НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
8
резултата в
3
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
 
-
Минарето
на някогашната турско джамия сред Ръкойка падна.
Когато улиците опустееха и слънцето се дигнеше на две копрали — орелът се спускаше към стария дъб, където беше гнездото му, кацаше на един клон и нещо дълго поръчваше на своите голокрили орлета. Дъбът беше вековен. Той ръсеше всяка есен бакърени листа и жълъди в мъхнатото кладенче, което чуруликаше като птиче с меден глас кацнало до дънера му. Всяка година от гнездото излизаха по три млади орлета и се пръскаха по широкия божи свят. Годините вървяха.
Минарето
на някогашната турско джамия сред Ръкойка падна.
Бухали се загнездиха в опустялото отоманско светилище. Отиваха си старите, идеха нови поколения, а орелът оставаше все същия — с могъщи криле, със сребърен извит клюн, с напукана кожа на краката и корави нокти. Неговата другарка — една слаба и тиха птица, седеше кротко в гнездото, додето бащата се върне с храна за малките. А той ходеше далеко. Прелиташе белите върхове на снежния Балкан, минаваше Дунава и се спущаше над Влашката равнина.
към текста >>
2.
 
-
Според турската поговорка: „Колкото
минарето
и да е високо, ходжата все си пее, което знае“.
СЕГАШНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Сегашното положение на човечеството е преходно. Но ние трябва да изпълним своя дълг. Никакъв морал не е нужен вече за човечеството, освен да се обърне към Бога. То прилича на осъдения на вечни окови, който няма нужда от надежда за сигурно освобождаване, а само от препоръката да понесе с геройство затвора си и да чака някои изключителни времена, за да си възвърне свободата. За тая цел ние ще вземем един нов начин на освобождение, понеже старата песен се пее от други.
Според турската поговорка: „Колкото
минарето
и да е високо, ходжата все си пее, което знае“.
И действително, във всички области на нашия личен, обществен, политически и духовен живот се доказва нагледно практиката на турския ходжа; в частната си дейност ние не показваме признаци, че сме напуснали старите схващания и сме възприели новите, нито даже проявяваме какъв що годе интерес към личен напредък; подемем ли просветното дело възпитанието на народа, пак пеем старото учение на ходжата; започнем ли уж да реформираме политическия живот и да подтикнем народа в нов път, като ходжата, пак четем старото, което знаем; в църква ходим, на Бога се молим, но все старото като ходжата четем. Ние, обаче сме решили да не се качим на старото минаре, понеже то хиляди години е чувало все същия глас и все същото четене. Ще припомним тук едно свидетелство от стария завет: един от еврейските пророци, Езекили, видял поле, пълно с кости, които били сухи. И Господ пита пророка: могат ли тия кости да оживеят? А пророкът отговорил „Могат, Господи, ако ти кажеш“.
към текста >>
Ние, обаче сме решили да не се качим на старото
минаре
, понеже то хиляди години е чувало все същия глас и все същото четене.
Никакъв морал не е нужен вече за човечеството, освен да се обърне към Бога. То прилича на осъдения на вечни окови, който няма нужда от надежда за сигурно освобождаване, а само от препоръката да понесе с геройство затвора си и да чака някои изключителни времена, за да си възвърне свободата. За тая цел ние ще вземем един нов начин на освобождение, понеже старата песен се пее от други. Според турската поговорка: „Колкото минарето и да е високо, ходжата все си пее, което знае“. И действително, във всички области на нашия личен, обществен, политически и духовен живот се доказва нагледно практиката на турския ходжа; в частната си дейност ние не показваме признаци, че сме напуснали старите схващания и сме възприели новите, нито даже проявяваме какъв що годе интерес към личен напредък; подемем ли просветното дело възпитанието на народа, пак пеем старото учение на ходжата; започнем ли уж да реформираме политическия живот и да подтикнем народа в нов път, като ходжата, пак четем старото, което знаем; в църква ходим, на Бога се молим, но все старото като ходжата четем.
Ние, обаче сме решили да не се качим на старото
минаре
, понеже то хиляди години е чувало все същия глас и все същото четене.
Ще припомним тук едно свидетелство от стария завет: един от еврейските пророци, Езекили, видял поле, пълно с кости, които били сухи. И Господ пита пророка: могат ли тия кости да оживеят? А пророкът отговорил „Могат, Господи, ако ти кажеш“. И тогава Господ казал на пророка: проречи сега тия кости да се съберат. И пророкът в своето видение вижда, че тия кости почват да се събират кост с кост, сетне почват се обличат с мускули и да се покриват с кожа, докато се образували човешки фигури.
към текста >>
Пророкът който е вече на земята, а не на
минарето
, пита сега тия сухи човеци, тия сухи домове, тия сухи общества, тия сухи народи могат ли да оживеят?
Тогова ще бъде деня на общото възкресение на всички народи по лицето на земята. Нека като този старовременен пророк да изказваме това мощно слово с вяра в сърцето си и ума си, с любов в сърцето си и ума си, с надежда в сърцето си и ума си. Това е великото бъдеще, което на предстои. И всеки, който така произнася тия думи, бил той отделен човек, бил отделен дом, отделно общество, народ или цялото човечество — законът еднакво работи. Бъдещето носи новия живот и всички кости, като се подчиняват на туй движение на Духа, ще намерят своя път, своето място и своя начин за работа в живота.
Пророкът който е вече на земята, а не на
минарето
, пита сега тия сухи човеци, тия сухи домове, тия сухи общества, тия сухи народи могат ли да оживеят?
И Господ отговаря: могат. И ние трябва да произнесем мощното слово: сухи кости от по цялото лице на земята, от четиритех й краища, събирайте се и обединявайте се, обличайте се с мускули, обвивайте се с плът, кръв и кожа, защото Духът Божий иде и той ще влезе в вас! Всички вие ще станете на краката си, като едно цяло. И ще познаете, че не сте мъртви кости, но живи човеци, че не сте пратени да бъдете роби, но свободни, свободни, съгласно с вашето сърце, с вашия ум и съгласно с вашата душа и вашия дух! Из „Царството на живата природа“ Оградата на „Изгрева“ Сестра Б.
към текста >>
3.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тези последните ни напомнюват турската поговорка: „
минаре
некадър юсекса, ходжа билдиини окур“, т.е.
Следователно, сегашното положение е преходно. И ние, ако не изпълнявахме един публицистически дълг, бихме счели за излишно да уверяваме четците ни, че никакъв морал не би бил нужен за това човечество, което умира: толкова ясно е, че за него трябва само един съвет да се обърне към Бога, за да се приготви за другия свят. То прилича още на осъдения на вечни окови, който няма нужда от надежда за сигурно освобождение, а само от препоръката да понесе с геройство затвора си и да чака някои изключителни времена, за да си възвърне свободата. Като работим обаче, между българския народ, не ще бъде безполезно да направим нашите размишления върху положението, за да посочим методите за изправление на цялото човечество, в това число и на нашия народ. За тая цел ние ще вземем един нов начин на обсъждане, понеже старата песен се пее от други.
Тези последните ни напомнюват турската поговорка: „
минаре
некадър юсекса, ходжа билдиини окур“, т.е.
„колкото минарето и да е високо, ходжата все си пее, което знае“. И действително, във всичките области на нашия индивидуален, обществен, политически и духовен живот се доказва нагледно практиката на турския ходжа: в частната си дейност ние не показваме признаци, че сме напуснали старите схващания и сме възприели новите, нито даже проявяваме какъв-годе интерес към личен напредък; подемем ли просветното дело за възпитанието на народа, пак пеем старото учение на ходжата; започнем ли уж да реформираме политическия живот и да подтикнем народа си в нов път, като ходжата, пак четем старото, което знаем; в църква ходим, на Бога се молим, но все старото, като ходжата, четем. Ние, обаче, сме решили да не се качим на старото минаре, понеже то с хиляди години е чувало все същия глас и все същото четене. За да се поправи съвременното общество, има в природата само два метода, с които тя си служи: единият метод или закон е законът на прецеждането, който подразбира сгъстяване, изстудяване, слизане надолу в почвата, в пластовете на която трябва да се оставят всички ония утайки, които са се натрупали, и водата да излезе в някоя долина опреснена и пречистена. Но за този процес всякога се изисква едно голямо налягане: водата трябва да слезе отгоре надолу.
към текста >>
„колкото
минарето
и да е високо, ходжата все си пее, което знае“.
И ние, ако не изпълнявахме един публицистически дълг, бихме счели за излишно да уверяваме четците ни, че никакъв морал не би бил нужен за това човечество, което умира: толкова ясно е, че за него трябва само един съвет да се обърне към Бога, за да се приготви за другия свят. То прилича още на осъдения на вечни окови, който няма нужда от надежда за сигурно освобождение, а само от препоръката да понесе с геройство затвора си и да чака някои изключителни времена, за да си възвърне свободата. Като работим обаче, между българския народ, не ще бъде безполезно да направим нашите размишления върху положението, за да посочим методите за изправление на цялото човечество, в това число и на нашия народ. За тая цел ние ще вземем един нов начин на обсъждане, понеже старата песен се пее от други. Тези последните ни напомнюват турската поговорка: „минаре некадър юсекса, ходжа билдиини окур“, т.е.
„колкото
минарето
и да е високо, ходжата все си пее, което знае“.
И действително, във всичките области на нашия индивидуален, обществен, политически и духовен живот се доказва нагледно практиката на турския ходжа: в частната си дейност ние не показваме признаци, че сме напуснали старите схващания и сме възприели новите, нито даже проявяваме какъв-годе интерес към личен напредък; подемем ли просветното дело за възпитанието на народа, пак пеем старото учение на ходжата; започнем ли уж да реформираме политическия живот и да подтикнем народа си в нов път, като ходжата, пак четем старото, което знаем; в църква ходим, на Бога се молим, но все старото, като ходжата, четем. Ние, обаче, сме решили да не се качим на старото минаре, понеже то с хиляди години е чувало все същия глас и все същото четене. За да се поправи съвременното общество, има в природата само два метода, с които тя си служи: единият метод или закон е законът на прецеждането, който подразбира сгъстяване, изстудяване, слизане надолу в почвата, в пластовете на която трябва да се оставят всички ония утайки, които са се натрупали, и водата да излезе в някоя долина опреснена и пречистена. Но за този процес всякога се изисква едно голямо налягане: водата трябва да слезе отгоре надолу. Другият метод, с който си служи природата, е чрез изпаряване: той подразбира разширение на водните капки, превръщането им на паровидни и издигането им нависоко.
към текста >>
Ние, обаче, сме решили да не се качим на старото
минаре
, понеже то с хиляди години е чувало все същия глас и все същото четене.
Като работим обаче, между българския народ, не ще бъде безполезно да направим нашите размишления върху положението, за да посочим методите за изправление на цялото човечество, в това число и на нашия народ. За тая цел ние ще вземем един нов начин на обсъждане, понеже старата песен се пее от други. Тези последните ни напомнюват турската поговорка: „минаре некадър юсекса, ходжа билдиини окур“, т.е. „колкото минарето и да е високо, ходжата все си пее, което знае“. И действително, във всичките области на нашия индивидуален, обществен, политически и духовен живот се доказва нагледно практиката на турския ходжа: в частната си дейност ние не показваме признаци, че сме напуснали старите схващания и сме възприели новите, нито даже проявяваме какъв-годе интерес към личен напредък; подемем ли просветното дело за възпитанието на народа, пак пеем старото учение на ходжата; започнем ли уж да реформираме политическия живот и да подтикнем народа си в нов път, като ходжата, пак четем старото, което знаем; в църква ходим, на Бога се молим, но все старото, като ходжата, четем.
Ние, обаче, сме решили да не се качим на старото
минаре
, понеже то с хиляди години е чувало все същия глас и все същото четене.
За да се поправи съвременното общество, има в природата само два метода, с които тя си служи: единият метод или закон е законът на прецеждането, който подразбира сгъстяване, изстудяване, слизане надолу в почвата, в пластовете на която трябва да се оставят всички ония утайки, които са се натрупали, и водата да излезе в някоя долина опреснена и пречистена. Но за този процес всякога се изисква едно голямо налягане: водата трябва да слезе отгоре надолу. Другият метод, с който си служи природата, е чрез изпаряване: той подразбира разширение на водните капки, превръщането им на паровидни и издигането им нависоко. А това става чрез закона на топлината или чрез закона на магнетическото привличане на водните пари горе, в пространството. Тия капки, по тоя начин опреснени, обновени, оживотворени и напълнени с енергия, се повръщат към земята и донасят своето благословение от въздушното пространство на всичките растения, като извиват листата им, т.е.
към текста >>
Пророкът, който е вече на земята, а не на
минарето
, пита сега тия сухите човеци, тия сухите домове, тия сухите общества, тия сухите народи могат ли да оживеят?
Ще стане по същия начин, както пророкът е видял, че костите се събирали и той не е отивал да посочва коя с коя да се събере, нито на мускулите кой мускул кое място да завземе, нито на кръвта в коя посока да се движи, нито на Духа как да слезе. Нека като този старовременен пророк да изказваме това мощно Слово с вяра от сърцето си, с вяра от ума си, с любов от сърцето си, с любов от ума си, с надежда от сърцето си, с надежда от ума си. Това е великото бъдеще, което ни предстои. И всеки, който така произнася тия думи, бил той отделен човек, бил отделен дом, отделно общество, народ или цялото човечество законът еднакво работи. Бъдещето носи новия живот и всички кости, които се подчиняват на туй движение на Духа, ще намерят своя път, своето място и своя начин за работа.
Пророкът, който е вече на земята, а не на
минарето
, пита сега тия сухите човеци, тия сухите домове, тия сухите общества, тия сухите народи могат ли да оживеят?
И Господ отговаря: могат. И ние трябва да произнесем мощното Слово: сухи кости от по всичкото лице на земята, от четиритях краища, събирайте се и обединявайте се, обличайте се с жили и мускули, обвивайте се с плът, кръв и кожа, защото Духът Божи иде и Той ще влезе във вас. Всички вие ще станете на краката си, като едно цяло, и ще познаете, че не сте мъртви кости, но живи човеци, че не сте пратени да бъдете роби, но свободни, съгласно с вашето сърце, съгласно с вашия ум и съгласно с вашата душа и вашия дух! х.х.х Б. М. Албиог Низ Пътя * * * Бъди низ своя път дете на бога Феб и бди в живота си безспир да сее в теб: Зари ще озарят тогава твоя път и зри към светла вис да се стреми духът: Мечти несбъднати в нетлен ще сяйнат там и ти сред слънце чар ще вкитиш своя храм.
към текста >>
НАГОРЕ