Търсене в текстове за 'Недоразумение'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 30 резултата в 26 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тук трябва да се избегне едно недоразумение.
Отначало ти ще имаш това чувство само в тези редки моменти, които си избрал, а после ти ще свикнеш, додето то постепенно ти стане постоянно. Това е началото на онзи вътрешен живот, това е началото на онази свръзка с Бога. Подобно гледане на живота съвсем не значи примирение със злото в света. Злото в света не изхожда от Бога, то е плод на несъвършенството на някои същества, при което те не живеят в хармония със законите на живата природа. Свързаният с божественото съвсем не е примирен със старото, напротив, той е активен борец за новото, което иде. Тук трябва да се избегне едно недоразумение. Висшето у човек не се създава отвън. Никакви средства не би могли да събудят висшето у него, ако то не съществува вече в човека. И след известно време ще видим, че благодарността в нас неминуемо ще премине в любов към Бога. Някой търговец фалира и се опропасти. Преди той е бил сляп към страданията в живота, а сега си мисли, че животът е лош.
към текста >>

2. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Докато Лушенкиен се стараел да изясни недоразумението, внезапно на 21 VI Лушенкиен и много войници били разстреляни от Чанцолин (генерал губернатора), а шефът и пет японци били арестувани, но когато били изправени за застрелваме по един чуден начин Бог ги спасил.
Желаейки да разпространи евангелието на Оомото на цялото човечество, през последната пролет той осъществи инициативата да отиде в Монголия през Индия и да пропагандира учението там. Монголците го приели с вика: „Божият човек дойде от страната на изгрева"; всички религиозни шефове, Хуо Фо, принцовете и ламатистите са го приели доброжелателно и са го възхвалявали за неговия божествен характер. Когато е трябвало да си тръгне от мястото, където бил спрял, стари и млади плачейки са се сбогували с него, не желаейки неговото заминаване. И на всяко местопребивание, силните в околността се събирали и го заобикаляли с войници, които да го пазят от канибалите и другите диви племена. Напоследък пазачите се увеличили толкова, че генерал Губернатора на Манджурия влязъл в пререкания с Генерал Лушенкиен, началника на пазачите на Оомотския шеф. Докато Лушенкиен се стараел да изясни недоразумението, внезапно на 21 VI Лушенкиен и много войници били разстреляни от Чанцолин (генерал губернатора), а шефът и пет японци били арестувани, но когато били изправени за застрелваме по един чуден начин Бог ги спасил. Едва що окивиай дигнал пушка срещу Учителя, паднал на земята стенещ. И когато той и неговите ученици съвсем спокойно се отдръпнали от лобното място, дори и най-жестоките индийци го аплодирали, казвайки: „това трябва да е резултат от Божието покровителство”. И интересното е, че веднага след напускането на Хунг-Лиао, така се именува градът в който е бил, последният се наводнява. Наводнението разрушило казармите, затвора, в който шефът бил затворен, префектурата и други важни постройки и всички къщи; 30,000 жители се издавили. Виждайки този факт, Монголия и Индия казват, че това е Божие наказание за арестуването на Спасителя.
към текста >>

3. КНИЖНИНА Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

пред немското дружество за техническа физика, с цел да разсеят „недоразумението” от горното съобщение.
казва: „Пред нас стоят цяла редица съвсем неизяснени явления, един обширен фактичен комплекс.” Всичко това накара мнозина да погледнат скептично поне на досегашните резултати, още повече, че и проф. F. НаЬег излезе с едно съобщение, в което като че ли опровергава резултатите от анализа, дадени от Mithe и сътрудника му. След съобщението на НаЬег, въпросът взе полемичен характер, макар и в лека форма. Mithe отново отговори, дори реферираха заедно със Stammreich на 5 дек. 1924 г. пред немското дружество за техническа физика, с цел да разсеят „недоразумението” от горното съобщение. Пробите, анализирани при НаЬег казват те, случайно са били такива, при които опитът не се е удал. Дадоха и нови данни от анализа. До това изкуствено разпадане атома на живака, ако приемем, че наистина е постигнато, се вижда, че Mithe и Stammreich са достигнали случайно. Този опит далеч не може да се сравни с работите на Ръдърфорд, дето изкуственото разпадане на атома се явява като логична последица от цяла редица изследвания. Ръдърфорд разложил само единични атоми, количествено несравними по своята нищожност с тегловите такива, макар и милионни от грама, на Mithe, но неговите работи из един път се наложиха в науката.
към текста >>

4. Духът на свободата – Робиндранат Тагор Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

И за да се избавят хората от това противоречие и недоразумение, необходимо е едно изяснение.
Такъв е случаят, например, с духовните движения и тяхната роля в обществения живот. Днес е общопризнато да се отрича духовното, но за забелязване е, че за това не се търси никакво сериозно основание, а е плод на невежество; и още повече, духовните хора се третират като наивници и страхливци. А фактите говорят, че самото това отричане на духовните основи на живота е признак на невежество и наивност в схващанията за света и живота. И за забелязване е, че днес имаме извънредно много движения които претендират за „духовност” и които имат в същото време такава наивна философия, а и хората на тези движения водят такъв живот, че тези двете, събрани заедно, биха отвратили искрено търсещия истината даже и от всичко истинско духовно. И докарват човека до положението да не помисля за духовни работи. И за да се избавят хората от това противоречие и недоразумение, необходимо е едно изяснение. В наша време имаме движения, които са остатък от духовни движения на миналото, но днес те вече не са духовни, при все че носят това име; а имаме и истински духовни движения, както ги е имало и в миналото. Не е достатъчно за едно движение да е само традиционен наследник на едно минало духовно движение и да проповядва учението за Бога и духа, за да се смята и то за духовно. Духовни движения считам тези, които могат да схванат Природата и живота в тяхната целокупност и да влязат във връзка с тази Природа, да станат истински служители на живия Бог, и които да съзнават своето положение и място в Космоса, от което определят и отношенията си към нещата. Не е въпросът дали вярваме или не вярваме в невидим свят, в „онзи свят” или не. – „Онзи свят” и „този свят” – това са само области от живата природа; тази област, която съзнаваме и познаваме до известна степен наричаме „този свят”, а тази част, която не познаваме, даваме ù името „онзи свят”.
към текста >>

5. СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

едно недоразумение е схващането, че то представлява павликянството и манихейството, пренесени в България.
Знае се, че по-силно богомилско движение се забелязва във време на цар Петър (възкачил се на престола в 927 година). Богомилското движене в България траяло около 5 века. После се разпространило в Италия (Ломбардия и други области в северна Италия), в южна Франция, (дето богомилите се наричали албигойци), после – в Страсбург, Кьолн. На някои места то било известно под името „bulgarorum haeresis". Има големи недоразумения върху богомилството. Напр. едно недоразумение е схващането, че то представлява павликянството и манихейството, пренесени в България. Някои казват, че богомилите пренесли в България дуализмът на някои източни схващания. Обаче и това не е вярно, понеже богомилите считали злото като второстепенно и слабо, което ще бъде победено от доброто начало (както изобщо се схваща в християнството). Ако някой мисли да си състави понятие за богомилското учение по апокрифните книги, които били разпространени тогаз в България, много би се излъгал, понеже повечето от тях са преведени от гръцки и само някои от тях са съставени от богомили. А в гръцката литература те са проникнали от индийската и арабска книжнини. И професор Мурко в своята история на югославянската литература казва, че апокрифните паметници не са от богомилски произход.
към текста >>

6. ДРАГОЦЕННИЯТ КАМЪК - GEORG NORDMANN Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Някакво недоразумение!
Как се променят хората! А аз, знаеш ли – и свенливо той се приближи до него, – аз очаквах да видя оня, чиито нозе бяха здрави и стройни като на елен; оня, който имаше очи... но стига, аз се забравих. Погледна всички, по лицата на които се четеше досада, нетърпение, дори и гняв. – По-скоро кажете, какво искате и защо сте дошли да ни безпокоите в тоя ранен час, каза Бен Яаков, Гласът на Бен Яаков беше толкова далечен и чужд, че в първия момент Бен Йосеф помисли, че някакви чукове го удрят по ушите. Вярно ли беше това, което той говореше? Някакво недоразумение! Преглътна веднъж, дваж, замига и рече: – Ти, та ти нали си Бен Яаков? – Е, що от това, че аз съм Бен Яков? – Но как, ти нали си Бен Яаков? – повтори Бен Йосеф. – Бен Яаков съм.
към текста >>

7. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. СВЕТЛИЯ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА- БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

А и най-модерни автори говорят за „условен детерминизъм" и „условна свобода на волята" (фон Кльоклер) Прочее, едно излишно недоразумение.
Нашата цел, без съмнение, не е да доказваме чрез теоретически построения правотата на нашите възгледи, тъй като смятаме, че единствен опитът е меродавен при установяване стойността на астрологическите принципи. Все пак, не можем да не кажем по няколко думи и за критиките, които се нравят на астрологията от страна на нейните противници. Така, някои от тях отричат астрологията от страх пред детерминизма. А всеизвестно е, че има детерминисти, които нямат нищо общо с астрологията; знаят се от друга страна и не малко астролози, които съвсем не са фаталисти. Всеки, който е прочел някое по-голямо ръководство по астрология, сигурно е срещнал двете стари астрологически максими: „звездите правят наклонен, но не принуждават" и още „звездите управляват съдбата, но мъдрецът управлява звездите". А и най-модерни автори говорят за „условен детерминизъм" и „условна свобода на волята" (фон Кльоклер) Прочее, едно излишно недоразумение. Други отричат астрологията пак а приори, понеже не могли да си представят. Как е възможно планетите да влияят върху живота на земята. Безспорно, съмнението има своите добри страни. То освобождава от труда да се проучват неприятни въпроси, и освен това, човек може да мине за „критичен ум". В случая се забравя само, че отричането съвсем не е разрешение на даден проблем и че упоритото затваряне очи пред фактите е не по-малко смешно, отколкото сляпото вярване.
към текста >>

Недоразумението се дължи на обстоятелството, че се смесват две съвършено различни неща - устройството на слънчевата система със силовите отношения между небесните тела.
Но, също така, не е трудно да се допусне, че една такава астрология дохожда под съображение на първо место за своя център - слънцето, а само по косвен път „по отражение", и за нашата земя. Изследванията на астронома д-р Крицингер идват да потвърдят това теоретическо допускане. В своята книга „Пулсът на света" той установява от една страна връзката между обиколките на планетите около слънцето, респективно техните съвпади спрямо него и появата на слънчевите петна. От друга страна, той посочва паралелизма между слънчевите петна и наблюдаваните цикли в атмосферните и обществено-исторически процеси върху нашата земя. Повикът срещу „геоцентричната ориентация" на астрологията изхожда от погрешната предпоставка, че астрологията е рожба на геоцентричния мироглед и, следователно, трябва да бъде погребана с него. Недоразумението се дължи на обстоятелството, че се смесват две съвършено различни неща - устройството на слънчевата система със силовите отношения между небесните тела. Няма нужда от силно въображение, за да се разбере, че каквото и да е устройството на нашата планетна система, всеки неин член, значи и Земята, е център на влияния съгласно закона на гравитацията. Понятно е също, че конкретно за нашата земя дохождат под съображение главно геоцентрично ориентираните радиации на тая грандиозна космична симфония, а да се отрича, че планетите упражняват пряко влияние върху земята, би значило да дойдем до абсурдното заключение, че .хелиоцентричността на слънчевата система е подровила почвата и на гравитацията между нашата планета и останалите небесни тела като ориентирана геоцентрично". Впрочем, при разрешаването и на тоя въпрос последна дума има опитът, а неговите показания не остават никакво съмнение в тоя пункт. Така или иначе, със съдействието на свои и чужди, астрологическата мисъл след Морена залязва лека-полека. През 18.
към текста >>

8. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ИРОДИТА И САЛОМЕ-НЕЙНА ДЪЩЕРЯ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Друго едно недоразумение, което произтича от това смесване на нещата е желанието у някои да обичат всички хора на земята.
Мигновеното осъществяване на нещата е свойство само на идеалния свят. В него, каквото помисли човек, веднага става. Това е така, защото движението там обладава такава скорост, каквато е непонятна за човешкия ум. В материалния свят пък движението е така бавно, че са необходими векове за осъществяване на нещата. Ето защо, вечността е за материалния свят. Друго едно недоразумение, което произтича от това смесване на нещата е желанието у някои да обичат всички хора на земята. Само по себе си това е една велика идея, чието реализиране е възможно само в идеалния свят. Иска ли човек да я приложи на земята, ще изпадне в голямо противоречие. Тук се коренят заблудите на мнозина религиозни мечтатели, мъгляви идеалисти и утописти. С тези заблуди окултният ученик трябва окончателно да ликвидира. Той трябва да разбира, още сега, в настоящето, трите велики порядъка в света, техните възможности и техните взаимни връзки.
към текста >>

9. ЗАКОНИ НА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА - Б. БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Това уяснява недоразумението, в което някои хора изпадат като вярват, че да отидеш в небето ще рече, просто да влезеш между ангелите, независимо от това, какъв е вътрешният ти живот.
А който се опита да слезе от висшето в низшето небе, се лишава от мъдростта си, спъва се в говора си и се отчайва. Но при цялото това подразделение, Бог е съединил всяко небе с другите чрез посредствени връзки, така че всичките заедно образуват пред Него едно цяло. Всички те са свързани помежду си, защото ако не са свързани, не могат да имат постоянно съществувание и биха след време изчезнали. Не може да се каже, че небето се намира някъде вън от човека – то е в самия него. Защото според небето, което е вътре в него, всеки ангел възприема онова, което е вън от него. Това уяснява недоразумението, в което някои хора изпадат като вярват, че да отидеш в небето ще рече, просто да влезеш между ангелите, независимо от това, какъв е вътрешният ти живот. Така че те смятат влизането в небето като благодат. Колкото повече човек се отдалечава от един живот посветен в служба на доброто, толкова повече той се отдалечава от небето, защото ангелите са в състояние на непрестанно служене на доброто и, като резултат на своята работа, те получават небесния мир и радост. Радостта на ангелите се състои в това, да споделят всичко свое с ближните си, понеже любовта към Бога и ближния носи пълна радост за всички. Така че, за да влезе душата на човка между ангелите, той трябва да е разтворил вътрешната си страна към Бога, чрез любовта си към Него и чрез служене на доброто тук на земята. И наистина, ако небето не е вътре в човека, той не може да възприеме нищо от небето, което е вън от него.
към текста >>

10. Сфера на Нептун – Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Да отречеш, обаче, света като нещо отделно от човека и специално от християнството, това е явно недоразумение.
Ала както светлината прогонва мрака, така и познанието за самия себе, за човека в пълнота, разсейва всяка представа за зло, за страдание. В светлината на едно истинско духовно разбиране злото изчезва, или по-право - то престава да бъде страшно. Защото всичко това придобива своята истинска стойност на нещо преходно. В това отношение светът, широкият свят представя мястото, където стават всички тези процеси на пречупване на духовното, където духът се проявява и преработва твърдата, грубата материя в благородна почва. Най-лесното нещо е да отречеш нещата. Да отречеш, обаче, света като нещо отделно от човека и специално от християнството, това е явно недоразумение. Че днешният свят е едно велико дело на самото християнство! Злото не е изчезнало от земята, страданията не са престанали, ала днес човек е по-пригоден да разбере великата Христова мисъл, отколкото в миналото. Металът се пречиства, когато мине през огън. Светът трябва да мине през огън. Тогава ще бъде друг.
към текста >>

11. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ГРУПА ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Все пак ще засегнем бегло и другите, доколкото това е нужно, за да се избегне някое недоразумение.
Планети в аспект (Продължение) 2. Естество на аспектната връзка. Вторият елемент при определяне качеството на един аспект е самата форма на аспекта. Както се знае, хармоничните аспектни форми – тригон и секстил – при равни други условия, упражняват благотворно влияние, дисхармоничните – опозиция и квадратура – неблаготворно, съвпадът и паралелът действат различно в зависимост от естеството на планетите, които ги образуват (виж главата за аспектите в „Астрологични елементи"). Тук няма да разглеждаме качествата, които аспектите придобиват по силата на положението на планетите в останалите два астрологични фактори – знаци и домове, тъй като, както се каза, за сега имаме работа с прости комбинации от два елемента. Все пак ще засегнем бегло и другите, доколкото това е нужно, за да се избегне някое недоразумение. Така, доста разпространено е схващането, че при хармоничните аспекти планетите проявяват добрите си качества, а при дисхармоничните аспекти – своите слабости. За да си изясним въпроса, нека вземем преди всичко влиянието на дадена планета без оглед на някой определен аспект. Каза се, че не само аспектната форма, а всеки фактор допринася по нещо за качеството на планетното влияние. Елементарната аритметика ни води към заключението, че ако четирите негови компоненти са положителни, ще получим много добър ефект; ако имаме три положителни срещу една отрицателна – въздействието ще бъде все още добро; при два положителни срещу два отрицателни фактори противоположните влияния биха се неутрализирали; обратно, имаме ли една положителна срещу три отрицателни компоненти, влиянието става лошо, за да стане крайно дисхармонично, когато всички елементи са. отрицателни. В действителност сметката не е толкова проста – нюансите са далеч по-многобройни от споменатите пет главни степени, но за сега те са достатъчни.
към текста >>

12. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА . ЛЪВ-СТРЕЛЕЦ Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Любовта изключва всяка сръдня, всяко подозрение, всяко недоразумение; всички отрицателни качества тя ги изключва.
". Най-първо човек трябва да се научи да оценява това, което има и да се освободи от всички заблуждения. От звездите, от слънцето, от плодовете иде Божията любов! —Кои са законите на любовта ? —Тя прониква всичко и няма сила, която може да й се противопостави. Тя носи всички блага. Любовта изключва всяка сръдня, всяко подозрение, всяко недоразумение; всички отрицателни качества тя ги изключва. Ти никога не можеше да си навъсиш лицето на оня, когото обичаш. Когато обичаш някого, и той те обича. Да обичаш някого, това значи да даваш и да вземаш. Става обмена между вас. Не можеш да познаеш една душа, ако не я обичаш.
към текста >>

13. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІІ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Да изясним едно голямо недоразумение, разширено до размерите на истинска приумица, която хората трудно разпознават, защото тя се е вмъкнала в живота контрабандно, нахлула е между истините като пътник, който пътува под чуждо име.
В живота си ние често сме чували въздишка, през която се долавят думите: .Отнеха ми едно скъпо същество! " Да се спрем при думите: "Отнеха ми го! ” и да се помъчим да разясним явното им безсмислие. Всъщност, казано направо, никой никого не може да отнеме. Най-често хората сами си отиват от нас, или пък ние ги прогонваме с хладината и еднообразието на собствения си живот. Да изясним едно голямо недоразумение, разширено до размерите на истинска приумица, която хората трудно разпознават, защото тя се е вмъкнала в живота контрабандно, нахлула е между истините като пътник, който пътува под чуждо име. Това недоразумение лежи в схващането, че някой може да отнеме, да открадне без вътрешна причина някого, от притегателната власт на един чужд живот. Един пример: Двама човеци са приятели. Те се търсят, защото имат настойчива нужда един от друг. тук не става дума за нужда от материално естество, както се търсят, запример, двама комисионери, или както кредиторът търси своя длъжник. Въпросът се свежда към това, че всеки от тия приятели си мисли, че нахранва другия с преизобилието на своя дух.
към текста >>

Това недоразумение лежи в схващането, че някой може да отнеме, да открадне без вътрешна причина някого, от притегателната власт на един чужд живот.
" Да се спрем при думите: "Отнеха ми го! ” и да се помъчим да разясним явното им безсмислие. Всъщност, казано направо, никой никого не може да отнеме. Най-често хората сами си отиват от нас, или пък ние ги прогонваме с хладината и еднообразието на собствения си живот. Да изясним едно голямо недоразумение, разширено до размерите на истинска приумица, която хората трудно разпознават, защото тя се е вмъкнала в живота контрабандно, нахлула е между истините като пътник, който пътува под чуждо име. Това недоразумение лежи в схващането, че някой може да отнеме, да открадне без вътрешна причина някого, от притегателната власт на един чужд живот. Един пример: Двама човеци са приятели. Те се търсят, защото имат настойчива нужда един от друг. тук не става дума за нужда от материално естество, както се търсят, запример, двама комисионери, или както кредиторът търси своя длъжник. Въпросът се свежда към това, че всеки от тия приятели си мисли, че нахранва другия с преизобилието на своя дух. Всеки живее с увереността, че дава на другия неща твърде ценни, без които би пропаднал или просто би изсъхнал този живот, както изсъхва цветец без животворната влага на водата или пролетния дъжд.
към текста >>

14. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всичката уплетеност в живота произтича от едно вътрешно недоразумение.
И тогаз трябва да има почитание и уважение между хората, за да изчезнат всички противоречия. За изглаждане на противоречията съществува следният закон: ако мъжът и женят са се скарали, да се опитат най-първо да се примирят помежду си. Ако не могат да се помирят, да повикат трима души отвънка; ако и чрез тези трима души не могат да се ; помирят, да повикат още дванадесет души; щом пак не могат да се примирят, да отнесат делото до Бога, и Той и двамата ще ги повика от земята. Законът навсякъде е верен - между деца и родители, между приятели и пр. И всеки един трябва да се постарае да се разбере с всекиго, с когото е бил в противоречие. Всичката уплетеност в живота произтича от едно вътрешно недоразумение. Когато на всеки се даде това, което му трябва, той е доволен. И всички хора, които са недоволни, им липсва нещо. И трябва да им се даде това, което им липсва. На някои им липсва дух - знание; на други любов - чувства. Подтик трябва да се даде на човешкия ум, на човешкото сърце и една помощ на човешката воля и да се съединят в едно всички воли и да дойдат да служат на един висок идеал.
към текста >>

15. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 124 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* * * Не е ли това един обичай, една традиция, заедно с редица други (каквито са някой извратени обичаи, които ние по едно печално недоразумение свързваме с оная възвишена идея, която е вложена в празнуването на Рождество, Великден и Гергьовден, и което образува тяхната възвишена ядка), обичаи, — останали още от времето на суровото варварство?
Търговецът събра пълен джоб банкноти. Сега се връщат големите овце, майките се връщат в пустото село. И блеят, и блеят и плачат те по малките си изгубени деца-агнета. Особено една, тя току блейне, извие гласа си, и дълго трепти в тоя развълнуван глас страданието на целият й род и ридае проклятието на живота чрез смъртта на своите малки беззащитни деца пред безжалостната ръка и вкамененото сърце на човека“. Оплаква тя майката-овца двойната смърт: физическата смърт на своите деца и духовната смърт, духовното обезличаване на своя господар — човека. * * * Не е ли това един обичай, една традиция, заедно с редица други (каквито са някой извратени обичаи, които ние по едно печално недоразумение свързваме с оная възвишена идея, която е вложена в празнуването на Рождество, Великден и Гергьовден, и което образува тяхната възвишена ядка), обичаи, — останали още от времето на суровото варварство? И това се повтаря и повтаря с десетки не, а със стотици години и то във всички „християнски“ страни. Тъй сме ги наследили от прадеди, така ги предаваме и на потомството. И защо става всичко това? — „Защото са християнски обичаи“, ще каже някой. Нима това е християнството: да се пазят традициите?
към текста >>

16. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава на едно недоразумение не би се дало такова грубо отживяло много отдавна времето си разрешение.
Но ако в него не е пробудено още висшето съзнание, ако в неговия живот още доминират грубите животински инстинкти, чиито алчност и свирепост не се спират пред нищо и поради сметките и съображенията на грубия материалистичен ум, който изключва изпредвид благото не другите, създава хаос и борби — сее бури, но после, както става винаги, без изключение, жъне тръни. Но вън от тоя груб инстинктивен ум, съществува друго съзнание, друга област, стояща по-високо от първата и в която като влезем не можем да действаме другояче, освен според нейните закони. Ние можем да направим сравнение с едно низше и с едно висше съзнание. При низше съзнание, при проява на ограниченост и егоизъм, се явява като резултат конфликта, грубото стълкновение, каквото сега имаме между Италия и Абисиния. А при един висш потик и стремеж, при едно пробудено съзнание, ние никога не бихме се изправили пред конфликт, пред подобен труден проблем. Тогава на едно недоразумение не би се дало такова грубо отживяло много отдавна времето си разрешение. Италия и Абисиния, също и държавите от цял свят, са изправени пред голямо изпитание. Пред всички днес стои една задача, на която трябва да се даде вече решителен и окончателен отговор, в именно задачата на войните и недоразуменията - резултат на човешкия егоизъм и невежество. На хората и на цялото човечество са дадени ефикасни методи от великите Учители на Живота, с които те могат да подтикнат живота и културата към напредък и разцъфтяване. Но ще зависи кого ще последват. Дали висшия ум, високо пробуденото съзнание, или низшия такъв — животното в човека, което е готово, като свирепо същество, винаги да ръмжи и хапе.
към текста >>

17. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава хората ще кажат: „Сбогом, сиромашио, сбогом беднотийо, сбогом болести, сбогом недоразумение.
на които съзнанието не е пробудено. Пробуждането на съзнанието е едно високо състояние. И онези, които подържат този възглед, те знаят, че когато туй музикално чувство се пробуди, ние ще се простим вече с настоящия порядък на нещата. И туй ще бъде начало на Царството Божие на земята. Разбирателство ще има тогава между хората. Тогава хората ще кажат: „Сбогом, сиромашио, сбогом беднотийо, сбогом болести, сбогом недоразумение. Музиката тогава ще бъде основа на живота. Че всички, които имат пробудено това чувство, ще имат и чувството на братство и единение и всеки ще се радва на успеха и напредъка на другите. Онзи. у когото е развито това музикално чувство, той слуша и чува неща, които обикновените хора не схващат. Той е като влюбения. който вижда и чува неща, които другите не схващат.
към текста >>

18. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 190 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Явно е, че тука има някакво противоречие, има някакво недоразумение, но това противоречие и недоразумение не е в Бога, а е в хората, в техния ограничен ум, и в техните лъжливи, неотговарящи на истината схващания за живота.
Иначе Бог би отрекъл Себе си. Иначе Той не би бил справедлив, не би бил мъдър и вселюбещ, не би бил Бог. Но Бог не може да бъде несправедлив! Той не може тъй глупаво и пристрастно да нареди света, че едни да вършат престъпления, а други да ги из-плащат, едни да бъдат одарени с всичките му щедрости, а други да бъдат онеправдани. Бог не може да създава престъпници и грешници, хора, белязани от рождението си с печата на позора, на които склонността към престъплението е в плътта и кръвта им, и после да им иска сметка наравно с тия, които са създадени от Него като гении и светии. Явно е, че тука има някакво противоречие, има някакво недоразумение, но това противоречие и недоразумение не е в Бога, а е в хората, в техния ограничен ум, и в техните лъжливи, неотговарящи на истината схващания за живота. Живота не е хаос, какъвто изглежда в закостенелите схващания на официалните представители на религиите. Бог не е несправедлив, жесток и отмъстителен Съдия, какъвто съзнателно или несъзнателно, въпреки волята си, ни го рисувате. Не! Бог е наистина всемъдър, вселюбящ и абсолютно справедлив наш Баща. Живота е наистина Божествена хармония,пълна с величие, красота и смисъл. И човек не е играчка на случайността, онеправдан и безсилен роб на нещо вън от него.
към текста >>

19. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя в недоразумение вдигна рамене, но каза примирително.
— Странно! А необходимо ли е това? — Да, за ваше и негово добро. Да. Запомнете това, имайте малко търпение и ще разберете . . . Тя в недоразумение вдигна рамене, но каза примирително. — Ще го направя. Аз и миналата година бяx при вас веднъж и както ми казахте тогава — на 6-я ден получих писмото, което очаквах — и сега ще ви послушам I Не мръднах от стола, когато си тръгна. Нито можех нещо повече да й говоря. Само мисълта. че в Бога всичко е справедливо и си има мястото, ме въздържаше да не питам безумно небето: — Защо ?
към текста >>

20. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Явяването на един конфликт, недоразумение, стълкновение не е без причина.
* И навежда се полека клас към клас и му шепти. Ах, как братски те живеят, и как чудно се люлеят и живота им цъфти! * Тъй да бъде и с човека, в моята душа се лей. Брат към брата да се свежда за любов и за надежда и сърцето им да пей! Д. Антонова СЕМЕ И ЖЪТВА От какво произтичат конфликтите, недоразуменията и от там жестоките стълкновения между людете и народите? Явяването на един конфликт, недоразумение, стълкновение не е без причина. Той има дълбоки корени. Конфликта, който се явява днес в света, показва че в миналото тъй е бил посят като малко семенце — причината, а днес израства като голямо дърво - последствието. Конфликтите, било между людете, било между народите, показват, че е нарушен естественият ред на нещата; че един е заграбил много и не дава на другия, който е останал при лоши условия, да живее в недоимък. Или иска да присвои всичко само за себе си. Или пък единия използва труда на другия.
към текста >>

21. -

Действително философията на Бергсон показваше, че тези обезкуражаващи твърдения на философията и науката не трябва да се считат за окончателни, че те почиват върху недоразумение.
Човешкият дух не ще се примири никога с мисълта, че същността на действителността, тази действителност, от която той е част, че същността на живота - този живот, който той чувства и в себе си, ще остане завинаги и изцяло тайна за него. Нито пък може той да бъде задоволен от учения, които изискват от него да се откаже от най-вътрешното си убеждение, от вярата в свободата на личността. Тези утвърждавания бяха почувствани като силно угнетяващи духа. Жажда за едно учение, което да държи сметка за данните на самосъзнанието, което да цени по-добре богатствата на духовния животи, което да ни дава основателна надежда да разкрием същността на нашата и окръжаващата ни действителности, бе скоро почувствана. И не е чудно, че когато това учение се появи, че то намери възторжен прием. Действително философията на Бергсон показваше, че тези обезкуражаващи твърдения на философията и науката не трябва да се считат за окончателни, че те почиват върху недоразумение. Да, вярно е, казва Бергсон, че разумът, интелектът, е неспособен да ни осветли върху тайните на живота и на съзнанието, върху вътрешната природа на това, което съществува. Но това не е негова работа. Разумът се е проявил и развил, за да услужва на нашето действие, върху нещата, за да ни помага да откриваме и създаваме инструменти, да построяваме машини да завладяваме света. Разумът е способност за познаване, обърнато навън. Свикнал да ни поставя в сношение с инертната материя, добил при боравенето с нея известни навици, той става роб на последните.
към текста >>

22. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но това е недоразумение и то се корени в кривото разбиране на понятието „усещане“.
То е носител на скръбта и радостта, на влеченията, похотите, желанията, страстите и пр. Всички тези понятия нека обединим в едно общо понятие „усещане“ (в по-широк смисъл на думата). Тогаз ще кажем, че съществата, които имат само физическо и етерно тела, не могат да усещат. Растението не може да усеща. От факта, че някой растения отговарят на известни дразнения чрез движения или по друг начин, някой учени вадят невярното заключение, че растенията са способни до известна степен да усещат. Но това е недоразумение и то се корени в кривото разбиране на понятието „усещане“. Работата не е в туй, дали един организъм отговаря на външното дразнение, а в туй, дали това дразнене се придружава от вътрешно преживяване на удоволствие или страдание, на влечение, желание и пр. Ако беше иначе, трябва да допуснем, че и синята лакмусова книга „усеща“ известни вещества, понеже почервенява от тяхното допиране4). Висшата окултна школа на д-р Щайнер, с изглед на околността Тяло на усещанията (астрално тяло) имат само човекът и животинското царство. (В тесен смисъл на думата психологията под „усещане“ разбира най-простият познавателен психичен процес, породен в съзнанието от дразненето на сетивата. Тук е употребена думата „усещане“ в по-широк смисъл, по нямане друг подходящ термин).
към текста >>

23. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това е плод на недоразумение, на неразбиране същността и задачите на окултизма.
Духовното, което се намира зад растението, невидимата част от растението, която е достъпна за окото на ясновидеца, необходимо е да се изучи, ако искаме да имаме пълно и точно понятие за самото растение. Същото се отнася и за животното, човека и пр. Изучването на духовната страна на света е много важно, казва окултизмът, понеже в същност коренът на всичко съществуваще се крие в духовния мир, който прониква видимия. Окултизмът и физическото изследване „Нема ли опасност, казват некои, с приемането на религиозния и изобщо на духовния мироглед да се спре напредъка, понеже тогава даваме свръхестествено обяснение на тези явления, на които можем да намерим най-обикновено физико-химическо, механическо обяснение. Религиозният мироглед, ако ни дава едно готово вече обяснение на вулканите, земетресенията и пр., ние няма да се стремим да търсим механическото им обяснение чрез действието на познатите ни физикохимически сили“. Това е плод на недоразумение, на неразбиране същността и задачите на окултизма. Изучването на духовните сили и закони съвсем не изключва изследването на физико-химичните сили и закони. Изследването на духовните сили и закони не пречи напр. за изследването на физическите причини на вулканите, земетресенията и пр. Физическите изследвания са нужни. Никой не може да отрече значението на естествените науки за нашия мироглед и грамадната практическа полза от придобивките на химията, физиката, астрономията, ботаниката, зоологията, минералогията, геологията и пр.
към текста >>

Когато некои правят възражения против окултизма, винаги се е указвало при подробно разглеждане, че тези възражения са плод на недоразумение, на неразбиране самия окултизъм.
Всеки истински окултист много добре познава естествените науки. Нему много добре са известни и аргументите на материализма. Мнозина окултисти са били по-рано материалисти, но са го надраснали. Напр. Д-р Анкос (Папюс) като студент по медицината бил материалист и после по един строго научен път го е надраснал и е дошъл до окултизма. Пътя, по който е дошъл до окултизма, той излага подробно в съчинението си: Първоначални сведения по окултизма. Когато некои правят възражения против окултизма, винаги се е указвало при подробно разглеждане, че тези възражения са плод на недоразумение, на неразбиране самия окултизъм. Всички възможни възражения против окултизма от гледището на материализма, колкото и сериозни да изглеждат на пръв поглед, веднага се пръскат като сапунени мехури при по- близко запознаване с окултизма. Аргументите, които се привеждат против окултизма, може да ги изложи един окултист поне толкова добре и изчерпателно, колкото един материалист. В 1884 година Д-р Ходжсон бил изпратен да анкетира известни окултни явления в Индия. След анкетата той се завърнал в Лондон и написал един отрицателен доклад, в който опровергал всичко и доказал невъзможността на окултните явления. Той казал, че не е възможно да се допуснат други сили освен материалните.
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Поради недоразумението, породено от названието „дидактично художество“ (по-уместно е да го наричаме „свободно възпитание“), противниците мислеха, че, според това течение, учителят трябва да бъде активен, а ученикът — пасивен.
Вярно е, че има нещо общо между тях, но Violino primo отива по-далеч. Названието „дидактично художество“, с което се кръсти течението на Violino primo и на хората около „Училищна практика“, породи известни недоразумения. Това течение не се състои само в „дидактично художество“, но р нещо повече, което не се загатва от названието. Когато групата около „Училищна практика“ почна да защищава „дидактичното художество“ и когато излезе „В зората на освобождението“, от всякъде почнаха да се сипят нападки. Обаче, за всички безпристрастни хора беше очевидно, че нападателите на течението немаха ясна представа за него. Поради недоразумението, породено от названието „дидактично художество“ (по-уместно е да го наричаме „свободно възпитание“), противниците мислеха, че, според това течение, учителят трябва да бъде активен, а ученикът — пасивен. Те обвиняваха дидактиците художници, че считали дидактико-художественият разказ като единствено,универсално средство при обучението. А в същност това никога не е било твърдяно. „Дидактичното художество“ на Violino primo и другарите му не значи да се обърне училищната работа в лека, празна, несериозна забава, но значи да станат естествени, другарски отношенията между учител и ученици, вместо да царува казармена дисциплина. Обучението да бъде доброволно, непринудено, свободно и творческо, а не тираническо. А за да бъде доброволно, то трябва да бъде приятно, казва Violino primo, трябва да се внесе радост и удоволствие в училищната работа.
към текста >>

За да изключим предварително всяко недоразумение, ще забележим, че ние говорим тук само за физическото понятие за времето, като измерима величина, а не за философското понятие за времето a priori.
Точното разбиране на този принцип (RP) изисква много по-големи познания по физика и математика, отколкото могат да се искат тука. На късо казано: Айнщайн събаря досегашното физическо понятие за времето. На мястото на „абсолютното“ време той поставя „релативното“ време. Какво значи това? Къде лежат мъчнотиите за разбирането на въпроса? За да изключим предварително всяко недоразумение, ще забележим, че ние говорим тук само за физическото понятие за времето, като измерима величина, а не за философското понятие за времето a priori. Да се върнем около 400 години назад, във времето на Коперника. И тогава човечеството се намираше пред едно ново понятие за времето, без да го разбира. Що беше земята? Една грамадна площ, разширена в страни до безкрайност. „Горе“ небето, „долу“ (като се посочва с пръст към земята) адът.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

“ Недоразумение!
Това е една от причините за лошите прояви в днешното училище, казва Едвин Бйоме. Някой, който чуе, че сме против наказанията, би могъл да ни възрази: „ами как тогава да постжпваме ? Да повикаме ли провинения ученик и да му кажем: Обичам те! прощавам ти! С това дали ще му повлияете, дали ще го трогнете, дали по този начин ще събудите висшето у него? “ Недоразумение! Не по този начин трябва да се действува, а трябва да се измени духа в целото училище. Само ако така направим, а духът на училището остане сжщия, няма никаква полза. Треба да царува любовна атмосфера. Тъй както слънчевите лжчи убиват всички микроби, така и лжчите от слънцето на любовта раз- виват висшето, и всичко низше се превръща във висше чрез духовна алхимия. Нема никаква полза от това, да оти- деш при един ученик и да му ка- жеш: „аз те обичам, прощавам ти, стани и ти добър!
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

е останал невредим по отношение на своята душа, която само поради едно недоразумение, е въставала срещу поривите на друга подобна душа, стремяща се към своя източник за успокоение.
Идеализъм, деспотизъм и заблуждение — три елемента, от чието съчетание се роди безверието и възмущението на Белински и съвременната нему интелигенция против мистицизма на Гогол, отстоящ на неизмеримо почтено разстояние от ония вярващи „ханжи“, с които неговата вяра в Бога няма нищо общо. Но за безверниците не съществува подобно различие. Те даже не подозират, че техния идеализъм е в най-близко родство с истинската вяра в Бога. В тази атмосфера, препълнена с отровен въздух, е расъл и се възпитавал Белински. И благодарение на силния му дух, той. е останал невредим по отношение на своята душа, която само поради едно недоразумение, е въставала срещу поривите на друга подобна душа, стремяща се към своя източник за успокоение. Пробуждането на човешката душа е момент на победа, когато духът тържествува над плътта, когато всичката земна суета пада като-дрипа и възсиява божествената любов, която указва пътят на истината и на живота, — това е зората на истински свободния човек. Мистицизмът на Гогол — това е пробуждането на .неговата душа. (Следва) _____________________________ 1) Висарион Белински. 2) Като разглежда тая формула, Енгелс твърде уместно се догажда относително лесната възможност да бъде изопачена. В книгата си „Лудвиг Феербах“ той казва: „Очевидно, тя е била (формулата — Б.
към текста >>

НАГОРЕ

0.38146305084229