НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
75
резултата в
45
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА - Х.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тя не се задоволява само с проучване на небесната
механика
, с анатомията на небето.
Тези полета непрекъснато се менят, в зависимост от положението на планетите в пространството (във физическия смисъл на думата пространство, не е геометричен), в зависимост от техните съотношения и създават онова огромно море от планетни течения, в което се развива живота на системата. Това сложно силово поле се мени всеки миг и астрологията изучава тъкмо тия постоянни променливи трептежни състояния на нашето пространство. Положението на планетите относно земята като център (координатната система не важи), техните взаимни конфигурации са ония астрономични фактори, които обуславят енергетичното състояние на пространството, което обкръжава земята. Това, което обикновено се нарича земен магнетизъм, всъщност една още твърде малко позната съвкупност от енергии, подлежи на непрекъснати промени, които се отразяват върху целокупния живот на земята и на съществата, що я обитават. Но астрологията не спира до тук.
Тя не се задоволява само с проучване на небесната
механика
, с анатомията на небето.
Тя изучава вътрешната динамика на небето, физиологията му и ония духовни влияния, които светилата упражняват. Тя учи, че зад тези светила и техните хармонични движения, стоят разумни същества, които регулират и канализират планетите течения, обладаващи няколко степени на проява: не само физична (степен). И наистина кой от нас, като види един навит часовник, чиито стрелки с такава планомерна точност ни показват времето, не знае, че нечия разумна ръка го е навила? Слънцето, луната и планетите – това са големите показалци на времената, в астрологичния смисъл на думата. Ето защо всички мъдреци твърдят, че има време за всяко нещо, сир., че всяко нещо трябва да се извърши при онези естествени, благоприятни за него условия.
към текста >>
2.
Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Този израз е даден от знаменития основател на „еволюционната
механика
" (Entwicklungsmechanik) Вилхелм Ру (заминал в 1924 година), основател на списанието със същото име.
А щом подборното, т.е. механическото действие, е изключено, то трябва да се приеме, че целесъобразността има тук друг източник, именно разумното, психичното начало в организма. Щом организмът реагира винаги разумно, целесъобразно, при каквито и условия да го поставим (разбира се в кръга на възможностите и средствата, с които разполага в даден момент), макар и тези условия да са за пръв път в историята на индивида и вида, тогаз трябва да допуснем психичното като причина на регулацията. Тогаз ще излезе, че при тази регулация организмът не е пасивен, но активен. Затова тази регулация можем да наречем саморегулация.
Този израз е даден от знаменития основател на „еволюционната
механика
" (Entwicklungsmechanik) Вилхелм Ру (заминал в 1924 година), основател на списанието със същото име.
Но той още не беше вникнал във всичкия смисъл и дълбочина на този израз. Неоламаркистите правят това. Те си служат с този израз, за да изразят дейността на вътрешното, психичното начало в организма. Някой би могъл да каже: защо да не допуснем, че тази регулация е механичен процес, щом при нея влияят външни фактори: храна, температура, светлина, влага, почва и пр. И те привеждат ред примери, за да покажат влиянието на тези външни фактори върху организма.
към текста >>
3.
МОЕТО РАЖДАНЕ - Georg Normann
 
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Те прибягват към комбинации, механизми, които често са изпреварили изобретенията и познанията на човека в областта на
механиката
, балистиката, хвърченето и пр.
Не см направил никакво ново откритие, и моята скромна роля се изчерпва само с някои прости наблюдения. Разбира се, аз съвсем нямам намерение да дам всички доказателства за душата на цветята. Тези доказателства са безбройни и се срещат постоянно, особено у цветята, у които най-силно е изразен стремежът към Духа и светлината. Ако и да има растения и в частност цветя - несръчни и нещастни, но няма нито едно от тях, което да не притежава ум и изобретателност. Всички те се стараят да достигнат своите задачи.
Те прибягват към комбинации, механизми, които често са изпреварили изобретенията и познанията на човека в областта на
механиката
, балистиката, хвърченето и пр.
Растенията, които изглеждат тъй мирни, покорни, у които всичко изглежда де е мълчание, послушание, напротив развиват най-голяма дейност за по-добра съдба. Най-същественият орган на растението - коренът, е свързан неразделно със земята. С това растението е осъдено на неподвижност от раждането до смъртта си. И силата на тяхната фикс-идея да се издигнат от тъмнината на корена нагоре и да цъфнат в светлината, представлява една драма, която с нищо друго не може да се сравни. Растението се насочва към една едничка цел: да се освободи от съдбата на корена си чрез своите цветове, да се освободи, да излезе от тясната среда, в която е затворено, да си измисли крила или да ги привлече, да победи пространството, в което турено от съдбата, да се приближи до едно друго природно царство, да проникне в един жив и подвижен свят.
към текста >>
4.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли
 
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Колкото един човек е по малокултурен, толкова явленията, които го заобикалят, му се струват като по-разкъсани, следващи без всякаква връзка, цел и закономерност; и обратното - едно будно висше съзнание може да открие от падащата при краката му ябълка великия закон на небесната
механика
, която кара милиарди слънца и вселени да описват своите орбити едно около друго.
Като правим това малко набързо и непълно, но крайно необходимо отклонение, за да подчертаем съществената разлика между мнението на учения - независимо от коя степен е той - и самите факти, ние пристъпяме км съществения въпрос на нашата статия - възможни ли са предсказания на землетресенията'' Много естествено е, че преди да се сложи този въпрос, требва да бъде раз-гледан друг - едно по-пълно описание, донякъде и обяснение на по-близките и далечни причини, които предизвикват землетресенията и след туй чак вече да се сложи логически въпросът и изхождащи от тях да се направи заключението. Но за нас отговорът на този въпрос е очевиден, необходим и доказан, и ние мислим, че ще е достатъчно да бъде само констатиран обективно, за да се налучкат, тъкмо изхождайки от него, ония причини и явления, които са съществени, които предхождат и които следователно могат да ни дадат опорна точка на едно предсказание. Необходимо ли е то? - Разбира се. Без да гледаме на чисто практическата полза от подобни предсказания, ние смятаме и като съществен белег на една научна дисциплина тъкмо фактът, че тя от наблюдавани явления може да предскаже последиците[8] - само тогава е и стройно закономерна логически свързана дисциплината - в противен случай тя ще бъде само една регистрация, чисто описателна хроника на сбития, наредени по време и пространство, без никаква връзка[9]... Обяснения на явленията с случайности и съвпадения сочи само за нелогичност.
Колкото един човек е по малокултурен, толкова явленията, които го заобикалят, му се струват като по-разкъсани, следващи без всякаква връзка, цел и закономерност; и обратното - едно будно висше съзнание може да открие от падащата при краката му ябълка великия закон на небесната
механика
, която кара милиарди слънца и вселени да описват своите орбити едно около друго.
Оттам и мисълта, че свързването на отделните факти в закономерни отношения е съществена характеристика на всека наука, която претендира за това име - и следователно, липсата на тоя елемент сочи само на една регистрация на факти, на една наука в зачатие, мъглявост, от която тепърва ще се формират светове, закони, знание... Ние ще видим по-нататък, па това е очевидно и за всеки разумен человек, че в природата изолирани факти, ставащи сами по себе си, спонтанно, без никакви причини, са логически абсурд, че те се предхождат неминуемо от ред явления, независимо, дали те са достъпни на нашето наблюдение или не - и че следователно, проследени, тези предварителни явления ще бъдат опорни точки, за да се предскаже с повече и по-малка вероятност или сигурност самото явление. Землетресението също така съвсем не е изолирано явление в природата - па и смешно ще е да се мисли, че такова стихийно явление няма своите предходници - и следователно, тия предшественици съществуват, могат да бъдат наблюдавани и оттам да се получат несъмнено изходни пунктове за вярно посочване човешкото умозаключение. А че тези белези съществуват - за съжаление невидяни само от тия, на които може би най-трябват - самите учени - сочат от никого не оспорвани потвърдени с хиляди пъти досега факти, че животните чувствуват приближението на землетресенията - следователно, съществуват тия признаци, които неизвратеното съзнание на животните по-леко схваща отколкото „Царят на природата", на когото умът е зает с хиляди „важни работи... " А веднъж те съществуват - и никой не може да отрече това, освен ако не иска да отрече истината - то вече всичкият въпрос остава да се насочи вниманието върху тези живи сеизмоскопи, да се наблюдава по-внимателно, да се влезе в връзка с живата природа, да се отворят очите ни и тогава, именно, ще се види, че природата говори на разумния по хиляди начини. Та не е ли то и в самия свят! Природата е като една книга, по която само грамотният може да чете.
към текста >>
Лосский (Берлин 1924 година [6]Едно съществено преработване на класическите схващания в съвременната
механика
се налага.
Едингтон; Raum — Zeit — Materie (II-то издание 1921 г.) „Дайте ми отношения, аз ще ви построя и материята и движението", казва същия проф. Едингтон. Съвременните математици (Феликс, Клайн, Давид Хилберт, Вайл, Леви Чевита) - всички си имат създадени теории за Материя и движението. За парадоксите в математиката гледай: Jordan ”The Nature of Mathematics", па и самият Айнщайн: „Доколкото предложенията на математиката се отнасят км действителността, те не са достоверни; а доколкото са достоверни, те не се отнасят към действителността”. (Айнщайн „Геометрията и опита") и пр. [5]Гледай „Обоснование Интуитивизма" от Н. О.
Лосский (Берлин 1924 година [6]Едно съществено преработване на класическите схващания в съвременната
механика
се налага.
Понятието за сила, движение и скорост, работа, ускорение, взаимоотношенията на факторите в механиката, условията на механическите процеси, уравненията на механическото състояние и преходните процеси (скритата енергия, инертността и пр.) Съвременните теории на Лоренц, принципите на Делембер, потенциалната и кинетическа енергия и пр. и пр. - всички те ще претърпят корекции, които се налагат от факта, че в действителност телата са пъргави, а не недефиренцуеми (Гледай „Механика Упругого тела" Берлин 1922 г., проф. Federigo Furigues “Les Conupts fondamenteaux de la Sciens” Paris, 1919). [7]Модерно беше, па и сега някои учени обичат да „възстановяват" фактите, По една малка намерена кост от допотопни gживотни са направени доста сполучливи екземпляри, в които същественото е костта, а останалото е моделирания по фантазията на учения гипсова маса И често за едно и също животно имаме по 2-3 образа, съчинени все от „учени" разбира се.
към текста >>
Понятието за сила, движение и скорост, работа, ускорение, взаимоотношенията на факторите в
механиката
, условията на механическите процеси, уравненията на механическото състояние и преходните процеси (скритата енергия, инертността и пр.) Съвременните теории на Лоренц, принципите на Делембер, потенциалната и кинетическа енергия и пр.
Съвременните математици (Феликс, Клайн, Давид Хилберт, Вайл, Леви Чевита) - всички си имат създадени теории за Материя и движението. За парадоксите в математиката гледай: Jordan ”The Nature of Mathematics", па и самият Айнщайн: „Доколкото предложенията на математиката се отнасят км действителността, те не са достоверни; а доколкото са достоверни, те не се отнасят към действителността”. (Айнщайн „Геометрията и опита") и пр. [5]Гледай „Обоснование Интуитивизма" от Н. О. Лосский (Берлин 1924 година [6]Едно съществено преработване на класическите схващания в съвременната механика се налага.
Понятието за сила, движение и скорост, работа, ускорение, взаимоотношенията на факторите в
механиката
, условията на механическите процеси, уравненията на механическото състояние и преходните процеси (скритата енергия, инертността и пр.) Съвременните теории на Лоренц, принципите на Делембер, потенциалната и кинетическа енергия и пр.
и пр. - всички те ще претърпят корекции, които се налагат от факта, че в действителност телата са пъргави, а не недефиренцуеми (Гледай „Механика Упругого тела" Берлин 1922 г., проф. Federigo Furigues “Les Conupts fondamenteaux de la Sciens” Paris, 1919). [7]Модерно беше, па и сега някои учени обичат да „възстановяват" фактите, По една малка намерена кост от допотопни gживотни са направени доста сполучливи екземпляри, в които същественото е костта, а останалото е моделирания по фантазията на учения гипсова маса И често за едно и също животно имаме по 2-3 образа, съчинени все от „учени" разбира се. За тях е думата.
към текста >>
- всички те ще претърпят корекции, които се налагат от факта, че в действителност телата са пъргави, а не недефиренцуеми (Гледай „
Механика
Упругого тела" Берлин 1922 г., проф.
(Айнщайн „Геометрията и опита") и пр. [5]Гледай „Обоснование Интуитивизма" от Н. О. Лосский (Берлин 1924 година [6]Едно съществено преработване на класическите схващания в съвременната механика се налага. Понятието за сила, движение и скорост, работа, ускорение, взаимоотношенията на факторите в механиката, условията на механическите процеси, уравненията на механическото състояние и преходните процеси (скритата енергия, инертността и пр.) Съвременните теории на Лоренц, принципите на Делембер, потенциалната и кинетическа енергия и пр. и пр.
- всички те ще претърпят корекции, които се налагат от факта, че в действителност телата са пъргави, а не недефиренцуеми (Гледай „
Механика
Упругого тела" Берлин 1922 г., проф.
Federigo Furigues “Les Conupts fondamenteaux de la Sciens” Paris, 1919). [7]Модерно беше, па и сега някои учени обичат да „възстановяват" фактите, По една малка намерена кост от допотопни gживотни са направени доста сполучливи екземпляри, в които същественото е костта, а останалото е моделирания по фантазията на учения гипсова маса И често за едно и също животно имаме по 2-3 образа, съчинени все от „учени" разбира се. За тях е думата. [8]Гледай; Frischeisen-Kohlr wissenschaft und Wirklichkeit (1910 г.); Според В. Оствалд задачата на науката се явява предсказанието, всяко предсказване пък е излизане вън от пределите на опита; Н.
към текста >>
5.
Преображение
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Но независимо от това, как ще погледнем на всички тия идейни модификации, все пак трябва да приемем поне ония, които са допуснати, като установени в официалната съвременна наука, като несъмнени - а те в
електромеханиката
поне се смятат като истински - че всичко, което ни заобикаля, не е нищо друго, освен електричен интезивитет, т.е.
Често жените на великите философи или математици са знаяли най-малко за тяхното величие, понеже за тях те са били най често, независимо от постоянната близост, само мъже, а онова великото, за което те са само чувствували, чували или констатирали по отношение на външните хора, те са само приемали, без да го разбират, защото не са имали онова, което е необходимо, за да бъде схванат един гениален човек - приблизителната поне висота на съзнанието в тоя, който би искал да го разбере. Но да се върнем на мисълта си. Съвременната наука в най-младите си разклонения - бихме рекли последните постижения на своите схващания за материята[7] приема по начало, че всичко се състои от електрони, протони и от йони, ядра централни и ядра въртящи се като планетите около слънцето. Че съответно тия разположения на протоните се явяват и „квантите" количеството на електрическия пълнеж на всява частица съответно въртенето, което тук е във връзка с мястото на самата частица и разстоянието ù до центъра. Изместването ù е съпроводено с освобождаване, или насищане на кванти, електрическа енергия.
Но независимо от това, как ще погледнем на всички тия идейни модификации, все пак трябва да приемем поне ония, които са допуснати, като установени в официалната съвременна наука, като несъмнени - а те в
електромеханиката
поне се смятат като истински - че всичко, което ни заобикаля, не е нищо друго, освен електричен интезивитет, т.е.
че всичко, което ние наричаме материя, тела, и др. е само електричество[8]. Че всичко около нас е вибрации, които имат разни форми и бързини. Това е също един от основните факти на съвременната физика. Че в известни предели тия трептения минават в светлина, електричество, невидими лъчи, ултравиолетови и др., и това се смята като напълно ,,доказано"[9].
към текста >>
6.
ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
И пояснява: „В окултната
механика
съществува един закон, според който на всеки 100 милиона обръщания на едно колело в живата природа, настъпва едно изключение”.
Това лежи в нейната – непонятна за нас – власт. Тук се разкрива широк простор за теоретизиране за всички ония, които ги занимават животрептящите въпроси за „съдбата”, „кармата” и пр. Каквото и да се теоретизира обаче, фактите за тия „съдбоносни случайности” съществуват и често представят важни възли в оная тънка мрежа от събития, която човешката съдба изплита. Накрая ще спомена пътем за един друг вид „изключения”, за чието съществувание ние надали щяхме да имаме и понятие дори, ако не ни се кажеше нещичко за тях от ония, които знаят, но за чието действие ние все пак се досещаме от ред „личби”. В някои от своите беседи, Учителят загатва, че днешната епоха затова именно е особено важна, защото в нея се съвпадат две изключения: едно изключение, което настъпва на земята и едно изключение, което се случва на слънцето.
И пояснява: „В окултната
механика
съществува един закон, според който на всеки 100 милиона обръщания на едно колело в живата природа, настъпва едно изключение”.
Не мога да си позволя да тълкувам тия думи, защото те далеч надхвърлят сферата на съвременните знания, ала все пак ги привеждам, за да наведа на мисълта, че много от ония пертурбации, кризи, промени, които изглежда засягат по-издълбоко живота на съвременното човечество, се дължат на по-дълбоки причини, дължат се на фактори от космично естество. И че тия промени идват, очевидно, по един предвечен закон, следвайки ритмичните пулсации на Времето. Г.
към текста >>
7.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ. БОГ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Бързият развой на
механиката
завладяваше умовете и нейните стройни закони внушаваха идеята, че всичко е механично, без разбира се някой да се запита, кой дирижира тия закони.
Всяко обяснение на някое природно явление се поглъщаше жадно, защото то беше научно, в него нямаше намеса суеверието на църквата, която заповядваше и на учени, и на поети и отправяше към кладата велики труженици като Хус, Джордано Бруно и др. Назадничавостта на тая църква, която искаше да застави Галилей да се отрече от „еретическата" мисъл, че земята се върти, беше напластила много омраза в душите на хората. Въздухът бе напоен със зловещата миризма от кладите, на които като светци умираха носителите на най-чистата, най-прогресивната мисъл. При това състояние човекът търсеше чистата наука. И тя крепнеше.
Бързият развой на
механиката
завладяваше умовете и нейните стройни закони внушаваха идеята, че всичко е механично, без разбира се някой да се запита, кой дирижира тия закони.
Материализмът като философия, като светоглед се ширеше, защото никой нямаше воля и оръжие да го атакува. Човечеството в своя бяг към новото забрави за пътищата, по които бяха преминали неговите прадеди. Всички огромни, омайващи със своите придобивки цивилизации на древността, бяха забравени. Детронирано бе всичко, а на някогашните науки за човека и вселената, скрити зад символите на древните паметници, започна да се гледа които на суеверия. Сфинксовете и пирамидите - малките остатъци от величавата и ненадмината в своя духовен ръст египетска цивилизация, мълчаха и не говореха нищо за цъфтящата някога култура край Нил, а самите тях нарекоха идоли на някаква отминала „невежа" раса.
към текста >>
8.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
И като се има предвид разумното устройство на цялата вселена, с всичките нейни галактични системи с всичките ù безбройни слънца и планети, като се има предвид дори само онази висша
механика
и техническо съвършенство, с които земята е построена, може да се съди какъв мощен ум и мисъл, какъв мощен дух и воля са имали тези гениални творци, които са работили за осъществяване божествения план на мирозданието.
Но и едната, и другата ложи са само органи на оня велик всемирен организъм от съвършени, високо напреднали същества, които образуват Великото Всемирно Братство. Тези съвършени същества са несравнено по-напреднали и от най-гениалните човеци на земята, защото са излезли много по-рано от хората от Първото Начало. Всички те са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развой, на която сега се намират. И когато ние говорим за Великото Всемирно Братство, подразбираме онази йерархия от разумни същества, стоящи на разни степени на развитие, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия космос. Те го направляват, защото сами са взели участие в неговото създаване под прямото ръководство на великия Божи Дух.
И като се има предвид разумното устройство на цялата вселена, с всичките нейни галактични системи с всичките ù безбройни слънца и планети, като се има предвид дори само онази висша
механика
и техническо съвършенство, с които земята е построена, може да се съди какъв мощен ум и мисъл, какъв мощен дух и воля са имали тези гениални творци, които са работили за осъществяване божествения план на мирозданието.
Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват, тези същества са наредени в една йерархична стълба, в едно органично чиноначалие, което е познато под имената: серафими - братя на любовта; херувими - братя на хармонията; престоли - братя на волята; господства - братя на интелигентността и радостта; сили - братя на движението и растенето; власти - братя на външните форми и изкуствата; началства - братя на времето, състоянието и такта; архангели - братя на огъня и топлината; ангели - носители на живота и растителността. Последният, десети чин ще заемат напредналите човешки души. Те всички вкупом представят великият Космичен Човек. Дейността на тези същества е така хармонично разпределена, че всяко от тях знае какво, как и кога да работи. Те направляват функциите на великия миров организъм, който включва в себе си всички слънчеви системи.
към текста >>
9.
НЕРАВЕНСТВО - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Група биолози в Германия, които работеха в областта на тъй наречената еволюционна
механика
, нарекоха този вътрешен фактор: организатор.
на това место ще се появи мехур, пълен с вода." И това става. Или му залепва на ръката истински пластир-везикатор и му казва: „Това е обикновена хартия и няма да произведе никакво действие". И на¬истина, след събуждане не се появяват мехурите с вода, характерни за този пластир. Опитите на Харисон върху Аmblystoma, на Густав Волф върху регенерацията на лещата на окото на тритона и много други подобни опити доказаха, че целесъобразността, с която организмът отговаря на измененията на външната среда, на околните условия, не се дължи на механически фактори, а на психични. Биолозите наричат това: саморегулация.
Група биолози в Германия, които работеха в областта на тъй наречената еволюционна
механика
, нарекоха този вътрешен фактор: организатор.
Този организатор винаги регулира ра¬зумно органическите процеси в организма и то и в такива случаи, дето всяко действие на естествения подбор е изключено, например при изкуствено отрязване на крайник в зародиша на някое земно¬водно и пр. Това показва, че целесъобразността, с която организ¬мът отговаря в такива случаи, има психичен източник. Значи, този организатор или тая „ентелехия" на проф. Дриш е разумен, психичен фактор. С това биологията напоследък влиза в съвсем нова фаза.
към текста >>
10.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Вронски се занимава и с математика, и с
механика
, и с геодезия, и с астрономия - изобщо развива огромна дейност, ръководен от желание да групира всички научни проблеми около „един върхове принцип" (проф.
Той бърза да запише нахлулите нови мисли, които го изпълнили с това вътрешно озарение или просветление, което настъпило. Вронски вече окончателно скъсва с военната служба, отказва се от намерението да следва дипломация и решава да се посвети изключително на науката и философията - за доброто на човечеството и народа си. Той намира своето призвание, своя път и откритият закон на творчеството става централна ос на неговото учение, върховен принцип за синтеза на наука, философия, религия и полити¬ка - въз основа на идеята за Абсолюта. Тук той написва: „Критичната философия, открита от Канта". От 1804 до 1810 г.
Вронски се занимава и с математика, и с
механика
, и с геодезия, и с астрономия - изобщо развива огромна дейност, ръководен от желание да групира всички научни проблеми около „един върхове принцип" (проф.
Страшевски) и това не е просто систематизиране, а генетично и органично изложение. В Марсилия Вронски се запознава с математика Монферие, за чиято сестра се оженва и тя му била вярна съпруга и убедена привърженичка на неговите идеи. С надежда за по-добри условия, Вронски в 1810 год. се премества в Париж. Обаче вместо подобрение, материалните условия се влошили и до края на живота си Вронски живял в нужда и лишения.
към текста >>
Като се има пред вид, че много съчинения са из областта на висшата математика,
механика
, астрономия, придружени с изчисления, формули, таблици и пр., наистина удивителна работоспособност и всестранност!
Старал се да спечели признанието на френската академия (Premier principe des méthodes analitiques), обаче безуспешно. Тогава открито излиза против теориите на Лагранж в Refutation de la théorie des fonctions analitiques. de Lagrange, 1812 r. През този период написва още: „Увод във философията на математиката" (1811); „Философия на безкрайното", „Прогресивното развитие и крайната цел на човечеството" (1815-18), „Учение за висшето знание" (1818.) Вронски е един от най-плодовитите писатели - написал е 107 печ. съчинения и 337 ръкописи.
Като се има пред вид, че много съчинения са из областта на висшата математика,
механика
, астрономия, придружени с изчисления, формули, таблици и пр., наистина удивителна работоспособност и всестранност!
И тъкмо в периода на най-интензивната творческа дейност Вронски търпи лишения; пенсията от руското правителство е спряна; неговото едничко дете умира, защото няма средства за лекар и лекарства, даже цикъл от лекции върху трансцендентната философия, които трябвало да се състоят в университета, не се състоял само затуй, защото Вронски нямал съответния фрак. До 1831 год. е първият период от дейността на Вронски - период на критичната философия и математично обосноваване на неговата система. От 1831 г. настъпва вторият период на неговата дейност, когато Вронски се заема главно с развиване своята философия на месианизма.
към текста >>
11.
DU MAITRE - IDEES DIVINES ET HUMAINES
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Никога от едно яйце не биха се получили два организъма, ако това яйце беше един механизъм, а не нещо живо, чиито закони се различават от законите на
механиката
.
Интересен е опитът с яйце на дъждовник. С тях правили два вида опити; едни яйца напълно разделили на две половинки, а други само пристиснали, без напълно да разделят двете части. От първите яйца се получили две напълно развити организми, а от вторите се получили организми, които имали едно тяло, но с по две глави. Какво показват тия опити? Че организмът не е машина, не е механизъм.
Никога от едно яйце не биха се получили два организъма, ако това яйце беше един механизъм, а не нещо живо, чиито закони се различават от законите на
механиката
.
Една машина, разделена на две половини, е мъртва, а едно яйце или зародиш, разделен на две, крие в себе си жизнени сили, които създават два индивида, т.е. нещо цяло и завършено. С множество подобни опити Дриш и групата зоолози, които работят в това направление, идват до неовиталзма. От тия опити се вижда, че биомеханизмът е безсилен да обясни новите факти в биологията. Изучаване еманациите на човешкото тяло Във френското списание "Le médecin français" (кн.
към текста >>
12.
Идеали на младежта
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Бяха поставени на преценка понятията пространство, време и всички други останали от класическата
механика
ценности.
Подложен ли е той като цяло на непрекъснатите промени на вечно текущия живот? Как изглеждат тия промени „наблюдавани" през едно грандиозно око от далечината на тоя всемир? Ето смисълът на въпросите, които си бяха поставили физиците преди няколко години в British Association. Тоя въпрос си задават и сега във връзка с някои нови наблюдения. Имена като тия на Артур Едингтон, Джеймс Джийнс, Абат Леметър, Сър Оливер Лодж и др., са достатъчна гаранция, че разгледаният въпрос е бил обхванат всестранно и с подобаваща сериозност.
Бяха поставени на преценка понятията пространство, време и всички други останали от класическата
механика
ценности.
След тая работа се дойде до заключението, че всемира се разширява като един самостоен организъм, който живее свой собствен живот. Не е местото тук да дадем едно макар и бегло изложение на направените по случая разсъждения. Ще посочим само резултатите: Сър Артур Едингтон твърди като резултат на своите математични проучвания, че първоначалният радиус на вселената е бил само 1068 милиона светлинни години. (Светлинната година е път, който светлината изминава за една година, като се разпространява с 300 хиляди километра в секунда). Сега, според Едингтон, вследствие установеното разширение на всемира, тоя радиус се удвоява всеки 1000 милиона години!
към текста >>
13.
НОВИ НАСОКИ В ОТГЛЕЖДАНЕТО НА РАСТЕНИЯТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
КОГАТО БЯХ МЛАДЕНЕЦ... Георг Нордман Някои хора са склонни да мислят, че релативния принцип във философията и
механиката
е нов – открит наскоро и вмъкнат като някакъв частен случай, сред стройната закономерност на абсолютното.
КОГАТО БЯХ МЛАДЕНЕЦ... Георг Нордман Някои хора са склонни да мислят, че релативния принцип във философията и
механиката
е нов – открит наскоро и вмъкнат като някакъв частен случай, сред стройната закономерност на абсолютното.
Това не е истина, защото ако се обърнем с по-голямо внимание към света, който ни заобикаля и специално, към начините, по които възприемаме тоя свят, ще се убедим, че ние сме потопени в царството на относителността, на „стопроцентовата релативност" и далечните, редки сигнали от света на абсолютното са тъкмо тия неща, които ние сматряме като необикновени феномени. Мрежата на релативността е толкова гъсто оплела целия наш бит, че излизането от нея не е в силите не само на обикновения човек, но и на най-личните и първи представители на нашата култура. Преди всичко, господстващите днес схващания за света, космоса, за живота на отделния човек и целокупното множество, са продукт на оскъдното наше познание, което имаме за грандиозната мощ на творческия Дух, който е сътворил видимите и невидими светове. Ако бихме могли да пребродим света на длъж и шир, ние бихме останали учудени от това страшно и убийствено преповторение на едни и същи унаследени навици, рожба на инертността и бедността на духовния ни живот. Цялото човечество е в хипнотичната власт на догми, традиции и правила, които убиват свободният полет на творческия дух.
към текста >>
14.
ВЪРХУ ЗАКОНА ЗА КРАСОТАТА И ХАРМОНИАТА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО - Е.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Едно благодатно поле за конкретния ум, когато той не търси още дълбоката причинност на нещата, е естествознанието и
Механиката
.
Имаме низш, конкретен ум, както и абстрактно мислене, което поста в царството на идеите. Двете най-съществени деятелности на конкретния ум са анализ и синтез. Аналитичната и синтетичната мисъл създават цялата сграда на науката. Научната деятелност се състои в това, да се открие нещо, да се анализира (изследва) и да се намери причинната му връзка с цялото. Човек може да бъде добър събирач на факти, добър класификатор на отделни феномени, но той не ще върши синтезираща и научна деятелност, ако тия отделни факти не ги сглоби в едно, ако на отделните случаи не намери причинната връзка с цялото, защото все пак, не бива никога да се забравя, че светът е цялостно единство.
Едно благодатно поле за конкретния ум, когато той не търси още дълбоката причинност на нещата, е естествознанието и
Механиката
.
Там ние наблюдаваме отделните феномени, анализираме ги, разчленяваме общото на конкретни случаи, класифицираме и намираме зависимостта между отделните случаи. Така, по тоя път, ние формулираме природните закони. Така е изследвана част от живата и мъртва природа, за да се създаде доста сложната в наше време сграда на естествознанието. Механиката има специално место в тая работа. Тя е, както споменахме, най-яркият представител на мисловна деятелност, когато ние не се интересуваме от същината на причинителите на явленията и на силите.
към текста >>
Механиката
има специално место в тая работа.
Човек може да бъде добър събирач на факти, добър класификатор на отделни феномени, но той не ще върши синтезираща и научна деятелност, ако тия отделни факти не ги сглоби в едно, ако на отделните случаи не намери причинната връзка с цялото, защото все пак, не бива никога да се забравя, че светът е цялостно единство. Едно благодатно поле за конкретния ум, когато той не търси още дълбоката причинност на нещата, е естествознанието и Механиката. Там ние наблюдаваме отделните феномени, анализираме ги, разчленяваме общото на конкретни случаи, класифицираме и намираме зависимостта между отделните случаи. Така, по тоя път, ние формулираме природните закони. Така е изследвана част от живата и мъртва природа, за да се създаде доста сложната в наше време сграда на естествознанието.
Механиката
има специално место в тая работа.
Тя е, както споменахме, най-яркият представител на мисловна деятелност, когато ние не се интересуваме от същината на причинителите на явленията и на силите. Силата е нещо твърде абстрактно, но действията на силите съставляват цялата панорама на видимия свят, който свят съвсем погрешно някои наши съвременници наричат механичен. Най-първият опит на първобитния човек е бил из областта на механиката. В желанието си да си помогне в своя катадневен бит, човекът, дори от пещерното жилище, е взел едно дърво, един камък и си помогнал при извършването на някаква работа, с което е изобретил първата машина. Изобретателността в механиката, това е най-висшата гама на конкретния ум.
към текста >>
Най-първият опит на първобитния човек е бил из областта на
механиката
.
Така, по тоя път, ние формулираме природните закони. Така е изследвана част от живата и мъртва природа, за да се създаде доста сложната в наше време сграда на естествознанието. Механиката има специално место в тая работа. Тя е, както споменахме, най-яркият представител на мисловна деятелност, когато ние не се интересуваме от същината на причинителите на явленията и на силите. Силата е нещо твърде абстрактно, но действията на силите съставляват цялата панорама на видимия свят, който свят съвсем погрешно някои наши съвременници наричат механичен.
Най-първият опит на първобитния човек е бил из областта на
механиката
.
В желанието си да си помогне в своя катадневен бит, човекът, дори от пещерното жилище, е взел едно дърво, един камък и си помогнал при извършването на някаква работа, с което е изобретил първата машина. Изобретателността в механиката, това е най-висшата гама на конкретния ум. Тя е онова комбинативно качество на човешкото мислене, което за първи път е отделило човека от животинския свят и което качество се състои в събирането познати отделни части в едно. В тоя смисъл на думата, сложната машина представя най-чудната рожба на човешкото конкретно мислене. Машината е най-чистият паметник на конкретна гениалност и най-висшата рожба на обективния ум.
към текста >>
Изобретателността в
механиката
, това е най-висшата гама на конкретния ум.
Механиката има специално место в тая работа. Тя е, както споменахме, най-яркият представител на мисловна деятелност, когато ние не се интересуваме от същината на причинителите на явленията и на силите. Силата е нещо твърде абстрактно, но действията на силите съставляват цялата панорама на видимия свят, който свят съвсем погрешно някои наши съвременници наричат механичен. Най-първият опит на първобитния човек е бил из областта на механиката. В желанието си да си помогне в своя катадневен бит, човекът, дори от пещерното жилище, е взел едно дърво, един камък и си помогнал при извършването на някаква работа, с което е изобретил първата машина.
Изобретателността в
механиката
, това е най-висшата гама на конкретния ум.
Тя е онова комбинативно качество на човешкото мислене, което за първи път е отделило човека от животинския свят и което качество се състои в събирането познати отделни части в едно. В тоя смисъл на думата, сложната машина представя най-чудната рожба на човешкото конкретно мислене. Машината е най-чистият паметник на конкретна гениалност и най-висшата рожба на обективния ум. Втората клонка на мисловната дейност, това е абстрактното. Човек е надарен с качество да мисли и за невеществените неща.
към текста >>
15.
САМ В СЕБЕ СИ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Никой не знае, разбира се, тоя потънал в гъстия мрак на епохите ден, когато човек се кръсти в духа на
механиката
, създаде машината, обикна я безкрайно и я направи свое божество и свой тиранин.
управляващите принципи на целокупния живот. в необхватния и величав замах на творението, ръката, която изгради в „шест дни света", създаде и това микроскопично чудо, което днес се е опълчило срещу нея и пише в своите съчинения, че води борба с природата и скоро ще я „завладее". На това дребно по размери същество, тая творческа ръка даде острието на един разум, с който то дълбае в кората на един свят, от който то се надява да извлече всички тайни, за да сглоби един свой порядък и една философия на таблици, номенклатури, графи и дефиниции. Това същество пъпли както и всички други по лицето на земята, измъчвано от глада на стомаха си, но за щастие и от един друг глад, който го отделя от тая унизителна биологична стълба — гладът на своя пробуден дух, който го кара да повдига глава към звездите, в които търси отразено едно вътрешно великолепие. Знаменателно е това, че първото нещо, което откри човекът в оная отдалечена епоха, когато тялото му беше покрито с косми и челото му беше само с няколко градуса повдигнато от челата на зверовете, е машината.
Никой не знае, разбира се, тоя потънал в гъстия мрак на епохите ден, когато човек се кръсти в духа на
механиката
, създаде машината, обикна я безкрайно и я направи свое божество и свой тиранин.
Може би някой огромен камък се бил изпречил пред неговия път и в желанието си да го отмести, той е грабнал намиращото се наблизко дърво и е извършил първата фатална крачка в завладяването на машината. Тоя ден е забележителен и с това, че в него стана първото отлъчване от животинското царство, защото нека се разбере добре това, макар че за някои е много трудно да го проумеят, човекът трябваше да отпочне една велика борба с мрачината и гъстата лепкава кал, в която бе паднал неговият дух, за да достигне своето освобождение. Има едно знание, което може би не е много популярно, но което ни приобщава с основната идея, че целият процес на личното колективно и космично битие не е нищо друго, освен усилие да се освободи заробеният човешки дух. Будните духом нямат нужда да дойдат в допир с изворите на това знание, за да се убедят в изказаната истина, защото те усещат това вътре в себе си като нещо дадено на съзнанието им. Още тогава, в тия мрачни предисторични времена, човекът, макар и много бледо, е осъзнавал борбата между своя дух и инерцията на материята, в която е било затворено неговото съществувание.
към текста >>
От чисто механично гледище, тъй както машината по същина принадлежи на
механиката
, машината не винаги представлява сложно съчленение на части, в някакъв най-често металически „организъм", който извършва с определена точност и мощ дадена деятелност.
Будните духом нямат нужда да дойдат в допир с изворите на това знание, за да се убедят в изказаната истина, защото те усещат това вътре в себе си като нещо дадено на съзнанието им. Още тогава, в тия мрачни предисторични времена, човекът, макар и много бледо, е осъзнавал борбата между своя дух и инерцията на материята, в която е било затворено неговото съществувание. Философското вглеждане в машината открива успоредно с конвенционалното обяснение, което дава за нея икономическата наука, един символичен образ за превъзходството на душата над всека материална съпротива. Но какво представлява машината? Да отговорим на тоя въпрос, преди да навлезем в по-нататъшното разглеждане.
От чисто механично гледище, тъй както машината по същина принадлежи на
механиката
, машината не винаги представлява сложно съчленение на части, в някакъв най-често металически „организъм", който извършва с определена точност и мощ дадена деятелност.
В механиката се начева с така начертаните прости машини, каквито машини са всички вещи, с които ние можем да извършим дадена механична работа „по-лесно" т.е. с малка сила, или някак по-удобно, като променим посоката на силите. Разбира се, никой не може да „надхитри" природата и законите на механиката, за да очаква необикновени резултати — извършване за едно и също време дадена работа с по-малка сила. Това е невъзможно. Постижимо е следното: с по-малка сила може да се извърши дадена работа, но за сметка на по-дълго употребеното време, при което сумата от извършените движения пак ще бъде равна на постигнатите резултати.
към текста >>
В
механиката
се начева с така начертаните прости машини, каквито машини са всички вещи, с които ние можем да извършим дадена механична работа „по-лесно" т.е.
Още тогава, в тия мрачни предисторични времена, човекът, макар и много бледо, е осъзнавал борбата между своя дух и инерцията на материята, в която е било затворено неговото съществувание. Философското вглеждане в машината открива успоредно с конвенционалното обяснение, което дава за нея икономическата наука, един символичен образ за превъзходството на душата над всека материална съпротива. Но какво представлява машината? Да отговорим на тоя въпрос, преди да навлезем в по-нататъшното разглеждане. От чисто механично гледище, тъй както машината по същина принадлежи на механиката, машината не винаги представлява сложно съчленение на части, в някакъв най-често металически „организъм", който извършва с определена точност и мощ дадена деятелност.
В
механиката
се начева с така начертаните прости машини, каквито машини са всички вещи, с които ние можем да извършим дадена механична работа „по-лесно" т.е.
с малка сила, или някак по-удобно, като променим посоката на силите. Разбира се, никой не може да „надхитри" природата и законите на механиката, за да очаква необикновени резултати — извършване за едно и също време дадена работа с по-малка сила. Това е невъзможно. Постижимо е следното: с по-малка сила може да се извърши дадена работа, но за сметка на по-дълго употребеното време, при което сумата от извършените движения пак ще бъде равна на постигнатите резултати. Човекът, изправен пред облика на невъзможното, е предпочел по дълго време, за да дочака „победа" над онова, което е непобедимо в кратко време.
към текста >>
Разбира се, никой не може да „надхитри" природата и законите на
механиката
, за да очаква необикновени резултати — извършване за едно и също време дадена работа с по-малка сила.
Но какво представлява машината? Да отговорим на тоя въпрос, преди да навлезем в по-нататъшното разглеждане. От чисто механично гледище, тъй както машината по същина принадлежи на механиката, машината не винаги представлява сложно съчленение на части, в някакъв най-често металически „организъм", който извършва с определена точност и мощ дадена деятелност. В механиката се начева с така начертаните прости машини, каквито машини са всички вещи, с които ние можем да извършим дадена механична работа „по-лесно" т.е. с малка сила, или някак по-удобно, като променим посоката на силите.
Разбира се, никой не може да „надхитри" природата и законите на
механиката
, за да очаква необикновени резултати — извършване за едно и също време дадена работа с по-малка сила.
Това е невъзможно. Постижимо е следното: с по-малка сила може да се извърши дадена работа, но за сметка на по-дълго употребеното време, при което сумата от извършените движения пак ще бъде равна на постигнатите резултати. Човекът, изправен пред облика на невъзможното, е предпочел по дълго време, за да дочака „победа" над онова, което е непобедимо в кратко време. В един или друг случай, машината не е победител над законите, а само трансформатор на енергията. Появата и развитието на машината има своя история, която не бихме смогнали да проследим в настоящето.
към текста >>
Те си съществуваха и преди това, както и цялата удивителна хармония на небесната
механика
.
Тоя дух съзерцава първичните запаси от природни сили като съкровищница на мощ, от която природата гради формите и пуска живота да ги обладава, да се изпълни върховната замисъл. Механизмът не е самостоен живот. Той се направлява от силите, а силите произхождат от духа. Земята се върти от памтивека по същите точни закони около своята ос и около слънцето. Човек след дълга еволюция, след системна подготовка на своя ум е могъл да проумее, как става това, какво е денонощен период, какво е линейна и ъглова скорост, що е централно ускорение и др.
Те си съществуваха и преди това, както и цялата удивителна хармония на небесната
механика
.
Не победа над земята, а победа над невежеството представляват откритието на законите. Те са показалец не на завладяване света от човека, а на възхода и освобождение на неговия дух, който навлиза в тайните на мирозданието. Ние гледаме прекрасния пейзаж, отразен в стихналата вода на езерните води. Човек го е гледал и преди хиляди години, но днес ние знаем законите на геометричната оптика, знаем за действието на молекулярните сили по тая повърхност, знаем защо капката има сферична форма, но тия сили съществуваха, още когато се раждаха „небето и земята". Победа над природата ли е това опознаване?
към текста >>
16.
ЕДИНСТВО В ПРИРОДАТА - Д-Р ИЛ.
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Обективната метапсихика проучва механичните явления, необясними чрез
механиката
, физиката или обикновената химия.
Рише по аналогия с това на метафизиката. Както метафизиката обхваща учения, които изглежда, че не зависят от законите на физиката, също така метапсихиката се занимава с ония душевни явления, които не се обясняват чрез законите на психологията. * Ето как излага Рише основните истини на метапсихиката. Именитият физиолог разделя явленията на метапсихиката на две категории: индивидуална, субективна и обективна. Субективната метапсихика се занимава с психичните необикновени явления, в които не участвува нито един механичен процес.
Обективната метапсихика проучва механичните явления, необясними чрез
механиката
, физиката или обикновената химия.
Например, движението на някой предмет без да бъде бутан, удари върху масата, без да бъде засегната, форми на живи образи, видени от много лица и фотографирани, въобще всички явления, които създават механични движения на материята,които механиката не може да изясни. Първите явления са достатъчно чести, могат да се наведат стотици примери. Вторите са съвършено редки. Субективната и обективната метапсихика са две съвършено независими една от друга науки. Човек може.да възприеме едната, а другата да отрече.
към текста >>
Например, движението на някой предмет без да бъде бутан, удари върху масата, без да бъде засегната, форми на живи образи, видени от много лица и фотографирани, въобще всички явления, които създават механични движения на материята,които
механиката
не може да изясни.
Както метафизиката обхваща учения, които изглежда, че не зависят от законите на физиката, също така метапсихиката се занимава с ония душевни явления, които не се обясняват чрез законите на психологията. * Ето как излага Рише основните истини на метапсихиката. Именитият физиолог разделя явленията на метапсихиката на две категории: индивидуална, субективна и обективна. Субективната метапсихика се занимава с психичните необикновени явления, в които не участвува нито един механичен процес. Обективната метапсихика проучва механичните явления, необясними чрез механиката, физиката или обикновената химия.
Например, движението на някой предмет без да бъде бутан, удари върху масата, без да бъде засегната, форми на живи образи, видени от много лица и фотографирани, въобще всички явления, които създават механични движения на материята,които
механиката
не може да изясни.
Първите явления са достатъчно чести, могат да се наведат стотици примери. Вторите са съвършено редки. Субективната и обективната метапсихика са две съвършено независими една от друга науки. Човек може.да възприеме едната, а другата да отрече. Цялата субективна метапсихика казва Ркше, може да се резюмира в следното: за опознаване на действителността се установява, че съществуват и други пътища извън обикновените сетива.
към текста >>
17.
НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Те са едни и същи в физиологичния ритъм на тялото (пулс, дишане), в логичните постройки на мисълта (теза, антитеза, синтеза) и в звездната
механика
на всемира (ден и нощ, годишни времена и др.).
от тоналността. Цялата днешна музикална хармония води началото си от това различаване и разграничаване на службата, или, както казват музикантите, на функцията, която изпълнява в мелодията всека степен от гамата. Каденците или заключенията (наричани още clausulae от теоретиците на XII век) не са, прочее, нищо друго освен препинателни знаци в музикалната реч и служат да разграничат, да отделят една от друга частите на мелодията. Тяхната употреба е била наложена от един ритмичен императив, чиито корени се губят в най-дълбоките гънки на човешкия инстинкт, там именно, където се извършва общуването, допирът на личността с космоса. Защото ритмичните закони не са изключително от обсега на музиката: те са универсални.
Те са едни и същи в физиологичния ритъм на тялото (пулс, дишане), в логичните постройки на мисълта (теза, антитеза, синтеза) и в звездната
механика
на всемира (ден и нощ, годишни времена и др.).
Музикалното творчество е само едно отражение на тези универсални закони върху плоскостта на слуховите представи. Тоновите образи, цялата звукова геометрия, с която компонистите ни обайват — не са ли това само смътни спомени от онази универсална, космична музика, която движи вселените и която трепти в цялото наше материално и духовно битие? Наистина, трудно може да се допусне, че инвенциите и фугите на Йох. Себ. Бах или симфониите на Бетовен са се родили ех nihilo. Много по-логично е да се мисли, че техните ритмични, мелодични и хармонични схеми и първообрази са били снети от някои по-висши сфери на космопсихични прояви, Подобни идеи не са били чужди на древните народи.
към текста >>
18.
НОВИТЕ ОТКРИТИЯ НА ПИОБ ВЪРХУ НОСТРАДАМУСОВИЯ ПРОБЛЕМ - Н. М-В.
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
— Тъй както съвременната
механика
е подчинила на волята на човека ред механически и химически сили и ги е впрегнала на работа, тъй и истинското знание учи човека, как да подчини на волята си органическите и психическите сили.
Следователно, съществува една вътрешна връзка и зависимост, между външния и вътрешния свят — между формите и действуващите зад тях разумни сили. Тогава, истинското знание се свежда към това — проучвайки формите по чисто обективен път, да дойдем го познание на силите, които стоят зад тях и до законите, на които са подчинени проявите на тези сили. Прилагайки и изпълнявайки тези закони, човек може да владее и да си служи със силите, които стоят зад формите. Това е общо казано. Но истинското знание не се задоволява само с общи констатации; то е едно конкретно знание, което ни посочва точно, конкретно, зад всяка форма, която наблюдаваме в обективния свят, какви сили действуват и какви са техните свойства и качества, на какви закони са подчинени и с кои космични същества са свързани, като същевременно ни дава и пътищата и методите да използуваме тези сили, като ги подчиним на разумната воля.
— Тъй както съвременната
механика
е подчинила на волята на човека ред механически и химически сили и ги е впрегнала на работа, тъй и истинското знание учи човека, как да подчини на волята си органическите и психическите сили.
Тъй както светлината е единна по същина, но разнообразна по проявите си, тъй също и душата е единна по същина, но разнообразна в проявите си. Светлината, общо взето, я определяме като бяла светлина, но като я прекараме през призмата, тя се разлага на седем лъча, на седем цвята, всеки от които има различен брой трептения, а от там и специфични качества и възможности. Но всички заедно образуват бялата светлина. Значи има нещо общо, което ги обединява. същото нещо е и с душата.
към текста >>
19.
Тайни и откровения - Учителя
 
Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Небесната
механика
казва, че енерегиите, които се получават от Космоса, минават през Слънцето, после през луната, и тогава идват на земята, т.е.
Разбира се, не е въпросът само до външните движения и музика. Тук е важна мисълта, съсредоточението, вътрешното състояние. Човек трябва да възлюби този живот, да протегне ръце към него, както детето към майка си. Човек е свързан със Слънцето. От него той получава всичко.
Небесната
механика
казва, че енерегиите, които се получават от Космоса, минават през Слънцето, после през луната, и тогава идват на земята, т.е.
минават през ред трансформатори. От огромната енергия, която Слънцето излъчва в пространството, земята получава едва една два и половин милиардна част, тази енергия поддържа живота на земята, създава нейните форми. Всъщност, формите на живота разкриват вътрешното съдържание на светлината. Като изучаваме тях, може/л да изучаваме живота на Слънцето. Някои оспорват, че има живот на Слънцето.
към текста >>
20.
ИДЕИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ - Влад Пашов
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
И като се има предвид разумното устройство на цялата вселена, с всичките нейни галактични системи, с всичките й безбройни слънца и планети, като се има предвид дори само онази висша
механика
и техническо съвършенство, с които земята е построена, може да се съди какъв мощен ум, какъв мощен дух са имали тези гениални творци, които са работили за осъществяване Божествения план на мирозданието.
Но и едната и другата ложи са само органи на един велик всемирен организъм от съвършени, високо напреднали същества, които образуват Великото Всемирно Братство. Тези съвършени същества са несравнено по-напреднали и от най-гениалните човеци на земята, защото са излезли много по-рано от хората от Първото Начало. Всички те са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развитие, на която сега се намират. И когато ние говорим за Великото Всемирно Братство, подразбирам онази йерархия от разумни същества, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия космос. Те го направляват защото сами са взели участие в неговото създаване под прякото ръководство на великия Божи Дух.
И като се има предвид разумното устройство на цялата вселена, с всичките нейни галактични системи, с всичките й безбройни слънца и планети, като се има предвид дори само онази висша
механика
и техническо съвършенство, с които земята е построена, може да се съди какъв мощен ум, какъв мощен дух са имали тези гениални творци, които са работили за осъществяване Божествения план на мирозданието.
Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват тези същества са наредени в една йерархична стълба, в едно органично чиноначалие, чиито степени са познати под имената: серафими - братя на любовта, херувими - братя на хармонията, престоли - братя на волята, господства - братя на интелигентността и радостта, сили - братя на движението и растенето, власти - братя на външните форми и изкуствата, началства - братя на времето, състоянието и такта, архангели - братя на огъня и топлината, ангели - носители на живота и растителността. Последният, десети чин ще заемат напредналите човешки души. Всички вкупом представят великия Козмичен Човек. Дейността на тези същества е така хармонично разпределена, че всяко от тях знае кога, как и какво да работи. Те направляват функциите на великия миров организъм, който включва в себе си всички слънчеви системи.
към текста >>
21.
ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Също така Кеплер, Тихо де Брахе и Нютон, творците на съвременната
механика
, физика и астрономия са били по един или по друг начин под влиянието на тези идеи.
През 16-17 век в Англия се е подвизавал знаменитият розенкройцер Робърт Флут, който е истинския изобретател на барометъра. По него време той и други розенкройцери правят опит да изнесат розенкройцерската мъдрост по-популярно и по-нашироко в света, за която цел издават едно послание към мислещите хора в света, в което излагат основните принципи на Розенкройцерите. Уилям Максуел, който е негов ученик, е написал задълбочени съчинения върху медицината във връзка с магнетизма, с което се явява като предшественик на Месмер, който също така е бил импулсиран от Розенкройцерите. Парацелз, за когото може да се каже, че е баща на съвременната медицина, е знаменит алхимик - розенкройцер. За него Щайнер казва, че е притежавал тайните на египетската медицина.
Също така Кеплер, Тихо де Брахе и Нютон, творците на съвременната
механика
, физика и астрономия са били по един или по друг начин под влиянието на тези идеи.
Кеплер даже казва, че в миналото си прераждане в Египет е изучавал астрономия и сега продължавал тези проучвания. Гьоте - една от най-забележителните личности в западно-европейската култура, също е бил под влиянието на розенкройцерските идеи. Това се вижда и от неговия Фауст, а още повече от малката му поема “Приказката за зелената змия и бялата лилия”, в която във вид на приказка, разкрива известни мистични идеи. Що се отнася до чисто окултните общества в Западна Европа, те всички са клонки на розенкройцерството. Клод дьо Сен Мартен и неговата школа са родени от розенкройцерството.
към текста >>
22.
Свещен съюз на души
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Вече бях дал израз на моето влечение по
механиката
и бях построил една малка парна машинка.
Отначало имах мечта да стана авиатор, да летя. Тя не се реализира, защото моето тяло не беше здраво. След това мечтата ми беше да стана машинен инженер. Нямахме политехника, а и за мене нямаше стипендия, макар, че съществуваше фонда „Даровити деца". Стипендиите се даваха на богатите синове.
Вече бях дал израз на моето влечение по
механиката
и бях построил една малка парна машинка.
Нямах друго разрешение на проблемите освен да работя. Бях мобилизиран в БДЖ, като втори по успех ученик от ЖП училище. Войната и гладът ме задушаваха. От мене трябваше да излезе нещо. Въпреки всички трудности, намерих сили в себе си и през 1943, в средата на войната, когато нямаше дори гвоздеи, открих първата си изложба - фина техника.
към текста >>
23.
Идея за Музей на Новата Ера
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Механика
с голяма точност и изпълнение с двете ръце.
Посветена е на Пътя към Новия хивот. Учението е предадено точно, в красив вид и трябва да даде резултат! Посветих първата творба на чителя, а втората на Бога и на Светлите братя, които ми помагаха във всеки момент. Без тях нямаше да се свърши тази Борба. Беше много, много трудна работа.
Механика
с голяма точност и изпълнение с двете ръце.
Също се движи с моторче. Едно обръщане за 3 и половина минути. Четат се 6 текста - кой е пътя, който води към новия живот - по Учителя. От реализирането й се чувствам извънредно доволен. Това е висше удоволствие.
към текста >>
24.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 79
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Механиката
на езика беше пред мене като на длан и сега почнах да работя редовно, с любов и надежда.
Аз разбрах какво грамадно значение може да има, за съзнателно създавания език, пълната употреба на тази сила, която в естествените езици е действала само частично, сляпо, неправилно и непълно. Започнах да сравнявам думи, да търся между тях постоянни, определени отношения и всеки ден изхвърлях из речника нова голяма серия от думи, заменяйки ги с една наставка, която означава известно отношение. Забелязах тогава, че голямо число думи чисто „коренни" (напр. „майка“, „тясна“, „наш“ и т. н) могат лесно да бъдат превърнати в думи „производни“ и да се премахнат от речника.
Механиката
на езика беше пред мене като на длан и сега почнах да работя редовно, с любов и надежда.
Наскоро след това аз вече имах написана цялата граматика и малък речник. Тука ще кажа навреме няколко думи за материала в речника. Много по-рано, когато търсих и изхвърлях всичко ненужно из граматиката, аз желаех да употребя принципите на икономията също и за думите й, убеден че е все едно, каква форма ще има тази или онази дума, ако само се „съгласим“, че тя изразява дадена идея, аз просто „измислях“ думи, стараейки се те да бъдат колкото се може по къси и да нямат ненужното число букви. Казах си, че вместо 11 буквената „inter-paroll" (разговарям), ний напълно добре можем да изразим същата идея напр. чрез някоя 2-буквена „ра".
към текста >>
25.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 103
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но все пак те остават поразени от проявената разумност и целесъобразност на цялата жизнена
механика
, в която простата мъртва материя не може да играе друга роля освен тая на камъните и тухлите в ръцете на майстора-архитект при постройката на финна архитектурна сграда.
Те всички си имат своето место като констатиращи фактите научни системи. Нима окултизмът би оспорвал, че човек има два крака, че в мозъка има пирамидални клетки, че сърцето, като се свива, разпраща кръвта по тялото? Нима той би оспорил наблюденията върху еволюцията на яйцето до завършения плод? Но и нито биологът, нито биохимикът, нито хистологът, нито кой да било добросъвестен лекар биха се осмелили да отхвърлят като несъвместима с техните наблюдения психиката, душата. Истина е, че те не могат да я видят както и да секат човешкото тяло, каквито и силни микроскопи да употребяват.
Но все пак те остават поразени от проявената разумност и целесъобразност на цялата жизнена
механика
, в която простата мъртва материя не може да играе друга роля освен тая на камъните и тухлите в ръцете на майстора-архитект при постройката на финна архитектурна сграда.
Понятието за разумната душа — обект на окултизма — се натрапва все по-настойчиво. макар че не може да се обхване в зрителното поле на микроскопа. Очевидно, лекарят може и е длъжен да се занимава с окултизъм — без да е дерайлирал от своето звание. Напротив, там той намира едно хубаво допълнение на това, което университетът му дава, където всичко се одухотворява, осмисля и получава по-дълбока разумност и по-голямо величие. Д-р Стефан ПРАКТИЧЕСКИ СЪВЕТ!
към текста >>
26.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132
 
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Съвременната
механика
казва, че без налягане не може да се образува никаква машина и никакво движение.
По същия закон и вие, ако не учите, не растете, имате много пръст над себе си. Два пръста пръст да остане над вас. Ако имате много мъчнотии, трябва да премахнете някои от тях. И ако нямате никакви мъчнотии, ще си създадете. Това е един естествен процес в природата.
Съвременната
механика
казва, че без налягане не може да се образува никаква машина и никакво движение.
По този закон всички противоречия, които природата е внесла в нашия живот, целесъобразно ги е внесла, за да служат като условие за нашето повдигане. Но съвременните хора, които не мислят, а живеят само по влечението на своето сърце, търсят лесния път, без мъчнотии и страдания. Има такъв път, но той е път на израждането и смъртта. Само в пътя на превъзмогване на противоречията се крие залога за нашето повдигане и постижение. А превъзмогва силния, който има живот и знание и е свободен.
към текста >>
27.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
* Както инженерът не може да конструира произволно, а според законите на
механиката
, така и държавниците не могат да пренебрегнат природните закони — инак техните построения ще бъдат нетрайни.
Молитвата на един човек е в сила да премахне хиляди нещастия. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ (Извадки - кратки мисли за дълги размишления) Истинското убеждение — това е живота на човека — другото е говорене за убеждение. * Ако искаш някого да изучиш да пее, трябва да събудиш желание за пеене в него. И да учи. Същото е потреба ако искаш да оправиш една погрешка на някого.
* Както инженерът не може да конструира произволно, а според законите на
механиката
, така и държавниците не могат да пренебрегнат природните закони — инак техните построения ще бъдат нетрайни.
* Необходимото природата го дава, а излишното заробва. * В движението е освобождението. Независимо под какъв предлог се отива към светлината — самото приближаване ще донесе освобождението. Но разумната свобода предполага самоограничение. Свобода, разглеждана без връзка с живота, е безсмислие.
към текста >>
28.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 238
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Защото както мисълта и ръцете на познаващите законите на
механиката
могат да турят в действие или да спират дадена машина, също така с мисълта и с ръцете си знаещите законите на френологията съзнателно могат да предизвикват в човешката глава дейността и развитието на дадена творческа способности или да спират дейността и проявите на разрушителните и порочни склонности.
Картата е художествено изработена с различни цветни бои и ще се отпечатва на най-хубава книга с размер 70 на 55 см. Важността на тази карта е твърде голяма за всички, които се занимават с окултните науки изобщо, и особено е необходима за тези, които искат да имат основни познания по френология и свързаните с нея окултна морфология, окултна физиология, окултна психология и окултна педагогика. За всички, които искат системно да проучват и да узнаят своите склонности и способности както тези на близките и познатите си, френологичната карта е безусловно необходимо научно помагало. Също така за всички, които желаят правилно да възпитават себе си, близките си, децата си и околната среда, френологичната карта се явява най-полезното, най-сигурното и най-доброто ръководство. Веднъж запомнили добре месторазположението на разните склонности и способности в човешката глава, изучаващите френологията лесно ще могат съзнателно да предизвикват и да усилват дейността и развитието на която и да е творческа способност, или пък да намаляват и да спират дейността и развитието на разрушителните склонности чрез полагане на ръцете върху определени места на главата по точно установени научни правила.
Защото както мисълта и ръцете на познаващите законите на
механиката
могат да турят в действие или да спират дадена машина, също така с мисълта и с ръцете си знаещите законите на френологията съзнателно могат да предизвикват в човешката глава дейността и развитието на дадена творческа способности или да спират дейността и проявите на разрушителните и порочни склонности.
Заедно с френологичната карта ще бъде дадено и ръководство (ключ) за разчитане и разгадаване на склонностите и способностите в човешката глава. Френологичната карта заедно с необходимото ръководство за научни френологични изследвания с нея ще струват само 30 лева за всички, които изпратят тази сума до 1-и март т. г., а след този срок ще бъдат продавани по 50 лева. Желаещите да имат френологичната карта и ръководството към нея да изпращат сумите на адрес: Иван Антонов, ул. Опълченска, № 64 София.
към текста >>
29.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 242
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Един от основните закони на
механиката
, гласящ, че действието е равно на противодействието, не е нищо друго освен една от формите, в които се проявява действието на закона за компенсацията.
Периодическата смяна на деня и нощта, приливите и отливите, времената на годината, противоположните настроения, революционните и реакционни епохи, материалистически и спиритуалистически мировъзрения и т. н. — във всичките тези примери виждаме как се проявява принципа на ритъма в явленията на природата, и в живота на човека и човечеството. Едно из проявленията на принципа на ритъма се явява така наречения закон за компенсацията. В Kybalion’a този закон е формулиран в следното изречение: „Мярката на размаха на дясно е същата такава, каквато е мерната на размаха на ляво; в ритъма едното се компенсира с друго“. Проявленията на този закон във физическият свят са безчислени.
Един от основните закони на
механиката
, гласящ, че действието е равно на противодействието, не е нищо друго освен една от формите, в които се проявява действието на закона за компенсацията.
Студа през зимата се компенсира с топлината през петото. Радостния подем на духа, се компенсира с мрачното настроение и песимизъм и т. н. 6. Принципът на причинността. „Всяка причина има свое последствие: всяко последствие има своя причина; всичко се извършва по известни закони; случайността е само название, давано от нас на закони, които още не познаваме: има много плоскости на причинност, но нищо не става без закон“ — така е изразен този принцип в Kybalion’a.
към текста >>
30.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А пък освен това, или заедно с това, същият този мистик Бергсон, по отношение на модерната техника и
механика
, не заема отрицателно становище.
Тодоров във в „Зора“ от 31. III, 1933 г под заглавието „Последната книга на Бергсон“. „От практическата философия на Бергсона лъха любов към човечеството и най-дълбок оптимизъм. Там, където той се домогва да разкрие същинския, извънсоциален и витален извор на религията той се проявява, като един верующ и един мистик. И въпросът за безсмъртието на душата е разрешен от него в положителен смисъл.
А пък освен това, или заедно с това, същият този мистик Бергсон, по отношение на модерната техника и
механика
, не заема отрицателно становище.
Той утвърждава,, напротив, рационалната съвременна култура, заедно с механизма. Човечеството пъшка, казва той днес под тежестта на своите изобретения и материална култура. От него, обаче, и само от него зависи да превърне последната в една опора за духовната“. Цитати из сказката на Анри Бергсон, която е държал в „Дружеството за психически изследвания“ в Лондон на 28 V. 1913 год.
към текста >>
31.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Изследвайки законите на природата създаде се
механиката
, която послужи като основа на техниката, която се постара да впрегне в работа известни сили на природата, за да ги използва за културата.
Възникнаха различни философски системи, крито дадоха своите обяснения за тайните на света и живота. Редом с тях се зараждаше и развиваше обективната наука, която бавно но системно почна из следване на природата и живота с всичките им явления и процеси. Човешкият ум крепнеше и се обогатяваше със знания. Развиха се различни философски доктрини — идеалистически и материалистически. Човешкият ум все по-вече се обогатяваше със знания за външния свят; науката чрез микроскопа и телескопа проникна в светове, недостъпни за обикновения човешки поглед.
Изследвайки законите на природата създаде се
механиката
, която послужи като основа на техниката, която се постара да впрегне в работа известни сили на природата, за да ги използва за културата.
Създадоха се грамадни параходи, които прекосяват надлъж и на шир океаните. Създадоха се аероплани и цепелини, които проникнаха на високо и на широко в пространството Построиха се железни пътища и автомобили, с които хората завладяxa сушата. Всичко това говори за величието и силата на човешкия ум, който наблюдавайки при родата в нейните проявления, постара се да я копира и създаде техниката като средство за улеснение на външния живот на човека. До колко е по стигнато това, то е друг въпрос, който е свързал с други причини, за които няма да се спирам. Редом с вътрешното обогатяване на човешкия ум, с вътрешното развиване на душевните сили на човека, се развиваше и външната култура, и се създаде една мощна външна цивилизация.
към текста >>
32.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 267
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Д. НУЖНА Е ИСТИНСКА НАУКА ЗА ЧОВЕКА Тя е по-необходима, отколкото химията, физиката и
механиката
.
И други минаха и спираха се жадни, и с благодарност пиха те. И. Догдето ти скала не станеш Догдето ти скала не станеш, отстойваща на ветрове, на мълнии и снежни вихри, проекнали от векове, * догдето ти скала не станеш, не ще изпиташ радостта, на слънчевия ден, проблеснал след ужасите на нощта. * Докле гранитен страж не станеш, на свойта крепост, сам стена, докле ти фар самин не бъдеш. облял с потоци светлина * пътя на кораба, заплувал, затърсил родния си бряг, не ще дочакаш ти да видиш, наистина ти роден бряг. * Догдето ти скала не станеш, непоклатим и твърд гранит, не ще дочакаш светла радост, не ще дочакаш ден честит!
Д. НУЖНА Е ИСТИНСКА НАУКА ЗА ЧОВЕКА Тя е по-необходима, отколкото химията, физиката и
механиката
.
Накратко, критиката на данните, които притежаваме върху човека, ни дава многобройни и положителни познания. Благодарение на последните, ние можем да направим пълен инвентар за нашите прояви. Този инвентар ще ни позволи да съставим схеми, по-богати от класическите такива. Но, така постигнатият напредък няма да бъде твърде голям. Ще трябва да се отиде по-далече и се открие истинска наука за човека.
към текста >>
33.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Свръзките на костите, наречени стави или съединители, са много хубави апарати, която никоя
механика
и никой артист не биха могли да постигнат.
Те са: бедрената кост, която е най-дългата в тялото, похлупачето (patella), големият пищял и малкият пищял (tibia и tibula), или костите на крака, седемте глезенни кости, петте кости на стъпалото и четиринадесетте кости на пръстите. Структурата на стъпалото, както ще се види, е еднаква със структурата на ръката. Коленното похлупаче се нарича сезамоидна кост. Има осем такива кости в човешката система. Те са малки костни маси, образувани в сухожилията, които упражняват известна сила върху повърхността, върху която се хлъзгат и служат да предпазят стаената част от вредно притискане.
Свръзките на костите, наречени стави или съединители, са много хубави апарати, която никоя
механика
и никой артист не биха могли да постигнат.
Тези свръзки са от различен вид, чрез вшиване или вглъбяване, чрез хрущелни спойки и чрез подвижни стави. 2. Сухожилията. —Те служат, както се вече каза, за образуване на свръзките и се наричат собствено съединителни органи. Тяхната якост и жилавост са толкова големи, че е почти невъзможно да бъдат разкъсани с една обикновена сила. Един бележит медицински писател казва: „Чудно е да се види, как великолепно са наредени ципите, за да отговорят на целите, за които са предназначени!
към текста >>
Човешкото тяло е една машина, живият организъм — една динамична система, а процесите, които стават при жизнените функции и при физиологичните дейности, в края на краищата се подчинявате на строгите закони на
механиката
.
Освен това опитностите с рентгеновите лъчи, с радиевите еманации и радиоловите препарати ни карат да бъдем внимателни и ни учат, че при прилагането на тия средства винаги трябва да се има пред вид особената организация и телесна конструкция на пациента. Не преди много е бил конструираш, един автоматичен радио-динамичен апарат, лековитите лъчи на който, поставени на-близко разстояние до тялото се смесват с обикалящата физическото тяло аура, и по този начин повлияват астралното тяло. Според лекарствата, които придружавате действието на апарата. стават реакции в нервната система. които имат за резултат напълно специфични действия.
Човешкото тяло е една машина, живият организъм — една динамична система, а процесите, които стават при жизнените функции и при физиологичните дейности, в края на краищата се подчинявате на строгите закони на
механиката
.
Докогато всички сили и течности в тялото трептят хармонично, в организма царува пълно здраве; яви ли се нарушение в ритъма на динамиката чрез ограничение или спиране на нормалните функции, болестта е един неизбежен резултат, и работа на лекаря е отново да възстанови нарушената хармония чрез отстраняване чуждите тела и влияния, или, най-малкото, да се погрижи, щото развиваната от организма лечебна енергия да бъде правилно подкрепена, за да могат жизнените дейности безпрепятствено да бъдат продължени. Всичко, което причинява разстройства в организма, трябва да се счита за „отрова“. При това ние правим наблюдения, че често най-внезапните и най-буйните действия се причиняват от най-разредена материя, напр. куршум в тялото е дотолкова „отрова“, доколкото той причинява една рана отвън и едно разстройство във вътрешността. Куршумът трябва да бъде отстранен и причинената от него рана да бъде лекувана.
към текста >>
34.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Той е основата на всички наши пресмятания и съждения в
механиката
и натуралната философия, също както и във физиологията, френологията и физиогномията.
Нейният белег върху лицето също участва в необикновеното развитие. Така е с всеки друг орган в главата или знак на известна способност върху лицето. Тези факти в никой случай не обезсилват закона за хомогенността, нито намаляват неговото значение; но те трябва винаги да се имат пред вид при прилагането на тоя закон в некои особени случаи. IV. Закон за количеството или размера С общи думи казано, размерът, когато другите условия са еднакви, е мерило на силата: колкото по-голяма е главата, лицето, тялото или кой да е особен орган, толкова по-голяма сила означавате те. Понеже това е един всеобщ и неоспорим закон, нема нужда да се влиза в подробното му изложение.
Той е основата на всички наши пресмятания и съждения в
механиката
и натуралната философия, също както и във физиологията, френологията и физиогномията.
Големите тела побеждават и смазват малките, големите мозъци владеят над малките мозъци. Ако Наполеон и Уебстър са имали малки глави, никога не биха станали Наполеон и Уебстър в историята. Размерът, когато другите неща са еднакви, е мярка за силата; обаче, едно късче изработено желязо е много по-яко от едно късче леяно желязо от същата величина. Един сравнително малък кон може да тегли по някога по-тежък товар, отколкото един много по-голям кон; и некои хора с умерено големи глави проявяват по-голяма умствена сила от други, чиито глави са много по-големи ; факт, който показва, че има и друг закон, или други закони, които видоизменяват тоя за количеството или размера и това ни довежда до — V. Закона за качеството Който може да се изрази така: когато размерът и другите условия са еднакви, по-високото или по-съвършено органическо качество дава по-голяма сила.
към текста >>
35.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
А тия с възлести пръсти ще се отличат в
механиката
и в техническите военни науки.
Изобщо те презират всичко, което лежи вън от кръга на материалните спекулации; въпреки това, тази тенденция се смекчава от известно чувство към изкуствата, което, разбира се, следва само практични пътища. Ако лопатовидните пръсти са гладки, надделява страстта, внезапните прищевки и инстинктът. Ако са възлести, и то с двойни възли, постъпките се предшестват от спокойно обсъждане и преценяване. Но в такъв случай ще липсва всякакво чувство към изкуството, защото един художник никога няма да бъде спекулант, нещо, което лопатовидните пръсти предполагат. Хората с гладки лопатовидни пръсти ще се отличат там, дето е необходима природна сръчност и схващане; напр., в практичните изкуства и приложните науки.
А тия с възлести пръсти ще се отличат в
механиката
и в техническите военни науки.
До като първите се възхищават от големи постройки, украшенията на които не остават незабелязани и неоценени от тях, последните се импонират само от грамадните размери на строителното изкуство, напр., от старите египетски пирамиди. 8. Резюме на учението за пръстите Лопатовидни и ъглести пръсти изобщо означават материализъм и чувство за реалното. Значи, лица с. такива пръсти имат любов към индустрията, към полезните и необходими изкуства, както и към теориите и делата. Конусовидният и остри пръсти означават наличност на идеализъм.
към текста >>
36.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Съответно на задачата си като съвършен органически инструмент, ръката е снабдена с много сравнително нежни мускули; тяхната система представлява един съвършен апарат, който способства на човека с помощта на ръката да извършва всички онези движения, които са нужни в изкуството и
механиката
.
Крилото на птиците би било тогава най-последният и най-висшият краен член на тази редица. При повечето животни, стоящи на по-низка степен на развитие, несъвършената ръка има значението и задачата повече на крак; затова и при човека в несъвършената и груба ръка, особено в отличаващата се с грубост и големина, ще виждаме едно понижение към животноподобие. По-нататъшното различие между животинската и човешка ръка се намира преди всичко в пръстите, които при първата (животинската) са значително по-къси и сръднята част на ръката по-дълга, (освен това, ако пък пръстите са дълги, ръката е много тясна. От това следва, че отличителни черти на животинската ръка са къси пръсти и извънредна теснота на ръката, което пък е неблагоприятен признак за духовните качества (фиг. 43). Моторното значение на ръката се обусловява от простиращите се в нея мускули, а нервите дават нейното чувствено значение.
Съответно на задачата си като съвършен органически инструмент, ръката е снабдена с много сравнително нежни мускули; тяхната система представлява един съвършен апарат, който способства на човека с помощта на ръката да извършва всички онези движения, които са нужни в изкуството и
механиката
.
Твърде гъстата нервна мрежа в ръката я прави най-чувствителен и най-практичен сетивен орган. И ноктите на пръстите ни дават възможност да различаваме животинската от човешката ръка. У човека те са тънки, еластични, нежно боядисани, рогови плочки, които имат за задача да пазят от груби механически влияния и повреди богатите с нервни разклонения върхове на пръстите. При животните те служат като нападателни и защитни органи, както се вижда и от формите им, напр. ноктите у птиците, копитата или най-сетне преходните форми у слона и маймуните (фиг. 44).
към текста >>
37.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
За хора с лопатообразни ръце характеристично е тяхното инстинктивно разбиране за реалния живот, техния култ на физическата сила, дарбата и.м в математиката, наклонността им към индустрията и
механиката
, приложните науки, чувството им за право и уредено управление, подценяване от друга страна на философските науки, на метафизическата спекулация и на поезията.
Той предпочита една египетска пирамида или една староиндийска пагода (идолопоклонски храм) пред една красива монументална постройка от времето на ренесанса, защото му липсва разбиране за последното. Човекът с такава ръка е верен и постоянен в любовта, и то по навик и по чувство на дълг, но не и по липса на-чувство за хубавото. В земите, дето се срещат тези ръце, занаятчията затъмнява художника. Човекът с такава ръка притежава живо чувство за симетричност к равномерност Затова в Англия, Шотландия, Белгия и дори в северна Франция и в онези части на Германия, където преобладава този лопатообразен тип, в градовете се намират дълги, прави и правоъгълно пресичащи се улици, правоъгълни площади и също такива масивни здания. Там всичко е практично и полезно, но то издава присъствието на много малко чувство за поезия или идеално възвишеното.
За хора с лопатообразни ръце характеристично е тяхното инстинктивно разбиране за реалния живот, техния култ на физическата сила, дарбата и.м в математиката, наклонността им към индустрията и
механиката
, приложните науки, чувството им за право и уредено управление, подценяване от друга страна на философските науки, на метафизическата спекулация и на поезията.
Ако пръстите на такава ръка са гладки и без възли, това означава разбиране на всякакъв вид комфорт и елегантност. Така, произходът на лопатовидната ръка трябва да се дири в онази ширина на земята, където обитателите поради климатическите, орографическите или други условия са принудени да се посветят повече на полезните отколкото на изящните изкуства. Според това, ние намираме такива ръце предимно в планинските и крайбрежни земи, и не е нужно да се подчертава, че този тип ще се срещне масово в северна Америка, в страната на практическата трезвеност. в) Артистическата ръка Този тип (фиг. 53) съвсем се различава от разгледаните досега по приятната форма, тесните и дълги, повечето равни, островръхи пръсти; а и общо китката е по-елегантна и нежна.
към текста >>
38.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В висшата
механика
на окултната наука е установено, че на всеки сто милиона обръщания на едно колело има едно изключение.
И тогава всичко ще се опростотвори, ще настане ред и хармония всред разните обществени слоеве, работите на всички ще преуспяват, ще има плодородие и благоденствие. Но ако тия закони не се приложат в скоро време, катастрофата е неизбежна . . . И действително, както твърди Учителят на Бялото Братство, в света иде една голяма катастрофа, но тя, разбира се, ще разруши и помете само ония човешки построения и творения, които имат солидни основи, ония дървета, които нямат здрави корени. След като очисти всичко, което е слабо и гнило, ще остане само здравото в света.
В висшата
механика
на окултната наука е установено, че на всеки сто милиона обръщания на едно колело има едно изключение.
Такова колело или кълбо е и нашата земя. Понеже тя е направила сто милиона такива обръщания около слънцето, изключението ще се изрази или катастрофално, или благотворно. Това изключение иде сега, по силата на казания неумолим механически закон. И слънцето, като е направило в 20 милиона години също толкова обръщания, ще направи и едно изключение. Следователно, в света идат сега две изключения.
към текста >>
39.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
От преди петдесет години, физиката, химията и
механиката
са сериозно усъвършенствувани, но този прогрес, най-накрая, се е синтетизирал в уловки за разрушение, с които през последната всемирна война бидоха унищожени цели градове и села, дворци и църкви, замъци и колиби, на едно пространство от милиони километри, и повалени на земята милиони мъртви и ранени.
В една проста плочка от мрамор или камък има материално шест страни: отгоре и отдолу, отпред и отзад, дясна страна и лява страна. Така е, и даже нещо повече, в умствените и политическите въпроси. Също тъй един напълно интелигентен дух, когато изучава специално едно гледище на някой въпрос, не забравя за това другите гледища и само неуравновесените умове отричат или са неспособни да видят това, което наричат на гръцки „антиномии“ (противоречия), т. е. двете страни, допъващи се една с друга, двете блюда на едни везни, едната от които е, морално, правдата, а другата, интелектуално, истината. На всякъде има дуализъм, а не монизъм: активно и пасивно, дух и материя, управник и управлявани, учител и ученици, началник и подчинени, и единият не измества другия, а го допълва, за да произвежда, както мъжът и жената се допълват един другиго, за да произведат детето.
От преди петдесет години, физиката, химията и
механиката
са сериозно усъвършенствувани, но този прогрес, най-накрая, се е синтетизирал в уловки за разрушение, с които през последната всемирна война бидоха унищожени цели градове и села, дворци и църкви, замъци и колиби, на едно пространство от милиони километри, и повалени на земята милиони мъртви и ранени.
Но затова трябва ли да осъдим материалния прогрес? Не! Би трябвало да подтикнем напредъка в същата степен на противните науки, духовните, и тогава равновесието не би било нарушено по тоя съсипателен начин. Нека развием, прочее, в нас и около нас науката и духовната мощ. Нашите физици и химици, без да са визирали в действителност тази цел, ни отварят пътя.
към текста >>
40.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
в Щутгарт е държал пред специалисти курсове по
механика
, оптика, учение за топлината и електричеството, и друг курс върху езикознанието в светлината на окултизма.
година Д-р Р. Щайнер е държал пред 40 лекари курс върху въпроси от областта на физиологията, патологията и терапията. След курса се почувствало, че има нужда от построяване на особена химико-фармацевтическа лаборатория. През март и април същата година Д-р Р. Щайнер е държал в Дорнах курс от 14 сказки върху „Окултизма и другите науки.' През лятото на 1920 г.
в Щутгарт е държал пред специалисти курсове по
механика
, оптика, учение за топлината и електричеството, и друг курс върху езикознанието в светлината на окултизма.
От казаното до тук се вижда, че окултизмът няма за цел само да опише невидимия свят и невидимото човешко естество, но иска посредством по-дълбоки познания за нещата да хвърли светлина върху всички явления в живота. И тъй, окултизмът е необходим, за да разберем света около нас и нашето место в него. Още през есента на 1913 г. беше почнала постройката на Свободния окултен университет „Гьотеанум“ в Дорнах, близо до Базел, в Швейцария. През войната и след нея постройката продължаваше, но при големи пречки.
към текста >>
Ако психогоните, които сега са достъпни за възприемане само от ясновидците, могат посредством технически средства да се установят като реалности, тогава пада онова физиологическо учение, което иска да ограничи
механиката
на душевния живот само в една игра на нервните вълнения (невроните).
Едва ли може да се приеме, обаче, че тогава психографията ще образуват последната форма на тази промяна. В всеки случай, нервният организъм ще се понижи до степента на една препроводителна система и ще излезе, че до сега функциите на тази система са много надценявани. Професор Фр. Йодл в своя учебник по психология прави сполучливата бележка, че, ако се потвърди съществуването на телепатията, това ще докара революция в психологията. Същото важи и за психографията.
Ако психогоните, които сега са достъпни за възприемане само от ясновидците, могат посредством технически средства да се установят като реалности, тогава пада онова физиологическо учение, което иска да ограничи
механиката
на душевния живот само в една игра на нервните вълнения (невроните).
Целият душевен живот, цялото ни схващане за дейността на съзнанието ни добива друга основа и психологическото изследване взема ново направление. Затова от голямо значение е да се проверят грижливо и да се усъвършенстват психографическите експерименти. За случая може да се препоръча метода на Лефранк. Той не си служи чрез допиране на тялото до чувствителната страна на плочата, а от известна дистанция чрез проекция на представата върху плочата. Техниката му е следната: опитите се правят вечер между 8 и 9 часа и се повтарят неколко деня под ред.
към текста >>
Класическата Нютонова
механика
ни учи, че е невъзможно да се измерва „абсолютната скорост“ на земята в движението й в вселената чрез некой механически експеримент, извършен върху самата земя.
Че физиците едва сега откриват това, причината е, че се касае за много незначителни различия,, които до сега не са играли никаква роля в практическите въпроси. Дали те и след 100 години ще играят същата роля, изглежда невероятно. Защото последствията от айнщайновото откритие са неизмеримо големи за преценката не само на познатите, но и за изнамиране на още непознати природни явления. Но да пристъпяме методически. Как е попаднал Айнщайн на своето откритие ?
Класическата Нютонова
механика
ни учи, че е невъзможно да се измерва „абсолютната скорост“ на земята в движението й в вселената чрез некой механически експеримент, извършен върху самата земя.
Ние можем да мерим само релативно скоростта й спрямо слънцето, спрямо някоя неподвижна звезда и пр. Или обратно и по-абстрактно изразено: механическите явления са независими от обстоятелството, с каква абсолютна скорост се движи системата, върху която те се извършват, до като скоростта е постоянна, сиреч докато движението не се ускорява. Това се нарича класически принцип на релативността (К R Р). Един пример от всекидневния живот: ние се намираме в лодката на един цепелин, който плава идеално безшумно с постоянна скорост и по права линия. Прозорците на кабините са с спуснати завеси.
към текста >>
41.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ако ли пък пръстите са конусообразни и при това гладки, тогава имаме пак едно дете пред нас, което трябва най-добре да се посвети на едно индустриално художество
механика
и т.
ХИРОГНОМИЯ (Продължение от кн. IV). е. Типови ръце и особени хирогномични знаци по пръстите на детската ръка Ние вече знаем, че трябва много да се благодари на французкия изследвач д‘Арпантини за съставената система от типови ръце и че този учен хирогном е приел шест главни типови ръце и една смесена, която е съставена от знаците на шестте типови ръце. Тъй като вече ние дадохме една обширна представа на типовите ръце и тяхното значение и същественото в тази система, важно за детската ръка, то сега искаме тук да поговорим още за няколко особени знаци, които ще се вземат въвсъооражение при хирогномичного тълкуване на детската ръка и които ще имат еднакво значение за всички видове ръце. Когато на една детска ръка пръстите са гъвкави и еластични, значи много лесно се превиват, тогава трябва сигурно да се надяваме, че това дете ще прояви остър ум, жажда за знание и способност, и добре ще стане, ако детето бъде подготвено за такъв занаят, който значително да почива на усъвършенствана сръчност, където се изисква остроумие и талант за комбиниране.
Ако ли пък пръстите са конусообразни и при това гладки, тогава имаме пак едно дете пред нас, което трябва най-добре да се посвети на едно индустриално художество
механика
и т.
н., щом трябва да бъде полезно в своето звание. Когато на една ръка пръстите в нокътната част имат различен вид, тогава трябва да се вземе това като лош признак, защото то именно изразява значителна многостранност, главното от която е гастрономството, непостоянен характер и духовна нищета. Хиромантиците отбелязват такива индивиди като „празни бъбрици“, които, ако не се смекчат тези им качества чрез порядъчно и грижливо възпитание, обикновено те стават като ония, що се числят към онуй определено число хора, които водят едно нещастно, нерадостно съществуване, завършено често пъти наистина с насилствен край. Ако се държи една детска ръка със свити пръстета срещу светлината, и те се покажат тогава съвсем непрозрачни, тъй че да не просветне нито най-малката среда от онова розово сияние, което е познато като телесен цвят, то ще има да се борим с една решителна наклонност към скъперничество. Такъв е случаят, когато пръстите са плътни и в своите контури вървят съвсем паралелно.
към текста >>
Защото Нютоновото основно уравнение в
механиката
, силата = масата по ускорението, представено в съставляващи отнесени към системата х у z, гласи: Следва по-нататък от трансформационните уравнения чрез повторна диференциация: Силовите съставляващи, като функции на координатните разлики, в двете системи са същите.
Ако координатите на тялото (субстанциалната точка) в „неговата“ система х' у' z' се намират в другата система х у z, и ако нулевите точки на двете системи съвпадат в времето t=0, тогава очевидно между тях съществуват отношенията х'= х—qt; у'=у ; z1=z ; защото qt е изминатия в времето t път от системата x'y'z'. Това са галилеевите трансформационни формули. Към това дохожда и понятието за абсолютното време, изразено чрез трансформационната формула t'=t, която изразява, че времето в двете системи е едно и също. На това уравнение се е гледало дотолкова като на нещо подразбираемо, че не е било изтъквано в учебниците. И тъй принципът КРВ, изразен на математически език, ще гласи: уравненията на механическите процеси не променят формата си, ако ги отнесем, към втората вместо към първата система, те са „неизменни“ („инвариантни“) по отношение на галилеевите трансформации.
Защото Нютоновото основно уравнение в
механиката
, силата = масата по ускорението, представено в съставляващи отнесени към системата х у z, гласи: Следва по-нататък от трансформационните уравнения чрез повторна диференциация: Силовите съставляващи, като функции на координатните разлики, в двете системи са същите.
Следователно, Нютоновите уравнения отнесени към системата x'y'z' ще гласят: В двете системи, значи, те имат същата форма. Нека се обърнем сега към оптическите (електромагнитни) явления. Принципът С ни казва, че скоростта на светлината в всички праволинейно и равномерно движещи се небесни тела, т. е. и в всички подобни координатни системи, измервана по коя да е посока, е еднаква. Нека възпламеним в нулевата точка на координатната система xyz в времето t=0 един светлинен сигнал.
към текста >>
Ако, обаче, както ние вече приемаме, и за механическите явления ще трябва да употребим относителното време, тогава следва, че Нютоновите основни уравнения на
механиката
ще трябва да се видоизменят тъй, че да бъдат неизменни спрямо трансформациите на Лоренца.
Етерната хипотеза, обаче, въобще не играе тук някаква роля, защото Айнщайновото доказателство си остава същото и ако оставим съвършено на страна етерната хипотеза и говорим само за „движение на светлината“, с еднаква скорост на разпространение по всички посоки (принцип С), без да си съставляваме някаква представа относително вида на това движение. Нещо повече даже, тази хипотеза трябва да се изостави. Тъй като опитите F и ММ при употребата на относителното време не си вече противоречат (върху доказателството тук не можем да се спираме), то, с оглед към етерната хипотеза, това би значило да приемем етерът и като подвижен, и като неподвижен — нещо логически недопустимо. Най-после достатъчно е указанието върху съвършената хармония и закръгленост на Айнщайновата система на целокупната физика, която той изгражда върху развалините на старата физика. Защото макар и нашето доказателство да важи само за електромагнитните явления, би било твърде незадоволително, ако за механическите явления важеше абсолютното, а за електромагнитните пък относителното време, като да се разпадаше света на две части с различно време.
Ако, обаче, както ние вече приемаме, и за механическите явления ще трябва да употребим относителното време, тогава следва, че Нютоновите основни уравнения на
механиката
ще трябва да се видоизменят тъй, че да бъдат неизменни спрямо трансформациите на Лоренца.
Тогава всички природни явления ще се разиграват по същите закони, безразлично от коя праволинейно и равномерно движеща се система ги наблюдаваме. Ние казваме изрично: всички природни явления, защото модерната физика ни учи, че те всички са или от механично или от електромагнитно естество. С това обаче старата Нютонова механика чрез RP (както вече ще означаваме съединените KRP и С — принципи) се обръща с главата надолу. Така че RP се промъква във всички осветени от вековете навици на мислене, той разрушава всички понятия, всред които сре израсли, и не само това, — той изисква от нас една способност за абстрахиране, в сравнение с която даже изискванията на четвероизмерната математика се явяват като детинска играчка. Затова пък RP ни дарява с едно изобилие от нови разбирания, със светлината на деня, където по-рано е било здрач или нощ.
към текста >>
С това обаче старата Нютонова
механика
чрез RP (както вече ще означаваме съединените KRP и С — принципи) се обръща с главата надолу.
Най-после достатъчно е указанието върху съвършената хармония и закръгленост на Айнщайновата система на целокупната физика, която той изгражда върху развалините на старата физика. Защото макар и нашето доказателство да важи само за електромагнитните явления, би било твърде незадоволително, ако за механическите явления важеше абсолютното, а за електромагнитните пък относителното време, като да се разпадаше света на две части с различно време. Ако, обаче, както ние вече приемаме, и за механическите явления ще трябва да употребим относителното време, тогава следва, че Нютоновите основни уравнения на механиката ще трябва да се видоизменят тъй, че да бъдат неизменни спрямо трансформациите на Лоренца. Тогава всички природни явления ще се разиграват по същите закони, безразлично от коя праволинейно и равномерно движеща се система ги наблюдаваме. Ние казваме изрично: всички природни явления, защото модерната физика ни учи, че те всички са или от механично или от електромагнитно естество.
С това обаче старата Нютонова
механика
чрез RP (както вече ще означаваме съединените KRP и С — принципи) се обръща с главата надолу.
Така че RP се промъква във всички осветени от вековете навици на мислене, той разрушава всички понятия, всред които сре израсли, и не само това, — той изисква от нас една способност за абстрахиране, в сравнение с която даже изискванията на четвероизмерната математика се явяват като детинска играчка. Затова пък RP ни дарява с едно изобилие от нови разбирания, със светлината на деня, където по-рано е било здрач или нощ. Накратко казано, той е едно духовно освобождение, както делото на Коперника. Това освобождение, обаче, изпитва на първо място само физикът и математикът. На средно образования човек, той не може да покаже нищо, освен огромните, противоречащи на всички досегашни понятия, изводи и от друга страна, новите, на всеки случай, открития, към които той ни води.
към текста >>
Също и за старата
механика
би била възможна подобна четвероизмерна представа.
Една световна система x1y1z1t1 се нарича една „световна точка“. Разнообразието на всички тия световни системи, това е „света“. Вечният житейски ход на една частица субстанция, една „субстанциална точка“ се изобразява чрез непрекъснатата последователност на световните точки, в които тя се „намира“, и всяка една от които означава едно „събитие“, засягаше въпросната частица. Тази непрекъсната последователност образува една крива в света, „световната линия“, (по-рано този ход на живота се изобразяваше чрез кривата не пътя в системата xyz, и към всяка пространствена точка се е означавало времето, в което съответната частица се е намирала). Всички световни процеси в такъв случай се схващат като едно преплитане на безбройните сплетени една в друга световни линии на всички съществуващи субстанциални точки.
Също и за старата
механика
би била възможна подобна четвероизмерна представа.
Тя не би имала, обаче, значението освен на един изкусен математически похват. За Минковски тази представа е обусловена от същината на света. Това ще се изрази математически по следния начин: трансформациите на Галилея означават, че в четвероизмерната система на оста t можем да даваме каквото и да било, независимо от пространствените оси, направление,—в съгласие с старото схващане, че можем да си мислим времето независимо от пространството. Според новото схващане, това ние не можем. Със схващането за времето се променя и схващането за пространството, и затова една промяна в положението на оста на времето трябва да се отрази и върху другите оси.
към текста >>
Нютоновата
механика
се събаря.
По-нататък следва, че никое тяло не може да приеме скорост по-голяма от тази на светлината: 300000 км/сек“. В зависимост от това, известното положение за паралелограма не може да важи вече до безкрайност. Защото ако- въздушният кораб се движи със скорост 1000 км. по отношение на земята, и ако във въздушния кораб се търкаля една топка по посока на движението му, седна, измерена от въздушния кораб, скорост от 500 километра, тогава земята измерва общата скорост не за 1000 + 400=1500 километра, а по-малко. Ако топката се търкаля в друго направление, то производната скорост и по големина и направление не е тази, която следва да бъде според старото правило за паралелограма.
Нютоновата
механика
се събаря.
Нейните закони са били изведени при предпоставката за съществуването на абсолютното време и се указват като неизменни спрямо галилеевите трансформации. Те трябва да бъдат приспособени към новото понятие за времето по начин, щото да бъдат инвариантни спрямо Лоренцовите трансформации. При това се указва, че разглежданата до сега, като абсолютна константа, маса на едно тяло, е в зависимост от скоростта, следователно, е променлива. Въздушният кораб казва, да речем: масата на това тяло (намираща се във въздушния кораб) е един килограм. Земята я намира за по-голяма, а при бързина на въздушния кораб равняваща се на скоростта на светлината, даже за безкрайно голяма.
към текста >>
Дали заедно с Нютоновата
механика
не се събаря и изграденото върху нея дело на нашите инженери?
За тази цел, обаче, са потребни тела, летящи с грамадни скорости, защото само с приближаването към скоростта на светлината настъпва такава промяна в масата, която да се поддава на измерване. Такива тела са атомите на електричеството, електроните, които се изхвърлят като тъй нар. катодни лъчи от катода на рентгеновата тръба или от радия, със скорости надминаващи 250,000 км/сек. Професор Кауфман, по-рано в Бон, действително е констатирал, че масата им расте заедно със скоростта ; професор Бухерер в Бон първи е установил, че и закона на промените не е освен точно предреченото от R Р. Това е първото опитно потвърждение на R Р.
Дали заедно с Нютоновата
механика
не се събаря и изграденото върху нея дело на нашите инженери?
Не! Защото измененията, които трябва да се извършат в нейните пресмятания са толкова малки, че остават без някакво практическо значение, и Нютоновата механика може, като частен случай на релативистичната механика, да ни служи и за напред, за малки скорости4). От това не следва, обаче, че Е Р остава без практическо значение за техниката. След сто години пак ще поговорим върху това. За сега само толкова: от Е Р следва, че масата на едно тяло се увеличава, когато му се придава енергия (да кажем лъчиста топлина).
към текста >>
Защото измененията, които трябва да се извършат в нейните пресмятания са толкова малки, че остават без някакво практическо значение, и Нютоновата
механика
може, като частен случай на релативистичната
механика
, да ни служи и за напред, за малки скорости4).
катодни лъчи от катода на рентгеновата тръба или от радия, със скорости надминаващи 250,000 км/сек. Професор Кауфман, по-рано в Бон, действително е констатирал, че масата им расте заедно със скоростта ; професор Бухерер в Бон първи е установил, че и закона на промените не е освен точно предреченото от R Р. Това е първото опитно потвърждение на R Р. Дали заедно с Нютоновата механика не се събаря и изграденото върху нея дело на нашите инженери? Не!
Защото измененията, които трябва да се извършат в нейните пресмятания са толкова малки, че остават без някакво практическо значение, и Нютоновата
механика
може, като частен случай на релативистичната
механика
, да ни служи и за напред, за малки скорости4).
От това не следва, обаче, че Е Р остава без практическо значение за техниката. След сто години пак ще поговорим върху това. За сега само толкова: от Е Р следва, че масата на едно тяло се увеличава, когато му се придава енергия (да кажем лъчиста топлина). Поради това, масата може да се разглежда като енергия, и старото положение в химията за съхранение на масата се слива напълно с положението за съхранение на енергията. По-нататък намираме, че всяко тяло почиваше в една система, разглеждано от тази същата, съдържа грамадното количество m.с2 „латентна“ енергия, т. е.
към текста >>
4) Ако q е незначително спрямо с, членовете q/c могат да бъдат изоставени, и в такъв случай Лоренцовите трансформации преминават в галилеевите, и новите уравнения на
механиката
в Нютоновите.
С този малък избор измежду последствията на Е Р нека приключим нашите разглеждания. (Следва краят). ________________________________________________________ 1) Като предпоставка при доказването се приема линеарност на тия уравнения. 2) Защото с това сферично уравнение, същевременно и основния закон в оптиката, тъй нареченото уравнение на вълнообразното движение и електромагнитната система на уравнения на Максуела са неизменни. 3) S R Р или специалния R Р.
4) Ако q е незначително спрямо с, членовете q/c могат да бъдат изоставени, и в такъв случай Лоренцовите трансформации преминават в галилеевите, и новите уравнения на
механиката
в Нютоновите.
Безкрайна ли е вселената? От Шарл Нордман Отговорите на Нютон и Айнщайн Астрономът от парижката обсерватория, г. Шарл Нордман, бе публикувал във французкото списание Illustration едно изложение на мъчните теории на проф. по физика, Айнщайн. Същото това изложение е развито в ..една неотдавна излязла брошура под заглавие: Айнщайн и вселената (проблясък в тайнствеността на нещата) ); В следната си статия, която е една глава от тази книга, авторът си поставя за задача да направи един пълен преглед на теорията за обобщената относителност, без математическа терминология и без да изоставя никой деликатен или мъчен въпрос, за да установи точно схващането и системата на Айнщайн в историята на напредъка на човешкото знание и да изследва и разисква (със заключение) противоречията, повдигнати от други, а особено от г.
към текста >>
Отделите на тази книга са озаглавени: I — промените на пространството и времето; II — науката в безпътица ; III — решението на Айнщайна; IV — Айнщайновата
механика
; V — обобщената относителност; VI — нова концепция за гравитацията (всемирното притегляне); VII — безкрайна ли е вселената?
От Шарл Нордман Отговорите на Нютон и Айнщайн Астрономът от парижката обсерватория, г. Шарл Нордман, бе публикувал във французкото списание Illustration едно изложение на мъчните теории на проф. по физика, Айнщайн. Същото това изложение е развито в ..една неотдавна излязла брошура под заглавие: Айнщайн и вселената (проблясък в тайнствеността на нещата) ); В следната си статия, която е една глава от тази книга, авторът си поставя за задача да направи един пълен преглед на теорията за обобщената относителност, без математическа терминология и без да изоставя никой деликатен или мъчен въпрос, за да установи точно схващането и системата на Айнщайн в историята на напредъка на човешкото знание и да изследва и разисква (със заключение) противоречията, повдигнати от други, а особено от г. Пенлеве, член на французката академия на науките.
Отделите на тази книга са озаглавени: I — промените на пространството и времето; II — науката в безпътица ; III — решението на Айнщайна; IV — Айнщайновата
механика
; V — обобщената относителност; VI — нова концепция за гравитацията (всемирното притегляне); VII — безкрайна ли е вселената?
VIII — наука и действителност и IX — Айнщайн или Нютон? Броят на звездите Безкрайна ли е вселената? Ето един въпрос, който хората винаги са си поставяли, без да могат да установят точно смисъла му. Теорията на обобщената относителност позволява да се обсъди той от ново и твърде тънко гледище. Кант — тоя гениален бъбрица, който считаше За ужасно монотонно да вижда всяка година да свети едно и също слънце и да разцъфтява една и съща пролет — се основаваше на метафизически съображения, за да поддържа, че пространството е безкрайно и навред осеяно със звезди, които са подобни една на друга.
към текста >>
42.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
С други думи — чрез естествено-индивидуалната човешка еволюция ние летим към първоизточника и към първопричината с най-бързата летателна машина, която може да се реализира като изобретение на науката и
механиката
тук, на физическото поле, когато пък минералите чрез бавната групова еволюция се движат към първоизточника и първопричината с бавността на движението на онова идеално същество, което се движи със скорост, която е само една степен над покоя.
И до тогава, до като това равновесие е идеал и цел за самоусъвършенстването ни, до тогава именно ще съществува индивидуалното човешко развитие, индивидуалната човешка еволюция. Тя пък ще бъде съзнателна и естествена само от тогава, от когато индивида развива все повече и повече онзи вид равновесие, който е стремеж и прогресия към абсолютното. Втория вид равновесие е онова вътрешно индивидуално съзнание, чрез което личността благоговее, търпи, смирява се и люби всичко онова, което въпреки че не й е известно каква е целта при съприкосновението му с индивида, но чрез благоговението, търпението, смирението и любовта, фактически се слага в услуга на божествената воля, която има преимуществото да крие вътре в себе си цялото разнообразие на действителната и истинна божествена проява. Благоговението, търпението, смирението и любовта имат тази неоценима и винаги вярна заслуга, че без тях е невъзможен индивидуалния естествен човешки прогрес, които, ако ги изключим от съществуването си и живота си въобще, ще еволюираме, но така както еволюират почти несъзнателно всички по-низши форми от човека, каквито са, например, минералите. При индивидуалната и естествена човешка еволюция, не искам да изключа вмешателството и подчинението ни на онези възвишени същества, които работят неуморно и вечно над нас, но чрез нея човека е стъпка по стъпка все по-близко до тях; издига се все по-бързо и по-бързо до първоизточника, една съществена разлика в движение към първоизточника първопричината, между човека и минерала.
С други думи — чрез естествено-индивидуалната човешка еволюция ние летим към първоизточника и към първопричината с най-бързата летателна машина, която може да се реализира като изобретение на науката и
механиката
тук, на физическото поле, когато пък минералите чрез бавната групова еволюция се движат към първоизточника и първопричината с бавността на движението на онова идеално същество, което се движи със скорост, която е само една степен над покоя.
* Всичко онова, което е разнообразие на формите и вечни промени в Битието, аз си го представлявам като едно вечно редуване на това, което е разнообразие като божествена проява. По отношение на растящия в съзнание човек, проявата се изразява като редуване на всичко онова, което е същина в качества и преходност в естеството на божествената проява от онзи момент, от когато започва съществуването на част от абсолютната еманация и до тогава, до като тази част като божествена еманация се приеме като част от същността на абсолюта. По отношение па абсолюта, тази същност от качества и преходността проявата, на неговата лична проява е — истина и едновременност, а по отношение на растящото човешко съзнание—констатация на следствия, които имат своите корени в първопричината и първоизточника ... На онази личност, която си задава въпроса: „Защо не е било по-добре абсолюта да е направил със своята проява така, че вместо чрез естествената еволюция, която предполага време и пространство от еманирането и и до приемането й—не се е изключило всичко това — може да се отговори по следния начин: едновременното е абсолютно тъй, както е абсолютен и самия Бог. Тази абсолютност на едновременното и онази на Бога — това са едно и също, т. е. всичко това е едно, то е Бог.
към текста >>
Старата
механика
разглеждаше това като действие на упражняваната от небесните тела притегателна сила, която в близост с тях, според нютоновия закон за гравитацията, е особено голяма.
Измервайки времепространството, времепространственият геометър (иначе казано до като физиката предприема физически измервания) намира, според Айнщайна, че времепространството, и с това наедно и триизмерното пространство, отговарящо на нашите схващания, в действителност притежава кривина. Тъй както повърхността на една планинска местност е едно твърде сложно извито образувание, тъй и световното пространство притежава една твърде сложна извитост. В съседство с големи маси (световни тела) кривината е особено силна. Както при изкачването и слизането в една планинска местност следваме по кривините на нейната повърхност, тъй и телата при своето движение в пространството се приспособяват към нейните извитости, т. е. движат се ускорително по криви линии.
Старата
механика
разглеждаше това като действие на упражняваната от небесните тела притегателна сила, която в близост с тях, според нютоновия закон за гравитацията, е особено голяма.
Тя разглеждаше по нататък притегателната сила като една „далечна сила,“ която се разпространява с безкрайна скорост от действащото към повлияното тяло, без оглед към това, което лежи между тях. С подобно едно схващане за електрическата сила отдавна са се простили още Фарадей, Максвел и Херц в полза на теорията за близкото действие или за действието на полетата, която извежда електрическите влияния върху телата от състоянието на тяхната непосредствена среда. Същото това върши ARP за явленията на теготението. ARP не познава никакви безкрайни скорости, той отхвърля понятието за притегателната сила и извежда приписваното й действие върху телата от състоянието на непосредствената тяхна среда, от кривината на съседните части на пространството. При туй се оказва, че това, което Нютон означава като сила на притежанието, не е точно обратно пропорционално на квадрата на разстоянията на взаимодействащите тела (Нютонов закон за гравитацията).
към текста >>
Старата
механика
разглежда пространството като един гигантски резервоар, в който „нещата“ са вместени и природните явления се разиграват с последователност във времето.
Същото това върши ARP за явленията на теготението. ARP не познава никакви безкрайни скорости, той отхвърля понятието за притегателната сила и извежда приписваното й действие върху телата от състоянието на непосредствената тяхна среда, от кривината на съседните части на пространството. При туй се оказва, че това, което Нютон означава като сила на притежанието, не е точно обратно пропорционално на квадрата на разстоянията на взаимодействащите тела (Нютонов закон за гравитацията). От това произтичат тогава известни аномалии в пътя на планетите, за което астрономията досега не е имала никакво обяснение, и за които по-долу пак ще става дума (перихелното движение на Меркурий). Сега и времепространството губи вече последния остатък от физическа предметност, какъвто е притежавало в SPR.
Старата
механика
разглежда пространството като един гигантски резервоар, в който „нещата“ са вместени и природните явления се разиграват с последователност във времето.
Пространството и времето съществуват и без вместените неща, за себе си и независимо едно от друго, и могат по отделно да бъдат измерени. Измерванията на пространството трябва да бъдат предприемани според предписанията на Еклидовата геометрия; пространството има, следователно, „евклидова структура“ като вродено качество. SPR съединява действително времето и пространството в четириизмерното времепространство, обаче, му остава характера на един съществуващ за себе си съд (резервоар). Но APR ни учи, според Айнщайна, че времето и пространството, респ. времепространството, сами за себе си, без „нещата“, въобще не съществуват, като и дума не става да имат при това евклидова структура.
към текста >>
С Нютоновите основни закони на
механиката
, които, макар и в изменена форма, бяха запазени в SRP сега трябва напълно да се простим.
Точния израз на APR ще да гласи тогава: уравненията на всички природни явления са неизменни по отношение на всички, които и да било, Гаусови координатни системи. Ако, обаче, в интереса на нагледността, поставим природните явления в съотношение, вместо към тези абстрактни и лишени от същество Гаусови координатни системи, къмто движещи се в триизмерното пространство и снабдени с часовници координатни системи, като към тела за сравняване, тогава далечният наблюдател ще вижда привидно непроменливите оси, да се огъват като змии на една медузова глава, при движението им в пространството. Също и времето, представено от четвърта една ос, ще участва в това огъване наред с другите три. Такова едно тяло за сравнение, поради това, Айнщайн сполучливо нарича едно „мекотело на сравнявавето“. ARP тогава ни казва, че уравненията на природните явления по отношение на всички такива мекотели на сравняването са непроменливи.
С Нютоновите основни закони на
механиката
, които, макар и в изменена форма, бяха запазени в SRP сега трябва напълно да се простим.
На тяхно място дохожда нов един основен закон, в който, под един едничък израз, се обединяват всички явления на притеглянето и на инертността. Той гласи: световната линия на една субстанциална точка е една геодетична (най-права) линия в времепространствената непрекъснатост. SRP важи само като специален случай на ARP за свободни от гравитация, т. е. далеч отстоящи от всякакви маси части на времепространството. Може още да се каже, че SRP важи в такива малки области на времепространството, че с доста голямо приближение, пространството в тях може да се сметне като равно (евклидно), а скоростта като постоянна.
към текста >>
43.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Elementary Mechanics (елементарна
механика
). 14.
Easy Mathematics, chiefly Arithmetic (лесна математика, главно аритметика). 9. School Teaching and School Reform (училищно обучение и училищни реформи). 10. Life and Matter (живот и материя). 11. Electrons (електрони). 12. Modern Views on Matter (модерни възгледи върху материята). 13.
Elementary Mechanics (елементарна
механика
). 14.
Signaling through Space without Wires (сигнализиране през пространството без жици). 15. Lightning Conductors and Lightning Guards (гръмопровоцници и гръмопредпазители). 16. Parent and child (родители и деца). От по-новите му съчинения, за най-капитално, от наше гледище, може да се смята Реймонд или живота и смъртта, в което Лодж описва начина, по който е влязъл в сношение със духа на сина си Реймонд, убит през последната европейска война в един от французките окопи, и по тоя начин напълно доказва преживяването на човешката душа след смъртта на тялото. Тайната на Keely Неотдавна светът на минните притежатели бе обхванат от едно необяснимо вълнение: изведнъж цената на златните мини започнала да се повишава.
към текста >>
С всеки нов ден, конкуренцията става все по-безмилостна, трудът все по-суров и по-продължителен, човекът все повече и повече сведен до положението на жива машина, роб на
механиката
и на обществените институции.
Окултистите виждат навред вечното действие на две противоположни сили или принципа, които постоянно дирят равновесието си, без, обаче, някога да го достигнат, защото зад тях съществува една определена тенденция, която ние наричаме „прогрес“, която тенденция дава винаги надмощие на една от тия сили или власти и то по начин, че винаги пречат да се установи равновесието, или с други думи — застиналостта, неподвижността, смъртта. Всички велики открития са манифестация на една от тия сили и колкото добри и да са тия открития сами по себе си, те имат за тенденция да смутят условията на земния живот повече, отколкото може да стори това нормалния ход на общия (универсалния) прогрес; те имат за последствие една несъразмерност в ефекта, нещо, което подбужда противоположната власт да развие повече сила, за да устои на нахлуващия в нейната област противник. Според мнението наедно все повече растящо число мислители, изнамерванията и откритията на нашия век са принесли повече зло, отколкото добро. Едновременно като са увеличавали средствата на удобства и желанието към тях, от друга страна те са намалили пък леснината да си ги достави човек. Предимствата от парата, тeхническото усъвършенстване са станали притежание само в ръцете на едно малцинство.
С всеки нов ден, конкуренцията става все по-безмилостна, трудът все по-суров и по-продължителен, човекът все повече и повече сведен до положението на жива машина, роб на
механиката
и на обществените институции.
В нашето време на парните машини един работник е по малко свободен, отколкото роба през древността. Само в едно отношение той има предимство пред него: че е напълно свободен да умре от глад, или пък да изсмучи до последна капка жизнените си сокове, когато и смъртта ще се смили над него; това е то неговото предимство, на което господарят на роба би му отрекъл да се радва. При това Keely мисли, че неговите открития ще установят изгубеното равновесие. Съвременните открития и изнамервания са породили търговската и икономическа система, чието неизбежно последствие се явява уголемяването на бездната, която отделя бедните от богатите, нещо което разделя обществото на два полюса, на които антагонизма има дълбоките си корени в човешката природа. Тоя антагонизъм, който всяка година все повече се усилва, ни води прямо към социална революция, чиято дата ще се приближи или отдалечи съобразно бързината, с която просветата прониква в масите.
към текста >>
Нито физиологията, нито химията, нито физиката, нито
механиката
не могат Да обяснят тази личност, тази продължителност на идеи, това постоянство, това упорство- А мозъчните вибрации ?
Няма обща мярка между тоя интелектуален, духовен и морален свят и физико- химическите операции на мозъчното вещество. Волята е, сигурно, една енергия от интелектуално естество. Измежду хилядите примери нека вземем един. Наполеон поиска да завладее целия свят и пожертва всичко на тая амбиция. Нека изследваме всичките му дела, даже и най-малките, от кампанията му в Египет до Ватерло.
Нито физиологията, нито химията, нито физиката, нито
механиката
не могат Да обяснят тази личност, тази продължителност на идеи, това постоянство, това упорство- А мозъчните вибрации ?
Това не е достатъчно. В основата на мозъка има едно мислещо същество, на което мозъкът е само оръдие. Не е окото, което вижда. Не е мозъкът, който мисли. Изучването на една звезда с телескопа не може да бъде справедливо приписано нито на инструмента, нито на окото, а на духа на астронома, който търси и намира.
към текста >>
уреди в форма на особени съдове, които били снабдени с фитил, както сегашните лампи, но горели с столетия в затворени помещения без наливане на масло... Окултното обяснение на тези лампи е, че у тях, също както и у самодвижещите се машини, които възобновяват силата си (това обаче по законите на земната
механика
е недопустимо), при горенето горящата батерия наново се преобръща в годна за повторно горене материя.
Това дружество урежда често конферанси върху разни предмети, които интересуват всички психисти. През месец декември 1922 год. били прочетени сказки и от французина Анри Дюрвил, дошъл нарочно за тая цел от Париж, на следните теми: 1) метапсихическата наука и 2) спиритизма и съвременният окултизъм. Вечните лампи. За братството на розенкройцерите се разправя на много места, че освен вечнодвижещата се машина можели да приготовляват тъй наречените „вечни лампи“, т. е.
уреди в форма на особени съдове, които били снабдени с фитил, както сегашните лампи, но горели с столетия в затворени помещения без наливане на масло... Окултното обяснение на тези лампи е, че у тях, също както и у самодвижещите се машини, които възобновяват силата си (това обаче по законите на земната
механика
е недопустимо), при горенето горящата батерия наново се преобръща в годна за повторно горене материя.
На такова обяснение всеки модерен химик ще се изсмее. В книгата The Rosencrucians, their Rites and Mysteries (Розенкройцерите, техните обреди и тайнства) от Hargrave Iennings в втората глава четем за случката, която станала в Staffordshire в Англия, през владичеството на крал Карл И (1630—1635). Автора на поменатата книга цитира D-ra Plota, известен и заслужаващ доверие археолог и естественик и книгата му Историята на Staffordshire, който съобщава следната чудна случка, която предаваме в резюме; „Един земеделец копал в една долина Шаку и при това ударил с копача на нещо твърдо. Разгледал добре и се указало, че това е доста голям камък, обдялан, в който бил зазидан дебел железен обръч. С увереност се усъмнил земеделецът, че там е закопано някакво имане и затуй не се обленил, но се опитал да повдигне каменната дъска, което след не малко усилие сполучил да направи.
към текста >>
44.
Всемирна летопис, год. 3, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Освен идеята за политическата и социална организация, която може - би ние ще имитираме един ден, ние намираме там чудесата на
механиката
, които ни са недостатъчно познати, а за тайната на силите им нямаме още никаква представа.
В безжичния телефон ние виждаме телепатията, сиреч непосредственото съобщение, посредством мисълта, с духовните вълни, аналогични на херценовите; а в левитацията3) и преместванията на предметите без всякакво допиране до тях —се крият неща, на които ние не сме още разбрали смисъла. Те ни упътват към открития, които може би един ден ще ни позволят да победим страшния закон на гравитацията, който ни е сковал към тая земя, защото, вероятно, тези закони, наместо да бъдат, както се вярва, за винаги непонятни и неразгадаеми, са, преди всичко, магнетически, сиреч сгодни за управление и употреба. VI. Ние говорим сега само за света, ограничен в човека. Какво би било, ако започнехме да изброяваме изобретенията на природата в света на насекомите, дето тя ни се струва, че ги е пръскала разточително преди даже ние да се явим на земята, с. една гениалност много по-разнообразна и обилна отколкото тази, която е употребила заради нас самите.
Освен идеята за политическата и социална организация, която може - би ние ще имитираме един ден, ние намираме там чудесата на
механиката
, които ни са недостатъчно познати, а за тайната на силите им нямаме още никаква представа.
Отде се взима именно — да вземем най-простият и неприятен от примерите — фантастичната сила, която позволява на бълхата да прави скачки на височина и далечина, които биха отговаряли на човешки от 400—500 метра височина и дължина? Отде взима своята храна лангедонския скорпион, та може да престои, движещ се постоянно, затворен абсолютно без никаква храна, цели девет месеци? Как постигат същото и паяците clotho при аналогични условия? С помощьта на каква алхимия виждаме в абсолютна изолация, без да може нищо да се вмъкне вътре, да се увеличава десеторно обема на яйцето на едно друго насекомо, наречена Minautore? Великият етимолог Jean Henri Fabre, без да подозира, че повтаря една от основните теории на Парацелзиус — защото, въпреки всичко, науката се приближава всеки ден по-вече към магията — допуща твърде любопитно, че „те заемат една част от своята дейност от околните енергия — топлина, електричество, светлина или други видими изменения на една сила“—която е тъкмо универсалната сила, астрална, комическа течност, етерическа или жизнена, Акаша на окултистите или Ода на нашите модерни учени. VII.
към текста >>
45.
Всемирна летопис, год. 4, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Един хармоничен аспект на Меркурий с Луната носи печалба от страна на широката публика1); с Венера: печалба от дейност в областта на изящните изкуства или от работа, в която вкуса и модата играят голяма роля; с Юпитер: печалба от упражняване на известна служба, която е във връзка с висшата магистратура — светска или религиозна; с Сатурн: чрез такт и издръжливост, постоянство; с Урана: печалба от ексцентрични, своеобразни предприятия или от изобретения; с Марс: чрез
механика
или благодарение на своята сръчност.
Sabatier (Auguste Sabatier), L’apotre Paul и др. 2) Този фарисейски законоучител отпреди около 2000 години се оказва по-умен от съвременните властници и официални духовници, К. Либра Астрология (Продължение от год. III, кн. VII) Меркурий в различните домове Меркурий в 2-ия дом: положение благоприятно, което обещава успех и печалба от научни трудове, от писателска дейност в разните отрасли на науката, или като журналист и т. н.
Един хармоничен аспект на Меркурий с Луната носи печалба от страна на широката публика1); с Венера: печалба от дейност в областта на изящните изкуства или от работа, в която вкуса и модата играят голяма роля; с Юпитер: печалба от упражняване на известна служба, която е във връзка с висшата магистратура — светска или религиозна; с Сатурн: чрез такт и издръжливост, постоянство; с Урана: печалба от ексцентрични, своеобразни предприятия или от изобретения; с Марс: чрез
механика
или благодарение на своята сръчност.
Знаковете, от които изхождат аспектите, могат да ни дадат по-нататъшна осветления, а също тъй и домовете, от които те идат. Това важи, разбира се, за всички домове, които Меркурий може да заема. Меркурий в 3-ия дом: обещава многобройни малки (недалечни) пътешествия и богат опит от тях, защото това положение на Меркурий прави ума твърде активен и пъргав. Планетата се намира ту в дома на Близнаци, следователно, в дом, който хармонира с нейното естество и, следователно, Меркурий може да се прояви тук по-добре, отколкото другаде. Това положение на Меркурий придава голяма любов към науката, а често пъти и красноречие.
към текста >>
НАГОРЕ