Търсене в текстове за 'Напредък'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 117 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Животът на тия народи се схваща от официалната история като повече или по-малко „първобитен" и „строго религиозен" Следва непрекъснатият напредък на човечеството, който достига своя връх през XX век у западноевропейските народи.
Така е произлязла нашата слънчева система, включително и земята която ние обитаваме. Подир твърденията на Кант и Лаплас идват хипотезите на геолози и естественици, които искат да обхванат и проследят възникването и развоя на живота върху земята след оформянето й като планета. Редят се маса повече или по-малко достоверни предположения за някогашните земни и атмосферни условия, за живота, който трябва някога и някъде да е възникнал, минава се през еволюционната стълба от минерали, растения и животни и се стига до предполагаемия първобитен човек. Идват на свой ред историците. Те повтарят накратко това, което казват геолози и естественици и, понеже „не се знае кога и къде се е появил първобитният човек", пристъпват направо към изучаването на създадените вече култури на древните източни народи. Животът на тия народи се схваща от официалната история като повече или по-малко „първобитен" и „строго религиозен" Следва непрекъснатият напредък на човечеството, който достига своя връх през XX век у западноевропейските народи. Това е векът на науката, в който човечеството, освободено от заблужденията на миналото, „знае за света повече от всеки други път и притежава единствената вярна представа за неговия произход и развой". Ние няма да се спираме на това, дали днешното официалното светоразбиране е разрешило основните въпроси на живота, нито пък имаме намерение да подценяваме научните изследвания и открития. Изтъкваме само някои положения, които от части обясняват психологията на съвременния човек. Външните причини за създаването на поменатия научно-популярен мироглед бяха падането авторитета на черквата (представителка на религията), крайните увлечения на умозрителната идеалистична философия и бързият успех на специалните науки. Авторитетът на науката се издигна бързо.
към текста >>

2. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И те търпеливо направляват с могъщите сили на своя дух бавният напредък на всеки човек и на всеки народ.
Светлината на днешната наука е само начало заради това, защото днешните учени лишиха човека от най-ценното – Душата, божествената отломка. Приравниха го с животните и го накараха да се хвърли в безпределното време и пространство и там да търси онова, което го интересува и което всъщност той винаги е носил в себе си. Но след тая дълбоко материалистична нощ, за човешкия дух наново се разсипва зората на Вечната Светлина. И тя иде пак от оня източник, който е давал всичкия блясък на Индия и Египет, на Гърция и Рим. Тая светлина иде от Божествените Учители, които преди много милиони години са минали пътя, по който ние сега вървим. И те търпеливо направляват с могъщите сили на своя дух бавният напредък на всеки човек и на всеки народ. Под тяхното ръководство в учените днес наново се възвръща интересът към душата, защото те признаха истинността на древната мъдрост, че „човешката душа е ключ за разбиране на Вселената". Те почнаха даже да признават, че пътят към истинското познание почва със себепознанието. Че пътят към властта над природни стихии и над хора, почва с властта над себе си. Учените пак се връщат към миналото, а няма да е много, ако кажем, че един Бергсон възкресява идеализма на Платон, а Айнщайн – всичко онова, което са твърдели средновековните алхимици за материята и нейните превръщания... Земята, като една от многото школи на живота, никога не е оставала без учители. Днес, обаче, тя има най-много такива от всеки път, защото на човечеството предстои да мине в по-горен клас на своето развитие.
към текста >>

3. ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Напредъкът в съобщения, в движение е отишъл далече от очакването даже.
Каквото е квасът за тестото на целия хляб, такова е усилието на личността за околните, когато, разбира се оня що го върши, не демонстрира това нито с проповед, нито с морални правила, нито с тягостно и скучно напомняне и изобличение, а само с дело. Светостта днес ще трябва да се изрази само в пример за светост. Не е свещеническата тога, която ще те направи праведник и свят, както и дрипите, дето ще нахлузиш не са скромността, защото и Сократ веднъж е забелязал на един от своите ученици така: „И през скъсаните ти гащи се показва твоята гордост". Днес трябват дела, трябва пример, дела на братство, пример на човеци... Век на бързина живеем. Обективният ум е стигнал неимоверни висоти. Напредъкът в съобщения, в движение е отишъл далече от очакването даже. Всичко имаме днес. Наука, превозни средства, съобщения. Това е всичко великолепно, улеснява, спестява времето, но защо паралелно с това упада онова братско съчувствие, оная взаимност между нас? Защо днес всичко, което ние хората сме извлекли из щедрата природа се използва за най-долни, за най-безчовечни цели? Защо са опънати до болезненост нашите нерви и защо свойствената на живота взаимопомощ се е превърнала на борба ?
към текста >>

Знанието за това единство, ще превърне неусетно егоизма във взаимност, защото напредъкът на отделното и общото ще се явят координирани в съзнанието ни и ние ще премахнем всичко онова, което спъва другия, като насилие, ограничение, робство, защото ще видим, че ограничението, насилието, робството на другите отеква по невидим път и до самите нас.
Някои мислят, че духовният живот се състои в това, човек да промени коренно своя начин на живеене. Други смятат, че духовен е само оня, който е религиозен. Религията, това е една форма, един резултат. Това, което съставлява духовния живот, то не се вижда, то е един процес, едно отправление във вътрешната природа, който процес бавно, но смислено регулира и нашите външни постъпки. Важно е за човека да дойде до онова място, откъдето да схване, че в живота цари една-пълна връзка, една причинна зависимост, която нарежда и обуславя всичко. Знанието за това единство, ще превърне неусетно егоизма във взаимност, защото напредъкът на отделното и общото ще се явят координирани в съзнанието ни и ние ще премахнем всичко онова, което спъва другия, като насилие, ограничение, робство, защото ще видим, че ограничението, насилието, робството на другите отеква по невидим път и до самите нас. Един източен мъдрец много успешно се изразява за духовното разбиране на живота, като казва: Религиозен живот, не е нищо друго, освен освобождение на съзнанието. В какво се състои това освобождение. Човекът е същество, което знае, то е същество, което носи в себе си в потенциално състояние знанието за живота. Дългият обаче път на неговия развой е натрупал върху него праха на едно забвение и ние сме усвоили неща, които далече не съответствуват на истината що живее в нас. Следователно да се учиш, най-често значи да се освобождаваш от невежество, така както за да просветна в някой мрачен ден, не трябва да се вкарва отнякъде някаква виделина, а да се разпръснат облаците, които пречат на слънчевата виделина да проникне до нас.
към текста >>

4. МОЛИТВАТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - Б. Б. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Виждал е той, че по този път освен дето не се идва до някакъв културно-просветителен напредък, но човечеството е отивало все по-назад и по-назад към издребняване и израждане и самодоволното мъдрословие и надутост заемали мястото на смиреномъдрието, а ненавистта и омразата – мястото на братолюбието.
КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ Човекът, мислещият човек, винаги е търсил да открие разумния смисъл на живота, да разреши и разбули загадките, които се изпречват на пътя му; да разбере неговата настояща цел, законите, живите онези вътрешни закони, които са неговите истински двигатели и да се нагласи, да намери своите правилни отношения спрямо тях, та по такъв начин да може да дойде до по-мирно и плодоносно развитие и да излезе из вихъра, из катастрофалния път на борбата за съществуване и самоизтребление. Виждал е той, че по този път освен дето не се идва до някакъв културно-просветителен напредък, но човечеството е отивало все по-назад и по-назад към издребняване и израждане и самодоволното мъдрословие и надутост заемали мястото на смиреномъдрието, а ненавистта и омразата – мястото на братолюбието. Той не е могъл да се примири с мисълта, че всичките тези ежби, гонения и кървави самоизтребления са единствената възможна проява на туй, което може да се обхване в понятието живот и че по-разумни отношения – по-светли дни за хората на земята не могат да настъпят. А защо, наистина, хората не са щастливи. Милиони хора днес са принудени да водят сурова, непосилна борба за своето оскъдно съществувание, харчейки всичкия запас на жизнените си сили за вършене на механическа безсмислена работа. Милиони хора, въоръжени спират своето културно развитие, за да изучават изкуството на братоубийството! Такава ли е съдбата на човека?
към текста >>

5. Из „Приказки и песни - Георги Северов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Да кажем, че окултистът изследва естеството на растенията, животните, кристалите, слънцето, човека и пр.; той ще е всякога готов да разшири своите познания заедно с напредъка на изучаването.
В хармония със законите на живата природа БОЯН БОЕВ Уводни думи Окултизмът е наука подобна на естествознанието. Той изследва действителността и знае, че няма граници в растежа на познанието. Да кажем, че окултистът изследва естеството на растенията, животните, кристалите, слънцето, човека и пр.; той ще е всякога готов да разшири своите познания заедно с напредъка на изучаването. Там, дето не участвува разумът, има сектантство и фанатизъм. Ако има нещо чуждо на окултизма, това е сектантството, закостеняването, отказът от растеж в познанието, слепият фанатизъм. Окултизмът не е за сляпо приемане на истините, а за пътя на опита. Изворът на окултното познание са опитът и наблюдението. Окултните истини са плод не на философски спекулации, а на опитното изследване.
към текста >>

6. Правият път на живота Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Многобройни духовни спиритически и полуокултни списания в Италия вършат грамадна подготвителна работа за духовния напредък на душите, които търсят истината.
В Италия интелигенцията почна отдавна да се съмнява в догмите и в Бога на официалната църква. И така хората стават индиферентни към живота без идеал, съмняват се във всичко, мислят за смъртта като за нещо страшно, неопределено, черно. Именно на такива хора, спиритизмът дава първите лъчи на светлина и надежда — доказателства, че човек има душа, която не умира, а живее съзнателен живот и след смъртта на тялото. Така те получават нов подтик към чист и смислен живот. Почват да се интересуват от задгробния мир, да изучават теософията, окултизма и пр. Многобройни духовни спиритически и полуокултни списания в Италия вършат грамадна подготвителна работа за духовния напредък на душите, които търсят истината.
към текста >>

7. ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

За пояснение ще дам няколко примера из разните области на живота: Хармония (съгласие) между клетките на един организъм е необходима за напредъка на цялото и за живота на всяка отделна клетка.
„Добро в света може да направи само разумният човек". ДЪНОВ Бекон е казал, че човек може да работи успешно в природата, само като ù се подчинява. Това с други думи не значи ли, че трябва да работим в хармония с нейните закони, ако искаме да осмислим дейността си ? На старогръцки език „космос" значи вселена и красота едновременно (от там и изразът „козметични средства"). Те са чувствували, че цялата природа е пропита с велика хармония, която е именно един от най-важните елементи на красотата ù. За пояснение ще дам няколко примера из разните области на живота: Хармония (съгласие) между клетките на един организъм е необходима за напредъка на цялото и за живота на всяка отделна клетка. Всяка клетка, която не е в хармония с другите клетки на организма, заболява. Същото е и с човека по отношение на целия космос. Правилни отношения има човек, само когато е в хармония с целия космос. Всяко действие, с което човек влиза в разрез с природните закони, докарва излишни страдания – плод на дисхармонията. За елементарните работи това го знаем и се стремим да го спазваме, но само когато това проникне целокупния ни живот, когато обхване всички страни на нашия личен, семеен, обществен живот и пр., ще имаме разумния живот.
към текста >>

8. Списанието PDF Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

По време на духовна криза, когато човечеството обезверено, терзано от толкова съмнения, търси подкрепа някъде отвън, защото то е изгубило вярата в себе си, преводът на книгата на бележития автор идва да запълни една въпиюща празнина – да посочи на човека, че силата, гаранцията на успеха, напредъка в живота е скрита в самия него.
КНИГОПИС „Нашите сили – как да ги използуваме" от Пр. Мълфорд, превела Елена Консулова-Вазова. В редакцията ни се получи горната книга, която горещо да препоръчваме на всички. По време на духовна криза, когато човечеството обезверено, терзано от толкова съмнения, търси подкрепа някъде отвън, защото то е изгубило вярата в себе си, преводът на книгата на бележития автор идва да запълни една въпиюща празнина – да посочи на човека, че силата, гаранцията на успеха, напредъка в живота е скрита в самия него. В първата глава още – „Някои закони на силата и красотата" – авторът говори за силата на нашите мисли, чиито поляритет дава своя отпечатък върху лицето ни и твърди, че с нашата мисъл ние привличаме от невидимата материя в природата сили, които ни помагат или вредят, според характера на мислите, които ние излъчваме. И затова да начертаем един въображаем образ за самия себе си, образ пълен с младост, здраве и сила, в който да се съсредоточим неотстъпно – с това ще привличаме към себе си елементи, които винаги ще ни помагат в реализацията на тоя идеален образ на нашата мисъл защото, „Всяка мисъл е един камък за изграждане на нашата бъдеща съдба". – По-нататък той ни сочи влиянията, които оказва околната среда върху нас и средствата, как да се предпазим от понижаващи такива – да знаем, кога да бъдем активни, невъзприемащи чужди влияния, а сами да влияем и кога пасивни, акумулиращи висшите трептения на един по-напреднал дух. – По-нататък той разглежда ролята на самовнушението, сочи като велик фактор развитието любовта към природата, самообладанието, говори за двойнствения живот на човека в будно състояние и на сън и значението на правилното ползуване от последния. Посочва също средства, как да се предпазим от безсъние и как да използуваме най-правилно съня за възобновяване на енергията, говори за ползата от въображението, от мечтанието – една сила, която твори дела, в едно могъщо и невидимо царство, което, както твърди авторът, досега малцина са изследвали.
към текста >>

9. Физическо възпитание - Д. Б. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Една от отличителните черти на мъдрия човек е, че той уважава хората независимо от техния умствен уровен и обича да подпомага тези, у които вижда, че вътрешните им подбуждения към дейност са искрени.Глупавият се присмива и подиграва на всички, които не мислят като него; умният намира недостатъците на хората и сурово, безпощадно ги изобличава, а мъдрият е толерантен, той си мълчи и търси начин чрез живота си да послужи като образец на другите и се радва на техния напредък и развитие.
Мнозина нито са надникнали в страниците на окултната литература, нито са се сближили с някое общество, където се заучават правилата и се прави опит де се заживее според това учение. А то дори не е достатъчно да се проучи дори и основно това учение, а чак след многократните опити и положителни резултати може да си каже човек думата за него. Тези, които се присмиват на дадено учение и последователите му, са несериозни хора, защото мъдрецът не се мисли за по мъдър от другите. Нито пък е време да държи на преден план в ума си техните недостатъци. Той ще ги премълчава и ще търси начин да направи стечението на обстоятелствата такова, че всеки сам да види къде греши и да се коригира. Една от отличителните черти на мъдрия човек е, че той уважава хората независимо от техния умствен уровен и обича да подпомага тези, у които вижда, че вътрешните им подбуждения към дейност са искрени.Глупавият се присмива и подиграва на всички, които не мислят като него; умният намира недостатъците на хората и сурово, безпощадно ги изобличава, а мъдрият е толерантен, той си мълчи и търси начин чрез живота си да послужи като образец на другите и се радва на техния напредък и развитие. Днес и днес, може би поради прибързаната и неуместна агитация на, някои, но във всички общества почти, където културните идеи служат като двигатели, не може да се избегне възможността от навлизане на хора, чиято морална и умствена подготовка не е достигнала до висотата щото да могат правилно да разберат тези нови за тях идеи и да подпомогнат развитието си чрез тях. Казват, че голяма част от човечеството днес все още слиза, инволюира; една малка част са на повратната точка, а още по-малко са ония, които са поели еволюционния път. Следователно, ако някой от първата категория хора попадне в общество, където се застъпват възвишени, алтруистични идеи, той може по форма да ги приеме, но неговият фактически живот ще бъде в разрез с това, което той говори и така той в очите на обществото ще бъде като компромис на това общество и учение. Затова и Христос е казвал, че има много звани, а малко избрани. Така щото, за дадено учение не трябва да се съди по неговите последователи, а трябва да се проучи в неговите принципиални положения, за да имаме по правилна представа за него.
към текста >>

10. ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА - Б. Боев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

И това стана чрез напредъка на разните науки.
А пък никой не може да се съмнява в еволюционната теория, понеже тя се основава на хиляди опити и наблюдения, грижливо събрани от учените в разните области на науките. Това не беше ли в противоречие с всички дотогавашни вярвания? Това не говореше ли за рухването на всички религиозни вярвания? Това не говореше ли, че няма нужда да прибягваме за обяснение на явленията около нас към други сили, духовни, трансцедентални, понеже физико-химичните са достатъчни за обяснение както за произхода на слънчевите системи, така и за развитието на организмите. Сега трябваше да се каже същото и за душевния живот. И това стана чрез напредъка на разните науки. Преди всичко сравнителната анатомия, която достигна до голям разцвет в 19 век, изтъкна голямата зависимост между мозъка и душевния живот. У нисшите живот ни нервната система или съвсем отсъства или е в зачатък. Но от друга страна виждаме, че там и душевният живот слабо се проявява. По-висшите гръбначни, напр. членестоногите показват по-висш душевен живот, но затова и по-добре развита нервна система: Напр., може ли да се сравни нервната система на една медуза с нервната система на една пчела или мравка!
към текста >>

11. Живият огън – Г. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ако хвърлим следователно общ поглед в историята, ще видим не правата линия на един непрекъснат напредък, а ред отделни култури, които подобно цветя в полето растат, цъфтят и увяхват едно до друго и все пак остават винаги разделени.
Всичко извън Европа е второстепенно и незначително. Шпенглер не е съгласен с подобно схващане. – Всяка култура според него представлява един жив организъм със своя душа и свои характерни особености Всека култура има ясно очертани начало, възход, кулминационна точка, упадък и край. Или образно казано, има своя пролет, лято, есен и зима. Индивидуалните особености на една култура се изразяват в нейната наука, религия, философия, изкуство, обществен живот и др. Ако хвърлим следователно общ поглед в историята, ще видим не правата линия на един непрекъснат напредък, а ред отделни култури, които подобно цветя в полето растат, цъфтят и увяхват едно до друго и все пак остават винаги разделени. Египет, Индия, Персия, Асиро-Вавилония, Гърция, Рим – това са култури възникнали, развили се и изчезнали. И нашата западноевропейска култура, подобно всички предшествуващи култури не може да прави изключение от този общ исторически закон. Рано или късно, по необходимост тя ще прецъфти и залезе, за да отстъпи местото си на следваща нова култура. В подкрепа на това свое схващане Шпенглер привежда маса доказателства и прави интересни заключения, от които за нас следното е особено характерно. Една култура, казва той, е към своя край, когато навлезе в епохата на цивилизацията.
към текста >>

Логическият извод беше, че в духовно отношение, вследствие непрекъснатия напредък, днес ние знаем за света повече от всеки друг път и притежаваме несравнено по-голямо нравствено съвършенство.
Доказателства за това имаше много и той не можеше да не вярва. Нему се обясни нагледно и убедително, как някога от равномерната мъглявост, която е изпълвала цялата вселена, са се образували отделни въртежи-ядра, а от тия ядра –системи от слънца и планети... Как в далечното минало върху нашата планета от неорганическите, физикохимически процеси са се зародили първите елементарни организми, как от тях е възникнало растителното и животинско царство, венец на които е човекът, създателят на културата и прогреса... Всичко беше убедително и битието на човека ставаше от начало до край ясно като на длан... Но, въпреки тая яснота – той не остана доволен, защото имаше много необяснени факти. Тия факти постепенно родиха мисълта и затвърдиха убеждението, че логиката на човешкия ум не съвпада винаги с логиката на живота. Логическият извод беше, че от началото на историята до ден днешен имаме непрекъснат материален и духовен прогрес. Фактите показват все по-очебийно, че древни народи, които ние сме научени да смятаме за „полуварварски" и „гюлукултурни", в материално отношение притежавали големи технически средства и градели паметници и храмове необясними за днешните архитекти. Логическият извод беше, че в духовно отношение, вследствие непрекъснатия напредък, днес ние знаем за света повече от всеки друг път и притежаваме несравнено по-голямо нравствено съвършенство. Фактите показват, че днешният морал, сравнен с тоя на етичните и религиозни школи на много древни култури, стои несравнено по-ниско. Логическият извод беше, че душевните явления се свеждат изцяло към физикохимическите процеси в мозъка и зависят изцяло от тях. Фактите показват, че душевните явления по естество са коренно различни от материалните и имаме дори основания да допуснем, че могат да съществуват независимо от тях. И много други факти, психологически и исторически, които ние тук нямаме възможност да изброим, изправиха днешния човек пред едно голямо противоречие със себе си. Това противоречие стана особено ясно, когато възникна идеята за общия упадък на запада.
към текста >>

12. В часове на размисъл – Георги Томалевски Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Истинския напредък на един народ зависи от приложението на духовните истини в неговия живот.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ Практичният окултизъм е: приложение на известни истини, малки наглед и затова пренебрегнати от хората, Онези, които са оставили дълбоки следи в историята на човечеството, са прилагали разумно в живота си малките зрънца от истина, които болшинството от хората са считали и считат за маловажни. В това именно се крие силата на всеки успех, това мога да го назова практичен окултизъм. Истинския напредък на един народ зависи от приложението на духовните истини в неговия живот. Затова онези, които проучват и познават такива истини, трябва да бъдат смели, разумни и силни. Животът е една вечна спирала, която постоянно се разширява – гнилото, старото умира, а здравото, новото се развива. Духовни, разумни, трудолюбиви хора винаги са били и ще бъдат водачите; скромни, но необходими, които ще показват на човека пътя на неговото развитие. Разумът се придобива от опитност, силата се придобива от упражнение. Нужна е опитност, а тя се придобива от живота, затуй не трябва да се бяга от живота, но да се надрасне и по възможност да му се даде нов тласък, нов стремеж.
към текста >>

13. Мисли върху механистичното и неовиталистичното направление в биологията – П. И. Василев Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Каква радост изпитва душата на човек, прозрял през миражните положения на временното, своето място в Божествения организъм, в който има постоянен напредък и постоянна радост!
Но даже и в гроба няма нито секунда покой. Всеки миг носи промяна в мъртвото тяло и не минава много време, когато епителната клетка участвува по друг начин, със своята материя в процесите на живота. Материята е също вечно в движение. Следвайки темпа на жизнената стихия, тя минава от форма във форма, без да замръзва нито в една от тях. Каква величествена картина се разкрива пред взора на съзналата се като душа епидермална клетка, която чувствува единството си с целия организъм, на която временното материално съчетание не пречи да изживява всеобщия темп на грамадния според нейните размери организъм! Каква радост изпитва душата на човек, прозрял през миражните положения на временното, своето място в Божествения организъм, в който има постоянен напредък и постоянна радост! * Свободата съществува само за идеалните, за гениалните хора. Всички хора в света трябва да бъдат идеални, а не само един или двама.
към текста >>

14. Хигиена на храненето – Цв. Димитров Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Но всеки случай, в последно време наред с нейните помощници - физиологията и психологията, зарегистрира значителни успехи и впоследствие твърде бърз напредък.
МИСЛИ ВЪРХУ МЕХАНИСТИЧНОТО И НЕОВИТАЛИСТИЧНОТО НАПРАВЛЕНИЕ В БИОЛОГИЯТА За размерите на статия, ние ще се задоволим с възможността да дадем съвършено бегъл очерк за известни научни положения из механистичното и неовиталистичното направление в биологията. Биологията е млада наука. Но всеки случай, в последно време наред с нейните помощници - физиологията и психологията, зарегистрира значителни успехи и впоследствие твърде бърз напредък. Обектът на биологията е да схване и опише доколкото това е възможно, същината на живота. Без да се впускам в историческия развой на биологията, ще се спрем само на последните очертани положения в нея. Днес в биологията се очертават две схващания - две школи: - механистична или материалистична и неовиталистична. Едната и другата градят на базата на еднакви факти, обаче се различават в теоретичните формулировки. Материализмът твърди, че животът се явява като последица от физични и химични процеси, развиващи се в извънредно сложния състав и строеж на протоплазмата, която едничка се явява като носителка на живота, същевременно и главен елемент на клетката.
към текста >>

15. Книжнина Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Този факт е от голямо значение за напредъка на един народ, защото учителството главно твори бъдещето поколение и с това се явява като един от най-важните двигатели на прогреса.
За да запознае лекарите с принципите на окултната медицина, тази секция започва да издава списание „Natura". Абонирането става при Медицинската секция на Гьотеанум в Дорнах (Швейцария). Абон. 13'2 швейцар. франка. Редактира се от г-жа Д-р Ита Вегман, която заедно с Д-р Щайнер издадоха книгата „Окултна медицина”. СВОБОДНОТО ВАЛДОРФСКО УЧИЛИЩЕ И УЧИТЕЛСТВОТО В ГЕРМАНИЯ В Германия, както и навсякъде, учителството е най-будното, здравомислещото и най-предпазеното от предразсъдъците на времето съсловие. Този факт е от голямо значение за напредъка на един народ, защото учителството главно твори бъдещето поколение и с това се явява като един от най-важните двигатели на прогреса. Германското учителство се издига със своя широк интерес към всичко ново в педагогията. То проучва новите опити за реформиране на учебното дело и търси път за изход из сегашните системи, които са вече остарели. С особено внимание в това отношение се ползва реформаторският опит на Д-р Рудолф Щайнер, именно Валдорфското свободно училище. В някои градове вече са устроени специални конференции за проучване тоя опит. Такава е и конференцията, която ще се състои в Бреслау от 3 до 6 януари 1927 г.
към текста >>

16. РАЗУМНОСТТА В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Изучавайки окото, човек се натъква на три велики закони за човешкия развой и напредък: Законът на съответствието (причини и последствия), законът на хармонията (душата и тялото) и законът на жертвата или взаимнопомагането на органите за възтържествуване на здравето в организма и чистотата му.
Изучаването на небето води човека към приятелство със звездите, светлината и времето, а това - към чистота и простота в живота навън, и светлина и мир в живота навътре. Който пък следи окото, разбира знаците, съотношенията на белезите и техните неправилности. Който изучава окото, той се изпълва с импулс за работа над себе си, за изправление на всички опущения и неправилности. Той разбира първата задача и задължения на човека към себе си - да доведе организма до едно здраво и нормално състояние, а там се крие разположението на човешкия дух. Красиво е небето, дълбоко е окото. Изучавайки окото, човек се натъква на три велики закони за човешкия развой и напредък: Законът на съответствието (причини и последствия), законът на хармонията (душата и тялото) и законът на жертвата или взаимнопомагането на органите за възтържествуване на здравето в организма и чистотата му. Това са трите велики закони, написани в окото, по които се ръководят съдбините в живота на отделния човек. Схване ли човек тия закони в окото, силата му не ще бъде в оръжието, нито в ръката, а само в окото. Окото спира ръката на убиеца, окото вдига краката на добродетелния човек. Първото добро дело минава през очите, а после през ръцете. Един поглед може да измени коренно живота на човека и да го преобрази до неузнаваемост.
към текста >>

17. НАЧАЛО НА НОВОТО - Г. Драганов Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Няма да направи голям напредък.
И всичко да бъде, като че го вършите само за Бога. И колкото повече давате, толкова повече ще дойде отговор." Учителят. Да си представим следната картина: един се труди върху някоя философска, научна или художествена проблема. Но ако той прави това за свое собствено издигане, за добиване на по-добро положение в света, тогаз дарбите му няма да имат условия да се развият. Вдъхновение, истинско творчество няма да се събуди у него. Няма да направи голям напредък. А това е, защото важно условие за разцъфтяване на душата, за събуждане на всички нейни заложби, дарби, таланти е, човек да работи за другите, за Бога. Когато човек работи за другите безкористно, без да чака лична полза, когато той работи за Бога, тогаз всичките условия му съдействуват; той привлича положителните сили на природата, които го движат напред, събуждат у него дарби, които той по-рано не е подозирал. Пред него се отварят безкрайни хоризонти на растеж, творчество, идеи, художествени постижения и пр. Поетът, музикантът, проповедникът и пр., ако работят за пари, губят от таланта си. Те не могат да достигнат до висшите върхове на творчеството.
към текста >>

Там, дето е вложена жертвата, Любовта, там ще има напредък.
Това важи и за всички други области на живота. Друг природен закон „В една работа вложете Божествената мисъл, ако искате да сполучите. Ученикът, ако в знанието си влага Любовта, то това знание ще бъде за него благословение. Ако вие в къщи извършите и най-малката работа и вложите Любовта, то тази работа ще донесе благословение.'' Учителят. Каквото и да предприемеш, ако си вложил в него Любовта, то ще се разцъфти, ще донесе благословение, резултати, плодове. Там, дето е вложена жертвата, Любовта, там ще има напредък. Защото тогаз човек е в хармония с цялата природа, и всички нейни творчески, положителни сили съдействуват. Един певец, когато пее за някоя лична цел, за пари, кариера, слава и пр., тогаз той ще може ли да говори на душите на слушателите си, ще може ли да събуди у тях желание за по-висок живот, ще затрогне ли свещените струни на душите им? Не ще може, понеже той самият не е свързан с вътрешния извор. А когато пее безкористно, той ще пее, както никога по-рано не е пял. Ще се чувствува присъствието на Бога.
към текста >>

18. ПРИНЦИПИТЕ НА ПЕДАГОГИКАТА - П. Г. Пампоров Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В стоящата вода тинята се утаява на дъното на коритото, което тя заема, но щом водата се раздвижи, тинята пак се вдига и я размътва; така и в живота без движение няма никакъв напредък.
Всяко нещо трябва да ни служи, за да се учим. Тук на земята преди всичко ние сме ученици; като такива, ние трябва практично да използуваме всяка дейност, за да се учим. Даже материалното робство, на което сме подложени заради тялото, ще го използуваме, за да се учим; тук именно, ще се прояви и практичността на ученика. За да растем и да се пречистваме, нужно ни е движение вътре и вън. Ние сме като водата, оцапани сме и приличаме на мътната вода, която може да се пречисти или в тихо състояние, или в движение. В стоящата вода тинята се утаява на дъното на коритото, което тя заема, но щом водата се раздвижи, тинята пак се вдига и я размътва; така и в живота без движение няма никакъв напредък. Но мътната вода, която тече, оставя по пътя си постепенно своите нечистотии и накрая се избистря свършено. В движението си тя сама се е пречиствала, поливала е растенията и цветята около нея и където са искали, движила е колелото на някоя воденица. Така и ние, като водата, в движението на двата живота ще придобием чистотата и където минаваме, ще свършим полезна работа. Пасивното, егоистичното състояние създава само една лъжлива чистота и никаква полза нито за себе си, нито за другите. Има други два живота, също тясно свързани: нашият, като на индивид, и целокупният, животът на цялото човечество.
към текста >>

19. Съзерцание – Oriono Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Към този кръг на философията принадлежат всичките естествени науки, отнасящи се до външните явления, в знанието на които, значителен напредък е бил направен от времето на Парацелз.
Цялата природа е една проява на Истината, но изисква се окото на Мъдростта, за да се вижда Истината, а не само измамливият ù изглед. Философията, за която говори Парацелз, се състои в силата да се опознае Истината във всичките неща, независимо от каквито и да било книги или авторитети, които могат да послужат само, за да ни покажат начина, по който ние бихме могли да избегнем заблудите и как бихме могли да премахнем спънките, които ни се изпречват на пътя, но които не могат да ни накарат да съзнаем онова, което не можем да съзнаем в себе си. Онзи, който не е обременен от фалшиви понятия и погрешни учения, не се нуждае от друга книга, вън от онази на природата, за да научи Истината; има малцина, които могат да прочетат книгата на природата в светлината на природата, понеже, като са препълнили умовете си с извратени образи и фалшиви възгледи, самите те са станали неестествени и светлината на природата не може да проникне в душите им; живеейки във фалшивата светлина на спекулацията, те са изгубили своята чувствителност към светлината на Истината. Подобни философи живеят в илюзии и бълнувания, но не знаят това, което е същинско: „Няма нищо на земята по-благородно и по-пригодно да достави щастие, отколкото едно истинско познание на природата и нейната обосновка.” Едно знание, обосновано върху мнението или опитността на другиго е само едно вярване, но не съставя същинско знание. Книги и сказки могат да ни услужат със своя свят, но те не могат да ни надарят със силата да познаваме Истината; те могат да ни упътят, но едно вярване в твърденията на другите не би трябвало да се смесва със собственото знание, което чрез една любов към Истината, би трябвало да се развива най-вече от всичко друго. Към този кръг на философията принадлежат всичките естествени науки, отнасящи се до външните явления, в знанието на които, значителен напредък е бил направен от времето на Парацелз. Към тази наука принадлежи анатомията, физиологията, химията на физичното тяло и всичко, що засяга взаимните отношения на явленията, съществуващи във великата фантасмагория на живущи и плътни образи, наречени чувствителен мир. Но зад този чувствителен мир има един вътрешен по-чувствителен мир, който е занемарен от популярната наука, която е само негов външен израз. Има души, които знаят вътрешните причини и процеси, които ги произвеждат. Нека поясним с един пример. Да предположим един магически фенер, който може да хвърля на сцената живи и плътни образи.
към текста >>

20. Впечатления от Гьотеанум. Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Напредъкът и успехът са сигурни, защото упражненията съответствуват на жизнените закони на самия организъм и изхождат от тях.
6) Постига се и побеждаване на всички препятствия в организма за една такава техника. Моите методи за обработване на гласа и за инструментална техника, ще изложа в особено съчинение[2]. Моята всестранна работа с болни аз мога само съвсем накъсо да изложа тук. Упражненията, правени с болни, в пение, говорене и дишане са такива, че учениците добиват упътвания за самостоятелна работа. Така те могат чрез собствената си воля в основа на системно наредени концентрации и други упражнения да повдигнат жизнената дейност, да излекуват целия организъм със специален оглед и на местните заболявания. Напредъкът и успехът са сигурни, защото упражненията съответствуват на жизнените закони на самия организъм и изхождат от тях. Пътят води към по-дълбоко лежащите в човешката природа сили на волята. Нали към човешката природа апелира и лекарят при лекуване, когато говори за самопомощ на организма и за събуждане на отслабналите жизнени сили? Моята опитност и засвидетелствуваните успехи ми дават надежда за благотворна работа в бъдещето. От множеството болести, с които мога да работя, ще спомена следните: емфизема в белия дроб, астма, сърдечни спазми, стомашни и чревни спазми, жълтеница, болести в жлъчката, бъбречни болести, нагноявания в челната кухина, болести на ларинкса (даже и с туберкулозен характер), ишиас, парализация на краката и ръцете, нервни заболявания като тежест в главата, клатене на главата (на нервна почва), слухова слабост, зрителни повреди, недъзи в говора, сърцебиене, невралгия, повреди в кръвообращението и пр.. В отделни брошури ще изложа опитността си за всяка болест поотделно. Също ще излязат методични книги за обработване на гласа и за техниката с всички ударни, лъкови и духови инструменти.
към текста >>

21. Из моите спомени – Седир Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Когато човека не са могли да задоволят нито науката, нито изкуствата, нито религията, когато той е загубвал смисъла на своя груб и делничен живот, тогава са се появявали учители на човечеството, гении, поети, писатели, художници и учени, които са се домогвали до тайните съкровища на окултизма, взимали са ги оттам и са му ги давали за обнова и напредък.
Отдавна в Европа се признава факта, че богомилството след прогонването на представители и последователи от България е било най-големият фактор със своите живи идеи за възраждането на закостенялата от схоластиката средновековна Европа. Богомилството, което не е било нищо друго, освен една силно разраснала се окултна школа (това се вижда добре от идеите, които то е разнасяло) се е явило като спасително звено някога на разкапваща се България. Тя не го прие, но то даде пак своите плодове на света и на човека. Така окултизмът, който всякога се е явявал в нова форма, съобразно с времето, е бивал най-главният фактор със своите вечни семена на нов свеж живот, за обновата на културите и човечеството. Могат да се приведат още редица факти за това, но мястото не позволява. Когато човека не са могли да задоволят нито науката, нито изкуствата, нито религията, когато той е загубвал смисъла на своя груб и делничен живот, тогава са се появявали учители на човечеството, гении, поети, писатели, художници и учени, които са се домогвали до тайните съкровища на окултизма, взимали са ги оттам и са му ги давали за обнова и напредък. Тъй човечеството е вървяло напред от даренията на своите велики Учители, И ние виждаме всякога тези личности, но никога не си спомняме за изворите, от които са черпили те. В областта на новите научни издирвания на особено място стоят тези на видния професор Гурвич, който доказва излъчването на лъчиста енергия от живите клетки, и които чрез нея си влияят и въздействуват, като произвеждат митотични явления (кариокинетични фигури и деления). Днес по аналогичен начин се идва до това, което окултизмът знае от най-дълбока древност, че организмите светят и че всеки организъм има своята лъчиста обвивка, тяло, аура. Тя е спонтанен изразител на всички вътрешни състояния на живия организъм и специално на човека, чрез нея живите организми си взаимно влияят. Чрез тази лъчиста енергия се създават пътеките за пренасянето през пространството на собствената вътрешна, мозъчна и душевна творба на човека - мисълта и чувствата.
към текста >>

Новото учение се занимава с живота не като враг на човечеството и напредъка, но като един научен елемент, който поставен на своето место дава своите полезни резултати.
Той ни казва, че доброто на целия свят се достига чрез работата на отделната личност за постигането на доброто. Той не се обявява против науката, напротив, окултизма, влага и дава методите за чисто експерименталното проучване на всичко онова, което досега се виждаше като чисто абстрактно. То счита вярата не като абстрактно преживяване, но като израз на опитност и положително знание. И в този смисъл самата вяра като метод може да се проучи. Също и за любовта, която може да се опита в нейното най-чисто естество и която окултизмът счита за най-важното в живота. Новото учение се занимава с живота не като враг на човечеството и напредъка, но като един научен елемент, който поставен на своето место дава своите полезни резултати. Новото учение не се стреми да руши съвременните социални форми - държава и пр. Това са само преходни форми в историята и развитието на човечеството. То се стреми да повдигне съзнанието в човека, че единствената държава в света, това е вселената; че единственият господар в живота е Бог и единствената сила - любовта. Е. Коен * * * Какво благородство и милосърдие се поражда, когато се вживееш в положението на някоя душа. Колко е сладка радостта, когато посрещнеш своя брат с доверие и чистота, като че ли пред теб е Господ Бог.
към текста >>

22. КНИГОПИС Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

От историята на това изследване се добива впечатлението, че въпросът за естеството на туморния процес днес е неразрешим и че трябва да очакваме за целта значителен напредък на общото познание.
Присъствували 400 души най-знаменити специалисти. Джеймс Евин от Ню Йорк държал реферат върху причините на болестта. Той е казал между другото: „Средните векове много спекулираха с тая болест. Днес тя се изследва вече със средствата на модерната биология, биофизика и биохимия. Обаче това е без окончателни резултати. От историята на това изследване се добива впечатлението, че въпросът за естеството на туморния процес днес е неразрешим и че трябва да очакваме за целта значителен напредък на общото познание. Изглежда, че това желателно познание лежи в онази област на разбиране, която е извън човешката душа." Ясно е от тези думи, че обикновената медицина стои тук пред границите на познанието. По-нататк референтът казал; „Проблемът за естеството на рака вероятно е идентичен с тая за самия растеж, за което ние имаме също само описателни данни". Ясно се вижда тук, колко е необходимо познанието на онази човешка организация, която предизвиква растежа, именно етерното тяло. Необходимо е прекрачването границите на днешното познание, за да може да се лекува болестта рак. Евин се отказал по-нататък в реферата си от разглеждане на въпроса за причините на рака и преминал към действието на раздразнящите вещества като катран, сажди, парафин и пр.. Г-жа Ради Ердман (Берлин) намери изменение в тъканното дишане на туморите.
към текста >>

23. ХРАНЕНЕТО КАТО ДЕЙСТВИЕ НА КОСМИЧНИ И ЗЕМНИ СИЛИ - Д-Р РУДОЛФ ХАУШКА Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Това ще бъде и за двете области голям напредък в познанието.
Етерните строителни сили не са нищо друго, освен посредник между материята и духа. Зад етерните строителни сили трябва да се търсят духовните сили. Вайцел казва: "Днес стоим пред тебеширения кръг на учението за витамините". Нека се разтвори този кръг и храбро направената крачка с признаването на лъчевото действие на витамините да доведе до учението за етерните строителни сили. Щом науката е дошла, както казва един изследовател на витамините, до твърде странното на пръв поглед твърдение, но което стои в съгласие с учението за жизнения принцип - а именно, че "витамините са лъчи", то няма да бъде мъчно да се направи и следващата крачка. Това ще бъде и за двете области голям напредък в познанието.
към текста >>

24. Работа Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Бъдете готови всичко да пожертвувате, дори и всеки напредък, за да помогнете на другите Направете целия си живот едно дело на безкористно отдаване сам себе си, и така ние ще ви помогнем да встъпите скоро в пътя.
Мнозина се нуждаят от вашата помощ. Давайте от това, що притежавате на всички, всяка минута от вашия живот трябва да бъде дадена в услуга на света. Всичко, което правите, трябва да се ръководи от мисълта, преди всичко, да искате да споделите това, що имате и притежавате, за да можете да ускорите великото дело на човешкото развитие. Давайте, където се нуждаят от вас, не за собствено задоволяване. Давайте на другите това, що сами най-вече желаете. Бъдете готови всичко да пожертвувате, дори и всеки напредък, за да помогнете на другите Направете целия си живот едно дело на безкористно отдаване сам себе си, и така ние ще ви помогнем да встъпите скоро в пътя. Чрез даване никога не ще загубите. Не питайте за нищо. Слънцето изпраща своята светлина; то дава, без да разпитва. Нека то ви служи за образец. От центъра на вашето сърце, нека зари любов и светлина.
към текста >>

25. РАДИАЦИЯТА НА ОРГАНИЗМИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Иначе пакостите сами на себе си и на собствения си напредък, без да подобрите състоянието на другите.
Мисли върху това, преди да се е оформила тебе една мисъл за осъждане. За подобна мисъл затвори своя ум, преди още тя да се е отпечатала в твоя мозък. Тога трябва да правиш нарочно, като виждаш в несъвършенството нещо отвратително. Следи строго за себе си и скоро ще почнеш да виждаш само доброто в другите и усилията на Висшето им Аз да развият инструмента, чрез който ще могат да работят. Нищо да не ви изкуси да осъждате, когото и да е. Иначе пакостите сами на себе си и на собствения си напредък, без да подобрите състоянието на другите. Мисли Никаква мисъл - никаква дума не може да бъде скрита от нас. Аз виждам всичките ви мисли! Те се отразяват в моето съзнание. Бдете върху всяка ваша мисъл; иначе вашият напредък не ще върви тъй бързо, както би могъл. Сега вашият ум е пълен със стари мисли: не им пращайте никаква нова сила.
към текста >>

Бдете върху всяка ваша мисъл; иначе вашият напредък не ще върви тъй бързо, както би могъл.
Нищо да не ви изкуси да осъждате, когото и да е. Иначе пакостите сами на себе си и на собствения си напредък, без да подобрите състоянието на другите. Мисли Никаква мисъл - никаква дума не може да бъде скрита от нас. Аз виждам всичките ви мисли! Те се отразяват в моето съзнание. Бдете върху всяка ваша мисъл; иначе вашият напредък не ще върви тъй бързо, както би могъл. Сега вашият ум е пълен със стари мисли: не им пращайте никаква нова сила. Внесете нови вибрации в хода на вашите мисли, правете това всекидневно; за това ви служи медитацията. Животът и медитацията ви трябва да станат едно; всяка ваша мисъл да стане така чиста, та да би могла да принадлежи на медитацията ви. Пазете чисти мислите си и бъдете възприемчиви за нашата помощ. Всяка мисъл, която не е чиста и безкористна, ви отдалечава от нас.
към текста >>

26. ЕДИННИЯТ ЖИВОТ - Б. БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ето защо днешната биология като е направила голям напредък в изучаване на формите е дошла до една такава точка в своето развитие, че за да бъде плодотворна и за да си отвори нови хоризонти трябва да почне да изучава строежа и процесите в организъма в свръзка със строежа, процесите и силите на етерния му двойник.
И всички тези изследвания са на чисто експериментална почва. Защото окултизмът не е плод на философски спекулации, на умувания, само на теоретизиране, но е експериментална наука и в това отношение той е като продължение на естествознанието. Мога да приведа за пример новата книга на D-r Poppelbaum: „Der Bildekräfteleib Organismen" (Етерното тяло на организмите); авторът е естественик и значи знае принципите, законите, методите на естествознанието, но отива по-далеч. Казах, че Лаковски в тези си изследвания само загатва за етерното тяло на организмите, обаче, едно е да загатнем за някой въпрос и друго е да го изучим основно, подробно. Защото етерното тяло е организирано, то има органи с определени функции, които са тясно свързани с органите и функциите, на физичното тяло Нещо повече: първите са организатори и ръководители на вторите. Ето защо днешната биология като е направила голям напредък в изучаване на формите е дошла до една такава точка в своето развитие, че за да бъде плодотворна и за да си отвори нови хоризонти трябва да почне да изучава строежа и процесите в организъма в свръзка със строежа, процесите и силите на етерния му двойник. Изследванията на Лаковски. Гурвич и пр. само хвърлят един мост към някои нови за тях области, но трябва естествениците да изучават окултизма, за да хвърлят светлина върху проблемите си. Нито един биологичен процес не може да се разбере правилно, нито една биологична проблема не може да се разреши правилно, без да се вземат пред вид процесите в етерния двойник и в по-висшите членове на организма. Нещо повече.
към текста >>

27. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Защо работят с любов, със самоотричане за по-долните царства, като им дават най-благоприятни условия за развитие, за напредък, за благоденствие, за щастие?
Когато по този начин човек се научи да вижда навсякъде разумността, която работи в природата, тогаз той е на прав път, тогаз той има правилни отношения към всички явления, тогава вече е паднала част от булото, което скрива от него мировите тайни. Тогаз той се приближава до онзи момент, когато ще падне завесата, която скрива от него тая вътрешна лаборатория на природата. Никой път човек, който разглежда природата само като механически процес, като плод на механически сили, не може да има правилно разбиране на природата, на живота и на своите задачи в него. Когато се научим да гледаме с такива очи на нещата, тогаз всичко, и най-дребните явления, ще ни наумяват за дейността на тези разумни сили! Защо те правят така? Защо работят с любов, със самоотричане за по-долните царства, като им дават най-благоприятни условия за развитие, за напредък, за благоденствие, за щастие? Защо те подкрепят с мощната си ръка слабата още ръка на тези по-долни в развитието си същества в техния път към върховете? Защо тяхната любов и жертва крепят вселената, живота в цялото битие? Защото те са влезли вече в Единния Живот, те живеят вече живота на Цялото, те чувствуват, преживяват свещеното единство на света! Те съзнават, че живеят във всички и че всички живеят в тях! Те виждат във всички живота на Цялото, на Бога!
към текста >>

28. КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Братя, които желаете напредък, елате по този път.
Учителят ни зове, апостолите събуждат заспалите. Братя, трябва да се възкачваме. Както слънцето се издига и праща светлината си на всички, така Любовта на Първичната Причина даде на всинца вечния живот - вечният дар да проявяваме любовта. От вас не се изисква никаква човешка формалност, никаква външна връзка, но онази, която вашата душа ви шепне; от вас се изисква вътрешния подтик да се възродите към по-висш живот. Той, Учителят, ни зове при извора на Божествената любов, която носи мир за всички сърца, за всички народи. Братя, които желаете напредък, елате по този път. Учителят ще ви заведа при живия извор на живота, тъй че злото ще падне от вас, както падат есенните листа от дърветата и доброто ще поникне, както никнат лилиите през пролетта. Елате! Телата ви ще се укрепят, душите ви ще се калят за новорождението на идеала на новата епоха, която сега се ражда върху развалините на стария свят. В природните красоти, в песента на молитвата, която съединява хората с Бога, в добротата ще намерите любовта, мъдростта, истината, ще намерите могъщество, хармония, вяра, които ще ви отворят пътя към безсмъртната светлина на вашата вътрешна същина. Учителят води към бляска на изгряващото слънце". Ето накратко отзивите на същия за някои от беседите на Учителя: „Пробуждане на колективното съзнание": Тук авторът обяснява: трите основи на нашето съзнание, диференцирането на Единната есенция, на Единната Реалност; пътя, по който еволюираме.
към текста >>

29. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Вярата в напредъка, в светлината на знанието, е сокът на моята човещина Трябва да се събудят чрез свободно и положително възпитание всички способности и сили в мозъка и да се освободи човек от мъглите на невежеството, от предразсъдъците и фетишизма. 4).
движения днес. В „Принципи на хуманитаризма" - той излага популярно в десет точки същественото от тази „Наука за мира" - (както има и наука за войната) - научно обоснованата любов към човека: 1). Аз съм човек - в мене са маймуната, животното, растението, минерала. Аз трябва да развивам и увеличавам доброто, човещината, да се освобождавам от животинското наследство при атавизма. 2). Индивидът и човешкият род, клетката и организъма, това са едничките реалности, а класа, народ, раса - това са социални и политически форми, временни, преходни и ние трябва да се освободим от тяхната тирания, когато те пречат на човещината. 3). Вярата в напредъка, в светлината на знанието, е сокът на моята човещина Трябва да се събудят чрез свободно и положително възпитание всички способности и сили в мозъка и да се освободи човек от мъглите на невежеството, от предразсъдъците и фетишизма. 4). Централната заповед на човешкото съзнание е: идеята трябва да стане дело. Само така ще се познае нашата искреност и ние ще познаем нашата сила. Само тача ще одухотворим материята, ще издигнем Божественото в човека, ще примирим противоречията. 5). Пацифизмът е първата ос на хуманитаризма. Човек първоначално е бил миролюбиво същество.
към текста >>

30. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

" Той особено много осъждаше гордостта и егоизма, или по-точно не ги осъждаше, а ги сочеше като най-големи препятствия за нашия напредък.
„Ако човек се стреми, казваше той, да обича ближния си както себе си, то небето му разкрива истинския смисъл на текстовете". Понякога той даваше кратки коментарии на Писанията по един нов и жив начин. За съжаление, понеже той считаше съвременниците премного увлечени в интелектуализъм, понеже считаше прилагането на добродетелта за единствено средство, способно да ни води към съвършенство, показваше се малко щедро в говоренето. Той поставяше братската любов преди всичко, преди молитвата и даже преди врага! Той казваше: „Милосърдието е, което запалва истинската вяра и което ни научава да се молим; молитва без милосърдие е лесна, а вярата без милосърдие не е вяра ! " Той особено много осъждаше гордостта и егоизма, или по-точно не ги осъждаше, а ги сочеше като най-големи препятствия за нашия напредък. „Небето пренебрегва гордите", казваше той. Ако не отидете при бедните, при малките, как ангелите ще дойдат при вас? " Трябва да се храни Любов към всички форми на живота, към хората, към животните, към растенията. Трябва да проявите милосърдие, когато направите открития и изобретения; и тях трябва да разпространявате безплатно, понеже даром сте ги получили. На второ място подир добрите дела и вътрешната дисциплина тоя велик практик на мистицизма поставяше молитвата.
към текста >>

31. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

В своя напредък човечеството, за свое нещастие, се е отдалечило от здравите първобитни условия на живота, от въздуха и светлината.
Ст. К. СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ Доктор Ролие - Курорт Лейзен – Швейцария Човек има нужда от много въздух и светлина. По думите на римския философ Сенека, човек не умира, а се самоубива. В своя напредък човечеството, за свое нещастие, се е отдалечило от здравите първобитни условия на живота, от въздуха и светлината. Хелиотерапията си поставя за цел да възвърне човека към природата, към въздуха и слънцето. Действието на слънцелечението е общо и местно: слънчевите лъчи стимулират, сживяват и възродяват силите на организма. Местното действие се изразява в обезболяване, в убиване микробите и ускоряване зарастването на раните, от какъвто и да било произход. Тежестта на туберкулозните поражения зависи не толкова от разпространението, колкото от защитните сили на организма. Слънцелечението подобрява организма и подпомага борбата му с туберкулозната зараза.
към текста >>

32. ПРИ РЪЦЕТЕ, КОЙТО ДАВАТ - Т. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

„Доброто желание" – това са крилата на птиците, перките на рибите, това е проявяващият се разум на човека на напредъка, бъдещето и новото. Ели
Веднъж говореше дълбок мъдрец за факторите на успеха в живота: „Ако трябва да се въздигне нещо до свят кумир, то това е „доброто желание". То е качество само на разумния, съзнателния човек. Но то е не по-малък фактор и за обикновения човек. И ако ти липсва съзнанието за нещо, ти пак почни с „доброто желание" – тогава и съзнанието ще дойде, и успехът ще дойде! Който върви по пътя на „добрите желания", тъй върви по пътя на истината и служи на издигащото добро, макар и някога да го видим в дъното на ада. „Доброто желание" – това са крилата на птиците, перките на рибите, това е проявяващият се разум на човека на напредъка, бъдещето и новото. Ели
към текста >>

33. СЪРЦЕТО-GEORG NORDMANN Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Това е мястото, дето живеят по-напредналите братя на човечеството и вземат живо участие в напредъка на човечеството.
Книгата му „Мисията на евреите" проникнала до най-скритите убежища в Индия и там била оценена както трябва. Тогаз един Гуру-Пандит го посещава в Париж в 1894 година и прекарва много месеци при него, допълва неговите вече доста обширни знания, като го посвещава в дълбоките истини на великата божествена наука. Тази нова светлина не изменя неговия мироглед, но го разширява в голяма степен. Той вече притежавал езотеричната наука, едничкият и висшият извор на всички други науки. Той сам посещава Агарта, която описва в книгата „Мисията на Индия". Това е мястото, дето живеят по-напредналите братя на човечеството и вземат живо участие в напредъка на човечеството. Животът на великите гении на човечеството, на великите души, които са цветът на човечеството, представлява служене на своите братя. От тях идат велики импулси за повдигането на човечеството. От техния мощен център са излезли благотворни струи, които са давали тласък на културата. В „Мисията на Индия" Сент Ив говори за Агарта, която е неизвестна на официалната наука, някъде в неизвестна част на земята, дето живеят напреднали души. Сент Ив пише и други произведения след това.
към текста >>

34. ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тя не ни говори за най-важната страна на човешкия напредък – културата на сърцето, развитието на духовността, на човечността, пробуждането на истинския човек.
А. Томов ОСНОВНОТО СОЦИАЛНО ПРОТИВОРЕЧИЕ Плътският човек, който днес „господства" в живота със своя посредствен морал, своите посредствени разбирания и своите насилнически методи, съвсем не е дорасъл още до положението да се справя разумно със социалната стихия, да изгражда разумно своята обществена организация и да установява такива обществени отношения, които да изключват големите вътрешни противоречия, големите социални бедствия и сътресения. Най-красноречиво доказателство за всичко това представлява днешното общество с неговата многорекламирана „цивилизация". Техническият прогрес говори, наистина, за постигнати успехи в областта на практическите знания и умения. Но техниката не може да бъде изключителното и вярно мерило на прогреса. Тя не ни говори за най-важната страна на човешкия напредък – културата на сърцето, развитието на духовността, на човечността, пробуждането на истинския човек. Нашите демонични сили могат да доведат до висока техника, но без духовен прогрес тая техника ще послужи по-скоро на делото на дезорганизирането и разрушението, отколкото на истинското разумно творчество. Най-вярно мерило за висотата на днешната цивилизация, за разумността и човечността на днешния човек, ни дава ширещото се и все повече задълбочаващо се бедствено положение, което намира своя израз в голямото възрастване на мизерията и страданията, в чрезмерното увеличение на безработицата – най-характерното за днешната социална система явление, в болезненото изостряне на социалните конфликти, в разпалващата се настървеност и ожесточеност в класовите и междунационални борби, в бързото назряване на нови войни и революции. Големият грях, който лежи в основата на днешната обществена организация и поражда днешното социално бедствие, се състои в туй, че човекът не е приложил достатъчно в обществените отношения и на първо место в трудовите отношения, принципа на справедливостта, на братството и човечността. Той е изградил и изгражда своето благосъстояние и щастие върху страданието и нещастието на другите. Неговата голяма политическа и социална задача е била и продължава да бъде – подържането и организирането на експлоатацията и икономическото робство над широките народни маси.
към текста >>

35. ВЕЧНАТА СПРАВЕДЛИВОСТ- П. МЪЛФОРД Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Те се грижат за нашето развитие и напредък.
Онази степен в развитието на съзнанието, когато се явява самосъзнанието или когато съзнанието започва да чувства и схваща себе си като единица, като отделност, се нарича човек. В тази фаза се заражда и истинската мисъл и затова и човека се нарича същество на мисълта. Тези същества, минали по този път, по който ние сега вървим, знаят всички подробности в характера на пътя и имат всичкото желание да ни бъдат полезни; тяхната опитност може да ни послужи като една светлина, като ръководство и метод, но те няма да ходят заради нас – ние сами трябва да изминем пътя и лично проверим всичко, каквото те ни са дали. Те образуват тъй нареченото Бяло Братство. Бялото Братство има такава тясна връзка с човечеството, каквато ние имаме с животните и растенията. Те се грижат за нашето развитие и напредък. Те познават най-скритите сили на човека, имат великото живо знание, и могат да научат хората да живеят разумно и щастливо. Те имат в себе си опитността на миналите векове, и пред техния поглед се разкрива и миналото и бъдещето. Те знаят причините на нещата, и законите и методите за опериране със силите, които са скрити зад всяка форма; показват смисъла и тайната на формата и силите на душата и духа и връзката и съотношението между тях. Те знаят тайната на живота и смъртта и са господари на смъртта и носители на вечния живот. А истинското щастие е обосновано само върху безсмъртието – смъртния човек не може да бъде щастлив.
към текста >>

36. СЪНЯТ НА НЕБУКАДНЕЦАРА - Г. Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Но човек без връзки с Цялото не прилича ли на клонче, откъснато от дървото и се лишава от всички онези благоприятни условия, които са нужни за неговия напредък?
Това може да ни даде приблизително понятие за великия факт, който твърди езотеричната наука, че цялата вселена живее в човека. Млечният път, планетите, слънцето, звездите – всичко това отговаря на известни точки в човешкия организъм. Според езотеричната наука Цялото живее във всички свои части. От друга страна между Цялото и частите трябва да има правилни отношения. Напр. пръстът на човешката ръка или едно клонче имат до толкоз значение, до колкото са в свръзка с целия организъм. Но човек без връзки с Цялото не прилича ли на клонче, откъснато от дървото и се лишава от всички онези благоприятни условия, които са нужни за неговия напредък? Клончето получава от цялото растение нужните материали, обработва ги и ги връща обратно за храна на целия организъм. Тук виждаме приложение на великия закон за вземането и даването, който е основен закон в природата. Изворът много добре разбира закона за даването. Той дава всичко, което получава, но с това се отваря място за нова вода. Всичко ще дадеш, за да получиш всичко.
към текста >>

37. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Цялото човечество е едно велико семейство, един организъм, всички народи, малки и големи – са еднакво важни и ценни, а най-важното е единството и хармонията на цялото, защото в него е здравето, щастието, напредъка.
Ще има ли тогава врагове? Та това е най-голямата лъжа, че другите народи са наши врагове, че те искат да воюват, че те ни мразят. Никой народ не иска да убива, да воюва, да мрази. От векове взаимно народите са мъчени, разделяни и отравяни от едно лъжливо възпитание. Новото, което идва – туря край на тази лъжа. Цялото човечество е едно велико семейство, един организъм, всички народи, малки и големи – са еднакво важни и ценни, а най-важното е единството и хармонията на цялото, защото в него е здравето, щастието, напредъка. В Лагард аз видях едно скромно, но велико начало на новия живот, на новия свят. Нови отношения между народите, не въоръжения и война – а взаимна помощ и братска любов, нова религия, ново възпитание, нов порядък. Тъкмо по заповедта на Христа. И там аз почувствах, че няма нещо по-велико от примера на дейната, чистата, безкористната Любов. Че само тази безкористна братска Любов, която обхваща всички души, без разлика на положение, народност, раса, може да бъде основа на нов живот, на нов обществен строй.
към текста >>

38. КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Според него свършените форми и догми винаги са спъвали и спъват напредъка и така ще бъде до умирането им.
Както движението на бахаистите в Персия, Ганди в Индия, Оомото в Япония и християнското общество в чехско и ред още сдружения, тъй също и Бялото Братство работи за идване на един нов живот на братство. Във вътрешния си живот Дънов е истинският човек. Той чувства, вижда, упътва и осветлява хората. Съвсем скромен, той много естествено води хората в правия живот. Той не е човек за комплицирания строй и сухата логика. Според него свършените форми и догми винаги са спъвали и спъват напредъка и така ще бъде до умирането им. Голямата, съвършена правда и великата истина човек не може да постигне без морал, без сила и честност. Затова Петър Дънов има особена практика да осветлява задачата, която е турил пред себе си. Той не всява измислици и неверни работи, но учи със своя личен пример. С примерния си живот той осветява пътя на човечеството, да го издигне до нивото на духовния живот, който дава веднага здраве, сила и жизнерадост на човечеството и развива вложените у човека дарби и сили, които в края на краищата водят към социална хармония. Той иска да освободи човека, преди да бъде осъден.
към текста >>

39. ПЪТ НА ЗВЕЗДАТА - Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Този, който живее и умира за едно убеждение, е на права страна, защото може да се живее и умира само за напредъка, за новото по-велико и по-възвишено.
Светът живее в един хаос от убеждения и не всички жертви за всякакъв род мисъл дават ценни резултати. На всеки случай, необходимо е убеждение, каквото и да било то – необходима е мисъл. Убежденията от разен род са стъпки към великото единно убеждение за живота – отглас на реализираната истина. Не са за предпочитане хората без мисъл, без установено, макар и погрешно в момента, схващане – по-право, убеждение. Защото убеждението обхваща целия живот на човека, той живее в реализирането на мисълта. Този, който живее и умира за едно убеждение, е на права страна, защото може да се живее и умира само за напредъка, за новото по-велико и по-възвишено. И всеки, който преследва човека с мисъл, за която е готов да умре, прави двойно престъпление, защото застава на пътя на истината и защото спъва свободната личност. Истинското убеждение не е във формите, то е в душата на човека. Защото само душата може да се добере до истината. Физическият живот тъне само в мизерия, страдания и теготи. Всичките радости на днешния земен живот са поставени на верни везни през вековете и е позната тяхната стойност.
към текста >>

Една радост познава той – радостта от работата за напредъка, радостта от творчеството, което винаги е в полза на всички.
Всичките радости на днешния земен живот са поставени на верни везни през вековете и е позната тяхната стойност. Обикновеният човек се залъгва с радостите, които личният -живот, егоизмът и обществото му предлагат. Но идва ден, всичко това рухва и човек остава гол, само с един душевен капитал от себелюбие, гордост и неспособност. Качества, които затъмняват съзнанието и го тикат към личен край със себе си. Човекът на личните убеждения не го задоволяват мимолетните радости. Една радост познава той – радостта от работата за напредъка, радостта от творчеството, което винаги е в полза на всички. Творчество е, значи: да усъвършенствуваш нещата и качествата, които великата разумна Предмисъл е създала. Хората страдат, защото нямат правилни разбирания, истински дълбоки убеждения за живота. Разумният човек, който е създал от себе си десница на Истината и Правдата, страда също поради тъпотата на обикновените люде на земята. Съзнанието на хората не отива много по-далеч от личното благо и насладата. И тъкмо затова страданията и скърбите постоянно съпътствуват техния дом.
към текста >>

40. ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Те са най-важният фактор за напредъка на един народ.
Цветята всеки ден ни говорят по нов начин и ни разкриват с нов език тайните на битието! И всеки ден разумното в глъбините на човешката душа говори по нов начин и ù разкрива нови хоризонти, нови стремежи, нови мисли. Също така и всяка епоха е ново откровение на силите, дремещи в човешката душа и в природата! И носителите на това ново откровение са новите течения, идейните души! Чрез тях се внасят творческите сили в живота. Те са най-важният фактор за напредъка на един народ. И ако един народ се лиши от тях, той няма бъдеще. За онзи народ, в който бушуват новите идеи, новите схващания, не се безпокой! Красиви перспективи лежат пред него. Самият този факт показва, че този народ или общество се издига и ще внесе своята дан за общочовешката култура. Явяването на хора с нови идеи в един народ е радостно явление.
към текста >>

41. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Във Франция това движение, което се наричало албигойство, направило голям напредък.
папа Инокентий IV обявил кръстоносен поход против богомилите в Италия. Към края на 13 век богомилите се явяват вече и в Сицилия. От Италия богомилството преминало във Франция, дето имаме първите му следи в последните години на 10 век. Италианецът Гундулф го е пренесъл там. Въодушевени апостоли мъже и жени – тайно го разпространявали във Франция от провинция в провинция, както в градовете, така и в селата. Във Франция това движение, което се наричало албигойство, направило голям напредък. Най-първо там богомилството се разпространява в провинцията Аквитания, дето гр. Тулуза става център на движението; и оттам то се разпространило във всички области на юг от р. Лоара. В 1022 г. богомилството било разпространено вече почти във всички френски области. Благородници, хора из народните маси, духовници и пр., отличаващи се с своята религиозност и ученост, са ставали негови привърженици.
към текста >>

42. ДВЕТЕ ИЗКЛЮЧЕНИЯ - Г. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И, ако не са събудените съвести на чутки люде, които се срещат всякога, да въстанат против всички тия порядки на зло и измама, и да учат своите подобни на светлина, истина и добро, може би никога в тоя свят не би имало взаимно помагане, истинско ново (защото новото е свързано с по-доброто) и напредък.
А това не е ли била, а за мнозина още е, една от съблазнителните особености на един „нов строй”?! Излишно е да се споменават още колко „нови” идеи, за които ни учат да прегазим всичко, „да следваме целта, която оправдава средствата” и които са дърво без корен. И колко зло допринасят те на човека! Държава, закони, черква, училище, вестници, книги не учат човека как да помага на ближния. Дали те не го тикат към все по-голямо зло и неведение. И, ако не са събудените съвести на чутки люде, които се срещат всякога, да въстанат против всички тия порядки на зло и измама, и да учат своите подобни на светлина, истина и добро, може би никога в тоя свят не би имало взаимно помагане, истинско ново (защото новото е свързано с по-доброто) и напредък. Вместо да дадем на човека една истинска представа за добро – за злото това не е необходимо, то се върши и без философии – ние забъркваме мозъците на хората с тъмни философски понятия, с разни нелепи политически аксиоми и доктрини за добро, и всичко това остава не само неизползвано, а и вредно, защото доброто, което не се използва е зло, носи вреда. Стига толкова лъжа, стига толкова тъмнина и злоба! Има методи как да се научи човек да бъде добър, да помага на ближния си, да го обича. Има положителни методи, които дават абсолютен резултат при всички условия, нрави и време. Преди всичко има една права философия за доброто.
към текста >>

43. LE MAITRE PARLE. LA VIE Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Университетите трябва да бъдат внимателни към тези нови изследвания и в същото време не трябва бъдат консервативни, да не мислят, че всичко знаят и с това да спъват напредъка в знанието.
Книгата е разделена на две части: в първата част са. изложени методите му за изследване, а втората част е теоретична. Материалът, който излага в книгата, не е за начинаещи, но за хора, горе-долу запознати с парапсихологията. Всичките си твърдения в тая книга Дриш се старае да обоснове с факти. В предговора си Дриш между другото казва: „Становището на официалната наука към парапсихологията днес е такова, че в скоро време това становище ще изглежда назадничаво, странно. Университетите трябва да бъдат внимателни към тези нови изследвания и в същото време не трябва бъдат консервативни, да не мислят, че всичко знаят и с това да спъват напредъка в знанието. Днес е вече невъзможно човек да се затвори спрямо новото.” По-нататък можем да направим в страниците на това списание изложение на основните идеи и по-важните факти в последния труд на Дриш. Други, които са вървели по аналогичен път, за да дойдат до спиритуализма, са мюнхенският професор по зоология д-р Август Паули, професорът по ботаника Райнке и пр. Важен е големият труд на първия „Darwinismus und Lamarckis-mus” и трудът на втория „Философия на ботаниката”. От горното ясно се вижда, как биологичната наука и изобщо науката вече е дошла до една такава фаза, че в най-новите свои постижения води към спиритуализма. И така, будните умове вече се приближават по този или онзи начин до схващанията на окултната наука.
към текста >>

44. СИМПАТИЯ И КОРЕЛАЦИЯ - ЕЛИ Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Ние понякога негодуваме срещу тоя стремглав подем и напредък на техниката, която в нашата епоха има за най-върховна задача съобщенията.
Един нов разум ще облъхне сегашните хора и идващите след тях. - Разум, който ще обединява и ще сглобява в едно разпокъсаното. Ще се яви геният, който ще състави цялостна завършена картина за света и ще посочи общия, великия център, средището на всичко, за да се възцари великия монизъм - единството, което е най-високият идеал както на философията, така и на всяка наука. В строежа на това единство ще се протегнат невидимите златни нишки, които държат в едно стройно цяло разпокъсаните на вид сега неща. Такива нишки ще се метнат между умовете и сърцата на хората. Ние понякога негодуваме срещу тоя стремглав подем и напредък на техниката, която в нашата епоха има за най-върховна задача съобщенията. Тая техника - тоя стремеж да се опаше земята с железни пътища, да се завладее океана на водата и тоя на въздуха, тоя хаос от литнали електрични вълни, не е нищо друго, освен белег, предвестник на това идващо синтетично време. Едното ще победи над многото, защото множеството ще стане едно. Ще се срутят изкуствените прегради между отделните явления, ще се види общата зависимост на нещата и ще се почувствува общия ритъм на едното сърце, което разпраща навсякъде своята жива, освежителна кръв. Утрешният ден е денят на синтетичната цивилизация.
към текста >>

45. МИСЛИ ВЪРХУ ЛЮБОВТА-Д. АТ-ВА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Малцина са ония, които схващат, че законите на симпатията и корелацията крият в себе си великата лаборатория на живота, че в тях се гнезди всякакъв успех, всякакъв напредък, всяко съвършенство и красота.
Ели. Симпатия и Корелация. Това са два неизменни закони, които движат живота и света. По най-различни начини са назовавани в течение на вековете тези два основни закони на живота. Хиляди и хиляди томове са посвещавани тям. Ала малцина могат да работят с тия закони съзнателно. Малцина са ония, които схващат, че законите на симпатията и корелацията крият в себе си великата лаборатория на живота, че в тях се гнезди всякакъв успех, всякакъв напредък, всяко съвършенство и красота. На законите на симпатията и корелацията почива всяко добро, ала върху тях се гради и всяко зло и нещастие. Законът на симпатията е закон на теготение, на привличане или казано на строго физичен език, той е закона на центростремлението и гравитацията. Този закон е универсален във всички материални системи - от атомите до небесните тела. Универсалността и единността на гравитацията за всички материални системи е доказана по един гениален начин в последните години от Айнщайна. Но законът на теготението е и психологически верен.
към текста >>

46. ЖЕНАТА ДНЕС И УТРЕ-Д. АТ-ВА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Казва на едно място Учителят: „В Любовта е животът, първото и необходимо условие за развитие и напредък на душата в своя път”.
И тази вяра създава дълбоки чувства у човека, тя говори за вътрешно съдържание. Учителят казва: „Човек трябва да се надява на хората, да вярва на Духа, а да люби Бога. Когато Бог изгради характера на човека чрез страданията, когато го очисти и закрепи в дух и мощ, човек ще Му се отплати като Го люби. Това са трит стъпки на човека в живота: чрез надеждата във вярата; чрез вярата в Любовта, а от Любовта се стига до изявление на Истината. Чрез страданията човек най-сигурно се домогва до великите връзки на своята душа. Казва на едно място Учителят: „В Любовта е животът, първото и необходимо условие за развитие и напредък на душата в своя път”. „Без вяра не може да се угоди на Бога” е писано в Евангелието. Човек не може да изпълни волята Божия, ако няма вяра. Днес човек иска да угоди най-първо на себе си, а после на другите и за нищо повече не мисли. А от Писанието знаем, че най-първо трябва да се угоди на Бога. Човек може да живee добре, само ако има любов.
към текста >>

47. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ЕДНА ПРОЛЕТНА УТРИН НА ИЗГРЕВА- ЕЛИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Без светлина в света не може да има никакъв напредък и развитие.
Говоря ви за онази Правда, в която има светлина. „Тогава праведните ще просветнат в царството на Отца си.” Ако издаваш светлината на това царство, праведен си, ако не излъчваш светлина, никаква правда в тебе няма. Всред обикновените „праведници” на земята, които са без светлина, всеки може да мине за праведен. „Праведните ще просветнат в царевото на Отца си.” Мнозина, може би, ще кажат: „Какво ни интересува нас, че праведните щели да просветнат в някакво си царство? ” Много е важно това. Без светлина в света не може да има никакъв напредък и развитие. Преди милиарди и милиарди години тези същества – Праведните, са влезли в царството на Отца си и са придобили тази светлина. Благодарение на нея сега светът вижда. Светлината, в която живеем, е светлина на Праведните. Тя е един изблик на тяхната правда. Кои са праведните, които са просветнали?
към текста >>

48. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ. БОГ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ако епохата на древна Гърция е била епоха на мощен напредък в изкуството, в която се създадоха красивите, неотминаващи с времето архитектурни форми, ако Рим издигна обществения и граждански живот на завидна висота, ако средновековието отдели хората един от друг, посредством високите сгни на рицарските замъци, то осемнадесетото, деветнадесетото и повече от първата половина на двадесетото столетие отбелязаха голям възход на аналитичната мисъл.
Георги Томалевски ЗА ПОЯВАТА НА МАТЕРИАЛИЗМА И БЕЗЦЕЛНОСТТА НА ЖИВОТА Деветнадесетото столетие се ознаменува с големия тласък на аналитичната мисъл. Историята ни учи, че през различните епохи на човечеството са се развивали различни страни от многостранната човешка природа. Ако епохата на древна Гърция е била епоха на мощен напредък в изкуството, в която се създадоха красивите, неотминаващи с времето архитектурни форми, ако Рим издигна обществения и граждански живот на завидна висота, ако средновековието отдели хората един от друг, посредством високите сгни на рицарските замъци, то осемнадесетото, деветнадесетото и повече от първата половина на двадесетото столетие отбелязаха голям възход на аналитичната мисъл. Човекът започна да дроби. В тоя дробеж той виждаше нещата откъснати едни от други - без връзка, без единство. Разбира се, нещата по такъв начин изглеждат по-механични, по-случайни. Освен това беше крайно време да се източи ножът на човешкия разум, приспиван дълго в манастирите, мрачните кули на средновековието. Трябваше почивка за уморената човешка душа от фалшивите гибелни дела на официалната религия и нейните сухи, костеливи догми Човекът търсеше наука, диреше подем към сините простори на небето, към законите на тоя сложен световен организъм.
към текста >>

49. Всемирното братство - Б. Боев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Без това никакъв напредък не може да има.
Следователно, когато човек дойде до пълно отчаяние и хвърли феса от главата си, работите му ще тръгнат напред. Когато работите ви се объркат, хвърлете фесовете от главите си и всичко ще тръгне на добре. Фесът представя старото в живота, от което човек трябва да се освободи. Съвременните хора искат да подобрят живота си, но трябва да знаят, отде да започнат. За тази цел те трябва да познават законите на живота, както и тия на разумната природа. Без това никакъв напредък не може да има. За да се домогне до тия закони, човек трябва да се справи със своите слабости, със своите дефекти, наследени от миналото. Органическият свят е оставил известни отпечатъци върху нашия организъм и ние трябва да се справим с тях. Те създават ред противоречия, които не трябва и не могат да съществуват при новите условия на живота. Вън от човека противоречия не съществуват. Те са в самия него, вследствие на което той сам може да ги премахне.
към текста >>

50. Молитвата По Учителя - Д. Атанасова Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Взаимопомощта и служенето са главният фактор за напредъка.
И така, Всемирното Братство не предписва свои произволни методи, свои граници и пр., а само подпомага на онзи естествен, свободен развой на силите, които са вложени в човешката душа. Силите, мощта, с която това Братство разполага, са грамадни. Това са великите гении, които са надраснали личния живот и са влезли във възвишения живот на служенето, който живот единствено е източник на най-високите радости в живота и го осмисля. Когато погледнем на живота с такова разбиране, виждаме, че изобщо еволюцията, всяко повдигане се дължи на помощта на по-горните към по-долните. В цялата вселена констатираме следното: по-силните, по-горните, по-знаещите помагат на по-долните. Взаимопомощта и служенето са главният фактор за напредъка. И всичко това не е блян, не е далечен копнеж. Всичко това съществува, всичко това е нещо реално! И именно на това се дължи тая красота, която виждаме в звездния мир и в земната природа! Това не е вече мъртва машина, а е нещо живо, разумно, проникнато от любовта. Силата им произтича от това, че те знаят езика на природата.
към текста >>

51. Влияние на електричеството върху човешкия организъм – В. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Топлата и гореща ръка показва живот при топлите страни, където има много растения и животни, но малка възможност за висока култура, умствен напредък.
Студената ръка се среща често в хора, които имат слаба, деликатна конструкция, но с добри мислителни способности, резервирани, бавни, тихи, методични, мислещи, но егоисти, скрити и затворени, влюбени в себе си. те са търпеливи и постоянни. Ако ръцете са много студени, това са лицемери, крайни егоисти, лукави. (Разбира се, че всичко това трябва да се вземе в съотношение с другите особености на ръката). Топлата ръка има повече отношение към задната част на главата и страничните части, а студената към предната част - главния мозък. Топлата и гореща ръка показва живот при топлите страни, където има много растения и животни, но малка възможност за висока култура, умствен напредък. По причина на голямата горещина: заспиване на мисълта и събуждане на страстите. Студената ръка ни говори за живот на северния полюс. Липса на растения и оскъдица на животни, но възможност за умствено развитие. Събуждане на разума, приспиване на чувствата и страстите. Студената ръка показва консервиран, странен, затворен живот.
към текста >>

Само при умерено топла ръка ще имаме условия за хармония, развитие и напредък.
Студената ръка ни говори за живот на северния полюс. Липса на растения и оскъдица на животни, но възможност за умствено развитие. Събуждане на разума, приспиване на чувствата и страстите. Студената ръка показва консервиран, странен, затворен живот. Най-добре ще бъде нито горещата, нито студената, а приятно умерената ръка. Само при умерено топла ръка ще имаме условия за хармония, развитие и напредък. Месеста ръка: Това са хора с по-тежка материя, с по-нисша култура. Материята им трябва да се одухотвори, да се префини. Желанията преобладават. Те чувствуват непреодолима нужда да ядат, да пият, да се удоволствуват. Там намират своето задоволство.
към текста >>

52. Строежът на ухото и човешкият характер - Карл Хутер Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Washburne от Сиракузкия университет, Ню Йорк, заяви пред едно събрание на Американското д-во за Напредък в Науката, че последните изследвания са го навели на идеята, че запаметяването е процес, при който йоните, намиращи се в нервните нишки, се нареждат по особен ред.
Знаменитият хирург от Клевланд, Охайо d-r G. W. Crile сумира откритията си в тази област с думите: „Електричеството подържа пламъка на живота в клетката". D-r Сh. Н. Маyo, един от най-бележитите хирурзи в Rochester, Minn заявява, че минимални дози от електричество са необходими за функционирането на мозъка. D-r L. Washburne от Сиракузкия университет, Ню Йорк, заяви пред едно събрание на Американското д-во за Напредък в Науката, че последните изследвания са го навели на идеята, че запаметяването е процес, при който йоните, намиращи се в нервните нишки, се нареждат по особен ред. Това са последните постижения на официалната наука в областта на електричеството във връзка с човешкия организъм. Интересно е да се отбележи, че твърдението на окултната наука за естеството на влиянието на праната върху човешкия организъм, се приема днес от официалната наука, под форма на йонизация на въздуха. В книжката „В Царството на Живата Природа", в статията „Влиянието на слънчевата енергия" читателят може да намери становището на окултната наука по този въпрос, както е дадено от Учителя. В.
към текста >>

53. ЕДИНСТВО - ГЕОРГИ ТАХЧИЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Това се улеснява и чрез напредъка на техниката и подобрение на съобщителните средства.
От много симптоми в съвременния живот може да се схване това, защото туй, което става вътре, то се проявява и вън. Външното и вътрешното вървят заедно. Напр. не е случаен онзи стремеж към обединение, който е характерен на днешната епоха. Ето, виждаме всевъзможни международни съюзи, международни конгреси. Все повече се свързват хората от разни народи и раси от всички части на света. Това се улеснява и чрез напредъка на техниката и подобрение на съобщителните средства. Едно събитие станало на единия край на земята почти в същия момент става вече достояние на всички народи, Даже и появяването на международния език есперанто не е случайно, но пак е в свръзка със споменатата тенденция в развитието и с днешната фаза на човешкото съзнание. Това може да се нарече още "събуждане на Душата" или зазоряване на космичното съзнание. Всъщност, тези два процеса - разширение на човешките възприемателни способности и събуждане на космичното съзнание - са свързани помежду си, те са зависими един от друг. Тези два процеса, на които сме свидетели днес говорят, че се намираме пред нещо красиво и светло в човешката култура.
към текста >>

54. ТРЕТИЯТ НАТЮРЕЛ - Г Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Д. Стоянов НЕЗНАЙНОТО Явно е, че инертната човешка природа се нуждае от външни импулси, които я тласкат към една неспирна деятелност, която безспорно е необходима за нейното развитие и напредък.
Д. Стоянов НЕЗНАЙНОТО Явно е, че инертната човешка природа се нуждае от външни импулси, които я тласкат към една неспирна деятелност, която безспорно е необходима за нейното развитие и напредък. Особено хора с по-ниско съзнание, слабоподвижен ум и слаба воля имат нужда от нещо много силно, което да ги изтласка от това им състояние. Гладът, жаждата, потребата от облекло и изобщо всички материални нужди са едни от мощните средства на природата, които гонят именно тази цел. От друга страна, чувствата у човека създават основа за сближение с други същества и създават донякъде възможност за безвъзмездна жертва. Умът също така тласка човека към безбрежното царство на познанието, тласка го към незнайното, невидимото, скритото. Тук вече стремежът е по-доброволен.
към текста >>

55. РЪЦЕТЕ НА РУЗВЕЛТ И ДЖОН РОКФЕЛЕР Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Те имат голямо поле за работа пред себе си и естествено голям напредък в по-далечното бъдеще.
Ето и нещо по-специално за развитието на формата на носа. На приложената сравнителна таблица фиг. I представя един детски нос, II - славянски, III - унгарски, IV - немски, V - английски, VI - нос на учен човек, VII - гръцки, VIII - римски, IX - арабско-мавритански, X - еврейско-сирийски нос. Първите три се считат за неразвити, а последните три - VIII, IX и X за преразвити и носове. Както носът на детето, така и славянският тип нос, който по форма прилича на него, говорят много ясно, че това са носове на хора, на народи в началото на своето развитие. Те имат голямо поле за работа пред себе си и естествено голям напредък в по-далечното бъдеще. Унгарският нос сведочи за една близост до зрелостта на един млад народ с голямо бъдеще. Немският, английският и гръцкият нос дават със своите общи черти типа на учения нос (фигурите IV, V, VI, VII). Тези типове носове отговарят най-много на народите носители на днешната западно-европейска цивилизация. Обикновено те биват прави, правилно и хармонично устроени. Няма нищо излишно, никакви напразни издутини.
към текста >>

56. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ЖИВАТА ПРИРОДА Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Главната причина седи в това, че тя се задоволява с описанието на проблемите и колкото и да мислим, че тези описания сами ще пробудят съзнанието и ще го насочат към възход, все пак това не става, защото света не знае и не вярва в смисъла на един никому неизвестен възход и напредък, пълен с изненади и разрушения на „стабилизираното".
със средствата, обаче, с които разполага днешният свят личи, че тия въпроси ще си останат неразрешени. Така повдигна се въпросът за отношение между стари и млади - закоравялото съзнание на старите, които са живели в една друга епоха и които под натиска на „инерцията” требва да вървят в същата посока. Борбата в младите -а едни, които с изживели войната, на които войната стана цел в живота, понеже те не с имали цел преди това, а после не знаят накъде да поемат; други пък, станали годни за живота след войната, не знаят и те как да се оправят в тази голяма безпътица. В този „бунт" на младежта се внесоха всичките стремежи за преоценка на стойностите, за критика на общественото положение - черква, общество, морал и най-вече това да създадат „новите" насоки в живота. във всичката тази голяма литература на третото десетилетие на нашия век, въпреки големите въпроси, които се поставиха, липсва нещо, което да й даде вечност и да я увенчае с успех. Главната причина седи в това, че тя се задоволява с описанието на проблемите и колкото и да мислим, че тези описания сами ще пробудят съзнанието и ще го насочат към възход, все пак това не става, защото света не знае и не вярва в смисъла на един никому неизвестен възход и напредък, пълен с изненади и разрушения на „стабилизираното". В какво всъщност се състоят окултните елементи на дадено творчество? Окултизмът преди всичко се стреми да събуди у хората чувството за вечното и истинското. Това е най-важното нещо в живота, понеже само когато човек е правилно ориентиран по основния проблем на живота, тогава може да мисли правилно, тогава може да живее добре и да бъде щастлив. И ето на първо место се поставя вечният въпрос за живота - случайно творение ли сме ние или животът е непосредствен израз на една първична и вечна разумна същност. Правилното разрешение на този въпрос - ето за какво ратува окултизмът.
към текста >>

57. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Защото трябва да се знае, че напредъкът на човека между другото зависи и от силите, които са събудени в клетките.
И после, с храната ние приемаме нещо психично, духовно. Праната, която прониква чрез светлинните лъчи в растенията, е повече запазила своя първоначален жизнен ритъм, а у животните той е вече по-видоизменен. Ето защо, с растителната храна праната се приема в своя по-първичен ритъм. Материята на растенията е по-далеч от тая на човешкия организъм, отколкото материята на животинското тяло. Ето защо при асимилирането на растителната храна човешките клетки ще развиват по-голяма активност, по-голяма дейност, ще вложат по-вече и по-дълбоки свои сили в действие, и заедно с това ще направят по-голям прогрес, ще се събудят в по-голяма степен. Защото трябва да се знае, че напредъкът на човека между другото зависи и от силите, които са събудени в клетките. Много от човешките клетки са още с ненапълно проявени сили. Много от техните сили са още в потенциално състояние и такива клетки можем да наречем до известна степен несъбудени. И човешкото творчество, човешката даровитост зависи между другото и от количеството на клетките, събудени в неговото тяло и от степента на тяхното събуждане. Защото сборът от съзнанието на всички клетки на човешкия организъм образува част от съзнанието и подсъзнанието на човека. Ето защо, растителната храна дава по-голям подтик към дейност на човешкия организъм.
към текста >>

58. РАДИЕСТЕЗИЯТА - ИНЖ. Р.Н. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Човек трябва да може винаги да придаде нещо реално на самия живот, на неговия напредък, на неговото пресъздаване, сир.
Все таки, ние вярваме, че всичките тези „водачи" са пропити от искрените чувства да помогнат на народите си. Те идват в името на колективитета и градят блага в неговото име. Успяват ли, ще успеят ли да помогнат на хората те? Къде е пътят? Животът всякога обезценява този, който само взема от него. Човек трябва да може винаги да придаде нещо реално на самия живот, на неговия напредък, на неговото пресъздаване, сир. на пресъздаването на формите, в които той се излива. В това отношение ценен фактор е само личността, тази личност, която е пропита от високото съзнание за значението на живота. Тогава тя е творческа личност. Може да твори само този, който знае какво е предназначението на живота въобще. Има два вида знание и познаване на предназначението на живота.
към текста >>

59. ИМА ЛИ ДНЕС ПРОРОЦИ И СВЕТИИ - Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Човек, който желае своя собствен напредък, трябва да е схванал това добре.
Също е и с всеки човек, работещ в други области на живота. Той трябва да създаде съответната апаратура, за да се прояви богатството на душевни възможности. Тук ние виждаме смисъла и великото значение от въздействието на външния свят върху човека. Въздействието на външния свят е пътя към съзряването, без което е невъзможна една богата душевна проява. Цветята на живота, без това разцъфване от въздействието на външния свят, не могат да се оплодят от плодния прашец на великите възможности на вътрешния, душевен живот. Човек, който желае своя собствен напредък, трябва да е схванал това добре. Има още една голяма, много важна страна на въздействието, което външния свят упражнява върху човека - това е възпитанието. А можем да кажем с пълно право, че без истинско възпитание е невъзможна онази изящна проява на душата в нашия всекидневен живот. Възпитанието отваря царски пътища за проявата на благородството на сърцето и чарът, който се лъчи от красивата, разумна постъпка на човека. Вярно е, че съвременният свят с всичките свои постижения далеч не дава на човека истинско възпитание. Но, човек, в когото има вътрешно прозрение, може да използва разумно всичко положително на днешната култура за своето правилно развитие и възпитание.
към текста >>

60. СТРОЙТЕЛИ НА НОВОТО - Г. СЪБЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

При това днес, па и в миналото, можем да намерим много случаи, дето културният напредък и добрите външни условия не вървят ръка за ръка.
Такова затруднение ще имате и тия, които биха искали да върнат човека назад от това, което той вече е придобил по пътя на разумната дейност и дългия опит. Някои индивиди със социалистически убеждения, искрени може би в своите идеи, но с чисто материалистически мироглед, твърдят, че добрите условия са най-важният фактор за развитието на обществото. Ако, обаче, случаят им създадеше възможност да създавате условия на някои, те все пак биха желали да проникнат в онова, което се нарича техен характер, т.е. те биха желали да знаят, като как те биха се възползували от средствата, които им се дават на разположение. Ако те напълно вярваха в облагородителната сила на добрите условия, тази осторожност би била излишна. При това днес, па и в миналото, можем да намерим много случаи, дето културният напредък и добрите външни условия не вървят ръка за ръка. Дори някъде по-суровите външни условия са за предпочитане, защото създавате активност. от това не се разбира, че се отричат външните условия, но е нужно едно разумно отношение към тях, при което да не се отклоняваме от вечните природни закони. Кое нарушава между другото разумното отношение към външните условия? То е онова отдалечаване на хората от природата, обезверяването им в онзи разумен промисъл, който виждаме. Опитите досега красноречиво говорят, че човек със своите лични усилия не може да дойде до благоденствие, ако няма подкрепата на разумната природа и не почне да работи в съгласие с нейните закони.
към текста >>

61. ЛОСТЪТ НА АРХИМЕД Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Чрез много работа и напредък в окултната наука, може да се дойде до правилно разбиране на старата египетска символика, която е толкова многостранна и дълбока.
Тя е вярна в основата си, обаче, обяснението на символите не може да бъде напълно убедително. При тяхното тълкуване се прибягва до значението на старите египетски символи или до службата, която изпълняват разни неща, явления, растения и животни. Това е доста право, близко до истината, ала не е пълно. В египетските символи има скрити страни, които са били известни само на дълбоко посветените. От тези работи, обаче, съвременните психоаналитици нищо не разбират. Чрез много работа и напредък в окултната наука, може да се дойде до правилно разбиране на старата египетска символика, която е толкова многостранна и дълбока. Един пример ще ни изясни това. Известен е в аналите на окултното знание един много характерен разказ, разправян често от Учителя, за ученето на Соломон в Египет. Соломон, мъдрият цар на Израел отишъл в Египет при един много известен адепт да се учи от великото знание на живота, събрано и преподавано в живи концепции в храмовете и пирамидите на Мицраим (Египет). Учителят дал на Соломон, търсачът на мъдростта, един буквар в който са били отбелязани най-важните символи на божествената азбука на живота, и му посочил как да се научи да ги чете и разбира. След три години усърдна работа Соломон се връща при своя Учител и му казва, че изучил дадения му буквар.
към текста >>

62. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ - РАЗБИТА ЧАША Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Трябва, обаче, да вярваме, че всички тия малкото, които днес съдействат по един или по друг начин за неговия напредък и разпространение, работят за вечно дело, в което е бъдещето.
То е за ония, които могат да се углъбят малко по вече в проблемите на живота, които са спрели да се залъгват с догмите на официално признатите религии, черква и наука. Защото Истината в своята пълнота се изразява в безкрайните възможности на природата и битието. Тя, следователно, не може да бъде никога официална, никога всепризната, защото никога няма заведнъж да бъде разбрана, почувствана и изживяна от всички. При тия обстоятелства, когато сп. Житно зърно чертаеше във видимия и невидимия свят своя светъл път на светлина, сила и красота, път за малцина, не можеше да не изживее и редица материални трудности, които го заставиха да криволичи и да се позабави навреме по своя път. Трябва, обаче, да вярваме, че всички тия малкото, които днес съдействат по един или по друг начин за неговия напредък и разпространение, работят за вечно дело, в което е бъдещето. Защото бъдещето е време на дирене на други основи за живота, които почиват на абсолютно доказаната духовна същност на нещата и живота. Бъдещето е време на една наука за Разумността на природата и природните явления. Бъдещето е време, когато хората ще владеят великото изкуство да живеят по законите на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. На това светло бъдеще на човека и човечеството се явява ревностен изразител сп. Житно зърно.
към текста >>

63. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Ала „блага" дума казана от човек, който е работил върху себе си и е постигнал нещо, действа направо на сърцето и е в състояние да преобрази звяра, да тикне човека напред, да го освободи от големи тягости и да му вдъхне наново вяра в себе си, от което зависи всеки негов напредък, здраве, сила и добро.
Това благо говорене на себе си, тези „благи" думи, които ще си каже, преобразяват човека, те му отварят пътеките към съвършенство, те правят от неговото колебливо, непостоянно естество, човек прав, прям, с воля, мисъл и вътрешна устойчивост. Всяка блага дума, която човек би си казал, това е да неутрализира киселините на живота с подобаващи основи и други вещества. А щом се махнат киселините и огорченията, животът става по-приятен и човек може да върви напред. „Благата“ дума е един символ на онова алхимическо работене върху себе си. Ако човек не е направил от себе си нищо, „благите" думи, които би казал на другите, звучат без душа и сила. Ала „блага" дума казана от човек, който е работил върху себе си и е постигнал нещо, действа направо на сърцето и е в състояние да преобрази звяра, да тикне човека напред, да го освободи от големи тягости и да му вдъхне наново вяра в себе си, от което зависи всеки негов напредък, здраве, сила и добро. Вярата в себе си. Права е онази западна поговорка, според която човек загубва всичко едва тогава, когато загуби разположението на духа си, своя кураж. Ние казваме, човек престава да съществува, да мисли, да чувствува, когато загуби вярата в себе си. Най-великият фактор в живота на всяко живо същество, е вярата в себе си. Човек ходи на два крака, само защото има вяра в себе си.
към текста >>

64. ДВЕ ОСИ В ГЛАВАТА НА ЧОВЕКА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Това бяха преди всичко фактите в сравнителната анатомия на животните и растенията, после напредъкът в систематиката на организмите; после успехите в ембриологията и особено на палеонтологията, което позволяваше сравнение на днес живущите видове с отдавна изчезналите такива.
Боян Боев ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ „Нашата раса е свършила своята инволюция и сега почва своята еволюция." Учителят 19 век е важен между другото и в това отношение, че тогаз еволюционната теория влезе като ценен принос в науката. Разбира се, нейното зараждане беше отдавна подготвено. В науката през последните няколко века се бяха набрали множество факти, които правеха възможна една по-широка синтеза, каквато представлява от себе си еволюционната теория. Това бяха преди всичко фактите в сравнителната анатомия на животните и растенията, после напредъкът в систематиката на организмите; после успехите в ембриологията и особено на палеонтологията, което позволяваше сравнение на днес живущите видове с отдавна изчезналите такива. Много допринесе за това и откритието на новите светове и научното им изследване, което обогати научния материя за сравнение и обобщение. Отначало еволюционната теория се отнасяше само до тясната област на биологията, но скоро тя стана меродавна за всички области на живота. Днес кой и да е въпрос, непременно се разглежда от гледна точка на еволюцията, за да може да се разбере. Окултната наука не само че е знаела закона на еволюцията, но тя винаги го е прилагала в много по-голям мащаб, защото тя разполага с методи за по-дълбоко изследване на действителността и на факторите на еволюцията. Това може да се види ясно, като се проследят съчиненията по окултна биология.
към текста >>

65. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ-ЧЕТИРИ ТЕЧНОСТИ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Той е път на освобождение, на светлина, на разширение, напредък!
И като красиво следствие от това, човек ще съгради своите живи и правилни отношения със своите подобни, с обществото, с цялото човечество. Така той ще стане творческа личност в обществото. Ще гради себе си и в себе си, ще гради и в света и обществото. Ти ни даде светлина в живота и ние разбрахме, че силата на човека седи в онова истинско знание, което ни показва пътя на живата връзка с Първопричината. Велик е пътят, по който си повел нашите души. Той е път на освобождение, на светлина, на разширение, напредък! Красив е той, защото в него ние предвкусваме благата на един друг, по-възвишен свят, към който трябва да се стреми всичко по земята. Ние сме несъвършени и немощни, затова вървим бавно в този изящен път, в който всяка спънка е мъдрост, всяко страдание напредък и всяка скръб - начало на голяма любов към всичко Ти не спираш да ни окриляш, да ни подкрепваш, да хвърляш все по-нова и по-обилна светлина и да ни храниш с плодовете на истината. В нашето несъвършенство и немощ Ти ни даряваш богато с твоята велика любов и ние не спираме да вървим в Твоя път на светлина. В дълбочината на душата си изказваме постоянно своята благодарност за всичко това, което Ти правиш с нас и за нас. Да бъде благословен онзи ден, когато Те срещнахме в своя живот!
към текста >>

Ние сме несъвършени и немощни, затова вървим бавно в този изящен път, в който всяка спънка е мъдрост, всяко страдание напредък и всяка скръб - начало на голяма любов към всичко Ти не спираш да ни окриляш, да ни подкрепваш, да хвърляш все по-нова и по-обилна светлина и да ни храниш с плодовете на истината.
Ще гради себе си и в себе си, ще гради и в света и обществото. Ти ни даде светлина в живота и ние разбрахме, че силата на човека седи в онова истинско знание, което ни показва пътя на живата връзка с Първопричината. Велик е пътят, по който си повел нашите души. Той е път на освобождение, на светлина, на разширение, напредък! Красив е той, защото в него ние предвкусваме благата на един друг, по-възвишен свят, към който трябва да се стреми всичко по земята. Ние сме несъвършени и немощни, затова вървим бавно в този изящен път, в който всяка спънка е мъдрост, всяко страдание напредък и всяка скръб - начало на голяма любов към всичко Ти не спираш да ни окриляш, да ни подкрепваш, да хвърляш все по-нова и по-обилна светлина и да ни храниш с плодовете на истината. В нашето несъвършенство и немощ Ти ни даряваш богато с твоята велика любов и ние не спираме да вървим в Твоя път на светлина. В дълбочината на душата си изказваме постоянно своята благодарност за всичко това, което Ти правиш с нас и за нас. Да бъде благословен онзи ден, когато Те срещнахме в своя живот! Велико е Твоето име и дело, Учителю! Защото Ти ни даде живот, светлина и смисъл.
към текста >>

66. ОТ ВОЛСКАТА КОЛА ДО АЕРОПЛАНА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Новият тип човек чувствува, че доброто на другите е негово добро и техният напредък е негов напредък!
Когато някой е талантлив музикант, гениален поет или художник, той се радва на това. Техните успехи са негови. Той даже се радва на придобивките на един кон, на едно дърво! Когато благодатният дъжд след дълга суша освежи растенията в гората, той живо чувствува тяхната радост. Тяхната радост е негова! Новият тип човек чувствува, че доброто на другите е негово добро и техният напредък е негов напредък! Той казва: „Каузата на всички е моя кауза. Всички живеят в мен и аз живея във всички". Човечеството е правило открития като е подражавало на това, което в природата го има вече готово изработено. Например, чрез наблюдение на рибите човек построи парахода. Чрез наблюдение на птиците изнамери аероплана, чрез наблюдение на окото откри фотографията.
към текста >>

67. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ЕЛИСАВЕТА-МАЙКА НА ПРЕДТЕЧАТА Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Има велики гении, велики души, от които идат всички светли подтици за напредъка на човечеството.
Самото „разсъмване" е вече белег, че божественото идва. Изобилието идва с разсъмването. Този въпрос си има и друга, по-дълбока страна. Идването на Христа е най-великото събитие в историята на земята. То е граница между инволюционния и еволюционния периоди в неговата история. Има велики гении, велики души, от които идат всички светли подтици за напредъка на човечеството. Когато човечеството потъне в дълбока нощ, то от този велик център на Всемирното Братство, чийто глава е Христос, иде светлината, която докарва разсъмването! Новата култура, която иде, ще бъде реализиране на Христовия импулс. Всички минали култури са били подготовление на човешкото съзнание за разбирането на този импулс. И когато човечеството последва този импулс, тогаз ще дойде резултатът, тогаз не ще може да се извлече мрежата от многото риба. И казва се там по-нататък, че онзи ученик, когото обичаше Исус, го познал.
към текста >>

68. ЕДНА СТРАНИЧКА ОТ ДРЕВНАТА СИМВОЛИКА-NORDMANN Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Мъдростта, която ние сме учили, живели и чрез която сме служили на човечеството за напредък, съвършенство и добро, тази Божествена мъдрост не може да изчезне и да умре.
За него се е знаело, че той е бил живо превъплъщение на духа на Този, който завеща на човечеството „Книгата на мъртвите", сир. „Книгата на ония, които живеят вечно" - Хермес Трисмегист. За него се е знаяло, че всичко което, не е могло да намери правилно разрешение в Египет, е бивало разрушавано по най-правия път от него. Той изказа кратка реч: „Братя, всякога, когато едно живо същество залязва в живота и напуща своя земен път, когато една култура залязва, хората загубват способност да ценят мъдростта, да я използуват в живота за благото на всички и да живеят разумно. Мрак и себелюбие обзема душите, мозъците и сърцата на хората и те изглупяват, обезумяват. Мъдростта, която ние сме учили, живели и чрез която сме служили на човечеството за напредък, съвършенство и добро, тази Божествена мъдрост не може да изчезне и да умре. Тя не може повече да остане затворена измежду четирите стени на храмовете и черепите на вашите мозъци. Ние трябва да хвърлим, да дадем тези бисери, тези скъпи камъни в ръцете на глупавите. Нека се търкалят в техните ръце и уста! И когато дойдат умните, те ще съумеят да извлекат мъдростта из ръцете на глупавите земни люде". Завърши най-големият измежду тези, що се бяха събрали да решат един от най-важните въпроси на живота - въпроса за неговата същност, за Истината и за способността на хората да я възприемат.
към текста >>

69. КОЙ Е НАШИЯТ ИЗТИНСКИ АЗ? - МОРИС МЕТЕРЛИК Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Няма живот, където няма напредък, където няма растене.
Коен ДВИЖЕНИЕ, РЕКОРД И МИСЪЛ Ако има нещо дадено в живота, то едно измежду тях трябва да е движението. За органическия свят то е особена необходи¬мост Има движение не само по пространство има и чисто духовно движение, то е едно състояние на нещата, когато човек чувствува вътрешно своето духовно растене или застой. В това отношение няма отиване назад, има спиране, застой, което е най-лошо. Всички духовни злини и нещастия се раждат от обстоятелството, че човек е спрял на едно място, че хората, обществото, са застанали в една неподвижна точка. А духовното растене, то е живота. Няма живот, където няма напредък, където няма растене. Духовното растене, духовното движение е начало на мисълта. Всяка зряла мисъл, която е станала бръмка на истината се явява нов подтик към живот и движение. Движение вече целно, пълно със смисъл. Тогава започва истинският живот на човека, на обществото, на хората. Първично движение и мисъл, ето две крайности, между които се движи животът.
към текста >>

И тук е, бих казал най-големият човешки рекорд, да може да се постигне една хармония в дълготраенето на живота и пълна интензивност на изживяване на нещата, работа и напредък - материален и духовен.
И там има съревнование, но от съвсем друг разред. При нормалния живот в природата нищо не се състезава с друго, нищо не се надгонва с друго, както в човешкия свят. Там няма съзнателно упражнение на нещо за да се постигне рекорден успех. Природата подготвя всичко към издръжливост от по-висока степен и с това към по-голямо усъвършенствуване във всяко отношение, но това далеч не е празната рекордност на човека, при която се изчерпват всички сили. Всяка човешка рекордност е свързана с изтощението и със съкратяване на дълготрайността на живота. И тук е, бих казал най-големият човешки рекорд, да може да се постигне една хармония в дълготраенето на живота и пълна интензивност на изживяване на нещата, работа и напредък - материален и духовен. Ала в природата има известни граници на движение за всяко нещо. Има една рекордна граница - това е движението на светлината. То е 300,000 км. в секунда. Мисълта трябва да се вземе за единица мярка сама за себе си.
към текста >>

70. ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ПОЛСКИЯ МЕСИАНИЗЪМ. АНДРЕЙ ТОВЯНСКИ - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ще ви говорят за напредък, за творчество, за култура духовна, за култура материална - благополучие.
Огън трябва за всеки край, за да дойде ново, още по-хубаво. Като дълбок вътрешен копнеж към всичко цъфтящо, към красивото, доброто, напредничаво, към всичко високо човешко, се проявява огънят, запален от висшия разум на човека. Този човек не спира пред нищо, спънките имат временно значение, той гради - наука, изкуство; той сее - семена на обич, любов и добро в почвата на човешкия живот. със своето присъствие запалва човешките сърца, просветява мозъци, дава нови импулси към добро. Събужда стремежи към високите върхове на живота, където грее слънце, където радост стопля човешкото естество, където любов озарява всичко. Ще ви говорят за напредък, за творчество, за култура духовна, за култура материална - благополучие. Ще ви говорят, че с пари и добри условия се постига всичко това. Ще ви говорят за благоденствие. Братя мои, няма нищо по-преходно от това да придобиеш нещо с пари и с градени от случая външни условия. Огън, огънят, дълбокият вътрешен огън, който никога не загасва и при мизерия и благополучие, дълбокият копнеж към работа и постижения, създава учени, художници, писатели, гении, светии и учители на човечеството. Този огън създава и пресъздава културите, движи народите, разцъфтява отделната личност и украсява с венец на нетление всичко, което е родено под знака на вечния огън на Боговете.
към текста >>

С неговото разрастване ние ще вървим в пътя на мисълта, на духовния напредък, на винаги отбягващото от човека щастие и радост, пълна радост. Смехът.
Ще ви говорят за благоденствие. Братя мои, няма нищо по-преходно от това да придобиеш нещо с пари и с градени от случая външни условия. Огън, огънят, дълбокият вътрешен огън, който никога не загасва и при мизерия и благополучие, дълбокият копнеж към работа и постижения, създава учени, художници, писатели, гении, светии и учители на човечеството. Този огън създава и пресъздава културите, движи народите, разцъфтява отделната личност и украсява с венец на нетление всичко, което е родено под знака на вечния огън на Боговете. Малкият огън, който създава всичко и движи човека напред да не престава никога да гори в нашите сърца, в нашите мозъци, в нашите души. С неговото разрастване ние ще вървим в пътя на мисълта, на духовния напредък, на винаги отбягващото от човека щастие и радост, пълна радост. Смехът. Смей се, приятелю, смей се ти, човече, брат! Смей се, не като луд, но от душа. И когато се смееш, гледай да се отдадеш изцяло на смеха, да се раздвижи цялото ти тяло, цялото ти естество. Ако така умееш да се смееш, ти сигурно лесно би се простил с всекидневните скърби и теготи на живота, ти лесно би внесъл всеки миг много и нова свежест в цялото си тяло. Не е лесно да се смее човек от душа.
към текста >>

71. Някои физиологични въпроси в окултно осветление Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

„Любовта е подтик към успех и напредък, жертвата е силата, която извършва този напредък".
Във висшата християнска епоха човечеството излиза от своето детство и затова Божието откровение ще бъде по-обширно, истината ще бъде допълнена - тайните, които до сега са били скрити, ще бъдат открити. Учението на Христа не е догмата, не е теория, а преди всичко енергия, творяща нов живот; вдъхновение, което възражда и Божия служба в свобода. - Задача на човека е да осъществи мисълта на Христа във всички области на живота. Как? По пътя на тройната жертва, която усилва доброто в нас и побеждава злото. Жертва и Любов - това са двете крила на християнството. „Любовта е подтик към успех и напредък, жертвата е силата, която извършва този напредък". То е вътрешен труд и работа непрестанна на духа. Трояката жертва се извършва в дух, в тяло и в дело. Първата - това е съсредоточаване и възвишаване на духа, настройване на себе си, достигане състоянието на Христа. „Оживявай се, запалвай се вътрешно, твори в себе си търпение, мир вътрешен, прошение"'..., а когато победиш себе си, не се спирай на това, живеейки само в духа - премини към жертва на тялото... Прониквай, оживявай тялото си с този тон, с тези чувства, с този живот, който си пробудил в своя дух, а после - така проникнат от духа, живей, работи, върши своите задължения - преминавайки към третата жертва, жертвата на делото: давай плодове във всички области на твоя живот - както от жертвата на духа, така и от жертвата на тялото". Жертвата трябва да обгърне личния и обществения живот, поезия, изкуство, наука, философия, апостолство... всичко.
към текста >>

72. АСТРОЛОГИЯ В МИНАЛОТО И ДНЕС - П. М-В Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Без разлика какво трябва да вършиш за личния си напредък, ти само ще го ускориш и, за да изпълниш дълга си като частица от прикованото на кръст човечество, на всички, които заграбват в каси богатството и оставят хиляди да бедствуват; на всички, които забиват с предразсъдъци знанието на кръста; на всички, които изтощават със суеверия човешките сили, на всички... прости им. Мирчо
„И когато дойдоха на местото, което се наричаше лобно, там разпънаха Него и злодейците. А Исус казваше: „Отче прости им, защото не знаят, що правят". Прости им! Това е великото нещо, което може да направиш, когато богатството ти е отнето, мишците ти са приковани и ти стоиш увиснал посред безмилостните хулигани. Прости им! Без разлика какво трябва да вършиш за личния си напредък, ти само ще го ускориш и, за да изпълниш дълга си като частица от прикованото на кръст човечество, на всички, които заграбват в каси богатството и оставят хиляди да бедствуват; на всички, които забиват с предразсъдъци знанието на кръста; на всички, които изтощават със суеверия човешките сили, на всички... прости им. Мирчо
към текста >>

73. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Щом съзнае Бога, настъпва свобода, напредък, сътрудничество.
„Човек като творение спада към сътворения свят, но като разумно същество, надарено със свръхестествени способности, а именно със самостоятелност и творческа способност - въздига се до нов творец". Макар че самосъздаването на човека е цел, за която едничко всемирът съществува, човек не е Абсолют. Защото Абсолютът обладава своето битие чрез себе си и в себе си, а ние сме го получили, нам то е дадено потенциално, това абсолютно битие - от Бога. Вронски не повтаря грешката на немските философи да отъждествява човека с Бога и разума с Абсолюта. „Зависимост и относителност траят, докато човек не осъзнае Бога". Щом съзнае Бога, настъпва свобода, напредък, сътрудничество. „Който е познал Бога вътрешно, действително, цялото вътрешно съзнание, той чрез това познание е станал безсмъртен, неунищожим, защото не може да бъде тъмно това, което е потопено в светлина". „Затова най-висш акт е създаване в себе си Божията реалност, същества в човека на Божието Слово. Месианистичната философия открива вътрешната същност на Абсолюта. В нас съществува потенциално абсолютната реалност и тя би могла да стане и фактична. Как да развием, обаче, тази потенциалност в реалност?
към текста >>

74. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ- ЗА ПЛОЧИ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

ПОДПУШВАНЕ Има много пътеки за напредък в живота; има много радости, които дават светли импулси; има много красиви неща, към които човек трябва да се стреми.
ПОДПУШВАНЕ Има много пътеки за напредък в живота; има много радости, които дават светли импулси; има много красиви неща, към които човек трябва да се стреми. Наред с хубавото и светлото в живота, хората са си създали и редица спирачки. Религия, морал, обществен живот, природни закони, заставят човека да подпушва себе си, да изнасилва себе си. Разбира се, всяка проява трябва да има своята граница. Ала стремежът на човека към хубавото, към красивото, към светлината и природата трябва да се разраства все повече и повече. Никога не трябва да се подпушва чувството и копнежът към знание, към добро, към красота и блаженство на душата.
към текста >>

75. ЕНЕРГИЯТА НА АТОМА - Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

За тях радостта на едного е радост на всички; напредъкът на едного е напредък на всички и дарбите на едного са дарби на всички.
Те нямат никакъв личен интерес в това. Тяхната дейност е служене на Безграничния. Дейността им е служене на най-малките, на най-слабите в името на Великия! Когато някой от тях се намира в нужда, всички други се притичат на помощ, и затова всички те имат най-добри условия за развитие и дейност. Винаги там, дето царува взаимопомощта, има изобилно благословение и преуспяване. За тях радостта на едного е радост на всички; напредъкът на едного е напредък на всички и дарбите на едного са дарби на всички. Тия същества са силни, с грамадни знания и с велики дарби, защото тоя вид дейност дава условия за разцъфтяване на дарбите. Радостта им е в служенето. Техния живот е жертва за другите. Поради това няма нужда да се измисля някакъв нов строй на земята. Той е вече готов, той е опитан в течение на хилядолетия.
към текста >>

76. РЕГЕНЕРАЦИЯ - ПРОЦЕС НА ПРЕОБРАЖЕНИЕ В ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Това е условие за тяхното собствено благоденствие и напредък.
Защото, както имаме между напредналите същества идеални отношения и условия, благодарение именно на спазването на горния принцип, същите резултати ще дойдат при спазването на този принцип и в човешкото общество. Сега човек страда, понеже животът му не е в съгласие с великите закони на природата. Този новият начин на труда е в съгласие с природните закони и в следното отношение: Всички същества са едно цяло. Всички те са клончета на едно велико дърво. Органите на растението работят за цялото. Това е условие за тяхното собствено благоденствие и напредък. Също така и новият начин на труда ще бъде в хармония със закона на единството на целокупния живот. Този нов начин на труда е в хармония и със самата човешка природа, понеже последната е нещо повече от личността. Любовта, Божественото, Възвишеното са. вложени в човешката душа. И даже нещо повече: те образуват нейната същина.
към текста >>

77. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Днес е на мода да се говори, че капиталът е двигател в живота, че стопанските, икономическите условия са причина за преобразяването на света, че петролът, напредъкът на техниката са двигатели в социалния живот и пр.
"Аз" и "ти" обособяват цялата човешка личност в себе си като едно взаимно допълнение — ум-сърце. Затова виждаме и външно в живота, "аз", мъжът, умът, дири "ти", жената, сърцето като част допълваща човешката личност. В тътен смисъл понятието "аз-ти" взима в живота чистото отношение мъж-жена. Може смело да се каже, че целият живот на хората днес, па и в миналото се е движил все под знака на това отношение "аз-ти" - мъж-жена. Целият обществен строй, в края на краищата се свежда към това отношение. Днес е на мода да се говори, че капиталът е двигател в живота, че стопанските, икономическите условия са причина за преобразяването на света, че петролът, напредъкът на техниката са двигатели в социалния живот и пр. и пр. Ала в глъбината на всичко лежи това отношение "аз-ти" – мъж-жена. Те са. взаимните двигатели на всичко в живота. Те, обаче, не са всичко, не са цялото битие.
към текста >>

78. В епохата на нервите – Е. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Юпитер в 12-тях домове І - Много щастие, напредък и издигане.
Опасност от скандали, спечелване врагове и клевети. XI - Незадоволителни социални отношения. Спорове с приятели и познати. XII - Много грижи, разочарования и вражди. Опасност от едно наложено затваряне. Юпитер в 12-тях домове І - Много щастие, напредък и издигане. ІІ - Добре за благоденствие и финансов успех. ІІІ - Успех при къси пътувания и в умствена деятелност. Приятни отношения с роднини. IV - Печалба от наследство. Щастлив домашен живот.
към текста >>

79. Отзиви, вести, книгопис Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Но вследствие на големия напредък на науката през деветнадесетия век, това вярване напълно е изчезнало.
Този вид молитва изисква, като предварително условие, отказване от себе си, т.е. една твърде висша форма на аскетизъм. Скромните, невежите, бедните са по-способни на това себеотрицание, отколкото богатите и интелектуалците. Така разбрана, молитвата предизвиква понякога едно странно явление - чудото. В всички страни, през всички времена, са вярвали в съществуването на чудесата, в повече или по-малко бързото излекуване на болните - в местата за поклонение, в някои светилища. Но вследствие на големия напредък на науката през деветнадесетия век, това вярване напълно е изчезнало. Прието е изобщо, не само че чудото не съществува, но че то не може да съществува. Както законите на термодинамиката правят невъзможно вечното движение, така физиологичните закони се противопоставят на чудото. Такова е до днес още поведението на повечето от физиолозите и лекарите. Но то днес не може да удържи пред наблюденията, които притежаваме. Най-важните случаи са събрани от Bureau Médical в Лондон.
към текста >>

80. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

– Човечеството минава днес през най-големи страдания и изпитания, и по един целесъобразен закон музиката е направила особен напредък, за да може човечеството да ги мине по-леко.
Противоречия има само в частите, но в Цялото няма никакви противоречия. Когато имаш вътрешен подтик да пееш, непременно пей! Ако не пееш тогава, ти се осакатяваш. Така правете, за да станете певци. – Как се обяснява, че в днешната епоха има особен разцвет в музиката? – Човечеството минава днес през най-големи страдания и изпитания, и по един целесъобразен закон музиката е направила особен напредък, за да може човечеството да ги мине по-леко. Като минат сегашните изпитания, иде една велика музика. – Днес ли човечеството е достигнало до най-големия разцвет в музиката? – Мнозина мислят, че музиката сега се е развила повече, отколкото всеки друг път. Това е право в този смисъл, че ние сме станали по-способни да разбираме музиката, а не че тя сега се е развила. Преди днешната музика посветените преди хиляди години в оркестри и хорове саупражнявали една музика, която хората тепърва ще я чуят.
към текста >>

81. DU MAITRE - LES TRIOS GRANDES FORCES Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Външният блясък и технически напредък на днешното време не са.
Те показват, че земетресенията имат връзка с електромагнитните процеси; те имат и други по-дълбоки причини, върху които не е место да се спирам тук. Д-р Чакъров за днешното образование н възпитание Известният педагог Д-р Чакъров е излязъл напоследък в ежедневния печат със статия „Обучение и възпитание", в която казва между другото: „Лозунгът „повече възпитание" е повеля на нашето време, на българската общественост, която от ден на ден все повече се просмуква от елемента на морално безразличие, на груб егоизъм, нравствена индиферентност, липса на доблест. Важно е, че тая морална апатия не е чужда и на ръководните среди, които в момента на изпитание не намират у себе си нужната нравствена енергия и кураж да се опълчат срещу изкушението и моралния упадък. Верно е, че днес, благодарение на науката и техниката, големи и чудни завоевания се правят в областта на материалната култура. Свидетели сме на небивали постижения в областта на науката, техниката и индустрията, обаче не е тайна за сведущия, че бляскавата материална култура днес изпревари моралния ръст, културното ниво, социалната съвест на съвременното общество, факт, който се обяснява между другото и от интелектуалистичния характер на училището, което днес е голяма културна сила. Външният блясък и технически напредък на днешното време не са. още гаранция за сигурни бъднини на народа и държавата ни. Историята ни учи, че силата на обществата се крие във високите им морални качества. Ето защо, моралната култура на нашето общество, а особено на подрастващите поколения, трябва да бъде предмет на големи грижи. Няма да преувеличим, ако кажем, че моралното заздравяване на българската душа е проблема от първа величина днес. Предстои прочее да се намери противоядие срещу моралната атрофия на българската общественост, като се укрепи нравственото чувство и социалната съвест.
към текста >>

82. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Любовта е най-важният принцип на напредъка, който в бъдещето на човечеството ще доведе до крайната цел – щастието.
Това е синтезата между мисленето и Битието – делото. Само чрез делото могат да се примирят противоречията в сегашния свят. Истината изисква не само да бъде съзнавана, мислена, а и осъществена. „Примиряващата и творческа сила, която е призвана да изпълни голямото дело на истинското обществено спасение, е Любовта, принципът на обществения живот". (Филос. на делото). Любовта е най-важният принцип на напредъка, който в бъдещето на човечеството ще доведе до крайната цел – щастието. Отцовството на Бога и братството на хората е основа на всеки социален напредък. Любовта е висшата сила. Нравственото и религиозно съзнание е зародишът, от който ще произлезе пълното преображение на нашия свят, а Любовта стои в средоточието, тя е основа на живота, център на всичко. На Любовта висят целият закон и пророците (Мат. XXII, 40).
към текста >>

Отцовството на Бога и братството на хората е основа на всеки социален напредък.
Само чрез делото могат да се примирят противоречията в сегашния свят. Истината изисква не само да бъде съзнавана, мислена, а и осъществена. „Примиряващата и творческа сила, която е призвана да изпълни голямото дело на истинското обществено спасение, е Любовта, принципът на обществения живот". (Филос. на делото). Любовта е най-важният принцип на напредъка, който в бъдещето на човечеството ще доведе до крайната цел – щастието. Отцовството на Бога и братството на хората е основа на всеки социален напредък. Любовта е висшата сила. Нравственото и религиозно съзнание е зародишът, от който ще произлезе пълното преображение на нашия свят, а Любовта стои в средоточието, тя е основа на живота, център на всичко. На Любовта висят целият закон и пророците (Мат. XXII, 40). На Любовта и чрез Любовта Духът наистина е свободен, защото следва вътрешна необходимост, а не външна принуда или произвол.
към текста >>

83. ГРАНИЦИ И ПРОПАСТИ - ИНЖ. ХИМ. Д.В. КОЧОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Справедливостта на човека допринася за хармонията, напредъка и мира всред човечеството.
Друго стана и понятието ми за успех. Разбиранията ми за човека и за мястото му във всемира се сведоха до следното: Както часовникът върви и работи точно, само когато разумният човек го нагласи и навие, така и редът и точността във вселената не могат да бъдат дело на случайността. Стига човек да потърси, навред ще открие доказателства за един свръхразум. Човечеството е също част от всемирния ред, част от вселената. И както телесния, така и духовния живот така и съвестта на човека се управляват от законите на всемира, от законите на този свръхразум. Справедливостта на човека допринася за хармонията, напредъка и мира всред човечеството. Фалшивото забавя напредъка и създава разединение. Справедливостта, води към разумно поведение — силата се замества с разум и свобода. Фалшивото, води към грубост и робство. Истинският мир се постига не с пасивност. но с усилие, дисциплина, въодушевление и любов т.е.
към текста >>

Фалшивото забавя напредъка и създава разединение.
Разбиранията ми за човека и за мястото му във всемира се сведоха до следното: Както часовникът върви и работи точно, само когато разумният човек го нагласи и навие, така и редът и точността във вселената не могат да бъдат дело на случайността. Стига човек да потърси, навред ще открие доказателства за един свръхразум. Човечеството е също част от всемирния ред, част от вселената. И както телесния, така и духовния живот така и съвестта на човека се управляват от законите на всемира, от законите на този свръхразум. Справедливостта на човека допринася за хармонията, напредъка и мира всред човечеството. Фалшивото забавя напредъка и създава разединение. Справедливостта, води към разумно поведение — силата се замества с разум и свобода. Фалшивото, води към грубост и робство. Истинският мир се постига не с пасивност. но с усилие, дисциплина, въодушевление и любов т.е. борба с чувствеността и разпуснатостта, които всяват раздори.
към текста >>

84. ПРОБЛЕМЪТ ЗА ВОЛЯТА У УЧИТЕЛЯ - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Русо беше казал, че най-голямото престъпление е извършил оня незнаен човек, който пръв е забил в земята четири колци и е извикал: „Това е мое1" Разбира се, някога човешкото общество е трябвало да се организира, трябвало е да има собственост, която да се преработва и претворява според вложените у нейния притежател сили, трябвало е, поради низкия уровен на развитие, да се създаде мрежа от условности, която да спомага човешкия напредък, но човекът накрая се показал толкова заслепен в своята собственост, че я превърнал на идол, заради който заробил дори собствената си душа.
Стрелец ОТДЕЛНОТО В ЦЯЛОТО На едно място Ж. Ж. Русо беше казал, че най-голямото престъпление е извършил оня незнаен човек, който пръв е забил в земята четири колци и е извикал: „Това е мое1" Разбира се, някога човешкото общество е трябвало да се организира, трябвало е да има собственост, която да се преработва и претворява според вложените у нейния притежател сили, трябвало е, поради низкия уровен на развитие, да се създаде мрежа от условности, която да спомага човешкия напредък, но човекът накрая се показал толкова заслепен в своята собственост, че я превърнал на идол, заради който заробил дори собствената си душа. В стремежа си да притежава и да нарича свое всичко онова, до което се докосвал, той забравил, че сам е във властта на сили, които не му позволяват да надхвърли дадени граници и възможности. Човек забравя, че е изваден из небитието по силата на една свръхволя, която го е взела в своята власт и която му е дала толкова свобода в подбора на неговите деяния, колкото е необходимо, за да върши той по свой почин и стил волята, легнала в предначертанията на световния план. Човек живее на земята като господар над всички твари, като рядко си спомня, че има обязаности към по-висшите степени на космичното съзнание. Всъщност, защо се чувствува той толкова горд и властен? Защо често казва, че има безгранична власт и защо се опитва да владее и потиска другите ?
към текста >>

85. DU MAITRE: LE BON FILS Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Надяваме се да направим известен напредък при изучаването на българския език, за да можем лесно да четем Учителя на български и да можем да се разговаряме с Неговите ученици в благословения ден, когато ще ни бъде позволено да видим пак Учителя и тях.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Писмо от Франция Жул Ербен, инспектор на пощи, телеграфите и телефоните въВ Франция, пише от Лион с дата 16 март т.г. писмо до М. П. в Бургас. В писмото, между другото е казано: „Ние претърпяхме истински духовен прелом, от както се запознахме с Учителя и с Неговото учение. Останахме възхитени от истинското братство, което констатирахме да се практикува между нашите братя българи и ние не преставаме да го практикуваме тук. Надяваме се да направим известен напредък при изучаването на българския език, за да можем лесно да четем Учителя на български и да можем да се разговаряме с Неговите ученици в благословения ден, когато ще ни бъде позволено да видим пак Учителя и тях. Всеки четвъртък от 17-20 часа ние се събираме, за да мислим за Учителя и за всички наши братя по целия свят. На 22 март ще отидем на планината по случай настъпването на новата духовна година, за да могат нашите души да бъдат в пълно единение с всички наши братя. Нека тя ни донесе радост и надежда." Случай на ясновидство. Проф. Литлейон е извикал вниманието на мнозина със своите необикновени способности. Едно лице го посещава.
към текста >>

86. ЖИВОТЪТ, КОЙТО ВОДИ КЪМ НЕБЕТО - ЕМ. СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

в неговите мисли и учение за Любовта се установява големия напредък в духовната еволюция на света.
от I посл. към Коринтяните. От него ние знаем, че Любовта дълготърпи, благосклонна е, не завижда, не мисли зло, не се радва на неправдата и пр. През изтеклите двадесет века човечеството повтаря тези мъдрости, изказани от ап. Павла. Ново, обаче, нови истински равностойни разяснения намираме сега в учителя. в неговите мисли и учение за Любовта се установява големия напредък в духовната еволюция на света. Ако човек би приложил тази мъдрост, сигурно би живял и би опитал тази „относителна реалност" — Любовта към ближния. Тъкмо тя е твърде, твърде далеч от нас. Тя е една мярка, че в нас, хората на днешното време, липсва и първата — Любовта към Бога, която включва в себе си всичко. Труповете по бойните полета говорят за това! От Любов към ближния и Бога никой не посяга на живота на другия.
към текста >>

87. DU MAITRE: LA FAIM Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

в нея между другото се казва: „Един неспирен устрем към напредък, към нови придобивки се наблюдава надлъж и нашир из страната.
Още от първоначалното училище трябва да се работи в това направление. Но за да се постигне тази цел, възпитателят трябва да е ориентиран в задачите на днешното време и трябва да разбира божествените заложби на човешката душа. За културния възход Във в. „Провинциален възход", издаван във Велико Търново, в Брой 64 от. г. е печатана статия с горното заглавие. в нея между другото се казва: „Един неспирен устрем към напредък, към нови придобивки се наблюдава надлъж и нашир из страната. Една несломима воля за културен възход, за културно издигане на нашия народ и специално на селянина, се проявява все по-настойчиво вред по градове и села. Будни интелигентни сили са понесли на плещите си едно доброволно апостолство и с неугасваща вяра в по-светлото утро, въпреки често пъти страшно неблагоприятните условия, вършат едно дело от възрожденски мащаб и с историческо значение. Младежта, неспирният двигател на новото, е главната сила, върху която се опира този безшумен, но мощен културен подем. Нека нито едно село не остане нито един празничен ден без сказка, реферат, утро, четене, курс, изложба, среща или каквато и да е друга културна проява! " Тая любознателност, този стремеж към култура към светлина, който се забелязва във всички слоеве на народа, е красив симптом.
към текста >>

88. ВАМ Е ДАДЕНО ДА ПОЗНАЕТЕ ТАЙНИТЕ - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

И когато говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко, което е възвишено и благородно, което служи за напредъка на дома, в неговата приготвителна работа, на обществото — в неговата организационна работа, на народа — в неговата растяща дейност, и на човечеството — в неговата еволюция, в изпълнение на неговите висши идеали — ние подразбираме, че трябва да се отворят за изобилната светлина големи и широки прозорци на човешкото знание.
Едни живеят, но животът им е само страдание; други живеят и вегетират; трети живеят и умират; четвърти живеят и възкръсват. Те са познали любовта, видели са лицето на Бога. Всички велики идеи, възвишени чувства и дела се проявяват при изобилна светлина, не външна, а вътрешна. Най-възвишените човеци, които наричаме светии, са хора на светлината. Когато всички добият това състояние — да бъдат светещи, когато обществата и народите придобият способностите, които произлизат от живата светлина, само тогава ще имаме една възвишена култура. И когато говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко, което е възвишено и благородно, което служи за напредъка на дома, в неговата приготвителна работа, на обществото — в неговата организационна работа, на народа — в неговата растяща дейност, и на човечеството — в неговата еволюция, в изпълнение на неговите висши идеали — ние подразбираме, че трябва да се отворят за изобилната светлина големи и широки прозорци на човешкото знание. Тогава ще цъфне и завърже доброто на света, ще се прояви висшият живот, ще се зароди висшата мисъл — ще се явят благородни характери в света. Ще се яви и любовта в свръхсъзнанието на човека. в нейните безгранични прояви, подкрепена с Божествената Мъдрост Тя ще озари пътя на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината. Със своето слизане на земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога.
към текста >>

89. DU MAITRE: CE CUIL NOUS FAIT Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Това е така, защото тя зависи от самия напредък на естествените науки в най-широк смисъл на думата.
цена 30 лв. стр. 238, формат — 1/16. № 1 от подновената библиотека „Натурфилософски четива", книгоиздателство „Факел". Без съмнение, за да има човек днес, в този толкова усложнен живот, правилен поглед върху нещата и света, трябва да има достатъчни и най-вече верни познания върху природните науки.С тия познания прозорливият ще може сам да си изгради една философия за живота, един натурфилософски поглед. Разбира се, натурфилософията е, може би, онази съвременна философска система, която най-много може да търпи изменения. Това е така, защото тя зависи от самия напредък на естествените науки в най-широк смисъл на думата. А естествените науки като философска система са минали от миналия век насам през крайния материализъм, през относителния реализъм, а сега навлизат в една много широка област, в която се вмъква друг неведом, нерационален елемент — витализма, съответно неовитализма. И можем смело да кажем, че най-големите, най-дълбоките натурфилософи на днешното време са неовиталистите. Техните имена не са малко във всичките големи страни на света. За да не ги изброяваме, ще кажем, че те са измежду най-великите. Натурфилософията, която няма вглъбеността на витализма или — от наше гледище — на спиритуализма, представя само едно популяризиране на естествените науки.
към текста >>

90. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ І - Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Всяко развитие, всеки напредък в живота се дължи на непрестанния стремеж на човека да намери Истината.
ЗА ИСТИНАТА Д-р Ел. Р. К. Вековете говорят непрестанно и мълчат неуклонно върху въпроса за Истината – тази вечна спасителка на отделния човек, на обществата, на човечеството, тази носителка на смисъл, творчество и свобода. Всеки творчески импулс на човека, на човечеството става в името на Истината, тази неведома същност, това неразбираемо състояние на нещата. Всяко развитие, всеки напредък в живота се дължи на непрестанния стремеж на човека да намери Истината. Наука, изкуство, поезия, просвета и красота са рожба на творческия дух на човека в неговия път на търсене и приобщение с Истината. Морал и добродетел, любов към Бога и към другия, към ближния, имат смисъл само тогава, когато са огрети от слънцето на Истината и са извършени в нейната велика, безгранична свобода. В историческото развитие на човека, религиозните учения са го насочвали винаги към Истината. За пробудения, културен, просветен човек е известно, че всяко религиозно учение в своите чисти основи, е разбулвало част от Истината – толкова, колкото е било необходимо на човечеството през даденото време, за да се пробуди, да стане по човечно и да върви напред в своето развитие. В случая, ние не трябва да мислим, че религиозните учения са давали само някакви философски определения за абсолютната Истина.
към текста >>

91. DU MAITRE: AU SEUL DE LA NOUVELLE EPOQUE Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Всеки народ е необходим, понеже от него излизат жизнени сокове, които никой друг народ не може да достави, влизат в общочовешкия организъм и подържат неговия напредък.
Величието на един народ не е толкоз в големината му, колкото във важността на културните ценности, които влага в общочовешката съкровищница. От историята виждаме, че тия народи са били велики, които са внесли ценни приноси в областта на науката, философията, литературата, живописта, архитектурата, техниката и пр. Всеки народ представлява един орган в общочовешкия организъм. И според мястото на органа в организма, народът има специална мисия в общочовешката култура. Всеки народ има мисия и в това отношение всеки народ е ценен, но той трябва да съзнава своята мисия, своето предназначение в живота на цялото човечество. Всеки народ е необходим, понеже от него излизат жизнени сокове, които никой друг народ не може да достави, влизат в общочовешкия организъм и подържат неговия напредък. Мисията на българския народ – от исторично гледище разгледано— се вижда, че е духовна. Този народ прояви творчество с даването на славянската азбука. Втора вълна на творчество той прояви с богомилското движение, което се роди в България, когато цяла Западна Европа беше в най-голям мрак и невежество. И богомилската вълна, която от тук заля Европа, разнесе новите идеи, които докараха ренесанса, реформацията и освободиха човешката мисъл от оковите. Днес пак този народ трябва да продължи своята мисия и преди всичко той трябва да я съзнае.
към текста >>

92. ЦАРЯТ НА ЖИВОТА И УЧИТЕЛЯ НА МЪДРОСТТА - СЛАВИ П. КАМБУРОВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Всички ще придобият нещо, но по-напредналите ще имат повече условия за напредък.
Същото става и с човечеството. с оценката на нещата по нов начин човек преминава към реалността на нещата. Иде една духовна вълна, която носи обща пролет. Тя ще засегне всички. Сега е зима. Всички ще придобият нещо, но по-напредналите ще имат повече условия за напредък. Както пролетта иде за всички, тъй и новата епоха иде за всички. Земята се повдига в по-възвишени сфери – излиза от 13-тата сфера. Излиза от гъстата материя. Невъзможните неща ще станат възможни. Мнозина питат: "Как ще се уреди светът?
към текста >>

93. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІV - Б. БОЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Той е нискостоящ по отношение големия напредък на европейската култура, която е станала универсална.
В тази малка, невидима, прене¬брегвана от учения свят „искра Божия", която въпреки всичко не може да се отрече, че е съществувала, че се е вмъкнала насред пътя между животното и човека, в тази именно „искра" е духовното начало на развитието на човека. Всъщност човек не е една непрекъснатост във филогенетичната редица на животното царство. Той е една същинска мутация без свое подобие досежно проявата на духовното начало, което раз¬движва цялата материя и природа и поставя всичко в услуга и полза на самия човек. Ние днес не можем да имаме една пълна пред¬става за човека-предец от Неандертал. Днешният негър дивак от Африка е вече едно социално същество, което си има свои нрави и обществена култура. Той е нискостоящ по отношение големия напредък на европейската култура, която е станала универсална. Че днешният дивак от централната част на Черния материк не е това, което представя Homo primigenius (първичния човек) се вижда от простото обстоятелство, че един негър, възпитан и обучен така, както се прави това с белия човек, не остава по-назад от послед¬ния. И все пак има една съществена разлика между черния и белия човек. Тя не е само в цвета на кожата и в антроположките разлики. Тя е в капацитета на инженьозността (на творческата изобретателност и досетливост), която е пряк израз на проявата на духовната „искра" в човека. Днешните дивашки общества и племена в Африка или другаде по земята могат, обаче, да ни илюстрират твърде добре първите со¬циални стъпки на нашия предец — човекът с изпъкнала долна част на челото и с корави като камък ръце.
към текста >>

в последното изпъкват творческите единици, създава се водачеството на племето, а с това ориентираният живот към напредък.
За да се прояви съзнанието и възможностите на чо¬века, природата го изправя на два крака, дава му ръце и преден мозък. Само при такова положение човек може да бъде човек, а не животно. Ние няма да се спираме да разглеждаме надълго живота на човека в племето. В него той развива редица качества, присъщи на колективния живот в него се развиват редица форми, които минават и по-нагоре в историческото развитие на човечеството. В жи¬вота на племето се осмисля семейството, създава се колективното твор¬чество. в последното изпъкват творческите единици, създава се водачеството на племето, а с това ориентираният живот към напредък. Изминават векове и хилядолетия, ние намираме човека обособен в още по-големи обществени единици — народите. Големите народи, люлки на човешките култури в древността представят осо¬бени формации в историческото развитие на човека. Кой е историческият смисъл на тяхното изникване? — Дали някаква нужда от за¬крила от природата или нуждата от борба с нея? — Лекотоq повърх¬ностното гледане ще отговори на тия въпроси само утвърдително.
към текста >>

94. МЪДРЕЦИТЕ, ФИЛОСОФИТЕ И ХРИСТОС - G.N. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

При нея всичко, каквото прави човек, го прави безкористно за доброто на оня, когото обича и напредъкът на последния е негова радост.
Днес нямат още правилно схващане, що е божествена любов. Напр. един обича някого и ако един ден оня не се отнесе внимателно, изменя своето разположение към него. Тогава любовта му е по-слаба. Или обичате някого и, ако с влизането ви в другия свят и любовта ви не влиза заедно с вас, вие нямате още правилно разбиране на любовта. Коя е отличителната черта на любовта? При нея всичко, каквото прави човек, го прави безкористно за доброто на оня, когото обича и напредъкът на последния е негова радост. За да се опознаят хората, трябва да има вътрешна връзка между тях, а човек има вътрешна връзка с някого, като го обича. Любовта постоянно се опитва и всякога ще остане незнайна. Има три степени на любовта, които можем да наречем човешка, ангелска и божествена. Човешката се изявява в чистота и смирение. Ангелската – в служене на цялото, а божествената е в раздаване на всичко, което е дадено на човека.
към текста >>

95. ТЪЙ, КАКТО ИДВА ПРОЛЕТТА - ЕК.М-ВА Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

В бъдеще предстои голям напредък в музиката.
Хармонията на сферите, мировата музика носи любов, мир, радост и Божествена мисъл. Новата музика ще бъде идейна. При слушането ù двама души, които се карат, ще млъкнат и ще се примирят. И ако някой е болен, ще оздравее. Днес, както и всеки ден, се дава един концерт от природата и ако вечерта сте недоволни, това показва, че не сте взели хубаво място и не сте слушали добре. В бъдеще предстои голям напредък в музиката. При пение певците ще могат да вземат до четири октави.
към текста >>

96. ЗА МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО - G.N. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Ала той има едно живо съзнание, една жива воля да работи всячески за просвещение на себеподобните, за превъзпитаване на самия себе, за отстраняване на всичко онова, което руши, една воля, която дава преднина на всички сили, които творят живот на мир, благоденствие и духовен напредък.
На свой ред бихме могли да запитаме: какво ни донася крайната реалистичност? Преди всичко тя работи с егоцентризма в живота. Реалистичност и егоизъм са две твърде близки понятия, които се застъпват, макар и да не се покриват напълно. Разбира се, ние не поддържаме, че човек трябва да бъде глупав или заслепен, та да не може да различава нещата, да не познава, кое е добро и кое е зло. Напротив, разумният и духовният човек са най-просветеното същество и за него няма лъжа — той вижда нещата ясно и знае по-тънко преплитанията на интересите в живота, в свита. Ала той има едно живо съзнание, една жива воля да работи всячески за просвещение на себеподобните, за превъзпитаване на самия себе, за отстраняване на всичко онова, което руши, една воля, която дава преднина на всички сили, които творят живот на мир, благоденствие и духовен напредък. За да дойде човечеството до такова съзнание, трябва да минат наистина много, много дни, години, времена и поколения. Дни и години на неуморна дейност от страна на просветените, дни и години на много реформи и социален напредък, дни и години на много страдания, падания и просветления. Ала тия времена някой път ще дойдат, те ще донесат на заслужилото вече човечество търсения рай. Ето тука е смисълът на една подобна велика „утопия" като тази, изказана от пророк Исая. — Ще дойде ден: „Вълкът ще живее с агнето, рисът ще си почива с ярето и телето и лъвчето ще бъдат все заедно.
към текста >>

Дни и години на неуморна дейност от страна на просветените, дни и години на много реформи и социален напредък, дни и години на много страдания, падания и просветления.
Реалистичност и егоизъм са две твърде близки понятия, които се застъпват, макар и да не се покриват напълно. Разбира се, ние не поддържаме, че човек трябва да бъде глупав или заслепен, та да не може да различава нещата, да не познава, кое е добро и кое е зло. Напротив, разумният и духовният човек са най-просветеното същество и за него няма лъжа — той вижда нещата ясно и знае по-тънко преплитанията на интересите в живота, в свита. Ала той има едно живо съзнание, една жива воля да работи всячески за просвещение на себеподобните, за превъзпитаване на самия себе, за отстраняване на всичко онова, което руши, една воля, която дава преднина на всички сили, които творят живот на мир, благоденствие и духовен напредък. За да дойде човечеството до такова съзнание, трябва да минат наистина много, много дни, години, времена и поколения. Дни и години на неуморна дейност от страна на просветените, дни и години на много реформи и социален напредък, дни и години на много страдания, падания и просветления. Ала тия времена някой път ще дойдат, те ще донесат на заслужилото вече човечество търсения рай. Ето тука е смисълът на една подобна велика „утопия" като тази, изказана от пророк Исая. — Ще дойде ден: „Вълкът ще живее с агнето, рисът ще си почива с ярето и телето и лъвчето ще бъдат все заедно. И малко дете ще ги кара". Това е пророчество и само такива могат да бъдат истинските, най-велики пророчества в живота!
към текста >>

Ала те движат света към напредък.
Тия пророчества не му разясняват преходните събития и неща — те са в кръга на развитието. В този кръг се развихрят страданията, страстите, там бушува злобата, омразата, там е светът на преплетените интереси, всичко това, което човечеството изживява и днес. А идеалът, той е в това велико пророчество. — Ще дойде ден, когато най-непримиримото, вражеското ще се обедини в едно цяло и ще заживее в живот на творчество и хармония. Тия неща, такива завети наглед са утопични, безсмислени, безполезни. Ала те движат света към напредък. Ако те биха били пророчество или морал за зло, те биха умрели при първата си проява, щом като им се изпитат последствията. Но доброто живее вечно. То живее в мълчание, забулено, докато завладее всички гънки на живота. И днес хората си мислят, че няма да дойдат дни на добро и любов в света. Всеки човек поотделно мисли, че хората са били все такива и такива ще си останат през всички времена.
към текста >>

97. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Но авиацията, въпреки всичкия й напредък, въпреки грамадните услуги, които вече прави, е все още в създаване и самото положение, което заема нейната администрация, доказва, че днес не се схваща ясно значителната роля, която тя ще има в бъдещето общество.
Ще се забележи —- любопитно нещо, —че правосъдието остава настрана, като че ли, произлизайки от по-високи идеи и оставайки чуждо на политическите колебания, то трябваше да бъде повлияно само от правото: нещо, което произлиза, в действителност, от самите принципи на конституцията. Ще се забележи също, че М-вото на външните работи е малко на страна — впрочем, понеже няма пряко влияние върху страната, тъй като то е в края на краищата държавен секретариат за отношенията на френското правителство с разните чужди правителства. Най-после ще се констатира, че флотите, преди всичко търговската, стоят отдалечени от кръговите движения, които въодушевяват надзора и поддържането. Франция има, между това, пояснява коментаторът, повече от 3 хиляди км брегове първо за отбрана и после за използуване; но бойната флота винаги е била една „бедна роднина" във войните; и факт е, че французите не разбират нищо от въпросите на търговската флота. Въздухоплаването е също изместено в далечината. Но авиацията, въпреки всичкия й напредък, въпреки грамадните услуги, които вече прави, е все още в създаване и самото положение, което заема нейната администрация, доказва, че днес не се схваща ясно значителната роля, която тя ще има в бъдещето общество. Машината за управляване има своите недостатъци. Тя функционира задоволително, но тя не е съвършена — завършва Пиоб.
към текста >>

98. ВЗАЙМООТНОШЕНИЕ КЪМ ЧОВЕК И ПРИРОДА - В. ПАШОВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Е. КЪМ ВИСШ ОБЩЕСТВЕН НАПРЕДЪК Светът не може да се похвали, че е достигнал до една голяма степен на пълен обществен живот.
Е. КЪМ ВИСШ ОБЩЕСТВЕН НАПРЕДЪК Светът не може да се похвали, че е достигнал до една голяма степен на пълен обществен живот. Наистина, човечеството се е обособило в групи, родове, племена и народи, има нещо кръвно и расово, което свързва разните обществени групировки, ала всяка човешка единица си води все още напълно самостоен живот, не само като биологическа същност, но и като обществена. В биологично отношение всеки човек по отделно трябва да задоволява своите нужди, за да поддържа живота си. В обществено отношение, човек е оставен пак главно на своите сили, сам да се развива, за да стигне от малко дете до възрастен човек, „годен за живота". Единствената обществена единица, която ефикасно подпомага човека, си остава все пак семейството. Има, наистина, благотворителни дружества, но те не премахват обществените недъзи.
към текста >>

Никакъв социален напредък няма в това, никакво различие от днешното време и миналите времена на човешкото развитие.
Но не трябва да поддържаме чрез тях едно модерно обществено робство. Тук лежи един от великите принципи на новото учение, на новото човечество. — Всеки има право свободно да се ползува от благата на природата. Те не са и не бива да бъдат обект на търгуване, спекула и заробване. Използуват ли се природните блага за такива цели, създават се всичките недоразумения, вражди и войни в живота. Никакъв социален напредък няма в това, никакво различие от днешното време и миналите времена на човешкото развитие. Новото човечество ще обедини минималния труд на всекиго, за да се ползува от благата на природата. И човек ще ги има преизобилно, даром. Гарантиран по този начин от себеподобните, от обществото, човек ще използува свободното си време за своето духовно усъвършенствуване. А в духовния стремеж на всеки един се крие истинският залог за един по-добър и по-съвършен обществен живот. Други казват: общественият живот седи в общественото подпомагане, в грижата за другите.
към текста >>

В нашата любов към това Цяло, което ни обединява, се крият основите на най-висшето съзнание за социален напредък и добро за всички.
Съзнанието към Цялото събужда в човека социалното чувство, обичта към другите. А общественото чувство, което се крепи на любовта към Космичното Цяло, ражда съзнанието и постоянната готовност за проява на дълг, добро и взаимопомощ. И когато това стане плът и вътрешен закон във всекиго, тогава обществата и по-големите социални единици ще се изменят коренно. те ще заживеят един цялостен живот на вътрешна хармония и между отделната единица и Цялото ще има пълно творческо единство. Това единство произтича от съзнанието, че любовта между отделните единици е израз на любовта на Цялото към всички. В нашата любов към това Цяло, което ни обединява, се крият основите на най-висшето съзнание за социален напредък и добро за всички.
към текста >>

99. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА - Б. БОЕВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Всичко става така, като че ли неговите индукции дават на мозъците подтик към напредъка.
- Падане на тоя кабинет - Марс е стигнал 23°43' от Овен. 24. 7. - Кабинет Поанкаре, на речен на „националното единение" - Марс достига 25 29' от Овен и отстои на 26°11' от Уран; а от месец Слънцето е изминало 30° и влиза същия ден в знака Лъв.[2] Но — това е изключително важно — от 5. 7. Уран е станал ретрограден. Планетата Уран, чиято звездна обиколка трае около 84 години, чрез своето видимо движение около Земята служи, според Пиоб, като стрелка, която бележи еволюцията на идеите върху циферблата на човечеството. Всичко става така, като че ли неговите индукции дават на мозъците подтик към напредъка. Резултатът е, че, ако в даден момент едно политическо събрание е поставено пред тежки проблеми, чието отражение може да бъде световно, колективната душа на това събрание се стреми да им намери нови и смели решения, когато Уран напредва и напротив, е готова да прави така наречените реакционни отстъпки (казано политически), когато Уран се връща (видимо) назад. Това е цялата тайна на декретите-закони, отказани на кабинета Бриян — Кайо и гласувани на Поанкаре. Тия декрети-закони бяха предложени от правителството, когато Уран бе започнал да се връща назад. Те щяха да бъдат гласувани на Бриян и Кайо, ако техният кабинет бе съставен под същото влияние, но това не бе така. Уран се движеше на 23. 6.
към текста >>

100. DU MAITRE - POINTS DAPPUI DE LA VIE Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Радвам се на този му напредък.
Ти се изправи! " — Тя казала: „Това го дължа на пролетното слънце и паневритмията". Трябва да забележа, че тя прави паневритмичните си упражнения с пълно съсредоточаване на съзнанието. Едно лице имаше критичен ум, беше язвителен, искаше да господствува над околните. След като прави известно време паневритмичните упражнения, измени се характерът му, и същевременно лицето му доби друг израз, линиите на устата му се измениха, станаха по-красиви, по-нежни. Радвам се на този му напредък. Един адвокат беше болен, не можеше да работи. Имаше неврастения. Сега, след паневритмичните упражнения, работи много добре. Имаме друг един приятел цигулар и капелмайстор. Той беше слаб телесно и нервозен.
към текста >>

НАГОРЕ

0.17481803894043