Търсене в текстове за 'Никодим'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 14 резултата в 7 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Това е истинското новораждане, за което Христос говори на Никодим.
Те отварят очите им за свръхземното и изпълняват молитвите им. При тези изпитания смирението се задълбочава и любовта се пречиства. Но при тая степен, както и при всички други, може да не се случи нищо необикновено и затова единствените белези за степента са чистотата на желанието и усърдието в дейността. * * * Седмото състояние можете да си го представите със следната картина: Ангелите ще запалят в сърцето ви една тъй гореща любов, че ако в началото трае повече от няколко минути, вие бихте умрели. Това са първите признаци за единението, за трансформирането на съзнанието от човешко в божествено. Това е истинското новораждане, за което Христос говори на Никодим. Бог отваря своите съкровища на градинаря и изпълнява предварително всичките му желания. Такъв човек се държи в равновесие между относителното и абсолютното. Само той има право да каже: „Аз съм последен, аз съм нищо, аз не мога нищо". Той може да излиза във времето или да влиза във вечното, според желанията си. Той е свободният човек.
към текста >>

2. Съдържание на 3 и 4 бр. Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Жлебът. Заветът. Никодим.
Седем кошници. За приятелите си. Твърдата храна. Идат дни. В образ Божи. Жлебът. Заветът. Никодим. - Цена 30 лева. 2. Бъдещето верую на човечеството. Беседи от Учителя. Съдържание: Бъдещето верую на човечеството. Един удар.
към текста >>

3. ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯ ФАКТОР-Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Защото имайте предвид, че Христос е изрекъл тия думи пред един от високо образованите люде на онова време - Никодим, един от ония люде, които са минавали за „учители Израелеви", за авторитети по религиозни и житейски въпроси.
НОВОРАЖДАНЕ Когато преди две хиляди години Христос е говорил за Царството Божие, сиреч за онзи велик божествен ред, на който се крепи света, за онази велика правова държава, в която живеят великите души, той е определил и начина, по който човек може да влезе в туй Царство Божие, да добие право на гражданственост в него. Той казва: „Ако се не роди човек изново, не може да види Царството Божие". И прибавя: „Ако се не роди от вода и дух". „Да се роди човек изново" от „вода и дух" - това са формули, това са символични изрази изказани на езика на Посветените. Защото имайте предвид, че Христос е изрекъл тия думи пред един от високо образованите люде на онова време - Никодим, един от ония люде, които са минавали за „учители Израелеви", за авторитети по религиозни и житейски въпроси. Трябва да прочетете трета глава от евангелието на Иоана - очевидно един малък откъс от една дълга беседа, която Никодим е водил с Христа при нощното си посещение у него - за да видите с какво недоумение посреща този учен човек думите на Христа за това „раждане изново". Мислите ли, обаче, че и най-учените хора на наши дни не биха посрещнали със същото недоумение думите на всеки едного, който би им заговорил за този велик процес, чрез който се разкриват вратите на човека в Царството Божие? Живеещи с онези представи - житейски или научни - които те са си създали за „раждането", така както то се извършва в органическия свят, те сигурно биха поискали подробни разяснения, логични доводи и доказателства за туй непонятно новораждане". Но как могат да се доказват неща, които лежат извън сферата на обикновения човешки опит? Това би било все едно да говориш на един слепец за великолепието на дъгата, за чудните й краски.
към текста >>

Трябва да прочетете трета глава от евангелието на Иоана - очевидно един малък откъс от една дълга беседа, която Никодим е водил с Христа при нощното си посещение у него - за да видите с какво недоумение посреща този учен човек думите на Христа за това „раждане изново".
НОВОРАЖДАНЕ Когато преди две хиляди години Христос е говорил за Царството Божие, сиреч за онзи велик божествен ред, на който се крепи света, за онази велика правова държава, в която живеят великите души, той е определил и начина, по който човек може да влезе в туй Царство Божие, да добие право на гражданственост в него. Той казва: „Ако се не роди човек изново, не може да види Царството Божие". И прибавя: „Ако се не роди от вода и дух". „Да се роди човек изново" от „вода и дух" - това са формули, това са символични изрази изказани на езика на Посветените. Защото имайте предвид, че Христос е изрекъл тия думи пред един от високо образованите люде на онова време - Никодим, един от ония люде, които са минавали за „учители Израелеви", за авторитети по религиозни и житейски въпроси. Трябва да прочетете трета глава от евангелието на Иоана - очевидно един малък откъс от една дълга беседа, която Никодим е водил с Христа при нощното си посещение у него - за да видите с какво недоумение посреща този учен човек думите на Христа за това „раждане изново". Мислите ли, обаче, че и най-учените хора на наши дни не биха посрещнали със същото недоумение думите на всеки едного, който би им заговорил за този велик процес, чрез който се разкриват вратите на човека в Царството Божие? Живеещи с онези представи - житейски или научни - които те са си създали за „раждането", така както то се извършва в органическия свят, те сигурно биха поискали подробни разяснения, логични доводи и доказателства за туй непонятно новораждане". Но как могат да се доказват неща, които лежат извън сферата на обикновения човешки опит? Това би било все едно да говориш на един слепец за великолепието на дъгата, за чудните й краски. Ала в такъв случай някои биха могли да възразят: „Защо да се говори за неща, които са така недостъпни за хората, които не са така „актуални?
към текста >>

4. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Светослав СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Имаше някой человек (из неделната беседа „Имаше някой человек“ – 26.12.1937 г.) „Имаме някой человек, на име Никодим, началник юдейски“. Ев.
Тъй както този, който иска да се възкачи на някой планински връх, за да се наслади от хубавите картини на планината, за да подиша нейния чист въздух, за да вкуси от нейните бистри извори и да почувства нейното величие и мощ, трябва да напусне удобния и широк път на равнината, красивия булевард на града, да вземе раницата на гърба си и да тръгне по стръмните пътеки на планината, така и този, който иска да се домогне до истинския живот, трябва да поеме тесния път, пътя на ограничението низшето начало и освобождение и подхранване висшето. Или, казано другояче, ако ние напуснем широкия път на удоволствията, на нисшите наслади, на егоистично блаженство, изобщо на всичко туй, което спъва нравствения прогрес на индивида и обществото и се подложим на едно доброволно самоотрицание в името на по висшите изисквания на живота, ние сме влезли през тясната врата в тесния път, „който води към истински живот“, където царуват чистотата, красотата, светлината и любовта! Това е пътя както за индивида така и за обществото. И от това кой път ще хванем зависи и нашия живот. Ако хванем широкия път, пътя на егоизма, на лъжата, на омразата, на насилието, очаква ни „погибел“, ако живеем в тесния път, пътя на алтруизма, на истината, на правдата, на доброто, на свободата и любовта тогава ще имаме Божието благословение и ще придобием истинския живот. Светослав СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Имаше някой человек (из неделната беседа „Имаше някой человек“ – 26.12.1937 г.) „Имаме някой человек, на име Никодим, началник юдейски“. Ев. Йоанна 1, 3. Ще взема от прочетения стих само думата Никодим, като характерна черта. На времето си Никодим не е бил обикновен човек, но необикновен, високо учен човек. Той идвал при Христа вечер, а не сутрин, и го разпитвал върху някой важни въпроси. Учените хора страдат от много знания, а простите, невежите — от невежество.
към текста >>

Ще взема от прочетения стих само думата Никодим, като характерна черта.
Това е пътя както за индивида така и за обществото. И от това кой път ще хванем зависи и нашия живот. Ако хванем широкия път, пътя на егоизма, на лъжата, на омразата, на насилието, очаква ни „погибел“, ако живеем в тесния път, пътя на алтруизма, на истината, на правдата, на доброто, на свободата и любовта тогава ще имаме Божието благословение и ще придобием истинския живот. Светослав СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Имаше някой человек (из неделната беседа „Имаше някой человек“ – 26.12.1937 г.) „Имаме някой человек, на име Никодим, началник юдейски“. Ев. Йоанна 1, 3. Ще взема от прочетения стих само думата Никодим, като характерна черта. На времето си Никодим не е бил обикновен човек, но необикновен, високо учен човек. Той идвал при Христа вечер, а не сутрин, и го разпитвал върху някой важни въпроси. Учените хора страдат от много знания, а простите, невежите — от невежество. Значи, когато знанието не е употребено на място, то е една тежест! В какво седи истинското знание?
към текста >>

На времето си Никодим не е бил обикновен човек, но необикновен, високо учен човек.
И от това кой път ще хванем зависи и нашия живот. Ако хванем широкия път, пътя на егоизма, на лъжата, на омразата, на насилието, очаква ни „погибел“, ако живеем в тесния път, пътя на алтруизма, на истината, на правдата, на доброто, на свободата и любовта тогава ще имаме Божието благословение и ще придобием истинския живот. Светослав СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Имаше някой человек (из неделната беседа „Имаше някой человек“ – 26.12.1937 г.) „Имаме някой человек, на име Никодим, началник юдейски“. Ев. Йоанна 1, 3. Ще взема от прочетения стих само думата Никодим, като характерна черта. На времето си Никодим не е бил обикновен човек, но необикновен, високо учен човек. Той идвал при Христа вечер, а не сутрин, и го разпитвал върху някой важни въпроси. Учените хора страдат от много знания, а простите, невежите — от невежество. Значи, когато знанието не е употребено на място, то е една тежест! В какво седи истинското знание? Истинското знание седи в малките работи, в знанието на малките работи.
към текста >>

Никодим отива при Христа, но не може да разбере елементарните работи.
В какво седи злото в света? — В недовършените работи. Това започнеш, не довършиш, онова започнеш, не довършиш, докато най после работите ти остават недовършени. В какво седи доброто в света? — Във всяка завършена добре и разумно завършена работа. Никодим отива при Христа, но не може да разбере елементарните работи. Христос му казва: Ти си учител израилев, учиш другите хора, а не можеш да разбереш елементарните работи. Той не може да разбере как може човек да се роди отново. Мнозина говорят за новораждането. Tе казват: Човек трябва да се роди от дух и вода. Какво се разбира под думите дух и вода?
към текста >>

Питам: каква логика имаше Никодим, който посещаваше Христа само вечер, от страх да не го видят, да не изгуби авторитета си?
Като кажеш на градинаря, че плодовете му ще родят изобилно, това е от полза за него. Като родят дърветата му, той ще донесе и на тебе от своите плодове. Като кажеш на хиляди хора нещо добро и те ще ти донесат по нещо. Като чуеш някой човек да казва, че от него нищо няма да излезе, кажи му: Не, от тебе човек ще стане. Едно време и аз мислих като тебе, че човек няма да стана, но станах. Питам: каква логика имаше Никодим, който посещаваше Христа само вечер, от страх да не го видят, да не изгуби авторитета си? Той беше любознателен, искаше да знае какво ще му каже Христос. Христос му каза; Ти си много учен евреин, но едно нещо ти липсва: Ти още не си възприел онази първична материя, от която можеш да направиш, да съградиш своето ново тяло. Никодим се чудеше как може да създаде ново тяло. Христос му казваше, че при тази материя ще дойде сила, Дух, който ще изработи нова форма, в която човек ще влезе да живее. Но въпреки това, Никодим разсъждаваше по стария начин.
към текста >>

Никодим се чудеше как може да създаде ново тяло.
Като чуеш някой човек да казва, че от него нищо няма да излезе, кажи му: Не, от тебе човек ще стане. Едно време и аз мислих като тебе, че човек няма да стана, но станах. Питам: каква логика имаше Никодим, който посещаваше Христа само вечер, от страх да не го видят, да не изгуби авторитета си? Той беше любознателен, искаше да знае какво ще му каже Христос. Христос му каза; Ти си много учен евреин, но едно нещо ти липсва: Ти още не си възприел онази първична материя, от която можеш да направиш, да съградиш своето ново тяло. Никодим се чудеше как може да създаде ново тяло. Христос му казваше, че при тази материя ще дойде сила, Дух, който ще изработи нова форма, в която човек ще влезе да живее. Но въпреки това, Никодим разсъждаваше по стария начин. Той не разбираше как може да се създаде тази материя без мъж и жена. Христос му обясняваше, че за тази материя не е нужно нито мъж нито жена. Той казваше: Остави майка си.
към текста >>

Но въпреки това, Никодим разсъждаваше по стария начин.
Питам: каква логика имаше Никодим, който посещаваше Христа само вечер, от страх да не го видят, да не изгуби авторитета си? Той беше любознателен, искаше да знае какво ще му каже Христос. Христос му каза; Ти си много учен евреин, но едно нещо ти липсва: Ти още не си възприел онази първична материя, от която можеш да направиш, да съградиш своето ново тяло. Никодим се чудеше как може да създаде ново тяло. Христос му казваше, че при тази материя ще дойде сила, Дух, който ще изработи нова форма, в която човек ще влезе да живее. Но въпреки това, Никодим разсъждаваше по стария начин. Той не разбираше как може да се създаде тази материя без мъж и жена. Христос му обясняваше, че за тази материя не е нужно нито мъж нито жена. Той казваше: Остави майка си. Ти сам ще се родиш. За да се роди сам, човек едновременно ще бъде и жена и мъж, няма да има нужда от майка и баща.
към текста >>

5. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 251 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Христос каза на Никодима: „Ако се не родите отново, от вода и дух, всички сте осъдени на смърт“.
На кого майка му не е пяла сладки песни? Нещастието в света седи в това, че малко хора са родени с любов, а много хора са родени без любов. Писано е в Книгата, че всеки човек, който е роден без любов, е осъден на смърт. Следователно, вие, които сте осъдени на смърт, трябва да се редите с любов — нищо друго не може да ви спаси. Ако ме питате какво трябва да правите, казвам: Вие трябва да се родите с любов. Христос каза на Никодима: „Ако се не родите отново, от вода и дух, всички сте осъдени на смърт“. Роденото от духа, дух е. Роденото от плътта плът е. Роденото от Духа, това е вечният живот, а роденото от плътта, това е страданието, това е грехът. Казвам: хората трябва да се изменят, да изменят своите стари възгледи. Хората ги е страх да изменят възгледите си.
към текста >>

6. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Виж разговора на Никодим с Христа — Ев.
По-капитални негови съчинения от областта на окултизма са: „Мистиката в началото на новите времена“, „Християнството като мистичен факт“, „Теософия“, „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“1) „Из акашовата хроника“, „Тайната наука“ (най-важното му съчинение по окултизма), „Духовното ръководство на човека и човечеството“, „Прагът на духовния свят“, „Степените на висшето познание“ и пр. В „Акашовата хроника“ той описва миналото на човечеството, като почва от първата вселенска епоха, която се нарича в окултизма първа манвантара, и проследява развитието му до днес, В „Тайната наука“ той излага същото с нови и по-големи подробности във връзка с дейността на съществата, които стоят по-горе от човека, понеже са минали през човешката стадия на развитие през минали вселенски епохи, а именно: ангели (духове на живота), архангели (духове на огъня), началства (духове на епохите), власти (духове на формите), сили (духове на движението), господства (духове на мъдростта), престоли (духове на волята), херувими (духове на хармонията) и серафими (духове на любовта). Тези същества са достигнали до това съвършенство, което сега имат, понеже са изминали вече пътя, по който сега върви човечеството. Последната част от „Тайната наука“ е посветена за пътя на себепознанието и посвещението, т. е. за начина, по който човек може да развие тези божествени сили, които дремят в него (в християнството това е минаването през „тясната врата“. Виж разговора на Никодим с Христа — Ев. Йоанна, гл. 3, ст. 1 — 21). Трудът му: „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“, макар и малък по обем, е особено ценен 2). В този си важен труд Д-р Щайнер посочва, колко плодотворен се явява окултизмът при разрешаване на разните практически задачи, които предстоят за разрешение в съвременното общество.
към текста >>

7. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

* * * След като още във втората глава Христос се изявява като истински господар на храма, в следната глава със словото си той действа очистително на душата на Никодима и Самаритянката.
Не звучи ли вече един мотив на. Архангела Михаил във факта, че Парсифал, намятайки мантията на девицата, не става веднага цар на Грааля, но се възцарява чак след като е излязъл вън от Грааля и се е облякъл от глава до пети със стомана. Стоманата, която действа само навън, е противоположна на силата на Грааля, както и мечът на Петра в Гетсиманската градина. За това казва Сигуна на отхвърления Парсифал: „Мечът се нуждае от благословия; страхувам се, че нея ти си я оставил там. Но ако твоята уста е научила тая благословия, в теб прораства и се разраства и дава плод вечното блаженство в цялата си пълнота . . * * * След като още във втората глава Христос се изявява като истински господар на храма, в следната глава със словото си той действа очистително на душата на Никодима и Самаритянката. Девствени трябва отново да станат душите чрез раждането им от вода и Дух Божи, чрез извора на водата, която изтича от вечния живот“ (глави 3, 5 и 4, 14). След като първите сили на Грааля и Логоса са се влели в земната сфера, Христос почва своето въздействие върху Грааля — храма на човешкото тяло, чрез изцелението на момчето на царския човек (4, 47) и на болния от За год. в Витесда. У юношата, който тъкмо встъпва във възрастта на половата зрелост, е почнал да се разгаря пламъка на Луцифер. Той се изразява със смъртоносна жарка треска, която трябва да угасне под целебната сила на Светлия Христов Дух.
към текста >>

0.30950117111206