НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
54
резултата в
27
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Стихове - Х.
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Това е постепенно събуждане на спящите духовни сили на
монадата
.
2.
Келтски окултизъм – Ernest Bose
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Еволюционният процес, всъщност, се състои във все по-голяма проява на силите, заложбите, скрити в
монадата
.
Защото соковете, силите, които проявява отделната
монада
, идат от Живота на Цялото.
3.
Физиогномия
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
деградацията на
монадата
е абсолютна действителност; но щом като душата и особено индивидуалността е изложена на погиване, то тя също така може по обратен път да се въздигне и с триумф да излезе из бездната на Абред.
4.
Земетресенията и тяхното предсказване - Л. Лулчев
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Всяка
монада
е проекция на Бога, на Първичната Причина, но една особена проекция.
5.
Практически окултизъм – А. Бертоли
 
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Този нов начин на дейност иде по законите на развитието, защото еволюцията е проява на силите, заложени в
монадата
.
6.
ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ-А.БЕРТОЛИ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Понеже всяка
монада
е израз на Цялото, то човек с новото съзнание ще вижда във всяка тревица напр.
7.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-МЪДРОСТТА. ЗА МУЗИКАТА
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Требва да знаем, че в растенията работи, действува
монадата
, съзнателният център на самото растение и освен това и разумни сили от висшите космически йерархии.
И чрез растението ние можем да влезем в свръзка не само с растителната
монада
, но и със съзнанието на тези висши същества, които прилагат закона на жертвата, закона на служенето.
8.
ИМА ЛИ СМИСЪЛ НАУКАТА - Д-Р ЕЛ.Р.КОЕН
 
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Не може да се даде никакво точно определение на думата живот, понеже той е нещо, което трябва да се преживее, но може да се даде само едно приблизително определение: животът е проява, функциониране на силите, заложбите, вложени в
монадата
.
9.
ВЪРХУ ЗАКОНА ЗА КРАСОТАТА И ХАРМОНИАТА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО - Е.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Числото е абстрактната
монада
на математичния свят, който като „слезе" на земята, облича се във форма и добива реалност.
10.
ПЪТЯТ НА ВЕЛИКАТА ИДЕЯ - АН. Х-ВА
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Съществуването на душата след смъртта Дриш нарича монадизъм (от думата „
монада
".
11.
ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К.
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Вътрешният смисъл на този закон е все по-пълното проявяване, разкриване на Божествените заложби, скрити в
монадата
.
Еволюцията е постепенно изявление на разумното начало, на силите на Абсолютното, вложени в
монадата
.
12.
МИНАЛАТА СВЕТОВНА ВОЙНА СПОРЕД НОСТРАДАМУС - П. М-В
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Прегърнали с възторг философията на своя мислител Фихте, който дръзва да признае като Единствено съществуващо нашето творческо "Аз" – а външния свят за негово отражение, повярвали вдъхновено в учението на Шелинг, който твърди, че в развитието на вселенския дух, човекът е онзи момент, в който отделната
монада
за първи път се самоосъзнава като духовно същество, те възвестяват скрижалите на "Магическия идеализъм": човекът, като свободно творческо съзнание, може да възвърне волята към нейната метафизична прасъщина, така че тя да стане онзи предоминиращ фактор, на чиято магия материята да бъде безусловно подчинена.
13.
Високият идеал - Учителят
 
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Над тази двойка стои Божествената
монада
.
Над Божествената
монада
- Божествената душа, а над Божествената душа - Божественият Дух.
14.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Преди да бъде човек тяло, той е съзнателна
монада
, психична величина, която разумно — чрез своите дълбоко подсъзнателни, вегетативни, центрове — изгражда своите клетки и органи — като започва от една първична — максимално пластична, получила максимално потенциална материя и енергия зародишева клетка.
15.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Общо казано, човек е саморазвиваща се
монада
, която влиза в света да се учи и да придобие знание, да придобие безсмъртие, да си създаде безсмъртен организъм, чрез който да може свободно да се ползва от благата на космоса.
Но за да дойде до това положение, човек — развиващата се
монада
— трябва да мине през ред последователни фази и етапи, всеки от който се отличава със специфични качества и свойства.
Няма да се спирам да обяснявам механизма на развиването на съзнанието, защото това е един много сложен въпрос, но ще кажа само, че през преминаването на
монадата
през животинското царство, съзнанието е стигнало до фазата на тъй нареченото просто съзнание, а то се отличава с това, че животното съзнава окръжаващия го свят, но няма ясна представа за него и за своето отношение към него.
Втората фаза в развитието на
монадата
е самосъзнанието*), в която фаза се ражда човека като човек.
В тази фаза от развитието на
монадата
се явяват най-големите противоречия и най-големите борби.
Следващата фаза в развитието на
монадата
е вече една нова форма на съзнанието, при която човек добива нова светлина за света и живота, ново схващане за себе си и света.
*) Тази фаза в същност е четвърта в развитието на
монадата
, понеже развитието почва от минерала, минава през растенията, животните, човека.
16.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Състоянието на живота на
монадата
в тази фаза може да го наречем подсъзнателно.
17.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 221
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Докато в инволюционния процес имаме едно диференциране на силите, в еволюционния процес трябва да стане едно синтезиране, всички сили да се подчинят на една централна
монада
, на пробуждащия се човешки „Аз“, за да се оформи човек като самостоятелна единица, способна за самостоятелен живот и самоинициатива, способна да мисли.
18.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Също така сок от домати е много полезно и приятно питие, което не бива да липсва от никоя трапеза и което трябва да замени виното, бирата и
лимонадата
.
19.
 
-
Светлината гради, тя създава, и всичко органическо на земята е светлина, значи душата, онази организираща
монада
е лъч светлинен от великото слънце, което седи зад всяка форма в природата.
20.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Сега човечеството претърпява такова деление в биологическия процес на развитието си: то прекарва последния фазис, тъй като първичната човешка
монада
, от която е образувано, е към последния, шестия период да се раздвои.
Следователно, туй което става във външния свят, е израз на скрития живот на поменатата човешка
монада
.
Тя е именно първоначалната
монада
, която е организирала цялото колективно човечество.
сборът на всичките индивиди, представлява диференцирането на първоначалната
монада
, която е минала през всичките състояния и е образувала всички сегашни форми.
21.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Науката ни учи, че човекът е едно постоянно развиваше се съзнание и че това съзнание е една единица (
монада
), надарена с три лица, които, като се отразяват върху низшите полета, се представляват като: 1) разсъдък, сиреч низш ум, или отражение на висшия ум; 2) чувства, или отражение на любовта; 3) физически живот, привидното съществува- не на тялото, или отражение на реалното съществуване, сиреч на духовния живот.
Съзнанието, като формира в нас
монадата
, душата, Егото, е съществена част от нашето битие.
22.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Нашият поглед е за винаги роб на тази
монада
толкова гигантска и .
23.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Монадата
или единицата е последния край, последното състояние, покоя му в неговото намаление.
Тия разумни, подчинени субстанции са добри и лоши, те произлизат (излъчват се) от първичното същество, от всемирната
монада
, и от там държат своята неизменност и простота.
24.
Всемирна летопис, год. 3, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Това е неговата всекидневна практика, Той работи денем своята работа в живота, а нощно време, когато тялото му спи, той,
монадата
, духът, азът излиза, отдалечава се с километри, дори със стотици километри, и търси случаи да помага.
25.
Всемирна летопис, год. 4, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Езотеричната наука, като е схванала първото или атомичното изливане на силата, от която единицата на проявата е първичният кръговъртеж или тъй нареченият атом, чието развитие образува материята-вещество от всяко поле на проява, след това схваща второто или монадичното изливане, от което единицата на проявата е
монадата
или искрата на божественото съзнание, чиято еволюция води към развитието на човешката душа и висините на духовното величие, което лежи над нея.
Тази
монада
или искра от духовно съзнание се схваща като такава, която образува около себе си едно тяло, изградено от атомите на полето под онова, върху което иде да се прояви; това тяло е образувано от силовите линии, неразделни в духовната
монада
по същия начин, по който частиците на едно кристално вещество в разтвор се изграждат по насоката на силовите линии на родителския кристал; защото въодушевяващият живот определя оформяването на тялото.
Тогава
монадата
, като един безусловен живот, строи сама един проводник на веществото от по-долното си поле от това на своята същност; този проводник, обаче, при все че е материален в сравнение с гъстотата на полето от окръжаващия го живот, е нематериален, когато бъде сравнен с по-долното си поле, и тази новообразувана двойна материална единица може да гради сама друго и по-условно тяло на проява в следното по-низше поле; и по тоя начин следва градежа на проводници, всякой от които дава все по-голяма определеност на проявата от вътрешния живот, и всеки полагайки, метафорически казано, в концентрични пластове на прирастване около зародиша на духовната
монада
, докато крайната форма се развие на материалното поле, т. е.
Всяко тяло е изградено и контролирано от тялото на по-горното поле и най-горното от всички,
Монадата
, извлича субстанцията от Непроявения като безкраен източник на непрестанен натиск.
Ние научихме по-горе, че
Монадата
строи своите тела от материята, развивана върху всяко по-низше поле в течението на първото излъчване.
Монадата
, както видяхме, е една искра от божественото съзнание, чувствителна към условията на нейното поле на проява.
Там родената
Монада
има пряко съзнание само на едно поле; мрачно първо в първичната организация на най-ранния цикъл на еволюцията, и като расте в изясняване с развитие на сетивните органи, докато ние добием тия чудни способности на човешкото око и ухо.
По този начин еволюцията ще продължава да туря в действие тяло след тяло, докато всичките седем тела се организират и се съгласуват, и
Монадата
добие пълния си израз.
Монадата
, в течение на еволюцията си, се схваща като че събира около себе си вещество от всяко поле, но много векове на опитност и развитие са необходими, преди материалните маси, за които се говори, да се оформят в определени тела, способни да действат както субективно, така и обективно; с други думи, векове минават, преди образуващите се тела да са достатъчно еволюирали, за да изпълняват функциите на своите съответни състояния на съществуване и да съзнават външните условия на техните собствени полета на проявление.
26.
Всемирна летопис, год. 4, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Монадата
, която, за един период на еволюцията, е минала в някой от тези видове, развива други потенциалности, различни от ония на любовта към душата-другар, от която, следователно тя се е временно отлъчила.
27.
Всемирна летопис, год. 4, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Които
монадата
е изградила на различните по лета, и така обусловена от естеството на полето, на което работи, и впоследствие ограничена от типа и несъвършенствата на всеки индивидуален проводник; така че, макар тая живот-сила да е възможно да мине през много превръщания и даже да бъде използвана за цели твърде различни от първичния си импулс, при всичко това тя е божествена по произход и по естество и трябва да бъде зачитана като свещена и задържана от индивида, чрез който действа, като свещен дар, който той ще трябва да управлява под насоката на Божествения Живот, от всички видове на който той е облагодетелстван член.
Всяка
монада
, която се явява като същество върху шестото поле, се е намерила като „проявена“ през един или друг лъч, и тая първа среда определя типът на
монадата
за винаги след това; тя ще работи със силите на другите лъчи, но цветът-тон на собствения й лъч ще образува ключната нота на нейното естество, и през същата врата, през която е минала, трябва пак да се завърне, когато се завърши цикълът на нейната еволюция.
Той или тя тече във всяка
монада
от божествения източник и като е минал през
монадата
, придавайки й енергия, тече напред в околното пространство.
В пътя на своето изтичане тя прави свой собствен канал във всяка една
монада
и във всички индивидуализирани такива, съществуващи тогава, но един път за завръщането й трябва да се направи за нея, ако се иска да се предотврати нейното разпръскване.
По същината си то е следното;
монадата
от един тип, склонна да наляга напред за проява или индивидуализиране съдейства с една
монада
от тип, наклонен да наляга напред към връзка с Божественото, към всеобщност.
НАГОРЕ