Търсене в текстове за 'Мъж'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 192 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Умственият живот още не подразбира съзнанието, защото има много учени мъже, много отлични артисти, които иначе имат широка култура, но не винаги имат и широко съзнание.
Даже тя може да се постави и за по-цивилизованите народи, само че в една по съвършена форма. Различието тук се обосновава на неразвити единични страни от чувствата. Изобщо най-много развити страни на психичния живот имат най-съвършените хора. Подобно различие се констатира и по отношение на умствения живот не само между отделни индивиди, но и между различните народи. А забелязва се, че колкото повече е застъпен умствения живот, толкова по-ясно се проявява още един нов елемент, още едно ново движение, различно от споменатите досега, което ние наричаме съзнание. Умственият живот още не подразбира съзнанието, защото има много учени мъже, много отлични артисти, които иначе имат широка култура, но не винаги имат и широко съзнание. Умственият живот е само условие за по-добрата проява на съзнанието, което е една по-висша форма от самия умствен живот. И свръхчовеците – идеалът на настоящето, това не са хора с особени някакви телосложения, нито пък с особени някакви чувства или умове, колкото са хора с разширени съзнания. Но подобно съзнание предполага в основата си, разбира се, един по-силно развит ум и едни по-благородни чувства, отколкото у един посредствен индивид. Има ли по-висша форма от свръхчовеците не може да се утвърждава с положителност. За един дивак е невъзможно да мисли за свръхчовека в тая форма, в която ние си го мислим, но за нас, обаче, свръхчовекът не е (нещо) невъзможното.
към текста >>

2. ИМПРЕСИЯ - Едидия Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Аз те държа за ръка и макар, че светилника започва да мъждее от суровата влага, ще пазя неговата светлинка.
Днес, след дълга и студена зима, по високите български върхове пак заблестяха самотните цветове на Еделвайса. Дано тоя път слънцето огрее всичките върхове (на не много високите български планини) и ги окичи с разкошни венци от Еделвайс. ROD`ot Не бой се, дете, кога слизаш надолу. Що, от тъмнината ли се плашиш? Не бой се и не трепери. Аз те държа за ръка и макар, че светилника започва да мъждее от суровата влага, ще пазя неговата светлинка. Дръж ме само здраво за ръка. Ти се вайкаш и се плашиш, че там долу те очаква смърт? Не дете, слизал съм низ тез пътеки не веднъж и знам, че стигнем ли до дъното, ще ни се отвори пак изходен път нагоре. Само – недей се вайка и недей плака. Ти се оплакваш, че светлината едва блещука, че ту блесне, ту изчезне, а?
към текста >>

3. АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Днес учените мъже на света искат да разгадаят тайната на слънцето.
ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА В древните митови разкази на всички почти племена и народи се намират дивни легенди за великото светило. Някога народните певци и поети са възпявали очарователните изгреви и залези на слънцето в Божествени песнохваления. А жреци и свещенослужители са му поднасяли жертвоприношения. Днес учените мъже на света искат да разгадаят тайната на слънцето. Те го наблюдават с тръби, изчисляват неговата големина, неговата тежест, температура, разлагат лъчите му... Много неща те откриха, много нещо научиха, но слънцето и неговата светлина все пак наполовина останаха загадка за човешкия ум. Нима до скоро не се считаше светлината за напълно изследвана и изучена? Трябваше да дойде един Айнщайн, за да събори официалната догма за същността на светлината, царувала толкова дълго време. Сигурни ли сме, че не ще дойде някой друг Айнщайн след време? Забележително е, че откакто учените започнаха да изследват лъчите и техните енергии, както и самото слънце, певците престанаха да пеят песнохваления, жреците никога не принасят жертви, а легендите само децата наивно четат.
към текста >>

4. Списанието PDF Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ученият се навел над своите книги, свещта мъжделее, огрява неговото лице и той дири мъничките разпилени тайни за да ги сглоби и да даде на хората плода на своя дълъг труд.
Ти гледаш – наоколо гъмжи световната машина в трескав темп. Един е хванал своя брат, наречен враг и го притиска с железните клещи на своята сила и търси правото си. Отчаян стон на ридание се носи в глухата нощ, но никой се не стряска, защото животът е препълнен с охкащи и няма място вече в сърцата за болезнения вой на един сред голямата, обща песен на скръбта. Нататък друг стои на своето високо място и в ръцете му се виждат дебелите въжета, с които е завързал хиляди гърла и цяла мрежа се простира нататък. Вързаните като черни сенки ровят земята и нейните блага, превърнати в злато, трупат пред краката на своя страшен повелител. Ученият се навел над своите книги, свещта мъжделее, огрява неговото лице и той дири мъничките разпилени тайни за да ги сглоби и да даде на хората плода на своя дълъг труд. И виждаш далече някъде, в безкрайни редове, се движи войнство. Ехти земята като ураган. Бълват огнен дъжд гърлата на страшните машини на смъртта. Големи умове, гении прислужват на нейния студен замах, като че тя тях ще пощади за тая дан!... Тихо плаче някъде жена и търси сили в своята слаба гръд да отмъсти, но няма нищо, освен една въздишка, която се разлива като отрова из мрачните кътове на нейната хижа.
към текста >>

5. СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

То предлага оформяне на мъжа и жената, развити хармонично.
ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ Христос казва: „Обичай ближния си като себе си." Има хора, които са склонни да забравят последните думи: „като себе си" и заключават, че ние би трябвало може би да обичаме другите дори и повече от себе си. Тази мисъл е била преувеличена дотам, че в някои случаи, е подтиквала към пълна саможертва и себезабрава, за да се облагодетелствуват други. А има една любов към себе си – правдива, благородна. Не може да има истинско духовно развитие без тази висша любов към себе си, защото духовното развитие налага култивиране и растеж на всички способности, на всички заложби. То предлага оформяне на мъжа и жената, развити хармонично. А това духовно развитие се храни именно чрез едно непрекъснато искане от Върховния да станем способни да поддържаме тялото си напълно здраво, да избегнем болести и недъзи и да надхвърлим по възможност сегашните ограничени условия на умиралката. Възвишената любов към себе си е облага и нам и на други. Кога ние обичаме един човек, препращаме му нашия род или качество на мислене. Ако тази мисъл е възвишена, тя ще стане за тоя човек един истински елемент, носител на живот и здраве, дотолкова, доколкото той е годен да го възприеме и асимилира. Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил.
към текста >>

Ни мъж, ни жена не могат да работят успешно за себе си и за другите, ако живеят в някой бордей, ако се обличат сиромашки или изпостят духа си, като го лишават от възможност да утоли най-светлите си, най-възвишени копнежи.
Или пък, ако той търси светлината на Безграничното, ще се види принуден – от чувство на себесъхранение – да отхвърли любовта, която му се предлага, защото е от по-долно и по-грубо качество. Висшата любов към себе си значи, че човек е правдив спрямо сам себе. Защото, несправедливи ли сме към себе си, ще бъдем неизбежно несправедливи и към ония, за които ние имаме неоспорима стойност. Онова което е най-нужно да знаем и което Безграничното ще ни засвидетелства, стига да го помолим за това – то е ценността, която ние представяме за другите. Съразмерно на нашата сила, да уголемяваме човешката доброчестина и съразмерно на нашата способност да съзнаваме тази сила, необходимите природни сили ще ни се притекат на помощ, за да подобрят и направят по-охолни материалните условия на нашето съществувание. Ни мъж, ни жена не могат да работят успешно за себе си и за другите, ако живеят в някой бордей, ако се обличат сиромашки или изпостят духа си, като го лишават от възможност да утоли най-светлите си, най-възвишени копнежи. Навред, дето свърнат, те ще влачат атмосферата и влиянието на своя бордей, който и ще ги подцени. Да беше Безграничното работило на такава основа, небесата не щяха да свидетелствуват за великолепието на слънцата и полята не ще отразяваха неговата слава чрез многочислени отсенки на листа, цветя, чрез перушината на птиците и багрите на дъгата. Онова което се противи повечето пъти при упражняване това право на правда и обич към себе си, е мисълта: „Що ще кажат другите? Какво ще рекат за мене, ако отдам сам на себе си почитта, що заслужвам? " Въззоваваме ли към духовното, направлява ли се животът ни от едно ръководно начало, не се ли ръководим от страх пред обществено мнение или от грижа да добием чужда похвала, ние можем да бъдем уверени, че висшето ще ни подкрепя.
към текста >>

Най-чиста и възвишена любов има онази душа – било мъж или жена, която е в най-тясно общуване с Безграничната Душа и която непрестанно иска от нея повече и повече мъдрост.
Скъперникът не се обича: той по обича златото си. Да живееш с едно полугладно тяло, да се лишиш от всеки лукс, да се задоволяваш с най-сиромашки, с най-евтини неща, да си откажеш всяко развлечение, всяка забава, за да трупаш пари – това бездруго не е от обич към себе си. Любовта на скъперника не надхвърля неговите торби с жълтици и тялото му скоро става явен доказ за малкото грижа, що той му отдава. Любовта е елемент така реален, както въздуха или водата. Тя има, според хората, много степени, много качества и като златото, в нея може да влезе сплав и от по-груби вещества. Най-чиста и възвишена любов има онази душа – било мъж или жена, която е в най-тясно общуване с Безграничната Душа и която непрестанно иска от нея повече и повече мъдрост. Мисълта, почитта на такава една душа са от голяма цена за всеки, който е облагодетелствуван от тях. И тази душа – пръскаща мъдрост околовръст – по ще пести симпатията си към другите, защото ще спази за себе висшата любов към себе си, за да може да извлече най-много облага. Когато, по един или други начин, някой разпъва или изтерзава тялото си, било чрез пост, било като се облича бедно и живее в сиромашко жилище, той чисто и просто поражда омраза към това тяло и я внедрява в него. Омразата, било към другите, било към себе си е истинска отрова – мисъл с бавно, но сигурно действие. Едно ненавиждано тяло не може нивга да добие симетрична форма, ни да се радва на харно здраве.
към текста >>

Ако Бог е направил мъжа и жената „по свой образ", за обич и възхищение ли е тоя образ, или за ненавист и пренебрегване?
Не от суета трябва да изискваме това, нито подбудени от онова нисшо тщеславие, което се толкова по-надценява, колкото по-силно е въздействието на хубостта му върху другите. Висшата обич към тялото ще се прояви тогава, когато ние залягаме да го украсим в самотията на гората със същото внимание, с каквото бихме сторили това и в някой многолюден град. Тази обич не би приела да го понижи с някакво гнусно деяние, извършено тайно, което не би сторило и на хорски показ. Ако Бог дари някому хубост и хармония на формите, не е ли рядко този тъй облагодетелствуван човек да се възхищава от този дар на Вишния? Суетност ли е да обичаме, да се възхищаваме, да се силим да усъвършенствуваме и възрастим дарованието, което сещаме че е заложено в нас? Ако Бог е направил мъжа и жената „по свой образ", за обич и възхищение ли е тоя образ, или за ненавист и пренебрегване? Бездруго в очите на моногома, мисълта да се отдаде толкоз обич на сам себе си ще се стори студена, корава и немилостива. И все пак на това може да се погледне от друго гледище – стига да осмислим, че като мисли човек за себе си най-първото – както повелява Безграничния – това всъщност е мисъл и за ближния и е едничко средство да получи той облага. Даровете, дарени от Върховната Сила са „съвършени дарове" и главният белег на един такъв „съвършен дар" е този, че веднъж получен от нас, той изхожда и се пръска за благото и на мнозина други. Щом някой получи тук, наземи, „съвършения дар" на безсмъртие в плътта, нещо което налага съвършено здраве, освобождаване от страдание и болест – този дар става заразителен, защото доброто здраве се придобива тъй, както и болестта. Крайъгълният камък на всяко хармонично развитие е постоянното възрастване на силите – физични и духовни.
към текста >>

6. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

живот в школата на братското сдружение предизвикат онези вътрешни несъгласия в кой и да е от членовете на последното, той – като силен мъж, с всичкото търпение на един ученик трябва да издигне поставената си цел по-горе от всякакви противоречия и лични неудобства.
Едно от основните начала в сдружението е прилагане закона на свободата. Понеже братята гледат на своята школа, като едно от средствата за постигне на една вътрешна цел, те съзнателно са поставили или взели пред вид всички възможни жертви, които ще трябва да се направят за разрешение на първите си задачи. И всичко това се прави съзнателно, при пълно вътрешно спокойствие. Заради това, когато многобройните трудности на физ. и дух. живот в школата на братското сдружение предизвикат онези вътрешни несъгласия в кой и да е от членовете на последното, той – като силен мъж, с всичкото търпение на един ученик трябва да издигне поставената си цел по-горе от всякакви противоречия и лични неудобства. Така дисциплината ще почива на едни от най-сигурните устои, които ние познаваме: – Съзнателно и вътрешно зачитане и пазене целостта и хармонията в бр. сдружение, защото разделението винаги се предизвиква от едно ненадейно егоистично настроение. При несъгласия вътре в сдружението, въпроса става още по-деликатен, като се има предвид пълната вътрешна свобода с която разполага всеки. По пътя на вътрешното комунизиране, ние неминуемо ще се срещнем с един стар наш съветник – горделивеца-индивидуалист, с когото ще трябва по един мирен и разумен начин да ликвидираме известни негови навици, нехармониращи с дисциплината на сдружението, а други – да облечем в новата форма, представляваща синтез от най-различни багри. Този индивидуализъм, само в известни свои прояви, разбира се, е необходим при общия живот, за да се проявява всеки в своя естествен обзор и да се избегне опасността от подражанието, което е изправния, нестабилизиран още път на търсещия, представлява не малко зло.
към текста >>

7. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Знае се, че частична слепота у мъжете се среща до 3%, а у жените много по-рядко.
жълт от червен цвят, или червен от син. И най-после, има една последна група хора, които страдат въобще от цветна слепота. Пред тях всичко се рисува в един сиво-чер фон, нещо подобно, като фотографическа снимка. Всичките тия аномалии в зрителните възприятия безспорно имат влияние и върху психиката, както и върху физиологическите отправления на дадения организъм. Обаче, за жалост, в това направление има много оскъдни наблюдения и много малко данни. Знае се, че частична слепота у мъжете се среща до 3%, а у жените много по-рядко. За изучаване физиологическото влияние на цветните лъчи, особено върху растенията, па даже и върху животни, са правени множество опити. Без да се впущам в подробности по тоя въпрос ще упомена само, че Клебс и др. са наблюдавали какво известни растения напр. тлъстигите (Crassulaceae) под влиянието на червените лъчи се развиват в едно направление, когато поставени в сини лъчи съвсем се изменяли: листата на розетките им се скъсявали, усуквали, обвивките им ставали бледи и половите им клетки се недоразвивали. Други наблюдения показват, че растенията най-добре виреят в червена и оранжева светлина.
към текста >>

8. ПЕСНИ - Т. Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Защото знайно е, че в наши дни, осмиването на всички ония древни науки, които ни е завещало миналото, е в реда на нещата, както и възгледа, че има нещо превратно – да не кажем повече – в ума на всички ония бележити мъже, които са посветили живота си на тези науки.
Астрология и медицина Рецензия в сп. „Voile D'Іsis" от д-р Верн. В редица, статии, които се явиха в списанието Courrier medicaІ, D-r Romary изучава приложенията на астрономията в медицината. Това е едно похвално дело, което заслужва да се отбележи. Защото знайно е, че в наши дни, осмиването на всички ония древни науки, които ни е завещало миналото, е в реда на нещата, както и възгледа, че има нещо превратно – да не кажем повече – в ума на всички ония бележити мъже, които са посветили живота си на тези науки. А рече ли човек да изследва мозъчния строеж на един Парацелз, на един Птоломей, на един Кеплер и сравни ли го с този на нашите съвременни сорбонисти (професори), не може да не установи едно рязко различие, което далеч не е в полза на тия последните. Както и да е, ала аз пак ще повторя, че е похвално делото на д-р Romary, най-вече задето е дръзнал да се залови с този въпрос. Ала все пак аз ще му направя някои малки забележки, за които той ще ме извини, уверен съм, като познава моята дълбока почит към него. Запример той употребява думата астрономия в своя труд, наместо астрология. Защо, щом въпросът е за астрално влияние, за радиация, за тънко вибриране, което въздействува на нашата нервна система, да не се употребява чисто и просто думата астрология, която много по-подхожда в случая?
към текста >>

9. ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това, което някога са вършели най-силните мъже, днес го вършат и децата, а за неговото усъвършенствуване, за пътищата на тия смъртоносни ядра работят учени, професори, с „най-дълбоки" познания, с висша математика.
Ние нито за момент не ще престанем да мислим, че убийството е най-тежкият грях, но все пак хвала на тия, които някога с гърди са опирали броните и тежките копия. В тях е имало повече самоотверженост, повече геройство. Има ли по-голям позор в нашето време от това скрито убиване, наречено стреляне от засада? Всяко такова дело е двоен грях. Убийство и отвратителна страхливост. Това, което някога са вършели най-силните мъже, днес го вършат и децата, а за неговото усъвършенствуване, за пътищата на тия смъртоносни ядра работят учени, професори, с „най-дълбоки" познания, с висша математика. – Вегетират, – казват тия, които не смеят да оставят живи своите врагове, защото се боят от тях. – Вегетират, – казват за тия, които доброволно се отказват от онова, което ще оскуди (ограничи) другите. Добре, да поставим на преоценка следното: Яви се у тебе едно желание, една мисъл да се добереш до нещо, което ще наслади тебе, а ще лиши другия. Кое е сега силата, да се нахвърлиш под подбудата на твоите страсти към него, или да си поставиш сам въздържание? Какво по-лесно от това да посегнеш и откъснеш чуждия плод.
към текста >>

10. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Доста учени мъже, журналисти и любопитни попълват шествието.
Ръководството на опитите се поверява на Арманд Вирè, който намира по-точни планове, взети от общината и никому неизвестни някои подземни галерии от кариери, които външно от повърхността абсолютно не могат да бъдат разпознати. При това освен него лично, никой друг до деня на опитите не знае избраното место (нито другите членове от комисията). На 27 март 1923 г. в 8 часа сутринта всичките са били поканени да се явят при една от парижките порти, отгдето бавно ги повеждат към мястото, където ще бъдат правени опитите. В уречения час се явяват около 20 души практици, работещи с пръчката и към журито се присъединяват като официални правителствени делегати от министерството на земеделието, директорът и двама члена на научния институт при същото министерство. Доста учени мъже, журналисти и любопитни попълват шествието. Като стигат до определения пункт, шествието спира и биват поканени тия от практиците, които могат да намират подземия и да определят очертанията им, да излязат напред. Излизат четирима души. Съобщава им се, че ще бъдат викани по ред. Повикват първия, който тръгва след г-н Вирè, придружен от журито и официалните делегати. Вървят доста, като биват спрени и се казва на първия, който ще работи с пръчката, че са дошли на определеното место.
към текста >>

11. КНИГОПИС Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ние питаме къде са заслугите на ония, които се наричат народни учители, бележити мъже, на които даже приживе издигат паметници, къде са заслугите на божиите служители, на високите камбанарии, на тамяна, който се е изпушил от 2000 години?
Разсъждавайки по същите мерки на ума, тогава ще кажем, че сега се гради едно ново отмъщение, т.е. гради се кървавото право на тия, които днес са отдолу. Да отречем смените в живота не можем, защото те стават – ние гледаме това. Да приемем като върховен закон закона на неотмъщението, закона на братството, това на нашите съвременници се вижда глупаво, безинтересно. Тогава нашият живот не прилича ли на глупав, пиян перпетуум-мобиле, на вечна вражда, заради някакво парче земя, в което утре ще легне нашият труд? Ние питаме къде са заслугите на ония, които се наричат народни учители, бележити мъже, на които даже приживе издигат паметници, къде са заслугите на божиите служители, на високите камбанарии, на тамяна, който се е изпушил от 2000 години? Не към отмъщение и разплата трябва да се насочва душата на народа, която мяза на детска душа, защото може да се възпитава. Един писател трябва да види по-далече от оня, който държи нагайката в ръка. И ако тоя писател, мислител, философ, според вечната наука за душата, не е направил поне едно най-малко, микроскопическо добро, ако той не е отвърнал поне един тиранин от неговата жертва, тогава разхлабено и глухо ще стенат струните на неговата лира, гласът ù не ще се отекне в душата на бъдните векове, а неговите книги ще стоят захвърлени, както повреденото ръждясало рало и върху тях ще се натрупва прахът на дългото, мъртво забвение. За човека е възможно да прояви своята висока природа и в най-трудните, най-изключителните минути на своя живот. Никога не е прав оня, който казва че няма място за милост в душата на човека, „оня, у когото е посята в сърцето милостта".
към текста >>

12. Нестинарските игри - Добран Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Детинство с неговите радости и буйност, възмъжаване, отричане, детинската наивност, житейски борби, малки или големи успехи и разочарования и най-сетне неизбежния за всички край.
Според общо разпространените днес схващания, детинството и ученичеството са признаци на несъвършенство и слабост. И родители и възпитатели се стремят да съкратят този период от живота на своите деца, като често дори им внушават, че те трябва час по-скоро да заприличат на възрастните. И много от децата действително заприличват преждевременно на по-възрастните, но затова пък се спъва тяхното естествено развитие и се ограничава проявлението на множество вродени добри качества и заложби. И интересното е, че много и много са случаите, когато възрастни хора с материално и обществено положение, (което някога за тях е било идеал) искрено признават, че въпреки всичко, най-хубавите дни и години на техния живот си остават през тяхното детинство и ученичество. Животът на всички хора днес, външно поне, протича приблизително по един и същи начин. Детинство с неговите радости и буйност, възмъжаване, отричане, детинската наивност, житейски борби, малки или големи успехи и разочарования и най-сетне неизбежния за всички край. Всички се раждат, работят и умират и малцина са ония, които с доволство и жизнерадост изпълняват своето призвание и дълг до край. Мнозина, след дълги вътрешни борби, се примиряват с безликата ежедневна действителност. И остава една от малкото чисти радости на техния живот, светлия спомен за някогашното детинство Кое прави детинството, ученичеството един от най-красивите периоди в живота на човека? На този въпрос отговарят различно. Той е послужил и като сюжет на много художествени произведения, защото живо отеква в отзивчивите души на художници и поети.
към текста >>

13. Научна астрология - Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Такива игри е имало в българските села: Блаца, Мъжера, Режово.
Арнаудов: „Студии върху българските обреди и легенди" 1924 г.). Но естествено е, че той разглежда тоя въпрос, не от биологична, а от чисто битова гледна точка, като остатък на древен религиозен обичай. Ще разгледам това явление не само от биологична, но и от окултна гледна точка. Тогава ще може да се обясни в една по-пълна форма този факт и сродните на него явления, които са наблюдавани и в другите континенти на света. II. Нестинарски игри се срещат в някои села около Малко Търново и Василико, в полите на Странджа планина. Такива игри е имало в българските села: Блаца, Мъжера, Режово. Мързево, Перигопуло, Пенека, Ургари, Коланджа, (Лозенградско) Граматиково и в гръцките села: Бродилово, Агио - Стефани, Кимер-Бургас, Яна и Кости, имало ги е и в Мидийските села: Акзими, Ургас, Пруля, също ги е имало и в селата: Варвара, Урумбеглий, Ятрос и др. Днес обичаят в повечето от тия села е западнал, притискан от една страна от църквата, която счита игрите в огъня за грях, а от друга – войните накараха много от местните жители да се изселят и по тоя начин ярките представители на тоя тъй странен обичай в България намаляват и самият обичай изживява вече своите последни дни. Все пак до ден днешен, обичаят се тачи още в с. Кости и с. Бродилово. Нестинарските игри не стават по всяко време.
към текста >>

Нестинари биват и мъже и жени, но главно жени.
Някога са горили мъртвите си (Според Славейков (1866 г.) и отец Дионосий (1903 г.). Този факт не се е потвърдил с положителност. Те не са и „яко църковни", не зачитат много празниците, работят и в неделя, проповядват никога да не се ходи на църква. Според някои автори (Дионисий), те и физически се отличават с особени белези. Те имали широки глави, лице грозно, тежка походка и били едри хора, ходели без капи, с рошави коси и бради, били повече червенокоси и в носията им личал конопът. Нестинари биват и мъже и жени, но главно жени. Обикновено старци и деца не играят в огъня. Някога в огъня са играли 10–15 души, днес само 2–3 души. Често се случва нестинари да бъдат близки роднини като: баща и син, майка и дъщеря, брат и сестра и затова някои автори считат, че нестинарите имат някакви наследствени особености, местното население ги смята да са от особен „джинс". Това последно твърдение повечето изследователи и наблюдатели са склонни да отхвърлят, не намирайки обективни данни за наследственост. Има случаи такива посвещения да получат някои нестинари след тежка болест.
към текста >>

Мъжера и дава за тях следното описание: „На Костадинов ден тези села имат сборове, събират се и на определено място в селото или край селото наклаждат един буен огън от 40 най-малко до 50 кола дърва; насядат тогава на трапезата от страни огъня, ядат, пият, и гайди свирят.
Костадин", те предсказват за болно, загубено, женитба, плодородие, умряло и пр. Семейният им бит, обаче, не се отличава по нищо от живота в другите села. ІІІ. П. Р. Славейков през 1866 г. сам е наблюдавал тия игри в с. Мъжера и дава за тях следното описание: „На Костадинов ден тези села имат сборове, събират се и на определено място в селото или край селото наклаждат един буен огън от 40 най-малко до 50 кола дърва; насядат тогава на трапезата от страни огъня, ядат, пият, и гайди свирят. Като изгори огъня да няма и пламък, а стане жар добра и хване от горе малко пепел, тогава стават от трапезата, палят вощеници и се кръстят и се молят, като държи в ръка всеки домашната си иконичка – изображение на Св. Константин и Елена с дръжка отдолу. В това време, когото, според тяхното казване, хване св. Костадин, рипва и като държи иконичката в една ръка хваща да си къса дрехите и тича та скача в огъня, играе в него с боси крака, или с калцуни и чорапи, но без други обувки и като кръстоса няколко пъти през него хваща тогаз гората тичащ или се връща в селото. „Когато аз обходих тези места случих се при такъв един обред в Мъжера.
към текста >>

„Когато аз обходих тези места случих се при такъв един обред в Мъжера.
Мъжера и дава за тях следното описание: „На Костадинов ден тези села имат сборове, събират се и на определено място в селото или край селото наклаждат един буен огън от 40 най-малко до 50 кола дърва; насядат тогава на трапезата от страни огъня, ядат, пият, и гайди свирят. Като изгори огъня да няма и пламък, а стане жар добра и хване от горе малко пепел, тогава стават от трапезата, палят вощеници и се кръстят и се молят, като държи в ръка всеки домашната си иконичка – изображение на Св. Константин и Елена с дръжка отдолу. В това време, когото, според тяхното казване, хване св. Костадин, рипва и като държи иконичката в една ръка хваща да си къса дрехите и тича та скача в огъня, играе в него с боси крака, или с калцуни и чорапи, но без други обувки и като кръстоса няколко пъти през него хваща тогаз гората тичащ или се връща в селото. „Когато аз обходих тези места случих се при такъв един обред в Мъжера. Като бяхме на трапезата отстрани огъня и се хванаха някои, та взеха да се хвърлят в огъня да играят. Аз седях до домакина на къщата, в която бях влязъл и насреща ни седеше невестата му и майка му. Бях се загледал в огнеиграчите, когато ме потупа домакинът и ми кимна да се вгледам в невестата му: Тя държеше детенцето си, но когато я погледнах, вече беше пребледняла, изстинала и студена пот беше я побила. След това тя взе да почернява и завчас хвърли детето си пред свекърва си и викна „ту-ту-ту, ето го. ту-ту-ту"; рипна, завтече се и скочи в огъня да играе с другите и от там отиде си в село.
към текста >>

14. В хармония със законите на живата природа - Б. Боев Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Защото тези учени мъже са се занимавали и с астрология, практикували са я и са оставили съчинения върху нея!
Научна астрология Ония, които пишат биографиите на Птоломей, Кеплер, Тихо Брахе – все бележити астрономи, които са оставили дълбоки следи в развитието на астрономията – изпадат често в неловко положение. Защото тези учени мъже са се занимавали и с астрология, практикували са я и са оставили съчинения върху нея! Как да си обясни човек това противоречие – трезви умове като Йохан Кеплер, способни на търпелива и систематична научна работа, да се занимават с пустоверици и да не разберат това. Кеплер, който години наред прави възможно най-точни и най-прецизни за времето си наблюдения над Марс, за да определи неговата орбита и, следователно, знае що е трезва научна работа, да не може да схване своята заблуда по отношение на астрологията! Чудно, наистина. Да беше само той – как да е, но преди него се нижат цял низ видни учени, които са изучавали и практикували астрологията: Тихо Брахе, Йохан Мюлер, наречен Региомонтанус, който издигна първата обсерватория в Нюрнберг, и когото немците тачат като баща на немската астрономия; прочутия математик Кардано, докторът по медицина и професор по математика Морен де Вилфранш, живял във времето на Ришельо и Мазарини, който ни е оставил един от най-бележитите трудове по астрология – Astrologia Gallica; Нютон, Лютер, Св. Томас Аквински и редица още други... Интересна психологическа загадка.
към текста >>

15. Противоречията в света – П. Пампоров Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Или, казано на наш език, това са хората, които са излезли из своето детинство и са навлезли във възрастта на възмъжаването.
ПРАВИЯТ ПЪТ НА ЖИВОТА ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРОТИВОРЕЧИЯ Правият път на живота познават ония разумни души, които са излезли от областта на лутанията и са влезли в областта на отмерените движения на разумната природа. Или, казано на наш език, това са хората, които са излезли из своето детинство и са навлезли във възрастта на възмъжаването. За децата, всичко в природата е забавление, а за възрастните хора, всичко е сериозно занимание. Децата само прекарват своето време и развиват мускулната си система, а възрастните, които се занимават сериозно, приготовляват условията на живота и развиват своя ум. И ние можем да направим следното уподобяване; едните само чукат камъни и ги нахвърлят, а другите правят пътища и съграждат здания, в които може разумно да се живее. Следователно, това са две насоки на самия живот. Детинството подразбира движение в една по-гъста среда, по- гъста материя, в която корените на живота не могат да се развиват тъй симетрично, както клонищата горе във въздуха.
към текста >>

16. ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Играели са обикновено 2-4 души мъже и жени, като играейки са викали „Уф, уф!
От една страна срам и стеснение от своите необикновени селски обреди, а от друга – страх от издаването на своите религиозни тайни, което би довело нещастие не само на отделната личност, но и на цялото село. В с. Бродилово проф. Арнаудов посетил изоставения конак на главния нестинар Георги Глигор. Тук пред неговата къща са ставали и самите игри в огъня. Играели са обикновено 2-4 души мъже и жени, като играейки са викали „Уф, уф! " и сетне казвали: „Св. Пантилей ме фати, та рекох тоя лаф" или „св. Костадин ме фати". Тук игрите са ставали на св. Пантилей. В с.
към текста >>

но мъжът ù го било срам и не я пускал, наказвал я строго и искал да я отърве от този ù навик да играе в огъня.
Ургари главни нестинари са били дядо Енчо и баба Нана, а в с. Кости дядо Константин Савелят, умрял вече... Лошо да стане на нестинарите не се е чувало. Дори дрехите им не горят, се чуди кметът на с. Граматиково Той разказва и за дъщерята на дядо Димитър Говедарят, която била нестинарка и по време на празника играела в огъня не на мегдана, а в къщи. Когато се оженила, вече искала да играе на мегдана. но мъжът ù го било срам и не я пускал, наказвал я строго и искал да я отърве от този ù навик да играе в огъня. Но жената напоследък полудяла. Все същият кмет, познавал и други двама братя гърци, работници, Димитър и Яни Карадинизлиеви, които през месец май ги „прихващало" всеки два-три дни. В такъв случай им поднасяли на керемида огън с много тамян, който те жадно поглъщали, викайки „уф! уф! " Колкото повече пушек гълтали, толкова повече се успокоявали.
към текста >>

Някои даже вземат в зъбите си нажежен тиган, а в другата нож и така нагазва в жаравата, последван от мъже н деца, без някой да пострада.[5] Подобни игри има и в Япония.
Разбира се, това никак не пречи идущата година церемонията да се повтори със същата тържественост и сетне пак същите седалища, пак налагане с тояги по задницата и пак церемония... Шлегел наблюдавал самата игра в град Емуи през 1870 год. Същото описание дава и I. I. М. dе Groot, професор в Берлинския университет. Играят в огъня и будистките жреци в Китай при нощния празник Tatsyan. Някои даже вземат в зъбите си нажежен тиган, а в другата нож и така нагазва в жаравата, последван от мъже н деца, без някой да пострада.[5] Подобни игри има и в Япония. Описани са такива игри в Токио през 1903 г., в които освен жреците е вземал участие и народът. Американският писател Persival Lowell се опитал да прегази огъня, но тъй силно се изгорил, че лежал три седмици на легло. Но за учудване, един шотландски инженер минал през огъня без повреда. В Индия през летния слънчев проврат т.н. Тапасви, също играят в огън, като предварително дълго постят, водят чист живот и спят 17 дни на гола земя.
към текста >>

17. РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Старите гърци още са смятали, че тоновата маса представлява женския принцип, който се оплодява от ритмуса – мъжкия принцип и в резултат раждат мелодията.
Но смисълът в речта не иде нито от буквите, нито от думите, а е изразен отвлечено, чрез взаимоотношението, при което са поставени отделните думи. Елементите на музиката, достъпни за нашето изследване засега са три: мелодия, ритмус и хармония, но като първичен, основен елемент при изграждането на музиката се явява музикалният тон. Тоновата маса систематизирана и подредена в една посока, във времето, се проявява като ритмус, който пък от своя страна е основата, фонът, върху който се очертава мелодията; същата тази тонова маса подредена и групирана в друга посока – в дълбочина, в пространството дава хармонията. Ритмус, мелодия и хармония са първите производни на музикалния тон, на всевъзможните комбинации, на които се основава шеметното разнообразие от форми, които ни дава музиката. Ритмусът осмисля тоновата маса и я разпределя на по-големи и по-малки групи, които носят в себе си по нещо от цялото съдържание на музиката. Старите гърци още са смятали, че тоновата маса представлява женския принцип, който се оплодява от ритмуса – мъжкия принцип и в резултат раждат мелодията. За материализиране на тия основни елементи на музиката, които все още си остават отвлечени, си служат с нотните белези, които с формата си определят ритмуса, а подредени в твърде простата система на петолинието дават мелодията. Най-малката съставна част в езика на музиката, най-малката органическа част, която има свой индивидуален живот и смисъл, е мотивът. Той отговаря на думата в словесния език и както нея е съставен от по-малки съставни елементи – тонове, подредени върху канавата на ритмуса, както се изтъкна по-горе. Между думите и мотивите обаче има едно съществено различие. Докато думите изразяват определени представи, образи и понятия, които съпоставени в нашето съзнание дават смисъла на речта, мотивите са носители на елементите, от които се изгражда онова творческо настроение, което обзема слушателя; съдържанието на мотивите е загадъчно и неясно, както изобщо цялото съдържание на музиката.
към текста >>

18. ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ - Г. Ал. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Това не е ли поради туй, че днес великите учители на човечеството като Христа са затъмнени от земните образи на ония, които официално носят неговото учение и хората не могат да видят истинския образ на Исуса, възмъжалия, любящ брат на страдащите човешки души.
Спомнете си онези изречения от Евангелието на Йоана, където Христос употребява тази дума: „Света"... Тогава думите на свещените книги не ще бъдат за него някакви празни приказки, отредени за обикновените верующи, а светли показалци в неговия път към себе си. В тях е оставен опита на толкова човешки души, минали преди нас. В днешната безпътица на живота човек е изгубил всички опори: той има сума вярвания, а няма вяра, той има много богове, а няма Бог. Не знае ни защо се ражда, ни защо умира, не знае пребъдва ли неговото съзнание след смъртта или, както го учат някои пигмеи на мисълта, загива ведно със своето тяло. И характерното е, че днешния човек е по-склонен да вярва в теории, произхождащи от незрели още човеци, недостатъчно живели и опитали, за да постигнат големите истини, отколкото на ония велики духове, които са изрекли тия истини и са ги въплътили в живота си. Това не е ли поради туй, че днес великите учители на човечеството като Христа са затъмнени от земните образи на ония, които официално носят неговото учение и хората не могат да видят истинския образ на Исуса, възмъжалия, любящ брат на страдащите човешки души. Хората превърнаха тази голяма душа, която преля себе си в човечеството, в някакъв „бог" и го запратиха в пантеона на боговете да блаженствува някъде там „отдясно на Отца". Така те отдалечиха от себе си оня, който се приближи до тях тъй братски, с такава велика любов и себеотдаване и го затвориха в чуждия и далечен за човека образ на някакъв невидим бог. Те отдалечиха от себе си оня, който се приближи до тях, за да им стане Път към Истината и Живота. Но този Път съществува. И по него минават ония редки, самотни пътници, които са поели друм към Вечността.
към текста >>

19. ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Независимо от това дали тонът ла би бил изпят от човек, дали мъж или жена, дали ще го изсвири цигулка, флейта или китара, то пианото ще го повтори, ще го резонира във всичките си гами, защото съответните му струни дохождат във възбуждение, в трептения от първично изпълнения тон ла.
Но в какво собствено се състои нейната сила? Известно е че музиката – това са хармонични трептения на въздуха, това е специфична вибрационна енергия, която може да се предава и трансформира. Нейните вибрации носят нейната сила. В музиката е известен термина резонанс. т.е. възбуждане в съответни трептения всички ония тела, които са нагодени предварително да трептят в съответния тон. Независимо от това дали тонът ла би бил изпят от човек, дали мъж или жена, дали ще го изсвири цигулка, флейта или китара, то пианото ще го повтори, ще го резонира във всичките си гами, защото съответните му струни дохождат във възбуждение, в трептения от първично изпълнения тон ла. Аналогичен случай имаме и при нестинарите. Специалната нестинарска песен, имаща свой типичен ритъм, оказва своето резониращо, тъй да се каже, влияние върху предварително религиозно настроените по случая нестинари, повдигат леко техните психически вибрации, което пък се отразява върху физиологичното състояние на тялото, като повишават общо вибрациите на тялото. Съвременната физика установява, че всички тела се намират в непрекъснати вибрации, отличаващи се по бързината и дължината на вълните си, както и големината на амплитудите (височината на вълните). Подобно вибрационно влияние оказва музиката върху организма на лесно настройващи се лица и лесно променя тяхната обща обикновена вибрационна система на тялото. Към тоя факт трябва да се прибави втория елемент: танцът и игрите както на нестинарите, тъй и на околните.
към текста >>

Понякога вярата за жената става мъжа и мъжът – за жената, детето – за майката.
И разгърнете криминалните дневници, за да видите на какво е способен човек, когато вярва в парите. Аз познавам мнозина, които се самоубиха, защото загубиха своите пари. И познавам мнозина, които са били подлагани на нечовешки мъки, за да издадат своите скрити богатства. Те изтърпели болките, но парите не дали. Мъките не са били за тях тъй страшни пред загубата на парите. Понякога вярата за жената става мъжа и мъжът – за жената, детето – за майката. Не могат се преброи страниците, на които са написани далата, извършени от любов. Трети вярват в различни учения. Аз не зная колко хора са умрели досега, защото са вярвали в един нов живот, в нови идеали. Мнозина от тях не вярват в задгробния мир, нито в душата, нито в рая, нито в ада, но са умирали с усмивка, озарени само от своята идея. Мнозина са умрели, за тая идея, мнозина са изгнили в тъмниците, мнозина са били бити и мъчени заради една идея, подарена на бъдещето.
към текста >>

20. Списанието PDF Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Значението на нашето облекло, законът на брака – мъж и жена като два допълващи се фактора, тирания или как се владеем, значението на молитвата – това пряко общение с първоизточника на живота, на изповедта, ролята на пролетта и др.
И затова да начертаем един въображаем образ за самия себе си, образ пълен с младост, здраве и сила, в който да се съсредоточим неотстъпно – с това ще привличаме към себе си елементи, които винаги ще ни помагат в реализацията на тоя идеален образ на нашата мисъл защото, „Всяка мисъл е един камък за изграждане на нашата бъдеща съдба". – По-нататък той ни сочи влиянията, които оказва околната среда върху нас и средствата, как да се предпазим от понижаващи такива – да знаем, кога да бъдем активни, невъзприемащи чужди влияния, а сами да влияем и кога пасивни, акумулиращи висшите трептения на един по-напреднал дух. – По-нататък той разглежда ролята на самовнушението, сочи като велик фактор развитието любовта към природата, самообладанието, говори за двойнствения живот на човека в будно състояние и на сън и значението на правилното ползуване от последния. Посочва също средства, как да се предпазим от безсъние и как да използуваме най-правилно съня за възобновяване на енергията, говори за ползата от въображението, от мечтанието – една сила, която твори дела, в едно могъщо и невидимо царство, което, както твърди авторът, досега малцина са изследвали. Вярата той нарича „семе на всяко чудо и за добро и за зло", в зависимост от насоката на нашето въображение, нашата мисъл. Значението на нашето облекло, законът на брака – мъж и жена като два допълващи се фактора, тирания или как се владеем, значението на молитвата – това пряко общение с първоизточника на живота, на изповедта, ролята на пролетта и др. – това са все въпроси, които авторът разглежда в отделни глави и хвърля нова светлина, сочейки сигурен път към успех, възраждане и безсмъртие, опознавайки и усилвайки в себе си чудотворните сили, които в хармония с тези в природата ще превърнат човешкия смъртен дял в безсмъртие, изграждайки го изново и непрекъснато от все повече и повече усъвършенствувани елементи. Получиха се в редакцията на „Житно Зърно" от новите издания на „Акация" – София: Натурфилософско четиво № 11. Монистичният натурализъм и безсмъртието от Ж.М. Гюйо с уводна бележка за автора от Ас. Златаров 12 лв.
към текста >>

21. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тази тръба–вихрушка– мъжки елемент, така да се каже, – играе по отношение на аморфната мъглявина–женски елемент, ролята на сперматозоида по отношение яйцето.
Забелязва се, че спътниците са почти в плоскостта на еклиптиката; че слънцата са в плоскостта на Млечния път (спирална мъглявина); че спиралните мъглявини (Млечният път) са в плоскостта на екватора на своята ядка. Слънцето на една слънчева система отговаря, прочее, на ядката в една спирална мъглявина; неговите планети, родени от планетните пръстени, отговарят на кълбовидните купове и на спиралите (des spires) на мъглявината. Една такава концепция има нещо упояващо; тя задоволява една от основните нужди на човешкия ум: констатацията на дуализма и привеждането му към единство. Всичко това става наистина убедително, когато от космологията се мине към космогонията, към идеята, която новата теория извежда за произхода на световете. Ето основният ù израз: Всички звезди и звездни системи произлизат от удара и пробива на една аморфна мъглявина, имаща относително слаба бързина на преместване, – с една газообразна (или ултрагазообразна) тръба–вихрушка, надарена с голяма бързина на движение н въртене. Тази тръба–вихрушка– мъжки елемент, така да се каже, – играе по отношение на аморфната мъглявина–женски елемент, ролята на сперматозоида по отношение яйцето. Чрез тоя космичен удар, първоначалната вихрушка достига ядката на новата трептяща система. Пулсацията, която я подува последователно в екватора и полюсите, произвежда сегментации (тая пулсация се забелязва в изменението на блясъка на звездите и в единадесет годишния период на слънцето – остатък от една много по-бърза такава; още по-рано други автори са смятали, че без пулсация, с равномерно издуване на екватора не е възможно да се обясни откъсването на планетни пръстени). Материята на ядката, хвърлена по този начин във въртящата се аморфна мъглявина, се разпределя там според гъстотата и съпротивлението. Така се образуват планетните пръстени (пояси). Така се обясняват кометите с голямо наклонение на орбити, ретроградните движения на външните планети, тъй мъчните за разбиране в другите теории, разстоянията на планетите и спътниците, наклоненията на планетните оси и всички, даже най-мистериозни особености на една слънчева система.
към текста >>

22. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Този, който изпълнява функциите на женския принцип, ако и тялото да му е мъжко, или който изпълнява функциите на мъжкия принцип, макар тялото му да е женско, също се именува Михаел.
трябва да се яви в божествената страна дето е централизирано Словото „S". „S", изговорено без гласна означава първообраза на Душата-Слово. Аз ще поясня думата Михаел: „Ми" е три на Японски език и „хаел" е изменение. Следователно, Михаел е Великият човек, който изменя три свята, т.е. реалния (физическия), тъмния и Божествения. Този, който изпълнява функциите на женския принцип, ако и тялото да му е мъжко, или който изпълнява функциите на мъжкия принцип, макар тялото му да е женско, също се именува Михаел. Основателката Нао Дегучи е получила мъжки Дух, бидейки по тяло жена и изпълнявала функциите на Йоан, тя е наречена Хеншоо Нанши (трансформиран мъж). Учителя Онисабуро Дегучи е получил женска душа, бидейки по тяло мъж и изпълнявайки делото на Христа. Той е наречен Нensoo – Njos (трансформирана жена). (Превод от Есперанто) Житно зърно, ГОД. II., МАЙ, ЮНИ, 1925 г., кн.
към текста >>

Основателката Нао Дегучи е получила мъжки Дух, бидейки по тяло жена и изпълнявала функциите на Йоан, тя е наречена Хеншоо Нанши (трансформиран мъж).
„S", изговорено без гласна означава първообраза на Душата-Слово. Аз ще поясня думата Михаел: „Ми" е три на Японски език и „хаел" е изменение. Следователно, Михаел е Великият човек, който изменя три свята, т.е. реалния (физическия), тъмния и Божествения. Този, който изпълнява функциите на женския принцип, ако и тялото да му е мъжко, или който изпълнява функциите на мъжкия принцип, макар тялото му да е женско, също се именува Михаел. Основателката Нао Дегучи е получила мъжки Дух, бидейки по тяло жена и изпълнявала функциите на Йоан, тя е наречена Хеншоо Нанши (трансформиран мъж). Учителя Онисабуро Дегучи е получил женска душа, бидейки по тяло мъж и изпълнявайки делото на Христа. Той е наречен Нensoo – Njos (трансформирана жена). (Превод от Есперанто) Житно зърно, ГОД. II., МАЙ, ЮНИ, 1925 г., кн. 5 и 6.
към текста >>

Учителя Онисабуро Дегучи е получил женска душа, бидейки по тяло мъж и изпълнявайки делото на Христа.
Аз ще поясня думата Михаел: „Ми" е три на Японски език и „хаел" е изменение. Следователно, Михаел е Великият човек, който изменя три свята, т.е. реалния (физическия), тъмния и Божествения. Този, който изпълнява функциите на женския принцип, ако и тялото да му е мъжко, или който изпълнява функциите на мъжкия принцип, макар тялото му да е женско, също се именува Михаел. Основателката Нао Дегучи е получила мъжки Дух, бидейки по тяло жена и изпълнявала функциите на Йоан, тя е наречена Хеншоо Нанши (трансформиран мъж). Учителя Онисабуро Дегучи е получил женска душа, бидейки по тяло мъж и изпълнявайки делото на Христа. Той е наречен Нensoo – Njos (трансформирана жена). (Превод от Есперанто) Житно зърно, ГОД. II., МАЙ, ЮНИ, 1925 г., кн. 5 и 6. [1]Написано с върха на молив тънък като косъм.
към текста >>

23. КНИЖНИНА Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

мъжка гимназия.
Срещата завърши с излет до Мусала. Даваме следните извадки от научната хроника на физико-математическото списание бр. 6 и 7, което препоръчваме на всички наши четци като едно от най-сериозните научни списания. Адрес: Списание на физико-математическото Д-во, в София – ул „Ст. Козаров”, II. мъжка гимназия. Камил Фламарион На 4 юни т.г. се помина великият френски астроном Камил Фламарион. Той почина в обсерваторията Juvisy в Париж на 83 г. възраст. Неговите големи заслуги като учен и писател са известни на всички любители на небето. Кой не знае неговите L'Astronomie populaire, Uranie, La fin du Monde и пр.?
към текста >>

24. Списанието PDF Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Всички свидетелства единодушно потвърждават дълбоката непоколебима вяра на богомилите в правотата на течното учение, мъжествеността, фанатизма с който са понасяли мъченията, както и готовността, с която мъже и жени са отивали в пламъците на огньовете.
Ние препоръчваме книгата на всички наши четци, които се интересуват от богомилството – от която и да било негова страна. Тук прибавяме само някои характерни заключения за значението на богомилството, които г-н Иванов прави в края на увода на книгата. „Богомилите, у които духовната страна е взимала превес над материалната, са се отличавали със своя тих, кротък благочестив живот и чистота на нравите. Това се посочва от всички обективни свидетелства за богомилите и техните западни съмишленици. Дори най-ревностните им противници не отричат тяхната кротост и смирение, при все че се стремят да подценяват техните качества, като ги обвиняват в лицемерие и измама! Всички свидетелства единодушно потвърждават дълбоката непоколебима вяра на богомилите в правотата на течното учение, мъжествеността, фанатизма с който са понасяли мъченията, както и готовността, с която мъже и жени са отивали в пламъците на огньовете. С такива примери е изпълнено само началното християнство, на което богомилите са се смятали истински последователи” (стр. 46). „Издигнем ли се над верските догми и средновековните държавни интереси, в богомилството отбелязваме прояви на общочовешко естество; прояви, които може би са много подранили, но които правят чест на реформатора Богомил и неговите близки съратници в българската земя и в западна Европа. Велика прозорливост и рядка доблест е било за средните векове да се излезе с проповед за равенство на човеците, за борба против робството и крепостничеството, против съсловната организация на обществото, осветена от държава и черква, борба против потисничеството на господарите и велможите, над несвободния човек, превърнат на безгласна и безправна вещ. И ако новите времена с право изтъкват направените в това отношение придобивки за благото на човечеството, толкова повече не трябва да остане в забвение светлият лик на Богомил и неговият слаб глас за човешко равенство и добруване през усилните и мрачни средни векове. Името на Богомил трябва да се впише в аналите на историята на лично место между другите благодетели на човечеството.
към текста >>

25. Пирамидата - из „Посвещения от Седир Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Той получава знанието от баща си, то е наследствено по права мъжка линия.
Ако болният ще оздравее, на заранта ще намери в чашата зелен лист от росена; ако ли няма да оздравее, в чашата му ще падне суха шумка, ако пък ще умре – няма да има в чашата нищо. През Русалската седмица в северна България ходят т.н. Р у с а л ц и или К а л у ш а р и. Те лекуват болните, на които не са помогнали билки, молитви и баяния и, за които се казва, че имат „самодивска" или „русалска" болест. Н a чело на дружината им стои ватафин. Той получава знанието от баща си, то е наследствено по права мъжка линия. Той знае кои са чародейните билки и какви заклинания и магии трябва да се правят и нему се подчиняват всички останали русалци. Последните са обикновени хора, които пожелават да влязат в дружината и които се избират от ватафина по пъргавина, честност, способност да издържат големи душевни напрежения и способност да пазят тайна. Ватафинът избира хората си добре и едва когато се убеди, че те отговарят на всички условия, посвещава ги в занаята. Между другото те целуват знамето и тоягата на ватафина и полагат клетва: "В къщата ми огнище да не гори, комин да не пуши, змии и гущери гнездо да вият в нея; кукумявки и бухали да живеят и мътят; жена ми да не трае, люлка да не видя, дете да ми не заплаче; на гумното овца да не блее, вол и крава да не мучат, кон и кобила да не цвилят, петел да не пее; тръне и бурен да расте, пусто и пометено да бъде. Аз самичък с очи да не видя, с уши да не чуя, с език да не говоря, с крака да не ходя, с ръце да не ловя, от нищо насищане да нямам, дето стъпя да съхне, що похвана да гори, пред мене чуми, зад мене холери; земя кости да не приеме." Тия думи са клетви и заричания за спазване на поверената тайна.
към текста >>

26. Стихове - Стефан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

– Ето, от една страна природата, залез слънце, вековни паметници, после няколко мъже които изучават, сетне трима други чужди хора, които не изучават, които нищо не казват.
– Вашият разказ е любопитен, рекох аз. Не са ли тия бедуини прадеди на розенкройцерите от XVІІ век, на тази школа, която претендира да води началото си от Енох? – Туй, отвърна Андреас, като дигна ръка, е друга пък легенда. Туй, що исках да ти посоча беше, как този либийски самотник, притежател на всички елементи от метода на съчетаването, с помощта на който може да се прозре истината, е могъл да съзре и схване тази истина. Помисли сам. – Ето, от една страна природата, залез слънце, вековни паметници, после няколко мъже които изучават, сетне трима други чужди хора, които не изучават, които нищо не казват. Двамината от тях се занимават само с туй – да пазят третия. Той е най-малък от всички, най-незабелязания. И все пак, играейки, той показва истината. Е, после, попитах аз. – Туй е то, отговори Андреас, твоят разбор е пълен.
към текста >>

Дай, Боже, тя да не изгуби този хубав дар, да не пожелае да почне да разсъждава досущ като мъжете.
– Туй е то, отговори Андреас, твоят разбор е пълен. Тъй се намира Истината. Ти не ме разбираш, защото не се спираш да разсъждаваш. Трябва понякога човек да престане да разсъждава, а чисто и просто да гледа. Ето защо жената получава по-добре интуитивните истини, които образуват първите лъчи на Истината. Дай, Боже, тя да не изгуби този хубав дар, да не пожелае да почне да разсъждава досущ като мъжете. Разбира се, трябва да се разсъждава, но с мярка, не през всичкото време. Особено трябва да се пази човек да не ослепее. Човек трябва да може да спира умствената машина, щом тя започне да се върти на халос и да почне тогава да гледа, да чувствува, да вдъхва живота, да живее, да обича. Ето метода, който впрочем не е метод, но неговото приложение могат да разберат само ония, които са опитали всички методи.
към текста >>

27. Светлина върху пътя Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Възмъжалият има ясно съзнание за своята съществена работа, има сигурен компас и в бурите на живота неотклонно следва своя устрем към фара на своя пристан.
Нали минутите на радост, колкото и малко да са понякога, ни импулсират да живеем. Да си ученик и да чувствуваш близостта и обичта на учителя си, то е неизчерпаем източник на радост. И ето младежът ученик. Той е окрилен, пълен с енергия и трезво, със светъл ум прекрачва прага на живота. Той презира тъмнината и калта в живота и смело поема своя път на възход. Възмъжалият има ясно съзнание за своята съществена работа, има сигурен компас и в бурите на живота неотклонно следва своя устрем към фара на своя пристан. За него тъмните пътеки на порока и безделието са чужди. А най-покъртителен е видът на стогодишен старец със съзнание на ученик. Той усеща трепета на младежки порив, привитите крака се изправят и чувстват твърдата почва, морното сърце с енергичен туптеж праща кръвта до най-малките капиляри на кожата и по лицето му заиграва усмивката на вътрешно задоволство. Получил удовлетворението на майстор, който е завършил творението на ръката си – картината на своя живот, той спокоен чака мига, който носи толкова ужас за другите. Всеки човек си има свой път.
към текста >>

28. Списанието PDF Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Като чете човек редовете на тия просветени мъже, вижда как властно и неотразимо със силата на изгряващия ден ще се наложи стройната наука на звездите, за да помогне на ослепялото човечество да намери своя път, начертан тъй вещо в звездното Небе.
Рамос — Съвременното състояние на астрологията; Е. Каслан — опити върху научна астрология; Пол Шоаснард (Фламбарт) — Дефиниция и основа на научната астрология; Патрис Женти — Мирова астрология; Мажи Орелиус — Часова астрология; Д-р Веронес — Медицинска астрология; Марк — Председателите на Френската република пред Астрологията. Бъдещето на Думерг, Д-р Ф. И. Кронстром — Звездното влияние според Тихо Брахе. Радостно е да се констатира, че едни учени, които са минали през строгата школа на френската политехника и могат да се изкачват по най-високите върхове на съвременната научна мисъл работят с такава трезва енергия в полето на научната астрология. Като чете човек редовете на тия просветени мъже, вижда как властно и неотразимо със силата на изгряващия ден ще се наложи стройната наука на звездите, за да помогне на ослепялото човечество да намери своя път, начертан тъй вещо в звездното Небе. ВЛАДИМИР СОЛОВЬОВ НА НЕМСКИ. Напоследък немците проявяват голям интерес към него. Това се вижда от факта, че през последните няколко години се преведоха на немски по-главните негови съчинения: „Богочовечество", „Духовни основи на „човека", „Оправдание на доброто", „Неделни и великденски писма" и пр. Това е признак за събуждане на един все по-голям интерес към духовните въпроси. „СВРЪХЧУВСТВЕНОТО в изкуството и митовете" от Елизе Волфрам.
към текста >>

29. Духовните движения и общественият живот – С.Г.С. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ако можем да погледнем от окултно гледище в съзнанието на стария човек – човекът на старата култура – ще видим свещ, която мъждее.
Старите човеци, човеците на старата култура, са стари мехове, а младите човеци са нови мехове. На старите не трябва да се дава ново вино. Новото вино трябва да мине в жилите на новите човеци. То е за чисти хора. Защото новото учение може да ни ползува само когато сме чисти. Ако можем да погледнем от окултно гледище в съзнанието на стария човек – човекът на старата култура – ще видим свещ, която мъждее. Ако погледнем новия човек, ще видим, че неговата свещ свети ярко и весело. Старият човек може да се уподоби на есенна земя, огряна от месечината, а младият – на пролетна земя, огряна от слънцето. Мнозина казват, че Христовото учение било неприложимо. Ако ce взрете в ония, които казват това, ще видите, че те са стари мехове. Когато това твърдение се изрича от тъй наречените „безверници”, „атеисти” – иди-дойди, то е поне логическо от гледище на техните въззрения.
към текста >>

30. Природата – Тотю Брънеков Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Дотогава, докогато ние нямаме една истинска вяpa в свободата, в оная свобода, която твори и приемайки с едно мъжество всички нейни рискове, ние не само губим правото да претендираме за политическа свобода, но даже загубваме възможността да я закрепим с всичките си усилия, защото това би било като да доверим култа към Бога на един доказан атеист.
Ние сме приучили тези същества към една постоянна пасивност, като сме ги направили неспособни да се приспособят към условията на собствения си живот и да бъдат господари на собствената си съдба. Заемайки нашият идеал за живота от един мрачен период на израждане ние сме погребали чувствителността на душата си под неизменната тежест на едно далечно минало. Ние упорито сме въздигали в култ тъмнината и сме изскубвали всичките пера от крилата на живия дух на нашия на род. А колкото за нас – с нашите векове на упадък и позор, неоснователността на идеала ни за национално единство, нашето бзсилие пред атаките на бедствията от вън и пречките, които ние неблагоразумно сме създали сами в страната си — нашето наказание би било ужасно. Нашето изумяване е достигнало до такава степен, че ние осъществяваме само тази упорита зла съдба, която ни преследва още от раждане, ние се намираме пред един прост случай от историята, който може да се поправи само от друг такъв дошъл от вън. Дотогава, докогато ние нямаме една истинска вяpa в свободата, в оная свобода, която твори и приемайки с едно мъжество всички нейни рискове, ние не само губим правото да претендираме за политическа свобода, но даже загубваме възможността да я закрепим с всичките си усилия, защото това би било като да доверим култа към Бога на един доказан атеист. А хората, които третират с презрение своите собствени братя и сестри като вечно маловръстни деца, на които не се доверяват дори в най малките подробности на личния им живот, насилвайки ги винаги с заплашване, че ще бъдат наказани да следват един безизходен път, осъждайки голямо число от тях на лицемерие и на морална инерция – напразно ще се опитват да постигнат своята истинска и справедлива отговорност. Те ще бъдат неспособни да запазят една вярна политическа свобода, да се борят за нейната кауза. Западната цивилизация носи в себе си духа на машината, която трябва да върви, а животът на хората е вложен в това сляпо движение като прост горивен материал, който трябва да подържа парата на тази машина. Западната цивилизация е само един активен изглед на инерцията, която има видимоста на свободата, но не и истинската свобода. И така, тази цивилизация създава робство в своите вътрешни и външни предели.
към текста >>

31. Съзнанието, Последната симфония, Реализъм – Стека Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

И когато му сипали, той нито тичал, нито чупил нещо, а понесъл мъжки това и така прогледнал напълно.
Сипва му той в едното око малко прах, но това причинило на слона такава силна болка, щото той започнал лудо да тича и изпотрошил всичко по своя път. Всички, обаче, с радост констатирали, че той прогледнал с лекуваното си око. Искало им се при това да му излекуват и другото, но се чудили, как ще се покаже този лекар пред слона. Решават се най-после и го извикват. Но какво било тяхното учудване, когато слонът, като видел този човек, отишъл право при него, коленичил и чакал най-смирено да му сипят от този целебен прах. И когато му сипали, той нито тичал, нито чупил нещо, а понесъл мъжки това и така прогледнал напълно. Та така е и с нас. Когато ни срещне Христос, той ще ни даде отначало някои горчиви правила и ние може да се посърдим, но после ще се радваме на добрите плодове от тях. И така, нека всички, които чуват и познават гласа на този добър Лекар, който ни обича и е готов винаги да подпомага нашето изцеление – да отидат при Него. Единствен Той притежава онези целебни билки, които са в състояние да оздравят болните умове и сърца и така да бъдат всички годни да заживеят един по-разумен и щастлив живот. Д. Стоянов
към текста >>

32. Алхимия - Д-р Папюс Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Правите линии изразяват сила, мъжество, прямота, ясен и спокоен поглед върху нещата (когато са хармонично съчетани).
Първата част изучава по-специално общата форма на лицето, после отделните му части: чело, вежди, очи, нос уста, брада с всичките им подробности и нюанси, разбира се от чисто физиогномично гледище. Втората част се занимава с техните промени откъм форма и цвят. Защото цветът на лицето, както и на отделните органи е един от характерните му признаци, който сам себе си дори представя цял език. Изучаването бръчките на челото, което някои наричат метопоскопия, бихме могли да отнесем към тази втора част. Понеже първата задача на физиогномията налага едно по-подробно изучаване на формите, които в края на краищата се свеждат към техните геометрични първообрази, ние ще разгледаме тук от психологично гледище някои основни линии, които влизат в състава на всички почти форми. Правите линии изразяват сила, мъжество, прямота, ясен и спокоен поглед върху нещата (когато са хармонично съчетани). Кривите линии изразяват общо взето пасивност, гъвкавост, мекота, женственост. Трябва, обаче, да се обръща внимание на тяхната хармоничност. Защото има криви линии хармонични, и криви дисхармонични. Колкото една крива по се приближава до кръга или до овала, толкова повече тя изразява склонност към спокойствие, равновесие и хармония. В характера на един индивид, у когото преобладават тия линии има нещо меко и хармонично.
към текста >>

33. Стихове - Gis Moll Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Бахаистите ратуват за равноправието на мъжа и жената, за въвеждане задължителното възпитание, особено за момичетата, от които като майки ще зависи качеството на поколението: - за отстранение крайностите в богатството, в беднотията и пр.
Всяка нова епоха в религиозния живот се почва с идването на един пророк. Баха Улах е пророкът на започващата епоха. Бахаистите се стремят да примирят религията с науката. Те ратуват за световния мир по пътя на истинско общество на народите, всемирен арбитраж и всемирен парламент. Като най-добро помагало за разбирателство и сближение между отделните народи те препоръчват международния език Есперанто, който заедно с улесненията, които предлага техниката за съобщенията, ще допринесе много за обединяването на човечеството. Бахаистите ратуват за равноправието на мъжа и жената, за въвеждане задължителното възпитание, особено за момичетата, от които като майки ще зависи качеството на поколението: - за отстранение крайностите в богатството, в беднотията и пр. Те смятат работата като служба на Бога, затова препоръчват, че всеки требва да работи. Всички тия принципи, близки на много умове от наше време, придават на това учение особена една свежест и съвременност, която му отваря сърцето на хора, копнеещи по нещо хубаво и смислено. Предтечата на Бахаизма - Баба, е преследван, измъчван и най-после разстрелян. Също и основателят на учението Баха Улах и всички първи последователи са подлагани на големи преследвания и мъчения. Това увеличава симпатиите към тях.
към текста >>

34. Насаме със себе си – Боян Планински Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

(След туй сияние ти виждаш образа на мъж, ала ще поискаш ли да го изрисуваш)!
Усилията ми не се увенчаха с успех. Взирах се доста в тях и какво бе моето изумление, когато на тяхното място аз съзрях безброй малки изворчета, които се сливаха отпосле в един мощен, буен поток, готов да понесе със себе си всичко, което би се изпречило пред неговия път. Над тоя образ аз видях огнени езици, които постепенно се разгаряха в един истински огън, от който се струеше обилна светлина. Когато се опитах да изразя всичко това върху сложеният пред мен лист, огнените езици направлявани от невидим вихър, докосваха душата ми, търсейки в нея тленното и нечистото за да го претворят със своите пламъци в чисти безценни елмази, които да красят нея самата. Разбира се, слаба бе четката на художника за да нанесе вярно, точно да обрисува картината, която видях пред себе си, да изрази туй дивно величие – хиляди нюанси, преливащи се в всички багри на небесната дъга. (След туй сияние ти виждаш образа на мъж, ала ще поискаш ли да го изрисуваш)! Образът, който прозира през светлото сияние, рисуван като мъж – ето, това не бе мъж, а ликът на мило дете или нежна девойка. Позираше ми сякаш геният-поет, а през хартията рисува образа на философ, музикант или мистик, но не и поет. По неговото лице се рисуваше една безпределна скръб, която в миг се превръщаше на усмивка, изразяваща едно безкрайно блаженство. Как ясно можеше да се открие в този портрет едно чисто любящо детско сърце, един светъл ум, един силен и мощен дух. И питах сам себе си: Кой може да бъде този, който носи образа на Всевишния.
към текста >>

Образът, който прозира през светлото сияние, рисуван като мъж – ето, това не бе мъж, а ликът на мило дете или нежна девойка.
Взирах се доста в тях и какво бе моето изумление, когато на тяхното място аз съзрях безброй малки изворчета, които се сливаха отпосле в един мощен, буен поток, готов да понесе със себе си всичко, което би се изпречило пред неговия път. Над тоя образ аз видях огнени езици, които постепенно се разгаряха в един истински огън, от който се струеше обилна светлина. Когато се опитах да изразя всичко това върху сложеният пред мен лист, огнените езици направлявани от невидим вихър, докосваха душата ми, търсейки в нея тленното и нечистото за да го претворят със своите пламъци в чисти безценни елмази, които да красят нея самата. Разбира се, слаба бе четката на художника за да нанесе вярно, точно да обрисува картината, която видях пред себе си, да изрази туй дивно величие – хиляди нюанси, преливащи се в всички багри на небесната дъга. (След туй сияние ти виждаш образа на мъж, ала ще поискаш ли да го изрисуваш)! Образът, който прозира през светлото сияние, рисуван като мъж – ето, това не бе мъж, а ликът на мило дете или нежна девойка. Позираше ми сякаш геният-поет, а през хартията рисува образа на философ, музикант или мистик, но не и поет. По неговото лице се рисуваше една безпределна скръб, която в миг се превръщаше на усмивка, изразяваща едно безкрайно блаженство. Как ясно можеше да се открие в този портрет едно чисто любящо детско сърце, един светъл ум, един силен и мощен дух. И питах сам себе си: Кой може да бъде този, който носи образа на Всевишния. И чух в отговор някой да шепне на ухото ми: Това е образът на Христа, живял някога, който и сега живее. X.
към текста >>

35. Нощта на изпитанието – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Същата ръка запасва ме с меч, звъна на когото чувах в сънищата на нощите, същата разпалва замъжденото кандило с кротък плам.
Потънал, погледът се губи в бездънното море на лазура. Час на мир. В него искам да доловя трепет от великия Ти Размисъл. Тишина, никой не смее да прекъсне нейното тържество с шума от земни гласове... Невидима ръка облича и съблича природата в разноцветни дрехи. Невидима ръка изпъстря цъфналите чашки, невидима ръка откъсва на есен листата от дървото, невидима ръка работи в душата ми, облича ме в доспехи нови, в нова броня. Същата ръка запасва ме с меч, звъна на когото чувах в сънищата на нощите, същата разпалва замъжденото кандило с кротък плам. За где ни готвят? Защо обличат в доспехи нови душата ни? Любовта приготвя своя празник и когато секне глъчта на земната суетност, тя ще се изправи пред нас като нова невидима пролет до часа. Дотогава ще бди и ще чака окото на Вечно Будния страж в тишината и невидима ръка ще ни облича одеждите за идващото тържество. Тишина! Да бихме знаели ние колко чудни гласове долавя ухото ни в тебе, не бихме нарушавали със земни гласове, твоето тържество.
към текста >>

36. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

- Западът израсна, възмъжа, разбра своето место в реда на културите - и отново се обръща на изток.
Ние, разбира се нямаме намерение да излагаме подробно пътищата, по които изтокът е влиял върху запада. Само констатираме това влияние. И трябва веднага да прибавим. - Влиянието на изтока върху запада до неотдавна е било повече откъслечно, частично... Западът се е обособявал в отделна култура, индивидуализирал се и не се поддавал на систематично въздействие отвън... А и изтокът не е бил натрапничав. Напротив, с голямото спокойствие на стар и беловлас мъдрец е наблюдавал възрастващия запад. - Западът израсна, възмъжа, разбра своето место в реда на културите - и отново се обръща на изток. И днес погледите на всички, които мислят за духовното бъдеще на запада, са обърнати на изток. Духовното съдържание на живота е идвало винаги от изток (и в буквален и символичен смисъл). И днес, ако животът трябва да се одухотворява отвън - то това одухотворение може да дойде само от изток? Но, в какво по-точно се изразява засилващото се в наше време общо движение за сближение изтока със запада? Както е знайно, от възраждането насам, а особено в миналия век - стихията на запада - в Европа са се борили под разни вариации два мирогледа.
към текста >>

37. Най-красивият орган в човешкото тяло Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Всички мъже и всички жени в света са Негови живи форми.
Кабир казва: „Правиш ли като него, ти вървиш към портите на смъртта с вързани ръце и нозе. IX Ако Бог е в джамията, кому принадлежи тогава света? Поклонниче, ако Рама е в образа, когото обожаваш, тогава какво става там дето няма образи? Хари е на изток. Аллах е на запад: Гледай в сърцето си, там ще намериш и Карим и Рама. Всички мъже и всички жени в света са Негови живи форми. Кабир е дете на Аллах и на Рама. Той ми е Учител. Той ми е духовен водител.
към текста >>

38. В камъка на пръстена - Georg Nordmann Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Красива е ръката на мъжа, когато повдига падналия беден старец на улицата.
В сърцето ние общуваме с Бога, в сърцето си любим Бога, а с очите изявяваме любовта. Кой е най красивият орган на човешкото тяло?... Красив е показалецът на Учителя, когато сочи към ученика и му казва: „Слушай, ученико, ти требва да се стремиш към Бога, нагоре е твояк път! "... Красиво е окото на ученика, което пролива сълзи заради погрешките си. Красиво е лицето на жената, когато с него тя изнася съчувствие към страдаща душа. Красива е ръката на мъжа, когато повдига падналия беден старец на улицата. Красиви са краката на детето, което тича да занесе помощ на бедна вдовица. Georg Nordmann
към текста >>

39. Вести Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Според Брем мъжките жаби от рода Hila viridis крякат силно само напролет, когато се грижат за продължението на своя род и при настъпване на лошо време.
Когато ще вали дъжд, те често подскачат и се премятат над повърхността на водата. Кайгородов е правил редица наблюдения над рибите в своя аквариум и забелязал, че при силни ветрове, рибите стоят неподвижно, заемайки перпендикулярно положение спрямо посоката на вятъра и ако се подплашат, те описват лениво един или два кръга около поставената в аквариума туфова скала и отново застават в предишното си положение. Още по-интересни са наблюденията върху жабите. Така например, дървесната жаба (Hila viridis) поставена в съд с вода, в който има една стълбичка, жабата показва промените на времето по следния начин: когато има хубаво време, тя стои в съда, когато ще вали - покачва се на повърхността. Между народа силно е разпространено убеждението, че по крякането на жабите, може да се познаят близките атмосферни промени. Според Брем мъжките жаби от рода Hila viridis крякат силно само напролет, когато се грижат за продължението на своя род и при настъпване на лошо време. За проверка на това Кайгородов няколко години правил наблюдения върху крякането на жабите и получил следните данни. Първо, една зима жабите са крякали 26 пъти, от които при 21 пъти са последвали атмосферни осадъци, при това 9 пъти осадъците се появили след първото денонощие, 8 пъти след второто денонощие и 4 пъти в третото денонощие. От останалите само в три случаи не настъпили никакви атмосферни изменения, в първите три денонощия. От тия двадесет и шест наблюдения 11 пъти жабите крякали при качването на барометъра, 12 пъти при падането му и 3 пъти при неподвижно стоящ барометър. При това, 14 пъти жабите предсказали атмосферните промени преди барометъра.
към текста >>

40. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Слушайки тези думи, господарят погледна групата заобикалящи го жреци и каза: – Аз виждам тук толкова свети мъже, че ако някой от тях се погрижи за мен, аз ще оздравея... И той се усмихна незабележимо.
И в никой случай не ще оскърби вашето благочестие чрез празни думи. Също и този път фараонът отстъпи на желанието на своя верен служител. И след два дена, извикан по таен начин, дойде в Мемфис Бероез. Мъдрият Халдеец дори не погледнал детайлно фараона, даде следния съвет: – Трябва да се намери в Египет човек, чиито молитви да достигат трона на най-високия. И когато той искрено се помоли за фараона, на монарха ще се възвърне здравето и живота за дълги години. Слушайки тези думи, господарят погледна групата заобикалящи го жреци и каза: – Аз виждам тук толкова свети мъже, че ако някой от тях се погрижи за мен, аз ще оздравея... И той се усмихна незабележимо. – Ние всички сме само хора – каза светият Бероез – и нашите души не всякога могат да се издигнат до нозете на Вечния. Но аз ще дам на ваша святост сигурно средство, за да намерите човека, който се моли най-искрено и най-ефикасно. – Добре, намерете го и той ще стане мой приятел в последния час на моя живот. След благосклонния отговор на господаря Халдеецът изиска стая, необитавана от никого и имаща само една врата- И в същия ден, един час преди залязването на слънцето, той заповяда да пренесат там негова светост. В определения час четирима най-стари жреци облякоха фараона с нова ленена роба и казаха върху него големи молитви, които съвсем сигурно изпъждаха злите сили, поставиха го в просто кедрово носило и го пренесоха в празната стая, където имаше само малка маса.
към текста >>

41. Стихове - Х. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Мъжката пеперуда се стреми да узнае нахождението на женската, ако последната се намира отдалечена даже с километри.
Дъждът става причина, за да се построи колибата. Но самото построяване на колибата, е едно самостоятелно реагиране на човека спрямо външните условия. Организмът не само, че има по-дълбоки сили в себе си, но има способност и да възприема по-дълбоките сили на природата. Ще приведа един пример. Лаковски в книгата си „L'origine de la vie" излага ред факти, интересни в това отношение и ето един от тях[5]: ,,Лаковски подлага на анализ твърдението на известния ентомолог Фабр относно пеперудата, наречена пауново око. Мъжката пеперуда се стреми да узнае нахождението на женската, ако последната се намира отдалечена даже с километри. Напътването на мъжката към местонахождението на женската, според Фабр се дължи на „инстинкта" ù да различава от далечно разстояние свойствения мирис на женската. Лаковски след като е стерилизирал женската пеперуда по начин да не се унищожи миризмата забелязал, че мъжката е престанала да се стреми към местонахождението на женската". С това се оборва теорията на Фабр. ________________________________________________________________ НЕОВИТАЛИЗЪМ И НЕОЛАМАРКИЗЪМ Поради новите факти днес мнозина биолози идват до неовитализма и неоламаркизма. Те са сродни движения.
към текста >>

Напътването на мъжката към местонахождението на женската, според Фабр се дължи на „инстинкта" ù да различава от далечно разстояние свойствения мирис на женската.
Но самото построяване на колибата, е едно самостоятелно реагиране на човека спрямо външните условия. Организмът не само, че има по-дълбоки сили в себе си, но има способност и да възприема по-дълбоките сили на природата. Ще приведа един пример. Лаковски в книгата си „L'origine de la vie" излага ред факти, интересни в това отношение и ето един от тях[5]: ,,Лаковски подлага на анализ твърдението на известния ентомолог Фабр относно пеперудата, наречена пауново око. Мъжката пеперуда се стреми да узнае нахождението на женската, ако последната се намира отдалечена даже с километри. Напътването на мъжката към местонахождението на женската, според Фабр се дължи на „инстинкта" ù да различава от далечно разстояние свойствения мирис на женската. Лаковски след като е стерилизирал женската пеперуда по начин да не се унищожи миризмата забелязал, че мъжката е престанала да се стреми към местонахождението на женската". С това се оборва теорията на Фабр. ________________________________________________________________ НЕОВИТАЛИЗЪМ И НЕОЛАМАРКИЗЪМ Поради новите факти днес мнозина биолози идват до неовитализма и неоламаркизма. Те са сродни движения. Някои не влагат определено съдържание в тези два термина и затова често ги смесват.
към текста >>

Лаковски след като е стерилизирал женската пеперуда по начин да не се унищожи миризмата забелязал, че мъжката е престанала да се стреми към местонахождението на женската".
Организмът не само, че има по-дълбоки сили в себе си, но има способност и да възприема по-дълбоките сили на природата. Ще приведа един пример. Лаковски в книгата си „L'origine de la vie" излага ред факти, интересни в това отношение и ето един от тях[5]: ,,Лаковски подлага на анализ твърдението на известния ентомолог Фабр относно пеперудата, наречена пауново око. Мъжката пеперуда се стреми да узнае нахождението на женската, ако последната се намира отдалечена даже с километри. Напътването на мъжката към местонахождението на женската, според Фабр се дължи на „инстинкта" ù да различава от далечно разстояние свойствения мирис на женската. Лаковски след като е стерилизирал женската пеперуда по начин да не се унищожи миризмата забелязал, че мъжката е престанала да се стреми към местонахождението на женската". С това се оборва теорията на Фабр. ________________________________________________________________ НЕОВИТАЛИЗЪМ И НЕОЛАМАРКИЗЪМ Поради новите факти днес мнозина биолози идват до неовитализма и неоламаркизма. Те са сродни движения. Някои не влагат определено съдържание в тези два термина и затова често ги смесват. Добре е под неовитализъм да разбираме онова течение, което се приближава до „съдържанието" на природата, а под неоламаркизъм – онова течение, което се приближава до „смисъла" (т.е.
към текста >>

42. Красота – А. Т. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Там бяхме ний на брой не малко, Жени, мъже: деца и старци, Весело нагоре пеем песни, Гледаме тез прелести чудесни И сме волни, волни като птици.
ВИТОША На Великден отидохме горе, Горе, горе там на планината, Где е светло, чисто и високо, Где се вижда вредом на широко, Там криле где никнат на душата. Там бяхме ний на брой не малко, Жени, мъже: деца и старци, Весело нагоре пеем песни, Гледаме тез прелести чудесни И сме волни, волни като птици. Слънцето изгрява веч от изток, Лъчите му вредом се разливат. В долините сребърни реките Къпани на слънцето в лъчите Те пред нас, като живи се разкриват. А градът потънал като в дрямка Във мъгливи синкави воали Вредом там Великден се празнува Всеки днеска сладко си хортува, Майка нежно чедото си гали... Витоша е в пурпурно сияние Кат че рози снежни връх обкичват. Тихо е и сладко и приятно, Кат че тук духът расте стократно Наш`те люде Витоша обичат... Ето ни при нашата полянка Гдето нежни гранки се развили. Ранобудници дърва събрали И огньове буйно запламтяли, Чайници кипят със всички сили.
към текста >>

43. Вести Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Чрез делото на красотата иска Той ти, малкият, да възмъжееш, да възраснеш в мощ и възсияеш в красота." „Чрез делото на красотата иска Той при Него да се върнеш ти като достоен негов син." „Да бъде волята на Всеблагия Творец!
„Във всяко слънце, във всяка душа, във всяка цветна пъпка, във всяко семенце работи безспирно всемощния Дух на Великия Творец." „Неговата мисъл е дело и Неговото дело е всевъздигаща вълшебна музика. „О, дивно, непостижимо творчество." „О, вълшебна песен, ечаща на тайнствените струнки на всички светли души, проникваща мирозданието от край до край, като всеподемащ ритъм към хармония и вечно усъвършенстване." „О, дивна песен, сред която се раждат слънца и вселени, разцъфтяват се световете и душите, расте и зрее по предначертани пътища цялото мироздание." „О, велико изгряване на свещената красота, чиито сияния са безсилни да издържат очите и на най-светлите херувими! " „О, велико захождане и велико изгряване на Всевечния Дух на безкрайността! " „Всичко, що наоколо си виждаш ти, о мой малки, мой бедни братко, е само далечен и бледен отблясък на истинската красота." „Груби и несъвършени са твоите очи: за да видят нея; слаба е твоята мисъл, за да я постигне." „В душата ти трепнат едва първите сияния на приближаващата се зора на великото слънце на истинската красота." „Но помни: това раждащо слънце в твоята душа е най-великото благо, която безпределната любов на Всевишния ти е предопределила." „То е дивната факла, която Всемогъщия дарува на душата ти за да намери тя сред тъмнините пътя към Него." „То иде да оживи в душата ти образа на законната нейна родина, на вълшебното пристанище, където трябва тя да стигне и да пробуди в нея всевластния копнеж към тая родина." „В неговите трепетни сияния оживява предвечното слово, което носи в себе си върховната повеля на небесния твой Отец – за вечното, безспирното усъвършенстване." „Блажен е, който чувствува в себе си и разбира волята на Предвечния и следва Неговия път. Към вълшебните висини на красотата, към светая-светих на мирозданието води тоя път." „Помни: В света си ти дошъл за да изпълниш тая върховна воля на Предвечния – в красота да живееш, красота да създаваш." „Не на пуста забава, не на пир, а на труд благословен, на подвиг призовава те небесния Отец сред тоя свят на неправда, несъвършенство, тъмнота." Чрез твоите слаби ръце, чрез слабите ръце на милиардите твой братя желае Той своето дело да довърши." „Помощник и съратник направил те е Той." „Чрез делото на твоите ръце, на твоята мисъл, на твоето сърце, иска Той ти, малкият, да го познаеш и възлюбиш. Чрез делото на красотата иска Той ти, малкият, да възмъжееш, да възраснеш в мощ и възсияеш в красота." „Чрез делото на красотата иска Той при Него да се върнеш ти като достоен негов син." „Да бъде волята на Всеблагия Творец! " „Разтвори душата си за всичко Божествено, велико, прекрасно." ,,Остави свободно от нея да бликат всички изворчета на красота – на любов, правда, истина." „Нека твоя цел живот да бъде дело и подвиг за красотата." „Поеми с твърда ръка своя кръст на търпението, на себеотрицанието, на страданието и понеси го смело." ,,3най – най-великата победа е удържана на Голгота." ,,Да няма прегради за тебе, да няма колебание пред нищо." „Тогава в твоята душа ще забликат с неподозирана мощ изворите на живот и хармония." ,,Ще се пробудят в нея титански сили." ,.Ще почувстваш в себе Великият и Вечен Дух на истината, любовта и правдата." „И твоята душа ще засияй като разгарящо се слънце." „Очите ти тогава ще се отворят за светите красоти; ушите ти ще чуят песента на херувимите, като приветствен зов към новородената ти душа." ,,И възсиял в мощ и великолепие, ще влезеш ти в царството на великия твой небесен Отец, в царството на свещената и неувяхващата красота."
към текста >>

44. Съдържание на бр. 9 и 10 Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Героите на романа са двама мъже, адепти на тайната наука, които след дълга работа през вековете, придобиват безсмъртие.
ВЕСТИ НОВ ОКУЛТЕН РОМАН „3АНОНИ" ОТКРИТА Е ПОДПИСКА ЗА ЗАПИСВАНЕ АБОНАТИ За най-хубавия роман „ЗАНОНИ'' на знаменития английски романист Булвер Литон, автор на известния роман „Последните дни на Помпея". „ЗАНОНИ'' е роман, който еднакво високо се цени и като литературно произведение и като съкровищница на духовно знание и опит. Той еднакво увлича и ония, които четат редовете и ония, които умеят да четат между редовете. Преведен почти на всички европейски езици, той се посреща с радост, защото за мнозина той е нещо повече от роман. Героите на романа са двама мъже, адепти на тайната наука, които след дълга работа през вековете, придобиват безсмъртие. Владеещи законите на материята и на нейните превръщания, те познават тайната на Вечната Мъдрост и на търсеното от алхимиците безсмъртие на плътта. Двамата вековници са живи свидетели на цели исторически епохи, те преживяват цели културни периоди чак до великата Френска революция. Макар и да вървят по успоредни пътища, най-сетне пътят на единия стига до един съдбоносен завой, където се изпречва жената и любовта. ............................................................................................................. Романа има около 50 коли и за предплатилите ще струва само 70 лева, които могат да се внесат и на два пъти. Романът ще излиза на брошури и всяка ще струва по 3 лева.
към текста >>

45. Истинският идеал на човека - Д. С. Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

На събранието на боговете присъствували всичките животни, растения и тогавашните учени мъже.
То всякога остава непроявено, неоформено. За произхода на злото има една легенда. Тя е следната: В царството на Ормуз Дай имало един поет, най-великият и най-видният, който някога е съществувал Името му било Адат-Махри. Той написал много съчинения, а народът пял неговите песни и го възхвалявал. За нещастие, той веднъж написал следния стих: „На Божествената трапеза видните богове станали немирни духове," с който стих обидил боговете, заради което бил осъден на смъртно наказание. На събранието на боговете присъствували всичките животни, растения и тогавашните учени мъже. Важният въпрос на това събрание седял в това, какво смъртно наказание да се наложи на поета за голямото му престъпление. Едни от боговете предложили да дадат поета на акулите да го изядат. Други богове казали да го дадат на лъвовете да го разкъсат. Трети решили да го турят на гърба на един кон, без право да се държи на него, а този кон да тича по гори и планини, да прескача препятствия с хиляди години. Четвърти богове предложили да заровят поета жив в земята и върху него да посадят дръвчета, чиито корени да смучат сокове от очите му.
към текста >>

46. РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Друг говори за мъжество, пък той сам трепери и бяга при най-малка опасност.
комбинации), елементите на които не се съгласуват помежду си, това несъгласие довежда до конфликт между характера и умствените способности. Тогава човек мисли по един начин, а постъпва иначе; неговите постъпки са непоследователни. Такъв човек проповядва деятелност, а сам бездействува. Друг говори само за нравственост, а пък не само че не е нравствен, но често в постъпките си е най-безнравствен. Някой проповядва хуманност, а сам е скъперник, груб, и рядък егоист. Друг говори за мъжество, пък той сам трепери и бяга при най-малка опасност. Такива противоречия съвсем не означават двойственост, лицемерие или глупости; най-често тук има несъгласие и конфликти между характера и умствените способности. Освен геометрическите форми на типовете и темпераментите, които указват голямо влияние върху физическия и морален живот на човека, трябва да се спомене и влиянието на планетите: Сатурн, Юпитер, Марс, Венера, Аполон (Слънце), Меркурий, Луна и Земя. Тези осем планети притежават физическите и нравствени особености на различните планетни типове. Те представляват една серия на физиономическата октава, на която се основава тази доктрина и от която произлиза нейната научна система. Когато казваме, че този тип е сатурновски, разбираме, че той физически и нравствено принадлежат към родовия тип на Сатурн.
към текста >>

Като образец на физиономическо наблюдение ще дадем два типа - един мъжки и един женски.
То показва големи или малки умствени способности, спокойствие или неспокойствие на душата, мъдрост или безумие, невинност или разврат; най-после, то носи неизгладимите знаци на жизнените бури, радости, скърби, а също така и знака на щастието и нещастието. Всеки безпорядък и всяко несъгласие във физиономията, които се изразяват в неправилност на чертите, означава сериозни умствени несъвършенства, или големи недостатъци в характера и даже големи пороци. Това, разбира се, се отнася към природните физиономически неправилности, а не към болезнените или случайни ненормалности. Всадите, очите, носът, устата, брадата - имат също голямо значение при четене на човешката физиономия. Формата, местото, дължината, големината им имат специално значение за даден тип. Като образец на физиономическо наблюдение ще дадем два типа - един мъжки и един женски. Овален удължен мъжки тип - с влияние на планетите Слънце, Меркурий и Сатурн. Такъв тип има тънки и благородни черти. Черепният свод е висок, челото - красиво, продълговато, прекрасно оформено, гладко и малко дръпнато назад. Веждите му са слабо извити, тъмни, меки, гъсти. Очите му са длъгнести, умерено вдлъбнати, много живи, тъмносиви със златисти точици.
към текста >>

Овален удължен мъжки тип - с влияние на планетите Слънце, Меркурий и Сатурн.
Всеки безпорядък и всяко несъгласие във физиономията, които се изразяват в неправилност на чертите, означава сериозни умствени несъвършенства, или големи недостатъци в характера и даже големи пороци. Това, разбира се, се отнася към природните физиономически неправилности, а не към болезнените или случайни ненормалности. Всадите, очите, носът, устата, брадата - имат също голямо значение при четене на човешката физиономия. Формата, местото, дължината, големината им имат специално значение за даден тип. Като образец на физиономическо наблюдение ще дадем два типа - един мъжки и един женски. Овален удължен мъжки тип - с влияние на планетите Слънце, Меркурий и Сатурн. Такъв тип има тънки и благородни черти. Черепният свод е висок, челото - красиво, продълговато, прекрасно оформено, гладко и малко дръпнато назад. Веждите му са слабо извити, тъмни, меки, гъсти. Очите му са длъгнести, умерено вдлъбнати, много живи, тъмносиви със златисти точици. Погледът му е замислен и дълбок; горните клепачи са доста дебели, добре очертани и засенчени с дълги ресници.
към текста >>

е изкусен дипломат, забележителен държавен мъж; има големи политически планове и обширни замисли; партизанин на мъдрата, широка и честна политика, той не одобрява и презира низките средства и околните пътища.
Гласът му - пластичен, звучен; походката му плавна с достойнство, която внушава уважение. Тези черти показват човек, умствените способности на когото го издигат в първите редове. Отличава се с необикновени способности, проницателен ум, богато въображение, със смели и дълбоки идеи. Като писател, той няма равен на себе си; той е забележителен като велик художник. Благородното му и нежно сърце е всякога пропито с меланхолия и тъга. Той. е изкусен дипломат, забележителен държавен мъж; има големи политически планове и обширни замисли; партизанин на мъдрата, широка и честна политика, той не одобрява и презира низките средства и околните пътища. Надарен с силна воля, той е непоколебим в своите мнения и принципи. Ревниво пази своята независимост и обича свободата. Той не обича да ласкае, имайки съзнание за своето достойнство и заслуги; пред никого не превива гръб. Не може да бъде сразен от враговете си. Той стъпва смело в борбата и с риск да изгуби свободата си, задържа се на политическото поприще със своето смело и остро осъждане силните на деня.
към текста >>

Съдбата му е много променлива; достигнал до най-високите почести, той ту доброволно ще се отказва от тях, ту ще ги губи, благодарение на несправедлива немилост, Краят на неговата кариера ще завърши със скърби и големи нещастия, но неговата мъжествена и горда душа няма да се разколебае от ударите на съдбата, нито от човешката несправедливост и неблагодарност.
Неговата дружба е дълбока, продължителна, но много рядко интимна. Любовта му - сантиментална, поетична - е повече на въображението, отколкото на чувствата. Обича разкоша и блясъка; не ламти за богатство, неговата щедрост е благородна, великодушна и царствена. Има много почитатели, но и много врагове, които му завиждат повече на ореола на неговия гений, отколкото на обожанието от почестите. Едни го ласкаят, други го ненавиждат. Съдбата му е много променлива; достигнал до най-високите почести, той ту доброволно ще се отказва от тях, ту ще ги губи, благодарение на несправедлива немилост, Краят на неговата кариера ще завърши със скърби и големи нещастия, но неговата мъжествена и горда душа няма да се разколебае от ударите на съдбата, нито от човешката несправедливост и неблагодарност. Той ще пренася страданията си с необикновено величие и с религиозна покорност; ще умре тихо, с наслада за по-добър живот. Овален продълговат женски тип с влияние на планетите Венера, Меркурий и Луна. Този тип се отличава с чудесна красота; чертите на лицето са тънки и много правилни; очертанията на лицето са чисти, изящни, меки и грациозни; черепът висок, челото голямо, прекрасно, благородно, гладко и необикновено спокойно. Веждите са руси, ясно очертани, малко извити, тънки, меки и гладки; очите - големи, прекрасни сини, ясни, украсени с дълги златисти ресници; погледът - девствен и ангелски; съвсем бела конюнктива; тънки клепачи; носът - пропорционален, тънък, правилен, изящен, малко дъгообразен, прав и тънък на края. Ноздрите - продълговати и изящни; устата - малка, прекрасно очертана; розови устни, тънки, много добре окръглени и с необикновена прелест; малка брадичка тънко очертана и особено красива.
към текста >>

47. МОЕТО РАЖДАНЕ - Georg Normann Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Мъжките цветове, носители на тичинковия прашец, се издигат нагоре, обаче стеблото им е много късо.
Не е ли странно, че в този малък апарат са приложени някои от най-плодотворните човешки открития: службата на клапите, налагането на въздуха и на течностите. Архимедовият закон. Преди да оставим водните растения, нека споменем за Валиенерията. Целият ù живот преминава във водата в един вид полусън, додето дойде време за цъфтеж. Тогаз женският цвят бавно се издига като спирала нагоре и излиза над водната повърхност и плавайки по нея, се разтваря. Мъжките цветове, носители на тичинковия прашец, се издигат нагоре, обаче стеблото им е много късо. Те никога по този начин не би излезли на дневната светлина. Тогаз те се откъсват от дръжката си и излизат на повърхността. Осъдени на смърт, те за късо време плават по водата, опрашването се извършва. След това женските цветове затварят своите венчета, спиралната им дръжка се завива, и те пак се отпущат във водните дълбочини, за да узреят там плодовете. Карамфиловото растение Silene italica, едно скромно бяло цветенце, което се намира в голямо количество под маслиновите дървета, е насочило своята мисъл в друго направление.
към текста >>

48. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

От неговото лъчезарно сияние беше останало едно само мъждиво, червено пламъче.
Той за втори път се хвърли напред към светещата ограда, като изсипваше проклятия, но в същия миг звездите, които увенчаваха неговата глава, се разпаднаха с гръмоподобен шум. Атмосферата се изпълни с дисхармонични звуци и из-зад оградата блесна ярка мълния и прониза сърцето на Вайдхава. Прозрачното му тяло се разсипа на хиляди атоми, които разграбиха стихиите на първоначалния хаос и ги завлякоха в огнения ураган, който ги изгаряше като убиваше в него паметта и отнемаше от него знанието и могъществото. ................................... Както вихри, които носят отбрулен лист, летеше той от бездна в бездна назад, без да може да се спре някъде поне за миг. Разбит, изтерзан, със страшна болка, Вайдхава с труд осъзна, че беше заключен в един голям камък. От неговото лъчезарно сияние беше останало едно само мъждиво, червено пламъче. .................................. С бавни крачки и с нестройно пеене вървеше голяма тълпа голи и едва прикрити със зверски кожи хора, които се приближаваха, носейки клонки и плодове. Всичко това те сложиха на камъка, а след това коленичиха и запяха песен, с която славеха справедливостта на Брама. Пеенето и думите, които повтаряха, пробудиха внезапно паметта на Вайдхава. Той осъзна голямата своя заблуда и погрешка и такава голяма скръб и отчаяние го обхвана, че камъкът с една голяма сила се разтърси и разпукна и от неговия център се появи прозрачен като брилянт извор. В непрекъснато леещите се сълзи из каменното сърце на Вайдхава се изливаше самата същност на неговото естество.
към текста >>

49. Окото и науката Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Има два вида мъжество: едното подбужда човека да се нахвърля в боя върху неприятелските пушки - това е мъжеството на тигъра, на вълка.
Без познанието на Духа, всяко познание за материята е само наливане масло в огъня, само дава възможност на човека да се залови за това, което принадлежи на другите, да живее в ущърб на другите, да отнема техния живот, вместо да полага своя живот за тях. Но, казват: може ли това да бъде осъществено в съвременното общество? Истината не се прекланя пред обществото, това общество е длъжно да се прекланя пред Истината - да се преклони или да умре. Истината не може да се приспособи км обществото. Ако такива високи истини, като тази, която се заключава в заповедта, за любовта към ближния, за изоставяне всякакво самолюбие, не могат да бъдат осъществени от обществото, то по-добре нека това общество изчезне, по-добре хората да се разпръснат по горите. Има два вида мъжество: едното подбужда човека да се нахвърля в боя върху неприятелските пушки - това е мъжеството на тигъра, на вълка. Но има друго мъжество - духовно мъжество. Когато бил в Индия, Александър Македонски видял веднъж изнемощял старец, седящ на камък Александър заговорил с него и речта на стареца много му се харесала. Той го повикал със себе си. - Не, - отговорил старецът - мене и тука е добре." „Аз см владетел на света - казал Александър - аз ще ти дам всичко, каквото ти пожелаеш: богатство, почести, всичко..." - „Не, мен нищо от това не е нужно" - отговорил старецът. Раздразнен от отказа на стареца.
към текста >>

Но има друго мъжество - духовно мъжество.
Но, казват: може ли това да бъде осъществено в съвременното общество? Истината не се прекланя пред обществото, това общество е длъжно да се прекланя пред Истината - да се преклони или да умре. Истината не може да се приспособи км обществото. Ако такива високи истини, като тази, която се заключава в заповедта, за любовта към ближния, за изоставяне всякакво самолюбие, не могат да бъдат осъществени от обществото, то по-добре нека това общество изчезне, по-добре хората да се разпръснат по горите. Има два вида мъжество: едното подбужда човека да се нахвърля в боя върху неприятелските пушки - това е мъжеството на тигъра, на вълка. Но има друго мъжество - духовно мъжество. Когато бил в Индия, Александър Македонски видял веднъж изнемощял старец, седящ на камък Александър заговорил с него и речта на стареца много му се харесала. Той го повикал със себе си. - Не, - отговорил старецът - мене и тука е добре." „Аз см владетел на света - казал Александър - аз ще ти дам всичко, каквото ти пожелаеш: богатство, почести, всичко..." - „Не, мен нищо от това не е нужно" - отговорил старецът. Раздразнен от отказа на стареца. Александър го заплашил с смърт.
към текста >>

'' - И издъхнал Това е друго мъжество.
„Това е най-великата от всички глупости, които ти когато и да било си говорил, царю! - казал той. - Ти не можеш нито с меч да ме убиеш, нито в огън да ме изгориш, нито да ме удавиш, защото аз никога не съм се раждал, никога не ще умра, аз см всемогъщ, вездесъщ, вечен Дух. През време на индийското въстание в 1857 г. един мохамеданин смъртно ранил с нож един отшелник индуси-въстаници го уловили и довели при умиращия, предлагайки да убият разбойника, но отшелникът забранил това и, обръщайки се към мохамеданина, проговорил: „И все пак, брат, ти, това е Той; ти, това е Той! '' - И издъхнал Това е друго мъжество. Какво да се каже за вашето животинско мъжество, за всичките ваши западни учреждения, за вашите величия? Защо да се хващат всичките тези, щом като вие не можете да примирите Истината с това общество, щом като у вас няма мъжество да се преустрои това общество тъй, че Истината да го изпълни със себе си? Защо е всичкото това самохвалство? Само това общество е велико, което е основано, което жив вее по законите на великата Истина. Ако вашето общество не е Съгласно с Истината, направете, щото то да бъде съгласно и колкото по-скоро, толкоз по-добре.
към текста >>

Какво да се каже за вашето животинско мъжество, за всичките ваши западни учреждения, за вашите величия?
- казал той. - Ти не можеш нито с меч да ме убиеш, нито в огън да ме изгориш, нито да ме удавиш, защото аз никога не съм се раждал, никога не ще умра, аз см всемогъщ, вездесъщ, вечен Дух. През време на индийското въстание в 1857 г. един мохамеданин смъртно ранил с нож един отшелник индуси-въстаници го уловили и довели при умиращия, предлагайки да убият разбойника, но отшелникът забранил това и, обръщайки се към мохамеданина, проговорил: „И все пак, брат, ти, това е Той; ти, това е Той! '' - И издъхнал Това е друго мъжество. Какво да се каже за вашето животинско мъжество, за всичките ваши западни учреждения, за вашите величия? Защо да се хващат всичките тези, щом като вие не можете да примирите Истината с това общество, щом като у вас няма мъжество да се преустрои това общество тъй, че Истината да го изпълни със себе си? Защо е всичкото това самохвалство? Само това общество е велико, което е основано, което жив вее по законите на великата Истина. Ако вашето общество не е Съгласно с Истината, направете, щото то да бъде съгласно и колкото по-скоро, толкоз по-добре. Когато в човка се прояви Духът, той ще намери мъжество да повярва в Истината, ще намери мъжество да я въплъти в живота Си!
към текста >>

Защо да се хващат всичките тези, щом като вие не можете да примирите Истината с това общество, щом като у вас няма мъжество да се преустрои това общество тъй, че Истината да го изпълни със себе си?
- Ти не можеш нито с меч да ме убиеш, нито в огън да ме изгориш, нито да ме удавиш, защото аз никога не съм се раждал, никога не ще умра, аз см всемогъщ, вездесъщ, вечен Дух. През време на индийското въстание в 1857 г. един мохамеданин смъртно ранил с нож един отшелник индуси-въстаници го уловили и довели при умиращия, предлагайки да убият разбойника, но отшелникът забранил това и, обръщайки се към мохамеданина, проговорил: „И все пак, брат, ти, това е Той; ти, това е Той! '' - И издъхнал Това е друго мъжество. Какво да се каже за вашето животинско мъжество, за всичките ваши западни учреждения, за вашите величия? Защо да се хващат всичките тези, щом като вие не можете да примирите Истината с това общество, щом като у вас няма мъжество да се преустрои това общество тъй, че Истината да го изпълни със себе си? Защо е всичкото това самохвалство? Само това общество е велико, което е основано, което жив вее по законите на великата Истина. Ако вашето общество не е Съгласно с Истината, направете, щото то да бъде съгласно и колкото по-скоро, толкоз по-добре. Когато в човка се прояви Духът, той ще намери мъжество да повярва в Истината, ще намери мъжество да я въплъти в живота Си! Светът се нуждае от такива хора, от такова мъжество... Нека вашият ум бъде изпълнен с велики мисли, високи идеали.
към текста >>

Когато в човка се прояви Духът, той ще намери мъжество да повярва в Истината, ще намери мъжество да я въплъти в живота Си!
Какво да се каже за вашето животинско мъжество, за всичките ваши западни учреждения, за вашите величия? Защо да се хващат всичките тези, щом като вие не можете да примирите Истината с това общество, щом като у вас няма мъжество да се преустрои това общество тъй, че Истината да го изпълни със себе си? Защо е всичкото това самохвалство? Само това общество е велико, което е основано, което жив вее по законите на великата Истина. Ако вашето общество не е Съгласно с Истината, направете, щото то да бъде съгласно и колкото по-скоро, толкоз по-добре. Когато в човка се прояви Духът, той ще намери мъжество да повярва в Истината, ще намери мъжество да я въплъти в живота Си! Светът се нуждае от такива хора, от такова мъжество... Нека вашият ум бъде изпълнен с велики мисли, високи идеали. Нека тези идеали бъдат пред вас денонощно и вие ще извършите велика работа. И не казвайте, че човек е нечист, че не е красив; - Не, казвайте си, че вие, в своята същност, сте чисти, че сте красиви. Хората са хипнотизирани от мисълта, че те са нищожество, че те са обречени на живот, изпълнен със страх, след който иде смърт. Но това е заблуждение.
към текста >>

Светът се нуждае от такива хора, от такова мъжество... Нека вашият ум бъде изпълнен с велики мисли, високи идеали.
Защо да се хващат всичките тези, щом като вие не можете да примирите Истината с това общество, щом като у вас няма мъжество да се преустрои това общество тъй, че Истината да го изпълни със себе си? Защо е всичкото това самохвалство? Само това общество е велико, което е основано, което жив вее по законите на великата Истина. Ако вашето общество не е Съгласно с Истината, направете, щото то да бъде съгласно и колкото по-скоро, толкоз по-добре. Когато в човка се прояви Духът, той ще намери мъжество да повярва в Истината, ще намери мъжество да я въплъти в живота Си! Светът се нуждае от такива хора, от такова мъжество... Нека вашият ум бъде изпълнен с велики мисли, високи идеали. Нека тези идеали бъдат пред вас денонощно и вие ще извършите велика работа. И не казвайте, че човек е нечист, че не е красив; - Не, казвайте си, че вие, в своята същност, сте чисти, че сте красиви. Хората са хипнотизирани от мисълта, че те са нищожество, че те са обречени на живот, изпълнен със страх, след който иде смърт. Но това е заблуждение. Веднъж една лъвица се нахвърлила на едно стадо овци, но пастирите я убили.
към текста >>

Бъдете мъжествени!
Казвайте им, повтаряйте и на себе си: „Аз съм Той, аз съм Той”. Нека това непреривно да звучи във вашия ум, подобно песен, нека звучи дене и нощем. Даже пред лицето на смъртта повтаряйте. „Аз, това е Той". Гонете далеч суеверието, което помрачава вашия разум! Бъдете мъжествени! Познайте Истината и я осъществете във вашия живот. Целта може да бъде още твърде далеч, но събудите ли се, ставайте и тръгвайте и не се спирайте, докато не достигнете до целта...
към текста >>

50. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Мъжество леко проявяват, но е кратковременно и дохожда до безразсъдност.
Но тази разпаленост, която проявяват, им пречи да постигнат целта и напразно изразходват своята енергия и трескава дейност. Дето трябва смелост и бързо действие, там успехът им е сигурен. Те са умни, но живостта, ,с която бързат да изкажат мисълта си често е причина на това, че те се изказват преди да са си уяснили работата. У тях размишлението върви след действието, поради което често се разкайват за постъпките си. Съжденията им, прибързани, много често са неверни. Мъжество леко проявяват, но е кратковременно и дохожда до безразсъдност. Те не се съмняват в успешния изход на работите си, но явят ли се пречки, у тях няма нито нужната ловкост да ги премахнат, нито упорство да ги преодолеят и така често се разочароват. Непредвидливостта и неблагоразумието им причиняват много грижи и ги поставят в големи затруднения. Те проявяват неспособност към всичко, което изисква бавно, спокойно и последователно действие. Рязката откровеност им вреди много. Наклонни да господствуват над другите, те не понасят никаква власт над себе си.
към текста >>

51. Философия Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Келтският окултизъм или друидизъм се констатира в онзи сбор от философски, религиозни и нравствени доктрини, преподавани, както и практикувани от старите келтски жреци - мъже или жени - наречени друиди.
Ernest Bose КЕЛТСКИ ОКУЛТИЗЪМ Из „Belisama" - Друидическа Минерва Големият познавач на древния окултизъм, Ернест Боз - вещ възстановител на друидическата Минерва - след упорит труд в дълги изследвания, неизбежно е трябвало да констатира и с прискърбие да признае, че участта, която е постигнала богатите писмени паметници на древния келтски окултизъм е била същата, каквато е и тази на богатата Александрийска библиотека - безразсъдно унищожение чрез изгаряне. Тук даваме общи бележки върху окултните традиции на келтите, чиято могъща култура се губи в мъглата на миналото и за която имаме запазени оскъдни сведения, Най-старите обитатели на западна Европа били Келтите, наричани още Гали. През мрака на миналото от фолклорните остатъци и легенди, останали в запада, главно в Ирландия и Корсика, се прозира, че Келтите не са били само едно малобройно племе, а цяла една раса, с колкото по-тъмна за нас, толкова и по-велика за времето си култура. Келтският окултизъм или друидизъм се констатира в онзи сбор от философски, религиозни и нравствени доктрини, преподавани, както и практикувани от старите келтски жреци - мъже или жени - наречени друиди. Думата друиди произлиза от галската дума derw – дъб. Но още по-старата форма на тази дума била труид, съставена от глагола to trow - мечтая мисля, вярвам и от глагола to head - предпазвам, внимавам: trowhead. И оттук се разкрива загадката, защо келтските жреци са наричана друиди, което значи; сериозен, осторожен, мислител, философ - наставник. Учението за числата[1] Друидите са считали Науката за Числата като основа на всички природни науки и следователно, като най-плодовита в резултатите си. Най-разнообразните вибрации, колебания на материята за тях, не са били друго, освен съответни размествания, игра на числа.
към текста >>

Тази дарба не зависи от пола защото и мъжете я притежават, колкото и жените, нито от възрастта защото и децата пеленачета често виждали видения, в същото време, когато и възрастните ги виждаха.
която не може да бъде докосвана, която е невесома, сир. нематериализирана, но която може да се вижда с очи; коренът на втората -дума е Phis, което значи знаене предварително, предвиждане. В острова Ферое са били наричани Фантоми, Сенки - астралните форми; изразът aërosome на модерните окултисти е много по-точен, следователно е за предпочитане. Казваше се, че известни народи имат по-развита, отколкото други тази способност на двойно виждане и един бeлeжит автор Гоерес, констатира това, както и четецът ще се убеди от следващите негови думи: „Двойното виждане се намира като една естествена дарба в северна Великобритания, макар по-нарядко да се среща тя у планинците, отколкото у островните обитатели... Тази дарба не е само от вчера в островите и планинците на планините в Британия тя е съществувала през всички времена, още повече преди появяването на Християнството в тези области. Нещо повече - тя не се констатира само в единични случаи, но се среща същевременно по цялата страна, чиито обитатели не са имали никакви отношения помежду си. Тази дарба не зависи от пола защото и мъжете я притежават, колкото и жените, нито от възрастта защото и децата пеленачета често виждали видения, в същото време, когато и възрастните ги виждаха. Констатирано е дори у коне, крави, кучета и др. да се безпокоят и издават смущенията си през същото време и, затова се казваше, че и те споделят тази дарба с господарите си или предполагаха, че животните усещат само смутовете у видящите, без да виждат видяното от последните"[8]. И последното е, разбира се, една погрешка; животните са също така видещи, както и човек и често дори те виждат и господаря си на далечни разстояния, защото те притежават до една висока степен способността да се раздвояват, да се излъчват. За феите Както всички древни народи, Келтите също са вярвали във феите добрите и лошите природни духове. Поетът Мела нарича Garriagenae онова, що галските Барди наричат Karidgwen и днес Кориган, което е всеобщо име на феите в Британия.
към текста >>

52. Земетресенията и тяхното предсказване (продължение) – Л. Лулчев Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Възлестите очертания показват сприхавост, дързост, гняв, рязкост, силни страсти, странност, безразсъдство, смелост, мъжество в постъпките и недостатък в умереността.
Обичат страстно парите и успяват да натрупат големи богатства. Те са изкусни администратори, а личната им организация ги прави способни към редакторски, банкови и финансови операции. Форма и характер на очертанията Формата и характерът на очертанията заслужават особено внимание, защото те причиняват видими изменения в индивидуалния тип, според това, дали те са кръгли, четириъгълни, възлести, ъгловати, остри, подвижни, напрегнати или отслабени, месести, мускулести, тлъсти или костеливи. Четириъгълните очертания показват енергия, твърдост, непреклонност, устойчива воля, упоритост, позитивизъм и сметка. Ъгловатите очертания показват твърдост, егоизъм, злоба, или поне нечувствителност; упорство, тирания, неумолимост; настойчивост до крайност, жажда към почести и любов към парите. Възлестите очертания показват сприхавост, дързост, гняв, рязкост, силни страсти, странност, безразсъдство, смелост, мъжество в постъпките и недостатък в умереността. Острите очертания показват хитрост, тънкост, лицемерие, лъжа, раздразнителност, подвижност, инициатива и вдъхновение. Кръглите и гъвкави очертания показват добродушие, спокойствие, нерешителност, откровеност, доброта и понякога слабо сърце, чувственост, липса на такт, небрежност, лакомство. бързопреходни страсти и гняв. Меките и отпуснати контури показват крайно слаба воля и характер; пасивна апатична, много ленива натура; мекост в чувствата, недостатъчна жизнена енергия, инертност в страстите, освен деятелност в стомаха. Но формата и характера на очертанията имат още и други особени значения, в свръзка с рода на типа, с който те са свързани.
към текста >>

53. Преображение Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Човешкият живот и землетресенията в съзнанието на някои учени мъже са тъй отделни факти, че те без много церемонии биха пратили всички, които твърдят нещо подобно, веднага на подобаващото им място, в някое отделение на болницата.
IV - нека те говорят сами по себе си (по независещи от нас причини, клишето ще бъде поставено в следващата книжка). Бурите и ветрищата са във връзка с тия силови токове, които изтичат от разните земни пунктове и с това предизвикват топли течения (магнетически) или студени (електрически). Ние не можем да излагаме подробно това и да доказваме, защото това би ни отвело далеч зад границите на нашата малка статия - но това са наблюдения, направени от известни учени и любопитните биха намерили достатъчно материал да задоволят своята любознателност, в съответната литература[5]. Слънчевите петна се набелязват от години доста сериозно и в тях се внася вече известна системност; в бързината им, посоката и формата на ерупцията се търси връзката и силата в проявление на магнитните бури, а същевременно и в ония нарушения на равновесие във въздушния океан, водните маси и земните пластове, които съставляват епохални по своите последици явления за човешкия живот[6]. Има ли човешкият живот отношения и връзка със землетресенията Нека ми простят читателите, ако така сложеният въпрос ги малко шокира и звучи странно за много уши. Човешкият живот и землетресенията в съзнанието на някои учени мъже са тъй отделни факти, че те без много церемонии биха пратили всички, които твърдят нещо подобно, веднага на подобаващото им място, в някое отделение на болницата. Но ние не се плашим от подобни присъди. Историята ни е добре позната - някога Исуса нарекоха луд, гледай Евангелието на Йоан гл.10; ст.20, Галилея също. На Колумб се смяха 12 години, че бил смахнат - и то все умни учени... Тъй че има истини, за които са необходими години, за да станат понятни - а има и такива хора, които никога нима да разберат известни истини - за тях се не пише. Схващане съотношенията между явленията е свързано с известна широта на възгледите. която, за съжаление, не е качество често срещано в обикновените учени, но затова в малцината избрани, които водят човешката мисъл - то е винаги техен верен спътник.
към текста >>

Често жените на великите философи или математици са знаяли най-малко за тяхното величие, понеже за тях те са били най често, независимо от постоянната близост, само мъже, а онова великото, за което те са само чувствували, чували или констатирали по отношение на външните хора, те са само приемали, без да го разбират, защото не са имали онова, което е необходимо, за да бъде схванат един гениален човек - приблизителната поне висота на съзнанието в тоя, който би искал да го разбере.
Странно явление, наистина! Ако действително има нещо, което заслужава уважение и почит. това е онзи неугасим вечен подтик на човешкия дух, който в своя стремеж да проникне в незнайното, което го заобикаля - е създал и създава всички науки, идейни течения, обществени форми и взаимоотношения. Виждане механическата страна на явленията, не изключва разумната мисъл и целесъобразност, които стоят зад тях, както зад механически повтарящите се движения на една машина стои идеята на жив инженер конструктор. Но за да бъде проумяна тя, нужно е едно издигнато съзнание, което да може да схваща нещата малко по-дълбоко. Често жените на великите философи или математици са знаяли най-малко за тяхното величие, понеже за тях те са били най често, независимо от постоянната близост, само мъже, а онова великото, за което те са само чувствували, чували или констатирали по отношение на външните хора, те са само приемали, без да го разбират, защото не са имали онова, което е необходимо, за да бъде схванат един гениален човек - приблизителната поне висота на съзнанието в тоя, който би искал да го разбере. Но да се върнем на мисълта си. Съвременната наука в най-младите си разклонения - бихме рекли последните постижения на своите схващания за материята[7] приема по начало, че всичко се състои от електрони, протони и от йони, ядра централни и ядра въртящи се като планетите около слънцето. Че съответно тия разположения на протоните се явяват и „квантите" количеството на електрическия пълнеж на всява частица съответно въртенето, което тук е във връзка с мястото на самата частица и разстоянието ù до центъра. Изместването ù е съпроводено с освобождаване, или насищане на кванти, електрическа енергия. Но независимо от това, как ще погледнем на всички тия идейни модификации, все пак трябва да приемем поне ония, които са допуснати, като установени в официалната съвременна наука, като несъмнени - а те в електромеханиката поне се смятат като истински - че всичко, което ни заобикаля, не е нищо друго, освен електричен интезивитет, т.е.
към текста >>

54. Мисли за вегетарианството Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Мъжествена и дръзка, принцесата на свой ред се опитала и след дълги усилия по-трудния път, тя достигнала до подножието на планината, на върха на която се намирали птицата, жълтата вода и чудното дърво.
Буржа ЕКЗОТЕРИЗЪМ И ЕЗОТЕРИЗЪМ Мистичното обучение се дели на две части - екзотерична, предаваща се публично и езотерична - за посветените. Легенди, свещени книги, алегорични поеми, приказките на хиляда и една нощ, пентакли, йероглифи, всичко това изяснява екзотеричната страна на учението. Езотеричната част се придава от уста на уста на учениците на миналите през много изпитания, които ще покажат волята, смелостта и силата им. Тук придаваме един екзотеричен разказ, като даваме същевременно и езотерическото тълкувание. Екзотеризъм Принцеса Паризада, като узнала веднъж, че някъде в недостъпни места съществува птица, способна да говори; жълта вода, от която една капка попаднала в басейн, възраства на грамаден стълб и тайнствено дърво, из което се лее божествена хармония, пожелала да овладее тези чудеса Един след друг, двамата нейни братя се опитали да изпълнят желанието на принцесата, но ги постигнала смърт от опасностите на трудния път. Мъжествена и дръзка, принцесата на свой ред се опитала и след дълги усилия по-трудния път, тя достигнала до подножието на планината, на върха на която се намирали птицата, жълтата вода и чудното дърво. Стар един дервиш настойчиво съветвал принцесата да се върне от своя път: „Когато изкачиш планината, говорил ù той, ще чуеш ужасни гласове... Те ще те ужасят, те ще те заплашват и тежко ти, ако ти се обърнеш и погледнеш назад - ти ще бъдеш незабавно превърната в черен камък, подобен на тези, с които планината е тъй обсипана". Принцесата не искала и да чуе за това и се устремила нагоре към върха. Хиляди гласове се раздали в този миг, но тя не ги слушала, вдадена в своя път; след многочислени трудности, тя овладяла това, за което се тъй дълго стремила в своя живот: птицата, жълтата вода и чудното дърво... В желанието си да спаси своите братя, тя послушала съвета на птицата и напръскала с жълта вода камъните, разхвърляни по нейния път и те оживели след дългия сън през вековете. Езотеризм Принцесата се преобразява на мъж, за да изпълни задачата, която сама си е избрала - чувственият и отрицателен принцип става положителен, или активен, за да се извърши магическото дело. Дервишът изобразява благоразумието и мъдростта, които указват на опасностите, които ще следва да се избегнат, а също така и от необходимостта да владее човек сам себе си.
към текста >>

Езотеризм Принцесата се преобразява на мъж, за да изпълни задачата, която сама си е избрала - чувственият и отрицателен принцип става положителен, или активен, за да се извърши магическото дело.
Екзотеризъм Принцеса Паризада, като узнала веднъж, че някъде в недостъпни места съществува птица, способна да говори; жълта вода, от която една капка попаднала в басейн, възраства на грамаден стълб и тайнствено дърво, из което се лее божествена хармония, пожелала да овладее тези чудеса Един след друг, двамата нейни братя се опитали да изпълнят желанието на принцесата, но ги постигнала смърт от опасностите на трудния път. Мъжествена и дръзка, принцесата на свой ред се опитала и след дълги усилия по-трудния път, тя достигнала до подножието на планината, на върха на която се намирали птицата, жълтата вода и чудното дърво. Стар един дервиш настойчиво съветвал принцесата да се върне от своя път: „Когато изкачиш планината, говорил ù той, ще чуеш ужасни гласове... Те ще те ужасят, те ще те заплашват и тежко ти, ако ти се обърнеш и погледнеш назад - ти ще бъдеш незабавно превърната в черен камък, подобен на тези, с които планината е тъй обсипана". Принцесата не искала и да чуе за това и се устремила нагоре към върха. Хиляди гласове се раздали в този миг, но тя не ги слушала, вдадена в своя път; след многочислени трудности, тя овладяла това, за което се тъй дълго стремила в своя живот: птицата, жълтата вода и чудното дърво... В желанието си да спаси своите братя, тя послушала съвета на птицата и напръскала с жълта вода камъните, разхвърляни по нейния път и те оживели след дългия сън през вековете. Езотеризм Принцесата се преобразява на мъж, за да изпълни задачата, която сама си е избрала - чувственият и отрицателен принцип става положителен, или активен, за да се извърши магическото дело. Дервишът изобразява благоразумието и мъдростта, които указват на опасностите, които ще следва да се избегнат, а също така и от необходимостта да владее човек сам себе си. Гласовете - това са сарказмите, насмешките на глупци, скептици, нещастни съвети и пр.. Черните камъни представляват интелектуалното състояние на тези, които завидели на света и по недостатък на мъжество наново се потапят в тъмнина. Наедно с това, те изобразяват и наказанието на неблагоразумните, които желаейки да изпълнят едно велико дело, не са укротили предварително своята чувствена природа. В този случай черните камъни символизират насилствена смърт и безумие Говорещата птица - това е животинската природа със своите тайни. Пеещото дърво - това е растителната природа, откриваща своята велика хармония, а жълтата вода - материята и нейната динамическа мощ.
към текста >>

Гласовете - това са сарказмите, насмешките на глупци, скептици, нещастни съвети и пр.. Черните камъни представляват интелектуалното състояние на тези, които завидели на света и по недостатък на мъжество наново се потапят в тъмнина.
Стар един дервиш настойчиво съветвал принцесата да се върне от своя път: „Когато изкачиш планината, говорил ù той, ще чуеш ужасни гласове... Те ще те ужасят, те ще те заплашват и тежко ти, ако ти се обърнеш и погледнеш назад - ти ще бъдеш незабавно превърната в черен камък, подобен на тези, с които планината е тъй обсипана". Принцесата не искала и да чуе за това и се устремила нагоре към върха. Хиляди гласове се раздали в този миг, но тя не ги слушала, вдадена в своя път; след многочислени трудности, тя овладяла това, за което се тъй дълго стремила в своя живот: птицата, жълтата вода и чудното дърво... В желанието си да спаси своите братя, тя послушала съвета на птицата и напръскала с жълта вода камъните, разхвърляни по нейния път и те оживели след дългия сън през вековете. Езотеризм Принцесата се преобразява на мъж, за да изпълни задачата, която сама си е избрала - чувственият и отрицателен принцип става положителен, или активен, за да се извърши магическото дело. Дервишът изобразява благоразумието и мъдростта, които указват на опасностите, които ще следва да се избегнат, а също така и от необходимостта да владее човек сам себе си. Гласовете - това са сарказмите, насмешките на глупци, скептици, нещастни съвети и пр.. Черните камъни представляват интелектуалното състояние на тези, които завидели на света и по недостатък на мъжество наново се потапят в тъмнина. Наедно с това, те изобразяват и наказанието на неблагоразумните, които желаейки да изпълнят едно велико дело, не са укротили предварително своята чувствена природа. В този случай черните камъни символизират насилствена смърт и безумие Говорещата птица - това е животинската природа със своите тайни. Пеещото дърво - това е растителната природа, откриваща своята велика хармония, а жълтата вода - материята и нейната динамическа мощ. Водата, с която принцесата напръсква черните камъни, за да им даде живот, се явява като символ на интелектуално и физическо възраждане. Превела: Цв. Симеонова
към текста >>

55. Учителят – Мара Белчева Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

- Стелла, каза мъжът ù.
Придружих го до ковачницата, като му казах, че предпочитам да съм на чист въздух, на слънце. Дойде жена му. Тя имаше среден ръст; красиви сиви коси заобикаляха светлото ù лице. Тя имаше очарователен поглед, който завоюваше веднага симпатиите на околните Държането ù, елегантността на ръцете ù ме учудваха. Понякога тя изглеждаше съвсем като велико светска жена. - Стелла, каза мъжът ù. От този глас нещо извънредно нежно затрепти въздуха. Никога не бях виждал между двама влюбени любовта да блика както между тези двама стари съпрузи. Трептенията на гласа му, усмивката на очите му, цялото му държание изразяваха безкрайна нежност и дълбочина на чувствата, по-големи от човешките. Аз веднага разбрах: това беше Стелла, за която споменава Дезидериус; следователно, този е същият онзи Андреас. Възможно ли е това?
към текста >>

Аз, който бях посветен в много степени, който бях член във всички европейски общества, имащи известна връзка с илюминизма, аз, работник в тая област, който бях написал толкоз учени брошури, че чуждестранните ми кореспонденти ме наричаха учен; аз който бях подновил Парацелзиевата медицина и бях дал светлина на такъв голям брой мъже и жени; аз сега чувствувам, че се клатушка основата ми; даже се укорявах, че почвах с този непознат такъв интимен, искрен разговор.
Събеседникът ми продължи: - Чудесата не доказват Истината, защото, как да се убедим, че силата, която ги произвежда, иде отдолу или отгоре? Кой мозък може да обхване всички тайни на безкрайната природа? Да не мислите, че аз знам нещо. Аз не знам нищо Аз даже не знам дълбочината на своето невежество. Обаче, какво да правя, за да напредвам? Аз, който бях посветен в много степени, който бях член във всички европейски общества, имащи известна връзка с илюминизма, аз, работник в тая област, който бях написал толкоз учени брошури, че чуждестранните ми кореспонденти ме наричаха учен; аз който бях подновил Парацелзиевата медицина и бях дал светлина на такъв голям брой мъже и жени; аз сега чувствувам, че се клатушка основата ми; даже се укорявах, че почвах с този непознат такъв интимен, искрен разговор. - Ще ви отговоря, каза Андреас, когато дойдете да обядвате у дома. Да определим датата; искате ли? Аз приех и се сбогувах. * * * При следното посещение на обед аз му изложих моите лутания, търсения; говорих му за моите изучавания на Раджа Йога. Дойде една майка с болно, рахитично дете.
към текста >>

56. Екзотеризъм и езотеризъм - Буржа Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ваша вина е жени и в зряла възраст мъже, които пълните околния свет с изпаренията на нечистота.
И какви дела требва да видя? Разорение на творческата сила от стари и млади... дори от твърде млади. Кой е виновен за това? Чия вина е тъй ужасно много разпространеното самозлоупотребление и безнравствеността между най-младите? Ваша вина е, родители, които не живеете в моята чистота! Ваша вина е жени и в зряла възраст мъже, които пълните околния свет с изпаренията на нечистота. Обратно действува върху другите това, което вие пращате с постъпки, чувства и мисли. Нежната младост крайно чувствителна, усеща най-лесно вашето влияние. Вие сте опозорени! Вие, които имате деца - помните ли, кои причини ви подбудиха да ги повикате на света? Мисли за обич ли бяха те към очакваните пришелци?
към текста >>

Към всички мъже и жени, към всички млади отправям аз зов - просба за чистота!
Аз, духът на новата раса, дойдох да ви явя това: не само в бъдещите родени трябва вие да ми станете оръдия - но и в самите вас диря проява за моите добродетели, че и вие да бъдете достойни за избора в новата раса. Застъпвам се аз за чистотата във всеки възможен вид: първо за чистота в половия живот - за чистото употребление на всички творчески сили само за творчество, Не пръскайте вече божествената сила за самоудоволствие по най-низш и груб начин. Преобразете я; ако я не употребявате за раждане на нови тела, употребете силата ù за възвишени слова, облагородяващи мисли, помагащи на света. Употребете си творческите сили за обнова на вашите собствени тела. Тогава аз, духът на новата раса, ще мога във вас да се родя! Към всички мъже и жени, към всички млади отправям аз зов - просба за чистота! На помощ всеки от вас! Бъдете лъч на непорочна чистота, около която не би могъл да се наслои облакът на сладострастието. Страстта - посяна в миналото, е причина за днешното болезнено раждане - за безкрайните физически разстройства и разврат на мисълта, носи все по-лоши скърби - докато най-сетне бъде победена. Страстта е болезнено повишен подтик, станал необуздаем чрез порочни навици и постоянно нечисто мислене. Ти си неин роб, защото сам си ù дал власт над себе си.
към текста >>

57. Бунтът на синовете Божи - П. Г. Пампоров Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

мъж, живееше в един от по-крайните квартали на Рим, в една малка, но хубава спретната къща, заобиколена с доста голяма градина, засенчена с породисти дървета, които бяха образували една естествена граница между него и външния свет на удоволствията.
АМРИХА (Разказ) Да, ето, това е вече последната книга, която изчитам. Всички писачи под Нероновия скиптър са прегледани; те ми дотегнаха; все по един и същ начин пишат; не ме задоволяват техните умувания; нищо особено не пишат, това, което те пишат, всеки малко по-умен човек би писал. С такова мъчително чувство захвърли младият римлянин Оронций и последната книга от своята грамадна библиотека. Оронций беше висок, строен, около 30 год. мъж, живееше в един от по-крайните квартали на Рим, в една малка, но хубава спретната къща, заобиколена с доста голяма градина, засенчена с породисти дървета, които бяха образували една естествена граница между него и външния свет на удоволствията. В този притулен кът, той беше напълно се отдал на това, да задоволи своята неугасима жажда за знания и дотогава той беше прочел всички по-важни съчинения, с които разполагаше по онова време римската империя, престолът на която тогава беше зает от Нерон. Но всичко това далеч не беше в състояние да го задоволи; той беше недоволен, чувствуваше една празнота, една тягост, като че ли нещо иска да го задуши. Една сутрин Оронций беше станал по-рано, отколкото си беше предписал. Времето беше великолепно: топло, свежо, пролетно утро. В него, без да знае защо, се зароди едно желание за разходка.
към текста >>

58. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В някои случаи вдъхновеното лице на трибун, друг път – бащинският вид, който има един добър баща, трети път очарователната усмивка на ангел, който при минаване по улицата проявява състрадателно утешение на една бедна жена, чийто мъж закъснява по кабаретата; в палата предсказва студено на княза нещастията, които ще го сполетят.
Писмото на Теофан Веднъж Андреас ми каза: – У Теофан има нещо, което не може да се долови със сетивата, което не може да се подаде на външно изследване. Аз не знам, какво е то. Мисля, че съм обходил ада и рая, но изгледът на никое същество не прилича на този, за когото ви разправих и който ми спаси живота от неминуема смърт. И атмосферата на никоя сила не прилича на светлината, която го заобикаля. Обноските му, поведението му, тонът на гласа му, погледът му, жестовете имат най-голямо разнообразие. В някои случаи вдъхновеното лице на трибун, друг път – бащинският вид, който има един добър баща, трети път очарователната усмивка на ангел, който при минаване по улицата проявява състрадателно утешение на една бедна жена, чийто мъж закъснява по кабаретата; в палата предсказва студено на княза нещастията, които ще го сполетят. Той устоява на голяма умора, на безсъница, на трудностите на нерешени проблеми, възкресява мъртви, заповядва на морето, на земята, на невидимите и повтаря, че не знае и че нищо не може. Знае, в коя пагода се намира този или онзи ръкопис, знае в кой планински кът расте известно рядко растение. Той дава ценни съвети на работника, свещеника, моряка, търговеца, артиста, учения. Без ласкателство той към всекиго проявява внимателност, която вежливостта изисква и много велики на земята се считат честити да се приближат до него. Следващото ми посещение завари Андреас, че рисува върху вази в норвежки стил; додето той рисуваше, аз го попитах за някои обяснения за молитвата, на която той, изглеждаше, че отдава голямо значение.
към текста >>

59. СЕГАШНАТА РАСА И НОВАТА-ОТЗВУК Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Жената, като майка, домакиня; мъжът също във всички свои прояви трябва всеки ден да търсят един нов лъч, една нова форма по-висша, по-съвършена.
Тогава идват върху тях нещастията по необходимост, за да ги раздрусат и събудят от летаргията им. Право, полезно и разумно е. човек да се движи в спирала (фигура №2). Това значи да има всеки ден по някоя нова идея, да се стреми винаги към нещо ново, по-хубаво, по-съвършено; да пази старите отношения и опитности и върху тях (кръгът на преживяното) да развива спиралата на новия живот; да прибавя ежедневно по нещо ново. Младостта, смисъла на живота, седи именно в това ново, което постоянно прибавяме към старото: в мислите, чувствата и делата ни. Жената, като майка, домакиня; мъжът също във всички свои прояви трябва всеки ден да търсят един нов лъч, една нова форма по-висша, по-съвършена. Красивото у човека може да се проявява в все по-съвършени форми до безкрайност, както няма край изгрева на слънцето - то се повтаря всеки ден, но всеки ден носи нова радост на земята. За нас изгревът е важното; всяка нова мисъл, нов стремеж, ново дело е един изгрев в живота ни, който ни поддържа винаги вътрешно млади и ни прави радостни. Това е правият път на спиралното движение, по който върви разумният човек, разширявайки все повече своето съзнание, своята опитност и своите способности. В непрекъснатия изгрев е смисълът на живота - то е и началото на вечния живот.
към текста >>

60. ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Малко по-малко мъжеството ме напусна: всичко ми стана блудкаво и отегчително; вземах лекарства, за да спя, за да не мисля повече; да изляза ми беше противно, да остана в къщи ми беше като мъчение; четенето ме отегчаваше; едвам правех усилия да се храня.
После почнаха да се оплакват от слабохарактерността ми. Плодотворните лекарски визитации станаха редки. Кореспондентите ми, понеже не ги ласкаех вече с манията им за магизъм, гадаене и явления, ме укоряваха боязливо. Отслабна репутацията ми в кръговете на „илюминизма". Безнадеждни случаи на болни, които не можех да излекувам, родиха в мен съмнения, които пораснаха постепенно до черно отчаяние. Малко по-малко мъжеството ме напусна: всичко ми стана блудкаво и отегчително; вземах лекарства, за да спя, за да не мисля повече; да изляза ми беше противно, да остана в къщи ми беше като мъчение; четенето ме отегчаваше; едвам правех усилия да се храня. Към края на третия месец от тая меланхолия, когато с примирение чаках края, без да направя нито едно движение, когато ми изглеждаше, че вселената и аз самият нямаме нито смисъл, нито цел - дойдоха една вечер да ме викат. Една млада жена от съседите умираше от туберкулоза от една година насам. Тя беше вече към края. Никой лекар не искаше да се безпокои вече за нея. Отчаяният ù мъж ми обясни, че не очаква вече оздравяването ù, но понеже се задушва, нека я облекчим поне през агонията за един час.
към текста >>

Отчаяният ù мъж ми обясни, че не очаква вече оздравяването ù, но понеже се задушва, нека я облекчим поне през агонията за един час.
Малко по-малко мъжеството ме напусна: всичко ми стана блудкаво и отегчително; вземах лекарства, за да спя, за да не мисля повече; да изляза ми беше противно, да остана в къщи ми беше като мъчение; четенето ме отегчаваше; едвам правех усилия да се храня. Към края на третия месец от тая меланхолия, когато с примирение чаках края, без да направя нито едно движение, когато ми изглеждаше, че вселената и аз самият нямаме нито смисъл, нито цел - дойдоха една вечер да ме викат. Една млада жена от съседите умираше от туберкулоза от една година насам. Тя беше вече към края. Никой лекар не искаше да се безпокои вече за нея. Отчаяният ù мъж ми обясни, че не очаква вече оздравяването ù, но понеже се задушва, нека я облекчим поне през агонията за един час. Аз бях твърде индиферентен към всичко, за да помисля да откажа. Тръгнах с него, Част беше два след полунощ. На улицата пред нас видяхме едного, идещ срещу нас. Той беше с висок ръст, но с голяма пропорционалност на частите. Нямаше нищо особено в облеклото му, но имаше походка на благородник.
към текста >>

Имате ли деца, попита той едно след друго мъжа и не чакайки отговор, продължи: – Значи, ако се възвърне към живот, ако се събуди веднага от смъртта, вие нали ще сте признателни на Небето и ще останете при нея, няма да я напуснете нито сърдечно, нито физически?
– Вярвате ли, че е мъртва? каза изведнъж Теофан. Гласът му звучеше музикално в тишината. Аз направих утвърдителен знак. – Вие я обичахте, нали? Имате ли деца, попита той едно след друго мъжа и не чакайки отговор, продължи: – Значи, ако се възвърне към живот, ако се събуди веднага от смъртта, вие нали ще сте признателни на Небето и ще останете при нея, няма да я напуснете нито сърдечно, нито физически? Бедният човек, смутен, нямайки смелостта да разбере, ни гледаше, без да може да каже нищо. – Бъдете спокойни, му каза Теофан кротко. Не тъжете. Отговорете ми по съвест. – Възможно ли е това, измънка мъжът.
към текста >>

– Възможно ли е това, измънка мъжът.
Имате ли деца, попита той едно след друго мъжа и не чакайки отговор, продължи: – Значи, ако се възвърне към живот, ако се събуди веднага от смъртта, вие нали ще сте признателни на Небето и ще останете при нея, няма да я напуснете нито сърдечно, нито физически? Бедният човек, смутен, нямайки смелостта да разбере, ни гледаше, без да може да каже нищо. – Бъдете спокойни, му каза Теофан кротко. Не тъжете. Отговорете ми по съвест. – Възможно ли е това, измънка мъжът. Но не може да бъде вие да се подигравате. Да, щом вие казвате това, тя може да оживее... Обещавам ви... И цял потресен от хълцания, той падна. А старата майка, съвсем сломена, отчаяно прегръщаше студеното вече тяло на дъщеря си. Теофан се приближи до трупа, взе двете му ръце в лявата си ръка, повдигайки неподвижната глава в дясната си ръка и му каза нежно, съвсем низко на ухото - но ние всички чухме: – Мое дете, дъще, ела, върни се. Това ще ти се пресметне.
към текста >>

Майка ù, мъж ù, коленичили, прегръщаха ръцете ù.
Теофан се приближи до трупа, взе двете му ръце в лявата си ръка, повдигайки неподвижната глава в дясната си ръка и му каза нежно, съвсем низко на ухото - но ние всички чухме: – Мое дете, дъще, ела, върни се. Това ще ти се пресметне. Те имат нужда от тебе! И без да изтръпнем - тогава съвсем естествено ни изглеждаше, че тя трябва да възкръсне - жената отвори очи, изправи се и погледна стаята. – Аз сънувах, – въздъхна тя. Майка ù, мъж ù, коленичили, прегръщаха ръцете ù. Облегната на гърдите на Теофан, тя почна тихо да плаче. – Запалете втора лампа, – каза Теофан. Майката стана, залитайки и се върна с лампа, която туриха да осветлява добре болната. – Вижте, каза той, че тя се съвзема. И за четвърт час месата се бяха малко повърнали около костите.
към текста >>

Пренесен от радост, мъжът се хвърли пред нозете на Теофан, но последният го дигна, както бих направил с едно дете.
– Запалете втора лампа, – каза Теофан. Майката стана, залитайки и се върна с лампа, която туриха да осветлява добре болната. – Вижте, каза той, че тя се съвзема. И за четвърт час месата се бяха малко повърнали около костите. Фигурата ù стана по-пълна, с по-живи краски. Пренесен от радост, мъжът се хвърли пред нозете на Теофан, но последният го дигна, както бих направил с едно дете. – Не, не, – каза му той. – Трябва да благодарите на Небето. И като направи стъпка назад, прибави: – Спомнете си, какво сте обещали. Има една книга, дето е записана историята на мъртвите, върнали се към живота. Пра вете туй, което тая книга учи.
към текста >>

И цел сияещ от нежно добродушие, той прегърна жената, майката и мъжа и излезе с мене.
– Трябва да благодарите на Небето. И като направи стъпка назад, прибави: – Спомнете си, какво сте обещали. Има една книга, дето е записана историята на мъртвите, върнали се към живота. Пра вете туй, което тая книга учи. Хайде, до виждане. И цел сияещ от нежно добродушие, той прегърна жената, майката и мъжа и излезе с мене. Мислех, че сънувам. Обаче познах улицата, по която вървяхме: тук е стоборът, по-нататък има празно место; там надолу е хлебарницата, вляво е кръчма, дето викат нощни посетители в долния етаж. Да, аз бях на земята, в Париж. Вървях от страни на един непознат. И това беше той, Теофан, Светещият, тъй очакваният водач, чието едничко присъствие пръскаше моята тъмнина, изгонваше съмненията ми и отстраняваше умората ми.
към текста >>

61. ГОДИНАТА - Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тя иде сега в света и ще освободи и мъже, и жени от заблуждението да очакват един на друг.
Дойде ли Любовта в сърцата на хората, тогава и поетите, и художниците, и музикантите ще творят по нов начин. Прочетете ли едно стихотворение на някой от новите поети, вие веднага ще се обновите, ще почувствувате подем в духа си и ще станете последовател на новото културно дело. Чуете ли музиката на някой нов музикант, вие ще изпитате вътрешен стремеж към нов, красив живот. Видите ли една от картините на новия художник, вие ще пожелаете да надникнете в великата хармония, на живота. Единственото нещо, което може да ни направи свободни, е Истината. Тя иде сега в света и ще освободи и мъже, и жени от заблуждението да очакват един на друг. Днес и жената иска да господарува, и мъжът иска да господарува. Те се различават само в следното: мъжът иска да господствува отвън, а жената иска да господствува отвътре. Не, нито жената може да господствува, нито пък мъжът. Те са дошли на земята, като слуги, като ученици, да изпълнят волята на своя Велик Учител, на своя Баща. Страданията показват, че на всеки ученик предстои матура, в която той ще покаже, какви знания притежава, как ги е усвоил и как ще ги приложи в живота.
към текста >>

Днес и жената иска да господарува, и мъжът иска да господарува.
Прочетете ли едно стихотворение на някой от новите поети, вие веднага ще се обновите, ще почувствувате подем в духа си и ще станете последовател на новото културно дело. Чуете ли музиката на някой нов музикант, вие ще изпитате вътрешен стремеж към нов, красив живот. Видите ли една от картините на новия художник, вие ще пожелаете да надникнете в великата хармония, на живота. Единственото нещо, което може да ни направи свободни, е Истината. Тя иде сега в света и ще освободи и мъже, и жени от заблуждението да очакват един на друг. Днес и жената иска да господарува, и мъжът иска да господарува. Те се различават само в следното: мъжът иска да господствува отвън, а жената иска да господствува отвътре. Не, нито жената може да господствува, нито пък мъжът. Те са дошли на земята, като слуги, като ученици, да изпълнят волята на своя Велик Учител, на своя Баща. Страданията показват, че на всеки ученик предстои матура, в която той ще покаже, какви знания притежава, как ги е усвоил и как ще ги приложи в живота. Следователно, на всеки човек предстои великата задача да бъде носител на Божественото, което е устроило света и което днес го изправя.
към текста >>

Те се различават само в следното: мъжът иска да господствува отвън, а жената иска да господствува отвътре.
Чуете ли музиката на някой нов музикант, вие ще изпитате вътрешен стремеж към нов, красив живот. Видите ли една от картините на новия художник, вие ще пожелаете да надникнете в великата хармония, на живота. Единственото нещо, което може да ни направи свободни, е Истината. Тя иде сега в света и ще освободи и мъже, и жени от заблуждението да очакват един на друг. Днес и жената иска да господарува, и мъжът иска да господарува. Те се различават само в следното: мъжът иска да господствува отвън, а жената иска да господствува отвътре. Не, нито жената може да господствува, нито пък мъжът. Те са дошли на земята, като слуги, като ученици, да изпълнят волята на своя Велик Учител, на своя Баща. Страданията показват, че на всеки ученик предстои матура, в която той ще покаже, какви знания притежава, как ги е усвоил и как ще ги приложи в живота. Следователно, на всеки човек предстои великата задача да бъде носител на Божественото, което е устроило света и което днес го изправя. Сега, всички хора, всички общества, всички народи се канят на тази велика сватба, дето ще има и свирене, и песни, и угощение, след което ще започне усилена работа за идването на новата култура, на новата епоха, за идване на Царството Божие на земята.
към текста >>

Не, нито жената може да господствува, нито пък мъжът.
Видите ли една от картините на новия художник, вие ще пожелаете да надникнете в великата хармония, на живота. Единственото нещо, което може да ни направи свободни, е Истината. Тя иде сега в света и ще освободи и мъже, и жени от заблуждението да очакват един на друг. Днес и жената иска да господарува, и мъжът иска да господарува. Те се различават само в следното: мъжът иска да господствува отвън, а жената иска да господствува отвътре. Не, нито жената може да господствува, нито пък мъжът. Те са дошли на земята, като слуги, като ученици, да изпълнят волята на своя Велик Учител, на своя Баща. Страданията показват, че на всеки ученик предстои матура, в която той ще покаже, какви знания притежава, как ги е усвоил и как ще ги приложи в живота. Следователно, на всеки човек предстои великата задача да бъде носител на Божественото, което е устроило света и което днес го изправя. Сега, всички хора, всички общества, всички народи се канят на тази велика сватба, дето ще има и свирене, и песни, и угощение, след което ще започне усилена работа за идването на новата култура, на новата епоха, за идване на Царството Божие на земята.
към текста >>

62. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Мирната борба в Южна Африка (в отдела Изток и Запад) е прекрасно и сбито изложение на величествената борба за освобождение - политическо, икономическо и духовно, не чрез кървава революция, а чрез силата на истината, светлината, любовта изявена в страдание за истината, неучастие в злото, търпение и мъжество Трета статия: Мотика вместо пушка - в отдела социален живот - извънредно интересна, описва опита на Петър Серезол, есперантист и борец за мира, който организирал международна помощ на Лихтенщайн - пострадал от наводнение.
Rue de la Four de I'lli, Geneve. Пред мен е най-новият брой на „Esperanto" - с отбрани статии по важни въпроси „Съдържанието на нашия език" - е първата статия, в която Д-р Едм. Прива изтъква, че есперанто трябва да бъде изразител на новите идеи за мир, братство, човещина. Втората статия: Какво става в Азия. Животът на индийския водител - Махатма Ганди. Мирната борба в Южна Африка (в отдела Изток и Запад) е прекрасно и сбито изложение на величествената борба за освобождение - политическо, икономическо и духовно, не чрез кървава революция, а чрез силата на истината, светлината, любовта изявена в страдание за истината, неучастие в злото, търпение и мъжество Трета статия: Мотика вместо пушка - в отдела социален живот - извънредно интересна, описва опита на Петър Серезол, есперантист и борец за мира, който организирал международна помощ на Лихтенщайн - пострадал от наводнение. На неговия апел се отзовали от 12 народи - учители, чиновници, работници - мъже и жени. Жените готвели, мъжете работели от сутрин до вечер. Повечето от тях са борци за мир и братство, отказват да служат във войската и със своята работа искат да докажат, че най добрата защита на отечеството са приятелските чувства. Други статии са: Международна изложба по хигиена; Стефан Цвайг и Р. Ролан; кооперативно движение, книгопис и пр.
към текста >>

На неговия апел се отзовали от 12 народи - учители, чиновници, работници - мъже и жени.
Пред мен е най-новият брой на „Esperanto" - с отбрани статии по важни въпроси „Съдържанието на нашия език" - е първата статия, в която Д-р Едм. Прива изтъква, че есперанто трябва да бъде изразител на новите идеи за мир, братство, човещина. Втората статия: Какво става в Азия. Животът на индийския водител - Махатма Ганди. Мирната борба в Южна Африка (в отдела Изток и Запад) е прекрасно и сбито изложение на величествената борба за освобождение - политическо, икономическо и духовно, не чрез кървава революция, а чрез силата на истината, светлината, любовта изявена в страдание за истината, неучастие в злото, търпение и мъжество Трета статия: Мотика вместо пушка - в отдела социален живот - извънредно интересна, описва опита на Петър Серезол, есперантист и борец за мира, който организирал международна помощ на Лихтенщайн - пострадал от наводнение. На неговия апел се отзовали от 12 народи - учители, чиновници, работници - мъже и жени. Жените готвели, мъжете работели от сутрин до вечер. Повечето от тях са борци за мир и братство, отказват да служат във войската и със своята работа искат да докажат, че най добрата защита на отечеството са приятелските чувства. Други статии са: Международна изложба по хигиена; Стефан Цвайг и Р. Ролан; кооперативно движение, книгопис и пр. Вижда се в цялото списание да вее новият дух на международно сътрудничество и взаимната помощ.
към текста >>

Жените готвели, мъжете работели от сутрин до вечер.
Прива изтъква, че есперанто трябва да бъде изразител на новите идеи за мир, братство, човещина. Втората статия: Какво става в Азия. Животът на индийския водител - Махатма Ганди. Мирната борба в Южна Африка (в отдела Изток и Запад) е прекрасно и сбито изложение на величествената борба за освобождение - политическо, икономическо и духовно, не чрез кървава революция, а чрез силата на истината, светлината, любовта изявена в страдание за истината, неучастие в злото, търпение и мъжество Трета статия: Мотика вместо пушка - в отдела социален живот - извънредно интересна, описва опита на Петър Серезол, есперантист и борец за мира, който организирал международна помощ на Лихтенщайн - пострадал от наводнение. На неговия апел се отзовали от 12 народи - учители, чиновници, работници - мъже и жени. Жените готвели, мъжете работели от сутрин до вечер. Повечето от тях са борци за мир и братство, отказват да служат във войската и със своята работа искат да докажат, че най добрата защита на отечеството са приятелските чувства. Други статии са: Международна изложба по хигиена; Стефан Цвайг и Р. Ролан; кооперативно движение, книгопис и пр. Вижда се в цялото списание да вее новият дух на международно сътрудничество и взаимната помощ. Всички напредничави идейни течения намират отглас.
към текста >>

„Няма грък нито юдей, мъж нито жена, а всички вие сте едно в Христа".
Войната е престъпление. Войната е неправда. Войната е тържество на силата, не на правото. Следователно, човекът на новата култура, ученикът на Любовта и братството не може да убива своите братя. „Един е вашият баща, и всички вие братя сте". „Няма грък нито юдей, мъж нито жена, а всички вие сте едно в Христа". Христос учи за царството Божие на земята, че той не е дошъл да основава национални църкви, които да си враждуват и да благославят войните. Ученикът на Христа воюва, но против злото и греха в себе си - и то не с пушка и нож, а с любов и светлина. Най-великата победа е победата над себе си, над нисшата животинска природа у нас - тържеството на разумното, божественото начало. И когато ученикът на Любовта прояви светлината и доброто на Божествената душа, тогава той е истински човек. Той става силен да остане верен на съвестта си и е готов по-скоро да умре, отколкото да убива братята си.
към текста >>

63. МЕЖДУ ДВА СВЯТА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Някога мъжете побеждават, някога жените побеждават; някога мъжете робуват, някога жените робуват.
Този народ им е любим дотолкова, доколкото те могат да се ползуват от него. Те вярват в Бога дотолкова, доколкото могат да Го използуват. Те обичат някого дотолкова, доколкото могат да го използуват. Щом няма какво да използуват, те пренасят своите операции на друго поле. Любовта на съвременните хора е бойно поле. Някога мъжете побеждават, някога жените побеждават; някога мъжете робуват, някога жените робуват. Когато мъжете побеждават, светът е много красив; когато жените побеждават, светът е много красив. Когато мъжете или жените губят, светът е много лош. Така е било в миналото, така ще е и за в бъдеще. Това положение е вярно и в самия живот. Силата на човка е в това, което той не знае, и в това, което хората не знаят.
към текста >>

Когато мъжете побеждават, светът е много красив; когато жените побеждават, светът е много красив.
Те вярват в Бога дотолкова, доколкото могат да Го използуват. Те обичат някого дотолкова, доколкото могат да го използуват. Щом няма какво да използуват, те пренасят своите операции на друго поле. Любовта на съвременните хора е бойно поле. Някога мъжете побеждават, някога жените побеждават; някога мъжете робуват, някога жените робуват. Когато мъжете побеждават, светът е много красив; когато жените побеждават, светът е много красив. Когато мъжете или жените губят, светът е много лош. Така е било в миналото, така ще е и за в бъдеще. Това положение е вярно и в самия живот. Силата на човка е в това, което той не знае, и в това, което хората не знаят. Обаче, това, което смущава днес хората, са незнайните работи.
към текста >>

Когато мъжете или жените губят, светът е много лош.
Те обичат някого дотолкова, доколкото могат да го използуват. Щом няма какво да използуват, те пренасят своите операции на друго поле. Любовта на съвременните хора е бойно поле. Някога мъжете побеждават, някога жените побеждават; някога мъжете робуват, някога жените робуват. Когато мъжете побеждават, светът е много красив; когато жените побеждават, светът е много красив. Когато мъжете или жените губят, светът е много лош. Така е било в миналото, така ще е и за в бъдеще. Това положение е вярно и в самия живот. Силата на човка е в това, което той не знае, и в това, което хората не знаят. Обаче, това, което смущава днес хората, са незнайните работи. Те се смущават, например, от това как ще прекарат и как ще свършат живота си.
към текста >>

64. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Държавни мъже, финансисти вземаха понякога директиви от него.
Обаче, за да достигне вашата молитва до Небето, трябва да бъдете съвсем малки. Небето не изслушва, освен слабите." Неговите прости упътвания, неговите силни и благи слова в едно и също време точни и проникнати от най-възвишена поезия, съдържаха в себе си, за голяма изненада на някои, едно знание конкретно и, тъй да се каже, всемирно. Този човек, лишен от големи дипломи, учудваше всякакъв вид специалисти Напр. аз го чух да припомня на юристи забравени случаи, да обяснява на палеографи някой текст, да осветлява някои физици, да означава на някой ботаник местонахождението на някое най-рядко растение. Отиваха за съвет при него метафизици, както и лекари или индустриалци, ангажирани в някоя рискована работа. Държавни мъже, финансисти вземаха понякога директиви от него. Теоретичните му познания и техничните му способности не изглежда да са придобити чрез обикновени методи. Той казваше: „Всяко дете на Бога, достатъчно чисто, за да се пожертвува, за кого да е от своите братя и да забрави жертвата си, може да знае всичко. Звездата ще му разкрие тайната си, камъкът на тази стена ще му каже името на работника, който го е издялал, растенията ще му разкрият своите качества и по лицето на човека той ще прочете техните постъпки." Всички клонове на съвременното знание изглеждаха познати на тоя странен изследовател. Нещо още по-удивително: когато веднъж ми се случи да го запитам върху някои древни мнения, които в нашата епоха се считат за суеверни, той ми отговори нашироко и ми достави различни опитни доказателства за тяхната истинност. Много по-рано от нашите съвременни физици той твърдеше за тежестта на светлината, за съответствието между цветовете и звуковете, за хромотерапията, за относителността на времето и пространството и многовидността на техните форми, за сложността на простите тела, за съществуването на непознати метали, и за още други особености, които премълчавам, тъй като в настоящия час ще се видят малко невероятни на положителните умове.
към текста >>

Всичко, изхождащо от него, беше едно гениално и нежно подбуждане, щото бедните мъже и жени да се окуражат за нови усилия и да получат облекчение и подобрение.
Ако, слушайки ме, вие подирите друго нещо освен небето, целият мой разказ става безполезен и неуместен. Да бъде човек свидетел на чудеса не е голяма рядкост; да прави човек чудеса, истински чудеса, не е много трудно. Но да мисли, да обича, да чувствува, да работи, да се възпламенява, да иска постоянно хармония с Вечната Светлина, това е подвиг. Защото за човека, за който ви говоря, изцеряването от тифусна треска беше тъй естествено, както плащането заплатата на един б\ден или даването формулата на един реактив. Всичко в него беше бащинско милосърдие и вродена доброта. Всичко, изхождащо от него, беше едно гениално и нежно подбуждане, щото бедните мъже и жени да се окуражат за нови усилия и да получат облекчение и подобрение. Както художникът гледа природата, и както музикантът слуша, тъй и той живееше в Любовта и за Любовта, поради Любовта и чрез Любовта. * * * Той никога не говореше за тоя възхитителен огън, криеше своето знание и своето замайващо всемогъщество под една много обикновена външност на живота. Той прикриваше своите добродетели и превъзходства, както ние прикриваме нашите пороци, и трябваше да бъде следван по цялата дължина на неговите продължителни ходения из гъсто населените предградия, за да се открие безмерната негова мъдрост. С каква нежност предлагаше своята помощ на срамежливите и скромните, колко беше търпелив с досадливите, с претенциозните недоучени и с жалкото стадо на посредствените! Нашето сърце, което едвам е започнало да става човешко, може само да предчувствува неуловимите тайни на едно сърце, тъй свръхчовешко.
към текста >>

65. СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Големите страдания, изпитните, настоящи и близки са само едно важно условие за пробуждането на тоя истински човек и неговото възмъжаване.
днешните и утрешни войни, не можем да не съзрем, че ако това всичко е възможно, то е защото човекът се намира още в едно нисшо животинско състояние и неговата трудова, социална и политическа организация е пълно отражение на това нисшо животинско състояние; то е, защото още не се е пробудил и не е взел надмощие в обществения живот духовният, разумният, истинският човек, за когото е невъзможно каквото и да било робство, в каквато и форма да се явява то - робовладелство, крепостничество и чокойство, наемничество, никакво класово или национално подтисничество. Тоя истински човек иде. Той е носител на най-ценното в живота. Той е, който ще даде най-пълното и бляскаво разрешение на всички големи проблеми на живота. Ние виждаме неговото пробуждане в борбите на Индия, в засилването на духовните движения, които са носители на най-възвишената общочовешка любов, в новия дух на идеализъм и стремеж към просвета, общочовешка солидарност, висша социална правда, който раздвижва народните маси. Големите страдания, изпитните, настоящи и близки са само едно важно условие за пробуждането на тоя истински човек и неговото възмъжаване. От друга страна, нисшото, животинското, за да бъде за винаги отречено и преодоляно, трябва да разгърне своята природа, да се прояви в пълната си грозота и да изпита до край своите средства и методи.
към текста >>

66. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Простият и хигиеничен живот ще развие у децата и младите хора стремежи по-мъжествени и по-благородни.
Очебиещо е също влиянието на слънцето върху душевното настроение: болните бързо се възродяват и се засилва вярата и желанието им да оздравеят. И ние трябва да се стремим да лекуваме не само тялото, но и душата. Моралът на един болен е от първостепенна важност за неговото оздравяване. При туберкулозата повече от всека друга болест е необходимо болният да иска да оздравее. Възвръщането към един живот по-близък до природата ще отърси човечеството от множество вредни навици, които рушат физичното здраве и морала на личността, ще прероди телата, ще подобри душите. Простият и хигиеничен живот ще развие у децата и младите хора стремежи по-мъжествени и по-благородни. И само по тоя начин, надарени с сърце и разум, бронзираните и мускулести младежи ще могат да осъществят хубостта и хармонията в живота. „Трябва да се даде на слънцето едно по-голямо място в нашия ежедневен живот, защото, човекът - цвете, от всички други цветя има най-голяма нужда от слънце." Из „Известия на дирекцията на народното здраве."
към текста >>

67. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ДВИЖЕНИЕТО ООМОТО Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ето че отдавна с добре дошъл са поздравили Властимира мъжете от обителта Деяна.
Не е ли вече време да пристигне? Десирад: Каква ли стига в пътя не застига, Каква ли среща пътника не среща? Един измине в ден с водачи вещи, а три дни друг по същи път се лута. Един – несгодите крила му дават, проклина, спира друг в умора люта. Десислав: Но най-подире, за небесна слава, кой с воля, кой с неволя – бързо, бавно – пристига всеки. Ето че отдавна с добре дошъл са поздравили Властимира мъжете от обителта Деяна. С тях лесно ще премине той полето и в близък ден ще ни зарадва всинца. Десимир: Тоз близък ден съвсем е близко: ето че князът иде – водят го мъжете. Десирад: Да го посрещнем, както подобава. Стават, правят крачка напред, с ръце на гърди и лек поклон, тъй дочакват княза, идещ окръжен от петимата мъже от обителта Деяна. Тримата: Поклон пред теб – за твоя подвиг слава.
към текста >>

Десимир: Тоз близък ден съвсем е близко: ето че князът иде – водят го мъжете.
Един измине в ден с водачи вещи, а три дни друг по същи път се лута. Един – несгодите крила му дават, проклина, спира друг в умора люта. Десислав: Но най-подире, за небесна слава, кой с воля, кой с неволя – бързо, бавно – пристига всеки. Ето че отдавна с добре дошъл са поздравили Властимира мъжете от обителта Деяна. С тях лесно ще премине той полето и в близък ден ще ни зарадва всинца. Десимир: Тоз близък ден съвсем е близко: ето че князът иде – водят го мъжете. Десирад: Да го посрещнем, както подобава. Стават, правят крачка напред, с ръце на гърди и лек поклон, тъй дочакват княза, идещ окръжен от петимата мъже от обителта Деяна. Тримата: Поклон пред теб – за твоя подвиг слава. Княз Властимир и мъжете дълбоко се покланят. Властимир: Не, не!
към текста >>

Стават, правят крачка напред, с ръце на гърди и лек поклон, тъй дочакват княза, идещ окръжен от петимата мъже от обителта Деяна.
Десислав: Но най-подире, за небесна слава, кой с воля, кой с неволя – бързо, бавно – пристига всеки. Ето че отдавна с добре дошъл са поздравили Властимира мъжете от обителта Деяна. С тях лесно ще премине той полето и в близък ден ще ни зарадва всинца. Десимир: Тоз близък ден съвсем е близко: ето че князът иде – водят го мъжете. Десирад: Да го посрещнем, както подобава. Стават, правят крачка напред, с ръце на гърди и лек поклон, тъй дочакват княза, идещ окръжен от петимата мъже от обителта Деяна. Тримата: Поклон пред теб – за твоя подвиг слава. Княз Властимир и мъжете дълбоко се покланят. Властимир: Не, не! Не мен! Поклон и слава вам, велики мъдреци!
към текста >>

Княз Властимир и мъжете дълбоко се покланят.
С тях лесно ще премине той полето и в близък ден ще ни зарадва всинца. Десимир: Тоз близък ден съвсем е близко: ето че князът иде – водят го мъжете. Десирад: Да го посрещнем, както подобава. Стават, правят крачка напред, с ръце на гърди и лек поклон, тъй дочакват княза, идещ окръжен от петимата мъже от обителта Деяна. Тримата: Поклон пред теб – за твоя подвиг слава. Княз Властимир и мъжете дълбоко се покланят. Властимир: Не, не! Не мен! Поклон и слава вам, велики мъдреци! Не вярвам сам, че мога тъй да съм честит, че ето – стоя пред вас и тук съм, от където се чува вече, как шуми реката. Пимен – старейшина на мъжете: Поклон пред тримата свети близнака, Носители на мъдростта дълбока.
към текста >>

Пимен – старейшина на мъжете: Поклон пред тримата свети близнака, Носители на мъдростта дълбока.
Княз Властимир и мъжете дълбоко се покланят. Властимир: Не, не! Не мен! Поклон и слава вам, велики мъдреци! Не вярвам сам, че мога тъй да съм честит, че ето – стоя пред вас и тук съм, от където се чува вече, как шуми реката. Пимен – старейшина на мъжете: Поклон пред тримата свети близнака, Носители на мъдростта дълбока. Десирад: Благодарим ви за честта висока. И княза най-подире, слава Богу, да видим между нас. Навярно много от път сте уморени. Поседнете, тъй както Бог е дал да поговорим. Властимир: Тъй клони е дъбът хилядолетен като обятия над нас разтворил!
към текста >>

Мъжете от обителта Деяна сядат в полукръг на тревата при нозете на Властимира.
Властимир: Тъй клони е дъбът хилядолетен като обятия над нас разтворил! Свещени дъб, от времена тъй древни. Такава сянка много ми се ревни. Сяда на края на скамейката. На другия край с лице към него Десирад, Десислава и Десимира зад себе си прави. Мъжете от обителта Деяна сядат в полукръг на тревата при нозете на Властимира. Властимир: В града понявга странници дохаждаха. От тях научих аз неща, каквито не ми е други казвал. Някак скрито и в притча все говореха. Разбирах речта им тежко – и едва подире, когато биваха далеч. Научих аз, че те са ваши ученици, едва в деня, чии зарници ме свариха по пътя.
към текста >>

68. СИЛАТА НА СЛЪНЦЕТО - ПРЕНТИС МЪЛФОРД Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ще рече, газът със своята скрита сила се бори срещу външното налягане, но въпреки всичкото му мъжество и усилия, щом един мехур слиза надолу под влиянието на някоя сила, резултатът е неизбежно един и същ – той бива победен и се смалява по обем.
При безкрайното слизане в материята налягането би се превърнало в безкрайно голямо, а съзнанието би паднало до нула; обаче, животът на Духа никога не слиза до безкрайност и никога съзнанието не пада до нула. И понеже материята не е нищо друго, освен пак божествен живот, слязъл до безкрайно ограничение, то можем да кажем: Не съществува в Природата нищо абсолютно мъртво, всичко е във вечно движение, във вечен живот, извършвайки един неспирен кръгов процес от постоянна смяна на състоянията; следователно, не съществува нищо, което да е абсолютно без съзнание, макар видимо да ни се струва, че такива неща съществуват. Видяхме, как расте в зависимост от дълбочината налягането на течността върху мехура с газ. Но що става вътре в него? – И самият газ не стои мирен, и той реагира, като наляга навън точно с такава сила, каквато го наляга; тъй че във всеки момент има на повърхността му едно равновесие в налаганията, сиреч колкото отвън навътре, такова и отвътре навън. Ще рече, газът със своята скрита сила се бори срещу външното налягане, но въпреки всичкото му мъжество и усилия, щом един мехур слиза надолу под влиянието на някоя сила, резултатът е неизбежно един и същ – той бива победен и се смалява по обем. В превод: Всяко същество, колкото по-голямо налягане изпитва от страна на материята, в която е навлязъл, толкова по-голям отпор е принудено да развива срещу гнетящите го материални или външни условия, но все пак, извършва ли едно движение надолу, силите му търпят поражение след поражение, а съзнанието му слиза от ограничение в ограничение. Ясно е от горното, че колко едно същество е от по-низша степен на развитие, толкова по-голямо е в него ограничението. Това се потвърждава от живота на животните, които са поставени в необходимост да водят една много люта борба за съществуване, отколкото човекът. Започнем ли сега обратното, да издигаме мехура с газ постепенно нагоре, то следвайки същия закон в обратен ред, налягането ще става постепенно все по-малко, обемът все по-голям. Така и животът, издигайки се нагоре в морето на материалния свят, ще изпитва от страна на материята едно все повече и повече намаляващо налягане, отпорът на вътрешните сили срещу външните условия ще става все по-кротък, по-мек, по-благороден, като същевременно съзнанието ще става постепенно все по-широко, по-възвишено, додето най-сетне съвсем излезе от границите на ограничението и влезе в царството на реалния живот.
към текста >>

69. ПЪРВИЯТ ЛЪЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Жените от тоя тип имат повече мъжки ход, резки движения и креслив глас.
Гневлив, но и великодушен и щедър, той е любимец на леките жени, винаги е готов както за нападение, тъй и за отбрана. Той има бърз вървеж; не ходи сякаш, а тича. Като че ли иска да си проправи път през тия, що среща на пътя си. Той обича улицата, събранията, авантюрите. Ще го срещнеш навред, дето има свади, крамоли и злополуки. Жените от тоя тип имат повече мъжки ход, резки движения и креслив глас. Те не умеят много-много да се обличат, обичат ярките цветове и крещящите багри. Нервно-злъчният, дребен на ръст, добре сложен, с гъвкави и закръглени рамене и доволно широки плещи, с тънки, но стройни ръце и крака, изящен, макар и не дотам едър, има младежки ход, дори и кога остарее. Пъргав, жив, гъвкав, сръчен и грациозен, той ходи чевръсто и тича на драго сърце. Той е всякога в движение: Жените от тоя тип са поети, винаги грациозни. Гъвкави, с хубави маниери, кокетливи, те се обличат с вкус и правят всичко, за да се харесат.
към текста >>

70. ПРЕНТИС МЪЛФОРД - КРАТЪК ЖИВОПИС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И друго едно постижение имат, с което от ларвата на едно яйце, според това, с каква храна ще я хранят, те създават мъжки индивид или женски, работник или войник, но нека се знае, че и всеки от тези индивиди имат различно физическо устройство със съответен психически живот.
Тези хора, които са познати в културната история на човечеството като господари на материята и могат да се пренасят на далечни разстояния с тялото си, като го материализират и дематериализират и са овладели своята животинска природа и се проявяват като високо нравствени хора с мощен творчески дух, те познават тази бъдеща за човечеството наука, която всъщност никога не е преставала да същества за известен кръг хора, наука за любовта, мъдростта и истината. Думата наука, в който смисъл я употребяваме тук, се различава от смисъла, който влага съвременната официална наука. Както в семката са вложени всичките възможности на едно развито растение, както тази семка крие в себе си знанието, как да подбира храната и условията и в какъв процент да приема различните елементи, така и в човека е вложено всичкото знание нужно, за да се разбере живота в неговата пълнота, за да бъде той щастлив. Термитите, тези дребни същества, прилични на мравките, с големина колкото пчелите, живеят предимно в Австралия, в страна, където всичко около тях е сухо, безводно. Обаче техните жилища винаги са влажни и учените, които са ги изследвали твърдят, че те сами по химически начин си получават вода. И друго едно постижение имат, с което от ларвата на едно яйце, според това, с каква храна ще я хранят, те създават мъжки индивид или женски, работник или войник, но нека се знае, че и всеки от тези индивиди имат различно физическо устройство със съответен психически живот. Питаме се, къде са учили термитите тази наука за създаване поколение по желание, когато дори човек не е достигнал това знание? Дали агрономът или земеделецът четат лекции на посятото семе, как да расте? Земеделецът създава външните условия на семето, а вътрешните възможности то носи в себе си. Учителят не дава само знание, а той създава и условия да се събуди знанието в ученика и един ден в ученика ще се събуди знанието на термитите да направляват силите на природата. Днес всеки може по желание да преобрази своя характер, като спазва специален режим на физическо и психическо хранене, защото добрите мисли и светлите чувства пресъздават човека.
към текста >>

71. НОВИЯТ СВЯТ, КОЙТО СЕ РАЖДА - П. Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Самото поколение е вече дошло до тая степен на събуждане да може да види, че всеки мъж и жена притежават по-голяма сила, от колкото се мислеше досега и че ако те правилно съумеят да използуват тая сила, ще могат да се отърсят от всяко зло и да дойдат до доброто.
Ние сме станали лоши най-вече за това, че много проповедници все лошо мислят за нас и по такъв начин накараха и нас самите да мислим лошо за себе си. Хора, които мислят лошо за себе си, могат да бъдат сигурни, че и лошо ще действат. В свещеното писание се казва: „Каквото човек мисли, това е". Затова, когато някой мисли за себе си, че е беден по дух, той може да започне да пие или да извърши нещо подло. Гордостта, която кара човека сам да се уважава, е същевременно гордост, която го запазва от подли и унизителни дела. Самото поколение е вече дошло до тая степен на събуждане да може да види, че всеки мъж и жена притежават по-голяма сила, от колкото се мислеше досега и че ако те правилно съумеят да използуват тая сила, ще могат да се отърсят от всяко зло и да дойдат до доброто. Един полски крем или друго растение или цвете расте и се разхубавява според природните закони. Така е и у хората. Голямо заблуждение е, да се приеме, че човек е резултат на късия живот, който живее на земята. Всички ние сме вече живели и то в различни форми: като животно, птица, змия, пеперуда или растение. Ние преминавахме от една форма в друга, печелейки при всяко превръщане все по-голяма интелигентност и сила, докато най-после достигнахме там, където сме сега – без обаче да сме отишли особено далеч!
към текста >>

72. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Нима не е Франция, която даде Виктор Юго, Русо, Ромен Ролан и плеяда светли мъже, които се бориха за светлина, братство и свобода.
Аз видях в селата хилави, слаби, изродени деца, плод на алкохолизма и разврата. Това чака всички народи, ако вървим по същия път. Новият свят обаче е свят на трезвеност, чистота, целомъдрие; свят на хармония, здраве, природосъобразен живот, свят насправедливост и работа в обществото; на мир и хармония – в международния живот. Във всеки случай и в Париж – крепостта на стария свят (защото всички големи градове са крепости на старото) и там аз видях новия свят, който се ражда и сочи утрото на светло бъдеще. Има навсякъде борци, има навсякъде творци, има навсякъде светли души и пламенни сърца. Нима не е Франция, която даде Виктор Юго, Русо, Ромен Ролан и плеяда светли мъже, които се бориха за светлина, братство и свобода. Франция за мен е Франция на светлото, разумното, доброто. Преди сто години от Франция се носеше това новото, което идваше и раздвижваше света. Да търсим навсякъде доброто, разумното, положителното – това е методът на новата култура. Защото всичко лошо и неразумно е само непроявено добро. То ще порасне, ще се развие, ще просветне, ще узрее като Добро.
към текста >>

73. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Стремежът на жената към еманципация, желанието й да се освободи от чувствения живот и да придобие мъжки качества, безусловно се е отразил също и в почерка на жената.
При това трябва да се отбележи, че всеки отделен почерк, колкото силен и типичен да бъде, съвсем не представя от себе си нищо веднъж за винаги определено, а напротив, може да претърпява изменение и понякога много съществени. От една страна, човек постепенно се издига в своя психически уровен (този процес на „психологическо растене" на писането се отличава с най-голяма стремителност в първите години на обучението, също и в юношеската възраст), от друга страна – всяко, каквото и да е съществено изменение на околните условия и влияния неизбежно се отразява на общия склад на личността и по силата на това и на почерка, при което, ако подобно изменение на окръжаващите условия става общо за отделна група или лица, или за целия народ (през време на глад, война, революция), не ще бъде нищо чудно, ако то намери определено отражение и в общия характер на писането, така напр.: ние знаем епохи, писмото на които се отличавало с украшения, архитектурност и фигурност. Писането изглеждало тъй изискано, както бил изискан езикът, маниерите и външната форма на отношенията. Съвременното писмо е характерно със своята простота, отсъствие на украшения, на излишни черти, с икономия в движенията (за сметка на опростяването в свързване на буквите), със своя темп – всичко това говори и за характерните свойства на нашата епоха: деловитост, практичност и реалистичност. Отразиха се в почерка и масовите нервни заболявания – резултат на войната и гладните години. Стремежът на жената към еманципация, желанието й да се освободи от чувствения живот и да придобие мъжки качества, безусловно се е отразил също и в почерка на жената. Такива почерци само след щателно изучаване стават различни от мъжките. Цял ред наблюдения показаха, че човек никога не може да повтори точно своето писмо, както и никога не може да повтаря този или онзи комплекс от чувствания и настроения. На старост почеркът се изменя физиологически и се характеризира с треперене, като се заместват правите линии със закривени. Той се отличава с това, че в тънките черти, а също и в дебелите, наместо равни линии, се получават навсякъде много малки изкривявания и отклонявания на страна. Буквите се очертават на книгата бавно и обмислено.
към текста >>

Такива почерци само след щателно изучаване стават различни от мъжките.
От една страна, човек постепенно се издига в своя психически уровен (този процес на „психологическо растене" на писането се отличава с най-голяма стремителност в първите години на обучението, също и в юношеската възраст), от друга страна – всяко, каквото и да е съществено изменение на околните условия и влияния неизбежно се отразява на общия склад на личността и по силата на това и на почерка, при което, ако подобно изменение на окръжаващите условия става общо за отделна група или лица, или за целия народ (през време на глад, война, революция), не ще бъде нищо чудно, ако то намери определено отражение и в общия характер на писането, така напр.: ние знаем епохи, писмото на които се отличавало с украшения, архитектурност и фигурност. Писането изглеждало тъй изискано, както бил изискан езикът, маниерите и външната форма на отношенията. Съвременното писмо е характерно със своята простота, отсъствие на украшения, на излишни черти, с икономия в движенията (за сметка на опростяването в свързване на буквите), със своя темп – всичко това говори и за характерните свойства на нашата епоха: деловитост, практичност и реалистичност. Отразиха се в почерка и масовите нервни заболявания – резултат на войната и гладните години. Стремежът на жената към еманципация, желанието й да се освободи от чувствения живот и да придобие мъжки качества, безусловно се е отразил също и в почерка на жената. Такива почерци само след щателно изучаване стават различни от мъжките. Цял ред наблюдения показаха, че човек никога не може да повтори точно своето писмо, както и никога не може да повтаря този или онзи комплекс от чувствания и настроения. На старост почеркът се изменя физиологически и се характеризира с треперене, като се заместват правите линии със закривени. Той се отличава с това, че в тънките черти, а също и в дебелите, наместо равни линии, се получават навсякъде много малки изкривявания и отклонявания на страна. Буквите се очертават на книгата бавно и обмислено. Почеркът почти не се отклонява от правата линия: в него постепенно изчезват резките черти, резките преходи в натискането, също така се и уравнява големината на отделните букви.
към текста >>

74. ВЕСТИ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Учените мъже на новата мисъл – на науката на ума – вече са направили откритие много по-ценно за човечеството, отколкото откритието на електрическата светлина.
Идеите на расата са неговите правила, преобразувани от идеите, които лично са взети от всеки индивид. Ако някой напр. има идеята, че въздушното течение може да причини простуда, че нечистият въздух ще го задуши, че да не обядва или да отложи обеда – това ще му причини главоболие или че дълга или даже къса разходка ще бъде уморителна, тогава най-голямото аз – подсъзнателното, гледа на това вярване като на заповед, която то трябва да изпълни и следователно то я носи до полето на чувстването и израза. Достигайки стадия на съзнателната сила и узрявайки, хората се възпитават в расовите вярвания, лично ги възприемат и ги предават на следващите поколения; по този начин те все повече и повече се вкореняват, усилвайки се чрез повторение през поколенията. Така основните идеи се предават като наследство, което ни води към заблуждение вътре в нас. Учените мъже на новата мисъл – на науката на ума – вече са направили откритие много по-ценно за човечеството, отколкото откритието на електрическата светлина. Ето прочее идва нашето окуражаване: даже когато в продължение на много поколения расовите идеи да са се вкоренили вече в нашето подсъзнание и твърдо са стояли като несъмнен закон на нашето съществуване, ние можем чрез коренна промяна в нашите идеи, да дадем на гигантския служител – нашето подсъзнателно аз – нова заповед, по-съвършен образец, който то трябва да изработи за нас вместо стария несъвършен образец, който ние до днес, без да знаем, сме го оставили да царува над нас. Знаейки това, ние се събуждаме от нашия дълъг сън и заблуждение за неизменно условие и за безпомощна съдба. Сегашната епоха на историята на света изглежда, че е епохата на разцвета на всички минали епохи, най-висшата точка на неговото бавно развитие в знание. Няколко пъпки от ясната истина се разцъфтяха като резултат на дълга опитност – минала и сегашна. Както след борба безброй много отделни явления, маса опити, се установи законът на притеглянето и върху него се формулира точна наука; и както химията се разви като наука след столетия от наблюдения и опити – докато най-после с математическа точност се формулираха таблицата на химич.
към текста >>

75. CE QUE LA VIE APORTE DE NOUVEAU Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

3 Иди, повикай мъжа си. 4.
КНИГОПИС 1. Праведният, 6 беседи от Учителя, цена 30 лева. Съдържание: 1. Праведният. 2. Слънцето не ще зайде. 3 Иди, повикай мъжа си. 4. Няма тайно. 5. Кротките. 6. Лозените пръчки. Един кратък цитат от книгата ще говори сам за ценностите, които тя съдържа : „Има моменти, когато у човека се пробужда Мощното, Великото, Божественото, и той знае, че е по-силен от окръжаващите го условия. И тогаз силата на човек не се заключава нито в богатството му, нито в знанието му, но той поставя своята сила в упованието си в Бога, във връзката си с Него, Това значи: когато съзнанието на човека стане едно със съзнанието на Бога, той е силен.
към текста >>

76. ЖИВОТЪТ И ЖЕНАТА - Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И ако днес се говори навред за „повдигане на жената", за „приравняването ù с мъжа" в правово и социално отношение, за „еквипотенциалност на двата пола" в биологичния смисъл на думата, всичко това – колкото и да е още непросветлено, повърхностно, неоформено – се дължи все на великия импулс на Христа, който той даде преди 2000 години.
То се развива под знака на тази тъкмо формула. Кой извърши това през вековете! Христос, чрез магията на Словото. Чрез магията на Словото, динамизирано в Мистерията на Голгота, Христос трансформира цялото силово поле на земята, създаде друго течение на силовите ù линии, други зависимости с космичните центрове на живота. Чрез магията на Словото измени той и орбитата на жената. И ако днес се говори навред за „повдигане на жената", за „приравняването ù с мъжа" в правово и социално отношение, за „еквипотенциалност на двата пола" в биологичния смисъл на думата, всичко това – колкото и да е още непросветлено, повърхностно, неоформено – се дължи все на великия импулс на Христа, който той даде преди 2000 години. Нищо не значи, че съвременните хора го не съзнават. Нищо не значи, че мнозина учени запример, не признават Христа, а други дори го считат за митологично същество. Важното е, че някои от тях, без дори да знаят това, са агенти на неговото магично Слово. Несъзнателно, те вършат двойна работа. от една страна допринасят нещичко за проектиране на неговото Слово в известни области на живота, а от друга страна рушат с „атеизма" си пакостния авторитет на църквата, която заблуждава света, че е носителка на Христовото учение.
към текста >>

77. ЛЮБОВНИ ВЕСТИ ОТ БОГА - О. МАРДЕН Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Те започват да съзнават оня голям „биологичен товар", много по-голям от тоя на мъжа, който тя носи, започват да разбират много прояви в нейната психика на съпруга и майка, които поради неразбирането им, са служили за извор на много семейни недоразумения и драми.
Именно биологията, се натъква на ония основни закони, които регулират живота на отделните организми – индивидуални или обществени. И колкото и да не иска това, биологията е принудена да „морализира" хората. Природата, разбира се, си има едно много ефикасно средство за „морализиране": то са болестите и страданията. Тия именно болести и страдания, които произтичат от нарушаване законите на живота, съставят онази „биологична трагедия" на човека, обречен от една „незнайна воля" да живее и съществува. И ето, у съвременните биолози – „материалисти", „атеисти" – които се занимават с биологията на пола, с тайните на зачеването и раждането, с тайните на майчинството, започва да се заражда едно особено чувство към жената – хранителна и матка, дето се заражда живота. Те започват да съзнават оня голям „биологичен товар", много по-голям от тоя на мъжа, който тя носи, започват да разбират много прояви в нейната психика на съпруга и майка, които поради неразбирането им, са служили за извор на много семейни недоразумения и драми. Те се мъчат да навлязат в интимната същина на „биологичната трагедия" на жената, те започват да схващат условията – и психологически и семейни и социални – на майчинството и затова повдигат глас за създаване на по-добри социални условия за жената, ако общественият организъм иска да процъфтява. Споменавайки това искам само да подчертая, че онази вълна за освобождаване на жената, за нейното „приравняване" към мъжа, за нейното „еманципиране", започва да се засилва и от доводите на биологията и че тази наука, без да ще, става носителка не на писания морал на религиозните и етични системи, а на оня жив морал, който произтича от самия живот. От различни страни идват струи, които засилват вълната за повдигане и освобождаване на жената. Този проблем вълнува всички най-будни умове, защото те разбират, че жената държи ключовете на живота, че тя е жрицата на безсмъртния му пламък и че от нейното повдигане зависи повдигането и бъдещето на човечеството. Г.
към текста >>

Споменавайки това искам само да подчертая, че онази вълна за освобождаване на жената, за нейното „приравняване" към мъжа, за нейното „еманципиране", започва да се засилва и от доводите на биологията и че тази наука, без да ще, става носителка не на писания морал на религиозните и етични системи, а на оня жив морал, който произтича от самия живот.
Природата, разбира се, си има едно много ефикасно средство за „морализиране": то са болестите и страданията. Тия именно болести и страдания, които произтичат от нарушаване законите на живота, съставят онази „биологична трагедия" на човека, обречен от една „незнайна воля" да живее и съществува. И ето, у съвременните биолози – „материалисти", „атеисти" – които се занимават с биологията на пола, с тайните на зачеването и раждането, с тайните на майчинството, започва да се заражда едно особено чувство към жената – хранителна и матка, дето се заражда живота. Те започват да съзнават оня голям „биологичен товар", много по-голям от тоя на мъжа, който тя носи, започват да разбират много прояви в нейната психика на съпруга и майка, които поради неразбирането им, са служили за извор на много семейни недоразумения и драми. Те се мъчат да навлязат в интимната същина на „биологичната трагедия" на жената, те започват да схващат условията – и психологически и семейни и социални – на майчинството и затова повдигат глас за създаване на по-добри социални условия за жената, ако общественият организъм иска да процъфтява. Споменавайки това искам само да подчертая, че онази вълна за освобождаване на жената, за нейното „приравняване" към мъжа, за нейното „еманципиране", започва да се засилва и от доводите на биологията и че тази наука, без да ще, става носителка не на писания морал на религиозните и етични системи, а на оня жив морал, който произтича от самия живот. От различни страни идват струи, които засилват вълната за повдигане и освобождаване на жената. Този проблем вълнува всички най-будни умове, защото те разбират, че жената държи ключовете на живота, че тя е жрицата на безсмъртния му пламък и че от нейното повдигане зависи повдигането и бъдещето на човечеството. Г.
към текста >>

78. ДРАГОЦЕННИЯТ КАМЪК - GEORG NORDMANN Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Бен Яаков и Бен Йосеф станаха мъже.
Тогава и двата двора се пълнеха с деца, чиито луди викове смущаваха покоя на стария Йосеф, който прекарваше голяма част от времето наведен над свещената книга. Най-големите деца на двете семейства бяха неразделни другари. Тяхната вярна дружба беше гордостта на родителите. Така израснаха те здрави и стройни младежи, родени и кърмени сякаш под един покрив с едно мляко. Годините се нижеха. Бен Яаков и Бен Йосеф станаха мъже. Какво стана между тях? Неусетно за двамата те се виждаха все по-рядко и по-рядко. Бен Яаков не живееше вече в старата къща. Оженен за дъщерята на богатия търговец, той беше наследил от него голямата къща на градския площад. За неговото бързо разбогатяване се приказваше на длъж и на шир.
към текста >>

79. СЪЮЗЪТ НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

разпнат млад мъж и един гълъб.
Гърците като взеха почти всичкото си богатство от древния Египет, Асирия и Вавилон, извършиха туй екстериоризиране на оня свят, който не се вижда с физически очи, в сферата на достъпния за физичните сетива свят. Така, астрологичната схема на „десетте небеса", която изразяваше известни процеси от астралната динамика, що се извършват в аурата на земята, те я превърнаха в астрономическа планетна система, позната под името „Птоломеева". И трябваше да употребят какви не изкуствени способи, като запример системата на епициклите, за да я приближат донякъде до физическата действителност. В днешната епоха трябва умовете да се освободят от това „византийско иго" не само в областта на физиката и геометрията, а и в областта на психологията. По този път на мъртвата буква ще се дойде до комични положения като онова, за което иронично подмята някъде Елифас Леви, като казва, че при тоя буквален начин на разбиране някога и християнската Троица ще се сматря (разглежда) като съставена от три члена: един старец, един. разпнат млад мъж и един гълъб. В евангелията, като във всички езотерични книги, се движи една спирала на аналогии. Отнесем ли Евангелието въз основа на херметичния закон на аналогиите към човека, към неговата анатомия, физиология, биология, ще получим редица съответствия; отнесем ли го към психологията и социологията, ще получим други съответствия. Лица, градове, планини, реки, езера, области, събития се превръщат в анатомични органи и системи, във физиологични функции, биохимични реакции, обществени класи и групировки, социални строеве, психични сили и способности, духовни процеси. И всичко туй е подчинено на едно строго съответствие между двата херметични полюса на Битието: Макрокосмос и Микрокосмос. За ония, които не могат да се движат по тази спирала на съответствия, всичко това може да се стори като фантасмагория.
към текста >>

Фараон – Небукаднецар – Ирод, различни имена на едно и също нещо, на един и същи фокус в неговата мъжка полярност.
В древния Завет – за да останем в границите на Християнското Свещено Писание – те са ясно подчертани. Мойсей върви по пътя на „Звездата" или на Огъня при „Пламтящия Храст". Египетските жреци и вражари по втория път. И тия два пътя се пресичаха пак там: при Фараона – „Ирод"! В книгата на пророк Даниел – аз посочих това преди време в своята статия „Сънят на Небукаднецар" – се говори пак за тия два пътя и те се пресичат при цар Небукаднецар. Фараон – Небукаднецар – Ирод, различни имена на едно и също нещо, на един и същи фокус в неговата мъжка полярност. Защото той си има своя спрегнат фокус с женска полярност. Без да се спирам на подробности, аз ще дам само някои бегли указания за естеството на двата пътя. Тримата мъдреци, обитаващи във „вътрешния изток", знаят предварително, че ще се роди „Царят Юдейски", защото са видели да изгрява неговата звезда. Тя ги води и очертава пътя им от „далечен изток" до „пещерата Витлеемска". Те нямат нужда от „книгите на пророците", дето е само иносказателно предречено великото събитие.
към текста >>

80. СТИХОВЕ - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ако Книга за живия Бог ни дава пълния смисъл на нашия земен живот в себенамиране, то Книга за човека ни разкрива пътя към правилен, добър и щастлив живот в двойнствения образ на човека — мъж-жена, които трябва да се обединят и са обединени в едно в „Чистия Дух".
Книга за живия Бог е един синтез на пътя към върховна мощ чрез себенамиране. Тоя, който върви по него, трябва винаги да има високо вдигната глава, като човек, неслагащ оръжие пред никаква спънка, като човек, когото не може нищо да сломи. Защото той не е сам, но в неразривна връзка с всички светове на светлината, където е предизвикал трептение със своя живот, със своето дело към единствено важното — себесъграждането. Книга за живия Бог е книга за воля към дейност. Книга за човека. Ако Книга за живия Бог ни дава пълния смисъл на нашия земен живот в себенамиране, то Книга за човека ни разкрива пътя към правилен, добър и щастлив живот в двойнствения образ на човека — мъж-жена, които трябва да се обединят и са обединени в едно в „Чистия Дух". Книга за човека ни разкрива истината за естеството на Човека като „Чист Дух", който по законите на поляризацията в по-нисшите светове се разделя на мъж и жена, и пътеките, по които може да се достигне съвършенството — чрез пълнота в полюсите в духовния свят. Гатанката на мъжа и жената, тайната на тяхното битие, взаимоотношения, път и живот, тайната на брака придобиват осветление от гледното поле на един посветен. Великата идея за ново човечество увенчава тази книга с ореола на безсмъртието. В тази книга има неща, мисли и положения, които не всекиму биха допаднали, но всичко това е истина и действителност. Всичко това може да помогне всекиму в пътя към самия себе си.
към текста >>

Книга за човека ни разкрива истината за естеството на Човека като „Чист Дух", който по законите на поляризацията в по-нисшите светове се разделя на мъж и жена, и пътеките, по които може да се достигне съвършенството — чрез пълнота в полюсите в духовния свят.
Тоя, който върви по него, трябва винаги да има високо вдигната глава, като човек, неслагащ оръжие пред никаква спънка, като човек, когото не може нищо да сломи. Защото той не е сам, но в неразривна връзка с всички светове на светлината, където е предизвикал трептение със своя живот, със своето дело към единствено важното — себесъграждането. Книга за живия Бог е книга за воля към дейност. Книга за човека. Ако Книга за живия Бог ни дава пълния смисъл на нашия земен живот в себенамиране, то Книга за човека ни разкрива пътя към правилен, добър и щастлив живот в двойнствения образ на човека — мъж-жена, които трябва да се обединят и са обединени в едно в „Чистия Дух". Книга за човека ни разкрива истината за естеството на Човека като „Чист Дух", който по законите на поляризацията в по-нисшите светове се разделя на мъж и жена, и пътеките, по които може да се достигне съвършенството — чрез пълнота в полюсите в духовния свят. Гатанката на мъжа и жената, тайната на тяхното битие, взаимоотношения, път и живот, тайната на брака придобиват осветление от гледното поле на един посветен. Великата идея за ново човечество увенчава тази книга с ореола на безсмъртието. В тази книга има неща, мисли и положения, които не всекиму биха допаднали, но всичко това е истина и действителност. Всичко това може да помогне всекиму в пътя към самия себе си. Книга за човека идва да ни освободи от заблудата на нашата вяра само във външния свят, който постоянно се руши и винаги ни хвърля в теготи и вечни изненади.
към текста >>

Гатанката на мъжа и жената, тайната на тяхното битие, взаимоотношения, път и живот, тайната на брака придобиват осветление от гледното поле на един посветен.
Защото той не е сам, но в неразривна връзка с всички светове на светлината, където е предизвикал трептение със своя живот, със своето дело към единствено важното — себесъграждането. Книга за живия Бог е книга за воля към дейност. Книга за човека. Ако Книга за живия Бог ни дава пълния смисъл на нашия земен живот в себенамиране, то Книга за човека ни разкрива пътя към правилен, добър и щастлив живот в двойнствения образ на човека — мъж-жена, които трябва да се обединят и са обединени в едно в „Чистия Дух". Книга за човека ни разкрива истината за естеството на Човека като „Чист Дух", който по законите на поляризацията в по-нисшите светове се разделя на мъж и жена, и пътеките, по които може да се достигне съвършенството — чрез пълнота в полюсите в духовния свят. Гатанката на мъжа и жената, тайната на тяхното битие, взаимоотношения, път и живот, тайната на брака придобиват осветление от гледното поле на един посветен. Великата идея за ново човечество увенчава тази книга с ореола на безсмъртието. В тази книга има неща, мисли и положения, които не всекиму биха допаднали, но всичко това е истина и действителност. Всичко това може да помогне всекиму в пътя към самия себе си. Книга за човека идва да ни освободи от заблудата на нашата вяра само във външния свят, който постоянно се руши и винаги ни хвърля в теготи и вечни изненади. Тя ни посочва ония устои, които крият в себе си вечност и щастие.
към текста >>

81. ЖИВОТЪТ КАТО ИЗКУСТВО - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Дойде ли тази Любов, мъжът ще гледа на жената като на своя сестра и жената ще гледа на мъжа като на свой брат.
А кое е това, което може да принесе полза и от знание и от сила и от богатство, без да ощети душата? Това е любовта. Само Любовта е в сила да спаси човека. Когато Любовта влезе в живота на отделния човек, когато тя влезе в семействата, в обществата, в народите като главен фактор, като условие за тъжното развитие, ще дойде и спасението. Без Любовта, и държавите, и културата ще бъдат като сегашните. Дойде ли тази Любов, мъжът ще гледа на жената като на своя сестра и жената ще гледа на мъжа като на свой брат. Какво виждаме днес? Мъже и жени воюват за първенство, за власт. Днес мъжете управляват и виждаме какви закони, каква култура съществува. Утре жените ще бъдат на власт. Какво ще се ползува човечеството, ако и те управляват по същия начин?
към текста >>

Мъже и жени воюват за първенство, за власт.
Само Любовта е в сила да спаси човека. Когато Любовта влезе в живота на отделния човек, когато тя влезе в семействата, в обществата, в народите като главен фактор, като условие за тъжното развитие, ще дойде и спасението. Без Любовта, и държавите, и културата ще бъдат като сегашните. Дойде ли тази Любов, мъжът ще гледа на жената като на своя сестра и жената ще гледа на мъжа като на свой брат. Какво виждаме днес? Мъже и жени воюват за първенство, за власт. Днес мъжете управляват и виждаме какви закони, каква култура съществува. Утре жените ще бъдат на власт. Какво ще се ползува човечеството, ако и те управляват по същия начин? Както отделният човек, така и цялото човечество ще се ползува само тогава, когато се възприеме.Любовта в живота като общ закон. ,
към текста >>

Днес мъжете управляват и виждаме какви закони, каква култура съществува.
Когато Любовта влезе в живота на отделния човек, когато тя влезе в семействата, в обществата, в народите като главен фактор, като условие за тъжното развитие, ще дойде и спасението. Без Любовта, и държавите, и културата ще бъдат като сегашните. Дойде ли тази Любов, мъжът ще гледа на жената като на своя сестра и жената ще гледа на мъжа като на свой брат. Какво виждаме днес? Мъже и жени воюват за първенство, за власт. Днес мъжете управляват и виждаме какви закони, каква култура съществува. Утре жените ще бъдат на власт. Какво ще се ползува човечеството, ако и те управляват по същия начин? Както отделният човек, така и цялото човечество ще се ползува само тогава, когато се възприеме.Любовта в живота като общ закон. ,
към текста >>

82. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Някои от най-видните държавни мъже са били пак във връзка с тая спиритуалистична вълна, която иде от центровете на окултното братство.
С това си съчинение Максуел се явява като предшественик на Антон Месмер по разбирането на животния магнетизъм (етерните строителни сили) и приложението му в медицината. Първият том на тая книга съдържа теория, а вторият и третият томове - практика. Спиноза също така беше член на мистично братство. Също така и Кеплер, един от най-видните астрономи. Той даже казва в своите съчинения приблизително следните думи: „Аз едно време изучавах астрология в Египет и сега продължавам тук работата, която почнах тогаз”. Някои от най-видните държавни мъже са били пак във връзка с тая спиритуалистична вълна, която иде от центровете на окултното братство. Такъв е бил напр. Гладстон. Също така и видни хора на изкуството са имали връзка с окултни братства, напр. Рихард Вагнер. С тези окултни братства са били свързани даже и такива идейни течения, които на пръв поглед нямат нищо общо с тях. Например онзи индуктивен метод, който принесе такава голяма полза за бляскавия разцвет на естествознанието през последните 3 века, се дължи на тласъка, даден от Франциск Бекон, който беше в свръзка с окултните братства.
към текста >>

83. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

били констатирани много богомили в Рим, както духовници, така и миряни, както мъже, така и жени.
Те са имали там един ръководител, който упътвал богомилските общества в околните градове; те са имали и цветущо училище в Поджибонси. В това време богомилството проникнало и в Неапол . В 1224 г. то било пренесено там от лица, дошли от Ломбардия, дето е бил главният център на богомилството в Италия. В 1231 г. били констатирани много богомили в Рим, както духовници, така и миряни, както мъже, така и жени. При преследванията после мнозина от тях загинали в пламъците. В 1231 г. папа Григорий IX учредил във Флоренция инквизицията против богомилите и поверил тая работа на доминиканците. В 1233 г. се въвежда инквизицията и в Ломбардия.
към текста >>

Въодушевени апостоли мъже и жени – тайно го разпространявали във Франция от провинция в провинция, както в градовете, така и в селата.
В 1254 г. папа Инокентий IV обявил кръстоносен поход против богомилите в Италия. Към края на 13 век богомилите се явяват вече и в Сицилия. От Италия богомилството преминало във Франция, дето имаме първите му следи в последните години на 10 век. Италианецът Гундулф го е пренесъл там. Въодушевени апостоли мъже и жени – тайно го разпространявали във Франция от провинция в провинция, както в градовете, така и в селата. Във Франция това движение, което се наричало албигойство, направило голям напредък. Най-първо там богомилството се разпространява в провинцията Аквитания, дето гр. Тулуза става център на движението; и оттам то се разпространило във всички области на юг от р. Лоара. В 1022 г. богомилството било разпространено вече почти във всички френски области.
към текста >>

някой си Жерар с около 30 души свои съмишленици, мъже и жени, от континента се преселили в Англия, за да се спасят от преследванията, и се установили в Оксфорт.
Tе били пращани на кладата без присъда, с лъжливи свидетели. Сродно движение на богомилството в Германия било „Братството на свободния дух.” И даже нямало в някои отношения точна граница между тези две течения. И след кървавото опустошение всред немското богомилство, богомилският дух бил пренесен в това „Братство на свободния дух”, което продължило работата в това направление. Богомилството по-слабо се разпространило в Англия. В 1159 г. някой си Жерар с около 30 души свои съмишленици, мъже и жени, от континента се преселили в Англия, за да се спасят от преследванията, и се установили в Оксфорт. Там спечелили доста приверженици чрез чистотата на своя живот. Царят заповядал да ударят на челата им печат с нажежено желязо, да ги изгонят и никой да не ги приема. Мнозина от тях загинали на кладата. В Испания богомилството се е разпространило в северната и част, съседна с Франция: Арагония, Каталония, Леон, Навара. В 12 и в началото на 13 век идели съвершени от Франция, за да проповядват.
към текста >>

Писателят Сакони казва, че в цяла Европа е имало към 1250 година около 4,000 съвършени, мъже и жени.
Понеже животът на съвершените бил строг, опростен, то броят им бил ограничен. А пък броят на верующите бил много по-голям. Благоговението им към съвершените било безгранично. Верующите можели да се женят, да притежават частни богатства, да ходят на война, да се хранят, с каквото искат и пр. Те не са били минали през посвещение. Писателят Сакони казва, че в цяла Европа е имало към 1250 година около 4,000 съвършени, мъже и жени. Преди това броят им бил по-голям. Този брой намалявал след кръстоносните походи срещу албигойците и чрез изгарянията от италианската и френската инквизиции. През 1241 г само в цяла Ломбардия се споменава, че имало около 2,000 души съвършени. Споменава се. че в гр.
към текста >>

84. ЕЗЕРОТО НА ДУШАТА - ЕЛИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Ако хората не вложат в съзнанието си идеята, че са души, ако те се съзнават като умове и сърца, като мъже и жени, няма нищо да постигнат.
Те съществуват заедно, живеят един и същ живот, но не са еднакви, различават се. Ала връзката между душите, които са много, седи в това, че Бог е един. Човек е жива душа, която има възможност да живее и чувствува вечния живот и да придобие това, което иска – разумния и щастлив живот. Тази душа има вложено всичко в себе си. И всеки човек трябва да съзнава че е жива, разумна душа. Ако хората не вложат в съзнанието си идеята, че са души, ако те се съзнават като умове и сърца, като мъже и жени, няма нищо да постигнат. Всички тия форми на съзнание, всички тия методи са опитани. Но ако те напишат в съзнанието си: „Ние сме живи, разумни души”, ще внесат нещо ново в живота си, ще му дадат нова насока. Защото при сегашното развитие на човека няма по-високо състояние от състоянието на душата. То носи в себе си всички условия, всички възможности на Божествената Любов. Само в душата може Бог да се изрази и да се изяви в своята пълнота.
към текста >>

85. ВЕСТИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Съвпадения През миналия месец мъжът на една наша позната отива сутринтта на чешмата в двора да измие челюстите на изкуствените си зъби.
Съвпадения През миналия месец мъжът на една наша позната отива сутринтта на чешмата в двора да измие челюстите на изкуствените си зъби. Обаче при измиването, една от челюстите пада от ръцете му на плочитe и се счупва на две. Същия ден към обяд той излиза от дома си, за да направи редовната си разходка и слънчева баня близо до линията (София – Горна Баня). Товарен влак минава и го прегазва наполовина. * * * През лятото на хиляда деветстотин двадесет и втора година един мелничар живял до това време в с. Тракиец, Хасковско, дето експлоатирал една тамошна мелница, ми разказа следния случай, който ни представя ясна картина за прераждането.
към текста >>

86. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Това е предимно мъжки тип, много по-рядко се среща у жените.
Понякога биват още много капризни, променливи и арогантни. Вергилий в своите „Георгики” казва за коня: „Той е бърз, пластичен, ходи със самочувствие”. Редфилд казва за хората от типа кон, че биват едни от най-добрите артисти, певци, художници. Пегас е емблема на най-възвишеното в изкуството или най-висшето вдъхновение. Редфилд и Учителят считат, че този тип хора се срещат най-много измежду италианците. Магаре. Това е предимно мъжки тип, много по-рядко се среща у жените. Лицето е дълго и широко, с набръчкани меса. Челото е ниско и тясно. Очи – големи, силно изпъкнали, с тежък, муден поглед – кестеняви, светло кафяви или измито сини. Носът е много характерен – дълъг, представляващ една нагъната линия. Уста – несъразмерна, с нависнали месести устни.
към текста >>

87. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ИСТИНАТА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Същото почитание се отдавало и на жените съвършени; хората търсели тяхното благословение толкова, колкото и на мъжете съвършени.
Те упражнявали едно влияние, което благородните, както и хората от народа, с готовност приемали. Благословението им имало голяма цена за тези, които го приемали. Когато верующият срещал някого от съвършените, той го прегръщал и искал да бъде благословен. Жените поздравявали, като навеждали глава и туряли ръце на гърди. При влизане и излизане от една къща, съвършените благославяли обитателите. Същото почитание се отдавало и на жените съвършени; хората търсели тяхното благословение толкова, колкото и на мъжете съвършени. И най-големите противници на богомилите са изтъквали в своите съчинения чистотата и строгостта на богомилските нрави. Те се стараели да реализират според силите си съвършения тип човек. Хората, които въпреки хилядите опасности се държат о своите идеи, които с радост отиват в пламъците, имат един висок идеал. Те не правели нищо без молитва, без да поискат благословението на Бога. Външността им била проста и скромна.
към текста >>

88. ХИРОСОФИЯ И ПСИХОАНАЛИЗА-ЕРНС ИСБЕРНЕР-ХАЛДАНЕ, ОТ НЕМСКИ П. МАНЕВ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Счита се, че догът се среща повече като мъжки тип, отколкото като женски.
Хората от този тип биват доста груби и резки. Походката им е брутална. Гласът – с висок тембър, но груб. Това са хора работливи, практични, изобретателни и предани към тия, които ги обичат. Те биват и много груби в нравите и завистливи. Счита се, че догът се среща повече като мъжки тип, отколкото като женски. Хрътката е с продълговата глава и форми. Тя е много по елегантна и по-фина почти от всички видове кучета. Гласът на хората от този тип е звънлив, а движенията и жестовете им бързи и живи. Те са оригинални, с доста приятни нрави, чувствителни и с особено чувство към чистотата, но и тънко егоистични. Типът куче човек може да срещне твърде често в доста големи разновидности измежду хашлаците из улиците.
към текста >>

Този тип се среща повече у жените, отколкото у мъжете.
Очите – са най-вече шарени, с жив, любопитно-загадъчен и бърз поглед. Гласът е писклив до болезненост, но продължителен – подобно на мяукане. Хората от този тип биват доста умни, обаче мързеливи и лакоми. В движенията са грациозни, леки, но шумни. Те са хора рядко, можещи да понасят другите, лесно се дразнят и са завистливи, затова и агресивни – нападателни. Този тип се среща повече у жените, отколкото у мъжете. Порта казва за такива жени, че са страхливи, без достойнство, преизпълнени с лъжа. Любова добавя, че те са фини, с външна обхода, скептични и трептящи пред любовните удоволствия. Типът Тигър, който има много общо с котката, е много по-груб образ, с много по-отрицателни качества и една ужасна садистична жестокост. Според Редфилд типът котка е силно застъпен у прусите. Гъска (патка).
към текста >>

89. МАЛКИ ПРИКАЗКИ - АДРИАНА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Търсиш го в жената, търсиш го в мъжа.
Сърцето Бездна е сърцето на човека. В тази бездна ти не можеш влезе сам. Водач ти трябва! И този водач ти търсиш непрестанно. Търсиш го навсъде, където не е: Търсиш по небето и земята, по вселените, слънцата. Търсиш го в жената, търсиш го в мъжа. А той у тебе е! Ти отвъд го търсиш, той е вътре в тебе! Сърцето, сърцето ти водач ти е за бездната – човешкото сърце! Сърцето вземи за водач – за сърцето.
към текста >>

90. РЪКАТА НА ЖЕНАТА - Д-Р Г. ЛОМЕР Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Деловият човек (моторният тип, мъжки натюрел), 6.
Тези са 10-те основни натюрели на Peters: 1. Елементарният човек (примитивен тип), 2. Хранителният човек (вегетативен или стомашен тип), 3. Хранителният и жизнерадостният човек (сочен, пълен с живот тип) 4. Силният човек (гръдно-туловищен тип), 5. Деловият човек (моторният тип, мъжки натюрел), 6. Чистият чувствителен човек (сензитивен, женски натюрел), 7. Мозъчният или духовен човек (идеалистичен, етичен или естетичен натюрел), 8. Дисхармоничният човек (комплицираните нервни типове), 9. Средният тип човек (индиферентният тип на масата), 10. Хармоничният човек.
към текста >>

91. НОВИ ПЪТИЩА ПРИ ОТГЛЕЖДАНЕ НА РАСТЕНИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Задачите на мъжкия и женския пол са различни.
Д-р Г. Ломер. Ръката на жената. Задачите на мъжкия и женския пол са различни. В общи линии може да се каже: мъжът трябва да твори, жената - да разработва. Мъжът поставя основата, жената създава формата. „Нашите закони,“ казва един английски автор, „са направени от мъжа, нашият морал - от жената“; и много право е казано, че мъжът е духа на жената, а жената е душата на мъжа. Много рано починалият немски изследовател D-r P. J. Мobius е написал една много четена на своето време книга върху: „Физиологичното слабоумие на жената;“ той би имал едва тогава по-голямо право, ако би прибавил като допълнение към това, едно съчинение върху „слабото интуитивно чувство на мъжа“.
към текста >>

В общи линии може да се каже: мъжът трябва да твори, жената - да разработва.
Д-р Г. Ломер. Ръката на жената. Задачите на мъжкия и женския пол са различни. В общи линии може да се каже: мъжът трябва да твори, жената - да разработва. Мъжът поставя основата, жената създава формата. „Нашите закони,“ казва един английски автор, „са направени от мъжа, нашият морал - от жената“; и много право е казано, че мъжът е духа на жената, а жената е душата на мъжа. Много рано починалият немски изследовател D-r P. J. Мobius е написал една много четена на своето време книга върху: „Физиологичното слабоумие на жената;“ той би имал едва тогава по-голямо право, ако би прибавил като допълнение към това, едно съчинение върху „слабото интуитивно чувство на мъжа“. Задачите на половете са различни, следователно трябва също и тяхното вътрешно устройство да се различава едно от друго.
към текста >>

Мъжът поставя основата, жената създава формата.
Д-р Г. Ломер. Ръката на жената. Задачите на мъжкия и женския пол са различни. В общи линии може да се каже: мъжът трябва да твори, жената - да разработва. Мъжът поставя основата, жената създава формата. „Нашите закони,“ казва един английски автор, „са направени от мъжа, нашият морал - от жената“; и много право е казано, че мъжът е духа на жената, а жената е душата на мъжа. Много рано починалият немски изследовател D-r P. J. Мobius е написал една много четена на своето време книга върху: „Физиологичното слабоумие на жената;“ той би имал едва тогава по-голямо право, ако би прибавил като допълнение към това, едно съчинение върху „слабото интуитивно чувство на мъжа“. Задачите на половете са различни, следователно трябва също и тяхното вътрешно устройство да се различава едно от друго. И не трябва да се прилага същата мярка към двата пола, т. е.
към текста >>

„Нашите закони,“ казва един английски автор, „са направени от мъжа, нашият морал - от жената“; и много право е казано, че мъжът е духа на жената, а жената е душата на мъжа.
Д-р Г. Ломер. Ръката на жената. Задачите на мъжкия и женския пол са различни. В общи линии може да се каже: мъжът трябва да твори, жената - да разработва. Мъжът поставя основата, жената създава формата. „Нашите закони,“ казва един английски автор, „са направени от мъжа, нашият морал - от жената“; и много право е казано, че мъжът е духа на жената, а жената е душата на мъжа. Много рано починалият немски изследовател D-r P. J. Мobius е написал една много четена на своето време книга върху: „Физиологичното слабоумие на жената;“ той би имал едва тогава по-голямо право, ако би прибавил като допълнение към това, едно съчинение върху „слабото интуитивно чувство на мъжа“. Задачите на половете са различни, следователно трябва също и тяхното вътрешно устройство да се различава едно от друго. И не трябва да се прилага същата мярка към двата пола, т. е. не трябва да се дирят от същите еднакви качества и способности.
към текста >>

Мobius е написал една много четена на своето време книга върху: „Физиологичното слабоумие на жената;“ той би имал едва тогава по-голямо право, ако би прибавил като допълнение към това, едно съчинение върху „слабото интуитивно чувство на мъжа“.
Задачите на мъжкия и женския пол са различни. В общи линии може да се каже: мъжът трябва да твори, жената - да разработва. Мъжът поставя основата, жената създава формата. „Нашите закони,“ казва един английски автор, „са направени от мъжа, нашият морал - от жената“; и много право е казано, че мъжът е духа на жената, а жената е душата на мъжа. Много рано починалият немски изследовател D-r P. J. Мobius е написал една много четена на своето време книга върху: „Физиологичното слабоумие на жената;“ той би имал едва тогава по-голямо право, ако би прибавил като допълнение към това, едно съчинение върху „слабото интуитивно чувство на мъжа“. Задачите на половете са различни, следователно трябва също и тяхното вътрешно устройство да се различава едно от друго. И не трябва да се прилага същата мярка към двата пола, т. е. не трябва да се дирят от същите еднакви качества и способности. На различната задача на жената отговаря напълно нейният, съвсем различен от този на мъжа, характер. А на този характер и вътрешна същност отговаря пък ръката.
към текста >>

На различната задача на жената отговаря напълно нейният, съвсем различен от този на мъжа, характер.
Много рано починалият немски изследовател D-r P. J. Мobius е написал една много четена на своето време книга върху: „Физиологичното слабоумие на жената;“ той би имал едва тогава по-голямо право, ако би прибавил като допълнение към това, едно съчинение върху „слабото интуитивно чувство на мъжа“. Задачите на половете са различни, следователно трябва също и тяхното вътрешно устройство да се различава едно от друго. И не трябва да се прилага същата мярка към двата пола, т. е. не трябва да се дирят от същите еднакви качества и способности. На различната задача на жената отговаря напълно нейният, съвсем различен от този на мъжа, характер. А на този характер и вътрешна същност отговаря пък ръката. Понеже полето на дейност на жената, изобщо, е много по-ограничено, отколкото може да бъде това на мъжа, затова типовете на женските ръце не са толкова много различни, както мъжките. Според Vierath, на 100-женски ръце, 55 принадлежат към коническия, 32 - към ъглестия (четвъртития), а 13 - към лопатовидния тип. Приближаването към художествения тип е следователно много по-голямо, и то без съмнение затова, защото една главна област на жената е любовта и възпитанието на децата, сиреч един извънредно художествен елемент, който се среща повече или по-малко у художници мъже от всички родове. Също детето е една художествена творба и правилно възпитание на детето е едно даване на форма, стоящо в близко сродство с моделирането на мрамора или хармонизирането на една музикална работа, (при което неможе, за жалост, да не се отбележи, че толкова много деца, зле възпитани, остават през целия си живот една лоша художествена творба!) . . .
към текста >>

Понеже полето на дейност на жената, изобщо, е много по-ограничено, отколкото може да бъде това на мъжа, затова типовете на женските ръце не са толкова много различни, както мъжките.
Задачите на половете са различни, следователно трябва също и тяхното вътрешно устройство да се различава едно от друго. И не трябва да се прилага същата мярка към двата пола, т. е. не трябва да се дирят от същите еднакви качества и способности. На различната задача на жената отговаря напълно нейният, съвсем различен от този на мъжа, характер. А на този характер и вътрешна същност отговаря пък ръката. Понеже полето на дейност на жената, изобщо, е много по-ограничено, отколкото може да бъде това на мъжа, затова типовете на женските ръце не са толкова много различни, както мъжките. Според Vierath, на 100-женски ръце, 55 принадлежат към коническия, 32 - към ъглестия (четвъртития), а 13 - към лопатовидния тип. Приближаването към художествения тип е следователно много по-голямо, и то без съмнение затова, защото една главна област на жената е любовта и възпитанието на децата, сиреч един извънредно художествен елемент, който се среща повече или по-малко у художници мъже от всички родове. Също детето е една художествена творба и правилно възпитание на детето е едно даване на форма, стоящо в близко сродство с моделирането на мрамора или хармонизирането на една музикална работа, (при което неможе, за жалост, да не се отбележи, че толкова много деца, зле възпитани, остават през целия си живот една лоша художествена творба!) . . . Сравнително рядко се намират възли по пръстите н женската Ръка, което ще рече, че логиката и тънката (острата) мисъл не е тяхно качество. Тактът играе у тях една много по-голяма роля, отколкото знанието; въображението играе по-голяма роля, отколкото хладния разсъдък.
към текста >>

Приближаването към художествения тип е следователно много по-голямо, и то без съмнение затова, защото една главна област на жената е любовта и възпитанието на децата, сиреч един извънредно художествен елемент, който се среща повече или по-малко у художници мъже от всички родове.
не трябва да се дирят от същите еднакви качества и способности. На различната задача на жената отговаря напълно нейният, съвсем различен от този на мъжа, характер. А на този характер и вътрешна същност отговаря пък ръката. Понеже полето на дейност на жената, изобщо, е много по-ограничено, отколкото може да бъде това на мъжа, затова типовете на женските ръце не са толкова много различни, както мъжките. Според Vierath, на 100-женски ръце, 55 принадлежат към коническия, 32 - към ъглестия (четвъртития), а 13 - към лопатовидния тип. Приближаването към художествения тип е следователно много по-голямо, и то без съмнение затова, защото една главна област на жената е любовта и възпитанието на децата, сиреч един извънредно художествен елемент, който се среща повече или по-малко у художници мъже от всички родове. Също детето е една художествена творба и правилно възпитание на детето е едно даване на форма, стоящо в близко сродство с моделирането на мрамора или хармонизирането на една музикална работа, (при което неможе, за жалост, да не се отбележи, че толкова много деца, зле възпитани, остават през целия си живот една лоша художествена творба!) . . . Сравнително рядко се намират възли по пръстите н женската Ръка, което ще рече, че логиката и тънката (острата) мисъл не е тяхно качество. Тактът играе у тях една много по-голяма роля, отколкото знанието; въображението играе по-голяма роля, отколкото хладния разсъдък. От друга страна, обаче, също тяхната способност за вътрешно чувстване, тяхното схващане по чувство на едно какво да е положение или на един човек, стои много по-горе от същата способност у мъжа. Различават се два главни класа: жени с големи и жени с малки палци.
към текста >>

От друга страна, обаче, също тяхната способност за вътрешно чувстване, тяхното схващане по чувство на едно какво да е положение или на един човек, стои много по-горе от същата способност у мъжа.
Според Vierath, на 100-женски ръце, 55 принадлежат към коническия, 32 - към ъглестия (четвъртития), а 13 - към лопатовидния тип. Приближаването към художествения тип е следователно много по-голямо, и то без съмнение затова, защото една главна област на жената е любовта и възпитанието на децата, сиреч един извънредно художествен елемент, който се среща повече или по-малко у художници мъже от всички родове. Също детето е една художествена творба и правилно възпитание на детето е едно даване на форма, стоящо в близко сродство с моделирането на мрамора или хармонизирането на една музикална работа, (при което неможе, за жалост, да не се отбележи, че толкова много деца, зле възпитани, остават през целия си живот една лоша художествена творба!) . . . Сравнително рядко се намират възли по пръстите н женската Ръка, което ще рече, че логиката и тънката (острата) мисъл не е тяхно качество. Тактът играе у тях една много по-голяма роля, отколкото знанието; въображението играе по-голяма роля, отколкото хладния разсъдък. От друга страна, обаче, също тяхната способност за вътрешно чувстване, тяхното схващане по чувство на едно какво да е положение или на един човек, стои много по-горе от същата способност у мъжа. Различават се два главни класа: жени с големи и жени с малки палци. Жени с големи палци са повече интелигентни, отколкото чувствени. Те запазват във всички неща яснотата на мисълта. Те не са никак дребнави, също никога кокетни и игриви. Когато се влюбят, те са верни и предани; напълно благонадеждни.
към текста >>

Ъглести (четвъртити) пръсти при голям палец показват мъжки качества; притежателката на такива пръсти е леко тиранична към деца и служещи, при това тесногръда, непристъпна, кокетна и изкуствена, особено когато ръката е много твърда.
При извит палец, Те са също и чувствени. И често, Те проявяват склонност към приятно и леко изживяване на нещата, нещо, което може да открие най-приятните страни на живота. Със своят мек характер, Те са една сърдечна постеля за отрудения съпруг. Ако към малкия палец, типът на пръстите бива ъглест (четвъртит), тогава имаме редовната, точната домакиня, която държи на чистотата и финността на всички неща. Е ли типът на пръстите лопатовиден, тогава имаме любов към дейност, практична мисъл и любов и разбиране към животните. Ъглести (четвъртити) пръсти при голям палец показват мъжки качества; притежателката на такива пръсти е леко тиранична към деца и служещи, при това тесногръда, непристъпна, кокетна и изкуствена, особено когато ръката е много твърда. Жени със силно развита повърхност на ръката, конически пръсти и малък палец са силно възприемчиви за езика на огнената любов, те следват по-малко здравия разсъдък, отколкото словесното убеждение и направеното впечатление. Малки, гладки, изящни ръце с добре отбелязани стави (възли) и хубав цвят, сведочат за тънък усет и жизненост. „Любовта с тях", казва един английски автор, „трябва да бъде весела (жизнерадостна), понеже радостта е тяхна основна същност.“ Нежни, гладко заострени пръсти с малък палец, тясна еластична повърхнина на ръката, са израз повече на господството на сърцето, отколкото на духа или на разсъдъка. Те не се грижат за твърдата (тежката) действителност на живота и присъщите им задължения. Биват ли, обаче, пръстите много остри и ръцете в своята цялост много тънки, това трябва да послужи като предпазител за всеки, който би искал да се доближи до тях.
към текста >>

Винаги ще бъде подчинен мъжът с една елементарна ръка, на жена си, която изпълнява своето определение, чийто знак носи на своите ръце.
Биват ли, обаче, пръстите много остри и ръцете в своята цялост много тънки, това трябва да послужи като предпазител за всеки, който би искал да се доближи до тях. Тези ръце таят в себе си едно безсърдечно чувство, което желае само себе си и вследствие на дълбок егоизъм никога не жертва себе си, но винаги другите. Рядко се среща у жените елементарната ръка. Любов и майчинство, които са истинските обязаности на жената, са области, представящи една известна степен на развитие. Тъкмо тук се показва особено ясно вътрешната връзка между функция и форма. Винаги ще бъде подчинен мъжът с една елементарна ръка, на жена си, която изпълнява своето определение, чийто знак носи на своите ръце. Защото майката, която таи в себе си бъдещия живот, стои над всеки мъж, който може да бъде само едно товарно животно. От немски К.
към текста >>

Защото майката, която таи в себе си бъдещия живот, стои над всеки мъж, който може да бъде само едно товарно животно.
Тези ръце таят в себе си едно безсърдечно чувство, което желае само себе си и вследствие на дълбок егоизъм никога не жертва себе си, но винаги другите. Рядко се среща у жените елементарната ръка. Любов и майчинство, които са истинските обязаности на жената, са области, представящи една известна степен на развитие. Тъкмо тук се показва особено ясно вътрешната връзка между функция и форма. Винаги ще бъде подчинен мъжът с една елементарна ръка, на жена си, която изпълнява своето определение, чийто знак носи на своите ръце. Защото майката, която таи в себе си бъдещия живот, стои над всеки мъж, който може да бъде само едно товарно животно. От немски К.
към текста >>

92. ТОЙ - ТЕОФАНА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Госпожа Хатервил, вдовица на холандския посланик в Стокхолм, известно време след смъртта на мъжа си, била поканена от златаря Крун да му плати сребърния сервиз, който нейният мъж поръчал и взел от него.
Когато Ваше Величество после вървяхте в дългата галерия на този замък, вие пак срещнахте брат си, който ви взе за ръка, заведе ви настрана и ви каза нещо поверително. Какво ви е казал той, аз го знам." Тогаз Сведенборг пошепнал съвсем тихо на ухото на кралицата няколко думи, при което кралицата побледняла. „Колкото за писмото, което брат ви беше обещал да ви пише, то действително се намира започнато в неговата писалищна маса, само че последвалата болест и смърт му попречиха да го довърши“. Изненадана и уплашена, тя почнала да пребледнява. Кралицата не каза после, кои думи и пошепна Сведенборг, но после в Берлин в едно голямо общество от членове на академията на науките тя тържествено заяви, че това са били точно думите, които починалият й брат й казал при раздяла и които са били от такъв характер, че на Сведенборг не би било възможно да ги научи чрез друг някой човек. Госпожа Хатервил, вдовица на холандския посланик в Стокхолм, известно време след смъртта на мъжа си, била поканена от златаря Крун да му плати сребърния сервиз, който нейният мъж поръчал и взел от него. Вдовицата била сигурна, че нейният мъж, който бил във всичко тъй редовен, е изплатил стойността на сервиза, обаче тя не могла да намери разписката. При това смущение, - понеже сумата била голяма, - тя се обърнала към Сведенборга. След извинения, тя го попитала, дали има способността, както хората говорят, да се сношава със заминалите, и ако има, нека го помоли да каже подробности за сребърния сервиз. Три деня след това вдовицата е имала у дома си няколко души на кафе. Сведенборг пристигнал и й казал хладнокръвно, че е говорил с нейния мъж.
към текста >>

Вдовицата била сигурна, че нейният мъж, който бил във всичко тъй редовен, е изплатил стойността на сервиза, обаче тя не могла да намери разписката.
Какво ви е казал той, аз го знам." Тогаз Сведенборг пошепнал съвсем тихо на ухото на кралицата няколко думи, при което кралицата побледняла. „Колкото за писмото, което брат ви беше обещал да ви пише, то действително се намира започнато в неговата писалищна маса, само че последвалата болест и смърт му попречиха да го довърши“. Изненадана и уплашена, тя почнала да пребледнява. Кралицата не каза после, кои думи и пошепна Сведенборг, но после в Берлин в едно голямо общество от членове на академията на науките тя тържествено заяви, че това са били точно думите, които починалият й брат й казал при раздяла и които са били от такъв характер, че на Сведенборг не би било възможно да ги научи чрез друг някой човек. Госпожа Хатервил, вдовица на холандския посланик в Стокхолм, известно време след смъртта на мъжа си, била поканена от златаря Крун да му плати сребърния сервиз, който нейният мъж поръчал и взел от него. Вдовицата била сигурна, че нейният мъж, който бил във всичко тъй редовен, е изплатил стойността на сервиза, обаче тя не могла да намери разписката. При това смущение, - понеже сумата била голяма, - тя се обърнала към Сведенборга. След извинения, тя го попитала, дали има способността, както хората говорят, да се сношава със заминалите, и ако има, нека го помоли да каже подробности за сребърния сервиз. Три деня след това вдовицата е имала у дома си няколко души на кафе. Сведенборг пристигнал и й казал хладнокръвно, че е говорил с нейния мъж. Той казал: „Дългът е бил платен от него 7 месеца преди смъртта му, и разписката се намира в един шкаф в горната стая“.
към текста >>

Сведенборг пристигнал и й казал хладнокръвно, че е говорил с нейния мъж.
Госпожа Хатервил, вдовица на холандския посланик в Стокхолм, известно време след смъртта на мъжа си, била поканена от златаря Крун да му плати сребърния сервиз, който нейният мъж поръчал и взел от него. Вдовицата била сигурна, че нейният мъж, който бил във всичко тъй редовен, е изплатил стойността на сервиза, обаче тя не могла да намери разписката. При това смущение, - понеже сумата била голяма, - тя се обърнала към Сведенборга. След извинения, тя го попитала, дали има способността, както хората говорят, да се сношава със заминалите, и ако има, нека го помоли да каже подробности за сребърния сервиз. Три деня след това вдовицата е имала у дома си няколко души на кафе. Сведенборг пристигнал и й казал хладнокръвно, че е говорил с нейния мъж. Той казал: „Дългът е бил платен от него 7 месеца преди смъртта му, и разписката се намира в един шкаф в горната стая“. Госпожата отговорила, че тя съвсем изпразнила този шкаф и между всичките книжа тя не е намерила такава разписка. Сведенборг казал: „Вашият мъж ми съобщи, че като се извади от лявата страна на шкафа чекмеджето, ще се покаже една дъска, която трябва да се отстрани и тогаз става видимо едно скрито чекмедже, дето той държал тайната си холандска кореспонденция, и там е и разписката“. При тези му думи, госпожата придружена от всички гости отишла в горната стая. Отворили шкафа и всичко намерили, както било описано.
към текста >>

Сведенборг казал: „Вашият мъж ми съобщи, че като се извади от лявата страна на шкафа чекмеджето, ще се покаже една дъска, която трябва да се отстрани и тогаз става видимо едно скрито чекмедже, дето той държал тайната си холандска кореспонденция, и там е и разписката“.
След извинения, тя го попитала, дали има способността, както хората говорят, да се сношава със заминалите, и ако има, нека го помоли да каже подробности за сребърния сервиз. Три деня след това вдовицата е имала у дома си няколко души на кафе. Сведенборг пристигнал и й казал хладнокръвно, че е говорил с нейния мъж. Той казал: „Дългът е бил платен от него 7 месеца преди смъртта му, и разписката се намира в един шкаф в горната стая“. Госпожата отговорила, че тя съвсем изпразнила този шкаф и между всичките книжа тя не е намерила такава разписка. Сведенборг казал: „Вашият мъж ми съобщи, че като се извади от лявата страна на шкафа чекмеджето, ще се покаже една дъска, която трябва да се отстрани и тогаз става видимо едно скрито чекмедже, дето той държал тайната си холандска кореспонденция, и там е и разписката“. При тези му думи, госпожата придружена от всички гости отишла в горната стая. Отворили шкафа и всичко намерили, както било описано. Самата тя не е знаела нищо за това секретно чекмедже, така че тук се изключва телепатията (предаване на мислите). Когато Сведенборг бил в Амстердам, бил запитан от търговеца Кребс, дали може да му даде доказателства. Сведенборг отговорил утвърдително.
към текста >>

93. LE MAITRE PARLE. L'AME Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

„Дейли Скеч," тя е заявила, че е била в общение с мъжа си и че получила от него съобщения, които се сбъднали.
Деветата му сказка е била на тема : „Преживяване след смъртта“. Тая му сказка е била предадена по радиото. Той заявил, че е положително убеден в преживяването след смъртта, като се основава на опита. Опитности на леди Конан Дойл. Интервюирана от един репортер на в. „Дейли Скеч," тя е заявила, че е била в общение с мъжа си и че получила от него съобщения, които се сбъднали. Основаване на Чехословашки окултно-педагогически учителски съюз. Подготвителният комитет за основаване на този съюз свиква учредително събрание за тая цел на 8 юлий т. г. в Прага-Подол в Дома на чехословашките учителки. Учредителното събрание ще има следния дневен ред: 1. Доклад за подготвителната работа през изтеклата уч.
към текста >>

94. НАЙ-НОВОТО В МУЗИКАТА - К.ИК Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Те са мъжът и жената.
Жената днес и утре В света живеят само две души. Те са мъжът и жената. Хилядите жени са отражение на една и съща жена: те се събират като капки и образуват голямата жена. Тази последната пък, има свойството да отлъчва от себе си подобни на нея и стават много жени в света. Най-големият чин, който Бог може да даде, то е да бъдеш жена. Всички жени на земята са сестри и ако сестринството не се зароди вътре като отношение между души, тогава човек ще умре, без да научи нищо. Жената е образ на Мировата Божествена душа, а мъжът, той е образ на Божествения Дух.
към текста >>

Жената е образ на Мировата Божествена душа, а мъжът, той е образ на Божествения Дух.
Те са мъжът и жената. Хилядите жени са отражение на една и съща жена: те се събират като капки и образуват голямата жена. Тази последната пък, има свойството да отлъчва от себе си подобни на нея и стават много жени в света. Най-големият чин, който Бог може да даде, то е да бъдеш жена. Всички жени на земята са сестри и ако сестринството не се зароди вътре като отношение между души, тогава човек ще умре, без да научи нищо. Жената е образ на Мировата Божествена душа, а мъжът, той е образ на Божествения Дух. И ако този мъж иде, който носи Божественото начало в себе си, за да помогне на една жена, той е истинският й брат, и той е, когото една жена трябва да обича. Дойде ли някой мъж, който иска да я отдалечи от живота, той е неин неприятел. Сегашният мъж и жена имат ред недъзи, но трябва да дойде Божественият Дух, за да ги освободи и когато човек се освободи от тях и се намери в един свят на любовта, тогаз ще каже: „Сляп бях, но сега прогледнах”. Кое е характерната черта на жената? – Това е нежността – мекотата.
към текста >>

И ако този мъж иде, който носи Божественото начало в себе си, за да помогне на една жена, той е истинският й брат, и той е, когото една жена трябва да обича.
Хилядите жени са отражение на една и съща жена: те се събират като капки и образуват голямата жена. Тази последната пък, има свойството да отлъчва от себе си подобни на нея и стават много жени в света. Най-големият чин, който Бог може да даде, то е да бъдеш жена. Всички жени на земята са сестри и ако сестринството не се зароди вътре като отношение между души, тогава човек ще умре, без да научи нищо. Жената е образ на Мировата Божествена душа, а мъжът, той е образ на Божествения Дух. И ако този мъж иде, който носи Божественото начало в себе си, за да помогне на една жена, той е истинският й брат, и той е, когото една жена трябва да обича. Дойде ли някой мъж, който иска да я отдалечи от живота, той е неин неприятел. Сегашният мъж и жена имат ред недъзи, но трябва да дойде Божественият Дух, за да ги освободи и когато човек се освободи от тях и се намери в един свят на любовта, тогаз ще каже: „Сляп бях, но сега прогледнах”. Кое е характерната черта на жената? – Това е нежността – мекотата. Всички жени я изразяват в разни степени, но колкото една жена я изразява в по-голяма степен, толкоз тя е по-верен израз на Вечната Жена.
към текста >>

Дойде ли някой мъж, който иска да я отдалечи от живота, той е неин неприятел.
Тази последната пък, има свойството да отлъчва от себе си подобни на нея и стават много жени в света. Най-големият чин, който Бог може да даде, то е да бъдеш жена. Всички жени на земята са сестри и ако сестринството не се зароди вътре като отношение между души, тогава човек ще умре, без да научи нищо. Жената е образ на Мировата Божествена душа, а мъжът, той е образ на Божествения Дух. И ако този мъж иде, който носи Божественото начало в себе си, за да помогне на една жена, той е истинският й брат, и той е, когото една жена трябва да обича. Дойде ли някой мъж, който иска да я отдалечи от живота, той е неин неприятел. Сегашният мъж и жена имат ред недъзи, но трябва да дойде Божественият Дух, за да ги освободи и когато човек се освободи от тях и се намери в един свят на любовта, тогаз ще каже: „Сляп бях, но сега прогледнах”. Кое е характерната черта на жената? – Това е нежността – мекотата. Всички жени я изразяват в разни степени, но колкото една жена я изразява в по-голяма степен, толкоз тя е по-верен израз на Вечната Жена. В днешната епоха на грубост и разрушение, трябва да се внесе повече нежност и мекота.
към текста >>

Сегашният мъж и жена имат ред недъзи, но трябва да дойде Божественият Дух, за да ги освободи и когато човек се освободи от тях и се намери в един свят на любовта, тогаз ще каже: „Сляп бях, но сега прогледнах”.
Най-големият чин, който Бог може да даде, то е да бъдеш жена. Всички жени на земята са сестри и ако сестринството не се зароди вътре като отношение между души, тогава човек ще умре, без да научи нищо. Жената е образ на Мировата Божествена душа, а мъжът, той е образ на Божествения Дух. И ако този мъж иде, който носи Божественото начало в себе си, за да помогне на една жена, той е истинският й брат, и той е, когото една жена трябва да обича. Дойде ли някой мъж, който иска да я отдалечи от живота, той е неин неприятел. Сегашният мъж и жена имат ред недъзи, но трябва да дойде Божественият Дух, за да ги освободи и когато човек се освободи от тях и се намери в един свят на любовта, тогаз ще каже: „Сляп бях, но сега прогледнах”. Кое е характерната черта на жената? – Това е нежността – мекотата. Всички жени я изразяват в разни степени, но колкото една жена я изразява в по-голяма степен, толкоз тя е по-верен израз на Вечната Жена. В днешната епоха на грубост и разрушение, трябва да се внесе повече нежност и мекота. Това ще извърши жената!
към текста >>

У мъжа предимно е развит умът.
Ето защо, за да прояви жената ценното в себе си, тя трябва да има вяра. Днес човешкият ум е направил големи завоевания в областта на науките, но много от тях служат за завоевателни цели, напр. аеропланите, задушливите газове и т.н. За да може умът да се насочи в положително направление, трябва ни една култура на сърцето. Това е мисията на днешната жена. У мъжа предимно е развит умът. Той твори най-вече със своя ум. Жената има по-фина душевна дейност и затова тя е несравнено по силна в интуицията, отколкото мъжът. А знае се, че умът оставен сам на себе си, може да изпадне в груби грешки с лоши последствия, а интуицията е непогрешима, понеже е един лъч на Божественото съзнание у човека. Жената е, която трябва да внесе този необходим Божествен елемент в душевната култура и да й даде ново направление. Жената със своята интуиция по-лесно долавя новите идеи, които идат от Горе и чиито нашепвания са недостъпни за онези, които нямат богата интуиция.
към текста >>

Жената има по-фина душевна дейност и затова тя е несравнено по силна в интуицията, отколкото мъжът.
аеропланите, задушливите газове и т.н. За да може умът да се насочи в положително направление, трябва ни една култура на сърцето. Това е мисията на днешната жена. У мъжа предимно е развит умът. Той твори най-вече със своя ум. Жената има по-фина душевна дейност и затова тя е несравнено по силна в интуицията, отколкото мъжът. А знае се, че умът оставен сам на себе си, може да изпадне в груби грешки с лоши последствия, а интуицията е непогрешима, понеже е един лъч на Божественото съзнание у човека. Жената е, която трябва да внесе този необходим Божествен елемент в душевната култура и да й даде ново направление. Жената със своята интуиция по-лесно долавя новите идеи, които идат от Горе и чиито нашепвания са недостъпни за онези, които нямат богата интуиция. Новите ценности, които се зараждат в най-напредналите умове на човечеството, жената по-лесно възприема и влиза с въодушевление в борбата за тяхното осъществяване. Ето защо зазоряването на новата култура ще дойде чрез жената – носителка на новите идеи.
към текста >>

Досега мъжът е употребявал силите си само да завладее жената и да я убеди, че веднъж излязла от него, тя сама нищо не може да направи.
Новите ценности, които се зараждат в най-напредналите умове на човечеството, жената по-лесно възприема и влиза с въодушевление в борбата за тяхното осъществяване. Ето защо зазоряването на новата култура ще дойде чрез жената – носителка на новите идеи. Соломон е казал, че сърцето на човека е извратено. Сърцето, т.е. жената е извратена, защото е унижена, но това положение е временно. Досега мъжът е употребявал силите си само да завладее жената и да я убеди, че веднъж излязла от него, тя сама нищо не може да направи. И всички престъпления, които човек е могъл да измисли от хиляди години, са турени все на гърба на жената. Сега всичко това трябва да се чисти, докато намерим жената като скъпоценен камък. Много автори са писали какво ли не за жената, а при все това нищо в света не става без нея. Кой не е роден от жена ? – Онази, която тя е родила, не беше ли жена?
към текста >>

Не помогне ли мъжът за повдигането на жената и не се ли повдигне тя сама, отникъде другаде не може да дойде спасението.
Бог е дал служба на жената – да развие сърцето си и да служи на душата си. Човек не може да обича, докато не обикне отвътре, да обича Божественото, което е у него и у другите. Спасението на съвременното човечество се крие в повдигане на сърцето, в повдигане на жената. Повдигнете жената в положението, в което се е намирала някога! Поставете я на онова стъпало, на което се е намирала първоначално и в продължение на няколко десетки години светът ще се поправи. Не помогне ли мъжът за повдигането на жената и не се ли повдигне тя сама, отникъде другаде не може да дойде спасението. Като се говори за жената, разбира се любовта като велика мощна сила, която единствена е в състояние да повдигне онези унижени и оскърбени, паднали и грешни души, които са в дъното на ада. Днес жената е унижена и потискана. От кого? - От силните. Какво струва на самата жена и на всички хора да се заемат с повдигането й?
към текста >>

Следователно спасението на света ще дойде чрез жената, а не чрез мъжа.
На майка си пък гледайте, като че Бог е в нея. Човечеството трябва коренно да измени своите възгледи по отношение на жената, иначе спасението на света няма да дойде. Днес гледат на жената като на същество, което има нужда от помощ, от подкрепа. Това не е жена, това е инвалидка от болницата. Жена е тази, която спасява света, жена е тази, която държи ключовете на живота, жена е тази, чрез която се проявява великата и мощна сила на любовта, която носи живота. Следователно спасението на света ще дойде чрез жената, а не чрез мъжа. Красив живот иде занапред. Това е светът на новата, утрешната жена! Животът чака от нея да съгради новата култура на земята! Истинският живот е там, дето царуват любовта, мъдростта и истината и дето се появяват светлината и свободата в своята пълнота. 30.VI.933 г.
към текста >>

95. ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Мъжете стоят в редове отпред, а жените държат тила – те са тилът на живота.
С трепет дочакват изгрева на Светилото на деня всички. Изгревът и в душите им – великото слънце на живота. Всичко е грейнало в сияйна светлина. Росните капки затварят в себе си цели светове светлина, която отразяват в хиляди багри – дивни брилянти на пролетните утрини. Мълчаливо всички хора се нареждат в стройни редове с лице към изток, на западния край на пространната поляна, заградена от изток, север и запад с борова гора. Мъжете стоят в редове отпред, а жените държат тила – те са тилът на живота. С лице към всички други стои на десетина разкрача беловлас мъж, строен, с правилни, внушителни черти. Това е Учителят – Този, който води по неведоми пътеки на възход всички тия хора, който събужда в душите им великия трепет пред всичко хубаво, велико и добро; Този, който ги учи, как да ценят и творят в живота истински ценности и блага. Неговият образ говори повече от всякакви думи. Оставете душата си свободна да го съзерцава и в съзнанието ви ще се открои неговата истинска същност, неговото величие, неговият гениален ум, неговото благородно сърце и възвишената му душа. Съзерцавайте го до захлас, за да се закърми така и във вас величието и добротата на неговата същност!
към текста >>

С лице към всички други стои на десетина разкрача беловлас мъж, строен, с правилни, внушителни черти.
Изгревът и в душите им – великото слънце на живота. Всичко е грейнало в сияйна светлина. Росните капки затварят в себе си цели светове светлина, която отразяват в хиляди багри – дивни брилянти на пролетните утрини. Мълчаливо всички хора се нареждат в стройни редове с лице към изток, на западния край на пространната поляна, заградена от изток, север и запад с борова гора. Мъжете стоят в редове отпред, а жените държат тила – те са тилът на живота. С лице към всички други стои на десетина разкрача беловлас мъж, строен, с правилни, внушителни черти. Това е Учителят – Този, който води по неведоми пътеки на възход всички тия хора, който събужда в душите им великия трепет пред всичко хубаво, велико и добро; Този, който ги учи, как да ценят и творят в живота истински ценности и блага. Неговият образ говори повече от всякакви думи. Оставете душата си свободна да го съзерцава и в съзнанието ви ще се открои неговата истинска същност, неговото величие, неговият гениален ум, неговото благородно сърце и възвишената му душа. Съзерцавайте го до захлас, за да се закърми така и във вас величието и добротата на неговата същност! Учителят почва известни гимнастични упражнения.
към текста >>

96. ПЕПЕРУДИ-Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Каквото жената разбира днес, това е нейно частично разбиране; каквото мъжът разбира, това е негово частично разбиране.
ГОСПОДАР И СЛУГА „Дето съм аз, там ще бъде и слугата ми". Всички съвременни хора имат свои схващания за живота, за природата, но техните схващания не са меродавни за всички. Каквото жената разбира днес, това е нейно частично разбиране; каквото мъжът разбира, това е негово частично разбиране. Каквито са разбиранията на поети, учени, философи, владици, това са техни частични разбирания. Между онова, което поетите са писали преди две-три хиляди години и това, което днес пишат, има голяма разлика. В разбиранията си, човек може да бъде като кръчмаря, който е доволен от поведението на някой млад момък, защото посещава кръчмата му. В разбиранията си, човек може да бъде и като майката, която не одобрява поведението на сина си, който посещава кръчмата. Майката е вложила нещо хубаво в сина си, за което следи, грижи се.
към текста >>

Тогава жената е дева, а мъжът - ангел.
И наистина, може да се каже, че слугата е по-силен от господаря. Господарят само заповядва, а слугата - изпълнява. Кой е слугата и кой - господарят в дома? Бащата е господарят, а домакинята, не жената, е слугата. Докато домакинята не стане майка, тя е само гостенка в дома; щом стане майка тя е вече постоянен член в дома. Тогава жената е дева, а мъжът - ангел. В това положение те разпределят вече правилно своята деятелност: мъжът носи светлина, а жената - топлина; мъжът носи живот, а жената - знание. Майката предава своя ум на децата си, а бащата - своя характер. Ако майката е умна, такива ще бъдат и децата ù; ако тя не е умна, децата ще носят лошите последствия на нейната неразумност. Тъй щото, ако искаме да развием ума си, ние трябва да дадем път на девата в нас, т.е. на своята душа.
към текста >>

В това положение те разпределят вече правилно своята деятелност: мъжът носи светлина, а жената - топлина; мъжът носи живот, а жената - знание.
Господарят само заповядва, а слугата - изпълнява. Кой е слугата и кой - господарят в дома? Бащата е господарят, а домакинята, не жената, е слугата. Докато домакинята не стане майка, тя е само гостенка в дома; щом стане майка тя е вече постоянен член в дома. Тогава жената е дева, а мъжът - ангел. В това положение те разпределят вече правилно своята деятелност: мъжът носи светлина, а жената - топлина; мъжът носи живот, а жената - знание. Майката предава своя ум на децата си, а бащата - своя характер. Ако майката е умна, такива ще бъдат и децата ù; ако тя не е умна, децата ще носят лошите последствия на нейната неразумност. Тъй щото, ако искаме да развием ума си, ние трябва да дадем път на девата в нас, т.е. на своята душа. Духът и душата, това са ангелът и девата, т.е.
към текста >>

бъдещият мъж и бъдещата жена.
Майката предава своя ум на децата си, а бащата - своя характер. Ако майката е умна, такива ще бъдат и децата ù; ако тя не е умна, децата ще носят лошите последствия на нейната неразумност. Тъй щото, ако искаме да развием ума си, ние трябва да дадем път на девата в нас, т.е. на своята душа. Духът и душата, това са ангелът и девата, т.е. бъдещият мъж и бъдещата жена. Духът носи светлина, душата - топлина – необходими условия за Вечния живот, за живота на безсмъртието. Без топлина няма растене; без живот няма знание. Съвременните хора признават съществуването на сърцето и на ума, а отричат духа и душата. Докато те вярват, че имат нужда други да ги защищават. докато се мислят слаби същества, те не могат да проявят своя дух и своята душа.
към текста >>

Когато домът се разделя, това показва, че и мъжът, и жената в този дом са станали господари.
За да дойде до добрия живот, човек трябва да знае мястото си като слуга в света. В слугуването си той ще срещне известни мъчнотии, но ако знае как да слугува, всички мъчнотии в живота му ще изчезнат. В слугуването, човек трябва да познава своята сила. Най-големият слуга е природата Тя признава само един господар, а не двама, следствие на което изпитва крайно отвращение към всеки господар, вън от Единния. Дето има двама господари, слугите се бият, карат се помежду си. Когато домът се разделя, това показва, че и мъжът, и жената в този дом са станали господари. Опасно е това положение в домовете, но още по-опасно е, когато то стане в самия човек. Тогава човек влиза в стълкновение със себе си и започва да воюва със самия себе. Дойде ли в борба със себе си, човек започва да боледува. За да се избави от болести, от противоречия, слугата в човека винаги трябва да бъде при своя господар, т.е. при Божественото начало в себе си.
към текста >>

97. Наука за ръката - М. И. Д Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Като се каже мъжка ръка, пред учения се разкрива друга страна от Божествения свят - светът на Мъдростта, чийто изразител е дясната ръка.
Красива е ръката! От нея изтича нещо хубаво! Когато пипнете ръката на един човек, вие засягате цял свят! Когато се каже женска ръка, пред очите на учения се разкрива цял свят възвишен, Божествен свят, на който лявата ръка е изразителка. Този свят свързва човека с Любовта. Като се каже мъжка ръка, пред учения се разкрива друга страна от Божествения свят - светът на Мъдростта, чийто изразител е дясната ръка. Следователно, ако се докоснете до лявата ръка на човека, вие се свързвате с Любовта, от която соковете на живота започват да текат във вашето сърце. Ако се докоснете до дясната ръка на човека, вие се свързвате с Мъдростта, която внася нова светлина, нови идеали във вашия ум. Христос писа върху ръката онова велико, мощно цяло, с което беше свързан. Голямо изкуство е, човек да си извае красива ръка! Хиромантията е наука, която показва скритите условия в ръката.
към текста >>

98. Строежът на ухото и човешкият характер - Карл Хутер Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Тяхната култура, техните постижения във всички области на наука, изкуство, религия и администрация се знаят от малцина напреднали окултисти Някои от учените мъже на тази култура - за която бегло споменавам - са изучили напълно и в съвършенство устройството на човешкото тяло, силите, които функционират в него и принципите, които действуват във видимата и невидима страна на природата.
Тук в тоя курс нямаме възможност да се разпрострем надълго. Обаче няколко кратки бележки не ще бъдат безполезни за ония, които изучават тази наука. Много хиляди години преди нашето леточисление са съществували раси и цивилизации. Много от тях са изчезнали вече от лицето на земята. Някои от тях продължават да съществуват неизвестни, неподозирани за съвременния човек. Тяхната култура, техните постижения във всички области на наука, изкуство, религия и администрация се знаят от малцина напреднали окултисти Някои от учените мъже на тази култура - за която бегло споменавам - са изучили напълно и в съвършенство устройството на човешкото тяло, силите, които функционират в него и принципите, които действуват във видимата и невидима страна на природата. Те са имали възможност в течение на много векове да проследят всички външни изменения на човешкото тяло, включително ръцете, знаците, които постоянно се чертаят, изтриват, изменят. Също те са имали възможност да откриват ония вътрешни причини, които предизвикват появяването и изчезването на тези знаци. Така те са достигнали да създадат цяла, дълбока и сложна наука, която не е достигнала до нас в пълнота, освен като малки трошици и зрънца. С тези зрънца са били запознати първите изследователи на тази наука в Европа и то получени от циганите-скитници. За това странствуващо племе окултистите казват, че са изгонените жители на онзи славен град в Хималаите, наречен Агарта.
към текста >>

99. Съдържание на 3 и 4 бр. Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

„Ни мъж, ни жена".
КНИГОПИС 1. „Ни мъж, ни жена". Беседи от Учителя, десета серия, том II. Съдържание: Ни мъж, ни жена. Ще оздравее момчето ми. Седем кошници. За приятелите си.
към текста >>

Съдържание: Ни мъж, ни жена.
КНИГОПИС 1. „Ни мъж, ни жена". Беседи от Учителя, десета серия, том II. Съдържание: Ни мъж, ни жена. Ще оздравее момчето ми. Седем кошници. За приятелите си. Твърдата храна. Идат дни.
към текста >>

100. Човешките суеверия – Г. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Един мъж от блата раса имал отношения с една негърка.
Който не иска да стане материалист, той трябва да разбира закона, по който може да изправя погрешките си. Който иска да стане идеалист, той трябва да възприема Божествените идеи. На физическото поле този закон учените наричат наследственост. Много примри из живота потвърждават този закон. Един пример из Америка. Един мъж от блата раса имал отношения с една негърка. В първите три поколения се раждали черни деца, което показва, че майката имала надмощие. Затова децата били черни. В четвъртото поколение, обаче, се родило едно бяло дете. Всички се чудели откъде е дошло това бяло дете между черните. Значи, природата е безпристрастна.
към текста >>

НАГОРЕ

0.394366979599