Търсене в текстове за 'Музика'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 649 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЗА СВОБОДАТА - Г.Т. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Явно е, че по този образ ние можем да отгадаем дори и условията, при които музикалната енергия се проявява.
Целият свят на форми, достъпен за нашето физично възприемане ни явно говори, че природата пише. Всяка енергия, каквато и да е тя, на което и стъпало на проява да действува, има способността да твори форми. Спомнете си трептящите плочки. Посипем ли ги с прашец и докараме ли ги в трепет, те зазвучават в определен тон, прашецът заиграва и се занарежда по посока на известни линии, и ние добиваме някакъв образ. Знайно е, че този образ зависи от сума физични условия – строеж на плочката, форма, точките в които е опряна и т.н. Явно е, че по този образ ние можем да отгадаем дори и условията, при които музикалната енергия се проявява. И когато казват: „очите са огледало на душата" – това не е само поетичен образ. Защото ирисът на окото, ако внимателно се наблюдава, търпи непрекъснати промени, макар тънки и едва уловими. То е като онези чувствителни плочки, в които трептят образите, що образува светлината. Както в тия плаки и в ириса се отразяват трептенията на светлината на нашето съзнание. И ако човек може интуитивно да схване тия живи образи, те по симпатия ще възбудят в него същите трептения и той ще долови техния език.
към текста >>

2. ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА - Д.Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА Въздействието на музиката върху човешкото естество е трояко: физиологично, емоционално и умствено.
ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА Въздействието на музиката върху човешкото естество е трояко: физиологично, емоционално и умствено. Това са три начина, по които човек реагира на получените отвън слухови възприятия и на развилите се в последствие от тях усложнения вътре в него. Забележително е едно обстоятелство в нервното устройство на човека. Нервът, който управлява гласните връзки, има едно много широко поле на проява. Той изпраща разклонения към белите дробове, сърцето, кръвоносните съдове, дори и в още по-вътрешните органи: стомаха, червата и др. С други думи казано, той е в тясна връзка с проявите на живота и процесите на дихателната, кръвоносната и храносмилателната система.
към текста >>

С това се обяснява и подражателния характер на първоначалната музика, която се състои изключително от звукоподражателни ефекти; тя е имитирала крясъците или еднообразните звуци, които издават птиците, воя и шума на вятъра, плясъка на морските вълни или ударите на дъждовните капки.
Той изпраща разклонения към белите дробове, сърцето, кръвоносните съдове, дори и в още по-вътрешните органи: стомаха, червата и др. С други думи казано, той е в тясна връзка с проявите на живота и процесите на дихателната, кръвоносната и храносмилателната система. Освен това изпраща и много разклонения, по кръвоносните съдове, които хранят мозъка. Този нерв, наричан още и блуждаещ нерв (nervus vagus), поради това, че той се меси в много функции и има различни предназначения – е в рефлекторна връзка със слуховия нерв. Затова и едно слухово възприятие, повтарящо се много пъти, поражда у човека стремежа да го възпроизведе като звук със собствения си глас. С това се обяснява и подражателния характер на първоначалната музика, която се състои изключително от звукоподражателни ефекти; тя е имитирала крясъците или еднообразните звуци, които издават птиците, воя и шума на вятъра, плясъка на морските вълни или ударите на дъждовните капки. Блуждаещият нерв (nervus vagus) според физиологията има две главни функции. От страна на белите дробове, сърцето, кръвоносните съдове, стомаха и червата той предава впечатления на главния мозък, дето се изработват представите, чувствата, усетите за болка или добро разположение. Знае се, че физиологическите промени, ставащи в дихателната система, определят и насочват емоционалната проява на човека, а тия на мозъчното вещество дават характера и формата на човешката мисъл. Втората функция на този нерв е обратна на първата. Той разнася импулсите на чувствата и мислите обратно към всички ония области, с които е свързан; провожда вълненията, вътрешното настроение и с това пък въздействува на развиващите се в тия области процеси.
към текста >>

Като се има сега пред вид и обстоятелството, че nervus vagus е в тясна, рефлекторна връзка със слуховия нерв, става вече ясно как музиката, която схващаме като слухови възприятия, иде по чисто физиологически път в отношение с емоционалната и умствената природа на човека и го кара срещу дадена композиция на музикални тонове и тонови съчетания да реагира с чувства или мисли, дори и с волеви прояви, които прояви се обуславят изключително от силно напрегнато чувство или назряла мисъл.
Блуждаещият нерв (nervus vagus) според физиологията има две главни функции. От страна на белите дробове, сърцето, кръвоносните съдове, стомаха и червата той предава впечатления на главния мозък, дето се изработват представите, чувствата, усетите за болка или добро разположение. Знае се, че физиологическите промени, ставащи в дихателната система, определят и насочват емоционалната проява на човека, а тия на мозъчното вещество дават характера и формата на човешката мисъл. Втората функция на този нерв е обратна на първата. Той разнася импулсите на чувствата и мислите обратно към всички ония области, с които е свързан; провожда вълненията, вътрешното настроение и с това пък въздействува на развиващите се в тия области процеси. Като се има сега пред вид и обстоятелството, че nervus vagus е в тясна, рефлекторна връзка със слуховия нерв, става вече ясно как музиката, която схващаме като слухови възприятия, иде по чисто физиологически път в отношение с емоционалната и умствената природа на човека и го кара срещу дадена композиция на музикални тонове и тонови съчетания да реагира с чувства или мисли, дори и с волеви прояви, които прояви се обуславят изключително от силно напрегнато чувство или назряла мисъл. Във функциите на nervus vagus и във връзката му със слуховите възприятия се крие ключът за разбиране на твърдението, че много болести могат да се лекуват с музика. Нервният живот у човека е съединителното звено между физическата, материалната му природа с нейната физиология от една страна и психиката му – от друга. Тия две половини на човешката природа са тясно свързани и са в постоянно взаимодействие. Физиологическите промени вътре в материалната природа дават повод за психични промени и обратно, едно въздействие от страна на психичната природа може да определи или да видоизмени известен физиологически процес. А болестите, това са нарушения на правилните отношения между психичната и физичната природа на човека.
към текста >>

Във функциите на nervus vagus и във връзката му със слуховите възприятия се крие ключът за разбиране на твърдението, че много болести могат да се лекуват с музика.
От страна на белите дробове, сърцето, кръвоносните съдове, стомаха и червата той предава впечатления на главния мозък, дето се изработват представите, чувствата, усетите за болка или добро разположение. Знае се, че физиологическите промени, ставащи в дихателната система, определят и насочват емоционалната проява на човека, а тия на мозъчното вещество дават характера и формата на човешката мисъл. Втората функция на този нерв е обратна на първата. Той разнася импулсите на чувствата и мислите обратно към всички ония области, с които е свързан; провожда вълненията, вътрешното настроение и с това пък въздействува на развиващите се в тия области процеси. Като се има сега пред вид и обстоятелството, че nervus vagus е в тясна, рефлекторна връзка със слуховия нерв, става вече ясно как музиката, която схващаме като слухови възприятия, иде по чисто физиологически път в отношение с емоционалната и умствената природа на човека и го кара срещу дадена композиция на музикални тонове и тонови съчетания да реагира с чувства или мисли, дори и с волеви прояви, които прояви се обуславят изключително от силно напрегнато чувство или назряла мисъл. Във функциите на nervus vagus и във връзката му със слуховите възприятия се крие ключът за разбиране на твърдението, че много болести могат да се лекуват с музика. Нервният живот у човека е съединителното звено между физическата, материалната му природа с нейната физиология от една страна и психиката му – от друга. Тия две половини на човешката природа са тясно свързани и са в постоянно взаимодействие. Физиологическите промени вътре в материалната природа дават повод за психични промени и обратно, едно въздействие от страна на психичната природа може да определи или да видоизмени известен физиологически процес. А болестите, това са нарушения на правилните отношения между психичната и физичната природа на човека. И музиката се явява в случая като едно средство за възстановяване на правилното взаимоотношение на тия нейни две страни.
към текста >>

И музиката се явява в случая като едно средство за възстановяване на правилното взаимоотношение на тия нейни две страни.
Във функциите на nervus vagus и във връзката му със слуховите възприятия се крие ключът за разбиране на твърдението, че много болести могат да се лекуват с музика. Нервният живот у човека е съединителното звено между физическата, материалната му природа с нейната физиология от една страна и психиката му – от друга. Тия две половини на човешката природа са тясно свързани и са в постоянно взаимодействие. Физиологическите промени вътре в материалната природа дават повод за психични промени и обратно, едно въздействие от страна на психичната природа може да определи или да видоизмени известен физиологически процес. А болестите, това са нарушения на правилните отношения между психичната и физичната природа на човека. И музиката се явява в случая като едно средство за възстановяване на правилното взаимоотношение на тия нейни две страни. Със своя основен елемент, ритмуса, тя се налага, тъй да се каже, на нервния живот в човека и го принуждава да пулсира в хармония с него. Остава да се познават законите за комбиниране на тоновете така, че в резултат те да дадат ония вибрации, които именно са способни да видоизменят така или иначе нервните течения. Гняв, злоба, завист, ревност, неприязнени чувства и притеснение притискат гърдите на човека и влияят върху вазомоторната функция на кръвоносната система като се нарушава правилността на дихателния процес и кръвообращението. Когато такива душевни състояния продължат, стават опасни за здравето на дихателните органи и се явява разположение към гръдни болести, каквито след известен период от време наистина могат да настъпят, предизвикани, както се видя от едно психично състояние вътре в човека. И лекуването на такива болести цели да направи по-интензивни функциите на дихателната система, за да се възобновят болните части, или малко да се запазят останалите здрави части от заболяване.
към текста >>

Музиката може да свърши тази работа и то много ефикасно, защото тя ще подействува отвътре чрез нервните течения.
Със своя основен елемент, ритмуса, тя се налага, тъй да се каже, на нервния живот в човека и го принуждава да пулсира в хармония с него. Остава да се познават законите за комбиниране на тоновете така, че в резултат те да дадат ония вибрации, които именно са способни да видоизменят така или иначе нервните течения. Гняв, злоба, завист, ревност, неприязнени чувства и притеснение притискат гърдите на човека и влияят върху вазомоторната функция на кръвоносната система като се нарушава правилността на дихателния процес и кръвообращението. Когато такива душевни състояния продължат, стават опасни за здравето на дихателните органи и се явява разположение към гръдни болести, каквито след известен период от време наистина могат да настъпят, предизвикани, както се видя от едно психично състояние вътре в човека. И лекуването на такива болести цели да направи по-интензивни функциите на дихателната система, за да се възобновят болните части, или малко да се запазят останалите здрави части от заболяване. Музиката може да свърши тази работа и то много ефикасно, защото тя ще подействува отвътре чрез нервните течения. Тоновите съчетания в такъв случай трябва да бъдат такива, че те, схванати като слухови възприятия да накарат nervus vagus да рефлектира така, че като последица от неговото възбуждане да се яви едно разширение на гърдите и дробовете, едно опресняване на дихателната система и да причини с това едно по-живо и правилно кръвообращение. А правени са опити, които показват, че различно раздразнен в разните си свои разклонения, този нерв различно реагира и дава различни последици в съответните органи и развиващите се в тях функции. Като естествена последица от това изкуствено засилване на почистването на дихателната система, ще се яви освежаване на чувствения живот на индивида; злобата и ревността ще изчезнат, завистта ще се разтопи и с това ще се улесни по-нататъшното заздравяване на заболелите органи. Че музиката има отношение към емоционалната природа на човека, това засега е най-ясно, понеже повечето хора преди всичко чувствуват музиката, а после вземат каквито и да са други становища спрямо нея. А благодарение изтъкнатата особеност в нервното устройство, респ.
към текста >>

Че музиката има отношение към емоционалната природа на човека, това засега е най-ясно, понеже повечето хора преди всичко чувствуват музиката, а после вземат каквито и да са други становища спрямо нея.
И лекуването на такива болести цели да направи по-интензивни функциите на дихателната система, за да се възобновят болните части, или малко да се запазят останалите здрави части от заболяване. Музиката може да свърши тази работа и то много ефикасно, защото тя ще подействува отвътре чрез нервните течения. Тоновите съчетания в такъв случай трябва да бъдат такива, че те, схванати като слухови възприятия да накарат nervus vagus да рефлектира така, че като последица от неговото възбуждане да се яви едно разширение на гърдите и дробовете, едно опресняване на дихателната система и да причини с това едно по-живо и правилно кръвообращение. А правени са опити, които показват, че различно раздразнен в разните си свои разклонения, този нерв различно реагира и дава различни последици в съответните органи и развиващите се в тях функции. Като естествена последица от това изкуствено засилване на почистването на дихателната система, ще се яви освежаване на чувствения живот на индивида; злобата и ревността ще изчезнат, завистта ще се разтопи и с това ще се улесни по-нататъшното заздравяване на заболелите органи. Че музиката има отношение към емоционалната природа на човека, това засега е най-ясно, понеже повечето хора преди всичко чувствуват музиката, а после вземат каквито и да са други становища спрямо нея. А благодарение изтъкнатата особеност в нервното устройство, респ. това на nervus vagus и благодарение на неговата връзка със слуховия нерв, става ясно, как едно обикновено слухово възприятие, причинено от трептения на материални частици, по чисто механически път иде в съприкосновение с областта на отвлечените прояви в човека, каквито са чувствата и мислите. Като първи резултат от въздействието на музиката върху умствената природа на човека се явява пробуждането и развитието на въображението. То се храни и подържа от музиката. А въображението е утробата, в която се зачеват всички познания и идеи и в която те изживяват своите първи стадии на оформяване и развитие.
към текста >>

Като първи резултат от въздействието на музиката върху умствената природа на човека се явява пробуждането и развитието на въображението.
А правени са опити, които показват, че различно раздразнен в разните си свои разклонения, този нерв различно реагира и дава различни последици в съответните органи и развиващите се в тях функции. Като естествена последица от това изкуствено засилване на почистването на дихателната система, ще се яви освежаване на чувствения живот на индивида; злобата и ревността ще изчезнат, завистта ще се разтопи и с това ще се улесни по-нататъшното заздравяване на заболелите органи. Че музиката има отношение към емоционалната природа на човека, това засега е най-ясно, понеже повечето хора преди всичко чувствуват музиката, а после вземат каквито и да са други становища спрямо нея. А благодарение изтъкнатата особеност в нервното устройство, респ. това на nervus vagus и благодарение на неговата връзка със слуховия нерв, става ясно, как едно обикновено слухово възприятие, причинено от трептения на материални частици, по чисто механически път иде в съприкосновение с областта на отвлечените прояви в човека, каквито са чувствата и мислите. Като първи резултат от въздействието на музиката върху умствената природа на човека се явява пробуждането и развитието на въображението. То се храни и подържа от музиката. А въображението е утробата, в която се зачеват всички познания и идеи и в която те изживяват своите първи стадии на оформяване и развитие. То е най-важното условие, без което умът не може да работи, то е въздухът в умствения живот. Чрез възприемане на музикалните елементи по време и чрез оживяване и оформяване на тия елементи в пространството посредством въображението, в човека се извикват към дейност много прояви, които ние различаваме като негов умствен живот. Една музикална композиция в нейното последователно възприемане събужда редица чувства, предизвиква живот на хиляди образи, дава нови идеи, а често пъти спомага за моментни прозрения, защото ритмиката на дадената музика е такава, че тя пропъжда, отстранява пречките, наслояванията по нервните центрове и с това ги прави годни за по-интензивна и по-продуктивна дейност В момента, когато се появи първото чувство или първата мисъл, явява се налице асоциацията, съзнателна или несъзнателна и от този момент тя взима най-живо участие в оформяването на образите и тяхното оживотворяване.
към текста >>

То се храни и подържа от музиката.
Като естествена последица от това изкуствено засилване на почистването на дихателната система, ще се яви освежаване на чувствения живот на индивида; злобата и ревността ще изчезнат, завистта ще се разтопи и с това ще се улесни по-нататъшното заздравяване на заболелите органи. Че музиката има отношение към емоционалната природа на човека, това засега е най-ясно, понеже повечето хора преди всичко чувствуват музиката, а после вземат каквито и да са други становища спрямо нея. А благодарение изтъкнатата особеност в нервното устройство, респ. това на nervus vagus и благодарение на неговата връзка със слуховия нерв, става ясно, как едно обикновено слухово възприятие, причинено от трептения на материални частици, по чисто механически път иде в съприкосновение с областта на отвлечените прояви в човека, каквито са чувствата и мислите. Като първи резултат от въздействието на музиката върху умствената природа на човека се явява пробуждането и развитието на въображението. То се храни и подържа от музиката. А въображението е утробата, в която се зачеват всички познания и идеи и в която те изживяват своите първи стадии на оформяване и развитие. То е най-важното условие, без което умът не може да работи, то е въздухът в умствения живот. Чрез възприемане на музикалните елементи по време и чрез оживяване и оформяване на тия елементи в пространството посредством въображението, в човека се извикват към дейност много прояви, които ние различаваме като негов умствен живот. Една музикална композиция в нейното последователно възприемане събужда редица чувства, предизвиква живот на хиляди образи, дава нови идеи, а често пъти спомага за моментни прозрения, защото ритмиката на дадената музика е такава, че тя пропъжда, отстранява пречките, наслояванията по нервните центрове и с това ги прави годни за по-интензивна и по-продуктивна дейност В момента, когато се появи първото чувство или първата мисъл, явява се налице асоциацията, съзнателна или несъзнателна и от този момент тя взима най-живо участие в оформяването на образите и тяхното оживотворяване. Нещо повече.
към текста >>

Чрез възприемане на музикалните елементи по време и чрез оживяване и оформяване на тия елементи в пространството посредством въображението, в човека се извикват към дейност много прояви, които ние различаваме като негов умствен живот.
това на nervus vagus и благодарение на неговата връзка със слуховия нерв, става ясно, как едно обикновено слухово възприятие, причинено от трептения на материални частици, по чисто механически път иде в съприкосновение с областта на отвлечените прояви в човека, каквито са чувствата и мислите. Като първи резултат от въздействието на музиката върху умствената природа на човека се явява пробуждането и развитието на въображението. То се храни и подържа от музиката. А въображението е утробата, в която се зачеват всички познания и идеи и в която те изживяват своите първи стадии на оформяване и развитие. То е най-важното условие, без което умът не може да работи, то е въздухът в умствения живот. Чрез възприемане на музикалните елементи по време и чрез оживяване и оформяване на тия елементи в пространството посредством въображението, в човека се извикват към дейност много прояви, които ние различаваме като негов умствен живот. Една музикална композиция в нейното последователно възприемане събужда редица чувства, предизвиква живот на хиляди образи, дава нови идеи, а често пъти спомага за моментни прозрения, защото ритмиката на дадената музика е такава, че тя пропъжда, отстранява пречките, наслояванията по нервните центрове и с това ги прави годни за по-интензивна и по-продуктивна дейност В момента, когато се появи първото чувство или първата мисъл, явява се налице асоциацията, съзнателна или несъзнателна и от този момент тя взима най-живо участие в оформяването на образите и тяхното оживотворяване. Нещо повече. Често пъти това първо чувство и тая първа мисъл се раждат по силата на асоциацията. И последователно се нижат представи след представи, усети след усети, идеи след идеи. Подбудите на асоциацията идат от музикалните форми и тонови съчетания, които се възприемат от слуха и се предават на психиката на човека, след като преминат през неговото подсъзнание, откъдето те довличат със себе си всички представи, усети и навеи, които резонират на съответните тонови съчетания.
към текста >>

Една музикална композиция в нейното последователно възприемане събужда редица чувства, предизвиква живот на хиляди образи, дава нови идеи, а често пъти спомага за моментни прозрения, защото ритмиката на дадената музика е такава, че тя пропъжда, отстранява пречките, наслояванията по нервните центрове и с това ги прави годни за по-интензивна и по-продуктивна дейност В момента, когато се появи първото чувство или първата мисъл, явява се налице асоциацията, съзнателна или несъзнателна и от този момент тя взима най-живо участие в оформяването на образите и тяхното оживотворяване.
Като първи резултат от въздействието на музиката върху умствената природа на човека се явява пробуждането и развитието на въображението. То се храни и подържа от музиката. А въображението е утробата, в която се зачеват всички познания и идеи и в която те изживяват своите първи стадии на оформяване и развитие. То е най-важното условие, без което умът не може да работи, то е въздухът в умствения живот. Чрез възприемане на музикалните елементи по време и чрез оживяване и оформяване на тия елементи в пространството посредством въображението, в човека се извикват към дейност много прояви, които ние различаваме като негов умствен живот. Една музикална композиция в нейното последователно възприемане събужда редица чувства, предизвиква живот на хиляди образи, дава нови идеи, а често пъти спомага за моментни прозрения, защото ритмиката на дадената музика е такава, че тя пропъжда, отстранява пречките, наслояванията по нервните центрове и с това ги прави годни за по-интензивна и по-продуктивна дейност В момента, когато се появи първото чувство или първата мисъл, явява се налице асоциацията, съзнателна или несъзнателна и от този момент тя взима най-живо участие в оформяването на образите и тяхното оживотворяване. Нещо повече. Често пъти това първо чувство и тая първа мисъл се раждат по силата на асоциацията. И последователно се нижат представи след представи, усети след усети, идеи след идеи. Подбудите на асоциацията идат от музикалните форми и тонови съчетания, които се възприемат от слуха и се предават на психиката на човека, след като преминат през неговото подсъзнание, откъдето те довличат със себе си всички представи, усети и навеи, които резонират на съответните тонови съчетания. И всички тия, наново възкръснали елементи на минали изживявания, сега отново се комбинират, дават нови съчетания, раждат нови усети, обуславят нови наслади, насочват мисълта по нови направления.
към текста >>

Подбудите на асоциацията идат от музикалните форми и тонови съчетания, които се възприемат от слуха и се предават на психиката на човека, след като преминат през неговото подсъзнание, откъдето те довличат със себе си всички представи, усети и навеи, които резонират на съответните тонови съчетания.
Чрез възприемане на музикалните елементи по време и чрез оживяване и оформяване на тия елементи в пространството посредством въображението, в човека се извикват към дейност много прояви, които ние различаваме като негов умствен живот. Една музикална композиция в нейното последователно възприемане събужда редица чувства, предизвиква живот на хиляди образи, дава нови идеи, а често пъти спомага за моментни прозрения, защото ритмиката на дадената музика е такава, че тя пропъжда, отстранява пречките, наслояванията по нервните центрове и с това ги прави годни за по-интензивна и по-продуктивна дейност В момента, когато се появи първото чувство или първата мисъл, явява се налице асоциацията, съзнателна или несъзнателна и от този момент тя взима най-живо участие в оформяването на образите и тяхното оживотворяване. Нещо повече. Често пъти това първо чувство и тая първа мисъл се раждат по силата на асоциацията. И последователно се нижат представи след представи, усети след усети, идеи след идеи. Подбудите на асоциацията идат от музикалните форми и тонови съчетания, които се възприемат от слуха и се предават на психиката на човека, след като преминат през неговото подсъзнание, откъдето те довличат със себе си всички представи, усети и навеи, които резонират на съответните тонови съчетания. И всички тия, наново възкръснали елементи на минали изживявания, сега отново се комбинират, дават нови съчетания, раждат нови усети, обуславят нови наслади, насочват мисълта по нови направления. И от богатството на подсъзнанието с такива елементи, т.е. от разнообразието и по-голямата пълнота на миналите преживелици и опитности на даден индивид, ще зависи как той ще реагира на известна музикална творба. Оттук се явява и голямото разнообразие, което намираме при тълкуването на една и съща музикална работа от различни слушатели. Колкото човек е по-културен, по-интелигентен, колкото е повече издигнат в умствено и сърдечно отношение, толкова по-силно впечатление ще добие той от едно музикално произведение, толкова по-живо ще реагира на него.
към текста >>

от разнообразието и по-голямата пълнота на миналите преживелици и опитности на даден индивид, ще зависи как той ще реагира на известна музикална творба.
Често пъти това първо чувство и тая първа мисъл се раждат по силата на асоциацията. И последователно се нижат представи след представи, усети след усети, идеи след идеи. Подбудите на асоциацията идат от музикалните форми и тонови съчетания, които се възприемат от слуха и се предават на психиката на човека, след като преминат през неговото подсъзнание, откъдето те довличат със себе си всички представи, усети и навеи, които резонират на съответните тонови съчетания. И всички тия, наново възкръснали елементи на минали изживявания, сега отново се комбинират, дават нови съчетания, раждат нови усети, обуславят нови наслади, насочват мисълта по нови направления. И от богатството на подсъзнанието с такива елементи, т.е. от разнообразието и по-голямата пълнота на миналите преживелици и опитности на даден индивид, ще зависи как той ще реагира на известна музикална творба. Оттук се явява и голямото разнообразие, което намираме при тълкуването на една и съща музикална работа от различни слушатели. Колкото човек е по-културен, по-интелигентен, колкото е повече издигнат в умствено и сърдечно отношение, толкова по-силно впечатление ще добие той от едно музикално произведение, толкова по-живо ще реагира на него. Дивакът или един ниско културен човек в никой случай не би разбрал нищо от една Бетховенова симфония, понеже нему не са познати ония мъчителни състояния на търсене на истината, за него не съществуват тънките усети на устремено домогване за разрешаване на проблеми, които той нито подозира, нито може да схване; той не познава чувството на Правда и в него не говори висшия глас на самопожертвуване за благото на ближния. Затова той ще скучае, когато слуша грандиозните по замисъл при най-нежните и фини моменти на едно Andante, изпълнявано в pianisimo само от лъковите инструменти, които предават мелодията като една нежна, ефирна нишка, развоя на която за да се следи, изисква една значителна култура. И той би се сепнал само при едно fortisimo и то, само за да обърне внимание на тъпаните и кастанетите или на духовите инструменти, които насила му се налагат със своите трескави удари, но и срещу тях не реагира, освен с едно учудване или недоумение.
към текста >>

Оттук се явява и голямото разнообразие, което намираме при тълкуването на една и съща музикална работа от различни слушатели.
И последователно се нижат представи след представи, усети след усети, идеи след идеи. Подбудите на асоциацията идат от музикалните форми и тонови съчетания, които се възприемат от слуха и се предават на психиката на човека, след като преминат през неговото подсъзнание, откъдето те довличат със себе си всички представи, усети и навеи, които резонират на съответните тонови съчетания. И всички тия, наново възкръснали елементи на минали изживявания, сега отново се комбинират, дават нови съчетания, раждат нови усети, обуславят нови наслади, насочват мисълта по нови направления. И от богатството на подсъзнанието с такива елементи, т.е. от разнообразието и по-голямата пълнота на миналите преживелици и опитности на даден индивид, ще зависи как той ще реагира на известна музикална творба. Оттук се явява и голямото разнообразие, което намираме при тълкуването на една и съща музикална работа от различни слушатели. Колкото човек е по-културен, по-интелигентен, колкото е повече издигнат в умствено и сърдечно отношение, толкова по-силно впечатление ще добие той от едно музикално произведение, толкова по-живо ще реагира на него. Дивакът или един ниско културен човек в никой случай не би разбрал нищо от една Бетховенова симфония, понеже нему не са познати ония мъчителни състояния на търсене на истината, за него не съществуват тънките усети на устремено домогване за разрешаване на проблеми, които той нито подозира, нито може да схване; той не познава чувството на Правда и в него не говори висшия глас на самопожертвуване за благото на ближния. Затова той ще скучае, когато слуша грандиозните по замисъл при най-нежните и фини моменти на едно Andante, изпълнявано в pianisimo само от лъковите инструменти, които предават мелодията като една нежна, ефирна нишка, развоя на която за да се следи, изисква една значителна култура. И той би се сепнал само при едно fortisimo и то, само за да обърне внимание на тъпаните и кастанетите или на духовите инструменти, които насила му се налагат със своите трескави удари, но и срещу тях не реагира, освен с едно учудване или недоумение. Но въпреки всичката относителност при разбирането на едно музикално произведение, въпреки субективизма, който се влага при неговото тълкувание, все пак в музиката има нещо.
към текста >>

Колкото човек е по-културен, по-интелигентен, колкото е повече издигнат в умствено и сърдечно отношение, толкова по-силно впечатление ще добие той от едно музикално произведение, толкова по-живо ще реагира на него.
Подбудите на асоциацията идат от музикалните форми и тонови съчетания, които се възприемат от слуха и се предават на психиката на човека, след като преминат през неговото подсъзнание, откъдето те довличат със себе си всички представи, усети и навеи, които резонират на съответните тонови съчетания. И всички тия, наново възкръснали елементи на минали изживявания, сега отново се комбинират, дават нови съчетания, раждат нови усети, обуславят нови наслади, насочват мисълта по нови направления. И от богатството на подсъзнанието с такива елементи, т.е. от разнообразието и по-голямата пълнота на миналите преживелици и опитности на даден индивид, ще зависи как той ще реагира на известна музикална творба. Оттук се явява и голямото разнообразие, което намираме при тълкуването на една и съща музикална работа от различни слушатели. Колкото човек е по-културен, по-интелигентен, колкото е повече издигнат в умствено и сърдечно отношение, толкова по-силно впечатление ще добие той от едно музикално произведение, толкова по-живо ще реагира на него. Дивакът или един ниско културен човек в никой случай не би разбрал нищо от една Бетховенова симфония, понеже нему не са познати ония мъчителни състояния на търсене на истината, за него не съществуват тънките усети на устремено домогване за разрешаване на проблеми, които той нито подозира, нито може да схване; той не познава чувството на Правда и в него не говори висшия глас на самопожертвуване за благото на ближния. Затова той ще скучае, когато слуша грандиозните по замисъл при най-нежните и фини моменти на едно Andante, изпълнявано в pianisimo само от лъковите инструменти, които предават мелодията като една нежна, ефирна нишка, развоя на която за да се следи, изисква една значителна култура. И той би се сепнал само при едно fortisimo и то, само за да обърне внимание на тъпаните и кастанетите или на духовите инструменти, които насила му се налагат със своите трескави удари, но и срещу тях не реагира, освен с едно учудване или недоумение. Но въпреки всичката относителност при разбирането на едно музикално произведение, въпреки субективизма, който се влага при неговото тълкувание, все пак в музиката има нещо. което еднакво се схваща от всички.
към текста >>

Но въпреки всичката относителност при разбирането на едно музикално произведение, въпреки субективизма, който се влага при неговото тълкувание, все пак в музиката има нещо.
Оттук се явява и голямото разнообразие, което намираме при тълкуването на една и съща музикална работа от различни слушатели. Колкото човек е по-културен, по-интелигентен, колкото е повече издигнат в умствено и сърдечно отношение, толкова по-силно впечатление ще добие той от едно музикално произведение, толкова по-живо ще реагира на него. Дивакът или един ниско културен човек в никой случай не би разбрал нищо от една Бетховенова симфония, понеже нему не са познати ония мъчителни състояния на търсене на истината, за него не съществуват тънките усети на устремено домогване за разрешаване на проблеми, които той нито подозира, нито може да схване; той не познава чувството на Правда и в него не говори висшия глас на самопожертвуване за благото на ближния. Затова той ще скучае, когато слуша грандиозните по замисъл при най-нежните и фини моменти на едно Andante, изпълнявано в pianisimo само от лъковите инструменти, които предават мелодията като една нежна, ефирна нишка, развоя на която за да се следи, изисква една значителна култура. И той би се сепнал само при едно fortisimo и то, само за да обърне внимание на тъпаните и кастанетите или на духовите инструменти, които насила му се налагат със своите трескави удари, но и срещу тях не реагира, освен с едно учудване или недоумение. Но въпреки всичката относителност при разбирането на едно музикално произведение, въпреки субективизма, който се влага при неговото тълкувание, все пак в музиката има нещо. което еднакво се схваща от всички. Една величествена симфония, написана в мажорна тоналност и в темпо maestoso не може да не буди във всички слушатели чувство на възторг и да не засегне в тях самочувствието и самоувереността, макар тия реакции в различните натури да бъдат различни по сила и нюанси. Един траурен марш не може да радва никого, ако и да бъде различна тъгата и болката, която ще възбуди в отделните слушатели и един жив и подвижен мотив не може да не внесе оживление и жизнерадост във всеки, който го слуша. И там именно е цената на музикалните произведения, че те дават рамките на проявата, определят фона, на който трябва да се разиграят, сцените, различни при отделните слушатели, но всички еднакви по своята развръзка; те определят насоката и характера на чувствата, които ще се събудят и на евентуалните мисли, които биха могли да виреят при средата, която им се предлага. И тогава истинската музика е действително свалена, както казват някои, от света на ангелите, дето тя им служи за говор, когато буди в човека висши, благородни чувства и пориви, оформя в него високи и чисти стремежи и дава условия да се зародят и развият велики и гениални мисли, целящи още по-велики и благородни постижения.
към текста >>

И там именно е цената на музикалните произведения, че те дават рамките на проявата, определят фона, на който трябва да се разиграят, сцените, различни при отделните слушатели, но всички еднакви по своята развръзка; те определят насоката и характера на чувствата, които ще се събудят и на евентуалните мисли, които биха могли да виреят при средата, която им се предлага.
И той би се сепнал само при едно fortisimo и то, само за да обърне внимание на тъпаните и кастанетите или на духовите инструменти, които насила му се налагат със своите трескави удари, но и срещу тях не реагира, освен с едно учудване или недоумение. Но въпреки всичката относителност при разбирането на едно музикално произведение, въпреки субективизма, който се влага при неговото тълкувание, все пак в музиката има нещо. което еднакво се схваща от всички. Една величествена симфония, написана в мажорна тоналност и в темпо maestoso не може да не буди във всички слушатели чувство на възторг и да не засегне в тях самочувствието и самоувереността, макар тия реакции в различните натури да бъдат различни по сила и нюанси. Един траурен марш не може да радва никого, ако и да бъде различна тъгата и болката, която ще възбуди в отделните слушатели и един жив и подвижен мотив не може да не внесе оживление и жизнерадост във всеки, който го слуша. И там именно е цената на музикалните произведения, че те дават рамките на проявата, определят фона, на който трябва да се разиграят, сцените, различни при отделните слушатели, но всички еднакви по своята развръзка; те определят насоката и характера на чувствата, които ще се събудят и на евентуалните мисли, които биха могли да виреят при средата, която им се предлага. И тогава истинската музика е действително свалена, както казват някои, от света на ангелите, дето тя им служи за говор, когато буди в човека висши, благородни чувства и пориви, оформя в него високи и чисти стремежи и дава условия да се зародят и развият велики и гениални мисли, целящи още по-велики и благородни постижения. До известна степен музиката на Бах, Бетховен, Тартини и др. класици е такава. Тя събужда у слушателите наистина благородни чувства и им дава възможност да изживеят наистина светли моменти, когато грубото, низшето в човека замлъкне, а заговорва висшето. Тяхната музика окриля човешката душа и я издига над суетните дребнавости на делничния, банален живот.
към текста >>

И тогава истинската музика е действително свалена, както казват някои, от света на ангелите, дето тя им служи за говор, когато буди в човека висши, благородни чувства и пориви, оформя в него високи и чисти стремежи и дава условия да се зародят и развият велики и гениални мисли, целящи още по-велики и благородни постижения.
Но въпреки всичката относителност при разбирането на едно музикално произведение, въпреки субективизма, който се влага при неговото тълкувание, все пак в музиката има нещо. което еднакво се схваща от всички. Една величествена симфония, написана в мажорна тоналност и в темпо maestoso не може да не буди във всички слушатели чувство на възторг и да не засегне в тях самочувствието и самоувереността, макар тия реакции в различните натури да бъдат различни по сила и нюанси. Един траурен марш не може да радва никого, ако и да бъде различна тъгата и болката, която ще възбуди в отделните слушатели и един жив и подвижен мотив не може да не внесе оживление и жизнерадост във всеки, който го слуша. И там именно е цената на музикалните произведения, че те дават рамките на проявата, определят фона, на който трябва да се разиграят, сцените, различни при отделните слушатели, но всички еднакви по своята развръзка; те определят насоката и характера на чувствата, които ще се събудят и на евентуалните мисли, които биха могли да виреят при средата, която им се предлага. И тогава истинската музика е действително свалена, както казват някои, от света на ангелите, дето тя им служи за говор, когато буди в човека висши, благородни чувства и пориви, оформя в него високи и чисти стремежи и дава условия да се зародят и развият велики и гениални мисли, целящи още по-велики и благородни постижения. До известна степен музиката на Бах, Бетховен, Тартини и др. класици е такава. Тя събужда у слушателите наистина благородни чувства и им дава възможност да изживеят наистина светли моменти, когато грубото, низшето в човека замлъкне, а заговорва висшето. Тяхната музика окриля човешката душа и я издига над суетните дребнавости на делничния, банален живот. При нея човек чувствува нетленното си естество и вярва, че някъде в дълбочината на неговата природа има непроявени сили, скрити възможности и те не ще останат завинаги затаени у него.
към текста >>

До известна степен музиката на Бах, Бетховен, Тартини и др.
което еднакво се схваща от всички. Една величествена симфония, написана в мажорна тоналност и в темпо maestoso не може да не буди във всички слушатели чувство на възторг и да не засегне в тях самочувствието и самоувереността, макар тия реакции в различните натури да бъдат различни по сила и нюанси. Един траурен марш не може да радва никого, ако и да бъде различна тъгата и болката, която ще възбуди в отделните слушатели и един жив и подвижен мотив не може да не внесе оживление и жизнерадост във всеки, който го слуша. И там именно е цената на музикалните произведения, че те дават рамките на проявата, определят фона, на който трябва да се разиграят, сцените, различни при отделните слушатели, но всички еднакви по своята развръзка; те определят насоката и характера на чувствата, които ще се събудят и на евентуалните мисли, които биха могли да виреят при средата, която им се предлага. И тогава истинската музика е действително свалена, както казват някои, от света на ангелите, дето тя им служи за говор, когато буди в човека висши, благородни чувства и пориви, оформя в него високи и чисти стремежи и дава условия да се зародят и развият велики и гениални мисли, целящи още по-велики и благородни постижения. До известна степен музиката на Бах, Бетховен, Тартини и др. класици е такава. Тя събужда у слушателите наистина благородни чувства и им дава възможност да изживеят наистина светли моменти, когато грубото, низшето в човека замлъкне, а заговорва висшето. Тяхната музика окриля човешката душа и я издига над суетните дребнавости на делничния, банален живот. При нея човек чувствува нетленното си естество и вярва, че някъде в дълбочината на неговата природа има непроявени сили, скрити възможности и те не ще останат завинаги затаени у него. Той се сили по-скоро да ги изяви, а това стремление да се изяви скритото вътре в човека, то е, което дава бързината на човешкото развитие.
към текста >>

Тяхната музика окриля човешката душа и я издига над суетните дребнавости на делничния, банален живот.
И там именно е цената на музикалните произведения, че те дават рамките на проявата, определят фона, на който трябва да се разиграят, сцените, различни при отделните слушатели, но всички еднакви по своята развръзка; те определят насоката и характера на чувствата, които ще се събудят и на евентуалните мисли, които биха могли да виреят при средата, която им се предлага. И тогава истинската музика е действително свалена, както казват някои, от света на ангелите, дето тя им служи за говор, когато буди в човека висши, благородни чувства и пориви, оформя в него високи и чисти стремежи и дава условия да се зародят и развият велики и гениални мисли, целящи още по-велики и благородни постижения. До известна степен музиката на Бах, Бетховен, Тартини и др. класици е такава. Тя събужда у слушателите наистина благородни чувства и им дава възможност да изживеят наистина светли моменти, когато грубото, низшето в човека замлъкне, а заговорва висшето. Тяхната музика окриля човешката душа и я издига над суетните дребнавости на делничния, банален живот. При нея човек чувствува нетленното си естество и вярва, че някъде в дълбочината на неговата природа има непроявени сили, скрити възможности и те не ще останат завинаги затаени у него. Той се сили по-скоро да ги изяви, а това стремление да се изяви скритото вътре в човека, то е, което дава бързината на човешкото развитие. И онова, за което има да се благодари на великите музиканти е, че те са откъснали от себе си най-ценното, най-възвишеното и благородното и във формата на музика са го предложили в дар на бедното човечество, за да го подтикнат в неговия интелектуален и морален развой.
към текста >>

И онова, за което има да се благодари на великите музиканти е, че те са откъснали от себе си най-ценното, най-възвишеното и благородното и във формата на музика са го предложили в дар на бедното човечество, за да го подтикнат в неговия интелектуален и морален развой.
класици е такава. Тя събужда у слушателите наистина благородни чувства и им дава възможност да изживеят наистина светли моменти, когато грубото, низшето в човека замлъкне, а заговорва висшето. Тяхната музика окриля човешката душа и я издига над суетните дребнавости на делничния, банален живот. При нея човек чувствува нетленното си естество и вярва, че някъде в дълбочината на неговата природа има непроявени сили, скрити възможности и те не ще останат завинаги затаени у него. Той се сили по-скоро да ги изяви, а това стремление да се изяви скритото вътре в човека, то е, което дава бързината на човешкото развитие. И онова, за което има да се благодари на великите музиканти е, че те са откъснали от себе си най-ценното, най-възвишеното и благородното и във формата на музика са го предложили в дар на бедното човечество, за да го подтикнат в неговия интелектуален и морален развой.
към текста >>

3. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

– Това е най-ниският тон, употребяван в музиката.
По такъв начин енергията се явява като родоначалник на материята. Тя загуби своята константност и сама проявява тенденция на движение от един род в друг, докато най-после мине в материята. Абат Морьо представя тоя ред на енергии по следния начин за изяснение на понятието за реда, в който можем да разпределим тия енергии. Нека си представим, една челичена пръчка, стегната в клещи и нека да накараме тая пръчка да трепти. При 32 трептения в секунда простите движения на пръчката минават в звук. – Това е най-ниският тон, употребяван в музиката. Ако увеличим числото на трептенията, ще чуем цялата гама, или по-точно още, ще чуем звуците на всички гами. Ако трептенията надминат 7,000, звуците стават много високи и ухото едва ги търпи. Над 32,768 трептения в секунда ухото престава да чува – това е границата на слуховата чувствителност. Следващите гами остават тайна за човешката чувствителност. Физиците намират, че тук е областта на електричните вълни, които добре се схващат от апаратите на безжичния телеграф, т.е.
към текста >>

4. ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В това отношение той е изправен пред себе си, също както ученикът по музика пред своя инструмент.
Усилят ли се - тя е загубена. Такъв е съвременният човек. Задачата обаче на окултния ученик е да излезе от това положение. Той трябва да стане господар на тази лодка, да вземе нейните лопати и да я направлява смело и разумно в бурния океан, с други думи казано, да стане господар на своя вътрешен мир. Една задача наистина трудна, но не неизпълнима. В това отношение той е изправен пред себе си, също както ученикът по музика пред своя инструмент. Той трябва да познава добре тоя инструмент и да не си прави илюзии, че научаването ще стане само по себе си, или: само чрез гледане как другите свирят. За целта е нужно само едно упражнение, труд и постоянство И ако за изучаването на един музикален инструмент са необходими цели години, то какво представлява в сравнение с това задачата на окултния ученик? Явява се обаче въпросът, кой е пътят и кои са методите за постигане на тая цел. Има методи за това, но те не могат да станат предмет на една окултна литература, те могат да бъдат дадени само в една окултна школа, гдето Учителят лично ги дава на своите избрани ученици. А такива са само ония, в които дълбоко се е породил оня велик и непреодолим стремеж на душата към Висшето, към Бога.
към текста >>

За целта е нужно само едно упражнение, труд и постоянство И ако за изучаването на един музикален инструмент са необходими цели години, то какво представлява в сравнение с това задачата на окултния ученик?
Задачата обаче на окултния ученик е да излезе от това положение. Той трябва да стане господар на тази лодка, да вземе нейните лопати и да я направлява смело и разумно в бурния океан, с други думи казано, да стане господар на своя вътрешен мир. Една задача наистина трудна, но не неизпълнима. В това отношение той е изправен пред себе си, също както ученикът по музика пред своя инструмент. Той трябва да познава добре тоя инструмент и да не си прави илюзии, че научаването ще стане само по себе си, или: само чрез гледане как другите свирят. За целта е нужно само едно упражнение, труд и постоянство И ако за изучаването на един музикален инструмент са необходими цели години, то какво представлява в сравнение с това задачата на окултния ученик? Явява се обаче въпросът, кой е пътят и кои са методите за постигане на тая цел. Има методи за това, но те не могат да станат предмет на една окултна литература, те могат да бъдат дадени само в една окултна школа, гдето Учителят лично ги дава на своите избрани ученици. А такива са само ония, в които дълбоко се е породил оня велик и непреодолим стремеж на душата към Висшето, към Бога. Стремеж чист, светъл, по-скъп от всички блага на живота.
към текста >>

5. ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Някога човек може да чувствува красота, без видим външен обект, да се наслаждава на музика без да чува звук, да носи трепета на лиричният ритъм, ефирен, разлян по незнайните безбрежия на душата.
Реалност ли е материята - свят? Въпроси тъй трудни за разрешение, както и разгадката на света. При художественото съзерцание има един външен обект и един вътрешен мотив - ритъмът на прекрасното в душата. Когато те се съчетаят, когато те се слеят - ражда се творческият копнеж. Сама по себе си красотата е в допир с нещата, с формите, но е извън тях, извън времето и пространството. Някога човек може да чувствува красота, без видим външен обект, да се наслаждава на музика без да чува звук, да носи трепета на лиричният ритъм, ефирен, разлян по незнайните безбрежия на душата. От тук изхожда оня дълбок стремеж по нещо си: някога ясно и определено, някога слабо очертано, широко безпределно, какъвто познават само гениите - цветята на човечеството. И което ги кара да дирят вечната установена стабилност в нещата. Те дирят оня лост, чрез когото да повдигнат тежката врата, която е скривала истината от очите на човечеството. Съвременното изкуство на запада се е занимавало с всичко, което е отсам забранения вход; тук е видимото, изследваемото - в него има красота; но прекрасното е отвъд. Там са го дирили творците на древното, па и съвременно изкуство на Изтока.
към текста >>

В тихите духовни и художествени екстази на техните художници, поети, музикални творци, вековете са оставили диря.
То ще изрази идеалните човешки отношения. То ще изрази свободната човешка душа. Любовта, вечна и непостижима, положена в основите на живота, в основанията на световете. То ще изрази - Христа -Бога. V Сегашното изкуство минава бързо този път, който Египет, Халдея, Индия, Гърция, минаха в пълен покой и съзерцание. В тихите духовни и художествени екстази на техните художници, поети, музикални творци, вековете са оставили диря. Без сътресения, без излишен път, без чупливи линии, са успели да изразят те своите идеали. В музея в Гиза, статуята на Хефрен предава тържествения покой на царя, спокойствие, съзерцание, неземна мощ с толкова благородство, че е трудно постигането на по-краен идеализъм. Във фараона е била изразена духовната мощ на Египетския народ. Халдея е дала фигурата на силния, страшно могъщия цар, който води за ухото или за гривата лъв. Идеалът на Индия е вечният покой.
към текста >>

6. ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ - П. Мълфорд Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Мелодичният й глас, като музика от неземен мир будеше душите им, повдигаше ги и им поверяваше тайни, които светът не е и сънувал.
К-в Отдавна, отдавна живее тя.................................................................... Откога живее - никой не знае. Малцина са я срещали и виждали нейната красота, защото света я нарича блудница и я гони. Затова тя бяга от шумните пирове и веселби, страни от големите събори и търси самота. Дълго време само беловласи старци, забравили света с неговия празен шум и безумни борби, съзерцаваха нейната омайна девствена красота. Блясъка на нейните очи им откриваше тайната на световете и източника на живота. Мелодичният й глас, като музика от неземен мир будеше душите им, повдигаше ги и им поверяваше тайни, които светът не е и сънувал. А ръката й с жест на несъкрушим повелител им сочеше ярка огнена точка, от която излизаше всепроникващ лъч. ............................................................................................................... Дълго живее тя в самота, съзерцавана само от малцината си беловласи поклонници. Дълго гледа човешкото безумие и човешките страдания. И като виждаше, че злото още дълго може да се крие в тъмнината и да трови живота на нещастното човечество, тъга сви сърцето й. Гореща сълза, като лъчист бисер, се отрони от окото й и отвори път на огнен лъч, който проникна мрака на нощта и се спря на източния мъдрец.
към текста >>

7. Идващият ден - Г.Т. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

А това, което мога смело да твърдя е, че величините, с които това учение борави, са абсолютно определени – така както числата в математиката и тоновете в музиката.
Защото зад образите и символите на този език, в който това учение се облича – език на съкращение, на който говори само мъдреца – прозорливецът може да види строгото математично очертание на една вътрешна идея, на една духовна реалност. Това слово има туй велико свойство, че всеки обхваща неговото съдържание в зависимост от светлината и дълбочината на своето съзнание – обхваща го свободно и вътрешно. Ала за всички то има един едничък смисъл. И аз наблягам на това – един едничък смисъл. За да схване човек същината на едно учение трябва да дойде по вътрешен път до неговите основни идеи, до неговите живи елементи – и да ги намери вътре в себе си. А това, което мога смело да твърдя е, че величините, с които това учение борави, са абсолютно определени – така както числата в математиката и тоновете в музиката. Те не са отвлечени, а живи. И това е един от основните белези на това учение – че неговите елементи, закони и принципи са живи, защото могат да се опитат. Това което твърдя тук, твърдя го за ония, които искат да опитат и които са сити на дòкази, пустословия и убеждавания. Че живота не се доказва, а се изпитва. Мигар гладният чака първом да му докажат, че хлябът е хляб, да направят пред него химически анализ на елементите които съдържа?
към текста >>

Нима оня, който се запретва да учи теория на музиката не изучава – като оставя настрана всички „възгледи" най-напред нейните основни елементи после тоновите съчетания, законите на хармонията, контрапункта.
Не, той дори трепери да му не умъртвят хляба със своите мъртви анализи, а го изяжда и не след дълго усеща как живота на хляба се прелива в него и започва да работи. Ето, аз не излагам някаква „система", някакви „догми" на това учение. Светът гъмжи от догми и системи. Говоря само за ония дълбоки белези в него, които могат се постигна опитно, кога човек се опита да го заживее. И който иска да го проучи, нека се приближи към него с живо сърце и свой ум, освободен от разни „възгледи" и „системи". Нима оня, който се запретва да учи теория на музиката не изучава – като оставя настрана всички „възгледи" най-напред нейните основни елементи после тоновите съчетания, законите на хармонията, контрапункта. Не е ли така и с математиката? Знайно е, че законите на числата и правилата на математичните действия не са произволни, а сами се налагат по силата на онази вътрешна хармония, която ги регулира. Там две и две си е четири, независимо от особеното мнение на човека, комуто би се поревнало две и две да бъдеше 5. И ако той построи един мост по своето „особено мнение" – той ще се сгромоли в реката ведно с моста. А след като композиторът изучи теория на музиката, той може свободно вече, заживял със законите на музикалното творчество, да твори под ритъма на своето вдъхновение.
към текста >>

А след като композиторът изучи теория на музиката, той може свободно вече, заживял със законите на музикалното творчество, да твори под ритъма на своето вдъхновение.
Нима оня, който се запретва да учи теория на музиката не изучава – като оставя настрана всички „възгледи" най-напред нейните основни елементи после тоновите съчетания, законите на хармонията, контрапункта. Не е ли така и с математиката? Знайно е, че законите на числата и правилата на математичните действия не са произволни, а сами се налагат по силата на онази вътрешна хармония, която ги регулира. Там две и две си е четири, независимо от особеното мнение на човека, комуто би се поревнало две и две да бъдеше 5. И ако той построи един мост по своето „особено мнение" – той ще се сгромоли в реката ведно с моста. А след като композиторът изучи теория на музиката, той може свободно вече, заживял със законите на музикалното творчество, да твори под ритъма на своето вдъхновение. Също и математикът може да разреши известни проблеми, в които влизат величините на природата, след като е изучил законите на разните математични операции. Човешките философски и научни системи са като механизми. За да ги разбере човек, трябва да ги анализира, сир. да ги разглоби, та да види как са конструирани. Разглобяването, човъркането тук си е на място.
към текста >>

И както в лествицата (стълбицата) на обертоновете, които произлизат от основния тон се таят всички закони на музиката така и в обертоновете на Божията Любов се крият всички сили, условия и закони на разумния живот.
И бих казал на ония, които биха прочели тази глава да не я четат като „евангелие", като „свето писание", а като жива лирична поема, в която се разнася мистичния трепет на едно дълбоко преживяване на божията любов. И струва ми се, че това е най-хубавото, което Павел е изпял. За тази любов, разумната Божия Любов, в която „всичко живее, движи се и съществува", – а не човешката – ни вестù Дънов в новото учение. И не само я вестù, а я учи. Той иска да направи да затрепти със своето слово основния тон в нашата душа – любовта, защото с него ще трепнат и всички обертонове на великия живот на безсмъртието. И както в лествицата (стълбицата) на обертоновете, които произлизат от основния тон се таят всички закони на музиката така и в обертоновете на Божията Любов се крият всички сили, условия и закони на разумния живот. И той не само вестù това учение, а го учи: живото учение, което Христос донесе преди 2000 години на човеците, и което и до днес не е приложено, защото е велико. „Ако беше лесно, защо християните не са сполучили в приложението на Христовото учение? – пита Дънов в беседата си „Ученикът не е по-горен от Учителя си" (5-а серия беседи). – То е наука, дълбока наука. И Христос казва: „само по един начин може да се предаде истината: този дух на истината когато дойде, той ще ви я предаде".
към текста >>

За великата музика на това учение сега се готви оркестъра – оркестърът от живи души по цялата земя.
Ние хората днес сме изгубили своята основа и затова сме в неизвестност — не знаем ни откъде сме, ни защо сме, ни какво сме. А трябва да турим тази основа, за да се осмисли живота ни. „Щом турим тази основа, тогава ще имаме условия да проучваме дълбочината на битието, дълбочината на небесата, на звездите, на далечните светове, на другите същества, които са минали нагоре по тази йерархия. Но ние в тази забавачница (Земята) трябва да минем курса си и добре да го минем". (Царството Божие — 5-а серия беседи). За великата музика на това учение сега се готви оркестъра – оркестърът от живи души по цялата земя. И кога той се приготви, ще дойде великият капелмайстор – Духът, ще дигне пръчицата си и ще каже: „Мир вам". И музиката ще започне, новият живот ще зазвучи. Сега е още началото. И ония, които се готвят да станат музиканти, нагласят своите разстроени цигулки – един свири насам, други нататък, затова е чут още само шум. И ето, вместо да слушаме как музикантите стържат на своите инструменти – те още не са засвирили!
към текста >>

И музиката ще започне, новият живот ще зазвучи.
„Щом турим тази основа, тогава ще имаме условия да проучваме дълбочината на битието, дълбочината на небесата, на звездите, на далечните светове, на другите същества, които са минали нагоре по тази йерархия. Но ние в тази забавачница (Земята) трябва да минем курса си и добре да го минем". (Царството Божие — 5-а серия беседи). За великата музика на това учение сега се готви оркестъра – оркестърът от живи души по цялата земя. И кога той се приготви, ще дойде великият капелмайстор – Духът, ще дигне пръчицата си и ще каже: „Мир вам". И музиката ще започне, новият живот ще зазвучи. Сега е още началото. И ония, които се готвят да станат музиканти, нагласят своите разстроени цигулки – един свири насам, други нататък, затова е чут още само шум. И ето, вместо да слушаме как музикантите стържат на своите инструменти – те още не са засвирили! — да вземем всеки своя инструмент, да поискаме нашата партия от великия капелмайстор и да се приготвим, всеки на своето място, за великата симфония на Любовта, която ще започне когато Божият Дух възвести „Мир вам! "
към текста >>

И ония, които се готвят да станат музиканти, нагласят своите разстроени цигулки – един свири насам, други нататък, затова е чут още само шум.
(Царството Божие — 5-а серия беседи). За великата музика на това учение сега се готви оркестъра – оркестърът от живи души по цялата земя. И кога той се приготви, ще дойде великият капелмайстор – Духът, ще дигне пръчицата си и ще каже: „Мир вам". И музиката ще започне, новият живот ще зазвучи. Сега е още началото. И ония, които се готвят да станат музиканти, нагласят своите разстроени цигулки – един свири насам, други нататък, затова е чут още само шум. И ето, вместо да слушаме как музикантите стържат на своите инструменти – те още не са засвирили! — да вземем всеки своя инструмент, да поискаме нашата партия от великия капелмайстор и да се приготвим, всеки на своето място, за великата симфония на Любовта, която ще започне когато Божият Дух възвести „Мир вам! "
към текста >>

И ето, вместо да слушаме как музикантите стържат на своите инструменти – те още не са засвирили!
За великата музика на това учение сега се готви оркестъра – оркестърът от живи души по цялата земя. И кога той се приготви, ще дойде великият капелмайстор – Духът, ще дигне пръчицата си и ще каже: „Мир вам". И музиката ще започне, новият живот ще зазвучи. Сега е още началото. И ония, които се готвят да станат музиканти, нагласят своите разстроени цигулки – един свири насам, други нататък, затова е чут още само шум. И ето, вместо да слушаме как музикантите стържат на своите инструменти – те още не са засвирили! — да вземем всеки своя инструмент, да поискаме нашата партия от великия капелмайстор и да се приготвим, всеки на своето място, за великата симфония на Любовта, която ще започне когато Божият Дух възвести „Мир вам! "
към текста >>

8. За братското сдружаване - К. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ритмус и мелодия Това са основните елементи на музиката.
Ритмус и мелодия Това са основните елементи на музиката. Всъщност само един е първичният елемент, който е създал цялото разнообразие в музиката – музикалния тон. Когато той се диференцира във времето създава ритмуса, а когато пък върху основата на така явилият се ритмус, той се диференцира по височина, създава мелодията. Ритмусът е проявление на музикалния тон във времето, а мелодията – в пространството; нали казваме „по-високи" или „по-ниски" тонове. Мелодичната линия – пътят, който очертава музикалният тон в това си движение – мнозина си представят като лъкатушна линия, извиваща се в познатите нам измерения на пространството. И тъй музикалният тон в своето проявление създава преди всичко ритмуса и върху него построява мелодията.
към текста >>

Всъщност само един е първичният елемент, който е създал цялото разнообразие в музиката – музикалния тон.
Ритмус и мелодия Това са основните елементи на музиката. Всъщност само един е първичният елемент, който е създал цялото разнообразие в музиката – музикалния тон. Когато той се диференцира във времето създава ритмуса, а когато пък върху основата на така явилият се ритмус, той се диференцира по височина, създава мелодията. Ритмусът е проявление на музикалния тон във времето, а мелодията – в пространството; нали казваме „по-високи" или „по-ниски" тонове. Мелодичната линия – пътят, който очертава музикалният тон в това си движение – мнозина си представят като лъкатушна линия, извиваща се в познатите нам измерения на пространството. И тъй музикалният тон в своето проявление създава преди всичко ритмуса и върху него построява мелодията. Ритмус без мелодия може да съществува, но мелодия без ритмус е немислима.
към текста >>

Ритмусът е проявление на музикалния тон във времето, а мелодията – в пространството; нали казваме „по-високи" или „по-ниски" тонове.
Ритмус и мелодия Това са основните елементи на музиката. Всъщност само един е първичният елемент, който е създал цялото разнообразие в музиката – музикалния тон. Когато той се диференцира във времето създава ритмуса, а когато пък върху основата на така явилият се ритмус, той се диференцира по височина, създава мелодията. Ритмусът е проявление на музикалния тон във времето, а мелодията – в пространството; нали казваме „по-високи" или „по-ниски" тонове. Мелодичната линия – пътят, който очертава музикалният тон в това си движение – мнозина си представят като лъкатушна линия, извиваща се в познатите нам измерения на пространството. И тъй музикалният тон в своето проявление създава преди всичко ритмуса и върху него построява мелодията. Ритмус без мелодия може да съществува, но мелодия без ритмус е немислима. Затова някои казват: „В начало бе ритмуса", когато говорят за появата и развоя на музиката. Ще разгледаме сега ритмуса и мелодията, като основи, които създава музикалният тон, за да изрази чрез тях силите и потенциалностите на онова, което пък него е извикало на живот.
към текста >>

Мелодичната линия – пътят, който очертава музикалният тон в това си движение – мнозина си представят като лъкатушна линия, извиваща се в познатите нам измерения на пространството.
Ритмус и мелодия Това са основните елементи на музиката. Всъщност само един е първичният елемент, който е създал цялото разнообразие в музиката – музикалния тон. Когато той се диференцира във времето създава ритмуса, а когато пък върху основата на така явилият се ритмус, той се диференцира по височина, създава мелодията. Ритмусът е проявление на музикалния тон във времето, а мелодията – в пространството; нали казваме „по-високи" или „по-ниски" тонове. Мелодичната линия – пътят, който очертава музикалният тон в това си движение – мнозина си представят като лъкатушна линия, извиваща се в познатите нам измерения на пространството. И тъй музикалният тон в своето проявление създава преди всичко ритмуса и върху него построява мелодията. Ритмус без мелодия може да съществува, но мелодия без ритмус е немислима. Затова някои казват: „В начало бе ритмуса", когато говорят за появата и развоя на музиката. Ще разгледаме сега ритмуса и мелодията, като основи, които създава музикалният тон, за да изрази чрез тях силите и потенциалностите на онова, което пък него е извикало на живот. Ритмусът в музиката е отражение на един всеобщ миров закон, чиято управа може да се констатира във всяка област на проявения живот.
към текста >>

И тъй музикалният тон в своето проявление създава преди всичко ритмуса и върху него построява мелодията.
Ритмус и мелодия Това са основните елементи на музиката. Всъщност само един е първичният елемент, който е създал цялото разнообразие в музиката – музикалния тон. Когато той се диференцира във времето създава ритмуса, а когато пък върху основата на така явилият се ритмус, той се диференцира по височина, създава мелодията. Ритмусът е проявление на музикалния тон във времето, а мелодията – в пространството; нали казваме „по-високи" или „по-ниски" тонове. Мелодичната линия – пътят, който очертава музикалният тон в това си движение – мнозина си представят като лъкатушна линия, извиваща се в познатите нам измерения на пространството. И тъй музикалният тон в своето проявление създава преди всичко ритмуса и върху него построява мелодията. Ритмус без мелодия може да съществува, но мелодия без ритмус е немислима. Затова някои казват: „В начало бе ритмуса", когато говорят за появата и развоя на музиката. Ще разгледаме сега ритмуса и мелодията, като основи, които създава музикалният тон, за да изрази чрез тях силите и потенциалностите на онова, което пък него е извикало на живот. Ритмусът в музиката е отражение на един всеобщ миров закон, чиято управа може да се констатира във всяка област на проявения живот. Той е закона на промените.
към текста >>

Затова някои казват: „В начало бе ритмуса", когато говорят за появата и развоя на музиката.
Когато той се диференцира във времето създава ритмуса, а когато пък върху основата на така явилият се ритмус, той се диференцира по височина, създава мелодията. Ритмусът е проявление на музикалния тон във времето, а мелодията – в пространството; нали казваме „по-високи" или „по-ниски" тонове. Мелодичната линия – пътят, който очертава музикалният тон в това си движение – мнозина си представят като лъкатушна линия, извиваща се в познатите нам измерения на пространството. И тъй музикалният тон в своето проявление създава преди всичко ритмуса и върху него построява мелодията. Ритмус без мелодия може да съществува, но мелодия без ритмус е немислима. Затова някои казват: „В начало бе ритмуса", когато говорят за появата и развоя на музиката. Ще разгледаме сега ритмуса и мелодията, като основи, които създава музикалният тон, за да изрази чрез тях силите и потенциалностите на онова, което пък него е извикало на живот. Ритмусът в музиката е отражение на един всеобщ миров закон, чиято управа може да се констатира във всяка област на проявения живот. Той е закона на промените. Не само това, но ако се проследят и всички закони, които обусловят музикалното разнообразие, като установяват отношенията между отделните музикални елементи и така създават това, което в музиката се нарича хармония и са причината на нейното обаяние и силно психическо въздействие, което тя оказва над слушащите я, и ако съпоставим тия закони със законите на светлината, електричеството па дори и с тия, които са легнали в основата на психическият живот на човека и управлявате неговите духовни прояви – не можем да не отбележим аналогията между тия закони. Особено пълна се вижда тая аналогия между светлинните явления и тия на звука.
към текста >>

Ще разгледаме сега ритмуса и мелодията, като основи, които създава музикалният тон, за да изрази чрез тях силите и потенциалностите на онова, което пък него е извикало на живот.
Ритмусът е проявление на музикалния тон във времето, а мелодията – в пространството; нали казваме „по-високи" или „по-ниски" тонове. Мелодичната линия – пътят, който очертава музикалният тон в това си движение – мнозина си представят като лъкатушна линия, извиваща се в познатите нам измерения на пространството. И тъй музикалният тон в своето проявление създава преди всичко ритмуса и върху него построява мелодията. Ритмус без мелодия може да съществува, но мелодия без ритмус е немислима. Затова някои казват: „В начало бе ритмуса", когато говорят за появата и развоя на музиката. Ще разгледаме сега ритмуса и мелодията, като основи, които създава музикалният тон, за да изрази чрез тях силите и потенциалностите на онова, което пък него е извикало на живот. Ритмусът в музиката е отражение на един всеобщ миров закон, чиято управа може да се констатира във всяка област на проявения живот. Той е закона на промените. Не само това, но ако се проследят и всички закони, които обусловят музикалното разнообразие, като установяват отношенията между отделните музикални елементи и така създават това, което в музиката се нарича хармония и са причината на нейното обаяние и силно психическо въздействие, което тя оказва над слушащите я, и ако съпоставим тия закони със законите на светлината, електричеството па дори и с тия, които са легнали в основата на психическият живот на човека и управлявате неговите духовни прояви – не можем да не отбележим аналогията между тия закони. Особено пълна се вижда тая аналогия между светлинните явления и тия на звука. При сравняване на явленията в тия две големи области, които в основата си имат една и съща причина, именно вълнообразното трепетливо движение с разликата, че в единия случай трептящите елементи са етерни частички, а в другия — въздушни, ще забележим, че звуковите вълни се разпространяват, се отразяват, пречупват, интерферират и пр.
към текста >>

Ритмусът в музиката е отражение на един всеобщ миров закон, чиято управа може да се констатира във всяка област на проявения живот.
Мелодичната линия – пътят, който очертава музикалният тон в това си движение – мнозина си представят като лъкатушна линия, извиваща се в познатите нам измерения на пространството. И тъй музикалният тон в своето проявление създава преди всичко ритмуса и върху него построява мелодията. Ритмус без мелодия може да съществува, но мелодия без ритмус е немислима. Затова някои казват: „В начало бе ритмуса", когато говорят за появата и развоя на музиката. Ще разгледаме сега ритмуса и мелодията, като основи, които създава музикалният тон, за да изрази чрез тях силите и потенциалностите на онова, което пък него е извикало на живот. Ритмусът в музиката е отражение на един всеобщ миров закон, чиято управа може да се констатира във всяка област на проявения живот. Той е закона на промените. Не само това, но ако се проследят и всички закони, които обусловят музикалното разнообразие, като установяват отношенията между отделните музикални елементи и така създават това, което в музиката се нарича хармония и са причината на нейното обаяние и силно психическо въздействие, което тя оказва над слушащите я, и ако съпоставим тия закони със законите на светлината, електричеството па дори и с тия, които са легнали в основата на психическият живот на човека и управлявате неговите духовни прояви – не можем да не отбележим аналогията между тия закони. Особено пълна се вижда тая аналогия между светлинните явления и тия на звука. При сравняване на явленията в тия две големи области, които в основата си имат една и съща причина, именно вълнообразното трепетливо движение с разликата, че в единия случай трептящите елементи са етерни частички, а в другия — въздушни, ще забележим, че звуковите вълни се разпространяват, се отразяват, пречупват, интерферират и пр. аналогично както тия явления стават със светлинните (етерни) вълни.
към текста >>

Не само това, но ако се проследят и всички закони, които обусловят музикалното разнообразие, като установяват отношенията между отделните музикални елементи и така създават това, което в музиката се нарича хармония и са причината на нейното обаяние и силно психическо въздействие, което тя оказва над слушащите я, и ако съпоставим тия закони със законите на светлината, електричеството па дори и с тия, които са легнали в основата на психическият живот на човека и управлявате неговите духовни прояви – не можем да не отбележим аналогията между тия закони.
Ритмус без мелодия може да съществува, но мелодия без ритмус е немислима. Затова някои казват: „В начало бе ритмуса", когато говорят за появата и развоя на музиката. Ще разгледаме сега ритмуса и мелодията, като основи, които създава музикалният тон, за да изрази чрез тях силите и потенциалностите на онова, което пък него е извикало на живот. Ритмусът в музиката е отражение на един всеобщ миров закон, чиято управа може да се констатира във всяка област на проявения живот. Той е закона на промените. Не само това, но ако се проследят и всички закони, които обусловят музикалното разнообразие, като установяват отношенията между отделните музикални елементи и така създават това, което в музиката се нарича хармония и са причината на нейното обаяние и силно психическо въздействие, което тя оказва над слушащите я, и ако съпоставим тия закони със законите на светлината, електричеството па дори и с тия, които са легнали в основата на психическият живот на човека и управлявате неговите духовни прояви – не можем да не отбележим аналогията между тия закони. Особено пълна се вижда тая аналогия между светлинните явления и тия на звука. При сравняване на явленията в тия две големи области, които в основата си имат една и съща причина, именно вълнообразното трепетливо движение с разликата, че в единия случай трептящите елементи са етерни частички, а в другия — въздушни, ще забележим, че звуковите вълни се разпространяват, се отразяват, пречупват, интерферират и пр. аналогично както тия явления стават със светлинните (етерни) вълни. И всички тия закони, проявени в различни области, наистина са само отделни клончета на един общ корен, който стои високо над онова разнообразие на условия, които именно го диференцира и е причина този винаги един по своята същина основен закон да се проявява по видимо му различно в отделните области, дето елементите, които той трябва да подчини и да управлява в техните съчетания и взаимодействия, са различни. Наблюдавайте живата природа, която ни заобикаля и в промените, ставащи всеки месец, всеки ден, всеки час в нея, ще забележите присъствието и управата на този велик закон – законът на ритмуса.
към текста >>

На това всеобщо проявление на този закон в природата вън от нас и в нашата собствена природа се дължи обстоятелството, че музиката ни кара да реагираме отвътре на нейните импулси отвън и понеже нам не са чужди нейните трептения, скоро и ние се подчиняваме на нейния ритмус, ритмусът вътре в нас се изравнява или най-малко иде в едно хармонично отношение с тоя, който ни въздейства отвън и ние разбираме тогава музиката.
През определени времена на годината в природата работят известен род енергии, проявяващи се чрез съществуващите едни и същи през всяко време материални форми. Следете прииждането на пролетта и нейното постепенно изявление. Вие ще схванете оня живия ритмус, чрез който тя завладява гори, полета, балкани: ще усетите и вътре в себе си свежест, бодрост, ведрина, нещо ново – вашия дял от пролетта – и то напира отвътре и сякаш ще му се да се разтвори, да цъфне – така, както напират отвътре натрупаните енергии в назряла пролетна пъпка И този ритмус отвътре побеждава и донася своето: нов живот, експанзивност, здраве, творчество. Та не е ли този същият ритмус, който кара човека да стои захласнат с часове пред зазоряващия се изток и с трепет на душата си да изживява всички ония дивни композиции на бои, сменящи се всеки миг, за да създават все нови и нови комбинации. Ритмусът, движението на цветовете е който ни завладява. На това всеобщо проявление на този закон в природата вън от нас и в нашата собствена природа се дължи обстоятелството, че музиката ни кара да реагираме отвътре на нейните импулси отвън и понеже нам не са чужди нейните трептения, скоро и ние се подчиняваме на нейния ритмус, ритмусът вътре в нас се изравнява или най-малко иде в едно хармонично отношение с тоя, който ни въздейства отвън и ние разбираме тогава музиката. Сега започваме да асоциираме възприеманите от нас в ритмичен порядък тонове с цветове, форми, състояния, чувства и идеи, ритмусът на който е сроден са тоя, на когото в момента сме подчинени. ______________________ Дойдем ли да разглеждаме ритмуса по-конкретно в музиката, тук го дефинират обикновено така: Смяната на тоновите трайности, или с други думи казано движението на музикалните тонове и тяхното редуване по време. Освен това някои от редицата тонове се акцентуват периодически правилно или неправилно и определят това, което в музиката се нарича такт. Запример в двувременните тактове акцентуват се времената през едно, като акцентуването е в началото на такта В тривременните – акцентуват се времената през две, като в началото на такта стои пак акцентуваното време, и т.н. докато стигнем до сложните тактове, дето акцентите се редуват при една по-сложна периодичност.
към текста >>

______________________ Дойдем ли да разглеждаме ритмуса по-конкретно в музиката, тук го дефинират обикновено така: Смяната на тоновите трайности, или с други думи казано движението на музикалните тонове и тяхното редуване по време.
Вие ще схванете оня живия ритмус, чрез който тя завладява гори, полета, балкани: ще усетите и вътре в себе си свежест, бодрост, ведрина, нещо ново – вашия дял от пролетта – и то напира отвътре и сякаш ще му се да се разтвори, да цъфне – така, както напират отвътре натрупаните енергии в назряла пролетна пъпка И този ритмус отвътре побеждава и донася своето: нов живот, експанзивност, здраве, творчество. Та не е ли този същият ритмус, който кара човека да стои захласнат с часове пред зазоряващия се изток и с трепет на душата си да изживява всички ония дивни композиции на бои, сменящи се всеки миг, за да създават все нови и нови комбинации. Ритмусът, движението на цветовете е който ни завладява. На това всеобщо проявление на този закон в природата вън от нас и в нашата собствена природа се дължи обстоятелството, че музиката ни кара да реагираме отвътре на нейните импулси отвън и понеже нам не са чужди нейните трептения, скоро и ние се подчиняваме на нейния ритмус, ритмусът вътре в нас се изравнява или най-малко иде в едно хармонично отношение с тоя, който ни въздейства отвън и ние разбираме тогава музиката. Сега започваме да асоциираме възприеманите от нас в ритмичен порядък тонове с цветове, форми, състояния, чувства и идеи, ритмусът на който е сроден са тоя, на когото в момента сме подчинени. ______________________ Дойдем ли да разглеждаме ритмуса по-конкретно в музиката, тук го дефинират обикновено така: Смяната на тоновите трайности, или с други думи казано движението на музикалните тонове и тяхното редуване по време. Освен това някои от редицата тонове се акцентуват периодически правилно или неправилно и определят това, което в музиката се нарича такт. Запример в двувременните тактове акцентуват се времената през едно, като акцентуването е в началото на такта В тривременните – акцентуват се времената през две, като в началото на такта стои пак акцентуваното време, и т.н. докато стигнем до сложните тактове, дето акцентите се редуват при една по-сложна периодичност. Запример при 7/16 такт акцентуват се 1°, 3° и 5° време или 1°, 4° и 6° време (В показаните по-долу примери отбелязаните с ъгълче ноти са акцентуваните времена). Тия акцентувани времена, редуващи се правилно периодически, след равни промеждутъци от време, са опорните точки на ритмуса: те са центрове на движението в ритмичните фигури и заедно с времетраенето на отделните тонове създават хилядите вариации на ритмуса.
към текста >>

Освен това някои от редицата тонове се акцентуват периодически правилно или неправилно и определят това, което в музиката се нарича такт.
Та не е ли този същият ритмус, който кара човека да стои захласнат с часове пред зазоряващия се изток и с трепет на душата си да изживява всички ония дивни композиции на бои, сменящи се всеки миг, за да създават все нови и нови комбинации. Ритмусът, движението на цветовете е който ни завладява. На това всеобщо проявление на този закон в природата вън от нас и в нашата собствена природа се дължи обстоятелството, че музиката ни кара да реагираме отвътре на нейните импулси отвън и понеже нам не са чужди нейните трептения, скоро и ние се подчиняваме на нейния ритмус, ритмусът вътре в нас се изравнява или най-малко иде в едно хармонично отношение с тоя, който ни въздейства отвън и ние разбираме тогава музиката. Сега започваме да асоциираме възприеманите от нас в ритмичен порядък тонове с цветове, форми, състояния, чувства и идеи, ритмусът на който е сроден са тоя, на когото в момента сме подчинени. ______________________ Дойдем ли да разглеждаме ритмуса по-конкретно в музиката, тук го дефинират обикновено така: Смяната на тоновите трайности, или с други думи казано движението на музикалните тонове и тяхното редуване по време. Освен това някои от редицата тонове се акцентуват периодически правилно или неправилно и определят това, което в музиката се нарича такт. Запример в двувременните тактове акцентуват се времената през едно, като акцентуването е в началото на такта В тривременните – акцентуват се времената през две, като в началото на такта стои пак акцентуваното време, и т.н. докато стигнем до сложните тактове, дето акцентите се редуват при една по-сложна периодичност. Запример при 7/16 такт акцентуват се 1°, 3° и 5° време или 1°, 4° и 6° време (В показаните по-долу примери отбелязаните с ъгълче ноти са акцентуваните времена). Тия акцентувани времена, редуващи се правилно периодически, след равни промеждутъци от време, са опорните точки на ритмуса: те са центрове на движението в ритмичните фигури и заедно с времетраенето на отделните тонове създават хилядите вариации на ритмуса. Множеството от музикални тонове при една музикална композиция под въздействието от страна на ритмуса, се подразделят на по-големи или по-малки групи, които в своята цялост представляват нещо завършено, нещо закръглено по своето съдържание.
към текста >>

Множеството от музикални тонове при една музикална композиция под въздействието от страна на ритмуса, се подразделят на по-големи или по-малки групи, които в своята цялост представляват нещо завършено, нещо закръглено по своето съдържание.
Освен това някои от редицата тонове се акцентуват периодически правилно или неправилно и определят това, което в музиката се нарича такт. Запример в двувременните тактове акцентуват се времената през едно, като акцентуването е в началото на такта В тривременните – акцентуват се времената през две, като в началото на такта стои пак акцентуваното време, и т.н. докато стигнем до сложните тактове, дето акцентите се редуват при една по-сложна периодичност. Запример при 7/16 такт акцентуват се 1°, 3° и 5° време или 1°, 4° и 6° време (В показаните по-долу примери отбелязаните с ъгълче ноти са акцентуваните времена). Тия акцентувани времена, редуващи се правилно периодически, след равни промеждутъци от време, са опорните точки на ритмуса: те са центрове на движението в ритмичните фигури и заедно с времетраенето на отделните тонове създават хилядите вариации на ритмуса. Множеството от музикални тонове при една музикална композиция под въздействието от страна на ритмуса, се подразделят на по-големи или по-малки групи, които в своята цялост представляват нещо завършено, нещо закръглено по своето съдържание. Те от своя страна се раздробяват на още по-малки групи, които пък са съставени от най-малките мелодични елементи – мотивите Последните, свързани помежду си с жива, органическа връзка, образуват по-големи групи, откъслеци, последните на свой ред – предложения, докато стигнем така до тъй наречените периоди, които имат значението и стойността на вече изказана и завършена мисъл. Ще се запознаем по-специално с тия елементи, като материал за изграждане на мелодията, но засега ще кажем само, че те са понятията, представите и образите, които обуславят развоя на музикалната мисъл и дават цена на нейното съдържание. Вие ще чуете мотиви, които се изправят пред вас с всичката сериозност и мъчителна неразрешимост на една проблема; вие ще чуете и ще различите много гатанки, изкусно сплетени от тоновите елементи – гатанки каквито студеният и строг сфинкс винаги предлага на човека за разрешение, за да го допусне една стъпка по-нагоре, дето той ще намери ответ на хиляди въпроси, които го занимават; вие ще чуете да се редуват във вашето музикално съзнание гальовни, нежни, ефирни конфигурации на тонове, които съграждат у вас настроение, вливат в него топлика на симпатията и повдигат вашата впечатлителност или пък и отзивчивост или пък зараждат скръб, болезненост и довеждат до отчаяние. И най-после вие ще чуете елементите на мелодичната линия така стройно наредени и в такава силна логическа връзка помежду им, че пред вас се откроява ясно и конкретно, строго оформена мисъл и за свикналия това музикално възприятие се идентифицира с последователен размисъл, при който не липсват всички главни положения и моменти на мисълта, предизвикана по чисто интелектуален път. Разбира се тук мислителят не ще бъде лишен от чувството на приятност, от топлина в работата си и възторг при постиженията на своята мисъл, което впрочем не трябва да липсва и при самостоятелния мисловен процес.
към текста >>

Ще се запознаем по-специално с тия елементи, като материал за изграждане на мелодията, но засега ще кажем само, че те са понятията, представите и образите, които обуславят развоя на музикалната мисъл и дават цена на нейното съдържание.
докато стигнем до сложните тактове, дето акцентите се редуват при една по-сложна периодичност. Запример при 7/16 такт акцентуват се 1°, 3° и 5° време или 1°, 4° и 6° време (В показаните по-долу примери отбелязаните с ъгълче ноти са акцентуваните времена). Тия акцентувани времена, редуващи се правилно периодически, след равни промеждутъци от време, са опорните точки на ритмуса: те са центрове на движението в ритмичните фигури и заедно с времетраенето на отделните тонове създават хилядите вариации на ритмуса. Множеството от музикални тонове при една музикална композиция под въздействието от страна на ритмуса, се подразделят на по-големи или по-малки групи, които в своята цялост представляват нещо завършено, нещо закръглено по своето съдържание. Те от своя страна се раздробяват на още по-малки групи, които пък са съставени от най-малките мелодични елементи – мотивите Последните, свързани помежду си с жива, органическа връзка, образуват по-големи групи, откъслеци, последните на свой ред – предложения, докато стигнем така до тъй наречените периоди, които имат значението и стойността на вече изказана и завършена мисъл. Ще се запознаем по-специално с тия елементи, като материал за изграждане на мелодията, но засега ще кажем само, че те са понятията, представите и образите, които обуславят развоя на музикалната мисъл и дават цена на нейното съдържание. Вие ще чуете мотиви, които се изправят пред вас с всичката сериозност и мъчителна неразрешимост на една проблема; вие ще чуете и ще различите много гатанки, изкусно сплетени от тоновите елементи – гатанки каквито студеният и строг сфинкс винаги предлага на човека за разрешение, за да го допусне една стъпка по-нагоре, дето той ще намери ответ на хиляди въпроси, които го занимават; вие ще чуете да се редуват във вашето музикално съзнание гальовни, нежни, ефирни конфигурации на тонове, които съграждат у вас настроение, вливат в него топлика на симпатията и повдигат вашата впечатлителност или пък и отзивчивост или пък зараждат скръб, болезненост и довеждат до отчаяние. И най-после вие ще чуете елементите на мелодичната линия така стройно наредени и в такава силна логическа връзка помежду им, че пред вас се откроява ясно и конкретно, строго оформена мисъл и за свикналия това музикално възприятие се идентифицира с последователен размисъл, при който не липсват всички главни положения и моменти на мисълта, предизвикана по чисто интелектуален път. Разбира се тук мислителят не ще бъде лишен от чувството на приятност, от топлина в работата си и възторг при постиженията на своята мисъл, което впрочем не трябва да липсва и при самостоятелния мисловен процес. Мелодичната линия се покои, както казахме върху ритмуса като на основа. С различието на тоновете по височина, последните дават повод за пораждане на взаимоотношения помежду си и образуват така наречените интервали и редувания на интервали и с получените в последствие осмислени елементи, образуващи мелодията, се внася нещо ново в музиката, което въздействува по-иначе върху човека и събужда у него способности и потенциални възможности, различни от тия, които се привикват на живот от ритмуса.
към текста >>

Вие ще чуете мотиви, които се изправят пред вас с всичката сериозност и мъчителна неразрешимост на една проблема; вие ще чуете и ще различите много гатанки, изкусно сплетени от тоновите елементи – гатанки каквито студеният и строг сфинкс винаги предлага на човека за разрешение, за да го допусне една стъпка по-нагоре, дето той ще намери ответ на хиляди въпроси, които го занимават; вие ще чуете да се редуват във вашето музикално съзнание гальовни, нежни, ефирни конфигурации на тонове, които съграждат у вас настроение, вливат в него топлика на симпатията и повдигат вашата впечатлителност или пък и отзивчивост или пък зараждат скръб, болезненост и довеждат до отчаяние.
Запример при 7/16 такт акцентуват се 1°, 3° и 5° време или 1°, 4° и 6° време (В показаните по-долу примери отбелязаните с ъгълче ноти са акцентуваните времена). Тия акцентувани времена, редуващи се правилно периодически, след равни промеждутъци от време, са опорните точки на ритмуса: те са центрове на движението в ритмичните фигури и заедно с времетраенето на отделните тонове създават хилядите вариации на ритмуса. Множеството от музикални тонове при една музикална композиция под въздействието от страна на ритмуса, се подразделят на по-големи или по-малки групи, които в своята цялост представляват нещо завършено, нещо закръглено по своето съдържание. Те от своя страна се раздробяват на още по-малки групи, които пък са съставени от най-малките мелодични елементи – мотивите Последните, свързани помежду си с жива, органическа връзка, образуват по-големи групи, откъслеци, последните на свой ред – предложения, докато стигнем така до тъй наречените периоди, които имат значението и стойността на вече изказана и завършена мисъл. Ще се запознаем по-специално с тия елементи, като материал за изграждане на мелодията, но засега ще кажем само, че те са понятията, представите и образите, които обуславят развоя на музикалната мисъл и дават цена на нейното съдържание. Вие ще чуете мотиви, които се изправят пред вас с всичката сериозност и мъчителна неразрешимост на една проблема; вие ще чуете и ще различите много гатанки, изкусно сплетени от тоновите елементи – гатанки каквито студеният и строг сфинкс винаги предлага на човека за разрешение, за да го допусне една стъпка по-нагоре, дето той ще намери ответ на хиляди въпроси, които го занимават; вие ще чуете да се редуват във вашето музикално съзнание гальовни, нежни, ефирни конфигурации на тонове, които съграждат у вас настроение, вливат в него топлика на симпатията и повдигат вашата впечатлителност или пък и отзивчивост или пък зараждат скръб, болезненост и довеждат до отчаяние. И най-после вие ще чуете елементите на мелодичната линия така стройно наредени и в такава силна логическа връзка помежду им, че пред вас се откроява ясно и конкретно, строго оформена мисъл и за свикналия това музикално възприятие се идентифицира с последователен размисъл, при който не липсват всички главни положения и моменти на мисълта, предизвикана по чисто интелектуален път. Разбира се тук мислителят не ще бъде лишен от чувството на приятност, от топлина в работата си и възторг при постиженията на своята мисъл, което впрочем не трябва да липсва и при самостоятелния мисловен процес. Мелодичната линия се покои, както казахме върху ритмуса като на основа. С различието на тоновете по височина, последните дават повод за пораждане на взаимоотношения помежду си и образуват така наречените интервали и редувания на интервали и с получените в последствие осмислени елементи, образуващи мелодията, се внася нещо ново в музиката, което въздействува по-иначе върху човека и събужда у него способности и потенциални възможности, различни от тия, които се привикват на живот от ритмуса. Последният създава основното настроение, фона и декорите на сцената, върху която ще се разиграят събития, чиито действуващи лица са рожба на мелодичната линия.
към текста >>

И най-после вие ще чуете елементите на мелодичната линия така стройно наредени и в такава силна логическа връзка помежду им, че пред вас се откроява ясно и конкретно, строго оформена мисъл и за свикналия това музикално възприятие се идентифицира с последователен размисъл, при който не липсват всички главни положения и моменти на мисълта, предизвикана по чисто интелектуален път.
Тия акцентувани времена, редуващи се правилно периодически, след равни промеждутъци от време, са опорните точки на ритмуса: те са центрове на движението в ритмичните фигури и заедно с времетраенето на отделните тонове създават хилядите вариации на ритмуса. Множеството от музикални тонове при една музикална композиция под въздействието от страна на ритмуса, се подразделят на по-големи или по-малки групи, които в своята цялост представляват нещо завършено, нещо закръглено по своето съдържание. Те от своя страна се раздробяват на още по-малки групи, които пък са съставени от най-малките мелодични елементи – мотивите Последните, свързани помежду си с жива, органическа връзка, образуват по-големи групи, откъслеци, последните на свой ред – предложения, докато стигнем така до тъй наречените периоди, които имат значението и стойността на вече изказана и завършена мисъл. Ще се запознаем по-специално с тия елементи, като материал за изграждане на мелодията, но засега ще кажем само, че те са понятията, представите и образите, които обуславят развоя на музикалната мисъл и дават цена на нейното съдържание. Вие ще чуете мотиви, които се изправят пред вас с всичката сериозност и мъчителна неразрешимост на една проблема; вие ще чуете и ще различите много гатанки, изкусно сплетени от тоновите елементи – гатанки каквито студеният и строг сфинкс винаги предлага на човека за разрешение, за да го допусне една стъпка по-нагоре, дето той ще намери ответ на хиляди въпроси, които го занимават; вие ще чуете да се редуват във вашето музикално съзнание гальовни, нежни, ефирни конфигурации на тонове, които съграждат у вас настроение, вливат в него топлика на симпатията и повдигат вашата впечатлителност или пък и отзивчивост или пък зараждат скръб, болезненост и довеждат до отчаяние. И най-после вие ще чуете елементите на мелодичната линия така стройно наредени и в такава силна логическа връзка помежду им, че пред вас се откроява ясно и конкретно, строго оформена мисъл и за свикналия това музикално възприятие се идентифицира с последователен размисъл, при който не липсват всички главни положения и моменти на мисълта, предизвикана по чисто интелектуален път. Разбира се тук мислителят не ще бъде лишен от чувството на приятност, от топлина в работата си и възторг при постиженията на своята мисъл, което впрочем не трябва да липсва и при самостоятелния мисловен процес. Мелодичната линия се покои, както казахме върху ритмуса като на основа. С различието на тоновете по височина, последните дават повод за пораждане на взаимоотношения помежду си и образуват така наречените интервали и редувания на интервали и с получените в последствие осмислени елементи, образуващи мелодията, се внася нещо ново в музиката, което въздействува по-иначе върху човека и събужда у него способности и потенциални възможности, различни от тия, които се привикват на живот от ритмуса. Последният създава основното настроение, фона и декорите на сцената, върху която ще се разиграят събития, чиито действуващи лица са рожба на мелодичната линия. Ритмусът събужда в човека сили, които добиват своя образ и взаимоотношение на отделно действуващи лица на сцената на нашето въображение, благодарение на мелодичността на ритмичните елементи.
към текста >>

С различието на тоновете по височина, последните дават повод за пораждане на взаимоотношения помежду си и образуват така наречените интервали и редувания на интервали и с получените в последствие осмислени елементи, образуващи мелодията, се внася нещо ново в музиката, което въздействува по-иначе върху човека и събужда у него способности и потенциални възможности, различни от тия, които се привикват на живот от ритмуса.
Ще се запознаем по-специално с тия елементи, като материал за изграждане на мелодията, но засега ще кажем само, че те са понятията, представите и образите, които обуславят развоя на музикалната мисъл и дават цена на нейното съдържание. Вие ще чуете мотиви, които се изправят пред вас с всичката сериозност и мъчителна неразрешимост на една проблема; вие ще чуете и ще различите много гатанки, изкусно сплетени от тоновите елементи – гатанки каквито студеният и строг сфинкс винаги предлага на човека за разрешение, за да го допусне една стъпка по-нагоре, дето той ще намери ответ на хиляди въпроси, които го занимават; вие ще чуете да се редуват във вашето музикално съзнание гальовни, нежни, ефирни конфигурации на тонове, които съграждат у вас настроение, вливат в него топлика на симпатията и повдигат вашата впечатлителност или пък и отзивчивост или пък зараждат скръб, болезненост и довеждат до отчаяние. И най-после вие ще чуете елементите на мелодичната линия така стройно наредени и в такава силна логическа връзка помежду им, че пред вас се откроява ясно и конкретно, строго оформена мисъл и за свикналия това музикално възприятие се идентифицира с последователен размисъл, при който не липсват всички главни положения и моменти на мисълта, предизвикана по чисто интелектуален път. Разбира се тук мислителят не ще бъде лишен от чувството на приятност, от топлина в работата си и възторг при постиженията на своята мисъл, което впрочем не трябва да липсва и при самостоятелния мисловен процес. Мелодичната линия се покои, както казахме върху ритмуса като на основа. С различието на тоновете по височина, последните дават повод за пораждане на взаимоотношения помежду си и образуват така наречените интервали и редувания на интервали и с получените в последствие осмислени елементи, образуващи мелодията, се внася нещо ново в музиката, което въздействува по-иначе върху човека и събужда у него способности и потенциални възможности, различни от тия, които се привикват на живот от ритмуса. Последният създава основното настроение, фона и декорите на сцената, върху която ще се разиграят събития, чиито действуващи лица са рожба на мелодичната линия. Ритмусът събужда в човека сили, които добиват своя образ и взаимоотношение на отделно действуващи лица на сцената на нашето въображение, благодарение на мелодичността на ритмичните елементи. Изобщо мелодичната линия събужда асоциативната способност на човека. Тя свободно прониква до запасните богатства на човешката душа — множеството представи, понятия, образи, уталожени чувства, мисли, поспрели стремежи и въжделения — добити през изминалия живот на човека, отделя и завлича със себе си ония именно от тях, които ù резонират и с помощта на ритмуса, изгражда нови форми, поражда нови копнежи и замисли, които ще легнат в основата на последващата проява на човека. Срещу тия два основни елементи на музиката — ритмус и мелодия — от страна на човека се противопоставят ритмичното чувство и тоновия усет.
към текста >>

Срещу тия два основни елементи на музиката — ритмус и мелодия — от страна на човека се противопоставят ритмичното чувство и тоновия усет.
С различието на тоновете по височина, последните дават повод за пораждане на взаимоотношения помежду си и образуват така наречените интервали и редувания на интервали и с получените в последствие осмислени елементи, образуващи мелодията, се внася нещо ново в музиката, което въздействува по-иначе върху човека и събужда у него способности и потенциални възможности, различни от тия, които се привикват на живот от ритмуса. Последният създава основното настроение, фона и декорите на сцената, върху която ще се разиграят събития, чиито действуващи лица са рожба на мелодичната линия. Ритмусът събужда в човека сили, които добиват своя образ и взаимоотношение на отделно действуващи лица на сцената на нашето въображение, благодарение на мелодичността на ритмичните елементи. Изобщо мелодичната линия събужда асоциативната способност на човека. Тя свободно прониква до запасните богатства на човешката душа — множеството представи, понятия, образи, уталожени чувства, мисли, поспрели стремежи и въжделения — добити през изминалия живот на човека, отделя и завлича със себе си ония именно от тях, които ù резонират и с помощта на ритмуса, изгражда нови форми, поражда нови копнежи и замисли, които ще легнат в основата на последващата проява на човека. Срещу тия два основни елементи на музиката — ритмус и мелодия — от страна на човека се противопоставят ритмичното чувство и тоновия усет. Първото от тях датира в човека по-рано от появата на второто, затова и първобитната музика, тая на първите човеци, е била изключително такава – със застъпен само единия елемент — ритмусът. Тя се е състояла от еднообразни звуци, добивани чрез удари по някой случаен предмет и ритмичното повтаряне на този единствен музикален тон е било за тях цялата музика. И те са обичали своята музика, защото е събуждала у тях дейните центрове, повишавала е тяхната активност и е вдъхновявала инициативата им, насочвана от останалите условия на тъжната природа. И в музиката те са подражавали на окръжаващата ги природа, като разбира се от нея те са долавяли само някои от ритмическите ù особености и тях именно са се стараели да възпроизведат. Много по-късно човек е започнал да различава издаваните от собствения му удар звуци и оттогава той е започнал да избира вече материала на инструмента, за да му напомня с своя звън един или друг чут в природата музикален тон.
към текста >>

Първото от тях датира в човека по-рано от появата на второто, затова и първобитната музика, тая на първите човеци, е била изключително такава – със застъпен само единия елемент — ритмусът.
Последният създава основното настроение, фона и декорите на сцената, върху която ще се разиграят събития, чиито действуващи лица са рожба на мелодичната линия. Ритмусът събужда в човека сили, които добиват своя образ и взаимоотношение на отделно действуващи лица на сцената на нашето въображение, благодарение на мелодичността на ритмичните елементи. Изобщо мелодичната линия събужда асоциативната способност на човека. Тя свободно прониква до запасните богатства на човешката душа — множеството представи, понятия, образи, уталожени чувства, мисли, поспрели стремежи и въжделения — добити през изминалия живот на човека, отделя и завлича със себе си ония именно от тях, които ù резонират и с помощта на ритмуса, изгражда нови форми, поражда нови копнежи и замисли, които ще легнат в основата на последващата проява на човека. Срещу тия два основни елементи на музиката — ритмус и мелодия — от страна на човека се противопоставят ритмичното чувство и тоновия усет. Първото от тях датира в човека по-рано от появата на второто, затова и първобитната музика, тая на първите човеци, е била изключително такава – със застъпен само единия елемент — ритмусът. Тя се е състояла от еднообразни звуци, добивани чрез удари по някой случаен предмет и ритмичното повтаряне на този единствен музикален тон е било за тях цялата музика. И те са обичали своята музика, защото е събуждала у тях дейните центрове, повишавала е тяхната активност и е вдъхновявала инициативата им, насочвана от останалите условия на тъжната природа. И в музиката те са подражавали на окръжаващата ги природа, като разбира се от нея те са долавяли само някои от ритмическите ù особености и тях именно са се стараели да възпроизведат. Много по-късно човек е започнал да различава издаваните от собствения му удар звуци и оттогава той е започнал да избира вече материала на инструмента, за да му напомня с своя звън един или друг чут в природата музикален тон. Тъй като е по-трудно да бъде възприемана и задържана в съзнанието като възприятие мелодичната линия, поради голямото разнообразие от фигури, създадени при нейното движение, то и появата на тоновия усет е по-късна, когато човек има вече едно що годе свое въображение, подчиняващо се на неговата воля и един, макар и оскъден запас от задържани и усвоени възприятия, които всеки момент биха могли да му послужат и помогнат при схващането и съзнаването на тоновете не само – по време но и по височина.
към текста >>

Тя се е състояла от еднообразни звуци, добивани чрез удари по някой случаен предмет и ритмичното повтаряне на този единствен музикален тон е било за тях цялата музика.
Ритмусът събужда в човека сили, които добиват своя образ и взаимоотношение на отделно действуващи лица на сцената на нашето въображение, благодарение на мелодичността на ритмичните елементи. Изобщо мелодичната линия събужда асоциативната способност на човека. Тя свободно прониква до запасните богатства на човешката душа — множеството представи, понятия, образи, уталожени чувства, мисли, поспрели стремежи и въжделения — добити през изминалия живот на човека, отделя и завлича със себе си ония именно от тях, които ù резонират и с помощта на ритмуса, изгражда нови форми, поражда нови копнежи и замисли, които ще легнат в основата на последващата проява на човека. Срещу тия два основни елементи на музиката — ритмус и мелодия — от страна на човека се противопоставят ритмичното чувство и тоновия усет. Първото от тях датира в човека по-рано от появата на второто, затова и първобитната музика, тая на първите човеци, е била изключително такава – със застъпен само единия елемент — ритмусът. Тя се е състояла от еднообразни звуци, добивани чрез удари по някой случаен предмет и ритмичното повтаряне на този единствен музикален тон е било за тях цялата музика. И те са обичали своята музика, защото е събуждала у тях дейните центрове, повишавала е тяхната активност и е вдъхновявала инициативата им, насочвана от останалите условия на тъжната природа. И в музиката те са подражавали на окръжаващата ги природа, като разбира се от нея те са долавяли само някои от ритмическите ù особености и тях именно са се стараели да възпроизведат. Много по-късно човек е започнал да различава издаваните от собствения му удар звуци и оттогава той е започнал да избира вече материала на инструмента, за да му напомня с своя звън един или друг чут в природата музикален тон. Тъй като е по-трудно да бъде възприемана и задържана в съзнанието като възприятие мелодичната линия, поради голямото разнообразие от фигури, създадени при нейното движение, то и появата на тоновия усет е по-късна, когато човек има вече едно що годе свое въображение, подчиняващо се на неговата воля и един, макар и оскъден запас от задържани и усвоени възприятия, които всеки момент биха могли да му послужат и помогнат при схващането и съзнаването на тоновете не само – по време но и по височина. Ритмусът е вроден у човека и е така силно втъкан в неговата природа, че намира своя; дял във всяка проява на човешкото съзнание.
към текста >>

И те са обичали своята музика, защото е събуждала у тях дейните центрове, повишавала е тяхната активност и е вдъхновявала инициативата им, насочвана от останалите условия на тъжната природа.
Изобщо мелодичната линия събужда асоциативната способност на човека. Тя свободно прониква до запасните богатства на човешката душа — множеството представи, понятия, образи, уталожени чувства, мисли, поспрели стремежи и въжделения — добити през изминалия живот на човека, отделя и завлича със себе си ония именно от тях, които ù резонират и с помощта на ритмуса, изгражда нови форми, поражда нови копнежи и замисли, които ще легнат в основата на последващата проява на човека. Срещу тия два основни елементи на музиката — ритмус и мелодия — от страна на човека се противопоставят ритмичното чувство и тоновия усет. Първото от тях датира в човека по-рано от появата на второто, затова и първобитната музика, тая на първите човеци, е била изключително такава – със застъпен само единия елемент — ритмусът. Тя се е състояла от еднообразни звуци, добивани чрез удари по някой случаен предмет и ритмичното повтаряне на този единствен музикален тон е било за тях цялата музика. И те са обичали своята музика, защото е събуждала у тях дейните центрове, повишавала е тяхната активност и е вдъхновявала инициативата им, насочвана от останалите условия на тъжната природа. И в музиката те са подражавали на окръжаващата ги природа, като разбира се от нея те са долавяли само някои от ритмическите ù особености и тях именно са се стараели да възпроизведат. Много по-късно човек е започнал да различава издаваните от собствения му удар звуци и оттогава той е започнал да избира вече материала на инструмента, за да му напомня с своя звън един или друг чут в природата музикален тон. Тъй като е по-трудно да бъде възприемана и задържана в съзнанието като възприятие мелодичната линия, поради голямото разнообразие от фигури, създадени при нейното движение, то и появата на тоновия усет е по-късна, когато човек има вече едно що годе свое въображение, подчиняващо се на неговата воля и един, макар и оскъден запас от задържани и усвоени възприятия, които всеки момент биха могли да му послужат и помогнат при схващането и съзнаването на тоновете не само – по време но и по височина. Ритмусът е вроден у човека и е така силно втъкан в неговата природа, че намира своя; дял във всяка проява на човешкото съзнание. Може би защото е в жива зависимост от времето, а човешкото съзнание за сега не може да работи вън от него.
към текста >>

И в музиката те са подражавали на окръжаващата ги природа, като разбира се от нея те са долавяли само някои от ритмическите ù особености и тях именно са се стараели да възпроизведат.
Тя свободно прониква до запасните богатства на човешката душа — множеството представи, понятия, образи, уталожени чувства, мисли, поспрели стремежи и въжделения — добити през изминалия живот на човека, отделя и завлича със себе си ония именно от тях, които ù резонират и с помощта на ритмуса, изгражда нови форми, поражда нови копнежи и замисли, които ще легнат в основата на последващата проява на човека. Срещу тия два основни елементи на музиката — ритмус и мелодия — от страна на човека се противопоставят ритмичното чувство и тоновия усет. Първото от тях датира в човека по-рано от появата на второто, затова и първобитната музика, тая на първите човеци, е била изключително такава – със застъпен само единия елемент — ритмусът. Тя се е състояла от еднообразни звуци, добивани чрез удари по някой случаен предмет и ритмичното повтаряне на този единствен музикален тон е било за тях цялата музика. И те са обичали своята музика, защото е събуждала у тях дейните центрове, повишавала е тяхната активност и е вдъхновявала инициативата им, насочвана от останалите условия на тъжната природа. И в музиката те са подражавали на окръжаващата ги природа, като разбира се от нея те са долавяли само някои от ритмическите ù особености и тях именно са се стараели да възпроизведат. Много по-късно човек е започнал да различава издаваните от собствения му удар звуци и оттогава той е започнал да избира вече материала на инструмента, за да му напомня с своя звън един или друг чут в природата музикален тон. Тъй като е по-трудно да бъде възприемана и задържана в съзнанието като възприятие мелодичната линия, поради голямото разнообразие от фигури, създадени при нейното движение, то и появата на тоновия усет е по-късна, когато човек има вече едно що годе свое въображение, подчиняващо се на неговата воля и един, макар и оскъден запас от задържани и усвоени възприятия, които всеки момент биха могли да му послужат и помогнат при схващането и съзнаването на тоновете не само – по време но и по височина. Ритмусът е вроден у човека и е така силно втъкан в неговата природа, че намира своя; дял във всяка проява на човешкото съзнание. Може би защото е в жива зависимост от времето, а човешкото съзнание за сега не може да работи вън от него. Ритмусът е в основата на всяка работа и от опит човек научава, че ако този ритмус на работата се спъва, тя повече изморява и затова той се старае да подържа правилността на ритмическите елементи в работата си и с това се улеснява.
към текста >>

Много по-късно човек е започнал да различава издаваните от собствения му удар звуци и оттогава той е започнал да избира вече материала на инструмента, за да му напомня с своя звън един или друг чут в природата музикален тон.
Срещу тия два основни елементи на музиката — ритмус и мелодия — от страна на човека се противопоставят ритмичното чувство и тоновия усет. Първото от тях датира в човека по-рано от появата на второто, затова и първобитната музика, тая на първите човеци, е била изключително такава – със застъпен само единия елемент — ритмусът. Тя се е състояла от еднообразни звуци, добивани чрез удари по някой случаен предмет и ритмичното повтаряне на този единствен музикален тон е било за тях цялата музика. И те са обичали своята музика, защото е събуждала у тях дейните центрове, повишавала е тяхната активност и е вдъхновявала инициативата им, насочвана от останалите условия на тъжната природа. И в музиката те са подражавали на окръжаващата ги природа, като разбира се от нея те са долавяли само някои от ритмическите ù особености и тях именно са се стараели да възпроизведат. Много по-късно човек е започнал да различава издаваните от собствения му удар звуци и оттогава той е започнал да избира вече материала на инструмента, за да му напомня с своя звън един или друг чут в природата музикален тон. Тъй като е по-трудно да бъде възприемана и задържана в съзнанието като възприятие мелодичната линия, поради голямото разнообразие от фигури, създадени при нейното движение, то и появата на тоновия усет е по-късна, когато човек има вече едно що годе свое въображение, подчиняващо се на неговата воля и един, макар и оскъден запас от задържани и усвоени възприятия, които всеки момент биха могли да му послужат и помогнат при схващането и съзнаването на тоновете не само – по време но и по височина. Ритмусът е вроден у човека и е така силно втъкан в неговата природа, че намира своя; дял във всяка проява на човешкото съзнание. Може би защото е в жива зависимост от времето, а човешкото съзнание за сега не може да работи вън от него. Ритмусът е в основата на всяка работа и от опит човек научава, че ако този ритмус на работата се спъва, тя повече изморява и затова той се старае да подържа правилността на ритмическите елементи в работата си и с това се улеснява. Наблюдавайте коситба и за късо време вие ще схванете общия ритмус, такта, който управлява замаха на всеки работник и той е така правилен и строго отмерен, че и на вас, които гледате отстрани, ви донася една приятност, лекота, разведряване.
към текста >>

И някои музиканти твърдят, че работата е, която в своята нужда от ритмична правилност при нейното извършване и за да облекчи работника, е създала музиката, или по-право казано, тя е накарала човека да създаде музиката, за да си служи с нея преди всичко като с помощно средство при работата си, а после, когато тя се е развила в мелодично отношение — започва да му донася и наслада.
Наблюдавайте коситба и за късо време вие ще схванете общия ритмус, такта, който управлява замаха на всеки работник и той е така правилен и строго отмерен, че и на вас, които гледате отстрани, ви донася една приятност, лекота, разведряване. А ако запитате онзи, който е вършил тази работа, ще ви каже, че така, в такта на правилния ритмус по-леко се работи и по-бавно се изморява. Вслушайте се в ударите на ковачите и там ща схванете ритмуса на работата. Всеки по инстинкт, от вродена опитност се старае да вложи ритмуса в своята работа, за да се облекчи в нея. Защото наистина той е регулатор на енергиите и ободряващ фактор. И някои музиканти твърдят, че работата е, която в своята нужда от ритмична правилност при нейното извършване и за да облекчи работника, е създала музиката, или по-право казано, тя е накарала човека да създаде музиката, за да си служи с нея преди всичко като с помощно средство при работата си, а после, когато тя се е развила в мелодично отношение — започва да му донася и наслада. Ритмус и мелодия — това са две обширни области на музиката, които могат да послужат като богат източник за наблюдение и изследване и настоящата статия — скромен опит за разглеждането им от психологическо гледище — няма претенциите, освен да подбуди читателя към себенаблюдение и изследване на сложните психически процеси, които се развиват при възприемането на една музикална композиция. Осветени със светлината на съзнателния поглед, тия процеси добиват конкретно определена форма и тяхното развитие разкрива на човека много истини, и дарява много радости на искрено търсещите по-дълбоките основания на онова, което става вътре в него и около него.
към текста >>

Ритмус и мелодия — това са две обширни области на музиката, които могат да послужат като богат източник за наблюдение и изследване и настоящата статия — скромен опит за разглеждането им от психологическо гледище — няма претенциите, освен да подбуди читателя към себенаблюдение и изследване на сложните психически процеси, които се развиват при възприемането на една музикална композиция.
А ако запитате онзи, който е вършил тази работа, ще ви каже, че така, в такта на правилния ритмус по-леко се работи и по-бавно се изморява. Вслушайте се в ударите на ковачите и там ща схванете ритмуса на работата. Всеки по инстинкт, от вродена опитност се старае да вложи ритмуса в своята работа, за да се облекчи в нея. Защото наистина той е регулатор на енергиите и ободряващ фактор. И някои музиканти твърдят, че работата е, която в своята нужда от ритмична правилност при нейното извършване и за да облекчи работника, е създала музиката, или по-право казано, тя е накарала човека да създаде музиката, за да си служи с нея преди всичко като с помощно средство при работата си, а после, когато тя се е развила в мелодично отношение — започва да му донася и наслада. Ритмус и мелодия — това са две обширни области на музиката, които могат да послужат като богат източник за наблюдение и изследване и настоящата статия — скромен опит за разглеждането им от психологическо гледище — няма претенциите, освен да подбуди читателя към себенаблюдение и изследване на сложните психически процеси, които се развиват при възприемането на една музикална композиция. Осветени със светлината на съзнателния поглед, тия процеси добиват конкретно определена форма и тяхното развитие разкрива на човека много истини, и дарява много радости на искрено търсещите по-дълбоките основания на онова, което става вътре в него и около него.
към текста >>

9. Кога узреят плодовете, излиза всичко наяве - Г. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ученият нека си бъде учен, музикантът – музикант, общественикът – общественик.
Истинският окултен ученик еднакво го интересуват всички въпроси на живота със следното естествено ограничение. Всеки човек като личност, освен с общите предразположения, свойствени на всички хора, се ражда и с известни наклонности и качества, свойствени само нему, които го отличават от всички други хора. В кръга на тия индивидуални качества спада и областта, в която той се движи и на която посвещава живота си (наука, религия, изкуство, занятие и т.н.) с други думи, всеки човек има свой определен жизнен път, по който ще мине само той, макар, че насоката в която се движат всички хора е една. И това, което обединява окултните ученици (и което е естественото положение), не е еднаквостта в темпераментите, характерите, интересите, разбиранията, а общия стремеж към безкористна творческа работа. Окултното ученичество не ограничава разбиранията на никого, доколкото те не излизат из границите на природосъобразното духовно разбиране. Ученият нека си бъде учен, музикантът – музикант, общественикът – общественик. Всеки е и може да бъде полезен най-много в своята естествена среда. Това, което отличава при днешните условия истински духовния човек от обикновения, е първо – безкористието в работата и второ – стремежът към всестранно телесно и душевно усъвършенствуване, защото големите духовни въпроси на своя живот той разрешава не само с ума, а с цялото свое същество. Истинският окултен ученик е свободен от всякакъв догматизъм. Като запазва своите естествени индивидуални особености и съблюдава природните закони, той придобива истинска вътрешна свобода, към която днес мнозина се стремят, но често забравят, че пълната свобода предполага и пълна искреност, творческа работа и съвършенство в трите основни прояви на човешкия живот – умът, волята и сърцето.
към текста >>

10. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Той счита, че тоя цвят има отношение към литературните и музикални творби.
д-р Ponga, за когото споменах малко по-горе, е приложил тоя начин на лечение върху душевно болни като поставял буйно болни в сини стаи, където скоро се успокоявали и укротявали. Женевският зъбен лекар Ревард е открил, че сините лъчи имат и анестезиращо действие (упойват центъра на болката). Той карал своите пациенти да гледат една синя електрическа лампа известно време и след това пристъпвал към своите зъбни операции без болните да усещат никаква болка. Хора поставени в синя светлина за известно време, почват да не обичат много физическия труд, а стават склонни към умствена дейност, мечтатели към „неземни блянове" и религиозен екстаз. Ингалезе също приема, че сините лъчи имат влияние върху умствената дейност. Той счита, че тоя цвят има отношение към литературните и музикални творби. Дори определя синьото – индиго, като цвят, спомагащ при музикалните проучвания, а ясно-синият цвят – при литературните работи. Трябва да се подчертае терапевтичното значение на сините лъчи и от друга гледна точка. Действувайки успокоително върху нервната система на един болен, дава се възможност на организма да се справи по-лесно с болестния процес в него и ще се улесни по тоя начин приложението и на други терапевтични указания, които евентуално биха били предприети. Относно жълтия цвят, данните почват да стават още по-оскъдни. Неговото влияние се отнася да един орган, по-малко удобен за експерименти.
към текста >>

Дори определя синьото – индиго, като цвят, спомагащ при музикалните проучвания, а ясно-синият цвят – при литературните работи.
Женевският зъбен лекар Ревард е открил, че сините лъчи имат и анестезиращо действие (упойват центъра на болката). Той карал своите пациенти да гледат една синя електрическа лампа известно време и след това пристъпвал към своите зъбни операции без болните да усещат никаква болка. Хора поставени в синя светлина за известно време, почват да не обичат много физическия труд, а стават склонни към умствена дейност, мечтатели към „неземни блянове" и религиозен екстаз. Ингалезе също приема, че сините лъчи имат влияние върху умствената дейност. Той счита, че тоя цвят има отношение към литературните и музикални творби. Дори определя синьото – индиго, като цвят, спомагащ при музикалните проучвания, а ясно-синият цвят – при литературните работи. Трябва да се подчертае терапевтичното значение на сините лъчи и от друга гледна точка. Действувайки успокоително върху нервната система на един болен, дава се възможност на организма да се справи по-лесно с болестния процес в него и ще се улесни по тоя начин приложението и на други терапевтични указания, които евентуално биха били предприети. Относно жълтия цвят, данните почват да стават още по-оскъдни. Неговото влияние се отнася да един орган, по-малко удобен за експерименти. Но все пак от онова, което се знае, може да се заключи за неговото извънредно укрепително действие върху централната нервна система.
към текста >>

11. ЛЕГЕНДА - Г. Т. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Изтежко пак слагат се мотиките – туп... туп... туп и звън... музика.
Малки бели облачета, в пухкави клъбца се редят по безпределния хоризонт. Великанските устни на близкото море ги е изхвърлило и запратило към нас. Твърде любопитни, те гледат полето и разшетаните там хора, немирни те мушат се един о друг, докато по обяд застанат неподвижни, замечтани в кръг. Почиваме, усмихваме се на слънцето, на облачетата, на небето. Слънцето пече с всичката своя мощ, неговите лъчи се спускат право отвесно, а горе то като да е разтопило небето в бляскав сребърен свод. Изтежко пак слагат се мотиките – туп... туп... туп и звън... музика. По обяд се стелят топли трепетни маси. По-бавно и все по-бавно се чуват ударите и един след друг спират. Обяд... Отиваме в житната нива. Навсякъде тишина обгръща полето. Прибрало се е всичко на сянка.
към текста >>

12. КНИГОПИС Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това беше един дълъг ден на творчество и в неговата светлина се създаде един закон на хармония, отражение от душата на Оногова, из когото излезе, създаде се едно велико цяло, което взе участие после във всяко дихание на живите души, което доби име – песен или музика.
ЛЕГЕНДА Това е било в незнайната нощ на предсъзданието, в далечните и необхватни за нас векове, когато Той е пожелал да сътвори живота и слънцето. В един величав миг от дълбините на страшната и тайнствена предвечност, сред ненарушимото мълчание и размисъл, Той роди първия тон. Това е бил първият знак за живота, първата видима искра в лоното на вечният огън, който е горял без да бъде видян и чут. ...Като се понесе този самотен и тържествен звук, за да разбуди живота, той се разделичи и се разби в много багри и от всеки негов атом се родиха нови звукове – различните напеви на живота. Те политнаха из цялата вселена до безкрая. Това беше един дълъг ден на творчество и в неговата светлина се създаде един закон на хармония, отражение от душата на Оногова, из когото излезе, създаде се едно велико цяло, което взе участие после във всяко дихание на живите души, което доби име – песен или музика. От тоя божествен ден стана всичко възможно. Животът тръгна по своя път към една поставена голяма, светла задача. Творецът сам се зае и със светлината на своя лъчезарен замисъл, сътвори човешката душа, една хилядоструна арфа, от която дишаха мелодии и в която можеше да се отеква върховният напев на божествената музика. Тая душа слезе и срещна пустата земя, която летеше унесена в твоя вихрен бяг, запря се и се посели в нейната студена плът. Изминаха хиляди милиони векове от този ден.
към текста >>

Творецът сам се зае и със светлината на своя лъчезарен замисъл, сътвори човешката душа, една хилядоструна арфа, от която дишаха мелодии и в която можеше да се отеква върховният напев на божествената музика.
...Като се понесе този самотен и тържествен звук, за да разбуди живота, той се разделичи и се разби в много багри и от всеки негов атом се родиха нови звукове – различните напеви на живота. Те политнаха из цялата вселена до безкрая. Това беше един дълъг ден на творчество и в неговата светлина се създаде един закон на хармония, отражение от душата на Оногова, из когото излезе, създаде се едно велико цяло, което взе участие после във всяко дихание на живите души, което доби име – песен или музика. От тоя божествен ден стана всичко възможно. Животът тръгна по своя път към една поставена голяма, светла задача. Творецът сам се зае и със светлината на своя лъчезарен замисъл, сътвори човешката душа, една хилядоструна арфа, от която дишаха мелодии и в която можеше да се отеква върховният напев на божествената музика. Тая душа слезе и срещна пустата земя, която летеше унесена в твоя вихрен бяг, запря се и се посели в нейната студена плът. Изминаха хиляди милиони векове от този ден. Над навъсените древни храмове по земята лежеше отпечатъкът на едно минало. Тайнствени знаци и числа говореха за нещо, което хората не можеха да разберат. Всичко стоеше като загадка, като една заключена гатанка в недрата на мълчаливото минало и още малко може би и тия знаци щяха да се изтрият, а животът щеше да стане още по неявен, още по загадъчен.
към текста >>

Тая музика се носеше по повърхността на разбушувалото море.
Изминаха хиляди милиони векове от този ден. Над навъсените древни храмове по земята лежеше отпечатъкът на едно минало. Тайнствени знаци и числа говореха за нещо, което хората не можеха да разберат. Всичко стоеше като загадка, като една заключена гатанка в недрата на мълчаливото минало и още малко може би и тия знаци щяха да се изтрият, а животът щеше да стане още по неявен, още по загадъчен. За човека нямаше да остане нищо, което да му спомня в някой неуловимо кратък миг за величието на неговата душа, ако не бе песента, що се засели да живее на земята, заедно с душата му. Тая музика се носеше по повърхността на разбушувалото море. живееше сред горите, където се отекваше сред глухия кънтеж на букаците. Тя се носеше на светли струи от волната чучулига към лазура на небето, музиката се дочуваше в звънтенето на настъпващите пролетни дни, свистеше в шеметният набег на устрема, разливаше се тихо из майчинските уста като песен, която приспива младенец и ридаеше по струните на млад свирец. Кой разбираше тая музика? Кой познаваше нейният език! Само душата на човека, – хилядострунна арфа, знаеше да отеква на нейното чисто върховно слово.
към текста >>

Тя се носеше на светли струи от волната чучулига към лазура на небето, музиката се дочуваше в звънтенето на настъпващите пролетни дни, свистеше в шеметният набег на устрема, разливаше се тихо из майчинските уста като песен, която приспива младенец и ридаеше по струните на млад свирец.
Тайнствени знаци и числа говореха за нещо, което хората не можеха да разберат. Всичко стоеше като загадка, като една заключена гатанка в недрата на мълчаливото минало и още малко може би и тия знаци щяха да се изтрият, а животът щеше да стане още по неявен, още по загадъчен. За човека нямаше да остане нищо, което да му спомня в някой неуловимо кратък миг за величието на неговата душа, ако не бе песента, що се засели да живее на земята, заедно с душата му. Тая музика се носеше по повърхността на разбушувалото море. живееше сред горите, където се отекваше сред глухия кънтеж на букаците. Тя се носеше на светли струи от волната чучулига към лазура на небето, музиката се дочуваше в звънтенето на настъпващите пролетни дни, свистеше в шеметният набег на устрема, разливаше се тихо из майчинските уста като песен, която приспива младенец и ридаеше по струните на млад свирец. Кой разбираше тая музика? Кой познаваше нейният език! Само душата на човека, – хилядострунна арфа, знаеше да отеква на нейното чисто върховно слово. Душата самотна съзерцаваше светлата си родина, и шепнеше нещо, но имаше ли хора. които да знаят да се вслушват и разбират своята душа?
към текста >>

Кой разбираше тая музика?
Всичко стоеше като загадка, като една заключена гатанка в недрата на мълчаливото минало и още малко може би и тия знаци щяха да се изтрият, а животът щеше да стане още по неявен, още по загадъчен. За човека нямаше да остане нищо, което да му спомня в някой неуловимо кратък миг за величието на неговата душа, ако не бе песента, що се засели да живее на земята, заедно с душата му. Тая музика се носеше по повърхността на разбушувалото море. живееше сред горите, където се отекваше сред глухия кънтеж на букаците. Тя се носеше на светли струи от волната чучулига към лазура на небето, музиката се дочуваше в звънтенето на настъпващите пролетни дни, свистеше в шеметният набег на устрема, разливаше се тихо из майчинските уста като песен, която приспива младенец и ридаеше по струните на млад свирец. Кой разбираше тая музика? Кой познаваше нейният език! Само душата на човека, – хилядострунна арфа, знаеше да отеква на нейното чисто върховно слово. Душата самотна съзерцаваше светлата си родина, и шепнеше нещо, но имаше ли хора. които да знаят да се вслушват и разбират своята душа? Музиката е приказка за една страна, в която има такава светлина, че всички наши земни дни черпят от нея своят блясък.
към текста >>

Музиката е приказка за една страна, в която има такава светлина, че всички наши земни дни черпят от нея своят блясък.
Кой разбираше тая музика? Кой познаваше нейният език! Само душата на човека, – хилядострунна арфа, знаеше да отеква на нейното чисто върховно слово. Душата самотна съзерцаваше светлата си родина, и шепнеше нещо, но имаше ли хора. които да знаят да се вслушват и разбират своята душа? Музиката е приказка за една страна, в която има такава светлина, че всички наши земни дни черпят от нея своят блясък. Тя е приказка за страната, в която ураганите отиват да си отпочиват и където най-тъмната омраза приема вид на една тиха усмивка. Страна на хармония, страна на вечна радост! Музика, как може човек да отпразнува твоето тържество? Как да се опишат ония сватове в които отвеждаш душата на своите крила? Нищо няма равно на тебе, на твоята вечно издигаща се мощ, като стрела запокитена в висинето.
към текста >>

Музика, как може човек да отпразнува твоето тържество?
Душата самотна съзерцаваше светлата си родина, и шепнеше нещо, но имаше ли хора. които да знаят да се вслушват и разбират своята душа? Музиката е приказка за една страна, в която има такава светлина, че всички наши земни дни черпят от нея своят блясък. Тя е приказка за страната, в която ураганите отиват да си отпочиват и където най-тъмната омраза приема вид на една тиха усмивка. Страна на хармония, страна на вечна радост! Музика, как може човек да отпразнува твоето тържество? Как да се опишат ония сватове в които отвеждаш душата на своите крила? Нищо няма равно на тебе, на твоята вечно издигаща се мощ, като стрела запокитена в висинето. Ще може ли човекът да престане да бъде роб, ако ти не си да го подемеш и да го окрилиш, та да може той да разкъса веригите на своето робство? Кой ще покаже колко дълбочина, колко тайнственост има в живота, ако не си ти. Кой ще убие мъртвилото и пустошта на безлюдната пустиня, ако не си ти да я оживиш с гласа на твоите птички... Музиката е първото слово в предвечността.
към текста >>

Кой ще убие мъртвилото и пустошта на безлюдната пустиня, ако не си ти да я оживиш с гласа на твоите птички... Музиката е първото слово в предвечността.
Музика, как може човек да отпразнува твоето тържество? Как да се опишат ония сватове в които отвеждаш душата на своите крила? Нищо няма равно на тебе, на твоята вечно издигаща се мощ, като стрела запокитена в висинето. Ще може ли човекът да престане да бъде роб, ако ти не си да го подемеш и да го окрилиш, та да може той да разкъса веригите на своето робство? Кой ще покаже колко дълбочина, колко тайнственост има в живота, ако не си ти. Кой ще убие мъртвилото и пустошта на безлюдната пустиня, ако не си ти да я оживиш с гласа на твоите птички... Музиката е първото слово в предвечността. Тя е, която събужда сърцето в пролетната нощ, от сладката дрямка към деня на свещения труд. Музиката е, с която си приказват гениите и музите, с нея ще се разбират и хората в далечното време, когато познаят своята душа и когато се приучат да я слушат. Ще дойде ден, когато музиката ще срещне и ще съедини всички в едно. Звездите, слънцето, планетите, хората, малките мравинки ще се познават по тая песен... Тя се е родила в първия ден на предвечността, когато Той е пожелал да сътвори живота.
към текста >>

Музиката е, с която си приказват гениите и музите, с нея ще се разбират и хората в далечното време, когато познаят своята душа и когато се приучат да я слушат.
Нищо няма равно на тебе, на твоята вечно издигаща се мощ, като стрела запокитена в висинето. Ще може ли човекът да престане да бъде роб, ако ти не си да го подемеш и да го окрилиш, та да може той да разкъса веригите на своето робство? Кой ще покаже колко дълбочина, колко тайнственост има в живота, ако не си ти. Кой ще убие мъртвилото и пустошта на безлюдната пустиня, ако не си ти да я оживиш с гласа на твоите птички... Музиката е първото слово в предвечността. Тя е, която събужда сърцето в пролетната нощ, от сладката дрямка към деня на свещения труд. Музиката е, с която си приказват гениите и музите, с нея ще се разбират и хората в далечното време, когато познаят своята душа и когато се приучат да я слушат. Ще дойде ден, когато музиката ще срещне и ще съедини всички в едно. Звездите, слънцето, планетите, хората, малките мравинки ще се познават по тая песен... Тя се е родила в първия ден на предвечността, когато Той е пожелал да сътвори живота.
към текста >>

Ще дойде ден, когато музиката ще срещне и ще съедини всички в едно.
Ще може ли човекът да престане да бъде роб, ако ти не си да го подемеш и да го окрилиш, та да може той да разкъса веригите на своето робство? Кой ще покаже колко дълбочина, колко тайнственост има в живота, ако не си ти. Кой ще убие мъртвилото и пустошта на безлюдната пустиня, ако не си ти да я оживиш с гласа на твоите птички... Музиката е първото слово в предвечността. Тя е, която събужда сърцето в пролетната нощ, от сладката дрямка към деня на свещения труд. Музиката е, с която си приказват гениите и музите, с нея ще се разбират и хората в далечното време, когато познаят своята душа и когато се приучат да я слушат. Ще дойде ден, когато музиката ще срещне и ще съедини всички в едно. Звездите, слънцето, планетите, хората, малките мравинки ще се познават по тая песен... Тя се е родила в първия ден на предвечността, когато Той е пожелал да сътвори живота.
към текста >>

13. Списанието PDF Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Прави впечатление отмереният музикален стих, а най-много отликата от цялата досега позната нам комунистическа поезия: Проличава явно духът на новото време и общата нужда от възвисяване и широта.
Панов е написана с доста голяма умелост и показва самостойна творческа мисъл. Не по-малко са издържани и всички останали работи. Пожелаваме на списанието успех, а на начеващите негови млади сътрудници, ползотворна, творческа и духовна работа. * „Жертвени Клади". Стихотворна сбирка от Асен Разцветников. Прави впечатление отмереният музикален стих, а най-много отликата от цялата досега позната нам комунистическа поезия: Проличава явно духът на новото време и общата нужда от възвисяване и широта.
към текста >>

14. НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Новите хора на изкуството, артистите (музиканти, поети, художници) в противовес на днешните, ще водят един по-многостранен и по-интензивен вътрешен живот.
Това, което днешната наука е установила и установява като безспорно трябва да се знае, че окултната е просто нейно естествено продължение. Общественикът – не скъсва рязко с хората и условията, при които новото му разбиране го е заварило. Той е достатъчно толерантен да изслушва и търпи най-противоречиви разбирания, проучва кои работи спъват и какви закони регулират колективния живот на хората при днешните условия, размисля върху това, как би могла да се опрости до максимум обществената организация и се стреми да скъса връзките си с институти, които по своите цели са в противоречие с неговото основно разбиране. Религиозният – не отрича силата и значението на своите религиозни преживявания, но той знае, че времето на буквално разбиране на свещените писания и едностранчиви мистични блянове е вече минало, че религията има нужда от една рационална обосновка (на официалната и окултна наука) и най-сетне, че религията води само до прага на ученичеството. Новата форма на религията, това е съзнателно или подсъзнателно търсене на разумното в света, което днешните хора бяха престанали да виждат. Новите хора на изкуството, артистите (музиканти, поети, художници) в противовес на днешните, ще водят един по-многостранен и по-интензивен вътрешен живот. Те ще се стремят към едно – чрез тонове бои, думи и всички технически средства на днешното изкуство, да изразяват обективната красота и хармония в света Защото наистина има мнозина, които само през красотата виждат величието на Бога и тръгват по пътя към Него. Накратко – от казаното до тук. Новото по своето естество не се подава на точно определение. То е може би много просто, както са прости всички велики истини, но до вярното разбиране на които, при днешните заплетени условия, се искат усилия и широка култура. Новото като че ли започва да прониква бавно и незабелязано във всички най-разнообразни и най-тънки разклонения на живота.
към текста >>

15. БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Добран ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА 1.
Добран ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА 1. МУЗИКАТА В ПРИРОДАТА „Музиката е един начин, чрез който може да оживее природата за вас – камъните ще оживеят, дърветата, изворите и всичко наоколо ще оживее." „Музиката е една дълбока сфера на битието." Моят Учител В окултната наука въпросът за музиката заема едно от най важните места. И това е тъй, защото музиката представлява една област, която има отношение с живота на всички същества във всички техни отправления. До недавна считаха музикалността присъща само на „високо" културни хора. Изследванията, обаче, откриха, че музикалният усет се корени не само в дивите некултурни племена, но много по-далеч: у животните, дори някои са склонни да виждат известна музикалност у растенията дори скалите, камъните... Може това да се види парадоксално, но факт е, мнозина автори привеждат примери за това. Окултната наука приема музикалните отношения като база, на която се опира животът на всички същества.
към текста >>

МУЗИКАТА В ПРИРОДАТА „Музиката е един начин, чрез който може да оживее природата за вас – камъните ще оживеят, дърветата, изворите и всичко наоколо ще оживее." „Музиката е една дълбока сфера на битието." Моят Учител В окултната наука въпросът за музиката заема едно от най важните места.
Добран ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА 1. МУЗИКАТА В ПРИРОДАТА „Музиката е един начин, чрез който може да оживее природата за вас – камъните ще оживеят, дърветата, изворите и всичко наоколо ще оживее." „Музиката е една дълбока сфера на битието." Моят Учител В окултната наука въпросът за музиката заема едно от най важните места. И това е тъй, защото музиката представлява една област, която има отношение с живота на всички същества във всички техни отправления. До недавна считаха музикалността присъща само на „високо" културни хора. Изследванията, обаче, откриха, че музикалният усет се корени не само в дивите некултурни племена, но много по-далеч: у животните, дори някои са склонни да виждат известна музикалност у растенията дори скалите, камъните... Може това да се види парадоксално, но факт е, мнозина автори привеждат примери за това. Окултната наука приема музикалните отношения като база, на която се опира животът на всички същества. Попитайте един петрограф, той ще ви посочи хармонията, която лежи в основата на един кристал.
към текста >>

И това е тъй, защото музиката представлява една област, която има отношение с живота на всички същества във всички техни отправления.
Добран ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА 1. МУЗИКАТА В ПРИРОДАТА „Музиката е един начин, чрез който може да оживее природата за вас – камъните ще оживеят, дърветата, изворите и всичко наоколо ще оживее." „Музиката е една дълбока сфера на битието." Моят Учител В окултната наука въпросът за музиката заема едно от най важните места. И това е тъй, защото музиката представлява една област, която има отношение с живота на всички същества във всички техни отправления. До недавна считаха музикалността присъща само на „високо" културни хора. Изследванията, обаче, откриха, че музикалният усет се корени не само в дивите некултурни племена, но много по-далеч: у животните, дори някои са склонни да виждат известна музикалност у растенията дори скалите, камъните... Може това да се види парадоксално, но факт е, мнозина автори привеждат примери за това. Окултната наука приема музикалните отношения като база, на която се опира животът на всички същества. Попитайте един петрограф, той ще ви посочи хармонията, която лежи в основата на един кристал. Попитайте ботаника, зоолога, анатома, астронома... те всички знаят за величествената хармония, която цари в природата на кристалите, растенията, животните, човека и космоса.
към текста >>

До недавна считаха музикалността присъща само на „високо" културни хора.
Добран ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА 1. МУЗИКАТА В ПРИРОДАТА „Музиката е един начин, чрез който може да оживее природата за вас – камъните ще оживеят, дърветата, изворите и всичко наоколо ще оживее." „Музиката е една дълбока сфера на битието." Моят Учител В окултната наука въпросът за музиката заема едно от най важните места. И това е тъй, защото музиката представлява една област, която има отношение с живота на всички същества във всички техни отправления. До недавна считаха музикалността присъща само на „високо" културни хора. Изследванията, обаче, откриха, че музикалният усет се корени не само в дивите некултурни племена, но много по-далеч: у животните, дори някои са склонни да виждат известна музикалност у растенията дори скалите, камъните... Може това да се види парадоксално, но факт е, мнозина автори привеждат примери за това. Окултната наука приема музикалните отношения като база, на която се опира животът на всички същества. Попитайте един петрограф, той ще ви посочи хармонията, която лежи в основата на един кристал. Попитайте ботаника, зоолога, анатома, астронома... те всички знаят за величествената хармония, която цари в природата на кристалите, растенията, животните, човека и космоса. В цялата природа, достъпна за нашето изучаване, се констатира един основен, много важен закон Това е законът на съотношенията, - законът на хармонията.
към текста >>

Изследванията, обаче, откриха, че музикалният усет се корени не само в дивите некултурни племена, но много по-далеч: у животните, дори някои са склонни да виждат известна музикалност у растенията дори скалите, камъните... Може това да се види парадоксално, но факт е, мнозина автори привеждат примери за това.
Добран ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА 1. МУЗИКАТА В ПРИРОДАТА „Музиката е един начин, чрез който може да оживее природата за вас – камъните ще оживеят, дърветата, изворите и всичко наоколо ще оживее." „Музиката е една дълбока сфера на битието." Моят Учител В окултната наука въпросът за музиката заема едно от най важните места. И това е тъй, защото музиката представлява една област, която има отношение с живота на всички същества във всички техни отправления. До недавна считаха музикалността присъща само на „високо" културни хора. Изследванията, обаче, откриха, че музикалният усет се корени не само в дивите некултурни племена, но много по-далеч: у животните, дори някои са склонни да виждат известна музикалност у растенията дори скалите, камъните... Може това да се види парадоксално, но факт е, мнозина автори привеждат примери за това. Окултната наука приема музикалните отношения като база, на която се опира животът на всички същества. Попитайте един петрограф, той ще ви посочи хармонията, която лежи в основата на един кристал. Попитайте ботаника, зоолога, анатома, астронома... те всички знаят за величествената хармония, която цари в природата на кристалите, растенията, животните, човека и космоса. В цялата природа, достъпна за нашето изучаване, се констатира един основен, много важен закон Това е законът на съотношенията, - законът на хармонията. Музиката е израз на тая мирова хармония.
към текста >>

Окултната наука приема музикалните отношения като база, на която се опира животът на всички същества.
Добран ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА 1. МУЗИКАТА В ПРИРОДАТА „Музиката е един начин, чрез който може да оживее природата за вас – камъните ще оживеят, дърветата, изворите и всичко наоколо ще оживее." „Музиката е една дълбока сфера на битието." Моят Учител В окултната наука въпросът за музиката заема едно от най важните места. И това е тъй, защото музиката представлява една област, която има отношение с живота на всички същества във всички техни отправления. До недавна считаха музикалността присъща само на „високо" културни хора. Изследванията, обаче, откриха, че музикалният усет се корени не само в дивите некултурни племена, но много по-далеч: у животните, дори някои са склонни да виждат известна музикалност у растенията дори скалите, камъните... Може това да се види парадоксално, но факт е, мнозина автори привеждат примери за това. Окултната наука приема музикалните отношения като база, на която се опира животът на всички същества. Попитайте един петрограф, той ще ви посочи хармонията, която лежи в основата на един кристал. Попитайте ботаника, зоолога, анатома, астронома... те всички знаят за величествената хармония, която цари в природата на кристалите, растенията, животните, човека и космоса. В цялата природа, достъпна за нашето изучаване, се констатира един основен, много важен закон Това е законът на съотношенията, - законът на хармонията. Музиката е израз на тая мирова хармония. Аз слушах веднъж да се говори за дисхармония в природата Но когато анализирах тия дисхармонии, които ми се посочваха, пък и сам намерих много други, аз открих дисхармоничните хармонии в света, тъй да се каже.
към текста >>

Музиката е израз на тая мирова хармония.
Изследванията, обаче, откриха, че музикалният усет се корени не само в дивите некултурни племена, но много по-далеч: у животните, дори някои са склонни да виждат известна музикалност у растенията дори скалите, камъните... Може това да се види парадоксално, но факт е, мнозина автори привеждат примери за това. Окултната наука приема музикалните отношения като база, на която се опира животът на всички същества. Попитайте един петрограф, той ще ви посочи хармонията, която лежи в основата на един кристал. Попитайте ботаника, зоолога, анатома, астронома... те всички знаят за величествената хармония, която цари в природата на кристалите, растенията, животните, човека и космоса. В цялата природа, достъпна за нашето изучаване, се констатира един основен, много важен закон Това е законът на съотношенията, - законът на хармонията. Музиката е израз на тая мирова хармония. Аз слушах веднъж да се говори за дисхармония в природата Но когато анализирах тия дисхармонии, които ми се посочваха, пък и сам намерих много други, аз открих дисхармоничните хармонии в света, тъй да се каже. Това бяха ония дисонанси, които взети поотделно, се срещат във всяко музикално парче, но които именно служат да изразят още по ясно красивия акорд на следующия момент. ІІ. „Не се ли вслушвате в музиката на природата, нищо не знаете" Моят Учител Животът може да бъде разгледан от много страни. Можем да го разгледаме от философска, социална, религиозна, биологическа и пр. гледни точки.
към текста >>

Това бяха ония дисонанси, които взети поотделно, се срещат във всяко музикално парче, но които именно служат да изразят още по ясно красивия акорд на следующия момент. ІІ.
Попитайте един петрограф, той ще ви посочи хармонията, която лежи в основата на един кристал. Попитайте ботаника, зоолога, анатома, астронома... те всички знаят за величествената хармония, която цари в природата на кристалите, растенията, животните, човека и космоса. В цялата природа, достъпна за нашето изучаване, се констатира един основен, много важен закон Това е законът на съотношенията, - законът на хармонията. Музиката е израз на тая мирова хармония. Аз слушах веднъж да се говори за дисхармония в природата Но когато анализирах тия дисхармонии, които ми се посочваха, пък и сам намерих много други, аз открих дисхармоничните хармонии в света, тъй да се каже. Това бяха ония дисонанси, които взети поотделно, се срещат във всяко музикално парче, но които именно служат да изразят още по ясно красивия акорд на следующия момент. ІІ. „Не се ли вслушвате в музиката на природата, нищо не знаете" Моят Учител Животът може да бъде разгледан от много страни. Можем да го разгледаме от философска, социална, религиозна, биологическа и пр. гледни точки. Този път бих желал да погледна на живота от музикална гледна точка. То е трудно и приятно.
към текста >>

„Не се ли вслушвате в музиката на природата, нищо не знаете" Моят Учител Животът може да бъде разгледан от много страни.
Попитайте ботаника, зоолога, анатома, астронома... те всички знаят за величествената хармония, която цари в природата на кристалите, растенията, животните, човека и космоса. В цялата природа, достъпна за нашето изучаване, се констатира един основен, много важен закон Това е законът на съотношенията, - законът на хармонията. Музиката е израз на тая мирова хармония. Аз слушах веднъж да се говори за дисхармония в природата Но когато анализирах тия дисхармонии, които ми се посочваха, пък и сам намерих много други, аз открих дисхармоничните хармонии в света, тъй да се каже. Това бяха ония дисонанси, които взети поотделно, се срещат във всяко музикално парче, но които именно служат да изразят още по ясно красивия акорд на следующия момент. ІІ. „Не се ли вслушвате в музиката на природата, нищо не знаете" Моят Учител Животът може да бъде разгледан от много страни. Можем да го разгледаме от философска, социална, религиозна, биологическа и пр. гледни точки. Този път бих желал да погледна на живота от музикална гледна точка. То е трудно и приятно. Да видиш живота хармоничен и го схванеш като музика!
към текста >>

Този път бих желал да погледна на живота от музикална гледна точка.
Аз слушах веднъж да се говори за дисхармония в природата Но когато анализирах тия дисхармонии, които ми се посочваха, пък и сам намерих много други, аз открих дисхармоничните хармонии в света, тъй да се каже. Това бяха ония дисонанси, които взети поотделно, се срещат във всяко музикално парче, но които именно служат да изразят още по ясно красивия акорд на следующия момент. ІІ. „Не се ли вслушвате в музиката на природата, нищо не знаете" Моят Учител Животът може да бъде разгледан от много страни. Можем да го разгледаме от философска, социална, религиозна, биологическа и пр. гледни точки. Този път бих желал да погледна на живота от музикална гледна точка. То е трудно и приятно. Да видиш живота хармоничен и го схванеш като музика! В музиката има два основни елемента: ритъм и правилни съотношения или хармония. И в живота също намираме един велик ритъм. Животът се проявява ритмично.
към текста >>

Да видиш живота хармоничен и го схванеш като музика!
„Не се ли вслушвате в музиката на природата, нищо не знаете" Моят Учител Животът може да бъде разгледан от много страни. Можем да го разгледаме от философска, социална, религиозна, биологическа и пр. гледни точки. Този път бих желал да погледна на живота от музикална гледна точка. То е трудно и приятно. Да видиш живота хармоничен и го схванеш като музика! В музиката има два основни елемента: ритъм и правилни съотношения или хармония. И в живота също намираме един велик ритъм. Животът се проявява ритмично. Да вземем за пример живота на земята. Тя ту се приближава към слънцето, ту се отдалечава.
към текста >>

В музиката има два основни елемента: ритъм и правилни съотношения или хармония.
Можем да го разгледаме от философска, социална, религиозна, биологическа и пр. гледни точки. Този път бих желал да погледна на живота от музикална гледна точка. То е трудно и приятно. Да видиш живота хармоничен и го схванеш като музика! В музиката има два основни елемента: ритъм и правилни съотношения или хармония. И в живота също намираме един велик ритъм. Животът се проявява ритмично. Да вземем за пример живота на земята. Тя ту се приближава към слънцето, ту се отдалечава. Приливите и отливите на морето са също ритмично движение.
към текста >>

И така си обясняваме онова силно влечение и подсъзнателно подражание на такта от страна на животните, дори човека, по отношение на музиката.
Разликата във всички тия ритмични движения се състои само в периода на времето. Едни се повтарят бързо, други след големи интервали от време. Там, където ритъмът се наруши, иде смъртта. Когато сърцето на човека престане да бие правилно, ритмично, дните на такъв човек са преброени. Има още много примери, които говорят, че ритмусът лежи в основата на природата и на всяко живо същество. И така си обясняваме онова силно влечение и подсъзнателно подражание на такта от страна на животните, дори човека, по отношение на музиката. Почти всеки може да забележи как човек подсъзнателно почва да чука с крак, когато слуша особено някоя хороводна песен или марш, повтаряйки с това такта на музиката. Има красиви описания за ония ритмични движения на игрите на пражките соколи или нашите юнаци, дори простият ход на добре обучени войници, които възбуждат в нас естетична наслада. Слушали ли сте нощем при пълна тишина ритъма на часовника? Има моменти, когато тоя красив монотонен ритъм се отразява в човешката душа като един красиво изживян момент. Поетите често се вслушват в тоя тик так, който понякога дава тъй хубави настроения.
към текста >>

Почти всеки може да забележи как човек подсъзнателно почва да чука с крак, когато слуша особено някоя хороводна песен или марш, повтаряйки с това такта на музиката.
Едни се повтарят бързо, други след големи интервали от време. Там, където ритъмът се наруши, иде смъртта. Когато сърцето на човека престане да бие правилно, ритмично, дните на такъв човек са преброени. Има още много примери, които говорят, че ритмусът лежи в основата на природата и на всяко живо същество. И така си обясняваме онова силно влечение и подсъзнателно подражание на такта от страна на животните, дори човека, по отношение на музиката. Почти всеки може да забележи как човек подсъзнателно почва да чука с крак, когато слуша особено някоя хороводна песен или марш, повтаряйки с това такта на музиката. Има красиви описания за ония ритмични движения на игрите на пражките соколи или нашите юнаци, дори простият ход на добре обучени войници, които възбуждат в нас естетична наслада. Слушали ли сте нощем при пълна тишина ритъма на часовника? Има моменти, когато тоя красив монотонен ритъм се отразява в човешката душа като един красиво изживян момент. Поетите често се вслушват в тоя тик так, който понякога дава тъй хубави настроения. Ритъмът от окултна гледна точка играе грамадна роля.
към текста >>

Той до известна степен представлява основата, на която можем да стъпим, за да обясним влиянието на музиката по-нататък.
Има красиви описания за ония ритмични движения на игрите на пражките соколи или нашите юнаци, дори простият ход на добре обучени войници, които възбуждат в нас естетична наслада. Слушали ли сте нощем при пълна тишина ритъма на часовника? Има моменти, когато тоя красив монотонен ритъм се отразява в човешката душа като един красиво изживян момент. Поетите често се вслушват в тоя тик так, който понякога дава тъй хубави настроения. Ритъмът от окултна гледна точка играе грамадна роля. Той до известна степен представлява основата, на която можем да стъпим, за да обясним влиянието на музиката по-нататък. Понякога ритъмът бива широк, бавен, мек. Такъв ритъм допада на ориенталците, на месестите хора, изобщо на флегматиците. На такива бързият, игривият, дребният, тъй да се каже ритъм, влияе много остро, влиза в твърде голямо противоречие с основния ритъм на техния организъм. Но същият ритъм пък, за едни будни, енергични и пъргави хора, ще бъде едно истинско задоволство, защото се явява в хармония със самите техни настроения и конструкции. Това винаги трябва да се има предвид, за да се разбере, че не може в даден момент един и същ ритъм или една и съща музика, еднакво да влияе на всички слушатели.
към текста >>

Това винаги трябва да се има предвид, за да се разбере, че не може в даден момент един и същ ритъм или една и съща музика, еднакво да влияе на всички слушатели.
Той до известна степен представлява основата, на която можем да стъпим, за да обясним влиянието на музиката по-нататък. Понякога ритъмът бива широк, бавен, мек. Такъв ритъм допада на ориенталците, на месестите хора, изобщо на флегматиците. На такива бързият, игривият, дребният, тъй да се каже ритъм, влияе много остро, влиза в твърде голямо противоречие с основния ритъм на техния организъм. Но същият ритъм пък, за едни будни, енергични и пъргави хора, ще бъде едно истинско задоволство, защото се явява в хармония със самите техни настроения и конструкции. Това винаги трябва да се има предвид, за да се разбере, че не може в даден момент един и същ ритъм или една и съща музика, еднакво да влияе на всички слушатели. Това също явление е констатирано и за някои животни. Но не трябва да се забравя от друга страна, че едно силно музикално парче, въздействувайки известно време върху известна психологическа конструкция на даден организъм, може с течение на времето да го измени, като понижи или повиши общите вибрационни състояния. Това последно положение дава възможност на музиката да бъде фактор за организми с определени вибрационни ритмични настроения. С това се обяснява онова силно влияние на военните маршове върху войските за повдигане на духа. От друга страна има известни мелодии и песни, които в дадения момент се намират в пълна хармония с общото настроение на масите.
към текста >>

Но не трябва да се забравя от друга страна, че едно силно музикално парче, въздействувайки известно време върху известна психологическа конструкция на даден организъм, може с течение на времето да го измени, като понижи или повиши общите вибрационни състояния.
Такъв ритъм допада на ориенталците, на месестите хора, изобщо на флегматиците. На такива бързият, игривият, дребният, тъй да се каже ритъм, влияе много остро, влиза в твърде голямо противоречие с основния ритъм на техния организъм. Но същият ритъм пък, за едни будни, енергични и пъргави хора, ще бъде едно истинско задоволство, защото се явява в хармония със самите техни настроения и конструкции. Това винаги трябва да се има предвид, за да се разбере, че не може в даден момент един и същ ритъм или една и съща музика, еднакво да влияе на всички слушатели. Това също явление е констатирано и за някои животни. Но не трябва да се забравя от друга страна, че едно силно музикално парче, въздействувайки известно време върху известна психологическа конструкция на даден организъм, може с течение на времето да го измени, като понижи или повиши общите вибрационни състояния. Това последно положение дава възможност на музиката да бъде фактор за организми с определени вибрационни ритмични настроения. С това се обяснява онова силно влияние на военните маршове върху войските за повдигане на духа. От друга страна има известни мелодии и песни, които в дадения момент се намират в пълна хармония с общото настроение на масите. Такива песни стават много бързо популярни. Такъв беше случаят със „Съюзници", която през време на Европейската война има такъв голям успех.
към текста >>

Това последно положение дава възможност на музиката да бъде фактор за организми с определени вибрационни ритмични настроения.
На такива бързият, игривият, дребният, тъй да се каже ритъм, влияе много остро, влиза в твърде голямо противоречие с основния ритъм на техния организъм. Но същият ритъм пък, за едни будни, енергични и пъргави хора, ще бъде едно истинско задоволство, защото се явява в хармония със самите техни настроения и конструкции. Това винаги трябва да се има предвид, за да се разбере, че не може в даден момент един и същ ритъм или една и съща музика, еднакво да влияе на всички слушатели. Това също явление е констатирано и за някои животни. Но не трябва да се забравя от друга страна, че едно силно музикално парче, въздействувайки известно време върху известна психологическа конструкция на даден организъм, може с течение на времето да го измени, като понижи или повиши общите вибрационни състояния. Това последно положение дава възможност на музиката да бъде фактор за организми с определени вибрационни ритмични настроения. С това се обяснява онова силно влияние на военните маршове върху войските за повдигане на духа. От друга страна има известни мелодии и песни, които в дадения момент се намират в пълна хармония с общото настроение на масите. Такива песни стават много бързо популярни. Такъв беше случаят със „Съюзници", която през време на Европейската война има такъв голям успех. Тогава хората изпитваха удоволствие, когато я слушаха или пееха.
към текста >>

Вторият важен елемент, който лежи в основата на музиката, това са правилните отношения, които ние наричаме хармония.
Такива песни стават много бързо популярни. Такъв беше случаят със „Съюзници", която през време на Европейската война има такъв голям успех. Тогава хората изпитваха удоволствие, когато я слушаха или пееха. Не зная колцина са ония, които днес биха пели тая песен с възторг и възхищение. Тая хармония е в явен разрез с общите днес настроения на хората. Вторият важен елемент, който лежи в основата на музиката, това са правилните отношения, които ние наричаме хармония. Такава хармония съществува и в света. Хармонията в музиката е един отглас или едно изражение на великата хармония, която съществува в света. Всички ония дисхармонични положения, които на пръв поглед бихме могли да констатираме, могат се обясни с примера за онзи ученик, който не можал да реши задачата по простата причина, че не знаел правилата на математиката и получил слаба бележка. Колкото по-вече човек изучава проявата на живота във вселената и законите на тази проява, толкова повече се убеждава във великата хармония, която цари в целия космос. Тия велики закони определят правилните отношения между безкрайно малките величини и безкрайно големите такива... И в това именно се корени великата хармония.
към текста >>

Хармонията в музиката е един отглас или едно изражение на великата хармония, която съществува в света.
Тогава хората изпитваха удоволствие, когато я слушаха или пееха. Не зная колцина са ония, които днес биха пели тая песен с възторг и възхищение. Тая хармония е в явен разрез с общите днес настроения на хората. Вторият важен елемент, който лежи в основата на музиката, това са правилните отношения, които ние наричаме хармония. Такава хармония съществува и в света. Хармонията в музиката е един отглас или едно изражение на великата хармония, която съществува в света. Всички ония дисхармонични положения, които на пръв поглед бихме могли да констатираме, могат се обясни с примера за онзи ученик, който не можал да реши задачата по простата причина, че не знаел правилата на математиката и получил слаба бележка. Колкото по-вече човек изучава проявата на живота във вселената и законите на тази проява, толкова повече се убеждава във великата хармония, която цари в целия космос. Тия велики закони определят правилните отношения между безкрайно малките величини и безкрайно големите такива... И в това именно се корени великата хармония. Ония, които са се занимавали с астрономия, физиология, биология знаят много добре проявата на тая дивна хармония. Само невежият вижда в света дисхармонии.
към текста >>

С тоя ритъм и хармония, които съществуват в света, ние можем да си обясним причината, която е накарала природата да вложи толкова музикалност в птичките, животните и човека.
Това са все закони, станали вече доста популярни, които определят общата хармония на космичния мир. Но вън от това, самото съществуване на строго отмерени закони в природата, ясно говори за съществуването на известни правилни отношения, които обуславят хармонията. Върху въпроса за мировата хармония може би друг път ще се върнем пак. Засега искаме да изтъкнем основната идея за съществуването на една велика хармония в света. Всички същества са плод на тая хармония и следователно, онова висше съзнателно или подсъзнателно удоволствие или неудоволствие, което изпитваме при слушане на известни тонове или шумове, или гледаме хармоничните или нехармоничните им краски, се обяснява с хармонично съвпадение или контраст на вроденото хармонично положение у нас, с възприетото отвън такова. С тоя ритъм и хармония, които съществуват в света, ние можем да си обясним причината, която е накарала природата да вложи толкова музикалност в птичките, животните и човека. И забележителен е законът, който се проявява във вселената; колкото едно същество е по-издигнато и интелигентно, толкова то става по-музикално. Тая тенденция, на природата към музикално изявяване, някои автори намират вложена не само у животните и човека, но и у растенията, дори и в „неодушевените" скали и пясъци. Ето до какви именно данни хората са се добрали в изследванията си в това направление. Всекиму е известна оная приятност, която човек изпитва, когато се намира край брега на морето, дето в упоение слуша монотонната, същевременно приятна негова песен. Тя го отнася далеч от околния мир, окрилява душата му и успокоява сърцето му.
към текста >>

И забележителен е законът, който се проявява във вселената; колкото едно същество е по-издигнато и интелигентно, толкова то става по-музикално.
Но вън от това, самото съществуване на строго отмерени закони в природата, ясно говори за съществуването на известни правилни отношения, които обуславят хармонията. Върху въпроса за мировата хармония може би друг път ще се върнем пак. Засега искаме да изтъкнем основната идея за съществуването на една велика хармония в света. Всички същества са плод на тая хармония и следователно, онова висше съзнателно или подсъзнателно удоволствие или неудоволствие, което изпитваме при слушане на известни тонове или шумове, или гледаме хармоничните или нехармоничните им краски, се обяснява с хармонично съвпадение или контраст на вроденото хармонично положение у нас, с възприетото отвън такова. С тоя ритъм и хармония, които съществуват в света, ние можем да си обясним причината, която е накарала природата да вложи толкова музикалност в птичките, животните и човека. И забележителен е законът, който се проявява във вселената; колкото едно същество е по-издигнато и интелигентно, толкова то става по-музикално. Тая тенденция, на природата към музикално изявяване, някои автори намират вложена не само у животните и човека, но и у растенията, дори и в „неодушевените" скали и пясъци. Ето до какви именно данни хората са се добрали в изследванията си в това направление. Всекиму е известна оная приятност, която човек изпитва, когато се намира край брега на морето, дето в упоение слуша монотонната, същевременно приятна негова песен. Тя го отнася далеч от околния мир, окрилява душата му и успокоява сърцето му. Понякога песента на морето е тиха като сладък шепот, понякога бурна и могъща.
към текста >>

Тая тенденция, на природата към музикално изявяване, някои автори намират вложена не само у животните и човека, но и у растенията, дори и в „неодушевените" скали и пясъци.
Върху въпроса за мировата хармония може би друг път ще се върнем пак. Засега искаме да изтъкнем основната идея за съществуването на една велика хармония в света. Всички същества са плод на тая хармония и следователно, онова висше съзнателно или подсъзнателно удоволствие или неудоволствие, което изпитваме при слушане на известни тонове или шумове, или гледаме хармоничните или нехармоничните им краски, се обяснява с хармонично съвпадение или контраст на вроденото хармонично положение у нас, с възприетото отвън такова. С тоя ритъм и хармония, които съществуват в света, ние можем да си обясним причината, която е накарала природата да вложи толкова музикалност в птичките, животните и човека. И забележителен е законът, който се проявява във вселената; колкото едно същество е по-издигнато и интелигентно, толкова то става по-музикално. Тая тенденция, на природата към музикално изявяване, някои автори намират вложена не само у животните и човека, но и у растенията, дори и в „неодушевените" скали и пясъци. Ето до какви именно данни хората са се добрали в изследванията си в това направление. Всекиму е известна оная приятност, която човек изпитва, когато се намира край брега на морето, дето в упоение слуша монотонната, същевременно приятна негова песен. Тя го отнася далеч от околния мир, окрилява душата му и успокоява сърцето му. Понякога песента на морето е тиха като сладък шепот, понякога бурна и могъща. Поетите, чиито чувства са тъй отзивчиви, най-добре разбират тая песен на природата.
към текста >>

Околната тишина, падащите капки, усилват впечатлението от тая „вълшебна музика".
Братята Хеим твърдят, че в шума на водопадите може да се чуят ясно акорди С-dur (do mi sol) и ниското fa, което не е от този акорд. В големите водопади се чува ясно това fa, което обикновено заглушава останалите, но в по-тихите се чува ту do ту sol, даже в няколко октави. Тиндал обяснява това с непрестаното пукане на водните мехурчета от падане на водата. Прочутата Финчалова пещера на о-в Стаф (от Хебридовите острови) има ред базалтови колони, високи до 15 метра. При тихо време, когато морските вълни се блъскат в тия колони, последните издават „мелодични звукове". Околната тишина, падащите капки, усилват впечатлението от тая „вълшебна музика". „Звучното ехо я подема и повтаря в тържествена хармония, която далеч надминава сферите на органите в църквите". Ето защо, старите келти наричат тая пещера Аn-na-vin – „хармоническа пещера". При буря тая пещера ужасно кънти и гърми като оръдие. Освен звуковете на морето, познати са и звучащи пясъци на много места. На о-в Борнхолм, при всяка стъпка пясъкът издава много интересен шум.
към текста >>

Ориноко се намират гранитни скали, които издават при изгрев слънце особена музика.
Изследователят на акустичните явления Рело откри, че звуковете идат от дълбочината на клисурата и издигайки се нагоре, те се все повече усилват. Понякога Рело е слушал такива нежни и приятни звукове „каквито няма да чуем никога от нашите прочути певци" Не рядко тия звукове давали вид на долината, като че тя плаче и стене. Всичко се обяснява със стеснената клисура, след която следва вече внезапно разширение на долината и се получават напълно аналогични явления на духовите инструменти или гръкляна. Има и пеещи скали. По горното течение на р. Ориноко се намират гранитни скали, които издават при изгрев слънце особена музика. Хумболт посетил тия „музикални" камъни, както ги наричат испанците. В Бретан се намират „пеещите камъни на Гидо", които звучат, когато се удрят с чук на определено място. Понякога се получават цели акорди с чисти звукове. В Египет, близо до седмовратната Тива се издига сред долината Мемноския колос, състоящ се от две статуи на Аменофис III, отстоящи една от друга на разстояние 22 крачки. Всяка утрин тия статуи поздравяват изгряващото слънце с песен.
към текста >>

Хумболт посетил тия „музикални" камъни, както ги наричат испанците.
Понякога Рело е слушал такива нежни и приятни звукове „каквито няма да чуем никога от нашите прочути певци" Не рядко тия звукове давали вид на долината, като че тя плаче и стене. Всичко се обяснява със стеснената клисура, след която следва вече внезапно разширение на долината и се получават напълно аналогични явления на духовите инструменти или гръкляна. Има и пеещи скали. По горното течение на р. Ориноко се намират гранитни скали, които издават при изгрев слънце особена музика. Хумболт посетил тия „музикални" камъни, както ги наричат испанците. В Бретан се намират „пеещите камъни на Гидо", които звучат, когато се удрят с чук на определено място. Понякога се получават цели акорди с чисти звукове. В Египет, близо до седмовратната Тива се издига сред долината Мемноския колос, състоящ се от две статуи на Аменофис III, отстоящи една от друга на разстояние 22 крачки. Всяка утрин тия статуи поздравяват изгряващото слънце с песен. Павзаний, който посетил Египет в края на Адрияновото царуване, описва колоса като „седяща статуя, която има глас".
към текста >>

По-нататък за музикалността в растителното царство можем да кажем твърде малко по простата причина, че там наблюденията и изследванията са твърде оскъдни.
Статуята пее сутрин при изгрев, защото тогава температурата е ниска, камъкът се свива, сгъстеният и изстуден въздух почва да излиза през пукнатините и пее. Така пеят и египетските палати в Кариак, които наполеоновата експедиция там добре е чула. И тук механизмът на пеенето на „мъртвата" природа е същият, както у човека. През теснината минава въздух с известен напор и се получава звук. Същият закон се отнася и до духовите инструменти и човешкия глас. По-нататък за музикалността в растителното царство можем да кажем твърде малко по простата причина, че там наблюденията и изследванията са твърде оскъдни. Но все пак съществуват множество пеещи дървета, особено в южните тропически страни. Така напр. в Австралия съществува растението Казуарини (храст), чиито листа се усукват като цев и когато вятърът минава през тия тръби с известна сила, получава се една нежна музика. Подобни растения има и в Индия. Други учени са правили, макар и малко още, опити върху влиянието, което музиката оказва върху растенията.
към текста >>

в Австралия съществува растението Казуарини (храст), чиито листа се усукват като цев и когато вятърът минава през тия тръби с известна сила, получава се една нежна музика.
През теснината минава въздух с известен напор и се получава звук. Същият закон се отнася и до духовите инструменти и човешкия глас. По-нататък за музикалността в растителното царство можем да кажем твърде малко по простата причина, че там наблюденията и изследванията са твърде оскъдни. Но все пак съществуват множество пеещи дървета, особено в южните тропически страни. Така напр. в Австралия съществува растението Казуарини (храст), чиито листа се усукват като цев и когато вятърът минава през тия тръби с известна сила, получава се една нежна музика. Подобни растения има и в Индия. Други учени са правили, макар и малко още, опити върху влиянието, което музиката оказва върху растенията. Опитите са още несигурни, но все пак може да се допусне вече, че силните музикални вибрации карат растенията да си отвръщат листата от посоката, откъдето иде музиката. Особено това е било забелязано за растенията поставени в саксии, близо до оркестри. Само след няколко часово свирене, те буквално си обръщали „гърба към музикантите".
към текста >>

Други учени са правили, макар и малко още, опити върху влиянието, което музиката оказва върху растенията.
По-нататък за музикалността в растителното царство можем да кажем твърде малко по простата причина, че там наблюденията и изследванията са твърде оскъдни. Но все пак съществуват множество пеещи дървета, особено в южните тропически страни. Така напр. в Австралия съществува растението Казуарини (храст), чиито листа се усукват като цев и когато вятърът минава през тия тръби с известна сила, получава се една нежна музика. Подобни растения има и в Индия. Други учени са правили, макар и малко още, опити върху влиянието, което музиката оказва върху растенията. Опитите са още несигурни, но все пак може да се допусне вече, че силните музикални вибрации карат растенията да си отвръщат листата от посоката, откъдето иде музиката. Особено това е било забелязано за растенията поставени в саксии, близо до оркестри. Само след няколко часово свирене, те буквално си обръщали „гърба към музикантите". Силно чувствителни са карамфилите и цикламите. В животинското царство най-добри певци се намират между птиците.
към текста >>

Опитите са още несигурни, но все пак може да се допусне вече, че силните музикални вибрации карат растенията да си отвръщат листата от посоката, откъдето иде музиката.
Но все пак съществуват множество пеещи дървета, особено в южните тропически страни. Така напр. в Австралия съществува растението Казуарини (храст), чиито листа се усукват като цев и когато вятърът минава през тия тръби с известна сила, получава се една нежна музика. Подобни растения има и в Индия. Други учени са правили, макар и малко още, опити върху влиянието, което музиката оказва върху растенията. Опитите са още несигурни, но все пак може да се допусне вече, че силните музикални вибрации карат растенията да си отвръщат листата от посоката, откъдето иде музиката. Особено това е било забелязано за растенията поставени в саксии, близо до оркестри. Само след няколко часово свирене, те буквално си обръщали „гърба към музикантите". Силно чувствителни са карамфилите и цикламите. В животинското царство най-добри певци се намират между птиците. Според Фламарион първият основател тук на земята на пеенето е бил щурецът.
към текста >>

Само след няколко часово свирене, те буквално си обръщали „гърба към музикантите".
в Австралия съществува растението Казуарини (храст), чиито листа се усукват като цев и когато вятърът минава през тия тръби с известна сила, получава се една нежна музика. Подобни растения има и в Индия. Други учени са правили, макар и малко още, опити върху влиянието, което музиката оказва върху растенията. Опитите са още несигурни, но все пак може да се допусне вече, че силните музикални вибрации карат растенията да си отвръщат листата от посоката, откъдето иде музиката. Особено това е било забелязано за растенията поставени в саксии, близо до оркестри. Само след няколко часово свирене, те буквално си обръщали „гърба към музикантите". Силно чувствителни са карамфилите и цикламите. В животинското царство най-добри певци се намират между птиците. Според Фламарион първият основател тук на земята на пеенето е бил щурецът. Той се е появил в девонския период, когато е имало само пъварци, мекотели, червеи и хрущялни риби, значи цяло море от глухонеми същества. Бръмченето на насекомите, цвърченето на скакалеца са били първите звуци.
към текста >>

Понякога намираме същински музикални турнири между съперници, които траят до пълно изнемощяване.
Той се е появил в девонския период, когато е имало само пъварци, мекотели, червеи и хрущялни риби, значи цяло море от глухонеми същества. Бръмченето на насекомите, цвърченето на скакалеца са били първите звуци. После жабата е започнала да дава своите концерти, гигантските гущери да съскат и най-накрая е запяла птичката. „Вече в блеенето на овцата, викаща агънцето си, в мяукането на котката, в лая на кучето, в рева на лъва, както и в пеенето на птиците се чул гласът на природата и първобитните опити да се заговори". Според Шарл Литурно пойните птици обичат да пеят „защото им се пее". Понякога намираме същински музикални турнири между съперници, които траят до пълно изнемощяване. Нещо повече, Летурно привежда един пример и за съществуването на инструментална музика у птиците. Касае се за самеца-папуняк, който в периода на любовта си свири по един своеобразен начин. Като поеме в себе си въздух, той поставя края на своя своеобразен клюн отвесно към някой камък или дърво и после издишайки произвежда по тоя начин своеобразни звукове – неговата любовна песен... Аз няма да се спирам повече на въпроса за музикалната душа на птиците. Тая страна на въпроса е почти всекиму известна. Но не мога да отмина един печален факт, който напоследък става мода.
към текста >>

Нещо повече, Летурно привежда един пример и за съществуването на инструментална музика у птиците.
Бръмченето на насекомите, цвърченето на скакалеца са били първите звуци. После жабата е започнала да дава своите концерти, гигантските гущери да съскат и най-накрая е запяла птичката. „Вече в блеенето на овцата, викаща агънцето си, в мяукането на котката, в лая на кучето, в рева на лъва, както и в пеенето на птиците се чул гласът на природата и първобитните опити да се заговори". Според Шарл Литурно пойните птици обичат да пеят „защото им се пее". Понякога намираме същински музикални турнири между съперници, които траят до пълно изнемощяване. Нещо повече, Летурно привежда един пример и за съществуването на инструментална музика у птиците. Касае се за самеца-папуняк, който в периода на любовта си свири по един своеобразен начин. Като поеме в себе си въздух, той поставя края на своя своеобразен клюн отвесно към някой камък или дърво и после издишайки произвежда по тоя начин своеобразни звукове – неговата любовна песен... Аз няма да се спирам повече на въпроса за музикалната душа на птиците. Тая страна на въпроса е почти всекиму известна. Но не мога да отмина един печален факт, който напоследък става мода. Това е онова ужасно изкълчване, което някои невежи правят с птичките, измъчвайки ги да пеят някакви най-банални химни или банални песни.
към текста >>

Като поеме в себе си въздух, той поставя края на своя своеобразен клюн отвесно към някой камък или дърво и после издишайки произвежда по тоя начин своеобразни звукове – неговата любовна песен... Аз няма да се спирам повече на въпроса за музикалната душа на птиците.
„Вече в блеенето на овцата, викаща агънцето си, в мяукането на котката, в лая на кучето, в рева на лъва, както и в пеенето на птиците се чул гласът на природата и първобитните опити да се заговори". Според Шарл Литурно пойните птици обичат да пеят „защото им се пее". Понякога намираме същински музикални турнири между съперници, които траят до пълно изнемощяване. Нещо повече, Летурно привежда един пример и за съществуването на инструментална музика у птиците. Касае се за самеца-папуняк, който в периода на любовта си свири по един своеобразен начин. Като поеме в себе си въздух, той поставя края на своя своеобразен клюн отвесно към някой камък или дърво и после издишайки произвежда по тоя начин своеобразни звукове – неговата любовна песен... Аз няма да се спирам повече на въпроса за музикалната душа на птиците. Тая страна на въпроса е почти всекиму известна. Но не мога да отмина един печален факт, който напоследък става мода. Това е онова ужасно изкълчване, което някои невежи правят с птичките, измъчвайки ги да пеят някакви най-банални химни или банални песни. Дарвин говори за един синигер, когото приучили да пее някакъв си немски валс. В 1896 г.
към текста >>

Природата е вложила в тия същества много нежна и хубава музика, за да бъде тя достатъчна, да не става нужда от подобно изкълчване.
Дарвин говори за един синигер, когото приучили да пее някакъв си немски валс. В 1896 г. на Нижненовгородското изложение е имало едно канарче, което приучили да пее руския химн. Това канарче впоследствие било подарено на руския цар и отнесено в зимния дворец в Петроград. Днес дори в Германия има специалисти, които се занимават с тая работа, като обучават птиците, посредством грамофон. Природата е вложила в тия същества много нежна и хубава музика, за да бъде тя достатъчна, да не става нужда от подобно изкълчване. Много животни, които макар да не са надарени с музикален глас както птичките, все пак имат достатъчно музикално чувство, за да се наслаждават от една музика дошла от вън. Многобройните изследвания с различни инструменти при различните животни са показали, че някои измежду тях притежават високо музикална душа. Но изобщо забелязано е, че меките ритмични и не високи тонове правят добро впечатление на животните, докато високи и шумни пиеси не само ги плашат, но ги довеждат до лудост. От насекомите е известна голямата музикалност на паяка. Известна е историята за затворника Peliisson и неговия любим паяк, който се е качвал, много близо върху самата цигулка за да слуша свиренето на затворника.
към текста >>

Много животни, които макар да не са надарени с музикален глас както птичките, все пак имат достатъчно музикално чувство, за да се наслаждават от една музика дошла от вън.
В 1896 г. на Нижненовгородското изложение е имало едно канарче, което приучили да пее руския химн. Това канарче впоследствие било подарено на руския цар и отнесено в зимния дворец в Петроград. Днес дори в Германия има специалисти, които се занимават с тая работа, като обучават птиците, посредством грамофон. Природата е вложила в тия същества много нежна и хубава музика, за да бъде тя достатъчна, да не става нужда от подобно изкълчване. Много животни, които макар да не са надарени с музикален глас както птичките, все пак имат достатъчно музикално чувство, за да се наслаждават от една музика дошла от вън. Многобройните изследвания с различни инструменти при различните животни са показали, че някои измежду тях притежават високо музикална душа. Но изобщо забелязано е, че меките ритмични и не високи тонове правят добро впечатление на животните, докато високи и шумни пиеси не само ги плашат, но ги довеждат до лудост. От насекомите е известна голямата музикалност на паяка. Известна е историята за затворника Peliisson и неговия любим паяк, който се е качвал, много близо върху самата цигулка за да слуша свиренето на затворника. Палачът обаче го съгледал веднъж и го смачкал брутално.
към текста >>

Многобройните изследвания с различни инструменти при различните животни са показали, че някои измежду тях притежават високо музикална душа.
на Нижненовгородското изложение е имало едно канарче, което приучили да пее руския химн. Това канарче впоследствие било подарено на руския цар и отнесено в зимния дворец в Петроград. Днес дори в Германия има специалисти, които се занимават с тая работа, като обучават птиците, посредством грамофон. Природата е вложила в тия същества много нежна и хубава музика, за да бъде тя достатъчна, да не става нужда от подобно изкълчване. Много животни, които макар да не са надарени с музикален глас както птичките, все пак имат достатъчно музикално чувство, за да се наслаждават от една музика дошла от вън. Многобройните изследвания с различни инструменти при различните животни са показали, че някои измежду тях притежават високо музикална душа. Но изобщо забелязано е, че меките ритмични и не високи тонове правят добро впечатление на животните, докато високи и шумни пиеси не само ги плашат, но ги довеждат до лудост. От насекомите е известна голямата музикалност на паяка. Известна е историята за затворника Peliisson и неговия любим паяк, който се е качвал, много близо върху самата цигулка за да слуша свиренето на затворника. Палачът обаче го съгледал веднъж и го смачкал брутално. Подобна история се е случило и с детето-артист Berthom, когато е било в затвора.
към текста >>

От насекомите е известна голямата музикалност на паяка.
Днес дори в Германия има специалисти, които се занимават с тая работа, като обучават птиците, посредством грамофон. Природата е вложила в тия същества много нежна и хубава музика, за да бъде тя достатъчна, да не става нужда от подобно изкълчване. Много животни, които макар да не са надарени с музикален глас както птичките, все пак имат достатъчно музикално чувство, за да се наслаждават от една музика дошла от вън. Многобройните изследвания с различни инструменти при различните животни са показали, че някои измежду тях притежават високо музикална душа. Но изобщо забелязано е, че меките ритмични и не високи тонове правят добро впечатление на животните, докато високи и шумни пиеси не само ги плашат, но ги довеждат до лудост. От насекомите е известна голямата музикалност на паяка. Известна е историята за затворника Peliisson и неговия любим паяк, който се е качвал, много близо върху самата цигулка за да слуша свиренето на затворника. Палачът обаче го съгледал веднъж и го смачкал брутално. Подобна история се е случило и с детето-артист Berthom, когато е било в затвора. Там е имало за единствен слушател – един паяк. Gretrsa разказва за друг паяк, който по жичката на паяжината си слизал върху пианото му всякога, когато той почвал да свири.
към текста >>

Даже гущерите се оказват силно музикални.
В 1886 г. в Брюксел в салона на „Голямата хармония" през април и май, когато Рубенщайн е дал своите три прочути концерта, се е случил следният факт. Още в началото на първия концерт на естрадата всички видели един голям и страшен паяк да се разполага върху пианото. Щом почвали да ръкопляскат животното се скривало в пукнатините на пода. Този факт се е повтарял и на други концерти . Даже гущерите се оказват силно музикални. Фетис в своята „История на музиката пише за един музикант, който свирейки в градината си, събрал наоколо си до 50 гущера. В Индия факирите с музиката успяват да измъкнат змиите от дупките им. Шатобриан разказва за един случай в Горна Канада (през 1796 г.), където един канадец от племето Онанта-пес със своята флейта успял да отстрани един опасен кротал, който попаднал в лагера му. Фетис разправя, че морските костенурки се омайват от свиренето с уста и препоръчва тоя начин като най-лесен за улавянето им. Днес се мисли, че преживните животни са слабо чувствителни към музиката.
към текста >>

Фетис в своята „История на музиката пише за един музикант, който свирейки в градината си, събрал наоколо си до 50 гущера.
в Брюксел в салона на „Голямата хармония" през април и май, когато Рубенщайн е дал своите три прочути концерта, се е случил следният факт. Още в началото на първия концерт на естрадата всички видели един голям и страшен паяк да се разполага върху пианото. Щом почвали да ръкопляскат животното се скривало в пукнатините на пода. Този факт се е повтарял и на други концерти . Даже гущерите се оказват силно музикални. Фетис в своята „История на музиката пише за един музикант, който свирейки в градината си, събрал наоколо си до 50 гущера. В Индия факирите с музиката успяват да измъкнат змиите от дупките им. Шатобриан разказва за един случай в Горна Канада (през 1796 г.), където един канадец от племето Онанта-пес със своята флейта успял да отстрани един опасен кротал, който попаднал в лагера му. Фетис разправя, че морските костенурки се омайват от свиренето с уста и препоръчва тоя начин като най-лесен за улавянето им. Днес се мисли, че преживните животни са слабо чувствителни към музиката. Конят е много чувствителен към музиката.
към текста >>

В Индия факирите с музиката успяват да измъкнат змиите от дупките им.
Още в началото на първия концерт на естрадата всички видели един голям и страшен паяк да се разполага върху пианото. Щом почвали да ръкопляскат животното се скривало в пукнатините на пода. Този факт се е повтарял и на други концерти . Даже гущерите се оказват силно музикални. Фетис в своята „История на музиката пише за един музикант, който свирейки в градината си, събрал наоколо си до 50 гущера. В Индия факирите с музиката успяват да измъкнат змиите от дупките им. Шатобриан разказва за един случай в Горна Канада (през 1796 г.), където един канадец от племето Онанта-пес със своята флейта успял да отстрани един опасен кротал, който попаднал в лагера му. Фетис разправя, че морските костенурки се омайват от свиренето с уста и препоръчва тоя начин като най-лесен за улавянето им. Днес се мисли, че преживните животни са слабо чувствителни към музиката. Конят е много чувствителен към музиката. Според Gneпоп (ветер.
към текста >>

Днес се мисли, че преживните животни са слабо чувствителни към музиката.
Даже гущерите се оказват силно музикални. Фетис в своята „История на музиката пише за един музикант, който свирейки в градината си, събрал наоколо си до 50 гущера. В Индия факирите с музиката успяват да измъкнат змиите от дупките им. Шатобриан разказва за един случай в Горна Канада (през 1796 г.), където един канадец от племето Онанта-пес със своята флейта успял да отстрани един опасен кротал, който попаднал в лагера му. Фетис разправя, че морските костенурки се омайват от свиренето с уста и препоръчва тоя начин като най-лесен за улавянето им. Днес се мисли, че преживните животни са слабо чувствителни към музиката. Конят е много чувствителен към музиката. Според Gneпоп (ветер. лекар) има някои коне, които постоянно гледат свирача, докато трае свиренето, други застават срещу своите ясли и стоят неподвижни. Фиксирането на ушите, тяхното направление показват ясно, че животното не желае да пропусне нито една нота и че цялото му внимание е съсредоточено върху органа на слуха. Според Daumbresse конят предпочита флейтата пред цигулката.
към текста >>

Конят е много чувствителен към музиката.
Фетис в своята „История на музиката пише за един музикант, който свирейки в градината си, събрал наоколо си до 50 гущера. В Индия факирите с музиката успяват да измъкнат змиите от дупките им. Шатобриан разказва за един случай в Горна Канада (през 1796 г.), където един канадец от племето Онанта-пес със своята флейта успял да отстрани един опасен кротал, който попаднал в лагера му. Фетис разправя, че морските костенурки се омайват от свиренето с уста и препоръчва тоя начин като най-лесен за улавянето им. Днес се мисли, че преживните животни са слабо чувствителни към музиката. Конят е много чувствителен към музиката. Според Gneпоп (ветер. лекар) има някои коне, които постоянно гледат свирача, докато трае свиренето, други застават срещу своите ясли и стоят неподвижни. Фиксирането на ушите, тяхното направление показват ясно, че животното не желае да пропусне нито една нота и че цялото му внимание е съсредоточено върху органа на слуха. Според Daumbresse конят предпочита флейтата пред цигулката. Той може под влияние на музиката много лесно да се научи да танцува.
към текста >>

Той може под влияние на музиката много лесно да се научи да танцува.
Конят е много чувствителен към музиката. Според Gneпоп (ветер. лекар) има някои коне, които постоянно гледат свирача, докато трае свиренето, други застават срещу своите ясли и стоят неподвижни. Фиксирането на ушите, тяхното направление показват ясно, че животното не желае да пропусне нито една нота и че цялото му внимание е съсредоточено върху органа на слуха. Според Daumbresse конят предпочита флейтата пред цигулката. Той може под влияние на музиката много лесно да се научи да танцува. Не вярвам някой да се съмнява в музикалните способности на магарето. Разправят, че едно магаре, този осмиван музикант, чувайки да пее една дама, която имала хубав глас, напуснало мястото, дето било, доближило се до жилището на певицата и най сетне влязло в двора ù, за да слуша по-добре музиката, която го омаяла. Опитите, направени през май 1795 г. в Парижката Jardin des plantes със слоновете, недвусмислено подчертават музикалността им. Вълкът е голям враг на музиката.
към текста >>

Не вярвам някой да се съмнява в музикалните способности на магарето.
Според Gneпоп (ветер. лекар) има някои коне, които постоянно гледат свирача, докато трае свиренето, други застават срещу своите ясли и стоят неподвижни. Фиксирането на ушите, тяхното направление показват ясно, че животното не желае да пропусне нито една нота и че цялото му внимание е съсредоточено върху органа на слуха. Според Daumbresse конят предпочита флейтата пред цигулката. Той може под влияние на музиката много лесно да се научи да танцува. Не вярвам някой да се съмнява в музикалните способности на магарето. Разправят, че едно магаре, този осмиван музикант, чувайки да пее една дама, която имала хубав глас, напуснало мястото, дето било, доближило се до жилището на певицата и най сетне влязло в двора ù, за да слуша по-добре музиката, която го омаяла. Опитите, направени през май 1795 г. в Парижката Jardin des plantes със слоновете, недвусмислено подчертават музикалността им. Вълкът е голям враг на музиката. Никаква музика не го предразполага, а в повече случаи го плаши.
към текста >>

Разправят, че едно магаре, този осмиван музикант, чувайки да пее една дама, която имала хубав глас, напуснало мястото, дето било, доближило се до жилището на певицата и най сетне влязло в двора ù, за да слуша по-добре музиката, която го омаяла.
лекар) има някои коне, които постоянно гледат свирача, докато трае свиренето, други застават срещу своите ясли и стоят неподвижни. Фиксирането на ушите, тяхното направление показват ясно, че животното не желае да пропусне нито една нота и че цялото му внимание е съсредоточено върху органа на слуха. Според Daumbresse конят предпочита флейтата пред цигулката. Той може под влияние на музиката много лесно да се научи да танцува. Не вярвам някой да се съмнява в музикалните способности на магарето. Разправят, че едно магаре, този осмиван музикант, чувайки да пее една дама, която имала хубав глас, напуснало мястото, дето било, доближило се до жилището на певицата и най сетне влязло в двора ù, за да слуша по-добре музиката, която го омаяла. Опитите, направени през май 1795 г. в Парижката Jardin des plantes със слоновете, недвусмислено подчертават музикалността им. Вълкът е голям враг на музиката. Никаква музика не го предразполага, а в повече случаи го плаши. Мечката е слабомузикална (според Daumbresse).
към текста >>

в Парижката Jardin des plantes със слоновете, недвусмислено подчертават музикалността им.
Според Daumbresse конят предпочита флейтата пред цигулката. Той може под влияние на музиката много лесно да се научи да танцува. Не вярвам някой да се съмнява в музикалните способности на магарето. Разправят, че едно магаре, този осмиван музикант, чувайки да пее една дама, която имала хубав глас, напуснало мястото, дето било, доближило се до жилището на певицата и най сетне влязло в двора ù, за да слуша по-добре музиката, която го омаяла. Опитите, направени през май 1795 г. в Парижката Jardin des plantes със слоновете, недвусмислено подчертават музикалността им. Вълкът е голям враг на музиката. Никаква музика не го предразполага, а в повече случаи го плаши. Мечката е слабомузикална (според Daumbresse). Според други тя е силно музикална. Чувствителни към пианото са някои котки.
към текста >>

Вълкът е голям враг на музиката.
Той може под влияние на музиката много лесно да се научи да танцува. Не вярвам някой да се съмнява в музикалните способности на магарето. Разправят, че едно магаре, този осмиван музикант, чувайки да пее една дама, която имала хубав глас, напуснало мястото, дето било, доближило се до жилището на певицата и най сетне влязло в двора ù, за да слуша по-добре музиката, която го омаяла. Опитите, направени през май 1795 г. в Парижката Jardin des plantes със слоновете, недвусмислено подчертават музикалността им. Вълкът е голям враг на музиката. Никаква музика не го предразполага, а в повече случаи го плаши. Мечката е слабомузикална (според Daumbresse). Според други тя е силно музикална. Чувствителни към пианото са някои котки. Множество наблюдения ясно потвърждават силната музикалност на кучетата.
към текста >>

Никаква музика не го предразполага, а в повече случаи го плаши.
Не вярвам някой да се съмнява в музикалните способности на магарето. Разправят, че едно магаре, този осмиван музикант, чувайки да пее една дама, която имала хубав глас, напуснало мястото, дето било, доближило се до жилището на певицата и най сетне влязло в двора ù, за да слуша по-добре музиката, която го омаяла. Опитите, направени през май 1795 г. в Парижката Jardin des plantes със слоновете, недвусмислено подчертават музикалността им. Вълкът е голям враг на музиката. Никаква музика не го предразполага, а в повече случаи го плаши. Мечката е слабомузикална (според Daumbresse). Според други тя е силно музикална. Чувствителни към пианото са някои котки. Множество наблюдения ясно потвърждават силната музикалност на кучетата. Маймуната е още по-чувствителна.
към текста >>

Мечката е слабомузикална (според Daumbresse).
Разправят, че едно магаре, този осмиван музикант, чувайки да пее една дама, която имала хубав глас, напуснало мястото, дето било, доближило се до жилището на певицата и най сетне влязло в двора ù, за да слуша по-добре музиката, която го омаяла. Опитите, направени през май 1795 г. в Парижката Jardin des plantes със слоновете, недвусмислено подчертават музикалността им. Вълкът е голям враг на музиката. Никаква музика не го предразполага, а в повече случаи го плаши. Мечката е слабомузикална (според Daumbresse). Според други тя е силно музикална. Чувствителни към пианото са някои котки. Множество наблюдения ясно потвърждават силната музикалност на кучетата. Маймуната е още по-чувствителна. Според Дарвин гибонът взема цяла октава от звукове.
към текста >>

Според други тя е силно музикална.
Опитите, направени през май 1795 г. в Парижката Jardin des plantes със слоновете, недвусмислено подчертават музикалността им. Вълкът е голям враг на музиката. Никаква музика не го предразполага, а в повече случаи го плаши. Мечката е слабомузикална (според Daumbresse). Според други тя е силно музикална. Чувствителни към пианото са някои котки. Множество наблюдения ясно потвърждават силната музикалност на кучетата. Маймуната е още по-чувствителна. Според Дарвин гибонът взема цяла октава от звукове. Следователно тя се явява същински певец.
към текста >>

Множество наблюдения ясно потвърждават силната музикалност на кучетата.
Вълкът е голям враг на музиката. Никаква музика не го предразполага, а в повече случаи го плаши. Мечката е слабомузикална (според Daumbresse). Според други тя е силно музикална. Чувствителни към пианото са някои котки. Множество наблюдения ясно потвърждават силната музикалност на кучетата. Маймуната е още по-чувствителна. Според Дарвин гибонът взема цяла октава от звукове. Следователно тя се явява същински певец. В „произхождение на човека" той цитира съобщението на Савоа, че черните шимпанзета се събират по 20-50 наедно, за да правят нещо като „оркестър", удряйки върху кухите и звучни дървета, които те държат с ръцете и краката си. Фон Винклер цитира случаи, когато при свирене на фис-хармония или роял особено при „печални и мелодични мотиви" са се явявали в стаята по няколко мишки „които като че примират, слушайки увличащата ги мелодия.
към текста >>

Би могло да се приведат още много примери из музикалния живот на животните, но аз ще се огранича само да цитирам опитите на Franc Nohain в Jardin des plantes, направени неотдавна с грамофон, за да завърша с тоя въпрос.
Според Дарвин гибонът взема цяла октава от звукове. Следователно тя се явява същински певец. В „произхождение на човека" той цитира съобщението на Савоа, че черните шимпанзета се събират по 20-50 наедно, за да правят нещо като „оркестър", удряйки върху кухите и звучни дървета, които те държат с ръцете и краката си. Фон Винклер цитира случаи, когато при свирене на фис-хармония или роял особено при „печални и мелодични мотиви" са се явявали в стаята по няколко мишки „които като че примират, слушайки увличащата ги мелодия. Общо взето, на животните най-много влияе флейтата, кларнета и цигулката. Би могло да се приведат още много примери из музикалния живот на животните, но аз ще се огранича само да цитирам опитите на Franc Nohain в Jardin des plantes, направени неотдавна с грамофон, за да завърша с тоя въпрос. Най-първо поставили грамофона при орангутана. Той отначало се обезпокоил от тези високи звукове, после почнал да се сърди и най-после бе дошъл до ярост. Тъй че трябвало да спасяват инструмента от ръцете на разярения слушател. Слонът като чул грамофона, грижливо разгледал чрез хобота си голямата тръба, а после почнал да слуша много внимателно. Ламата и камилата с голямо внимание и удоволствие слушали музиката.
към текста >>

Ламата и камилата с голямо внимание и удоволствие слушали музиката.
Би могло да се приведат още много примери из музикалния живот на животните, но аз ще се огранича само да цитирам опитите на Franc Nohain в Jardin des plantes, направени неотдавна с грамофон, за да завърша с тоя въпрос. Най-първо поставили грамофона при орангутана. Той отначало се обезпокоил от тези високи звукове, после почнал да се сърди и най-после бе дошъл до ярост. Тъй че трябвало да спасяват инструмента от ръцете на разярения слушател. Слонът като чул грамофона, грижливо разгледал чрез хобота си голямата тръба, а после почнал да слуша много внимателно. Ламата и камилата с голямо внимание и удоволствие слушали музиката. На бизоните музиката не се харесала. Те започнали така ужасно да мучат, че експериментаторите побързали да приберат инструмента. Не се харесал грамофонът и на жеравите. Северният елен като чул звуковете на веселия марш, който му поставили, съвсем отчаяно заревал. Козите, овните и антилопите в ужас почнали да се хвърлят из клетките си още при първите звукове на грамофона.
към текста >>

На бизоните музиката не се харесала.
Най-първо поставили грамофона при орангутана. Той отначало се обезпокоил от тези високи звукове, после почнал да се сърди и най-после бе дошъл до ярост. Тъй че трябвало да спасяват инструмента от ръцете на разярения слушател. Слонът като чул грамофона, грижливо разгледал чрез хобота си голямата тръба, а после почнал да слуша много внимателно. Ламата и камилата с голямо внимание и удоволствие слушали музиката. На бизоните музиката не се харесала. Те започнали така ужасно да мучат, че експериментаторите побързали да приберат инструмента. Не се харесал грамофонът и на жеравите. Северният елен като чул звуковете на веселия марш, който му поставили, съвсем отчаяно заревал. Козите, овните и антилопите в ужас почнали да се хвърлят из клетките си още при първите звукове на грамофона. На хищниците музиката също не се харесала.
към текста >>

На хищниците музиката също не се харесала.
На бизоните музиката не се харесала. Те започнали така ужасно да мучат, че експериментаторите побързали да приберат инструмента. Не се харесал грамофонът и на жеравите. Северният елен като чул звуковете на веселия марш, който му поставили, съвсем отчаяно заревал. Козите, овните и антилопите в ужас почнали да се хвърлят из клетките си още при първите звукове на грамофона. На хищниците музиката също не се харесала. Мечките високо се разревали. Лъвът отначало се вслушал внимателно, по-после тъй се разгневил и само здравата решетка спасила и грамофона и изследователите. Паунът като че бил очарован от музиката. Най-много грамофонът пленил игуаната, която с разтворена уста се спряла пред тръбата. Когато инструментът бил отнесен, той още дълго се прислушвал дано чуе отнякъде – очаровалите го звуци, които той видимо желаел да се повторят.
към текста >>

Паунът като че бил очарован от музиката.
Северният елен като чул звуковете на веселия марш, който му поставили, съвсем отчаяно заревал. Козите, овните и антилопите в ужас почнали да се хвърлят из клетките си още при първите звукове на грамофона. На хищниците музиката също не се харесала. Мечките високо се разревали. Лъвът отначало се вслушал внимателно, по-после тъй се разгневил и само здравата решетка спасила и грамофона и изследователите. Паунът като че бил очарован от музиката. Най-много грамофонът пленил игуаната, която с разтворена уста се спряла пред тръбата. Когато инструментът бил отнесен, той още дълго се прислушвал дано чуе отнякъде – очаровалите го звуци, които той видимо желаел да се повторят. Има записани още много наблюдения и факти за музикалните прояви в животните, но и тези, които изнасям тук са достатъчни, за да подчертаят съществуванието на музикални чувства и впечатления у животните. Разбира се, че въпросът е само зачекнат, а не и разрешен. Бъдещата дейност в това направление не ще се ограничи само да констатира музикална впечатлителност у животните, но ще трябва да проучи и влиянието върху тях на разните видове мелодии, както и различните инструменти, защото не подлежи на никакво съмнение, че влиянието на едно хороводно парче, на една миньорна песен или един марш ще е различно и то различно пак за различните животни.
към текста >>

Има записани още много наблюдения и факти за музикалните прояви в животните, но и тези, които изнасям тук са достатъчни, за да подчертаят съществуванието на музикални чувства и впечатления у животните.
Мечките високо се разревали. Лъвът отначало се вслушал внимателно, по-после тъй се разгневил и само здравата решетка спасила и грамофона и изследователите. Паунът като че бил очарован от музиката. Най-много грамофонът пленил игуаната, която с разтворена уста се спряла пред тръбата. Когато инструментът бил отнесен, той още дълго се прислушвал дано чуе отнякъде – очаровалите го звуци, които той видимо желаел да се повторят. Има записани още много наблюдения и факти за музикалните прояви в животните, но и тези, които изнасям тук са достатъчни, за да подчертаят съществуванието на музикални чувства и впечатления у животните. Разбира се, че въпросът е само зачекнат, а не и разрешен. Бъдещата дейност в това направление не ще се ограничи само да констатира музикална впечатлителност у животните, но ще трябва да проучи и влиянието върху тях на разните видове мелодии, както и различните инструменти, защото не подлежи на никакво съмнение, че влиянието на едно хороводно парче, на една миньорна песен или един марш ще е различно и то различно пак за различните животни. От това личи, че въпросът е сложен и изисква дълго проучване. Ценността на едно такова проучване ще разкрие пред нас преди всичко една страница от психологията на тия безсловесни „наши по-малки братя". А тя не е тъй проста, както изглежда на пръв поглед.
към текста >>

Бъдещата дейност в това направление не ще се ограничи само да констатира музикална впечатлителност у животните, но ще трябва да проучи и влиянието върху тях на разните видове мелодии, както и различните инструменти, защото не подлежи на никакво съмнение, че влиянието на едно хороводно парче, на една миньорна песен или един марш ще е различно и то различно пак за различните животни.
Паунът като че бил очарован от музиката. Най-много грамофонът пленил игуаната, която с разтворена уста се спряла пред тръбата. Когато инструментът бил отнесен, той още дълго се прислушвал дано чуе отнякъде – очаровалите го звуци, които той видимо желаел да се повторят. Има записани още много наблюдения и факти за музикалните прояви в животните, но и тези, които изнасям тук са достатъчни, за да подчертаят съществуванието на музикални чувства и впечатления у животните. Разбира се, че въпросът е само зачекнат, а не и разрешен. Бъдещата дейност в това направление не ще се ограничи само да констатира музикална впечатлителност у животните, но ще трябва да проучи и влиянието върху тях на разните видове мелодии, както и различните инструменти, защото не подлежи на никакво съмнение, че влиянието на едно хороводно парче, на една миньорна песен или един марш ще е различно и то различно пак за различните животни. От това личи, че въпросът е сложен и изисква дълго проучване. Ценността на едно такова проучване ще разкрие пред нас преди всичко една страница от психологията на тия безсловесни „наши по-малки братя". А тя не е тъй проста, както изглежда на пръв поглед. От друга страна, опитите върху тях от музикална гледна точка ще решат много важния въпрос за влиянието, което отделен инструмент и различните видове мелодии указват върху организмите, още повече, че резултатите, които ще се получат от това, ще бъдат плод на подсъзнателни реакциите от страна на животните. За нас, в дадения случай беше важно да констатираме онази обща музикална тенденция на природата, която лежи във всичките нейни прояви.
към текста >>

От друга страна, опитите върху тях от музикална гледна точка ще решат много важния въпрос за влиянието, което отделен инструмент и различните видове мелодии указват върху организмите, още повече, че резултатите, които ще се получат от това, ще бъдат плод на подсъзнателни реакциите от страна на животните.
Разбира се, че въпросът е само зачекнат, а не и разрешен. Бъдещата дейност в това направление не ще се ограничи само да констатира музикална впечатлителност у животните, но ще трябва да проучи и влиянието върху тях на разните видове мелодии, както и различните инструменти, защото не подлежи на никакво съмнение, че влиянието на едно хороводно парче, на една миньорна песен или един марш ще е различно и то различно пак за различните животни. От това личи, че въпросът е сложен и изисква дълго проучване. Ценността на едно такова проучване ще разкрие пред нас преди всичко една страница от психологията на тия безсловесни „наши по-малки братя". А тя не е тъй проста, както изглежда на пръв поглед. От друга страна, опитите върху тях от музикална гледна точка ще решат много важния въпрос за влиянието, което отделен инструмент и различните видове мелодии указват върху организмите, още повече, че резултатите, които ще се получат от това, ще бъдат плод на подсъзнателни реакциите от страна на животните. За нас, в дадения случай беше важно да констатираме онази обща музикална тенденция на природата, която лежи във всичките нейни прояви. А това ще облекчи много по-нататъшното изяснение на въпроса за влиянието, което музиката оказва по-специално върху човека.
към текста >>

За нас, в дадения случай беше важно да констатираме онази обща музикална тенденция на природата, която лежи във всичките нейни прояви.
Бъдещата дейност в това направление не ще се ограничи само да констатира музикална впечатлителност у животните, но ще трябва да проучи и влиянието върху тях на разните видове мелодии, както и различните инструменти, защото не подлежи на никакво съмнение, че влиянието на едно хороводно парче, на една миньорна песен или един марш ще е различно и то различно пак за различните животни. От това личи, че въпросът е сложен и изисква дълго проучване. Ценността на едно такова проучване ще разкрие пред нас преди всичко една страница от психологията на тия безсловесни „наши по-малки братя". А тя не е тъй проста, както изглежда на пръв поглед. От друга страна, опитите върху тях от музикална гледна точка ще решат много важния въпрос за влиянието, което отделен инструмент и различните видове мелодии указват върху организмите, още повече, че резултатите, които ще се получат от това, ще бъдат плод на подсъзнателни реакциите от страна на животните. За нас, в дадения случай беше важно да констатираме онази обща музикална тенденция на природата, която лежи във всичките нейни прояви. А това ще облекчи много по-нататъшното изяснение на въпроса за влиянието, което музиката оказва по-специално върху човека.
към текста >>

А това ще облекчи много по-нататъшното изяснение на въпроса за влиянието, което музиката оказва по-специално върху човека.
От това личи, че въпросът е сложен и изисква дълго проучване. Ценността на едно такова проучване ще разкрие пред нас преди всичко една страница от психологията на тия безсловесни „наши по-малки братя". А тя не е тъй проста, както изглежда на пръв поглед. От друга страна, опитите върху тях от музикална гледна точка ще решат много важния въпрос за влиянието, което отделен инструмент и различните видове мелодии указват върху организмите, още повече, че резултатите, които ще се получат от това, ще бъдат плод на подсъзнателни реакциите от страна на животните. За нас, в дадения случай беше важно да констатираме онази обща музикална тенденция на природата, която лежи във всичките нейни прояви. А това ще облекчи много по-нататъшното изяснение на въпроса за влиянието, което музиката оказва по-специално върху човека.
към текста >>

16. ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Щастието, това са малки мигове от времето на твоя живот, мигове на музика, на светлина.
Никъде бурята не е по-страшна. и покоят по-величествен, както в морето, когато белите птици тихо отпочиват по високите мачти. Не ме търсете тука. Там ще отида аз, морето е моето обширно царство... * * * Щастието, това са малките светливи отблясъци по леко вълнуващата се морска повърхност, отблясъците, които раждат, едва трепват с първата си усмивка и умират внезапно, като че морето ги поглъща в своята страхотна бездна. Щастието е като малка приказка, която шепне, унася те в неизразимо красиви светове и бърже свършва, като те оставя, потънал в захлас. Щастието, това са малки мигове от времето на твоя живот, мигове на музика, на светлина. Те светят в твоите дни, както светулките в мрачна нощ и те живеят в техния спомен, както плувецът живее в малката си ладия, заграден отвсякъде с вълни. Кой е видял щастието? Никой, защото го лети, преминава като стрела през тебе и загива, като оставя разкъсана рана със сладостна болка и топла кръв. Кой е уловил щастието, когато то е като мълния, що прелита през облаците на пролетно небе! Има ли щастие?...
към текста >>

17. ЗАМИНА СИ ХРИСТО ДЪРЗЕВ Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Рабиндранат Тагор ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА" Утринта има песните на птичките, а зората на живота – музиката на децата.
Рабиндранат Тагор ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА" Утринта има песните на птичките, а зората на живота – музиката на децата. Чистите тонове на тая песен ние чуваме навсякъде да звънтят... Прахът на човешкия живот все още лежи върху най-хубавите цветове. Коравата и грозна ръка на старостта мачка тия хубави цветя, но вече се зачува оня поток от мелодии, който непрестанно тече и сочи на човечеството неговото ново рождение. Чрез всяко дете Вечното повтаря своя зов пред вратата на човечеството и настъпващата утрин тръби своето появяване. Повикът за живот, който идва днес при мен от вика или веселите песни на децата, събужда едно ехо в моето сърце и аз намирам, че това е гласът на Вечното, в което духът на детето има своето гнездо. * * * Тая симфония на утринната виделина и на детското щастие не отеква у мене само в чиста радост.
към текста >>

18. Списанието PDF Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Той беше тих, трудолюбив и остави художествени музикални композиции на библейски, детски и др.
На 20 юли т. г. се помина в гр. Казанлък един от приятелите на „Житно Зърно" – Христо С. Дързев. Той беше тих, трудолюбив и остави художествени музикални композиции на библейски, детски и др. сюжети, неизвестни почти никому, които редакцията възнамерява да издаде, приложени към възпоменателен албум за него. Нека Бог даде лек път и мир в небесните селения на неговата светла душа! Редакцията.
към текста >>

19. Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Добран ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА 2.
Добран ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА 2. Музикалната проявя на човека. „В нас има музика". „Вътрешният израз за нас се изразява чрез музика". Моят Учител. Ние проследихме музикалните прояви на природата и се натъкваме вече на най-важната част от въпроса — човекът.
към текста >>

Музикалната проявя на човека.
Добран ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА 2. Музикалната проявя на човека. „В нас има музика". „Вътрешният израз за нас се изразява чрез музика". Моят Учител. Ние проследихме музикалните прояви на природата и се натъкваме вече на най-важната част от въпроса — човекът. Естествено, след всичко казано, трябва да очакваме проявата на музикалността у него да се явява в много по-съвършена форма.
към текста >>

„В нас има музика".
Добран ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА 2. Музикалната проявя на човека. „В нас има музика". „Вътрешният израз за нас се изразява чрез музика". Моят Учител. Ние проследихме музикалните прояви на природата и се натъкваме вече на най-важната част от въпроса — човекът. Естествено, след всичко казано, трябва да очакваме проявата на музикалността у него да се явява в много по-съвършена форма. Но аз не зная дали може да се каже, че човешките гении на музиката от калибъра на Паганини, Бетховен, Моцарт, Сарасати, Бах и Хайдн са границите на музикалното проявление на човека.
към текста >>

„Вътрешният израз за нас се изразява чрез музика".
Добран ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА 2. Музикалната проявя на човека. „В нас има музика". „Вътрешният израз за нас се изразява чрез музика". Моят Учител. Ние проследихме музикалните прояви на природата и се натъкваме вече на най-важната част от въпроса — човекът. Естествено, след всичко казано, трябва да очакваме проявата на музикалността у него да се явява в много по-съвършена форма. Но аз не зная дали може да се каже, че човешките гении на музиката от калибъра на Паганини, Бетховен, Моцарт, Сарасати, Бах и Хайдн са границите на музикалното проявление на човека. От окултна гледна точка, това са слаби прояви на истинската музика, която тепърва се заражда, музиката на чудесата.
към текста >>

Ние проследихме музикалните прояви на природата и се натъкваме вече на най-важната част от въпроса — човекът.
Добран ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА 2. Музикалната проявя на човека. „В нас има музика". „Вътрешният израз за нас се изразява чрез музика". Моят Учител. Ние проследихме музикалните прояви на природата и се натъкваме вече на най-важната част от въпроса — човекът. Естествено, след всичко казано, трябва да очакваме проявата на музикалността у него да се явява в много по-съвършена форма. Но аз не зная дали може да се каже, че човешките гении на музиката от калибъра на Паганини, Бетховен, Моцарт, Сарасати, Бах и Хайдн са границите на музикалното проявление на човека. От окултна гледна точка, това са слаби прояви на истинската музика, която тепърва се заражда, музиката на чудесата. Разказват легенди само за Паганини и неговата цигулка. Паганини може би е вършил чудеса.
към текста >>

Естествено, след всичко казано, трябва да очакваме проявата на музикалността у него да се явява в много по-съвършена форма.
Музикалната проявя на човека. „В нас има музика". „Вътрешният израз за нас се изразява чрез музика". Моят Учител. Ние проследихме музикалните прояви на природата и се натъкваме вече на най-важната част от въпроса — човекът. Естествено, след всичко казано, трябва да очакваме проявата на музикалността у него да се явява в много по-съвършена форма. Но аз не зная дали може да се каже, че човешките гении на музиката от калибъра на Паганини, Бетховен, Моцарт, Сарасати, Бах и Хайдн са границите на музикалното проявление на човека. От окултна гледна точка, това са слаби прояви на истинската музика, която тепърва се заражда, музиката на чудесата. Разказват легенди само за Паганини и неговата цигулка. Паганини може би е вършил чудеса. Но само Паганини.
към текста >>

Но аз не зная дали може да се каже, че човешките гении на музиката от калибъра на Паганини, Бетховен, Моцарт, Сарасати, Бах и Хайдн са границите на музикалното проявление на човека.
„В нас има музика". „Вътрешният израз за нас се изразява чрез музика". Моят Учител. Ние проследихме музикалните прояви на природата и се натъкваме вече на най-важната част от въпроса — човекът. Естествено, след всичко казано, трябва да очакваме проявата на музикалността у него да се явява в много по-съвършена форма. Но аз не зная дали може да се каже, че човешките гении на музиката от калибъра на Паганини, Бетховен, Моцарт, Сарасати, Бах и Хайдн са границите на музикалното проявление на човека. От окултна гледна точка, това са слаби прояви на истинската музика, която тепърва се заражда, музиката на чудесата. Разказват легенди само за Паганини и неговата цигулка. Паганини може би е вършил чудеса. Но само Паганини. Характерно е да се отбележи, че в музикално отношение светът върви crescendo напред.
към текста >>

От окултна гледна точка, това са слаби прояви на истинската музика, която тепърва се заражда, музиката на чудесата.
„Вътрешният израз за нас се изразява чрез музика". Моят Учител. Ние проследихме музикалните прояви на природата и се натъкваме вече на най-важната част от въпроса — човекът. Естествено, след всичко казано, трябва да очакваме проявата на музикалността у него да се явява в много по-съвършена форма. Но аз не зная дали може да се каже, че човешките гении на музиката от калибъра на Паганини, Бетховен, Моцарт, Сарасати, Бах и Хайдн са границите на музикалното проявление на човека. От окултна гледна точка, това са слаби прояви на истинската музика, която тепърва се заражда, музиката на чудесата. Разказват легенди само за Паганини и неговата цигулка. Паганини може би е вършил чудеса. Но само Паганини. Характерно е да се отбележи, че в музикално отношение светът върви crescendo напред. Каква ще бъде бъдещата музикална култура вече може да се предчувствува.
към текста >>

Характерно е да се отбележи, че в музикално отношение светът върви crescendo напред.
Но аз не зная дали може да се каже, че човешките гении на музиката от калибъра на Паганини, Бетховен, Моцарт, Сарасати, Бах и Хайдн са границите на музикалното проявление на човека. От окултна гледна точка, това са слаби прояви на истинската музика, която тепърва се заражда, музиката на чудесата. Разказват легенди само за Паганини и неговата цигулка. Паганини може би е вършил чудеса. Но само Паганини. Характерно е да се отбележи, че в музикално отношение светът върви crescendo напред. Каква ще бъде бъдещата музикална култура вече може да се предчувствува. Музиката вероятно ще стане една от най-мощните сили, която ще може да се използува за доброто и благото на света. Данните, с които разполагаме за силата на музиката от досегашните изследвания, потвърждават това. Векове са минали, но до нас са стигнали само имената на Орфей, Паганини, Моцарт, Бетховен... Трудно се раждат велики музиканти. Интересни са някои важни данни за първите прояви на музикалното чувство у човека.
към текста >>

Каква ще бъде бъдещата музикална култура вече може да се предчувствува.
От окултна гледна точка, това са слаби прояви на истинската музика, която тепърва се заражда, музиката на чудесата. Разказват легенди само за Паганини и неговата цигулка. Паганини може би е вършил чудеса. Но само Паганини. Характерно е да се отбележи, че в музикално отношение светът върви crescendo напред. Каква ще бъде бъдещата музикална култура вече може да се предчувствува. Музиката вероятно ще стане една от най-мощните сили, която ще може да се използува за доброто и благото на света. Данните, с които разполагаме за силата на музиката от досегашните изследвания, потвърждават това. Векове са минали, но до нас са стигнали само имената на Орфей, Паганини, Моцарт, Бетховен... Трудно се раждат велики музиканти. Интересни са някои важни данни за първите прояви на музикалното чувство у човека. Теософите твърдят, че зачатъкът на музиката се намира в Атлантида, а може би в Лемурия, но това е една по скоро хипотетична за сега почва.
към текста >>

Музиката вероятно ще стане една от най-мощните сили, която ще може да се използува за доброто и благото на света.
Разказват легенди само за Паганини и неговата цигулка. Паганини може би е вършил чудеса. Но само Паганини. Характерно е да се отбележи, че в музикално отношение светът върви crescendo напред. Каква ще бъде бъдещата музикална култура вече може да се предчувствува. Музиката вероятно ще стане една от най-мощните сили, която ще може да се използува за доброто и благото на света. Данните, с които разполагаме за силата на музиката от досегашните изследвания, потвърждават това. Векове са минали, но до нас са стигнали само имената на Орфей, Паганини, Моцарт, Бетховен... Трудно се раждат велики музиканти. Интересни са някои важни данни за първите прояви на музикалното чувство у човека. Теософите твърдят, че зачатъкът на музиката се намира в Атлантида, а може би в Лемурия, но това е една по скоро хипотетична за сега почва. Първичните прояви на музиката се намират още в прехода между човека и животното.
към текста >>

Данните, с които разполагаме за силата на музиката от досегашните изследвания, потвърждават това.
Паганини може би е вършил чудеса. Но само Паганини. Характерно е да се отбележи, че в музикално отношение светът върви crescendo напред. Каква ще бъде бъдещата музикална култура вече може да се предчувствува. Музиката вероятно ще стане една от най-мощните сили, която ще може да се използува за доброто и благото на света. Данните, с които разполагаме за силата на музиката от досегашните изследвания, потвърждават това. Векове са минали, но до нас са стигнали само имената на Орфей, Паганини, Моцарт, Бетховен... Трудно се раждат велики музиканти. Интересни са някои важни данни за първите прояви на музикалното чувство у човека. Теософите твърдят, че зачатъкът на музиката се намира в Атлантида, а може би в Лемурия, но това е една по скоро хипотетична за сега почва. Първичните прояви на музиката се намират още в прехода между човека и животното. И действително, най-опростотворена музика, с най-примитивни музикални прояви намираме в австралийските негри, фуегинците от Огнена земя, африканските негри и пр.
към текста >>

Векове са минали, но до нас са стигнали само имената на Орфей, Паганини, Моцарт, Бетховен... Трудно се раждат велики музиканти.
Но само Паганини. Характерно е да се отбележи, че в музикално отношение светът върви crescendo напред. Каква ще бъде бъдещата музикална култура вече може да се предчувствува. Музиката вероятно ще стане една от най-мощните сили, която ще може да се използува за доброто и благото на света. Данните, с които разполагаме за силата на музиката от досегашните изследвания, потвърждават това. Векове са минали, но до нас са стигнали само имената на Орфей, Паганини, Моцарт, Бетховен... Трудно се раждат велики музиканти. Интересни са някои важни данни за първите прояви на музикалното чувство у човека. Теософите твърдят, че зачатъкът на музиката се намира в Атлантида, а може би в Лемурия, но това е една по скоро хипотетична за сега почва. Първичните прояви на музиката се намират още в прехода между човека и животното. И действително, най-опростотворена музика, с най-примитивни музикални прояви намираме в австралийските негри, фуегинците от Огнена земя, африканските негри и пр. Докато у животните ние можехме да говорим само за музикални прояви, у тия нисши човешки раси намираме зачатъци от всички изкуства, с всичките елементи на естетиката.
към текста >>

Интересни са някои важни данни за първите прояви на музикалното чувство у човека.
Характерно е да се отбележи, че в музикално отношение светът върви crescendo напред. Каква ще бъде бъдещата музикална култура вече може да се предчувствува. Музиката вероятно ще стане една от най-мощните сили, която ще може да се използува за доброто и благото на света. Данните, с които разполагаме за силата на музиката от досегашните изследвания, потвърждават това. Векове са минали, но до нас са стигнали само имената на Орфей, Паганини, Моцарт, Бетховен... Трудно се раждат велики музиканти. Интересни са някои важни данни за първите прояви на музикалното чувство у човека. Теософите твърдят, че зачатъкът на музиката се намира в Атлантида, а може би в Лемурия, но това е една по скоро хипотетична за сега почва. Първичните прояви на музиката се намират още в прехода между човека и животното. И действително, най-опростотворена музика, с най-примитивни музикални прояви намираме в австралийските негри, фуегинците от Огнена земя, африканските негри и пр. Докато у животните ние можехме да говорим само за музикални прояви, у тия нисши човешки раси намираме зачатъци от всички изкуства, с всичките елементи на естетиката. Ритмичното чувство вече се проявява до висша степен не само в техните танци и игри, но и в примитивните песни и музикални инструменти Характерно е да се отбележи, че не е намерено нито едно диво племе, у което да липсват музикални прояви.
към текста >>

Теософите твърдят, че зачатъкът на музиката се намира в Атлантида, а може би в Лемурия, но това е една по скоро хипотетична за сега почва.
Каква ще бъде бъдещата музикална култура вече може да се предчувствува. Музиката вероятно ще стане една от най-мощните сили, която ще може да се използува за доброто и благото на света. Данните, с които разполагаме за силата на музиката от досегашните изследвания, потвърждават това. Векове са минали, но до нас са стигнали само имената на Орфей, Паганини, Моцарт, Бетховен... Трудно се раждат велики музиканти. Интересни са някои важни данни за първите прояви на музикалното чувство у човека. Теософите твърдят, че зачатъкът на музиката се намира в Атлантида, а може би в Лемурия, но това е една по скоро хипотетична за сега почва. Първичните прояви на музиката се намират още в прехода между човека и животното. И действително, най-опростотворена музика, с най-примитивни музикални прояви намираме в австралийските негри, фуегинците от Огнена земя, африканските негри и пр. Докато у животните ние можехме да говорим само за музикални прояви, у тия нисши човешки раси намираме зачатъци от всички изкуства, с всичките елементи на естетиката. Ритмичното чувство вече се проявява до висша степен не само в техните танци и игри, но и в примитивните песни и музикални инструменти Характерно е да се отбележи, че не е намерено нито едно диво племе, у което да липсват музикални прояви. Те се изразяват в най-нисшите племена като песни, придружаващи игрите им.
към текста >>

Първичните прояви на музиката се намират още в прехода между човека и животното.
Музиката вероятно ще стане една от най-мощните сили, която ще може да се използува за доброто и благото на света. Данните, с които разполагаме за силата на музиката от досегашните изследвания, потвърждават това. Векове са минали, но до нас са стигнали само имената на Орфей, Паганини, Моцарт, Бетховен... Трудно се раждат велики музиканти. Интересни са някои важни данни за първите прояви на музикалното чувство у човека. Теософите твърдят, че зачатъкът на музиката се намира в Атлантида, а може би в Лемурия, но това е една по скоро хипотетична за сега почва. Първичните прояви на музиката се намират още в прехода между човека и животното. И действително, най-опростотворена музика, с най-примитивни музикални прояви намираме в австралийските негри, фуегинците от Огнена земя, африканските негри и пр. Докато у животните ние можехме да говорим само за музикални прояви, у тия нисши човешки раси намираме зачатъци от всички изкуства, с всичките елементи на естетиката. Ритмичното чувство вече се проявява до висша степен не само в техните танци и игри, но и в примитивните песни и музикални инструменти Характерно е да се отбележи, че не е намерено нито едно диво племе, у което да липсват музикални прояви. Те се изразяват в най-нисшите племена като песни, придружаващи игрите им. Регистърът на тия песни не е повече от 3-4 ноти.
към текста >>

И действително, най-опростотворена музика, с най-примитивни музикални прояви намираме в австралийските негри, фуегинците от Огнена земя, африканските негри и пр.
Данните, с които разполагаме за силата на музиката от досегашните изследвания, потвърждават това. Векове са минали, но до нас са стигнали само имената на Орфей, Паганини, Моцарт, Бетховен... Трудно се раждат велики музиканти. Интересни са някои важни данни за първите прояви на музикалното чувство у човека. Теософите твърдят, че зачатъкът на музиката се намира в Атлантида, а може би в Лемурия, но това е една по скоро хипотетична за сега почва. Първичните прояви на музиката се намират още в прехода между човека и животното. И действително, най-опростотворена музика, с най-примитивни музикални прояви намираме в австралийските негри, фуегинците от Огнена земя, африканските негри и пр. Докато у животните ние можехме да говорим само за музикални прояви, у тия нисши човешки раси намираме зачатъци от всички изкуства, с всичките елементи на естетиката. Ритмичното чувство вече се проявява до висша степен не само в техните танци и игри, но и в примитивните песни и музикални инструменти Характерно е да се отбележи, че не е намерено нито едно диво племе, у което да липсват музикални прояви. Те се изразяват в най-нисшите племена като песни, придружаващи игрите им. Регистърът на тия песни не е повече от 3-4 ноти. Според лингвистичната теория, човекът е викал и пял преди да почне да говори.
към текста >>

Докато у животните ние можехме да говорим само за музикални прояви, у тия нисши човешки раси намираме зачатъци от всички изкуства, с всичките елементи на естетиката.
Векове са минали, но до нас са стигнали само имената на Орфей, Паганини, Моцарт, Бетховен... Трудно се раждат велики музиканти. Интересни са някои важни данни за първите прояви на музикалното чувство у човека. Теософите твърдят, че зачатъкът на музиката се намира в Атлантида, а може би в Лемурия, но това е една по скоро хипотетична за сега почва. Първичните прояви на музиката се намират още в прехода между човека и животното. И действително, най-опростотворена музика, с най-примитивни музикални прояви намираме в австралийските негри, фуегинците от Огнена земя, африканските негри и пр. Докато у животните ние можехме да говорим само за музикални прояви, у тия нисши човешки раси намираме зачатъци от всички изкуства, с всичките елементи на естетиката. Ритмичното чувство вече се проявява до висша степен не само в техните танци и игри, но и в примитивните песни и музикални инструменти Характерно е да се отбележи, че не е намерено нито едно диво племе, у което да липсват музикални прояви. Те се изразяват в най-нисшите племена като песни, придружаващи игрите им. Регистърът на тия песни не е повече от 3-4 ноти. Според лингвистичната теория, човекът е викал и пял преди да почне да говори. Първите прояви са били хорово пение.
към текста >>

Ритмичното чувство вече се проявява до висша степен не само в техните танци и игри, но и в примитивните песни и музикални инструменти Характерно е да се отбележи, че не е намерено нито едно диво племе, у което да липсват музикални прояви.
Интересни са някои важни данни за първите прояви на музикалното чувство у човека. Теософите твърдят, че зачатъкът на музиката се намира в Атлантида, а може би в Лемурия, но това е една по скоро хипотетична за сега почва. Първичните прояви на музиката се намират още в прехода между човека и животното. И действително, най-опростотворена музика, с най-примитивни музикални прояви намираме в австралийските негри, фуегинците от Огнена земя, африканските негри и пр. Докато у животните ние можехме да говорим само за музикални прояви, у тия нисши човешки раси намираме зачатъци от всички изкуства, с всичките елементи на естетиката. Ритмичното чувство вече се проявява до висша степен не само в техните танци и игри, но и в примитивните песни и музикални инструменти Характерно е да се отбележи, че не е намерено нито едно диво племе, у което да липсват музикални прояви. Те се изразяват в най-нисшите племена като песни, придружаващи игрите им. Регистърът на тия песни не е повече от 3-4 ноти. Според лингвистичната теория, човекът е викал и пял преди да почне да говори. Първите прояви са били хорово пение. Такова го намираме и у дивите племена.
към текста >>

Племето Веди от о-в Цейлон, което се счита за един от най-нисшите човешки типове, което има едва няколко десетки думи само в речника си, имат при все това свои песни, танци и „там-там" (един вид зачатъчен тъпан) най-първобитния музикален инструмент.
Според лингвистичната теория, човекът е викал и пял преди да почне да говори. Първите прояви са били хорово пение. Такова го намираме и у дивите племена. Индивидуално пение се намира само в фуегинците от Огнена земя. Тяхната песен се състои от една дума или дори един слог повтарян до безконечност. Племето Веди от о-в Цейлон, което се счита за един от най-нисшите човешки типове, което има едва няколко десетки думи само в речника си, имат при все това свои песни, танци и „там-там" (един вид зачатъчен тъпан) най-първобитния музикален инструмент. Самата музика, както на ведите, тъй и на австралийците, се отличава с крайната си простота и монотонност. Австралийците нямат повече от три ноти. Забележително е едно особено явление: песните почти на всички диваци, от всички континенти са минорни, нещо, което намираме и в народните песни на много цивилизовани страни. Даже хороводните им песни са в минорна гама. От друга страна, тия макар и много некултурни диваци имат верност на тона, точност на размера и на такта.
към текста >>

Самата музика, както на ведите, тъй и на австралийците, се отличава с крайната си простота и монотонност.
Първите прояви са били хорово пение. Такова го намираме и у дивите племена. Индивидуално пение се намира само в фуегинците от Огнена земя. Тяхната песен се състои от една дума или дори един слог повтарян до безконечност. Племето Веди от о-в Цейлон, което се счита за един от най-нисшите човешки типове, което има едва няколко десетки думи само в речника си, имат при все това свои песни, танци и „там-там" (един вид зачатъчен тъпан) най-първобитния музикален инструмент. Самата музика, както на ведите, тъй и на австралийците, се отличава с крайната си простота и монотонност. Австралийците нямат повече от три ноти. Забележително е едно особено явление: песните почти на всички диваци, от всички континенти са минорни, нещо, което намираме и в народните песни на много цивилизовани страни. Даже хороводните им песни са в минорна гама. От друга страна, тия макар и много некултурни диваци имат верност на тона, точност на размера и на такта. Австралийците нямат никакви инструменти, нито даже всеобщо приетия между диваците тъпан „там-там".
към текста >>

Такива са първобитните музикални прояви и у диваците.
Австралийците нямат никакви инструменти, нито даже всеобщо приетия между диваците тъпан „там-там". Но все пак, жените импровизират тоя инструмент, като пляскат с дланите по кожените си дрехи, които добре се обтягат между бедрата. Ново-хебридците и много други папуаси правят дървени „гонии", нашарени с резби, изразяващи разни чудовища, окачат ги сред селото и когато блъскат тия дървета, те издават гръмлив глас, който се чува много далеч. Тези и новокаледонските папуаси употребяват и духов инструмент, именно флейта само с два отвора на двата края. Новокаледонците имат и „оркестър" съставен от следните инструменти; бамбукови тояги, с които удрят под такт клони от обелена палма, листо поставено в устата, „там-там" и пр. Такива са първобитните музикални прояви и у диваците. Тая инструментална музика, за която стана вече дума, се намира в едно или друго видоизменение във всички негри. Особено там се срещат тъпанът и флейта. Африканските негри около Габон, Конго, между Занзибар и Големите езера се отличават със своята голяма музикална склонност. На хорá се предават със същинска беснота. Играят под звуковете на „там-там", които докарват играчите до същинско хореографическо изстъпление.
към текста >>

Тая инструментална музика, за която стана вече дума, се намира в едно или друго видоизменение във всички негри.
Но все пак, жените импровизират тоя инструмент, като пляскат с дланите по кожените си дрехи, които добре се обтягат между бедрата. Ново-хебридците и много други папуаси правят дървени „гонии", нашарени с резби, изразяващи разни чудовища, окачат ги сред селото и когато блъскат тия дървета, те издават гръмлив глас, който се чува много далеч. Тези и новокаледонските папуаси употребяват и духов инструмент, именно флейта само с два отвора на двата края. Новокаледонците имат и „оркестър" съставен от следните инструменти; бамбукови тояги, с които удрят под такт клони от обелена палма, листо поставено в устата, „там-там" и пр. Такива са първобитните музикални прояви и у диваците. Тая инструментална музика, за която стана вече дума, се намира в едно или друго видоизменение във всички негри. Особено там се срещат тъпанът и флейта. Африканските негри около Габон, Конго, между Занзибар и Големите езера се отличават със своята голяма музикална склонност. На хорá се предават със същинска беснота. Играят под звуковете на „там-там", които докарват играчите до същинско хореографическо изстъпление. У африканците тия нощни игри се извършват обикновено при лунна светлина.
към текста >>

Африканските негри около Габон, Конго, между Занзибар и Големите езера се отличават със своята голяма музикална склонност.
Тези и новокаледонските папуаси употребяват и духов инструмент, именно флейта само с два отвора на двата края. Новокаледонците имат и „оркестър" съставен от следните инструменти; бамбукови тояги, с които удрят под такт клони от обелена палма, листо поставено в устата, „там-там" и пр. Такива са първобитните музикални прояви и у диваците. Тая инструментална музика, за която стана вече дума, се намира в едно или друго видоизменение във всички негри. Особено там се срещат тъпанът и флейта. Африканските негри около Габон, Конго, между Занзибар и Големите езера се отличават със своята голяма музикална склонност. На хорá се предават със същинска беснота. Играят под звуковете на „там-там", които докарват играчите до същинско хореографическо изстъпление. У африканците тия нощни игри се извършват обикновено при лунна светлина. Племето Ниам-ниам в Африка изпада в истински екстази от своите монотонни песни. У някои (Бонгите) музиката е свещена и инструментите също.
към текста >>

У някои (Бонгите) музиката е свещена и инструментите също.
Африканските негри около Габон, Конго, между Занзибар и Големите езера се отличават със своята голяма музикална склонност. На хорá се предават със същинска беснота. Играят под звуковете на „там-там", които докарват играчите до същинско хореографическо изстъпление. У африканците тия нощни игри се извършват обикновено при лунна светлина. Племето Ниам-ниам в Африка изпада в истински екстази от своите монотонни песни. У някои (Бонгите) музиката е свещена и инструментите също. Музикалната проява у жълтата раса се явява в една по висша форма. Застъпват се вече примитивни музикални инструменти, като тъпан, гонии, дървени пищялки и флейти. Повече от тия инструменти служат просто за изразяване на такта. Пеенето е също силно застъпено. Особено в някои острови населението прекарва по цепи дни в пеeне и музика.
към текста >>

Музикалната проява у жълтата раса се явява в една по висша форма.
На хорá се предават със същинска беснота. Играят под звуковете на „там-там", които докарват играчите до същинско хореографическо изстъпление. У африканците тия нощни игри се извършват обикновено при лунна светлина. Племето Ниам-ниам в Африка изпада в истински екстази от своите монотонни песни. У някои (Бонгите) музиката е свещена и инструментите също. Музикалната проява у жълтата раса се явява в една по висша форма. Застъпват се вече примитивни музикални инструменти, като тъпан, гонии, дървени пищялки и флейти. Повече от тия инструменти служат просто за изразяване на такта. Пеенето е също силно застъпено. Особено в някои острови населението прекарва по цепи дни в пеeне и музика. Дивото местно население на Южна Америка е също силно музикално.
към текста >>

Застъпват се вече примитивни музикални инструменти, като тъпан, гонии, дървени пищялки и флейти.
Играят под звуковете на „там-там", които докарват играчите до същинско хореографическо изстъпление. У африканците тия нощни игри се извършват обикновено при лунна светлина. Племето Ниам-ниам в Африка изпада в истински екстази от своите монотонни песни. У някои (Бонгите) музиката е свещена и инструментите също. Музикалната проява у жълтата раса се явява в една по висша форма. Застъпват се вече примитивни музикални инструменти, като тъпан, гонии, дървени пищялки и флейти. Повече от тия инструменти служат просто за изразяване на такта. Пеенето е също силно застъпено. Особено в някои острови населението прекарва по цепи дни в пеeне и музика. Дивото местно население на Южна Америка е също силно музикално. Разказват, че червенокожите пленници особено много пеят.
към текста >>

Особено в някои острови населението прекарва по цепи дни в пеeне и музика.
У някои (Бонгите) музиката е свещена и инструментите също. Музикалната проява у жълтата раса се явява в една по висша форма. Застъпват се вече примитивни музикални инструменти, като тъпан, гонии, дървени пищялки и флейти. Повече от тия инструменти служат просто за изразяване на такта. Пеенето е също силно застъпено. Особено в някои острови населението прекарва по цепи дни в пеeне и музика. Дивото местно население на Южна Америка е също силно музикално. Разказват, че червенокожите пленници особено много пеят. Те пеят непрекъснато и денем и нощем, особено в деня на умъртвяването от неприятеля, дори до последната им въздишка. В Мексико в царството Тезкуко съществува един съвет, който има права на „съд на интелектуалната инквизиция". На тоя съд е възложено да следи за проявата на изкуството и религията.
към текста >>

Дивото местно население на Южна Америка е също силно музикално.
Музикалната проява у жълтата раса се явява в една по висша форма. Застъпват се вече примитивни музикални инструменти, като тъпан, гонии, дървени пищялки и флейти. Повече от тия инструменти служат просто за изразяване на такта. Пеенето е също силно застъпено. Особено в някои острови населението прекарва по цепи дни в пеeне и музика. Дивото местно население на Южна Америка е също силно музикално. Разказват, че червенокожите пленници особено много пеят. Те пеят непрекъснато и денем и нощем, особено в деня на умъртвяването от неприятеля, дори до последната им въздишка. В Мексико в царството Тезкуко съществува един съвет, който има права на „съд на интелектуалната инквизиция". На тоя съд е възложено да следи за проявата на изкуството и религията. В Сиам музиката е страст.
към текста >>

В Сиам музиката е страст.
Дивото местно население на Южна Америка е също силно музикално. Разказват, че червенокожите пленници особено много пеят. Те пеят непрекъснато и денем и нощем, особено в деня на умъртвяването от неприятеля, дори до последната им въздишка. В Мексико в царството Тезкуко съществува един съвет, който има права на „съд на интелектуалната инквизиция". На тоя съд е възложено да следи за проявата на изкуството и религията. В Сиам музиката е страст. Сиамците навсякъде пеят. Според Летурно, дори мисионерите, когато са преподавали правилата на граматиката е требвало да ги дават за заучаване във форма на латински песни... Малайците обичат музиката, както и поезията до безумие. В Суматра правят при по-важни случаи едно музикално тържество, наречено „бинбанг", което се състои от песни и хорá. Всички контракти и договори вместо с нотариален акт се узаконяват с бинбанг. „Писаните актове, казват мастните жители, могат да се заличат, да изгният, но бинбангът не може да се забрави, той дава цял куп свидетели за известно съглашение".
към текста >>

Според Летурно, дори мисионерите, когато са преподавали правилата на граматиката е требвало да ги дават за заучаване във форма на латински песни... Малайците обичат музиката, както и поезията до безумие.
Те пеят непрекъснато и денем и нощем, особено в деня на умъртвяването от неприятеля, дори до последната им въздишка. В Мексико в царството Тезкуко съществува един съвет, който има права на „съд на интелектуалната инквизиция". На тоя съд е възложено да следи за проявата на изкуството и религията. В Сиам музиката е страст. Сиамците навсякъде пеят. Според Летурно, дори мисионерите, когато са преподавали правилата на граматиката е требвало да ги дават за заучаване във форма на латински песни... Малайците обичат музиката, както и поезията до безумие. В Суматра правят при по-важни случаи едно музикално тържество, наречено „бинбанг", което се състои от песни и хорá. Всички контракти и договори вместо с нотариален акт се узаконяват с бинбанг. „Писаните актове, казват мастните жители, могат да се заличат, да изгният, но бинбангът не може да се забрави, той дава цял куп свидетели за известно съглашение". Китайците са гледали в миналото на музиката, като на едно от най-важните средства за управляване. Преди повече от 2200 г.
към текста >>

В Суматра правят при по-важни случаи едно музикално тържество, наречено „бинбанг", което се състои от песни и хорá.
В Мексико в царството Тезкуко съществува един съвет, който има права на „съд на интелектуалната инквизиция". На тоя съд е възложено да следи за проявата на изкуството и религията. В Сиам музиката е страст. Сиамците навсякъде пеят. Според Летурно, дори мисионерите, когато са преподавали правилата на граматиката е требвало да ги дават за заучаване във форма на латински песни... Малайците обичат музиката, както и поезията до безумие. В Суматра правят при по-важни случаи едно музикално тържество, наречено „бинбанг", което се състои от песни и хорá. Всички контракти и договори вместо с нотариален акт се узаконяват с бинбанг. „Писаните актове, казват мастните жители, могат да се заличат, да изгният, но бинбангът не може да се забрави, той дава цял куп свидетели за известно съглашение". Китайците са гледали в миналото на музиката, като на едно от най-важните средства за управляване. Преди повече от 2200 г. императора Хун е организирал музикално управление, като е поставил начело на държавата едно музикално министерство.
към текста >>

Китайците са гледали в миналото на музиката, като на едно от най-важните средства за управляване.
Сиамците навсякъде пеят. Според Летурно, дори мисионерите, когато са преподавали правилата на граматиката е требвало да ги дават за заучаване във форма на латински песни... Малайците обичат музиката, както и поезията до безумие. В Суматра правят при по-важни случаи едно музикално тържество, наречено „бинбанг", което се състои от песни и хорá. Всички контракти и договори вместо с нотариален акт се узаконяват с бинбанг. „Писаните актове, казват мастните жители, могат да се заличат, да изгният, но бинбангът не може да се забрави, той дава цял куп свидетели за известно съглашение". Китайците са гледали в миналото на музиката, като на едно от най-важните средства за управляване. Преди повече от 2200 г. императора Хун е организирал музикално управление, като е поставил начело на държавата едно музикално министерство. Днес това министерство се занимава с всички въпроси, отнасящи се до музикалните прояви в празненствата и обществените обреди, придворните церемонии и големите жертвоприношения „с цел да се оцени светлото и тъмното и да се съедини чрез хармонията високото с низкото. В китайските книги е записано: „запознаването с тоновете и звуковете има тясна връзка с изкуството да се управлява: човек, които знае музика може да управлява хората." Тия мисли не стоят много далеч от истината. И днес европейските държавници си служат с музиката при всеки официален акт.
към текста >>

императора Хун е организирал музикално управление, като е поставил начело на държавата едно музикално министерство.
В Суматра правят при по-важни случаи едно музикално тържество, наречено „бинбанг", което се състои от песни и хорá. Всички контракти и договори вместо с нотариален акт се узаконяват с бинбанг. „Писаните актове, казват мастните жители, могат да се заличат, да изгният, но бинбангът не може да се забрави, той дава цял куп свидетели за известно съглашение". Китайците са гледали в миналото на музиката, като на едно от най-важните средства за управляване. Преди повече от 2200 г. императора Хун е организирал музикално управление, като е поставил начело на държавата едно музикално министерство. Днес това министерство се занимава с всички въпроси, отнасящи се до музикалните прояви в празненствата и обществените обреди, придворните церемонии и големите жертвоприношения „с цел да се оцени светлото и тъмното и да се съедини чрез хармонията високото с низкото. В китайските книги е записано: „запознаването с тоновете и звуковете има тясна връзка с изкуството да се управлява: човек, които знае музика може да управлява хората." Тия мисли не стоят много далеч от истината. И днес европейските държавници си служат с музиката при всеки официален акт. Но малцина от тях знаят да свирят и пеят. В тая истина се крие голяма доза от един важен окултен закон, за който ще стане дума по-долу.
към текста >>

Днес това министерство се занимава с всички въпроси, отнасящи се до музикалните прояви в празненствата и обществените обреди, придворните церемонии и големите жертвоприношения „с цел да се оцени светлото и тъмното и да се съедини чрез хармонията високото с низкото.
Всички контракти и договори вместо с нотариален акт се узаконяват с бинбанг. „Писаните актове, казват мастните жители, могат да се заличат, да изгният, но бинбангът не може да се забрави, той дава цял куп свидетели за известно съглашение". Китайците са гледали в миналото на музиката, като на едно от най-важните средства за управляване. Преди повече от 2200 г. императора Хун е организирал музикално управление, като е поставил начело на държавата едно музикално министерство. Днес това министерство се занимава с всички въпроси, отнасящи се до музикалните прояви в празненствата и обществените обреди, придворните церемонии и големите жертвоприношения „с цел да се оцени светлото и тъмното и да се съедини чрез хармонията високото с низкото. В китайските книги е записано: „запознаването с тоновете и звуковете има тясна връзка с изкуството да се управлява: човек, които знае музика може да управлява хората." Тия мисли не стоят много далеч от истината. И днес европейските държавници си служат с музиката при всеки официален акт. Но малцина от тях знаят да свирят и пеят. В тая истина се крие голяма доза от един важен окултен закон, за който ще стане дума по-долу. По отношение на самата китайска музика, тя се характеризира с това, че е малко чувствена, малко експресивна, и повече еднообразна и монотонна.
към текста >>

В китайските книги е записано: „запознаването с тоновете и звуковете има тясна връзка с изкуството да се управлява: човек, които знае музика може да управлява хората." Тия мисли не стоят много далеч от истината.
„Писаните актове, казват мастните жители, могат да се заличат, да изгният, но бинбангът не може да се забрави, той дава цял куп свидетели за известно съглашение". Китайците са гледали в миналото на музиката, като на едно от най-важните средства за управляване. Преди повече от 2200 г. императора Хун е организирал музикално управление, като е поставил начело на държавата едно музикално министерство. Днес това министерство се занимава с всички въпроси, отнасящи се до музикалните прояви в празненствата и обществените обреди, придворните церемонии и големите жертвоприношения „с цел да се оцени светлото и тъмното и да се съедини чрез хармонията високото с низкото. В китайските книги е записано: „запознаването с тоновете и звуковете има тясна връзка с изкуството да се управлява: човек, които знае музика може да управлява хората." Тия мисли не стоят много далеч от истината. И днес европейските държавници си служат с музиката при всеки официален акт. Но малцина от тях знаят да свирят и пеят. В тая истина се крие голяма доза от един важен окултен закон, за който ще стане дума по-долу. По отношение на самата китайска музика, тя се характеризира с това, че е малко чувствена, малко експресивна, и повече еднообразна и монотонна. Но за особената китайска мозъчна организация, тая музика се явява като „учена музика със свои правила, гами и особени белези".
към текста >>

И днес европейските държавници си служат с музиката при всеки официален акт.
Китайците са гледали в миналото на музиката, като на едно от най-важните средства за управляване. Преди повече от 2200 г. императора Хун е организирал музикално управление, като е поставил начело на държавата едно музикално министерство. Днес това министерство се занимава с всички въпроси, отнасящи се до музикалните прояви в празненствата и обществените обреди, придворните церемонии и големите жертвоприношения „с цел да се оцени светлото и тъмното и да се съедини чрез хармонията високото с низкото. В китайските книги е записано: „запознаването с тоновете и звуковете има тясна връзка с изкуството да се управлява: човек, които знае музика може да управлява хората." Тия мисли не стоят много далеч от истината. И днес европейските държавници си служат с музиката при всеки официален акт. Но малцина от тях знаят да свирят и пеят. В тая истина се крие голяма доза от един важен окултен закон, за който ще стане дума по-долу. По отношение на самата китайска музика, тя се характеризира с това, че е малко чувствена, малко експресивна, и повече еднообразна и монотонна. Но за особената китайска мозъчна организация, тая музика се явява като „учена музика със свои правила, гами и особени белези". Египтяните са познавали музиката в нейните дълбоки прояви и основни закони.
към текста >>

По отношение на самата китайска музика, тя се характеризира с това, че е малко чувствена, малко експресивна, и повече еднообразна и монотонна.
Днес това министерство се занимава с всички въпроси, отнасящи се до музикалните прояви в празненствата и обществените обреди, придворните церемонии и големите жертвоприношения „с цел да се оцени светлото и тъмното и да се съедини чрез хармонията високото с низкото. В китайските книги е записано: „запознаването с тоновете и звуковете има тясна връзка с изкуството да се управлява: човек, които знае музика може да управлява хората." Тия мисли не стоят много далеч от истината. И днес европейските държавници си служат с музиката при всеки официален акт. Но малцина от тях знаят да свирят и пеят. В тая истина се крие голяма доза от един важен окултен закон, за който ще стане дума по-долу. По отношение на самата китайска музика, тя се характеризира с това, че е малко чувствена, малко експресивна, и повече еднообразна и монотонна. Но за особената китайска мозъчна организация, тая музика се явява като „учена музика със свои правила, гами и особени белези". Египтяните са познавали музиката в нейните дълбоки прояви и основни закони. Данните за това са оскъдни, но все пак достатъчни, за да могат се направи в това направление известни заключения. Хората, музиката, пеенето и танците са били силно застъпени и са били на голяма почит. При това инструменталната музика е била достигнала известна висота.
към текста >>

Но за особената китайска мозъчна организация, тая музика се явява като „учена музика със свои правила, гами и особени белези".
В китайските книги е записано: „запознаването с тоновете и звуковете има тясна връзка с изкуството да се управлява: човек, които знае музика може да управлява хората." Тия мисли не стоят много далеч от истината. И днес европейските държавници си служат с музиката при всеки официален акт. Но малцина от тях знаят да свирят и пеят. В тая истина се крие голяма доза от един важен окултен закон, за който ще стане дума по-долу. По отношение на самата китайска музика, тя се характеризира с това, че е малко чувствена, малко експресивна, и повече еднообразна и монотонна. Но за особената китайска мозъчна организация, тая музика се явява като „учена музика със свои правила, гами и особени белези". Египтяните са познавали музиката в нейните дълбоки прояви и основни закони. Данните за това са оскъдни, но все пак достатъчни, за да могат се направи в това направление известни заключения. Хората, музиката, пеенето и танците са били силно застъпени и са били на голяма почит. При това инструменталната музика е била достигнала известна висота. Тук намираме арфа с много струни и малка арфа с четири струни, служащи за акомпанимент.
към текста >>

Египтяните са познавали музиката в нейните дълбоки прояви и основни закони.
И днес европейските държавници си служат с музиката при всеки официален акт. Но малцина от тях знаят да свирят и пеят. В тая истина се крие голяма доза от един важен окултен закон, за който ще стане дума по-долу. По отношение на самата китайска музика, тя се характеризира с това, че е малко чувствена, малко експресивна, и повече еднообразна и монотонна. Но за особената китайска мозъчна организация, тая музика се явява като „учена музика със свои правила, гами и особени белези". Египтяните са познавали музиката в нейните дълбоки прояви и основни закони. Данните за това са оскъдни, но все пак достатъчни, за да могат се направи в това направление известни заключения. Хората, музиката, пеенето и танците са били силно застъпени и са били на голяма почит. При това инструменталната музика е била достигнала известна висота. Тук намираме арфа с много струни и малка арфа с четири струни, служащи за акомпанимент. Музиката е била силно застъпена, особено в религиозния живот на египтяните.
към текста >>

Хората, музиката, пеенето и танците са били силно застъпени и са били на голяма почит.
В тая истина се крие голяма доза от един важен окултен закон, за който ще стане дума по-долу. По отношение на самата китайска музика, тя се характеризира с това, че е малко чувствена, малко експресивна, и повече еднообразна и монотонна. Но за особената китайска мозъчна организация, тая музика се явява като „учена музика със свои правила, гами и особени белези". Египтяните са познавали музиката в нейните дълбоки прояви и основни закони. Данните за това са оскъдни, но все пак достатъчни, за да могат се направи в това направление известни заключения. Хората, музиката, пеенето и танците са били силно застъпени и са били на голяма почит. При това инструменталната музика е била достигнала известна висота. Тук намираме арфа с много струни и малка арфа с четири струни, служащи за акомпанимент. Музиката е била силно застъпена, особено в религиозния живот на египтяните. В малките олтари на всички храмове е имало особени певци. Според Климент Александрийски, при религиозните процесии, лицето което откривало шествието е било един певец, носещ някакъв музикален символ.
към текста >>

При това инструменталната музика е била достигнала известна висота.
По отношение на самата китайска музика, тя се характеризира с това, че е малко чувствена, малко експресивна, и повече еднообразна и монотонна. Но за особената китайска мозъчна организация, тая музика се явява като „учена музика със свои правила, гами и особени белези". Египтяните са познавали музиката в нейните дълбоки прояви и основни закони. Данните за това са оскъдни, но все пак достатъчни, за да могат се направи в това направление известни заключения. Хората, музиката, пеенето и танците са били силно застъпени и са били на голяма почит. При това инструменталната музика е била достигнала известна висота. Тук намираме арфа с много струни и малка арфа с четири струни, служащи за акомпанимент. Музиката е била силно застъпена, особено в религиозния живот на египтяните. В малките олтари на всички храмове е имало особени певци. Според Климент Александрийски, при религиозните процесии, лицето което откривало шествието е било един певец, носещ някакъв музикален символ. По отношение на Индия и другите древни страни, нещо особено, нещо типично, не може да се каже.
към текста >>

Музиката е била силно застъпена, особено в религиозния живот на египтяните.
Египтяните са познавали музиката в нейните дълбоки прояви и основни закони. Данните за това са оскъдни, но все пак достатъчни, за да могат се направи в това направление известни заключения. Хората, музиката, пеенето и танците са били силно застъпени и са били на голяма почит. При това инструменталната музика е била достигнала известна висота. Тук намираме арфа с много струни и малка арфа с четири струни, служащи за акомпанимент. Музиката е била силно застъпена, особено в религиозния живот на египтяните. В малките олтари на всички храмове е имало особени певци. Според Климент Александрийски, при религиозните процесии, лицето което откривало шествието е било един певец, носещ някакъв музикален символ. По отношение на Индия и другите древни страни, нещо особено, нещо типично, не може да се каже. Ако се хвърли един общ поглед върху първоначалната проява на музикалната естетика ще се констатира, че такава естетика е съществувала у всички човешки раси, племена в всички времена. Дори някои считат, че първоначалния говор е бил или вик или пеене.
към текста >>

Според Климент Александрийски, при религиозните процесии, лицето което откривало шествието е било един певец, носещ някакъв музикален символ.
Хората, музиката, пеенето и танците са били силно застъпени и са били на голяма почит. При това инструменталната музика е била достигнала известна висота. Тук намираме арфа с много струни и малка арфа с четири струни, служащи за акомпанимент. Музиката е била силно застъпена, особено в религиозния живот на египтяните. В малките олтари на всички храмове е имало особени певци. Според Климент Александрийски, при религиозните процесии, лицето което откривало шествието е било един певец, носещ някакъв музикален символ. По отношение на Индия и другите древни страни, нещо особено, нещо типично, не може да се каже. Ако се хвърли един общ поглед върху първоначалната проява на музикалната естетика ще се констатира, че такава естетика е съществувала у всички човешки раси, племена в всички времена. Дори някои считат, че първоначалния говор е бил или вик или пеене. Даже ако наблюдаваме малките деца, те пеят много по-рано от времето, когато почват да говорят. Изобщо, в човека ние намираме една музикална основа, втъкана в неговата природа.
към текста >>

Ако се хвърли един общ поглед върху първоначалната проява на музикалната естетика ще се констатира, че такава естетика е съществувала у всички човешки раси, племена в всички времена.
Тук намираме арфа с много струни и малка арфа с четири струни, служащи за акомпанимент. Музиката е била силно застъпена, особено в религиозния живот на египтяните. В малките олтари на всички храмове е имало особени певци. Според Климент Александрийски, при религиозните процесии, лицето което откривало шествието е било един певец, носещ някакъв музикален символ. По отношение на Индия и другите древни страни, нещо особено, нещо типично, не може да се каже. Ако се хвърли един общ поглед върху първоначалната проява на музикалната естетика ще се констатира, че такава естетика е съществувала у всички човешки раси, племена в всички времена. Дори някои считат, че първоначалния говор е бил или вик или пеене. Даже ако наблюдаваме малките деца, те пеят много по-рано от времето, когато почват да говорят. Изобщо, в човека ние намираме една музикална основа, втъкана в неговата природа. Къде се намират първите музикални зачатъци, ние не знаем. Знаем само, че почти у всички същества има пряко или косвено проявление на музикалното чувство.
към текста >>

Изобщо, в човека ние намираме една музикална основа, втъкана в неговата природа.
Според Климент Александрийски, при религиозните процесии, лицето което откривало шествието е било един певец, носещ някакъв музикален символ. По отношение на Индия и другите древни страни, нещо особено, нещо типично, не може да се каже. Ако се хвърли един общ поглед върху първоначалната проява на музикалната естетика ще се констатира, че такава естетика е съществувала у всички човешки раси, племена в всички времена. Дори някои считат, че първоначалния говор е бил или вик или пеене. Даже ако наблюдаваме малките деца, те пеят много по-рано от времето, когато почват да говорят. Изобщо, в човека ние намираме една музикална основа, втъкана в неговата природа. Къде се намират първите музикални зачатъци, ние не знаем. Знаем само, че почти у всички същества има пряко или косвено проявление на музикалното чувство. От окултна гледна точка, тая музикална проява на всички същества е просто израз на оная музикална основа, върху която е изградена цялата природа, музикалните закони, на която важат за всички същества. И колкото едно същество е по-интелигентно, толкова тая музикална проява се изявява в една по възвишена форма. Ето защо, ние считаме, че у всички същества има музикално чувство, само че у едни в потенциално състояние, а у други вече в проявление.
към текста >>

Къде се намират първите музикални зачатъци, ние не знаем.
По отношение на Индия и другите древни страни, нещо особено, нещо типично, не може да се каже. Ако се хвърли един общ поглед върху първоначалната проява на музикалната естетика ще се констатира, че такава естетика е съществувала у всички човешки раси, племена в всички времена. Дори някои считат, че първоначалния говор е бил или вик или пеене. Даже ако наблюдаваме малките деца, те пеят много по-рано от времето, когато почват да говорят. Изобщо, в човека ние намираме една музикална основа, втъкана в неговата природа. Къде се намират първите музикални зачатъци, ние не знаем. Знаем само, че почти у всички същества има пряко или косвено проявление на музикалното чувство. От окултна гледна точка, тая музикална проява на всички същества е просто израз на оная музикална основа, върху която е изградена цялата природа, музикалните закони, на която важат за всички същества. И колкото едно същество е по-интелигентно, толкова тая музикална проява се изявява в една по възвишена форма. Ето защо, ние считаме, че у всички същества има музикално чувство, само че у едни в потенциално състояние, а у други вече в проявление. Разбира се, че в първия случай предстои една успешна и систематична работа и то може би съвсем недостатъчна за един период от 50-60 годишна дейност, за да се постигне един голям резултат.
към текста >>

Знаем само, че почти у всички същества има пряко или косвено проявление на музикалното чувство.
Ако се хвърли един общ поглед върху първоначалната проява на музикалната естетика ще се констатира, че такава естетика е съществувала у всички човешки раси, племена в всички времена. Дори някои считат, че първоначалния говор е бил или вик или пеене. Даже ако наблюдаваме малките деца, те пеят много по-рано от времето, когато почват да говорят. Изобщо, в човека ние намираме една музикална основа, втъкана в неговата природа. Къде се намират първите музикални зачатъци, ние не знаем. Знаем само, че почти у всички същества има пряко или косвено проявление на музикалното чувство. От окултна гледна точка, тая музикална проява на всички същества е просто израз на оная музикална основа, върху която е изградена цялата природа, музикалните закони, на която важат за всички същества. И колкото едно същество е по-интелигентно, толкова тая музикална проява се изявява в една по възвишена форма. Ето защо, ние считаме, че у всички същества има музикално чувство, само че у едни в потенциално състояние, а у други вече в проявление. Разбира се, че в първия случай предстои една успешна и систематична работа и то може би съвсем недостатъчна за един период от 50-60 годишна дейност, за да се постигне един голям резултат. Музикалните прояви на някои твърде малки деца ясно показва, че те просто са родени музиканти, чието школуване е станало в миналото.
към текста >>

От окултна гледна точка, тая музикална проява на всички същества е просто израз на оная музикална основа, върху която е изградена цялата природа, музикалните закони, на която важат за всички същества.
Дори някои считат, че първоначалния говор е бил или вик или пеене. Даже ако наблюдаваме малките деца, те пеят много по-рано от времето, когато почват да говорят. Изобщо, в човека ние намираме една музикална основа, втъкана в неговата природа. Къде се намират първите музикални зачатъци, ние не знаем. Знаем само, че почти у всички същества има пряко или косвено проявление на музикалното чувство. От окултна гледна точка, тая музикална проява на всички същества е просто израз на оная музикална основа, върху която е изградена цялата природа, музикалните закони, на която важат за всички същества. И колкото едно същество е по-интелигентно, толкова тая музикална проява се изявява в една по възвишена форма. Ето защо, ние считаме, че у всички същества има музикално чувство, само че у едни в потенциално състояние, а у други вече в проявление. Разбира се, че в първия случай предстои една успешна и систематична работа и то може би съвсем недостатъчна за един период от 50-60 годишна дейност, за да се постигне един голям резултат. Музикалните прояви на някои твърде малки деца ясно показва, че те просто са родени музиканти, чието школуване е станало в миналото. За да изтъкна по-ясно музикалната проява на съвременния свят, аз ще си послужа с статистиката на Нюман Дорленд върху четиристотин „знаменитости" от разни отрасли на мисълта.
към текста >>

И колкото едно същество е по-интелигентно, толкова тая музикална проява се изявява в една по възвишена форма.
Даже ако наблюдаваме малките деца, те пеят много по-рано от времето, когато почват да говорят. Изобщо, в човека ние намираме една музикална основа, втъкана в неговата природа. Къде се намират първите музикални зачатъци, ние не знаем. Знаем само, че почти у всички същества има пряко или косвено проявление на музикалното чувство. От окултна гледна точка, тая музикална проява на всички същества е просто израз на оная музикална основа, върху която е изградена цялата природа, музикалните закони, на която важат за всички същества. И колкото едно същество е по-интелигентно, толкова тая музикална проява се изявява в една по възвишена форма. Ето защо, ние считаме, че у всички същества има музикално чувство, само че у едни в потенциално състояние, а у други вече в проявление. Разбира се, че в първия случай предстои една успешна и систематична работа и то може би съвсем недостатъчна за един период от 50-60 годишна дейност, за да се постигне един голям резултат. Музикалните прояви на някои твърде малки деца ясно показва, че те просто са родени музиканти, чието школуване е станало в миналото. За да изтъкна по-ясно музикалната проява на съвременния свят, аз ще си послужа с статистиката на Нюман Дорленд върху четиристотин „знаменитости" от разни отрасли на мисълта. Тия „знаменитости" са били разделени на две категории: работници и мислители Към работещите са били отнесени химици, физици, изследователи, изобретатели, медици, артисти и военни, а към мислителите: богословите, философите, астрономите, математиците, политиците и пр.
към текста >>

Ето защо, ние считаме, че у всички същества има музикално чувство, само че у едни в потенциално състояние, а у други вече в проявление.
Изобщо, в човека ние намираме една музикална основа, втъкана в неговата природа. Къде се намират първите музикални зачатъци, ние не знаем. Знаем само, че почти у всички същества има пряко или косвено проявление на музикалното чувство. От окултна гледна точка, тая музикална проява на всички същества е просто израз на оная музикална основа, върху която е изградена цялата природа, музикалните закони, на която важат за всички същества. И колкото едно същество е по-интелигентно, толкова тая музикална проява се изявява в една по възвишена форма. Ето защо, ние считаме, че у всички същества има музикално чувство, само че у едни в потенциално състояние, а у други вече в проявление. Разбира се, че в първия случай предстои една успешна и систематична работа и то може би съвсем недостатъчна за един период от 50-60 годишна дейност, за да се постигне един голям резултат. Музикалните прояви на някои твърде малки деца ясно показва, че те просто са родени музиканти, чието школуване е станало в миналото. За да изтъкна по-ясно музикалната проява на съвременния свят, аз ще си послужа с статистиката на Нюман Дорленд върху четиристотин „знаменитости" от разни отрасли на мисълта. Тия „знаменитости" са били разделени на две категории: работници и мислители Към работещите са били отнесени химици, физици, изследователи, изобретатели, медици, артисти и военни, а към мислителите: богословите, философите, астрономите, математиците, политиците и пр. Оказало се, че работниците почват своята деятелност по-рано от мислителите, а именно към 22 год., докато мислителите чак към 26 год.
към текста >>

Музикалните прояви на някои твърде малки деца ясно показва, че те просто са родени музиканти, чието школуване е станало в миналото.
Знаем само, че почти у всички същества има пряко или косвено проявление на музикалното чувство. От окултна гледна точка, тая музикална проява на всички същества е просто израз на оная музикална основа, върху която е изградена цялата природа, музикалните закони, на която важат за всички същества. И колкото едно същество е по-интелигентно, толкова тая музикална проява се изявява в една по възвишена форма. Ето защо, ние считаме, че у всички същества има музикално чувство, само че у едни в потенциално състояние, а у други вече в проявление. Разбира се, че в първия случай предстои една успешна и систематична работа и то може би съвсем недостатъчна за един период от 50-60 годишна дейност, за да се постигне един голям резултат. Музикалните прояви на някои твърде малки деца ясно показва, че те просто са родени музиканти, чието школуване е станало в миналото. За да изтъкна по-ясно музикалната проява на съвременния свят, аз ще си послужа с статистиката на Нюман Дорленд върху четиристотин „знаменитости" от разни отрасли на мисълта. Тия „знаменитости" са били разделени на две категории: работници и мислители Към работещите са били отнесени химици, физици, изследователи, изобретатели, медици, артисти и военни, а към мислителите: богословите, философите, астрономите, математиците, политиците и пр. Оказало се, че работниците почват своята деятелност по-рано от мислителите, а именно към 22 год., докато мислителите чак към 26 год. От тия работници най-рано проявяват своя гений композиторите – средно към 17 годишна възраст, артистите към 18 год., а философите – в 27 годишна възраст Най-късно се проявяват сатирици и хумористи (към 32 год. ). По отношение ранното музикално проявление на някои композитори имаме просто невероятни данни: Моцарт, например, още когато е бил на три години е взимал уроци по пиано, заедно с своята сестра Мария.
към текста >>

За да изтъкна по-ясно музикалната проява на съвременния свят, аз ще си послужа с статистиката на Нюман Дорленд върху четиристотин „знаменитости" от разни отрасли на мисълта.
От окултна гледна точка, тая музикална проява на всички същества е просто израз на оная музикална основа, върху която е изградена цялата природа, музикалните закони, на която важат за всички същества. И колкото едно същество е по-интелигентно, толкова тая музикална проява се изявява в една по възвишена форма. Ето защо, ние считаме, че у всички същества има музикално чувство, само че у едни в потенциално състояние, а у други вече в проявление. Разбира се, че в първия случай предстои една успешна и систематична работа и то може би съвсем недостатъчна за един период от 50-60 годишна дейност, за да се постигне един голям резултат. Музикалните прояви на някои твърде малки деца ясно показва, че те просто са родени музиканти, чието школуване е станало в миналото. За да изтъкна по-ясно музикалната проява на съвременния свят, аз ще си послужа с статистиката на Нюман Дорленд върху четиристотин „знаменитости" от разни отрасли на мисълта. Тия „знаменитости" са били разделени на две категории: работници и мислители Към работещите са били отнесени химици, физици, изследователи, изобретатели, медици, артисти и военни, а към мислителите: богословите, философите, астрономите, математиците, политиците и пр. Оказало се, че работниците почват своята деятелност по-рано от мислителите, а именно към 22 год., докато мислителите чак към 26 год. От тия работници най-рано проявяват своя гений композиторите – средно към 17 годишна възраст, артистите към 18 год., а философите – в 27 годишна възраст Най-късно се проявяват сатирици и хумористи (към 32 год. ). По отношение ранното музикално проявление на някои композитори имаме просто невероятни данни: Моцарт, например, още когато е бил на три години е взимал уроци по пиано, заедно с своята сестра Мария. На четири години е свирил вече минуети и съчинявал малки песни, на пет излизал пред публиката и почнал да композира, на осем – свирил пред английското кралско семейство, правил опит да напише симфония и издал своето трето събрание от сонати и написал „Бог е нашето прибежище" – хорал за четири гласа, на десет години правил опит за оратория, на единадесет – съчинил операта La finta Semplice, на четиринайсета – музиката за операта „Miridate Re di Ponto" и пр.
към текста >>

По отношение ранното музикално проявление на някои композитори имаме просто невероятни данни: Моцарт, например, още когато е бил на три години е взимал уроци по пиано, заедно с своята сестра Мария.
Музикалните прояви на някои твърде малки деца ясно показва, че те просто са родени музиканти, чието школуване е станало в миналото. За да изтъкна по-ясно музикалната проява на съвременния свят, аз ще си послужа с статистиката на Нюман Дорленд върху четиристотин „знаменитости" от разни отрасли на мисълта. Тия „знаменитости" са били разделени на две категории: работници и мислители Към работещите са били отнесени химици, физици, изследователи, изобретатели, медици, артисти и военни, а към мислителите: богословите, философите, астрономите, математиците, политиците и пр. Оказало се, че работниците почват своята деятелност по-рано от мислителите, а именно към 22 год., докато мислителите чак към 26 год. От тия работници най-рано проявяват своя гений композиторите – средно към 17 годишна възраст, артистите към 18 год., а философите – в 27 годишна възраст Най-късно се проявяват сатирици и хумористи (към 32 год. ). По отношение ранното музикално проявление на някои композитори имаме просто невероятни данни: Моцарт, например, още когато е бил на три години е взимал уроци по пиано, заедно с своята сестра Мария. На четири години е свирил вече минуети и съчинявал малки песни, на пет излизал пред публиката и почнал да композира, на осем – свирил пред английското кралско семейство, правил опит да напише симфония и издал своето трето събрание от сонати и написал „Бог е нашето прибежище" – хорал за четири гласа, на десет години правил опит за оратория, на единадесет – съчинил операта La finta Semplice, на четиринайсета – музиката за операта „Miridate Re di Ponto" и пр. Бетховен на четири години насила е бил накаран да учи пиано, на единадесет години е свирил вече в театралния оркестър и чак на двадесетата си година той написва свое съчинение. Вагнер на 17 години е издал своето първо съчинение и увертюра, а на двадесетата се изпълнява неговата първа симфония. Брамс на двадесетата си година написва струнен квартет, първа соната за пиано, скерцо в E-bemol minor и сборник от песни. Шуберт още когато бил на пет години, много обичал да трака по клавишите на пианото.
към текста >>

На четири години е свирил вече минуети и съчинявал малки песни, на пет излизал пред публиката и почнал да композира, на осем – свирил пред английското кралско семейство, правил опит да напише симфония и издал своето трето събрание от сонати и написал „Бог е нашето прибежище" – хорал за четири гласа, на десет години правил опит за оратория, на единадесет – съчинил операта La finta Semplice, на четиринайсета – музиката за операта „Miridate Re di Ponto" и пр.
За да изтъкна по-ясно музикалната проява на съвременния свят, аз ще си послужа с статистиката на Нюман Дорленд върху четиристотин „знаменитости" от разни отрасли на мисълта. Тия „знаменитости" са били разделени на две категории: работници и мислители Към работещите са били отнесени химици, физици, изследователи, изобретатели, медици, артисти и военни, а към мислителите: богословите, философите, астрономите, математиците, политиците и пр. Оказало се, че работниците почват своята деятелност по-рано от мислителите, а именно към 22 год., докато мислителите чак към 26 год. От тия работници най-рано проявяват своя гений композиторите – средно към 17 годишна възраст, артистите към 18 год., а философите – в 27 годишна възраст Най-късно се проявяват сатирици и хумористи (към 32 год. ). По отношение ранното музикално проявление на някои композитори имаме просто невероятни данни: Моцарт, например, още когато е бил на три години е взимал уроци по пиано, заедно с своята сестра Мария. На четири години е свирил вече минуети и съчинявал малки песни, на пет излизал пред публиката и почнал да композира, на осем – свирил пред английското кралско семейство, правил опит да напише симфония и издал своето трето събрание от сонати и написал „Бог е нашето прибежище" – хорал за четири гласа, на десет години правил опит за оратория, на единадесет – съчинил операта La finta Semplice, на четиринайсета – музиката за операта „Miridate Re di Ponto" и пр. Бетховен на четири години насила е бил накаран да учи пиано, на единадесет години е свирил вече в театралния оркестър и чак на двадесетата си година той написва свое съчинение. Вагнер на 17 години е издал своето първо съчинение и увертюра, а на двадесетата се изпълнява неговата първа симфония. Брамс на двадесетата си година написва струнен квартет, първа соната за пиано, скерцо в E-bemol minor и сборник от песни. Шуберт още когато бил на пет години, много обичал да трака по клавишите на пианото. Хендел почнал да пее, преди да почне да говори.
към текста >>

Хайдн на пет години е имал хубав глас, музикален слух и памет, на пет и половина години вече свирел на роял, на шест години – на орган.
Бетховен на четири години насила е бил накаран да учи пиано, на единадесет години е свирил вече в театралния оркестър и чак на двадесетата си година той написва свое съчинение. Вагнер на 17 години е издал своето първо съчинение и увертюра, а на двадесетата се изпълнява неговата първа симфония. Брамс на двадесетата си година написва струнен квартет, първа соната за пиано, скерцо в E-bemol minor и сборник от песни. Шуберт още когато бил на пет години, много обичал да трака по клавишите на пианото. Хендел почнал да пее, преди да почне да говори. Хайдн на пет години е имал хубав глас, музикален слух и памет, на пет и половина години вече свирел на роял, на шест години – на орган. Менделсон проявил много рано музикалните си дарби, но почнал да композира на четиринадесет години. Лист на шест години почнал да свири, а на единадесет бил вече известен виртуоз. Шуман още на седем години, без да знае теорията, почнал да композира. На тая годишна възраст той правил музикални характеристики на другарите си, а на дванадесет години написал 15-ия си псалом. Херубини още от люлката различавал дисонансите и реагирал на тях, а на три години пеел добре по слух.
към текста >>

Менделсон проявил много рано музикалните си дарби, но почнал да композира на четиринадесет години.
Вагнер на 17 години е издал своето първо съчинение и увертюра, а на двадесетата се изпълнява неговата първа симфония. Брамс на двадесетата си година написва струнен квартет, първа соната за пиано, скерцо в E-bemol minor и сборник от песни. Шуберт още когато бил на пет години, много обичал да трака по клавишите на пианото. Хендел почнал да пее, преди да почне да говори. Хайдн на пет години е имал хубав глас, музикален слух и памет, на пет и половина години вече свирел на роял, на шест години – на орган. Менделсон проявил много рано музикалните си дарби, но почнал да композира на четиринадесет години. Лист на шест години почнал да свири, а на единадесет бил вече известен виртуоз. Шуман още на седем години, без да знае теорията, почнал да композира. На тая годишна възраст той правил музикални характеристики на другарите си, а на дванадесет години написал 15-ия си псалом. Херубини още от люлката различавал дисонансите и реагирал на тях, а на три години пеел добре по слух. Росини на десет години вече дирижирал оркестър в родния си град... Маерберг на четвъртата си година образувал с другарите си нещо като оркестър, за който той съчинил някакви парчета.
към текста >>

На тая годишна възраст той правил музикални характеристики на другарите си, а на дванадесет години написал 15-ия си псалом.
Хендел почнал да пее, преди да почне да говори. Хайдн на пет години е имал хубав глас, музикален слух и памет, на пет и половина години вече свирел на роял, на шест години – на орган. Менделсон проявил много рано музикалните си дарби, но почнал да композира на четиринадесет години. Лист на шест години почнал да свири, а на единадесет бил вече известен виртуоз. Шуман още на седем години, без да знае теорията, почнал да композира. На тая годишна възраст той правил музикални характеристики на другарите си, а на дванадесет години написал 15-ия си псалом. Херубини още от люлката различавал дисонансите и реагирал на тях, а на три години пеел добре по слух. Росини на десет години вече дирижирал оркестър в родния си град... Маерберг на четвъртата си година образувал с другарите си нещо като оркестър, за който той съчинил някакви парчета. Петгодишен почнал да учи музика и на седем години бил вече виртуоз. Шопен от пет години почнал да свири, а на седем – бил се вече прославил като виртуоз. Драгомижки на петгодишна възраст свирил добре на цигулка и пиано, а на шест години почнал да композира.
към текста >>

Петгодишен почнал да учи музика и на седем години бил вече виртуоз.
Лист на шест години почнал да свири, а на единадесет бил вече известен виртуоз. Шуман още на седем години, без да знае теорията, почнал да композира. На тая годишна възраст той правил музикални характеристики на другарите си, а на дванадесет години написал 15-ия си псалом. Херубини още от люлката различавал дисонансите и реагирал на тях, а на три години пеел добре по слух. Росини на десет години вече дирижирал оркестър в родния си град... Маерберг на четвъртата си година образувал с другарите си нещо като оркестър, за който той съчинил някакви парчета. Петгодишен почнал да учи музика и на седем години бил вече виртуоз. Шопен от пет години почнал да свири, а на седем – бил се вече прославил като виртуоз. Драгомижки на петгодишна възраст свирил добре на цигулка и пиано, а на шест години почнал да композира. В тая редица могат се поставят още имената на Вебер, Рубенщайн, Брамс, Паганини, Верди и много други. Тия примери много ясно изразяват подготовката в музикално направление, която великите композитори са получили в миналото си и с която те се раждат, Музикалните прояви в техния живот представляват почти легенди. Това са същества, дошли като че от друг мир, изтъкан от музика... На какво се дължи това ранно музикално проявление?
към текста >>

Тия примери много ясно изразяват подготовката в музикално направление, която великите композитори са получили в миналото си и с която те се раждат, Музикалните прояви в техния живот представляват почти легенди.
Росини на десет години вече дирижирал оркестър в родния си град... Маерберг на четвъртата си година образувал с другарите си нещо като оркестър, за който той съчинил някакви парчета. Петгодишен почнал да учи музика и на седем години бил вече виртуоз. Шопен от пет години почнал да свири, а на седем – бил се вече прославил като виртуоз. Драгомижки на петгодишна възраст свирил добре на цигулка и пиано, а на шест години почнал да композира. В тая редица могат се поставят още имената на Вебер, Рубенщайн, Брамс, Паганини, Верди и много други. Тия примери много ясно изразяват подготовката в музикално направление, която великите композитори са получили в миналото си и с която те се раждат, Музикалните прояви в техния живот представляват почти легенди. Това са същества, дошли като че от друг мир, изтъкан от музика... На какво се дължи това ранно музикално проявление? На наследствеността ли? Действително играе и тя роля, но да се твърди и поставя изключително всички случаи на нея, е още твърде рано и доста рисковано, защото още самата тая наука за наследствеността е млада и не изготвена в окончателните си форми. От друга страна ние можем посочи други случаи, гдето родителите музиканти са създали деца, далеч от всека музикална проява или много посредствени в това направление. От окултна гледна точка, без да отричаме някои основания на биологическия закон за наследствеността, можем да уясним фактите с простите положения, че великите музиканти идат на света и се формират не в утробата на тяхната майка, а много преди това.
към текста >>

Това са същества, дошли като че от друг мир, изтъкан от музика... На какво се дължи това ранно музикално проявление?
Петгодишен почнал да учи музика и на седем години бил вече виртуоз. Шопен от пет години почнал да свири, а на седем – бил се вече прославил като виртуоз. Драгомижки на петгодишна възраст свирил добре на цигулка и пиано, а на шест години почнал да композира. В тая редица могат се поставят още имената на Вебер, Рубенщайн, Брамс, Паганини, Верди и много други. Тия примери много ясно изразяват подготовката в музикално направление, която великите композитори са получили в миналото си и с която те се раждат, Музикалните прояви в техния живот представляват почти легенди. Това са същества, дошли като че от друг мир, изтъкан от музика... На какво се дължи това ранно музикално проявление? На наследствеността ли? Действително играе и тя роля, но да се твърди и поставя изключително всички случаи на нея, е още твърде рано и доста рисковано, защото още самата тая наука за наследствеността е млада и не изготвена в окончателните си форми. От друга страна ние можем посочи други случаи, гдето родителите музиканти са създали деца, далеч от всека музикална проява или много посредствени в това направление. От окултна гледна точка, без да отричаме някои основания на биологическия закон за наследствеността, можем да уясним фактите с простите положения, че великите музиканти идат на света и се формират не в утробата на тяхната майка, а много преди това. Познавам неколцина цигани с висока виртуозност на цигулка.
към текста >>

От друга страна ние можем посочи други случаи, гдето родителите музиканти са създали деца, далеч от всека музикална проява или много посредствени в това направление.
В тая редица могат се поставят още имената на Вебер, Рубенщайн, Брамс, Паганини, Верди и много други. Тия примери много ясно изразяват подготовката в музикално направление, която великите композитори са получили в миналото си и с която те се раждат, Музикалните прояви в техния живот представляват почти легенди. Това са същества, дошли като че от друг мир, изтъкан от музика... На какво се дължи това ранно музикално проявление? На наследствеността ли? Действително играе и тя роля, но да се твърди и поставя изключително всички случаи на нея, е още твърде рано и доста рисковано, защото още самата тая наука за наследствеността е млада и не изготвена в окончателните си форми. От друга страна ние можем посочи други случаи, гдето родителите музиканти са създали деца, далеч от всека музикална проява или много посредствени в това направление. От окултна гледна точка, без да отричаме някои основания на биологическия закон за наследствеността, можем да уясним фактите с простите положения, че великите музиканти идат на света и се формират не в утробата на тяхната майка, а много преди това. Познавам неколцина цигани с висока виртуозност на цигулка. Недавна аз имах случай да слушам такъв циганин, който с една удивителна виртуозност свиреше съвършено хубаво и по изпълнение и по тон на гъдулка. А познавам и много интелигентни хора съвършено бездарни в това направление. Но общо взето, светът става от ден на ден по-музикален.
към текста >>

От окултна гледна точка, без да отричаме някои основания на биологическия закон за наследствеността, можем да уясним фактите с простите положения, че великите музиканти идат на света и се формират не в утробата на тяхната майка, а много преди това.
Тия примери много ясно изразяват подготовката в музикално направление, която великите композитори са получили в миналото си и с която те се раждат, Музикалните прояви в техния живот представляват почти легенди. Това са същества, дошли като че от друг мир, изтъкан от музика... На какво се дължи това ранно музикално проявление? На наследствеността ли? Действително играе и тя роля, но да се твърди и поставя изключително всички случаи на нея, е още твърде рано и доста рисковано, защото още самата тая наука за наследствеността е млада и не изготвена в окончателните си форми. От друга страна ние можем посочи други случаи, гдето родителите музиканти са създали деца, далеч от всека музикална проява или много посредствени в това направление. От окултна гледна точка, без да отричаме някои основания на биологическия закон за наследствеността, можем да уясним фактите с простите положения, че великите музиканти идат на света и се формират не в утробата на тяхната майка, а много преди това. Познавам неколцина цигани с висока виртуозност на цигулка. Недавна аз имах случай да слушам такъв циганин, който с една удивителна виртуозност свиреше съвършено хубаво и по изпълнение и по тон на гъдулка. А познавам и много интелигентни хора съвършено бездарни в това направление. Но общо взето, светът става от ден на ден по-музикален. И ако има нещо радостно в тия тъжни времена, то е именно фактът, че хората почват да обичат музиката.
към текста >>

Но общо взето, светът става от ден на ден по-музикален.
От друга страна ние можем посочи други случаи, гдето родителите музиканти са създали деца, далеч от всека музикална проява или много посредствени в това направление. От окултна гледна точка, без да отричаме някои основания на биологическия закон за наследствеността, можем да уясним фактите с простите положения, че великите музиканти идат на света и се формират не в утробата на тяхната майка, а много преди това. Познавам неколцина цигани с висока виртуозност на цигулка. Недавна аз имах случай да слушам такъв циганин, който с една удивителна виртуозност свиреше съвършено хубаво и по изпълнение и по тон на гъдулка. А познавам и много интелигентни хора съвършено бездарни в това направление. Но общо взето, светът става от ден на ден по-музикален. И ако има нещо радостно в тия тъжни времена, то е именно фактът, че хората почват да обичат музиката. Недавна в Берлин устроиха небивали тържества на Шаляпин. Тия тържества са напомняли много за миналите векове, вековете на гръцките олимпиади. И днес, както тогава, пътешествията на великите музиканти представляват тържествени шествия и международни празненства. Макар да се види парадоксално, факт е, че на някои хора не само, че музиката не прави никакво впечатление, но напротив дразни ги, и те не могат да я търпят.
към текста >>

И ако има нещо радостно в тия тъжни времена, то е именно фактът, че хората почват да обичат музиката.
От окултна гледна точка, без да отричаме някои основания на биологическия закон за наследствеността, можем да уясним фактите с простите положения, че великите музиканти идат на света и се формират не в утробата на тяхната майка, а много преди това. Познавам неколцина цигани с висока виртуозност на цигулка. Недавна аз имах случай да слушам такъв циганин, който с една удивителна виртуозност свиреше съвършено хубаво и по изпълнение и по тон на гъдулка. А познавам и много интелигентни хора съвършено бездарни в това направление. Но общо взето, светът става от ден на ден по-музикален. И ако има нещо радостно в тия тъжни времена, то е именно фактът, че хората почват да обичат музиката. Недавна в Берлин устроиха небивали тържества на Шаляпин. Тия тържества са напомняли много за миналите векове, вековете на гръцките олимпиади. И днес, както тогава, пътешествията на великите музиканти представляват тържествени шествия и международни празненства. Макар да се види парадоксално, факт е, че на някои хора не само, че музиката не прави никакво впечатление, но напротив дразни ги, и те не могат да я търпят. Такива личности се срещат доста из обикновените хора.
към текста >>

И днес, както тогава, пътешествията на великите музиканти представляват тържествени шествия и международни празненства.
А познавам и много интелигентни хора съвършено бездарни в това направление. Но общо взето, светът става от ден на ден по-музикален. И ако има нещо радостно в тия тъжни времена, то е именно фактът, че хората почват да обичат музиката. Недавна в Берлин устроиха небивали тържества на Шаляпин. Тия тържества са напомняли много за миналите векове, вековете на гръцките олимпиади. И днес, както тогава, пътешествията на великите музиканти представляват тържествени шествия и международни празненства. Макар да се види парадоксално, факт е, че на някои хора не само, че музиката не прави никакво впечатление, но напротив дразни ги, и те не могат да я търпят. Такива личности се срещат доста из обикновените хора. Но най-чудното е, когато можем да цитираме и имена на големи хора, хора с известност и култура, които също не обичат музиката. Така например Кант, Хегел, Хербарт и др. са намирали, че музиката е празна работа Бомарше е бил истински мелефоб (човбк, който мрази музиката).
към текста >>

Макар да се види парадоксално, факт е, че на някои хора не само, че музиката не прави никакво впечатление, но напротив дразни ги, и те не могат да я търпят.
Но общо взето, светът става от ден на ден по-музикален. И ако има нещо радостно в тия тъжни времена, то е именно фактът, че хората почват да обичат музиката. Недавна в Берлин устроиха небивали тържества на Шаляпин. Тия тържества са напомняли много за миналите векове, вековете на гръцките олимпиади. И днес, както тогава, пътешествията на великите музиканти представляват тържествени шествия и международни празненства. Макар да се види парадоксално, факт е, че на някои хора не само, че музиката не прави никакво впечатление, но напротив дразни ги, и те не могат да я търпят. Такива личности се срещат доста из обикновените хора. Но най-чудното е, когато можем да цитираме и имена на големи хора, хора с известност и култура, които също не обичат музиката. Така например Кант, Хегел, Хербарт и др. са намирали, че музиката е празна работа Бомарше е бил истински мелефоб (човбк, който мрази музиката). Веднъж той се изразил така за музиката: „Това, което не заслужава да се говори, се пее".
към текста >>

Но най-чудното е, когато можем да цитираме и имена на големи хора, хора с известност и култура, които също не обичат музиката.
Недавна в Берлин устроиха небивали тържества на Шаляпин. Тия тържества са напомняли много за миналите векове, вековете на гръцките олимпиади. И днес, както тогава, пътешествията на великите музиканти представляват тържествени шествия и международни празненства. Макар да се види парадоксално, факт е, че на някои хора не само, че музиката не прави никакво впечатление, но напротив дразни ги, и те не могат да я търпят. Такива личности се срещат доста из обикновените хора. Но най-чудното е, когато можем да цитираме и имена на големи хора, хора с известност и култура, които също не обичат музиката. Така например Кант, Хегел, Хербарт и др. са намирали, че музиката е празна работа Бомарше е бил истински мелефоб (човбк, който мрази музиката). Веднъж той се изразил така за музиката: „Това, което не заслужава да се говори, се пее". Теофил Готие нарича музиката „най-приятния шум". Фонтенел заявил веднъж, че той не можел да разбере три неща: игрите, жените и музиката.
към текста >>

са намирали, че музиката е празна работа Бомарше е бил истински мелефоб (човбк, който мрази музиката).
И днес, както тогава, пътешествията на великите музиканти представляват тържествени шествия и международни празненства. Макар да се види парадоксално, факт е, че на някои хора не само, че музиката не прави никакво впечатление, но напротив дразни ги, и те не могат да я търпят. Такива личности се срещат доста из обикновените хора. Но най-чудното е, когато можем да цитираме и имена на големи хора, хора с известност и култура, които също не обичат музиката. Така например Кант, Хегел, Хербарт и др. са намирали, че музиката е празна работа Бомарше е бил истински мелефоб (човбк, който мрази музиката). Веднъж той се изразил така за музиката: „Това, което не заслужава да се говори, се пее". Теофил Готие нарича музиката „най-приятния шум". Фонтенел заявил веднъж, че той не можел да разбере три неща: игрите, жените и музиката. Наполеон твърдял, че музиката разстройва нервите, но все пак признавал, че тя може да увеличи бодростта. Наполеон III с голяма мъка е понасял музиката.
към текста >>

Веднъж той се изразил така за музиката: „Това, което не заслужава да се говори, се пее".
Макар да се види парадоксално, факт е, че на някои хора не само, че музиката не прави никакво впечатление, но напротив дразни ги, и те не могат да я търпят. Такива личности се срещат доста из обикновените хора. Но най-чудното е, когато можем да цитираме и имена на големи хора, хора с известност и култура, които също не обичат музиката. Така например Кант, Хегел, Хербарт и др. са намирали, че музиката е празна работа Бомарше е бил истински мелефоб (човбк, който мрази музиката). Веднъж той се изразил така за музиката: „Това, което не заслужава да се говори, се пее". Теофил Готие нарича музиката „най-приятния шум". Фонтенел заявил веднъж, че той не можел да разбере три неща: игрите, жените и музиката. Наполеон твърдял, че музиката разстройва нервите, но все пак признавал, че тя може да увеличи бодростта. Наполеон III с голяма мъка е понасял музиката. Виктор Юго – трябвало дълго да го молят, за да се съгласи да поставят неговите стихове в музика.
към текста >>

Теофил Готие нарича музиката „най-приятния шум".
Такива личности се срещат доста из обикновените хора. Но най-чудното е, когато можем да цитираме и имена на големи хора, хора с известност и култура, които също не обичат музиката. Така например Кант, Хегел, Хербарт и др. са намирали, че музиката е празна работа Бомарше е бил истински мелефоб (човбк, който мрази музиката). Веднъж той се изразил така за музиката: „Това, което не заслужава да се говори, се пее". Теофил Готие нарича музиката „най-приятния шум". Фонтенел заявил веднъж, че той не можел да разбере три неща: игрите, жените и музиката. Наполеон твърдял, че музиката разстройва нервите, но все пак признавал, че тя може да увеличи бодростта. Наполеон III с голяма мъка е понасял музиката. Виктор Юго – трябвало дълго да го молят, за да се съгласи да поставят неговите стихове в музика. „Нима, казвал той, моите стихове не звучат така хубаво, че да може да се мине без този неприятен шум?
към текста >>

Фонтенел заявил веднъж, че той не можел да разбере три неща: игрите, жените и музиката.
Но най-чудното е, когато можем да цитираме и имена на големи хора, хора с известност и култура, които също не обичат музиката. Така например Кант, Хегел, Хербарт и др. са намирали, че музиката е празна работа Бомарше е бил истински мелефоб (човбк, който мрази музиката). Веднъж той се изразил така за музиката: „Това, което не заслужава да се говори, се пее". Теофил Готие нарича музиката „най-приятния шум". Фонтенел заявил веднъж, че той не можел да разбере три неща: игрите, жените и музиката. Наполеон твърдял, че музиката разстройва нервите, но все пак признавал, че тя може да увеличи бодростта. Наполеон III с голяма мъка е понасял музиката. Виктор Юго – трябвало дълго да го молят, за да се съгласи да поставят неговите стихове в музика. „Нима, казвал той, моите стихове не звучат така хубаво, че да може да се мине без този неприятен шум? " Има някои хора, които никак не обичат някои инструменти, трети не обичат пеене и пр.
към текста >>

Наполеон твърдял, че музиката разстройва нервите, но все пак признавал, че тя може да увеличи бодростта.
Така например Кант, Хегел, Хербарт и др. са намирали, че музиката е празна работа Бомарше е бил истински мелефоб (човбк, който мрази музиката). Веднъж той се изразил така за музиката: „Това, което не заслужава да се говори, се пее". Теофил Готие нарича музиката „най-приятния шум". Фонтенел заявил веднъж, че той не можел да разбере три неща: игрите, жените и музиката. Наполеон твърдял, че музиката разстройва нервите, но все пак признавал, че тя може да увеличи бодростта. Наполеон III с голяма мъка е понасял музиката. Виктор Юго – трябвало дълго да го молят, за да се съгласи да поставят неговите стихове в музика. „Нима, казвал той, моите стихове не звучат така хубаво, че да може да се мине без този неприятен шум? " Има някои хора, които никак не обичат някои инструменти, трети не обичат пеене и пр. Това са странности, които за голяма радост, се констатират тверде рядко.
към текста >>

Наполеон III с голяма мъка е понасял музиката.
са намирали, че музиката е празна работа Бомарше е бил истински мелефоб (човбк, който мрази музиката). Веднъж той се изразил така за музиката: „Това, което не заслужава да се говори, се пее". Теофил Готие нарича музиката „най-приятния шум". Фонтенел заявил веднъж, че той не можел да разбере три неща: игрите, жените и музиката. Наполеон твърдял, че музиката разстройва нервите, но все пак признавал, че тя може да увеличи бодростта. Наполеон III с голяма мъка е понасял музиката. Виктор Юго – трябвало дълго да го молят, за да се съгласи да поставят неговите стихове в музика. „Нима, казвал той, моите стихове не звучат така хубаво, че да може да се мине без този неприятен шум? " Има някои хора, които никак не обичат някои инструменти, трети не обичат пеене и пр. Това са странности, които за голяма радост, се констатират тверде рядко. Онова трайно впечатление, което обаче остава в нас то е, че светът става все повече музикален.
към текста >>

Виктор Юго – трябвало дълго да го молят, за да се съгласи да поставят неговите стихове в музика.
Веднъж той се изразил така за музиката: „Това, което не заслужава да се говори, се пее". Теофил Готие нарича музиката „най-приятния шум". Фонтенел заявил веднъж, че той не можел да разбере три неща: игрите, жените и музиката. Наполеон твърдял, че музиката разстройва нервите, но все пак признавал, че тя може да увеличи бодростта. Наполеон III с голяма мъка е понасял музиката. Виктор Юго – трябвало дълго да го молят, за да се съгласи да поставят неговите стихове в музика. „Нима, казвал той, моите стихове не звучат така хубаво, че да може да се мине без този неприятен шум? " Има някои хора, които никак не обичат някои инструменти, трети не обичат пеене и пр. Това са странности, които за голяма радост, се констатират тверде рядко. Онова трайно впечатление, което обаче остава в нас то е, че светът става все повече музикален. Напоследък светът заболя от една музикална епидемия, която се изрази в разстройство на слуховите възприятия.
към текста >>

Онова трайно впечатление, което обаче остава в нас то е, че светът става все повече музикален.
Наполеон III с голяма мъка е понасял музиката. Виктор Юго – трябвало дълго да го молят, за да се съгласи да поставят неговите стихове в музика. „Нима, казвал той, моите стихове не звучат така хубаво, че да може да се мине без този неприятен шум? " Има някои хора, които никак не обичат някои инструменти, трети не обичат пеене и пр. Това са странности, които за голяма радост, се констатират тверде рядко. Онова трайно впечатление, което обаче остава в нас то е, че светът става все повече музикален. Напоследък светът заболя от една музикална епидемия, която се изрази в разстройство на слуховите възприятия. Тая епидемия се нарича Джас-банд. Хората слушат някакъв си чуден шум, произвеждан от някой негър, който отчаяно блъска по тъпан, маса, столове, шишета, чинии, всевъзможни тенекии и пр, а на народа му се струва, че слуша божествени акорди...п Но, вече идат първите сведения, че температурата на болестта почнала да спада и имало всички изгледи за оздравяване... Такъв е бил историческия развой на музикалната проява на човечеството, изразена в най-кратка форма. Музиката се явява във всичките нейни форми – израз на две основни прояви: проява на ритъм и хармония, които лежат в основата на природата. Човекът е дете на природата, дете на музиката, дете на ритъма и хармонията.
към текста >>

Напоследък светът заболя от една музикална епидемия, която се изрази в разстройство на слуховите възприятия.
Виктор Юго – трябвало дълго да го молят, за да се съгласи да поставят неговите стихове в музика. „Нима, казвал той, моите стихове не звучат така хубаво, че да може да се мине без този неприятен шум? " Има някои хора, които никак не обичат някои инструменти, трети не обичат пеене и пр. Това са странности, които за голяма радост, се констатират тверде рядко. Онова трайно впечатление, което обаче остава в нас то е, че светът става все повече музикален. Напоследък светът заболя от една музикална епидемия, която се изрази в разстройство на слуховите възприятия. Тая епидемия се нарича Джас-банд. Хората слушат някакъв си чуден шум, произвеждан от някой негър, който отчаяно блъска по тъпан, маса, столове, шишета, чинии, всевъзможни тенекии и пр, а на народа му се струва, че слуша божествени акорди...п Но, вече идат първите сведения, че температурата на болестта почнала да спада и имало всички изгледи за оздравяване... Такъв е бил историческия развой на музикалната проява на човечеството, изразена в най-кратка форма. Музиката се явява във всичките нейни форми – израз на две основни прояви: проява на ритъм и хармония, които лежат в основата на природата. Човекът е дете на природата, дете на музиката, дете на ритъма и хармонията. И онзи, който е могъл да се постави в съзвучие с мировия ритъм и хармония, е могъл да върши чудеса с музиката.
към текста >>

Хората слушат някакъв си чуден шум, произвеждан от някой негър, който отчаяно блъска по тъпан, маса, столове, шишета, чинии, всевъзможни тенекии и пр, а на народа му се струва, че слуша божествени акорди...п Но, вече идат първите сведения, че температурата на болестта почнала да спада и имало всички изгледи за оздравяване... Такъв е бил историческия развой на музикалната проява на човечеството, изразена в най-кратка форма.
" Има някои хора, които никак не обичат някои инструменти, трети не обичат пеене и пр. Това са странности, които за голяма радост, се констатират тверде рядко. Онова трайно впечатление, което обаче остава в нас то е, че светът става все повече музикален. Напоследък светът заболя от една музикална епидемия, която се изрази в разстройство на слуховите възприятия. Тая епидемия се нарича Джас-банд. Хората слушат някакъв си чуден шум, произвеждан от някой негър, който отчаяно блъска по тъпан, маса, столове, шишета, чинии, всевъзможни тенекии и пр, а на народа му се струва, че слуша божествени акорди...п Но, вече идат първите сведения, че температурата на болестта почнала да спада и имало всички изгледи за оздравяване... Такъв е бил историческия развой на музикалната проява на човечеството, изразена в най-кратка форма. Музиката се явява във всичките нейни форми – израз на две основни прояви: проява на ритъм и хармония, които лежат в основата на природата. Човекът е дете на природата, дете на музиката, дете на ритъма и хармонията. И онзи, който е могъл да се постави в съзвучие с мировия ритъм и хармония, е могъл да върши чудеса с музиката. Разказват легендите, че с музика могло мъртъвци да възкръснат, болни да се оздравят, ожесточените да се умилостивят... Но когато музиката влезе в дисхармония с основните музикални прояви на природата, могат да се получат и обратни резултати. Затова, истинската музика трябва да бъде не плод на умозрителна постановка, но плод на настроение, на екстаз.
към текста >>

Музиката се явява във всичките нейни форми – израз на две основни прояви: проява на ритъм и хармония, които лежат в основата на природата.
Това са странности, които за голяма радост, се констатират тверде рядко. Онова трайно впечатление, което обаче остава в нас то е, че светът става все повече музикален. Напоследък светът заболя от една музикална епидемия, която се изрази в разстройство на слуховите възприятия. Тая епидемия се нарича Джас-банд. Хората слушат някакъв си чуден шум, произвеждан от някой негър, който отчаяно блъска по тъпан, маса, столове, шишета, чинии, всевъзможни тенекии и пр, а на народа му се струва, че слуша божествени акорди...п Но, вече идат първите сведения, че температурата на болестта почнала да спада и имало всички изгледи за оздравяване... Такъв е бил историческия развой на музикалната проява на човечеството, изразена в най-кратка форма. Музиката се явява във всичките нейни форми – израз на две основни прояви: проява на ритъм и хармония, които лежат в основата на природата. Човекът е дете на природата, дете на музиката, дете на ритъма и хармонията. И онзи, който е могъл да се постави в съзвучие с мировия ритъм и хармония, е могъл да върши чудеса с музиката. Разказват легендите, че с музика могло мъртъвци да възкръснат, болни да се оздравят, ожесточените да се умилостивят... Но когато музиката влезе в дисхармония с основните музикални прояви на природата, могат да се получат и обратни резултати. Затова, истинската музика трябва да бъде не плод на умозрителна постановка, но плод на настроение, на екстаз. Тогава човек, като че слуша божествените акорди на природата.
към текста >>

Човекът е дете на природата, дете на музиката, дете на ритъма и хармонията.
Онова трайно впечатление, което обаче остава в нас то е, че светът става все повече музикален. Напоследък светът заболя от една музикална епидемия, която се изрази в разстройство на слуховите възприятия. Тая епидемия се нарича Джас-банд. Хората слушат някакъв си чуден шум, произвеждан от някой негър, който отчаяно блъска по тъпан, маса, столове, шишета, чинии, всевъзможни тенекии и пр, а на народа му се струва, че слуша божествени акорди...п Но, вече идат първите сведения, че температурата на болестта почнала да спада и имало всички изгледи за оздравяване... Такъв е бил историческия развой на музикалната проява на човечеството, изразена в най-кратка форма. Музиката се явява във всичките нейни форми – израз на две основни прояви: проява на ритъм и хармония, които лежат в основата на природата. Човекът е дете на природата, дете на музиката, дете на ритъма и хармонията. И онзи, който е могъл да се постави в съзвучие с мировия ритъм и хармония, е могъл да върши чудеса с музиката. Разказват легендите, че с музика могло мъртъвци да възкръснат, болни да се оздравят, ожесточените да се умилостивят... Но когато музиката влезе в дисхармония с основните музикални прояви на природата, могат да се получат и обратни резултати. Затова, истинската музика трябва да бъде не плод на умозрителна постановка, но плод на настроение, на екстаз. Тогава човек, като че слуша божествените акорди на природата. Така са се вслушвали великите композитори и са творили.
към текста >>

И онзи, който е могъл да се постави в съзвучие с мировия ритъм и хармония, е могъл да върши чудеса с музиката.
Напоследък светът заболя от една музикална епидемия, която се изрази в разстройство на слуховите възприятия. Тая епидемия се нарича Джас-банд. Хората слушат някакъв си чуден шум, произвеждан от някой негър, който отчаяно блъска по тъпан, маса, столове, шишета, чинии, всевъзможни тенекии и пр, а на народа му се струва, че слуша божествени акорди...п Но, вече идат първите сведения, че температурата на болестта почнала да спада и имало всички изгледи за оздравяване... Такъв е бил историческия развой на музикалната проява на човечеството, изразена в най-кратка форма. Музиката се явява във всичките нейни форми – израз на две основни прояви: проява на ритъм и хармония, които лежат в основата на природата. Човекът е дете на природата, дете на музиката, дете на ритъма и хармонията. И онзи, който е могъл да се постави в съзвучие с мировия ритъм и хармония, е могъл да върши чудеса с музиката. Разказват легендите, че с музика могло мъртъвци да възкръснат, болни да се оздравят, ожесточените да се умилостивят... Но когато музиката влезе в дисхармония с основните музикални прояви на природата, могат да се получат и обратни резултати. Затова, истинската музика трябва да бъде не плод на умозрителна постановка, но плод на настроение, на екстаз. Тогава човек, като че слуша божествените акорди на природата. Така са се вслушвали великите композитори и са творили. Душата им е трептяла в унисон с вибрациите на природните акорди.
към текста >>

Разказват легендите, че с музика могло мъртъвци да възкръснат, болни да се оздравят, ожесточените да се умилостивят... Но когато музиката влезе в дисхармония с основните музикални прояви на природата, могат да се получат и обратни резултати.
Тая епидемия се нарича Джас-банд. Хората слушат някакъв си чуден шум, произвеждан от някой негър, който отчаяно блъска по тъпан, маса, столове, шишета, чинии, всевъзможни тенекии и пр, а на народа му се струва, че слуша божествени акорди...п Но, вече идат първите сведения, че температурата на болестта почнала да спада и имало всички изгледи за оздравяване... Такъв е бил историческия развой на музикалната проява на човечеството, изразена в най-кратка форма. Музиката се явява във всичките нейни форми – израз на две основни прояви: проява на ритъм и хармония, които лежат в основата на природата. Човекът е дете на природата, дете на музиката, дете на ритъма и хармонията. И онзи, който е могъл да се постави в съзвучие с мировия ритъм и хармония, е могъл да върши чудеса с музиката. Разказват легендите, че с музика могло мъртъвци да възкръснат, болни да се оздравят, ожесточените да се умилостивят... Но когато музиката влезе в дисхармония с основните музикални прояви на природата, могат да се получат и обратни резултати. Затова, истинската музика трябва да бъде не плод на умозрителна постановка, но плод на настроение, на екстаз. Тогава човек, като че слуша божествените акорди на природата. Така са се вслушвали великите композитори и са творили. Душата им е трептяла в унисон с вибрациите на природните акорди. Ето защо, най-добрите творения било в музикално или поетично отношение, са били дадени винаги в момента на високо вдъхновение.
към текста >>

Затова, истинската музика трябва да бъде не плод на умозрителна постановка, но плод на настроение, на екстаз.
Хората слушат някакъв си чуден шум, произвеждан от някой негър, който отчаяно блъска по тъпан, маса, столове, шишета, чинии, всевъзможни тенекии и пр, а на народа му се струва, че слуша божествени акорди...п Но, вече идат първите сведения, че температурата на болестта почнала да спада и имало всички изгледи за оздравяване... Такъв е бил историческия развой на музикалната проява на човечеството, изразена в най-кратка форма. Музиката се явява във всичките нейни форми – израз на две основни прояви: проява на ритъм и хармония, които лежат в основата на природата. Човекът е дете на природата, дете на музиката, дете на ритъма и хармонията. И онзи, който е могъл да се постави в съзвучие с мировия ритъм и хармония, е могъл да върши чудеса с музиката. Разказват легендите, че с музика могло мъртъвци да възкръснат, болни да се оздравят, ожесточените да се умилостивят... Но когато музиката влезе в дисхармония с основните музикални прояви на природата, могат да се получат и обратни резултати. Затова, истинската музика трябва да бъде не плод на умозрителна постановка, но плод на настроение, на екстаз. Тогава човек, като че слуша божествените акорди на природата. Така са се вслушвали великите композитори и са творили. Душата им е трептяла в унисон с вибрациите на природните акорди. Ето защо, най-добрите творения било в музикално или поетично отношение, са били дадени винаги в момента на високо вдъхновение. Що значи вдъхновение: нищо друго, освен поставяне в хармонични трептения с природните вибрации.
към текста >>

Ето защо, най-добрите творения било в музикално или поетично отношение, са били дадени винаги в момента на високо вдъхновение.
Разказват легендите, че с музика могло мъртъвци да възкръснат, болни да се оздравят, ожесточените да се умилостивят... Но когато музиката влезе в дисхармония с основните музикални прояви на природата, могат да се получат и обратни резултати. Затова, истинската музика трябва да бъде не плод на умозрителна постановка, но плод на настроение, на екстаз. Тогава човек, като че слуша божествените акорди на природата. Така са се вслушвали великите композитори и са творили. Душата им е трептяла в унисон с вибрациите на природните акорди. Ето защо, най-добрите творения било в музикално или поетично отношение, са били дадени винаги в момента на високо вдъхновение. Що значи вдъхновение: нищо друго, освен поставяне в хармонични трептения с природните вибрации. Само нежните, висшите души на музикантите и поетите могат да доловят тия трептения и ги предадат на нас. И по такъв начин ние черпим настроение от тях по един посредствен път. Съвременните музикални прояви се силно различават от някогашните по своите вибрационни постановки. Докато нисшите раси могат да добият настроение само от тъпана и да изпаднат в екстаз, то за европееца дивашката музика представлява един ужасно груб шум, на който едва може да изтрае човешкото ухо.
към текста >>

Само нежните, висшите души на музикантите и поетите могат да доловят тия трептения и ги предадат на нас.
Тогава човек, като че слуша божествените акорди на природата. Така са се вслушвали великите композитори и са творили. Душата им е трептяла в унисон с вибрациите на природните акорди. Ето защо, най-добрите творения било в музикално или поетично отношение, са били дадени винаги в момента на високо вдъхновение. Що значи вдъхновение: нищо друго, освен поставяне в хармонични трептения с природните вибрации. Само нежните, висшите души на музикантите и поетите могат да доловят тия трептения и ги предадат на нас. И по такъв начин ние черпим настроение от тях по един посредствен път. Съвременните музикални прояви се силно различават от някогашните по своите вибрационни постановки. Докато нисшите раси могат да добият настроение само от тъпана и да изпаднат в екстаз, то за европееца дивашката музика представлява един ужасно груб шум, на който едва може да изтрае човешкото ухо. Но тия груби вибрации на диваците са достатъчни за да събудят у тях чувства, довеждащи го до екстаз. Европейската музика има по силно влияние върху негърските племена.
към текста >>

Съвременните музикални прояви се силно различават от някогашните по своите вибрационни постановки.
Душата им е трептяла в унисон с вибрациите на природните акорди. Ето защо, най-добрите творения било в музикално или поетично отношение, са били дадени винаги в момента на високо вдъхновение. Що значи вдъхновение: нищо друго, освен поставяне в хармонични трептения с природните вибрации. Само нежните, висшите души на музикантите и поетите могат да доловят тия трептения и ги предадат на нас. И по такъв начин ние черпим настроение от тях по един посредствен път. Съвременните музикални прояви се силно различават от някогашните по своите вибрационни постановки. Докато нисшите раси могат да добият настроение само от тъпана и да изпаднат в екстаз, то за европееца дивашката музика представлява един ужасно груб шум, на който едва може да изтрае човешкото ухо. Но тия груби вибрации на диваците са достатъчни за да събудят у тях чувства, довеждащи го до екстаз. Европейската музика има по силно влияние върху негърските племена. Особено минорните парчета им се харесват. Разбира се, че те най-много обичат и най се радват на големия тъпан на военните музики... Те обаче, съвсем на разбират от сонатите на Бетховен, рапсодиите на Лист, оперите на Вагнер; тия нежни вибрации никак не могат да засегнат още грубата сетивна постановка на негърската душа.
към текста >>

Докато нисшите раси могат да добият настроение само от тъпана и да изпаднат в екстаз, то за европееца дивашката музика представлява един ужасно груб шум, на който едва може да изтрае човешкото ухо.
Ето защо, най-добрите творения било в музикално или поетично отношение, са били дадени винаги в момента на високо вдъхновение. Що значи вдъхновение: нищо друго, освен поставяне в хармонични трептения с природните вибрации. Само нежните, висшите души на музикантите и поетите могат да доловят тия трептения и ги предадат на нас. И по такъв начин ние черпим настроение от тях по един посредствен път. Съвременните музикални прояви се силно различават от някогашните по своите вибрационни постановки. Докато нисшите раси могат да добият настроение само от тъпана и да изпаднат в екстаз, то за европееца дивашката музика представлява един ужасно груб шум, на който едва може да изтрае човешкото ухо. Но тия груби вибрации на диваците са достатъчни за да събудят у тях чувства, довеждащи го до екстаз. Европейската музика има по силно влияние върху негърските племена. Особено минорните парчета им се харесват. Разбира се, че те най-много обичат и най се радват на големия тъпан на военните музики... Те обаче, съвсем на разбират от сонатите на Бетховен, рапсодиите на Лист, оперите на Вагнер; тия нежни вибрации никак не могат да засегнат още грубата сетивна постановка на негърската душа. Музиката не е завършила своя ход.
към текста >>

Европейската музика има по силно влияние върху негърските племена.
Само нежните, висшите души на музикантите и поетите могат да доловят тия трептения и ги предадат на нас. И по такъв начин ние черпим настроение от тях по един посредствен път. Съвременните музикални прояви се силно различават от някогашните по своите вибрационни постановки. Докато нисшите раси могат да добият настроение само от тъпана и да изпаднат в екстаз, то за европееца дивашката музика представлява един ужасно груб шум, на който едва може да изтрае човешкото ухо. Но тия груби вибрации на диваците са достатъчни за да събудят у тях чувства, довеждащи го до екстаз. Европейската музика има по силно влияние върху негърските племена. Особено минорните парчета им се харесват. Разбира се, че те най-много обичат и най се радват на големия тъпан на военните музики... Те обаче, съвсем на разбират от сонатите на Бетховен, рапсодиите на Лист, оперите на Вагнер; тия нежни вибрации никак не могат да засегнат още грубата сетивна постановка на негърската душа. Музиката не е завършила своя ход. Музикалните прояви на човека не са стигнали своя апогей. Напротив, в туй отношение ние сме в началото още.
към текста >>

Музиката не е завършила своя ход.
Докато нисшите раси могат да добият настроение само от тъпана и да изпаднат в екстаз, то за европееца дивашката музика представлява един ужасно груб шум, на който едва може да изтрае човешкото ухо. Но тия груби вибрации на диваците са достатъчни за да събудят у тях чувства, довеждащи го до екстаз. Европейската музика има по силно влияние върху негърските племена. Особено минорните парчета им се харесват. Разбира се, че те най-много обичат и най се радват на големия тъпан на военните музики... Те обаче, съвсем на разбират от сонатите на Бетховен, рапсодиите на Лист, оперите на Вагнер; тия нежни вибрации никак не могат да засегнат още грубата сетивна постановка на негърската душа. Музиката не е завършила своя ход. Музикалните прояви на човека не са стигнали своя апогей. Напротив, в туй отношение ние сме в началото още. Значението и силата на музиката едва сега започват да се разбират в истинския им смисъл. Казват, че музиката била езикът на ангелите, че когато Бог изпращал ангели да възвестяват на хората Великата Любов между всички същества, хората не ги разбрали, защото им говорели с език на музика и хармония, а хората още не могли да разбират тоя език. И словата на пратениците останали неразбрани.
към текста >>

Музикалните прояви на човека не са стигнали своя апогей.
Но тия груби вибрации на диваците са достатъчни за да събудят у тях чувства, довеждащи го до екстаз. Европейската музика има по силно влияние върху негърските племена. Особено минорните парчета им се харесват. Разбира се, че те най-много обичат и най се радват на големия тъпан на военните музики... Те обаче, съвсем на разбират от сонатите на Бетховен, рапсодиите на Лист, оперите на Вагнер; тия нежни вибрации никак не могат да засегнат още грубата сетивна постановка на негърската душа. Музиката не е завършила своя ход. Музикалните прояви на човека не са стигнали своя апогей. Напротив, в туй отношение ние сме в началото още. Значението и силата на музиката едва сега започват да се разбират в истинския им смисъл. Казват, че музиката била езикът на ангелите, че когато Бог изпращал ангели да възвестяват на хората Великата Любов между всички същества, хората не ги разбрали, защото им говорели с език на музика и хармония, а хората още не могли да разбират тоя език. И словата на пратениците останали неразбрани. Затова Бог решил да праща своите по-малки ангели, великите музиканти, да научат хората да пеят, да свирят, да ги научат на музика, - езика на ангелите, вестителите на Великата Любов.
към текста >>

Значението и силата на музиката едва сега започват да се разбират в истинския им смисъл.
Особено минорните парчета им се харесват. Разбира се, че те най-много обичат и най се радват на големия тъпан на военните музики... Те обаче, съвсем на разбират от сонатите на Бетховен, рапсодиите на Лист, оперите на Вагнер; тия нежни вибрации никак не могат да засегнат още грубата сетивна постановка на негърската душа. Музиката не е завършила своя ход. Музикалните прояви на човека не са стигнали своя апогей. Напротив, в туй отношение ние сме в началото още. Значението и силата на музиката едва сега започват да се разбират в истинския им смисъл. Казват, че музиката била езикът на ангелите, че когато Бог изпращал ангели да възвестяват на хората Великата Любов между всички същества, хората не ги разбрали, защото им говорели с език на музика и хармония, а хората още не могли да разбират тоя език. И словата на пратениците останали неразбрани. Затова Бог решил да праща своите по-малки ангели, великите музиканти, да научат хората да пеят, да свирят, да ги научат на музика, - езика на ангелите, вестителите на Великата Любов. Така говори легендата за музиката и ангелите .
към текста >>

Казват, че музиката била езикът на ангелите, че когато Бог изпращал ангели да възвестяват на хората Великата Любов между всички същества, хората не ги разбрали, защото им говорели с език на музика и хармония, а хората още не могли да разбират тоя език.
Разбира се, че те най-много обичат и най се радват на големия тъпан на военните музики... Те обаче, съвсем на разбират от сонатите на Бетховен, рапсодиите на Лист, оперите на Вагнер; тия нежни вибрации никак не могат да засегнат още грубата сетивна постановка на негърската душа. Музиката не е завършила своя ход. Музикалните прояви на човека не са стигнали своя апогей. Напротив, в туй отношение ние сме в началото още. Значението и силата на музиката едва сега започват да се разбират в истинския им смисъл. Казват, че музиката била езикът на ангелите, че когато Бог изпращал ангели да възвестяват на хората Великата Любов между всички същества, хората не ги разбрали, защото им говорели с език на музика и хармония, а хората още не могли да разбират тоя език. И словата на пратениците останали неразбрани. Затова Бог решил да праща своите по-малки ангели, великите музиканти, да научат хората да пеят, да свирят, да ги научат на музика, - езика на ангелите, вестителите на Великата Любов. Така говори легендата за музиката и ангелите .
към текста >>

Затова Бог решил да праща своите по-малки ангели, великите музиканти, да научат хората да пеят, да свирят, да ги научат на музика, - езика на ангелите, вестителите на Великата Любов.
Музикалните прояви на човека не са стигнали своя апогей. Напротив, в туй отношение ние сме в началото още. Значението и силата на музиката едва сега започват да се разбират в истинския им смисъл. Казват, че музиката била езикът на ангелите, че когато Бог изпращал ангели да възвестяват на хората Великата Любов между всички същества, хората не ги разбрали, защото им говорели с език на музика и хармония, а хората още не могли да разбират тоя език. И словата на пратениците останали неразбрани. Затова Бог решил да праща своите по-малки ангели, великите музиканти, да научат хората да пеят, да свирят, да ги научат на музика, - езика на ангелите, вестителите на Великата Любов. Така говори легендата за музиката и ангелите .
към текста >>

Така говори легендата за музиката и ангелите .
Напротив, в туй отношение ние сме в началото още. Значението и силата на музиката едва сега започват да се разбират в истинския им смисъл. Казват, че музиката била езикът на ангелите, че когато Бог изпращал ангели да възвестяват на хората Великата Любов между всички същества, хората не ги разбрали, защото им говорели с език на музика и хармония, а хората още не могли да разбират тоя език. И словата на пратениците останали неразбрани. Затова Бог решил да праща своите по-малки ангели, великите музиканти, да научат хората да пеят, да свирят, да ги научат на музика, - езика на ангелите, вестителите на Великата Любов. Така говори легендата за музиката и ангелите .
към текста >>

20. ОБЩЕСТВЕН ПРЕГЛЕД Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Те могат да бъдат тъмни или светли, студени или огнени, вихрени като бурята или тихи като зефира, но трябва да бъдат споени в едно хармонично цяло, да образуват нещо като един музикален мотив.
С други думи, образните елементи трябва да образуват един цялостен сюжет. Ние ще го наричаме образен или формален сюжет. Повечето от художествените произведения са почти винаги издържани във формалния си сюжет. Когато дойдем в областта на психичното съдържание на творбата, то не трябва да ни се представи само като едно декадентско нахвърляме на емоционални елементи, с цел да се постигнат само чувствени възбуждания и импресионистични ефекти, без определен порядък без една вътрешна закономерност и хармоничност, между тях. Не. Тези психични елементи трябва да бъдат дадени, също така, в една връзка на причинност, на възникване едни от други – да бъдат звена на една жизнена верига. Те могат да бъдат тъмни или светли, студени или огнени, вихрени като бурята или тихи като зефира, но трябва да бъдат споени в едно хармонично цяло, да образуват нещо като един музикален мотив. Това е психологичният сюжет или мотив на художественото произведение. За жалост, доста малко са творенията в изкуството, в които психологичният елемент да е изнесен в такава съвършена форма Най-сетне, символичните елементи. Последните не трябва да бъдат само чудеса, които да стряскат и озадачават ценителя на едно художествено произведение. Символите трябва да бъдат избрани точно да съответствуват на емоциите и образите, които вървят паралелно с тях. И същевременно между тях трябва да има същата логическа връзка на причинност, тъй че в своята цялост, да образуват един завършен мотив, една определена идея или единство от идеи.
към текста >>

В този смисъл, художественото творчество трябва да представя това, което е контрапункта в музиката И както в контрапункта всяка партия (бас, тенор, алт, взети самостоятелно, представят един завършен музикален мотив, в който все пак може да се познае основният мотив на песента (сопрана), така и в художественото творчество, образният, психологичният и символичен сюжет, взети самостоятелно, трябва да бъдат нещо завършено, и във всеки от тях пак да прозира основната фабула, а в техния ансамбъл, да се получава една пълна естетическа наслада.
Още по-малко са произведенията на изкуството, които да са безукоризнено издържани в символично отношение. Истинската красота е достояние само на съвършените, нея съзерцават и могат да възсъздават само онези, които разбират езика на тайната, езика на символите. * И тъй, във всяко художествено произведение трябва да бъдат преплетени три нишки, три сюжета или мотива: образен, психологичен и символичен . И никъде да не се къса нито една от тези нишки. При това, между тези три сюжета, трябва да съществува един паралелизъм, едно хармонично съответствие, във всеки момент, между отделните техни елементи. В този смисъл, художественото творчество трябва да представя това, което е контрапункта в музиката И както в контрапункта всяка партия (бас, тенор, алт, взети самостоятелно, представят един завършен музикален мотив, в който все пак може да се познае основният мотив на песента (сопрана), така и в художественото творчество, образният, психологичният и символичен сюжет, взети самостоятелно, трябва да бъдат нещо завършено, и във всеки от тях пак да прозира основната фабула, а в техния ансамбъл, да се получава една пълна естетическа наслада. Образно казано, да бъдат като три одежди, в които да е облечена основната идея на творбата. А на философски език: трите сюжета да бъдат индивидуализирани в цялото тъй, че имайки самостоятелен живот, да участвуват същевременно и в целокупния живот на художествената идея. Така трябва да се разбира художественото творчество – контрапунктически – като музика. И затова съвършеното творчество е музика. Такова творчество е имало в древността: Фидий – в скулптурата, Омир – в поезията.
към текста >>

Така трябва да се разбира художественото творчество – контрапунктически – като музика.
И никъде да не се къса нито една от тези нишки. При това, между тези три сюжета, трябва да съществува един паралелизъм, едно хармонично съответствие, във всеки момент, между отделните техни елементи. В този смисъл, художественото творчество трябва да представя това, което е контрапункта в музиката И както в контрапункта всяка партия (бас, тенор, алт, взети самостоятелно, представят един завършен музикален мотив, в който все пак може да се познае основният мотив на песента (сопрана), така и в художественото творчество, образният, психологичният и символичен сюжет, взети самостоятелно, трябва да бъдат нещо завършено, и във всеки от тях пак да прозира основната фабула, а в техния ансамбъл, да се получава една пълна естетическа наслада. Образно казано, да бъдат като три одежди, в които да е облечена основната идея на творбата. А на философски език: трите сюжета да бъдат индивидуализирани в цялото тъй, че имайки самостоятелен живот, да участвуват същевременно и в целокупния живот на художествената идея. Така трябва да се разбира художественото творчество – контрапунктически – като музика. И затова съвършеното творчество е музика. Такова творчество е имало в древността: Фидий – в скулптурата, Омир – в поезията. В по-ново време – в ренесанса: Данте – в неговата безсмъртна „Божествена комедия". После Леонардо да Винчи, Микеланжело и Рафаело – в живописта, вторият и в скулптурата. В музиката – Паганини, като виртуоз цигулар.
към текста >>

И затова съвършеното творчество е музика.
При това, между тези три сюжета, трябва да съществува един паралелизъм, едно хармонично съответствие, във всеки момент, между отделните техни елементи. В този смисъл, художественото творчество трябва да представя това, което е контрапункта в музиката И както в контрапункта всяка партия (бас, тенор, алт, взети самостоятелно, представят един завършен музикален мотив, в който все пак може да се познае основният мотив на песента (сопрана), така и в художественото творчество, образният, психологичният и символичен сюжет, взети самостоятелно, трябва да бъдат нещо завършено, и във всеки от тях пак да прозира основната фабула, а в техния ансамбъл, да се получава една пълна естетическа наслада. Образно казано, да бъдат като три одежди, в които да е облечена основната идея на творбата. А на философски език: трите сюжета да бъдат индивидуализирани в цялото тъй, че имайки самостоятелен живот, да участвуват същевременно и в целокупния живот на художествената идея. Така трябва да се разбира художественото творчество – контрапунктически – като музика. И затова съвършеното творчество е музика. Такова творчество е имало в древността: Фидий – в скулптурата, Омир – в поезията. В по-ново време – в ренесанса: Данте – в неговата безсмъртна „Божествена комедия". После Леонардо да Винчи, Микеланжело и Рафаело – в живописта, вторият и в скулптурата. В музиката – Паганини, като виртуоз цигулар. Безспорен е фактът, че тези гении на изкуството, са познавали много по издълбоко живота и човешката душа и са влагали законите на красотата и творчеството не само в областта на сетивния свят, но също така и в областта на психичния и символичния.
към текста >>

В музиката – Паганини, като виртуоз цигулар.
Така трябва да се разбира художественото творчество – контрапунктически – като музика. И затова съвършеното творчество е музика. Такова творчество е имало в древността: Фидий – в скулптурата, Омир – в поезията. В по-ново време – в ренесанса: Данте – в неговата безсмъртна „Божествена комедия". После Леонардо да Винчи, Микеланжело и Рафаело – в живописта, вторият и в скулптурата. В музиката – Паганини, като виртуоз цигулар. Безспорен е фактът, че тези гении на изкуството, са познавали много по издълбоко живота и човешката душа и са влагали законите на красотата и творчеството не само в областта на сетивния свят, но също така и в областта на психичния и символичния. Това са хората, които са имали най-великото откровение на природата и са били посветени, тъй да се каже, в тайните на нейното творчество. Истинското творчество има за цел да стигне природата и да ù съдействува в създаване безсмъртните образци на красотата. Наистина природните творби са живи, подвижни, съзнателни, защото те имат 4-то измерение, но това не трябва да смущава човешкият дух. Ако неговите творби нямат обективен живот, те имат субективен – те живеят в неговата душа.
към текста >>

Малцина са засега представителите на това съвършено творчество, но те ще се увеличат в близко бъдеще, макар че усилията, които се изискват, за да се стигне то, да надминават далеч тези на най-гениалните днешни виртуози в областта на музикалното и пластичното творчество.
И ние споделяме това и поддържаме, че действително, както психичният живот на човека, така и интелектуалният – символистичният, протичат по строго определени закони също тъй, както явленията на физическия свят – и могат да се научат. Как? – Това е друг въпрос. – То е цяла философия, за която тук не е място да говорим. * В днешно време, като предвестници и истински изразители на новото изкуство, ние посочваме Рабиндранат Тагор в Индия и Бо Ин Ра в Германия – и двамата поети. Има и други, но те още не са излезли пред света. Малцина са засега представителите на това съвършено творчество, но те ще се увеличат в близко бъдеще, макар че усилията, които се изискват, за да се стигне то, да надминават далеч тези на най-гениалните днешни виртуози в областта на музикалното и пластичното творчество. Стръмна е пътеката на съвършенството и висок е върхът, но идеалът на красотата е тъй примамлив и естетическата наслада от художественото творчество така велика, че мнозина ще тръгнат по нея, щом я научат.
към текста >>

21. Списанието PDF Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Уреждат се в София и в други градове и села, където се образуват клонове от Свободното сдружение на духовните течения, клубове за непосредствено сближение на представителите на различните духовни и религиозни течения и за общение, при което реда на събранията в тези клубове се набелязва по следния начин: в началото сказка, реферат или беседа от представител на някое определено течение; след сказката – въпроси от публиката и отговори от сказчика, като се изключват всякакви спорове; в заключителната част – изпълнение на произведения от всесветското религиозно изкуство (художествено четене, музика, пение).
Но и в единия и в другия случай, и общите и местните условия, налагат една задружна и координирана работа на всички ратници за новото. Да се говори за пълно обединение и сливане на всички нови разбирания е очевидно абсурд. Това, което може да се направи обаче, мислим че е по-голяма взаимна толерантност, сближение и опознаване и то не на почвата на различията, а на онова, което е общо за всички. В тоя дух се получи и в редакцията един „Позив за свободно сдружение на духовните течения", подписан от известни наши и чужди общественици и ратници за Новото. По липса на място, тук предаваме само края на позива, който съдържа пет по-конкретни предложения. 1. Уреждат се в София и в други градове и села, където се образуват клонове от Свободното сдружение на духовните течения, клубове за непосредствено сближение на представителите на различните духовни и религиозни течения и за общение, при което реда на събранията в тези клубове се набелязва по следния начин: в началото сказка, реферат или беседа от представител на някое определено течение; след сказката – въпроси от публиката и отговори от сказчика, като се изключват всякакви спорове; в заключителната част – изпълнение на произведения от всесветското религиозно изкуство (художествено четене, музика, пение). При това не се предрешава въпросът за събрания от друг тип, който може да бъде предложен било от сдружението изцяло, било от организаторите на събранието от тази или онази отделна група. 2. Уреждане религиозно-философска библиотека за членовете на сдружението, с отдели по всички области на религията и въобще на духовното знание. 3. Издаване бюлетин или печатан орган на сдружението, който да се разпраща на всички, встъпили в него организации и лица, със сведения за духовно-религиозното движение във всички страни и хроника на сдружението. 4. Свикване на събори от представители на разните духовни и религиозни течения, отначало в повече или по-малко широк мащаб, а после и международни. 5. Обединение на всички встъпили в Сдружението организации и лица в някои дела, които представят от себе си практическо осъществяване на върховния закон на любовта.
към текста >>

22. ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Добран Влияние на музиката І.
Добран Влияние на музиката І. Терапевтично влияние Музиката е една сила. Моят Учител. физичната страна на музиката се изразява в хармонично съчетание на звукове. Звуковете от своя страна, представляват вълнообразни трептения на въздушни частички с определена амплитуда и определени интервали, сиреч с определена дължина на вълните. За образуването на един тон играят роля както количеството на трептенията на тия частички, така и големината на вълните.
към текста >>

Терапевтично влияние Музиката е една сила.
Добран Влияние на музиката І. Терапевтично влияние Музиката е една сила. Моят Учител. физичната страна на музиката се изразява в хармонично съчетание на звукове. Звуковете от своя страна, представляват вълнообразни трептения на въздушни частички с определена амплитуда и определени интервали, сиреч с определена дължина на вълните. За образуването на един тон играят роля както количеството на трептенията на тия частички, така и големината на вълните. Не е без значение и начинът, по който се образуват тия вълни т.е.
към текста >>

физичната страна на музиката се изразява в хармонично съчетание на звукове.
Добран Влияние на музиката І. Терапевтично влияние Музиката е една сила. Моят Учител. физичната страна на музиката се изразява в хармонично съчетание на звукове. Звуковете от своя страна, представляват вълнообразни трептения на въздушни частички с определена амплитуда и определени интервали, сиреч с определена дължина на вълните. За образуването на един тон играят роля както количеството на трептенията на тия частички, така и големината на вълните. Не е без значение и начинът, по който се образуват тия вълни т.е. инструментът, който образува дадения тон, от който по-нататък ще се формира самото музикално парче. Но най-важното в случая се явява настроението на изпълнителя, чувството, което той влага в изпълнението на дадената композиция.
към текста >>

инструментът, който образува дадения тон, от който по-нататък ще се формира самото музикално парче.
Моят Учител. физичната страна на музиката се изразява в хармонично съчетание на звукове. Звуковете от своя страна, представляват вълнообразни трептения на въздушни частички с определена амплитуда и определени интервали, сиреч с определена дължина на вълните. За образуването на един тон играят роля както количеството на трептенията на тия частички, така и големината на вълните. Не е без значение и начинът, по който се образуват тия вълни т.е. инструментът, който образува дадения тон, от който по-нататък ще се формира самото музикално парче. Но най-важното в случая се явява настроението на изпълнителя, чувството, което той влага в изпълнението на дадената композиция. Това чувство, така да се каже, дава живота и одухотворява нотната постановка на композитора. И най-силното парче, ако се изпълни студено, машинално, без участието на психиката на изпълнителя, представлява мъртва песен, изпята от мъртъв инструмент И тук именно се корени силата на музиката. Това чувство, което се влага в изпълнението и което именно създава настроението представлява израз и връзка на вдъхновението на композитора с слушателя. Едно музикално парче може да повиши настроението или да го понижи, в зависимост от самата композиция и вдъхновението на нейния автор.
към текста >>

И най-силното парче, ако се изпълни студено, машинално, без участието на психиката на изпълнителя, представлява мъртва песен, изпята от мъртъв инструмент И тук именно се корени силата на музиката.
За образуването на един тон играят роля както количеството на трептенията на тия частички, така и големината на вълните. Не е без значение и начинът, по който се образуват тия вълни т.е. инструментът, който образува дадения тон, от който по-нататък ще се формира самото музикално парче. Но най-важното в случая се явява настроението на изпълнителя, чувството, което той влага в изпълнението на дадената композиция. Това чувство, така да се каже, дава живота и одухотворява нотната постановка на композитора. И най-силното парче, ако се изпълни студено, машинално, без участието на психиката на изпълнителя, представлява мъртва песен, изпята от мъртъв инструмент И тук именно се корени силата на музиката. Това чувство, което се влага в изпълнението и което именно създава настроението представлява израз и връзка на вдъхновението на композитора с слушателя. Едно музикално парче може да повиши настроението или да го понижи, в зависимост от самата композиция и вдъхновението на нейния автор. Настроението, което се създава от едно музикално творение, представлява мощна сила изразена в три направления: физично, върху организма, психично, върху чувствата и умствено направление, върху мислите и представите. Това влияние на музиката може да се изрази в следната картина: Най-първо имаме трептения на отделния тон, който се възприема от слуховия нерв. Трептенията на отделните тонове се съчетават в друга комбинация по-голяма, по-сложна, с общи характерни вибрации.
към текста >>

Едно музикално парче може да повиши настроението или да го понижи, в зависимост от самата композиция и вдъхновението на нейния автор.
инструментът, който образува дадения тон, от който по-нататък ще се формира самото музикално парче. Но най-важното в случая се явява настроението на изпълнителя, чувството, което той влага в изпълнението на дадената композиция. Това чувство, така да се каже, дава живота и одухотворява нотната постановка на композитора. И най-силното парче, ако се изпълни студено, машинално, без участието на психиката на изпълнителя, представлява мъртва песен, изпята от мъртъв инструмент И тук именно се корени силата на музиката. Това чувство, което се влага в изпълнението и което именно създава настроението представлява израз и връзка на вдъхновението на композитора с слушателя. Едно музикално парче може да повиши настроението или да го понижи, в зависимост от самата композиция и вдъхновението на нейния автор. Настроението, което се създава от едно музикално творение, представлява мощна сила изразена в три направления: физично, върху организма, психично, върху чувствата и умствено направление, върху мислите и представите. Това влияние на музиката може да се изрази в следната картина: Най-първо имаме трептения на отделния тон, който се възприема от слуховия нерв. Трептенията на отделните тонове се съчетават в друга комбинация по-голяма, по-сложна, с общи характерни вибрации. Тия комбинации носят името гами според общия дух на вибрационната постановка носят различни имена: минорна, мажорна и пр. И всяко музикално творение носи вибрациите на съответната гама, което от своя страна се отразяват върху настроението.
към текста >>

Настроението, което се създава от едно музикално творение, представлява мощна сила изразена в три направления: физично, върху организма, психично, върху чувствата и умствено направление, върху мислите и представите.
Но най-важното в случая се явява настроението на изпълнителя, чувството, което той влага в изпълнението на дадената композиция. Това чувство, така да се каже, дава живота и одухотворява нотната постановка на композитора. И най-силното парче, ако се изпълни студено, машинално, без участието на психиката на изпълнителя, представлява мъртва песен, изпята от мъртъв инструмент И тук именно се корени силата на музиката. Това чувство, което се влага в изпълнението и което именно създава настроението представлява израз и връзка на вдъхновението на композитора с слушателя. Едно музикално парче може да повиши настроението или да го понижи, в зависимост от самата композиция и вдъхновението на нейния автор. Настроението, което се създава от едно музикално творение, представлява мощна сила изразена в три направления: физично, върху организма, психично, върху чувствата и умствено направление, върху мислите и представите. Това влияние на музиката може да се изрази в следната картина: Най-първо имаме трептения на отделния тон, който се възприема от слуховия нерв. Трептенията на отделните тонове се съчетават в друга комбинация по-голяма, по-сложна, с общи характерни вибрации. Тия комбинации носят името гами според общия дух на вибрационната постановка носят различни имена: минорна, мажорна и пр. И всяко музикално творение носи вибрациите на съответната гама, което от своя страна се отразяват върху настроението. Например мажорните гами винаги носят в себе си едно повишение на настроението, една жизнерадостност, докато миньорните гами навяват тъга, меланхолия и мечти.
към текста >>

Това влияние на музиката може да се изрази в следната картина: Най-първо имаме трептения на отделния тон, който се възприема от слуховия нерв.
Това чувство, така да се каже, дава живота и одухотворява нотната постановка на композитора. И най-силното парче, ако се изпълни студено, машинално, без участието на психиката на изпълнителя, представлява мъртва песен, изпята от мъртъв инструмент И тук именно се корени силата на музиката. Това чувство, което се влага в изпълнението и което именно създава настроението представлява израз и връзка на вдъхновението на композитора с слушателя. Едно музикално парче може да повиши настроението или да го понижи, в зависимост от самата композиция и вдъхновението на нейния автор. Настроението, което се създава от едно музикално творение, представлява мощна сила изразена в три направления: физично, върху организма, психично, върху чувствата и умствено направление, върху мислите и представите. Това влияние на музиката може да се изрази в следната картина: Най-първо имаме трептения на отделния тон, който се възприема от слуховия нерв. Трептенията на отделните тонове се съчетават в друга комбинация по-голяма, по-сложна, с общи характерни вибрации. Тия комбинации носят името гами според общия дух на вибрационната постановка носят различни имена: минорна, мажорна и пр. И всяко музикално творение носи вибрациите на съответната гама, което от своя страна се отразяват върху настроението. Например мажорните гами винаги носят в себе си едно повишение на настроението, една жизнерадостност, докато миньорните гами навяват тъга, меланхолия и мечти. Самите гами могат да носят свои още по-типични особености във вибрационно отношение.
към текста >>

И всяко музикално творение носи вибрациите на съответната гама, което от своя страна се отразяват върху настроението.
Едно музикално парче може да повиши настроението или да го понижи, в зависимост от самата композиция и вдъхновението на нейния автор. Настроението, което се създава от едно музикално творение, представлява мощна сила изразена в три направления: физично, върху организма, психично, върху чувствата и умствено направление, върху мислите и представите. Това влияние на музиката може да се изрази в следната картина: Най-първо имаме трептения на отделния тон, който се възприема от слуховия нерв. Трептенията на отделните тонове се съчетават в друга комбинация по-голяма, по-сложна, с общи характерни вибрации. Тия комбинации носят името гами според общия дух на вибрационната постановка носят различни имена: минорна, мажорна и пр. И всяко музикално творение носи вибрациите на съответната гама, което от своя страна се отразяват върху настроението. Например мажорните гами винаги носят в себе си едно повишение на настроението, една жизнерадостност, докато миньорните гами навяват тъга, меланхолия и мечти. Самите гами могат да носят свои още по-типични особености във вибрационно отношение. Тия особености се изразяват с такта. Едно парче в мажорна гама може да е дадено в такт на марш или хороводна песен или на обикновена еротична песен. По отношение на такта също може да се кажа и за миньорните гами.
към текста >>

От друга страна, една композиция, например, изпълнена от една духова военна музика дава един определен ефект, когато същата композиция изпълнена от една флейта или цигулка дава съвършено друг ефект и обратното, една нежна, елегична музикална работа може да създаде великолепно настроение, ако се изпълни само от флейтата и цигулката и много би загубила от своята красота, ако се изпълни от една духова музика.
Например мажорните гами винаги носят в себе си едно повишение на настроението, една жизнерадостност, докато миньорните гами навяват тъга, меланхолия и мечти. Самите гами могат да носят свои още по-типични особености във вибрационно отношение. Тия особености се изразяват с такта. Едно парче в мажорна гама може да е дадено в такт на марш или хороводна песен или на обикновена еротична песен. По отношение на такта също може да се кажа и за миньорните гами. От друга страна, една композиция, например, изпълнена от една духова военна музика дава един определен ефект, когато същата композиция изпълнена от една флейта или цигулка дава съвършено друг ефект и обратното, една нежна, елегична музикална работа може да създаде великолепно настроение, ако се изпълни само от флейтата и цигулката и много би загубила от своята красота, ако се изпълни от една духова музика. Така че, едно музикално творение представлява една твърде сложна комбинация от разнообразни трептения, но намиращи се в правилно математическо отношение по между си. По тоя начин всяко музикално парче се явява носител на свои характерни, специфични трептения в общия си вид. Тия сложни трептения се възприемат от нашето ухо, предават се по слуховия нерв на главния мозък, оттам се предават на музикалния център и от него по асоциативен път към други центрове на мозъка. Тия центрове се активират и се получава реагиране на организма, което става главно в три направления: чрез въздействие на симпатичните и парасимпатичните нерви върху функциите на организма, особено в това отношение представлява голяма важност блуждаещият нерв (Neivus Vagus), който се намира във връзка почти с всички вътрешни органи на човешкото тяло . Второто въздействие се отнася към психомоторните центрове и изобщо психиката, което именно създава настроението у хората и удоволствието.
към текста >>

Така че, едно музикално творение представлява една твърде сложна комбинация от разнообразни трептения, но намиращи се в правилно математическо отношение по между си.
Самите гами могат да носят свои още по-типични особености във вибрационно отношение. Тия особености се изразяват с такта. Едно парче в мажорна гама може да е дадено в такт на марш или хороводна песен или на обикновена еротична песен. По отношение на такта също може да се кажа и за миньорните гами. От друга страна, една композиция, например, изпълнена от една духова военна музика дава един определен ефект, когато същата композиция изпълнена от една флейта или цигулка дава съвършено друг ефект и обратното, една нежна, елегична музикална работа може да създаде великолепно настроение, ако се изпълни само от флейтата и цигулката и много би загубила от своята красота, ако се изпълни от една духова музика. Така че, едно музикално творение представлява една твърде сложна комбинация от разнообразни трептения, но намиращи се в правилно математическо отношение по между си. По тоя начин всяко музикално парче се явява носител на свои характерни, специфични трептения в общия си вид. Тия сложни трептения се възприемат от нашето ухо, предават се по слуховия нерв на главния мозък, оттам се предават на музикалния център и от него по асоциативен път към други центрове на мозъка. Тия центрове се активират и се получава реагиране на организма, което става главно в три направления: чрез въздействие на симпатичните и парасимпатичните нерви върху функциите на организма, особено в това отношение представлява голяма важност блуждаещият нерв (Neivus Vagus), който се намира във връзка почти с всички вътрешни органи на човешкото тяло . Второто въздействие се отнася към психомоторните центрове и изобщо психиката, което именно създава настроението у хората и удоволствието. И третото влияние, което музиката оказва, се отнася до умствения свят на човека, света на мислите и идеите.
към текста >>

По тоя начин всяко музикално парче се явява носител на свои характерни, специфични трептения в общия си вид.
Тия особености се изразяват с такта. Едно парче в мажорна гама може да е дадено в такт на марш или хороводна песен или на обикновена еротична песен. По отношение на такта също може да се кажа и за миньорните гами. От друга страна, една композиция, например, изпълнена от една духова военна музика дава един определен ефект, когато същата композиция изпълнена от една флейта или цигулка дава съвършено друг ефект и обратното, една нежна, елегична музикална работа може да създаде великолепно настроение, ако се изпълни само от флейтата и цигулката и много би загубила от своята красота, ако се изпълни от една духова музика. Така че, едно музикално творение представлява една твърде сложна комбинация от разнообразни трептения, но намиращи се в правилно математическо отношение по между си. По тоя начин всяко музикално парче се явява носител на свои характерни, специфични трептения в общия си вид. Тия сложни трептения се възприемат от нашето ухо, предават се по слуховия нерв на главния мозък, оттам се предават на музикалния център и от него по асоциативен път към други центрове на мозъка. Тия центрове се активират и се получава реагиране на организма, което става главно в три направления: чрез въздействие на симпатичните и парасимпатичните нерви върху функциите на организма, особено в това отношение представлява голяма важност блуждаещият нерв (Neivus Vagus), който се намира във връзка почти с всички вътрешни органи на човешкото тяло . Второто въздействие се отнася към психомоторните центрове и изобщо психиката, което именно създава настроението у хората и удоволствието. И третото влияние, което музиката оказва, се отнася до умствения свят на човека, света на мислите и идеите. Върху организма влияят най-вече трептенията и вибрациите на самото музикално творение, върху психиката влияе чувството и настроението на автора и на изпълнителя, а върху мислите – оная идея, която авторът е вложил и разработил в своята композиция.
към текста >>

Тия сложни трептения се възприемат от нашето ухо, предават се по слуховия нерв на главния мозък, оттам се предават на музикалния център и от него по асоциативен път към други центрове на мозъка.
Едно парче в мажорна гама може да е дадено в такт на марш или хороводна песен или на обикновена еротична песен. По отношение на такта също може да се кажа и за миньорните гами. От друга страна, една композиция, например, изпълнена от една духова военна музика дава един определен ефект, когато същата композиция изпълнена от една флейта или цигулка дава съвършено друг ефект и обратното, една нежна, елегична музикална работа може да създаде великолепно настроение, ако се изпълни само от флейтата и цигулката и много би загубила от своята красота, ако се изпълни от една духова музика. Така че, едно музикално творение представлява една твърде сложна комбинация от разнообразни трептения, но намиращи се в правилно математическо отношение по между си. По тоя начин всяко музикално парче се явява носител на свои характерни, специфични трептения в общия си вид. Тия сложни трептения се възприемат от нашето ухо, предават се по слуховия нерв на главния мозък, оттам се предават на музикалния център и от него по асоциативен път към други центрове на мозъка. Тия центрове се активират и се получава реагиране на организма, което става главно в три направления: чрез въздействие на симпатичните и парасимпатичните нерви върху функциите на организма, особено в това отношение представлява голяма важност блуждаещият нерв (Neivus Vagus), който се намира във връзка почти с всички вътрешни органи на човешкото тяло . Второто въздействие се отнася към психомоторните центрове и изобщо психиката, което именно създава настроението у хората и удоволствието. И третото влияние, което музиката оказва, се отнася до умствения свят на човека, света на мислите и идеите. Върху организма влияят най-вече трептенията и вибрациите на самото музикално творение, върху психиката влияе чувството и настроението на автора и на изпълнителя, а върху мислите – оная идея, която авторът е вложил и разработил в своята композиция. Веднъж изяснено това, става ясна оная голвма сила, която крие в себе си музиката.
към текста >>

И третото влияние, което музиката оказва, се отнася до умствения свят на човека, света на мислите и идеите.
Така че, едно музикално творение представлява една твърде сложна комбинация от разнообразни трептения, но намиращи се в правилно математическо отношение по между си. По тоя начин всяко музикално парче се явява носител на свои характерни, специфични трептения в общия си вид. Тия сложни трептения се възприемат от нашето ухо, предават се по слуховия нерв на главния мозък, оттам се предават на музикалния център и от него по асоциативен път към други центрове на мозъка. Тия центрове се активират и се получава реагиране на организма, което става главно в три направления: чрез въздействие на симпатичните и парасимпатичните нерви върху функциите на организма, особено в това отношение представлява голяма важност блуждаещият нерв (Neivus Vagus), който се намира във връзка почти с всички вътрешни органи на човешкото тяло . Второто въздействие се отнася към психомоторните центрове и изобщо психиката, което именно създава настроението у хората и удоволствието. И третото влияние, което музиката оказва, се отнася до умствения свят на човека, света на мислите и идеите. Върху организма влияят най-вече трептенията и вибрациите на самото музикално творение, върху психиката влияе чувството и настроението на автора и на изпълнителя, а върху мислите – оная идея, която авторът е вложил и разработил в своята композиция. Веднъж изяснено това, става ясна оная голвма сила, която крие в себе си музиката. За невежия музиката е само удоволствие, за умния човек тя крие в себе си идея, но за великия човек тя е сила. В туй отношение, при днешните условия, тя е по-силна от поезията. Музиката завладява хората.
към текста >>

Върху организма влияят най-вече трептенията и вибрациите на самото музикално творение, върху психиката влияе чувството и настроението на автора и на изпълнителя, а върху мислите – оная идея, която авторът е вложил и разработил в своята композиция.
По тоя начин всяко музикално парче се явява носител на свои характерни, специфични трептения в общия си вид. Тия сложни трептения се възприемат от нашето ухо, предават се по слуховия нерв на главния мозък, оттам се предават на музикалния център и от него по асоциативен път към други центрове на мозъка. Тия центрове се активират и се получава реагиране на организма, което става главно в три направления: чрез въздействие на симпатичните и парасимпатичните нерви върху функциите на организма, особено в това отношение представлява голяма важност блуждаещият нерв (Neivus Vagus), който се намира във връзка почти с всички вътрешни органи на човешкото тяло . Второто въздействие се отнася към психомоторните центрове и изобщо психиката, което именно създава настроението у хората и удоволствието. И третото влияние, което музиката оказва, се отнася до умствения свят на човека, света на мислите и идеите. Върху организма влияят най-вече трептенията и вибрациите на самото музикално творение, върху психиката влияе чувството и настроението на автора и на изпълнителя, а върху мислите – оная идея, която авторът е вложил и разработил в своята композиция. Веднъж изяснено това, става ясна оная голвма сила, която крие в себе си музиката. За невежия музиката е само удоволствие, за умния човек тя крие в себе си идея, но за великия човек тя е сила. В туй отношение, при днешните условия, тя е по-силна от поезията. Музиката завладява хората. Тя подчинява и владетели и крале, и бедни и богати и учени и прости.
към текста >>

Веднъж изяснено това, става ясна оная голвма сила, която крие в себе си музиката.
Тия сложни трептения се възприемат от нашето ухо, предават се по слуховия нерв на главния мозък, оттам се предават на музикалния център и от него по асоциативен път към други центрове на мозъка. Тия центрове се активират и се получава реагиране на организма, което става главно в три направления: чрез въздействие на симпатичните и парасимпатичните нерви върху функциите на организма, особено в това отношение представлява голяма важност блуждаещият нерв (Neivus Vagus), който се намира във връзка почти с всички вътрешни органи на човешкото тяло . Второто въздействие се отнася към психомоторните центрове и изобщо психиката, което именно създава настроението у хората и удоволствието. И третото влияние, което музиката оказва, се отнася до умствения свят на човека, света на мислите и идеите. Върху организма влияят най-вече трептенията и вибрациите на самото музикално творение, върху психиката влияе чувството и настроението на автора и на изпълнителя, а върху мислите – оная идея, която авторът е вложил и разработил в своята композиция. Веднъж изяснено това, става ясна оная голвма сила, която крие в себе си музиката. За невежия музиката е само удоволствие, за умния човек тя крие в себе си идея, но за великия човек тя е сила. В туй отношение, при днешните условия, тя е по-силна от поезията. Музиката завладява хората. Тя подчинява и владетели и крале, и бедни и богати и учени и прости. „Царете и князете, пише Бетховен, могат колкото искат да създават професори и тайни съветници, те могат да ги отрупват с титли и награди; но те не могат да създадат велики хора, умове, които да се издигат над тълпата"... И на друго място ето как описва срещата си с краля, при една разходка с Гьоте.
към текста >>

За невежия музиката е само удоволствие, за умния човек тя крие в себе си идея, но за великия човек тя е сила.
Тия центрове се активират и се получава реагиране на организма, което става главно в три направления: чрез въздействие на симпатичните и парасимпатичните нерви върху функциите на организма, особено в това отношение представлява голяма важност блуждаещият нерв (Neivus Vagus), който се намира във връзка почти с всички вътрешни органи на човешкото тяло . Второто въздействие се отнася към психомоторните центрове и изобщо психиката, което именно създава настроението у хората и удоволствието. И третото влияние, което музиката оказва, се отнася до умствения свят на човека, света на мислите и идеите. Върху организма влияят най-вече трептенията и вибрациите на самото музикално творение, върху психиката влияе чувството и настроението на автора и на изпълнителя, а върху мислите – оная идея, която авторът е вложил и разработил в своята композиция. Веднъж изяснено това, става ясна оная голвма сила, която крие в себе си музиката. За невежия музиката е само удоволствие, за умния човек тя крие в себе си идея, но за великия човек тя е сила. В туй отношение, при днешните условия, тя е по-силна от поезията. Музиката завладява хората. Тя подчинява и владетели и крале, и бедни и богати и учени и прости. „Царете и князете, пише Бетховен, могат колкото искат да създават професори и тайни съветници, те могат да ги отрупват с титли и награди; но те не могат да създадат велики хора, умове, които да се издигат над тълпата"... И на друго място ето как описва срещата си с краля, при една разходка с Гьоте. – „Вчера срещнахме по пътя като се връщаме цялото императорско семейство, пише Бетховен.
към текста >>

Музиката завладява хората.
И третото влияние, което музиката оказва, се отнася до умствения свят на човека, света на мислите и идеите. Върху организма влияят най-вече трептенията и вибрациите на самото музикално творение, върху психиката влияе чувството и настроението на автора и на изпълнителя, а върху мислите – оная идея, която авторът е вложил и разработил в своята композиция. Веднъж изяснено това, става ясна оная голвма сила, която крие в себе си музиката. За невежия музиката е само удоволствие, за умния човек тя крие в себе си идея, но за великия човек тя е сила. В туй отношение, при днешните условия, тя е по-силна от поезията. Музиката завладява хората. Тя подчинява и владетели и крале, и бедни и богати и учени и прости. „Царете и князете, пише Бетховен, могат колкото искат да създават професори и тайни съветници, те могат да ги отрупват с титли и награди; но те не могат да създадат велики хора, умове, които да се издигат над тълпата"... И на друго място ето как описва срещата си с краля, при една разходка с Гьоте. – „Вчера срещнахме по пътя като се връщаме цялото императорско семейство, пише Бетховен. Видяхме го отдалече, Гьоте остави ръката ми и застана от страни на пътя. Напразно му изказах всичко, що исках, не можах да го накарам да направи една крачка повече.
към текста >>

„Музиката е потребна, като едно средство за лекуване”.
Тогава си нахлузих шапката не главата, закопчах редингота си и с ръце отзад, минах сред най-гъстата тълпа. Князе и придворни ми сториха път; Херцог Рудолф ми свали шапка; госпожа императрицата ме поздрави първа. – Големците познават. – За мое развлечение видях как процесията мина пред Гьоте. Той стоеше от страна на пътя, дълбоко прегърбен, с шапка в ръка"... ІІ. „Музиката е потребна, като едно средство за лекуване”. Моят Учител Минавам към влиянието на музиката върху човешкото тяло. Това влияние се отнася до целия организъм, посредством нервната система. Затова влияние Рамбосон дава следната класификация: най-първо музиката въздействува предимно върху ума и възбужда двигателните нерви. На второ място, тя засяга чувствата и чувствеността, като възбужда центростремителните нерви и на трето место, тя оказва влияние и върху чувствителните и двигателни психични центрове, както и на множеството подразделения намиращи се между тия три категории. По-подробна е класификацията на Д-р Гордони Дроста, професор по психология в Хаванския университет.
към текста >>

Моят Учител Минавам към влиянието на музиката върху човешкото тяло.
Князе и придворни ми сториха път; Херцог Рудолф ми свали шапка; госпожа императрицата ме поздрави първа. – Големците познават. – За мое развлечение видях как процесията мина пред Гьоте. Той стоеше от страна на пътя, дълбоко прегърбен, с шапка в ръка"... ІІ. „Музиката е потребна, като едно средство за лекуване”. Моят Учител Минавам към влиянието на музиката върху човешкото тяло. Това влияние се отнася до целия организъм, посредством нервната система. Затова влияние Рамбосон дава следната класификация: най-първо музиката въздействува предимно върху ума и възбужда двигателните нерви. На второ място, тя засяга чувствата и чувствеността, като възбужда центростремителните нерви и на трето место, тя оказва влияние и върху чувствителните и двигателни психични центрове, както и на множеството подразделения намиращи се между тия три категории. По-подробна е класификацията на Д-р Гордони Дроста, професор по психология в Хаванския университет. Според него, музиката указва прямо влияние върху главния и продълговатия мозък, въз основа на което той дава следната таблица: МУЗИКА - възбудителна - веселата, фантастичната, религиозната; - успокоителна - детската, меланхолични; - двигателен рефлекс - военната, валсовата, хороводна; - чувствен рефлекс - възбудителна, уморителна.
към текста >>

Затова влияние Рамбосон дава следната класификация: най-първо музиката въздействува предимно върху ума и възбужда двигателните нерви.
– За мое развлечение видях как процесията мина пред Гьоте. Той стоеше от страна на пътя, дълбоко прегърбен, с шапка в ръка"... ІІ. „Музиката е потребна, като едно средство за лекуване”. Моят Учител Минавам към влиянието на музиката върху човешкото тяло. Това влияние се отнася до целия организъм, посредством нервната система. Затова влияние Рамбосон дава следната класификация: най-първо музиката въздействува предимно върху ума и възбужда двигателните нерви. На второ място, тя засяга чувствата и чувствеността, като възбужда центростремителните нерви и на трето место, тя оказва влияние и върху чувствителните и двигателни психични центрове, както и на множеството подразделения намиращи се между тия три категории. По-подробна е класификацията на Д-р Гордони Дроста, професор по психология в Хаванския университет. Според него, музиката указва прямо влияние върху главния и продълговатия мозък, въз основа на което той дава следната таблица: МУЗИКА - възбудителна - веселата, фантастичната, религиозната; - успокоителна - детската, меланхолични; - двигателен рефлекс - военната, валсовата, хороводна; - чувствен рефлекс - възбудителна, уморителна. Разбира се, че и тая класификация е дадена много общо, без да се вземат под внимание инструментите, атмосферата, температурата и пр., които имат също тъй свой дял във влиянието на музиката. Но общо това влияние може да се изрази в две главни прояви: възбудително и успокоително въздействие.
към текста >>

Според него, музиката указва прямо влияние върху главния и продълговатия мозък, въз основа на което той дава следната таблица: МУЗИКА - възбудителна - веселата, фантастичната, религиозната; - успокоителна - детската, меланхолични; - двигателен рефлекс - военната, валсовата, хороводна; - чувствен рефлекс - възбудителна, уморителна.
Моят Учител Минавам към влиянието на музиката върху човешкото тяло. Това влияние се отнася до целия организъм, посредством нервната система. Затова влияние Рамбосон дава следната класификация: най-първо музиката въздействува предимно върху ума и възбужда двигателните нерви. На второ място, тя засяга чувствата и чувствеността, като възбужда центростремителните нерви и на трето место, тя оказва влияние и върху чувствителните и двигателни психични центрове, както и на множеството подразделения намиращи се между тия три категории. По-подробна е класификацията на Д-р Гордони Дроста, професор по психология в Хаванския университет. Според него, музиката указва прямо влияние върху главния и продълговатия мозък, въз основа на което той дава следната таблица: МУЗИКА - възбудителна - веселата, фантастичната, религиозната; - успокоителна - детската, меланхолични; - двигателен рефлекс - военната, валсовата, хороводна; - чувствен рефлекс - възбудителна, уморителна. Разбира се, че и тая класификация е дадена много общо, без да се вземат под внимание инструментите, атмосферата, температурата и пр., които имат също тъй свой дял във влиянието на музиката. Но общо това влияние може да се изрази в две главни прояви: възбудително и успокоително въздействие. Синел и Куртие са констатирали това влияние, както за кръвообращението, тъй и за дишането. И проф. Оршански е съгласен, че музиката има пряка връзка с продълговатия мозък, който от своя страна представлява връзка на всички движения в нашето тяло.
към текста >>

Разбира се, че и тая класификация е дадена много общо, без да се вземат под внимание инструментите, атмосферата, температурата и пр., които имат също тъй свой дял във влиянието на музиката.
Това влияние се отнася до целия организъм, посредством нервната система. Затова влияние Рамбосон дава следната класификация: най-първо музиката въздействува предимно върху ума и възбужда двигателните нерви. На второ място, тя засяга чувствата и чувствеността, като възбужда центростремителните нерви и на трето место, тя оказва влияние и върху чувствителните и двигателни психични центрове, както и на множеството подразделения намиращи се между тия три категории. По-подробна е класификацията на Д-р Гордони Дроста, професор по психология в Хаванския университет. Според него, музиката указва прямо влияние върху главния и продълговатия мозък, въз основа на което той дава следната таблица: МУЗИКА - възбудителна - веселата, фантастичната, религиозната; - успокоителна - детската, меланхолични; - двигателен рефлекс - военната, валсовата, хороводна; - чувствен рефлекс - възбудителна, уморителна. Разбира се, че и тая класификация е дадена много общо, без да се вземат под внимание инструментите, атмосферата, температурата и пр., които имат също тъй свой дял във влиянието на музиката. Но общо това влияние може да се изрази в две главни прояви: възбудително и успокоително въздействие. Синел и Куртие са констатирали това влияние, както за кръвообращението, тъй и за дишането. И проф. Оршански е съгласен, че музиката има пряка връзка с продълговатия мозък, който от своя страна представлява връзка на всички движения в нашето тяло. И с това се обяснява влиянието, което оказва музиката върху всички тия движения на човека.
към текста >>

Оршански е съгласен, че музиката има пряка връзка с продълговатия мозък, който от своя страна представлява връзка на всички движения в нашето тяло.
Според него, музиката указва прямо влияние върху главния и продълговатия мозък, въз основа на което той дава следната таблица: МУЗИКА - възбудителна - веселата, фантастичната, религиозната; - успокоителна - детската, меланхолични; - двигателен рефлекс - военната, валсовата, хороводна; - чувствен рефлекс - възбудителна, уморителна. Разбира се, че и тая класификация е дадена много общо, без да се вземат под внимание инструментите, атмосферата, температурата и пр., които имат също тъй свой дял във влиянието на музиката. Но общо това влияние може да се изрази в две главни прояви: възбудително и успокоително въздействие. Синел и Куртие са констатирали това влияние, както за кръвообращението, тъй и за дишането. И проф. Оршански е съгласен, че музиката има пряка връзка с продълговатия мозък, който от своя страна представлява връзка на всички движения в нашето тяло. И с това се обяснява влиянието, което оказва музиката върху всички тия движения на човека. Той дори твърди, че всеки звук има точно определено физиологическо значение за организма на човека. Д-р Гордони Ароста намира, че всеки инструмент, независимо от музикалното творение, което се свири, има също така определено влияние, особено в терапевтично отношение. Той е проучил това влияние и дава следната характеристика за различните инструменти, разгледани в терапевтично отношение: цигулката, казва той, помага на ипохондриците и на меланхолиците. Контрабасът оказва чудесно влияние при нервна отпадналост, а така също и при флегматичните състояния.
към текста >>

И с това се обяснява влиянието, което оказва музиката върху всички тия движения на човека.
Разбира се, че и тая класификация е дадена много общо, без да се вземат под внимание инструментите, атмосферата, температурата и пр., които имат също тъй свой дял във влиянието на музиката. Но общо това влияние може да се изрази в две главни прояви: възбудително и успокоително въздействие. Синел и Куртие са констатирали това влияние, както за кръвообращението, тъй и за дишането. И проф. Оршански е съгласен, че музиката има пряка връзка с продълговатия мозък, който от своя страна представлява връзка на всички движения в нашето тяло. И с това се обяснява влиянието, което оказва музиката върху всички тия движения на човека. Той дори твърди, че всеки звук има точно определено физиологическо значение за организма на човека. Д-р Гордони Ароста намира, че всеки инструмент, независимо от музикалното творение, което се свири, има също така определено влияние, особено в терапевтично отношение. Той е проучил това влияние и дава следната характеристика за различните инструменти, разгледани в терапевтично отношение: цигулката, казва той, помага на ипохондриците и на меланхолиците. Контрабасът оказва чудесно влияние при нервна отпадналост, а така също и при флегматичните състояния. Арфата е полезна при истерията, а флейтата против досадните страсти и започващата туберкулоза.
към текста >>

Д-р Гордони Ароста намира, че всеки инструмент, независимо от музикалното творение, което се свири, има също така определено влияние, особено в терапевтично отношение.
Синел и Куртие са констатирали това влияние, както за кръвообращението, тъй и за дишането. И проф. Оршански е съгласен, че музиката има пряка връзка с продълговатия мозък, който от своя страна представлява връзка на всички движения в нашето тяло. И с това се обяснява влиянието, което оказва музиката върху всички тия движения на човека. Той дори твърди, че всеки звук има точно определено физиологическо значение за организма на човека. Д-р Гордони Ароста намира, че всеки инструмент, независимо от музикалното творение, което се свири, има също така определено влияние, особено в терапевтично отношение. Той е проучил това влияние и дава следната характеристика за различните инструменти, разгледани в терапевтично отношение: цигулката, казва той, помага на ипохондриците и на меланхолиците. Контрабасът оказва чудесно влияние при нервна отпадналост, а така също и при флегматичните състояния. Арфата е полезна при истерията, а флейтата против досадните страсти и започващата туберкулоза. Кларнетът действува против нервните безсилия. Английският рог успокоява яростта.
към текста >>

По отношение общото влияние на музиката върху здравето може да се каже твърде много.
И като примери за горното твърдение се сочат Лист, Рубенщайн, Талберг, Паганини, Падаревски, Сарасати, които са имали хубави коси. Напротив, металическите инструменти разрушават за 5-6 години и най-разкошната коса. Особено тромбонът е един безпогрешен разрушител. Дървените инструменти, като кларнета, флейтата и др., не оказват никакво особено действие. Запазването на косата се счита възможно до 50-52 годишна възраст. По отношение общото влияние на музиката върху здравето може да се каже твърде много. Върху този въпрос, от окултна гледна точка, две мнения няма: музиката се счита едно от най-мощните терапевтични средства. Разбира се, че тя съвсем не може да лекува всички болести, но има болести, които с голяма сигурност тя може да изцери или най-малкото да облекчи страданието на даден болен. Още на времето си Омир е разказал за синовете на Автоликуса, които със своите песни намалили страданията на Одисея от ухапването на глигана и излекували раната, по следите на която един ден трябвало да го познаят. Питагор, според Целиус Ауремянус е бил първият, който си е служил с музиката за лекуване на болните. Пиндар разказва за Ескулап, че този последният, е научил музиката от баща си Аполон или от своя учител кентавърът Хирон и лекувал много болести със сладки, приятни и сладострастни песни.
към текста >>

Върху този въпрос, от окултна гледна точка, две мнения няма: музиката се счита едно от най-мощните терапевтични средства.
Напротив, металическите инструменти разрушават за 5-6 години и най-разкошната коса. Особено тромбонът е един безпогрешен разрушител. Дървените инструменти, като кларнета, флейтата и др., не оказват никакво особено действие. Запазването на косата се счита възможно до 50-52 годишна възраст. По отношение общото влияние на музиката върху здравето може да се каже твърде много. Върху този въпрос, от окултна гледна точка, две мнения няма: музиката се счита едно от най-мощните терапевтични средства. Разбира се, че тя съвсем не може да лекува всички болести, но има болести, които с голяма сигурност тя може да изцери или най-малкото да облекчи страданието на даден болен. Още на времето си Омир е разказал за синовете на Автоликуса, които със своите песни намалили страданията на Одисея от ухапването на глигана и излекували раната, по следите на която един ден трябвало да го познаят. Питагор, според Целиус Ауремянус е бил първият, който си е служил с музиката за лекуване на болните. Пиндар разказва за Ескулап, че този последният, е научил музиката от баща си Аполон или от своя учител кентавърът Хирон и лекувал много болести със сладки, приятни и сладострастни песни. Теофраст възхвалява много музиката, особено фригийските арии, като лечебно средство против бедрените невралгии.
към текста >>

Питагор, според Целиус Ауремянус е бил първият, който си е служил с музиката за лекуване на болните.
Запазването на косата се счита възможно до 50-52 годишна възраст. По отношение общото влияние на музиката върху здравето може да се каже твърде много. Върху този въпрос, от окултна гледна точка, две мнения няма: музиката се счита едно от най-мощните терапевтични средства. Разбира се, че тя съвсем не може да лекува всички болести, но има болести, които с голяма сигурност тя може да изцери или най-малкото да облекчи страданието на даден болен. Още на времето си Омир е разказал за синовете на Автоликуса, които със своите песни намалили страданията на Одисея от ухапването на глигана и излекували раната, по следите на която един ден трябвало да го познаят. Питагор, според Целиус Ауремянус е бил първият, който си е служил с музиката за лекуване на болните. Пиндар разказва за Ескулап, че този последният, е научил музиката от баща си Аполон или от своя учител кентавърът Хирон и лекувал много болести със сладки, приятни и сладострастни песни. Теофраст възхвалява много музиката, особено фригийските арии, като лечебно средство против бедрените невралгии. Асклениад твърди, че музиката е едно силно средство за възстановяване здравето на душевно болните. По времето на Гален музиката е била употребявана против ухапване от усойници и скорпиони. През средните векове са лекували с музика една конвулсивна болест, силно разпространена в Италия, причинена от ухапване от някакъв паяк „тарантул".
към текста >>

Пиндар разказва за Ескулап, че този последният, е научил музиката от баща си Аполон или от своя учител кентавърът Хирон и лекувал много болести със сладки, приятни и сладострастни песни.
По отношение общото влияние на музиката върху здравето може да се каже твърде много. Върху този въпрос, от окултна гледна точка, две мнения няма: музиката се счита едно от най-мощните терапевтични средства. Разбира се, че тя съвсем не може да лекува всички болести, но има болести, които с голяма сигурност тя може да изцери или най-малкото да облекчи страданието на даден болен. Още на времето си Омир е разказал за синовете на Автоликуса, които със своите песни намалили страданията на Одисея от ухапването на глигана и излекували раната, по следите на която един ден трябвало да го познаят. Питагор, според Целиус Ауремянус е бил първият, който си е служил с музиката за лекуване на болните. Пиндар разказва за Ескулап, че този последният, е научил музиката от баща си Аполон или от своя учител кентавърът Хирон и лекувал много болести със сладки, приятни и сладострастни песни. Теофраст възхвалява много музиката, особено фригийските арии, като лечебно средство против бедрените невралгии. Асклениад твърди, че музиката е едно силно средство за възстановяване здравето на душевно болните. По времето на Гален музиката е била употребявана против ухапване от усойници и скорпиони. През средните векове са лекували с музика една конвулсивна болест, силно разпространена в Италия, причинена от ухапване от някакъв паяк „тарантул". Като се е свирало на болния с разни инструменти (флейта, китара или тръба) според вкуса на болния, то последният оздравял.
към текста >>

Теофраст възхвалява много музиката, особено фригийските арии, като лечебно средство против бедрените невралгии.
Върху този въпрос, от окултна гледна точка, две мнения няма: музиката се счита едно от най-мощните терапевтични средства. Разбира се, че тя съвсем не може да лекува всички болести, но има болести, които с голяма сигурност тя може да изцери или най-малкото да облекчи страданието на даден болен. Още на времето си Омир е разказал за синовете на Автоликуса, които със своите песни намалили страданията на Одисея от ухапването на глигана и излекували раната, по следите на която един ден трябвало да го познаят. Питагор, според Целиус Ауремянус е бил първият, който си е служил с музиката за лекуване на болните. Пиндар разказва за Ескулап, че този последният, е научил музиката от баща си Аполон или от своя учител кентавърът Хирон и лекувал много болести със сладки, приятни и сладострастни песни. Теофраст възхвалява много музиката, особено фригийските арии, като лечебно средство против бедрените невралгии. Асклениад твърди, че музиката е едно силно средство за възстановяване здравето на душевно болните. По времето на Гален музиката е била употребявана против ухапване от усойници и скорпиони. През средните векове са лекували с музика една конвулсивна болест, силно разпространена в Италия, причинена от ухапване от някакъв паяк „тарантул". Като се е свирало на болния с разни инструменти (флейта, китара или тръба) според вкуса на болния, то последният оздравял. Фойхтерслебен цитира думите на един „дълбок наблюдател”, който е казал, че крайната цел на музиката е здравето.
към текста >>

Асклениад твърди, че музиката е едно силно средство за възстановяване здравето на душевно болните.
Разбира се, че тя съвсем не може да лекува всички болести, но има болести, които с голяма сигурност тя може да изцери или най-малкото да облекчи страданието на даден болен. Още на времето си Омир е разказал за синовете на Автоликуса, които със своите песни намалили страданията на Одисея от ухапването на глигана и излекували раната, по следите на която един ден трябвало да го познаят. Питагор, според Целиус Ауремянус е бил първият, който си е служил с музиката за лекуване на болните. Пиндар разказва за Ескулап, че този последният, е научил музиката от баща си Аполон или от своя учител кентавърът Хирон и лекувал много болести със сладки, приятни и сладострастни песни. Теофраст възхвалява много музиката, особено фригийските арии, като лечебно средство против бедрените невралгии. Асклениад твърди, че музиката е едно силно средство за възстановяване здравето на душевно болните. По времето на Гален музиката е била употребявана против ухапване от усойници и скорпиони. През средните векове са лекували с музика една конвулсивна болест, силно разпространена в Италия, причинена от ухапване от някакъв паяк „тарантул". Като се е свирало на болния с разни инструменти (флейта, китара или тръба) според вкуса на болния, то последният оздравял. Фойхтерслебен цитира думите на един „дълбок наблюдател”, който е казал, че крайната цел на музиката е здравето. Може би това е малко пресилено казано, но в всеки случай в основата на музиката лежи един важен елемент отнасящ се до здравето на човека.
към текста >>

По времето на Гален музиката е била употребявана против ухапване от усойници и скорпиони.
Още на времето си Омир е разказал за синовете на Автоликуса, които със своите песни намалили страданията на Одисея от ухапването на глигана и излекували раната, по следите на която един ден трябвало да го познаят. Питагор, според Целиус Ауремянус е бил първият, който си е служил с музиката за лекуване на болните. Пиндар разказва за Ескулап, че този последният, е научил музиката от баща си Аполон или от своя учител кентавърът Хирон и лекувал много болести със сладки, приятни и сладострастни песни. Теофраст възхвалява много музиката, особено фригийските арии, като лечебно средство против бедрените невралгии. Асклениад твърди, че музиката е едно силно средство за възстановяване здравето на душевно болните. По времето на Гален музиката е била употребявана против ухапване от усойници и скорпиони. През средните векове са лекували с музика една конвулсивна болест, силно разпространена в Италия, причинена от ухапване от някакъв паяк „тарантул". Като се е свирало на болния с разни инструменти (флейта, китара или тръба) според вкуса на болния, то последният оздравял. Фойхтерслебен цитира думите на един „дълбок наблюдател”, който е казал, че крайната цел на музиката е здравето. Може би това е малко пресилено казано, но в всеки случай в основата на музиката лежи един важен елемент отнасящ се до здравето на човека. Известни са, например.
към текста >>

През средните векове са лекували с музика една конвулсивна болест, силно разпространена в Италия, причинена от ухапване от някакъв паяк „тарантул".
Питагор, според Целиус Ауремянус е бил първият, който си е служил с музиката за лекуване на болните. Пиндар разказва за Ескулап, че този последният, е научил музиката от баща си Аполон или от своя учител кентавърът Хирон и лекувал много болести със сладки, приятни и сладострастни песни. Теофраст възхвалява много музиката, особено фригийските арии, като лечебно средство против бедрените невралгии. Асклениад твърди, че музиката е едно силно средство за възстановяване здравето на душевно болните. По времето на Гален музиката е била употребявана против ухапване от усойници и скорпиони. През средните векове са лекували с музика една конвулсивна болест, силно разпространена в Италия, причинена от ухапване от някакъв паяк „тарантул". Като се е свирало на болния с разни инструменти (флейта, китара или тръба) според вкуса на болния, то последният оздравял. Фойхтерслебен цитира думите на един „дълбок наблюдател”, който е казал, че крайната цел на музиката е здравето. Може би това е малко пресилено казано, но в всеки случай в основата на музиката лежи един важен елемент отнасящ се до здравето на човека. Известни са, например. чудесните резултати получени от прочутия певец Карло Броски, върху испанския крал Филип V през време на неговите маниакални припадъци.
към текста >>

Фойхтерслебен цитира думите на един „дълбок наблюдател”, който е казал, че крайната цел на музиката е здравето.
Теофраст възхвалява много музиката, особено фригийските арии, като лечебно средство против бедрените невралгии. Асклениад твърди, че музиката е едно силно средство за възстановяване здравето на душевно болните. По времето на Гален музиката е била употребявана против ухапване от усойници и скорпиони. През средните векове са лекували с музика една конвулсивна болест, силно разпространена в Италия, причинена от ухапване от някакъв паяк „тарантул". Като се е свирало на болния с разни инструменти (флейта, китара или тръба) според вкуса на болния, то последният оздравял. Фойхтерслебен цитира думите на един „дълбок наблюдател”, който е казал, че крайната цел на музиката е здравето. Може би това е малко пресилено казано, но в всеки случай в основата на музиката лежи един важен елемент отнасящ се до здравето на човека. Известни са, например. чудесните резултати получени от прочутия певец Карло Броски, върху испанския крал Филип V през време на неговите маниакални припадъци. Особено силно успокоително влияние оказва музиката върху главоболията и бълнуванията. Същото може да се каже и за истерията и неврастенията.
към текста >>

Може би това е малко пресилено казано, но в всеки случай в основата на музиката лежи един важен елемент отнасящ се до здравето на човека.
Асклениад твърди, че музиката е едно силно средство за възстановяване здравето на душевно болните. По времето на Гален музиката е била употребявана против ухапване от усойници и скорпиони. През средните векове са лекували с музика една конвулсивна болест, силно разпространена в Италия, причинена от ухапване от някакъв паяк „тарантул". Като се е свирало на болния с разни инструменти (флейта, китара или тръба) според вкуса на болния, то последният оздравял. Фойхтерслебен цитира думите на един „дълбок наблюдател”, който е казал, че крайната цел на музиката е здравето. Може би това е малко пресилено казано, но в всеки случай в основата на музиката лежи един важен елемент отнасящ се до здравето на човека. Известни са, например. чудесните резултати получени от прочутия певец Карло Броски, върху испанския крал Филип V през време на неговите маниакални припадъци. Особено силно успокоително влияние оказва музиката върху главоболията и бълнуванията. Същото може да се каже и за истерията и неврастенията. Пом много пъти е лекувал с цигулката най-силни припадъци от истерия. Ф.
към текста >>

Особено силно успокоително влияние оказва музиката върху главоболията и бълнуванията.
Като се е свирало на болния с разни инструменти (флейта, китара или тръба) според вкуса на болния, то последният оздравял. Фойхтерслебен цитира думите на един „дълбок наблюдател”, който е казал, че крайната цел на музиката е здравето. Може би това е малко пресилено казано, но в всеки случай в основата на музиката лежи един важен елемент отнасящ се до здравето на човека. Известни са, например. чудесните резултати получени от прочутия певец Карло Броски, върху испанския крал Филип V през време на неговите маниакални припадъци. Особено силно успокоително влияние оказва музиката върху главоболията и бълнуванията. Същото може да се каже и за истерията и неврастенията. Пом много пъти е лекувал с цигулката най-силни припадъци от истерия. Ф. Пинел казва следното за влиянието на музиката върху умствените разстройства: „С прелестите на музиката, с живата и дълбока емоция, могат да се предизвикат трайни изменения у тия болни " И действително, има доста зарегистрирани случаи на оздравя не посредством музикотерапия. Такъв е случая на игуменът Бурдело. Той разказва за една жена, полудяла следствие изневярата на любовника си.
към текста >>

Пинел казва следното за влиянието на музиката върху умствените разстройства: „С прелестите на музиката, с живата и дълбока емоция, могат да се предизвикат трайни изменения у тия болни " И действително, има доста зарегистрирани случаи на оздравя не посредством музикотерапия.
Известни са, например. чудесните резултати получени от прочутия певец Карло Броски, върху испанския крал Филип V през време на неговите маниакални припадъци. Особено силно успокоително влияние оказва музиката върху главоболията и бълнуванията. Същото може да се каже и за истерията и неврастенията. Пом много пъти е лекувал с цигулката най-силни припадъци от истерия. Ф. Пинел казва следното за влиянието на музиката върху умствените разстройства: „С прелестите на музиката, с живата и дълбока емоция, могат да се предизвикат трайни изменения у тия болни " И действително, има доста зарегистрирани случаи на оздравя не посредством музикотерапия. Такъв е случая на игуменът Бурдело. Той разказва за една жена, полудяла следствие изневярата на любовника си. Лекували я с концерти, давани три пъти на ден. От първия концерт тя се успокоила и била много доволна, но след свършването на концерта, тя отново изпаднала в предишното си състояние. Концертите продължили и с течение на времето жената напълно оздравяла.
към текста >>

За същата болест музиката се препоръчва и от Фоае, Софаж и Бордело.
От първия концерт тя се успокоила и била много доволна, но след свършването на концерта, тя отново изпаднала в предишното си състояние. Концертите продължили и с течение на времето жената напълно оздравяла. Гризол разказва за излекувани от Св. Витово хоро, като карал болните да правят ритмични движения върху пианото. Проф. Жермен Сей е лекувал по същия начин тая болест, чрез песен и ритмични движения или звуковете на един оркестър. За същата болест музиката се препоръчва и от Фоае, Софаж и Бордело. Можон цитира един случай за излекуване от треска. Касае се за един учител по танц, който се разболял от някаква треска, която скоро се обърнала в лудуване. Той отказвал всяко лекарство, което му било давано. Градския кмет г.Мандажор предложил на лекаря да употреби музиката за успокоение на болния. Лекарят, обаче, се боял да не му се присмеят и не приложил музикотерапия, но за това пък един от приятелите на болния, който добре свирел на цигулка, почнал да свири на болния най-любимите му арии.
към текста >>

Градския кмет г.Мандажор предложил на лекаря да употреби музиката за успокоение на болния.
Жермен Сей е лекувал по същия начин тая болест, чрез песен и ритмични движения или звуковете на един оркестър. За същата болест музиката се препоръчва и от Фоае, Софаж и Бордело. Можон цитира един случай за излекуване от треска. Касае се за един учител по танц, който се разболял от някаква треска, която скоро се обърнала в лудуване. Той отказвал всяко лекарство, което му било давано. Градския кмет г.Мандажор предложил на лекаря да употреби музиката за успокоение на болния. Лекарят, обаче, се боял да не му се присмеят и не приложил музикотерапия, но за това пък един от приятелите на болния, който добре свирел на цигулка, почнал да свири на болния най-любимите му арии. Хората помислили, че свирачът е по-луд от самия болен. Но скоро видели лицето на болния, че добило израз на приятна изненада. След четвърт час болният заспал През време на тоя сън той получил криза, която го спасила. Казват, че когато княгиня Пигнатели от Неапол се разболяла от треска, била излекувана с песен от знаменития Хас, изпълнена от рицаря Рааф. П.
към текста >>

Хризип привежда, един пример за излекуване и на епилепсията чрез музиката.
Но скоро видели лицето на болния, че добило израз на приятна изненада. След четвърт час болният заспал През време на тоя сън той получил криза, която го спасила. Казват, че когато княгиня Пигнатели от Неапол се разболяла от треска, била излекувана с песен от знаменития Хас, изпълнена от рицаря Рааф. П. Дезолт, лекар в Бордо, уверява, че успешно лекувал ухапани от бясно куче. Той казва, че е видял да се излекува даже и туберкулоза. Хризип привежда, един пример за излекуване и на епилепсията чрез музиката. Аварският херцог Алберт, син на Фридрих е укротявал припадъците от подагра, от която е страдал, със свиренето на една тиха и продължителна музика. Геснер съобщава и за един италианец, който постъпвал по същия начин. Според Манст преди, в голямата болница на Кайро, употребявали музиката за удоволствие на болните и за да ги предразположат към бърза операция. Пението има особено значение за дихателните органи, понеже представлява една гимнастика за тях, което е от голямо значение особено за ония, които са предразположени към туберкулоза. И затова много неми умират от тая болест, понеже белите дробове поради липса на възможност да произвеждат звукове, остават не упражнени, слаби и удобни за туберкулозна инфекция.
към текста >>

Аварският херцог Алберт, син на Фридрих е укротявал припадъците от подагра, от която е страдал, със свиренето на една тиха и продължителна музика.
След четвърт час болният заспал През време на тоя сън той получил криза, която го спасила. Казват, че когато княгиня Пигнатели от Неапол се разболяла от треска, била излекувана с песен от знаменития Хас, изпълнена от рицаря Рааф. П. Дезолт, лекар в Бордо, уверява, че успешно лекувал ухапани от бясно куче. Той казва, че е видял да се излекува даже и туберкулоза. Хризип привежда, един пример за излекуване и на епилепсията чрез музиката. Аварският херцог Алберт, син на Фридрих е укротявал припадъците от подагра, от която е страдал, със свиренето на една тиха и продължителна музика. Геснер съобщава и за един италианец, който постъпвал по същия начин. Според Манст преди, в голямата болница на Кайро, употребявали музиката за удоволствие на болните и за да ги предразположат към бърза операция. Пението има особено значение за дихателните органи, понеже представлява една гимнастика за тях, което е от голямо значение особено за ония, които са предразположени към туберкулоза. И затова много неми умират от тая болест, понеже белите дробове поради липса на възможност да произвеждат звукове, остават не упражнени, слаби и удобни за туберкулозна инфекция. Упоменах още в самото начало, че в известни случаи музиката може да има и отрицателно влияние.
към текста >>

Според Манст преди, в голямата болница на Кайро, употребявали музиката за удоволствие на болните и за да ги предразположат към бърза операция.
Дезолт, лекар в Бордо, уверява, че успешно лекувал ухапани от бясно куче. Той казва, че е видял да се излекува даже и туберкулоза. Хризип привежда, един пример за излекуване и на епилепсията чрез музиката. Аварският херцог Алберт, син на Фридрих е укротявал припадъците от подагра, от която е страдал, със свиренето на една тиха и продължителна музика. Геснер съобщава и за един италианец, който постъпвал по същия начин. Според Манст преди, в голямата болница на Кайро, употребявали музиката за удоволствие на болните и за да ги предразположат към бърза операция. Пението има особено значение за дихателните органи, понеже представлява една гимнастика за тях, което е от голямо значение особено за ония, които са предразположени към туберкулоза. И затова много неми умират от тая болест, понеже белите дробове поради липса на възможност да произвеждат звукове, остават не упражнени, слаби и удобни за туберкулозна инфекция. Упоменах още в самото начало, че в известни случаи музиката може да има и отрицателно влияние. Това не зависи само от музикалното парче, нито от начина на изпълнението, но още и от начина на възприемането. Хора, с болнава нервна система, могат, възприемайки едно музикално парче да реагират в отрицателен смисъл.
към текста >>

Упоменах още в самото начало, че в известни случаи музиката може да има и отрицателно влияние.
Аварският херцог Алберт, син на Фридрих е укротявал припадъците от подагра, от която е страдал, със свиренето на една тиха и продължителна музика. Геснер съобщава и за един италианец, който постъпвал по същия начин. Според Манст преди, в голямата болница на Кайро, употребявали музиката за удоволствие на болните и за да ги предразположат към бърза операция. Пението има особено значение за дихателните органи, понеже представлява една гимнастика за тях, което е от голямо значение особено за ония, които са предразположени към туберкулоза. И затова много неми умират от тая болест, понеже белите дробове поради липса на възможност да произвеждат звукове, остават не упражнени, слаби и удобни за туберкулозна инфекция. Упоменах още в самото начало, че в известни случаи музиката може да има и отрицателно влияние. Това не зависи само от музикалното парче, нито от начина на изпълнението, но още и от начина на възприемането. Хора, с болнава нервна система, могат, възприемайки едно музикално парче да реагират в отрицателен смисъл. Или при едно болнаво състояние възприятието на известна музика може да усили болестния процес и да увреди още повече здравето. Разбира се, че тук не се отнася до всички музикални творения, но само до ония, които се намират в явен разрез с основните трептения на тялото. Цитира се случая с г-жа Маллибран, която била обзета от конвулсии, когато за първи път чула една симфония на Бетховен.
към текста >>

Това не зависи само от музикалното парче, нито от начина на изпълнението, но още и от начина на възприемането.
Геснер съобщава и за един италианец, който постъпвал по същия начин. Според Манст преди, в голямата болница на Кайро, употребявали музиката за удоволствие на болните и за да ги предразположат към бърза операция. Пението има особено значение за дихателните органи, понеже представлява една гимнастика за тях, което е от голямо значение особено за ония, които са предразположени към туберкулоза. И затова много неми умират от тая болест, понеже белите дробове поради липса на възможност да произвеждат звукове, остават не упражнени, слаби и удобни за туберкулозна инфекция. Упоменах още в самото начало, че в известни случаи музиката може да има и отрицателно влияние. Това не зависи само от музикалното парче, нито от начина на изпълнението, но още и от начина на възприемането. Хора, с болнава нервна система, могат, възприемайки едно музикално парче да реагират в отрицателен смисъл. Или при едно болнаво състояние възприятието на известна музика може да усили болестния процес и да увреди още повече здравето. Разбира се, че тук не се отнася до всички музикални творения, но само до ония, които се намират в явен разрез с основните трептения на тялото. Цитира се случая с г-жа Маллибран, която била обзета от конвулсии, когато за първи път чула една симфония на Бетховен. Фойхтерслебен говори за случаи със слаба и впечатлителна натура, които под влияние на музиката изпадат в силна нервна екзалтация, която се изразява в зачервяване на лицето и очите, тежко дишане, общо неразположение, а понякога придружена с конвулсивни движения.
към текста >>

Хора, с болнава нервна система, могат, възприемайки едно музикално парче да реагират в отрицателен смисъл.
Според Манст преди, в голямата болница на Кайро, употребявали музиката за удоволствие на болните и за да ги предразположат към бърза операция. Пението има особено значение за дихателните органи, понеже представлява една гимнастика за тях, което е от голямо значение особено за ония, които са предразположени към туберкулоза. И затова много неми умират от тая болест, понеже белите дробове поради липса на възможност да произвеждат звукове, остават не упражнени, слаби и удобни за туберкулозна инфекция. Упоменах още в самото начало, че в известни случаи музиката може да има и отрицателно влияние. Това не зависи само от музикалното парче, нито от начина на изпълнението, но още и от начина на възприемането. Хора, с болнава нервна система, могат, възприемайки едно музикално парче да реагират в отрицателен смисъл. Или при едно болнаво състояние възприятието на известна музика може да усили болестния процес и да увреди още повече здравето. Разбира се, че тук не се отнася до всички музикални творения, но само до ония, които се намират в явен разрез с основните трептения на тялото. Цитира се случая с г-жа Маллибран, която била обзета от конвулсии, когато за първи път чула една симфония на Бетховен. Фойхтерслебен говори за случаи със слаба и впечатлителна натура, които под влияние на музиката изпадат в силна нервна екзалтация, която се изразява в зачервяване на лицето и очите, тежко дишане, общо неразположение, а понякога придружена с конвулсивни движения. И действително, даже много музиканти са имали раздразнителен характер, а други са били ипохондрици и меланхолици. Проф.
към текста >>

Или при едно болнаво състояние възприятието на известна музика може да усили болестния процес и да увреди още повече здравето.
Пението има особено значение за дихателните органи, понеже представлява една гимнастика за тях, което е от голямо значение особено за ония, които са предразположени към туберкулоза. И затова много неми умират от тая болест, понеже белите дробове поради липса на възможност да произвеждат звукове, остават не упражнени, слаби и удобни за туберкулозна инфекция. Упоменах още в самото начало, че в известни случаи музиката може да има и отрицателно влияние. Това не зависи само от музикалното парче, нито от начина на изпълнението, но още и от начина на възприемането. Хора, с болнава нервна система, могат, възприемайки едно музикално парче да реагират в отрицателен смисъл. Или при едно болнаво състояние възприятието на известна музика може да усили болестния процес и да увреди още повече здравето. Разбира се, че тук не се отнася до всички музикални творения, но само до ония, които се намират в явен разрез с основните трептения на тялото. Цитира се случая с г-жа Маллибран, която била обзета от конвулсии, когато за първи път чула една симфония на Бетховен. Фойхтерслебен говори за случаи със слаба и впечатлителна натура, които под влияние на музиката изпадат в силна нервна екзалтация, която се изразява в зачервяване на лицето и очите, тежко дишане, общо неразположение, а понякога придружена с конвулсивни движения. И действително, даже много музиканти са имали раздразнителен характер, а други са били ипохондрици и меланхолици. Проф. Оршански говори буквално следното: „Изучаването биографиите на видните представители на музиката показва, че от всички групи дарби, музикантите са повече склонни към такава конвулсивна, автоматична работа на мозъка, при която възникването на звуковите образи, носи печата на неволни и наглед безпричинни халюцинации, чиито източник трябва да виждаме в безсъзнателната вибрация на вътрешния механизъм под влияние на излишъка нервна енергия и, тъй да се каже, на нейното препълване и препразване".
към текста >>

Разбира се, че тук не се отнася до всички музикални творения, но само до ония, които се намират в явен разрез с основните трептения на тялото.
И затова много неми умират от тая болест, понеже белите дробове поради липса на възможност да произвеждат звукове, остават не упражнени, слаби и удобни за туберкулозна инфекция. Упоменах още в самото начало, че в известни случаи музиката може да има и отрицателно влияние. Това не зависи само от музикалното парче, нито от начина на изпълнението, но още и от начина на възприемането. Хора, с болнава нервна система, могат, възприемайки едно музикално парче да реагират в отрицателен смисъл. Или при едно болнаво състояние възприятието на известна музика може да усили болестния процес и да увреди още повече здравето. Разбира се, че тук не се отнася до всички музикални творения, но само до ония, които се намират в явен разрез с основните трептения на тялото. Цитира се случая с г-жа Маллибран, която била обзета от конвулсии, когато за първи път чула една симфония на Бетховен. Фойхтерслебен говори за случаи със слаба и впечатлителна натура, които под влияние на музиката изпадат в силна нервна екзалтация, която се изразява в зачервяване на лицето и очите, тежко дишане, общо неразположение, а понякога придружена с конвулсивни движения. И действително, даже много музиканти са имали раздразнителен характер, а други са били ипохондрици и меланхолици. Проф. Оршански говори буквално следното: „Изучаването биографиите на видните представители на музиката показва, че от всички групи дарби, музикантите са повече склонни към такава конвулсивна, автоматична работа на мозъка, при която възникването на звуковите образи, носи печата на неволни и наглед безпричинни халюцинации, чиито източник трябва да виждаме в безсъзнателната вибрация на вътрешния механизъм под влияние на излишъка нервна енергия и, тъй да се каже, на нейното препълване и препразване". Дори много велики музиканти са били хилави и нездрави.
към текста >>

Фойхтерслебен говори за случаи със слаба и впечатлителна натура, които под влияние на музиката изпадат в силна нервна екзалтация, която се изразява в зачервяване на лицето и очите, тежко дишане, общо неразположение, а понякога придружена с конвулсивни движения.
Това не зависи само от музикалното парче, нито от начина на изпълнението, но още и от начина на възприемането. Хора, с болнава нервна система, могат, възприемайки едно музикално парче да реагират в отрицателен смисъл. Или при едно болнаво състояние възприятието на известна музика може да усили болестния процес и да увреди още повече здравето. Разбира се, че тук не се отнася до всички музикални творения, но само до ония, които се намират в явен разрез с основните трептения на тялото. Цитира се случая с г-жа Маллибран, която била обзета от конвулсии, когато за първи път чула една симфония на Бетховен. Фойхтерслебен говори за случаи със слаба и впечатлителна натура, които под влияние на музиката изпадат в силна нервна екзалтация, която се изразява в зачервяване на лицето и очите, тежко дишане, общо неразположение, а понякога придружена с конвулсивни движения. И действително, даже много музиканти са имали раздразнителен характер, а други са били ипохондрици и меланхолици. Проф. Оршански говори буквално следното: „Изучаването биографиите на видните представители на музиката показва, че от всички групи дарби, музикантите са повече склонни към такава конвулсивна, автоматична работа на мозъка, при която възникването на звуковите образи, носи печата на неволни и наглед безпричинни халюцинации, чиито източник трябва да виждаме в безсъзнателната вибрация на вътрешния механизъм под влияние на излишъка нервна енергия и, тъй да се каже, на нейното препълване и препразване". Дори много велики музиканти са били хилави и нездрави. Драго, например, до петата си година не можал да говори, Лист през детинството си страдал от треска и нервни припадъци. Шопен бил слабогръд и умрял от туберкулоза.
към текста >>

И действително, даже много музиканти са имали раздразнителен характер, а други са били ипохондрици и меланхолици. Проф.
Хора, с болнава нервна система, могат, възприемайки едно музикално парче да реагират в отрицателен смисъл. Или при едно болнаво състояние възприятието на известна музика може да усили болестния процес и да увреди още повече здравето. Разбира се, че тук не се отнася до всички музикални творения, но само до ония, които се намират в явен разрез с основните трептения на тялото. Цитира се случая с г-жа Маллибран, която била обзета от конвулсии, когато за първи път чула една симфония на Бетховен. Фойхтерслебен говори за случаи със слаба и впечатлителна натура, които под влияние на музиката изпадат в силна нервна екзалтация, която се изразява в зачервяване на лицето и очите, тежко дишане, общо неразположение, а понякога придружена с конвулсивни движения. И действително, даже много музиканти са имали раздразнителен характер, а други са били ипохондрици и меланхолици. Проф. Оршански говори буквално следното: „Изучаването биографиите на видните представители на музиката показва, че от всички групи дарби, музикантите са повече склонни към такава конвулсивна, автоматична работа на мозъка, при която възникването на звуковите образи, носи печата на неволни и наглед безпричинни халюцинации, чиито източник трябва да виждаме в безсъзнателната вибрация на вътрешния механизъм под влияние на излишъка нервна енергия и, тъй да се каже, на нейното препълване и препразване". Дори много велики музиканти са били хилави и нездрави. Драго, например, до петата си година не можал да говори, Лист през детинството си страдал от треска и нервни припадъци. Шопен бил слабогръд и умрял от туберкулоза. Вебер бил много слаб през детството си.
към текста >>

Оршански говори буквално следното: „Изучаването биографиите на видните представители на музиката показва, че от всички групи дарби, музикантите са повече склонни към такава конвулсивна, автоматична работа на мозъка, при която възникването на звуковите образи, носи печата на неволни и наглед безпричинни халюцинации, чиито източник трябва да виждаме в безсъзнателната вибрация на вътрешния механизъм под влияние на излишъка нервна енергия и, тъй да се каже, на нейното препълване и препразване".
Или при едно болнаво състояние възприятието на известна музика може да усили болестния процес и да увреди още повече здравето. Разбира се, че тук не се отнася до всички музикални творения, но само до ония, които се намират в явен разрез с основните трептения на тялото. Цитира се случая с г-жа Маллибран, която била обзета от конвулсии, когато за първи път чула една симфония на Бетховен. Фойхтерслебен говори за случаи със слаба и впечатлителна натура, които под влияние на музиката изпадат в силна нервна екзалтация, която се изразява в зачервяване на лицето и очите, тежко дишане, общо неразположение, а понякога придружена с конвулсивни движения. И действително, даже много музиканти са имали раздразнителен характер, а други са били ипохондрици и меланхолици. Проф. Оршански говори буквално следното: „Изучаването биографиите на видните представители на музиката показва, че от всички групи дарби, музикантите са повече склонни към такава конвулсивна, автоматична работа на мозъка, при която възникването на звуковите образи, носи печата на неволни и наглед безпричинни халюцинации, чиито източник трябва да виждаме в безсъзнателната вибрация на вътрешния механизъм под влияние на излишъка нервна енергия и, тъй да се каже, на нейното препълване и препразване". Дори много велики музиканти са били хилави и нездрави. Драго, например, до петата си година не можал да говори, Лист през детинството си страдал от треска и нервни припадъци. Шопен бил слабогръд и умрял от туберкулоза. Вебер бил много слаб през детството си. Също и Глинка.
към текста >>

Дори много велики музиканти са били хилави и нездрави.
Разбира се, че тук не се отнася до всички музикални творения, но само до ония, които се намират в явен разрез с основните трептения на тялото. Цитира се случая с г-жа Маллибран, която била обзета от конвулсии, когато за първи път чула една симфония на Бетховен. Фойхтерслебен говори за случаи със слаба и впечатлителна натура, които под влияние на музиката изпадат в силна нервна екзалтация, която се изразява в зачервяване на лицето и очите, тежко дишане, общо неразположение, а понякога придружена с конвулсивни движения. И действително, даже много музиканти са имали раздразнителен характер, а други са били ипохондрици и меланхолици. Проф. Оршански говори буквално следното: „Изучаването биографиите на видните представители на музиката показва, че от всички групи дарби, музикантите са повече склонни към такава конвулсивна, автоматична работа на мозъка, при която възникването на звуковите образи, носи печата на неволни и наглед безпричинни халюцинации, чиито източник трябва да виждаме в безсъзнателната вибрация на вътрешния механизъм под влияние на излишъка нервна енергия и, тъй да се каже, на нейното препълване и препразване". Дори много велики музиканти са били хилави и нездрави. Драго, например, до петата си година не можал да говори, Лист през детинството си страдал от треска и нервни припадъци. Шопен бил слабогръд и умрял от туберкулоза. Вебер бил много слаб през детството си. Също и Глинка. Доницети е умрял луд.
към текста >>

Аберкромби цитира случаи, когато музиката може да причини и сомнамбулизъм.
Шопен бил слабогръд и умрял от туберкулоза. Вебер бил много слаб през детството си. Също и Глинка. Доницети е умрял луд. Белини е умрял млад от туберкулоза. Аберкромби цитира случаи, когато музиката може да причини и сомнамбулизъм. Но всички тия случаи на отрицателни влияния са твърде малко, в сравнение с благотворното въздействие, което музиката оказва. Но разбира се, че ако известни музикални творения могат да дават върху един такъв разтроен организъм отрицателни резултати, то могат да се намерят други творения, които върху същия организъм могат да окажат благотворно влияние. Но все пак, факт е, че някои автори са дали на света парчета, от които лъхат отрицателни вибрации, разрушителни трептения. Би требвало да се направят много опити, които да укажат ясно влиянието, което има един композитор върху разните болести и разните душевни състояния. На музикантите в туй отношение се дава широко поле за работа.
към текста >>

Но всички тия случаи на отрицателни влияния са твърде малко, в сравнение с благотворното въздействие, което музиката оказва.
Вебер бил много слаб през детството си. Също и Глинка. Доницети е умрял луд. Белини е умрял млад от туберкулоза. Аберкромби цитира случаи, когато музиката може да причини и сомнамбулизъм. Но всички тия случаи на отрицателни влияния са твърде малко, в сравнение с благотворното въздействие, което музиката оказва. Но разбира се, че ако известни музикални творения могат да дават върху един такъв разтроен организъм отрицателни резултати, то могат да се намерят други творения, които върху същия организъм могат да окажат благотворно влияние. Но все пак, факт е, че някои автори са дали на света парчета, от които лъхат отрицателни вибрации, разрушителни трептения. Би требвало да се направят много опити, които да укажат ясно влиянието, което има един композитор върху разните болести и разните душевни състояния. На музикантите в туй отношение се дава широко поле за работа. Музиката и нейното влияние трябва да се проучи дълбоко и всестранно.
към текста >>

Но разбира се, че ако известни музикални творения могат да дават върху един такъв разтроен организъм отрицателни резултати, то могат да се намерят други творения, които върху същия организъм могат да окажат благотворно влияние.
Също и Глинка. Доницети е умрял луд. Белини е умрял млад от туберкулоза. Аберкромби цитира случаи, когато музиката може да причини и сомнамбулизъм. Но всички тия случаи на отрицателни влияния са твърде малко, в сравнение с благотворното въздействие, което музиката оказва. Но разбира се, че ако известни музикални творения могат да дават върху един такъв разтроен организъм отрицателни резултати, то могат да се намерят други творения, които върху същия организъм могат да окажат благотворно влияние. Но все пак, факт е, че някои автори са дали на света парчета, от които лъхат отрицателни вибрации, разрушителни трептения. Би требвало да се направят много опити, които да укажат ясно влиянието, което има един композитор върху разните болести и разните душевни състояния. На музикантите в туй отношение се дава широко поле за работа. Музиката и нейното влияние трябва да се проучи дълбоко и всестранно. Не е достатъчно да се използва тя само за удоволствие.
към текста >>

На музикантите в туй отношение се дава широко поле за работа.
Аберкромби цитира случаи, когато музиката може да причини и сомнамбулизъм. Но всички тия случаи на отрицателни влияния са твърде малко, в сравнение с благотворното въздействие, което музиката оказва. Но разбира се, че ако известни музикални творения могат да дават върху един такъв разтроен организъм отрицателни резултати, то могат да се намерят други творения, които върху същия организъм могат да окажат благотворно влияние. Но все пак, факт е, че някои автори са дали на света парчета, от които лъхат отрицателни вибрации, разрушителни трептения. Би требвало да се направят много опити, които да укажат ясно влиянието, което има един композитор върху разните болести и разните душевни състояния. На музикантите в туй отношение се дава широко поле за работа. Музиката и нейното влияние трябва да се проучи дълбоко и всестранно. Не е достатъчно да се използва тя само за удоволствие. Има нещо дълбоко изразително в нея, нещо от голяма важност, как го за здравето, тъй и за характера на човека, за онзи, който свири и който слуша. Особено се явява музиката от голяма важност за религиозния живот на хората. Няма религия в света, у която да няма музика.
към текста >>

Музиката и нейното влияние трябва да се проучи дълбоко и всестранно.
Но всички тия случаи на отрицателни влияния са твърде малко, в сравнение с благотворното въздействие, което музиката оказва. Но разбира се, че ако известни музикални творения могат да дават върху един такъв разтроен организъм отрицателни резултати, то могат да се намерят други творения, които върху същия организъм могат да окажат благотворно влияние. Но все пак, факт е, че някои автори са дали на света парчета, от които лъхат отрицателни вибрации, разрушителни трептения. Би требвало да се направят много опити, които да укажат ясно влиянието, което има един композитор върху разните болести и разните душевни състояния. На музикантите в туй отношение се дава широко поле за работа. Музиката и нейното влияние трябва да се проучи дълбоко и всестранно. Не е достатъчно да се използва тя само за удоволствие. Има нещо дълбоко изразително в нея, нещо от голяма важност, как го за здравето, тъй и за характера на човека, за онзи, който свири и който слуша. Особено се явява музиката от голяма важност за религиозния живот на хората. Няма религия в света, у която да няма музика. И когато тая музика се съедини с религията и вярата, то се получава огромна динамична сила, на която нищо не може да противостои.
към текста >>

Особено се явява музиката от голяма важност за религиозния живот на хората.
Би требвало да се направят много опити, които да укажат ясно влиянието, което има един композитор върху разните болести и разните душевни състояния. На музикантите в туй отношение се дава широко поле за работа. Музиката и нейното влияние трябва да се проучи дълбоко и всестранно. Не е достатъчно да се използва тя само за удоволствие. Има нещо дълбоко изразително в нея, нещо от голяма важност, как го за здравето, тъй и за характера на човека, за онзи, който свири и който слуша. Особено се явява музиката от голяма важност за религиозния живот на хората. Няма религия в света, у която да няма музика. И когато тая музика се съедини с религията и вярата, то се получава огромна динамична сила, на която нищо не може да противостои. Европейската музика повече се изразява с хоровото или оркестровото изпълнение, когато източната музика има един елегичен монотонен мотив и има сила и приятност в отделното изпълнение. Нейните ефекти са поразителни. Източната музика дава силни настроения, които много лесно водят към екстаз.
към текста >>

Няма религия в света, у която да няма музика.
На музикантите в туй отношение се дава широко поле за работа. Музиката и нейното влияние трябва да се проучи дълбоко и всестранно. Не е достатъчно да се използва тя само за удоволствие. Има нещо дълбоко изразително в нея, нещо от голяма важност, как го за здравето, тъй и за характера на човека, за онзи, който свири и който слуша. Особено се явява музиката от голяма важност за религиозния живот на хората. Няма религия в света, у която да няма музика. И когато тая музика се съедини с религията и вярата, то се получава огромна динамична сила, на която нищо не може да противостои. Европейската музика повече се изразява с хоровото или оркестровото изпълнение, когато източната музика има един елегичен монотонен мотив и има сила и приятност в отделното изпълнение. Нейните ефекти са поразителни. Източната музика дава силни настроения, които много лесно водят към екстаз. Европейската музика до такова изстъпление или екстаз не може да доведе слушателя.
към текста >>

И когато тая музика се съедини с религията и вярата, то се получава огромна динамична сила, на която нищо не може да противостои.
Музиката и нейното влияние трябва да се проучи дълбоко и всестранно. Не е достатъчно да се използва тя само за удоволствие. Има нещо дълбоко изразително в нея, нещо от голяма важност, как го за здравето, тъй и за характера на човека, за онзи, който свири и който слуша. Особено се явява музиката от голяма важност за религиозния живот на хората. Няма религия в света, у която да няма музика. И когато тая музика се съедини с религията и вярата, то се получава огромна динамична сила, на която нищо не може да противостои. Европейската музика повече се изразява с хоровото или оркестровото изпълнение, когато източната музика има един елегичен монотонен мотив и има сила и приятност в отделното изпълнение. Нейните ефекти са поразителни. Източната музика дава силни настроения, които много лесно водят към екстаз. Европейската музика до такова изстъпление или екстаз не може да доведе слушателя. Тя възбужда нашето удивление, тя ни доставя висше удоволствие, но екстаз – никога.
към текста >>

Европейската музика повече се изразява с хоровото или оркестровото изпълнение, когато източната музика има един елегичен монотонен мотив и има сила и приятност в отделното изпълнение.
Не е достатъчно да се използва тя само за удоволствие. Има нещо дълбоко изразително в нея, нещо от голяма важност, как го за здравето, тъй и за характера на човека, за онзи, който свири и който слуша. Особено се явява музиката от голяма важност за религиозния живот на хората. Няма религия в света, у която да няма музика. И когато тая музика се съедини с религията и вярата, то се получава огромна динамична сила, на която нищо не може да противостои. Европейската музика повече се изразява с хоровото или оркестровото изпълнение, когато източната музика има един елегичен монотонен мотив и има сила и приятност в отделното изпълнение. Нейните ефекти са поразителни. Източната музика дава силни настроения, които много лесно водят към екстаз. Европейската музика до такова изстъпление или екстаз не може да доведе слушателя. Тя възбужда нашето удивление, тя ни доставя висше удоволствие, но екстаз – никога. Ориенталската мелодия е монотонна, бавна, елегична и за европейското ухо не доставя удоволствие, но затова пък, нейните вибрации носят една непонятна сила, която завладява човека въпреки волята му.
към текста >>

Източната музика дава силни настроения, които много лесно водят към екстаз.
Особено се явява музиката от голяма важност за религиозния живот на хората. Няма религия в света, у която да няма музика. И когато тая музика се съедини с религията и вярата, то се получава огромна динамична сила, на която нищо не може да противостои. Европейската музика повече се изразява с хоровото или оркестровото изпълнение, когато източната музика има един елегичен монотонен мотив и има сила и приятност в отделното изпълнение. Нейните ефекти са поразителни. Източната музика дава силни настроения, които много лесно водят към екстаз. Европейската музика до такова изстъпление или екстаз не може да доведе слушателя. Тя възбужда нашето удивление, тя ни доставя висше удоволствие, но екстаз – никога. Ориенталската мелодия е монотонна, бавна, елегична и за европейското ухо не доставя удоволствие, но затова пък, нейните вибрации носят една непонятна сила, която завладява човека въпреки волята му. А за ориенталеца това е висше удоволствие, това е изкачване в нирвана, това е рая. Те слушат тая музика с премрежени очи, в ням захлас и бленуват неземни сънища.
към текста >>

Европейската музика до такова изстъпление или екстаз не може да доведе слушателя.
Няма религия в света, у която да няма музика. И когато тая музика се съедини с религията и вярата, то се получава огромна динамична сила, на която нищо не може да противостои. Европейската музика повече се изразява с хоровото или оркестровото изпълнение, когато източната музика има един елегичен монотонен мотив и има сила и приятност в отделното изпълнение. Нейните ефекти са поразителни. Източната музика дава силни настроения, които много лесно водят към екстаз. Европейската музика до такова изстъпление или екстаз не може да доведе слушателя. Тя възбужда нашето удивление, тя ни доставя висше удоволствие, но екстаз – никога. Ориенталската мелодия е монотонна, бавна, елегична и за европейското ухо не доставя удоволствие, но затова пък, нейните вибрации носят една непонятна сила, която завладява човека въпреки волята му. А за ориенталеца това е висше удоволствие, това е изкачване в нирвана, това е рая. Те слушат тая музика с премрежени очи, в ням захлас и бленуват неземни сънища. Дервишите (азиатски калугери), под влияние на своите странни песни и религиозен фанатизъм, изпадат в лудешки танец, който ги довежда до истинско изстъпление.
към текста >>

Те слушат тая музика с премрежени очи, в ням захлас и бленуват неземни сънища.
Източната музика дава силни настроения, които много лесно водят към екстаз. Европейската музика до такова изстъпление или екстаз не може да доведе слушателя. Тя възбужда нашето удивление, тя ни доставя висше удоволствие, но екстаз – никога. Ориенталската мелодия е монотонна, бавна, елегична и за европейското ухо не доставя удоволствие, но затова пък, нейните вибрации носят една непонятна сила, която завладява човека въпреки волята му. А за ориенталеца това е висше удоволствие, това е изкачване в нирвана, това е рая. Те слушат тая музика с премрежени очи, в ням захлас и бленуват неземни сънища. Дервишите (азиатски калугери), под влияние на своите странни песни и религиозен фанатизъм, изпадат в лудешки танец, който ги довежда до истинско изстъпление. Те играят, въртят се, скачат, викат докато се омаломощят и пяна се появи на устните им. Това се протака с часове, с дни. И вярват, че след това те ще стигнат при нозете на Аллах и на трапезата на Мохамед. Онова което е било удивително, то е безкрайната издръжливост която тия дервиши проявяват в своите лудешки танци.
към текста >>

И у нас имаме едно странно явление, което винаги се придружава от музика.
Това се протака с часове, с дни. И вярват, че след това те ще стигнат при нозете на Аллах и на трапезата на Мохамед. Онова което е било удивително, то е безкрайната издръжливост която тия дервиши проявяват в своите лудешки танци. Те, под влияние на своите ориенталски песни, могат да се въртят до стотици пъти в една посока, докато паднат и изгубят съзнание. И най-върховното удоволствие се намира именно в тоя момент. И у нас имаме едно странно явление, което винаги се придружава от музика. Това са игрите в огъня на нестинарите в някои села около Василико. Те играят 10-15 мин. в разпалена жерава под звуците на една монотонна песен и един особен тъпан, който се употребява само за случая. То е нещо като Свещен тъпан. И самата песен е особена.
към текста >>

Без музика и тъпана до такова изстъпление не могат да дойдат .
в разпалена жерава под звуците на една монотонна песен и един особен тъпан, който се употребява само за случая. То е нещо като Свещен тъпан. И самата песен е особена. Те влизат на няколко пъти в огъня без да остава следа от изгаряне по босите им нозе. Даже, ако падне кърпа или друг предмет в жаравата, той не изгаря. Без музика и тъпана до такова изстъпление не могат да дойдат . Тук само искам да обърна вниманието върху връзката между музиката и играта в огъня. Как ще се обясни тоя факт от чисто научно гледище е малко трудно да се каже. Ние мислим, че въпросът се отнася до вибрациите Огънят не представлява нищо друго, освен силни вибрации. И сега, под влияние на особената музика и подходящо религиозно настроение на известни податливи лица се оказва такова влияние, че техните вибрации се повишават спрямо тия на огъня и последният става безвреден за играча. Въпросът, разбира се трябва да се подложи на правилно изследване и критична преценка.
към текста >>

Тук само искам да обърна вниманието върху връзката между музиката и играта в огъня.
То е нещо като Свещен тъпан. И самата песен е особена. Те влизат на няколко пъти в огъня без да остава следа от изгаряне по босите им нозе. Даже, ако падне кърпа или друг предмет в жаравата, той не изгаря. Без музика и тъпана до такова изстъпление не могат да дойдат . Тук само искам да обърна вниманието върху връзката между музиката и играта в огъня. Как ще се обясни тоя факт от чисто научно гледище е малко трудно да се каже. Ние мислим, че въпросът се отнася до вибрациите Огънят не представлява нищо друго, освен силни вибрации. И сега, под влияние на особената музика и подходящо религиозно настроение на известни податливи лица се оказва такова влияние, че техните вибрации се повишават спрямо тия на огъня и последният става безвреден за играча. Въпросът, разбира се трябва да се подложи на правилно изследване и критична преценка. В тия няколко страници за терапевтичното влияние на музиката не беше възможно всичко да се каже.
към текста >>

И сега, под влияние на особената музика и подходящо религиозно настроение на известни податливи лица се оказва такова влияние, че техните вибрации се повишават спрямо тия на огъня и последният става безвреден за играча.
Даже, ако падне кърпа или друг предмет в жаравата, той не изгаря. Без музика и тъпана до такова изстъпление не могат да дойдат . Тук само искам да обърна вниманието върху връзката между музиката и играта в огъня. Как ще се обясни тоя факт от чисто научно гледище е малко трудно да се каже. Ние мислим, че въпросът се отнася до вибрациите Огънят не представлява нищо друго, освен силни вибрации. И сега, под влияние на особената музика и подходящо религиозно настроение на известни податливи лица се оказва такова влияние, че техните вибрации се повишават спрямо тия на огъня и последният става безвреден за играча. Въпросът, разбира се трябва да се подложи на правилно изследване и критична преценка. В тия няколко страници за терапевтичното влияние на музиката не беше възможно всичко да се каже. Изследванията и тук са в самото начало още. Бъдещето и то, не много далечното бъдеща, ясно ще посочи мястото на музиката в терапията Тук аз само повдигам въпроса, изнасям някои факти и оставям въпроса на близкото бъдеще. Относително теоретическата постановка на въпросът ние можем да дадем само очертания без подробности.
към текста >>

В тия няколко страници за терапевтичното влияние на музиката не беше възможно всичко да се каже.
Тук само искам да обърна вниманието върху връзката между музиката и играта в огъня. Как ще се обясни тоя факт от чисто научно гледище е малко трудно да се каже. Ние мислим, че въпросът се отнася до вибрациите Огънят не представлява нищо друго, освен силни вибрации. И сега, под влияние на особената музика и подходящо религиозно настроение на известни податливи лица се оказва такова влияние, че техните вибрации се повишават спрямо тия на огъня и последният става безвреден за играча. Въпросът, разбира се трябва да се подложи на правилно изследване и критична преценка. В тия няколко страници за терапевтичното влияние на музиката не беше възможно всичко да се каже. Изследванията и тук са в самото начало още. Бъдещето и то, не много далечното бъдеща, ясно ще посочи мястото на музиката в терапията Тук аз само повдигам въпроса, изнасям някои факти и оставям въпроса на близкото бъдеще. Относително теоретическата постановка на въпросът ние можем да дадем само очертания без подробности. Самите факти подсказват теорията и очертават пътя на по-нататъшните изследвания. Но онова, което с положителност можем да твърдим, то е оная велика сила на музиката, която обайва душите на хората, която ги свързва на базата на хармонията и лекува техните психични рани.
към текста >>

Бъдещето и то, не много далечното бъдеща, ясно ще посочи мястото на музиката в терапията Тук аз само повдигам въпроса, изнасям някои факти и оставям въпроса на близкото бъдеще.
Ние мислим, че въпросът се отнася до вибрациите Огънят не представлява нищо друго, освен силни вибрации. И сега, под влияние на особената музика и подходящо религиозно настроение на известни податливи лица се оказва такова влияние, че техните вибрации се повишават спрямо тия на огъня и последният става безвреден за играча. Въпросът, разбира се трябва да се подложи на правилно изследване и критична преценка. В тия няколко страници за терапевтичното влияние на музиката не беше възможно всичко да се каже. Изследванията и тук са в самото начало още. Бъдещето и то, не много далечното бъдеща, ясно ще посочи мястото на музиката в терапията Тук аз само повдигам въпроса, изнасям някои факти и оставям въпроса на близкото бъдеще. Относително теоретическата постановка на въпросът ние можем да дадем само очертания без подробности. Самите факти подсказват теорията и очертават пътя на по-нататъшните изследвания. Но онова, което с положителност можем да твърдим, то е оная велика сила на музиката, която обайва душите на хората, която ги свързва на базата на хармонията и лекува техните психични рани. Това е божественият елексир, подарен на човечеството за изцеление и радост. Това е езикът на всички души.
към текста >>

Но онова, което с положителност можем да твърдим, то е оная велика сила на музиката, която обайва душите на хората, която ги свързва на базата на хармонията и лекува техните психични рани.
В тия няколко страници за терапевтичното влияние на музиката не беше възможно всичко да се каже. Изследванията и тук са в самото начало още. Бъдещето и то, не много далечното бъдеща, ясно ще посочи мястото на музиката в терапията Тук аз само повдигам въпроса, изнасям някои факти и оставям въпроса на близкото бъдеще. Относително теоретическата постановка на въпросът ние можем да дадем само очертания без подробности. Самите факти подсказват теорията и очертават пътя на по-нататъшните изследвания. Но онова, което с положителност можем да твърдим, то е оная велика сила на музиката, която обайва душите на хората, която ги свързва на базата на хармонията и лекува техните психични рани. Това е божественият елексир, подарен на човечеството за изцеление и радост. Това е езикът на всички души. На базата на музиката всички се разбират, защото това е база на ритъм и хармония. За да настъпи радост между хората, те трябва да се научат да свирят и пеят. Днес хората възпяват тъгите и страданията, Аз малко творения съм срещнал, от които да вее свежест, бодрост и радост.
към текста >>

На базата на музиката всички се разбират, защото това е база на ритъм и хармония.
Относително теоретическата постановка на въпросът ние можем да дадем само очертания без подробности. Самите факти подсказват теорията и очертават пътя на по-нататъшните изследвания. Но онова, което с положителност можем да твърдим, то е оная велика сила на музиката, която обайва душите на хората, която ги свързва на базата на хармонията и лекува техните психични рани. Това е божественият елексир, подарен на човечеството за изцеление и радост. Това е езикът на всички души. На базата на музиката всички се разбират, защото това е база на ритъм и хармония. За да настъпи радост между хората, те трябва да се научат да свирят и пеят. Днес хората възпяват тъгите и страданията, Аз малко творения съм срещнал, от които да вее свежест, бодрост и радост. Хората трябва да пеят не за тъгата си, но хваление. Хваление на онзи, който е дал на човечеството за страданието елексир, за тъгата радост, за нощта – утро. И тогава музиката ще стане еликсир, радост и утро за човечеството.
към текста >>

И тогава музиката ще стане еликсир, радост и утро за човечеството.
На базата на музиката всички се разбират, защото това е база на ритъм и хармония. За да настъпи радост между хората, те трябва да се научат да свирят и пеят. Днес хората възпяват тъгите и страданията, Аз малко творения съм срещнал, от които да вее свежест, бодрост и радост. Хората трябва да пеят не за тъгата си, но хваление. Хваление на онзи, който е дал на човечеството за страданието елексир, за тъгата радост, за нощта – утро. И тогава музиката ще стане еликсир, радост и утро за човечеството.
към текста >>

23. ТАЙНА И СУЕТА - Кр. Т. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Човек е един голям музикален инструмент, чието тяло е корпусът, а сетивата – струните, които непрестанно трептят в отговор на непрекъснатите вибрации, приведени в движение от слънцето, луната и планетите.
Понеже човек възприема непрестанно, той трябва и непрестанно да предава, според изискванията на закона за акцията и реакцията. А качеството на силата, която той излъчва и препраща, зависи от неговото умствено и душевно развитие, от естеството на неговите вътрешни стремежи. Най-главните фактори са чистотата на желанията и силата на разумната воля. Така че човек е в състояние да придаде на тези, що го заобикалят, или своята отровна мисъл и душевно неравновесие, или една досущ безполезна и отрицателна субстанция без определена форма (в случай, когато волята е слаба и умът суетен и повърхностен), или светлината на духовния живот, който може да пробуди околните да асимилират божествената енергия. Най-сетне, ако човек действува и реагира постоянно вътре в себе си, то е защото той е едно съзнателно средоточие, в което се кръстосват разнообразни трептения, възбудени от живите сили на природата. Човек е един голям музикален инструмент, чието тяло е корпусът, а сетивата – струните, които непрестанно трептят в отговор на непрекъснатите вибрации, приведени в движение от слънцето, луната и планетите. Мозъкът е оня извънредно чувствителен апарат, който работи в строга зависимост от хармонията или дисонансите, предизвикани от тези трептения. Да се проучат причините на тия трептения, ще рече да познаем сами себе си и ония вечно деятелни сили, които предизвикват различните събития и чиято съвкупност образува потока на всекидневния ни живот. Нека не се забравя, че слънцето е първопричина на всяко земно битие, на всеки живот тук на земята, а луната – вторичен фактор. Планетите от своя страна образуват светлините и сенките – подробностите на картината. В течение на дванадесетте слънчеви месеца, сиреч от встъпване на слънцето в първия градус на знака Овен в мига на пролетното равноденствие, до възвръщането му пак в същата точка на следната година, в този именно цикъл се раждат всички възможни видове на човешкото естество.
към текста >>

Едва след това може да се започне с излагане на най-простите форми на този език, чиято музика е вдъхновила големия Самоски мъдрец Питагор да го формулира пред своите избрани ученици като „хармония на сферите".
Нека не се забравя, че слънцето е първопричина на всяко земно битие, на всеки живот тук на земята, а луната – вторичен фактор. Планетите от своя страна образуват светлините и сенките – подробностите на картината. В течение на дванадесетте слънчеви месеца, сиреч от встъпване на слънцето в първия градус на знака Овен в мига на пролетното равноденствие, до възвръщането му пак в същата точка на следната година, в този именно цикъл се раждат всички възможни видове на човешкото естество. Слънцето, със своето реално, истинско положение в зодиака, показва първия подтик за духовния развой на човешката раса, а с видимото си годишно движение (което е всъщност отнесеното към слънцето движение на земята) показва отправния импулс на индивидуалния човек; планетите пък и луната чрез своето положение в зодиака поляризират силата на слънцето и разкриват същевременно природата и направлението, в което неговото влияние се проявява. Но за да се проучи вътрешното, окултно естество на силите, които управляват даден индивид, нужно е преди всичко да се научат елементарните начала на астрономията и астрологията, с други думи да се усвои напълно външната азбука на небесния език. Едва след това може да се започне с излагане на най-простите форми на този език, чиято музика е вдъхновила големия Самоски мъдрец Питагор да го формулира пред своите избрани ученици като „хармония на сферите".
към текста >>

24. Списанието PDF Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Той става наш, собствен така, както един инструмент става наш собствен само тогава, когато успеем да изтръгнем неговата музика!
ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА" Рабиндранат Тагор По-преди съвсем не подозирах, че съм късоглед. Когато веднъж поставих очила, забелязах внезапно, че аз се приближих до всички неща. Беше ми така, като че ли с един замах щях да обхвана дори отвъдното на тоя свят. Така е също, когато ние погледнем на света през душата. Той така ни привлича и така искрено, та нам се чини, че се връщаме в своята родина. Той става наш, собствен така, както един инструмент става наш собствен само тогава, когато успеем да изтръгнем неговата музика! * Днес, празнуваме годишния празник на нашия asram . Сега е време, щото истината да намери израз във форма на красота, като душа на това място. Затова ние запалихме нашите лампи. Тая сутрин слънцето лъчезарно възлезе нагоре. Когато мрачината се разсея, звездите скриха своята светлина.
към текста >>

25. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Музикантът твори истинска музика, когато е в контакт с невидимото.
Ние сега изучаваме само външната им страна. Другото, което е необходимо, е да събуди творческите сили в нас. Това е вследствие от връзката с Бога. Истинският човек е божествената искра, която живее в човека, а тя представлява една частица от Бога. Затова, когато човек проявява божественото, достига до истинската свобода. Музикантът твори истинска музика, когато е в контакт с невидимото. И тогаз тая музика ще ни плени, ще събуди висшето в нас. Не само в музиката, но и във всичките области на живота, всяко истинско творчество е следствие от връзката с висшите божествени сфери. Това е изразено в една старогръцка легенда. В „лабиринта" живее чудовището минотавър. То всяка година иска човешки жертви от града.
към текста >>

И тогаз тая музика ще ни плени, ще събуди висшето в нас.
Другото, което е необходимо, е да събуди творческите сили в нас. Това е вследствие от връзката с Бога. Истинският човек е божествената искра, която живее в човека, а тя представлява една частица от Бога. Затова, когато човек проявява божественото, достига до истинската свобода. Музикантът твори истинска музика, когато е в контакт с невидимото. И тогаз тая музика ще ни плени, ще събуди висшето в нас. Не само в музиката, но и във всичките области на живота, всяко истинско творчество е следствие от връзката с висшите божествени сфери. Това е изразено в една старогръцка легенда. В „лабиринта" живее чудовището минотавър. То всяка година иска човешки жертви от града. Лабиринтът е подземие с много ходове, кръстосани по такъв начин във всички посоки, че влезлият в него не може да намери изхода и загива.
към текста >>

Не само в музиката, но и във всичките области на живота, всяко истинско творчество е следствие от връзката с висшите божествени сфери.
Това е вследствие от връзката с Бога. Истинският човек е божествената искра, която живее в човека, а тя представлява една частица от Бога. Затова, когато човек проявява божественото, достига до истинската свобода. Музикантът твори истинска музика, когато е в контакт с невидимото. И тогаз тая музика ще ни плени, ще събуди висшето в нас. Не само в музиката, но и във всичките области на живота, всяко истинско творчество е следствие от връзката с висшите божествени сфери. Това е изразено в една старогръцка легенда. В „лабиринта" живее чудовището минотавър. То всяка година иска човешки жертви от града. Лабиринтът е подземие с много ходове, кръстосани по такъв начин във всички посоки, че влезлият в него не може да намери изхода и загива. Тезей искал да избави населението от минотавъра.
към текста >>

Ученият, философът, поетът, музикантът, художникът, ако искат да събудят висшето в себе си, трябва да влязат в контакт с Бога.
16 се казва: Голяма сила има усърдната молитва на праведния. Човек колкото е по-чист, толкоз по-силно действуваща е неговата молитва. Това не ще каже, че онзи, който не е на тази висота, не трябва да се моли. Напротив, молитвата ще помогне на неговия растеж. Молитвата е важно средство за развитие на всички висши способности, за развитие на интуицията и творчеството. Ученият, философът, поетът, музикантът, художникът, ако искат да събудят висшето в себе си, трябва да влязат в контакт с Бога. За да стане това, отдръпвай се често от всичко външно и се вдълбочи в размишление или съзерцание на висшите божествени истини, потопи се в техния мир и из него почерпи импулс; така ще дойдеш до извора на свободата, истината, красотата. Ако практикуваме това, ще забележим голяма промяна да става с нас. Преди всичко ще се събуди у теб нов импулс за работа. Изворът на творчеството се събужда чрез свързване с Бога. Когато влезеш в контакт с Бога, ще се образува, тъй да се каже, път, по който божествените сили ще озарят душата ти.
към текста >>

26. ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ - Ив. Толев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Поетът плете от нишките на слънчевите лъчи топли песни, музикантът лее чудни звуци от своята среброструнна лира, а художникът рисува млада царица с диадема от брилянтни звезди.
ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ ПРОЛОГ: КРАСОТАТА Богинята на всички изкуства е красотата; тя лее златно трепно обаяние и притиска в сладка омая душата, а любовта е, която им дава живот. Всички изкуства служат на своята богиня и кичат нозете ù с гирлянди от свежи цветя. Любовта е слънцето, което милва нейното бисерно тяло и играе по златокъдрите ù власи. Хиляди погледи дирят тая малка богиня, защото тя е идеал на всички изкуства. Поетът плете от нишките на слънчевите лъчи топли песни, музикантът лее чудни звуци от своята среброструнна лира, а художникът рисува млада царица с диадема от брилянтни звезди. Всички и всичко служи на тая малка богиня – красотата. Птичките пеят химни за нея, цветята ù поднасят своята благоуханна усмивка, а сърцата копнеят по нея. Но има една чудна красота, която царствува над всички земни красоти. Тя е по-велика от сладкия чар, що разлива песента на поета; тя е по-дивна от звуците, които играят по хилядострунната арфа на певеца, по-велика от най-съвършеното изваяние на най-добрия художник на земята – това е красотата, която майката създава... Майката носи душата и на поета, и на музиканта, и на художника – нещо повече – тя носи в себе си слънцето, което ги вдъхновява – слънцето на великата любов – само майката има този божи дар: да ражда истинската красота. В тиха звездна нощ, когато земята се сгушва в топлата пазва на небето и звездите шепнат чудни легенди за великата тайна на живота, един божествен лъч пронизва майчината утроба и всред неземна радост, душата зачева красотата.
към текста >>

Тя е по-велика от сладкия чар, що разлива песента на поета; тя е по-дивна от звуците, които играят по хилядострунната арфа на певеца, по-велика от най-съвършеното изваяние на най-добрия художник на земята – това е красотата, която майката създава... Майката носи душата и на поета, и на музиканта, и на художника – нещо повече – тя носи в себе си слънцето, което ги вдъхновява – слънцето на великата любов – само майката има този божи дар: да ражда истинската красота.
Хиляди погледи дирят тая малка богиня, защото тя е идеал на всички изкуства. Поетът плете от нишките на слънчевите лъчи топли песни, музикантът лее чудни звуци от своята среброструнна лира, а художникът рисува млада царица с диадема от брилянтни звезди. Всички и всичко служи на тая малка богиня – красотата. Птичките пеят химни за нея, цветята ù поднасят своята благоуханна усмивка, а сърцата копнеят по нея. Но има една чудна красота, която царствува над всички земни красоти. Тя е по-велика от сладкия чар, що разлива песента на поета; тя е по-дивна от звуците, които играят по хилядострунната арфа на певеца, по-велика от най-съвършеното изваяние на най-добрия художник на земята – това е красотата, която майката създава... Майката носи душата и на поета, и на музиканта, и на художника – нещо повече – тя носи в себе си слънцето, което ги вдъхновява – слънцето на великата любов – само майката има този божи дар: да ражда истинската красота. В тиха звездна нощ, когато земята се сгушва в топлата пазва на небето и звездите шепнат чудни легенди за великата тайна на живота, един божествен лъч пронизва майчината утроба и всред неземна радост, душата зачева красотата. Тогава нейният поет се пробужда от дълъг сън и начева живот. Той ще напише с пламъка на звездите нова поема, Певецът ще удари по тънкострунната си лира и сладките звуци на новата песен ще достигнат далечни страни. Художникът ще извае нова богиня. ...И красотата ще почне да цъфти в майчината градина... СКАЗАНИЕ ПЪРВО: ЛЕГЕНДА 3А СЛЪНЦЕТО То бе отдавна, в зората на човешкия живот, когато истината не беше слязла още на земята.
към текста >>

Те не умеели да говорят – глухи били за вълшебната музика на живота, която трептяла край тях.
Тъй текъл живота, в оная зора на човешката култура, когато истината властвувала далече от земята, в други небесни земи и слънцето и звездите оставали скрити за човешкия взор. * Високо над тях, отвъд светлината на любимия Агни, имало друга, чудна земя, обитавана само от деви. Тия деви виждали слънцето и прозирали през безконечното пространство на небето до другите звезди и светове – техният живот бил непрестанно съзерцание. Родени от слънцето, изтъкани от неговата светлина и подхранвани от слънчевите лъчи, телесни божествен чар и красота. Очите им излъчвали звезден блясък, любов и тайна. Те не умеели да говорят – глухи били за вълшебната музика на живота, която трептяла край тях. Техните лъчисти души се разговаряли от най-далечни разстояния само с мисли. Но те не били щастливи. Дълбоко в душата на всяка от тях горяла тихо скръбта. Съдбата вложила в сърцата на тия деви силен копнеж по далечните светли звезди – и на всяка от тях било предопределено да се пресели в една от тези звезди, когато настъпи уреченият час. През деня скръбта засеняла техните нежни лица, но вечер, когато небесната шир се обсипвала с хиляди трептящи звездици, велика радост заигравала в душата на всяка дева.
към текста >>

Нейните очи пиели от светлината, що пръскали тия слънца, а душата ù се пълнела с дивната музика на звездите, що се разливала от неизмеримите пространства на небето.
Когато някоя от тия деви достигала своята зряла възраст, невидими ръце разкъсвали връзките, които я свързвали с родната земя и ней израствали ефирни криле – тя ставала свободна. Тогава нейните дружки изплитали за нея чудни одежди от звездни лъчи, накичвали нейното тяло с цветя и всяка от тях я дарявала със скъпи дарове, които трябвало да носи в новия свят, гдето отивала да царствува. Песни на радост летели по всички страни из тяхното царство, защото една от техните дружки става волна и щяла да иде да изгрее като слънце в душите на милиони същества, които очаквали с трепет своята богиня. И в уречената нощ тя се прощавала със своите сестри, разпервала ефирни криле и литвала с бързината на мисълта из безкрайната шир на небето, сияеща от радост. Така тя летяла от слънце до слънце. Нейните очи пиели от светлината, що пръскали тия слънца, а душата ù се пълнела с дивната музика на звездите, що се разливала от неизмеримите пространства на небето. Тя не била вече глуха, светлината ставала за нея музика и музиката – светлина – в тази музика и светлина, тя долавяла живота на различните същества, които обитават тия светове. И като прелитала край всички слънца и звездни системи, за да се опие от красотата, музиката и живота на тия небесни извори – пръснати по сребърния млечен път – тя се отправяла към последното слънце, към онази земя, която щяла да стане нейна нова родина и царство. И когато тя наближава до своята любима звезда, в последната настъпвало неизразимо тържество. Цветята добивали нови багри, нова красота и техният дъх ставал омайно хубав. Птичките запявали нови, непознати дотогава песни, а сърцата на човеците трептели в неземна радост; те започвали да се обичат, славели небето и пеели химни на великата любов.
към текста >>

Тя не била вече глуха, светлината ставала за нея музика и музиката – светлина – в тази музика и светлина, тя долавяла живота на различните същества, които обитават тия светове.
Тогава нейните дружки изплитали за нея чудни одежди от звездни лъчи, накичвали нейното тяло с цветя и всяка от тях я дарявала със скъпи дарове, които трябвало да носи в новия свят, гдето отивала да царствува. Песни на радост летели по всички страни из тяхното царство, защото една от техните дружки става волна и щяла да иде да изгрее като слънце в душите на милиони същества, които очаквали с трепет своята богиня. И в уречената нощ тя се прощавала със своите сестри, разпервала ефирни криле и литвала с бързината на мисълта из безкрайната шир на небето, сияеща от радост. Така тя летяла от слънце до слънце. Нейните очи пиели от светлината, що пръскали тия слънца, а душата ù се пълнела с дивната музика на звездите, що се разливала от неизмеримите пространства на небето. Тя не била вече глуха, светлината ставала за нея музика и музиката – светлина – в тази музика и светлина, тя долавяла живота на различните същества, които обитават тия светове. И като прелитала край всички слънца и звездни системи, за да се опие от красотата, музиката и живота на тия небесни извори – пръснати по сребърния млечен път – тя се отправяла към последното слънце, към онази земя, която щяла да стане нейна нова родина и царство. И когато тя наближава до своята любима звезда, в последната настъпвало неизразимо тържество. Цветята добивали нови багри, нова красота и техният дъх ставал омайно хубав. Птичките запявали нови, непознати дотогава песни, а сърцата на човеците трептели в неземна радост; те започвали да се обичат, славели небето и пеели химни на великата любов. „Защото идела тяхната богиня, изгрявало и тяхното слънце, разцъфвала тяхната душа, но хората не знаели това...” * След една тиха нощ, пълна с омая и трепет, необикновената песен на ранните птички събудила жителите на земята.
към текста >>

И като прелитала край всички слънца и звездни системи, за да се опие от красотата, музиката и живота на тия небесни извори – пръснати по сребърния млечен път – тя се отправяла към последното слънце, към онази земя, която щяла да стане нейна нова родина и царство.
Песни на радост летели по всички страни из тяхното царство, защото една от техните дружки става волна и щяла да иде да изгрее като слънце в душите на милиони същества, които очаквали с трепет своята богиня. И в уречената нощ тя се прощавала със своите сестри, разпервала ефирни криле и литвала с бързината на мисълта из безкрайната шир на небето, сияеща от радост. Така тя летяла от слънце до слънце. Нейните очи пиели от светлината, що пръскали тия слънца, а душата ù се пълнела с дивната музика на звездите, що се разливала от неизмеримите пространства на небето. Тя не била вече глуха, светлината ставала за нея музика и музиката – светлина – в тази музика и светлина, тя долавяла живота на различните същества, които обитават тия светове. И като прелитала край всички слънца и звездни системи, за да се опие от красотата, музиката и живота на тия небесни извори – пръснати по сребърния млечен път – тя се отправяла към последното слънце, към онази земя, която щяла да стане нейна нова родина и царство. И когато тя наближава до своята любима звезда, в последната настъпвало неизразимо тържество. Цветята добивали нови багри, нова красота и техният дъх ставал омайно хубав. Птичките запявали нови, непознати дотогава песни, а сърцата на човеците трептели в неземна радост; те започвали да се обичат, славели небето и пеели химни на великата любов. „Защото идела тяхната богиня, изгрявало и тяхното слънце, разцъфвала тяхната душа, но хората не знаели това...” * След една тиха нощ, пълна с омая и трепет, необикновената песен на ранните птички събудила жителите на земята. Бил първият ден на пролетта, когато красотата облича своята цветна премяна и посреща с китна усмивка новата година.
към текста >>

Вместо трептящия пламък, който Агни запалвал сутрин на изток, там се издигало едно ярко огнено кълбо, чиято сияйна усмивка, разливала хилядоцветни трептящи лъчи, които будели в сърцето нова радост и музика.
Цветята добивали нови багри, нова красота и техният дъх ставал омайно хубав. Птичките запявали нови, непознати дотогава песни, а сърцата на човеците трептели в неземна радост; те започвали да се обичат, славели небето и пеели химни на великата любов. „Защото идела тяхната богиня, изгрявало и тяхното слънце, разцъфвала тяхната душа, но хората не знаели това...” * След една тиха нощ, пълна с омая и трепет, необикновената песен на ранните птички събудила жителите на земята. Бил първият ден на пролетта, когато красотата облича своята цветна премяна и посреща с китна усмивка новата година. Удивление и възторжена радост заиграла в сърцата на всички, когато отправили поглед към изток. Вместо трептящия пламък, който Агни запалвал сутрин на изток, там се издигало едно ярко огнено кълбо, чиято сияйна усмивка, разливала хилядоцветни трептящи лъчи, които будели в сърцето нова радост и музика. Хората се трупали по стъгдите на групи и гледали как бавно се издига горящото кълбо. Велика радост се носела по цялата земя. Светлото кълбо се издигнало високо над главите им и пращало по-обилна светлина и по-голяма топлина, отколкото Агни. То бавно почнало да преваля на запад и когато вечерта приближило пак хоризонта, тиха скръб свила всички сърца. Най-после то се скрило и огънят на деня угаснал.
към текста >>

27. Мисли за ученика - Борис Николов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Отново той изреди в своя ум деветтях малки тайни: най-красивото – небето, най-желаното – свободата, най- потребното – слънцето, най-чудното – окото, най-вълшебното – музиката, най-истинното – приказката, най-примамливо – тайната, най-чистото – детето, най-великото – любовта.
Той се вгледа добре в живота и потърси да сглоби свещената дума. Дълго гледа вечерта в звездите, мисли за малката птичка, за душата, за сфинкса и заспа в унес. На сутринта, когато слънцето заля света със своята радостна виделина, когато се въздигна модрият ден и когато, набрал в душата си семенцата на великата мъдрост, чужденецът превали хълма, зад който остана белият каменен град, разбра че най-велико е любовта. И стана му изново радостно, светло широко. Той почувства, че девет звезди огръха в неговото небе като корона, в средата на която блестеше като ярък диамант една звезда, – звездата на свещеното слово. Отново той изреди в своя ум деветтях малки тайни: най-красивото – небето, най-желаното – свободата, най- потребното – слънцето, най-чудното – окото, най-вълшебното – музиката, най-истинното – приказката, най-примамливо – тайната, най-чистото – детето, най-великото – любовта. Вечерта, когато нощта го свари изново в път, той седна да почине. Погледът му се отправи неволно към небето. Там, на север, за първи път видя той няколко звезди, наредени като корона, прилични на тия, които oгряxa в душата му. Посред тях наистина блестеше една ярка звезда като лъчезарен диамант и странникът помисли, че това ще е звездата –ответ на деветото му питане – звездата на свещеното слово.
към текста >>

28. Правият път на живота Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

От много векове философи и посветени са твърдели, че вселената е една огромна лира и че всяка звезда издава известен музикален тон.
Учение за мисловните вълни от D-r Fritz Giese. В горното съчинение известният Щутгартски частен доцент по психология и психотоника разглежда върху научна основа въпроса за възможността за мислено предаване. Вземайки под внимание и най-новите опити на Schrenck-Notzing авторът достига до една твърде приложима теория за мисловните вълни, така че горното съчинение макар и малко по обем, но съставя ценен принос в тази област на човешкото познание. Песента на звездите Всеки ден науката потвърждава повечето от данните на окултното предание. В това няма нищо чудно, ако си спомним, че маговете и посветените на древността не са нищо друго, освен тогавашните учени. От много векове философи и посветени са твърдели, че вселената е една огромна лира и че всяка звезда издава известен музикален тон. Съчетанието на тия тонове, извънредно мелодично, образува това, що те наричат хармония на сферите. Тази концепция — твърде древна — ние срещаме в космогониите на западна Азия, на Египет, Гърция и Италия. Така запр. Плутарх твърди, че Земята отговаря на тона ла, Луната — на си, Меркурий — на тона до, а неподвижните звезди на октавата на ла. И ето че напоследък, генерал Перие и двама негови сътрудници намират средство, служейки си с един твърде остроумен диспозитив, да зарегистрират и да чуят трептенията на звездите.
към текста >>

Не ще ли може по-нататък да се класифицират чисто музикално трептенията на планетите и звездите, и няма ли да може да се установи по такъв начин една, тъй да се рече, звукова астрология?
На един голям екваториал те настанили една голяма тръба, на чийто край разположили калий. Калият притежава свойството, когато бъде засегнат от светлината да отделя известен брой електрони; така че, когато лъчите на една звезда засегнат калия, ако има една разлика в потенциалите от неколкостотин волта, явява се електричен ток. Явно е, че токът ще бъде твърде слаб, понеже звездите са твърде отдалечени. Но за щастие, той може да бъде увеличен един милион пъти с помощта на една лампа с две мрежи. При тия условия, ако се прокара така получения ток през един телефонен апарат, чува се съвсем ясно звук, който много напомня звука на безжичния телеграф. Не ще ли може по-нататък да се класифицират чисто музикално трептенията на планетите и звездите, и няма ли да може да се установи по такъв начин една, тъй да се рече, звукова астрология? Защото ще може да се сравняват вибрациите на един индивид с тия на планетата, под която той е роден и ще могат да се извлекат изводи важни за него. Но далеч сме още от това. В очакване на тия проучвания, ще констатираме още веднъж, че официалната наука чисто и просто открива данните на миналото и че тя само повтаря под друга форма и с по-съвършени средства това, което са отколе казали някогашните окултисти. Из „Lе Voile d'Jsis" ВОДНИ МОТОРИ. Шарл Анри от френската Сорбона, бележит химик, подхвърля идеята за мотори, които ще се карат, вместо с разни есенции като досега, с вода!
към текста >>

29. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Дълбоко в душата е заложен също стремеж към красота и хармония – нея са я търсили и тя е вдъхновявала поетите, художниците, музикантите.
ПРОТИВОРЕЧИЯТА В СВЕТА Кой не е преживял светлите пориви на младостта, когато човек мечтае за един свят на красота, на хармония и щастие, свят, в който да няма лъжа, неправда и зло, свят на вечна радост? Дълбоко в душата на човека е заложен този стремеж към истината и нея са я търсили всички философи и мъдреци от всички народи и през всички векове, тя ги е ръководила и вдъхновявала – истината за смисъла и назначението на живота. Дълбоко в душата е заложен също стремеж към красота и хармония – нея са я търсили и тя е вдъхновявала поетите, художниците, музикантите. И също тъй дълбоко в душата на човека е заложен стремежът към щастие, към благо – него са го търсили и търсят всички хора, навсякъде и всякога. Ние помним нашия живот оттогава, откогато в нас се пробужда съзнанието за своята личност, която желае благо за себе си. Следователно, ние виждаме дълбоко в душата на човека заложен стремежът към истината, красотата и благото, които имат отношение към трите страни на душевния живот: към ума, сърцето и волята. С ума си човек търси истината, светлината, със сърцето си човек чувствува хармонията, красотата, с волята си човек достига благото, доброто. Но наред с този светъл стремеж към всичко добро и прекрасно, в човека има и друг един стремеж – да удовлетворява своите животински потреби и те често тъй се разрастват, че като бурени в една градина – заглушават всички светли пориви.
към текста >>

30. ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Друго сравнение: Инструментите на оркестъра трябва да са хармонично нагласени, за да изпълни той някое музикално произведение.
Всяка клетка, която не е в хармония с другите клетки на организма, заболява. Същото е и с човека по отношение на целия космос. Правилни отношения има човек, само когато е в хармония с целия космос. Всяко действие, с което човек влиза в разрез с природните закони, докарва излишни страдания – плод на дисхармонията. За елементарните работи това го знаем и се стремим да го спазваме, но само когато това проникне целокупния ни живот, когато обхване всички страни на нашия личен, семеен, обществен живот и пр., ще имаме разумния живот. Друго сравнение: Инструментите на оркестъра трябва да са хармонично нагласени, за да изпълни той някое музикално произведение. Да действуваме в хармония с живата природа значи да изучим законите ù и да действуваме съгласно тях. Обаче съобразяване с тях не значи подчиняване на нещо външно чуждо, не значи насилие върху нас и то по следните причини: 1. Тези закони са най-благоприятни за нашето собствено развитие. И защо така? Защото те не са закони на една мъртва, но на една разумна природа. 2.
към текста >>

За да се види значението на хармонията, ще приведа няколко примера из музиката и други области.
Законите на живата природа са близки с нашето интимно естество. Човешкият дух е сроден с тези сили, които творят и регулират явленията в живата природа. Ние сме сродни с цялата природа. Физичната страна на природата е сродна с нашето физично естество, а духовната ù страна – с нашето духовно естество. В много области на живота имаме едни и същи закони, само че проявени в разни форми. За да се види значението на хармонията, ще приведа няколко примера из музиката и други области. Опити с музикални инструменти. Да отворим капака на пианото при натиснат педал, да се наведем малко навътре и да изпеем срещу струните някой тон, напр. ла. С нашето пение сме образували въздушни вълни, които ще удрят върху струните на пианото. Но дали всички струни ще затрептят? Макар вълните да блъскат върху всички струни, ще затрептят само струните ла от разните октави.
към текста >>

Опити с музикални инструменти.
Човешкият дух е сроден с тези сили, които творят и регулират явленията в живата природа. Ние сме сродни с цялата природа. Физичната страна на природата е сродна с нашето физично естество, а духовната ù страна – с нашето духовно естество. В много области на живота имаме едни и същи закони, само че проявени в разни форми. За да се види значението на хармонията, ще приведа няколко примера из музиката и други области. Опити с музикални инструменти. Да отворим капака на пианото при натиснат педал, да се наведем малко навътре и да изпеем срещу струните някой тон, напр. ла. С нашето пение сме образували въздушни вълни, които ще удрят върху струните на пианото. Но дали всички струни ще затрептят? Макар вълните да блъскат върху всички струни, ще затрептят само струните ла от разните октави. Това се основава на следното правило: една струна почва да трепти, щом в близост до нея се издаде тон, който ù съответствува.
към текста >>

Същия музикален закон се наблюдава и в човешкото ухо.
Ако тонът не е чист, струна ре не звучи. Също така, ако вземем ла в трета позиция на ре струна, ще звучи едновременно и струната ла. Ако вземем ла на солструна в първа позиция, то ако тонът е чист, ще звучи и струната ла. Можем да направим опит и с китара: Когато се свири или пее срещу китара, то затрептяват тези струни, които отговарят на изпетия тон или на неговите обертонове. Дейността на Кортиевия орган в човешкото ухо. Същия музикален закон се наблюдава и в човешкото ухо. В ушния охлюв се намира особено сложен апарат наречен Кортиев орган. Той съдържа напречно изопнати много хиляди нишки: колкото са по-близо до върха на охлюва, толкоз тези нишки са по-къси. Ако си представим охлюва отвит, изправен, всичките те заедно ще наподобяват многострунна арфа. Когато влязат въздушните вълни в ухото, превръщат се на водни вълни. Тези последните удрят на всички струни, обаче само тези от тях затрептяват, които по дължина и дебелина отговарят на дадения тон.
към текста >>

Какво е общото заключение от всичко гореказано за музикалните инструменти, кортиевия орган, безжичния телеграф и телефон?
Чрез местенето на регулатор ние изменяме съпротивлението, което трябва да побеждава тока, който влиза в антената. Мести се регулатора, додето се получи най-ясният тон. Целта е да съответствуват и двете антени на вълни с еднаква дължина. Това е все едно, че изменят цялата антена, защото чрез това изменят дължината на вълните, които тя приема. Значи с регулатора антената става способна да улови вълни с определена дължина и да ги препрати на телефонната слушалка. Какво е общото заключение от всичко гореказано за музикалните инструменти, кортиевия орган, безжичния телеграф и телефон? Една струна или антена възприема само трептения, с които е в хармония, на които съответствува, а за останалите е безчувствена. В много области на живота имаме едни и същи закони, само че проявени в разни форми. В същото положение се поставя душата и спрямо висшите енергии, които идат от божествения свят. От това става ясно, колко е важно, човешкият живот да се постави в хармония със законите на живата природа. Тук хармонията се разбира в две отношения: 1) Хармония с извора на всяка сила и творчество, хармония с центъра, от който постоянно се излива към земята и човечеството божествен живот.
към текста >>

Той може да посочи как може да се наредят разните страни на живота в хармония със законите на живата природа; това се отнася до всички области на живота: като почнем от хранене, спане, обличане, жилище, ще дойдем до медицина и хигиена, музика, възпитание, обществен живот, духовен живот.
Навсякъде трябва да се внесе разумност. Животът трябва да бъде сложен на разумни основи както във великите работи, така и в дребните. Всъщност не трябва да се прави разлика между велики и дребни работи. Всички са еднакво важни за онзи, който иска да реализира висшия идеал на земята. Окултизмът изучава взаимодействието между човека и цялата околна природа. Той може да посочи как може да се наредят разните страни на живота в хармония със законите на живата природа; това се отнася до всички области на живота: като почнем от хранене, спане, обличане, жилище, ще дойдем до медицина и хигиена, музика, възпитание, обществен живот, духовен живот. Това е и основната идея, която прокарва г.Дънов във всички свои беседи и упътвания. По-долу ще дам няколко примера от разните области на живота. Областта е обширна и примерите, които ще приведа, нямат за цел да изчерпят въпроса, а ще бъдат само за илюстрация на казаното. ХРАНЕНЕ Има по-висши енергии в храната, които окултизмът познава. Стойността на храните не се състои само в техния материален състав: въглехидрати, белтъци, тлъстини, соли, витамини и пр.
към текста >>

Това туря началото на така наречената евритмия, при която музика и думи се изразяват чрез движения.
ЕВРИТМИЯ Въз основа на окултното познание е турена основа и на едно ново изкуство „евритмия" Това е така нареченият „език чрез движения". Когато човек говори или мисли, често безсъзнателно извършва известни движения. Често той със своето съзнание задържа тези движения. Но ясновидецът може ясно да чете тенденцията към тези движения в етерното му тяло. Окултистът може да изучи връзката между известни идеи и известни движения. Това туря началото на така наречената евритмия, при която музика и думи се изразяват чрез движения. Това не е гимнастика или танц. Тук вътрешният живот се изразява чрез движения. Целият организъм на човека е израз на космичните сили, както казва д-р Щайнер. И евритмичните движения отговарят на известни космични закони. Те са пълни с голяма хармония, красота, и раждат чувство на растеж, сила, увереност, понеже са в съгласие с известни сили на етерното тяло и съдействуват за правилния развой на човешките физични и духовни сили.
към текста >>

Както музиката може да изрази известна идея, така същото може и архитектурната форма.
Окултизмът ще внесе творчество, подем във всички клонове на изкуството. Това се отрази и в архитектурата. Има паралел между форма и тон. Че това е така, се вижда много ясно от красивите симетрични форми, които получаваме по изкуствен начин чрез тоновете, напр. Хладниевите фигури във физиката. Както музиката може да изрази известна идея, така същото може и архитектурната форма. Мнозина мислят, че формата няма връзка с вътрешния живот, обаче за ясновидеца всяка мисъл си има своя определена форма. Има съответствие между идея и форма. И архитектурната форма може да ни говори. Затуй Сент-Ив – Д'Ллвейдър в своя „Archéometre" говори за „говореща и музикална архитектура" (стр. 272). Въз основа на отношението между форма, тон и идея, той дава в своя „Archéometre" няколко скици на здания, които със своята форма изразяват известен акорд.
към текста >>

Затуй Сент-Ив – Д'Ллвейдър в своя „Archéometre" говори за „говореща и музикална архитектура" (стр. 272).
Хладниевите фигури във физиката. Както музиката може да изрази известна идея, така същото може и архитектурната форма. Мнозина мислят, че формата няма връзка с вътрешния живот, обаче за ясновидеца всяка мисъл си има своя определена форма. Има съответствие между идея и форма. И архитектурната форма може да ни говори. Затуй Сент-Ив – Д'Ллвейдър в своя „Archéometre" говори за „говореща и музикална архитектура" (стр. 272). Въз основа на отношението между форма, тон и идея, той дава в своя „Archéometre" няколко скици на здания, които със своята форма изразяват известен акорд. Тогаз получаваме един вид замръзнала или кристализирана музика. Всяка форма има определено действие върху човешката душа. Тя събужда в душата определени мисли, чувства и стремежи. [1]За този и следващите опити виж по-големи подробности в книгата „Die Erziehung des Tonsinnes” от Max Bathke.
към текста >>

Тогаз получаваме един вид замръзнала или кристализирана музика.
Мнозина мислят, че формата няма връзка с вътрешния живот, обаче за ясновидеца всяка мисъл си има своя определена форма. Има съответствие между идея и форма. И архитектурната форма може да ни говори. Затуй Сент-Ив – Д'Ллвейдър в своя „Archéometre" говори за „говореща и музикална архитектура" (стр. 272). Въз основа на отношението между форма, тон и идея, той дава в своя „Archéometre" няколко скици на здания, които със своята форма изразяват известен акорд. Тогаз получаваме един вид замръзнала или кристализирана музика. Всяка форма има определено действие върху човешката душа. Тя събужда в душата определени мисли, чувства и стремежи. [1]За този и следващите опити виж по-големи подробности в книгата „Die Erziehung des Tonsinnes” от Max Bathke. [2]За тях по-големи подробности виж в „Die Geheimwissenschaft" (тайната наука) от д-р Р. Щайнер, в главата: „Еволюция на човечеството и на слънчевата система” [3]Виж по-подробно статията на Йога Рамачарака в списанието „Зеница” год. I.
към текста >>

31. ЕЗИКЪТ НА МУЗИКАТА - К. Ик. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

наследствеността, дълготрайността на живота, смъртността (също да се прецизират ясно астрологичните фактори на смъртта), да се установят астрологичните данни, които са характерни за творческите натури, за хората на науката, математици, философи, музиканти, поети и пр.
Изследванията показват, че творческите, продуктивни умове (в наука, изкуство, литература) се раждат повече под така наречения тригон на въздуха, който обхваща знаците Близнаци, Везни и Водолей, а също и под знаците Дева и Скорпион, т.е техният Аз, или точката от еклиптиката, която изгрява на източния хоризонт в мига на тяхното раждане, лежи в някой от тези знаци (вж. миналия брой). Именно процента е около 75%, когато пък общия случай ни дава едва 42%. Общо казано – без да се впущаме в повече подробности и да цитираме повече примери – по този път ние се добираме до ценни факти. Може да се изследват ред въпроси, като напр. наследствеността, дълготрайността на живота, смъртността (също да се прецизират ясно астрологичните фактори на смъртта), да се установят астрологичните данни, които са характерни за творческите натури, за хората на науката, математици, философи, музиканти, поети и пр. Аз само нахвърлям тук някои по-външни въпроси, без дори и да зачевам ония по-дълбоки проблеми, които са твърде сложни в своята психологична постановка – тъй като целта ми е да дам само една идея за научното третиране на астрологичния проблем. Ще изтъкна още някои и други цифри, за да изпъкне още по-ясно и по-нагледно фактът, че индивидите не се раждат под произволно „небе”, а под такива съчетания, които най-хармонират с тяхното вътрешно и външно естество и с тяхната материална съдба. Поменах, че хороскопите на родни лица ни дават по някой път поразителни аналогии (планети в едно и също зодиакално положение, сума еднакви аспекти, еднакво положение на планетите по разните домове и пр.). Нека допуснем, че освен другите аналогични съчетания в хороскопите на двама души (баща и син напр.) съществуват и сладните: 1° тригон (120°) между Луната и Сатурн, (обща вероятност: 1/9), 2° еднакво положение на Юпитер в зодиака (обща вероятност 1/18), 3° Юпитер се намира и в двата хороскопа в един и същи дом (обща вероятност 1/12) и 4° общо зодиакално положение на Слънцето (обща вероятност 1/18). За да попаднем на едновременното съществуване на тия 4 фактора, нещо което е възможно, защото те са напълно независими един от друг и могат да се случат едновременно, в два какви да било хороскопа, т.е.
към текста >>

32. РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

ЕЗИКЪТ НА МУЗИКАТА Музиката е език на ангелите.
ЕЗИКЪТ НА МУЗИКАТА Музиката е език на ангелите. Учителя Всеки е слушал музика и всеки обича музиката. Но попитайте го защо я обича, той ще вдигне рамене и ще каже: не знам. Всеки отговор, който би си дал човек, ще бъде непълен, хипотетичен и несигурен. Фактът си остава обаче, че музиката ни „говори" и ние понякога "разбираме" нещо от музиката, понякога „чувствуваме" нещо, а понякога получаваме някакви волеви напрежения. Съдържанието на музиката обаче е нещо, което е над мислите, над чувствата, над волята у човека и му говори на един език обединяващ в себе си езика на трите тия човешки проявления и съдържащ техните съставни елементи.
към текста >>

Учителя Всеки е слушал музика и всеки обича музиката.
ЕЗИКЪТ НА МУЗИКАТА Музиката е език на ангелите. Учителя Всеки е слушал музика и всеки обича музиката. Но попитайте го защо я обича, той ще вдигне рамене и ще каже: не знам. Всеки отговор, който би си дал човек, ще бъде непълен, хипотетичен и несигурен. Фактът си остава обаче, че музиката ни „говори" и ние понякога "разбираме" нещо от музиката, понякога „чувствуваме" нещо, а понякога получаваме някакви волеви напрежения. Съдържанието на музиката обаче е нещо, което е над мислите, над чувствата, над волята у човека и му говори на един език обединяващ в себе си езика на трите тия човешки проявления и съдържащ техните съставни елементи. Една и съща музика у едного поражда мисли, у другиго чувства, а трети импулсира за работа – каква и нему не е ясно, но все таки изпитва известно волево напрежение.
към текста >>

Фактът си остава обаче, че музиката ни „говори" и ние понякога "разбираме" нещо от музиката, понякога „чувствуваме" нещо, а понякога получаваме някакви волеви напрежения.
ЕЗИКЪТ НА МУЗИКАТА Музиката е език на ангелите. Учителя Всеки е слушал музика и всеки обича музиката. Но попитайте го защо я обича, той ще вдигне рамене и ще каже: не знам. Всеки отговор, който би си дал човек, ще бъде непълен, хипотетичен и несигурен. Фактът си остава обаче, че музиката ни „говори" и ние понякога "разбираме" нещо от музиката, понякога „чувствуваме" нещо, а понякога получаваме някакви волеви напрежения. Съдържанието на музиката обаче е нещо, което е над мислите, над чувствата, над волята у човека и му говори на един език обединяващ в себе си езика на трите тия човешки проявления и съдържащ техните съставни елементи. Една и съща музика у едного поражда мисли, у другиго чувства, а трети импулсира за работа – каква и нему не е ясно, но все таки изпитва известно волево напрежение. Музиката носи идеи[1] на човека и говори на неговия дух – онова у нас, което е господар на нашите мисли, на нашите чувства, на нашата воля. А езикът на духа още не е разгадан от съвременната наука; при съвременния научно-психологичен опит не може да се мине отвъд мисъл, чувство и дейност и не може да се види, че те лежат на една обща основа, че те се проникват от един обобщаващ ги принцип – духа. И всяка дума на неговия език е тройна по природа, тя носи зародиши за една мисъл, за едно чувство и искрица за възпламеняване на волята.
към текста >>

Съдържанието на музиката обаче е нещо, което е над мислите, над чувствата, над волята у човека и му говори на един език обединяващ в себе си езика на трите тия човешки проявления и съдържащ техните съставни елементи.
ЕЗИКЪТ НА МУЗИКАТА Музиката е език на ангелите. Учителя Всеки е слушал музика и всеки обича музиката. Но попитайте го защо я обича, той ще вдигне рамене и ще каже: не знам. Всеки отговор, който би си дал човек, ще бъде непълен, хипотетичен и несигурен. Фактът си остава обаче, че музиката ни „говори" и ние понякога "разбираме" нещо от музиката, понякога „чувствуваме" нещо, а понякога получаваме някакви волеви напрежения. Съдържанието на музиката обаче е нещо, което е над мислите, над чувствата, над волята у човека и му говори на един език обединяващ в себе си езика на трите тия човешки проявления и съдържащ техните съставни елементи. Една и съща музика у едного поражда мисли, у другиго чувства, а трети импулсира за работа – каква и нему не е ясно, но все таки изпитва известно волево напрежение. Музиката носи идеи[1] на човека и говори на неговия дух – онова у нас, което е господар на нашите мисли, на нашите чувства, на нашата воля. А езикът на духа още не е разгадан от съвременната наука; при съвременния научно-психологичен опит не може да се мине отвъд мисъл, чувство и дейност и не може да се види, че те лежат на една обща основа, че те се проникват от един обобщаващ ги принцип – духа. И всяка дума на неговия език е тройна по природа, тя носи зародиши за една мисъл, за едно чувство и искрица за възпламеняване на волята. Езикът на духа е музика, защото съществени белези на духа с: хармония, правилност, разумност и равновесие – неща, които са и в основата на самата музика.
към текста >>

Една и съща музика у едного поражда мисли, у другиго чувства, а трети импулсира за работа – каква и нему не е ясно, но все таки изпитва известно волево напрежение.
Учителя Всеки е слушал музика и всеки обича музиката. Но попитайте го защо я обича, той ще вдигне рамене и ще каже: не знам. Всеки отговор, който би си дал човек, ще бъде непълен, хипотетичен и несигурен. Фактът си остава обаче, че музиката ни „говори" и ние понякога "разбираме" нещо от музиката, понякога „чувствуваме" нещо, а понякога получаваме някакви волеви напрежения. Съдържанието на музиката обаче е нещо, което е над мислите, над чувствата, над волята у човека и му говори на един език обединяващ в себе си езика на трите тия човешки проявления и съдържащ техните съставни елементи. Една и съща музика у едного поражда мисли, у другиго чувства, а трети импулсира за работа – каква и нему не е ясно, но все таки изпитва известно волево напрежение. Музиката носи идеи[1] на човека и говори на неговия дух – онова у нас, което е господар на нашите мисли, на нашите чувства, на нашата воля. А езикът на духа още не е разгадан от съвременната наука; при съвременния научно-психологичен опит не може да се мине отвъд мисъл, чувство и дейност и не може да се види, че те лежат на една обща основа, че те се проникват от един обобщаващ ги принцип – духа. И всяка дума на неговия език е тройна по природа, тя носи зародиши за една мисъл, за едно чувство и искрица за възпламеняване на волята. Езикът на духа е музика, защото съществени белези на духа с: хармония, правилност, разумност и равновесие – неща, които са и в основата на самата музика. С музика си говорят духовете, с музика те общуват помежду си.
към текста >>

Музиката носи идеи[1] на човека и говори на неговия дух – онова у нас, което е господар на нашите мисли, на нашите чувства, на нашата воля.
Но попитайте го защо я обича, той ще вдигне рамене и ще каже: не знам. Всеки отговор, който би си дал човек, ще бъде непълен, хипотетичен и несигурен. Фактът си остава обаче, че музиката ни „говори" и ние понякога "разбираме" нещо от музиката, понякога „чувствуваме" нещо, а понякога получаваме някакви волеви напрежения. Съдържанието на музиката обаче е нещо, което е над мислите, над чувствата, над волята у човека и му говори на един език обединяващ в себе си езика на трите тия човешки проявления и съдържащ техните съставни елементи. Една и съща музика у едного поражда мисли, у другиго чувства, а трети импулсира за работа – каква и нему не е ясно, но все таки изпитва известно волево напрежение. Музиката носи идеи[1] на човека и говори на неговия дух – онова у нас, което е господар на нашите мисли, на нашите чувства, на нашата воля. А езикът на духа още не е разгадан от съвременната наука; при съвременния научно-психологичен опит не може да се мине отвъд мисъл, чувство и дейност и не може да се види, че те лежат на една обща основа, че те се проникват от един обобщаващ ги принцип – духа. И всяка дума на неговия език е тройна по природа, тя носи зародиши за една мисъл, за едно чувство и искрица за възпламеняване на волята. Езикът на духа е музика, защото съществени белези на духа с: хармония, правилност, разумност и равновесие – неща, които са и в основата на самата музика. С музика си говорят духовете, с музика те общуват помежду си. Музиката е дадена на човечеството като единствено средство за проникване в духовния свят, в атмосферата на който се разнасят и преливат светли мажорни акорди и хармонии, неуловими за човешкото ухо.
към текста >>

Езикът на духа е музика, защото съществени белези на духа с: хармония, правилност, разумност и равновесие – неща, които са и в основата на самата музика.
Съдържанието на музиката обаче е нещо, което е над мислите, над чувствата, над волята у човека и му говори на един език обединяващ в себе си езика на трите тия човешки проявления и съдържащ техните съставни елементи. Една и съща музика у едного поражда мисли, у другиго чувства, а трети импулсира за работа – каква и нему не е ясно, но все таки изпитва известно волево напрежение. Музиката носи идеи[1] на човека и говори на неговия дух – онова у нас, което е господар на нашите мисли, на нашите чувства, на нашата воля. А езикът на духа още не е разгадан от съвременната наука; при съвременния научно-психологичен опит не може да се мине отвъд мисъл, чувство и дейност и не може да се види, че те лежат на една обща основа, че те се проникват от един обобщаващ ги принцип – духа. И всяка дума на неговия език е тройна по природа, тя носи зародиши за една мисъл, за едно чувство и искрица за възпламеняване на волята. Езикът на духа е музика, защото съществени белези на духа с: хармония, правилност, разумност и равновесие – неща, които са и в основата на самата музика. С музика си говорят духовете, с музика те общуват помежду си. Музиката е дадена на човечеството като единствено средство за проникване в духовния свят, в атмосферата на който се разнасят и преливат светли мажорни акорди и хармонии, неуловими за човешкото ухо. И тяхното слабо отражение на земята дава мажорите, а тяхното пречупване през гъстата среда на греха и страданието, на които е обречен човек, дава миньорите в нашата бедна земна музика. Музиката носи идеи на човека, зародиши за трояката проява на човешкото съзнание. Човек не е достигнал още до положението да може да слуша гласа на музиката resp.
към текста >>

С музика си говорят духовете, с музика те общуват помежду си.
Една и съща музика у едного поражда мисли, у другиго чувства, а трети импулсира за работа – каква и нему не е ясно, но все таки изпитва известно волево напрежение. Музиката носи идеи[1] на човека и говори на неговия дух – онова у нас, което е господар на нашите мисли, на нашите чувства, на нашата воля. А езикът на духа още не е разгадан от съвременната наука; при съвременния научно-психологичен опит не може да се мине отвъд мисъл, чувство и дейност и не може да се види, че те лежат на една обща основа, че те се проникват от един обобщаващ ги принцип – духа. И всяка дума на неговия език е тройна по природа, тя носи зародиши за една мисъл, за едно чувство и искрица за възпламеняване на волята. Езикът на духа е музика, защото съществени белези на духа с: хармония, правилност, разумност и равновесие – неща, които са и в основата на самата музика. С музика си говорят духовете, с музика те общуват помежду си. Музиката е дадена на човечеството като единствено средство за проникване в духовния свят, в атмосферата на който се разнасят и преливат светли мажорни акорди и хармонии, неуловими за човешкото ухо. И тяхното слабо отражение на земята дава мажорите, а тяхното пречупване през гъстата среда на греха и страданието, на които е обречен човек, дава миньорите в нашата бедна земна музика. Музиката носи идеи на човека, зародиши за трояката проява на човешкото съзнание. Човек не е достигнал още до положението да може да слуша гласа на музиката resp. тоя на своя дух в неговата първична форма и случи ли се да му заговори, той се спира в почуда и се вслушва в нещо си, но сам не знае защо.
към текста >>

Музиката е дадена на човечеството като единствено средство за проникване в духовния свят, в атмосферата на който се разнасят и преливат светли мажорни акорди и хармонии, неуловими за човешкото ухо.
Музиката носи идеи[1] на човека и говори на неговия дух – онова у нас, което е господар на нашите мисли, на нашите чувства, на нашата воля. А езикът на духа още не е разгадан от съвременната наука; при съвременния научно-психологичен опит не може да се мине отвъд мисъл, чувство и дейност и не може да се види, че те лежат на една обща основа, че те се проникват от един обобщаващ ги принцип – духа. И всяка дума на неговия език е тройна по природа, тя носи зародиши за една мисъл, за едно чувство и искрица за възпламеняване на волята. Езикът на духа е музика, защото съществени белези на духа с: хармония, правилност, разумност и равновесие – неща, които са и в основата на самата музика. С музика си говорят духовете, с музика те общуват помежду си. Музиката е дадена на човечеството като единствено средство за проникване в духовния свят, в атмосферата на който се разнасят и преливат светли мажорни акорди и хармонии, неуловими за човешкото ухо. И тяхното слабо отражение на земята дава мажорите, а тяхното пречупване през гъстата среда на греха и страданието, на които е обречен човек, дава миньорите в нашата бедна земна музика. Музиката носи идеи на човека, зародиши за трояката проява на човешкото съзнание. Човек не е достигнал още до положението да може да слуша гласа на музиката resp. тоя на своя дух в неговата първична форма и случи ли се да му заговори, той се спира в почуда и се вслушва в нещо си, но сам не знае защо. Първото нещо, което става с човека, когато той слуша музика с едно отдръпване в себе си, едно съсредоточаване навътре и там той се опитва да си даде сметка за онова, което иде у него отвън и което така майсторски го завладява.
към текста >>

И тяхното слабо отражение на земята дава мажорите, а тяхното пречупване през гъстата среда на греха и страданието, на които е обречен човек, дава миньорите в нашата бедна земна музика.
А езикът на духа още не е разгадан от съвременната наука; при съвременния научно-психологичен опит не може да се мине отвъд мисъл, чувство и дейност и не може да се види, че те лежат на една обща основа, че те се проникват от един обобщаващ ги принцип – духа. И всяка дума на неговия език е тройна по природа, тя носи зародиши за една мисъл, за едно чувство и искрица за възпламеняване на волята. Езикът на духа е музика, защото съществени белези на духа с: хармония, правилност, разумност и равновесие – неща, които са и в основата на самата музика. С музика си говорят духовете, с музика те общуват помежду си. Музиката е дадена на човечеството като единствено средство за проникване в духовния свят, в атмосферата на който се разнасят и преливат светли мажорни акорди и хармонии, неуловими за човешкото ухо. И тяхното слабо отражение на земята дава мажорите, а тяхното пречупване през гъстата среда на греха и страданието, на които е обречен човек, дава миньорите в нашата бедна земна музика. Музиката носи идеи на човека, зародиши за трояката проява на човешкото съзнание. Човек не е достигнал още до положението да може да слуша гласа на музиката resp. тоя на своя дух в неговата първична форма и случи ли се да му заговори, той се спира в почуда и се вслушва в нещо си, но сам не знае защо. Първото нещо, което става с човека, когато той слуша музика с едно отдръпване в себе си, едно съсредоточаване навътре и там той се опитва да си даде сметка за онова, което иде у него отвън и което така майсторски го завладява. Разбира се, на първо време той не може да си даде сметка за това така, както е свикнал изобщо да си дава сметка за нещата в него, т.е.
към текста >>

Музиката носи идеи на човека, зародиши за трояката проява на човешкото съзнание.
И всяка дума на неговия език е тройна по природа, тя носи зародиши за една мисъл, за едно чувство и искрица за възпламеняване на волята. Езикът на духа е музика, защото съществени белези на духа с: хармония, правилност, разумност и равновесие – неща, които са и в основата на самата музика. С музика си говорят духовете, с музика те общуват помежду си. Музиката е дадена на човечеството като единствено средство за проникване в духовния свят, в атмосферата на който се разнасят и преливат светли мажорни акорди и хармонии, неуловими за човешкото ухо. И тяхното слабо отражение на земята дава мажорите, а тяхното пречупване през гъстата среда на греха и страданието, на които е обречен човек, дава миньорите в нашата бедна земна музика. Музиката носи идеи на човека, зародиши за трояката проява на човешкото съзнание. Човек не е достигнал още до положението да може да слуша гласа на музиката resp. тоя на своя дух в неговата първична форма и случи ли се да му заговори, той се спира в почуда и се вслушва в нещо си, но сам не знае защо. Първото нещо, което става с човека, когато той слуша музика с едно отдръпване в себе си, едно съсредоточаване навътре и там той се опитва да си даде сметка за онова, което иде у него отвън и което така майсторски го завладява. Разбира се, на първо време той не може да си даде сметка за това така, както е свикнал изобщо да си дава сметка за нещата в него, т.е. да ги квалифицира като мисли, чувства или волеви подтици.
към текста >>

Човек не е достигнал още до положението да може да слуша гласа на музиката resp.
Езикът на духа е музика, защото съществени белези на духа с: хармония, правилност, разумност и равновесие – неща, които са и в основата на самата музика. С музика си говорят духовете, с музика те общуват помежду си. Музиката е дадена на човечеството като единствено средство за проникване в духовния свят, в атмосферата на който се разнасят и преливат светли мажорни акорди и хармонии, неуловими за човешкото ухо. И тяхното слабо отражение на земята дава мажорите, а тяхното пречупване през гъстата среда на греха и страданието, на които е обречен човек, дава миньорите в нашата бедна земна музика. Музиката носи идеи на човека, зародиши за трояката проява на човешкото съзнание. Човек не е достигнал още до положението да може да слуша гласа на музиката resp. тоя на своя дух в неговата първична форма и случи ли се да му заговори, той се спира в почуда и се вслушва в нещо си, но сам не знае защо. Първото нещо, което става с човека, когато той слуша музика с едно отдръпване в себе си, едно съсредоточаване навътре и там той се опитва да си даде сметка за онова, което иде у него отвън и което така майсторски го завладява. Разбира се, на първо време той не може да си даде сметка за това така, както е свикнал изобщо да си дава сметка за нещата в него, т.е. да ги квалифицира като мисли, чувства или волеви подтици. Самозабравил се в своето удивление и окрилен с лекотата на вдъхновението, което постепенно го завладява, съсредоточения слушател жадно поглъща тоновите съчетания и като по чудо те се превръщат в него на вълшебни елексири, които го претопяват и пресъздават.
към текста >>

Първото нещо, което става с човека, когато той слуша музика с едно отдръпване в себе си, едно съсредоточаване навътре и там той се опитва да си даде сметка за онова, което иде у него отвън и което така майсторски го завладява.
Музиката е дадена на човечеството като единствено средство за проникване в духовния свят, в атмосферата на който се разнасят и преливат светли мажорни акорди и хармонии, неуловими за човешкото ухо. И тяхното слабо отражение на земята дава мажорите, а тяхното пречупване през гъстата среда на греха и страданието, на които е обречен човек, дава миньорите в нашата бедна земна музика. Музиката носи идеи на човека, зародиши за трояката проява на човешкото съзнание. Човек не е достигнал още до положението да може да слуша гласа на музиката resp. тоя на своя дух в неговата първична форма и случи ли се да му заговори, той се спира в почуда и се вслушва в нещо си, но сам не знае защо. Първото нещо, което става с човека, когато той слуша музика с едно отдръпване в себе си, едно съсредоточаване навътре и там той се опитва да си даде сметка за онова, което иде у него отвън и което така майсторски го завладява. Разбира се, на първо време той не може да си даде сметка за това така, както е свикнал изобщо да си дава сметка за нещата в него, т.е. да ги квалифицира като мисли, чувства или волеви подтици. Самозабравил се в своето удивление и окрилен с лекотата на вдъхновението, което постепенно го завладява, съсредоточения слушател жадно поглъща тоновите съчетания и като по чудо те се превръщат в него на вълшебни елексири, които го претопяват и пресъздават. Зелената злоба, или тъмната завист стават все по-бледи и по-бледи, докато станат съвсем прозрачни и се стопят в блясъка на чистата светлина. Човек забравя, че има неприятели и неприятни неща; на фона на хармонията, която се разстила пред него, той вижда всичко в светли краски.
към текста >>

Когато човек слуша музика, той бива обхващан от идеята, която тя носи със себе си и потопил себе си в тая идея, него го обзема едно силно, напрегнато настроение, творческо настроение – такова, в каквото изпада художникът – творец в първия стадии на творческия акт – творческо, защото това настроение е пълно със зародиши, които чакат то да се сгъсти достатъчно, за да се облекат в по-плътна форма.
да ги квалифицира като мисли, чувства или волеви подтици. Самозабравил се в своето удивление и окрилен с лекотата на вдъхновението, което постепенно го завладява, съсредоточения слушател жадно поглъща тоновите съчетания и като по чудо те се превръщат в него на вълшебни елексири, които го претопяват и пресъздават. Зелената злоба, или тъмната завист стават все по-бледи и по-бледи, докато станат съвсем прозрачни и се стопят в блясъка на чистата светлина. Човек забравя, че има неприятели и неприятни неща; на фона на хармонията, която се разстила пред него, той вижда всичко в светли краски. Той е готов да разцелува своя неприятел, да прости на всички, които му са сторили най-голямо зло, да разтвори касата си и с безгранична щедрост да раздаде всичкото си богатство... Духът говори тогава: човек общува със своя дух. Когато човек слуша музика, той бива обхващан от идеята, която тя носи със себе си и потопил себе си в тая идея, него го обзема едно силно, напрегнато настроение, творческо настроение – такова, в каквото изпада художникът – творец в първия стадии на творческия акт – творческо, защото това настроение е пълно със зародиши, които чакат то да се сгъсти достатъчно, за да се облекат в по-плътна форма. Човек слуша в забрава, тоновите съчетания се носят около него, напластяват се и неговото променчиво, разнолико настроение се оформява в едно по-устойчиво, зряло състояние. Човек усеща твърдината му и се уверява че това е реалност. И сега вече той – свикнал да долавя нещата чрез своето съзнание само по три посоки – търси да конкретизира в себе си това „нещо", което му дава музиката, или като мисъл, или като чувство, или пък се мъчи да го схване като някакво волево напрежение. И действително, при първия опит за такова конкретизиране той успява: мъглявият зародиш на идеята прониква до неговия ум, или до неговото сърце, или до неговата воля и там добива съответна форма. – Ето как едни „разбират" музиката, други я „чувствуват", а трети я „живеят" с волята си.
към текста >>

И сега вече той – свикнал да долавя нещата чрез своето съзнание само по три посоки – търси да конкретизира в себе си това „нещо", което му дава музиката, или като мисъл, или като чувство, или пък се мъчи да го схване като някакво волево напрежение.
Човек забравя, че има неприятели и неприятни неща; на фона на хармонията, която се разстила пред него, той вижда всичко в светли краски. Той е готов да разцелува своя неприятел, да прости на всички, които му са сторили най-голямо зло, да разтвори касата си и с безгранична щедрост да раздаде всичкото си богатство... Духът говори тогава: човек общува със своя дух. Когато човек слуша музика, той бива обхващан от идеята, която тя носи със себе си и потопил себе си в тая идея, него го обзема едно силно, напрегнато настроение, творческо настроение – такова, в каквото изпада художникът – творец в първия стадии на творческия акт – творческо, защото това настроение е пълно със зародиши, които чакат то да се сгъсти достатъчно, за да се облекат в по-плътна форма. Човек слуша в забрава, тоновите съчетания се носят около него, напластяват се и неговото променчиво, разнолико настроение се оформява в едно по-устойчиво, зряло състояние. Човек усеща твърдината му и се уверява че това е реалност. И сега вече той – свикнал да долавя нещата чрез своето съзнание само по три посоки – търси да конкретизира в себе си това „нещо", което му дава музиката, или като мисъл, или като чувство, или пък се мъчи да го схване като някакво волево напрежение. И действително, при първия опит за такова конкретизиране той успява: мъглявият зародиш на идеята прониква до неговия ум, или до неговото сърце, или до неговата воля и там добива съответна форма. – Ето как едни „разбират" музиката, други я „чувствуват", а трети я „живеят" с волята си. Идеята, криеща се в музиката, се конкретизира в една или друга посока, според възможностите, вложени в собствената природа на слушателя и благодарение на съзнателните усилия от негова страна да си „уясни" музиката. Но настроението, което завладява слушателя при първите тонове и което може да се продължи до края, ако човек не се опита да го конкретизира, е именно от съществено значение за ползата, която може да се извлече от музиката. Колкото по-дълго трае това положение, толкова повече богатство прелива музиката в душата на човека, толкова повече зародиши на бъдещи мисли, образи, чувства и насоки на творчество му предлага тя.
към текста >>

– Ето как едни „разбират" музиката, други я „чувствуват", а трети я „живеят" с волята си.
Когато човек слуша музика, той бива обхващан от идеята, която тя носи със себе си и потопил себе си в тая идея, него го обзема едно силно, напрегнато настроение, творческо настроение – такова, в каквото изпада художникът – творец в първия стадии на творческия акт – творческо, защото това настроение е пълно със зародиши, които чакат то да се сгъсти достатъчно, за да се облекат в по-плътна форма. Човек слуша в забрава, тоновите съчетания се носят около него, напластяват се и неговото променчиво, разнолико настроение се оформява в едно по-устойчиво, зряло състояние. Човек усеща твърдината му и се уверява че това е реалност. И сега вече той – свикнал да долавя нещата чрез своето съзнание само по три посоки – търси да конкретизира в себе си това „нещо", което му дава музиката, или като мисъл, или като чувство, или пък се мъчи да го схване като някакво волево напрежение. И действително, при първия опит за такова конкретизиране той успява: мъглявият зародиш на идеята прониква до неговия ум, или до неговото сърце, или до неговата воля и там добива съответна форма. – Ето как едни „разбират" музиката, други я „чувствуват", а трети я „живеят" с волята си. Идеята, криеща се в музиката, се конкретизира в една или друга посока, според възможностите, вложени в собствената природа на слушателя и благодарение на съзнателните усилия от негова страна да си „уясни" музиката. Но настроението, което завладява слушателя при първите тонове и което може да се продължи до края, ако човек не се опита да го конкретизира, е именно от съществено значение за ползата, която може да се извлече от музиката. Колкото по-дълго трае това положение, толкова повече богатство прелива музиката в душата на човека, толкова повече зародиши на бъдещи мисли, образи, чувства и насоки на творчество му предлага тя. Какъв е тогава езикът на музиката? По същина на този въпрос не може да се отговори засега, тъй като отговорът му предполага едновременно и разрешаване на много психологични проблеми; научния опит в областта на вътрешните прояви на човешкия живот е толкова ограничен и е още толкова отдалечен от разрешаването на неговите проблеми, че и дума не може да става за изяснение на сложните промени, които стават в психиката на човека, когато той слуша музика.
към текста >>

Идеята, криеща се в музиката, се конкретизира в една или друга посока, според възможностите, вложени в собствената природа на слушателя и благодарение на съзнателните усилия от негова страна да си „уясни" музиката.
Човек слуша в забрава, тоновите съчетания се носят около него, напластяват се и неговото променчиво, разнолико настроение се оформява в едно по-устойчиво, зряло състояние. Човек усеща твърдината му и се уверява че това е реалност. И сега вече той – свикнал да долавя нещата чрез своето съзнание само по три посоки – търси да конкретизира в себе си това „нещо", което му дава музиката, или като мисъл, или като чувство, или пък се мъчи да го схване като някакво волево напрежение. И действително, при първия опит за такова конкретизиране той успява: мъглявият зародиш на идеята прониква до неговия ум, или до неговото сърце, или до неговата воля и там добива съответна форма. – Ето как едни „разбират" музиката, други я „чувствуват", а трети я „живеят" с волята си. Идеята, криеща се в музиката, се конкретизира в една или друга посока, според възможностите, вложени в собствената природа на слушателя и благодарение на съзнателните усилия от негова страна да си „уясни" музиката. Но настроението, което завладява слушателя при първите тонове и което може да се продължи до края, ако човек не се опита да го конкретизира, е именно от съществено значение за ползата, която може да се извлече от музиката. Колкото по-дълго трае това положение, толкова повече богатство прелива музиката в душата на човека, толкова повече зародиши на бъдещи мисли, образи, чувства и насоки на творчество му предлага тя. Какъв е тогава езикът на музиката? По същина на този въпрос не може да се отговори засега, тъй като отговорът му предполага едновременно и разрешаване на много психологични проблеми; научния опит в областта на вътрешните прояви на човешкия живот е толкова ограничен и е още толкова отдалечен от разрешаването на неговите проблеми, че и дума не може да става за изяснение на сложните промени, които стават в психиката на човека, когато той слуша музика. За външната страна на музиката обаче, за нейните изразни средства по форма, все още може да се каже нещо.
към текста >>

Но настроението, което завладява слушателя при първите тонове и което може да се продължи до края, ако човек не се опита да го конкретизира, е именно от съществено значение за ползата, която може да се извлече от музиката.
Човек усеща твърдината му и се уверява че това е реалност. И сега вече той – свикнал да долавя нещата чрез своето съзнание само по три посоки – търси да конкретизира в себе си това „нещо", което му дава музиката, или като мисъл, или като чувство, или пък се мъчи да го схване като някакво волево напрежение. И действително, при първия опит за такова конкретизиране той успява: мъглявият зародиш на идеята прониква до неговия ум, или до неговото сърце, или до неговата воля и там добива съответна форма. – Ето как едни „разбират" музиката, други я „чувствуват", а трети я „живеят" с волята си. Идеята, криеща се в музиката, се конкретизира в една или друга посока, според възможностите, вложени в собствената природа на слушателя и благодарение на съзнателните усилия от негова страна да си „уясни" музиката. Но настроението, което завладява слушателя при първите тонове и което може да се продължи до края, ако човек не се опита да го конкретизира, е именно от съществено значение за ползата, която може да се извлече от музиката. Колкото по-дълго трае това положение, толкова повече богатство прелива музиката в душата на човека, толкова повече зародиши на бъдещи мисли, образи, чувства и насоки на творчество му предлага тя. Какъв е тогава езикът на музиката? По същина на този въпрос не може да се отговори засега, тъй като отговорът му предполага едновременно и разрешаване на много психологични проблеми; научния опит в областта на вътрешните прояви на човешкия живот е толкова ограничен и е още толкова отдалечен от разрешаването на неговите проблеми, че и дума не може да става за изяснение на сложните промени, които стават в психиката на човека, когато той слуша музика. За външната страна на музиката обаче, за нейните изразни средства по форма, все още може да се каже нещо. Един опит за разчленяване на музикалната реч на съставните ù елементи е правен и той е дал известни резултати.
към текста >>

Колкото по-дълго трае това положение, толкова повече богатство прелива музиката в душата на човека, толкова повече зародиши на бъдещи мисли, образи, чувства и насоки на творчество му предлага тя.
И сега вече той – свикнал да долавя нещата чрез своето съзнание само по три посоки – търси да конкретизира в себе си това „нещо", което му дава музиката, или като мисъл, или като чувство, или пък се мъчи да го схване като някакво волево напрежение. И действително, при първия опит за такова конкретизиране той успява: мъглявият зародиш на идеята прониква до неговия ум, или до неговото сърце, или до неговата воля и там добива съответна форма. – Ето как едни „разбират" музиката, други я „чувствуват", а трети я „живеят" с волята си. Идеята, криеща се в музиката, се конкретизира в една или друга посока, според възможностите, вложени в собствената природа на слушателя и благодарение на съзнателните усилия от негова страна да си „уясни" музиката. Но настроението, което завладява слушателя при първите тонове и което може да се продължи до края, ако човек не се опита да го конкретизира, е именно от съществено значение за ползата, която може да се извлече от музиката. Колкото по-дълго трае това положение, толкова повече богатство прелива музиката в душата на човека, толкова повече зародиши на бъдещи мисли, образи, чувства и насоки на творчество му предлага тя. Какъв е тогава езикът на музиката? По същина на този въпрос не може да се отговори засега, тъй като отговорът му предполага едновременно и разрешаване на много психологични проблеми; научния опит в областта на вътрешните прояви на човешкия живот е толкова ограничен и е още толкова отдалечен от разрешаването на неговите проблеми, че и дума не може да става за изяснение на сложните промени, които стават в психиката на човека, когато той слуша музика. За външната страна на музиката обаче, за нейните изразни средства по форма, все още може да се каже нещо. Един опит за разчленяване на музикалната реч на съставните ù елементи е правен и той е дал известни резултати. Един поглед върху словесната реч ще ни ориентира що годе и за музикалната реч.
към текста >>

Какъв е тогава езикът на музиката?
И действително, при първия опит за такова конкретизиране той успява: мъглявият зародиш на идеята прониква до неговия ум, или до неговото сърце, или до неговата воля и там добива съответна форма. – Ето как едни „разбират" музиката, други я „чувствуват", а трети я „живеят" с волята си. Идеята, криеща се в музиката, се конкретизира в една или друга посока, според възможностите, вложени в собствената природа на слушателя и благодарение на съзнателните усилия от негова страна да си „уясни" музиката. Но настроението, което завладява слушателя при първите тонове и което може да се продължи до края, ако човек не се опита да го конкретизира, е именно от съществено значение за ползата, която може да се извлече от музиката. Колкото по-дълго трае това положение, толкова повече богатство прелива музиката в душата на човека, толкова повече зародиши на бъдещи мисли, образи, чувства и насоки на творчество му предлага тя. Какъв е тогава езикът на музиката? По същина на този въпрос не може да се отговори засега, тъй като отговорът му предполага едновременно и разрешаване на много психологични проблеми; научния опит в областта на вътрешните прояви на човешкия живот е толкова ограничен и е още толкова отдалечен от разрешаването на неговите проблеми, че и дума не може да става за изяснение на сложните промени, които стават в психиката на човека, когато той слуша музика. За външната страна на музиката обаче, за нейните изразни средства по форма, все още може да се каже нещо. Един опит за разчленяване на музикалната реч на съставните ù елементи е правен и той е дал известни резултати. Един поглед върху словесната реч ще ни ориентира що годе и за музикалната реч. В словесната реч най-малките съставни елементи са буквите (звуковете), които съчетани по един или друг начин дават думите, които са съдържанието на речта: образи, представи и понятия.
към текста >>

По същина на този въпрос не може да се отговори засега, тъй като отговорът му предполага едновременно и разрешаване на много психологични проблеми; научния опит в областта на вътрешните прояви на човешкия живот е толкова ограничен и е още толкова отдалечен от разрешаването на неговите проблеми, че и дума не може да става за изяснение на сложните промени, които стават в психиката на човека, когато той слуша музика.
– Ето как едни „разбират" музиката, други я „чувствуват", а трети я „живеят" с волята си. Идеята, криеща се в музиката, се конкретизира в една или друга посока, според възможностите, вложени в собствената природа на слушателя и благодарение на съзнателните усилия от негова страна да си „уясни" музиката. Но настроението, което завладява слушателя при първите тонове и което може да се продължи до края, ако човек не се опита да го конкретизира, е именно от съществено значение за ползата, която може да се извлече от музиката. Колкото по-дълго трае това положение, толкова повече богатство прелива музиката в душата на човека, толкова повече зародиши на бъдещи мисли, образи, чувства и насоки на творчество му предлага тя. Какъв е тогава езикът на музиката? По същина на този въпрос не може да се отговори засега, тъй като отговорът му предполага едновременно и разрешаване на много психологични проблеми; научния опит в областта на вътрешните прояви на човешкия живот е толкова ограничен и е още толкова отдалечен от разрешаването на неговите проблеми, че и дума не може да става за изяснение на сложните промени, които стават в психиката на човека, когато той слуша музика. За външната страна на музиката обаче, за нейните изразни средства по форма, все още може да се каже нещо. Един опит за разчленяване на музикалната реч на съставните ù елементи е правен и той е дал известни резултати. Един поглед върху словесната реч ще ни ориентира що годе и за музикалната реч. В словесната реч най-малките съставни елементи са буквите (звуковете), които съчетани по един или друг начин дават думите, които са съдържанието на речта: образи, представи и понятия. Но смисълът в речта не иде нито от буквите, нито от думите, а е изразен отвлечено, чрез взаимоотношението, при което са поставени отделните думи.
към текста >>

За външната страна на музиката обаче, за нейните изразни средства по форма, все още може да се каже нещо.
Идеята, криеща се в музиката, се конкретизира в една или друга посока, според възможностите, вложени в собствената природа на слушателя и благодарение на съзнателните усилия от негова страна да си „уясни" музиката. Но настроението, което завладява слушателя при първите тонове и което може да се продължи до края, ако човек не се опита да го конкретизира, е именно от съществено значение за ползата, която може да се извлече от музиката. Колкото по-дълго трае това положение, толкова повече богатство прелива музиката в душата на човека, толкова повече зародиши на бъдещи мисли, образи, чувства и насоки на творчество му предлага тя. Какъв е тогава езикът на музиката? По същина на този въпрос не може да се отговори засега, тъй като отговорът му предполага едновременно и разрешаване на много психологични проблеми; научния опит в областта на вътрешните прояви на човешкия живот е толкова ограничен и е още толкова отдалечен от разрешаването на неговите проблеми, че и дума не може да става за изяснение на сложните промени, които стават в психиката на човека, когато той слуша музика. За външната страна на музиката обаче, за нейните изразни средства по форма, все още може да се каже нещо. Един опит за разчленяване на музикалната реч на съставните ù елементи е правен и той е дал известни резултати. Един поглед върху словесната реч ще ни ориентира що годе и за музикалната реч. В словесната реч най-малките съставни елементи са буквите (звуковете), които съчетани по един или друг начин дават думите, които са съдържанието на речта: образи, представи и понятия. Но смисълът в речта не иде нито от буквите, нито от думите, а е изразен отвлечено, чрез взаимоотношението, при което са поставени отделните думи. Елементите на музиката, достъпни за нашето изследване засега са три: мелодия, ритмус и хармония, но като първичен, основен елемент при изграждането на музиката се явява музикалният тон.
към текста >>

Един опит за разчленяване на музикалната реч на съставните ù елементи е правен и той е дал известни резултати.
Но настроението, което завладява слушателя при първите тонове и което може да се продължи до края, ако човек не се опита да го конкретизира, е именно от съществено значение за ползата, която може да се извлече от музиката. Колкото по-дълго трае това положение, толкова повече богатство прелива музиката в душата на човека, толкова повече зародиши на бъдещи мисли, образи, чувства и насоки на творчество му предлага тя. Какъв е тогава езикът на музиката? По същина на този въпрос не може да се отговори засега, тъй като отговорът му предполага едновременно и разрешаване на много психологични проблеми; научния опит в областта на вътрешните прояви на човешкия живот е толкова ограничен и е още толкова отдалечен от разрешаването на неговите проблеми, че и дума не може да става за изяснение на сложните промени, които стават в психиката на човека, когато той слуша музика. За външната страна на музиката обаче, за нейните изразни средства по форма, все още може да се каже нещо. Един опит за разчленяване на музикалната реч на съставните ù елементи е правен и той е дал известни резултати. Един поглед върху словесната реч ще ни ориентира що годе и за музикалната реч. В словесната реч най-малките съставни елементи са буквите (звуковете), които съчетани по един или друг начин дават думите, които са съдържанието на речта: образи, представи и понятия. Но смисълът в речта не иде нито от буквите, нито от думите, а е изразен отвлечено, чрез взаимоотношението, при което са поставени отделните думи. Елементите на музиката, достъпни за нашето изследване засега са три: мелодия, ритмус и хармония, но като първичен, основен елемент при изграждането на музиката се явява музикалният тон. Тоновата маса систематизирана и подредена в една посока, във времето, се проявява като ритмус, който пък от своя страна е основата, фонът, върху който се очертава мелодията; същата тази тонова маса подредена и групирана в друга посока – в дълбочина, в пространството дава хармонията.
към текста >>

Един поглед върху словесната реч ще ни ориентира що годе и за музикалната реч.
Колкото по-дълго трае това положение, толкова повече богатство прелива музиката в душата на човека, толкова повече зародиши на бъдещи мисли, образи, чувства и насоки на творчество му предлага тя. Какъв е тогава езикът на музиката? По същина на този въпрос не може да се отговори засега, тъй като отговорът му предполага едновременно и разрешаване на много психологични проблеми; научния опит в областта на вътрешните прояви на човешкия живот е толкова ограничен и е още толкова отдалечен от разрешаването на неговите проблеми, че и дума не може да става за изяснение на сложните промени, които стават в психиката на човека, когато той слуша музика. За външната страна на музиката обаче, за нейните изразни средства по форма, все още може да се каже нещо. Един опит за разчленяване на музикалната реч на съставните ù елементи е правен и той е дал известни резултати. Един поглед върху словесната реч ще ни ориентира що годе и за музикалната реч. В словесната реч най-малките съставни елементи са буквите (звуковете), които съчетани по един или друг начин дават думите, които са съдържанието на речта: образи, представи и понятия. Но смисълът в речта не иде нито от буквите, нито от думите, а е изразен отвлечено, чрез взаимоотношението, при което са поставени отделните думи. Елементите на музиката, достъпни за нашето изследване засега са три: мелодия, ритмус и хармония, но като първичен, основен елемент при изграждането на музиката се явява музикалният тон. Тоновата маса систематизирана и подредена в една посока, във времето, се проявява като ритмус, който пък от своя страна е основата, фонът, върху който се очертава мелодията; същата тази тонова маса подредена и групирана в друга посока – в дълбочина, в пространството дава хармонията. Ритмус, мелодия и хармония са първите производни на музикалния тон, на всевъзможните комбинации, на които се основава шеметното разнообразие от форми, които ни дава музиката.
към текста >>

Елементите на музиката, достъпни за нашето изследване засега са три: мелодия, ритмус и хармония, но като първичен, основен елемент при изграждането на музиката се явява музикалният тон.
За външната страна на музиката обаче, за нейните изразни средства по форма, все още може да се каже нещо. Един опит за разчленяване на музикалната реч на съставните ù елементи е правен и той е дал известни резултати. Един поглед върху словесната реч ще ни ориентира що годе и за музикалната реч. В словесната реч най-малките съставни елементи са буквите (звуковете), които съчетани по един или друг начин дават думите, които са съдържанието на речта: образи, представи и понятия. Но смисълът в речта не иде нито от буквите, нито от думите, а е изразен отвлечено, чрез взаимоотношението, при което са поставени отделните думи. Елементите на музиката, достъпни за нашето изследване засега са три: мелодия, ритмус и хармония, но като първичен, основен елемент при изграждането на музиката се явява музикалният тон. Тоновата маса систематизирана и подредена в една посока, във времето, се проявява като ритмус, който пък от своя страна е основата, фонът, върху който се очертава мелодията; същата тази тонова маса подредена и групирана в друга посока – в дълбочина, в пространството дава хармонията. Ритмус, мелодия и хармония са първите производни на музикалния тон, на всевъзможните комбинации, на които се основава шеметното разнообразие от форми, които ни дава музиката. Ритмусът осмисля тоновата маса и я разпределя на по-големи и по-малки групи, които носят в себе си по нещо от цялото съдържание на музиката. Старите гърци още са смятали, че тоновата маса представлява женския принцип, който се оплодява от ритмуса – мъжкия принцип и в резултат раждат мелодията. За материализиране на тия основни елементи на музиката, които все още си остават отвлечени, си служат с нотните белези, които с формата си определят ритмуса, а подредени в твърде простата система на петолинието дават мелодията.
към текста >>

Ритмус, мелодия и хармония са първите производни на музикалния тон, на всевъзможните комбинации, на които се основава шеметното разнообразие от форми, които ни дава музиката.
Един поглед върху словесната реч ще ни ориентира що годе и за музикалната реч. В словесната реч най-малките съставни елементи са буквите (звуковете), които съчетани по един или друг начин дават думите, които са съдържанието на речта: образи, представи и понятия. Но смисълът в речта не иде нито от буквите, нито от думите, а е изразен отвлечено, чрез взаимоотношението, при което са поставени отделните думи. Елементите на музиката, достъпни за нашето изследване засега са три: мелодия, ритмус и хармония, но като първичен, основен елемент при изграждането на музиката се явява музикалният тон. Тоновата маса систематизирана и подредена в една посока, във времето, се проявява като ритмус, който пък от своя страна е основата, фонът, върху който се очертава мелодията; същата тази тонова маса подредена и групирана в друга посока – в дълбочина, в пространството дава хармонията. Ритмус, мелодия и хармония са първите производни на музикалния тон, на всевъзможните комбинации, на които се основава шеметното разнообразие от форми, които ни дава музиката. Ритмусът осмисля тоновата маса и я разпределя на по-големи и по-малки групи, които носят в себе си по нещо от цялото съдържание на музиката. Старите гърци още са смятали, че тоновата маса представлява женския принцип, който се оплодява от ритмуса – мъжкия принцип и в резултат раждат мелодията. За материализиране на тия основни елементи на музиката, които все още си остават отвлечени, си служат с нотните белези, които с формата си определят ритмуса, а подредени в твърде простата система на петолинието дават мелодията. Най-малката съставна част в езика на музиката, най-малката органическа част, която има свой индивидуален живот и смисъл, е мотивът. Той отговаря на думата в словесния език и както нея е съставен от по-малки съставни елементи – тонове, подредени върху канавата на ритмуса, както се изтъкна по-горе.
към текста >>

Ритмусът осмисля тоновата маса и я разпределя на по-големи и по-малки групи, които носят в себе си по нещо от цялото съдържание на музиката.
В словесната реч най-малките съставни елементи са буквите (звуковете), които съчетани по един или друг начин дават думите, които са съдържанието на речта: образи, представи и понятия. Но смисълът в речта не иде нито от буквите, нито от думите, а е изразен отвлечено, чрез взаимоотношението, при което са поставени отделните думи. Елементите на музиката, достъпни за нашето изследване засега са три: мелодия, ритмус и хармония, но като първичен, основен елемент при изграждането на музиката се явява музикалният тон. Тоновата маса систематизирана и подредена в една посока, във времето, се проявява като ритмус, който пък от своя страна е основата, фонът, върху който се очертава мелодията; същата тази тонова маса подредена и групирана в друга посока – в дълбочина, в пространството дава хармонията. Ритмус, мелодия и хармония са първите производни на музикалния тон, на всевъзможните комбинации, на които се основава шеметното разнообразие от форми, които ни дава музиката. Ритмусът осмисля тоновата маса и я разпределя на по-големи и по-малки групи, които носят в себе си по нещо от цялото съдържание на музиката. Старите гърци още са смятали, че тоновата маса представлява женския принцип, който се оплодява от ритмуса – мъжкия принцип и в резултат раждат мелодията. За материализиране на тия основни елементи на музиката, които все още си остават отвлечени, си служат с нотните белези, които с формата си определят ритмуса, а подредени в твърде простата система на петолинието дават мелодията. Най-малката съставна част в езика на музиката, най-малката органическа част, която има свой индивидуален живот и смисъл, е мотивът. Той отговаря на думата в словесния език и както нея е съставен от по-малки съставни елементи – тонове, подредени върху канавата на ритмуса, както се изтъкна по-горе. Между думите и мотивите обаче има едно съществено различие.
към текста >>

За материализиране на тия основни елементи на музиката, които все още си остават отвлечени, си служат с нотните белези, които с формата си определят ритмуса, а подредени в твърде простата система на петолинието дават мелодията.
Елементите на музиката, достъпни за нашето изследване засега са три: мелодия, ритмус и хармония, но като първичен, основен елемент при изграждането на музиката се явява музикалният тон. Тоновата маса систематизирана и подредена в една посока, във времето, се проявява като ритмус, който пък от своя страна е основата, фонът, върху който се очертава мелодията; същата тази тонова маса подредена и групирана в друга посока – в дълбочина, в пространството дава хармонията. Ритмус, мелодия и хармония са първите производни на музикалния тон, на всевъзможните комбинации, на които се основава шеметното разнообразие от форми, които ни дава музиката. Ритмусът осмисля тоновата маса и я разпределя на по-големи и по-малки групи, които носят в себе си по нещо от цялото съдържание на музиката. Старите гърци още са смятали, че тоновата маса представлява женския принцип, който се оплодява от ритмуса – мъжкия принцип и в резултат раждат мелодията. За материализиране на тия основни елементи на музиката, които все още си остават отвлечени, си служат с нотните белези, които с формата си определят ритмуса, а подредени в твърде простата система на петолинието дават мелодията. Най-малката съставна част в езика на музиката, най-малката органическа част, която има свой индивидуален живот и смисъл, е мотивът. Той отговаря на думата в словесния език и както нея е съставен от по-малки съставни елементи – тонове, подредени върху канавата на ритмуса, както се изтъкна по-горе. Между думите и мотивите обаче има едно съществено различие. Докато думите изразяват определени представи, образи и понятия, които съпоставени в нашето съзнание дават смисъла на речта, мотивите са носители на елементите, от които се изгражда онова творческо настроение, което обзема слушателя; съдържанието на мотивите е загадъчно и неясно, както изобщо цялото съдържание на музиката. Може да се сметне, че всеки мотив допринася за напластяването на това настроение, като носи със себе си онзи градивен материал, от който по-късно съзнанието у нас ще изработи представите, образите и понятията, необходими за конкретизиране на музиката.
към текста >>

Най-малката съставна част в езика на музиката, най-малката органическа част, която има свой индивидуален живот и смисъл, е мотивът.
Тоновата маса систематизирана и подредена в една посока, във времето, се проявява като ритмус, който пък от своя страна е основата, фонът, върху който се очертава мелодията; същата тази тонова маса подредена и групирана в друга посока – в дълбочина, в пространството дава хармонията. Ритмус, мелодия и хармония са първите производни на музикалния тон, на всевъзможните комбинации, на които се основава шеметното разнообразие от форми, които ни дава музиката. Ритмусът осмисля тоновата маса и я разпределя на по-големи и по-малки групи, които носят в себе си по нещо от цялото съдържание на музиката. Старите гърци още са смятали, че тоновата маса представлява женския принцип, който се оплодява от ритмуса – мъжкия принцип и в резултат раждат мелодията. За материализиране на тия основни елементи на музиката, които все още си остават отвлечени, си служат с нотните белези, които с формата си определят ритмуса, а подредени в твърде простата система на петолинието дават мелодията. Най-малката съставна част в езика на музиката, най-малката органическа част, която има свой индивидуален живот и смисъл, е мотивът. Той отговаря на думата в словесния език и както нея е съставен от по-малки съставни елементи – тонове, подредени върху канавата на ритмуса, както се изтъкна по-горе. Между думите и мотивите обаче има едно съществено различие. Докато думите изразяват определени представи, образи и понятия, които съпоставени в нашето съзнание дават смисъла на речта, мотивите са носители на елементите, от които се изгражда онова творческо настроение, което обзема слушателя; съдържанието на мотивите е загадъчно и неясно, както изобщо цялото съдържание на музиката. Може да се сметне, че всеки мотив допринася за напластяването на това настроение, като носи със себе си онзи градивен материал, от който по-късно съзнанието у нас ще изработи представите, образите и понятията, необходими за конкретизиране на музиката. Мотивът се състои от една слаба част и една силна част – проява на ритмуса – и няколко мотиви дават по-голяма самостойна единица в музикалната реч, нещо като изречение – малък период, kleiner Satz, както се нарича в музикалната теория, а два малки периода образуват един голям период, една завършена фраза – grosser Satz.
към текста >>

Докато думите изразяват определени представи, образи и понятия, които съпоставени в нашето съзнание дават смисъла на речта, мотивите са носители на елементите, от които се изгражда онова творческо настроение, което обзема слушателя; съдържанието на мотивите е загадъчно и неясно, както изобщо цялото съдържание на музиката.
Старите гърци още са смятали, че тоновата маса представлява женския принцип, който се оплодява от ритмуса – мъжкия принцип и в резултат раждат мелодията. За материализиране на тия основни елементи на музиката, които все още си остават отвлечени, си служат с нотните белези, които с формата си определят ритмуса, а подредени в твърде простата система на петолинието дават мелодията. Най-малката съставна част в езика на музиката, най-малката органическа част, която има свой индивидуален живот и смисъл, е мотивът. Той отговаря на думата в словесния език и както нея е съставен от по-малки съставни елементи – тонове, подредени върху канавата на ритмуса, както се изтъкна по-горе. Между думите и мотивите обаче има едно съществено различие. Докато думите изразяват определени представи, образи и понятия, които съпоставени в нашето съзнание дават смисъла на речта, мотивите са носители на елементите, от които се изгражда онова творческо настроение, което обзема слушателя; съдържанието на мотивите е загадъчно и неясно, както изобщо цялото съдържание на музиката. Може да се сметне, че всеки мотив допринася за напластяването на това настроение, като носи със себе си онзи градивен материал, от който по-късно съзнанието у нас ще изработи представите, образите и понятията, необходими за конкретизиране на музиката. Мотивът се състои от една слаба част и една силна част – проява на ритмуса – и няколко мотиви дават по-голяма самостойна единица в музикалната реч, нещо като изречение – малък период, kleiner Satz, както се нарича в музикалната теория, а два малки периода образуват един голям период, една завършена фраза – grosser Satz. По-специалните изследвания върху мотива и неговите производни съчетания, ни показват, че в тях наистина се крият основните качества на цялата музика, те представляват цялата музика в миниатюр. Но такова изследване не може да намери своето оправдание в страниците на едно списание като настоящето, което третира въпросите по-общо, па от друга страна би затруднило мнозина от читателите, които нямат нужната предварителна подготовка за подобна анализа. Важното във всеки случай е да се схване, че най-малките органически откъслеци на музиката, мотивите са, които носят в себе си това „нещо”, което крие музиката; те са, които ни говорят, възбуждат центровете на нашето съзнание и дават възможност за разбиране на музиката; поради тяхното посредствено въздействие над нашата психична и емоционална природа, събуждат чувствата, а благодарение на живата връзка, която се установява между тях като възприятия и физиологичния живот на човека, се импулсира неговата воля[2].
към текста >>

Може да се сметне, че всеки мотив допринася за напластяването на това настроение, като носи със себе си онзи градивен материал, от който по-късно съзнанието у нас ще изработи представите, образите и понятията, необходими за конкретизиране на музиката.
За материализиране на тия основни елементи на музиката, които все още си остават отвлечени, си служат с нотните белези, които с формата си определят ритмуса, а подредени в твърде простата система на петолинието дават мелодията. Най-малката съставна част в езика на музиката, най-малката органическа част, която има свой индивидуален живот и смисъл, е мотивът. Той отговаря на думата в словесния език и както нея е съставен от по-малки съставни елементи – тонове, подредени върху канавата на ритмуса, както се изтъкна по-горе. Между думите и мотивите обаче има едно съществено различие. Докато думите изразяват определени представи, образи и понятия, които съпоставени в нашето съзнание дават смисъла на речта, мотивите са носители на елементите, от които се изгражда онова творческо настроение, което обзема слушателя; съдържанието на мотивите е загадъчно и неясно, както изобщо цялото съдържание на музиката. Може да се сметне, че всеки мотив допринася за напластяването на това настроение, като носи със себе си онзи градивен материал, от който по-късно съзнанието у нас ще изработи представите, образите и понятията, необходими за конкретизиране на музиката. Мотивът се състои от една слаба част и една силна част – проява на ритмуса – и няколко мотиви дават по-голяма самостойна единица в музикалната реч, нещо като изречение – малък период, kleiner Satz, както се нарича в музикалната теория, а два малки периода образуват един голям период, една завършена фраза – grosser Satz. По-специалните изследвания върху мотива и неговите производни съчетания, ни показват, че в тях наистина се крият основните качества на цялата музика, те представляват цялата музика в миниатюр. Но такова изследване не може да намери своето оправдание в страниците на едно списание като настоящето, което третира въпросите по-общо, па от друга страна би затруднило мнозина от читателите, които нямат нужната предварителна подготовка за подобна анализа. Важното във всеки случай е да се схване, че най-малките органически откъслеци на музиката, мотивите са, които носят в себе си това „нещо”, което крие музиката; те са, които ни говорят, възбуждат центровете на нашето съзнание и дават възможност за разбиране на музиката; поради тяхното посредствено въздействие над нашата психична и емоционална природа, събуждат чувствата, а благодарение на живата връзка, която се установява между тях като възприятия и физиологичния живот на човека, се импулсира неговата воля[2]. И тъй съдържанието на музиката – това са идеите, които намират своя израз в съчетанието на отделните мотиви – съставните елементи на музиката.
към текста >>

Мотивът се състои от една слаба част и една силна част – проява на ритмуса – и няколко мотиви дават по-голяма самостойна единица в музикалната реч, нещо като изречение – малък период, kleiner Satz, както се нарича в музикалната теория, а два малки периода образуват един голям период, една завършена фраза – grosser Satz.
Най-малката съставна част в езика на музиката, най-малката органическа част, която има свой индивидуален живот и смисъл, е мотивът. Той отговаря на думата в словесния език и както нея е съставен от по-малки съставни елементи – тонове, подредени върху канавата на ритмуса, както се изтъкна по-горе. Между думите и мотивите обаче има едно съществено различие. Докато думите изразяват определени представи, образи и понятия, които съпоставени в нашето съзнание дават смисъла на речта, мотивите са носители на елементите, от които се изгражда онова творческо настроение, което обзема слушателя; съдържанието на мотивите е загадъчно и неясно, както изобщо цялото съдържание на музиката. Може да се сметне, че всеки мотив допринася за напластяването на това настроение, като носи със себе си онзи градивен материал, от който по-късно съзнанието у нас ще изработи представите, образите и понятията, необходими за конкретизиране на музиката. Мотивът се състои от една слаба част и една силна част – проява на ритмуса – и няколко мотиви дават по-голяма самостойна единица в музикалната реч, нещо като изречение – малък период, kleiner Satz, както се нарича в музикалната теория, а два малки периода образуват един голям период, една завършена фраза – grosser Satz. По-специалните изследвания върху мотива и неговите производни съчетания, ни показват, че в тях наистина се крият основните качества на цялата музика, те представляват цялата музика в миниатюр. Но такова изследване не може да намери своето оправдание в страниците на едно списание като настоящето, което третира въпросите по-общо, па от друга страна би затруднило мнозина от читателите, които нямат нужната предварителна подготовка за подобна анализа. Важното във всеки случай е да се схване, че най-малките органически откъслеци на музиката, мотивите са, които носят в себе си това „нещо”, което крие музиката; те са, които ни говорят, възбуждат центровете на нашето съзнание и дават възможност за разбиране на музиката; поради тяхното посредствено въздействие над нашата психична и емоционална природа, събуждат чувствата, а благодарение на живата връзка, която се установява между тях като възприятия и физиологичния живот на човека, се импулсира неговата воля[2]. И тъй съдържанието на музиката – това са идеите, които намират своя израз в съчетанието на отделните мотиви – съставните елементи на музиката. Да преведеш музиката в мисли и да я ограничиш в рамките на известни чувства, ще рече да я понижиш до себе си, вместо ти да се издигнеш до висотата на нейното положение.
към текста >>

По-специалните изследвания върху мотива и неговите производни съчетания, ни показват, че в тях наистина се крият основните качества на цялата музика, те представляват цялата музика в миниатюр.
Той отговаря на думата в словесния език и както нея е съставен от по-малки съставни елементи – тонове, подредени върху канавата на ритмуса, както се изтъкна по-горе. Между думите и мотивите обаче има едно съществено различие. Докато думите изразяват определени представи, образи и понятия, които съпоставени в нашето съзнание дават смисъла на речта, мотивите са носители на елементите, от които се изгражда онова творческо настроение, което обзема слушателя; съдържанието на мотивите е загадъчно и неясно, както изобщо цялото съдържание на музиката. Може да се сметне, че всеки мотив допринася за напластяването на това настроение, като носи със себе си онзи градивен материал, от който по-късно съзнанието у нас ще изработи представите, образите и понятията, необходими за конкретизиране на музиката. Мотивът се състои от една слаба част и една силна част – проява на ритмуса – и няколко мотиви дават по-голяма самостойна единица в музикалната реч, нещо като изречение – малък период, kleiner Satz, както се нарича в музикалната теория, а два малки периода образуват един голям период, една завършена фраза – grosser Satz. По-специалните изследвания върху мотива и неговите производни съчетания, ни показват, че в тях наистина се крият основните качества на цялата музика, те представляват цялата музика в миниатюр. Но такова изследване не може да намери своето оправдание в страниците на едно списание като настоящето, което третира въпросите по-общо, па от друга страна би затруднило мнозина от читателите, които нямат нужната предварителна подготовка за подобна анализа. Важното във всеки случай е да се схване, че най-малките органически откъслеци на музиката, мотивите са, които носят в себе си това „нещо”, което крие музиката; те са, които ни говорят, възбуждат центровете на нашето съзнание и дават възможност за разбиране на музиката; поради тяхното посредствено въздействие над нашата психична и емоционална природа, събуждат чувствата, а благодарение на живата връзка, която се установява между тях като възприятия и физиологичния живот на човека, се импулсира неговата воля[2]. И тъй съдържанието на музиката – това са идеите, които намират своя израз в съчетанието на отделните мотиви – съставните елементи на музиката. Да преведеш музиката в мисли и да я ограничиш в рамките на известни чувства, ще рече да я понижиш до себе си, вместо ти да се издигнеш до висотата на нейното положение. А това понижаване на музиката става разбира се за сметка на нейната цена и богатствата от възможности, които тя носи.
към текста >>

Важното във всеки случай е да се схване, че най-малките органически откъслеци на музиката, мотивите са, които носят в себе си това „нещо”, което крие музиката; те са, които ни говорят, възбуждат центровете на нашето съзнание и дават възможност за разбиране на музиката; поради тяхното посредствено въздействие над нашата психична и емоционална природа, събуждат чувствата, а благодарение на живата връзка, която се установява между тях като възприятия и физиологичния живот на човека, се импулсира неговата воля[2].
Докато думите изразяват определени представи, образи и понятия, които съпоставени в нашето съзнание дават смисъла на речта, мотивите са носители на елементите, от които се изгражда онова творческо настроение, което обзема слушателя; съдържанието на мотивите е загадъчно и неясно, както изобщо цялото съдържание на музиката. Може да се сметне, че всеки мотив допринася за напластяването на това настроение, като носи със себе си онзи градивен материал, от който по-късно съзнанието у нас ще изработи представите, образите и понятията, необходими за конкретизиране на музиката. Мотивът се състои от една слаба част и една силна част – проява на ритмуса – и няколко мотиви дават по-голяма самостойна единица в музикалната реч, нещо като изречение – малък период, kleiner Satz, както се нарича в музикалната теория, а два малки периода образуват един голям период, една завършена фраза – grosser Satz. По-специалните изследвания върху мотива и неговите производни съчетания, ни показват, че в тях наистина се крият основните качества на цялата музика, те представляват цялата музика в миниатюр. Но такова изследване не може да намери своето оправдание в страниците на едно списание като настоящето, което третира въпросите по-общо, па от друга страна би затруднило мнозина от читателите, които нямат нужната предварителна подготовка за подобна анализа. Важното във всеки случай е да се схване, че най-малките органически откъслеци на музиката, мотивите са, които носят в себе си това „нещо”, което крие музиката; те са, които ни говорят, възбуждат центровете на нашето съзнание и дават възможност за разбиране на музиката; поради тяхното посредствено въздействие над нашата психична и емоционална природа, събуждат чувствата, а благодарение на живата връзка, която се установява между тях като възприятия и физиологичния живот на човека, се импулсира неговата воля[2]. И тъй съдържанието на музиката – това са идеите, които намират своя израз в съчетанието на отделните мотиви – съставните елементи на музиката. Да преведеш музиката в мисли и да я ограничиш в рамките на известни чувства, ще рече да я понижиш до себе си, вместо ти да се издигнеш до висотата на нейното положение. А това понижаване на музиката става разбира се за сметка на нейната цена и богатствата от възможности, които тя носи. Човек трябва да слуша музика без да се поражда у него желание да я облече във форма, достъпна за неговия ум или сърце. Той трябва да разтвори не само ума си, а и сърцето си, и цялата си душа – доверчиво да я разтвори за въздействието на музиката, да се остави в нейните обятия и съсредоточен вътре в себе си, в своя дух – не обаче в ума си или в чувствата си – да съзерцава само прииждането на тоновите съчетания и мотиви.
към текста >>

И тъй съдържанието на музиката – това са идеите, които намират своя израз в съчетанието на отделните мотиви – съставните елементи на музиката.
Може да се сметне, че всеки мотив допринася за напластяването на това настроение, като носи със себе си онзи градивен материал, от който по-късно съзнанието у нас ще изработи представите, образите и понятията, необходими за конкретизиране на музиката. Мотивът се състои от една слаба част и една силна част – проява на ритмуса – и няколко мотиви дават по-голяма самостойна единица в музикалната реч, нещо като изречение – малък период, kleiner Satz, както се нарича в музикалната теория, а два малки периода образуват един голям период, една завършена фраза – grosser Satz. По-специалните изследвания върху мотива и неговите производни съчетания, ни показват, че в тях наистина се крият основните качества на цялата музика, те представляват цялата музика в миниатюр. Но такова изследване не може да намери своето оправдание в страниците на едно списание като настоящето, което третира въпросите по-общо, па от друга страна би затруднило мнозина от читателите, които нямат нужната предварителна подготовка за подобна анализа. Важното във всеки случай е да се схване, че най-малките органически откъслеци на музиката, мотивите са, които носят в себе си това „нещо”, което крие музиката; те са, които ни говорят, възбуждат центровете на нашето съзнание и дават възможност за разбиране на музиката; поради тяхното посредствено въздействие над нашата психична и емоционална природа, събуждат чувствата, а благодарение на живата връзка, която се установява между тях като възприятия и физиологичния живот на човека, се импулсира неговата воля[2]. И тъй съдържанието на музиката – това са идеите, които намират своя израз в съчетанието на отделните мотиви – съставните елементи на музиката. Да преведеш музиката в мисли и да я ограничиш в рамките на известни чувства, ще рече да я понижиш до себе си, вместо ти да се издигнеш до висотата на нейното положение. А това понижаване на музиката става разбира се за сметка на нейната цена и богатствата от възможности, които тя носи. Човек трябва да слуша музика без да се поражда у него желание да я облече във форма, достъпна за неговия ум или сърце. Той трябва да разтвори не само ума си, а и сърцето си, и цялата си душа – доверчиво да я разтвори за въздействието на музиката, да се остави в нейните обятия и съсредоточен вътре в себе си, в своя дух – не обаче в ума си или в чувствата си – да съзерцава само прииждането на тоновите съчетания и мотиви. И такова възприемане на музиката ще му донесе най-много богатство, тя ще го повдигне изцяло, ще пробуди в него гласа на по-висшето съзнание, ще разтроши оковите, сковаващи неговия дух, който ще се почувствува облекчен в студената и тъмна материя, в която е въплътен.
към текста >>

Да преведеш музиката в мисли и да я ограничиш в рамките на известни чувства, ще рече да я понижиш до себе си, вместо ти да се издигнеш до висотата на нейното положение.
Мотивът се състои от една слаба част и една силна част – проява на ритмуса – и няколко мотиви дават по-голяма самостойна единица в музикалната реч, нещо като изречение – малък период, kleiner Satz, както се нарича в музикалната теория, а два малки периода образуват един голям период, една завършена фраза – grosser Satz. По-специалните изследвания върху мотива и неговите производни съчетания, ни показват, че в тях наистина се крият основните качества на цялата музика, те представляват цялата музика в миниатюр. Но такова изследване не може да намери своето оправдание в страниците на едно списание като настоящето, което третира въпросите по-общо, па от друга страна би затруднило мнозина от читателите, които нямат нужната предварителна подготовка за подобна анализа. Важното във всеки случай е да се схване, че най-малките органически откъслеци на музиката, мотивите са, които носят в себе си това „нещо”, което крие музиката; те са, които ни говорят, възбуждат центровете на нашето съзнание и дават възможност за разбиране на музиката; поради тяхното посредствено въздействие над нашата психична и емоционална природа, събуждат чувствата, а благодарение на живата връзка, която се установява между тях като възприятия и физиологичния живот на човека, се импулсира неговата воля[2]. И тъй съдържанието на музиката – това са идеите, които намират своя израз в съчетанието на отделните мотиви – съставните елементи на музиката. Да преведеш музиката в мисли и да я ограничиш в рамките на известни чувства, ще рече да я понижиш до себе си, вместо ти да се издигнеш до висотата на нейното положение. А това понижаване на музиката става разбира се за сметка на нейната цена и богатствата от възможности, които тя носи. Човек трябва да слуша музика без да се поражда у него желание да я облече във форма, достъпна за неговия ум или сърце. Той трябва да разтвори не само ума си, а и сърцето си, и цялата си душа – доверчиво да я разтвори за въздействието на музиката, да се остави в нейните обятия и съсредоточен вътре в себе си, в своя дух – не обаче в ума си или в чувствата си – да съзерцава само прииждането на тоновите съчетания и мотиви. И такова възприемане на музиката ще му донесе най-много богатство, тя ще го повдигне изцяло, ще пробуди в него гласа на по-висшето съзнание, ще разтроши оковите, сковаващи неговия дух, който ще се почувствува облекчен в студената и тъмна материя, в която е въплътен. А от свободата на духа, като първи негови рожби ще се появят и възвишените мисли и проекти, и благородните чувства и желания, и героичните стремежи и подтици.
към текста >>

А това понижаване на музиката става разбира се за сметка на нейната цена и богатствата от възможности, които тя носи.
По-специалните изследвания върху мотива и неговите производни съчетания, ни показват, че в тях наистина се крият основните качества на цялата музика, те представляват цялата музика в миниатюр. Но такова изследване не може да намери своето оправдание в страниците на едно списание като настоящето, което третира въпросите по-общо, па от друга страна би затруднило мнозина от читателите, които нямат нужната предварителна подготовка за подобна анализа. Важното във всеки случай е да се схване, че най-малките органически откъслеци на музиката, мотивите са, които носят в себе си това „нещо”, което крие музиката; те са, които ни говорят, възбуждат центровете на нашето съзнание и дават възможност за разбиране на музиката; поради тяхното посредствено въздействие над нашата психична и емоционална природа, събуждат чувствата, а благодарение на живата връзка, която се установява между тях като възприятия и физиологичния живот на човека, се импулсира неговата воля[2]. И тъй съдържанието на музиката – това са идеите, които намират своя израз в съчетанието на отделните мотиви – съставните елементи на музиката. Да преведеш музиката в мисли и да я ограничиш в рамките на известни чувства, ще рече да я понижиш до себе си, вместо ти да се издигнеш до висотата на нейното положение. А това понижаване на музиката става разбира се за сметка на нейната цена и богатствата от възможности, които тя носи. Човек трябва да слуша музика без да се поражда у него желание да я облече във форма, достъпна за неговия ум или сърце. Той трябва да разтвори не само ума си, а и сърцето си, и цялата си душа – доверчиво да я разтвори за въздействието на музиката, да се остави в нейните обятия и съсредоточен вътре в себе си, в своя дух – не обаче в ума си или в чувствата си – да съзерцава само прииждането на тоновите съчетания и мотиви. И такова възприемане на музиката ще му донесе най-много богатство, тя ще го повдигне изцяло, ще пробуди в него гласа на по-висшето съзнание, ще разтроши оковите, сковаващи неговия дух, който ще се почувствува облекчен в студената и тъмна материя, в която е въплътен. А от свободата на духа, като първи негови рожби ще се появят и възвишените мисли и проекти, и благородните чувства и желания, и героичните стремежи и подтици. Не искайте да слушате музиката да ви говори на ума, защото две трети от нейните богатства ще бъдат загубени за вас; нито искайте да ви говори тя на сърцето, защото пак две трети от богатствата ù ще загубите; нито искайте да ви импулсира само във вашата работа – пак ще загубите.
към текста >>

Човек трябва да слуша музика без да се поражда у него желание да я облече във форма, достъпна за неговия ум или сърце.
Но такова изследване не може да намери своето оправдание в страниците на едно списание като настоящето, което третира въпросите по-общо, па от друга страна би затруднило мнозина от читателите, които нямат нужната предварителна подготовка за подобна анализа. Важното във всеки случай е да се схване, че най-малките органически откъслеци на музиката, мотивите са, които носят в себе си това „нещо”, което крие музиката; те са, които ни говорят, възбуждат центровете на нашето съзнание и дават възможност за разбиране на музиката; поради тяхното посредствено въздействие над нашата психична и емоционална природа, събуждат чувствата, а благодарение на живата връзка, която се установява между тях като възприятия и физиологичния живот на човека, се импулсира неговата воля[2]. И тъй съдържанието на музиката – това са идеите, които намират своя израз в съчетанието на отделните мотиви – съставните елементи на музиката. Да преведеш музиката в мисли и да я ограничиш в рамките на известни чувства, ще рече да я понижиш до себе си, вместо ти да се издигнеш до висотата на нейното положение. А това понижаване на музиката става разбира се за сметка на нейната цена и богатствата от възможности, които тя носи. Човек трябва да слуша музика без да се поражда у него желание да я облече във форма, достъпна за неговия ум или сърце. Той трябва да разтвори не само ума си, а и сърцето си, и цялата си душа – доверчиво да я разтвори за въздействието на музиката, да се остави в нейните обятия и съсредоточен вътре в себе си, в своя дух – не обаче в ума си или в чувствата си – да съзерцава само прииждането на тоновите съчетания и мотиви. И такова възприемане на музиката ще му донесе най-много богатство, тя ще го повдигне изцяло, ще пробуди в него гласа на по-висшето съзнание, ще разтроши оковите, сковаващи неговия дух, който ще се почувствува облекчен в студената и тъмна материя, в която е въплътен. А от свободата на духа, като първи негови рожби ще се появят и възвишените мисли и проекти, и благородните чувства и желания, и героичните стремежи и подтици. Не искайте да слушате музиката да ви говори на ума, защото две трети от нейните богатства ще бъдат загубени за вас; нито искайте да ви говори тя на сърцето, защото пак две трети от богатствата ù ще загубите; нито искайте да ви импулсира само във вашата работа – пак ще загубите. А издигнете себе си над мисъл, чувство и воля, потопете се в свръхсъзнанието на своя живот и тогава тя ще ви въздействува най-хармонично и най-пълно.
към текста >>

Той трябва да разтвори не само ума си, а и сърцето си, и цялата си душа – доверчиво да я разтвори за въздействието на музиката, да се остави в нейните обятия и съсредоточен вътре в себе си, в своя дух – не обаче в ума си или в чувствата си – да съзерцава само прииждането на тоновите съчетания и мотиви.
Важното във всеки случай е да се схване, че най-малките органически откъслеци на музиката, мотивите са, които носят в себе си това „нещо”, което крие музиката; те са, които ни говорят, възбуждат центровете на нашето съзнание и дават възможност за разбиране на музиката; поради тяхното посредствено въздействие над нашата психична и емоционална природа, събуждат чувствата, а благодарение на живата връзка, която се установява между тях като възприятия и физиологичния живот на човека, се импулсира неговата воля[2]. И тъй съдържанието на музиката – това са идеите, които намират своя израз в съчетанието на отделните мотиви – съставните елементи на музиката. Да преведеш музиката в мисли и да я ограничиш в рамките на известни чувства, ще рече да я понижиш до себе си, вместо ти да се издигнеш до висотата на нейното положение. А това понижаване на музиката става разбира се за сметка на нейната цена и богатствата от възможности, които тя носи. Човек трябва да слуша музика без да се поражда у него желание да я облече във форма, достъпна за неговия ум или сърце. Той трябва да разтвори не само ума си, а и сърцето си, и цялата си душа – доверчиво да я разтвори за въздействието на музиката, да се остави в нейните обятия и съсредоточен вътре в себе си, в своя дух – не обаче в ума си или в чувствата си – да съзерцава само прииждането на тоновите съчетания и мотиви. И такова възприемане на музиката ще му донесе най-много богатство, тя ще го повдигне изцяло, ще пробуди в него гласа на по-висшето съзнание, ще разтроши оковите, сковаващи неговия дух, който ще се почувствува облекчен в студената и тъмна материя, в която е въплътен. А от свободата на духа, като първи негови рожби ще се появят и възвишените мисли и проекти, и благородните чувства и желания, и героичните стремежи и подтици. Не искайте да слушате музиката да ви говори на ума, защото две трети от нейните богатства ще бъдат загубени за вас; нито искайте да ви говори тя на сърцето, защото пак две трети от богатствата ù ще загубите; нито искайте да ви импулсира само във вашата работа – пак ще загубите. А издигнете себе си над мисъл, чувство и воля, потопете се в свръхсъзнанието на своя живот и тогава тя ще ви въздействува най-хармонично и най-пълно. А езикът на музиката тогава ще бъде онзи вътрешен и творчески процес, който спонтанно и неусетно ще облагородява и въздига душата, докато постепенно я издигне до лъчезарните висини на духа, където се разнасят блестящите мажорни акорди на божествената музика.
към текста >>

И такова възприемане на музиката ще му донесе най-много богатство, тя ще го повдигне изцяло, ще пробуди в него гласа на по-висшето съзнание, ще разтроши оковите, сковаващи неговия дух, който ще се почувствува облекчен в студената и тъмна материя, в която е въплътен.
И тъй съдържанието на музиката – това са идеите, които намират своя израз в съчетанието на отделните мотиви – съставните елементи на музиката. Да преведеш музиката в мисли и да я ограничиш в рамките на известни чувства, ще рече да я понижиш до себе си, вместо ти да се издигнеш до висотата на нейното положение. А това понижаване на музиката става разбира се за сметка на нейната цена и богатствата от възможности, които тя носи. Човек трябва да слуша музика без да се поражда у него желание да я облече във форма, достъпна за неговия ум или сърце. Той трябва да разтвори не само ума си, а и сърцето си, и цялата си душа – доверчиво да я разтвори за въздействието на музиката, да се остави в нейните обятия и съсредоточен вътре в себе си, в своя дух – не обаче в ума си или в чувствата си – да съзерцава само прииждането на тоновите съчетания и мотиви. И такова възприемане на музиката ще му донесе най-много богатство, тя ще го повдигне изцяло, ще пробуди в него гласа на по-висшето съзнание, ще разтроши оковите, сковаващи неговия дух, който ще се почувствува облекчен в студената и тъмна материя, в която е въплътен. А от свободата на духа, като първи негови рожби ще се появят и възвишените мисли и проекти, и благородните чувства и желания, и героичните стремежи и подтици. Не искайте да слушате музиката да ви говори на ума, защото две трети от нейните богатства ще бъдат загубени за вас; нито искайте да ви говори тя на сърцето, защото пак две трети от богатствата ù ще загубите; нито искайте да ви импулсира само във вашата работа – пак ще загубите. А издигнете себе си над мисъл, чувство и воля, потопете се в свръхсъзнанието на своя живот и тогава тя ще ви въздействува най-хармонично и най-пълно. А езикът на музиката тогава ще бъде онзи вътрешен и творчески процес, който спонтанно и неусетно ще облагородява и въздига душата, докато постепенно я издигне до лъчезарните висини на духа, където се разнасят блестящите мажорни акорди на божествената музика. [1]Думата идеи тук и нататък ще използувам не в общоупотребителния ù смисъл, а условно избрах това име по липса на друго по-подходящо, за да именувам ония сложни зародиши, които идат от дълбочината на човешкото съзнание и които при съответната почва на една от трите посоки, по които се проявява засега човешкият живот, се конкретизират в мисли, чувства и действия.
към текста >>

Не искайте да слушате музиката да ви говори на ума, защото две трети от нейните богатства ще бъдат загубени за вас; нито искайте да ви говори тя на сърцето, защото пак две трети от богатствата ù ще загубите; нито искайте да ви импулсира само във вашата работа – пак ще загубите.
А това понижаване на музиката става разбира се за сметка на нейната цена и богатствата от възможности, които тя носи. Човек трябва да слуша музика без да се поражда у него желание да я облече във форма, достъпна за неговия ум или сърце. Той трябва да разтвори не само ума си, а и сърцето си, и цялата си душа – доверчиво да я разтвори за въздействието на музиката, да се остави в нейните обятия и съсредоточен вътре в себе си, в своя дух – не обаче в ума си или в чувствата си – да съзерцава само прииждането на тоновите съчетания и мотиви. И такова възприемане на музиката ще му донесе най-много богатство, тя ще го повдигне изцяло, ще пробуди в него гласа на по-висшето съзнание, ще разтроши оковите, сковаващи неговия дух, който ще се почувствува облекчен в студената и тъмна материя, в която е въплътен. А от свободата на духа, като първи негови рожби ще се появят и възвишените мисли и проекти, и благородните чувства и желания, и героичните стремежи и подтици. Не искайте да слушате музиката да ви говори на ума, защото две трети от нейните богатства ще бъдат загубени за вас; нито искайте да ви говори тя на сърцето, защото пак две трети от богатствата ù ще загубите; нито искайте да ви импулсира само във вашата работа – пак ще загубите. А издигнете себе си над мисъл, чувство и воля, потопете се в свръхсъзнанието на своя живот и тогава тя ще ви въздействува най-хармонично и най-пълно. А езикът на музиката тогава ще бъде онзи вътрешен и творчески процес, който спонтанно и неусетно ще облагородява и въздига душата, докато постепенно я издигне до лъчезарните висини на духа, където се разнасят блестящите мажорни акорди на божествената музика. [1]Думата идеи тук и нататък ще използувам не в общоупотребителния ù смисъл, а условно избрах това име по липса на друго по-подходящо, за да именувам ония сложни зародиши, които идат от дълбочината на човешкото съзнание и които при съответната почва на една от трите посоки, по които се проявява засега човешкият живот, се конкретизират в мисли, чувства и действия. Областта на идеите, там дето те се явяват цялостни и неразложени, е свръсъзнанието, което стон надъ ума, сърцето и волята на човека, проникващо ги и обединяващо ги в едно. Свръхсъзнанието се явява като нова посока на проява на човешкия живот, но не независимо отделна, а само резултантна, направо зародишна на споменатите три.
към текста >>

А езикът на музиката тогава ще бъде онзи вътрешен и творчески процес, който спонтанно и неусетно ще облагородява и въздига душата, докато постепенно я издигне до лъчезарните висини на духа, където се разнасят блестящите мажорни акорди на божествената музика.
Той трябва да разтвори не само ума си, а и сърцето си, и цялата си душа – доверчиво да я разтвори за въздействието на музиката, да се остави в нейните обятия и съсредоточен вътре в себе си, в своя дух – не обаче в ума си или в чувствата си – да съзерцава само прииждането на тоновите съчетания и мотиви. И такова възприемане на музиката ще му донесе най-много богатство, тя ще го повдигне изцяло, ще пробуди в него гласа на по-висшето съзнание, ще разтроши оковите, сковаващи неговия дух, който ще се почувствува облекчен в студената и тъмна материя, в която е въплътен. А от свободата на духа, като първи негови рожби ще се появят и възвишените мисли и проекти, и благородните чувства и желания, и героичните стремежи и подтици. Не искайте да слушате музиката да ви говори на ума, защото две трети от нейните богатства ще бъдат загубени за вас; нито искайте да ви говори тя на сърцето, защото пак две трети от богатствата ù ще загубите; нито искайте да ви импулсира само във вашата работа – пак ще загубите. А издигнете себе си над мисъл, чувство и воля, потопете се в свръхсъзнанието на своя живот и тогава тя ще ви въздействува най-хармонично и най-пълно. А езикът на музиката тогава ще бъде онзи вътрешен и творчески процес, който спонтанно и неусетно ще облагородява и въздига душата, докато постепенно я издигне до лъчезарните висини на духа, където се разнасят блестящите мажорни акорди на божествената музика. [1]Думата идеи тук и нататък ще използувам не в общоупотребителния ù смисъл, а условно избрах това име по липса на друго по-подходящо, за да именувам ония сложни зародиши, които идат от дълбочината на човешкото съзнание и които при съответната почва на една от трите посоки, по които се проявява засега човешкият живот, се конкретизират в мисли, чувства и действия. Областта на идеите, там дето те се явяват цялостни и неразложени, е свръсъзнанието, което стон надъ ума, сърцето и волята на човека, проникващо ги и обединяващо ги в едно. Свръхсъзнанието се явява като нова посока на проява на човешкия живот, но не независимо отделна, а само резултантна, направо зародишна на споменатите три. Тук проявата е хармонична и пълна, тя е едновременно и мисъл, и чувство, и дейност. [2]Виж статията „Психофизиологичното въздействие на музиката върху човека", печатана в същото списание год.
към текста >>

[2]Виж статията „Психофизиологичното въздействие на музиката върху човека", печатана в същото списание год.
А езикът на музиката тогава ще бъде онзи вътрешен и творчески процес, който спонтанно и неусетно ще облагородява и въздига душата, докато постепенно я издигне до лъчезарните висини на духа, където се разнасят блестящите мажорни акорди на божествената музика. [1]Думата идеи тук и нататък ще използувам не в общоупотребителния ù смисъл, а условно избрах това име по липса на друго по-подходящо, за да именувам ония сложни зародиши, които идат от дълбочината на човешкото съзнание и които при съответната почва на една от трите посоки, по които се проявява засега човешкият живот, се конкретизират в мисли, чувства и действия. Областта на идеите, там дето те се явяват цялостни и неразложени, е свръсъзнанието, което стон надъ ума, сърцето и волята на човека, проникващо ги и обединяващо ги в едно. Свръхсъзнанието се явява като нова посока на проява на човешкия живот, но не независимо отделна, а само резултантна, направо зародишна на споменатите три. Тук проявата е хармонична и пълна, тя е едновременно и мисъл, и чувство, и дейност. [2]Виж статията „Психофизиологичното въздействие на музиката върху човека", печатана в същото списание год. I. кн. 1.
към текста >>

33. СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г) Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

В института са застъпени отдели по музика, живопис, скулптура и театрално изкуство.
Рьорих напоследък е издал книга „Путьi Благословенiя”, състояща се от 12 глави. Тя е сбор от мисли и разкази из пътешествията на автора през света. Личи дълбочина на мисълта и висок духовен стремеж. От 1923 год. Рьорих работи в Америка, дето и основал „Институт на Обединените Изкуства" с девиз „Красота и Мъдрост". В института са застъпени отдели по музика, живопис, скулптура и театрално изкуство. Рьорих смята, че изкуството ще обедини човечеството. Ето защо изкуството трябва да се направи достояние на народите. Дори и затворите требва да бъдат украсени и изящни – казва той. В много страни Рьорих има почитатели, в Америка е основан музей на негово име. Тагор пише на Рьорих: „Вашето изкуство дълбоко ме затрогна.
към текста >>

Напоследък е излязла книгата на Оскар Райнер „Музикална графика", в която се описват направените опити за да се изнесе цвета на отделните тонове.
Възприемането на цвета чрез звука е съставлявало винаги значителна психологична и художествена проблема. Тия изникващи понякога стремежи са всъщност повече от проблематични, защото едва ли се има за цел да се идентифицира звуковия цвят на тона с оптическия цвят. Звуковете на разните инструменти – цигулка, пиано, кларнет – не извикват у възприемчивите към цветовете хора оптически впечатления, а по-скоро самия тон и изобщо хармонията. Това, обаче, са теоретични размишления. Практиката ни учи, че има хора, чиято звукова възприемчивост е придружена с тая на цвета. Напоследък е излязла книгата на Оскар Райнер „Музикална графика", в която се описват направените опити за да се изнесе цвета на отделните тонове. Резултата е бил, че 60-80 на сто от отделните лица са изпитали при известен звук еднакво цветно впечатление. Който прелисти съчинението на Райнер и види множество цветни таблици ще помисли, че вижда галерия от картини, където преобладава зеления и ултравиолетов цвят. Авторт се е заел да представи цели симфонии и оратории в картини. Оскар Райнер представя логичния преход от звуковия образ в оптическа картина така: „Един пример за подобно едно действие е „Матеус-пасион" от Йохан Себастиан Бах. Изображението представлява встъпителния хор.
към текста >>

34. Списанието PDF Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Езикът на музиката – К. Ик.
СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г) Правият път на живота Противоречията в света – П. Пампоров В хармония със законите на живата природа – Б. Боев За мирогледа – Георги Северов Нестинарски игри – Добран Възкачване на соковете и пулсация у растенията Научна астрология – Г. Езикът на музиката – К. Ик. Религиозното учение на Толстой и окултната наука – Вел. Вл. За свободата – К-в Градина Северната страна – Георги Северов Вести Съдържание на 2 и 3 книжка
към текста >>

35. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

МУЗИКАТА „Музиката сега е едва в началото си; тя е още в предговора си".
Планините представляват и в друго отношение благоприятни условия: чрез екскурзии в планините ние се поставяме в една по-чиста духовна атмосфера, чиста от по-ниските духовни влияния. И там душата чувствува повдигане, освободена от всичко дребнаво. Там душата може да издигне по-високо своята мисъл. Как при едно разумно живеене всички енергии, с които е проникната природата, могат да станат фактор за нашия растеж, за нашето повдигане! И тук пак всичко може да се постави на опитна почва, може да се провери чрез опит. МУЗИКАТА „Музиката сега е едва в началото си; тя е още в предговора си". Дънов Музиката не трябва да се разглежда като развлечение, а като средство за събуждане висшите заложби на човешката душа. Знаем, че звукът съответствува на вълни с определен брой трептения в секундата. Но има по-бързи музикални вибрации, които нашето ухо не долавя. Но това не значи, че те не съществуват, Нашето ухо не може да ги възприеме, защото няма апарат, нагоден за това. Истинската земна музика е интуитивно долавяне на „хармонията на сферите", която изпълва висшите светове.
към текста >>

Дънов Музиката не трябва да се разглежда като развлечение, а като средство за събуждане висшите заложби на човешката душа.
И там душата чувствува повдигане, освободена от всичко дребнаво. Там душата може да издигне по-високо своята мисъл. Как при едно разумно живеене всички енергии, с които е проникната природата, могат да станат фактор за нашия растеж, за нашето повдигане! И тук пак всичко може да се постави на опитна почва, може да се провери чрез опит. МУЗИКАТА „Музиката сега е едва в началото си; тя е още в предговора си". Дънов Музиката не трябва да се разглежда като развлечение, а като средство за събуждане висшите заложби на човешката душа. Знаем, че звукът съответствува на вълни с определен брой трептения в секундата. Но има по-бързи музикални вибрации, които нашето ухо не долавя. Но това не значи, че те не съществуват, Нашето ухо не може да ги възприеме, защото няма апарат, нагоден за това. Истинската земна музика е интуитивно долавяне на „хармонията на сферите", която изпълва висшите светове. Доктор Щайнер казва: „Музиката свързва небето със земята", В същност цялата природа е проникната от музика; Това се изразява външно в ритъма: музикалният ритъм прониква цялата природа; всичко в природата е ритмично.
към текста >>

Но има по-бързи музикални вибрации, които нашето ухо не долавя.
Как при едно разумно живеене всички енергии, с които е проникната природата, могат да станат фактор за нашия растеж, за нашето повдигане! И тук пак всичко може да се постави на опитна почва, може да се провери чрез опит. МУЗИКАТА „Музиката сега е едва в началото си; тя е още в предговора си". Дънов Музиката не трябва да се разглежда като развлечение, а като средство за събуждане висшите заложби на човешката душа. Знаем, че звукът съответствува на вълни с определен брой трептения в секундата. Но има по-бързи музикални вибрации, които нашето ухо не долавя. Но това не значи, че те не съществуват, Нашето ухо не може да ги възприеме, защото няма апарат, нагоден за това. Истинската земна музика е интуитивно долавяне на „хармонията на сферите", която изпълва висшите светове. Доктор Щайнер казва: „Музиката свързва небето със земята", В същност цялата природа е проникната от музика; Това се изразява външно в ритъма: музикалният ритъм прониква цялата природа; всичко в природата е ритмично. Понеже музиката и душата имат едно и също отечество, затова музиката може да изразява вътрешния език на душата: тя е един вид говор на душата. Понеже имат общо отечество, музиката и душата са сродни.
към текста >>

Истинската земна музика е интуитивно долавяне на „хармонията на сферите", която изпълва висшите светове.
МУЗИКАТА „Музиката сега е едва в началото си; тя е още в предговора си". Дънов Музиката не трябва да се разглежда като развлечение, а като средство за събуждане висшите заложби на човешката душа. Знаем, че звукът съответствува на вълни с определен брой трептения в секундата. Но има по-бързи музикални вибрации, които нашето ухо не долавя. Но това не значи, че те не съществуват, Нашето ухо не може да ги възприеме, защото няма апарат, нагоден за това. Истинската земна музика е интуитивно долавяне на „хармонията на сферите", която изпълва висшите светове. Доктор Щайнер казва: „Музиката свързва небето със земята", В същност цялата природа е проникната от музика; Това се изразява външно в ритъма: музикалният ритъм прониква цялата природа; всичко в природата е ритмично. Понеже музиката и душата имат едно и също отечество, затова музиката може да изразява вътрешния език на душата: тя е един вид говор на душата. Понеже имат общо отечество, музиката и душата са сродни. И затова именно възвишената музика събужда възвишеното в човешката душа, раздвижва висшите душевни сили. Защо музиката събужда копнеж към чистото и прекрасното?
към текста >>

Доктор Щайнер казва: „Музиката свързва небето със земята", В същност цялата природа е проникната от музика; Това се изразява външно в ритъма: музикалният ритъм прониква цялата природа; всичко в природата е ритмично.
Дънов Музиката не трябва да се разглежда като развлечение, а като средство за събуждане висшите заложби на човешката душа. Знаем, че звукът съответствува на вълни с определен брой трептения в секундата. Но има по-бързи музикални вибрации, които нашето ухо не долавя. Но това не значи, че те не съществуват, Нашето ухо не може да ги възприеме, защото няма апарат, нагоден за това. Истинската земна музика е интуитивно долавяне на „хармонията на сферите", която изпълва висшите светове. Доктор Щайнер казва: „Музиката свързва небето със земята", В същност цялата природа е проникната от музика; Това се изразява външно в ритъма: музикалният ритъм прониква цялата природа; всичко в природата е ритмично. Понеже музиката и душата имат едно и също отечество, затова музиката може да изразява вътрешния език на душата: тя е един вид говор на душата. Понеже имат общо отечество, музиката и душата са сродни. И затова именно възвишената музика събужда възвишеното в човешката душа, раздвижва висшите душевни сили. Защо музиката събужда копнеж към чистото и прекрасното? Защото свързва душата със света на чистото и прекрасното.
към текста >>

Понеже музиката и душата имат едно и също отечество, затова музиката може да изразява вътрешния език на душата: тя е един вид говор на душата.
Знаем, че звукът съответствува на вълни с определен брой трептения в секундата. Но има по-бързи музикални вибрации, които нашето ухо не долавя. Но това не значи, че те не съществуват, Нашето ухо не може да ги възприеме, защото няма апарат, нагоден за това. Истинската земна музика е интуитивно долавяне на „хармонията на сферите", която изпълва висшите светове. Доктор Щайнер казва: „Музиката свързва небето със земята", В същност цялата природа е проникната от музика; Това се изразява външно в ритъма: музикалният ритъм прониква цялата природа; всичко в природата е ритмично. Понеже музиката и душата имат едно и също отечество, затова музиката може да изразява вътрешния език на душата: тя е един вид говор на душата. Понеже имат общо отечество, музиката и душата са сродни. И затова именно възвишената музика събужда възвишеното в човешката душа, раздвижва висшите душевни сили. Защо музиката събужда копнеж към чистото и прекрасното? Защото свързва душата със света на чистото и прекрасното. Колкото една музика е в по-голяма хармония с висшите сили на душата, толкоз тя може да окаже по-голямо влияние върху растежа ù.
към текста >>

Понеже имат общо отечество, музиката и душата са сродни.
Но има по-бързи музикални вибрации, които нашето ухо не долавя. Но това не значи, че те не съществуват, Нашето ухо не може да ги възприеме, защото няма апарат, нагоден за това. Истинската земна музика е интуитивно долавяне на „хармонията на сферите", която изпълва висшите светове. Доктор Щайнер казва: „Музиката свързва небето със земята", В същност цялата природа е проникната от музика; Това се изразява външно в ритъма: музикалният ритъм прониква цялата природа; всичко в природата е ритмично. Понеже музиката и душата имат едно и също отечество, затова музиката може да изразява вътрешния език на душата: тя е един вид говор на душата. Понеже имат общо отечество, музиката и душата са сродни. И затова именно възвишената музика събужда възвишеното в човешката душа, раздвижва висшите душевни сили. Защо музиката събужда копнеж към чистото и прекрасното? Защото свързва душата със света на чистото и прекрасното. Колкото една музика е в по-голяма хармония с висшите сили на душата, толкоз тя може да окаже по-голямо влияние върху растежа ù. В Свободното Валдорфско Училище още от първо отделение изучават музикален инструмент.
към текста >>

И затова именно възвишената музика събужда възвишеното в човешката душа, раздвижва висшите душевни сили.
Но това не значи, че те не съществуват, Нашето ухо не може да ги възприеме, защото няма апарат, нагоден за това. Истинската земна музика е интуитивно долавяне на „хармонията на сферите", която изпълва висшите светове. Доктор Щайнер казва: „Музиката свързва небето със земята", В същност цялата природа е проникната от музика; Това се изразява външно в ритъма: музикалният ритъм прониква цялата природа; всичко в природата е ритмично. Понеже музиката и душата имат едно и също отечество, затова музиката може да изразява вътрешния език на душата: тя е един вид говор на душата. Понеже имат общо отечество, музиката и душата са сродни. И затова именно възвишената музика събужда възвишеното в човешката душа, раздвижва висшите душевни сили. Защо музиката събужда копнеж към чистото и прекрасното? Защото свързва душата със света на чистото и прекрасното. Колкото една музика е в по-голяма хармония с висшите сили на душата, толкоз тя може да окаже по-голямо влияние върху растежа ù. В Свободното Валдорфско Училище още от първо отделение изучават музикален инструмент. Има вече музиканти, които работят върху по-дълбоката, мистичната музика.
към текста >>

Защо музиката събужда копнеж към чистото и прекрасното?
Истинската земна музика е интуитивно долавяне на „хармонията на сферите", която изпълва висшите светове. Доктор Щайнер казва: „Музиката свързва небето със земята", В същност цялата природа е проникната от музика; Това се изразява външно в ритъма: музикалният ритъм прониква цялата природа; всичко в природата е ритмично. Понеже музиката и душата имат едно и също отечество, затова музиката може да изразява вътрешния език на душата: тя е един вид говор на душата. Понеже имат общо отечество, музиката и душата са сродни. И затова именно възвишената музика събужда възвишеното в човешката душа, раздвижва висшите душевни сили. Защо музиката събужда копнеж към чистото и прекрасното? Защото свързва душата със света на чистото и прекрасното. Колкото една музика е в по-голяма хармония с висшите сили на душата, толкоз тя може да окаже по-голямо влияние върху растежа ù. В Свободното Валдорфско Училище още от първо отделение изучават музикален инструмент. Има вече музиканти, които работят върху по-дълбоката, мистичната музика. Чрез окултизма може да се постигне задълбочаване в музиката, издигането ù до онази висота, при която да буди висшите сили на душата.
към текста >>

Колкото една музика е в по-голяма хармония с висшите сили на душата, толкоз тя може да окаже по-голямо влияние върху растежа ù.
Понеже музиката и душата имат едно и също отечество, затова музиката може да изразява вътрешния език на душата: тя е един вид говор на душата. Понеже имат общо отечество, музиката и душата са сродни. И затова именно възвишената музика събужда възвишеното в човешката душа, раздвижва висшите душевни сили. Защо музиката събужда копнеж към чистото и прекрасното? Защото свързва душата със света на чистото и прекрасното. Колкото една музика е в по-голяма хармония с висшите сили на душата, толкоз тя може да окаже по-голямо влияние върху растежа ù. В Свободното Валдорфско Училище още от първо отделение изучават музикален инструмент. Има вече музиканти, които работят върху по-дълбоката, мистичната музика. Чрез окултизма може да се постигне задълбочаване в музиката, издигането ù до онази висота, при която да буди висшите сили на душата. Работи се вече в това направление. Музиката е един мир на хармония.
към текста >>

В Свободното Валдорфско Училище още от първо отделение изучават музикален инструмент.
Понеже имат общо отечество, музиката и душата са сродни. И затова именно възвишената музика събужда възвишеното в човешката душа, раздвижва висшите душевни сили. Защо музиката събужда копнеж към чистото и прекрасното? Защото свързва душата със света на чистото и прекрасното. Колкото една музика е в по-голяма хармония с висшите сили на душата, толкоз тя може да окаже по-голямо влияние върху растежа ù. В Свободното Валдорфско Училище още от първо отделение изучават музикален инструмент. Има вече музиканти, които работят върху по-дълбоката, мистичната музика. Чрез окултизма може да се постигне задълбочаване в музиката, издигането ù до онази висота, при която да буди висшите сили на душата. Работи се вече в това направление. Музиката е един мир на хармония. Всяко свързване на съзнанието с един мир на хармония внася хармония и в самата душа и тяло.
към текста >>

Има вече музиканти, които работят върху по-дълбоката, мистичната музика.
И затова именно възвишената музика събужда възвишеното в човешката душа, раздвижва висшите душевни сили. Защо музиката събужда копнеж към чистото и прекрасното? Защото свързва душата със света на чистото и прекрасното. Колкото една музика е в по-голяма хармония с висшите сили на душата, толкоз тя може да окаже по-голямо влияние върху растежа ù. В Свободното Валдорфско Училище още от първо отделение изучават музикален инструмент. Има вече музиканти, които работят върху по-дълбоката, мистичната музика. Чрез окултизма може да се постигне задълбочаване в музиката, издигането ù до онази висота, при която да буди висшите сили на душата. Работи се вече в това направление. Музиката е един мир на хармония. Всяко свързване на съзнанието с един мир на хармония внася хармония и в самата душа и тяло. Оттам можем да си обясним, че музиката може да действува даже върху здравословното състояние на тялото.
към текста >>

Чрез окултизма може да се постигне задълбочаване в музиката, издигането ù до онази висота, при която да буди висшите сили на душата.
Защо музиката събужда копнеж към чистото и прекрасното? Защото свързва душата със света на чистото и прекрасното. Колкото една музика е в по-голяма хармония с висшите сили на душата, толкоз тя може да окаже по-голямо влияние върху растежа ù. В Свободното Валдорфско Училище още от първо отделение изучават музикален инструмент. Има вече музиканти, които работят върху по-дълбоката, мистичната музика. Чрез окултизма може да се постигне задълбочаване в музиката, издигането ù до онази висота, при която да буди висшите сили на душата. Работи се вече в това направление. Музиката е един мир на хармония. Всяко свързване на съзнанието с един мир на хармония внася хармония и в самата душа и тяло. Оттам можем да си обясним, че музиката може да действува даже върху здравословното състояние на тялото. ИЗВОРЪТ НА ТВОРЧЕСТВОТО, ОСНОВЕН ЗАКОН НА ДУХОВНИЯ РАСТЕЖ „Човешкото в човека – това е опаковката, а божественото – това е същността на човешкото естество".
към текста >>

Музиката е един мир на хармония.
Колкото една музика е в по-голяма хармония с висшите сили на душата, толкоз тя може да окаже по-голямо влияние върху растежа ù. В Свободното Валдорфско Училище още от първо отделение изучават музикален инструмент. Има вече музиканти, които работят върху по-дълбоката, мистичната музика. Чрез окултизма може да се постигне задълбочаване в музиката, издигането ù до онази висота, при която да буди висшите сили на душата. Работи се вече в това направление. Музиката е един мир на хармония. Всяко свързване на съзнанието с един мир на хармония внася хармония и в самата душа и тяло. Оттам можем да си обясним, че музиката може да действува даже върху здравословното състояние на тялото. ИЗВОРЪТ НА ТВОРЧЕСТВОТО, ОСНОВЕН ЗАКОН НА ДУХОВНИЯ РАСТЕЖ „Човешкото в човека – това е опаковката, а божественото – това е същността на човешкото естество". „Вие имате сили, скрити богатства в себе си. Човешката душа още не се е напълно проявила.
към текста >>

Оттам можем да си обясним, че музиката може да действува даже върху здравословното състояние на тялото.
Има вече музиканти, които работят върху по-дълбоката, мистичната музика. Чрез окултизма може да се постигне задълбочаване в музиката, издигането ù до онази висота, при която да буди висшите сили на душата. Работи се вече в това направление. Музиката е един мир на хармония. Всяко свързване на съзнанието с един мир на хармония внася хармония и в самата душа и тяло. Оттам можем да си обясним, че музиката може да действува даже върху здравословното състояние на тялото. ИЗВОРЪТ НА ТВОРЧЕСТВОТО, ОСНОВЕН ЗАКОН НА ДУХОВНИЯ РАСТЕЖ „Човешкото в човека – това е опаковката, а божественото – това е същността на човешкото естество". „Вие имате сили, скрити богатства в себе си. Човешката душа още не се е напълно проявила. У човека има сили, които чакат най-благоприятни условия за развиване. Ако вие се освободите и влезете в свободата на божествения живот, ще научите всичко".
към текста >>

В миналата книжка разгледахме опитите с разни музикални инструменти: пиано, цигулка и пр.
Зарадвани, те изваждат синята птица от клетката, но след малко тя отлита от ръцете им. „Синята птица" – това е божественото, което работи в човека. В неговата проява е смисълът на човешкия живот. В началото на човешкото пробуждане има моменти на проблясък на свръхсъзнанието, които озаряват обикновеното съзнание, додето най-после то стане постоянно състояние на човека. Има закони, които в разни форми са в сила за разните области на живота. В миналата книжка разгледахме опитите с разни музикални инструменти: пиано, цигулка и пр. и видяхме, че една струна се раздвижва, когато върху нея се удрят вълни, с които тя е в хармония. Инак остава безчувствена, макар и вълните да блъскат върху нея. Видяхме, че това важи и за Кортиевия орган в човешкото ухо, за безжичния телеграф и телефон и пр. Също така божественият живот се излива към всички същества. Обаче всяко едно от тях приема дотолкоз, до колкото е в хармония с него, т.е.
към текста >>

Колко от днешните художествени произведения, било в областта на музиката, било в областта на живописта, скулптурата, поезията ще бъдат завещани на бъдещите векове?
Казаното по-горе се отнася и за художественото творчество. Мнозина, които боравят с изкуството, не подозират това. Напр. има „художници", „поети", които живеят обикновен живот, с обикновените си мисли и желания и искат да творят! Да, те творят, но какви произведения! Може би техните произведения ще се харесат на жадната за сензации публика, но ще имат ли те по-голяма стойност, ще бъдат ли завещани на бъдещите векове като откровение от един по-виеш свят, като разкриване на висши истини? Колко от днешните художествени произведения, било в областта на музиката, било в областта на живописта, скулптурата, поезията ще бъдат завещани на бъдещите векове? Г-н Дънов казва: „Художникът, поетът трябва да имат божествената любов! " Само така те ще могат да творят! Любовта към Бога включва любовта към всички същества. Художникът, поетът, музикантът на висшето творчество имат този основен импулс в душата си. Да си спомним примера с пианото: тогаз художникът става онази струна, която трепти в хармония с божествения живот (вж.
към текста >>

Художникът, поетът, музикантът на висшето творчество имат този основен импулс в душата си.
Може би техните произведения ще се харесат на жадната за сензации публика, но ще имат ли те по-голяма стойност, ще бъдат ли завещани на бъдещите векове като откровение от един по-виеш свят, като разкриване на висши истини? Колко от днешните художествени произведения, било в областта на музиката, било в областта на живописта, скулптурата, поезията ще бъдат завещани на бъдещите векове? Г-н Дънов казва: „Художникът, поетът трябва да имат божествената любов! " Само така те ще могат да творят! Любовта към Бога включва любовта към всички същества. Художникът, поетът, музикантът на висшето творчество имат този основен импулс в душата си. Да си спомним примера с пианото: тогаз художникът става онази струна, която трепти в хармония с божествения живот (вж. предидущата книжка, стр. 45-48) Съвсем абсурдно е да се очаква ценно художествено произведение от онзи, който не води чист вътрешен живот, който е роб на ниски страсти. Поетът трябва да е в контакт с Бога. Той трябва да долавя божественото в душата си, за да вижда божественото присъствие там, дето другите не могат да го доловят.
към текста >>

36. ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Почти всички шамани, магьосници, дервиши и нестинари поставят като главен елемент на своите мистерии музиката и тъпана.
Представете си селски мегдан, близко до черквата сред селото, на който наклали буен огън. Нощ. Играе се хоро. свирят гайди, блъскат тъпани. Религиозната подкладка на тоя празник още повече усилва ефекта. Всичко това не е без значение за момента. Почти всички шамани, магьосници, дервиши и нестинари поставят като главен елемент на своите мистерии музиката и тъпана. Мелодията, която се свири е особена, типична, „нестинарска свирня" с бърз, къс, хороводен ритъм, от типа на ръченицата. Ролята, обаче, на „свещения тъпан" е най-голяма. Те го употребяват само за случая и го държат окачен в параклиса на главния нестинар. Интересното е, че когато някой нестинар го „прихваща", то тъпанаря се приближава по-силно „да думка" до него. Като че това бързо „думкане" спомага за настроението на нестинаря.
към текста >>

В дадения случай ще трябва да се има предвид ролята и силата на музиката[1].
Те го употребяват само за случая и го държат окачен в параклиса на главния нестинар. Интересното е, че когато някой нестинар го „прихваща", то тъпанаря се приближава по-силно „да думка" до него. Като че това бързо „думкане" спомага за настроението на нестинаря. Аналогични явления намираме у шаманите в Сибир, и у китайците, дето гърмят и викат, кряскат, свирят с дълги свирки. Всичкият този шум повдига и подържа настроението на играчите в изпълнение на техните мистерии. В дадения случай ще трябва да се има предвид ролята и силата на музиката[1]. Фактът, че чрез музиката може да се лекуват болни, че чрез нея се рушат Ерихонските стени, чрез нея се възпитават децата, чрез нея човек може да изпита настроения и вдъхновения, каквито нищо друго не може да му даде – такава голяма роля има музиката. И тази роля не е загубила своята цена нито в религиозния, нито в обществения живот на хората. Особено е силно влиянието на флейтата, тоя древен инструмент у всички народи, който в България е претърпял една модификация и се е обърнал на гайда. Музиката влияе според уровена на хората. Една гайда за изтънчения европеец може да представлява ужасна свирка, но за нашия селянин това е музика, която носи вдъхновение.
към текста >>

Фактът, че чрез музиката може да се лекуват болни, че чрез нея се рушат Ерихонските стени, чрез нея се възпитават децата, чрез нея човек може да изпита настроения и вдъхновения, каквито нищо друго не може да му даде – такава голяма роля има музиката.
Интересното е, че когато някой нестинар го „прихваща", то тъпанаря се приближава по-силно „да думка" до него. Като че това бързо „думкане" спомага за настроението на нестинаря. Аналогични явления намираме у шаманите в Сибир, и у китайците, дето гърмят и викат, кряскат, свирят с дълги свирки. Всичкият този шум повдига и подържа настроението на играчите в изпълнение на техните мистерии. В дадения случай ще трябва да се има предвид ролята и силата на музиката[1]. Фактът, че чрез музиката може да се лекуват болни, че чрез нея се рушат Ерихонските стени, чрез нея се възпитават децата, чрез нея човек може да изпита настроения и вдъхновения, каквито нищо друго не може да му даде – такава голяма роля има музиката. И тази роля не е загубила своята цена нито в религиозния, нито в обществения живот на хората. Особено е силно влиянието на флейтата, тоя древен инструмент у всички народи, който в България е претърпял една модификация и се е обърнал на гайда. Музиката влияе според уровена на хората. Една гайда за изтънчения европеец може да представлява ужасна свирка, но за нашия селянин това е музика, която носи вдъхновение. Особено когато е придружена с тъпана.
към текста >>

Музиката влияе според уровена на хората.
Всичкият този шум повдига и подържа настроението на играчите в изпълнение на техните мистерии. В дадения случай ще трябва да се има предвид ролята и силата на музиката[1]. Фактът, че чрез музиката може да се лекуват болни, че чрез нея се рушат Ерихонските стени, чрез нея се възпитават децата, чрез нея човек може да изпита настроения и вдъхновения, каквито нищо друго не може да му даде – такава голяма роля има музиката. И тази роля не е загубила своята цена нито в религиозния, нито в обществения живот на хората. Особено е силно влиянието на флейтата, тоя древен инструмент у всички народи, който в България е претърпял една модификация и се е обърнал на гайда. Музиката влияе според уровена на хората. Една гайда за изтънчения европеец може да представлява ужасна свирка, но за нашия селянин това е музика, която носи вдъхновение. Особено когато е придружена с тъпана. Грамадната сила на музиката както в психическо така и във физиологическо отношение вече е факт. Но в какво собствено се състои нейната сила? Известно е че музиката – това са хармонични трептения на въздуха, това е специфична вибрационна енергия, която може да се предава и трансформира.
към текста >>

Една гайда за изтънчения европеец може да представлява ужасна свирка, но за нашия селянин това е музика, която носи вдъхновение.
В дадения случай ще трябва да се има предвид ролята и силата на музиката[1]. Фактът, че чрез музиката може да се лекуват болни, че чрез нея се рушат Ерихонските стени, чрез нея се възпитават децата, чрез нея човек може да изпита настроения и вдъхновения, каквито нищо друго не може да му даде – такава голяма роля има музиката. И тази роля не е загубила своята цена нито в религиозния, нито в обществения живот на хората. Особено е силно влиянието на флейтата, тоя древен инструмент у всички народи, който в България е претърпял една модификация и се е обърнал на гайда. Музиката влияе според уровена на хората. Една гайда за изтънчения европеец може да представлява ужасна свирка, но за нашия селянин това е музика, която носи вдъхновение. Особено когато е придружена с тъпана. Грамадната сила на музиката както в психическо така и във физиологическо отношение вече е факт. Но в какво собствено се състои нейната сила? Известно е че музиката – това са хармонични трептения на въздуха, това е специфична вибрационна енергия, която може да се предава и трансформира. Нейните вибрации носят нейната сила.
към текста >>

Грамадната сила на музиката както в психическо така и във физиологическо отношение вече е факт.
И тази роля не е загубила своята цена нито в религиозния, нито в обществения живот на хората. Особено е силно влиянието на флейтата, тоя древен инструмент у всички народи, който в България е претърпял една модификация и се е обърнал на гайда. Музиката влияе според уровена на хората. Една гайда за изтънчения европеец може да представлява ужасна свирка, но за нашия селянин това е музика, която носи вдъхновение. Особено когато е придружена с тъпана. Грамадната сила на музиката както в психическо така и във физиологическо отношение вече е факт. Но в какво собствено се състои нейната сила? Известно е че музиката – това са хармонични трептения на въздуха, това е специфична вибрационна енергия, която може да се предава и трансформира. Нейните вибрации носят нейната сила. В музиката е известен термина резонанс. т.е. възбуждане в съответни трептения всички ония тела, които са нагодени предварително да трептят в съответния тон.
към текста >>

Известно е че музиката – това са хармонични трептения на въздуха, това е специфична вибрационна енергия, която може да се предава и трансформира.
Музиката влияе според уровена на хората. Една гайда за изтънчения европеец може да представлява ужасна свирка, но за нашия селянин това е музика, която носи вдъхновение. Особено когато е придружена с тъпана. Грамадната сила на музиката както в психическо така и във физиологическо отношение вече е факт. Но в какво собствено се състои нейната сила? Известно е че музиката – това са хармонични трептения на въздуха, това е специфична вибрационна енергия, която може да се предава и трансформира. Нейните вибрации носят нейната сила. В музиката е известен термина резонанс. т.е. възбуждане в съответни трептения всички ония тела, които са нагодени предварително да трептят в съответния тон. Независимо от това дали тонът ла би бил изпят от човек, дали мъж или жена, дали ще го изсвири цигулка, флейта или китара, то пианото ще го повтори, ще го резонира във всичките си гами, защото съответните му струни дохождат във възбуждение, в трептения от първично изпълнения тон ла. Аналогичен случай имаме и при нестинарите.
към текста >>

В музиката е известен термина резонанс. т.е.
Особено когато е придружена с тъпана. Грамадната сила на музиката както в психическо така и във физиологическо отношение вече е факт. Но в какво собствено се състои нейната сила? Известно е че музиката – това са хармонични трептения на въздуха, това е специфична вибрационна енергия, която може да се предава и трансформира. Нейните вибрации носят нейната сила. В музиката е известен термина резонанс. т.е. възбуждане в съответни трептения всички ония тела, които са нагодени предварително да трептят в съответния тон. Независимо от това дали тонът ла би бил изпят от човек, дали мъж или жена, дали ще го изсвири цигулка, флейта или китара, то пианото ще го повтори, ще го резонира във всичките си гами, защото съответните му струни дохождат във възбуждение, в трептения от първично изпълнения тон ла. Аналогичен случай имаме и при нестинарите. Специалната нестинарска песен, имаща свой типичен ритъм, оказва своето резониращо, тъй да се каже, влияние върху предварително религиозно настроените по случая нестинари, повдигат леко техните психически вибрации, което пък се отразява върху физиологичното състояние на тялото, като повишават общо вибрациите на тялото. Съвременната физика установява, че всички тела се намират в непрекъснати вибрации, отличаващи се по бързината и дължината на вълните си, както и големината на амплитудите (височината на вълните).
към текста >>

Подобно вибрационно влияние оказва музиката върху организма на лесно настройващи се лица и лесно променя тяхната обща обикновена вибрационна система на тялото.
възбуждане в съответни трептения всички ония тела, които са нагодени предварително да трептят в съответния тон. Независимо от това дали тонът ла би бил изпят от човек, дали мъж или жена, дали ще го изсвири цигулка, флейта или китара, то пианото ще го повтори, ще го резонира във всичките си гами, защото съответните му струни дохождат във възбуждение, в трептения от първично изпълнения тон ла. Аналогичен случай имаме и при нестинарите. Специалната нестинарска песен, имаща свой типичен ритъм, оказва своето резониращо, тъй да се каже, влияние върху предварително религиозно настроените по случая нестинари, повдигат леко техните психически вибрации, което пък се отразява върху физиологичното състояние на тялото, като повишават общо вибрациите на тялото. Съвременната физика установява, че всички тела се намират в непрекъснати вибрации, отличаващи се по бързината и дължината на вълните си, както и големината на амплитудите (височината на вълните). Подобно вибрационно влияние оказва музиката върху организма на лесно настройващи се лица и лесно променя тяхната обща обикновена вибрационна система на тялото. Към тоя факт трябва да се прибави втория елемент: танцът и игрите както на нестинарите, тъй и на околните. При весела, игрива, хороводна песен, хората като че ги обхваща някаква странна психоза и всички почват да играят. Тая психоза се наблюдава не само по селските мегдани, но и в европейските салони. Танците са израз на вътрешните душевни движения. Те биват: игриви или весели, свещени или религиозни, тържествени или военни, еротични или любовни.
към текста >>

Музиката създава настроението.
Към тоя факт трябва да се прибави втория елемент: танцът и игрите както на нестинарите, тъй и на околните. При весела, игрива, хороводна песен, хората като че ги обхваща някаква странна психоза и всички почват да играят. Тая психоза се наблюдава не само по селските мегдани, но и в европейските салони. Танците са израз на вътрешните душевни движения. Те биват: игриви или весели, свещени или религиозни, тържествени или военни, еротични или любовни. Музиката създава настроението. Ритъмът на музиката създава играта. А играта това е хармонично движение на човешкото тяло. Това хармонично и правилно движение на тялото носи в себе си особена вибрационна сила. Използвайки тия сили Д-р Рудолф Щайнер създаде т.н. евритмия, един вид танц, имащ за цел да докара тялото в хармонични трептения с мировия ритъм.
към текста >>

Ритъмът на музиката създава играта.
При весела, игрива, хороводна песен, хората като че ги обхваща някаква странна психоза и всички почват да играят. Тая психоза се наблюдава не само по селските мегдани, но и в европейските салони. Танците са израз на вътрешните душевни движения. Те биват: игриви или весели, свещени или религиозни, тържествени или военни, еротични или любовни. Музиката създава настроението. Ритъмът на музиката създава играта. А играта това е хармонично движение на човешкото тяло. Това хармонично и правилно движение на тялото носи в себе си особена вибрационна сила. Използвайки тия сили Д-р Рудолф Щайнер създаде т.н. евритмия, един вид танц, имащ за цел да докара тялото в хармонични трептения с мировия ритъм. Тая евритмия той дори приложил в медицината.
към текста >>

С тия трептения днес обясняват законите за разширение на телата от топлината, изменение на агрегатните състояния, химичните реакции, доказаните психофизиологически влияния на музиката, терапевтическата и психофизиологическа роля на цветните светлинни лъчи и пр.
Това хармонично и правилно движение на тялото носи в себе си особена вибрационна сила. Използвайки тия сили Д-р Рудолф Щайнер създаде т.н. евритмия, един вид танц, имащ за цел да докара тялото в хармонични трептения с мировия ритъм. Тая евритмия той дори приложил в медицината. Известно е, че всичко се намира в непрекъснати трептения и че тия трептения могат да се изменят. С тия трептения днес обясняват законите за разширение на телата от топлината, изменение на агрегатните състояния, химичните реакции, доказаните психофизиологически влияния на музиката, терапевтическата и психофизиологическа роля на цветните светлинни лъчи и пр. И в обяснение на ненормалността на нестинарите и другите подобни на тях шамани, дервиши и пр. тия трептения на материята заемат първенствуваща роля. Огъня, жаравата и топлината не са нищо друго, освен вибрации. Танцът на нестинарите, тяхната „нестинарска песен", тъпана, хората, и т.н. представляват явления от вибрационен характер.
към текста >>

Явно е значението при тия игри на музиката, тъпана и танца.
– Щом бабата го накадила, бос изтърчал през жаравата дебела 10-20 см., кръстосал я три пъти и после накарал гайдата да засвири много бърже и захванал да си движи краката много бърже – лицето му почерняло, всичките му мускули изпъкнали, цялото тяло треперело конвулсивно; залюлявал се и залитал така, щото играта на краката не могла да се хване. От време на време го прекадявали. Играл догде съвсем отпаднал". Захванал играта към 9½ ч. и свършил в 12 ч. Явно е значението при тия игри на музиката, тъпана и танца. Разбира се, че да се утвърждава ролята тук на вибрациите не значи още всичко да се изясни. Тук искам само да посоча насоките на бъдещите изучавания по отношение значението на вибрациите като важен елемент при разяснение на тия явления. Наред с тия външни фактори съществуват и вътрешни такива, обуславящи най-съществената част от тези явления. Това е вътрешният психичен живот, който оказва голямо влияние върху физиологията на човека, както и върху общото състояние на тялото, неговите форми и движения. На първо место трябва да се изтъкне интимната връзка на огнеигрането с религията и вярата.
към текста >>

И най-добрите певци не пеят всякога с вдъхновение, и най-добрите музиканти не свирят винаги еднакво божествено, и най-добрите поети не са написали своите стихове с еднакво вдъхновение.
Ако нервите, под влияние на известни хипнотични положения или връчени „функционални мозъчни разстройства", се отказват да превеждат болката и се получава тая анестезия, то все пак това никак не пречи кожата да изгори и без да се чувствува болка. А работата е там, че нестинаря нито чувствува болка, нито се изгаря. Факт е, че нестинарите, както и всички огнеиграчи в света, играят своите тайнствени танци, само когато изпаднат в особено състояние на екстаз, на вдъхновение. Ако тоя екстаз внезапно ги напусне, те могат силно да пострадат. Вдъхновението изобщо преобразява обикновения, всекидневния човек. И най-добрите певци не пеят всякога с вдъхновение, и най-добрите музиканти не свирят винаги еднакво божествено, и най-добрите поети не са написали своите стихове с еднакво вдъхновение. И факт е, че често самите творци на вдъхновение произведения се удивляват на своята гениалност. Преди няколко години френското списание „La revue" направило анкета между прочутите хора, да се изкажат самите тe за себе си. Ето какlа характеристика е дал Пол Бурже, един от най-големите френски писатели: „Аз нищо не помня, казва той, от времето да чета и пиша, но помня, когато на 5 години четях Шекспир и Уолтър Скот. Но в училище аз с нищо не се отличавах от другите деца, напротив, на изпит и особено на писмен изпит на зададена тема, аз бях по-долу от другите. Дори и сега на зададена тема (реч, статия) аз се чувствувам слаб и мъчно пиша, Като размишлявам върху психологията на писателите, аз намирам, че този мой недостатък е, защото съчинявам полусъзнателно.
към текста >>

Така говорят и поетите и музикантите за вдъхновените моменти на своето творчество.
Ето какlа характеристика е дал Пол Бурже, един от най-големите френски писатели: „Аз нищо не помня, казва той, от времето да чета и пиша, но помня, когато на 5 години четях Шекспир и Уолтър Скот. Но в училище аз с нищо не се отличавах от другите деца, напротив, на изпит и особено на писмен изпит на зададена тема, аз бях по-долу от другите. Дори и сега на зададена тема (реч, статия) аз се чувствувам слаб и мъчно пиша, Като размишлявам върху психологията на писателите, аз намирам, че този мой недостатък е, защото съчинявам полусъзнателно. И аз трябва да насиля себе си, за да мога да се убедя, че някоя печатана вече книга е наистина мое съчинение. Аз отдавам на това обстоятелство известно значение и виждам в него едно доказателство, че „безсъзнателното" се явява като най-силната плодотворна част на нашето същество". Така говорят и поетите и музикантите за вдъхновените моменти на своето творчество. В такъв момент човек се издига над себе си, почва да мисли с един по-висш ум, в сравнение със своя всекидневен посредствен разсъдък. Това значение на екстаза и вдъхновението има отношение и към огнеиграчите, но вече в една много по-силна форма благодарение на религиозната подкладка, силната възприемчивост, голямата вяра и околната тържествена обстановка. Учените днес признават силата на вдъхновението, но никой още не е посмял да даде обяснение на тоя екстаз. Вдъхновението, това е особена психофизиологична сила. Тя се ражда за момент.
към текста >>

Тогава чак музиката ще бъде оценена като носителка на възвишени чувства, светлината – като носителка на възвишени мисли и вярата – като основа на нова психология.
Природата още крие своите тайни, тя ги поверява на онзи само, който не ще злоупотреби с нейните сили. Материята е изучена доста. Сега вече ще трябва да се обърне сериозно внимание и на психологията. А пътят към новата психология води през психофизиологията и нейните закони за трансформацията на енергиите и вибрациите. И тогава ще се разгадаят много загадки в душевния живот на човека, ще се посочат нови пътища за развитието на хората и ще се създадат нови условия. Тогава чак музиката ще бъде оценена като носителка на възвишени чувства, светлината – като носителка на възвишени мисли и вярата – като основа на нова психология. [1]Виж „Влиянието на музиката" I год., кн 6, 7 и 8 от списание „Житно Зърно"
към текста >>

[1]Виж „Влиянието на музиката" I год., кн 6, 7 и 8 от списание „Житно Зърно"
Материята е изучена доста. Сега вече ще трябва да се обърне сериозно внимание и на психологията. А пътят към новата психология води през психофизиологията и нейните закони за трансформацията на енергиите и вибрациите. И тогава ще се разгадаят много загадки в душевния живот на човека, ще се посочат нови пътища за развитието на хората и ще се създадат нови условия. Тогава чак музиката ще бъде оценена като носителка на възвишени чувства, светлината – като носителка на възвишени мисли и вярата – като основа на нова психология. [1]Виж „Влиянието на музиката" I год., кн 6, 7 и 8 от списание „Житно Зърно"
към текста >>

37. Слепецът (стихотворение) - Х. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Неспирна игра, като гласове от нестихваща музика са приказките на морето.
В тях се научи да дириш своя път! Моите води са сътворени за да те досетят , че в теб живее душа – безкрайно пъти по-обширна от моята размахана, водна плащаница. Миг от вечността е цял живот да бродиш в мене, защото ти сам неизбродим си нивга. А знаеш ли защо са разпилени бисери по моето дъно? – Да ти хрумне, че бисери безброй лежат в твоята душа, и плувец сам в себе си да станеш трябва, за да видиш в теб самия туй, което още не познаваш". Неспирна игра, като гласове от нестихваща музика са приказките на морето. „Преди да ме сътвори ръката на вечният, душата ти беше сътворена и заради нея. като из майчинска утроба се родиха водите и земната твърд. Ти беше там, защото Господарят на света те не откъсна от себе си в Свойто творчество. Той сам остана да живее в теб, но остава ти една гатанка – сам да Го откриеш. Колко пъти ви подсещам да погледнете в себе си.
към текста >>

38. Една стъпка навътре – Г. Драганов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Излишно е да се цитират имената на великите духовни учители, на големите майстори в областта на музиката, поезията и изкуството, на плеядата стремящи се към интензивен културен възход, за да подкрепят горното съждение.
Вярно е, че въпреки това човек, макар и дете на всемира, малко се грижи да се хармонира с него; той предпочита да вироглавствува, да мисли че може да дирижира земята и да ù господствува, без да държи сметка, че той е само продукт на великите закони, че той зависи от тях. Но все пак, се явяват изключения, които схващат желязната необходимост от една дружба с природата, чувствуват себе си такива, каквито действително са. Защото да господствуваш над природата не значи да я подчиниш, а да познаеш каналите на нейните сили и да почерпиш полза от тях. Ние трябва да идем на планината, а не планината да дойде при нас. Човечеството е преживяло етап на бягане и втурване в природата, но винаги е имало хора, които общувайки с нея, са били ярко доказателство за нейната ценност и необходимост в културния възход на човека. Излишно е да се цитират имената на великите духовни учители, на големите майстори в областта на музиката, поезията и изкуството, на плеядата стремящи се към интензивен културен възход, за да подкрепят горното съждение. Всяка биография ще покаже, че тоя или оня голям човек е съжителствувал с природата и я е имал като храм, в който е получавал висши прозрения в своята област. Даже тия, които са се опитвали да се затворят в кабинетите и да не пропускат духа на природата в своите занимания, в края на краищата не са издържали и са отивали за импулс и откровение в нея – неизбежната платформа за реален строеж. Често се явяват учения и доктрини, които, схващайки нелоялността на едно откъсване от природата се мъчат, според силите си, да посочат пътя за възвръщането към природата и оттам към природосъобразния живот. Русо в своя „Емил", Толстой, Христос, Дънов, Тагор, Бернарден дьо Сен Пиер, Хенрих Торо и маса други ратници за оприродяване на човека в най-широк смисъл, са дали пътища и картини на един живот в унисон с природата. И въпреки това и днес съществуват хора които нехаят за великите закони, проживяват разгулен живот и биват смазани от своите прегрешения.
към текста >>

39. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Те знаели да правят музикални инструменти, обичали музиката, игрите и разните увеселения.
Особено е важно съчинението на Цезар Вечели, роднина на художника Тициан: „За древните и нови дрехи на разните части на света”, снабдена с рисунки от самия Тициан. Тоя тип Гуанче даден там, представлява съвършена прилика с Американските типове: перуанци, мексиканци, флорианци и др. Когато Испанците дошли на Канарските острови, те били изненадани от факта, че туземното население от незапомнени времена знаело писменост и изучавало астрономия. У тях също бил запазен култът на прадедите, учението за задгробния живот, балсамирането на труповете, с което се приближавали до древните египтяни. Земеделието у тях било въздигнато почти в религиозен обред. Те знаели да правят музикални инструменти, обичали музиката, игрите и разните увеселения. Самите те се смятали за потомци на древна благородна раса и, като откъснати от останалия свят, се считали единственото население на земята. Всички други народи, според тяхното предание, погинали от някаква страшна катастрофа, която опустошила цялата земя. Те не държали, обаче, никакви летописи, защото били убедени, че катастрофата ще се повтори пак и летописите ще изчезнат безследно. Гуанче много прилича от една страна на американците, а от друга страна прилича и на египтяните. С американците си приличат по външния си вид, същия почти език, обичаи и начин на живеене.
към текста >>

40. Звезда – В. Вересаев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Човекът, цялата природа на когото беше музика нямаше никога да чуе своето произведение.
Молитвата е мобилизация на възвишеното, благородното, доброто, божественото, в душата и свързване с животворящата основа на живота с Бога. Днес голямата част от хората живеят съзнателен живот; даже има хора, които не отиват по-далеч от животните и живеят чисто подсъзнателно, рефлексно. Страданията и опитностите на хората събужда бавно, но все по-настойчиво тяхното самосъзнание. А прозрението в същината на битието ще пробуди в тях свръхсъзнанието. Последната симфония Глухият Бетховен пишеше своята последна симфония. Човекът, цялата природа на когото беше музика нямаше никога да чуе своето произведение. Като статуя на древен Бог стоеше той над рояла; клавишите танцуваха вихрен танц под напора на вътрешната стихия. Една душа – една вселена от звукове затворена в орехова черупка, напираше бясно за простор. Горда и същевременно нещастна, тя ту се повдигаше до шеметни висоти при своите стремления към върховната хармония, ту кондензираше като изпъкнала леща, полето на орела, царските бълнувания на Напалеон с безнадеждния стон на ранена птица; ту отпуща криле в отчаяни ридания. Бетховен пишеше последната си симфония. Върхът на човешкото музикално чутие вземеше сбогом от небето, дето беше гостенин през своя кратък живот.
към текста >>

Върхът на човешкото музикално чутие вземеше сбогом от небето, дето беше гостенин през своя кратък живот.
Човекът, цялата природа на когото беше музика нямаше никога да чуе своето произведение. Като статуя на древен Бог стоеше той над рояла; клавишите танцуваха вихрен танц под напора на вътрешната стихия. Една душа – една вселена от звукове затворена в орехова черупка, напираше бясно за простор. Горда и същевременно нещастна, тя ту се повдигаше до шеметни висоти при своите стремления към върховната хармония, ту кондензираше като изпъкнала леща, полето на орела, царските бълнувания на Напалеон с безнадеждния стон на ранена птица; ту отпуща криле в отчаяни ридания. Бетховен пишеше последната си симфония. Върхът на човешкото музикално чутие вземеше сбогом от небето, дето беше гостенин през своя кратък живот. Той поемаше, поемаше с пълни гърди въздуха на своето последно вдъхновение, свиреше и пишеше и догасваше в музиката на душата си. Бетховен знаеше края, края на своя живот. Той го долавяше като един мощен кадонс на най-добрата си симфония. Главната мелодия водеше ангелът на смъртта. Бетховен чуваше неговата нерадостна песен, звучаща като погребална покана и като надгробна yтеха.
към текста >>

Той поемаше, поемаше с пълни гърди въздуха на своето последно вдъхновение, свиреше и пишеше и догасваше в музиката на душата си.
Като статуя на древен Бог стоеше той над рояла; клавишите танцуваха вихрен танц под напора на вътрешната стихия. Една душа – една вселена от звукове затворена в орехова черупка, напираше бясно за простор. Горда и същевременно нещастна, тя ту се повдигаше до шеметни висоти при своите стремления към върховната хармония, ту кондензираше като изпъкнала леща, полето на орела, царските бълнувания на Напалеон с безнадеждния стон на ранена птица; ту отпуща криле в отчаяни ридания. Бетховен пишеше последната си симфония. Върхът на човешкото музикално чутие вземеше сбогом от небето, дето беше гостенин през своя кратък живот. Той поемаше, поемаше с пълни гърди въздуха на своето последно вдъхновение, свиреше и пишеше и догасваше в музиката на душата си. Бетховен знаеше края, края на своя живот. Той го долавяше като един мощен кадонс на най-добрата си симфония. Главната мелодия водеше ангелът на смъртта. Бетховен чуваше неговата нерадостна песен, звучаща като погребална покана и като надгробна yтеха. Вън беше есен.
към текста >>

Отвън ехтеше обикновения, всекидневен шум на големия град, когото музикантът отдавна не беше чувал, Черните знаци на нотните листи едва задържаха милионната частица от звуковите преживявания на тоя колос.
Главната мелодия водеше ангелът на смъртта. Бетховен чуваше неговата нерадостна песен, звучаща като погребална покана и като надгробна yтеха. Вън беше есен. Оголено дърво надникваше през прозореца и сякаш запитваше: и ти ли си осланена, бедна човешка душо? Ято гарвани като черни прокобни мисли, се въртяха в междинния двор пред прозореца. Отвън ехтеше обикновения, всекидневен шум на големия град, когото музикантът отдавна не беше чувал, Черните знаци на нотните листи едва задържаха милионната частица от звуковите преживявания на тоя колос. Той ги пишеше като превод от богат културен език на дивашки, гдето целият разговор се води със сто думи, тьй трудно беше да се предадат по човешки начин божествените звуци, що чуваше гениалната душа. Надвесен над рояла глухият Бетховен допяваше своята лебедова песен. РЕАЛИЗЪМ Не заслужава да се мисли, да се пише и говори за нещо което не ни води към прямата цел на живота, цел, към която целият свет се стреми съзнателно или несъзнателно. Нужно е да се върши само онова, което очевидно и без заобикалки ни води към свещената цел, към целта на целите, т.е. как да живеем разумен живот.
към текста >>

41. Проблеми на новото време – Вел. Вл. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

И не е ли ясно: вземете видни музиканти, които владеят своето изкуство и образувайте оркестър - в най-скоро време те ще ви дадат най-хубаво изпълнение.
Във всеки индивид, във всяка душа трябва да има този мощен стремеж - да бъде разумна. Една от най-важните и мъчни задачи в света е да създаде човек своя индивидуален живот. Създаде ли се разумния човек, тогава дома, обществото, човечеството лесно могат да се създадат. Съвременните хора искат да преустроят първом човечеството, после обществото, дома и най-после човека. Очевидно този път е нелогичен, неправилен. И не е ли ясно: вземете видни музиканти, които владеят своето изкуство и образувайте оркестър - в най-скоро време те ще ви дадат най-хубаво изпълнение. И съберете хора, които нищо не разбират от музика и се опитайте да образувате от тях оркестър: ще има само стържене и шум. Затова великите Учители на човечеството са обръщали такова внимание на индивидуалните души. Те, които са познавали великите закони на целокупния живот - не само както той се проявява тук, на нашата сиромашка земя, знаят, че човечеството не се оправя с площаден шум и голи приказки. Трябва всяка единица да разбере законите на частта и Цялото. Да разбере, че индивидуалния живот не е независим от живота на колективното и че, следователно, не е все едно как той проявява своя живот, който едничко може да владее.
към текста >>

И съберете хора, които нищо не разбират от музика и се опитайте да образувате от тях оркестър: ще има само стържене и шум.
Една от най-важните и мъчни задачи в света е да създаде човек своя индивидуален живот. Създаде ли се разумния човек, тогава дома, обществото, човечеството лесно могат да се създадат. Съвременните хора искат да преустроят първом човечеството, после обществото, дома и най-после човека. Очевидно този път е нелогичен, неправилен. И не е ли ясно: вземете видни музиканти, които владеят своето изкуство и образувайте оркестър - в най-скоро време те ще ви дадат най-хубаво изпълнение. И съберете хора, които нищо не разбират от музика и се опитайте да образувате от тях оркестър: ще има само стържене и шум. Затова великите Учители на човечеството са обръщали такова внимание на индивидуалните души. Те, които са познавали великите закони на целокупния живот - не само както той се проявява тук, на нашата сиромашка земя, знаят, че човечеството не се оправя с площаден шум и голи приказки. Трябва всяка единица да разбере законите на частта и Цялото. Да разбере, че индивидуалния живот не е независим от живота на колективното и че, следователно, не е все едно как той проявява своя живот, който едничко може да владее. Човек представя едно велико средоточие на живот, един възел и вместо да схване своите задачи като отделно средоточие в Цялото.
към текста >>

42. Малките величини в живота – Цв. Стайков Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Красотата извира от природата и слънцето, Музиката — от звездите и човешката душа, А Тайната — от морето и Бога.
Но има мнозина писатели -тънки психолози - които, без да са изучвали специално физиогномия, четат по лицето като по жива книга най-малката гримаса, един бегъл поглед, един едва доловим трепет им разкрива цял един свят, отваря им вратата за вътрешния мир на човека. Изобщо, за да стане човек майстор в тия науки, трябва да притежава богат психологичен опит, да има силно развита психологична интуиция. Физиогномията, заедно с останалите практични психологични науки има светло бъдеще. Тяхната голяма стойност е в психологията преди всичко, която сериозно и обективно погледнато е още в своите наченки; па и в другите области на живота и науката, започва лека-полека да се съзира от просветените умове на запад и днес уверено може да се каже, няма сериозен човек, стига да не е предубеден, който да не вижда нейната научна правдивост. И всички онези, които мислят, че преди да оправят света с празни приказки и декламации, трябва първом да разберат себе си и света в неговите дълбоки прояви, за да работят не като слепи роби на случая, а като съзнателни същества, трябва да отворят умовете си за светлината на тия науки, защото те ни водят към себе си и през себе си в света за разумна работа в него, а не за суетен шум. Г. Красотата извира от природата и слънцето, Музиката — от звездите и човешката душа, А Тайната — от морето и Бога. Само пробудената, оживяла и разцъфнала душа може да ги постигне и трите. Gis Moll
към текста >>

43. Житно зърно – А. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Нека погледнем полето напролет, когато Аве Натюра събужда своите деца с музиката на прииждащите слънчеви лъчи!
Цв. Стайков МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ В ЖИВОТА ЕНЗИМИ, ХОРМОНИ, ВИТАМИНИ Ще оставя големите проблеми - нека философите ги решават, ще оставя и „важните обществени и житейски проблеми" - нека обществениците ги решават. Аз ще се постарая да въведа за малко читателя в една малка губерния от царството на малките неща - едно царство наистина вълшебно затова, защото там ние ще се срещнем, може би, с повече разумност, с повече предвидливост и с по-добра организация. Нека погледнем полето напролет, когато Аве Натюра събужда своите деца с музиката на прииждащите слънчеви лъчи! Какъв мощен напор на живот, какъв обилен приток на енергия, каква трескава дейност: Всяко семе намира, де да пъхне своето връхче, тревите и цветята се надпреварят да накитят стволчетата и цветовете си с багри и форми. И къде се крие чудната способност на живите същества да градят тия странни сложни постройки, каквито са организмите? Биохимичните изследвания от последните три-четири десетилетия отговарят отчасти на този въпрос. - Тия изследвания и допринесоха за оформянето на понятието жив организъм в следния вид: Основната черта на живия организъм е автоматична регулация на функциите на отделните органи, които (функции) са отправени към една цел - да се запази при дадени условия формата, в която животът се проявява. А кой върши тази целесъобразна регулация?
към текста >>

44. Вести Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Неговите творби са едно развлечение, с посредството на което то изразява един идеал на единство в своите безкрайно различни проявления: такива са неговите картини, неговите поеми, неговата музика – творби, в които то намира радост, единствено за това, че тези последните, му разкриват съвършените форми на едно единство, което им е присъщо.
Това Единство, което е в мен познава вселената на множеството. Тази мистерия разбира единството под различни аспекти. Тя познава този кът, където съм аз, просто заради това, защото този кът е един за себе си, въпреки видимото противоречие на нещата, съдържащи се в самия факт на съществуванието на този кът. Нейното познание за едно дърво е това за едно Единство, което ù изглежда под форма на дърво. Това Единство в мен е творческо. Неговите творби са едно развлечение, с посредството на което то изразява един идеал на единство в своите безкрайно различни проявления: такива са неговите картини, неговите поеми, неговата музика – творби, в които то намира радост, единствено за това, че тези последните, му разкриват съвършените форми на едно единство, което им е присъщо. Това единство, което е в мен, търси не само единството в познанието за неговото постигане, но то твори също образи на единство за свое удоволствие и то се стреми към пълното осъществяване на единението в обичта. То търси само себе си в другиго. Това е един факт, който би бил абсурден, ако силата на неговата истинност не го правеше действителен. В обичта ние намираме една радост, която е върховна, защото тя е върховната истина. Ето защо се казва в Упанишадите, че „адветам е анантам" - „Единството е Безкрай", че „адветам е анандам" – „Единството е обич".
към текста >>

45. Физиогномия - г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

А върховен израз е намерил поривът на съвременната фаустовска душа към отвлеченото, неосезаемото в най-нематериалното изкуство - музиката.
Нашето време (разбира се ранния ренесанс) създаде съвършени портрети - израз на душевното, на неосезаемото. Старата живопис борави с плоскостта, ней е непозната перспективата. В съвременната живопис чувството за далечина и дълбочина е символ на копнежа по безкрая; в безкрая е точката, в която се пресичат всички линии. Тоя копнеж роди пейзажа с далечните планини, върхове, облаци, небе. Тоя копнеж е изразен в дългите градински алеи, и в безкрайните коридори и колонни зали на средновековието. А върховен израз е намерил поривът на съвременната фаустовска душа към отвлеченото, неосезаемото в най-нематериалното изкуство - музиката. Музиката на Елада е била предимно вокална и само е придружавала говора, имала е второстепенно значение. В западна Европа тя се разви до независимо и най-висше изкуство и се напълно обезплъти чрез усъвършенствуването на инструменталната музика и чрез създаването на контрапункта. Още много и поразително остроумни съпоставки за характеристиката на двете култури биха могли да се заемат из книгите на Шпенглер. Но и тези дотук ни сочат за онова чувство на съвременните човешки души, или на съвокупната душа на съвременната култура по безпределното, по незнайното; чувство по безкрая, що ни обикаля, по вечността, от която нашият живот е миг. Усещането близостта и реалността на вечното не е могло да не остави следа и в литературното творчество.
към текста >>

Музиката на Елада е била предимно вокална и само е придружавала говора, имала е второстепенно значение.
Старата живопис борави с плоскостта, ней е непозната перспективата. В съвременната живопис чувството за далечина и дълбочина е символ на копнежа по безкрая; в безкрая е точката, в която се пресичат всички линии. Тоя копнеж роди пейзажа с далечните планини, върхове, облаци, небе. Тоя копнеж е изразен в дългите градински алеи, и в безкрайните коридори и колонни зали на средновековието. А върховен израз е намерил поривът на съвременната фаустовска душа към отвлеченото, неосезаемото в най-нематериалното изкуство - музиката. Музиката на Елада е била предимно вокална и само е придружавала говора, имала е второстепенно значение. В западна Европа тя се разви до независимо и най-висше изкуство и се напълно обезплъти чрез усъвършенствуването на инструменталната музика и чрез създаването на контрапункта. Още много и поразително остроумни съпоставки за характеристиката на двете култури биха могли да се заемат из книгите на Шпенглер. Но и тези дотук ни сочат за онова чувство на съвременните човешки души, или на съвокупната душа на съвременната култура по безпределното, по незнайното; чувство по безкрая, що ни обикаля, по вечността, от която нашият живот е миг. Усещането близостта и реалността на вечното не е могло да не остави следа и в литературното творчество. Аз искам да обърна внимание на често употребявания в литературата символ на вечността - морето.
към текста >>

В западна Европа тя се разви до независимо и най-висше изкуство и се напълно обезплъти чрез усъвършенствуването на инструменталната музика и чрез създаването на контрапункта.
В съвременната живопис чувството за далечина и дълбочина е символ на копнежа по безкрая; в безкрая е точката, в която се пресичат всички линии. Тоя копнеж роди пейзажа с далечните планини, върхове, облаци, небе. Тоя копнеж е изразен в дългите градински алеи, и в безкрайните коридори и колонни зали на средновековието. А върховен израз е намерил поривът на съвременната фаустовска душа към отвлеченото, неосезаемото в най-нематериалното изкуство - музиката. Музиката на Елада е била предимно вокална и само е придружавала говора, имала е второстепенно значение. В западна Европа тя се разви до независимо и най-висше изкуство и се напълно обезплъти чрез усъвършенствуването на инструменталната музика и чрез създаването на контрапункта. Още много и поразително остроумни съпоставки за характеристиката на двете култури биха могли да се заемат из книгите на Шпенглер. Но и тези дотук ни сочат за онова чувство на съвременните човешки души, или на съвокупната душа на съвременната култура по безпределното, по незнайното; чувство по безкрая, що ни обикаля, по вечността, от която нашият живот е миг. Усещането близостта и реалността на вечното не е могло да не остави следа и в литературното творчество. Аз искам да обърна внимание на често употребявания в литературата символ на вечността - морето. И наистина, що друго от заобикалящата ни природа би могло да ни даде по-вярна представа за безграничната вечност с нейните тайни и стихийни изненади, с нейната неумолима повелителност?
към текста >>

46. Музиката в живота - Г. Драганов Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Красота, музика и тайна пробужда в душата ми диханието на тази близка пролет.
А близка е тази пролет! Нейната зора трепти по бузите, устните и тялото на младата дева. Нейният пламък гори в сърцето на спящата роза. Аз го усещам. Той ме обхваща като прегръдките на хиляди слънчеви деви, като аромата на хиляди цветя, като песента на хиляди птички. Красота, музика и тайна пробужда в душата ми диханието на тази близка пролет. Благословена Пролетта! Благословена спящата дева! Благословен Творецът, Който украси челото на Гиганта-херой с диадема от звезди и запали огъня на Пролетта в сърцето на спящата роза, с която накичи гърдите на Певеца-свръхчовек! Благословен Богът на Любовта! Gis Moll
към текста >>

47. Вести и книжнина Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

МУЗИКАТА В ЖИВОТА „Свещеният език е неизменяем" И това е музиката.
МУЗИКАТА В ЖИВОТА „Свещеният език е неизменяем" И това е музиката. С нея човек би отворил сърцето, душата, ума си. Би ги разширил. Българинът през робството си е създал минорни; и мажорни песни. С първите е лекувал скръбта си, а с вторите - се е готвил за работа. В неговия робски, болен дух - музиката е била чародеен лекар, който го е лекувал.
към текста >>

В неговия робски, болен дух - музиката е била чародеен лекар, който го е лекувал.
МУЗИКАТА В ЖИВОТА „Свещеният език е неизменяем" И това е музиката. С нея човек би отворил сърцето, душата, ума си. Би ги разширил. Българинът през робството си е създал минорни; и мажорни песни. С първите е лекувал скръбта си, а с вторите - се е готвил за работа. В неговия робски, болен дух - музиката е била чародеен лекар, който го е лекувал. Давал му е импулс за работа. След тъжните песни - иде игривата и лека ръченица, която увлича българина във веселба. Той забравя тъгата си, за да даде простор на широкото, веселото да се прояви в него. И ако това е за българина от робството, какво би трябвало да бъде за съвременника? – В старите (също и днес) източни храмове музиката е била първата работа, първата молитва.
към текста >>

– В старите (също и днес) източни храмове музиката е била първата работа, първата молитва.
В неговия робски, болен дух - музиката е била чародеен лекар, който го е лекувал. Давал му е импулс за работа. След тъжните песни - иде игривата и лека ръченица, която увлича българина във веселба. Той забравя тъгата си, за да даде простор на широкото, веселото да се прояви в него. И ако това е за българина от робството, какво би трябвало да бъде за съвременника? – В старите (също и днес) източни храмове музиката е била първата работа, първата молитва. Източния свещеник в Египет, Сирия, Индия, Япония, почва свещенодействието с песен. Ще изпее духовни, свещени песни дълбоко, съсредоточено, благоговейно - ще настрои душата си за молитва и тогава от неговите уста протича проповедта. И в нашата черква пеят. Но пеят чуждо - гръцко. Това проточено „и" в края на думите не е българско.
към текста >>

Музиката събужда душата в храма.
Това проточено „и" в края на думите не е българско. Ние имаме скъсяване, отсичане на звука. И в някои народни песни се среща ,,и"-то. Това е влияние от гръцкото духовно робство. Трябва да се отърсим! Музиката събужда душата в храма. И я възвисява към Бога. И затуй: свещените песни на изтока са тихи. Те нямат силно пеене, защото, тихото пеене облагородява. „Силното е волево." И когато музиката въздействува на душите, когато събужда Любовта към Вечното, Великото, когато ни откъсва от дреболиите на живота, то би трябвало ние да разширим нейния обсег. Трябва да приложим музиката в живота.
към текста >>

„Силното е волево." И когато музиката въздействува на душите, когато събужда Любовта към Вечното, Великото, когато ни откъсва от дреболиите на живота, то би трябвало ние да разширим нейния обсег.
Трябва да се отърсим! Музиката събужда душата в храма. И я възвисява към Бога. И затуй: свещените песни на изтока са тихи. Те нямат силно пеене, защото, тихото пеене облагородява. „Силното е волево." И когато музиката въздействува на душите, когато събужда Любовта към Вечното, Великото, когато ни откъсва от дреболиите на живота, то би трябвало ние да разширим нейния обсег. Трябва да приложим музиката в живота. Да почваме дневната работа с музика. За забелязване е: утрин, който пее, през целия ден е весел и бодър. „И болният пее ли - скоро оздравява." Ние имаме едно богатство на земята, което никой не може да ни отнеме, то е музиката. Когато детето е гневно, сърдито, попее ли му неговата майка, то се укротява, утихва.
към текста >>

Трябва да приложим музиката в живота.
Музиката събужда душата в храма. И я възвисява към Бога. И затуй: свещените песни на изтока са тихи. Те нямат силно пеене, защото, тихото пеене облагородява. „Силното е волево." И когато музиката въздействува на душите, когато събужда Любовта към Вечното, Великото, когато ни откъсва от дреболиите на живота, то би трябвало ние да разширим нейния обсег. Трябва да приложим музиката в живота. Да почваме дневната работа с музика. За забелязване е: утрин, който пее, през целия ден е весел и бодър. „И болният пее ли - скоро оздравява." Ние имаме едно богатство на земята, което никой не може да ни отнеме, то е музиката. Когато детето е гневно, сърдито, попее ли му неговата майка, то се укротява, утихва. С песен войските се хвърлят в бой.
към текста >>

Да почваме дневната работа с музика.
И я възвисява към Бога. И затуй: свещените песни на изтока са тихи. Те нямат силно пеене, защото, тихото пеене облагородява. „Силното е волево." И когато музиката въздействува на душите, когато събужда Любовта към Вечното, Великото, когато ни откъсва от дреболиите на живота, то би трябвало ние да разширим нейния обсег. Трябва да приложим музиката в живота. Да почваме дневната работа с музика. За забелязване е: утрин, който пее, през целия ден е весел и бодър. „И болният пее ли - скоро оздравява." Ние имаме едно богатство на земята, което никой не може да ни отнеме, то е музиката. Когато детето е гневно, сърдито, попее ли му неговата майка, то се укротява, утихва. С песен войските се хвърлят в бой. С песен птичката посреща слънцето.
към текста >>

„И болният пее ли - скоро оздравява." Ние имаме едно богатство на земята, което никой не може да ни отнеме, то е музиката.
Те нямат силно пеене, защото, тихото пеене облагородява. „Силното е волево." И когато музиката въздействува на душите, когато събужда Любовта към Вечното, Великото, когато ни откъсва от дреболиите на живота, то би трябвало ние да разширим нейния обсег. Трябва да приложим музиката в живота. Да почваме дневната работа с музика. За забелязване е: утрин, който пее, през целия ден е весел и бодър. „И болният пее ли - скоро оздравява." Ние имаме едно богатство на земята, което никой не може да ни отнеме, то е музиката. Когато детето е гневно, сърдито, попее ли му неговата майка, то се укротява, утихва. С песен войските се хвърлят в бой. С песен птичката посреща слънцето. С песен поточето тече сред канарите на планината. И вечер: вгледаме ли се във звездите, вслушаме ли се в тишината, все ще чуем музика.
към текста >>

И вечер: вгледаме ли се във звездите, вслушаме ли се в тишината, все ще чуем музика.
„И болният пее ли - скоро оздравява." Ние имаме едно богатство на земята, което никой не може да ни отнеме, то е музиката. Когато детето е гневно, сърдито, попее ли му неговата майка, то се укротява, утихва. С песен войските се хвърлят в бой. С песен птичката посреща слънцето. С песен поточето тече сред канарите на планината. И вечер: вгледаме ли се във звездите, вслушаме ли се в тишината, все ще чуем музика. Тя ни обгражда. А ние хората не я тачим, нито я прилагаме в живота си. Нямаме ли музика - ние ще бъдем глухи за радостта. Съвременната музика има това преимущество, че отговаря на времето. Бурната песен, шеметния водовъртеж на тоновете увлича европееца във вихъра на утолението.
към текста >>

Нямаме ли музика - ние ще бъдем глухи за радостта.
С песен птичката посреща слънцето. С песен поточето тече сред канарите на планината. И вечер: вгледаме ли се във звездите, вслушаме ли се в тишината, все ще чуем музика. Тя ни обгражда. А ние хората не я тачим, нито я прилагаме в живота си. Нямаме ли музика - ние ще бъдем глухи за радостта. Съвременната музика има това преимущество, че отговаря на времето. Бурната песен, шеметния водовъртеж на тоновете увлича европееца във вихъра на утолението. Той пада зад тоновете уморен, наситен. Развинтените нерви искат насищане. И музиката на футуристите - дава тъкмо това.
към текста >>

Съвременната музика има това преимущество, че отговаря на времето.
С песен поточето тече сред канарите на планината. И вечер: вгледаме ли се във звездите, вслушаме ли се в тишината, все ще чуем музика. Тя ни обгражда. А ние хората не я тачим, нито я прилагаме в живота си. Нямаме ли музика - ние ще бъдем глухи за радостта. Съвременната музика има това преимущество, че отговаря на времето. Бурната песен, шеметния водовъртеж на тоновете увлича европееца във вихъра на утолението. Той пада зад тоновете уморен, наситен. Развинтените нерви искат насищане. И музиката на футуристите - дава тъкмо това. Когато имаме експресия и имаме тишина, както е в Бетховен, Шопен и др., тогава ние отваряме душата си за Бога.
към текста >>

И музиката на футуристите - дава тъкмо това.
Нямаме ли музика - ние ще бъдем глухи за радостта. Съвременната музика има това преимущество, че отговаря на времето. Бурната песен, шеметния водовъртеж на тоновете увлича европееца във вихъра на утолението. Той пада зад тоновете уморен, наситен. Развинтените нерви искат насищане. И музиката на футуристите - дава тъкмо това. Когато имаме експресия и имаме тишина, както е в Бетховен, Шопен и др., тогава ние отваряме душата си за Бога. Защото: нежните тонове никога не насищат. Те оставят жажда по звука, по песента. Те оставят стремеж. А Бог, не е ли един възвишен стремеж?
към текста >>

Рабиндранат Тагор познава музиката много добре.
Когато имаме експресия и имаме тишина, както е в Бетховен, Шопен и др., тогава ние отваряме душата си за Бога. Защото: нежните тонове никога не насищат. Те оставят жажда по звука, по песента. Те оставят стремеж. А Бог, не е ли един възвишен стремеж? Рабиндранат Тагор познава музиката много добре. В неговите училища в Индия, първият и най-важен предмет, това е музиката. Той учи своите ученици на музика. Иска да бъдат музикални, (не съвършени, а да пеят и свирят за себе си). Това се среща и в всички окултни школи на Изток и Запад. Музиката е първото нещо, което учениците трябва да владеят.
към текста >>

В неговите училища в Индия, първият и най-важен предмет, това е музиката.
Защото: нежните тонове никога не насищат. Те оставят жажда по звука, по песента. Те оставят стремеж. А Бог, не е ли един възвишен стремеж? Рабиндранат Тагор познава музиката много добре. В неговите училища в Индия, първият и най-важен предмет, това е музиката. Той учи своите ученици на музика. Иска да бъдат музикални, (не съвършени, а да пеят и свирят за себе си). Това се среща и в всички окултни школи на Изток и Запад. Музиката е първото нещо, което учениците трябва да владеят. Трябва да пеят, да свирят всякога.
към текста >>

Той учи своите ученици на музика.
Те оставят жажда по звука, по песента. Те оставят стремеж. А Бог, не е ли един възвишен стремеж? Рабиндранат Тагор познава музиката много добре. В неговите училища в Индия, първият и най-важен предмет, това е музиката. Той учи своите ученици на музика. Иска да бъдат музикални, (не съвършени, а да пеят и свирят за себе си). Това се среща и в всички окултни школи на Изток и Запад. Музиката е първото нещо, което учениците трябва да владеят. Трябва да пеят, да свирят всякога. Всяка работа да почват с песен.
към текста >>

Иска да бъдат музикални, (не съвършени, а да пеят и свирят за себе си).
Те оставят стремеж. А Бог, не е ли един възвишен стремеж? Рабиндранат Тагор познава музиката много добре. В неговите училища в Индия, първият и най-важен предмет, това е музиката. Той учи своите ученици на музика. Иска да бъдат музикални, (не съвършени, а да пеят и свирят за себе си). Това се среща и в всички окултни школи на Изток и Запад. Музиката е първото нещо, което учениците трябва да владеят. Трябва да пеят, да свирят всякога. Всяка работа да почват с песен. И народната поговорка: „който пее, зло не мисли” има голямо значение за живота.
към текста >>

Музиката е първото нещо, което учениците трябва да владеят.
Рабиндранат Тагор познава музиката много добре. В неговите училища в Индия, първият и най-важен предмет, това е музиката. Той учи своите ученици на музика. Иска да бъдат музикални, (не съвършени, а да пеят и свирят за себе си). Това се среща и в всички окултни школи на Изток и Запад. Музиката е първото нещо, което учениците трябва да владеят. Трябва да пеят, да свирят всякога. Всяка работа да почват с песен. И народната поговорка: „който пее, зло не мисли” има голямо значение за живота. Ако ние пеехме повече, ако с музика почвахме утринната си работа и с нея свършвахме, то ние никога не бихме създали условия за злите дела. Нещастията ни биха станали по-малко.
към текста >>

Ако ние пеехме повече, ако с музика почвахме утринната си работа и с нея свършвахме, то ние никога не бихме създали условия за злите дела.
Това се среща и в всички окултни школи на Изток и Запад. Музиката е първото нещо, което учениците трябва да владеят. Трябва да пеят, да свирят всякога. Всяка работа да почват с песен. И народната поговорка: „който пее, зло не мисли” има голямо значение за живота. Ако ние пеехме повече, ако с музика почвахме утринната си работа и с нея свършвахме, то ние никога не бихме създали условия за злите дела. Нещастията ни биха станали по-малко. Бихме направили, може би: най-голямото Добро на земята. Когато приложим музиката в живота, тогава страданията ни ще станат песен. Скърбите - радост. Защото: тогава ще пеем повече, за да трансформираме тъгата в радост, Повече музика, това е девизът на разумния живот.
към текста >>

Когато приложим музиката в живота, тогава страданията ни ще станат песен.
Всяка работа да почват с песен. И народната поговорка: „който пее, зло не мисли” има голямо значение за живота. Ако ние пеехме повече, ако с музика почвахме утринната си работа и с нея свършвахме, то ние никога не бихме създали условия за злите дела. Нещастията ни биха станали по-малко. Бихме направили, може би: най-голямото Добро на земята. Когато приложим музиката в живота, тогава страданията ни ще станат песен. Скърбите - радост. Защото: тогава ще пеем повече, за да трансформираме тъгата в радост, Повече музика, това е девизът на разумния живот. Нека бъде за всеки. Г. Драганов
към текста >>

Защото: тогава ще пеем повече, за да трансформираме тъгата в радост, Повече музика, това е девизът на разумния живот.
Ако ние пеехме повече, ако с музика почвахме утринната си работа и с нея свършвахме, то ние никога не бихме създали условия за злите дела. Нещастията ни биха станали по-малко. Бихме направили, може би: най-голямото Добро на земята. Когато приложим музиката в живота, тогава страданията ни ще станат песен. Скърбите - радост. Защото: тогава ще пеем повече, за да трансформираме тъгата в радост, Повече музика, това е девизът на разумния живот. Нека бъде за всеки. Г. Драганов
към текста >>

48. Съдържание на бр. 2 Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

* Мълчанието е език на Боговете, Песента и музиката - на Ангелите, а Словото - на човеците.
Gis Moll *** Зимата мълчи, Пролетта пее. а лятото и есента - говорят. * Мълчанието е език на Боговете, Песента и музиката - на Ангелите, а Словото - на човеците. * Когато красотата се ражда - - душите мълчат, когато красотата цъфти - - душите пеят, а когато красотата зрее - - душите говорят.
към текста >>

49. Списанието PDF Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Музиката в живота – Г.
Алхимия - Д-р Папюс 6). Стихове - Gis Moll, X. 7). В утринните часове - Г.Т. 8). Из „Млечен път" - Слав Бели. 9). Спящата Роза - Gis Moll 10). Музиката в живота – Г. Драганов 11). Съобщения (не е поставено като текст, може да се прочете в PDF-a) 12). Вести и книжнина
към текста >>

50. Перспективи за едно ново знание Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

То иска ръце, готови да вземат, сърца, жадни да поемат соковете на неговия живот... И колко сме смешни ние, съвременните хора със своите възгледи: да кисне човек няколко часа наред в някое одимено, смрадно кафене, дето бучи негърската музика на джаз-банда, или да зяпа илюзорните картини по платната на някое кино – туй се смята за почтено и естествено.
За днешните хора, които ся изгубили способността да преживяват нещата, това събитие в живота на земята се свежда към една суха дата, към една мъртва, безжизнена цифра, написана на книжен календар. Дори и астрономите, които изчисляват с точност до секунда мига, в който слънцето встъпва в пролетната равноденствена точна се задоволяват с едно механично прекарване през своя ум на няколко астрономически данни, които характеризират този миг, а когато той дойде – особено в ранните часове на зората, както това се случва в много места на земята – те спят. А що да сторят, ще попитат някои, мигар да станат да му се поклонят ? – Ни най-малко, защото слънцето съвсем не се нуждае ни от метаните на хората, ни от тяхното суетно поклонство. То непрекъснато разлива живот и иска само едно: хората да отворят широко своите врати и прозорци, за да поемат неговото щедро обилие. То иска ръце, готови да вземат, сърца, жадни да поемат соковете на неговия живот... И колко сме смешни ние, съвременните хора със своите възгледи: да кисне човек няколко часа наред в някое одимено, смрадно кафене, дето бучи негърската музика на джаз-банда, или да зяпа илюзорните картини по платната на някое кино – туй се смята за почтено и естествено. А да излезе на ранина, в някоя росна пролетна утрин да види изгрева на слънцето, да поеме изблика на пролетната енергия, която разлива живот и младост, туй се смета за идолопоклонство. Жалка заблуда на човеци, забравили, че и хляба, който ядат, и водата, която пият, и дрехите, които носят, и дървата, с които се греят, и електрическата енергия, с която се осветляват и която движи любимото им кино и всичко, всичко около тях е все слънце – сгъстено и претворено слънце. Не е въпрос само да се чете по книгите научния извод, че всичко е кондензирана слънчева енергия, че слънцето е извор на живота, а туй трябва да се преживее, човек трябва сам да го опита и знае, а не само да го декламира с велеречиви думи по катедри и амвони. Пак казвам: ние съвременните люде говорим само мъртви думи, в които не трепти жива преживелица, ние само звънтящо декламираме кухи фрази. С встъпването на слънцето в Овен се почва един нов цикъл в органическия живот.
към текста >>

51. Уводни думи към окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Юлия Лемерт: „Ритъмът и музиката в обучението". Фр.
Те нямат повече право да се укриват пред изобретателите както съдиите пред търсителите. G. Meunier ЧЕТВЪРТА ПЕДАГОГИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ В СВОБОДНОТО ВАЛДОРФСКО УЧИЛИЩЕ В ЩУТГАРТ Тя се е състояла от 25 до 30 т. г. Главната тема на конференцията била: „Училищният живот на детето в светлината на окултната педагогика”. Конференцията била открита от Алберт Стефен, главен редактор на сп. „Гьотеанум''. По-главни държани теми: Кристоф Боу: „Първата училищна година'', Хайдебранд: „Развитието на паметта през училищния периодъ". Юлия Лемерт: „Ритъмът и музиката в обучението". Фр. Негелин: „Първоначалното обучение по геометрия". Ернст Юли: „Красотата като възпитателка на юношата" (из обучението по изкуството в 15 годишната възраст) (със светливи картини), Д-р Легер: „Първоначалното обучение по химия". Д-р Щайн: „Отношението между литературата и историята в горните класове". Д-р Колиско: „Как чрез обучението по естествознание може да се създаде през 16-18 годишна възраст една жива връзка между човешката душа и природата''. Била четена и окултната драма на Алберт Стефен: „Хирам и Соломон".
към текста >>

V Музиката от окултно гледище.
на 4. V Нови насоки в възпитанието. от Б. Б, 3. на 11. V Музиката от окултно гледище. от К. Ик. 4. на 18. V Живот, еволюция и съзнание. от П. К-в.
към текста >>

52. Психология на вярата Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

ОСНОВИТЕ НА ДУХОВНАТА МУЗИКА Музиката е език на чувствата Емануел Сведенборг, виден учен и ясновидец, или както го наричат още „Съзерцател на Светлината", със своите многобройни съчинения, представя твърде голям интерес от различни гледища, но ние ще се ограничим да изнесем тук само възгледа му за музиката като духовна сила.
ОСНОВИТЕ НА ДУХОВНАТА МУЗИКА Музиката е език на чувствата Емануел Сведенборг, виден учен и ясновидец, или както го наричат още „Съзерцател на Светлината", със своите многобройни съчинения, представя твърде голям интерес от различни гледища, но ние ще се ограничим да изнесем тук само възгледа му за музиката като духовна сила. ....................................................................................................................... Според Сведенборг вътрешният живот на човека се състои от мисъл и чувство. „Говорът, казва той, не е нищо друго, освен форма на звука. Звукът съответствува на чувството, а говорът на мисълта; затова чувството звучи, а мисълта говори..." Следователно, ако мисълта се изразява чрез членоразделната реч, чувството би трябвало да се изрази чрез музиката, която е организиран звук. „Всяко чувство притежава в себе си едно особено свойство –да произвежда песен. Човек на може да пее, ако никога не е обичал.
към текста >>

Звукът съответствува на чувството, а говорът на мисълта; затова чувството звучи, а мисълта говори..." Следователно, ако мисълта се изразява чрез членоразделната реч, чувството би трябвало да се изрази чрез музиката, която е организиран звук.
ОСНОВИТЕ НА ДУХОВНАТА МУЗИКА Музиката е език на чувствата Емануел Сведенборг, виден учен и ясновидец, или както го наричат още „Съзерцател на Светлината", със своите многобройни съчинения, представя твърде голям интерес от различни гледища, но ние ще се ограничим да изнесем тук само възгледа му за музиката като духовна сила. ....................................................................................................................... Според Сведенборг вътрешният живот на човека се състои от мисъл и чувство. „Говорът, казва той, не е нищо друго, освен форма на звука. Звукът съответствува на чувството, а говорът на мисълта; затова чувството звучи, а мисълта говори..." Следователно, ако мисълта се изразява чрез членоразделната реч, чувството би трябвало да се изрази чрез музиката, която е организиран звук. „Всяко чувство притежава в себе си едно особено свойство –да произвежда песен. Човек на може да пее, ако никога не е обичал. Любовта е живият корен на музиката и затова един компонист със студен темперамент никога не може да има успех." – „Песента на небето е чувство на душата, изразено чрез устата като една модулация: то е вече звук, отделен от речта, произлизащ от Любовта, чувство, което дава живот на говора." Звукът на речта, се различава от този на песента, защото тук чувството е вътрешната сила, която създава музикалните тонове и ги организира във форма на мелодия, която съответствува по характер на чувството, що я създава. И тъй, музиката е отделена от думата, както чувството от мисълта. Живот на речта дава звукът и съвършенството се състои именно в съчетанието на произнесената дума с модулирания звук.
към текста >>

Любовта е живият корен на музиката и затова един компонист със студен темперамент никога не може да има успех." – „Песента на небето е чувство на душата, изразено чрез устата като една модулация: то е вече звук, отделен от речта, произлизащ от Любовта, чувство, което дава живот на говора." Звукът на речта, се различава от този на песента, защото тук чувството е вътрешната сила, която създава музикалните тонове и ги организира във форма на мелодия, която съответствува по характер на чувството, що я създава.
....................................................................................................................... Според Сведенборг вътрешният живот на човека се състои от мисъл и чувство. „Говорът, казва той, не е нищо друго, освен форма на звука. Звукът съответствува на чувството, а говорът на мисълта; затова чувството звучи, а мисълта говори..." Следователно, ако мисълта се изразява чрез членоразделната реч, чувството би трябвало да се изрази чрез музиката, която е организиран звук. „Всяко чувство притежава в себе си едно особено свойство –да произвежда песен. Човек на може да пее, ако никога не е обичал. Любовта е живият корен на музиката и затова един компонист със студен темперамент никога не може да има успех." – „Песента на небето е чувство на душата, изразено чрез устата като една модулация: то е вече звук, отделен от речта, произлизащ от Любовта, чувство, което дава живот на говора." Звукът на речта, се различава от този на песента, защото тук чувството е вътрешната сила, която създава музикалните тонове и ги организира във форма на мелодия, която съответствува по характер на чувството, що я създава. И тъй, музиката е отделена от думата, както чувството от мисълта. Живот на речта дава звукът и съвършенството се състои именно в съчетанието на произнесената дума с модулирания звук. Говоренето е само една част от пълния говор, чиято втора половина е музиката. Речта е в услуга на интелектуалния център, тъй като тя е израз на мислите, а музикалният език – на емоционалния център, понеже изразява добродетелта или порока. Музиката има сила да предизвика хармонично трептение на всички струни в човешкото сърце.
към текста >>

И тъй, музиката е отделена от думата, както чувството от мисълта.
„Говорът, казва той, не е нищо друго, освен форма на звука. Звукът съответствува на чувството, а говорът на мисълта; затова чувството звучи, а мисълта говори..." Следователно, ако мисълта се изразява чрез членоразделната реч, чувството би трябвало да се изрази чрез музиката, която е организиран звук. „Всяко чувство притежава в себе си едно особено свойство –да произвежда песен. Човек на може да пее, ако никога не е обичал. Любовта е живият корен на музиката и затова един компонист със студен темперамент никога не може да има успех." – „Песента на небето е чувство на душата, изразено чрез устата като една модулация: то е вече звук, отделен от речта, произлизащ от Любовта, чувство, което дава живот на говора." Звукът на речта, се различава от този на песента, защото тук чувството е вътрешната сила, която създава музикалните тонове и ги организира във форма на мелодия, която съответствува по характер на чувството, що я създава. И тъй, музиката е отделена от думата, както чувството от мисълта. Живот на речта дава звукът и съвършенството се състои именно в съчетанието на произнесената дума с модулирания звук. Говоренето е само една част от пълния говор, чиято втора половина е музиката. Речта е в услуга на интелектуалния център, тъй като тя е израз на мислите, а музикалният език – на емоционалния център, понеже изразява добродетелта или порока. Музиката има сила да предизвика хармонично трептение на всички струни в човешкото сърце. И така, произнесената дума достига пълната си сила, когато е в съчетание, както казахме по-горе, с модулиралия според живото сходство, звук.
към текста >>

Говоренето е само една част от пълния говор, чиято втора половина е музиката.
„Всяко чувство притежава в себе си едно особено свойство –да произвежда песен. Човек на може да пее, ако никога не е обичал. Любовта е живият корен на музиката и затова един компонист със студен темперамент никога не може да има успех." – „Песента на небето е чувство на душата, изразено чрез устата като една модулация: то е вече звук, отделен от речта, произлизащ от Любовта, чувство, което дава живот на говора." Звукът на речта, се различава от този на песента, защото тук чувството е вътрешната сила, която създава музикалните тонове и ги организира във форма на мелодия, която съответствува по характер на чувството, що я създава. И тъй, музиката е отделена от думата, както чувството от мисълта. Живот на речта дава звукът и съвършенството се състои именно в съчетанието на произнесената дума с модулирания звук. Говоренето е само една част от пълния говор, чиято втора половина е музиката. Речта е в услуга на интелектуалния център, тъй като тя е израз на мислите, а музикалният език – на емоционалния център, понеже изразява добродетелта или порока. Музиката има сила да предизвика хармонично трептение на всички струни в човешкото сърце. И така, произнесената дума достига пълната си сила, когато е в съчетание, както казахме по-горе, с модулиралия според живото сходство, звук. За да илюстрираме това твърдение, да вземем за пример някои вдъхновени оратори. Техният глас е топъл, богат с най-разнообразни интонации и нежни нюанси, а думите – една истинска изговорена музика, която трогва дълбоко слушателите.
към текста >>

Речта е в услуга на интелектуалния център, тъй като тя е израз на мислите, а музикалният език – на емоционалния център, понеже изразява добродетелта или порока.
Човек на може да пее, ако никога не е обичал. Любовта е живият корен на музиката и затова един компонист със студен темперамент никога не може да има успех." – „Песента на небето е чувство на душата, изразено чрез устата като една модулация: то е вече звук, отделен от речта, произлизащ от Любовта, чувство, което дава живот на говора." Звукът на речта, се различава от този на песента, защото тук чувството е вътрешната сила, която създава музикалните тонове и ги организира във форма на мелодия, която съответствува по характер на чувството, що я създава. И тъй, музиката е отделена от думата, както чувството от мисълта. Живот на речта дава звукът и съвършенството се състои именно в съчетанието на произнесената дума с модулирания звук. Говоренето е само една част от пълния говор, чиято втора половина е музиката. Речта е в услуга на интелектуалния център, тъй като тя е израз на мислите, а музикалният език – на емоционалния център, понеже изразява добродетелта или порока. Музиката има сила да предизвика хармонично трептение на всички струни в човешкото сърце. И така, произнесената дума достига пълната си сила, когато е в съчетание, както казахме по-горе, с модулиралия според живото сходство, звук. За да илюстрираме това твърдение, да вземем за пример някои вдъхновени оратори. Техният глас е топъл, богат с най-разнообразни интонации и нежни нюанси, а думите – една истинска изговорена музика, която трогва дълбоко слушателите. На кого от нас не се е случвало да бъде ентусиазиран от топлата, пламенна реч на някой разгорещен оратор, а после, при прочита ù да я намери студена и даже с ограничени и бедни мисли.
към текста >>

Музиката има сила да предизвика хармонично трептение на всички струни в човешкото сърце.
Любовта е живият корен на музиката и затова един компонист със студен темперамент никога не може да има успех." – „Песента на небето е чувство на душата, изразено чрез устата като една модулация: то е вече звук, отделен от речта, произлизащ от Любовта, чувство, което дава живот на говора." Звукът на речта, се различава от този на песента, защото тук чувството е вътрешната сила, която създава музикалните тонове и ги организира във форма на мелодия, която съответствува по характер на чувството, що я създава. И тъй, музиката е отделена от думата, както чувството от мисълта. Живот на речта дава звукът и съвършенството се състои именно в съчетанието на произнесената дума с модулирания звук. Говоренето е само една част от пълния говор, чиято втора половина е музиката. Речта е в услуга на интелектуалния център, тъй като тя е израз на мислите, а музикалният език – на емоционалния център, понеже изразява добродетелта или порока. Музиката има сила да предизвика хармонично трептение на всички струни в човешкото сърце. И така, произнесената дума достига пълната си сила, когато е в съчетание, както казахме по-горе, с модулиралия според живото сходство, звук. За да илюстрираме това твърдение, да вземем за пример някои вдъхновени оратори. Техният глас е топъл, богат с най-разнообразни интонации и нежни нюанси, а думите – една истинска изговорена музика, която трогва дълбоко слушателите. На кого от нас не се е случвало да бъде ентусиазиран от топлата, пламенна реч на някой разгорещен оратор, а после, при прочита ù да я намери студена и даже с ограничени и бедни мисли. Да, тъй е, защото гласът на оратора е бил отзвук на музиката от собствените му изживявания, които събуждат у нас цял свят от чувства.
към текста >>

Техният глас е топъл, богат с най-разнообразни интонации и нежни нюанси, а думите – една истинска изговорена музика, която трогва дълбоко слушателите.
Говоренето е само една част от пълния говор, чиято втора половина е музиката. Речта е в услуга на интелектуалния център, тъй като тя е израз на мислите, а музикалният език – на емоционалния център, понеже изразява добродетелта или порока. Музиката има сила да предизвика хармонично трептение на всички струни в човешкото сърце. И така, произнесената дума достига пълната си сила, когато е в съчетание, както казахме по-горе, с модулиралия според живото сходство, звук. За да илюстрираме това твърдение, да вземем за пример някои вдъхновени оратори. Техният глас е топъл, богат с най-разнообразни интонации и нежни нюанси, а думите – една истинска изговорена музика, която трогва дълбоко слушателите. На кого от нас не се е случвало да бъде ентусиазиран от топлата, пламенна реч на някой разгорещен оратор, а после, при прочита ù да я намери студена и даже с ограничени и бедни мисли. Да, тъй е, защото гласът на оратора е бил отзвук на музиката от собствените му изживявания, които събуждат у нас цял свят от чувства. Силата на речта не почива в значението на думите, но в чистото чувство, пречупено като звук; и не мислите са причина за нашата емоция, а музикалните акценти, които нюансират различните периоди на речта. Тук се крие и тайната на демагозите, които посредством своите жестове и интонация увличат и вълнуват слушателите си. Един вдъхновен музикант знае как да свърже богатството на духовните мисли със силата на чистите чувства в една съвършена музикална продукция и по този начин изпълнява една велика задача, защото действува непосредствено на човешките сърца; събуждайки най-добрите чувства у хората, той играе вече ролята на организатор и създател на бъдещето хармонично общество, желано, но не създадено в древността, когато мъдреците на древна Гърция са казвали: „Всеки социален строй почива върху добрата музика", която като една висша духовна сила определя морала и общественото благо.
към текста >>

Да, тъй е, защото гласът на оратора е бил отзвук на музиката от собствените му изживявания, които събуждат у нас цял свят от чувства.
Музиката има сила да предизвика хармонично трептение на всички струни в човешкото сърце. И така, произнесената дума достига пълната си сила, когато е в съчетание, както казахме по-горе, с модулиралия според живото сходство, звук. За да илюстрираме това твърдение, да вземем за пример някои вдъхновени оратори. Техният глас е топъл, богат с най-разнообразни интонации и нежни нюанси, а думите – една истинска изговорена музика, която трогва дълбоко слушателите. На кого от нас не се е случвало да бъде ентусиазиран от топлата, пламенна реч на някой разгорещен оратор, а после, при прочита ù да я намери студена и даже с ограничени и бедни мисли. Да, тъй е, защото гласът на оратора е бил отзвук на музиката от собствените му изживявания, които събуждат у нас цял свят от чувства. Силата на речта не почива в значението на думите, но в чистото чувство, пречупено като звук; и не мислите са причина за нашата емоция, а музикалните акценти, които нюансират различните периоди на речта. Тук се крие и тайната на демагозите, които посредством своите жестове и интонация увличат и вълнуват слушателите си. Един вдъхновен музикант знае как да свърже богатството на духовните мисли със силата на чистите чувства в една съвършена музикална продукция и по този начин изпълнява една велика задача, защото действува непосредствено на човешките сърца; събуждайки най-добрите чувства у хората, той играе вече ролята на организатор и създател на бъдещето хармонично общество, желано, но не създадено в древността, когато мъдреците на древна Гърция са казвали: „Всеки социален строй почива върху добрата музика", която като една висша духовна сила определя морала и общественото благо. Ето следователно как музиката може да се разгледа като социална функция. Музиката е един жив език, който се отзовава право в човешкото сърце и събужда там най-разнообразни чувства.
към текста >>

Силата на речта не почива в значението на думите, но в чистото чувство, пречупено като звук; и не мислите са причина за нашата емоция, а музикалните акценти, които нюансират различните периоди на речта.
И така, произнесената дума достига пълната си сила, когато е в съчетание, както казахме по-горе, с модулиралия според живото сходство, звук. За да илюстрираме това твърдение, да вземем за пример някои вдъхновени оратори. Техният глас е топъл, богат с най-разнообразни интонации и нежни нюанси, а думите – една истинска изговорена музика, която трогва дълбоко слушателите. На кого от нас не се е случвало да бъде ентусиазиран от топлата, пламенна реч на някой разгорещен оратор, а после, при прочита ù да я намери студена и даже с ограничени и бедни мисли. Да, тъй е, защото гласът на оратора е бил отзвук на музиката от собствените му изживявания, които събуждат у нас цял свят от чувства. Силата на речта не почива в значението на думите, но в чистото чувство, пречупено като звук; и не мислите са причина за нашата емоция, а музикалните акценти, които нюансират различните периоди на речта. Тук се крие и тайната на демагозите, които посредством своите жестове и интонация увличат и вълнуват слушателите си. Един вдъхновен музикант знае как да свърже богатството на духовните мисли със силата на чистите чувства в една съвършена музикална продукция и по този начин изпълнява една велика задача, защото действува непосредствено на човешките сърца; събуждайки най-добрите чувства у хората, той играе вече ролята на организатор и създател на бъдещето хармонично общество, желано, но не създадено в древността, когато мъдреците на древна Гърция са казвали: „Всеки социален строй почива върху добрата музика", която като една висша духовна сила определя морала и общественото благо. Ето следователно как музиката може да се разгледа като социална функция. Музиката е един жив език, който се отзовава право в човешкото сърце и събужда там най-разнообразни чувства. Музиката е универсален, всеобщ език, защото тя е съществувала през всички времена, във всички места и защото всички народи пеят и са чувствителни към чара на музиката.
към текста >>

Един вдъхновен музикант знае как да свърже богатството на духовните мисли със силата на чистите чувства в една съвършена музикална продукция и по този начин изпълнява една велика задача, защото действува непосредствено на човешките сърца; събуждайки най-добрите чувства у хората, той играе вече ролята на организатор и създател на бъдещето хармонично общество, желано, но не създадено в древността, когато мъдреците на древна Гърция са казвали: „Всеки социален строй почива върху добрата музика", която като една висша духовна сила определя морала и общественото благо.
Техният глас е топъл, богат с най-разнообразни интонации и нежни нюанси, а думите – една истинска изговорена музика, която трогва дълбоко слушателите. На кого от нас не се е случвало да бъде ентусиазиран от топлата, пламенна реч на някой разгорещен оратор, а после, при прочита ù да я намери студена и даже с ограничени и бедни мисли. Да, тъй е, защото гласът на оратора е бил отзвук на музиката от собствените му изживявания, които събуждат у нас цял свят от чувства. Силата на речта не почива в значението на думите, но в чистото чувство, пречупено като звук; и не мислите са причина за нашата емоция, а музикалните акценти, които нюансират различните периоди на речта. Тук се крие и тайната на демагозите, които посредством своите жестове и интонация увличат и вълнуват слушателите си. Един вдъхновен музикант знае как да свърже богатството на духовните мисли със силата на чистите чувства в една съвършена музикална продукция и по този начин изпълнява една велика задача, защото действува непосредствено на човешките сърца; събуждайки най-добрите чувства у хората, той играе вече ролята на организатор и създател на бъдещето хармонично общество, желано, но не създадено в древността, когато мъдреците на древна Гърция са казвали: „Всеки социален строй почива върху добрата музика", която като една висша духовна сила определя морала и общественото благо. Ето следователно как музиката може да се разгледа като социална функция. Музиката е един жив език, който се отзовава право в човешкото сърце и събужда там най-разнообразни чувства. Музиката е универсален, всеобщ език, защото тя е съществувала през всички времена, във всички места и защото всички народи пеят и са чувствителни към чара на музиката. Не пеят ли навсякъде и не са ли пели при всички случаи в социалния живот? Тук му е мястото да се отбележи още, че музиката е била винаги свързана с религиозния култ, за което свидетелствува и самата Библия.
към текста >>

Ето следователно как музиката може да се разгледа като социална функция.
На кого от нас не се е случвало да бъде ентусиазиран от топлата, пламенна реч на някой разгорещен оратор, а после, при прочита ù да я намери студена и даже с ограничени и бедни мисли. Да, тъй е, защото гласът на оратора е бил отзвук на музиката от собствените му изживявания, които събуждат у нас цял свят от чувства. Силата на речта не почива в значението на думите, но в чистото чувство, пречупено като звук; и не мислите са причина за нашата емоция, а музикалните акценти, които нюансират различните периоди на речта. Тук се крие и тайната на демагозите, които посредством своите жестове и интонация увличат и вълнуват слушателите си. Един вдъхновен музикант знае как да свърже богатството на духовните мисли със силата на чистите чувства в една съвършена музикална продукция и по този начин изпълнява една велика задача, защото действува непосредствено на човешките сърца; събуждайки най-добрите чувства у хората, той играе вече ролята на организатор и създател на бъдещето хармонично общество, желано, но не създадено в древността, когато мъдреците на древна Гърция са казвали: „Всеки социален строй почива върху добрата музика", която като една висша духовна сила определя морала и общественото благо. Ето следователно как музиката може да се разгледа като социална функция. Музиката е един жив език, който се отзовава право в човешкото сърце и събужда там най-разнообразни чувства. Музиката е универсален, всеобщ език, защото тя е съществувала през всички времена, във всички места и защото всички народи пеят и са чувствителни към чара на музиката. Не пеят ли навсякъде и не са ли пели при всички случаи в социалния живот? Тук му е мястото да се отбележи още, че музиката е била винаги свързана с религиозния култ, за което свидетелствува и самата Библия. Ние имаме свещения пример на Учителя – Исус сам е пеел химни заедно с последователите си.
към текста >>

Музиката е един жив език, който се отзовава право в човешкото сърце и събужда там най-разнообразни чувства.
Да, тъй е, защото гласът на оратора е бил отзвук на музиката от собствените му изживявания, които събуждат у нас цял свят от чувства. Силата на речта не почива в значението на думите, но в чистото чувство, пречупено като звук; и не мислите са причина за нашата емоция, а музикалните акценти, които нюансират различните периоди на речта. Тук се крие и тайната на демагозите, които посредством своите жестове и интонация увличат и вълнуват слушателите си. Един вдъхновен музикант знае как да свърже богатството на духовните мисли със силата на чистите чувства в една съвършена музикална продукция и по този начин изпълнява една велика задача, защото действува непосредствено на човешките сърца; събуждайки най-добрите чувства у хората, той играе вече ролята на организатор и създател на бъдещето хармонично общество, желано, но не създадено в древността, когато мъдреците на древна Гърция са казвали: „Всеки социален строй почива върху добрата музика", която като една висша духовна сила определя морала и общественото благо. Ето следователно как музиката може да се разгледа като социална функция. Музиката е един жив език, който се отзовава право в човешкото сърце и събужда там най-разнообразни чувства. Музиката е универсален, всеобщ език, защото тя е съществувала през всички времена, във всички места и защото всички народи пеят и са чувствителни към чара на музиката. Не пеят ли навсякъде и не са ли пели при всички случаи в социалния живот? Тук му е мястото да се отбележи още, че музиката е била винаги свързана с религиозния култ, за което свидетелствува и самата Библия. Ние имаме свещения пример на Учителя – Исус сам е пеел химни заедно с последователите си. (Матей, 26:30).
към текста >>

Музиката е универсален, всеобщ език, защото тя е съществувала през всички времена, във всички места и защото всички народи пеят и са чувствителни към чара на музиката.
Силата на речта не почива в значението на думите, но в чистото чувство, пречупено като звук; и не мислите са причина за нашата емоция, а музикалните акценти, които нюансират различните периоди на речта. Тук се крие и тайната на демагозите, които посредством своите жестове и интонация увличат и вълнуват слушателите си. Един вдъхновен музикант знае как да свърже богатството на духовните мисли със силата на чистите чувства в една съвършена музикална продукция и по този начин изпълнява една велика задача, защото действува непосредствено на човешките сърца; събуждайки най-добрите чувства у хората, той играе вече ролята на организатор и създател на бъдещето хармонично общество, желано, но не създадено в древността, когато мъдреците на древна Гърция са казвали: „Всеки социален строй почива върху добрата музика", която като една висша духовна сила определя морала и общественото благо. Ето следователно как музиката може да се разгледа като социална функция. Музиката е един жив език, който се отзовава право в човешкото сърце и събужда там най-разнообразни чувства. Музиката е универсален, всеобщ език, защото тя е съществувала през всички времена, във всички места и защото всички народи пеят и са чувствителни към чара на музиката. Не пеят ли навсякъде и не са ли пели при всички случаи в социалния живот? Тук му е мястото да се отбележи още, че музиката е била винаги свързана с религиозния култ, за което свидетелствува и самата Библия. Ние имаме свещения пример на Учителя – Исус сам е пеел химни заедно с последователите си. (Матей, 26:30). После, да проследим историята на Израиля в Библията; ще видим навсякъде, че музиката е била съблюдавана като висше религиозно изкуство.
към текста >>

Тук му е мястото да се отбележи още, че музиката е била винаги свързана с религиозния култ, за което свидетелствува и самата Библия.
Един вдъхновен музикант знае как да свърже богатството на духовните мисли със силата на чистите чувства в една съвършена музикална продукция и по този начин изпълнява една велика задача, защото действува непосредствено на човешките сърца; събуждайки най-добрите чувства у хората, той играе вече ролята на организатор и създател на бъдещето хармонично общество, желано, но не създадено в древността, когато мъдреците на древна Гърция са казвали: „Всеки социален строй почива върху добрата музика", която като една висша духовна сила определя морала и общественото благо. Ето следователно как музиката може да се разгледа като социална функция. Музиката е един жив език, който се отзовава право в човешкото сърце и събужда там най-разнообразни чувства. Музиката е универсален, всеобщ език, защото тя е съществувала през всички времена, във всички места и защото всички народи пеят и са чувствителни към чара на музиката. Не пеят ли навсякъде и не са ли пели при всички случаи в социалния живот? Тук му е мястото да се отбележи още, че музиката е била винаги свързана с религиозния култ, за което свидетелствува и самата Библия. Ние имаме свещения пример на Учителя – Исус сам е пеел химни заедно с последователите си. (Матей, 26:30). После, да проследим историята на Израиля в Библията; ще видим навсякъде, че музиката е била съблюдавана като висше религиозно изкуство. Свещените книги сами свидетелствуват за важността на музиката в храма на Йехова. „Музиката, като духовен език на висшите чувства, е давала отличен израз на религиозните мисли и е осъществявала щастливото съчетание между свещената поезия и чистата мелодия; затова в Йерусалимския храм изповедите са били песен, съпроводена от инструменти." Сведенборг често набляга на съответствието между музикалните инструменти и силите на духовния свет.
към текста >>

После, да проследим историята на Израиля в Библията; ще видим навсякъде, че музиката е била съблюдавана като висше религиозно изкуство.
Музиката е универсален, всеобщ език, защото тя е съществувала през всички времена, във всички места и защото всички народи пеят и са чувствителни към чара на музиката. Не пеят ли навсякъде и не са ли пели при всички случаи в социалния живот? Тук му е мястото да се отбележи още, че музиката е била винаги свързана с религиозния култ, за което свидетелствува и самата Библия. Ние имаме свещения пример на Учителя – Исус сам е пеел химни заедно с последователите си. (Матей, 26:30). После, да проследим историята на Израиля в Библията; ще видим навсякъде, че музиката е била съблюдавана като висше религиозно изкуство. Свещените книги сами свидетелствуват за важността на музиката в храма на Йехова. „Музиката, като духовен език на висшите чувства, е давала отличен израз на религиозните мисли и е осъществявала щастливото съчетание между свещената поезия и чистата мелодия; затова в Йерусалимския храм изповедите са били песен, съпроводена от инструменти." Сведенборг често набляга на съответствието между музикалните инструменти и силите на духовния свет. Ще видим това в следния цитат: „Известно е, че различните чувства се изразяват чрез разни видове инструменти. Когато има хармонично съчетание, тези чувства са сполучливо възпроизведени от инструментите. Музикантите – компетентни по този въпрос, разбира се, знаят тези неща и ги използуват по един целесъобразен начин.
към текста >>

Свещените книги сами свидетелствуват за важността на музиката в храма на Йехова.
Не пеят ли навсякъде и не са ли пели при всички случаи в социалния живот? Тук му е мястото да се отбележи още, че музиката е била винаги свързана с религиозния култ, за което свидетелствува и самата Библия. Ние имаме свещения пример на Учителя – Исус сам е пеел химни заедно с последователите си. (Матей, 26:30). После, да проследим историята на Израиля в Библията; ще видим навсякъде, че музиката е била съблюдавана като висше религиозно изкуство. Свещените книги сами свидетелствуват за важността на музиката в храма на Йехова. „Музиката, като духовен език на висшите чувства, е давала отличен израз на религиозните мисли и е осъществявала щастливото съчетание между свещената поезия и чистата мелодия; затова в Йерусалимския храм изповедите са били песен, съпроводена от инструменти." Сведенборг често набляга на съответствието между музикалните инструменти и силите на духовния свет. Ще видим това в следния цитат: „Известно е, че различните чувства се изразяват чрез разни видове инструменти. Когато има хармонично съчетание, тези чувства са сполучливо възпроизведени от инструментите. Музикантите – компетентни по този въпрос, разбира се, знаят тези неща и ги използуват по един целесъобразен начин. Знае се също, че първоначалното познание на човека не се е дължало нито на науката, нито на изкуството, но на слуха и тънкото му чувство.
към текста >>

„Музиката, като духовен език на висшите чувства, е давала отличен израз на религиозните мисли и е осъществявала щастливото съчетание между свещената поезия и чистата мелодия; затова в Йерусалимския храм изповедите са били песен, съпроводена от инструменти." Сведенборг често набляга на съответствието между музикалните инструменти и силите на духовния свет.
Тук му е мястото да се отбележи още, че музиката е била винаги свързана с религиозния култ, за което свидетелствува и самата Библия. Ние имаме свещения пример на Учителя – Исус сам е пеел химни заедно с последователите си. (Матей, 26:30). После, да проследим историята на Израиля в Библията; ще видим навсякъде, че музиката е била съблюдавана като висше религиозно изкуство. Свещените книги сами свидетелствуват за важността на музиката в храма на Йехова. „Музиката, като духовен език на висшите чувства, е давала отличен израз на религиозните мисли и е осъществявала щастливото съчетание между свещената поезия и чистата мелодия; затова в Йерусалимския храм изповедите са били песен, съпроводена от инструменти." Сведенборг често набляга на съответствието между музикалните инструменти и силите на духовния свет. Ще видим това в следния цитат: „Известно е, че различните чувства се изразяват чрез разни видове инструменти. Когато има хармонично съчетание, тези чувства са сполучливо възпроизведени от инструментите. Музикантите – компетентни по този въпрос, разбира се, знаят тези неща и ги използуват по един целесъобразен начин. Знае се също, че първоначалното познание на човека не се е дължало нито на науката, нито на изкуството, но на слуха и тънкото му чувство. Очевидно е, следователно, че това познание не води началото си от физическия, но от духовния свет.
към текста >>

Музикантите – компетентни по този въпрос, разбира се, знаят тези неща и ги използуват по един целесъобразен начин.
После, да проследим историята на Израиля в Библията; ще видим навсякъде, че музиката е била съблюдавана като висше религиозно изкуство. Свещените книги сами свидетелствуват за важността на музиката в храма на Йехова. „Музиката, като духовен език на висшите чувства, е давала отличен израз на религиозните мисли и е осъществявала щастливото съчетание между свещената поезия и чистата мелодия; затова в Йерусалимския храм изповедите са били песен, съпроводена от инструменти." Сведенборг често набляга на съответствието между музикалните инструменти и силите на духовния свет. Ще видим това в следния цитат: „Известно е, че различните чувства се изразяват чрез разни видове инструменти. Когато има хармонично съчетание, тези чувства са сполучливо възпроизведени от инструментите. Музикантите – компетентни по този въпрос, разбира се, знаят тези неща и ги използуват по един целесъобразен начин. Знае се също, че първоначалното познание на човека не се е дължало нито на науката, нито на изкуството, но на слуха и тънкото му чувство. Очевидно е, следователно, че това познание не води началото си от физическия, но от духовния свет. Значи има една връзка, едно съответствие между нещата, които произтичат от физическия свет и нещата, които произлизат от духовния свет. Хармоничното звучене и вариациите му съответствуват на състоянията радост и веселие, които съществуват в духовния свят като чувства, а на физическия се проявяват като Добро и Истина. Та ясно е, че музикалните инструменти отговарят на божествени и духовни чувства." Този интересен цитат съдържа няколко точки които заслужават да бъдат по-подробно разгледани.
към текста >>

Та ясно е, че музикалните инструменти отговарят на божествени и духовни чувства." Този интересен цитат съдържа няколко точки които заслужават да бъдат по-подробно разгледани.
Музикантите – компетентни по този въпрос, разбира се, знаят тези неща и ги използуват по един целесъобразен начин. Знае се също, че първоначалното познание на човека не се е дължало нито на науката, нито на изкуството, но на слуха и тънкото му чувство. Очевидно е, следователно, че това познание не води началото си от физическия, но от духовния свет. Значи има една връзка, едно съответствие между нещата, които произтичат от физическия свет и нещата, които произлизат от духовния свет. Хармоничното звучене и вариациите му съответствуват на състоянията радост и веселие, които съществуват в духовния свят като чувства, а на физическия се проявяват като Добро и Истина. Та ясно е, че музикалните инструменти отговарят на божествени и духовни чувства." Този интересен цитат съдържа няколко точки които заслужават да бъдат по-подробно разгледани. Нека най-напред да отбележим съответствието между двата главни вида чувства и двете категории музикални инструменти. Емоциите от Божествения свят съответствуват на инструментите с непрекъснат звук, каквито са например духовите инструменти, а емоциите от духовния свят съответствуват на инструментите с прекъснат звук – струнните инструменти. Сведенборг определя точно принципите на този духовен оркестър, но тоя въпрос ще разгледаме малко по-нататък. Но сега нека отбележим, че създаването на оркестъра в древния йерусалимски храм не е било нещо случайно, а е почивало на точното прилагане на науката за съответствието между силите на духовния свят и нещата на физическия свет. Музиката там е била употребявана по научен начин като една висша духовна сила и музикантите са били третирани като свещенослужители, изпълняващи важен религиозен обред.
към текста >>

Нека най-напред да отбележим съответствието между двата главни вида чувства и двете категории музикални инструменти.
Знае се също, че първоначалното познание на човека не се е дължало нито на науката, нито на изкуството, но на слуха и тънкото му чувство. Очевидно е, следователно, че това познание не води началото си от физическия, но от духовния свет. Значи има една връзка, едно съответствие между нещата, които произтичат от физическия свет и нещата, които произлизат от духовния свет. Хармоничното звучене и вариациите му съответствуват на състоянията радост и веселие, които съществуват в духовния свят като чувства, а на физическия се проявяват като Добро и Истина. Та ясно е, че музикалните инструменти отговарят на божествени и духовни чувства." Този интересен цитат съдържа няколко точки които заслужават да бъдат по-подробно разгледани. Нека най-напред да отбележим съответствието между двата главни вида чувства и двете категории музикални инструменти. Емоциите от Божествения свят съответствуват на инструментите с непрекъснат звук, каквито са например духовите инструменти, а емоциите от духовния свят съответствуват на инструментите с прекъснат звук – струнните инструменти. Сведенборг определя точно принципите на този духовен оркестър, но тоя въпрос ще разгледаме малко по-нататък. Но сега нека отбележим, че създаването на оркестъра в древния йерусалимски храм не е било нещо случайно, а е почивало на точното прилагане на науката за съответствието между силите на духовния свят и нещата на физическия свет. Музиката там е била употребявана по научен начин като една висша духовна сила и музикантите са били третирани като свещенослужители, изпълняващи важен религиозен обред. Да поясним сега горното твърдение: „когато има хармонично съчетание, емоциите са сполучливо възпроизведени от инструментите".
към текста >>

Музиката там е била употребявана по научен начин като една висша духовна сила и музикантите са били третирани като свещенослужители, изпълняващи важен религиозен обред.
Та ясно е, че музикалните инструменти отговарят на божествени и духовни чувства." Този интересен цитат съдържа няколко точки които заслужават да бъдат по-подробно разгледани. Нека най-напред да отбележим съответствието между двата главни вида чувства и двете категории музикални инструменти. Емоциите от Божествения свят съответствуват на инструментите с непрекъснат звук, каквито са например духовите инструменти, а емоциите от духовния свят съответствуват на инструментите с прекъснат звук – струнните инструменти. Сведенборг определя точно принципите на този духовен оркестър, но тоя въпрос ще разгледаме малко по-нататък. Но сега нека отбележим, че създаването на оркестъра в древния йерусалимски храм не е било нещо случайно, а е почивало на точното прилагане на науката за съответствието между силите на духовния свят и нещата на физическия свет. Музиката там е била употребявана по научен начин като една висша духовна сила и музикантите са били третирани като свещенослужители, изпълняващи важен религиозен обред. Да поясним сега горното твърдение: „когато има хармонично съчетание, емоциите са сполучливо възпроизведени от инструментите". И тъй е. Музиката не би могла да оставя такива дълбоки впечатления в душата на човека, ако самата хармония не беше присъща на чувствата в човешкото сърце. Великите компонисти (имам пред вид тези, които основно познават музикалното изкуство и долавят личната естетика на всеки едного) знаят сполучливо да изразят посредством хармонични комбинации всички човешки страсти и по закона на съответствието събуждат у слушателите си същия род чувства, изразени чрез техните музикални акорди. Всека страст, събудена у човека, се развива в неговото въображение, където приема съответната форма и ако волята не противопостави нужната за случая сила, човек би удовлетворил всяко свое желание.
към текста >>

Музиката не би могла да оставя такива дълбоки впечатления в душата на човека, ако самата хармония не беше присъща на чувствата в човешкото сърце.
Сведенборг определя точно принципите на този духовен оркестър, но тоя въпрос ще разгледаме малко по-нататък. Но сега нека отбележим, че създаването на оркестъра в древния йерусалимски храм не е било нещо случайно, а е почивало на точното прилагане на науката за съответствието между силите на духовния свят и нещата на физическия свет. Музиката там е била употребявана по научен начин като една висша духовна сила и музикантите са били третирани като свещенослужители, изпълняващи важен религиозен обред. Да поясним сега горното твърдение: „когато има хармонично съчетание, емоциите са сполучливо възпроизведени от инструментите". И тъй е. Музиката не би могла да оставя такива дълбоки впечатления в душата на човека, ако самата хармония не беше присъща на чувствата в човешкото сърце. Великите компонисти (имам пред вид тези, които основно познават музикалното изкуство и долавят личната естетика на всеки едного) знаят сполучливо да изразят посредством хармонични комбинации всички човешки страсти и по закона на съответствието събуждат у слушателите си същия род чувства, изразени чрез техните музикални акорди. Всека страст, събудена у човека, се развива в неговото въображение, където приема съответната форма и ако волята не противопостави нужната за случая сила, човек би удовлетворил всяко свое желание. Мнозина мислят, че това омагьосващо изкуство е безопасно; те не могат да разберат, че то е една дълбока сила, която докосва и най-тънките струни на човешкото сърце; те третират музиката като абсолютно безвредна, като прост шум без всякакво значение. Ние обаче, които от личен опит познаваме силата на организирания звук, можем да представим следното на тези, които си въобразяват, че музиката е само сбор от звукове без стойност. Вечер е.
към текста >>

Великите компонисти (имам пред вид тези, които основно познават музикалното изкуство и долавят личната естетика на всеки едного) знаят сполучливо да изразят посредством хармонични комбинации всички човешки страсти и по закона на съответствието събуждат у слушателите си същия род чувства, изразени чрез техните музикални акорди.
Но сега нека отбележим, че създаването на оркестъра в древния йерусалимски храм не е било нещо случайно, а е почивало на точното прилагане на науката за съответствието между силите на духовния свят и нещата на физическия свет. Музиката там е била употребявана по научен начин като една висша духовна сила и музикантите са били третирани като свещенослужители, изпълняващи важен религиозен обред. Да поясним сега горното твърдение: „когато има хармонично съчетание, емоциите са сполучливо възпроизведени от инструментите". И тъй е. Музиката не би могла да оставя такива дълбоки впечатления в душата на човека, ако самата хармония не беше присъща на чувствата в човешкото сърце. Великите компонисти (имам пред вид тези, които основно познават музикалното изкуство и долавят личната естетика на всеки едного) знаят сполучливо да изразят посредством хармонични комбинации всички човешки страсти и по закона на съответствието събуждат у слушателите си същия род чувства, изразени чрез техните музикални акорди. Всека страст, събудена у човека, се развива в неговото въображение, където приема съответната форма и ако волята не противопостави нужната за случая сила, човек би удовлетворил всяко свое желание. Мнозина мислят, че това омагьосващо изкуство е безопасно; те не могат да разберат, че то е една дълбока сила, която докосва и най-тънките струни на човешкото сърце; те третират музиката като абсолютно безвредна, като прост шум без всякакво значение. Ние обаче, които от личен опит познаваме силата на организирания звук, можем да представим следното на тези, които си въобразяват, че музиката е само сбор от звукове без стойност. Вечер е. Тълпи от народ се стичат към театрите или концертните зали.
към текста >>

Мнозина мислят, че това омагьосващо изкуство е безопасно; те не могат да разберат, че то е една дълбока сила, която докосва и най-тънките струни на човешкото сърце; те третират музиката като абсолютно безвредна, като прост шум без всякакво значение.
Да поясним сега горното твърдение: „когато има хармонично съчетание, емоциите са сполучливо възпроизведени от инструментите". И тъй е. Музиката не би могла да оставя такива дълбоки впечатления в душата на човека, ако самата хармония не беше присъща на чувствата в човешкото сърце. Великите компонисти (имам пред вид тези, които основно познават музикалното изкуство и долавят личната естетика на всеки едного) знаят сполучливо да изразят посредством хармонични комбинации всички човешки страсти и по закона на съответствието събуждат у слушателите си същия род чувства, изразени чрез техните музикални акорди. Всека страст, събудена у човека, се развива в неговото въображение, където приема съответната форма и ако волята не противопостави нужната за случая сила, човек би удовлетворил всяко свое желание. Мнозина мислят, че това омагьосващо изкуство е безопасно; те не могат да разберат, че то е една дълбока сила, която докосва и най-тънките струни на човешкото сърце; те третират музиката като абсолютно безвредна, като прост шум без всякакво значение. Ние обаче, които от личен опит познаваме силата на организирания звук, можем да представим следното на тези, които си въобразяват, че музиката е само сбор от звукове без стойност. Вечер е. Тълпи от народ се стичат към театрите или концертните зали. Те слушат, нервите са обтегнати и веднага след това бурни аплодисменти. Ето следователно, как тази музика е дълбоко изживяна и какво впечатление произвежда на тълпата!
към текста >>

Ние обаче, които от личен опит познаваме силата на организирания звук, можем да представим следното на тези, които си въобразяват, че музиката е само сбор от звукове без стойност.
И тъй е. Музиката не би могла да оставя такива дълбоки впечатления в душата на човека, ако самата хармония не беше присъща на чувствата в човешкото сърце. Великите компонисти (имам пред вид тези, които основно познават музикалното изкуство и долавят личната естетика на всеки едного) знаят сполучливо да изразят посредством хармонични комбинации всички човешки страсти и по закона на съответствието събуждат у слушателите си същия род чувства, изразени чрез техните музикални акорди. Всека страст, събудена у човека, се развива в неговото въображение, където приема съответната форма и ако волята не противопостави нужната за случая сила, човек би удовлетворил всяко свое желание. Мнозина мислят, че това омагьосващо изкуство е безопасно; те не могат да разберат, че то е една дълбока сила, която докосва и най-тънките струни на човешкото сърце; те третират музиката като абсолютно безвредна, като прост шум без всякакво значение. Ние обаче, които от личен опит познаваме силата на организирания звук, можем да представим следното на тези, които си въобразяват, че музиката е само сбор от звукове без стойност. Вечер е. Тълпи от народ се стичат към театрите или концертните зали. Те слушат, нервите са обтегнати и веднага след това бурни аплодисменти. Ето следователно, как тази музика е дълбоко изживяна и какво впечатление произвежда на тълпата! Истинските познавачи на музиката, тези, които владеят тайните на професията си, могат да пробудят у човека и най-нисшите страсти, посредством различно комбинираните звуци, съответни на нисшите чувства.
към текста >>

Ето следователно, как тази музика е дълбоко изживяна и какво впечатление произвежда на тълпата!
Мнозина мислят, че това омагьосващо изкуство е безопасно; те не могат да разберат, че то е една дълбока сила, която докосва и най-тънките струни на човешкото сърце; те третират музиката като абсолютно безвредна, като прост шум без всякакво значение. Ние обаче, които от личен опит познаваме силата на организирания звук, можем да представим следното на тези, които си въобразяват, че музиката е само сбор от звукове без стойност. Вечер е. Тълпи от народ се стичат към театрите или концертните зали. Те слушат, нервите са обтегнати и веднага след това бурни аплодисменти. Ето следователно, как тази музика е дълбоко изживяна и какво впечатление произвежда на тълпата! Истинските познавачи на музиката, тези, които владеят тайните на професията си, могат да пробудят у човека и най-нисшите страсти, посредством различно комбинираните звуци, съответни на нисшите чувства. Тъй че с право можем да наречем музиката език на чувствата – положителни или отрицателни, като и речта – израз на мислите – истинни или фалшиви. Музиката е една тайна, проникваща сила и вратата на душата е широко разтворена за този жив език на чувствата. Ясно е следователно, каква важна социална функция извършва тя и какъв гибелен фактор е често за упадъка на нравите и характерите. В такъв случай тя разрушава общественото тяло и често това разрушение е тъй силно и отива незабелязано тъй далеч!
към текста >>

Истинските познавачи на музиката, тези, които владеят тайните на професията си, могат да пробудят у човека и най-нисшите страсти, посредством различно комбинираните звуци, съответни на нисшите чувства.
Ние обаче, които от личен опит познаваме силата на организирания звук, можем да представим следното на тези, които си въобразяват, че музиката е само сбор от звукове без стойност. Вечер е. Тълпи от народ се стичат към театрите или концертните зали. Те слушат, нервите са обтегнати и веднага след това бурни аплодисменти. Ето следователно, как тази музика е дълбоко изживяна и какво впечатление произвежда на тълпата! Истинските познавачи на музиката, тези, които владеят тайните на професията си, могат да пробудят у човека и най-нисшите страсти, посредством различно комбинираните звуци, съответни на нисшите чувства. Тъй че с право можем да наречем музиката език на чувствата – положителни или отрицателни, като и речта – израз на мислите – истинни или фалшиви. Музиката е една тайна, проникваща сила и вратата на душата е широко разтворена за този жив език на чувствата. Ясно е следователно, каква важна социална функция извършва тя и какъв гибелен фактор е често за упадъка на нравите и характерите. В такъв случай тя разрушава общественото тяло и често това разрушение е тъй силно и отива незабелязано тъй далеч! А злото и лъжата са се гнездили даже и в гърдите на старите религии и затова музиката на техния култ е била извратена като техните фалшиви догми.
към текста >>

Тъй че с право можем да наречем музиката език на чувствата – положителни или отрицателни, като и речта – израз на мислите – истинни или фалшиви.
Вечер е. Тълпи от народ се стичат към театрите или концертните зали. Те слушат, нервите са обтегнати и веднага след това бурни аплодисменти. Ето следователно, как тази музика е дълбоко изживяна и какво впечатление произвежда на тълпата! Истинските познавачи на музиката, тези, които владеят тайните на професията си, могат да пробудят у човека и най-нисшите страсти, посредством различно комбинираните звуци, съответни на нисшите чувства. Тъй че с право можем да наречем музиката език на чувствата – положителни или отрицателни, като и речта – израз на мислите – истинни или фалшиви. Музиката е една тайна, проникваща сила и вратата на душата е широко разтворена за този жив език на чувствата. Ясно е следователно, каква важна социална функция извършва тя и какъв гибелен фактор е често за упадъка на нравите и характерите. В такъв случай тя разрушава общественото тяло и често това разрушение е тъй силно и отива незабелязано тъй далеч! А злото и лъжата са се гнездили даже и в гърдите на старите религии и затова музиката на техния култ е била извратена като техните фалшиви догми. Говоря именно за тази псевдо-религиозна, театрална музика, пренесена в черквата от реномирани компонисти.
към текста >>

Музиката е една тайна, проникваща сила и вратата на душата е широко разтворена за този жив език на чувствата.
Тълпи от народ се стичат към театрите или концертните зали. Те слушат, нервите са обтегнати и веднага след това бурни аплодисменти. Ето следователно, как тази музика е дълбоко изживяна и какво впечатление произвежда на тълпата! Истинските познавачи на музиката, тези, които владеят тайните на професията си, могат да пробудят у човека и най-нисшите страсти, посредством различно комбинираните звуци, съответни на нисшите чувства. Тъй че с право можем да наречем музиката език на чувствата – положителни или отрицателни, като и речта – израз на мислите – истинни или фалшиви. Музиката е една тайна, проникваща сила и вратата на душата е широко разтворена за този жив език на чувствата. Ясно е следователно, каква важна социална функция извършва тя и какъв гибелен фактор е често за упадъка на нравите и характерите. В такъв случай тя разрушава общественото тяло и често това разрушение е тъй силно и отива незабелязано тъй далеч! А злото и лъжата са се гнездили даже и в гърдите на старите религии и затова музиката на техния култ е била извратена като техните фалшиви догми. Говоря именно за тази псевдо-религиозна, театрална музика, пренесена в черквата от реномирани компонисти. Не всяка хармония е подходяща за култа и даже твърде често тя е в пълен дисонанс с истинското религиозно чувство.
към текста >>

А злото и лъжата са се гнездили даже и в гърдите на старите религии и затова музиката на техния култ е била извратена като техните фалшиви догми.
Истинските познавачи на музиката, тези, които владеят тайните на професията си, могат да пробудят у човека и най-нисшите страсти, посредством различно комбинираните звуци, съответни на нисшите чувства. Тъй че с право можем да наречем музиката език на чувствата – положителни или отрицателни, като и речта – израз на мислите – истинни или фалшиви. Музиката е една тайна, проникваща сила и вратата на душата е широко разтворена за този жив език на чувствата. Ясно е следователно, каква важна социална функция извършва тя и какъв гибелен фактор е често за упадъка на нравите и характерите. В такъв случай тя разрушава общественото тяло и често това разрушение е тъй силно и отива незабелязано тъй далеч! А злото и лъжата са се гнездили даже и в гърдите на старите религии и затова музиката на техния култ е била извратена като техните фалшиви догми. Говоря именно за тази псевдо-религиозна, театрална музика, пренесена в черквата от реномирани компонисти. Не всяка хармония е подходяща за култа и даже твърде често тя е в пълен дисонанс с истинското религиозно чувство. „Между същината на Доброто и Истината и звуковете, а следователно и инструментите, съществува едно съответствие", казва Сведенборг. И обратно, между същината на злото и лъжата и звуковете може да съществува едно противоположно отношение и този случай именно, може да се вмъкне незабелязано в духовната музика, а по този начин и в душата. Това съществува и в съвременната религиозна музика и ще се чувствува много по-силно за в бъдеще, когато музиката ще се върне към своята чистота, и когато човек ще придобие усет, чрез който да може точно да определя характера на чувството, изразено по музикален начин.
към текста >>

Говоря именно за тази псевдо-религиозна, театрална музика, пренесена в черквата от реномирани компонисти.
Тъй че с право можем да наречем музиката език на чувствата – положителни или отрицателни, като и речта – израз на мислите – истинни или фалшиви. Музиката е една тайна, проникваща сила и вратата на душата е широко разтворена за този жив език на чувствата. Ясно е следователно, каква важна социална функция извършва тя и какъв гибелен фактор е често за упадъка на нравите и характерите. В такъв случай тя разрушава общественото тяло и често това разрушение е тъй силно и отива незабелязано тъй далеч! А злото и лъжата са се гнездили даже и в гърдите на старите религии и затова музиката на техния култ е била извратена като техните фалшиви догми. Говоря именно за тази псевдо-религиозна, театрална музика, пренесена в черквата от реномирани компонисти. Не всяка хармония е подходяща за култа и даже твърде често тя е в пълен дисонанс с истинското религиозно чувство. „Между същината на Доброто и Истината и звуковете, а следователно и инструментите, съществува едно съответствие", казва Сведенборг. И обратно, между същината на злото и лъжата и звуковете може да съществува едно противоположно отношение и този случай именно, може да се вмъкне незабелязано в духовната музика, а по този начин и в душата. Това съществува и в съвременната религиозна музика и ще се чувствува много по-силно за в бъдеще, когато музиката ще се върне към своята чистота, и когато човек ще придобие усет, чрез който да може точно да определя характера на чувството, изразено по музикален начин. Според Сведенборг, емоциите отразени в музиката, могат точно да се доловят, защото той твърди, че звукът, било на говора, било на песента или на вика, произлиза от едно вътрешно чувство и вътрешна мисъл, които са вътре в звука и тези, които внимават и мислят, могат лесно да ги доловят чрез разните интонации при речта, чрез мелодичните пречупвания при песента, и чрез хармоничните комбинации при музикалните композиции.
към текста >>

И обратно, между същината на злото и лъжата и звуковете може да съществува едно противоположно отношение и този случай именно, може да се вмъкне незабелязано в духовната музика, а по този начин и в душата.
В такъв случай тя разрушава общественото тяло и често това разрушение е тъй силно и отива незабелязано тъй далеч! А злото и лъжата са се гнездили даже и в гърдите на старите религии и затова музиката на техния култ е била извратена като техните фалшиви догми. Говоря именно за тази псевдо-религиозна, театрална музика, пренесена в черквата от реномирани компонисти. Не всяка хармония е подходяща за култа и даже твърде често тя е в пълен дисонанс с истинското религиозно чувство. „Между същината на Доброто и Истината и звуковете, а следователно и инструментите, съществува едно съответствие", казва Сведенборг. И обратно, между същината на злото и лъжата и звуковете може да съществува едно противоположно отношение и този случай именно, може да се вмъкне незабелязано в духовната музика, а по този начин и в душата. Това съществува и в съвременната религиозна музика и ще се чувствува много по-силно за в бъдеще, когато музиката ще се върне към своята чистота, и когато човек ще придобие усет, чрез който да може точно да определя характера на чувството, изразено по музикален начин. Според Сведенборг, емоциите отразени в музиката, могат точно да се доловят, защото той твърди, че звукът, било на говора, било на песента или на вика, произлиза от едно вътрешно чувство и вътрешна мисъл, които са вътре в звука и тези, които внимават и мислят, могат лесно да ги доловят чрез разните интонации при речта, чрез мелодичните пречупвания при песента, и чрез хармоничните комбинации при музикалните композиции. Възможно е значи да се долови чувството и мисълта, скрити в религиозната музикална продукция и даже да се определи, откъде произлиза вдъхновението. (Винаги, когато музикалното парче е продукт на вдъхновение, последното силно се чувствува). Може да се схване, дали вдъхновението слиза из висшите сфери на Доброто и Истината, или произлиза от сферата на злото и лъжата, или пък представлява никаква смес от добро и лъжа, от зло и истина.
към текста >>

Това съществува и в съвременната религиозна музика и ще се чувствува много по-силно за в бъдеще, когато музиката ще се върне към своята чистота, и когато човек ще придобие усет, чрез който да може точно да определя характера на чувството, изразено по музикален начин.
А злото и лъжата са се гнездили даже и в гърдите на старите религии и затова музиката на техния култ е била извратена като техните фалшиви догми. Говоря именно за тази псевдо-религиозна, театрална музика, пренесена в черквата от реномирани компонисти. Не всяка хармония е подходяща за култа и даже твърде често тя е в пълен дисонанс с истинското религиозно чувство. „Между същината на Доброто и Истината и звуковете, а следователно и инструментите, съществува едно съответствие", казва Сведенборг. И обратно, между същината на злото и лъжата и звуковете може да съществува едно противоположно отношение и този случай именно, може да се вмъкне незабелязано в духовната музика, а по този начин и в душата. Това съществува и в съвременната религиозна музика и ще се чувствува много по-силно за в бъдеще, когато музиката ще се върне към своята чистота, и когато човек ще придобие усет, чрез който да може точно да определя характера на чувството, изразено по музикален начин. Според Сведенборг, емоциите отразени в музиката, могат точно да се доловят, защото той твърди, че звукът, било на говора, било на песента или на вика, произлиза от едно вътрешно чувство и вътрешна мисъл, които са вътре в звука и тези, които внимават и мислят, могат лесно да ги доловят чрез разните интонации при речта, чрез мелодичните пречупвания при песента, и чрез хармоничните комбинации при музикалните композиции. Възможно е значи да се долови чувството и мисълта, скрити в религиозната музикална продукция и даже да се определи, откъде произлиза вдъхновението. (Винаги, когато музикалното парче е продукт на вдъхновение, последното силно се чувствува). Може да се схване, дали вдъхновението слиза из висшите сфери на Доброто и Истината, или произлиза от сферата на злото и лъжата, или пък представлява никаква смес от добро и лъжа, от зло и истина. Всичко това се схваща предимно по формата на песента или мелодията, след това по ритмуса и характера на модулациите и най-после по диспозицията и качеството на хармонията.
към текста >>

Според Сведенборг, емоциите отразени в музиката, могат точно да се доловят, защото той твърди, че звукът, било на говора, било на песента или на вика, произлиза от едно вътрешно чувство и вътрешна мисъл, които са вътре в звука и тези, които внимават и мислят, могат лесно да ги доловят чрез разните интонации при речта, чрез мелодичните пречупвания при песента, и чрез хармоничните комбинации при музикалните композиции.
Говоря именно за тази псевдо-религиозна, театрална музика, пренесена в черквата от реномирани компонисти. Не всяка хармония е подходяща за култа и даже твърде често тя е в пълен дисонанс с истинското религиозно чувство. „Между същината на Доброто и Истината и звуковете, а следователно и инструментите, съществува едно съответствие", казва Сведенборг. И обратно, между същината на злото и лъжата и звуковете може да съществува едно противоположно отношение и този случай именно, може да се вмъкне незабелязано в духовната музика, а по този начин и в душата. Това съществува и в съвременната религиозна музика и ще се чувствува много по-силно за в бъдеще, когато музиката ще се върне към своята чистота, и когато човек ще придобие усет, чрез който да може точно да определя характера на чувството, изразено по музикален начин. Според Сведенборг, емоциите отразени в музиката, могат точно да се доловят, защото той твърди, че звукът, било на говора, било на песента или на вика, произлиза от едно вътрешно чувство и вътрешна мисъл, които са вътре в звука и тези, които внимават и мислят, могат лесно да ги доловят чрез разните интонации при речта, чрез мелодичните пречупвания при песента, и чрез хармоничните комбинации при музикалните композиции. Възможно е значи да се долови чувството и мисълта, скрити в религиозната музикална продукция и даже да се определи, откъде произлиза вдъхновението. (Винаги, когато музикалното парче е продукт на вдъхновение, последното силно се чувствува). Може да се схване, дали вдъхновението слиза из висшите сфери на Доброто и Истината, или произлиза от сферата на злото и лъжата, или пък представлява никаква смес от добро и лъжа, от зло и истина. Всичко това се схваща предимно по формата на песента или мелодията, след това по ритмуса и характера на модулациите и най-после по диспозицията и качеството на хармонията. ........................................................................................................................ От всичко казано дотук, може да се резюмира следното: Музиката произлиза от чувство, което носи в себе си силата да извиква у слушателите друго чувство, съответно по характер на първото.
към текста >>

Възможно е значи да се долови чувството и мисълта, скрити в религиозната музикална продукция и даже да се определи, откъде произлиза вдъхновението.
Не всяка хармония е подходяща за култа и даже твърде често тя е в пълен дисонанс с истинското религиозно чувство. „Между същината на Доброто и Истината и звуковете, а следователно и инструментите, съществува едно съответствие", казва Сведенборг. И обратно, между същината на злото и лъжата и звуковете може да съществува едно противоположно отношение и този случай именно, може да се вмъкне незабелязано в духовната музика, а по този начин и в душата. Това съществува и в съвременната религиозна музика и ще се чувствува много по-силно за в бъдеще, когато музиката ще се върне към своята чистота, и когато човек ще придобие усет, чрез който да може точно да определя характера на чувството, изразено по музикален начин. Според Сведенборг, емоциите отразени в музиката, могат точно да се доловят, защото той твърди, че звукът, било на говора, било на песента или на вика, произлиза от едно вътрешно чувство и вътрешна мисъл, които са вътре в звука и тези, които внимават и мислят, могат лесно да ги доловят чрез разните интонации при речта, чрез мелодичните пречупвания при песента, и чрез хармоничните комбинации при музикалните композиции. Възможно е значи да се долови чувството и мисълта, скрити в религиозната музикална продукция и даже да се определи, откъде произлиза вдъхновението. (Винаги, когато музикалното парче е продукт на вдъхновение, последното силно се чувствува). Може да се схване, дали вдъхновението слиза из висшите сфери на Доброто и Истината, или произлиза от сферата на злото и лъжата, или пък представлява никаква смес от добро и лъжа, от зло и истина. Всичко това се схваща предимно по формата на песента или мелодията, след това по ритмуса и характера на модулациите и най-после по диспозицията и качеството на хармонията. ........................................................................................................................ От всичко казано дотук, може да се резюмира следното: Музиката произлиза от чувство, което носи в себе си силата да извиква у слушателите друго чувство, съответно по характер на първото. От религиозна гледна точка, музиката е играла грамадна и необходима роля у всички народи, които са имали култ, от древността до наши дни и можем следователно да кажем, че без музика нямаме истински култ.
към текста >>

(Винаги, когато музикалното парче е продукт на вдъхновение, последното силно се чувствува).
„Между същината на Доброто и Истината и звуковете, а следователно и инструментите, съществува едно съответствие", казва Сведенборг. И обратно, между същината на злото и лъжата и звуковете може да съществува едно противоположно отношение и този случай именно, може да се вмъкне незабелязано в духовната музика, а по този начин и в душата. Това съществува и в съвременната религиозна музика и ще се чувствува много по-силно за в бъдеще, когато музиката ще се върне към своята чистота, и когато човек ще придобие усет, чрез който да може точно да определя характера на чувството, изразено по музикален начин. Според Сведенборг, емоциите отразени в музиката, могат точно да се доловят, защото той твърди, че звукът, било на говора, било на песента или на вика, произлиза от едно вътрешно чувство и вътрешна мисъл, които са вътре в звука и тези, които внимават и мислят, могат лесно да ги доловят чрез разните интонации при речта, чрез мелодичните пречупвания при песента, и чрез хармоничните комбинации при музикалните композиции. Възможно е значи да се долови чувството и мисълта, скрити в религиозната музикална продукция и даже да се определи, откъде произлиза вдъхновението. (Винаги, когато музикалното парче е продукт на вдъхновение, последното силно се чувствува). Може да се схване, дали вдъхновението слиза из висшите сфери на Доброто и Истината, или произлиза от сферата на злото и лъжата, или пък представлява никаква смес от добро и лъжа, от зло и истина. Всичко това се схваща предимно по формата на песента или мелодията, след това по ритмуса и характера на модулациите и най-после по диспозицията и качеството на хармонията. ........................................................................................................................ От всичко казано дотук, може да се резюмира следното: Музиката произлиза от чувство, което носи в себе си силата да извиква у слушателите друго чувство, съответно по характер на първото. От религиозна гледна точка, музиката е играла грамадна и необходима роля у всички народи, които са имали култ, от древността до наши дни и можем следователно да кажем, че без музика нямаме истински култ. И наистина, навсякъде и всякога музиката е била свързана с всички големи церемонии, с всички празници и забележителни манифестации в религиозния и социалния живот, защото само тя удовлетворява нуждата в човешкото сърце – вечно трептящата жива арфа.
към текста >>

........................................................................................................................ От всичко казано дотук, може да се резюмира следното: Музиката произлиза от чувство, което носи в себе си силата да извиква у слушателите друго чувство, съответно по характер на първото.
Според Сведенборг, емоциите отразени в музиката, могат точно да се доловят, защото той твърди, че звукът, било на говора, било на песента или на вика, произлиза от едно вътрешно чувство и вътрешна мисъл, които са вътре в звука и тези, които внимават и мислят, могат лесно да ги доловят чрез разните интонации при речта, чрез мелодичните пречупвания при песента, и чрез хармоничните комбинации при музикалните композиции. Възможно е значи да се долови чувството и мисълта, скрити в религиозната музикална продукция и даже да се определи, откъде произлиза вдъхновението. (Винаги, когато музикалното парче е продукт на вдъхновение, последното силно се чувствува). Може да се схване, дали вдъхновението слиза из висшите сфери на Доброто и Истината, или произлиза от сферата на злото и лъжата, или пък представлява никаква смес от добро и лъжа, от зло и истина. Всичко това се схваща предимно по формата на песента или мелодията, след това по ритмуса и характера на модулациите и най-после по диспозицията и качеството на хармонията. ........................................................................................................................ От всичко казано дотук, може да се резюмира следното: Музиката произлиза от чувство, което носи в себе си силата да извиква у слушателите друго чувство, съответно по характер на първото. От религиозна гледна точка, музиката е играла грамадна и необходима роля у всички народи, които са имали култ, от древността до наши дни и можем следователно да кажем, че без музика нямаме истински култ. И наистина, навсякъде и всякога музиката е била свързана с всички големи церемонии, с всички празници и забележителни манифестации в религиозния и социалния живот, защото само тя удовлетворява нуждата в човешкото сърце – вечно трептящата жива арфа. Творецът не е създал нищо не полезно и излишно; музиката, следователно е на своето място. Има хора, разбира се, които зле разбират всичко това или никак не го разбират, защото нямат съзнание, и защото не чувствуват; липсват им хармонични струни в сърцето! Трябва ли да се учудваме?
към текста >>

От религиозна гледна точка, музиката е играла грамадна и необходима роля у всички народи, които са имали култ, от древността до наши дни и можем следователно да кажем, че без музика нямаме истински култ.
Възможно е значи да се долови чувството и мисълта, скрити в религиозната музикална продукция и даже да се определи, откъде произлиза вдъхновението. (Винаги, когато музикалното парче е продукт на вдъхновение, последното силно се чувствува). Може да се схване, дали вдъхновението слиза из висшите сфери на Доброто и Истината, или произлиза от сферата на злото и лъжата, или пък представлява никаква смес от добро и лъжа, от зло и истина. Всичко това се схваща предимно по формата на песента или мелодията, след това по ритмуса и характера на модулациите и най-после по диспозицията и качеството на хармонията. ........................................................................................................................ От всичко казано дотук, може да се резюмира следното: Музиката произлиза от чувство, което носи в себе си силата да извиква у слушателите друго чувство, съответно по характер на първото. От религиозна гледна точка, музиката е играла грамадна и необходима роля у всички народи, които са имали култ, от древността до наши дни и можем следователно да кажем, че без музика нямаме истински култ. И наистина, навсякъде и всякога музиката е била свързана с всички големи церемонии, с всички празници и забележителни манифестации в религиозния и социалния живот, защото само тя удовлетворява нуждата в човешкото сърце – вечно трептящата жива арфа. Творецът не е създал нищо не полезно и излишно; музиката, следователно е на своето място. Има хора, разбира се, които зле разбират всичко това или никак не го разбират, защото нямат съзнание, и защото не чувствуват; липсват им хармонични струни в сърцето! Трябва ли да се учудваме? Ако съществуват слепородени и глухи: защо да няма и такива, на които да липсват „музикални струни?
към текста >>

И наистина, навсякъде и всякога музиката е била свързана с всички големи церемонии, с всички празници и забележителни манифестации в религиозния и социалния живот, защото само тя удовлетворява нуждата в човешкото сърце – вечно трептящата жива арфа.
(Винаги, когато музикалното парче е продукт на вдъхновение, последното силно се чувствува). Може да се схване, дали вдъхновението слиза из висшите сфери на Доброто и Истината, или произлиза от сферата на злото и лъжата, или пък представлява никаква смес от добро и лъжа, от зло и истина. Всичко това се схваща предимно по формата на песента или мелодията, след това по ритмуса и характера на модулациите и най-после по диспозицията и качеството на хармонията. ........................................................................................................................ От всичко казано дотук, може да се резюмира следното: Музиката произлиза от чувство, което носи в себе си силата да извиква у слушателите друго чувство, съответно по характер на първото. От религиозна гледна точка, музиката е играла грамадна и необходима роля у всички народи, които са имали култ, от древността до наши дни и можем следователно да кажем, че без музика нямаме истински култ. И наистина, навсякъде и всякога музиката е била свързана с всички големи церемонии, с всички празници и забележителни манифестации в религиозния и социалния живот, защото само тя удовлетворява нуждата в човешкото сърце – вечно трептящата жива арфа. Творецът не е създал нищо не полезно и излишно; музиката, следователно е на своето място. Има хора, разбира се, които зле разбират всичко това или никак не го разбират, защото нямат съзнание, и защото не чувствуват; липсват им хармонични струни в сърцето! Трябва ли да се учудваме? Ако съществуват слепородени и глухи: защо да няма и такива, на които да липсват „музикални струни? " Има толкова много физиологични и психологични недостатъци!
към текста >>

Творецът не е създал нищо не полезно и излишно; музиката, следователно е на своето място.
Може да се схване, дали вдъхновението слиза из висшите сфери на Доброто и Истината, или произлиза от сферата на злото и лъжата, или пък представлява никаква смес от добро и лъжа, от зло и истина. Всичко това се схваща предимно по формата на песента или мелодията, след това по ритмуса и характера на модулациите и най-после по диспозицията и качеството на хармонията. ........................................................................................................................ От всичко казано дотук, може да се резюмира следното: Музиката произлиза от чувство, което носи в себе си силата да извиква у слушателите друго чувство, съответно по характер на първото. От религиозна гледна точка, музиката е играла грамадна и необходима роля у всички народи, които са имали култ, от древността до наши дни и можем следователно да кажем, че без музика нямаме истински култ. И наистина, навсякъде и всякога музиката е била свързана с всички големи церемонии, с всички празници и забележителни манифестации в религиозния и социалния живот, защото само тя удовлетворява нуждата в човешкото сърце – вечно трептящата жива арфа. Творецът не е създал нищо не полезно и излишно; музиката, следователно е на своето място. Има хора, разбира се, които зле разбират всичко това или никак не го разбират, защото нямат съзнание, и защото не чувствуват; липсват им хармонични струни в сърцето! Трябва ли да се учудваме? Ако съществуват слепородени и глухи: защо да няма и такива, на които да липсват „музикални струни? " Има толкова много физиологични и психологични недостатъци! И тъй, от музикална гледна точка, съществуват хора, „глухи по сърце".
към текста >>

Ако съществуват слепородени и глухи: защо да няма и такива, на които да липсват „музикални струни?
От религиозна гледна точка, музиката е играла грамадна и необходима роля у всички народи, които са имали култ, от древността до наши дни и можем следователно да кажем, че без музика нямаме истински култ. И наистина, навсякъде и всякога музиката е била свързана с всички големи церемонии, с всички празници и забележителни манифестации в религиозния и социалния живот, защото само тя удовлетворява нуждата в човешкото сърце – вечно трептящата жива арфа. Творецът не е създал нищо не полезно и излишно; музиката, следователно е на своето място. Има хора, разбира се, които зле разбират всичко това или никак не го разбират, защото нямат съзнание, и защото не чувствуват; липсват им хармонични струни в сърцето! Трябва ли да се учудваме? Ако съществуват слепородени и глухи: защо да няма и такива, на които да липсват „музикални струни? " Има толкова много физиологични и психологични недостатъци! И тъй, от музикална гледна точка, съществуват хора, „глухи по сърце". Те се съмняват и даже отричат силата на музиката, без да си дават сметка, че отричането не е доказателство и че по този начин издават само своето невежество и незнание. Ние, разбира се, ще оставим на страна тези „музикално твърди по сърце" и ще се занимаваме с „любителите на златната хармония", чиито сърдечни струни дават хармоничен отзвук на трептенията на небесната арфа. ........................................................................................................................ И тъй, основната база, върху която съградихме горното беше: музиката е сила от духовния свят: Всяко нещо, което е активно произлиза от един ПРИНЦИП, които е негов извор или начало.
към текста >>

И тъй, от музикална гледна точка, съществуват хора, „глухи по сърце".
Творецът не е създал нищо не полезно и излишно; музиката, следователно е на своето място. Има хора, разбира се, които зле разбират всичко това или никак не го разбират, защото нямат съзнание, и защото не чувствуват; липсват им хармонични струни в сърцето! Трябва ли да се учудваме? Ако съществуват слепородени и глухи: защо да няма и такива, на които да липсват „музикални струни? " Има толкова много физиологични и психологични недостатъци! И тъй, от музикална гледна точка, съществуват хора, „глухи по сърце". Те се съмняват и даже отричат силата на музиката, без да си дават сметка, че отричането не е доказателство и че по този начин издават само своето невежество и незнание. Ние, разбира се, ще оставим на страна тези „музикално твърди по сърце" и ще се занимаваме с „любителите на златната хармония", чиито сърдечни струни дават хармоничен отзвук на трептенията на небесната арфа. ........................................................................................................................ И тъй, основната база, върху която съградихме горното беше: музиката е сила от духовния свят: Всяко нещо, което е активно произлиза от един ПРИНЦИП, които е негов извор или начало. Всяко нещо притежава своето „как? " и „защо?
към текста >>

Те се съмняват и даже отричат силата на музиката, без да си дават сметка, че отричането не е доказателство и че по този начин издават само своето невежество и незнание.
Има хора, разбира се, които зле разбират всичко това или никак не го разбират, защото нямат съзнание, и защото не чувствуват; липсват им хармонични струни в сърцето! Трябва ли да се учудваме? Ако съществуват слепородени и глухи: защо да няма и такива, на които да липсват „музикални струни? " Има толкова много физиологични и психологични недостатъци! И тъй, от музикална гледна точка, съществуват хора, „глухи по сърце". Те се съмняват и даже отричат силата на музиката, без да си дават сметка, че отричането не е доказателство и че по този начин издават само своето невежество и незнание. Ние, разбира се, ще оставим на страна тези „музикално твърди по сърце" и ще се занимаваме с „любителите на златната хармония", чиито сърдечни струни дават хармоничен отзвук на трептенията на небесната арфа. ........................................................................................................................ И тъй, основната база, върху която съградихме горното беше: музиката е сила от духовния свят: Всяко нещо, което е активно произлиза от един ПРИНЦИП, които е негов извор или начало. Всяко нещо притежава своето „как? " и „защо? " Мисълта винаги търси да открие, „какво е едно нещо" и „защо то е тъй." И най-после, ако въпросът се отнася до една действуваща сила, мисълта трябва да открие начина по който действува тя.
към текста >>

Ние, разбира се, ще оставим на страна тези „музикално твърди по сърце" и ще се занимаваме с „любителите на златната хармония", чиито сърдечни струни дават хармоничен отзвук на трептенията на небесната арфа.
Трябва ли да се учудваме? Ако съществуват слепородени и глухи: защо да няма и такива, на които да липсват „музикални струни? " Има толкова много физиологични и психологични недостатъци! И тъй, от музикална гледна точка, съществуват хора, „глухи по сърце". Те се съмняват и даже отричат силата на музиката, без да си дават сметка, че отричането не е доказателство и че по този начин издават само своето невежество и незнание. Ние, разбира се, ще оставим на страна тези „музикално твърди по сърце" и ще се занимаваме с „любителите на златната хармония", чиито сърдечни струни дават хармоничен отзвук на трептенията на небесната арфа. ........................................................................................................................ И тъй, основната база, върху която съградихме горното беше: музиката е сила от духовния свят: Всяко нещо, което е активно произлиза от един ПРИНЦИП, които е негов извор или начало. Всяко нещо притежава своето „как? " и „защо? " Мисълта винаги търси да открие, „какво е едно нещо" и „защо то е тъй." И най-после, ако въпросът се отнася до една действуваща сила, мисълта трябва да открие начина по който действува тя. Преди всичко, ние знаем, че духовния принцип на музиката е емоцията; и ако минем покрай това „как?
към текста >>

........................................................................................................................ И тъй, основната база, върху която съградихме горното беше: музиката е сила от духовния свят: Всяко нещо, което е активно произлиза от един ПРИНЦИП, които е негов извор или начало.
Ако съществуват слепородени и глухи: защо да няма и такива, на които да липсват „музикални струни? " Има толкова много физиологични и психологични недостатъци! И тъй, от музикална гледна точка, съществуват хора, „глухи по сърце". Те се съмняват и даже отричат силата на музиката, без да си дават сметка, че отричането не е доказателство и че по този начин издават само своето невежество и незнание. Ние, разбира се, ще оставим на страна тези „музикално твърди по сърце" и ще се занимаваме с „любителите на златната хармония", чиито сърдечни струни дават хармоничен отзвук на трептенията на небесната арфа. ........................................................................................................................ И тъй, основната база, върху която съградихме горното беше: музиката е сила от духовния свят: Всяко нещо, което е активно произлиза от един ПРИНЦИП, които е негов извор или начало. Всяко нещо притежава своето „как? " и „защо? " Мисълта винаги търси да открие, „какво е едно нещо" и „защо то е тъй." И най-после, ако въпросът се отнася до една действуваща сила, мисълта трябва да открие начина по който действува тя. Преди всичко, ние знаем, че духовния принцип на музиката е емоцията; и ако минем покрай това „как? " ще дадем следния отговор: Музиката е реалният израз на чувството, следователно тя е езикът на сърцето.
към текста >>

Преди всичко, ние знаем, че духовния принцип на музиката е емоцията; и ако минем покрай това „как?
Ние, разбира се, ще оставим на страна тези „музикално твърди по сърце" и ще се занимаваме с „любителите на златната хармония", чиито сърдечни струни дават хармоничен отзвук на трептенията на небесната арфа. ........................................................................................................................ И тъй, основната база, върху която съградихме горното беше: музиката е сила от духовния свят: Всяко нещо, което е активно произлиза от един ПРИНЦИП, които е негов извор или начало. Всяко нещо притежава своето „как? " и „защо? " Мисълта винаги търси да открие, „какво е едно нещо" и „защо то е тъй." И най-после, ако въпросът се отнася до една действуваща сила, мисълта трябва да открие начина по който действува тя. Преди всичко, ние знаем, че духовния принцип на музиката е емоцията; и ако минем покрай това „как? " ще дадем следния отговор: Музиката е реалният израз на чувството, следователно тя е езикът на сърцето. Всеки език е образуван от съставни елементи. Същото е и с музикалния език, чийто различни пречупвания, почиващи на определени височини, представят едно доловимо чувство. Сведенборг казва тъй: „Небесната песен е звучаща емоция; звукът е една модификация на чувството. Както мисълта се изразява чрез думата, така и чувството се изразява чрез песента".
към текста >>

" ще дадем следния отговор: Музиката е реалният израз на чувството, следователно тя е езикът на сърцето.
........................................................................................................................ И тъй, основната база, върху която съградихме горното беше: музиката е сила от духовния свят: Всяко нещо, което е активно произлиза от един ПРИНЦИП, които е негов извор или начало. Всяко нещо притежава своето „как? " и „защо? " Мисълта винаги търси да открие, „какво е едно нещо" и „защо то е тъй." И най-после, ако въпросът се отнася до една действуваща сила, мисълта трябва да открие начина по който действува тя. Преди всичко, ние знаем, че духовния принцип на музиката е емоцията; и ако минем покрай това „как? " ще дадем следния отговор: Музиката е реалният израз на чувството, следователно тя е езикът на сърцето. Всеки език е образуван от съставни елементи. Същото е и с музикалния език, чийто различни пречупвания, почиващи на определени височини, представят едно доловимо чувство. Сведенборг казва тъй: „Небесната песен е звучаща емоция; звукът е една модификация на чувството. Както мисълта се изразява чрез думата, така и чувството се изразява чрез песента". И тъй, музиката е всеобщият език на чувствата и това е именно отговорът на нейното вътрешно ,,как?
към текста >>

Същото е и с музикалния език, чийто различни пречупвания, почиващи на определени височини, представят едно доловимо чувство.
" и „защо? " Мисълта винаги търси да открие, „какво е едно нещо" и „защо то е тъй." И най-после, ако въпросът се отнася до една действуваща сила, мисълта трябва да открие начина по който действува тя. Преди всичко, ние знаем, че духовния принцип на музиката е емоцията; и ако минем покрай това „как? " ще дадем следния отговор: Музиката е реалният израз на чувството, следователно тя е езикът на сърцето. Всеки език е образуван от съставни елементи. Същото е и с музикалния език, чийто различни пречупвания, почиващи на определени височини, представят едно доловимо чувство. Сведенборг казва тъй: „Небесната песен е звучаща емоция; звукът е една модификация на чувството. Както мисълта се изразява чрез думата, така и чувството се изразява чрез песента". И тъй, музиката е всеобщият език на чувствата и това е именно отговорът на нейното вътрешно ,,как? ". Сега да отговорим на втория въпрос „защо? " Всичко, което съществува е създадено, за да служи за нещо друго; следователно истинското „защо" на музиката – това е нейната собствена цел.
към текста >>

И тъй, музиката е всеобщият език на чувствата и това е именно отговорът на нейното вътрешно ,,как?
" ще дадем следния отговор: Музиката е реалният израз на чувството, следователно тя е езикът на сърцето. Всеки език е образуван от съставни елементи. Същото е и с музикалния език, чийто различни пречупвания, почиващи на определени височини, представят едно доловимо чувство. Сведенборг казва тъй: „Небесната песен е звучаща емоция; звукът е една модификация на чувството. Както мисълта се изразява чрез думата, така и чувството се изразява чрез песента". И тъй, музиката е всеобщият език на чувствата и това е именно отговорът на нейното вътрешно ,,как? ". Сега да отговорим на втория въпрос „защо? " Всичко, което съществува е създадено, за да служи за нещо друго; следователно истинското „защо" на музиката – това е нейната собствена цел. За какво служи тя? Музиката като социална функция, както казахме и no-rope, от духовна гледна точка действува в три области: 1) Като религиозна музика, в култа. 2) Като концертна и театрална музика и най-после - като 3) ефикасно средство при лекуването.
към текста >>

" Всичко, което съществува е създадено, за да служи за нещо друго; следователно истинското „защо" на музиката – това е нейната собствена цел.
Същото е и с музикалния език, чийто различни пречупвания, почиващи на определени височини, представят едно доловимо чувство. Сведенборг казва тъй: „Небесната песен е звучаща емоция; звукът е една модификация на чувството. Както мисълта се изразява чрез думата, така и чувството се изразява чрез песента". И тъй, музиката е всеобщият език на чувствата и това е именно отговорът на нейното вътрешно ,,как? ". Сега да отговорим на втория въпрос „защо? " Всичко, което съществува е създадено, за да служи за нещо друго; следователно истинското „защо" на музиката – това е нейната собствена цел. За какво служи тя? Музиката като социална функция, както казахме и no-rope, от духовна гледна точка действува в три области: 1) Като религиозна музика, в култа. 2) Като концертна и театрална музика и най-после - като 3) ефикасно средство при лекуването. А – Музиката като духовна сила може да бъде винаги чувствителен елемент в култа, но необходимо е умение да се използува по един целесъобразен и подходящ начин. В – В наши дни концертът и театърът са необходим елемент в живота на повечето от съвременниците ни, особено в големите градове.
към текста >>

Музиката като социална функция, както казахме и no-rope, от духовна гледна точка действува в три области: 1) Като религиозна музика, в култа.
Както мисълта се изразява чрез думата, така и чувството се изразява чрез песента". И тъй, музиката е всеобщият език на чувствата и това е именно отговорът на нейното вътрешно ,,как? ". Сега да отговорим на втория въпрос „защо? " Всичко, което съществува е създадено, за да служи за нещо друго; следователно истинското „защо" на музиката – това е нейната собствена цел. За какво служи тя? Музиката като социална функция, както казахме и no-rope, от духовна гледна точка действува в три области: 1) Като религиозна музика, в култа. 2) Като концертна и театрална музика и най-после - като 3) ефикасно средство при лекуването. А – Музиката като духовна сила може да бъде винаги чувствителен елемент в култа, но необходимо е умение да се използува по един целесъобразен и подходящ начин. В – В наши дни концертът и театърът са необходим елемент в живота на повечето от съвременниците ни, особено в големите градове. Не говорим, разбира се, за духовния концерт , който ще се създаде от бъдещето. С – И най-после, свещената, духовна музика може да се използува като могъща животворна сила.
към текста >>

2) Като концертна и театрална музика и най-после - като 3) ефикасно средство при лекуването.
И тъй, музиката е всеобщият език на чувствата и това е именно отговорът на нейното вътрешно ,,как? ". Сега да отговорим на втория въпрос „защо? " Всичко, което съществува е създадено, за да служи за нещо друго; следователно истинското „защо" на музиката – това е нейната собствена цел. За какво служи тя? Музиката като социална функция, както казахме и no-rope, от духовна гледна точка действува в три области: 1) Като религиозна музика, в култа. 2) Като концертна и театрална музика и най-после - като 3) ефикасно средство при лекуването. А – Музиката като духовна сила може да бъде винаги чувствителен елемент в култа, но необходимо е умение да се използува по един целесъобразен и подходящ начин. В – В наши дни концертът и театърът са необходим елемент в живота на повечето от съвременниците ни, особено в големите градове. Не говорим, разбира се, за духовния концерт , който ще се създаде от бъдещето. С – И най-после, свещената, духовна музика може да се използува като могъща животворна сила. Сега, по какъв начин музиката упражнява своето влияние?
към текста >>

А – Музиката като духовна сила може да бъде винаги чувствителен елемент в култа, но необходимо е умение да се използува по един целесъобразен и подходящ начин.
". Сега да отговорим на втория въпрос „защо? " Всичко, което съществува е създадено, за да служи за нещо друго; следователно истинското „защо" на музиката – това е нейната собствена цел. За какво служи тя? Музиката като социална функция, както казахме и no-rope, от духовна гледна точка действува в три области: 1) Като религиозна музика, в култа. 2) Като концертна и театрална музика и най-после - като 3) ефикасно средство при лекуването. А – Музиката като духовна сила може да бъде винаги чувствителен елемент в култа, но необходимо е умение да се използува по един целесъобразен и подходящ начин. В – В наши дни концертът и театърът са необходим елемент в живота на повечето от съвременниците ни, особено в големите градове. Не говорим, разбира се, за духовния концерт , който ще се създаде от бъдещето. С – И най-после, свещената, духовна музика може да се използува като могъща животворна сила. Сега, по какъв начин музиката упражнява своето влияние? – Аз отговарям заедно със Сведенборг: ,,По закона на съответствията" и сигурен съм, че не си противореча.
към текста >>

С – И най-после, свещената, духовна музика може да се използува като могъща животворна сила.
Музиката като социална функция, както казахме и no-rope, от духовна гледна точка действува в три области: 1) Като религиозна музика, в култа. 2) Като концертна и театрална музика и най-после - като 3) ефикасно средство при лекуването. А – Музиката като духовна сила може да бъде винаги чувствителен елемент в култа, но необходимо е умение да се използува по един целесъобразен и подходящ начин. В – В наши дни концертът и театърът са необходим елемент в живота на повечето от съвременниците ни, особено в големите градове. Не говорим, разбира се, за духовния концерт , който ще се създаде от бъдещето. С – И най-после, свещената, духовна музика може да се използува като могъща животворна сила. Сега, по какъв начин музиката упражнява своето влияние? – Аз отговарям заедно със Сведенборг: ,,По закона на съответствията" и сигурен съм, че не си противореча. Всеки би могъл сам да провери живите отношения между съществата и нещата от нашия физически свят и тези от духовния. Сам Сведенборг, този велик ясновидец, се е занимавал тъй много с тези тайни съотношения и съответствия, които свързват нашия с духовния свят. Благодарение на необикновеното си ясновидство, което му дава възможност да живее постоянно и едновременно в материалния и духовния свят, той е могъл на едно место и в едно и също време да проверява „чрез очите” и ,, ушите си" тайните, вътрешни съотношения, които свързват всичко съществуващо в двата свята.
към текста >>

Сега, по какъв начин музиката упражнява своето влияние?
2) Като концертна и театрална музика и най-после - като 3) ефикасно средство при лекуването. А – Музиката като духовна сила може да бъде винаги чувствителен елемент в култа, но необходимо е умение да се използува по един целесъобразен и подходящ начин. В – В наши дни концертът и театърът са необходим елемент в живота на повечето от съвременниците ни, особено в големите градове. Не говорим, разбира се, за духовния концерт , който ще се създаде от бъдещето. С – И най-после, свещената, духовна музика може да се използува като могъща животворна сила. Сега, по какъв начин музиката упражнява своето влияние? – Аз отговарям заедно със Сведенборг: ,,По закона на съответствията" и сигурен съм, че не си противореча. Всеки би могъл сам да провери живите отношения между съществата и нещата от нашия физически свят и тези от духовния. Сам Сведенборг, този велик ясновидец, се е занимавал тъй много с тези тайни съотношения и съответствия, които свързват нашия с духовния свят. Благодарение на необикновеното си ясновидство, което му дава възможност да живее постоянно и едновременно в материалния и духовния свят, той е могъл на едно место и в едно и също време да проверява „чрез очите” и ,, ушите си" тайните, вътрешни съотношения, които свързват всичко съществуващо в двата свята. Аз ще завърша с един великолепен цитат из един от неговите най-хубави спомени: Всяка утрин изпява чистата мелодия на единствената, вечна Любов.
към текста >>

53. Няколко думи за окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Голяма илюзия си правят ония писатели и теоретици на изкуството, които мислят, че човешкият символизъм, в известни случаи може да надмине символиката на природата, където според тях красотата, музиката, па и всичко друго е дадено в груба, сурова и нестилизирана форма – и следователно, човешкия дух трябва, както художникът, да взема от тази голяма палитра – природата: боите, тоновете, идеите и да ги подрежда, съчетава, хармонира и облича в стройни художествени форми.
Gis Moll СИМВОЛИЗЪМ В ПРИРОДАТА И СИМВОЛИЗЪМ В ИЗКУСТВОТО Символизмът в изкуството трябва да има за идеал: постигане символиката на природата. Голяма илюзия си правят ония писатели и теоретици на изкуството, които мислят, че човешкият символизъм, в известни случаи може да надмине символиката на природата, където според тях красотата, музиката, па и всичко друго е дадено в груба, сурова и нестилизирана форма – и следователно, човешкия дух трябва, както художникът, да взема от тази голяма палитра – природата: боите, тоновете, идеите и да ги подрежда, съчетава, хармонира и облича в стройни художествени форми. Това е вярно само в случаи, когато художникът почерпва идеята на своето творение не от природата, а от естетичните царства на своя дух, тогава той търси във външния свят само форми, в които да облече своята идея. Но когато художникът иска да ни предаде красотата, която е непосредствен обект на неговото естетично съзерцание, тогава неговата творческа работа е друга. В този случай – казано на езика на естетиката – той ще ни даде красотата, пречупена през призмата на своята индивидуалност, като подчертае една или друга страна на нейното художествено битие. Явлението е аналогично с разпадането на белия слънчев лъч – прекаран през стъклената призма – в седемте цветове на дъгата. Индивидуалността на художника, бидейки в невъзможност да обгърне целокупното битие на красотата, ни дава последната в нейния колорит.
към текста >>

* От окултно гледище, проникването в мистериите на красотата, чара на музиката, магията на словото, с една реч, разчитане тайните на символичния език, на който се пишат мировите процеси в голямата книга на битието – може да стане само по пътя на едно съзнателно единение с това разумно битие.
Да! Тъкмо тъй. Битието е разумно, съзнателно. Наричайте го природа, провидение, Бог, но то е разумно и неговият живот, който се изразява за нас в природните процеси, всъщност е потаен, символичен, иносказателен – природата говори с притчи. Така са склонни да гледат на физическия и психическия живот в днешно време и психоаналитиците, начело с Фройд. * От окултно гледище, проникването в мистериите на красотата, чара на музиката, магията на словото, с една реч, разчитане тайните на символичния език, на който се пишат мировите процеси в голямата книга на битието – може да стане само по пътя на едно съзнателно единение с това разумно битие. Поетите наричат това единение – любов към природата. Бергсон го нарича интуиция – хармониране вибрациите на нашата душа с душата на природата посредством една вживяваща симпатия; а ние ще го наречем с онзи, не така благозвучен за съвременния интелект термин – любов към Бога. Само чрез тази любов към Бога, се прониква в тайните царства на битието и се стигат висините на красотата, законите на хармонията и тайните на природната символика. А след това те могат да бъдат възсъздадени и в изкуството, науката и живота.
към текста >>

54. Насаме със себе си – Боян Планински Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Позираше ми сякаш геният-поет, а през хартията рисува образа на философ, музикант или мистик, но не и поет.
Над тоя образ аз видях огнени езици, които постепенно се разгаряха в един истински огън, от който се струеше обилна светлина. Когато се опитах да изразя всичко това върху сложеният пред мен лист, огнените езици направлявани от невидим вихър, докосваха душата ми, търсейки в нея тленното и нечистото за да го претворят със своите пламъци в чисти безценни елмази, които да красят нея самата. Разбира се, слаба бе четката на художника за да нанесе вярно, точно да обрисува картината, която видях пред себе си, да изрази туй дивно величие – хиляди нюанси, преливащи се в всички багри на небесната дъга. (След туй сияние ти виждаш образа на мъж, ала ще поискаш ли да го изрисуваш)! Образът, който прозира през светлото сияние, рисуван като мъж – ето, това не бе мъж, а ликът на мило дете или нежна девойка. Позираше ми сякаш геният-поет, а през хартията рисува образа на философ, музикант или мистик, но не и поет. По неговото лице се рисуваше една безпределна скръб, която в миг се превръщаше на усмивка, изразяваща едно безкрайно блаженство. Как ясно можеше да се открие в този портрет едно чисто любящо детско сърце, един светъл ум, един силен и мощен дух. И питах сам себе си: Кой може да бъде този, който носи образа на Всевишния. И чух в отговор някой да шепне на ухото ми: Това е образът на Христа, живял някога, който и сега живее. X.
към текста >>

55. Списанието PDF Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Основите на духовната музика – Ами-Саж. 4.
СЪДЪРЖАНИЕ HА 4 и 5 КНИЖКИ 1. Великата ерес – Г. 2. Идващата раса – Г. Томалевски. 3. Основите на духовната музика – Ами-Саж. 4. Психология на вярата. 5. Живите барометри – Добран. 6. Символизъм в Природата и символизъм в изкуството – Gis Moll. 7. Няколко думи за окултната биология. Нови насоки в биологията – Б.
към текста >>

56. Изток и Запад – Вел. Вл. Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Града пък гъмжал от търговци, добитъци, слуги, секретари, войници, скитници-музиканти.
ГОД. III. СОФИЯ. - СЕПТЕМВРИ 1926 г. КН. 6 ЕДНА ИСТОРИЧЕСКА КАРТИНА Ония, които ни описват събора в Костанца, който осъди Ян Хус на изгаряне, ни казват, че външният му изглед бил повече от блестящ. Трима патриарси, 29 кардинала, 33 архиепископи, 150-ина епископа, сума абати и приори, 300 магистрати и доктори по богословие, множество принцове и велможи, а най-после и сам императора образували бляскавия състав на събора. Града пък гъмжал от търговци, добитъци, слуги, секретари, войници, скитници-музиканти. Дошли и около 600 бръснари и 700 официални куртизанки. Импозантна обстановка, всред която се състоял „светия и непогрешим събор в Костанца! " Та на този именно „свят и непогрешим" събор, между другите въпроси, които прелатите задали на Хус, бил и следният: – Как дръзна да апелираш към Христа против папата? – Защото няма по-справедлив съдия от него, отвърнал Хус. „Сетите отци" на костанцкия събор избухнали в смях.
към текста >>

57. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

- Ориенталски и изобщо източни мотиви се срещат ярко очертани в произведенията на много от големите западни музиканти... В литературата, като започнете от любимите на много автори чисто библейски сюжети, минете през „Тъй рече Заратустра" на Ницше (книга може би толкова литературна колкото и философска) и свършите с обикновените малки лирически ориенталски подражания.
Влиянието на запада върху изтока е било предимно политическо, а на изтока върху запада, според нас, предимно духовно. В наше време това става все по-ясно. В какво се изразяват завоевателните стремежи на изтока върху запада, знаят ония, които следят общата и по-специално колониалната западноевропейска политика. Духовното влияние на изтока върху запада е било по-слабо или по добре, не тъй очебийно. А изтокът е влиял и върху изкуството и върху литературата и философията на запада. - Ориенталски и изобщо източни мотиви се срещат ярко очертани в произведенията на много от големите западни музиканти... В литературата, като започнете от любимите на много автори чисто библейски сюжети, минете през „Тъй рече Заратустра" на Ницше (книга може би толкова литературна колкото и философска) и свършите с обикновените малки лирически ориенталски подражания. Във философията, като започнете с Шопенхауеровите проучвания на будизма, минете през учението за „абсолютния дух" на Хегел и свършите в наше време с немския философ-естет Кайзерлинг, който е един от големите сторонници на общото сближение на изтока със запада. Ние, разбира се нямаме намерение да излагаме подробно пътищата, по които изтокът е влиял върху запада. Само констатираме това влияние. И трябва веднага да прибавим. - Влиянието на изтока върху запада до неотдавна е било повече откъслечно, частично... Западът се е обособявал в отделна култура, индивидуализирал се и не се поддавал на систематично въздействие отвън... А и изтокът не е бил натрапничав.
към текста >>

Те са били училища на голямото синтетично знание от математика и музика, от философия и мистика, от практическа работа и дълбока мъдрост Със своето синтетично знание те са били мозъка и нервите на културите, в основата на които лежали.
Опитът да се преодолеят противоречията, ни връща към началото на християнството... А и християнството се яви от изток - в своето начало то бе само една религиозна секта в далечна Палестина. Нашата основна мисъл дотук може да се сведе до следното - между изтока и запада има вътрешна, дълбоко органическа връзка. Християнството по същество, не е теоретическа система, нито строга външна организация. То е било преди всичко школа на живота, подобно на всички източни етико-религиозни школи. А тия школи не били религиозни общества, нито черкви в съвременен смисъл на тази дума. Те са били училища на голямото синтетично знание от математика и музика, от философия и мистика, от практическа работа и дълбока мъдрост Със своето синтетично знание те са били мозъка и нервите на културите, в основата на които лежали. Такова е било и християнството за западната култура в началото... Но какво е останало днес? И днес имаме напр. математика, но математика като една отделна клонка от духовния живот, формулите на която са живи само дотолкова, доколкото изчисленията им улесняват строежите и изобретенията. Днешните математици малко знаят за вътрешния динамизъм и символизъм на числата и не виждат през тях хармонията на сферите, която виждаха някога питагорейците... И днес имаме философи, но тия философи не са някогашните мъдреци, а само книжовници, коментатори. И днес имаме мистици, но това не са някогашните александрийски мистици и гностици, а унесени проповедници или непросветени калугери... Не можем да отречем, разбира се, че и днес хората имат ценности, научни, философски, религиозни, художествени, но пред нуждите на новото време тия ценности остават дребни и разпилени... Днес са останали частите, но цялото е изгубено... А великите Учители на човечеството са били не само мъдри и нравствено съвършени хора, но и владетели на голямо синтетично знание, на което дължели и обаянието между своите съвременници.
към текста >>

За това те са обединявали в себе си наука и музика и философия - различни страни на една единна и хармонична същина... Само по-късно те се израждали и изпадали във формализъм.
Една от положителните черти на новите културни движения е тая, че те косвено ни разкриват и чистите радости на живота, причинени от красотата и величието на вселената... Човечеството обитава земята от незапомнени времена. Какво е неговото точно място и смисъл в битието, ние може би не знаем, но знаем поне отчасти фазите, т.е. културите, които преминава. Всяка култура в своето начало и стихия е като че ли едно по-пълно разкриване на еволюиращото човечество - върховните сфери и смисълът на битието - разкриване, което в последствие с упадъка на културата се затъмнява, но резултатите му се някъде съхраняват. От това гледище - етико-религиозните школи, легнали в основата на големите култури, не са нищо друго, освен средоточия върху лицето на земята, върху които по-пълно се е проявявала разкриваната хармония на сферите. За това те са обединявали в себе си наука и музика и философия - различни страни на една единна и хармонична същина... Само по-късно те се израждали и изпадали във формализъм. Да конкретизираме мисълта си.. Как протича нашият обикновен ежедневен живот, всички знаем. Той е, външно поне, доста еднообразен и монотонен... Всеки работи - чука, чете, пише - всеки бърза. Всеки е зает. И като че ли не се виждат нито началото, нито краят на тая работа, на това обикновено занятие, което ние наричаме живот. Дали ежедневният живот изчерпва възможностите на живота въобще, както сме свикнали да мислим?
към текста >>

Под влияние на новите условия, в днешната философия и по-специално етиката, добива нов интерес проблемът за тъй наречената нравствена гениалност... През всички по-важни епохи на човечеството, наред с религиите на живописта, музиката, науката, са се проявявали и нравствени религии в различна степен и форма -- като велики Учители, философи, религиозни реформатори и др.
В това отношение за запада са особено характерни два проблема: за четвъртото измерение и за извънпространствения характер на душевното. Особено душевното, съществуването на което всички чувствуваме, признаваме, но не можем наглед да кажем, къде се намира. А то все трябва да бъде някъде и сигурно пак около нас, само че в едно по-особено измерение, в едно по-особено пространство... Тук спираме теоретическите разсъждения... При удобен случай ние може да се върнем на тия въпроси! Под влияние на новите културно-исторически условия настъпва една нова ориентация на целия наш мироглед - за която две тенденции са характерни - желание за разширение на познанието чрез усъвършенствуване на човека и растящата вяра в разумната световна закономерност и двете стимулирани от изток. Наред с изтъкнатите проблеми дотук, не можем да не засегнем и още един, органически свързан с тях. Под влияние на новите условия, в днешната философия и по-специално етиката, добива нов интерес проблемът за тъй наречената нравствена гениалност... През всички по-важни епохи на човечеството, наред с религиите на живописта, музиката, науката, са се проявявали и нравствени религии в различна степен и форма -- като велики Учители, философи, религиозни реформатори и др. Такива са били Буда, Конфуций, Лао Дзъ, Зороастър, библейските пророци, Мойсей, Мохамед, Христос, съществуването на които, звучи за съвременното ухо като легенди и на авторитета на които все пак почиват, под една или друга форма, днешните религиозни и духовни традиции. Задачата на нравствените гении е била да обхванат със своята прозорливост, миналото и бъдещето и от гледището на върховните закони на битието да посочат на слабото човечество пътища и методи на живот... Те не били моралисти, проповедници и свещенослужители, в съвременния смисъл на тия думи, а дълбоки познавачи на човешката душа и смирени служители на човечеството. Те не уповавали на никакви авторитети и книги, защото четели законите на битието направо от книгата на живота. А тия закони и тая книга и днес са същите... Днес нямаме една дълбока морална криза, която озадачава всички и която трябва да се лекува. Днес имаме маса морални падения.
към текста >>

58. Звездна симфония – Gis Moll Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Далечна музика сякаш възвестява възхождането на света.
Ни един от тях не ще остане в мрачната, студена долина. И ако за сетния от тях времето е така далече, та слънцето до тоя час ще се стопи като догаряща свещ, тогава Той ще запали ново слънце, да се не загуби и да найде свещения друм. Погледнете, там, където във вихрен бяг се носи нещо. Не чувате ли звън сред вихрите, не видите ли литналите бели знамена? Открийте ухото и сърцето си. Далечна музика сякаш възвестява възхождането на света. Вслушайте се, братя мои, гледайте натам. Победно бяло шествие на войнство се понесло. Дали не ще дочуем нечий глас? Дали не е дошъл часът за някого? ІІІ СВЕТОВНАТА ДУША Понякога долита жален вой от страданията на моите братя заедно с шума на вятъра, понякога пък той донася радостния вик от игрите на безгрижните деца.
към текста >>

В своите разперени крила тая музика обгърнала е всичко живо.
Победно бяло шествие на войнство се понесло. Дали не ще дочуем нечий глас? Дали не е дошъл часът за някого? ІІІ СВЕТОВНАТА ДУША Понякога долита жален вой от страданията на моите братя заедно с шума на вятъра, понякога пък той донася радостния вик от игрите на безгрижните деца. Хиляди припеви на една и съща, вечна песен - песента на световната душа. В своите разперени крила тая музика обгърнала е всичко живо. Всички дишат с нейното дихание, смеят се с радостите на утринта ведра, плачат с капещите листи на гората, когато дойде късна, бледна есен... Как мога да не жаля с вас, как да се не радвам с вашата радост, когато сме откъснати живи сърца от едно сърце, когато наредени сме отделни звукове в една и съща песен - песента на голямата, световната душа! Понякога, в късна доба, когато извезаната плащаница на нощта е обвила света, излизам сам в полето. Душата ми пие чара на звездите и като птица се готви да литне горе там при мълчаливото празненство на вечността, но в мига, когато небето ще продума, тогава чувам пред мене рева на бушуващо море. Талази се удрят с гръм в скалите. Талази на море - морето на световната душа.
към текста >>

59. Гостуване у Мусалла – Х. Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Погледът броди из безконечните простори, душата пие светлина и звезден шепот: легенди се носят на крилете на светлината и разцъфват в цветя и звездна музика... Очите на небето стават рози, бели лилии, теменужки, нарциси, кринове, лотоси - които се смеят със сребрист смях и разливат вълшебни ухания.
ЗВЕЗДНА СИМФОНИЯ Гледам небето, осеяно със звезди и сякаш сещам погледите на хиляди разумни същества, които ме гледат из дълбочините на безкрайността. Каква красота, каква неизмеримост, какво величие и каква тайна!... Наистина, колко много очи има небето - сякаш то е направено само от очи! Погледът броди из безконечните простори, душата пие светлина и звезден шепот: легенди се носят на крилете на светлината и разцъфват в цветя и звездна музика... Очите на небето стават рози, бели лилии, теменужки, нарциси, кринове, лотоси - които се смеят със сребрист смях и разливат вълшебни ухания. После тия цветове се превръщат на деви, с ефирни криле които литват из безкрайните звездни простори, Те пеят вълшебни песни и си пригласят с еолови арфи... Мълчанието на нощта оживява - тишината почва да говори на незнаен език. В душата се пробуждат тайни, оживяват притчи, възкръсват легенди - изтъкани от светлината на сапфири, рубини, топази, аметисти и преплетени с звуци от незнайни мелодии, в които чарът на пролетта, огънят на лятото, тъгата на есента и хладината на зимата се преливат в дивна игра. На тъмното небе изгряват личби, появяват се знамения - и времето се разгъва като книга, по която може да се чете съдбата на човека, миналото, настоящето и бъдещето на вси народи. Земята мълчи и слуша - небето говори. Тайната на нощта, обгръща и двете.
към текста >>

............................................ Пожелавам в тази нощ, звездните деви да целунат всички души, които обичат красотата, музиката и тайната на звездите - и те да разцъфнат.
Нощ..., пълна със звезди. Човекът, душата, стои коленичил пред Бога. Над него – вечност... безконечност... Младост... пролет... живот... приказка... сън... Где е роденият, комуто звездата видяхме на изток"... ............................................ Там, горе, във висините на нощта розовата пъпка на едно цвете се разпукна. Небето се изпълни със светлина благовоние и трепет... Една душа разцъфна... Едно слънце изгря... „Где е Роденият" - пеят звездите. „Где е Роденият" - пригласят арфите. ............................................ Пожелавам в тази нощ, звездните деви да целунат всички души, които обичат красотата, музиката и тайната на звездите - и те да разцъфнат. А горе в небето - да изгреят техните звезди!... Gis Moll
към текста >>

60. Кабир Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Учените на един народ, неговите поети, художници, музиканти образуват живите му просветни институти и определт мярката на неговите знания и просвета.
И тогава, където и да са те, в здание или под открито небе, в планината ли или в полето - там веднага се въздига жив храм. „Олтара ли осветява жертвата, или жертвата олтара" питаше преди две хиляди години Христос еврейските свещеници Хората са, които осветяват храмовете Има ли свети хора, има и светилища, храмове. И където са те - там е и Храмът. В този смисъл, добрите, праведните хора на един народ, където и да са пръснати сред него, образуват неговия жив Храм. Все едно какви са: прости селяни ли, занаятчии ли, свещеници ли или държавни служители. Учените на един народ, неговите поети, художници, музиканти образуват живите му просветни институти и определт мярката на неговите знания и просвета. Добрите държавници на един народ образуват неговите държавни институти. И не е ли това ясно за всеки едного, който е следил политическия живот на една страна? Пишат се закони, конституции, издават се наредби, а в края на краищата политическият живот се строи според ония живи сили на съзнанието, с което държавниците на един народ живеят, излива се в оная форма, която се определя по вътрешни закони от техните същински политически убеждения. Ако не беше така, нямаше да има този постоянен повик за нарушение на законите. Докато хората не схванат тия елементарни истини, особено сега когато животът всячески отваря очите им за тях - те ще градят на пясък и всичко съградено ще се разрушава.
към текста >>

61. Стихове - Стефан, Иедидия Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Повдигнал леко ръка, Той гледа с будно, радостно око живия, ярък диамант и плавните тихи струи на Неговото дихание отиват към световете, затворени в това блестящо, синкаво око, като музика на далечна радост!
Безмълвен е Вечният! Вътре в тоя камък, когото Той сътвори летят световете. Там сме ние, там светят нашите души, там туптят сърцата ни. В тая скъпоценност, що носи пръстена на благословената ръка, е слънцето, там са всичките звезди, безкрая. Вечният е тих, невъзмутим! Повдигнал леко ръка, Той гледа с будно, радостно око живия, ярък диамант и плавните тихи струи на Неговото дихание отиват към световете, затворени в това блестящо, синкаво око, като музика на далечна радост! От себе си Той сътвори тоя жив камък. Безброй сили се преплитат там, безброй слънца сноват. Безкрайното голямо и безкрайното малко са скрити в тоя свят. Океаните на всички светове се ширят там със златните си брегове, с песъчинките и светливите перли. Там реват бурите в късните часове на нощта.
към текста >>

62. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Четенето биваше прекъсвано от религиозна музика и танци, през което време засипваха трона с венци и букети.
Свещеникът, грижещ се за ястията, накусваше от първата табла, която после коленичейки поднасяше на Фараона; другите табли и кани поставяха пред предшествениците. Когато Монархът успокояваше глада си, напущаше салона. Принцовете и свещениците имаха право да ядат от ястията, определени за предшествениците. От стаята за ядене „Господарят" минаваше в салона за аудиенциите, не по-малко голям Там падаха пред него по лицето си най-високите държавни чиновници и най-близките фамилии. После министър Херхор, най-висшият пазител на съкровището, най-висшият съдия и най-висшият началник на полицията, му представляваше рапортите за държавните работи. Четенето биваше прекъсвано от религиозна музика и танци, през което време засипваха трона с венци и букети. След аудиенцията негова святост минаваше в страничния кабинет за да поспи малко. После той извършваше службата към Боговете с вино и накадяване и разказваше на свещениците своите сънища, според които мъдреците съставяха най-важните нареждания, които трябваше да реши негова святост. Но някой път, когато той нямаше сънища, или когато изясненията му се виждаха неточни, Негова Святост се усмихваше добросърдечно и заповядваше да направят така, или иначе. – Заповедта беше закон, който никой не можеше да измени, освен само в изпълнение на детайлности. В следобедните часове Негова Святост, носен в носило, се показваше на своята вярна гвардия и после се качваше на терасата и гледаше и на четирите части на земята, за да прати и на тях своите благословии.
към текста >>

63. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки на биологията – Б. Боев Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

БЪДЕЩИ НАСОКИ В МУЗИКАТА Музиката е велико благо, което ангелите са дали на човечеството, за да му помогнат в неговия път към съвършенство.
К. Ик. БЪДЕЩИ НАСОКИ В МУЗИКАТА Музиката е велико благо, което ангелите са дали на човечеството, за да му помогнат в неговия път към съвършенство. Чрез музиката човек се свързва с ангелския свят и благодарение на тая връзка става възможна и помощта на тия висши същества. Тя е тясно свързана с умствения свят, а ангелите са гении на мисълта. Музиката е, може би, най-скъпият дар, който ангелите са дали на бедното човечество, дар, цената на който човек ще види едва, след като се [1] издигне до тия велики същества и с поглед, обърнат към своето минало, проследи всички блага, които му е донесла музиката в неговите пилигримски странствувания из долините на скръбната земя. Да твори, това е качество и възможност само на човека. В животните и по-нисшите форми на живот няма творчество или поне там този процес не е съзнателен, а има само нагаждане на себе си с дадените условия.Те се ръководят от инстинкта, придобит от миналия опит; у тях липсва прозрението за бъдещите дни и предусещането за това, което има да дойде.
към текста >>

Чрез музиката човек се свързва с ангелския свят и благодарение на тая връзка става възможна и помощта на тия висши същества.
К. Ик. БЪДЕЩИ НАСОКИ В МУЗИКАТА Музиката е велико благо, което ангелите са дали на човечеството, за да му помогнат в неговия път към съвършенство. Чрез музиката човек се свързва с ангелския свят и благодарение на тая връзка става възможна и помощта на тия висши същества. Тя е тясно свързана с умствения свят, а ангелите са гении на мисълта. Музиката е, може би, най-скъпият дар, който ангелите са дали на бедното човечество, дар, цената на който човек ще види едва, след като се [1] издигне до тия велики същества и с поглед, обърнат към своето минало, проследи всички блага, които му е донесла музиката в неговите пилигримски странствувания из долините на скръбната земя. Да твори, това е качество и възможност само на човека. В животните и по-нисшите форми на живот няма творчество или поне там този процес не е съзнателен, а има само нагаждане на себе си с дадените условия.Те се ръководят от инстинкта, придобит от миналия опит; у тях липсва прозрението за бъдещите дни и предусещането за това, което има да дойде. Само човек твори и по това именно е подобие на Бога: Бог твори светове и вселени и живее в тях, и човекът с Бога в себе си твори свои светове, за да живее и расте в тях.
към текста >>

Музиката е, може би, най-скъпият дар, който ангелите са дали на бедното човечество, дар, цената на който човек ще види едва, след като се [1] издигне до тия велики същества и с поглед, обърнат към своето минало, проследи всички блага, които му е донесла музиката в неговите пилигримски странствувания из долините на скръбната земя.
К. Ик. БЪДЕЩИ НАСОКИ В МУЗИКАТА Музиката е велико благо, което ангелите са дали на човечеството, за да му помогнат в неговия път към съвършенство. Чрез музиката човек се свързва с ангелския свят и благодарение на тая връзка става възможна и помощта на тия висши същества. Тя е тясно свързана с умствения свят, а ангелите са гении на мисълта. Музиката е, може би, най-скъпият дар, който ангелите са дали на бедното човечество, дар, цената на който човек ще види едва, след като се [1] издигне до тия велики същества и с поглед, обърнат към своето минало, проследи всички блага, които му е донесла музиката в неговите пилигримски странствувания из долините на скръбната земя. Да твори, това е качество и възможност само на човека. В животните и по-нисшите форми на живот няма творчество или поне там този процес не е съзнателен, а има само нагаждане на себе си с дадените условия.Те се ръководят от инстинкта, придобит от миналия опит; у тях липсва прозрението за бъдещите дни и предусещането за това, което има да дойде. Само човек твори и по това именно е подобие на Бога: Бог твори светове и вселени и живее в тях, и човекът с Бога в себе си твори свои светове, за да живее и расте в тях. Всички хора творят и всеки е своего рода творец, но има едно малцинство, което се издига над общото ниво на масата и живее моментите. които цялото човечество ще живее след време – това са пионерите, които трасират и разчистват пътя на човечеството в неговия ход към усъвършенствуване.
към текста >>

Музиката, както всяко друго изкуство, си има свои изразни средства – това са тоновете; чрез тонове творецът музикант дава израз на своите артистични постижения, чрез тонове той приказва на своите по-малки братя.
Тях ние отделяме настрана и ги наричаме: хора на истинското изкуство, действителни творци и благодетели на човечеството, тях ние боготворим, стремим се към техните идеали и доколкото можем, нагаждаме и своя живот с техните норми. * Навсякъде, при всяко изкуство, художникът творец твори поради две причини: първо, да даде израз на онова вътрешно напрежение, което го обзема от време на време като показател, че той е навлязъл в области, високо над обикновените, които минава своя делничен живот и второ, защото иска да сподели със своите близки и тия, що го заобикалят, своите постижения. Защото човек е колективно същество и придобивките на едного трябва да се споделят и с останалите. И двете тия подбудителни причини работят някак си спонтанно в повечето от хората на творчеството, а малцина само от тях се спират върху им, проучват ги и съзнателно ги подпомагат, за да се изразят те в по-правилна форма. Тогава и творчеството е по-обилно и по-възвишено. Музиката, както всяко друго изкуство, си има свои изразни средства – това са тоновете; чрез тонове творецът музикант дава израз на своите артистични постижения, чрез тонове той приказва на своите по-малки братя. За да дойде музиката до положението, в което я виждаме сега, трябвало е да мине много време. Тя се е разкривала постепенно на хората, без да прави изключение от общия закон за човешките прояви – еволюцията. Човек е в постоянно движение и развитие, затова и неговите прояви са в движение т.е. в развитие. Тук не му е мястото да правим подробно изложение за появата и развоя на музиката, а само ще набележим появата на отделните елементи в нея, за да дойдем до настоящето ù положение и се спрем на евентуалните посоки, в който ще продължи тя занапред.
към текста >>

За да дойде музиката до положението, в което я виждаме сега, трябвало е да мине много време.
* Навсякъде, при всяко изкуство, художникът творец твори поради две причини: първо, да даде израз на онова вътрешно напрежение, което го обзема от време на време като показател, че той е навлязъл в области, високо над обикновените, които минава своя делничен живот и второ, защото иска да сподели със своите близки и тия, що го заобикалят, своите постижения. Защото човек е колективно същество и придобивките на едного трябва да се споделят и с останалите. И двете тия подбудителни причини работят някак си спонтанно в повечето от хората на творчеството, а малцина само от тях се спират върху им, проучват ги и съзнателно ги подпомагат, за да се изразят те в по-правилна форма. Тогава и творчеството е по-обилно и по-възвишено. Музиката, както всяко друго изкуство, си има свои изразни средства – това са тоновете; чрез тонове творецът музикант дава израз на своите артистични постижения, чрез тонове той приказва на своите по-малки братя. За да дойде музиката до положението, в което я виждаме сега, трябвало е да мине много време. Тя се е разкривала постепенно на хората, без да прави изключение от общия закон за човешките прояви – еволюцията. Човек е в постоянно движение и развитие, затова и неговите прояви са в движение т.е. в развитие. Тук не му е мястото да правим подробно изложение за появата и развоя на музиката, а само ще набележим появата на отделните елементи в нея, за да дойдем до настоящето ù положение и се спрем на евентуалните посоки, в който ще продължи тя занапред. Основните елементи, върху които музиката се гради засега, са: ритмус, мелодия и хармония.
към текста >>

Тук не му е мястото да правим подробно изложение за появата и развоя на музиката, а само ще набележим появата на отделните елементи в нея, за да дойдем до настоящето ù положение и се спрем на евентуалните посоки, в който ще продължи тя занапред.
Музиката, както всяко друго изкуство, си има свои изразни средства – това са тоновете; чрез тонове творецът музикант дава израз на своите артистични постижения, чрез тонове той приказва на своите по-малки братя. За да дойде музиката до положението, в което я виждаме сега, трябвало е да мине много време. Тя се е разкривала постепенно на хората, без да прави изключение от общия закон за човешките прояви – еволюцията. Човек е в постоянно движение и развитие, затова и неговите прояви са в движение т.е. в развитие. Тук не му е мястото да правим подробно изложение за появата и развоя на музиката, а само ще набележим появата на отделните елементи в нея, за да дойдем до настоящето ù положение и се спрем на евентуалните посоки, в който ще продължи тя занапред. Основните елементи, върху които музиката се гради засега, са: ритмус, мелодия и хармония. От тях първо се явява ритмусът – в най-старите и диви родове и племена на човечеството. Ритмусът е съставял цялата музика за тях и вътрешният живот на първите диваци е бил така ограничен, че те не са могли да схващат и реагират на това, което ние наричаме мелодия и хармония. По-късно в народите, които историята нарича културни народи на древността (древните китайци, индийци, египтяни, асировалилоняни и пр.) освен ритмуса, усъвършенствуван до значителна степен, намира своя израз и мелодията – вторият елемент на музиката. А хармонията, третият основен елемент на музиката, е прибавка и постижение едва на съвременните народи от европейската култура; никъде по-рано, в никой народ не е имало нещо, което да наподобява на това, което сега наричаме хармония.
към текста >>

Основните елементи, върху които музиката се гради засега, са: ритмус, мелодия и хармония.
За да дойде музиката до положението, в което я виждаме сега, трябвало е да мине много време. Тя се е разкривала постепенно на хората, без да прави изключение от общия закон за човешките прояви – еволюцията. Човек е в постоянно движение и развитие, затова и неговите прояви са в движение т.е. в развитие. Тук не му е мястото да правим подробно изложение за появата и развоя на музиката, а само ще набележим появата на отделните елементи в нея, за да дойдем до настоящето ù положение и се спрем на евентуалните посоки, в който ще продължи тя занапред. Основните елементи, върху които музиката се гради засега, са: ритмус, мелодия и хармония. От тях първо се явява ритмусът – в най-старите и диви родове и племена на човечеството. Ритмусът е съставял цялата музика за тях и вътрешният живот на първите диваци е бил така ограничен, че те не са могли да схващат и реагират на това, което ние наричаме мелодия и хармония. По-късно в народите, които историята нарича културни народи на древността (древните китайци, индийци, египтяни, асировалилоняни и пр.) освен ритмуса, усъвършенствуван до значителна степен, намира своя израз и мелодията – вторият елемент на музиката. А хармонията, третият основен елемент на музиката, е прибавка и постижение едва на съвременните народи от европейската култура; никъде по-рано, в никой народ не е имало нещо, което да наподобява на това, което сега наричаме хармония. Развитието на музиката като функция от развиващото се човешко съзнание, върви паралелно с неговото развитие.
към текста >>

Ритмусът е съставял цялата музика за тях и вътрешният живот на първите диваци е бил така ограничен, че те не са могли да схващат и реагират на това, което ние наричаме мелодия и хармония.
Човек е в постоянно движение и развитие, затова и неговите прояви са в движение т.е. в развитие. Тук не му е мястото да правим подробно изложение за появата и развоя на музиката, а само ще набележим появата на отделните елементи в нея, за да дойдем до настоящето ù положение и се спрем на евентуалните посоки, в който ще продължи тя занапред. Основните елементи, върху които музиката се гради засега, са: ритмус, мелодия и хармония. От тях първо се явява ритмусът – в най-старите и диви родове и племена на човечеството. Ритмусът е съставял цялата музика за тях и вътрешният живот на първите диваци е бил така ограничен, че те не са могли да схващат и реагират на това, което ние наричаме мелодия и хармония. По-късно в народите, които историята нарича културни народи на древността (древните китайци, индийци, египтяни, асировалилоняни и пр.) освен ритмуса, усъвършенствуван до значителна степен, намира своя израз и мелодията – вторият елемент на музиката. А хармонията, третият основен елемент на музиката, е прибавка и постижение едва на съвременните народи от европейската култура; никъде по-рано, в никой народ не е имало нещо, което да наподобява на това, което сега наричаме хармония. Развитието на музиката като функция от развиващото се човешко съзнание, върви паралелно с неговото развитие. Ето защо, когато в епохата на материализма, която съставлява вчерашния ден тъй да се каже в културния живот на човечеството, съзнанието на човека затъна най-дълбоко в материята и загуби всяка връзка и съзнателно съобщение с по-висшите области на живота, музиката на свой ред и тя достигна своя „материализъм” или, по-право казано, своето най-грубо конкретизиране във форма и образ, макар че от всички изкуства музиката най-мъчно може да се конкретизира. Музиката, както я виждаме в последните ù прояви – скована в своите рязко очертани форми и едва ли не е само форма – напълно съответствува на материализма, който току що изживяха научната и философска мисъл на човечеството.
към текста >>

По-късно в народите, които историята нарича културни народи на древността (древните китайци, индийци, египтяни, асировалилоняни и пр.) освен ритмуса, усъвършенствуван до значителна степен, намира своя израз и мелодията – вторият елемент на музиката.
в развитие. Тук не му е мястото да правим подробно изложение за появата и развоя на музиката, а само ще набележим появата на отделните елементи в нея, за да дойдем до настоящето ù положение и се спрем на евентуалните посоки, в който ще продължи тя занапред. Основните елементи, върху които музиката се гради засега, са: ритмус, мелодия и хармония. От тях първо се явява ритмусът – в най-старите и диви родове и племена на човечеството. Ритмусът е съставял цялата музика за тях и вътрешният живот на първите диваци е бил така ограничен, че те не са могли да схващат и реагират на това, което ние наричаме мелодия и хармония. По-късно в народите, които историята нарича културни народи на древността (древните китайци, индийци, египтяни, асировалилоняни и пр.) освен ритмуса, усъвършенствуван до значителна степен, намира своя израз и мелодията – вторият елемент на музиката. А хармонията, третият основен елемент на музиката, е прибавка и постижение едва на съвременните народи от европейската култура; никъде по-рано, в никой народ не е имало нещо, което да наподобява на това, което сега наричаме хармония. Развитието на музиката като функция от развиващото се човешко съзнание, върви паралелно с неговото развитие. Ето защо, когато в епохата на материализма, която съставлява вчерашния ден тъй да се каже в културния живот на човечеството, съзнанието на човека затъна най-дълбоко в материята и загуби всяка връзка и съзнателно съобщение с по-висшите области на живота, музиката на свой ред и тя достигна своя „материализъм” или, по-право казано, своето най-грубо конкретизиране във форма и образ, макар че от всички изкуства музиката най-мъчно може да се конкретизира. Музиката, както я виждаме в последните ù прояви – скована в своите рязко очертани форми и едва ли не е само форма – напълно съответствува на материализма, който току що изживяха научната и философска мисъл на човечеството. Ритмусът е проява на музиката във времето.
към текста >>

А хармонията, третият основен елемент на музиката, е прибавка и постижение едва на съвременните народи от европейската култура; никъде по-рано, в никой народ не е имало нещо, което да наподобява на това, което сега наричаме хармония.
Тук не му е мястото да правим подробно изложение за появата и развоя на музиката, а само ще набележим появата на отделните елементи в нея, за да дойдем до настоящето ù положение и се спрем на евентуалните посоки, в който ще продължи тя занапред. Основните елементи, върху които музиката се гради засега, са: ритмус, мелодия и хармония. От тях първо се явява ритмусът – в най-старите и диви родове и племена на човечеството. Ритмусът е съставял цялата музика за тях и вътрешният живот на първите диваци е бил така ограничен, че те не са могли да схващат и реагират на това, което ние наричаме мелодия и хармония. По-късно в народите, които историята нарича културни народи на древността (древните китайци, индийци, египтяни, асировалилоняни и пр.) освен ритмуса, усъвършенствуван до значителна степен, намира своя израз и мелодията – вторият елемент на музиката. А хармонията, третият основен елемент на музиката, е прибавка и постижение едва на съвременните народи от европейската култура; никъде по-рано, в никой народ не е имало нещо, което да наподобява на това, което сега наричаме хармония. Развитието на музиката като функция от развиващото се човешко съзнание, върви паралелно с неговото развитие. Ето защо, когато в епохата на материализма, която съставлява вчерашния ден тъй да се каже в културния живот на човечеството, съзнанието на човека затъна най-дълбоко в материята и загуби всяка връзка и съзнателно съобщение с по-висшите области на живота, музиката на свой ред и тя достигна своя „материализъм” или, по-право казано, своето най-грубо конкретизиране във форма и образ, макар че от всички изкуства музиката най-мъчно може да се конкретизира. Музиката, както я виждаме в последните ù прояви – скована в своите рязко очертани форми и едва ли не е само форма – напълно съответствува на материализма, който току що изживяха научната и философска мисъл на човечеството. Ритмусът е проява на музиката във времето. С помощта на ритмуса се тъкат мелодиите, които се проявяват в плоскост, в равнини, които хармонията пък проектира в пространството; тя дава дълбочина, простор на мелодиите.
към текста >>

Развитието на музиката като функция от развиващото се човешко съзнание, върви паралелно с неговото развитие.
Основните елементи, върху които музиката се гради засега, са: ритмус, мелодия и хармония. От тях първо се явява ритмусът – в най-старите и диви родове и племена на човечеството. Ритмусът е съставял цялата музика за тях и вътрешният живот на първите диваци е бил така ограничен, че те не са могли да схващат и реагират на това, което ние наричаме мелодия и хармония. По-късно в народите, които историята нарича културни народи на древността (древните китайци, индийци, египтяни, асировалилоняни и пр.) освен ритмуса, усъвършенствуван до значителна степен, намира своя израз и мелодията – вторият елемент на музиката. А хармонията, третият основен елемент на музиката, е прибавка и постижение едва на съвременните народи от европейската култура; никъде по-рано, в никой народ не е имало нещо, което да наподобява на това, което сега наричаме хармония. Развитието на музиката като функция от развиващото се човешко съзнание, върви паралелно с неговото развитие. Ето защо, когато в епохата на материализма, която съставлява вчерашния ден тъй да се каже в културния живот на човечеството, съзнанието на човека затъна най-дълбоко в материята и загуби всяка връзка и съзнателно съобщение с по-висшите области на живота, музиката на свой ред и тя достигна своя „материализъм” или, по-право казано, своето най-грубо конкретизиране във форма и образ, макар че от всички изкуства музиката най-мъчно може да се конкретизира. Музиката, както я виждаме в последните ù прояви – скована в своите рязко очертани форми и едва ли не е само форма – напълно съответствува на материализма, който току що изживяха научната и философска мисъл на човечеството. Ритмусът е проява на музиката във времето. С помощта на ритмуса се тъкат мелодиите, които се проявяват в плоскост, в равнини, които хармонията пък проектира в пространството; тя дава дълбочина, простор на мелодиите. Така за обученото музикално съзнание музиката с тия си три елемента представлява цял един свят, не по-малко реален от този, който виждаме и на който реагираме с нашите пет основни сетива – светът, в който именно затъна и се оплете научната и философска мисъл през времето на материалистичния мироглед.
към текста >>

Ето защо, когато в епохата на материализма, която съставлява вчерашния ден тъй да се каже в културния живот на човечеството, съзнанието на човека затъна най-дълбоко в материята и загуби всяка връзка и съзнателно съобщение с по-висшите области на живота, музиката на свой ред и тя достигна своя „материализъм” или, по-право казано, своето най-грубо конкретизиране във форма и образ, макар че от всички изкуства музиката най-мъчно може да се конкретизира.
От тях първо се явява ритмусът – в най-старите и диви родове и племена на човечеството. Ритмусът е съставял цялата музика за тях и вътрешният живот на първите диваци е бил така ограничен, че те не са могли да схващат и реагират на това, което ние наричаме мелодия и хармония. По-късно в народите, които историята нарича културни народи на древността (древните китайци, индийци, египтяни, асировалилоняни и пр.) освен ритмуса, усъвършенствуван до значителна степен, намира своя израз и мелодията – вторият елемент на музиката. А хармонията, третият основен елемент на музиката, е прибавка и постижение едва на съвременните народи от европейската култура; никъде по-рано, в никой народ не е имало нещо, което да наподобява на това, което сега наричаме хармония. Развитието на музиката като функция от развиващото се човешко съзнание, върви паралелно с неговото развитие. Ето защо, когато в епохата на материализма, която съставлява вчерашния ден тъй да се каже в културния живот на човечеството, съзнанието на човека затъна най-дълбоко в материята и загуби всяка връзка и съзнателно съобщение с по-висшите области на живота, музиката на свой ред и тя достигна своя „материализъм” или, по-право казано, своето най-грубо конкретизиране във форма и образ, макар че от всички изкуства музиката най-мъчно може да се конкретизира. Музиката, както я виждаме в последните ù прояви – скована в своите рязко очертани форми и едва ли не е само форма – напълно съответствува на материализма, който току що изживяха научната и философска мисъл на човечеството. Ритмусът е проява на музиката във времето. С помощта на ритмуса се тъкат мелодиите, които се проявяват в плоскост, в равнини, които хармонията пък проектира в пространството; тя дава дълбочина, простор на мелодиите. Така за обученото музикално съзнание музиката с тия си три елемента представлява цял един свят, не по-малко реален от този, който виждаме и на който реагираме с нашите пет основни сетива – светът, в който именно затъна и се оплете научната и философска мисъл през времето на материалистичния мироглед. Материализмът, като стадий в развитието на човешкото съзнание, си има своето оправдание и обяснение; той трябваше да дойде и затова дойде, даде онова което имаше да даде на Човека и сега вече го виждаме да си отминава; законът е верен като казва, че всяко нещо, което има начало, има и край.
към текста >>

Музиката, както я виждаме в последните ù прояви – скована в своите рязко очертани форми и едва ли не е само форма – напълно съответствува на материализма, който току що изживяха научната и философска мисъл на човечеството.
Ритмусът е съставял цялата музика за тях и вътрешният живот на първите диваци е бил така ограничен, че те не са могли да схващат и реагират на това, което ние наричаме мелодия и хармония. По-късно в народите, които историята нарича културни народи на древността (древните китайци, индийци, египтяни, асировалилоняни и пр.) освен ритмуса, усъвършенствуван до значителна степен, намира своя израз и мелодията – вторият елемент на музиката. А хармонията, третият основен елемент на музиката, е прибавка и постижение едва на съвременните народи от европейската култура; никъде по-рано, в никой народ не е имало нещо, което да наподобява на това, което сега наричаме хармония. Развитието на музиката като функция от развиващото се човешко съзнание, върви паралелно с неговото развитие. Ето защо, когато в епохата на материализма, която съставлява вчерашния ден тъй да се каже в културния живот на човечеството, съзнанието на човека затъна най-дълбоко в материята и загуби всяка връзка и съзнателно съобщение с по-висшите области на живота, музиката на свой ред и тя достигна своя „материализъм” или, по-право казано, своето най-грубо конкретизиране във форма и образ, макар че от всички изкуства музиката най-мъчно може да се конкретизира. Музиката, както я виждаме в последните ù прояви – скована в своите рязко очертани форми и едва ли не е само форма – напълно съответствува на материализма, който току що изживяха научната и философска мисъл на човечеството. Ритмусът е проява на музиката във времето. С помощта на ритмуса се тъкат мелодиите, които се проявяват в плоскост, в равнини, които хармонията пък проектира в пространството; тя дава дълбочина, простор на мелодиите. Така за обученото музикално съзнание музиката с тия си три елемента представлява цял един свят, не по-малко реален от този, който виждаме и на който реагираме с нашите пет основни сетива – светът, в който именно затъна и се оплете научната и философска мисъл през времето на материалистичния мироглед. Материализмът, като стадий в развитието на човешкото съзнание, си има своето оправдание и обяснение; той трябваше да дойде и затова дойде, даде онова което имаше да даде на Човека и сега вече го виждаме да си отминава; законът е верен като казва, че всяко нещо, което има начало, има и край. Ние -виждаме вече в наши дни и в науката и в философията тук-там се обаждат отделни единици, които се мъчат да навлязат в един свят по-висш от този материалния, вън от който доскоро „здравият” ум и ,,положителната” наука нищо не признаваше.
към текста >>

Ритмусът е проява на музиката във времето.
По-късно в народите, които историята нарича културни народи на древността (древните китайци, индийци, египтяни, асировалилоняни и пр.) освен ритмуса, усъвършенствуван до значителна степен, намира своя израз и мелодията – вторият елемент на музиката. А хармонията, третият основен елемент на музиката, е прибавка и постижение едва на съвременните народи от европейската култура; никъде по-рано, в никой народ не е имало нещо, което да наподобява на това, което сега наричаме хармония. Развитието на музиката като функция от развиващото се човешко съзнание, върви паралелно с неговото развитие. Ето защо, когато в епохата на материализма, която съставлява вчерашния ден тъй да се каже в културния живот на човечеството, съзнанието на човека затъна най-дълбоко в материята и загуби всяка връзка и съзнателно съобщение с по-висшите области на живота, музиката на свой ред и тя достигна своя „материализъм” или, по-право казано, своето най-грубо конкретизиране във форма и образ, макар че от всички изкуства музиката най-мъчно може да се конкретизира. Музиката, както я виждаме в последните ù прояви – скована в своите рязко очертани форми и едва ли не е само форма – напълно съответствува на материализма, който току що изживяха научната и философска мисъл на човечеството. Ритмусът е проява на музиката във времето. С помощта на ритмуса се тъкат мелодиите, които се проявяват в плоскост, в равнини, които хармонията пък проектира в пространството; тя дава дълбочина, простор на мелодиите. Така за обученото музикално съзнание музиката с тия си три елемента представлява цял един свят, не по-малко реален от този, който виждаме и на който реагираме с нашите пет основни сетива – светът, в който именно затъна и се оплете научната и философска мисъл през времето на материалистичния мироглед. Материализмът, като стадий в развитието на човешкото съзнание, си има своето оправдание и обяснение; той трябваше да дойде и затова дойде, даде онова което имаше да даде на Човека и сега вече го виждаме да си отминава; законът е верен като казва, че всяко нещо, което има начало, има и край. Ние -виждаме вече в наши дни и в науката и в философията тук-там се обаждат отделни единици, които се мъчат да навлязат в един свят по-висш от този материалния, вън от който доскоро „здравият” ум и ,,положителната” наука нищо не признаваше. Математиката все повече и повече навлиза в нов един свят, тоя, с четири измерения и оттам се мъчи да хвърли светлина и върху триизмерния този свят.
към текста >>

Така за обученото музикално съзнание музиката с тия си три елемента представлява цял един свят, не по-малко реален от този, който виждаме и на който реагираме с нашите пет основни сетива – светът, в който именно затъна и се оплете научната и философска мисъл през времето на материалистичния мироглед.
Развитието на музиката като функция от развиващото се човешко съзнание, върви паралелно с неговото развитие. Ето защо, когато в епохата на материализма, която съставлява вчерашния ден тъй да се каже в културния живот на човечеството, съзнанието на човека затъна най-дълбоко в материята и загуби всяка връзка и съзнателно съобщение с по-висшите области на живота, музиката на свой ред и тя достигна своя „материализъм” или, по-право казано, своето най-грубо конкретизиране във форма и образ, макар че от всички изкуства музиката най-мъчно може да се конкретизира. Музиката, както я виждаме в последните ù прояви – скована в своите рязко очертани форми и едва ли не е само форма – напълно съответствува на материализма, който току що изживяха научната и философска мисъл на човечеството. Ритмусът е проява на музиката във времето. С помощта на ритмуса се тъкат мелодиите, които се проявяват в плоскост, в равнини, които хармонията пък проектира в пространството; тя дава дълбочина, простор на мелодиите. Така за обученото музикално съзнание музиката с тия си три елемента представлява цял един свят, не по-малко реален от този, който виждаме и на който реагираме с нашите пет основни сетива – светът, в който именно затъна и се оплете научната и философска мисъл през времето на материалистичния мироглед. Материализмът, като стадий в развитието на човешкото съзнание, си има своето оправдание и обяснение; той трябваше да дойде и затова дойде, даде онова което имаше да даде на Човека и сега вече го виждаме да си отминава; законът е верен като казва, че всяко нещо, което има начало, има и край. Ние -виждаме вече в наши дни и в науката и в философията тук-там се обаждат отделни единици, които се мъчат да навлязат в един свят по-висш от този материалния, вън от който доскоро „здравият” ум и ,,положителната” наука нищо не признаваше. Математиката все повече и повече навлиза в нов един свят, тоя, с четири измерения и оттам се мъчи да хвърли светлина и върху триизмерния този свят. Интуицията, като метод на изследване и придобиване познание във философските доктрини в наши дни, е една способност, заимствувана именно от тоя нов свят. Материализмът е осъден и скоро ще бъде изместен от идеалистичното схващане на живота.
към текста >>

Музиката на свой ред и тя не ще закъснее да даде своя израз и доказателство за издигащото се съзнание на човека.
Материализмът, като стадий в развитието на човешкото съзнание, си има своето оправдание и обяснение; той трябваше да дойде и затова дойде, даде онова което имаше да даде на Човека и сега вече го виждаме да си отминава; законът е верен като казва, че всяко нещо, което има начало, има и край. Ние -виждаме вече в наши дни и в науката и в философията тук-там се обаждат отделни единици, които се мъчат да навлязат в един свят по-висш от този материалния, вън от който доскоро „здравият” ум и ,,положителната” наука нищо не признаваше. Математиката все повече и повече навлиза в нов един свят, тоя, с четири измерения и оттам се мъчи да хвърли светлина и върху триизмерния този свят. Интуицията, като метод на изследване и придобиване познание във философските доктрини в наши дни, е една способност, заимствувана именно от тоя нов свят. Материализмът е осъден и скоро ще бъде изместен от идеалистичното схващане на живота. Музиката на свой ред и тя не ще закъснее да даде своя израз и доказателство за издигащото се съзнание на човека. Защото в последни дни музиката, редом с всички други изкуства, се е озовала в задънена улица, тя безпомощно се удря о студените стени на своите собствени форми, мъчейки се да се отъждестви с това, което е само нейна обвивка. За да излезе от това положение, тя трябва да измени посоката си, да се насочи навътре в своите форми, за да ги оживи и осмисли. Това движение „.навътре" съвпада с четвъртото измерение на новия този свят, за който математиката вече ни говори и в който интуицията на философите заработва. С това в музиката ще се появи и новия елемент, четвърти по реда си и него аз наричам духовен, психичен елемент, защото светът на четвъртото измерение е именно духовния, психичния свят, в който съзнанието на човека започва да се пробужда. Онова, което липсва на сегашната музика, то е съдържанието, смисъла.
към текста >>

Защото в последни дни музиката, редом с всички други изкуства, се е озовала в задънена улица, тя безпомощно се удря о студените стени на своите собствени форми, мъчейки се да се отъждестви с това, което е само нейна обвивка.
Ние -виждаме вече в наши дни и в науката и в философията тук-там се обаждат отделни единици, които се мъчат да навлязат в един свят по-висш от този материалния, вън от който доскоро „здравият” ум и ,,положителната” наука нищо не признаваше. Математиката все повече и повече навлиза в нов един свят, тоя, с четири измерения и оттам се мъчи да хвърли светлина и върху триизмерния този свят. Интуицията, като метод на изследване и придобиване познание във философските доктрини в наши дни, е една способност, заимствувана именно от тоя нов свят. Материализмът е осъден и скоро ще бъде изместен от идеалистичното схващане на живота. Музиката на свой ред и тя не ще закъснее да даде своя израз и доказателство за издигащото се съзнание на човека. Защото в последни дни музиката, редом с всички други изкуства, се е озовала в задънена улица, тя безпомощно се удря о студените стени на своите собствени форми, мъчейки се да се отъждестви с това, което е само нейна обвивка. За да излезе от това положение, тя трябва да измени посоката си, да се насочи навътре в своите форми, за да ги оживи и осмисли. Това движение „.навътре" съвпада с четвъртото измерение на новия този свят, за който математиката вече ни говори и в който интуицията на философите заработва. С това в музиката ще се появи и новия елемент, четвърти по реда си и него аз наричам духовен, психичен елемент, защото светът на четвъртото измерение е именно духовния, психичния свят, в който съзнанието на човека започва да се пробужда. Онова, което липсва на сегашната музика, то е съдържанието, смисъла. Става тъжно на човека, когато слуша да се изпълняват великите творения на един Бетовен така бездушно, така празно и повърхностно, дори и от най-добрите музиканти и в най-музикалните центрове на света.
към текста >>

С това в музиката ще се появи и новия елемент, четвърти по реда си и него аз наричам духовен, психичен елемент, защото светът на четвъртото измерение е именно духовния, психичния свят, в който съзнанието на човека започва да се пробужда.
Материализмът е осъден и скоро ще бъде изместен от идеалистичното схващане на живота. Музиката на свой ред и тя не ще закъснее да даде своя израз и доказателство за издигащото се съзнание на човека. Защото в последни дни музиката, редом с всички други изкуства, се е озовала в задънена улица, тя безпомощно се удря о студените стени на своите собствени форми, мъчейки се да се отъждестви с това, което е само нейна обвивка. За да излезе от това положение, тя трябва да измени посоката си, да се насочи навътре в своите форми, за да ги оживи и осмисли. Това движение „.навътре" съвпада с четвъртото измерение на новия този свят, за който математиката вече ни говори и в който интуицията на философите заработва. С това в музиката ще се появи и новия елемент, четвърти по реда си и него аз наричам духовен, психичен елемент, защото светът на четвъртото измерение е именно духовния, психичния свят, в който съзнанието на човека започва да се пробужда. Онова, което липсва на сегашната музика, то е съдържанието, смисъла. Става тъжно на човека, когато слуша да се изпълняват великите творения на един Бетовен така бездушно, така празно и повърхностно, дори и от най-добрите музиканти и в най-музикалните центрове на света. Струва ми се, че и най-умелото изпълнение в техническо отношение не може да събуди у слушателите оня дълбок мир на твореца и да го предаде на слушателите. А какво е това изкуство, когато не може да събуди духа на музиканта-компонист и да го предаде на слушателите така, че и те да опитат поне за миг онова велико благо, с което той постоянно се е хранил. Сега музиката ни дава великолепни форми, които ако ни въздействуват, то правят това само със своята външност, но те не преливат в нас нещо живо, съществено, което да влезе като градивен елемент в нашето съзнание.
към текста >>

Онова, което липсва на сегашната музика, то е съдържанието, смисъла.
Музиката на свой ред и тя не ще закъснее да даде своя израз и доказателство за издигащото се съзнание на човека. Защото в последни дни музиката, редом с всички други изкуства, се е озовала в задънена улица, тя безпомощно се удря о студените стени на своите собствени форми, мъчейки се да се отъждестви с това, което е само нейна обвивка. За да излезе от това положение, тя трябва да измени посоката си, да се насочи навътре в своите форми, за да ги оживи и осмисли. Това движение „.навътре" съвпада с четвъртото измерение на новия този свят, за който математиката вече ни говори и в който интуицията на философите заработва. С това в музиката ще се появи и новия елемент, четвърти по реда си и него аз наричам духовен, психичен елемент, защото светът на четвъртото измерение е именно духовния, психичния свят, в който съзнанието на човека започва да се пробужда. Онова, което липсва на сегашната музика, то е съдържанието, смисъла. Става тъжно на човека, когато слуша да се изпълняват великите творения на един Бетовен така бездушно, така празно и повърхностно, дори и от най-добрите музиканти и в най-музикалните центрове на света. Струва ми се, че и най-умелото изпълнение в техническо отношение не може да събуди у слушателите оня дълбок мир на твореца и да го предаде на слушателите. А какво е това изкуство, когато не може да събуди духа на музиканта-компонист и да го предаде на слушателите така, че и те да опитат поне за миг онова велико благо, с което той постоянно се е хранил. Сега музиката ни дава великолепни форми, които ако ни въздействуват, то правят това само със своята външност, но те не преливат в нас нещо живо, съществено, което да влезе като градивен елемент в нашето съзнание. Това е, защото още не е дошъл четвъртия елемент, психичният елемент в музиката, който, когато дойде ще изпълни и ще оживи хубавите форми, създадени от музиката на трите елемента.
към текста >>

Става тъжно на човека, когато слуша да се изпълняват великите творения на един Бетовен така бездушно, така празно и повърхностно, дори и от най-добрите музиканти и в най-музикалните центрове на света.
Защото в последни дни музиката, редом с всички други изкуства, се е озовала в задънена улица, тя безпомощно се удря о студените стени на своите собствени форми, мъчейки се да се отъждестви с това, което е само нейна обвивка. За да излезе от това положение, тя трябва да измени посоката си, да се насочи навътре в своите форми, за да ги оживи и осмисли. Това движение „.навътре" съвпада с четвъртото измерение на новия този свят, за който математиката вече ни говори и в който интуицията на философите заработва. С това в музиката ще се появи и новия елемент, четвърти по реда си и него аз наричам духовен, психичен елемент, защото светът на четвъртото измерение е именно духовния, психичния свят, в който съзнанието на човека започва да се пробужда. Онова, което липсва на сегашната музика, то е съдържанието, смисъла. Става тъжно на човека, когато слуша да се изпълняват великите творения на един Бетовен така бездушно, така празно и повърхностно, дори и от най-добрите музиканти и в най-музикалните центрове на света. Струва ми се, че и най-умелото изпълнение в техническо отношение не може да събуди у слушателите оня дълбок мир на твореца и да го предаде на слушателите. А какво е това изкуство, когато не може да събуди духа на музиканта-компонист и да го предаде на слушателите така, че и те да опитат поне за миг онова велико благо, с което той постоянно се е хранил. Сега музиката ни дава великолепни форми, които ако ни въздействуват, то правят това само със своята външност, но те не преливат в нас нещо живо, съществено, което да влезе като градивен елемент в нашето съзнание. Това е, защото още не е дошъл четвъртия елемент, психичният елемент в музиката, който, когато дойде ще изпълни и ще оживи хубавите форми, създадени от музиката на трите елемента. Тогава музиката ще е сила и живот, който ще се влива в слушателя и ще оставя реални следи в неговия вътрешен живот, Тогава една „девета симфония", една „тържествена меса", изпълнявана от новите музиканти-изпълнители, които ще разполагат с новия елемент на музиката, ще бъде едно живо творение, ще бъде именно онова, което е преживял и искал да сподели гениалният Бетовен със своите по-малки братя.
към текста >>

А какво е това изкуство, когато не може да събуди духа на музиканта-компонист и да го предаде на слушателите така, че и те да опитат поне за миг онова велико благо, с което той постоянно се е хранил.
Това движение „.навътре" съвпада с четвъртото измерение на новия този свят, за който математиката вече ни говори и в който интуицията на философите заработва. С това в музиката ще се появи и новия елемент, четвърти по реда си и него аз наричам духовен, психичен елемент, защото светът на четвъртото измерение е именно духовния, психичния свят, в който съзнанието на човека започва да се пробужда. Онова, което липсва на сегашната музика, то е съдържанието, смисъла. Става тъжно на човека, когато слуша да се изпълняват великите творения на един Бетовен така бездушно, така празно и повърхностно, дори и от най-добрите музиканти и в най-музикалните центрове на света. Струва ми се, че и най-умелото изпълнение в техническо отношение не може да събуди у слушателите оня дълбок мир на твореца и да го предаде на слушателите. А какво е това изкуство, когато не може да събуди духа на музиканта-компонист и да го предаде на слушателите така, че и те да опитат поне за миг онова велико благо, с което той постоянно се е хранил. Сега музиката ни дава великолепни форми, които ако ни въздействуват, то правят това само със своята външност, но те не преливат в нас нещо живо, съществено, което да влезе като градивен елемент в нашето съзнание. Това е, защото още не е дошъл четвъртия елемент, психичният елемент в музиката, който, когато дойде ще изпълни и ще оживи хубавите форми, създадени от музиката на трите елемента. Тогава музиката ще е сила и живот, който ще се влива в слушателя и ще оставя реални следи в неговия вътрешен живот, Тогава една „девета симфония", една „тържествена меса", изпълнявана от новите музиканти-изпълнители, които ще разполагат с новия елемент на музиката, ще бъде едно живо творение, ще бъде именно онова, което е преживял и искал да сподели гениалният Бетовен със своите по-малки братя. Тогава пред слушателя ща се разкрие един цял мир на една велика душа и надникването по такъв начин в живота на една велика душа ще бъде един действителен подтик за по-слабите души към красотата и съвършенството, до което се е издигнала тая душа. Защото „аз искам да ме знаят преди всичко като човек, а после като музикант", е казал Бетовен, за когото музиката е била само подходящото средство да изрази любовта си към своите по-малки братя.
към текста >>

Сега музиката ни дава великолепни форми, които ако ни въздействуват, то правят това само със своята външност, но те не преливат в нас нещо живо, съществено, което да влезе като градивен елемент в нашето съзнание.
С това в музиката ще се появи и новия елемент, четвърти по реда си и него аз наричам духовен, психичен елемент, защото светът на четвъртото измерение е именно духовния, психичния свят, в който съзнанието на човека започва да се пробужда. Онова, което липсва на сегашната музика, то е съдържанието, смисъла. Става тъжно на човека, когато слуша да се изпълняват великите творения на един Бетовен така бездушно, така празно и повърхностно, дори и от най-добрите музиканти и в най-музикалните центрове на света. Струва ми се, че и най-умелото изпълнение в техническо отношение не може да събуди у слушателите оня дълбок мир на твореца и да го предаде на слушателите. А какво е това изкуство, когато не може да събуди духа на музиканта-компонист и да го предаде на слушателите така, че и те да опитат поне за миг онова велико благо, с което той постоянно се е хранил. Сега музиката ни дава великолепни форми, които ако ни въздействуват, то правят това само със своята външност, но те не преливат в нас нещо живо, съществено, което да влезе като градивен елемент в нашето съзнание. Това е, защото още не е дошъл четвъртия елемент, психичният елемент в музиката, който, когато дойде ще изпълни и ще оживи хубавите форми, създадени от музиката на трите елемента. Тогава музиката ще е сила и живот, който ще се влива в слушателя и ще оставя реални следи в неговия вътрешен живот, Тогава една „девета симфония", една „тържествена меса", изпълнявана от новите музиканти-изпълнители, които ще разполагат с новия елемент на музиката, ще бъде едно живо творение, ще бъде именно онова, което е преживял и искал да сподели гениалният Бетовен със своите по-малки братя. Тогава пред слушателя ща се разкрие един цял мир на една велика душа и надникването по такъв начин в живота на една велика душа ще бъде един действителен подтик за по-слабите души към красотата и съвършенството, до което се е издигнала тая душа. Защото „аз искам да ме знаят преди всичко като човек, а после като музикант", е казал Бетовен, за когото музиката е била само подходящото средство да изрази любовта си към своите по-малки братя. Когато този нов елемент влезе като съдържание „в музиката, той ще постави под нова светлина и първите три елемента.
към текста >>

Това е, защото още не е дошъл четвъртия елемент, психичният елемент в музиката, който, когато дойде ще изпълни и ще оживи хубавите форми, създадени от музиката на трите елемента.
Онова, което липсва на сегашната музика, то е съдържанието, смисъла. Става тъжно на човека, когато слуша да се изпълняват великите творения на един Бетовен така бездушно, така празно и повърхностно, дори и от най-добрите музиканти и в най-музикалните центрове на света. Струва ми се, че и най-умелото изпълнение в техническо отношение не може да събуди у слушателите оня дълбок мир на твореца и да го предаде на слушателите. А какво е това изкуство, когато не може да събуди духа на музиканта-компонист и да го предаде на слушателите така, че и те да опитат поне за миг онова велико благо, с което той постоянно се е хранил. Сега музиката ни дава великолепни форми, които ако ни въздействуват, то правят това само със своята външност, но те не преливат в нас нещо живо, съществено, което да влезе като градивен елемент в нашето съзнание. Това е, защото още не е дошъл четвъртия елемент, психичният елемент в музиката, който, когато дойде ще изпълни и ще оживи хубавите форми, създадени от музиката на трите елемента. Тогава музиката ще е сила и живот, който ще се влива в слушателя и ще оставя реални следи в неговия вътрешен живот, Тогава една „девета симфония", една „тържествена меса", изпълнявана от новите музиканти-изпълнители, които ще разполагат с новия елемент на музиката, ще бъде едно живо творение, ще бъде именно онова, което е преживял и искал да сподели гениалният Бетовен със своите по-малки братя. Тогава пред слушателя ща се разкрие един цял мир на една велика душа и надникването по такъв начин в живота на една велика душа ще бъде един действителен подтик за по-слабите души към красотата и съвършенството, до което се е издигнала тая душа. Защото „аз искам да ме знаят преди всичко като човек, а после като музикант", е казал Бетовен, за когото музиката е била само подходящото средство да изрази любовта си към своите по-малки братя. Когато този нов елемент влезе като съдържание „в музиката, той ще постави под нова светлина и първите три елемента. Ритмусът, мелодията и хармонията ще бъдат значително усъвършенствувани: ще се изработят нови ритмични схеми, ще се създадат нови мелодии, а в хармонията, която впрочем е още в началото на своето развитие, ще се влее една нова вълна, ще и се даде един нов тласък, защото импулсът, даден първоначално от Бах и усилен от Бетовен, е на изчерпване.
към текста >>

Тогава музиката ще е сила и живот, който ще се влива в слушателя и ще оставя реални следи в неговия вътрешен живот, Тогава една „девета симфония", една „тържествена меса", изпълнявана от новите музиканти-изпълнители, които ще разполагат с новия елемент на музиката, ще бъде едно живо творение, ще бъде именно онова, което е преживял и искал да сподели гениалният Бетовен със своите по-малки братя.
Става тъжно на човека, когато слуша да се изпълняват великите творения на един Бетовен така бездушно, така празно и повърхностно, дори и от най-добрите музиканти и в най-музикалните центрове на света. Струва ми се, че и най-умелото изпълнение в техническо отношение не може да събуди у слушателите оня дълбок мир на твореца и да го предаде на слушателите. А какво е това изкуство, когато не може да събуди духа на музиканта-компонист и да го предаде на слушателите така, че и те да опитат поне за миг онова велико благо, с което той постоянно се е хранил. Сега музиката ни дава великолепни форми, които ако ни въздействуват, то правят това само със своята външност, но те не преливат в нас нещо живо, съществено, което да влезе като градивен елемент в нашето съзнание. Това е, защото още не е дошъл четвъртия елемент, психичният елемент в музиката, който, когато дойде ще изпълни и ще оживи хубавите форми, създадени от музиката на трите елемента. Тогава музиката ще е сила и живот, който ще се влива в слушателя и ще оставя реални следи в неговия вътрешен живот, Тогава една „девета симфония", една „тържествена меса", изпълнявана от новите музиканти-изпълнители, които ще разполагат с новия елемент на музиката, ще бъде едно живо творение, ще бъде именно онова, което е преживял и искал да сподели гениалният Бетовен със своите по-малки братя. Тогава пред слушателя ща се разкрие един цял мир на една велика душа и надникването по такъв начин в живота на една велика душа ще бъде един действителен подтик за по-слабите души към красотата и съвършенството, до което се е издигнала тая душа. Защото „аз искам да ме знаят преди всичко като човек, а после като музикант", е казал Бетовен, за когото музиката е била само подходящото средство да изрази любовта си към своите по-малки братя. Когато този нов елемент влезе като съдържание „в музиката, той ще постави под нова светлина и първите три елемента. Ритмусът, мелодията и хармонията ще бъдат значително усъвършенствувани: ще се изработят нови ритмични схеми, ще се създадат нови мелодии, а в хармонията, която впрочем е още в началото на своето развитие, ще се влее една нова вълна, ще и се даде един нов тласък, защото импулсът, даден първоначално от Бах и усилен от Бетовен, е на изчерпване. Когато се прояви новият елемент в музиката, скоро ще се разбере, че досегашната паралелна система на мажор и миньор е недостатъчна и ще се потърсят и ще се установят нови тоналности, в които ще се изградят новите мелодии и новите хармонии.
към текста >>

Защото „аз искам да ме знаят преди всичко като човек, а после като музикант", е казал Бетовен, за когото музиката е била само подходящото средство да изрази любовта си към своите по-малки братя.
А какво е това изкуство, когато не може да събуди духа на музиканта-компонист и да го предаде на слушателите така, че и те да опитат поне за миг онова велико благо, с което той постоянно се е хранил. Сега музиката ни дава великолепни форми, които ако ни въздействуват, то правят това само със своята външност, но те не преливат в нас нещо живо, съществено, което да влезе като градивен елемент в нашето съзнание. Това е, защото още не е дошъл четвъртия елемент, психичният елемент в музиката, който, когато дойде ще изпълни и ще оживи хубавите форми, създадени от музиката на трите елемента. Тогава музиката ще е сила и живот, който ще се влива в слушателя и ще оставя реални следи в неговия вътрешен живот, Тогава една „девета симфония", една „тържествена меса", изпълнявана от новите музиканти-изпълнители, които ще разполагат с новия елемент на музиката, ще бъде едно живо творение, ще бъде именно онова, което е преживял и искал да сподели гениалният Бетовен със своите по-малки братя. Тогава пред слушателя ща се разкрие един цял мир на една велика душа и надникването по такъв начин в живота на една велика душа ще бъде един действителен подтик за по-слабите души към красотата и съвършенството, до което се е издигнала тая душа. Защото „аз искам да ме знаят преди всичко като човек, а после като музикант", е казал Бетовен, за когото музиката е била само подходящото средство да изрази любовта си към своите по-малки братя. Когато този нов елемент влезе като съдържание „в музиката, той ще постави под нова светлина и първите три елемента. Ритмусът, мелодията и хармонията ще бъдат значително усъвършенствувани: ще се изработят нови ритмични схеми, ще се създадат нови мелодии, а в хармонията, която впрочем е още в началото на своето развитие, ще се влее една нова вълна, ще и се даде един нов тласък, защото импулсът, даден първоначално от Бах и усилен от Бетовен, е на изчерпване. Когато се прояви новият елемент в музиката, скоро ще се разбере, че досегашната паралелна система на мажор и миньор е недостатъчна и ще се потърсят и ще се установят нови тоналности, в които ще се изградят новите мелодии и новите хармонии. Изобщо, музиката ще добие едно голямо разширение по всички посоки и тогава ще бъдат изработени и новите форми в музиката, в които и новият елемент ще се облече. Нали „новото вино се налива в нови мехове"?
към текста >>

Когато този нов елемент влезе като съдържание „в музиката, той ще постави под нова светлина и първите три елемента.
Сега музиката ни дава великолепни форми, които ако ни въздействуват, то правят това само със своята външност, но те не преливат в нас нещо живо, съществено, което да влезе като градивен елемент в нашето съзнание. Това е, защото още не е дошъл четвъртия елемент, психичният елемент в музиката, който, когато дойде ще изпълни и ще оживи хубавите форми, създадени от музиката на трите елемента. Тогава музиката ще е сила и живот, който ще се влива в слушателя и ще оставя реални следи в неговия вътрешен живот, Тогава една „девета симфония", една „тържествена меса", изпълнявана от новите музиканти-изпълнители, които ще разполагат с новия елемент на музиката, ще бъде едно живо творение, ще бъде именно онова, което е преживял и искал да сподели гениалният Бетовен със своите по-малки братя. Тогава пред слушателя ща се разкрие един цял мир на една велика душа и надникването по такъв начин в живота на една велика душа ще бъде един действителен подтик за по-слабите души към красотата и съвършенството, до което се е издигнала тая душа. Защото „аз искам да ме знаят преди всичко като човек, а после като музикант", е казал Бетовен, за когото музиката е била само подходящото средство да изрази любовта си към своите по-малки братя. Когато този нов елемент влезе като съдържание „в музиката, той ще постави под нова светлина и първите три елемента. Ритмусът, мелодията и хармонията ще бъдат значително усъвършенствувани: ще се изработят нови ритмични схеми, ще се създадат нови мелодии, а в хармонията, която впрочем е още в началото на своето развитие, ще се влее една нова вълна, ще и се даде един нов тласък, защото импулсът, даден първоначално от Бах и усилен от Бетовен, е на изчерпване. Когато се прояви новият елемент в музиката, скоро ще се разбере, че досегашната паралелна система на мажор и миньор е недостатъчна и ще се потърсят и ще се установят нови тоналности, в които ще се изградят новите мелодии и новите хармонии. Изобщо, музиката ще добие едно голямо разширение по всички посоки и тогава ще бъдат изработени и новите форми в музиката, в които и новият елемент ще се облече. Нали „новото вино се налива в нови мехове"? _____________________________________________________________ [1] Из реферата „Музиката от окултно гледище", четен на 25.V.1926 год.
към текста >>

Когато се прояви новият елемент в музиката, скоро ще се разбере, че досегашната паралелна система на мажор и миньор е недостатъчна и ще се потърсят и ще се установят нови тоналности, в които ще се изградят новите мелодии и новите хармонии.
Тогава музиката ще е сила и живот, който ще се влива в слушателя и ще оставя реални следи в неговия вътрешен живот, Тогава една „девета симфония", една „тържествена меса", изпълнявана от новите музиканти-изпълнители, които ще разполагат с новия елемент на музиката, ще бъде едно живо творение, ще бъде именно онова, което е преживял и искал да сподели гениалният Бетовен със своите по-малки братя. Тогава пред слушателя ща се разкрие един цял мир на една велика душа и надникването по такъв начин в живота на една велика душа ще бъде един действителен подтик за по-слабите души към красотата и съвършенството, до което се е издигнала тая душа. Защото „аз искам да ме знаят преди всичко като човек, а после като музикант", е казал Бетовен, за когото музиката е била само подходящото средство да изрази любовта си към своите по-малки братя. Когато този нов елемент влезе като съдържание „в музиката, той ще постави под нова светлина и първите три елемента. Ритмусът, мелодията и хармонията ще бъдат значително усъвършенствувани: ще се изработят нови ритмични схеми, ще се създадат нови мелодии, а в хармонията, която впрочем е още в началото на своето развитие, ще се влее една нова вълна, ще и се даде един нов тласък, защото импулсът, даден първоначално от Бах и усилен от Бетовен, е на изчерпване. Когато се прояви новият елемент в музиката, скоро ще се разбере, че досегашната паралелна система на мажор и миньор е недостатъчна и ще се потърсят и ще се установят нови тоналности, в които ще се изградят новите мелодии и новите хармонии. Изобщо, музиката ще добие едно голямо разширение по всички посоки и тогава ще бъдат изработени и новите форми в музиката, в които и новият елемент ще се облече. Нали „новото вино се налива в нови мехове"? _____________________________________________________________ [1] Из реферата „Музиката от окултно гледище", четен на 25.V.1926 год. в братския салон
към текста >>

Изобщо, музиката ще добие едно голямо разширение по всички посоки и тогава ще бъдат изработени и новите форми в музиката, в които и новият елемент ще се облече.
Тогава пред слушателя ща се разкрие един цял мир на една велика душа и надникването по такъв начин в живота на една велика душа ще бъде един действителен подтик за по-слабите души към красотата и съвършенството, до което се е издигнала тая душа. Защото „аз искам да ме знаят преди всичко като човек, а после като музикант", е казал Бетовен, за когото музиката е била само подходящото средство да изрази любовта си към своите по-малки братя. Когато този нов елемент влезе като съдържание „в музиката, той ще постави под нова светлина и първите три елемента. Ритмусът, мелодията и хармонията ще бъдат значително усъвършенствувани: ще се изработят нови ритмични схеми, ще се създадат нови мелодии, а в хармонията, която впрочем е още в началото на своето развитие, ще се влее една нова вълна, ще и се даде един нов тласък, защото импулсът, даден първоначално от Бах и усилен от Бетовен, е на изчерпване. Когато се прояви новият елемент в музиката, скоро ще се разбере, че досегашната паралелна система на мажор и миньор е недостатъчна и ще се потърсят и ще се установят нови тоналности, в които ще се изградят новите мелодии и новите хармонии. Изобщо, музиката ще добие едно голямо разширение по всички посоки и тогава ще бъдат изработени и новите форми в музиката, в които и новият елемент ще се облече. Нали „новото вино се налива в нови мехове"? _____________________________________________________________ [1] Из реферата „Музиката от окултно гледище", четен на 25.V.1926 год. в братския салон
към текста >>

_____________________________________________________________ [1] Из реферата „Музиката от окултно гледище", четен на 25.V.1926 год.
Когато този нов елемент влезе като съдържание „в музиката, той ще постави под нова светлина и първите три елемента. Ритмусът, мелодията и хармонията ще бъдат значително усъвършенствувани: ще се изработят нови ритмични схеми, ще се създадат нови мелодии, а в хармонията, която впрочем е още в началото на своето развитие, ще се влее една нова вълна, ще и се даде един нов тласък, защото импулсът, даден първоначално от Бах и усилен от Бетовен, е на изчерпване. Когато се прояви новият елемент в музиката, скоро ще се разбере, че досегашната паралелна система на мажор и миньор е недостатъчна и ще се потърсят и ще се установят нови тоналности, в които ще се изградят новите мелодии и новите хармонии. Изобщо, музиката ще добие едно голямо разширение по всички посоки и тогава ще бъдат изработени и новите форми в музиката, в които и новият елемент ще се облече. Нали „новото вино се налива в нови мехове"? _____________________________________________________________ [1] Из реферата „Музиката от окултно гледище", четен на 25.V.1926 год. в братския салон
към текста >>

64. Вести Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

„Във всяко слънце, във всяка душа, във всяка цветна пъпка, във всяко семенце работи безспирно всемощния Дух на Великия Творец." „Неговата мисъл е дело и Неговото дело е всевъздигаща вълшебна музика.
Тя цяла е слух, тя цяла е зрение, тя цяла е изпълнена от радостни сияния. Неизмеримо пораснала, потъва тя във великата мистерия на живота. Дигат се тежки завеси... И чувам как божествен глас говори из нейните дълбини: „Както светлината изтича от слънцето, тъй и красотата изхожда из Единния и Вечния." „Тя е всепроникващото Негово сияние." „Предвечно тя пребъдваше в Бога; тя бе непроявената Негова любов, истина, правда, хармония, творческа мощ." Тя бе свещения огън на мирозданието, таящ се в недрата на всемощния Негов Дух. Когато Всевечният започна да твори, за неизменна основа на своето творение постави красотата: „Предначерта ч като върховна съдба за всичко, що Той сътвори." „Написа я като основен закон в душите и сърцата." „Всичко, що Всемогъщия създаде, бе прекрасно, защото Той 6 красота. „Всичко, що Той сътвори, бе облечено в красота, любов, истина, святост, хармония." „В мириади слънца се разгоря Неговият свещен огън и изпълни безкрайността с дивни сияния." „Тайнственото дърво на Неговия всемощен Дух разстла клони зад всички граници, разцъфна с вълшебно-прекрасни цветове-души." „В мириади слънца и светове, в мириади светли духове заблика Неговата творческа мощ, затрептя Неговата любов, оживя Неговата Мъдрост." „Когато Всемогъщият създаде слънцата и светлите духове и всички чудеса на живота, Той скри лицето си от всички погледи, потъна в своето творение." „Но свещения огън на всемощния му Дух – божествената красота – засия с дивната прелест на цялото мироздание." „Когато Всемогъщия създаде слънцата и светлите духове, Той се превърна в невидимо за очите слънце на красотата, разливащо хармония и живот чрез всички слънца; Той се превърна в тайнствен извор на красотата, бликащ във всички светли души и сърца." Летят вековете, нижат се едно след друго като мигновения хилядолетията, изпълнени с блясъка и великолепието на Божието творчество, незнаещи предели. „Във всяко слънце, във всяка душа, във всяка цветна пъпка, във всяко семенце работи безспирно всемощния Дух на Великия Творец." „Неговата мисъл е дело и Неговото дело е всевъздигаща вълшебна музика. „О, дивно, непостижимо творчество." „О, вълшебна песен, ечаща на тайнствените струнки на всички светли души, проникваща мирозданието от край до край, като всеподемащ ритъм към хармония и вечно усъвършенстване." „О, дивна песен, сред която се раждат слънца и вселени, разцъфтяват се световете и душите, расте и зрее по предначертани пътища цялото мироздание." „О, велико изгряване на свещената красота, чиито сияния са безсилни да издържат очите и на най-светлите херувими! " „О, велико захождане и велико изгряване на Всевечния Дух на безкрайността! " „Всичко, що наоколо си виждаш ти, о мой малки, мой бедни братко, е само далечен и бледен отблясък на истинската красота." „Груби и несъвършени са твоите очи: за да видят нея; слаба е твоята мисъл, за да я постигне." „В душата ти трепнат едва първите сияния на приближаващата се зора на великото слънце на истинската красота." „Но помни: това раждащо слънце в твоята душа е най-великото благо, която безпределната любов на Всевишния ти е предопределила." „То е дивната факла, която Всемогъщия дарува на душата ти за да намери тя сред тъмнините пътя към Него." „То иде да оживи в душата ти образа на законната нейна родина, на вълшебното пристанище, където трябва тя да стигне и да пробуди в нея всевластния копнеж към тая родина." „В неговите трепетни сияния оживява предвечното слово, което носи в себе си върховната повеля на небесния твой Отец – за вечното, безспирното усъвършенстване." „Блажен е, който чувствува в себе си и разбира волята на Предвечния и следва Неговия път. Към вълшебните висини на красотата, към светая-светих на мирозданието води тоя път." „Помни: В света си ти дошъл за да изпълниш тая върховна воля на Предвечния – в красота да живееш, красота да създаваш." „Не на пуста забава, не на пир, а на труд благословен, на подвиг призовава те небесния Отец сред тоя свят на неправда, несъвършенство, тъмнота." Чрез твоите слаби ръце, чрез слабите ръце на милиардите твой братя желае Той своето дело да довърши." „Помощник и съратник направил те е Той." „Чрез делото на твоите ръце, на твоята мисъл, на твоето сърце, иска Той ти, малкият, да го познаеш и възлюбиш. Чрез делото на красотата иска Той ти, малкият, да възмъжееш, да възраснеш в мощ и възсияеш в красота." „Чрез делото на красотата иска Той при Него да се върнеш ти като достоен негов син." „Да бъде волята на Всеблагия Творец!
към текста >>

65. Съдържание на бр. 9 и 10 Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

МУЗИКАТА И ЖИВОТНИТЕ Музиката смекчава нравите; известно е, какво грамадно влияние упражнява тя върху нервната ни система.
Всеки който запише седем (7) абонати получава един екземпляр. Всичко се адресира до Г. Тахчиев, Оборище №24, София. P.S. Препоръчаме романа на читателите на „Житно Зърно” и на всички, които се интересуват от проблемите на Окултизма – от тайната на живота и смъртта. За всеки окултен ученик той може да бъде настолна книга, където той може да види описан в общи черти своя собствен път с всичките му радости и скърби. МУЗИКАТА И ЖИВОТНИТЕ Музиката смекчава нравите; известно е, какво грамадно влияние упражнява тя върху нервната ни система. Смели експерименталисти-американци са искали да наблюдават, как диви животни ще реагират на музиката. За тази цел е бил произведен концерт в зоологическата градина в Ню-Йорк. Клетките са били наредени в кръг, в центъра на който е бил поместен оркестъра. И ето, какво се случило: Не много след почването, един слон се разплакал, два лъва оставили месото, което ядели, за да слушат с внимание, вълците и тигрите се възхищавали като зашеметени, мечките почнали да танцуват; и обратно, един валс от Щраус потопил всички животни в една сладка сънливост. А когато оркестърът засвирил погребалния марш на Шопен, всички животни захванали да издават плачевни стенания, като че ли тази жална музика е засегнала силно тяхната чувствителност.
към текста >>

Смели експерименталисти-американци са искали да наблюдават, как диви животни ще реагират на музиката.
Всичко се адресира до Г. Тахчиев, Оборище №24, София. P.S. Препоръчаме романа на читателите на „Житно Зърно” и на всички, които се интересуват от проблемите на Окултизма – от тайната на живота и смъртта. За всеки окултен ученик той може да бъде настолна книга, където той може да види описан в общи черти своя собствен път с всичките му радости и скърби. МУЗИКАТА И ЖИВОТНИТЕ Музиката смекчава нравите; известно е, какво грамадно влияние упражнява тя върху нервната ни система. Смели експерименталисти-американци са искали да наблюдават, как диви животни ще реагират на музиката. За тази цел е бил произведен концерт в зоологическата градина в Ню-Йорк. Клетките са били наредени в кръг, в центъра на който е бил поместен оркестъра. И ето, какво се случило: Не много след почването, един слон се разплакал, два лъва оставили месото, което ядели, за да слушат с внимание, вълците и тигрите се възхищавали като зашеметени, мечките почнали да танцуват; и обратно, един валс от Щраус потопил всички животни в една сладка сънливост. А когато оркестърът засвирил погребалния марш на Шопен, всички животни захванали да издават плачевни стенания, като че ли тази жална музика е засегнала силно тяхната чувствителност. Кой знае, дали не би могло да се намери в музиката някакъв начин да се опитомят и облекчат тези бъдни изгнаници.
към текста >>

А когато оркестърът засвирил погребалния марш на Шопен, всички животни захванали да издават плачевни стенания, като че ли тази жална музика е засегнала силно тяхната чувствителност.
МУЗИКАТА И ЖИВОТНИТЕ Музиката смекчава нравите; известно е, какво грамадно влияние упражнява тя върху нервната ни система. Смели експерименталисти-американци са искали да наблюдават, как диви животни ще реагират на музиката. За тази цел е бил произведен концерт в зоологическата градина в Ню-Йорк. Клетките са били наредени в кръг, в центъра на който е бил поместен оркестъра. И ето, какво се случило: Не много след почването, един слон се разплакал, два лъва оставили месото, което ядели, за да слушат с внимание, вълците и тигрите се възхищавали като зашеметени, мечките почнали да танцуват; и обратно, един валс от Щраус потопил всички животни в една сладка сънливост. А когато оркестърът засвирил погребалния марш на Шопен, всички животни захванали да издават плачевни стенания, като че ли тази жална музика е засегнала силно тяхната чувствителност. Кой знае, дали не би могло да се намери в музиката някакъв начин да се опитомят и облекчат тези бъдни изгнаници. Ние дължим това на животните, които – опитите го доказват всеки ден – са близо до нас по чувствителност, по впечатлителност и често по интелигентност, което нашата гордост, разбира се, не би могла лесно да допусне. РЕДАКЦИЯТА проси извинение за закъснението на последните книжки, за което имаше ред причини. С тази двойна книжка се завършва третата годишнина на списанието. Новата, четвърта годишнина започва да излиза от септември.
към текста >>

Кой знае, дали не би могло да се намери в музиката някакъв начин да се опитомят и облекчат тези бъдни изгнаници.
Смели експерименталисти-американци са искали да наблюдават, как диви животни ще реагират на музиката. За тази цел е бил произведен концерт в зоологическата градина в Ню-Йорк. Клетките са били наредени в кръг, в центъра на който е бил поместен оркестъра. И ето, какво се случило: Не много след почването, един слон се разплакал, два лъва оставили месото, което ядели, за да слушат с внимание, вълците и тигрите се възхищавали като зашеметени, мечките почнали да танцуват; и обратно, един валс от Щраус потопил всички животни в една сладка сънливост. А когато оркестърът засвирил погребалния марш на Шопен, всички животни захванали да издават плачевни стенания, като че ли тази жална музика е засегнала силно тяхната чувствителност. Кой знае, дали не би могло да се намери в музиката някакъв начин да се опитомят и облекчат тези бъдни изгнаници. Ние дължим това на животните, които – опитите го доказват всеки ден – са близо до нас по чувствителност, по впечатлителност и често по интелигентност, което нашата гордост, разбира се, не би могла лесно да допусне. РЕДАКЦИЯТА проси извинение за закъснението на последните книжки, за което имаше ред причини. С тази двойна книжка се завършва третата годишнина на списанието. Новата, четвърта годишнина започва да излиза от септември.
към текста >>

66. Списанието PDF Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

ФАРИСЕЙ И МИТАР МОЛИТВАТА НА НАЙ-ЧИСТИЯ ЧОВЕК ПО СЪРЦЕ БЪДЕЩИ НАСОКИ В МУЗИКАТА – К.
СЪДЪРЖАНИЕ НА IX и X КНИЖКИ НОВОТО – Г. ФАРИСЕЙ И МИТАР МОЛИТВАТА НА НАЙ-ЧИСТИЯ ЧОВЕК ПО СЪРЦЕ БЪДЕЩИ НАСОКИ В МУЗИКАТА – К. Ик. Б. БОЕВ – УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ. НОВИ НАСОКИ НА БИОЛОГИЯТА (Продължение от кн. 6) ЗЯЗОРЯВЯНЕ – Б. (стихове) Из „FRUITGATHERING” – Рабиндранат Тагор ПРОЛЕТ – Georg Nordmann ЗЛАТО – Спомени от Ачларе – Georg Nordmann ПРОЛЕТТА НА СВОБОДНИЯ – Иедидия ВИТОША – Х.
към текста >>

67. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ако следваме музика, ще се подчиняваме на онези правила, които преподавателят по музика предава; ако искаме да развием нашия добродетелен живот, да събудим едно вътрешно прозрение за живота и неговите прояви, и тогава трябва да се подчиним на съответните прояви и напътвания.
Ако в някои духовни общества, па и във всички малко много идейни течения, са се появили някои неприятности, то е само заради туй, че поради прибързаната пропаганда на някои, в тези общества са успели да влязат индивиди, недостатъчно подготвени за там и следователно, те говорят за нови идеи, а живеят по старому. Христос казва, че ако се налее ново вино в стари мехове, те ще се пукнат. Когато у някого назрее една вътрешна нужда за духовен живот, той непременно ще намери и външни условия, които да го улеснят, стига искрено да търси. Тогава започва и работата на самоусъвършенствуването, или развитието на добродетелите. Условията и тук, както и навсякъде в живота, са същите - ще работиш, за да постигнеш нещо. Ако следваме музика, ще се подчиняваме на онези правила, които преподавателят по музика предава; ако искаме да развием нашия добродетелен живот, да събудим едно вътрешно прозрение за живота и неговите прояви, и тогава трябва да се подчиним на съответните прояви и напътвания. Ние не можем да искаме от преподавателя да ни докаже, че ще успеем в музиката; това ще зависи от заложбите, които имаме в себе си и от работата, която сме положили За развитието им. Следователно, никой не може да докаже някому съществуването на Бога, но някои просветени могат да му посочат правила и упътвания, чрез които той сам да отиде при Него. Някои желаят да им се докаже съществуването на Бога, а то е невъзможно. Даже, за да придобием най-обикновени облаги, ние трябва да спазим ред условия. Ако, например, искаме да видим Париж, трябва да изминем разстоянието до там; ако искаме да изучим някой чужд език - трябва да учим, а за да видим Бога, какво се иска?
към текста >>

Ние не можем да искаме от преподавателя да ни докаже, че ще успеем в музиката; това ще зависи от заложбите, които имаме в себе си и от работата, която сме положили За развитието им.
Христос казва, че ако се налее ново вино в стари мехове, те ще се пукнат. Когато у някого назрее една вътрешна нужда за духовен живот, той непременно ще намери и външни условия, които да го улеснят, стига искрено да търси. Тогава започва и работата на самоусъвършенствуването, или развитието на добродетелите. Условията и тук, както и навсякъде в живота, са същите - ще работиш, за да постигнеш нещо. Ако следваме музика, ще се подчиняваме на онези правила, които преподавателят по музика предава; ако искаме да развием нашия добродетелен живот, да събудим едно вътрешно прозрение за живота и неговите прояви, и тогава трябва да се подчиним на съответните прояви и напътвания. Ние не можем да искаме от преподавателя да ни докаже, че ще успеем в музиката; това ще зависи от заложбите, които имаме в себе си и от работата, която сме положили За развитието им. Следователно, никой не може да докаже някому съществуването на Бога, но някои просветени могат да му посочат правила и упътвания, чрез които той сам да отиде при Него. Някои желаят да им се докаже съществуването на Бога, а то е невъзможно. Даже, за да придобием най-обикновени облаги, ние трябва да спазим ред условия. Ако, например, искаме да видим Париж, трябва да изминем разстоянието до там; ако искаме да изучим някой чужд език - трябва да учим, а за да видим Бога, какво се иска? - „Чистите по сърце ще видят Бога," казва Христос.
към текста >>

68. ОТ ПЛАНИНАТА Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Различните изражения на лицето съставляват езика на душите, а различните интонации и изменения на гласа образуват неговата музика.
Природата говори постоянно. Тя е няма само за лекомислените и повърхностни умове. Всичките органи, даже най-скритите и най-дълбоките, проявяват навън своите усещания. Съществува постоянна обмяна между духа и тялото; удивително съответствие, постоянна беседа, която става от външното към вътрешното, тайната на която, за нещастие, е неизвестна и неясна за хората. Това е езикът, който ние искаме да разкрием чрез няколко определени и достъпни за всеки ум принципи. Различните изражения на лицето съставляват езика на душите, а различните интонации и изменения на гласа образуват неговата музика. Бог е дал средства на човека да познава вътрешния мир по външното изражение, и по такъв начин да се издигне до знанието на първата и най-възвишена от науките, която се състои в умението да се чете в душите, както простият човек чете в книгите. Тази наука се придобива чрез знанието на физиономическата клавиатура - инструмент толкова фин, с такава поразителна чувствителност и такава чудна правдивост, че той моментално да възпроизвежда не само нашите физически усещания, но даже най-неуловимите наши нравствени впечатления, дори до изразяване на най-съкровените мисли. Ние всички сме призвани да четем и разбираме физиономическия език. Великата книга е постоянно отворена пред нашите очи. Несъмнено, това изкуство има своите трудности И предполага в читателя щастливи способности, проницателен и наблюдателен ум.
към текста >>

69. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Талантливият музикант свири лесно и сръчно на пиано.
Много учени, запознати с ирисовата диагноза, само като наука, но не и като наука изкуство, придобита от познания по външен и по вътрешен път, след първите неуспехи в науката си, са писали дълги статии из вестниците и списанията за смъртната присъда на ирисовата диагноза. Всеки не може да гледа, но всеки може да прави наблюдения и изследвания на ириса, за да достигне по един естествен път изкуството да гледа, чете и разбира по очите. Това става бавно, бавно Нужни са години наблюдения и проучвания, а преди всичко въздържане от плоски бръщолевения. Тъй добито едно познание, добита е и вярност при ирисовата диагноза. Да вземем следния прост пример. Талантливият музикант свири лесно и сръчно на пиано. Идва един слушател в дома му, чува го да свири, бързо пламва - въодушевява се, връща се в къщи, взима учебници и сяда с възторг на пианото си, на което досега не е обръщал никакво внимание. Той иска да подражава на великия музикант. Упражнява се усилено, даже неуморно и като не може в малко време да придобие тази разработка на пръстите, не може да изрази наученото в изкуство, както великият музикант, той маха с ръка и се произнася за инструмента: „празна работа". И всякаква по нататъшна работа върху него той счита измама и заблуда. Това става, понеже той е отделил науката от изкуството, което се добива главно по вътрешен път.
към текста >>

Той иска да подражава на великия музикант.
Това става бавно, бавно Нужни са години наблюдения и проучвания, а преди всичко въздържане от плоски бръщолевения. Тъй добито едно познание, добита е и вярност при ирисовата диагноза. Да вземем следния прост пример. Талантливият музикант свири лесно и сръчно на пиано. Идва един слушател в дома му, чува го да свири, бързо пламва - въодушевява се, връща се в къщи, взима учебници и сяда с възторг на пианото си, на което досега не е обръщал никакво внимание. Той иска да подражава на великия музикант. Упражнява се усилено, даже неуморно и като не може в малко време да придобие тази разработка на пръстите, не може да изрази наученото в изкуство, както великият музикант, той маха с ръка и се произнася за инструмента: „празна работа". И всякаква по нататъшна работа върху него той счита измама и заблуда. Това става, понеже той е отделил науката от изкуството, което се добива главно по вътрешен път. За наука-изкуство, за живата наука е необходимо време и то дълго време! За този, който почва с голата наука, с външния учебник само, след дълги години той ще дойде до това изкуство, и тогава ще владее науката - ще има истински познания.
към текста >>

Упражнява се усилено, даже неуморно и като не може в малко време да придобие тази разработка на пръстите, не може да изрази наученото в изкуство, както великият музикант, той маха с ръка и се произнася за инструмента: „празна работа".
Тъй добито едно познание, добита е и вярност при ирисовата диагноза. Да вземем следния прост пример. Талантливият музикант свири лесно и сръчно на пиано. Идва един слушател в дома му, чува го да свири, бързо пламва - въодушевява се, връща се в къщи, взима учебници и сяда с възторг на пианото си, на което досега не е обръщал никакво внимание. Той иска да подражава на великия музикант. Упражнява се усилено, даже неуморно и като не може в малко време да придобие тази разработка на пръстите, не може да изрази наученото в изкуство, както великият музикант, той маха с ръка и се произнася за инструмента: „празна работа". И всякаква по нататъшна работа върху него той счита измама и заблуда. Това става, понеже той е отделил науката от изкуството, което се добива главно по вътрешен път. За наука-изкуство, за живата наука е необходимо време и то дълго време! За този, който почва с голата наука, с външния учебник само, след дълги години той ще дойде до това изкуство, и тогава ще владее науката - ще има истински познания. При първия случай - наука без изкуство - човекът е владан от науката, има само теоретически познания.
към текста >>

70. РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Има живо и богато въображение, остър и наблюдателен ум По природа е поетеса, артистка и музикантка по вдъхновение.
Нейната душа никога не се омрачава от лоши мисли Набожна от сърце, нейната вяра не знае съмнения, а молитвата ù е смирена и пълна с вяра. Това е една откровена и искрена душа, която не знае нито хитрости, нито лъжа. Много търпелива и кротка, тя се отличава със състрадание, милосърдие, чувствителност и благородство. Чувствата ù пълни с благородство и достойнство; тя умее да внушава уважение към нейната личност. Много малко й трябва, за да бъде щастлива Тя е добродетелна по природа и прави добро без никакво усилие. Има живо и богато въображение, остър и наблюдателен ум По природа е поетеса, артистка и музикантка по вдъхновение. Притежава силно предчувствие и тайна интуиция, даже в висша степен ясновидство. Също така е предразположена към екстаз и видения. Най-после има щастливо и благотворно влияние на другите В нея няма нищо земно. Тя преминава по тази долина на сълзите, злобата и поквареността, без да се оскверни от нищо земно и без да опита вредните наслаждения и горчиви разочарования. Преждевременно грабната от смъртта из обятията на своите близки, тя заспива вечен сън, прекрасната ù душа се издига в небесните селения.
към текста >>

71. ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА - Морис Метерлинк Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

,,Ако във вас има съзнателен живот и сте настроени любовно към всички същества, вие ще превърнете слънчевата енергия в „акаша" и ще усетите в себе си една велика приятна божествена музика.
Установяването на прякото приспособление (пряко приспособление се нарича целесъобразно реагиране от организма на дадени външни въздействия в такива случаи, дето всяко действие на естествения подбор е предварително изключено) показва, че механичният фактор не е достатъчен да обясни това реагиране на организма, и затова трябва да се приеме действието на друг един, вътрешен, психичен фактор в организма. Окултизмът приема, че не само растенията, но и минералното царство е надарено със съзнание - разбира се, на по-слаба степен, наречено подсъзнание. Не ще и дума, когато употребяваме думата .съзнание", не трябва да антропоморфизираме този термин и да придадем на растителното и минералното царства съзнание, подобно на човешкото. Разширение на съзнанието ,,Напролет, когато цветята никнат, дърветата цъфтят, наблюдавайте ги и проверявайте резултатите. В тях ще намерите смисъла на живота". ,,Ако във вас има съзнателен живот и сте настроени любовно към всички същества, вие ще превърнете слънчевата енергия в „акаша" и ще усетите в себе си една велика приятна божествена музика. През известни часове на деня, по обед, но повечето сутрин, идат периодически вълни от слънцето, които носят със себе си положителни идеи”. Учителят Изучаването на природата по форма е оформило науките в днешния им вид: днешната медицина, днешната индустриална химия, днешната техника и пр.. Обаче, много по-широки хоризонти се откриват, както за науката и приложните области, така и за душевния растежа на човека, ако природата се изучава още и по съдържание и по смисъл. Днешната култура е толкоз потънала в материята, че отношенията ни към природата са механични. Тя се изучава по форма. При по-дълбокото ù изучаване можем да влезем в общение с вътрешния ù живот.
към текста >>

Те говорят с музика.
Ако ти съзнаваш, че в човека живее само физичното съзнание, ти ще влезеш във външни, механични отношения с хората. Но ако знаеш, че във всеки човек живее нещо благородно, даже и у най-падналия, тогаз ще можеш да влезеш в контакт с красивото у тях. При това разбиране на нещата нашето отношение към цветята, дърветата, камъните, изворите и пр. ще бъде свързване с вътрешния живот на природата. Ние ще станем тогаз интимни с тях и те ще почнат да ни говорят, но те говорят по особен начин. Те говорят с музика. Една възвишена хармония се разлива около тях и с нея те изявяват своето естество. И когато човек отиде при тях с това свещено чувство, той ще я долови ако не външно, то поне вътрешно, чрез интуиция. И тая хармония, тая музика, с която те говорят , съдържа идеи. И тогаз съзерцанието на природата ще роди в човека идеи, ще бъде извор на идеи. Но същото е и по отношение на слънчевата светлина, по отношение светлината от звездите и пр.
към текста >>

И тая хармония, тая музика, с която те говорят , съдържа идеи.
ще бъде свързване с вътрешния живот на природата. Ние ще станем тогаз интимни с тях и те ще почнат да ни говорят, но те говорят по особен начин. Те говорят с музика. Една възвишена хармония се разлива около тях и с нея те изявяват своето естество. И когато човек отиде при тях с това свещено чувство, той ще я долови ако не външно, то поне вътрешно, чрез интуиция. И тая хармония, тая музика, с която те говорят , съдържа идеи. И тогаз съзерцанието на природата ще роди в човека идеи, ще бъде извор на идеи. Но същото е и по отношение на слънчевата светлина, по отношение светлината от звездите и пр. Тая светлина е само външен израз на психични сили. Всъщност светлината е музика, тя е проникната от една музика, от една хармония, която пълни цялата природа. Както музиката, която иде от цветята, така и тази, която ни иде със светлината, човек може да долови ако не външно, то интуитивно.
към текста >>

Всъщност светлината е музика, тя е проникната от една музика, от една хармония, която пълни цялата природа.
И когато човек отиде при тях с това свещено чувство, той ще я долови ако не външно, то поне вътрешно, чрез интуиция. И тая хармония, тая музика, с която те говорят , съдържа идеи. И тогаз съзерцанието на природата ще роди в човека идеи, ще бъде извор на идеи. Но същото е и по отношение на слънчевата светлина, по отношение светлината от звездите и пр. Тая светлина е само външен израз на психични сили. Всъщност светлината е музика, тя е проникната от една музика, от една хармония, която пълни цялата природа. Както музиката, която иде от цветята, така и тази, която ни иде със светлината, човек може да долови ако не външно, то интуитивно. И когато с такова разположение на душата човек възприема слънчевата светлина, нови и нови идеи ще се раждат у него. Може всеки да направи опит. Когато отидеш при слънцето с такова разбиране на нещата, тогаз целият товар, който имаш, ще се снеме и ще се върнеш радостен, с красиви, светли, възвишени идеи и с импулс за дейност. Слънчевите лъчи ни говорят.
към текста >>

Както музиката, която иде от цветята, така и тази, която ни иде със светлината, човек може да долови ако не външно, то интуитивно.
И тая хармония, тая музика, с която те говорят , съдържа идеи. И тогаз съзерцанието на природата ще роди в човека идеи, ще бъде извор на идеи. Но същото е и по отношение на слънчевата светлина, по отношение светлината от звездите и пр. Тая светлина е само външен израз на психични сили. Всъщност светлината е музика, тя е проникната от една музика, от една хармония, която пълни цялата природа. Както музиката, която иде от цветята, така и тази, която ни иде със светлината, човек може да долови ако не външно, то интуитивно. И когато с такова разположение на душата човек възприема слънчевата светлина, нови и нови идеи ще се раждат у него. Може всеки да направи опит. Когато отидеш при слънцето с такова разбиране на нещата, тогаз целият товар, който имаш, ще се снеме и ще се върнеш радостен, с красиви, светли, възвишени идеи и с импулс за дейност. Слънчевите лъчи ни говорят. Те ни разкриват все нови и нови идеи; това, което са ни говорили вчера, днес няма да се повтори.
към текста >>

72. ТИХИЯТ ГЛАС - G. Normann Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Гледах в безмълвните нощи огненото тръпнещо, бисерно сияние и чувах сякаш музиката на техния вечен вървеж.
Неусетно той растеше на брега и вечер, когато се запалваха бели сияния, неговата фигура се открояваше като тъмен силует на великан, разперил ръце. От най-голямото дърво, расло с векове, издигнаха гигантска мачта. От нейния връх окото на буден страж щеше да оглежда необятната шир на морето и знаците за път по звездното небе. Бялото мълчание на северната земя ме научи на размисъл. Звездите отпечатаха своят образ в душата ми. Гледах в безмълвните нощи огненото тръпнещо, бисерно сияние и чувах сякаш музиката на техния вечен вървеж. Звездите възлюби душата ми и затова сега ги диря всяка нощ в далечния свод, затова напрягам ухо и мъча се да доловя неразгаданият говор, що имат там във висинето. А странните мълчаливи приятели непрестанно с глухи удари ковяха кораба на моето далечно пътешествие. Понякога, като сребърни видния, отминаваха надолу обковани войни. Шумът на техните стъпки загиваше помежду стволовете на вековните дървета, като таен отзвук за тайното им пътешествие. Корабът растеше.
към текста >>

73. НАЧАЛО НА НОВОТО - Г. Драганов Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Поетът, музикантът, проповедникът и пр., ако работят за пари, губят от таланта си.
Вдъхновение, истинско творчество няма да се събуди у него. Няма да направи голям напредък. А това е, защото важно условие за разцъфтяване на душата, за събуждане на всички нейни заложби, дарби, таланти е, човек да работи за другите, за Бога. Когато човек работи за другите безкористно, без да чака лична полза, когато той работи за Бога, тогаз всичките условия му съдействуват; той привлича положителните сили на природата, които го движат напред, събуждат у него дарби, които той по-рано не е подозирал. Пред него се отварят безкрайни хоризонти на растеж, творчество, идеи, художествени постижения и пр. Поетът, музикантът, проповедникът и пр., ако работят за пари, губят от таланта си. Те не могат да достигнат до висшите върхове на творчеството. Първото Начало, Разумното, което лежи в основата на битието, се проявява чрез всеки акт, в който е вложена Любовта. Неговото проявление носи с себе си подем и разцъфтяване на заложбите; пустинята се превръща в цветущ оазис. Това се отнася и за всички други сфери на човешката дейност. У всеки един човек - и у наглед най-посредствения - се крият таланти, които той не подозира.
към текста >>

И ако свириш на цигулка, и помагаш с това на околните, без да чакаш нещо от това, ще дойдат условия да развиеш своята музикалност.
Всеки би могъл да извърши нещо, което никой друг не би могъл да извърши. Това ценното, красивото, особеният тон, който има всяка душа, трябва да бъдат проявени в живота. Това ще съдействува, както на индивидуалното развитие, така и на общото развитие на човечеството. Но това може да стане само при туй ново разбиране на труда. Ако имаш знания и тези знания даваш на околните от любов, ще се наредят условия да получиш още по-големи. И ако свириш на цигулка, и помагаш с това на околните, без да чакаш нещо от това, ще дойдат условия да развиеш своята музикалност. Това важи и за всички други области на живота. Друг природен закон „В една работа вложете Божествената мисъл, ако искате да сполучите. Ученикът, ако в знанието си влага Любовта, то това знание ще бъде за него благословение. Ако вие в къщи извършите и най-малката работа и вложите Любовта, то тази работа ще донесе благословение.'' Учителят. Каквото и да предприемеш, ако си вложил в него Любовта, то ще се разцъфти, ще донесе благословение, резултати, плодове.
към текста >>

74. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Заплачеш ли веднъж, ти си в Божествения живот и в тебе започва Божествената музика.
Тъй казва Господ сега! Спасени има много, те са хиляди и милиони, но ученици малцина има. Първото условие е: да почнеш да изпълняваш волята Божия - да станеш брат, сестра и майка на Христа. И второто: за да познаеш Мъдростта, трябва да заплачеш като Него. Веднъж заплачеш ли, то после хиляди векове ще ти държи влага. Заплачеш ли веднъж, ти си в Божествения живот и в тебе започва Божествената музика.
към текста >>

75. ИНДУСКА ЛЕГЕНДА Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

А югът е страната на ефирното, поетичното, пламтящото, слънчевото - живота - страната на цветята, пролетта, музиката и любовта.
Ако чезнете по бисерите на сърцето - идете на юг... От бисерите на запада ще направите огърлица за снагата на своята възлюблена. От бисерите на изтока - огърлица за душата на своята възлюблена. А от бисерите на юга - огърлица за любовта на своята възлюблена. Западът е страната на практичното, прозаичното, видимото, рационалното - земята. Изтокът е страната на приказното, мистичното, невидимото, ирационалното - небето. А югът е страната на ефирното, поетичното, пламтящото, слънчевото - живота - страната на цветята, пролетта, музиката и любовта. Ако живеете за Бога на земята и плътта - идете на запад и ще придобиете богатството и славата. Ако живеете за Бога на небето и душата - идете на изток и ще придобиете мъдростта и добротата. Ако живеете за Бога на живота и пролетта - идете на юг и ще придобиете красотата и любовта... Идете за бисери... Които чезнете по бисерите на морето - идете на запад. Които чезнете по бисерите на небето - идете на изток. А които чезнете по бисерите на сърцето - идете на юг... На запад ще направите огърлици от морски бисери - огърлица за снагата на своята възлюблена.
към текста >>

76. ПЪТ НА ПОЗНАНИЕТО - Рудолф Щайнер Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Само Първичната Причина, която въодушевява всички хора - поети, художници, музиканти, учени - е съвършена във всички свои прояви.
Човешкият ум има прямата длъжност да пази тази нишка, да не става прекъсване в нея. За това се изисква от човека будност на съзнанието. Пази ли се тази нишка непрекъсната, всеки човек ще бъде във връзка с Първичната Причина, с Вечното Начало на живота. Докато човек се кланя и зачита преди всичко гази Първична Причина, дотогава той ще има светло и красиво бъдеще. Престане ли да се кланя ней, избере ли друг някакъв култ в живота си, той изгубва смисъла на живота. Само Първичната Причина, която въодушевява всички хора - поети, художници, музиканти, учени - е съвършена във всички свои прояви. Всеки, който иска да разбере Първичната Причина във всички нейни проявления, трябва да има чисто съзнание. Днес цялото човечество се нуждае от непреривност в съзнанието, както и от чистота в съзнанието. Докато съществува тази непреривност и чистота в съзнанието. навред между хората ще съществува една истинска, положителна наука. Докато вашите очи са затворени за външния свят, как ще можете да го изучавате?
към текста >>

Докато вашите уши са затворени, как ще можете да изучавате музиката?
Всеки, който иска да разбере Първичната Причина във всички нейни проявления, трябва да има чисто съзнание. Днес цялото човечество се нуждае от непреривност в съзнанието, както и от чистота в съзнанието. Докато съществува тази непреривност и чистота в съзнанието. навред между хората ще съществува една истинска, положителна наука. Докато вашите очи са затворени за външния свят, как ще можете да го изучавате? Докато вашите уши са затворени, как ще можете да изучавате музиката? Докато вашият разсъдък е ограничен, как ще можете да правите връзка между причини и последствия на нещата? Като се говори за връзка с Първичната Причина, с Бога, мнозина запитват -- де се проявява Бог в човека7 - Първото проявление на Бога е в личността на човека, най-долното проявление; второто проявление - в неговия индивидуален живот; третото проявление - в неговата душа и четвъртото проявление - в неговия дух. Ако Бог се проявява едновременно във всички тия животи на човека, тогава той напълно ще разбира нещата и ще бъде разумен човек в пълния смисъл на думата. За разумността на човека се съди от неговия живот. Ако една къща се гради и събаря, по нея съдим, какъв е бил човекът, който я правил; ако тази къща не издържа и на най-малките бури, ние казваме, че човекът, който я е правил не е разумен, понеже не е предвидил всички условия в живота.
към текста >>

Изкуството, художеството, музиката, управлението - всичко трябва да бъде в услуга на Първичната Причина!
Кажат ли твоето тяло и твоят стомах, че требва да работят само заради тебе, да свършат само твоята работа, те са подписали твоята смъртна присъда. Никой в света не е дошъл да свърши само своята работа. Всеки човек трябва да допринесе нещо към общия капитал на живота. Науката трябва да бъде служителка на Първата Причина. Религията трябва да бъде служителка на Първата Причина. Изкуството, художеството, музиката, управлението - всичко трябва да бъде в услуга на Първичната Причина! Само така ще се възстанови общата хармония в живота. И тъй, поставя се обратния стих на този, който Христос първоначално е изказал. „Който не се отмята от мене, той няма да се откаже и от Тогози, Който ме е проводил". И тогава, човек ще остане верен на своите вътрешни убеждения и ще знае, че всичко, което Бог е създал в света, има своето вжтрешно предназначение. Днес светът се нуждае от нова положителна, наука, от ново верую, което да носи връзките на Вечната Любов, от нов строй, от нови норми и правила за живота на личността, на индивида, на душата и на духа.
към текста >>

77. КНИГОПИС Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В тия часове душата е готова да отгласи музиката на Вечността.
Georg Nordmann ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ Има часове в живота, които нито веселие желаем, нито вино, нито разтуха. В тия часове душата е готова да отгласи музиката на Вечността. В тях са писани псалмите. Радостен ли си - псалмите ще дадат образ на тая радост. Ако си скръбен - псалмите ще ти донесат утеха в твоя труден час! Псалом първи. Аз Да бъде благословен часът, в който Ти ми каза: „Аз съм този, що опънах тънки струни от земята до слънцето, и Моята ръка от тях изплита песните на четирите човешки годишни времена.
към текста >>

78. Физиогномия – Общо описание на петте геометрични типа Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Всяка майка или всеки баща, всяка сестра или всеки брат, всеки поет, художник или музикант, всяко животно, всяка птичка, всяка пеперуда и всяко растение - всичко се намира под Божествения Импулс.
Кой орган не е изопачен, не е станал хилав, не се е разрушил? Окото остана и надви векът на разрушението! „Приидоха реките, дойдоха бурите, разрушиха всичко наоколо, биха о окото, удряха го, но то остана, оцеля на всичко - понеже е съградено на канара", тъй каза Учителят на новото, запитан за силата на окото. В единство с това е казано в Евангелието: „- Всеки, който слуша тези мои думи и ги прави ще го уподобя на человек разумен, който е съзидал къщата си на камък; и валя дъждът, и приидоха реките, и повеяха ветровете, и нападнаха на тази къща, и не падна, защото бе основана на камък." =================== Всяка пертурбация, всяко препятствие, всяко изменение в живота на когото и да е, това е една малка придобивка на жива енергия. * * * Тъй, както съвременният свет се развива, той представлява едно училище с всичките свои стъпала, като започнете от забавачницата и свършите до висшата наука. Всяка майка или всеки баща, всяка сестра или всеки брат, всеки поет, художник или музикант, всяко животно, всяка птичка, всяка пеперуда и всяко растение - всичко се намира под Божествения Импулс. Всички тия същества, малки или големи, работят за проявление на разумното, за познаване на общия Божествен план, който се прокарва чрез всички същества. Тъй трябва да гледа разумният човек на нещата. * * * Гениалността в света не зависи само от нас. Тя представлява съвкупност от дейността на хиляди души, които работят в едно направление. Всички тия души искат да проявят своята придобивка чрез едного, и създават от него гений.
към текста >>

79. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Той ще изпитва постоянна радост, блаженство, понеже музиката на всемира ще преминава през него.
Винаги животът в илюзията на отделността ражда страдания, тревоги, пустота, празнота. Защо? Защото такъв човек разслабва връзките си с целокупния живот. Тогаз той е лишен от тези животворни сили, които могат да съдействуват за неговата еволюция. При преживяване на единството, човек чувствува пулса на великия живот, който тече през цялата природа. Това е блаженството на мъдреца. Той ще изпитва постоянна радост, блаженство, понеже музиката на всемира ще преминава през него. Ето защо онзи, който живее в любовта, като повдига околните, повдига и себе си. Когато човек започне да живее в това ново съзнание на Цялото, тогаз, ако е музикант, ще се разцъфтят у него музикалните дарби; ако е математик - математичните дарби и пр. Всички души, които трептят в хармония, макар и да са на далечно разстояние една от друга, са в особена, по интимна връзка помежду си. Ето защо всички души, които са на еднакво ниво на съзнание, са в по-интимна вътрешна връзка по закона на хармонията. Това може да се обясни чрез една аналогия с музикалните тонове: когато изсвириш или изпееш един тон, то в близката китара ще се раздвижи тая именно струна, която е в хармония с този тон; и тая струна ще издаде същия тон.
към текста >>

Когато човек започне да живее в това ново съзнание на Цялото, тогаз, ако е музикант, ще се разцъфтят у него музикалните дарби; ако е математик - математичните дарби и пр.
Тогаз той е лишен от тези животворни сили, които могат да съдействуват за неговата еволюция. При преживяване на единството, човек чувствува пулса на великия живот, който тече през цялата природа. Това е блаженството на мъдреца. Той ще изпитва постоянна радост, блаженство, понеже музиката на всемира ще преминава през него. Ето защо онзи, който живее в любовта, като повдига околните, повдига и себе си. Когато човек започне да живее в това ново съзнание на Цялото, тогаз, ако е музикант, ще се разцъфтят у него музикалните дарби; ако е математик - математичните дарби и пр. Всички души, които трептят в хармония, макар и да са на далечно разстояние една от друга, са в особена, по интимна връзка помежду си. Ето защо всички души, които са на еднакво ниво на съзнание, са в по-интимна вътрешна връзка по закона на хармонията. Това може да се обясни чрез една аналогия с музикалните тонове: когато изсвириш или изпееш един тон, то в близката китара ще се раздвижи тая именно струна, която е в хармония с този тон; и тая струна ще издаде същия тон. Ето защо един добър човек е във вътрешна по-интимна връзка с всички добри души, дето и да се намират те. И затова, добротата е извор на сила.
към текста >>

Това може да се обясни чрез една аналогия с музикалните тонове: когато изсвириш или изпееш един тон, то в близката китара ще се раздвижи тая именно струна, която е в хармония с този тон; и тая струна ще издаде същия тон.
Той ще изпитва постоянна радост, блаженство, понеже музиката на всемира ще преминава през него. Ето защо онзи, който живее в любовта, като повдига околните, повдига и себе си. Когато човек започне да живее в това ново съзнание на Цялото, тогаз, ако е музикант, ще се разцъфтят у него музикалните дарби; ако е математик - математичните дарби и пр. Всички души, които трептят в хармония, макар и да са на далечно разстояние една от друга, са в особена, по интимна връзка помежду си. Ето защо всички души, които са на еднакво ниво на съзнание, са в по-интимна вътрешна връзка по закона на хармонията. Това може да се обясни чрез една аналогия с музикалните тонове: когато изсвириш или изпееш един тон, то в близката китара ще се раздвижи тая именно струна, която е в хармония с този тон; и тая струна ще издаде същия тон. Ето защо един добър човек е във вътрешна по-интимна връзка с всички добри души, дето и да се намират те. И затова, добротата е извор на сила. Разумната природа по един мъдър начин възпитава душите и ги води км един по-висок живот. Когато причиниш страдание на кое да е същество, ти си нарушил закона на единството, на Цялото. Ти вече живееш в закона на частите.
към текста >>

80. Учителят – Мара Белчева Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В течение на разговора върху разните методи на окултното ученичество, Андреас, между другото, каза: - Един от вашите съотечественици, който вървеше, подпирайки се на бамбукова тръстика, ми даде музикален инструмент, чийто звуци очароваха даже усойниците.
Андреас изтъкна, колко е важно при ученичеството сърцето (любовта) и колко е важно да познаем винаги живущия Христос. Аз тогаз обмислих, какви необикновени последствия ще има за мен приемането на това твърдение. Думите на Андреас ми направиха впечатление със своята категоричност. Той се изразяваше по най-прост начин, но в неговите фамилиарни думи, без да бъдат подчертани от поглед или жест, аз схващах силата им, сила, която идеше от истинското прозрение в свръхфизичните истини. Веднъж един индус Нажендра Нат беше посетил Андреас. В течение на разговора върху разните методи на окултното ученичество, Андреас, между другото, каза: - Един от вашите съотечественици, който вървеше, подпирайки се на бамбукова тръстика, ми даде музикален инструмент, чийто звуци очароваха даже усойниците. Това беше, доколкото си спомням, в царството на Уд близо до Рудрапура. Нажендра изгуби своята невъзмутимост. Той стана и поздрави. Последните думи на Андреас бяха фраза, чрез която скитащите членове на Агарта се изявяват на своите по-долни. Веднъж бяха посетили Андреас спиритуалисти от разни течения.
към текста >>

81. АЙЯ - Добран Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Името ти е красота, диханието музика, а погледа ти светлина.
С истината е въоръжено твоето войнство, което брани светия олтар в бялата страна на твоя Дух. Истината наричат глава на всяко начинание! Псалом десети: КРАСОТА Красотата царува в света. Всичко, що е сътворила ръката Ти, носи нейния печат. Видях зеница на око, на пролетта видях белите цветове, на морето талазите, на деня усмивката, а в скалата вковано драгоценно камъче - всички носят белега на безмерна хубост. Името ти е красота, диханието музика, а погледа ти светлина. Прехождат вековете, но твоята хубост е вечна. Времето не оставя бразди по нея и лицето на света има всякога лице на младенец. Ден и нощ Те съзерцавам, удивен от безмерната красота, що си оставил в делото на ръцете си!
към текста >>

82. Земетресенията и тяхното предсказване - Л. Лулчев Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Например, седемтях основни тона в музиката, не виждаме ли да са аналогични със седемтях основни цветове на слънчевия спектър?
е в свръзка и зависимост с най-далечните клетки в клончетата, листата и пр.. Клетките на корена съдействуват за живота на цялото растение, но от друга страна и техният живот е зависим от живота на цялото, от живота на стъблото, клончетата, листата, цветовете и пр.. Върху корена се отразява благосъстоянието или повредата на всяка друга част от растителното тяло. Също такава връзка вътрешна и външна съществува между всички същества. Учителят казва: „Всички същества са клончета на едно и също дърво - дървото на целокупния живот". Разните същества според степента на развитието си и според функцията, която изпълняват, са на разни места на това дърво. И наистина, едни и същи закони не виждаме ли да се изразяват в разните области по разни начини, но в основата си те са едни и същи явления, проектирани в разни полета. Например, седемтях основни тона в музиката, не виждаме ли да са аналогични със седемтях основни цветове на слънчевия спектър? Нали имаме в музиката октави? Обаче същата периодичност не виждаме ли и в слънчевия спектър? И там нямаме ли и други октави по-долу от червения цвят и по-горе от моравия? Но същата периодичност не виждаме ли и при химическите елементи? Значи, животът е един, но се проектира в разни области и по разни начини.
към текста >>

Нали имаме в музиката октави?
Също такава връзка вътрешна и външна съществува между всички същества. Учителят казва: „Всички същества са клончета на едно и също дърво - дървото на целокупния живот". Разните същества според степента на развитието си и според функцията, която изпълняват, са на разни места на това дърво. И наистина, едни и същи закони не виждаме ли да се изразяват в разните области по разни начини, но в основата си те са едни и същи явления, проектирани в разни полета. Например, седемтях основни тона в музиката, не виждаме ли да са аналогични със седемтях основни цветове на слънчевия спектър? Нали имаме в музиката октави? Обаче същата периодичност не виждаме ли и в слънчевия спектър? И там нямаме ли и други октави по-долу от червения цвят и по-горе от моравия? Но същата периодичност не виждаме ли и при химическите елементи? Значи, животът е един, но се проектира в разни области и по разни начини. Ако наредим обертоновете на един и същи тон според броя на трептенията им на съответни разстояния един от друг, ще получим такова разстояние между тях, което отговаря на разстоянието на разните планети от слънцето: Меркурий, Венера, Земя и пр.. Разстоянията на планетите от слънцето са изразени и в други области на живота: във формите на растителното и животинско царства.
към текста >>

83. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Далеч да ме обезсърчат студът, умората, гладът, мъчителните изкачвания, опасните слизания, бурята, ужасните оптични измами - нищо за мен не се сравняваше с радостта да си напълня дробовете с ледения въздух, идещ от върховете и да се опия вечер от гледката на великолепния небесен свод, да вкуся от вълшебния изгрев и от трагичната музика на краските при слънчев залез, да се потопя в тихата красота на нощта, когато луната осветява дълбокото мълчание, нарушавано сегиз-тогиз от вика на някое животно, което е на лов в дъното на долините.
Предложих да вземем околовръстната железница, за да дойдем до-скоро до въздуха и мълчанието на полето. При разходката Андреас ми разправи за някои от спомените си от Азия: – При първото си пътуване до Ласа изпитвах силна морална атака, подобна на оная, за която вие ми бяхте говорили. Но и други грижи ме бяха сполетели. Бях минал през Туркестан и оттам тръгнах за Тибет. Вече трети път съдбата ми ме водеше при снежните Хималайски самоти. Далеч да ме обезсърчат студът, умората, гладът, мъчителните изкачвания, опасните слизания, бурята, ужасните оптични измами - нищо за мен не се сравняваше с радостта да си напълня дробовете с ледения въздух, идещ от върховете и да се опия вечер от гледката на великолепния небесен свод, да вкуся от вълшебния изгрев и от трагичната музика на краските при слънчев залез, да се потопя в тихата красота на нощта, когато луната осветява дълбокото мълчание, нарушавано сегиз-тогиз от вика на някое животно, което е на лов в дъното на долините. Какъв мир чувствувах там! В този безкраен мир, неподвижен и богат с гледки, величието на видимата природа издига сърцето към „Невидимия". Изкуственото и безполезното падат като сухи кори. Тогаз най-слабата молитва, която извира от сърцето, може да отиде до Небето и Любовта да слезе в душите. Не е случайно, дето най-важните епизоди в историята са ставали на планините: Меру, Небо.
към текста >>

84. Амриха Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

– Животът е непреривно сияние, непреривно творчество на Бога-любов, който шествува върху светлината и непреривно дава себе си в цар на творенията, мълвяха теменугите в своята замечтаност, – Животът е вечна музика, която вечно се носи от светлината, родена от самата нея и която е словото на Онзи, чиято същност е началото на творенията, – казваха нарцисите в своята величествена замисленост.
Водите му носеха свещен живот и непреривен копнеж да види океана. Първи го видяха феите и направиха своите градини за цветя по неговите брегове. – Водите му са чисти като росата, и подобно на росата, която се обръща на бисери от лъчите на слънцето и в бисерен блясък отразява светлината, той ще бъде огледало, което ще отразява красотата на живота, говореха феите, като поливаха цветята си. – Животът е радостна усмивка, радостен поглед и радостно докосване на слънцето, което всичко кичи своя път в блясък, говореха възторжено розите, когато се разцъфтяха и гледаха своите образи във водите на потока. – Животът е свещен копнеж, свещена мечта, непреривно жертвоприношение на слънчевата светлина, която служи на Бога-Любов, шепнеха карамфилите, като гледаха своите бели къдри, отразени в водата. – Животът е непреривно сияние, непреривно творчество на Бога-любов, който шествува върху светлината и непреривно дава себе си в цар на творенията, мълвяха теменугите в своята замечтаност, – Животът е вечна музика, която вечно се носи от светлината, родена от самата нея и която е словото на Онзи, чиято същност е началото на творенията, – казваха нарцисите в своята величествена замисленост. – Животът е вечен стремеж към светлината, непреривна молитва към нея, говореха зюмбюлите, като се възхищаваха от красотата на цветовете си. – Аз съм щастлив, защото животът ми беше, служене на цветята, които носят красотата на Бога - любов, рече потокът, когато стигна голямата река и се влял в нея, за да отиде в океана. II. НАРЦИС – Нарцис! Ти, който си най-нежният мечтател и най-красивият от художниците на слънцето измежду цветята, научи ме да направя живота си подобен на твоя, защото аз те обичам о, нарцис! – говореше момъкът, като стоеше на колене пред нарциса и искаше да стане художник, подобен на него.
към текста >>

Светлината на слънцето и на звездите е вечна музика, непреривно говори за Този, Който е утешението в скръбта, надеждата в отчаянието, обаянието в красотата и вълшебното в нежността; Този, Който е сиянието в светлината, сбъдването в мечтите и копнежът в желанието.
– Аз се научих дълго време да мисля за диаманти и сапфири, за бисери и рубини, които се ценят по-високо от всичко на земята, защото са най-красивите скъпоценности; и направих диаманти, сапфири, бисери и рубини от мислите си и все пак живота ми не е щастлив, защото те не могат да създадат красота, която да те наподобява. Коя е тайната, с която си постигнал всичко това, което те прави вълшебен о, нарцис? – продължаваше да говори момъкът. – Аз съм свещена приказка за слънцето и за звездите – рече нарцисът, – и ако искаш, мога да ти говоря само за тяхната светлина. Научи се да мислиш за светлината на слънцето и на звездите, която непреривно носи творчеството на Вечния. Светлината на слънцето и на звездите е вечна музика, непреривно говори за Този, Който е утешението в скръбта, надеждата в отчаянието, обаянието в красотата и вълшебното в нежността; Този, Който е сиянието в светлината, сбъдването в мечтите и копнежът в желанието. Научи се непреривно да Го търсиш и непреривно да Го носиш в себе си като копнеж, научи се да обичаш светлината на слънцето и на звездите и ще станеш като мен.
към текста >>

85. Впечатления от Гьотеанум. Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Преди сказката един стар сух господин с вид на учител по музика изсвири нещо на пияно.
ИДЕИТЕ И ОПИТИТЕ НА Г-ЖА ФРИДА ОЛАНД РИГЕ. ЧОВЕШКИЯТ ЖИЗНЕН РИТЪМ. През време на пребиванието си в Берлин в 1927 година удаде ми се случай да присъствам на една интересна сказка на г-жа Фрида Оланд Риге. Преди сказката един стар сух господин с вид на учител по музика изсвири нещо на пияно. Речта на г-жа Оланд беше проникната от самоувереност. Тя говори на тема: „Човешкият жизнен ритъм и тоновете." Покрай темата, резюме от която даваме по-долу, тя изказа и редица странични мисли върху душевните способности на разните народи и за връзката между човешките чувства, човешкия говор и тоновете на музиката. Г-жа Оланд със своята беседа искаше да обясни, че в човека има такива центрове, с които може да се чувствува настроението или болестта на даден индивид, върху когото е насочена мисълта. Тя каза: — Аз не искам да бъда ясновидка, но искам да чувствувам тоновете, които идват отвътре, мислите и мъдростите, което идат отгоре. След сказката си г-жа Оланд направи няколко опити за вътрешно чувствуване със субекти, доброволно заявили от публиката.
към текста >>

Тя говори на тема: „Човешкият жизнен ритъм и тоновете." Покрай темата, резюме от която даваме по-долу, тя изказа и редица странични мисли върху душевните способности на разните народи и за връзката между човешките чувства, човешкия говор и тоновете на музиката.
ИДЕИТЕ И ОПИТИТЕ НА Г-ЖА ФРИДА ОЛАНД РИГЕ. ЧОВЕШКИЯТ ЖИЗНЕН РИТЪМ. През време на пребиванието си в Берлин в 1927 година удаде ми се случай да присъствам на една интересна сказка на г-жа Фрида Оланд Риге. Преди сказката един стар сух господин с вид на учител по музика изсвири нещо на пияно. Речта на г-жа Оланд беше проникната от самоувереност. Тя говори на тема: „Човешкият жизнен ритъм и тоновете." Покрай темата, резюме от която даваме по-долу, тя изказа и редица странични мисли върху душевните способности на разните народи и за връзката между човешките чувства, човешкия говор и тоновете на музиката. Г-жа Оланд със своята беседа искаше да обясни, че в човека има такива центрове, с които може да се чувствува настроението или болестта на даден индивид, върху когото е насочена мисълта. Тя каза: — Аз не искам да бъда ясновидка, но искам да чувствувам тоновете, които идват отвътре, мислите и мъдростите, което идат отгоре. След сказката си г-жа Оланд направи няколко опити за вътрешно чувствуване със субекти, доброволно заявили от публиката. Тя предложи на слушателите си, които имат някоя болест или душевна мъка, да им направи диагноза, без те да казват от какво страдат и без да се допира до тях. И наистина, мнозина се обадиха от местата си като я запитваха да определи, от какво страдат.
към текста >>

Това познание може да има не само музикално-художествена стойност, но може да бъде плодотворно и за медицинската наука.
На гласната и реагират: 1) Долната област на ръката от китката навън (хватката). 2) Крайното членче на пръста. 3). Долната част на крака от глезена надолу (стъпалото). Гласните у, а, и играят и друга важна роля. Те са свързани с трите страни на душата: ум, чувство и воля. Това познание може да има не само музикално-художествена стойност, но може да бъде плодотворно и за медицинската наука. Изхождайки от тези изследвания, могат да се добият резултати, които да ни отворят неизмерими хоризонти и възможности. Обективността на новите изследвания може да се установи по следните начини: 1) Култивиране на абсолютно чувство на тон, също така и сигурност в тоновете, без да е имал човек музикална дарба (във външния смисъл на думата) чрез събуждане съзнание за жизнените процеси на органите, които съответствуват на тези или онези тонове. 2) Чрез тези изследвания можа да се направи сигурна диагноза на заболявания на органите на трупа, главата и крайниците. 3) Чрез тези методи може да се познае всеки застой в която и да е част на организма, застой в кръвообращението, на нервната, мускулната функция и пр. 4) Чрез тези методи може да се постигне излекуване и облекчение болестите на целия организъм чрез упражнение в пение, говорене и дишане по една система, която е плод на новото познание.
към текста >>

Обективността на новите изследвания може да се установи по следните начини: 1) Култивиране на абсолютно чувство на тон, също така и сигурност в тоновете, без да е имал човек музикална дарба (във външния смисъл на думата) чрез събуждане съзнание за жизнените процеси на органите, които съответствуват на тези или онези тонове.
Долната част на крака от глезена надолу (стъпалото). Гласните у, а, и играят и друга важна роля. Те са свързани с трите страни на душата: ум, чувство и воля. Това познание може да има не само музикално-художествена стойност, но може да бъде плодотворно и за медицинската наука. Изхождайки от тези изследвания, могат да се добият резултати, които да ни отворят неизмерими хоризонти и възможности. Обективността на новите изследвания може да се установи по следните начини: 1) Култивиране на абсолютно чувство на тон, също така и сигурност в тоновете, без да е имал човек музикална дарба (във външния смисъл на думата) чрез събуждане съзнание за жизнените процеси на органите, които съответствуват на тези или онези тонове. 2) Чрез тези изследвания можа да се направи сигурна диагноза на заболявания на органите на трупа, главата и крайниците. 3) Чрез тези методи може да се познае всеки застой в която и да е част на организма, застой в кръвообращението, на нервната, мускулната функция и пр. 4) Чрез тези методи може да се постигне излекуване и облекчение болестите на целия организъм чрез упражнение в пение, говорене и дишане по една система, която е плод на новото познание. 5) Чрез тях се постига повишение на всяка музикално-художествена техника по отношение виртуозността и истинската красота на тоновете, включително и развитието на естетичното чувство за възприемане и възпроизвеждане на едно художествено произведение. 6) Постига се и побеждаване на всички препятствия в организма за една такава техника.
към текста >>

5) Чрез тях се постига повишение на всяка музикално-художествена техника по отношение виртуозността и истинската красота на тоновете, включително и развитието на естетичното чувство за възприемане и възпроизвеждане на едно художествено произведение.
Изхождайки от тези изследвания, могат да се добият резултати, които да ни отворят неизмерими хоризонти и възможности. Обективността на новите изследвания може да се установи по следните начини: 1) Култивиране на абсолютно чувство на тон, също така и сигурност в тоновете, без да е имал човек музикална дарба (във външния смисъл на думата) чрез събуждане съзнание за жизнените процеси на органите, които съответствуват на тези или онези тонове. 2) Чрез тези изследвания можа да се направи сигурна диагноза на заболявания на органите на трупа, главата и крайниците. 3) Чрез тези методи може да се познае всеки застой в която и да е част на организма, застой в кръвообращението, на нервната, мускулната функция и пр. 4) Чрез тези методи може да се постигне излекуване и облекчение болестите на целия организъм чрез упражнение в пение, говорене и дишане по една система, която е плод на новото познание. 5) Чрез тях се постига повишение на всяка музикално-художествена техника по отношение виртуозността и истинската красота на тоновете, включително и развитието на естетичното чувство за възприемане и възпроизвеждане на едно художествено произведение. 6) Постига се и побеждаване на всички препятствия в организма за една такава техника. Моите методи за обработване на гласа и за инструментална техника, ще изложа в особено съчинение[2]. Моята всестранна работа с болни аз мога само съвсем накъсо да изложа тук. Упражненията, правени с болни, в пение, говорене и дишане са такива, че учениците добиват упътвания за самостоятелна работа. Така те могат чрез собствената си воля в основа на системно наредени концентрации и други упражнения да повдигнат жизнената дейност, да излекуват целия организъм със специален оглед и на местните заболявания.
към текста >>

Музикално-художествената техника въз основа на новите изследвания може да се реализира и засили.
Пътят води към по-дълбоко лежащите в човешката природа сили на волята. Нали към човешката природа апелира и лекарят при лекуване, когато говори за самопомощ на организма и за събуждане на отслабналите жизнени сили? Моята опитност и засвидетелствуваните успехи ми дават надежда за благотворна работа в бъдещето. От множеството болести, с които мога да работя, ще спомена следните: емфизема в белия дроб, астма, сърдечни спазми, стомашни и чревни спазми, жълтеница, болести в жлъчката, бъбречни болести, нагноявания в челната кухина, болести на ларинкса (даже и с туберкулозен характер), ишиас, парализация на краката и ръцете, нервни заболявания като тежест в главата, клатене на главата (на нервна почва), слухова слабост, зрителни повреди, недъзи в говора, сърцебиене, невралгия, повреди в кръвообращението и пр.. В отделни брошури ще изложа опитността си за всяка болест поотделно. Също ще излязат методични книги за обработване на гласа и за техниката с всички ударни, лъкови и духови инструменти. Музикално-художествената техника въз основа на новите изследвания може да се реализира и засили. ---------------------------------------------------------------- [1] Това резюме съдържа както идеите на сказката, така и на нейния труд; „Човешкият жизнен ритъм и отношението му към думите и тоновете. Ново познание и пътища за разрешение на музикално-художествените и научно-медицински проблеми". [2] То е напечатано под заглавие: „Der innerlich tönende Mensch und sseine Ausdildung für Musikalische."
към текста >>

Ново познание и пътища за разрешение на музикално-художествените и научно-медицински проблеми".
Моята опитност и засвидетелствуваните успехи ми дават надежда за благотворна работа в бъдещето. От множеството болести, с които мога да работя, ще спомена следните: емфизема в белия дроб, астма, сърдечни спазми, стомашни и чревни спазми, жълтеница, болести в жлъчката, бъбречни болести, нагноявания в челната кухина, болести на ларинкса (даже и с туберкулозен характер), ишиас, парализация на краката и ръцете, нервни заболявания като тежест в главата, клатене на главата (на нервна почва), слухова слабост, зрителни повреди, недъзи в говора, сърцебиене, невралгия, повреди в кръвообращението и пр.. В отделни брошури ще изложа опитността си за всяка болест поотделно. Също ще излязат методични книги за обработване на гласа и за техниката с всички ударни, лъкови и духови инструменти. Музикално-художествената техника въз основа на новите изследвания може да се реализира и засили. ---------------------------------------------------------------- [1] Това резюме съдържа както идеите на сказката, така и на нейния труд; „Човешкият жизнен ритъм и отношението му към думите и тоновете. Ново познание и пътища за разрешение на музикално-художествените и научно-медицински проблеми". [2] То е напечатано под заглавие: „Der innerlich tönende Mensch und sseine Ausdildung für Musikalische."
към текста >>

86. Едгард Даке и неговото дело. – Е. К. Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Около театъра под него и над него има многобройни стаи, малки и големи, в които ще се преподават различни предмети на новото училище, като нова медицина, математика, езици, музика, антропософия (окултизъм) земледелие, живопис, скулптура, ритмична гимнастика и пр.
Зданието има строителна плоскост 1500 квадратни метра, а вместимост 105,000 куб.м. В средата на постройката се намира един театър, чиято зала е 33 м. дълга, 25 м. широка и 25 м. висока с един свод без колони. Около театъра под него и над него има многобройни стаи, малки и големи, в които ще се преподават различни предмети на новото училище, като нова медицина, математика, езици, музика, антропософия (окултизъм) земледелие, живопис, скулптура, ритмична гимнастика и пр. по методите на д-р Щайнер. Постройката е висока 37 метра от тротоара до тавана на театралната зала. При моето посещение ми казаха, че на прозорците преднамеряват да поставят изработени стъкла с рисунки и фигури, представляващи алегории. Те вече се приготовляват от специалисти в едно ателие до главната постройка. Около новата сграда по хълма, отдалечени една от друга, се намират вилите, в които работят и живеят учителите и ръководителите} на обществото; те са около 30 души.
към текста >>

87. Книжнина Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Преслав Кършовски, заедно с музиканта композитор Станчо Киселков и писателя Ник.
Запознаване с окултните науки при един висок морал ще направи преврат във всички области на живота. Изложбата на Преслав Кършовски Радостно е, когато човек вижда появата на един нов талант, особено в областта на изкуството. Изложбата на младия художник Преслав Кършовски ни вдъхва надежди. Един нов художник като Борис Георгиев, с големи възможности. Във всеки случай, ние сме свидетели на един идеен кипеж, на един духовен подем в България. Преслав Кършовски, заедно с музиканта композитор Станчо Киселков и писателя Ник. Пашев, са имали щастливата и оригинална идея, да предприемат околосветско пътуване с цел да запознаят другите народи с българското изкуство, българската музика и българската култура изобщо, а същевременно и да почерпят всичко хубаво и добро от другите. В лицето на Д р Ник. Радев, те са намерили щедър покровител и министерства и консулства са им оказали съдействие, подписвайки се в техния художествен албум. Те искат да увенчаят своето пътешествие с посещение на Индия и изкачване на Хималаите. Наистина, красива перспектива.
към текста >>

Пашев, са имали щастливата и оригинална идея, да предприемат околосветско пътуване с цел да запознаят другите народи с българското изкуство, българската музика и българската култура изобщо, а същевременно и да почерпят всичко хубаво и добро от другите.
Изложбата на Преслав Кършовски Радостно е, когато човек вижда появата на един нов талант, особено в областта на изкуството. Изложбата на младия художник Преслав Кършовски ни вдъхва надежди. Един нов художник като Борис Георгиев, с големи възможности. Във всеки случай, ние сме свидетели на един идеен кипеж, на един духовен подем в България. Преслав Кършовски, заедно с музиканта композитор Станчо Киселков и писателя Ник. Пашев, са имали щастливата и оригинална идея, да предприемат околосветско пътуване с цел да запознаят другите народи с българското изкуство, българската музика и българската култура изобщо, а същевременно и да почерпят всичко хубаво и добро от другите. В лицето на Д р Ник. Радев, те са намерили щедър покровител и министерства и консулства са им оказали съдействие, подписвайки се в техния художествен албум. Те искат да увенчаят своето пътешествие с посещение на Индия и изкачване на Хималаите. Наистина, красива перспектива. Изложбата е по случай тяхното заминаване.
към текста >>

Ние вярваме, че всеки художник, музикант и поет, който иска да представи и да изрази най-ценното, най-дълбокото и най доброто на бълг.
Михайлов, на г-ца Тодорова, на Крстьо Христов и други. Има портрети с моливи, с бои и с въглен. Във всички обаче личи големия талант на младия художник - с най-прости средства да предаде своята идея. Особено впечатление прави портрета на Учителя на Бялото Братство. Лицето, челото, очите - тия дълбоки благи, спокойни очи, които като че проникват с своите лъчи, цялата вселена, изобщо цялата глава показва, че художникът е смогнал да надникне в оня светъл мир на вечните идеи, които вдъхновяват Учителя. Ние вярваме, че всеки художник, музикант и поет, който иска да представи и да изрази най-ценното, най-дълбокото и най доброто на бълг. душа, трябва да бъде във връзка с онези духовни движения, които в миналото (богомилство) и сега (Бялото Братство) не са принесени отвън, а са рожба на творческия гений и изпълнение историч. мисия на България и Славянството Пожелаваме успех на младия художник с неговите спътници. Група ученици на Блото Братство в с Любимец (Свиленградско) са имали хубавата идея да подарят на читалищата в Свиленград. с. Любимец и с. Мезек (Свиленградско) по 51 книги с окултно съдържание.
към текста >>

88. Практически окултизъм – А. Бертоли Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тогаз музиката на дъждовните капки пак ще събуди в тебе мисълта за тези същества, които с любовта и жертвата си регулират природните процеси.
Любовта и разумността проникват цялата природа. Движението на земята около оста си или по своята орбита не е само механичен, но разумен процес. Ако не схванем това, тогаз ние не отиваме при изследването си до смисъла на нещата, а оставаме само при формите! Ти си в гората и чуваш шума на дъждовните капки по листата. Чувствуваш радостта на всяко цвете, тревица, дръвче. Тогаз музиката на дъждовните капки пак ще събуди в тебе мисълта за тези същества, които с любовта и жертвата си регулират природните процеси. И тогаз в тая музика ти ще доловиш красота, която по-рано не си подозирал. При такива схващания, съзерцанието на кое да е явление в природата ще развие нашите по-дълбоки сили! Защото, щом мислим за тези възвишени същества на любовта и жертвата, ние се свързваме с тях вътрешно и тогаз тяхната радост, техният мир се изливат върху нас. Ние вече влизаме в съприкосновение с тяхното поле на дейност. Тогаз тези явления наглед най-обикновени ще ни издигнат до интензивен вътрешен живот, напомняйки ни за възвишения свят, в който действува съзнанието на тези същества.
към текста >>

И тогаз в тая музика ти ще доловиш красота, която по-рано не си подозирал.
Движението на земята около оста си или по своята орбита не е само механичен, но разумен процес. Ако не схванем това, тогаз ние не отиваме при изследването си до смисъла на нещата, а оставаме само при формите! Ти си в гората и чуваш шума на дъждовните капки по листата. Чувствуваш радостта на всяко цвете, тревица, дръвче. Тогаз музиката на дъждовните капки пак ще събуди в тебе мисълта за тези същества, които с любовта и жертвата си регулират природните процеси. И тогаз в тая музика ти ще доловиш красота, която по-рано не си подозирал. При такива схващания, съзерцанието на кое да е явление в природата ще развие нашите по-дълбоки сили! Защото, щом мислим за тези възвишени същества на любовта и жертвата, ние се свързваме с тях вътрешно и тогаз тяхната радост, техният мир се изливат върху нас. Ние вече влизаме в съприкосновение с тяхното поле на дейност. Тогаз тези явления наглед най-обикновени ще ни издигнат до интензивен вътрешен живот, напомняйки ни за възвишения свят, в който действува съзнанието на тези същества. Защо те правят това?
към текста >>

89. В мир и светлина. Бог да живее в тебе! – П.Г. Пампоров Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Горе там друга музика звучи.
И звездите там ще видим и ще дочакаме огнената черга, из която ще излезе колесницата на идващия ден. Нозете ни с мъка се придвижват, когато ходим към планината на нашето възхождане. Тежи съмнението и гъстата мъгла, която не ни дава да погледнем надалеко. Нека да си спомним в тоя час великото търпение, с което Търпеливият ни чака, за да дочакаме и ние часа да стигнем там, дето не идва мъглата на душното поле. Търпение! Нека смътни гласове като на грабливи нощни птици долитат до нас. Горе там друга музика звучи. Песента на ранното пробуждане ще събуди затихналата музика в душите ни. Великото търпение на Вечния ще ни доведе до деня, приготвен за нас в дългата низа на времето. Тогава ще се родим отново. (Следва)
към текста >>

Песента на ранното пробуждане ще събуди затихналата музика в душите ни.
Нозете ни с мъка се придвижват, когато ходим към планината на нашето възхождане. Тежи съмнението и гъстата мъгла, която не ни дава да погледнем надалеко. Нека да си спомним в тоя час великото търпение, с което Търпеливият ни чака, за да дочакаме и ние часа да стигнем там, дето не идва мъглата на душното поле. Търпение! Нека смътни гласове като на грабливи нощни птици долитат до нас. Горе там друга музика звучи. Песента на ранното пробуждане ще събуди затихналата музика в душите ни. Великото търпение на Вечния ще ни доведе до деня, приготвен за нас в дългата низа на времето. Тогава ще се родим отново. (Следва)
към текста >>

90. ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Гласът му звучеше музикално в тишината.
Лицето ù беше покрито с онова неподвижно спокойствие, което никога не мами. Имаше още малко топлина под лъжичката. Но бедното, ужасно измършавяло тяло, с големи подутости на ставите, като че ли молеше да го оставят занапред спокойно в спокойната тъмнина на ковчега. – Вярвате ли, че е мъртва? каза изведнъж Теофан. Гласът му звучеше музикално в тишината. Аз направих утвърдителен знак. – Вие я обичахте, нали? Имате ли деца, попита той едно след друго мъжа и не чакайки отговор, продължи: – Значи, ако се възвърне към живот, ако се събуди веднага от смъртта, вие нали ще сте признателни на Небето и ще останете при нея, няма да я напуснете нито сърдечно, нито физически? Бедният човек, смутен, нямайки смелостта да разбере, ни гледаше, без да може да каже нищо. – Бъдете спокойни, му каза Теофан кротко.
към текста >>

91. ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Всички учени, всички велики хора са възприемали и разбирали Божия глас и под Негово влияние те са могли да открият това, което днес наричаме изкуство, музика и наука.
Христос каза: „Лазаре, излз вън! ”. И Лазар сам излезе. Когато съзнателният човек чуе тези думи и той сам трябва да излезе от гроба. Днес много хора казват, че Господ им говорил, както Христос проговорил едно време на Лазара, когато бил в гроба. Когато Бог проговори на човека, ако е мъртъв, той възкръсва; ако е болен, оздравява; ако страда, страданието му се превръща в радост; ако се намира в противоречия, те моментално изчезват. Всички учени, всички велики хора са възприемали и разбирали Божия глас и под Негово влияние те са могли да открият това, което днес наричаме изкуство, музика и наука. Те са богатите хора в света, на които всички казват: „Влезте вътре! " Тяхната кесия е пъпна. Когато влезете в някоя гостилница с празна кесия, гостилничарят казва: „Излезте вън! " Когато кесията ви е пълна, гостилничарят казва: „Влезте вътре! " Същото нещо стана и с Лазара.
към текста >>

92. ИЗ ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ДЬО РОША ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ЕСТЕСТВО - Б. БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Какви ужасни резки и петна, като пръски кал са във вашата аура..., когато се наслаждавате от долна музика, или от страстна опера - която ви се ще да назовете „изкуство".
Или едно почетно споменуване на вашето име..., но тъй ужасно сбъркано, че никой не би го по-мислил за вашето? Това е повече, отколкото може да се търпи! Тогава погледнете около вас си! Какво вълнение..., когато обяда ви позакъснее ако супата е задимена, кафето студено! Вие се владеете, но с мрачно лице излъчвате тъмни бури, които затъмняват целия дом. Какви ужасни резки и петна, като пръски кал са във вашата аура..., когато се наслаждавате от долна музика, или от страстна опера - която ви се ще да назовете „изкуство". Или кога четете неприлични приказки или предавате по-нататък груби шеги. Такова убиване на времето е за вашите чувства като солени гевречета за гърлото ви: изкуствено предизвикват те- жажда и едно неестествено желание за удовлетворение. Ако можехте само да видите, какъв хаос предизвикват вашето одобрение, вашите възклицания, вашите викове и празни шумове! Те са на място при борбата с бикове, при индийски боеви танци, празненства на ливади при оргиите на животни. В тия времена не би трябвало да ги има вече - а в идещата раса не може да ги има.
към текста >>

Хармонията на сферите, освободена от ограниченията на земните инструменти, ще им звучи като музика.
Ала чувствителни за другите, тъй че да разбирате нуждите на околните и веднага да им се отзовавате. Тая самоотричаща се чувствителност, разбира се, ще се развива с растежа на чистите чувства. Новата раса ще бъде свръхчувствителна - ала не сантиментална. Изтънченото чувствуване ще принесе неизчислимо нови впечатления на чувствителните органи: природни явления, за чието съществувание едва ли бихте вярвали сега - защото сте слепи и глухи и вашите органи още не са в състояние да възприемат по-висши трептения. Невидими досега неща ще станат видими за моите деца: багри от невъобразима красота и светлина ще блеснат пред техния поглед. Хармонията на сферите, освободена от ограниченията на земните инструменти, ще им звучи като музика. Те ще почувствуват, че въздухът е пълен с тънки чисти благоухания. Неща, които досега не са били забелязани, ще очароват с краски, звуци и ухания. Безкрайни съкровища ще дари природата на децата на новата раса. Тоест: вам - ако вие се приготвите за нея, ако пречистите душевните си вълнения. Чистота на мислите Какво бихте сторили, ако бихте видели мисълта на вашите ближни?
към текста >>

93. МИР ВАМ - А. Т. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Формата е кристализирана музика и кристализирана идея.
За да може да се отговори на този въпрос, трябва да се знае точно психичната страна на формите. И тогаз ще се види вътрешната връзка между архитектурата на дадена епоха и общия характер и задачите на епохата. Окултната наука хвърля светлина върху този въпрос, като изучава вътрешната страна на формите на линиите, на тоновете, на цветовете и пр. Формата говори на душата. Тя си има език. Формата е кристализирана музика и кристализирана идея. Обаче, за да може формата да говори, тя не трябва да е произволна. Изкуството е откровение на висши истини, на закони, които без него би останали скрити. Изкуството ни довежда до истината, както и науката, само че по друг път. Когато построим едно здание като казарма и гледаме само материалните му удобства, тогаз това здание не говори на душата. То е само материална, а не одухотворена форма.
към текста >>

Че архитектурата има връзка с музиката, това чувствува и Шпенглер , но окултизмът знае, защо е това.
Формата на зданието трябва да бъде в строга хармония с работата, която искаме да вършим в него. Окултната наука изучава връзката между формата и идеята, тя изучава вътрешните сили, които съответствуват на формата, изучава, какви духовни сили събуждат в душата тези или онези форми. И на това се основава окултната архитектура. Че наистина има връзка между форма и тон се вижда от следния опит, който се привежда от Сент-Ив-Д'Алвейдър : ако върху един кръг посипем ликоподиен или друг ситен прах и приведем кръга в трептение, ще видим красиви фигури, образувани от нареждането на ликоподиния прах. Получените форми ще бъдат в свръзка с тона, причинен от кръга при трептението му. Че архитектурата има връзка с музиката, това чувствува и Шпенглер , но окултизмът знае, защо е това. Всяка форма, която е в хармония със законите на живата природа, е музикална форма; тя действува на душата аналогично на съответната ù музикална хармония. Тогаз душата се намира под влиянието на хармонични музикални вибрации. Как се създава по този начин висша атмосфера за проява на творческите душевни сили! Всичко около нас и в нас трябва да бъде в хармония с великите закони, които владеят в космоса. А. Т.
към текста >>

Всяка форма, която е в хармония със законите на живата природа, е музикална форма; тя действува на душата аналогично на съответната ù музикална хармония.
Окултната наука изучава връзката между формата и идеята, тя изучава вътрешните сили, които съответствуват на формата, изучава, какви духовни сили събуждат в душата тези или онези форми. И на това се основава окултната архитектура. Че наистина има връзка между форма и тон се вижда от следния опит, който се привежда от Сент-Ив-Д'Алвейдър : ако върху един кръг посипем ликоподиен или друг ситен прах и приведем кръга в трептение, ще видим красиви фигури, образувани от нареждането на ликоподиния прах. Получените форми ще бъдат в свръзка с тона, причинен от кръга при трептението му. Че архитектурата има връзка с музиката, това чувствува и Шпенглер , но окултизмът знае, защо е това. Всяка форма, която е в хармония със законите на живата природа, е музикална форма; тя действува на душата аналогично на съответната ù музикална хармония. Тогаз душата се намира под влиянието на хармонични музикални вибрации. Как се създава по този начин висша атмосфера за проява на творческите душевни сили! Всичко около нас и в нас трябва да бъде в хармония с великите закони, които владеят в космоса. А. Т.
към текста >>

Тогаз душата се намира под влиянието на хармонични музикални вибрации.
И на това се основава окултната архитектура. Че наистина има връзка между форма и тон се вижда от следния опит, който се привежда от Сент-Ив-Д'Алвейдър : ако върху един кръг посипем ликоподиен или друг ситен прах и приведем кръга в трептение, ще видим красиви фигури, образувани от нареждането на ликоподиния прах. Получените форми ще бъдат в свръзка с тона, причинен от кръга при трептението му. Че архитектурата има връзка с музиката, това чувствува и Шпенглер , но окултизмът знае, защо е това. Всяка форма, която е в хармония със законите на живата природа, е музикална форма; тя действува на душата аналогично на съответната ù музикална хармония. Тогаз душата се намира под влиянието на хармонични музикални вибрации. Как се създава по този начин висша атмосфера за проява на творческите душевни сили! Всичко около нас и в нас трябва да бъде в хармония с великите закони, които владеят в космоса. А. Т.
към текста >>

94. ВЕСТИ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ничий глас не бил чут, освен музиката на десеттях сфери, от които бил построен замъка и които се движели така, както нейното Небе предписвало.
Никаква външна светлина не прониквала вътре. Далвира живяла сам сама в замъка. И кога била будна, главата ù засиявала, обръщала се цяла в сияние, а в чертога се пуквала сякаш зора. Заспяла ли - в чертога настъпвал пълен мрак. И никакъв шум не прониквал отвън. Ничий глас не бил чут, освен музиката на десеттях сфери, от които бил построен замъка и които се движели така, както нейното Небе предписвало. Но едно от съчетанията на сферите било злокобно. Отварял се отвор, през който можело да се влезе отвън навътре в замъка и да се излезе от замъка навън. Мъдреците на Звездните Пътища знаели това. И бдели. Ала не само те знаели.
към текста >>

95. НАЙ СКЪПОЦЕННИЯТ ДАР - А.Т. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Вие се възхищавате от хубавото в музиката, в всяко изкуство - с едничкото желание: да я притежавате за своя радост и величие.
Щедри сте - за да можете с това да си спечелите нещо: любов, приятелство, почит, задоволство, признателност. Вие сте много радостни - когато всичко ви е по угодата. Духовити сте - все едно, кои чувства обиждате, само и само да ви смятат за шеговит. Вашият хумор прави смешна самата ваша нищожна личност. Вие обичате хубаво да завършите работата си - за да блеснете, за да ви уважават повече. Вие се възхищавате от хубавото в музиката, в всяко изкуство - с едничкото желание: да я притежавате за своя радост и величие. Което има вашият съперник или е произвел, не може, разбира се, да бъде красиво. Вие копнеете за духовно развитие - не за да можете да помагате на други, а за да ви дават помощ, за да станете по-голям от .другите - не за да служите на света, а за да властвувате и да печелите влияние. Аз познавам по-добре подбудителните ви причини. Не подценявам ни едного от вас. Но вие трябва сами себе си да познавате: вашето нисшо аз (личността) - преди всичко с всички нейни дребнавости - преди да познавате вашето Висше Аз (Божественото).
към текста >>

96. ВЕСТИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

А Унковска ЦВЕТЯ (Музикална фантазия) Музиката, като живота, има своя история, свои легенди, свои приказки; те вървят паралелно с историята на човечеството, отражавайки я и отражавайки се в нея, както огледало в огледало.
А Унковска ЦВЕТЯ (Музикална фантазия) Музиката, като живота, има своя история, свои легенди, свои приказки; те вървят паралелно с историята на човечеството, отражавайки я и отражавайки се в нея, както огледало в огледало. Животът на човешката душа, животът на нейната фантазия, това е животът на изкуството, животът на музиката; те като успоредни линии вървят от вечността в безкрайността. Когато човек познал красотата на Мира и съзнал в себе си образа и подобието на Твореца, той почувствувал потребност от любов и творчество и тогава се появили поетите, художниците и музикантите, тогава изникнали човешките таланти Стремежът към доброто и красотата им отворил вътрешния поглед и вътрешния слух и хората почувствували влиянието на невидимите мирове. Красотата те нарекли идеал и у тях се явил стремеж да облекат в земни форми красотата на невидимите мирове и да ги обезсмъртят, като ги направят проводници на неумиращи впечатления. Човечеството в своя стремеж към идеала, отива все напред по високата и стръмна планина, пътят се вие спирално по нея. Пътят е тежък и опасен, лесно се пада от него и като се разбиеш, озоваваш се пак долу.
към текста >>

Животът на човешката душа, животът на нейната фантазия, това е животът на изкуството, животът на музиката; те като успоредни линии вървят от вечността в безкрайността.
А Унковска ЦВЕТЯ (Музикална фантазия) Музиката, като живота, има своя история, свои легенди, свои приказки; те вървят паралелно с историята на човечеството, отражавайки я и отражавайки се в нея, както огледало в огледало. Животът на човешката душа, животът на нейната фантазия, това е животът на изкуството, животът на музиката; те като успоредни линии вървят от вечността в безкрайността. Когато човек познал красотата на Мира и съзнал в себе си образа и подобието на Твореца, той почувствувал потребност от любов и творчество и тогава се появили поетите, художниците и музикантите, тогава изникнали човешките таланти Стремежът към доброто и красотата им отворил вътрешния поглед и вътрешния слух и хората почувствували влиянието на невидимите мирове. Красотата те нарекли идеал и у тях се явил стремеж да облекат в земни форми красотата на невидимите мирове и да ги обезсмъртят, като ги направят проводници на неумиращи впечатления. Човечеството в своя стремеж към идеала, отива все напред по високата и стръмна планина, пътят се вие спирално по нея. Пътят е тежък и опасен, лесно се пада от него и като се разбиеш, озоваваш се пак долу. Колкото по-високо се е издигнал човек, толкова по-страшно е падането, толкова по-стръмен става подема; но той е необходим, защото долу е много тъмно.
към текста >>

Когато човек познал красотата на Мира и съзнал в себе си образа и подобието на Твореца, той почувствувал потребност от любов и творчество и тогава се появили поетите, художниците и музикантите, тогава изникнали човешките таланти Стремежът към доброто и красотата им отворил вътрешния поглед и вътрешния слух и хората почувствували влиянието на невидимите мирове.
А Унковска ЦВЕТЯ (Музикална фантазия) Музиката, като живота, има своя история, свои легенди, свои приказки; те вървят паралелно с историята на човечеството, отражавайки я и отражавайки се в нея, както огледало в огледало. Животът на човешката душа, животът на нейната фантазия, това е животът на изкуството, животът на музиката; те като успоредни линии вървят от вечността в безкрайността. Когато човек познал красотата на Мира и съзнал в себе си образа и подобието на Твореца, той почувствувал потребност от любов и творчество и тогава се появили поетите, художниците и музикантите, тогава изникнали човешките таланти Стремежът към доброто и красотата им отворил вътрешния поглед и вътрешния слух и хората почувствували влиянието на невидимите мирове. Красотата те нарекли идеал и у тях се явил стремеж да облекат в земни форми красотата на невидимите мирове и да ги обезсмъртят, като ги направят проводници на неумиращи впечатления. Човечеството в своя стремеж към идеала, отива все напред по високата и стръмна планина, пътят се вие спирално по нея. Пътят е тежък и опасен, лесно се пада от него и като се разбиеш, озоваваш се пак долу. Колкото по-високо се е издигнал човек, толкова по-страшно е падането, толкова по-стръмен става подема; но той е необходим, защото долу е много тъмно. Светлината на върха на планината, който се крие в небето, ласкаво примамва към себе си.
към текста >>

Колкото по-високо се издига човек, толкова по-силно горят цветовете, толкова по-прекрасно звучи дивната музика, толкова по-идеални стават формите.
Красотата те нарекли идеал и у тях се явил стремеж да облекат в земни форми красотата на невидимите мирове и да ги обезсмъртят, като ги направят проводници на неумиращи впечатления. Човечеството в своя стремеж към идеала, отива все напред по високата и стръмна планина, пътят се вие спирално по нея. Пътят е тежък и опасен, лесно се пада от него и като се разбиеш, озоваваш се пак долу. Колкото по-високо се е издигнал човек, толкова по-страшно е падането, толкова по-стръмен става подема; но той е необходим, защото долу е много тъмно. Светлината на върха на планината, който се крие в небето, ласкаво примамва към себе си. Колкото по-високо се издига човек, толкова по-силно горят цветовете, толкова по-прекрасно звучи дивната музика, толкова по-идеални стават формите. Вървящият напред вижда и слуша все по-ясно и той предава своите впечатления на идващите отзад; тези впечатления идват до тях по нишките на чувствата и по нишките на мислите; тези нишки свързват и обединяват хората. И велика е отговорността на човека, който върви напред; ако той падне, неизбежно ще изпусне из ръцете си връченото му кълбо с ръководещите нишки, те ще се забъркат и поведат хората по лъжливи пътища, ще се завържат възли, ще се затегнат бримки, ще почнат да душат хората, а когато нишките се разкъсат, мнозина ще полетят в бездната, увличайки със себе си виновника на своето падение. Труден път; понякога го обвиват тъмни облаци; тогава цветовете угасват, замлъква музиката, заглъхват мислите, и замиращата в сърцето любов едва едва поддържа гаснещата вяра. Но смелите и силните все вървят и вървят напред, към светлината и извеждат слабите и страхливите на пътя. Облаците остават в низината: охлаждайки се, те падат като дъжд на отчаянието в бездната и там замръзват.
към текста >>

Труден път; понякога го обвиват тъмни облаци; тогава цветовете угасват, замлъква музиката, заглъхват мислите, и замиращата в сърцето любов едва едва поддържа гаснещата вяра.
Колкото по-високо се е издигнал човек, толкова по-страшно е падането, толкова по-стръмен става подема; но той е необходим, защото долу е много тъмно. Светлината на върха на планината, който се крие в небето, ласкаво примамва към себе си. Колкото по-високо се издига човек, толкова по-силно горят цветовете, толкова по-прекрасно звучи дивната музика, толкова по-идеални стават формите. Вървящият напред вижда и слуша все по-ясно и той предава своите впечатления на идващите отзад; тези впечатления идват до тях по нишките на чувствата и по нишките на мислите; тези нишки свързват и обединяват хората. И велика е отговорността на човека, който върви напред; ако той падне, неизбежно ще изпусне из ръцете си връченото му кълбо с ръководещите нишки, те ще се забъркат и поведат хората по лъжливи пътища, ще се завържат възли, ще се затегнат бримки, ще почнат да душат хората, а когато нишките се разкъсат, мнозина ще полетят в бездната, увличайки със себе си виновника на своето падение. Труден път; понякога го обвиват тъмни облаци; тогава цветовете угасват, замлъква музиката, заглъхват мислите, и замиращата в сърцето любов едва едва поддържа гаснещата вяра. Но смелите и силните все вървят и вървят напред, към светлината и извеждат слабите и страхливите на пътя. Облаците остават в низината: охлаждайки се, те падат като дъжд на отчаянието в бездната и там замръзват. А във вървящите напред все повече и повече се разкрива вътрешния слух и проглеждат очите, все по-чиста става мисълта, любовта все по-силна, докато не почне да обгръща целия свят. Отзвуците на Божествената музика се носят все поясни и по-прекрасни от тези градини, които растат по краищата на пътя на живота. Тези градини, където цъфтят изкуствата, устроени за почивка на човека и където растат чудни растения и дивни цветя, там свети дъгата, свирейки със звуците на най-съвършената музика, там пеят цветята, а дървета и треви си шепнат в ритъм за мъдростта, за Божествената любов, която е дала живота на човека.
към текста >>

Отзвуците на Божествената музика се носят все поясни и по-прекрасни от тези градини, които растат по краищата на пътя на живота.
И велика е отговорността на човека, който върви напред; ако той падне, неизбежно ще изпусне из ръцете си връченото му кълбо с ръководещите нишки, те ще се забъркат и поведат хората по лъжливи пътища, ще се завържат възли, ще се затегнат бримки, ще почнат да душат хората, а когато нишките се разкъсат, мнозина ще полетят в бездната, увличайки със себе си виновника на своето падение. Труден път; понякога го обвиват тъмни облаци; тогава цветовете угасват, замлъква музиката, заглъхват мислите, и замиращата в сърцето любов едва едва поддържа гаснещата вяра. Но смелите и силните все вървят и вървят напред, към светлината и извеждат слабите и страхливите на пътя. Облаците остават в низината: охлаждайки се, те падат като дъжд на отчаянието в бездната и там замръзват. А във вървящите напред все повече и повече се разкрива вътрешния слух и проглеждат очите, все по-чиста става мисълта, любовта все по-силна, докато не почне да обгръща целия свят. Отзвуците на Божествената музика се носят все поясни и по-прекрасни от тези градини, които растат по краищата на пътя на живота. Тези градини, където цъфтят изкуствата, устроени за почивка на човека и където растат чудни растения и дивни цветя, там свети дъгата, свирейки със звуците на най-съвършената музика, там пеят цветята, а дървета и треви си шепнат в ритъм за мъдростта, за Божествената любов, която е дала живота на човека. Тя го е надарила със способността да се стреми към истината и в това си стремление - да познае съвършенството на безкрайните сватове. Когато човек се изкачва по стръмнината, него го примамва да почине в приказната градина, където ще се утолят неговите глад и жажда с чудни плодове на изкуствата и със светлата влага на чистия извор на знанието. Човек отпочива, пълен с чувство на благодарност, той тихо мечтае в прозрачното блещукане на тънка светлина, в преливащата се музика на дъгата. Цветята пеят и тяхното нежно благоухание шепне на отдъхващия човек: цветето - това е най-съвършената форма на природата; благоуханието на цветето - това е пение.
към текста >>

Тези градини, където цъфтят изкуствата, устроени за почивка на човека и където растат чудни растения и дивни цветя, там свети дъгата, свирейки със звуците на най-съвършената музика, там пеят цветята, а дървета и треви си шепнат в ритъм за мъдростта, за Божествената любов, която е дала живота на човека.
Труден път; понякога го обвиват тъмни облаци; тогава цветовете угасват, замлъква музиката, заглъхват мислите, и замиращата в сърцето любов едва едва поддържа гаснещата вяра. Но смелите и силните все вървят и вървят напред, към светлината и извеждат слабите и страхливите на пътя. Облаците остават в низината: охлаждайки се, те падат като дъжд на отчаянието в бездната и там замръзват. А във вървящите напред все повече и повече се разкрива вътрешния слух и проглеждат очите, все по-чиста става мисълта, любовта все по-силна, докато не почне да обгръща целия свят. Отзвуците на Божествената музика се носят все поясни и по-прекрасни от тези градини, които растат по краищата на пътя на живота. Тези градини, където цъфтят изкуствата, устроени за почивка на човека и където растат чудни растения и дивни цветя, там свети дъгата, свирейки със звуците на най-съвършената музика, там пеят цветята, а дървета и треви си шепнат в ритъм за мъдростта, за Божествената любов, която е дала живота на човека. Тя го е надарила със способността да се стреми към истината и в това си стремление - да познае съвършенството на безкрайните сватове. Когато човек се изкачва по стръмнината, него го примамва да почине в приказната градина, където ще се утолят неговите глад и жажда с чудни плодове на изкуствата и със светлата влага на чистия извор на знанието. Човек отпочива, пълен с чувство на благодарност, той тихо мечтае в прозрачното блещукане на тънка светлина, в преливащата се музика на дъгата. Цветята пеят и тяхното нежно благоухание шепне на отдъхващия човек: цветето - това е най-съвършената форма на природата; благоуханието на цветето - това е пение. Пъпката на цвета - това е бъдещия чуден цвят и него можем да сравним с музикална нота на природата, трептяща със светлина и любов в душата на човека, която узрявайки в нейната дълбочина, ще се изрази в края на краищата в чудни музикални звуци.
към текста >>

Човек отпочива, пълен с чувство на благодарност, той тихо мечтае в прозрачното блещукане на тънка светлина, в преливащата се музика на дъгата.
А във вървящите напред все повече и повече се разкрива вътрешния слух и проглеждат очите, все по-чиста става мисълта, любовта все по-силна, докато не почне да обгръща целия свят. Отзвуците на Божествената музика се носят все поясни и по-прекрасни от тези градини, които растат по краищата на пътя на живота. Тези градини, където цъфтят изкуствата, устроени за почивка на човека и където растат чудни растения и дивни цветя, там свети дъгата, свирейки със звуците на най-съвършената музика, там пеят цветята, а дървета и треви си шепнат в ритъм за мъдростта, за Божествената любов, която е дала живота на човека. Тя го е надарила със способността да се стреми към истината и в това си стремление - да познае съвършенството на безкрайните сватове. Когато човек се изкачва по стръмнината, него го примамва да почине в приказната градина, където ще се утолят неговите глад и жажда с чудни плодове на изкуствата и със светлата влага на чистия извор на знанието. Човек отпочива, пълен с чувство на благодарност, той тихо мечтае в прозрачното блещукане на тънка светлина, в преливащата се музика на дъгата. Цветята пеят и тяхното нежно благоухание шепне на отдъхващия човек: цветето - това е най-съвършената форма на природата; благоуханието на цветето - това е пение. Пъпката на цвета - това е бъдещия чуден цвят и него можем да сравним с музикална нота на природата, трептяща със светлина и любов в душата на човека, която узрявайки в нейната дълбочина, ще се изрази в края на краищата в чудни музикални звуци. Всичко красиво, благоуханно, мило, може да се сравни с цветята. Всеки цвят изразява настроението, душата на своята родна земя и после той става символ и емблема. Цветето говори на човека със своята благоуханна реч за това, което е той всъщност - то говори за богатствата на вътрешния човек.
към текста >>

Пъпката на цвета - това е бъдещия чуден цвят и него можем да сравним с музикална нота на природата, трептяща със светлина и любов в душата на човека, която узрявайки в нейната дълбочина, ще се изрази в края на краищата в чудни музикални звуци.
Тези градини, където цъфтят изкуствата, устроени за почивка на човека и където растат чудни растения и дивни цветя, там свети дъгата, свирейки със звуците на най-съвършената музика, там пеят цветята, а дървета и треви си шепнат в ритъм за мъдростта, за Божествената любов, която е дала живота на човека. Тя го е надарила със способността да се стреми към истината и в това си стремление - да познае съвършенството на безкрайните сватове. Когато човек се изкачва по стръмнината, него го примамва да почине в приказната градина, където ще се утолят неговите глад и жажда с чудни плодове на изкуствата и със светлата влага на чистия извор на знанието. Човек отпочива, пълен с чувство на благодарност, той тихо мечтае в прозрачното блещукане на тънка светлина, в преливащата се музика на дъгата. Цветята пеят и тяхното нежно благоухание шепне на отдъхващия човек: цветето - това е най-съвършената форма на природата; благоуханието на цветето - това е пение. Пъпката на цвета - това е бъдещия чуден цвят и него можем да сравним с музикална нота на природата, трептяща със светлина и любов в душата на човека, която узрявайки в нейната дълбочина, ще се изрази в края на краищата в чудни музикални звуци. Всичко красиво, благоуханно, мило, може да се сравни с цветята. Всеки цвят изразява настроението, душата на своята родна земя и после той става символ и емблема. Цветето говори на човека със своята благоуханна реч за това, което е той всъщност - то говори за богатствата на вътрешния човек. За добрия, чистия човек цветето е радост, за лекомислените хора то е само украшение; порочните хора не ценят и не обичат цветята: на древните пиршества цветята служели за килими и тези живи, благоуханни същества се тъпчели от краката на участниците в оргията. Цветето, това е цял жив, красноречив малък рай на земята.
към текста >>

Нека всяка нота, изпята от гласа на певеца, или изсвирена от ръката на музиканта, бъде подобна на съвършено цвете и стане част от благоуханен букет, съставен от разнообразни чувства, настроения и влечения към прекрасното и тогава тази музика ще заговори с живия глас на тези чувства, които живеят в душата на музиканта и този глас ще извика в другата душа сълзи на щастие и отговаряща любов, той ще ù донесе утешение и надежда.
Цветето говори на човека със своята благоуханна реч за това, което е той всъщност - то говори за богатствата на вътрешния човек. За добрия, чистия човек цветето е радост, за лекомислените хора то е само украшение; порочните хора не ценят и не обичат цветята: на древните пиршества цветята служели за килими и тези живи, благоуханни същества се тъпчели от краката на участниците в оргията. Цветето, това е цял жив, красноречив малък рай на земята. В своите приказки ясновидецът Андерсен говори, че във всяко цветче живее мъничка нимфа, душата на цветето, и че нашите души също са живели някога в цветята, че това е нашата родина и затова всеки обича своя собствен цвят. Цветето - това е мъничко слънце, което осветява свой мъничък свят - тревата и листата. Нека всяка нота, изпята от гласа на певеца, или изсвирена от ръката на музиканта, бъде подобна на съвършено цвете и стане част от благоуханен букет, съставен от разнообразни чувства, настроения и влечения към прекрасното и тогава тази музика ще заговори с живия глас на тези чувства, които живеят в душата на музиканта и този глас ще извика в другата душа сълзи на щастие и отговаряща любов, той ще ù донесе утешение и надежда. Всяка нота със своята отделна хармония, като жив цвят ще бъде част от много по-широк акорд. И ще зазвучат тогава стройни, прекрасни гирлянди и венци от музикални фрази; те ще се залеят, като живо цяло, като жива симфония на любов и красота, която, изразявайки живата природа и настроението в душата на човека, ще стане идеална част на неизразимо по-великолепните, благоуханни букети, гирлянди и венци, окръжаващи престола на Бога-Творец и живите им гласове вярно ще разкажат на Него, Вечния и Справедливия Баща за щастието, за скръбта, за любовта на хората, за гордите победители и за мъчениците. Те ще разкажат също и за тези музиканти, артисти и ученици, малки и големи, които със своята любов са съумели да създадат от всяка нота живо, благоуханно, красноречиво цвете. А всички стъпкани, погубени и мъртви цветя ще мълчат и мълчанието им ще обвини човека. И тогава Бащата ще каже на човека: „Защо ти си убил и стъпкал моите дарове?
към текста >>

И ще зазвучат тогава стройни, прекрасни гирлянди и венци от музикални фрази; те ще се залеят, като живо цяло, като жива симфония на любов и красота, която, изразявайки живата природа и настроението в душата на човека, ще стане идеална част на неизразимо по-великолепните, благоуханни букети, гирлянди и венци, окръжаващи престола на Бога-Творец и живите им гласове вярно ще разкажат на Него, Вечния и Справедливия Баща за щастието, за скръбта, за любовта на хората, за гордите победители и за мъчениците.
Цветето, това е цял жив, красноречив малък рай на земята. В своите приказки ясновидецът Андерсен говори, че във всяко цветче живее мъничка нимфа, душата на цветето, и че нашите души също са живели някога в цветята, че това е нашата родина и затова всеки обича своя собствен цвят. Цветето - това е мъничко слънце, което осветява свой мъничък свят - тревата и листата. Нека всяка нота, изпята от гласа на певеца, или изсвирена от ръката на музиканта, бъде подобна на съвършено цвете и стане част от благоуханен букет, съставен от разнообразни чувства, настроения и влечения към прекрасното и тогава тази музика ще заговори с живия глас на тези чувства, които живеят в душата на музиканта и този глас ще извика в другата душа сълзи на щастие и отговаряща любов, той ще ù донесе утешение и надежда. Всяка нота със своята отделна хармония, като жив цвят ще бъде част от много по-широк акорд. И ще зазвучат тогава стройни, прекрасни гирлянди и венци от музикални фрази; те ще се залеят, като живо цяло, като жива симфония на любов и красота, която, изразявайки живата природа и настроението в душата на човека, ще стане идеална част на неизразимо по-великолепните, благоуханни букети, гирлянди и венци, окръжаващи престола на Бога-Творец и живите им гласове вярно ще разкажат на Него, Вечния и Справедливия Баща за щастието, за скръбта, за любовта на хората, за гордите победители и за мъчениците. Те ще разкажат също и за тези музиканти, артисти и ученици, малки и големи, които със своята любов са съумели да създадат от всяка нота живо, благоуханно, красноречиво цвете. А всички стъпкани, погубени и мъртви цветя ще мълчат и мълчанието им ще обвини човека. И тогава Бащата ще каже на човека: „Защо ти си убил и стъпкал моите дарове? " И тогава тези, които веселейки се и пирувайки, са тъпкали живота на цветята, и тези музиканти, които с лоша музика са веселили пируващите и са възбуждали у тях лоши страсти, и тези художници, които са създали лоши картини - всички ще замълчат в страх и от съзнание, че не с любов и благоговение са се отнесли към великите Дарове на своя Баща, а са ги употребили за зло; това съзнание ще изгаси всички огънчета в сърцата им и в душата им ще стане тъмно и безмълвно като в бездна. И дълго ще царува в нея мрак, докато сълзи на разкаяние не оросят тази пустиня, за да се запали в нея нова светлина, за да зазвучи и зацъфти нов живот...
към текста >>

Те ще разкажат също и за тези музиканти, артисти и ученици, малки и големи, които със своята любов са съумели да създадат от всяка нота живо, благоуханно, красноречиво цвете.
В своите приказки ясновидецът Андерсен говори, че във всяко цветче живее мъничка нимфа, душата на цветето, и че нашите души също са живели някога в цветята, че това е нашата родина и затова всеки обича своя собствен цвят. Цветето - това е мъничко слънце, което осветява свой мъничък свят - тревата и листата. Нека всяка нота, изпята от гласа на певеца, или изсвирена от ръката на музиканта, бъде подобна на съвършено цвете и стане част от благоуханен букет, съставен от разнообразни чувства, настроения и влечения към прекрасното и тогава тази музика ще заговори с живия глас на тези чувства, които живеят в душата на музиканта и този глас ще извика в другата душа сълзи на щастие и отговаряща любов, той ще ù донесе утешение и надежда. Всяка нота със своята отделна хармония, като жив цвят ще бъде част от много по-широк акорд. И ще зазвучат тогава стройни, прекрасни гирлянди и венци от музикални фрази; те ще се залеят, като живо цяло, като жива симфония на любов и красота, която, изразявайки живата природа и настроението в душата на човека, ще стане идеална част на неизразимо по-великолепните, благоуханни букети, гирлянди и венци, окръжаващи престола на Бога-Творец и живите им гласове вярно ще разкажат на Него, Вечния и Справедливия Баща за щастието, за скръбта, за любовта на хората, за гордите победители и за мъчениците. Те ще разкажат също и за тези музиканти, артисти и ученици, малки и големи, които със своята любов са съумели да създадат от всяка нота живо, благоуханно, красноречиво цвете. А всички стъпкани, погубени и мъртви цветя ще мълчат и мълчанието им ще обвини човека. И тогава Бащата ще каже на човека: „Защо ти си убил и стъпкал моите дарове? " И тогава тези, които веселейки се и пирувайки, са тъпкали живота на цветята, и тези музиканти, които с лоша музика са веселили пируващите и са възбуждали у тях лоши страсти, и тези художници, които са създали лоши картини - всички ще замълчат в страх и от съзнание, че не с любов и благоговение са се отнесли към великите Дарове на своя Баща, а са ги употребили за зло; това съзнание ще изгаси всички огънчета в сърцата им и в душата им ще стане тъмно и безмълвно като в бездна. И дълго ще царува в нея мрак, докато сълзи на разкаяние не оросят тази пустиня, за да се запали в нея нова светлина, за да зазвучи и зацъфти нов живот...
към текста >>

" И тогава тези, които веселейки се и пирувайки, са тъпкали живота на цветята, и тези музиканти, които с лоша музика са веселили пируващите и са възбуждали у тях лоши страсти, и тези художници, които са създали лоши картини - всички ще замълчат в страх и от съзнание, че не с любов и благоговение са се отнесли към великите Дарове на своя Баща, а са ги употребили за зло; това съзнание ще изгаси всички огънчета в сърцата им и в душата им ще стане тъмно и безмълвно като в бездна.
Всяка нота със своята отделна хармония, като жив цвят ще бъде част от много по-широк акорд. И ще зазвучат тогава стройни, прекрасни гирлянди и венци от музикални фрази; те ще се залеят, като живо цяло, като жива симфония на любов и красота, която, изразявайки живата природа и настроението в душата на човека, ще стане идеална част на неизразимо по-великолепните, благоуханни букети, гирлянди и венци, окръжаващи престола на Бога-Творец и живите им гласове вярно ще разкажат на Него, Вечния и Справедливия Баща за щастието, за скръбта, за любовта на хората, за гордите победители и за мъчениците. Те ще разкажат също и за тези музиканти, артисти и ученици, малки и големи, които със своята любов са съумели да създадат от всяка нота живо, благоуханно, красноречиво цвете. А всички стъпкани, погубени и мъртви цветя ще мълчат и мълчанието им ще обвини човека. И тогава Бащата ще каже на човека: „Защо ти си убил и стъпкал моите дарове? " И тогава тези, които веселейки се и пирувайки, са тъпкали живота на цветята, и тези музиканти, които с лоша музика са веселили пируващите и са възбуждали у тях лоши страсти, и тези художници, които са създали лоши картини - всички ще замълчат в страх и от съзнание, че не с любов и благоговение са се отнесли към великите Дарове на своя Баща, а са ги употребили за зло; това съзнание ще изгаси всички огънчета в сърцата им и в душата им ще стане тъмно и безмълвно като в бездна. И дълго ще царува в нея мрак, докато сълзи на разкаяние не оросят тази пустиня, за да се запали в нея нова светлина, за да зазвучи и зацъфти нов живот...
към текста >>

97. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Веднъж той присъствувал при падането в транс на две млади работнички под влиянието на музиката; тогава техните лица съвсем се преобразили.
в Париж се пресели отвъд Едуард Шуре на 88-годишна възраст. Ето що пише той в своята автобиография: „В часа, малко преди да се напусне земния живот, когато човек вижда в бързи картини целият му живот да минава пред него, у мен има неудържимо желание с едничък поглед да обхвана цялата панорама и да кажа няколко думи за пътя, който ме е водил до моя идеал. Но преди да представя тази многоцветна картина, мислите ми се издигат към един по-виеш свят и аз виждам как силите, които са ме ръководили без мое знание, същевременно принадлежат към моето скрито, вътрешно „аз" и към един тайнствен, отвъден свят, който трябва да наричаме Провидение, защото в него намираме предначертано направление и точна цел. Тези сили са запечатани в мен чрез някои преживявания, към които постоянно се връща моят спомен". Четенето етиката на Спиноза от 14-годишният Шуре събужда у него въпроса за безсмъртието на душата. Веднъж той присъствувал при падането в транс на две млади работнички под влиянието на музиката; тогава техните лица съвсем се преобразили. Това го убедило завинаги, че в тялото обитава безсмъртна душа, независима в своето битие от физичните сили. Когато чел в едно съчинение описание на Елевзинските мистерии[*], у него се събудило предчувствие, че всичко това му е отдавна познато; и същевременно у него се събудило желание отново да възпроизведе свещената елевзинска драма. През целия си живот той храни идеята да пише мистични драми. След това няколко години наред той следва в Германия, след което 4 години прекарва в Париж в живо приятелско общение със знаменитите хора на тогавашна Франция. Избухването на френско-пруската война в 1870 година го принуждава да се прасели във Флоренция, дето довършва започнатия си труд: „Музикалната драма и Рихард Вагнер".
към текста >>

Избухването на френско-пруската война в 1870 година го принуждава да се прасели във Флоренция, дето довършва започнатия си труд: „Музикалната драма и Рихард Вагнер".
Веднъж той присъствувал при падането в транс на две млади работнички под влиянието на музиката; тогава техните лица съвсем се преобразили. Това го убедило завинаги, че в тялото обитава безсмъртна душа, независима в своето битие от физичните сили. Когато чел в едно съчинение описание на Елевзинските мистерии[*], у него се събудило предчувствие, че всичко това му е отдавна познато; и същевременно у него се събудило желание отново да възпроизведе свещената елевзинска драма. През целия си живот той храни идеята да пише мистични драми. След това няколко години наред той следва в Германия, след което 4 години прекарва в Париж в живо приятелско общение със знаменитите хора на тогавашна Франция. Избухването на френско-пруската война в 1870 година го принуждава да се прасели във Флоренция, дето довършва започнатия си труд: „Музикалната драма и Рихард Вагнер". Там се запознава с Маргарита Албана, която упражнила голямо духовно влияние върху неговия живот и творчество. Там по това време се заражда у него идеята за „Великите посветени". В 1889 година излиза „Великите посветени". В 1892 година предприема пътуване по източните страни и посещава египетските, палестински и гръцки места на мистериите. Плод на това пътуване е съчинението му: „Свещените места на Изтока".
към текста >>

98. ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ-А.БЕРТОЛИ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

От друга страна като влизаш в общение с Цялото, струя от целокупния живот, мирова хармония се влива в тебе и те повдига, внася музика, ритъм в целия ти организъм.
Тогава човек не е само деятел в тясната област, в която външно работи, но е един деятелен агент в по-широка област. Всяка безкористна постъпка на човека чрез светлината, която изявява от един висш свят, ще подтикне напред някоя душа, която се намира във вътрешна борба. Чрез твоята постъпка ти внасяш живот в света и тая душа ще получи импулс, за да издържи своя изпит. Учителят казва: "Ако правиш добро, трябва да правиш добро на всички хора, без изключение." Когато правиш добро някому и съзнаваш, че Цялото, Бог живее в него, то това, което правиш нему, намира своето ехо във всички същества. Чрез тая постъпка ти влизаш в общение с Цялото, с всички същества. От друга страна като влизаш в общение с Цялото, струя от целокупния живот, мирова хармония се влива в тебе и те повдига, внася музика, ритъм в целия ти организъм. Когато поливаш едно цвете от любов, съзнавайки, че то е проекция на цялото, то ти в това цвете ще обичаш Цялото, Бога, и това, което правиш на цветето, ще бъде израз на твоята любов към Цялото. И тогава това, което правиш на цветето, ще намери отглас в цялото битие. Ето защо Христос казва: "Това, което сте направили на най-малкия от моите братя, на мене сте го направили." От друга страна, това отношение към растенията няма ли да докара нов начин на тяхното отглеждане? Когато третираш растенията по този начин, ти ще подтикнеш тяхната еволюция, ще съдействуваш за всички техни жизнени процеси. И те ще дадат по-изобилен и по-добър плод.
към текста >>

99. КНИГАТА НА ИСТИНАТА И ЖИВОТА - А.Т. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

За земледелец, работник, занаятчия, чиновник почивка трябва да бъде: един интересен разговор, музика, една хубава книга или списание; разходка, наблюдаване живота, наблюдаване на картини и пр.
Изтекла вода не може вече да кара воденицата. Днес, днешният ден е важен, това е скъпото, то е златната струя, която минава пред очите ни, под ръцете ни А ние как употребяваме времето си? Това богатство, което минава и не се връща вече? Трябва да се запитваме, колко ценни часове изгубваме в това безделие, тая летаргия, която наричаме почивка! Почивка не значи бездетност, но минаване от една дейност към друга по-приятна, в която има повече опитност. За земледелец, работник, занаятчия, чиновник почивка трябва да бъде: един интересен разговор, музика, една хубава книга или списание; разходка, наблюдаване живота, наблюдаване на картини и пр. Ще престанем да гледаме на нашите прояви само като на средство за материални придобивки - но като на упражнение за усъвършенствуване на нашите качества и форми. Светът има нужда от силни хора, силни по характер, убеждения, прояви. А силни можем всички да станем. Спортистът, борецът, за да стане силен, да спечели победата, за да носи венеца, колко труд му трябва - упражнения, лишения! Той денонощно мисли за целта си, за състезанието, за победата и това за една слава, която трае кратко; утре друг ще го надвие, ще остарее, ще го забравят.
към текста >>

100. ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ- GEORG NORDMANN Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Искаш ли да слушаш музиката на бистри потоци и да пиеш кристалните струи на планински извори?
П. Г. Пампоров ЕЗИКЪТ НА ПЛАНИНАТА 1. Искаш ли? Искаш ли да се къпеш в океан от слънчеви лъчи? Искаш ли да слушаш музиката на бистри потоци и да пиеш кристалните струи на планински извори? Искаш ли да ходиш из поляни, осеяни с цветя - небесно-сини, морави, жълти, бели, розови - където истината, любовта, и хармонията обитават? Искаш ли да посрещнеш изгрев слънце на планината и да се разговаряш със звездите? Искаш ли? 2. Какво говори планината "Възлюблени деца, изгубени, забравени в праха! Аз чакам ви със сложена трапеза на велики блага.
към текста >>

НАГОРЕ

0.78297305107117