Търсене в текстове за 'Небето'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 273 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Астрономите казват за небето, че и там съществувал такъв мир на една дивна хармония, дето силите така се съпоставят между планетите, слънцата и съзвездията, че човек се замайва от оная разумност, която движи тия мирове в една вечна хармония на сили и движения.
Това са все диференцирани вече органи според службата, която има да изпълняват в живота на растенията. У човека, разбира се, тая диференциация е застъпена до висша степен. Всичко е предвидено, като се вземе от космите на главата до хотмоните на ендокринните жлези. Всичко си е на място в достатъчно количество, за да даде условия на индивида да живее. При това, наравно със строгата планомерност в разпределение на труда, съществува и строга причинна връзка между функциите на отделните органи и пълна хармония в отправленията на целокупния живот. Астрономите казват за небето, че и там съществувал такъв мир на една дивна хармония, дето силите така се съпоставят между планетите, слънцата и съзвездията, че човек се замайва от оная разумност, която движи тия мирове в една вечна хармония на сили и движения. Казват още астрономите, че и там ставали катастрофи, но прибавят те, че тия катастрофи стават за да се запази тая мирова хармония. То е както изхабения организъм – умира, за да се роди в една по-съвършена форма. Смъртта на небесните тела ние наричаме катастрофи. Всъщност, то е продължение на мировото движение, което се изразява в смяната на формата. Законите на това вечно движение, изградени в едно стремление към усъвършенствуване, определят мировата разумност, легнала в основата на всяко движение.
към текста >>

2. ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тя не се задоволява само с проучване на небесната механика, с анатомията на небето.
Тези полета непрекъснато се менят, в зависимост от положението на планетите в пространството (във физическия смисъл на думата пространство, не е геометричен), в зависимост от техните съотношения и създават онова огромно море от планетни течения, в което се развива живота на системата. Това сложно силово поле се мени всеки миг и астрологията изучава тъкмо тия постоянни променливи трептежни състояния на нашето пространство. Положението на планетите относно земята като център (координатната система не важи), техните взаимни конфигурации са ония астрономични фактори, които обуславят енергетичното състояние на пространството, което обкръжава земята. Това, което обикновено се нарича земен магнетизъм, всъщност една още твърде малко позната съвкупност от енергии, подлежи на непрекъснати промени, които се отразяват върху целокупния живот на земята и на съществата, що я обитават. Но астрологията не спира до тук. Тя не се задоволява само с проучване на небесната механика, с анатомията на небето. Тя изучава вътрешната динамика на небето, физиологията му и ония духовни влияния, които светилата упражняват. Тя учи, че зад тези светила и техните хармонични движения, стоят разумни същества, които регулират и канализират планетите течения, обладаващи няколко степени на проява: не само физична (степен). И наистина кой от нас, като види един навит часовник, чиито стрелки с такава планомерна точност ни показват времето, не знае, че нечия разумна ръка го е навила? Слънцето, луната и планетите – това са големите показалци на времената, в астрологичния смисъл на думата. Ето защо всички мъдреци твърдят, че има време за всяко нещо, сир., че всяко нещо трябва да се извърши при онези естествени, благоприятни за него условия.
към текста >>

Тя изучава вътрешната динамика на небето, физиологията му и ония духовни влияния, които светилата упражняват.
Това сложно силово поле се мени всеки миг и астрологията изучава тъкмо тия постоянни променливи трептежни състояния на нашето пространство. Положението на планетите относно земята като център (координатната система не важи), техните взаимни конфигурации са ония астрономични фактори, които обуславят енергетичното състояние на пространството, което обкръжава земята. Това, което обикновено се нарича земен магнетизъм, всъщност една още твърде малко позната съвкупност от енергии, подлежи на непрекъснати промени, които се отразяват върху целокупния живот на земята и на съществата, що я обитават. Но астрологията не спира до тук. Тя не се задоволява само с проучване на небесната механика, с анатомията на небето. Тя изучава вътрешната динамика на небето, физиологията му и ония духовни влияния, които светилата упражняват. Тя учи, че зад тези светила и техните хармонични движения, стоят разумни същества, които регулират и канализират планетите течения, обладаващи няколко степени на проява: не само физична (степен). И наистина кой от нас, като види един навит часовник, чиито стрелки с такава планомерна точност ни показват времето, не знае, че нечия разумна ръка го е навила? Слънцето, луната и планетите – това са големите показалци на времената, в астрологичния смисъл на думата. Ето защо всички мъдреци твърдят, че има време за всяко нещо, сир., че всяко нещо трябва да се извърши при онези естествени, благоприятни за него условия. Така астрологията наистина се явява ключ на всички окултни науки.
към текста >>

Ясно е за всеки едного, който е изследвал голям брой хороскопи („небето" на един човек в мига и мястото на раждането), че съществуват закони на съответствие между планетните съчетания и характера и бита на изучавания индивид." „Като експериментални доказателства ние предлагаме следните: 1-во.
" той казва: „Астрологията почива на изчисления и факти. Изучаването й е наистина сложно, подпомогнато от онази своего рода астрологична интуиция, ала основата й е математична и осезаема. " „Астрологията може лесно да разбули всичката си убедителност за математика, отдаден на психологични издирвания. " „Всеки от нас притежава свой хороскоп, сир., математични данни, които разкриват в известни граници неговите способности и неговата съдба. " „Тия данни са съчетанията на планетите, тяхното положение по еклиптиката в мига и мястото на раждането. Ясно е за всеки едного, който е изследвал голям брой хороскопи („небето" на един човек в мига и мястото на раждането), че съществуват закони на съответствие между планетните съчетания и характера и бита на изучавания индивид." „Като експериментални доказателства ние предлагаме следните: 1-во. Намиране часа на раждането като се познава дадена личност, сир., някои рязко изпъкващи качества на характера и деня на раждането. 2-ро. Астралната наследственост, сир., подобие в съчетанията на астрологичните фактори у лица, между които има тесни роднински връзки, съчетания, които в обикновените случаи, в хороскопи на лица без кръвни връзки, не се срещат в същия размер. (Този въпрос Paul Flambart е разработил най-богато. От тия изследвания с научна очевидност произтича онова, което Астрологията твърди: че човек не се ражда кога да е, произволно). 3-то. Статистики на хора, чийто характер носи известни ясно определени, отличителни черти. 4-то.
към текста >>

3. Списанието PDF Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

След него в стройни, величествени шествия звездите прекосяват небето и когато сетните съзвездия се спускат на запад към своя залез, тогава далече на изтока пак се разкрехва зората – вестителка на великото светило.
ВЕЛИКИЯТ СМИСЪЛ Непрестанно движение е животът. Всяка сутрин слънцето изгрява на изток, минава по своя начертан път и вечер догарят на запад сетните зари на изминалия вече ден. След него в стройни, величествени шествия звездите прекосяват небето и когато сетните съзвездия се спускат на запад към своя залез, тогава далече на изтока пак се разкрехва зората – вестителка на великото светило. Вечно движение!... Навред по вселената, по земята, до най-мъничката твар, владее оня устрем, който се поражда от живота и всеки в даден момент догонва онова, което денят му носи онова, което му вещае смисъл, радост. По тия изопнати линии на устрема, що личат като печат върху лицата на всички, тоя набег към незнайно никакво блаженство, са единствените, по които се отличават днес живите от мъртвите. Човекът се ражда, живее, гледа заобикалящата го действителност, формира свои мирогледи, прилага свои принципи, изживява възторга и разочарованията на своето време и после изчезва – забиват дървен кръст над оная купчина земя, под която заравят тялото му. Умира – казват хората.
към текста >>

След него в стройни величествени шествия звездите прекосяват небето и когато сетните от тях се спускат на запад към своя залез, тогава далече на изтока пак се разкрехва зората – вестителка на нов ден.
Кога погледнеш ръката си, горчива болка ще извика сълзи на твоите очи, защото с нея си притискал роб, а ония, на които си служил, зловещо ще се кискат в мрачните ъгли. Ще дойде такъв ден. Смисли за себе си и твоя ближен и няма да имаш вече по-велика цел, защото ще откриеш Него... Отминават дните. Непрестанно движение е живота. Всяка сутрин слънцето изгрява на изток, минава по своя начертан път и вечер догарят на запад сетните зари на изминалия вече ден. След него в стройни величествени шествия звездите прекосяват небето и когато сетните от тях се спускат на запад към своя залез, тогава далече на изтока пак се разкрехва зората – вестителка на нов ден. Вечен ход. – Знамение, че Той е вечно жив.
към текста >>

4. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Също тъй се издига част от човешкия дух нагоре към небето, обаче тоя стремящ се дух постига своята цел тогава чак, когато опреснен, отново се завърне и се влее в обвиващия земята дух.
ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА" Рабиндранат Тагор Една част от водата на нашата земя се изпарява и се издига високо над нас в пространството. От движенията в тия чисти висоти, тая вода отново пада към водата на земята, за да я направи прясна и здрава. Също тъй се издига част от човешкия дух нагоре към небето, обаче тоя стремящ се дух постига своята цел тогава чак, когато опреснен, отново се завърне и се влее в обвиващия земята дух. Това е проветряването или духовния живот, това е религията – кръговрата на човешките идеали между небето и земята. Чули сме да говорят, че понякога вали дъжд пропит с кал, дори кървав дъжд. Това се случва тогава, когато атмосферата на земята е пропита с нечистота и прах. Но това не е дъждът, напевът на небето, свежият очистващ дъжд, но прахът и греховете на земята, които отново падат върху нея. По този начин е опетнен духовният живот – религията от колективният егоизъм на народите.
към текста >>

Това е проветряването или духовния живот, това е религията – кръговрата на човешките идеали между небето и земята.
ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА" Рабиндранат Тагор Една част от водата на нашата земя се изпарява и се издига високо над нас в пространството. От движенията в тия чисти висоти, тая вода отново пада към водата на земята, за да я направи прясна и здрава. Също тъй се издига част от човешкия дух нагоре към небето, обаче тоя стремящ се дух постига своята цел тогава чак, когато опреснен, отново се завърне и се влее в обвиващия земята дух. Това е проветряването или духовния живот, това е религията – кръговрата на човешките идеали между небето и земята. Чули сме да говорят, че понякога вали дъжд пропит с кал, дори кървав дъжд. Това се случва тогава, когато атмосферата на земята е пропита с нечистота и прах. Но това не е дъждът, напевът на небето, свежият очистващ дъжд, но прахът и греховете на земята, които отново падат върху нея. По този начин е опетнен духовният живот – религията от колективният егоизъм на народите. Върху греховният прах на земята вали кален дъжд.
към текста >>

Но това не е дъждът, напевът на небето, свежият очистващ дъжд, но прахът и греховете на земята, които отново падат върху нея.
От движенията в тия чисти висоти, тая вода отново пада към водата на земята, за да я направи прясна и здрава. Също тъй се издига част от човешкия дух нагоре към небето, обаче тоя стремящ се дух постига своята цел тогава чак, когато опреснен, отново се завърне и се влее в обвиващия земята дух. Това е проветряването или духовния живот, това е религията – кръговрата на човешките идеали между небето и земята. Чули сме да говорят, че понякога вали дъжд пропит с кал, дори кървав дъжд. Това се случва тогава, когато атмосферата на земята е пропита с нечистота и прах. Но това не е дъждът, напевът на небето, свежият очистващ дъжд, но прахът и греховете на земята, които отново падат върху нея. По този начин е опетнен духовният живот – религията от колективният егоизъм на народите. Върху греховният прах на земята вали кален дъжд. Ние отколе чакаме чистият оня дъждец, който може да измива! Чакаме, но все не идва той. Вместо него, тиня ни зацапва и погледът ни среща кървави петна.
към текста >>

5. Идващият ден - Г.Т. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Гъстият чад (дим) на толкова средновековни клади, на които са изгаряли борците за дух и истина, се стели още по небето на човешкото съзнание и в ушите на човека още звучат мрачните заклинания на онези, които облъчени в черни раси са водели с кръст в ръка пустоверните тълпи.
Виждат как хората прокуждат живия дух на всяко учение, на всяка религия в някакво измислено от тях, човешко „небе", заточват неговите вещатели в това небе, а тук наземи им правят мъртви истукани и им въздигат мъртъв култ. И днес земята е пълна със сухи кости – останки от мъртви богове, култове, обреди. И човек не може да даде волен замах на своята ръка, да не би да събори някой кумир, пред който само поклонници правят метани. Защото ще го назоват богохулец и еретик – а може би и по-лошо... Всички живи хора днес знаят това – всички ония, които кърмят в себе си една жива идея, от опит го знаят, макар често да не разбират защо. „Защото" на това малцина го знаят, ала че е така свидетелствува и историята и всички писания, в които човек е вписал своя вътрешен опит. Гъстият чад (дим) на толкова средновековни клади, на които са изгаряли борците за дух и истина, се стели още по небето на човешкото съзнание и в ушите на човека още звучат мрачните заклинания на онези, които облъчени в черни раси са водели с кръст в ръка пустоверните тълпи. Днес и тълпите вече знаят! От години насам в България се проповядва учението на любовта. И не само в България – по цял свят. Но сега са още ранните зори на това учение. И само най-ранобудните са приели първите трепети на зората, макар, че душите на всички хора сънно предусещат, че иде нещо ново в света.
към текста >>

6. КАРТИНКИ ОТ КОМУНАТА НИ - Беллий Здруг Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ Аз възлюбих небето с неговите безчислени, блестящи звезди в нощите, когато моят взор се повдигна нагоре и за първи път може би, подири там във висините нещо ново, светло, родствено.
ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ Аз възлюбих небето с неговите безчислени, блестящи звезди в нощите, когато моят взор се повдигна нагоре и за първи път може би, подири там във висините нещо ново, светло, родствено. Тогава, в смълчаните часове на тия нощи, аз видях неговото безмълвно тържество. Тогава разбрах нещо от онова, което трудно се разбира от книгите и преданията. В тия часове аз гледах милионите слънца, пръснати по безконечния шар на вселената и възлюбих още по-силно нашето слънце, което всяка сутрин, със свойта огнена колесница раздира мрачните завеси на нощта. Тогава възлюбих и хората, що се движат по земята, малките ръчички на детето, които се протягат утрин към слънчевия лъчезарен лик, възлюбих всяка тревица и цветче, до които се допира лъч от великото огнено сърце. Звездното небе!
към текста >>

7. ЛЕГЕНДА - Г. Т. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Почиваме, усмихваме се на слънцето, на облачетата, на небето.
На края на браздите почиваме. Лежим и гледаме лазурно небе. Малки бели облачета, в пухкави клъбца се редят по безпределния хоризонт. Великанските устни на близкото море ги е изхвърлило и запратило към нас. Твърде любопитни, те гледат полето и разшетаните там хора, немирни те мушат се един о друг, докато по обяд застанат неподвижни, замечтани в кръг. Почиваме, усмихваме се на слънцето, на облачетата, на небето. Слънцето пече с всичката своя мощ, неговите лъчи се спускат право отвесно, а горе то като да е разтопило небето в бляскав сребърен свод. Изтежко пак слагат се мотиките – туп... туп... туп и звън... музика. По обяд се стелят топли трепетни маси. По-бавно и все по-бавно се чуват ударите и един след друг спират. Обяд... Отиваме в житната нива.
към текста >>

Слънцето пече с всичката своя мощ, неговите лъчи се спускат право отвесно, а горе то като да е разтопило небето в бляскав сребърен свод.
Лежим и гледаме лазурно небе. Малки бели облачета, в пухкави клъбца се редят по безпределния хоризонт. Великанските устни на близкото море ги е изхвърлило и запратило към нас. Твърде любопитни, те гледат полето и разшетаните там хора, немирни те мушат се един о друг, докато по обяд застанат неподвижни, замечтани в кръг. Почиваме, усмихваме се на слънцето, на облачетата, на небето. Слънцето пече с всичката своя мощ, неговите лъчи се спускат право отвесно, а горе то като да е разтопило небето в бляскав сребърен свод. Изтежко пак слагат се мотиките – туп... туп... туп и звън... музика. По обяд се стелят топли трепетни маси. По-бавно и все по-бавно се чуват ударите и един след друг спират. Обяд... Отиваме в житната нива. Навсякъде тишина обгръща полето.
към текста >>

8. КНИГОПИС Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тя се носеше на светли струи от волната чучулига към лазура на небето, музиката се дочуваше в звънтенето на настъпващите пролетни дни, свистеше в шеметният набег на устрема, разливаше се тихо из майчинските уста като песен, която приспива младенец и ридаеше по струните на млад свирец.
Тайнствени знаци и числа говореха за нещо, което хората не можеха да разберат. Всичко стоеше като загадка, като една заключена гатанка в недрата на мълчаливото минало и още малко може би и тия знаци щяха да се изтрият, а животът щеше да стане още по неявен, още по загадъчен. За човека нямаше да остане нищо, което да му спомня в някой неуловимо кратък миг за величието на неговата душа, ако не бе песента, що се засели да живее на земята, заедно с душата му. Тая музика се носеше по повърхността на разбушувалото море. живееше сред горите, където се отекваше сред глухия кънтеж на букаците. Тя се носеше на светли струи от волната чучулига към лазура на небето, музиката се дочуваше в звънтенето на настъпващите пролетни дни, свистеше в шеметният набег на устрема, разливаше се тихо из майчинските уста като песен, която приспива младенец и ридаеше по струните на млад свирец. Кой разбираше тая музика? Кой познаваше нейният език! Само душата на човека, – хилядострунна арфа, знаеше да отеква на нейното чисто върховно слово. Душата самотна съзерцаваше светлата си родина, и шепнеше нещо, но имаше ли хора. които да знаят да се вслушват и разбират своята душа?
към текста >>

9. НАШИТЕ ЗАДАЧИ Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Кой дава право на човеците да присвояват и наричат свое онова, което се ражда от земята, зрее на слънцето и се пои от дъжда на небето?
Народите се делят, уреждат се, организират се, готвят се за борба, други за отбрана, а човекът все повече и повече затъва в черната леплива тиня на егоизма, на алчността и невежеството. Борбата, кървавата братоубийствена борба е станала единственото занимание. Тя е изместила мирния и честен труд, изместила е великия божествен принцип в живота – взаимната помощ. Изживяваме времена на падения! Палачите са хванали наемни убийци да пазят реда на кривото, а робите се настървяват в злоба и чакат ден, да се превърнат на палачи. Кой дава право на човеците да присвояват и наричат свое онова, което се ражда от земята, зрее на слънцето и се пои от дъжда на небето? Кой е оня, който чертае фигури по земята и ги нарича своя собственост, като оставя палачи да ги пазят? Не ще ли се скрие утре той в тая земя и червеите не ще ли обходят неговият кух череп? А вие, които се борите срещу невежия и наричате вашата борба свещена борба за хляб, като влезете в трена на оня, що владее, не ще ли насочите другите срещу вас, щом като във вашето сърце живее червеят на личния свещен егоизъм? Вечна борба. От памтивека подклаждана от злия дух на користта, който се укрива зад пъстрите, „свещени" имена, зад маршовете, зад блясъка, зад крясъците на оратора, зад стиховете и песните на купени певци.
към текста >>

10. ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

От далечините, небето кима утвърдително със своите милиони светливи очи.
Едно велико изкуство трябва да научим, изкуството да живеем в краткия миг като във вечност, за да познаем щастието. Едно велико изкуство, да познаем щастието в пътя, по който го дирим. Да наричаме щастие не приказната страна, към която летим на крилете на нашия устрем, а самия бяг, шеметният вихрен бяг, надутите, опънати платна, забития взор в хоризонта, тайната, която ни зове, великата и тайна неизвестност! О, безумен, красив порив към щастие, колко незнаен е твоят път и колко е широк твоят хоризонт. Има ли го нейде щастието? От далечините, небето кима утвърдително със своите милиони светливи очи.
към текста >>

11. ЗАМИНА СИ ХРИСТО ДЪРЗЕВ Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тъгата оформя своята мелодия в песента, която радостта ни носи от небето.
Повикът за живот, който идва днес при мен от вика или веселите песни на децата, събужда едно ехо в моето сърце и аз намирам, че това е гласът на Вечното, в което духът на детето има своето гнездо. * * * Тая симфония на утринната виделина и на детското щастие не отеква у мене само в чиста радост. В моето сърце се намесва една друга песен, която мята тъжна сянка върху блясъка на радостта. Това е тъгата от несбъднати надежди, от незавършена хармония. Простите тонове на чистата песен се удрят в сложните гънки на живота и там се поражда мъката, която разстила сянка върху моите мисли. Тъгата оформя своята мелодия в песента, която радостта ни носи от небето. Тая тъга ще се превърне само чрез нея в радост, която грапавият, остър кремък се заобля и сгажда само във водите на веселия, усмихнат поток. * * * Животът е вечно бликащия извор на безсмъртието. Окъпете ли вашите души във водите му, вие, които наричате себе си стари, ще почувствувате така младостта, че ще заприличате на цветец, който тая сутрин за първи път е разкрил своята чашка, като светлината, която носи на своя лик тихата усмивка на творението. Това е свободата, това е освобождението от мъгливия воал, който обвива вашия дух и дава вида на вашата старост. Той пречи да видите истината, че вие сте деца на безсмъртието.
към текста >>

12. МИГ ОТ ПРИРОДАТА - К-в Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Когато моята майка ме роди, на възхода на небето опъваше стрелата огнен знак.
В огън пламти сърцето ми, запалено с жарта на вечното сърце - плам неугасим. Огън е слънцето - свещен и животороден пулс на нашата вселена, огън с всичките слънца. Велика стихия, която разпалваше всеки порив, всяка нова мисъл, всеки трепет. Поклон пред твоя блясък, пред твоя чар! В огън се зачнах. Когато моята майка ме роди, на възхода на небето опъваше стрелата огнен знак. В пламтящи зари гледах изгрева и залеза на тоя край, и скоро огън обхвана и самия него. Огнени езици издигаха се до небето чак, занасяйки и воплите на огнените мъки. Огън на изпитание, очистителният огън, сред който стават човеците достойни. Но има огън, който всякога пламти, но нивга не изгаря. Той тихо святка в душата и буди пориви нови.
към текста >>

Огнени езици издигаха се до небето чак, занасяйки и воплите на огнените мъки.
Велика стихия, която разпалваше всеки порив, всяка нова мисъл, всеки трепет. Поклон пред твоя блясък, пред твоя чар! В огън се зачнах. Когато моята майка ме роди, на възхода на небето опъваше стрелата огнен знак. В пламтящи зари гледах изгрева и залеза на тоя край, и скоро огън обхвана и самия него. Огнени езици издигаха се до небето чак, занасяйки и воплите на огнените мъки. Огън на изпитание, очистителният огън, сред който стават човеците достойни. Но има огън, който всякога пламти, но нивга не изгаря. Той тихо святка в душата и буди пориви нови. За него са всички песни, за неугасимия вълшебен пламък, който движи душата от памти века по дългия и труден път, за него що гори по жертвениците на пратените от Вечният. Стихия мощна и неуловима като тайна.
към текста >>

На небето огнени очи ме канят в тихо съзерцание на вечния плам!
Ти даряваш сега устремът на тия, що летят към високата и благородна цел. В корена на всяка добрина, на всяко състрадание, на всяка жертва ти пламтиш. Ти имаш хиляди лица, о вечно жив пламък, и как ли да те назоват устата ни!.. В огън се зачна живота, в него се роди душата на човека. Сред огън се родих и живота ми се чини разпалено море. На небето огнени очи ме канят в тихо съзерцание на вечния плам! Огън-Любов, има ли по-силно по-мощно слово от тебе! Желая, когато някога душата ми свободна види вечният пламък, да издигнат костер висок и там да положат тялото ми. Нека огнени езици го обхванат и сетната прашинка нека в огъня да найде своя земен край. Поклон пред слънцето - символ жив, огнено око, което вечно гледа от своя огнен път. Поклон пред Вечния, Неугасим.
към текста >>

13. ВТОРИ ПСАЛОМ - Рафаил Соловьов Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Небето в необятна тишина сияе в неземно величие под златния светлик на безброй звезди, разпръснати, сякаш, в небрежието на велик художник.
Миг от Природата „Как е чуден Боже, Твоят дивен свят! " – Небе. Море. Земя. Небето в необятна тишина сияе в неземно величие под златния светлик на безброй звезди, разпръснати, сякаш, в небрежието на велик художник. С тайнствен трепет те шепнат за неговото величие, могъщество и промисъл. – Напомнят, че неговата сила, която е създала всичко видимо в чудно съвършенство, е във възможност да сътвори нещо по-велико от неплътната материя на ефира, лъчите и чистотата, в облика на вечната хармония. И шепнат те неизказани приказки – рожби на вековете. Красота. Широта. Мощ. Покой. В непрогледни хоризонти се включва величествената площ на сребристо море – царство на Посейдон – където нимфите при звездния блясък вият вълшебни танци и сирени в стихийни нощи пригласят рева на неговите вълни с извивни гласове.
към текста >>

14. ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Те не са свързани още в никакви стройни редици, а са разпилени по света, както звездите по небето.
Нима има геройство в това? Нима ония, които днес се възпират нямат смелост за това, или друго движи душата им? Не вегетират, а живеят, учат най-великото изкуство да служат на Богочовека в нас, а не на мъничката плашлива животинка, която унищожава като гъсеницата, мислят с ума на паяка, който плете изкусни мрежи, стреля от засада с продуктите на съвременния гений и люби така, както вълкът люби малките агънца. Нови хора се раждат сега. Неусетно те въстават из развалините, из пепелищата, създадени от тия които „не вегетират", хора с нов морал, с нова естетика. Те не са свързани още в никакви стройни редици, а са разпилени по света, както звездите по небето. Техният живот често протича неусетно, незабелязано за ония, които „не вегетират", но в края дървото на живота им има плодове. Тия хора не са необикновени, от тях сме виждали и те се познават по радостта, която усмивката на любовта е сложила като печат на лицето им За нас обаче, които желаем да следваме техния път, те са необикновени и нашето поведение към тях е поведението, което имат залутаните пътници към ония, които са им посочили действителната пътека в мъглява зимна нощ. Тях ги дава времето, вековете и нито куршумите, нито огнените клади могат да унищожат онова, което те носят със себе си от своя Творец. Те са, които ще издигнат пряпореца на едно ново царство, когато ранената птица на нощта ще сбере своите разперени криле и ще пусне ведрината на високото небе да нахлуе в душите ни. Тия ще са човеците, които ще изпълнят завета на най-достойния от пратениците на небето.
към текста >>

Тия ще са човеците, които ще изпълнят завета на най-достойния от пратениците на небето.
Те не са свързани още в никакви стройни редици, а са разпилени по света, както звездите по небето. Техният живот често протича неусетно, незабелязано за ония, които „не вегетират", но в края дървото на живота им има плодове. Тия хора не са необикновени, от тях сме виждали и те се познават по радостта, която усмивката на любовта е сложила като печат на лицето им За нас обаче, които желаем да следваме техния път, те са необикновени и нашето поведение към тях е поведението, което имат залутаните пътници към ония, които са им посочили действителната пътека в мъглява зимна нощ. Тях ги дава времето, вековете и нито куршумите, нито огнените клади могат да унищожат онова, което те носят със себе си от своя Творец. Те са, които ще издигнат пряпореца на едно ново царство, когато ранената птица на нощта ще сбере своите разперени криле и ще пусне ведрината на високото небе да нахлуе в душите ни. Тия ще са човеците, които ще изпълнят завета на най-достойния от пратениците на небето. Това е новото войнство от издигнати, свободни души, които със своя живот ще дадат най-достойния пример. Ние бдим и ще чакаме бодри по своите места усмивката на новото утро, което лети към нас!
към текста >>

15. ТАЙНА И СУЕТА - Кр. Т. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тия форми на говор са достъпни за човека, стига само да може да дойде във връзка с тяхното поле, защото нему е била дадена власт над всички неща, както на небето, тъй и на земята; така че агностикът, който твърди, че „материята може да мисли" се твърде приближава до истината.
Това е тъй наречената майа, илюзията на материята. Науката отново, в цикъла на своята пробуда, показва всеки ден с помощта на микроскопа, спектроскопа и камера обскура, че всичко в природата се намира в непрекъсната дейност, че не само е одарена с движение и живот, а и постоянно еволюира. Да живееш, ще рече да притежаваш известна степен на разумност, сир. да притежаваш битие и, следователно, съзнание в една или друга форма. Животът и интелигентността налагат притежаването на една или друга форма на език, присъщ на дадено поле на проява. Тия форми на говор са достъпни за човека, стига само да може да дойде във връзка с тяхното поле, защото нему е била дадена власт над всички неща, както на небето, тъй и на земята; така че агностикът, който твърди, че „материята може да мисли" се твърде приближава до истината. За оня, който изучава природата, признат факт е, че всяка област в нея притежава свой собствен език, както и не по-малко ценната способност да пише своята собствена история, не по изкуствен начин като човека, а с една научна ясност и красноречие, носещи строгото величие и голота на чистата истина. Великите геологични глави от миналата история на нашата земя са дълбоко поучителни не толкова поради божественото откровение за нейния произход и развитие, колкото поради положителното знание, що придобиваме за нейното бъдеще и за нейния край. Същото е и за звездите, слънцето, луната и планетите. Математиката и разумът могат да разкрият техните движения, техните съчетания и техните трансформации в коя да било епоха на миналото. Те могат също да предскажат в еди кой ден, еди кой час относителните им положения в космоса, било в близко или далечно бъдеще Това е, в известен смисъл, външният език на звездните небеса.
към текста >>

Ала преди това, ние обръщаме вниманието на читателя върху великия херметичен закон: „Това, което е на земята, е като онова, що е на небето; и туй което е горе на небето, е като това което е на земята, или no-накратко „Както горе тъй и долу.
Ала има -един по-дълбок и по-скрит език от този на математиката. Този вътрешен език говори на душата и на интуитивния дух и разкрива недоловимите хармонии на нашата звездна система, породени от вечно менящите се движения на световете, пръснати в пространството. И чрез изпитване на тия движения човешкият ум, с помощта на интуитивните долавяния на душата, може да види и проумее реакциите и дисонансите в природата, възникващи непрекъснато, съобразно с всемирния закон за равновесието. Какъв е този тайнствен език и как можем ние, обитателите на земята не само да разчетем блестящата азбука на звездното небе, а и да се научим ясно да проумяваме уроците и откровенията, които то ни дава. Нашата задача е да отговорим именно на тия въпроси. Ала преди това, ние обръщаме вниманието на читателя върху великия херметичен закон: „Това, което е на земята, е като онова, що е на небето; и туй което е горе на небето, е като това което е на земята, или no-накратко „Както горе тъй и долу. – Читателят ще стори добре да размисли дълбоко върху този велик закон, които прониква във всички области на живата природа. Това е оня миров закон на съответствията, който е едничкият ключ на всички метафизични загадки. Окултните закони и духовните сродства не могат да се докажат експериментално във физичните лаборатории. Законите и принципите, които регулират вечните аналогии на природата не могат да бъдат постигнати и разбрани по чисто външен път – по пътя на сетивния опит и логичните разсъждения. Този род явления са чисто духовна, окултни и следователно, те трябва да се изследват непосредствено на тяхното поле на проява.
към текста >>

16. ЗА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Да бъдат благословени тия ръце, които сътвориха твоята многострунна лютня и триж по-честит оня, чийто пръсти караха да ридаят нейните струни в оня нощен час на покой, когато морните очи на овчарите се затваряха в сън, когато на небето възлязваше ярка, диамантена звезда.
ПЕСНИ ПАСТИРИ Да бъде благословен оня час, в който чух песента за душата от твоята уста. Да бъдат благословени тия ръце, които сътвориха твоята многострунна лютня и триж по-честит оня, чийто пръсти караха да ридаят нейните струни в оня нощен час на покой, когато морните очи на овчарите се затваряха в сън, когато на небето възлязваше ярка, диамантена звезда. Колко много извървяват нашите морни нозе по каменистия и труден път, докато дойдат до тоя час, в който се чува гласът на оная чудна песен, която събужда за първи път душата ни с леко докосване до нейните опънати, готови струни. Свещен миг, за тебе се раждаме ние, към тебе летят всички, даже и ония, които не знаят, че ти ни чакаш, нанизан във времето като драгоценен бисер. Тогава, в оня чуден час на вечерен покой възкръснаха в мене най-светлите въпроси и още чувам да шепнат ония мънички слова, които се родиха тогава, когато душата на високата планина разстлана в нощта, с твойта песен се докоснаха до моята душа. Кой възпламени огъня на слънцето – светилото на нашия ден? Чия ръка начерта по далечния свод пътя му?
към текста >>

Кой нареди в това вечно шествие звездите по небето?
Колко много извървяват нашите морни нозе по каменистия и труден път, докато дойдат до тоя час, в който се чува гласът на оная чудна песен, която събужда за първи път душата ни с леко докосване до нейните опънати, готови струни. Свещен миг, за тебе се раждаме ние, към тебе летят всички, даже и ония, които не знаят, че ти ни чакаш, нанизан във времето като драгоценен бисер. Тогава, в оня чуден час на вечерен покой възкръснаха в мене най-светлите въпроси и още чувам да шепнат ония мънички слова, които се родиха тогава, когато душата на високата планина разстлана в нощта, с твойта песен се докоснаха до моята душа. Кой възпламени огъня на слънцето – светилото на нашия ден? Чия ръка начерта по далечния свод пътя му? Кой нареди в това вечно шествие звездите по небето? Кога бе поставено основанието на грамадната тая планина, що крие сребърно-снежните си върхове в мъгливите висоти, и таи в ненарушимия си покой дългата история на своя живот? А гората с вековните стволове и влажното си свежо дихание откога е тук? Само веднъж ли стъпва моя крак по нейната мъхеста постилка? За първи път ли се възкачвам на този връх, откъдето, унесен във вълшебния напев от звънчетата на моите овчици, гледам в необятната шир разстланите поля и златните изкласили ниви? За първи път ли в смълчани вечери на късна есен, когато никакъв глас не смее да наруши царствения покой на планинската нощ, аз гледам чудния блясък на Орион?
към текста >>

17. Списанието PDF Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Докогато ние самите не подпалим нашите малки лампи, напразно ще свети светлината на небето; дотогава, докогато ние твърдо не застанем готови, нямо ще лежи цялото богато величие на света и ще чака така, както арфата чака допирането на пръстите.
Сега е време, щото истината да намери израз във форма на красота, като душа на това място. Затова ние запалихме нашите лампи. Тая сутрин слънцето лъчезарно възлезе нагоре. Когато мрачината се разсея, звездите скриха своята светлина. Това, обаче, нам е недостатъчно. Докогато ние самите не подпалим нашите малки лампи, напразно ще свети светлината на небето; дотогава, докогато ние твърдо не застанем готови, нямо ще лежи цялото богато величие на света и ще чака така, както арфата чака допирането на пръстите. * Не е нужно да се грижа аз за природата. Слънцето не чака да го накитя и да подпаля неговия огън. Но тоя свят в мен самия заема моите мисли от ранни зори. Неговото значение е в това, че той ми е даден като мой собствен; в това, че аз имам тая мощ да го образувам според моя дух и вътрешно да го сродя с мене; в това, да го предложа Богу, като малък гостоприемен кът. * Религията е както поезията.
към текста >>

18. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В небето царува следният закон: по-висшите, по-напредналите служат на по-долните и то не по задължение, а от любов.
Всичко, което виждаме около нас, ни говори за божията любов, понеже то представлява условията, които са нужни за проява и усъвършенствуване на всички същества. Знаещият благодари за всичко: за радостите, скърбите, слънцето, въздуха, дъжда и всички други условия, чрез което ни се дава възможност да живеем и да се развиваме. Тези разумни същества работят, както в нашето тяло, така и в звездните системи. Ние бихме ли могли да съществуваме даже една минута, ако не бяха усилията на ангелската йерархия, която дирижира силите, които работят в нашето тяло . Взаимопомощта е великия закон, върху който се крепи животът на вселената. В небето царува следният закон: по-висшите, по-напредналите служат на по-долните и то не по задължение, а от любов. Всъщност, в тяхната дейност се проявява Бог. Те са изпълнители на божествения план на развитието. Можем сегиз-тогиз да се изолираме от външния живот временно, да влезем вътре в нас си, но не за да останем сами, а за да влезем във връзка със света, който е над нашия, с божествения свят. И в тези избрани минути можем да се потопим в мисълта за великата жертва на Бога и на ангелската йерархия заради нас. Нека в тези минути да съсредоточим съзнанието си върху следното: Светът е построен и се крепи върху любовта и жертвата.
към текста >>

19. ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ - Ив. Толев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В тиха звездна нощ, когато земята се сгушва в топлата пазва на небето и звездите шепнат чудни легенди за великата тайна на живота, един божествен лъч пронизва майчината утроба и всред неземна радост, душата зачева красотата.
Поетът плете от нишките на слънчевите лъчи топли песни, музикантът лее чудни звуци от своята среброструнна лира, а художникът рисува млада царица с диадема от брилянтни звезди. Всички и всичко служи на тая малка богиня – красотата. Птичките пеят химни за нея, цветята ù поднасят своята благоуханна усмивка, а сърцата копнеят по нея. Но има една чудна красота, която царствува над всички земни красоти. Тя е по-велика от сладкия чар, що разлива песента на поета; тя е по-дивна от звуците, които играят по хилядострунната арфа на певеца, по-велика от най-съвършеното изваяние на най-добрия художник на земята – това е красотата, която майката създава... Майката носи душата и на поета, и на музиканта, и на художника – нещо повече – тя носи в себе си слънцето, което ги вдъхновява – слънцето на великата любов – само майката има този божи дар: да ражда истинската красота. В тиха звездна нощ, когато земята се сгушва в топлата пазва на небето и звездите шепнат чудни легенди за великата тайна на живота, един божествен лъч пронизва майчината утроба и всред неземна радост, душата зачева красотата. Тогава нейният поет се пробужда от дълъг сън и начева живот. Той ще напише с пламъка на звездите нова поема, Певецът ще удари по тънкострунната си лира и сладките звуци на новата песен ще достигнат далечни страни. Художникът ще извае нова богиня. ...И красотата ще почне да цъфти в майчината градина... СКАЗАНИЕ ПЪРВО: ЛЕГЕНДА 3А СЛЪНЦЕТО То бе отдавна, в зората на човешкия живот, когато истината не беше слязла още на земята. Човекът в това далечно време не виждал слънцето и трептящите звезди.
към текста >>

Той не виждал величието и красотата на небето.
Тогава нейният поет се пробужда от дълъг сън и начева живот. Той ще напише с пламъка на звездите нова поема, Певецът ще удари по тънкострунната си лира и сладките звуци на новата песен ще достигнат далечни страни. Художникът ще извае нова богиня. ...И красотата ще почне да цъфти в майчината градина... СКАЗАНИЕ ПЪРВО: ЛЕГЕНДА 3А СЛЪНЦЕТО То бе отдавна, в зората на човешкия живот, когато истината не беше слязла още на земята. Човекът в това далечно време не виждал слънцето и трептящите звезди. Той не виждал величието и красотата на небето. Гъст воал се простирал от единия до другия край на земята и скривал великата тайна на божия мир. В зори небето пламвало нейде далече на изток и тоя пламък се носел високо над тях, загасвал на запад и тогава непрогледният мрак на нощта разпервал черни криле. На пладне пламъкът достигал средата на небето и като брилянтна корона изпускал в кръг нишки от светли лъчи, по всички страни на небесния свод, които към края стават бледи. И тоя пламък те назовали Агни, Огънят на тяхната свещена Любов, който носел със себе си деня. Той всеки ден спохождал земята, обвивал я в своята нежна прегръдка и с топли целувки обсипвал нейната стройна снага.
към текста >>

В зори небето пламвало нейде далече на изток и тоя пламък се носел високо над тях, загасвал на запад и тогава непрогледният мрак на нощта разпервал черни криле.
Художникът ще извае нова богиня. ...И красотата ще почне да цъфти в майчината градина... СКАЗАНИЕ ПЪРВО: ЛЕГЕНДА 3А СЛЪНЦЕТО То бе отдавна, в зората на човешкия живот, когато истината не беше слязла още на земята. Човекът в това далечно време не виждал слънцето и трептящите звезди. Той не виждал величието и красотата на небето. Гъст воал се простирал от единия до другия край на земята и скривал великата тайна на божия мир. В зори небето пламвало нейде далече на изток и тоя пламък се носел високо над тях, загасвал на запад и тогава непрогледният мрак на нощта разпервал черни криле. На пладне пламъкът достигал средата на небето и като брилянтна корона изпускал в кръг нишки от светли лъчи, по всички страни на небесния свод, които към края стават бледи. И тоя пламък те назовали Агни, Огънят на тяхната свещена Любов, който носел със себе си деня. Той всеки ден спохождал земята, обвивал я в своята нежна прегръдка и с топли целувки обсипвал нейната стройна снага. Поднасял ù скъпи дарове и кител шията ù с бисерни гирлянди, светлите ù коси с диадеми от брилянтни звезди, нозете ù, ръцете ù – с гривни от злато и корал. Тъй текъл живота, в оная зора на човешката култура, когато истината властвувала далече от земята, в други небесни земи и слънцето и звездите оставали скрити за човешкия взор.
към текста >>

На пладне пламъкът достигал средата на небето и като брилянтна корона изпускал в кръг нишки от светли лъчи, по всички страни на небесния свод, които към края стават бледи.
...И красотата ще почне да цъфти в майчината градина... СКАЗАНИЕ ПЪРВО: ЛЕГЕНДА 3А СЛЪНЦЕТО То бе отдавна, в зората на човешкия живот, когато истината не беше слязла още на земята. Човекът в това далечно време не виждал слънцето и трептящите звезди. Той не виждал величието и красотата на небето. Гъст воал се простирал от единия до другия край на земята и скривал великата тайна на божия мир. В зори небето пламвало нейде далече на изток и тоя пламък се носел високо над тях, загасвал на запад и тогава непрогледният мрак на нощта разпервал черни криле. На пладне пламъкът достигал средата на небето и като брилянтна корона изпускал в кръг нишки от светли лъчи, по всички страни на небесния свод, които към края стават бледи. И тоя пламък те назовали Агни, Огънят на тяхната свещена Любов, който носел със себе си деня. Той всеки ден спохождал земята, обвивал я в своята нежна прегръдка и с топли целувки обсипвал нейната стройна снага. Поднасял ù скъпи дарове и кител шията ù с бисерни гирлянди, светлите ù коси с диадеми от брилянтни звезди, нозете ù, ръцете ù – с гривни от злато и корал. Тъй текъл живота, в оная зора на човешката култура, когато истината властвувала далече от земята, в други небесни земи и слънцето и звездите оставали скрити за човешкия взор. * Високо над тях, отвъд светлината на любимия Агни, имало друга, чудна земя, обитавана само от деви.
към текста >>

Тия деви виждали слънцето и прозирали през безконечното пространство на небето до другите звезди и светове – техният живот бил непрестанно съзерцание.
И тоя пламък те назовали Агни, Огънят на тяхната свещена Любов, който носел със себе си деня. Той всеки ден спохождал земята, обвивал я в своята нежна прегръдка и с топли целувки обсипвал нейната стройна снага. Поднасял ù скъпи дарове и кител шията ù с бисерни гирлянди, светлите ù коси с диадеми от брилянтни звезди, нозете ù, ръцете ù – с гривни от злато и корал. Тъй текъл живота, в оная зора на човешката култура, когато истината властвувала далече от земята, в други небесни земи и слънцето и звездите оставали скрити за човешкия взор. * Високо над тях, отвъд светлината на любимия Агни, имало друга, чудна земя, обитавана само от деви. Тия деви виждали слънцето и прозирали през безконечното пространство на небето до другите звезди и светове – техният живот бил непрестанно съзерцание. Родени от слънцето, изтъкани от неговата светлина и подхранвани от слънчевите лъчи, телесни божествен чар и красота. Очите им излъчвали звезден блясък, любов и тайна. Те не умеели да говорят – глухи били за вълшебната музика на живота, която трептяла край тях. Техните лъчисти души се разговаряли от най-далечни разстояния само с мисли. Но те не били щастливи.
към текста >>

Птичките запявали химни и трепкали с криле високо по небето и радост изпълвала сърцата на човеците.
През деня скръбта засеняла техните нежни лица, но вечер, когато небесната шир се обсипвала с хиляди трептящи звездици, велика радост заигравала в душата на всяка дева. През цялата нощ съзерцавали тия далечни земи, опиянени от великата красота на Божия мир. Мощната мисъл и великата любов на тия деви пронизвали като огнени стрели безкрайното небе и стигали до тяхната любима звезда. И тогава, в тази далечна земя, настъпвала пролет. Цветята разтваряли своите пъпки и тяхната усмивка разнасяла далеко своя аромат. Птичките запявали химни и трепкали с криле високо по небето и радост изпълвала сърцата на човеците. Защото тяхната дева им се усмихвала, тяхното слънце ги гледало из дълбочините на небето. Всяка дева била душата на всички живи същества, които обитавали в една от тези далечни земи. Но тихата нощ неусетно протичала и пак настъпвал мъчителен ден – вечни били дните в царството на девите, защото докато настъпи нова нощ, изтичал един век. Когато някоя от тия деви достигала своята зряла възраст, невидими ръце разкъсвали връзките, които я свързвали с родната земя и ней израствали ефирни криле – тя ставала свободна. Тогава нейните дружки изплитали за нея чудни одежди от звездни лъчи, накичвали нейното тяло с цветя и всяка от тях я дарявала със скъпи дарове, които трябвало да носи в новия свят, гдето отивала да царствува.
към текста >>

Защото тяхната дева им се усмихвала, тяхното слънце ги гледало из дълбочините на небето.
През цялата нощ съзерцавали тия далечни земи, опиянени от великата красота на Божия мир. Мощната мисъл и великата любов на тия деви пронизвали като огнени стрели безкрайното небе и стигали до тяхната любима звезда. И тогава, в тази далечна земя, настъпвала пролет. Цветята разтваряли своите пъпки и тяхната усмивка разнасяла далеко своя аромат. Птичките запявали химни и трепкали с криле високо по небето и радост изпълвала сърцата на човеците. Защото тяхната дева им се усмихвала, тяхното слънце ги гледало из дълбочините на небето. Всяка дева била душата на всички живи същества, които обитавали в една от тези далечни земи. Но тихата нощ неусетно протичала и пак настъпвал мъчителен ден – вечни били дните в царството на девите, защото докато настъпи нова нощ, изтичал един век. Когато някоя от тия деви достигала своята зряла възраст, невидими ръце разкъсвали връзките, които я свързвали с родната земя и ней израствали ефирни криле – тя ставала свободна. Тогава нейните дружки изплитали за нея чудни одежди от звездни лъчи, накичвали нейното тяло с цветя и всяка от тях я дарявала със скъпи дарове, които трябвало да носи в новия свят, гдето отивала да царствува. Песни на радост летели по всички страни из тяхното царство, защото една от техните дружки става волна и щяла да иде да изгрее като слънце в душите на милиони същества, които очаквали с трепет своята богиня.
към текста >>

И в уречената нощ тя се прощавала със своите сестри, разпервала ефирни криле и литвала с бързината на мисълта из безкрайната шир на небето, сияеща от радост.
Всяка дева била душата на всички живи същества, които обитавали в една от тези далечни земи. Но тихата нощ неусетно протичала и пак настъпвал мъчителен ден – вечни били дните в царството на девите, защото докато настъпи нова нощ, изтичал един век. Когато някоя от тия деви достигала своята зряла възраст, невидими ръце разкъсвали връзките, които я свързвали с родната земя и ней израствали ефирни криле – тя ставала свободна. Тогава нейните дружки изплитали за нея чудни одежди от звездни лъчи, накичвали нейното тяло с цветя и всяка от тях я дарявала със скъпи дарове, които трябвало да носи в новия свят, гдето отивала да царствува. Песни на радост летели по всички страни из тяхното царство, защото една от техните дружки става волна и щяла да иде да изгрее като слънце в душите на милиони същества, които очаквали с трепет своята богиня. И в уречената нощ тя се прощавала със своите сестри, разпервала ефирни криле и литвала с бързината на мисълта из безкрайната шир на небето, сияеща от радост. Така тя летяла от слънце до слънце. Нейните очи пиели от светлината, що пръскали тия слънца, а душата ù се пълнела с дивната музика на звездите, що се разливала от неизмеримите пространства на небето. Тя не била вече глуха, светлината ставала за нея музика и музиката – светлина – в тази музика и светлина, тя долавяла живота на различните същества, които обитават тия светове. И като прелитала край всички слънца и звездни системи, за да се опие от красотата, музиката и живота на тия небесни извори – пръснати по сребърния млечен път – тя се отправяла към последното слънце, към онази земя, която щяла да стане нейна нова родина и царство. И когато тя наближава до своята любима звезда, в последната настъпвало неизразимо тържество.
към текста >>

Нейните очи пиели от светлината, що пръскали тия слънца, а душата ù се пълнела с дивната музика на звездите, що се разливала от неизмеримите пространства на небето.
Когато някоя от тия деви достигала своята зряла възраст, невидими ръце разкъсвали връзките, които я свързвали с родната земя и ней израствали ефирни криле – тя ставала свободна. Тогава нейните дружки изплитали за нея чудни одежди от звездни лъчи, накичвали нейното тяло с цветя и всяка от тях я дарявала със скъпи дарове, които трябвало да носи в новия свят, гдето отивала да царствува. Песни на радост летели по всички страни из тяхното царство, защото една от техните дружки става волна и щяла да иде да изгрее като слънце в душите на милиони същества, които очаквали с трепет своята богиня. И в уречената нощ тя се прощавала със своите сестри, разпервала ефирни криле и литвала с бързината на мисълта из безкрайната шир на небето, сияеща от радост. Така тя летяла от слънце до слънце. Нейните очи пиели от светлината, що пръскали тия слънца, а душата ù се пълнела с дивната музика на звездите, що се разливала от неизмеримите пространства на небето. Тя не била вече глуха, светлината ставала за нея музика и музиката – светлина – в тази музика и светлина, тя долавяла живота на различните същества, които обитават тия светове. И като прелитала край всички слънца и звездни системи, за да се опие от красотата, музиката и живота на тия небесни извори – пръснати по сребърния млечен път – тя се отправяла към последното слънце, към онази земя, която щяла да стане нейна нова родина и царство. И когато тя наближава до своята любима звезда, в последната настъпвало неизразимо тържество. Цветята добивали нови багри, нова красота и техният дъх ставал омайно хубав. Птичките запявали нови, непознати дотогава песни, а сърцата на човеците трептели в неземна радост; те започвали да се обичат, славели небето и пеели химни на великата любов.
към текста >>

Птичките запявали нови, непознати дотогава песни, а сърцата на човеците трептели в неземна радост; те започвали да се обичат, славели небето и пеели химни на великата любов.
Нейните очи пиели от светлината, що пръскали тия слънца, а душата ù се пълнела с дивната музика на звездите, що се разливала от неизмеримите пространства на небето. Тя не била вече глуха, светлината ставала за нея музика и музиката – светлина – в тази музика и светлина, тя долавяла живота на различните същества, които обитават тия светове. И като прелитала край всички слънца и звездни системи, за да се опие от красотата, музиката и живота на тия небесни извори – пръснати по сребърния млечен път – тя се отправяла към последното слънце, към онази земя, която щяла да стане нейна нова родина и царство. И когато тя наближава до своята любима звезда, в последната настъпвало неизразимо тържество. Цветята добивали нови багри, нова красота и техният дъх ставал омайно хубав. Птичките запявали нови, непознати дотогава песни, а сърцата на човеците трептели в неземна радост; те започвали да се обичат, славели небето и пеели химни на великата любов. „Защото идела тяхната богиня, изгрявало и тяхното слънце, разцъфвала тяхната душа, но хората не знаели това...” * След една тиха нощ, пълна с омая и трепет, необикновената песен на ранните птички събудила жителите на земята. Бил първият ден на пролетта, когато красотата облича своята цветна премяна и посреща с китна усмивка новата година. Удивление и възторжена радост заиграла в сърцата на всички, когато отправили поглед към изток. Вместо трептящия пламък, който Агни запалвал сутрин на изток, там се издигало едно ярко огнено кълбо, чиято сияйна усмивка, разливала хилядоцветни трептящи лъчи, които будели в сърцето нова радост и музика. Хората се трупали по стъгдите на групи и гледали как бавно се издига горящото кълбо.
към текста >>

Старите жреци, дълго гледали към небето, после снемали плах поглед към земята и изричали страшни предсказания за грозната гибел, която очаквала човеците.
Но когато те отправили поглед към изток, ужас се изписал на техните лица – леден страх свил сърцата им и разбъркал техния разум. На изток се издигало друго едно светло кълбо с бледа светлина, подобно на човешко лице, което иронично се надсмивало над изплашените човеци... Всички недоумявали. Тревожно се поглеждали едни други и мълком се запитвали: „Какво стана с Агни и що значат тия две светли кълба? Не е ли това някое страшно знамение за края на света?... Хората се трупали на гъсти тълпи пред шатрите на своите мъдри жреци и чакали с трепет да чуят от тях тайната на новото знание. Старите жреци, дълго гледали към небето, после снемали плах поглед към земята и изричали страшни предсказания за грозната гибел, която очаквала човеците. Но все пак искра надежда горяла в сърцата им да се умилостиви небето, ако всички издигнат душите си в молитва нагоре! И в тая тиха, но злокобна нощ, жертвени клади покрили земята и всеки в своята топла молитва викал за милост към великия Бог – свещеният Агни. Пламъците на жертвите се издигали високо към небето н отнасяли нагоре жалния стон на милиони души..., но светлото кълбо не се махвало от изток. Мракът се сгъстил, припаднала нощ, а страхът все по-силно размахвал крила над земята. Но, Боже, какви са тия огнени очи, които започват да ги гледат така страшно от всички страни на небето!..
към текста >>

Но все пак искра надежда горяла в сърцата им да се умилостиви небето, ако всички издигнат душите си в молитва нагоре!
На изток се издигало друго едно светло кълбо с бледа светлина, подобно на човешко лице, което иронично се надсмивало над изплашените човеци... Всички недоумявали. Тревожно се поглеждали едни други и мълком се запитвали: „Какво стана с Агни и що значат тия две светли кълба? Не е ли това някое страшно знамение за края на света?... Хората се трупали на гъсти тълпи пред шатрите на своите мъдри жреци и чакали с трепет да чуят от тях тайната на новото знание. Старите жреци, дълго гледали към небето, после снемали плах поглед към земята и изричали страшни предсказания за грозната гибел, която очаквала човеците. Но все пак искра надежда горяла в сърцата им да се умилостиви небето, ако всички издигнат душите си в молитва нагоре! И в тая тиха, но злокобна нощ, жертвени клади покрили земята и всеки в своята топла молитва викал за милост към великия Бог – свещеният Агни. Пламъците на жертвите се издигали високо към небето н отнасяли нагоре жалния стон на милиони души..., но светлото кълбо не се махвало от изток. Мракът се сгъстил, припаднала нощ, а страхът все по-силно размахвал крила над земята. Но, Боже, какви са тия огнени очи, които започват да ги гледат така страшно от всички страни на небето!.. Жертвениците горели, нощта ставала все по-дълбока, молитвата – по-гореща, мълчанието – по-зловещо.
към текста >>

Пламъците на жертвите се издигали високо към небето н отнасяли нагоре жалния стон на милиони души..., но светлото кълбо не се махвало от изток.
Не е ли това някое страшно знамение за края на света?... Хората се трупали на гъсти тълпи пред шатрите на своите мъдри жреци и чакали с трепет да чуят от тях тайната на новото знание. Старите жреци, дълго гледали към небето, после снемали плах поглед към земята и изричали страшни предсказания за грозната гибел, която очаквала човеците. Но все пак искра надежда горяла в сърцата им да се умилостиви небето, ако всички издигнат душите си в молитва нагоре! И в тая тиха, но злокобна нощ, жертвени клади покрили земята и всеки в своята топла молитва викал за милост към великия Бог – свещеният Агни. Пламъците на жертвите се издигали високо към небето н отнасяли нагоре жалния стон на милиони души..., но светлото кълбо не се махвало от изток. Мракът се сгъстил, припаднала нощ, а страхът все по-силно размахвал крила над земята. Но, Боже, какви са тия огнени очи, които започват да ги гледат така страшно от всички страни на небето!.. Жертвениците горели, нощта ставала все по-дълбока, молитвата – по-гореща, мълчанието – по-зловещо. А очите на небето се увеличавали на брой, ставали все по-големи и по-страшни. Полуда обзела душите на всички хора по земята.
към текста >>

Но, Боже, какви са тия огнени очи, които започват да ги гледат така страшно от всички страни на небето!..
Старите жреци, дълго гледали към небето, после снемали плах поглед към земята и изричали страшни предсказания за грозната гибел, която очаквала човеците. Но все пак искра надежда горяла в сърцата им да се умилостиви небето, ако всички издигнат душите си в молитва нагоре! И в тая тиха, но злокобна нощ, жертвени клади покрили земята и всеки в своята топла молитва викал за милост към великия Бог – свещеният Агни. Пламъците на жертвите се издигали високо към небето н отнасяли нагоре жалния стон на милиони души..., но светлото кълбо не се махвало от изток. Мракът се сгъстил, припаднала нощ, а страхът все по-силно размахвал крила над земята. Но, Боже, какви са тия огнени очи, които започват да ги гледат така страшно от всички страни на небето!.. Жертвениците горели, нощта ставала все по-дълбока, молитвата – по-гореща, мълчанието – по-зловещо. А очите на небето се увеличавали на брой, ставали все по-големи и по-страшни. Полуда обзела душите на всички хора по земята. Струвало им се, че цялото небе е оживяло, че там има хиляди чудовища, с окървавени, искрящи очи, които всеки момент ще се хвърлят върху тях да ги погълнат. Ужасът достигал крайния си предел.
към текста >>

А очите на небето се увеличавали на брой, ставали все по-големи и по-страшни.
И в тая тиха, но злокобна нощ, жертвени клади покрили земята и всеки в своята топла молитва викал за милост към великия Бог – свещеният Агни. Пламъците на жертвите се издигали високо към небето н отнасяли нагоре жалния стон на милиони души..., но светлото кълбо не се махвало от изток. Мракът се сгъстил, припаднала нощ, а страхът все по-силно размахвал крила над земята. Но, Боже, какви са тия огнени очи, които започват да ги гледат така страшно от всички страни на небето!.. Жертвениците горели, нощта ставала все по-дълбока, молитвата – по-гореща, мълчанието – по-зловещо. А очите на небето се увеличавали на брой, ставали все по-големи и по-страшни. Полуда обзела душите на всички хора по земята. Струвало им се, че цялото небе е оживяло, че там има хиляди чудовища, с окървавени, искрящи очи, които всеки момент ще се хвърлят върху тях да ги погълнат. Ужасът достигал крайния си предел. Хората се втурнали в лудешки бяг и техният писък огласил злокобна нощ. – Всички се изпокрили – и със затаен дъх очаквали ужасния край.
към текста >>

И в оная нощ само жертвените клади мълчаливо извиквали огнени езици към небето – всичко се скрило от лицето на небето.
Полуда обзела душите на всички хора по земята. Струвало им се, че цялото небе е оживяло, че там има хиляди чудовища, с окървавени, искрящи очи, които всеки момент ще се хвърлят върху тях да ги погълнат. Ужасът достигал крайния си предел. Хората се втурнали в лудешки бяг и техният писък огласил злокобна нощ. – Всички се изпокрили – и със затаен дъх очаквали ужасния край. И в оная нощ само жертвените клади мълчаливо извиквали огнени езици към небето – всичко се скрило от лицето на небето. Мъчително се занизали часовете, но краят не идвал. Най-после зората запалила небето на изток. Светлината на деня проникнали в тъмните скривалища и донесла малко надежда в измъчените души. Хората започвали да излизат навън. Небето било чисто.
към текста >>

Най-после зората запалила небето на изток.
Ужасът достигал крайния си предел. Хората се втурнали в лудешки бяг и техният писък огласил злокобна нощ. – Всички се изпокрили – и със затаен дъх очаквали ужасния край. И в оная нощ само жертвените клади мълчаливо извиквали огнени езици към небето – всичко се скрило от лицето на небето. Мъчително се занизали часовете, но краят не идвал. Най-после зората запалила небето на изток. Светлината на деня проникнали в тъмните скривалища и донесла малко надежда в измъчените души. Хората започвали да излизат навън. Небето било чисто. Бледното засмяно кълбо и огнените очи на чудовищата ги нямало вече. На изток огнено-червената ивица започнала да става златиста, най-после на хоризонта се показала огнена точка, която бързо почнала да нараства.
към текста >>

Небето било чисто.
И в оная нощ само жертвените клади мълчаливо извиквали огнени езици към небето – всичко се скрило от лицето на небето. Мъчително се занизали часовете, но краят не идвал. Най-после зората запалила небето на изток. Светлината на деня проникнали в тъмните скривалища и донесла малко надежда в измъчените души. Хората започвали да излизат навън. Небето било чисто. Бледното засмяно кълбо и огнените очи на чудовищата ги нямало вече. На изток огнено-червената ивица започнала да става златиста, най-после на хоризонта се показала огнена точка, която бързо почнала да нараства. Пред техните учудени очи се показало същото огнено кълбо, което се било явило вчера вместо огъня на Агни. То се ослушвало благо и неговите топли лъчи галели изплашените им лица. Те забравили ужаса на предишната нощ и в очите им заблестяла отново прежната радост.
към текста >>

То пак тръгнало по небето, издигнало се високо и превалило на запад.
На изток огнено-червената ивица започнала да става златиста, най-после на хоризонта се показала огнена точка, която бързо почнала да нараства. Пред техните учудени очи се показало същото огнено кълбо, което се било явило вчера вместо огъня на Агни. То се ослушвало благо и неговите топли лъчи галели изплашените им лица. Те забравили ужаса на предишната нощ и в очите им заблестяла отново прежната радост. Тъй топло и весело било под лъчите на това златно кълбо! То пак тръгнало по небето, издигнало се високо и превалило на запад. И когато повторно се скрило под хоризонта, ужасът отново заиграл своя безумен танц по техните лица. Очите отново се запитвали тревожно едни други: „Ами ако на изток се яви онова бледо кълбо, което тъй страшно се смее, и ако пак се покажат огнените очи на ония чудовища от небето ?! ” Нощта разперила своите тъмни криле над земята. Бялото кълбо отново се показало на изток и очите на ония чудовища отново заиграли по небето. Страхът отново сковал безпомощните жители на земята.
към текста >>

Очите отново се запитвали тревожно едни други: „Ами ако на изток се яви онова бледо кълбо, което тъй страшно се смее, и ако пак се покажат огнените очи на ония чудовища от небето ?!
То се ослушвало благо и неговите топли лъчи галели изплашените им лица. Те забравили ужаса на предишната нощ и в очите им заблестяла отново прежната радост. Тъй топло и весело било под лъчите на това златно кълбо! То пак тръгнало по небето, издигнало се високо и превалило на запад. И когато повторно се скрило под хоризонта, ужасът отново заиграл своя безумен танц по техните лица. Очите отново се запитвали тревожно едни други: „Ами ако на изток се яви онова бледо кълбо, което тъй страшно се смее, и ако пак се покажат огнените очи на ония чудовища от небето ?! ” Нощта разперила своите тъмни криле над земята. Бялото кълбо отново се показало на изток и очите на ония чудовища отново заиграли по небето. Страхът отново сковал безпомощните жители на земята. Но през тази нощ те не напуснали жертвените клади. Те прекарали в топла молитва чак до зори.
към текста >>

Бялото кълбо отново се показало на изток и очите на ония чудовища отново заиграли по небето.
Тъй топло и весело било под лъчите на това златно кълбо! То пак тръгнало по небето, издигнало се високо и превалило на запад. И когато повторно се скрило под хоризонта, ужасът отново заиграл своя безумен танц по техните лица. Очите отново се запитвали тревожно едни други: „Ами ако на изток се яви онова бледо кълбо, което тъй страшно се смее, и ако пак се покажат огнените очи на ония чудовища от небето ?! ” Нощта разперила своите тъмни криле над земята. Бялото кълбо отново се показало на изток и очите на ония чудовища отново заиграли по небето. Страхът отново сковал безпомощните жители на земята. Но през тази нощ те не напуснали жертвените клади. Те прекарали в топла молитва чак до зори. Небето пак пламнало на изток и огненото кълбо се явило за трети път вместо очаквания Агни. Тогава песни на радост огласили цялата земя.
към текста >>

Небето пак пламнало на изток и огненото кълбо се явило за трети път вместо очаквания Агни.
” Нощта разперила своите тъмни криле над земята. Бялото кълбо отново се показало на изток и очите на ония чудовища отново заиграли по небето. Страхът отново сковал безпомощните жители на земята. Но през тази нощ те не напуснали жертвените клади. Те прекарали в топла молитва чак до зори. Небето пак пламнало на изток и огненото кълбо се явило за трети път вместо очаквания Агни. Тогава песни на радост огласили цялата земя. Тъй изгрял третият ден, след него четвъртият, петият... И животът зацъфтял с нова красота и сила... Хората разбрали чудото, разбрали че Агни бе раздвоил своя огън на две светли кълба, едното пламенно на цветни лъчи, да изгрее през деня, което те нарекли Слънце, а другото – студено и мълчаливо, да освети мрака на нощта, което те нарекли Месец. А огнените очи на небето, които те помислили за чудовища, това били, по тълкувание на жреците, искрите що изхвърчавали от двете огнища на Агни, които Той раздухвал в студената и мрачна нощ – които те нарекли звезди. * Така слязла „девата" от царството на вечната светлина и станала душа на жителите на земята. Тъй изгряла „Истината" в душите на човеците и те прогледнали – видели слънцето, месеца, звездите – видели небето.
към текста >>

А огнените очи на небето, които те помислили за чудовища, това били, по тълкувание на жреците, искрите що изхвърчавали от двете огнища на Агни, които Той раздухвал в студената и мрачна нощ – които те нарекли звезди.
Но през тази нощ те не напуснали жертвените клади. Те прекарали в топла молитва чак до зори. Небето пак пламнало на изток и огненото кълбо се явило за трети път вместо очаквания Агни. Тогава песни на радост огласили цялата земя. Тъй изгрял третият ден, след него четвъртият, петият... И животът зацъфтял с нова красота и сила... Хората разбрали чудото, разбрали че Агни бе раздвоил своя огън на две светли кълба, едното пламенно на цветни лъчи, да изгрее през деня, което те нарекли Слънце, а другото – студено и мълчаливо, да освети мрака на нощта, което те нарекли Месец. А огнените очи на небето, които те помислили за чудовища, това били, по тълкувание на жреците, искрите що изхвърчавали от двете огнища на Агни, които Той раздухвал в студената и мрачна нощ – които те нарекли звезди. * Така слязла „девата" от царството на вечната светлина и станала душа на жителите на земята. Тъй изгряла „Истината" в душите на човеците и те прогледнали – видели слънцето, месеца, звездите – видели небето. И животът зацъфтял с нова красота, величие и тайна, непозната дотогава. И за човека се открил нов мир на изследване, нови извори на вдъхновение – той заживял с красотата и тайната на небето. Така се сложило началото на новата култура – културата на слънцето, месеца и звездите.
към текста >>

Тъй изгряла „Истината" в душите на човеците и те прогледнали – видели слънцето, месеца, звездите – видели небето.
Небето пак пламнало на изток и огненото кълбо се явило за трети път вместо очаквания Агни. Тогава песни на радост огласили цялата земя. Тъй изгрял третият ден, след него четвъртият, петият... И животът зацъфтял с нова красота и сила... Хората разбрали чудото, разбрали че Агни бе раздвоил своя огън на две светли кълба, едното пламенно на цветни лъчи, да изгрее през деня, което те нарекли Слънце, а другото – студено и мълчаливо, да освети мрака на нощта, което те нарекли Месец. А огнените очи на небето, които те помислили за чудовища, това били, по тълкувание на жреците, искрите що изхвърчавали от двете огнища на Агни, които Той раздухвал в студената и мрачна нощ – които те нарекли звезди. * Така слязла „девата" от царството на вечната светлина и станала душа на жителите на земята. Тъй изгряла „Истината" в душите на човеците и те прогледнали – видели слънцето, месеца, звездите – видели небето. И животът зацъфтял с нова красота, величие и тайна, непозната дотогава. И за човека се открил нов мир на изследване, нови извори на вдъхновение – той заживял с красотата и тайната на небето. Така се сложило началото на новата култура – културата на слънцето, месеца и звездите.
към текста >>

И за човека се открил нов мир на изследване, нови извори на вдъхновение – той заживял с красотата и тайната на небето.
Тъй изгрял третият ден, след него четвъртият, петият... И животът зацъфтял с нова красота и сила... Хората разбрали чудото, разбрали че Агни бе раздвоил своя огън на две светли кълба, едното пламенно на цветни лъчи, да изгрее през деня, което те нарекли Слънце, а другото – студено и мълчаливо, да освети мрака на нощта, което те нарекли Месец. А огнените очи на небето, които те помислили за чудовища, това били, по тълкувание на жреците, искрите що изхвърчавали от двете огнища на Агни, които Той раздухвал в студената и мрачна нощ – които те нарекли звезди. * Така слязла „девата" от царството на вечната светлина и станала душа на жителите на земята. Тъй изгряла „Истината" в душите на човеците и те прогледнали – видели слънцето, месеца, звездите – видели небето. И животът зацъфтял с нова красота, величие и тайна, непозната дотогава. И за човека се открил нов мир на изследване, нови извори на вдъхновение – той заживял с красотата и тайната на небето. Така се сложило началото на новата култура – културата на слънцето, месеца и звездите.
към текста >>

20. В хармония със законите на живата природа - Б. Боев Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

от еклиптиката, които минават през меридиана на даденото место ни дават онази точка, която се нарича medium coeli (среда на небето).
Онази точка от еклиптиката, сиреч градусите, мин. и сек., която минава през източната точка на хоризонта се нарича Асцендент (възход). Ще го бележим тук с Asc. А град., мин. и сек. от еклиптиката, които минават през меридиана на даденото место ни дават онази точка, която се нарича medium coeli (среда на небето). Бележим я с M.C. Ясно е следователно, че за 24 часа през източната точка на хоризонта ще минат едно по друго 12-те знака на зодиака: ще изгреят така както слънцето изгрява, ще се издигнат, ще минат през меридиана и ще залязат подобно слънцето. И понеже планетите са разположени в тия знакове, във всеки момент тяхното локално положение се мени: едни от тях изгряват, други греят на меридиана или близо до него, трети клонят към заник, четвърти са под хоризонта и т. н. В друг някой момент на денонощието, тяхното разположение относно хоризонта и меридиана е вече друго. Та ясна е онази сложна картина на планетни положения, която създава денонощното движение, вън от онова многообразие – по-бавно менящо се – което се поражда от собствените движения на планетите по зодиака.
към текста >>

21. Мисли за ученика - Борис Николов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Небето се обсипа с милиони звезди, които трепкаха в някакво тайнствено тържество и пътуваха в своя вечен път.
След скромната вечеря, те стояха още малко време до ръмливия водоскок и после се разделиха за сън. На странника бе отредено да спи на меко, хубаво легло навън в градината. Той си легна, но въпреки, че беше уморен, сънят отлетя от очите му. Той нивга не бе спал под открито небе. В душата му затрепка някаква непозната радост и му бе приятно, че се намира в тоя тих кът на Абар. Небето се обсипа с милиони звезди, които трепкаха в някакво тайнствено тържество и пътуваха в своя вечен път. Странникът никога не бе се вглеждал в небето, защото вечерите на неговия живот бяха всякога заети с пиршествата, които ставаха в богатите му зали, осветени с разноцветни лампи. Чарът на земята, отвличаше неговият поглед и той никога не бе се вгледал да открие чара на небето. Той не знаеше и не можеше да си представи, че има красота, която той да не би могъл да има в своите палати, или най-малко да се докосне до нея. А небето там горе, разкри своя чар в тържеството на своя вечен ход и в кроткото трептение на милионите си очи. Помисли странникът тогава за небесната красота, която нивга не престава, и сам отговори на първият си въпрос, защото разбра, че най-красиво е небето… Кое е най желаното – беше на другия ден въпросът на далечния странник.
към текста >>

Странникът никога не бе се вглеждал в небето, защото вечерите на неговия живот бяха всякога заети с пиршествата, които ставаха в богатите му зали, осветени с разноцветни лампи.
На странника бе отредено да спи на меко, хубаво легло навън в градината. Той си легна, но въпреки, че беше уморен, сънят отлетя от очите му. Той нивга не бе спал под открито небе. В душата му затрепка някаква непозната радост и му бе приятно, че се намира в тоя тих кът на Абар. Небето се обсипа с милиони звезди, които трепкаха в някакво тайнствено тържество и пътуваха в своя вечен път. Странникът никога не бе се вглеждал в небето, защото вечерите на неговия живот бяха всякога заети с пиршествата, които ставаха в богатите му зали, осветени с разноцветни лампи. Чарът на земята, отвличаше неговият поглед и той никога не бе се вгледал да открие чара на небето. Той не знаеше и не можеше да си представи, че има красота, която той да не би могъл да има в своите палати, или най-малко да се докосне до нея. А небето там горе, разкри своя чар в тържеството на своя вечен ход и в кроткото трептение на милионите си очи. Помисли странникът тогава за небесната красота, която нивга не престава, и сам отговори на първият си въпрос, защото разбра, че най-красиво е небето… Кое е най желаното – беше на другия ден въпросът на далечния странник. Абар тогава донесе отвътре един кафез, в който бе затворено птиче.
към текста >>

Чарът на земята, отвличаше неговият поглед и той никога не бе се вгледал да открие чара на небето.
Той си легна, но въпреки, че беше уморен, сънят отлетя от очите му. Той нивга не бе спал под открито небе. В душата му затрепка някаква непозната радост и му бе приятно, че се намира в тоя тих кът на Абар. Небето се обсипа с милиони звезди, които трепкаха в някакво тайнствено тържество и пътуваха в своя вечен път. Странникът никога не бе се вглеждал в небето, защото вечерите на неговия живот бяха всякога заети с пиршествата, които ставаха в богатите му зали, осветени с разноцветни лампи. Чарът на земята, отвличаше неговият поглед и той никога не бе се вгледал да открие чара на небето. Той не знаеше и не можеше да си представи, че има красота, която той да не би могъл да има в своите палати, или най-малко да се докосне до нея. А небето там горе, разкри своя чар в тържеството на своя вечен ход и в кроткото трептение на милионите си очи. Помисли странникът тогава за небесната красота, която нивга не престава, и сам отговори на първият си въпрос, защото разбра, че най-красиво е небето… Кое е най желаното – беше на другия ден въпросът на далечния странник. Абар тогава донесе отвътре един кафез, в който бе затворено птиче. Мъдрецът сигурно бе разбрал от по-рано въпросите, които богатия чужденец щеше да му зададе и затова още отрано той отиде и купи от момчетата на градския площад тоя малък затвор.
към текста >>

А небето там горе, разкри своя чар в тържеството на своя вечен ход и в кроткото трептение на милионите си очи.
В душата му затрепка някаква непозната радост и му бе приятно, че се намира в тоя тих кът на Абар. Небето се обсипа с милиони звезди, които трепкаха в някакво тайнствено тържество и пътуваха в своя вечен път. Странникът никога не бе се вглеждал в небето, защото вечерите на неговия живот бяха всякога заети с пиршествата, които ставаха в богатите му зали, осветени с разноцветни лампи. Чарът на земята, отвличаше неговият поглед и той никога не бе се вгледал да открие чара на небето. Той не знаеше и не можеше да си представи, че има красота, която той да не би могъл да има в своите палати, или най-малко да се докосне до нея. А небето там горе, разкри своя чар в тържеството на своя вечен ход и в кроткото трептение на милионите си очи. Помисли странникът тогава за небесната красота, която нивга не престава, и сам отговори на първият си въпрос, защото разбра, че най-красиво е небето… Кое е най желаното – беше на другия ден въпросът на далечния странник. Абар тогава донесе отвътре един кафез, в който бе затворено птиче. Мъдрецът сигурно бе разбрал от по-рано въпросите, които богатия чужденец щеше да му зададе и затова още отрано той отиде и купи от момчетата на градския площад тоя малък затвор. – На, рече Абар, и подаде му кафеза. Размишлявай днес, гледайки тая малка птичка и тя ще ти отговори сама.
към текста >>

Помисли странникът тогава за небесната красота, която нивга не престава, и сам отговори на първият си въпрос, защото разбра, че най-красиво е небето… Кое е най желаното – беше на другия ден въпросът на далечния странник.
Небето се обсипа с милиони звезди, които трепкаха в някакво тайнствено тържество и пътуваха в своя вечен път. Странникът никога не бе се вглеждал в небето, защото вечерите на неговия живот бяха всякога заети с пиршествата, които ставаха в богатите му зали, осветени с разноцветни лампи. Чарът на земята, отвличаше неговият поглед и той никога не бе се вгледал да открие чара на небето. Той не знаеше и не можеше да си представи, че има красота, която той да не би могъл да има в своите палати, или най-малко да се докосне до нея. А небето там горе, разкри своя чар в тържеството на своя вечен ход и в кроткото трептение на милионите си очи. Помисли странникът тогава за небесната красота, която нивга не престава, и сам отговори на първият си въпрос, защото разбра, че най-красиво е небето… Кое е най желаното – беше на другия ден въпросът на далечния странник. Абар тогава донесе отвътре един кафез, в който бе затворено птиче. Мъдрецът сигурно бе разбрал от по-рано въпросите, които богатия чужденец щеше да му зададе и затова още отрано той отиде и купи от момчетата на градския площад тоя малък затвор. – На, рече Абар, и подаде му кафеза. Размишлявай днес, гледайки тая малка птичка и тя ще ти отговори сама. Странникът зачуден малко, взе кафеза и седна на скамейката.
към текста >>

По това време слънцето се бе издигнало високо на небето и пръскаше изобилие от светлина.
Абар тогава донесе отвътре един кафез, в който бе затворено птиче. Мъдрецът сигурно бе разбрал от по-рано въпросите, които богатия чужденец щеше да му зададе и затова още отрано той отиде и купи от момчетата на градския площад тоя малък затвор. – На, рече Абар, и подаде му кафеза. Размишлявай днес, гледайки тая малка птичка и тя ще ти отговори сама. Странникът зачуден малко, взе кафеза и седна на скамейката. По това време слънцето се бе издигнало високо на небето и пръскаше изобилие от светлина. Високо в лазура плуваха малки кълба бели облачета и птички прехвръкваха. Странникът гледаше наоколо и му беше драго да диша чистия въздух, и да гледа широкия свят. Малката птичка в кафеза започна неспокойно да подскача. Тя прехвръкваше от дръвче на дръвче и биеше крилата си в тънката решетка. От време навреме подсвирваше някак особено и в малките ù светливи очички сякаш горяха две пламъчета на някаква голяма тъга!
към текста >>

Тия прости звукове, родени в съприкосновение на малката медногласа флейта, издялана от ръката на планински пастир, с душата на мъдреца, се развиваха в някаква струя, която се мъчеше да достигне небето.
Това е една топлинка, що идва из някои страхотни висини на живота и буди непознати, свещени тръпки на обич дори за малката мравинка, която случайно си съгледал на своя път. Радостта на битието, която подвижва сърцето към радостен повик за живот, същата която разперва пръстите към лъчезарния лик на слънцето. В душата на странникът се разведри. Като че ли пролетен лъх продуха мъглите на тежка, дълга зима и той надзърна в себе си. Там светлееше пламъчето на един тих неугасим огън, запален от памти векове. Тия прости звукове, родени в съприкосновение на малката медногласа флейта, издялана от ръката на планински пастир, с душата на мъдреца, се развиваха в някаква струя, която се мъчеше да достигне небето. През тях странникът разбра, че и звездите пеят, че и листата по дърветата пеят, че малкия водоскок приглася също на тази песен, и му се стори най-сетне, че и у самия него живее тя. Чужденецът почувства колко високо се издигна на крилата на тая песен и му се стори, че допълвайки някакъв величествен оркестър, живеят световете във великата шир на небесното пространство. И той не зададе петия въпрос, защото разбра, че най-вълшебното в света е песента. Кажи ми каква е одеждата на истината, мъдри Абар, беше шестият въпрос. – Най-простата одежда има истината, странниче, отвърна мъдрецът.
към текста >>

Отново той изреди в своя ум деветтях малки тайни: най-красивото – небето, най-желаното – свободата, най- потребното – слънцето, най-чудното – окото, най-вълшебното – музиката, най-истинното – приказката, най-примамливо – тайната, най-чистото – детето, най-великото – любовта.
Той се вгледа добре в живота и потърси да сглоби свещената дума. Дълго гледа вечерта в звездите, мисли за малката птичка, за душата, за сфинкса и заспа в унес. На сутринта, когато слънцето заля света със своята радостна виделина, когато се въздигна модрият ден и когато, набрал в душата си семенцата на великата мъдрост, чужденецът превали хълма, зад който остана белият каменен град, разбра че най-велико е любовта. И стана му изново радостно, светло широко. Той почувства, че девет звезди огръха в неговото небе като корона, в средата на която блестеше като ярък диамант една звезда, – звездата на свещеното слово. Отново той изреди в своя ум деветтях малки тайни: най-красивото – небето, най-желаното – свободата, най- потребното – слънцето, най-чудното – окото, най-вълшебното – музиката, най-истинното – приказката, най-примамливо – тайната, най-чистото – детето, най-великото – любовта. Вечерта, когато нощта го свари изново в път, той седна да почине. Погледът му се отправи неволно към небето. Там, на север, за първи път видя той няколко звезди, наредени като корона, прилични на тия, които oгряxa в душата му. Посред тях наистина блестеше една ярка звезда като лъчезарен диамант и странникът помисли, че това ще е звездата –ответ на деветото му питане – звездата на свещеното слово.
към текста >>

Погледът му се отправи неволно към небето.
На сутринта, когато слънцето заля света със своята радостна виделина, когато се въздигна модрият ден и когато, набрал в душата си семенцата на великата мъдрост, чужденецът превали хълма, зад който остана белият каменен град, разбра че най-велико е любовта. И стана му изново радостно, светло широко. Той почувства, че девет звезди огръха в неговото небе като корона, в средата на която блестеше като ярък диамант една звезда, – звездата на свещеното слово. Отново той изреди в своя ум деветтях малки тайни: най-красивото – небето, най-желаното – свободата, най- потребното – слънцето, най-чудното – окото, най-вълшебното – музиката, най-истинното – приказката, най-примамливо – тайната, най-чистото – детето, най-великото – любовта. Вечерта, когато нощта го свари изново в път, той седна да почине. Погледът му се отправи неволно към небето. Там, на север, за първи път видя той няколко звезди, наредени като корона, прилични на тия, които oгряxa в душата му. Посред тях наистина блестеше една ярка звезда като лъчезарен диамант и странникът помисли, че това ще е звездата –ответ на деветото му питане – звездата на свещеното слово.
към текста >>

22. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

На арената на техния душевен живот са изправени традицията и заблуждението на изминалото време от една страна и фигурата на новото, което е родено от напора на небето и което завладява все повече и повече душата със своята светлина.
Как изгражда той своя живот? Кое му подсказва, че животът е сляпо, неразумно случайно танцуване на материята, която се е зародила в незнайните далечни векове от небулозата в небесното пространство и без задачи, без замисъл, без насоки върви напред, подтиквана от „инстинкта" да живее, от инстинкт да продължи своя род и вид? Векът, в който живеем ние, макар и наглед грубо реалистичен, век, в който се разиграват най ужасните сцени на егоизъм и безчовечност, крие у себе си тук там наченки на една нова култура, култура на интуицията, култура на духовното просветление. Умовете на младото, подрастващо поколение са нагодени по-добре да схващат тънките трептения на настъпващото ново, и тях не ги задоволява обяснението на света, което те заварват в умовете на своите близки предшественици. Една гол ма, вътрешна борба се извършва сега в душата на новите човеци. На арената на техния душевен живот са изправени традицията и заблуждението на изминалото време от една страна и фигурата на новото, което е родено от напора на небето и което завладява все повече и повече душата със своята светлина. Векът на материализма залязва. Никой не ще го унищожи, защото той сам по себе си ще загине, ще се разтопи във виделината на онова, което човешката душа сама ще нашепне на хората. И един миг в часовете на себевглъбяването, през който ще блесне чарът на вътрешното богатство на душата струва вече по-много, от всичко което може да се научи от томовете книги, нагласени майсторски, да отклонят човека от верния му път. Ако ние започнехме да мислим правилно, ако се разколебаем в досегашната лъжа за „мъртвата материя" и се убедим, преминем в силите на вечния живот тогава ще проумеем нещо друго, ново, което думите са малко да го изразят. И така, кой е проникнал така дълбоко в природата, в нейните съкровени тайни, за да може да отрича нейната разумност?
към текста >>

23. ЕЗИКЪТ НА МУЗИКАТА - К. Ик. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Изследвания от този род са позволили на бележития френски астролог да формулира ясно и категорично закона за астралната наследственост – именно, че индивидите не се раждат кога да е, а тяхното небе на раждане е в известна закономерна връзка с „небето” на техните родители.
Изследванията в този специален случай ще ни доведат до така наречената специална или частна вероятност. В много случаи частната вероятност се рязко отклонява от общата – и тъкмо тук, в това отклонение на частната от общата вероятност, лежи опитното доказване за съществуването на една естествена връзка между светилата и човека. Специалната вероятност на Луната, за която по-горе загатнахме, т.е. случая, когато имаме хороскопи на сродници възлиза според многобройните изследвания на Фламбар на около 18% (по точно 18.6%), когато пък общата вероятност, както видяхме, не надхвърля 5.5%. Същото се получава и за Аsc. Изследвания от този род са позволили на бележития френски астролог да формулира ясно и категорично закона за астралната наследственост – именно, че индивидите не се раждат кога да е, а тяхното небе на раждане е в известна закономерна връзка с „небето” на техните родители. Не само това, ами ако вземем хороскопи на близки роднини, ние често попадаме на такива поразителни аналогии, които никога не можем да очакваме в общия случай – когато имаме хороскопи на какви да е лица. Само този факт вече е достатъчен да потвърди истинността на астрологията – тази древна наука, в която не напразно са вярвали и не само вярвали, а и практикували такива светли умове в миналото. И наистина, ако планетните влияния не съществуваха, ако те бяха нещо фиктивно, тогава не би трябвало да получим такова рязко отклонение между общата вероятност и частната – требваше да се получат цифри, които едва-едва да се различават, които почти да се покриват. Няколко примера още за частни вероятности, чийто брой впрочем е твърде голям и може произволно да расте с всеки нов частен случай: Аспектите между Меркурий и Луната са характерни за философския ум. Общата вероятност да попаднем на един от 6-те аспекти между Меркурий и Луната е 50%.
към текста >>

24. ВЕСТИ Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Очите там гледат смело, разкрито и зениците са изтъкани от студената, чиста синевина на небето или от багрите на зеленикавите смразени води.
Георги Северов І СЕВЕРНАТА СТРАНА Колко красива, вълшебна страна е тая, към която прелита от време на време душата в моите сънища, страната, към която ме носи моят размисъл в тихите самотни часове. Дирейки малкия блестящ отломък от истината, който всякой намира в своя ден, мисълта по нявга се докосва до дверите на далечната страна, която блести в дните с омайваща строга прелест, пропита със синкавия цвят на полярните сияния, а в нощите с вледененото тъмносиньо небе, по което в кръг околовръст пътуват звездите, като върволица от грамадни, драгоценни перли. Ледени дворци, по които играе слънчевата светлина в многоцветни преливащи се багри, са предградията на тоя вечно леден свят. Там спират корабите на странниците, защото корпусите им се запират в смразяващите се води, в ледовете и там е сетната стъпка на всеки човешки крак. Тая страна е отечеството на ледените вихри, които духат през далечните страни и охлаждат вечерите на юга. Очите там гледат смело, разкрито и зениците са изтъкани от студената, чиста синевина на небето или от багрите на зеленикавите смразени води. Там някъде, в недрата на това строго студено царство, където има богатство на светлина, що се разбива в седмобагра дъга във всяка капка, прилична на замръзнала сълза, живеят верността, чистотата и свободата. Това са трите сестри на севера, очите на които гледат с величествената глъбина на модрото небе, буйните коси на които са изтъкани от лъчите на слънцето, челата на които сияят с блясъка на ледените планини. Това е страната в далечния север, строгата прелестна родина на трите приказни сестри. Вечният я е надарил със смразяващо дихание, в което се дочува да звънти като гласът на пролетно пробуждане чистата песен на вечния идеал. Синовете, що се раждат там, носят в сърцата си запален свещения плам на безкористието и любов към небето и затова огънят на земята и жаркият плам на южните очи не могат да метнат було над тоя светлик и девиците на юга не могат да познаят тяхната любов.
към текста >>

Синовете, що се раждат там, носят в сърцата си запален свещения плам на безкористието и любов към небето и затова огънят на земята и жаркият плам на южните очи не могат да метнат було над тоя светлик и девиците на юга не могат да познаят тяхната любов.
Очите там гледат смело, разкрито и зениците са изтъкани от студената, чиста синевина на небето или от багрите на зеленикавите смразени води. Там някъде, в недрата на това строго студено царство, където има богатство на светлина, що се разбива в седмобагра дъга във всяка капка, прилична на замръзнала сълза, живеят верността, чистотата и свободата. Това са трите сестри на севера, очите на които гледат с величествената глъбина на модрото небе, буйните коси на които са изтъкани от лъчите на слънцето, челата на които сияят с блясъка на ледените планини. Това е страната в далечния север, строгата прелестна родина на трите приказни сестри. Вечният я е надарил със смразяващо дихание, в което се дочува да звънти като гласът на пролетно пробуждане чистата песен на вечния идеал. Синовете, що се раждат там, носят в сърцата си запален свещения плам на безкористието и любов към небето и затова огънят на земята и жаркият плам на южните очи не могат да метнат було над тоя светлик и девиците на юга не могат да познаят тяхната любов. Те не могат да познаят тяхната любов, защото верните синове на севера нивга не оставят бранния меч на словото, с което пазят в душите си името на своя творец, за да прегърнат техните южни глави, увенчани с коса на черен кедър... Чудна страна е северната ледена земя. Там се раждат ония, които влизат във войнството на Белите. Звездите там пътуват на околовръст по тъмносиньото небе, когато денят потъне далече на юг и се разкрие вълшебството на дългата полярна нощ! В тия нощи с приказна синевина, с мраз и с драгоценни грамадни перли по небето, умът потъва в дълбоко съзерцание, душата се разтапя в чистотата на кристалния леден лъх и става едно с великото мълчание което царува там! Мълчанието е стихията, с която се отпразнува най-великия час, когато Вечният слиза и слага по тая свещена земя своите леки стъпки.
към текста >>

В тия нощи с приказна синевина, с мраз и с драгоценни грамадни перли по небето, умът потъва в дълбоко съзерцание, душата се разтапя в чистотата на кристалния леден лъх и става едно с великото мълчание което царува там!
Вечният я е надарил със смразяващо дихание, в което се дочува да звънти като гласът на пролетно пробуждане чистата песен на вечния идеал. Синовете, що се раждат там, носят в сърцата си запален свещения плам на безкористието и любов към небето и затова огънят на земята и жаркият плам на южните очи не могат да метнат було над тоя светлик и девиците на юга не могат да познаят тяхната любов. Те не могат да познаят тяхната любов, защото верните синове на севера нивга не оставят бранния меч на словото, с което пазят в душите си името на своя творец, за да прегърнат техните южни глави, увенчани с коса на черен кедър... Чудна страна е северната ледена земя. Там се раждат ония, които влизат във войнството на Белите. Звездите там пътуват на околовръст по тъмносиньото небе, когато денят потъне далече на юг и се разкрие вълшебството на дългата полярна нощ! В тия нощи с приказна синевина, с мраз и с драгоценни грамадни перли по небето, умът потъва в дълбоко съзерцание, душата се разтапя в чистотата на кристалния леден лъх и става едно с великото мълчание което царува там! Мълчанието е стихията, с която се отпразнува най-великия час, когато Вечният слиза и слага по тая свещена земя своите леки стъпки. То крие в себе си най-величавите минути на севера. Когато в другите страни Вечният мине през девствените гори, тогава трепват стволовете на вековните букаци и леко свеждат своите устремени вършини. Ручеят закипява по-звънливо и скрит славей в храстите разлива бляскавите диамантени трели на своята благодарствена песен. Тука върховният велик час на Неговото появяване се отпразнува с едно мълчание, което няма равно на себе си.
към текста >>

Твоите знамения са сиянията, които небето ти изпраща и ония часове, когато Вечният сам те посети и в мълчанието на твоите нощи слага безшумните си стъпки.
Заведете за миг душата на човека в царството на великото мълчание, където звездите описват на околовръст своя денонощен път и където се дочуват изказани с неземни слова мислите на Вечния Творец - колко малки, колко незначителни ще се покажат тогава тия неща, за които очите ни се напълват със злоба и за които даваме на халост най-скъпия си дар – душата. Северна ледена земя, препълнена с неземна красота, в атмосферата на която се носи като зов на пролетно пробуждане звънливата песен на вечната идея, която зове душата към неизмеримите висоти на човешкия възход. Приказна страна с гирлянди от замръзнали кристали, у които слънчевите отблясъци играят във фантастични багри. Очите на твоите деца имат зеници, изтъкани от чистата синевина на твоето небе, или от зеленикавите игриви цветове на вледеняващите води. Твоите празници са препълнени с тайнствена красота и мълчание. Твоите знамения са сиянията, които небето ти изпраща и ония часове, когато Вечният сам те посети и в мълчанието на твоите нощи слага безшумните си стъпки. Северна страна, обичам когато ме гледат зениците на твоите очи, пълни с чистота и преданост; обичам часовете, когато при мене долита приветственият синкав лъх на твоите нощи и звънливата чаровна песен на вечния идеал, която вдъхновява ония, що влизат във войнството на белите, синовете що влизат в бран за свещеното име на Вечния! II ЧОВЕКЪТ По океанските вълни, над страшни водни бездни плуваше ладия, която личеше по блещукащата светлинка в мрачината. Беше черна нощ. Една самотна фигура прилична на сянка държеше веслата и нечии непознати мишци водеха неравната борба срещу пристъпа на океанските вълни. Земята беше далече от тука.
към текста >>

– И само една звездица да блесне на черния купол на небето, тогава неговата вяра става по-мощна от моя рев, от силата на моите вълни.
Каква е тая вяра, що държи стиснати веслата, когато само ударът на една вълна би могъл да разбие слабата трептяща ладия и странния безумен блян! – Как се зове този, който е попаднал сам всред страшната водна пустота? – Човек – шуми и шепне океанът. – А где е неговата сила, която крепи борбата му с твоя рев, с твоите гигантски бури? – Човекът знае да се надява, човекът знае да вярва – шуми и шепне океанът. – И само една звездица да блесне на черния купол на небето, тогава неговата вяра става по-мощна от моя рев, от силата на моите вълни. И аз обичам неговата вяра, защото познавам Оногова, към когото се отправя погледа му в тъмнината на бурната нощ. Океан-живот, който си обгърнал от вси страни човека с двете мънички весла. Каква неравна би била борбата му с тебе, ако той не знаеше тайната сила на своята вяра. по сега и ти сам го пощадяваш и дори му шепнеш песен. Може би ще дойде часът в неговия дълъг, труден път, когато преминал през безкрайните дни и тъмни нощи, ще стъпя неговия крак на далечната свещена земя.
към текста >>

25. СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г) Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Отдолу отляво и отдясно – вълните на развълнуваните гласове се издигат към средата и символизират въздигащия се тон, който свършва внезапно в един Е-dur акорд, след вика към небето".
Оскар Райнер представя логичния преход от звуковия образ в оптическа картина така: „Един пример за подобно едно действие е „Матеус-пасион" от Йохан Себастиан Бах. Изображението представлява встъпителния хор. Картината трябва да изобразява как спокойната песен на хористките се постепенно издига и свършва с трогателен, плачевен зов. Цветовете са смътно черно-виолетови и кафяво-черни. В тъмнината се различават поотделно ясно-червени точки и неясно зелено. Отдолу отляво и отдясно – вълните на развълнуваните гласове се издигат към средата и символизират въздигащия се тон, който свършва внезапно в един Е-dur акорд, след вика към небето". Изследванията на Райнер, колкото интересни да са – макар, че представляват една научна и художествена интрига, като резултатите са твърде неопределени. Може би по-късно те ще добият цена – когато бъдат усилени експериментите в тая област. * Б.Р. В това отношение са интересни окултните изследвания на г-жа Унковска в Русия. Особено важно е нейното съчинение: Звук, цвят и число.
към текста >>

26. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Доктор Щайнер казва: „Музиката свързва небето със земята", В същност цялата природа е проникната от музика; Това се изразява външно в ритъма: музикалният ритъм прониква цялата природа; всичко в природата е ритмично.
Дънов Музиката не трябва да се разглежда като развлечение, а като средство за събуждане висшите заложби на човешката душа. Знаем, че звукът съответствува на вълни с определен брой трептения в секундата. Но има по-бързи музикални вибрации, които нашето ухо не долавя. Но това не значи, че те не съществуват, Нашето ухо не може да ги възприеме, защото няма апарат, нагоден за това. Истинската земна музика е интуитивно долавяне на „хармонията на сферите", която изпълва висшите светове. Доктор Щайнер казва: „Музиката свързва небето със земята", В същност цялата природа е проникната от музика; Това се изразява външно в ритъма: музикалният ритъм прониква цялата природа; всичко в природата е ритмично. Понеже музиката и душата имат едно и също отечество, затова музиката може да изразява вътрешния език на душата: тя е един вид говор на душата. Понеже имат общо отечество, музиката и душата са сродни. И затова именно възвишената музика събужда възвишеното в човешката душа, раздвижва висшите душевни сили. Защо музиката събужда копнеж към чистото и прекрасното? Защото свързва душата със света на чистото и прекрасното.
към текста >>

27. ВЕСТИ Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

– Като мечта са красиви лицата им, а погледът им е чист като синевината на небето, – викаше радостта в сърцето ми.
Страхът от жажда, глад и студ е постоянно по следите им и ги заплашва със смърт, а всеки знае какъв ужас е смъртта за обикновения, защото животът му е в нейна власт. II Една сутрин слънцето ме намери в гората и обсипа пътя ми със светлина. Аз погледнах нагоре и видях синевината във висините на дълбокото небе и радостта запя в сърцето ми. В гората имаше цветя, а във въздуха се носеше плясък на гълъбови крила, песен на чучулиги. Аз минавах из гората с радостта си и тя милваше цветята с погледа си. – Като мечта са красиви лицата им, а погледът им е чист като синевината на небето, – викаше радостта в сърцето ми. Те разливаха щедро парфюма си из въздуха за мене и аз познах колко много са богати цветята. Аз минавах из гората с радостта си и тя пееше в сърцето ми: – Какви чудни са делата на твоята любов, какво чудо е пътят на твоята светлина. ПРИТЧИ (Из белите полета на Евангелията) I Подобно е царството божие на буря, която обрулва изгнилите плодове от китните дървета, за да не би да прогният и здравите, нито пък с алчна ненаситност да смучат сок, за да усилят и разпространяват своята гнилота, та да не могат и здравите хубаво и навреме да узреят. Истина, Истина, ви казвам – Ще паднат прогнилите, за да узреят здравите. ІІ Пак подобно е царството небесно на маяк всред развълнувано море, що чертае около себе светъл кръг дълбоко в хоризонта.
към текста >>

28. Синевина - Зарко Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

ІІІ. ОБЛАЦИ Облаци, далечни гости, обгърнали на околовръст небето, приличате на танц от бели, неземни пришълци.
Безкрайността ме е сътворила, безкрайността може да задоволи душата ми. Аз имам всичко. Цяла вечност лежи пред мен... Да бъде благословен гласът, що изрече словото на Вечността и пусна нас по нея. Той ни чака. Цяла безкрайност ни дели от Него, а един миг е потребен само да го зърнем в себе си! ІІІ. ОБЛАЦИ Облаци, далечни гости, обгърнали на околовръст небето, приличате на танц от бели, неземни пришълци. Когато ви погледна в почивката на радостния слънчев ден, приемам нещо от вас. То ме унася в някакъв приказен блян, когото диря от незапомнено време и който стои закрит още, зад вашия бял, вълшебен танц, далече в хоризонта. Вие се раждате от далечното море, което ви изпраща да разнасяте по вси страни неговия приветствен, хладен лъх. Гледайки ви как прекосявате плодородните долини, на мене ми се ще да съм като вас крилат и волен. Бели сребърни кълба, прилични на издутите платна на запътени кораби, вие отнасяте със себе си, заедно с тайната на своето далечно царство и тъгата на много очи, които замечтани ви изпращат, кога заничате зад планините по своя вечен път!
към текста >>

Само замечтаните очи на ония, чийто блян е далече потънал в модрия хоризонт на небето, разбират облаците – гости, родени от хладното дихание на далечното море.
Вие храните света. Вие раздухвате огъня на живота в жертвеника на душата. Земята би се превърнала на пустиня, ако нямаше ония, на които сълзите вие изплаквате в бисерни капки. Велика мистерия! Кой разбира това що носят облаците, плувнали по океана на лазура, като бели издути платна на запътени кораби? Само замечтаните очи на ония, чийто блян е далече потънал в модрия хоризонт на небето, разбират облаците – гости, родени от хладното дихание на далечното море. Вечни скитници! Когато ви зърне окото ми, наредени като колело от бели неземни пришелци по хоризонта, в мене трепва радостта по моя вечен блян! Приветствувам ви, гости от далечното море, преди да се скриете от окото ми, запътени по своя вечен друм.
към текста >>

29. Разказ на потока - Цветан Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Мирът създава синевата, мирът създава красотата, така шепне небето... Само когато няма бури и облаци небето е синьо – това е мирът, който дава своя израз.
Синевина Зарко Синьо, лазурно-синьо небе. Когато се вгледаш, то те обзема и ти потъваш в него. Колкото повече гледаш тази лазурна синева, чувстваш да те обладава едно постоянно, засилващо се спокойствие. То ти говори, то ти шепне на душата поройни слова. Мирът създава синевата, мирът създава красотата, така шепне небето... Само когато няма бури и облаци небето е синьо – това е мирът, който дава своя израз. Старите казват, че небето е престол Божи; и наистина, колко право е това! Присъщ е само на Бога мирът. Стара легенда разправя, че когато Господ раздавал добродетелите на съществата, всичко раздал, а задържал за себе си мира – синевата, небето, синьото небе задържал за себе си! Човек, който гледа небето, не може да не вярва в Бога. Само живущия в среда на съвършен мир може да понесе всички тия жестокости, всички тия скърби и злочестини.
към текста >>

Старите казват, че небето е престол Божи; и наистина, колко право е това!
Синевина Зарко Синьо, лазурно-синьо небе. Когато се вгледаш, то те обзема и ти потъваш в него. Колкото повече гледаш тази лазурна синева, чувстваш да те обладава едно постоянно, засилващо се спокойствие. То ти говори, то ти шепне на душата поройни слова. Мирът създава синевата, мирът създава красотата, така шепне небето... Само когато няма бури и облаци небето е синьо – това е мирът, който дава своя израз. Старите казват, че небето е престол Божи; и наистина, колко право е това! Присъщ е само на Бога мирът. Стара легенда разправя, че когато Господ раздавал добродетелите на съществата, всичко раздал, а задържал за себе си мира – синевата, небето, синьото небе задържал за себе си! Човек, който гледа небето, не може да не вярва в Бога. Само живущия в среда на съвършен мир може да понесе всички тия жестокости, всички тия скърби и злочестини. Само небето може да те надари с велико търпение, защото само то го има.
към текста >>

Стара легенда разправя, че когато Господ раздавал добродетелите на съществата, всичко раздал, а задържал за себе си мира – синевата, небето, синьото небе задържал за себе си!
Колкото повече гледаш тази лазурна синева, чувстваш да те обладава едно постоянно, засилващо се спокойствие. То ти говори, то ти шепне на душата поройни слова. Мирът създава синевата, мирът създава красотата, така шепне небето... Само когато няма бури и облаци небето е синьо – това е мирът, който дава своя израз. Старите казват, че небето е престол Божи; и наистина, колко право е това! Присъщ е само на Бога мирът. Стара легенда разправя, че когато Господ раздавал добродетелите на съществата, всичко раздал, а задържал за себе си мира – синевата, небето, синьото небе задържал за себе си! Човек, който гледа небето, не може да не вярва в Бога. Само живущия в среда на съвършен мир може да понесе всички тия жестокости, всички тия скърби и злочестини. Само небето може да те надари с велико търпение, защото само то го има. Колко разумно е създадено всичко! Бог е раздал всичко и запазил за себе си само едно качество – мира, който съдържа в дивна хармония всички останали качества в себе си.
към текста >>

Човек, който гледа небето, не може да не вярва в Бога.
То ти говори, то ти шепне на душата поройни слова. Мирът създава синевата, мирът създава красотата, така шепне небето... Само когато няма бури и облаци небето е синьо – това е мирът, който дава своя израз. Старите казват, че небето е престол Божи; и наистина, колко право е това! Присъщ е само на Бога мирът. Стара легенда разправя, че когато Господ раздавал добродетелите на съществата, всичко раздал, а задържал за себе си мира – синевата, небето, синьото небе задържал за себе си! Човек, който гледа небето, не може да не вярва в Бога. Само живущия в среда на съвършен мир може да понесе всички тия жестокости, всички тия скърби и злочестини. Само небето може да те надари с велико търпение, защото само то го има. Колко разумно е създадено всичко! Бог е раздал всичко и запазил за себе си само едно качество – мира, който съдържа в дивна хармония всички останали качества в себе си. Този мир, това небе, този Велик покров, който вечно седи над нас и който единствено пази завета на живия Бог!
към текста >>

Само небето може да те надари с велико търпение, защото само то го има.
Старите казват, че небето е престол Божи; и наистина, колко право е това! Присъщ е само на Бога мирът. Стара легенда разправя, че когато Господ раздавал добродетелите на съществата, всичко раздал, а задържал за себе си мира – синевата, небето, синьото небе задържал за себе си! Човек, който гледа небето, не може да не вярва в Бога. Само живущия в среда на съвършен мир може да понесе всички тия жестокости, всички тия скърби и злочестини. Само небето може да те надари с велико търпение, защото само то го има. Колко разумно е създадено всичко! Бог е раздал всичко и запазил за себе си само едно качество – мира, който съдържа в дивна хармония всички останали качества в себе си. Този мир, това небе, този Велик покров, който вечно седи над нас и който единствено пази завета на живия Бог! Това е израз на бащинство. Баща, това е Бог и всички ние – чада Божи.
към текста >>

Там се говори за този завет, за този закон, чийто вечен изразител е небето – тази Божествена синева.
Това е израз на бащинство. Баща, това е Бог и всички ние – чада Божи. И колко е хубаво всички хора, всички същества – да знаят, да си спомнят, че са чада на този Велик Баща! Тогава всички страдания ще престанат и ще дойде Божествения мир да зацари в техните души. Има един стих нейде в старите книги: „Сине мой, пази завета на баща си и не забравяй закона на майка си”. Там се говори за този завет, за този закон, чийто вечен изразител е небето – тази Божествена синева. Разправят ясновидците, че когато човек, в тихия кът на своята душа, отправи с чисто сърце ума си към Бога, тогава около човека се явява такова едно синьо сияние, какъвто е цветът на ясното небе. Това е връзка с Бога, това е да усетиш в твоята уста сладостта на изворна вода, благоуханието и свежестта на миризливи цветя! Това е ден на мир в душата и на велика молитва – ден на Великото обновление, защото само мирът обновява. Запазила се е до наше време една древна книга, „Сияние” се нарича тя; в нея се разправя как, когато Господ сътворявал света, повикал буквите да вземат участие в неговата творба. Според кабалата буквите на древно юдейския език, тия йероглифни знаци са израз на Велики сили в космоса.
към текста >>

Тя има син цвят, тя е небето!
Той почнал да ги вика по обратен ред, отзад напред. Първата буква по този ред е буквата „тау”, повиква я Господ и я запитва: „ти можеш ли да влезеш в моето творение". „Аз съм крайната буква на думата „емет”, което значи „истина”, отвръща тя. Добре, казал Господ, ти можеш да влезеш в моето творение. Така Господ сложил като основа на своето творение „Истината”. Тя има син цвят, тя е небето! Тя, Истината, е станала Неговия поглед, през нея Той вижда всичко. Когато хората лежат, те гледат надолу към земята. Днес на всички хора главите все надолу гледат, сякаш от тежко бреме наведени. Отклонението от завета на живия Бог – грехът, това е бремето, което тегне над главите на народа. Доста е вече.
към текста >>

Както чашките на цветята се разтварят за слънчевите лъчи, така и човек трябва да се разтвори и да се обърне към небето, да го обсеби Божествения мир, да го украси Божествената Истина.
Когато хората лежат, те гледат надолу към земята. Днес на всички хора главите все надолу гледат, сякаш от тежко бреме наведени. Отклонението от завета на живия Бог – грехът, това е бремето, което тегне над главите на народа. Доста е вече. Човек трябва да си спомни завета на своя Баща, да погледне нагоре към синьото небе, да види тази красива истина и да я сложи като основа на своя живот, да стане негов жив взор. Както чашките на цветята се разтварят за слънчевите лъчи, така и човек трябва да се разтвори и да се обърне към небето, да го обсеби Божествения мир, да го украси Божествената Истина. Синева, дълбока, тънка, ефирна, небесна синева – израз на мир и на истина! Не е ли дошло време да завземеш и просторите на човешката душа? Синева, Божествена синева – Велика молитва, обновление!
към текста >>

30. ИСАВАР (стихове) - Д. Б. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тя отмина, тя ще се слее с безкрайния океан, тя ще се изпари, ще се издигне в синевата на небето.
От памтивека тези безброй очи са впили поглед в необятната бездна и не изпускат нищо от това, което става. Дай ръката си, натопи я в моите къдрави струи, за да изсмуча топлината ù, а ти слушай в безмълвието на тая нощ да ти пошепва нещо за вечното, за това, което не се губи. Вечни са моите струи, вечен е летежа на вятъра, когото чуваш да оглася канарите, вечна е светлината, която разливат небесните светила, вечен е животът, който кара билките да цъфтят. Аз съм вечен. След миг не можеш намери същата капка вода, която сега докосна ръката ти. Тя отмина, тя ще се слее с безкрайния океан, тя ще се изпари, ще се издигне в синевата на небето. Канарите, планините, по чиито плещи пълзя, са мимолетни. Било е време, когато те не са били. Друг път тук са ревали вълни на разбунено море, а ще дойде и миг, когато цялата тази грамада, която ни се струва вечна и непоколебима, ще се пръсне и ще изчезне както пяната ми. Но моите струи, моето нескончаемо шествие не ще се свърши. Моето легло е преходно, но аз, потокът, съм вечен.
към текста >>

31. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Човек се хармонира с всички духове от небето чрез своя добър дух, и с всички духове на ада чрез своя лош дух.
Отношение между Бог и Човек Човек е жив храм на раздробените от Бога частички, т.е. на Бога пазител. Човешкото тяло е само жилище на духа. Това е факт, съвсем не алегория, нито идеал. В човешкото тяло се крият два духа – добър и лош. Човек се хармонира с всички духове от небето чрез своя добър дух, и с всички духове на ада чрез своя лош дух. Най-чистия Дух, който се съобщава с групата на Белите Братя се именува собствен Бог пазител а този който се съобщава с ада, се нарича земен или телесен. И смъртта е само състояние, когато душата оставя тялото. Физическата смърт е възкръсване на душата в Духовния свет. И наистина, душата е безсмъртна. Vortoanimismo е знание да се изследва тайната, че Божията воля се движи във вселената и природата, следвайки силата и законите на Словото.
към текста >>

32. В Е С Т И Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тихо, бавно и незабелязано расте тоя кълн сред множество плевели въззет все към небето.
І Житно Зърно Него стопанинът заравя навреме в земята. Над земята веят ветрове, падат дъждове, студове и снегове... Но ето, мина зимата със своите студове и снегове, дойде топлата и животворна пролет. Над черните угари се показа нежния кълн на заровеното и забравено житно зърно. Тихо, бавно и незабелязано расте тоя кълн сред множество плевели въззет все към небето. И ние виждаме черните и пусти угари, покрити с буйна зеленина, подобна на море, развълнувано от вятъра. Над това зелено и буйно море все по-силно припича слънцето. Ето, жежки златни класове, виснат и се пекат на жегата. Морето става тъмно, подобно на пламък. Заровеното в земята житно зърно изгни от влагата; то умря, но ето ние го виждаме преродено – възкръснало под земята умножено в клас.
към текста >>

33. КНИЖНИНА Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Неговите големи заслуги като учен и писател са известни на всички любители на небето.
Козаров”, II. мъжка гимназия. Камил Фламарион На 4 юни т.г. се помина великият френски астроном Камил Фламарион. Той почина в обсерваторията Juvisy в Париж на 83 г. възраст. Неговите големи заслуги като учен и писател са известни на всички любители на небето. Кой не знае неговите L'Astronomie populaire, Uranie, La fin du Monde и пр.? С неговата смърт светът загуби един велик ратник и популяризатор на науката, а Франция – един от най-достойните свои синове. Получаване на изкуствено злато. На 4 юли 1924 г. в една от книжките на Natur wissenschaften" проф.
към текста >>

34. За живата вода - Д. Стоянов Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ако са религиозни хора, казват: като отидем на небето, или ако вярват в закона на превъплътяването, казват: в другото прераждане.
Ония, за които Бог е Бог на живите имат особени признаци. Те са истинското cеме на света. Писанието ги нарича „Синове Божи". А „мъртви" са ония хора, чието сърце е заледено, чийто ум не мисли, чиято воля е парализирана. Те имат желание да направят нещо, но все отлагат. Ако са религиозни хора, казват: като отидем на небето, или ако вярват в закона на превъплътяването, казват: в другото прераждане. Ако хората не учат на земята, мигар на небето ще учат? Тази философия не издържа критика. Нима една муха, като влезе в един човешки университет, от това ще стане учена? Кой университет не е пълен с мухи! Една от най-големите заблуди в наше време, е твърдението, че за Бога не можем да имаме определено понятие.
към текста >>

Ако хората не учат на земята, мигар на небето ще учат?
Те са истинското cеме на света. Писанието ги нарича „Синове Божи". А „мъртви" са ония хора, чието сърце е заледено, чийто ум не мисли, чиято воля е парализирана. Те имат желание да направят нещо, но все отлагат. Ако са религиозни хора, казват: като отидем на небето, или ако вярват в закона на превъплътяването, казват: в другото прераждане. Ако хората не учат на земята, мигар на небето ще учат? Тази философия не издържа критика. Нима една муха, като влезе в един човешки университет, от това ще стане учена? Кой университет не е пълен с мухи! Една от най-големите заблуди в наше време, е твърдението, че за Бога не можем да имаме определено понятие. Не, за Бога можем да имаме едно понятие – Светлина без сенки – Живот без ограничения – Любов без промени и измени, Знание без погрешки, Свобода без ограничения.
към текста >>

35. Слепецът (стихотворение) - Х. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ветрове отнесоха облаците и небето чака да спре играта, за да огледа в гладката повърхност своята лазурна усмивка.
Рев от дън земя донася сякаш всяка пенеста вълна; като разярен звяр се мята мощната му гръд. Затихват ветровете, гривести талази още дишат заморени, като след дълга битка и бавно една след друга се простират на брега. Душата тръпне мълчешком. Синкаво-зеленото море затихва. Отминава бурята. Ветрове отнесоха облаците и небето чака да спре играта, за да огледа в гладката повърхност своята лазурна усмивка. Зачева буря в другото море. Като от вдън вселената донасят рев една след друга заморени вълни. Като ранен гигант рее и мята се безкрайното море и трясък на мълния прерязва оловното небе. Дали не е усещал някой бурята в морето на душата си? Колцина сте вие, на които се не свива мръщина на челото през тая буря.
към текста >>

Пресекват гръмотевиците, раздира се оловната покривка и небето чака да се усмири душата, за да се огледа в нея чистата лазурна шир на вечността.
Какво ли струва твоя рев пред бурите, що имам сам в душата си? Ще може ли твоята страхотна дълбина да погълне една въздишка, един поне стон на бурята в моя собствен океан! " Морето, синкаво-зелено, тръпне мълчешком. Ето запират вихрите и в другото море. Заморени вълни с пенест шум, като несдържан дъх след дълга морна бран, запират вихрена игра. Пресекват гръмотевиците, раздира се оловната покривка и небето чака да се усмири душата, за да се огледа в нея чистата лазурна шир на вечността. В стихнало море след буря се оглежда небето, а в душата, стихнала след буря, се оглежда вечността. Той седи самин на безлюден бряг и бурите, и красотата на две морета вижда. Кой е слушал нестихващото сказание на морето, кому са нашепвали вълните неговата песен. Той седи и слуша: „Колко отсядва друмник в чужди дом за почивка, толкова е твоят живот тука на земята. Миг във вечността съм и аз.
към текста >>

В стихнало море след буря се оглежда небето, а в душата, стихнала след буря, се оглежда вечността.
Ще може ли твоята страхотна дълбина да погълне една въздишка, един поне стон на бурята в моя собствен океан! " Морето, синкаво-зелено, тръпне мълчешком. Ето запират вихрите и в другото море. Заморени вълни с пенест шум, като несдържан дъх след дълга морна бран, запират вихрена игра. Пресекват гръмотевиците, раздира се оловната покривка и небето чака да се усмири душата, за да се огледа в нея чистата лазурна шир на вечността. В стихнало море след буря се оглежда небето, а в душата, стихнала след буря, се оглежда вечността. Той седи самин на безлюден бряг и бурите, и красотата на две морета вижда. Кой е слушал нестихващото сказание на морето, кому са нашепвали вълните неговата песен. Той седи и слуша: „Колко отсядва друмник в чужди дом за почивка, толкова е твоят живот тука на земята. Миг във вечността съм и аз. Миг във вечността е и целият живот по земната твърд.
към текста >>

В душата, където се недрят морето, цялата пустиня, небето със звездите, не ще се найде място за едно поне от подправените, неистинските накити на измамното богатство.
В душата има малка, скрита стаица, където нивга не надниква взор на чуждо око. Скъпоценностите на целия свят може да имаш. но там отива само туй, което е свято – даденото от душата. Няма стойност на богатство нито една от бляскавите огърлици на шумната ежедневна суета. Нито една от почестите външни на денят не ще се отбележи там, до гдето в нея няма жив трепет на любов, на братска искреност. В душата, където се недрят морето, цялата пустиня, небето със звездите, не ще се найде място за едно поне от подправените, неистинските накити на измамното богатство. Само изкованите в огъня на тежка скръб украси, ще найдат своето свещено място, само бисерът, намерен с тежък труд, ще се приюти там да свети като живо любящо око... Недей дири по моите пръсти като накит скъп зърното на твоя дар. То свети там, където никога не ще го посипе прахът на тежкото забвение. Неговата чиста светлина ще ми потрябва в нощта, когато облаци на съмнение ще скрият усмивката на далечните звезди. * * * IV. ЗЛАТНАТА СТРАНА Може да срещнеш някъде малък кът, който да има хубостта на цялата природа.
към текста >>

но всякога ще има плавният им ход по небето, – поличба за Тебе – Вечно будният.
Само Ти един ще бъдеш неизменим, във вечни дни... Кого ще провъзгласят бурите и урагана освен Тебе! Чие вълшебство ще изразяват милиардите очи от разпиляното сребро при изгрева на новия ден? Теб Един, Неизменен и Вечен. Милиони пъти морето ще се мести, ще преминава, но всякога ще бъде нейде, за да плиска, да подържа неспирната си песен. Безброй светила ще угасват. но всякога ще има плавният им ход по небето, – поличба за Тебе – Вечно будният. Колко сърца са спрели да туптят по земята, но спрели ли са радостта и възторгът да спохождат живите сърца? Как да се слеем с твоя мир, с твоята тиха радост! Как да приучим сърцата си да се не отравят в тежка жалба, а всякога да дирят усмивката на твоя ден... Вечно буден, никога не ще настане миг в цялата вечност, когато ще се затвори Окото Ти. Неспирна е играта на вълните, неспирен е воя на бурите в нощта, никога нe ще угаснат милиардите очи при изгряващия ден, но по-несъкрушим от Тебе никой не е. Животът на хиляди слънца, на хиляди морета е един миг на Твоята будност и затова летят към Тебе нашата мисъл и нашата Любов!
към текста >>

36. Светията и Серафиа - Г. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

На пир Кога небето в полунощен час оглеждаше в безкрая своя мир, кога затихна всеки стон и глас, звездите ме поканиха на пир.
На пир Кога небето в полунощен час оглеждаше в безкрая своя мир, кога затихна всеки стон и глас, звездите ме поканиха на пир. Сред нощ живях безбрежен, светъл ден, на звездний пир бях гост в небето аз и тъй от блясъка му съм пленен, че мисълта ми там е всеки час. Земята – потопена в сладък сън, а звездний рой в хармония безспир възнасяше към Бога звън след звън и тиха радост бе по целий мир. И чудни приказки разказа ми Персей, все тъй смирен бе кротък Волопас, и в слънчева любов ме в`веде Водолей, в каляска огнена летях с Пегас. Опих се с вино на безбрежна светлина, затуй съм тъй унесен във захлас – огря очи ми тайна не една – на звездний пир бях гост в среднощен час.
към текста >>

Сред нощ живях безбрежен, светъл ден, на звездний пир бях гост в небето аз и тъй от блясъка му съм пленен, че мисълта ми там е всеки час.
На пир Кога небето в полунощен час оглеждаше в безкрая своя мир, кога затихна всеки стон и глас, звездите ме поканиха на пир. Сред нощ живях безбрежен, светъл ден, на звездний пир бях гост в небето аз и тъй от блясъка му съм пленен, че мисълта ми там е всеки час. Земята – потопена в сладък сън, а звездний рой в хармония безспир възнасяше към Бога звън след звън и тиха радост бе по целий мир. И чудни приказки разказа ми Персей, все тъй смирен бе кротък Волопас, и в слънчева любов ме в`веде Водолей, в каляска огнена летях с Пегас. Опих се с вино на безбрежна светлина, затуй съм тъй унесен във захлас – огря очи ми тайна не една – на звездний пир бях гост в среднощен час.
към текста >>

37. УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ – Б. Боев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Така се молеше светията, а небето отвори клепки и божието око изгря ¬светло и лъчезарно.
Изпрати ми сега, Господи, ожаднели и огладнели пътници, защото моите бликащи струи очакват жадни устни и натегналите вейки копнеят по ръце, които да ги облекчат от благото им бреме. Ти ми повели да потъна дълбоко в пустинята и да бликна като извор издълбоко. Ти повели да пусна дълбоки корени в пустинята и да израсна като плодно дърво. Такава 6е волята Ти – да бъда оазис в пустинята. Изпрати ми сега, Господи, изгладнели и ожаднели пътници! Така се молеше светията, а небето отвори клепки и божието око изгря ¬светло и лъчезарно. -------------------------------------------------------------------------------------------------- А в това време Александрия още спеше тежкият сън на града и дишаше морно – като човек, който е заспал след късен пир. По неговите улици сгушена се беше притаила вчерашната мълва – шумната мълва, която се разнесе из цяла Александрия. Мълвата за Серафиа – най-прочутата блудница в големия град. „Напуснала своя празничен дворец – най-бляскавия дом. „Отвърнала се от предишния живот – истина ли ?
към текста >>

38. Духовните движения и общественият живот – С.Г.С. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Те са заприличали на стари мехове, негодни да поемат силното Ново Вино, а се готвят за „небето”, готвят се да влязат в рая, да заживеят „ангелски” живот, да разберат Божиите истини!
Какво ще родят? Негодници за живота, каквито има с хиляди. Но нали Свещеното Писание казва „Плодете се и множете”, ще възразят някои. Да, но то не казва да се раждат недоносчета, а човеци по образ и подобие на Бога. Смешни са религиозните хора със своите „правоверни” схващания. Те са заприличали на стари мехове, негодни да поемат силното Ново Вино, а се готвят за „небето”, готвят се да влязат в рая, да заживеят „ангелски” живот, да разберат Божиите истини! Как ще ги разберат, когато живеят в тези изби? Затова Христос се обръща и казва: „Трябват нови мехове”. Старите човеци, човеците на старата култура, са стари мехове, а младите човеци са нови мехове. На старите не трябва да се дава ново вино. Новото вино трябва да мине в жилите на новите човеци.
към текста >>

39. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

И, ако на тия острови се намират останки от това население, то може да ни бъде все таки един по-ясен образ за ония хора и цивилизацията, която някога е цъфтяла на загиналия материк, жителите на който и преживели оная страхотна трагедия разиграла се между земята, водата и небето.
човек на Кро Маньон, имащ продълговат череп (доликокефали). Това са жителите на езерните жилища, чиито останки се намират в Швейцария. Колкото се отнася до другите раси и техните днешни останали представители, за тях ние вече споменахме по-горе. Тук му е мястото да повдигнем още един въпрос. Ако действително някога е съществувала Атлантида, която потънала, и ако Канарските, Азорските и Антилските острови, са останали от тоя материк, то естествено е, че техните жители ще са преки потомци на жителите от Атлантис. И, ако на тия острови се намират останки от това население, то може да ни бъде все таки един по-ясен образ за ония хора и цивилизацията, която някога е цъфтяла на загиналия материк, жителите на който и преживели оная страхотна трагедия разиграла се между земята, водата и небето. И действително такова туземно население, открито при откриването на самите острови, е било намерено главно в Африканските острови, от испанците и наречено от тях Гуанче или Гванче, които те побързали да унищожат, а другата част от тях се примесило с чужд елемент, тъй че днес е много трудно да се намери и изучи чистия тип Гуанче. Важни обаче данни за тях намираме в писателите от XV и XVI векове. Особено е важно съчинението на Цезар Вечели, роднина на художника Тициан: „За древните и нови дрехи на разните части на света”, снабдена с рисунки от самия Тициан. Тоя тип Гуанче даден там, представлява съвършена прилика с Американските типове: перуанци, мексиканци, флорианци и др. Когато Испанците дошли на Канарските острови, те били изненадани от факта, че туземното население от незапомнени времена знаело писменост и изучавало астрономия.
към текста >>

Гъста смола паднала от небето.
------------------------------------------------------------------------------------------- Това са по-съществените факти, които се намират в полза на атлантис. Но биха могли да се намерят още много други. Но и тия са достатъчни, ако не да убедят, то поне да подтикнат към нови изучавания в тая насока. В средно американското племе Киче или Кунче съществува следната легенда за изчезването на Атлантида. „Водите се издигали, казва тяхната легенда, и станало велико наводнение, по-високо от главите на хората. Гъста смола паднала от небето. И лицето на земята потъмняло и наченал дъжд, дъжд цял ден, дъжд цяла нощ. И се подигнал голям шум над главите и хората се нахвърляли на всички страни и се блъскали в мрака, обладани от отчаяние. Те се скрили в къщите си, а къщите при събарянето си, ги завличали. Те се качвали по дърветата, а дърветата ги отърсвали от себе си и ги отхвърляли надалеч. Те се завирали из пещерите, но и пещерите се срутвали над тях”.
към текста >>

40. Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Настанаха часовете на тъжна, късна есен, когато окото дири пролука нейде в небето, за да найде малко радост.
Премина лятото. Лотосите не цъфтяха вече. Те скриха своя живот в семето за идното лято, когато слънцето пак ще грее обилно, щедро. Водите на свещената река захладяха и носеха вест от планината за прииждащите дни на зимата. Слънцето се скри зад облаците, които бурите довлякоха и секна песента на птичките. Настанаха часовете на тъжна, късна есен, когато окото дири пролука нейде в небето, за да найде малко радост. Наблизо край свещената река, беше палатът на младата царица. Тя тъгуваше заедно с птичките по отлитналите лазурни дни и унесена в размисъл гледаше в далечината, където се губеше сребърната ивица на свещените води. Царкинята си спомни, че там във водите цъфтят бели лотоси, и очите ù се усмихнаха в надежда. Скоро тя отиде до брега, но там радостта и отново залезе, защото лотосите не цъфтяха вече. Тая радост сякаш я отнесе, сетното прощално шествие на птичките, сякаш я отвлякоха водите, заедно с увехналите бели листа, от цвета на лотоса.
към текста >>

Една от най-едрите звезди бе изгряла вече на небето.
Сълза се отрони от окото ù, защото с летежа на сетния керван на птиците отлиташе и скритата надежда за радостта, която щеше да ù подари идващия ден. Съдбата и отне туй, което ù донесе, защото сетният цвят на лотоса прецъфтя и водите го носеха към морето, откъдето се ражда и където залязва мигът на щастието. Водите на свещената река шумяха с шепота на тайнствено сказание. Слънцето се готвеше да залезе зад далечните планини на запад, а младата царица плачеше свела глава над плискащите се води, и не сещаше нито хлад, нито настъпващата нощ. Тя мислеше за залеза на своя ден, и животът бе ù противен, чужд. Една от най-едрите звезди бе изгряла вече на небето. От планината завя хладен вятър... Когато царицата вдигна глава и хвърли безнадежден поглед за сетен път в тъмните води на реката, там близо до брега видя да се белее нещо. Тя повдигна ресните на своите очи и видя разцъфнал лотос. Сън ли бе това, или бе истина? Нима утре, в ранния час на новия ден, той ще се белее на косите ù и ще извика усмивка на устните на оня, който щеше да събуди спящите с гърма на своята колесница? Ръката ù се протегна и тя откъсна желания цвят, що разтвори в хлада своите бели листа, за да умре, преди да умре радостта на малката царица.
към текста >>

Посред безчисления рой на небето, видях една блещукаща с кротък, приветствен блясък звезда и стори ми се, че тя се нарича избраната.
Наблизо течаха водите на свещената река. Те отиваха надолу по своя вечен път – към морето и шепнеха към слънцето неспирната си песен за ония, които знаят да умират, преди да yмре една чужда радост. II ИЗБРАНАТА ЗВЕЗДА Всеки има една избрана, царствена душа, която чака векове да се завърне странникът. Безброй звезди блещукат на небесния свод, но една само трепти с познат приветствен пламък. Окото дълго, замечтано я гледа, изпраща я дори до заник на запад, а душата приема нейното далечно приветствие, защото тя е нейната звезда. Посред безчисления рой на небето, видях една блещукаща с кротък, приветствен блясък звезда и стори ми се, че тя се нарича избраната. Видя ми се като едно дълбоко, хубаво око, което иска да надникне в душата ми. Милиарди очи ме гледаха от висината, но едно око е, което ме вижда, едно око е това, което събужда у мене тръпките на върховна радост! Като малка, прелестна царкиня сред своята свита трепка нейният плам и ме зове безгласно от дълго време към волния простор. Ден и нощ лети ми мисълта към чистия неземен лик. Към нея отлита и моята песен, за да я догони в безкрая, защото с векове се не изхождат пътищата ми до нея.
към текста >>

Ти си царкиня, знам това, макар и най-старателно да скриваш своя царствен сан в бледо-синкавата точка на небето.
Защо се спря окото ми на теб, звездице сияйна? Не грееха ли в моята нощ безброй звезди на свода? Ничия ръка ми не показа твоето място в часа – сама душата те позна, защото ти си звездата, що отколе диря. Далече си от мене. Едва едничък, тънък лъч пронизва окото ми, но аз живея вече в твоето синьо царство и сънищата ми донасят чудни вести за незнайната ти хубост. Ти си царкиня, знам това, макар и най-старателно да скриваш своя царствен сан в бледо-синкавата точка на небето. Моите уста не ще да дръзнат да назоват свещеното ти име. догдето сам не изгоря в огъня на своята мъка, да се превърна в него и да стана достоен зарад теб. Хубава царице, ти чакай ме. Когато дойде ден да литна към теб с крилата на моя устрем, тогава вече ще бъде готово окото ми да види твоята царска хубост. Сега съм още тук и готвя кладата за огъня на своята мъка, където сърцето се превръща във вечно светещо кандило... Ти чакай ме, царице от небето.
към текста >>

Сега съм още тук и готвя кладата за огъня на своята мъка, където сърцето се превръща във вечно светещо кандило... Ти чакай ме, царице от небето.
Ти си царкиня, знам това, макар и най-старателно да скриваш своя царствен сан в бледо-синкавата точка на небето. Моите уста не ще да дръзнат да назоват свещеното ти име. догдето сам не изгоря в огъня на своята мъка, да се превърна в него и да стана достоен зарад теб. Хубава царице, ти чакай ме. Когато дойде ден да литна към теб с крилата на моя устрем, тогава вече ще бъде готово окото ми да види твоята царска хубост. Сега съм още тук и готвя кладата за огъня на своята мъка, където сърцето се превръща във вечно светещо кандило... Ти чакай ме, царице от небето. Сега кова аз своя меч. Не чуваш ли понякога звъна на наковалнята, на която мнозина преди мене са въртели тежкият чук? Tе са преминали напред в своя път, но още чувам да кънти в широкия свет звънливото и многократно ехо, като вест за тия, що се раждат втори път! Двуострия меч на своя дух сам кове всеки за себе си. Земята тръпне в скрита майчина радост и гаснещите искрици от удара върху начервеното желязо шепнат мигновени приказки: „Два пъти се ражда човекът.
към текста >>

За тебе са миг вековете, защото си царица в небето, защото няма сянка твоето царство и времето се не мери както тука на земята.
” „Както младенецът приема първите лъчи на слънцето, които ритъмът на младото сърце разпраща по всички клетки, така роденият изново в своя дух, приема вечната виделина с ритъма на своето разпалено сърце.” „Детето брани майчината къща със своята любов, а ти, когато се родиш изново в своя дух, ще бдиш за името на Оногова, което ще ти пришепнат невидими уста в ранната утрин на твоя ден! ” „Нежна майчинска ръка поглажда къдриците на младенеца и нейната тиха песен донася съня на очите му. Крило на мощна, бяла птица е разперено над прекрасната глава на родения в светлината и милиони очи бдят над него, заедно с окото на неговата избрана звезда.” Далечна царкиньо, ти чакай ме. Сега градя аз своята съкровищница където ще оставя бисерният дар от твоята ръка. Не е простено да я не приготвя, защото не всяко място е достойно за скъпия ти дар. За тебе са миг вековете, защото си царица в небето, защото няма сянка твоето царство и времето се не мери както тука на земята. Царице светла. Четири морета ме делят от тебе, но мине ли ногата на странника през тях, той става достоен за твоя царствен поглед и за словото на твоите уста. Сега си тъй далече! Като светло, синкаво око, пълно с тайна трепкаш сред безчисления рой на звездите и погледът ми дири твоя тънък лъч, що се пронизва до душата ми. Ти чакай ме.
към текста >>

Не грееха ли на небето в моята нощ безчислено звезди?
Ти чакай ме. Прати ми заедно със синкавия лъч и твоето приветствие далечно. Нека сънищата ми донесат усмивката на твоята кротка радост и тя да бъде талисман в тежките, неслучни часове на моя път! . . . Ти чакай ме царице светла... ------------------------------------------------------------------------------------------- Защо се спря окото ми на теб? Не грееха ли на небето в моята нощ безчислено звезди? Душата ми сама те позна. Ничия ръка ми не посочи местото на твоя чуден блясък в часа. Окото само пресрещна твоя взор от висинето... Царкиньо светла, ти чакай ме. III В МЪЛЧАНИЕТО НА СИНИТЕ НОЩИ Ти си от Либан, аз от студения север. В ранните дни на твоето детство, може би са извиквали съня на очите ти с приказки за далечната, ледена страна, където в синята нощ блести бисерът на „Короната" като вярно, любящо око.
към текста >>

Колко морета ни делят, какви високи планини, издигнали чела в небето ни преграждат, но пак при мене е душата ти и твоят поглед, като неразгадана гатанка.
Зарад тия две очи ли аз оставих блясъка на диаманта що краси короната на север? Тая ли зеница бе сетният оазис на моят път? Южна земя. Твоите сказания ми дадоха нова сила, нова мощ, аз исках да ги слушам непрестанно, вечно, да се стопя в чара, що закриват ресните на твоето пламенно око, но погледът на моите братя – северните пилигрими, ме призова, защото попътни ветрове издуваха платната. ------------------------------------------------------------------------------------------ Ти си от Либан, аз от студения север. Колко морета ни делят, какви високи планини, издигнали чела в небето ни преграждат, но пак при мене е душата ти и твоят поглед, като неразгадана гатанка. Защо не съм стрела да литна! Защо не съм в струите на северните ветрове, които стигат там като лек зефир, що шъпне в листата на пъстрите градини, що милва ресните на окото ти! Защо не взех чаровният, примамлив взор, защо при него не останах? Защо го не закрих в бездните на широкото море, както тия, що хвърлят бисерите на морското дъно, за да ги не види друго око? Но очите на моите братя ме погледнаха и трепетът на светлия елмаз на короната ме призова за размисъл в синята нощ.
към текста >>

Но това са същите води, които извършват големия кръговрат от небето до земята, същите, които напояват плодородните долини и ниви.
В скръбта си ние недоволни хулим „жестокия" Бог, що ни я праща, а забравяме за Него в часовете на нашата радост. Бог е радост, която просиява като виделина в мрака на скърбите, а скръбта е туй, което ни подготвя зарад радостта. Тия, които не разбират тая тайна на живота, наричат го сън, защото виждат понякога измамата, но не виждат реалността, която е преплетена с нея. Водите на реката текат неспирно надолу, прибират в себе си всички притоци и бързат да влязат в океана. Наглед неясно е, защо забързани водите се стремят в своя неспирен ход? Но това са същите води, които извършват големия кръговрат от небето до земята, същите, които напояват плодородните долини и ниви. Те хранят и охлаждат живота по всичката земна твърд... И нашият живот протича като водите на шумливата ръка: и ние правим някакъв огромен кръговрат от небето до земята, за да храним посетите зърна в някоя от Божиите ниви, които срещаме по своя друм към вечността... Ние се раждаме в света на измамата и като друмници далечни, цял живот търсим стъпка от Великата Реалност. V ЕСЕН Вървя в градината измежду позлатените дървета. Есенна тишина. През нея се промъква шепота от падащите листи – пожълтели, бледни. Студеното приветствие на зимата ги срази със своето дихание в нощта.
към текста >>

Те хранят и охлаждат живота по всичката земна твърд... И нашият живот протича като водите на шумливата ръка: и ние правим някакъв огромен кръговрат от небето до земята, за да храним посетите зърна в някоя от Божиите ниви, които срещаме по своя друм към вечността... Ние се раждаме в света на измамата и като друмници далечни, цял живот търсим стъпка от Великата Реалност.
Бог е радост, която просиява като виделина в мрака на скърбите, а скръбта е туй, което ни подготвя зарад радостта. Тия, които не разбират тая тайна на живота, наричат го сън, защото виждат понякога измамата, но не виждат реалността, която е преплетена с нея. Водите на реката текат неспирно надолу, прибират в себе си всички притоци и бързат да влязат в океана. Наглед неясно е, защо забързани водите се стремят в своя неспирен ход? Но това са същите води, които извършват големия кръговрат от небето до земята, същите, които напояват плодородните долини и ниви. Те хранят и охлаждат живота по всичката земна твърд... И нашият живот протича като водите на шумливата ръка: и ние правим някакъв огромен кръговрат от небето до земята, за да храним посетите зърна в някоя от Божиите ниви, които срещаме по своя друм към вечността... Ние се раждаме в света на измамата и като друмници далечни, цял живот търсим стъпка от Великата Реалност. V ЕСЕН Вървя в градината измежду позлатените дървета. Есенна тишина. През нея се промъква шепота от падащите листи – пожълтели, бледни. Студеното приветствие на зимата ги срази със своето дихание в нощта. На утринта топликът ги огря за сетен път и първото листо бавно люшкайки се, падна на земята.
към текста >>

41. Съзнанието, Последната симфония, Реализъм – Стека Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Да намерим истинския лекар Окултен ученик, които отстъпва от пътя на учението, не е стъпвал още на този път, а само си е мислил, че е на него; общежитие, което се разтурва, не е съществувало; кое и да било общество, групировка или индивид, щом не са успали да прокарат поне един лъч от светлина между небето и земята, между Бога и човека, която светлина да окаже възможният изход към по-устойчив, мирен и светъл живот – не са работили съобразно принципите на възвишения живот и в тях е вземал надмощие принципът на личното облагодетелствуване.
Да намерим истинския лекар Окултен ученик, които отстъпва от пътя на учението, не е стъпвал още на този път, а само си е мислил, че е на него; общежитие, което се разтурва, не е съществувало; кое и да било общество, групировка или индивид, щом не са успали да прокарат поне един лъч от светлина между небето и земята, между Бога и човека, която светлина да окаже възможният изход към по-устойчив, мирен и светъл живот – не са работили съобразно принципите на възвишения живот и в тях е вземал надмощие принципът на личното облагодетелствуване. Че съществува знание, което е само заучено и такова, което е опитано, мнозина знаят, но малцина са проверили. Не, че не искат да опитат, но не могат, по простата и естествена причина, че границите на тяхната сегашна възможност на проява в тази област не се простират чак дотам. В бъдещето,те ще се издигнат до това положение, а идващите след тях ще заемат тяхното место, и така човек ще следва своя безконечен път и развой. Всеки, с идването си да живее на земята, носи със себе си своето малко или голямо съкровище със способности и сили, които по микроскопическа частица е събирал, работейки през вековете на своето минало, като целта на неговото сегашно идване е да обогати своето съкровище. Преимуществото на тези ученици, които истински живеят в това учение е, че те не се връщат назад.
към текста >>

42. Звезда – В. Вересаев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Върхът на човешкото музикално чутие вземеше сбогом от небето, дето беше гостенин през своя кратък живот.
Човекът, цялата природа на когото беше музика нямаше никога да чуе своето произведение. Като статуя на древен Бог стоеше той над рояла; клавишите танцуваха вихрен танц под напора на вътрешната стихия. Една душа – една вселена от звукове затворена в орехова черупка, напираше бясно за простор. Горда и същевременно нещастна, тя ту се повдигаше до шеметни висоти при своите стремления към върховната хармония, ту кондензираше като изпъкнала леща, полето на орела, царските бълнувания на Напалеон с безнадеждния стон на ранена птица; ту отпуща криле в отчаяни ридания. Бетховен пишеше последната си симфония. Върхът на човешкото музикално чутие вземеше сбогом от небето, дето беше гостенин през своя кратък живот. Той поемаше, поемаше с пълни гърди въздуха на своето последно вдъхновение, свиреше и пишеше и догасваше в музиката на душата си. Бетховен знаеше края, края на своя живот. Той го долавяше като един мощен кадонс на най-добрата си симфония. Главната мелодия водеше ангелът на смъртта. Бетховен чуваше неговата нерадостна песен, звучаща като погребална покана и като надгробна yтеха.
към текста >>

43. Едната религия Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Хората, стоящи сами в тъмни като зимници жилища, се събирали на площади и пеели химни на небето.
Гнили мъгли се повдигали над блатистата земя и се стелели във въздуха. Хората се раждали, расли, любили се и умирали във влажен мрак. Но понякога духането на вятъра разпръсвало тежките изпарения на земята. Тогава от далечното небе на хората поглеждали ярки звезди. Настъпвал всеобщ празник. Хората, стоящи сами в тъмни като зимници жилища, се събирали на площади и пеели химни на небето. Бащите показвали звездите на децата и ги учели, че в стремежа към тях е животът и щастието на човека. Юношите и девиците жадно се вглеждали в небето и се носели с душата си към него, далеч от мрака, който е давил земята. На звездите се молели жреците. Звездите възпявали поетите. Учените изучвали пътя на звездите, тяхното число, величина и направили важно откритие: оказало се, че звездите бавно, но непрекъснато се приближавали към земята.
към текста >>

Юношите и девиците жадно се вглеждали в небето и се носели с душата си към него, далеч от мрака, който е давил земята.
Но понякога духането на вятъра разпръсвало тежките изпарения на земята. Тогава от далечното небе на хората поглеждали ярки звезди. Настъпвал всеобщ празник. Хората, стоящи сами в тъмни като зимници жилища, се събирали на площади и пеели химни на небето. Бащите показвали звездите на децата и ги учели, че в стремежа към тях е животът и щастието на човека. Юношите и девиците жадно се вглеждали в небето и се носели с душата си към него, далеч от мрака, който е давил земята. На звездите се молели жреците. Звездите възпявали поетите. Учените изучвали пътя на звездите, тяхното число, величина и направили важно откритие: оказало се, че звездите бавно, но непрекъснато се приближавали към земята. Преди десет хиляди години – тъй говорели достоверни източници – с труд би могла да се различи усмивката на лицето на детето от една и половина крачка. А сега, всеки лесно я различавал от цели три крачки.
към текста >>

Нямало и никакво съмнение, че след няколко милиона години, небето ще засияе с ярки огньове и на земята ще настъпи царството на вечната лъчезарната светлина.
На звездите се молели жреците. Звездите възпявали поетите. Учените изучвали пътя на звездите, тяхното число, величина и направили важно откритие: оказало се, че звездите бавно, но непрекъснато се приближавали към земята. Преди десет хиляди години – тъй говорели достоверни източници – с труд би могла да се различи усмивката на лицето на детето от една и половина крачка. А сега, всеки лесно я различавал от цели три крачки. Нямало и никакво съмнение, че след няколко милиона години, небето ще засияе с ярки огньове и на земята ще настъпи царството на вечната лъчезарната светлина. Всички търпеливо очаквали блаженото време и с надежда за него умирали. Така дълги години текъл живота на хората, тих и без бурен и стоплял се той от кратка вяра в далечните звезди. Веднъж звездите на небето горели особено ярко. Хората събрани на площадите в нямо благоговение се възнасяли с душата си към вечната светлина. Изведнъж из тълпата се раздал глас.
към текста >>

Веднъж звездите на небето горели особено ярко.
Преди десет хиляди години – тъй говорели достоверни източници – с труд би могла да се различи усмивката на лицето на детето от една и половина крачка. А сега, всеки лесно я различавал от цели три крачки. Нямало и никакво съмнение, че след няколко милиона години, небето ще засияе с ярки огньове и на земята ще настъпи царството на вечната лъчезарната светлина. Всички търпеливо очаквали блаженото време и с надежда за него умирали. Така дълги години текъл живота на хората, тих и без бурен и стоплял се той от кратка вяра в далечните звезди. Веднъж звездите на небето горели особено ярко. Хората събрани на площадите в нямо благоговение се възнасяли с душата си към вечната светлина. Изведнъж из тълпата се раздал глас. – Братя! Колко светло и чудно е там във високите небесни равнини! А у нас тук колко е мрачно и влажно1 В томление е моята душа, няма в нея живот и воля във вечната тъмнина.
към текста >>

Кой знае – може би има път към звездите..Може би, ние можем да ги свалим от небето и да ги издигнем тук, посред нас, за радост на цялата земя!
Колко светло и чудно е там във високите небесни равнини! А у нас тук колко е мрачно и влажно1 В томление е моята душа, няма в нея живот и воля във вечната тъмнина. Какво от това, че след милиони години животът на нашите далечни потомци ще се озари от непрогледна светлина? Нам, нам е нужна гази светлина. Нужна ни е повече от въздуха и храната, повече от майката и възлюбената. Кой знае – може би има път към звездите..Може би, ние можем да ги свалим от небето и да ги издигнем тук, посред нас, за радост на цялата земя! Да вървим, прочее, да търсим пътя, да вървим да търсим светлината на живота! В събранието настъпило мълчание. С шепот хората се питали един друг: – Кой е този? – Това е Адеил, безразсъден и непокорен юноша. Пак настъпило мълчание И заговорил старият Теур, учителят на умните, светлината на науката.
към текста >>

Но невъзможно е на човека да свали от небето звезда.
С шепот хората се питали един друг: – Кой е този? – Това е Адеил, безразсъден и непокорен юноша. Пак настъпило мълчание И заговорил старият Теур, учителят на умните, светлината на науката. – Мил юноша, на всички ни е понятна твоята тъга. Кой на своето време не е страдал от нея? Но невъзможно е на човека да свали от небето звезда. Краят на земята се свършва с дълбоки пропасти и бездни. Зад тях има стръмни скали. И няма през тях път към звездите. Тъй говорят опитът и мъдростта. И отговорил Адеил: – Не към вас, мъдреци, се обръщам аз.
към текста >>

Небето с всеки час ставало по-светло.
За заминалите не се знаело нищо. Майките оплакали безразсъдно починалите деца и животът потекъл по старому. Пак във влажната тъмнина се раждали, расли, любили се и умирали с тихата надежда, че след хиляди векове над земята ще възлезе светлината. Но ето, веднъж тъмният край на земята слабо се осветил от мержелееща трепетна светлина. Хората се събрали на площада и учудено питали: – Що е това там? Небето с всеки час ставало по-светло. Гълъбовите лъчи се хлъзгали по мъглите, пронизвали облаците, с широка светлина заливали небесните равнини. Мрачните облаци уплашено се виели, блъскали се и бягали далеч. Все по-ярко се разливали по небето тържествуващите лъчи. И трепет на небивала радост пробягвала по земята. Втренчено се вгледал в далечината старият жрец Сатзои.
към текста >>

Все по-ярко се разливали по небето тържествуващите лъчи.
Но ето, веднъж тъмният край на земята слабо се осветил от мержелееща трепетна светлина. Хората се събрали на площада и учудено питали: – Що е това там? Небето с всеки час ставало по-светло. Гълъбовите лъчи се хлъзгали по мъглите, пронизвали облаците, с широка светлина заливали небесните равнини. Мрачните облаци уплашено се виели, блъскали се и бягали далеч. Все по-ярко се разливали по небето тържествуващите лъчи. И трепет на небивала радост пробягвала по земята. Втренчено се вгледал в далечината старият жрец Сатзои. И казал замислено: – Такава светлина може да бъде само от вечна небесна звезда. И възразил Теур, учителят на умните, светилото на науката: – Но как е могла звездата да се спусне на земята? Няма за нас път към звездите и няма за звездите път към нас.
към текста >>

А небето светлеело, светлеело.
И трепет на небивала радост пробягвала по земята. Втренчено се вгледал в далечината старият жрец Сатзои. И казал замислено: – Такава светлина може да бъде само от вечна небесна звезда. И възразил Теур, учителят на умните, светилото на науката: – Но как е могла звездата да се спусне на земята? Няма за нас път към звездите и няма за звездите път към нас. А небето светлеело, светлеело. И изведнъж, над края на земята, блеснала ослепително ярка точка. – Звезда! Звезда иде! И в бурна радост изтърчали хората насреща. Ярки като ден, лъчите пронизвали гнилите мъгли.
към текста >>

По пътя с тиха крачка вървял Адеил и високо държал на един лъч свалената от небето звезда.
Ярки като ден, лъчите пронизвали гнилите мъгли. Разкъсани, раздробени, мъглите се спущали и прилепяли до земята. А лъчите греели по тях, късали ги на части и ги вкарвали в земята- Осветила се, очистила се далнината на земята. Хората видели колко широка е тази далнина, колко волен простор има на земята, и колко от техните братя живеят по всички страни. И в бурна радост те тичали към светлината. По пътя с тиха крачка вървял Адеил и високо държал на един лъч свалената от небето звезда. Той бил сам. Попитали го: – А где са останалите? С трепет в гласа той отговорил: – Всички загинаха. Проправяха път към небето през пропасти и бездни. И погинаха със смъртта на храбреци.
към текста >>

Проправяха път към небето през пропасти и бездни.
И в бурна радост те тичали към светлината. По пътя с тиха крачка вървял Адеил и високо държал на един лъч свалената от небето звезда. Той бил сам. Попитали го: – А где са останалите? С трепет в гласа той отговорил: – Всички загинаха. Проправяха път към небето през пропасти и бездни. И погинаха със смъртта на храбреци. Превел от руски: П. Г. П. Нищо не се среща така рядко у човека, както проявлението на собствената му воля. Емерсон „Прощавайте на враговете си”.
към текста >>

44. Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

В тоз момент завеса черна, от тъмни облаци, покри небето, гръм силен се разнесе и светкавици безброй разкъсваха небесната покривка.
Чия бе таз ръка кръпка, мощна? - Тя бе позната на житните зрънца. - Ръката Христова, ръката на Великия Сеяч... И сее Той и тихо пее, пред всеки дом и всеки род". И пак тиха песен житните зрънца напяват и от слънчевата светлина се лишават - засипа ги отгоре черна пръст. Мрак наоколо настана, тъмнина покри ги, студ обхвана ги навред. В тоз момент завеса черна, от тъмни облаци, покри небето, гръм силен се разнесе и светкавици безброй разкъсваха небесната покривка. Задуха тежка настана... Нейде жертва велика се принесе! Жаждата и гладът дваж повече замъчиха пустинния пътник. Болката на страждущия в света още повече го мори. Всички мигом погледа си нагори дигнаха и с един глас към Бога викнаха: „Не чуваш ли ни, Боже, не виждаш ли страданията ни тежки? " И всяко дихание спря дъха си, дано чуят отзвук на своите молитви жежки!
към текста >>

Небето се разведри.
,,Изпитвайте Писанията! Изпитвайте пророците, апостолите, светиите, мъчениците, верующите! Изпитвайте, какво са казали и писали те, какъв е бил техният живот. Страданията определят развитието. От тях зависи степента на подигането.” .............................................................. Гласът замлъкна... Обилен, плодороден дъжд се изля. Небето се разведри. Слънцето отново пекна. Разноцветната дъга яви се на хоризонта и всичко в природата в унисон запя за нов живот, за честити дни! ,,И който чуе, в миг потръпва от тоя благ и мил напев, и просиява и възкръсва и благославя тоз посев". ,,И отвори им умовете да разбират Писанията". Отвори умовете им и като светлина навлезе в тях, за да разбират причините и последствията на нещата.
към текста >>

45. Религията на поета – Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

На земята ние срещаме да се редуват и песните на земната мъка, и тихите мелодии на небето.
Наглед безсмислено и странно шествие! Какво научаваме в тоя неспирен ход на времето? — — — — — — — — — Годините и времето са сътворени за нас що сме на земята, да можем да пресеем плевела от житото, - да отделим нашата личност от нашето Аза. Човекът ги намира тук на земята смесени в едно. И царските, тържествени часове на живота, и сивите му скучни часове, вървят един след други. На земята ние срещаме да се редуват и песните на земната мъка, и тихите мелодии на небето. След безразличния, тъп поглед на коравосърдечието, срещаме кротката усмивка на любовта. Едно след друго се редуват те тъй, както се редуват ден с нощ. Къде е реалността? Две пътеки се преплитат пред нас. Едната води към нашата личност, другата - към нашето А.
към текста >>

Затуй се сменят като ден след нощ песните на земната мъка, крясъкът на нищетата с тихите мелодии на небето.
Мъдрият улавя като опитен ловец ползата и от мъката и от радостта. Той прилича на стар плувец, що гадае и по най-малкото облаче за времето на утрешния ден... Тия, нозете на които газят по нишките на измамата, виждат в живота само насладата, що ни вещае личността, а своето Аз не знаят. Тям са нужни званията, за да зарадват ненаситното око на личността, защото не познават истинското име, с което са надарени още в първия ден... Едно с друго са преплетени и нашата личност и нашето аз. Ние вървим по някоя от тия две пътеки и понякога на кръстопътищата ги сменяме една с друга. Затова животът е изпъстрен и с радост и със скръб. Затуй се сменят като ден след нощ песните на земната мъка, крясъкът на нищетата с тихите мелодии на небето. Едните - химн на чашата личност, другите - химн на нашето Аз. Затуй животът за едни е реалност, за други - сън. За едни има велик, разумен смисъл - брънка от веригата на веността, за други - безсмислена случайност, сляпа и кратка игра между двете бездни: небитието и смъртта. Тия, що дирят своята личност, разходват всичкото богатство на душата си по нея. Те мязат на човек, що храни лакомо животно, работата на което не надвтасва харча на храната.
към текста >>

46. За отделните народи - Г. Томалевски Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Образите на тия сънища са тъй изпълнили атмосферата на живота, че са закрили небето за хората - те сами им са станали небе.
За тях именно Христос е рекъл: „Не хвърляйте бисерите си на свинете"... От този тъкмо живот - плътския, а не от физическия живот на земята се отказва пробуденият човек и не като избяга от него, а като го превъзмогне! Хората на плътския живот не познават друга вода, освен водата на мътните реки в низините и още по-зле: смрадната вода на мочурите и блатата, където квакат... жаби. Та когато пробудените човеци напущат „света", те напущат неговите мътни води, където гъмжат миазмите на човешките похоти и страсти, за да поемат стръмния път към Планината, в чиито скути бликат изворите на Живота. За да станат сами извори на жива вода, бликащи из пазвата на някой ведър Връх и да потекат към долините, за да оросят с пресни струи семената, които чакат възрастване в земните недра. Така се отричат от света истинските духовни човеци и така пак потичат към него... А ония които бягат - те се сгушват в някоя хралупа на някой мъртъв пън на живота и там заспиват своя зимен сън - като ония животни които спят зимен сън – и сънуват своите сънища за „небесен" живот. Образите на тия сънища са тъй изпълнили атмосферата на живота, че са закрили небето за хората - те сами им са станали небе. Та нима религиите, изродени в национали църкви, от които се е отдръпнал великият дух на Живота, не създадоха сума „небеса" и „богове"?... Човек трябва да пробие това „небе" и да навлезе във ведрите простори на истинското небе, в което греят Слънца. Будно трябва да различава човек живото слово на Светещите от бълнуванията на ония, които спят зимен сън и от кухия звън на мъртвите думи, произнасяни в каменни храмове. Будно трябва да различава човек човешкото „небе" и човешката „земя" от истинското Небе и истинската 3емя. Да различава физически живот от плътски и духовен живот от религиозно-верски.
към текста >>

47. Физиогномия - г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Заострените, извисени в небето кули на готическите църкви със символи на неутолимия копнеж, на безспирния порив на западната душа към вечността, към безкрая на небесните бездни.
„Античната култура е изникнала из чувството за измеримото в пространството и времето, а западната - из чувството за безконечното пространство, за безконечното време." Шпенглер намира, че тия основни черти на двете култури са изразени във всичките им прояви - живот, изкуство, наука, философия. Числото в древност е било израз на геометрични величини - криело е представата за нещо конечно, осезаемо, физично и затова тогава математиката е била в основата си геометрия. Обратно, от Декарт насам геометрията стана математична, числото е понятие за функция, израз на безкрайни процеси. Инфинитезималното смятане е най-съвършеният израз на чувството: безконечността, присъща на съвременната „фаустовска душа". Това чувство е изразено в архитектурата с готическия стил. Заострените, извисени в небето кули на готическите църкви със символи на неутолимия копнеж, на безспирния порив на западната душа към вечността, към безкрая на небесните бездни. На същия тоя порив се дължи и силното развитие на астрономията в нашето време. В областта на изкуството древните са били майстори в скулптурата, която изразява осезаемите форми, телесното, действието. Нашето време (разбира се ранния ренесанс) създаде съвършени портрети - израз на душевното, на неосезаемото. Старата живопис борави с плоскостта, ней е непозната перспективата. В съвременната живопис чувството за далечина и дълбочина е символ на копнежа по безкрая; в безкрая е точката, в която се пресичат всички линии.
към текста >>

48. Другар - стихотворение - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Имате, обикновена вода, такава, каквато пада от небето (артериалното течение на земята) или такава, каквото тече в реките (венозното течение на земята).
Физиката, чиято алхимична част е магията, борави с отношенията на телата и силите помежду им, без да се занимава с разлагането и образуването на тия тела. Физиката е физиология на физическите сили. Химията - напротив, убива телата, разрушава ги и изучава органите им - елементите, от които те са съставени и след това чрез синтез възобновява химическото същество, което е разложила. Химията, значи, анатомизира материята, прилагайки анатомичните методи. Да поясним с пример. Имате, обикновена вода, такава, каквато пада от небето (артериалното течение на земята) или такава, каквото тече в реките (венозното течение на земята). Ако загреем тази вода получаваме, чрез съчетание на огъня и водата пара, но при това водата не се разлага, значи промяната, която тя е претърпяла е физическа. Също и в случая, когато смразим, водата, тя пак претърпява само физическа промяна. Но ако в присъствието на киселина разложим тая вода и съберем в две епруветки двата органа - елементите, които я съставят, кислорода и водорода, ние извършваме химическа промяна. Ако пък чрез електрическа искра съединим атомите на водорода и кислорода, които съставят водата, ние възкресяваме химическото същество, което току що сме разложили и пак извършваме химическа промяна, но не вече дисекция или анализ, а възкресяване, възобновяване или синтез. Като изложихме тия основни понятия, ще кажем нещо и за начина, по който алхимиците схващат телата, които имат да изучават.
към текста >>

Луната съответствува на водата; тя е майката на текущите води, на небето (Маhа, майя, Св.
От алхимическа гледна точка, това е състоянието „сол" на водата. И в този случай освободената сила се възвръща към своя първоизточник - слънцето. Тия два примера са достатъчно ясни и заслужават по-основно изучаване от страна на тия, които биха искали да разберат алхимическата практика. Алхимикът често си служи със символи и алегории. Той използува, като основни символи четири елемента, които отговарят на четирите форми на материята: слънцето, съответстващо на огъня и на зараждането; то е общ баща на всички. Луната съответствува на водата; тя е майката на текущите води, на небето (Маhа, майя, Св. Дева Мария, Изида). Вятърът или атмосферата, съответствуваща на елемента „въздух". И най- после земята, която храни всичко, съответствуваща на твърдото състояние на материята. Така можем да си обясним всеизвестната универсална субстанция, която египтяните наричат „Телем" и чието зараждане те обясняват така: Слънцето й е баща, луната - майка, вятърът я отнесе в утробата си и земята я откърми. Тези са основните елементи на алхимията, които в един по-нататъшен, по-пълен етюд лесно ще се развият и доизяснят.
към текста >>

49. Из Млечен път - Слав Бели Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

В УТРИННИТЕ ЧАСОВЕ Благословената ръка ще повдигне наметалото и небето ще покаже своето съкровище.
Г. Т. В УТРИННИТЕ ЧАСОВЕ Благословената ръка ще повдигне наметалото и небето ще покаже своето съкровище. Звездите ще ти проговорят в часа и ухото ти ще чуе песента на вечната хармония. Ръката на Оня, що из небитието възкреси живота, ще изтрие сълзата на твоето око и лъч от Неговата виделина ще се докосне до душата ти. Ти нали се готвиш за тоя час? Сега е пусто край тебе. Бавно отминават часовете на нощта, но скоро ще ударят с медни, звънливи гласове ранните часове на утринта и на твоята врата тихо ще почука радостта.
към текста >>

Светилникът ти свети в ранината, защото нощта тогава не е издигнала завесите и още не е прибрала звездите горе на небето.
Не падай в скръб! Ката ден наслушвай в утринния час дали не ще те призове благата уста. Тогава, с първата дума, която ще дочуеш, ще падне и веригата, която стяга в скръб сърцето ти. Ти нали се готвиш? Нали си буден в утринта, когато денят повдигне ресните на модрото око... Всеки ден срещаш ти зората. Светилникът ти свети в ранината, защото нощта тогава не е издигнала завесите и още не е прибрала звездите горе на небето. Ти чакаш слънцето сега умит, облечен с дрехата на работния ден. Когато то изгрее, гласът на твоя приятел те призовава за грижата на деня. Така умит, облечен, с будно, чисто око нека те свари гостенинът свят и когато с гласът на приятел те покани, ти последвай Го. Благословената ръка ще ти покаже твоя път. Нозете ти обути в сандали, ще нагазят чистата пътека и когато направиш първите стъпки по нея, тогава цялата вселена ще се усмихне и тая усмивка ти ще видиш.
към текста >>

Нека светилникът ти свети, защото нощта не е издигнала завесите и звездите не са прибрали своя блясък горе на небето.
Така умит, облечен, с будно, чисто око нека те свари гостенинът свят и когато с гласът на приятел те покани, ти последвай Го. Благословената ръка ще ти покаже твоя път. Нозете ти обути в сандали, ще нагазят чистата пътека и когато направиш първите стъпки по нея, тогава цялата вселена ще се усмихне и тая усмивка ти ще видиш. Ти нали се готвиш за тоя час? В ранината ставай! Нека светилникът ти свети, защото нощта не е издигнала завесите и звездите не са прибрали своя блясък горе на небето. В ранината, с чисто будно око чакай и вслушвай се, защото на твоята врата тихо ще почука радостта...
към текста >>

50. Музиката в живота - Г. Драганов Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Звезден звън пада от небето и се сипе на сребърен прах по гърба на задрямалия исполин.
СПЯЩАТА РОЗА Студена зимна нощ... Снегът покрива Балкана. Луната облива в синкав светлик заспалите оснежени поля, гори и села. Звездите трепкат и блестят като бисерна диадема над челото на Балкана. Звезден звън пада от небето и се сипе на сребърен прах по гърба на задрямалия исполин. Северен вятър брули лицето, развява косата и нашепва легендата за Певеца-херой, чийто дух витае из тия поля и гори, чието сърце е станало сърце на Балкана. Аз чувах в нощта туптенето на това грамадно сърце, аз сещах духането на тази гигантска гръд. Там горе - на Балкана се виждаше върхът - а над него гореше звездният плам на Орион. Сякаш това бе огънят, що пламтеше в сърцето на заспалия Херой - и стигаше висините на небето и звездите. Сякаш това бе храм, в който гореше огънят на една велика жертва.
към текста >>

Сякаш това бе огънят, що пламтеше в сърцето на заспалия Херой - и стигаше висините на небето и звездите.
Звездите трепкат и блестят като бисерна диадема над челото на Балкана. Звезден звън пада от небето и се сипе на сребърен прах по гърба на задрямалия исполин. Северен вятър брули лицето, развява косата и нашепва легендата за Певеца-херой, чийто дух витае из тия поля и гори, чието сърце е станало сърце на Балкана. Аз чувах в нощта туптенето на това грамадно сърце, аз сещах духането на тази гигантска гръд. Там горе - на Балкана се виждаше върхът - а над него гореше звездният плам на Орион. Сякаш това бе огънят, що пламтеше в сърцето на заспалия Херой - и стигаше висините на небето и звездите. Сякаш това бе храм, в който гореше огънят на една велика жертва. ............................................................................... Влакът пухтеше и летеше на север - към родния край. Колелата монотонно тракаха и пееха своята приспивна песен. Като че ли това бе животът, който неспирно течеше, подобно вечния поток на времето - и разказваше някаква дълга приказка. Балканът спеше - но този сън беше бял, прозрачен, като светлината на звездите - този сън беше бдение: дева спеше в прегръдките на Гиганта-херой, Лилия почиваше в обятията на своя хранител Урс, спяща роза беше това - която красеше гърдите на будния Певец-свръхчовек.
към текста >>

Роса бе паднала върху нейните нежни листенца, в студената зимна нощ - сълзите на небето, които бяха замръзнали и блестяха, като звезди в тъмната нощ - очите на розата: в подножието на планината спеше градът - и в него блещукаха многобройни светлини.
............................................................................... Влакът пухтеше и летеше на север - към родния край. Колелата монотонно тракаха и пееха своята приспивна песен. Като че ли това бе животът, който неспирно течеше, подобно вечния поток на времето - и разказваше някаква дълга приказка. Балканът спеше - но този сън беше бял, прозрачен, като светлината на звездите - този сън беше бдение: дева спеше в прегръдките на Гиганта-херой, Лилия почиваше в обятията на своя хранител Урс, спяща роза беше това - която красеше гърдите на будния Певец-свръхчовек. Грамадна беше тази роза, колкото един град - и нейният упоителен дъх се разливаше като пролетен зефир из белоснежната долина. Роса бе паднала върху нейните нежни листенца, в студената зимна нощ - сълзите на небето, които бяха замръзнали и блестяха, като звезди в тъмната нощ - очите на розата: в подножието на планината спеше градът - и в него блещукаха многобройни светлини. Там имаше хиляди души, които спяха - и на техните устни трептеше усмивката на близка пролет - китна младост. Вън е мраз, сняг, зима. Сълзите на небето са замръзнали и блестят като звезди в нощта - но розата цъфти, стопляна в прегръдките на Исполина-херой, - в пламъка на Орион, що гори в сърцето на Свръхчовека-певец - душа на Балкана. Неговата коса е посипана със сняг — диадема от звезди блести над челото му. Неговите членове са замръзнали, но диханието му се е преляло в гърдите на спящата роза - която ще се разбуди от своя звезден сън, с пукването на пролетта.
към текста >>

Сълзите на небето са замръзнали и блестят като звезди в нощта - но розата цъфти, стопляна в прегръдките на Исполина-херой, - в пламъка на Орион, що гори в сърцето на Свръхчовека-певец - душа на Балкана.
Балканът спеше - но този сън беше бял, прозрачен, като светлината на звездите - този сън беше бдение: дева спеше в прегръдките на Гиганта-херой, Лилия почиваше в обятията на своя хранител Урс, спяща роза беше това - която красеше гърдите на будния Певец-свръхчовек. Грамадна беше тази роза, колкото един град - и нейният упоителен дъх се разливаше като пролетен зефир из белоснежната долина. Роса бе паднала върху нейните нежни листенца, в студената зимна нощ - сълзите на небето, които бяха замръзнали и блестяха, като звезди в тъмната нощ - очите на розата: в подножието на планината спеше градът - и в него блещукаха многобройни светлини. Там имаше хиляди души, които спяха - и на техните устни трептеше усмивката на близка пролет - китна младост. Вън е мраз, сняг, зима. Сълзите на небето са замръзнали и блестят като звезди в нощта - но розата цъфти, стопляна в прегръдките на Исполина-херой, - в пламъка на Орион, що гори в сърцето на Свръхчовека-певец - душа на Балкана. Неговата коса е посипана със сняг — диадема от звезди блести над челото му. Неговите членове са замръзнали, но диханието му се е преляло в гърдите на спящата роза - която ще се разбуди от своя звезден сън, с пукването на пролетта. А близка е тази пролет! Нейната зора трепти по бузите, устните и тялото на младата дева. Нейният пламък гори в сърцето на спящата роза.
към текста >>

51. Пробуждане – Георги Томалевски Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Когато привечер, изходил стръмните пътеки на гнева, Земру се върна, неговият учител му подари хубавата статуя... Звездите бавно изгряваха в небето и в планината мълчанието ставаше още по-дълбоко.
И с гневна крачка се извърна Земру и се запъти надолу към колибата. Па емна един едър камък и го търкули пръд вратата на колибата... А мъдрецът имаше и друга врата в колибата си. Той излезе вън, спря пред камъка, погледна го и се усмихна. Па с бързи крачки влезе пак в колибата, взе чук и резец на ваятел, седна пред камъка и с майсторска ръка извая една хубава статуя. От неодялания камък и помен не остана: той скоро се превърна в красива статуя, която изглеждаше като жива. Когато привечер, изходил стръмните пътеки на гнева, Земру се върна, неговият учител му подари хубавата статуя... Звездите бавно изгряваха в небето и в планината мълчанието ставаше още по-дълбоко. С треперещи ръце пое Земру статуята, но мигом го обхвана шемет. Най-напред му причерня пред очите, ала лека полека започна да му просветва и най-после той навлезе в една ясна, бяла, много бяла светлина. И видя: далеч пред него пламтеше Живият Огън и изпущаше кротко сияние. И ето, до Огъня застана един ангел. Той се приведе, взе нещо и го хвърли в Огъня.
към текста >>

52. Сините очи – Ели Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Шепнещите листа ще ми го прочетат, шумливия поток ще ми го изпее, и седемте мъдри звезди ще ми го разкажат от небето.
* Аз се пробудих и заедно с утрото, намерих неговото писмо. Не зная що казва той, защото не умея да чета. Аз ще оставя на мира при неговите книги мъдрия, не ще му додявам, защото кой знае, дали и той ще може да ми го прочете. Нека остане то сега на моето чело, нека притиска сърцето ми. Когато ще настъпи тихата нощ и звездите ще възлязат една след друга, аз ще го раздипля на своя скут и безмълвно ще очаквам. Шепнещите листа ще ми го прочетат, шумливия поток ще ми го изпее, и седемте мъдри звезди ще ми го разкажат от небето. Аз не мога да намеря това, което диря. Не мога да проумея това, що трябва да чета, но това не прочетено писмо, направи лек моя товар и превърна в песен моите мисли. * Една шепа прах можеше да покрие твоята рисунка тогава, когато не разбирах нейното значение. Сега, когато съм по-мъдър, аз го откривам във всичко, в което по-преди го не виждах. То е изписано по листата на дърветата, вълните го плискат в шумящата пяна; планините го пазят високо на своите върхове.
към текста >>

53. Вести и книжнина Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Небето е единственото място гдето може да стане това, защото е вечно синьо и защото небето и звездите са очите на Бога.
СИНИТЕ ОЧИ Бях при един Велик мъдрец; питах го за пътя към Истината, която дълго време дирих. Ти не би могъл да намериш пътя на Истината, ми отговори Той, докато гледаш на нещата с твоите обикновени очи. Твоите очи трябва да станат сини, за да можеш да разбереш Истината! А сини могат да станат очите ти само там, гдето е вечно синьо. Небето е единственото място гдето може да стане това, защото е вечно синьо и защото небето и звездите са очите на Бога. Бог гледа на нещата само посредством истината – небето е истината”. „Синият цвят, продължи мъдрецът, има едно велико свойство: той не пропуща през себе си всички неща. Всичко лошо, некрасиво и неразумно не могат да минат през синия цвят и затова, когато Господ гледа през синьото небе, Той вижда само доброто, красивото, Разумното в живота на съществата. А това е лесно за разбиране. Синият цвят пропуща през себе си само това, което еднакво трепти като него.
към текста >>

Бог гледа на нещата само посредством истината – небето е истината”.
СИНИТЕ ОЧИ Бях при един Велик мъдрец; питах го за пътя към Истината, която дълго време дирих. Ти не би могъл да намериш пътя на Истината, ми отговори Той, докато гледаш на нещата с твоите обикновени очи. Твоите очи трябва да станат сини, за да можеш да разбереш Истината! А сини могат да станат очите ти само там, гдето е вечно синьо. Небето е единственото място гдето може да стане това, защото е вечно синьо и защото небето и звездите са очите на Бога. Бог гледа на нещата само посредством истината – небето е истината”. „Синият цвят, продължи мъдрецът, има едно велико свойство: той не пропуща през себе си всички неща. Всичко лошо, некрасиво и неразумно не могат да минат през синия цвят и затова, когато Господ гледа през синьото небе, Той вижда само доброто, красивото, Разумното в живота на съществата. А това е лесно за разбиране. Синият цвят пропуща през себе си само това, което еднакво трепти като него. Всички неща, които ние виждаме не са такива, както те ни се струват.
към текста >>

А твоите очи могат да станат сини само на небето, мястото на вечната синевина - очите на Бога!
Всички неща, които ние виждаме не са такива, както те ни се струват. Всичко се движи, всичко трепти! Ние долавяме само грубото движение на нещата и си мислим, че те са това. Всъщност онова, финото трептение, великото, възвишеното, ние не можем да доловим с нашите днешни очи, а то е Истината. Трябва очите ти да станат сини, за да могат да я доловят! А твоите очи могат да станат сини само на небето, мястото на вечната синевина - очите на Бога! Твоите очи трябва да станат Божествени очи! ” Още едно велико свойство имат сините очи. Това е, че те като погледнат някого, в когото не са събудени великите добродетели на човешката душа, те се събуждат и проявяват. Блажен този, който бъде погледнат от сините очи на Бога, защото това е начало да станат и неговите очи сини! ” Ели
към текста >>

54. Идващата раса – Г. Томалевски Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Но ако един учен, или философ, или какъв да е човек, който претендира за човечност, има такъв възглед за истината, по какво се отличава той от обикновените религиозни хора, заедно с техните пастири, чийто Бог обитава на „небето", някъде далеч от живота, някъде вън от него?
СОФИЯ МАЙ – ЮНИ 1926 г. КН. 4 и 5 ВЕЛИКАТА ЕРЕС Днес, за човека на нашите дни, духовните реалности са понятия мъртви, умствени абстракции, в които може да се влива едно или друго съдържание и които не упражняват никакво биологично влияние в живота. Истината, запример, е едно понятие само, което обитава ледените върхове на един отвлечен за човека свят, а не една жива същина, която се струи в самия живот и пулсира ведно с великия му пулс. И затова вие ще срещнете на всяка крачка в живота хора, които макар да са „учени" или „философи" - говорят за истината, ала в обикновения живот не я живеят. За да запазят своето положение в света, своята материална охолност, те често жертвуват истината - и понякога заради дреболии. Но ако един учен, или философ, или какъв да е човек, който претендира за човечност, има такъв възглед за истината, по какво се отличава той от обикновените религиозни хора, заедно с техните пастири, чийто Бог обитава на „небето", някъде далеч от живота, някъде вън от него? По какво се отличават те от ония хора, които строят храмове на своя Бог, където свръщат от време навреме да му се „помолят", или да му запалят една-две свещи, за да се втурнат пак след това в пазарищата на живота, където може и да се лъже, и да се хули, и да се одумва, и да се горят ,,еретици" и да се гонят и преследват „безбожници”? Ония, за които Истината е някъде вън, а не вътре в Живота, по нищо не се отличават от ония, за които Бог е „горе на Небето". И затова виждаме често да се сдружават те, „атеистите" с „набожните и благочестиви верующи" против някакви „еретици". И те заглушават този ужасен дисонанс с толкова шум и маскират това карикатурно съчетание с толкова реклами, че тълпите загубват свяст. Днес хората се само препират за нещата – те и Бога искат да класифицират като някакъв предмет или понятие, и Истината да „дефинират" и душата с пръст да пипнат или да я хванат като някое покорно морско свинче, над което да правят своите дисекции.
към текста >>

Ония, за които Истината е някъде вън, а не вътре в Живота, по нищо не се отличават от ония, за които Бог е „горе на Небето".
Истината, запример, е едно понятие само, което обитава ледените върхове на един отвлечен за човека свят, а не една жива същина, която се струи в самия живот и пулсира ведно с великия му пулс. И затова вие ще срещнете на всяка крачка в живота хора, които макар да са „учени" или „философи" - говорят за истината, ала в обикновения живот не я живеят. За да запазят своето положение в света, своята материална охолност, те често жертвуват истината - и понякога заради дреболии. Но ако един учен, или философ, или какъв да е човек, който претендира за човечност, има такъв възглед за истината, по какво се отличава той от обикновените религиозни хора, заедно с техните пастири, чийто Бог обитава на „небето", някъде далеч от живота, някъде вън от него? По какво се отличават те от ония хора, които строят храмове на своя Бог, където свръщат от време навреме да му се „помолят", или да му запалят една-две свещи, за да се втурнат пак след това в пазарищата на живота, където може и да се лъже, и да се хули, и да се одумва, и да се горят ,,еретици" и да се гонят и преследват „безбожници”? Ония, за които Истината е някъде вън, а не вътре в Живота, по нищо не се отличават от ония, за които Бог е „горе на Небето". И затова виждаме често да се сдружават те, „атеистите" с „набожните и благочестиви верующи" против някакви „еретици". И те заглушават този ужасен дисонанс с толкова шум и маскират това карикатурно съчетание с толкова реклами, че тълпите загубват свяст. Днес хората се само препират за нещата – те и Бога искат да класифицират като някакъв предмет или понятие, и Истината да „дефинират" и душата с пръст да пипнат или да я хванат като някое покорно морско свинче, над което да правят своите дисекции. Преценяват ли се обаче нещата тъй или иначе, влива ли се в тях едно или друго съдържание, води ли се спор за тях, човек може да бъде положително уверен, че тия неща не се преживяват, че те не са и самите реалности, а само техните сенки. При такова схващане за нещата, хората имат чисто и просто едно интелектуално, сир.
към текста >>

55. Психология на вярата Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Любовта е живият корен на музиката и затова един компонист със студен темперамент никога не може да има успех." – „Песента на небето е чувство на душата, изразено чрез устата като една модулация: то е вече звук, отделен от речта, произлизащ от Любовта, чувство, което дава живот на говора." Звукът на речта, се различава от този на песента, защото тук чувството е вътрешната сила, която създава музикалните тонове и ги организира във форма на мелодия, която съответствува по характер на чувството, що я създава.
....................................................................................................................... Според Сведенборг вътрешният живот на човека се състои от мисъл и чувство. „Говорът, казва той, не е нищо друго, освен форма на звука. Звукът съответствува на чувството, а говорът на мисълта; затова чувството звучи, а мисълта говори..." Следователно, ако мисълта се изразява чрез членоразделната реч, чувството би трябвало да се изрази чрез музиката, която е организиран звук. „Всяко чувство притежава в себе си едно особено свойство –да произвежда песен. Човек на може да пее, ако никога не е обичал. Любовта е живият корен на музиката и затова един компонист със студен темперамент никога не може да има успех." – „Песента на небето е чувство на душата, изразено чрез устата като една модулация: то е вече звук, отделен от речта, произлизащ от Любовта, чувство, което дава живот на говора." Звукът на речта, се различава от този на песента, защото тук чувството е вътрешната сила, която създава музикалните тонове и ги организира във форма на мелодия, която съответствува по характер на чувството, що я създава. И тъй, музиката е отделена от думата, както чувството от мисълта. Живот на речта дава звукът и съвършенството се състои именно в съчетанието на произнесената дума с модулирания звук. Говоренето е само една част от пълния говор, чиято втора половина е музиката. Речта е в услуга на интелектуалния център, тъй като тя е израз на мислите, а музикалният език – на емоционалния център, понеже изразява добродетелта или порока. Музиката има сила да предизвика хармонично трептение на всички струни в човешкото сърце.
към текста >>

56. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Действителността е издигната до висотата на небето, небето – реализирано, слято с низината на живота.
Само знанието води към диференциране на живота, без да има възможността да синтезира, а това води към полузнание, което смело казвам, е по-опасно от свещената простота. В това знание на вярата творчеството на индивида повече принася, отколкото опита на другите и обективните данни. Апостол Павел казва: „Знание ли е – ще изчезне, защото отчасти знаем, отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършенството, тогаз това, което е отчасти, ще се прекрати". Всички ръководители, светли личности във възхождането на човечеството са хора на вярата. При нея няма идеал едно, а действителност – друго. Действителността е издигната до висотата на небето, небето – реализирано, слято с низината на живота. Оттук тая сила във вярата – може да те спаси, изцери, възкреси за вечен живот, докато знанието може да те самозапази в борбата за живот, да те култивира, да те издигне до обществено положение, кариера, да те възгордее, но само в твоя път на духовно възземане, придобиване собствени ценности, няма ни една стъпка напред. Субективните данни на непосредствения опит трябва да се запазят в знанието; само тогава знаещият мисли със свой ум, има опитности, добити по собствен път. Те са творчески двигатели, които дават оная синтеза, единство на субект-обект. Днес знанията нямат истинска оценка. Ний виждаме хора, които едвам мъкнат своя живот под тежестта на претрупани факти, които не знаят как да пласират и употребят.
към текста >>

57. Символизъм в Природата и символизъм в изкуството Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ако небето се облачи бързо, вятърът се усилва, а е горещо – означава близка буря!
Излишната влага се осажда по прашните частици и ние получаваме мъглата. Когато тая мъгла е високо, ние получаваме облаците. По формата на облаците днес населението съди за времето. Тъй напр., ако имаме перести, тънки повлачени облаци високо в атмосферата и се явяват бързо при ясно небе, а вятърът духа в различно направление от това на облаците, ще настъпи в скоро време влошаване на времето. Особено, ако след чисто перестите облаци се явяват пересто вълнести или пересто слоести, означава, че лошото време ще трае по-дълго. Ако небето се облачи бързо, вятърът се усилва, а е горещо – означава близка буря! Ако утрин леки и бавно движещи се облачета се явят при хубаво време показва, че времето ще се задържи хубаво. Бели вълнести облаци като планински вериги също показват хубаво време. Бързите перести облаци и пересто-вълнести – показват винаги лошо време. Тия перести облаци нощем образуват около луната един кръг, появата на който сочи влошаване на времето или промяна изобщо. Един кръг се наблюдава и около слънцето.
към текста >>

Сутрин небето е ясно, към обяд се явяват мъгли, след обяд облаци, а надвечер проливен дъжд със светкавици и гръмотевици.
Същото се отнася и до луната. Перестите облаци изобщо показват влошаване на времето 86 на сто и то за 24 часа. Но вън от това и при дъждовете се забелязва тая периодичност, която се оказа, че се намира в зависимост от видимото движение на слънцето. Така напр. в пояса на тишината всеки ден вали. Сутрин небето е ясно, към обяд се явяват мъгли, след обяд облаци, а надвечер проливен дъжд със светкавици и гръмотевици. На другия ден се повтаря същото. Понеже слънцето в една година минава два пъти над екватора, то и затова там всяка година има две дъждовни и две сухи времена- Там започват дъждовете, когато слънцето се приближава до тропика на Рака и спира, когато се отдалечи. Същото е и с тропика на Козирога. По-нататъшните наблюдения установиха, че изобщо и в климата на разните страни съществува една периодичност. Напр. забеляза се, че има известни „сухи и гладни" години, след които идат дъждовни и плодородни.
към текста >>

58. Нощта на изпитанието – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Не, вечно бляскави ще бъдат тия перли и ще греят в нощите ми както греят звездите по небето.
Там някъде в безпредела има още светове – безчислен рой от пръснати слънца изпращат своят ритъм и само минутите на тишината, минутите на размисъл и мир, донасят тяхното далечно приветствие... Тая тишина не ми напомня съня на умората. В нея нещо се ражда под неспирния размисъл на Вечно Будния. В нея невидима ръка ни облича в доспехи за прииждащото тържество на Любовта... ІІ СПОМЕН Аз пазя моя спомен за тебе не при множеството изоставени спомени на моите дни. Не ще оставя да падне праха на забравата върху блясъка на тия часове. Те са като бисерни зърна, които не ще примеся във вехтата съкровищница, където стоят изоставените накити на миналото време. Не, вечно бляскави ще бъдат тия перли и ще греят в нощите ми както греят звездите по небето. Нямам нищо, което да ми спомня зарад теб. Не взех нито зърно от твоите накити. Но затова направих цяла низа от малките, вълшебни мигове на нявгашното време – те са моето богатство днес. Помниш ли лазурната усмивка на небето и възторжената песен на чучулигата, която потъваше в океана на небесния лазур! Тогава беше ранна пролет, пременена в бяло, като млада царица.
към текста >>

Помниш ли лазурната усмивка на небето и възторжената песен на чучулигата, която потъваше в океана на небесния лазур!
Те са като бисерни зърна, които не ще примеся във вехтата съкровищница, където стоят изоставените накити на миналото време. Не, вечно бляскави ще бъдат тия перли и ще греят в нощите ми както греят звездите по небето. Нямам нищо, което да ми спомня зарад теб. Не взех нито зърно от твоите накити. Но затова направих цяла низа от малките, вълшебни мигове на нявгашното време – те са моето богатство днес. Помниш ли лазурната усмивка на небето и възторжената песен на чучулигата, която потъваше в океана на небесния лазур! Тогава беше ранна пролет, пременена в бяло, като млада царица. Споменът за тия дни донася ли ти малко радост в ръмливите и мокри дни на есента. Помниш ли гората с вековното мълчание, където стволовете на грамадните елхи стояха като неподвижни великани, забравени в размисъл? Помниш ли полята, кичестите долини, през които се отива към морето! Морето помниш ли, размятало вълни с бесен рев.
към текста >>

59. Гласове в планината – Georg Nordmann Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ако небето се покрие с пересто-пластести облаци, то сигурно ще има вятър, валене на дъжд или сняг. 3.
При противоречиви признаци да се преценят най-ясните. Понеже въпросът има голяма практическа важност, то аз ще дам някои по-подробни указания за елементите, по които можем да съдим за близките промени на времето. Най-първо ще се спра на облаците и ветровете. 1. Когато перестите облаци се явят на някоя точка на запад и може да се видят с просто око - скоро ще настъпи буря. И след това най-късно след ден - два продължително лошо време с валежи. 2. Ако небето се покрие с пересто-пластести облаци, то сигурно ще има вятър, валене на дъжд или сняг. 3. Когато при спадане на барометъра посоката на вятъра не се изменя, то след силния вятър и валежа трябва да се очаква временно затихване, а сетне подновяване на вятъра или бурята с противоположна посока. 4. Ако посоката на движението на облаците не съответствува на посоката на движението на ниския вятър, а се отклоняват надясно, трябва да се очаква разваляне на времето. 5. Ако вълнестите облаци се движат в посоката на вятъра, то с голяма вероятност да очакваме поправяне на времето. 6. Ако високо има неподвижни разкъснати облаци и с неправилна форма и нямат връзка с минаващите по-ниско вълнести облаци - показва продължаване на хубавото време. 7. Когато вълнестите облаци вечер не заминават, не се разнасят - разваляне на времето или дъжд. 8.
към текста >>

60. Звездна симфония – Gis Moll Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Незнайна ръка я премени в тая одежда, уми листата с утринната роса, набагри цветята, проясни небето като син кристал и така я остави да Го срещне.
Georg Nordmann ГЛАСОВЕ В ПЛАНИНАТА І ПРАЗНИК Кой може да запре буйния поток на обновителния Дух? Коя ръка ще може да задръсти течението на пълноводната, буйна река, която бучи надолу с тържествен, гръмък вик. Ще правят хиляди прегради, ще върти колела на воденици, канари ще закривява, но пак ще стигне широките обятия на океана... Днес е празник. Природата е като млада, накитена невеста в ново, скъпо руво, готова да се поклони пред своя избраник. Незнайна ръка я премени в тая одежда, уми листата с утринната роса, набагри цветята, проясни небето като син кристал и така я остави да Го срещне. На изток се разкрехна вратата на нощта и Неговото око погледна света. Реката бумти със своите големи снопове вода, плиска из камъните и пее песента за вечно съграждащия Дух. Ние хората живеем в красотата на никога не свършващия празник на природата. Тя ни е подслонила под своето крило, храни ни, облича ни, показва ни всеки ден драгоценностите на своята съкровищница и ни облива с обилна светлина. Ние живеем, вярваме във великия и мъдър господар на света, или не вярваме в Него, но нито миг светът не ни оставя без своята радост, нито миг не спира буйният поток на обновяващия Дух, както се не спира буйната ръка със своята вечна песен към морето.
към текста >>

Някъде, след дълга, тежка зима ще настъпи пролет, небето ще се проясни.
Не ще запре победният им звън, докогато и сетният от мрачната долина на смъртта, роден из канарата на Единият, не възлезе по чистата пътека. Не бойте се от вихрите! Сърцата ви да не трепват от това, че клони се превиват, че тръпне тежката снага на планината. Това е шум от вихрения бяг на крилатите коне. Те носят радост. Някъде, след дълга, тежка зима ще настъпи пролет, небето ще се проясни. Да бъде благословен Бащата на света, що пусна тия пратеници! Колкото са звездите на пояса, що опасва небето в полунощ, толкова са те във войнството. Милиони кръговрати ще изпишат светилата, ще се превърнат в минути вековете, но Той, благият баща на света ще чака кротко, в будност своите далечни пратеници и своите разбудени деца. Всеки сам ще дойде при Него. За всекиго има отделен часъ Един след друг ще пристъпят и всеки ще носи и бодливия венец на преминалите мъки и бляскавия меч на словото.
към текста >>

Колкото са звездите на пояса, що опасва небето в полунощ, толкова са те във войнството.
Сърцата ви да не трепват от това, че клони се превиват, че тръпне тежката снага на планината. Това е шум от вихрения бяг на крилатите коне. Те носят радост. Някъде, след дълга, тежка зима ще настъпи пролет, небето ще се проясни. Да бъде благословен Бащата на света, що пусна тия пратеници! Колкото са звездите на пояса, що опасва небето в полунощ, толкова са те във войнството. Милиони кръговрати ще изпишат светилата, ще се превърнат в минути вековете, но Той, благият баща на света ще чака кротко, в будност своите далечни пратеници и своите разбудени деца. Всеки сам ще дойде при Него. За всекиго има отделен часъ Един след друг ще пристъпят и всеки ще носи и бодливия венец на преминалите мъки и бляскавия меч на словото. Ни един от тях не ще остане в мрачната, студена долина. И ако за сетния от тях времето е така далече, та слънцето до тоя час ще се стопи като догаряща свещ, тогава Той ще запали ново слънце, да се не загуби и да найде свещения друм.
към текста >>

Душата ми пие чара на звездите и като птица се готви да литне горе там при мълчаливото празненство на вечността, но в мига, когато небето ще продума, тогава чувам пред мене рева на бушуващо море.
ІІІ СВЕТОВНАТА ДУША Понякога долита жален вой от страданията на моите братя заедно с шума на вятъра, понякога пък той донася радостния вик от игрите на безгрижните деца. Хиляди припеви на една и съща, вечна песен - песента на световната душа. В своите разперени крила тая музика обгърнала е всичко живо. Всички дишат с нейното дихание, смеят се с радостите на утринта ведра, плачат с капещите листи на гората, когато дойде късна, бледна есен... Как мога да не жаля с вас, как да се не радвам с вашата радост, когато сме откъснати живи сърца от едно сърце, когато наредени сме отделни звукове в една и съща песен - песента на голямата, световната душа! Понякога, в късна доба, когато извезаната плащаница на нощта е обвила света, излизам сам в полето. Душата ми пие чара на звездите и като птица се готви да литне горе там при мълчаливото празненство на вечността, но в мига, когато небето ще продума, тогава чувам пред мене рева на бушуващо море. Талази се удрят с гръм в скалите. Талази на море - морето на световната душа. Там вика някой с моя собствен глас. И мъката, с която дири път и малка светлинка в часа на бурята досещам, че е моята мъка! Как да не тъгувам с тия що ридаят,и как да се не радвам на звънкия смях и на игрите на малките, безгрижни деца, когато всички наедно сме потопени в едно море, когато наредени гласове на една и съща песен сме - песента на световната душа.
към текста >>

61. Гостуване у Мусалла – Х. Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

ЗВЕЗДНА СИМФОНИЯ Гледам небето, осеяно със звезди и сякаш сещам погледите на хиляди разумни същества, които ме гледат из дълбочините на безкрайността.
ЗВЕЗДНА СИМФОНИЯ Гледам небето, осеяно със звезди и сякаш сещам погледите на хиляди разумни същества, които ме гледат из дълбочините на безкрайността. Каква красота, каква неизмеримост, какво величие и каква тайна!... Наистина, колко много очи има небето - сякаш то е направено само от очи! Погледът броди из безконечните простори, душата пие светлина и звезден шепот: легенди се носят на крилете на светлината и разцъфват в цветя и звездна музика... Очите на небето стават рози, бели лилии, теменужки, нарциси, кринове, лотоси - които се смеят със сребрист смях и разливат вълшебни ухания. После тия цветове се превръщат на деви, с ефирни криле които литват из безкрайните звездни простори, Те пеят вълшебни песни и си пригласят с еолови арфи... Мълчанието на нощта оживява - тишината почва да говори на незнаен език. В душата се пробуждат тайни, оживяват притчи, възкръсват легенди - изтъкани от светлината на сапфири, рубини, топази, аметисти и преплетени с звуци от незнайни мелодии, в които чарът на пролетта, огънят на лятото, тъгата на есента и хладината на зимата се преливат в дивна игра.
към текста >>

Наистина, колко много очи има небето - сякаш то е направено само от очи!
ЗВЕЗДНА СИМФОНИЯ Гледам небето, осеяно със звезди и сякаш сещам погледите на хиляди разумни същества, които ме гледат из дълбочините на безкрайността. Каква красота, каква неизмеримост, какво величие и каква тайна!... Наистина, колко много очи има небето - сякаш то е направено само от очи! Погледът броди из безконечните простори, душата пие светлина и звезден шепот: легенди се носят на крилете на светлината и разцъфват в цветя и звездна музика... Очите на небето стават рози, бели лилии, теменужки, нарциси, кринове, лотоси - които се смеят със сребрист смях и разливат вълшебни ухания. После тия цветове се превръщат на деви, с ефирни криле които литват из безкрайните звездни простори, Те пеят вълшебни песни и си пригласят с еолови арфи... Мълчанието на нощта оживява - тишината почва да говори на незнаен език. В душата се пробуждат тайни, оживяват притчи, възкръсват легенди - изтъкани от светлината на сапфири, рубини, топази, аметисти и преплетени с звуци от незнайни мелодии, в които чарът на пролетта, огънят на лятото, тъгата на есента и хладината на зимата се преливат в дивна игра. На тъмното небе изгряват личби, появяват се знамения - и времето се разгъва като книга, по която може да се чете съдбата на човека, миналото, настоящето и бъдещето на вси народи. Земята мълчи и слуша - небето говори.
към текста >>

Погледът броди из безконечните простори, душата пие светлина и звезден шепот: легенди се носят на крилете на светлината и разцъфват в цветя и звездна музика... Очите на небето стават рози, бели лилии, теменужки, нарциси, кринове, лотоси - които се смеят със сребрист смях и разливат вълшебни ухания.
ЗВЕЗДНА СИМФОНИЯ Гледам небето, осеяно със звезди и сякаш сещам погледите на хиляди разумни същества, които ме гледат из дълбочините на безкрайността. Каква красота, каква неизмеримост, какво величие и каква тайна!... Наистина, колко много очи има небето - сякаш то е направено само от очи! Погледът броди из безконечните простори, душата пие светлина и звезден шепот: легенди се носят на крилете на светлината и разцъфват в цветя и звездна музика... Очите на небето стават рози, бели лилии, теменужки, нарциси, кринове, лотоси - които се смеят със сребрист смях и разливат вълшебни ухания. После тия цветове се превръщат на деви, с ефирни криле които литват из безкрайните звездни простори, Те пеят вълшебни песни и си пригласят с еолови арфи... Мълчанието на нощта оживява - тишината почва да говори на незнаен език. В душата се пробуждат тайни, оживяват притчи, възкръсват легенди - изтъкани от светлината на сапфири, рубини, топази, аметисти и преплетени с звуци от незнайни мелодии, в които чарът на пролетта, огънят на лятото, тъгата на есента и хладината на зимата се преливат в дивна игра. На тъмното небе изгряват личби, появяват се знамения - и времето се разгъва като книга, по която може да се чете съдбата на човека, миналото, настоящето и бъдещето на вси народи. Земята мълчи и слуша - небето говори. Тайната на нощта, обгръща и двете.
към текста >>

Земята мълчи и слуша - небето говори.
Наистина, колко много очи има небето - сякаш то е направено само от очи! Погледът броди из безконечните простори, душата пие светлина и звезден шепот: легенди се носят на крилете на светлината и разцъфват в цветя и звездна музика... Очите на небето стават рози, бели лилии, теменужки, нарциси, кринове, лотоси - които се смеят със сребрист смях и разливат вълшебни ухания. После тия цветове се превръщат на деви, с ефирни криле които литват из безкрайните звездни простори, Те пеят вълшебни песни и си пригласят с еолови арфи... Мълчанието на нощта оживява - тишината почва да говори на незнаен език. В душата се пробуждат тайни, оживяват притчи, възкръсват легенди - изтъкани от светлината на сапфири, рубини, топази, аметисти и преплетени с звуци от незнайни мелодии, в които чарът на пролетта, огънят на лятото, тъгата на есента и хладината на зимата се преливат в дивна игра. На тъмното небе изгряват личби, появяват се знамения - и времето се разгъва като книга, по която може да се чете съдбата на човека, миналото, настоящето и бъдещето на вси народи. Земята мълчи и слуша - небето говори. Тайната на нощта, обгръща и двете. „Где е Роденият, комуто звездата видяхме на изток" - пеят звездните деви - и пръскат, на бисерен звезден дъжд. мелодии от своите арфи. „Где е Роденият" - пеят те. „Где е Роденият" - пригласят арфите.
към текста >>

Небето се изпълни със светлина благовоние и трепет... Една душа разцъфна... Едно слънце изгря... „Где е Роденият" - пеят звездите.
„Где е Роденият" - пеят те. „Где е Роденият" - пригласят арфите. Нощ..., пълна със звезди. Човекът, душата, стои коленичил пред Бога. Над него – вечност... безконечност... Младост... пролет... живот... приказка... сън... Где е роденият, комуто звездата видяхме на изток"... ............................................ Там, горе, във висините на нощта розовата пъпка на едно цвете се разпукна. Небето се изпълни със светлина благовоние и трепет... Една душа разцъфна... Едно слънце изгря... „Где е Роденият" - пеят звездите. „Где е Роденият" - пригласят арфите. ............................................ Пожелавам в тази нощ, звездните деви да целунат всички души, които обичат красотата, музиката и тайната на звездите - и те да разцъфнат. А горе в небето - да изгреят техните звезди!... Gis Moll
към текста >>

А горе в небето - да изгреят техните звезди!...
Човекът, душата, стои коленичил пред Бога. Над него – вечност... безконечност... Младост... пролет... живот... приказка... сън... Где е роденият, комуто звездата видяхме на изток"... ............................................ Там, горе, във висините на нощта розовата пъпка на едно цвете се разпукна. Небето се изпълни със светлина благовоние и трепет... Една душа разцъфна... Едно слънце изгря... „Где е Роденият" - пеят звездите. „Где е Роденият" - пригласят арфите. ............................................ Пожелавам в тази нощ, звездните деви да целунат всички души, които обичат красотата, музиката и тайната на звездите - и те да разцъфнат. А горе в небето - да изгреят техните звезди!... Gis Moll
към текста >>

62. Книжнина и вести Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Струва ми се, само да протегна ръка и ще стигна небето, тъй близко ми се чинеше до земята.
ГОСТУВАНЕ У МУСАЛА Видях Мусала. D когато се изкачих върху неговите снажни плещи, мъглите които го заобикаляха ми го представиха като един гигантски кораб, плаващ всред бял облачен океан по пътя на Вечността. Струва ми се, само да протегна ръка и ще стигна небето, тъй близко ми се чинеше до земята. Малко преди да паднат мъглите, долу се виждаха дивните езера - небесните очи на Мусала - като че ли това са очите на Бога, които едновременно гледаха небето и земята. Те бяха сини, както и самото небе и в тях плаваха бели перести облаци, както и горе. Нощ. Венец от златни звезди, като нежна милувка се допираше до царствената глава на белия връх. Небесните светила тихо му шепнеха вечната песен за Божията любов. И тая велика песен понятно говореше на всяка жива твар и я изпълваше с мир и любов.
към текста >>

Малко преди да паднат мъглите, долу се виждаха дивните езера - небесните очи на Мусала - като че ли това са очите на Бога, които едновременно гледаха небето и земята.
ГОСТУВАНЕ У МУСАЛА Видях Мусала. D когато се изкачих върху неговите снажни плещи, мъглите които го заобикаляха ми го представиха като един гигантски кораб, плаващ всред бял облачен океан по пътя на Вечността. Струва ми се, само да протегна ръка и ще стигна небето, тъй близко ми се чинеше до земята. Малко преди да паднат мъглите, долу се виждаха дивните езера - небесните очи на Мусала - като че ли това са очите на Бога, които едновременно гледаха небето и земята. Те бяха сини, както и самото небе и в тях плаваха бели перести облаци, както и горе. Нощ. Венец от златни звезди, като нежна милувка се допираше до царствената глава на белия връх. Небесните светила тихо му шепнеха вечната песен за Божията любов. И тая велика песен понятно говореше на всяка жива твар и я изпълваше с мир и любов. Тишина и покой.
към текста >>

След малко от невиделица по небето се накачулиха тъмни облаци; заваляха неспирни дъждове.
Ето, зора е вече! Утринната звезда - прекрасната зорница надниква от хоризонта и радостно приветствува високите върхове - щастлив предвестник на светлото планинско утро, то идеше да каже със своя звезден език: „Иде Слънцето, иде"! Ето го, великият първосвещеник, вече облива с розови лъчи снежния връх и в храма на природата запява своята вечна хвала към Твореца. Ние сме мнозина тук. Така стремително тръгнали към върха изглеждахме като някакъв тайнствен народ, тръгнал да пие от самите източници на красотата. След малко от невиделица по небето се накачулиха тъмни облаци; заваляха неспирни дъждове. Слънчицето от време навреме се показваше, поизсушаваше ни дрехите, постопляше ни и пак ни оставяше на кръщението на обилните дъждовни капки. Запалихме грамадни огньове. Високо се издигаха пламенните езици от запалените главни и се смееха на дъжда. И всред нощната стихия на планината те изглеждаха като величави жертвеници, сложени пред вратата на някой древен храм. Множество (...) са вече поставени; под тях спят уморени, но щастливи люде.
към текста >>

63. Поеми от Кабир Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Безкрайното присъствие на Безграничното е навсякъде: в земята, във водата, в небето, във въздуха.
Истински светия е оня, който учи простия път, по който трябва да се върви, за да го достигнем без да си хабим времето в обреди и церемонии. Истински светия е оня, който не те кара ни да затваряш вратите, ни да задържаш дъха си, ни да се отричаш от света. Оня, който ти помогне да видиш върховния Дух навред, дето има разумност. Който те научи да оставаш спокоен всред твоята дейност. Завинаги потопен в блаженство, без страх в сърцето си, праведният запазва, всред радостите, съзвучието на живота си. Безкрайното присъствие на Безграничното е навсякъде: в земята, във водата, в небето, във въздуха. По-твърдо от гръмотевица, седалището на търсещия се покои над празното пространство. Оня който е вътре е и вън. Аз виждам Него и никого другиго. Или: О братко, кога и аз се заблуждавах, истинският Учител ми показа пътя. Тогава аз напуснах обреди и церемонии.
към текста >>

64. В камъка на пръстена - Georg Nordmann Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Красиво е окото, защото то е небето на човека, слънцето на човешкото тяло.
Ларинксът е, защото той крие красотата си, а се издава само чрез звука. Два безценни камъка, през които се прозират нетленни съкровища. Прозорци, що обгръщат далечни простори, що приемат и отражават Божествената Светлина. - Това са очите! Красиво е окото, защото чрез него виждаме синевината на безбрежното небе, светлината на слънцето и блясъка на звездите, лицето на мъдростта, Символ на Истината е окото: само окото никога не лъже. Красиво е окото, защото то е небето на човека, слънцето на човешкото тяло. То е малката вселена, в която се отразява великата вселена. В него се отразява външната природа, а то отразява вътрешната природа на човека. Както може да се съди за промените на времето по небето, така може да се съди за промените на човешката душа по очите. Окото е най-верен свидетел за живата душа. Единственият видим говор на душите, това е говорът на очите.
към текста >>

Както може да се съди за промените на времето по небето, така може да се съди за промените на човешката душа по очите.
- Това са очите! Красиво е окото, защото чрез него виждаме синевината на безбрежното небе, светлината на слънцето и блясъка на звездите, лицето на мъдростта, Символ на Истината е окото: само окото никога не лъже. Красиво е окото, защото то е небето на човека, слънцето на човешкото тяло. То е малката вселена, в която се отразява великата вселена. В него се отразява външната природа, а то отразява вътрешната природа на човека. Както може да се съди за промените на времето по небето, така може да се съди за промените на човешката душа по очите. Окото е най-верен свидетел за живата душа. Единственият видим говор на душите, това е говорът на очите. Окото е единственият орган, който никога не се пренебрегва при срещата на двама души. Окото спира човека, окото изпраща човека. Пише един, че не окото е красиво, а зрението.
към текста >>

Две тайни таи живота: небето с лъчезарните звезди и човека с живите очи.
Искаш ли да разбереш, говори ли истината човек, погледни го в очите. Искаш ли да схванеш човека, обича ли Бога, погледни го в очите! Казано е; мисълта е създала ума; чувствата са създали сърцето. Тогава и животът на душата е създал очите. Пръв обект и първо вдъхновение на поета е било човешкото око. Две тайни таи живота: небето с лъчезарните звезди и човека с живите очи. Дълбоко е небето, красиво е окото! Красотата на човешкото око е отразена, то изразява само красотата и живота на сърцето. Слънцето е око на природата, а Сърцето - око за човека. Каквото окото не види, сърцето го вижда. Сърцето е красивият орган на човека и него иска Христос: „Сине мой, дай ми сърцето си".
към текста >>

Дълбоко е небето, красиво е окото!
Искаш ли да схванеш човека, обича ли Бога, погледни го в очите! Казано е; мисълта е създала ума; чувствата са създали сърцето. Тогава и животът на душата е създал очите. Пръв обект и първо вдъхновение на поета е било човешкото око. Две тайни таи живота: небето с лъчезарните звезди и човека с живите очи. Дълбоко е небето, красиво е окото! Красотата на човешкото око е отразена, то изразява само красотата и живота на сърцето. Слънцето е око на природата, а Сърцето - око за човека. Каквото окото не види, сърцето го вижда. Сърцето е красивият орган на човека и него иска Христос: „Сине мой, дай ми сърцето си". Сърцето е, което слуша, възприема и разбира езика на Учителя.
към текста >>

65. Стихове - Стефан, Иедидия Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

На пръстена, в живия му камък сме ние, когато дочуем мелодията на вечността от небето, когато се издигнем над врявата по стъгдите на нашия празен живот, тогава в часа на молитвата, ние достигаме до извора на Неговата радост и чистото свето око на часа оросява долините с милионите капчици на които се разбива Неговата радостна сълза... Той – Великият, стои безмълвен, потънал в свойта размисъл.
Той чака търпеливо и най-сетните в дългата редица. Дарил е своята любов и свобода е дал. Векове летят в синкавия, блъскав камък, миг едва е преминал за будното око. Той чака, безмерно е търпението му. Той чака всички да просветнат както свети неговата размисъл!... На пръстена, в живия му камък сме ние, когато дочуем мелодията на вечността от небето, когато се издигнем над врявата по стъгдите на нашия празен живот, тогава в часа на молитвата, ние достигаме до извора на Неговата радост и чистото свето око на часа оросява долините с милионите капчици на които се разбива Неговата радостна сълза... Той – Великият, стои безмълвен, потънал в свойта размисъл. Неговото око гледа диаманта. Страданията които имаме, това е сянката, която прави Той, за да проникне по-дълбоко неговият взор. Затова казват мъдреците, че когато имаме страдания, Бог гледа на нас, приготвя ни за празника на радостта. Милиони светове летят като запратени стрели в бездната, но Той е тих, безмълвен, потънал в свойта вечна размисъл... ІІ СТРАННИКЪТ, ЩО БРОДИ ИЗ МОРЕТАТА Всички приказки са скрити в морето. Иди на златния бряг, кога е самотно, пусто, седни и вслушай се.
към текста >>

66. Двама светии (по народна песен) Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

V Когато Ти държиш светилника си на небето, той хвърля светлина по моето лице и сянката му се отесня върху Тебе.
Защото аз съм като малкото дете, което за стотен път вика своята майка, радостно, че може да каже: „Мамо"! IV Нощта е тъмна и дълбока е дрямката ви в тишината на моя живот. Събуди се, о болка на Любовта, защото не зная, как да отворя вратата и стоя отвън. Часовете очакват, звездите бдят, вятърът е стихнал и тежко е безмълвието в моето сърце. Събуди се, Любов, събуди, напълни моята празна чаша и с диханието на твоята песен смути нощта! V Когато Ти държиш светилника си на небето, той хвърля светлина по моето лице и сянката му се отесня върху Тебе. Когато аз държа светилника на Любовта в сърцето си, светлината му пада върху Тебе и тогава аз оставам в сянка. VІ Аз ще срещна един ден живота в себе си, ще срещна Радостта, която се крие в него, макар че дните затрупват пътя ми със своя суетен прах. Аз познах Радостта в мигновени проблясъци и нейното дихание направи благоуханни моите мисли. Аз ще срещна един ден Радостта вън от мен, ще срещна Радостта, която живее зад завесата на светлината и ще застана в обливащата ме самота, където всичко се вижда тъй, както е излязло из ръката на своя Творец. VII Аз зная, че при сумрачния край на някой ден, слънцето ще ми изпрати своето прощално приветствие.
към текста >>

67. Заровените таланти Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

— Явила се някоя нова звезда в небето.
Това е страхът пред всичко Ново. Идея ли някоя: мисъл, образ или движение, които той за пръв път среща, виждаш го - изведнъж се стресне, отвори широко очите. Най-първо ще се усъмни в него, после ще се замисли и ако намери нещо хубаво, ще го приеме, ако не - ще го отхвърли. Всичко ново смущава човека. Дори и най-обикновеното явление, което се повтаря всеки ден - изгряването на слънцето - той него не може да посрещне със спокойствие: смълчава се заедно с цялата природа, сърцето му почне да тупти - и той очаква с трепет момента, когато ще се покаже светлия връх на слънцето и то ще разкрие целия си лъчезарен лик. — Явила се някоя нова звезда в небето. Всички астрономи, всички хора, отвсякъде повдигат поглед нагоре и някак тайнствено се споглеждат един други: „Какво ли това значи? " Дали това не е някоя нова звезда, появила се внезапно в небето, както звездата, що знаменува раждането на Спасителя, преди 2000 години? Или пък това е някоя комета, която ще се сблъска със земята и ще докара свършека на света, или най-малко някои войни и бедствия за човечеството? И ето, по всички лица се изписва страх, загриженост. А астрономите известяват, че звездата все се увеличава и скоро ще стане видима и за просто око.
към текста >>

" Дали това не е някоя нова звезда, появила се внезапно в небето, както звездата, що знаменува раждането на Спасителя, преди 2000 години?
Най-първо ще се усъмни в него, после ще се замисли и ако намери нещо хубаво, ще го приеме, ако не - ще го отхвърли. Всичко ново смущава човека. Дори и най-обикновеното явление, което се повтаря всеки ден - изгряването на слънцето - той него не може да посрещне със спокойствие: смълчава се заедно с цялата природа, сърцето му почне да тупти - и той очаква с трепет момента, когато ще се покаже светлия връх на слънцето и то ще разкрие целия си лъчезарен лик. — Явила се някоя нова звезда в небето. Всички астрономи, всички хора, отвсякъде повдигат поглед нагоре и някак тайнствено се споглеждат един други: „Какво ли това значи? " Дали това не е някоя нова звезда, появила се внезапно в небето, както звездата, що знаменува раждането на Спасителя, преди 2000 години? Или пък това е някоя комета, която ще се сблъска със земята и ще докара свършека на света, или най-малко някои войни и бедствия за човечеството? И ето, по всички лица се изписва страх, загриженост. А астрономите известяват, че звездата все се увеличава и скоро ще стане видима и за просто око. И астрономите и непросветените в небесната наука - всички се тревожат пред неизвестността: дали това е нова звезда, знамение за раждането на един Спасител на човечеството, който ще му донесе една велика Истина? Или това е някоя злокобна комета, която иде да помете земята или да я потопи в кърви и невъобразими страдания?
към текста >>

И всяка нощ тия жреци на небето, пред които благоговее всеки простосмъртен, отправят своите тръби и спектроскопи, разтварят стари алманаси, звездни карти, четат пергаменти, -тълкуват и търсят да намерят има ли такава комета, чиято орбита да съвпада с положението на видимата звезда. Уви!
Или пък това е някоя комета, която ще се сблъска със земята и ще докара свършека на света, или най-малко някои войни и бедствия за човечеството? И ето, по всички лица се изписва страх, загриженост. А астрономите известяват, че звездата все се увеличава и скоро ще стане видима и за просто око. И астрономите и непросветените в небесната наука - всички се тревожат пред неизвестността: дали това е нова звезда, знамение за раждането на един Спасител на човечеството, който ще му донесе една велика Истина? Или това е някоя злокобна комета, която иде да помете земята или да я потопи в кърви и невъобразими страдания? И всяка нощ тия жреци на небето, пред които благоговее всеки простосмъртен, отправят своите тръби и спектроскопи, разтварят стари алманаси, звездни карти, четат пергаменти, -тълкуват и търсят да намерят има ли такава комета, чиято орбита да съвпада с положението на видимата звезда. Уви! - усилията са напразни! Минават дни, но звездата стои неподвижно на небето, само светлината ù расте. а и спектроскопическите изследвания показват отсъствие на въглерода, който е характерен за кометите, а установяват присъствието на онези химически елементи, които са характерни за всяко Слънце. Страхът на тези жреци на божията наука става още по-голям. Значи на земята не идат бедствия, не иде някой върл демон, но изгрява едно Слънце - иде един Спасител на човечеството... А какво ще стане с тях?
към текста >>

Минават дни, но звездата стои неподвижно на небето, само светлината ù расте.
А астрономите известяват, че звездата все се увеличава и скоро ще стане видима и за просто око. И астрономите и непросветените в небесната наука - всички се тревожат пред неизвестността: дали това е нова звезда, знамение за раждането на един Спасител на човечеството, който ще му донесе една велика Истина? Или това е някоя злокобна комета, която иде да помете земята или да я потопи в кърви и невъобразими страдания? И всяка нощ тия жреци на небето, пред които благоговее всеки простосмъртен, отправят своите тръби и спектроскопи, разтварят стари алманаси, звездни карти, четат пергаменти, -тълкуват и търсят да намерят има ли такава комета, чиято орбита да съвпада с положението на видимата звезда. Уви! - усилията са напразни! Минават дни, но звездата стои неподвижно на небето, само светлината ù расте. а и спектроскопическите изследвания показват отсъствие на въглерода, който е характерен за кометите, а установяват присъствието на онези химически елементи, които са характерни за всяко Слънце. Страхът на тези жреци на божията наука става още по-голям. Значи на земята не идат бедствия, не иде някой върл демон, но изгрява едно Слънце - иде един Спасител на човечеството... А какво ще стане с тях? Как ще отговарят те за дадените им и неизпълнени обещания пред небето, като негови жреци и служители? Отдавна те бяха оставили чистия живот на святостта и бяха заживели в блуд и грях и само едни одежди и бради, и привилегията да служат пред олтара на небето, ги отличаваха от другите хора.
към текста >>

Как ще отговарят те за дадените им и неизпълнени обещания пред небето, като негови жреци и служители?
- усилията са напразни! Минават дни, но звездата стои неподвижно на небето, само светлината ù расте. а и спектроскопическите изследвания показват отсъствие на въглерода, който е характерен за кометите, а установяват присъствието на онези химически елементи, които са характерни за всяко Слънце. Страхът на тези жреци на божията наука става още по-голям. Значи на земята не идат бедствия, не иде някой върл демон, но изгрява едно Слънце - иде един Спасител на човечеството... А какво ще стане с тях? Как ще отговарят те за дадените им и неизпълнени обещания пред небето, като негови жреци и служители? Отдавна те бяха оставили чистия живот на святостта и бяха заживели в блуд и грях и само едни одежди и бради, и привилегията да служат пред олтара на небето, ги отличаваха от другите хора. А как да съобщят това на треперещите и очакващи люде? Да им известят ли, че „Новата Звезда" е едно Слънце, че на земята иде светъл празник - Божий Пратеник иде, който ще донесе великото Божие благословение на човечеството?! Но тогава всички хора ще се възрадват с небесна радост, ще се облекат в светли одежди, за да посрещнат Новото Слънце, което изгрява - Спасителят на човечеството. А тях - тези недостойни служители на небето - ще ги убият с камъни, за да не бъдат наказани всички от строгия небесен Съдия.
към текста >>

Отдавна те бяха оставили чистия живот на святостта и бяха заживели в блуд и грях и само едни одежди и бради, и привилегията да служат пред олтара на небето, ги отличаваха от другите хора.
Минават дни, но звездата стои неподвижно на небето, само светлината ù расте. а и спектроскопическите изследвания показват отсъствие на въглерода, който е характерен за кометите, а установяват присъствието на онези химически елементи, които са характерни за всяко Слънце. Страхът на тези жреци на божията наука става още по-голям. Значи на земята не идат бедствия, не иде някой върл демон, но изгрява едно Слънце - иде един Спасител на човечеството... А какво ще стане с тях? Как ще отговарят те за дадените им и неизпълнени обещания пред небето, като негови жреци и служители? Отдавна те бяха оставили чистия живот на святостта и бяха заживели в блуд и грях и само едни одежди и бради, и привилегията да служат пред олтара на небето, ги отличаваха от другите хора. А как да съобщят това на треперещите и очакващи люде? Да им известят ли, че „Новата Звезда" е едно Слънце, че на земята иде светъл празник - Божий Пратеник иде, който ще донесе великото Божие благословение на човечеството?! Но тогава всички хора ще се възрадват с небесна радост, ще се облекат в светли одежди, за да посрещнат Новото Слънце, което изгрява - Спасителят на човечеството. А тях - тези недостойни служители на небето - ще ги убият с камъни, за да не бъдат наказани всички от строгия небесен Съдия. * И тези жреци на небесната наука, които виждат мисията на звездата, в себе си решават да скрият истината.
към текста >>

А тях - тези недостойни служители на небето - ще ги убият с камъни, за да не бъдат наказани всички от строгия небесен Съдия.
Как ще отговарят те за дадените им и неизпълнени обещания пред небето, като негови жреци и служители? Отдавна те бяха оставили чистия живот на святостта и бяха заживели в блуд и грях и само едни одежди и бради, и привилегията да служат пред олтара на небето, ги отличаваха от другите хора. А как да съобщят това на треперещите и очакващи люде? Да им известят ли, че „Новата Звезда" е едно Слънце, че на земята иде светъл празник - Божий Пратеник иде, който ще донесе великото Божие благословение на човечеството?! Но тогава всички хора ще се възрадват с небесна радост, ще се облекат в светли одежди, за да посрещнат Новото Слънце, което изгрява - Спасителят на човечеството. А тях - тези недостойни служители на небето - ще ги убият с камъни, за да не бъдат наказани всички от строгия небесен Съдия. * И тези жреци на небесната наука, които виждат мисията на звездата, в себе си решават да скрият истината. За се избавят от гибел, те разтръбяват наляво и надясно, словом и писмено - чрез брошури или пратеници, че „Новата Звезда", не е едно от лъчезарните „Слънца" на небето, а една злокобна комета, която иде към земята - че „това е един Демон, кой скоро ще слезе да предизвика бури и метежи, да разруши основите на човешкия морал и общество и да потопи човечеството в нови страдания и кърви. И че всички хора трябва да се приготвят да воюват срещу Него и неговите люде, когато дойдат, защото те ще са едно голямо зло за света". — Но всички тези известия, за тяхно изумление, много малко разтревожиха мирните жители на земята, сякаш те сещаха със сърцата си, че това не е истина. Защото невидимата ръка на далекото Слънце вече ги галеше и обливаше в своята любов и светлина.
към текста >>

За се избавят от гибел, те разтръбяват наляво и надясно, словом и писмено - чрез брошури или пратеници, че „Новата Звезда", не е едно от лъчезарните „Слънца" на небето, а една злокобна комета, която иде към земята - че „това е един Демон, кой скоро ще слезе да предизвика бури и метежи, да разруши основите на човешкия морал и общество и да потопи човечеството в нови страдания и кърви.
А как да съобщят това на треперещите и очакващи люде? Да им известят ли, че „Новата Звезда" е едно Слънце, че на земята иде светъл празник - Божий Пратеник иде, който ще донесе великото Божие благословение на човечеството?! Но тогава всички хора ще се възрадват с небесна радост, ще се облекат в светли одежди, за да посрещнат Новото Слънце, което изгрява - Спасителят на човечеството. А тях - тези недостойни служители на небето - ще ги убият с камъни, за да не бъдат наказани всички от строгия небесен Съдия. * И тези жреци на небесната наука, които виждат мисията на звездата, в себе си решават да скрият истината. За се избавят от гибел, те разтръбяват наляво и надясно, словом и писмено - чрез брошури или пратеници, че „Новата Звезда", не е едно от лъчезарните „Слънца" на небето, а една злокобна комета, която иде към земята - че „това е един Демон, кой скоро ще слезе да предизвика бури и метежи, да разруши основите на човешкия морал и общество и да потопи човечеството в нови страдания и кърви. И че всички хора трябва да се приготвят да воюват срещу Него и неговите люде, когато дойдат, защото те ще са едно голямо зло за света". — Но всички тези известия, за тяхно изумление, много малко разтревожиха мирните жители на земята, сякаш те сещаха със сърцата си, че това не е истина. Защото невидимата ръка на далекото Слънце вече ги галеше и обливаше в своята любов и светлина. - То изгряваше и в техните души. А светлината на Звездата ставаше все по-голяма, Слънцето все повече се приближаваше към земята и Истината, все по-силно изгряваше в душите на хората, Озлобените жреци не преставаха да вещаят на хората велики бедствия, ако те приемат този „Демон", ако те приемат неговите хора и неговото учение.
към текста >>

68. Живи барометри – Добран Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

„Ще запазя чисти водите му, за да мога винаги да виждам в него отразена синевината на небето.
ЗАРОВЕНИТЕ ТАЛАНТИ Когато ме събуждаше и приспиваше младостта, аз живеех при езерата на бедните и не мислех за нищо друго, освен за моето езеро. „Ще запазя чисти водите му, за да мога винаги да виждам в него отразена синевината на небето. Наоколо по бреговете му ще посадя бели люляци, а близо до водите му ще изобилствува с момина сълза. Ще го окича с най-любимите си цветя и когато сутрин слънцето го обсипе със снопове лъчи росните капки по цветята ще се обърнат на разноцветни рубини". Така си мечтаех аз, когато ме събуждаше и приспиваше младостта и не мислех за нищо друго, освен за езерото си, което беше огледало на сърцето ми. Един ден покрай моето езеро минаха двама от съседите ми, на които езерата се бяха обърнали на блата. Те хвърлиха по един камък в езерото ми и като видяха, че се размътиха водите му, изсмяха се и рекоха: „Плитко е".
към текста >>

69. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Достатъчна е по същия закон една добродетел да ви издигне в Небето и да ви постави между ангелите.
Той може да я зацапа, може да задраска 4-5 думи и ученикът да каже: „Развали ми тетрадката”. Да, ама ако искаш да бъдеш съвършен, ти трябва да му се благодариш, че ти е обърнал вниманието на тия погрешки, защото трите погрешки може да станат и повече. Изправи ги, не ги оставяй. Защото погрешката е като въшката: ако я оставиш, едната в седмицата може да навъди хиляди. Достатъчна е една погрешка да изпрати човека на позорния стълб. Достатъчна е по същия закон една добродетел да ви издигне в Небето и да ви постави между ангелите. Дайте условията и ако една постъпка е погрешна, ще ви снеме, ако е добродетелна, ще ви въздигне. Следователно, обръщайте внимание, както върху една добродетел, тъй и върху една погрешка. Ако y един човек, който е водил порочен живот, е останала само една добродетел, то е онова въженце, пуснато в бурното море на живота, за което ако се хване, може да излезе на сушата. Следователно, последната погрешка, която може да остане, е много лоша, за да погуби човека, както последната добродетел е много силна, за да спаси човека. Те са, които могат да изменят нашия живот.
към текста >>

70. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ако престъпник, осъден на смърт докаже, че присъдата му е четена в момента на появяването на „Господаря на небето и на земята", намаляваха неговото наказание.
– Заповедта беше закон, който никой не можеше да измени, освен само в изпълнение на детайлности. В следобедните часове Негова Святост, носен в носило, се показваше на своята вярна гвардия и после се качваше на терасата и гледаше и на четирите части на земята, за да прати и на тях своите благословии. Тогава върху възвишението на кулите развяваха флагове и се разнасяха звукове на звънчета, които, който ще да чуеше в града или в полето, египтянин или варварин, падаха по лицето си, та също върху неговата глава да падне част от най-висшата благосклонност. В такъв момент не беше разрешено да се бие човек, нито животно. Бастунът, вдигнат върху нечий гръб, сам падаше. Ако престъпник, осъден на смърт докаже, че присъдата му е четена в момента на появяването на „Господаря на небето и на земята", намаляваха неговото наказание. Защото пред Фараона крачеше силата, зад него – прошката. Ощастливил така своя народ, Началникът на всичко, което е под слънцето, разхождаше се в своите градини, между палмите и дивите смокини. Там той оставаше най-дълго. Там го поздравяваха неговите жени и играеха пред него децата на неговия дом. Ако някое от децата със своята хубост и сръчност извикваше неговото внимание, той го повикваше при себе си и го питаше: – Кой си ти мой малък?
към текста >>

Такъв благочестив и трудолюбив живот още преди половин година живееше добрият Бог, раздаващ на покровителствуваните живот и здраве, денем и нощем пазещ земята и небето, видимия и невидимия свет, но във втората половина на годината, вечно живущата негова душа по-често и по-често се уморяваше от земните работи и от неговата телесна черупка.
В този час астролозите събуждаха негова светлост и го запознаваха, в коя фаза е луната, кои планети светят на хоризонта, кое съзвездие минава меридиана и изобщо, дали не се е случило нещо необикновено. Защото някой път се явяваха облаци, звездите падаха по-многобройно от обикновено, или прехвръкваха върху земята огнени глобуси. Господарят слушаше рапорта на астролозите, в случай на някакъв необикновен феномен ги успокояваше за безопасността на света и заповядваше да се отбележат всички наблюдения в специални табели, които всеки месец се пращаха на свещениците на храма на сфинкса, на най-големите мъдреци, които притежаваше Египет. Те вадеха заключения из таблиците, но най-важните не съобщаваха никому, а само на своите Халдейски колеги във Вавилон. След среднощ фараонът вече можеше да спи до сутрешната песен на петлите, ако той желаеше. Такъв благочестив и трудолюбив живот още преди половин година живееше добрият Бог, раздаващ на покровителствуваните живот и здраве, денем и нощем пазещ земята и небето, видимия и невидимия свет, но във втората половина на годината, вечно живущата негова душа по-често и по-често се уморяваше от земните работи и от неговата телесна черупка. Имаше дни, в които той не ядеше нищо и нощи, в които той съвсем не спеше. Някой път през време на аудиенция, по неговото тихо лице се явяваха знаци на дълбоко страдание, все по-често и по-често губеше съзнание. Царица Никотрист беше ужасена, благородният Херхор и свещениците много пъти питаха Господаря какво му е, но той вдигаше рамене и мълчеше, винаги изпълнявайки своите уморителни длъжности. Тогава лекарите от свитата почнаха незабелязано да му дават най-ефикасни лекарства, за да му възвърнат силите. Те смесваха в неговото вино пепел от кон и вол, после от лъв, носорог и слон; но мощните средства не оказаха никакво въздействие.
към текста >>

В начало всека от тях бързаше нагоре като стрела, но веднага тя срещаше под небето друга сребърно-крила птица, която ù препречваше пътя, сбиваха се с всички сили и двете падаха на земята.
В градовете заблещукаха светлини, в храмовете свещениците се събираха за вечерна молитва. По пътищата се вдигаше прах и замлъкваше скърцането на колелетата на колите. От върховете на Пилоните (стълбове) зазвучаха пискливи гласове, привикващи народа към молитва. След момент фараонът забеляза с учудване, като че ли група сребърни птици се издигнаха над земята. Те изхвръкваха из храмовете, палатите, фабриките, параходите, полските къщички, дори из мините. В начало всека от тях бързаше нагоре като стрела, но веднага тя срещаше под небето друга сребърно-крила птица, която ù препречваше пътя, сбиваха се с всички сили и двете падаха на земята. Това са несъгласните човешки молитви, които си пречат една на друга да се издигнат до трона на вечния. Фараонът внимателно слушаше... в начало до него достигаше само шумът крилата; но скоро той вече можеше да различава думите. И той чу болен, който се молеше за оздравяване и същевременно лекар, който викаше към Бога – Petegas –пациентът по възможност най дълго да бъде болен; хазаинът молеше Амон да пази неговата житница и обор; крадецът простираше към небето ръце, за да може без препятствие да изведе чуждата крава и да напълни торбите си с чуждо жито. Техните птици се сблъскваха една друга, като камъни, хвърлени с прашка. Пътник в пустинята, паднал безсилен върху пясъка, умоляваше за северен вятър, че той да му донесе капка вода.
към текста >>

И той чу болен, който се молеше за оздравяване и същевременно лекар, който викаше към Бога – Petegas –пациентът по възможност най дълго да бъде болен; хазаинът молеше Амон да пази неговата житница и обор; крадецът простираше към небето ръце, за да може без препятствие да изведе чуждата крава и да напълни торбите си с чуждо жито.
След момент фараонът забеляза с учудване, като че ли група сребърни птици се издигнаха над земята. Те изхвръкваха из храмовете, палатите, фабриките, параходите, полските къщички, дори из мините. В начало всека от тях бързаше нагоре като стрела, но веднага тя срещаше под небето друга сребърно-крила птица, която ù препречваше пътя, сбиваха се с всички сили и двете падаха на земята. Това са несъгласните човешки молитви, които си пречат една на друга да се издигнат до трона на вечния. Фараонът внимателно слушаше... в начало до него достигаше само шумът крилата; но скоро той вече можеше да различава думите. И той чу болен, който се молеше за оздравяване и същевременно лекар, който викаше към Бога – Petegas –пациентът по възможност най дълго да бъде болен; хазаинът молеше Амон да пази неговата житница и обор; крадецът простираше към небето ръце, за да може без препятствие да изведе чуждата крава и да напълни торбите си с чуждо жито. Техните птици се сблъскваха една друга, като камъни, хвърлени с прашка. Пътник в пустинята, паднал безсилен върху пясъка, умоляваше за северен вятър, че той да му донесе капка вода. Моряк с челото си биеше кувертата, за да духа източният вятър поне още една седмица. Селяк искаше колкото се може повече да се изсуши калта след повдигането на водата на Нил; беден рибар изискваше калта никога да не изсъхва. Техните молитви се разкъсваха една друга и не достигаха до Божествените уши на Амон.
към текста >>

Молитвата на тези, които бяха в мините не достигаха небето.
Техните молитви се разкъсваха една друга и не достигаха до Божествените уши на Амон. Най-големият шум царуваше в каменните мини, където престъпниците, вързани с вериги, разпукваха големи камъни с клинове, потопени във вода. Там дневната група от работниците молеше по-скоро да дойде нощта, за да отидат да спят. Работниците от нощната група, събуждани от пазачи, биеха се по гърдите, молейки се никога да не залязва слънцето. Там търговците, които купуваха отрязаните и направени на квадрати камъни, молеха се в мините винаги да има най-голямото възможно число престъпници, а доставчиците на храна лежаха върху коремите си, въздишайки епидемия да унищожи работниците, за да им осигури възможната по-голяма печалба. Молитвата на тези, които бяха в мините не достигаха небето. На източната граница фараона видя две армии, приготвени за бой. И двете лежаха върху пясъка, молейки Амон да изтреби неприятеля. Либианците желаеха позор, смърт на египтяните; египтяните хвърляха проклятия върху либианците. Молитвите и на едните, и на другите като две ястребови групи се сбиваха горе и падаха над пустинята. Амон дори не ги забелязваше.
към текста >>

Затова техните молитви, ако и да приличаха на сребърни птици, хверчащи към небето, не достигаха целта си.
Жреците молеха Амон да продължи живота на Рамзес XII и за изтребване на феницианците, които разваляха техните финансови операции. Номароите, управляващи области, викаха към Бога за запазването на феницианците и по-скорошното възкачване на трона на Рамзес XIII, защото той ще тури юзда на абсолютизма на свещениците. Лъвовете, чакалите и хиените въздишаха от глад и желание за прясна кръв; елените, сърните и зайците със страх оставяха скривалищата си, мечтаейки да запазят своя мизерен живот поне още един ден. Опитът обаче им, че също и тази нощ трябваше да изчезнат няколко десятки от тях, за да не умрат хищниците. И така в целия свет царуваше тревога, всеки желаеше това, което изпълваше другите със страх; всеки се молеше за собственото си щастие, не питайки се, дали той не ще повреди на ближния си. Затова техните молитви, ако и да приличаха на сребърни птици, хверчащи към небето, не достигаха целта си. И божествения Амон, до когото не достигаше ничий глас от земята, опрял ръце на коленете си, все повече се задълбочава в съзерцание на собствената си божественост и на земята все по-често царуваше сляпата съдба и случая. Внезапно фараонът чу женски глас: – Немирнико! Немирниче мое! Върни се скоро, върни се вече за молитва. – Веднага!
към текста >>

– Не се движи – каза тя, – скръсти краката и седи право, ръцете съедини и вдигни към небето.
Веднага! И наново то тичаше и се радваше като лудо. Най-после майката, виждайки, че слънцето започва да се дави в пясъците на пустинята, тури настрана камъка, излезе от двора, хвана тичащото като конче момче. То се възпротиви отначало, но пред по-голямата сила отстъпи. Майката го издърпа в къщурката, постави го на пода и му държеше ръцете да не избяга. – Не се движи – каза тя, – скръсти краката и седи право, ръцете съедини и вдигни към небето. Ах, лошо дете! Момчето знаеше, че то не ще избегне молитвата и за да може по-скоро наново да изтича на двора, то набързо обърна очи и ръце към небето и с нисък и креслив глас, на един дъх започна да се моли. – Аз ти благодаря, добри Боже Амон, че запази днес татко от нещастни случки и на мама даде пшеница за плоска баница... И какво още!... Че ти създаде небето и земята и прати на нея Нил, който ни носи хляб... И какво още?... Ах, аз вече знам!...
към текста >>

Момчето знаеше, че то не ще избегне молитвата и за да може по-скоро наново да изтича на двора, то набързо обърна очи и ръце към небето и с нисък и креслив глас, на един дъх започна да се моли.
Най-после майката, виждайки, че слънцето започва да се дави в пясъците на пустинята, тури настрана камъка, излезе от двора, хвана тичащото като конче момче. То се възпротиви отначало, но пред по-голямата сила отстъпи. Майката го издърпа в къщурката, постави го на пода и му държеше ръцете да не избяга. – Не се движи – каза тя, – скръсти краката и седи право, ръцете съедини и вдигни към небето. Ах, лошо дете! Момчето знаеше, че то не ще избегне молитвата и за да може по-скоро наново да изтича на двора, то набързо обърна очи и ръце към небето и с нисък и креслив глас, на един дъх започна да се моли. – Аз ти благодаря, добри Боже Амон, че запази днес татко от нещастни случки и на мама даде пшеница за плоска баница... И какво още!... Че ти създаде небето и земята и прати на нея Нил, който ни носи хляб... И какво още?... Ах, аз вече знам!... Аз ти благодаря, че така хубаво е вън, че растат цветя, пеят птички и палмите раждат сладки фурми; и за всичко добро, което Ти си подарил на нас; всички да те обичат така, както аз и да те възхваляват по-добре от мен, защото аз съм още малък и не са ме учили на мъдрост – вече достатъчно... – Лошо дете! – мърмореше писаря, навеждайки напред своя регистър.
към текста >>

Че ти създаде небето и земята и прати на нея Нил, който ни носи хляб... И какво още?...
Майката го издърпа в къщурката, постави го на пода и му държеше ръцете да не избяга. – Не се движи – каза тя, – скръсти краката и седи право, ръцете съедини и вдигни към небето. Ах, лошо дете! Момчето знаеше, че то не ще избегне молитвата и за да може по-скоро наново да изтича на двора, то набързо обърна очи и ръце към небето и с нисък и креслив глас, на един дъх започна да се моли. – Аз ти благодаря, добри Боже Амон, че запази днес татко от нещастни случки и на мама даде пшеница за плоска баница... И какво още!... Че ти създаде небето и земята и прати на нея Нил, който ни носи хляб... И какво още?... Ах, аз вече знам!... Аз ти благодаря, че така хубаво е вън, че растат цветя, пеят птички и палмите раждат сладки фурми; и за всичко добро, което Ти си подарил на нас; всички да те обичат така, както аз и да те възхваляват по-добре от мен, защото аз съм още малък и не са ме учили на мъдрост – вече достатъчно... – Лошо дете! – мърмореше писаря, навеждайки напред своя регистър. — Лошо дете, ти небрежно чествуваш Амон... Но Фараонът в чудния глобус забеляза съвсем друго. Молитвата на немирното дете като чучулига се издига към небето, хвърчейки и размахвайки крилата си, бързаше все по-високо и по-високо до трона, където вечният Амон с ръце върху коленете се опияняваше в съзерцание на собственото си всемогъщие.
към текста >>

Молитвата на немирното дете като чучулига се издига към небето, хвърчейки и размахвайки крилата си, бързаше все по-високо и по-високо до трона, където вечният Амон с ръце върху коленете се опияняваше в съзерцание на собственото си всемогъщие.
Че ти създаде небето и земята и прати на нея Нил, който ни носи хляб... И какво още?... Ах, аз вече знам!... Аз ти благодаря, че така хубаво е вън, че растат цветя, пеят птички и палмите раждат сладки фурми; и за всичко добро, което Ти си подарил на нас; всички да те обичат така, както аз и да те възхваляват по-добре от мен, защото аз съм още малък и не са ме учили на мъдрост – вече достатъчно... – Лошо дете! – мърмореше писаря, навеждайки напред своя регистър. — Лошо дете, ти небрежно чествуваш Амон... Но Фараонът в чудния глобус забеляза съвсем друго. Молитвата на немирното дете като чучулига се издига към небето, хвърчейки и размахвайки крилата си, бързаше все по-високо и по-високо до трона, където вечният Амон с ръце върху коленете се опияняваше в съзерцание на собственото си всемогъщие. После тя се вдигна още по-високо, до главата на Бога и запя на него с детски глас. – И за всичко добро, което ти подари на нас, всички да те обичат, както аз. При тези думи Богът, потънал в съзерцание, отвори очи и падна от тях върху света лъч на щастие. От земята до небето зацарува безгранично мълчание; – всяка скръб, всеки страх, всяка несправедливост престана. Съскащата стрела увисна в въздуха, лъвът спря своя скок върху сърната, вдигнатия бастун не падна върху гърба на роба.
към текста >>

От земята до небето зацарува безгранично мълчание; – всяка скръб, всеки страх, всяка несправедливост престана.
— Лошо дете, ти небрежно чествуваш Амон... Но Фараонът в чудния глобус забеляза съвсем друго. Молитвата на немирното дете като чучулига се издига към небето, хвърчейки и размахвайки крилата си, бързаше все по-високо и по-високо до трона, където вечният Амон с ръце върху коленете се опияняваше в съзерцание на собственото си всемогъщие. После тя се вдигна още по-високо, до главата на Бога и запя на него с детски глас. – И за всичко добро, което ти подари на нас, всички да те обичат, както аз. При тези думи Богът, потънал в съзерцание, отвори очи и падна от тях върху света лъч на щастие. От земята до небето зацарува безгранично мълчание; – всяка скръб, всеки страх, всяка несправедливост престана. Съскащата стрела увисна в въздуха, лъвът спря своя скок върху сърната, вдигнатия бастун не падна върху гърба на роба. Болният забрави за своята болка, сбъркалият в пустинята пътник – за глада, затворника – за веригите. Успокои се бурята и спря вълната, готова да потопи кораба. И по цялата земя зацарува такова спокойствие, че слънцето, вече скрито зад хоризонта, наново повдигна своята радиираща глава. Фараонът се съвзе.
към текста >>

71. Пролет. Злато – Georg Nordmann Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Рабиндранат Тагор Из „FRUITGATHERING” І „О, Слънце, само небето може да крепи Твоя образ!
Рабиндранат Тагор Из „FRUITGATHERING” І „О, Слънце, само небето може да крепи Твоя образ! Аз те жадувам и мечтая за тебе, но не се надявам, че нявга мога да ти служа". „Росната капка заплака и каза: „Аз съм много малка и много слаба, за да те обгърна в себе си, велики Господарю и целият мой живот е само сълзи". „Аз озарявам безкрайното небе в светлина, но въпреки това, мога да дам себе си на една малка капчица вода"... Тъй каза Слънцето. „Ще стана една малка искрица от светлината и ще те изпълня и тогава твоят живот ще стане мъничък радостен свят". II Благоуханието в цветната пъпка извика: „0, горко ми!
към текста >>

Но когато завилнее бурята и мрак покрие небето, тя е бедна; куклите ù лежат разтрошени на земята и тя вика в отчаяние към Тебе.
" ,,Не се отчайвай, малко, боязливо същество. Близка е бляскавата зора, когато ще узнаеш цялата и ще прелееш своя малък живот в общия живот." ІІІ Тя е още дете, Господарю мой. Тя тича около Твоя палат и иска да играе с тебе като с играчка. Тя не обръща внимание, когато косата ù се разпилява и небрежно дрехата ù се влече в праха. Тя заспива, когато Ти ù говориш и цветето, което ù даваш сутрин се изплъзва из ръцете ù и пада в праха. Но когато завилнее бурята и мрак покрие небето, тя е бедна; куклите ù лежат разтрошени на земята и тя вика в отчаяние към Тебе. Тя се страхува, защото мисли, че не умее да те слуша. Но ти с усмивка я чакаш да свърши играта си. Ти я познаваш. Детето, което стои в праха, е Твоя избрана невеста. То ще престане да играе, а играта му ще стане любов.
към текста >>

Небето, ухапано от зъба на нощта, пада отровно с черен ужас над морето.
Ти я познаваш. Детето, което стои в праха, е Твоя избрана невеста. То ще престане да играе, а играта му ще стане любов. IV Плувецът броди по обширното море в нощта. Мачтата е напрегната, поради издутите от буйния вятър платна. Небето, ухапано от зъба на нощта, пада отровно с черен ужас над морето. Вълните мятат главите си в непрогледния мрак, а Плувецът броди буден по безкрайната шир. Аз не зная, защо прорязва той нощта с внезапния блясък на платната си, не зная към кой бряг е запътен, но той жадува да достигне мълчаливия двор, където блещука тихо светилника на тази, що седи в праха и чака. Кое прави неговата лодка тъй неустрашима? Защо тя не се бои от бурите и тъмнината? Дали тя е пълна със скъпоценни камъни и перли?
към текста >>

72. Пролетта на свободния – Иедидия Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Разбрах къде е написана мъдростта: по листата, по небето, в песните на птиците, в тайнственото шумолене на стария лес.
Аз се унесох в тия трели и кога повдигнах глава, съзрях как седемте багри на светлината играеха по капките роса. В дълбочината на леса някой мълчеше и слушаше тая песен, потънал в размисъл. Аз го не виждах, но усещах диханието Му... Никой не дойде да ме утеши в моята скръб, само славеят със своята песен, само капчиците на росата със своя чуден, диамантен блясък. ..................................................................................................................... Аз загубих книгата, в която бяха изписани символи на мъдрост, но в своята тъга смирен, заслушан в себе си, открих мъдростта на вековете в песните на една птичка и погледа на една росна капка. Те ме утешиха. Разбрах къде е написана мъдростта: по листата, по небето, в песните на птиците, в тайнственото шумолене на стария лес. Пролетта ме утеши! Никога не ще забравя тоя час, когато тя изпрати своите пратеници да продумат на сърцето ми. Някой мълчеше потънал в размисъл в дълбините на леса. Очите ми го не видяха, но аз усещах диханието Му. И неговото безмълвно присъствие ме утешаваше в скръбта по книгата със старите, мъдрите символи... Всяка сутрин в песните на пролетта ние можем да научим нещо от великата мъдрост на живота, която крият вековете в тъмните си пазви!
към текста >>

Злато се люлее в пладнен пек и небето с невидими ръце разлива щедро златен дъжд.
И неговото безмълвно присъствие ме утешаваше в скръбта по книгата със старите, мъдрите символи... Всяка сутрин в песните на пролетта ние можем да научим нещо от великата мъдрост на живота, която крият вековете в тъмните си пазви! ІІ ЗЛАТО (Спомени от Ачларе) Душата ми е слънце. Слънчеви приказки имам в душата си, мои братя. За вас са те – за часовете след морния ден. Златни са нивята. Злато се люлее в пладнен пек и небето с невидими ръце разлива щедро златен дъжд. Трепти земята. Тръпне нейната гръд родила тежки класове и чака коравата ръка на ранобуден жътвар. Слънцето царува над света, в него живеем, за него приказки се раждат в душата. Отминава денят. Издалеко звездна нощ притихва над полята.
към текста >>

73. РАЗУМНОСТТА В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тъй много са звездите в небето, тъй много белези в окото.
С други думи може да кажем: Сърцето на човека гледа през окото. Два дара, две богатства носи човек със себе си: окото и сърцето. Окото е сърцето на човека отвън, а сърцето е окото на човека отвътре. Или, сърцето е вътрешното око, а окото е външното сърце на човека. В окото се къпят милиарди звезди и в него се оглеждат човешки души. Тъй много са звездите в небето, тъй много белези в окото. Незнайно е за нас небе го, скрито е за нас окото. Окото на човека и небето на вселената, това са двете задачи, двата учебника, които съвременното човечество требва да разгърне и проучи. Окото е небе за човека, а небето е око за вселената. Тръгва се от незнанието, минава се през случайните открития, започва се със знанието и достига се най-после до науката и приложението ù в живота. Който изучава небето, той познава звездите, знае техните имена, радва се на познатите звезди и нови мисли и надежди добива от тях Неговата душа се изпълва с любов към великото предначертание на вселената и великия смисъл, що се крие в нейните творби.
към текста >>

Окото на човека и небето на вселената, това са двете задачи, двата учебника, които съвременното човечество требва да разгърне и проучи.
Окото е сърцето на човека отвън, а сърцето е окото на човека отвътре. Или, сърцето е вътрешното око, а окото е външното сърце на човека. В окото се къпят милиарди звезди и в него се оглеждат човешки души. Тъй много са звездите в небето, тъй много белези в окото. Незнайно е за нас небе го, скрито е за нас окото. Окото на човека и небето на вселената, това са двете задачи, двата учебника, които съвременното човечество требва да разгърне и проучи. Окото е небе за човека, а небето е око за вселената. Тръгва се от незнанието, минава се през случайните открития, започва се със знанието и достига се най-после до науката и приложението ù в живота. Който изучава небето, той познава звездите, знае техните имена, радва се на познатите звезди и нови мисли и надежди добива от тях Неговата душа се изпълва с любов към великото предначертание на вселената и великия смисъл, що се крие в нейните творби. Изучаването на небето води човека към приятелство със звездите, светлината и времето, а това - към чистота и простота в живота навън, и светлина и мир в живота навътре. Който пък следи окото, разбира знаците, съотношенията на белезите и техните неправилности.
към текста >>

Окото е небе за човека, а небето е око за вселената.
Или, сърцето е вътрешното око, а окото е външното сърце на човека. В окото се къпят милиарди звезди и в него се оглеждат човешки души. Тъй много са звездите в небето, тъй много белези в окото. Незнайно е за нас небе го, скрито е за нас окото. Окото на човека и небето на вселената, това са двете задачи, двата учебника, които съвременното човечество требва да разгърне и проучи. Окото е небе за човека, а небето е око за вселената. Тръгва се от незнанието, минава се през случайните открития, започва се със знанието и достига се най-после до науката и приложението ù в живота. Който изучава небето, той познава звездите, знае техните имена, радва се на познатите звезди и нови мисли и надежди добива от тях Неговата душа се изпълва с любов към великото предначертание на вселената и великия смисъл, що се крие в нейните творби. Изучаването на небето води човека към приятелство със звездите, светлината и времето, а това - към чистота и простота в живота навън, и светлина и мир в живота навътре. Който пък следи окото, разбира знаците, съотношенията на белезите и техните неправилности. Който изучава окото, той се изпълва с импулс за работа над себе си, за изправление на всички опущения и неправилности.
към текста >>

Който изучава небето, той познава звездите, знае техните имена, радва се на познатите звезди и нови мисли и надежди добива от тях Неговата душа се изпълва с любов към великото предначертание на вселената и великия смисъл, що се крие в нейните творби.
Тъй много са звездите в небето, тъй много белези в окото. Незнайно е за нас небе го, скрито е за нас окото. Окото на човека и небето на вселената, това са двете задачи, двата учебника, които съвременното човечество требва да разгърне и проучи. Окото е небе за човека, а небето е око за вселената. Тръгва се от незнанието, минава се през случайните открития, започва се със знанието и достига се най-после до науката и приложението ù в живота. Който изучава небето, той познава звездите, знае техните имена, радва се на познатите звезди и нови мисли и надежди добива от тях Неговата душа се изпълва с любов към великото предначертание на вселената и великия смисъл, що се крие в нейните творби. Изучаването на небето води човека към приятелство със звездите, светлината и времето, а това - към чистота и простота в живота навън, и светлина и мир в живота навътре. Който пък следи окото, разбира знаците, съотношенията на белезите и техните неправилности. Който изучава окото, той се изпълва с импулс за работа над себе си, за изправление на всички опущения и неправилности. Той разбира първата задача и задължения на човека към себе си - да доведе организма до едно здраво и нормално състояние, а там се крие разположението на човешкия дух. Красиво е небето, дълбоко е окото.
към текста >>

Изучаването на небето води човека към приятелство със звездите, светлината и времето, а това - към чистота и простота в живота навън, и светлина и мир в живота навътре.
Незнайно е за нас небе го, скрито е за нас окото. Окото на човека и небето на вселената, това са двете задачи, двата учебника, които съвременното човечество требва да разгърне и проучи. Окото е небе за човека, а небето е око за вселената. Тръгва се от незнанието, минава се през случайните открития, започва се със знанието и достига се най-после до науката и приложението ù в живота. Който изучава небето, той познава звездите, знае техните имена, радва се на познатите звезди и нови мисли и надежди добива от тях Неговата душа се изпълва с любов към великото предначертание на вселената и великия смисъл, що се крие в нейните творби. Изучаването на небето води човека към приятелство със звездите, светлината и времето, а това - към чистота и простота в живота навън, и светлина и мир в живота навътре. Който пък следи окото, разбира знаците, съотношенията на белезите и техните неправилности. Който изучава окото, той се изпълва с импулс за работа над себе си, за изправление на всички опущения и неправилности. Той разбира първата задача и задължения на човека към себе си - да доведе организма до едно здраво и нормално състояние, а там се крие разположението на човешкия дух. Красиво е небето, дълбоко е окото. Изучавайки окото, човек се натъква на три велики закони за човешкия развой и напредък: Законът на съответствието (причини и последствия), законът на хармонията (душата и тялото) и законът на жертвата или взаимнопомагането на органите за възтържествуване на здравето в организма и чистотата му.
към текста >>

Красиво е небето, дълбоко е окото.
Който изучава небето, той познава звездите, знае техните имена, радва се на познатите звезди и нови мисли и надежди добива от тях Неговата душа се изпълва с любов към великото предначертание на вселената и великия смисъл, що се крие в нейните творби. Изучаването на небето води човека към приятелство със звездите, светлината и времето, а това - към чистота и простота в живота навън, и светлина и мир в живота навътре. Който пък следи окото, разбира знаците, съотношенията на белезите и техните неправилности. Който изучава окото, той се изпълва с импулс за работа над себе си, за изправление на всички опущения и неправилности. Той разбира първата задача и задължения на човека към себе си - да доведе организма до едно здраво и нормално състояние, а там се крие разположението на човешкия дух. Красиво е небето, дълбоко е окото. Изучавайки окото, човек се натъква на три велики закони за човешкия развой и напредък: Законът на съответствието (причини и последствия), законът на хармонията (душата и тялото) и законът на жертвата или взаимнопомагането на органите за възтържествуване на здравето в организма и чистотата му. Това са трите велики закони, написани в окото, по които се ръководят съдбините в живота на отделния човек. Схване ли човек тия закони в окото, силата му не ще бъде в оръжието, нито в ръката, а само в окото. Окото спира ръката на убиеца, окото вдига краката на добродетелния човек. Първото добро дело минава през очите, а после през ръцете.
към текста >>

74. МОЕТО РАЖДАНЕ - Georg Normann Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Но сега дръвчето имаше да разреши една много по-сериозен и неочакван проблем: то се набираше на една отвесна скала, тъй че неговите върхове, вместо да растат към небето, се наклоняваха към пропастта.
По неговото измъчено и болезнено извито стебло беше написана драмата на неговия труден и упорит живот. Една птица или вятърът - господари на неговата съдба, бяха донесли семенцето на една скала, която отвесно се спущаше надолу. Там беше поникнало дървото, 200 метра над планинската вода, недостъпно и самотно, всред нажежени безплодни скали. В първо време то бе изпратило своите слепи корени за дълго и мъчително търсене на вода и почва. Но това растение по наследствен начин можеше да се справи с тази задача, защото е един вид, който познава южната суша. Но сега дръвчето имаше да разреши една много по-сериозен и неочакван проблем: то се набираше на една отвесна скала, тъй че неговите върхове, вместо да растат към небето, се наклоняваха към пропастта. Значи дървото трябва, въпреки голямата си тежест, да се доближи до скалите, да извие стеблото. И след това дървото изпрати, не знам от кой инстинкт вдъхновено, два яки корена, които излизаха над извитото место на стеблото, за да се заловят за гранитната скала. Знае се, колко са чувствителни някои растения, напр. срамежливата мимоза, мухоловката, росянката и пр. Те са вече преминали тайнствената и без съмнение въображаема граница, която разделя растителното царство от животинското.
към текста >>

75. ТИХИЯТ ГЛАС - G. Normann Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Когато ме роди моята майка, на възхода на небето опъваше лък огнен знак.
Georg Normann МОЕТО РАЖДАНЕ Душата ми е пламък от вечния плам! Когато ме роди моята майка, на възхода на небето опъваше лък огнен знак. Затова обичам приказките на слънцето, затова копнея по него. Душата ми политна като падаща звезда, откъсната от огненото сърце на света. Далечни пилигрими видяха бляскава черта в нощта пред моя ден - тях срещнах в пътя към земята и те ме отведоха на север. С дрехата на северното царство облякоха душата ми. Дълго време стоях при Тях.
към текста >>

Научих тайната на дванадесетте царства, през които минава слънцето във вечното колело и разумях знаменията, които с огън се чертаят по небето.
Понякога, като сребърни видния, отминаваха надолу обковани войни. Шумът на техните стъпки загиваше помежду стволовете на вековните дървета, като таен отзвук за тайното им пътешествие. Корабът растеше. Само глухи удари на топори отекваха като тежки въздишки из недрата на стари лесове и морето със своя смътен говор разказваше думи на някакво сказание! Аз научих пътя на звездите. Научих тайната на дванадесетте царства, през които минава слънцето във вечното колело и разумях знаменията, които с огън се чертаят по небето. Един ден готовият кораб бе извлечен във водата, готов да плувне в морето, което чакаше отколе. Мълчаливите северни плувци оставиха топорите и ме заведоха далеко там, където свършваха горите, където начеваше дългият ден и дългата синя нощ. Там чаках, привел колено до земята. Никога не видях вече такава нощ! С леки, едва дочути стъпки при мене приближи войн.
към текста >>

76. Пътят на познанието - Рудолф Щайнер Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Той се обръща км учениците и им показва, как могат да придобият безсмъртието, как могат да живеят на небето.
Щом искаш да бъдеш господар, ще бъдеш и слуга; щом искаш да бъдеш богат, ще бъдеш и сиромах. Богатството влече след себе си сиромашията, и сиромашията влече след себе си богатството. Защо става така? - Понеже хората не се спират върху Божественото, да пресъздадат живота си разумно. Христос учил учениците си върху вътрешното битие на живота, как трябва да живеят, за да бъдат щастливи, здрави и богати. Той се обръща км учениците и им показва, как могат да придобият безсмъртието, как могат да живеят на небето. Христос казва, че ще им даде 12 престола, да наследят 12 племена. В мистичен смисъл, под тия 12 престола се разбира цялото човечество, т.е. всички заложби, вложени в душата на човека. Вие искате много блага в живота, но не можете да се ползувате от тях. Не, искайте само един от 12-те престола и като седнете на него, спогаждайте се разумно със своите приятели.
към текста >>

Ние мислим, че веднага можем да влезем в небето.
В мистичен смисъл, под тия 12 престола се разбира цялото човечество, т.е. всички заложби, вложени в душата на човека. Вие искате много блага в живота, но не можете да се ползувате от тях. Не, искайте само един от 12-те престола и като седнете на него, спогаждайте се разумно със своите приятели. Христос говори на учениците си за второто битие, То е започнало вече. Ние мислим, че веднага можем да влезем в небето. Не, трябва да разберем, че у нас има скрити сили, дарби и способности, които трябва да се разработят и развият. Най-първо трябва да се избавим от кошмара, че окръжаващите хора ни препятствува Хората си препятствуват само когато не се обичат, а когато се обичат, не си препятствуват. Божественият принцип живее във всички живи същества и когато не живеят разумно, Той се опълчва срещу тях. Ако човек работи съгласно този принцип, той може правилно да развива своите дарби. Обаче, съвременните хора искат да блеснат изведнъж със своите дарби.
към текста >>

Значи, един ден Бог ще примири всички противоречия, и всички хора на небето и на земята ще славят Господа.
Под красиви моми и момци се разбира онзи велик Божествен елемент, който е неопетнен и който носи в себе си безсмъртието. Всички хора искат да бъдат здрави. Това ще бъде само тогава, когато нашата мисъл обхване всички клетки на нашия организъм. Затова, всяка сутрин като ставате, ще благодарите на Бога, задето ви е благословил, дал ви е здраве и таланти да работите и да ги развивате. В Откровението се казва: „И чух цялото създание да слави Бога". Значи, един ден Бог ще примири всички противоречия, и всички хора на небето и на земята ще славят Господа. Тогава всички хора ще станат братя и сестри по новия начин. Казвате: после какво ще правим? - Художници ще станете. Ако всички проповедници, учители, учени хора, управници станат художници, свят ще се оправи. Някой казва: как може да се развива живота?
към текста >>

77. ЗА УЧЕНИЧЕСТВОТО Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Новото няма да дойде от небето.
Но фактът, че мнозина чувствуват нуждата от един нов ред на нещата, от едно ново раздвижване на човешките души и идеи, говори, че действително идва нещо ново, желано за духа. Това чувствуване се изразява в стремежа за повече свобода, за повече широта в чувствата и мислите на хората. Погледнете делото на духовните творци на изток и в славянските земи - в България и вие ще видите първите апостоли на новата култура, които работят за идването й. В своето очертание новото се явява със свобода, вместо завоевателния дух на европееца; с ненасилие - вместо насилие. И ние не трябва да ги търсим тук или там, а в онези малки отношения, които се раждат помежду ни. Новото няма да дойде от небето. То се ражда на земята и тук, именно, трябва да израсте - в нашите души и сърца. Новата култура ще се изгради от онези отношения, които съществуват помежду ни, от онази свобода и любов, които имаме км близките си. Началото на новото ще почне от нашия дом. В него трябва да цъфне свободата, да обгърне нашите отношения - да бъдат прями, искрени и чисти. И в тях трябва да има само любов - да бъдат подчинени на великия закон на Любовта, движени с най-благоговейни чувства; така ние ще изменим коренно отношенията си един км друг и всеки ще се чувствува свободен и волен в своето проявление пълно с любов и чистота.
към текста >>

78. ИНДУСКА ЛЕГЕНДА Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

ИДЕТЕ ЗА БИСЕРИ Притча - Посвещение на Южната дева Идете за бисери... Всички, в гърдите на които гори пламъка на младостта - търсете бисери... Бисери има в морето, бисери има на небето, бисери има и в сърцето... Ако чезнете по бисерите на морето - идете на запад.
ИДЕТЕ ЗА БИСЕРИ Притча - Посвещение на Южната дева Идете за бисери... Всички, в гърдите на които гори пламъка на младостта - търсете бисери... Бисери има в морето, бисери има на небето, бисери има и в сърцето... Ако чезнете по бисерите на морето - идете на запад. Ако чезнете по бисерите на небето - идете на изток. Ако чезнете по бисерите на сърцето - идете на юг... От бисерите на запада ще направите огърлица за снагата на своята възлюблена. От бисерите на изтока - огърлица за душата на своята възлюблена. А от бисерите на юга - огърлица за любовта на своята възлюблена. Западът е страната на практичното, прозаичното, видимото, рационалното - земята.
към текста >>

Ако чезнете по бисерите на небето - идете на изток.
ИДЕТЕ ЗА БИСЕРИ Притча - Посвещение на Южната дева Идете за бисери... Всички, в гърдите на които гори пламъка на младостта - търсете бисери... Бисери има в морето, бисери има на небето, бисери има и в сърцето... Ако чезнете по бисерите на морето - идете на запад. Ако чезнете по бисерите на небето - идете на изток. Ако чезнете по бисерите на сърцето - идете на юг... От бисерите на запада ще направите огърлица за снагата на своята възлюблена. От бисерите на изтока - огърлица за душата на своята възлюблена. А от бисерите на юга - огърлица за любовта на своята възлюблена. Западът е страната на практичното, прозаичното, видимото, рационалното - земята. Изтокът е страната на приказното, мистичното, невидимото, ирационалното - небето.
към текста >>

Изтокът е страната на приказното, мистичното, невидимото, ирационалното - небето.
Ако чезнете по бисерите на небето - идете на изток. Ако чезнете по бисерите на сърцето - идете на юг... От бисерите на запада ще направите огърлица за снагата на своята възлюблена. От бисерите на изтока - огърлица за душата на своята възлюблена. А от бисерите на юга - огърлица за любовта на своята възлюблена. Западът е страната на практичното, прозаичното, видимото, рационалното - земята. Изтокът е страната на приказното, мистичното, невидимото, ирационалното - небето. А югът е страната на ефирното, поетичното, пламтящото, слънчевото - живота - страната на цветята, пролетта, музиката и любовта. Ако живеете за Бога на земята и плътта - идете на запад и ще придобиете богатството и славата. Ако живеете за Бога на небето и душата - идете на изток и ще придобиете мъдростта и добротата. Ако живеете за Бога на живота и пролетта - идете на юг и ще придобиете красотата и любовта... Идете за бисери... Които чезнете по бисерите на морето - идете на запад. Които чезнете по бисерите на небето - идете на изток.
към текста >>

Ако живеете за Бога на небето и душата - идете на изток и ще придобиете мъдростта и добротата.
А от бисерите на юга - огърлица за любовта на своята възлюблена. Западът е страната на практичното, прозаичното, видимото, рационалното - земята. Изтокът е страната на приказното, мистичното, невидимото, ирационалното - небето. А югът е страната на ефирното, поетичното, пламтящото, слънчевото - живота - страната на цветята, пролетта, музиката и любовта. Ако живеете за Бога на земята и плътта - идете на запад и ще придобиете богатството и славата. Ако живеете за Бога на небето и душата - идете на изток и ще придобиете мъдростта и добротата. Ако живеете за Бога на живота и пролетта - идете на юг и ще придобиете красотата и любовта... Идете за бисери... Които чезнете по бисерите на морето - идете на запад. Които чезнете по бисерите на небето - идете на изток. А които чезнете по бисерите на сърцето - идете на юг... На запад ще направите огърлици от морски бисери - огърлица за снагата на своята възлюблена. На изток ще направите огърлица от небесни звезди - огърлица за душата на своята възлюблена. А на юг ще направите огърлица от благоуханни цветя - огърлица за любовта на своята взлюблена... Ако сте били на запад - идете на изток.
към текста >>

Които чезнете по бисерите на небето - идете на изток.
Изтокът е страната на приказното, мистичното, невидимото, ирационалното - небето. А югът е страната на ефирното, поетичното, пламтящото, слънчевото - живота - страната на цветята, пролетта, музиката и любовта. Ако живеете за Бога на земята и плътта - идете на запад и ще придобиете богатството и славата. Ако живеете за Бога на небето и душата - идете на изток и ще придобиете мъдростта и добротата. Ако живеете за Бога на живота и пролетта - идете на юг и ще придобиете красотата и любовта... Идете за бисери... Които чезнете по бисерите на морето - идете на запад. Които чезнете по бисерите на небето - идете на изток. А които чезнете по бисерите на сърцето - идете на юг... На запад ще направите огърлици от морски бисери - огърлица за снагата на своята възлюблена. На изток ще направите огърлица от небесни звезди - огърлица за душата на своята възлюблена. А на юг ще направите огърлица от благоуханни цветя - огърлица за любовта на своята взлюблена... Ако сте били на запад - идете на изток. Ако сте били на изток - идете на запад. Ако сте били и на изток и на запад – идете сега на юг.
към текста >>

79. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

ИНДУСКА ЛЕГЕНДА Живееше някога беден човек, който до такава степен мечтаеше за небето, че не виждаше нищо, за което да може да остане повече на земята.
ИНДУСКА ЛЕГЕНДА Живееше някога беден човек, който до такава степен мечтаеше за небето, че не виждаше нищо, за което да може да остане повече на земята. Вярата в справедливостта на Брама беше непоколебима в него и той с смирение пренасяше всички несправедливости и обиди, причинени от богатите, които всякога са се забавлявали с това, да обиждат със своето презрение простите умове. И накрай този чудак умря пред стъпалата на храма уверен, че ще получи награда за своето смирение и търпение. Лек и сияещ, полетя той в пространството. Звездното му тяло дишаше светлина и топлина и той с презрение гледаше жалките си човешки останки, които беше вече напуснал, чувствувайки се щастлив в тишината и покоя, които го обгръщаха. „Ето, че се намерих на пътя към небето", говореше той на себе си.
към текста >>

„Ето, че се намерих на пътя към небето", говореше той на себе си.
ИНДУСКА ЛЕГЕНДА Живееше някога беден човек, който до такава степен мечтаеше за небето, че не виждаше нищо, за което да може да остане повече на земята. Вярата в справедливостта на Брама беше непоколебима в него и той с смирение пренасяше всички несправедливости и обиди, причинени от богатите, които всякога са се забавлявали с това, да обиждат със своето презрение простите умове. И накрай този чудак умря пред стъпалата на храма уверен, че ще получи награда за своето смирение и търпение. Лек и сияещ, полетя той в пространството. Звездното му тяло дишаше светлина и топлина и той с презрение гледаше жалките си човешки останки, които беше вече напуснал, чувствувайки се щастлив в тишината и покоя, които го обгръщаха. „Ето, че се намерих на пътя към небето", говореше той на себе си. „Дано да узная, где се намира небесния чертог, където живее Брама, творящ правосъдие. който наказва престъпните и възнаграждава праведните". Летейки из пространството, той срещна тълпа същества, покрити с нравствени язви, роптаещи непрестанно. Никой от тях не можеше да отговори на въпроса на Вайдхава — така се наричаше нашият герой. Бедните мъчещи се духове нищо не знаеха за правосъдието на Брама, слушали бяха само, че той живее някъде над звездните висини и че само чистите могат да се повдигнат пред неговия ослепителен трон.
към текста >>

„Ето ни пред чертога на Брама" - радостно извика Вайдхава на съпровождащата го дружина от праведници" „О ти, Гений на сферата, пазещ свещената тайна, отвори ни вратата на Небето'', викаха те.
И Вайдхава все повече и повече се повдигаше, той се бе превърнал на светлозарен облак. Знанието му бе грамадно, а могъществото му почти безгранично; но все още жадуваше за правосъдието на Брама и за наградата на своя труд. И така той преминаваше от сфера в сфера и накрай достигна до центъра на Вселената. Пред него се представи една стена с ослепителна светлина, състояща се от съединението на редица слънца, пределите на които бяха безконечни и неизмерими. Само съвършенството на Вайдхава позволяваше да я съзерцава, а пред нея, подобно на ефирно видение, отразяващо всичките багри на дъгата, стоеше един от гениите - страж на свещената ограда. „Ето ни пред чертога на Брама" - радостно извика Вайдхава на съпровождащата го дружина от праведници" „О ти, Гений на сферата, пазещ свещената тайна, отвори ни вратата на Небето'', викаха те. „Ние заслужаваме да се явим пред светещия лик на Брама, ние търпеливо пренасяхме несправедливостите и обидите. Ние без отдих работихме, за да продължим пътя си, дотук нашата вяра никога не отслабваше в изпитанията и страданията. И даже през времето на нашия труд ние всякога възпявахме славата и добрината на Брама. Поддържахме слабите, ободрявахме невежите, убеждавахме недоволните... Сега, уморени от нашия път, ние искаме да бъдем пред трона на Брама и да се насладим от покоя и обещаната справедливост - наказание за нашите неприятели". Но геният на Сферата мълчеше.
към текста >>

Не сте готови да влезете в небето и да съзерцавате сияещия лик на Брама.
Тези, които ви оскърбяваха вървят след вас, обвинявайки други в несправедливости и жестокост, не разбирайки, както и вие самите, че от материята се излиза само чрез страдание. Самият свят, в който вие някога живеехте заедно с своите врагове, не съществува вече, тъй като от тогава има петдесет милиона години. От тогава правосъдието и могъществото на Брама не ви е напускало. Вие искате покой, наслада, не разбирайки, че покой не съществува. Най-висшето блаженство се заключава в безпределната деятелност за Доброто, Красотата и Истината. Не сте готови да влезете в небето и да съзерцавате сияещия лик на Брама. Идете работете още. Тайнственият глас замлъкна. Част от праведниците смирено отпуснаха глава и се съсредоточиха в молитва. Но душата на Вайдхава се изпълни с безумна ярост. Съмнението проникна в него, без да се гледа на неговото съвършенство, до вратата на Рая.
към текста >>

80. Окото и науката Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И след дълги търсения навсякъде - в църквата, на земята, на небето - ние, завършвайки кръга, най после се връщаме назад към нашата душа и намираме, че Този, Когото сме търсили по целия свят, за Когото сме плакали, към когото сме се обръщали в нашия храм, на когото ние сме гледали като тайна на всички тайни, скрит в задоблачните светове, Той се оказва за нас по-близък от всичко близко, Той - е мое Аз, същност на моя живот, на моето тяло, на моя дух: „Аз съм Ти и Ти си Аз".
Защо човек търси Бога? Защо във всеки народ, при всяко състояние на обществото, човекът е търсил високият идеал на съвършенството - в Бога, в човека? Да, затова, защото всичко туй е в човека. Ето, сърцето ви бие, а вие не разбирате и мислите, че това е нещо външно. Това е Бог, който живее вътре във вас, пробужда ви за да търсите Него, да осъществите, да въплътите Него. И след дълги търсения навсякъде - в църквата, на земята, на небето - ние, завършвайки кръга, най после се връщаме назад към нашата душа и намираме, че Този, Когото сме търсили по целия свят, за Когото сме плакали, към когото сме се обръщали в нашия храм, на когото ние сме гледали като тайна на всички тайни, скрит в задоблачните светове, Той се оказва за нас по-близък от всичко близко, Той - е мое Аз, същност на моя живот, на моето тяло, на моя дух: „Аз съм Ти и Ти си Аз". В това е истинската природа на човека - признайте я, проявявайте я! Няма защо да се стремите да бъдете чисти - вие сте вече чисти; няма защо да се стремите км съвършенство - вие сте вече съвършени във вашата същност. Светът, това е само завеса, зад която. се крие Действителността. Всека добра мисъл, всяко добро дело, разширява отверстието на тази завеса, и чистотата, безкрайността, Бог, скрити зад завесата, откриват себе си.
към текста >>

Ти си подобен на безкрайното небе: облаците идат един след друг и раят няколко мига, преливайки се във всички цветове, после отхождат, а небето остава все такова дълбоко, чисто, вечно".
Вие сте лъв, вие сте Дух, чист, безкраен, съвършен. Всичката мощ, всичката красота на вселената е в вас. „О, защо плачеш, брате мой? За тебе няма ни раждане, ни смърт, ни болести, ни страдания. За какво плачеш? Ти си подобен на безкрайното небе: облаците идат един след друг и раят няколко мига, преливайки се във всички цветове, после отхождат, а небето остава все такова дълбоко, чисто, вечно". Ето действителността. Защо хората виждат друго? На край пътя нощно време стои стъблото на изсъхнало дърво. Преминал крадец, изплашил се - той помислил, че тук стои, очаквайки го, полицейският. Преминал влюбен юноша и сърцето му забило радостно: той счел дървото за своята възлюбена.
към текста >>

81. Физиогномия – Общо описание на петте геометрични типа Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Пред него е разкрита целокупната природа - водата, въздухът, небето, звездите, слънцето със своите петна и пропасти, земята, горите, планините, реките и прочее.
Всичко това окото разкрива и всеки това може да прочете, стига със спокойствие да погледне малко окото на своя събеседник или другар. Опитайте и съдете! Науката няма да дойде при човека, но човек ще иде при нея, ако иска да се обогати с познания за живота. „Няма скрито покрито"! Векът е вече напреднал, и човекът днес чете по всичко. Пред него е разкрита целокупната природа - водата, въздухът, небето, звездите, слънцето със своите петна и пропасти, земята, горите, планините, реките и прочее. Не са тайна за него и книгите, които той носи в себе си: главата - френологията, лицето - физиогномията, ръцете - хиромантията, окото - боваризмът, науката, с която определяме характера на човека по движенията на човешкото тяло, по вървежа, по смеха у човека и т.н. Двадесетгодишният усилен труд, наблюдения, изследвания и опитност на г-жа пастор Мадаус не останаха заличени. Всичко това се увековечи със съграждане науката за окото, добре систематизирана и разпределена. В окото са поместени всички органи и части на човешкото тяло. В окото, добре класифицирани и точно разделени, намираме различните системи на човешкия организъм: нервна, кръвоносна, мускулна, костна и т.н.
към текста >>

82. Легенда за синьото рибарче – Розмонд Жерард Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Небето е купол на храма, а слънцето светилник, който Ти разнасяш с ръката Си.
Georg Nordmann ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ Псалом трети: Виделина. Ти си виделината, на която четем Великата Книга. Няма мрак, който да може да хвърли сянка върху 6елите листа и тайните ù знакове. Небето е купол на храма, а слънцето светилник, който Ти разнасяш с ръката Си. С виделина раздираш мрачните завеси и пращаш модроокия ден; с виделина разкъсваш тъмните възли в душата и разпиляваш кошмарни помисли. Хвала на твоето сияние! Душите ни са жадни за слънце, душите ни копнеят за златото му, което разпилява щедра ръка. Във виделина се начена света; виделината търси всеки и копнее по нея, като затворен изгнаник в дебелите зидове на влажни зандани. Дай ни виделина в душите!
към текста >>

83. Вълк и елен – Дядо Благо Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

"... рече Ной и даде ù вест за небето.
" каза Ной. „Уви! Най-малкият лъч на сребристата луна ще събуди очарователната песен на твоето сърце и упоен от тъмната нощ, ще загубиш своя път". „Не, ненужен ми е твоят мил захлас", нито крилете на Алциона. Вестител скромен ми е нужен мен". При тези думи,една малка птичка с кафения цвят на земята, се представи на стария Ной... Нямам аз нито чин, нито хитрост, нито тайнственост дори, само желание едно" „Без страх и безспир ще летя аз по своя път... Най-скромна птичка съм на земята, избери мен, покровителю мой!..." „Да бъде! "... рече Ной и даде ù вест за небето. Тръгни, моя малка птичко, ще чакаме в кораба ни." Мартин-рибарят изхвръкна през прозореца на кораба, впусна се в седефения блясък на деня, в изчистения от поройните дъждове въздух, що никой не беше дишал още. Летеше, летеше той от задачата си окрилен, премина бури, светкавици, облаци, издигайки се безспир, без страх... И когато се допре до свода, където небето блестеше и където живееше Бог, той не можа да диша вече, защото му липсваха дробовете на архангелите, що дишат този въздух чист. Изумен, зашеметен, като в къпинен храст, от великата красота и чистота, без да дочака отговор на поръчението си дори, падна устрелен... Чак пред кораба едвам се съвзе и почука на прозореца. -.Ти"! - извика Ной..., „С какво великолепие си покрит! Колко си красив!
към текста >>

Летеше, летеше той от задачата си окрилен, премина бури, светкавици, облаци, издигайки се безспир, без страх... И когато се допре до свода, където небето блестеше и където живееше Бог, той не можа да диша вече, защото му липсваха дробовете на архангелите, що дишат този въздух чист.
„Не, ненужен ми е твоят мил захлас", нито крилете на Алциона. Вестител скромен ми е нужен мен". При тези думи,една малка птичка с кафения цвят на земята, се представи на стария Ной... Нямам аз нито чин, нито хитрост, нито тайнственост дори, само желание едно" „Без страх и безспир ще летя аз по своя път... Най-скромна птичка съм на земята, избери мен, покровителю мой!..." „Да бъде! "... рече Ной и даде ù вест за небето. Тръгни, моя малка птичко, ще чакаме в кораба ни." Мартин-рибарят изхвръкна през прозореца на кораба, впусна се в седефения блясък на деня, в изчистения от поройните дъждове въздух, що никой не беше дишал още. Летеше, летеше той от задачата си окрилен, премина бури, светкавици, облаци, издигайки се безспир, без страх... И когато се допре до свода, където небето блестеше и където живееше Бог, той не можа да диша вече, защото му липсваха дробовете на архангелите, що дишат този въздух чист. Изумен, зашеметен, като в къпинен храст, от великата красота и чистота, без да дочака отговор на поръчението си дори, падна устрелен... Чак пред кораба едвам се съвзе и почука на прозореца. -.Ти"! - извика Ной..., „С какво великолепие си покрит! Колко си красив! " .... „О,... каква очарователна мантия, блестяща и синя..." - „Как", почуди се Мартин-рибарят, - „откъде" „Ах" — извика Ной, паднал на коленете и в сълзи залян „това е отговор от Бога, „че аз пламенно Го молих да ни изпрати знак за чудото и ето, Той е благоволил да изпрати върху твоите криле едно кътче от небето”. Престана и потопът.
към текста >>

" .... „О,... каква очарователна мантия, блестяща и синя..." - „Как", почуди се Мартин-рибарят, - „откъде" „Ах" — извика Ной, паднал на коленете и в сълзи залян „това е отговор от Бога, „че аз пламенно Го молих да ни изпрати знак за чудото и ето, Той е благоволил да изпрати върху твоите криле едно кътче от небето”.
Тръгни, моя малка птичко, ще чакаме в кораба ни." Мартин-рибарят изхвръкна през прозореца на кораба, впусна се в седефения блясък на деня, в изчистения от поройните дъждове въздух, що никой не беше дишал още. Летеше, летеше той от задачата си окрилен, премина бури, светкавици, облаци, издигайки се безспир, без страх... И когато се допре до свода, където небето блестеше и където живееше Бог, той не можа да диша вече, защото му липсваха дробовете на архангелите, що дишат този въздух чист. Изумен, зашеметен, като в къпинен храст, от великата красота и чистота, без да дочака отговор на поръчението си дори, падна устрелен... Чак пред кораба едвам се съвзе и почука на прозореца. -.Ти"! - извика Ной..., „С какво великолепие си покрит! Колко си красив! " .... „О,... каква очарователна мантия, блестяща и синя..." - „Как", почуди се Мартин-рибарят, - „откъде" „Ах" — извика Ной, паднал на коленете и в сълзи залян „това е отговор от Бога, „че аз пламенно Го молих да ни изпрати знак за чудото и ето, Той е благоволил да изпрати върху твоите криле едно кътче от небето”. Престана и потопът. Зацъфтя всичко по земята... ...Лято, пролетта смени, есен, зима зацари... Нощи и дни се заредиха... Човешките сърца се отново приближиха до Огъня, гордостта и Любовта. А Мартин-рибарят, предвестникът, запази своята синя като небето мантия, за да помним ние, че само едно скромно и чисто сърце е могло нявга да се приближи до Бога. Превела — Ц. Симеонова
към текста >>

А Мартин-рибарят, предвестникът, запази своята синя като небето мантия, за да помним ние, че само едно скромно и чисто сърце е могло нявга да се приближи до Бога.
- извика Ной..., „С какво великолепие си покрит! Колко си красив! " .... „О,... каква очарователна мантия, блестяща и синя..." - „Как", почуди се Мартин-рибарят, - „откъде" „Ах" — извика Ной, паднал на коленете и в сълзи залян „това е отговор от Бога, „че аз пламенно Го молих да ни изпрати знак за чудото и ето, Той е благоволил да изпрати върху твоите криле едно кътче от небето”. Престана и потопът. Зацъфтя всичко по земята... ...Лято, пролетта смени, есен, зима зацари... Нощи и дни се заредиха... Човешките сърца се отново приближиха до Огъня, гордостта и Любовта. А Мартин-рибарят, предвестникът, запази своята синя като небето мантия, за да помним ние, че само едно скромно и чисто сърце е могло нявга да се приближи до Бога. Превела — Ц. Симеонова
към текста >>

84. Учителят – Мара Белчева Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ако човек при някой разговор се въздържи от лични чувства, освободи се от предубеждения и поиска помощ от Небето, то Небето ще го вдъхнови с думи добри, утешителни и прави.
Затова трябва да прибегнем до един друг орган на познание, който е по-централен и по-висок. Това е сърцето; никакъв обект не можеш да познаеш, преди да го обикнеш изпърво . - Следователно, евангелието съдържа една логична система? - Да, покрай много други работи. Ако искаме по-горните от нас да дойдат да ни видят, трябва ние да слезем по-рано при по-долните. Ако човек при някой разговор се въздържи от лични чувства, освободи се от предубеждения и поиска помощ от Небето, то Небето ще го вдъхнови с думи добри, утешителни и прави. В едно друго посещение Андреас каза: - И аз минах през много съмнения. Аз така се отчаях по едно време, че даже изгубих способността да проливам сълзи. И всичко това, въпреки, че имах основание да се гордея с туй, че бях успял да постигна това, което от векове не беше постигано от европеец. Без съмнение, аз не дължах този си успех само на собствените си усилия. Но в онова време аз не вярвах, освен на самия себе си.
към текста >>

85. АЙЯ - Добран Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

По вселената летят слънца като пчели Те се реят из обширните градини на небето, а някъде стопанинът ги чака търпеливо.
ЖИВОТ Жив е Тоя, на когото трябва да издигнем храм в душите си. Хвръква малката мушица - пее с крилцата си. Гората тихо шумоли и вътре чука с клюн кълвач, птиче изхвръква отнякъде и политва към висината, а детето започва в утрото своята игра. Животът тече като река, безспир и без умора. От Неговите ноздри изтича той, заедно с диханието Му. По вселената летят слънца като пчели Те се реят из обширните градини на небето, а някъде стопанинът ги чака търпеливо. Векове минават един след друг, като мигове, и чезнат като отблясъци. Живот - неразкрита, велика тайна! Кой може да запре твоя непоколебим вървеж? Ти си в камъка, в пеперудите, в синьото небе, в играта на безгрижния младенец, във вдъхновения размисъл на мъдреца. Навсякъде се чуват ударите на твоето незнайно сърце!
към текста >>

Господи, погледни на нас с Твоята любов, с нея заличи неправдите от твоята книга, защото истината ти е страшна; тя е като светкавица, която разсича на небето тъмния покров.
Тя идва бавно, по-бавно от измамата, която има кратък път, но тя ще строши веригите. Твоето слово е истина, а истината има острие на меч. Най-слабият между всички слаби е по-силен от най-силния между всички силни, когато и меч и щит има изковани от истина. От всички дарове, с които си дарил човека: лира, песен, чук и книга, най-опасен и най-страшен е ножът на истината, защото само мъдрият може да борави с него. Нямаш ли препасан ножът на истината, не излизай на бран, защото стоманеният меч лесно ще се преломи. Господи, погледни на нас с Твоята любов, с нея заличи неправдите от твоята книга, защото истината ти е страшна; тя е като светкавица, която разсича на небето тъмния покров. С истината е въоръжено твоето войнство, което брани светия олтар в бялата страна на твоя Дух. Истината наричат глава на всяко начинание! Псалом десети: КРАСОТА Красотата царува в света. Всичко, що е сътворила ръката Ти, носи нейния печат. Видях зеница на око, на пролетта видях белите цветове, на морето талазите, на деня усмивката, а в скалата вковано драгоценно камъче - всички носят белега на безмерна хубост.
към текста >>

86. Вести Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Самотен живее Гур в студеното пространство между небето и земята.
І Мечтания Ашар е име на планина и значи Майка. Гур е син на планината и значи Път. Гур е върхът на планината. А планината е висока, и стръмни са нейните пътеки. Казват, че още никой не е стигнал върха. Самотен живее Гур в студеното пространство между небето и земята. Звездите са високо, хората са низко. Само вятърът му е другар, и облаците приятели. Когато дойдеше вятърът, пришепваше му чудни приказки за света, който е над него и под него. Казваше му: „Виж, на звездите живеят богове, в низините живеят хора. Първите са силни в могъществото си, вторите - в нищожеството си.
към текста >>

И колчем погледнеше бялата шапка на Гур, издигната в небето, казваше: – Никой още не е стъпил на Гур, но аз ще стъпя!
Трети прибави: – Или потокът в планината . . . Някой каза: – Можа би, е сън. ............................................. А истината беше, че от онзи ден На-Ну заживя като в сън. Всяка заран той извеждаше стадото си до онова същото място, всеки ден пееше от ранна утрин до късна вечер, но Айя гой веч не чу. И колчем погледнеше бялата шапка на Гур, издигната в небето, казваше: – Никой още не е стъпил на Гур, но аз ще стъпя! Един ден хората видяха овцете на На-Ну затворени и нямаше кой да ги изведе на паша. Потърсиха овчаря и го не намериха. На-Ну беше изчезнал. ............................................. А той, което беше казал, поиска да го стори: тръгнал беше към върха. II Първо посвещение Висока е планината Ашар и стръмни са нейните пътеки.
към текста >>

А Гур, като че бягаше все по-надалеко и все по-високо в небето.
– Вярвай ми, не ще стигнеш Гур. – Ще стигна - и пак тръгна. ............................................. Достигна ледени планини. Да се плъзнеш, загубен си. Но той вървеше все нагоре. А Гур, като че бягаше все по-надалеко и все по-високо в небето. Ледът беше плъзгав и напукан. Стъпиш, плъзнеш се и умираш в бездната. На-Ну стъпи, плъзна се и полетя надолу. Главата му се завъртя. И той се предаде в ръцете на съдбата си... ............................................. Когато отвори очи и погледна надолу, видя краката си надвесени над глуха, тъмна пропаст.
към текста >>

Душата ми обича друга жена, която живее между небето и земята.
Ето виж: Тия безмерни дълбини. – Твои са, хиляди нимфи ще ти служат. Ти ще бъдеш цар на морските води. Ела. – Велика е морската царица, – отвърна На-Ну. Но не ще остана при нея. Душата ми обича друга жена, която живее между небето и земята. Желае ли Великата царица да причини още мъка на оногози, който люби. – Тогава защо си дошъл? – Струна за лирата си дойдох да търся. Ти имаш. Дай ми я.
към текста >>

И небето, и земята слушаха.
Разнесе се песен – настъпи мълчание. Чували ли сте мълчанието на планината? Само екът повтори акорда и замря в гърдите на планината. Пееше На-Ну. Песента му беше като шума на гората, гласа на вятъра, силата на огъня и плиска на вълните. И небето, и земята слушаха. Дървото не мръдваше лист птицата не хвръкна, и звярът се укроти. Тъй хубаво пееше На-Ну. Слънцето чу песента. То направи крачка по-близо и нададе ухо. Ашар задряма унесено от чудната песен.
към текста >>

87. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Всеки клон поглежда нагори, сочи към небето и казва: „Погледни нагоре, там е щастието!
Това е великото, прекрасното във вътрешния живот на човека. Щастието, това е диамантът, който се шлифова във вътрешността на човешкото сърце. Мили приятели, тук вие живеете в една висока атмосфера, обиколени от хубави, каменисти планини, които казват: „Кой може да ви отнеме това благо? " Наблизо при вас има един извор, нареден от Учителя, с хубави чешми, чисти и светли, изложени на лъчите на сутринното слънце. Около вас пък има борови дървета. Всеки клон поглежда нагори, сочи към небето и казва: „Погледни нагоре, там е щастието! " Те дават сила на душата ви, като отправят омразата, злобата и гнева към покой, а погледа повдигат нагоре. Те казват още: „Дойде вече времето да бъдете повикани за новата раса, за расата на щастието." Хората на тази раса ценят хубавото, вършат добро, живеят в Любовта. Те говорят само на един език - езикът на приятелството, или както казва Учителят - на езика на Любовта. Те не искат вече войни, не искат борби, а с омразата и злобата са ликвидирали. Те са носители на мир и любов между хората.
към текста >>

Ти ще срещнеш Луцифер, когато небето слезе на земята.
– Иди, дете, и бъди благословена във вечността за твоето обещание!... Вратата се затвори. – Луцифер, де си ти? Боже, Господи мой, де е моят брат Луцифер? – В края на гората. Ти ще срещнеш Луцифер, когато небето слезе на земята. Боже, де се намирам? Кой глас ми говори? Вратата пак се отвори. – Боже, де съм? Кой стои там с голяма чаша в ръка?
към текста >>

88. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тогаз най-слабата молитва, която извира от сърцето, може да отиде до Небето и Любовта да слезе в душите.
Вече трети път съдбата ми ме водеше при снежните Хималайски самоти. Далеч да ме обезсърчат студът, умората, гладът, мъчителните изкачвания, опасните слизания, бурята, ужасните оптични измами - нищо за мен не се сравняваше с радостта да си напълня дробовете с ледения въздух, идещ от върховете и да се опия вечер от гледката на великолепния небесен свод, да вкуся от вълшебния изгрев и от трагичната музика на краските при слънчев залез, да се потопя в тихата красота на нощта, когато луната осветява дълбокото мълчание, нарушавано сегиз-тогиз от вика на някое животно, което е на лов в дъното на долините. Какъв мир чувствувах там! В този безкраен мир, неподвижен и богат с гледки, величието на видимата природа издига сърцето към „Невидимия". Изкуственото и безполезното падат като сухи кори. Тогаз най-слабата молитва, която извира от сърцето, може да отиде до Небето и Любовта да слезе в душите. Не е случайно, дето най-важните епизоди в историята са ставали на планините: Меру, Небо. Хорив, Тавор са места, отдето със свръхестествено усилие се издига молитвата на Учителите на Посвещението. Планинският въздух е по-чист; горският аромат развива гърдите. Обширните хоризонти изострят погледа. Прескачането на стръмните пропасти усилва мускулите; непредвидените катастрофи от снежните преспи подчиняват нервите на контрола на бързодействуващата воля.
към текста >>

89. Стремежcт на потока - Ив. Изворов Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Никога се не уморяват конете, които препускат със слънцето, защото Ти, що ги изпращаш и ги провеждаш през дванадесет царства в небето, надарил си ги с вечна младост!
Не пее сърцето нито за мъдрите, нито за силните, - сърцето пее зарад Любовта: Ела, отваряме вратите на нашия град. Влезни, развесели ни, защото си Любов! Псалом дванадесети: МЛАДОСТ. Младост вечна, непрестанна младост царува в света. Летят години, отминава времето с нестихващ бяг, а светът живее млад, не уязвен от неговата шеметна игра. Никога се не уморяват конете, които препускат със слънцето, защото Ти, що ги изпращаш и ги провеждаш през дванадесет царства в небето, надарил си ги с вечна младост! Реката с живата вода блика непрестанно. По цялата вселена, - на широко се разнасят струите на Твоята вечна младост? Който живее в Тебе, часовете на живота му са като часове на утро; усмивката му е като усмивка на дете а душата му е пълна с надежда. Когато скръбна есен покрие с умора гората и вятърът отбрули посърнали листа, душата му не скърби, защото тя е вечно в обновителната пролет на Твоя дух. И в смразените зимни дни той живее с дните, когато прелетните птици на ята пристигат отдалеко.
към текста >>

Псалом тринадесети: НЕБЕ Небето е престол на Твоето царство, в което криеш великите Си тайни.
И в смразените зимни дни той живее с дните, когато прелетните птици на ята пристигат отдалеко. Той помни деня на своята пролет, както косът не забравя сливата с малката градина, където скрит под клоните, обсипани с бели цветове, подсвирва на децата. Летят години. Преминават тежки векове, а ти си вечно млад и неуморим! Певци, нагласете струни и запейте хваление за обновителния дух, що тече на звездни реки по цялата вселена! Псалом тринадесети: НЕБЕ Небето е престол на Твоето царство, в което криеш великите Си тайни. Небето е свят, в който пребъдват светите знахари и тия, що познават част от пътищата Ти. Небето е радостта на праведните и утеха на тия, които протягат ръце км Тебе. По него пишеш ти знамения със звезди и огнено писмо. Направи небе цялата вселена! Направи земята ни път км небето.
към текста >>

Небето е свят, в който пребъдват светите знахари и тия, що познават част от пътищата Ти.
Той помни деня на своята пролет, както косът не забравя сливата с малката градина, където скрит под клоните, обсипани с бели цветове, подсвирва на децата. Летят години. Преминават тежки векове, а ти си вечно млад и неуморим! Певци, нагласете струни и запейте хваление за обновителния дух, що тече на звездни реки по цялата вселена! Псалом тринадесети: НЕБЕ Небето е престол на Твоето царство, в което криеш великите Си тайни. Небето е свят, в който пребъдват светите знахари и тия, що познават част от пътищата Ти. Небето е радостта на праведните и утеха на тия, които протягат ръце км Тебе. По него пишеш ти знамения със звезди и огнено писмо. Направи небе цялата вселена! Направи земята ни път км небето. И когато ногата ни допира земна твърд, душата ни в небето да пребъдва.
към текста >>

Небето е радостта на праведните и утеха на тия, които протягат ръце км Тебе.
Летят години. Преминават тежки векове, а ти си вечно млад и неуморим! Певци, нагласете струни и запейте хваление за обновителния дух, що тече на звездни реки по цялата вселена! Псалом тринадесети: НЕБЕ Небето е престол на Твоето царство, в което криеш великите Си тайни. Небето е свят, в който пребъдват светите знахари и тия, що познават част от пътищата Ти. Небето е радостта на праведните и утеха на тия, които протягат ръце км Тебе. По него пишеш ти знамения със звезди и огнено писмо. Направи небе цялата вселена! Направи земята ни път км небето. И когато ногата ни допира земна твърд, душата ни в небето да пребъдва. Не само купола на нощта и лазурната дреха на деня са небе.
към текста >>

Направи земята ни път км небето.
Псалом тринадесети: НЕБЕ Небето е престол на Твоето царство, в което криеш великите Си тайни. Небето е свят, в който пребъдват светите знахари и тия, що познават част от пътищата Ти. Небето е радостта на праведните и утеха на тия, които протягат ръце км Тебе. По него пишеш ти знамения със звезди и огнено писмо. Направи небе цялата вселена! Направи земята ни път км небето. И когато ногата ни допира земна твърд, душата ни в небето да пребъдва. Не само купола на нощта и лазурната дреха на деня са небе. Небето е съкровище, което носим в себе си запечатано със седем ключа. Небето е в нас, както ние в него! Хвала на Любовта, която разтопява ледовете на сърцето и ни дава небето дар!
към текста >>

И когато ногата ни допира земна твърд, душата ни в небето да пребъдва.
Небето е свят, в който пребъдват светите знахари и тия, що познават част от пътищата Ти. Небето е радостта на праведните и утеха на тия, които протягат ръце км Тебе. По него пишеш ти знамения със звезди и огнено писмо. Направи небе цялата вселена! Направи земята ни път км небето. И когато ногата ни допира земна твърд, душата ни в небето да пребъдва. Не само купола на нощта и лазурната дреха на деня са небе. Небето е съкровище, което носим в себе си запечатано със седем ключа. Небето е в нас, както ние в него! Хвала на Любовта, която разтопява ледовете на сърцето и ни дава небето дар! Хвала на мъдростта, която чупи печатите на седем тайни и ни повежда към небето.
към текста >>

Небето е съкровище, което носим в себе си запечатано със седем ключа.
По него пишеш ти знамения със звезди и огнено писмо. Направи небе цялата вселена! Направи земята ни път км небето. И когато ногата ни допира земна твърд, душата ни в небето да пребъдва. Не само купола на нощта и лазурната дреха на деня са небе. Небето е съкровище, което носим в себе си запечатано със седем ключа. Небето е в нас, както ние в него! Хвала на Любовта, която разтопява ледовете на сърцето и ни дава небето дар! Хвала на мъдростта, която чупи печатите на седем тайни и ни повежда към небето. Хвала на истината, която разсича тъмния покров и ни показва светлината - езика на небето! Псалом четиринадесети: ОКО Едно око е будно всеки миг: окото, което вижда сърцето и познава помислите.
към текста >>

Небето е в нас, както ние в него!
Направи небе цялата вселена! Направи земята ни път км небето. И когато ногата ни допира земна твърд, душата ни в небето да пребъдва. Не само купола на нощта и лазурната дреха на деня са небе. Небето е съкровище, което носим в себе си запечатано със седем ключа. Небето е в нас, както ние в него! Хвала на Любовта, която разтопява ледовете на сърцето и ни дава небето дар! Хвала на мъдростта, която чупи печатите на седем тайни и ни повежда към небето. Хвала на истината, която разсича тъмния покров и ни показва светлината - езика на небето! Псалом четиринадесети: ОКО Едно око е будно всеки миг: окото, което вижда сърцето и познава помислите. Някога то гледа през очите на малките деца, а други път с погледа на мъдреците.
към текста >>

Хвала на Любовта, която разтопява ледовете на сърцето и ни дава небето дар!
Направи земята ни път км небето. И когато ногата ни допира земна твърд, душата ни в небето да пребъдва. Не само купола на нощта и лазурната дреха на деня са небе. Небето е съкровище, което носим в себе си запечатано със седем ключа. Небето е в нас, както ние в него! Хвала на Любовта, която разтопява ледовете на сърцето и ни дава небето дар! Хвала на мъдростта, която чупи печатите на седем тайни и ни повежда към небето. Хвала на истината, която разсича тъмния покров и ни показва светлината - езика на небето! Псалом четиринадесети: ОКО Едно око е будно всеки миг: окото, което вижда сърцето и познава помислите. Някога то гледа през очите на малките деца, а други път с погледа на мъдреците. В яркия ден и в тъмната нощ усещаме погледа на светата зеница.
към текста >>

Хвала на мъдростта, която чупи печатите на седем тайни и ни повежда към небето.
И когато ногата ни допира земна твърд, душата ни в небето да пребъдва. Не само купола на нощта и лазурната дреха на деня са небе. Небето е съкровище, което носим в себе си запечатано със седем ключа. Небето е в нас, както ние в него! Хвала на Любовта, която разтопява ледовете на сърцето и ни дава небето дар! Хвала на мъдростта, която чупи печатите на седем тайни и ни повежда към небето. Хвала на истината, която разсича тъмния покров и ни показва светлината - езика на небето! Псалом четиринадесети: ОКО Едно око е будно всеки миг: окото, което вижда сърцето и познава помислите. Някога то гледа през очите на малките деца, а други път с погледа на мъдреците. В яркия ден и в тъмната нощ усещаме погледа на светата зеница. И слънцето е огнено око в небето.
към текста >>

Хвала на истината, която разсича тъмния покров и ни показва светлината - езика на небето!
Не само купола на нощта и лазурната дреха на деня са небе. Небето е съкровище, което носим в себе си запечатано със седем ключа. Небето е в нас, както ние в него! Хвала на Любовта, която разтопява ледовете на сърцето и ни дава небето дар! Хвала на мъдростта, която чупи печатите на седем тайни и ни повежда към небето. Хвала на истината, която разсича тъмния покров и ни показва светлината - езика на небето! Псалом четиринадесети: ОКО Едно око е будно всеки миг: окото, което вижда сърцето и познава помислите. Някога то гледа през очите на малките деца, а други път с погледа на мъдреците. В яркия ден и в тъмната нощ усещаме погледа на светата зеница. И слънцето е огнено око в небето. То ни гледа от ранина до залез, докогато на небето се отворят другите безброй очи, през които пак ни гледа вечно Будният!
към текста >>

И слънцето е огнено око в небето.
Хвала на мъдростта, която чупи печатите на седем тайни и ни повежда към небето. Хвала на истината, която разсича тъмния покров и ни показва светлината - езика на небето! Псалом четиринадесети: ОКО Едно око е будно всеки миг: окото, което вижда сърцето и познава помислите. Някога то гледа през очите на малките деца, а други път с погледа на мъдреците. В яркия ден и в тъмната нощ усещаме погледа на светата зеница. И слънцето е огнено око в небето. То ни гледа от ранина до залез, докогато на небето се отворят другите безброй очи, през които пак ни гледа вечно Будният! Живее Един, чието око не затваря умората. Благословена Неговата вечна будност. (следва)
към текста >>

То ни гледа от ранина до залез, докогато на небето се отворят другите безброй очи, през които пак ни гледа вечно Будният!
Хвала на истината, която разсича тъмния покров и ни показва светлината - езика на небето! Псалом четиринадесети: ОКО Едно око е будно всеки миг: окото, което вижда сърцето и познава помислите. Някога то гледа през очите на малките деца, а други път с погледа на мъдреците. В яркия ден и в тъмната нощ усещаме погледа на светата зеница. И слънцето е огнено око в небето. То ни гледа от ранина до залез, докогато на небето се отворят другите безброй очи, през които пак ни гледа вечно Будният! Живее Един, чието око не затваря умората. Благословена Неговата вечна будност. (следва)
към текста >>

90. Слънчевото затъмнение на 29 юни 1927 г. - Л. Колиско Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Могат да се посочат мостовете, водещи от земята към небето, от материята към духа.
С такива опити се показва, че ние не сме сами на земята с нейните закони, когато работим с металите и техните соли. И звездите участвуват в нашата работа. Сатурн действува на земята. Тогаз се поражда въпрос: когато материята, с която ние живеем на земята е подложена на небесните закони, как стои въпросът със самия човек, който се развива върху земята? Този въпрос е от решаващо значение. Могат да се посочат мостовете, водещи от земята към небето, от материята към духа. Който е постигнал това с външните средства на днешната епоха, той е направил едно от най важните съвременни открития. С това се дава тласък на нова планетна наука. Работата на г-жа Колиско не е случаен успех. Нейният труд ще принесе и по-нататъшни плодове и ще отвори пътища за нашето познаване на света.
към текста >>

91. Връзките между макрокосмоса и микрокосмоса Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

и на 29 юни в същото време, ясно ще видим, че златото и среброто съвсем другояче се проявяват на земята, когато горе на небето луната закрива слънцето.
в началото на пролетта. Както златото, тъй и среброто имат една и съща концентрация (1 грам на 100 кубически см. дестилирана вода) и се смесват равни части от тях. Ако разгледаме образите, получени на 28 юни в 5 ч. и 19 мин. и на 29 юни в същото време, ясно ще видим, че златото и среброто съвсем другояче се проявяват на земята, когато горе на небето луната закрива слънцето. Образът, получен при затъмнението, не показва нито особена форма, нито особени цветове. Цветовете му са изгаснали, сиво морави. Този опит беше често повторен на 29 юни. Вече в 2½ часа след обед отношението между златото и среброто беше почти нормално. Образът в 2½ часа сл.
към текста >>

Златото на земята и слънцето на небето принадлежат едно на друго.
И наистина, като взех 6 пъти повече златен разтвор, на 1 юли получих образ, подобен на образа от 5 юли. Следователно 6 части злато и една част калай на 1 юни са равни на1 ч. злато и 1 част калай на 12 юни или на 5 юли. На 5 юли са достатъчни една част злато и една част калай, защото слънцето тогаз вече можеше да достави на златото повече сили, отколкото на 29 юни в деня на слънчевото затъмнение. С тези опити също се изтъква, как космичните сили действуват върху земните. Златото на земята и слънцето на небето принадлежат едно на друго. И когато физическото слънце се затъмни, духовното слънце може още по силно да свети в сърцата ни, щом стане в нас жива истината, че небесното работи в земното. Ако имате слънцето в сърцето си, тогаз няма какво да се страхуваме от външното затъмнение. Пътят към Духа е пътуване от тъмнината към Светлината. ------------------------------------------------------------ [1] Това представлява избрани части от труда на г-жа Колиско. Оригиналт е снабден с 23 таблици, от които 3 цветни.
към текста >>

92. Практически окултизъм – А. Бертоли Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Да реализираме това на земята, това значи да реализираме небето на земята.
Те са научили, че даването е единственият източник на радост, щастие, творчество. Те вече живеят това, към което ние се стремим. От „мъчение" и „труд" човек ще се издигне до „работа." Но те вече са реализирали това. И така, работата, това ново направление на труда за нас, лежи в основата на космичния живот. И така, този нов начин на дейност не е нещо неестествено, необикновено, но то е именно нормалното, естественото в живота на вселената. Да реализираме това на земята, това значи да реализираме небето на земята. Да преминем от мъчение и труд към работата, това не само че не е нещо неестествено, но напротив, то е влизане в хармония с Разумния свят, влизане в хармония със законите, лежащи в основите на цялото битие. Когато любовта стане импулс на труда, нашата дейност ще бъде в хармония с живота на цялата вселена и на тези разумни сили, които регулират целия живот, Този нов начин на дейност иде по законите на развитието, защото еволюцията е проява на силите, заложени в монадата. Човешката душа е проекция на Цялото, на Първичната Причина. И еволюцията се състои в все по-голяма и по-голяма проява на божественото чрез нас. Новият начин на дейност разширява съзнанието „Ние трябва да събудим свръхсъзнанието у нас." Учителят Има закон: „Когато отидем при по-долните, по-горните ще дойдат при нас".
към текста >>

93. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Този, който обслужва другите, един ден ще бъде обслужван от ангелите, Аз и ти, докторе, които искаме да изпълним волята на Небето, трябва съвсем да се забравяме винаги и навсякъде в служене на другите.
съществуванието на Божествен Принцип, който ръководи човека стъпка по стъпка с голяма грижливост и нежност . Веднъж го попитах : – Какво да пожелая? – Докторе, – отговори Андрас, – аз знам само едно нещо: човек трябва да желае да изпълнява волята на Бога, да направи всичко възможно и повече от възможното и да не се грижи за „останалото". И това останалото в изобилие обгръща всичко: наука, сила, трансцедентални способности! – Четете евангелието: законът е прост; вашият девиз е служенето. Този, който обслужва другите, един ден ще бъде обслужван от ангелите, Аз и ти, докторе, които искаме да изпълним волята на Небето, трябва съвсем да се забравяме винаги и навсякъде в служене на другите. * * * По това време се беше появила една комета и цял свят искаше да я види. Улових се за този предлог, за да изведа Андреас на нощна разходка, което той впрочем много обичаше, както и аз . Една нощ електрическият трен от улицата на инвалидите ни заведе в долината Флори. Оттам по горски пътеки отидохме на полянката Випакубле, дето целият почти небосвод беше видим и можехме да изучаваме която си искаме звезда. Нощната красота ни привлече и ние слязохме към тъмната и шумяща гора, разговаряйки за това, за онова.
към текста >>

И ако вие тримата се държите твърдо до Еньовден, някои нещастия за вашето отечество ще бъдат избегнати Това е, което Небето обещава.
От него излизаше нещо като флуидична аура (светлина), свежа и силна. Една тайна имаше между нас и ми мина мисълта, че ние двамата бяхме съединени в „името на Някого". Андреас ми каза с един глас без тембър: – Ще отидеш и ще намериш тези и тези лица (и той ми назова един шивач от ул. „Батиньол " и една великосветска жена позната на целия Париж с елегантността и блясъка на дома си) и ще ги помолиш от мое име да се ангажират в три неща: да не злословят, да не се защищават, който и да ги напада,и да се молят за всичко, което намерят за полезно, додето молбите им бъдат чути, даже и цяла нощ, ако е нужно. И ти ще се заемеш с всеки един от тях. И ако вие тримата се държите твърдо до Еньовден, някои нещастия за вашето отечество ще бъдат избегнати Това е, което Небето обещава. Писмото на Теофан Веднъж Андреас ми каза: – У Теофан има нещо, което не може да се долови със сетивата, което не може да се подаде на външно изследване. Аз не знам, какво е то. Мисля, че съм обходил ада и рая, но изгледът на никое същество не прилича на този, за когото ви разправих и който ми спаси живота от неминуема смърт. И атмосферата на никоя сила не прилича на светлината, която го заобикаля. Обноските му, поведението му, тонът на гласа му, погледът му, жестовете имат най-голямо разнообразие.
към текста >>

Следователно, човек трябва да се старае да бъде обичан от служителите на небето, т.е.
Един орангутан е седем пъти по-силен от човека. Защо да няма невидими същества по-силни от това, що наричаме човешка воля. Когато някое от тези същества ви хване за врата и ви разклати, както вие правите с някой заек, какво ви остава, освен да викате за помощ? Това е именно молитвата. Когато сте нападнати в гората, ако сте обичани от слугите си, те ще ви защитят. Следователно, човек трябва да се старае да бъде обичан от служителите на небето, т.е. да върши волята на Бога. – Вярвайте ми, прибави той, когато Стела влизаше, за да седне до нас, – че има само едно нещо, чрез което човек може да победи света. – Не го казвайте, – извика Стела. – Ще му потърся писмото, което ти знаеш. И тя тичешком се изкачи в стаята си и като се върна, ми подаде китайска хартия, грижливо пазена в кожен портфейл.
към текста >>

94. Псалми за живия Бог – Georg Nordmann Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Приказва нови приказки небето И пролетни надежди вред цъфтят.
Мара Белчева I Вихрушка префуча, дъжда премина на птичките през пъстрите перца. И буките наметнати с коприна отърсват младите листца. Приказва нови приказки небето И пролетни надежди вред цъфтят. Унесен славеят си лей сърцето. Усмихва се и моят стръмен път. II Далеч от шум, сред планината през сенките, срещу зората; сред ароматна тишина следя си мисълта — сърна. Към извора летя със нея със вечността си да се слея, — оттам, отдето съм дошла И в миг, изчезне тя — стрела... Звънец, провря се шум и врява, И тук отново ме смущават... Не нося ли аз своя мир, не ще го найда в цял всемир.
към текста >>

95. В мир и светлина. Бог да живее в тебе! – П.Г. Пампоров Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Псалом осемнадесети: ТЪРПЕНИЕ Когато вървиш към планината в късен час, и полето е обвито в тежки мъгли, от които се не види чистия връх, нито звездната низа по небето, не се връщай назад и стъпвай търпеливо.
Кога е твоят празник, да ти принесем най-скъпите си дарове, приготвили сърцата си, облекли доспехите на любовта! Слънце, огнено око, що раздираш тъмните завеси на нощта, разпръсни съмнението в душите ни и ни научи, с какви слова да те възхвалим, с какви песни да изкажем радостта за обилните ти добрини, с които ни дариш. Чуй, когато бягаш в своя вихрен път, песните на малките деца. Велико щедро сърце, което никога не взема, а само дарява, погледни ни, кога те чакаме, разтворили душите като цветове за твоята огнена целувка. Ние те чакаме, както се очаква царски син на победна колесница, както се посреща тръгнал отдалеко скъп и дълго чакан гостенин. Псалом осемнадесети: ТЪРПЕНИЕ Когато вървиш към планината в късен час, и полето е обвито в тежки мъгли, от които се не види чистия връх, нито звездната низа по небето, не се връщай назад и стъпвай търпеливо. В пустото поле ще чуеш смътни викове, които искат да смутят сърцето ти, но ти се не отчайвай и не напускай пътя, що води към върха. Мъглата е долу. На върха е чисто. Оттам се вижда изтока като синя зеница, що наднича из полуотворени ресни. Търпение, когато крачим в мрачните, покрити с мъгла поля.
към текста >>

96. Вести Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Да бъдеш син на Слънцето, облечен в дрехи от светлина и бисерна роса, свободен, мощен и крилат - да летиш с бързината на светлината из цялата земя, за да помагаш на всички страдущи души; да разговаряш със звездите, да ходиш на гости на слънцето, да бъдеш гражданин на небето, на Божия град, да бъдеш Божи Син, получил своето царско наследие, предназначено ти преди вековете.
„Да живеем в мир и светлина! " БОГ ДА ЖИВЕЕ В ТЕБЕ! В това е върховното щастие и висшата радост. Да бъдеш жилище на Духа на светлината и Любовта. Та има ли щастие, има ли радост, която може да се сравни с тая? Да бъдеш син на Слънцето, облечен в дрехи от светлина и бисерна роса, свободен, мощен и крилат - да летиш с бързината на светлината из цялата земя, за да помагаш на всички страдущи души; да разговаряш със звездите, да ходиш на гости на слънцето, да бъдеш гражданин на небето, на Божия град, да бъдеш Божи Син, получил своето царско наследие, предназначено ти преди вековете. Растенията са деца на ангелите, животните са деца на архангелите, а човекът е дете на самия Бог - храм на Всевишния. И когато той доброволно отвори вратите на своя ум за светлината на Вечната Мъдрост и прозорците на своето сърце за лъчите на неизменната Божия Любов, тогава Силата на Духа ще го посети и той ще възкръсне от гроба. И тогава той ще живее в Бога и Бог ще живее в него.
към текста >>

97. Съдържание на 10 бр. Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

От тях ясно се виждало, какви са отношенията между небето, земята и човека.
ВЕСТИ Лятно училище по окултни науки в Шотландия Днес сме в началото на едно сравнително изследване на връзката между звездните пътища и геологичните явления, живота на растенията, животните, човека и пр.. Всички тези въпроси са били обект на лятното училище в Шотландия (в гр. Думбартоншир). Жив интерес се проявявал от присъстващите към разглежданите въпроси. Присъствували около 150 души, дошли от много страни. Здравето и болестта били основна тема, върху която говорили лекари, естественици, педагози, хигиенисти, социолози. Важни реферати са били посветени на металите. От тях ясно се виждало, какви са отношенията между небето, земята и човека. Г-жа Колиско чела реферат за промени в металите при изменение в съчетанията на съответните планети. Д-р Е. Колиско при разглеждане на физиологията на вътрешните органи обяснил, според изследванията на Д-р Щайнер, връзката между тях и металите и разгледал произхода на металите чрез действието на планетите върху земята. При такова разглеждане не се задоволяваме само с обикновеното систематично разпределение на металите, но вникваме по-дълбоко в тяхното естество. Един от важните реферати бил този на г-жа Д-р Ита Вегман върху приложението на металите при лекуването.
към текста >>

98. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА. СВЕЩЕНОТО СЕГА. - А.Т. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тогава ще бъдете едно с всички творения, с всичкото битие; с небето, с дървесата и морето, с елементите, насекомите, птиците и бозайниците, с човеците, с боговете - и дори с Бога.
Чрез подчиняването на вашето „себе" вие ще освободите истинската същина. Тогаз безкрайно ще тържествувате и като член на моята силна раса ще бъдете освободени от всяко невежество, от всяка болка. Избягайте от затвора на ограничаващото ви себе, замрежено в многоликите и многобройни „себета" във вас - и съзнателно различавайте единството на развиващата се, освободена същина. Малките тия точки на противоположности сочат направлението на моята нова раса - и какво би значило за вас, ако бихте могли да влезете в нея. Тогава ще разберете, че вие сте целия свят. Тогава ще бъдете едно с всички творения, с всичкото битие; с небето, с дървесата и морето, с елементите, насекомите, птиците и бозайниците, с човеците, с боговете - и дори с Бога. Тогава ще знаете, че сте безсмъртни - че винаги сте били и че никога не ще престанете да бъдете такива. Тогава съзнателно ще почувствувате да тече през вас Божията сила в другите - и ще изливате върху другите божествения живот с всичкото му величие и слава. Тогава ще видите, че има във вас и във всички едно безкрайно развитие на божественото, че пред вас се простират все по-големи и по-широки пространства - един безкраен низ от несравняеми и чудесни цели. Тогава ще намерите, че сте чувствителни за впечатления, които една мъничка човешка душа едва може да схване - и че потъва в нищото пред всичко това, което се счита за .щастие. Това е обетът на моята победоносна раса!
към текста >>

99. ИЗ МОЙТЕ СПОМЕНИ - СЕДИР Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Вземи всичко, що твоето „сега" ти носи, отдай му всичко, каквото му дължиш, и благославяй небето, защото всичко е за твое добро.
„Сега" посей семената на божествената истина! „Сега" разтвори сърцето си и душата си за малките и превелики дарове на живота, които ти се поднасят! .,Сега" прояви великата любов! „Сега" изпълни волята на твоя превелик Отец! ..Сега" бъди достоен Негов син! Вземи всичко, що твоето „сега" ти носи, отдай му всичко, каквото му дължиш, и благославяй небето, защото всичко е за твое добро. Помни: само веднъж иде всяко твое „сега" и никога то няма да се върне вече. Неговото благо, неговата радост, неговото благословение са изгубени за тебе, ако ти не умееш да го посрещнеш и изпратиш. Не приличай на неразумния; вечно бързащ, вечно суетящ се - пътник е той в живота. С блуждаещ в далечината поглед отминава той небрежно всяко свое „сега"; не вижда той цветята, що му се усмихват наоколо; не чува песента на птиците; не долавя мълвежа на просторите; полуглухо е ухото му за великото, безсмъртното, за върховното благо и върховния дълг, за които неговото „сега" му шепне... Той винаги се готви да живее... някога, напред в бъдещето, но никога разумен и пълен живот не живее, защото тоя живот е само в свещеното „сега". Помнете, о ученици, вашето свещено „сега".
към текста >>

100. ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

– Обаче, няма защо да се обезсърчаваш, освен, ако тези, които наричаш добри хора, не са служители на небето.
Нищо повече не мога да кажа. Това, което ми е позволено да кажа, е, че след няколко години Европа влезе в най-ужасния циклон, преживян досега от европейските народи (общо-европейската война). * * * При една среща Андреас ми каза: – Как мислиш, докторе, за всичкото туй блато, в което гази целият свят, какво казват твоите околни. – Нищо, което вие да не знаете, казах аз. – Целият свят се оплаква или се дразни, но важно ми се струва обезкуражаването на хора с добра воля; това ме безпокои най много. – Обаче, няма защо да се обезсърчаваш, освен, ако тези, които наричаш добри хора, не са служители на небето. Ти сигурно се запитваш: „Кой е истински служител на небето? ” Да, ти имаш право да запиташ това. И аз сам се питам: „Аз служител ли съм? " Има толкоз да се върши, толкоз да се върши... – Вие изговаряте най-обезкуражителните думи! Ако вие казвате, че работата надминава вашите сили, какво ще кажем ние другите, какво ще кажа аз?
към текста >>

Ти сигурно се запитваш: „Кой е истински служител на небето?
Това, което ми е позволено да кажа, е, че след няколко години Европа влезе в най-ужасния циклон, преживян досега от европейските народи (общо-европейската война). * * * При една среща Андреас ми каза: – Как мислиш, докторе, за всичкото туй блато, в което гази целият свят, какво казват твоите околни. – Нищо, което вие да не знаете, казах аз. – Целият свят се оплаква или се дразни, но важно ми се струва обезкуражаването на хора с добра воля; това ме безпокои най много. – Обаче, няма защо да се обезсърчаваш, освен, ако тези, които наричаш добри хора, не са служители на небето. Ти сигурно се запитваш: „Кой е истински служител на небето? ” Да, ти имаш право да запиташ това. И аз сам се питам: „Аз служител ли съм? " Има толкоз да се върши, толкоз да се върши... – Вие изговаряте най-обезкуражителните думи! Ако вие казвате, че работата надминава вашите сили, какво ще кажем ние другите, какво ще кажа аз? – Аз знам, че нещата изглеждат, че вървят зле и аз скърбя; но аз също знам, че нещата вървят, както трябва да вървят, както е добре да вярват; и тогаз аз имам упование.
към текста >>

Никой от служителите на небето не притежава точно същото количество светлина, както другите.
Ако вие казвате, че работата надминава вашите сили, какво ще кажем ние другите, какво ще кажа аз? – Аз знам, че нещата изглеждат, че вървят зле и аз скърбя; но аз също знам, че нещата вървят, както трябва да вървят, както е добре да вярват; и тогаз аз имам упование. Животът се развива в безброй много оттенъци. Затова няма никоя система, която да обгръща всичко. Съдбата на никое същество не е окончателна. Никой от служителите на небето не притежава точно същото количество светлина, както другите. Когато говориш за Бога, говори с благоразумие, благоразумие, благоразумие. – С толкоз голямо благоразумие, че най-сетне ще достигна до туй, да си остана в къщи. – Не, никога, заяви Андреас енергично. Трябва да се излезе на работа в света. Когато се занимавам с някого, показва се цялото му бъдеще и що ще направи той със светлината, която му разкривам.
към текста >>

Но ти не си признаваш това, понеже небето те е дарило със смирение.
Ти няма да задържиш някого, въпреки неговото желание. Важното е, щото, когато той те слуша, ти наистина да му говориш словото на живота. Моли се, приятелите, които искат да работят, да работят двойно повече: за себе си и за тези ученици, които вярват. че са твои приятели, но не работят. Ти още при пръв поглед знаеш, с кого имаш работа. Но ти не си признаваш това, понеже небето те е дарило със смирение. Но ти знаеш. Също и аз знам. Или по-добре, ние не знаем, но Светлината, която е в нас, тя ни учи. И Исус знаеше още от първия ден, когато срещна Юда, в своето детинство, че той ще го предаде. И нали го прие веднага?
към текста >>

Имате ли деца, попита той едно след друго мъжа и не чакайки отговор, продължи: – Значи, ако се възвърне към живот, ако се събуди веднага от смъртта, вие нали ще сте признателни на Небето и ще останете при нея, няма да я напуснете нито сърдечно, нито физически?
– Вярвате ли, че е мъртва? каза изведнъж Теофан. Гласът му звучеше музикално в тишината. Аз направих утвърдителен знак. – Вие я обичахте, нали? Имате ли деца, попита той едно след друго мъжа и не чакайки отговор, продължи: – Значи, ако се възвърне към живот, ако се събуди веднага от смъртта, вие нали ще сте признателни на Небето и ще останете при нея, няма да я напуснете нито сърдечно, нито физически? Бедният човек, смутен, нямайки смелостта да разбере, ни гледаше, без да може да каже нищо. – Бъдете спокойни, му каза Теофан кротко. Не тъжете. Отговорете ми по съвест. – Възможно ли е това, измънка мъжът.
към текста >>

– Трябва да благодарите на Небето.
– Вижте, каза той, че тя се съвзема. И за четвърт час месата се бяха малко повърнали около костите. Фигурата ù стана по-пълна, с по-живи краски. Пренесен от радост, мъжът се хвърли пред нозете на Теофан, но последният го дигна, както бих направил с едно дете. – Не, не, – каза му той. – Трябва да благодарите на Небето. И като направи стъпка назад, прибави: – Спомнете си, какво сте обещали. Има една книга, дето е записана историята на мъртвите, върнали се към живота. Пра вете туй, което тая книга учи. Хайде, до виждане. И цел сияещ от нежно добродушие, той прегърна жената, майката и мъжа и излезе с мене.
към текста >>

Едничката ми мъка е, че толкоз души минават тъй близо до Небето, без да го познават, но не защото то е скрито, а защото те, не излизайки от себе си, не искат, нито могат да го възприемат, тъй като те не виждат.
Много причини има, които се противопоставят на туй. Но представете си най-голямата умствена съсредоточеност, която функционира в съгласие със съвършената бистрота на ума; представете си едно мигновено разбиране, една памет силна за най-малките подробности; голяма чувствителност, простираща се както по отношение на съвременниците, така и по отношение на същества, отдалечени по време и пространство; представете си една радост твърде задушевна, спокойна, светла, - това беше състоянието на душата ми през тая нощ. Умората, треската, тежестта и сънливостта бяха забравени. Обаче думите не могат да изразят приятната, идеалната бодрост, силната жизненост, ясното доверие, които къпеха с ясните си вълни отслабналия ми дух. Това щастие и щастието, което го последва, считам, че никога не мога изплати, даже и да страдам непрекъснато с цялото си същество през целия си живот. Едничката ми мъка е, че толкоз души минават тъй близо до Небето, без да го познават, но не защото то е скрито, а защото те, не излизайки от себе си, не искат, нито могат да го възприемат, тъй като те не виждат.
към текста >>

НАГОРЕ

0.088423013687134