Търсене в текстове за 'Месец'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 145 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. За братското сдружаване - К. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Наблюдавайте живата природа, която ни заобикаля и в промените, ставащи всеки месец, всеки ден, всеки час в нея, ще забележите присъствието и управата на този велик закон – законът на ритмуса.
Не само това, но ако се проследят и всички закони, които обусловят музикалното разнообразие, като установяват отношенията между отделните музикални елементи и така създават това, което в музиката се нарича хармония и са причината на нейното обаяние и силно психическо въздействие, което тя оказва над слушащите я, и ако съпоставим тия закони със законите на светлината, електричеството па дори и с тия, които са легнали в основата на психическият живот на човека и управлявате неговите духовни прояви – не можем да не отбележим аналогията между тия закони. Особено пълна се вижда тая аналогия между светлинните явления и тия на звука. При сравняване на явленията в тия две големи области, които в основата си имат една и съща причина, именно вълнообразното трепетливо движение с разликата, че в единия случай трептящите елементи са етерни частички, а в другия — въздушни, ще забележим, че звуковите вълни се разпространяват, се отразяват, пречупват, интерферират и пр. аналогично както тия явления стават със светлинните (етерни) вълни. И всички тия закони, проявени в различни области, наистина са само отделни клончета на един общ корен, който стои високо над онова разнообразие на условия, които именно го диференцира и е причина този винаги един по своята същина основен закон да се проявява по видимо му различно в отделните области, дето елементите, които той трябва да подчини и да управлява в техните съчетания и взаимодействия, са различни. Наблюдавайте живата природа, която ни заобикаля и в промените, ставащи всеки месец, всеки ден, всеки час в нея, ще забележите присъствието и управата на този велик закон – законът на ритмуса. През определени времена на годината в природата работят известен род енергии, проявяващи се чрез съществуващите едни и същи през всяко време материални форми. Следете прииждането на пролетта и нейното постепенно изявление. Вие ще схванете оня живия ритмус, чрез който тя завладява гори, полета, балкани: ще усетите и вътре в себе си свежест, бодрост, ведрина, нещо ново – вашия дял от пролетта – и то напира отвътре и сякаш ще му се да се разтвори, да цъфне – така, както напират отвътре натрупаните енергии в назряла пролетна пъпка И този ритмус отвътре побеждава и донася своето: нов живот, експанзивност, здраве, творчество. Та не е ли този същият ритмус, който кара човека да стои захласнат с часове пред зазоряващия се изток и с трепет на душата си да изживява всички ония дивни композиции на бои, сменящи се всеки миг, за да създават все нови и нови комбинации. Ритмусът, движението на цветовете е който ни завладява.
към текста >>

2. ЛЕГЕНДА - Г. Т. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Месец преди ние садихме малки жълти царевични зърна, браздите бяха черни!
Дълги бразди се източват като нишки на голям стан. На другия край на браздата човекът се вижда малък наполовина. Туп... туп... туп... Зазвънява тук там мотиката, удряна о камък. Едно след друго сваляме палта и рубашки, оставяме по тънки дрехи. Пот обилно роси отвсякъде. Месец преди ние садихме малки жълти царевични зърна, браздите бяха черни! Ние имахме торбички от тия зърна и стъпка след стъпка пускахме от тях и ги заравяхме с крак в браздата. Пеехме песента на сеяча... Полето сиво и черно жаднееше за човешки труд и човешка пот. И сега то все още желае своят дар, - ние му плащаме с радост. Замахваме със сила мотиките, хиляди мускули, безчетни клетки се пълнят и празнят – движение безспир, а полето се радва... ах, как то се радва!... На края на браздите почиваме.
към текста >>

3. ТАЙНА И СУЕТА - Кр. Т. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В течение на дванадесетте слънчеви месеца, сиреч от встъпване на слънцето в първия градус на знака Овен в мига на пролетното равноденствие, до възвръщането му пак в същата точка на следната година, в този именно цикъл се раждат всички възможни видове на човешкото естество.
Човек е един голям музикален инструмент, чието тяло е корпусът, а сетивата – струните, които непрестанно трептят в отговор на непрекъснатите вибрации, приведени в движение от слънцето, луната и планетите. Мозъкът е оня извънредно чувствителен апарат, който работи в строга зависимост от хармонията или дисонансите, предизвикани от тези трептения. Да се проучат причините на тия трептения, ще рече да познаем сами себе си и ония вечно деятелни сили, които предизвикват различните събития и чиято съвкупност образува потока на всекидневния ни живот. Нека не се забравя, че слънцето е първопричина на всяко земно битие, на всеки живот тук на земята, а луната – вторичен фактор. Планетите от своя страна образуват светлините и сенките – подробностите на картината. В течение на дванадесетте слънчеви месеца, сиреч от встъпване на слънцето в първия градус на знака Овен в мига на пролетното равноденствие, до възвръщането му пак в същата точка на следната година, в този именно цикъл се раждат всички възможни видове на човешкото естество. Слънцето, със своето реално, истинско положение в зодиака, показва първия подтик за духовния развой на човешката раса, а с видимото си годишно движение (което е всъщност отнесеното към слънцето движение на земята) показва отправния импулс на индивидуалния човек; планетите пък и луната чрез своето положение в зодиака поляризират силата на слънцето и разкриват същевременно природата и направлението, в което неговото влияние се проявява. Но за да се проучи вътрешното, окултно естество на силите, които управляват даден индивид, нужно е преди всичко да се научат елементарните начала на астрономията и астрологията, с други думи да се усвои напълно външната азбука на небесния език. Едва след това може да се започне с излагане на най-простите форми на този език, чиято музика е вдъхновила големия Самоски мъдрец Питагор да го формулира пред своите избрани ученици като „хармония на сферите".
към текста >>

4. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Оставало още 2 месеца за освобождението му.
Нека вземем един-два примера за пояснение. В едно съчинение по психологически въпроси срещнах следния пример: един беден затворник бил крайно болен и лекарите се произнесли, че той ще умре още веднага. Болният знаел това. Но той не искал да умре в затвора, за да не остане тялото му за дисекция на студентите. И той, макар и крайно слаб, останал жив. Оставало още 2 месеца за освобождението му. Изтича срока, той излиза от затвора и на другия ден умира. Друг пример: в една стая 20 години, да кажем, лежи парализиран. Той умира, стаята се очиства добре, премебилира се и ти влизаш в нея, без да знаеш за болния. Веднага ще почувствуваш понижено настроение, като че ли нещо те притиска. Ти си доловил нещо от мрачните мисли, с които е проживял тук болния в течение на 20 години.
към текста >>

5. ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ - Ив. Толев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тъй изгрял третият ден, след него четвъртият, петият... И животът зацъфтял с нова красота и сила... Хората разбрали чудото, разбрали че Агни бе раздвоил своя огън на две светли кълба, едното пламенно на цветни лъчи, да изгрее през деня, което те нарекли Слънце, а другото – студено и мълчаливо, да освети мрака на нощта, което те нарекли Месец.
Страхът отново сковал безпомощните жители на земята. Но през тази нощ те не напуснали жертвените клади. Те прекарали в топла молитва чак до зори. Небето пак пламнало на изток и огненото кълбо се явило за трети път вместо очаквания Агни. Тогава песни на радост огласили цялата земя. Тъй изгрял третият ден, след него четвъртият, петият... И животът зацъфтял с нова красота и сила... Хората разбрали чудото, разбрали че Агни бе раздвоил своя огън на две светли кълба, едното пламенно на цветни лъчи, да изгрее през деня, което те нарекли Слънце, а другото – студено и мълчаливо, да освети мрака на нощта, което те нарекли Месец. А огнените очи на небето, които те помислили за чудовища, това били, по тълкувание на жреците, искрите що изхвърчавали от двете огнища на Агни, които Той раздухвал в студената и мрачна нощ – които те нарекли звезди. * Така слязла „девата" от царството на вечната светлина и станала душа на жителите на земята. Тъй изгряла „Истината" в душите на човеците и те прогледнали – видели слънцето, месеца, звездите – видели небето. И животът зацъфтял с нова красота, величие и тайна, непозната дотогава. И за човека се открил нов мир на изследване, нови извори на вдъхновение – той заживял с красотата и тайната на небето.
към текста >>

Тъй изгряла „Истината" в душите на човеците и те прогледнали – видели слънцето, месеца, звездите – видели небето.
Небето пак пламнало на изток и огненото кълбо се явило за трети път вместо очаквания Агни. Тогава песни на радост огласили цялата земя. Тъй изгрял третият ден, след него четвъртият, петият... И животът зацъфтял с нова красота и сила... Хората разбрали чудото, разбрали че Агни бе раздвоил своя огън на две светли кълба, едното пламенно на цветни лъчи, да изгрее през деня, което те нарекли Слънце, а другото – студено и мълчаливо, да освети мрака на нощта, което те нарекли Месец. А огнените очи на небето, които те помислили за чудовища, това били, по тълкувание на жреците, искрите що изхвърчавали от двете огнища на Агни, които Той раздухвал в студената и мрачна нощ – които те нарекли звезди. * Така слязла „девата" от царството на вечната светлина и станала душа на жителите на земята. Тъй изгряла „Истината" в душите на човеците и те прогледнали – видели слънцето, месеца, звездите – видели небето. И животът зацъфтял с нова красота, величие и тайна, непозната дотогава. И за човека се открил нов мир на изследване, нови извори на вдъхновение – той заживял с красотата и тайната на небето. Така се сложило началото на новата култура – културата на слънцето, месеца и звездите.
към текста >>

Така се сложило началото на новата култура – културата на слънцето, месеца и звездите.
А огнените очи на небето, които те помислили за чудовища, това били, по тълкувание на жреците, искрите що изхвърчавали от двете огнища на Агни, които Той раздухвал в студената и мрачна нощ – които те нарекли звезди. * Така слязла „девата" от царството на вечната светлина и станала душа на жителите на земята. Тъй изгряла „Истината" в душите на човеците и те прогледнали – видели слънцето, месеца, звездите – видели небето. И животът зацъфтял с нова красота, величие и тайна, непозната дотогава. И за човека се открил нов мир на изследване, нови извори на вдъхновение – той заживял с красотата и тайната на небето. Така се сложило началото на новата култура – културата на слънцето, месеца и звездите.
към текста >>

6. Научна астрология - Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Константин и Елена, и затова целият май се нарича Константиновския месец.
Днес обичаят в повечето от тия села е западнал, притискан от една страна от църквата, която счита игрите в огъня за грях, а от друга – войните накараха много от местните жители да се изселят и по тоя начин ярките представители на тоя тъй странен обичай в България намаляват и самият обичай изживява вече своите последни дни. Все пак до ден днешен, обичаят се тачи още в с. Кости и с. Бродилово. Нестинарските игри не стават по всяко време. Обикновено се празнува и то с особена тържественост 21 май (3 юни н.с.), празникът на Св. Константин и Елена, и затова целият май се нарича Константиновския месец. Празнуват още св. Пантелей (27 юлий), и св. Илия. Според проф. Арнаудов някои села празнуват още св. Георги и св. Марина.
към текста >>

Атанас - летен ден, в който се отваряли аязмите, ден, от който започва Константиновския месец.
Георги и св. Марина. Tе почитат и играят, но не в огъня и при следните празници: св. Ефтим, св. Иван, св. Борис, който те наричат св. Атанас - летен ден, в който се отваряли аязмите, ден, от който започва Константиновския месец. В Перигопулово играят в огъня и на св. Троица (50 дни от Великден). В други села са кладели огньове и на Еньов ден. Според Славейков и др. местните жители, особено тия на Кости и Бродилово са по-особени, не общували с другите села наоколо.
към текста >>

7. Правият път на живота Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

В Швеция и Норвегия, дето лятото е само два месеца, кукурузът все пак узрява твърде скоро под лъчите на слънцето.
денят се увеличава с една секунда. Проф. Браун счита това си откритие за една от най-големите придобивки на математическата астрономия. Светлината и растенията В 1880 г. Сименс показа, че продължителното осветление на оранжерии с арка от лампи, спомага за по-бързото поникване на цветя и узряване на плодовете. Извънредно бързото поникване на зарзавата в полярните области, където има продължителни светли нощи, е също предмет на оживени спорове напоследък. В Швеция и Норвегия, дето лятото е само два месеца, кукурузът все пак узрява твърде скоро под лъчите на слънцето. Днес с положителност се констатира, че има разлика в това отношение между дневната слънчева светлина и изкуствената такава. Камил Фламарион е правил много опити с чувствителната или „Срамежливата" мимоза. Растения под синя светлина не печелят нищо в развитието си и остават в летаргично състояние, но под червена светлина те израстват четири пъти по-скоро. Това е също и за бялата светлина. С такива опити е доказано вече, че червените, портокалените и жълтите лъчи помагат на растежа на растенията, когато синия цвят има обратни ефекти.
към текста >>

8. ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Все същият кмет, познавал и други двама братя гърци, работници, Димитър и Яни Карадинизлиеви, които през месец май ги „прихващало" всеки два-три дни.
Дори дрехите им не горят, се чуди кметът на с. Граматиково Той разказва и за дъщерята на дядо Димитър Говедарят, която била нестинарка и по време на празника играела в огъня не на мегдана, а в къщи. Когато се оженила, вече искала да играе на мегдана. но мъжът ù го било срам и не я пускал, наказвал я строго и искал да я отърве от този ù навик да играе в огъня. Но жената напоследък полудяла. Все същият кмет, познавал и други двама братя гърци, работници, Димитър и Яни Карадинизлиеви, които през месец май ги „прихващало" всеки два-три дни. В такъв случай им поднасяли на керемида огън с много тамян, който те жадно поглъщали, викайки „уф! уф! " Колкото повече пушек гълтали, толкова повече се успокоявали. Дядо Стоян Койнов 63 год. от с.
към текста >>

„Ти'й, обяснил дядо Стоян, куга додеши време в май месец, пу свити Кустъдин, имъши тук зборуве, панагири.
" Колкото повече пушек гълтали, толкова повече се успокоявали. Дядо Стоян Койнов 63 год. от с. Ургари съобщава, че доскоро в селото нестинари са били Петко Миню, Георги, баба Добра Барцурка, Дядо Енчо Киро, Васил Кехая Петков. Нестинарите прегазвали огъня напред назад. „Ти'й, обяснил дядо Стоян, куга додеши време в май месец, пу свити Кустъдин, имъши тук зборуве, панагири. Тугива гайдата ша зъсвири, ша идат на черкува, идат на аязмуту, туку ша земат да викат: въх — въх! ша земат да са къдят. Току ще да стъкнат идин огин на мигданят, ношно време, тугива ша да земат да изтеглят огиня, да се разгури многу, разтръгнат гу, ша да земат да въхкът, ша земат тугива да играт ф огин'я боси, бес убуща, бес кълцуне, бес чурапе. Гайдъта свири и ти'й играят, ни им става ништу, краката хми ни изгурават! Околу полвина час играт ф огин'а, ни хми става ништу.
към текста >>

Арнаудов от неговата анкета по нестинарските игри.[4] V През месец май 1924 г.
Сега веки устарях, нъ десет лафа един". Днес баба Стана не „хуртувала”, „ней идело от Бога”. На въпроса как познавала, тя отговорила: „Шъ ъ помоля на Бога, на сън гу видувъм, век шъ гу видувъм инък .... къту нъ книгъ гу гледаш". Госпожа Елена Дякова от Урумбеглий разказва за някой си учител от Пенека, който не вярвал и искал да бие нестинарите, но после сам почнал да играе, „прихванало го”. Това са по-съществените данни, събрани от проф. Арнаудов от неговата анкета по нестинарските игри.[4] V През месец май 1924 г. аз се отнесох с едно писмо до учителя в с. Кости г. Жеко Стоянов за някои по-големи подробности по тия нестинарски игри. По моя молба г. Стоянов сам е присъствувал на миналогодишните игри в същото село и след това беше тъй любезен да ми изпрати следните сведения: „Присъствувах лично на празника на нестинарите св. св.
към текста >>

[1]„Те, обяснил дядо Стоян, когато дойдеше време, през месец май на св.
Има още много примери от тоя род, които удивляват и учения, и простия, и малкия, и големия. В тия примери няма ни помен от лъжа или фокусничество. Това с категорична положителност твърдят всички наблюдатели. Тогава пита се, що за феноменално състояние съществува, в което не само че се получава анестезия, обезболяване, но и едно по-важно състояние, невъзможността да се повреди кожата от огъня. Обяснението на тая работа представлява голям интерес, понеже се отнася до особени биологически закони, може би малко известни още, но еднакво важни с всички известни досега закони в биологията, физиологията и физиката. [1]„Те, обяснил дядо Стоян, когато дойдеше време, през месец май на св. Константин, правеха сборове, панаири. Тогава гайдата ще засвири, ще отидат на черква, на аязмото, току вземат а викат въх! -въх! , вземат да се кадят. Току стъкнат един огън на мегдана, нощно време, после заклаждат огъня да се разгори много, разглаждат (въглените), почват да въхкат и да играят в огъня боси, без обуща, без чорапи.
към текста >>

9. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Освен разкази, той съчинява и други съчинения, особено когато той научил Есперанто в разстояние на три месеца.
Но той всякога е бил с Бога. И той постоянно изявявал своето сърце, ратуващо за Любовта и Мира на човечеството, чрез поеми и съчинения. Той отговаря на въпросите на мъдреците така ясно, както лятното слънце разтопява снега. Когато той посещава страдащите, внезапно престават страданието и мъката. Една от важните черти на разказа е, че той е оптимистичен. Освен разкази, той съчинява и други съчинения, особено когато той научил Есперанто в разстояние на три месеца. Той съчини поема от 3600 думи на есперанто с преводните японски думи, за да могат по-лесно привържениците му да заучат чуждия език. Веднъж дадена идеята за Есперанто, само в една година се основали 35 учреждения на Оомото. Есперанто-Асоцио и все повече се образуват. Това е един чуден факт на Японска Есперантия. Макар да е вече на 54 години, неговата енергия не е намаляла, напротив тя се усилва.
към текста >>

10. КНИЖНИНА Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Така стои въпросът, изложен от самите изследователи, които преди няколко месеца повдигнаха голям шум около себе си като всяка научна сензация; а тази е безспорно такава от първа величина.
Такива са били направени предварително не само на живака, но и на части от кварцовата тръба, желязото и въглена, които влизали в направата на тяхната лампа. В повечето от тия части се оказали следи от сребро (милионни от грама) и никакви такива от злато. След отдестилирането на живака в остатъците се оказали стохилядни части от грама злато. В чернилката по стените на кварцовата тръба се оказало доста сребро и малко злато, определението на което не се поддавало на количествени измервания по техните методи. Вероятно., казват тe, металните частици доста дълбоко са навлезли в кварцовите стени, за да не могат да се извадят от там. Така стои въпросът, изложен от самите изследователи, които преди няколко месеца повдигнаха голям шум около себе си като всяка научна сензация; а тази е безспорно такава от първа величина. За практичните последици от този опит, естествено не може и дума да става, тъй че пресмятанията на някои, че 1 кг. изкуствено злато ще коства 25,000,000 зл. франка, когато световният курс на златото днес е 13,000 зл. фр., нямат смисъл. За нас е по-важно, дали научно е добре обоснован този опит и дали данните са достатъчни, за да смятаме, че наистина е постигнато разлагане на атома на живака.
към текста >>

11. Има ли смърт - д-р Кадиев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Майката носи детето девет месеца, а и след това го храни около една година с мляко.
Нашите деца не трябва да бъдат вече за мислещият човек случайни плодове. Ние трябва да вложим съзнателно в тях нови идеи. Ние трябва да вложим в тях идеята за освобождението на човечеството. Нашите деца трябва да бъдат наши освободители. Ролята на жената е особено важна в случая. Майката носи детето девет месеца, а и след това го храни около една година с мляко. През този период тя може да направи много, тя може да вложи в детето си своите идеи и да ги въплъти в него. Социалните въпроси могат да се разрешат само чрез майката, посредством нейната въплътена идея – детето. Жената може да добие своето освобождение единствено чрез собственото си дете. Маздазнан подготвя такива велики майки. Съвременната "културна" майка, която обикновено страда от запек, не е още готова да даде такива чеда, защото всички ония гниещи сокове в червата, поради близостта с утробата в продължение на 9 месеца, непрестанно преминават в растящия зародиш и съграждат в самите му основи идеите, причините на злото и смъртта.
към текста >>

Съвременната "културна" майка, която обикновено страда от запек, не е още готова да даде такива чеда, защото всички ония гниещи сокове в червата, поради близостта с утробата в продължение на 9 месеца, непрестанно преминават в растящия зародиш и съграждат в самите му основи идеите, причините на злото и смъртта.
Майката носи детето девет месеца, а и след това го храни около една година с мляко. През този период тя може да направи много, тя може да вложи в детето си своите идеи и да ги въплъти в него. Социалните въпроси могат да се разрешат само чрез майката, посредством нейната въплътена идея – детето. Жената може да добие своето освобождение единствено чрез собственото си дете. Маздазнан подготвя такива велики майки. Съвременната "културна" майка, която обикновено страда от запек, не е още готова да даде такива чеда, защото всички ония гниещи сокове в червата, поради близостта с утробата в продължение на 9 месеца, непрестанно преминават в растящия зародиш и съграждат в самите му основи идеите, причините на злото и смъртта. Учението Маздазнан е доста разпространено в Америка, Англия и Германия. В немска Швейцария, близо до Цюрих, покрай езерото, в селцето Хермберг има колония на маздазнисти. Тя служи като център за цяла Европа и като школа за разпространение на учението. Там се държат често курсове с практически характер, като се разяснява учението. Лекциите са достъпни за всеки желаещ, срещу известна такса.
към текста >>

12. Опити върху научна астрология Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Той пристигна от Италия: престоял е няколко месеци в Рим, Неапол, Палермо, Флоренция и Валона, където е и произвеждал своите „експерименти", под контрола на най-учените авторитети: сенаторите Фано и Бианчи, професорите: Монтесано и Кварико (този последният, е придворен лекар), докторите: Костелини, Галега, Мартино и др.
Един факир в Париж След постника Люкси, чието учение не заслужаваше да бъде широко разпространено, Париж не беше виждал никакъв факир. Ето един сега, който направи да потръпне страната. Той пристигна от Италия: престоял е няколко месеци в Рим, Неапол, Палермо, Флоренция и Валона, където е и произвеждал своите „експерименти", под контрола на най-учените авторитети: сенаторите Фано и Бианчи, професорите: Монтесано и Кварико (този последният, е придворен лекар), докторите: Костелини, Галега, Мартино и др. В продължение на няколко седмици, италианската преса сериозно се е занимавала с неговите интересни подвизи. Той е „работил" в най-мъчнодостъпните салони в Рим, в присъствието на дипломатическото и правителствено тяло. Мусолини го е водил у дукаста Фаустоно и го помолил веднага да остане в двореца му. Минавайки през Палермо, кралят Виктор Емануил и английския крал Георги V са пожелали също да го видят, но предварително са го помолили да не се наранява пред тях. Известен вече в Турция, в Египет, знаменит в Италия, Кир Тор Кал Тара бей (това е името на този факир), ще бъде утре популярен и в Париж.
към текста >>

в Турция, той е стоял така заровен цял месец, В Рим полицията не е позволила експериментът да продължава повече от половин час.
След като извади ножа от раната, той може да попречи на кръвта да тече, или пък по желанието на публиката, да ускори кръвотечението. По негова воля също, пулсът му може да прави от 50 до 180 туптения, все тъй равномерно и ритмично. Тара бей се поставя в състоянието на каталепсия. Тогава той се оставя да бъде погребан и да го държат така толкова, колкото желаят. През 1923 год. в Турция, той е стоял така заровен цял месец, В Рим полицията не е позволила експериментът да продължава повече от половин час. Вън от това, взети са били всички мерки, за да се избегне всяка измама. Цинковият ковчег, в който е бил поставен факирът, е бил моментално споен и поставен в един голям басейн. Тара бей чете много лесно в мисълта на другите. Той приготовлява и разни талисмани, които гарантират на техните носители всички радости и сполуки в живота. Според туй, което пише доктор Франшети, Тара бей не представлява някакъв феномен, съвсем непознат на науката Въпреки това, той е едно удивително съчетание на толкова различни способности.
към текста >>

13. Списанието PDF Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Това се продължава по-някога по цели седмици и месеци.
По-големи подробности върху резултатите и значението на това откритие, с което се разбулва крайчеца на скритите сили в човека, ще дадем в някой от идните броеве на “Ж. 3." ОРИГИНАЛНО ИЗПЛАЩАНЕ НА ДОКТОРСКИТЕ ВИЗИТИ. В град Палма, на испанския остров Майорка, докторският хонорар се изплаща твърде оригинално. Там, домашните лекари всеки ден преди обед се отбиват в къщите на своите постоянни пациенти и отиват право в гостната. Там лекарят намира на масата три пезети (пезетата е сребърна монета на стойност колкото наш сребърен лев), които си взема и си отива, без да види някого от къщните. Това се продължава по-някога по цели седмици и месеци. Ежедневния хонорар от три пезети показва, че всички членове на семейството са здрави. Но, ако лекарят не намери в гостната обичайния хонорар, това значи, че в къщи някой е болен. До като трае болестта докторът не получава за визитите си никакво възнаграждение. Когато болният оздравее, обикновените три пезети се появяват на масата в гостната. По този начин лекарите на остров Майорка печелят повече, когато пациентите им са здрави и те нищо не работят.
към текста >>

14. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

„В 6 година, се казва там, на Кан, 11 Милук, през месец Зак имаше непрестанни земетресения, които продължаваха до 13 хуен.
Тая еднаквост на легендата е доста знаменателен факт. Тук ще приведа за пример и Плонжоновия превод на съчинението на Н. С. Троано, запазено в Британския музеи и написано още преди 3500 год. от Юкатанските жители Майя. Там е описано потъването на последната останка от Атлантида, остров Посейдонис, за който споменува още и Платон. „В 6 година, се казва там, на Кан, 11 Милук, през месец Зак имаше непрестанни земетресения, които продължаваха до 13 хуен. За жертва падна страната с глинестите върхове Му **). След двукратно разтръскване тя изчезна в нощта. Почвата постоянно бе разтърсвана от вулканическа сила, която ту я повдигаше, ту я снишаваше на много места, докато най-сетне съвсем пропадна. Тогава земната повърхност се разпука и разпокъса, докато най-сетне и тези отделни късове бяха съвсем разпокъсани.” -------------------------------------------------------------------------------------------- Увлечени в желанието да разкрият малко завесата, която скрива великата драма на великия атлантски континент, мнозина автори от по-ново време са писали странни идеи за Атлнтис. Хумболд прочел разказа на Платона за Атлантис и казва; .,Докато пътувах, нийде не я (т.е.
към текста >>

15. Уводни думи към окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Кастло който нищо не иска и който няма нужда от нищо, но в полза на едно откритие, което има вече месеци стои пред вратата на техните лаборатории (които са и наши) и виждаме тази врата да остава упорито затворена.
с който г. Кастло формулира теориите си. Фактът е, който подкрепя и ще подкрепя читателите на „Химическа революция". Върху него привличам и непрестанно ще привличам вниманието на нашите съмишленици на публиката и на авторитетите на тази страна. И на едните и на другите аз казвам, че не е възможно те да търпят по-дълго учените на Сорбоната и Академията да останат глухи на зова, който им пращаме не в полза на г. Кастло който нищо не иска и който няма нужда от нищо, но в полза на едно откритие, което има вече месеци стои пред вратата на техните лаборатории (които са и наши) и виждаме тази врата да остава упорито затворена. Нашите съмишленици, публиката, авторитетите на тази страна могат, ако искат, да принудят хората на Сорбоната и Академията, да отворят вратата за това откритие и да го изследват. Пред една такава действителност тези господа се прекланят. Те са, няма защо да се сърдят, служители на страната. Тъй като науката се състои от факти, които се нареждат и остават, а не от системи, които са маловажни и си отиват заедно с модата. Необходимо е, щото официалните учени в служба на народа и заплащани от него да контролират фактите, които им се предлагат, даже ако тези факти ги стесняват.
към текста >>

16. Разговор за оттеглянето на Съвършения – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Неподвижен, като забулена просфора на велики петък, изплува месецът вцепенен и помъртвял из печалните облаци.
Нощта разтвори дълбоки, безмълвни бездни. Долините се сливаха в едно, а планините се възправяха, сякаш опълчени против нещо. Из навъсените висини се спуска един орел с тежък размах на крилете. А около мен зацари такава тишина, че кръвта бучеше в жилите ми като поток. И аз се изпълних с такава тъга, че и водопади от мътни дъждове да се излееха, нямаше място нито за капка повече. Неподвижен, като забулена просфора на велики петък, изплува месецът вцепенен и помъртвял из печалните облаци. Тялото ми трептеше с всичките си фибри и чинеше ми се, че още малко и то ще се съсипе от ония изпити, които бяха отминали преди... Нещо ужасно сякаш се силеше изневиделица да го удуши. Ала изведнъж окото ми започна да „вижда" по друг начин и туй, което виждаше – то бяха същества на разпадащи се, гниещи светове – същества, които не страдаха от отвратителността, гнусотата, защото те си изглеждаха едно на друго, както чувствувах, извънредно хубави в тяхната неизказана грозота... Ужас и отвращение излизаше от тях и моят поглед всмукваше мириади отровни стрели, които се вбиваха в сърцето ми, когато трябваше да срещне техните тъпи погледи. А те се радваха на своята гнуснавост и всяка нова рана, която цъфваше в моето окървавено от стрелите сърце, извикваше в тях жестока, приятна наслада. Искаше ми се да потъна в земята от мъка, или плътта ми да бъде хвърлена на вълците, отколкото да попадне в ръцете на тия отвратителни чудовища – но земята не се разтваряше, а пък вълците – и те избягваха тия чумерни места... Душата ми се задушваше от безименна мъка, а тялото ми се гърчеше като настъпен червей... А чудовищата се озъбиха със своите големи, широки зъби, които стърчаха из окървавените им муцуни и техните лигави очи пръскаха зелени отровни светкавици. А аз почувствувах, че те ме смятаха вече доволно слаб, за да им стана плячка и че още отсега се радваха за своята победа... Но явната гибел пробуди в мен силата на отчаянието и аз им се съпротивих.
към текста >>

А когато месецът започна да бледнее и новият ден се показа на изток, тия гнусни същества се сплетоха диво едно с друго, издигнаха се постепенно над земята и се понесоха нататък като дълъг, тъмен облак.
А аз почувствувах, че те ме смятаха вече доволно слаб, за да им стана плячка и че още отсега се радваха за своята победа... Но явната гибел пробуди в мен силата на отчаянието и аз им се съпротивих. Аз сграбчих първия от демоните, който беше най-близо до мен – той се прилепи като студена, лепкава маса – и започнах да го душа, макар че почти изнемогвах от погнуса, доде най-после уморен, той отпадна от мен. И тогава цялото сънмище, което ме заобикаляше, ужасено отстъпи назад, така че в единия от тия демони аз сякаш бях победил всичките. Те боязливо се свиха към земята и се силеха да избегнат моя поглед. Колкото по се приближавах до тях, толкова по-бързо отстъпваха те назад. А когато месецът започна да бледнее и новият ден се показа на изток, тия гнусни същества се сплетоха диво едно с друго, издигнаха се постепенно над земята и се понесоха нататък като дълъг, тъмен облак. А аз чувствувах, че ги дебнеше вече смъртта и че надали можеха да избегнат унищожението. А слънцето изгря кърваво-червено над блесналото море и в неговата лъчезарна светлина тъмният облак започна да се стапя, превърна се в златни валма и най-после изчезна в златисто-бялата светлина. А пред мен внезапно застана учителят, протегна ми ръка, погледна ме радостно в очите и ми каза: „Аз се радвам, че пак мога да те поздравя в светлината на деня. – Аз понесох голямо безпокойство зарад теб, но ти се показа господар на междинния свят. Ти можеш отсега нататък да минаваш безопасно през него и всички демони ще лежат покорно при нозете ти!
към текста >>

17. Книжнина Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

През последните месеци в него се представиха мистичните драми на Д-р Щайнер.
ВЕСТИ ПРЕДСТАВЯНЕ НА ОКУЛТНИ ДРАМИ В ГЬОТЕАНУМ Окултният университет „Гьотеанум" е построен отново и то по-голям от предишния. През последните месеци в него се представиха мистичните драми на Д-р Щайнер. Той е писал 4 такива драми в стихове: „Прага на посвещението", „Изпитът на душата", „Пазачът на прага" и Събуждането на душата". В тях е описан пътят на окултния ученик; неговите борби и просветление. Преди построяването на „Гьотеанум”, окултните драми се представяха в Мюнхен. Пайперс сравнява драмите на Д-р Щайнер по величието на съдържанието и на формата само с произведенията на Есхил. Секцията за словесни изкуства в Гьотеанум ръководи представянето на драмите.
към текста >>

18. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

МОЛИТВАТА НА НАЙ-ЧИСТИЯ ЧОВЕК ПО СЪРЦЕ В продължение на няколкото месеца, в които Рамзес изпълняваше длъжността на Вицекрал в долен Египет, неговият свещен баща повече и повече се разболяваше.
МОЛИТВАТА НА НАЙ-ЧИСТИЯ ЧОВЕК ПО СЪРЦЕ В продължение на няколкото месеца, в които Рамзес изпълняваше длъжността на Вицекрал в долен Египет, неговият свещен баща повече и повече се разболяваше. Наближаваше моментът, в който господарят на вечността, събуждащ радост в сърцата, монархът на Египет и всички страни, които осветява слънцето, щеше да заеме място между своите високоуважавани предшественици, в катакомбите на Тебите, които лежат отвъд града Тебои. Могъщият, който раздава живот на подведомствените си и има право да отнема на съпрузите техните съпруги, не беше още съвсем стар. Но тридесетгодишното царуване така го умори, че той сам вече желаеше да почине и да намери своята младост и хубост в „Неточната страна", където всеки Фараон без скърби управляваше вечно народи така щастливи, че никой никога не искаше да се върне оттам. Още преди половин година Светият Началник сам изпълняваше всички длъжности на своя царски пост, върху който се основаваше безопасността и щастието на целия видим свят. Сутрин, веднага след първата песен на петела, всеки ден свещениците събуждаха Монарха с химн, чествуващ изгряващото слънце.
към текста >>

Господарят слушаше рапорта на астролозите, в случай на някакъв необикновен феномен ги успокояваше за безопасността на света и заповядваше да се отбележат всички наблюдения в специални табели, които всеки месец се пращаха на свещениците на храма на сфинкса, на най-големите мъдреци, които притежаваше Египет.
Сенките на държавата растяха и в свещените гробници крадяха не само скъпоценностите, но дори мумиите на фараона. Това беше резултатът от гостуването в страната на различни чужденци и идолопоклонници, от които народът научи да открива египетските Богове и най-светите места. Почивката на Господаря на господарите биваше прекъсвана един път, посред нощ. В този час астролозите събуждаха негова светлост и го запознаваха, в коя фаза е луната, кои планети светят на хоризонта, кое съзвездие минава меридиана и изобщо, дали не се е случило нещо необикновено. Защото някой път се явяваха облаци, звездите падаха по-многобройно от обикновено, или прехвръкваха върху земята огнени глобуси. Господарят слушаше рапорта на астролозите, в случай на някакъв необикновен феномен ги успокояваше за безопасността на света и заповядваше да се отбележат всички наблюдения в специални табели, които всеки месец се пращаха на свещениците на храма на сфинкса, на най-големите мъдреци, които притежаваше Египет. Те вадеха заключения из таблиците, но най-важните не съобщаваха никому, а само на своите Халдейски колеги във Вавилон. След среднощ фараонът вече можеше да спи до сутрешната песен на петлите, ако той желаеше. Такъв благочестив и трудолюбив живот още преди половин година живееше добрият Бог, раздаващ на покровителствуваните живот и здраве, денем и нощем пазещ земята и небето, видимия и невидимия свет, но във втората половина на годината, вечно живущата негова душа по-често и по-често се уморяваше от земните работи и от неговата телесна черупка. Имаше дни, в които той не ядеше нищо и нощи, в които той съвсем не спеше. Някой път през време на аудиенция, по неговото тихо лице се явяваха знаци на дълбоко страдание, все по-често и по-често губеше съзнание.
към текста >>

19. Пролет. Злато – Georg Nordmann Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тулсидас се усмихна и каза: „Върни се в къщи, дете мое, преди да се свърши този месец, ти ще намериш другаря си".
Той намери една жена, седнала в краката на мъртвия си другар, празнично облъчена като за сватба. Тя се повдигна, видя го, поклони му се и му каза: „Учителю, позволи ми с Твое благословение да последвам другаря си в небесата". „Защо тъй бързаш, дете мое", попита Тулсидас. „Не е ли и тази земя също на Този, който сътвори и небесата? " „Но аз не копнея за небесата, аз искам него да следвам”. Тулсидас се усмихна и каза: „Върни се в къщи, дете мое, преди да се свърши този месец, ти ще намериш другаря си". Жената се върна с радостна надежда. Тулсидас отиваше при нея всеки ден, учеше я да мисли възвишено, докато най-сетне сърцето ù се изпълни със свята любов. Едва месецът се беше свършил, съседките ù дойдоха при нея и я попитаха: „Жено, намери ли другаря си? " Вдовицата се усмихна и каза: ''Да! " Те попитаха с нетърпение: ,,Къде е той?
към текста >>

Едва месецът се беше свършил, съседките ù дойдоха при нея и я попитаха: „Жено, намери ли другаря си?
„Не е ли и тази земя също на Този, който сътвори и небесата? " „Но аз не копнея за небесата, аз искам него да следвам”. Тулсидас се усмихна и каза: „Върни се в къщи, дете мое, преди да се свърши този месец, ти ще намериш другаря си". Жената се върна с радостна надежда. Тулсидас отиваше при нея всеки ден, учеше я да мисли възвишено, докато най-сетне сърцето ù се изпълни със свята любов. Едва месецът се беше свършил, съседките ù дойдоха при нея и я попитаха: „Жено, намери ли другаря си? " Вдовицата се усмихна и каза: ''Да! " Те попитаха с нетърпение: ,,Къде е той? " ,,В моето сърце е моя господар – едно с мене", каза жената. От английски
към текста >>

20. НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

През летните месеци Chaetopleura apiculata показва периодичност, регулирана от луната: снасянето на яйцата почва, когато наближава пълнолуние и продължава 10 денd, до достигането на последната четвърт. Л.
Някой може да мисли, че това се дължи на прилив и отлив. Но в Суез, дето са правени наблюдения, морските приливи и отливи са слаби. За да премахне тяхното действие, той е държал морските таралежи в кутии. Такава лунна периодичност при размножението се забелязва и у водораслото Dictyota. Лунната периодичност при размножението е констатирана и от Б.X.Грав . През летните месеци Chaetopleura apiculata показва периодичност, регулирана от луната: снасянето на яйцата почва, когато наближава пълнолуние и продължава 10 денd, до достигането на последната четвърт. Л. Фаж и Р. Лежандър изследваха лунната периодичност у някои Nereidae (морски червеи), Те констатираха в Конкарно същите факти, които намериха Хемперман в 1911 година, Фр. Лил и, Жуст в 1914 година. Изследвани са били от тях вицовете Platynereis Dumerilii, Leptonereis glauca, Реriпегеis cultrifera и пр. Platynereis Dumerilii в първата и последната четвърт е готов в безбройни маси да снася яйцата си, Leptonereis - в последната четвърт, Реriпегеis cultrifera - при пълнолуние.
към текста >>

21. ВЕСТИ И КНИЖНИНА Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Минаха дни, месеци, години от този момент, през което време младежът усърдно се готвеше да бъде заместник на своя татко.
Особеното му лице, държанието, всичко му се видя познато. Той удари звънеца и заповяда на влезлия роб да повикат стоящия на вратата младеж. Една радост озари лицето му от това си решение. И когато принцът влезе, царят за миг изгуби всяка власт над себе си, като че животът в него се бе прекъснал. След като направи колосални усилия, успя да изтръгне от себе си един неземен вик на радост. Минаха дни, месеци, години от този момент, през което време младежът усърдно се готвеше да бъде заместник на своя татко. Но и всеки ден прекарваше щастливи моменти в спомени за онзи, който му беше дал най-ценното в света: „Интелигентност на характера". Замина си царят и остави тежката корона на своя достоен син. Младият принц с чувство на една дълбока отговорност за съдбата на народа, намиращ се под неговия скиптър, прие короната с вяра за едно светло бъдеще. И, наистина, той стана цар. Дълбокият му проницателен поглед обхващаше цялата страна и долавяше нуждите на своя народ.
към текста >>

22. ПЕДАГОГИКАТА И ОКУЛТНИТЕ НАУКИ - П. Г. Пампоров Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В неговите многобройни фабрики работниците са поставени при най-добри условия, материални и хигиенични; те получават най-добри заплати и всека година имат един месец платен отпуск, през което време всички фабрики на Форд не работят.
(От италианското сп. „Рейнкарнационе” – „Прераждане”) Бележка на преводача: Тия мисли на големия индустриалец показват, че практическата дейност, макар и в най-широки размери, може да бъде съгласувана с най-високото духовно схващане на живота. Хора, като Хенри Форд - такива ще бъдат практиците - творци в новия живот, които няма да избягват от задачи и отговорности на материалния живот. Този живот крие в себе си възможности за човека да бъде в най-широки връзки с множество хора да ги изучава, да се опознае с техните нужди и стремежи, както и многостранно да ги подпомага. Прави впечатление, че Хенри Форд, макар да знае, че днешният живот е само преход между минало и бъдеще съществувание, все пак изпълнява творческата задача с всичката си енергия и умение. В неговите многобройни фабрики работниците са поставени при най-добри условия, материални и хигиенични; те получават най-добри заплати и всека година имат един месец платен отпуск, през което време всички фабрики на Форд не работят. Хенри Форд е почнал своята дейност с една малка механическа работилница, където е работил сам. Неговите автомобили се продават най-евтино, макар че работниците при него са най-добре платени. Превел: А. Бертоли
към текста >>

23. Учителят – Мара Белчева Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Аз познавах изгубени наречия, знаех неща, които се предават само устно, знаех редки камъни или треви, за чието доставяне се иска месеци пътуване.
научил, толкоз много видял, толкоз много воювал, толкоз загадки бях разрешил. Надминах всички мои съученици и внезапно се почувствувах сам. Аз се радвах и си казах: Ето един човек, който не говори това, което бил чул, но един човек експериментатор! Виждах вече края на своите напипания и предвкусвах надеждата, ясната надежда, зората най-после. Андреас продължи: - Моята звезда поиска да бъда приет почти във всички източни езотерични общества на индуси, китайци и пр. Аз познавах изгубени наречия, знаех неща, които се предават само устно, знаех редки камъни или треви, за чието доставяне се иска месеци пътуване. Живял съм в глухи жилища в дъното на горите. Ако човек има желание да се свърже с всички видове сили, с това той показва, че има техния зародиш в себе си. Но ако е много нетърпелив и иска да ги вземе по изкуствен начин, той взима само бледни растения, които загиват при първите стъпки на урагана. Аз дойдох до тези заключения. - Аз съм изненадан, колко вашето положение прилича на моето.
към текста >>

24. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Да възприема, да използувам това, което те ми предлагаха с такова доброжелателство, това не беше ли неразумно' *** Преди два месеца получих от едно общество за научни издания поръчка да напиша доста голямо съчинение върху един въпрос от патологията.
И като каза това, Андреас се вдълбочи, с полузатворени очи, в дълга и мълчалива концентрация. Думите на Андреас ме окуражаваха Пред мен се отваряха ясни хоризонти. Една сила се събуждаше в мен. Аз съзнах суетността на титлите и дипломите си, несигурността на моето знание и почувствувах дълбока благодарност към този гостоприемен приятел и тая тъй добра жена. След всичко това защо да търся, дали не бяха или не приятели на Дезидериус, с когото имах връзки в младостта си? Да възприема, да използувам това, което те ми предлагаха с такова доброжелателство, това не беше ли неразумно' *** Преди два месеца получих от едно общество за научни издания поръчка да напиша доста голямо съчинение върху един въпрос от патологията. Изпратих ръкописа си преди няколко дена. И един ден, като си дойдох у дома, гледам, че ръкописът ми е върнат под някакъв предлог. Това беше първото ми разочарование. Дните ми бяха за щастие твърде много заети, за да се спре вниманието ми за по-дълго време върху това разочарование. След две седмици, минавайки през площада на медицинското училище, видях една нова книга, третираща същия предмет, който аз засягах в книгата си.
към текста >>

И в течение на тези три месеца колко живи уроци научих от този тайнствен спътник, когото не вярвах вече да срещна на тая земя.
Аз приех. Колко очарователно беше това пътуване през мълчаливи долини, под сянката на борови и брезови гори; от време на време срещахме малки кафяви мечки и маймуни; сивият орел ни следваше от висините. Европейски планински цветя: лютичета. люляк, повет, съсън се увеличаваха, колкото повече слизахме към плодородните бърда на високия Непал. Стигнахме до Калкута. И в течение на тези три месеца колко живи уроци научих от този тайнствен спътник, когото не вярвах вече да срещна на тая земя. * * * Когато Андреас млъкна, слънцето беше се доста издигнало и беше вече топло. Той предложи да поспим 1-2 часа след нощната разходка на едно място, избрано от него. След това влязохме при един негов познат селянин чифликчия. След половин час престояване при него, продължихме разходката: Стана дума за отварянето на вътрешното зрение. Аз казах; – Нали има хора, които знаят, които могат?
към текста >>

В няколко месеца наши виновници или учени не могат да спечелят доверието на един ориенталец; всяка една от двете раси, източна и западна, се смята по-горна.
Винаги с удоволствие си спомням за тези пътувания, за тези пътища през джунглите или степите, за силуетите на събудените зверове във високите треви. От време на време виждам черната къщичка на някой отшелник, после редките другари в пътуването: англичанин или американец или някой туземец, облечен в бяло; възприемаш величието на високите вечни снегове, като че надвиснали над главите ви величествената меланхолия на пясъчните или тревни пустини. Така се научих да намирам хубавото, кое то царува в всичко и навсякъде. Бях напуснал Деканските брамини, защото уморен от сухите изучавания на окултната физика, надявах се да проникна по дълбоко в индуската душа. Пристигнал в Бенарес, снабден с всички писма за необходимо въвеждане, тъй че презрението което вдъхваме на ориенталците да бъде само леко недоверие Защото учтивостта на тези хора е една приятна ирония за онзи, които знае истинските чувства спрямо „тези, които ядат крави" - както те ни наричат. В няколко месеца наши виновници или учени не могат да спечелят доверието на един ориенталец; всяка една от двете раси, източна и западна, се смята по-горна. Изпърво се впуснах в изучаването на естествените науки, но от моите опити не достигнах до задоволителни заключения Тогаз предприех пътешествие в Ява, после към равнините, след което се връщах в планините. При второто си пребиваване в Хималаите имах изпити, чието разяснение ми даде после Теофан при четвъртото си посещение при мен. Тъй като знаех да пиша тибетски, получих висок ранг в йерархията и бях помощник на главния астролог в едно селище, наречено Перун Мебру. Една сутрин през това време отново се видях с Теофан. Той имаше все същото лице, както преди 20 години, но изразът на тези черти беше изменен, макар и всички линии на тялото му и всичките му движения да носеха отпечатък на същата свръхчовешка мощ.
към текста >>

25. Бунтът на синовете Божи - П. Г. Пампоров Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Изгуби се Оронций за дни, месеци и години за своите близки и малкото приятели, които имаше в Рим.
– Ща дойда, искам да дойда с вас, па макар и на край света, възкликна радостно Оронций, като стисна ръката на странника и я доближи до устните си. – Пригответе се утре. Преди да изгрее слънцето, ние ще тръгнем. На другия ден сутринта, когато звездите страхливо бързаха да се скрият от погледа на дневното светило, слънцето, две фигури, приличащи на сенки, бавно и ритмично се движеха по широкия път, що излиза от източната страна на големия град. Това бяха Оронций и странникът. Изгуби се Оронций за дни, месеци и години за своите близки и малкото приятели, които имаше в Рим. Един ден, ден, в който нямаше живот, който да не се радваше на прекрасното синьо небе и на топлите меки лъчи на слънцето, привечер, тъкмо тогава, когато слънцето крачеше вече бързо към нощните си чертози, по пътя, който влизаше от източната страна на Рим, се движеше самотно един пътник. Личеше, че идваше отдалеч. Той имаше бавен, но ритмичен ход, в който не проличаваше никаква особена умора. Едва можеше да се познае, че това беше Оронций. Почти нищо не беше останало от прежните му черти.
към текста >>

26. Връзките между макрокосмоса и микрокосмоса Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

По този метод изследвах в течение на много години разни растителни екстракти и разтворите от солите на златото, среброто, живака, медта, желязото, калая, оловото, антимона и пр.. Освен изследването на действието на потенциите, изучавах и действието на металните соли в неразреденото им състояние: изучавах образите, получени от действието на златото, среброто, медта, желязото и тяхното изменение в течение на месеца, годината или в продължение на много години.
Този разтвор разредявах ритмично, т.е. получавах тъй наречените все по- разредени и по-разредени потенции. И с потенции с различна разреденост поливах житни зърна, които покарваха и растяха 14 дена под действието на златната потенция Като резултат от измерването на житния стрък получих хармонична крива линия за растежа му. Следователно, първата ми работа беше да установя действието на златото върху растежа на растенията. Същевременно се опитах да установя действието на крайно разредените вещества с помощта на капилярно-аналитичния метод чрез потопяване на филтрирна хартия в малки съдове, съдържащи такива потенции. По този метод изследвах в течение на много години разни растителни екстракти и разтворите от солите на златото, среброто, живака, медта, желязото, калая, оловото, антимона и пр.. Освен изследването на действието на потенциите, изучавах и действието на металните соли в неразреденото им състояние: изучавах образите, получени от действието на златото, среброто, медта, желязото и тяхното изменение в течение на месеца, годината или в продължение на много години. Служех си със златния хлорид от фирмата Е. Мерк в Дармщат. (Aurum choir. Cryst. fusum). Един грам от него разтварях в 100 куб.см дестилирана вода.
към текста >>

27. Книжнина Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

ВЕСТИ Една интересна сказка През миналия месец януари, на 23 във Военния клуб от името на читалище „Инвалид” държа една твърди интересна сказка бр.
ВЕСТИ Една интересна сказка През миналия месец януари, на 23 във Военния клуб от името на читалище „Инвалид” държа една твърди интересна сказка бр. Любомир Лулчев. Сказката бе интересна, защото разглеждаше важния въпрос: Разпознаване характера по лицето, ръцете, почерка и пр. - с други думи това бе сказка в защита на окултните науки: френология, физиогномия, астрология, хиромантия и графология - науки, и твърде стари и с огромна литература на чужди езици. Особено у нас тези научни дисциплини не са известни. Ето затуй именно сказката на Лулчев беше интересна, навременна и важна.
към текста >>

28. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Обаче, богатството на новите идеи, които ми дадоха, беше доста голямо и аз в продължение на следните няколко месеца имах достатъчно случаи да черпя от него.
Защото от четене знаех, че човек, достигнал до такива знания и мощ, каквито чувствувах в събеседника си, трябва да може да продължава земния си живот, колкото си иска, – Легендите за елексира на дългия живот са верни, ми каза Анареас. – Имало е такива хора, има и сега няколко души, които са на тази земя от няколко века насам. Вие познавате някои от тях, но аз няма да ги назова с имената им. Часът напредваше. Сбогувах се със съжаление с приятелите си. Обаче, богатството на новите идеи, които ми дадоха, беше доста голямо и аз в продължение на следните няколко месеца имах достатъчно случаи да черпя от него. Китаецът Андреас очакваше от няколко деня като гостенин един стар китаец с известно име Цун-Хинг. Не знаех как той, тъй знаменит, богат и могъщ, беше на гости у Андреас. Той дойде една вечер след вечеря с твърде демократичен файтон, придружен от един мандарин и един моряк. Аз бях поканен на тези приятни събрания, дето един жълтолик господар след императора на 400 милиона народ достатъчно силен да тури в затруднение цялата европейска дипломация, говореше с простота с един прост войник, с един неизвестен лекар и един антиквар . За да направи чест на своя гост, Андреас беше наредил една от стаите в китайски стил: едно широко абаносово легло, рогозки, бродирани кошници, етажерки със скъпи минерали и бронзови предмети, великолепна кадилница, поставена на земята съвсем видоизменяваха малката стая.
към текста >>

29. ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Към края на третия месец от тая меланхолия, когато с примирение чаках края, без да направя нито едно движение, когато ми изглеждаше, че вселената и аз самият нямаме нито смисъл, нито цел - дойдоха една вечер да ме викат.
Плодотворните лекарски визитации станаха редки. Кореспондентите ми, понеже не ги ласкаех вече с манията им за магизъм, гадаене и явления, ме укоряваха боязливо. Отслабна репутацията ми в кръговете на „илюминизма". Безнадеждни случаи на болни, които не можех да излекувам, родиха в мен съмнения, които пораснаха постепенно до черно отчаяние. Малко по-малко мъжеството ме напусна: всичко ми стана блудкаво и отегчително; вземах лекарства, за да спя, за да не мисля повече; да изляза ми беше противно, да остана в къщи ми беше като мъчение; четенето ме отегчаваше; едвам правех усилия да се храня. Към края на третия месец от тая меланхолия, когато с примирение чаках края, без да направя нито едно движение, когато ми изглеждаше, че вселената и аз самият нямаме нито смисъл, нито цел - дойдоха една вечер да ме викат. Една млада жена от съседите умираше от туберкулоза от една година насам. Тя беше вече към края. Никой лекар не искаше да се безпокои вече за нея. Отчаяният ù мъж ми обясни, че не очаква вече оздравяването ù, но понеже се задушва, нека я облекчим поне през агонията за един час. Аз бях твърде индиферентен към всичко, за да помисля да откажа.
към текста >>

30. КНИГОПИС Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Някои петна могат да се наблюдават само в течение на няколко дена, а други в продължение на няколко месеца.
В 1611 година ги намериха Давид Фабрициус и Хр. Шрайнер. Разни теории е имало за слънчевите петна. Първата идея на Шрайнер беше, че петната са малки планети близо до слънцето. Но Галилей оспори това, като каза, че те ги намират върху самото слънце. Петната са променчиви в своята форма и големина, също така и в трайността си. Някои петна могат да се наблюдават само в течение на няколко дена, а други в продължение на няколко месеца. Днес предполагат, че слънчевите петна са електрически вихрушки върху слънцето. Увеличението и намалението на слънчевите петна т.е. техният минимум и максимум става периодически, всеки 11 години. Има голям паралелизъм между процесите на слънчевата повърхнина и някои земни явления; особено има паралелизъм с електромагнитните явления на земята. Рудолф Щайнер изтъква връзката между слънчевите петна и социалните събития.
към текста >>

31. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Щом видите и най малкото им усилие и желание, научете ги на разумните усилия; всяка вечер да правят преглед на живота си през деня и да видят направените грешки; да сравняват дните, седмиците, месеците.
Те трябва да излязат от тази инертност, без да ги принуждаваме. Бог приема само сърцата, които идат доброволно. Трябва да се говори на тези хора с търпелива благосклонност. Трябва да им помогнем да видят, че доброволното лишение от едно удоволствие в полза на един скърбящ струва повече, отколкото външното почитание на Бога. Трябва да им дадем преди всичко добър пример и то с весел и засмян вид. Щом видите и най малкото им усилие и желание, научете ги на разумните усилия; всяка вечер да правят преглед на живота си през деня и да видят направените грешки; да сравняват дните, седмиците, месеците. * * * Работниците от втората градина чувствуват нужда да се молят. Това им е по вкуса. Но молитвата им е често набожна мечтателност и често пренебрегват дейността. Те не обръщат достатъчно внимание на малките грешки. А пък онзи, който не е верен в малките неща, няма да е верен и в големите.
към текста >>

Всеки месец могат да размишляват върху една от тези добродетели.
Начинаещият ще си определи начин на работа: дисциплина на часовете, дисциплина морална, дисциплина умствена чрез всекидневно употребление на медитацията. Усърдието през този период е хладно и вниманието повърхностно. Ако имате случай да се занимавате с хората от втората категория, създайте им навик да мислят често за Първичната Причина. * * * В третата градина работят тези, които са взели окончателно решение да служат на Бога Те следват по-строга дисциплина; премахнали са ненужните думи и грижи. Те ще се ползуват, ако насочат съзнанието си към правене добро, молитва, послушание, труд, внимателност, вътрешна радост, нежност и пр. Всеки месец могат да размишляват върху една от тези добродетели. Те могат да се посвещават да издигнат мисълта си към Първичната Причина винаги, когато са свободни. * * * Четвъртата градина е най важната. Това са добри работници, издръжливи на умора; те не пестят усилията си. Желанието да угодят на Бога е превишило в сърцето им грижата за личните им интереси. Но тяхното усърдие е повече горещо, отколкото чисто.
към текста >>

32. Списанието PDF Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

През месеците юли и август списанието няма да излиза; петият брой ще излезе през септември.
2) Gäa Sophia - (Годишник на естество-научната секция на Готеанум), т. 1, 2 и 3. Важността на въпросите, засегнати в този годишник, ще се види, като посочим по-важните статии в третия том, който засега науката за расите: Преселението на расите, Път към ново човечество, Африка като орган на земята, Детските стадии на човечеството, Мистериите на старите народи, Изменение на човешката форма, Пигментация и дихателна физиология на расите, Творчески центрове на растенията, Индийският йоги. Свръхфизичния организъм у индийските йоги (лотосови цветове, кундалини) в светлината на познанието на етерните строителни сили и пр. Въпросите са разгледани от окултно гледище. През месеците юли и август списанието няма да излиза; петият брой ще излезе през септември.
към текста >>

33. ХРАНЕНЕТО КАТО ДЕЙСТВИЕ НА КОСМИЧНИ И ЗЕМНИ СИЛИ - Д-Р РУДОЛФ ХАУШКА Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

"Масло, изложено на слънчеви лъчи, добива сили, които запазва даже в .течение на 11 месеца, като се държи бутилката след това в тъмнина.
Светлината поема тая задача. Животни, подложени на слънчеви лъчи, не стават рахитични, макар и да им даваме храна, бедна на витамини. Даже има нещо повече: неосветявани животни, турени в една клетка с осветявани, също така не заболяват от рахит, което ни показва, че тези лъчи могат да се пренесат от едно същество на друго. После за голямо учудване се констатира, че много растителни и животински продукти имат такива лъчи в себе си. Млякото и много други хранителни материали почнаха да се разглеждат като носители на такива лъчи". "Масло, изложено на слънчеви лъчи, добива сили, които запазва даже в .течение на 11 месеца, като се държи бутилката след това в тъмнина. Хес, Кугелмас и Стенбок дойдоха със своите изследвания до важното твърдение, което е в съгласие с учението за жизнения принцип, а именно, че витамините са лъчи. С това загадката за лъчите добива още по-голямо значение като жизнено условие" (Вайцел). Ние привеждаме тези малко примри, които могат да бъдат увеличени, за да покажем, че най-модерното научно изследване със своите опитни резултати потвърждава това, което окултните изследователи наричат етерни строителни сили. Важно е да се изтъкне, че за да действуват тези "витаминни лъчи", трябва да има необходимите условия и в етерното тяло на човека. Това се вижда от изследванията на Абдерхалден, който показа, че в някои случаи витамините, вкарани в човека нямат онова полезно действие, ако в тъканите липсват необходимите условия.
към текста >>

34. Списанието PDF Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Именно раждането на един индивид през месец февруари дава най-много изгледи за бъдна известност, защото в този месец са попаднали датите на най-голям брой видни хора, нещо, което е особено бележито като се има предвид, че февруари е най-късия месец в годината.
Изобщо може да се каже, че професионалната дейност в известни определени граници продължава живота. В по-напреднала възраст обаче, тя трябва да се ограничи, па дори и съвсем да се преустанови. Кога се раждат именити люде? Английският учен F.J.Allen от Кембридж се е занимавал от година насам в списанието „Нейчър" най-подробно с тоя въпрос, като е взел за основа на своите изследвания рождените дати на повече от 200 именити люде. Резултатът е бил, че повечето от тях са били родени през зимния сезон. Именно раждането на един индивид през месец февруари дава най-много изгледи за бъдна известност, защото в този месец са попаднали датите на най-голям брой видни хора, нещо, което е особено бележито като се има предвид, че февруари е най-късия месец в годината. На второ место в списъка на рождените месеци стои декември. Тайната на живия магнит Един електромагнетичен човек Фредерик Стоне, лондонски младеж, през последно време е заинтересувал живо лекари, физици и учени. Стоне живее от две години в Лондон, като шофьор на едно такси. Този човек притежава една необикновена способност: от допирането на ръката му или на коя и да е част от тялото му металните предмети изпущат електрически искри. Учените са правили със Стоне разни опити и са установили, че той има в организма си силна доза електромагнетизм.
към текста >>

На второ место в списъка на рождените месеци стои декември.
В по-напреднала възраст обаче, тя трябва да се ограничи, па дори и съвсем да се преустанови. Кога се раждат именити люде? Английският учен F.J.Allen от Кембридж се е занимавал от година насам в списанието „Нейчър" най-подробно с тоя въпрос, като е взел за основа на своите изследвания рождените дати на повече от 200 именити люде. Резултатът е бил, че повечето от тях са били родени през зимния сезон. Именно раждането на един индивид през месец февруари дава най-много изгледи за бъдна известност, защото в този месец са попаднали датите на най-голям брой видни хора, нещо, което е особено бележито като се има предвид, че февруари е най-късия месец в годината. На второ место в списъка на рождените месеци стои декември. Тайната на живия магнит Един електромагнетичен човек Фредерик Стоне, лондонски младеж, през последно време е заинтересувал живо лекари, физици и учени. Стоне живее от две години в Лондон, като шофьор на едно такси. Този човек притежава една необикновена способност: от допирането на ръката му или на коя и да е част от тялото му металните предмети изпущат електрически искри. Учените са правили със Стоне разни опити и са установили, че той има в организма си силна доза електромагнетизм. Неотдавна Стоне отишъл в родното си място, градчето Холсворти.
към текста >>

35. ПЕСНИ НА ПРОЛЕТТА - П.Г.П. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Дойде цветният месец.
В него строителят искаше да вложи всичката земна прелест, а на звънарницата да окачи камбана, каквато не е имало досега. Тази камбана трябваше да звъни с такъв глас, щото всеки праведник, когато го чуе, да изпита най-върховния екстаз от величието на Божеството, а грешникът да се смути, да се разкъса мрачната завеса в душата му и в нея да дойде разкаянието заедно с кротките стъпки на светия пророк. Това желание ламата съобщи на Фуен Ву и последният обеща пред него и пред небето да излее такава камбана. От тоя ден старият майстор стана мрачен. Той не приказваше с никого, а ден и нощ стоеше в своята ливница и приготовляваше формите за чудната камбана на най-големия китайски храм. Дойде цветният месец. Храстите се напълниха с бели цветове и техният аромат се разнасяше от тихия ветрец. Малката Офизан седеше в градината и с тънка игла работеше своето моминско руво. Птичките подскачаха по клоните на разцъфналите овошки, а небето беше чисто, лазурно, дълбоко. Офизан тихо пееше, а умореният Фуен Ву, спираше за миг работата си, отриваше с ръка потта от челото си и се вслушваше. Тая тиха песен беше отплата и награда за тежкия му труд.
към текста >>

36. МЕЖДУ ДВА СВЯТА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Те са в ембрионално състояние Такива хора могат да не дишат само до деветия месец: те се хранят само, без да дишат.
Новороденото дете започва своя живот с дишане. Значи, дишането е първият процес, с който детето започва веднага след раждането. Детето, обаче, преди раждането, в утробата на майка си преминава друг процес - хранене, без дишане. Тогава майката е дишала, работила за него и се е хранила, а детето в нея само се е хранило. И в духовно отношение има хора, които представляват още неродени деца. Те са в ембрионално състояние Такива хора могат да не дишат само до деветия месец: те се хранят само, без да дишат. Ако на деветия месец гърдите им не се отворят и не почнат да дишат, очаква ги смърт. Рекат ли да излязат малко по-рано, или да останат малко по-късно, смъртта за тях е неизбежна. До деветия месец човек може да спи, да не диша и да не мисли, но ще дойде ден, когато той ще бъде заставен сам да реши въпросите си. Мнозина се запитват, защо са страданията в света. Смисълът на страданията е пак един от неопределените, незнайните въпроси за хората, затова се плашат от тях.
към текста >>

Ако на деветия месец гърдите им не се отворят и не почнат да дишат, очаква ги смърт.
Значи, дишането е първият процес, с който детето започва веднага след раждането. Детето, обаче, преди раждането, в утробата на майка си преминава друг процес - хранене, без дишане. Тогава майката е дишала, работила за него и се е хранила, а детето в нея само се е хранило. И в духовно отношение има хора, които представляват още неродени деца. Те са в ембрионално състояние Такива хора могат да не дишат само до деветия месец: те се хранят само, без да дишат. Ако на деветия месец гърдите им не се отворят и не почнат да дишат, очаква ги смърт. Рекат ли да излязат малко по-рано, или да останат малко по-късно, смъртта за тях е неизбежна. До деветия месец човек може да спи, да не диша и да не мисли, но ще дойде ден, когато той ще бъде заставен сам да реши въпросите си. Мнозина се запитват, защо са страданията в света. Смисълът на страданията е пак един от неопределените, незнайните въпроси за хората, затова се плашат от тях. Обаче, забелязано е, че страдащият прогресира, а който не страда, той остава на същото място.
към текста >>

До деветия месец човек може да спи, да не диша и да не мисли, но ще дойде ден, когато той ще бъде заставен сам да реши въпросите си.
Тогава майката е дишала, работила за него и се е хранила, а детето в нея само се е хранило. И в духовно отношение има хора, които представляват още неродени деца. Те са в ембрионално състояние Такива хора могат да не дишат само до деветия месец: те се хранят само, без да дишат. Ако на деветия месец гърдите им не се отворят и не почнат да дишат, очаква ги смърт. Рекат ли да излязат малко по-рано, или да останат малко по-късно, смъртта за тях е неизбежна. До деветия месец човек може да спи, да не диша и да не мисли, но ще дойде ден, когато той ще бъде заставен сам да реши въпросите си. Мнозина се запитват, защо са страданията в света. Смисълът на страданията е пак един от неопределените, незнайните въпроси за хората, затова се плашат от тях. Обаче, забелязано е, че страдащият прогресира, а който не страда, той остава на същото място. Вълкът всякога ще си остане вълк, а овцата прогресира; грешникът всякога ще остане грешник, а праведникът ще прогресира, той ще върви от слава в слава. Какво може да донесе знайното в света?
към текста >>

37. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И затова Балканският полуостров в ония времена е бил много „далеч" от Великобритания – далеч с месеци!
РАНОБУДНИТЕ Всички външни събития – в която и да е област на човешкия живот – дълбоко погледнато, са символи на неща, които са станали първо в съзнанието. Дори външни постижения, като тия на техниката да речем, за мислещия човек, за оня, който съзерцава движението на творческите идеи в света – са лични, външни знаци на вътрешни процеси. Да вземем средствата за съобщение запример. В средните векове, когато пътните съобщения са били тъй тромави и мудни, съзнателната обмяна между народите е била също тъй мудна. И затова Балканският полуостров в ония времена е бил много „далеч" от Великобритания – далеч с месеци! Днес това разстояние – не пространствено, а по време – е много съкратено. И сега, за съзнанието на съвременния жител на Балканския полуостров Англия е извънредно „близо." Телеграфът в миналите десетилетия, а в наши дни радиото, съкратиха още повече това разстояние. Днес мисълта на един човек се предава и възприема по всички точки на света с магична бързина. Една радио-вълна – носителка на човешкото слово – обикаля за 1 секунда няколко пъти земното кълбо. Благодарение на един дивен апарат, човек може да присъства със съзнанието си почти едновременно на някое събитие, което става на противоположния полюс на земята.
към текста >>

38. СЪРЦЕТО-GEORG NORDMANN Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тогаз един Гуру-Пандит го посещава в Париж в 1894 година и прекарва много месеци при него, допълва неговите вече доста обширни знания, като го посвещава в дълбоките истини на великата божествена наука.
излиза „Мисията на Франция или истинската Франция", в която пак засяга въпроса за синархията. В 1890 г. публикува: „Жана Д'Арк". Но истинският му успех иде от съвсем друго место. Книгата му „Мисията на евреите" проникнала до най-скритите убежища в Индия и там била оценена както трябва. Тогаз един Гуру-Пандит го посещава в Париж в 1894 година и прекарва много месеци при него, допълва неговите вече доста обширни знания, като го посвещава в дълбоките истини на великата божествена наука. Тази нова светлина не изменя неговия мироглед, но го разширява в голяма степен. Той вече притежавал езотеричната наука, едничкият и висшият извор на всички други науки. Той сам посещава Агарта, която описва в книгата „Мисията на Индия". Това е мястото, дето живеят по-напредналите братя на човечеството и вземат живо участие в напредъка на човечеството. Животът на великите гении на човечеството, на великите души, които са цветът на човечеството, представлява служене на своите братя.
към текста >>

39. СЪДЪРЖАНИЕ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

„Добро Здравие", вестник за здравна просвета, излиза три пъти в месеца.
Орган на обществото за психични изследвания в Рим. Год. 31, кн. 1. януари 1931 година. 18. „La Rose-Croix", месечен синтетичен орган на херметичните науки. Орган на френското алхимично общество. 19. „Добро Здравие", вестник за здравна просвета, излиза три пъти в месеца. Д-р Георги Ефремов, Кюстендил. Абонамент 40 лв. 20. „Съвременник", седмичен вестник за литература, изкуство и културен живот. Адрес: Витошка, 28 Отделен бр. 3 лева.
към текста >>

40. ЩО Е ГРАФОЛОГИЯ - Д. М. ЗУЕВ-ИНСАРОВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Описание на петната през месец април 1930 год.: Този месец се характеризира още от самото начало с появата на едно двойно петно (1-и апр.), от което едното, по-голямото, заема горния край от видния диск на слънцето (наблюдение на същата дата 1 април, 8 часа сутринта: то има положение, където на циферблата се намира цифрата 8).
И най-големите стремежи се правят от малки частици и то тъй незначителни наглед пред големия колос, който изниква в края на краищата! Такава малка частица на бъдещата сграда ще бъдат и тия бегли бележки, с които ще се опитаме да характеризираме вида и влиянието на слънчевите петна за един период от 1. април 1930 год. до 1. май 1931 година. Описание на петната през месец април 1930 год.: Този месец се характеризира още от самото начало с появата на едно двойно петно (1-и апр.), от което едното, по-голямото, заема горния край от видния диск на слънцето (наблюдение на същата дата 1 април, 8 часа сутринта: то има положение, където на циферблата се намира цифрата 8). В центъра на видимия диск в същото време се намира едно петно, състоящо се от три части, от които най-западното е и най-голямо. И трите имат форма неправилна (сравни приложените рисунки) Появата на първото петно съвпада със земетресението в Гърция. Към 9 април се появява на същото място на слънчевия диск ново петно (място, отговарящо на цифрата 8 в циферблата), а в туй време старото петно, което е пропътувало през целия видим диск на слънцето, се намира към горния край на диска, отговарящ на цифрата 2 в часовника (наблюдение на 10 април, 11 часа сутринта). Като общо правило трябва да се отбележи, че петната обикновено следват една ивица близо около екватора на слънцето и почти все на едно и също място се появяват и минават през видимия диск за 11-13 дена. Във време на тяхната поява, както и на тяхното изчезване за даден меридиан, те действат най-силно върху силовите полета и предизвикват обикновено всичките по-силни прояви: урагани, циклони, земетръси и пр.
към текста >>

41. КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Преди няколко месеца проф.
Отначало лекарите са мислили, че в случая имат работа с изсъхване на слуховия нерв. Но тъй като жената настоявала да твърди, че тя не слуша несвързани гласове и тонове, но цели сказки и музикални произведения, то лекарите дошли до диагнозата, че жената страда от тежка душевна болест и я изпратили в психиатричната клиника на проф. Кей. Наблюденията установили, че странните прояви почвали в един и същи час на деня. Също и с превързани уши, жената можела да слуша странните звукове твърде добре. Различните успокоителни средства довели до резултат, че силата на звуковете станала още по-голяма. Преди няколко месеца проф. Кей можа да разреши загадката. За своя и обща изненада той установи, че „болната” възприема с всички подробности програмата на радиопредавателната станция в Ню-Джерси. Следователно, тя е в буквалния смисъл на думата е един жив радиоприемател. Проф. Кей казва, че човешкият мозък може не само да получава, но и да изпраща радиовълни. И той тогаз обяснява телепатията по този начин.
към текста >>

42. ВЕСТИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Съвпадения През миналия месец мъжът на една наша позната отива сутринтта на чешмата в двора да измие челюстите на изкуствените си зъби.
Съвпадения През миналия месец мъжът на една наша позната отива сутринтта на чешмата в двора да измие челюстите на изкуствените си зъби. Обаче при измиването, една от челюстите пада от ръцете му на плочитe и се счупва на две. Същия ден към обяд той излиза от дома си, за да направи редовната си разходка и слънчева баня близо до линията (София – Горна Баня). Товарен влак минава и го прегазва наполовина. * * * През лятото на хиляда деветстотин двадесет и втора година един мелничар живял до това време в с. Тракиец, Хасковско, дето експлоатирал една тамошна мелница, ми разказа следния случай, който ни представя ясна картина за прераждането.
към текста >>

43. СВИДЕТЕЛИТЕ - НОВИ МЕРКИ ЗА ХАРАКТЕРА - ЕЛИ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Ако през първите дни на месец февруари излезе човек в ранни зори, когато времето е ясно и тихо, той ще преживее двойно зазоряване: зазоряване на деня в зората на годината.
Почти два часа преди изгрев слънце, значи от 4 часа, започва да се зазорява. В течение на два часа, зората се разпуква като цвят, обогатява се откъм багри, светлината приижда на плавни вълни и слънцето цъфва на изгрев. В 6 часа сутринта в деня на пролетното равноденствие, съвпадат два изгрева: изгревът на деня и изгревът на годината. Това става на 21 март. Ето защо този момент е момент на най-интензивния изгрев: сливат се две изгревни вълни. Ако през първите дни на месец февруари излезе човек в ранни зори, когато времето е ясно и тихо, той ще преживее двойно зазоряване: зазоряване на деня в зората на годината. Но тишината и великото вълшебство на това двойно зазоряване човек може да го почувствува най-добре по планинските върхове, покрити с дълбоки снегове. Зимно време – януари, февруари – на планината, дето владее понякога космическа тишина, пукването на зората в ясен и тих ден е едно от най-големите вълшебства, които човек може да преживее. В такъв елмазено-чист ден, когато се носи тишината на синия и бел цвят, изгревът на слънцето и неговото шествие по кристално-чистото небе представя изгрев, сутрин и пладне на деня в ранните зори на годината. Слънцето грее, топлината му се засилва, светлината се пречупва меко през синия ефир, сияе по заледените върхове и хвърля меки сенки по оснежените склонове. Топло е и все пак чувствуваш свежата бодрост на зората.
към текста >>

44. НЕЩО ОТ МНЕНИЯТА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА АТЛАНТИДА-Д-Р К. Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

За жалост, твърде малко внимание се обръща на факта, че и мислите и преживелиците на бащата имат силно влияние върху духовното и душевно развитие на ембриото през деветте месеца.
Често, обаче, те остават и в своето латентно състояние и не се обаждат никога. Иначе е с душевните разстройства. Те стоят в тясна връзка с подсъзнанието или малкия мозък и със слънчевия възел и се проявяват като недъзи от различно естество. Произходът на тия душевни разстройства може да има различни причини. В един случай тия разстройства се коренят в ембрионалното развитие, където те са били проектирани духовно чрез преживелиците на майката или на бащата през време на бременността – чрез мисловния живот или чрез душевните преживелици на единия или на двамата родители. За жалост, твърде малко внимание се обръща на факта, че и мислите и преживелиците на бащата имат силно влияние върху духовното и душевно развитие на ембриото през деветте месеца. Душевните разстройства могат да имат основата си и в кривото „възпитание", в преживяна уплаха или още в едно анормално – несъзнателно или съзнателно – полово чувство. Най после дохождат още под съображение и метафизични причини и зависимости. За да се разберат последните, човек трябва да притежава поне елементарни познания по астрология. Тогава може лесно астрологически да се намери и разрешението. Някои лекари упражняват психоаналитичната практика върху тая основа с най-добър успех.
към текста >>

45. ТОЙ - ТЕОФАНА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Той казал: „Дългът е бил платен от него 7 месеца преди смъртта му, и разписката се намира в един шкаф в горната стая“.
Вдовицата била сигурна, че нейният мъж, който бил във всичко тъй редовен, е изплатил стойността на сервиза, обаче тя не могла да намери разписката. При това смущение, - понеже сумата била голяма, - тя се обърнала към Сведенборга. След извинения, тя го попитала, дали има способността, както хората говорят, да се сношава със заминалите, и ако има, нека го помоли да каже подробности за сребърния сервиз. Три деня след това вдовицата е имала у дома си няколко души на кафе. Сведенборг пристигнал и й казал хладнокръвно, че е говорил с нейния мъж. Той казал: „Дългът е бил платен от него 7 месеца преди смъртта му, и разписката се намира в един шкаф в горната стая“. Госпожата отговорила, че тя съвсем изпразнила този шкаф и между всичките книжа тя не е намерила такава разписка. Сведенборг казал: „Вашият мъж ми съобщи, че като се извади от лявата страна на шкафа чекмеджето, ще се покаже една дъска, която трябва да се отстрани и тогаз става видимо едно скрито чекмедже, дето той държал тайната си холандска кореспонденция, и там е и разписката“. При тези му думи, госпожата придружена от всички гости отишла в горната стая. Отворили шкафа и всичко намерили, както било описано. Самата тя не е знаела нищо за това секретно чекмедже, така че тук се изключва телепатията (предаване на мислите).
към текста >>

46. ЗА ВЕЖДИТЕ-ЕМИЛ ПЕТЕРС-ОТ НЕМСКИ Д-Р К. Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Това е то „прозата на живота”, която неумолимият часовник със своите монотонни удари отмерва на часове, дни, респективно надници, месеци, респ.
Авторитетите им внушават уважение. Самите те, където мястото го позволява, упражняват с достойнство своя авторитет. Държавни учреждения, банки, дружества, кантори, бюра – ето най-подходящите полета за тяхната дейност. Ако обаче, както често се случва, коректността им отиде до педантизъм, тежко ви и горко да се явите пред тях, без да сте се движили „по канален ред”, с „редовни документи”. Схеми, таблици, графи, параграфи, часовник, телефон, преписки, разписки, квитанции, окръжни, циркуляри, заповеди, наредби, протичащи все по „канален ред” в сложния административно-стопански апарат, на който този тип хора са създатели и двигатели – така се идва най-подир до бюрократизма и рутината – истинска артериосклероза на един биологичен или държавно-стопански организъм. Това е то „прозата на живота”, която неумолимият часовник със своите монотонни удари отмерва на часове, дни, респективно надници, месеци, респ. заплати, години – ненавършени и навършени, респ. пенсии. Пенсионерът – ето крайния резултат на този неумолим и безпощаден апарат, ето продукта на неговата механична елиминация. Жизнената енергия на един човек е погълната от една безпощадна машина, за да даде фиктивната печалба – „пенсията”, спестените във формата на рента късове от „заплатата”. Това е то „прозата на живота”. А де му е поезията?
към текста >>

47. LE MAITRE PARLE. LA SAGESSE Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Не само тая библиотека „Алфа", но и някои други списания в Италия печатат редовно всеки месец беседи от Учителя в италиански превод От читателите на тези списания имаме много писма, в които те изразяват своята радост и възхищение от тези беседи и изказват благодарността си към Учителя за знанието, за светлината, която им дава.
Той развива голяма литературна дейност и произведенията му се четат от цялата будна интелигенция в Италия, Проф. Белоти е ученик на Учителя Дънов. В настоящата книжка поместваме споменатото стихотворение в оригинал и превод. Ако се четат първите букви на всеки ред от горе на долу, получават се думите „Al Maestro Peter Danoff” (Ha Учителя Дънов). В Италия има хора на науката, които считат за чест и щастие да бъдат ученици на Учителя. Не само тая библиотека „Алфа", но и някои други списания в Италия печатат редовно всеки месец беседи от Учителя в италиански превод От читателите на тези списания имаме много писма, в които те изразяват своята радост и възхищение от тези беседи и изказват благодарността си към Учителя за знанието, за светлината, която им дава. Забележително е, че България, дето учи Учителят, има само едно списание, което печата беседи от Учителя, докато в странство има няколко списания, които печатат беседите, отнасят се сериозно към идеите на Учителя, проучват ги и работят за тяхното приложение. * * * Бразилският окултен вестник „Mundo Espirita” (на португалски език), който излиза в Рио де Жанейро, печата в няколко броя статии за Всем. Бяло Братство в България. В броя от 31.І. т.г. печата статията „Fraternidade universal", в която говори с възхищение за есперантския вестник „Frateco”, който излиза в Бургас и прави извадки от него, за да запознае читателите си с идеите, принципите на Всем.
към текста >>

48. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Димитрина Антонова ДЕКЕМВРИЙ Декемврий, в годината мъдрият месец, към що ни подготвяш, към що ти ни водиш?
Димитрина Антонова ДЕКЕМВРИЙ Декемврий, в годината мъдрият месец, към що ни подготвяш, към що ти ни водиш? Изтръпват пред тебе човеци, изтрепват животни, Че смърт те очакват - тъй строг им изглеждаш, Студен и далечен. Декемврий, в годината мъдрият месец! Дълбоко спотайваш в сърцето си обич и милост. Разправят ни всичко джуджетата малки: Какво ти отиваш и правиш По голите клони, магьосник потаен. Декемврий, добрият вълшебник с коси побелели, При корени скрити ти тайно отиваш И приказки чудни разказваш – Че скоро от път ще пристигне царица, Царица красива и блага.
към текста >>

Декемврий, в годината мъдрият месец!
Димитрина Антонова ДЕКЕМВРИЙ Декемврий, в годината мъдрият месец, към що ни подготвяш, към що ти ни водиш? Изтръпват пред тебе човеци, изтрепват животни, Че смърт те очакват - тъй строг им изглеждаш, Студен и далечен. Декемврий, в годината мъдрият месец! Дълбоко спотайваш в сърцето си обич и милост. Разправят ни всичко джуджетата малки: Какво ти отиваш и правиш По голите клони, магьосник потаен. Декемврий, добрият вълшебник с коси побелели, При корени скрити ти тайно отиваш И приказки чудни разказваш – Че скоро от път ще пристигне царица, Царица красива и блага. Че с кротка усмивка ще стигне тя тука И гдето помине ще бъде милувка, Лъч слънчев и радост. Декември, ти мъдрия старец с коси побелели, Живял и проникнал в голямата тайна.
към текста >>

49. Човешките суеверия – Г. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Могат да минат месеци, години, но в края на краищата, То пак ще се прояви.
Кога ще се реализира не е важно, но тя непременно ще даде своите добри резултати. Ако доброволно не приемете една Божествена идея, тя ще влезе в подсъзнанието ви, дето сама ще се организира. Как ще се организира ? - Тя постепенно ще привлича към себе си подобни на нея идеи, и един ден, когато види, че съзнанието ви е най-слабо, тя ще ви се наложи и ще изнесе това, което крие в себе си. Божественото не държи на времето. Могат да минат месеци, години, но в края на краищата, То пак ще се прояви. По този начин може да се обясни, защо някои хора са настроени материалистично, а други - идеалистично. Това се дължи на широтата на човешкото съзнание, на кръговете които се образуват в него. Въпросът за организирането на идеите е философски. Да допуснем, че някой човек живее в идеалистичен век и по едно време през ума му минава мисълта, че трябва да поправи някои свои погрешки, или някои погрешки на обществото. Обаче той отхвърли тази мисъл от ума си.
към текста >>

50. LE MAITRE PARLE. DIEU Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Преди около два месеци.
славяните в Италия. Връзката между слънчевите петна и природните катаклизми. - Всред населението на остров Йота, където се наброяват няколко вулкани, царува паника: два вулкана се пробуждат и почват да изригват лава и серни пари. Подобни съобщения пристигнали от всички части на страната. В свръзка с това отново се поставя въпросът за връзката, която съществува между слънчевите петна и природните катаклизми. Преди около два месеци. Гринвичката обсерватория съобщи за появяването на нови крупни петна върху слънцето и изказа предположението, че усилването на слънчевата активност може да бъде съпроводена на земята с магнитни бури, урагани и пробуждане на вулканите. За съжаление, тези предсказания се сбъднаха много скоро. Връзката между слънчевите петна и живота на земната кора и атмосферата е вече отдавна установена. Всяко слънчево петно се явява гигантски резервоар на енергия, който изпраща на земята потоци от наелектризирани частици; тези потоци нарушават електромагнитното равновесие на атмосферата и стимулират вулканическата деятелност върху земята. Механизмът, обаче, на това въздействие и досега още не е обяснен удовлетворително.
към текста >>

51. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Слънчеви бани могат да се правят всякога, но най-полезни са месеците Април, Май и Юни за нервната система а Юли, Август и Септември за физическите болести.
Обед, според окултната наука, то не е полезно за човешкото здраве, тъй като в цялата природа след 12 ч. по обяд настъпва един отлив. Сутрин в природата има прилив на слънчева енергия, на прана. И Учителят препоръчва[1], който иска да лекува нервната система и своето сърце - изобщо, душевното в човека, да се излага на слънчевите лъчи сутрин рано до 8-9 часа. Който иска да лекува тялото си и физическото здраве - да се излага на слънце от 8 до 10-11 часа пр. обяд. Слънчеви бани могат да се правят всякога, но най-полезни са месеците Април, Май и Юни за нервната система а Юли, Август и Септември за физическите болести. Слънцето е възпявано отдавна: „Черна съм, но хубава..., защото Слънцето ме е погледнало'', казва Соломон в „Песен на песните". Слънцето е символ на Справедливост, на Щедрост, на равноправие, на всяко добро. Физическото слънце ни напомня за слънцето на мисълта, за Слънцето на духа... Слънцето на духа, това е Великият Разум в Природата, това е Бог, „Изложете всеки ден дланта си пет минути на слънце и вие ще научите много повече от хиляди философии", казва на едно място Учителят. Човек дири пътя на своето развитие и не може да го намери и се лута безполезно. „Посейте едно житено зърно и то ще ви покаже пътя, накъде трябва да вървите", казва Учителят.
към текста >>

52. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЧЕТИРИТЕ НЕЩА Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Думите „кеф" и „рахат" добре определят господствуващия темперамент у ориенталците турци, които се намират под знака на полумесеца, под който грее звезда - Луната и Венера.
Лимфатиците са хора бавни - и в ядене, и в работа, и в говор. Те впрочем не обичат твърде да говорят. Има флегматици - крайни натури - на които думите трябва да се теглят насила из устата. Много-много не обичат да развалят своя „рахат" - да употребим тази изразителна турска дума, която сама има лимфатичен темперамент. Такава е и думата „кеф", която си остава непреводима. Думите „кеф" и „рахат" добре определят господствуващия темперамент у ориенталците турци, които се намират под знака на полумесеца, под който грее звезда - Луната и Венера. А пътем ще помена, че лимфатичният темперамент е характерен за лунните типове, както лимфатично-сангвиничният - за венерините. Освен това, у не отколешните турци нали е съществувало някакво особено заведение - тембелхане, с което са свързани сума анекдоти? Поменавам тия неща, за да наведа мисълта на някои крайни черти на лимфатичния темперамент, когато той вземе изключително надмощие. Ясно е, че лимфатиците, които изобщо слабо реагират на външни подбуди, са повече склонни към тих и спокоен живот. Мнозина лимфатици с по-развита нервна система, проявяват силна склонност към мечтание, съзерцание и сантименталност.
към текста >>

53. ЕДИН ПОМОЩЕН АПАРАТ ЗА ФРЕНОЛОГИЯ - Г. Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Седем месеци наред наблюдаваха японските учени рибата Parasilurus и в 80 на сто от случаите беше потвърдена нервността на рибата чрез сеизмографа; в останалите 20 случаи, касае се, според мнението на земетръсните изследователи, за земни трусове, които са били толкова слаби, че не са могли да бъдат отбелязани и от най-чувствителните научни инструменти, които, обаче, въпреки това са успали да „раздразнят нервите" на тази „земетръсна риба".
Тази риба, позната с научното си име Parasilurus asotus, учудва с пълната си индиферентност към своята среда или към някое колебание или движение в нейно съседство. Изглежда като че ли тя се намира обикновено в спящо състояние, от което нищо не може да я извади. Наблюденията, обаче, на тази чудна риба показаха, че и при най-слаби колебания, напр. от тихи стъпки, тя обикновено бива разтърсена от своята инертност и принудена да се изкачи бързо към водната повърхност. Едно по-точно изследване установи, че тази необикновена подвижност предхожда едно земетресение с няколко часа. Седем месеци наред наблюдаваха японските учени рибата Parasilurus и в 80 на сто от случаите беше потвърдена нервността на рибата чрез сеизмографа; в останалите 20 случаи, касае се, според мнението на земетръсните изследователи, за земни трусове, които са били толкова слаби, че не са могли да бъдат отбелязани и от най-чувствителните научни инструменти, които, обаче, въпреки това са успали да „раздразнят нервите" на тази „земетръсна риба". Чувствителността на това животно е, според мнението на японските учени толкова голяма, че в един кръг от 2,000 км. от средището на едно земетресение, дава съвсем ясни предупредителни знаци. Свръхчувствителността на тази риба се обяснява от биолозите с увеличеното напрежение на земната кора преди някое земетресение; това напрежение предизвиква електромагнитни смущения, които действуват върху нервната и мускулна система на Parasilurus. Неподвижната иначе риба реагира тогава и на най-слабото раздвижване в нейната среда чрез внезапни и необикновени за нея движения. В една Страна като Япония с един незавиден рекорд по отношение земетресенията, от които само 16 се поддават на зарегистрираме в течение на 24 часа, „земетръсната риба" няма без съмнение голяма стойност като предупредител, особено като се има предвид, че силата на нейните движения не стои в никакво съотношение със силата на предсказаното земетресение.
към текста >>

54. НАРОД И ТВОРЧЕСТВО - Д-Р Е. Р. КОЕН Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Цели 25 месеца са били необходими, за да се направят всичките ония тънки изчисления, всички предварителни проучвания и опити с множество модели и чак тогава да се начертае окончателен план на парахода.
ЕДНО СРАВНЕНИЕ Не само ония, които са чели подробни описания по вестници и списания за най-големия презокеански параход Нормандия, но и онези, които са имали случай да пътуват с него и, следователно, да изпитат всичките му удобства и комфорт, всичката му устойчивост и сигурност, удивителната му бързина, надали имат ясна представа за многобройните трудности и сложни задачи, с които е имало да се справят неговите строители. Основната задача, която последните е трябвало да разрешат, наглед е проста: да се построи параход за X пасажери, които да се радват на най-големите възможни удобства и комфорт, разчитайки при това на най-голямата възможна сигурност, като параходът плава със скорост У възела - скорост, която да не се нарушава от променливите състояния на морето. Но тая проста наглед задача сдържа много точки, тя се разпада на множество проблеми, познати във всичките им подробности само на специалистите. Последните изброяват само някои от тях, за да ни дадат поне приблизителна представа за тяхната сложност. Преди всичко, трябвало е да се измислят нови архитектурни форми, в които да се излее конструкцията на парахода, за да има той нужната устойчивост и съпротивителна мощ срещу вълните при желаната скорост и размери. Цели 25 месеца са били необходими, за да се направят всичките ония тънки изчисления, всички предварителни проучвания и опити с множество модели и чак тогава да се начертае окончателен план на парахода. А подборът на градиво и материали - от стоманата и дървения материал до най-малкото винтче - нима това не е една необикновено трудна задача, като се има пред вид, че тия материали са предназначени за параход и, следователно, трябва да се преработят така, че да отговарят на всички изисквания за безупречна сигурност и неуязвимост от огън и вода? Най-сетне, всичко това е трябвало да се съчетае и координира, като се постави на своето место и най-малката дреболия. За всичко е трябвало да се мисли, всичко е трябвало да се предвиди най-подробно, с оглед на трите главни изисквания: бързина, сигурност, удобство. Да имат пасажерите под нозете си една електрическа централа с мощност 217,000 кw, която свободно може да движи подземната електрическа железница на Париж, да се намират всред една могъща машинария и да се радват на тишина - това е, наистина, едно неоценимо удобство! Да спят в кабини, които се проветряват идеално, които постоянно се снабдяват с чист въздух, които са неуязвими за никакъв огън и са изолирани така, че да не влиза топлината, която развиват огромните пещи; да се возят с асансьори, които нормално функционират, въпреки люшкането на парахода при вълнение – това са, очевидно, незаменими удобства за пасажерите и добре разрешени задачи от страна на инженерите-корабостроители.
към текста >>

Може би на някои ще се види странно, че аз се спирам да описвам един параход, пуснат в движение преди повече от 5 месеца, един параход, който произведе такава сензация и за който толкова много се писа на времето в списания и вестници!
Да спят в кабини, които се проветряват идеално, които постоянно се снабдяват с чист въздух, които са неуязвими за никакъв огън и са изолирани така, че да не влиза топлината, която развиват огромните пещи; да се возят с асансьори, които нормално функционират, въпреки люшкането на парахода при вълнение – това са, очевидно, незаменими удобства за пасажерите и добре разрешени задачи от страна на инженерите-корабостроители. Строен в продължение на 4 години от около 3000 работници, които са останали безименни, най-после огромният „плаващ град" е бил пуснат да прекоси океанската шир. А Нормандия (дълъг 313 метра, с тонаж 70,000) с право може да се нарече „плаващ град", защото си има своята сложна водоснабдителна мрежа, своята канализация, своята електрическа и телефонна централи, своя безжичен телеграф - инсталации, в които са употребени хиляди километри жици и тръби. Той си има своето осветление и отопление, своите хотели, с техните многобройни зали, салони, кабини, ресторанти, игрални. Той си има своите- магазини, своята печатница, театър, църква, болница, спортни игрища, плавални, кафенета, тераси. Може би на някои ще се види странно, че аз се спирам да описвам един параход, пуснат в движение преди повече от 5 месеца, един параход, който произведе такава сензация и за който толкова много се писа на времето в списания и вестници! Всъщност, аз ни най-малко нямам умисъл да описвам Нормандия. Ако се спрях на някои подробности от неговия строеж и устройство, то е защото го считам за един прекрасен символ и защото искам да наведа читателя на някои аналогии. Замислен от членовете на една мореплавателна компания, одобрен от правителството на Франция, което не можело да не види в този параход едно дело, годно да прослави френската нация, планиран и разработен от цял корпус инженери и специалисти, които са ръководили ръцете на цяла една йерархия анонимни работници, принадлежащи към всички занаяти и индустрии, този морски гигант представя истински синтез на всички постижения на техниката от столетия насам. Само в огромната електрическа инсталация, с нейната необикновена мощност, на която се дължи рекордната бързина на парахода; в електричното осветление, в телефонната мрежа, в безжичния телеграф, се крият постиженията на цяла една епоха - епохата на електричеството и радиото. През мозъка на електроинженерите са работили мозъците на толкова учени-физици и изобретатели, които търпеливо са изтръгвали в своите лаборатории тайните на електричеството.
към текста >>

55. РЪЦЕТЕ НА ОЛИВЕР ЛОДЖ И ХЕНРИХ ФОРД Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Бахметиев) и шест месеци след това - лъчите на радия от Г-жа Кюри, после изнамерването на Херцовите лъчи и най-после - тяхното приложение в телеграфа без жици улесни и тури въпроса за земното излъчване на научна база.
махало мнозина могат да произведат истински чудеса, като при това не забравят научната основа на това явление. Тия учени не отдават това на отвлечените науки, но се базират на познати физически закони - на основание разширението и хващането на късите вълни по принципа на телеграфа без жици - и тяхното по-нататъшно приложение. Така бързо се стабилизира и допълва тази нова наука - радиестезията. Изнамерването на лъчите X от Рентген в 1896 г. (които не са нищо друго, освен Райхенбаховият од още преди 100 г., според проф. Бахметиев) и шест месеци след това - лъчите на радия от Г-жа Кюри, после изнамерването на Херцовите лъчи и най-после - тяхното приложение в телеграфа без жици улесни и тури въпроса за земното излъчване на научна база. Нима не виждаме днес големите радио-постижения и други научни изнамервания, които продължават да ни учудват с нашите още неотърсени възрения и ни се струват още невероятни, въпреки доказателствата и опитите, благодарение на нашата едностранчива заинтересованост и сляпа вяра в отдавнашните студентски лекции, без да се обърнем настрани да видим новите озаряващи лъчи в прогреса на чистата наука и опитност!
към текста >>

56. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Тя действувала така бавно и така коварно, че смъртта настъпвала едва след шест месеца.
Тя имала, обаче, един особено настойчив кандидат из висшето италианско общество, който упорито искал ръката й вече години наред, без да получи и най-слабия намек за надежда. Когато научил за любовта на Нунцио, която - изглеждало - се посрещала благосклонно от момата, той дотолкова възненавидял последния, че решил да го премахне, за да се отърве от неговото опасно съперничество. Искал, обаче, така да извърши това, че никой да не може да се досети, кой е виновникът за Нунциевата смърт. И избрал едно от най-лукавите средства - да го погуби като го отрови. Той разполагал с една особено силна, но много бавно действуваща отрова, чиято тайна купил неотдавна на висока цена от един ориенталец. Тя действувала така бавно и така коварно, че смъртта настъпвала едва след шест месеца. Ала Граф Берози, който бил човек с известни окултни дарби и сили, схванал пъклената замисъл, която хранил съперникът на неговия приятел. И действително, един ден, последният най-любезно поканил Нунцио у дома си, под предлог да му покаже някакви особено редки старини, на които Нунцио бил голям любител. Граф Берози, който схванал момента, придружил своя приятел. Домакинът най-любезно поканил гостите с по чаша скъпо вино. В чашата на Нунцио била налята отрова.
към текста >>

57. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕДИНСТВЕНИЯ СВИДЕТЕЛ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Ако ти имаш любов и ако твоята любов след три месеца се изменя и изгубва, това не е любов.
Почва се с любовта. Коя е отличителната черта на любовта? Тя ражда живот, който не се окислява! Да обичаш, но с обич, в която не се заражда никакво изкушение. Само с любовта човек може да бъде герой! Ако ти имаш любов и ако твоята любов след три месеца се изменя и изгубва, това не е любов. Реалност е това, което се усилва. Твоята любов след време трябва да расте. Никога не трябва да изменяш своята идея за един приятел, когото обичаш. Това е приятелство. Щом измениш, ти не разбираш приятелството.
към текста >>

58. НА УЧИТЕЛЯ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

От няколко месеца Максим Горки напусна нещастната земя, на която живя, страда безкрайно и работи за повече правда, за повече светлина и добро, Неговият трънлив път говори за хиляден път, че човек се ражда велик, ражда се такъв, какъвто впоследствие ще се прояви. М.
РЪЦЕТЕ НА МАКСИМ ГОРКИ И НА ГЕНЕРАЛ ЕРИХ ЛУДЕНДОРФ Ръката на Максим Горки Неотдавна целият културен свят отдаде последна почит на големия писател на необятната руска земя. От няколко месеца Максим Горки напусна нещастната земя, на която живя, страда безкрайно и работи за повече правда, за повече светлина и добро, Неговият трънлив път говори за хиляден път, че човек се ражда велик, ражда се такъв, какъвто впоследствие ще се прояви. М. Горки от „босяк" стана светилник на човечеството. Но пътят му е бил трънен път - болен телесно, в началото без материални условия, пълен с горчивини и страдания - за себе си и за другите. На ръката му кръстът на Сатурновия хълм ни говори за многострадалния път на Горки. Островите пък на линията на живота, говорят, че той е бил поне на два пъти в смъртна криза, веднъж на средна възраст, а друг път към края на живота си. Може би неговият извисен и голям интелектуален живот (линията на ума и челото), неговата воля, изразена в брадата и в цялото динамично лице, неговото търпение и благородство (погледът, ноздрите на носа и хубавата линия на сърцето) - всичко това е давало на М.
към текста >>

59. ПРИЕМАЙ ТОЗИ КОЙТО НИКОГА НЕ Е КАНЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Ами Пенка нали до месец-два най-много ще има дете?
Ти като не можа да го хванеш, така ще си върви. Кравата ще се тели. Ливадите искат косене. Знаеш, че децата все не угаждат. - Ту ще подранят, ту ще я оставят да прецъфти. Ами Пенка нали до месец-два най-много ще има дете? Без тебе ли ще стане кръщаването? Ами - вересиите? Иде жетва, вършитба, половината от селото имат да ти дават. Приберат ли житото в хамбара, можеш ли нещо да изкараш? А децата ли ще се разправят с вересиите?
към текста >>

60. Le Maitre parle - L'ETAT ACTUEL DE L'HUMANITE. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

На 21-та си година в присъствието на майка си, Берта намерила някакво писмо, прегледала го и рекла: „Този, който е писал това писмо, ще умре след три месеци".
Така, към нея се обръща един банкер, който е искал да услови един слуга, с приложение на самото писмо на момъка. Тя казала: „Този, който е писал това писмо, е наклонен към насилие и престъпление", Банкерът Фроасар от Париж не приел този човек за слуга и три дена по-късно той научил от вестниците, че този същия човек е извършил опит за убийство. При разследването му той признал, че желаел да бъде приет за слуга, като мислел после да убие банкера и да го обере. На един държавник тя казала да не взема на служба една бавачка, тъй като преди три дена тя станала причина за едно нещастие поради своята разсеяност. И всичко излязло според думите й. На 21-та си година в присъствието на майка си, Берта намерила някакво писмо, прегледала го и рекла: „Този, който е писал това писмо, ще умре след три месеци". Майката погледнала писмото и за малко не извикала. Това е било едно Бертино писмо на млади години и почеркът й с течение на времето се бил толкоз изменил, че тя сама не могла да го разпознае. И всичко се изпълнило. След 6 седмици Берта заболяла от ангина. Напразно са отишли всички грижи на най-добрите лекари.
към текста >>

61. МЪДРЕЦЪТ ОТ ИЗТОК- БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

В шестия месец от зачеването на Йоан Предтеча, архангел Гавриил бива изпратен в Галилейския град Назарет при една девица, на име Мария, която била сгодена за Йосиф от Давидовия дом.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО ДЕВА МАРИЯ Първото събитие, в което се явява пред нас Дева Мария е така необикновено, че ако си послужим с религиозен език, трябва да го наречем чудо, а ако употребим езика на съвременната наука, ще трябва да го наречем, ако не суеверие, то поне мит, иносказание, В евангелието, обаче - и в това на Матея и в това на Лука - туй събитие е разказано с такава гениална простота, така естествено и непринудено, сякаш се отнася за нещо съвсем обикновено, съвсем в реда на нещата. И ако разказът за това събитие действува така убедително, то е може би затова, защото изхожда от човеци, които живеят с вярата, убеждението и опита, че „за Бога няма нищо невъзможно" - заключителни думи на архангел Гавриил към Дева Мария. Ала да припомним това събитие, според по-подробната версия на Лука. В шестия месец от зачеването на Йоан Предтеча, архангел Гавриил бива изпратен в Галилейския град Назарет при една девица, на име Мария, която била сгодена за Йосиф от Давидовия дом. И той ù благовести, че тя, още като девица ще зачене и ще роди син, който ще се нарече Син Божи. И когато Мария, в девическата си невинност недоумява, как ще стане това, когато не познава мъж, той ù разкрива, че „Светият Дух ще дойде върху нея и силата на Всевишния ще я осени". След като ù припомня за нейната сродница Елисавета, че и тя в старините си е заченала син, за да укрепи окончателно вярата ù, заключава с думите: „Защото за Бога няма нищо невъзможно". Тогава Мария изказва следните думи, които така добре изразяват нейното душевно състояние: „Ето Господнята слугиня. Нека ми бъде, според както си казал" Това са думи на смирение, на чистота, на преданост, на пълна готовност за служение.
към текста >>

Казва се, че Мария, след явяването на архангел Гаррил, което станало на шестия месец от зачеването на Йоана, посетила Елисавета, за да я поздрави.
Едничка Мария, девата, може направо да се сношава с ангели, едничка тя зачева не чрез мъж, а чрез „Духа Свети". Ето привилегията на девата, ето възможността на човешката душа, която достига да прояви в земния си живот състоянието на девата. Аз няма да се впущам да разкривам окултния смисъл, който се крие в тия подробности. Посочвам ги само, за да наведа на размисъл ония, които обичат да се вдълбочават в подобни проблеми. В интересната връзка, в която Лука е поставил Дева Мария и Елисавета, ще отбележа само един момент, за да изтъкна още веднъж дълбоките тайни, които се крият зад символиката на този толкова прост разказ. Казва се, че Мария, след явяването на архангел Гаррил, което станало на шестия месец от зачеването на Йоана, посетила Елисавета, за да я поздрави. Щом Елисавета чула Марииния поздрав, младенецът заиграл в утробата ù. Изпълнена със светия Дух, Елисавета се обръща към Мария със следните думи: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! От какво ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, ето, щом стигна гласа на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми". Като обръщам внимание на великото майсторство на евангелиста, чрез най-прости наглед символи, да отбелязва по най-краткия възможен начин велики културни движения, даващи отпечатък на цели епохи, да покаже техния генезис, интимната им връзка и приемственост, културно-историческият им смисъл, ще разкрия без всякакви по-нататъшни тълкувания, вътрешното съдържание на горните стихове.
към текста >>

Дълго време преди раждането на Христа, означено езотерично с „три месеца преди раждането на Предтечата" - ония души, чиято колективна душа е символизирана чрез Елисавета, майка на Предтечата, са доловили интуитивно, че очакваният Месия, новата епоха, ще дойде.
Щом Елисавета чула Марииния поздрав, младенецът заиграл в утробата ù. Изпълнена със светия Дух, Елисавета се обръща към Мария със следните думи: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! От какво ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, ето, щом стигна гласа на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми". Като обръщам внимание на великото майсторство на евангелиста, чрез най-прости наглед символи, да отбелязва по най-краткия възможен начин велики културни движения, даващи отпечатък на цели епохи, да покаже техния генезис, интимната им връзка и приемственост, културно-историческият им смисъл, ще разкрия без всякакви по-нататъшни тълкувания, вътрешното съдържание на горните стихове. Дълго време преди раждането на Христа, означено езотерично с „три месеца преди раждането на Предтечата" - ония души, чиято колективна душа е символизирана чрез Елисавета, майка на Предтечата, са доловили интуитивно, че очакваният Месия, новата епоха, ще дойде. Това заиграване на младенеца в утробата на Елисавета от поздрава на Мария е израз на цялото онова месианско движение, което предхожда раждането на Христа, възвестяването на неговото учение. Самият предхристиянски месианизъм се развива под знака на Предтечата и представя една подготовка на човечеството за идването на Христа. В разгледаните по-горе пасажи от евангелието, дето се явява Дева Мария, ние имаме работа с един колкото реален, толкова и митологичен образ. Девата все още сякаш е митологично същество за съзнанието на човека. Но в Мария са съчетани два образа: образа на Девата, която е способна на „безпорочно зачатие" от Свети Дух, която ражда „Божия Син" и образът на майката - жена на Йосиф.
към текста >>

62. Някои физиологични въпроси в окултно осветление Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Франциск Асизки благославя „братша слънце" и „братша - месец"; „сестрите - звезди" „братша наш вятър", „сестрата - вода" „братша - огън", и нашата „Майка земя, която ражда плодове и разноцветни цветя." Тялото за него е също брат - и следователно не трябва да се измъчва и угнетява.
Светостта почива на изпълнение Божията мисъл, - на вътрешната чистота в живота. Пълна непрестанна жертва е необходима, непрестанна вътрешна работа, защото престане ли човек да бди, да се жертвува, да се посвещава - той пада - „както пада птицата, щом престане да размахва крилата." Минало е времето на едностранната жертва на духа, то е било времето на детинството, времето на аскетизъм, манастири, подвижничество. Нужно е да се съедини „небето със земята, да се сведе небето на земята - а за това е потребна пълна и всестранна жертва - т.е., проявление, приложение на Любовта чрез ума, сърцето и волята в частния, обществения и международния живот. Товянски не споделя настроението и идеите на Тома Кемпийски, потънал в съзерцание страданията на Христа. Той чувствува и съзнава всеединството на световете, той е близък до Франциск Асизки, който едновременно е и поет и светия, люби земята, птиците, зверовете, звездите, луната и слънцето и благодари за всичко - той е постигнал радостта и мира на необятната Божия Любов. Св. Франциск Асизки благославя „братша слънце" и „братша - месец"; „сестрите - звезди" „братша наш вятър", „сестрата - вода" „братша - огън", и нашата „Майка земя, която ражда плодове и разноцветни цветя." Тялото за него е също брат - и следователно не трябва да се измъчва и угнетява. То трябва да се одухотвори. Такъв светъл, слънчев, синтетичен поглед на живота имаме и у Товянски. Пълното единство между духа и тялото, което е храм на духа и в което ние трябва да служим Богу в чистота и светост - за да си възвърнем изгубените - светлина, сила, свобода, които са наше право и наследие на свободни духове - това е пътят на Христа. - „Най-съвършеният дух, в човешки образ." Христос е избавил света, като е донесъл огъня на небесната любов и жертва, огън, който побеждава злото и разпръсва тъмнината - като изявява небето в земята. Пълната победа, когато огънят на Божията Любов ще се разпали и ще обгърне цялата земя - ще бъде - в седмата епоха - тогава ще бъде нов по-рядък, нова земя, ще настане светъл Божий ден - царството Божие.
към текста >>

63. ГЕОМЕТРИЯ В МИСЪЛТА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Най-добрите месеци за обнова са от 22 март до 22 юни.
Тогава живият организъм поглъща най-много и най-мощно положителни енергии (прана). Земята в началото на пролетта е повече отрицателна, и затова тогава най-много приема. Ето защо, от всички годишни времена през пролетта слънчевите лъчи действуват най-лечебно. Затова благотворното влияние на слънцето започва от 22 март. От тогава земята работи по-творчески. Най-добрите месеци за обнова са от 22 март до 22 юни. Когато видим напролет растенията да напъпнат и цъфнат, в човешката душа трябва да се роди една вътрешна радост, че наближава денят на нейното освобождение. Човек трябва да отвори чувствата си с обич към тая животворна сила, която го обгръща, за да може да приеме нейното благотворно влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили". Паневритмичните упражнения не трябва да се смесват с обикновената гимнастика или балета. Те се основават на по-дълбоките закони за влизане на човека в свръзка с енергиите на природата и тяхното използуване за неговия растеж. Всяко нещо трябва да се движи.
към текста >>

64. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Според динамичното им естество знаците се делят на: 1) кардинални – това са знаците, с които започват годишните времена, 2) неподвижни – средата, най-типичното време на всеки се-он и 3) подвижни – последните месеци на сезоните, които представляват край на едно годишно време и преход към следващото.
Колкото и да изглежда необосновано, това схващане не ще да е лишено от известна доза истина. Ние сме склонни да мислим така, не само защото в случая имаме работа с опитно установени влияния или съответствия, издържали контрола на много векове, но и поради факта, че те са били признати дори и от хора като Кеплер и астролозите-статистици които бяха отхвърлили по принцип всички астрологически положения, за да приемат впоследствие само ония, които са се оказали верни след проверката, направена от тях лично. С оглед на това и като се има пред вид, че земното привличане е съществувало и преди Нютон да го бе обяснил, ние можем да разглеждаме въпросния възглед, както и много други в астрологията, като проста хипотеза за работа, която ще требва да се приеме или отхвърли, след като я опитаме достатъчно на практика. Въз основа на качествата, които се приписват на зодиакалните знаци, традицията дава следните класификации. С оглед на техния позитивен или негативен характер, тя различава мъжки и женски знаци, които се редуват един след друг. Според динамичното им естество знаците се делят на: 1) кардинални – това са знаците, с които започват годишните времена, 2) неподвижни – средата, най-типичното време на всеки се-он и 3) подвижни – последните месеци на сезоните, които представляват край на едно годишно време и преход към следващото. "Динамичните групи показват следните възможности на дейност: Кардинална: Овен, Рак, Везни и Козирог – честолюбие, предприемчивост, любов към независимост, самосъзнание, дейност, стремеж за вземане ръководството в свои ръце, за заставане начело. Неподвижна: Телец, Лъв, Скорпион и Водолей – гордост, достойнство, догматизъм, издръжливост, търпение, солидност. Подвижна, обикновена: Близнаци, Дева, Стрелец и Риби – многостранност, приспособимост, безпокойство, нерешителност". (Синдбад – Д-р Вайс). Според елементите, към които принадлежат, знаците образуват четири групи.
към текста >>

65. В ПЪТЯ НА ИЛЮЗОРНОТО И ПО СЛЕДИТЕ НА ВЕЧНОТО В ЖИВОТА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Както едно цвете, което се явява в ранната пролет и изчезва след месец-два, както една еднодневка, която се ражда сутрин и умира вечер, така и човекът се "явява" и "изчезва", за да отбележи с това една безкрайно кратка фаза от огромния процес, за да удари само един клавиш от грандиозната клавиатура на космоса.
Те всички имат вълнообразен произход. А при образуването на вълните всякога имаме колебание на точки около един център. Все това "да" или "не", все тия замирания и нови импулси, които се преповтарят периодично. Хармоничните движения, които можем да посочим като най-хубав пример за това, са движения около един център и стават в сложната смяна на замиращи (неравномерно забавящи се, достигащи до нула) движения, с тласъци към неравномерно ускоряващи се движения. Океанът на света, в който е потопено нашето отделно съществувание, е изграден от ритъма на живота и смъртта. Както едно цвете, което се явява в ранната пролет и изчезва след месец-два, както една еднодневка, която се ражда сутрин и умира вечер, така и човекът се "явява" и "изчезва", за да отбележи с това една безкрайно кратка фаза от огромния процес, за да удари само един клавиш от грандиозната клавиатура на космоса. Линията на еволюцията е съставена от спирални навивки, от извитости от слизане и качване. Така са се появили културите, чрез които е дишал човешкият род и е оставил спомени на блестящ възход, а после на падение. В ритъм се е манифестирал и прогреса, за да твори историята ни човешката общност. Оня, който знае ритмиката на нашия психичен живот, лесно си обяснява смяната на всички състояния на човека. Радостта и тъгата са двете компоненти на нашия вътрешен живот, които изграждат неговата същност.
към текста >>

66. СТИХОВЕ - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Тогава то било на година и осем месеца.
Той е интересен, най-вече, поради факта, че се разказват случки и сбития из живота на едно починало дете, които се помнят и се знаят от родителите му, като действителни. Госложа X. У., която живее в София, е имала едно дете, момиче. Детето заболява от гноен перитонит и апандисит. Првили му операция, но тя излязла несполучлива и детето се преселило отвъд. Тогава то било на година и осем месеца. След смъртта му направили аутопсия, за да констатират точно нейните причини. Това било през юли 1934. година. На 1 юни 1935. година в това семейство се ражда пак момиче. Ще ги наричаме не с действителните им имена, а с други.
към текста >>

67. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Известно е, че има няколко лунни месеци, сир.
непрестанно изменя на астрономите, които се мъчат да фиксират движенията ù в точни числа! Въртейки се около земята по своята тъй променлива орбита, луната описва около еклиптиката, сир. орбитата на земята около слънцето, същинска змия. Това са приблизително 13 пълни вълни, които отговарят на около тринадесетте синодични обиколки на Луната около земята в течение на една година. Може би, не ще е безинтересно да приведа тук някои изчисления във връзка с циклите на Луната и Сатурн, които съм правил по друг повод - изчисления, които разкриват ония тънки връзки, що съществуват между спътника на земята и стария бог на времето и съдбата - тайнствения Хронос. Известно е, че има няколко лунни месеци, сир. обиколки на Луната около земята: звезден (сидеричен) месец, който трае 27 д. 7 ч. 43 м. 11·55 с., тропичен (от едно преминаване през пролетната равноденствена точка до следно преминаване) с дължина 27 д. 7 ч.
към текста >>

обиколки на Луната около земята: звезден (сидеричен) месец, който трае 27 д.
Въртейки се около земята по своята тъй променлива орбита, луната описва около еклиптиката, сир. орбитата на земята около слънцето, същинска змия. Това са приблизително 13 пълни вълни, които отговарят на около тринадесетте синодични обиколки на Луната около земята в течение на една година. Може би, не ще е безинтересно да приведа тук някои изчисления във връзка с циклите на Луната и Сатурн, които съм правил по друг повод - изчисления, които разкриват ония тънки връзки, що съществуват между спътника на земята и стария бог на времето и съдбата - тайнствения Хронос. Известно е, че има няколко лунни месеци, сир. обиколки на Луната около земята: звезден (сидеричен) месец, който трае 27 д. 7 ч. 43 м. 11·55 с., тропичен (от едно преминаване през пролетната равноденствена точка до следно преминаване) с дължина 27 д. 7 ч. 43 м.
към текста >>

Ала оня лунен цикъл, който в случая ни интересува, е така наречения синодичен месец.
и драконичен (от възел до възел), който трае 27 д. 5 ч. 5 м. 36 с. Нарочно приведох числата, които дават тяхната продължителност, за да се види, че тя е различна за различните лунни обиколки. Ала оня лунен цикъл, който в случая ни интересува, е така наречения синодичен месец. Той е резултат, както е известно, от комбинираните движения на Луната около земята и на последната около слънцето. Той е, по тази тъкмо причина, и най-дълъг - 29 д. 12 ч. 44 м. 2·68 с.
към текста >>

от едно новолуние до следно новолуние протичат тъкмо толкова дни и те представят, както е знайно, продължителността на оня лунен месец, който лежи в основата на лунния календар.
Той е резултат, както е известно, от комбинираните движения на Луната около земята и на последната около слънцето. Той е, по тази тъкмо причина, и най-дълъг - 29 д. 12 ч. 44 м. 2·68 с. от едно новолуние до следно новолуние протичат тъкмо толкова дни и те представят, както е знайно, продължителността на оня лунен месец, който лежи в основата на лунния календар. Без да се впущам в подробностите на разните изчисления, които са свързани с този или другите месечни цикли на луната, ще пристъпя направо към ония резултати, които ни дават пресмятанията, засягащи синодичния лунен месец и звездната обиколка на Сатурн около Слънцето. Знайно е, че последната брои 29 год. 166·95 дни, т.е. 29·46 год. Оказва се, именно, че в течение на едно пълно звездно завъртане на Сатурн около Слънцето, т.е.
към текста >>

Без да се впущам в подробностите на разните изчисления, които са свързани с този или другите месечни цикли на луната, ще пристъпя направо към ония резултати, които ни дават пресмятанията, засягащи синодичния лунен месец и звездната обиколка на Сатурн около Слънцето.
Той е, по тази тъкмо причина, и най-дълъг - 29 д. 12 ч. 44 м. 2·68 с. от едно новолуние до следно новолуние протичат тъкмо толкова дни и те представят, както е знайно, продължителността на оня лунен месец, който лежи в основата на лунния календар. Без да се впущам в подробностите на разните изчисления, които са свързани с този или другите месечни цикли на луната, ще пристъпя направо към ония резултати, които ни дават пресмятанията, засягащи синодичния лунен месец и звездната обиколка на Сатурн около Слънцето. Знайно е, че последната брои 29 год. 166·95 дни, т.е. 29·46 год. Оказва се, именно, че в течение на едно пълно звездно завъртане на Сатурн около Слънцето, т.е. на 29·46 год.
към текста >>

един синодичен месец, разгледан циклически по отношение годината на Сатурн ( = 29·46 земни години) представя същото, каквото представя един ден по отношение на земната година.
Оказва се, именно, че в течение на едно пълно звездно завъртане на Сатурн около Слънцето, т.е. на 29·46 год. Луната прави 365·3 синодични обиколки. А 365·3 ни дава с приближаване до няколко стотни броя на дните, които се съдържат в една земна година. От горното е ясно, че една синодична обиколка на Луната, сир. един синодичен месец, разгледан циклически по отношение годината на Сатурн ( = 29·46 земни години) представя същото, каквото представя един ден по отношение на земната година. С други думи, един синодичен лунен месец представя един ден от „Сатурновата година". Триста шестдесет и пет синодични месеца, които се съдържат в Сатурновата „година" са неговите 365 „дни". Разбира се, тия отношения трябва да се разбират циклически - по закона на аналогичните или съответствуващи цикли. Нека дадем сега една по-точна формулировка изразяваща горните съотношения: Звездната обиколка на земята около слънцето се отнася към денонощното завъртване на земята около нейната ос така, както се отнася звездната обиколка на Сатурн около слънцето към синодичната обиколка на Луната около земята. Ако означим зв. об.
към текста >>

С други думи, един синодичен лунен месец представя един ден от „Сатурновата година".
на 29·46 год. Луната прави 365·3 синодични обиколки. А 365·3 ни дава с приближаване до няколко стотни броя на дните, които се съдържат в една земна година. От горното е ясно, че една синодична обиколка на Луната, сир. един синодичен месец, разгледан циклически по отношение годината на Сатурн ( = 29·46 земни години) представя същото, каквото представя един ден по отношение на земната година. С други думи, един синодичен лунен месец представя един ден от „Сатурновата година". Триста шестдесет и пет синодични месеца, които се съдържат в Сатурновата „година" са неговите 365 „дни". Разбира се, тия отношения трябва да се разбират циклически - по закона на аналогичните или съответствуващи цикли. Нека дадем сега една по-точна формулировка изразяваща горните съотношения: Звездната обиколка на земята около слънцето се отнася към денонощното завъртване на земята около нейната ос така, както се отнася звездната обиколка на Сатурн около слънцето към синодичната обиколка на Луната около земята. Ако означим зв. об. на земята с Тз, зв. об.
към текста >>

Триста шестдесет и пет синодични месеца, които се съдържат в Сатурновата „година" са неговите 365 „дни".
Луната прави 365·3 синодични обиколки. А 365·3 ни дава с приближаване до няколко стотни броя на дните, които се съдържат в една земна година. От горното е ясно, че една синодична обиколка на Луната, сир. един синодичен месец, разгледан циклически по отношение годината на Сатурн ( = 29·46 земни години) представя същото, каквото представя един ден по отношение на земната година. С други думи, един синодичен лунен месец представя един ден от „Сатурновата година". Триста шестдесет и пет синодични месеца, които се съдържат в Сатурновата „година" са неговите 365 „дни". Разбира се, тия отношения трябва да се разбират циклически - по закона на аналогичните или съответствуващи цикли. Нека дадем сега една по-точна формулировка изразяваща горните съотношения: Звездната обиколка на земята около слънцето се отнася към денонощното завъртване на земята около нейната ос така, както се отнася звездната обиколка на Сатурн около слънцето към синодичната обиколка на Луната около земята. Ако означим зв. об. на земята с Тз, зв. об. на Сатурн с Тс, едно земно денонощие с д, а един синодичен месец със сМ, ще имаме формулата: Тз/д = Тс /сМ Изразено в цифри, това отношение е приблизително равно на 365.
към текста >>

на Сатурн с Тс, едно земно денонощие с д, а един синодичен месец със сМ, ще имаме формулата: Тз/д = Тс /сМ Изразено в цифри, това отношение е приблизително равно на 365.
Триста шестдесет и пет синодични месеца, които се съдържат в Сатурновата „година" са неговите 365 „дни". Разбира се, тия отношения трябва да се разбират циклически - по закона на аналогичните или съответствуващи цикли. Нека дадем сега една по-точна формулировка изразяваща горните съотношения: Звездната обиколка на земята около слънцето се отнася към денонощното завъртване на земята около нейната ос така, както се отнася звездната обиколка на Сатурн около слънцето към синодичната обиколка на Луната около земята. Ако означим зв. об. на земята с Тз, зв. об. на Сатурн с Тс, едно земно денонощие с д, а един синодичен месец със сМ, ще имаме формулата: Тз/д = Тс /сМ Изразено в цифри, това отношение е приблизително равно на 365. За ония, които са запознати с астрологията, това съотношение между един типичен лунен цикъл и сатурновия звезден цикъл, само още веднъж подчертава познатата интимна връзка, що съществува между Луната и Сатурн. Не само защото тя се подсказва от очевидното съвпадение на числата 29·5 (син. мес.) и 29·46 (зв. об. на Сатурн) - съвпадение, чиито последици изпъкват с особена сила, при изчисляване на така наречените „прогресии" в хороскопа. Защото за всеки, който се занимава с астрология, става тогава ясно, че един какъв да е аспект между Луната и Сатурн в радикалния хороскоп, да речем един тригон, или една квадратура, продължава да съществува и при движение на тия два астрологични фактора - „прогресивно" на Луната и сидерично на Сатурн - тъкмо затова защото то става в еднакви по време цикли.
към текста >>

И наистина, като се проследи движението на Луната в зодиака в течение на един месец, ще се види, че тя идва в досег с всички планети от слънчевата система - идва в „съвпад" с тях, отделя се след туй, като образува всички видове „аспекти".
Това е едно вълнообразно движение с около 13 цели вълни. „Хълмовете" на тия вълни (при пълнолуние) са разположени към „външните планети", сир. към ония планети, чиито орбити включват орбитата на земята - Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон. А „долините" на тия вълни (при новолуние) гледат към „вътрешните" по отношение на земята планети: Венера, Меркурий. Това обстоятелство ясно показва онази роля, която винаги се е приписвала на Луната по отношение на земята - да бъде един вид събирателна леща на влиянията, както на „външните", така и на „вътрешните" планети, които влияния да предава и разпределя на земята по законите на периодицитета. И наистина, като се проследи движението на Луната в зодиака в течение на един месец, ще се види, че тя идва в досег с всички планети от слънчевата система - идва в „съвпад" с тях, отделя се след туй, като образува всички видове „аспекти". Луната през време на месечната си обиколка около земята, като че ли възприема и отпечатва цялата подвижна геоцентрична схема на планетните положения, проектирани в зодиака. Трябва, обаче, да споменем, че Луната не само предава на земята планетните енергии, а и извлича, изсмуква от нея периодически известни енергии, които са изгубили своя творчески ритъм. Луната е, която постоянно „очиства" земята от натрупаните в нея нечистотии. Само това е достатъчно, за да се види каква огромна роля играе тя в биопсихичния живот на земята, като жив организъм. Не само астрологичната традиция, а и множество съвременни научни наблюдения показват, че Луната е дълбоко свързана с цялата органическа природа в нейните основни биологични функции.
към текста >>

68. Списанието PDF Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Но удивителното тук било посочването на месеца: септември.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС ПРЕДСКАЗАНИЯ ЗА 1939 ГОДИНА Миналата година в Париж всеобщо познатата мадам Табуи решила да запише всички предсказания на английските, френски и немски прорицатели и се получил удивителен резултат: почти всички предсказания се сбъднали! В 1937 година било предсказано за 1938 година следното: „През септември 1938 година една голяма държава ще подчини няколко народи от Средна Европа, вследствие на което ще се яви призракът на нова всемирна война, но великите сили ще се споразумеят и мирът ще възтържествува." Всичко това се сбъднало в 1938 година и в това нямало нищо чудно, защото тъкмо преди това Германия погълнала Австрия и всеки уверен наблюдател би могъл с увереност да каже, че Германия няма да се задоволи само с Австрия. Но удивителното тук било посочването на месеца: септември. И на всички е известно, че трагедията в Чехословашко се извърши тъкмо през септември 1938 година! Но още по-поразително е друго едно предсказание: „В един голям френски град ще избухне пожар, който ще коства живота на 60 души". Спомняме си ужасния пожар в Марсилия, дето действително загинаха 60 души. Дали това е съвпадение или проникване в тайната на законите, които управляват света? Трудно е да се отговори.
към текста >>

69. ГОЛЕМИНА НА ПОЧЕРКА - Г. Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

през лятото на 1936 година в източна Гренландия било толкова топло, че от началото на юли месец ледената покривка на крайбрежието изчезнала до 72 градуса сев.
Не само водните пластове, но и въздушната температура се е повишила в тая северна област. Затоплянето е забелязано от 1919 година. Напр. от 1919 година границите на ледовете в Ледовити океан отиват по на север от нормалното. Напр. през ноември 1935 година температурата на въздуха в Шпицберген е била по-висока от нормалната с 10 градуса, на Мечи остров с 6.3 градуса и пр. Забелязва се в последно време повишение на температурата на въздуха и в Гренландия. Напр. през лятото на 1936 година в източна Гренландия било толкова топло, че от началото на юли месец ледената покривка на крайбрежието изчезнала до 72 градуса сев. ширина; такова явление не е било помнено от хората досега. В свръзка със затоплянето, в Гренландските води почнали да се явяват някои видове риби в по-голямо количество от преди, а други някои риби се появили за пръв път в тия води. Напр. треската почнала да се лови по западните брегове на Гренландия в по-голямо количество от 1925 година. Селдата, която по-рано е била неизвестна в Гренландия, сега е констатирана в голямо количество във фиордите на южна Гренландия на север от Сукертопен. Забележимо затопляне се забелязва и в Нова Земя. Напр.
към текста >>

Средната декемврийска температура на въздуха в Ленинград през този месец била 0 градуса, вместо нормалната 5,5 под нулата.
по изследванията на Д. Кайгородов зимата в Ленинград през периода 1894 - 1920 г. има тенденция да се скъсява. Декември 1936 г. в Ленинград и в Западна Европа бил изключително топъл. Средната декемврийска температура на въздуха в Ленинград през този месец била 0 градуса, вместо нормалната 5,5 под нулата. През последния век такъв топъл декември не е имало там. Сега реката Нева в пределите на града по-рано се разкрива на пролет и по-късно замръзва есента. И прелетните птици идват по-рано напролет. Всички тия данни говорят за затопляне на климата на бреговете на Финския залив през последните 50 години. Забелязва се и по-ранно цъфтене на растенията през пролетта и то не само за Ленинград, но и за Харковската област и пр.
към текста >>

70. DU MAITRE - PAROLES SACREES DU MAITRE Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Мнозина навярно са чели във вестниците за интересния случай, който произлязъл преди няколко месеца в Глазгоу: един болен, който бил подложен на операция - премахване на пикочния мехур - умира под ножа на хирурга и бива след това, тъй да се каже, възкресен от него.
Това са преводи на книги и беседи от Учителя, които излязоха през настоящата година. Не може да не се признае, че учениците на В. В. Братство от Рига са работили доста усърдно и са дали няколко хубави плода. Ние, учениците от България, се радваме на тяхното дело и пожелаваме словото на Учителя да принесе обилен плод в тяхната родина. Из отвъдния свят. Мнозина навярно са чели във вестниците за интересния случай, който произлязъл преди няколко месеца в Глазгоу: един болен, който бил подложен на операция - премахване на пикочния мехур - умира под ножа на хирурга и бива след това, тъй да се каже, възкресен от него. Хирургът тутакси разтворил гърдите на пациента, започнал да масажира сърцето му и след няколко минути възвърнал живота му. Тон - така се казва героят на това събитие - в продължение на четиридесет часа не можел да се свести. Действието на упойката отдавна се прекратило и лекарите с тревога оглеждали спящия, но той лежал неподвижно, макар че организмът му работел съвсем изправно. Най-после Тон се пробудил и след пробуждането си споделил с окръжаващите своите впечатления из "отвъдния свят". Защото той, наистина, прекарал известно време в другия свят и се възвърнал от него.
към текста >>

71. НИШКИ. МОЛИТВА ( СТИХОВЕ) - Д. АНТОНОВА Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

След 4-5 месеца, той ще бъде сладък".
Също така и пчелите и други предават по радиото. Трябва да имаме вяра в човека! Постепенно хората ще развият вложеното в тях! Например, един плод може да е стипчив и ти казваш: "Нищо не струва" - Казвам: "Бързаш! Чакай! След 4-5 месеца, той ще бъде сладък". - Трябва да чакаме нещата да узреят. Опиташ някоя мисъл или чувство на някого и казваш: "Зелена е" - Мисълта може да е зелена, но ти чакай. Тя ще узрее. – Какво е действието на музиката? – Тя има мощно действие върху дълбоките сили на душата.
към текста >>

72. МЕЖДУНАРОДНАТА КРИЗА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Той ще се явява по един път в месеца, като гост, като приятел.
Само такива жени могат да се нарекат майки. Можете ли да наречете извор онзи източник на вода, от който извира мътна, нечиста течност? Извор наричаме онова, от което извира чиста, кристална вода. Бъдещето семейство ще се различава коренно от днешното. В него само майката ще бъде налице, а бащата ще бъде далеч от семейството. Той ще се явява по един път в месеца, като гост, като приятел. Но винаги, когато дойде между тях, той ще им носи нещо ново. Затова децата ще го очакват с трепет. Стане ли въпрос за баща им, те ще имат свещен образ за него. Той ще остане за тях като идеал, към който се стремят. Той ще създава постоянен импулс в живота им, постоянен стремеж.
към текста >>

73. Зад дима и огъня – G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Ако един Колумб се връща в Севиля, окован във вериги, ако Кортес пада в немилост, ако Пасаро бива умъртвен, ако Нунес де Балбоа, откривателят на южното море, бива обезглавен, ако Камоенс, борецът и поетът на Португалия, бива наклеветен от дребнави провинциални чиновници и прекарва, подобно великия си събрат Сервантес, месеци и години в един затвор, който по нищо не се различава от торна яма; ако завърналите се назад войници и моряци, които са завладели за испанското кралско съкровище скъпоценностите на Монтесума и златото на Инките, биват посрещнати с черна неблагодарност в родния си край и като просяци и инвалиди, недъгави, мръсни, въшкави, съсипани от треска, скитат из пристанищните улици на Кадикс и Севиля; ако никой от конквистадорите не става управител на новите провинции, а стават такива ония дворцови търтеи, които никога не са напускали спокойния кралски дворец, и които с ловка ръка са си присвоявали богатствата, за които други са леели кръвта си по бойните полета - можел ли е Магелан да се надява, че него го очаква по-друга съдба?
Тъкмо когато е вече осъществил делото, за което душата му така жадно е копнеела години наред, когато е намерил западния път към Индия, напразно търсен от Колумб, Веспучи, Кабо, Пинсон и безброй други мореплаватели; когато е открил води и земи, които никой преди него не е виждал, когато е преплувал благополучно, като пръв европеец, а негли и като пръв човек през всичките времена, един нов, величествен океан - Тихия, когато на път за Молукските острови, се натъква на Филипините и ги завладява за императора Карл, като основава и за себе си царство, защото съгласно договора му с императора, нему се падат два нови острова, в случай че открие повече от шест; когато следователно той, който е бил до вчера беден авантюрист, отчаян и пред прага на гибелта, става аделантадо, губернатор на собствена земя, съдружник за вечни времена във всички печалби, които ще текат от тия нови колонии, а с това и един от най-богатите хора на земята; когато ще се върне назад в Испания, през другата половина на земята, по така добре познатия му път през Индия и нос Добра Надежда, като победител, като богат човек, като "аделантадо" и губернатор, с лавров венец на главата, с венеца на безсмъртието, тъкмо, с една реч, когато е пред прага да осъществи всичко, за което е бленувал, Магелан загива. При това той свършва живота си така жалко, така безсмислено. При една военна демонстрация, в която искал да покаже необорната сила на белите, и която излязла несполучлива, при една жалка схватка с орда голи диваци, той бива убит, а тялото му отвлечено от тях всред вой и бесни крясъци, за да се погаврят с него. Така жалко загива един от най-големите мореплаватели на земята. И него постига трагичната орис на другите големи конквистадори, макар и в друга форма. Ако един Колумб се връща в Севиля, окован във вериги, ако Кортес пада в немилост, ако Пасаро бива умъртвен, ако Нунес де Балбоа, откривателят на южното море, бива обезглавен, ако Камоенс, борецът и поетът на Португалия, бива наклеветен от дребнави провинциални чиновници и прекарва, подобно великия си събрат Сервантес, месеци и години в един затвор, който по нищо не се различава от торна яма; ако завърналите се назад войници и моряци, които са завладели за испанското кралско съкровище скъпоценностите на Монтесума и златото на Инките, биват посрещнати с черна неблагодарност в родния си край и като просяци и инвалиди, недъгави, мръсни, въшкави, съсипани от треска, скитат из пристанищните улици на Кадикс и Севиля; ако никой от конквистадорите не става управител на новите провинции, а стават такива ония дворцови търтеи, които никога не са напускали спокойния кралски дворец, и които с ловка ръка са си присвоявали богатствата, за които други са леели кръвта си по бойните полета - можел ли е Магелан да се надява, че него го очаква по-друга съдба? И наистина, друг получава почестите и славата, които се припадат Магелану, защото "светът, както казва Цвайг, възнаграждава последния, щастливеца, който завършва един подвиг и забравя всички ония, които го подготвят и правят възможен чрез своя дух и своята кръв. Тъкмо оня, който искаше да попречи в решителния миг на Магелановото дело, бившият бунтовник против Магелан: Себастиан дел Кано, обира всичката слава, всичката чест, всички почести. Още по-непонятна става несправедливостта чрез награждаването и на оня Еставаон Гомес, който дезертира в Магелановия проток, като лиши Магелан от най-богато снабдения с хранителни припаси кораб, и който бе разправял пред съда в Севиля, че не е бил намерен никакъв проход, а само един отворен залив; тъкмо този Еставаон Гомес, който така дръзко бе отричал Магелановото откритие, получава благородническа титла за заслугата, че "като водач и главен пилот е намерил протока". Всичката слава, целият подвиг на Магелан бива по някаква злоба на съдбата при-писан тъкмо на ония, които най-ожесточено се бяха опитвали през време на пътешествието да попречат на неговото жизнено дело". Не излизат ли по-честити поне неговите наследници?
към текста >>

74. Вечният закон на развитието – G. Nordmann Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

В тази, именно, атмосфера са расли Маркс и Енгелс, роден две години и някой месец след Маркс.
Запознатите с окултната история и по-специално с историята на така наречения цикъл на Рама, който се е развил под знака на Овена и Слънцето, ще си припомнят негли за бунта на масите срещу жреците на Рама, повдигнат от Иршу - бунт, който се е развил под знака на Телеца. Ще си припомнят и ще съзрат, може би интересни съответствия с революционните движения на нашето време. След всички тия разглеждания, направени с едри крачки, аз най-сетне напущам сферата на Нептун, в която наистина има чудни вълшебства. Г. Интересно е да се посочат някои по-крупни политически събития, станали около времето на точния съвпад: Южна Америка се освобождава от игото на Испания, Холандия добива своята независимост, Гърция започва войната за освобождението си от турско робство, Мексико също получава свобода. При това, в първите 20 години от Урано-Нептуновия цикъл, който трае 170 години (от съвпад до съвпад) се правят най-големите научни открития в областта на електричеството, които едва по-късно получават практическо приложение. В тази, именно, атмосфера са расли Маркс и Енгелс, роден две години и някой месец след Маркс. Би било интересно да се проследи връзката между тия двама създатели на марксизма, защото ако Маркс, тоя нов Мойсей, представя законодателят и външния оформител на марксическата доктрина, Енгелс, чиято роля остава по-скрита, защото е била засенчена от ярката фигура на Маркс, е свързан повече с вътрешното ù съдържание.
към текста >>

75. Из нашия живот. Разговор с Учителя на Изгрева – Б. Боев Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

И действително, дисхармоничните аспекти между тия две планети, които се повтарят на всеки няколко месеца, бележат епохите на сериите нещастия - катастрофи, срутвания, минни злополуки, скандали, убийства, които често се хвърлят в очи със своята масова поява.
Ние няма да разглеждаме въпроса по методите на политическата астрология, а ще си позволим само няколко общи разсъждения. На 1.IX.1939 г. е имало само два големи дисхармонични аспекти между планетите от старата серия - една квадратура между Уран и Меркурий и една непълноценна такава между Марс и Сатурн. Въпреки експлозивния характер на Уран, неблагоприятният му аспект към Меркурий едва ли би създал нещо повече от едно нервно напрежение, прибързаност в решенията и склонност към криви заключения. Истинската опасност идва от втората квадратура, която, както поради присъствието на Марс, имащ явно отношение към войната, така и поради участието на Сатурн - между друго принцип на унищожението - има тясна връзка с интересуващия ни случай. И действително, дисхармоничните аспекти между тия две планети, които се повтарят на всеки няколко месеца, бележат епохите на сериите нещастия - катастрофи, срутвания, минни злополуки, скандали, убийства, които често се хвърлят в очи със своята масова поява. Неблаготворните съчетания на "голямото и малкото зло", обаче, не са всякога еднакво трагични. Наистина, сегашната квадратура, по причини, върху които няма да се спираме сега, съвсем не е от доброкачествените. Все пак, обаче, тя не би била достатъчна да обясни избухването на един международен конфликт, толкоз повече, че на 1.IX. т.г. тя е била още в началото на своето образуване. Едва като вземем предвид Плутон с неговия хипотетичен буен темперамент, намираме една планетна констелация, която значително по-добре подхожда на изключителното събитие.
към текста >>

И неохотността, с която поне до днес - три месеца след избухване на конфликта - се водят военните действия на Западния фронт, иде да покаже, че в случая имаме работа с една война, която е предизвикана или поне ускорена от съдействието на човешкия произвол. (Следва)
Трудността иде от обстоятелството, че ние нямаме мярка за да определим точната сила на един астрален импулс. Така, неведнъж е имало критични планетни съчетания, които са създавали някое драматично положение, без да доведат до голям конфликт. При гореизложените напрежения в началото на септември т.г. би могло да се очаква, и то с доста голяма положителност, една криза, евентуално и едно ограничено стълкновение, но едва ли война в такъв мащаб. Нашето впечатление, прочее, е, че тоя път много държавници са се поддали като че ли твърде лекомислено на нажежената космична атмосфера. И неохотността, с която поне до днес - три месеца след избухване на конфликта - се водят военните действия на Западния фронт, иде да покаже, че в случая имаме работа с една война, която е предизвикана или поне ускорена от съдействието на човешкия произвол. (Следва)
към текста >>

76. СЪВРЕМЕННАТА МЛАДЕЖ И ЗАДАЧИТЕ НА ЕПОХАТА- БОЯН БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Преди нейния край, на единадесетия месец изникна една друга война – не по-малко ожесточена – Руско-финландската война.
След това бавно, но сигурно взе да се мъти полският въпрос. И за изненада на мнозина, които предричаха мирна и благоразумна 1939 год., избухна една кръвожадна, стихийна война и помете толкова много ценности, създадени с много труд и усилието на полския национален гений. Тази едномесечна война отне живота сигурно на 1-2 милиона хора, хвърли в бедствие 30-35 милиона и няколко милиона тикна в изгнание. А най-важното е, че запали една нова световна война, чийто край не се знае къде ще бъде и кога и как ще дойде. Не свърши, обаче, тази предречена от мнозина мирна година само с това. Преди нейния край, на единадесетия месец изникна една друга война – не по-малко ожесточена – Руско-финландската война. Все в името на справедливостта, в името на мира и с цел да се въдвори ред в страната, срещу която се води войната, се отварят те. И след като се погълне слабата страна, в резултат вместо справедливост, ред и мир, идва бедствието, страданието за дълги, дълги дни, години и поколения. В навечерието на 1940 година светът е избезумял. Борят се две идеологии – тоталитарна и демократична. Фактически бори се нуждата на човечеството за по-добри, по-светли дни, но народните маси не желаят кръвопролитните войни.
към текста >>

77. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Установено е, именно, че като обществено явление, самоубийствата се отличават със свой определен годишен ритъм, чийто максимум пада средно през месеците май и юни, а минимумът – през ноември и януари.
Тук биха могли да се очакват по-резки скокове в цифрите, които показват броя на тоя род смъртни случаи за отделни години. За най-голяма изненада, обаче, и тук статистиките показват едно сравнително постоянство в цифрите: броят на смъртните случаи от конски ритник остава горе-долу еднакъв през всички години. Излиза, че сякаш е определено за дадено место, колко души през годината ще умрат от удар на конско копито! Така седи въпросът и със самоубийствата. И те не стават така безразборно и случайно, както би могло да се предполага на пръв поглед. Установено е, именно, че като обществено явление, самоубийствата се отличават със свой определен годишен ритъм, чийто максимум пада средно през месеците май и юни, а минимумът – през ноември и януари. При това, те проявяват явна тенденция към редуване в течение на няколко дни или седмици, която не може да се обясни с действието на социални причини (мизерията, например). Самоубийствата са по-чести всред интелектуалците, отколкото всред другите обществени слоеве. По-чести са в протестантски, отколкото в католишки страни, по-чести са също всред мъжете, отколкото всред жените, по са чести в известни възрасти и пр. След тия кратки сведения за някои явления в живота, в които статистиката открива известна ритмична закономерност, ще се спрем по-специално на денонощния ритъм на ражданията и умиранията. Първите по-точни изследвания относно ритъма на ражданията е дал Кетле, когото наричат „баща на социалната статистика".
към текста >>

78. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. М. Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

От време на време, понякога през два, понякога през три или повече месеца, без видими причини, някак спонтанно и с двамата настъпвала резка промяна в душевното разположение.
Все пак приликите по характер и съдба у близнаците са тъй големи, съвпаденията на еднакви или сродни събития в живота им са тъй чести и поразителни, че не могат да не се хвърлят на очи и при най-повърхностно наблюдение. Ще приведа няколко примера из живота на някои близнаци, които се срещат в литературата, третираща въпроса за близнаците. Моро, в книгата си Psychologie morbide (1859) изнася историята на двама братя близнаци, които си приличали не само по външност, а и по психика. И двамата били обзети от една и съща идея-фикс – и двамата страдали от манията за преследване: едни и същи въображаеми врагове ги преследвали, искайки да ги унищожат с едни и същи средства. И двамата имали слухови халюцинации, и двамата били мрачни и меланхолични. От време на време, понякога през два, понякога през три или повече месеца, без видими причини, някак спонтанно и с двамата настъпвала резка промяна в душевното разположение. Тогава те, почти по същото време, дори често в един и същи ден, излизали от своето душевно безразличие и вцепенение, правели пред лекарите едни и същи оплаквания и настоявали да бъдат пуснати на свобода. Любопитното е в случая, че те се намирали в две различни клиники за душевно болни, отдалечени на много километри една от друга. Друг един случай, разказан от Бом (Annales medico-psychologiques, 1863). Двата близнака, Франсуа и Мартин, на възраст 50 години, работели заедно по железопътната линия от Кимпер до Шатолен. На 15 януари кутията, в която прибирали своите вещи, им била открадната.
към текста >>

Той е умрял, значи, 14 месеца преди своя „близнак пред звездите".
Още млад, той се проявява като композитор. Ала преждевременната му смърт към края на 1913 год. го откъсва от неговата многообещаваща кариера, когато е бил на 38 годишна възраст. В същия ден, 15 август 1875, се ражда в Лондон Самуел Колридж. Още в ранни младини той се прочува като виден цигулар, ала смъртта го покосява през есента на 1912 год., едва до-стигнал 37 години, като туря край на неговото блестящо музикално поприще. Той е умрял, значи, 14 месеца преди своя „близнак пред звездите". Ще завършим тая редица примери с един по-съвременен случай. На 12 януари 1893 год. се раждат в две диаметрално противоположни точки на Германия двама души, които коренно се различават по характер. Ала въпреки различията си по темперамент и характер, тия двама души се увличат от един и същ политически идеал, издигнат като знаме от нищожната на първо време национал-социалистическа партия. След възтържествуването на последната, на 30 януари 1930 г., тия двама души стават не някакви обикновени държавни функционери, а министри на третия Райх.
към текста >>

79. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

И какво казва: „Елате след един месец".
Обичаш някого и казваш: „Той е много добър". Значи обичаш го за любовта, която е в него! Когато мина покрай някоя круша, виждам, че не са узрели плодовете ù, но когато дойде лятото, ще узреят. Значи, когато вадите че някой човек не е добър, не на време сте отишли, но когато дойде лятото, колко добър ще бъде! Вие искате да ви обича някой, но той не може да ви обича; той няма още узрели плодове. И какво казва: „Елате след един месец". И тогава ще ви обича. Досега сте яли все зелени сливи; зрели не сте яли! Досега вие сте се учили да благодарите, когато някой ви даде нещо. А пък сега ще се учите да благодарите, без да сте получили нещо – когато подаръците отидат на друго място. Човек, който не обича Истината, красив не може да стане.
към текста >>

80. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Сестра ми беше се преселила отвъд преди 2-3 месеца.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Дългата кутия Госпожа Е. К. от град В. разказва: Бях учителка в село Б., околия в. Това беше през 1910 година. Сестра ми беше се преселила отвъд преди 2-3 месеца. Аз страдах от късогледство. Веднъж си загубих очилата. А без тях не можех. Т ми бяха много необходими. И затова много се безпокоях.
към текста >>

81. ЖИВОТЪТ НА СТАРОЗАВЕТНИТЕ - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Преди няколко месеца във вестниците беше предадена статията на един англичанин-архиепископ.
Ще бъде ли доволен от синовете си ? Сега всички хора са разделени на два големи лагера. Едните съчувстват на така наречените демокрации, на съюзниците англичани и французи, а другите на Германия и на С. Русия. Въпросът е, обаче, чия кауза е права. А права е каузата на ония, които работят за делото човечество. Преди няколко месеца във вестниците беше предадена статията на един англичанин-архиепископ. Той признава, че с мирните договори англичаните са направили голяма грешка, която трябва да изправят. Ние сме най-богатия народ, казва той и затова трябва да направим нещо за човечеството. Ние не се нуждаем от нищо и затова трябва да престанем да потискаме другите народи. Ако продължаваме да ги потискаме, нищо добро не ни очаква. Това са приблизително думите на един англичанин, който се осмелява да признае погрешките на своя народ.
към текста >>

82. СТИХОВЕ - S. И Д. АНТОНОВА Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски мечти стават действителност: ние се уверяваме в това, като констатираме от много месеци насам, от как изучаваме Вашето Божествено учение, неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, а постепенно в нашите семейства и в нашите приятели!
Ще приведа само няколко думи от словото на Тони Белмен: „Тук си спомняме за нашето детинство когато дните ни бяха свободни и открити за радостта, игрите и учене всред природата. С какви мечти се пълнеха тогава душите ни за вълшебните богатства на планината и за красивите дарове, които тя пази за нас! Ние мечтаехме за една страна, дето цари истинско щастие, истински свободен живот на чистата радост, на истинската младост. После когато пораснахме, около нас срещнахме хора, които ни дадоха пример на страх, на егоизъм, на подозрение, на лични долни сметки и интереси. И затова грижливо требваше да газим тайно в душите си нашия дивен блян за рая на земята! Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски мечти стават действителност: ние се уверяваме в това, като констатираме от много месеци насам, от как изучаваме Вашето Божествено учение, неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, а постепенно в нашите семейства и в нашите приятели! ". [1]Тук са изложени само части от разговора. Понеже не са държани бележки във време на разговора, затова той е предаден до толкова, доколкото е запомнен от присъстващите.
към текста >>

83. DU MAITRE - LE PAIX DESIRE Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Професор Сондерблем лекувал в продължение на шест месеца с картофи един болен, нервен и нерешителен.
То оказвало влияние и на работата на кръвоносните съдове. Из в. „Днес". Въздействие на зеленчуците върху характера. Датският учен д-р Сондерблем дошъл до интересни заключения във връзка с неговите проучвания и опити за влиянието на някои плодове и зеленчуци върху характера и настроението. Според този учен витамините, съдържащи се в зеленчуците, оказват едно благоприятно въздействие върху човешкия характер, докато месото прави човека капризен. Професор Сондерблем лекувал в продължение на шест месеца с картофи един болен, нервен и нерешителен. След това лечение болният станал спокоен и решителен. След системни лекувания със спанак меланхоличните ставали весели и приказливи. Зелената салата пораждала склонност към музика; крушите правели хората логични, а ананасът ги правел авторитетни и решителни. Из в. „Зора". Sanktaj vortoj de l'Majtro, от Beinsa Duno, София, 1940.
към текста >>

84. ГЕОРГИ РАДЕВ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Съгласно желанието си, той прекара три месеца на една висока поляна в Родопите, доминираща над далечни простори.
Онова, което природосъобразният режим в братска среда поправяше, е бивало често подривано от една почти непонятна небрежност към собственото здраве. Като астролог, Жорж е знаел, че 1940 г. е критична за него. Но той никога не се оплака пред нас. Напротив, не веднъж спомена с най-голямо спокойствие за едно евентуално заминаване от тоя свят. Съгласно желанието си, той прекара три месеца на една висока поляна в Родопите, доминираща над далечни простори. Той предпочете последния месец да остане само с чужди хора, може би, за да се сбъдне онова, което бе предсказал сам за края на своя живот. Иначе, той запази бодрост до край. Последните му писма дишат свежест и възторг от дивната хубост на оня планински кът и говорят за една ненамалена жажда за работа. На 22 юли т.г., обаче, към 9 ч. сутринта, Жорж е отлетял към един пo-хубав свят, за който той копнееше в последно време.
към текста >>

Той предпочете последния месец да остане само с чужди хора, може би, за да се сбъдне онова, което бе предсказал сам за края на своя живот.
Като астролог, Жорж е знаел, че 1940 г. е критична за него. Но той никога не се оплака пред нас. Напротив, не веднъж спомена с най-голямо спокойствие за едно евентуално заминаване от тоя свят. Съгласно желанието си, той прекара три месеца на една висока поляна в Родопите, доминираща над далечни простори. Той предпочете последния месец да остане само с чужди хора, може би, за да се сбъдне онова, което бе предсказал сам за края на своя живот. Иначе, той запази бодрост до край. Последните му писма дишат свежест и възторг от дивната хубост на оня планински кът и говорят за една ненамалена жажда за работа. На 22 юли т.г., обаче, към 9 ч. сутринта, Жорж е отлетял към един пo-хубав свят, за който той копнееше в последно време. Така, земният път на Жорж завърши необикновено, както и бе протекъл.
към текста >>

85. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. ДЕВА. - G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

На всякъде характерните за този месец тук сини минзухари.
Там розови краски се менят всеки миг. Птичките летят над главите ни и огласяват околността с шумния си концерт; и те долавят животворната енергия, която в този миг се разлива от изток. Не е ли това техният радостен, молитвен поздрав? Каква свежа, млада трева горе на нашата обична полянка! Тук-там по срещните усойни места има още остатъци от снежни преспи. На всякъде характерните за този месец тук сини минзухари. След няколко часа престой всички сме събрани около Учителя. Той поглежда цветята около нас и казва: – Като влезе жълтият цвят в мене, събужда мисълта. Червеният цвят като влезе в мен, събужда вярата. Цветът е като храна. Около нас пчелите бързат да използуват ранните пролетни цветя.
към текста >>

86. ГРАНИЦИ И ПРОПАСТИ - ИНЖ. ХИМ. Д.В. КОЧОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

В следващите редове бихме желали да поднесем на приятелите си само някои от хубавите душевни плодове, които са се отронили в душата на един от нашите големи съвременници, името на когото е известно на всеки, който е отварял поне вестник — големият изследовател на Южния полюс адмирал Ричард Бърд, по време когато той е прекарал седем месеца сам на „Предния пост" на Южния полярен континент на 80° 08 ю.шир.
Войните през последните десетилетия раздрусаха доста света, хората се обезвериха във всичко и някои правилно се насочиха към себе си. Не са малко тия единици днес, които са вкусили от водите на живот вечен в себе си. Има ги измежду прости и учени, измежду богати и бедни. Някои от тях са съумели да оставят в слово добитите опитности от „надникването" в себе си. Те са красиви и богати. В следващите редове бихме желали да поднесем на приятелите си само някои от хубавите душевни плодове, които са се отронили в душата на един от нашите големи съвременници, името на когото е известно на всеки, който е отварял поне вестник — големият изследовател на Южния полюс адмирал Ричард Бърд, по време когато той е прекарал седем месеца сам на „Предния пост" на Южния полярен континент на 80° 08 ю.шир. през 1934 г. Изживяванията и опитностите си той е изложил в дивната си книга „Сам", излязла през 1938 год. „Предният пост", както сам Бърд го определя, се намираше в мрачната безкрайност на ледената граница Рос, между малка Америка и самия Южен полюс. Между научните наблюдения, които адмирал Бърд е трябвало да прави там, една друга важна цел на усамотението му е била „желанието му да прекара известно време в мир, спокойствие и пълна самота, за да може истински да прецени тия блага. Нищо повече".
към текста >>

Прекарал е седем месеца в една уж специално построена сглобяема дървена барака — в последствие се установи, че е с много недостатъци, заровена изцяло в леда.
Средните температури през зимата на този шести континент се движат между 40° и 60° под нулата. Б. измерил веднъж -89°. По студено от всякъде другаде по земята! При такава средна температура трудно е да се приспособи какъвто и да е органически живот. Това е достатъчно, без да описваме климатическите и други условия на Южния полюс, за да разберем с колко трудности е била съпроводена самотата на Ричард Бърд. Прекарал е седем месеца в една уж специално построена сглобяема дървена барака — в последствие се установи, че е с много недостатъци, заровена изцяло в леда. Храни и гориво е имал достатъчно, но на всичко е трябвало да се слугува неимоверно много. Научните наблюдения и поддържането на живота там са отнемали на Бърд не по-малко от 15-ина часа на ден. И той установил, че на полюса не би могъл да издържи, ако не работи, ако не е погълнат от работа — вътрешна, духовна и външна — физическа и научна. Не можем да се спрем на целия живот на Б. на „Предния пост" — на всекидневните му занимания, трудности и страдания.
към текста >>

Последните три месеци Б.
И той установил, че на полюса не би могъл да издържи, ако не работи, ако не е погълнат от работа — вътрешна, духовна и външна — физическа и научна. Не можем да се спрем на целия живот на Б. на „Предния пост" — на всекидневните му занимания, трудности и страдания. Те са много. Може да кажем с езика на окултизма, че Бърд в своето усамотение на Южния полюс е минал през посвещение и се е добрал до истини, които само дълбоко посветените знаят като истински реалности. Последните три месеци Б. е бил болен — отровен от газовете, отделящи се вследствие непълното горене на печката, лампите и моторите, с които си служил. През това дълго и мъчително време, той се е борил със смъртта, без да прекрати своите редовни наблюдения и без да съобщи за болестта на другарите си, заседнали на стан на 200 км. северно от „Предния пост" в Малка Америка. В тази борба със смъртта, той идва до заключението: „Открих още нещо — как човек може да се приближи до смъртта и да не умре — да не отстъпи пред смъртта. Това преживяване, което беше само мое, ми даде най-добра представа за относителността в живота; странно е как с приближаване на крайната развръзка, човек ясно разбира, колко малко неща действително съществуват, в колко малко неща трябва да се вярва." Потънал в усамотението си, в научните си наблюдения, в борба със стихиите — студа, снега, вятъра, в борба със смъртта; унесен в абсолютната тишина на полюса през тихо време, смущавана навремени от пукота на леда на „Границата" (границата между сушата и Росовото ледено море), унесен в съзерцание на вълшебното южно звездно полунебе и в пъстрите замайващи по форма и разнообразие полярни сияния, Бърд идва до установяване, до изживяване на върховните, но прости истини за живота, за неговата същност, за хармонията във вселената, за единството между всичко, за върховния Разум, за доброто и правилната преценка на ценностите и благата на нашия живот.
към текста >>

На Бърд „е било писано" да бъде седем месеца сам на Южния полюс, да бъде при това три месеца болен, между живота и смъртта и да намери пътя към вечния живот.
Така завърши моята философска криза." В своята истинска самота човек намира Бога, хармонията в живота, във вселената. Естествено, не е необходимо всеки да се отдели в Южния полюс за да намери себе си, да преоцени нещата, да види Бога. Зрелите души намират времето и местото. Тези души, тези хора са. благото и щастието на своя народ, на човечеството. На Бърд „е било писано" да бъде седем месеца сам на Южния полюс, да бъде при това три месеца болен, между живота и смъртта и да намери пътя към вечния живот. Той напусна полюса „като завинаги остави частица от себе си на 80°08 южна ширина: оставях там последните дни на младостта си, последния остатък от самомнение може би, от безверие безспорно. в замяна отнасях нещо, което никога до сега не бях ценил достатъчно — простата красота и чудо да чувствуваш, че си жив и едно ново, по смирено понятие за ценностите в живота. Животът ми отново в цивилизования свят не ме промени. Сега водя по-просто съществувание с много по-дълбок вътрешен мир." Той завършва: „Човек почва да се приближава към мъдростта, едва когато признае в себе си, че не е вече необходим." Много са пътищата, по които човек може да стигне до себе си. Важното е да е узрял за това.
към текста >>

87. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Девет месеца след женитбата тя почина в София.
ЗАГАДЧНИ ЯВЛЕНИЯ Коприненият плат Това, което ще разкажа, беше към 1906 година. Бях лична приятелка с г-ца Иванка М. и с майка й. Те живееха в Търново. Иванка се ожени и отиде да живее в друг град. Девет месеца след женитбата тя почина в София. По това време аз бях учителка в Търновско. Когато дойдох в Търново, видях я на сън: аз см долу на вратата, а тя на горния край на стълбата. Запитах я: – Много мисля, Иванке, как прекарваш. – Не съм сама. Татко е при мен.
към текста >>

88. DU MAITRE: LE NOUVEAU QUI NAIT Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Цели два месеца ушите ми слушаха думи на любов, хармония, мир и радост.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Идеите на Всемирното Братство в чужбина Една американка от Ню-Йорк, която се е занимавала с окултни науки и е чела в превод на английски беседите на Учителя, пише на едно лице в България следното писмо: „Много се интересувам от утринните упражнения, наречени паневритмия, които са придружени със специална музика. Трябва да е чудесно да има човек за учител едно такова лице като Вашия Учител. Аз това лято посещавах една духовна школа на тъй нареченото движение „християнско лекуване". Прекарах в курса 8 седмици и през това време почувствувах, че всичките- ми клетки бяха изпълнени с любовта на Бога. Цели два месеца ушите ми слушаха думи на любов, хармония, мир и радост. Това беше небето на земята. Там почувствувах, че най-после съм дошла у дома си, след като съм била далеч през целия си живот. Аз желая да стана ученичка на Учителя и да работя за повдигането на човечеството в Америка. Трябва да е велико нещо да се работи за идеите на Учителя и да се получават резултати от тия чудно хубави идеи." * Един американец от Бруклин, който е чел беседите на Учителя в английски превод, пише в едно писмо между другото: „Никъде не сcм срещал такова учение. Единствено знание за идеите на Учителя получих от трите беседи, които прочетох: Големият брат, Великият закон и Високият идеал.
към текста >>

За напред списанието ще излиза редовно всеки месец в единични броеве от по две коли.
Чрез нея се въвежда един съвсем нов дух в първоначалното училище и прогимназията. От книгата се вижда, че авторът е добър познавач на детската душа и той предлага метод, чрез който по един красив, художествен начин, чрез красиви игри и други упражнения детето се въвежда в царството на числата. За да се види, в кой дух работи авторът, достатъчно е да се прочете статията му за любовта в сп. „Родно училище". СЪОБЩЕНИЕ Настоящата първа книжка от петнадесетата годишнина на списанието излиза по решението на редакцията в три коли. За напред списанието ще излиза редовно всеки месец в единични броеве от по две коли. Молим всички приятели на „Житно зърно" да вземат присърце неговото дело и да запишат поне още по един нов абонат. Чрез задружните усилия на всички приятели на „Житно зърно" към новата култура на светлината! Редакцията доставя книгите: ЛИЦА И ДУШИ (Физиогномични портрети) от ГЕОРГИ РАДЕВ, срещу 30 лв. ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ От А. ОСБОРН-ЙИВС, срещу 20 лева Литопечат - Гурко 22, София Продължава подписката за ПЕТНАДЕСЕТАТА ГОДИШНИНА на сп.
към текста >>

89. ЕДИНСТВО В ПРИРОДАТА - Д-Р ИЛ. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ето един пример: През последните дни на месец ноември 1913 (в 1914 година Франция влезе във война) Шарл Рише бива посетен от Д-р Тардйо, известен лекар от Монт-Доре.
Явлението си остава неизяснено, друг човешки мозък го не познава. Например, когато от десет затворени плика, вземем един, никой не може да знае, какво съдържа взетият плик, един медиум (лицето има душевна способност) може да каже това нещо. Най-сетне от безбройните вибрации, които съществуват във вселената, нашият мозък хваща ония именно, за които сме пригодни. Явления от субективната метапсихика са и разните видове ясновидство т.е. не само познаване миналата действителност или настоящето, но познаване една бъдеща действителност. Ето един пример: През последните дни на месец ноември 1913 (в 1914 година Франция влезе във война) Шарл Рише бива посетен от Д-р Тардйо, известен лекар от Монт-Доре. Докторът му казва: Дойде време да извадя наяве някои факти от миналото за автентичността на които гарантирам. В юли 1869 г. (година преди Френско-пруската война от 1870) излязох от болницата да се разходя из люксембургската градина със своя приятел Сорел, виден математик и астроном. Изведнъж виждам Сорел да променя лицето си, пада в екстаз и ми казва: виждам те във военни дрехи да отиваш в Хифсон Седан. Ах, бедно мое отечество!
към текста >>

90. ПОДРАЖАНИЕТО - Г. С. Г. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

В такъв случай всички води по повърхността на земното кълбо през студените зимни месеци биха замръзнали.
Целият процес на развитието, космичен или биологичен, е единен. Обосновката на тези мисли в книгата на Хендерсон изисква едно по-дълго разяснение. Но нам би било достатъчно да разгледаме едно от свойствата на една от главните съставки на природата – водата. Познато е, че водата под 4 градуса над нулата повторно почва да се разширява и става по-лека, след като е намалила обема си до минимум при понижение на температурата до 4 градуса. Колко катастрофално щеше да бъде за природата, ако водата не би притежавала това свойство. В такъв случай всички води по повърхността на земното кълбо през студените зимни месеци биха замръзнали. С понижение на температурата под 4 градуса биха представлявали един необитаем леден блок. Същата закономерност, с цел да се запазят условията за живота в природата, забелязваме и физико-химичния механизъм в растителното царство. Посредством него то извлича елементи от „мъртвата", неорганична природа и с помощта на светлинната енергия ги организира и предоставя като храна на животинското царство. Растителното царство от това гледище се явява като среда за живота на животинското царство. И двете съществуват като отделни единици, но тясно свързани в единния поток на живота.
към текста >>

91. DU MAITRE; LHOMME PARFAIT Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Астрономът Реш, който притежава собствена обсерватория в северна Африка, в Сиди Бел Абес, решил да провери това съобщение и непрестанно наблюдавал луната в продължение на няколко месеца.
Явлението се е повтаряло постоянно, но не е. могло да бъде фотографирано. Загадъчни проблясъци на луната. Френският астроном Жулиа е забелязал странни явления на луната при своите наблюдения през 1931 год. Той забелязал на повърхността на луната в района на цирка Аристарх необикновено светло петно, напомнящо огнено избухване или светлив сигнал. Астрономът Реш, който притежава собствена обсерватория в северна Африка, в Сиди Бел Абес, решил да провери това съобщение и непрестанно наблюдавал луната в продължение на няколко месеца. И най-после му се отдало да забележи такова светлинно избухване на част от грубата повърхност. Странното явление се повторило и друг път. Нещо за планетата Плутон Новооткритият член на нашето планетно семейство — Плутон — се движи по самия край на слънчевата система. Тя е деветата голяма планета на слънчевата система. Тайните, които са забулвали това небесно тяло в първите месеци след неговото откритие, сега са се разпръснали до известна степен.
към текста >>

Тайните, които са забулвали това небесно тяло в първите месеци след неговото откритие, сега са се разпръснали до известна степен.
Астрономът Реш, който притежава собствена обсерватория в северна Африка, в Сиди Бел Абес, решил да провери това съобщение и непрестанно наблюдавал луната в продължение на няколко месеца. И най-после му се отдало да забележи такова светлинно избухване на част от грубата повърхност. Странното явление се повторило и друг път. Нещо за планетата Плутон Новооткритият член на нашето планетно семейство — Плутон — се движи по самия край на слънчевата система. Тя е деветата голяма планета на слънчевата система. Тайните, които са забулвали това небесно тяло в първите месеци след неговото откритие, сега са се разпръснали до известна степен. Ние сега знаем, че Плутон се движи по разтегнат затворен път, доста много наклонен към земната орбита. Средното му разстояние от слънцето е 40 пъти по-голямо от това на земята до слънцето. Пълното обръщане на Плутон около слънцето се извършва за 250 земни години. Има основание да се предполага, че Плутон по масата си е 100 пъти по-малък от съседната Нептун и, следователно, 6 пъти по-малък от нашата земя. Плътността на веществата на Плутон ще да е такава, каквато е и на земята.
към текста >>

92. ОБЩУВАНЕ С КОСМОСА - А.Б.С. Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Искате ли да се лекувате по природосъобразен начин, трябва да използувате месеците април, май и юни, когато природата е богата с жизнена енергия.
Колкото по-рано излизате, толкова по-добре. Излизайте на открито, на чист въздух, далеч от градския прах и дим и посветете за дишане и гимнастика поне един час. И след това може да започнете работата, която ви предстои през деня. Правите ли тези разходки, работите ви ще вървят по-добре, отколкото ако стоите в стаите си и работите. Очистете първо машината си, нагласете я и тогава започнете да работите с нея. Искате ли да се лекувате по природосъобразен начин, трябва да използувате месеците април, май и юни, когато природата е богата с жизнена енергия. Не могат ли да се използуват тия енергии в природата, хората изпадат в положението на онзи, за когото е казано: Вода гази, жаден ходи. Ако знае как да използува енергиите на природата, човек ще спести излишни страдания и може да придобие толкова сили и идеи, че дето мине, да остави нещо бодро и свежо от себе си. В който дом влезе, всички ще го очакват с нетърпение и радост. Човек требва да придобие магнетична енергия от природата и да даде от нея на своите ближни! ". Човек диша не само чрез белия дроб, но и чрез цялата си кожа.
към текста >>

93. СТИХОВЕ - Д. АН-ВА И ЕК. М-ВА Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Сега е месецът на мечтите и измамата, но скоро ще познаем великата реалност на мечтите и измамната цена на туй, което сме тачили за ценност.
Защо е тъжен тоя глас? Като загубено дете проплаква той в топлата вечерна тишина и дири ответ. Какво дири тоя небесен зов в коравата земя? Родината ли е загубил някой тук, небесната родина, където текат сребърни реки и гласът на птичките е като едва дочутият звън на идещата пролет? Един младенец, роден от целувката на слънцето и земята, възпява чара на един сънуван сън, който сън ще слезе от царството на сънищата, ще се облече с красивите одежди на земята и ще стане действителност, ще влезе в нашия живот, за да ни научи на оная тайна, която дирят мъдреци и знахари цял живот. Сега е месецът на мечтите и измамата, но скоро ще познаем великата реалност на мечтите и измамната цена на туй, което сме тачили за ценност. Сега е цветният месец на любовта, но скоро ще познаем една нова обич, която ще разтвори тежките врати на нашит затвори, за да дойде светлината, гостенка при нас. За тая обич пее тоя младенец с тънката стройна снага в меката тишина на пролетната нощ. За тая обич звъни небесната мелодия на онова съзвездие, звездите на което са наредени като лира върху модрия купол на небето. Сега е цветният месец. Месецът на месеците.
към текста >>

Сега е цветният месец на любовта, но скоро ще познаем една нова обич, която ще разтвори тежките врати на нашит затвори, за да дойде светлината, гостенка при нас.
Като загубено дете проплаква той в топлата вечерна тишина и дири ответ. Какво дири тоя небесен зов в коравата земя? Родината ли е загубил някой тук, небесната родина, където текат сребърни реки и гласът на птичките е като едва дочутият звън на идещата пролет? Един младенец, роден от целувката на слънцето и земята, възпява чара на един сънуван сън, който сън ще слезе от царството на сънищата, ще се облече с красивите одежди на земята и ще стане действителност, ще влезе в нашия живот, за да ни научи на оная тайна, която дирят мъдреци и знахари цял живот. Сега е месецът на мечтите и измамата, но скоро ще познаем великата реалност на мечтите и измамната цена на туй, което сме тачили за ценност. Сега е цветният месец на любовта, но скоро ще познаем една нова обич, която ще разтвори тежките врати на нашит затвори, за да дойде светлината, гостенка при нас. За тая обич пее тоя младенец с тънката стройна снага в меката тишина на пролетната нощ. За тая обич звъни небесната мелодия на онова съзвездие, звездите на което са наредени като лира върху модрия купол на небето. Сега е цветният месец. Месецът на месеците. Спри и вслушай се в тишината.
към текста >>

Сега е цветният месец.
Един младенец, роден от целувката на слънцето и земята, възпява чара на един сънуван сън, който сън ще слезе от царството на сънищата, ще се облече с красивите одежди на земята и ще стане действителност, ще влезе в нашия живот, за да ни научи на оная тайна, която дирят мъдреци и знахари цял живот. Сега е месецът на мечтите и измамата, но скоро ще познаем великата реалност на мечтите и измамната цена на туй, което сме тачили за ценност. Сега е цветният месец на любовта, но скоро ще познаем една нова обич, която ще разтвори тежките врати на нашит затвори, за да дойде светлината, гостенка при нас. За тая обич пее тоя младенец с тънката стройна снага в меката тишина на пролетната нощ. За тая обич звъни небесната мелодия на онова съзвездие, звездите на което са наредени като лира върху модрия купол на небето. Сега е цветният месец. Месецът на месеците. Спри и вслушай се в тишината. Ще чуеш зова на новия човек, който изтръгва из струните на своето сърце най-тихата и най-чаровната мелодия. За една нова обич пее той!
към текста >>

Месецът на месеците.
Сега е месецът на мечтите и измамата, но скоро ще познаем великата реалност на мечтите и измамната цена на туй, което сме тачили за ценност. Сега е цветният месец на любовта, но скоро ще познаем една нова обич, която ще разтвори тежките врати на нашит затвори, за да дойде светлината, гостенка при нас. За тая обич пее тоя младенец с тънката стройна снага в меката тишина на пролетната нощ. За тая обич звъни небесната мелодия на онова съзвездие, звездите на което са наредени като лира върху модрия купол на небето. Сега е цветният месец. Месецът на месеците. Спри и вслушай се в тишината. Ще чуеш зова на новия човек, който изтръгва из струните на своето сърце най-тихата и най-чаровната мелодия. За една нова обич пее той!
към текста >>

94. DU MAITRE: LE BON FILS Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Из частния живот на Ганди Когато бил затворен веднъж от англичаните за 8 месеца в затвора, той не приел апартамента от три стаи, които му дали на разположение, но си избрал най-малката килия в затвора, отказал се от избраната храна, която му предлагали и се задоволявал със строг вегетариански режим.
Тези биоелектрични явления липсват у новородените и чак след шестата седмица се явяват. Електричният ток в мозъка е няколко вида: един вид с твърде дълги вълни и друг вид със съвсем къси и бързи вълни. Тези биоелектрични токове продължават и през време на сън, но съвършено спират при изгубване на съзнанието или при упойка от хлороформ. При по-усилена умствена дейност или при по-силно чувствуване, което изисква голямо вдълбочаване на ума, по-дългите вълни внезапно изчезват, а късите и бързи вълни вземат надмощие. Според професор Бергер психичните процеси не са само една обикновена „сянка", която придружава физиологичните процеси, но те са, напротив, един активен фактор. Из частния живот на Ганди Когато бил затворен веднъж от англичаните за 8 месеца в затвора, той не приел апартамента от три стаи, които му дали на разположение, но си избрал най-малката килия в затвора, отказал се от избраната храна, която му предлагали и се задоволявал със строг вегетариански режим. През всяко денонощие Ганди посвещавал в затвора 5 часа за спане, 2 часа за размишление, 1 час за разходка в градината, 8 часа за ръчна работа на чекръка и 8 часа за четене и писане. Ганди написал в затвора една книга върху политически и философски въпроси. Всеки понеделник за Ганди бил ден на мълчание. През този ден Ганди не ядял и не пиел нищо, прекарвал 7 часа в размишление, не излизал на разходка в градината и 12 часа работел на чекръка. Светлината е храна.
към текста >>

95. DU MAITRE: RAPORRTS RAIONNABLES Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

След едно пътуване, което продължи 2 месеца из пустинята Гоби и страшните планински вериги на северен Тибет, стигнахме до едно снежно плато, което се издига повече от 5,000 м.
Едно лице, когото аз излекувах от сериозна болест, във форма на голяма тайна ми говори за този мистичен център, който се издига върху златистите върхове на Куен Лунската планинска верига. Попитах го, дали би могъл да ме вземе със себе си и да ме заведе там. След две седмици той ми каза, че ще мога да го придружа, ако обещая, че никога няма да открия точния маршрут на нашето пътуване. Дадох му това обещание. Ето защо, не мога да дам никакви сведения за това опасно, пълно с всевъзможни приключения, пътуване, което предприех с него. След едно пътуване, което продължи 2 месеца из пустинята Гоби и страшните планински вериги на северен Тибет, стигнахме до едно снежно плато, което се издига повече от 5,000 м. над морето. Дълбоко, съвършено далече забелязах зелената местност, чиято, плодовитост беше в чуден контраст с пустинята, в която се намирахме ние. В тая местност се вижда величествена група от постройки, с библиотека, салон за преподаване и астрономическа кула. От платото слязохме по широк гладък път в долината, в която бяха постройките. По някаква интересна игра на природата, тая долина, ако и разположена всред бурите, снеговете и студовете, които тук вилнеят 9 месеца през годината, е пригодна за обитаване.
към текста >>

По някаква интересна игра на природата, тая долина, ако и разположена всред бурите, снеговете и студовете, които тук вилнеят 9 месеца през годината, е пригодна за обитаване.
След едно пътуване, което продължи 2 месеца из пустинята Гоби и страшните планински вериги на северен Тибет, стигнахме до едно снежно плато, което се издига повече от 5,000 м. над морето. Дълбоко, съвършено далече забелязах зелената местност, чиято, плодовитост беше в чуден контраст с пустинята, в която се намирахме ние. В тая местност се вижда величествена група от постройки, с библиотека, салон за преподаване и астрономическа кула. От платото слязохме по широк гладък път в долината, в която бяха постройките. По някаква интересна игра на природата, тая долина, ако и разположена всред бурите, снеговете и студовете, които тук вилнеят 9 месеца през годината, е пригодна за обитаване. Плодородността и топлината на тая долина се обясняват с изобилието на горещи извори, които поддържат температура с няколко градуса по-висока, отколкото тая на пустинята, която я заобикаля. Тук имаше представители на 20 разни народности, всички изпълнени с велик стремеж да открият тайните на човешкия дух. Тук имаше тибетци, индуси, китайци, персийци, шестима руси, един французин, един холандец и един белгиец. Обитателите на този център изучаваха окултните науки и облеклото, което членовете на тая община носят, и храната им са продукти на собствения техен труд. Месо не се слага на тяхната трапеза.
към текста >>

Мен ми беше разрешено да остана в долината 3 месеца.
Тук имаше тибетци, индуси, китайци, персийци, шестима руси, един французин, един холандец и един белгиец. Обитателите на този център изучаваха окултните науки и облеклото, което членовете на тая община носят, и храната им са продукти на собствения техен труд. Месо не се слага на тяхната трапеза. Хранят се само с мед, зърнени храни, овощия и зеленчук. Най-голямото богатство на общината са ръкописите, които пълнят библиотеката, както и множеството карти и инструменти за изучаване астрономия, астрология и други науки. Мен ми беше разрешено да остана в долината 3 месеца. Когато бях готов да потегля обратно, заявиха ми, че мога да изнеса в своите лекции и да напиша всичко, каквото съм видял, само при условие, че няма да изнеса някои от окултните теории, над които още работят мъдреците на този център. Поставиха ми също като условие, че книгата, която ще публикувам, да не бъде издадена с цел за печалба. В този център способностите ясновидство, телепатия и други окултни познания са стигнали такива предали, каквито човек не може да си представи. Ханс Дриш и Ханс Шпеман и тяхното значение в новата биология Дриш раздели яйцето на едно нисшо животно на две половини, при което успя да раздали и ядката на две. И за общо учудване, двете половини продължили своето развитие, като са образували напълно нормални ларви.
към текста >>

96. УСЛОВИЯ И МЕТОДИ НА ПОСТЕНЕТО - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Оставали му още два месеца срок за излизане от затвора.
Кръвните телца се разрушават при тревога. Възпалението на задното черво и заразата на бъбреците и пикочния мехур, които го придружават, са далечен резултат на душевни и морални смущения". Психологът Крепелин разказва следния случай: един затворник тъй тежко заболял, че лекарите предвиждали най-близка смърт. Те му давали живот най-много един-два дена. Той бил без близки и знаел, че съгласно традицията, тялото му ще бъде дадено на дисекция в университета, а никак не искал това. Оставали му още два месеца срок за излизане от затвора. Те изтекли, той бил пуснат от затвора и на следния ден починал. Духът му бил достатъчно силен да задържи чрез магичната си воля тялото от смъртта до излизането му от затвора. Известен е още следният случай: Един български учител правил дългогодишни педагогически изследвания върху децата и бил вече готов с научен труд по въпроса. Обаче, става пожар в дома му и ръкописът заедно с всички други материали биват унищожени. Само няколко седмици след преживяното косата му била напълно бяла.
към текста >>

97. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. РИБИ.-СТРЕЛЕЦ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Яйцето, ако го оставите само, и за три месеца не може да се излюпи, но ако го оставите под квачката, – за 21 ден ще се излюпи.
– За най-учените хора той е 10 години. И колкото хората са по-неучени, по-непробудени, толкова този период се продължава. Ако някой е с ума на мравка, той има още много години да чака. Въпросът не е за години. Някой от вас и днес може да се излюпи. Яйцето, ако го оставите само, и за три месеца не може да се излюпи, но ако го оставите под квачката, – за 21 ден ще се излюпи. Та нещата да ги турим под квачката, за да се излюпят! – Що е квачката? – Това е Любовта! Тя въвежда човека в реалния свят. И ако човек иска мислите му да бъдат безсмъртни, той трябва да има сърце, свързано с извора на любовта.
към текста >>

98. ИСТОРИЯТА НА НАПОЛЕОН СПОРЕД НАСТРАДАМУС- П. М-В Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

И после ви взема няколко месеци, няколко години, докато се съвземете от някоя болест.
Със страха! Като излъже, човек започва да се страхува, а този страх произвежда свиване на кръвоносните съдове, както и на тъканите" (7). "Цяла война става и вътре в тялото. Ако се разсърдите, ако направите някоя неестествена постъпка, във вас става война. И идва едно болезнено състояние. И после ви взема няколко месеци, няколко години, докато се съвземете от някоя болест. На какво се дължи това? На неправилните мисли! " (12). "Най-силните низши чувства и влечения са свързани с черния дроб. И ако вие не контролирате вашите низши чувства, тогава ще се разстрои черният ви дроб.
към текста >>

99. НОВОТО И СТАРОТО - Д-Р М. КОНСТАНТИНОВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Според тези представи човек би могъл в джобовете си да носи храна за цели месеци.
Според тези учени организмът е просто една машина, която преработва материята в енергия. Учените изчислиха, колко грама горивен материал е нужен дневно на организма и казаха: човек трябва да си набавя толкова и толкова грама белтъчини, мазнини и въглехидрати на ден, за да може да живее. В още по-ново време, понеже на обмяната на веществата в организма се гледаше като на чисто горивен процес, се пристъпи към изчисляване храната в калории. Учените могат да изчислят, от колко калории се нуждае организмът. Стигна се до там, да се мисли, че може да се даде храната в концентриран вид. Според тези представи човек би могъл в джобовете си да носи храна за цели месеци. Това становище трябваше обаче скоро да се изостави. Хората, хранейки се с едностранчива храна и то в повечето случаи в консервиран вид, почнаха да страдат от нови заболявания. Това обърна вниманието на учените, и след дълги изследвания се откриха нови вещества, крайно необходими за организма. Оказва се, че повечето от тези вещества се разпадат, когато храната се приготвя по методите на старата кухня. Тези вещества, наречени — витамини, са нужни само с присъствието си при обмяната на веществата за живота на организма.
към текста >>

100. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Внучка ми отиде в училище и се върна на обяд радостна, че ù са дали роля в пиеската, която от един месец готвят в училище.
Тя ни разправи една сутрин следното: — Сънувах, че бях сама в стаята. Един дойде при мен и ме попита: — Защо плачеш? — Така! — Ти защо не вземеш участие в пиеската, която готвят в училището. — Не знам. Внучка ми отиде в училище и се върна на обяд радостна, че ù са дали роля в пиеската, която от един месец готвят в училище. Ролите били вече разпределени, но през този ден сменили едно дете с нея като по-подходяща за ролята. Внучка ми по-рано не е знаела, че ще има смяна на ролите. Съобщение в будно състояние Четях една книга. Чух от едната си страна с ясен висок глас следните думи: — Момче е! Обърнах се.
към текста >>

След месец той се роди.
Обърнах се. Няма никой! Помислих си, че може би тия думи бяха в книгата. Прегледах цялата страница, която четях и не намерих такова изречение. Разбрах, че снаха ми ще роди син. След месец той се роди.
към текста >>

НАГОРЕ

0.55340886116028