Търсене в текстове за 'Настояще'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 134 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И свръхчовеците – идеалът на настоящето, това не са хора с особени някакви телосложения, нито пък с особени някакви чувства или умове, колкото са хора с разширени съзнания.
Изобщо най-много развити страни на психичния живот имат най-съвършените хора. Подобно различие се констатира и по отношение на умствения живот не само между отделни индивиди, но и между различните народи. А забелязва се, че колкото повече е застъпен умствения живот, толкова по-ясно се проявява още един нов елемент, още едно ново движение, различно от споменатите досега, което ние наричаме съзнание. Умственият живот още не подразбира съзнанието, защото има много учени мъже, много отлични артисти, които иначе имат широка култура, но не винаги имат и широко съзнание. Умственият живот е само условие за по-добрата проява на съзнанието, което е една по-висша форма от самия умствен живот. И свръхчовеците – идеалът на настоящето, това не са хора с особени някакви телосложения, нито пък с особени някакви чувства или умове, колкото са хора с разширени съзнания. Но подобно съзнание предполага в основата си, разбира се, един по-силно развит ум и едни по-благородни чувства, отколкото у един посредствен индивид. Има ли по-висша форма от свръхчовеците не може да се утвърждава с положителност. За един дивак е невъзможно да мисли за свръхчовека в тая форма, в която ние си го мислим, но за нас, обаче, свръхчовекът не е (нещо) невъзможното. Ето защо ние допущаме, .че и над свръхчовеците съществуват по-съвършени същества, за които ние можем да имаме засега само смътни, неясни образи, родени наполовина от логиката и наполовина от фантазията. И така, съзнанието, разбрано в най-широк смисъл, представлява най-сложното движение за съвременния човек.
към текста >>

2. Влиянието на цветните лъчи - Добран Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Защото свободният човек е свободен от своето „вчера", той е забравил враждата на ограничената личност и се издига в онова вечно „настояще", в което пребъдва душата.
Защото и врагът в нея е преди всичко човек. Ето, някой настига в пътя си един човек, когото е слетяла нечакана беда: счупила му се е колата. Първият подтик на пътника като човек ще бъде да му помогне. Но той се взира в него и вижда в лицето му своя вчерашен противник. От това как ще постъпи той в този миг ще стане явно свободно същество ли е, което действува по силата на великия вътрешен закон или роб на човешките ограничения. Защото свободният човек е свободен от своето „вчера", той е забравил враждата на ограничената личност и се издига в онова вечно „настояще", в което пребъдва душата. Той ще помогне на този човек като на една душа, ще ù помогне „сега", свободен от своето и нейно „вчера" и „утре". Във всичко, което става на света, има нещо дълбоко и вътрешно. И човек трябва да бди над това вътрешно и да се не спъва от преходните форми. А мнозина затварят вратите си за една душа само заради онази външна дреха, в която тя временно се облича. Мнозина се отдалечиха запр.
към текста >>

3. ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Някои от тях, както се знае са следните: Един земен живот на човека, това е само една брънка от цялата верига на неговите съществувания преди настоящето му раждане и след настоящата му смърт.
Тук трябва да отбележим, че човек може да бъде добър физиолог или добър психолог (в широкия смисъл на думата) без да е постигнал едно окончателно разрешение на въпроса за отношението между телесното и душевното. И така е фактически с цялата днешна психология. А нас тъкмо това ни интересува, в каква посока би могло да се търси и намери едно естествено и опитно разрешение на въпроса, което от една страна да задоволява теоретичното изяснение на психологичните проблеми и от друга – да обяснява множеството факти из ежедневния живот, които днешната психология не е в състояние напълно да обясни. * Колкото и странни да се виждат за ума на днешния средно интелигентен човек твърденията на окултната наука за строежа и развитието на вселената и човека, те всъщност съвсем не са нови, а си съществуват откакто свят светува. Те са били сами по себе си истинни през всичките векове на миналото, ще бъдат такива и през всичките векове на бъдещето. Някои от тях, както се знае са следните: Един земен живот на човека, това е само една брънка от цялата верига на неговите съществувания преди настоящето му раждане и след настоящата му смърт. Човек по своето естество и развитие е нещо много по-сложно, отколкото обикновено се мисли. Зад тоя, възприеман с нашит 5 сетива свят, се крие друг, много по-сложен и много по-разнообразен, в който човек може да се движи и развива с други свои по-тънки носители – тела, както с физическото, което ние по незнание смятаме за целия човек, се движи и развива с физическия свят. По силата на така наречения кармичен закон, миналото определя настоящето на човека, а настоящето – неговото бъдеще. Метафизическата страна на въпроса тук в подробности не ни интересува, а само психологическата и то доколкото, ако тя се приеме за вярна, може да обясни разнообразните външни и вътрешни проявления на целокупния душевен живот. Да вземем запример душевния живот на един нормален, средно интелигентен човек.
към текста >>

По силата на така наречения кармичен закон, миналото определя настоящето на човека, а настоящето – неговото бъдеще.
* Колкото и странни да се виждат за ума на днешния средно интелигентен човек твърденията на окултната наука за строежа и развитието на вселената и човека, те всъщност съвсем не са нови, а си съществуват откакто свят светува. Те са били сами по себе си истинни през всичките векове на миналото, ще бъдат такива и през всичките векове на бъдещето. Някои от тях, както се знае са следните: Един земен живот на човека, това е само една брънка от цялата верига на неговите съществувания преди настоящето му раждане и след настоящата му смърт. Човек по своето естество и развитие е нещо много по-сложно, отколкото обикновено се мисли. Зад тоя, възприеман с нашит 5 сетива свят, се крие друг, много по-сложен и много по-разнообразен, в който човек може да се движи и развива с други свои по-тънки носители – тела, както с физическото, което ние по незнание смятаме за целия човек, се движи и развива с физическия свят. По силата на така наречения кармичен закон, миналото определя настоящето на човека, а настоящето – неговото бъдеще. Метафизическата страна на въпроса тук в подробности не ни интересува, а само психологическата и то доколкото, ако тя се приеме за вярна, може да обясни разнообразните външни и вътрешни проявления на целокупния душевен живот. Да вземем запример душевния живот на един нормален, средно интелигентен човек. У него има мисли, чувства, желание и т.н. редуващи се в съзнанието му, които не можем непосредствено нито да наблюдаваме, нито да измерваме. Тях всеки само констатира у себе си чрез тъй нареченото вътрешно наблюдение – а у другите, посредством мимиката, жестовете и т.н.
към текста >>

4. *** - Цветан Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

По него копнежи се ляха, сърца туптяха в очакване да го видят като настояще.
Тайна и суета Животът тече непрестанно, незнайно откъде, незнайно накъде. По неговите талази плувци плуват обвити в мъглата на техния ден. От къде идат те? Зад гърба си оставят забравено минало, незнайното бъдеще се губи зад фантастичните образи в мъглата напред. Миналото беше нявга бъдеще. По него копнежи се ляха, сърца туптяха в очакване да го видят като настояще. В някое голямо негово очертание плувецът очакваше да види заветния бряг, всичко забравяше и буйно се стремеше към него. Образът в бъдещето бързо намаляваше, чезнеше като сянка и когато жадния плувец протягаше ръка да го улови, то изчезваше през точката на настоящето в мъглата на миналото и там пак възрастваше. Пътникът позна, че то расте в мъглата на времето, но образът, в който той бе влял надеждите на своя вечен път е суетен. И много пъти ненаситното око и морните ръце гонеха чезнещите чрез настоящето образи и познаваха тяхната суетност. Пътникът разбра, че образите, които менят величината си във времето, са фиктивни и суетен е копнежът по тях.
към текста >>

Образът в бъдещето бързо намаляваше, чезнеше като сянка и когато жадния плувец протягаше ръка да го улови, то изчезваше през точката на настоящето в мъглата на миналото и там пак възрастваше.
От къде идат те? Зад гърба си оставят забравено минало, незнайното бъдеще се губи зад фантастичните образи в мъглата напред. Миналото беше нявга бъдеще. По него копнежи се ляха, сърца туптяха в очакване да го видят като настояще. В някое голямо негово очертание плувецът очакваше да види заветния бряг, всичко забравяше и буйно се стремеше към него. Образът в бъдещето бързо намаляваше, чезнеше като сянка и когато жадния плувец протягаше ръка да го улови, то изчезваше през точката на настоящето в мъглата на миналото и там пак възрастваше. Пътникът позна, че то расте в мъглата на времето, но образът, в който той бе влял надеждите на своя вечен път е суетен. И много пъти ненаситното око и морните ръце гонеха чезнещите чрез настоящето образи и познаваха тяхната суетност. Пътникът разбра, че образите, които менят величината си във времето, са фиктивни и суетен е копнежът по тях. Но защо се пораждат и изчезват суетните образи – за пътника остана тайна. От вечността се пораждат те гигантски, а в мига на настоящето се превръщат на малки неуловими точки за копнеещото сърце... И пътникът позна суетата на своите блянове.
към текста >>

И много пъти ненаситното око и морните ръце гонеха чезнещите чрез настоящето образи и познаваха тяхната суетност.
Миналото беше нявга бъдеще. По него копнежи се ляха, сърца туптяха в очакване да го видят като настояще. В някое голямо негово очертание плувецът очакваше да види заветния бряг, всичко забравяше и буйно се стремеше към него. Образът в бъдещето бързо намаляваше, чезнеше като сянка и когато жадния плувец протягаше ръка да го улови, то изчезваше през точката на настоящето в мъглата на миналото и там пак възрастваше. Пътникът позна, че то расте в мъглата на времето, но образът, в който той бе влял надеждите на своя вечен път е суетен. И много пъти ненаситното око и морните ръце гонеха чезнещите чрез настоящето образи и познаваха тяхната суетност. Пътникът разбра, че образите, които менят величината си във времето, са фиктивни и суетен е копнежът по тях. Но защо се пораждат и изчезват суетните образи – за пътника остана тайна. От вечността се пораждат те гигантски, а в мига на настоящето се превръщат на малки неуловими точки за копнеещото сърце... И пътникът позна суетата на своите блянове. Всичко се появява, всичко изчезва, всичко тече. Из тайната на вечността извират тия суетни образи.
към текста >>

От вечността се пораждат те гигантски, а в мига на настоящето се превръщат на малки неуловими точки за копнеещото сърце... И пътникът позна суетата на своите блянове.
Образът в бъдещето бързо намаляваше, чезнеше като сянка и когато жадния плувец протягаше ръка да го улови, то изчезваше през точката на настоящето в мъглата на миналото и там пак възрастваше. Пътникът позна, че то расте в мъглата на времето, но образът, в който той бе влял надеждите на своя вечен път е суетен. И много пъти ненаситното око и морните ръце гонеха чезнещите чрез настоящето образи и познаваха тяхната суетност. Пътникът разбра, че образите, които менят величината си във времето, са фиктивни и суетен е копнежът по тях. Но защо се пораждат и изчезват суетните образи – за пътника остана тайна. От вечността се пораждат те гигантски, а в мига на настоящето се превръщат на малки неуловими точки за копнеещото сърце... И пътникът позна суетата на своите блянове. Всичко се появява, всичко изчезва, всичко тече. Из тайната на вечността извират тия суетни образи. Суетни в миналото и бъдещето, но малки, желани и неуловими точки в настоящия момент. Дали тия малки точици на нашето настояще не носят тайната на вечността? Тайна, суета... Тайната далеч, дълбоко в центъра на всичко незнайно, навред в мрака на незримото.
към текста >>

Дали тия малки точици на нашето настояще не носят тайната на вечността?
Но защо се пораждат и изчезват суетните образи – за пътника остана тайна. От вечността се пораждат те гигантски, а в мига на настоящето се превръщат на малки неуловими точки за копнеещото сърце... И пътникът позна суетата на своите блянове. Всичко се появява, всичко изчезва, всичко тече. Из тайната на вечността извират тия суетни образи. Суетни в миналото и бъдещето, но малки, желани и неуловими точки в настоящия момент. Дали тия малки точици на нашето настояще не носят тайната на вечността? Тайна, суета... Тайната далеч, дълбоко в центъра на всичко незнайно, навред в мрака на незримото. Суета – изявена тайна, меняща ръст и облик в времето и пространството. Тайна и суета – две велики състояния в течението на живота. Тайната, която вечно поглъща поражданата от нас суета, суета, в която се превръща много от онова, което някога е било тайна за нас. Тъй те минават една в друга и пак изново нейде вземат своя облик.
към текста >>

В мига на настоящето тайната изплува зад губещия се привиден образ като реална, неуловима точка и стремящия се към нея достига вечността.
Той е техен син. Той – това са те. Не създаде ли синът своите родители? Движейки се по периферията на суетата, той гони в себе си центъра на тайната. Ето защо, всяка суета крие зад себе си своята неразгадана тайна. В мига на настоящето тайната изплува зад губещия се привиден образ като реална, неуловима точка и стремящия се към нея достига вечността. Във вечността суетата, чезнеща зад светлината на абсолютната тайна, се мярка като точка, като забранен плод, а стремящия се към нея достига до разочарованието в настоящето, когато тези две състояния – тайна и суета менят образите един в друг... Къде е реалното? Така пита умореният от гонене суетни образи, вечно разочарован, с празни ръце пътник. Незнаен глас – гласът на тайната, едва долавящ се през гърма на суетата, му шепти: Във вечността, в настоящето.
към текста >>

Във вечността суетата, чезнеща зад светлината на абсолютната тайна, се мярка като точка, като забранен плод, а стремящия се към нея достига до разочарованието в настоящето, когато тези две състояния – тайна и суета менят образите един в друг... Къде е реалното?
Той – това са те. Не създаде ли синът своите родители? Движейки се по периферията на суетата, той гони в себе си центъра на тайната. Ето защо, всяка суета крие зад себе си своята неразгадана тайна. В мига на настоящето тайната изплува зад губещия се привиден образ като реална, неуловима точка и стремящия се към нея достига вечността. Във вечността суетата, чезнеща зад светлината на абсолютната тайна, се мярка като точка, като забранен плод, а стремящия се към нея достига до разочарованието в настоящето, когато тези две състояния – тайна и суета менят образите един в друг... Къде е реалното? Така пита умореният от гонене суетни образи, вечно разочарован, с празни ръце пътник. Незнаен глас – гласът на тайната, едва долавящ се през гърма на суетата, му шепти: Във вечността, в настоящето.
към текста >>

Незнаен глас – гласът на тайната, едва долавящ се през гърма на суетата, му шепти: Във вечността, в настоящето.
Движейки се по периферията на суетата, той гони в себе си центъра на тайната. Ето защо, всяка суета крие зад себе си своята неразгадана тайна. В мига на настоящето тайната изплува зад губещия се привиден образ като реална, неуловима точка и стремящия се към нея достига вечността. Във вечността суетата, чезнеща зад светлината на абсолютната тайна, се мярка като точка, като забранен плод, а стремящия се към нея достига до разочарованието в настоящето, когато тези две състояния – тайна и суета менят образите един в друг... Къде е реалното? Така пита умореният от гонене суетни образи, вечно разочарован, с празни ръце пътник. Незнаен глас – гласът на тайната, едва долавящ се през гърма на суетата, му шепти: Във вечността, в настоящето.
към текста >>

5. ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Вечно настояще е вашият живот.
" Достигнахме ли край, ако наистина има някакъв край, или животът ни ще продължи и след тоя край? " Вижте, ония преди вас, които питаха така, са вътре във вас, във вашето вътрешно царство, и биха могли да ви дадат отвън, да не бяхте оглушали от врявата на външния свят. Вашата собствена душа е царството на душите, що живеят вечно с вас. Във вас самите държите вие безкрайността. Вътре във вас вие преживявате онова, което е било и което е, и което ще бъде. Вечно настояще е вашият живот. И вие все още мислите, че царството на мира е някаква далечна страна, нейде в звездните простори; а то живее вътре във вас и вие в него. Всеки, който е достигнал това царство е цар в него. И както вие ще намерите всяко същество, което пребивава там като вечен живот в духа, така и вас ще ви намерят като живот в духа всички ония, които са достигнали това царство заради себе си. Има само едно едничко царство на духа, ала всеки който го достигне става цар в него, и царството му няма край. Вие не можете да достигнете царството на духа извън себе си.
към текста >>

6. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Няма да ги изброяваме, защото целта на настоящето е да набележим само в бегли черти историческите условия, през които са минали схващанията за магическата пръчка.
Неговият племенник и помощник барон Маргю, наследил уменията му, продължава изучаванията и наблюденията за изравняване на тези силови потенциали, условията, при които те могат да се улавят, поляризацията на симетрично ориентирани тела и пр. Неговите наблюдения са правени повече в лаборатория и носят всичката прецизност, която е могъл да допише един търпелив учен, работил няколко десетки години. Френската академия на науките е била заставена отново да си каже мнението. Голяма комисия е „проучвала" съчинението и най-после го оставили на председателя учения Бабине, той – на секретаря си Шефроил, а последният не е признавал друга сила на движение, освен човешкото желание, понеже лично той нямал тия качества: да се движи пръчката в ръцете му! Много още лица пишат и работят по този въпрос и след тази категорическа присъда на френската академия на науките. Няма да ги изброяваме, защото целта на настоящето е да набележим само в бегли черти историческите условия, през които са минали схващанията за магическата пръчка. Въпросът сериозно се повдига по-късно от един френски инженер-хидролог, председател на инженерското дружество в Ю.3.Франция Шарл Кармежан, повикан да търси изгубените води на един замък. Един човек го посъветвал да си послужи с тази пръчка, с която обикновено търсят вода. Той опитва и получава блестящи резултати. И когато в 1910 годна техническото списание „L'Eau” отваря една анкета по въпроса за пръчката, той излиза с маса факти от собствената си неколкогодишна опитност и практика, които просто фрапират и завършват със следното мнение: „Два главни противника има пръчката – тези, в ръцете на които пръчката остава неподвижна и учените, които, като не успяват да обяснят по един приемлив начин фактите, намират за по-лесно чисто и просто да ги отрекат, като ги преписват на шарлатанството на оператора, или да ги наредят между фактите на простото внушение; и на едните и на другите, ние отговаряме с нашите собствени опити. По-хубаво ще да е, продължава той, учените да изхвърлят това предубеждение от своите глави и разумно да се заловят с проучването на действително съществуващите факти – нещо повече - с личния опит – самата пръчка ще им докаже по-добре тезата си, както стана с мен.” Заседаващият в 1923 год.
към текста >>

7. Нестинарските игри - Добран Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

В тоя общ и величав възторжен стремеж едни искат да възвърнат хубавото от идиличното минало, други виждат само светлото бъдеще, а малцина са още ония, които вършат необходимата реална и обновителна творческа работа на настоящето.
И ако от окултно гледище всички хора, без разлика на пол и възраст, са само деца, защо ние хората да не бъдем искрени поне като малките. Та и нали всички обществени реформатори, от най-консервативните до най-либералните, теоретически поне признават, че далечния идеал, към който се движи човечеството и за който всички работят по раз¬лични пътища — това е царството на хората, съвършени като децата. И въпреки това, хората все отлагат, все чакат, все продължават да се обвиняват един друг и да се оправдават пред себе си с това, че не са намерили още достатъчно разумно основание за един по друг живот при днешните условия. Но независимо от това, от друга страна дълбоко в душата на днешния човек, па и в целия живот изобщо, едва доловима засега като подземен кънтеж, настъпва някаква промяна. И в отзвук на нея, вече по цялото лице на земята, у всички племена и народи захващат да се явяват маса работници за духовна обнова на човечеството. В тоя общ и величав възторжен стремеж едни искат да възвърнат хубавото от идиличното минало, други виждат само светлото бъдеще, а малцина са още ония, които вършат необходимата реална и обновителна творческа работа на настоящето. Защото, трябва да признаем, за това се изискват всестранни познания, методи, култура, живот. Но откъде могат да се научат и придобият? От тая или оная книга или от този и онзи автор? Не! Ние отговаряме: както в миналите исторически епохи, подобни на нашата — само в една окултна школа, която е същевременно школа и на самия живот... Тук ние стигаме до въпроса за окултното ученичество, с което ще направим една малка аналогия.
към текста >>

8. РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Но такова изследване не може да намери своето оправдание в страниците на едно списание като настоящето, което третира въпросите по-общо, па от друга страна би затруднило мнозина от читателите, които нямат нужната предварителна подготовка за подобна анализа.
Между думите и мотивите обаче има едно съществено различие. Докато думите изразяват определени представи, образи и понятия, които съпоставени в нашето съзнание дават смисъла на речта, мотивите са носители на елементите, от които се изгражда онова творческо настроение, което обзема слушателя; съдържанието на мотивите е загадъчно и неясно, както изобщо цялото съдържание на музиката. Може да се сметне, че всеки мотив допринася за напластяването на това настроение, като носи със себе си онзи градивен материал, от който по-късно съзнанието у нас ще изработи представите, образите и понятията, необходими за конкретизиране на музиката. Мотивът се състои от една слаба част и една силна част – проява на ритмуса – и няколко мотиви дават по-голяма самостойна единица в музикалната реч, нещо като изречение – малък период, kleiner Satz, както се нарича в музикалната теория, а два малки периода образуват един голям период, една завършена фраза – grosser Satz. По-специалните изследвания върху мотива и неговите производни съчетания, ни показват, че в тях наистина се крият основните качества на цялата музика, те представляват цялата музика в миниатюр. Но такова изследване не може да намери своето оправдание в страниците на едно списание като настоящето, което третира въпросите по-общо, па от друга страна би затруднило мнозина от читателите, които нямат нужната предварителна подготовка за подобна анализа. Важното във всеки случай е да се схване, че най-малките органически откъслеци на музиката, мотивите са, които носят в себе си това „нещо”, което крие музиката; те са, които ни говорят, възбуждат центровете на нашето съзнание и дават възможност за разбиране на музиката; поради тяхното посредствено въздействие над нашата психична и емоционална природа, събуждат чувствата, а благодарение на живата връзка, която се установява между тях като възприятия и физиологичния живот на човека, се импулсира неговата воля[2]. И тъй съдържанието на музиката – това са идеите, които намират своя израз в съчетанието на отделните мотиви – съставните елементи на музиката. Да преведеш музиката в мисли и да я ограничиш в рамките на известни чувства, ще рече да я понижиш до себе си, вместо ти да се издигнеш до висотата на нейното положение. А това понижаване на музиката става разбира се за сметка на нейната цена и богатствата от възможности, които тя носи. Човек трябва да слуша музика без да се поражда у него желание да я облече във форма, достъпна за неговия ум или сърце.
към текста >>

9. ЗА СВОБОДАТА - К-в Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Щом тия окултни истини са верни (засега, по ред исторически причини, най-очевидно проверими в Индия) те безспорно са имали значение не само в миналото и за самата Индия, но и в настоящето и за нас – защото са универсални.
Всички тия мисли съдържат дълбоки и верни истини. – Но, удивлявайки се на тяхната дълбочина и истинност, ние не можем и да не се запитаме - кой е източникът на тая общочовешка и вечна мъдрост и как са възникнали тия големи и велики учители, които сочат пътя на човечеството. Това е въпрос, който си задават и много западни мислители, заели се напоследък с проучването на древния и сегашен изток Изнесените по-внимателни проучвания показват, че и в древна и в днешна Индия е имало и има религиозни суеверия, но те са нещо странично. Независимо от тях, цялата духовна мощ и култура на Индия е изградена върху окултното познаване на човешката душа и строежа на вселената. Притежатели на окултната (езотеричната) мъдрост са били истинските духовни учители, които са напътствували и напътствуват народа и на които се удивляваме и ние днес[1]. Щом тия окултни истини са верни (засега, по ред исторически причини, най-очевидно проверими в Индия) те безспорно са имали значение не само в миналото и за самата Индия, но и в настоящето и за нас – защото са универсални. И типичните психически факти, които се откриват на запад, се обясняват засега само с разбиранията на изтока. И едно пълно психологическо и духовно разбиране на живота не може да не държи сметка и за тях. Ако Толстой ги поставя при суеверията и отказва да се занимава с тях, то не значи, че те не съществуват, а че средствата, методите, с които той иска да ги обясни са недостатъчни. Тия въпроси представляват наистина една област, в която е временният, несвикнал и по-повърхностен изследовател трудно се ориентира – но за тях има литература, опитни ръководители и окултни школи. Толстоевият живот и учение бяха един протест срещу материалистичната и егоистична култура на запада.
към текста >>

10. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Според тоя автор, законите на гравитацията и прочутата монистична теория на Лаплас, които извеждат слънчевата система от сгъстяването на една първична, нажежена до бяло газообразна мъглявост, не са достатъчни да обяснят понастоящем образуващите се звездни системи, нито закона за дистанциите между планетите и спътниците.нито кометите, нито обратното въртене на някои планети, нито уравнението на завивките на тъй наречените спирални мъглявини.
Произхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό В списанието L'Esprit nouveau (№23) под горното заглавие срещаме изложени от френския учен Емил Дерменгам, новите идеи (1924 г.) относно произхода на световете на Емил Белό, подпредседател на Астрономическото дружество във Франция. Макар и не последна дума на науката, поради големия си научен интерес, предлагаме на читателя общия вид на тази космогония, която въпреки определението си „дуалистична" – по-пълно от другите хипотези води към монистично разбиране на света. Според тоя автор, законите на гравитацията и прочутата монистична теория на Лаплас, които извеждат слънчевата система от сгъстяването на една първична, нажежена до бяло газообразна мъглявост, не са достатъчни да обяснят понастоящем образуващите се звездни системи, нито закона за дистанциите между планетите и спътниците.нито кометите, нито обратното въртене на някои планети, нито уравнението на завивките на тъй наречените спирални мъглявини. Наблюденията, от друга страна, не откриват никъде кълбовидни газообразни мъглявини, както тая, от която се смята, че е произлязла слънчевата система, според Лаплас. Всички са повече или по малко спиралообразни. Тези спирални мъглявини, от които имаме множество фотографии и които, според Кюртис надминават 730,000, се намират на значителни разстояния (обикновено повече от 300,000 светлинни години), изглеждат, че са вселени, различни от системата, от която нашата земя и слънце са произлезли. Всяка от тях е съставена от милиони слънца, групирани всякога върху подобен план: 1) една по-блестяща централна ядка, гдето слънцата са по многобройни и по приближени; 2) спирални завивки (ветви, des spires) – от които едни се завиват, други – разлагат във вселената. Следователно, този план е същият, като този на Млечния път – млечновидната система, от която нашата собствена Слънчева система е част.
към текста >>

11. Природосъобразни методи - Г. Изворов Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Как е възникнала идеята за новото възпитание и училище, като се започне от Русо и Песталоци и се свърши в ново време с Толстой, Себастиан Фор, Есландер и др., кои и какви са съществуващите понастоящем течения за обнова на възпитанието и училището – това са въпроси, познати по-добре на специалистите или на ония, които по един или други повод са се интересували от тях.
И с основание, често общественици идеалисти казват: „Бъдещето е наше, защото с нас е младото поколение". Горното показва, че възпитанието и в широкия и в тесния смисъл на думата е важна обществена функция и с достатъчно основание е ангажирало вниманието на маса учители, реформатори и мислители. II. За всички е знайно, че възпитанието е предмет на специална наука – педагогиката, която има своя обширна и теория и история. Стотици учени и философи и в миналото и днес са посвещавали и посвещават живота си изцяло на въпросите на възпитанието и педагогиката. А освен това, днес има и много идейни движения и общества, които са поставили като своя главна задача, да работят за обнова на съществуващата система на възпитание и създаване на нови и свободни училища. Как е възникнала идеята за новото възпитание и училище, като се започне от Русо и Песталоци и се свърши в ново време с Толстой, Себастиан Фор, Есландер и др., кои и какви са съществуващите понастоящем течения за обнова на възпитанието и училището – това са въпроси, познати по-добре на специалистите или на ония, които по един или други повод са се интересували от тях. За нас тук е важно едно. Да констатираме още веднъж, че възпитателните възгледи и възпитателната практика за дадена епоха или общество се обуславят от преобладаващите научни, религиозни и философски схващания за живота и да видим, какви творчески възможности разкрива нашият мироглед в областта на възпитанието и педагогиката изобщо. При това, понеже настоящето изложение е бегло и популярно, няма да спазваме винаги точния и логичен смисъл на научните педагогически термини. III. Една от характерните черти на новия окултен мироглед е неговата интернационалност и, даже бихме казали, неговия космополитизъм. Той не пренебрегва, разбира се, съществуващите национални и расови различия между хората, но търси една по-широка и по-дълбока основа за сближението на последните.
към текста >>

При това, понеже настоящето изложение е бегло и популярно, няма да спазваме винаги точния и логичен смисъл на научните педагогически термини. III.
Стотици учени и философи и в миналото и днес са посвещавали и посвещават живота си изцяло на въпросите на възпитанието и педагогиката. А освен това, днес има и много идейни движения и общества, които са поставили като своя главна задача, да работят за обнова на съществуващата система на възпитание и създаване на нови и свободни училища. Как е възникнала идеята за новото възпитание и училище, като се започне от Русо и Песталоци и се свърши в ново време с Толстой, Себастиан Фор, Есландер и др., кои и какви са съществуващите понастоящем течения за обнова на възпитанието и училището – това са въпроси, познати по-добре на специалистите или на ония, които по един или други повод са се интересували от тях. За нас тук е важно едно. Да констатираме още веднъж, че възпитателните възгледи и възпитателната практика за дадена епоха или общество се обуславят от преобладаващите научни, религиозни и философски схващания за живота и да видим, какви творчески възможности разкрива нашият мироглед в областта на възпитанието и педагогиката изобщо. При това, понеже настоящето изложение е бегло и популярно, няма да спазваме винаги точния и логичен смисъл на научните педагогически термини. III. Една от характерните черти на новия окултен мироглед е неговата интернационалност и, даже бихме казали, неговия космополитизъм. Той не пренебрегва, разбира се, съществуващите национални и расови различия между хората, но търси една по-широка и по-дълбока основа за сближението на последните. Схващайки, че развитието на човека и неговата душа не се заключава само в един живот от 50-60 години, окултната педагогика подготвя младия ученик 1) за даден живот, съобразно неговите вродени наклонности и условия, при които е поставен да работи и 2) създава атмосфера за виеш духовен живот, за какъвто малко или много възможности (според индивидуалните особености) има у всяко дете. Детето отрано трябва да разбере, че човек е ученик не само докато е в училището, а остава такъв за през целия си живот. Ставайки дума за окултно ученичество, не трябва да се разбира, че детето се готви изключително за някакво духовно звание или живот. Не.
към текста >>

12. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

За човешкото учение не е нужна етическа теория, но това което Бог действително изявява чрез вдъхновение, като истинен принцип неизменяем, нито в миналото, нито в настоящето, нито в бъдещето, даващ образец на доброта и справедливост.
После идват четирите принципа за човешкия живот: 1) Очистване душата и тялото. 2) Хармониране на всички съсловия. 3) Оптимизъм, да се уповаваме само на Божията наредба. 4) Прогрес – да подобрим обществото. Четири девиза: Политически – едно родословие продължаващо вечно. За човешкото учение не е нужна етическа теория, но това което Бог действително изявява чрез вдъхновение, като истинен принцип неизменяем, нито в миналото, нито в настоящето, нито в бъдещето, даващ образец на доброта и справедливост. Да разпространява това учение – това е мисията на Оомото. Човешката природа има пет нравствени черти именно: хуманност, справедливост, достойнство, интелигентност и верност и пет сантимента – себеконтрол, срамежливост, разкаяние, скромност и самосъзнание. Да ръководи и култивира тези качества в характера, е мисията на възпитателя. Душа Тяло и Сила. Божията благосклонност е твърде голяма и безмерна за да се обхване от бедната човешка мъдрост.
към текста >>

13. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Нашето настояще изложение ще направим от гледището на така наречената културфилософия.
- В това противоположение, ние българите, заемаме особено место. Ние се числим към запада, но не сме далеч и от изтока. У нас има чисто западноевропейски влияния, но не по-малко са и източните - особено така наречените близскоориенталски, които минават през Турция и добиват там особена украса. Ние сме, както се изразяват някои, един полуевропейски и полуориенталски народ. Имаме, следователно, външното условие да разглеждаме общото отношение между изтока и запада по-обективно, защото не спадаме изцяло в никой от тях. Нашето настояще изложение ще направим от гледището на така наречената културфилософия. В последно време, под влиянието на разни фактори, се заражда една нова философска дисциплина - културфилософия или философия на културата. В много отношения тя е близка до културната история и философията на историята, но не може да се изчерпи изцяло от тях. Тя иска да проникне още по-дълбоко, във вътрешния колективен дух и смисъл, както на отделните големи култури, така и на културата изобщо. - Културфилософията е една от най-интересните, но затова пък и най-трудните и комплицирани дисциплини и изисква голяма научна и житейска начетеност. Нейните проблеми започват с относителното положение на земята във вселената (доколкото можем да го знаем от астрономията и сродните ù дисциплини) - минават през всички - известни досега и тепърва откривани - геологически периоди и катастрофи и свършват с най-специалните научни и технически въпроси на нашето време... Понеже нямаме възможност да разглеждаме подробно културното състояние на западна Европа днес (това до голяма степен сполучливо е направил известният вече у нас културфилософ Освалд Шпенглер), ще кажем направо, че то, културното състояние на западна Европа, може да се характеризира с три особености: 1).
към текста >>

14. Гостуване у Мусалла – Х. Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

На тъмното небе изгряват личби, появяват се знамения - и времето се разгъва като книга, по която може да се чете съдбата на човека, миналото, настоящето и бъдещето на вси народи.
Каква красота, каква неизмеримост, какво величие и каква тайна!... Наистина, колко много очи има небето - сякаш то е направено само от очи! Погледът броди из безконечните простори, душата пие светлина и звезден шепот: легенди се носят на крилете на светлината и разцъфват в цветя и звездна музика... Очите на небето стават рози, бели лилии, теменужки, нарциси, кринове, лотоси - които се смеят със сребрист смях и разливат вълшебни ухания. После тия цветове се превръщат на деви, с ефирни криле които литват из безкрайните звездни простори, Те пеят вълшебни песни и си пригласят с еолови арфи... Мълчанието на нощта оживява - тишината почва да говори на незнаен език. В душата се пробуждат тайни, оживяват притчи, възкръсват легенди - изтъкани от светлината на сапфири, рубини, топази, аметисти и преплетени с звуци от незнайни мелодии, в които чарът на пролетта, огънят на лятото, тъгата на есента и хладината на зимата се преливат в дивна игра. На тъмното небе изгряват личби, появяват се знамения - и времето се разгъва като книга, по която може да се чете съдбата на човека, миналото, настоящето и бъдещето на вси народи. Земята мълчи и слуша - небето говори. Тайната на нощта, обгръща и двете. „Где е Роденият, комуто звездата видяхме на изток" - пеят звездните деви - и пръскат, на бисерен звезден дъжд. мелодии от своите арфи. „Где е Роденият" - пеят те.
към текста >>

15. Небесното знамение – Gis Moll Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тя е подобна на времето: настоящето е точка, която от единия край постоянно се пълни с миговете на прииждащото бъдеще, а от другия безспир се разсипва в бездната на миналото.
Той се отличава по естеството на субстанцията, която го съставя и която е мъчно достъпна за методите на нашите пет ограничени сетива, но по устройство и служба той е в известна аналогия с физическия и е толкова реален, колкото и последния. Следователно, когато се говори за живия човек, трябва да се разбира тая съвкупност от неговата физика и от негова дух, които са организирани единици и работят в сложна зависимост помежду си. Но тая сложна единица - човекът - функционира още в пълна зависимост и от околната среда, от природата. Съществува едно неспирно движение, постоянна обмяна на субстанциите вътре и вън от човека и в тая обмяна собствено се и изразява животът му. Живата материя безспирно се мени. Тя е подобна на времето: настоящето е точка, която от единия край постоянно се пълни с миговете на прииждащото бъдеще, а от другия безспир се разсипва в бездната на миналото. Сложният човешки организъм - духовно физичен - е един фокус, през който текат веществата и енергиите на природата. От едната страна те прииждат във вид на храна, от другата се изхвърлят като непотребни отпадъци. И това е процес неспирен - спре ли той, организмът - умира. Нека се спрем по-конкретно на физическия организъм. Носител на неговата жизнена деятелност е протоплазмата, която представя белтъчно вещество в особено, така наречено колоидално състояние.
към текста >>

16. Книжнина Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Р.) С настоящето си позволяваме да привлечем вниманието ви върху конференцията на Свободното Валдорфско училище, която ще стане от 3 до 6 януари, ]927. г.
Такава е и конференцията, която ще се състои в Бреслау от 3 до 6 януари 1927 г. по инициативата на учителския съюз в Силезия. Темата на конференцията е: Импулсът, който Рудолф Щайнер даде на възпитанието. В тези четири дена ще се прочетат около 15 реферата, в които учителите от Валдорфското училище ще изложат принципите и методите на Щайнеровата педагогика, придружени с демонстрации и изложби. Ето и текста на самото изложение, с което учителският съюз в Силезия кани за конференцията: „Почитаема публика, (Р. Р.) С настоящето си позволяваме да привлечем вниманието ви върху конференцията на Свободното Валдорфско училище, която ще стане от 3 до 6 януари, ]927. г. в Gewerkschafthause. От приложената програма се вижда следното. Свободното Валдорфско училище, което е основно и средно, е едно след войната възникнало реформаторско училище, което от малки наченки се разви в едно голямо заведение с около 1000 наши и чуждестранни наши деца и 60 учители. Числото на посетителите, които се интересуват от педадогия и посещават неговите годишни конгреси по възпитанието, е винаги над хиляда. В Англия, Холандия, Португалия, Унгария, Швейцария се устройват училища по примера на Валдорфското.
към текста >>

17. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

У фарисея се забелязва една философия, която е отживяла своя век – човек, който живее само с миналото, а изпуска настоящето и бъдещето: човек, който се е влюбил, като мома или момък в своя портрет, който където ходи, само него вижда.
Има религия, но в тази религия почита, уважава само себе си. Ако влезем в неговия храм, ще намерим на първо място не образа на Исуса Христа, а неговия собствен портрет и на мястото на света Богородица, Иоан Кръстител и другите светии – наредени неговите деди и прадеди, на които той кади тамян и възнася молитви – ,,славен, велик е нашият род". Човек интелигентен, който събира познания в живота, запознат с еврейската кабала и с принципите на тогавашната цивилизация и, ако би живял в наше време, щеше да минава за виден писател, философ, художник, държавник и духовен глава. Защо Христос изважда този тип? Какво лошо има в неговата молитва? У фарисея се забелязва една философия, която е отживяла своя век – човек, който живее само с миналото, а изпуска настоящето и бъдещето: човек, който се е влюбил, като мома или момък в своя портрет, който където ходи, само него вижда. Чудно е, когато човек се влюби в своя образ! Фарисеят се обръща към Бога не да му помогне да изглади някои грапавини от неговия характер – ни най-малко – той само благодари, че не бил като другите хора: хулител, обирник, убийца, прелюбодеец. Именно като книжник и философ, той трябва да се спре върху причините, които пораждат хулителството, обирничеството, убийството, прелюбодейството. Когато срещнем някои хора, които стоят, да кажем по-долу от нас, според Христовото учение не бива да ги осъждаме в своята душа, а да извлечем урок, да намерим причините, които са ги довели до това положение и, ако има нещо от тях в нас, да го изкореним. Защото онзи, който е положил великите закони в живота, казва: „не съдете, да не бъдете съдени".
към текста >>

18. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки на биологията – Б. Боев Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тук не му е мястото да правим подробно изложение за появата и развоя на музиката, а само ще набележим появата на отделните елементи в нея, за да дойдем до настоящето ù положение и се спрем на евентуалните посоки, в който ще продължи тя занапред.
Музиката, както всяко друго изкуство, си има свои изразни средства – това са тоновете; чрез тонове творецът музикант дава израз на своите артистични постижения, чрез тонове той приказва на своите по-малки братя. За да дойде музиката до положението, в което я виждаме сега, трябвало е да мине много време. Тя се е разкривала постепенно на хората, без да прави изключение от общия закон за човешките прояви – еволюцията. Човек е в постоянно движение и развитие, затова и неговите прояви са в движение т.е. в развитие. Тук не му е мястото да правим подробно изложение за появата и развоя на музиката, а само ще набележим появата на отделните елементи в нея, за да дойдем до настоящето ù положение и се спрем на евентуалните посоки, в който ще продължи тя занапред. Основните елементи, върху които музиката се гради засега, са: ритмус, мелодия и хармония. От тях първо се явява ритмусът – в най-старите и диви родове и племена на човечеството. Ритмусът е съставял цялата музика за тях и вътрешният живот на първите диваци е бил така ограничен, че те не са могли да схващат и реагират на това, което ние наричаме мелодия и хармония. По-късно в народите, които историята нарича културни народи на древността (древните китайци, индийци, египтяни, асировалилоняни и пр.) освен ритмуса, усъвършенствуван до значителна степен, намира своя израз и мелодията – вторият елемент на музиката. А хармонията, третият основен елемент на музиката, е прибавка и постижение едва на съвременните народи от европейската култура; никъде по-рано, в никой народ не е имало нещо, което да наподобява на това, което сега наричаме хармония.
към текста >>

19. Ново направление на труда - Б. Боев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В настояще време има голям спор за това, явява ли се нашето тяло, това сцепление на материалните частици, източник на сила, която ние наричаме душа, мисъл и т.н.
Съвременните учени знаят, че из всяка машина може да се извлече само толкова сила, колкото вие предварително сте вложили в нея. Нещо не може да бъде произведено от нищо. Ако човекът, съвършеният човек, Буда, Христос, е развиваща се молюска, то молюската, това е Буда във възможност, то в молюската е вече заключен Буда. Тази сила, която бавно проявява себе си в различни степени, докато не стане съвършен човек, не може да се появи от нищо. Тя е съществувала някъде и ако молюската или протоплазмата е като последен пункт, до който вие може да я проследите, то значи, тъй или иначе, тази сила е била скрита в протоплазмата. В настояще време има голям спор за това, явява ли се нашето тяло, това сцепление на материалните частици, източник на сила, която ние наричаме душа, мисъл и т.н. или, обратно, това тяло се явява въплъщение, проявление на мисълта, а не обратно; но съвременната наука говори, че това, което ние наричаме мисъл е само резултат на известно съотношение на частиците на материята. Но - да се спрем на това второ гледище - кое тогава прави тялото такова, или друго? Каква сила съединява тези материални частици в телесна форма? Каква е тази сила, що избира из целия материален свет нужното ù количество материя, за да направи едно тяло такова, друго онакова? Коя е причината за тези безкрайни различия във формите?
към текста >>

20. Съзерцание – Oriono Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Истинската философия, следователно, не е онова нещо, което понастоящем е познато под това име, и се състои в диви спекулации относно мистериите на природата, за да може да се задоволи научното любопитство; една система, в която има много себелюбие, а малко любов към Истината и чиито последователи чрез логика и доказ.
ФИЛОСОФИЯ Името „философия" произлиза от филео - „любя” и „София" - Мъдрост и истинското му значение е любов към Мъдростта и знанието, които произлизат от нея, тъй като самата любов е знание. Истинската философия, следователно, не е онова нещо, което понастоящем е познато под това име, и се състои в диви спекулации относно мистериите на природата, за да може да се задоволи научното любопитство; една система, в която има много себелюбие, а малко любов към Истината и чиито последователи чрез логика и доказ. подразбирания, теории, запитвания, хипотези, се стреми, тъй да кажем, да проникне през задния прозорец в храма на Истината, или да надникне през ключалката, за да може да види богинята разбудена. Тази спекулативна философия не съставя същинско знание. Цялата природа е една проява на Истината, но изисква се окото на Мъдростта, за да се вижда Истината, а не само измамливият ù изглед. Философията, за която говори Парацелз, се състои в силата да се опознае Истината във всичките неща, независимо от каквито и да било книги или авторитети, които могат да послужат само, за да ни покажат начина, по който ние бихме могли да избегнем заблудите и как бихме могли да премахнем спънките, които ни се изпречват на пътя, но които не могат да ни накарат да съзнаем онова, което не можем да съзнаем в себе си. Онзи, който не е обременен от фалшиви понятия и погрешни учения, не се нуждае от друга книга, вън от онази на природата, за да научи Истината; има малцина, които могат да прочетат книгата на природата в светлината на природата, понеже, като са препълнили умовете си с извратени образи и фалшиви възгледи, самите те са станали неестествени и светлината на природата не може да проникне в душите им; живеейки във фалшивата светлина на спекулацията, те са изгубили своята чувствителност към светлината на Истината.
към текста >>

21. Екзотеризъм и езотеризъм – Ж. Г. Буржа Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В тая светлина миналото на човека заговорва, настоящето се осмисля и се проектира перспективата на бъдещето.
Интересът към Астрологията днес е много по-голям, отколкото обикновено се мисли. Най-видният английски астролог Сефариал привежда само един числен факт, за да даде представа за тоя интерес: именно фактът, че годишно се харчат около 450,000 екземпляри от Ефемеридите на Рафаел (астроном. таблици, приспособени за астрологични изчисления), без да включва милионите читатели на популярните астрономични алманаси, нито ония, които на Изток се занимават с Астрология, защото те сами си съставят ефемериди. Не по-малък е интересът днес и към Физиогномията, Хиромантията, Френологията, Графологията - защото дават ключове за разгадаване на най-интересната загадка: човекът и неговата съдба. В светлината на тия науки човек оживява и като характер, и като носител на една определена участ в живота. В тая светлина миналото на човека заговорва, настоящето се осмисля и се проектира перспективата на бъдещето. Достатъчно е само да споменем, кои са обектите на тия науки, за да се прозре тяхната дълбока обосновка. Френологията се занимава с главата, а по-специално със строежа на черепа - моделиран от динамичното напрежение на мозъчните центрове. Тя изучава капитала на човека. Физиогномията има за обект проучването на лицето - най-разумното в човека, онова, по което го познаваме. Интересно е, че в него са съсредоточени сетивните органи: очи, уши, нос, уста - ония живи пътища, по които светът навлиза вътре в нас.
към текста >>

22. Учителят – Мара Белчева Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Учителя -------------------------------------------------------------------------- [1] Настоящето представлява съкратен превод на избрани части от книгата „Посвещения" от френския окултист Седир, който се пресели отвъд преди няколко години.
Следователно, в даден момент, всеки човек може да направи някакво зло, или никакво добро - зависи от неговите чувства мисли и настроения през това време. * * * За съвършения човек и мъчнотията и благото, които му се дават, са от еднаква цена и важност, защото в тях той вижда сериозни задачи за разрешение. * * * Нима камъкът, който скулпторът вае със своя чук, трябва да се оплаква, да казва, че му дотегнало това положение? Щом този скулптор работи върху него, той все ще изкара нещо от него. Обаче, ако камъкът е оставен вън, на произвела на съдбата, тя ще го разсипе на малки парченца, на пясък ще го направи. Учителя -------------------------------------------------------------------------- [1] Настоящето представлява съкратен превод на избрани части от книгата „Посвещения" от френския окултист Седир, който се пресели отвъд преди няколко години. Във втория период на живота си той се запознава с видните окултисти Андреас и Теофан. Това запознаване оказва голямо влияние върху неговото развитие. Именно запознаването си с тях описва в тази книга. По-важни негови съчинения от втория период на живота му, освен горната книга, са: „Седемтях мистични градини", „Мистичните сили и поведението в живота", „Планинската проповед", „Евангелието и проблемът на знанието" и пр.
към текста >>

23. Екзотеризъм и езотеризъм - Буржа Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Да знаете: Аз виждам - виждам всяка ваша постъпка в миналото и в настоящето и бъдещите ви домогвания.
Сами да можете най-сетне да мислите и да знаете, а не безсмислено да се нахвърляте в брака... Питам ви: мога ли да дойда при вас и във вас да намеря чистота, да намеря чистота, от която тъй много се нуждая за пълното си изявление? Или и вашите излъчвания ще ме задушат? Съм ли много и премного строг в начина, по който свалям връзката от гнусната рана на днешното човечество? Не ме слушайте, ако не желаете. Но тогаз не се оплаквайте от следствията на вашата закоравялост - от застоя на умишленото ви невежество. Да знаете: Аз виждам - виждам всяка ваша постъпка в миналото и в настоящето и бъдещите ви домогвания. И само защото вярвам, че вие грижливо ще разсъдите тия слова - и ще ги преживеете - заслужава да дойда при вас и да говоря. Аз виждам! И какви дела требва да видя? Разорение на творческата сила от стари и млади... дори от твърде млади. Кой е виновен за това?
към текста >>

24. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тя забравя миналото, бъдещето не я безпокои; познава само настоящето.
Това е любовта. Тя е баща на туй, що наричаме време, добро, зло, удоволствие, скръб. Тя е великият Учител, от който учат всички уроци. Тя е лозинката, която отстранява пазачите на всички храмове; тя е мечът, при вида само на който всички неприятели избягват. Тя познава пречките, които поставя злото, виждайки в тях само слабост. Тя забравя миналото, бъдещето не я безпокои; познава само настоящето. Излива без да държи сметка, всичкото си богатство във всеки момент на настоящето. Тя е феникс, който се жертвува постоянно и получава след всяка жертва голямо съкровище от надежда и светлина. Прочее, Стелла, продължавай пътя си и никак не се страхувай. Ако си направила 50 пъти същата жертва, бъди готова да я сториш още 50 пъти, ако ти я пожелаят." Подписът беше нечетлив, но аз бях сигурен, че беше от Теофан . – Това писмо, ми каза тя, след дълго мълчание, – получих с посредничеството на китайския посланик.
към текста >>

Излива без да държи сметка, всичкото си богатство във всеки момент на настоящето.
Тя е баща на туй, що наричаме време, добро, зло, удоволствие, скръб. Тя е великият Учител, от който учат всички уроци. Тя е лозинката, която отстранява пазачите на всички храмове; тя е мечът, при вида само на който всички неприятели избягват. Тя познава пречките, които поставя злото, виждайки в тях само слабост. Тя забравя миналото, бъдещето не я безпокои; познава само настоящето. Излива без да държи сметка, всичкото си богатство във всеки момент на настоящето. Тя е феникс, който се жертвува постоянно и получава след всяка жертва голямо съкровище от надежда и светлина. Прочее, Стелла, продължавай пътя си и никак не се страхувай. Ако си направила 50 пъти същата жертва, бъди готова да я сториш още 50 пъти, ако ти я пожелаят." Подписът беше нечетлив, но аз бях сигурен, че беше от Теофан . – Това писмо, ми каза тя, след дълго мълчание, – получих с посредничеството на китайския посланик. Не намирате ли, че думите на този човек носят, макар и толкоз години да са се минали оттогаз, такава сила, която подобно на зефир, напоен с горски аромати, дава човеку нова надежда и буди предчувствие за един непознат рай.
към текста >>

25. МОЛИТВА - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Понастоящем ние нямаме лице, подготвено за това в нашата школа.
В състоянието на златото той акумулира само светещият етер - тайас. А пък сега този кубичен ковчег е „плен" - ако можем да се изразим тъй за една невесома субстанция – ссуриа-акаша. Тъй като аз си доближавах ръката до светещия ковчег, браминът ми каза: - Не се допирайте до него; няма да ви бъде приятно допирането. За да се използува този апарат безопасно, човек трябва да се тренира така, щото организмът да може да издържа грамадно електрическо напрежение. Това е специална йога. Понастоящем ние нямаме лице, подготвено за това в нашата школа. А от друга страна през сегашния сезон и флуидичното състояние на страната не е благоприятно. Ако вие останете тук известно време, ще можете да видите опита. – Такъв беше, ми каза Андреас след късо мълчание, първото обучение, което ми даде водачът. Ето допълнителното обучение, което получих малко по-малко и което аз ще събера в едно при своето припомняне. Изобщо проблемът се състои в намирането на акумулатор, способен да абсорбира акустична сила - ако искате, може да го наречете акустичен флуид и нервен флуид, с помощта на който хората получават възприятия и схващат идеите.
към текста >>

26. ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Първите хора са имали знания, те са били ясновидци и са виждали нещата, които стават не само в настоящето, но и тия, които ще станат в бъдеще.
И тъй, доброто, това е съботният ден, Христос не е разбирал съботния ден по буква, но Той е разбирал съботния ден по дух, когато човек трябва да прави добро. Добро, обаче. е позволено на човека да прави всеки ден, всеки момент. Съботата е начало на Божествения ден - начало на доброто в света. _____________________________________ Първият човек, Адам, е имал съвсем друга форма от тази на сегашния човек. Първите хора са имали знания, те са били ясновидци и са виждали нещата, които стават не само в настоящето, но и тия, които ще станат в бъдеще. Първите хора са боравили с чистата наука; и това, което виждаме в съвременната математика, както и в другите отрасли на науката, е останало от тях. Съвременната наука дължи на тия хора, които са заминали от земята. Аз подразбирам, че те живеят в друга сфера, по-висока от земята. Някой от тия хора живеят на височина около 6,000 километра над земята; други живеят на височина 10-15 хиляди километра над земята, а има такива, които живеят и на 120 хиляди километра височина. Онзи пък, които живеят на слънцето, те се явяват много рядко на земята.
към текста >>

27. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Те са готови винаги да дадат своите заслуги на други; Небето им помага Те постоянно се стремят към Царството Божие и поради чистотата на намеренията им, делата им принасят плодове, както в настоящето, тъй и в бъдещето.
Те остават в тая градина, понеже се привързват към собствените си таланти. * * * В петата градина са тези които са реализирали единство в живота си. Работниците в тая област не се ограничават само с лишаване от известни празни наслади; щом могат да облекчат страданията на околните, те се чувствуват щастливи. Тяхната енергия се прониква от едно спокойствие; те умеят да съхраняват вътрешното уединение всред шума на външния живот; смирението им прилича на това на ангелите. Умът и желанието им не си противоречат вече По този начин те с най-прости средства постигат най-големи резултати. Те са готови винаги да дадат своите заслуги на други; Небето им помага Те постоянно се стремят към Царството Божие и поради чистотата на намеренията им, делата им принасят плодове, както в настоящето, тъй и в бъдещето. За да работи човек в петата градина, трябва да пребивава в непрестанна молитва, да проявява неизменно търпение, да иска нова работа, когато завърши старата и да е получил от Него вътрешния мир. Този мир представлява първото облъхване на Духа. Постепенно Той ще се прояви във вас и ще пречисти храма. Вие ще влезете в свръхфизичното виждане, ще имате небесни преживявания. Ще преживеете реалността на божествения свят; ще гледате нещата лице в лице, и Утешителят ще ви представи образа на Абсолютното - образ, приготвен специално за вас.
към текста >>

28. КНИГАТА НА ИСТИНАТА И ЖИВОТА - А.Т. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ще употребяваме днешния ден добре; всеки ден, всеки час; винаги с положителни мисли и дела; няма да мислиш за миналото - освен за поука; на бъдещето ща се надаваме, а в настоящето ще живеем.
В нас, когато едно почива, друго работи. Ние се движим, говорим, мислим, чувствуваме и пр. Творецът ни е надарил с толкова блага и сили и ни е дал свобода да ги употребяваме за наше благо и това на ближните ни. Голямо изкуство е да използуваме разумно благата, с които разполагаме; това учим на земята; учим се да бъдем доволни, умни, будни, трудолюбиви; учим се да градим. Каквото днес сеем, утре ще пожънем. Ще употребяваме днешния ден добре; всеки ден, всеки час; винаги с положителни мисли и дела; няма да мислиш за миналото - освен за поука; на бъдещето ща се надаваме, а в настоящето ще живеем. Почиваме при спомена на минали добри опитности; добиваме подтик, когато се надяваме на бъдещето; а в настоящето берем плодовете, използуваме ги и сеем семената им за утрешни блага. И така, от трите положения настоящето е най-важно. Разумният човек него учи и използува. Ще се научим съзнателно да променяме дейността си; докато в нас една част почива, другата да работи; да избягваме едностранчивостта. Има хора, които употребяват много време, за да повтарят с мисълта си случки и картини от миналите си прояви, добри и лоши; какво са казали, къде са ходили, как са ги посрещали и пр.
към текста >>

Почиваме при спомена на минали добри опитности; добиваме подтик, когато се надяваме на бъдещето; а в настоящето берем плодовете, използуваме ги и сеем семената им за утрешни блага.
Ние се движим, говорим, мислим, чувствуваме и пр. Творецът ни е надарил с толкова блага и сили и ни е дал свобода да ги употребяваме за наше благо и това на ближните ни. Голямо изкуство е да използуваме разумно благата, с които разполагаме; това учим на земята; учим се да бъдем доволни, умни, будни, трудолюбиви; учим се да градим. Каквото днес сеем, утре ще пожънем. Ще употребяваме днешния ден добре; всеки ден, всеки час; винаги с положителни мисли и дела; няма да мислиш за миналото - освен за поука; на бъдещето ща се надаваме, а в настоящето ще живеем. Почиваме при спомена на минали добри опитности; добиваме подтик, когато се надяваме на бъдещето; а в настоящето берем плодовете, използуваме ги и сеем семената им за утрешни блага. И така, от трите положения настоящето е най-важно. Разумният човек него учи и използува. Ще се научим съзнателно да променяме дейността си; докато в нас една част почива, другата да работи; да избягваме едностранчивостта. Има хора, които употребяват много време, за да повтарят с мисълта си случки и картини от миналите си прояви, добри и лоши; какво са казали, къде са ходили, как са ги посрещали и пр. Изтекла вода не може вече да кара воденицата.
към текста >>

И така, от трите положения настоящето е най-важно.
Творецът ни е надарил с толкова блага и сили и ни е дал свобода да ги употребяваме за наше благо и това на ближните ни. Голямо изкуство е да използуваме разумно благата, с които разполагаме; това учим на земята; учим се да бъдем доволни, умни, будни, трудолюбиви; учим се да градим. Каквото днес сеем, утре ще пожънем. Ще употребяваме днешния ден добре; всеки ден, всеки час; винаги с положителни мисли и дела; няма да мислиш за миналото - освен за поука; на бъдещето ща се надаваме, а в настоящето ще живеем. Почиваме при спомена на минали добри опитности; добиваме подтик, когато се надяваме на бъдещето; а в настоящето берем плодовете, използуваме ги и сеем семената им за утрешни блага. И така, от трите положения настоящето е най-важно. Разумният човек него учи и използува. Ще се научим съзнателно да променяме дейността си; докато в нас една част почива, другата да работи; да избягваме едностранчивостта. Има хора, които употребяват много време, за да повтарят с мисълта си случки и картини от миналите си прояви, добри и лоши; какво са казали, къде са ходили, как са ги посрещали и пр. Изтекла вода не може вече да кара воденицата. Днес, днешният ден е важен, това е скъпото, то е златната струя, която минава пред очите ни, под ръцете ни А ние как употребяваме времето си?
към текста >>

29. Събудете се, деца на светлината! – продължение Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Човек трябва да знае, че всичко, което върши, се пише върху него: на лицето, на ръцете, по цялото му тяло е написан неговия живот, както в миналото, така и в настоящето, и той трябва съзнателно да изправи всички криви неща.
Ако човек е изложен на болести, на страдания и нещастия, това се дължи на единствената причина, че той е отворил в себе си пътищата на злото. Съвременните хора не трябва да се плашат от това, което иде в бъдеще. Човек трябва да се плаши и да мисли, докато не е сгрешил. Сгреши ли веднъж, той геройски трябва да понесе последствията на това, което е направил. Готов ли е за това, той е на безопасно място. Човек трябва да знае, че всичко, което върши, се пише върху него: на лицето, на ръцете, по цялото му тяло е написан неговия живот, както в миналото, така и в настоящето, и той трябва съзнателно да изправи всички криви неща. Само по този начин ще се създаде истинска наука за доброто, защото само добрият живот може да се нарече истински. Съвременният човек още не знае, защо е създаден света, и защо той е дошъл на земята. Всяко растение, всяко животно, всеки извор, всеки човек изразява нещо ново. във всяка душа се крият известни богатства и ценности, но те са затворени днес. В тези затворени мини той само се задушава и казва, че животът няма смисъл.
към текста >>

30. СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Никога в един сравнително къс период от време, какъвто представлява първата четвъртина на настоящето столетие, не са се разгръщали пред човешкия взор такива дълбоки и обхватни промени.
А. Томов. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА Съвременните хора не могат се оплака, че живеят в епоха бедна от съдържание и драматични ефекти. Никога в един сравнително къс период от време, какъвто представлява първата четвъртина на настоящето столетие, не са се разгръщали пред човешкия взор такива дълбоки и обхватни промени. Сърцето на обществения живот сякаш започва да тупти с една небивала досега мощ: подобно възбуяваща и неудържима стихия, животът разкъсва една след друга вековни вериги и разгръща все по-могъщи и неподозирани сили. В продължение на това късо време от четвърт век ние бяхме свидетели на руско-японската война, в която една азиатска държава за пръв път, след дългия многовековен сън на големия Ориент, премери с бляскав успех своите сили, своята социална и военна организация, с една почти модерно организирана държава, за да застане занапред в реда на тъй наречените „цивилизовани" страни. Ние преживяхме сгромолясването ни китайския монархизъм - изглеждащ неразклатим за вечни времена върху основите на една закостенялост и един консерватизъм, пословични в цял свят през много векове. Преживяхме Балканските войни - прелюдията на голямата световна война, както и тая последната, с всичките ù разнообразни перипетии и ужаси. Видяхме сгромолясването на монархията в Русия, Германия, Австро-Унгария, Турция и заместването ù с републикански управления, а в страната на богопомазаните руски самодържци - с една нова, „съветска" власт с един съюз от републики, стремящи се да изградят своята трудова, социална и политическа организация върху новите начала на колективизъм, на национално и социално равенство и братство.
към текста >>

* * * Върху тоя фон на разрастваща се всесветска криза се очертават и развиват понастоящем събития, които са от най-голяма важност и трябва да привличат вниманието на всеки мислещ човек.
Разрешението на тия големи проблеми се налага вече от самия технически и стопански прогрес. Животът не може по-нататък да бъде сковаван в съществуващите трудови, национални и класови форми. Разрешението на тия проблеми е едно все по-настойчиво и повелително искане на все нови и нови милиони страдащи човешки същества, които виждат в това разрешение съществено условие за човешки живот и гарантиране общото подобрение. Тая нужда за ориентиране на живота в нови посока е тъй грамадна, тя засега най-чувствително такива широки народни маси и предизвиква такива вътрешни борби, че конфликтът между силите на старото и тия на новото изпъква вече като основен, доминиращ над всичко социален конфликт в международния живот. Сами по себе тия борби водят също тъй към по-нататъшно изостряне на голямата социална криза. * * * Върху тоя фон на разрастваща се всесветска криза се очертават и развиват понастоящем събития, които са от най-голяма важност и трябва да привличат вниманието на всеки мислещ човек. Това са на първо място събитията в Съюза на Съветските републики и тия в Индия. Тия събития са от грамадна важност, не само защото в тях са ангажирани стотици милиони хора, а и защото са в най-тясна връзка с общата социална криза, ще имат едно решаващо значение върху по-нататъшното ù развитие, а още и затова, защото те ни разкриват изгледи за нови спасителни насоки в живота. В страната на Чернишевски, Достоевски, Толстой, както и в мистична Индия днес се правят най-великите опити за налучкване нови пътища и за нови строителства в живота. Тук само бегло и накъсо ще посочим, какво става в едната и в другата страна. Голяма тревога се вдигна неотдавна у нас, пък и в цяла Европа, за смъкнати камбани, разрушени и затворени манастири и черкви, за хвърлени килимявки, за безбожнически агитации, за насилия против тъй наречените кулаци (селски думбази) в съветските страни.
към текста >>

31. КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Представител на Гърция беше Жан Спатарис, бивш професор в Одеския университет, понастоящем секретар на Солунския университет, един от първите основатели на есперантското движение в Солун и един от пионерите на вегетарианството в Гърция.
То се намира в завоя между две епохи, две култури. Няколко думи за 17 български есперантски конгрес и първата балканска есперантска конференция в София. На 12 и 13 юли т.г. заседаваше в София 17 конгрес на българските есперантисти. Между многото делегати от България имаше представители и на съседните балкански държави: от Сърбия представител беше Д-р Степанчич, адвокат от Белград, със съпругата си, от Румъния — Д-р Рубин, син на покойния Д-р Рубин, който е спомогнал извънредно много за есперантското и вегетарианско движение в Румъния; друг румънски делегат беше Йониел Абрамович, - и двамата от Букурещ. Представител на Гърция беше Жан Спатарис, бивш професор в Одеския университет, понастоящем секретар на Солунския университет, един от първите основатели на есперантското движение в Солун и един от пионерите на вегетарианството в Гърция. Той е съдействувал за отварянето на първата вегетарианска гостилница в Солун. Работите на конгреса протекоха при небивал ентусиазъм и пълно разбирателство. Това е първият конгрес, в който липсваха караници и чийто заседания бяха водени изключително на есперанто. Говорившите се изказаха за даването на нова насока на есперантското движение и това иде да ни вдъхне вяра, че съзнанието на българските есперантисти е достатъчно нараснало и че не ще бъде далеч времето, когато те напълно ще приемат вътрешната идея на есперанто и ще се помъчат да я приложат на практика. Редом с заседанията на конгреса се състоя и първата балканска есперантска конференция, която имаше за цел да се създадат по-интимни и по-трайни връзки между есперантистите от балканските държави, да се постигне едно общо сътрудничество и по такъв начин да се упражни и влияние за подобрение отношенията на тези близки страни.
към текста >>

Тя живее понастоящем в Оксфорд и държи често лекции с вокални демонстрации.
Освен добитите физически резултати, звуковите вълни изглежда, че проникват дълбоко в сублиминалното съзнание. У болния се забелязва обикновено едно физиологическо подобрение. Излекуването в повечето случаи е окончателно. Госпожица Мауд Маккарти, откривателката на фонотерапията, е добре известна музикантка и дъщеря на покойния С. В. Маккарти. Тя живее понастоящем в Оксфорд и държи често лекции с вокални демонстрации. Правила е изследвания от дълги години и е открила метод, при който звуковете могат да бъдат използувани лечебно, без да се прибягва до изкуство, естетични ефекти, внушение или психични методи. Докато от една страна е вярно, че артистът може да бъде един посредник за лекуване чрез изкуство и че музиката може да стане посредник за въвеждане на неизвестни сили в човешкия живот, също така е вярно. че такива фактори могат да бъдат пренебрегнати, и че само прости звукови вълни могат да се употребят по начин, че да упражнят точно определено благотворно въздействие. Резултатите не изглежда, че са добити чрез внушение; иначе и животните биха могли да се възползуват от този начин на лекуване. Измежду успешните случаи на излекуване или облекчение могат да се споменат следните болести: безсъница, шум в главата, катар, обикновени настинки, диспепсия на нервна почва, обща слабост, усложнения след операция, ревматизъм, болести на кръвоносната система, задух, строшена кост, болест на гръбначния стълб, някои форми на глухота, неврастения, умопобъркване, вода в коляното и пр.
към текста >>

32. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Онова, което националните църкви в коя да е страна искат да представят като такива, са самобитни рожби на новото време, в жилите на които тече прясната кръв на новия живот, на живота – настояще!
Ония, които нямат око да видят дълбоките причини, които предизвикват промените в света, търсят причината за рухването на известни остарели форми във външни фактори. Така запример, ако попитате църквата, тя ще ви каже, че причината за всички социални беди са „сектите", нов превод на средновековния виновник за всяко зло – „дявола! " Може да има лековерни хора в наши дни, които вярват в подобни твърдения, ала те живеят със съзнанието си още в средновековието. Те още не са видели – туй, което окото на вековния исторически опит е видяло, че църквата и то навред в света, е вече тъй безплодна, че дори и секти не може да ражда! И аз твърдя – секти не се раждат днес в света! Онова, което националните църкви в коя да е страна искат да представят като такива, са самобитни рожби на новото време, в жилите на които тече прясната кръв на новия живот, на живота – настояще! Те нямат нищо общо с безплодната днес майка на сектите и ересите. Ония, които имат очи да виждат, трябва да видят и разберат това и да не подържат съзнателно или не изтъркани лъжи, от които на човечеството се е втръснало! Ония човеци, които искат да живеят, трябва да се освободят от всички остатъци на миналото и да се приспособят към новата жизнена вълна, която обхваща отвътре света и разширява неговото съзнание: от личното към индивидуалното и от индивидуалното към космичното. Защото сега в живота става един „странен" процес. Изгрява нов ден.
към текста >>

33. ВЕЛИКАТА ТАЙНА - ВЛАД ПАШОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Доволен ли си от настоящето, ти наполовина си постигнал бъдещето.
Г. Тахчиев АФОРИЗМИ Една от великите истини, която всеки може да опита, е, че колкото е по-силна скръбта, толкова по-силна е и радостта. Доволен ли си от настоящето, ти наполовина си постигнал бъдещето. Свободният дава свобода, защото той знае, че неговото ограничение започва от момента, когато е наченал да ограничава. Който плаче, когато направи погрешка, е пътник за царството Божие, а когато я изправи, той е вътре в него. Който е готов за рая, той в ада почва да гради храм и само тези са излезли из ада, които са почнали в него да градят храм. А сега ще превърнем ада в храм и няма защо да излизаме из него. Гладният се познава по това, че никога не критикува хляба и не пита, кой го е правил, а пристъпва към ядене.
към текста >>

34. НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА - Б. БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Третият мироглед лежи в основата на християнството и в учението на всички велики Учители от миналото и настоящето, разгледани в тяхната първична чистота.
Този мироглед прониква и във философията, критиците искат да подведат окултизма и мистицизма към тази категория познания – с това целят да го окачествят като един мироглед, който откъсва хората от живота и физическия свят и по такъв начин раздвоява тяхното съзнание и ги прави анормални и неспособни да живеят, като ги прави занесени и хора, които живеят в своите мечти и сънища. Че има такива хора, има, но те спадат към тази втора категория и, макар и да носят името християни и окултисти, не са такива, а са своеобразни религиозни маниаци и екзалтирани типове, които нямат нищо общо с християнско-окултния мироглед, който обединява в себе си познанието за целокупността на света и който е третата категория хора – истинските реалисти. Първите два мирогледа ги подвеждам под един знаменател, защото и двата еднакво отклоняват човека от реалния и разумен живот. Те са имали своето место в развитието на човечеството и са били полезни – но в днешната епоха те са вредни и животът не може да бъде обоснован върху тях, защото тяхното познание за живота и неговите закони и методи са частични и случайни. Че е така, ни показват всички съвременни противоречия и нещастия, които са резултат на един живот, обоснован върху тези два мирогледа, които са лишени от практична стойност. Третият мироглед лежи в основата на християнството и в учението на всички велики Учители от миналото и настоящето, разгледани в тяхната първична чистота. Той има основата си в самия живот, който блика из недрата на Великата Реалност. Той е мирогледа на живия опит и за него светът в неговата целокупност е реален. Тук няма место за онова механическо разпределение на света на „физически – видим" и „духовен – невидим" – и тяхното противопоставяне. Този мироглед схваща света като единство и непреривен в своите процеси, в които се проявява и изявява Великата Реалност в хиляди и милиони форми, свързани с вътрешна връзка помежду си. Светът в своята целокупност е непреривно цяло и се разделя в зависимост от нашите сетива и степента на съзнанието.
към текста >>

35. ВЕСТИ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Понастоящем в Китай има силно духовно движение, наречено Тао-Ян.
Работата му там беше плодотворна. Оомотското движение работи за общочовешко братство и за целта той е основал „Всемирния човеколюбив съюз." В 1923 година той въведе есперанто в Оомотското движение и основа есперантски съюз за разпространение на тези идеи. Централният Оомотски есперантски орган излиза в Камеока (Япония). Друг такъв орган излиза в Париж. Есперантското движение много дължи на Оомото за своя успех в Япония. Понастоящем в Китай има силно духовно движение, наречено Тао-Ян. В 1929 година представители на това движение посетиха Дегучи, за да изразят, че и двете течения работят в едно и също направление за една разумна култура на земята. Оомотското движение брои понастоящем около 1200 групи. Дегучи работи за вливане духовен елемент в изкуството. Според него истинската религия и изкуството имат един и същ извор; и затова, само когато в изкуството проникне духовният елемент, то ще се разцъфти и ще даде безсмъртни творби. Самият Дегучи работи в областта на поезията, живописта и архитектурата.
към текста >>

Оомотското движение брои понастоящем около 1200 групи.
Централният Оомотски есперантски орган излиза в Камеока (Япония). Друг такъв орган излиза в Париж. Есперантското движение много дължи на Оомото за своя успех в Япония. Понастоящем в Китай има силно духовно движение, наречено Тао-Ян. В 1929 година представители на това движение посетиха Дегучи, за да изразят, че и двете течения работят в едно и също направление за една разумна култура на земята. Оомотското движение брои понастоящем около 1200 групи. Дегучи работи за вливане духовен елемент в изкуството. Според него истинската религия и изкуството имат един и същ извор; и затова, само когато в изкуството проникне духовният елемент, то ще се разцъфти и ще даде безсмъртни творби. Самият Дегучи работи в областта на поезията, живописта и архитектурата.
към текста >>

36. ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Според статистиките на страните, гдето безработните получават държавна или общинска подкрепа, числото на тия безработни понастоящем в Европа и Америка възлиза на повече от 15 милиона души.
Едновременно с това те посочват причините на злото и насочват вниманието и волята върху тия причини, В обществения живот на плътския човек с неговата посредствена разумност и посредствен морал те играят особено важна роля – раздвижват масите от тяхната инертност, дават обща насока на техните желания и стремежи, на тяхната воля и ги изкарват от безсилието на дребния, затворения егоизъм и индивидуализъм. Тъй недоволните маси се издигат до носители на високи обществени идеи, проводници на високи стремежи и въобще могат да станат могъщи фактори на историята, двигатели на прогреса. Тъй възникват големите социални движения, които създават нови епохи в историята. Най-големите страдания произтичат днес в обществото от тъй наречената безработица и засилваща се немотия. Безработицата, която взема все по-грамадни размери, е, както казахме, най-характерното зло на днешната социална система; то най-добре ни разкрива и нейната вътрешна същина. Според статистиките на страните, гдето безработните получават държавна или общинска подкрепа, числото на тия безработни понастоящем в Европа и Америка възлиза на повече от 15 милиона души. Това число обаче е много по-ниско от действителното. То донякъде само може да ни даде идея за числото на неподпомаганите безработни, за полубезработните, за ниските надници на ангажираните в работа и изобщо за засегнатите от немотията и глада. Има хора и те са много, които смятат това социално явление за „неизбежно зло", за нещо временно и „нормално". Наистина, безработни е имало от самото начало на днешното индустриално развитие. Индустрията, изобщо, при капиталистическите порядки, не може да се развива без една голяма армия от безработни, без гладни и лишени от всякакви средства хора.
към текста >>

37. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ - ВЛ. ПАШОВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Нашето бъдеще зависи напълно от нашето настояще; затова и ние искаме да уредим живота в неговото настояще проявление.
Също и астрологията, когато говори за влиянието на небесните тела върху човека и неговия живот и съдба, има пред вид пак този закон за енергиите. Всяка планета и всяко небесно тяло е израз на известна сила, която действа в природата; а човек представя синтез на целия космос. т.е. всички сили, които действат в космоса, действат и в човека. И астрологията е практична наука, която ни дава възможност по чисто научен път да определим качеството и количеството на енергиите, които действат в човека и техните съотношения и зависимости и с това и условията и възможностите на човека. И когато Христос дойде на земята, неговата цел е била да даде едно ново направление на човечеството, да обърне енергиите на човечеството в друга посока, към слънцето и по такъв начин да научи хората как да живеят и да реализират щастието. Нашето бъдеще зависи напълно от нашето настояще; затова и ние искаме да уредим живота в неговото настояще проявление. А противоречията, които имаме в настоящето са резултат на миналото и показват, че съотношението на енергиите не е правилно. А хармоничното проявление на енергиите е в зависимост от идеите и стремежите на съзнанието в даден момент. И с изнасянето на известна идея целим да дадем едно ново направление на известни енергии в хората. И когато говорим за Бога, разбираме една велика идея, но същевременно и велика творческа сила в света, която щом дойде да действа в съзнанието ни, дава възходящо направление на нашите енергии. За да могат съвременните хора да подобрят живота си, преди всичко трябва да пречистят и изменят цвета на своята кръв.
към текста >>

А противоречията, които имаме в настоящето са резултат на миналото и показват, че съотношението на енергиите не е правилно.
Всяка планета и всяко небесно тяло е израз на известна сила, която действа в природата; а човек представя синтез на целия космос. т.е. всички сили, които действат в космоса, действат и в човека. И астрологията е практична наука, която ни дава възможност по чисто научен път да определим качеството и количеството на енергиите, които действат в човека и техните съотношения и зависимости и с това и условията и възможностите на човека. И когато Христос дойде на земята, неговата цел е била да даде едно ново направление на човечеството, да обърне енергиите на човечеството в друга посока, към слънцето и по такъв начин да научи хората как да живеят и да реализират щастието. Нашето бъдеще зависи напълно от нашето настояще; затова и ние искаме да уредим живота в неговото настояще проявление. А противоречията, които имаме в настоящето са резултат на миналото и показват, че съотношението на енергиите не е правилно. А хармоничното проявление на енергиите е в зависимост от идеите и стремежите на съзнанието в даден момент. И с изнасянето на известна идея целим да дадем едно ново направление на известни енергии в хората. И когато говорим за Бога, разбираме една велика идея, но същевременно и велика творческа сила в света, която щом дойде да действа в съзнанието ни, дава възходящо направление на нашите енергии. За да могат съвременните хора да подобрят живота си, преди всичко трябва да пречистят и изменят цвета на своята кръв. Щом подобрят цвета на кръвта си, ще могат да изменят и живота и състоянията си; не могат ли да направят това, те са осъдени на смърт.
към текста >>

38. LE SUBLIME DANS LA VIE Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

" В книгата се разглеждат идеите на един югославянки културен деец Видовичев в свръзка с по-важните идейни течения в миналото и настоящето.
Този Учител изявява идеи, които бързо се разпространяват из цял свят. Групата ще се нарича „Синове на светлината". Това движение се разпространява в Италия и Франция, дето има много приятели, ученици и клонове. Духовно движение в Югославия Вегетарианското движение напредва в Югославия и то повече на духовни, морални основи. Напоследък е излязла нова книга от известния работник в тая област Живоин Костич: „Етично ли е обществото на Видовичев? " В книгата се разглеждат идеите на един югославянки културен деец Видовичев в свръзка с по-важните идейни течения в миналото и настоящето. Заключението, до което дохожда е, че всички светли епохи в историята на човечеството, всички най-важни импулси за повдигането на човечеството имат своя извор винаги във вечните божествени идеи. И носителите на тези идеи винаги са включвали вегетарианството в своя мироглед. Говорейки за разните идейни течения през вековете, авторът доста обширно се спира и на богомилството, като една важна и светла страница в историята на човечеството. Ето какво говори за тях между другото (предаваме съкратено): „Едно от най-важните религиозно-нравствени общества, които се появиха в 10 век на Балканите и което трябва да се смята като творчество на славянската раса, това е богомилството. Те за кратко време като вихър обхванаха целия наш полуостров, разшириха се към Босна, Далмация, Северна Италия и достигнаха чак до южна Франция, дето представителите му се наричаха албигойци.
към текста >>

39. МАГИЯТА НА СЛОВОТО - Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Човек днес прави голям скок в своето развитие – днес няма последователна връзка между миналото и настоящето, днес няма преходи.
с онова съзнателно претворяване на човешката душа. Кризи е имало всякога, човечеството всякога е поставяло всичко на нови и по-нови преоценки – така е вървяло развитието, но отношение към самата преоценка на нещата, такова каквото днес съществува, не е имало досега никога. Днес стават претворби – пресъздават се всички неща, приемат други стойности, пресъздава се и човешкото аз – онова постоянното, с което се определяха досега нещата. От взаимоотношението на тези две претворби ще се роди Новото, което крие в себе си духовната основа на човешкото естество в частност и тази на природата в общност. Голямата война се яви като един мутационен фактор в развитието на човечеството. Човек днес прави голям скок в своето развитие – днес няма последователна връзка между миналото и настоящето, днес няма преходи. Има един стар свят, изживян и изхабен и едно ново начало с незрял още бъдещ образ – никаква връзка помежду им, нищо, което трайно може да ги свърже. Това е великата бездна на нашето време, това е хаотичната основа на новораждащото се. Към това душата на човека сама за себе си приема друг образ. Крайният материализъм и великите учения на Духа са двата полюса на съвременния живот – средина няма. Златната средина – черквата, общественият строй и ограничената наука са едни залязващи форми на миналото.
към текста >>

40. ДРАГОЦЕННИЯТ КАМЪК - GEORG NORDMANN Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Разнежи се Бен Йосеф, миналото беше светъл и чуден свят, пълен с красота и радост, настоящето – борба,.
Не вярвеше или не искаше да вярва във всичко това и каза по-отчаяно: – Бен Яаков, нима ти не ме познаваш? Нима не помниш малкия Арон, нима не помниш старите къщи, които се свързваха с дървена вратичка с ръждясала брава, която страшно скърцаше при отваряне и ние я оставяхме отворена, за да можем свободно да се гоним? През нея ти идеше сутрин да четем със стария тефилата, а вечер аз ходех у вас за шемаха. От вашата къща ние гледахме целия небесен свод, та тогава ние се заклевахме, че никога не ще се забравим и че нашите съдбини за вечни дни ще бъдат споени. О нима ти това не помниш? Разнежи се Бен Йосеф, миналото беше светъл и чуден свят, пълен с красота и радост, настоящето – борба,. а бъдещето – пълно със светли надежди. – Спомни ли си сега, кой съм аз? Нали Бен Яаков? – Слушай, стига си приказвал! Кажи ми най-после, какво искаш!
към текста >>

41. НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Съдбата, „случаят", неведомият случай вплита и разнищва явленията, а окултната наука ни издирва причините в миналото или настоящето.
Тъкмо в такива среди, които могат да падат и се издигат, да изживяват вътрешни терзания след престъпни прояви; среди, които вследствие изтънчеността си стават добри проводници на душевни разстройства и податливи на „суеверия" – именно из тези среди К. избира своите герои. И при повечето случаи те винаги възкръсват за нов живот – в служене на мъдростта, светлината и доброто на човечеството. Характерното в нейното творчество е, че тя не умува, тя не дири причините на душевните явления в суха умозрителна схоластика, както това правят много автори или пък да ги облича в „понятия", които много малко полза допринасят в живота, както правят модерните психоаналитици. Тя се ползува направо и свободно от неизчерпаемия източник на окултното познание и тя тогава само „може". Съдбата, „случаят", неведомият случай вплита и разнищва явленията, а окултната наука ни издирва причините в миналото или настоящето. И освобождението от тези гнетящи причини представя началото на пътя към просветление, към нов живот в изучаване пътеките към съвършенство – на пътя към свръхчовека, към великите добродетели. Две мощни сили се борят в живота – злото и доброто, Бог и Луцифер, тъмнината и светлината. Три сили владеят човешкия живот и го ръководят в две различни посоки. Злото връзва хората помежду си и ги държи вързани, докато светлината и доброто не изпълнят сърцата им. И доброто връзва хората, но тези връзки са творчески и тикат само напред към съвършенство.
към текста >>

42. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Сравнителната характерология, прочее, трябва да ни изнесе в своята съвкупност чрез изучаване на проявите и трайните следи по тялото на човека, а също и ония, които оставя човек като дело на своята ръка, цялостният душевен образ, изразен в минало, настояще и бъдеще.
Причината за това е без съмнение обстоятелството, че данните на френологията, хирологията и астрологията не можем да ги проверим като спонтанна проява на човешкия образ. При това те са основата, върху която се свеждат всички характерологични изследвания. Изразът, - лицевият, или телесният израз на една характерна черта ще има извънредно много отблясъци в зависимост от различните хора, които ще проявяват съответната черта. А това се дължи на онази основна кройка и канава, която въпреки че почива на общи закони, си има своята индивидуална особеност. Типовите особености ни ги изяснява систематичната страна на гореспоменатите науки. Сравнителната характерология, прочее, трябва да ни изнесе в своята съвкупност чрез изучаване на проявите и трайните следи по тялото на човека, а също и ония, които оставя човек като дело на своята ръка, цялостният душевен образ, изразен в минало, настояще и бъдеще. Дадени форми, трябва да се схванат не само като израз на вътрешното естество на човека, но и като резултат на средата и средствата с които работи. Така процесът на разбирането се усложнява, но затова пък истинността е най-голяма. По този начин за характеролога се открива не само света на един човек, но и на всичко това, което го обкръжава и което без съмнение му въздействува. Качествата на един човек са основни т.е. всяко същество има в зародиш всичко, което има целия останал подобен нему свят - той е един онтоген, един малък концентриран свят.
към текста >>

43. СИНИТЕ ОЧИ - GEORG NFRDMANN Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

А това говори много, в какво понастоящем човек се проявява, какво разработва в себе си най-много и ако наблюдава добре, ще открие известна периодичност във всичко това и даже ще предвижда след известно време, кои системи в него или кои страни от неговия душевен живот ще проявят по-голяма активност.
Тогава човек би видял ръце, които са недоволни, мрачни и замислени, ръце с голям оптимизъм и надежда. Би видял ръце, които са гневни, смели или уплашени, страхливи. Ръце които са тихи, кротки, други които са шумни, гръмогласни, бурни – те са също като живи индивидуални същества. Ако човек наблюдава своите ръце всеки ден и обърне внимание на тази тънка страна, ще забележи, че известни дни, една линия изпъква измежду всички останали по своя цвят, по своята яснота и живот. Следващите дни тя побледнява, а друга изпъква по своя цвят, яснота и живот. А това говори много, в какво понастоящем човек се проявява, какво разработва в себе си най-много и ако наблюдава добре, ще открие известна периодичност във всичко това и даже ще предвижда след известно време, кои системи в него или кои страни от неговия душевен живот ще проявят по-голяма активност. Ще знае прилива и отлива на различните центрове в себе си. Всяко място на ръката е във връзка с известен орган на тялото. Мозъкът, белите дробове, стомахът, черният дроб, вътрешните органи, ръцете, краката – имат свое място в ръката. Това се е знаело в древността още от халдейските посветени. Това се знае и от посветените в сегашно време.
към текста >>

44. ЕДНО ОТ НАЙ-ВЕЛИКИТЕ ДЕЛА - ЕЛИ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Когато ученият погледне ръката на някой човек, по линиите ù, той чете неговото минало, настояще и бъдеще.
Защо спорят? – Защото духът и душата не са нещо материално, което може да се хване. Това, което може да се хване, то е резултат на духа, но не и самият дух. Тъй щото от видимото, от резултатите на духа, ние отиваме към невидимото, към духа и душата. Това, което простият не вижда и не разбира, по него ученият гадае, разкрива тайни. Когато ученият погледне ръката на някой човек, по линиите ù, той чете неговото минало, настояще и бъдеще. Като погледне носа, устата, веждите на човека - чете и по тях. Достатъчно е да вземе той един косъм от главата на човека и да го прекара през пръстите си, за да опише неговия характер. Един косъм от главата на човека за простия нищо не значи, но за учения той представя целия човек. Днес всеки иска силен да бъде. Силата на човека се крие в неговата разумност.
към текста >>

45. ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Който може да се вдълбочи в нея, ще схване интуитивно каква интимна връзка съществува между тоя закон, който цари в света на вечните промени, в света на противоположностите и закона за вечното настояще, който - твърдят - съществува в Абсолютния свят – твърдение, което е впрочем ясно от математично-теоретични съображения.
Запример, ако искаме влака на 31-ия ден, т.е още веднъж, пак да тръгне в 8 часа, вероятността е 31/32= 0,973. Но ако искаме това да стане още 10 пъти, вероятността ще бъде 31/42 - 0.738..., значи много по-малка. Спомняме си тогава и формулата на Христа, която сумира мъдростта на цялата житейска опитност: „Не се грижи за утрешния ден. Доста е на деня собственото му зло". Оня, който е изрекъл тая формула, която има характер на статистичен закон, е имал очевидно зад гърба си опит, опит, опит. Който може да се вдълбочи в нея, ще схване интуитивно каква интимна връзка съществува между тоя закон, който цари в света на вечните промени, в света на противоположностите и закона за вечното настояще, който - твърдят - съществува в Абсолютния свят – твърдение, което е впрочем ясно от математично-теоретични съображения. В тоя ред на мисли, естествено се слага въпросът за „случайностите”, за щастливите или злощастни „съвпадения” и т.н. Думата „случайност”, от гледище на статистичната наука, не значи нещо незакономерно, а нещо такова, което поради своята рядкост, не може да се подведе под някой познат закон. Тази дума означава намеса на фактори, които лежат вън от причинния комплекс, що обуславя дадено събитие. Така например един човек, който от сума време се лута да се настани на работа по „законния ред”, среща случайно на улицата някой стар познат, с когото не са се виждали от години. Спират се, здрависват се, заприказват.
към текста >>

46. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

В настояще време няма физиогном и характеролог, който да не е посветил десетилетия в изучаване на зооморфните типове.
Това е плод на онази несъзнавана работа на народните маси във вековете за опознаване на околната среда. Да може човек въз основа на системни проучвания да разпознае в своите подобни разните животни – черти, които градят техния характер, това е целта на онази част от Характерологията, която се занимава с животинските типове. Изучаването на животинските типове или зооморфната символика е почнало от най-стари времена. Още Аристотел е писал върху това. Порта е създал една система от тези схващания, Лафатер изтъкнал голямото ù значение, а в по-модерно време Софус Шак, който е бил художник, е възкресил това учение и го обосновал с исторични имена. В настояще време няма физиогном и характеролог, който да не е посветил десетилетия в изучаване на зооморфните типове. Това е също една от най-интересните области в генетическата антропология. Върху това, че в човека, тъй да речем, живеят разни животни, които му дават лицевия израз и проява, можем да приведем няколко твърде интересни примери, които дава Genia Lioubow**) в своята хубава книга „Лицата и душите”: Един медик, приятел на, Lioubow ù разправил, че един пациент на около 40 години в една видна западна болница страдал от неврастения. При своите кризи този едър човек почвал да ходи на четири крака, да лае и хапе и да върши като куче всички цинични работи. Това обаче, което е било много очебийно е, че този човек имал както черепна конструкция, така също и лицев израз подобни на голямо куче. Друг случай, който разправя Lioubow е : Един неин познат, който инак бил много приятен, лицето му напомняло на петел.
към текста >>

47. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ЕДНА ПРОЛЕТНА УТРИН НА ИЗГРЕВА- ЕЛИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Отворете страниците на историята в миналото, взрете се в настоящето и ще видите, че безправието винаги е било причина за тази анархия.
И когато трябва да извършите правдата, извършете я, ако ще би и земята да се обърне с главата надолу. Страхливите хора не могат да бъдат справедливи. Човекът на правдата предполага абсолютно безстрашие. За да има мир в която и да е държава, трябва да има Правда. Има ли безправие, в нея ще зацари анархия. Отворете страниците на историята в миналото, взрете се в настоящето и ще видите, че безправието винаги е било причина за тази анархия. Навсякъде законът е един и същ: щом има безправие, веднага ще се яви анархия. Правдата е, която определя отношенията между хората. Тя е, която разпределя божиите блага, кръвта на живота, в общочовешкия организъм. Правдата трябва да се приложи в света, така че да не остане нито един беден човек, който да въздиша и да възкликва: „Няма ли Господ на този свет? ”. Ето защо истинският праведник на земята, когато се моли трябва да поиска от Бога да му покаже някоя страждуща душа, за да ù помогне.
към текста >>

48. А ТИ ?- ТЕОФАНА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Той работи с настоящето.
Истински честният човек не се бори отвън да възстанови честта си. Той знае, че според великия морал в света, честта отвън не се възстановява. Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не са в състояние да възстановят честта на човека, освен той самия. По какво се различава разумният човек? – Той никога не се занимава с миналото, нито пък се занимава с бъдещето. Той работи с настоящето. Под настояще, аз разбирам вечно божественото. Разумният човек не мисли каквото иска, а каквото е право. Само глупавият мисли каквото му дойде на ум. У разумния човек има едно особено душевно разположение: той не мисли зло никому. Той мисли добро на всички хора и никога не си отмъщава.
към текста >>

Под настояще, аз разбирам вечно божественото.
Той знае, че според великия морал в света, честта отвън не се възстановява. Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не са в състояние да възстановят честта на човека, освен той самия. По какво се различава разумният човек? – Той никога не се занимава с миналото, нито пък се занимава с бъдещето. Той работи с настоящето. Под настояще, аз разбирам вечно божественото. Разумният човек не мисли каквото иска, а каквото е право. Само глупавият мисли каквото му дойде на ум. У разумния човек има едно особено душевно разположение: той не мисли зло никому. Той мисли добро на всички хора и никога не си отмъщава. Защото той знае, че човек не може да бъде абсолютно разумен, ако няма един абсолютен морал Той знае, че моралът – това е стабилност, това е онази опорна точка, от която разумът започва да се проектира.
към текста >>

49. Молитвата По Учителя - Д. Атанасова Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

И всички окултисти и истински просветлени хора от миналото и настоящето знаят за тяхната дейност.
Всичко това съществува, всичко това е нещо реално! И именно на това се дължи тая красота, която виждаме в звездния мир и в земната природа! Това не е вече мъртва машина, а е нещо живо, разумно, проникнато от любовта. Силата им произтича от това, че те знаят езика на природата. И вследствие на това тя им отваря своята съкровищница. И всички окултисти и истински просветлени хора от миналото и настоящето знаят за тяхната дейност. Апостол Павел, който беше един от Посветените, загатва до известна степен за дейността на Всемирното Братство: „И пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, Небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествующи ангели, при сбора на Първородните, които са записани в Небесата, при Бога, Съдията на всички, при Духовете на усъвършенствуваните праведници, при Исуса, Посредника на новия завет и при поръсената кръв, която говори по-добри неща, отколкото Авеловата." (Послание към евреите, гл. 11, стихове 22—24). Ако погледнем в по-тесните сфери на развитието на човечеството, ще кажем, че всички велики подтици в миналите културни епохи идат от тях ! Чрез тяхната дейност са се разцъфвали културите на Индия, Египет, Персия, Асирия, Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Западна Европа и пр. И ако погледнем историята на човечеството от по-дълбоко гледище, там дето по-рано сме виждали хаос, случайност и пр., ще видим съзнателна планомерна дейност на тези същества.
към текста >>

50. Науката за ръката Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Той умее да се ползува от малките възможности на днешния ден, от настоящето.
Ако човек разбере правилно и оцени достойно противоречията на днешния ден, те сигурно вече никога през вковете не ще се повторят. Защото законите на висшата разумност допускат да станат само ония неща, които ще ни научат нещо важно: или кое трябва да правим или какви не бива да бъдем. „Сили, които са изгубили своята разумност, са се превърнали на механически сили", от които трябва да знаем да се пазим, иначе ще станат една спънка за нашето развитие. Големите противоречия крият в себе си и големи възможности, за утрешния ден (стига само да бъдат правилно разбрани). Умен човек е този, който прави всяко нещо на време. Той умее да се ползува от малките възможности на днешния ден, от настоящето. Умен е този, който от малкото се учи и навреме взема мерки. Той гаси пожара, докато е в съседния двор, иначе скоро ще дойде и в неговия двор. Той взема мерки навреме. Предвидлив е. Ако в живота през този ден ти дойде някоя неприятност, не се огорчавай, нито изменяй добрите си отношение към хората, чрез които ти е дошло.
към текста >>

А любовта учи човека, как да живее в настоящето, което се осмисля единствено чрез нея - Любовта. Г.
Малките, незабележимите неща стават големи като планина. Значи, при отсъствие на Любовта идват всички невъзможности, противоречията. Тогава, остава едно: да възприемем Любовта в нейната пълнота. Любовта е най-могъщата сила, пред която всички противоречия изчезват, всички врата се отварят, всички души се опознават. Разумността учи човека, как да се справя с резултатите на миналото (с противоречията). А любовта учи човека, как да живее в настоящето, което се осмисля единствено чрез нея - Любовта. Г. С .Г.
към текста >>

51. Из „Живото слово” Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Те са вечно настояще.
Как всяко кътче тук е скъпо за нас! Как то е свързано със свещени мигове от нашия живот! Но какви са тези мигове? Те сдържат вечността в себе си! Тези мигове не са отлетели в миналото. Те са вечно настояще. Тези мигове са вечно действуващи в нас. Те са скулпторът, който внася нови линии, нови черти в човешкото естество. Те са ваятелят, който работи върху статуята, която ще се поднесе дар на Безграничния в края на вековете. А този край е начало на нещо ново. Каква мистична тишина цари тук, тишина, при която по-лесно можеш да чуеш гласа на Безграничния!
към текста >>

Тя съдържа всички придобивки на миналото, всички възможности на настоящето и всички възможности на бъдещето.
То е предварителен изпит, за да те приемат в университета. Сега трябва да дойдем до онази любов, която дава. Бъдещата културата е култура на даването. Същността на нещата е в непреривната връзка с любовта на Безграничния. Какво определение можем да дадем на любовта? Тя съдържа всички придобивки на миналото, всички възможности на настоящето и всички възможности на бъдещето. Единственото нещо, с което човек може да привлече вниманието на любовта, това е Истината. Единственото нещо в света, което не се мени, е любовта. Всички външни придобивки без любовта са мъртви. Без любовта всичко е мъртво. Знание, мъдрост.
към текста >>

52. ЕДИННИЯТ ПУЛС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Вечното с временното, миналото, настоящето и бъдещето.
Минаваме по-нагоре край седмото езеро. Желаем да се върнем през езерото на Чистотата. Продължаваме пътя си и след един завой ние сме вече при циркуса, който храни езерото на Чистотата. Потопяваме се в тишината на тези места! Тук като че ли се допират. Вечното с временното, миналото, настоящето и бъдещето. Като че ли си във вътрешната лаборатория на природата, в съприкосновение със силите, които стоят зад видимите форми. Избираме тук най-чистото и най-красивото място и сядаме край цветята. Боим се да седнем върху тях, за да не смажем главичките им. Нежният зефир ни носи поздрав от снежните преспи и от аромата на хиляди цветя. Розови карамфили на цели гнезда ни гледат със своите очи.
към текста >>

53. НАЙ ВАЖНИЯТ ВЪПРОС- ИЗ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Така трябва да мислят съвременните хора, ако искат наистина да бъдат човеци на настоящето, а не на отживелите възгледи.
Безсмислено е да се отлага, да се очаква на бъдещето. Безсмислено е човек да копнее за този живот, когато отиде на „онзи свят". Онзи свят е свят на любовта, той е свят на знанието, на истината и свободата. И ако ние изменим нашите мисли и чувства, ако започнем да мислим, чувствуваме и постъпваме така, както мислят, чувствуват и постъпват ония велики същества, чиито мозъци и сърца са организирани и волите им единни, ние веднага ще влезем в „онзи свят". Онзи свят е тук, сега; ние постоянно живеем и в този свят и в онзи. Така трябва да мислят съвременните хора, ако искат наистина да бъдат човеци на настоящето, а не на отживелите възгледи. Така требва да живеят. Всички добри хора, към които и народи, към които и религии да принадлежат, трябва да си подадат ръка, за да подпомогнат на страдащото човечество. Нужно е не изолиране на народите в името на лични интереси, каквото днес се констатира, а обединение в името на принципите на Любовта, Мъдростта и Истината - прояви на живия Бог, който всичко обединява. * * *
към текста >>

54. МЪЛЧАНИЕТО - ГЕОРГИ СЪБЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Никой никъде не е доволен от настоящето, а още по-малко от миналото.
В каква по-особена, трайна насока се изразява новото в днешна Русия, е един проблематичен въпрос? Пред нас се поставя въпросът: що е ново? Кои са фактически нови хора? — Няма страна в света, където да не се говори за нуждата от нови хора. И в цяла Европа, и в Америка, и в черна Африка, и в жълта Азия, навсякъде се пробужда съзнанието за един нов живот. Никой никъде не е доволен от настоящето, а още по-малко от миналото. Всеки чувствува, че за новото време трябват нови хора. Ала малцина знаят качествата на новите хора, на човеците потребни днес, за да изведат света към светли насоки и бъднини. От време на човечеството, изобщо, прави по-силно впечатление външният свят, животът, който кипи около него. светът вътре в човека е бил обект на внимание, обикновено, на малцина. Злото винаги се дири извън човека, в другите, в държавното устройство, в обществения ред и порядък и пр.
към текста >>

55. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

С по-главните от тях ще се занимаем в настоящето кратко разглеждане.
Първият отдел засяга погледа на Айнщайн към света. Вторият отдел се занимава с въпросите за политиката и пацифизма. Третият - засяга Германия през 1933 г. Четвъртият - еврейския въпрос и петият отдел, който е най-голям, е посветен на науката. Без съмнение най-интересните за нас въпроси, въпроси на живота - всечовешки въпроси, са засегнати в първите два отдела. С по-главните от тях ще се занимаем в настоящето кратко разглеждане. Айнщайн започва своята книга с въпроса за смисъла на живота. И отговаря на него така: „Да знаеш да отговориш на този въпрос, то значи да имаш религиозни чувствувания". „И ако някой мисли, че неговия живот или животът на неговите подобни няма смисъл, той е не само нещастен, но е и неспособен да живее". В малката глава, която следва, се засяга погледа на Айнщайн по отношение на света. И там срещаме чудни бисери на искрена и дълбока мисъл.
към текста >>

56. ЗА СМИСЪЛА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ - ЕЛИ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Напразно се мъчат да разрешат парливите проблеми на настоящето на своя глава, по свое разбиране, със свои похвати.
Ала хората едно трябва да помнят - Природата винаги в края на краищата възстановява своя суверенитет, тя винаги утвърждава своята върховна власт. Досегашният исторически опит дава блестящи доказателства за това: цели континенти са загивали в конвулсиите на страхотни катаклизми, изчезвали са и са били безвъзвратно затривани от лицето на земята велики раси, народи и царства с тяхната блестяща култура. Те са изчезвали със своя преходен ред, но Живата Природа, сиреч оня велик и разумен космичен ред, винаги пребъдва. Днес хората, поддържащи един грубо-материалистичен възглед за живота, който се мъчат да прокарат в целия политически и стопански строй, в наука, философия, вероизповедание, се натъкват на остри противоречия, които произтичат от стълкновението им с Природата, с нейната суверенна власт. Напразно се мъчат те да установят един ред мимо нейния ред. Напразно се мъчат да разрешат парливите проблеми на настоящето на своя глава, по свое разбиране, със свои похвати. Мислят ли съвременните хора, че ще могат някога да разрешат по този начин парливия икономически въпрос, който се е разтворил като язва в стопанската криза? Никога. И защо? Защото този въпрос е отдавна разрешен от Живата Природа. Тя е предвидила с математическа точност нуждите на всички същества на земята, от най-микроскопичната твар до човека. Тя е определила с безпогрешна точност бюджета на всяко живо същество.
към текста >>

57. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Тези посветени хора знаят за земята, за нейното минало и настояще много повече от всички съвременни учени, представители на официалната наука.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ВЕЛИКОТО ВСЕМИРНО БРАТСТВО Има на земята една ложа от учени, които се събират за разискване по разни научни въпроси само един път в годината. Тези посветени хора знаят за земята, за нейното минало и настояще много повече от всички съвременни учени, представители на официалната наука. Ала що се отнася до бъдещето на земята, и те не го знаят положително, и те правя предположения. Освен тази ложа от Посветени на земята, има на слънцето друга една ложа от велики Посветени, които знаят положително не само миналото на земята, но и нейното бъдеще. Но и едната, и другата ложи са само органи на оня велик всемирен организъм от съвършени, високо напреднали същества, които образуват Великото Всемирно Братство. Тези съвършени същества са несравнено по-напреднали и от най-гениалните човеци на земята, защото са излезли много по-рано от хората от Първото Начало. Всички те са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развой, на която сега се намират.
към текста >>

С тях ще дойдат и ония 144,000 души, за които се говори в Откровението и между които има представители от всички народи на миналото и настоящето.
Те са създали и устроили първичната „космична" земя, някогашния „рай". На тази „космична земя" и досега живеят ония съвършени прачовеци, които са завършили своето развитие. Те са великите Предци на човечеството. Тези Творци на миналото, тези велики предци, и днес слизат на нашата земя. И те ще я превърнат в рай. С тях ще дойдат и ония 144,000 души, за които се говори в Откровението и между които има представители от всички народи на миналото и настоящето. Ще дойдат всички светии, адепти и Учители от памтивека. Те ще впрегнат със своя мощен дух всички пробудени души от четирите краища на земята и всички купно ще въведат истински ред и порядък в света. След свършване на своята работа те ще се оттеглят и ще оставят човеците да живеят и да работят при нови условия. Така ще се възстанови съобщението между видимия и невидим свят. Така е работило, работи и ще работи Великото Всемирно Братство в света.
към текста >>

58. ЕДНО СРАВНЕНИЕ-Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

В настоящето искам да кажа няколко думи върху най-важните закони за слизането и възлизането на народите.
Защо е ставало всичко това? Кои са причините? Някой може да мисли, че всичко това е ставало случайно. Но там, дето някой вижда случайност, друг вижда действието на строго определени закони. И намирането на законите за слизането и възлизането на народите е от голямо значение, понеже хвърля светлина върху един въпрос, който има голяма важност и в съвременния живот: тогаз тоя народ, тая култура, която се съобрази с тия закони, може да се предпази от ненормално слизане и израждане и ще може да намери сигурния път към възход и цъфтеж. В настоящето искам да кажа няколко думи върху най-важните закони за слизането и възлизането на народите. Но преди това нека хвърлим поглед върху вътрешния смисъл на еволюцията. Ще представлява в същност еволюцията? Трябва да знаем, че материалната страна на битието не изчерпва живота. Той си има и една вътрешна, духовна страна. И всъщност последната дирижира процесите на живота.
към текста >>

59. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Като започне да прилага любовта, дверите на неговия ум ще се отворят и знанието на миналите векове, както и знанието на настоящето и бъдещето ще започне да се втича у него по един естествен начин.
Никакви бури няма на този връх - там царува любов, там царува светлина, там царува мир. Този е естественият път на ученика - Любов, Светлина, Мир и Радост. Човек може да обиколи цял свят, може да похлопа на вратите на всички школи, може да потърси всички велики Учители, които носят Божието Слово, те всички ще му покажат този път. Те всички имат само една определена, божествена идея за Пътя на ученика, който не може да се измени. Навсякъде ще му кажат, че първата стъпка в живота на ученика, това е Любовта. Като започне да прилага любовта, дверите на неговия ум ще се отворят и знанието на миналите векове, както и знанието на настоящето и бъдещето ще започне да се втича у него по един естествен начин. Наистина, има и по-велик път от този на ученика, но само след като човек извърви пътя на ученика, пред него ще се разкрие великия път на Учителите. Това е пътят на Мъдростта и той е най-трудният. Любов, светлина, мир и радост - ето етапите в пътя на ученика Като говоря за ученика, аз имам пред вид преди всичко идейния ученик, ученикът в широкия смисъл на думата. Този ученик се учи и тук, на земята, в този свят, и горе на небето, в другия свят. Той никога не напуща школата - денем се учи в лабораторията на земята, а нощем отива горе при своя учител, който му преподава теория.
към текста >>

60. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ - РАЗБИТА ЧАША Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Ако основите на това „вечно настояще", което ние хората на земята имаме да догонваме в бъдещето легнат във всекидневния живот на отрудените, те тогава ще намерят нов смисъл, повече радост и щастие в живота.
Защото бъдещето е време на дирене на други основи за живота, които почиват на абсолютно доказаната духовна същност на нещата и живота. Бъдещето е време на една наука за Разумността на природата и природните явления. Бъдещето е време, когато хората ще владеят великото изкуство да живеят по законите на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. На това светло бъдеще на човека и човечеството се явява ревностен изразител сп. Житно зърно. Ако основите на това „вечно настояще", което ние хората на земята имаме да догонваме в бъдещето легнат във всекидневния живот на отрудените, те тогава ще намерят нов смисъл, повече радост и щастие в живота. Искаме да вярваме, че в своя предвестнически и творчески път Житно Зърно е създало много радости и поддържало загасващия смисъл у мнозина, които са го чели с отворено сърце. То и за напред ще следва този път, в който светлината се увеличава, знанието освежава все по-вече и повече хората, и в който те придобиват велика мощ и сила да противостоят на всички спънки. Житно зърно и за напред ще бъде онзи извор на дълбока радост в пътя на ония, които вървят към висините, където Слънцето на Живота никога не залязва. Д-р Е. К.
към текста >>

61. LE MAITRE PARLE-L^AUGUSTE FRATERNITE UNIVERSELLE Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

- Знаменитият американски романист Ъптон Синклер по настоящем се занимава с телепатията и е напечатал няколко статии за своите изследвания в тая област.
Работата на обществото ще бъде многостранна: то ще работи чрез публични сбрания, чрез лекции, чрез пресата и пр. Първият конгрес се е състоял през септември в Ница. Обществото се състои от действителни, почетни, спомагателни и благодетелни членове. Главен секретар е проф. Масп. Опити по телепатия. - Знаменитият американски романист Ъптон Синклер по настоящем се занимава с телепатията и е напечатал няколко статии за своите изследвания в тая област. Ето едно извлечение от неговите статии: „Как влизате вие във връзка с вашите отсъстващи приятели? С писмо, телеграф и телефон. Но аз предвиждам, че в бъдеще ще можеш да влизаш във връзка с тях по телепатичен начин. От много години аз и жена ми предприехме опити, които доказват, че хората могат да си предават мислите без говор или писмо. Ето един опит: Моят роднина Роберт Ирвин живее в Пасадена.
към текста >>

62. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Ние гледаме на Христа и неговото учение като на вечно настояще!
Не го ли приемат по този начин хората, ще продължава този живот на безлюбие, на страдания и неволи, на външни вярвания, суеверия и заблуди. Пленени от тия външни вярвания, много религиозни хора днес се спъват, като казват: „Христос е благовествувал преди 2000 години. Той е казал, каквото е имал да каже и сега е възлязъл на небето, докато настъпи второто пришествие, когато той ще дойде да съди живите и мъртвите." Ала аз ви казвам: Христос във време и пространство не е благовествувал! Ние не гледаме на Христа и неговото учение като на нещо минало. Ние не гледаме на Христа и неговото учение като на нещо, което ще дойде в бъдеще. Ние гледаме на Христа и неговото учение като на вечно настояще! Ето защо, не само през време на своята тригодишна проповед, но и в течение на 2000 години, Христос не е престанал да говори. И ако можеше да се възстанови всичко онова, което той е говорил в течение на трите години, през които е проповядвал на тогавашните хора, ако можеше да се възстанови и онова, което той е говорил в течение на тия 2000 години, хората щяха да имат едно ценно знание. Но и от онова, което Христос е говорил в течение на трите години на своята проповед, много малко е било запазено - само откъслеци. Много и от посланията на Павел, както и на другите апостоли, са останали скрити за света. Те, обаче, никога ще излязат на бял свят.
към текста >>

63. РЪЦЕТЕ НА ГРЕТА ГАРБО И ЖАНА АДАМС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

По пътя на тия циганки-гледачки със същите почти средства и похвати, са работили и всеизвестните парижки хироманти Мадам дьо Теб (понастоящем починала) и Мадам Фрей.
Ала вдъхновителка на тази книга си остава негли онази андалузка циганка, която е поразила мисълта и въображението на този капитан от Наполеоновата армия със своите удивителни предсказания. Познати са и други такива гадателки-циганки, някои от които дори са се ползували на времето си с широка известност. Такава е прочутата гадателка Мария Хаузер, която в 1849 год. предсказала с удивителна точност известни събития из живота на принц Вилхем Пруски. Тя му предрекла трите успешни войни, които имало да станат, неговото възкачване на престола като германски кайзер, избухването на общо европейската война и падането на Вилхелм II. По пътя на тия циганки-гледачки със същите почти средства и похвати, са работили и всеизвестните парижки хироманти Мадам дьо Теб (понастоящем починала) и Мадам Фрей. Споменавам за тях, защото имената им са свързани с изследванията върху достоверността на хиромантичните предсказания, предприети от парижкия изследовател д-р Вашид (директор на лабораторията за патологична психология в парижкия университет), изложени в книгата му „Essay sur la psychologie de la main" и изнесени по-късно от германския парапсихолог д-р фон Шренк-Ноцинг. Д-р Вашид предприема систематични изследвания върху предсказанията на 23 различни хироманти, които те направили за 140 души. Между многото други интересни данни, които д-р Вашид е получил, заслужава да се изтъкне следния факт: колкото е по-близко по време предсказаното събитие, толкова е по-голяма вероятността то да се сбъдне. Така предсказанията за събития, които имало да станат в течение на 4 седмици от деня на предричането, са се сбъднали 65 на сто. Предсказанията, обаче, за събития, които е имало да станат след 3 до 6 години, са се сбъднали едва 6 на сто.
към текста >>

64. Le Maitre parle - L'ETAT ACTUEL DE L'HUMANITE. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Но тя по писмото познавала такива подробности за лицето и то не само за настоящето, но за миналото и за бъдещето, че тук имаме не вече само обикновената графология.
Още като малко момиче Берта е обърнала внимание на себе си със своята необикновена хубост. По-късно, когато се развива като девойка и когато констатирали необикновените й способности, нарекли я Пития, старата гръцка пророчица. Това момиче, макар че никога не е изучавало графологията, може да познава много работи, като види писмото на някого. И интересно е, че нейните способности надминават възможностите на обикновената графология. Последната може по почерка да се произнася за характера на човека. Но тя по писмото познавала такива подробности за лицето и то не само за настоящето, но за миналото и за бъдещето, че тук имаме не вече само обикновената графология. При нея имаме този вид ясновидство, който в окултизма е известен под името „психометрия". Психометрия се нарича ясновидство, посредством гледане или пипане на някой предмет, който лицето е употребявало. За пръв път това момиче изявило своята способност, когато е било на 14 години. Майка й проучвала условията за настаняването на детето си в един пансион. Когато отговорът пристигнал, Берта случайно била там наблизо и прегледала също това писмо.
към текста >>

65. НОВИТЕ ФОРМИ НА ЖИВОТ - Х. Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Настоящето в това отношение е символ на бъдещето.
Боян Боев НА ТРЕТИЯ ДЕН Всяко събитие, което става сега, съдържа в себе си до известна степен символ на бъдещето. Настоящето в това отношение е символ на бъдещето. В жестовете, хода и пр. на едно няколко годишно дете е изразено цялото му бъдеще: дали ще има бурна или безбурна съдба, дали ще има радости или скърби, дали ще има възход или падение. В жестовете и пр. на детето намира между другото отражение един свят, който е над минало, настояще и бъдеще, свят, който обединява и трите в себе си и затова тия жестове крият в себе си насоките на бъдещето. Природата е едно Цяло и всяка нейна част изразява силите, които работят в Цялото.
към текста >>

на детето намира между другото отражение един свят, който е над минало, настояще и бъдеще, свят, който обединява и трите в себе си и затова тия жестове крият в себе си насоките на бъдещето.
Боян Боев НА ТРЕТИЯ ДЕН Всяко събитие, което става сега, съдържа в себе си до известна степен символ на бъдещето. Настоящето в това отношение е символ на бъдещето. В жестовете, хода и пр. на едно няколко годишно дете е изразено цялото му бъдеще: дали ще има бурна или безбурна съдба, дали ще има радости или скърби, дали ще има възход или падение. В жестовете и пр. на детето намира между другото отражение един свят, който е над минало, настояще и бъдеще, свят, който обединява и трите в себе си и затова тия жестове крият в себе си насоките на бъдещето. Природата е едно Цяло и всяка нейна част изразява силите, които работят в Цялото. Силите на Цялото са действуващи във всяка негова част. Ето защо всяко едно събитие, което става на физическото поле, е едновременно символ на вечни истини, които действуват във всемира. От там е и изречението: „Всичко преходно е само символ". Това ще приложим при изучаването на глава втора от Евангелието на Йоана.
към текста >>

66. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Като че ли сме издигнати вече в една област над минало, настояще и бъдеще!
Като чели сме в друга държава. Тук цари особена мекота и нежност в линиите, във въздуха, във всичко! И главното: каква вечна тишина царува тук! Тя прониква в душите ни, тя ни говори! Чували ли сте вие гласа на тишината? Като че ли сме издигнати вече в една област над минало, настояще и бъдеще! Чудно хубав бевлоснежен кварц срещаме по пътя си. С голямо вдъхновение се залавяме на работа. Отиваме да търсим наоколо кварцови късове и ги носим на една малка полянка, специално избрана от нас. В скоро време от тях нареждаме „Бог е любов". Тъй ясно личи белият надпис отдалеч!
към текста >>

67. LE MAITRE - LANKLENNE HUMANITE ET LA NOUVELLE. LINVOLUTION ET EVOLUTION. LES METHODES DE LA NOUVELLE VIE Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Понастоящем съществуват вече среда и условия, в които могат да се развиват и проявяват висши дремещи сили в човека.
Силата на тая вълна е голяма. Това е доказано от непрестанното нарастване на нейното влияние във всички отрасли на живота: в науката, в изкуството и пр., въпреки значителните пречки от страна на материалистичните учения, които от векове се всаждат у хората, отравяйки техните души. Днес материализмът се явява във форма на грозен, неизлечим цирей върху снагата на човечеството. Това е архаизъм, от който хората трябва да се освободят. Духовното движение в България отначало е било неорганизирано и не е имало нужното направление, обаче в последните 25-З0 години, с нарастването на неговото влияние и събуждане на все повече души, които търсят истината, то взема формата на движение с окултен характер и със социално значение. Понастоящем съществуват вече среда и условия, в които могат да се развиват и проявяват висши дремещи сили в човека. В България се създаде окултна школа, в която се учат тия, които желаят да се подготвят сериозно за живота и да придобият истински познания за живота, за да бъдат полезни на човечеството. Главният двигател на тая окултна школа е Учителят Петър Дънов, който я ръководи, като държи специални лекции четири пъти седмично. Вратите на тая окултна школа са широко отворени за всекиго, който желае да учи и да познае истината. Учението на тая школа е безплатно. Достатъчни са само стремежът на душата и нейните благородни копнежи да влезе в пътя на развитието.
към текста >>

68. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ЕЛИСАВЕТА-МАЙКА НА ПРЕДТЕЧАТА Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Бъдещето хвърля своите лъчи върху настоящето.
Боян Боев НА РАЗСЪМВАНЕ Всичко, което става, е символ на вечни истини. То съдържа в себе си зародиша на бъдещото. Всеки момент съдържа в себе си отражение на вечното. Във всеки момент са преплетени преходното и вечното. Ето защо това, което става, същевременно е ключ за онова, което иде! Бъдещето хвърля своите лъчи върху настоящето. Нека в духа на казаното да разгледаме част от 21 глава на Йоана. Всичко, което се описва там, е действително станало, но същевременно то крие в себе си езика на вечното. Какво събитие се описва тук? Симон Петър казва: „Отивам да ловя риба". Той заедно с другите отива да лови риба в Генисаретското езеро.
към текста >>

69. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. СВЕТЛИЯ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА- БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

„Остави заблудените да действуват без цел и основание, а ти ще трябва в настоящето да наблюдаваш бъдещето".
В течение на вековете тя е имала на своя страна едни от най-големите представители на човечеството, някои от които първоначално са били враждебно настроени към нея. Характерно е, например, обстоятелството, че трима от най-големите лекари в историята - Хипократ, Гален и Парацелз - са се занимавали активно с астрология. Хипократ, бащата на медицината, е смятал, че „оня, който не познава астрологията, заслужава по-скоро името глупец, отколкото името лекар". В школата на Питагор е било задължително изучаването на математиката и астрологията. Последната се е считала като привилегия на мъдреца. „Остави заблудените да действуват без цел и основание, а ти ще трябва в настоящето да наблюдаваш бъдещето". Тъй като астрологията често се схваща като фантазиране на мечтателно настроени души, не е безинтересно да се спомене, че и Бекон, човекът, който въведе експерименталния метод в съвременната наука, също е бил един от почитателите на астрологията. Между почитателите на науката за астралните влияния намираме още умове като Платон, Аристотел, Сенека, Данте, Джордано Бруно, Спиноза, Шекспир, Гьоте, Лайбниц и други. Привърженици на астрологията са били и астрономи като Птоломей, Тихо де Брахе, Нютон и Кеплер, който е оставил толкова литература върху тая област, че би трябвало да бъде разгледан отделно. В лицето на Морен дьо Вилфранш (1583—1656), лекар и професор по математика в Колеж дьо Франс, традиционната астрология е имала последния си голям представител. Морен, „най-научният дух и най-светлият талант, който се е появил в астрологията до сега" (X.
към текста >>

Естествено, и тук има възражение: понастоящем има не по-малко учени, които са на противно мнение.
Нека споменем един случай за илюстрация. Докато Требюк, професор по математика в Сорбоната, е предсказал през 1912 година с методите на традиционната астрология настъпването на общата война и убийството на Жорес за август 1914 год., директорът на Парижкия метеорологически институт е посочил въз основа на ново установените астрофизически зависимости още по-рано и не по-малко точно времето за избухване на световния пожар. (Последният случай бе изнесен преди няколко години и от вестник Мир в статията „Астробиология") Паралелно с това, все по-често се чуват гласове за реабилитиране на астрологията. Професори като Дриш, Фервайен, Щрунц, Требюк, Бенеш, Мюлер, Уле, астрономи като Вьолнер, Крицингер, Мирбах и цяла редица учени сметат, че науката разполага вече с достатъчно данни, за да започне наново изграждането на осмяната някога астрология или астробиология, космобиология, периодология, както я нарекоха някои. Америка изпревари в това отношение - там съществува вече висше училище по астрология и сродните ù науки. Естествено, и тук има възражение: понастоящем има не по-малко учени, които са на противно мнение. Нека се изясним. Ние нямаме намерение да споменаваме имената на всички, които днес работят в областта на астрологията. Нито пък бихме могли да направим това, защото „много от нашите най-големи хора в интелектуалната област са се занимавали с астрология, но най-вече доста от тях никога не са се изказвали върху това, от страх да не бъдат поставени на едно стъпало с шарлатаните в тая област - така наречените звездобройци и гадатели" (Проф. Макс Мюлер) и защото това положение не се е изменило много и до наши дни. Но, независимо от това, ние охотно ще се съгласим, че мнозинството учени днес са на друго мнение.
към текста >>

Тия обстоятелства дават право да се мисли, че имаме работа с една естественонаучна област, която понастоящем няма право на гражданство поради това, че ние сме изгубили и още не сме успели да възстановим всичките ù закони.
А и всеки, който си даде труд да опита астрологическите принципи на практика, се убеждава, че наистина привържениците са прекалили, когато са вярвали или си давали вид, че притежават ключовете на езотерическата астрология, но че и противниците са отишли в друга крайност, като са отрекли всякаква стойност на астрологическата традиция. На всеки случай, най-добре подготвените и най-критични автори, включително тия, които още не са склонни да признаят астрологията като пълноправна наука - Синдбад, д-р Вайс, Кльоклер - са единодушни в твърдението си, че „милионократната статистика" (Синдбад - д-р Вайс) е установила едно безспорно ядро истина в астрологическата традиция. Крайно предпазливият фон Кльоклер, резюмирайки изводите от своите статистични изследвания върху астрологическата прогноза, казва следното в своята „Астрология, като опитна наука" (1927 г.), снабдена с предговор и издадена от проф. Ханс Дриш: „Предсказателните средства на астрологията се нуждаят - както всичко друго в астрологията - от едно основно изследване и по-нататъшна разработка. Вземем ли предвид всичко, което говори за и против отделните методи, то може, дори при спазване на най-голяма предпазливост, да се твърди: „Няколко основи на астрологическото предсказание трябва да се разглеждат като статистично осигурени (транзити); при интензивна комбинация на тия осигурени елементи е дадена възможността за една продължителна прогноза, която определя типичното в събитията вярно по време, която, обаче, не може да каже нищо безусловно сигурно по отношение тежестта на събитията, и която не обхваща също всички събития на живота без остатък". Тия обстоятелства дават право да се мисли, че имаме работа с една естественонаучна област, която понастоящем няма право на гражданство поради това, че ние сме изгубили и още не сме успели да възстановим всичките ù закони. Въпреки всички несъвършенства на съвременното астрологическо знание получените резултати, от една страна, сериозните учени, които работят в тая област, от друга страна, са гаранция, че по рачо или по-късно ние ще бъдем поставени наново в притежание поне на част от може би най-интересната и безспорно, най-онеправданата от науките, науката за астралните влияния, която ще ни разкрие тайните и свещени връзки, съществуващи между микрокосмоса и макрокосмоса.
към текста >>

70. АСТРОЛОГИЧЕСКИ ЕЛЕМЕНТИ - П. М-В Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

А като основна идея е легнало схващането за развитието на една индивидуалност в кръговрата на времето и определяне отношението между душите в настоящето, в зависимост от миналото.
Но какво видя? Той видя - чудо на чудесата - Сам себе си". Вариант на тази мисъл срещате в неговите фрагменти - една ценна съкровищница на възвишени мисли. Така, в своите "Фрагменти на Магията" той казва: "Ние ще разберем света, когато разберем сами себе си, защото той и ние сме взаимно принадлежащи половини. Ние сме деца на Бога; в нас живее Божественото начало; никога ще станем това, което е нашият Баща." В втория си роман "Хайнрих фон Офтердинген" останал недовършен поради ранната му смърт, Новалис издига символа на романтичния дух - синьото цвете - емблема на висшето щастие, вечен мир и пълна хармония. А като основна идея е легнало схващането за развитието на една индивидуалност в кръговрата на времето и определяне отношението между душите в настоящето, в зависимост от миналото. Оста, около която се кръжи животът и творчеството на Новалис, е религията. Проникновен тълкувател и възторжен поклонник на християнската религия, той пише своите "Духовни песни", гдето образите на Христа и Дева Мария се явяват като висше въплъщаване на Божествената любов, носеща благодат за всички страдащи. За Новалис религията не е в черковните догми и във външния церемониал; тя е едно вътрешно изживяване, тя е жива сила в живота на човека, който приобщил се с Божественото в себе си, долавя диханието на Бога във всичко съществуващо. Неговите "религиозни фрагменти" изобилствуват с ценни мисли в духа на такава една религия. "Има цветя в този свят, които водят своето начало от свръхземни сфери, които не виреят при този климат и са пророци и вестители на един по-добър живот.
към текста >>

71. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ИРОДИТА И САЛОМЕ-НЕЙНА ДЪЩЕРЯ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Той трябва да разбира, още сега, в настоящето, трите велики порядъка в света, техните възможности и техните взаимни връзки.
Друго едно недоразумение, което произтича от това смесване на нещата е желанието у някои да обичат всички хора на земята. Само по себе си това е една велика идея, чието реализиране е възможно само в идеалния свят. Иска ли човек да я приложи на земята, ще изпадне в голямо противоречие. Тук се коренят заблудите на мнозина религиозни мечтатели, мъгляви идеалисти и утописти. С тези заблуди окултният ученик трябва окончателно да ликвидира. Той трябва да разбира, още сега, в настоящето, трите велики порядъка в света, техните възможности и техните взаимни връзки. Затова той се учи да работи преди всичко в лабораторията на своето тяло - в своя мозък, дробове и стомах. Окултният ученик знае, че в идеалния свят, "при Бога" не се отива чрез смъртта, както си мечтаят верующите, заблуждавани от техните невежи пастири. В идеалния свят се влиза чрез вечния процес на "новораждането", за който е загатнал Христос. Новораждането е процес на вечно подмладяване и обнова. Защото това е интимната същина и на идеалния свят - вечна обнова, вечно подмладяване.
към текста >>

72. ГЕОМЕТРИЯ В МИСЪЛТА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

А туй, което отваря, е настоящето.
За да влезеш в природата, трябва да отвориш. И като влезеш, трябва да затвориш, т.е. трябва да не мислиш за онуй, което си оставил зад гърба си, за старото. Значи затваряш се за старото. Вратата на миналото трябва да се затвори и вратата на бъдещето трябва да се отвори. А туй, което отваря, е настоящето. Затова това упражнение може да се нарече още метод за правилно отваряне и затваряне на вратата, т.е. логически правилно и разумно трябва да правиш своите заключения в областта на мислите и чувствата. 7. Освобождение. Двете ръце се турят пред гърдите с свити пръсти и със силен замах се движат на страни, като същевременно се разтварят. Това е разкъсване на всичко онова, което те е спъвало.
към текста >>

73. НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ - КР. В Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

В настоящето есе ние ще си послужим с някои математични изрази, защото в математиката ние се доближаваме най-близко и най-лесно до невеществената стойност на идеите.
При всичката релативност на понятието движение, ние го разбираме по-лесно, защото живеем в непрекъснато движение. Измерението в тоя случай не е нищо друго, освен придвижване в дадено направление. То е в същност едно интуитивно сливане с отделни моменти от движението на една точка, които моменти сами по себе си изчезват, за да се превърнат в един процес. Правата линия, следователно, е процес или следа на един процес, извършен от една точка. Нека тоя процес не се схваща само в математичен смисъл, а процес сам за себе си. В настоящето есе ние ще си послужим с някои математични изрази, защото в математиката ние се доближаваме най-близко и най-лесно до невеществената стойност на идеите. Започваме с точката. Тя е най-първичният без пространствен, безизмерен елемент, който по някакъв тайнствен начин преобръща всички измерения и става тяхна градивна сила. В своята същност математичната точка е без атрибути, без белези, и в статично състояние. Тя не участвува в света, тъй като тогава тя не може да даде сигнал за своето съществувание. Точката придобива огромно значение и започва да създава всичко останало само в момента, когато почне движението, в съвкупността на чиито моменти се ражда идеята за измерение.
към текста >>

74. СТИХОВЕ - Д. А-ВА, S Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

За тях настоящето, дейността им и животът е Любовта, Истината, Виделината, Свободата.
А непостижимото и невъзможното ни въвеждат в Царството на необхватната и непресъхваща Радост и ни разкриват Изворите на безконечните дарования на Духа. Това е идеалът на Великите Души – Души, които служат на Господа, Животворящият Огън във всичко! Те не търсят постижимото и възможното. За тях това е дело на миналото. Ала непостижимото и невъзможното е дело на бъдещето, (на) Великия копнеж, който сгрява душите им. За тях настоящето, дейността им и животът е Любовта, Истината, Виделината, Свободата. Това са пътищата, методите, по които непостижимото и невъзможното ни разкриват красотата и простора на вечните обиталища на Духа, дето пребъдват творческите сили на космоса! От там иде силата на Живота, светлата мисъл на Духа. Това е Пътят към Свещените Извори на Живота. Тека се открива, изявява Вечният Безграничният Аз съм път н а Любовта! Аз см път на Мъдростта!
към текста >>

75. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ако човек не може да транспонира миналото в настоящето, ако не може да проследи „проекционните лъчи" на историческите форми, ако не може да открие сегашното състояние на тези форми, видоизменени от перспективата на времето, той не може да разбере тайната на културно-историческия процес, в който действуват все едни и същи първични сили.
Те носят печата на Каин. И ако съвременните политици и държавници бяха хора посветени, ако учените бяха също посветени, те щяха да знаят, че „Молох" е една мощно организирана ложа, широкоразпространена на земята, по върховете на която стоят човешки същества с голяма интелигентност, знания и опит. Древните на своя символичен език биха ги нарекли „змии". Те образуват едно от най-мощните оръдия за действие на „княза на тоя свят", за който Христос загатва на своите ученици в интимната си мистична беседа с тях през един от своите последни земни дни. Ако си позволих да говоря за тия неща, то е за да покажа поне отчасти, как се проектират, в процеса на историческия живот, известни форми на миналото – обществени, религиозни, психологически – в плоскостта на съвременния живот, какви преображения претърпяват и какъв израз добиват. Ако човек не може да транспонира миналото в настоящето, ако не може да проследи „проекционните лъчи" на историческите форми, ако не може да открие сегашното състояние на тези форми, видоизменени от перспективата на времето, той не може да разбере тайната на културно-историческия процес, в който действуват все едни и същи първични сили. В тази смисъл са интересни и древните писания, повечето от които са написани на езотеричен език. В този език, който има това свойство, че в него може да се върти ключът на окултните съответствия, се крият и начините за транспониране на миналото в настоящето. Ако тия писания се четат само като сказания на миналото, ако не могат да разкрият „трансформационните формули" на културно-историческия процес, те ще си останат за човека само сказания, митове, паметници на едно „суеверно", „преднаучно минало", за каквито мнозина днешни учени ги смятат. В страниците на това списание, аз много често съм наблягал върху необходимостта да се познава символичния, езотеричен език, на който са написани писанията на древните, особено техните „свещени писания". Защото само по тоя начин могат да се избегнат ония жалки недоразумения при тълкуване словесните паметници на миналото, в които изпадат повечето днешни учени, които не могат да „поляризират" своя ум, да изменят неговия съвременен „строй", обусловен от днешния мироглед.
към текста >>

В този език, който има това свойство, че в него може да се върти ключът на окултните съответствия, се крият и начините за транспониране на миналото в настоящето.
Древните на своя символичен език биха ги нарекли „змии". Те образуват едно от най-мощните оръдия за действие на „княза на тоя свят", за който Христос загатва на своите ученици в интимната си мистична беседа с тях през един от своите последни земни дни. Ако си позволих да говоря за тия неща, то е за да покажа поне отчасти, как се проектират, в процеса на историческия живот, известни форми на миналото – обществени, религиозни, психологически – в плоскостта на съвременния живот, какви преображения претърпяват и какъв израз добиват. Ако човек не може да транспонира миналото в настоящето, ако не може да проследи „проекционните лъчи" на историческите форми, ако не може да открие сегашното състояние на тези форми, видоизменени от перспективата на времето, той не може да разбере тайната на културно-историческия процес, в който действуват все едни и същи първични сили. В тази смисъл са интересни и древните писания, повечето от които са написани на езотеричен език. В този език, който има това свойство, че в него може да се върти ключът на окултните съответствия, се крият и начините за транспониране на миналото в настоящето. Ако тия писания се четат само като сказания на миналото, ако не могат да разкрият „трансформационните формули" на културно-историческия процес, те ще си останат за човека само сказания, митове, паметници на едно „суеверно", „преднаучно минало", за каквито мнозина днешни учени ги смятат. В страниците на това списание, аз много често съм наблягал върху необходимостта да се познава символичния, езотеричен език, на който са написани писанията на древните, особено техните „свещени писания". Защото само по тоя начин могат да се избегнат ония жалки недоразумения при тълкуване словесните паметници на миналото, в които изпадат повечето днешни учени, които не могат да „поляризират" своя ум, да изменят неговия съвременен „строй", обусловен от днешния мироглед. След тия ми думи, може би няма да се стори странно твърдението, че древните Посветени са знаели за тая мощна концентрация на енергия в материята. Те са забулили тоя факт в един от най-драматичните митове на древността, който съществува в разни варианти в всички религии – митът за „падналите ангели".
към текста >>

76. БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ И МЪДРОСТ .- ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ако Венера дава сравнително най-красив човешки тип в женската му форма, то е защото един от основните принципи, които действуват във венерината сфера, е принципът на естетически завършеното настояще.
Устата – ето оня рай, който обещават венерините очи. Те са хубаво моделирани, румени, меки и сочни. Долната устна е по-месеста от горната. Брадата е обла, но в нашия случай липсва оная трапчинка, която често украсява хубавата брадичка на венериния женски тип. Усмивката, която разкрехва устните, за да остави да се провидят наредените като бисери зъби, е още едно от очарованията на Венера, заедно с мекия, приятен и музикален глас. Ако Венера дава сравнително най-красив човешки тип в женската му форма, то е защото един от основните принципи, които действуват във венерината сфера, е принципът на естетически завършеното настояще. Венера обладава силата да придава най-завършена форма на онова, което се проявява във време и пространство; тя се стреми да му придаде по възможност най-голяма завършеност и хармония като форма, въпреки нейната преходност. Ето защо, Венера често се определя като принцип на конкретната хармония в света – хармония на външните форми. Ясно е, следователно, защо тя е била обожавана в древността и като богиня на красотата. Венерините типове изобщо притежават силно развит усет за хубавото, хармоничното. Този усет за красивото се проявява на първо място в най-близкото до всекидневния живот, най-материалното – облекло, външна обстановка, мебелировка.
към текста >>

Във Венерината сфера, която носи формите на хармонично уравновесеното настояще (спомнете си, че един от зодиакалните знакове, които се намират под властта на Венера, е Везни) – се съдържа нормата за онова, което бихме могли да наречем относително щастие в живота.
Обичаща топлото, мекото, приятното, сладкото, безметежното, тя отблъсква всичко онова, което носи горест и беди. Тя не обича трагизма в живота, нито е склонна към героични подвизи. Ето защо, Венера сама е нежна, приветлива, человеколюбива и миролюбива. Тя се стреми към балансиране на силите, към помиряване. Обича, с една реч, мирния и спокоен живот, мирното съжителство на всички хора. Във Венерината сфера, която носи формите на хармонично уравновесеното настояще (спомнете си, че един от зодиакалните знакове, които се намират под властта на Венера, е Везни) – се съдържа нормата за онова, което бихме могли да наречем относително щастие в живота. Ето защо, древните астролози са я наричали "fortuna minor" – малката фортуна. "Голямата фортуна" – големият източник на благополучие е Юпитер, който носи етичните норми – "Habeas согpus'a на природните закони за осъществяване на онова, което Венера чувствува като красиво, "естетично", хармонично, носещо щастие в живота. чрез своя инстинкт за красота, Венера чувствува доброто, което Юпитер познава и разпределя като блага в живота. Тия две сфери съдържат идеята за доброто и красивото в идеален смисъл на думата. Ала в материалния свят добро и красиво не всякога се покриват и затова Венера често се заблуждава, отъждествявайки ги слепешката.
към текста >>

77. DU MAITRE -CONTRATS HUMAINS AT DIVINS Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

в Лондон понастоящем живее полският цигулар Станислав Фридберг, за когото този вестник разказва следното: В 1918 година Фридберг бил арестуван в Москва и осъден на разстрелване.
Но в основата на философията му лежи светла творческа мисъл. Той вярва, че светът се ръководи с любов, Мъдрост и че пълното въплъщение на любовта и Мъдростта се заключва в Христа. Всъщност трябва да дадем на Сведенборг определението, което Шелли даде за Байрон: "Пилигрим на вечността". Адриана Тиркова (Из в. "Сегодня".) Цигулар, спасен от смъртта чрез цигулката "Дейли Експрес" предава една история, която звучи повече като романтична, отколкото като правдоподобна. в Лондон понастоящем живее полският цигулар Станислав Фридберг, за когото този вестник разказва следното: В 1918 година Фридберг бил арестуван в Москва и осъден на разстрелване. При арестуването той едва успял да вземе сбогом от жена си и от тригодишния си син, и можал да измоли разрешение да вземе със себе си в затвора своята цигулка. Там той цялата нощ свирил, мислейки, че за по-следен път се отдава на любимата си музика. През тая нощ 15 души от тия, които се намирали с него в същата килия, били разстреляни, но самият той не само че останал жив, но получил и разрешение да свири в затвора. От ден на ден, очаквайки разстрелването, той прекарал в затвора 153 деня и в течение на всичкото това време всекидневно свирил. След това, за собствена негова изненада, го пуснали от затвора.
към текста >>

78. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Лунната сфера в човека носи не само паметта на настоящето, на настоящия човек като „възприемащо и представящо съзнание", а и паметта на миналото, както индивидуална така и колективна.
Луната е, която постоянно „очиства" земята от натрупаните в нея нечистотии. Само това е достатъчно, за да се види каква огромна роля играе тя в биопсихичния живот на земята, като жив организъм. Не само астрологичната традиция, а и множество съвременни научни наблюдения показват, че Луната е дълбоко свързана с цялата органическа природа в нейните основни биологични функции. Всички вегетативни процеси в органическия свят, размножаването, растенето, с неговите периоди на подем и упадък, с неговите фази на градеж и рушение, на разцвет и гниене са все процеси, които спадат към сферата на Луната, в която царува закона на периодичността. Психологически Луната е свързана с възприятията и представите, с паметта и фантазията. Лунната сфера в човека носи не само паметта на настоящето, на настоящия човек като „възприемащо и представящо съзнание", а и паметта на миналото, както индивидуална така и колективна. Ето защо, Луната е така дълбоко свързана с онова, което в съвременната психология се нарича „несъзнателно" или „подсъзнание". В психичната сфера на Луната се съхраняват всички образи на миналото, целия родов и расов атавизъм на индивида. Това се потвърждава и от изследванията на съвременните астролози, които работят по методите на научната статистика. в своите статистични изследвания върху астралната наследственост видният френски астролог Пол Фламбар идва до заключението, че Луната, покрай хоризонта (асцендент-десцедент), представя главен фактор на наследствеността. Аналогично разгледана, по закона на съответствията, Луната представя жената-майка, съпругата привързана към бащата на нейните деца и към домашното огнище.
към текста >>

79. ПРЕД РЕШИТЕЛНИЯ ЧАС - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Първият е свързан с "настоящето", вторият с "миналото".
плоскостта, в която лежи земната орбита, в така наречените възлови линии. Възловата линия на Уран минава през знаковете Близнаци и Стрелец. Възходящият му възел е на около 13°40' от Близнаци, а низходящият - на около 13°40' от Стрелеца. Според астрологията, възходящият възел представя полюса, през който се вливат известни космични сили и се асимилират, за да се изразят навън. Низходящият възел е полюс на деасимилацията, където става освобождаване на онова, което подлежи на разпадане. Първият е свързан с "настоящето", вторият с "миналото". Обстоятелството, че възходящият възел на Урана лежи в Близнаци - знак на конкретния ум, на разните видове интелектуална и физическа обмяна - показва, че обновителните, творчески сили на Урана действуват по интелектуален път, чрез конкретния ум. И наистина, силното развитие на съвременната физика, както експериментална, така и теоретична, в която господствуваща роля играе електричеството, многобройните изобретения, чрез които тази енергия биде впрегната на работа за задоволяване практичните нужди на живота, новите съобщителни средства - телеграф, телефон, радио, бързото развитие на въздухоплаването - това е една огромна дейност на човешкия ум, която се разви в сравнително кратко време. Цялата тази дейност се разви благодарение мощния импулс на Уран, под влияние на неговия изобретателен гений. Конкретният резултат от бързото разрастване на новите съобщителни средства беше едно неочаквано скъсяване на географските разстояния, които делят хората на земята. Днес хората общуват чрез вълните на етера, който разнася техните мисли, тяхната музика, с бързината на електрическата вълна.
към текста >>

80. Du Maitre: La manifestation du Divin en l`home Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

В писмото било писано следното: "Драги д-р Ланий, с настоящето Ви съобщаваме, че днес в Сараево, заедно с жена си, ще стана жертва на политически атентат.
Отворил плика и извадил един лист, върху който била нарисувана широка улица. На задното седалище на един автомобил ясно личели наследникът на престола, неговата съпруга и, срещу тях, един генерал. До шофьора седял един офицер. От двете страни на улицата многобройна тълпа. Изведнъж той видял, как от една странична улица изскочили двама младежи и стреляли срещу принца. В писмото било писано следното: "Драги д-р Ланий, с настоящето Ви съобщаваме, че днес в Сараево, заедно с жена си, ще стана жертва на политически атентат. Помнете ни в молитвите си и обичайте и в бъдеще, както до сега, нашите клети деца. Поздравлявам ви сърдечно: принц Франц Фердинанд. Сараево, 28 Юрий 1914 год., 3.30 часа сутринта". Епископът бил толкова развълнуван, че веднага след като се пробудил, седнал на масата и написал това, което сънувал. заедно с точния текст на писмото, като направил и скица от сцената на трагедията.
към текста >>

81. ЖИВОТЪТ НА СТАРОЗАВЕТНИТЕ - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Защото красивото и възвишеното в света, било в миналото, било в настоящето, е Духът.
Макар всичко да показва, че Бог се проявява във всичко, дори и там, където ние най-мъчно Го познаваме, хората все още проповядват, че Бог бил на небето. При това те имат такава материална представа за небето! Разбира се, ние няма какво да оборваме тия възгледи – толкова са разбирали хората в миналото, толкова са могли да кажат. Важното е днес човек да съзнава великото присъствие на Бога в живота и да Го познава във всичките му прояви. Важното е да вижда, как работи в света Неговият велик Дух. Защото красивото и възвишеното в света, било в миналото, било в настоящето, е Духът. И когато някои величаят миналото, когато приказват за хубавите неща, които се крият в него, те не трябва да забравят, че тия хубави неща са резултат от работата на Духа. Великото в света е Духът. Когато Духът присъства в ума на човека, той се чувства окрилен, вдъхновен. От него излиза една приятна светлина. Когато Духът работи в сърцето на човека, той се чувства мощен, изпълнен с възвишени чувства и е готов всичко да направи.
към текста >>

82. КОГАТО БЯХ МЛАДЕНЕЦ - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Ала този живот, както е изтъкнато това и в мотото на настоящето изследване, и днес съществува като едно мощно течение в съзнанието на човека.
При разглеждане на споменатите библейски типове, аз ще се постарая да възстановя техните образи така, както биха сторили това добрите познавачи на Библията. Ще зачекна, при това, някои езотерични и кабалистични страни, които изпъкват в простите, но съдържателни сказания за техния живот. Надявам се, че по този начин ще отдам съответната дан както на библиоведците, така и на езотеристите и кабалистите, които еднакво тачат Библията като съкровищница на мъдрост и житейски опит. Главната цел, обаче, както и по-преди изтъкнах, е да дам една характеристика на старозаветния живот. Ако този живот беше безвъзвратно изчезнал, ако той принадлежеше на едно далечно минало, надали би си струвало труда да се занимава човек с него, освен от историчен и археологичен интерес. Ала този живот, както е изтъкнато това и в мотото на настоящето изследване, и днес съществува като едно мощно течение в съзнанието на човека. В психиката на съвременния човек прозвучават всеки ден сума старозаветни мотиви. Той много пъти потъва и пак изплава от това струящо в душевния му живот течение. Но не само това: голяма част от съвременните хора, макар и да живеят в една епоха, в която действат мощните струи и на „новозаветния живот", и на „живота на праведните", и на „живота на ученика", остават в дълбочината на душата си, в основната тенденция на своя живот, същински старозаветници. Нека пристъпим сега към очертаване архаичният образ на най-големия от патриарсите – АВРААМ За да бъдем верни на стила на Стария Завет, ще дадем една скица на неговото родословие. Ето някои пояснения на горната скица.
към текста >>

83. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. М. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

В настоящето и в бъдеще от зова на велики Учители ще се раждат нови форми, в които ще се влее истински живот.
Рядко големите хора идат сами на земята. Те винаги са цикъл души, които засягат цялостно живота във всичките негови прояви. В резултат – формите на живота се променят, а съзнанието се разширява. Само при едно такова разширено съзнание човек става пригоден да схване новите морални насоки, които навремени възвестяват на земята велики Учители на човечеството. В миналото от ученията на тия Учители са се раждали религии и религиозни системи. В настоящето и в бъдеще от зова на велики Учители ще се раждат нови форми, в които ще се влее истински живот. – Живот на добро, на разумност, на хармония и любов между човеците. В настояще време се подготвя чрез войните, които се водят, съзнанието на човечеството за ликвидиране веднъж за винаги с най-голямото зло всред рода човешки – войната. Тя трябва да стане вече невъзможна! Тогава ще възкръсне Бог в човека. Ще дойде епоха на истински велики хора на земята – творци на вечни, неразрушими блага.
към текста >>

В настояще време се подготвя чрез войните, които се водят, съзнанието на човечеството за ликвидиране веднъж за винаги с най-голямото зло всред рода човешки – войната.
В резултат – формите на живота се променят, а съзнанието се разширява. Само при едно такова разширено съзнание човек става пригоден да схване новите морални насоки, които навремени възвестяват на земята велики Учители на човечеството. В миналото от ученията на тия Учители са се раждали религии и религиозни системи. В настоящето и в бъдеще от зова на велики Учители ще се раждат нови форми, в които ще се влее истински живот. – Живот на добро, на разумност, на хармония и любов между човеците. В настояще време се подготвя чрез войните, които се водят, съзнанието на човечеството за ликвидиране веднъж за винаги с най-голямото зло всред рода човешки – войната. Тя трябва да стане вече невъзможна! Тогава ще възкръсне Бог в човека. Ще дойде епоха на истински велики хора на земята – творци на вечни, неразрушими блага. Всеки човек ще вземе жив дял в тяхното съграждане.
към текста >>

84. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Развитието се схваща като цялостен процес и то обхваща миналото, настоящето и бъдещето.
Той е полският Толстой, вестителят на третата епоха на Духа, когато Любовта като върховен закон на живота ще се приложи във всички области на живота. Неговите идеи представляват изключителен интерес за всички нас особено затуй, че последните събития напълно потвърждават историческия метод на изследване, който е приложил и предвижданията на бъдещето, които е направил. Ние ще се опитаме да изложим накратко философските и религиозни идеи на този оригинален и най-типичен славянски философ, който е един от най-ярките изразители на славянския дух. „Световната история е абсолютно развитие на човешкия Дух". Ключът на разбиране философията на историята е в Хегеловото схващане, че световната история е развой на човешкия дух – това е най-дълбока основа, последният принцип. Развитието се схваща като цялостен процес и то обхваща миналото, настоящето и бъдещето. Хегел е открил закона на историческото развитие на човечеството, който е от жизнено значение и е първа задача на философа; той е законът на диалектиката: теза, антитеза, синтеза. Обаче той не е успял да приложи този закон към историята, защото се е занимавал главно с миналото и настоящето, а бъдещето съвсем не е взел пред вид. Август Цйешковски идва до схващането за органическата цялост на историята и той дошъл до заключение, че като познаваме тезата и антитезата, можем да предвидим с положителност синтезата, т.е. бъдещето на човечеството. Древният свят до Христа е тезата в историята, даденото, обективното, с една дума битието, светът на непосредственото битие.
към текста >>

Обаче той не е успял да приложи този закон към историята, защото се е занимавал главно с миналото и настоящето, а бъдещето съвсем не е взел пред вид.
Ние ще се опитаме да изложим накратко философските и религиозни идеи на този оригинален и най-типичен славянски философ, който е един от най-ярките изразители на славянския дух. „Световната история е абсолютно развитие на човешкия Дух". Ключът на разбиране философията на историята е в Хегеловото схващане, че световната история е развой на човешкия дух – това е най-дълбока основа, последният принцип. Развитието се схваща като цялостен процес и то обхваща миналото, настоящето и бъдещето. Хегел е открил закона на историческото развитие на човечеството, който е от жизнено значение и е първа задача на философа; той е законът на диалектиката: теза, антитеза, синтеза. Обаче той не е успял да приложи този закон към историята, защото се е занимавал главно с миналото и настоящето, а бъдещето съвсем не е взел пред вид. Август Цйешковски идва до схващането за органическата цялост на историята и той дошъл до заключение, че като познаваме тезата и антитезата, можем да предвидим с положителност синтезата, т.е. бъдещето на човечеството. Древният свят до Христа е тезата в историята, даденото, обективното, с една дума битието, светът на непосредственото битие. Това е слизането на човешкия дух в материята. Човек е роб на природата.
към текста >>

„Отче наш" е молитва не за настоящето, а за бъдещето, не за това, което е, а за това което трябва да бъде в бъдеще.
Хармонията, която е висша цел на човечеството, е достижима чрез делото. Тя трябва да се създаде. Човечеството не може да се задоволи с проста вяра, а трябва да осъществи абсолютната истина, открита от Христа, посадена в душите на всички вярващи, която следов. неизбежно трябва да израсне, да завърже и даде плод. „Отче наш е ключ за познаване бъдещето на човечеството". „Отче наш" е молитва не за настоящето, а за бъдещето, не за това, което е, а за това което трябва да бъде в бъдеще. То е социална молитва, а не индивидуална, всемирна, а не лична. Останала е като общо наследство на всички християнски братства, а следователно тя е израз на стремлението на цялото християнство и откровение за неговото бъдеще. Тя е завещанието на Христа. Всяка просба на молитвата е нужда на човечеството, която трябва да се удовлетвори. Христос ни открива в нея това, което трябва да бъде – което е необходимо и неизбежно ще стане.
към текста >>

85. ГЕОРГИ РАДЕВ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Главното поле на неговата дейност бе настоящето списание, макар че той периодически сътрудничеше и в други наши и чужди списания.
Ролан и др. Същевременно той преминава и към оригинално творчество. Още в първата му самостойна публикация, именно малката брошура върху „Живите сили на Слънцето" (1926 г.), проличава както научната подготовка, така и блестящите полемични качества на младия автор. В по-нататъшната си литературна дейност той си служи на широко със своята богата начетеност, но, струва ми се, не прибягна вече до унищожителната критика, дето той се чувстваше в своята стихия. Може би, нашият приятел се бе съобразил с една мъдрост из беседите, според която истината не се нуждае от защита. Главното поле на неговата дейност бе настоящето списание, макар че той периодически сътрудничеше и в други наши и чужди списания. През последното десетилетие той бе поел редактирането на „Житно Зърно" заедно с главната тежест на техническата работа около него. И ако в българските интелектуални среди „Житно Зърно" е минавало за едно от най-сериозните списания, това са дължи сигурно не на последно место на качествата на главния му редактор. Дейността на Жорж като сътрудник на „Житно Зърно" е твърде разнообразна. Читателите на списанието познават неговите математически отмерени, богати както с данни, така и с подтици, елегантно написани статии. Както се знае.
към текста >>

86. ВЪРХУ ЗАКОНА ЗА КРАСОТАТА И ХАРМОНИАТА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО - Е. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

В настоящето кратко разглеждане, ние ще оставим прекомерно сложната физическа организация на човека, с която се занимават медици и естествоизпитатели, а ще се спрем върху общата „структура на духовния човек.
КОНТУРИТE НА ДУХОВНИЯ ЧОВЕК Георг Нордман За никого вече не е басня, че най-великото и най-сложно организираното единство в природата, което може да се сравни в своята пълнота и многообразие с космоса, е човекът. Няма становище, от което проучването на човека да не разкрива бездна от възможности за нови и нови постижения и нови, най-чудновати истини. Цялата грандиозна вече сграда на медицината, съставена от няколко от най-сериозните науки от една страна, психологията от друга, социологията от трета страна, както и всички науки на древността и нашата съвременност, изучават все човека. Усилията на човка да постигне себе си, са достигнали едва до външните двери на тоя сложен свят, наречен с право микрокосмос. В настоящето кратко разглеждане, ние ще оставим прекомерно сложната физическа организация на човека, с която се занимават медици и естествоизпитатели, а ще се спрем върху общата „структура на духовния човек. Ако излезем от една точка и се движим по линиите, които очертават неговите контури, ние ще преминем през цялата „фигура" и в много много едри линии, почти опипом, ние ще го опознаем. Нека тая изходна точка наречем начало или „азът". Тя е идентична със самочувствието ни за отделно същество, макар че в живота няма отделност, тъй като всичко плува във вътрешната същина, в медиума на един друг Аз, – огромен, необятен, и в съвършена пълнота. Тоя Аз е самата световна хармония, чистата прелест и съвършената музика. За нас е ясно, че вътрешният „аз" е господар на живота, но пътищата, по които той може да се изяви навън в конкретните полета на живота, са три.
към текста >>

Кой ръководи и направлява тия сили, тая троична различност у нас, чиито прояви проследихме с настоящето?
За третия основен клон и път, изхождащ от човешкото аз – волята, няма да кажем нищо. Ние я третираме като неутрална динамична енергия, която има власт да осъществи всичко онова, за което стана дума до сега. Волята е лост на разума, оръдие на чувствата. Тя може да стане разумна, стихийна, разрушителна или съграж¬даща, в зависимост от моралната сила, разрушителната мисъл, или творческата обич, на които тя е оръдие в дадения момент. В една книга прочетох следното: Трябва обич, която ще поиска да помага, трябва разум, който ще ни научи, как да помогнем, трябва воля, която да ни изведе от инертността само да знаем и да искаме, за да превърнем в дело всичко това. Кой ръководи и направлява тия сили, тая троична различност у нас, чиито прояви проследихме с настоящето? Това е азът, втрешният, вечният, подложеният на вечно странствуване аз, чиято неосъзната напълно от разума, чувствата и волята цел, е да стане господар на всички инструменти и сили, за да се опознае като самоценност, излязла из великия, едничкия извор на живота. Азът е дух – той е невеществена, надимперична реалност, която е вън от измамната мрежа на време и пространство. Азът е отделност, която ще стане едно с цялото. Той е от съкровищата, където се събира чистият опит от съществуванията през вековете, за да се дойде до пълното съзнателно сливане с Божествената първопричина.
към текста >>

87. СИЛА - ГЕОРГИ ТАХЧИЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Настоящето време, в което живее човечеството, е изключително и преходно.
Не напразно нацията, като орган на международния организъм се взема в междудържавното право, като безсмъртна жизнена единица, която ражда държавния империум – редуцираната воля на милиони индивиди, свързани по силата на едно историческо духовно и материално минало. Това е една реална наука, която е далеко от всички религиозни суеверия и догми, или от онези, материалистични социално-научни доктрини, които извън физическите сили на природата не виждат творческия Дух на Божественото съзнание. Ето защо, след тази голяма криза, която изживява човечеството, изразена в настоящата война, международният ред трябва на всяка цена да се освободи от отрицателните норми на запрети и забрани и вместо тях да дойде истинското сътрудничество във всички области: стопански, социални и духовно-културни. Днес човечеството не се нуждае от сухи формулни права и кодекси, но от братски, преки конкретни действия, дирижирани от великия идеал на Божествената свобода, която ще разкрие възможностите и ценностите на живота, който е вечен и единен. Изпъква пред нашето внимание въпросът, по какъв начин ще се изрази това сътрудничество на международна почва? Настоящето време, в което живее човечеството, е изключително и преходно. Настоящата война, която се води между демократическите режими и авторитарните държави, е предвестие на една нова ера – ерата на братството между народите. Това братско сътрудничество, което ще настъпи след тази война между народите, не е един чисто механичен процес, но една органическа стопанска и духовна взаимопомощ, която ще има своята форма, своята правна конструкция. Защото нацията, която се стреми да се покрие със социологическото понятие държава, е едно важно явление в международната политика. Това се подчертава и от последните исторически факти, които красноречиво говорят, че всички народностни малцинства се присъединяват при своите първоначални национални центрове Веднъж разрешен въпроса за националното самоопределение на народите, изразено в самостоятелни държавни единици за всички – те ще могат леко да се справят със социал-икономическия проблем т.е. антагонизма между капитала и труда, въпрос, разрешението на който няколко десетки години погрешно се смятеше за постижимо само чрез революцията и то на международна почва.
към текста >>

88. СТИХОВЕ - ОЛГА СЛАВЧЕВА, Д. А.,И S. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

О, ти, свещен планински кът, дето минало, настояще и бъдеще се сливат в дивна хармония.
На любещите я тя разкрива своите тайни, въвежда ги в своето светилище, дава им ключовете на прозрението и просветлението, показва им пътя на служенето и великата жертва! Ето полянката край първото езеро, гдето сме правили нашите ритмични, музикални упражнения. С гърмеж, с шумен трясък се спущат по стръмните скални стени водите от второто езеро „Елбур". Ето Изгревният връх.Той е тъй близо до сърцата и душите ни. Отломки от вечността сме преживели там! О, ти, свещен планински кът, дето минало, настояще и бъдеще се сливат в дивна хармония. Идем при тебе с отворени души, с детски трепет в сърцата. Приюти ни в своите пазви и ни кажи, каквото намериш за добре. Ние знаем, че ни познаваш по-добре, отколкото ние сами себе си познаваме. Приближаваме се към тебе с такова доверие, с каквото детето се притиска до скута на майка си. Прекарваме тук 6 дни незабравими.
към текста >>

89. DU MAITRE: LE REEL DANS LA VIE. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Какво да кажем за нашето настояще?
Ето няколко характерни думи от първата страница на тая статия: „Много са големите и светли образи, които срещаме по пътя на българския народ в далечното и близко минало. Днес историци и писатели се надпреварват да изтъкват достойните им дела. От богомилството водят произхода си, както е известно, редица чужди религиозни движения. А то е дало мощен тласък не само на религиозна обнова и по-висок морал, но и за ценни обществени преобразования. Из средата на богомилите са излезли пламенни борци за освобождаване мисълта от църковна и политическа тирания и хиляди мъченици са пролели кръвта си за лозунга „свобода, равенство и братство" векове преди френската революция. Какво да кажем за нашето настояще? Едва ли има област в живота и културата, в която да не сме оставили нещо, достойно за внимание. Броят на даровитите деца у нас, особено в полето на изкуството, е навярно по-голям процентно, отколкото в която и да било страна." На страница 69 казва: „Нашата напредничавост и предприемчивост, трудолюбие и борческият дух ни налагат дълга да си извоюваме една действителност, различна от тая на другите културни народи. Кръвта на млад народ, която бие в жилите ни, ни подсказва нови пътища и възможности и ни разкрива изгледи много по-надеждни от ония, пред които виждаме днес да стоят с клюмнали глави някои от ония народи, които се славят за най-културни." На стр. 73 се казва: „Природата трябва да остане естествения фон, на който да се открива нашето съществуване. И животът ни да остане колкото е възможно по-естествен и природосъобразен.
към текста >>

90. САМ В СЕБЕ СИ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Появата и развитието на машината има своя история, която не бихме смогнали да проследим в настоящето.
Разбира се, никой не може да „надхитри" природата и законите на механиката, за да очаква необикновени резултати — извършване за едно и също време дадена работа с по-малка сила. Това е невъзможно. Постижимо е следното: с по-малка сила може да се извърши дадена работа, но за сметка на по-дълго употребеното време, при което сумата от извършените движения пак ще бъде равна на постигнатите резултати. Човекът, изправен пред облика на невъзможното, е предпочел по дълго време, за да дочака „победа" над онова, което е непобедимо в кратко време. В един или друг случай, машината не е победител над законите, а само трансформатор на енергията. Появата и развитието на машината има своя история, която не бихме смогнали да проследим в настоящето. Тържеството на машината е тържество на техниката и науката! Пътят от кремъчния нож до телевизионния апарат, извървян от човечеството, е оставил дълбоки следи в човешката душа. Усилията, борбата с несгоди и невежество, създават в генерациите на човешкия род чувство на уважение към изобретателите, към тия, които изваждат из недрата на природата непознатите сили и ги впрягат на работа за подобрение съдбата на човешкия живот във външно техническо отношение и освобождават човека от неудобствата на първобитността. Тая адмирация се превърна на култ и, както имахме възможност на друго място да изразим това, от човешко изобретение машината се превърна в идол и тиранин. Механичното взе връх и то стана религия на много хора в продължение на повече от две столетия.
към текста >>

91. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Истинската трайност е творческо продължение, динамично единство между миналото и настоящето.
Този процес на вглъбяване е интуицията, непосредствения метод на познанието. За вътрешната духовна същност и действителност, в противоположност на материалното, са характерни вътрешната динамика (интензитета), а не пространствеността (екстензитета), вътрешната свобода, вместо причинната (каузалната) необходимост, творческия живот вместо статическото съществувание, постоянната, (реалната), истинската трайност, вместо простото редуване на явленията. Трайността според Бергсон е понятие, различно от физикалното понятие за време. Последното е резултат от превръщане реалната трайност в пространственост — т.е. от нейното външно проявяване. Истинската трайност е творческо продължение, динамично единство между миналото и настоящето. Разумът, с който си служи науката, чийто обект е външният материален свят, не може да се добере до познанието на истинската трайност. Това е възможно само чрез интуицията. Външният свят е вторична проява на истинската трайност, на творческата жизнена сила (élan vital). Външният свят е едно състояние на диференциране, на прекристализация на вътрешната творческа същност. Биологическото развитие е също проява на единната, свободна творческа сила.
към текста >>

92. ОТДЕЛНОТО В ЦЯЛОТО-СТРЕЛЕЦ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

ЖИВОТЪТ НА МИНАЛОТО, НАСТОЯЩЕТО И БЪДЕЩЕТО Животът в своето проявление на земята е минал през растенията, през животните и сега се изявява в една повиша форма — човекът.
ЖИВОТЪТ НА МИНАЛОТО, НАСТОЯЩЕТО И БЪДЕЩЕТО Животът в своето проявление на земята е минал през растенията, през животните и сега се изявява в една повиша форма — човекът. Ние хората се отличаваме от растенията и животните по нашитe стремежи. Животните се учат, как да живеят; живеенето е наука за тях. Ние сме родени, за да мислим. Като минал нашият живот през растенията и животните, ние носим техния живот в себе си. Често казваме: Животното, което живее в мене.
към текста >>

Животът на растенията и на животните за нас е минало, сегашният живот на мисълта е настояще.
То не разбира, какво става с него. Съзнава, че има известна дисхармония, която пречи на неговите чувства, то желае да се освободи и затова бяга. Изпадне ли човека в това положение, той няма да бяга, но започва да мисли, как да снеме товара от гърба си. Животът може да се изрази във формата на едно растение, може да се изрази във формата на едно животно, на един човек — същество, което мисли, а може да се изрази и в една форма непонятна още за нашето днешно съзнание, която за нас ни се представя като бъдеще. Ако бихме могли да погледнем на живота от гледището на животното, човешкият живот би ни се сторил като бъдеще, а животът на растенията като минало. Животът на растенията и на животните за нас е минало, сегашният живот на мисълта е настояще. Когато у нас се зароди желанието да живеем, т.е. да ядем, да пием, да се удоволствуваме или наслаждаваме, това е животът на животните- — нашето минало. С този живот ние влизаме в противоречие със сегашния си живот като мислещи същества. Същественото, което ни отличава като човеци, то е нашата мисъл. Ако ние се откажем да мислим, ние ще приличаме на онова момиченце, което бащата праща в училище да учи, пък то, когато учителят преподава, взема огледалото и се забавлява с прическата си, с дрехите си, с панделките си.
към текста >>

Когато мислим, живеем в настоящето, когато искаме да живеем, то е животът на миналото, пък когато търсим щастието, смисъла на живота, безсмъртието, то е бъдещето.
Всеки от нас може да поправи съдбата си, ако приема и реализира в себе си следното: Да вярва, че живее в Бога; да вярва, че животът е разумен; да вярва, че никое същество, не може да го лиши от онова благо, което Бог му дава в света. Каквото и да ни се случи в живота, даже да сме принудени да напуснем света на хората, Бог ще ни даде друга форма, при по-добри условия. Когато напуснахме живота на растенията, станахме животни; когато напуснахме живота на животните, станахме човеци, когато напуснем живота на човеците, ще станем ангели. Затова Христос казва: „Който обича живота си, ще го изгуби: а който ненавиди живота си на този свят, за вечен живот ще го опази". Напуснем ли сегашния живот, ще приемем друг по-висш живот. Когато мислим, живеем в настоящето, когато искаме да живеем, то е животът на миналото, пък когато търсим щастието, смисъла на живота, безсмъртието, то е бъдещето. Когато се чувствуваме нещастни, то е животът на миналото. Всяка мисъл на миналото трябва да можем да я пренесем в една идея на бъдещето, за да можем да разрешим задачите на живота. Има един живот, който изключва мисълта, има живот, който включва мисълта в себе си. За да се справим с нещастието, трябва да приемем любовта. Щом обичаме Бога, нашето състояние се сменя.
към текста >>

Животът, който изтича от Бога, се проявява в миналото, проявява се в настоящето, проявява се и в бъдещето, Бог обединява всичките в едно.
Всяка мисъл на миналото трябва да можем да я пренесем в една идея на бъдещето, за да можем да разрешим задачите на живота. Има един живот, който изключва мисълта, има живот, който включва мисълта в себе си. За да се справим с нещастието, трябва да приемем любовта. Щом обичаме Бога, нашето състояние се сменя. Когато казваме, че живеем и се движим в Бога, че Бог живее в нас, тази идея още не ни е ясна, защото то е бъдеще за нас. Животът, който изтича от Бога, се проявява в миналото, проявява се в настоящето, проявява се и в бъдещето, Бог обединява всичките в едно. Да обичаме Бога, значи да виждаме Бога в тия, които обичаме, да виждаме Бога и в себе си. Ако не виждаме Бога в себе си, ние виждаме миналото в себе си. Идеалът ни не трябва да бъде безформен, но живо разумно същество, което да ни бъде другар и да ни помага. Ако едно разумно същество може да ни помага в живота на мисълта, това същество може да ни бъде полезно. Ние трябва да станем проводници, през които да влезе Божествената мисъл в нас.
към текста >>

93. Списанието PDF Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Животът на миналото, настоящето и бъдещето Отделното в Цялото – Стрелец Проблемът за волята у Учителя – Д-р Ел.
СЪДЪРЖАНИЕ на 2 бр. Животът на миналото, настоящето и бъдещето Отделното в Цялото – Стрелец Проблемът за волята у Учителя – Д-р Ел. Р. К. Дриш и неговата парапсихология – Боян Боев Пътят на великата идея – Ан. Х-ва Из нашия живот – Гост от София при Учителя – Боян Боев Защо? – Т. Из колелото на зодиака.
към текста >>

94. КОСМИЧНАТА ПРОЛЕТ БОЯН БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Красотата има отношение към настоящето, към бъдещето, към живота, който живеем днес и към този, който ще се роди утре.
Защо е нещо ново, нещо по-хубаво на земята? Нашите бащи са създали всичко, мислили са и за нашето добро. Какво има да прибавим ние? И при всяка неприятност, сещаме се „за хубавото старо време", безразличието към новото, напредничавото, поддържа в нас романтичното чувство към миналото, към старото. Истинското чувство за красота, обаче, не е чувство към хубавото съществувало и изживяно в миналото. Красотата има отношение към настоящето, към бъдещето, към живота, който живеем днес и към този, който ще се роди утре. Красотата внася едно динамично отношение в живота. Доброто внася също динамично отношение. Човек, в душата и сърцето на когото живее красотата и доброто, гледа с поглед напред, готов винаги да съдействува за тяхното осъществяване. Живот има в това, което непрестанно се обновява. Доброто, красотата, идейното разбиране с обновители в живота.
към текста >>

95. ЕДИНСТВО В ПРИРОДАТА - Д-Р ИЛ. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

не само познаване миналата действителност или настоящето, но познаване една бъдеща действителност.
Предполага се, че мозъчните вибрации на даден индивид се препращат, неизвестно как на мозъка на друг индивид. Явлението си остава неизяснено, друг човешки мозък го не познава. Например, когато от десет затворени плика, вземем един, никой не може да знае, какво съдържа взетият плик, един медиум (лицето има душевна способност) може да каже това нещо. Най-сетне от безбройните вибрации, които съществуват във вселената, нашият мозък хваща ония именно, за които сме пригодни. Явления от субективната метапсихика са и разните видове ясновидство т.е. не само познаване миналата действителност или настоящето, но познаване една бъдеща действителност. Ето един пример: През последните дни на месец ноември 1913 (в 1914 година Франция влезе във война) Шарл Рише бива посетен от Д-р Тардйо, известен лекар от Монт-Доре. Докторът му казва: Дойде време да извадя наяве някои факти от миналото за автентичността на които гарантирам. В юли 1869 г. (година преди Френско-пруската война от 1870) излязох от болницата да се разходя из люксембургската градина със своя приятел Сорел, виден математик и астроном. Изведнъж виждам Сорел да променя лицето си, пада в екстаз и ми казва: виждам те във военни дрехи да отиваш в Хифсон Седан.
към текста >>

96. DU MAITRE: LA VIE DANS LE PASSE, LE PRESENT ET LAVENIR Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Изповедта на Бергсон Професор Шевалие, понастоящем френски министър на народната просвета, ученик на Бергсон, е посветил на своя учител една вдъхновена книга.
Това се вижда ясно от съчиненията на Достоевски, Толстой, Гогол и пр. Един особен дух отличава славянството; това е чувството на братство. И тая идея за братство, според Шубарт, е великата мисия на Русия и славянството. Авторът анализира психиката на западноевропейския човек и на славянина, за да изпъкне разликата. Според него духът на истинското християнство работи в руската и изобщо в славянската душа. Изповедта на Бергсон Професор Шевалие, понастоящем френски министър на народната просвета, ученик на Бергсон, е посветил на своя учител една вдъхновена книга. В тая книга, между другото, той излага това, което Бергсон му изповядал при последното си свиждане с него. Бергсон го помолил да напечата тая негова изповед след смъртта му. И сега Шевалие изплнява това. Шевалие пише между другото в тая книга следното: „Няколко години преди излизането на „Двата извора на морала и на религията" от Бергсон, аз бях почувствувал, че мисълта на Бергсон ще доведе до идеите на Бога, до Любовта, която е сътворила всичко. И това мое предвиждане излезе вярно.
към текста >>

97. ОБЩУВАНЕ С КОСМОСА - А.Б.С. Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Трябва днес да се дадат на съвременното човечество методи, които да отговарят на фазата, в която се намира то понастоящем.
Каквито са процесите на храненето и дишането, такъв ще бъде и процесът на мисленето. Значи, силата на човека не седи само в физическата храна. За да бъде човек силен, той трябва да знае, как да използува въздуха, който диша." В Европа и Америка навсякъде са разпространени индуските методи за дишане. Требва да се знае, че има методи, дадени в епоха, когато народите са били в инволюционна степен на развитие. Обаче сега сме в епоха на възлизане или на еволюция.[2] Ето защо индуските методи за дишане, понеже са инволюционни, не са подходящи за европейския организъм. Трябва днес да се дадат на съвременното човечество методи, които да отговарят на фазата, в която се намира то понастоящем. Ето осветлението на Учителя по този въпрос (5): „Сега като говоря за дълбокото дишане, нямам намерение да препоръчвам специалните упражнения на индусите. Те имат специални упражнения за дишане, които не са приложими за европейците. Ако европейците ги приложат, ще се натъкнат на големи противоречия. Затова ви казвам: Дишайте дълбоко, като се стремите да дишате плавно и ритмично". Тук изпъква и друг важен въпрос: за връзката между вътрешния, психичния живот на човека и дишането.
към текста >>

98. DU MAITRE: LA LOI FONDAMENTALE Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

година, необходимо беше и настоящето издание.
година. Стр. 64. Цена 30 лева. Книгата почва със следното мото: „Паневритмията е наука за приемане разумните движения на природата. При паневритмията човек посреща и възприема божественото и мощното, което гради вселената и отива да работи за великата идея на живота". След първата книга „Паневритмия", излязла в 1938. година, необходимо беше и настоящето издание. В първата са описани движенията на паневритмията, дадена е музиката за две цигулки и на края са изложени принципите й. А настоящето издание съдържа музиката на паневритмията, нагодена за пение; даден е и текстът. Музикалната част се предшествува от уводни думи и от статията „Основи на паневритмията" от Учителя. Паневритмията е важен метод за освобождение на човешката душа, за вливане на новите идеи в днешната култура и за изграждане на красивия нов свят, който иде на земята! Есперанто-български речник от Атанас Николов.
към текста >>

А настоящето издание съдържа музиката на паневритмията, нагодена за пение; даден е и текстът.
Книгата почва със следното мото: „Паневритмията е наука за приемане разумните движения на природата. При паневритмията човек посреща и възприема божественото и мощното, което гради вселената и отива да работи за великата идея на живота". След първата книга „Паневритмия", излязла в 1938. година, необходимо беше и настоящето издание. В първата са описани движенията на паневритмията, дадена е музиката за две цигулки и на края са изложени принципите й. А настоящето издание съдържа музиката на паневритмията, нагодена за пение; даден е и текстът. Музикалната част се предшествува от уводни думи и от статията „Основи на паневритмията" от Учителя. Паневритмията е важен метод за освобождение на човешката душа, за вливане на новите идеи в днешната култура и за изграждане на красивия нов свят, който иде на земята! Есперанто-български речник от Атанас Николов. Книгоиздателство „Братство", Севлиево, 1941. Цена 25 лева.
към текста >>

99. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Тя освобождава душата от всички страдания и мъчнотии, от миналото, настоящето и бъдещето.
Влюбването не е любов. То е съвсем друго нещо. То спада към любовта на сенките. Между влюбването и пиянството има нещо общо (10). Любовта въвежда в Царството Божие. Тя освобождава душата от всички страдания и мъчнотии, от миналото, настоящето и бъдещето. Христос, който е Любов, живее само в настоящето, в онова, което е родено от Любовта. Хората могат да се познаят само чрез Любовта. Който не познава Любовта, той е изгубил всичко. Любовта се живее, тя не се предава. Любовта превръща скърбите в радости, несгодите — в Блага.
към текста >>

Христос, който е Любов, живее само в настоящето, в онова, което е родено от Любовта.
То е съвсем друго нещо. То спада към любовта на сенките. Между влюбването и пиянството има нещо общо (10). Любовта въвежда в Царството Божие. Тя освобождава душата от всички страдания и мъчнотии, от миналото, настоящето и бъдещето. Христос, който е Любов, живее само в настоящето, в онова, което е родено от Любовта. Хората могат да се познаят само чрез Любовта. Който не познава Любовта, той е изгубил всичко. Любовта се живее, тя не се предава. Любовта превръща скърбите в радости, несгодите — в Блага. Любовта повдига хората.
към текста >>

100. ПОСТИТЕ И ГЛАДЪТ КАТО ЛЕЧЕБНИ МЕТОДИ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ето защо, целта на настоящето изложение е само да изнесе някои от резултатите, получени при изследванията вая област.
П. М-в ТАЙНАТА НА НОСТРАДАМУС Нострадамус е безспорно една от най-загадъчните личности в историята. Името му за едни е било синоним на шарлатанство, за други — на най-висше прозрение. Сигурно, още не е дошъл часът, когато ще може да се снеме булото, което скрива неговата тайна. Ето защо, целта на настоящето изложение е само да изнесе някои от резултатите, получени при изследванията вая област. И ако читателите не намерят в нашите статии онова, което са очаквали, ние се надаваме, че те ще имат възможност да получат поне отчасти представа върху един колкото интересна, толкова и тъмен проблем. Мишел дьо Нострадамус,с името на когото обикновено се свързват прочутите предсказания, е роден на 14/23. 12. 1503 г. към обяд в сен Реми ан Прованс. Потомък на покръстен еврейски род, който е дал много учени лекари и математици, той сам е завършил медицина в университета в Монпелие, а по-късно е бил професор по математика в Салон ан Прованс и другаде.
към текста >>

НАГОРЕ

0.11343193054199