Търсене в текстове за 'Насилие'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 164 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА - К.И. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Но въпреки това, днес царува ограничение, властвува насилие на човек върху човека, шири се мизерията във всички области на живота и няма свобода.
ЗА СВОБОДАТА Свободата е идеал на мнозина, даже на всички съзнателни същества в живота. Ако спрем малко по-отблизо нашето внимание, ще открием, че усилията на всеки почти индивид са насочени към смъкване веригите на едно ограничение, което спъва неговото свободно проявяване. Свободата е най-силно желана от човешката душа, защото наистина душата на човека най-добре познава свободата. Но въпреки това, днес царува ограничение, властвува насилие на човек върху човека, шири се мизерията във всички области на живота и няма свобода. Над главите на измъченото човечество тежнее страхотната фигура на мъстта и недоволството и всички изнемогват под тях. Коя е причината, загдето ние, живущите днес в новото време, сред културата на нашия век, който е така щедро надарен с удобства, с разнообразие, да се чувствуваме все роби, все оковани във веригите на ограничението? Една от главните, ако не и единствените причини, това е лошото разбиране на свободата. Днес човекът схваща свободата само като нещо външно. Ако му е добре, ако може да се движи и произволничи, непрепятстван от нищо, ако може да използува, т.е.
към текста >>

Насилието, егоизма, страхът са двигателите на голямата световна машина.
Не, това не е фигурата на свободата. Това са само желания на нашата нисша природа, това е проява на нашия егоизъм. Такава свобода никога не е давана на човека и неговата душа не я познава, не вкусва от плодовете ù, защото тя е отнета. Свободата, изградена със средствата на силата, е тъкмо противоположна на онова, което е истинската свобода. Затова днес, когато доброто, благото се изграждат върху основата на чуждите страдания, смело може да се каже, че няма свободни хора, че на земята живеят само роби. Насилието, егоизма, страхът са двигателите на голямата световна машина. Ничие око не се стреми да се издигне над хаоса на собствените си заблуди, да подири образец от хармоничния живот на природата и да построи своя живот, съгласно ритъма на общото мирово сърце. Ничия ръка не се отказва от насилието върху своя брат, а после всички в глас роптаем от живота и светът ни се вижда твърде зле устроен, когато това насилие се върне върху самите нас. Ние днес познаваме само собствените си мъки и чуждото насилие, а чуждите страдания и нашето насилие ние не познаваме. Така е днес в нашето време. Така е във всичките слоеве на нашето общество, във всички нации е така.
към текста >>

Ничия ръка не се отказва от насилието върху своя брат, а после всички в глас роптаем от живота и светът ни се вижда твърде зле устроен, когато това насилие се върне върху самите нас.
Такава свобода никога не е давана на човека и неговата душа не я познава, не вкусва от плодовете ù, защото тя е отнета. Свободата, изградена със средствата на силата, е тъкмо противоположна на онова, което е истинската свобода. Затова днес, когато доброто, благото се изграждат върху основата на чуждите страдания, смело може да се каже, че няма свободни хора, че на земята живеят само роби. Насилието, егоизма, страхът са двигателите на голямата световна машина. Ничие око не се стреми да се издигне над хаоса на собствените си заблуди, да подири образец от хармоничния живот на природата и да построи своя живот, съгласно ритъма на общото мирово сърце. Ничия ръка не се отказва от насилието върху своя брат, а после всички в глас роптаем от живота и светът ни се вижда твърде зле устроен, когато това насилие се върне върху самите нас. Ние днес познаваме само собствените си мъки и чуждото насилие, а чуждите страдания и нашето насилие ние не познаваме. Така е днес в нашето време. Така е във всичките слоеве на нашето общество, във всички нации е така. Със средствата на грубата сила човекът днес премахва злото, със същата тая сила той изгражда своето благо и с това не усеща как поставя основанието на едно бъдно зло, което чака да се разрази, защото никога плодовете на насилието не са били повече, от едно ново насилие. Никога злото не е родило добро и този велик закон в живота си остава все така ясен, неотменен, въпреки че всички бягат, заобикалят неговата страшна фигура, боейки се от собствените си дела, оправдавайки своите собствени методи.
към текста >>

Ние днес познаваме само собствените си мъки и чуждото насилие, а чуждите страдания и нашето насилие ние не познаваме.
Свободата, изградена със средствата на силата, е тъкмо противоположна на онова, което е истинската свобода. Затова днес, когато доброто, благото се изграждат върху основата на чуждите страдания, смело може да се каже, че няма свободни хора, че на земята живеят само роби. Насилието, егоизма, страхът са двигателите на голямата световна машина. Ничие око не се стреми да се издигне над хаоса на собствените си заблуди, да подири образец от хармоничния живот на природата и да построи своя живот, съгласно ритъма на общото мирово сърце. Ничия ръка не се отказва от насилието върху своя брат, а после всички в глас роптаем от живота и светът ни се вижда твърде зле устроен, когато това насилие се върне върху самите нас. Ние днес познаваме само собствените си мъки и чуждото насилие, а чуждите страдания и нашето насилие ние не познаваме. Така е днес в нашето време. Така е във всичките слоеве на нашето общество, във всички нации е така. Със средствата на грубата сила човекът днес премахва злото, със същата тая сила той изгражда своето благо и с това не усеща как поставя основанието на едно бъдно зло, което чака да се разрази, защото никога плодовете на насилието не са били повече, от едно ново насилие. Никога злото не е родило добро и този велик закон в живота си остава все така ясен, неотменен, въпреки че всички бягат, заобикалят неговата страшна фигура, боейки се от собствените си дела, оправдавайки своите собствени методи. Днес всички, които чувствуват теготата на своя ярем, се мъчат да открият в ближния си причината за своето нещастие.
към текста >>

Със средствата на грубата сила човекът днес премахва злото, със същата тая сила той изгражда своето благо и с това не усеща как поставя основанието на едно бъдно зло, което чака да се разрази, защото никога плодовете на насилието не са били повече, от едно ново насилие.
Ничие око не се стреми да се издигне над хаоса на собствените си заблуди, да подири образец от хармоничния живот на природата и да построи своя живот, съгласно ритъма на общото мирово сърце. Ничия ръка не се отказва от насилието върху своя брат, а после всички в глас роптаем от живота и светът ни се вижда твърде зле устроен, когато това насилие се върне върху самите нас. Ние днес познаваме само собствените си мъки и чуждото насилие, а чуждите страдания и нашето насилие ние не познаваме. Така е днес в нашето време. Така е във всичките слоеве на нашето общество, във всички нации е така. Със средствата на грубата сила човекът днес премахва злото, със същата тая сила той изгражда своето благо и с това не усеща как поставя основанието на едно бъдно зло, което чака да се разрази, защото никога плодовете на насилието не са били повече, от едно ново насилие. Никога злото не е родило добро и този велик закон в живота си остава все така ясен, неотменен, въпреки че всички бягат, заобикалят неговата страшна фигура, боейки се от собствените си дела, оправдавайки своите собствени методи. Днес всички, които чувствуват теготата на своя ярем, се мъчат да открият в ближния си причината за своето нещастие. Всеки вика, протестира за своята свобода и иска да я извоюва, а като средство избира това, което ще направи другия роб. Ето, това е линията, по която се развива културния живот. Това е кривото разбиране на великото слово свобода и докато живеем в отровата на тая заблуда, все ще тегне над нас неправдата, все ще градим новото и все ще падаме под развалините на собствените си дела, а, летописите ще записват тия заблуждения на човечеството, ще се образуват големи томове книги, които ще носят името история.
към текста >>

Няма по-красив, по-тържествен момент за човешката душа от тоя мъничък незабелязан миг, когато човек реши да каже на себе си: „Ти няма да вършиш вече насилие, защото искаш да познаеш свободата.” Кой познава великолепието на това не външно, а дълбоко вътрешно преустройство?
Да си принуден да повтаряш грешките на миналите векове, да си принуден да тънеш във влажната и сурова тъмница на човешкия егоизъм, заради създадената традиция на миналите дни, това не е новото в живота, а това са новите затвори за човешката душа. Свободата, тя е още далече от нас, защото онова, което ние наричаме свобода, е робство за другия. Свободата, тя е за всички. Няма благо днес на света, няма добруване, няма свобода, в основата на която да не лежи измъченият стон на оногова, от когото тя е отнета, защото днес само силата, само ударът създават свободата. От всички опити, които човек може да направи, най-добре ще бъде награден оня, при който усилието е насочено навътре в него, оня, при който погрешките в живота се подирят(търсят) в самите нас. Няма по-красив, по-тържествен момент за човешката душа от тоя мъничък незабелязан миг, когато човек реши да каже на себе си: „Ти няма да вършиш вече насилие, защото искаш да познаеш свободата.” Кой познава великолепието на това не външно, а дълбоко вътрешно преустройство? Кой знае тихата пламтяща радост, заради малкото добро, което можем да направим? А този миг. това е един желан мъничък момент, който преобръща резултантната на целия ни живот. Тогава оня мрачен кораб, който плава запокитен в бурните вълни на океана, ще почувствува крепката ръка на един кормчия, която ще го напътва сигурно и смело, а над висинето на неговия дълъг път, не ще се вият облаците на тъмна буря, а кротко ще трептят милионите звездици на ведро небе. Да хванеш кормилото на твоя собствен кораб, да запреш разюзданите свои страсти, които в своя бесен рев са способни да потъпчат най-нежните цветчета в житейската градина, да възправиш високо челото си и да кажеш в своята душа: „Аз съм човек, защото усещам вярната ръка на Оногова, който живее в мене и който ме води сред вълните на широкото море".
към текста >>

Едно е необходимо да каже на себе си човек: „Ти не ще вършиш насилие, защото искаш да познаеш свободата" – и да го изпълни.
Хвърли одеждата на твоето лъжливо величие, извезана с окраски, що мамят чуждия взор. Облечи чистата, бяла риза на честен труженик и иди та се приближи при своите. Кому са потребни песните на дълго робство когато тихия напев на свободата започва да се чува! Хвърли веригите и нека твоите ръце бъдат свободни. С тях ще вдигнеш своята окаяна сестра от тинята на изминалата черна нощ, ще стискаш ралото на твоята нива, ще сочиш лазура на чистото небе, където свободни птички летят, отнасяйки във висинето своята волна песен... Кому са желани воплите на робството, когато има други слова, друга песен – песента на свободата. Едно е необходимо да каже на себе си човек: „Ти не ще вършиш насилие, защото искаш да познаеш свободата" – и да го изпълни.
към текста >>

2. Ритмус и мелодия - К.Ик. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

А истина е, че злото зло и насилието насилие ражда.
Днес гласът на доброто, безкористното рядко се чува. И ако се чуе, срещу него се отправят теоретически, а понякога и терористически опровержения. Защото, наред с грубия материален егоизъм днес и в духовния живот на хората (до колкото го има), владее стария свещен егоизъм. Ние познаваме всички „реалистични" учения, които смятат, че са намерили най-трезвите и най-сигурните методи за изправление на обществените недъзи. Но тия методи си остават всъщност опитваните и старите, защото искат да се наложат, да коренят злото от вън. А истина е, че злото зло и насилието насилие ражда. Ние знаем, че злото няма да се ограничи лесно. То ще продължава дотогава, докогато продължава човешкото неведение върху основните въпроси на живота. – В света има изобилно от всичко за всички. Недоимъкът, излишъкът и заплетените отношения са резултат на човешкия егоизъм. И ако да ни се струва, че материално задоволяване и външни, съставени от хората норми, биха преобразили техния живот, ние се заблуждаваме, защото съществуват и други фактори.
към текста >>

Основен белег на тия хора е тоя, че те отричат из корен всяко насилие и дълбоко вярват в разумното в природата.
И една от нашите скромни задачи е да посочваме, че доброто и великото не са изгубени, че и днес те се проявяват къде по-скрито, къде по-явно във всички области на живота. Наред със злото у всекиго и навсякъде има нещо добро. И единственият положителен метод за ограничение на злото и в нас и вън от нас, мислим, е не противодействие срещу злото, а подкрепяне на доброто... Изказаните от нас мисли може да се сторят твърде идеалистични на ония, които смятат, че гледат по-реално на живота. Теоретически това може да е така и може би е било очевидно и убедително изцяло преди години... Днес обаче става нещо друго, непредвидено от никое социално учение. У всички племена и народи по цялото лице на земята захващат несетно да се зараждат някакви нови идеи, да се явяват нови хора, които мълком, но уверено работят за коренна обнова на живота – от начина на храненето до най-дълбоките душевни преживявания. Основен белег на тия хора е тоя, че те отричат из корен всяко насилие и дълбоко вярват в разумното в природата. Условните различия на народност, вероизповедание и поданство за тия хора престават да съществуват, защото те се обявяват за граждани на единствената велика правова държава в света – държавата на Бога и природата... Новото иде — но не оттам, отгдето някои го очакват. То няма да дойде по благоволението на избрани и миропомазани. То иде чрез душите на изстрадалите, забравените, на ония, които са изходили суетните пътищата на днешния живот и отново се възвръщат към себе си... „Слънчевият лъч не троши стъклото на прозореца, за да си отвори път, а прониква през него и огрява онези, които имат нужда." Така безшумно новото прониква бавно, но сигурно в света и внася светлината, необходима за най-правилното разрешение на всички трудни днес въпроси, включително и социалния. Да търсим и подкрепяме преди всичко доброто навсякъде и у всекиго – това е нашата най-близка задача.
към текста >>

3. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ний сме убедени при опит, че насилието носи отрицателни резултати, защото то действува непосредствено на личните чувства и въобще на нисшата природа, а те са силни да събудят отблъскващи сили, домогващи се до всякаква разумна преценка за правотата на известен спорен въпрос.
И нашият читател много добре вижда сега, какво единомислие трябва да има между членовете на сдружението, та по един чисто вътрешен път всеки един безпогрешно да гради сградата на общия стремеж. Ние няма да премълчим фалша, че под силния товар на противоречията от една страна и от неизживения още процес на индивидуализирането (от друга), в известни членове на бр. сдружение може да възникнат противни на реда настроения (да ги владеят индивидуално-егоистични настроения). Наистина, това е временно състояние, но факт е, че докато то съществува, руши общата дисциплина и създава отрицателни обекти за останалите братя на сдружението. Пак ще напомним на нашия читател мисълта: „Високи съзнания се искат за новия живот"... Как трябва тогава да се постъпва при подобни случаи? Ний сме убедени при опит, че насилието носи отрицателни резултати, защото то действува непосредствено на личните чувства и въобще на нисшата природа, а те са силни да събудят отблъскващи сили, домогващи се до всякаква разумна преценка за правотата на известен спорен въпрос. – Търпение и (обладание), това са методите на вътрешно въздействие, действуващи направо на съзнанието с много по-реална сила. Друг един важен въпрос, който се налага за разрешение още в първите дни на общежитието, е въпросът за разпределението на работата и респективно прехраната на бр. сдружение. В едно земеделско общежитие прехраната от земеделския труд при тези примитивни средства на обработка е трудна работа, още повече, че имотите на сдружението не биха могли да издържат машините за модерна обработка. Това от една страна. От друга страна, нашата цел не е да превърнем сдружението в селско земеделско стопанство, гдето работниците обикновено стават роби на тежките условия.
към текста >>

4. НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

От гледището на това разбиране, новото в разните области на живота може да се изрази занапред в следното: Ученият – продължава да държи за опита и последователността в изследването, но той признава вече ограничеността на своето знание, замества постепенно опитите, съпроводени с насилие и жестокост над живи същества и най-главно, работи с всичка сила, щото научните открития да се използват безкористно – само за доброто на цялото човечество.
Новото учение иска всестранно развитие на всички. Всеки нека продължава да се проявява според своите естествени наклонности и в своята естествена среда, където може да бъде най-полезен и за себе си и за другите. Новото учение иска, преди всичко, да пробуди у всекиго човека. То няма, може би, да засегне пряко нашите тъй разнообразни специалности, които поглъщат голяма част от нашето време и енергия и през призмата на които ние сме склонни да съдим за нещата изобщо. Но то може да даде подтик на нашия вътрешен живот и косвено да съдействува за нашето развитие не само като хора, но и като специалисти (учени и професионалисти). От гледището на това разбиране, новото в разните области на живота може да се изрази занапред в следното: Ученият – продължава да държи за опита и последователността в изследването, но той признава вече ограничеността на своето знание, замества постепенно опитите, съпроводени с насилие и жестокост над живи същества и най-главно, работи с всичка сила, щото научните открития да се използват безкористно – само за доброто на цялото човечество. Това, което днешната наука е установила и установява като безспорно трябва да се знае, че окултната е просто нейно естествено продължение. Общественикът – не скъсва рязко с хората и условията, при които новото му разбиране го е заварило. Той е достатъчно толерантен да изслушва и търпи най-противоречиви разбирания, проучва кои работи спъват и какви закони регулират колективния живот на хората при днешните условия, размисля върху това, как би могла да се опрости до максимум обществената организация и се стреми да скъса връзките си с институти, които по своите цели са в противоречие с неговото основно разбиране. Религиозният – не отрича силата и значението на своите религиозни преживявания, но той знае, че времето на буквално разбиране на свещените писания и едностранчиви мистични блянове е вече минало, че религията има нужда от една рационална обосновка (на официалната и окултна наука) и най-сетне, че религията води само до прага на ученичеството. Новата форма на религията, това е съзнателно или подсъзнателно търсене на разумното в света, което днешните хора бяха престанали да виждат.
към текста >>

5. КРАЙ МОРЕТО - Георги Т. Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Достъпът в това Общество не може да се добие ни с измама, ни с насилие, нито пък може да бъде наследен с закон.
Неговите членове твърде рядко и то в много важни случаи се събират облечени в плът. Писма почти никога не си пишат. И все пак те се намират в непръкъсната духовна връзка, в постоянна обмяна на мисли. Това общество не притежава никакви външни закони, всеки член в него е поставен на равна нога със своите събратя и все пак, всеки един знае мястото, що му е отредено и всички драговолно се подчиняват на един общ началник. Този началник не се „избира", нито „назначава" и все пак нито един от членовете на това общество не ще се никога усъмни кой е тоя началник. Достъпът в това Общество не може да се добие ни с измама, ни с насилие, нито пък може да бъде наследен с закон. Съкровени природни закони само определят дали един човек е достоен да бъде приет в него и тогава няма сила в света, която да попречи на неговото приемане. Ала приетите не обвързва ни клетва, ни обет, те са си сами закон и норма. Членовете на това Братство не се отличават по някакъв външен белег, нито по някаква обща особеност в начина на живеене. Но самите те, макар и никога да не са се виждали на лице, се познават помежду си без „знаци, думи и движение". По естество това Общество е напълно скрито от външния свят и все пак цели народи се намират под негово влияние, без дори и да подзират това.
към текста >>

6. ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Знанието за това единство, ще превърне неусетно егоизма във взаимност, защото напредъкът на отделното и общото ще се явят координирани в съзнанието ни и ние ще премахнем всичко онова, което спъва другия, като насилие, ограничение, робство, защото ще видим, че ограничението, насилието, робството на другите отеква по невидим път и до самите нас.
Някои мислят, че духовният живот се състои в това, човек да промени коренно своя начин на живеене. Други смятат, че духовен е само оня, който е религиозен. Религията, това е една форма, един резултат. Това, което съставлява духовния живот, то не се вижда, то е един процес, едно отправление във вътрешната природа, който процес бавно, но смислено регулира и нашите външни постъпки. Важно е за човека да дойде до онова място, откъдето да схване, че в живота цари една-пълна връзка, една причинна зависимост, която нарежда и обуславя всичко. Знанието за това единство, ще превърне неусетно егоизма във взаимност, защото напредъкът на отделното и общото ще се явят координирани в съзнанието ни и ние ще премахнем всичко онова, което спъва другия, като насилие, ограничение, робство, защото ще видим, че ограничението, насилието, робството на другите отеква по невидим път и до самите нас. Един източен мъдрец много успешно се изразява за духовното разбиране на живота, като казва: Религиозен живот, не е нищо друго, освен освобождение на съзнанието. В какво се състои това освобождение. Човекът е същество, което знае, то е същество, което носи в себе си в потенциално състояние знанието за живота. Дългият обаче път на неговия развой е натрупал върху него праха на едно забвение и ние сме усвоили неща, които далече не съответствуват на истината що живее в нас. Следователно да се учиш, най-често значи да се освобождаваш от невежество, така както за да просветна в някой мрачен ден, не трябва да се вкарва отнякъде някаква виделина, а да се разпръснат облаците, които пречат на слънчевата виделина да проникне до нас.
към текста >>

7. Списанието PDF Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Всъщност обаче, всички те (като се започне от идеята за сближение на хората по цялото земно кълбо с един общодостъпен международен език, като се мине през многобройните организации за борба с милитаризма, за реформа в храненето, за природосъобразен живот и се свърши с най-новите окултни движения), показват, че човечеството губейки вече вяра в „силата на насилието", захваща да търси нови пътища, нови начини на живот Какви са те, може само в общи черти да се предвиди, а как ще се развият и оформят напълно – времето ще покаже.
Обществен преглед За оня, който всестранно следи нашия обществен живот, безспорен факт е, че в последно време, хора от всички почти слоеве на обществото, захващат да проявяват интерес към новите религиозни, идейни и духовни движения. Това не е явление случайно, нито преходно, както някои са склонни да мислят - това е един от признаците на новия духовен подем, който настъпва а живота на човечеството. Новите идейни движения са много, твърде разнообразни и наглед понякога дори противоречиви. Всъщност обаче, всички те (като се започне от идеята за сближение на хората по цялото земно кълбо с един общодостъпен международен език, като се мине през многобройните организации за борба с милитаризма, за реформа в храненето, за природосъобразен живот и се свърши с най-новите окултни движения), показват, че човечеството губейки вече вяра в „силата на насилието", захваща да търси нови пътища, нови начини на живот Какви са те, може само в общи черти да се предвиди, а как ще се развият и оформят напълно – времето ще покаже. И в България, трябва да констатираме отрадния факт, са застъпени почти всички нови идейни движения. Но и у нас, както и навсякъде, настъпващото ново среща отчаяната съпротива на старото, което се проявява ту чрез държавата, ту чрез черквата. Ние сме изтъквали и друг път, че по-ефикасно е не противодействието и борбата със злото, а съдействието и подкрепата на доброто. Но и в единия и в другия случай, и общите и местните условия, налагат една задружна и координирана работа на всички ратници за новото. Да се говори за пълно обединение и сливане на всички нови разбирания е очевидно абсурд.
към текста >>

8. ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Не, тия които проповядват ненасилието, са най-силните; те не убиват, защото да убива е свойствено на оня, който има страх от своя враг.
Трябва да се прави разлика, защото бързата оценка е неуместна и вредна. Животът се сътворява в процеси скрити, нечути от никого. Първата клетка на зародиша начева своя живот без особени пертурбации, които са само моменти от живота, но не и самият той. Нима духовният човек не познава бурите! Или пък мислят, че оня който не убива, върши това от страх или защото не знае да борави с ножа. Не, тия които проповядват ненасилието, са най-силните; те не убиват, защото да убива е свойствено на оня, който има страх от своя враг. Те не убиват, защото в тях светлина от истината е озарила арената на вътрешния живот, където скрит до тоя час се е таял най-страшният звяр – личният егоизъм, с когото предстои геройска борба. Днес в света има повече страхливци от всеки други път. Днес е впрегнат в работа най-низшият, най-сквернят слой на човешката мисъл и като негов най-величав апогей е огнестрелното оръжие. Ние нито за момент не ще престанем да мислим, че убийството е най-тежкият грях, но все пак хвала на тия, които някога с гърди са опирали броните и тежките копия. В тях е имало повече самоотверженост, повече геройство.
към текста >>

9. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

И наистина ние виждаме навсякъде една несигурност, едно общо недоволство от старото, виждаме едни, конто искат да изменят съществуващия строй – с насилие, други – чрез духовно възраждане, трети – които искат да запазят и задържат съществуващия порядък.
Всъщност противоречия няма. Противоречията се раждат само от неправилното отъждествяване на живота с формите, в които той се проявява. Животът се проявява в мисли, чувства, действия, но той не е нито мисли, нито чувства, нито воля, а нещо което обгръща и трите в себе си, нещо което е над тях, нещо реално и вечно. В съвременния живот, ние виждаме противоречия навсякъде: противоречия в живота на личността, на семейството, на класите, народите и човечеството. Говори се за класови социални противоречия, за международни противоречия. И наистина ние виждаме навсякъде една несигурност, едно общо недоволство от старото, виждаме едни, конто искат да изменят съществуващия строй – с насилие, други – чрез духовно възраждане, трети – които искат да запазят и задържат съществуващия порядък. Но всички чувствуват днес, че такъв живот, какъвто сега водят европейските народи, не е живот на хармония и радост, а живот на противоречия и страдания. Но къде е причината на тези противоречия и къде е изхода? Причината на всички противоречия и социални, и международни се крие в неразрешеното противоречие на личния живот. А в що се състои противоречието на личния живот ? В туй, че човек в нашата фаза на развитието на съзнанието – в стремежа си към щастие мисли, че може да достигне това щастие, като го желае, търси и придобива само за своята личност.
към текста >>

Тя лишава човека от благото, понеже се явяват победители и победени, явяват се насилие, неправда, грабеж.
Причината на всички противоречия и социални, и международни се крие в неразрешеното противоречие на личния живот. А в що се състои противоречието на личния живот ? В туй, че човек в нашата фаза на развитието на съзнанието – в стремежа си към щастие мисли, че може да достигне това щастие, като го желае, търси и придобива само за своята личност. И като се отделя по този начин от другите личности – предизвиква борба, а взаимната борба унищожава разумния смисъл на този стремеж. Тя е отрицание на това благо. Тя лишава човека от благото, понеже се явяват победители и победени, явяват се насилие, неправда, грабеж. Но освен това, че чрез взаимна борба на всички против всички, не може да се достигне осигуряването, нито на материални, нито на духовни блага, страданията, старостта и смъртта, които са неизбежни за всеки човек – унищожават всеки смисъл на личния живот – взет отделно от целокупния живот на човечеството и на живата природа. Всъщност тук има едно непознаване на себе си. Той може да достигне това само тогава, когато разшири съзнанието си и обгърне в любовта си всичко живо, тъй както какавидата може да се радва на свободата, светлината и красотата – само когато пробие пашкула и излезе от него като пеперуда. Тогава само тя се освобождава от затвора, в който е стояла, отделена от всичко останало, ограничена в тъмнина. Следователно, причината на противоречията е в отъждествяване на самия живот с формата.
към текста >>

Днес има много хора, едно голямо социално движение, което чрез насилие и социална революция иска да разреши противоречията в соц.
Следователно, къде е изхода от тези противоречия? В разрешение на основното противоречие на личния живот, в индивидуалното изправление на личността. В пробуждане комическото съзнание у всеки човек, в туй – всички какавиди да станат пеперуди, да се пробудят за свободния, щастливия и разумния живот в хармония с цялата природа, живот основан на великата и всеобхватна любов. Когато у човека се пробуди това велико съзнание и той се преобрази на пеперуда, т.е. ражда се за новия, свободния живот – изпълнен със светлина, красота и радост – тогава всички противоречия изчезват – всички социални и международни противоречия за възродените човеци, изчезват също тъй, както и за пеперудата изчезват всички ограничения, които е създавал дотогава пашкула. Днес има много хора, едно голямо социално движение, което чрез насилие и социална революция иска да разреши противоречията в соц. и международния живот. Това е все същото да искаме да накараме какавидата да стане пеперуда. Но това е невъзможно. Никакъв свободен и радостен живот не е възможен, докато човек не разшири своето съзнание и своята лобов към всички живи същества, докато не познае себе си като разумна светлина, а не като физическо тяло само, докато не познае единството на цялата вселена, единният живот. Изобщо всички социални учения, които с насилие искат да преустроят съвременното общество почиват на положението, че битието определя съзнанието и че съзнанието само по себе си е в пълна зависимост от условията.
към текста >>

Изобщо всички социални учения, които с насилие искат да преустроят съвременното общество почиват на положението, че битието определя съзнанието и че съзнанието само по себе си е в пълна зависимост от условията.
Днес има много хора, едно голямо социално движение, което чрез насилие и социална революция иска да разреши противоречията в соц. и международния живот. Това е все същото да искаме да накараме какавидата да стане пеперуда. Но това е невъзможно. Никакъв свободен и радостен живот не е възможен, докато човек не разшири своето съзнание и своята лобов към всички живи същества, докато не познае себе си като разумна светлина, а не като физическо тяло само, докато не познае единството на цялата вселена, единният живот. Изобщо всички социални учения, които с насилие искат да преустроят съвременното общество почиват на положението, че битието определя съзнанието и че съзнанието само по себе си е в пълна зависимост от условията. По този начини те омаловажават значението на личността. Всъщност – онази разумна сила на живота, която се е проявила и се проявява у хората – тя е причина за всички форми, тя е създала философиите, религиите, науките изкуствата – всичко това е дело на човека. Е, добре, кое стои по-високо, делото или твореца който го е създал? И кой ще промени сегашните форми на живота, ако не пак онази разумна творческа сила, която във взаимодействие със средата (но не обусловена изцяло от нея, защото тя се подчинява на свои закони) – ще измени сегашното състояние и ще създаде нови форми? Кой кого създава, пашкулът – какавидата или какавидата – пашкула?
към текста >>

Следователно, основното заблуждение у съвременните хора, които искат чрез насилие и кървава революция – да изменят съществуващия строй е, че те не спазват естествения процес на развитието и потъпкват най-ценното в човека – неговата свобода, при която само е възможно творчество и хармония.
Всъщност – онази разумна сила на живота, която се е проявила и се проявява у хората – тя е причина за всички форми, тя е създала философиите, религиите, науките изкуствата – всичко това е дело на човека. Е, добре, кое стои по-високо, делото или твореца който го е създал? И кой ще промени сегашните форми на живота, ако не пак онази разумна творческа сила, която във взаимодействие със средата (но не обусловена изцяло от нея, защото тя се подчинява на свои закони) – ще измени сегашното състояние и ще създаде нови форми? Кой кого създава, пашкулът – какавидата или какавидата – пашкула? И кой може да накара какавидата да стане пеперуда, освен естествения процес на растене и онази вътрешна сила у нея, която във връзка с условията се проявява по един или друг начин. Следователно, основното заблуждение у съвременните хора, които искат чрез насилие и кървава революция – да изменят съществуващия строй е, че те не спазват естествения процес на развитието и потъпкват най-ценното в човека – неговата свобода, при която само е възможно творчество и хармония. Новото общество от свободни хора в свободни братски комуни е възможно само тогава, когато революцията стане вътре в тяхното съзнание и те се обърнат от какавиди на пеперуди, когато надраснат както личния, така и класовия и народния егоизъм. Тогава ще се срутят всички закони, ще изчезнат всички прегради, светлина ще озари умовете на хората и животът ще бъде свободен и радостен. Тъй, че всички противоречия се разрешават сами по себе си – щом се разреши основното противоречие, щом човек познае живота в себе си и го отдели от формите и проявите му, каквито са мисълта, чувствата и волята. Щом човек познае единния живот и го възлюби във всички форми – той вече е пробил пашкула на егоизма – бил той личен или народен и се е родил за новия живот на пеперудите, за живота на космичното съзнание, чийто основен закон е любовта – жертвата. Тогава човек може да люби както слънцето – слънчева любов, която нищо не иска за себе си, а всичко дава; и тази именно слънчева любов е, която ще разреши всичките противоречия.
към текста >>

10. ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Обаче съобразяване с тях не значи подчиняване на нещо външно чуждо, не значи насилие върху нас и то по следните причини: 1.
Правилни отношения има човек, само когато е в хармония с целия космос. Всяко действие, с което човек влиза в разрез с природните закони, докарва излишни страдания – плод на дисхармонията. За елементарните работи това го знаем и се стремим да го спазваме, но само когато това проникне целокупния ни живот, когато обхване всички страни на нашия личен, семеен, обществен живот и пр., ще имаме разумния живот. Друго сравнение: Инструментите на оркестъра трябва да са хармонично нагласени, за да изпълни той някое музикално произведение. Да действуваме в хармония с живата природа значи да изучим законите ù и да действуваме съгласно тях. Обаче съобразяване с тях не значи подчиняване на нещо външно чуждо, не значи насилие върху нас и то по следните причини: 1. Тези закони са най-благоприятни за нашето собствено развитие. И защо така? Защото те не са закони на една мъртва, но на една разумна природа. 2. Законите на живата природа са близки с нашето интимно естество. Човешкият дух е сроден с тези сили, които творят и регулират явленията в живата природа.
към текста >>

11. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

ТЯ ИЗКЛЮЧВА ВСЯКО НАСИЛИЕ „Първото нещо за онези, които тръгват по божествения път, е да приложат великия закон на Любовта.".
Не само творчеството, но и всичко друго велико, благородно, чисто, което може да прояви душата, дотолкоз ги проявява, до колкото е свързана с Бога. Божественият живот разцъфтява душата, влива своя живот в нея! Днешната наука не знае истинските методи за разцъфтяване на висшите сили на душата! Тя не знае истинските методи за усъвършенствуване на всички нейни заложби. ЛЮБОВТА КАТО ОСНОВА НА ЖИВОТА. ТЯ ИЗКЛЮЧВА ВСЯКО НАСИЛИЕ „Първото нещо за онези, които тръгват по божествения път, е да приложат великия закон на Любовта.". „Само Любовта може да ни направи силни. Страхливите хора са хора без любов. Глупавите хора са хора без любов. Жестоките хора са хора без любов. Престъпните хора са хора без любов." „Ако срещнете един човек и той може да почувствува вашата любов, че вие го обичате, вие ще може да го преобразите.
към текста >>

Тук важат следните два закона: 1) Насилието ражда насилие.
Спомни си за сянката на Банко! Авторът на „Макбет" е знаел някои окултни истини. Едно лице, което е наистина с престъпни наклонности, когато напусне физичното си тяло, си остава същото и може да направи много повече пакости, отколкото във физичното си тяло. Но независимо от това, смъртното наказание е в пълна дисхармония с известни Божествени закони. Да живееш в пълна дисхармония с великите закони, които лежат в основите на битието и да искат добри плодове, това е все едно да сееш бурени и да чакаш цветя! Тук важат следните два закона: 1) Насилието ражда насилие. Нали разумният живот се състои в хармония с великите божествени закони, които лежат в основите на битието? А насилието е в противоречие с тях. Този закон, както и всички окултни закони, може да се провери чрез опит и наблюдение. Нима не е достатъчен целият досегашен опит на човечеството? Нека погледнем на всичките досегашни методи на насилие, чрез които са искали да въдворят „ред" на земята.
към текста >>

А насилието е в противоречие с тях.
Едно лице, което е наистина с престъпни наклонности, когато напусне физичното си тяло, си остава същото и може да направи много повече пакости, отколкото във физичното си тяло. Но независимо от това, смъртното наказание е в пълна дисхармония с известни Божествени закони. Да живееш в пълна дисхармония с великите закони, които лежат в основите на битието и да искат добри плодове, това е все едно да сееш бурени и да чакаш цветя! Тук важат следните два закона: 1) Насилието ражда насилие. Нали разумният живот се състои в хармония с великите божествени закони, които лежат в основите на битието? А насилието е в противоречие с тях. Този закон, както и всички окултни закони, може да се провери чрез опит и наблюдение. Нима не е достатъчен целият досегашен опит на човечеството? Нека погледнем на всичките досегашни методи на насилие, чрез които са искали да въдворят „ред" на земята. Те винаги са раждали дисхармония и по-големи насилия. 2) Насилието довежда до израждане, упадък на тези, които си служат с него.
към текста >>

Нека погледнем на всичките досегашни методи на насилие, чрез които са искали да въдворят „ред" на земята.
Тук важат следните два закона: 1) Насилието ражда насилие. Нали разумният живот се състои в хармония с великите божествени закони, които лежат в основите на битието? А насилието е в противоречие с тях. Този закон, както и всички окултни закони, може да се провери чрез опит и наблюдение. Нима не е достатъчен целият досегашен опит на човечеството? Нека погледнем на всичките досегашни методи на насилие, чрез които са искали да въдворят „ред" на земята. Те винаги са раждали дисхармония и по-големи насилия. 2) Насилието довежда до израждане, упадък на тези, които си служат с него. И това е естествено. При насилието човек се поставя в дисхармония с божествения живот и тогава не може да го получи в себе си. От там израждането.
към текста >>

2) Насилието довежда до израждане, упадък на тези, които си служат с него.
А насилието е в противоречие с тях. Този закон, както и всички окултни закони, може да се провери чрез опит и наблюдение. Нима не е достатъчен целият досегашен опит на човечеството? Нека погледнем на всичките досегашни методи на насилие, чрез които са искали да въдворят „ред" на земята. Те винаги са раждали дисхармония и по-големи насилия. 2) Насилието довежда до израждане, упадък на тези, които си служат с него. И това е естествено. При насилието човек се поставя в дисхармония с божествения живот и тогава не може да го получи в себе си. От там израждането. И всичко това може да се провери. Ще дам един пример: Какво стана с Испания, след като въдвори инквизицията и избиваше с хиляди еретици и сектанти?
към текста >>

При насилието човек се поставя в дисхармония с божествения живот и тогава не може да го получи в себе си.
Нима не е достатъчен целият досегашен опит на човечеството? Нека погледнем на всичките досегашни методи на насилие, чрез които са искали да въдворят „ред" на земята. Те винаги са раждали дисхармония и по-големи насилия. 2) Насилието довежда до израждане, упадък на тези, които си служат с него. И това е естествено. При насилието човек се поставя в дисхармония с божествения живот и тогава не може да го получи в себе си. От там израждането. И всичко това може да се провери. Ще дам един пример: Какво стана с Испания, след като въдвори инквизицията и избиваше с хиляди еретици и сектанти? – Тя оттогаз почна да запада. Има дълбоки духовни закони, на които е подчинено развитието на народите и обществата!
към текста >>

12. Няколко думи за значението на окултната биология - Б. Боев Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

4) ОКУЛТИЗМЪТ Е ДЕЛО НА ОПИТА .......................................................................................................................... МЪЧЕНИЕ, ТРУД, РАБОТА „Мъчението става чрез насилие, трудът служи на дълга, а работата се върши винаги с Любов".
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА (продължение от кн. 4) ОКУЛТИЗМЪТ Е ДЕЛО НА ОПИТА .......................................................................................................................... МЪЧЕНИЕ, ТРУД, РАБОТА „Мъчението става чрез насилие, трудът служи на дълга, а работата се върши винаги с Любов". „С три думи ще ви определя това, което Христос казва – мъчение, труд, работа. Някой ученик казва: „много се мъчих, докато вляза в гимназията, много се трудих, докато я свърша". Като се помъчите и потрудите, иде работата. Това е учението, което сега ви проповядвам. На тези, които са се мъчили, казвам да не се мъчат повече, а да се потрудят На тези, които са се мъчили и трудили, казвам не трябва да се мъчите и трудите.
към текста >>

13. Физическо възпитание - Д. Б. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

А сега удоволствието, което хората имат, когато успеят да грабнат благата из ръцете на някого, носи върху себе си печата на насилието и рано или късно, ще даде своите горчиви плодове.
А кой не иска да бъде щастлив? Кой не иска да се освободи от тази сурова и безпощадна борба за тези няколко, всекиму известни, блага в живота? Когато в човешките сърца заговори и Божествената Любов, тези блага ще са разпределят съвсем лесно и правилно. Всеки ще гледа от него да мине и всеки ще приема своя брат с усмивка и ще бъде радостен, ако може да му бъде в услуга с нещо. Взаимоотношенията, сложени върху принципите на взаимното уважение и почитане ще бъдат непринудени, приятни и искрени. А сега удоволствието, което хората имат, когато успеят да грабнат благата из ръцете на някого, носи върху себе си печата на насилието и рано или късно, ще даде своите горчиви плодове. Насилникът е в постоянен страх и трепет, да не би да дойде някой по силен от него и да му отнеме придобивката. А това не е един живот на мир. Много е загубило човечеството с тези си схващания за живота. Останало е назад в своето културно развитие и придобивки, които биха донесли едно облекчение на условията за живота и е дало погрешно и вредно за самото него оползотворяване на някои свои културни придобивки. Ненаситността и алчността на грубите човешки инстинкти е безкрайна.
към текста >>

14. Един факир в Париж - Реймонд Но Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Когато няма да има нито едно петно кръв по лицето на земята и нито един писък от насилие над слабия.
Не, рекох аз и започнах да се взирам в мрака. Сърцето ми биеше тревога, за да не заспя по пътя си и разказа мечтите на душата ми, която аз не познавах. Там, където сутрин бавно чезнат големите звезди, посред блясъка на милиардите слънца, живее душата ми. Но тя ще дойде тук през времето на великите дни. Когато хората престанат да се гледат със злоба и омразата изчезне от сърцата им, когато ще видят, че лъжата е позор, а начинът за живот чрез лъжа е мрак. Когато няма да има нито едно петно кръв по лицето на земята и нито един писък от насилие над слабия. Тогава ще дойде пролетта на великата свобода и ще посее земята със своята прелест. Тогава цветята ще бъдат свещени, защото са мечта на херувимите и децата няма да ги късат. Тогава ще дойдат думите на хората и ще направят небе от всяко сърце, всяка душа ще стане слънце в своето небе, а нейните мечти ще бъдат милиарди звезди. Каква голяма светлина ще има тогава върху пътя на човека и колко много ще бъдат делата на любовта! Аз погледнах в сърцето си, което знаеше дълбочините на велика печал и видях в него светлина, подобна на слънчев лъч, отразен в бисер от роса.
към текста >>

15. Духът на свободата – Робиндранат Тагор Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Градят те новата култура в себе си и помежду си и се готвят за великата обществена задача – създаването на новата култура, заменяване на една обществена форма с друга и то не с насилие, но по законите на природа.
Същото е ставало и в миналото, ще стават може би и за в бъдеще. Кървавата физическа революция се явява само в такъв случай, когато сътресението, произведено от духовната революция, не е могло да разкъса булото на мрака и да освободи човека; когато е нужно едно външно, физическо разтръскване мозъците на хората, за да им се проясни мисълта. След физическата революция се чувствува най-голяма нужда от духовните движения, защото всичко външното, на което се е уповавал човек се разрушава, а творци на новото, това са само духовните хора – хората, които са във връзка с творческите сили на живата природа. Това е било винаги, така така е и днес. Както казах, духовните движения отначало водят един тих и почти незабелязан от никого живот, но вътрешно интензивен. Градят те новата култура в себе си и помежду си и се готвят за великата обществена задача – създаването на новата култура, заменяване на една обществена форма с друга и то не с насилие, но по законите на природа. Но тогаз, когато тези движения, отдалечени вече във времето от първоизточника си излизат на обществената сцена, искат да дадат по-широко практическо приложение на завещаната им дълбока мъдрост, искат да направят така, че това, което досега е било само за тях, да го дадат на цялото общество. Но всяко движение ражда и противоречия, реакция, та същото става и тук. Връзката с първоизточника е полуразрушена и не намирайки сили в себе си да доизкарат до край наченатата работа, полека-лека се явява тенденция за един компромис със старото. Явява се най-първо формализма у тях и то под благородна форма и по незабелязан начин. И хванали се един път за буквата, те продължават стремглаво към изгубване на съзнателните си връзки и отношения с природата – тяхната духовност се свършва; те остават само една черупка, сянка на едно минало величие, което откъснато от масата, продължава своя живот още в по-голяма тайна.
към текста >>

16. Природата – Тотю Брънеков Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Като последствие на това, политико-социалните отношения на народите там явно свидетелствуват за един дух на потисничество и насилие.
Робиндранат Тагор ДУХЪТ НА СВОБОДАТА Докато свободата не е едно вътрешно, интимно разбиране, което да укрепва нашата деятелност и да разширява творчеството ни; докато тя е само един обикновен въпрос на външни обстоятелства, дотогава тя ще прилича на това, което би било едно обширно, свободно пространство за един индивид, на който очите са вързани. От последните ми пътувания на Запад, аз добих впечатлението, че там Свободата като идея е почти мъртва и че нейната мощ там е загубила ефикасността си. Като последствие на това, политико-социалните отношения на народите там явно свидетелствуват за един дух на потисничество и насилие. Във време на монархията, царят живееше в една среда, отровена от миазмите на интригата. В двореца се ширеше лъжата и клеветата, дворянитe плетяли разни мрежи и съзаклятия, за да водят царя според амбициите си. В същност интригата действувала тогава в по-широк мащаб и бе нахлула в цялата страна. Тогава тровеха народа с хашиша на измамените надежди и предизвикваха предварително нагласени паники. Неговите най-благородни чувства бяха експлоатирани по околните пътища на подмазващото се лицемерие; като го упойваха с ласкателство те изпразваха джобовете му и в същото време изкълчваха и душата му като си служеха с двойното вьздействие на парите и на безскрупулната дипломация.
към текста >>

Ужасните сцени на безчовечност и неправда, които са станали там фамилиарни, са резултат на една систематично експлоатирана с насилие психика.
Мислите на всички са фасонирани според плановете на един организиран интерес; в избора дори на идеите и формацията на преценките, общественото мнение е спъвано, било от някое заплашване с наказание, било с постоянни лъжливи внушения; общественото мнение е принудено да живее сред един изкуствен свят на хипнотически фрази. Накратко казано, народът там е превърнал в крепост онази сила, която привлича около него рояк авантюристи, които тайно го обсаждат, за да го експлоатират според плановете си. От всичко това на мене ми става все по-очевидно, че идеалът на Свободата се е изпарил в атмосферата на Запада. Манталитетът на неговите жители е този на едно общество от собственици-роби или по-скоро на едно мнозинство от обезобразени индивиди, впрегнати във воденичното колело на своята търговска или политична воденица. Това е един манталитет на общ страх и на взаимно недоверие. Ужасните сцени на безчовечност и неправда, които са станали там фамилиарни, са резултат на една систематично експлоатирана с насилие психика. А никоя жестокост не е по-ужасна, ни по-свирепа, от тази на подлеца. Народът, които е посветил цялата си душа на страстта за забогатяване и се е отдал на опиянението от властта, този народ постепенно е преследван от сянката на ужаса и позорното; в последствие този народ ще бъде толкова по-необуздан, колкото по-малко се бои от катастрофални приключения. Той става морално неспособен да цени свободата на другите и в своето увлечение да се домогне до величието на силният не само че затваря очи пред неправдите на своите собствени съучастници в политичната игра, но и самия той взема участие в тях. Вечното неспокойствие, в което го въвлече протекцията на собствените му облаги, напада и унищожава любовта му към свободата и правдата, докато един ден той бъде готов да се отрече от собствената си свобода и тази на подобните му. В пътуванията си на Запад; в които можах да констатирам повсеместната власт на парите и на организираната пропаганда, действаща винаги зад екрана на язвителността и създаваща една атмосфера на съмнение, страхливост и омраза — всичко това дълбоко ме убеди, че истинската, реална свобода, е само свобода на душата и на духът; тя не може никога да ни дойде отвън.
към текста >>

Главата, например, в равновесието на тялото ни има една строго различна роля от тази на краката, което не се дължи на външно устройство или някакво организирано насилие.
Когато настъпи ерата на Буда, човечността в страната ни ще бъде из дъно разклатена само от себе си. Свободата на духа, който тя ще роди, ще се изрази в едно богатство на творчество и ще се разпростре в изобилие из целият Азиатски континент. Но заедно със залеза на живота на индийците духът на творчеството ще угасне и ще се вгради в една конструктивна инерция. Органичното единство на едно разнообразно и подвижно общество ще се измести от един условен ред на нещата, който ще открие своя изкуствен характер чрез неумолимия си закон за изключителността. Животът има своите неравенства, признавам това, но те са естествени в хармония с нашите жизнени функции. Главата, например, в равновесието на тялото ни има една строго различна роля от тази на краката, което не се дължи на външно устройство или някакво организирано насилие. Ако тялото би било принудено да направи опасни скокове през един период от неопределено време, главата не би изменила своята функция по отношение на краката. Дали и нашите социални отношения са подчинени на същия неизменен органичен закон? Ако ние имаме смелостта да отговорим утвърдително на този въпрос, тогава как бихме могли ние да осъждаме един чужд народ който налага един политичен строй, в който той вярва, че е вечен? Притискайки човешките същества между пресата на една сурова система и държейки ги в постоянен страх. ние сме пренебрегнали законите на живота и развитието.
към текста >>

17. Звезда – В. Вересаев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Партия или общество, каквото да е, което живее със суетните надежди, че утрешния нов порядък на живота, достигнат с насилие ще му помогне да добие образа на новия човек, то тия хора ще си останат и утре същите, каквито са и днес.
Да си добър, значи да си умен и силен, а да си умен и силен – ти си разбрал закона на жертвата. Има една нова радост, която се отличава от радостта на богатия, силния, учения, младия и владетеля. Това е радостта, изпитана в момента, когато се извършва съзнателно и най-малкото добро, когато се жертваме за мравката или за царя. Новата радост е чужда още за съвременното човечество, но докато не се намери пътя, водещ към нея, напразно ще се губи време в очакване на ново общество, нови наредби. Новото ще го създадат новите хора, а новия човек сам себе си създава, никой друг. Партия или общество, каквото да е, което живее със суетните надежди, че утрешния нов порядък на живота, достигнат с насилие ще му помогне да добие образа на новия човек, то тия хора ще си останат и утре същите, каквито са и днес. Да си човек, да живееш един разумен живот с новата трайна и истинска радост, която е възможна при съзнателният братски живот, не е все едно да си задоволен материално. Много животни са задоволени материално, но пак са животни. * * * Вътрешният човек се пробужда. Хората скоро ще го познаят Нужно е сега да дойде съмнението, да се усъмним в досегашното себе, в своето безсилие Зад завесата на нашия поглед седи мярката на нашия живот, на всички научни и социални положения. Нужна е чиста и непорочна душа у тия, които търсят всичко това.
към текста >>

18. Един Иван – Дядо Благо Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Дойдем ли до положение да стават нещата в света с принуждение, ние ще имаме насилие.
Аз мисля, че всички верующи по целия свет, требва да подигнат именно туй верую – вяра в Онзи абсолютен, велик Господ, Който е Бог на Любовта. Те трябва да повдигнат неговото знаме, да турят Любовта като основа на живота и посредством нея да създадат едно смекчаващо влияние между богатите. Богатите, на които ние проповядваме Любовта, трябва да станат разумни и да раздадат излишъка от своето богатство на сиромасите. Сиромасите пък, които са били лишени, като възприемат Любовта като възприемат тези блага, повече да се не съблазняват, а да се заемат за работа. Следователно, сиромасите трябва да работят без принуждение и богатите трябва да раздадат богатството си без принуждение. Дойдем ли до положение да стават нещата в света с принуждение, ние ще имаме насилие. Днес в света съществуват навсякъде кражби и насилия. Защо? Защото липсва Любовта. Най-първо ние трябва да знаем, че не сме членове ма тази земя. Както един ученик, който следва едно училище, не е член на това училище а следва докато го свърши, така сме и ние. После този ученик минава в друго училище, а на негово място дохожда друг.
към текста >>

Следователно, всяко насилие, което се върши от когото и да е, не е угодно Богу.
Никому не е позволено да отнема правата на човека, които Бог му е дал. Божията правда седи в това – да зачитаме свещено великите Божии закони. Ако пък искаме да турим друго право в света, ние ще бъдем езичници. Ако изпълняваме Божиите закони, тогава за нас ще има само един Бог на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Доброто. Този Бог гледа еднакво към всички хора. Следователно, всяко насилие, което се върши от когото и да е, не е угодно Богу. И ако Той търпи, това не е от слабост. Той търпи всички насилия, но и всичко пише. Казват, че щял да дойде Антихрист. Че той навсякъде съществува! От 8,000 години съществува Антихрист.
към текста >>

19. Идващата раса – Г. Томалевски Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Против Истината, която носи свобода, защото потъпкват с насилие всеки устрем на човешката душа за освобождение от робството на многоликата заблуда.
Следователно там, където Истината я няма, няма го и Бог. Хората могат да приказват колкото щат за Бога, могат да му строят храмове, да му палят свещи, да му кадят тамян, но няма ли го великото присъствие на Истината, отсъствува и Бог. И чудни са наистина хората в своите схващания: те мислят, че могат да заменят Истината, Любовта, Мъдростта, чрез които живият Бог се изявява и на които почива божествения ред на нещата с някакъв мъртъв култ, с някакви отживели религиозни форми, от които животът се е отдръпнал. И когато те се мъчат да задушат всяка проява на свободната и жива мисъл, която носи в себе си светлината на Истината, те извършват троен грях, те, трижди-еретиците: Против Любовта, която носи живот, защото убиват. Против Мъдростта, която носи Светлина и Знание, защото искат да погасят светлината на живите идеи. Против Истината, която носи свобода, защото потъпкват с насилие всеки устрем на човешката душа за освобождение от робството на многоликата заблуда. Ала ония, които са поели с пълни гърди диханието на Истината, никой не може да ги убие, никой не може да ги лиши от тяхната светлина и свобода. Защото свободата, това е великото дихание на Истината. Г.
към текста >>

20. Основите на духовната музика - Ами-Саж Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Като се има пред вид и съвременния уровен на расово и национално съзнание, подобно отнасяне на силните фактори спрямо подчинените е не само неправда, а едно бавно, маскирано и жестоко насилие.
Същото това, можем да проследим и в живота на народите. Ако вземем пред себе си картата на света ще видим, че границите, които отделят един народ от друг, са писмо за големия световен егоизъм. Завоевателната политика на народите, особено на западноевропейските, „цивилизованите народи", начерта граници, които ще бъдат причина за нови размирици и нови войни. При съществуващата разпоредба за интереса на държавите, има много племена, лишени от възможността да живеят самостоятелен културен живот и да говорят своя език. Техните сили, тяхната духовна мощ, се иждивява в това, да се отбиват всички отровни стрели, целящи тяхното унищожение. Като се има пред вид и съвременния уровен на расово и национално съзнание, подобно отнасяне на силните фактори спрямо подчинените е не само неправда, а едно бавно, маскирано и жестоко насилие. Но както в личния, така и в обществения живот има вече нови насоки. След като се раздрусаха толкова империи в света, след като се свалиха толкова корони и се замениха с нещо друго, (по-добро или по-лошо), тия онеправданите, измъчените от близкия опит, сформират вече нови форми, нови методи за чакащата ги свобода, Това ще бъде една крачка напред в обществения живот, далече по-смислена, по-нравствена, отколкото начина, по който се управляваха досега държавите на личния режим. Всичкото това, що става сред видимия свят показва, че светът се движи напред по строгите отмерени закони на развитието или общ план в света, които нареждат и личния, и обществения живот; става ясно, че природата и животът в нея не са пуста, сляпа игра, а манифестация на един грандиозен замисъл и всичко, що става около нас, отсъствува за развитието, което си има своите далечни, велики цели. Ако ние хората бяхме с малко по-благородни сърца, ако можехме да виждаме страданията и бедствията на своя ближен, света щеше да има по-друга физиономия. И в новата зараждаща се епоха нещо идва да коригира нашето сърце.
към текста >>

21. Портрет – Х. Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Окултизмът е против хипнотизма като лечебно и възпитателно средство, защото той е насилие върху личността.
Като се направи токът обратен, той казва, че вижда синята и червена светлина разменени, а като се прекъсне тока, той казва, че не вижда светлини на двата края на пръчката. Този опит може да се повтори много пъти и винаги с същия резултат. 4) Контролиране чрез поляризирана светлина (Де Роша). 5) Чрез спектроскоп (Де Роша). 6) Чрез флуоресцираща пластинка (Дюрвил). Окултизмът е против хипнотизма като лечебно и възпитателно средство, защото той е насилие върху личността. А окултизмът е против всяко насилие. И ако тук привеждам някои факти от изследванията на горните учени, които се занимават с хипнотизма, това е само за да поясня известни закони. РАЗНИ ИМЕНА Д-р Валтер Килнер, лекар в болницата „Св. Тома" в Лондон написа в 1911 год. книгата „Човешката аура или атмосфера", в която изнесе експерименталните си изследвания на лъчите около тялото.
към текста >>

А окултизмът е против всяко насилие.
Този опит може да се повтори много пъти и винаги с същия резултат. 4) Контролиране чрез поляризирана светлина (Де Роша). 5) Чрез спектроскоп (Де Роша). 6) Чрез флуоресцираща пластинка (Дюрвил). Окултизмът е против хипнотизма като лечебно и възпитателно средство, защото той е насилие върху личността. А окултизмът е против всяко насилие. И ако тук привеждам някои факти от изследванията на горните учени, които се занимават с хипнотизма, това е само за да поясня известни закони. РАЗНИ ИМЕНА Д-р Валтер Килнер, лекар в болницата „Св. Тома" в Лондон написа в 1911 год. книгата „Човешката аура или атмосфера", в която изнесе експерименталните си изследвания на лъчите около тялото. Опитите му са повторени с успех от Феерхов.
към текста >>

22. В часове на размисъл – Георги Томалевски Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Така понякога се явява заблуждението, че може да се измени външния живот като се употреби насилие направо върху материалните форми.
Материализираната форма при светлина хвърля своята сянка, която се движи подир нея. Така физическите прояви, материалните прояви и форми са отразени от други, невидими причини, които се казват духовни или причинни. От това следва: както сянката зависи от обекта и от неговото положение спрямо светлината, която го проектира, така всички случки тук, в този живот, зависят от формите на нашия духовен мир и от неговото отношение спрямо живата природа. За да се коригира една сянка, трябва да се измени обекта, който я дава или светлината, която я проектира. Значи, не може да се измени живата природа – светлината, но трябва да се измени духовният мир на човека, за да се получи нова сянка – физическия живот. Така понякога се явява заблуждението, че може да се измени външния живот като се употреби насилие направо върху материалните форми. Това прилича, на онези кучета, които гонят своята сянка – колкото повече те бягат, толкова повече и сянката бяга. Всички прояви тук са сянка на други, по-действителни форми и, за да се получат резултати, трябва да се търси причината на сянката и тя да се коригира. Необходим е един стремеж към духовно съвършенство, защото подир него вървят сенките на физическия свят. Този свят и онзи свят е един и същ, само гледан с други очи; те са части от същото дърво. Соковете на едно дърво не могат да се качат на клончетата, ако не минат през корените.
към текста >>

23. Изток и Запад – Вел. Вл. Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Прелати, велможи, църковен събор, който в случая представя една транспозиция на фарисейския и книжнически синедрион, представя стария строй който се крепи на външен закон, на насилие.
Не му трябва погледа и на никой началник, защото в неговото съзнание грее вечно живото Око, което е много по-страшно, чисто човешки казано, от хиляди хорски очи. На тази именно межда, в която става преминаването от външния, механичен закон към вътрешния, от страха - закон на животинското царство, към Любовта - закон на разумния човек, от „папата" към Христа, се развива онази дълбока вътрешна борба в съзнанието на човека, която намира понякога такъв ярък символичен израз във външния живот на човечеството: Днес именно цялото човечество се намира на синора на тия два свята и требва по необходимост да го прекрачи. Ще го прекрачат които могат. И ония, които имат око за дълбоките процеси, които стават в съзнанието на целокупното човечество, ще разберат този страшен кипеж, който е обхванал света, ще схванат явните, почти чути вече пулсации на новото, което се прелива като прясна кръв в изсъхналите жили на света, ще разберат и отчаяните усилия на старото, което е осъдено на гибел, да се закрепи. И тогава е ясна и историческата картина, която дадохме в начало: Хус, това е човекът, в когото е проговорил живият, вътрешен закон, закона на Любовта, човекът в когото се е пробудил живия Христос. Прелати, велможи, църковен събор, който в случая представя една транспозиция на фарисейския и книжнически синедрион, представя стария строй който се крепи на външен закон, на насилие. Това са представители на егоистичното съзнание, в което все още център остава животинското. ,,Папата", „църквата" - това са все символи на външния, механичен, Мойсеевски закон на слеповерието, на религиозното робство, под което все още пъшка човекът. Това е външният авторитет, който е узурпирал правата на вътрешния Христос - това е новото съзнание, в което човечеството навлиза, новата култура, в която ще бликнат изворите на Вечния Живот. И човечеството и днес пак е изправено пред страшния въпрос: да разпъне ли или приеме Христа, да изгори ли или приеме Хус - едно живо пламъче от Големия Пламък - Христос. Но види се, че днес в света има повече светлина.
към текста >>

24. ВЕЛИКИЯТ КОПНЕЖ - Ив. Изворов Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Кой народ, който си е служил с насилие, е успявал?
Почакай малко. Не са далече предутринните часове". Погледнах през прозореца. Нощта ме гледаше отвън с тъмносините очи, а по царствената плащаница, звездите пишеха пътища за вковете и черта, където щяха да преминат с развети гриви златните коне на идващия ден! ........................................ „Кой народ, който е работил с лъжа, е успявал? Кой народ, който си е служил с насилие, е успявал? Никой народ не може да надхитри природата. Всякога нарушението на един естествен закон води към смърт, и цели раси са били изтребени" Учителят
към текста >>

25. НАЧАЛО НА НОВОТО - Г. Драганов Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

„Мъчението става чрез насилие, трудът служи на дълга, а работата се върши винаги от любов." „3а някои казват, че са много работни.
Тогаз трудът ще носи в себе си красотата и отблясъка на един друг свят. Тогаз трудът ще се одухотвори. А целта е той да се одухотвори, т. е. да се влее духовен елемент в него. Кое дава стойност на труда? „Мъчението става чрез насилие, трудът служи на дълга, а работата се върши винаги от любов." „3а някои казват, че са много работни. Че те са егоисти, защото за себе си работят. Но новото работене е за Бога, Когато някой е хубаво облечен или знае да свири на китара, аз не обръщам внимание на това. Но когато някой е оцапан от работа за Бога, тогаз казвам: Ето човекът! Трябва човек да започне да се запитва, за кого работи, за кого мисли, за кого чувствува. Това е най-великият въпрос.'' Учителят.
към текста >>

26. ЗА УЧЕНИЧЕСТВОТО Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И посочват се признаците за падането на първата: завоевателният дух, който е обхванал всички европейци и ужасното насилие, с което си служат в всички свои действия.
Г. Драганов НАЧАЛО НА НОВОТО Днес, всички очакват рухването на европейската култура и зараждането на една нова такава. И посочват се признаците за падането на първата: завоевателният дух, който е обхванал всички европейци и ужасното насилие, с което си служат в всички свои действия. Тия са белезите, които предсказват края на европейския изход. Истина е, някога и Рим, и Александър Македонски, и Анибал, и Наполеон, и много други са се движили от същия дух и се стремили да поробят много земя и много народи, но са падали под ударите на тоя убийствен дух. И така са отминавали в историята. Те също и Европа, движеща се от своя завоевателен дух, иска да обгърне всичко, да бъде подчинено под нейната сила и влияние. И тъкмо тук е завоят на Европейската култура.
към текста >>

В своето очертание новото се явява със свобода, вместо завоевателния дух на европееца; с ненасилие - вместо насилие.
Оттук почва нейното слизане и падане. (Вижте какво дава Европа днес!) Може би това да е така, може би, не - доводите, признаците „за" и „против" са много, всеки може да ги наблюдава и да прави своите заключения. Но фактът, че мнозина чувствуват нуждата от един нов ред на нещата, от едно ново раздвижване на човешките души и идеи, говори, че действително идва нещо ново, желано за духа. Това чувствуване се изразява в стремежа за повече свобода, за повече широта в чувствата и мислите на хората. Погледнете делото на духовните творци на изток и в славянските земи - в България и вие ще видите първите апостоли на новата култура, които работят за идването й. В своето очертание новото се явява със свобода, вместо завоевателния дух на европееца; с ненасилие - вместо насилие. И ние не трябва да ги търсим тук или там, а в онези малки отношения, които се раждат помежду ни. Новото няма да дойде от небето. То се ражда на земята и тук, именно, трябва да израсте - в нашите души и сърца. Новата култура ще се изгради от онези отношения, които съществуват помежду ни, от онази свобода и любов, които имаме км близките си. Началото на новото ще почне от нашия дом.
към текста >>

27. ПЪТ НА ПОЗНАНИЕТО - Рудолф Щайнер Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Това подразбира скончание на стария свят, скончание на старите възгледи, скончание на насилието.
Днес светът се нуждае от нова положителна, наука, от ново верую, което да носи връзките на Вечната Любов, от нов строй, от нови норми и правила за живота на личността, на индивида, на душата и на духа. Животът на личността, на индивида, на душата и на духа трябва да се поставят на своето место. И тогава, като християни, нека всички приложат Христовото учение, Христовата Любов според своята личност, според своя индивид, според своята душа и според своя дух. По този начин ще се изпълнят Христовите думи, дето Той казва: „Аз ще бъда с вас до скончанието на века". Сега всички хора живеят в скончанието на века. Това подразбира скончание на стария свят, скончание на старите възгледи, скончание на насилието. След това ще дойде нова ера на светлина, на Любов между хората, между всички живи същества - нова ера на Истина и на Правда, на безсмъртие и на свобода.
към текста >>

28. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Мили братя и сестри, ние няма да забравим, как и Нашият мил и възвишен Христос бе приет и разпнат от народа и как всички християни имаха големи страдания; те всички заедно носеха насилието на света с радост и благодарност.
„Изгрев" - София, 28. ІХ. 1928 г. неделя, пр. обед. От редакцията Мои мили приятели, Много се радвам, че дойдох всред вашето духовно общество, от толкова далечна страна да изкажа няколко думи. Ние чухме за вашите страдания, по случай забраняването на вашия духовен конгрес, дето всички заедно искахте да отправите сърцата си към нашия Баща в една обща молитва и хваление. Мили братя и сестри, ние няма да забравим, как и Нашият мил и възвишен Христос бе приет и разпнат от народа и как всички християни имаха големи страдания; те всички заедно носеха насилието на света с радост и благодарност. Защото, всички ние знаем, че чрез страданията иде радостта и небесната награда за душата. Христос беше разпнат от народа, но след това възкръсна и отиде при Отца си. Тъй да бъде и за вас! Чрез вашите страдания вие вървите по същия път. Когато сърцето се отвори и светлината се запали отвътре, тогава злото от сърцето трябва да излезе навън.
към текста >>

29. Ново направление на труда – Б. Боев Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Казано е: „Невъзможното за човека е възможно за Бога; и невъзможното за Бога е възможно за човека." * * * Под скончанието на века се разбира край на старите възгледи на човечеството и начало на нова ера на светлината и любовта, край на насилието и началото на мир и свобода, край на стария свят и начало на новия свят, който ще продължава с хиляди години в бъдещето.
Без мисъл Любовта не може да се прояви. Когато човек мисли и Любовта дохожда. Мисли ли той, всичко е възможно. Защо? Понеже мисълта е Божественото у човека. Щом Бог е в нас, всичко е възможно, Невъзможното за безлюбието е възможно за Любовта. Казано е: „Невъзможното за човека е възможно за Бога; и невъзможното за Бога е възможно за човека." * * * Под скончанието на века се разбира край на старите възгледи на човечеството и начало на нова ера на светлината и любовта, край на насилието и началото на мир и свобода, край на стария свят и начало на новия свят, който ще продължава с хиляди години в бъдещето. * * * Вървете към новите велики разбирания, чрез които ще влизате в новата наука на живота. Придобиете ли новото съзнание, ще знаете как да наредите живота си на земята - ще знаете, как да се обличате, как да се храните, какви жилища да правите, как да възпитате децата си, ще знаете новите начини и методи за възпитание на цялото общество. * * * Живее ли човек в Божията любов, той постепенно се приближава към закона на безсмъртието, Учителят
към текста >>

30. Практически окултизъм – А. Бертоли Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ако работи вътре в тебе и ти противодействуваш, ще се смажеш, а ако искаш да ù се наложиш, ще се счупиш", „Бог направи този свят не за роби, за насилие, а за забавление на своите взълюблени деца".
Защо старият начин на дейност прави човека роб на труда, а новото направление на труда го освобождава? При новия начин да дейност човек проявява Разумното в себе си, а то е самият човек. Ето защо тогаз той е по-свободен, т.е. не ограничава проявата на Разумното в себе, дава му път да се прояви. Новият начин на дейност разрешава всички въпроси „Когато Първичната Причина работи във вас, дайте ù широк път. Ако работи вътре в тебе и ти противодействуваш, ще се смажеш, а ако искаш да ù се наложиш, ще се счупиш", „Бог направи този свят не за роби, за насилие, а за забавление на своите взълюблени деца". Учителят И така, три са фазите, през които минава човешката дейност при своето развитие. Беше казано вече по-рано, че при мъчение човек действува поради насилие, при труда поради дълг, а при работата от любов. Учителят казва: „Който се е мъчил, да почне да се труди, а който се труди, да почне да работи". Новият начин на дейност разрешава всички въпроси - лични, индивидуални, духовни, обществени, общочовешки и космически. Преди всичко този нов начин на дейност ще се отрази върху физическото здраве на човека, понеже духовният подем е извор между другото и на здраве.
към текста >>

Беше казано вече по-рано, че при мъчение човек действува поради насилие, при труда поради дълг, а при работата от любов.
Ето защо тогаз той е по-свободен, т.е. не ограничава проявата на Разумното в себе, дава му път да се прояви. Новият начин на дейност разрешава всички въпроси „Когато Първичната Причина работи във вас, дайте ù широк път. Ако работи вътре в тебе и ти противодействуваш, ще се смажеш, а ако искаш да ù се наложиш, ще се счупиш", „Бог направи този свят не за роби, за насилие, а за забавление на своите взълюблени деца". Учителят И така, три са фазите, през които минава човешката дейност при своето развитие. Беше казано вече по-рано, че при мъчение човек действува поради насилие, при труда поради дълг, а при работата от любов. Учителят казва: „Който се е мъчил, да почне да се труди, а който се труди, да почне да работи". Новият начин на дейност разрешава всички въпроси - лични, индивидуални, духовни, обществени, общочовешки и космически. Преди всичко този нов начин на дейност ще се отрази върху физическото здраве на човека, понеже духовният подем е извор между другото и на здраве. Болестта е дисхармония в организма. За някои може да се види странно на пръв поглед, че има общо между здравето и този начин на дейност.
към текста >>

31. ЗА АРХИТЕКТУРАТА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Окултната наука е против хипнотизма като лечебно и възпитателно средство, защото това би било насилие върху човешката воля.
Чрез установяване, че флуидното тяло при излъчване, т. е. когато е вън от физичното, е носител на съзнание, се доказва, че съзнанието не се произвежда от мозъка. Тогаз мозъкът и нервната система трябва да се считат не като причина на мисълта, на съзнанието, но само като инструмент за проява на съзнанието във физичния свят. Това хвърля светлина и върху загадката на смъртта. Установява се, че смъртта не е унищожение на човешката индивидуалност. Окултната наука е против хипнотизма като лечебно и възпитателно средство, защото това би било насилие върху човешката воля. Тук се привеждат тези факти, само защото те хвърлят известна светлина върху човешкото естество и върху природата изобщо. Опитите на Алберт до Роша са повторени от множество други лица, които по неговите методи, а също така и по съвсем други методи са дошли до същите резултати, до които е дошъл и той. Напр. Косте, Дюрвил, Демаре, Д-р Бодру, Д-р Жоар, Д-р Люис и др.. Флуидът минава през стена. Това е установено почти от всички експериментатори . Това се вижда ясно и от опитите на П. Жане.
към текста >>

32. КНИГОПИС, Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

То ще донесе реализирането на всички наши най-възвишени, най-свещени копнежи; ще разреши всички противоречия, ще докара хармонията на мястото на дисхармонията, любовта на мястото на насилието, мъдростта на мястото на невежеството.
Само тогаз символите са проникнати от красота и действуват дълбоко на душата. "Вяра". Представлява жена, облегната на рамото на друга жена, чийто поглед като че ли прониква в друг един свт*т1 Не чувствуваме ли вътре в нас нежния глас, който постоянно ни на-срдчава, подтиква, ръководи и учи! "Надежда". Жена държи в ръцете си кълбо, чийто конец отвива с дясната си ръка. Кълбото е времето. То носи със себе си всички възможности. То ще донесе реализирането на всички наши най-възвишени, най-свещени копнежи; ще разреши всички противоречия, ще докара хармонията на мястото на дисхармонията, любовта на мястото на насилието, мъдростта на мястото на невежеството. Цветен ореол заобикаля жената; всичко наоколо се къпе в бял нежен поток от светлина. Тая светлина е жива. Тя живее в душата на онзи, който се надява! "В който град влезете". Христос говори на учениците си.
към текста >>

33. СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Почти всички държави развиха през време на войната своя апарат за упражнение на властта, насилието и подтисничеството до чудовищни размери и продължават да го развиват, пригаждайки го главно за борба срещу „вътрешния неприятел." В много държави народните свободи са само една илюзорност; те са запазени само за крепителите на старото.
От това може да се съди и за числото на полуработните, за острата конкуренция в средата на грамадното мнозинство хора. които нямат нищо, освен своите ръце, както за ниските надници и заплати. В още по-тежко състояние са изостаналите в индустриално отношение страни и особено тия от тях, които участвуваха в голямата война. Заедно с мизерията и страданията расте и недоволството, засилват се социалните конфликти. А с надигането на недоволните и революционни сили, засилва се и икономическото и политическо подтисничество във всяка страна. Почти всички държави развиха през време на войната своя апарат за упражнение на властта, насилието и подтисничеството до чудовищни размери и продължават да го развиват, пригаждайки го главно за борба срещу „вътрешния неприятел." В много държави народните свободи са само една илюзорност; те са запазени само за крепителите на старото. Демократизмът и парламентаризмът са само прикрития за най-сурова диктатура. Наред със „законната власт" действуват полуприкрито или конспиративно „неотговорни фактори" - обикновено въоръжени организации, не спиращи се пред никакви насилия и то под прикритието на държавната власт. Националното подтисничество също така е врастнало. Десетки милиони хора в Европа са подложени на жестока и позоряща човека денационализация. Тук ограниченията на свободите отиват понякога чак до забраната да се говори майчин език - както е случаят в гръцка Македония.
към текста >>

Защото болшевиките също тъй, като правителствата на „цивилизованите" капиталистически страни, си служат с методите на насилието и също тъй имат печалната слабост да се увличат в тяхното прилагане.
Тия събития са от грамадна важност, не само защото в тях са ангажирани стотици милиони хора, а и защото са в най-тясна връзка с общата социална криза, ще имат едно решаващо значение върху по-нататъшното ù развитие, а още и затова, защото те ни разкриват изгледи за нови спасителни насоки в живота. В страната на Чернишевски, Достоевски, Толстой, както и в мистична Индия днес се правят най-великите опити за налучкване нови пътища и за нови строителства в живота. Тук само бегло и накъсо ще посочим, какво става в едната и в другата страна. Голяма тревога се вдигна неотдавна у нас, пък и в цяла Европа, за смъкнати камбани, разрушени и затворени манастири и черкви, за хвърлени килимявки, за безбожнически агитации, за насилия против тъй наречените кулаци (селски думбази) в съветските страни. Тая тревога бе донякъде оправдана. Защото болшевиките също тъй, като правителствата на „цивилизованите" капиталистически страни, си служат с методите на насилието и също тъй имат печалната слабост да се увличат в тяхното прилагане. Тия методи на насилия - който и да ги прилага - говорят изобщо за ниското стъпало, на което още се намира човечеството, за варварството и животинството. Все пак може и трябва да се прави разлика между насилието, което разкъсва свързващите живота вериги и улеснява неговия по-нататъшен развой и насилието, което поставя прегради на тоя развой. Но погребението на някои стари форми не е най-важното, което става в Съветските държави. То е само нещо странично и маловажно на много важното по своето общочовешко значение положително творчество, на онова преорганизиране и прегрупиране на обществените сили, на оная дълбока промяна в трудовите отношения, която се извършва в тия страни, на оня нов дух, който се ражда. Може да се каже като нещо сигурно, че революцията в съюза на съветските републики преживя вече опасния и критичен момент на преорганизиране на обществените сили.
към текста >>

Все пак може и трябва да се прави разлика между насилието, което разкъсва свързващите живота вериги и улеснява неговия по-нататъшен развой и насилието, което поставя прегради на тоя развой.
Тук само бегло и накъсо ще посочим, какво става в едната и в другата страна. Голяма тревога се вдигна неотдавна у нас, пък и в цяла Европа, за смъкнати камбани, разрушени и затворени манастири и черкви, за хвърлени килимявки, за безбожнически агитации, за насилия против тъй наречените кулаци (селски думбази) в съветските страни. Тая тревога бе донякъде оправдана. Защото болшевиките също тъй, като правителствата на „цивилизованите" капиталистически страни, си служат с методите на насилието и също тъй имат печалната слабост да се увличат в тяхното прилагане. Тия методи на насилия - който и да ги прилага - говорят изобщо за ниското стъпало, на което още се намира човечеството, за варварството и животинството. Все пак може и трябва да се прави разлика между насилието, което разкъсва свързващите живота вериги и улеснява неговия по-нататъшен развой и насилието, което поставя прегради на тоя развой. Но погребението на някои стари форми не е най-важното, което става в Съветските държави. То е само нещо странично и маловажно на много важното по своето общочовешко значение положително творчество, на онова преорганизиране и прегрупиране на обществените сили, на оная дълбока промяна в трудовите отношения, която се извършва в тия страни, на оня нов дух, който се ражда. Може да се каже като нещо сигурно, че революцията в съюза на съветските републики преживя вече опасния и критичен момент на преорганизиране на обществените сили. След като се укрепи добре в градските центрове, тя в последно време можа да предприеме и извърши успешно решителния пристъп срещу селото - най-здравата крепост на монархизма, най-голямата надежда на всички врагове на съветския строй. Докато индустрията в градовете се организираше на нови колективистични, начала, в селото оставяше да господствува дребното стопанство, частното и примитивно владение и стопанисване на земята, което подхранва дребния селски индивидуализъм и егоизъм, правейки необходима конкуренцията на всеки едного против всички и ограничавайки в най-голяма степен възможността за модернизиране производството, въвеждане на машината, използуването на агрономическите познания, скъсяването на работния ден и повдигане просветното и културно ниво на селянина.
към текста >>

За пръв път се опитват чисто християнски (в истинска смисъл на думата) методи на обществена борба, изключващи насилието, омразата, убийството.
Тук тия борби пораждат и засилват стремежа към освобождение от чуждото подтисничество. Но още по-важни са тия борби в Индия, поради новите схващания и методи, които се изнасят и на дело се изпитват в живота. За пръв път в историята на човечеството мистичната мисъл се явява в ролята на съзнателна организаторка и ръководителка на широки обществени борби, прилагайки методи, които единствено й са присъщи. За пръв път се прави опит да се свърже въпроса за хляба и материалното съществуване с въпроса за духовното издигане на личността, като истинска гаранция и смисъл на всяко развитие. За пръв път се прави величав опит да се използува като метод на духовното повдигане не само ограниченото по обсег въздействие върху отделни индивиди, а и широкото и мощно раздвижване на народните маси, взаимното масово съревнование и поощрение, доведено до един възрастващ стремеж към подвиг, мъченичество и самопожертвуване в полза на онеправданите и страдущите, както и в полза на цялото човечество. За пръв път се опитват чисто християнски (в истинска смисъл на думата) методи на обществена борба, изключващи насилието, омразата, убийството. Мистичната мисъл излиза от тесния кръг на индивидуалната затвореност, на полупасивното отнасяне към общото и все повече влошаващо се бедствено положение на цялото човечество, за да призове към активна намеса в живота именно тия, който са действително носителите на чистия и възвишен идеализъм - хората на истинския мистицизъм. Движението в Индия е в своето начало. То може да затихва временно, но само за да се разгори отново с по-голяма сила. То е едно духовно растене на борещите се маси, което всеки момент изменя фактическото съотношение на обществените сили. Неговият краен резултат ще бъде пълното възраждане за един нов живот на борещите се народни маси.
към текста >>

34. КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Старият свят на лъжа, насилие, омраза и робство си заминава.
Нека се радваме, че живеем на нашата земя и че ще дойде ден, който ще донесе мир и радост за всички хора. И тогаз ще има един общ език, на който ще говорят всички хора. И той ще бъде език на Божията Любов , език на Божията Мъдрост и език на Божията Истина. Тогаз всички ще бъдем братя и сестри. Из нов път „Побеждавайте злото чрез доброто." Побеждавайте омразата с любов, тъмнината с светлина, невежеството с мъдрост, лъжата с истина. Старият свят на лъжа, насилие, омраза и робство си заминава. Иде новият свят. Иде новата култура. Иде истината, любовта, светлината и свободата. Първо в душите и в живота на малцината, а после и в живота на народите. Докато по инерция човечеството върви по-стария път, който го води към катастрофа, в лицето на най-добрите свои синове то работи за един нов свят без насилия, войни, омраза и робство.
към текста >>

35. АФОРИЗМИ - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Отминаващата култура на насилието прави сетните си конвулсии, преди да потъне като загасващо светило в своя кървавочервен залез.
Тая истина няма име, идва като лъх, събужда от сън, разтваря духовни очи. Назовават я с думата любов, защото носи в себе си непобедимата сила на доброто и кротостта. Тая дума е казвана много пъти, от много люде. Звучи като отдавна изречен съвет или максима, но силата й могат да разберат само тия, които веднъж са я отминали с пренебрежение и сега се връщат към нея, изтощени, с прекършени ръце, преситени от тъмните и кървави зрелища, които им е показала бързо новата измама в живота. Днес целият почти свят е на кръстно разпятие, защото се борят две епохи. Отминаващата култура на насилието прави сетните си конвулсии, преди да потъне като загасващо светило в своя кървавочервен залез. Тя трещи, руши, пише с кръв и мрак, но умира бавно и безвъзвратно в собствения си бяс, подплашена от тихата усмивка на новия ден, подгонена от бялата ръка на сеяч, чийто семена са запратени вече над черните угари на земята. Бавното, но сигурно отминаване на старото време, където майките кършат ръце и сироти жени се движат като сенки с пресъхнали сълзи, може ясно да се види от всекиго, макар че земята и до днес е адско мъчилище. Че нощта, страшната духовна нощ си отива, показва и небето на изток, където огнени мечове са разрязали завесата на мрачината. Там наблизо, под хоризонта, лети слънцето на новия ден, чиято светлина ще разчупи веригите, ще изтрие сълзите, ще донесе тихата мелодия на божествената радост, от която не се умира, която смекчава ръката на злодея, която затулва устата на хулителя. Някои сега, а тогава всички ще разберем простата, но великата и освобождаваща истина за непобедимата кротка сила в света, която толкова често мълком и с насмешки сме отминавали.
към текста >>

36. ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Как се отнасяме ние към привилегиите и свободите на капиталистическа класа, към подтисничеството и насилието отгоре и към революционните усилия и действия отдолу?
Тъкмо последните обаче доведоха до общото обедняване на народните маси, до гибелно раздухване на социалните вражди и конфликти; те доведоха до голямата война и последвалата я революция в Русия, до гражданската война в много европейски държави, до бунтове и революционни движения в колониалните държави; тия привилегии и свободи на господстващата класа създадоха днешното всеобщо бедствено положение с неговите трескави въоръжения и назряващи катаклизми. Заедно с нарастването обаче на икономическата и политическа сила на капиталистическата класа и развитието на техниката се е извършил и един друг процес – създаването, дисциплинирането в самото производство, осъзнаването и организирането на една нова класа – класата на наемните работници. Тая класа се разви до положението на много важен в производството и обществения живот фактор и имайки интереси противоположни на тия на капиталистическата класа, иде да отрече привилегиите и господството на последната, претендирайки да представлява при това и интересите на самото социално развитие, издигайки лозунги за социална правда, за премахването на класовата експлоатация и междунационалните потисничества, за международно организиране на труда и обмяната и за създаване условия за мир и общ прогрес. Тая класа се стреми да създаде своя международна организация и да организира своите действия международно. В Съюза на Съветските държави, където има властта в ръцете си, тя прави неимоверни усилия да постави основите на един нов социален строй, основан върху колективното владение на големите средства за производство. Как се отнасяме ние към привилегиите и свободите на капиталистическа класа, към подтисничеството и насилието отгоре и към революционните усилия и действия отдолу? Как се отнасяме към новото социално строителство в съветските държави? Като всяка обществена организация и още повече такава, изградена върху неправдата и насилието, днешната социална система е нещо преходно и, ако някаква сила би могла да я увековечи, това би значило разложение и сигурна гибел за цялото човечество. Икономическите привилегии и свободи на капиталистическата класа, които водят към поробване на народните маси и чужди народи, бидейки в коренно противоречие с върховната божествена воля, която се стреми да се прояви в общото по-нататъшно човешко развитие, трябва да отстъпят място на всеобщи свободи и права, на желаното Царство Божие на земята. Приемайки това Царство Божие като социален идеал, със самия тоя факт ние приемаме за преходни всички социални форми, всички права и свободи, които не са в хармония с тоя идеал, отрекли сме ги като нещо завинаги установено и още повече, като нещо „свято" и богоустановено. Това отношение ние имаме не само към днешния социален строй с неговите неправди и противоречия, но и към новоизграждащия се колективистичен строй; и той е за нас едно преходно стъпало към истинския идеал.
към текста >>

Като всяка обществена организация и още повече такава, изградена върху неправдата и насилието, днешната социална система е нещо преходно и, ако някаква сила би могла да я увековечи, това би значило разложение и сигурна гибел за цялото човечество.
Тая класа се разви до положението на много важен в производството и обществения живот фактор и имайки интереси противоположни на тия на капиталистическата класа, иде да отрече привилегиите и господството на последната, претендирайки да представлява при това и интересите на самото социално развитие, издигайки лозунги за социална правда, за премахването на класовата експлоатация и междунационалните потисничества, за международно организиране на труда и обмяната и за създаване условия за мир и общ прогрес. Тая класа се стреми да създаде своя международна организация и да организира своите действия международно. В Съюза на Съветските държави, където има властта в ръцете си, тя прави неимоверни усилия да постави основите на един нов социален строй, основан върху колективното владение на големите средства за производство. Как се отнасяме ние към привилегиите и свободите на капиталистическа класа, към подтисничеството и насилието отгоре и към революционните усилия и действия отдолу? Как се отнасяме към новото социално строителство в съветските държави? Като всяка обществена организация и още повече такава, изградена върху неправдата и насилието, днешната социална система е нещо преходно и, ако някаква сила би могла да я увековечи, това би значило разложение и сигурна гибел за цялото човечество. Икономическите привилегии и свободи на капиталистическата класа, които водят към поробване на народните маси и чужди народи, бидейки в коренно противоречие с върховната божествена воля, която се стреми да се прояви в общото по-нататъшно човешко развитие, трябва да отстъпят място на всеобщи свободи и права, на желаното Царство Божие на земята. Приемайки това Царство Божие като социален идеал, със самия тоя факт ние приемаме за преходни всички социални форми, всички права и свободи, които не са в хармония с тоя идеал, отрекли сме ги като нещо завинаги установено и още повече, като нещо „свято" и богоустановено. Това отношение ние имаме не само към днешния социален строй с неговите неправди и противоречия, но и към новоизграждащия се колективистичен строй; и той е за нас едно преходно стъпало към истинския идеал. Ценим го като един неизбежен при днешния морал, днешните разбирания, днешното съотношение на обществените сили, изход от създаваното и влошаващото се бедствено положение. Ценим го за положителното, което той носи в себе си, но също тъй предварително сме го отрекли за онова отрицателно, което крие в себе си, за ония наченки на подтисничество и социална неправда, които той – като рожба на насилието – носи неизбежно в себе.
към текста >>

Ценим го за положителното, което той носи в себе си, но също тъй предварително сме го отрекли за онова отрицателно, което крие в себе си, за ония наченки на подтисничество и социална неправда, които той – като рожба на насилието – носи неизбежно в себе.
Като всяка обществена организация и още повече такава, изградена върху неправдата и насилието, днешната социална система е нещо преходно и, ако някаква сила би могла да я увековечи, това би значило разложение и сигурна гибел за цялото човечество. Икономическите привилегии и свободи на капиталистическата класа, които водят към поробване на народните маси и чужди народи, бидейки в коренно противоречие с върховната божествена воля, която се стреми да се прояви в общото по-нататъшно човешко развитие, трябва да отстъпят място на всеобщи свободи и права, на желаното Царство Божие на земята. Приемайки това Царство Божие като социален идеал, със самия тоя факт ние приемаме за преходни всички социални форми, всички права и свободи, които не са в хармония с тоя идеал, отрекли сме ги като нещо завинаги установено и още повече, като нещо „свято" и богоустановено. Това отношение ние имаме не само към днешния социален строй с неговите неправди и противоречия, но и към новоизграждащия се колективистичен строй; и той е за нас едно преходно стъпало към истинския идеал. Ценим го като един неизбежен при днешния морал, днешните разбирания, днешното съотношение на обществените сили, изход от създаваното и влошаващото се бедствено положение. Ценим го за положителното, което той носи в себе си, но също тъй предварително сме го отрекли за онова отрицателно, което крие в себе си, за ония наченки на подтисничество и социална неправда, които той – като рожба на насилието – носи неизбежно в себе. Нашето отричане, обаче, няма нищо общо с отричането му от всички ретрогради и реакционери. Издигайки такъв висок социален идеал, какъвто е Царството Божие на земята, ние се интересуваме не толкова от преходните социални форми на човешкото възхождане, колкото за оня „истински живот", за който говори Исус, за онзи живот, който гради новото, надживява всяка несъвършена форма, за да я отрече и замени с друга по-съвършена; интересуваме се за пробуждането на божественото в душите и сърцата на хората, за пробуждането високите стремежи към човечност, братство, истинска любов, или за онова, което не прехожда, а е основния капитал на всяко общество и истинската гаранция за всеобщия прогрес. Ценейки високо именно този истински живот, нашите големи Учители са изразили социалния идеал и в образа на съвършения човек на Царството Божие на земята, пълния изразител на тоя живот – „синът Божий", „синът на виделината." Нашата основна задача в обществото е да подготвим идването на тоя съвършен човек и проявяването на тоя съвършен живот. Бялото братство не само има свой висок социален идеал, но и свой собствен път и свои методи за реализирането на тоя идеал. Ние отричаме всички свободи, които не са в хармония с божествената воля и водят към поробване на други личности и народи.
към текста >>

Ние не можем да бъдем сътрудници и инструменти на насилието в днешните големи социални конфликти и борби.
Нашето отричане, обаче, няма нищо общо с отричането му от всички ретрогради и реакционери. Издигайки такъв висок социален идеал, какъвто е Царството Божие на земята, ние се интересуваме не толкова от преходните социални форми на човешкото възхождане, колкото за оня „истински живот", за който говори Исус, за онзи живот, който гради новото, надживява всяка несъвършена форма, за да я отрече и замени с друга по-съвършена; интересуваме се за пробуждането на божественото в душите и сърцата на хората, за пробуждането високите стремежи към човечност, братство, истинска любов, или за онова, което не прехожда, а е основния капитал на всяко общество и истинската гаранция за всеобщия прогрес. Ценейки високо именно този истински живот, нашите големи Учители са изразили социалния идеал и в образа на съвършения човек на Царството Божие на земята, пълния изразител на тоя живот – „синът Божий", „синът на виделината." Нашата основна задача в обществото е да подготвим идването на тоя съвършен човек и проявяването на тоя съвършен живот. Бялото братство не само има свой висок социален идеал, но и свой собствен път и свои методи за реализирането на тоя идеал. Ние отричаме всички свободи, които не са в хармония с божествената воля и водят към поробване на други личности и народи. Ние не можем да бъдем сътрудници и инструменти на насилието в днешните големи социални конфликти и борби. Вършейки своята работа и стоейки извън големите стълкновения, които сеят озлобление и помрачение, ние сочим и на двата непримирими лагера пътя на разумния живот, на разумните отстъпки, призовавайки ги към човечност, опомняне, общочовешка солидарност. При това ние имаме пълното съзнание, че поради общата човешка недоразвитост и незрялост, нашето време – времето на духовните хора, за една широка дейност и за прилагане специфично нашите методи в такава дейност, лежи в бъдещето –то още не е настанало. Но това време бързо се приближава. Светът върви неминуемо към такива сътресения, които ще отрезвят и пробудят милиони човешки души и ще извикат истински духовните хора към най-широка и плодоносна дейност. Работейки за ограничените нужди на днешния ден, Бялото братство се готви и за това приближаващо се време.
към текста >>

37. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! - ПРЕВОД СТЕЛА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И когато Христос казваше на Пилата: „Моето царство не е от този свят," Той разбираше: Моето царство не е царство на насилие и робство, а е царство на братство, любов и свобода.
И от тогаз настава този хаос в личния и обществения живот. И окултистите казват, че и сега на земята има организации, устроени по методите на тази велика наука. Такава е организацията на Агарта например, която наброява повече от 20 милиона души население, които са съвсем непознати за съвременните хора. Има и други подобни организации. Но иде една епоха, в която човечеството ще влезе отново в пътя на своето естествено развитие и великата наука ще се приложи и ще даде своя плод – новото общество, в което ще царува свобода, братство и равенство, ще бъдат възстановени божествените права на човека. И когато Христос казваше на Пилата: „Моето царство не е от този свят," Той разбираше: Моето царство не е царство на насилие и робство, а е царство на братство, любов и свобода. А сега религиозните хора ни проповядват за онзи свят! Че онзи свят е там, дето има Любов, Мъдрост и Истина! И тези три велики закона действат по целия космос – няма частица в Битието, която да не е подчинена на техния мощен ритъм. И върховен израз на тяхната дейност е Хармонията. И ако ние хората сме нещастни, то за това сме причина ние самите.
към текста >>

38. СЕНТ ИВ ДАЛВЕЙДЪР Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Историята ни сочи, че винаги тия, които са упражнявали социалната неправда и социалното насилие, са чувствали най-голяма необходимост да се сдобият с благословението на религията, да добият чрез нея за тази неправда и това насилие висшата, божествена санкция и по тоя начин да използуват религията като най-могъщо духовно средство за закрепване, разширение и увековечаване на своите икономически привилегии.
На Голгота сякаш бе символизирано как човеците и народите ще посрещнат и как ще „приложат" самото учение Христово. Най-важната работа в това ново разпятие извършиха пак „книжниците и фарисеите" – сервилните слуги на робовладелците, после на феодалите-помещици и на всички силни на деня; те в качеството си на „представители" и пълномощници на Христа, „разтълкуваха" и „обясниха" Христовото учение, съгласно „нуждите на времето", „пригодиха го" към „уровена на масите". Те обясниха, че християнството съвсем не засяга робството, нито крепостничеството; че то не пречи, щото болшинството от хората да бъдат поставени по-долу от животните, експлоатирани и даже продавани като всяка друга стока. Те обясниха още, че сиромашията е от Бога, че всяка власт е също от Бога и че в търпение и безропотно понасяне на всяка социална неправда е великата мъдрост на живота, която води към блаженство в Царството Небесно. Изповядването на Христовото учение се превърна във „вярване", в приемане и повтаряне на разни догми. Историята ни сочи, че винаги тия, които са упражнявали социалната неправда и социалното насилие, са чувствали най-голяма необходимост да се сдобият с благословението на религията, да добият чрез нея за тази неправда и това насилие висшата, божествена санкция и по тоя начин да използуват религията като най-могъщо духовно средство за закрепване, разширение и увековечаване на своите икономически привилегии. В това икономически силните винаги са успявали, като са подхвърляли с най-щедра ръка на висшите представители на религията всички грешни блага и съблазни на Мамона. В края на краищата, винаги официалната религия е изпъквала в социалните борби като най-вярна съюзница на икономически силните, привилегированите и паразитните обществени класи и като най-мощен фактор за поддържане на ония отношения на социална неправда и подтисничество, които са отрицание не само на всяка божественост, но и на елементарната човечност: робството, ограбването на човешкия труд по всевъзможни начини, унижението и потисничеството. Такава е историческата роля на официалното християнство. След като бе дълги векове опора на робовладелството, то дойде да даде след това всичкото свое съдействие на феодализма и крепостничеството. Самите висши представители на черквата, както и отделни ордени, черкви и монастири се превърнаха в големи помещици, притежатели на грамадни земи, обработвани от прикрепостени към тях, превърнати в собственост селяни, продавани и подарявани заедно със земята.
към текста >>

Онова „най-малко", което на тях се налага, то е да кажат високо истината на света и народните маси; да дадат да се разбере, че Христовото учение няма нищо общо с никаква капиталистическа експлоатация, както нямаше нищо общо с робството и крепостничеството; че то е учение за пълно, фактическо братство между хората и народите, което изключва всички форми на експлоатацията, робството и насилието; че то вижда в хората само равноценни и еднакво любими Богу негови деца; че всички хора идат на света с равни права за всестранно развитие и че всички привилегии, които им преграждат пътя към това развитие, не са нищо друго освен едно изобретение на животинското и нисшото в човека, което трябва да бъде отречено от хората на правдата и любовта и преодоляно.
Както във време на предвечерието на голямата френска революция, тъй и днес, най-отявлените и смели борци за човечност и социална правда, за свободи, които не носят експлоатация, робство и унижение на ближния, а общо благополучие и добруване, са именно анатемосваните от амвоните, обезверените, безбожниците. Народните маси, виждащи тая странна картина, правят своите заключения за ролята на официалната църква и за религията изобщо и виждайки мнимите представители на Бога, на Христа и проповядваното от него учение на любовта на страната на най-грозната социална неправда, на подтисничеството и войната, те отвръщат глава от всяка религия изобщо. От тук това широко обезверяване на народните маси във всички страни, където капиталистическата експлоатация се шири и тяхното преминаване на страната на революционното и борческо безбожничество. Като сочим обаче най-големия грях в днешно време на официалните религии от всички сортове и подразделения, ние съвсем не желаем да изправяме „гърбицата на гърбавия." Това съвсем не е нито наша грижа, нито наша работа. Нашата цел е да посочим главно, какво трябва да бъде отношението по-големите социални въпроси на ония духовни движения, които са носители на истинското Христово учение. Онова „най-малко", което на тях се налага, то е да кажат високо истината на света и народните маси; да дадат да се разбере, че Христовото учение няма нищо общо с никаква капиталистическа експлоатация, както нямаше нищо общо с робството и крепостничеството; че то е учение за пълно, фактическо братство между хората и народите, което изключва всички форми на експлоатацията, робството и насилието; че то вижда в хората само равноценни и еднакво любими Богу негови деца; че всички хора идат на света с равни права за всестранно развитие и че всички привилегии, които им преграждат пътя към това развитие, не са нищо друго освен едно изобретение на животинското и нисшото в човека, което трябва да бъде отречено от хората на правдата и любовта и преодоляно. По тоя начин само истинските Христови последователи ще отхвърлят от себе си оня дял от отговорност по отношение обезверяването на народните маси, който би паднал неминуемо и върху тях при едно съвършено пасивно отнасяне към въпроса и тая отговорност ще остане да тежи изключително върху истинските виновници – официалните религии и църкви. Тъй ще се създаде у народната маса вярното убеждение, че истинското християнство няма нищо общо със социалната неправда, че то няма нищо общо и с официалните религии и църкви, че християнският Бог не е Бог на насилието и неправдата, а Бог на братството, Бог на любовта, която носи радост и щастие за всички.
към текста >>

Тъй ще се създаде у народната маса вярното убеждение, че истинското християнство няма нищо общо със социалната неправда, че то няма нищо общо и с официалните религии и църкви, че християнският Бог не е Бог на насилието и неправдата, а Бог на братството, Бог на любовта, която носи радост и щастие за всички.
От тук това широко обезверяване на народните маси във всички страни, където капиталистическата експлоатация се шири и тяхното преминаване на страната на революционното и борческо безбожничество. Като сочим обаче най-големия грях в днешно време на официалните религии от всички сортове и подразделения, ние съвсем не желаем да изправяме „гърбицата на гърбавия." Това съвсем не е нито наша грижа, нито наша работа. Нашата цел е да посочим главно, какво трябва да бъде отношението по-големите социални въпроси на ония духовни движения, които са носители на истинското Христово учение. Онова „най-малко", което на тях се налага, то е да кажат високо истината на света и народните маси; да дадат да се разбере, че Христовото учение няма нищо общо с никаква капиталистическа експлоатация, както нямаше нищо общо с робството и крепостничеството; че то е учение за пълно, фактическо братство между хората и народите, което изключва всички форми на експлоатацията, робството и насилието; че то вижда в хората само равноценни и еднакво любими Богу негови деца; че всички хора идат на света с равни права за всестранно развитие и че всички привилегии, които им преграждат пътя към това развитие, не са нищо друго освен едно изобретение на животинското и нисшото в човека, което трябва да бъде отречено от хората на правдата и любовта и преодоляно. По тоя начин само истинските Христови последователи ще отхвърлят от себе си оня дял от отговорност по отношение обезверяването на народните маси, който би паднал неминуемо и върху тях при едно съвършено пасивно отнасяне към въпроса и тая отговорност ще остане да тежи изключително върху истинските виновници – официалните религии и църкви. Тъй ще се създаде у народната маса вярното убеждение, че истинското християнство няма нищо общо със социалната неправда, че то няма нищо общо и с официалните религии и църкви, че християнският Бог не е Бог на насилието и неправдата, а Бог на братството, Бог на любовта, която носи радост и щастие за всички.
към текста >>

39. ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

По тоя начин, върху една почти напълно паразитна основа, се развива социалното творчество на днешното общество, изгражда се една цивилизация, зачената в грях и предназначена да осигури лек и разточителен живот на една незначителна част от човечеството, и то с цената на непоносими лишения и страдания на работните маси и особено на тия в колониалните и полуколониални страни, и която има за своя безусловна предпоставка невежеството и културната независимост на тия маси из целия свят, както и организираното насилие над тях във всичките негови форми, от ограничението свободата на мисълта до гражданските и общочовешки войни.
Но грамадната част от човечеството, при днешната социална организация, е почти напълно лишена от великото наследство на човешкия труд и човешкия гений на миналите поколения. То идва на света с празни ръце и намира всички могъщи средства за прилагане на труда и развиване разумно творчество окупирани от едно незначително малцинство привилегировани хора, които по лично усмотрение и за лични цели използуват тия могъщи средства, без да държат сметка нито за правда, нито за човечност, нито за грозните резултати от личното разполагане на тия средства за останалите хора, за цялото общество, а така също и за по-далечното свое бъдеще. Нещо повече. Грамадната част от човечеството се вижда не само обезнаследено, но и поробено икономически експлоатирано и ограбвано. Неговата единствена ценна собственост – неговата жизнена сила, умствена и физическа, е осъдена да играе ролята на оная „стока", чието подценяване, недоплащане, експлоатиране е социално организирано, осигурено чрез законите, чрез въоръжената сила на държавата, чрез цялата социална и държавна организация. По тоя начин, върху една почти напълно паразитна основа, се развива социалното творчество на днешното общество, изгражда се една цивилизация, зачената в грях и предназначена да осигури лек и разточителен живот на една незначителна част от човечеството, и то с цената на непоносими лишения и страдания на работните маси и особено на тия в колониалните и полуколониални страни, и която има за своя безусловна предпоставка невежеството и културната независимост на тия маси из целия свят, както и организираното насилие над тях във всичките негови форми, от ограничението свободата на мисълта до гражданските и общочовешки войни. На такава основа може да се изгради само общото човешко нещастие, което днес виждаме изразено във всеобщото бедствено положение, бременно с нови войни и революции, с още по-грозни страдания. Страданията изобщо са всегдашен спътник на неразумния, отклоняващия се от божествените закони живот. Те идат преди всичко като едно предупреждение за това отклонение. Едновременно с това те посочват причините на злото и насочват вниманието и волята върху тия причини, В обществения живот на плътския човек с неговата посредствена разумност и посредствен морал те играят особено важна роля – раздвижват масите от тяхната инертност, дават обща насока на техните желания и стремежи, на тяхната воля и ги изкарват от безсилието на дребния, затворения егоизъм и индивидуализъм. Тъй недоволните маси се издигат до носители на високи обществени идеи, проводници на високи стремежи и въобще могат да станат могъщи фактори на историята, двигатели на прогреса.
към текста >>

40. ДРУМНИКЪТ - G. NORDMANN Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ако причиниш каквото и да е насилие някому, ти си нарушил вече основния природен закон за единството; ти влизаш в противоречие с този закон и тогаз последствията ще дойдат неминуемо.
Когато човек има любов към Разумното, Първичната Причина, той се свързва с целокупния живот и тогаз отваря ума си, сърцето си, цялата си душа за енергиите на Цялото, приема ги в себе си; това божествено течение внася храна за ума му, за сърцето му, за волята му, за всичките му дарби. Даже то преминава в физичното тяло и носи и там своето благотворно действие, укрепява го, хармонизира го, внася живот в него. Когато човек няма такова отношение към Разумното, той се затваря за това Божествено течение на живота, което иде от невидимия свят и тогаз умът, сърцето, волята му остават ненахранени. Всяко неразположение, всяка отрицателна мисъл спира това Божествено течение да влиза в теб. Тогаз и тялото, лишено от тези енергии, добива предразположение към разни болести. Ако причиниш каквото и да е насилие някому, ти си нарушил вече основния природен закон за единството; ти влизаш в противоречие с този закон и тогаз последствията ще дойдат неминуемо. Ако един клон се откъсне от дървото, какво ще стане с този клон? Ще изсъхне. Или какво би станало с един орган от човешкото тяло, ако се нарушат правилните му връзки с останалите органи и с целия организъм? Също така, и когато човек извърши спрямо някое същество постъпка, която отрича закона на единството, непременно ще привлече страдания, понеже се откъсва от целокупния живот и с това спира вливането на Божественото течение на живот в себе си. И обратно, ако той прати най-малката добра, божествена мисъл, той вече се повдига, понеже влиза в хармония с живота на Цялото и приема Божественото течение в себе си.
към текста >>

Напр. ако един народ употреби насилие, непременно ще пострада, ще се изроди в края на краищата, защото е нарушил великия закон за единството и с това се е изолирал от енергиите, които протичат от Цялото!
И обратно, ако той прати най-малката добра, божествена мисъл, той вече се повдига, понеже влиза в хармония с живота на Цялото и приема Божественото течение в себе си. Всички външни форми съответстват на известни енергии вътре в човека. „Ако ти отсечеш един клон, ако опустошиш една гора, казва Учителят, то известни страни на твоя душевен и телесен живот ще пострадат". Истините на тая велика божествена наука са най-практични, понеже са много близки до въпросите на живота и затова са приложими във всички области на живота. Напр. колко е нужно общественикът, държавникът да знае тези принципи, защото тяхното неспазване води към излишни страдания народите, обществата! Напр. ако един народ употреби насилие, непременно ще пострада, ще се изроди в края на краищата, защото е нарушил великия закон за единството и с това се е изолирал от енергиите, които протичат от Цялото! Тогаз той ще прилича на орган, който се е изолирал от живота на целия организъм! Всяко нарушение на тези природни закони от народ, класа, каква да е друга организация или отделен индивид в края на краищата неминуемо ще докара своите последици. Тук биха могли да се цитират ред примери от историята на разни народи, даже биха могли да се приведат факти от съвременния живот на европейските и други народи за потвърждение на закона. Ако човек е буден, той е в непрекъснат контакт с живота на Цялото Будният човек всяка сутрин приема първия лъч на слънцето и следва това, което той му казва. Щастието е в служенето на първия лъч.
към текста >>

41. СЪНЯТ НА НЕБУКАДНЕЦАРА - Г. Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ето защо всеки човек или всяко общество, което употребява зло или насилие, в края на краищата привлича към себе си силите на разрушението и загива във вихъра на тези сили.
Противоречията, които съществуват днес в целия свят се засилват от ден на ден и това налага търсене на нови пътища. Много методи се приложиха, много опити се правиха за премахването на тези противоречия, но безуспешно. Причината на това е, че тези методи не изхождат от по-дълбокото знание на законите, по които се развива живота изобщо и човечеството в частност. Сега трябва да се опита метода на живата разумна природа, метод успешно употребяван и опитан в течение на милиони години от разумните сили, които са над нас. Винаги, когато се употребява един фалшив метод, то самото това вече привлича онези отрицателни сили, които докарват саморазрушението. Ето защо всеки човек или всяко общество, което употребява зло или насилие, в края на краищата привлича към себе си силите на разрушението и загива във вихъра на тези сили. Има ли например по-грубо противоречие от следното: вследствие на свърхпроизводство в Съединените щати милиардери запушили, задръстили 1600 петролни извора и изгорили с милиони килограма памук и кафе, за да не спадне цената им? А пък в същото време в същите Съединени Щати има 6 милиона безработни, – в други държави също така – които живеят в мизерия и се нуждаят от най-необходимото. Този факт най-нагледно изтъква абсурдността на днешните форми на живота и безсилието на съвременния човек да се справи с днешните противоречия при сегашното си разбиране на живота. При разрешаването на всички днешни въпроси и противоречия, които вълнуват човешкия дух, трябва да се излиза от едно висше знание, от една по-дълбока наука. Разумното у всички е едно, то живее у всички, и да му дадеш ход, значи да живееш за Цялото, за всички.
към текста >>

Някой би могъл да каже, че насилието се среща в животинския свят.
Тогаз идва израждане, упадък, робство! Това важи както за живота на отделния човек, така и за живота на цяло общество, на цяла култура. Изходна точка трябва да бъде едно ново разбиране на живота. Едно ново съзнание ще разреши всички въпроси, които са днес на дневен ред. Езикът на природата ни говори същото. Някой би могъл да каже, че насилието се среща в животинския свят. Да не обръщаме внимание на това, защото това са известни етапи на един нисш живот, обаче, изобщо казано, животът на целия Космос се крепи върху любовта. Разумните сили, които стоят зад физическите сили на природата, с любов обгръщат всички по-долни природни царства и им създават всички благоприятни условия за развитие. Без дейността на тези разумни сили, които дирижират живота на природата, нисшите царства не биха могли да се развиват. Това, което лежи в основата на тяхната дейност, е любов, служене, жертва! Че живеем, това се дължи на любовта.
към текста >>

42. ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

„Твърдо като желязо,", израз, който символизира целия ни механизиран строй, който се крепи на силата, или по-скоро насилието, принудата.
Една велика култура, за която днес са останали само митологични вести. Другите части на статуята символизират все култури. Докато се дойде до последната – културата на краката, изваяни от желязо и глина : железобетон. Нашата култура, културата на желязото, машината, каменните въглища, бетонните колоси, културата без душа.[1] „Но както пръстите на нозете са отчасти от желязо, отчасти от глина, така и туй царство ще бъде отчасти силно, отчасти трошливо. А туй, дето ти видя желязо, смесено с глина, това означава, че те ще бъдат съединени, слепени в едно с човешка сила, ала не ще се съединяват помежду си, както желязото не се съединява с глина". „Твърдо като желязо,", израз, който символизира целия ни механизиран строй, който се крепи на силата, или по-скоро насилието, принудата. Есенция на нашия механичен мироглед! Съединени в едно с човешка сила желязо и трошлива глина. Механична смес, а не нещо органическо! Какво блестящо откровение за цялата ни култура. Аз само маркирам, бегло набелязвам.
към текста >>

43. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

идеали на Христа за Царството Божие, без насилие и кървави революции.
То ще порасне, ще се развие, ще просветне, ще узрее като Добро. Във Франция съществува едно рел. общ. движение, твърде радикално, близко по соц. идеал с нашите едновремешни богомили. То се нарича християнски социализъм и има за цел да осъществи общ. идеали на Христа за Царството Божие, без насилие и кървави революции. Водител на това движение е Paul Passy – наричан дядо Павел : На югоизток от Париж – в красива местност е тяхната колония „Liefra" (Liberte, egalite, fraternite). Още в Женева аз се запознах с една негова последователка, която ме посвети в принципите на това учение, което в същност е Христовото учение, Благородни и искрени души от ципа Франция се обединяват, за да приложат учението на Христа; отричат частната собственост, насилието, войната, като несъвместими с Божията любов. Не е ли това новият свят, който се ражда в недрата на стария? Не е ли това изгревът на новата култура?
към текста >>

Още в Женева аз се запознах с една негова последователка, която ме посвети в принципите на това учение, което в същност е Христовото учение, Благородни и искрени души от ципа Франция се обединяват, за да приложат учението на Христа; отричат частната собственост, насилието, войната, като несъвместими с Божията любов.
движение, твърде радикално, близко по соц. идеал с нашите едновремешни богомили. То се нарича християнски социализъм и има за цел да осъществи общ. идеали на Христа за Царството Божие, без насилие и кървави революции. Водител на това движение е Paul Passy – наричан дядо Павел : На югоизток от Париж – в красива местност е тяхната колония „Liefra" (Liberte, egalite, fraternite). Още в Женева аз се запознах с една негова последователка, която ме посвети в принципите на това учение, което в същност е Христовото учение, Благородни и искрени души от ципа Франция се обединяват, за да приложат учението на Христа; отричат частната собственост, насилието, войната, като несъвместими с Божията любов. Не е ли това новият свят, който се ражда в недрата на стария? Не е ли това изгревът на новата култура?
към текста >>

44. ПЛАНИНАТА МЕ ПОЗНАВА - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В книгата си „Мрежата на вярата" (15 век) той говори за една култура, в която да се приложи Христовото учение, която да изключва насилието, войните, смъртното наказание и да се реализира общочовешкото братство.
У последния, седмия, идва през нощта едно вътрешно просветление, той вниква в душите на своите палачи, вижда невежеството, заблужденията, тъмнината, в която живеят и им прощава, изпитва „жал" към тях и ги обича! Той иска да прегърне цялото човечество. Андрей Белий казва в една статия върху копнежите на руската душа, че последната търси висша правда, духовно осмисляне на живота и че тъкмо това, което търси, тя ще намери в новите свободни духовни движения, които днес заливат цялата земя. Същият дух работи и у другите славяни. Нима в лицето на чеха Петър Хелчицки не виждаме идеолог, който няколко века по-рано изказва идеи, доста подобни на идеите на духоборите и на Толстой? В книгата си „Мрежата на вярата" (15 век) той говори за една култура, в която да се приложи Христовото учение, която да изключва насилието, войните, смъртното наказание и да се реализира общочовешкото братство. Този дух прониква и богомилството. С други думи богомилството не е н4що изкуствено присадено в българското общество, но е нещо, което е в хармония с копнежите, стремежите, търсенията на славянската душа. С това не искаме да кажем, че богомилството има чисто расов характер. Не, защото то, както и другите духовни движения в славянството, е надраснало тесните рамки на национализма и шовинизма, разглежда нещата от едно широко гледище и затова говори за единение на всички, без разлика на съсловие, племе и пр. * * * Преди да кажем няколко думи за същността и мисията на богомилството, трябва да споменем за онази голяма промяна в отношението на учения свят спрямо него.
към текста >>

Те са проповядвали общочовешко братство, били са против войните, против всяко насилие, против убийството, смъртното наказание, робството.
Богомилите разпространиха своето учение в Гърция, Сърбия, Италия (Ломбардия), Франция и пр. и навсякъде занесоха лъчите на своите идеи. И тези нови идеи дадоха своите плодове: в 14-15 век се яви ренесансът (хуманизмът), който откърми всички напредничави идеи. А хуманизмът даде тласък, който се чувства и до днес. Богомилството е почти най-ценното, което българският народ е дало на човечеството. Те са проповядвали общочовешко братство, били са против войните, против всяко насилие, против убийството, смъртното наказание, робството. Тези идеи още не са приложени. Те се стремели на опит да приложат своите идеи чрез уреждане общежития, в които са прилагали великото учение за любовта, мъдростта и истината. Преди да отидем по-нататък, нека споменем няколко мнения за тях, за да се види, как новата историческа наука гледа на тях. Христо Досев[1] казва: „Нищо друго не е известно за живота и смъртта на Богомила, на този несъмнено забележителен, умен и дълбок човек, който зад купчината заблуждение и суеверия, които са се натрупали несъзнателно и съзнателно върху Иисусовото учение, е могъл да забележи, да схване същността на последното и със своите разбирания и стремежи да изпревари и да надмине на столетия и хилядолетия своите съвременици. Животът на Богомила по-вече или по-малко в своята общност бил изпълнение на нравствените заповеди и идеали, дадени от Христа в Планинската проповед". Проф.
към текста >>

45. ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Най-идейните хора в България, борците за един нов живот, работещи за една нова култура на братство между народите, борците против войната, против всяко насилие, борците за свободна човешка мисъл, изпълнени с любов към страждущите и угнетените и към всичко живо, тези, които с най голямо самоотречение пръскаха светлината на новите идеи в България и чужбина, чиито идеи бяха не в тесен национален.
Самият този факт показва, че този народ или общество се издига и ще внесе своята дан за общочовешката култура. Явяването на хора с нови идеи в един народ е радостно явление. Те са цветът на народа; чрез тях народната душа изразява своята творческа мощ, своя замах, чрез тях той гради своя възход, а заедно с това и възхода на човечеството. В България богомилите бяха носителите на новото. Българите какво направиха с тях? Най-идейните хора в България, борците за един нов живот, работещи за една нова култура на братство между народите, борците против войната, против всяко насилие, борците за свободна човешка мисъл, изпълнени с любов към страждущите и угнетените и към всичко живо, тези, които с най голямо самоотречение пръскаха светлината на новите идеи в България и чужбина, чиито идеи бяха не в тесен национален. но в общочовешки мащаб, бяха избити или изгорени след най-големи мъчения на кладата, а другите изгонени. Какви последствия можеше да има това? Законите на природата са неизменни! Всеки, който ги наруши, понася последствията! Това, което те направиха с богомилите, даде своите последствия: попадане под 500-годишното турско робство.
към текста >>

Опълчването против една божествена вълна, против хората, които искат да внесат новото, изобщо всяко насилие, всяка неправда води след себе си своите последствия.
но в общочовешки мащаб, бяха избити или изгорени след най-големи мъчения на кладата, а другите изгонени. Какви последствия можеше да има това? Законите на природата са неизменни! Всеки, който ги наруши, понася последствията! Това, което те направиха с богомилите, даде своите последствия: попадане под 500-годишното турско робство. Опълчването против една божествена вълна, против хората, които искат да внесат новото, изобщо всяко насилие, всяка неправда води след себе си своите последствия. Този закон важи както за индивидуалния, така и за колективния живот. В историята има примери, които показват, как действува този закон. Испанците с хиляди пращаха на кладата евреи, маври и така наречените „еретици" и в края на краищата се изродиха и станаха второстепенна държава. Също така старият режим в Русия упражни големи неправди, пращаше безброй идеалисти в Сибир или на бесилката и след това трябваше да рухне чрез страшна катастрофа. Евреите разпнаха Христа и след това Ерусалим беше разрушен до основи от римляните, а те разпръснати навсякъде по лицето на земята.
към текста >>

46. УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Лъжата, насилието, лицемерието запример, са такива фатални погрешки и всички работи на хората, в които те влизат като конструктивни елементи, неминуемо рухват и завършват със смърт.
Защото в края на краищата и целият му живот е един строеж. Така че не е безразлично с какво градиво строи той. Но хората не гледат изобщо на живота си като на изкуство, което те трябва да овладеят. Те не са привлекли още всички елементи на своя живот в кръга на своя съзнателен опит. И затова допущат фатални погрешки в своята работа. Лъжата, насилието, лицемерието запример, са такива фатални погрешки и всички работи на хората, в които те влизат като конструктивни елементи, неминуемо рухват и завършват със смърт. Така говори опитът на онези, които са направили живота си поле на съзнателна работа. И ако хората наблюдаваха и в своя живот, и в живота на околните, и в живота и съдбата на по-големи единици семейства, общества, народи, щяха да видят резултата от действието на отрицателните сили в живота. А мигар всичко това не може да се наблюдава, не може да се изследва, не може да се подлага на опит? Наистина материята, с която тук се оперира, е по-подвижна, по-неуловима, по-флуидна, съотношенията са по-тънки, връзките по-сложни и преплетени. Иска се опитно око и дълбоко проникновение.
към текста >>

Ето защо не е тайна, нито пък е нещо проблематично, какви последици има за живота на човека от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т.н.
Те са ставали ученици във великата школа на живота, а не само несъзнателни гости на неговата трапеза, които не знаят ни защо са се родили, ни защо живеят, ни защо умират. Те са изследвали света на желанията с неговите форми, сили и закони. Изследвали са света на чувствата, на мислите и тяхната връзка с физическия свят, където те се конкретизират като постъпки, като начин на живеене, като поведение в живота. Те се установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния” и „външния” свят на човека, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка. Че дори външният строеж на човека, неговото тяло, устройството и функциите на отделните органи е израз на вътрешния му свят. Ето защо не е тайна, нито пък е нещо проблематично, какви последици има за живота на човека от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т.н. Всички тия живи сили в вътрешния свят са корелативно свързани с известни органи на тялото и влияят върху тяхното устройство и функции. Те определят силата и капацитета на човешкия мозък и нервна система, на неговата дихателна и кръвоносна система, на неговата храносмилателна, костна и мускулна система. А всичко това обуславя от своя страна възможностите на човека в живота, неговата съдба на земята - неговата сила, неговата свобода, неговия живот и здраве, неговата власт и влияние, неговото щастие или нещастие. Пиша това, за да подчертая, че онова, което хората наричат „духовен живот” не почива само на вярване, на сляпо приемане на готови твърдения. То може да се опитва и изследва.
към текста >>

А силен човек е онзи, у когото няма никакво насилие.” „После, човек трябва да бъде разумен .
Не е безразлично с какви величини ще оперира в живота. Като всяко изкуство и живота си има своите правила и закони, па си има и своите майстори. То си има и своите конкретни задачи. И както един музикант-виртуоз си има своите отличителни белези, така ги има и един виртуоз на живота. Основните черти на виртуоза в живота или на Съвършения, както го нарича Учителят в своята беседа „Сила, разумност и добро”, са следните: „Първо: човек трябва да бъде силен. А силен човек е онзи, у когото няма никакво насилие.” „После, човек трябва да бъде разумен . А разумен човек е оня, в когото няма лъжа и лицемерие.” „Трето, човек трябва да бъде добър. А добър човек е този, у когото е изключено абсолютно всякакво зло. ” „Насилието е животинско качество - да се остави настрана! ” „Лъжата е човешко качество - да се остави на страна! ” „Злото е придобито от падналите ангели - да се остави на страна!
към текста >>

” „Насилието е животинско качество - да се остави настрана!
И както един музикант-виртуоз си има своите отличителни белези, така ги има и един виртуоз на живота. Основните черти на виртуоза в живота или на Съвършения, както го нарича Учителят в своята беседа „Сила, разумност и добро”, са следните: „Първо: човек трябва да бъде силен. А силен човек е онзи, у когото няма никакво насилие.” „После, човек трябва да бъде разумен . А разумен човек е оня, в когото няма лъжа и лицемерие.” „Трето, човек трябва да бъде добър. А добър човек е този, у когото е изключено абсолютно всякакво зло. ” „Насилието е животинско качество - да се остави настрана! ” „Лъжата е човешко качество - да се остави на страна! ” „Злото е придобито от падналите ангели - да се остави на страна! ” „Който върви по законите на животинския свят казва: „Аз съм силен човек, трябва да си пробия път по който и да е начин - с рога, с копита.” „Ученикът на живота не може да си служи нито с рога, нито с копита.” „Защото между силата, разумността и доброто има тясна връзка. ” Разсъжденията на съвременните хора са диаметрално противоположни на тези на божествения свят. В своите разсъждения те вървят с главата надолу.
към текста >>

” „Докато силният човек не си служи с насилие, той запазва силата си.
” „Човек трябва да стане най-напред добър, после разумен и най-после силен. ” „Разумността изключва всякаква лъжа. И най-малката лъжа е в ущърб на разумността. Дойде ли лъжата, в съзнанието на човека настъпва тъмнина, и той постепенно оглупява. Лъжата е мантия на неразумния живот. ” „Докато силният човек не си служи с насилие, той запазва силата си. Допусне ли най-малкото насилие, той губи силата си. ” „Лъжата разрушава човека, затова тя не може да се извини. ” „Да бъдеш добър, ще рече да бъдеш абсолютно свободен. ” „Да бъдеш разумен, ще рече да имаш светлина в свободата. ” „Да бъдеш силен, ще рече да бъдеш независим”.
към текста >>

Допусне ли най-малкото насилие, той губи силата си.
” „Разумността изключва всякаква лъжа. И най-малката лъжа е в ущърб на разумността. Дойде ли лъжата, в съзнанието на човека настъпва тъмнина, и той постепенно оглупява. Лъжата е мантия на неразумния живот. ” „Докато силният човек не си служи с насилие, той запазва силата си. Допусне ли най-малкото насилие, той губи силата си. ” „Лъжата разрушава човека, затова тя не може да се извини. ” „Да бъдеш добър, ще рече да бъдеш абсолютно свободен. ” „Да бъдеш разумен, ще рече да имаш светлина в свободата. ” „Да бъдеш силен, ще рече да бъдеш независим”. Привеждам тия изречения, защото са мерки - ясни, точни, недвусмислени.
към текста >>

Всеки може да различава, истина ли говори или лъжа, насилие ли прави или не, добро ли върши или зло.
” „Лъжата разрушава човека, затова тя не може да се извини. ” „Да бъдеш добър, ще рече да бъдеш абсолютно свободен. ” „Да бъдеш разумен, ще рече да имаш светлина в свободата. ” „Да бъдеш силен, ще рече да бъдеш независим”. Привеждам тия изречения, защото са мерки - ясни, точни, недвусмислени. Всеки може да различава, истина ли говори или лъжа, насилие ли прави или не, добро ли върши или зло. Никой не може да се извини, че не знае, че не съзнава това! У всяко човешко същество има едно тънко чувство, което определя още в самия миг постъпката му. Това е закон! Горните мерки са конкретни. Те имат абсолютна стойност за всеки, който иска да стане художник в живота, да стане виртуоз.
към текста >>

Той свири с отмерена сила, без да упражнява никакво „насилие.” Той си поставя пръстите точно на мястото, за да произведе чист и ясен тон.
У всяко човешко същество има едно тънко чувство, което определя още в самия миг постъпката му. Това е закон! Горните мерки са конкретни. Те имат абсолютна стойност за всеки, който иска да стане художник в живота, да стане виртуоз. А виртуозът не опъва струните безразборно, не ги къса, не стържи с лъка, нито вади дрезгави тонове. Той свири с отмерена сила, без да упражнява никакво „насилие.” Той си поставя пръстите точно на мястото, за да произведе чист и ясен тон. Той познава съотношенията на тоновете, всичките съкращения на струните, които се регулират от известни числа. В това седи неговата „разумност.” Той вади пълен, мек и жив тон, който действува магически върху душите и буди нещо велико и възвишено у тях. В това седи неговата доброта. Така е, който иска да стане виртуоз в живота. Той трябва добре да тегли с лъка на волята, за да изрази всички нюанси на силата, да изрази цялата динамика на живота, ала без да къса „струните,” без да чупи „лъка” или инструмента.
към текста >>

47. VALUABLE THOUGHTS FROM THE BOOK OF THE GREAT LIFE Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Да побеждаваме насилието и злото със страдание и любов – това е пътят, указан от Христа.
Не защото липсват такива, но защото е рядка искреността, с която Ганди ни разказва историята на своя живот, тъй поучителен и ценен за всекиго, понеже ни посочва пътя към самите нас. Автобиографията на Ганди ни напомня изповедта на Толстой. Наистина духовната връзка между двамата истински ученици на Христа – в 20 век, ако е позволено тъй да се изразим, е много по-дълбока, отколкото на пръв поглед изглежда. Ганди всъщност прилага методите на Христа, учението на Христа за Любовта и силата на Духа, тъй както Толстой прекрасно беше го обосновал и изложил в бележитото си съчинение: „Царството Божие е вътре във вас” Сам Ганди пише, че никоя книга не му е въздействувала тъй силно, както „Царството Божие във вас” от Толстой, редом с друга една книга от Рескин. Великото значение на Ганди за целия свят е да покаже, че пъят на икономическото и духовното освобождение на всички народи, както от чуждите заробители, така и от родните, е само в самоусъвършенствуването и в следването пътя на Истината – Сатиаграха, силата на Духа, непротивението на злото със зло и неучастие в злото. Да побеждаваме насилието и злото със страдание и любов – това е пътят, указан от Христа. И ако Ганди днес се радва на симпатиите на целия свят, то е защото неговото оръжие е само Любовьта, светлината, истината и силата на Духа. Колко жалки са европейските християни на думи – евангелисти, католици, православни, които още се занимават с незначителни спорове, а не изпълняват най-великите правила на Христа, изложени в планинската проповед. И колко велики перспективи ни открива живото, приложеното в обществения живот учение на Христа за любов, братство и мир. „Иде време и дошло е вече, когато истинските поклонници ще се по-кланят Богу в Дух и Истина! ” Преводът на книгата е много добър.
към текста >>

48. ЕСЕНТА НА ЕДНА ЦИВИЛИЗАЦИЯ - СЕВЕРОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Без тези условия животът им ще върви по стария път, по пътя на насилието и неправдата, по пътя на страданията и нещастията.
Ако очакват на хората, да дойдат отвън да им помогнат, спасението няма да дойде. Външните условия няма да им помогнат. Спасението на съвременните хора е в самите тях. Те трябва да работят съзнателно върху сърцето си, да го облагородят и върху ума си, да го направят светъл, да се просветят. По този начин само и постъпките им ще бъдат добри, благородни. Без тези условия животът им ще върви по стария път, по пътя на насилието и неправдата, по пътя на страданията и нещастията. Човек трябва да се освободи от стария живот, да дигне камъка от гроба си, ако иска да живее, да бъде свободен, да бъде щастлив. Да живее, това е право на всеки човек. Животът е вложен в човека и трябва да се прояви. В живота се крие великото начало – Любовта. Животът е мярка за любовта, и любовта е мярка за живота.
към текста >>

Възкресението осмисля живота, освобождава човека от робство и ограничения, от зло и насилие, от неправди и беззакония.
Възкресението е истинският живот, към който се стремят всички хора. Днес всички хора очакват възкресението, т.е. свободата на новия живот. Християнството се определя от възкресението. Докато човек не възкръсне, той не може да се нарече християнин. Възкресението осмисля живота, освобождава човека от робство и ограничения, от зло и насилие, от неправди и беззакония. Дигнете камъка! Как може да се дигне този камък? – Чрез Любовта, чрез Мъдростта и чрез Истината. Без тях нищо не се постига. Поставете ги като основа на живота и градете върху тях.
към текста >>

49. СПЕКТРИ - Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Духоборитe, под вътрешното ръководство на Разумното в себе си, идват до най-великите принципи, които още не са приложени: неучастие в никакво насилие, каквото и да е, вегетарианство, съвместен живот в тяхното братско общежитие, основата на което е братството, любовта.
Също така и Соловьов и Мережковски говорят за мисията на славянството. И тая мисия ще се отличава със следното: че тя няма нищо общо с национализма, с шовинизма, с расовия егоизъм, понеже самата мисия се състои в общочовешкото единение в духа на братство между народите, в надрастване на техните рамки на националния егоизъм. Появяването на духоборите и на много други подобни духовни движения самобитно в недрата на щирокит народни маси, показва онзи дух на новото, който работи в глъбините на руската дума. Това е духът на Христа! Без влиянието от интелигенти, от философи и пр., в руското селячество се появява това оригинално красиво явление — духоборството. Духоборитe, под вътрешното ръководство на Разумното в себе си, идват до най-великите принципи, които още не са приложени: неучастие в никакво насилие, каквото и да е, вегетарианство, съвместен живот в тяхното братско общежитие, основата на което е братството, любовта. Интересно е, че и Полша е родила мистични души, които са долавяли бъдещата роля и предназначение на славянството. Такъв е напр. Хьоне Вронски (1778—1853), полски математик и философ.*) Писал е много важни съчинения по математика и философия. Една от основните му идеи е идеята за месианизма. Той казва, че славяните са призвани за важна задача: приложението на божествените закони в живота.
към текста >>

50. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА - Г. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Като средства за пречистване на кръвта има ред максими, едни от които са следните: отговаряй на омразата с любов, на неверието с вяра, на насилието със свобода, на неправдата с правда.
Докато умът не работи, прозорците на човешкото съзнание винаги ще бъдат прашасали и светлината отвън не ще може да прониква в него. При това положение, колкото и да иска човек да бъде радостен, той всякога ще бъде скръбен; колкото и да се стреми към здравето, той всякога ще бъде болен. Такъв човек е врата за всички болести. Дойде ли умът в него, той пречиства кръвта и какъвто микроб попадне в организма му, моментално ще умре. Чистата кръв е първото условие за здравето. Като средства за пречистване на кръвта има ред максими, едни от които са следните: отговаряй на омразата с любов, на неверието с вяра, на насилието със свобода, на неправдата с правда. Прахът от сърцето трябва да се изчисти, да могат свободно силите на природата да прииждат, да чистят кръвта. Човек всеки ден трябва да възприема нещо ново от външния свет. Умът е онази велика сила, която възприема енергиите от природата, обработва ги, като задържа част от тях за себе си, а останалите изпраща навън. Между човека и природата съществуват известни отношения, които трябва да бъдат правилни, хармонични. Едно е нужно да се знае: природата е впрегнала на работа всички хора, даже и най-лошите.
към текста >>

51. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Служат си на всяка крачка с насилието.
Дадени са четирите плоскости, в които лежат центровете на тяхното съзнание. За да изпъкне по-ярко образът на тия психологични типове, ще прецизирам някои и други основни техни черти. Основен стремеж на старозаветните хора тук на земята е да придобият богатство, блага, за да живеят охолно, „да ядат и пият”. Да завъртят дом, да оставят род. Те схващат света като „борба за живот”, а човека – като бездушно тяло, като най-високо развито животно, което се ръководи главно от своите инстинкти и страсти: затова върховен бог им е силата. Служат си на всяка крачка с насилието. Признават всъщност само „юмручното право”, „правото на силния” и войната като негов израз.Основен закон в личните им отношения е „око за око, зъб за зъб”. От всяка обида те се ожесточават, в тях кипва желание за мъст и лична саморазправа. Богове им са: „истукани”, ,идоли”, на които те принасят жертвоприношения. (В модерен превод: „силните личности”, „диктаторите” и на които те кадят тамян и които често ги подтикват към „човешки жертвоприношения”!). Новозаветните хора са хора на вярванията, хора на чувствата.
към текста >>

Старозаветните заробват със сила, с насилие.
Всяко явно накърняване на тяхното достойнство е съпроводено с известно „огорчение", което води след себе си нужда от законна самозащита и реабилитация. Няма да се спирам да развивам по-нататък чертите на тия типове, нито да разкривам психологичното съдържание на думите и термините, които се характеризират техните понятия за живот. Създаването на известни термини не е случайно. За психолога те са кристализация на цели вътрешни комплекси, крайни формули на една сложна и многостранна дейност. Ще кажа само още няколко думи за тези три типа, които се движат в сферата на личния живот и ограниченото съзнание. Старозаветните заробват със сила, с насилие. Те оковават тялото. Новозаветните – с вярванията си, със своето верую, обвързвайки чувствата. Праведните обвързват със закон. Те оковават ума. Остава да кажа някоя и друга дума за ученика, чийто тип сега се създава, и чийто път, потайно следвам досега в Мистериите и храмовете на Посвещение, сега се очертава навън.
към текста >>

52. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ИСТИНАТА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Съвършените са изключвали от своя живот всяко насилие и всяко участие във война.
Това било изтъквано и от противниците. Това, което най-много привличало вниманието на народа към тях, бил техният чист и прост живот и техните добродетели. Мнозина, като виждали радостта, с която отивали на кладата, се обявявали при изгарянето им за техни последователи. Богомилите винаги са казвали истината. Богомилът е бил по-скоро готов да умре, отколкото да каже лъжа. Съвършените са изключвали от своя живот всяко насилие и всяко участие във война. Те не носели оръжие със себе си и не си служили с него. Понеже били и против убиването на животни, били пълни вегетарианци. Хранели се с растителни произведения: плодове и зеленчуци. Също така не употребявали и спиртни питиета. Немският император Хенрих III повикал арестувани богомили и в негово присъствие епископът, който принадлежал към свитата му, спорил с тях.
към текста >>

53. L'INFLUENCE DE L'ENERGIE SOLAIRE-SUITE Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

„La Bulgarie” през лятото на 1932 година в четири броя наред напечата една статия върху богомилството с заглавие „Българите –учители на европейците.” В нея той разглежда историята и същността на Богомилството и голямата роля, която то е изиграло за освобождението на човешкия дух от всякакви вериги и за разпространение на идеите на свободата, ненасилието.
„Frateco" и есперантския превод на книгата „Трите основи на живота.” Желаят да изпращат статии за „Frateco.” Съюз „Обединено човечество” в Хамбург и Вс. Б. Братство Вилхелм Хайдорн, един от ръководителите на този съюз, ни праща второ писмо и като се отзовава с голямо чувство за в. „Frateco” казва, че счита нашите приятели за техни приятели. Нова статия върху богомилството Г-н Хр. Вергов във в. „La Bulgarie” през лятото на 1932 година в четири броя наред напечата една статия върху богомилството с заглавие „Българите –учители на европейците.” В нея той разглежда историята и същността на Богомилството и голямата роля, която то е изиграло за освобождението на човешкия дух от всякакви вериги и за разпространение на идеите на свободата, ненасилието. всемирното братство, вегетарианството и пр. В епохата, когато голяма тъмнина царуваше в голяма част на западна Европа, богомилите издигнаха тези нови идеи, които и досега още не са приложени и едвам сега човешкото съзнание узрява за тяхното реализиране и оценка. Все по-ясно става на всички исторически изследователи, че богомилството е най-ценният принос на този народ в общочовешката културна съкровищница. Трябва да се има винаги пред вид следния закон: онзи народ, който реализира новите идеи, които носят елементи на живот в себе си, се издигат и процъфтяват, а онези народи, крито ги отхвърлят, се израждат. Невидимият човек Проф.
към текста >>

Засилването на това движение и на сродните движения е радостен симптом, че иде култура на мира, на радостта, на ненасилието и свободата.
И разширението на тези граници ще ни спомогне да хвърлим светлина върху много въпроси, които вълнуват човешкия дух. Осми международен вегетариански конгрес Той се състоя в Берлин и Еден (в Братската задруга близо до Берлин) през 13-15 юли 1932 година. Предидущият конгрес се състоя в Чехия през 1929 година. Големият успех на Берлинския конгрес: уредбата му, четените реферати, взетите резолюции, ентусиазмът и общият дух, който царуваше в конгреса, показват, как в човечеството вече се ражда едно ново съзнание, чрез което се проявяват по-възвишените сили на душата. Непрекъснатото засилване на вегетарианското движение е важен симптом – заедно с множество други подобни симптоми – за идването на нещо красиво в общочовешката култура. Засилването на това движение и на сродните движения е радостен симптом, че иде култура на мира, на радостта, на ненасилието и свободата. Постоянното засилване на идейните движения в целия свет е важен симптом за онзи, който знае да чете в духа на времето. Това са първите пролетни цветя. Те показват, че скоро навсякъде всичко ще е покрито с цветя. Идването на тези течения не е случайно – онзи, който знае законите, по които се развиват отделния човек, обществото и цялото човечество, онзи, който знае законите, по които се събуждат дремещите сили на човешката душа, той знае, че всички тези идейни движения идат по законите на развитието. Те са начало на изгряващата култура.
към текста >>

54. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ. БОГ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Това е насилие, ще каже някой.
мисълта е тази, че животът е едно творчество, което не може да бъде обгърнато отведнъж в тесните рамки на нашето съзнание. Твори една върховна интелигентност на природата с една удивителна настойчивост и красота. Ние не можем да се отречем да бъдем в нейните ръце, защото тогава ще бъдем вън от живота. Ние не можем да искаме друго освен това, което е замисъл на тая творческа воля и нашата воля не може да бъде друга освен крачка в общия поток към целите на това творчество. Който има друга воля, той ще срещне мощния ход на живота и неумолимите закони на природата ще го пометат напред със своите стихийни, шеметни сили. Това е насилие, ще каже някой. Не, това е мъдрост. Ако човекът би могъл да знае замисления план на природния разум, той не би пожелал друго, освен неговото осъществяване. Напротив, ние трябва да се радваме, че сме материал в ръцете на творец, че сме подложени на развой, макар и да страдаме. Ако ученикът би знаел колко ще му послужи писмото в живота, той с радост би приел мъката, която изпитва при заучаване на буквите и елементите на писмените знаци. Та нима не е по-достойно за един къс глина да е мачкан в ръцете на художника, а после превърнат на изящна ваза, на която ще се спират много очи, отколкото да лежи в неподвижна инертност и безформен на пътя?
към текста >>

55. ЖИЗНЕНИЯТ МАГНЕТИЗЪМ И ПОЛЯРНОСТА НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО-Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

* * * „Трябва да знаете божествения език, езика на природата." „Новият човек няма да лъже, няма да се съмнява, няма да върши насилие.
* * * Знае се, че мислителните вълни са по-къси, в сравнение с всички известни досега вълни. Знае се, че колкото вълните са по-къси, толкоз те имат по-голяма сила и проникват по-далеч. От друга страна от окултните изследвания се знае, че колкото мисълта е по-чиста, по благородна, по-възвишена, толкоз е от по-високо поле и има по-къси вълни и затова има и по-голяма сила. Ето защо добрата мисъл е много по-силна, отколкото една лоша мисъл. И в края на краищата доброто ще победи. * * * „Трябва да знаете божествения език, езика на природата." „Новият човек няма да лъже, няма да се съмнява, няма да върши насилие. Неговата мисъл ще бъде права мисъл. Той ще има дълбоко знание за законите на природата, много повече отколкото съвременният човек. Новият човек можем да го наречем човек на светлината! Сега живеем в една епоха, когато се създава новият човек! " Учителят Новото съзнание иде сега по закона на развитието.
към текста >>

Те трябва да бъдат наредени в съвсем нов дух, и от тях да излизат хора с новото съзнание, работници за новото, Това няма да бъде в разрез с принципа на свободното възпитание, няма да бъде насилие върху детската природа, понеже именно проявата на божественото, на възвишеното у детето е в хармония с истинската му природа.
И трябва да бъдем спокойни за бъдещето на онзи народ, в който тези нови идеи се разпространят и разцъфтят. Това показва, че тоз народ е творчески, че в него има и интензивни вътрешни жизнени сили, и бъдещето му е светло. И така, трябва да изучим по-подробно законите за издигането и падането на народите, на обществата, на културите. Всички общественици, ръководители, па и всички други лица трябва да имат дълбоки познания за великите закони, които управляват живота на природата и на човечеството и да нареждат своята дейност в съгласие с тези закони, за да имат успех. Трябва да се влее новият дух и във възпитанието: новите идеи трябва да проникнат в училищата. Те трябва да бъдат наредени в съвсем нов дух, и от тях да излизат хора с новото съзнание, работници за новото, Това няма да бъде в разрез с принципа на свободното възпитание, няма да бъде насилие върху детската природа, понеже именно проявата на божественото, на възвишеното у детето е в хармония с истинската му природа. От друга страна и всички онзи средства, чрез които се раздухват страстите на омраза на народите един към друг, трябва да се премахнат, Пресата, литературата, изкуството трябва да добият съвсем друг характер. В тях трябва да проникне творческият елемент на новите идеи, за да помогнат за пролетта, която идва, наближава с бързи стъпки. Човечеството ще дойде рано или късно, по какъвто и да е начин, до тези разумни възгледи върху живота, но защо да стане това чрез ненужни страдания! * * * Разумни сили ръководят еволюцията на човечеството, съобразно законите на развитието. Това, разбира се, позволява същевременно човек да има до известна степен свобода в своите действия.
към текста >>

56. За сатурновата линия - Из беседите на Учителя Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

„Насилието е закон за звяра, казва М.
Вегетарианството има за цел да пречисти както тялото, така и ума на човека от всичко чуждо, лошо и порочно, като по тоя начин го прави по-достоен ценител на красивото, благородното и доброто. По тоя начин вегетарианството приближава човека до Всемирното братство и го влива в това течение за пълно обновяване на. живота в атмосферата на чистата и възвишена братска любов. Човек не може да се радва тъй чисто, тъй безкористно и тъй пълно на живота, докато огорчава човека-брат, докато пролива невинни сълзи, до като лее топла жива кръв. Не може да бъде нежно любящ този, който убива; не може да бъде добър - който върши жестокост, който убива. „Насилието е закон за звяра, казва М. Ганди, а ненасилието - любовта, закон за човека". Близко е времето, когато на месоядството ще се гледа като на един колкото дивашки, толкова и престъпен начин на хранене, който човечеството някога (днес) поради назадничавост, умствена закъснялост или недомислие е практикувало. Със съжаление за станалото и с недоумение ще се коментира тогава за узаконената престъпност на нашето време. Ще ни се чуди потомството, как ние хората на 19 и 20 век, които имаме големи претенции за култура и интелигентност, сме допуснали да се убива и да се яде месо. Вегетарианството е начало, първа стъпка, врата за нов живот, за нови отношения.
към текста >>

Ганди, а ненасилието - любовта, закон за човека".
По тоя начин вегетарианството приближава човека до Всемирното братство и го влива в това течение за пълно обновяване на. живота в атмосферата на чистата и възвишена братска любов. Човек не може да се радва тъй чисто, тъй безкористно и тъй пълно на живота, докато огорчава човека-брат, докато пролива невинни сълзи, до като лее топла жива кръв. Не може да бъде нежно любящ този, който убива; не може да бъде добър - който върши жестокост, който убива. „Насилието е закон за звяра, казва М. Ганди, а ненасилието - любовта, закон за човека". Близко е времето, когато на месоядството ще се гледа като на един колкото дивашки, толкова и престъпен начин на хранене, който човечеството някога (днес) поради назадничавост, умствена закъснялост или недомислие е практикувало. Със съжаление за станалото и с недоумение ще се коментира тогава за узаконената престъпност на нашето време. Ще ни се чуди потомството, как ние хората на 19 и 20 век, които имаме големи претенции за култура и интелигентност, сме допуснали да се убива и да се яде месо. Вегетарианството е начало, първа стъпка, врата за нов живот, за нови отношения. То е първа крачка по пътя на нашето духовно възрастване и възродяване, която трябва да се направи от всеки и да се продължи нагоре по пътя на индивидуалното себеусъвършенствуване.
към текста >>

57. Учителят говори - Духът Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Това говори за силни нападателни подтици към насилие.
Той не може да бъде поучаван с думи, даже и ако е надарен до известна степен. Всичкото старание в тая насока, която възпитателите ще употребят, в края на краищата, ще бъде напразно, защото, според един природен закон, човешката воля е свързана с органите му. Същото е и за фиг. 5. На фиг 6. са представени грозни и отдалечени от черепа уши. Това говори за силни нападателни подтици към насилие. Челото говори за недоброжелателство; устата - за решителност, а ушите - за жестока воля. Големите и твърди области на скулите, челюстите и брадата изразяват бруталност. Носната линия изразява сила да прокара своите волеви действия. От всичко горно се вижда от какво голямо значение е истинската красота на вътрешните и външни органи. Освен това, ухото ни показва вътрешния свят на чувствата и на активността; то показва отношението или връзката на външното и вътрешно ухо с средния и малкия мозък.
към текста >>

58. Пътят на постиженията - Г. С .Г. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

В света по външен път могат да станат най-много някои материални преустройства: ще се смени досегашната отживяла система на оградената в китайски стени личност с колективизма, ще се промени начина в разпределянето и използуването благата на природата, но пълната радост и смисъл за личността ще настъпи тогава, когато тя ще се издигне, ще отрече насилието и ще върши всичко по закона за свободата.
Славянските народи по цялата земя, грабнати от неукротимата стихия на създаващата се раса, не съзнават още, колко е полезно, колко необходимо е това да се потърсят едни други, да премахнат ледените прегради между сърцата си, за да се прелее от душа в душа оная стихийна сила, която ще даде новият тласък на световния развой. Новото съзнание за това, че световните проблеми не ще се уреждат вече с кървави конфликти, ще дойде за цялото човечество бавно и постепенно. То не ще се наложи с външна сила и преустройство. Няма защо да мислим, че е необходимо целият свят да се „оправи" изведнъж. Това е наивно схващане, защото за всеки поотделно тоя свет е или „оправен" или „разнебитен". В света по външен път могат да станат най-много някои материални преустройства: ще се смени досегашната отживяла система на оградената в китайски стени личност с колективизма, ще се промени начина в разпределянето и използуването благата на природата, но пълната радост и смисъл за личността ще настъпи тогава, когато тя ще се издигне, ще отрече насилието и ще върши всичко по закона за свободата. Това, което ще донесат на човечеството външите преобразования, е само една страна на неговите копнежи. Тия преобразования не ще разрешат всички жизнени въпроси. Всякога е имало и всякога ще има хора, които ще дирят, ще получават като далечни зовящи гласове подсещания, че има една друга страна на многостранната човешка природа - неговото духовно аз, което също подлежи на преустройство и може би по-съществено и по-важно от материалното. Материалистическото учение, което твърди, че цялото човешко битие се заключава в оня мимолетен път на земята, че то е сътворено от сляпата случайност, ще се види увиснало във въздуха, защото скоро личната опитност на всеки човек ще е по-далеко от тия материалистически твърдежи. Тъкмо на това място може даже с възмущение да ми се възрази: Сега ли, когато светът се огъва и тресе, когато от своите пиедестали падат с трясък много величия, когато много идоли се катурнаха в пепелищата на разрушението, днес когато се преоценяват всички ценности, днес ли трябва да се пише и говори за някаква божественост в природата и за някакво боготърсителство, дали тоя, който мисли и пише за тия неща, живее с темпа на своето време.
към текста >>

59. Съдържание на 5 и 6 бр. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

По-нататък той казва: „Противници на наказанието, принудата и насилието, богомилите са отричали причиняването на смърт.
Такава е и статията, печатана в списание „Философски преглед", год. VI., книга 1.: „Нравствените норми на богомилите", от Д-р Михаил Геновски. Авторът разглежда личния морал, семейния и обществения у богомилите. Изтъква, как в личния морал характерната черта на богомилите е била стремежът към съвършенство. Той казва: „Истинско богатство за съвършения богомил е било богатството на духа, богатство с добродетели и способност за добротворство". По-нататък той казва: „Противници на наказанието, принудата и насилието, богомилите са отричали причиняването на смърт. Те са били не само против посягането върху човешкия живот, а и върху живота на всяко одухотворено същество". На друго место авторът казва: „Богомилите са били просветени и книжовни. Но нима би могло едно движение на невежи да прескочи границите на толкова много държави и да тласне окования в Европа човешки дух км борба за освобождение? " На тези от читателите, които искат да се запознаят по-подробно с богомилството, препоръчваме им статиите „Мисията на богомилството" в спис. „Житно зърно", год.
към текста >>

60. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВОБОДАТА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Той показва гняв, насилие, кураж, разточителство, непостоянство и бързина.
Желанието да знае, да проникне във всичко, е голямо. Това е цветът на учените, фанатиците и строгите в нравствено отношение хора. Жълтият цвят в природата - като символ - е цвят на мъдростта, на зрелостта, знанието и умственото спокойствие. Ръце с червен цвят. Това е цветът на топлината, огъня, експанзивността и страстите. Той показва гняв, насилие, кураж, разточителство, непостоянство и бързина. Сърцето води ума. Ако е много силен, този цвят говори за коравина и жестокост, откровеност и грубост. Ръце с червен цвят принадлежат на хора нетърпеливи и ревниви. те са смели, самохвалци и деспотични. Червеният цвят в природата е символ на силата, жизнената енергия, желанието и борбата.
към текста >>

61. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Идеалната свобода, свободата която произтича от Истината, не е основана на никакво насилие, тя не се основава ни на човешко знание, ни на човешки правов ред.
Човекът днес не е свободен. Той се стреми към свобода, ала я търси по външен път. Свободата, обаче, не може да дойде отвън. Тя не се налага със закон. Всяка свобода - под каквато и форма да я търсят хората: политическа, гражданска или религиозна - която отвън се налага, е само сянка на свободата. Идеалната свобода, свободата която произтича от Истината, не е основана на никакво насилие, тя не се основава ни на човешко знание, ни на човешки правов ред. Нея не я брани никакъв външен закон и сила. И наистина, свобода, която трябва да се брани с оръжие в ръка, свобода ли е ? Хората днес са роби и за да се освободят, те трябва да се новородят. Новораждането е скъсване на ония връзки, които сега ни спъват. То означава освобождаване от веригите на съдбата и необходимостта.
към текста >>

62. НАЙ ВАЖНИЯТ ВЪПРОС- ИЗ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Любовта изключва всякакво насилие, убийство.
Тя има еднакви отношения и към праведни и към грешни, и към хора и към животни. Любовта подържа живота на всички същества, ала това не подразбира запазване на тяхната форма. Там дето тя действува, винаги настъпва едно вътрешно преустройство. И ако се разбират законите на любовта, това преустройство е разумно, не се ли разбират нейните закони, това преустройство носи сътресения и разрушения. Любовта изключва всякакви престъпления. Любовта изключва всякакво насилие, убийство. Следователно и онова масово организирано убийство, което се нарича война. От гледище на оня абсолютен морал, който Любовта носи, никой няма право да отнеме живота, който Бог е вложил у едно същество. Според божествения ред на нещата, всяко живо същество има право да живее. И който си позволи да отнеме живот, както и да оправдава този акт, нарушава божествения ред на нещата. А наруши ли се този божествен ред, нарушат ли се великите постановления на Живата Природа, идват най-лошите последици в живота.
към текста >>

63. НОВИТЕ ХОРА НА НОВОТО ВРЕМЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

На славяните предстои да внесат чувството на съзнателното побратимяване на народите; също тъй и правилото, че всеки народ трябва в политическо отношение да действува не с насилие, а със силата на моралното въздействие и човеколюбие.
Историята е пълна с такива примери. Де отиде чудната египетска цивилизация? Когато египтяните почнаха да си служат с насилия върху робите и околните народи, тогаз те вече влязоха в периода на залеза. Ето какво казва Учителят по тоя въпрос в свръзка с мисията на славянството: „Най-хубавото у славяните е това, че те имат силно развито религиозно чувство, но не фанатическо, а алтруистическо, общочовешко. За да се развият силите, заложени у славяните, изисква се една мощна и духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На славяните предстои да внесат чувството на съзнателното побратимяване на народите; също тъй и правилото, че всеки народ трябва в политическо отношение да действува не с насилие, а със силата на моралното въздействие и човеколюбие. Славянинът съвършено трябва да изключи насилието от живота си, защото насилието прилича на остър нож, който не позволява никакъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира. А тоя нож, с който отрязваш главата на други, със същия нож ще отрежат и твоята глава, ако попадне той в чужда ръка. Славяните не трябва да поддържат политиката на точилото и ножа. И ножът, и точилото се изхабяват. Това показва, че всички народи, които употребяват тия методи на насилието, физически се изтощават и се похабяват, а морално се смаляват и обезобразяват.
към текста >>

Славянинът съвършено трябва да изключи насилието от живота си, защото насилието прилича на остър нож, който не позволява никакъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира.
Де отиде чудната египетска цивилизация? Когато египтяните почнаха да си служат с насилия върху робите и околните народи, тогаз те вече влязоха в периода на залеза. Ето какво казва Учителят по тоя въпрос в свръзка с мисията на славянството: „Най-хубавото у славяните е това, че те имат силно развито религиозно чувство, но не фанатическо, а алтруистическо, общочовешко. За да се развият силите, заложени у славяните, изисква се една мощна и духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На славяните предстои да внесат чувството на съзнателното побратимяване на народите; също тъй и правилото, че всеки народ трябва в политическо отношение да действува не с насилие, а със силата на моралното въздействие и човеколюбие. Славянинът съвършено трябва да изключи насилието от живота си, защото насилието прилича на остър нож, който не позволява никакъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира. А тоя нож, с който отрязваш главата на други, със същия нож ще отрежат и твоята глава, ако попадне той в чужда ръка. Славяните не трябва да поддържат политиката на точилото и ножа. И ножът, и точилото се изхабяват. Това показва, че всички народи, които употребяват тия методи на насилието, физически се изтощават и се похабяват, а морално се смаляват и обезобразяват. А това на съвременен език значи: израждат се.
към текста >>

Това показва, че всички народи, които употребяват тия методи на насилието, физически се изтощават и се похабяват, а морално се смаляват и обезобразяват.
На славяните предстои да внесат чувството на съзнателното побратимяване на народите; също тъй и правилото, че всеки народ трябва в политическо отношение да действува не с насилие, а със силата на моралното въздействие и човеколюбие. Славянинът съвършено трябва да изключи насилието от живота си, защото насилието прилича на остър нож, който не позволява никакъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира. А тоя нож, с който отрязваш главата на други, със същия нож ще отрежат и твоята глава, ако попадне той в чужда ръка. Славяните не трябва да поддържат политиката на точилото и ножа. И ножът, и точилото се изхабяват. Това показва, че всички народи, които употребяват тия методи на насилието, физически се изтощават и се похабяват, а морално се смаляват и обезобразяват. А това на съвременен език значи: израждат се. Всеки народ, всяко общество, всеки индивид, всички, които си служат с насилие и неправда, самоосъждат се и ще погинат" - „На славяните препоръчваме следните четири неща: великият закон на братството е произвел четири лъча от себе си и ги е проектирал в секта. Тия лъчи са: Светлината, животът, любовта и свободата. Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си. Всеки народ, за да постигне целта си, необходимо е да има съзнателен живот в душата си; той трябва да има чисто и непокварено сърце.
към текста >>

Всеки народ, всяко общество, всеки индивид, всички, които си служат с насилие и неправда, самоосъждат се и ще погинат" - „На славяните препоръчваме следните четири неща: великият закон на братството е произвел четири лъча от себе си и ги е проектирал в секта.
А тоя нож, с който отрязваш главата на други, със същия нож ще отрежат и твоята глава, ако попадне той в чужда ръка. Славяните не трябва да поддържат политиката на точилото и ножа. И ножът, и точилото се изхабяват. Това показва, че всички народи, които употребяват тия методи на насилието, физически се изтощават и се похабяват, а морално се смаляват и обезобразяват. А това на съвременен език значи: израждат се. Всеки народ, всяко общество, всеки индивид, всички, които си служат с насилие и неправда, самоосъждат се и ще погинат" - „На славяните препоръчваме следните четири неща: великият закон на братството е произвел четири лъча от себе си и ги е проектирал в секта. Тия лъчи са: Светлината, животът, любовта и свободата. Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си. Всеки народ, за да постигне целта си, необходимо е да има съзнателен живот в душата си; той трябва да има чисто и непокварено сърце. Трябва да разбира методите на любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота - и накрая - свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили, умствени, духовни и физически, към една велика цел - божественото в света. Само чрез тия четири лъча ще изгрее новият живот и ще се появи новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други народи - към великата цел на обединението им." * * * Всеки ден е едно ново изявление на живота, ново откровение, което слиза от света на Абсолютното.
към текста >>

64. МЪЛЧАНИЕТО - ГЕОРГИ СЪБЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

на насилието.
вярно е, че има много зло извън човека, във всичките днешни мероприятия на хората. И те обръщайки внимание предимно, за да не кажем изцяло, на външния живот, се стремят да .оправят злото отвънка. Такава е мярката на съвременното човечество при дирене и на нови хора. Всеки човек който посредством своето положение, посредством своето състояние, своят интелект, ако е фактор за премахване на общественото зло, счита се днес за нов човек. На най-голяма мода пък е методът на силата, сир. на насилието. Кой в Германия, в Италия, в Русия може да говори свободно? Каква частна инициатива може да изпъкне там, освен тази на меродавните политически фактори. В сто и осемдесет милионна Русия налагат волята си едва ли един милион комунисти. Така е и в Германия, и в Италия, и пр. „Новото" дирят хората да го съградят външно.
към текста >>

И тези хора на „новото", чрез насилие се налагат на широкия останал свят.
Кой в Германия, в Италия, в Русия може да говори свободно? Каква частна инициатива може да изпъкне там, освен тази на меродавните политически фактори. В сто и осемдесет милионна Русия налагат волята си едва ли един милион комунисти. Така е и в Германия, и в Италия, и пр. „Новото" дирят хората да го съградят външно. И тези хора на „новото", чрез насилие се налагат на широкия останал свят. Без съмнение като резултат на недоволство и невъзможността да се говори, хората и масите се подпушват. Това е най-голямото зло. Защото всичко подпушено изригва при някой неканен ден. Ала в какво седи новото в целокупния живот на хората? Например в медицината?
към текста >>

65. ДУШАТА НА НАШЕТО ВРЕМЕ - Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

И до днес, например, въпреки красноречивото свидетелство на историята, хората не са разбрали, че насилието, безправието, личният произвол предизвикват същата реакция.
Изолирането, напротив, е израз на онова монотонно еднообразие, в което се спира всяко творчество, всеки растеж. Днес хората са изпаднали в безразличното състояние на еднообразието. Те преповтарят все едни и същи неща, едни и същи идеи. Те обръщат погледа все към миналото, към онова, което е не само станало, но и престанало да съществува, към онова, което е преживяно и надживяно. Те търсят благата на живота по ония отъпкани пътища, които са просто задръстени от многобройните неуспехи на толкова раси и народи, живели преди нас. И до днес, например, въпреки красноречивото свидетелство на историята, хората не са разбрали, че насилието, безправието, личният произвол предизвикват същата реакция. Те не вярват, че има една върховна Правда в природата, която поставя всекиго на место. Без да отиваме далеч в историята, ние имаме пресни примери за действието на този закон в близкото минало на европейските народи. В 1871 г. през френско-пруската война, Германия излезе победителка и наложи на Франция тежка контрибуция. В общоевропейската война, обаче, Франция излезе победителка и наложи на Германия тежки, непоносими за нея, репарации.
към текста >>

66. МАЙКИ И БАЩИ В СВЕТЛИНАТА НА ЕДНА НОВА МИСЪЛ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

че насилието, войните, могат да разрешат техните мъчнотии, докато те поддържат и вътре - в съзнанието си, и вън - в света, старият ред на нещата, идеалите им за свобода, за мир и щастие ще останат празни мечти.
Този пръв етап Христос е изразил с думите: „Аз победих света", Светът е победен, но не е още завладян. Знайно е, каква страшна война се води, докато бъде победен света. За да се завладее света, обаче, требва да се води една още по-страшна война. И когато ние говорим за бъдещата култура, за културата на братството и любовта, ние имаме пред вид завладяването на света, сиреч установяване на оня световен ред, който почива на великия принцип на Любовта. Сега, каквото и да се говори на хората докато то имат тези разбирания за живота, докато те още смятат. че насилието, войните, могат да разрешат техните мъчнотии, докато те поддържат и вътре - в съзнанието си, и вън - в света, старият ред на нещата, идеалите им за свобода, за мир и щастие ще останат празни мечти. Могат ли да останат непоядени листата на дърветата, докато има гъсеници? Гъсениците трябва да се превърнат в пеперуди, за да се освободи дървото на живота от напастта на гъсениците. В превръщането на гъсениците в пеперуди природата ни показва един метод за освобождаване от неблагоприятните условия на живота. Само че в пеперудата прогресът на формите е спрян - кръгът се затваря, и ние имаме едно преповторение на същия цикъл на развитие: пеперудите снасят яйца, за да се превърнат отново в гъсеници. Но в човешката еволюция този магичен кръг ще бъде разкъсан, и развитието ще тръгне по своята предвечна спирала.
към текста >>

67. СЛИЗАНЕ И ВЪЗЛИЗАНЕ НА НАРОДИТЕ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Така запример, и верующи и безверници еднакво си служат с насилието.
В основата на тази диференциация има нещо природно, но има и много човешки примеси, на които се дължат всички вражди, всички борби и стълкновения. В религиозно отношение, да речем, в последно време хората се делят на два големи лагера - верующи и безверници или безбожници. Това, обаче, са условни деления - по отношение на една система от човешки вярвания и възгледи, по отношение на човешки институти. От гледище на природата, и набожни и безбожници вършат едно и също - и едните ядат, и другите ядат, и едните дишат и другите дишат, и едните чувствуват и другите чувствуват, и едните мислят и другите мислят. Но не само това, и в морално отношение тия две категории хора по нищо съществено не се различават - те си служат с едни и същи методи, с едни и същи похвати. Така запример, и верующи и безверници еднакво си служат с насилието. Може първите и по 20 пъти на ден да произнасят името Божие, а вторите по 20 пъти на ден да го хулят, но по съзнание тези хора коренно не се различават. Изобщо, една обективна мярка, един сигурен критерий за установяване на това, кой е религиозен в истинския смисъл на думата и кой не, днешните хора нямат. Те преценяват религиозните възгледи на хората по отношение на една официално установена система от вярвания, по отношение на един официално установен култ. Същото би могло да се каже и за социалните, политически, идеологични и др. дележи. Всичките тия дележи и борби се дължат на вторични човешки идеи, които отпосле са влезли в света.
към текста >>

68. РАДИЕСТЕЗИЯТА - ИНЖ. Р.Н. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Затова черквата винаги налага своето учение чрез насилие, защото любовта, за която говорят нейните представители, е нещо далечно за тях в живота им.
Всред народа само честният, добрият, благородният човек може да въздействува за добро и творческо благо. Трябва да прескочим един голям фактор в живота на народа, който за голямо съжаление със своя пример е бил винаги без никаква стойност. Това е свещеникът. Радостно би било да се види, да се срещне някъде свещеник с авторитет, лично достойнство и почитание всред народа. Човек, който проповядва Христовото или което и да е Божествено Учение, трябва да бъде образец във всяко едно отношение. Затова черквата винаги налага своето учение чрез насилие, защото любовта, за която говорят нейните представители, е нещо далечно за тях в живота им. Да не говорим за тази каста „избрани" и платени представители на Бога! Божественото в тях не вярваме да е по-далеч от думите им. Държавната власт е била винаги един от най-големите фактори за издигане на творческото съзнание на народа. Затова трябват високо издигнати управници. Който застане начело да управлява, трябва да е скъсал с човешките си слабости.
към текста >>

69. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Внушението е един акт на насилие.
Той не може да дойде и като някакво външно явление в живота. Учителят идва като вътрешна, разумна проява в човека. Затова отвътре става познаването на Учителя - в душата на ученика. Мнозина възприемат известни мисли по внушение и мислят, че това е техният учител, който им говори отвътре. Има, обаче, грамадна разлика между вътрешния говор на Учителя и внушението. Внушението е един акт на насилие. Говорът на Учителя е свободен акт. И затова, когато Учителят говори отвътре, ученикът се вдъхновява. Ала и когато Учителят говори отвън, чрез думите на някой език, неговият говор има определени качества. Учителят употребява всяка дума на местото й. Той знае, защо е употребил една дума, и какъв ефект ще произведат нейните вибрации.
към текста >>

Учител е само онзи, у когото няма никакво насилие.
И затова, когато Учителят говори отвътре, ученикът се вдъхновява. Ала и когато Учителят говори отвън, чрез думите на някой език, неговият говор има определени качества. Учителят употребява всяка дума на местото й. Той знае, защо е употребил една дума, и какъв ефект ще произведат нейните вибрации. Едно помнете: Понятието за Учител е строго определено в Живата Природа. Учител е само онзи, у когото няма никакво насилие. Той е силен, но не упражнява насилие. Учител е само онзи, у когото няма никаква лъжа. Неговата възвишена разумност изключва всякаква лъжа. Учител е само онзи, у когото няма никакво зло. Неговата доброта изключва всякакво зло.
към текста >>

Той е силен, но не упражнява насилие.
Ала и когато Учителят говори отвън, чрез думите на някой език, неговият говор има определени качества. Учителят употребява всяка дума на местото й. Той знае, защо е употребил една дума, и какъв ефект ще произведат нейните вибрации. Едно помнете: Понятието за Учител е строго определено в Живата Природа. Учител е само онзи, у когото няма никакво насилие. Той е силен, но не упражнява насилие. Учител е само онзи, у когото няма никаква лъжа. Неговата възвишена разумност изключва всякаква лъжа. Учител е само онзи, у когото няма никакво зло. Неговата доброта изключва всякакво зло. Щом у някой човек има насилие, лъжа и зло, той не е учител, той е ученик.
към текста >>

Щом у някой човек има насилие, лъжа и зло, той не е учител, той е ученик.
Той е силен, но не упражнява насилие. Учител е само онзи, у когото няма никаква лъжа. Неговата възвишена разумност изключва всякаква лъжа. Учител е само онзи, у когото няма никакво зло. Неговата доброта изключва всякакво зло. Щом у някой човек има насилие, лъжа и зло, той не е учител, той е ученик. Това е най-простото и най-достъпно определение за учител и ученик. Присъствието на Учителя се познава по това, че той дава живот, светлина и свобода. Защото Учител е само оня, който върви по закона на Любовта, Мъдростта и Истината. Който не спазва още напълно тия закони, той е ученик. Любовта на Учителя е изпитана, тя не може да се изпитва.
към текста >>

70. ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ И ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА-Д-Р Е. Р. КОЕН Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Във всички тия учения се прилага насилието, принудата, убийството.
Човек, дори в течение на 24 часа, е ту „клерикал", ту „милитарист", ту „капиталист" и „буржоа", ту „социалист". И защото тези четири течения имате дълбоки психологични корени в душата на човека, чийто живот се развива за сега в този кръг, затова така упорито господствувате те - непрестанно трансформирайки се - и в обществения живот. Ала източникът им в душата на човека е още по-дълбок - той се крие в първоизвора на космичните сили. Така, в света на отраженията, клерикализмът съответствува на любовта, милитаризмът - на мъдростта, капитализмът - на истината, а социализмът - на правдата. Клерикализмът, обредната религия, е изопачена форма на любовта, милитаризмът е изопачена форма на мъдростта, капитализмът е изопачена форма на истината, а социализмът — изопачена форма на правдата. Във всички тия учения се прилага насилието, принудата, убийството. Те всички, в края на краищата, си служат с едни и същи, средства и методи. Фатално свързани с омагьосания кръг, който се върти от слугите на „княза на този свят, те водят до едни и същи резултати - борби, насилия, неправди, разрушения. Ако иска да добие своята свобода, човечеството трябва да излезе от този омагьосан кръг, в който го удържа една властна, но тъмна воля. То трябва да излезе от тия човешки форми и да влезе в царството на Живата Природа, където няма дори и помен от тях и където царувате вечните сили на любовта, мъдростта, истината и правдата. Постъпва ли по човешки, човек непременно ще се прояви или като клерикал, или като милитарист, или като капиталист, или като социалист.
към текста >>

Насилието и разрушението са още твърде силни у нея, и затова тя изопачи Христовото учение.
Този истински човек е идеал на бъдещата култура, която ще се изгради от една нова раса. Защото днешната бяла раса не разполага с възможности да разбере и приложи божията Любов в нейната пълнота. Бялата раса не изразява още стремежите на душата. Тя не е още раса на любовта. В нея преобладава низшия, обективен ум, и отчасти - висшият ум. Насилието и разрушението са още твърде силни у нея, и затова тя изопачи Христовото учение. Съвременните хора не са още съединени с нишките на любовта. Те са съединени само посредством своите чувства. В бъдеще любовта ще се яви като съединителна връзка между хората. И все пак, човечеството днес вече се намира под сянката на любовта. Първият признак за идването на любовта е страданието.
към текста >>

71. ЧОВЕК В СВОЯТА СОБСТВЕНА СРЕДА И В СРЕДАТА НА СВОЙТЕ ПОДОБНИ-Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Само крайно немузикални хора могат да водят тия груби политически и социални борби, само крайно немузикални хора могат да допускат жестокостта и насилието във всичките му форми.
Ето защо ние настояваме на музиката, разбрана във висок и широк смисъл - като подготвителна среда за проявата на най-великата реалност в света – Любовта. Мощна сила се крие в музиката! И ако хората искат да се превъзпитат, ако те искат да възпитат едно надеждно поколение, което да стане носител на нещо възвишено и красиво, нещо ново, те трябва да поставят в основата на възпитанието музиката - в най-широка смисъл. Съвременните хора са много немузикални. Само крайно немузикални хора могат да се бият помежду си, да търпят какофонията на оръдията, които сеят смърт и разрушения. Само крайно немузикални хора могат да водят тия груби политически и социални борби, само крайно немузикални хора могат да допускат жестокостта и насилието във всичките му форми. Ако хората бяха по-музикални, нямаше да губят толкова време и енергия, нямаше да полагат такива неимоверни усилия за постигане на толкова малки резултати. И ако ги постигат така трудно нещата, това показва, че не са много умни, че са слабо музикални. Това не е само едно голо твърдение. Редица факти показват, че в звука и ритъма се крие мощна сила - под звуковете на известни инструменти са рухвали стени, разрушавали са се мостове, пръсвали са се на парчета електрически крушки. Това са съвременни опити, които показват, че библейският разказ за рухването на Ерихонските стени не ще да е легенда или поетична измислица.
към текста >>

72. LE MAITRE PARLE-L^AUGUSTE FRATERNITE UNIVERSELLE Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Между другото трябва да се разпространи и идеята за вегетарианството, защото докато упражняваме насилие било върху хора, било върху животни, ние не можем да се избавим от отрицателните страни на днешната култура“.
Хората не държат сметка за единството на човека с Бога. 2. Те се стараят да употребят егоистично съществата и предметите. 3. Възпитанието е сложено на такива основи, че детето не е поставено в условия да познае истината и да се усъвършенства и пр. Преди всичко трябва да се работи да дойде човечеството до съзнание за единството на човека и Бога. Трябва да се обясни на човечеството, че борбите и насилията от всякакъв род, с които то си служи, не могат да докарат никакво разрешение на съвременните въпроси. Между другото трябва да се разпространи и идеята за вегетарианството, защото докато упражняваме насилие било върху хора, било върху животни, ние не можем да се избавим от отрицателните страни на днешната култура“. Общество „Фратернитас" - в Ница. - На Коледа 1934 год. в Ница е основано общество с горното име, което ще работи за побратимяване на народите и за всеобщия мир. Във всички страни това общество ще основе клонове, които ще се сношават с главния секретар в Ница. Работата на обществото ще бъде многостранна: то ще работи чрез публични сбрания, чрез лекции, чрез пресата и пр.
към текста >>

73. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И може да се каже, че не само учението на този велик славянин, но и всички учения за ненасилието, всички учения за прост, нравствен, трезв, природосъобразен живот се развиват под знака на Предтечата.
Който иска да види философствуващия Сатурн, да схване инструментите на неговата мисъл, да погледне през неговото „око", нека прочете например „Залезът на Запада" от Шпенглер. Само един зрял син на Сатурн, който има око за целия органически цикъл на развой, през който преминава всичко в живота - от най-дребния растителен организъм до сложния организъм на една култура, може да дойде до такива пророчески прозрения за съдбините на човечеството, до които идва този философ. Ще припомня само бегло, каква роля играят във философията на Шпенглер идеите за „хронологическото време" и „съдбата" - две типични идеи свързани с древния бог на времето и съдбата - Хронос, гръцкото име на Сатурн. Който пък иска да схване, как се проявява сатурновия дух в областта на обществения живот, религията и морала, нека чете Толстой. Със своята безпощадна критика на всички „суеверия" и „заблуди", със своя акт на самоотричане от всичко, в което дотогава е живял, почти винаги в дъното на душата си терзан от червея на съмнението, със своята искрена изповед, сиреч неговото публично покаяние и кръщение във „водите на Йордан", със своята проповед за прост, трудов и природосъобразен живот, със своето решително ориентиране към учението на Христа, Толстой от всички най-ярко представя в наши дни духа на древния Предтеча. И може да се каже, че не само учението на този велик славянин, но и всички учения за ненасилието, всички учения за прост, нравствен, трезв, природосъобразен живот се развиват под знака на Предтечата. Ала трагизмът на всички предтечи е този, че те водят само до пустинята на очищението. Големи са предтечите, най-големи измежду „родените от жена", ала по-малки от най-малките в Царстството Божие". Затова сам Иоан, узнал за Христа, пратеник от Царството Божие, казва : „Той трябва да расте, а аз да се смалявам". Разбира се, всичко това трябва да се преживее като вътрешни състояния, да се опита в неговите дълбочини, за да се открие психологичния му смисъл. Аз правя само намеци, давам указания, прокарвам тук-там съединителни линии между лица, събития, явления, за да подпомогна мисълта за един по-широк синтез.
към текста >>

74. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни.
Един е той, макар и да го схващат хората ту като „историчен", ту като „космичен", ту като „мистичен". Всички тия думи трябва да оживеят в истинското познаване на Христа, като изявена и проявена Любов на Бога, а не да останат сухи понятия, затвори за човешката мисъл. И наистина, не е ли за мнозина християни „историческият" Христос, дошъл преди две хиляди години, един затвор за техния ум? Къде е говорил Христос преди 2000 години за себе си като за историческа личност? Той говори за себе си като Дух, който ще пребъдва на земята „до скончание века", т.е. до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни. „Идете и проповядвайте", казва той на учениците си, „и аз ще бъда с вас до скончание века". Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на „небето", че седи там и чака „второто пришествие", за да започне да съди „живите" и „мъртвите". Истината е, че Христос никога не е напускал земята. Спомнете си неговите думи: „Даде ми се всяка власт на небето и земята". Христос е, който е движил, движи и ще движи и „историчния" и „космичния" и „мистичния" живот на земята и човечеството.
към текста >>

75. ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Той не е свят на личната воля, не е свят на своеволие и произвол, не е свят, в който човек си позволява безогледно да упражнява дадената му власт; той не е свят на насилие, където една личност се налага и разпорежда, не по силата на правото, а по силата на личния интерес и изгоди.
" По някой път се чува несигурен отпор: „Но нали има закон, нали има наредби, нали има хора, които да заемат тази служба по достойнство, по придобито право? " - „Все пак, подпиши, въпреки закона, въпреки наредбите, въпреки достойнството, въпреки правото! " Защото в света, всред който живеем, майката Заведеева не среща винаги Исусовци. „Не знаете какво искате", й отговаря Христос, представителят на великия космичен ред, представителят на „Царството Божие". И в тия думи се крие, сякаш, кроткия укор за онова дълбоко невежество на обикновения човек за божествения свят. Той не е свят на личната воля, не е свят на своеволие и произвол, не е свят, в който човек си позволява безогледно да упражнява дадената му власт; той не е свят на насилие, където една личност се налага и разпорежда, не по силата на правото, а по силата на личния интерес и изгоди. „Не знаете що искате", звучи гласът на висшето съзнание. „Чашата наистина ще пиете, и с кръщението ми ще се кръстите, но да седнете отдясно ми и отляво ми, не е мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено от Отца". Един върховен, космичен закон определя отношенията на нещата, отношенията на живите същества. В този свят на абсолютна хармония всички същества се нареждат като тонове - на своето място - като живи числа. Всяко нещо се привлича по силата на вътрешното си тежнение към онова „гравитационно поле", което съответствува на неговата „тежест".
към текста >>

76. НЕЩО ИЗ ИСТОРИЯТА НА ХИРОМАНТИЯТА-Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Обаче днешното съзнание вече е надраснало това, то е надраснало вече и войните и даже всяко насилие, в каквато и да е форма.
Така една след друга са пламвали и след това изгасвали цивилизациите на Индия, Египет, Персия, Асирия, Вавилон, Палестина, Древна Гърция, Рим. Римската култура предаде факела на западна Европа, чиято култура сега господствува в целия свят. Векове минават след векове, хилядолетия след хилядолетия, и въпреки падането, разлагането и израждането на племена, народи, раси, вечно младият живот продължава своя победоносен ход и се издига към все по-високи върхове и все по-ярко пламва светлината на човешката разумност. Например днес въпреки големите дисхармонии, страдания, неправди, насилия и пр., които виждаме около нас по цялото земно кълбо, все пак в известно отношение човешкото съзнание е надраснало някои работи. Например Платон преди 2500 години приемаше робството като нещо естествено, необходимо и даже при описанието на идеалния строй в книгата си „Република" той пак предвижда и робството. Обаче днешното съзнание вече е надраснало това, то е надраснало вече и войните и даже всяко насилие, в каквато и да е форма. Като казваме, че ги е надраснало, не разбираме всички, а само най-будните умове на човечеството. Обаче това е вече една гаранция за близките перспективи на човешкото развитие; това е вече пътепоказател за направлението, което ще вземе утре съзнанието на целокупното човечество Защото отначало слънчевите лъчи позлатяват върховете на високите планини и после вече слизат в долините. Върховете на планините това са по-будните, по-съзнателните души. Една нова идея най-първо засяга тях и след това става понятна за всички. Кой е онзи живият кълн, който стои в началото на всяка култура?
към текста >>

77. ОТНОШЕНИЕ НА ВЕЛИКОТО В ЖИВОТА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Ала хората, отхвърляйки тази формула, този велик закон на мировата икономика, искат да възстановят социалната правда по пътя на насилието, което е явно отрицание на Любовта.
Дори думите, които съвременните хора употребяват: „разпределба на благата", „социална правда" ясно показват, че Те интуитивно долавят оня миров закон, който свързва Правдата и Доброто. Ала едно все още не могат да разберат хората днес - оня велик принцип, от който Доброто произтича и на който Правдата е израз в материалния свет. Я този принцип е Любовта. Само чрез Любовта могат да се разпределят благата справедливо. Това е великата формула на социалния живот. Ала хората, отхвърляйки тази формула, този велик закон на мировата икономика, искат да възстановят социалната правда по пътя на насилието, което е явно отрицание на Любовта. Така те се мъчат да вмъкнат във веригата Любов-Добро-Правда, неразривно съчленена по силата на един космичен закон, един чужд елемент - насилието. Това, обаче, никога няма да им се удаде. И докато те, с демонично упорство, се мъчат да разкъсат тази верига, докато се борят против великия и основен закон на живота - Любовта, все ще претърпяват несполука. Насилието, с което Те си служат, е оня ръждясал вече шперц, с който искат да отворят тройната брава на онази врата, зад която се крият великите блага на живота. Ала тази тройна брава е секретна, защото е изработена от мъдростта.
към текста >>

Така те се мъчат да вмъкнат във веригата Любов-Добро-Правда, неразривно съчленена по силата на един космичен закон, един чужд елемент - насилието.
Ала едно все още не могат да разберат хората днес - оня велик принцип, от който Доброто произтича и на който Правдата е израз в материалния свет. Я този принцип е Любовта. Само чрез Любовта могат да се разпределят благата справедливо. Това е великата формула на социалния живот. Ала хората, отхвърляйки тази формула, този велик закон на мировата икономика, искат да възстановят социалната правда по пътя на насилието, което е явно отрицание на Любовта. Така те се мъчат да вмъкнат във веригата Любов-Добро-Правда, неразривно съчленена по силата на един космичен закон, един чужд елемент - насилието. Това, обаче, никога няма да им се удаде. И докато те, с демонично упорство, се мъчат да разкъсат тази верига, докато се борят против великия и основен закон на живота - Любовта, все ще претърпяват несполука. Насилието, с което Те си служат, е оня ръждясал вече шперц, с който искат да отворят тройната брава на онази врата, зад която се крият великите блага на живота. Ала тази тройна брава е секретна, защото е изработена от мъдростта. Напразно ще се мъчат хората да я насилят.
към текста >>

Насилието, с което Те си служат, е оня ръждясал вече шперц, с който искат да отворят тройната брава на онази врата, зад която се крият великите блага на живота.
Това е великата формула на социалния живот. Ала хората, отхвърляйки тази формула, този велик закон на мировата икономика, искат да възстановят социалната правда по пътя на насилието, което е явно отрицание на Любовта. Така те се мъчат да вмъкнат във веригата Любов-Добро-Правда, неразривно съчленена по силата на един космичен закон, един чужд елемент - насилието. Това, обаче, никога няма да им се удаде. И докато те, с демонично упорство, се мъчат да разкъсат тази верига, докато се борят против великия и основен закон на живота - Любовта, все ще претърпяват несполука. Насилието, с което Те си служат, е оня ръждясал вече шперц, с който искат да отворят тройната брава на онази врата, зад която се крият великите блага на живота. Ала тази тройна брава е секретна, защото е изработена от мъдростта. Напразно ще се мъчат хората да я насилят. Едничкият ключ, който може да я отвори, е ключът на живота. А този ключ се състои от три части: Любов, Добро, Правда.
към текста >>

78. Le Maitre parle - L'ETAT ACTUEL DE L'HUMANITE. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Тя казала: „Този, който е писал това писмо, е наклонен към насилие и престъпление", Банкерът Фроасар от Париж не приел този човек за слуга и три дена по-късно той научил от вестниците, че този същия човек е извършил опит за убийство.
Обаче когато дъщеря й отишла по-късно в този пансион и когато стигнало нейното писмо в къщи, тя останала гръмната от изненада. Берта й пишела, че директорът наистина бил гърбав и заеквал. Но после и в пансиона открили тая способност на Берта. На 18 годишната си възраст Берта давала вече такива отговори на всекиго едного за характера му, че тя станала като съветник на много деловити хора. Така, към нея се обръща един банкер, който е искал да услови един слуга, с приложение на самото писмо на момъка. Тя казала: „Този, който е писал това писмо, е наклонен към насилие и престъпление", Банкерът Фроасар от Париж не приел този човек за слуга и три дена по-късно той научил от вестниците, че този същия човек е извършил опит за убийство. При разследването му той признал, че желаел да бъде приет за слуга, като мислел после да убие банкера и да го обере. На един държавник тя казала да не взема на служба една бавачка, тъй като преди три дена тя станала причина за едно нещастие поради своята разсеяност. И всичко излязло според думите й. На 21-та си година в присъствието на майка си, Берта намерила някакво писмо, прегледала го и рекла: „Този, който е писал това писмо, ще умре след три месеци". Майката погледнала писмото и за малко не извикала.
към текста >>

79. ОТ ВОЛСКАТА КОЛА ДО АЕРОПЛАНА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

А любовта никога не може да се наложи отвън чрез насилие.
че този начин на живот може да се въведе чрез някоя външна наредба. Това не е достатъчно. Това е механическо разрешение на въпроса. Защото това е преди всичко въпрос на пробуждането на съзнанието! Защото при новия начин на дейност двигателната сила е любовта! А любовта никога не може да се наложи отвън чрез насилие. Любовта е цвете, което цъфти, само когато човек свободно възприема въздуха и светлината! Само при свободата се проявява творческата мощ на човешкия дух. Рибата чрез самоотричане на по-гъстата среда на водата не изгуби нищо, но премина в по-рядката среда на въздуха като птица, т.е. в много по-благоприятни, по-горни условия. Това е смисълът на самоотричането!
към текста >>

80. НА РАЗСЪМВАНЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Несправедливостта на подобни договори, насилието и принудата, които лежат в основата им, ги правят сами по себе си нетрайни.
ЧОВЕШКИ И БОЖЕСТВЕНИ ДОГОВОРИ НАЙ-НОВИЯТ ЗАВЕТ Никога, може би, в света не са се подписвали толкова много договори, не са се сключвали толкова много пактове, както в наши дни. Ала и никога, може би, тия договори не са се нарушавали така често и не са се разкъсвали така безогледно, както в наши дни Това нарушаване на договорите - и в частния живот на отделните индивиди и в международния живот - е станало толкова обикновено явление, че е подбило доверието в този начин за уреждане на взаимните отношения между човек и човек, между държава и държава. Договорите като че ли са се превърнали в късове хартия, които могат да бъдат разкъсани по лична угода всеки момент. Наистина, има договори и договори. Не може да се нарекат договорите за мир, сключени между воюващи страни, истински доброволни и свободни договори, защото често пъти подписът на по-бедните е бивал изтръгнат насила, бивал е наложен против тяхната воля. Несправедливостта на подобни договори, насилието и принудата, които лежат в основата им, ги правят сами по себе си нетрайни. Ясно е, че силата на един договор лежи не отвън, в оня къс хартия, на която е написан, в подписите, с които е скрепен, а вътре, в съзнанието на договарящите страни, в тяхната честност и морален устой. Договорът, погледнат исторически, има сам по себе си свещен произход. В човешкия живот той датира от ония далечни времена, когато в човека се е пробудило висшето самосъзнание, когато в него е започнал да действува разумът. Защото в Природата истински договор може да съществува само между разумни същества, между същества с високо развито морално съзнание. И колкото съществата са по-разумни, колкото са по-устойчиви техните чувства, колкото е по-силен техният морален устой, толкова по-траен и устойчив е договорът сключен между тях.
към текста >>

81. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ЕЛИСАВЕТА-МАЙКА НА ПРЕДТЕЧАТА Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

А всеки метод на насилие, неправда и пр.
Че наистина изразът „в дясно" крие в себе си една важна истина, се вижда от следното: Христос на друго място казва, че ще дойде ден, когато Той ще отлъчи овцете от козите, ще постави отдясно тия, които са вършили добро, а тия, които са вършили неправда - от ляво. И какво става? Казва се в разказа: „И не можаха да извлекат мрежата поради многото риба". Тук се изтъква действието на един закон: Значи само ако хвърлиш отдясно, т.е. ако прилагаш методите на любовта, доброто, правдата, ще имаш резултат; само тогаз твоята дейност ще принесе плодове: само тогаз не ще можеш да извлечеш мрежата поради многото риба. А всеки метод на насилие, неправда и пр. е безплоден; и можеш цяла нощ да ловиш риба. но няма да имаш никакви резултати. Но коя е още другата причина, поради която те имаха такъв голям успех, че не можаха да извлекат мрежата поради многото риба? Защото Христос стоял на брега, В Негово присъствие те имали такъв богат лов. À по-рано, преди да застане Христос на брега, тяхната работа е била напразна.
към текста >>

82. ЕДНА СТРАНИЧКА ОТ ДРЕВНАТА СИМВОЛИКА-NORDMANN Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

И със сила, с насилие черквата се мъчи да наложи на хората ученията за „правоверието".
Какъв красив живот може да се нареди върху една подобна жива опитност, живо знание и вяра! Това е творчески път в живота на всеки човек. Нови векове бележат нови културни епохи в живота на хората. Средните векове в развитието на човеците се сочат като векове на тъмнина и назадничавост. От великата и неизчерпаема мъдрост на древните мъдреци остават само кухи форми и догми. И със сила, с насилие черквата се мъчи да наложи на хората ученията за „правоверието". Но, всуе - човечеството останало векове под духовен гнет, намира малки съкровища на мъдростта. Това са светли духове, напреднали люде, които от тинята на живота извличат бисерите на великата мъдрост. И с нея те проправят нов път на възход за отеготените земни обитатели. Има една древна, стара легенда. Когато великата култура на Египет е била към своя залез, когато масите са загубили всичката своя духовна жизнеспособност, когато малцина измежду милионите населяващи плодородната долина на р.
към текста >>

83. DU MAITRE - LE PROCESSUS BIOLOGIQUE COMPARE Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Сега аз ви говоря така, за да се освободите от стария порядък на нещата, от порядъка на насилието.
Христос живее в любовта. Следователно, ако нямате любов в себе си, вие не можете да бъдете щастливи, не можете да отидете при Христа. Любовта е вратата за Царството Божие. Любовта носи Живот, Светлина и Свобода. Тя изключва всички заблуждения, всички криви разбирания. Сега аз ви говоря така, за да се освободите от стария порядък на нещата, от порядъка на насилието. Докато се пробуди божественото съзнание на човека, той минава през големи страдания и изпитания. Съвременните хора се страхуват от страданието. Който люби, той от нищо не се бои. В края на краищата всеки човек трябва да умре за старото, за човешкото и да влезе в живота на любовта! " Нови хора, роман от Любомир Лулчев, издание на Ст. Атанасов.
към текста >>

84. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. МАРТА И МАРИЯ - Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Любовта, по своята същина, изключва всякакво насилие, всякакви неправди, всякакво убийство, всякакви войни.
Смисълът на всичките му възражения, изказани по подобни поводи, може да се предаде в следните думи: "Аз и моите ученици нарушаваме човешкото предание, а вие нарушавате Божия закон." Съвременният живот на човечеството, в който се преплитат толкова много традиции - расови, религиозни, национални - често поставя въпроса за "нарушаване на преданията", за нарушаване устоите на обществен строй, подпорите на цивилизацията и т.н. Психологически, всички тия "предания и заповеди човешки" представят целия оня сбор от наследствени черти, от наследствени навици, които хората отпосле са придобили от деди и прадеди. Много от тия черти, много от тия склонности в психиката на човека са вторични образувания - те нямат божествен произход. Но те са още така властни в живота на хората, че определят в края на краищата тяхното поведение, тяхната дейност. И днес хората, подчинявайки се на "човешки заповеди", влизат в стълкновение с основния закон на Битието - Любовта. Любовта, по своята същина, изключва всякакво насилие, всякакви неправди, всякакво убийство, всякакви войни. Те са несъвместими с един висш, разумно организиран живот. Но съвременните хора, в които все още говорят тъмните животински нагони, са създали цяла философия за оправдание на войната, на масово организираното убийство. Техният ловък интелект, опрян на една внушителна за плиткия ум аргументация, въздига "борбата за съществувание*, съществува в сферата на животинския живот, в основно начало на самосъзнателния живот и го превръща в двигател на прогреса. Създал мощни внушения в умовете на хората, интелектът е който пише "човешките закони", той е, който издава "заповеди" и "освещава" традиции. Той е майстор да облича в нови думи, в "научни" термини стари, прастари заблуди – "човешки предания и заповеди".
към текста >>

85. ПОДПУШВАНЕ - Е. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Марс, аналогия към огън, треска, лудост, борби, честолюбие, пожелания, насилие, енергия, приключения, отрова, насилствени наранявания, страсти, насилствена смърт.
Ето и тия аналогии пак според Сефариал. "Луната, аналогия към майката, дома, пътувания, промени, жени, брачни въпроси, здраве, популярност и простия народ. Меркурий, аналогия към ума и неговата работа; към паметта. Венера, аналогия към пари, украшения, скъпоценности, брак и любов, удоволствия, изкуства и отношения към другия пол. Слънцето, аналогия към почести, слава, положение, безсмъртната индивидуалност, властна воля, издигане, към бащата, към жизнената сила на родения. Марс, аналогия към огън, треска, лудост, борби, честолюбие, пожелания, насилие, енергия, приключения, отрова, насилствени наранявания, страсти, насилствена смърт. Юпитер, аналогия към мъдрост, религия, дълг, правни въпроси, духовенство, благочестие, изобилие, увеличение, богатство и щастие. Сатурн, аналогия към баща, болест, хронически заболявания, пръчки, падения, бедност, тъмнота, отпадък, вкоренени навици, дълготрайни отношения. Уран, аналогия към катастрофи, внезапни събития и промени, загуби, самоубийства, трагедии, романтични работи. Нептун, аналогия към тайнствени работи, измама, засада, скитнически живот, странна, неестествена смърт, заточение, тайни общества". Синдбад и Д-р Вайс, които дават горните характеристики на Сефариал, неколкократно подчертават, че така дадените аналогии в никой случай не бива да се използуват изцяло.
към текста >>

86. ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ РИЛА - Н КАПЛЕРТС Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

– Страданието идва, за да просветнат хората и да разберат, че насилието и изобщо методите, които са употребявали досега, са ги довели до това положение.
Снегът още украсява челото ù. Как тая приказна обстановка трепти в съзвучие със словото на Учителя! Той е тук. Около него братя и сестри. Един го запитва: – Какъв е смисълът на днешните страдания? – Страданието идва, за да просветнат хората и да разберат, че насилието и изобщо методите, които са употребявали досега, са ги довели до това положение. – Кой е изходът от днешното положение? – Хората търсят своето лично спасение. Някои мислят само за себе си. Егоизмът минава за спасение. Личното спасение едни го търсят тук, а други горе, страхувайки се да не отидат в ада.
към текста >>

87. ДНИ НА ОТЛИВ. УТРИННАТА ПЕСЕН - Е Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Учителят казва още: "Всички хора живеят вече в скончанието на века, защото скончанието на века е край на старите възгледи на човечеството и начало на новата ера на Любовта, край на насилието и начало на мира и свободата, край на старото и начало на Новото".
Човек като че ли се слива с живата природа - защото там всичко живее: и камъни, и вода, и въздух, и светлина - и всичко говори на свой, символичен, език. На тези височини ние можем да разберем дълбоката, разумна работа на природата и да осъзнаем новото, що влиза в света. И слезли от тия планински висини, ние не можем да не възкликнем: "Да забравим старото и да живеем по новому - по начина, който Христос е показал! " Учителят казва: "Проявете любовта на Христа според разбирането на вашата личност, на вашата индивидуалност, на вашата душа, на вашия дух! - И тогава ще се изпълнят думите на Христа: "Аз ще бъда с вас до скончание на века". Учителят казва още: "Всички хора живеят вече в скончанието на века, защото скончанието на века е край на старите възгледи на човечеството и начало на новата ера на Любовта, край на насилието и начало на мира и свободата, край на старото и начало на Новото". Рига, 12. XI. 1937. Н. Каллертс
към текста >>

88. КЪМ ОБЕТАВОТО ЗЕМЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Това, от една страна, създава известна пасивност у голяма част от членовете на обществото, а от друга – чрез натрапчивата мисъл, че "богатите" са някак морално задължени да дават и само да дават, се упражнява едно тънко насилие върху съзнанието на тия хора, което често има отрицателни резултати – вместо да отвори щедро ръката им, затваря сърцата им.
Всички общества, в това число и свободните духовни общества, които имат по-особена структура, се нуждаят за своето физическо съществувание от материални средства. Тия средства, в различните общества, различно се събират. Освен доброволните подписки за временни цели или редовните членски вноски, много често в свободните общества, особено в ония, които носят формата на братства, се очаква, най-вече при по-значителни предприятия, известна доброволна жертва от по-заможните членове на обществото. Такива случаи на доброволна пожертвувателност не са редки, но те не могат да бъдат и систематични. Не може и за най-дребни, текущи нужди, които естествено възникват в едно общество, което се разраства, да се разчита само на щедростта и благотворителността на богати негови членове. Това, от една страна, създава известна пасивност у голяма част от членовете на обществото, а от друга – чрез натрапчивата мисъл, че "богатите" са някак морално задължени да дават и само да дават, се упражнява едно тънко насилие върху съзнанието на тия хора, което често има отрицателни резултати – вместо да отвори щедро ръката им, затваря сърцата им. Най-добре е, когато у всички членове на едно общество, бедни и богати, се събуди чувството да дават, чувството на вдовицата, нейния порив за даване, макар това което ще дадат да е "един кодрант". Чисто психологически погледнато, това има голям възпитателно значение, преди всичко за ония, които разполагат с ограничени средства. То ги прави дейни участници в едно колективно дело, то повдига тяхното достойнство, изравнява ги морално с ония техни по-богати братя, които външно, по материална сила, седят по-горе от тях. Същевременно то освобождава съзнанието от оная робска психология на пасивно очакване от другите, по-богатите, на прекланяне пред силните материално, които се считат за единствено способни да помагат при по-крупни предприятия. Когато всички дават, свободно, непринудено, границата между бедни и богати се заличава – всички стават равни в даването.
към текста >>

89. ДВА ОБРАЗА - Г. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Тогава животът представлява мъчение; човек е играчка на външните условия и на насилието.
Това е животът в гъстата материя. Това е едно състояние, когато съзнанието е тъй потопено в гъстата материя, че човек не може да проявява своята висша, божествена природа. Това е живот предимно вегетативен. Това е състояние, когато духовните сили са в затвора, в невъзможност да се проявят. – Туй е робството в Египет. Тогава животът представлява мъчение; човек е играчка на външните условия и на насилието. Това именно е изразено с мъките на евреите в Египет, дето те са принуждавани под ударите на бича по гърба им да правят тухли. И казва се в книгата "Изход": "И чух гласа им, и познах неволите им". Това изразява, че когато човешкият дух при потъване в гъстата материя е бил в най-големи ограничения, разумните сили в природата се намесват и му помагат да излезе от това състояние. Туй е именно излизането от Египет! Кой е този избраният народ "Израил", .който излиза из Египет?
към текста >>

90. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

– Може ли да се избегне насилието?
Когото обичаме, ние сме справедливи към него. А пък когото не обичаме, спрямо него прилагаме неправдата. Справедливостта е спомагателно средство на любовта. Без Любовта нещата не могат да се проявят, а пък без справедливостта не могат да се приложат. Хората трябва да съзнаят, че от Бога всички имат еднакви права. – Може ли да се избегне насилието? – Насилието е неестествен, болезнен процес. А пък болестта трябва да се превърне в здраве. Човек може да извършва насилие и върху себе си, и върху другите. В животинското царство силният може да се задоволи, но не слабият. Както сега хората живеят, те не могат да се задоволят.
към текста >>

– Насилието е неестествен, болезнен процес.
А пък когото не обичаме, спрямо него прилагаме неправдата. Справедливостта е спомагателно средство на любовта. Без Любовта нещата не могат да се проявят, а пък без справедливостта не могат да се приложат. Хората трябва да съзнаят, че от Бога всички имат еднакви права. – Може ли да се избегне насилието? – Насилието е неестествен, болезнен процес. А пък болестта трябва да се превърне в здраве. Човек може да извършва насилие и върху себе си, и върху другите. В животинското царство силният може да се задоволи, но не слабият. Както сега хората живеят, те не могат да се задоволят. Те ще се разберат един друг, когато дойде любовта като фактор в живота.
към текста >>

Човек може да извършва насилие и върху себе си, и върху другите.
Без Любовта нещата не могат да се проявят, а пък без справедливостта не могат да се приложат. Хората трябва да съзнаят, че от Бога всички имат еднакви права. – Може ли да се избегне насилието? – Насилието е неестествен, болезнен процес. А пък болестта трябва да се превърне в здраве. Човек може да извършва насилие и върху себе си, и върху другите. В животинското царство силният може да се задоволи, но не слабият. Както сега хората живеят, те не могат да се задоволят. Те ще се разберат един друг, когато дойде любовта като фактор в живота. Иначе животинският принцип ще царува в света: силният ще побеждава, той ще има право. Щом имаме един порядък на егоизъм, насилието е неизбежно.
към текста >>

Щом имаме един порядък на егоизъм, насилието е неизбежно.
Човек може да извършва насилие и върху себе си, и върху другите. В животинското царство силният може да се задоволи, но не слабият. Както сега хората живеят, те не могат да се задоволят. Те ще се разберат един друг, когато дойде любовта като фактор в живота. Иначе животинският принцип ще царува в света: силният ще побеждава, той ще има право. Щом имаме един порядък на егоизъм, насилието е неизбежно. А пък щом имаме божествения порядък на Любовта, тогава насилието е излишно и се изключва. Великата любов в света е предвидила един план за всичко – един план за разумен живот. И хората трябва да проучват божествения план в природата. в този план всичко е предвидено. За да се изучи той, трябва да се проучва човешкото тяло.
към текста >>

А пък щом имаме божествения порядък на Любовта, тогава насилието е излишно и се изключва.
В животинското царство силният може да се задоволи, но не слабият. Както сега хората живеят, те не могат да се задоволят. Те ще се разберат един друг, когато дойде любовта като фактор в живота. Иначе животинският принцип ще царува в света: силният ще побеждава, той ще има право. Щом имаме един порядък на егоизъм, насилието е неизбежно. А пък щом имаме божествения порядък на Любовта, тогава насилието е излишно и се изключва. Великата любов в света е предвидила един план за всичко – един план за разумен живот. И хората трябва да проучват божествения план в природата. в този план всичко е предвидено. За да се изучи той, трябва да се проучва човешкото тяло. И само когато хората изучат как е устроено то, ще разберат новия порядък.
към текста >>

91. DU MAITRE - IDEES DIVINES ET HUMAINES Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

В "Не убивай" авторът говори за една нова култура, когато ще бъде изключено всяко убийство и изобщо всяко насилие!
В стихотворението: "Тъй съм слаб" поетът се чувствува слаб, изнурен, но знае, че чудният подтик в него, който го обновява, иде от Божественото, от Великата Разумност, която работи вътре в него. Той чувствува своите връзки с този великия извор на живота и че всичко добро, красиво в него иде оттам. В "Другите" авторът, изпълнен с жажда за красота, светлина, чистота и хармония, изпитва болка, като гледа, как човешкият живот е пълен с тъмнина, насилия, неправди. Как всичко това е противоположно на тоя копнеж, който пълни душата му! В "О, бурен ручей" той казва, че за него не е достатъчно само тихото дело, но той се чувствува, че е готов и за мъченичество, за венец от тръни; той копне за тях, за да украсят неговия възторг. В "Не убивай" авторът говори за една нова култура, когато ще бъде изключено всяко убийство и изобщо всяко насилие! В стихотворението "Откъде съм? " авторът се чувствува чужденец, изгнаник от родина и пита цветята, звездите за своя род, но и те не знаят! И блуждае той в чуждата страна, замечтан по вечната родина. В "Сладък дъх* той посещава градина, вслушва се в хора на пчелите и добива вяра, че "иде златният век на бъднините", когато човек отново ще се върне в рая! В "Често отслабват" говори как в минути на умора, когато сетни сили "мъждиво трептят", той се обръща с молитва към Безграничния, за да почерпи сили в борбата за нов живот.
към текста >>

92. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Никого не карат с насилие или по задължение; съобщава се само за сведение.
Всяка година няколко дни тук остават незабравими в живота на братството в тоя край. Това са дните, в които те се стичат от всички села за работа в градината. Утре ще се копае лозето. Съобщава се това на всички близки села. Те съобщават на по-далечните и т.н.. И до вечерта във всички села е съобщено, че има работа на лозето. Никого не карат с насилие или по задължение; съобщава се само за сведение. Всички идат доброволно. С най-голяма готовност идват около 120 души. Едни идват още от вечерта и преспиват в зданието, а други – от по-близките места – идват рано сутринта. Всеки си носи мотика и хляб в торбата. Всички са радостни, че могат да направят нещо за Цялото.
към текста >>

93. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Да дойдеш до убеждението, че насилието не разрешава въпросите на живота, да преобразиш своите методи на действие, на отношение към другите, ето една дълбока революция на съзнанието.
В радост се сеят семената на всяко дело. В благородство и широта на духа се поддържат те и се стига до благополучие, което е красота и смисъл. „Когато бях младенец, като младенец размишлявах". Широтата на духа е размишлението на зрелия човек, в когото живее вечното вдъхновение на пролетното разцъфтяване на живота. Широтата на духа е дълбока революция в душата, в съзнанието на човека. Да дойдеш до убеждението, че насилието не разрешава въпросите на живота, да преобразиш своите методи на действие, на отношение към другите, ето една дълбока революция на съзнанието. Това води към правилно развитие, към усъвършенствуване. Път с широта на духа е живот, спасен от много глупости, от много заблуди. Той е път на себеконтрол и самообладание. Път на човешко достойнство и зачитане на другите, отдаване внимание на другите. Само с широта на духа може да схване човек пътя на другите, уровена на тяхното развитие, техните умствени способности и творчески възможности.
към текста >>

94. СТИХОВЕ - ОЛ. СЛАВЧЕВА, Д. АНТОНОВА, S Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Всички идейни хора, всички идеалисти, които работят безкористно за доброто на човечеството, за един разумен живот на братство, красота, хармония, изключващи всяко насилие, са с нас!
– Как така? Вие се шегувате. А пък аз ви питам сериозно! – И аз сериозно отговарям! За да разберете моя отговор, трябва да знаете, как ние разглеждаме въпросите на живота. Всички идейни хора, всички идеалисти, които работят безкористно за доброто на човечеството, за един разумен живот на братство, красота, хармония, изключващи всяко насилие, са с нас! Те са вдъхновени от подтика, пратен в света от Великото Всемирно Братство. Те са приели вълната, която иде от онзи велик център. А такива идеалисти има навсякъде в света. Те макар и да не се познават по между си, всички са свързани в едно с една вътрешна връзка. Вълната, която иде от Великото Всемирно Братство, работи навсякъде в света!
към текста >>

95. СТИХОВЕ - ОЛ. СЛАВЧЕВА, Д. АНТОНОВА, S Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Там, дето няма любов, там има насилие, а пък насилието с насилие не се изгонва.
Щом имат любов, хората ще могат да влизат един други в положението, в своите нужди. Като обичаш някого, всичко можеш да направиш за него. Всеки човек има известна задача на земята. Той не е дошъл така. Тая сила е единствената, която предвижда условията, при които човек нормално, правилно може да се развива. Там, дето няма любов, там има насилие, а пък насилието с насилие не се изгонва. Като дойде любовта, тя седи по-горе от силата. Да подчиниш любовта на силата, това е невъзможно. Тогава ти ще бъдеш нещастен. Като освободиш любовта в себе си, ще бъдеш щастлив. Когато човек не разбира любовта, идват страданията като едно последствие, И те подготвят човека да намери любовта, т.е.
към текста >>

96. РИТЪМЪТ - МУЗИКАТА НА ВСЕМИРА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

И ако върху един народ се упражнява насилие, ако се лиши от свободата да твори и влага общочовешки ценности в живота, то с това страда и цялото човечество.
Корените помагат на цялото растение, като изтеглят из земята сурови, необработени материали и ги пращат нагоре към листата. Там те се съединяват със слънчевата енергия и чрез тъй наречената асимилация се образуват обработени органически материали, които после се препращат по цялото тяло. Значи, листата получават нещо от другите части, но и помагат на цялото растение. И благосъстоянието на листата зависи от това на цялото растение. По същия начин и всички народи са свързани един с друг. И ако върху един народ се упражнява насилие, ако се лиши от свободата да твори и влага общочовешки ценности в живота, то с това страда и цялото човечество. Всички други народи губят нещо ценно. Ето защо свободното творчество на всеки народ е необходимо, за да не се лиши цялото човечество от ценния внос, който едничък само тоя народ може да направи в общочовешката съкровищница на ценности. Всички народи имат известни хубави черти. Ето защо всеки народ е необходим и ценен за правилния живот на цялото човечество. Защото всеки народ представлява изявление на особено слово на човешкия дух.
към текста >>

Всеки народ, който нарушава този закон, който потиска другите народи, който върши насилие спрямо тях, той се лъже, че ще благоденствува.
Учителят казва: "Силен е оня народ, който се реши да изпълнява волята на Бога". Преведено с други думи, това значи: Силен е онзи народ, която има правилно отношение към цялото! Това е основният закон за преуспяването на народите. Този закон обяснен по-точно значи: всеки народ преуспява, който не върши неправди, насилия, както вътре в своите граници, тъй и спрямо другите народи. А всеки народ, който зачита правата на другите народи, не накърнява свободите им, който им помага и ги подкрепя, той действува в хармония с горния закон и затова ще се разцъфти, ще се благослови и ще прояви великите заложби, вложени в него. Всеки народ, който нарушава този закон, който потиска другите народи, който върши насилие спрямо тях, той се лъже, че ще благоденствува. Този народ се откъсва от всемирния живот, понеже нарушава отношението към цялото, и затова ще изгуби всички благоприятни условия за растеж, ще загрубее, ще почне да слиза от сцената на живота, ще тури спънка в проявата на народния гений. Всяка мисъл, чувство, желание и пр. на човека, след като излязат от него, се връщат пак при него и носят своите последствия. Ето защо всички отрицателни, разрушителни мисли, изпращани от някой народ към другите народи, се връщат и разрушават самия този народ. По тая причина народ, който упражнява насилия и неправди, ще изпита ударите им върху самия себе си.
към текста >>

97. ДНЕС - Д-Р Е. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

упражняване на насилие върху другите, тормозенето им и пр.
При това, трябва да се знае, че връзката между болестта и известни криви мисли, чувства, желания или постъпки не е произволна, а строго определена. Окултната медицина подробно разглежда въпроса, кои криви мисли, чувства, желания и пр. кои органи нападат и какви болести им причиняват. Едни неправилни мисли или чувства нападат сърцето и го повреждат. Други нападат черния дроб, трети - бъбреците, четвърти - стомаха или червата, други - ушите или очите и пр.. Ще дам един пример: Всяка по-силна и неестествена проява на индивидуалността, като напр. упражняване на насилие върху другите, тормозенето им и пр. има за последствие известни болести на кръвта. Тъкмо обратното качество, а именно слабоволието, при което човек става играчка в ръцете на другите, причинява пак болест в кръвта, но от съвсем друг характер. Всяка крива мисъл или всяко неестествено, болезнено чувство като напр. тревоги, безпокойство, гняв, злоба, омраза, желание за отмъщение, отчаяние, обезсърчение и пр., ако продължат по-дълго време, раждат определени болести. При това, болестта като резултат няма да идва всякога веднага.
към текста >>

98. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

И свободата добиваме по нашему - с насилие - и я изгубваме.
Разумната природа изисква, това което ни е дала, да прорасне. – Кое е новото, което иде? – Новото, което приближава, е Любовта. Тя е извор непрестанен, от който всички добродетели извират. Чрез нея можем да добием знанието и свободата, но понеже не сме разбрали любовта, ние мислим да добиваме знанието по нашему, и затова го изгубваме. И свободата добиваме по нашему - с насилие - и я изгубваме. Любовта прави човека способен да прояви велики дарби. Тя подмладява. Любов, която не подмладява, не е пълна. Когато те посети любовта, благодари! Когато помислиш за нея, помисли за величието на Великата Разумност, която прониква живота, за оная Благост, която стои зад външните явления на живота.
към текста >>

99. СФЕРА НА УРАН - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Един народ, който извършва насилие, неправда, непременно ще пожъне рано или късно последиците им, ще премине през редица страдания, изпитания, катастрофи и ще почерпи горчива опитност, която ще остане като един урок в съзнанието на народната душа.
А всеки метод се познава и оценява по плода му. Днешното положение е великолепна илюстрация на негодността на всички досегашни методи за дейност на общества, народи и раси. Второто опущение или заблуждение е следното: мнозина мислят, че с насилия, неправди, коварство, лъжи могат да изградят нещо добро, стабилно, което да осигури собствените им интереси. Това са двете заблуждения, от които трябва да се освободи човешкото съзнание. Те, именно, водят към всички тия противоречия, които виждаме в днешната епоха. Един народ, който извършва насилие, неправда, непременно ще пожъне рано или късно последиците им, ще премине през редица страдания, изпитания, катастрофи и ще почерпи горчива опитност, която ще остане като един урок в съзнанието на народната душа. Всяка сила, която излиза от човек, класа, общество или народ - благотворна или разрушителна - се връща към своя първоизточник и гради или разрушава, според естеството си. И затова, именно, народ или раса, които са извършили големи насилия, после са били излагани самите те на тия разрушителни сили. Те са се израждали или даже напълно някой път са се заличавали от историческата сцена. Има хиляди конкретни примери от историята, но бихме се отклонили, ако се занимаем с тях. В историята на всеки народ има множество такива примери.
към текста >>

Нещо аналогично е с всяка проява на неправда, на насилие, извършено от кой да е народ.
Има хиляди конкретни примери от историята, но бихме се отклонили, ако се занимаем с тях. В историята на всеки народ има множество такива примери. Даже нещо повече - може да се напише цяла една история на народите, на расите на човечеството в това ново осветление, за да се види причинната връзка между историческите явления. Тогава ще имаме съвсем друго понятие за законите на историческото развитие. Ако турим силно концентрирана солна или азотна киселина в един съд, чиито стени се разяждат от киселината, то скоро тя ще разруши стените на собствения си съд. Нещо аналогично е с всяка проява на неправда, на насилие, извършено от кой да е народ. Този народ, подобно на киселината, подкопава и разрушава собствените свои устои. Има една висша правда, която прониква цялата природа и нейните закони са вечни и неизменни. Всеки индивид, всеки народ не е безотговорен да прави каквото иска в разумната природа. Той е свободен да прави каквото иска, но ще понесе последствията и ако се е отклонил от вечните закони, тия последствия ще бъдат най-малкото израждане, т.е. лишаване от условия за културно развитие.
към текста >>

Всеки народ трябва да схване, че неправдата и насилието не донасят никакво добро на творителите им.
Това е най-прекият, най-късият и най-сигурният път за една нова култура на светлина, хармония, взаимно споразумение и обединение на народите, на взаимно сътрудничество. Новата идея е: общо взаимно сътрудничество и обединение на народите, за да образуват един колективен организъм. Това ще дойде чрез едно ново съзнание. Всеки народ трябва да схване, че интересите му не са в противоречие с интересите на другите, а напротив те са в съгласие и хармония с последните, понеже всички народи представляват едно общочовешко семейство. Всеки народ трябва да съзнае, че благосъстоянието на всички други народи е необходимо и важно условие и за неговото собствено благосъстояние. Всеки народ трябва да схване, че неправдата и насилието не донасят никакво добро на творителите им. И народ, всред който броят на тъй наречените идеалисти, хора на новите идеи, на новите методи, на новите разбирания за мир, братство и взаимното сътрудничество, расте, този народ има бъдеще. Той отива към разцвет и подем; той има условия да стане разсадник на нови културни ценности за човечеството. Едничкият път за една нова култура е разпространението на тия нови идеи, проникването им в широките маси. Това може да стане чрез интензивна работа. Когато броят на пробудените души, които са носители на идеите за мир и братство, за сътрудничество между народите се увеличи, ние ще бъдем пред изгрева на една нова велика култура на земята - културата на разумния живот.
към текста >>

100. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

А пък при безлюбието всички са господари и един върху друг упражняват насилие.
Не, вземи мистерията и я направи. Всеки да служи, както той разбира и да се радва на служенето. И тогава животът се осмисля. При любовта всички са слуги. Един на друг си дават почитание. А пък при безлюбието всички са господари и един върху друг упражняват насилие. Слабият не може да слугува. Силният може да слугува. Умният може да слугува. Само любящият може да слугува!
към текста >>

НАГОРЕ

0.13022017478943