Търсене в текстове за 'Моля'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 136 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Виктор Юго – трябвало дълго да го молят, за да се съгласи да поставят неговите стихове в музика.
Веднъж той се изразил така за музиката: „Това, което не заслужава да се говори, се пее". Теофил Готие нарича музиката „най-приятния шум". Фонтенел заявил веднъж, че той не можел да разбере три неща: игрите, жените и музиката. Наполеон твърдял, че музиката разстройва нервите, но все пак признавал, че тя може да увеличи бодростта. Наполеон III с голяма мъка е понасял музиката. Виктор Юго – трябвало дълго да го молят, за да се съгласи да поставят неговите стихове в музика. „Нима, казвал той, моите стихове не звучат така хубаво, че да може да се мине без този неприятен шум? " Има някои хора, които никак не обичат някои инструменти, трети не обичат пеене и пр. Това са странности, които за голяма радост, се констатират тверде рядко. Онова трайно впечатление, което обаче остава в нас то е, че светът става все повече музикален. Напоследък светът заболя от една музикална епидемия, която се изрази в разстройство на слуховите възприятия.
към текста >>

2. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Най-нужната и най-трудната молитва е, щото всред движението на живота да си спомниш своите длъжности пред Бога и Неговия закон.” Път към молитвата Някой казва: „Аз не знам да се моля" – Нима е мъчно да се спрем за някоя минута и да си кажем: „просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" или пък: „Прояви в мен Твоята Любов, Мъдрост и Истина".
Толстой в „Пътя на живота" стр. 332-333 така говори за молитвата; „усилията, които освобождават човека от греховете, съблазните и суеверията, се извършват преди всичко в мисълта. Още от древни времена е признато, че молитвата е необходима за човека. Истинската молитва е важна и нужна за душата, защото в такава молитва, когато си сам с Бога, мисълта достига до най-високата степен, до която тя може да достигне. Молете се всеки час. Най-нужната и най-трудната молитва е, щото всред движението на живота да си спомниш своите длъжности пред Бога и Неговия закон.” Път към молитвата Някой казва: „Аз не знам да се моля" – Нима е мъчно да се спрем за някоя минута и да си кажем: „просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" или пък: „Прояви в мен Твоята Любов, Мъдрост и Истина". Щом някой казва, че съвсем не може да се моли, нека почне от размишление и да мине към молитвата: да почне всеки ден да размишлява върху божествената мъдрост, върху хармония в света, върху любовта на Бога и пр. Това е вече молитва в широкия смисъл на думата. Ако той прави това известно време, ще забележи една промяна в себе си: у него ще се родят нови чувства. И тогаз човек ще забележи, че молитвата не е необикновено преживяване, а е близко до онова състояние, когато човек е потопен във високи мисли и чувства. Това негово размишление постепенно се превръща в молитва.
към текста >>

3. Научна астрология - Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Като изгори огъня да няма и пламък, а стане жар добра и хване от горе малко пепел, тогава стават от трапезата, палят вощеници и се кръстят и се молят, като държи в ръка всеки домашната си иконичка – изображение на Св.
Семейният им бит, обаче, не се отличава по нищо от живота в другите села. ІІІ. П. Р. Славейков през 1866 г. сам е наблюдавал тия игри в с. Мъжера и дава за тях следното описание: „На Костадинов ден тези села имат сборове, събират се и на определено място в селото или край селото наклаждат един буен огън от 40 най-малко до 50 кола дърва; насядат тогава на трапезата от страни огъня, ядат, пият, и гайди свирят. Като изгори огъня да няма и пламък, а стане жар добра и хване от горе малко пепел, тогава стават от трапезата, палят вощеници и се кръстят и се молят, като държи в ръка всеки домашната си иконичка – изображение на Св. Константин и Елена с дръжка отдолу. В това време, когото, според тяхното казване, хване св. Костадин, рипва и като държи иконичката в една ръка хваща да си къса дрехите и тича та скача в огъня, играе в него с боси крака, или с калцуни и чорапи, но без други обувки и като кръстоса няколко пъти през него хваща тогаз гората тичащ или се връща в селото. „Когато аз обходих тези места случих се при такъв един обред в Мъжера. Като бяхме на трапезата отстрани огъня и се хванаха някои, та взеха да се хвърлят в огъня да играят.
към текста >>

4. ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

На въпроса как познавала, тя отговорила: „Шъ ъ помоля на Бога, на сън гу видувъм, век шъ гу видувъм инък .... къту нъ книгъ гу гледаш".
Арнаудов се срещнал със самата нестинарка баба Станка Каръкова, от Мадзура. Тя разказала следното: „Имах пет дяца кът станъх тъкъва лежах болна, година болна лижах, че сетне зех от болестта да казвам. Койту вярвъши и уздравяши. Сега веки устарях, нъ десет лафа един". Днес баба Стана не „хуртувала”, „ней идело от Бога”. На въпроса как познавала, тя отговорила: „Шъ ъ помоля на Бога, на сън гу видувъм, век шъ гу видувъм инък .... къту нъ книгъ гу гледаш". Госпожа Елена Дякова от Урумбеглий разказва за някой си учител от Пенека, който не вярвал и искал да бие нестинарите, но после сам почнал да играе, „прихванало го”. Това са по-съществените данни, събрани от проф. Арнаудов от неговата анкета по нестинарските игри.[4] V През месец май 1924 г. аз се отнесох с едно писмо до учителя в с. Кости г.
към текста >>

5. КНИГОПИС Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Умоляват се всички не издължили се абонати на сп.
Селенът превръща всяка буква в звук, така че слепият чува текста посредством слушалката на един извънредно чувствителен апарат. Д-р Д' Аалб уверява, че откритието му ще ускори значително решението на въпроса за далечното гледане и фотографиране. Посредством стотина резонатора пак чрез селена се превръща звукът в светлина. Редакцията на сп. „Житно Зърно" се счита задължена да иска извинение от своите читатели за дългото закъснение на настоящата книжка, което стана не по наша вина. Умоляват се всички не издължили се абонати на сп. Житно Зърно да изпратят по възможност в най-скоро време своите абонаменти, тъй като излизането на списанието е възможно само при редовно издължаване на абонатите. Излезе от печат втория брой на в. „Повече Светлина", издание на сп. „Житно Зърно". Вестникът за в бъдеще ще дава най-широка информация за проявите на духовния живот както у нас, тъй и у другите народи.
към текста >>

Умоляват се нашите приятели и читателите на „Ж.
Излезе от печат втория брой на в. „Повече Светлина", издание на сп. „Житно Зърно". Вестникът за в бъдеще ще дава най-широка информация за проявите на духовния живот както у нас, тъй и у другите народи. Освен това ще бъдат разгледани в една най-обективна форма съществените въпроси на живота в една нова светлина и посочени пътеките към нов живот. Умоляват се нашите приятели и читателите на „Ж. Зърно" да подкрепят вестника. Вестникът няма да има абонамент, а ще се издържа само от ръчна продажба.
към текста >>

6. Идващата раса – Г. Томалевски Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

По какво се отличават те от ония хора, които строят храмове на своя Бог, където свръщат от време навреме да му се „помолят", или да му запалят една-две свещи, за да се втурнат пак след това в пазарищата на живота, където може и да се лъже, и да се хули, и да се одумва, и да се горят ,,еретици" и да се гонят и преследват „безбожници”?
4 и 5 ВЕЛИКАТА ЕРЕС Днес, за човека на нашите дни, духовните реалности са понятия мъртви, умствени абстракции, в които може да се влива едно или друго съдържание и които не упражняват никакво биологично влияние в живота. Истината, запример, е едно понятие само, което обитава ледените върхове на един отвлечен за човека свят, а не една жива същина, която се струи в самия живот и пулсира ведно с великия му пулс. И затова вие ще срещнете на всяка крачка в живота хора, които макар да са „учени" или „философи" - говорят за истината, ала в обикновения живот не я живеят. За да запазят своето положение в света, своята материална охолност, те често жертвуват истината - и понякога заради дреболии. Но ако един учен, или философ, или какъв да е човек, който претендира за човечност, има такъв възглед за истината, по какво се отличава той от обикновените религиозни хора, заедно с техните пастири, чийто Бог обитава на „небето", някъде далеч от живота, някъде вън от него? По какво се отличават те от ония хора, които строят храмове на своя Бог, където свръщат от време навреме да му се „помолят", или да му запалят една-две свещи, за да се втурнат пак след това в пазарищата на живота, където може и да се лъже, и да се хули, и да се одумва, и да се горят ,,еретици" и да се гонят и преследват „безбожници”? Ония, за които Истината е някъде вън, а не вътре в Живота, по нищо не се отличават от ония, за които Бог е „горе на Небето". И затова виждаме често да се сдружават те, „атеистите" с „набожните и благочестиви верующи" против някакви „еретици". И те заглушават този ужасен дисонанс с толкова шум и маскират това карикатурно съчетание с толкова реклами, че тълпите загубват свяст. Днес хората се само препират за нещата – те и Бога искат да класифицират като някакъв предмет или понятие, и Истината да „дефинират" и душата с пръст да пипнат или да я хванат като някое покорно морско свинче, над което да правят своите дисекции. Преценяват ли се обаче нещата тъй или иначе, влива ли се в тях едно или друго съдържание, води ли се спор за тях, човек може да бъде положително уверен, че тия неща не се преживяват, че те не са и самите реалности, а само техните сенки.
към текста >>

7. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

ФАРИСЕЙ И МИТАР „Двама человеци влязоха в храма да се помолят: единият фарисей, а другият митар." Ев. Лука.
ФАРИСЕЙ И МИТАР „Двама человеци влязоха в храма да се помолят: единият фарисей, а другият митар." Ев. Лука. 18; 19. Следващото по-долу представя извлечение из беседата „Фарисей и митар" (Из „Сила и Живот", 1-ва серия; беседи държани от Дънов). Типовете на фарисея и митаря, които Христос нахвърля като скица със замаха на велик художник, тук са развити с тънки подробности във физиогномични портрети и пред нас оживяват два общочовешки типа, които синтезират в себе си цели културни епохи. Ще взема тези двама души: фарисей и митар, като предмет на днешната ми беседа. Тия две лица са видни представители на много стара култура.
към текста >>

8. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Свещениците до изгрева на слънцето ниско се молят в съседната стая на душата на фараона; която през време на съня беше между Боговете.
За да обядва, негова светост отиваше в друга стая за ядене и разделяше своята храна с Боговете и всички Nomesoj – началници на области в Египет, чиито статуи бяха поставени при стените. Каквото не ядяха боговете, това получаваха свещениците и всичките чинове от свитата. Преди вечерята негова светост приемаше посещението на царица Никотрист, майката на кронпринца, гледаше религиозни танци и слушаше концерти. После той наново се окъпваше и така очистен влизаше в черквичката на Озирис, за да разсъблече и постави в леглото чудния Бог. Направил това, той запечатваше вратата на черквата и заобиколен от процесията на свещениците, отиваше в спалнята си. Свещениците до изгрева на слънцето ниско се молят в съседната стая на душата на фараона; която през време на съня беше между Боговете. Тогава те представяха молитви за успешно изпълнение на текущите държавни работи, за покровителствуване границите на Египет и на царските гробници, че никой крадец да не се осмели да влезе там и да прекъсне вечната почивка на славните фараони – но молитвите на свещениците, вероятно от нощната умора, не всякога бяха ефикасни. Сенките на държавата растяха и в свещените гробници крадяха не само скъпоценностите, но дори мумиите на фараона. Това беше резултатът от гостуването в страната на различни чужденци и идолопоклонници, от които народът научи да открива египетските Богове и най-светите места. Почивката на Господаря на господарите биваше прекъсвана един път, посред нощ. В този час астролозите събуждаха негова светлост и го запознаваха, в коя фаза е луната, кои планети светят на хоризонта, кое съзвездие минава меридиана и изобщо, дали не се е случило нещо необикновено.
към текста >>

Но кръвта също не помогна задълго и трябваше да молят за съвета на главния жрец на злия бог Сет.
Те знаеха, че кронпринцът е лъв и орел в едно лице, и че те трябва да му се подчиняват. Но те предпочитаха още дълги години да живее този вежлив господари, чието сърце беше пълно със състрадание, който беше като че ли северен вятър, който донася дъжд на полетата и разведрява хората. И затова всички като един човек паднаха на земята и стенейки, лежаха по коремите си, докато фараонът се съгласи да се подложи на лекуване. Тогава лекарите за целия ден го изнесоха в градината между ароматичните иглолистни дървета, хранеха го с късчета месо, даваха му да пие силен бульон, мляко и старо вино. Храната усили негова светост приблизително за една седмица, но скоро дойде нова слабост и за да я победи, трябваше негова светост да има прясна кръв от телета, произхождащи от Асирия. Но кръвта също не помогна задълго и трябваше да молят за съвета на главния жрец на злия бог Сет. С голям страх влезе мрачният свещеник, погледна негова светост и даде ужасния съвет. – Трябва – каза той – да се даде на фараона кръв от невинни деца, всеки ден по една чаша... Свещениците и благородниците, намиращи се в стаята, онемяха след този съвет. После те започнаха да мърморят, че за тая цел най-годни ще бъдат децата на селяците, защото децата на благородниците и свещениците изгубват своята невинност още в люлката. – Безразлично е чии ще бъдат децата – отговори жестокият свещеник, – ако само негова светлост ще има всеки ден прясна кръв. Господарят, лежейки със затворени очи, чу кървавия съвет и мърморенията на придворните и когато един от лекарите несмело попита Херхор, дали могат да се ангажират с търсенето на годни деца, фараонът се съвзе.
към текста >>

И наново замърмори: – Baralanensis, Baldahiensis, чрез мощните принцове на Гения, Lahidae, министри на вътрешното царство (подземното) аз ви извиквам чрез силата на най-великия Учител, която е разляна върху мен, аз с клетва моля и заповядвам..." В този момент фараонът се разтрепери от отвращение.
Когато жреците излязоха, Халдеецът затвори тежката врата на стаята, наметна върху раменете си пурпурен плащ, а на масата пред фараона тури стъклен черен глобус. В лявата ръка той взема остра кама от Вавилонски чилик (стомана), в дясната – бастун, покрит с мистериозни знаци и с този бастун означи във въздуха кръг около себе си и фараона, после, обръщайки се едно след друго към четиритях страни на света, шепнеше: „Аmorul, Taneha, Latisten, Rabur, Adonai... Съжали ме и очисти ме, татко небесни, благосклонен и състрадателен, разлей върху недостойния твой служител светото благословение и простри твоята всемощна ръка, против упоритите и размирни духове, за да мога спокойно да зачитам твоите свещени творения. Той прекъсна и се обърна към фараона: – Мер – Амер – Рамзес, главен жрец на Амон, дали Вие не забелязвате в черния глобус някое пламъче? – Аз виждам бели огънчета, които изглежда, че се движат като пчела над цвят. – Мер – Амер – Рамзес, гледай огънчетата и не отмествай от тях очи – не гледай нито надясно, нито наляво, никъдед, каквото и да се яви отстрани. И наново замърмори: – Baralanensis, Baldahiensis, чрез мощните принцове на Гения, Lahidae, министри на вътрешното царство (подземното) аз ви извиквам чрез силата на най-великия Учител, която е разляна върху мен, аз с клетва моля и заповядвам..." В този момент фараонът се разтрепери от отвращение. – Мер – Амер – Рамзес, какво виждате? – попита Халдеецът. – Изпод глобуса поглежда някаква ужасна глава... нейните жълти коси са щръкнали право нагоре, нейният образ е зелен... клепките са обърнати надолу и се вижда само бялото на очите, устата е широко отворена, като че да вика. – Това е ужасът – каза Бероез и обърна върху глобуса върха на камата. Внезапно фараонът се огъна до земята.
към текста >>

Пътник в пустинята, паднал безсилен върху пясъка, умоляваше за северен вятър, че той да му донесе капка вода.
В начало всека от тях бързаше нагоре като стрела, но веднага тя срещаше под небето друга сребърно-крила птица, която ù препречваше пътя, сбиваха се с всички сили и двете падаха на земята. Това са несъгласните човешки молитви, които си пречат една на друга да се издигнат до трона на вечния. Фараонът внимателно слушаше... в начало до него достигаше само шумът крилата; но скоро той вече можеше да различава думите. И той чу болен, който се молеше за оздравяване и същевременно лекар, който викаше към Бога – Petegas –пациентът по възможност най дълго да бъде болен; хазаинът молеше Амон да пази неговата житница и обор; крадецът простираше към небето ръце, за да може без препятствие да изведе чуждата крава и да напълни торбите си с чуждо жито. Техните птици се сблъскваха една друга, като камъни, хвърлени с прашка. Пътник в пустинята, паднал безсилен върху пясъка, умоляваше за северен вятър, че той да му донесе капка вода. Моряк с челото си биеше кувертата, за да духа източният вятър поне още една седмица. Селяк искаше колкото се може повече да се изсуши калта след повдигането на водата на Нил; беден рибар изискваше калта никога да не изсъхва. Техните молитви се разкъсваха една друга и не достигаха до Божествените уши на Амон. Най-големият шум царуваше в каменните мини, където престъпниците, вързани с вериги, разпукваха големи камъни с клинове, потопени във вода. Там дневната група от работниците молеше по-скоро да дойде нощта, за да отидат да спят.
към текста >>

Селяците се молят за почивка и за намаляване на данъците, писарите за увеличаване на данъците за да не се свърши никога работата.
И двете лежаха върху пясъка, молейки Амон да изтреби неприятеля. Либианците желаеха позор, смърт на египтяните; египтяните хвърляха проклятия върху либианците. Молитвите и на едните, и на другите като две ястребови групи се сбиваха горе и падаха над пустинята. Амон дори не ги забелязваше. И накъдето и да обърнеше фараонът уморените си зеници, навсякъде виждаше все същото. Селяците се молят за почивка и за намаляване на данъците, писарите за увеличаване на данъците за да не се свърши никога работата. Жреците молеха Амон да продължи живота на Рамзес XII и за изтребване на феницианците, които разваляха техните финансови операции. Номароите, управляващи области, викаха към Бога за запазването на феницианците и по-скорошното възкачване на трона на Рамзес XIII, защото той ще тури юзда на абсолютизма на свещениците. Лъвовете, чакалите и хиените въздишаха от глад и желание за прясна кръв; елените, сърните и зайците със страх оставяха скривалищата си, мечтаейки да запазят своя мизерен живот поне още един ден. Опитът обаче им, че също и тази нощ трябваше да изчезнат няколко десятки от тях, за да не умрат хищниците. И така в целия свет царуваше тревога, всеки желаеше това, което изпълваше другите със страх; всеки се молеше за собственото си щастие, не питайки се, дали той не ще повреди на ближния си.
към текста >>

9. Книгопис Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

След двадесет минути тежка борба, еленът изгубил силите си и се сгромолясал на земята като хубава плячка за вълка.
Вълкът не чакал втора покана. Два пъти скокнал и хванал елена за шията. Напусто еленът се извивал и мъчил да захапе и той някак вълка за шията, за крака, за корема. Късите му гости зъби не достигали до месо, тъй като не могли да пробият през космите на противника. Вълкът останал неуязвим. След двадесет минути тежка борба, еленът изгубил силите си и се сгромолясал на земята като хубава плячка за вълка. Над тях от високия ясен гледала свраката. Като видяла катастрофата, тя изпънала шия към тях и рекла: - Кой ти е крив, еленчо, кога си оставил собственото си оръжие - рогата - и си дошъл да се бориш със зъби! ------------------------------------------------------------ Всеки човек има нещо, което е само негово. С това нещо се отличава той и с него е силен. ------------------------------------------------------------ Всяка идея има собствен метод за приложение; употреби ли се друг, идеята пропада.
към текста >>

10. Екзотеризъм и езотеризъм - Буржа Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Аз моля родителите от днес и утре за чистота.
ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ [1] Аз съм духът на неродените! Аз съм духът на всички неродени деца по целия всемир. Аз съм тяхната съвкупност. Всяка единица е част от мен. Аз моля родителите от днес и утре за чистота. Не само към тях отправям молба. Че също и по-младите, които още не мислят да стават родители, могат с нечистота да попречат на моята истинска проява. И не само живите, моля също и мъртвите. Че в бъдеще те пак ще заживеят на земята и ще бъдат родители. Тъй говоря аз на всички, към цялото човечество е моят зов.
към текста >>

И не само живите, моля също и мъртвите.
Аз съм тяхната съвкупност. Всяка единица е част от мен. Аз моля родителите от днес и утре за чистота. Не само към тях отправям молба. Че също и по-младите, които още не мислят да стават родители, могат с нечистота да попречат на моята истинска проява. И не само живите, моля също и мъртвите. Че в бъдеще те пак ще заживеят на земята и ще бъдат родители. Тъй говоря аз на всички, към цялото човечество е моят зов. Смирете желанията си и чуйте! Идещата раса Най-умилително ви моля: Пригответе се за мен, духът на неродените деца на идещата раса. Единият аз се застъпвам за всички, защото живея в сърцата на всички.
към текста >>

Идещата раса Най-умилително ви моля: Пригответе се за мен, духът на неродените деца на идещата раса.
Че също и по-младите, които още не мислят да стават родители, могат с нечистота да попречат на моята истинска проява. И не само живите, моля също и мъртвите. Че в бъдеще те пак ще заживеят на земята и ще бъдат родители. Тъй говоря аз на всички, към цялото човечество е моят зов. Смирете желанията си и чуйте! Идещата раса Най-умилително ви моля: Пригответе се за мен, духът на неродените деца на идещата раса. Единият аз се застъпвам за всички, защото живея в сърцата на всички. За децата на новата раса говоря в тая книга: за тяхното блаженство искам чистота. Никое от тях не ще стане дете на родители, които във всяка своя наклонност не са чисти. Вие, които не се домогвате да бъдете чисти, раждайте колкото щете още деца, но ще трябва да се задоволите с какво да е дете, което иде в дома ви. Че от нечисти родители не може никога се роди едно чисто, високонадарено дете.
към текста >>

11. Бунтът на синовете Божи - П. Г. Пампоров Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

– Моля ти се, извикал Нерон, – освободи ме от това положение и ще те оставя свободна.
Нито един мускул не трепнал от спокойната ù и крепка стойка. Тя вдигнала ръката си, и Нерон увиснал във въздуха. Той се намерил в чудо; никаква сметка не можел да си даде за това, което ставало с него. Чувствувал само страшно безсилие и никаква опора под нозете. Нейният строг, ясен и дълбок поглед го накарал да потръпне; уплашил се той и за пръв път почувствувал своето нищожество и че това слабо същество по-форма далеч го превъзхожда по съдържание. – Моля ти се, извикал Нерон, – освободи ме от това положение и ще те оставя свободна. Тя си отмахнала ръката и той се отпуснал на земята. Но Нерон, отвикнал да държи сметка за обещанията си, не мислел така лесно да се остави и посегнал втори път, но отново се намерил в същото положение. Тогава Амриха отворила вратата и си излязла. Пазителите преторианци се втурнали към нея с желание да я спрат, но всеки, който дръзвал да се доближи до нея, увисвал във въздуха. На другия ден мълвата за това събитие се носела в целия Рим.
към текста >>

12. Значение на физиогномията – Ежен Ледо Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Моля: аз не говоря за вашите съседи - а за дребнавостта в самите вас.
Моята раса ще бъде издигната над произвола на ограничаващите навици. Чистота от дребнавости. Вие, растящи богове, - научете се да познавате сами себе си какво сте вие сега повече от мънички калаени богове върху цокли? Празни като цокълът, тъй и фигурата, и вътре нищо друго, освен задушлив въздух, който надува личността ви. Би било смешно ако не беше тъй много за съжаление дребнаво, ако дребнавостта не би била ключът на нотите на вашия живот! Моля: аз не говоря за вашите съседи - а за дребнавостта в самите вас. Обгърнете с поглед живота си. Грижливо наблюдавайте подбудителните причини на всяко ваше действие. Претеглете самолюбието си: всичко, което сте правили, за да се харесвате и да прославите самите вас. И премерете с мерки вашата любов, всичко, каквото сте направили в пълна самозабрава. Сравнете двата резултата.
към текста >>

13. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

„Батиньол " и една великосветска жена позната на целия Париж с елегантността и блясъка на дома си) и ще ги помолиш от мое име да се ангажират в три неща: да не злословят, да не се защищават, който и да ги напада,и да се молят за всичко, което намерят за полезно, додето молбите им бъдат чути, даже и цяла нощ, ако е нужно.
След това всичко стана пак тъмно. Отворих очи: Андреас беше прав до мен с изправена глава и излъчени гърди. От него излизаше нещо като флуидична аура (светлина), свежа и силна. Една тайна имаше между нас и ми мина мисълта, че ние двамата бяхме съединени в „името на Някого". Андреас ми каза с един глас без тембър: – Ще отидеш и ще намериш тези и тези лица (и той ми назова един шивач от ул. „Батиньол " и една великосветска жена позната на целия Париж с елегантността и блясъка на дома си) и ще ги помолиш от мое име да се ангажират в три неща: да не злословят, да не се защищават, който и да ги напада,и да се молят за всичко, което намерят за полезно, додето молбите им бъдат чути, даже и цяла нощ, ако е нужно. И ти ще се заемеш с всеки един от тях. И ако вие тримата се държите твърдо до Еньовден, някои нещастия за вашето отечество ще бъдат избегнати Това е, което Небето обещава. Писмото на Теофан Веднъж Андреас ми каза: – У Теофан има нещо, което не може да се долови със сетивата, което не може да се подаде на външно изследване. Аз не знам, какво е то. Мисля, че съм обходил ада и рая, но изгледът на никое същество не прилича на този, за когото ви разправих и който ми спаси живота от неминуема смърт.
към текста >>

14. НА ПЪТ ЗА МУСАЛА - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ще Те моля, защото ще изсъхна, като вейка, кога я отсече топор.
Псалом двадесет и четвърти: ШИР Господи, няма да Те забравя. Ще Те повикам с едно от безбройните Ти имена. Ти ще ме чуеш от безпределната шир на Твоето царство, ще дойдеш при мене в моя малък дом. Ще Те назова, защото пред мене е пустиня и няма глас на жив човек! Ще Те потърся, защото около мен е нощ, и няма светлина от никъде. Ще Те моля, защото ще изсъхна, като вейка, кога я отсече топор. Боях се от ширината на Твоето царство, защото мислех, че няма да ме чуеш! Страхувах се от далечината на звездите, защото мислех, че не ще Те намери моя плач, но ще Те повикам пак. Ще ме чуеш. Разбрах, че всъде чува Твоето ухо! Псалом двадесет и пети: ЩЕДРОСТ Щедър е Господ!
към текста >>

15. ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

" Почти всички хора се намират при тежки, неблагоприятни условия на живота и викат, плачат, молят се на Бога да ги извади от тези затруднителни условия, в които са изпаднали.
Значи, Адам беше изпъден от живота. Когато Лазар чу думите „излез вън", той излезе от гроба, за да бъде въведен в живота. Докато беше в гроба, Лазар всичко чуваше и разбираше, той имаше съзнание за това, което ставаше около него и чакаше само момента да отвори Христос гроба му и да каже: „Лазаре, излез вън! " Щом чу тези думи, той сам излезе от гроба, не чакаше никой да му помага. Христос и днес стои пред гробовете на съвременните хора и казва: „Излезте вън! " Почти всички хора се намират при тежки, неблагоприятни условия на живота и викат, плачат, молят се на Бога да ги извади от тези затруднителни условия, в които са изпаднали. Трябва ли Бог сам да дойде да ги вади от гроба? Не чуват ли гласа на Христа, Който ги вика да излязат вън? Нека постъпят като Лазара, сами да излязат от мъчнотиите на живота. Други поставиха Лазара в гроба, но той сам трябваше да излезе вън. Същото се отнася и до съвременните хора: други ги поставиха в мъчнотиите на живота, но те сами трябва да излязат вън.
към текста >>

16. ЧАР - БОЯН МАГЪТ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Мара Белчева МОЛИТВА От Тебе аз не искам милост, Боже, А моля земните си грехове, в които нявга сянката си вложих, да не смущават твойте светове, със черния си грак през светлината.
Мара Белчева МОЛИТВА От Тебе аз не искам милост, Боже, А моля земните си грехове, в които нявга сянката си вложих, да не смущават твойте светове, със черния си грак през светлината. - Да могат с други глас да пеят те, - да си намират в други мир храната; Полета им - орел - да израсте: - с криле на вихър да летят високо, и през пъкъла огнен и студен, в познанието да слязат най-дълбоко, и да се върнат ангели при мен...
към текста >>

17. Списанието PDF Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Умоляват се всички абонати, които до сега не са си внесли абонамента, да сторят това при получаването на настоящата книжка.
Те са необходими за всеки, който иска да разбира азбуката на великата книга на природата За този, който знае да чете тази азбука, природата добива особена красота. Навсякъде той вижда само външен израз на вътре действуващите разумни сили! Доставят се от Никола Нанков, Булевард „Дондуков", № 16 - София, Библ. „Водолей" е изработила и френологически бюст за нагледно изучаване по разните центрове на мозъка характера и способностите на човека (цена 250 лева, за провинцията 300). КЪМ АБОНАТИТЕ. Умоляват се всички абонати, които до сега не са си внесли абонамента, да сторят това при получаването на настоящата книжка. Молим настоятелите, които не са се обадили досега, да сторят това по-скоро, като изпратят списъка на абонатите и събраните суми
към текста >>

18. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Във втората се намират тези, които се молят, само когато неотложна нужда ги подтиква към това.
Колкото отиваме по-нагоре, толкоз градините са с по малко работници и с по-трудна работа. Тези градини зависят една от друга и в красотата на една от тях чувствуваме състоянието на всички други. Тъй че и най-скромният от работниците трябва да помни постоянно, че най-малкото негово пренебрежение се отразява зле на цялата работа. Някоя слабост, която аз си позволявам тук, може би прави възможно едно престъпление на другия край на света, или може би в някой следващ век ще попречи за създаването на нещо красиво. В първата градина се намират тези, които са привързани само към външните форми на религиите. Във втората се намират тези, които се молят, само когато неотложна нужда ги подтиква към това. У обитателите на третата градина е родено желание за усъвършенствуване. В четвъртата градина живеят тези, които са взели въодушевено решение да служат на Бога. Но тези, в петата градина, са съвсем внимателни да не си позволят най-малката погрешка. Работниците в шестата градина са винаги готови на всички жертви. И най-сетне, тези от 7-мата градина са истински бедните, които съвсем забравят себе си в работа за Бога.
към текста >>

* * * Работниците от втората градина чувствуват нужда да се молят.
Бог приема само сърцата, които идат доброволно. Трябва да се говори на тези хора с търпелива благосклонност. Трябва да им помогнем да видят, че доброволното лишение от едно удоволствие в полза на един скърбящ струва повече, отколкото външното почитание на Бога. Трябва да им дадем преди всичко добър пример и то с весел и засмян вид. Щом видите и най малкото им усилие и желание, научете ги на разумните усилия; всяка вечер да правят преглед на живота си през деня и да видят направените грешки; да сравняват дните, седмиците, месеците. * * * Работниците от втората градина чувствуват нужда да се молят. Това им е по вкуса. Но молитвата им е често набожна мечтателност и често пренебрегват дейността. Те не обръщат достатъчно внимание на малките грешки. А пък онзи, който не е верен в малките неща, няма да е верен и в големите. Работата в тази градина и в следващата се състои в изработването на една статуя, която по възможност най много да прилича на формата на Словото.
към текста >>

19. НОВОТО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Докато имаме хора, които се молят само на подобните на себе си, а не на Господа, Висшето благо, светът ще бъде такъв.
--------------------------------------- Станете, идете и помолете се, ако знаете как да се молите. В силата на молитвата ще укрепнете. Да се моли човек - това е най-високото и благородно занимание, което може да се върши в тоя свят. Само така се въздига и облагородява човешкото сърце. В истинската молитва се изразява съзнателният стремеж на душата към Бога - вашата Любов. Докато имаме хора, които се молят само на подобните на себе си, а не на Господа, Висшето благо, светът ще бъде такъв.
към текста >>

20. ПРОЗРЕНИЯ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

На Тебе се моля.
Камшик на окаяние се увива около снагата ми и забива остри шипове. Бразди на тъмна кръв бавно текат надолу и капят по земята, заедно с моите сълзи. С тях пиша, с тях живея сега, братя мои. Дали ще дойде отново ден на радост? Ще се протегне ли десницата на Благия по моите рани, ще запали ли отново угасналото кандило? На Тебе се моля. Направи да чуя отново тихата песен на утринта, когато пастирите тръгват със своите стада и росата блести с много багри! Благословен и велик! Прати белия воин да разсече тъмните крила на Дракона, който хвана душата ми в колелото на зодиака. Аз те чакам, аз викам по Тебе, защото си благ и милосърден! Направи да прозвучи заглъхналата тънкострунна вùна, както тогава, когато посрещах с нея сините очи на деня и пеех химн за слънцето.
към текста >>

21. Работа Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ние ви умоляваме: бъдете наши органи, за да можем да обърнем колелото на живота към правилното разбиране целта на живота.
Това може да стане само чрез самозабравяне. Това ще принадлежи на личността да загуби своето значение. Вие можете твърде много да ù помогнете, като се проникнете от чувството, че тя трябва да се подчинява на вас (на Висшето „Аз") но за себе си нищо да не желае. Тя трябва също да бъде мой служител, като изпълнява външни дела, когато се грижи за земните нужди, които правят моята работа възможна. Вижте как е настоятелно нужна помощта в този критически период на световната еволюция. Ние ви умоляваме: бъдете наши органи, за да можем да обърнем колелото на живота към правилното разбиране целта на живота. Трябва да бъдете способни да отстоявате сами на всичко, което правите. Вашата личност трябва да действува, говори и мисли под добре направляваната мощ на висшето ви „Аз", истинското „Аз". Разберете ли го веднъж, тогава вече не ще се заблуждавате. Служене Служенето е лозинката по пътя към мен; веселите и любящи сърца са готови да служат. Само една мисъл трябва да имате: как по добре да служите през всека минута на деня.
към текста >>

22. ГОДИНАТА - Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Скъпо ще ви заплатя, но моля Ви да го излекувате".
Утре и тази форма ще претърпи някакво видоизменение. В един от големите европейски градове имало голяма психиатрическа болница, в която един от професорите бил известен по своята вещина и умение да лекува болните. Дохожда при него един милионер и води сина си, който бил психически разстроен. Бащата се обръща към този виден професор с думите: „Господин професоре, предоставям сина си на вашите грижи и лечения. Оставям и слуга на неговото разположение. Скъпо ще ви заплатя, но моля Ви да го излекувате". Професорът поел всички грижи за този млад момък и успокоил бащата. Обаче, един ден по невнимание младият болен като останал без надзор, избягал от стаята си и успял да се качи на покрива на зданието, което било четириетажно и оттам искал да се хвърли. Като видели това, професорът и слугите в болницата започнали отдолу да го увещават, да не прави подобно нещо, да почака малко, да донесат стълба, да слезе по нея, но нищо не постигнали. Донесли стълба, но болният отказал да слезе по нея. Мисли професорът, какво да прави.
към текста >>

23. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

За да може списанието да завърши успешно годишнината си, умоляваме неиздължилите се абонати да сторят това при получаването на настоящата книга.
Разбира се, в технично отношение има още да се желае, но той е на верен път. Ние му пожелаваме да напише „Земята в светлина"! Горещо препоръчваме книгата на всички приятели, защото тя събужда жаждата за подвиг и култивира героизма на духа. 14. Учителска мисъл, орган на Български учителски съюз, 15. Списание „Възраждане". За да може списанието да завърши успешно годишнината си, умоляваме неиздължилите се абонати да сторят това при получаването на настоящата книга.
към текста >>

24. СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ние преживяхме сгромолясването ни китайския монархизъм - изглеждащ неразклатим за вечни времена върху основите на една закостенялост и един консерватизъм, пословични в цял свят през много векове.
А. Томов. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА Съвременните хора не могат се оплака, че живеят в епоха бедна от съдържание и драматични ефекти. Никога в един сравнително къс период от време, какъвто представлява първата четвъртина на настоящето столетие, не са се разгръщали пред човешкия взор такива дълбоки и обхватни промени. Сърцето на обществения живот сякаш започва да тупти с една небивала досега мощ: подобно възбуяваща и неудържима стихия, животът разкъсва една след друга вековни вериги и разгръща все по-могъщи и неподозирани сили. В продължение на това късо време от четвърт век ние бяхме свидетели на руско-японската война, в която една азиатска държава за пръв път, след дългия многовековен сън на големия Ориент, премери с бляскав успех своите сили, своята социална и военна организация, с една почти модерно организирана държава, за да застане занапред в реда на тъй наречените „цивилизовани" страни. Ние преживяхме сгромолясването ни китайския монархизъм - изглеждащ неразклатим за вечни времена върху основите на една закостенялост и един консерватизъм, пословични в цял свят през много векове. Преживяхме Балканските войни - прелюдията на голямата световна война, както и тая последната, с всичките ù разнообразни перипетии и ужаси. Видяхме сгромолясването на монархията в Русия, Германия, Австро-Унгария, Турция и заместването ù с републикански управления, а в страната на богопомазаните руски самодържци - с една нова, „съветска" власт с един съюз от републики, стремящи се да изградят своята трудова, социална и политическа организация върху новите начала на колективизъм, на национално и социално равенство и братство. На тия големи и резки външни промени съответствуват дълбоки изменения в отношенията на хората, в тяхното съзнание, в групирането на обществените сили изобщо. Но всички тия външни и вътрешни промени далеч не доведоха до едно уравновесяване и хармонизиране на обществените сили; те разкриха нови страници за нови, още по-непримирими и грамадни конфликти; те само прегрупираха силите за нови борби, водещи към още по-величави по своя замах и значение сбития. Голямата война остави на човечеството едно грозно наследство от разорения и опустошения, от грамадни и неизплатими дългове.
към текста >>

Видяхме сгромолясването на монархията в Русия, Германия, Австро-Унгария, Турция и заместването ù с републикански управления, а в страната на богопомазаните руски самодържци - с една нова, „съветска" власт с един съюз от републики, стремящи се да изградят своята трудова, социална и политическа организация върху новите начала на колективизъм, на национално и социално равенство и братство.
Никога в един сравнително къс период от време, какъвто представлява първата четвъртина на настоящето столетие, не са се разгръщали пред човешкия взор такива дълбоки и обхватни промени. Сърцето на обществения живот сякаш започва да тупти с една небивала досега мощ: подобно възбуяваща и неудържима стихия, животът разкъсва една след друга вековни вериги и разгръща все по-могъщи и неподозирани сили. В продължение на това късо време от четвърт век ние бяхме свидетели на руско-японската война, в която една азиатска държава за пръв път, след дългия многовековен сън на големия Ориент, премери с бляскав успех своите сили, своята социална и военна организация, с една почти модерно организирана държава, за да застане занапред в реда на тъй наречените „цивилизовани" страни. Ние преживяхме сгромолясването ни китайския монархизъм - изглеждащ неразклатим за вечни времена върху основите на една закостенялост и един консерватизъм, пословични в цял свят през много векове. Преживяхме Балканските войни - прелюдията на голямата световна война, както и тая последната, с всичките ù разнообразни перипетии и ужаси. Видяхме сгромолясването на монархията в Русия, Германия, Австро-Унгария, Турция и заместването ù с републикански управления, а в страната на богопомазаните руски самодържци - с една нова, „съветска" власт с един съюз от републики, стремящи се да изградят своята трудова, социална и политическа организация върху новите начала на колективизъм, на национално и социално равенство и братство. На тия големи и резки външни промени съответствуват дълбоки изменения в отношенията на хората, в тяхното съзнание, в групирането на обществените сили изобщо. Но всички тия външни и вътрешни промени далеч не доведоха до едно уравновесяване и хармонизиране на обществените сили; те разкриха нови страници за нови, още по-непримирими и грамадни конфликти; те само прегрупираха силите за нови борби, водещи към още по-величави по своя замах и значение сбития. Голямата война остави на човечеството едно грозно наследство от разорения и опустошения, от грамадни и неизплатими дългове. Но нейните морални последици далеч надминават материалните злини. Тя пробуди и разюзди животинското в човека и обществата, причини всеобщо морално загрубяване и дегенериране, раздуха междунационални и класови смрази, създаде предпоставките за един още по-несдържан и алчен национализъм и за още по-съкрушающ и спъващ развитието милитаризъм, с неговите модерни и незнаещи граници въоръжения.
към текста >>

25. ВЕСТИ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Молят се зрънце след зрънце: „Посади ни, посади ни." Плодове, цветя, тревички ще растат, цъфтят и зреят и ще дойдат чудни птички във градината да пеят.
Еделвайс I ГРАДИНАРИ сме, садим всеки ден цветя красиви, все доволни, все щастливи. С нови мисли ний творим, с чувства нови ний красим наш`та хубава градина. Във душите ни е слънце, те са нашите градини. Молят се зрънце след зрънце: „Посади ни, посади ни." Плодове, цветя, тревички ще растат, цъфтят и зреят и ще дойдат чудни птички във градината да пеят. ІІ Наша повест е вълшебна, със безсмъртни сме чела. Чиста кръв ни е потребна, чиста мисъл и дела. За да можем да приемем дар безсмъртен за душата, за да можем да поемем пътя труден в стръмнината. Дух, водача да познае, който носи светлината, който пътя стръмен знае – към върха на планината.
към текста >>

26. ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Погледнете света: не се ли е раздрусал той издъно и не заплашва ли да се сгромоляса и разсипе в прах?
Малък камък, но жив. Защото може да расте. Камък, който ще се превърне в планина и ще запълни цялата земя. Този камък вече е ударил истукана. Не вярвате ли? Погледнете света: не се ли е раздрусал той издъно и не заплашва ли да се сгромоляса и разсипе в прах? Туй вече и слепите започнаха да го виждат. Ала е казано, че малкият камък, откъртен от нечия невидима ръка, камъкът, който разклатил колоса със своя удар, ще расте и ще изпълни цялата земя. Ще стане планина, Еднородна Планина, на която ще живеят ония, които са от един род. Г. ----------------------------------------------------- [1] Частите на истукана символизират същевременно и различни ръководни народи, които се характеризират със свой държавен и политически строй. Златната глава е емблема на абсолютното самодържавие, абсолютната царска власт (Халдея), сребърните гърди са емблема на ограничената монархия, на аристократичната олигархия (Мидия), медните бедра и корем имат отношение в горния сън към древна Гърция и нейния строй, железните крака – към Рим, а глинено-железните ходила – към нашата западно-европейска култура.
към текста >>

27. МОЛИТВАТА - ПРЕНТИС МЪЛФОРД Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Малцина са, които могат да добият това небе на земята, Затова мнозина са длъжни да се молят за него.
27 май). Той бе псалмопевец на вечните неща и умен съветник за временните. "Небето се ражда от деня на дребните неща", казва той. Това небе, обаче, не е друго освен умереност, икономия на силите. Тишина, умение в ръководството на живота, вярност в малкото и голямото, вярност към дребното и великото, знание и дело, дело и знание. Малцина са, които могат да добият това небе на земята, Затова мнозина са длъжни да се молят за него. „Молете се и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори". Можете да се молите зад тезгяха, можете да хлопате, когато вървите по улицата. Истинският стремеж към Дух и истина се изговаря в една секунда. Такива секунди са нужни. Не донасят ли те диамантени прашинки?
към текста >>

28. ВИЖТЕ ПОЛСКИТЕ КРЕМОВЕ - ПРЕНТИС МЪЛФОРД Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Това е силата, на която всичко живо и всички елементи в безкрайното пространство се молят съзнателно или не.
Една сила, тъй могъща и неизчерпаема в своя извор, тъй безкрайно разнообразна в своите изявления, тъй препълнена с елементи и закони, които владеят тия елементи! Една сила, която върти планетите около нейните слънца и хвърчащите планетни системи около техния център. Една сила, нечувана в своята точност, във формата и красотата, от която се образуват крилата на пеперудата; тъй щедра в красотата, че образува всяка снежинка в симетричен кристал; тъй велика, тъй непонятна и безкрайна! Как можем ние, ако и до известна степен да схванем това, как можем без страхопочитание да произнесем едно такова име. Не трябва ли това име да бъде за нас свещено? Това е силата, на която всичко живо и всички елементи в безкрайното пространство се молят съзнателно или не. С молитвата се злоупотребява, тя е неразбрана и изопачена-И тъкмо затова се вярва, че само простите хора се молят. И от едно страна й даваме вид на просия, от друга – лицемерие и суеверие. Тъкмо затова повтарям, че държа молитвата като едно вродено качество у нас. Качество, на което нашата природа и същина принадлежи тъй, както силата, с която минералът се подновява в определената форма, на която той принадлежи; или стремлението на растението, чрез което то от тъмнината расте към светлината. Затова трябва да си спомняме, че молитва, която има егоистичната цел да се достигнат или добият някои егоистични лични интереси, не може да бъде щастлива молитва.
към текста >>

С молитвата се злоупотребява, тя е неразбрана и изопачена-И тъкмо затова се вярва, че само простите хора се молят.
Една сила, която върти планетите около нейните слънца и хвърчащите планетни системи около техния център. Една сила, нечувана в своята точност, във формата и красотата, от която се образуват крилата на пеперудата; тъй щедра в красотата, че образува всяка снежинка в симетричен кристал; тъй велика, тъй непонятна и безкрайна! Как можем ние, ако и до известна степен да схванем това, как можем без страхопочитание да произнесем едно такова име. Не трябва ли това име да бъде за нас свещено? Това е силата, на която всичко живо и всички елементи в безкрайното пространство се молят съзнателно или не. С молитвата се злоупотребява, тя е неразбрана и изопачена-И тъкмо затова се вярва, че само простите хора се молят. И от едно страна й даваме вид на просия, от друга – лицемерие и суеверие. Тъкмо затова повтарям, че държа молитвата като едно вродено качество у нас. Качество, на което нашата природа и същина принадлежи тъй, както силата, с която минералът се подновява в определената форма, на която той принадлежи; или стремлението на растението, чрез което то от тъмнината расте към светлината. Затова трябва да си спомняме, че молитва, която има егоистичната цел да се достигнат или добият някои егоистични лични интереси, не може да бъде щастлива молитва. Нашата най-добра молитва винаги трябва да бъде: „Да бъде твоята воля".
към текста >>

29. СТИХОВЕ - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Аз те моля да ме поведеш напред през стръмнините, където косите настръхват, през пътя на тия, които са герои... защото зная, че ще достигнем уморени върха, от където ще видим надалеч: това, което отдолу е невидимо, защото е далечно и ще разберем смисъла, който отдолу е недоловим.
С какво ще сравниш ти тоя привет... нито с целувката на тая, която люби, нито с милувката на тая, която обича, защото нямат тая чистота. Да бъде благословено небето, което е така щедро и така чисто спрямо нас. III ЗНАЯ, че когато трябва да затворя очите си за това, което сега виждам, ще дойдеш да ме поведеш Ти, да ми покажеш други красоти, да отвориш очите ми за друг свят, много по-красив от тоя. Тогава няма да те видя, но ще съзнавам, как ме водиш за ръка през тая тъмнина, от която ще ме изведеш. Болката, която ще чувствам, ще бъде като болката на тоя, от ръката на когото изваждат трън. Аз те моля да ме поведеш напред през стръмнините, където косите настръхват, през пътя на тия, които са герои... защото зная, че ще достигнем уморени върха, от където ще видим надалеч: това, което отдолу е невидимо, защото е далечно и ще разберем смисъла, който отдолу е недоловим. И ще се поздравим на върха на светлината и свободата, аз човекът, който ида отдолу, гдето съм бил окован във вериги, и Ти, Ангелът на Смъртта и Свободата, който ме поведе да ме освободиш, да ми покажеш наново хоризонта... да ме доведеш тука, гдето ще почина, за да поема дъха си наново.
към текста >>

30. СТИХОВЕ - ОЛГА СЛАВЧЕВА Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Затуй да обичам Те моля, да виждам във всичко аз Нея, да пълня душата си с радост на воля, във храмът й песен да пея.
Т. МОЛИТВА Аз зная, когато обичам, о Боже, светът е красив и безбрежен, че всичко чрез Нея, аз зная, че може, че с Нея Ти само си нежен; Аз зная, когато обичам, че всичко прелива се в музика, песен и пълни сърцето, туй цвете мъничко – отлитва завинаги есен. Аз зная. Затуй да обичам Те моля, да виждам във всичко аз Нея, да пълня душата си с радост на воля, във храмът й песен да пея.
към текста >>

31. КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Затова особено ви моля, по възможност да ми набавите целия комплект от беседите на Учителя.
Възхитен съм от беседите на Учителя; нямам думи да изкажа впечатлението, което ми направиха те! Това, което съм схванал и разбрал, е от неоценима полза. Ще ги чета още и ще се старая да се вдълбоча и търся смисъла на неговите идеи и замисли. Удоволствие ми прави като мисля за това, че той ми откри много неща, които досега или не съм знаел, или не съм разбирал. Уверен съм с оглед на това, което съм досега чел, че и останалите беседи ще бъдат така добри, даже по-добри и по-ценни. Затова особено ви моля, по възможност да ми набавите целия комплект от беседите на Учителя. Първата серия имам, а също така и от 9-та серия втория том. Имам още няколко брошури, които влизат в състава на сериите, но тях не турям в сметка. Значи, ще ми изпратите 2, 3, 4 и останалите серии, които имате на лагера и при това колкото пари останат, с тях да ми вземете и другите поръчани книги." Духовно движение в Китай То се нарича „Шецие-Цонг-Циао-Та-Тонг", което значи: „Велико всемирно единство на многовековните учения". Това движение се нарича още „Великият път за Царството Божие". Ръководителят на движението е издал един позив, в който той излага идеята си за духовно сближение на народите.
към текста >>

32. ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И в двете се молят по един и същ начин в едно и също време, а именно при изгрев слънце с лице обърнато към слънцето.
Те са имали групи във всеки град. Иосиф Флавий различава 4 вида членове на тяхното общество: начинаещи, нови ученици и две степени напреднали ученици. Иосиф Флавий описва подробно живота им, а Филон описва живота на друго подобно общество в Египет – терапевтите[9]. Те в Египет са били предимно евреи и могат да се считат като египетски клон от есеите. Между двете общества има голяма прилика. И в двете се молят по един и същ начин в едно и също време, а именно при изгрев слънце с лице обърнато към слънцето. Изобщо навсякъде членовете на Всемирното Бяло Братство практикуват посрещане изгрева на слънцето. Това виждаме у есеите и терапевтите, това виждаме у Питагор. И богомилите са посрещали изгрева на слънцето. Това виждаме и днес у учениците на Всемирното Бяло Братство в България. Това е практикувал и Андреас, който е бил във връзка с Бялото Братство.
към текста >>

И всички първи християни са ставали сутрин рано да се молят.
все посрещат слънчевия изгрев? Защо е това съвпадение? Това съвпадение е естествено по следните причини: Първо, защото всички произхождат от един и същ център, именно Всемирното Бяло Братство. И второ, защото те знаят законите, знаят, колко е важно това за физическата и духовна обнова на човека. Слънцето е емблема на висшия живот, на нещо разумно. И всички първи християни са ставали сутрин рано да се молят. Сутринта има най-благоприятните условия, при които човек може да се свърже с невидимия свят, с по-дълбоките сили на природата. Есеите, богомилите и пр. са използували тези условия[10]. Казахме, че мисията на есейското братство е била да внесе християнството в света. Те са изучавали природата, овладявали са великата божествена наука и са водели високонравствен живот, Всички еврейски пророци са се учили при есеите.
към текста >>

33. БО ИН РА -КНИГА ЗА ЖИВИЯ БОГ И КНИГА ЗА ЧОВЕКА - ЕЛИ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тази вечер аз ще се помоля пак да науча оная малка дума, с която се повдигнах леко над градината.
Аз припнах към нея, тя ми се усмихна и тъкмо се наведе да ми каже нещо, ти ме събуди! Защо ме събуди, майко? Аз сега не мога да летя и забравих оная дума, с която се повдигах от земята като птичка. Майко, когато друг път ме видиш да се усмихвам в съня, не ме събуждай. Макар и слънцето да е изгряло, макар моите другарчета да се готвят за училище. Тази вечер аз ще се помоля пак да науча оная малка дума, с която се повдигнах леко над градината. Майко, ако видиш, че се усмихвам в съня, не ме събуждай. ЛЕКА НОЩ Когато бях дете и моята майка ми кажеше лека нощ, исках да заплача от умиление, а щом нейната ръка помилваше косата ми, аз усещах вече на очите си омайващата сладост на съня. Никога не можех да заспя, докато не чуех тоя кротък глас, докато не се докоснеше ръката с топлата милувка. Те ми носеха нещо, което никой друг не можеше да ми даде. Когато майка ми, заета със своите грижи, не идваше при мене, тогава моята възглавничка беше мокра от сълзи.
към текста >>

34. СПЕКТРИ - Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

След това отишъл при Атанаса, паднал на колене пред него и му казал: „Атанасе, моля ти се, прости ми." И цял в сълзи закрил лицето си с ръцете си и се залюлял.
Дали за това, че се бои от смъртта? Не, съвсем не е за това. И изведнъж се досетил, коя е причината. Причината била в това, че той вчера е набил Атанас. И стоял доста време в това положение. След това отишъл при Атанаса, паднал на колене пред него и му казал: „Атанасе, моля ти се, прости ми." И цял в сълзи закрил лицето си с ръцете си и се залюлял. След много години Зосим се запознава с едного, който почва често да го посещава и се разговаряли по-разни въпроси. Веднъж посетителят му казал: „Във всеки човек е скрит раят. И ако човек иска, може да настане още веднага раят в него и да продължава през целия му живот. Тая мечта ще се осъществи. Това ще се сбъдне, но по-рано трябва да дойде периодът на човешкото уединение.
към текста >>

35. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ВЪРХЪТ НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ - ЕЛИ Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Пък в някои местности, в някои гори, когато шумолят листата - особена музика има!
Тогава ти си неразположен и този човек ще наскърбиш, онзи ще наскърбиш - така си създаваш неприятности. Ала, щом си музикално настроен, ще пееш, и обходата ти ще бъде музикална. Когато излезете всред природата, вслушвайте се в нея. Вие не сте се вслушвали в течущите извори. Каква приятна музика има между малките камъчета! Пък в някои местности, в някои гори, когато шумолят листата - особена музика има! Когато влизате в природата, от там ще черпите вдъхновение. Един музикант, който има това ухо, той ще чуе неща, които никога в живота си не е чувал. И ако някой музикант би написал как птичките започват своята молитва, той би създал цяло събитие. Някои се опитват да подражават на гръмотевицата, мъчат се да схванат най-грубото. В тия най-груби гласове донякъде са успели, но как пеят птичките - тям още не могат да подражават.
към текста >>

36. ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Тук се молят сърца, молят се копнеещи за възход души, молят се хора с непринудени, непредубедени и светли умове!
В дивно единозвучие се понася тиха, но тържествена песен от много уста; силен трепет обхваща всички; ти благоговееш пред нещо велико. – Става голяма претворба в природата, голяма претворба става и в твоята душа. Зареждат се песен след песен. След това в ненадмината евритмика и интонация на гласа се изливат в тих хор мощни слова на благодарност и молитва. Въздухът се изпълня с невидима мощ, чувствува се присъствието на светли невидими създания. Тук се молят сърца, молят се копнеещи за възход души, молят се хора с непринудени, непредубедени и светли умове! За миг пламват всички върхове, обграждащи отвсякъде пространната котловина. – Слънцето изгрява! С трепет дочакват изгрева на Светилото на деня всички. Изгревът и в душите им – великото слънце на живота. Всичко е грейнало в сияйна светлина.
към текста >>

37. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Двадесет години как живя тук, моля се, моля - никакъв отзив, никакъв глас!
Ала още щом се появило това желание, той се спрял и се вслушал в себе си. Почувствувал обаче, че туй желание го обхваща с все по-голяма сила. Започнал тогава той да си мисли: „Най-сетне законно е в мене туй желание. Идва отдън душа. Сякаш ми е оживило на сърцето. Двадесет години как живя тук, моля се, моля - никакъв отзив, никакъв глас! Ни ангел се яви, ни моят учител вест ми прати, ни се вести някой от ония светли братя, за които съм чувал само да се говори. Живея като изоставен, като забравен и отхвърлен - същински заточеник! " Но не се минало много време и при него - като прочут постник - дошъл един виден римски патриций. Синът му бил тежко болен - на умиране. Помолил той Сафиус да отиде само да положи на него ръка и да го излекува.
към текста >>

38. ЗАЩО - Б.Б. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

На Бога сутрин се молят при изгрева, държат думата си много, не лъжат, учтиви с всички, кротки един към друг, щедри във всичко, радват се на всичко – друга вяра!
Насреща се вдигат каменисти върхове и вековни гори – между тях изнича сутрешното слънце розово червено, весело, пълно с надежди и живот. ..................................................... Преди три-четири дни две млади момчета, с лица светли, огрени сякаш от сутрешното слънце, весели, бяха подранили към общината на едно от селата, Селският кмет и сбраният свет ги слушаха с внимание, а после събранието от всички селяни одобри напълно: – да им се разреши да секат сухи дървета, колкото им трябват за построяването на една хижа там горе – подслон за туристи и селяни в лошо време. Говориха те кротко и смислено, и на всички селяни на сърце им допадна – с радост разрешиха. Но на другия ден още се носеха слухове – от говедарите най-напред, а после подето и от селяни – друга вра са тия хора там. Месо и риба не ядат. На Бога сутрин се молят при изгрева, държат думата си много, не лъжат, учтиви с всички, кротки един към друг, щедри във всичко, радват се на всичко – друга вяра! Чу попът от горното село и разпитва дълго и подробно – неговият брат бе кмета – и когато разбра, че са „сектанти", че той, брат му станал причина да им се дадат дървета и строят хижа – тяхно гнездо и свърталище – люто се закани и сърдито излезе от дома на своя брат. – Аз тия агарянци ще пръсна като хамовото семе! Не хижа, а змийско гнездо ще свият те там! Ще привикат душите, ще ги обайват с празни приказки, ще ги прелъстят, ще ги оплетат със своите сектантски мрежи. – Не са такива хората – каза кротко кметът.
към текста >>

39. Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло - Г. Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Всички се молят, оплакват се и все очакват молитвата им да бъде приета.
Днешните хора са немарливи към Бога, вследствие на което не отдават значение на молитвата. Те засягат само нейната външна страна: Изправи се някой пред Бога и му разправя за сиромашията си, за страданията си, за неуспехите си. След него дойде втори, трети и т.н. Представете си, какво е положението на Господа. Той трябва да слуша, какво му говорят всички! Всички се молят, оплакват се и все очакват молитвата им да бъде приета. Това са неразумните молитви! Когато човек се моли на Бога, трябва да се имат пред вид следните Негови качества: Бог е крайно търпелив, но и много взискателен. За празни, за обикновени работи не се моли! Моли се само за това, което Едното може да ти даде. Молитвата действително включва всички необходими неща, от които човек се нуждае, но трябва да се знае, как да се изрази.
към текста >>

И учениците на Христа не знаеха, как да се молят, затова се обърнаха към Него с думите: „Учителю, научи ни да се молим"!
Молитвата действително включва всички необходими неща, от които човек се нуждае, но трябва да се знае, как да се изрази. Ако у човека има една вътрешна дисхармония, която прекъсва връзката му с Бога, необходима е молитва, за да се възстанови тази връзка. В такъв случай молитвата трябва да бъде насочена към това - да го свърже с Бога. Велико нещо е молитвата! Научи ли се човек да се моли, и живота се осмисля, престане ли да се моли, животът изчезва. И учениците на Христа не знаеха, как да се молят, затова се обърнаха към Него с думите: „Учителю, научи ни да се молим"! Христос им отговори: „Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи". Обаче Те имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа. Сам Христос се молеше. Той имаше много знание, но всяка вечер се уединяваше на молитва и размишление. Ако Той имаше нужда от молитва, колко повече ние!
към текста >>

40. За височината на Мусалла - Любомир Лулчев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

„Аз съм голям грешник" - казал той, „Моля ти се, помоли се на Господа да ми прости греховете".
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ I Един ден при един светия, който живял 20 години в пустинята, се явил един странник. „Аз съм голям грешник" - казал той, „Моля ти се, помоли се на Господа да ми прости греховете". Понеже често идвали страждущи хора при светията и искали да се помоли за тях, то щом отминал странникът, светията започнал да се моли. Изведнъж пред него се явил един ангел и му казал: „Твоята молитва не е приета от Бога". – Защо? - учудил се светията. – Този странник е дяволът.
към текста >>

– За да изпиташ истина ли ти говори, - продължил ангелът, кажи му така: – Аз ще се помоля за тебе, но ти трябва да изповядваш греховете си.
- учудил се светията. – Този странник е дяволът. Още по-вече се зачудил светията. Той, в продължение на своето двадесет годишно пребивание тук, го виждал много пъти, скрит в разни форми, но тъкмо в този странник не го очаквал. Той изглеждал така чистосърдечен! – За да изпиташ истина ли ти говори, - продължил ангелът, кажи му така: – Аз ще се помоля за тебе, но ти трябва да изповядваш греховете си. И още: - Трябва да се помолиш сам. Качи се на една скала и кажи: – Господи, бъди милостив към мене, който съм голям грешник! Повтаряй тези думи цяла година. След няколко време странникът дошъл пак при светията. Той му повторил думите на ангела.
към текста >>

Аз, който управлявам света и му заповядвам, не искам да се моля.
След няколко време странникът дошъл пак при светията. Той му повторил думите на ангела. – Как? – извикал дяволът. Това не мога да направя. Аз, който управлявам света и му заповядвам, не искам да се моля. Ти се моли! II Една мушица се спряла при един паяк. Той започнал да я хвали: – Колко си красива! Какви хубави очички имаш! пък крилцата ти!
към текста >>

41. За организиране на идеите - Из беседите на Учителя Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Всички добри, разумни хора в България трябва да се молят на Провидението да изпълнят сегашните управници Божията Воля така, както Той е казал.
"Те са крайно подозрителни и недоброжелателни. И в индивидуалния и в обществения живот, те пущат в ход отрицателната, разрушителна мисъл. Вместо да дадат моралната си подкрепа, доверието си на своите управници, те ги спъват със своите подозрения, със своята невяра, все едно дали това се съзнава или не. Българите трябва да дадат ход на Слънцето - на светлата, положителна мисъл. Днес, при настъпилата смяна на властта - която не е случайна, защото зад нея седят разумни фактори, движещи съдбините на българския народ - те трябва да дадат всичката си подкрепа на управниците. Всички добри, разумни хора в България трябва да се молят на Провидението да изпълнят сегашните управници Божията Воля така, както Той е казал. Защото, в края на краищата, причините за известни народни нещастия и несполуки не се дължат само на управниците. Не са криви само управниците. Дълбоко погледнато, какъвто е народът, такива са и управниците му. Ето защо, и сам народът трябва да измени поведението си. Той трябва да вярва в своите управници.
към текста >>

42. Стихове – Димитрина Антонова Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Тя казала: Моля ти се, извини ме!
В това време пръстът му горял. Светията си причинил тази болка съзнателно, за да отклони ума си от мислите на своята посетителка. Той си казал: По-добре пръстът ми да гори, отколкото сърцето. Защото, пръстът на човека - това е един малък уд само от цялото му тяло, отколкото сърцето, което съставя почти целия човек. Като видяла всичко това, жената се смутила от своето поведение. Тя казала: Моля ти се, извини ме! Аз влязох в килията ти с лошо намерение, но разкайвам се. Готова съм да изменя начина на живота си. Свали пръста си от пламъка. Тази твоя постъпка събуди в мене желание да водя чист живот. Да служа на Бога, на ближните си и на себе си, както ти служиш.
към текста >>

43. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

И учениците Христови не знаеха да се молят.
ИЗ "ЖИВОТО СЛОВО" ВЕЛИКО НЕЩО Е МОЛИТВАТА! Молитвата не се изразява в говорене или шепнене на думи. Когато човек се научи да се моли, животът му ще се осмисли. И учениците Христови не знаеха да се молят. И те се обърнаха към Христа с думите: "Учителю, научи ни да се молим! " Христос им отговори: "Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи". Те не знаеха да се молят, но те имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа. Велико нещо е молитвата! * * * Благородно нещо е молитвата!
към текста >>

Те не знаеха да се молят, но те имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа.
Молитвата не се изразява в говорене или шепнене на думи. Когато човек се научи да се моли, животът му ще се осмисли. И учениците Христови не знаеха да се молят. И те се обърнаха към Христа с думите: "Учителю, научи ни да се молим! " Христос им отговори: "Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи". Те не знаеха да се молят, но те имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа. Велико нещо е молитвата! * * * Благородно нещо е молитвата! Няма по-благородно нещо от нея. От общението с Бога! Благодарение на молитвата, човек става проводник на възвишените сили и благодатни средства, чрез които се крепи целия човешки род!
към текста >>

44. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Полковникът започна да ми разправя, че един ден, като четял вестник, изправен до печката в кухнята, а слугинчето му наведено подклаждало печката, изведнъж тръбите на печката се разклатили с такава сила, че той ги заловил с ръцете си, за да не се сгромолясат, обаче в това време се силно изгърмяло в дупката, дето тръбата на печката е пъхната в стената на комина, а пък слугинчето силно изплашено пада в несвяст на пода.
Видях прозорците му, оковани с дъски, а до оградата на градината му натрупани куп камъни, които из „невиделица" падали и той ги е събрал за доказателство. Между камъните имаше късове на тежина до 1-2 кг. Заведе ме най-напред в кухнята. Там един камък, като ударил прозореца, пробил една дупка в средата на стъклото, колкото тръба на печка да се пъхне в него, без да го строши. Като че ли камъкът е летял водоравно, та е ударил стъклото на прозореца тъкмо в средата. Полковникът започна да ми разправя, че един ден, като четял вестник, изправен до печката в кухнята, а слугинчето му наведено подклаждало печката, изведнъж тръбите на печката се разклатили с такава сила, че той ги заловил с ръцете си, за да не се сгромолясат, обаче в това време се силно изгърмяло в дупката, дето тръбата на печката е пъхната в стената на комина, а пък слугинчето силно изплашено пада в несвяст на пода. Друг път решили с жена си да дежурят в спалнята си и да наблюдават, що ще се случи. - Към полунощ, казва той, облечен, аз се възлегнах на леглото и съм задрямал за малко. Жена ми беше будна. Едно силно иззвънтяване ме принуди да скоча. Виждам, че телта, опъната над печката, върху която сушим детските пеленки, се люлее и аз го хващам с ръката си и спирам люлеенето му.
към текста >>

45. СТИХОВЕ - SТ. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Моля, съгласно обичаите на тази страна, да ми бъде позволено да изпълня своя дълг пред нея.
Стекъл се много свят - широката стъгда пред черквата, дето били изложени тленните останки на убитата девойка, едва могла да побере многобройната тълпа. На многократните и настойчиви въпроси на съдиите, за голяма изненада и неудоволствие на всички, Сафрио отговарял с неизменно мълчание. Ала пред вид на факта, че той бил заловен на самото местопрестъпление и че не направил пред съда ни най-малък опит за самооправдание, последният без колебание осъдил младия мъж на смърт. Едва след прочитане на смъртната присъжда, Сафрио заговорил. Той казал: „Аз имам едно свето задължение към убитата. Моля, съгласно обичаите на тази страна, да ми бъде позволено да изпълня своя дълг пред нея. След туй можете да пристъпите към изпълване на присъдата". Съдът разрешил. Тогава Сафрио, придружен от стража, влязъл при трупа на убитата. Около ковчега били сбрани родителите, роднините и многобройни познати на девойката. Имало и свещеници.
към текста >>

46. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

„Учениците Иоанови постят и се молят", защо при тях не е „женихът" - Слънцето на Живота, идейният център на оня живот, който настъпва след пустинята, след излизане от сферата на Сатурн и неговите пръстени.
И затова често пъти ни изглежда суров и безмилостен. Враг на всяка експанзивност - душевна и физическа - Сатурн е пестелив, икономичен, дори скържав. Широтата, жестът, щедростта му са чужди. Тя дори му се виждат като израз на тщеславие. Сам той клони към прост живот, към подвижничество всред несгоди и лишения, и затова иска да даде на хората не готови блага, а воля за подвижничество, себепревъзмогване и дисциплина. „Учениците Иоанови постят и се молят", защо при тях не е „женихът" - Слънцето на Живота, идейният център на оня живот, който настъпва след пустинята, след излизане от сферата на Сатурн и неговите пръстени. У нисшия сатурнов тип строгата, дълбока, съвестна мисъл се превръща в хитра пресметливост. Стремежът към опростяване и освобождаване от всичко лишно се превръща в едно скъперническо пестене и лишаване дори от най-необходимото. Студен егоизъм, лукавство, хитрина, скържавост, жестокосърдие и студено равнодушие към хората, подмолност в преследване на своите кроежи правят нисшия тип на Сатурн подобен на паяка. Пазете се от тоя тип - той плете тайно своите мрежи и търпеливо чака да паднат жертвите му в тях. За да завърша, ще уподобя Сатурновата сфера на коравата костилка, която обвива плода.
към текста >>

47. ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

В днешните времена на настръхнали страсти, на стръвни политически и икономически борби, когато „господарите на народите" се борят помежду си да запазят своята мимолетна власт над тях, когато устата на Заведеевата майка, не вече умолява, а заклина през милиони гладни гърла, спрете се, и през туй гъмжило, вдайте слух в гласа на „Сина Човешки".
В тази „инфлексна точка", в този жив взел, се крие един магически ключ. Но минаването през тази точка, види се, не е лесно, защото е съпроводено с изпитанието на „чашата и кръста". Все пак там и само там е разрешението на въпроса. Там е спасението на човека от владичеството на ония, които „господаруват над народите". Само така ще освободи човек ръката си от ръката на „майката Заведеева" и ще престане да се разтака заедно с нея пред управниците и големците на тоя свят. В днешните времена на настръхнали страсти, на стръвни политически и икономически борби, когато „господарите на народите" се борят помежду си да запазят своята мимолетна власт над тях, когато устата на Заведеевата майка, не вече умолява, а заклина през милиони гладни гърла, спрете се, и през туй гъмжило, вдайте слух в гласа на „Сина Човешки". Вие непременно ще чуете кроткия му укор: „Не знаете що искате". И ако пожелаете да разберете, що трябва да искате, той ще ви покаже „инфлексната точка", пред която стоят „чашата и кръста". И ако попитате, що има зад тях, що има зад оная точка, която грее с такъв странен блясък, той ще ви каже: „Там е светът на Синовете човешки, които слизат в света на страдащите свои братя, ала не като „господари" и „големци", които грабят и насилват, а като светли служители, които дават от изобилието на своя живот и благо". Г.
към текста >>

48. СТИХОВЕ - ДИМИТРИНА АНТОНОВА, S Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Те се молят всеки ден, всеки час.
Те са живели във вътрешно единение с всичко. В това единение, всичките противоречия на живота са придобивали сами своето разрешение. Тези човеци, намерили себе си, са предавали и на останалите свои подобни опитността, чрез която те имат смисъл и щастие в живота. Те са обяснили на своите подобни, че ние зависим в своя живот от един велик първичен Разум, който ръководи всичко, и че нашето спасение зависи от единението с него. И хората, тези които само са чули, а сами нямат опитност, са почнали да създават един външен култ на поклонение пред Бога, пред великия Разум на живота. Те се молят всеки ден, всеки час. И молитвите на хората рядко биват изпълнени. Защото те не достигат слуха на Бога. Защото те са молитви за материално спасение и подобрение на живота; защото те са молитви само на искане, на сляпо искане, без човек да разбира великия смисъл на всичко, което става в нашия живот. А истинската молитва почва в себевглъбяването. Тя почва в постоянните тихи разговори със своята душа.
към текста >>

49. ХЬОНЕ ВРОНСКИ И НЕГОВАТА ФИЛОСОФИЯ НА МЕСАНИЗМА- П.Г.ПАМПОРОВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Аз се обръщам към публиката и моля господина, който стои близо до вратата да не допусне доктора да отнесе със себе си своите биографични сведения.
Аз му отвърнах: „Г-н докторе, вие сам донесохте този череп, като искахте да ни подложите на изпит. Заявихте при това, че носите биографичните бележки в джоба си, тъй като сте познавали много добре лицето, на което принадлежи тоя череп. А сега се мъчите да омаловажите нашата преценка и да ни обиждате, подхвърляйки, че и да сме описали донейде характера, това било „гадателска работа". Този начин на постъпване е крайно неучтив и неблагопристоен. Освен това, той не подобава на професията ви като лекар. Аз се обръщам към публиката и моля господина, който стои близо до вратата да не допусне доктора да отнесе със себе си своите биографични сведения. Той ги дължи на слушателите, той ги дължи на нас, той ги дължи на докторската си чест и на истината. Ние настояваме да бъдат те сравнени с нашето описание." Тогава присъствуващите започнаха да викат и да ги искат, така че докторът беше принуден да ги изпрати. Аз повиках пастор Грейвс, който стоеше на едно от предните места да ги прочете публично. Последният прочете следното: „Черепът, който предлагаме за изследване, принадлежи на една девойка, която бе забележително надарена във всяко отношение и притежаваше отлични способности докъм 14½ години. Тя беше много добра ученичка, със силни музикални дарби.
към текста >>

50. ЗИМА, ПРОЛЕТ - Е. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ще се молят тия семена за капка дъжд и за целувката на светлината.
Той безгрижно си играе по пътя и щом те зърне, ще те вземе в ръка. Ще забие бели, остри зъби в тебе и ще те изяде лакомо. После небрежно ще захвърли семената в градината и ще припне пак по своите игри. Земята ще покрие тия семена. У тях ще се събуди споменът за широкогранното дърво и те с мъка и копнеж ще пробият коравата почва, за да видят слънцето. Ще се молят тия семена за капка дъжд и за целувката на светлината. И вятърът на пролетите и тъжните есени, които ще минат край тебе, ще огъват твоята слаба още снага, доде израсне дърво като това, от което падна, защото сам ти пожела това. Не помниш ли? II Морето Морето се гневи. Невидима и страшна буря издига неговите мощни плещи, а сред него плува кораб. Боговете долу в бездните водят жестока бран.
към текста >>

51. Елементарни астрологични комбинации – П. М. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Днес повече от всеки друг път се говори за хуманност, за мир и за справедливост, обаче, те са само думи без съдържание, безкръвни понятия, които шумолят из кабинетите, из конференциите като паднали есенни листя, които ще бъдат пометени от метежа на войната.
Върховната правда не се дели като вещ, тя не се вслушва в гръмките фрази, не се омайва от ловките дипломатически ходове, нито се бои от смъртоносния огън на модерната жестокост. Правдата е била и ще си остане при Любовта - при тия, които не творят личното си благополучие, а живеят в непрестанно добротворство и в дело за духовния възход на човечеството. Правдата не обича да се прикриват зад паравана на гиздавите фрази, зад стандартните изрази за хуманност и идеализъм най-грубите прояви на егоизма, на подтисничеството и на ненаситната алчност. Колкото да искат да прикрият това дипломатите зад неизброимите форми на своите изявления, човечеството, по-право трезво-мислещите хора, виждат, че причините и на съвременните конфликти са. пък нявгашните вечни причини: пазарите, природните богатства, желанието за хегемония и алчността да се изсмукват ценностите из коравите ръце на работещия и твореца на жизнените сокове, за да бъдат превърнати в блестящ метал - галещ ненаситните очи на едно малцинство. Днес повече от всеки друг път се говори за хуманност, за мир и за справедливост, обаче, те са само думи без съдържание, безкръвни понятия, които шумолят из кабинетите, из конференциите като паднали есенни листя, които ще бъдат пометени от метежа на войната. Че са празни думи, показва това, че когато приказваха за мир, нарушиха мира, като проповядваха хуманност, насилваха народите, а като викаха за справедливост, извършиха неправди. Така или иначе, времето не спира своя победен ход. Развитието на огромната лента следва своя път, планът на висшите сили бавно, но сигурно се осъществява. Светът днес е по-напред от вчера. Има една огромна разлика между 1914 година и днес.
към текста >>

52. Отзиви, вести, книгопис Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Сега привикнаха да се молят само в църква, сякаш само църквата е дом за молитва.
Мнозина безделници започнаха през ден през два да свръщат в странноприемниците, защото можеха да получат безплатно ядене и легло за спане. Така ти ги привикна на мързел. Па и не само това - в странноприемниците постоянно се дигаха скандали, кой да вземе по-хубава стая, кой да си сипе пръв от яденето, да обере най-тлъстото и т. н. Като построи пък църкви, ти направи тържища на свещениците. По-рано хората, като нямаше толкова църкви, се молеха навсякъде, и под покрив, и под открито небе. Сега привикнаха да се молят само в църква, сякаш само църквата е дом за молитва. Па и не те се молят, а свещениците четат молитви зарад тях, стига да им дадат повечко пари, да палят по-дебели свещи и да пущат повече в дискуса". Като казал това, ангелът се възнесъл към небето и изчезнал отпред погледа на светията. Оборил той глава и дълбоко се замислил. "Туй дето моя брат прескочи дупката, си рекъл той накрай, наистина струва повече от всичките добрини, що сторих на хората. Онази дупка беше един капан на дявола: другарят ми го прескочи, а аз паднах в него".
към текста >>

Па и не те се молят, а свещениците четат молитви зарад тях, стига да им дадат повечко пари, да палят по-дебели свещи и да пущат повече в дискуса".
Така ти ги привикна на мързел. Па и не само това - в странноприемниците постоянно се дигаха скандали, кой да вземе по-хубава стая, кой да си сипе пръв от яденето, да обере най-тлъстото и т. н. Като построи пък църкви, ти направи тържища на свещениците. По-рано хората, като нямаше толкова църкви, се молеха навсякъде, и под покрив, и под открито небе. Сега привикнаха да се молят само в църква, сякаш само църквата е дом за молитва. Па и не те се молят, а свещениците четат молитви зарад тях, стига да им дадат повечко пари, да палят по-дебели свещи и да пущат повече в дискуса". Като казал това, ангелът се възнесъл към небето и изчезнал отпред погледа на светията. Оборил той глава и дълбоко се замислил. "Туй дето моя брат прескочи дупката, си рекъл той накрай, наистина струва повече от всичките добрини, що сторих на хората. Онази дупка беше един капан на дявола: другарят ми го прескочи, а аз паднах в него". И той се запътил към старата си постница.
към текста >>

53. КОГАТО БЯХ МЛАДЕНЕЦ - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Кажи, моля, че ми си сестра, за да ми бъде добре поради тебе и да се опази животът ми заради тебе".
Той слиза със страх. Защото при старозаветните нрави, които са съществували тогава, животът му не е бил твърде сигурен. Ето един малък епизод от пребиваването на Аврам в Египет, който е характерен не само в едно отношение. Ще го приведа така, както е предаден в Битие: „И когато наближи да влезе в Египет, рече на жена си Сара: Ето, зная че си жена хубава наглед. И може би, като те видят египтяните да рекат: жена му е тази; и мене ще убият, а тебе ще оставят жива. Кажи, моля, че ми си сестра, за да ми бъде добре поради тебе и да се опази животът ми заради тебе". Египетските първенци, наистина, харесали Сара и я отвели в дома на фараона. Последният, поради нея, „сторил добро на Аврама": Аврам твърде забогатял. По-нататък се казва, че Господ поразил с язви дома на фараона, който узнал истината, върнал Сара на Аврам и го отпратил от Египет: „него, жена му, и всичко що имаше". Така Аврам, след като заложи жена си в Египет, отново си я възвръща. Той забогатя, но трябваше да заложи жена си: човек трябва да заложи в материалния свят, светът на фараона, сърцето си, за да придобие материални богатства.
към текста >>

Моля ти се, отлъчи се от мене: ако идеш ти наляво, аз ще отида надясно; ако ли ти надясно, а аз наляво".
Тук, при раздалата на Аврам с Лот, изпъкват едни от най-красивите черти в характера на вехтозаветния патриарх. Той дава на вечния икономичен въпрос за разпредялба на земите с - техните източници на блага, който въпрос виждаме да възниква тук в неговата елементарна вехтозаветна постановка, едно колкото безпристрастно, толкова и справедливо разрешение. Ще посоча това просто, но правдиво разрешение така, както е предадено в Битие, в няколко само стиха. „И Аврам рече Лоту: Да няма препиране между тебе и мене, между моите пастири и твоите пастири, защото ние сме братя. Не е ли всичката земя пред тебе? Моля ти се, отлъчи се от мене: ако идеш ти наляво, аз ще отида надясно; ако ли ти надясно, а аз наляво". Аврам предоставя свободен избор на Лота. Макар че последният дължи всичко на него, Аврам не го насилва, не му се налага. Той е готов да последва решението, което Лот вземе. Мнозина „старозаветници" днес, които имат материални спорове, биха завидели на справедливостта, миролюбието, безкористието и великодушието на вехтозаветния патриарх. В един друг епизод от живота на Аврам, се разкриват нови черти от характера му, като се подчертават същевременно и тия, които бидоха изтъкнати по-горе.
към текста >>

54. DU MAITRE: LE REEL DANS LA VIE. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Авторът умолява тия, които ще я поставят на сцена, да съобщават в книгоиздателство „Братство" в Севлиево сведения за това.
Има вече доста брошури, пръснати в селото за популяризирането на тая идея. Но това същото може да направи много по-скоро една пиеса, каквато е настоящата. Тя е написана с дълбоко разбиране на селския бит, на българската психика. В пиесата се описва, как в едно българско село обновата започва чрез група младежи, които после със своя възторг привличат всички в селото: Всички тръгват – и млади, и стари, и бедни, и богати – по новия път: кооперативно обработване на земята и изграждането на новото село. Нека всички съчувственици на новите идеи помогнат за проникването на тая пиеса на широко във всички села и навсякъде тя да види селската сцена. Авторът умолява тия, които ще я поставят на сцена, да съобщават в книгоиздателство „Братство" в Севлиево сведения за това. Учебник по есперанто, от Д-р Зах. Захариев. По директната (говорна) метода. С 316 картини в текста. Севлиево, книгоиздателство „Братство", 1940 г. Стр. 118.
към текста >>

55. ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Религиозните хора са големите синове, които изпълняват Божиите заповеди, спазват законите Му, молят се, постят, живеят благочестиво и се считат за праведни.
Баща му каза: „Синко, всичко, каквото имам е твое. Този твой брат беше изгубен, а сега се намери". Малкият син започна зле и свърши добре. Големият започна добре и свърши зле. Ние, хората на земята сме тия синове. Религиозните хора са големите синове, които изпълняват Божиите заповеди, спазват законите Му, молят се, постят, живеят благочестиво и се считат за праведни. Но, когато видят Божията милост към грешните, стават недоволни и казват: „Господи, ние постоянно се молим, слушаме Те, пък Ти нам нищо си не дал, а на тия грешниците и богатство и къщи, всички блага даваш". Като дойдоха на земята младите синове, заживяха нашироко и всички загазиха. Ние сме тия млади синове, на които баща им даде имане и ги остави свободно да правят, както разбират. И нам нашият баща ни е дал много сили, които са скрити в нас и които може да ги развием. Човешкият организъм е толкоз пластичен и такава енергия има в него, че човек може да развие грамадна сила в себе си.
към текста >>

56. СТИХОВЕ: ЦВЕТОВЕ. ЩЕ СЕ НАПЪЛНИ - Д. А-ВА Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Затуй те моля, Творче, из бездън простор — чуй на сърце копнежний звън: Кога в земя ще върнеш слаба плът, ДУХ сам на кръстопът не изоставяй!
Та тя е моя въздух, жаден лъх - невям ощ от преди крака да стъпят на земна твърд!...От час, кога напъпи душа отвъд под ангелския дъх, аз зра през нейний строй на красота всяк образ, мисъл, порив и мечта. Затуй тъй въздъхвам, птички щом съзра да вият с топъл чурулик кръг волен всред ширни небеса; и съ взор във плам разтворен, унасям се от пъстрата игра на багрите по нежния им пух. О, дивен си творец, Всемирний дух! Нал песенна хармония навред строи безспир и видим свят изгражда? — Затуй душа с неутолима жажда пий звук и във всяк допир до лъч и цвет. Затуй те моля, Творче, из бездън простор — чуй на сърце копнежний звън: Кога в земя ще върнеш слаба плът, ДУХ сам на кръстопът не изоставяй! Нек в песен вечно да живей, прославя всемирни ти закони! Нек трептят криле МУ между звездни ти нозе.
към текста >>

57. АВТОБИОГРАФИЯ (ПОЕМА В ПРОЗА) - G Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

В Кап Жибу, в Сизнерос, в Порт Етиен малките мавританчета не просят пари, но се консервени кутии в ръка молят за вода.
Водачът им ги бе завел пред един грамаден водопад, подобен на изтъкан стълб, който бучеше. — Вкусете — каза им той. Това беше сладка вода. Вода! А при тях колко дни ходене, за да се стигне до най-близкия извор и ако го намерят, колко часове, за да се извади пясъка, с който е напълнен, докато се стигне до кал! Вода! В Кап Жибу, в Сизнерос, в Порт Етиен малките мавританчета не просят пари, но се консервени кутии в ръка молят за вода. — Дай малко вода, дай... — Ако си послушен!... Водата, която има цена на злато, водата, чиято най-мъничка капчица измъква от пясъка зелената искра на стрък тревица. Ако вали някъде, цяло преселение раздвижва Сахара. Племената се запътват към тревата, която ще поникне на 300 километри далече... А тая вода, толкова скъперница, от която вече десет години капчица не е паднала в Порт Етиен, изобилно бучеше тук! Като че от някакъв пробит водоем се разливаха световните запаси.
към текста >>

58. НИЕ И ДРУГИТЕ - G. N. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

После идват и другите девици и се молят: Господи, Господи, отвори ни: А Той отвръща: Истина ви казвам – не ви познавам.
Посред нощ настана вик: Младоженецът иде, излезте да го посрещнете! Тогаз се раздигнаха всички разумни девици и запалиха светилниците си. Неразумните помолиха разумните да им дадат от тяхното масло, за да не угаснат светилниците им. Разумните отговориха : да не би да не стигне и за нас и за вас, затова идете и купете. И когато те излязоха да купят масло, дойде младоженецът; тогава готовите влязоха с него на сватбата и затвориха се вратите. После идват и другите девици и се молят: Господи, Господи, отвори ни: А Той отвръща: Истина ви казвам – не ви познавам. И тъй, бъдете будни, защото не знаете деня и часа, в който Син Человечески ще дойде" (Мат. 25; 1—13). След тази знаменателна притча за десетте девици, Христос разказва притчата за талантите и казва, че Син Человечески ще дойде неочаквано и ще подири сметка от слугите, на които е раздал талантите. И по-нататък казва: "Гладен бях и дадохте ми да ям; жаден бях и напоихте ме, странник бях и ме приехте, гол бях – облякохте ме, болен бях – посетихте ме, в тъмница бях и дойдохте при мен". С тия думи, както сам Христос казва, Той има предвид стореното не лично спрямо Него, но "спрямо едного от тези мои най-малки братя".
към текста >>

59. КОГАТО ДОЙДЕ ТЯ - S. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Аз ще го моля и той ще направи това, което Аз искам.
Ти, със сърцето на царкиня! — Да, майко, не зная веч, какво сърце нося, но Аз искам да му подаря живота. — Ти знаеш законите в твоята страна. Какво ще каже твоят баща? — О, моят баща! Аз ще го моля и той ще направи това, което Аз искам. — О, Суани-Ом, нима ще се ожениш за един простосмъртен? — О, да, да, само да не бъде късно. — Но, Суани-Ом, размисли, ако той има своя възлюбена, ако той не те обича?! — Тогава, Аз нищо няма да направя за него, нека тогава умре! — гордо викна царкинята.
към текста >>

60. ПОБЕДНАТА ПЕСЕН НА СВОБОДАТА - ЕК. М-ВА Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Аз ви моля и това е единственото, което искам от вас.
Нямало място за съпротива. Злосторниците взели всичко, което можели да носят, отвели и слугите, а Селим вързали за стеблото на една суха палма. Когато един от тях се приближил до него със свирепото желание да напои ханджара си с неговата кръв, един млад човек с големи, тъжни очи възпрял злодейската ръка. — Не го убивайте, приятелю, — помолил настойчиво той. — Нека живее още. Аз ви моля и това е единственото, което искам от вас. — Ти познаваш ли го? — запитал оня, който вдигнал ръка. Познавам го. Сторил ми е добро. Когато разбойниците се отдалечили, Селим запитал непознатия: — Кой си ти приятелю и защо спаси живота ми?
към текста >>

61. ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Той е смъртно ударен и втората империя се сгромолясва.
На пръв поглед, тоя символ се настанява твърде лесно върху картата на Франция: общественото мнение, прочее, има обща тенденция да го приеме. Ако се разгъне източното крило върху тая фигура, продължава коментаторът, биха се намерили бойните полета на войните в Италия. Във всеки случай, обсегът на това крило би бил по-малко широк, отколкото по време на първата империя и едва то се опитва да проникне към долината на По, когато крилото се сгъва, то остава все пак леко разперено и така обгръща един ъгъл, който разширява френската територия към Савоя и Ница. Но орелът се върти по силата на движението, което изминава 30° за 9 години и през 1870 год. идва в положение да подложи главата си на стрелата на нахлуванията, за което става няколко пъти дума. Той е смъртно ударен и втората империя се сгромолясва. Детерминациите на Наполеон III тогава са следните. 1) От слаба земя и бедно роднинство (Ш, 28). Знае се, пояснява Пиоб, че бъдещият император не беше богат и че принцовете, негови роднини, имаха още по-малко богатство. 2) Ще дойде да пътешествува внукът на великия... (VI, 82) Знае се също, че той водеше преди 1852 г. един твърде подвижен живот.
към текста >>

62. БОГОМИЛСКО ПРОРОЧЕСТВО ЗА БЪЛГАРИЯ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Преди да те помоля, ти ще ме погалиш с нежната милувка на слънцето.
МОЛИТВАТА НА ЖИТНОТО ЗРЪНЦЕ Аз съм малко зрънце, приютено в пазвата ти. Преди да те помоля, ти ще ме погалиш с нежната милувка на слънцето. И аз ще простра към Тебе, Необятната, копнеещи ръце. Преди да съм опитало твърдостта на почвата, на която стоя, ти ще ми изпратиш роса и пролетен дъждец. Като балсам те ще се разсеят по снагата ми и заслушано в тихата музика на дъждовните капки, аз ще вплета в нея и мелодията на моята благодарност. Не виждам ли всеки миг, как в безбройни грижи за мен се излива Твоята любов? Що мога друго да направя освен да раста?
към текста >>

63. СТИХОВЕ - Д. А. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Но аз Те моля: пази ме да се не отклоня от алените струи, които справедливостта чертае, като най-вярна пътека, що отвежда до чистотата на моето сърце, за да бъде то прибежище само за Тебе.
Радост ме обзема, защото виждам, че нозете ми стъпят всред редеещи дървета и за мене остава гъстата гора, потънала в дълбока сянка. Аз благославя м сетната моя загуба, защото тя ме направи да се чувствувам по-близо до Тебе. Сега зная, че стъпките, които ми оста-ват, са най-трудните Но пали очите ми виждат първите лъчи на слънцето, което се показва зад белия, висок връх на планината. О, зная, че пътят към него води през пространни пустини. във среднощния мрак, когато се разнасят риканията на звяра, мнозина са подирили обратния път. Но аз Те моля: пази ме да се не отклоня от алените струи, които справедливостта чертае, като най-вярна пътека, що отвежда до чистотата на моето сърце, за да бъде то прибежище само за Тебе. Аз благославям сетната моя загуба, защото тя разкри пред мене белия връх, копнежът по който ме изведе из калните пътеки на моя живот и ме доведе по-близо до Тебе.
към текста >>

64. НА ВЪРХА - В.Н. Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Плачат, молят се на Бога, семенцата мили, влага искат, за да могат да намерят сили, да изскочат над земята в слънчеви премени, да събират светлината в плодове засмени.
Тогава чак възлюбих всички хора. Николай Рилски КАПКИТЕ ДЪЖДОВНИ Бързат облаци огромни, идат отдалече, носят капчици дъждовни за земята вече. Бързат всичко да окъпят жадно по земята, та цветята да напъпят, — радост за душата. Бързат в пътя си далечен към земята жадна да окъпят в час уречен снагата й страдна. Пукнаха се устните й жадни за водица, затъжиха в пазвите й нейните дечица. Плачат, молят се на Бога, семенцата мили, влага искат, за да могат да намерят сили, да изскочат над земята в слънчеви премени, да събират светлината в плодове засмени. Бързат облаци дъждовни, слизат към земята, пеят песните любовни те на небесата.
към текста >>

65. ПО СТРАНИЦИТЕ НА ЕДНА ГОЛЯМА КНИГА - G.N. Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Думата моля говори ясно, че тя значи искане, просене.
„Истинското познание е вяра", казва големият природоизпитател Едгар Даке (Urwelt или SageundMenschheit — Първичен свят, мит и човечество). Да стигне човек до тази жива вяра, това е истинско постижение в пътя. Чрез нея се отварят вратите на живота. Тя е алфата и омегата на творческия духовен живот. В религиозния живот се говори и практикува най-често молитвата. Думата моля говори ясно, че тя значи искане, просене. Но това е най-обикновеното, най-баналното обяснение на молитвата. Моралното значение на молитвата седи в това да призовеш вниманието на висшите Сили, на Разумността, за благото на всичко съществуващо. Да се молиш за здравето, за живота, за просветата, за мира, доброто и благоденствието на другите, на „ближния", да се молиш за твоята собствена просвета, за разбиране на живота и повеленията на душата, да имаш сили и разум да служиш на Бога, на Разумността и Правдата, да служиш на ближните си, на човечеството, ето такава молитва има морален смисъл, значение и сила. Затова Учителят казва: „Когато се молиш за другите, тогава идва благословение и върху теб". А Карел („Човекът — Неизвестният") казва: „Обикновено се сбъдват ония молитви, които се отнасят до другите".
към текста >>

66. СТИХОВЕ - БЕЛОМОРЕН, S.,B.C.H. Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

И затова една утрин той докосна светата мантия на Вечния в знак на молба и кротко продума: „Господи, прати ме, моля Ти се, да видя душата, с която всяка утрин разговаряш.
Ек. М-ва ТОЙ ВИЖДА Щом на изток Денницата блеснеше върху розовата завеса на зората, малкото ангелче разперваше белоснежни криле и литваше на там, дето Господ напоследък обичаше да застава и да отправя благия си поглед къч земята. С трепетна радост в душата си то се приближаваше мълком до своя Повелител и със затаен дъх следваше безмълвната, внимателна усмивка, която озаряваше заслушания образ на Създателя. Това трябва да е някоя велика и светла душа, си мислеше младият служител, щом Господ й обръща такова голямо внимание. И в глъбините на неговото чисто сърце се яви силно желание да види тази душа и да се запознае с нейния живот. И затова една утрин той докосна светата мантия на Вечния в знак на молба и кротко продума: „Господи, прати ме, моля Ти се, да видя душата, с която всяка утрин разговаряш. Това би било голямо благо за мене! " Като каза това, младият служител сведе златокъдрата си глава и зачака. Тогава Лъчезарният даде знак на един от своите служители да се приближи до Него и му посочи мястото, където той трябва да отведе ангелчето, за да бъде изпълнено желанието му. Старият служител го обви с едно от своите мощни криле и литна през звездното пространство. Много съвършени светове оставаха бързо зад тях.
към текста >>

— Възлюблени мой, Ти, Който виждаш всичко и повеляваш на тъмнината да се оттегли, за да настъпи денят, моля Те, запази мен и стадото ми от похитителя, както вчера ни запази.
Най-после верният служител забави съвсем летенето си и спря на един висок връх. Долу в подножието на планината то видя пещера, огряна от първите лъчи на слънцето. Пред пещерата то не видя никакво величие, само беден овчар, който коленичил, прегръщаше с безкрайна нежност високо изправен камък. Дълго време то гледа коленичилия. Всред дълбокото мълчание то чу тихия молещ глас и смирените слова на младия овчар, които той отправяше към безмълвния камък. — Възлюблени мой, Ти, Който виждаш всичко и повеляваш на тъмнината да се оттегли, за да настъпи денят, моля Те, запази мен и стадото ми от похитителя, както вчера ни запази. Твои са потоците, чиито води утоляват жаждата на мен и стадото. Ти създаде тревата, която те пасат и сочните плодове, с които аз се храня. Благодаря Ти, пазителю мой. Той обърна глава и погледна изгрялото слънце и се усмихна така, сякаш беше видял самото лице на своя възлюблен. Така радостен и доволен, той подкара голямото стадо към потоците.
към текста >>

Но Те моля, простри светлата си длан и освободи сърцето ми от утеснението, в което се намира, за да бликне от него, от този малък извор, вода чиста и блага.
Чак тогава сянката на скърбите напусна моето сърце! Нали с тези думи Съвършеният ме беше изпратил тук долу всред хората на земята. О света истина, ти непрестанно ми разкриваш своите съкровища! Аз зная, че животът, който блика в моето сърце от гръдта на земята и от цялата вселена, блика из Тебе, о вечен Извор. Зная, че всичко се стреми към Тебе и че няма сила, която да го спре или да го върне назад. Но Те моля, простри светлата си длан и освободи сърцето ми от утеснението, в което се намира, за да бликне от него, от този малък извор, вода чиста и блага.
към текста >>

67. За ученикът Аверуни - Теофана Савова. Из Свещени думи на Учителя Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Е, моля, как ще оправдаете факта, когато тия два духове се карат помежду си?
Ти сам знаеш, че много от нещата, които ти се казват са лъжливи и неверни. Твоята душа усеща това, но твоят ум, който обича щестлавието иска да те заблуди. Ти искаш да си образ и подобие на Господа, това е право дадено на всеки човек, който слуша Истината, но преди да добиеш това, ти трябва да станеш носител на Истината, изпълнител на Правдата и образ на Любовта, и да търсиш не своята си слава, но славата Божия. Человек може да излъже себе си, може да излъже и хората, но никога Бога. Сега вие в Търново се надхитрявате -на едного говори майката Господня, на другиго - Христос. Е, моля, как ще оправдаете факта, когато тия два духове се карат помежду си? Дали светлите чисти духове са един против друг? Плодът показва дървото, и делата - человека. Предупреждавам ви всички ви да не маряте Святото Име Божие. Бог не е Бог на немирство, на завист, на крамоли. Той е Бог на всяка благодат и милост На лъжата, каквото име и да се тури, тя си е все лъжа.
към текста >>

68. Общение с Бога - Учителят Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Учителят отваря врата на Горницата и се скриват от погледа ми - влязоха да се помолят.
Учителят все махаше с ръка и викаше, докато Петко се сепна и се отправи към Учителя с ниско наведена глава и с едва влачещи се крака. Тогава Учителят тихо продума: "Хайде да се качим двамата в горницата да се помолим, да си направим молитва". Застанала зад дървото, аз не подозирах, че ще бъда свидетелка на такава проява - отношението на Божественото към човека, отношение на Бога към човешката душа, дори ако би тя да е презряна от целия свят. Двойката мина близо край дървото, зад което бях аз, и се отправи към Горницата. Вече са на горното стъпало. Учителят отваря врата на Горницата и се скриват от погледа ми - влязоха да се помолят. Свидетелка на всичко видяно и чуто, аз не знаех де се намирам - на земята или на небето, обхваната от умиление към великото и красивото, пълна с благодарност, че в този момент, когато става нещо необикновено на земята и на небето аз съм зад дървото, което ми беше близко, по-близко от брат и сестра, и то ням свидетел на нещо велико. Струваше ми се, че ако бих могла да го прегърна, то би се стопило в ръцете ми. Казах си: горе се молят. Нищо друго не ми остава освен аз да се моля, да отправя своята малка, слаба молитва към Великият. Колко време трая молитвата, не зная, светлите моменти с часовник не могат да се измерват.
към текста >>

Казах си: горе се молят.
Двойката мина близо край дървото, зад което бях аз, и се отправи към Горницата. Вече са на горното стъпало. Учителят отваря врата на Горницата и се скриват от погледа ми - влязоха да се помолят. Свидетелка на всичко видяно и чуто, аз не знаех де се намирам - на земята или на небето, обхваната от умиление към великото и красивото, пълна с благодарност, че в този момент, когато става нещо необикновено на земята и на небето аз съм зад дървото, което ми беше близко, по-близко от брат и сестра, и то ням свидетел на нещо велико. Струваше ми се, че ако бих могла да го прегърна, то би се стопило в ръцете ми. Казах си: горе се молят. Нищо друго не ми остава освен аз да се моля, да отправя своята малка, слаба молитва към Великият. Колко време трая молитвата, не зная, светлите моменти с часовник не могат да се измерват. Вратата тихо се отвори. Аз изтръпнах, не знаех какво ще видя. Двамата слизаха по стълбата Братът е изправен, с вдигната глава, спокоен, леко усмихнат, като че нищо не е било.
към текста >>

Нищо друго не ми остава освен аз да се моля, да отправя своята малка, слаба молитва към Великият.
Вече са на горното стъпало. Учителят отваря врата на Горницата и се скриват от погледа ми - влязоха да се помолят. Свидетелка на всичко видяно и чуто, аз не знаех де се намирам - на земята или на небето, обхваната от умиление към великото и красивото, пълна с благодарност, че в този момент, когато става нещо необикновено на земята и на небето аз съм зад дървото, което ми беше близко, по-близко от брат и сестра, и то ням свидетел на нещо велико. Струваше ми се, че ако бих могла да го прегърна, то би се стопило в ръцете ми. Казах си: горе се молят. Нищо друго не ми остава освен аз да се моля, да отправя своята малка, слаба молитва към Великият. Колко време трая молитвата, не зная, светлите моменти с часовник не могат да се измерват. Вратата тихо се отвори. Аз изтръпнах, не знаех какво ще видя. Двамата слизаха по стълбата Братът е изправен, с вдигната глава, спокоен, леко усмихнат, като че нищо не е било. А Учителят?
към текста >>

69. Брой 3-4 -1992г. Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Казвам: ако съвременните хора не знаеха да се молят те биха изгубили и това малкото, което до днес са запазили.
Нито знанието, нито любовта, нито мъдростта на Земята са в състояние да се сравнят с общението с Първата Причина, каквото има в молитвата. Силата на молитвата седи в това, че като се моли човек, той впряга всичките си добродетели на работа. Молитва, в която човек не впряга всичките си добродетели, не може да се счита за истинска. Молитвата трябва да включва в себе си качествата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, на милосърдието и на ред още добродетели. Отидете ли при Бога с такава молитва, вие ще приличате на дърво с узрели плодове. Казвам: ако съвременните хора не знаеха да се молят те биха изгубили и това малкото, което до днес са запазили. Всичко хубаво, всичко велико и красиво, което те са запазили се дължи на молитвения дух, който работи в душите им. Тъй щото, благодарение на молитвата, макар и не тъй правилна, каквато е в съвременното човечество, все пак нещо от хубавото се е запазило и нещо ново се придобива. Благодарение на молитвата ние ставаме проводници на възвишени сили и благодатни средства, чрез които се крепи целият човешки род. Душата има нужда от вътрешна духовна храна, която може да се достави само чрез молитвата. Сега, като ви наблюдавам, аз забелязвам следното нещо: вие сте забогатели със знания, които ви преподавам, но не сте се научили как да се молите.
към текста >>

- Как се моля, не мога да ти кажа, но всякога се моля: аз се моля и като ям, и като пия вода, и като чета и като работя - всякога и навсякъде се моля.
В много отношения вие мислите като мене, философствувате като мене, проповядвате като мене, говорите като мене, но едно нещо не знаете - не знаете да се молите като мене. Единственото нещо, което не мога да ви науча, е да се молите. Аз никога не си позволявам да науча някого, как да се моли. Защо? -Според мене молитвата е най-свещеният акт, който е достояние само на душата. Някой ме запитва: ти как се молиш и кога се молиш? - Как се моля, не мога да ти кажа, но всякога се моля: аз се моля и като ям, и като пия вода, и като чета и като работя - всякога и навсякъде се моля. - Не ти ли става тежко от толкова много молене? - Напротив, по-леко ми става. Животът се заключава, именно, в молитвата Престане ли човек да се моли, и животът изчезва. Велико нещо е молитвата! Тя не се изразява чрез бъбрене, чрез шепнене на молитви.
към текста >>

И учениците Христови не знаеха да се молят, затова се обърнаха към Христа с думите: "Учителю, научи ни да се молим!
- Напротив, по-леко ми става. Животът се заключава, именно, в молитвата Престане ли човек да се моли, и животът изчезва. Велико нещо е молитвата! Тя не се изразява чрез бъбрене, чрез шепнене на молитви. Като се научите да се молите, и животът ви ще се осмисли. И учениците Христови не знаеха да се молят, затова се обърнаха към Христа с думите: "Учителю, научи ни да се молим! " Христос им отговори: "Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи". Обаче, те имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа. Казвам, всеки човек може да се научи да се моли. Щом молитвата е в Зависимост от добродетелите, човек трябва да постави доброто за основа на своя живот. Постигнели това, той няма да забележи, как способността му да се моли ще се яви като естествен резултат на живота.
към текста >>

70. За Лъчите Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Пък в някои местности, в някои гори, когато шумолят листата, особена музика има!
НИЕ ЩЕ НАПРАВИМ един музикален опит, да видим какво може да направи музиката. Ще опитаме силата на музиката. Бил желал, когато излизате в природата, да се вслушвате в нея. Вие не сте се вслушали в течащите избори. Каква приятна музика има между малките камъчета! Пък в някои местности, в някои гори, когато шумолят листата, особена музика има! Когато влизате в природата, от там ще черпите вдъхновение. Не се ли вслушвате в пеенето на природата, нищо няма да научите. Цялото изкуство е там! Да се вслушвате как пее изборът, после да разбирате гласа на животните, на птичките - особено как започват, какъв концерт има, и най-после, басовете как идват да пригласят. Цял оркестър е това!
към текста >>

71. Да мисли! - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ние може да незнаем, где е небето; може да не знаем где живее Господ, колко е далеч от нас, но трябва да чувствуваме Бога.Един английски проповедник казва: “Аз не зная, где е небето, но щом започна да се моля Богу, тайно в душата си чувствувам действието на Божествения Дух.” Значи, чува го Господ моментално, а това е важното, че в момента, когато ние отправим своя Дух към Бога, Той ни чува.
Ти го спасиш. След като го извадиш от водата, не стой да ти се отплаща. Ти си замини, а нека той те търси. Ако ти, след като направиш доброто, пишеш във вестниците, че си избавил от смърт еди-кого си, това добро е наполовина изгубено. Моралната сила на ученика,който следва Божественото учение,е в това, че той трябва да има абсолютна вяра в Бога. Ние може да незнаем, где е небето; може да не знаем где живее Господ, колко е далеч от нас, но трябва да чувствуваме Бога.Един английски проповедник казва: “Аз не зная, где е небето, но щом започна да се моля Богу, тайно в душата си чувствувам действието на Божествения Дух.” Значи, чува го Господ моментално, а това е важното, че в момента, когато ние отправим своя Дух към Бога, Той ни чува. Право е казал пророкът, че Бог не живее в небето, а в сърцата на смирените. Кои са смирените? - Хората на разумното сърце, казвам аз. Ако всички вие бихте се водили от вашето разумно сърце,всичките спорове, които по някой път се явяват между вас, биха изчезнали. Запример, вие имате груби навици, по някой път нямате търпение -всичко туй се дължи на вашия философски ум, че са ви обидили.
към текста >>

72. КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ - Стоян Ватралски Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Сега ви моля да ми помогнете да сторя това, което съм намислил, и не само ради спасението на моята душа, но и за народа наш български - поробен и вързан с вериги.
Безшумно тържество изпълни душите им. Със свещено смирение пристъпи Константин в полутъмното пространство към олтара, пред който бе поставено разпятието, тъй като според установения ред тази вечер службата се наричаше “Погребение Христово”. Тук-таме в дълбочината блещукаха кандилцата. Младежите приближиха до пангара, купиха си по една свещица и ги запалиха на свещника пред разпятието. - Господи, Иисусе Христе, Богородице Майчице и ти, свети Димитре, благодаря ви за това, че ми подарихте живота. Сега ви моля да ми помогнете да сторя това, което съм намислил, и не само ради спасението на моята душа, но и за народа наш български - поробен и вързан с вериги. За този народ и за Христовата вяра искам да подаря живота си като служител на някой от манастирите на Света гора. Затова и дойдох тук. Може би така ще измоля милост за мене и за братята наши не caдe в Устово и родната наша Родопа, но и за цялата българска земя и людете по нея, които протегат ръце към вас, незащитени от никого, и само за това, че сме се родили българи. Тишината на храма поглъщаше този шепот на Константин и сякаш ставаше все по-дълбока. На Константин се струваше, че някъде в този полумрак едно ухо слуша неговата молитва и разумява думите му.
към текста >>

Може би така ще измоля милост за мене и за братята наши не caдe в Устово и родната наша Родопа, но и за цялата българска земя и людете по нея, които протегат ръце към вас, незащитени от никого, и само за това, че сме се родили българи.
Младежите приближиха до пангара, купиха си по една свещица и ги запалиха на свещника пред разпятието. - Господи, Иисусе Христе, Богородице Майчице и ти, свети Димитре, благодаря ви за това, че ми подарихте живота. Сега ви моля да ми помогнете да сторя това, което съм намислил, и не само ради спасението на моята душа, но и за народа наш български - поробен и вързан с вериги. За този народ и за Христовата вяра искам да подаря живота си като служител на някой от манастирите на Света гора. Затова и дойдох тук. Може би така ще измоля милост за мене и за братята наши не caдe в Устово и родната наша Родопа, но и за цялата българска земя и людете по нея, които протегат ръце към вас, незащитени от никого, и само за това, че сме се родили българи. Тишината на храма поглъщаше този шепот на Константин и сякаш ставаше все по-дълбока. На Константин се струваше, че някъде в този полумрак едно ухо слуша неговата молитва и разумява думите му. Помолиха се и другите трима приятели, кой както си знае, и след като поразгледаха църквата, макар и не още осветлена преди литургията, тръгнаха. Когато стигнаха до вратата, от която се излизаше в притвора на храма, посрещна ги един стар свещеник в дълго черно расо, среден на ръст, с бледо постническо лице и със светли пленителни очи. Той спря пред тях и младежите един по един му целунаха ръка.
към текста >>

73. Димитър Голов (1863-1917) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

За сега като завършвам до тук с предмета, ще ви помоля, ако обичате да ми изпратите някои от вашите съобщения със следващото писмо, за да ги прочета.
Ето каква е целта на спиритизма, като наука да докаже на днешния свят, че има нещо повече от това, което виждаме. Да, несъмнено ний сме заобиколени с множество невидими наши приятели, които зорко следят всичко, което се върши с нази. “Не са ли те всички служебни духове провождаеми да слугуват на тези, що ще наследят спасение” /Евр. 1:14/ Бог е около нас навсякъде. “в Него живеем и се движим”, казва Павел. За сега като завършвам до тук с предмета, ще ви помоля, ако обичате да ми изпратите някои от вашите съобщения със следващото писмо, за да ги прочета. При това ще бъда радостен да ми съобщите всичко, което считате за добре. Ако остават някои неща тъмни, те след време сами по себе си ще се обяснят само нека имаме доброто сърце да търсим Истината. “Чистосърдечните ще видят Бога”. При това помнете, че всичко на онези, които любят Господа, им съдействува за добро. Господ да ви ръководи, просвещава според добрата си воля.
към текста >>

74. Георги Куртев (1870-1961) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Те не се примирили, и знаейки Силата му да помогне в този случай, те започнали да го молят да отмени тази съдба.
” След време, когато започнала Първата световна война Минчо Сотиров отново е по бойните полета. През 1916 г. Димитър Голов и Тодор Бъчваров, получили писмо от Пеню Киров. Той ги молил да отидат при Учителя, и да го попитат за съдбата на Минчо Сотиров през тази война. Но Учителят не успокоил тревогите на неговите приятели, той им казал, че е писано Минчо Сотиров да си замине. Те не се примирили, и знаейки Силата му да помогне в този случай, те започнали да го молят да отмени тази съдба. Учителят влязал в стаята си. След малко време пак излязал и им казал, че не е възможно съвсем да се избегне злополучието, и че няма да се размине без “да му се пусне кръв". Наистина, шрапнел засегнал Минчо Сотиров в крака, и той се върнал от фронта с гангрена. Настанен в Клементинската болница в София той очаквал да чуе решението на лекарите. Поради тежкото му положение те се произнесли: Ампутация!
към текста >>

Казвам: - Учителю, моля ви, елате да помогнете на баща ми.От три дни е в безсъзнание... Той поседя, поседя, и аз пак му казах: Учителю, моля ви!
Викат ме и Димков ми казва: “Митко, бягай при Учителя, баща ти си отива...” Учителя през тази година повече се усамотяваше, не обичахме да го безпокоим, беше военно време. Но при това положение, аз не мислех друго освен да помогна на тати. Тръгнах както бях, с едни вехти дрехи. Като стигнах на Изгрева до стаята на бати Ради, гледам Учителят отваря вратата и излиза на своя балкон. Пита ме: - Какво има? Казвам: - Учителю, моля ви, елате да помогнете на баща ми.От три дни е в безсъзнание... Той поседя, поседя, и аз пак му казах: Учителю, моля ви! Той рече: - Добре, идвам! Наметна си пелерината, сложи шапката и тръгнахме към града да го водя при тати. Като влязохме в къщата Учителят пак запита леля ми: - Какво има? А тя го въведе при тати. Учителят затвори очи, сложи ръка на челото му и прокара с пръстите си една линия до слънчевия му възел.
към текста >>

75. Савка Керемидчиева (1901-1945) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

- Щом е така, моля ви да ме заведете при него”.
След петдесет години тя е описала спомена си за това епохално посещение: “Това посещение беше в 1915 година, 19 юли, който ден аз нарекох моя духовен рожден ден. Посещението нарекох епохално, защото за мене то тури начало на нова епоха, на нов живот. Няколко дни преди 19 юли, по някакво особено стечение на обстоятелствата, чух, да се спомене името “господин Дънов”, непознато за мен лице, но ме заинтересува това лице, толкова повече, че покрай този случай се спомена и името на мой колега и мой бивш учител - историк Ив. Радославов. Това ми даде възможност още веднага да отида в дома на колегата, чиято жена също беше учителка - математичка, а за щастие пак моя бивша учителка. И двамата ме приеха с разположение и готовност, изслушаха ме за какво идвам и госпожа Радославова каза: “Много неща мога да кажа за господин Дънов, но засега само ще ви кажа, че е високо учен, голям философ и дава добри съвети за здравето на човека”. - Щом е така, моля ви да ме заведете при него”. Тя мислела, че съм комунистка, затова премълча, нищо не ми отговори, затова и не ми казала, че е духовен човек. Обаче, аз помолих още веднъж и настоях да ме заведе, и тя на 19 юли, в 3 часа след обяд, ме заведе. Стигнахме на улица “Опълченска” 66, дето живееше г-н Дънов. Г-жа Радославова попита г-н Дънов може ли да ни приеме и след нея влизам и аз. Поздравих и усетих, че сърцето ми силно и радостно заигра, както децата скачат и играят, когато се радват, както детето в утробата на майката заиграва, както когато срещнеш обичан човек, когото дълги години не си срещал.
към текста >>

76. Елена Андреева (1899-1990) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Да ставам нощя и да се моля.
(Написано от Учителя в тефтерчето на Савка) 3. II. 1927 При У. Сега трябва да се образува една група да работи само чрез молитва за да се оправят работите. У. ми каза това и каза: вие ще си изберете кои да бъдат в тази група. То аз ще ги избера, аз ще я образувам. Да ставам нощя и да се моля. И У. прави така. Той винаги с готовност става нощя заради Бога. Колко е приятно човек да става заради Господа - хубаво е нощем да става човек, да става и да се моли. След молитвата ще си прочета нещо и пак ще си легна. У.
към текста >>

77. Боян Боев (1883-1963) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

В град Смолян.
Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята. В движенията им, в словата им, в излъчването им има искреност и младежки плам. Те мислят, живеят и всеотдайно служат на Новото. Изпълняват ролите си с чистота и святост. ПЕТЪР ПАМПОРОВ 1894 -1983 Роден на 6 февруари 1894 г. В град Смолян. Завършил семинария в Цариград и философския факултет при Държавния Университет в София.Запознал се с идеите на Толстой и силно се увлякъл от чистотата им. Приел вегетарианството като по-висш морален начин на живот. През 1914 година П. Пампоров се запознал с Новото учение на Учителя, а след 1920 година станал ревностен ученик на Учителя. Владеел френски език и есперанто.
към текста >>

78. Марин Камбуров (1902-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Накрая аз взех думата: "Учителю, рекох, искам да ви поставя един въпрос, на който моля да ми отговорите.
На голямата маса в трапезарията бе сервиран обяд. На трапезата при Учителя винаги имаше гости, било от провинцията, било от София, най-вече студенти. Това беше истинска комуна. Присъстваха около 20 души гости, в това число и аз. След обяда непринудено се започна разговор относно някои мисли от беседата и от личен характер. Накрая аз взех думата: "Учителю, рекох, искам да ви поставя един въпрос, на който моля да ми отговорите. Тази нощ, когато бях вън при пътната врата премръзнал, вие знаехте, че съм там. Защо не дойдохте да ми отворите вратата преди да я бутна? " Учителят отговори: "Такъв е закона на земята. За да се прояви Любовта, единият трябва да поиска, а другият да му даде, единият трябва да почука - другият - да му отбори. Иначе, ако единият не иска или не чука, а ти се отзоваваш, това върви по пътя на насилието." Вечерта на трапезата пак имаше 15-20 души гости.
към текста >>

79. Петър Димков (1886-1981) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Понеже съм вегетарианец от дете, моля да ме оставите да се храня както намеря за добре.
” - Коя е основната мисъл в живота ти? - Целият ми живот е бил подчинен на една мисъл: да изпълня закона на Учителя! - Стеснявал ли си се някога, че си вегетарианец? - Никога! Когато служих, още с постъпването си отидох при най-големия началник и му казах: “Аз съм дошъл да изпълня дълга си към държавата, но имам една молба. Понеже съм вегетарианец от дете, моля да ме оставите да се храня както намеря за добре. Началника ми отговори: Добре, но имаме само маслини и кисело зеле. Аз му казах: Нищо, и това е храна. После всички в кухнята ми даваха храна и изкарах много леко. Когато дойде време да се кълнем, пак се нареди добре. Аз не исках да се кълна и казах: Не се кълна.
към текста >>

80. Мария Тодорова (1898-1976) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Казва само на своя домакин: “Кральо, купи ми, моля те, пет-шест тетрадки от големия формат.” И деня минава в писане.
Понякога се създават условия да пътува в провинцията. Там духовния живот е малко по-свободен. Будни братя го канят да изнася сказки по духовни въпроси в различни градове. В Бургас той се задържа по-дълго време. Там има братски салон, има добри условия. Казва само на своя домакин: “Кральо, купи ми, моля те, пет-шест тетрадки от големия формат.” И деня минава в писане. Спира само за да поиска чаша гореща вода. Понякога изпива по 5- 6 чаши, пък и повече на ден. До края на гостуването му тези тетрадки са изписани, в тях се съдържа философското обяснение на много събития и явления. А вечер братята и сестрите се събират в салона, за да чуят написаното, за да отнесат в съзнанията си новата мисъл, припомнена им от Старшия брат, живял край Учителя. И на следващия ден пак всичко се повтаря.
към текста >>

81. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

” - Сестрата каза: “Пуснали са кучетата, толкова са зли, че никой не смее да излезе на двора.” - Казвам на сестрата: “Дай ми съдовете.” - Сестрата казва: “Моля те, недей отива, те са зверове.” Чешмата беше на отсрещната страна на двора в една пещера.
За наш късмет случи се , че тук летуваха няколко семейства наши приятели. Те ни приеха радушно, топло, като че посрещаха родни синове. Дадоха ни топла вода да се измием, нахраниха ни, починахме си, и увлечени в разговор не видяхме как се свечерило. Сестрата помери да тури чайника, но се сепна: “Забравила съм да налея вода, какво ще правим сега? ” - Казвам на сестрата: “Ще отида за вода, днес ходих няколко пъти, какво има? ” - Сестрата каза: “Пуснали са кучетата, толкова са зли, че никой не смее да излезе на двора.” - Казвам на сестрата: “Дай ми съдовете.” - Сестрата казва: “Моля те, недей отива, те са зверове.” Чешмата беше на отсрещната страна на двора в една пещера. Вземах стомната и чайника и тръгнах. Като излязох на двора, спрях се за малко - за такава среща човек трябва да се подготви. Много пъти съм опитвал - като призове доброто, човек няма от какво да се бои. Тръгнах съсредоточено, с отмерена, спокойна стъпка - тиха, но не дебнеща. Едното куче беше легнало посред двора - минах край него, то само повдигна главата си, но не мръдна.
към текста >>

Кажи ми, моля те, каква е разликата между учението, което Дънов проповядва, и християнството, което се изнася в православната църква.
Външно е работник, а вътрешно - Служител! Той продължава да работи избрания занаят, и мнозина са онези, които са му благодарни за осигурения хляб, защото като майстор-бригадир, той не отказва правото на труд на никого. Високо ерудиран, с две висши образования, с голям капитал от дълбоки духовни познания, той не чувства унижение да работи като занаятчия. За него всеки труд е условие да изявиш своето вътрешно естество и да си полезен. Веднъж, когато Борис Николов довършил работата в новия апартамент на известен в обществото човек, той го запитал: “Бай Борисе, знам, че ти си дъновист. Кажи ми, моля те, каква е разликата между учението, което Дънов проповядва, и християнството, което се изнася в православната църква. Борис Николов помълчал, и сетне му отвърнал: “в Бялото Братство моят пост по сан е равен на владиката в православната църква. Ти как мислиш, владиката ще дойде ли ga mu направи банята? ” - “Естествено, не! ” се усмихнал важният човек. - “Е, по това се различаваме!
към текста >>

82. Идея за Музей на Новата Ера Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Моля се не да ми отнемат страданието, а да ми се даде сила и издържливост, за да използвам добре страданието и да извлека максимална поука.
Още е в главата ми - търся текста. Предлагат ми да представя една колекция от мои творби по случай годишнината на един поет. Ще използвам случая да предтавя за първи път нещо за публиката събрана отблизо и далеч. Това ще е на 4 февруари. 1 февруари 1995 В тази среда също може да се научи нещо. Моля се не да ми отнемат страданието, а да ми се даде сила и издържливост, за да използвам добре страданието и да извлека максимална поука. За съдбата на моето творчество оставям да разполагат Белите Братя. 7 септември 1995 Ние сме работниците от последното време. Нашата работа е нужна за да се смекчи напрежението, в което хората живеят. Казва се, че след бурята цветята се отварят. Въпреки всичко животът е красив!
към текста >>

83. Аида Куртева за себе си и за своите книги Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Моля се всяка вечер на Учителя да ме води и да ме инструктира какво да правя за да успея.
Не можах да го видя поради мобилизацията, нямах отпуск. Това са скъпи спомени... Г.Куртев "Учителю, заведи ме в Царството на Светлината." 26 декември 1995 Говорят добре за нас, но бягат от нас - не се чувстват добре в наша среда. В последно време ни остави лекарят, който четеше много, но не го практикуваше. Не е лесно да се предаде Новото учение на такава каша. За мене това е най-големия изпит в живота ми. Моля се всяка вечер на Учителя да ме води и да ме инструктира какво да правя за да успея. Вътрешният ми глас ми казва, че ще изпълня идеала на душата си да предам Словото. Гласът ми казва: Давай, давай и не мисли повече. Един ден, вглъбен в душата си, запитах Учителя: Добре ли работя, добре ли е това, което правя? Гласът ми отговори малко повелително: - Ти знаеш ли добре какво правиш? - Да, зная.
към текста >>

4 март 1996 Всяка вечер се моля на Учителя да ме води, да ме коригира и да ми даде съвет.
Защо изгориха Ян Хус? Защото казваше истината! Защо изгориха Джордано Бруно? За същото. Бъдете здрави и силни, да свършите работата си както диктуват душите ви. 4 март 1996 Всяка вечер се моля на Учителя да ме води, да ме коригира и да ми даде съвет. Повтарям, че средата спи дълбок сън и не е готова да приеме Новото Учение. Работата ни продължава, жетвата ще е след 2000 години. Всичко доказва, че старата култура си отива. Бъдете всички здрави да издържите напрежението в света. Работете за радост на Учителя!
към текста >>

84. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 5 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ония, които се искрено интересуват, моля ги да прочетат брошурката, написана от г.
Ще пристъпиш и ще минеш над бездната, в която милиарди същества ще протягат ръце към светлината, която ще блести над твоята глава - и подножие на нозете ти ще бъде. Ще вървиш като цар след победа - сподирен от невидим хор души ще дойдеш до ВРАТАТА и ще похлопаш. Блажен е онзи, който, когато хлопа, го чакат да му отворят! За „Белите Братя“ От няколко години в българските вестници често се пише за Белите Братя и за г-н П. Дънов. Носят се различни мълви и клевети, но има и чистосърдечни запитвания: Кои и какви са Белите Братя? Ония, които се искрено интересуват, моля ги да прочетат брошурката, написана от г. Стоян Ватралски „Кои и какви са Белите Братя"*, в които той излага впечатленията си от едно посещение на братския събор. Ако на някои е трудно да разберат Белите Братя, то причината не е мъглявостта на техните идеи. Необходимо е смирение и себепознание, за да признаем, че причината е в самите нас, в нашата неспособност да се издигнем днес до по-високо схващане на истината. Но това, което днес е невъзможно, утре ще бъде възможно; ние хората-братя се намираме в постоянно развитие — усъвършенстване. Това развитие става по определени закони.
към текста >>

85. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Братство Умоляват се настоятелите, които получават в-к „Братство" във връзка за ръчно разпространение, да съобщят точно по колко екземпляра да им се изпраща занапред като се има пред вид да не остават неизползвани броеве, нито пък да има недостиг от такива.
Всред тоя свят на алчност и пагубна борба, нека работим за възцаряването на мир и любов, защото ние сме деца на любовта и можем да бъдем щастливи и свободни в живота само когато любов чиста и безгранична изпълва нашите сърца. Всред тоя cвят на невежество и престъпни стремежи нека работим за възцаряване на светлина и правда, защото ние сме деца на светлината и може да бъдем щастливи и доволни само когато нашия живот бъде постоянен стремеж към истината и доброто. Всред тоя свят на робство и убийствена измама, нека работим за възцаряване на братство и любов, защото ние всички сме деца на Бога и можем да бъдем щастливи и спокойни в живота само когато се смирим и в себе си познаем членове на едно единно велико семейство. Т. Ч. За в. Братство Умоляват се настоятелите, които получават в-к „Братство" във връзка за ръчно разпространение, да съобщят точно по колко екземпляра да им се изпраща занапред като се има пред вид да не остават неизползвани броеве, нито пък да има недостиг от такива. Това е необходимо, за да можем да определим тиража на в-ка. Всеки, който може и желае да разпространява в. Братство, нека пише до редакцията като съобщи по колко екземпляра от в-ка да му се изпращат. * Ако някому е неприятно или неудобно да получава в-ка, най-сърдечно го молим да ни повърне един брой или да ни съобщи да спрем изпращането. * В-к Братство не задължава с нищо тези, на които се изпраща.
към текста >>

86. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 8 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ще се срамувам за себе си, ако слава или по-чест или обществено положение биха ме направили горд и жесток: още от сега аз моля съдбата да ме освободи от тяхното бреме и ме остави по-добре последен, непризнат и отхвърлен.
И щом схванем своята единна същност по цялата земя и съзнаем своето велико предназначение — да оросяваме, да поим полята плодородни с своя мирен и разумен труд — тогава ще престанат диви, кървави борби, ще изчезне завинаги под слънцето всяко робство и навред ще бъдат пръснати все едни и същи хора братя, деца на все един и същ баща — Бог. Т. Ч. Шепот. Ще се срамувам от себе си, ако някога богатство. приласкае душата ми и направи да потъмнее взора ми към Вечната Истина. Ще се червя от срам, ако съблазън на жена помрачи погледа ми и ме направи да не виждам в нея душата и сестрата. Ще се срамувам за себе си, ако слава или по-чест или обществено положение биха ме направили горд и жесток: още от сега аз моля съдбата да ме освободи от тяхното бреме и ме остави по-добре последен, непризнат и отхвърлен. Аз бих желал да закрепне в сърцето ми само един идеал: служенето на Великото Добро. Сърцето ми да бъде обнажено за възвишени трепети, за любов и милосърдие, като построена, винаги готова да засвири арфа. Да бъде чист и благороден всеки негов порив. Всеобятна да бъде неговата прегръдка. Да се приютява в него вселената, от мъничката звезда, надзърваща смирено из безкрая, от слънцето, ласкаещо, радващо, оживотворяващо, от замечтаната по вечно несбъднат блян луна, до напъпилата кайсия под прозореца ми, до залисаната вечно сериозна, трудолюбива мравка между тревичките.
към текста >>

87. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 14 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От известно време насам живо се интересувам от вашия вестник „Братство“ и понеже той е от ония вестници, които сеят светлина всред напластеното заблуждение, и като безплатен, то моля да се изпраща на следните адреси: (следват 10 адреса) Ж.
Ако на вашето тяло имате рана, превържете я и самото тяло ще почне да я лекува, защото то съдържа тая сила. Каквато рана и да имате, тази рана ще оздравее и няма да остане нито помен от нея. Значи, тялото съдържа в себе си сили за лекуване, и когато то изгуби тези сили, никакъв лекар не може да ви помогне. Същия закон се отнася и за душата: докато нашата душа е свързана с Бога, тя притежава природни сили и може да лекува раните си. П О Щ А (В този отдел ще поместваме занапред някои писма получени в редакцията и техните отговори, особено когато въпросите, които те засягат, с от по-общ интерес) Писмо. От известно време насам живо се интересувам от вашия вестник „Братство“ и понеже той е от ония вестници, които сеят светлина всред напластеното заблуждение, и като безплатен, то моля да се изпраща на следните адреси: (следват 10 адреса) Ж. И. с. Герен, Е. Джумайско Огговор Сърдечно ви благодарим за грижите, които сте положили за разпространението на в. Братство. Приятно ще ни бъде и занапред да ни подпомагате по същия начин. Дължим обаче да отбележим нещо, което се отнася както до вас, така и до всички наши читатели.
към текста >>

88. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 16 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ХАЛИС, Извинете, моля, че ви причиних толкова много грижи.
ХАЛИС. Да. благодаря, разбрах. Следователно, аз отивам на изток да придобия опитност. ПАЗАЧА. Не забравяй, че трябва да се върнеш точно на време. След като се върнеш, ний отново ще те изследваме и според твоето подобрение, ще определим мястото ти. ХАЛИС, Извинете, моля, че ви причиних толкова много грижи. Аз отивам: довиждане! Казвайки това, Халис, върху лицето на когото вече никак не може да се види предишната гордост, тръгва бавно неохотно. Малко по-малко затъмнявайки се, неговата фигура най-после изчезва в мъглявината. Тацукоо ниско заговаря на Харукуниуаке, дръпвайки го за ръкава. ТАЦУКОО. Господине, виждам че мисионера излезе съвсем недостоен в духовния свят.
към текста >>

89. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дърветата се молят с грейнали чела.
Блесна първия лъч на слънцето и прониза просторите. Околните хълмове се усмихват в разкошната си премяна. Слънчевата сила и топлина приижда на вълни, буди и възражда. Чрез безбройните си лъчи слънцето сипе горещи поздрави, целува и милва всичко, що среща. Цветята дигат главички. Дърветата се молят с грейнали чела. Птичките по-възторжено пеят. Ароматният въздух трепти от бликаща сила и радост! Душата ми се възражда с живота на цялата природа. Морните гърди жадно поемат чистия въздух. Сърцето прелива от Божията благодат.
към текста >>

90. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 26 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И затова те са учили своите ученици да се молят и как да се молят.
А щом дойдат тия хора, щом се променят, подобрят и облагородят днешните хора, тогава ще се промени и подобри и всичко външно: властта, условията, наредбите, живота. Всички ще се обичат и ще жертват време и средства само за да си помагат, само да се улесняват в живота. Hямa да има бедни и богати, нисши и висши, работници и господари, а ще има само любещи се и всякога близки и мили един за друг хора. Т. Ч. Болестите и молитвата Великите Учители на човечеството, които са основали религиите през вековете на историята, са знаели каква грамадна сила има молитвата на покаяния, на чистия човек, която с жива вяpa отправя към Бога — за добиване както на духовни, тъй и на материални резултати. И затова те са учили своите ученици да се молят и как да се молят. Тук ний няма да разглеждаме изчерпателно въпросът за молитвата и за нейната сила, а ще изкажем някои мисли по този предмет в свръзка със становището, което заема по него г. Софрони Ников в своето писмо - циркуляр от 1. IX. т. г., което той отправи до своите приятели. В това писмо г. Ников твърде много съветва своите приятели при разни нужди да се обръщат към свещениците, за да им светят вода, да им направят маслосвет и да се причестяват колкото се може по-често и пр.
към текста >>

Яков, знаейки каква духовна сила са обладавали те, препоръчва: „Болен ли е някой от вас, нека повика църковните презвитери за да се помолят над него и го помажат с масло в Господното име.
(Лука 18: 2-7;) Но тук Христос учи, че за да получим отговор на молитвата си, ний трябва да се молим с жива вяра. Той казва: „Всичко каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили и ще ви се сбъдне (Марко 11: 24;) От всичко до тук процитирано е ясно, че Христос дава правила за лична, или колективна молитва и подчертава законите при които тя може да има успех. Ап. Яков казва: „Изповядайте един на друг греховете си и молете се един за друг за да оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния (Послание Яково, 5: 16;) В първите времена на християнството за свещеници и дякони са се посвещавали най ревностните християни, които са горели от желание да служат на своите братя от любов, безкористно, за характера и вярата на които ни дава идея подвига на архидякона Стефана — първия мъченик от християнското общество. И затова ап. Яков, знаейки каква духовна сила са обладавали те, препоръчва: „Болен ли е някой от вас, нека повика църковните презвитери за да се помолят над него и го помажат с масло в Господното име. И молитвата, която е с вяpa, ще избави страдалеца (Послание Яково 5: 14: 15;) Тяхната молитва е имала сила, защото те строго са се придържали у повелението на Христа към своите 12 апостоли, когато ги изпратили на проповед; „Проповядвайте ... болни изцелявайте ... даром сте взели даром давайте", а и към съвета Му; „Който от вас иска да бъде пръв, да служи на тези които са в нужда. Като ви умих краката, аз ви дадох пример.“ А молитвата на грамадното болшинство днешни владици и попове няма никаква сила, тя не достига небесата, а пълзи из краката им, като дима от Каиновата жертва, защото казаното повеление на Христа те са разбрали и практикуват така: „Даром сте го взели, на драм го продавайте“. А този, който търгува с учението на Христа и с благодатните средства, първо място от които държи молитвата, Бог не иска и да чуе за него, нежели и да се вслуша в неговите ходатайства! Кому не е известно, че голямата част от нашето висше и низше духовенство и монашество не само че не притежава християнски добродетели, но е оплуло в пороци от най-отвратителните: блудство, сребролюбие, чревоугодничество, пиянство и пр. А колко от тях имат онази жива вяра, която Христос и Неговите апостоли се стараеха да възпламенят в човешките души?
към текста >>

Ников препоръчва: болни, и намиращи се под гнета на други бременна, да отидат при нашите попове да се молят за тях, та Господ да снеме от плещите им бремето им?
11:27 - 30). Ако те наистина можаха, като служат литургия, да освещават светите дарове, с които се причестяват по няколко пъти седмично, те — големите грешници, които проповядват Христовия морал на другите, без те да го приложат, биха се отдавна разболели и по-голямата част биха измрели, според твърдението на ап. Павла. Но при факта, че по-голямата част от владиците и поповете са с големи шкембета и червени вратове, дори на старини, сме в правото си да заключим, че служената от тях литургия не освещава даровете, че те не са в положение да извършват тези алхимически процеси, наречени тайнства. Защото прави са думите: „Знаем, че Бог не слуша грешници, но ако някой е благочестив и върши Божията воля, него слуша" (Йоан 9:13). Но защо тогава г. Ников препоръчва: болни, и намиращи се под гнета на други бременна, да отидат при нашите попове да се молят за тях, та Господ да снеме от плещите им бремето им? Сигурен ли е той, че ще им се помогне? Не беше ли по-добре г. Ников да покаже на всекиго широкоотворените обятия на Христа, който възгласява: „Дойдете при Мене всички що се трудите и сте обременени и аз ще ви успокоя“? Когато сме гладни попа ли яде зарад нас? Време е вече всеки лично да познае Господа и да му служи с радост, да изпълнява волята Му.
към текста >>

91. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 33 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

След това тe със своите окървавени ръце и съвести (защото кръвта с вода не се измива), ще отидат в църква, ще палят свещи, ще се молят на всеблагия Бог, — на Бога на любовта, да им прости греховете.
Те впиват наострения си нож в гърлото на нещастните си жертви — животните, проливат невинната им кръв, изядат ги, и след това с пълно спокойствие, с чиста съвест, с непоколебима самоувереност тe се наричат: християни, религиозни, морални хора, разумни същества! Каква голяма самоизмама ! Какво страшно заблуждение, закрепено здраво от многовековния хипноз на навика, предаван от поколение на поколение. И какво крещящо противоречие между думи и дела, между проповеди и действителност! Ще станат сутрин рано в неделя благочестивите християни, ще наточат ножа, ще уловят в курника една кокошка да речем, ще й отрежат главата и ще я сложат в тенджерата. След това тe със своите окървавени ръце и съвести (защото кръвта с вода не се измива), ще отидат в църква, ще палят свещи, ще се молят на всеблагия Бог, — на Бога на любовта, да им прости греховете. Ще се опитват чрез съответно настроение, песни, молитви, богослужение, да се издигнат над низшето, плътското, греховното, и да се приобщят към духовното, към съвършеното, идеалното, Божественото. Тези, които преди няколко часа проляха кръвта на едно невинно животно, за да удовлетворят своя противоестествен навик да се хранят с кървава храна, за да утолят извратените желания на своя стомах, те същите ще искат сега да се свържат, да се приобщят към Бога, към Висшата Любов! Това е абсурдно, това е невъзможно! То е допустимо само за едно помрачено, раздвоено съзнание. За разумния, за истински моралния човек, който е свободен от хипноза на навика и на „общественото мнение“ е ясно, че преди човек да може да направи сериозна крачка към своето духовно издигане и усъвършенстване, той трябва да се откаже да убива или да става причина за убийство на животните, като се откаже да се храни с техните трупове.
към текста >>

92. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 36 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Народите не трябва да се молят, а да искат, да заставят своите правителства да направят това.
ще се състои световна конференция за ограничение на въоръженията. Това става, разбира се, под натиска на общественото мнение, което е решително против въоръженията. Но за да бъдем справедливи, трябва да признаем, че народите все още спят, все още гледат но не виждат. Редица „пактове“, „мирни конференции“, „конференции за ограничаване на въоръженията“ станаха досега, а все пак всичко си върви по старому. До февруари има доста време, и народите трябва да заявят на своите правителства ясно и категорично, че те не искат фиктивно ограничение на въоръженията, а — пълно, всеобщо и немедленно разоръжение. Народите не трябва да се молят, а да искат, да заставят своите правителства да направят това. Те имат пълното право да направят това, защото въоръженията и военната подготовка стават за тяхна сметка, и ако днес изсмукват тяхната икономическа мощ, то утре ще поискат и кръвта им. Най-после, ако всички едновременно не могат да се съгласят, то нека се намери една държава, един народ, който да даде пример на другите, като пръв поеме риска на пълното разоръжение. Според нашето твърдо убеждение, тоя народ не само че не ще загуби нищо от тая си постъпка, не само че ще печели всяка година милиарди за целите на творческото му изграждане и подигане, прахосвани по-рано за целите на разрушението, но, нещо повече, ще застане начело на духовното развитие на човечеството. Осъден е, от Варненския военен съд на 12 години затвор за отказ от военна служба младежа Христо Иванчев от село Горско Сливово ... Ний пък мислехме, че в България няма задължителна военна служба! У нас, след поемането на властта от новото правителство, се появиха на много места силни стачни движения целещи подобрение икономическите условия на работниците.
към текста >>

93. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 37 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз моля всеки вестник, който е в защита на мира, да насърчава народните маси да се отказват от военна служба.
Всеки искрен приятел на Мира трябва да ги подкрепи и подпомогне за пробуждането па световното обществено мнение против задължителната военна служба. Аз особено апелирам към интелигенцията в целия свят. Аз апелирам към другарите си — учените, да се откажат да правят изследвания и изобретения за военни цели. Аз апелирам към проповедниците да дирят истината и да отхвърлят националните предразсъдъци. Апелирам към хората на перото да се определят категорично. Аз моля всеки вестник, който е в защита на мира, да насърчава народните маси да се отказват от военна служба. Нека редакторите поставят на знаменитите хора във всяка страна открито въпроса: „На чия страна сте вие? Трябва ли да чакате всички да сложат оръжие, та чак тогава и вие да сложите вашите и да подадете ръка за приятелство? “ Днес няма време за отлагане. Вие или сте за войната или сте против войната. Ако сте за войната вие трябва да насърчавате науката, финансите, индустрията, религията и работничеството да напрегнат силите си, за да направят националното въоръжение толкова ефикасно и смъртоносно, колкото е възможно.
към текста >>

Аз моля всеки който прочете тези редове, да направи това важно решение.
Трябва ли да чакате всички да сложат оръжие, та чак тогава и вие да сложите вашите и да подадете ръка за приятелство? “ Днес няма време за отлагане. Вие или сте за войната или сте против войната. Ако сте за войната вие трябва да насърчавате науката, финансите, индустрията, религията и работничеството да напрегнат силите си, за да направят националното въоръжение толкова ефикасно и смъртоносно, колкото е възможно. Ако вие сте против войната, вие трябва да ги окуражавате да й се противопоставят с всичките си сили. Аз моля всеки който прочете тези редове, да направи това важно решение. Нека това поколение направи най-голямата стъпка напред, която до сега човечеството е правило. Нека то помогне на следващото поколение да се създаде новия свят, в който варварството на войната ще бъде премахнато во веки. Ние можем да сторим това, ако желаем. Иска се само щото всеки, който мрази войната, да има куража да заяви, че иска да няма войни. Аз апелирам -към всички мъже и жени, били те знаменити или неизвестни, да заявят преди Конференцията за разоръжението да се събере в Женева през февруари 1932 год., че те се отказват да участват в бъдеще в каквато и да била война и подготвяне за такава.
към текста >>

Аз ги моля да заявят това на правителствата си писмено, и да ме осведомят за стореното.
Нека това поколение направи най-голямата стъпка напред, която до сега човечеството е правило. Нека то помогне на следващото поколение да се създаде новия свят, в който варварството на войната ще бъде премахнато во веки. Ние можем да сторим това, ако желаем. Иска се само щото всеки, който мрази войната, да има куража да заяви, че иска да няма войни. Аз апелирам -към всички мъже и жени, били те знаменити или неизвестни, да заявят преди Конференцията за разоръжението да се събере в Женева през февруари 1932 год., че те се отказват да участват в бъдеще в каквато и да била война и подготвяне за такава. Аз ги моля да заявят това на правителствата си писмено, и да ме осведомят за стореното. Аз ще очаквам да получа хиляди отговори на този апел. Отговорите трябва да ми се отправят чрез Цент. бюро на Интернационала на борците против войната (Н. R. Brown, 11 Abbey Road, Enfield Middlesex, England). За посрещане разходите по тази важна акция аз дадох съгласието си за създаването специален фонд на мое име при бюрото на И.
към текста >>

94. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 49 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не се ли сгромолясаха те под тежестта на своите собствени престъпления, носейки на челото си печата на Каина и проклятието на цял народ?
Повърхностно погледнато, това е тъй. Но който наблюдава по внимателно и има търпението да дочака крайните резултати от бруталните действия на „силнитъ“, той вижда че става обратното. Та що стана с „непобедимата“ мощ на германския кайзеризъм, който искаше да стъпче под краката си цяа Европа, да разпростре хегемонията си над целия свят? Не се ли разсипа като пясъчните кули на децата? Дв погледнем по-близко, в нашата малка България, — що стана с въстържествувалото насилие на заговорниците от 9 юни? Не се ли сгромолясаха те под тежестта на своите собствени престъпления, носейки на челото си печата на Каина и проклятието на цял народ? Има Правда в света и нейна е винаги крайната победа на арената на живота! Насилието, неправдата, злото, сами себе си подкопават. Ясен пример за това е и нашата съседка Югославия, която, служейки си с методите на насилието, не само че не можа да постигне своето вътрешна единение, но дойде до точно обратни резултати. Съвсем друго би било, ако се вървеше по пътя на правдата, която носи свобода и равноправие за всички. Злото само себе си изяжда, само себе си подкопава.
към текста >>

95. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 60 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Отговаряйки на тоя ми въпрос, за което предварително Ви благодаря, аз Ви моля същевременно да запитате Учителя — по какъв начин бих могла от тук, да бъда полезна, да служа, присъединявайки се същевременно, към това Бяло Братство, което тъй много ме привлича.
Ето няколко писма от чужбина, свидетелстващи за искрения интерес и влияние на движението в чужбина. Факт е, че докато в България се замислят Вартоломееви нощи и се чудят по какъв начин да унищожат и да компрометирате с най-ниски средства движението, в странство заявяват: „Ние, чрез Петър Дънов, водителя на Бялото Братство, се научихме да обичаме България“. Л и о н , (Фракция) 14. юни 1932 * „Извънредно заинтересувана от първата серия на библиотека „Nova Kulturo", която си купих на миналогодишния есперантски конгрес в Краков от г. Пампоров, аз бих желала да зная, дали някой от Бялото Братство ще дойде за тазгодишния конгрес в Париж, като същевременно донесе книгите от втората серия, някои от които аз вече имам. Отговаряйки на тоя ми въпрос, за което предварително Ви благодаря, аз Ви моля същевременно да запитате Учителя — по какъв начин бих могла от тук, да бъда полезна, да служа, присъединявайки се същевременно, към това Бяло Братство, което тъй много ме привлича. Кажете му, моля ви се, че изгаряйки на Божествения олтар всички лични желания, едно много по-могъщо, като феникс из пепелта, се роди в мен — желанието да се присъединя и да служа на Всемирното Бяло Братство, което ме преследва ден и нощ. Нека Той каже, прочее, по какъв начин ще мога да го осъществя. Работейки? — Аз вече правя това, като превеждам, предимно на френски език, беседите на Учителя, за да ги разпространявам тук. Чрез радиостанцията в Лион, аз се старая да заинтересувам слушателите за новия идеал. Прилагам тук съдържанието на последната ми малка сказка, твърде смела, засягаща безбожието на днешната цивилизация.
към текста >>

Кажете му, моля ви се, че изгаряйки на Божествения олтар всички лични желания, едно много по-могъщо, като феникс из пепелта, се роди в мен — желанието да се присъединя и да служа на Всемирното Бяло Братство, което ме преследва ден и нощ.
Факт е, че докато в България се замислят Вартоломееви нощи и се чудят по какъв начин да унищожат и да компрометирате с най-ниски средства движението, в странство заявяват: „Ние, чрез Петър Дънов, водителя на Бялото Братство, се научихме да обичаме България“. Л и о н , (Фракция) 14. юни 1932 * „Извънредно заинтересувана от първата серия на библиотека „Nova Kulturo", която си купих на миналогодишния есперантски конгрес в Краков от г. Пампоров, аз бих желала да зная, дали някой от Бялото Братство ще дойде за тазгодишния конгрес в Париж, като същевременно донесе книгите от втората серия, някои от които аз вече имам. Отговаряйки на тоя ми въпрос, за което предварително Ви благодаря, аз Ви моля същевременно да запитате Учителя — по какъв начин бих могла от тук, да бъда полезна, да служа, присъединявайки се същевременно, към това Бяло Братство, което тъй много ме привлича. Кажете му, моля ви се, че изгаряйки на Божествения олтар всички лични желания, едно много по-могъщо, като феникс из пепелта, се роди в мен — желанието да се присъединя и да служа на Всемирното Бяло Братство, което ме преследва ден и нощ. Нека Той каже, прочее, по какъв начин ще мога да го осъществя. Работейки? — Аз вече правя това, като превеждам, предимно на френски език, беседите на Учителя, за да ги разпространявам тук. Чрез радиостанцията в Лион, аз се старая да заинтересувам слушателите за новия идеал. Прилагам тук съдържанието на последната ми малка сказка, твърде смела, засягаща безбожието на днешната цивилизация. Пиша с ръка, защото, смятайки Учителя за тайновидец, (в добрата смисъл на думата), предполагам че, по моя ръкопис, Той ще отгатне моята непресторена искреност, моето добро желание (твърде голямо) надминаващо способностите ми ... М.
към текста >>

На обожавания Учител изпращам мислено моя почитателски поздрав, който не ви моля да му предавате ... защото една звезда не вижда земния червей!
Прилагам тук съдържанието на последната ми малка сказка, твърде смела, засягаща безбожието на днешната цивилизация. Пиша с ръка, защото, смятайки Учителя за тайновидец, (в добрата смисъл на думата), предполагам че, по моя ръкопис, Той ще отгатне моята непресторена искреност, моето добро желание (твърде голямо) надминаващо способностите ми ... М. Б о р е л Из друго писмо: Лион, 18. юли 1932 „ ... Имам двама познати българи, които изучават тук медицина, и които навярно ще Ви посетят през тяхната ваканция. Казах им, че аз се научих да обичам България чрез Петър Дънов. На обожавания Учител изпращам мислено моя почитателски поздрав, който не ви моля да му предавате ... защото една звезда не вижда земния червей! ... но това не ми пречи да се възхищавам от светлината, която тя разлива над мене, чрез посредството на една друга звезда — тая на Заменхоф. Благословени да бъдат и двете“. М. Борел * Милгравис, Латвия. 24. авг. 1932 Мили брат, Получих от сестрата Ел. Г-ва.
към текста >>

96. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И всякога се моля: да изгубя, да се избавя от тая свобода, която имам и която ме прави нещастен роб, и всецяло да се отдам, напълно да заживея под твоята власт, която ме прави свободен.
Това си Ти, Учителю! III Ти нямаш въоръжените войски и просторните земи на велик цар, но по-велика и силна е твоята власт: тя невидимо но сигурно се шири, тя побеждава и завладява безброй души по цялата земя, тя преминава и възстановява Царството на Бога отвъд границите на всички земни царства. Защото ти черпиш вдъхновение и сили за борба от Божествения източник на Любовта и твоето оръжие е Истината. Аз усетих твоята сила и власт над себе си само при едно небрежно докосване до твоето слово. И светло и радостно ми е когато се чувствам под игото на твоята сила и власт. И всякога се моля: да изгубя, да се избавя от тая свобода, която имам и която ме прави нещастен роб, и всецяло да се отдам, напълно да заживея под твоята власт, която ме прави свободен. Защото твоята власт е власт на Любовта и Истината — власт небесна, власт от Бога. Т. Ч. На Планината Днес горе съм във планината. Живея във сладки мечти. За радост и мир на земята За бъдни щастливи съдби.
към текста >>

Пеят, молят се, правят гимнастически упражнения.
И нощта нежно покрива в сладка почивка всичко. Само тук там някой любител на нощта и звездите като сянка безшумно броди из градината и мълчаливо разговаря с тях. В четири часа е всичко на крак! Зората бърза да ги поздрави с розов привет. Те й отвръщат с възторг. Пеят, молят се, правят гимнастически упражнения. Закусват под милувката на ранните слънчеви лъчи и всички на работа. Работника в работилницата, учителя и ученика в училището, дежурните готвачи в кухнята, домакините из спалните, салоните, двора за почистване, жетварите на нивата, градинарите в градината и пр. и пр. Прониквам навред: кухнята — ред и чистота. Тука не се готви месо.
към текста >>

97. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Умоляваме ги да ги раздадат на свои познати, като се постараят да ги абонират.
Излиза седмично. Всеки платил абонат ще получи безплатно ценната книжка ОСНОВНИЯТ ЗАКОН НА ЗДРАВЕТО от Е. Г. О у е н Всеки, който запише 5 абоната и ни изпрати абонамента им, има право да получи една от следните три книги, по собствен избор: „Човек и Бог", от П л а м е н; „Възпитанието на детето“, от Макс Хайндел или „La tri fundamentoj de la vivo“ — есперантски превод на „Трите основи на живота“, придружена със снимки от Рилските езера. Нашите сътрудници да имат пред вид малкото място, с което разполагаме обикновено във вестника и да пишат кратко. От този брой изпращаме известно допълнително количество на някои наши настоятели и абонати. Умоляваме ги да ги раздадат на свои познати, като се постараят да ги абонират. Нека се бърза с презаписването на старите абонати и със записването на нови. Ще съставяме нови списъци на в-ка, които ще печатаме, затова молим да се не отлага презаписването. От миналата годишнина на в. „Братство" имаме запазени известно число цели течения. Цялата годишнина може да се получи срещу 20 лв.
към текста >>

98. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 71 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В това отношение с религиозните работи много хора се спъват, защото мислят, че като вярват в Бога и се молят, друго нищо не им трябва.
Всички добри хора са едно цяло и това е Божествената помощ, чрез която разумният свят ни помага и колкото повече приятели имаме, толкова сме по-силни. Този закон е верен и по отношение на човека. Колкото повече способности са развити в него, толкова е по- силен. Когато човешкият мозък функционира правилно, човек е силен, а когато способностите са в бездействие, тогава човек е слаб. За да има постижения в живота си, човек трябва да работи с най-силната си способност и постепенно да развива всички, за да се прояви като истински човек. В това отношение с религиозните работи много хора се спъват, защото мислят, че като вярват в Бога и се молят, друго нищо не им трябва. Но това е едно неразбиране на живота и затова те не могат да имат никакви постижения. Когато говорим за молитва, ние разбираме работа за общото благо, в съгласие с всички разумни същества в природата. Това значи да изпълняваме Волята Божия - да работим за общото благо. Ние седим сега пред вратите на един велик свят и трябва да бъдем будни. Пред този свят, сегашният живот ще ни се струва като нищожество и ще се чудим как сме живели в този свят.
към текста >>

99. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 91 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Софийските ни абонати се умоляват да изплатят абонамента си на Жечо Панайотов.
Искайте пълния каталог. Хроника Нашият приятел Пампоров се намира понастоящем в Югославия, където е посрещнат най-радушно от югославянското общество и специално от приятелите на Бялото Братство в Югославия. Същият е държал редица сказки за Есперанто, за Бялото Братство, за българо-югославянското сближение в Белград, Суботица, Ст. Бечей, Палич, Нови Сад, Слав. Брод, Любляна. Софийските ни абонати се умоляват да изплатят абонамента си на Жечо Панайотов. Нека тия, които искат и занапред да получават „Братство“ побързат да се издължат, защото издаването на седмичник е съпроводено с много разноски, които трябва да се посрещнат навреме. Продължава се записването на абонат за книгата НАУКА ЗА ДИШАНЕТО. Цена за абонатите 10 лева.
към текста >>

100. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 93 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Блага мирис ръси цъфналата пролет: — цветовете нежни Богу благ се молят Блага песен пеят славеи в гората, с нея възхваляват Богу благ делата.
Всеки миг свещен е. Бъди на пост! Учи, люби. И ти благословен ще бъдеш. Д-р Ф. С. Блага мирис ръси цъфналата пролет: — цветовете нежни Богу благ се молят Блага песен пеят славеи в гората, с нея възхваляват Богу благ делата. Блага дума трябва сявга да чертае пътя на човека: — Бога да познае! Т е о д о Преглед Ново правителство Министерската криза, открита по повод искането на четвърто място от Д. Гичев, завърши с падането на кабинета на г. Мушанов и образуването на нов такъв под председателството на г. Кимон Георгиев.
към текста >>

Които си сменят адреса се умоляват същевременно да по-сочат и стария си адрес.
Ония абонати, които са платили абонамента, но не са получили още книжката нека се обадят в редакцията за да им се изпрати. Ония, които не са платили абонамента, си нека побързат да го внесат за да получат премията. Поради ред технически причини няколко броя наред вестника издаваме на две седмици в двоен формат. Нека абонатите ни извинят. Всъщност те не губят, понеже получават вестника в двоен обем вместо всяка седмица по половината. Които си сменят адреса се умоляват същевременно да по-сочат и стария си адрес. Вегетарианското движение в Румъния преди общоевропейската война е било доста силно. Но след войната е преживяло доста голяма криза и не е проявявало признаци на съществуване. В последните няколко години няколко души предани идеалисти работят и имат доста добри резултати. Те издават вегетарианско списание „Vegetaris-mui“. доста добре списвано и около което се стремят да обединят всички идейни сили.
към текста >>

Умоляват се дружествата и отделните есперантисти, да подкрепян по този начин издаването на тая тъй навременна книга.
Като пред калейдоскоп пред вашите очи и съзнание изпъкват една след друга шестдесет и осем държави със своя бит и есперантски живот. В последните страници на книгата ще се печатат адресите на много есперантисти от България и странство, които желаят да кореспондират. Всеки, който изпрати 10 лв. в пощенски марки. заедно с адреса си, ще получи книгата даром. Умоляват се дружествата и отделните есперантисти, да подкрепян по този начин издаването на тая тъй навременна книга. Писма, записи н поръчки да се адресират до Георги Сапунджиев — Градската библиотека. Варна. Получи се в редакцията ни сп. „Природа и Наука“ год. IV, кн. 8 и 9.
към текста >>

НАГОРЕ

0.17502593994141