Търсене в текстове за 'Метеори'

В метеорите са намерени около 23 химични елементи, главно желязо, свра и кислород.

Само около 20 от тях се срещат и свободни в природата, а само пет (благородните газове) само свободни. Половината от материята на земята е кислород - онзи газ който поддържа горенето и дишането. Други по-разпространени елементи са силиция (една четвърт от земята) алуминия, желязото, калция, магнезия, натрия и пр. Познати са три агрегатни състояния на веществото. Твърдата материя с гъстота 2*6 съставя 93 процента от масата на земята; течната (океанската вода) с гъстота 1*03 - 6*97 процента; а въздухообразната (атмосферата) - 0*03 процента, Разпространението на химичните елементи в твърдата част на земята е приблизително както горе е показано общо за земята. В метеорите са намерени около 23 химични елементи, главно желязо, свра и кислород. Течната материя заема 1330 милиона кубически километра. Тя съдържа 38 елемента, главно водород и кислород. От многото разтворени в морската вода вещества най-важно за практиката е готварската сол. Златото съвсем незначително се разтваря във вода. В един тон морска вода има 0*05 гр. злато.
към текста >>

Приятелите на Меру-Ир дълбоко вярват, че Дуна-Фу ще падне, както падат метеорите.

Приятелите на Меру-Ир дълбоко вярват, че Дуна-Фу ще падне, както падат метеорите.
Ти нямаш и красота. Желанията набраздиха твоето лице. Ти ще паднеш, защото не позна Сатия-Ра! Часът е ударил! Всички трепетно чакат. Приятелите на Меру-Ир дълбоко вярват, че Дуна-Фу ще падне, както падат метеорите. Защото Сатия Ра никога не ще избере Дуна-Фу за жрица на сърцето си. Никога! Тя е стара и грозна. От глава до пети тя е само фалшив блясък. Не напразно всяка година от всичките краища на страната идваха врачки да поддържат нейната външна хубост. Но дали Меру-Ир е млада и хубава по душа и тяло?
към текста >>

Метеорите, които падат на земята, я правят да стане по-тежка със 180 килограма. 2.

От първом тя се зъбела на собственото си изображение, но не след много прекратила тия враждебни прояви. Когато зад гърба на лъвицата, експериментаторът поднасял към туловището ù прът, тя като зървала това движение в огледалото, тутакси отскачала, явно разбирайки, че огледалният образ е тъждествен с нея. Обаче, рекорд на съобразителност получила шебекът, който изследвал, при помощта на ръчно огледало, своите торбички зад бузите, за да се увери, че в тях не е останала храна. Това животно притежава, несъмнено, точна представа за своето "аз". Какво се случва за една минута. 1. Метеорите, които падат на земята, я правят да стане по-тежка със 180 килограма. 2. Във Великобритания от каменовъглените мини се изваждат по 150 тона въглища. 3. Земята произвежда по 5 килограма кафе. 4. В Индия умират по 13 души. 5. Във вашите тънки черва микробите се умножават със 100 билиона. 6. Запалва се по един автомобил. 7.
към текста >>

Върху земята падат 10,000 метеорити, блясват 6,000 светкавици с гръмотевици и наваляват 850,000,000 тона сняг и дъжд. 22.

Холандия, Източните Индий и британска Малайзия пращат на световния пазар 2 тона каучук. 17. Светлината, излязла от най-близката до земята звезда, от момента в който сте почнали да четете това, за 1 минута е изминала 17,000,000 км, което ще рече, че е изминала път повече от 40,000 пъти по-голям от земния екватор. 18. В Лондон колите превозват 8,000 пътници. 19. В Лондон по градските телеграфни жици се предават по 32 телеграми. 20. В Лондон се пуши толкова много, че се изразходват 136 лири (над 500,000 лева) за тютюн. 21. Върху земята падат 10,000 метеорити, блясват 6,000 светкавици с гръмотевици и наваляват 850,000,000 тона сняг и дъжд. 22. Япония изразходва 3,000 долара (250,000 лева) за военната си експедиция в Китай. 23. 18 литри кръв минава през вашето сърце. 24. Всяка минута един човек в Индия заболява от холера. 25. Всеки 60 секунди в Украйна се изваждате от мините 135 тона въглища. 26. За една минута слънцето губи 300 милиона материя.
към текста >>

Дали, наистина слънцето претърпява известна контракция, както казва една от тези теории, та от това да се образува топлината, която се излъчва, дали върху него падат метеори, които след изгарянето си нахранват със своята „плът и кръв“ големия енергетичен център, дали разпадането на веществата (радиоактивно разпадане), както ни учи една от по-новите хипотези, освобождава тая енергия, тъй като един грам радий излъчва 120 калории топлина за 1 час, за сега, когато начините за изследвания не с абсолютни и безпогрешни, за нас все едно.

Дали, наистина слънцето претърпява известна контракция, както казва една от тези теории, та от това да се образува топлината, която се излъчва, дали върху него падат метеори, които след изгарянето си нахранват със своята „плът и кръв“ големия енергетичен център, дали разпадането на веществата (радиоактивно разпадане), както ни учи една от по-новите хипотези, освобождава тая енергия, тъй като един грам радий излъчва 120 калории топлина за 1 час, за сега, когато начините за изследвания не с абсолютни и безпогрешни, за нас все едно.
Човек през окото но всекидневния живот трудно би прозрял, колко е необходимо многообразието на земната панорама, за да протече правилно животът на планетата, за да се осъществи това разнообразие в климатологично отношение, за да протекат като кервани през тъмните хилядолетия различните цикли на развитието и цивилизациите, настанени върху различни места на земното кълбо. Само оня. който е вникнал отчасти в работата на природата, може да долови, защо е толкова разнообразия картината на земята, защо е така неповторимо различна картината на планетарни живот. Да търсим грешки в природата и да се обявяваме срещу един ред, установен от много векове, ред управляван от сили вън от обсега на нашето възможност, а трагична смешна поза на мравката, която иска да отбие от релсите експресен влак. Ще избегнем разглеждането на съществуващите теории за произхода на слънчевата енергия защото, както всички остарели теории те имат нещо скърцащо и нестройно, нещо произволно и не достатъчно убедително. Дали, наистина слънцето претърпява известна контракция, както казва една от тези теории, та от това да се образува топлината, която се излъчва, дали върху него падат метеори, които след изгарянето си нахранват със своята „плът и кръв“ големия енергетичен център, дали разпадането на веществата (радиоактивно разпадане), както ни учи една от по-новите хипотези, освобождава тая енергия, тъй като един грам радий излъчва 120 калории топлина за 1 час, за сега, когато начините за изследвания не с абсолютни и безпогрешни, за нас все едно. Ние се приближаваме в това разглеждане на природата в безкрайно големите й граници не толкова с острието на анализа и опита, колкото с трепета на едно вътрешно чувство, което ни ръководи в нашия възторг от извършващите се промени във вселенският организъм. Ние искаме да се почувстваме като една клетка от него, към която се стичат поточета от изобилната река на живота, хранени с красотата и съвършенството, които обилно текат в неговите артерии, облъхнати от музиката на тоя световен порядък, докоснати от лъчите на оная светлина, по която непрекъснато копнеят душите ни! Въпреки това, обаче, ние не можем да избегнем да посочим на тия чудеса, които се извършват върху слънцето и другите небесни тела, защото те ни приобщават към идеята за безкрайната сила, за необозримото могъщество. Ако погледнем на слънцето телескоп, снабден със специално тъмно стъкло, което премахва непоносимият за окото блясък, ще видим, че неговата повърхност не е така гладка, както бихме очаквали, но има зърнеста структура. Тая блестяща огнено-лъчезарна повърхност съставена от отделни зърна (гранули), наричаме фотосфера.
към текста >>

Ние, следователно, не държим сметка за астероидите или планетоидите и метеорите, защото те не упражняват никакво забележително влияние върху съвременното човечество, а също и за кометите, защото за влиянието на последните знаем много малко.

Ние, следователно, не държим сметка за астероидите или планетоидите и метеорите, защото те не упражняват никакво забележително влияние върху съвременното човечество, а също и за кометите, защото за влиянието на последните знаем много малко.
Влиянията ни правят склонни — посредством известни стари недостатъци в характера ни — да действаме така или иначе, но не е нужно робски да им се подчиняваме: ние можем да се издигнем на тях. Не е ли от голяма полза тогава да бъдем предупредени? Космосът Астрологически, към Космоса ние числим Слънцето (), Луната () и планетите Меркурий (), Венера (), Земята (), Марс (), Юпитер (), Сатурн (), Уран () и Нептун (). В Холандия се употребява за Уран знакът , а за Нептун . Заб. Знакът на Земята е кръг с два диаметъра. Ние, следователно, не държим сметка за астероидите или планетоидите и метеорите, защото те не упражняват никакво забележително влияние върху съвременното човечество, а също и за кометите, защото за влиянието на последните знаем много малко. Изоставяме също и луните (спътниците) на разните планети, чието влияние също така малко може да се взема във внимание. Само нашата луна прави тук изключение, защото тя, поради близостта си до земята и особено поради произхода и някогашната си общност със земята, влияе твърде силно върху последната и върху всичко, което се намира по нея. Цялата ни планетна система се движи в повратно направление през дванадесетте знака на животния кръг (зодиака), които знакове като един грамаден кръг обхващат като в пръстен нашия Космос заедно с безброй други планетни системи. Всички тези слънчеви системи се въртят около едно централно слънце, което се предполага в звездната картина на плеядите (алционе). На нашата слънчева система са потребни 31200 години, за да извърви обиколката си от 360° през 12-те знакове на зодиака (животния кръг).
към текста >>

В нашия Космос има още друг един дисхармоничен фактор, а именно кометите и метеорите.

Това не се ли символизира отлично в библейския разказ за изгубения (блудния) син ? Така постепенно са отстранени дисхармоничните елементи от нашия Космос и е постигната хармония. Ние виждаме, че тъкмо планетите, които имат най-голям обем и могат, следователно, да бъдат най-опасни за другите, ( и ), в своя път имат най-малка ексцентричност, когато астероидите, които се намират в голямо количество между и — наброяват ги до 750 — имат твърде ексцентрични пътища и с това ни показват една дисхармония в Космоса. Тази дисхармония, обаче, е твърде незначителна и за това не може да причини промени в хода на другите планети. На тях трябва да гледаме като на късове от една планета, която още Кеплер предполагаше между Юпитер и Марс, поради голямата празнина, която се намира там в голямото разстояние между планетните пътища. В нашия Космос има още друг един дисхармоничен фактор, а именно кометите и метеорите. Вторите се явяват по пътищата на първите. Кометите са циганите на Космоса ; техните пътища са твърде ексцентрични и много от тях се движат далеко навън от границите на нашата планетна система; някои не се и връщат повече назад, притеглени от слънцето на некоя друга планетна система. Една част от кометите, а именно по-голямата част от онези, които се движат в същото направление около слънцето, както планетите, могат да водят произхода си от слънцето. Тези от другата група, обаче, които се движат в противоположно направление около слънцето, трябва да третираме като чужди пришелци, които други планетни системи са изхвърлили във всемирното пространство, а нашето слънце ги привлякло; те сега се опитват да постигната една хармония с нашата планетна система. Рояците от метеорити, от които най-известни са персеидите (в август) и леонидите (в ноември), се появяват всека година на големи маси — наброяват по-вече от сто такива рояци, — но, понеже са много дребни, те не могат да причинят никаква промяна.
към текста >>

Рояците от метеорити, от които най-известни са персеидите (в август) и леонидите (в ноември), се появяват всека година на големи маси — наброяват по-вече от сто такива рояци, — но, понеже са много дребни, те не могат да причинят никаква промяна.

В нашия Космос има още друг един дисхармоничен фактор, а именно кометите и метеорите. Вторите се явяват по пътищата на първите. Кометите са циганите на Космоса ; техните пътища са твърде ексцентрични и много от тях се движат далеко навън от границите на нашата планетна система; някои не се и връщат повече назад, притеглени от слънцето на некоя друга планетна система. Една част от кометите, а именно по-голямата част от онези, които се движат в същото направление около слънцето, както планетите, могат да водят произхода си от слънцето. Тези от другата група, обаче, които се движат в противоположно направление около слънцето, трябва да третираме като чужди пришелци, които други планетни системи са изхвърлили във всемирното пространство, а нашето слънце ги привлякло; те сега се опитват да постигната една хармония с нашата планетна система. Рояците от метеорити, от които най-известни са персеидите (в август) и леонидите (в ноември), се появяват всека година на големи маси — наброяват по-вече от сто такива рояци, — но, понеже са много дребни, те не могат да причинят никаква промяна. Те палата на големи количества върху нашата земя под влиянието на нейната притегателна сила. Доколко кометите могат да причинят промени и безпокойствия, това положително не може да се каже. Че те не ни докарват хармония, това знаят астролозите, макар че за тяхното влияние нищо положително не е известно в астрологията. Така ние виждаме, че дори и в нашия Космос не владее още абсолютна хармония. И понеже човекът е подобие на Космоса, една микроскопична рефлексия от него, явно е, че у него за сега не се намира абсолютна хармония, особено пък когато и той сам по разни начини си създава дисхармония.
към текста >>

— Че метеоритите, които от време на време падат върху нашата земя и които се смятат за останки от некое залязло небесно тяло, се състоят главно от желязо, — от така нареченото метеорно желязо.

Същото можем да очакваме и за другите планети, защото и те са произлезли от същия извор. При тях, обаче, поради по-малката или по-голяма гъстота — агрегатното състояние значително ще се различава. Има едно друго състояние на трептеж и тъкмо този прехождащ към безкрайни промени трептеж е същинската причина на Майа — илюзията — за всичко, което е материално;— то е онова трептежно състояние, що скрива истинското реално под една нереална маска, — което кристализира, така да се рече, божествената мисъл. Но нещо друго придава сигурност на горния логичен извод. И що виждаме, наистина? — Че метеоритите, които от време на време падат върху нашата земя и които се смятат за останки от некое залязло небесно тяло, се състоят главно от желязо, — от така нареченото метеорно желязо. Ние можем с разумно основание да изтъкнем, че отделните части на нашата вселена (с изключение на една част от кометите) са произлезли от слънцето (според теорията на Кант-Лаплас), и следователно, разликата помежду им не може да бъде голяма. Та можем да приемем, че и зародишът на нашата земя се състои от метеорно желязо. Исполинският магнит на нашата земя бива непрестанно осветяван от слънцето, с други думи непрестанно се насища с електричество. Съществуват, прочее, всички основания да се сравнят планетите — както в горните разсъждения се изтъкна — с огромни електромагнитни тела (чисто физически казано, разбира се) — упражняващи взаимодействие едно върху друго — тела, които се постоянно променят, спрямо положенията, които заемат едно към друго. В свръзка със слънцето, трябва да посоча, че силните електрически и магнетически течения, които понякога могат да на- влекат големи опустошения, са във връзка с появата на слънчевите петна, поради което вълненията в електрическото лъчеизпускане на слънцето (Прана) имат за последица вълнения и в електрическото равновесие на земята.
към текста >>