Търсене в текстове за 'Наводнение'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 28 резултата в 21 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Наводнението разрушило казармите, затвора, в който шефът бил затворен, префектурата и други важни постройки и всички къщи; 30,000 жители се издавили.
Напоследък пазачите се увеличили толкова, че генерал Губернатора на Манджурия влязъл в пререкания с Генерал Лушенкиен, началника на пазачите на Оомотския шеф. Докато Лушенкиен се стараел да изясни недоразумението, внезапно на 21 VI Лушенкиен и много войници били разстреляни от Чанцолин (генерал губернатора), а шефът и пет японци били арестувани, но когато били изправени за застрелваме по един чуден начин Бог ги спасил. Едва що окивиай дигнал пушка срещу Учителя, паднал на земята стенещ. И когато той и неговите ученици съвсем спокойно се отдръпнали от лобното място, дори и най-жестоките индийци го аплодирали, казвайки: „това трябва да е резултат от Божието покровителство”. И интересното е, че веднага след напускането на Хунг-Лиао, така се именува градът в който е бил, последният се наводнява. Наводнението разрушило казармите, затвора, в който шефът бил затворен, префектурата и други важни постройки и всички къщи; 30,000 жители се издавили. Виждайки този факт, Монголия и Индия казват, че това е Божие наказание за арестуването на Спасителя. Последното лято, през юли, шефът се върнал в Япония и трябвало наново да отиде в затвора все по стария повод на правителството, затова че пропагандирал Божия път не както трябва. След дълги страдания наново го освободили и под поръчителство той се върнал в Айабе. Все същата есен го посещава представителя на новото духовно движение в Индия, Тао Улан, доверително стискайки ръката му за обща работа на двете движения. Те заедно образували Кобе, клон на „Тао-Улан” и се осъществило движението на еднокръвност и солидарност.
към текста >>

2. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

„Водите се издигали, казва тяхната легенда, и станало велико наводнение, по-високо от главите на хората.
Намерено е също и голямо сходство в наречията на дивите племена на островите от великия океан. ------------------------------------------------------------------------------------------- Това са по-съществените факти, които се намират в полза на атлантис. Но биха могли да се намерят още много други. Но и тия са достатъчни, ако не да убедят, то поне да подтикнат към нови изучавания в тая насока. В средно американското племе Киче или Кунче съществува следната легенда за изчезването на Атлантида. „Водите се издигали, казва тяхната легенда, и станало велико наводнение, по-високо от главите на хората. Гъста смола паднала от небето. И лицето на земята потъмняло и наченал дъжд, дъжд цял ден, дъжд цяла нощ. И се подигнал голям шум над главите и хората се нахвърляли на всички страни и се блъскали в мрака, обладани от отчаяние. Те се скрили в къщите си, а къщите при събарянето си, ги завличали. Те се качвали по дърветата, а дърветата ги отърсвали от себе си и ги отхвърляли надалеч.
към текста >>

3. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

* * * Веднъж имаше наводнение в басейна на р. Сена.
Изкарахме един къс сън в гората и в ранна сутрин продължихме разходката. Андреас говори за една невидима планета, която е доста близка до нашата земя. Между другото той каза: – Кометите са дреха на същества, както тялото ни е дреха на нашата индивидуалност. Всички небесни тела са дрехи на същества, които не познаваме и всеки от тях изпълнява своята служба. Колко неща щяхме да знаем, ако бяхме смирени! * * * Веднъж имаше наводнение в басейна на р. Сена. Парижките предградия бяха много пострадали. Имаше опасност за целия Париж . Две седмици не бях посетил Андреас, понеже имах претрупана работа в болницата. На първата свободна сутрин го посетих. Стелла дойде и ни донесе мляко с кафе.
към текста >>

Говорихме за наводнението, което траеше от две седмици и опустошаваше Париж и околностите.
Парижките предградия бяха много пострадали. Имаше опасност за целия Париж . Две седмици не бях посетил Андреас, понеже имах претрупана работа в болницата. На първата свободна сутрин го посетих. Стелла дойде и ни донесе мляко с кафе. Говорихме за наводнението, което траеше от две седмици и опустошаваше Париж и околностите. Говорихме дълго за причините на това нещастие. По едно време потънахме в мълчание и аз мислех за хилядите страдащи, за анемичните жени, за зле хранените деца – без подслон, топливо и хляб. Стелла ни беше оставила. Андреас мълчеше, потънал в дълбоко размишление. Вън дъждът блъскаше на прозорците.
към текста >>

Разговорът на гостенина беше за много неща: за наводнението и пр.
– Да, докторе, ориенталецът обича формите. Не трябва да оскърбяваме никого. Някога, когато аз ходих на гости у този княз, всички негови хора бяха на крак. Ти не си в течение на техните формули на учтивост. Трябва да уважаваме навиците на старците. Разговорът на гостенина беше за много неща: за наводнението и пр. Той говореше добре френски. Андреас каза: – Преди стотина цикли, ако говорим с езика на китайските астрономи, нашите европейски народи са знаели, че съществуват богове, богини, гении, флуиди. Те практикуваха култ към тях и нарушаваха закона на Върховния, както правят днес в страната на нашия високоуважаем приятел. Тъй върви светът от крайно лявото към крайно дясното. И ако някога Конг-Це търсил неизменното в средата, те го търсят в хаоса на петтях елемента, вместо – в духовното равновесие на Пътя.
към текста >>

4. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Мирната борба в Южна Африка (в отдела Изток и Запад) е прекрасно и сбито изложение на величествената борба за освобождение - политическо, икономическо и духовно, не чрез кървава революция, а чрез силата на истината, светлината, любовта изявена в страдание за истината, неучастие в злото, търпение и мъжество Трета статия: Мотика вместо пушка - в отдела социален живот - извънредно интересна, описва опита на Петър Серезол, есперантист и борец за мира, който организирал международна помощ на Лихтенщайн - пострадал от наводнение.
Rue de la Four de I'lli, Geneve. Пред мен е най-новият брой на „Esperanto" - с отбрани статии по важни въпроси „Съдържанието на нашия език" - е първата статия, в която Д-р Едм. Прива изтъква, че есперанто трябва да бъде изразител на новите идеи за мир, братство, човещина. Втората статия: Какво става в Азия. Животът на индийския водител - Махатма Ганди. Мирната борба в Южна Африка (в отдела Изток и Запад) е прекрасно и сбито изложение на величествената борба за освобождение - политическо, икономическо и духовно, не чрез кървава революция, а чрез силата на истината, светлината, любовта изявена в страдание за истината, неучастие в злото, търпение и мъжество Трета статия: Мотика вместо пушка - в отдела социален живот - извънредно интересна, описва опита на Петър Серезол, есперантист и борец за мира, който организирал международна помощ на Лихтенщайн - пострадал от наводнение. На неговия апел се отзовали от 12 народи - учители, чиновници, работници - мъже и жени. Жените готвели, мъжете работели от сутрин до вечер. Повечето от тях са борци за мир и братство, отказват да служат във войската и със своята работа искат да докажат, че най добрата защита на отечеството са приятелските чувства. Други статии са: Международна изложба по хигиена; Стефан Цвайг и Р. Ролан; кооперативно движение, книгопис и пр.
към текста >>

5. КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

за въоръжения, а и другите народи се надпреварват по същия път, една шепа идеалисти, миротворци, които отричат всека война и всяко убийство като методи за разрешение, каквито и да е въпроси, се сбират това лято в южна Франция, доброволно, без заплата да работят, да помогнат на пострадалото население от наводнение.
Ганди с 300 мил. индуси прилагат Христовите методи и по този начин лъжата на „християнските" народи става явна. Победата на Ганди е сигурна, защото с него са всички добри хора по целия свят. Той показва пътя на истинското освобождение на всички народи : а той е да следват Божествените закони, а не човешките; да живеят в любов и мир, в правда и доброта. И в Европа, докато Франция гласува напоследък 1 милиард фр. за въоръжения, а и другите народи се надпреварват по същия път, една шепа идеалисти, миротворци, които отричат всека война и всяко убийство като методи за разрешение, каквито и да е въпроси, се сбират това лято в южна Франция, доброволно, без заплата да работят, да помогнат на пострадалото население от наводнение. От десет години е основан Комитет за доброволна гражд. служба, който всека година организира помощ на пострадали. В 1920 г. във Вердюн, в следващите години в Швейцария, миналата година в Лихтенщайн, а сега (1930) в южна Франция. В цяла книга на френски, немски, английски и есперанто - са предадени възторжените отзиви на французи, англичани, немци, шведи и пр., участвували в творческата, съзнателната, а не разрушителна работа в Лихтенщайн, където братята работили на полето, а сестрите готвили, чистили, и всички като войници на мира с мотика в ръка са градили новия свет на обич и братство между народите.
към текста >>

Лагард (в Южна Франция), пострадало от наводнение.
И че взаимната, братската помощ е едничкото оръжие, достойно за човека. Защото човек е роден да помага и работи, а не да убива и руши. И ето дошло е времето да се сбъдне пророчеството на Исайя: „и ще прековат копията в сърпове, а мечовете в орала." „Мотика вместо пушка" - това е лозунгът на активните, дейните миротворци, които са решили да не убиват братята си. Техния пример и живот е огън, който ще запали света, тъй както Ганди запали Индия. Тая година тези приятели на мира са работили в с. Лагард (в Южна Франция), пострадало от наводнение. Страшно е било наводнението. Само 2-3 здания са оцелели, а всичко друго било разрушено или полуразрушено от водната стихия. Хората присъствували на неописуеми сцени, подобни на тези в разказа „Наводнение" от Емил Зола. Това лято пристигнали там около 50-60 души, повечето млади, вдъхновени идеалисти, студенти, чиновници, пастири, работници от 10 разни народности. Те работили безплатно на френските селяни.
към текста >>

Страшно е било наводнението.
Защото човек е роден да помага и работи, а не да убива и руши. И ето дошло е времето да се сбъдне пророчеството на Исайя: „и ще прековат копията в сърпове, а мечовете в орала." „Мотика вместо пушка" - това е лозунгът на активните, дейните миротворци, които са решили да не убиват братята си. Техния пример и живот е огън, който ще запали света, тъй както Ганди запали Индия. Тая година тези приятели на мира са работили в с. Лагард (в Южна Франция), пострадало от наводнение. Страшно е било наводнението. Само 2-3 здания са оцелели, а всичко друго било разрушено или полуразрушено от водната стихия. Хората присъствували на неописуеми сцени, подобни на тези в разказа „Наводнение" от Емил Зола. Това лято пристигнали там около 50-60 души, повечето млади, вдъхновени идеалисти, студенти, чиновници, пастири, работници от 10 разни народности. Те работили безплатно на френските селяни. Ето вчерашните неприятели немци и французи, англичани и руси, австрийци, - представители изобщо на повечето европейски народи работили рамо до рамо с мотика и лопата.
към текста >>

Хората присъствували на неописуеми сцени, подобни на тези в разказа „Наводнение" от Емил Зола.
Техния пример и живот е огън, който ще запали света, тъй както Ганди запали Индия. Тая година тези приятели на мира са работили в с. Лагард (в Южна Франция), пострадало от наводнение. Страшно е било наводнението. Само 2-3 здания са оцелели, а всичко друго било разрушено или полуразрушено от водната стихия. Хората присъствували на неописуеми сцени, подобни на тези в разказа „Наводнение" от Емил Зола. Това лято пристигнали там около 50-60 души, повечето млади, вдъхновени идеалисти, студенти, чиновници, пастири, работници от 10 разни народности. Те работили безплатно на френските селяни. Ето вчерашните неприятели немци и французи, англичани и руси, австрийци, - представители изобщо на повечето европейски народи работили рамо до рамо с мотика и лопата. Нов дух, нови чувства изпълвали тези чудни хора, дошли от всички краища на Европа, даже чак от Америка; тя са били изпълнени с вътрешна самодисциплина, толерантност, пълно съзнание за дълг. Братство царувало между тях.
към текста >>

6. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Има един разказ от Емил Зола „Наводнението" – в който твърде живо е обрисувана водната стихия.
За мене формите на теософското учение вече не съвпадаха с абсолютна истина, защото Истината е живот, който вечно твори нови форми, дава нови импулси, но все пак – това бяха носителите на новото – душите, които жаждата за светлина и творчество, тях аз видях и бях радостен. Ето какво видях в Женева. И в есперантското дружество аз говорих за чистотата, за въздържанието, за вегетарианството – новото, което идва и така познах още няколко нови приятели не само по дух, а и по идеи. В Женева аз видях Духа на новия свят да работи и да твори. Какво видях във Франция, в Лагард? Има един разказ от Емил Зола „Наводнението" – в който твърде живо е обрисувана водната стихия. Лагард – това е едно село, близо до гр. Монтобан (към Тулуза). В тази област р. Гарона придошла през пролетта – 1930 г. и много села са обърнати в развалини.
към текста >>

Зола – са се случвали през това голямо и страшно наводнение – едно безспорно народно нещастие.
Гарона придошла през пролетта – 1930 г. и много села са обърнати в развалини. Само каменната църква и замъкът оцелели. Почти всички други къщи изцяло или отчасти – са били съборени. Сърцераздирателни сцени – каквито описва Е. Зола – са се случвали през това голямо и страшно наводнение – едно безспорно народно нещастие. От Женева с влака аз слизам по течението на р. Рона до брега на Средиземно море – приветстват ни вълните – и след това отново на север – до гр. Монтобан с автомобил – пристигам в замъка на с. Лагард, където намирам вече организираните доброволци – от 12 народности – да работят безплатно. След голямата война у някои миролюбци – в Швейцария – идва идеята вместо чрез военни приготовления и военна повинност, да бранят своето отечество по съвсем нов начин, чрез създаване връзки на обич и приятелство с другите народи, чрез служене и работа, чрез мотика и лопата, а не с пушки и топове.
към текста >>

7. РЕЛИГИОЗНАТА МИСЪЛ И ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ - НАЙ ВАЖНИТЕ ФАКТОРИ В ЖИВОТА ДНЕС И УТРЕ - Е. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Реката може да причини много пакости; при пороен дъжд тя може да причини наводнение, което може да отнесе къщи, снопи, мостове, добитък и пр.
Това може да се приложи във възпитанието. Когато детето има широка глава около ушите, то има наклонност към престъпление. То трябва да работи, празно да не стои — да копае, да сади и пр. — за да трансформира енергията". Насочването на детската енергия във възходящо направление трябва да става по непринуден начин. Реката може да причини много пакости; при пороен дъжд тя може да причини наводнение, което може да отнесе къщи, снопи, мостове, добитък и пр. Обаче, същата енергия, използувана целесъобразно, може да се направи не само безвредна, но силата й може да се употреби за каране воденици, трамваи, за електрическо осветление и пр. Ако насочим детската енергия в добро направление и то доброволно, свободно, а не по принуждение, тогава съвсем излишно ще бъде да се грижим за лошото поведение на учениците, за развалата им, за наказанието им и пр. Няма и да става въпрос за развалата им, понеже такава няма да има.
към текста >>

8. Боян Боев (1883-1963) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Има един разказ от Емил Зола “Наводнението” - в който твърде жибо е обрисувана Бодната стихия.
За мене формите на теософското учение вече не съвпадаха с абсолютната истина, защото Истината и живот, който вечно твори нови форми, дава нови импулси, но все пак - това бяха носителите на новото - душите, които жаждат за светлина и творчество, тях аз видях и бях радостен. Ето какво видях в Женева. И в есперантското дружество аз говорих за чистотата, за въздържанието, за вегетарианството - новото, което идва, и така познах още няколко нови приятели не само по дух, а и по идеи. В Женева аз видях Духа на новия свят да работи и да твори. Какво видях във Франция, в Лагард? Има един разказ от Емил Зола “Наводнението” - в който твърде жибо е обрисувана Бодната стихия. Лагард - това е едно село, близо до град Монтобан /към Тулуза/. В тази област р. Гарона придошла през пролетта - 1930 г. и много села са обърнати в развалини. Само каменната църква и замъкът оцелели.
към текста >>

Зола - са се случвали през това голямо и страшно наводнение - едно безспорно народно нещастие.
Гарона придошла през пролетта - 1930 г. и много села са обърнати в развалини. Само каменната църква и замъкът оцелели. Почти всички други къщи изцяло или отчасти - са били съборени. Сърцераздирателни сцени - каквито описва Е. Зола - са се случвали през това голямо и страшно наводнение - едно безспорно народно нещастие. От Женева с влака аз слизам по течението на р. Рона до брега на Средиземно море - приветстват ни вълните - и след това отново на север - до гр. Монтобан с автомобил - пристигам в замъка на с. Лагард, където намирам вече организираните доброволци - от 12 народности - да работят безплатно. След голямата война у някои миролюбци - в Швейцария - идва идеята вместо чрез военни приготовления и военна повинност, да бранят своето отечество по съвсем нов начин, чрез създаване на връзки на обич и приятелство с другите народи, чрез служене и работа, чрез мотика и лопата, а не с пушки и топове.
към текста >>

9. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 23 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Доброволците работят в разрушените от наводнението области при с. Лагард.
Работа по 8 и пол. часа дневно. Всяка вечер песни, музика, разисквания върху важни въпроси за мира и пр. Истинско училище на мира. Населението се отнася с голямо уважение. Доброволците работят в разрушените от наводнението области при с. Лагард. Примерът на приятелите на мира е огън, който ще се разгори и ще изгори омразата между народите. Има и курс по есперанто. Днес, връщайки се от работа, виждам деца взели въже и искат да събарят стена — по примера на приятелите на мира, които събарят стърчащите стени на разрушените къщи. Даже децата на с. Лагард са обладани от желанието да помагат, да работят.
към текста >>

10. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Иде буря и наводнение — и всичко което е съградено на пясък — ще се събори.
За ония свободни души, които не се спират пред външните форми, а гледат на тях като преходни облекла на една вечна идея — за тях всичките условия са добри, защото те са свободни и носят сила и светлина със себе си за да ги направят такива. Но на ония. които се лутат, трябва да се протегне ръка и даде помощ, за да се насочат в правия Път. А по това ще познаят че са в него: — ако скърбите и противоречията им изчезнат, болестите им намалят и живота им се осмисли. Ония които вървят —нека продължават, а тия които спят — трябва вече да се събудят. — Иде буря и наводнение — и всичко което е съградено на пясък — ще се събори. А пясък е омразата, недоверието, насилието, лъжата. Турете живота си на здрави устои — канара, която от нищо не ще се поклати. Това не е силата, нито богатството — спомнете си за „могъщата“ някогашна римска империя и за босия Христос и неговите „прости“ последователи.... Помислете какво стана с едните и другите — и изберете пътя по който ще вървите и устоите, върху които ще градите! Любомир ОМРАЗАТА И ОБИЧТА Омразата е отровна стрела, която, преди да се забие в сърцето на мразения, е отровила радостта в душата на мразещия. Омразата е източник на отрова, от който първо се напива тоя, що мрази, а после тая отрова се поднася и към оня, който е предмет на омразата.
към текста >>

11. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От невидено вода придойде, наводнение голямо, та зала навежда и напълни къщата ми.
Мишката изскочила на открито и то мокра до кожа. Студен вятър я лъхнал и тя съвсем се разтреперила. При това положение си спомнила, че току зад големия трап има пчелник. Тутакси дотърчала до крайния кошер и завикала, замолила се: - Пчелице благородна, царице богуугодна, пусни ме, моля ти се в твоето кошерче на подслон. Голяма катастрофа ме онещасти. От невидено вода придойде, наводнение голямо, та зала навежда и напълни къщата ми. Едвам жива се избавих, смили се над мене! Дай ми за няколко дни колкото едно сливово листче местице в твоето кошерче. Сушинка и завет, друго не искам. Пчелица царица се обадила от своя висок диван. - Влез!
към текста >>

12. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Голямото наводнение на ясновидски факти в последно време все по-категорично доказва ясновидството като неоспорим факт.
Цалдарис е починал тази, нощ, вследствие на задух. Снощи той е присъствал на едно заседание на парламентарната комисия. Той се е прибрал в къщи към полунощ напълно здрав и е получил към 1 ч. силна атака на кашлица, а само половин час след това е починал. Повиканите лекари са можели само да констатират смъртта. * Голямото наводнение на ясновидски факти в последно време все по-категорично доказва ясновидството като неоспорим факт. Не е далеч деня, когато от катедрите на университетите ще се говори за света на ясновидството от ясновидци — професори и тогава много наблюдателни и изследователни апарати и методи ще бъдат заменени с тънкото наблюдателно око на ясновидеца учен. Особено ще има приложение ясновидството, както в регулиране на социалния живот, така най-вече във възпитанието. Професора и учителя ясновидец ще познават детската душа. нейните възможности и ще знаят каква насока да й дадат и какви методи на обучение и възпитание да употребят. След всичко гореказано, нека се знае, че на всичките гадатели и ясновидци не трябва да се вярва безогледно.
към текста >>

13. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ненормално разширените върхове на носовете натрупани с материя са признак на изобилие във физическия свят, което ако няма достатъчно воля да бъде регулирано може да мине в „наводнение“ във физически прояви, бой, нападения, неестествени нарушения на етически закони и физиологически разстройства от невъздържание.
(Може да се измерят отгоре върху повърхността на носа). Върхът на носа е също значителен характерен белег. Колкото е по-широк. масивен, толкова е израз на физическото надмощие. Много широките носове долу, сочат на натрупана материя, болни органи (особено бъбреци) преимуществено физически живот, скрити недъзи от нравствено естество, но и добряци хора, които гледат снизходително на своите и чужди погрешки. Ненормално разширените върхове на носовете натрупани с материя са признак на изобилие във физическия свят, което ако няма достатъчно воля да бъде регулирано може да мине в „наводнение“ във физически прояви, бой, нападения, неестествени нарушения на етически закони и физиологически разстройства от невъздържание. Но по-често такива хора са милостиви и лесно влизат в положението на другия, освен когато такова разширение е извънредно и сочи на дегенерация в някоя област с всичките отрицателни, физически и нравствени последици. Тънкият връх на носът е в някои случаи опасен. Той сочи на малко корени и връзки с живота, на фин остър ум, който (особено ако е остър целия гръб на носът) е израз на фин остроумен, но егоистичен интелект, който може, ако стане нужда, да си изработи цяла философия, но няма да жертва нищо. Той обича физическите удобства, но не в грубата им форма, а в най-фината, и е склонен към някаква своего рода собствено измъдрувана философия, която в главни черти оправдава изобилието, когато е в неговите ръце. Такива хора имат много проницателни умове (разбира се в съчетание със съответно чело), но са умни за себе си и търсят изгодата си във всичко, но крайно деликатно и прикрито.
към текста >>

14. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Голямо наводнение става сега.
Така е с всеки, който е роден от Бога. Това, което не знаем, този свят, който сега иде, това е Божествената любов, която сега иде. И хората не знаят от къде иде тя. Снегът сега се топи. Навсякъде едно безпокойствие. Голямо наводнение става сега. Но хората не знаят какво ще стане. Казват: Ще се стопи всичкият сняг и лед и къщите ще бъдат потопени. Нивите ще бъдат добре наторени и ще има ядене и пиене в изобилие. Всички ще ядат и ще пият и братски ще живеят под своята смокиня. 17 неделна беседа, от Учителя.
към текста >>

15. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като дошло едно голямо наводнение, бентът се съборил и реката заляла града.
В края на краищата с вас ще се случи това, което се е случило в американския град Джонстон. В този град имало една голяма река. Американците решили да направят бент на тази река, за да използват едно място за пързалка зимно време. Направили, както намислили. Направили един голям бент, но не им дошло на ум, че един ден този бент може да се събори и водата да залее града. Като дошло едно голямо наводнение, бентът се съборил и реката заляла града. Повече от две хиляди души се удавили. Така и хората подпушват своите енергии. Те допущат в себе си лоши мисли, лоши чувства, дават място на лоши постъпки, докато един ден подпушат енергиите си и се намират в същото положение, в което се намерили жителите на града Джонстон. Ако някой подпуши в себе си най-добрата енергия, в края на краищата тя ще се превърне на зло. Ето защо, за да се регулира злото, което минава през вас, побеждавайте го с добро.
към текста >>

16. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ще изтече тъй, както при всяко едно наводнение, колкото и голямо и страшно да бъде то, но ние трябва да бъдем готови на мястото на разрушенията, които ще останат, да поставим основите на един нов свят.
Тя ще отмине, и пак отново ще потекат бавно и плавно спокойните и бистри струи на обикновения, мирния живот, в който човек свободно, необезпокояван от нищо, може да твори в себе си и вън от себе си. Мътните води на днешното време, които, в бесните си вълни, влачат милиони човешки трупове и милиардни богатства, натрупани с пот на чело от безброй труженици на непрестанния труд, ще изтекат, ще отминат, като дадат място на нещо по-добро, на нещо по-хубаво от досегашния свят. Бурята ще отмине, отнасяйки със себе си безброй жертви, но дали ний ще вземем поука от нея? Дали ний като индивиди и цялото човечество в неговата съвкупност, ще почерпим поука, ще използваме урока, който ни се дава? Ще изтече мътната вода. Ще изтече тъй, както при всяко едно наводнение, колкото и голямо и страшно да бъде то, но ние трябва да бъдем готови на мястото на разрушенията, които ще останат, да поставим основите на един нов свят. Злото трябва да се използва за добро. Такава е великата мъдрост на живота. С. К. ЧОВЕКЪТ И ЖИВОТНИТЕ Когато човека го колят, той вика, защото го боли и защото не му се иска да се раздели с живота и с близките си. Мил му е живота, мили му са близките и затова той се дърпа.
към текста >>

17. -

При големи нещастия, като наводнение, градушки, епидемии по добитъка и пр., земеделския стопанин не унива и не изпада в крайно отчаяние, а се помирява философски с бедствието, като казва: „Бог дал — Бог взел.“ Тази стоическа мъдрост се корени дълбоко в набожната душа на нашия селски обитател.
Селският живот е в полето, а там е яркото, животворно слънце, чистия като кристал син небесен свод, омайните красиви шарове на гората, цветята на ливадните морави, избуяващите ниви, песента на пойните птици, бръмченето на пчелите и многобройните насекоми и твари— всичко това говори най-убедително на селския труженик за Великия Творец, за небесния Отец. Навикнал на упорен труд, чрез плодовете на който стопанинът подсигурява своето съществуване, собствено и на семейството си, той очаква наградата на Всевишния в бъдещия плодород на своите сеитби. Защото всеки трудещ се е същевременно и верующ в успеха на своето дело — трудейки се, той един вид свещенодейства. Той се моли Богу да не връхлетят посевите и добитъка му, него самия и ближните му, напасти и бедствия, с които света е тъй много наситен. Той вярва, че неговата молитва ще бъде чута и желанието му — изпълнено, понеже е бил искрен и вярващ в молитвените слова. При големи нещастия, като наводнение, градушки, епидемии по добитъка и пр., земеделския стопанин не унива и не изпада в крайно отчаяние, а се помирява философски с бедствието, като казва: „Бог дал — Бог взел.“ Тази стоическа мъдрост се корени дълбоко в набожната душа на нашия селски обитател. Но той пак се надява, твърдо вярва, че всека беда, която му нанася големи икономически пакости, е преходна и че тя рано или късно ще бъде поправена — „за всека болка има и билка“ — това е то лечителната мощ на надеждата и вярата в Провидението, безпрекословно почитано. Религиозните чувства у селското население са внедрени още от най-ранно детинство у него от родителите, особено от майката на челядта. Тя е тълкувателката на интимните божествени нагони на поколенията. Като хранителка и пазителка на рода, майката е схващала най-добре своята роля като верска наставница и напътственица, и никога не е пренебрегвала тази своя отговорна и благородна роля. При селските трудни условия за живеене и действане, набожността се явява като естествено, необходимо.
към текста >>

18. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тия последните съставлявали езотерическия синтез на науката на черната раса, запазен в стара Индия след наводнението й от белите.
Това предание обяснява, че преди появяването на бялата раса на земята, съществували са други три раси. По-топът е отбелязал упадъка на едната раса и развитието на другата, която иде след нея. Двете от тях са живели на някакви материци, дето сега се простират Тихият и Атлантическият океани. В съчиненията на Елизе Реклю и Игнати Одонели има доказателства географически, геологически, етнографски и исторически, които потвърждават тая теория. Без да влизаме в подробностите на идеологическата история на тия изчезнали народи, достатъчно е да знаем, че в епохата, когато е живял изваденият от водата евреин, храмовете на Тива криели жреческите архиви на атлантите и на църквата на Рама. Тия последните съставлявали езотерическия синтез на науката на черната раса, запазен в стара Индия след наводнението й от белите. Освен това Мойсей намерил в храма на Петра, който бил последното скривалище на жреците на черната раса, техните тайни. По тоя начин, устното предание, което водителят на евреите оставил на седемдесетте избрани, съдържало сбора на всичките окултни традиции, които са съществували на земята още От началото на нейната история. Ето защо, Кабалата е монотеистическо учение, като Египет, и пантеистическо, като Китай. Тя знае, като Питагора, силата на буквите и на числата, обяснява изкуството на Психургията, като индуските йоги, и открива тайните сили на тревите, камъните и планетите, като астролозите - халдейци и алхимиците на Европа. По тази причина, археолозите я смесват с много по-късни и по-кратки учения.
към текста >>

19. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Реката може да причини големи пакости; при пороен дъжд може да причини наводнение, което да отнесе къщи, снопи, мостове, добитък и пр.
Работата е, че тази енергия непременно се проявява. И ако не се прояви в добро направление, то естествено е, че ще се прояви в лошо направление. И обратното: ако се прояви в добро направление, то вече не остава излишна енергия за проява в лошо направление. Това именно се казва канализиране на датската енергия. Енергията на детето вместо да се сподавя, трябва да се насочи в добро направление и то по един непринудителен начин. Реката може да причини големи пакости; при пороен дъжд може да причини наводнение, което да отнесе къщи, снопи, мостове, добитък и пр. Обаче, същата река, използвана целесъобразно може да се направи не само безвредна, но може да се използва силата й за каране на воденици, трамваи и за електрическо осветление. Ако насочим детската енергия в добро направление и то доброволно, свободно, а не по принуждение, тогаз съвсем излишно ще бъде да се грижим за лошото поведение на учениците, за развалата им, за наказанията им и пр.. Няма да става и въпрос за развалата им, понеже такава няма да има. Както казах на своето место, за да бъдем гарантирани, че свободното възпитание ще бъде безопасно, необходимо е като условие да имаме канализиране на детската енергия. Сега пита се, как може да стане това канализиране. Много просто: всичката работа на възпитателя ще се състои в това да заинтересува ученика да вложи своята енергия в добро направление.
към текста >>

20. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Обаче, при едно голямо наводнение високият бент се съборил и целият град Джонстаун бил наводнен до третия етаж на къщите, като повече от 2000 души хора се издавили.
Това са, впрочем, само намеквания за разсъждение, без да имаме предвид да се укорява, който и да е. Ние не трябва да направим погрешката, която жителите на гр. Джонстаун (Америка) направиха в края на миналия век: те имали над града си река, която текла тихо и спокойно с векове, но в ума на тия културни американци се зародила идеята да запушат тая река над града и да образуват едно езеро за да се разхождат с лодки по него, а зимно време да се пързалят. Речено-казано и свършено: предприятието било извършено и няколко години подред жителите на гр. Джонстаун се радвали на своята културна придобивка - езерото си. Обаче, при едно голямо наводнение високият бент се съборил и целият град Джонстаун бил наводнен до третия етаж на къщите, като повече от 2000 души хора се издавили. Какво трябва да се прави тогава? - Александрийската библиотека - тая ценна придобивка на хиляди столетия - не трябва да се гори, а да се употреби за висши културни цели, и реката на Джонстаун не трябва да се подпушва, защото е над града, а да се остави да тече в своето естествено корито, за да се използува рационално. По същия начин и светлината трябва да се прокара от естественото си състояние направо в ума. И веднага ще се яви осияние и право мислене, което по един естествен начин ще ни покаже отношенията и връзките на всички неща, които съществуват в природата, и методите на действие. Пътят на нашата мисъл ще бъде осветлен.
към текста >>

21. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И той ще ги прояви, когато мине страха от наказания, когато не.ча да виси над него този или онзи член от правилника, и то в най-крайна форма, както когато се разруши речния бент от наводнение : водата изведнъж се освобождава и причинява големи пакости.
Никога не се поправя! Ако наказанието е изключване, то ученикът се предоставя на улицата, дето се разваля. Ако остане в училището или бъде преместен в друго училище, той се изпълва с ожесточение, и у него се развива злоба към всички. С наказания ние не премахваме тези недостатъци, които искаме да премахнем. Ние само можем, поради страх, да попречим на тяхната външна проява. И той ще ги прояви, когато мине страха от наказания, когато не.ча да виси над него този или онзи член от правилника, и то в най-крайна форма, както когато се разруши речния бент от наводнение : водата изведнъж се освобождава и причинява големи пакости. В новото училище не.ча да има никакви наказания, както нема в кошера на Себастиян Фор, както нема в Свободното Валдорфско училище в Щуггарт. Как се отразяват наказанията, насилията върху учителя и ученика? Чрез наказанията ние затваряме пътя към детското сърце. Д-р Щайнер в коледния си педагогически курс в „Гьотеанум“ казва: „Учителят чрез тях загрубява, а детето става неврастенично“. Пак там той казва: „Никой възпитател не трябва да се стреми да направи своите възпитаници подобни на себе си.
към текста >>

0.34234404563904