Търсене в текстове за 'Монета'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 45 резултата в 33 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Най-напред Густав ле Бон е направил опит с монета.
По същия въпрос е писал и искал да бъде проверен един господин, който имал много документи, че е можел само по начертан план от някое лице, видяло известно място, да укаже без да ходи на самото място, пункта, където има вода. Опитите, направени по-късно с това лице са дали положителни резултати – то като че ли могло през разстояние да види и укаже точно мястото, гдето действително е имало вода. Заинтересуван от тия странни опити, известния учен Густав ле Бон е пожелал да се увери сам в тях, за което той е поканил да се направят опити в дома му. Те са били направени в тесен кръг – в присъствието само на редактора на „Journal des Débats" и Густав Феран от школата за висши социални науки. Опитите са правени с двама души, взели вече участие в предидущите изпитания. Най-напред Густав ле Бон е направил опит с монета. През затворени врата те са му указали с помощта на пръчката, в коя ръка е монетата, също каква монета е била хвърлена на пода. Последният опит е бил повторен, когато самият Густав ле Бон е държал пръчката от едната страна – показанията са били безпогрешни. Потретва се опитът, като хващат съвместно от двете страни Густав ле Бон и редакторът на вестника „Journai des Débats." Резултатите са същите. Минават към основния опит. Густав ле Бон е приготвил предварително пет плика с еднакъв цвят и формат и във всеки от тях е затворил по една плочица от различен метал (олово, алуминий, сребро, цинк и червена мед) по определен формат и равно тегло.
към текста >>

През затворени врата те са му указали с помощта на пръчката, в коя ръка е монетата, също каква монета е била хвърлена на пода.
Опитите, направени по-късно с това лице са дали положителни резултати – то като че ли могло през разстояние да види и укаже точно мястото, гдето действително е имало вода. Заинтересуван от тия странни опити, известния учен Густав ле Бон е пожелал да се увери сам в тях, за което той е поканил да се направят опити в дома му. Те са били направени в тесен кръг – в присъствието само на редактора на „Journal des Débats" и Густав Феран от школата за висши социални науки. Опитите са правени с двама души, взели вече участие в предидущите изпитания. Най-напред Густав ле Бон е направил опит с монета. През затворени врата те са му указали с помощта на пръчката, в коя ръка е монетата, също каква монета е била хвърлена на пода. Последният опит е бил повторен, когато самият Густав ле Бон е държал пръчката от едната страна – показанията са били безпогрешни. Потретва се опитът, като хващат съвместно от двете страни Густав ле Бон и редакторът на вестника „Journai des Débats." Резултатите са същите. Минават към основния опит. Густав ле Бон е приготвил предварително пет плика с еднакъв цвят и формат и във всеки от тях е затворил по една плочица от различен метал (олово, алуминий, сребро, цинк и червена мед) по определен формат и равно тегло. Решават, че опитите ще се правят без да се казва до свършването им дали са сполучливи или не.
към текста >>

2. Списанието PDF Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Там лекарят намира на масата три пезети (пезетата е сребърна монета на стойност колкото наш сребърен лев), които си взема и си отива, без да види някого от къщните.
Заключението е, че човешкият мозък произвежда вълни, ако не тъждествени, то поне сродни на късите електрически вълни на безжичния телеграф. По-големи подробности върху резултатите и значението на това откритие, с което се разбулва крайчеца на скритите сили в човека, ще дадем в някой от идните броеве на “Ж. 3." ОРИГИНАЛНО ИЗПЛАЩАНЕ НА ДОКТОРСКИТЕ ВИЗИТИ. В град Палма, на испанския остров Майорка, докторският хонорар се изплаща твърде оригинално. Там, домашните лекари всеки ден преди обед се отбиват в къщите на своите постоянни пациенти и отиват право в гостната. Там лекарят намира на масата три пезети (пезетата е сребърна монета на стойност колкото наш сребърен лев), които си взема и си отива, без да види някого от къщните. Това се продължава по-някога по цели седмици и месеци. Ежедневния хонорар от три пезети показва, че всички членове на семейството са здрави. Но, ако лекарят не намери в гостната обичайния хонорар, това значи, че в къщи някой е болен. До като трае болестта докторът не получава за визитите си никакво възнаграждение. Когато болният оздравее, обикновените три пезети се появяват на масата в гостната.
към текста >>

3. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Самите издатели искали да направят един опит и, след като всичко било прието за чиста монета, те изявили истинското положение на работата.
От една страна те се отнасят с крайно недоверие един спрямо друг, а от друга страна са готови да тичат подир някой авторитет, стига той да заема някое видно обществено положение и да бъде облъчен с външен блясък. Великите истини, обаче, идват в простичко външно облекло. Един интересен опит е направен в Париж, който съвсем изобличава поклонниците на авторитетите. Взимат извадки от най-банални литературни произведения и под тях поставят имената на знаменити писатели. Всичко изнасят като неиздадени ръкописи на тези автори. Самите издатели искали да направят един опит и, след като всичко било прието за чиста монета, те изявили истинското положение на работата. Чак тогава всички взели по-обстойно да преглеждат тези съчинения и видели, че те, наистина били нещо много обикновено. Та често хората приемат онези неща, които отвън са грандиозни и бляскави, а отвътре са кухи и безсмислени, а онези истини които могат да им отворят пътя към един велик живот - отхвърлят. И така, след като мине през всичките идеали, които ще го ползуват, но няма да го задоволят всецяло, човек трябва да дойде до въпроса за духовните принципи на човечеството. Като го разреши правилно, той ще отвори вратите към Бога. И хармонизирането му с Бога, единението му с Него, ще бъде оня велик идеал, който всецяло ще го задоволи и издигне.
към текста >>

4. ВЕЛИКАТА ТАЙНА - ВЛАД ПАШОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Който предпочете медената монета, не познава цената на златната.
Гладният се познава по това, че никога не критикува хляба и не пита, кой го е правил, а пристъпва към ядене. Който нанесе някому обида, е по-съвършен от този, когото обижда, ако изпревари да се разкае, преди обиденият да е простил и, ако обиденият продължава да мрази обидчика, който е съзнал своята грешка, то ролите се сменят: обиденият става обидчик. Името на всеки човек е псевдоним на Бога, ако върши Неговата воля. Когато брат ни направи погрешка, няма да го укоряваме, а ще се радваме, че ни се е удало случай да видим, какво му липсва в неговия характер, за да се молим и помогнем да се изправи. Който се съблазнява в материалния живот, той още не е изпитал величието на духовния живот. Който предпочете медената монета, не познава цената на златната. Който е започнал да разбира причините на своите състояния, той лесно ще се справи с противоречията. Който е искрен пред себе си, е чист пред Бога. Когато от дълбочината на душата си любиш Бога, ти ще можеш и да му служиш. За в бъдеще думата Бог ще има такова значение, както думите въздух, вода, слънце, хляб, както думата „възлюбен." Ще дойде ден, когато ще бягаме от парите тъй, както най-големият сребролюбец към тях се стреми. И пак ще дойде друго време, когато парите ще са наши слуги.
към текста >>

5. УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Лъжата за тях няма ефективната стойност на монета Тъй както и истината, за повечето хора, не е една жива реалност, а едно относително „понятие”, на което може да се дава една или друга дефиниция.
Затова хората днес, макар и да съзнават своите мисли, чувства, желания, макар и да чувствуват, че и последните се движат - идват, обхващат за известно време съзнанието им и пак си заминават - ала не знаят ни отде идват, ни къде отиват. Тези „полуреални” неща по някой път ги обхващат със страшна сила, предизвикват често пъти стихийни бури, изменят хода на целия им живот. И все пак хората са склонни да ги смятат за „нищо”. Затова тъкмо те си позволяват да мислят какво да е, да желаят какво да е, да хранят всякакви желания и чувства Смятат, че всичко това минава-заминава и не оставя никакви следи в живота им. Днес дори и най-видните хора, ония които ръководят съдбините на цели народи, които се заемат да просвещават и възпитават народа, мислят, че да се лъже например, е в реда на нещата. Лъжата за тях няма ефективната стойност на монета Тъй както и истината, за повечето хора, не е една жива реалност, а едно относително „понятие”, на което може да се дава една или друга дефиниция. Но опитът на тези, които са навлезли съзнателно да изучават „вътрешния свят” и отношенията му към „външния свят” показва, че първият упражнява могъщо влияние върху целия живот на човека и се изразява в онова, което хората наричат „съдба.” Не само това, ами все по-ясно се установява, че целият организъм на човека, устройството и функционирането на неговите органи е в корелативна зависимост от душевния му живот. Следователно, здраве, сила, живот, щастие, нещастие - всичко това е резултат от целокупната дейност на човека. Защото в края на краищата и целият му живот е един строеж. Така че не е безразлично с какво градиво строи той. Но хората не гледат изобщо на живота си като на изкуство, което те трябва да овладеят.
към текста >>

6. ХЛЯБ НАШ - ЕЛИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Кривата, лошата постъпка е фалшива монета, която никой не приема.
Добрата постъпка Съвременните хора се нуждаят от добро мислене, добро чувствуване, добро свирене, добро говорене. Тия неща са синоними. Всеки желае да постъпва добре, но да мисли, че постъпва добре е едно нещо, а всъщност да постъпва добре е друго нещо. В човека има една мярка, едно чувство, което бди, дали постъпва добре, или не. Ако човек не постъпва добре, както и да се оправдава, все неоправдан остава. Кривата, лошата постъпка е фалшива монета, която никой не приема. Както всяка дума трябва да се тури на своето място, така и постъпката е добра, ако е направена на своето място. Да постъпваш добре, това е смисълът на живота. Добрата постъпка води към нова наука. Кои са признаците на добрата постъпка? Когато човек постъпва добре, всичко в природата, без изключение, се кооперира с него.
към текста >>

7. ХЬОНЕ ВРОНСКИ И НЕГОВАТА ФИЛОСОФИЯ НА МЕСАНИЗМА- П.Г.ПАМПОРОВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Само в онова място от челото, което отговаря на центъра на тона, музиката, светеше едно петно, голямо колкото монета от ¼ долар.
Г-н Buell и аз разгледахме грижливо черепа. През туй време слушателите очакваха със затаен дъх. Ние изследвахме че¬репа зад катедрата. Сложихме една запалена свещ в него и видяхме, че светлината прозираше само през задната му част и околоушните области, дето са локализирани виталните и самосъхранителни нагони. Коронната част на черепа - областта на висшите морални чувства и челото - областта на интелекта, бяха съвсем тъмни и непрозрачни. Само в онова място от челото, което отговаря на центъра на тона, музиката, светеше едно петно, голямо колкото монета от ¼ долар. Туй същото място бе силно изтънено, като хартия. Ние забелязахме, че черепът, по своята форма, изглеждаше женски - костите на лицето бяха доста тънки, а освен това и костта на целия череп беше изобщо доста деликатна Зъбите бяха зъби на млад човек. След като направихме своите заключения, аз повиках едно лице от публиката да запише това, което щях да кажа, за да бъде сравнено с биографските сведения на доктора. При пълно затишие всред аудиторията, аз произнесох бавно следното: „Това е черепът на една жена, на възраст около 20 години. Тя е имала доста равномерно оформен череп и също такъв характер до към 14 годишна възраст.
към текста >>

8. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Туй, че хората говорят и демонстрират така очебийни неща, показва че те са били употребявани като разменна монета в пазарището, където за лични изгоди се търгува с ценности.
Той тече из улиците като стихийна човешка река и повлича всичко без оглед на качество и убеждение. Затова на много места той има изключително брутално-антикултурен характер. Че действително тоя национализъм не е от най-висока проба, показва фактът че той трябва да се проповядва и „насажда". Не зная, защо трябва да се тълкува чувството глад, когато то е толкова спонтанно и ярко. Защо трябва да се говори за любов към своето, когато тая любов е така жива във всеки човек? Туй, че хората говорят и демонстрират така очебийни неща, показва че те са били употребявани като разменна монета в пазарището, където за лични изгоди се търгува с ценности. Обичам народа, сред който се родих и израснах, защото той е внедрил в душата ми неизличими спомени. Всеки обича пейзажа на страната, в която живее, обича своето родно градче или село, защото там за първи път е съзрял красотата в света, там е получил първите ласки, там е пролял първата чиста детинска сълза. Нищо не е постоянно. Съзнанието на човечеството се разширява от ден на ден и ще дойде време, когато получил по-обширни хоризонти, човек ще разбере както своето място, така и мястото на своя народ в архипелага на народите Тогава в тоя прекрасен ден човек ще се чувства гражданин на планетата, а на отделните народи ще гледа като на гнезда, в които се кове общата човешка съдба. Между тия народи ще има едничка връзка –връзката на взаимно зачитане и взаимна непоколебима обич.
към текста >>

9. ОТ ЕЛЕКТРОНА ДО КЛЕТКАТА - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Тя е разменна монета в ръцете на човека.
Тя е най-ценното нещо, което не се дава всякога. Тя е единствената сила в света, която не може да се определи с никаква сила и мярка (12, 14). Любовта е единственият подтик, който може да застави човека да учи, да пее, да свири, да рисува, да оре и копае. Когато Любовта е обект на човешкото сърце, той се развива правилно. Любовта създава всеки успех на човека. Тя е разменна монета в ръцете на човека. Тя е закон за работа, която дава най-големите постижения. Любовта седи в това да познаем Бога. Тя е единствената сила, която изправя погрешките. Човешката любов представя потенциална енергия, а Божествената — кинетическата. (14). Любовта е стремеж на човека към една непозната област, която го води към освобождение.
към текста >>

Ние схващаме още, че Любовта е както основен капитал на живота, така и разменна монета, което ще рече, че Любовта е поставена като единствен регулатор в отношенията между хората, между съществата, между душите.
Тя сама е същевременно и условие и среда за развитието на живота на човека. Тя е едновременно артериална кръв (любов) и венозна кръв (обич) — сиреч, един затворен в себе си творчески кръг на живота. Тя, Любовта, е най-великата сила, която може да поправи света, живота, човека. Тя е здраве, тя е хармония между душите, звено на съвършенство. Тя е велика симфония на живота, която може да се изпълнява само от истинския човек, от ангела и Бога. Ние схващаме още, че Любовта е както основен капитал на живота, така и разменна монета, което ще рече, че Любовта е поставена като единствен регулатор в отношенията между хората, между съществата, между душите. Всякакви други отношения, поставени на друга база, не са божествени, те опорочават живота. Зашеметени от богатството, дълбочината и верността на тия мисли за същината на Любовта в живота на човека, ние не можем да ги коментираме. Те залягат в нас като основни стълбове на една нова величествена сграда на един нов живот, на една нова велика, божествена наука на Любовта, която ни се открива като хляб, който слиза от небето, като метод в живота, като път за разрешаване трудните задачи, като най-същественото и ценно нещо в живота на човека. (следва) Използвани беседи: 1. Мировата Любов и Космичната Обич – 1919 г. 2.
към текста >>

10. ЕДНА МАЛКА ПРИКАЗКА - G Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Тая разменна монета, с която ще си служат, е любовта.
Например, един човек ще каже на другите: „Елате да вземете хляб без пари”. Вие ще бъдете свидетели на това. Вече го има това. Като отидете в една гостилница, гостилничарят като не ви обича, вие трябва да плащате, а като ви обича, след като сте яли, той казва: „Не трябва да плащате". За в бъдеще така ще бъде. Тая разменна монета, с която ще си служат, е любовта. Това е днес като разказ от „Хиляда и една нощ", но това ще бъде утрешната действителност. Майката в едно семейство е като гостилничаря в една гостилница. Колко ù плаща детето? Детето, щом е яло, прегръща и целува майка си и си отива по работата. Така ще бъде между всички хора в новата епоха.
към текста >>

11. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ИЗ ЕДНА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ПРЕД УЧИТЕЛИ И ВЪЗПИТАТЕЛИ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

И за какъв двоен става дума: дали е това една монета (тая стара френска пара, която струваше 2 стотинки) или това е един документ, наречен сега duplicate?
Той казва само: Aux champs Elisiens faire ronde (шестостишие 25) Pycante droite attrairra les contents (VIII, 95) Tout arresté ne vaudra pas un double (Предсказ. 71). Очевидно, казва Пиоб, на френски това е неразбираемо: думите "champs Elisiens " и "ronde " едва събуждат идеята, че може да се касае за Rond-Point des Champs Elysees, но останалото е безнадеждно тъмно. Ако трябва да се преведе на латински, ще се забележи, че е почти невъзможно да се съставят изречения от по 6 думи за първите два стиха; после имаме думата "pycante ", която, така, както е написана, не означава нищо и не е нито френска, нито латинска, нито гръцка и която изглежда да е някаква печатна грешка. Но, каква би била една "права piquante "? Що се отнася до "арестувания, който не струва един двоен", е ли той едно арестувано лице или едно административно решение? И за какъв двоен става дума: дали е това една монета (тая стара френска пара, която струваше 2 стотинки) или това е един документ, наречен сега duplicate? Ние достигаме фантазията на Едгар По! Има защо човек да се губи в предположения. Сигурно, тоя весел провансалски пророк, продължава коментаторът, трябва да се е забавлявал твърде много, когато е писал тия стихове по времето на Хенрих III. И той можеше да бъде сигурен, че неговата тайна ще бъде грижливо запазена през векове; тъй като, дори и да е познавал някой тогава латинския превод, как би начертал конструкциите върху данните на Елисейскитe полета и на площад Dupleix? Не само че нищо от това не съществуваше, но Жозеф Дюплекс, който бe управител на френските колонии в Индия през 1720 г., не беше още роден!
към текста >>

12. ПЪТЯТ КЪМ ИСТИНСКОТО ЗНАНИЕ - Влад Пашов Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

ВЯРА В ЖИВОТА „Както парите са обменна монета във физическия свят, така вярата е обменна връзка в духовния свят, а Любовта — в Божествения свят".
Д-р мед. Йл. Стр. ВЯРА В ЖИВОТА „Както парите са обменна монета във физическия свят, така вярата е обменна връзка в духовния свят, а Любовта — в Божествения свят". — Учителят Идва някой и казва: „Болен съм". Трябва да е бил някога здрав, за да може сега да се разболее. Но в какво се е състояло неговото здравословно състояние, как ь се е отразявало върху чувствата, желанията и постъпките му, той не знае. И сега също не знае, от какво е болен. Търси подкрепа от другаде. Защо?
към текста >>

13. УЛТРАЗВУКОВИ ВЪЛНИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО ИМ - ИНЖ. Р. НИКОЛОВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

" На това възражение може да се отговори така: Именно любовта ще стане разменна монета в новата култура!
Когато някой гради къща, вдъхновен от любов към тия, които ще обитават в нея, той влага в къщата свещена мисъл, която ще се почувствува от бъдещите й обитатели; те ще имат благоприятна среда за работа. Каква грамадна разлика между едно здание, строено с любов, и друго, строено от хора, които работят с тегота, досада, недоволство, индиферентни към тия, които ще живеят в него. Те ще вложат нещо отрицателно в аурата на зданието. И чувствителният обитател ще долови това! Някой може да каже: „Ако всички работят така, тогава как ще поддържат те живота си? " На това възражение може да се отговори така: Именно любовта ще стане разменна монета в новата култура! Някой ще каже: „Как е възможно туй? " На това може да се отговори по следния начин: Този живот съществува вече някъде! Този живот е реалност у по-напредналите същества. Единствената им подбуда за дейност е любовта. те работят във вътрешната лаборатория на природата Целият им живот е любов, жертва, самоотричане, служене и като резултат от тяхната работа виждаме велика хармония и ред в природата.
към текста >>

14. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 15 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не е чудно даже ако връз теб дойде някой силен вятър, стоейки на пост и такова ужасно лице, прилично на медна монета от двадесет стотинки.
Тук е Йачимата, — кръстопътя на четирите пътища на духовния свят. АВАР. Йатимата? Стига! От нищо се не боя аз, силния господар, тъй нашироко познат в провинцията Хуса. Не се мъчи напразно да ме плашиш, но по-добре ме заведи обратно. Не е чудно даже ако връз теб дойде някой силен вятър, стоейки на пост и такова ужасно лице, прилично на медна монета от двадесет стотинки. Аз ще те спася и ще те наема, макар и да си негодник, за вратар, с храна вместо - заплата. ПАЗАЧА. Фу! Авар, ти, вижда се, си малко пиян. Ти се нарече силен господар. Наистина, защото ти си човек, който е обичал само себе си и златото.
към текста >>

15. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 27 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това, което клеветниците кажат, се приема за чиста монета, надува се до неузнаваемост и се предава по-нататък!
Tе бяxa и а, които ръка за ръка с духовенството, инспирират гонения и преследвания, раздухват дремещото в тълпите чувство на сляп фанатизъм, настояват, изискват от властта да разтури и преследва Бялото Братство. За голямо съжаление, — за срам, бихме казали ние, на българското общество, последното, в по-голямата си част, се подаде на козните на духовенството, то прие с отворени обятия и безкритичен ум клеветите, стана им проводник и носител. Изобщо, черта на българина е, а донякъде и на всеки човек, да не подлага на преценка достоверността на клеветата, на злото, което чуе за другите. На клеветниците не се искат доказателства. „Еди кой си чул", „еди кой си видял", „вестниците писали" — това са всичките им доказателства. Това, което клеветниците кажат, се приема за чиста монета, надува се до неузнаваемост и се предава по-нататък! И, възползвани от това, че Бялото Братство и неговите истински ученици никога не се обръщат към човешкия, земния съд да защити той интересите им, да ги запази от обиди и клевети, защото знаят че има един вечен Съдия, който всичко вижда и само на Него уповават, — възползвани, казвам, от това — клеветниците продължиха своето ниско дело. И те достигнаха целта си! Те затрупаха с планини от кал едно чисти учение, което е способно, ако бъде възприето и приложено, да издигне България и българите до висините на небивал до сега разцвет и величие. Tе преписаха и стовариха всички свои грехове и престъпления върху един човек, който носеше и носи в себе си само светлина, който бе дошъл да посочи на нашия народ пътя към един радостен, мирен, разумен и щастлив живот, който носи в себе си знанията и потика, способни да осигурят максимума на духовно и материално добруване за индивида и обществото. И днес, този човек, — Петър Дънов, — който не е за нас, неговите последователи, ни Бог, ни идол, както злобно подмятат клеветниците, а Учител, защото ни учи на изкуството на разумния и естествен живот, — днес той е отхвърлен, оплют и отречен от тези, на които той дойде да донесе светлина и щастие.
към текста >>

16. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 90 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Както златната монета не губи стойността си, тъй и хората с характер всякога и всякъде са полезни.
Върви напред: не прибързвай, нито закъснявай. „Полека бързай“ казва народната мъдрост. Преди да почнеш нещо. обмисли го добре, но вземеш ли решение, следвай го неотклонно. Само така младия човек (утрешният учител, родител, държавник, възпитател), ще си съгради един положителен характер (а той е едно съчетание на добродетели), на който може всеки всякога да разчита. Както златната монета не губи стойността си, тъй и хората с характер всякога и всякъде са полезни. Само така. всички поотделно, ще създадем ония солидни основи, на които единствено ще се опре. положи и изгради новото, което иде. Доброто, положителното, което съгражда и осмисля живота, всякога е плод на дълги, съзнателни и системни усилия. В света и в живота въобще няма нищо случайно, нищо произволно.
към текста >>

17. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той среща един прокажен, който моли за милостиня, и с презрителен вид му хвърля една монета, както някои хвърлят кост на домашното куче, но: „Прокаженият не взе златото от праха: и По-добра е за мен кората на бедняка.
При това, най-важното нещо в случая е да научим нуждаещия се на това сам да помага на себе си, сам да се справя със задачите си, били те физически, парични, морални или умствени, а не да го направим зависим от нашата помощ или от тази на другите. Етиката не даването, заедно с въздействието му върху този. който дава, като един духовен урок, са прекрасно обрисувани в поемата на Лоуелс „Видението на Сър Лоунфалъ“. Младия т и амбициозен рицар, Сър Лоунфал, облечен в блестящо въоръжение и яздещ на великолепен кон, е напуснал своя замък и се е отправил да търси Светата Чаша. На неговия щит блести кръста, символ на благостта и жертвата на нашия Спасител, смиреният и любящият, но сърцето на рицаря с изпълнено с Гордост и презрение към бедните и нуждаещите се. Той среща един прокажен, който моли за милостиня, и с презрителен вид му хвърля една монета, както някои хвърлят кост на домашното куче, но: „Прокаженият не взе златото от праха: и По-добра е за мен кората на бедняка. По-добра е благословията на немощния, Макар и да се върна с празни ръце от неговата врата. Истинската милостиня не е тази, която може да се даде с ръка; Тя дава само бездушното злато, Но този, който дава от малкото, което има. И го дава с нежно чувство и доброта. Тази нишка на всеподържащата Красота, Която минава през всичко и всичко обединява, Ръката не може да поеме пълнотата на неговия дар, Сърцето простира своите пламтящи пръсти, Защото един Бог върви с него и дава преизобилието На душата, гаснеща в мрака преди“. При своето връщане Сър Лоунфал намира че друг е обсебил неговия замък и бива изпъден при вратата му: „Един стар, прегърбен човки, окъсан и слаб.
към текста >>

18. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Една златна монета може да е паднала в калта и да се е окаляла.
Аз обичам света заради Онзи, който го е направил, понеже Той е по-голям от света. Понеже зная неговата любов, заради нея обичам света. Казват за някого — той е светски човек, или той е религиозен човек. За мен и единия и другия са направени от Бога. Те може да си имат свои слабости, за мен техните слабости са външна страна. Една златна монета може да е паднала в калта и да се е окаляла. Заради тази кал аз не унижавам монетата. Измивам я, и я турям в джоба си, калта ни най малко не намалява ценността на монетата. Същото се отнася и до човека — ако се е окалял, ще го измием, това не намалява неговата цена. Духовните хора можем да ги уподобим на високи планински върхове, по които нищо не може да се сее, а пък светските хора може да ги уподобим, на богати торни долини, където стават хубави градини, жито, селища, концерти, забавления и пр. Следователно, духовните хора трябва като върховете да отправят своята енергия към светските хора, а светските да им дадат от плодовете, които произвеждат в долините.
към текста >>

Заради тази кал аз не унижавам монетата.
Понеже зная неговата любов, заради нея обичам света. Казват за някого — той е светски човек, или той е религиозен човек. За мен и единия и другия са направени от Бога. Те може да си имат свои слабости, за мен техните слабости са външна страна. Една златна монета може да е паднала в калта и да се е окаляла. Заради тази кал аз не унижавам монетата. Измивам я, и я турям в джоба си, калта ни най малко не намалява ценността на монетата. Същото се отнася и до човека — ако се е окалял, ще го измием, това не намалява неговата цена. Духовните хора можем да ги уподобим на високи планински върхове, по които нищо не може да се сее, а пък светските хора може да ги уподобим, на богати торни долини, където стават хубави градини, жито, селища, концерти, забавления и пр. Следователно, духовните хора трябва като върховете да отправят своята енергия към светските хора, а светските да им дадат от плодовете, които произвеждат в долините. Една обмяна трябва да има между светските и духовните хора.
към текста >>

Измивам я, и я турям в джоба си, калта ни най малко не намалява ценността на монетата.
Казват за някого — той е светски човек, или той е религиозен човек. За мен и единия и другия са направени от Бога. Те може да си имат свои слабости, за мен техните слабости са външна страна. Една златна монета може да е паднала в калта и да се е окаляла. Заради тази кал аз не унижавам монетата. Измивам я, и я турям в джоба си, калта ни най малко не намалява ценността на монетата. Същото се отнася и до човека — ако се е окалял, ще го измием, това не намалява неговата цена. Духовните хора можем да ги уподобим на високи планински върхове, по които нищо не може да се сее, а пък светските хора може да ги уподобим, на богати торни долини, където стават хубави градини, жито, селища, концерти, забавления и пр. Следователно, духовните хора трябва като върховете да отправят своята енергия към светските хора, а светските да им дадат от плодовете, които произвеждат в долините. Една обмяна трябва да има между светските и духовните хора. Духовните и светските хора съществено не се различават, различието е само външно.
към текста >>

19. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 188 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Престъплението не седи във вземането на тази монета, но в навика, който си създавате в бъдеще, който навик ще ви позволи да вземете от хора и с един наполеон.
Но щом той е пил то вече е стенало. При парите, при жената, при плодовете, при всичко хората не могат да бъдат свободни от греха, ако съзнанието им не е будно. Значи, престъпленията идват от благата. Например: поверяват ви една каса с наполеони. На вас ви е необходимо един наполеон и си го вземате. Престъплението не седи във вземането на тази монета, но в навика, който си създавате в бъдеще, който навик ще ви позволи да вземете от хора и с един наполеон. Не се плашете, изкушенията ще дойдат, не мислете, че ще бъдете пощадени. Писанието казва: „Който изтърпи до край, спасен ще бъде“, т. е. който размишлява до край. Значи, няма човек, който да не бъде изкушаван. Лошото не е в изкушението, а в разбирането на нещата.
към текста >>

20. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 201 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Факта, че първите финансови сили в света, като Съединените Щати, Англия, а сега и Франция, гдето нещата винаги биват зряло обсъждани, намират изход от стопанския застой в изкуственото обезценяване на националната монета, показва, че добре разпраният национален интерес се напълно схожда с интересите на огромното болшинство от народа и че материалните интереси на едно малцинство може и трябва да бъдат пожертвани заради интересите на цялата страна, на множеството.
Този решителен акт, който засяга много интереси, и преди всичко интересите на рентиерите, на тия, които имат големи суми в банките, се смета от някои като истински революционен акт. Защото той с един замах намалява стойността на големите парични капитали, без юридически да отнема някаква част от тях, и същевременно дава възможност ма всички длъжници да се наплатят на кредиторите си при много по-добри условия. Освен това, обезценяването на франка ще предизвика голямо засилване на френския износ. и но покупките вътре в страната, което ще донесе оживление в производството, и търговията, създаване на работа за много безработни. След Франция, веднага, почти едновременно, и Швейцария намали стойността на своя франк. Факта, че първите финансови сили в света, като Съединените Щати, Англия, а сега и Франция, гдето нещата винаги биват зряло обсъждани, намират изход от стопанския застой в изкуственото обезценяване на националната монета, показва, че добре разпраният национален интерес се напълно схожда с интересите на огромното болшинство от народа и че материалните интереси на едно малцинство може и трябва да бъдат пожертвани заради интересите на цялата страна, на множеството. Борбата в Испания между монархисти и републиканци се води с променлив и неясен ход, но досега монархистите са имали по вече успехи и малко по-малко завземат нови територии от противниците си. Въпреки съглашенията за ненамеса, и двете страни са подпомагани от чужди държави. Но като че ли помощта, която се дева на испанското правителство, идва много късно. Бунтовниците вече почти навсякъде почват да вземат надмощие. У нас през този месец се очакват избори, но никой не знае точно какви и кога ще бъдат.
към текста >>

21. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

каквото им се каже, готови са да го вземат за чиста монета.
До, вярно е, след като човек умре всичко се свършва, но като се роди отново, всичко наново започва, По какво се отличава смъртта? Когато човек умре, всички около него говорят и само той мълчи. Роди ли се и той започва да говори заедно с околните. Мнозина, обаче казват, че човек трябва да мълчи; да но тогава неговата мисъл трябва да говори. То значи да заживее в онзи широк умствен свят и да разбере по същина нещата Хората са много доверчиви. каквото им се каже, готови са да го вземат за чиста монета. По основа това е хубаво, но какво би ни ползвала вярата в Бога, ако въпреки това, сме нещастни? То значи да служим не онова, което не знаем. Кой е изходния път тогава? Да заменим онова, което не знаем с това, което знаем. Има ли сега нещо, което положително знаем и на което можем да разчитаме?
към текста >>

22. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Правото и дългът на човека са неделими, тъй както са неделими лицето и гърбът на монетата.
Светослав ПРАВО И ДЪЛГ Днес болшинството от хората са дошли едва до този стадий на развитие: да търсят само своето, право без да се интересувате ни най-малко от правото на другите хора. Забравя се, че правото следва най често след поети задължения. Права има там, гдето има и задължения. В историята няма примери, където човекът — гражданин да е придобил някакви права, без да са последвали някакви задължения, или както най-често бива, — най-напред се пораждат задълженията на човека, — на отделната личност, че тогава идват правата. Многовековната човешка опитност ни говори, че добър човек и добър гражданин е оня, които мери своите права със своите задължения. Правото и дългът на човека са неделими, тъй както са неделими лицето и гърбът на монетата. Те са в пряка връзка; тъй както са корените и плодовете на дървото. Не може да имаме плодове без да имаме корени. Сега, корените можем да уподобим на задълженията, а плодовете — на правата, които сме придобили. Горните разсъждения ни подчертават едно, че всеки човек, преди да потърси своите права, трябва да потърси своите задължения; задължения към себе си, към семейство, към народа си и към човечеството. Тогава когато всеки поотделно направи усилие за благото на другите, тогава ще има едно значително подобрение в живота.
към текста >>

23. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Кръстанов ИНДИВИДУАЛНА ИЛИ КОЛЕКТИВНА РАБОТА „Ако всеки ден ви дават по една монета и няма де да я употребите, каква полза ще имате от нея?
(Из сп. Житно Зърно) Истинска приказка – Benitta Из науката и живота. Един случай на превъплъщение – из в. Мир Книги, които доставя редакция „Братство“ Външна и вътрешна работа България в чужбина. Писма от Финландия – Ив. Х. Кръстанов ИНДИВИДУАЛНА ИЛИ КОЛЕКТИВНА РАБОТА „Ако всеки ден ви дават по една монета и няма де да я употребите, каква полза ще имате от нея? “ Учителя Ако всеки ден получаваме по една златна монета, а сме далеч от културни центрове, нямаме досег с други хора, ние не можем да употребим тая монета, макар и да имаме насъщна нужда от много неща. Ние нямаме тоя навик да трупаме богатство, нямаме тоя порок да ламтим за сребро и злато, но при все това, ние не можем да я употребим. Няма къде. Имаме нещо ценно, имаме и насъщна нужда, но липсват благоприятни условия, липсва досег с хората, който би ни дал условие да ни послужи златната монета, като разменна единица. Същото се отнася и до знанието.
към текста >>

“ Учителя Ако всеки ден получаваме по една златна монета, а сме далеч от културни центрове, нямаме досег с други хора, ние не можем да употребим тая монета, макар и да имаме насъщна нужда от много неща.
Житно Зърно) Истинска приказка – Benitta Из науката и живота. Един случай на превъплъщение – из в. Мир Книги, които доставя редакция „Братство“ Външна и вътрешна работа България в чужбина. Писма от Финландия – Ив. Х. Кръстанов ИНДИВИДУАЛНА ИЛИ КОЛЕКТИВНА РАБОТА „Ако всеки ден ви дават по една монета и няма де да я употребите, каква полза ще имате от нея? “ Учителя Ако всеки ден получаваме по една златна монета, а сме далеч от културни центрове, нямаме досег с други хора, ние не можем да употребим тая монета, макар и да имаме насъщна нужда от много неща. Ние нямаме тоя навик да трупаме богатство, нямаме тоя порок да ламтим за сребро и злато, но при все това, ние не можем да я употребим. Няма къде. Имаме нещо ценно, имаме и насъщна нужда, но липсват благоприятни условия, липсва досег с хората, който би ни дал условие да ни послужи златната монета, като разменна единица. Същото се отнася и до знанието. Ако няма човек де и как да го приложи, каква полза ще имаме от него?
към текста >>

Имаме нещо ценно, имаме и насъщна нужда, но липсват благоприятни условия, липсва досег с хората, който би ни дал условие да ни послужи златната монета, като разменна единица.
Писма от Финландия – Ив. Х. Кръстанов ИНДИВИДУАЛНА ИЛИ КОЛЕКТИВНА РАБОТА „Ако всеки ден ви дават по една монета и няма де да я употребите, каква полза ще имате от нея? “ Учителя Ако всеки ден получаваме по една златна монета, а сме далеч от културни центрове, нямаме досег с други хора, ние не можем да употребим тая монета, макар и да имаме насъщна нужда от много неща. Ние нямаме тоя навик да трупаме богатство, нямаме тоя порок да ламтим за сребро и злато, но при все това, ние не можем да я употребим. Няма къде. Имаме нещо ценно, имаме и насъщна нужда, но липсват благоприятни условия, липсва досег с хората, който би ни дал условие да ни послужи златната монета, като разменна единица. Същото се отнася и до знанието. Ако няма човек де и как да го приложи, каква полза ще имаме от него? Следователно, сам човек не може да създаде хармонична среда за себе си, не може да организира благоприятни условия за своето развитие, не може да се докосне до „благоприятната година“, в която човечеството отдавна е почнало да живее и която не е 365 дни, а цяла вечност, в която Бог работи и духът му организира и пресъздава нещата. За да можем да употребим златната монета, за да можем да приложим дадено знание, изкуство, дарба и талант, ние трябва да имаме досег с обществото. Следователно, трябва да заживеем в един колектив, в който става правилна обмяна и хармонично преливане.
към текста >>

За да можем да употребим златната монета, за да можем да приложим дадено знание, изкуство, дарба и талант, ние трябва да имаме досег с обществото.
Няма къде. Имаме нещо ценно, имаме и насъщна нужда, но липсват благоприятни условия, липсва досег с хората, който би ни дал условие да ни послужи златната монета, като разменна единица. Същото се отнася и до знанието. Ако няма човек де и как да го приложи, каква полза ще имаме от него? Следователно, сам човек не може да създаде хармонична среда за себе си, не може да организира благоприятни условия за своето развитие, не може да се докосне до „благоприятната година“, в която човечеството отдавна е почнало да живее и която не е 365 дни, а цяла вечност, в която Бог работи и духът му организира и пресъздава нещата. За да можем да употребим златната монета, за да можем да приложим дадено знание, изкуство, дарба и талант, ние трябва да имаме досег с обществото. Следователно, трябва да заживеем в един колектив, в който става правилна обмяна и хармонично преливане. За тая цел човек трябва да извърви дълъг път, да се развие и разшири за да добие колективно съзнание. А то идва, когато се събуди в него свърхсъзнанието, когато човек разбере, че е част от едно голямо и велико Цяло. Тогава лесно ще му е да влиза съзнателно във връзка с другите части и да съгласува своите сили, стремежи и способности с общите. Силата на бъдещето — на Новото — човечество, общество и семейство е в колективното, общото благо за всички.
към текста >>

24. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В пловдивския народен музей се пази една монета с образа на Орфей, свирещ на лира, заобиколен с животни.
Други интересни образи са: Орфей омайва животните със своята лира. Той е роден с хубаво тяло, красиво лице, върху което падат гъсти кичури коси. Движенията му са плавни и говорят за финес. Орфей свири. Лъв, леопард, тигър, елен и птици захласнати го слушат (фреска в Помпей). В пловдивския народен музей се пази една монета с образа на Орфей, свирещ на лира, заобиколен с животни. Павзаний споменава за една фреска от Полигнот, в Делфи, която представлява Орфея, спущащ се в подземното царство. Върху хубава амфора (Мюнхен), в една много сложна композиция, Орфей е представен в царството на сенките. Той има хубаво, стройно тяло и изразително, волево лице, с изтънчени черти. В едната си ръка държи типична тракийска лира. Наметнат е със свободна дреха, гънките на която падат свободно.
към текста >>

25. -

Мотоциклетистът, в знак на благодарност, извади една 20 левова монета, подаде я на Цено за сторената услуга, качи се на мотоциклета и отлитна.
. . Те вървят и разговарят нежно, окуражително. Остават им още три километра до града. Гледат, на сред пътя, един мотоциклетист се върти около мотоциклета си, който се бе повредил и не може да пусне мотора в движение. Цено, който е голям техник, веднага си предложи услугите — бутна оттук, бутна оттам и мотора забръмча. Мотоциклетистът, в знак на благодарност, извади една 20 левова монета, подаде я на Цено за сторената услуга, качи се на мотоциклета и отлитна. . . — Двадесет лева! — извика Цено радостно! — Та това е цял капитал! — От кога не съм слагал пари в джеба си!
към текста >>

26. -

Хората трябва да се убедят да възприемат любовта като една разменна монета.
Какво ще изгуби? Той ще спечели много повече. В лошия живот или в неестествения живот ние всякога губим повече, отколкото печелим. При доброто, което правим, всякога двойно печелим. Защо ние не искаме да правим именно това, при което печелим, а правим това, при което губим? Хората трябва да се убедят да възприемат любовта като една разменна монета. Защото вътре в любовта е скрит Бог. Вашият живот, вашето щастие зависи от едно житно зърно Ако на това житно зърно дадете условия да се развива в течение на няколко години, веднага туй, което е скрито в тази добродетел ще подобри целия ваш живот. Сега, можете ли да убедите българите, че без война може? Казвате: Без война не може. Но има една война, в която хората не се убиват.
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И ако тя, в течение на векове, е строила своето благоденствие и охолност върху гърба на бедната класа само чрез лъжи, кражби и убийства, то има ли морално право да се оплаква сега, че по същия начин и със същата монета й отплащат нейните собствени деца и ученици?
Между тия две крайности ние стоим на безпристрастната средина - на неразрушимата и вечна канара на Христовото учение на любовта към ближния и брата, на истината и мъдростта, учение не на съвременното духовенство, заслепено от незнание, користолюбие, егоизъм и всевъзможни други пороци, а учение на Божествената светлина, душевната чистота и святост, на безкористната и беззаветна преданост на доброто. От това гледище ние ще оценим новото движение, което, в руски образец, се нарича „болшевизъм", а по-рано бе известно с френския термин „комунизъм". Преди всичко, трябва да забележим, че е съвършено неоправдана сръднята и безогледното недоволство на богатите класи на народите от появата и бруталните пристъпи на новото течение. Не трябва да се забравя, че водителите му са възпитаници на буржоазията. Нещо повече: те са нейните незаконородени деца. И ако тя, в течение на векове, е строила своето благоденствие и охолност върху гърба на бедната класа само чрез лъжи, кражби и убийства, то има ли морално право да се оплаква сега, че по същия начин и със същата монета й отплащат нейните собствени деца и ученици? Законите на природата са неумолими и един от тях е: „каквото посееш, това и ще пожънеш". За да се крепи злото и потисничеството в света, организира се навред едно управление на измама и ограбване благата на трудещите се съсловия и се инсценираха многобройни войни, едни от други по-кръвопролитни и разрушителни. Католишкото духовенство устрои даже инквизицията и уби повече от 50 милиона човешки същества, за да наложи насилствено своето разбиране на християнското учение, но, при все това, не успя. И последната война, заповядана въпреки волята на народите в тяхното мнозинство, взе не по- малко невинни жертви и озлочести още толкова милиони живи мъченици. Революциите се устройваха отгоре - не се чудете и не се сърдете тогава, че те предизвикаха революциите и отдолу.
към текста >>

28. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Малките народи, особено балканските, пламнали от ненавист помежду си, играят жалка роля пред благоволението на големите: те са само разменна монета за удовлетворение неутолимата жажда за разширение и богатства на своите, съперничащи помежду си, покровители.
Само това, обаче, не може да стане. Оттук и враждата между „цивилизованите" французи и техните съседи, наричани с презрителното прозвище „les boches", вражда, която при сегашния манталитет на едните и другите, изглежда да се увековечава. Спряхме се на тоя случай, за да изтъкнем при какво психическо състояние се сключват договорите за мир в Париж. Във Версайл, красивата резиденция на „световните" разпоредители, е разтворена картата на земното кълбо и по нея се чертаят всевъзможни граници, само с оглед на материалните и империалистични интереси на големите държави - „победители". За тях човечеството е едно тесто, от което може да се правят най-разнообразни фигурки, по веленията на своя егоизъм и по прищевките на тия или ония приятели и любимци. Малките народи, особено балканските, пламнали от ненавист помежду си, играят жалка роля пред благоволението на големите: те са само разменна монета за удовлетворение неутолимата жажда за разширение и богатства на своите, съперничащи помежду си, покровители. А там, дето малките не могат да помогнат като оръдия, големите или се споразумяват с „временни" спогодби помежду си, или пък чисто и просто отлагат разрешението на трудните въпроси за по-благоприятно време... По тоя начин, добива се твърде некрасивото впечатление на един международен грабеж на достоянието и правото на по-слабите от по-силните. При това, гласът на един велик народ, като че ли още стои заглъхнал: това е Русия, която не се допуща да фигурира като равноправна участница в конференцията на мира. Нейното възкръсяване задава страх не по-малък от оня, който иде от Германия. Милионите жертви в хора и милиарди рубли, които даде тоя славянски народ не толкова за своя културен прогрес, колкото за спасението от явна гибел на някои свои бивши съюзници не ще останат без никакво възмездие. Ние знаем, че има сили непобедими, които работят за възраждането и укрепването на руския народ, който, въпреки всички спънки ще се издигне отново на краката си и ще заяви своите вековни права.
към текста >>

29. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Със същата цел се поплюва първата монета, която получим сутрин.
за да прогони нещастието. Не бива да кърпим дреха, която е облечена на тялото ни. Винаги да слизаме от леглото или да влизаме в къщи с десния крак напред. Намерени пари не бива да се харчат. защото те привличаш, и други нари. Със същата цел се поплюва първата монета, която получим сутрин. Когато стенният часовник внезапно спре, умира някой в къщата. Никога да не се броят колите на едно погребално шествие. Мъртвите да се погребват винаги с главата към изток. Това нравило било известно още на старите финикийци. Когато кучето лае и постоянно гледа в земята, ще умре някой у съседите.
към текста >>

30. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Простата метода за радиография на усърдно изучаваните от него жизнени лъчи (rayons vitaux) се състои в това: в тъмната стаичка върху находящия се във фиксираната вана филм се поставя една монета, върху която пък се допират неколко пръста на ръката.
Дарже се опитал и получил изображението VII. Изображение VII Колкото и несъвършени да са тези опити, те поне приканват към по-нататъшни изследвания. Добиването на психограмите съвсем не е лесно. Както Дарже съобщава, по признанието на самия тоя майор, в продължение на не- колко години от многото опити той е успял да получи само 12 психографически изображения, които смета за сполучливи. Има да приведа още един вид психограми, които Дарже схваща като израз на настроението на духа. Простата метода за радиография на усърдно изучаваните от него жизнени лъчи (rayons vitaux) се състои в това: в тъмната стаичка върху находящия се във фиксираната вана филм се поставя една монета, върху която пък се допират неколко пръста на ръката. При разните лица на филма се получават различно боядисани изображения на монетата. При едни изображения е синьо-сиво, при други бледно-виолетово — и пр. Майор Дарже се старал да получи по възможност още по-преки емоционни изображения, като привързвал плоча или филм на челото на лицето, което се намира в афектирано състояние. Два пъти правил опит със себе си и единият път неволно е получил един емоционен психограм. Тук се е касаело за получаване известна радиография на челото.
към текста >>

При разните лица на филма се получават различно боядисани изображения на монетата.
Изображение VII Колкото и несъвършени да са тези опити, те поне приканват към по-нататъшни изследвания. Добиването на психограмите съвсем не е лесно. Както Дарже съобщава, по признанието на самия тоя майор, в продължение на не- колко години от многото опити той е успял да получи само 12 психографически изображения, които смета за сполучливи. Има да приведа още един вид психограми, които Дарже схваща като израз на настроението на духа. Простата метода за радиография на усърдно изучаваните от него жизнени лъчи (rayons vitaux) се състои в това: в тъмната стаичка върху находящия се във фиксираната вана филм се поставя една монета, върху която пък се допират неколко пръста на ръката. При разните лица на филма се получават различно боядисани изображения на монетата. При едни изображения е синьо-сиво, при други бледно-виолетово — и пр. Майор Дарже се старал да получи по възможност още по-преки емоционни изображения, като привързвал плоча или филм на челото на лицето, което се намира в афектирано състояние. Два пъти правил опит със себе си и единият път неволно е получил един емоционен психограм. Тук се е касаело за получаване известна радиография на челото. Малко преди това майорът е бил силно разядосан, а през време на експеримента, който е извършил механически, възбуждението му се е усилило още повече.
към текста >>

В случая, когато между ръката и чувствителния пласт на плочата има монета, това едва ли ще стане, понеже секрециите не могат да минат през метала, обаче, при непосредственото допиране на пръста до плочата възражението не е неоснователно.
Първата и най-близка мисъл би била в случая тая, че индивидуално изразения бои имат свръзка с табелата на боите у всеки отделен ясновидец, понеже всеки човек, поради особения си характер, има собствена боя на своята аура (окръжаващата го индивидуална атмосфера). Това твърдение, обаче, не е безупречно. Всеки психолог и специалист фотограф би направил възражения. Всеки човек има не само свой характер, но и свои собствени кожни секреции (излъчвания). От всеки индивид могат да се отделят характерните му лъчи, които да произведат върху филма съответни химически промени. В случая, когато между ръката и чувствителния пласт на плочата има монета, това едва ли ще стане, понеже секрециите не могат да минат през метала, обаче, при непосредственото допиране на пръста до плочата възражението не е неоснователно. Това възражение е изследвано експериментално от Парижкия експериментатор Лефранк. В 38 том на „Journal du Magnetisme“ той между другото се занимава и с въпроса за фотографиране на чувствата. Той повтаря опита с монетата по метода на Дарже и след четвърт час върху желатина на плочата се получават сини; зелени, кафяви, червени и пр. образи . според моменталното чувствено състояние.
към текста >>

Той повтаря опита с монетата по метода на Дарже и след четвърт час върху желатина на плочата се получават сини; зелени, кафяви, червени и пр.
Всеки човек има не само свой характер, но и свои собствени кожни секреции (излъчвания). От всеки индивид могат да се отделят характерните му лъчи, които да произведат върху филма съответни химически промени. В случая, когато между ръката и чувствителния пласт на плочата има монета, това едва ли ще стане, понеже секрециите не могат да минат през метала, обаче, при непосредственото допиране на пръста до плочата възражението не е неоснователно. Това възражение е изследвано експериментално от Парижкия експериментатор Лефранк. В 38 том на „Journal du Magnetisme“ той между другото се занимава и с въпроса за фотографиране на чувствата. Той повтаря опита с монетата по метода на Дарже и след четвърт час върху желатина на плочата се получават сини; зелени, кафяви, червени и пр. образи . според моменталното чувствено състояние. Може би тук да играе някаква роля електрохимическото действие на азота, който освен качеството да почерня фотографическата плоча (подобно на радиоактивните съединения), притежава и такова, да произвежда пъстро боядисване. Така, едно азотно съединение на Уран предизвиква почерняване върху чувствителната страна на плочата и оставя същевременно една металическа утайка със зеленикава боя. Ролята на азота в разните прояви на живота е известна.
към текста >>

Медалът ми е малко изтъркан, прилича на пет-левова сребърна монета, но малко по-дебела.
По такъв начин са определяли страниците на книгата, безкрайна по своите различни комбинации, за да ги разпределят и съединяват, постоянно с нов способ, и да получават сигурни предсказания на истината. Аз имам такъв талисман, който ми е донесен от Египет; той представлява бинера на циклите или, казано по-просто, двойката на динариите. Той е изображение на великия закон на поларизацията и равновесието, които произвеждат хармонията, вследствие аналогията на противоположностите. Тая идея, в Таро, който имам аз, е изразена със знака . Такива карти се срещат в продажба. Медалът ми е малко изтъркан, прилича на пет-левова сребърна монета, но малко по-дебела. Има два противоположни кръгове, също както в италианския Таро, а цветчето на лотоса е с ореол или сияние. Aстралното течение, което разделя и притегля едновременно двете огнища на полюсите, е изобразено в египетския талисман с козела на Мендеса, поставен между две ехидни, аналогични със змиите на Кадуцея. На обратната страна на медала е нарисуван един адепт или египетски жрец, който, като заменя Мендеса, между двата кръга на всемирното равновесие, води по задръстен с дървета път един козел, като обикновено животно, подчинено на пръчката на човека, който подражава в случая на Бога. Десетте знакове — числа, двадесет и двете букви на азбуката и четирите астрономически знакове на годишните времена съставляват изчислението и извода на Кабалата. Двадесет и двeтe букви и десетте числа дават тридесет и двата пътя на Сефер Йецера.
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Последното ще почне да описва знакът на всека монета, като почне от най-горната и свърши с най-долната.
Истински и неистински движения Понеже ръката, държана свободно, никога не може да остане съвършено неподвижна зрителят получава впечатление, че движенията на махалото се причиняват изкуствено, от трептенията на мускулите. Според проф. Бер, разликата между неистинските, произволни движения на махалото и тези, които се получават от действието на токовете,се са- стои в следното: произволните движения никога не вземат едно постоянно направление, докато истинските движения запазват своето започнато event, бързо и енергично движение в едно направление дотогава, докогато трае силата, която го причинява. V. Опити 1. Нарежда се едно стълбче от медни н никелови монети и се държи махалото върху него. Последното ще почне да описва знакът на всека монета, като почне от най-горната и свърши с най-долната. Пиринчът, който се състои от мед и цинк, дава първо знака на медта, после на цинка. Сребърните монети, състоящи се от сребро и мед, дават първо знака на среброто, после на медта. 2. Една чаша с вода се покрива с парче цинкова тенекия. Махалото първо дава знака на тенекията, после на водата. Ако през време на движенията на махалото цинковата тенекия внезапно се махне, експериментаторът получава болки в някое место на тялото си. 3.
към текста >>

Но повърхностният електрон на атома не е единствената ни разменна монета.
Нс физиците установиха, че елементарният атом не е неделимо цяло, но е твърде сложен: в центъра му, една купчинка от ядки, положително и отрицателно електризирани, разположението на които влияе с радиоактивните свойства, а на периферията, известен брой електрони с отрицателни течения и въртящи се около центъра с главоломна бързина. Обикновените средства на физиката и химията са безсилни да раздробят централната ядка на атома: тяхното действие се ограничава с повърхностно допиране, с което могат да намалят или увеличат електроните. Тия електрони са подобни във всички тела: тия, които се въртят около серния атом, са тъждествени с ония, които циркулират в водородния атом, или в железния, и съвременната наука ни показва, всяка минута, електрони/ които минават от един атом върху други, без всеки от тия атоми да престане да запазва своята химическа индивидуалност. Това свойство ни дава, очевидно, известна леснота да произвеждаме атомите на различните прости тела чрез натрупване (акумулация) на елементарните ядки на водорода, чрез прибавяне или изваждане на известен брой електрони. С още по- голямо удобство бихме тълкували тия промени, ако заемем от Айнщайновата теория заключението му за масата на енергията, тъй като една промяна в скоростта на събраните елементи трябва да повлече съответна промяна и на масата им. Но повърхностният електрон на атома не е единствената ни разменна монета. И централната ядка се намесва любопитно и неочаквано в промените на атомното тегло. Този факт никога не се е подозирал допреди откриването на радиоактивните тела, което пък повлече откриването на изотопическите елементи, дължимо на английския химик Soddy. Всички знаят, че радио-активните тела, каквито повече от тридесет са вече известни, са класират в естествени родове, при които всеки елемент се извлича от преходния чрез спонтанно раздробяване, което го лишава било от електроните, чието изпущане произвежда излъчването β, било от атомите на хелия, електризирани положително, които дават при оттеглянето си излъчването А. Първият род, извлечен от урания, тоя стар прадед, дава последователно йония, радия, който е първородното дете на тоя род, и девет други тела, преди да се свърши със стабилния елемент — оловото. Други родове се развиват съобразно с един закон с аналогично разделяне.
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Първата и основна грешка, в която са изпадали досега нашите историографи по предмета, е, че те са приемали за чиста монета писанията на противниците на богомилството още от времето на цар Петра български, когато е живеел и работил поп Богомил и неговите ученици, и до днес.
Ония, които са се залавяли до сега у нас с разрешението на тая задача, са успивали да докажат само своята негодност за третирането на тоя въпрос. Едни от тях,с претенцията на „учени“ и „професори“, жертва на предубеждение и ненавист към богомилството, са се нахвърляли веднага върху него със злобни критики и анатеми, и с това, без да са постигнали никаква цел, успивали са само да натрупат повече кал върху него. Други са проявявали известна добра воля да изтъкнат същността на учението, но са се оказали некомпетентни изследвани, лишени от знания по въпроса и от надлежните методи. Очертава се, обаче, една трета група писатели, с окултни познания, които се стремят да хвърлят светлина върху богомилското учение, като го считат принадлежаща на едно братство, което се намира във вътрешна връзка с Всемирното Бело Братство. Само обективните и добросъвестни разкрития и оценки на тая последна група български писатели заслужават доверието и симпатиите на българското общество. Първата и основна грешка, в която са изпадали досега нашите историографи по предмета, е, че те са приемали за чиста монета писанията на противниците на богомилството още от времето на цар Петра български, когато е живеел и работил поп Богомил и неговите ученици, и до днес. Тия противници, каквито са Иоан Екзарх Български, цариградският патриарх Теофилакт, презвитер Козма и др., не само не са разбирали богомилското учение, но и като върли негови врагове, не са имали интерес да го представят в истинската му същина. Напротив, те са го укорявали с най-голяма враждебност и енергия и са подбуждали, словом и делом, всичките жестоки гонения против богомилите. Така, Йоан Екзарх и Теофилакт умишлено са смесвали българските богомили с манихеите и масалианите и са считали богомилското учение за „дуалистично“, т. е. че „творец“ (sic.) на света бил не само Бог, но и дяволът (смешение и изопачение на двата принципа за доброто и злото), а презвитер Козма, с голяма злоба, пръв е нарекъл поп Богомил учител на ерес. Тия фалшиви схващания са намерили место по-после и в официалния синодик на царя Борила, дето се казва, че поп Богомил бил възприел манихейската ерес и затова той и неговите ученици: Михаил, Теодор, Добри, Стефан, Васили, Петър и др.
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

часа, без да е била запалена лампата от сутринта, като се измил и седнал да пие чай, стъклото на лампата се отчупило колкото една двулевова сребърна монета и паднало вътре в шишето.
Но нищо не писали на сина му Д-р Б. Обаче, Д-р Б. забелязал, че 5 — 6 деня стъклата на лампата му в стаята вечер все се пукали с трясък на парчета и бивало е някоя вечер да се строшават по 3 — 4 шишета. Това нещо го силно нервирало. Една сутрин като станал от леглото си, къде 7 и пол. часа, без да е била запалена лампата от сутринта, като се измил и седнал да пие чай, стъклото на лампата се отчупило колкото една двулевова сребърна монета и паднало вътре в шишето. Това вече го много раздразнило и той недопил чая си, излязъл и отишъл на работа. Едва седнал на масата и му донесли телеграма с която му се съобщавало, че баща му се поминал и а о може да тръгне веднага, за да завари погребението му. Приготвил се и тръгнал като пристигнал след 8 часа, с кон в града К., дето след разговора с домашните си узнал, че баща му се поминал в 7 и пол. часа сутринта, тъкмо когато стъклото от лампата му се счупило без никаква причина. * Съобщение за смърт чрез видим знак.
към текста >>

НАГОРЕ

0.26392507553101