ти бяха, що вестиха вяра! И помощ и лъжа в акордите, с надежди що ечаха!
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Често пренебрегват своите обещания.
при тълкуване и анализиране на човешкия характер, му идва на помощ. Основната му черта е — общочовешка любов. Обича пластичните изкуства и в своите занимания с тях — как го впрочем във всичко — проявява широко разбиране и оригиналност, а поради това и често бива зле разбран (своеобразни характери — Уран). Обикновено той е популярен, симпатичен и същевременно тактичен,предвидлив, търпелив и издръжлив. Той обича добрите отношения (приятели— 11-й дом) и с голяма леснина се движи във всички кръгове. Често пренебрегват своите обещания. Приливи на висш идеализъм се често сменят с периоди на голямо угнетение (Уран, Сатурн). Прасците са най-чувствителните към заболяване части на тялото. Слънцето в Риби 19 февруари — 21 март. Г. Уошингтон, Шопен, Хендел, Меланхтон, Микел Анджело, Паул Хайзе, фон Айхендорф, Шопенхауер. Обикновено неразбрани характери, които често биват спъвани от всевъзможни „обстоятелства“ да се проявят з истинската природа — те изглеждат принудени да остават на заден план.
към текста >>

43. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Защото не ще ми постигне време да приказвам за Гедеона и Варака и Самсона и Йефтае, за Давида още и Самуила и пророците, които с вяра победиха царства, работиха правда, сполучиха обещания, затулиха уста на лъвове, угасиха сила огнена, избегнаха от острото на ножа, замогнаха се от болести, станаха силни на бой, обърнаха на бяг чужди войски и пр., следов., и ние да гледаме на Исуса, началникът и съвършителят на вярата .
С вяра Мойсей, като дойде на възраст, отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря и предпочете да злострада с народа божи, а не да има кратковременно наслаждение на греха, като разсъди, че поношението за Христа е по голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше на бъдещето мъздовъздаяние. С вяра остави Египет без да се убои от гнева царев; защото като че ли гледаше Невидимаго; с вяра направи пасхата и попръсквенето с кръвта, да ги не закачи този, който погубваше първородните. С вяра преминаха Червено море като по сухо, на което като се опитаха и египтяните, издавиха се. С вяра паднаха стените йерихонски след седмодневно около тях обикаляне. И какво още да говоря? Защото не ще ми постигне време да приказвам за Гедеона и Варака и Самсона и Йефтае, за Давида още и Самуила и пророците, които с вяра победиха царства, работиха правда, сполучиха обещания, затулиха уста на лъвове, угасиха сила огнена, избегнаха от острото на ножа, замогнаха се от болести, станаха силни на бой, обърнаха на бяг чужди войски и пр., следов., и ние да гледаме на Исуса, началникът и съвършителят на вярата . . .“ Имат ли такава вяра материалистите — ония, които твърдят.че душата е функция на тялото? Разбира се, немат, те немат никаква вяра! Защото щом поддържат, че тяхната „положителна наука“ не може да открие чрез опит душата и не може да докаже безсмъртието й, те отричат тая душа, отричат и създателя й — Бога. Те с, следователно, безбожници. И това безбожие, това отсъствие на най-високия идеал в живота, което се проповядва от официалната катедра на университета, е най-великото престъпление, което може да се извърши над един народ.
към текста >>

44. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Затова Велико Британия и Америка са жизнено заинтересувани във вечния Чин на Мелхиседека, тъй като, знаят ли това или не, те или техните низходящи са прями низходящи от Авраама, и са, следователно, наследници на обещанията, дадени от Мелхиседека на Авраама.
Една такава епоха бе онази, която бе описана по времето на Aвpaам, когато самият Мелхиседек дойде при Авраам, и го благослови. Порочността на земята е била станала толкова голяма, че земните богове решиха, в интереса на човечеството, известни центрове на Злото, като Содом и Гомора, да се разрушат, за да се спаси от оскверняване расата, и това бе направено. Тогава на Авраама бе дадено едно обещание, че чрез него и неговото семе народите на света ще бъдат благословени. Сега Великобритания е част от това семе, както ще видим по-после, от учението за Голямата Пирамида, учението за Стоунхендж, коронационния камък във Уестминстърското абатство и Солената кула от Лондонската, и мястото на Клеопатрината игла. Всичко потвърдява този възглед. Затова Велико Британия и Америка са жизнено заинтересувани във вечния Чин на Мелхиседека, тъй като, знаят ли това или не, те или техните низходящи са прями низходящи от Авраама, и са, следователно, наследници на обещанията, дадени от Мелхиседека на Авраама. За мен, много бележит факт е, че всички видения, посвещения и пр., получени от некоя душа от този божествен и строителен Чин (Орден), са дошли чрез душите, които живеят в Англия, Шотландия и Америка. Аз лично съм се срещал и разговарял с мнозина от тия люде, които са се учили направо от свещениците на тоя Чин на Синовете Божии: Елохимът на Стария по дни. Моята собствена съпруга и дъщеря ми са в това число. Нещо повече: аз срещнах един брат от Гласгов, който ми заяви, че е срещнал и се е разговарял със същия Мелхиседек, свещеник на Най-Висшия Бог, Великият Архитект на вселената, а между това, Главата на Ордена, живущ в Лос Анжелос, Калифорния, претендира същите сили. От мои лични достижения аз зная, че откровението и вътрешното просветление иде направо от известен брой измежду тия души, като това просветление изяснява великите принципи на вселената, с цел да се осветлят и възпламенят електричеството и магнетизмът, в тяхното приложение във времето и пространството.
към текста >>

НАГОРЕ

0.33264112472534