Търсене в текстове за 'Нежност'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 152 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Б О Г (стихотворение) - Глинка Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Величествено и плавно се завъртва небесния свод... Това не е от нощите, когато посърналата и бледа светлина на луната, разполага към нежности и клетви.
Старите върби мрачно са се склонили над тъмните, като че задрямали води. Мрачен като могъщ исполин изглежда старият гъст лес. Тишина! Затуй пък там горе божествения художник отдавна разтвори своята дивна картина. В безконечни броеници, като драгоценни перли се разстилат разноцветни звездички. Зад хоризонта израстват цели съзвездия и по цялото небе тук и там ярко се преливат звездни корифеи. Величествено и плавно се завъртва небесния свод... Това не е от нощите, когато посърналата и бледа светлина на луната, разполага към нежности и клетви. Това е могъществена божия нощ. Тука няма място за тъга и ласки. Силно бие сърцето; замира духът и по-силно се стреми да проникне тоя свят, иска да обхване, да се понесе като прашинка там далече, където не може да проникне и мисълта. Оковите на земните страсти, земната привързаност отслабват все повече и повече. В душата се раздава тих глас: „Не тъгувай, гледайки тия отдалечени гробове, гдето под зеления покров лежат твоите близки.
към текста >>

2. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Уважение, нежност, искреност, необходими отношения във всяко свежо братско сдружение почват да изчезват и да се заменят с обратните на тях отрицателни качества.
Към нашия въпрос: по една или друга причина в нас се натрапва, въпреки нашето желание и воля, някакъв недостатък от характера на приятеля ни. Оставим ли този недостатък да завладее ума ни, той става център на хиляди отрицателни мисли и краят е много тежък – ако не е омраза, то пълно отдалечаване един от друг. А на какво би заприличало бр. сдружение, ако всеки от братята не постъпеше като ученик и не приложеше методи за трансформиране на това състояние? И ако Нашите читатели биха се интересували от тези въпроси и проучеха комуните и общежитията, те биха събрали достатъчно материал от естество да ги убеди, колко голямо зло се крие вътре в тези несъгласия, които почват да се пълнят пред унилия вече образ на сдружението или общежитието тъкмо тогава, когато започне взаимно охлаждане. Уважение, нежност, искреност, необходими отношения във всяко свежо братско сдружение почват да изчезват и да се заменят с обратните на тях отрицателни качества. И... толкова скъпото вече дете на нашите комунари пред нас е вече труд. Нашите читатели ще намерят в историята на Фреевите комуни прекрасна илюстрация на изтъкнатите по-горе мисли. Разбира се, опитът ще бъде повторен, потретен и т.н. и ние сме далеч от мисълта, че би настъпило разочарование. Там, където за основа на вътрешния стремеж за реализиране на бр.
към текста >>

3. ВЕСТИ И КНИЖНИНА Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Нежност обхвана неговата ръка и тя за пръв път леко полази по бузата.
Погледът му се спря пред десния стълб на портала, където небрежно се бе простряла фигурата на младежа. Не един път вратарят имаше толкова случки, затова туй никак не го учуди и както по обикновеному, той се запъти да прекъсне блаженото състояние на скитника с присъща нему грубост. Тъкмо когато беше дигнал крак, погледът му внезапно попадна върху лицето на спящия, което беше така мило, че разтърси от основа закоравялото и прашясало сърце на грубиянина. Странни чувства на уважение, на състрадание нейде дълбоко извиха своя глас. Този същият слаб глас прегъна коравото коляно на война, който нищо друго не бе виждал, освен камшик и суровост. Нежност обхвана неговата ръка и тя за пръв път леко полази по бузата. Събуди се младежът, бързо се справи със странното си положение и след като учтиво поздрави вратаря, с отмерени леки стъпки се запъти към вътрешността на големия град. Видът и промивните в града от неговото отсъствие не му правеха впечатление. Той беше зает с нещо друго, с нещо съвсем далечно от обикновеното, искаше да си даде равносметка на всичко преживяно в последните моменти. Така той незабелязано се изправи пред двореца на своя татко. Тази сутрин царят се беше събудил особено рано.
към текста >>

4. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Проявяват голяма чувствителност, когато им се окаже внимание и нежност.
Ревниво ценят своя авторитет и се грижат, щото и другите да го уважават; не могат да понасят, ако ги наругаят по някакъв начин. Независими в своите семейства и в делата си, те обикновено се съветват със своята особа. Умеят да внушават страх и подчинение. Те са много честолюбиви, тщеславни, благодарение на което дават силен отпор на препятствията, или когато им правят забележки. Тяхната дребнавост ги прави да избухват при най-малка обида. Проявяват голяма чувствителност, когато им се окаже внимание и нежност. Техният бурен гняв стига до лудост. С голям труд се владеят и леко стават роби на своите горещи страсти и тогава те лесно могат да изгубят здравия смисъл.
към текста >>

5. Учителят – Мара Белчева Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Трептенията на гласа му, усмивката на очите му, цялото му държание изразяваха безкрайна нежност и дълбочина на чувствата, по-големи от човешките.
Тя имаше очарователен поглед, който завоюваше веднага симпатиите на околните Държането ù, елегантността на ръцете ù ме учудваха. Понякога тя изглеждаше съвсем като велико светска жена. - Стелла, каза мъжът ù. От този глас нещо извънредно нежно затрепти въздуха. Никога не бях виждал между двама влюбени любовта да блика както между тези двама стари съпрузи. Трептенията на гласа му, усмивката на очите му, цялото му държание изразяваха безкрайна нежност и дълбочина на чувствата, по-големи от човешките. Аз веднага разбрах: това беше Стелла, за която споменава Дезидериус; следователно, този е същият онзи Андреас. Възможно ли е това? После дойде пак съмнението в мен. Реших да чакам. В погледа на Стелла се четеше светлината, която свети в детските очи.
към текста >>

6. Вести Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И аз ще възпея красотите на твоите очи и нежността на ръцете ти там горе на Великите ветрове.
Желае ли Великата царица да причини още мъка на оногози, който люби. – Тогава защо си дошъл? – Струна за лирата си дойдох да търся. Ти имаш. Дай ми я. И аз ще възпея красотите на твоите очи и нежността на ръцете ти там горе на Великите ветрове. И ще разкажа чудна приказка за дворците на морската царица. О, Ара-Вана. Дай ми струна, че още дълъг е пътят до Айя. – Дайте му, – рече сърдито Ара-Вана и обърна гръб. А когато На-Ну изплува на повърхността на морето, беше ранен утринен час и то още спеше... Трудно е да се намери Ан-Хор, земният цар.
към текста >>

7. Амриха Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Светлината на слънцето и на звездите е вечна музика, непреривно говори за Този, Който е утешението в скръбта, надеждата в отчаянието, обаянието в красотата и вълшебното в нежността; Този, Който е сиянието в светлината, сбъдването в мечтите и копнежът в желанието.
– Аз се научих дълго време да мисля за диаманти и сапфири, за бисери и рубини, които се ценят по-високо от всичко на земята, защото са най-красивите скъпоценности; и направих диаманти, сапфири, бисери и рубини от мислите си и все пак живота ми не е щастлив, защото те не могат да създадат красота, която да те наподобява. Коя е тайната, с която си постигнал всичко това, което те прави вълшебен о, нарцис? – продължаваше да говори момъкът. – Аз съм свещена приказка за слънцето и за звездите – рече нарцисът, – и ако искаш, мога да ти говоря само за тяхната светлина. Научи се да мислиш за светлината на слънцето и на звездите, която непреривно носи творчеството на Вечния. Светлината на слънцето и на звездите е вечна музика, непреривно говори за Този, Който е утешението в скръбта, надеждата в отчаянието, обаянието в красотата и вълшебното в нежността; Този, Който е сиянието в светлината, сбъдването в мечтите и копнежът в желанието. Научи се непреривно да Го търсиш и непреривно да Го носиш в себе си като копнеж, научи се да обичаш светлината на слънцето и на звездите и ще станеш като мен.
към текста >>

8. Бунтът на синовете Божи - П. Г. Пампоров Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И по-после тя проявяваше голяма нежност доброта и разумност спрямо всички околни, особено спрямо живущите в крайните квартали Покрай науката и философията, която Амриха изучаваше при най-видните тогаз учители, Оронций я запознаваше с онези дълбоки принципи и закони на природата, които той беше изучил.
Оронций реши в себе си да му даде по възможност най-доброто възпитание, с което можеше да се разполага. И наистина, тя начена усърдно да се занимава, като посещаваше школата на Сенека, запозна се с гръцката култура, с една реч, тя застъпи всичко, що беше в услуга на тогавашното образование. Откак Амриха постъпи в школите, промените в нейното лице се извършваха поразително скоро, благодарение на това, че нейният живот се отличаваше с абсолютна безукоризненост по отношение на морал и усърдно занимание, което беше едно следствие и от влиянието, което упражняваше върху нея добре възпитаният и високоинтелигентен Оронций. Когато стана на 16 години, красотата ù можеше да съперничи с тая на най-красивите римлянки. Още когато беше малка, беше наречена „приятелка на животните", поради нейната отзивчивост на страданията на хората и животните. И по-после тя проявяваше голяма нежност доброта и разумност спрямо всички околни, особено спрямо живущите в крайните квартали Покрай науката и философията, която Амриха изучаваше при най-видните тогаз учители, Оронций я запознаваше с онези дълбоки принципи и закони на природата, които той беше изучил. Тя проявяваше удивителна интуиция при изучаването на висшите знания на божествената наука. Един ден Оронций забеляза че Амриха притежава и нещо, което другите нямат; това беше голямата сила, която се криеше в нейните ръце. Той видя, че когато тя искаше да вземе един камък от пътеката на градината им, простре ръка и камъкът сам дойде при нея. Съзнавайки ползата, която може да ù донесе тази сила, както на нея, тъй и на околните, той реши да я насочи в един път, в който тя да употреби силата си за добро. А по това време непринудените ù обноски, отмерената ù и плавна реч с всякога подбрани думи ù придаваха особен оттенък на благородство.
към текста >>

9. Слънчевите петна и априлските землетресения Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Да светя и да топля с лъчите на светлата мисъл, с нежността на благите чувства.
Слънчева Любов. Да любиш, както Слънцето люби, да любиш, както изворът люби, да даваш без да искаш, в това е висшата радост и истинска свобода. Да се радваш на цветята и техния дъх без да ги късаш - това е Любовта. В мъката на ограничението просветна лъч в душата ми: да любя, без да искам нещо. Да любя, както слънчевият лъч. Да светя и да топля с лъчите на светлата мисъл, с нежността на благите чувства. Да летя на крилете на свободната и мощна мисъл, с посланието на Любовта да помагам на всички страдащи души, воювайки със светлина и огън. Бъди благословена, мечта на моята душа! Ти винаги си с мен и ето, ти разкриваш чудесата на дивна и могъща Любов, която ще преобрази света.
към текста >>

10. Връзките между макрокосмоса и микрокосмоса Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Цветовете са станали по-светещи, обаче още нямат свойствената им красота и нежност.
Бяха се явили множество петна. Цветовете на образа са повече червено-кафяви и кално-морави. Образът е доста нечист. Златният образ на 29 юни 5 ч. и 19 м, вечерта е още съвсем нечист. Цветовете са станали по-светещи, обаче още нямат свойствената им красота и нежност. По-нататък ще посветя специален труд само върху златото. Опити със среброто. За среброто давам образи, получени през двата дена преди затъмнението, в деня на затъмнението и през двата деня след него. В бъдеще ще посветя специален труд също и върху среброто. Изложените тук сребърни образи получих по следния начин: между 8 и 9 часа сутринта поставих сребърен нитрат (1 грам на 100 куб. см.
към текста >>

Нормалните образи от злато и калай имат голяма нежност, мекота.
сутринта при слънчевото затъмнение едва се допряха златото и калая и веднага златно-жълтият цвят се превърна в черно мастило и в същото време се получи гъста утайка. Разтворът стана съвсем гъст и изглеждаше като пресечен. Полученият в този случай образ не показваше вече реакцията на златото. Течността се качи доста високо при всички опити в деня на затъмнението в сравнение с други дни (което може би се дължеше на по-силното лунно влияние през този ден). Обаче филтрирната хартия си остана съвършено бяла; долу се яви тъмно-морава, почти хоризонтална линия. Нормалните образи от злато и калай имат голяма нежност, мекота. Следователно пълното преставане на действието на златото в дадения случай означава важно събитие. Вместо красив образ с жълт и виолетов цвят причинен от златото, с означение на силовите действия на калая върху образа, имах пред себе си, бих могъл да кажа, само просто всмукване на чиста вода; златото и калаят бяха свалени на дъното като гъста черна утайка, която начерта една дебела черна линия. Как трябва да се разбира това? Това можем да разберем само като си отдръпнем погледа от съда със златно-калаения разтвор и от филтрирната хартия, потопена в него и погледнем вън на света. Ще видим, че тогаз слънцето не може да изпраща лъчите си на земята.
към текста >>

11. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

съществуванието на Божествен Принцип, който ръководи човека стъпка по стъпка с голяма грижливост и нежност .
Във всеки случай, ако човек го приеме на втория път ще има по-големи мъчнотии при своята работа, отколкото ако беше го приел още при първия път. Ако го приеме на третия път, то откритието му ще му коства големи трудове. Това, което тук подразбирам под човек се различава от туй, което подразбира психологията под тая дума. Като говоря за човек, подразбирам човешкия дух, истинското аз – туй, което е по-горе от обикновеното съзнание. Чрез своя опитност добих най-голяма сигурност в . съществуванието на Божествен Принцип, който ръководи човека стъпка по стъпка с голяма грижливост и нежност . Веднъж го попитах : – Какво да пожелая? – Докторе, – отговори Андрас, – аз знам само едно нещо: човек трябва да желае да изпълнява волята на Бога, да направи всичко възможно и повече от възможното и да не се грижи за „останалото". И това останалото в изобилие обгръща всичко: наука, сила, трансцедентални способности! – Четете евангелието: законът е прост; вашият девиз е служенето. Този, който обслужва другите, един ден ще бъде обслужван от ангелите, Аз и ти, докторе, които искаме да изпълним волята на Небето, трябва съвсем да се забравяме винаги и навсякъде в служене на другите.
към текста >>

12. ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Една молитва на безгранична нежност.
Около нас стотици същества се водят по нашит постъпки, и други стотици ни дебнат, за да ни съборят. – Има и молитва, казах аз. – Коя молитва? Молитва опортюнистична ли или икономическа или малодушна, егоистичната молитва? Не, докторе, една непрестанна молитва, която обгръща както най-малките подробности, тъй и най-обширните предмети. Една молитва на безгранична нежност. Из горещото сърце свежият дъжд на добрия Бог пада върху почвата, изсушена чрез ада. Пред нашия Цар нищо не е детинско, нищо не е непоправимо. И нека всяко нещо да представлява за теб семенце от вечността. Молитва и работа! Тези думи бяха казани от Андреас с един приятелски тон.
към текста >>

13. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Препълнени с нежност, с опитността на вътрешното свързване с Божествения свет, те трябва всяка минута да се самоотричат, да помагат и да страдат с радост от любов към своя Учител.
Нашето съзнание класифицира, синтезира нещата, но Христос не се обръща към тази или онази наша способност, но на централното съзнание. Той иде при нас от Единният живот и ни показва Единния живот и се изразява с езика на Единния живот. Ако той прави понякога различия, това е поради нашето късогледство, но Той вижда Цялото. В същото време, когато говори, Той обича и реализира. Затова учениците му трябва да живеят в единство. Препълнени с нежност, с опитността на вътрешното свързване с Божествения свет, те трябва всяка минута да се самоотричат, да помагат и да страдат с радост от любов към своя Учител. В минутата на самоотричането вие ще познаете Единството. Светлината обгръща всички същества; всички се родиха деца на Бога; но повечето са станали разточителни деца. Но и тези, последните, въпреки всичко и без да знаят, вървят към Бащиния дом. Светът е един лабиринт, чиито най-криви пътеки водят към центъра. Пътниците във всеки случай са отговорни за всяко закъсняване.
към текста >>

Те ще се ползуват, ако насочат съзнанието си към правене добро, молитва, послушание, труд, внимателност, вътрешна радост, нежност и пр.
В 4-та градина слиза светлината на благодатта и оживява тая статуя. Начинаещият ще си определи начин на работа: дисциплина на часовете, дисциплина морална, дисциплина умствена чрез всекидневно употребление на медитацията. Усърдието през този период е хладно и вниманието повърхностно. Ако имате случай да се занимавате с хората от втората категория, създайте им навик да мислят често за Първичната Причина. * * * В третата градина работят тези, които са взели окончателно решение да служат на Бога Те следват по-строга дисциплина; премахнали са ненужните думи и грижи. Те ще се ползуват, ако насочат съзнанието си към правене добро, молитва, послушание, труд, внимателност, вътрешна радост, нежност и пр. Всеки месец могат да размишляват върху една от тези добродетели. Те могат да се посвещават да издигнат мисълта си към Първичната Причина винаги, когато са свободни. * * * Четвъртата градина е най важната. Това са добри работници, издръжливи на умора; те не пестят усилията си. Желанието да угодят на Бога е превишило в сърцето им грижата за личните им интереси.
към текста >>

14. ПЕСНИ НА ПРОЛЕТТА - П.Г.П. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Той чу един глас, мощен като ек от гръмотевица, но с чистота на вишнев цвят, със скрита нежност като спокойна песен на молитва.
Чак на сутринта, когато слънцето се издигна доста нависоко, Фуен Ву отмахна формите и чукна за първи път камбаната. О, това не беше глас на метал! Това бе повеление, излязло от устата на Пророка, който разкриваше с нечути слова великата красота на небето. Камбанарят изтръпна. Той чу от собственото си творение това, което никоя уста не можеше да му разкаже. Той чу един глас, мощен като ек от гръмотевица, но с чистота на вишнев цвят, със скрита нежност като спокойна песен на молитва. Гласът на едно сърце звънеше в него, едно любящо сърце, което събуждаше сърцата. Навън, на улицата на бедната махала, се бяха набрали тълпа хора. Те бяха чули тоя неземен глас: едни плачеха, други благославяха небето, трети раздираха дрехите си в неудържимо разкаяние... Късно узна тайната старият камбанар Фуен Ву, на когото дадоха почести и слава. Никой, обаче, не можеше да заличи скръбта в душата му по Офизан - най-любимото от всичко, що бе имал на света. Офизан, чиито чистота послужи на Великия за великото Му дело.
към текста >>

15. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

С каква нежност предлагаше своята помощ на срамежливите и скромните, колко беше търпелив с досадливите, с претенциозните недоучени и с жалкото стадо на посредствените!
Всичко в него беше бащинско милосърдие и вродена доброта. Всичко, изхождащо от него, беше едно гениално и нежно подбуждане, щото бедните мъже и жени да се окуражат за нови усилия и да получат облекчение и подобрение. Както художникът гледа природата, и както музикантът слуша, тъй и той живееше в Любовта и за Любовта, поради Любовта и чрез Любовта. * * * Той никога не говореше за тоя възхитителен огън, криеше своето знание и своето замайващо всемогъщество под една много обикновена външност на живота. Той прикриваше своите добродетели и превъзходства, както ние прикриваме нашите пороци, и трябваше да бъде следван по цялата дължина на неговите продължителни ходения из гъсто населените предградия, за да се открие безмерната негова мъдрост. С каква нежност предлагаше своята помощ на срамежливите и скромните, колко беше търпелив с досадливите, с претенциозните недоучени и с жалкото стадо на посредствените! Нашето сърце, което едвам е започнало да става човешко, може само да предчувствува неуловимите тайни на едно сърце, тъй свръхчовешко. Безбройните жестове на неговата благосклонност, на неговата неизчерпаема и всякога разумна благодетелност извираха от едно чувство, непонятно за нас: от убеждението за своето собствено нищожество. Един ден някой си поиска от тая загадъчна личност едно духовна помощ, а той отговори, след като една минута по-рано бе спасил един неизлечим: „Защо искаш това нещо от мене? Ти добре знаеш, че аз не струвам даже колкото пода, по който ходим". На всички изрази на признателност или възхищение, той отговаряше еднакво: .„Аз не съм нищо, аз не мога нищо.
към текста >>

16. ПОЕМИ В ПРОЗА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

V Ти идеш, Нежност, като майка и слагаш своята ръка... ти бяла, плаха като чайка на слънцето си песента.
Кой нехайно ще отмине теменужен аромат? Нежни, мънички цветчета те са, тя са скромността и награда за полета на човека в вечността. III Детска радост във душите, дай ни детска простота, и на гълъба очите – дай ни тая чистота, Протегни си ти ръката, твоите деца мълвим: „Дай ни топлина в сърцата да не можем да грешим." Наш'та мощ да става трайна, твойто име кат шептим... Любовта ти е безкрайна, ний във нея се крепим IV Облачета отдалече, надалече отлееха... на земята ден е вече; пак лъчите ни огряха. Този ден донася ново, сънищата оставете... в нази има живо слово тук в сърцата, в умовете. Има радост във сърцата, светли мисли в умовете, вижте, как растат зрънцата – все към слънце се стремете! V Ти идеш, Нежност, като майка и слагаш своята ръка... ти бяла, плаха като чайка на слънцето си песента. Там негде горе в синините където слънцето огрява... там има радост за душата, коя разцъфва и узрява. Там горе, горе в висините на твоя път е там целта... хей там е пътят на душите, отгдето идат тук в свята.
към текста >>

17. СЪДЪРЖАНИЕ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Мраморните ръце, из които се струи кристалната вода, изразяват сила, любов и безкрайна нежност.
Фантазията бързо рисува останалите: Балдер-дару, Близнака, Махабур и другите. Спираме на второто—Ел-бур. Отразените в огледалната му повърхност чукари му придават тайнствен чар. Още няколко стъпки и ето чешмичката – ръцете, които дават. Между големи скали – затулена от повърхностен поглед, самотна, скромна и величествена, тя с лек шепот дава своя дар. Мраморните ръце, из които се струи кристалната вода, изразяват сила, любов и безкрайна нежност. Търсещият морен пътник спира унесен. Хубава зелена поляна го кани да почине, да се наслади от това чудно съчетание на природна хубост и човешки гений, да съзерцава неговата чистота и да чуе живата приказка. И тя – чешмичката, самотна, смирена и величествена, подхваща: Братя и сестри, майки и бащи, Приятели и странници, Учители и ученици, Слуги и господари – Вий, служители на живота, Отворете сърцата си за доброто И бъдете като този извор! – Даром сте взели, даром давайте. Само силните ръце дават даром.
към текста >>

18. СТЪПКИ - Т. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ветрецът сутринен брадата и косата, В съчувствие и с тиха, кротка радост Погалваше, целуваше със нежност.
Орионо В сиянието на светия озарен Абу Бехар – от планината, гдето бе достигнал Към идващия ден отправяше привет. Зад него цяла в мрак и в тихо примирение Лежеше пътеката лъкатушна, Минаваща през урви и скали – Пътеката, в която всяка стъпка Откупена е със борба и мъка. Пред него, плувнало във злато, В сияние, нарастващото слънце Простираше обятия към майката земя: На Новия живот огряващото слънце. Ветрецът сутринен брадата и косата, В съчувствие и с тиха, кротка радост Погалваше, целуваше със нежност. Избродил пътя криволичещ на живота, До дъно изживял и радости и скърби, Прозрял целта и веч пребродил Пътя, И нищо не очакващ, ни желаещ, Абу Бехар, пред Божия Престол Простря ръце, безмълвно коленичи И отлетя безшумно към небето.
към текста >>

19. НОВИЯТ СВЯТ, КОЙТО СЕ РАЖДА - П. Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Облеклото на кремовете, на розата, на кое и да е друго цвете превъзхожда по красота, нежност на тъканта всичко, което изкуството на човека може да даде.
Те възприемат от водата, въздуха и слънцето и от които и да са други елементи точно толкова, колкото се нуждаят за момента, часа или деня. Точно колкото им трябва, не повече. Те не работят, за да натрупат особен запас от вода, въздух и слънце за утрешния ден, от страх, че такива не ще има вече. Те не правят като нас, които работим и предем, за да се запасим спрямо бедността. Защото ако правеха това полските кремове, те биха изразходвали всички свои сили за натрупване на запас и никога не биха могли да бъдат съвършени кремове, които надминават Соломон във всичкото му великолепие. Облеклото на кремовете, на розата, на кое и да е друго цвете превъзхожда по красота, нежност на тъканта всичко, което изкуството на човека може да даде. Нашите най-фини дантели, коприни имат относителна, мъртва хубост. Те почват да отпадат и увяхват, щом се изработят. А красотата на кремовете се развива все по-великолепно до пълното й разцъфтяване. Ако кремовете със своята ограничена разумност биха се безпокоили и измъчвали от страх, дали слънцето утре ще свети, дали ще има още вода – то сигурно те биха се обърнали на потиснати и безпомощни цветя. Те биха похарчили във форма на страх силата, нужна им за събиране и възприемане на елементите, чрез които могат да се развиват.
към текста >>

20. СТИХОВЕ - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Докосва се оная струна в душата ми, върху която планината е пяла своята песен за младост, за свежест и нежност.
Еделвайс ПЛАНИНАТА МЕ ПОЗНАВА I. ПЛАНИНАТА ме познава. Много пъти ме е приемала любезно, държала ме е на ръце върху скалите, люляла ме е на слънце върху зелените поляни, приспивала ме е с шума на поточетата и горите. Бозал съм на свобода като малко дете от нейната щедрост и красота като дете, което е дошло на гости да се радва. Радвал съм се и пирувал на слънце и свобода, затова като я видя в гърдите ми нещо трепва. Докосва се оная струна в душата ми, върху която планината е пяла своята песен за младост, за свежест и нежност. II НЕ ЗНАЯ, дали и с тебе се е случило това: Сутрин да вървиш из планинска пътека, току що огряна от слънцето, да вървиш стъпка по стъпка, бавно и доволен, без някаква цел, защото самата разходка в тая свежест е целта. И да не липсва нищо: нито обилната светлина, нито синьото и дълбоко небе, нито музикалната тишина, нито безпричинната радост и красота. И да не мислиш за нищо, а само за това, че не намираш начин, не намираш думи да благодариш за това щастие, за това богатство, за тоя празник. И ето, че те докосва по челото зеленото клонче, поросява те с росата, която е събрало в тая дивна утрин. С какво ще сравниш ти тоя привет... нито с целувката на тая, която люби, нито с милувката на тая, която обича, защото нямат тая чистота.
към текста >>

21. СТИХОВЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Когато дишаш, когато мислиш, когато вървиш, когато се усмихнеш, когато някаква скръб забули сърцето ти, ти трябва да чувстваш на слънцето лъчите, онази нежност, която носи радост със своята усмивка.
Трябва най-напред да се вслушаш, за да чуеш тихата песен която звучи победно над всички бури, над всички вопли. Трябва да почувстваш светлата струя, която носи небесна храна за твоята душа. Да разцъфне твоята пролет и в храма от цветя да въведеш живия Бог, твореца на всяко щастие, извора на живота и слънце, което събужда душата в пътя на дългия сън. * * * 3. НЕ ЗАБРАВЯЙ живия извор, своята най-светла мечта в живота, своя идеал, откъдето ти като уморения пътник утоляваш своята жажда. Когато дишаш, когато мислиш, когато вървиш, когато се усмихнеш, когато някаква скръб забули сърцето ти, ти трябва да чувстваш на слънцето лъчите, онази нежност, която носи радост със своята усмивка. И кой ще ти даде незатихващия подтик? Великата любов, която произлиза от това начало, което сама по себе си е всичко, прониква през всички прегради и стени, когато вътре в тебе намери опора. Нали тя превърна въглена в диамант? Ако ти ù определиш едно малко кътче в сърцето си, тя ще те преобрази. Думите ти ще звучат с нейния глас, тя ще събори стените на твоя затвор, ще те поведе мощно напред и ще ти каже: – Когато ти първи път вдъхна въздух и изрече първата дума, аз бях с тебе.
към текста >>

22. КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

С неземна нежност хвана Тя ръце ми, отвори ми очите.
Срещнах там горе Любовта. На връх един бях спрял замислен. Замислен за суетата в града, за туй, че смисъл няма в живота, че няма цел. Пред мен красиво отворила се беше планината, но красотата аз не виждах. Изведнъж пред мен застана Любовта. С неземна нежност хвана Тя ръце ми, отвори ми очите. – И нови мирове пред мене се разкриха, и красота неизразима. Видях, че смисъл има в живота и цел велика. Туй съкровище открих аз в планината. Срещнах там горе Любовта.
към текста >>

23. НАЙ-НОВОТО В МУЗИКАТА - К.ИК Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

– Това е нежността – мекотата.
Жената е образ на Мировата Божествена душа, а мъжът, той е образ на Божествения Дух. И ако този мъж иде, който носи Божественото начало в себе си, за да помогне на една жена, той е истинският й брат, и той е, когото една жена трябва да обича. Дойде ли някой мъж, който иска да я отдалечи от живота, той е неин неприятел. Сегашният мъж и жена имат ред недъзи, но трябва да дойде Божественият Дух, за да ги освободи и когато човек се освободи от тях и се намери в един свят на любовта, тогаз ще каже: „Сляп бях, но сега прогледнах”. Кое е характерната черта на жената? – Това е нежността – мекотата. Всички жени я изразяват в разни степени, но колкото една жена я изразява в по-голяма степен, толкоз тя е по-верен израз на Вечната Жена. В днешната епоха на грубост и разрушение, трябва да се внесе повече нежност и мекота. Това ще извърши жената! Когато в живота днес бъде внесена по-широко и по-мощно струята на нежността, която извира от женската душа, тогава ще има условия да се прояви Божественото у човека, както цветята разтварят своите чашки, когато се огреят от слънчевите лъчи. Жената трябва да се отличава с още едно качество: вярата.
към текста >>

В днешната епоха на грубост и разрушение, трябва да се внесе повече нежност и мекота.
Дойде ли някой мъж, който иска да я отдалечи от живота, той е неин неприятел. Сегашният мъж и жена имат ред недъзи, но трябва да дойде Божественият Дух, за да ги освободи и когато човек се освободи от тях и се намери в един свят на любовта, тогаз ще каже: „Сляп бях, но сега прогледнах”. Кое е характерната черта на жената? – Това е нежността – мекотата. Всички жени я изразяват в разни степени, но колкото една жена я изразява в по-голяма степен, толкоз тя е по-верен израз на Вечната Жена. В днешната епоха на грубост и разрушение, трябва да се внесе повече нежност и мекота. Това ще извърши жената! Когато в живота днес бъде внесена по-широко и по-мощно струята на нежността, която извира от женската душа, тогава ще има условия да се прояви Божественото у човека, както цветята разтварят своите чашки, когато се огреят от слънчевите лъчи. Жената трябва да се отличава с още едно качество: вярата. Вярата за нея да бъде закон. Тя трябва да вярва във всичко хубаво и красиво!
към текста >>

Когато в живота днес бъде внесена по-широко и по-мощно струята на нежността, която извира от женската душа, тогава ще има условия да се прояви Божественото у човека, както цветята разтварят своите чашки, когато се огреят от слънчевите лъчи.
Кое е характерната черта на жената? – Това е нежността – мекотата. Всички жени я изразяват в разни степени, но колкото една жена я изразява в по-голяма степен, толкоз тя е по-верен израз на Вечната Жена. В днешната епоха на грубост и разрушение, трябва да се внесе повече нежност и мекота. Това ще извърши жената! Когато в живота днес бъде внесена по-широко и по-мощно струята на нежността, която извира от женската душа, тогава ще има условия да се прояви Божественото у човека, както цветята разтварят своите чашки, когато се огреят от слънчевите лъчи. Жената трябва да се отличава с още едно качество: вярата. Вярата за нея да бъде закон. Тя трябва да вярва във всичко хубаво и красиво! Ако най-малките спънки в живота могат да разклатят нейната вяра, това не е вяра. Слабата вяра на жената е начало на нейните страдания и нещастия.
към текста >>

Каза се по-горе, че характерно качество на жената е нежността, но тая нежност в много жени е само в потенциално състояние.
Вярата е връзка на човека с Божествения свят. Вярата всъщност е разтваряне на човешката душа за Божествените възприятия. Изворът на вярата е в свръхсъзнанието Чрез тая връзка с Божествения свят, посредством вярата, човек развива ценните, скритите заложби на своята душа. Чрез вярата, чрез това мистично общение с Небето, в душата на човека се излива светлина и тя постепенно се събужда. А новата култура не може да дойде, докато у човека не се пробуди Божествената Душа. Каза се по-горе, че характерно качество на жената е нежността, но тая нежност в много жени е само в потенциално състояние. За да може тя да се прояви в пълната си мощ, нейните семенца в душата трябва да бъдат поливани, а това става с вярата, чрез която се влива в душата изобилният живот на небесните сфери. Вярата може да оприличим на контакт, на една съединителна жица, чрез която се скачваме с централния резервоар на Божествената енергия, и тя протича у нас. Ето защо, за да прояви жената ценното в себе си, тя трябва да има вяра. Днес човешкият ум е направил големи завоевания в областта на науките, но много от тях служат за завоевателни цели, напр. аеропланите, задушливите газове и т.н.
към текста >>

24. Пътят на постиженията - Г. С .Г. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Никой не подозира, а това ще бъде факт, който ще видят идващите след нас - как от наивната „проста душа", която сега гледа на света през две смутени, понякога залени в гняв, а други път в безкрайна нежност очи на славянина, от тая непостоянна, динамична и неулегнала стихия, ще се роди като феникс из пепелищата новия гений, който ще покори света със своята сила на страшен рушител и кротък пророк.
Ние вече споменахме, че нашия век е век на раздробяването. В това, разбира се, има много положителни неща, има ценни придобивки, но крайно време е синтетичния ум на новото човечество да сглоби тия нови факти, да облече в плът тия сухи, костеливи и механични данни. Представители на тоя ум вече се явяват, ще се яви и геният на новата епоха, защото налице са всички признаци, че в червените зари на залеза потъва една цивилизация, а вместо нея на изток спокойно блестят лъчите на изгряващата нова. Това е така необходимо! И за това много са признаците - тия разтърсвания на човечеството, тия родилни мъки на народите, между които на първо место стоят най-светлите, най-силно чувствуващите и най-жизнеспособните - славянските народи. Никой не подозира, а това ще бъде факт, който ще видят идващите след нас - как от наивната „проста душа", която сега гледа на света през две смутени, понякога залени в гняв, а други път в безкрайна нежност очи на славянина, от тая непостоянна, динамична и неулегнала стихия, ще се роди като феникс из пепелищата новия гений, който ще покори света със своята сила на страшен рушител и кротък пророк. Славянските народи по цялата земя, грабнати от неукротимата стихия на създаващата се раса, не съзнават още, колко е полезно, колко необходимо е това да се потърсят едни други, да премахнат ледените прегради между сърцата си, за да се прелее от душа в душа оная стихийна сила, която ще даде новият тласък на световния развой. Новото съзнание за това, че световните проблеми не ще се уреждат вече с кървави конфликти, ще дойде за цялото човечество бавно и постепенно. То не ще се наложи с външна сила и преустройство. Няма защо да мислим, че е необходимо целият свят да се „оправи" изведнъж. Това е наивно схващане, защото за всеки поотделно тоя свет е или „оправен" или „разнебитен".
към текста >>

25. Влияние на електричеството върху човешкия организъм – В. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Дългата длан има отношение към дължината на главата и дава чувствителност, нежност, деликатност, емоционална природа, интензивност, с малка трайност и малка съпротивителна сила.
Дългата показва по-голяма деликатност на организма, финост и интензивност на чувствата. Ако ръката е много тясна, това е признак на отрицателни качества на човек с много тясна длан. Понеже има желание да бъде силен, властен, а е слаб; всичко това се изразява в злопаметност, завист. Тясно сърце, педантизъм и тирания. Широката длан има отношение към широтата на главата и придава повече устойчивост, твърдост, здравина, издръжливост, обаче ако е много широка, отива към жестокост и разрушителност. Дългата длан има отношение към дължината на главата и дава чувствителност, нежност, деликатност, емоционална природа, интензивност, с малка трайност и малка съпротивителна сила. Корава ръка: Тя говори за хора, които са активни, енергични, деятелни, работливи, упорити, резки и твърди в решенията си. Ако ръката е много корава, това показва грубост, суровост, камениста почва, върху която не може да се сее. Любовта и мекотата на сърцето са на заден план. Преобладаване на отивния или двигателния темпераменти. Елементът земя има своето преобладаващо влияние.
към текста >>

26. Из „Живото слово” Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Отвън тя може да изглежда понякога строга, но това е привидно: тя е препълнена с неизказана нежност към своите деца и то еднакво, както към праведника и светеца, така и към една мушичка или цвете.
Тук по-ясно чувствуваш, отколкото на всяко друго място, че с тези движения влизаш в един свещен свят, че в тях има нещо духовно! При тези върхове, при това изобилно слънце, което те облива, при тези чисти езера, при тези цветя, които изобилстват около теб, ти по-ясно чувствуваш вътрешния смисъл на тези движения! Мисълта ти става по-ясна, за да схванеш вечното във временното, реалното в преходното. Ти почваш да чувствуваш, че онова, което твори в глъбините на живота, е Музика, Доброта, Любов. Ти почваш да разбираш вътрешната страна на Природата. Отвън тя може да изглежда понякога строга, но това е привидно: тя е препълнена с неизказана нежност към своите деца и то еднакво, както към праведника и светеца, така и към една мушичка или цвете. И при всичките си отношения към тях, тя е проникната от тая нежност. И в радостта, и в скръбта си долови този неин език на Нежността, с която тя те обгръща от всички страни! Нейното строго лице е привидно! И крилата на нейната Нежност са винаги над нейните деца. И тя ги води към красиви върхове, дето слънцето не залязва и цветята постоянно цъфтят.
към текста >>

И при всичките си отношения към тях, тя е проникната от тая нежност.
При тези върхове, при това изобилно слънце, което те облива, при тези чисти езера, при тези цветя, които изобилстват около теб, ти по-ясно чувствуваш вътрешния смисъл на тези движения! Мисълта ти става по-ясна, за да схванеш вечното във временното, реалното в преходното. Ти почваш да чувствуваш, че онова, което твори в глъбините на живота, е Музика, Доброта, Любов. Ти почваш да разбираш вътрешната страна на Природата. Отвън тя може да изглежда понякога строга, но това е привидно: тя е препълнена с неизказана нежност към своите деца и то еднакво, както към праведника и светеца, така и към една мушичка или цвете. И при всичките си отношения към тях, тя е проникната от тая нежност. И в радостта, и в скръбта си долови този неин език на Нежността, с която тя те обгръща от всички страни! Нейното строго лице е привидно! И крилата на нейната Нежност са винаги над нейните деца. И тя ги води към красиви върхове, дето слънцето не залязва и цветята постоянно цъфтят. След незабравимите минути на Паневритмията приближаваме се до Езерото на Чистотата!
към текста >>

И в радостта, и в скръбта си долови този неин език на Нежността, с която тя те обгръща от всички страни!
Мисълта ти става по-ясна, за да схванеш вечното във временното, реалното в преходното. Ти почваш да чувствуваш, че онова, което твори в глъбините на живота, е Музика, Доброта, Любов. Ти почваш да разбираш вътрешната страна на Природата. Отвън тя може да изглежда понякога строга, но това е привидно: тя е препълнена с неизказана нежност към своите деца и то еднакво, както към праведника и светеца, така и към една мушичка или цвете. И при всичките си отношения към тях, тя е проникната от тая нежност. И в радостта, и в скръбта си долови този неин език на Нежността, с която тя те обгръща от всички страни! Нейното строго лице е привидно! И крилата на нейната Нежност са винаги над нейните деца. И тя ги води към красиви върхове, дето слънцето не залязва и цветята постоянно цъфтят. След незабравимите минути на Паневритмията приближаваме се до Езерото на Чистотата! Ние сме вече край самото него.
към текста >>

И крилата на нейната Нежност са винаги над нейните деца.
Ти почваш да разбираш вътрешната страна на Природата. Отвън тя може да изглежда понякога строга, но това е привидно: тя е препълнена с неизказана нежност към своите деца и то еднакво, както към праведника и светеца, така и към една мушичка или цвете. И при всичките си отношения към тях, тя е проникната от тая нежност. И в радостта, и в скръбта си долови този неин език на Нежността, с която тя те обгръща от всички страни! Нейното строго лице е привидно! И крилата на нейната Нежност са винаги над нейните деца. И тя ги води към красиви върхове, дето слънцето не залязва и цветята постоянно цъфтят. След незабравимите минути на Паневритмията приближаваме се до Езерото на Чистотата! Ние сме вече край самото него. От снежните преспи на близкия циркус тя черпи водите си чрез няколко поточета. Около него има такива грамадни каменни блокове!
към текста >>

27. НОСНИТЕ ОТВОРИ И ТЯХНОТО ЗНАЧЕНИЕ - БУРГЕР ВИЛИНГЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Лявата мозъчна половина има връзка повече с любовта, нежността и вътрешния живот, а дясната половина - със силата и външната дейност.
16, дясната рис.) - има малка възприемчивост; също и в своите предприятия той е по-скромен, по-малко деятелен и с по-слаба издръжливост. Хора с такива уши са страхливи. Нееднаквост на двете уши. Тогаз двете уши приличат на везни, чиито блюда са нееднакво натоварени. У тях няма равновесие в душевния живот и в постъпките им. Лявата мозъчна половина има връзка повече с любовта, нежността и вътрешния живот, а дясната половина - със силата и външната дейност. Ето защо човек с нееднакви уши няма хармоничност в душевния живот. Човек с такива уши може да е извънредно интелигентен, деятелен и трудолюбив, но един ден виждаме, че той по необясним начин не върши това, което трябва, а извършва това, което не трябва. От тая зависимост между външната форма и душевните прояви читателят вижда, колко е чужда на живота една психология, която не обръща внимание на формата на органите. Уши прилегнали до лавата и отдалечени настрани от главата. До днес на този признак не са обръщали, с малки изключения, никакво внимание.
към текста >>

28. ЕДИННИЯТ ПУЛС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Те идат за малко време през лятото тук, за да ни разкажат за хармонията и нежността на онзи красив свят, от дето са дошли.
Почваме да се изкачваме по едни скали. Минаваме край снежни преспи. При самия сняг, до ледените води, които слизат от преспите, се намира най-скъпият накит на Рила: алпийското звънче. Бледно-розовите венчета тъй нежно са увиснали надолу на тънки дръжки! Те са приятели на вечните снегове! Те идат за малко време през лятото тук, за да ни разкажат за хармонията и нежността на онзи красив свят, от дето са дошли. Спираме се неволно за малко при тях. Те могат да ни разкажат чудни неща за света, от който идат. Когато ги съзерцаваш, облъхва те чистотата на тези същества, които строят в природата! Ти влизаш във връзка със светлата им мисъл и с вечната радост, която те озаряват около себе си. Мили цветя, занесете им нашия поздрав!
към текста >>

Нека да се запечати в нас нежността на вашите форми и този образ ще отнесем с нас там долу.
Когато ги съзерцаваш, облъхва те чистотата на тези същества, които строят в природата! Ти влизаш във връзка със светлата им мисъл и с вечната радост, която те озаряват около себе си. Мили цветя, занесете им нашия поздрав! Колко искаме да ви гледаме, защото при вас чувствуваме по-живо, отколкото на всяко друго място, тяхното свещено присъствие! Колко красиво играете ролята на посредници между нас и тях! Нека да се запечати в нас нежността на вашите форми и този образ ще отнесем с нас там долу. Ние сме вече на една широка поляна край езерото "Махабур". Ето горе "Езерният връх". Ето водопадът, който се спуща от "Сърцето". Как стръмно се издигат скалите над езерото "Близнака"! Чувствуваш, че тая грамадна маса скали, изправени съвсем отвесно над езерото, крие мощни енергии в себе си!
към текста >>

29. В ПАМЕТ НА НАШИТЕ ЗАМИНАЛИ МЛАДИ ПРИЯТЕЛИ-ЕЛИ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Когато едно дело на любов, на нежност, на нещо благородно озари със своята светлина сградата, в която живееш, помисли за тях, помисли за Безграничния, чийто живот минава през тях!
Когато те огрява слънчевият лъч, помисли за тях! Когато благодатният дъжд оросява земята, помисли за тях! Когато никне зелената тревица, помисли за тях! Когато цветята цъфтят и дърветата зреят, помисли за тях! Когато отидеш на планината, когато наблюдаваш изворите, сините езера, когато нежният ветрец милва косата ти, помисли за тях! Когато едно дело на любов, на нежност, на нещо благородно озари със своята светлина сградата, в която живееш, помисли за тях, помисли за Безграничния, чийто живот минава през тях! Всяка нощ, когато тялото ти прекарва в укрепителен сън, ти се свързваш с тия съвършени същества, влизаш в светлината на тяхното общество и затова при събуждане имаш морален устой. И ако си искал през деня да направиш нещо нехубаво, след събуждане у теб се явява чувство на отблъскване от това! А това е, защото си прекарал през нощта в един свят на вечната хармония, в която те живеят и чертите на техните лица остават запечатани в теб! И когато те работят и помагат нам, на всички същества, те го правят с такава радост, както художникът работи върху своята картина или скулпторът върху своето ваяние! Защото тяхната работа е работа на художник: те искат с тънкия усет на художник да работят, за да помогнат от един безформен къс минерал или скала, като се мине през формите на цветята, дърветата, мушичката, птицата и пр., да се дойде до лицето на ангел!
към текста >>

30. РЪЦЕТЕ НА МАДАМ КЮРИ И ТОМА ЕДИСОН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Синият цвят на ириса се счита като израз на детинското в човека, на нежност.
Очи, сближени към основата на носа, са израз на дълбок вътрешен живот. Когато са по-отдалечени отколкото трябва целият живот на човека сякаш е насечен само навън към материалното. Прекомерно отдалечените очи са от животински тип. Цветът на ириса придава твърде много на погледа. При еднакво оформени очи, хора с кафяв цвят на ириса имат едно много по-меко изражение, отколкото тези със сини очи. Синият цвят на ириса се счита като израз на детинското в човека, на нежност. В тези очи най-често се чете чистота, тишина и сякаш безчувственост. Тъмният, черният ирис, върви винаги с черна коса на главата. Те говорят за един жив, възбуждащ се, чувствен темперамент. Те са един преход между елементарната природа на човека и духовната индивидуалност. Хора със сини очи са предимно деца на тихия, бял, снежен север, а тези с черни - са синове на горещия и зноен юг.
към текста >>

31. СТИХОВЕ - Д. Антонова, Ц. Г. Симеонова Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Д. Стоянов ДЕТСТВО А той повика едно детенце, та го постави посред тях, и рече: „Истина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като децата, никак няма да влезете в Царството небесно.” Тогава ти беше мъничко детенце и над малка люлчица твоята майка ти пееше тихичко приспивна песен, с нежност и любов.
Д. Стоянов ДЕТСТВО А той повика едно детенце, та го постави посред тях, и рече: „Истина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като децата, никак няма да влезете в Царството небесно.” Тогава ти беше мъничко детенце и над малка люлчица твоята майка ти пееше тихичко приспивна песен, с нежност и любов. Ти полузатваряше твоите очи, после ги отваряше широко, усмихваше се и заспиваше дълбоко. Тогава ти не знаеше, какъв балсам вливаше в душата на майка ти твоята усмивка - тя снемаше товара на многото безсънни нощи, които майка ти прекарваше с тебе. Когато ти направи първата стъпка и промълви първите слова, твоята майка възхвали Бога, раздаде дарове на ближните и нейната радости тогава беше безгранична. С чудно търпение тя отговаряше на безбройните твои въпроси и така малко по малко те въвеждаше в чудния свят на незнайното. Когато ти порасна още, тя те вземаше за ръката и вие отивахте заедно в един усамотен кът на морския бряг.
към текста >>

32. СТИХОВЕ - Д. А-ва, S Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Човек може да страда и от голяма любов и от много нежности и от много сладко и благо в живота.
За живата природа страданието е като приливите и отливите. При всеки отлив ние страдаме. Но често хората страдат и от прекомерен прилив. Много неща, които ние придобиваме стават нерядко причина за големи страдания. И най-хубавото, което човек би могъл да си представи, когато го придобие в по-голямо количество отколкото е необходимо, докарва големи страдания и неприятности. Човек може да страда и от голяма любов и от много нежности и от много сладко и благо в живота. Крайностите винаги докарват страдания, ала страданията, които идат от разните крайности в живота са от най-различно естество. Страданията, които идат от голямо изобилие най-често обезсмислят живота, а тези които идат от загуба и недоимък дават тласък на човека да дири нов смисъл. На всеки случай, природата не търпи мъртва точка, застой. Затова се явяват страданията. Когато последните идват от преизобилие, тогава природата ни напомня, че прекаляваме и че от нас се иска голяма разумност в използването на благата, с които тя ни дарява.
към текста >>

33. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Тук цари особена мекота и нежност в линиите, във въздуха, във всичко!
Минаваме чешмичката и продължаваме нагоре. Ние сме вече на горното било. Пред нас е „Езерото на чистотата". Съвсем друг дух вее оттук! Като чели сме в друга държава. Тук цари особена мекота и нежност в линиите, във въздуха, във всичко! И главното: каква вечна тишина царува тук! Тя прониква в душите ни, тя ни говори! Чували ли сте вие гласа на тишината? Като че ли сме издигнати вече в една област над минало, настояще и бъдеще! Чудно хубав бевлоснежен кварц срещаме по пътя си.
към текста >>

34. АСТРОЛОГИЯТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ГЪОТЕВОТО ТВОРЧЕСТВО - GEORG NORDMANN Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Тези жени, у които е добре развит центърът на милосърдието в съчетание с центъра на обич към децата, или изобщо към всичко малко, безпомощно, беззащитно, са тип на състрадание и нежност – едно от качествата на душата.
Тия жени разбират страждущите – и млади и стари. Те особено умеят да приласкаят в своите майчински обятия младите девойки, които минават през огненото кръщение на Любовта. Техните думи са като оня балсам на милостивия самарянин, който се излива върху раните и ги лекува. Това са в истинска смисъл на думата духовни майки за по-невръстните по опит души. Тук се крие едно указание за разширяване на майчинството от чисто родова, биологична функция в социална и психологическа. Тези жени, у които е добре развит центърът на милосърдието в съчетание с центъра на обич към децата, или изобщо към всичко малко, безпомощно, беззащитно, са тип на състрадание и нежност – едно от качествата на душата. Моралното съзнание на тия жени е толкова силно, че обхваща всички противоречия и грешки на хората и ги примирява чрез магнетизма на милосърдието. Тоя тип жени-майки могат да бъдат истински съветници на младите. Милосърдни и нежни, в своята зряла възраст, те приличат на тихи летни нощи, когато небето е осеяно с блестящи звезди, а въздухът е напоен с дъха на зрелите жита, на хляба, който се ражда, и с аромата на плодовете, които зреят, налени от слънцето. Г.
към текста >>

35. ЛУНАТА В ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГРАДИНАРСТВОТО - Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Чувствуваш, че чрез всички видими форми ти си в допир с един свят на святост и милосърдие, на мекота и нежност, на благосклонност и отзивчивост.
Когато облаците се движат по небето, мисли за тях. Когато погледнеш звездите, мисли за тях! Как тогава цялата природа ще ти даде подтик за вдъхновение и благоговение! Най-малкото явление в природата ще ти напомня тогаз за една висша реалност, която стои зад формите. Тогава ти чувствуваш, че си в храм. Чувствуваш, че чрез всички видими форми ти си в допир с един свят на святост и милосърдие, на мекота и нежност, на благосклонност и отзивчивост. И тогава схващаш целия живот като свещенодействие, понеже всичко, което съществува, се крепи чрез дейността на напредналите Същества. Мислейки за тях, ти вече правиш връзка с тях и силите им протичат през теб. Защото човек се свързва с това, за което мисли.
към текста >>

36. ОБЩЕСТВЕНО ИЗРАВНЯВАНЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ето защо любовта, милосърдието, чистотата, нежността, вътрешният мир и пр.
Кои са законите на възприемчивостта? Първият закон гласи: От съдържанието на съзнанието зависи, в каква степен и какво ще възприеме човек в даден момент. Изобщо възвишените състояния на съзнанието правят човека по-възприемчив към творческите животворни енергии в природата. Тогава се влива в човека течението на божествения живот, което слиза отгоре. И това е много лесно обяснимо, защото тогава човек е в хармония с това течение, както един радио приемател е в хармония с радиопредавателната станция, с която е нагласена. Ето защо любовта, милосърдието, чистотата, нежността, вътрешният мир и пр. усилват възприемчивостта. Обяснимо е тогава, защо тия, които са в началото на събуждането на психичните сили, напр. на ясновидството и пр., на първо време имат опитности, само тогава, когато са в по-повдигнато състояние на съзнанието, напр. при молитва, размишление и пр. Обяснимо е и защо тоя, който има първите наченки на тия по-дълбоки психични сили, ги изгубва, когато прояви някое отрицателно състояние, като гняв, нетърпение и пр.
към текста >>

37. СТИХОВЕ - S. И Д. АНТОНОВА Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Мекотата и нежността на душата ми се изявяваха в моята усмивка, в моя поглед, в моите слова и жестове спрямо всички!
След обичайните поздрави в кабинета на Учителя, един от тях пръв подкачи разговор със следните думи: – Когато прочетох „Новият ден", спомних си за моето детинство и юношество. Светли красиви картини се нанизаха пред вътрешния ми взор. Като че ли отново се докоснах до красивия свят, в който живеех тогава! Когато я четях, като че ли нещо красиво, скъпо, неизмеримо ценно, което дълбоко и сега живее в глъбините на моята душа, ме облъхна със своята свежест, чистота и светлина! Когато бях малък, мислех, че всички хора са добри и затова имах към всички лице усмихнато, доверчиво и светло; имах непринудени отношения към всички. Мекотата и нежността на душата ми се изявяваха в моята усмивка, в моя поглед, в моите слова и жестове спрямо всички! Когато завърших образованието си, още продължавах да вярвам, че доброто живее във всички. Но когато постъпих на работа, влязох в допир с много хора и изпитах големи страдания от падението, което видях, от фалша, грубостта, лицемерието, на които се натъквах на всека крачка. Тогава изчезна оная доверчива усмивка от моето лице; то доби сериозен, строг, суров вид. Даже то огрубя, изгуби красотата, фините черти, които имаше. И аз, съзнавайки това, изпитвам мъка, страдание, че не съм оня, който бях.
към текста >>

38. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ВИТОШКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

– Хармония, любвеобилност, самопожертвувателност, артистичност, доброта, нежност, помирителност, състрадание, милост, чувствителност, съзерцание, спокойствие, общителност, приспособяване, елегантност, гъвкавина, весел нрав; дисхарм.
– Мечтателност, подражание, свенливост, равнодушие, болезнена чувствителност, меланхоличност, нерешителност, колебливост, безпокойство, боязливост, суеверие, непостоянство, детински характер, суетност, страхливост, недеятелност, небрежност, наивност, капризност, фантастичност, сервилност, необмисленост, безхарактерност. Меркурий харм. – Интелигентност, остроумие, находчивост, прозорлияост, писателски дарби, ораторски способности, логика, финост, любознателност, убедителност, хитрост, схватливост, съобщителност, приспособимост, практичност, сръчност, бързина; дисхарм. – Недеятелност, разсеяност, безпокойство, забравяне, бъбривост, повръхностност, непостоянство, капризност, любопитство, неодяланост, нахалство, глупост, сервилност, профаниране, скритост, демагогия, интриги, неверност,нечестност, лукавство. Венера харм. – Хармония, любвеобилност, самопожертвувателност, артистичност, доброта, нежност, помирителност, състрадание, милост, чувствителност, съзерцание, спокойствие, общителност, приспособяване, елегантност, гъвкавина, весел нрав; дисхарм. – Нехайство, безредие, мекушавост, безгрижие, леност, тщеславие, простащина, разпуснатост, лекомислие. Марс харм. – Въодушевление, самопожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхарм. – Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темпераментен, своенравие, опърничавост, ревност, грубост, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост. Юпитер харм.
към текста >>

39. НЕЩО ВЪРХУ МИСТИЦИЗМА В НЕМСКАТА ПОЕЗИЯ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Венера – „Малкото щастие" – Хармония, ритъм, цъфтеж, красота; Удоволствия, лукс, връзки, венерически болести; Любов, милосърдие, доброта, чувствителност, нежност, миролюбие, изкуство, общителност, веселие, гъвкавост, разпуснатост.
Кратка характеристика на планетите Според Барле, Кльоклер, Г. Радев, Синдбад – Д-р Вайс и др. Слънце – Първична сила, жизнена енергия, топлина; блясък, слава, мощ, организация; Човешкият дух, индивидуалност, воля, творчество, изкуство, истиннолюбие, великодушие, идеализъм, щедрост, чистота, смелост, деловитост, жизнерадост, гордост, властолюбие, деспотизъм. Луна – Ритмични процеси, растителна сила, плодородие, наследственост, формуващ принцип; Промени, пътувания, популярност, общественост, болести на лимфатичната система; Душата, човешката личност, майчински чувства, разсъдливост, въображение, пасивният женски принцип, възприемчивост, мекота, религиозност, медиумичност, скромност, свенливост, колебливост, приспособяване, подражание, романтика, равнодушие, флегматичност, боязливост, меланхолия, капризност. Меркурий – Движение, съобщителни и транспортни средства – пъти-ща, телеграфи, телефони, книги, вестници, документи, кореспонденция ; Размяна, посредничество, търговия, пропаганда, връзки, нервни болести; Практически ум, интелигентност, литература, критика, прозорливост, пъргавост, сръчност, хитрост, капризност, любопитство, повърхностност, непостоянство, демагогия, измама. Венера – „Малкото щастие" – Хармония, ритъм, цъфтеж, красота; Удоволствия, лукс, връзки, венерически болести; Любов, милосърдие, доброта, чувствителност, нежност, миролюбие, изкуство, общителност, веселие, гъвкавост, разпуснатост. Марс – „Малкото нещастие" – Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, умра за, жестокост. Юпитер – „Голямото щастие" – Равновесие, съхраняване; Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве; Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство, честност, толерантност, миролюбие, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна на-божност. Сатурн – „Голямото нещастие", планетата на съдбата – Време, старост, минало, традиция, тежест, студ, свиване, кристализация, костна система, сухота, покой, тишина, тъмнина. Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разочарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост, самоотричане, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране, вдълбочаване, търпение, методичност, мълчание, простота, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство, жестокост. Уран – Необикновеното; неочаквани събития, експлозии, земетръси; Реформи, раздела, нервни заболявания, катастрофи, преврати, революции; Интуиция, окултни склонности, напредничавост, свободолюбие, изобретателност, оригиналност, ексцентричност.
към текста >>

40. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ПО УЧИТЕЛЯ ПРЕРАЗКАЗАЛА ЕЛИ: СКЪПЕРНИКЪТ ОТ ЗЛАТНАТА ЕПОХА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Думата е за начина, по който ние даваме израз на най-фините си чувства и най-трепетната нежност.
В тоя миг разбирам мисълта, която ще се породи от тия редове. И ироничната усмивка виждам, как свива в лека гримаса изтънченото лице на „приятелите на цветята". Бързам при това да отхвърля и баналното остроумие, че и картофите и салатата изпитват същите .страдания", когато ги късаме за ядене. Тук не става дума за усещането на самото растение, което бидейки на особена степен на развитие в органичния живот, не усеща страдания при неговото откъсване от живота, както едно животно или един човек. Не може да става сравнение между жестокостта при късането на едно цвете с жестокостта в градската кланица, където много от животните дават явни признаци за съзнаване наближаващата жестока смърт. Думата е за начина, по който ние даваме израз на най-фините си чувства и най-трепетната нежност. Поднасянето на цветя е един изтънчен култ към смъртта, а не към живота. Ние говорим за цветята с умиление, с подчертана нежност, дори някога с афекти. Ние ги съзерцаваме като прекрасен, мълчалив живот, имаме към тях уж чисто естетично отношение, а ги оставяме да изгният в нашите вази или да изсъхнат в бутониерката ни, след като сме ги отделили от живота. Защо ги убиваме? Някой може да възрази, че това е вече прекалена и превзета хуманност.
към текста >>

Ние говорим за цветята с умиление, с подчертана нежност, дори някога с афекти.
Бързам при това да отхвърля и баналното остроумие, че и картофите и салатата изпитват същите .страдания", когато ги късаме за ядене. Тук не става дума за усещането на самото растение, което бидейки на особена степен на развитие в органичния живот, не усеща страдания при неговото откъсване от живота, както едно животно или един човек. Не може да става сравнение между жестокостта при късането на едно цвете с жестокостта в градската кланица, където много от животните дават явни признаци за съзнаване наближаващата жестока смърт. Думата е за начина, по който ние даваме израз на най-фините си чувства и най-трепетната нежност. Поднасянето на цветя е един изтънчен култ към смъртта, а не към живота. Ние говорим за цветята с умиление, с подчертана нежност, дори някога с афекти. Ние ги съзерцаваме като прекрасен, мълчалив живот, имаме към тях уж чисто естетично отношение, а ги оставяме да изгният в нашите вази или да изсъхнат в бутониерката ни, след като сме ги отделили от живота. Защо ги убиваме? Някой може да възрази, че това е вече прекалена и превзета хуманност. Признавам, наистина, че писаното тук не се покрива с конвенционалния курс за третиране цветята, но пак ще поясня, че въпросът не се свежда до усещането, което има растението, когато го откъсваме, а до самите нас, които и при моменти на най-голямата нежност в живота си, биваме жестоки и унищожаваме! Ние се радваме на живота, а поднасяме като дар смъртта.
към текста >>

Признавам, наистина, че писаното тук не се покрива с конвенционалния курс за третиране цветята, но пак ще поясня, че въпросът не се свежда до усещането, което има растението, когато го откъсваме, а до самите нас, които и при моменти на най-голямата нежност в живота си, биваме жестоки и унищожаваме!
Поднасянето на цветя е един изтънчен култ към смъртта, а не към живота. Ние говорим за цветята с умиление, с подчертана нежност, дори някога с афекти. Ние ги съзерцаваме като прекрасен, мълчалив живот, имаме към тях уж чисто естетично отношение, а ги оставяме да изгният в нашите вази или да изсъхнат в бутониерката ни, след като сме ги отделили от живота. Защо ги убиваме? Някой може да възрази, че това е вече прекалена и превзета хуманност. Признавам, наистина, че писаното тук не се покрива с конвенционалния курс за третиране цветята, но пак ще поясня, че въпросът не се свежда до усещането, което има растението, когато го откъсваме, а до самите нас, които и при моменти на най-голямата нежност в живота си, биваме жестоки и унищожаваме! Ние се радваме на живота, а поднасяме като дар смъртта. Често ще чуете за някоя дама, че от всичко на света най-много обичала лилии, друга – бели рози, трета – хризантеми, но нито една от тях не е отделила поне един час от живота си за отглеждане на тия цветя. Те ги обичат във вазите си, осъдени на смърт, обичат ги дотолкова, доколкото те освежават със своя прощален аромат, зашиващата и душна атмосфера на техния живот. В съвременния култ към цветята има нещо неискрено и превзето. Чуваш някой да разказва с патетично умиление за любимите си цветя и мислиш, че няма по-милостиво, по-състрадателно същество от него, но не след дълго, някаква неочаквано груба проява на жестокост ти разкрива само една куха театрална поза на умиление, защото, невъзможно е човекът, който искрено обича цветята, да е жесток и коравосърдечен спрямо хората.
към текста >>

41. ТАЙНАТА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

При правилно, дълбоко, ритмично дишане човек не само развива своите разсъдъчни способности, но и добива известна мекота и нежност, става магнетичен и учтив в обходата си.
Дишането усилва волята. Това е много понятно, защото, за да се правят редовно всеки ден дихателни упражнения, човек трябва да употреби силна воля, постоянство; така той я калява. От друга страна, чрез своето дишане той подтиква към дейност и своята възвишена духовна природа, която включва и разумната воля. Човек, който почва да диша правилно, става спокоен. Това е, защото всички физиологични функции в организма му стават правилно, и от друга страна те внасят хармония и сила в психичния му живот. При правилно, дълбоко, ритмично дишане човек не само развива своите разсъдъчни способности, но и добива известна мекота и нежност, става магнетичен и учтив в обходата си. От друга страна, той се освобождава от всякаква апатия. При правилното дишане нервната система се усилва. Всека нервност изчезва. Ето един много лесен метод между другото за онзи, който е нервен, раздразнителен. Учителят по този въпрос казва така (19): „Който диша правилно, той постепенно се обновява.
към текста >>

42. ИСТИНАТА - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Не се ли молеше с трогателна нежност тихият глас на любовта да я приемем като гостенка в сърцето си?
Ако човек драсне кибритена клечка и подпали купа сено, защо ще казва, че Бог е жесток заради вредите, които е причинил пожарът? Бог е присъствувал, преди да пламне стихията. Неговият глас тихо е подканял към разумност и човещина, към благост и неотмъстителност, но човекът не чул тоя глас, подал се на стихиите на своите емоции, хвърлил е искрата на своята ненавист. Днес личностите и народите учат великата мъдрост на живота от следствията на своите постъпки. Душите се преорават като целини с могъщото рало на страданията, но нали ние пожелахме това? Не се ли молеше с трогателна нежност тихият глас на любовта да я приемем като гостенка в сърцето си? Как ще бъдем щастливи, щом не отворихме вратите при това кротко похлопване отвън с тихи стъпки и с молещи очи си отиде Христос. Когото чакахме да дойде с великолепие на победител! Ще Го чуем ли, когато Той повторно ни позове?
към текста >>

43. АТЛАНТИДА - ТЕОДОР ХАЙНРИХ МАЙЕР Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Предназначението на художествената творба е да ни пренесе до красотата, до естетичното хрумване, до могъществото, до нежността или любовта, а не до стила на един художник и до неговите изразни средства.
Такова едно отношение към художествените творби показва и отношението към проблемите на изкуството. Това е изхабяване на вътрешния художнически потенциал за сметка на външните средства, които не са цел на никое изкуство. Когато едно художествено произведение се цени само поради неговите външни достойнства, това е признак за обединяване на духа. Вземете коя да е художествена критика от наше време и ще останете изненадани от това, колко много място е отделено за стила, маниера и багрите и колко малко за художническия трепет в процеса на творчеството. То е все едно, да застанем пред статуята на някои от великите и безсмъртни творци — пред Венера от Милос, пред статуята на Мойсей, или пред някоя архитектурна ценност и да се заемем с анализ на камъните, от които са те изваяни. Предназначението на художествената творба е да ни пренесе до красотата, до естетичното хрумване, до могъществото, до нежността или любовта, а не до стила на един художник и до неговите изразни средства. Маслената картина, акварелът, графиката или скулптурната творба, трябва да ви завладее с лъхащата от нея могъща сила на художествения говор, тя трябва да влезе в светая светих не с багрите, с чертите, с ръста, или с контурите, а със своята мистична сила, из която е родена. Движението, което е замръзнало за миг, да се събуди във вас, да продължи в следните минути, в дните, в годините и вековете. Такава сила в творбите си може да вложи само художникът, който обича истината, който има любов в света, към хората и към своята творба, художникът, който живее с трепетите на висшия живот. Днес мнозина рисувани се наричат художници, но тая лъжа се разобличава в съзнанието на тия, които гледат с просветено духовно око на творбите, които имат изработен вкус към истината. Вярно е, че не се става майстор преди да си научил всички сръчности, но не и всеки, който ги притежава, става такъв.
към текста >>

44. ПИТАГОР И АРИСТОКСЕН - АНДРЕЙ АНДРЕЕВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Външната внимателност, външната нежност и доброта на учителя при обходата с учениците не помагат.
Когато през детското сърце протекат кристалните мощни струи на любовта към камъните, цветята, изворите, реките, планините, птичките, хората и пр., тогава то влиза в хармонични връзки с цялата природа, в интимен досег с нейните сили. Става обмяна между него и природата. Животворните сили на всемира се вливат в него и това носи разцъфтяване на неговите дарби и заложби. За да създаде училището една любовна атмосфера, в която да е потопено детето, преди всичко учителят трябва да бъде с любвеобилна природа. Тогава той лесно ще се справи с препятствията, които може да срещне в своята образователна работа, понеже любовта е единствената сила, пред която капитулират всички препятствия. Външната внимателност, външната нежност и доброта на учителя при обходата с учениците не помагат. Неговата добра обхода може да е само една външна форма, за да постигне известни образователни цели. С това не се постига нищо, защото има вътрешно общение между учителя и учениците. Ученикът с едно прозрение чете в душата на учителя, чете неговите вътрешни мисли, чувства и подбуди. Учителят ще има резултати само, когато любовта, която изтича из неговото сърце, облива детските души и ги стопля, това чувствуват децата. Само тогава детето ще чете и ще учи от обходата на учителя уроците на любовта, ще учи законите, методите и формите на любовта.
към текста >>

45. СТИХОВЕ - БЕЛОМОРЕН, S.,B.C.H. Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Пред пещерата то не видя никакво величие, само беден овчар, който коленичил, прегръщаше с безкрайна нежност високо изправен камък.
И тук ли не се надяват на Него! Старият служител го притисна още по-грижливо в мощните си обятия и полет високо, далеч от хората, над планини и гори. — Още малко, каза той, и ние ще стигнем целта. Най-после верният служител забави съвсем летенето си и спря на един висок връх. Долу в подножието на планината то видя пещера, огряна от първите лъчи на слънцето. Пред пещерата то не видя никакво величие, само беден овчар, който коленичил, прегръщаше с безкрайна нежност високо изправен камък. Дълго време то гледа коленичилия. Всред дълбокото мълчание то чу тихия молещ глас и смирените слова на младия овчар, които той отправяше към безмълвния камък. — Възлюблени мой, Ти, Който виждаш всичко и повеляваш на тъмнината да се оттегли, за да настъпи денят, моля Те, запази мен и стадото ми от похитителя, както вчера ни запази. Твои са потоците, чиито води утоляват жаждата на мен и стадото. Ти създаде тревата, която те пасат и сочните плодове, с които аз се храня.
към текста >>

46. Да мисли! - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Те трябва да бъдат редове на Божествената Любов, че кой как ви срещне, от вас да излиза онази благост, онази нежност, онази сила,да си помагате един друг.
Ако си човекът, който можеш да кажеш най-грубата дума, седни най-последен! И да те викат напред,кажи: “Братя, аз не съм за първото място! ” Аз ще седя отзад и постепенно ще идвам към първите столове. Казвате: “Да седнем отпред! ” Да седнете отпред, аз ще се радвам, но трябва да знаете, че аз чета тия първи редове. Те трябва да бъдат редове на Божествената Любов, че кой как ви срещне, от вас да излиза онази благост, онази нежност, онази сила,да си помагате един друг. Вие сега ще ми кажете: “Да, но това са нашите наследствени черти.” - Това е една лъжа. Наследствените черти са ваша измислица. Доброто, добрите навици,благородното сърце у вас, Бог ви ги е вложил, още когато ви е създавал вас, още когато сте излизали от Бога. Следователно, във всеки един случай,ние имаме толкова възможности да бъдем добри, колкото и лоши. Аз съм казвал и друг път, що е зло.
към текста >>

47. Борис Николов (1900-1991) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Сега всичко хубаво се разреши... Благодаря ви за нежността която проявихте към мен!
Мария Тодорова си спомня думите изказани от Учителя след държаната там беседа: “Да останем още малко, защото вече няма да дойдем...” Сърцата на всички се свиват от тъга пред неизбежното. На Рила В последните дни на Учителя М. Тодорова е неотклонно до него. Следи с болка всеки жест, записва всяка негова дума. Чува го да казва: “втори път не искам да минавам по този път... Сега всичко... Хубаво! Сега всичко хубаво се разреши... Благодаря ви за нежността която проявихте към мен! ” На нея казва: “Сега ще бъдеш храбра! " На 24.12.1944, в неделя сутринта Учителят седнал на малкото столче и държал последното кратко Слово. После казал: “Рекох, кажете на Бояна да се оформят нещата! ” Картината от края на Мировата драма се допълва и със следните думи от дневника на М. Тодорова: “Последният поглед на тези очи изпълнени с Духа Божия падна върху мен.
към текста >>

48. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А от него вееше благост и бащинска нежност: — Защо сте толкоз закъснели?
Планината красиво се очертаваше на хоризонта. В полите й затрептяха електрическите лампи. А на небето — тук-там звезди. Имаше нещо величествено и свято. Тишина и мир се разливаха наоколо. А от него вееше благост и бащинска нежност: — Защо сте толкоз закъснели? С какво дойдохте? Чака ли файтонът? Ще ви изпроводят. Влезте. — Е сега, вие отивате пак да носите светлина, той пръв заговори. В това се състои красотата и смисъла на човешкия живот —да дава.
към текста >>

... колко красиво, колко приятно, колко нежно звучат тия думи и как тяхната красота и нежност е точен отраз на красотата и нежността на самите цветя, които те именуват.
— Ето един вик, който с идването на пролетта все по-често и по-често се разнася в нашите градове и села. И, в отговор на него, китните долини, горските дъбрави и обраслите с шубраци чуки на нашата хубава земя се оживяват от веселите гласове на много гости, с нетърпение чакали пукването на пролетта за да излязат на чист въздух и слънце всред природата. Кокичета ... минзухари ... теменуги! ... Произнесете бавно, членоразделно, и с дълбоко внимание се вслушайте в нежните съзвучия на тия думи, които галят ухото и опиват душата със своята красота! Кокичета ... минзухари ... теменуги! ... колко красиво, колко приятно, колко нежно звучат тия думи и как тяхната красота и нежност е точен отраз на красотата и нежността на самите цветя, които те именуват. А когато, милвани от топлите слънчеви лъчи. отидете при самите тях — сгушени край някой храст или пръснати по полето и долините, — каква радост събуждат в сърцето на незагрубелия човек техните нежни форми и какво чувство на хармония се разлива в душата на този, който, прониквайки и схващайки хармонията в тяхното устройство, успява да се докосне, да се приобщи до великата Божествена хармония, която изпълва цялата природа, цялата вселена. Природата е живата книга на Твореца. Всяка нейна форма е символ. Всеки образ — идея ... Цветята са едни от най-красивите нейни букви.
към текста >>

Свържете душата си с тяхната красота, хармония и нежност, без да извършвате насилие над тях!
*** Не късайте цветята! Не тичайте подир формите, — за да можете да придобиете живота. Оставете черупката, за да се ползвате от ядката1 Не търсете външното, за да можете да влезете в съприкосновение с вътрешното. Не късайте цветята! — Идете при тях със свещен трепет, с предпазливи стъпки; обърнете се към тях като към живи, съзнателни същества. Свържете душата си с тяхната красота, хармония и нежност, без да извършвате насилие над тях! И тогава те ще ви проговорят на своя съкровен език, ще ви разкрият своята мъдрост и ще ви дадат много, много радост. Не късайте цветята! П л а м е н Едно ценно помагало. Думата е за „Самоучителят по нотно пение“ от г. Борис Тричков.
към текста >>

49. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото тогава всеки живот ще има майчината благословия, ще бъде обкръжен от майчините грижи, ще бъде гален от майчината нежност.
Майчината любов е подобна на слънчевите лъчи. Без нея живота на земята е невъзможен. Без нея жената не би могла да понася мъките на бременността, не би могла да роди, излагайки се на смъртни болки, не би могла да отгледа своето дете, натоварена с толкова грижи и тревоги, понасяйки толкова безсънни нощи, бдейки непрекъснато толкова седмици и месеци, толкова години. Без майчина любов, отглеждането и отрастването на децата е също тъй невъзможно, както е невъзможен живота на земята без топлината и светлината на слънчевите лъчи. Нека благословим тая любов и по-желаем тя да бъде любов не всички към всички — любов на човек към човека. Защото тогава всеки живот ще има майчината благословия, ще бъде обкръжен от майчините грижи, ще бъде гален от майчината нежност. Защото тогава хората по цялата земя ще бъдат любещи се, и взаимно подпомагащи се братя, а живота им ще бъде изпълнен само от радости и блага. Благословена да бъде майчината любов! Благословено да бъде слънцето, под грейката на което се развива, расте, закрепва и съществува човешкия род! Дано всеки човек се извиси до майчината любов и само тя да се проявява в живота и отношенията на всички към всички, на човек към човека! Защото тогава ще изчезнат всички измами, всички диви жестоки борби и насилия между хората; ще изчезнат убийствата и самоубийствата; ще изчезнат войните и революциите, които потопяват земята в кръв които унищожават преждевременно живота на безброй човеци, които погубвате толкова много морални и материални блага, които убиват човешкото в човека и го понизяват до равнището на див кръвожаден звяр!
към текста >>

50. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 96 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Разлива нежност гласът й там в душата, зеници светват и виждат през мъглата любящата ги във нова красота.
За любовта й предел не съществува, една идея душата й вълнува: от егоизма сърцата да спаси, при вечний извор наново да ги върне. В таз себежертва, тя знай, че хлад и тръни без жал ще милват сърцето й в гърди. — Навлиза крепко във Вавилон великий, на пир кой свикал, в съблазни многолики, чедата нейни с ласкателен език. Поклонници са те нему днес нещастни, пои ги със сока на палещите страсти и тъй приспива духа им всеки миг. Но таз, която от милост ги обикна, кат лъч целебен в душите им проникна, сърца ранени обгърна с топлота. Разлива нежност гласът й там в душата, зеници светват и виждат през мъглата любящата ги във нова красота. Закон божествен на братство и сестринство тя вниса мълком чрез свойто Материнство в душите — рози на пролетен цъфтеж. За празник дивен сърцата им приготвя, где мир и правда ще хвърлят свойта котва за служба свята в космичния летеж. С Духа Господен там ангели двукрили ще спрат тогава. Олтаря осветили, ще пак отлитнат да носят радостта за героизма на майката, сестрата, чиято обич разпалила искрата на вечний пламък да озари света. Пред жертвеника на таз богиня свята.
към текста >>

51. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Добрите качества на венериното влияние са: красота, грация, милосърдие, нежност, любезност и потребност да се обича.
раздразнителност, извратено въображение, вечно недоволство, неустановеност, истерия, главоболие и заблуждения. Отсъствието на лунното влияние, се изразява в липса на мисъл и поезия, сърдечна коравина, безчувственост. Венера е богиня на любовта. Чрез нея идва живота. Нейната област, венериния хълм заема основата на големия пръст. Добрите качества на венериното влияние са: красота, грация, милосърдие, нежност, любезност и потребност да се обича. Лошите качества са: безсрамие кокетство, лекомислие, непостоянство, леност, разврат. Отсъствие на Венерините влияния означава егоизъм, студенина, липса на чувствителност. (следва) Глиган и нива Нивата беше посадена с картофи. Пред нея излезе из гората стар глиган. Погледна надясно, наляво, помириса, па въздъхна и рече: — От година на година — по лошо!
към текста >>

52. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Докато гледах пълните й с нежност очи, струваше ми се.
Значи храните, са важни не само със своя хранителен състав, но и със своите етерни строителни сили, т. е. жизнените сили, които доставят. Мейбъл Колинз (18) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 150) Жената, която беше седнала до мен стискаше ръката ми в своята. Обърнах се да я погледна; тя се наклони към мек, лицето й блестеше от младост и красота. Богатото й облекло ми беше направило впечатление, че аз съм като дете пред нея, но сега видях че тя бе млада, по-млада от мен, обаче нейните силно подчертани форми и блестящата й красота й даваха очарованието на жена, макар че тя имаше възрастта на дете. Докато гледах пълните й с нежност очи, струваше ми се. че аз я вече познавах. че нейният чар ми бе познат и че това още повече увеличава нейната сила. Тя произнасяше думи, които изпърво аз едва разбирах, които дори трудно чувах. Но постепенно, слушайки я, аз почнах да разбирам. Тя ми казваше, че е тъгувала за мен в моето отсъствие, че ме обича и че изпитва само отегчение от всичко, което може да й предложи земята.
към текста >>

53. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 189 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— И жизнерадост, нежност И сила в’слабостта!
Из беседата „ Отец ме люби“ - 22. III. 1936 г. КОПНЕЖИ Да сея и поливам Най-хубави цветя — Градинка да си имам Бе моята мечта. Безгрижно да живея, Да дишам аромат — И волно ла си пея Кат птичка в’ тоя свят. Говорят си цветята Вълшебен свой език И будят във душата Копнеж красив, велик: Невинност, дружба, верност, Любов и чистота! — И жизнерадост, нежност И сила в’слабостта! А розата неспирно За щастие шепти И прави все по-силно Сърцето да тупти! * * * Сънувах принц всемощен Как с’дигнато чело Върви под зрака нощен На звездното небо. Видел едно сияние Далеч на север той По него във мечтание Живота губи свой. Остава юг — цветята, Де всичко растне, зрей, — Отива към земята Де вечно сняг владей. Върви из път страхотен През бездни, върхове, — Замислен и самотен Без мисъл да се спре.
към текста >>

54. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 190 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

“ каза той тихо, с глас пълен с нежност и милост.
Нали ти си избрания жрец на храма, най-ценения? „Не, отговорих аз, аз не съм повече такъв. Те вече казаха, че съм луд. Те ще го известят още днес.“ Себуа ме гледаше втренчено. „Те ще те убият! “ каза той тихо, с глас пълен с нежност и милост. „Те не могат да направят това, отговорих, усмихвайки се. Моята Царица ще ме покровителства. Нужно е аз да живея, докато кажа всичко, което тя желае. Най-после, не ме е грижа за това.“ Себуа повдигна ръката си, която беше останала скрита досега в гънките на неговата черно дреха. Той държеше в тази ръка един лотосов цвят, почиващ върху зелен лист, като върху легло.
към текста >>

55. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вярно е още, че и жената, със своята любов, нежност, такт и смиреност, ако ги е развила, може да сломи упорството на своя другар за духовния път.
Ние знаем, че по закона на духовната еволюция, рядко са същинските хармонични души на земята с еднакви и издигнати духовни придобивки. „Да се съберат подобни чисти и сродни души, това е щастие“, както спомня Учителят! Затова, макар едни и да са в хармония в брака, други - не напълно, все пак и при първия, и при втория случай, поради разликата в развитието им, единият от тях е по-силен духовно, а другият е останал назад. И важното е, че назадничавият не само че не върви напред, но често се явява и като спирачка и за себе си, и за другия. Вярно е, че в мъжа е силата и в голяма степен и средствата, когато е единственият фактор за прехраната на семейството, и че той може да върви напред, ако бъде спъван от своята другарка. Вярно е още, че и жената, със своята любов, нежност, такт и смиреност, ако ги е развила, може да сломи упорството на своя другар за духовния път. Не е ли това една мъка, особено за известно време, и за единия, и за другия? А ние виждаме, че се отива и до крайности, които не водят към добро. За кого? За опърничавия. Не е ли това една спънка и за децата в дома?
към текста >>

Апостол Петър много добре се изказва в своето Второ послание за такива: „Кучето се върна на бълвоча си, а окъпалата свиня да се каля в тинята.“ Други пък отиват и до други крайности - ще изрекат нелепости, ще направят нещо некрасиво и като им се забележи и с най-деликатна нежност и любов, те веднага отговарят: „Аз нарочно правя така, да те опитам как ще постъпиш, като си в духовния път.“ Такива не знаят, че се явяват вече и ортаци на тъмните сили!
Нам ни е срам да описваме случаи на жени, които спъват своите другари мъже, и мъже, които тормозят своите другарки в духовния път! Това показва, че такива души са далеч от духовното. Не е ли низост, не е ли подлост от една душа, която е обещала да върви по пътя на Бога, а като си е постигнала целта - оженила се е, изменя и тормози своя другар или другарка? Там, в широкия път, гдето настъпва гибел за душата. Срам, позор за човека на ХХ-ия век, особено за тия, които са били пробудени и се отказват от духовния път! Апостол Петър много добре се изказва в своето Второ послание за такива: „Кучето се върна на бълвоча си, а окъпалата свиня да се каля в тинята.“ Други пък отиват и до други крайности - ще изрекат нелепости, ще направят нещо некрасиво и като им се забележи и с най-деликатна нежност и любов, те веднага отговарят: „Аз нарочно правя така, да те опитам как ще постъпиш, като си в духовния път.“ Такива не знаят, че се явяват вече и ортаци на тъмните сили! Ако така се градеше разумният живот, тежко и горко! Ето защо думите на Учителя по този въпрос са бисери: „Ако вие не започнете в живота си само с положителните неща, само с доброто, вие се спъвате и сте далеч от истинското духовно.“ А това значи, при проявите си в живота с хората, за основа да имаме пак любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелите, с които се гради положителното. В някои пък семейства, които не са пробудени духовно, когато единият се пробуди в духовния път, другият се безпокои, спъва първия, тормози го, защото можело да се побърка умствено, да се занемари домът и пр. Това не почива на истината. Христовото учение е балсам за всяка човешка душа!
към текста >>

56. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава започваме да си спомняме за нейния благ поглед и усмивка, за кротостта на очите, за светлостта на лицето и косата й, за нежността и благостта на думите й, за приятността и радостта, която изпитваме от присъствието й.
Често я търсим усилено и пламенно и плачем за нашата обща майка. И когато я намерим, как силно. радостно и възторжено се притискаме о нейната топла гръд или пък здраво се държим о дрехите й за да я не изгубим. Ала лесно и често се увличаме от това-онова из пътя. заиграваме се и отново я изгубваме. Тогава започваме да си спомняме за нейния благ поглед и усмивка, за кротостта на очите, за светлостта на лицето и косата й, за нежността и благостта на думите й, за приятността и радостта, която изпитваме от присъствието й. Мирът и радостта, които тя дава се коренно различават от всички други утешения и увлечения. И никога не е била тя тъй далече от нас, както ние сме си предполагали в своята скръб. При нашите усилия да вървим, да разбираме и да учим, още от ранно детство, тя е била винаги при нас и ни е говорила с думите: „Необходимо е! “ „Трябва да учите! “ И когато детето възлюби своите родители и учители, когато ги почита, то е възлюбило първом нея, понеже тя е била винаги зад тях.
към текста >>

57. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нали жадуваш топли влюбени очи И нежност и любов.
„Вяра, без приложение е мъртва.“ N. С к р ъ б Ей пак е ден. Усмихнат божа ден, Със светли златорозови лъчи И ти си пак при мен, надвесена над мен, С усмивка тиха, Скръб, в изплакани очи. Дете, аз идвам пак. Недей се ти сърди. Нали жадуваш топли влюбени очи И нежност и любов. Недей се ти сърди. Дете, душата ти защо мълчи? Аз знам. Жадуваш ти далечните простори На песен, радост, слънчева любов — И вместо тях намери мойте тъжни взори, И песента унила на моя тих покров. Обичай ме, дете — Аз ще ти разкажа най-хубавата песен: Търси красивото в страданието вечно — Живота е страдание — не песен.
към текста >>

Че Той е горе там, И с нежност блага бди Над вcи отрудени, обременени, И бавно, но правдиво Той реди Съдбините, на вcи, що са родени.
Аз знам. Жадуваш ти далечните простори На песен, радост, слънчева любов — И вместо тях намери мойте тъжни взори, И песента унила на моя тих покров. Обичай ме, дете — Аз ще ти разкажа най-хубавата песен: Търси красивото в страданието вечно — Живота е страдание — не песен. В страдание намери ти щастие далечно. И знай едно. Че Той е горе там, И с нежност блага бди Над вcи отрудени, обременени, И бавно, но правдиво Той реди Съдбините, на вcи, що са родени. Усмивката на всеки нови ден Разбужда леко мойте очи — И виждам те отново пак при мен, С усмивка тиха, Скръб, в изплакани очи. Lumiere Раждането на новия човек (продължение от брой 164) Също такава опитност е имал и шведския мистик и окултист Сведенборг, както и посветените и мистиците на миналото и настоящето. За подобна опитност ни говори и Плотин в своята книга „За красотата“ Всички, които са имали опитността на пробуждане на космичното съзнание, ни говорят, че цялата Вселена е един жив организъм, проникнат от едно велико съзнание, което прониква и е същина на всички индивидуални съзнания. На основание на тази си опитност, те говорят за вътрешната връзка и единство на всички живи същества в Битието, При тези проблясъци на свръхсъзнанието, човек влиза във връзка. в общение с висшите творчески йерархии на Битието и разбира целта и смисъла на всяко нещо.
към текста >>

58. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Все тъй, с любов и нежност палиш В душата ми негаснещи лъчи!
Беседа на планината (снимка) Приветствам Те! Приветствам Те, приветствам Твоите тайни, Що пазиш ти за чистите сърца! Безкраен свят, Ти дарове незнайни Укриваш във безмълвна глъбина! * В недрата Ти потърсих отдих — Ти даде ми величествен прием; Във вълшебното Ти царство бродих, От дневният Ти чар опиянен. * Все тъй, със власт и мощ ме мамиш Към твоите усмихнати дворци! Все тъй, с любов и нежност палиш В душата ми негаснещи лъчи! * Поточета, цветенца мили, Небесен свод и горди планини — Приятели, вий що сте усмирили Страдалний стон в безчетни съдбини. * Приветствам ви, приветствам ваште тайни, Що пазите за любещи сърца! О, колко, колко, дарове незнайни Спотайвате в свещена глъбина 1 В. С. Н. Същинският човек (Из „Вечните истини“ от Ст.
към текста >>

59. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И приказност, и нежност и богатство приветствам те за тях.
* С безсмъртие се хвалеше пред всички, че нейните творби от векове живеят те и никой надминал ги не би. * Но че за туй сестра й отдалече, и ето я на път към ледните колони на дворците самотни що стоят. * — Приветствам те — й каза тя с усмивка, тук гений е творил. Ръката ти е майсторка голяма на чистия кристал. * Но най ми се харесват мен цветята, какъв блестящ замах! И приказност, и нежност и богатство приветствам те за тях. * Не би ли ми ти дала да си нося на долната земя? — О, да — отвърна й сестрата поласкана и гордо се засмя. * Но щом с ръка докоснат бе цветеца, полъхна аромат потрепнаха червените листенца на дивно хубав цвят. * И тутакси се песничка проточи, и шепот на крила. На този цвят разтворен и ухаещ бе кацнала пчела.
към текста >>

60. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Добротата и нежността също вървят за едно и образуват необходимото условие за щастието. Доброта!
Колкото повече пръскаме добротата, толкова повече тя расте в нашата душа и я изпълва с един първокачествен аромат Малка доза доброта е достатъчна да уталожи страданията на много хора; тя действа като Провидението: създава много радости от нищо. Въпросът за щастието е въпрос за практикуване добротата. Добротата не е индиферентна пред страданията и нещастията, тя не съдейства на силните против слабите и не унижава скромните. Добротата води по приятните пътеки на живота, който отрано се запознае с техните прелести той ще обича да се разхожда из тях и когато стане възрастен Най благородното, най-благотворното от съперничествата ще бъде надпреварването в завладяването на добротата. Самопожертването е израз на добротата и Любовта, които са престояли дълго време в една душа. Добротата и нежността също вървят за едно и образуват необходимото условие за щастието. Доброта! Любов! Щастие! Една велика троица: едната призовава другата и трите взаимно се подържат. Да обичаме, това значи да не живеем само за нашия живот. а да излизаме и да се завръщаме много по-богати и радостни, животът ни да става по-мил.
към текста >>

61. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Там лежаха пет малки резедови яйчица, които привличаха погледите на двамата съпрузи и изпълваха сърцата им с такава нежност, че те непрестанно бъбреха за бъдещето на своите малки: как ще пробият един ден с клюнчеца си черупката и ще излязат на красивия Божи свят.
(следва) Емил Куе СТРАШНАТА НАПАСТ Май беше наметнал скъпата, многоцветна мантия на гората. Безброй горски цветя пъстреха полите й и сливаха уханието си ведно с уханието на крехката трева и младите сочни листа на дърветата. Беше свежо, уханно, сладостно навсякъде. Господин Га и госпожа Вранка, упоени от сладкия въздух. почиваха в мекопосланото си жилище и нежно си приказваха, като всяка влюбена двойка, поглеждайки мило от време на време някъде назад и надолу, в гнездото си. Там лежаха пет малки резедови яйчица, които привличаха погледите на двамата съпрузи и изпълваха сърцата им с такава нежност, че те непрестанно бъбреха за бъдещето на своите малки: как ще пробият един ден с клюнчеца си черупката и ще излязат на красивия Божи свят. Какви мънички, немощни и чорлавки ще бъдат, как смешно ще перперкат с недоразвитите си крилца, как най после ще се научат да летят и колко ще им бъдат благодарни, че са се поселили именно в тази хубава гора, при такова изобилие на храна и красота. И госпожа Вранка притискаше топло и нежно петте си малки яйчица, а господин Га оправяше перушинките й, уверен в ненадминатата й красота. Но, така ли е нареден света, и така ли е отредено за всички същества, никога да не могат да се нарадват на пълното си щастие? Господин Га и госпожа Бранна никога до сега не бяха мислили за това. И ето сега неочаквано ги извади от тяхното от нищо не смущавано до сега щастие, пробуди ги от техния сладостен сън един пушечен гърмеж.
към текста >>

62. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 254 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* О, сладък плод, ти който си любов и нежност как сладко се топиш в устата на детето и в розова се струйчица превръщаш, разляла се по нежната брадичка.
и нощен звездите в небето безбрежно и тайни разкриват и чудно блестят. * От бездна към изход, към радост и песни нагоре се вие пътека една; свободно здрависва просторите златни, свободно и смело кат смела вълна. Д. Антонова * * * ЧЕРЕШИ О, слънчев лъч, превърнат в плод, червен и сладък. О, чуден плод, родил се в пролетта, най-хубавия дял от майската трапеза. * Детенце свидно на земята, къпано в лъчите и милвано от лекия зефир, мечта си ти на пътниците морни, за птичките най-вкусното зърно! * О, сладък плод, ти който си любов и нежност как сладко се топиш в устата на детето и в розова се струйчица превръщаш, разляла се по нежната брадичка. * Ти, звук завършен в пролетната песен, ти, първа дума в приказката лятна, ти, слънчев лъч, мелодия, в която трепти живота радостен и благ. Д. Антонова ЖИВАТА ПРИРОДА Живата природа в своята целокупност е проява на разумни сили, на разумни същества, от разни градации, които живеят в пълна хармония, общение и единение. Всички те имат една висша цял, която наричаме Бог, Разумност, сиреч безграничното, безначалното, в което всичко съществува, движи се и се развива. Очевидно, под „Жива природа“ аз не подразбирам онова, което съвременните естественици подразбират. За нас Природата е нещо велико, не само по своето устройство, но и по онази интелигентност, по онази върховна разумност, която тя проявява.
към текста >>

63. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Погледнете кое и да е цвете и ще видите каква нежност и ефирност лъха от него.
Онези, които са развили в себе си космичното съзнание и могат да се дигнат високо в пространството, те чуват вълшебната музика на космичният ритмус, на която и най-съвършената музика е само едно бледо отражение. За тази музика говори Питагор, наричайки я „хармония на сферите“. Цялото космично пространство е проникнато от тази жива музика и под нейния ритмус се развива космичното творчество. Ние тук, на периферията на Битието, не можем да схванем тази космична симфония, защо то ни препятства гъстата материя, в която живеем. В приливите и отливите на океаните и моретата, в движението и шумоленето на реките, в духането на вятъра и шумоленето на листата на гората, в растежа и цъфтенето на растенията и цветята, в бликането на изворите — на всякъде е отразен космичния ритмус. Погледнете кое и да е цвете и ще видите каква нежност и ефирност лъха от него. И ако имате развит слух, ще схванете музиката която то издава. Защото всеки цвят е един основен тон във величествената симфония на космичния ритмус. Всеки цвят е като врата, прозорец, през който можем да надникнем в един вълшебен свят, през който можем да схванем и влезем в контакт с вели ката космична хармонии. Цветята са живата азбука и живия език на природата, който, ако го научим, ще можем да влезем във връзка с великата Разумност, която се проявява в този ритмус. Космичният ритмус се отличава със закономерност и целесъобразност, което е един признак, че той е проникнат от безграничната космична мждрост.
към текста >>

64. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 260 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Грижите и нежността на едната майка — жената — са нужни докато израснат децата, докато станат възрастни хора.
* За туй не бой се ти от думите световни, Не бой се, работи. И книгата на живата природа Разтваряй и чети! Д. Антонова ОСИРОТЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО Както децата в едно семейство са изложени на много страдания и неволи, когато останат без майка, също тъй и човечеството е изложено на гибел, щом е лишено от любовта. Майка на тялото е жената. Майка на децата е Любовта. Грижите и нежността на едната майка — жената — са нужни докато израснат децата, докато станат възрастни хора. Ала слънчевата грейка на другата майка — любовта — е нужна през целият живот. Защото душите всякога растат. Защо човечеството днес е разделено на враждуващи помежду си държави? Защо всяка държава се въоръжава срещу другите и е готова, при възможност, да им нанесе смъртен удар? Защо и всеки отделен човек е настръхнал и враждебно настроен към другите?
към текста >>

65. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В суровите борби забрави нежността и свидний зов на Първата Причина, далеч от живий пламък на Духа.
За всеки човек е предвидена специална задача, която той трябва да реши. От правилното решаване и изпълняване на задачата и службата, които му са дадени, зависи да му се даде право да се ползва от богатствата и привилегиите на разумната природа, да бъде съработник с нейните разумни същества. ОГНЕНО КРЪЩЕНИЕ Познала скръб и сълзи във света, след дълги, бурни изпитания, в теб, вечна страннице — душа, избликват светлите желания. * За истински живот на красота, на мир, на детска радост и усмивка и с нова скръб — о, със скръб по любовта, жадуваш топлий лъх на нейната обвивка. * Че в студ — безлюбие животът ти премина. В суровите борби забрави нежността и свидний зов на Първата Причина, далеч от живий пламък на Духа. * Но идва ден на огнено кръщение! Разделните прегради на душите ще рухнат във небивало крушение и братската любов ще блесне във очите! * Познала Бога във всички хора — братя, ти, страннице, познала любовта, и стоплена във нейните обятия, ще странствуваш със песен по света ! В. Недев УСЛУГИТЕ като неизбежен етап по пътя на личното усъвършенстване Естествени, безплатни и еднократни действия — това са услугите. Те са израз на една вътрешна пълнота, изявена най-често във физически действия.
към текста >>

66. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Топлина, благост и нежност изпълнят душата му.
Пред него е разтворена книга, по която се учи да чете. Човекът се възражда от нова сила и живот. Той е слаб да разбере онова, което става. Но той се вслушва в песента и тъгата му отлетява. Вера, Надежда и Любов се пробуждат в сърцето му. Топлина, благост и нежност изпълнят душата му. Сърцето му затупка по красив копнеж. Човекът става дете, което благоговее пред всичко! Човекът е дете, което се учи да гледа и разбира. Човекът е дете. което се учи да служи и говори.
към текста >>

67. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В психическия живот се проявява като каприз, чувствителност, нежност и обич към живота, икономичност, възприемливост, паметливост, В рака имаме уравновесяване на жизнените, материалните и духовните сили.
Близнаците е проектиращата и изпълнителна сила в природата. 4. Рак. Воден, кардинален. Символ на привързаност към живота. Представя също оживяващите и оплодотворяващи есенции на жизнената сила - управлява функциите на дишането, гърдите, стомаха и храносмилането. В психическия живот се проявява като каприз, чувствителност, нежност и обич към живота, икономичност, възприемливост, паметливост, В рака имаме уравновесяване на жизнените, материалните и духовните сили. 5. Лъв. Огнен знак, неподвижен. Символ на сила и могъщество. Във физическото тяло управлява сърцето и гърба. Той е център на всичките жизнени сили и както Овен, който е глава на огнения тригон, управлява главата и интелекта, също така и Лъв управлява сърцето и Любовта.
към текста >>

68. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А и когато те дочакват майка си будни, много често вместо очакваната милувка и нежност, те получават нагрубявания, па даже и плесници за най малките си погрешки.
В. Недев МАЙЧИНАТА МИЛУВКА Майчината милувка храни детската душа. Тя е еднакво необходима, даже понякога по-необходима от физическата храна и от добрите наглед вънкашни условия. Макар днес да се предполага, че съвременните майки са по-интелигентни, прилагат по-нови методи при възпитанието на децата си и не са така строги както някогашните майки, които са считали за срамно да галят и целуват поотрасналите си деца, то все пак много и много деца растат като цветя без слънце, без майчина милувка. Сегашните материални условия са заставили хиляди майки да напускат дома си от ранна сутрин, и да се връщат вечер късно, когато може би, малките дечица са заспали със засъхнали сълзици по бузичките си и със скрита болка в малките си сърчица, че не ги е погалила майчината ръка, когато те са заспивали . . . А и когато те дочакват майка си будни, много често вместо очакваната милувка и нежност, те получават нагрубявания, па даже и плесници за най малките си погрешки. И вечерта легнали си пак със сълзи на очи, те заспиват със скрито разочарование и копнеж по една майка, която би ги погалила, която би била много нежна с тях . . . тогава те биха спали така сладко . . . В това време пък майката, преуморена от дневния труд едва смогва да позакърпи, да поизпере, да приготви това, което е необходимо и до като прави всичко това, болка като от остър нож пронизва сърцето й загдето е нагрубила или ударила без нужда дечицата си .
към текста >>

А всяка душа има вложен копнеж за обич, за нежност, за внимание и всяка душа се чувства нахранена и доволна когато има всичко това.
В това време пък майката, преуморена от дневния труд едва смогва да позакърпи, да поизпере, да приготви това, което е необходимо и до като прави всичко това, болка като от остър нож пронизва сърцето й загдето е нагрубила или ударила без нужда дечицата си . . . И за да изчезне новата болка, търси тогава тя оправдание в нервите, които са вече така изхабени, в непосилния труд. който отнема сетните й сили и така тя изчерпана не може да даде това необходимо внимание на своите мили, скъпи деца . . . А всяка душа има вложен копнеж за обич, за нежност, за внимание и всяка душа се чувства нахранена и доволна когато има всичко това. Малката детска душа най-много чувства необходимост от обич и един голям съвременен педагог казва, че децата по-бързо растат, когато се слага топлата майчина река върху техните главици за милувка. Но нека се знае, че родители са тия, които раждат децата, но майки са само тия, които обичат децата — независимо дали са ги родили или не. Затова нека майките направят още една жертва, нека забравят себе си дори и тогава, когато са крайно преуморени от работа и да отговарят с усмивка на очакващите ги деца, нека сложат морната си ръка с тиха и ласка върху копнеещата за милувка главица. А колко печално е, когато децата растат без майчина милувка и тогава, когато не оскъдицата и материалните условия прогонват майката от дома, а суетата и излишъкът я карат да забравя, че там, в детската стая, тупти едно малко сърчице, което трепти в очакване да влезе хубавата му мама и да го прегърне . . .
към текста >>

забави отнемат на малкото детенце най необходимото за неговото растене — нежността и вниманието на майката .
Но нека се знае, че родители са тия, които раждат децата, но майки са само тия, които обичат децата — независимо дали са ги родили или не. Затова нека майките направят още една жертва, нека забравят себе си дори и тогава, когато са крайно преуморени от работа и да отговарят с усмивка на очакващите ги деца, нека сложат морната си ръка с тиха и ласка върху копнеещата за милувка главица. А колко печално е, когато децата растат без майчина милувка и тогава, когато не оскъдицата и материалните условия прогонват майката от дома, а суетата и излишъкът я карат да забравя, че там, в детската стая, тупти едно малко сърчице, което трепти в очакване да влезе хубавата му мама и да го прегърне . . . Колко жалко е, когато журовете, приятелките, театрите и пр. забави отнемат на малкото детенце най необходимото за неговото растене — нежността и вниманието на майката . . . Ще разкажа един случай накратко, който по-картинно ще изрази това, което току що казах. През ваканцията, връщайки се в дома си от колежа двамата сина на една дама завеждат на гости един свой другар. След прекарани няколко дни в най-хубава радост, при което родителите са били и най-добри приятели на децата си, през време на един от обедите, другарят на децата им неочаквано става, отива в спалнята и започва да плаче. Това изненадва и учудва всички.
към текста >>

Тя не е далеч, той слуша топлия й глас, облъхнат от нежност и топлина.
Тя никога не е само. Пясъчните зърна се свличат до морските води. Хиляди години минават като миг. Върху тях планинския агент снове и рисува вечна покривка. Планинския мъх слуша потайния говор на своята любима сестра. Тя не е далеч, той слуша топлия й глас, облъхнат от нежност и топлина. Казват, че когато хората се качват по шеметните върхове на планините, се освобождават от едно бреме и се излекуват от една отвратителна болест по-лоша от проказа. Казва се човешко недоволство. Вярно ли е това? Ония, които се скитат, по планината и обичат нейната дивна красота, знаят най-добре това. Казват, че ония, които пътуват с керван по безводните пустини, покрити само с нажежен пясък, също се освобождавал, от едно страшно бреме, също се излекуват от същата чудовищна болест.
към текста >>

69. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това са висшите морални чувства - милосърдие, благосклонност, щедрост, человеколюбие, вяра, надежда, чувство на собствено достойнство, нежност, жизнерадост, интуиция и пр.
Това е страстната, животинската страна в човека. В тази област спадат центровете, които са свързани с охотата за ядене и пиене, разрушителността, изтребителността, чувствеността, жизненост, борчество, безстрашие, изпълнителност и пр. Това са силите, които разширяват главата и имат връзка с дихателната система. Това е областта на човешката воля. 4. Слънцето - управлява главно тези органи и центрове, качествата, на които са свързани с висшата природа на човека. Това са висшите морални чувства - милосърдие, благосклонност, щедрост, человеколюбие, вяра, надежда, чувство на собствено достойнство, нежност, жизнерадост, интуиция и пр. Заемат горната предна част на темето, която отпред граничи с челото. 5. Венера - управлява качествата, деятелността, на които се изявява като дружелюбност, веселост, кокетство, любовни влечения. Управлява също и центровете, които правят хората социални и се стремят да си създадат приятно общество. Тя управлява две области от мозъка - полуинтелектуалните чувства, и изпълнителните и творчески способности —тук спадат чувството за идеалното, възвишеното, грандиозното, веселост, духовитост, сръчност и пр. и заема страничните предни лобове на черепа между Марс и Сатурн, от една страна, и Юпитер и Слънце от друга.
към текста >>

70. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 281 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Кат плачуща ива над мен надвеси копринени вейки на Мъдрост н Нежност.
* Горещо възлюбих Те, благий Отец, че Ти си по образ духовна вселена: Дете и Жена и Съпруг и Светец, Служител и Цар в душа ми нетленна. * Наставниче, следвам Те севга с любов, защото на много сърца си паломник, Светая светих и молитвен призов. . . Над Теб Бог изплита венци два огромни: * Единът — за твоето слово-елмаз, с което отвори в душите вратички за ручея слънчев на Божия глас, и другия — че с Обич повел Си ни всички. * Възлюбих Те Теб и в платинни коси да втъна бленувам кат облак в безбрежност. Кат плачуща ива над мен надвеси копринени вейки на Мъдрост н Нежност. Елвилюри Буча Бехар СУША (продължение от бр. 247 и край) Ден след ден, минаваше времето, нижеха се дните, облъхвани от пролетен дъх, сгорещени от ярките и топли лъчи на лятното слънце. Неусетно идеше времето за жетва, наближаваше денят на първия сноп и селото не трепна от веселба. Това не беше само тяхното село. Това бяха десетки села, по целия Нови-Пазарски край, български и турски, които чакаха безпомощни и ужасени.
към текста >>

71. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 282 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В този момент в душата ни се е издигала, като благодарствена молитва, една дълбока, безгранична мълчалива нежност, разливаща се над всичко и всички без разлика.
Причината за нашата Карма е желанието, което ние проектираме от нашата личност към живота. То ни въвлича в болезнени опитности, които ни дават да почувстваме противодействието на космоса. Защото, в същност Правдата не е нищо друго, освен противодействието на Всемирния закон срещу нашите желания, внасящи безпорядък в света. Но тогава, по какъв начин да узнаем онова съвършено поведение, което ний трябва да имаме в живота ? Да се възвърнем мислено към нашето минало и да си припомним най-красивите минути, които сме преживели, минутите, в които ни се е струвало, че преживяваме пълнотата на живота, със сърца, изпълнени с мир и с една безгранична вяра, която ни е правила способни за най-велики дела, изпълнени с радост и светлина. В този момент в душата ни се е издигала, като благодарствена молитва, една дълбока, безгранична мълчалива нежност, разливаща се над всичко и всички без разлика. Ний сме изживели тази минута, например, при една голяма любов, през време на некое пътешествие, пред вълшебния хоризонт, който се разкрива пред нас от некой планински върх, в чистата атмосфера на вечните снегове, при светлите лъчи на слънцето ... В тази минута в нас проникваше самата същина на Живота и изпълваше цялото ни същество. Ние я чувствахме във всичките фибри на нашето същество, обзети от една върховна Пасивност, защото ние не желаехме нищо повече. Тъкмо тогава ние можахме да почувстваме съзнателно пълнотата ма живота, истинското щастие, което изпълва всичко, както и самите нас, защото вътре в нас е настанало истинското спокойствие пълният мир; защото ние не желаем повече нищо от живота, защото душата ни, не смущавана от бурите на страстта, отразява в себе си самите небеса. Тогава, нашето вътрешно, душевно радио, функционирайки в пълно съвършенство, не е вече смущавано от паразитните шумове, и ние започваме да чуваме Великата Симфония на Космоса която ни прониква, нас и всички неща, и която е Любов и Радост. По такъв начин, намирайки се на върха на щастието ние се разкриваме за Божествения, за реалния живот.
към текста >>

72. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 283 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние се чувстваме проникнати от една дълбока нежност към всички, която отдалечава от нас всяка критика и ни вдъхва желанието да ги подпомагаме с всичката си любов и сила.
Чрез тази непосредствена връзка с Живата Природа, ний се изпълваме със същината на живота, която ни дава сила и ни разкрива радостта: радостта да чувстваме красотата, която ни заобикаля, радостта да обичаме, радостта да вникваме в Божествената Мъдрост, която обединява всичко съществуващо с невидими връзки и чиито стъпки ний можем да следим. Светът на реалността се разкрива вече пред нашите зачудени очи. Ний почваме да долавяме силите, които действат чрез съществата и ги увличат към тяхната съдба, в зависимост от това, дали те са роби или господари на тези сили. Пред нас се разкрива в цялата си дължина оная стълба, по което се редят съществата, в зависимост от степента на тяхната еволюция. Още при пръв поглед ние чувстваме светлината или тъмнината, която ги обгръща и от там добиваме представа за тяхната свобода или за тяхното ограничение. Ние се чувстваме проникнати от една дълбока нежност към всички, която отдалечава от нас всяка критика и ни вдъхва желанието да ги подпомагаме с всичката си любов и сила. Тогава дори и най-злите се явяват в нашите очи като малки, неразумни деца, и ние страдаме повече от злото, което те готвят за самите себе си, отколкото от това, което биха могли да направят на нас. И толкова повече ние желаем да им помогнем. В това състояние на съзерцание ние ставаме истински творци. Защото изкуството, в същност, не е нищо друго, освен предаване, в една или друга форма, на това, което ние сме могли да съзерцаваме в този свят на Истината. Чрез художеството ние предаваме онази чудна хармония на формите и цветовете.
към текста >>

73. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава е необходимо да не позволяваме на едно чувство на фалшив срам да спре разцъфтяването на това, което ще се роди в нас, защото тъкмо тогава ний започваме да забелязваме в нас едно състояние на радост и нежност, които се стремят да изпълнят цялата ни душа, да се разлеят над всичко, което ни заобикаля, и много по-далеч.
Да издигнем съзнанието си до ония висини, които то може да достигне чрез медитацията. Нека се опитаме да следваме процеса, който вие всички познавате. Сядаме, например, по класическия египетски начин, като отпускаме всичките си мускули, така, че цялото ни физическо тяло да се чувства напълно свободно и се стараем същевременно да освободим и душата си от всякаква потиснатост. Ние се поставяме в едно състояние, когато всички наши желания са реализирани. Ний освобождаваме мисълта си от всяка грижа и, така да се каже, създаваме една „празнота“ в нас. Тогава е необходимо да не позволяваме на едно чувство на фалшив срам да спре разцъфтяването на това, което ще се роди в нас, защото тъкмо тогава ний започваме да забелязваме в нас едно състояние на радост и нежност, които се стремят да изпълнят цялата ни душа, да се разлеят над всичко, което ни заобикаля, и много по-далеч. Винаги в такива минути вие ще забележите, че вашата уста се лекичко отдръпва и замира в една усмивка на блаженство. С. затворени очи, вашият поглед се спира върху една вътрешна точка, между двете очи, и винаги, когато той открива тази точка, вий се чувствате очаровани, възхитени. Фактически, вие влизате в един чисто духовен свят, където всички форми се превръщат в движения и където вие самите сте един цялостен и неотемлим дар на себе си, чувствайки се излезли вън от тесните граници на вашата личност, във един любовен порив, който ви свързва с всички форми на проявения живот. Вашето съзнание се слива със съзнанието на Цялото, на Безграничното; грижите за вашата личност ви напускат, защото, в тази минута, вий забелязвате, че реалността във вас се прелива в това, което ви прави да сте едно със цялата вселена. В същност, вий и Живота ставате едно.
към текста >>

74. -

В въздуха, който дишаме, във водата, която пием, в хляба който ядем, във всичко, с което сме заобиколени, в тия грижи и нежност, които имаме, в туй е Господ.
Господ казва: Преди да поискате, Аз ще ви дам онова, което искате. Преди хиляди години Господ предвидел онова, от което ние имаме нужда. Ние казваме: Къде е Господ? В слънчевата светлина, която иде. Той е там. В въздуха, който дишаме, във водата, която пием, в хляба който ядем, във всичко, с което сме заобиколени, в тия грижи и нежност, които имаме, в туй е Господ. Сега вие искате да знаете кой ще победи. Смешни сте. Двама братя се карат, а вие питате кой ще победи от двамата братя, кой кого ще бие. Братята в къщи трябва да се примирят. Не трябва да има победа там.
към текста >>

75. -

Ти, жадна за нежност и обич, о, будна бъди!
СЕСТРО МОЯ! Сестро моя, тъй многолика, аз срещам те вред: ту майка любяща и мъдра, ту нежна кат’лилиев цвет девойка със свилена къдра; * Ту вярна любима, до чието сърце почива сърцето любимо, а често те виждам, със смутено лице, продаваш тяло си всред пари от вино! * Ти криеш могъща стихия - понякога, светла и чиста, повдигаш до небеса. но често ти мрежа оплиташ с подмамка за чисти, любящи сърца: * Тогава в теб глухо се носи единствен гласът на плътта, в очите ги пламъци тъмни горят, загасва и сетния лъч на Духа и мрак възцаряваш, всред който звезди не трептят. * Сестро моя, — спящ ангел и муза! Ти, жадна за нежност и обич, о, будна бъди! Тоз, който в душа ти Божествен огън разбужда. е твоята котва всред бурни житейски вълни! * В възвишений химн на разумна обмяна ти дружно с твоя любим ще твориш! В задружния устрем ти всичко ще даваш и всичко ще вземаш и в тоз динамизъм нестихващ кат'лилиев цвет ще цъфтиш! * Тъй, Живия Храм на Велика Любов ще сградите, а в него ще дойдат сияйни, неземни жреци.
към текста >>

76. -

При правилното, дълбоко, ритмично дишане човек не само развива своите разсъдъчни способности, но и добива известна мекота и нежност, става магнетичен и учтив в обходата си.
Разбира се, при тези вдишки съсредоточаването на мисълта е необходимо. При възбуда, гняв или апатия, човек да направи няколко дълбоки вдишки, и всички тия отрицателни прояви изчезват. Човек, който почва да диша правилно, става спокоен. Това е. защото всички физиологични функции в организма му стават правилно, и от друга страна дълбокото дишане внася хармония, сила и музикално състояние и в психичния му живот. При правилното, дълбоко, ритмично дишане човек не само развива своите разсъдъчни способности, но и добива известна мекота и нежност, става магнетичен и учтив в обходата си. От друга страна, по този начин той се освобождава и от всякаква апатия. Учителят дава по този въпрос следните разяснения: „Мнозина се оплакват от неразположение на духа. Те търсят причините на това някъде вън, но не могат да ги намерят. Неразположението се дължи на самите тях. То се крие в една от следните три причини: в стомаха, в дробовете или в мозъка.
към текста >>

77. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Приятност — любезност (веселост); нежност; учтивост.
Тон — любов към музиката; чувство на хармония. 35. Реч — изразителност, чрез думи, знаци или жестове. 36. Резултатност — планиране (проекти); мислене (разсъждаване); философия. 37. Сравнение — анализ; изяснения. С. Човешка природа — чувство на характер; съзерцание (интуиция). Д. Приятност — любезност (веселост); нежност; учтивост. Проф. Д.р Ю. Нестлер. Теоретически елементи на хиромантията В кръговете на модерната наука се твърди, че окултизмът изобщо е лишен От всякаква разумна основа и неговите теории, на които се осланя и изкуството за гадание по ръцете, не могат да ни посочат никакви сериозни резултати. Без да влизам в много подробни спорове в това отношение, аз все пак ще се опитам да докажа правото на съществуване на хиромантията като наука, която действително е една от най-старите тайни науки. Вижда ми се почти ненужно да оборвам твърдението, че набраздяването на дланта чрез различни линии било само резултат на особения вид работа или последица от случайно надипляне на кожата. Лявата ръка, която работи много по-малко от дясната, има обикновено повече линии, а у новородените деца, които още не упражняват никакъв занаят, главните линии на ръката са добре развити още от рождението.
към текста >>

78. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Отвсякъде народите-разбойници или както ги наричат с нежност „империалисти", се нахвърлиха върху тая идея и полагат всички усилия да я задушат в зародиша й, защото тя пречи на техните грабителства.
Главният въпрос, прочее, разгледан основно от Сент-Ив д'Алвейдър, е: научното установяване на закона, който управлява органическия живот на народа, а също така и взаимните отношения на различните народи и раси. Един и същ закон управлява всичките прояви на живота и достатъчен е само един бегъл поглед, хвърлен върху взаимните отношения на европейските народи, за да се види релефно тяхната противоестественост. Ясно е, че и отделните хора, ако биха установили помежду си такива отношения, каквито имаше досега между държавите, биха били постоянно затваряни, защото за образец на тия взаимни отношения служи разбойникът, който е всякога въоръжен до зъби, готов да се нахвърли сам или в съюз с други, подобни на него, върху най-слабия и да го обере! Това бяха и са още държавите. Сега едва, след толкова потоци кърви, се опитват да създадат едно общество от народи-братя, но колко спънки се явиха, с цел да се осуети тази спасителна за човечеството идея! Отвсякъде народите-разбойници или както ги наричат с нежност „империалисти", се нахвърлиха върху тая идея и полагат всички усилия да я задушат в зародиша й, защото тя пречи на техните грабителства. Но тя рано или късно ще се наложи. И ученият окултист Сент-Ив д Алвейдър е прав, като се обръща към всички народи с думите: „Променявайте, колкото искате, царете, кралете и правителствата си, но с това само ще влошавате положението си. Страданията ви произтичат не от формата на вашето управление, а от закона, който лежи в основата й. Турете природния закон за основа на вашето управление, и бляскаво бъдеще ще се открие за вас и за потомството ви". Ив. Толев Самуел Р. Уелс.
към текста >>

Твърде благоприятните или твърде хладните, или много тъпите, но никога истински мъдрите, никога топло оживени, никога способни за тънка усетливост или нежност, са онези, чиито черти на лицата никога не се променяте рязко.
Ако не я намерите в израза на устата, не се обезсърчавайте; ако ли я откриете там, то внимателно наблюдавайте в какви моменти и при какви случаи тя най-ясно се показва. 3. Този, който много се различава, а при това, в тази разлика има прилика на самия него; този, който наглед е много изменчив, а при все туй в това изменение има простота и чистота; който наглед се видоизменява, а при все това си остава неизменяем; който хармонира с всичката възможност на проявения живот; на когото най-изменчивите черти никога не изгубвате характера и твърдостта на вътрешния бит, но всякога се съгласувате с общото дело — такъв човек трябва да бъде за вас свят. Но когато схванете обратното, една видна противоположност между устойчивия основен характер и изменчивите черти, тогава бъдете десеторно на поста си, защото има неверност и отклонение в разбирането. 4. Наблюдавайте бързите като светкавица моменти на пълна изненада. Този, който в такива моменти спази мекостта в чертите на лицето си, благоприятна и благородна; който тогава не разкрие в себе си някоя фатална характерна черта, черта на злорадство, завист или студена и презрителна гордост, има физиогномия и характер, способни да от- стоят на всяко изпитание, на което може да се подложи грешния смъртен човек. 5. Твърде благоприятните или твърде хладните, или много тъпите, но никога истински мъдрите, никога топло оживени, никога способни за тънка усетливост или нежност, са онези, чиито черти на лицата никога не се променяте рязко. Твърде благоразумни са, когато линиите на лицето са правилно пропорционални, точно определени и много ясни. Твърде тъпи са, когато чертите на лицето са равни, без градация, без израз, без изкривяване и без колебание. 6. Този, чиято фигура е наклонена, чиято уста е наклонена, вървеж наклонен, почерк наклонен, с една реч, в неравно и неправилно направление, е човек с такъв начин на мислене, характер и поведение наклонени, непостоянни, пристрастен, софист, неистинен, лукав, хитър, капризен, противоречив, подигравателен и лишен от чувствителност. Челото 1. Когато едно чело е хубаво издигнато и има в средата между веждите една едвам забележима перпендикулярна, не твърде дълга, бръчка или две паралелни бръчки от същия вид, особено когато веждите са ясно отбелязани, гъсти и правилни, такова чело се туря в реда на челата от първа величина.
към текста >>

14), която няма буйната луксозна рошавост, е винаги сигурен знак на здраво, мъжествено, зряло разбиране; рядко оригинално остроумие и никога с ветрена, въз- душна любовна нежност и духовност.
Очи, които показват цялата зеница и бялото под и над нея (фиг. 12) са в едно принудително и неестествено положение, или са само неспокойни, страстни, полупрости лица и никога не са видяни в хора, които имат коректно, зряло, здраво, непоколебимо разбиране. 13. Фиксирани широко отворени, протегнати очи (фиг 13) в безжизнени лица са хора упорити без твърдост, тъпи и глупави с претенция за мъдрост, студени, макар и да желаят да се покажат топли, изведнъж се разгорещават, без вродена топлина. Веждите 1. Явна, дебела, прилична на стреха, надвиснала вежда (фиг. 14), която няма буйната луксозна рошавост, е винаги сигурен знак на здраво, мъжествено, зряло разбиране; рядко оригинално остроумие и никога с ветрена, въз- душна любовна нежност и духовност. Такива вежди може да показват държавници, съветници, хора със способност да правят планове и експериментатори; но много рядко смели, стремителни, приключенски умове от първа величина. 2. Хоризонтални вежди, богати и ясни, всякога означават разбиране, студена сърдечност и способност да правят планове. Буйни вежди никога не се намират в милия, гъвкавия и превиваем характер. Вежди, които се вълнуват над очите, къси, гъсти, пречупени, не дълги, нито широки. — повечето означават широка памет, и се намират само в искрени, послушни, благи и добри характери. 3.
към текста >>

79. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Нима сиянието на духа ти, кое го блести с една неизмерима величина — изразена в кротостта, нежността и любовта на сърцето ти; в искреността, чистотата и непорочността на душата ти; в съвършенството, изразено чрез тебе у човека; в Бога у нази, — нима, питам аз, може да се сравни всичко това с нещо, което да е по-хубаво, по-мило, по-велико .
А лазурния ясно- син цвят на полския синчец, нима може да се сравни с дълбоката, божествена чистота на твоята ангелска душа?! . . Каква чиста вяра блика из нея към всичко: към доброто, към хубавото, към прекрасното?!. . А диамантовия блясък на току-що пробуждащия се дух в тебе, вложен от Бога като скъп бисер, който започва да сияе като младенец в ореола на своето величие, нима може да бъде засенен и от най-скъпия брилянт, на който ние сме привикнали да се любуваме с нашите несъвършени очи?! . . Нима сиянието на духа ти, кое го блести с една неизмерима величина — изразена в кротостта, нежността и любовта на сърцето ти; в искреността, чистотата и непорочността на душата ти; в съвършенството, изразено чрез тебе у човека; в Бога у нази, — нима, питам аз, може да се сравни всичко това с нещо, което да е по-хубаво, по-мило, по-велико . . . познато нам чрез нашите груби физически чувства?! . . . О, дете! . .
към текста >>

80. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но спомена, че аз можах да Ти дам вода и да утоля Твоята жажда, ще живее в моето сърце и ще го пълни с нежност.
Аз не чух как Ти се приближи. Твоя поглед беше печален, когато падна върху мен, а гласът Ти звучеше уморено, когато Ти тихо ми продума: „ Ах, аз съм пътник, който умира от жажда“. Аз се пробудих от своя сън на яве и налях вода в Твоята шепа. Листата шумоляха над нас, кукувицата кукаше нейде в дъбравата и благоуханието на баблинит цветя се носеше от завоя на пътя, Аз стоях занемяла от срам, когато Ти попита как ме казват. Наистина -— какво направих аз за Тебе, та да ме помниш Ти? Но спомена, че аз можах да Ти дам вода и да утоля Твоята жажда, ще живее в моето сърце и ще го пълни с нежност. Близко е пладне, уморено пеят птиците, листата на нимите шумолят над мене, а аз седя и мисля, мисля. 55. Умора пълни сърцето ти и дрямка още склапя твоите вежди. Нима не стигна до тебе вестта, че цветето вече блести с царствен блясък между търните? Събуди се, събуди се! Не губи време напразно!
към текста >>

Когато горната част на хълма, която сочи към север, е по-силна, по-изпъкнала от долната, която лежи по-близо до ръчния юг, това означава, че в характера преобладава идеалната любов, благотворителност, благосклонност, нежност и любов към децата и ближните.
Хълмът на Венера Хълмът на Венера или балята на палеца е възвишението при корена на палеца. Той се отделя от другата част на дланта чрез първата главна линия, наречена линията на Венера, или линията на живота, Vitalis. Венера, наричана при гърците още Афродита, е богинята на любовта. Тя е символ на творението и, поради това, хълмът на Венера при окултното разпределение на дланта спада в сферата на материалния свят. По хълмът Венера не се счита само като седалище на материалната, чувствената любов, а и като такова на идеалната, чисто духовната любов. Когато горната част на хълма, която сочи към север, е по-силна, по-изпъкнала от долната, която лежи по-близо до ръчния юг, това означава, че в характера преобладава идеалната любов, благотворителност, благосклонност, нежност и любов към децата и ближните. В противния случай това означава преобладание на животинските инстинкти и чувствените страсти. Където хълмът на Венера изобщо е добре развит, двете му части са равномерни, там има хубост и грациозност, любов и чувство за хубави форми. Това не се отнася само до изкуството, а и до всекидневния живот; впрочем. Добре развитият хълм Венера означава и кокетност, копнеж да се харесваме на другите и силна склонност към любов, изобщо повече женски, отколкото мъжки качества, понеже Венера се намира в юга на ръката, в сферата на женския принцип. Където, вместо възвишението на Венера, в сравнение с другите хълмове на ръката мястото е равно или дори вдлъбнато, следователно, показва негативно развитие, там липсва енергия и великодушие, а има егоизъм и студенина.
към текста >>

81. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

* И скърбите веч няма да ги срещнат, Че крепка радост ще дочакат там, — Ще стигнат те от щастие огрени И пълни с нежности и светъл плам.
* * * ЛЪЧИ НИ ЧАКАТ . . . * Потънали във бездните на мрака,! , Душите ни ши трябва да летят — Пламтящите лъчи на светлината Доде ги с блясъка си озарят. . . * И скърбите веч няма да ги срещнат, Че крепка радост ще дочакат там, — Ще стигнат те от щастие огрени И пълни с нежности и светъл плам. * Ще стигнат те далечните простори Окъпани в лазурна синина, Ще стигнат там пречисти и облени В сияещи лъчи и светлина . . ИВО НЕХАО. * * * I. ДЕРЗАЙ Когато бурното море на човешкия живот те заплашва със страшни e си вълни и техният яростен глас те сковава от страх, вглъби се в себе си и долови гласа, който ти шепне: „дерзай, Аз съм с тебе“! Когато твоята слаба ладия служи за играчка на буйните вълни, ти пак се не бой и се отдръпни в тайния кът на душата си, за да чуеш пак този глас.
към текста >>

И ни дарява с така приготвените си аромати, за да бъдем истински чада на проявената нейна нежност и красота“.
„Ние сме чада на силен баща, що е създал световете! „Нашата майка е проявената любов, що съществува с вековете! „Ние сме техни нежни чада и ги славим във век! Алилуия. „И изпраща ни Великия наш Създател своите животворни лъчи, които пробуждат в скритата пъпка на живота нашите сили и я оживотворяват“. „И просмуква нашата мила Майка из небесните зефири сладката нега в своите животворни недра: разлага я, преваря я, дестилира я, комбинира я, като с това приготовлява под влиянието на слънчевите лъчи най-нежните аромати на своите благоуханни масла. И ни дарява с така приготвените си аромати, за да бъдем истински чада на проявената нейна нежност и красота“. „О, сине на Проявената Мъдрост! Ти, който си най-нежния ароматен и мил земен цвят, проникни чрез нас в твоята същност, защото ти си по-стар брат, и си едно от най-красивите и тайни творения на мъдрата Сила в природата. Ти си цвят, изваян от ръката на самаго Бога! . . . „И никакъв наш аромат не може да се сравни с благоуханието на твоята душа, когато в нея се разцъфти нежния цвят на съвършената, всеобемаща божествена любов!
към текста >>

Милтон казва: „За размишление и храброст е направен той, а тя — за нежност и сладка привлекателна грация“.
Кампер показа, че ако очертаем фигурите на мъжа и жената с две елиптични дъги от еднакъв размер, ще видим, че тазовете на жената излизат вън от линиите, докато раменете й остават вътре, и че у мъжа, обратно, раменете достигат линиите, а бедрата му остават вътре в тях. Шията на жената, ако и да изглежда, поради стеснението на раменете й, по-дълга, е в същност по-къса от шията на мъжа. Ръцете и краката й също са пропорционално по-къси, а туловището й по-дълго. Гърбът й е вглъбнат, бюстът й по малък, но по-закръглен, и гърдите й по-големи по обем и по-елегантни по форма. Мъжът се характеризира чрез едно по-компактно и мускулесто развитие и по-здраво сглобено телосложение, което е признак на сила; жената чрез разнообразие в линиите, които свързват, грациозно закръглени краища, гладки повърхности и еластичност — признаци на деликатност и грация. Милтон казва: „За размишление и храброст е направен той, а тя — за нежност и сладка привлекателна грация“. В жената преобладават закръглеността, а в мъжа ъгловатостта. У нея е развита повече жизнената система, с нейните клетъчни тъкани, а у него — двигателната система, с нейните мускулни фибри1). У всеки от тях формата съответства на функцията, в пълно съгласие със закона за приспособлението, изразен в глава първа на това съчинение. Полът в чертите Същият закон, който преобладава в общата форма на тялото, владее и в чертите на лицето. У мъжете са по-рядко отбелязани с голямо приближение към правата линия, отколкото у жената.
към текста >>

Иначе, меките ръце показват обикновено равнодушие, неподвижен интелект, наклонност към пиянство и голяма нежност в любовта, обаче без голяма интензивност.
В това отношение важи като главно правило при тълкуване на формите следното : коравата ръка означава енергична дейност, а меката е винаги признак на ленивост и отпуснатост, Притежателят на първата обича повече силните движения, а мекоръкият е повече приятел на спокойствието или само на умереното движение. Според това, коравата ръка има мъжки характер, меката женски. Първата се среща и у жени с мъжки характер, а втората и у мъже с женски, изнежени черти. У меките ръце са обикновено по-силно развити малките месести топки от вътрешната страна на върховете на пръстите, отколкото у коравите. Хора с такива ръце са по-нежно чувствителни, отколкото тези с корави ръце. Иначе, меките ръце показват обикновено равнодушие, неподвижен интелект, наклонност към пиянство и голяма нежност в любовта, обаче без голяма интензивност. Меки са ръцете на децата през първите години и това хармонира напълно със слабото им духовно развитие (фиг. 30). Коравите ръце могат да бъдат вродени,или пък следствие от възрастта, понеже с остаряването ръцете на човека стават по-корави, набръчкани и втвърдени. При това кожата на ръката става като пергамент и изглежда, че се вкостенява (фиг. 31). Паралелно с това явление като признак на остаряването постепенно настъпва и отслабване на енергията на интелекта : способността за схващане, фантазията и паметта стават забележимо по-слаби. С изгубването на огнената фантазия и чувството за хубавото и за поезия губи своята острота.
към текста >>

82. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Благословеният Буда седеше неподвижно, но очите му светеха с нежност.
Чуваха се далечни стъпки и глухо говорене. Скоро се показаха неколцина хора; начело вървеше момък с лице хубаво, с бронзова отсенка, облечен в богата одежда, шита със злато и укичена със скъпоценни камъни. С ръка направи заповеднически знак на спътниците си и момъкът се приближи при Буда. Като видя пред себе си величествения, светлия образ на Благословения, юношата почувства свещен трепет и умиление и простна се мълчишком пред краката на Буда. Като се изправи, той застана, наведе глава, тури ръцете си, като че се молеше. Благословеният Буда седеше неподвижно, но очите му светеха с нежност. - О Бхагават (Господи), възкликна юношата, привет на Тебе, благословени! Аз дойдох от далечното царство на Кансамба; аз съм Джета, син и наследник на царя, и дойдох при Тебе да прося милост. Слухът зарад Тебе, о, безгрешни, стигна до моите уши и от тогава аз не знам спокойствие. Моят дворец, моите съкровища изгубиха цена за мене. Сърцето ми жадува друго: моите жени и моите приятели не ме радват, не ме веселят.
към текста >>

83. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Хвърчащият холандец е покорен от чистотата и нежността на младото момиче; той чувства как неговото жестоко сърце се топи под светлите лъчи на нейната чиста нежност.
Той не може да се избави от бремето на тялото си и не може да намери покой дотогава, докато не го обикне жена, която да му бъде вярна до смърт; само такава самоотвержена любов би могла да го освободи. Той среща момиче, което е видял насън, момиче, очаровано от разказите за него, за проклятието, което тежи над него. и за неговата нещастна съдба. В светилището на своето чисто сърце, тя дава оброк да го изкупи и молила се за среща с него, щото с вярност до гроб да снеме проклятието, що тежало над него. Един юноша страстно я обича и се сватосва за нея, но тя устойчиво отклонява тази любов, която й обещава семейно щастие и мъжко покровителство ; като устремява сърцето си към висша любов, тя отдава девственото си чувство на тази нещастна, отчаяна душа, която може да бъде освободена само чрез любов вярна до гроб. Хвърчащият холандец е покорен от чистотата и нежността на младото момиче; той чувства как неговото жестоко сърце се топи под светлите лъчи на нейната чиста нежност. Като чува за сватовщината на своя млад съперник и като се бои да не би младежката му страст да завоюва сърцето на момичето, хвърчащият холандец изпада в лудост, обезумява при мисълта, че може да изгуби току-що родилата се надежда за освобождение. Но очистен от собствената си любов, той се издига над себелюбието и се решава да свали от момичето даденото от нея обещание да го спаси; той иска щото тя да се възползва от Откриващата се пред нея по светла участ Той се отказва от спасението и се връща на кораба си, повдига платната и напуска пристанището. Момичето, като се откъсва от обятията на човека, който го моли да се венчае с него, тича след заминалия кораб и се хвърля в морето, така че нейната любов, вярна до смърт, да може да спаси отчаялата се душа на скиталеца. Музиката, която изразява чистотата на любовта, нейното страдание, нейното отречение и нейното отчаяние, се повдига все по-високо и по-високо, става все по-дълбока и все по-победоносна, докато на сцената се разкъсват облаците и изкупителната любов, заедно с отричащата се скръб се показват в небесата, след което крайния взрив на мелодията възвестява, че след страданието иде радост. Когато музиката изобразява такива теми и кара всички сърца да трептят в отговор на емоциите, изразявани от певците, тя само очиства и изтънчва чувствата на слушателите; такава музика прави по-дълбоко вдъхновение, което е създало старите легенди, в които като централна идея се явяват любовта, жертвата и смъртта.
към текста >>

Косите й, лицето й се отличавали от неговите само по своята нежност и мекота.
Тя не е основата на Манфредовата скръб, която почива на дълбоко философски и социални условия, — но е върхът на всичко това, върхът, до който той е достигнал и от дето необходимо трябва да се сгромоляса. Астарта не е нищо друго, освен въплъщение на Манфредовата съдба. Тя е олицетворение на епохата на световната скръб. Сам Манфред говори, че тя приличала на него. Нейният поглед криел искрите, които, подобно на светкавица,се отразявали в неговия. Косите й, лицето й се отличавали от неговите само по своята нежност и мекота. Гласът й е само дивен консонанс на неговия. А това е знаменателен факт. В книгите на средновековните мистици често се среща загадъчната мисъл, че „всякога висшата хармония, която съществува между две личности, е гибелна за тях“. По отношение на хармонията, която свързва Манфред и Астарта, тая формула е напълно вярна. Тя достига своя висш предел и изчезва с това, че той я убива, но не с своята ръка, а с сърцето си, което разбива нейното.
към текста >>

— Родителска любов; нежност към малки животни и към младите и безпомощни изобщо; тази наклонност е приспособена към детинските условия.
Свързване до живот. — Желание за чифтосване; да се свърже до живот и да остане постоянно с любимото същество. Излишъкът на тази наклонност е невъзможността да прехвърлим чувството си от едного на другиго. Недостатъкът е: липса на съпружеска любов. 2. Наклонност към производителност. — Родителска любов; нежност към малки животни и към младите и безпомощни изобщо; тази наклонност е приспособена към детинските условия. Нейният излишъка е идолизиране и разваляне децата чрез галене и крайна снизходителност; робство на майчински длъжности. Недостатък: небрежност към малкото. 3. Привързаност. Любов към приятели; разположение за дружба. Тази наклонност е приспособена на човешката нужда от общество и задружно действие.
към текста >>

— Нежност и убедителност в маниери, израз и адресиране; угодливост; може да си пробие път; способност да се изкаже неприятното по един приятен начин.
22. Подражателност. — Сила да се подражава; да се копира; да се работи по образец; способност за разни начинания. Излишък; мимика; рабско подражание. Недостатък: неспособност да се съобразява с нравите и обичания на обществото. Д. Приятност. — Нежност и убедителност в маниери, израз и адресиране; угодливост; може да си пробие път; способност да се изкаже неприятното по един приятен начин. Излишък : афектиране; ласкателство. Недостатък: недостиг от свобода на маниери; неспособност да бъде приятен или приет, когато е между чужди. 23. Веселост. — Остроумие; смехотворство; игривост; хумор; способност да се надсмива; да се правят шеги; да се смее от сърце .Излишък: подиграване и правене спорт от нещастията и слабостите на другите. Недостатък: крайна неподвижност и сериозност; равнодушие към всички весели игри, забави и шум.
към текста >>

84. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всичко това бе Твърде добре, доколкото се отнася за физическата еволюция, защото борбата за съществуване между телата разви сила, живост, ловкост и всичките други физически качества около нас; но както и сам Хъксли бе посочил в следващата си лекция, борбата за съществуване е най-неподходящия от всичките други начини за развиването на човешките качества, а именно ония, които считаме за съществени: нежността, състраданието, да се употребява силата, за да се служи на другите, да се помага на слабите, вместо да се тъпчат - в същност.
Теорията, която се поддържаше от науката във времето на Дарвин и Хъксли, беше, че човекът постепенно еволюирал умствено и морално, както еволюирал и физически; както човешкото тяло станало по-комплицирано и по-съвършено, така и човешкото съзнание и интелекти се развили постепенно чрез безбройните опитности на миналото. Като гледаше на тях като резултати от закона за наследствеността, ученият трябваше да каже, че качествата се придават от родителите на децата, а това бе общата теория за еволюцията на човечеството преди тридесети години. Дарвин поддържаше тази теория много ревностно. Уйлям Кингдон Клифорд я поддържаше, с морална цел, твърде усърдно, и на нея е основал един апел към мъжете и жените от онова време, с който ги подканял да живеят най-благородно и да мислят най здраво за да могат да обогатят човешкото наследство и да го предадат по-велико, отколкото са го приели, на тези, които идат след тях. Но преди смъртта на Хъксли изникнаха въпроси, които оспорваха туй гледище. Всичко това бе Твърде добре, доколкото се отнася за физическата еволюция, защото борбата за съществуване между телата разви сила, живост, ловкост и всичките други физически качества около нас; но както и сам Хъксли бе посочил в следващата си лекция, борбата за съществуване е най-неподходящия от всичките други начини за развиването на човешките качества, а именно ония, които считаме за съществени: нежността, състраданието, да се употребява силата, за да се служи на другите, да се помага на слабите, вместо да се тъпчат - в същност. всичко това, което наричаме човеколюбие. Той още е изтъкнал, че тези качества са неблагоприятни обстоятелства в борбата за съществуване; че човекът, който има деликатна съвест, вероятно, няма да успее; че докторът, майката или бащата, които се жертват за децата, умират, без да са живели; че е необходимо да се срещнете с мъчнотията, която се създава от тия качества, които са една тежест за хората в борбата за живот. На края той завършил с една прочута фраза, заета от един велик теософски учители: „законът за преживяването на способното е закон за еволюцията на грубото, а законът за самопожертването е закон за еволюцията на човека“. И това е съвършено вярно. Но необходимо е да помните, че това е вярно, само ако този, който се самопожертва, продължава да съществува.
към текста >>

Аз срещнах един такъв случай, който изследвах и се констатира, че ранната смърт на едно любимо дете се дължи на немилостивост и жестокост към една роднина, която попаднала в ръцете на тия двама души в един по-ранен живот: детето тогава умряло, поради тяхната немилостивост и небрежност, но то пак дошло у тези, които злоупотребили с него; то умряло тъкмо по онова време, когато струните на сърцата им са се увили около него, и тези родители научиха тогава урока, че нежността и състраданието към малките съставляват закона за щастието.
Но тя не е по-малка от вземането на един човешки живот, и във везните на божията справедливост този дълг трябва да се изплати. Той се изплаща с онази кратка опитност, която значи само няколкогодишно закъсняване. Но най-голямата болка се пада на родителите на детето: тук е същинското страдание, защото детето е отнето от ония, които го любят. И като проследим това назад, виждаме, че такова страдание дохожда в живота, когато в по-раншния си живот родителите са били невнимателни, несъобразителни и не добри към някое дете и тогава са. направили един дълг, който трябвало да изплатят чрез научване урока на маската, който ще ги направи по-нежни и по-състрадателни в бъдеше. Аз срещнах един такъв случай, който изследвах и се констатира, че ранната смърт на едно любимо дете се дължи на немилостивост и жестокост към една роднина, която попаднала в ръцете на тия двама души в един по-ранен живот: детето тогава умряло, поради тяхната немилостивост и небрежност, но то пак дошло у тези, които злоупотребили с него; то умряло тъкмо по онова време, когато струните на сърцата им са се увили около него, и тези родители научиха тогава урока, че нежността и състраданието към малките съставляват закона за щастието. Като станаха родители на това безпомощно дете, те пожънаха от мъката си добрия плод на състраданието, като научиха урока, който им даде загубата. Разбирането на това положение прави и живота много по-понятен. То отстранява от нас оня страшен товар на недоумение, който е едно от смущенията в живота — смущения на интелекта, който не може да намери причината и само се мъчи в опитването си да разбере нещата. Но вие, тогава, ще запитате: - “защо не помним всичко“? Този е естественият въпрос, който възниква, когато разглеждаме теорията за прераждането.
към текста >>

Подобно на дъжда, стремежът на душата да живее за една висока цел, особено когато този стремеж почива на дълбоко религиозни основи, пречиства душата от всичко долно, низко, кално и всажда в нея всички добродетели: търпение, любов, мъдрост, самообладание, постоянство, безстрашие, толерантност, милосърдие, смирение, съчувствие, нежност и пр., с една дума, по този начин ние здраво градим основите на бъдещата висша духовна култура, която ще зацарува на земята.
Те трябва да използват всяка случка в училищния живот, за да събудят у детето висшите морални сили. Не трябва да храним само ума на детето. За да излиза идеализмът дълбоко из детската душа, той трябва да е свързан с истинско религиозно чувство. Дъждът пречиства въздуха от праха, микробите и пр. Колко приятно се диша въздух след дъжд! Подобно на дъжда, стремежът на душата да живее за една висока цел, особено когато този стремеж почива на дълбоко религиозни основи, пречиства душата от всичко долно, низко, кално и всажда в нея всички добродетели: търпение, любов, мъдрост, самообладание, постоянство, безстрашие, толерантност, милосърдие, смирение, съчувствие, нежност и пр., с една дума, по този начин ние здраво градим основите на бъдещата висша духовна култура, която ще зацарува на земята. Чрез такова дълбоко морално възпитание, давано в училището, последното най-добре ще работи за преуспяването на този народ във всяко отношение. Възпитанието в този дух трябва да става по такъв начин, че да не се накърнява детската свобода; детето да не чувства идеалистическият стремеж като натрапен от вън. Желанието на младежа да живее за една висока цял трябва да произтича свободно от глъбините на душата му. Тук трябва голям такт, за да не би да се създадат „хора двулични, които наглед мислят за другите, а в същност само за себе си“ (Русо, „Емил“, стр. 5). Трябва да се пазим, да не би идеализмът да се превърне в донкихотство.
към текста >>

Тя изобщо е малка и елегантна и отговаря на нежността на тялото на човека.
е) Психическата ръка Да си помислим една артистическа ръка в най-благородна форма, колкото е възможно нежна и деликатна, и ще имаме приблизителна картина за духовната или психическа ръка. Този тип се брои към най-хубавите, но и към най-редките видове. Чрез своята остра форма на върховете на пръстите и теснотата на дланта този тип прилича най-много на артистическата ръка (виж фиг, 57). Така психическата ръчна форма може да се означи като такава, в която всички качества, които в своите крайни форми в артистическата ръка стават на недостатъци, съществуват в такова хармонично съчетание, че стават тук на добродетели. Психическата ръка е тъкмо най Идеализираната коническа ръка. Тя изобщо е малка и елегантна и отговаря на нежността на тялото на човека. Както се вижда и от нашата картина, тази форма има длъгнеста и тясна длан, гладки или само слабо вълнисти пръсти, на които ноктените членове са дълги и доста тесни. Съответно на това и палците са красиви и малки. Ако последните се случат големи и възловити, трябва да предполагаме у притежателя сила и способност за комбинации. Това, обаче, става за сметка на естествеността. В хармония с благородната форма на тази ръка е и нейният блед розово-червен или жълтеникаво-прозрачен колорит.
към текста >>

Нейните нежности са кротки и грациозни и като се хване о майка си, тя дълго не иска да се отдели от нея.
че при този вид занимание тя не дотегва никому, защото сама се забавлява, когато Мария Паче, която е жива. пъргава и бъбрива, не се спира на едно занятие, често чувства нужда от общение с други хора, когато иска да се забавлява. Това спокойствие и този начин на забава и занимание съставляваха отличителни черти и на покойната Александрина. Мария Паче обича, без съмнение, майка си твърде много и често приближава до нея да й се гали и да я целуна, но тези бурни прояви на обич не траят дълго; тя много бързо почувства потребности да се отдалечи и да се върне пак при играта си. Александрина, която също тъй често дири майка си, е много по-спокойна в проявяването на обичта си, но не и по-хладна. Нейните нежности са кротки и грациозни и като се хване о майка си, тя дълго не иска да се отдели от нея. Само в такива случаи отстъпва у нея влечението да се уединява и занимава сама. Ако в такъв случай майка й поиска да я остави, за да си гледа работата, тя плаче. Много интересно е да се наблюдават), различното държане на двете малки момичета. когато напр. им се позволи да влизат в салона при гостите.
към текста >>

85. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той иде със силата на лъва, с кротостта на агнето, с любов обилна-жива; с душата на всемира; с духа на свободата; с пламъка на слънцето; с трептящите лъчи на сърцето; с всеблагия лъх на нектара; с искреността на детето; с нежността на цветята; с чистотата на младенците; с истината на пророците и с познанието на вековете.
Добра дума, на време казана, е по-хубава от сладък хляб след ядене. Както колата не може да се вози на едно колело, тъй и човешките дела ще бъдат съвършени само тогава, когато хората почнат да се поддържат един друг. Агнев. Той иде Той иде, като утринна звезда. Той иде, като мълнията; като изгряващото пролетно слънце, което троши ледовете и топи снеговете, което с топлия си лъх буди тревите и пали душите, облича земята китно и сгрява снагата. Той иде, като стихия, що помита всичко по земята; като буря, що чупи клонете сухи и руши дънерите кухи; като ураган морски, що залива суша и кораби; като дъжд пороен, що облива земя и къщи; като сняг чист, блестящ, що покрива върховете; като току-що цъфнала майска роза с чуден аромат. Той иде със силата на лъва, с кротостта на агнето, с любов обилна-жива; с душата на всемира; с духа на свободата; с пламъка на слънцето; с трептящите лъчи на сърцето; с всеблагия лъх на нектара; с искреността на детето; с нежността на цветята; с чистотата на младенците; с истината на пророците и с познанието на вековете. Той иде с маслиново клонче в ръка. С факела на свободата. Иде, иде Агнето на Мира. * * * Ще дойде Той, когато небето хвърли бела премяна върху земята, когато мразът водите сребристо окове, когато всичко живо се спотаи и замре. Посред гърмове, трясъци и мълнии ярки; посред трусове земни и екове небесни; посред плачове, ридания и химни хвалебни; посред хули и хвалби; посред умиране и раждане.
към текста >>

86. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Гледа те Богиня прелестна Отгор Любов, Обятия, Нежност, поглед мил и зов, О, царю, Царица Небесна Чака те в Престоли в мирът ти нов, Бъди готов, готов!
Целувки това са, тез — звездите На диханието ми силно — желание сърдечно, Разтворени са тук гърдите За теб о, блажений, слънце безконечно. Блаженство неизречно ! Ела, Небе обича те силно, Знаеш ли това що е! О, творение земно? — Богиня гледа те омилно, Как възсияваш към Нея в поле темно, Божество всеобемно. Гледа те Богиня прелестна Отгор Любов, Обятия, Нежност, поглед мил и зов, О, царю, Царица Небесна Чака те в Престоли в мирът ти нов, Бъди готов, готов! Възземай се по вълни звездите, В звездното там море Диамант блести, За тоз там блесък са гърдите, Там търси го Блаженството на твоите мечти. То и Тя и Ти !... Горнякът Глухота и странна тишина изпълваше, както всякога, и тоя ден малкото полско селце. В това време всички хора бяха излезли на работа в полето. На много места, през съборените огради, се виждаше натрупано сено на големи купища, от което се носеше прасна и сладка миризма.
към текста >>

87. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В душата наша има нежност, де вечно болките трептят, и нещо кара с неизбежност в нас сълзите да се родят.
Отде тез капки се набират ? Дъжд няма, ясно е навред; преди те тук да се намерят, са били във въздуха поред. Отде се мойте сълзи взимат? В плам цяла вечерта мълчи. В душата ми те извор имат, преди да бликнат на очи! В душата наша има нежност, де вечно болките трептят, и нещо кара с неизбежност в нас сълзите да се родят. ТУК ДОЛУ, НА ЗЕМЯТА Тук долу, на земята, всички лилии линеят, на птица пението е бързотечно; бленувам за летата, що живеят всевечно. . . Тук долу, на земята, всички устни рано креят, нетрайно им е кадифето млечно; бленувам за целувки, що живеят всевечно . .. Тук долу, на земята, всички люде в скръб жалеят любов или приятелство сърдечно; бленувам за тез връзки, що живеят всевечно . . . Ив.
към текста >>

Напротив, носът, у който кривите линии преодоляват и ъглите се изглаждат, изобразява гъвкавост на ума, нежност, но също и залог за известна слабост.
В висшите човешки раси, напротив, тия линии са много добре прокарани и преходът от челото на носа и от носа на устата е нечувствителен и ясно отбелязан. Колкото повече съществото се издига, толкова тия характерности са по бележити! Прочее, изучаването на профила е неизбежно, понеже Лафатер1) е казал: профилът се поддава малко на преструвки, той изявява по-силно очертани линии, по-точни, по-прости, по-чисти и, следователно, по-лесно е да се долови значението им. За да насочи преценката си още от първия си общ поглед, наблюдателят трябва добре да се проникне от следните общи принципи: Съществува същото отношение между правите и кривите, както между силата и слабостта, твърдостта и гъвкавостта, разума и духа. Така, носът, който е съставен от прави линии, представлява сила и здрав разум, но също тъй и твърдост и упоритост. Напротив, носът, у който кривите линии преодоляват и ъглите се изглаждат, изобразява гъвкавост на ума, нежност, но също и залог за известна слабост. Кривите вглъбнати линии показват повече недостатъци, отколкото изпъкналите, поради което всичките носове, които се изглаждат, вместо да се издават, са винаги на низки хора. Правите и пълни форми съставляват великото, сюблимното; гладките и леки очертания означават деликатното, грациозното; затъпените, груби и едва очертани форми показват неразвитост и простота. Колкото повече една линия се приближавало кръга и особено до овалността, толкоз повече показва тенденция към спокойствие, равновесие и хармония: има една мекота и нежност в характера; напротив, колкото една линия е по-права, полегата и дръпната, толкоз повече тя показва тенденция към строгост, съпротива и непостоянство. Когато линиите са счупени и се прегъват грубо, вместо да се съединяват с леки гънки, това изобразява един характер докачлив, буен и гневен. Кривите линии малко обтегнати и снишени показват флегматична температура.
към текста >>

Колкото повече една линия се приближавало кръга и особено до овалността, толкоз повече показва тенденция към спокойствие, равновесие и хармония: има една мекота и нежност в характера; напротив, колкото една линия е по-права, полегата и дръпната, толкоз повече тя показва тенденция към строгост, съпротива и непостоянство.
За да насочи преценката си още от първия си общ поглед, наблюдателят трябва добре да се проникне от следните общи принципи: Съществува същото отношение между правите и кривите, както между силата и слабостта, твърдостта и гъвкавостта, разума и духа. Така, носът, който е съставен от прави линии, представлява сила и здрав разум, но също тъй и твърдост и упоритост. Напротив, носът, у който кривите линии преодоляват и ъглите се изглаждат, изобразява гъвкавост на ума, нежност, но също и залог за известна слабост. Кривите вглъбнати линии показват повече недостатъци, отколкото изпъкналите, поради което всичките носове, които се изглаждат, вместо да се издават, са винаги на низки хора. Правите и пълни форми съставляват великото, сюблимното; гладките и леки очертания означават деликатното, грациозното; затъпените, груби и едва очертани форми показват неразвитост и простота. Колкото повече една линия се приближавало кръга и особено до овалността, толкоз повече показва тенденция към спокойствие, равновесие и хармония: има една мекота и нежност в характера; напротив, колкото една линия е по-права, полегата и дръпната, толкоз повече тя показва тенденция към строгост, съпротива и непостоянство. Когато линиите са счупени и се прегъват грубо, вместо да се съединяват с леки гънки, това изобразява един характер докачлив, буен и гневен. Кривите линии малко обтегнати и снишени показват флегматична температура. Вглъбнати и свити линии представляват меланхолия. Правите и пълни линии принадлежат на сангвиника, а изпъкналите и изострените — на гневливия човек. След като установихме общите принципи, нека изследваме сега носа в главните му видове, от гледището на размерите.
към текста >>

88. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Между равни любовта взима формата на приятелство, нежност; а любовта към по-горните става привързаност, удивление и обожаване.
Всека добродетел е една постоянна способност да се отговаря на някаква обязаност, основана на известни връзки, и когато чувствата се изучават от това гледище, те почват да стават до нейде разбираеми. Нека видим сега, как една добродетел е постоянна проява на чувство. Любовта е едно чувство, и когато я анализираме, забелязваме, че тя, подобно на всяко друго чувство, се дели на три категории. Можем да имаме любов към по-долу стоящите от нас, били те хора или животни; когато любовта се проявява към по-долните от нас, тя става благоволение, милосърдие, състрадание. Всеки път, когато се проявява любовта, тя се показва под формата на добродетел, и всичките добродетели, които произтичат от любовта и се показват в отношенията на по-горе стоящите към по-долните, са бездруго форми (модуси) и състояния на любовта. Между равни любовта взима формата на приятелство, нежност; а любовта към по-горните става привързаност, удивление и обожаване. Ние делим индивидите всякога на три категории: равни, по-долни и по-горни. По този начин в емоционалната природа на човека се намира една научна основа, основа, съгласна с морала; и оттук следва, че целият морал е основан на чувствата, и че безусловно нужно е да разберем тия последните, за да установим един здрав морал, който да се налага сам по себе. Трябва, прочее, да култивираме чувствата, и то да ги култивираме с разум, защото посредством чувствата, които са отражение на душата, ние можем да се издигнем от долните до горните полета. Те са като крилата на птицата, но нужно е да ги очистим преди всичко от егоизма. Нека не даваме ухо на ония, които ни съветват да ги унищожим; окултистите от левия път, — черните маги, както ги казват, — убиват в себе си емоционалната природа, за да се освободят от страданието, като действат така с егоистична цел.
към текста >>

Каква велика мисъл и каква упоителна нежност в тия толкоз прости слова!
Мистицизмът, след в , намира най мощен израз за себе си чрез поетическото възпроизвеждане на висшите красоти на невидимия божествен свят. Този идеал е, на кой го служи новата естетика, начиная от Гьоте, когото Д-р Рудолф Щайнер справедливо нарича неин баща2). Във второто си стихотворение „Към четеца“, извлечено от сбирката Градинарят на Любовта, Рабиндранат Тагор централизира своята мисъл върху човешкото развитие. Цикълът от сто години означава, в пряк смисъл, възрастта на човека и, следов., тълкуването на думата „човек“, а в преносен смисъл, той представлява една божествена епоха. Може ли всеки ум да схване тая дълбока концепция на един период на развитието и чувствителната душа да изпита, всичката сладост от връзката, което поетът-мистик сочи между цветята, съкровищата на пролетта, тайният произход на златните небесни светлини, милите спомени, дишащи в тънките благовония, и живата радост на сърцето, която протича през процеса на душевната еволюция? Каква велика мисъл и каква упоителна нежност в тия толкоз прости слова! Третото стихотворение „Посещение на Духа“ е едно от най-мистичните, ако може да става дума за степените на дълбочина г необятния мистицизъм на Тагора. Той, верен на обективната божествена истина, говори за „младата невеста“ на Духа: тя е душата, която, след дълъг житейски труд и работа във физическото тяло, след разнообразната опитност, която е добила, посреща своя жених със свещ в ръка — скритият божествен лъч, небесния : огън, който вечно гори в нея. Ние оставяме на четците сами да разгадаят символите, с който поетът си служи, за да обрисува картинно тайното и тясно общение между душата и духа: булото, вратата, яслите, вечерната служба, кошницата с даровете, разрошавените къдри, пътечката на косите, връзките, общото неглиже и пр. В тая наглед груба тривиалност се съдържа очарователна мистична прелест! И наистина, основателно бележи един французки литературен, критик, като разглежда изкуството на Тагора, че то не е само песента и проникващата я музика, то е целият му живот.
към текста >>

89. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И какво да Ви кажа за нежността на моя син към майка си и на майка му към тоя син?
Съпругът ми се помина през: 1902 г. От тогава, синът ми стана глава на нашето малко семейство: една майка, сестричката му и той. Колко бяхме щастливи! Макар че бяхме принудени да работим, за да удовлетворяваме нуждите си, животът толкова ни се харесваше! Дъщеря ми никога не искаше да се омъжи, понеже желаеше да се посвети всецяло на брата си, когото извънредно много обичаше: аз виждах двете ми деца да се обичат с такова щастие, че не се боях да умра, като знаех, че ще ги оставя в живота неразделни, да живеят един за друг. И какво да Ви кажа за нежността на моя син към майка си и на майка му към тоя син? Търсете в небето, между ангелите, търсете още по-високо, там горе в ония светове! дето прониква окото Ви, търсете всичко, което нежността може да произведе най-приятно. най-добро, и Вие ще имате една слаба идея за синовната любов и майчината любов на тия две същества! Аз не смея да мисля за това! Аз не смея да си спомня за очите му, за гласа му.
към текста >>

дето прониква окото Ви, търсете всичко, което нежността може да произведе най-приятно.
Колко бяхме щастливи! Макар че бяхме принудени да работим, за да удовлетворяваме нуждите си, животът толкова ни се харесваше! Дъщеря ми никога не искаше да се омъжи, понеже желаеше да се посвети всецяло на брата си, когото извънредно много обичаше: аз виждах двете ми деца да се обичат с такова щастие, че не се боях да умра, като знаех, че ще ги оставя в живота неразделни, да живеят един за друг. И какво да Ви кажа за нежността на моя син към майка си и на майка му към тоя син? Търсете в небето, между ангелите, търсете още по-високо, там горе в ония светове! дето прониква окото Ви, търсете всичко, което нежността може да произведе най-приятно. най-добро, и Вие ще имате една слаба идея за синовната любов и майчината любов на тия две същества! Аз не смея да мисля за това! Аз не смея да си спомня за очите му, за гласа му. когато ме гледаше и ми казваше: „мила мамо! “ Последната година, през месец август, предложиха му да посети една мина (той харесваше тоя род работи и се занимаваше със тях от известно време) и поиска да ме заведе със себе си.
към текста >>

На 19 минали септември аз имах жестокото нещастие да изгубя едно очарователно дете на 161/2 години, много интелигентно, с извънредна нежност на чувствата и как още!
Аз се извинявам пак, за дето възпроизведох похвалните изрази на това послание. Но ако бях ги утаил, това би значело да утая същевременно и израза на скръбта, доверието и вярата! Предшестващото писмо е било вдъхновено от загубата на един син. Следното пък е вдъхновено от загубата на една дъщеря: Тел-сюр-Ван, ноември 1899. Учителю, Аз имам честта да Ви познавам доста добре от съчиненията Ви, за да съм уверена, че сте добър, и да се надея, че, макар и непозната Вам, ще благоволите да прочетете това ми писмо с прошка и ще вземете участие морално в нещастието ми, като ми дадете духовната си помощ, от която имам толкова нужда. На 19 минали септември аз имах жестокото нещастие да изгубя едно очарователно дете на 161/2 години, много интелигентно, с извънредна нежност на чувствата и как още! Струваше ми се, че пред мен бе едно нематериално създание. толкова неговото чисто тяло като нимфа и ангелското му лице бяха идеално красиви. Моята мила щерка, със своите големи и великолепно сини очи. тъй изразителни, навезани със черни клепки и с дъгообразни деликатни вежди с нос малко дълъг, тънък, прав, уста малко голяма, но изразителна, с лице приятно и хармонично закръглено, със цвят на хубава лилия . . .
към текста >>

Великолепната й коса, русо-кестенява, естествено къдрава, вчесана финно, като златна пяна, украсяваше девственото й чело: ушите й като мидени похлупци, които трябваше да се открият във финната пяна на косите, като гнезда за целувки, върху които не мога вече да допра устните ми, жадни от нежност.
толкова неговото чисто тяло като нимфа и ангелското му лице бяха идеално красиви. Моята мила щерка, със своите големи и великолепно сини очи. тъй изразителни, навезани със черни клепки и с дъгообразни деликатни вежди с нос малко дълъг, тънък, прав, уста малко голяма, но изразителна, с лице приятно и хармонично закръглено, със цвят на хубава лилия . . . с малка мила ямица на брадата, която красеше усмивката й и осветляваше лицето й, обикновено доста сериозно. Великолепната й коса, русо-кестенява, естествено къдрава, вчесана финно, като златна пяна, украсяваше девственото й чело: ушите й като мидени похлупци, които трябваше да се открият във финната пяна на косите, като гнезда за целувки, върху които не мога вече да допра устните ми, жадни от нежност. . . Щерка ми не е вече между живите, очите ми не могат вече да се спрат любовно върху очарователното й лице. и аз само мога да я оплаквам. Унищожено е едно такова морално и физическо съвършенство, и тъй брутално, безсмислено, жестоко, дивашки! Безмилостната смърт ми взема всичко.
към текста >>

Той се грижи за нас с нежност, която далеч надминава майчината любов.
Когато направим място на Светия Дух, нашата молитва винаги ще бъде чута. Светият Дух иска само ония неща, които са съгласни с волята на Бога. Волята на Бога е нашето оправдание, нашето освещение, нашето избавление, преобразуване на Духа, душата и тялото ни по негов образ, и Духат Божи в нас измолва и съдържа всичко, което е необходимо за великата цел. Защо да се товарим тогава с ненужни грижи и да се уморяваме и безпокоим с разнообразната дейност на нашия собствен път? Бог сам ни поканва да стоварим всичките си грижи Нему. Той се грижи за нас с нежност, която далеч надминава майчината любов. Към учителите и ръководителите Учете сърцата детски, просто, да вярват, водете ги към вътрешната молитва: тъй тяхната работа ще принесе изобилен плод. Речта на учителите е често тъй суха и безсилна, защото душите не знаят, по кой начин могат да усвоят божествените блага на спасението. Научете учениците си да разкрият сърцата си и да получат живота от Бога. Когато по-напред се спечели сърцето, колко лесно е да се победи грехът! Поради туй, Бог винаги иска сърцето: „сине мой, дай си сърцето“.
към текста >>

90. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той живееше недалеч от моята обсерватория; жена му бе твърде набожна и той лично я завеждаше всяка неделя з църквата на „Страстите Христови“, от нежност и чиста доброта, но без да влиза сам той в църквата.
Също така всички знаят и за Литре, последователят на Огюст Конта: неговият речник е във всички библиотеки, а съчиненията му са разпространени на всякъде. Аз лично съм ги проучил1). Той бе знаменит учен, енциклопедист, дълбок мислител, но при туй материалист и убеден, но абсолютно искрен, безбожник. С-ранната естетика на лицето му не отговаряше на красотата на душата му. Мъчно можехте да го погледнете, без да помислите за неговия маймунски произход, но при все туй духът му бе високо благороден и сърцето му много великодушно. Той живееше недалеч от моята обсерватория; жена му бе твърде набожна и той лично я завеждаше всяка неделя з църквата на „Страстите Христови“, от нежност и чиста доброта, но без да влиза сам той в църквата. Дантек, тоже безбожник и материалист, който го замести, минаваше покрай църквата до самата си смърт, за да не измъчва жена си, която бе тоже много набожна, и мнозина го съжаляваха за този жест: хората обичаха да видят тия другарки в живота да мислят като съпрузите си. И този професор го атеизма бе също тъй добър. Всичко туй е доста парадоксално. Същото бе и с Жюл Сюри, тоя „попоядец“, опеян пак от поповете с литургическите им молитви. Логиката не е от този свят.
към текста >>

91. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Последната може да се схваща в чувствата и нежностите на сърцата, действително привързани едни към други.
Естествено, не без опасение се достига до тия брегове на смъртта. Психични формации, родени в лоши трептения, на низши обезплътени същества, без име и форми изпълват тия низши области. Нещастниците, които са задържани от тягостите на миналото им съществуване в това прибежище на ужаси, без да видят светлината, която ще ги освободи от тая неприветлива нощ, си въобразяват, че никога няма да излязат от там. Това е същото, което е породило у мнозина погрешното понятие за вечния ад. Напротив пък, издигнатата душа, която знае вече своя път, бърже минава през тая стадия и се озовава в една приятна и светла област. Последната може да се схваща в чувствата и нежностите на сърцата, действително привързани едни към други. Това значи, че астралната ни личност, е възприела тия чувства и усещания, свързана е със тях и черпи от тях сила. Ето защо заминалата майка бди след смъртта си при люлката на детето си, скъперникът — при своето Съкровище, наказаният със смърт — при бесилката или наблизо до местото на престъплението си, дето пролятата кръв вика за отмъщение. Сърцето ни постоянства да бъде господар на мислите ни и на живота ни, даже и след гроба. Това е, което дава толкова голяма цена на нашата преданост и на алтруизма ни. Мислите, които изпращаме, особено в момента на смъртта ни, влияят върху нашата по-нататъшна съдба и ние ги намираме в областта на астралните образи, дето трябва да еволюира нашият обезплътен дух.
към текста >>

Благосклоност, нежност, любов.
Голямо нещастие, отмъщение. 24. Хладнокръвие, егоизъм. 25. Разум, многобройни раждания. 26. Обича да бъде полезен. 27. Постоянство, кураж. 28. Благосклоност, нежност, любов. 29. Нула. 30. Брак, знаменитост. 31. Амбиция, слава. 32. Съпружество, невинност (чистота), 33. Примерно поведение. 34.
към текста >>

92. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тя гледаше към мене със сините си очи, в които се четеше духовна светлина, привързаност и нежност.
Стори ми се, че нещо ме събуди. Още беше мрачкаво и една силна миризма, която идеше от цветето, пълнеше стаята, но скоро ми се стори като че тоя аромат се бе отделил. от цветето и бе застанал като облак не далеч от мен. Следващата заран се повтори същото нещо, но сега облакът бе по малко плътен и бе възприел формата на прекрасна девица, обвита в прозрачен виолетов воал. Лицето на онова същество бе прекрасно, с израз крайно мил и невинен. Тя гледаше към мене със сините си очи, в които се четеше духовна светлина, привързаност и нежност. Аз я гледах дълго, без да смея да мръдна от страх, че при най- малкото ми движение видението ще изчезне, но най-сетне нормалното делнично съзнание ме обхвана и аз напълно се пробудих към предполагаемите реалности на външния живот. Феята стоя пред мен още само за момент, а след тога изчезна, а с нея и облака на онова сладко благоухание. Стори ми се, че етерната форма на оная фея се оттегли в цветето, което беше нейното материално тяло. Тая опитност се повтори няколко пъти след това. Всяка заран видението ставаше все по ясно и аз чувствах, че силно приятелство възникна между мен и феята на онази кампанула, която аз тъй много обичах.
към текста >>

— Аз не съм навикнала на такива нежности, остро отговори мис Елтон, но ще бъда доволна да закусвам сама в стаята, ако е възможно.
— Благодаря, с удоволствие ще се окъпя във вана. А де е мис Кейрби? — Не.ма я в къщи, тя ви моли да я извините, днес присъства на едно важно заседание, ала утре заран тя се надява да ви види. Не искате ли да закусите утре в постелята си? Вие сте уморена от пътя, мис! — Аз не съм навикнала на такива нежности, остро отговори мис Елтон, но ще бъда доволна да закусвам сама в стаята, ако е възможно. — Добре, мис. Ваната вече е готова. След окъпването си мис Елтон вечеря и легна да спи. Закътаната, тиха и проста обстановка подействаха успокоително на нервите й, и тя скоро заспа сладко и дълбоко. Като се събуди сутринта, тя по навик искаше да скочи от постелята, но си припомни, че е гостенка, на която приляга да става по-късно и даже да закусва в постелята, и изгледа стаята, в която нахлуваха слънчеви лъчи, и се усмихна.
към текста >>

93. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

До него от дясната му страна е в профил сестра му, но не като плътна, материална форма, а като ефирно същество, с извънредна нежност и съсредоточеност на лицето.
И с това се изразяват чувствата на художника към майка му: благоговение, отношение като към светица. 10) Странникът и неговата сестра. Тая картина е нарисувана след смъртта на сестра му, с която живели в планината. Тая картина представлява автобиография на художника, както се изразява самият той. На предния план е нарисуван самия художник en face. До него от дясната му страна е в профил сестра му, но не като плътна, материална форма, а като ефирно същество, с извънредна нежност и съсредоточеност на лицето. Главата й е украсена с венец от маргаритки. Тая картина прави необикновено впечатление. Тя приковава човека. Сестра му била необикновена по чистота, идеализъм. Тя била една от редките натури.
към текста >>

Споменът за нея стои свят в душата му, и когато говори за нея, говори с особена нежност на гласа и с особен жар.
Тя приковава човека. Сестра му била необикновена по чистота, идеализъм. Тя била една от редките натури. Той чувства, че тя е постоянно с него, че тя е във вътрешно общение c него, той чувства нейното присъствие. Трогателни, задушевни са били връзките между двете души. Споменът за нея стои свят в душата му, и когато говори за нея, говори с особена нежност на гласа и с особен жар. 11) Странстващият пастир. „Странстващият пастир“ Картина от художника Борис Георгиев, Това е последното му произведение, което е изработил през 1922 г. в планината. Той така говори за тая картина: „това е симфоническа поема на моята етика, на моето изкуство, на моя мироглед, както от естетична, така и от идейна гледна точка.“ У художника има копнеж, носталгия за онзи тип човек, който трябва да бъде носител на милосърдие, любов, хармония. Този копнеж, тази носталгия за съвършения тип човек живее у всекиго.
към текста >>

94. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„ За лъч на нежност отправям аз зов.
Ела, о Дух на Божията благост и смирене, И обгърни ме в твойта чиста мантия, Пир, любов и свЬтлина да нося На всички страждущи братя? 1) П. П-ов Седемдесет годишнината на Спитлера Извадка из „Песен на Камбаните“ от Шарл Спитлер- Сърцето На годишнина вечер самотно сърце Тихо заплака пред Божието лице: — „Защо, о Боже, след всеки твой ден „ Чувствувам се все повече усамотен? „ Нищо не сгрява ме в тоя свят „ Нито писмо едно, нито привет. „ А как жадувам за малко любов! „ За лъч на нежност отправям аз зов. „ И дали са хората виновни били „ Ил'мойта несръчност ги от мен отдели? „ Признавах аз само добрите дела, „ Омразата в мен е кратка била, „ И нивга огорчен, дошъл в унилост, „ Не напусна домът ми без дума на милост, „ Никой от мен по-добре в светът „ На пълната прошка не позна вкусът „ И не е дарил със свойта любов „ По вече хора под Божий покров. „ Но това, що бе най-горчиво за мен, „ То бе съдбата ми на усамотен. — Господ, унесен и твърде зает, Небрежно му даде следний ответ: — „ Всеки да живей, следвайки пътя свой, „ Нищо, че самотен и тъжен бил той. „ Що прави огънят пред наковалнята?
към текста >>

95. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Да изразим казаното на кратко: у мъже с корави ръце се проявяват тщеславие, егоизъм, надценяваме себе си (самомнение), физическа сила, решителност, логичност в мисленето, когато у мъже с меки ръце е тъкмо обратното — равнодушие, доверчивост, благодушие, весел нрав, общителност, ленива отпуснатост и в сърдечните си преживявания проявяват повече външна нежност, отколкото вътрешна дълбочина. d.
Големи червени и силни ръце, какви то напр. се срещат у слугуващите, издават несръчност в ръчните работи, до известна степен откровеност, чиято проява може да се диктува както от глупост, тъй и от злина, и най после голяма доза тщеславие. Много меките ръце показват равнодушие. Докато меки ръце намираме у хора, чийто живот протича в приятна смяна на сънливо бездействие и удобство, коравите срещаме у хора, които прекарват живота си в тежка работа, напр. у ловците, работниците, носачите и пр. Да изразим казаното на кратко: у мъже с корави ръце се проявяват тщеславие, егоизъм, надценяваме себе си (самомнение), физическа сила, решителност, логичност в мисленето, когато у мъже с меки ръце е тъкмо обратното — равнодушие, доверчивост, благодушие, весел нрав, общителност, ленива отпуснатост и в сърдечните си преживявания проявяват повече външна нежност, отколкото вътрешна дълбочина. d. Типове мъжка ръка. Некрасивия основен тип се среща у мъжете от низшите, работните класи, чието занятие не изисква участие на духа и е предостатъчно да задоволи техните примитивни инстинкти. В Европа такива ръце трябва да търсим у работниците в конюшните, месарите, търговците на добитък, копачите и пр. Ако и да притежават някои положителни качества, последните се проявяват само в неспособността да вършат зло и в негативното развитие на интелекта им. Мъжете с елементарна ръка са добри войници, когато се касае да се победи с физическа сила и животинско безстрашие.
към текста >>

96. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И едните, и другите обичат живота и имат инстинкт за самосъхранение; и едните и другите са способни за нежност и гняв; и едните, и другите са предпазливи, потайни, алчни, борчески и разрушителни до висша или крайна степен.
Голямото различие лежи в свръхструктурата му — в съществуването в единия случай на разумни сили и духовни чувства и в тяхното отсъствие в другия случай. Животното е просто животно и не може да бъде нищо повече. Човекът е нещо повече от животното, защото го превъзхожда с разсъдъка и духовността си. Но защо пък не би трябвало да има прилика между хората и животните? Те имат еднакво чувствата на зрението, слуха, вкуса, обонянието и осезанието. И едните, и другите обичат живота и имат инстинкт за самосъхранение; и едните и другите са способни за нежност и гняв; и едните, и другите са предпазливи, потайни, алчни, борчески и разрушителни до висша или крайна степен. Тъй, ако ловкостта преодолява в един човек, защо не би трябвало да има вид на лисица? Или защо да няма той израз на лъв, ако притежава решителност и съзнание на силата си? Старите физиономисти много държат на истинските или въображаемите прилики между хората и животните, но техните разсъждения имат малка стойност. Съвременните писатели по същия предмет също така си въобразяват и по-скоро търсят да се забавляват, отколкото да обучават. Ние ще се издигнем малко по-горе с бележките си в тази глава.
към текста >>

97. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Един пример за обяснение; когато говорим на детето морални поучения в доучилищната възраст, това не указва никакво влияние върху него, но когато детето види едно действие (спрямо него или спрямо трето лице в негово присъствие), което е израз на нежност или грубост, тогаз това оформява мозъка му по съответен начин, и тогаз детето добива предразположение да върши подобни действия, кога порасне.
Тук не е думата за упражнение на мускулите, а за съвсем друго възпитание на физичното 'тяло. Най-ефикасно възпитателно въздействие на всяко тяло се указва през периода, в който то се оформява. Как можем да съдействаме за изливане на физичните органи в правилни форми (грубо казано) и преди всичко на мозъка? През първия период предимно физичната обстановка на детето има възпитателно въздействие върху него. Но тук физичната обстановка се разбира в по-широк смисъл на думата: тук не се касае само за влиянието на светлината, температурата, въздуха, храната, облеклото и пр. Един пример за обяснение; когато говорим на детето морални поучения в доучилищната възраст, това не указва никакво влияние върху него, но когато детето види едно действие (спрямо него или спрямо трето лице в негово присъствие), което е израз на нежност или грубост, тогаз това оформява мозъка му по съответен начин, и тогаз детето добива предразположение да върши подобни действия, кога порасне. Във втория възпитателен период (от 7. до 14. година), кои са главните възпитателни фактори. Те са подражанието и примера3). Детето през този период мисли, чувства и действа така, както мислят, чувстват и действат тези, които са авторитет за него, към които то благоговее.
към текста >>

Любовта и нежността спрямо детето раждат и в детската душа любов и нежност.
Във втория възпитателен период (от 7. до 14. година), кои са главните възпитателни фактори. Те са подражанието и примера3). Детето през този период мисли, чувства и действа така, както мислят, чувстват и действат тези, които са авторитет за него, към които то благоговее. Любовта и нежността спрямо детето раждат и в детската душа любов и нежност. От горното следва от каква голяма важност е, щото лицата около детето особено през първия и втория периоди да са пропити с голяма любов и нежност, както спрямо него, така и изобщо към всички. Любовта и нежността са слънчевите лъчи, в които трябва да се къпе детската душа, ако искаме да се разцъфти последната, да се събуди всичко висше в нея. Но у кого ще се намери най-голяма нежност спрямо детето? На този въпрос един Учител отговаря така: „Никой не може да замести нежността на майката. Децата, които живеят в пансиони, не могат да намерят в околната среда нежността на майката и затова стават по-груби.
към текста >>

От горното следва от каква голяма важност е, щото лицата около детето особено през първия и втория периоди да са пропити с голяма любов и нежност, както спрямо него, така и изобщо към всички.
до 14. година), кои са главните възпитателни фактори. Те са подражанието и примера3). Детето през този период мисли, чувства и действа така, както мислят, чувстват и действат тези, които са авторитет за него, към които то благоговее. Любовта и нежността спрямо детето раждат и в детската душа любов и нежност. От горното следва от каква голяма важност е, щото лицата около детето особено през първия и втория периоди да са пропити с голяма любов и нежност, както спрямо него, така и изобщо към всички. Любовта и нежността са слънчевите лъчи, в които трябва да се къпе детската душа, ако искаме да се разцъфти последната, да се събуди всичко висше в нея. Но у кого ще се намери най-голяма нежност спрямо детето? На този въпрос един Учител отговаря така: „Никой не може да замести нежността на майката. Децата, които живеят в пансиони, не могат да намерят в околната среда нежността на майката и затова стават по-груби. Семейството е важен институт.
към текста >>

Любовта и нежността са слънчевите лъчи, в които трябва да се къпе детската душа, ако искаме да се разцъфти последната, да се събуди всичко висше в нея.
година), кои са главните възпитателни фактори. Те са подражанието и примера3). Детето през този период мисли, чувства и действа така, както мислят, чувстват и действат тези, които са авторитет за него, към които то благоговее. Любовта и нежността спрямо детето раждат и в детската душа любов и нежност. От горното следва от каква голяма важност е, щото лицата около детето особено през първия и втория периоди да са пропити с голяма любов и нежност, както спрямо него, така и изобщо към всички. Любовта и нежността са слънчевите лъчи, в които трябва да се къпе детската душа, ако искаме да се разцъфти последната, да се събуди всичко висше в нея. Но у кого ще се намери най-голяма нежност спрямо детето? На този въпрос един Учител отговаря така: „Никой не може да замести нежността на майката. Децата, които живеят в пансиони, не могат да намерят в околната среда нежността на майката и затова стават по-груби. Семейството е важен институт. Всички други институти него трябва да имат за модел, за критерий.
към текста >>

Но у кого ще се намери най-голяма нежност спрямо детето?
Те са подражанието и примера3). Детето през този период мисли, чувства и действа така, както мислят, чувстват и действат тези, които са авторитет за него, към които то благоговее. Любовта и нежността спрямо детето раждат и в детската душа любов и нежност. От горното следва от каква голяма важност е, щото лицата около детето особено през първия и втория периоди да са пропити с голяма любов и нежност, както спрямо него, така и изобщо към всички. Любовта и нежността са слънчевите лъчи, в които трябва да се къпе детската душа, ако искаме да се разцъфти последната, да се събуди всичко висше в нея. Но у кого ще се намери най-голяма нежност спрямо детето? На този въпрос един Учител отговаря така: „Никой не може да замести нежността на майката. Децата, които живеят в пансиони, не могат да намерят в околната среда нежността на майката и затова стават по-груби. Семейството е важен институт. Всички други институти него трябва да имат за модел, за критерий. Всички възпитателни институти трябва да бъдат подчинени на семейството.
към текста >>

На този въпрос един Учител отговаря така: „Никой не може да замести нежността на майката.
Детето през този период мисли, чувства и действа така, както мислят, чувстват и действат тези, които са авторитет за него, към които то благоговее. Любовта и нежността спрямо детето раждат и в детската душа любов и нежност. От горното следва от каква голяма важност е, щото лицата около детето особено през първия и втория периоди да са пропити с голяма любов и нежност, както спрямо него, така и изобщо към всички. Любовта и нежността са слънчевите лъчи, в които трябва да се къпе детската душа, ако искаме да се разцъфти последната, да се събуди всичко висше в нея. Но у кого ще се намери най-голяма нежност спрямо детето? На този въпрос един Учител отговаря така: „Никой не може да замести нежността на майката. Децата, които живеят в пансиони, не могат да намерят в околната среда нежността на майката и затова стават по-груби. Семейството е важен институт. Всички други институти него трябва да имат за модел, за критерий. Всички възпитателни институти трябва да бъдат подчинени на семейството. То е божествен институт.“ В пансиона, в детския дом никога детето няма да намери майчината нежност.
към текста >>

Децата, които живеят в пансиони, не могат да намерят в околната среда нежността на майката и затова стават по-груби.
Любовта и нежността спрямо детето раждат и в детската душа любов и нежност. От горното следва от каква голяма важност е, щото лицата около детето особено през първия и втория периоди да са пропити с голяма любов и нежност, както спрямо него, така и изобщо към всички. Любовта и нежността са слънчевите лъчи, в които трябва да се къпе детската душа, ако искаме да се разцъфти последната, да се събуди всичко висше в нея. Но у кого ще се намери най-голяма нежност спрямо детето? На този въпрос един Учител отговаря така: „Никой не може да замести нежността на майката. Децата, които живеят в пансиони, не могат да намерят в околната среда нежността на майката и затова стават по-груби. Семейството е важен институт. Всички други институти него трябва да имат за модел, за критерий. Всички възпитателни институти трябва да бъдат подчинени на семейството. То е божествен институт.“ В пансиона, в детския дом никога детето няма да намери майчината нежност. Тя е ненадмината.
към текста >>

То е божествен институт.“ В пансиона, в детския дом никога детето няма да намери майчината нежност.
На този въпрос един Учител отговаря така: „Никой не може да замести нежността на майката. Децата, които живеят в пансиони, не могат да намерят в околната среда нежността на майката и затова стават по-груби. Семейството е важен институт. Всички други институти него трябва да имат за модел, за критерий. Всички възпитателни институти трябва да бъдат подчинени на семейството. То е божествен институт.“ В пансиона, в детския дом никога детето няма да намери майчината нежност. Тя е ненадмината. Аз сам съм наблюдавал примери в живота; деца, откъснати още от малки от къщи и възпитани в пансиони без да видят с години родителите си, добиват в характера си известни груби черти, които запазват и в напреднала възраст. И те сами признават, че тези черти дължат на липсата на майчиното влияние. Последното смекчава. За майчината любов нека си спомним известното стихотворение на Некрасов, не а си спомним, какво са допринесли майки за развитието на висши качества у детето, напр.
към текста >>

Той внася в детската душа нов импулс, нежност, мекота, подем, творчество, ентусиазъм.
Без него няма истинско творчество. Ако училището е без духовен елемент, детето ще се чувства, като в клещи, като в затвор. Духовният елемент е необходим за растежа на детската душа. Той ще бъде онази светлина, при която ще се разцъфти душата. Без него душата загрубява. Той внася в детската душа нов импулс, нежност, мекота, подем, творчество, ентусиазъм. Той събужда спящите детски сили. Защо? Защото с духовния елемент възпитанието става най-подходното към детската природа. Трябва да внесем в училището духовния елемент, за да събудим всичко благородно в детската душа. Една педагогика, основана на материалистичния мироглед, и която приема, че детската душа е само функция на материята, една педагогика, която не подозира духовните основи на битието и духовното естество на човека, една такава материалистична педагогика не е в състояние да намери истинския начин за събуждане на висшите заложби в детската душа. И тук пак виждаме, как педагогиката не е нещо откъснато от общия мироглед.
към текста >>

98. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това е любовта още не вдъхната, и въпреки това не е любов, но по-скоро една скрита, неизказана нежност или радост, или потенцията им, която будейки се като образ на божествено въображение, се отразява в майчиното същество, и тогава се завтича, за да го прегърне.
Неговата одежда, Феад Фиа, има много равноценности в други митологии. Това е Етерът, в който Зевс се носи невидимо, и Акааша, през който Брама напева своята вечна радост. Одеждата на Мананан, Етерът, Акааша, всички са били свързани със звука като с творческа сила, за мистичното въображение на миналото, светът бе възпят като същество; и каква друга мисъл вдъхнови апостола, когато писа; „в начало бе Словото“? „Из божествения мрак Мананан възкръсна, един блуждаещ здрач преди зори, в който облачните образи на боговете се тълпят. Но има още в Лир една безкрайна глъбина на съществувание, един чувствен живот твърде безкраен, твърде духовен, твърде далечен, за да се говори за него, защото думите, с които си служим днес, не могат да ни го разкажат. Това е любовта още не вдъхната, и въпреки това не е любов, но по-скоро една скрита, неизказана нежност или радост, или потенцията им, която будейки се като образ на божествено въображение, се отразява в майчиното същество, и тогава се завтича, за да го прегърне. Източникът под Лешникът е пресъхнал. Творението е в движение. Многото произхожда от Едното. Една енергия на любов — или вечното желание — е излязла и търси през милиарди форми на илюзията безкрайното същество, което е напуснала. Това е Ангус Младенецът, вечната радост станала любов, любов променена в желание и водеща към земна страст и забрава на своята божественост.
към текста >>

Понеже това божество изплува из неговото първично състояние на екстазна нежност или радост в Лир, неговите разделени лъчи, въплътени във форма, влизат в тристранния живот на духовната любов, на желанието, и тъмната сянка на любовта.
Любовта е променена в желание, когато се вдълбочава в природата, и това желание изгражда средния свят или Светът на водите. И, най-после, като се долавя до земния символ на своето желание, тя става на земята оная страст, която е духовна смърт. В друг смисъл Агнецът може да бъде описан като минаващ в активността на една латентна сила на Лир, който работи през божественото въображение, отпечатвайки своите идеи за природата в своето духовно състояние, и така извършва своите мириади трансформации. Това е изворът, в който всяка енергия се поражда от силата, която полага основитя на свята, през любовта и всяка форма на желание до химическото сцепление, така както Мананан е коренът на всеки съзнателен живот, от господстващото същество на боговете до съзнанието в мравката или амебата. Тъй също Дана е основата на всяка материална форма от незагиващото тяло на безсмъртните до преходното тяло на мушицата. Понеже това божество изплува из неговото първично състояние на екстазна нежност или радост в Лир, неговите разделени лъчи, въплътени във форма, влизат в тристранния живот на духовната любов, на желанието, и тъмната сянка на любовта. И тия три състояния имат за себе си три свята, в които те са трансформирали първичното естество на Дана: един свят на безсмъртна младост; един среден свят, където всичко се променя в желание; и който е наречен, поради своите колебания, свят на водите, и най-после земният свят, дето материята е възприела оная твърда форма, когато изглежда безжизнена или мъртва. Силата на източника, която е изхвърлила Синан, е била изразходвана и Синан е умрял. За Дана, Хибернийската майка на боговете, аз съм вече казал, че тя е първата духовна форма на материята и, следов., е Красота. Понеже всяко същество изхожда из нейната утроба, облечено във форма, тя е мощната майка и като майка на всичко, тя е онова божествено състрадание, което изхожда отгоре, и е последния арбитър на правдата на боговете. Нейното сърце ще бъде у нас, когато нашето прости“.
към текста >>

99. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

По тоя начин, ако те боравят с нещо, в което мъжът преодолява, тогава той ще води, а тя ще го следва, но ако условията се изменят и двойката работи в една сфера, в която жената преодолява, тогава полярността ще се промени и жената ще вземе господството и, в такъв случай, забележете крайната нежност на мъжа, когато едно бебе се тури в ръцете му.
Личността, обаче, е едностранна и, следов., има определен пол. За индивидуалността може да се мисли като за един магнит, който има положителен и отрицателен полюс, единият от които за известно време се влага в гъстата материя, и естеството на вложения полюс определя пола на тялото, което се гради около него. Индивидуалността, животът на която е една еволюция, има и двете тия страни в естеството си; но на личността, чийто живот е едно въплъщение, действа само едната страна, а другата остава латентна или неразвита. Това добре се илюстрира в пчелата, при която начинът на храненето определя дали ще се развие пола или не; също и при човешката форма, при която характерните органи на другия пол винаги съществуват в зародишна форма и даже могат, в известни типове на анормалност, да достигнат значително развитие, ако не дори и активна функция. Когато полът е строго определен на физическото поле от формата на устройството, на по-висшите полета това зависи от относителната сила, който постоянно се мени, така че двама души, които са мъжко и женско на физическото поле, могат постоянно да сменяват своята полярност в техните отношения на вътрешните полета. По тоя начин, ако те боравят с нещо, в което мъжът преодолява, тогава той ще води, а тя ще го следва, но ако условията се изменят и двойката работи в една сфера, в която жената преодолява, тогава полярността ще се промени и жената ще вземе господството и, в такъв случай, забележете крайната нежност на мъжа, когато едно бебе се тури в ръцете му. Оня, който чувства най-дълбоко, ще бъде мъжественият на полето на емоциите, а оня, който знае по-вече, ще бъде мъжественият на умственото поле, без оглед на тялото, в което всеки от тях се случи да бъде въплътен. Тъй като, обаче, мъжкото тяло е по-добре приспособено да изразява положителния, тип и сила, мъжът обикновено ще бъде мъжествен както в по-гъстото, така и з по-висшите полета. Но ако. има значително неравенство в силата, тогава жената може да бъде относително по-мъжествена спрямо своя мъж във вътрешните полета. Не трябва никога да се забравя, че мъжествеността и женствеността са винаги относителни на вътрешните полета, и както физическата издръжливост на индивидите от една двойка се мени, така също и относителната сексуалност се сменя с нея, и един мъж може да бъде чисто мъжествен в своите отношения към една жена и чисто женствен или отрицателен в своите отношения към друга.
към текста >>

100. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Желание на благо за всичко съществуващо, благосклонност към всички, благост, нежност, самопожертване, доброжелателство — това е едната страна на любовта.
И тъй, любовта е извор на живота, тя го осмисля, тя носи благо и радост на всичко, тя е влагата, топлината, сока за корените. Тя е основата — Мировата, Божествената Любов. В нея е разрешението гатанката на живота. Без нея животът е зло и безсмислица. С не я — животът е пълен с радост и благо. Желание на благо за всичко съществуващо, благосклонност към всички, благост, нежност, самопожертване, доброжелателство — това е едната страна на любовта. Изключват се вече: омразата. гнева, грубостта, егоизма, завистта — това, което трови живота в отношенията между хората. Другата страна на любовта е великото търпение и прощение — от страна на този, който люби. Майката проявява велико търпение към децата, прощава им за всичко, защото знае, че те ще пораснат. Бог е дьлготърпелив, защото е Любов — иначе отдавна би очистил света.
към текста >>

И ето, същото велико търпение и прошение, същата благосклонност и нежност, същата любов — божествена— трябва да се е родила в сърцето на онзи, който се посвещава на учителското звание.
гнева, грубостта, егоизма, завистта — това, което трови живота в отношенията между хората. Другата страна на любовта е великото търпение и прощение — от страна на този, който люби. Майката проявява велико търпение към децата, прощава им за всичко, защото знае, че те ще пораснат. Бог е дьлготърпелив, защото е Любов — иначе отдавна би очистил света. Но той знае, че тези негови деца един ден ще пораснат. И ето, същото велико търпение и прошение, същата благосклонност и нежност, същата любов — божествена— трябва да се е родила в сърцето на онзи, който се посвещава на учителското звание. Той трябва да се е родил духовно, да е разрешил противоречието в живота, да е почувствал трептенията на божествения огън, и да е възлюбил всички души, а особено всички деца, за които любовта е също тъй необходима, както слънцето със своите топли лъчи е необходимо за цветята. За да се прояви, обаче, тази велика любов, нужна е преди всичко, абсолютна чистота, вътрешна и външна чистота, духовна и телесна чистота. Без чистота, Любовта — дъщерята на небето, най-великата сила, царицата на всички сили, не може да се изяви. Основата на тази чистота е съзнанието за връзката с мировия живот, съзнаване Бога в себе си, съзнаване Висшата Чистота, Светлина, Красота — в душата си. Човек е храм на Духа на светлината, и този слънчев лъч изисква чистота, —за да се изяви.
към текста >>

Благостта, състраданието.милостта, нежността, благородството — това са светлите сили, които я съпровождат.
Любовта иска здрав мозък — трезвен ум; любовта иска чисто сърце, благородни и любвеобилни чувства към всичко живо; любовта иска диамантна воля, плод на духовна и телесна чистота. И само тогава ние можем да разрешим социалните проблеми и да преустроим обществото на началата на правдата и любовта, когато преустроим първо своето вътр. царство — царството на ума, сърцето и волята на тия начала Първата задача на учителя е, следователно, да събуди божественият дух у детето, чрез проявата на любовта, чистата, безкористната, всеобемната любов. Учителят трябва да бъде въплъщение на жива, дейна любов. Любовта трябва да цари във всичките му отношения. Благостта, състраданието.милостта, нежността, благородството — това са светлите сили, които я съпровождат. Учителят трябва да приучи детето да обича цветята, птичките, растенията, животните, изворите, планините, гората, цялата природа.Защото такъв е законът — от лесното към мъчното, от малкото към голямото. Когато детето се научи да обича живота, бож. живот, разлян във всички същества, в природата, тогава то ще може да обича божествената душа и у лошите хора, враговете народни и изобщо у всички хора — това, което е идеал на Бож. Любов. Тогава то ще се научи да прощава и да отвръща на злото с добро. Съвременната система на възпитание не почива на любовта, а на страха.
към текста >>

НАГОРЕ

0.89072895050049