Търсене в текстове за 'Материализъм'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 104 резултата в 82 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЕЗИКЪТ НА ПРИРОДАТА - Г.Р. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В развитието на общата човешка мисъл, особено от миналия век насам, са се очертали главно две направления – материализъм и идеализъм.
Тия опити обаче, могат да послужат само като материал, от който четеца, според силите на собствената си мисъл, може да схване и изгради цялото. Окултизъм произлиза от латинската дума occultus, което значи скрит, таен. И определят окултизма като знание за скритите, тайните неща и сили в природата. Има ли в природата скрити, тайни неща и сили, които не можем непосредствено да наблюдаваме? – Безспорно има и то повече от колкото сме свикнали да предполагаме. В развитието на общата човешка мисъл, особено от миналия век насам, са се очертали главно две направления – материализъм и идеализъм. Според мнозина тия две направления се взаимно изключват. Материализмът като учение, което изхожда до известна степен от факти, установени от естествознанието, направи редица прибързани обобщения и заключения: че в света съществува само материя, че това което можем да знаем за света е в общи черти вече узнато от науката, че остава само да се проучат някои подробности и пр. Материализмът предизвиква възражения, на които сам не е в състояние да отговори. Ние ще забележим тук едно; че наука и материализъм са неща различни. Опитно установените факти от науката никой не може да оспорва.
към текста >>

Ние ще забележим тук едно; че наука и материализъм са неща различни.
– Безспорно има и то повече от колкото сме свикнали да предполагаме. В развитието на общата човешка мисъл, особено от миналия век насам, са се очертали главно две направления – материализъм и идеализъм. Според мнозина тия две направления се взаимно изключват. Материализмът като учение, което изхожда до известна степен от факти, установени от естествознанието, направи редица прибързани обобщения и заключения: че в света съществува само материя, че това което можем да знаем за света е в общи черти вече узнато от науката, че остава само да се проучат някои подробности и пр. Материализмът предизвиква възражения, на които сам не е в състояние да отговори. Ние ще забележим тук едно; че наука и материализъм са неща различни. Опитно установените факти от науката никой не може да оспорва. Теоретическите обобщения обаче, които ако и да улесняват понякога развитието на научната мисъл, търпят поправки и опровержения. Идеализмът (който както и материализма има много вариации) твърди, че материята е само част от цялото битие, че освен нея има и нещо „друго" в света. Това „друго” съставлява предмета на така наречената метафизика и неговото познание може да се постигне само по-чисто умозрителен път. Материализмът и идеализмът са като че ли двата полюса, между които се движи съвременната човешка мисъл.
към текста >>

2. КНИГОПИС Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

По въпроса какво се разбира под думата материализъм (с който всеки свободно мислещ днес неизбежно трябва да се справи) ползваме се от случая да препоръчаме на ония, които се интересуват, книгата на известния руски професор Г.
Те са тъй сложни, че кратки обяснения едва ли биха били задоволителни. Нататък ние ще се върнем към тях по възможност в отделни статии. Едно обаче изобщо трябва да се има пред вид, че това са въпроси, на които могат да се дадат изяснения отвън, но крайните заключения по тях всеки си прави сам. И една от задачите на „Житно зърно" е да хвърли светлина върху тия основни въпроси. Всичко което се помества в него, ако и твърде разнообразно наглед, е в отношение и връзка с тия въпроси и има за цел да послужи като материал за размишление на четеца върху тях. По въпроса какво се разбира под думата материализъм (с който всеки свободно мислещ днес неизбежно трябва да се справи) ползваме се от случая да препоръчаме на ония, които се интересуват, книгата на известния руски професор Г. Челпанов „Мозък и душа" („Критика на материализма"), преведена на български под редакцията на проф. Д-р Кръстев. В нея въпросът се разглежда всестранно и обективно. При това тя се препоръчва и като едно от най-общодостъпните въведения във философията.
към текста >>

3. Идващият ден - Г.Т. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Та мигар трепетните предчувствия на сума днешни поети, техните копнежи по една нова действителност, тяхното болно усилие да скъсат веригите, в които бездушния материализъм бе оковал душите, оня мистичен трепет, който се долавя в песните на някои от тях, все по-често и по-често звучащата и добиваща все по-дълбок и по-дълбок смисъл дума „любов" не са откровения за оня, който има око за дълбоките движения на човешката душа?
Днес и тълпите вече знаят! От години насам в България се проповядва учението на любовта. И не само в България – по цял свят. Но сега са още ранните зори на това учение. И само най-ранобудните са приели първите трепети на зората, макар, че душите на всички хора сънно предусещат, че иде нещо ново в света. Та мигар трепетните предчувствия на сума днешни поети, техните копнежи по една нова действителност, тяхното болно усилие да скъсат веригите, в които бездушния материализъм бе оковал душите, оня мистичен трепет, който се долавя в песните на някои от тях, все по-често и по-често звучащата и добиваща все по-дълбок и по-дълбок смисъл дума „любов" не са откровения за оня, който има око за дълбоките движения на човешката душа? Нима крепкият напън на масите да съберат своята пръсната душа и да изкажат ропотно своята роля за свобода не говори, че нещо ново се заражда в човешката душа? И малко ли още личби на времето? Който има будно сърце и буден ум – вижда. От години насам Новото Учение се проповядва у нас. Учение – а не религия, не религиозна секта.
към текста >>

4. НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Не е лесно да се примирят по един естествен и последователен начин ограничения материализъм на запада със свръхидеализма на изтока.
Но новото учение има и една външна страна, има приложение – което трябва да стане при днешните диференцирани културни и обществени условия. Ние сме до известна степен отраснали и възпитани в духа на преобладаващото днес, ограничено материалистично разбиране на живота. Но същевременно дълбоко у нас ние чувствуваме да се пробужда нещо ново, което иска да преодолее тия граници, ново, което засега често намираме отразено в мистичната литература на изтока. – И ние наистина, особено при изключителните условия в България, като че ли сме заставени, както някои се изразяват, да примирим в себе си и после вън от себе си изтока с запада. А това не е малка работа, защото тук се пресрещат разбиранията и наследеният опит на вековни култури. Не е лесно да се примирят по един естествен и последователен начин ограничения материализъм на запада със свръхидеализма на изтока. Не е лесно може би при днешните суетни условия на живота, при които сме заставени да живеем, да приложим едно учение на абсолютно безкористие, което според основателните понякога думи на някои писатели – може да се схване и приложи само от хора, които живеят далеч от житейската суета. Ние сме поставени днес при изключителни исторически, културни и езотерични условия. С нас може би се приключва един исторически цикъл и се разкриват хоризонтите на друг нов и за да бъде нашето външно и вътрешно светоразбиране пълно, трябва да имаме една поне най-обща представа за условията и състоянието, в което се намира човечеството и по-специално ние днес. * * * Нашият общ живот е тясно свързан и с въпроса за новото учение и други сходни нему учения. Преди всичко ние сме родени от „православни" родители и кръстени от православната „черква".
към текста >>

5. ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И според окултните източници, след крайния във всяко отношение материализъм днес, ще настъпи с необходимост постепенно едно, тъй да се каже одухотворяване в живота, предначертано и ръководено от висшите окултни фактори на нашата планета и цялата слънчева система.
Ще кажем едно обаче – че всички велики учения на миналото, които после са ставали и бивали наричани религии са се основавали не само на простата вяра в съществуването на душата и Бога, а са изхождали от дълбокото познаване окултния строеж на вселената и човека. Това дълбоко познание е било притежавано от всички велики учители на човечеството и техните ученици, които са го изнасяли в символична форма и във вид на общодостъпни морални правила за широката народна маса. Така е било и с християнството, което дължи своята първоначална историческа н духовна мощ на общата окултна основа, от която са изхождали и всички велики учения преди него. По много причини обаче, неговите същински основатели и ръководители се оттеглили постепенно в по-горните сфери на битието, докато днес е останало само формалното християнство на грубо материализирани символи, церемонии, каменни храмове и т.н. – Но, повтаряме, езотеричната, окултната основа за строежа на света, еволюцията на човека и от там на възможните окултни учения и занапред си остава същата. И според окултните източници, след крайния във всяко отношение материализъм днес, ще настъпи с необходимост постепенно едно, тъй да се каже одухотворяване в живота, предначертано и ръководено от висшите окултни фактори на нашата планета и цялата слънчева система. Ние се отклонихме наглед малко, за да покажем в каква широка рамка се движат и в каква насока могат и исторически да се обосноват нашите схващания на въпроса. Това което долавят и за което правят догадки един Бергсон, Достоевски или Метерлинк, четени с такъв интерес днес, не е само случайно явление, а е признак на един, общо казано на съвременен език, нов мистицизъм към който човечеството се движи. С постепенното историческо развитите ще се изменя постепенно и съзнанието на самите психолози и тяхното отношение към психологическите проблеми. Днешната вербална и интелектуална психология, ще бъде постепенно заместена от духовно експерименталната, т.е. тази психология, която без да влиза в противоречие със сегашната физиологически експериментална, ще приложи опитното и демонстративно изследване на душевното и в неговата независимост от нервно-мозъчната организация.
към текста >>

6. ЗА ЖИВОТО ПОЗНАНИЕ - Г. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Мнозина, извървели всички пътища на ограничения материализъм и останали неудовлетворени от него, чувстват вече вътрешна потребност от нещо по-възвишено, нещо което по-всестранно да ги задоволява.
КЪМ НАШИТЕ ЧЕТЦИ В първата книжка от настоящата година на „Житно зърно" бяхме започнали печатането на някои общи бележки за окултизма. Впоследствие обаче, намерихме за по-целесъобразно да ги доразвием по-нататък, като чрез другите статии ще се подготвят и по-добри условия за това. Приключвайки първата година на списанието обаче, ние считаме за важно да споделим някои общи мисли с нашите четци. От писмените и устни отзиви, които сме получили досега, обективно може да се констатира следното: Списанието още не си е пробило широк път, едно, защото не му е правена голяма външна реклама и второ, защото въпросите, които третира, са малко трудни за повърхностния интерес на нашата ежедневна действителност. Но там пък, където то е попаднало в средата на хора непредубедени, е повдигало със своите малки наглед статийки редица въпроси и спорове от всички почти области на науката и живота – факт, който показва, че засегнатите проблеми и посочените им от окултно гледище разрешения започват да стават жизнена необходимост за днешния мислещ човек. Мнозина, извървели всички пътища на ограничения материализъм и останали неудовлетворени от него, чувстват вече вътрешна потребност от нещо по-възвишено, нещо което по-всестранно да ги задоволява. У тях дълбоко захваща да се изгражда вярата, че то съществува, но трудността, особено при днешните условия, седи в методите, в пътищата към него. Мнозина чувстват, че е добре и може да се живее и по друг начин, но в тия свои въжделения те срещат студената съпротива на днешната действителност, в която често се смята едва ли не за безумие да се говори за безкористие, любов към ближния и т.н. Още повече, че тия и подобни идеи са дискредитирани от ония, които се смятат за тяхно официално въплъщение – от една страна и от друга – разпространеното схващане, че меродавната по всички въпроси днешна наука е доказала, че човек дълбоко по природа е егоист и да се отива срещу този егоизъм е едва ли не противоестествено. При наличността на подобни схващания голяма част от съществуващите днес идейни и религиозни движения се крепят само или на традицията, или на авторитета, или най-сетне на крайно практичната задача, която са си поставили. Една системна и всестранна опитна обосновка на едно ново и духовно мировъзрение засега няма, но от окултно гледище тя е възможна.
към текста >>

7. ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ - Cis moll Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Само по този начин ще могат да се избегнат тия крайности, към които водят някои философски системи, които идват в един краен материализъм, а други – до краен спиритуализъм.
И ако някой иска да ни даде понятие за преживяваната от него интуиция, не трябва ние да се спираме на никое от противоречията; те трябва да бъдат за нас само едни интелектуални символи, между които ще оперира самата интуиция. Интуицията не дава образци, но интуитивни преживявания. Интелектуалният символ ще дава само една констатация на непосредствения опит, като се ограничава в следните думи: ето живота! А и ние чрез вътрешна симпатия ще допълним това указание по самостоятелен път. Само по тоя начин се получават истински наши живи познания, освобождение от затвърделите догми и традиции, към които ни водят предразсъдъците на интелекта. Само по този начин ще могат да се избегнат тия крайности, към които водят някои философски системи, които идват в един краен материализъм, а други – до краен спиритуализъм. Грешката на тия системи е, че те градят само върху един от елементите на тая двойка: дух и материя. Интуицията е, която ги примирява и с едва доловим глас ни посочва пътя към истината. Тъй се ражда вечният копнеж към сливане със скръбта, радостта и живота на цялото. Тъй човек свиква да живее с ритъма на времето и с живота на най-малкото и най-великото.
към текста >>

8. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Учението материализъм бе обявено като „научно" и всичко което можеше да се каже вън от това, що твърдеше то, оставаше „ненаучно" непризнато.
Това бе сътворяването науката за материята – така нареченото материалистичното учение, за идването на което има разбира се, дълбоки причини на които ние не ще се спираме тука. Материализмът, би могло да се каже, е учение за видимото последствие, за резултата на онова, което е неуловимо за нас – силите, енергиите в природата. Материята, с всичките така наречени физико-химически процеси подложени „случайно" на един непрекъснат ред от метаморфози и превръщания, съставяше всичко в живота. Живот се наричаше интервала от сътворяването на някой организъм в реката, в блатото, в утробата, до неговото умиране т.е. до изхабяването на тая телесна черупка, от която по тайнствен, неузнаваем път изчезваше живота. Учението материализъм бе обявено като „научно" и всичко което можеше да се каже вън от това, що твърдеше то, оставаше „ненаучно" непризнато. За човека нищо друго не можеше да се говори, освен това, че се заражда в яйцеклетката на майчинската утроба, развива се там, ражда се и продължавайки да се развива по законите на тия физико-химични процеси, свършва в недрата на земята, която поглъща изцяло неговото физическо и духовно естество. Сън! Също както животът на малките и крехки пролетни цветчета, които умират след като преминат пролетните дни, също както еднодневката, която както казва Bölsche, ражда се в топлика на майската лунна нощ, преживява в трескав темп върховните мигове на своя живот и не можейки по-вече да устои със слабото си телце на възторга на своя едничък ден, пада мъртва, за да я завлекат в неизвестност водите не буйния пролетен поток. Еднодневка, — това е човекът, наистина, ако той се разглежда в тая редица на нещастни, случайни творения, плод на физико-химичните процеси. Една еднодневка с един по-дълъг ден, по-разтеглен в нашето съзнание, по-диференциран, радостите и скърбите у когото събрани наедно, не дават нищо по-вече от трепета на оня миг, в който слабата еднодневка умира от щастието на своя ден. Така щеше да е наистина, ако нямаше оная загадка, която увлича нашата мисъл в глъбините на тоя живот.
към текста >>

9. СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г) Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Този конгрес е имал за цел да събере в един светъл сноп пръснатите усилия на толкова просветени умове, за да го проектира върху съзнанието на съвременния свят, доведен до същинска безпътица – социална и морална – от грубия материализъм.
Психизмът се домогва до един цялостен синтез на човешкото познание, което оперира не само в ограничения физичен свят на човешките сетива, а обхваща – по един опитен път – и ония области на човешкия живот, които лежат над физичното. сетивното, сир. областите на психичното. На неговото широко поле са работили сума сериозни умове, като се почне от Парацелзус, Роберт Флуд, Максуел, Месмер, Пюисегюр, Лафонтен, дю Поте, Бюе, Райхенбах, дьо Р, Хекторъ Дюрвил, Д-р Шарко, Аксаков, Улиам Крукс, Карл дю Прел, Шарл Рише – основателят на съвременната метапсихика и пр. и пр. Този конгрес е имал за цел да събере в един светъл сноп пръснатите усилия на толкова просветени умове, за да го проектира върху съзнанието на съвременния свят, доведен до същинска безпътица – социална и морална – от грубия материализъм. Перспективите, които са се очертали тогава – 1924 г. – представят оня широк план на работа, който психистите смятат да осъществят на своя бъден конгрес – назначен да се състои през 1926 год. В януарската и февруарска книжки на списанието Psichic Magasine са интересни за отбелязване няколко статии: 1-во Висшата египетска наука, където авторът разглежда някои и други страни на Озирисовия ритуал в древно-египетските храмове на посвещение и хвърля нова светлина върху някои магични текстове, неизвестни дотогава за египтолозите. 2-ро. Магичните камъни (минерали) и други. В Simolisme, орган за въвеждане във философията на великото изкуство на мировия строеж Oswald Wirth разглежда в една статия, озаглавена La forse réalisatrice проблема за творческата сила – не онази брутална, механична сила на материалистичното схващане, а онази сила, която е подчинена на великата мъдрост и която, подведена от творческия ритъм, се домогва да осъществи едно дело на красота.
към текста >>

10. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тъй, учените в своя стремеж към познание са отивали в краен материализъм или интелектуализъм, като са отричали духовното начало, или са го превърнали в абстракция, (теория): така са преградили пътя за по-нататъшно знание, спирайки се само на видимия факт.
В нея има едно ,,да" и едно „не" в различна степен. Ако се появи нов факт, хипотезата пада. Хипотезата е нещо недоказано, без свидетелство по условие, средство за знание – полека-лека. Чрез хипотезата ние превземаме вярата в областта на знанието, докато най-сетне съвсем я заместим със знание, което е цел. Това е идеалната цел на науката. Тъй, учените в своя стремеж към познание са отивали в краен материализъм или интелектуализъм, като са отричали духовното начало, или са го превърнали в абстракция, (теория): така са преградили пътя за по-нататъшно знание, спирайки се само на видимия факт. Богословите и теолозите пък са превърнали вярата от чиста преживелица в една книжна догма, което се изравнява вече с религиозните вярвания и суеверия. Тъй че, ако не отиваме по далеч от буквата на това, което се е казвало за богословите и учените и ако спрем върху същността на това, което те правят, неволно бихме помислили че първите са пробили под реалността на живота дълбок тунел от космологически, теологически и тем подобни доказателства, вторите са прехвърлили над нея изящен мост от натрупани факти и понятия, а кипящият живот протича между тия два изкуствени пътя без да се допира нито до единия, нито до другия. Да видим тогава, какво ще ни каже оня жив непосредствен опит на вярата и живото знание. Дали науката, така откъсната от вярата, може всецяло да o6ърне нашия живот? Дали може да задоволи всички потребности на ума и сърцето, да помогне на нашето усъвършенствуване?
към текста >>

11. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

- Тия проблеми, ако и да не са приели още окончателно очертание, в своите крайни изводи разколебават установените в западна Европа „научен" материализъм и религиозен догматизъм и разкриват като че ли перспективите на едно ново знание. 2).
В много отношения тя е близка до културната история и философията на историята, но не може да се изчерпи изцяло от тях. Тя иска да проникне още по-дълбоко, във вътрешния колективен дух и смисъл, както на отделните големи култури, така и на културата изобщо. - Културфилософията е една от най-интересните, но затова пък и най-трудните и комплицирани дисциплини и изисква голяма научна и житейска начетеност. Нейните проблеми започват с относителното положение на земята във вселената (доколкото можем да го знаем от астрономията и сродните ù дисциплини) - минават през всички - известни досега и тепърва откривани - геологически периоди и катастрофи и свършват с най-специалните научни и технически въпроси на нашето време... Понеже нямаме възможност да разглеждаме подробно културното състояние на западна Европа днес (това до голяма степен сполучливо е направил известният вече у нас културфилософ Освалд Шпенглер), ще кажем направо, че то, културното състояние на западна Европа, може да се характеризира с три особености: 1). Редица нови научни, философски и религиозни проблеми, каквито са „интуицията" на Бергсон, психоанализата на Фройд, четвъртото измерение на новата математика и физика (на което могат да се дадат различни психологически тълкувания), интересът към религиозното учение на Толстой, към психологичните романи на Достоевски, към произведенията на Рабиндранат Тагор, (а у нас в последно време твърде много се четат и книгите на известния руски писател-философ Григорий Петров). - Тия проблеми, ако и да не са приели още окончателно очертание, в своите крайни изводи разколебават установените в западна Европа „научен" материализъм и религиозен догматизъм и разкриват като че ли перспективите на едно ново знание. 2). Редица икономически и обществени признаци, кризата в производството, липсата на вдъхновени творци, израждане на поколението и др. показват, че жизненият темп на западноевропейската култура е намален, отгдето и възниква идеята за нейния упадък и 3). ред опити (повече или по-малко сполучливи) да се предвиди бъдещето на Европа и културното развитие изобщо. Под влиянието на тия три положения, въпросът за изтока и запада влиза в нова фаза и добива нов интерес. Затова и ние го правим предмет на настоящата лекция.
към текста >>

(Забележете - наука е едно, а материализъм - друго).
Духовното съдържание на живота е идвало винаги от изток (и в буквален и символичен смисъл). И днес, ако животът трябва да се одухотворява отвън - то това одухотворение може да дойде само от изток? Но, в какво по-точно се изразява засилващото се в наше време общо движение за сближение изтока със запада? Както е знайно, от възраждането насам, а особено в миналия век - стихията на запада - в Европа са се борили под разни вариации два мирогледа. Мирогледът на черквата (особено католишката) - изразен в буквалното тълкувание на библейския разказ за сътворението на света и произтичащия от него догматизъм и мирогледът на засилващото се естествознание... В това, което твърдеше естествознанието, имаше голяма доза от истина, но в своите прибързани материалистически обобщения то стигна до крайности - понякога дори абсурди. (Забележете - наука е едно, а материализъм - друго). Същинската наука никога не е била материалистична, както и никога не е била идеалистична, в обикновения смисъл на думата идеализъм. Науката е наука за фактите и произтичащите от тях правдиви хипотези, които постоянно подлежат на корекция от новите факти... Крайностите на материализма се изправиха срещу буквалното тълкуване на писанието от черквата. Тия крайности в много отношения и днес стоят една срещу друга под вид на тъй нареченото „противоречие между науката и религията". Конфликтите и днес още са възможни, но се преодоляват само благодарение намесата на държавата, която по тия въпроси е, разбира се, един временен и твърде условен примирител. А въпросът е бил и е да се преодолее противоречието не отвън, а отвътре, не по форма, а по същество.
към текста >>

Днес хората на запада откриват по конкретните проявления на върховната разумност в етико-религиозните школи и културното величие на далечния изток, където има по-малко материализъм и култ - за да се върнат един ден и ги открият у себе си... И нашата основна мисъл от начало докрай е - не че изтокът ще спаси запада направо, та да се обърнем всички в пасивно очакване от изток, а че днес само изтокът може да обясни противоречията на запада... Ние споменахме по-горе за езотеричната философия,на изтока, в която мнозина виждат основата на голямото синтетично знание, което ще се притежава от бъдещата култура на вътрешно обединените изток и запад.
Историкът е винаги оптимист, защото подобни периоди и кризи човечеството е преживявало и преодолявало много пъти. И днес това преодоляване може би става, само че то е въпрос на години и дори на столетия, в които нашите обикновени мерки, лични настроения и разбирания, нямат стойност. Авторитетът и оптимизмът на историята, почиват на разумната закономерност във вселената. ...И наистина, ако човечеството обитаващо земята, беше само един сляп, случаен продукт, когото очаква едно сляпо бъдеще - то би било едно нещастно човечество... Но тая разумност, която в обикновения говор за нас е само една теоретическа абстракция, изглежда има и по-конкретни и по-реални проявления, които по един или други начин напътстват и ръководят човечеството - и от запад и изток. Само че на запад вследствие големите материалистически и култови наслойки, хората за известно време бяха престанали да ги виждат. Днес хората на запада откриват по конкретните проявления на върховната разумност в етико-религиозните школи и културното величие на далечния изток, където има по-малко материализъм и култ - за да се върнат един ден и ги открият у себе си... И нашата основна мисъл от начало докрай е - не че изтокът ще спаси запада направо, та да се обърнем всички в пасивно очакване от изток, а че днес само изтокът може да обясни противоречията на запада... Ние споменахме по-горе за езотеричната философия,на изтока, в която мнозина виждат основата на голямото синтетично знание, което ще се притежава от бъдещата култура на вътрешно обединените изток и запад. Нашето намерение тук не е да излагаме тази философия, която е една от най-мъчните и от която много работи са научили и Вели и Спиноза, и Хегел, и Шопехауер, и Хартман. Още повече, че във всички свои пунктове тя не е призната от официалната западна наука. А ние не искаме да се отклоняваме от обикновеното научно изследване. Ще поменем само някои от аналогиите и доводите, привеждани от ония, които имат голяма вяра в нейното бъдеще. Ние, обикновените хора, от най-простия до най-учения, колкото и да се самооблащаваме, знаем твърде малко за същината на нашето и световно битие.
към текста >>

12. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки на биологията – Б. Боев Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ето защо, когато в епохата на материализма, която съставлява вчерашния ден тъй да се каже в културния живот на човечеството, съзнанието на човека затъна най-дълбоко в материята и загуби всяка връзка и съзнателно съобщение с по-висшите области на живота, музиката на свой ред и тя достигна своя „материализъм” или, по-право казано, своето най-грубо конкретизиране във форма и образ, макар че от всички изкуства музиката най-мъчно може да се конкретизира.
От тях първо се явява ритмусът – в най-старите и диви родове и племена на човечеството. Ритмусът е съставял цялата музика за тях и вътрешният живот на първите диваци е бил така ограничен, че те не са могли да схващат и реагират на това, което ние наричаме мелодия и хармония. По-късно в народите, които историята нарича културни народи на древността (древните китайци, индийци, египтяни, асировалилоняни и пр.) освен ритмуса, усъвършенствуван до значителна степен, намира своя израз и мелодията – вторият елемент на музиката. А хармонията, третият основен елемент на музиката, е прибавка и постижение едва на съвременните народи от европейската култура; никъде по-рано, в никой народ не е имало нещо, което да наподобява на това, което сега наричаме хармония. Развитието на музиката като функция от развиващото се човешко съзнание, върви паралелно с неговото развитие. Ето защо, когато в епохата на материализма, която съставлява вчерашния ден тъй да се каже в културния живот на човечеството, съзнанието на човека затъна най-дълбоко в материята и загуби всяка връзка и съзнателно съобщение с по-висшите области на живота, музиката на свой ред и тя достигна своя „материализъм” или, по-право казано, своето най-грубо конкретизиране във форма и образ, макар че от всички изкуства музиката най-мъчно може да се конкретизира. Музиката, както я виждаме в последните ù прояви – скована в своите рязко очертани форми и едва ли не е само форма – напълно съответствува на материализма, който току що изживяха научната и философска мисъл на човечеството. Ритмусът е проява на музиката във времето. С помощта на ритмуса се тъкат мелодиите, които се проявяват в плоскост, в равнини, които хармонията пък проектира в пространството; тя дава дълбочина, простор на мелодиите. Така за обученото музикално съзнание музиката с тия си три елемента представлява цял един свят, не по-малко реален от този, който виждаме и на който реагираме с нашите пет основни сетива – светът, в който именно затъна и се оплете научната и философска мисъл през времето на материалистичния мироглед. Материализмът, като стадий в развитието на човешкото съзнание, си има своето оправдание и обяснение; той трябваше да дойде и затова дойде, даде онова което имаше да даде на Човека и сега вече го виждаме да си отминава; законът е верен като казва, че всяко нещо, което има начало, има и край.
към текста >>

13. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тяхната скептическа и съмняваща се натура ги води към материализъм; те са повечето неверующи, но ако вярата им просвети душата, религията им се основава на такива принципи, които от нищо не се колебаят и тя достига до аскетизъм и суровост.
Способни са към ерудиция, към точните науки; философията и математиката. Но отсъствието на въображение и неспособността към идеализъм ги прави неспособни за изкуството. Ако, обаче, изкуството се отнася към практически занаяти, те са способни изобретатели на машини и много изкусни механизми; ако някога култивират изящните изкуства, те са всякога реалисти и понякога идеалисти. Имат способности към архитектурни работи и ако се посветят на това изкуство, техните произведения лесно се познават по строгостта, солидността и простотата, които са техни характерни признаци. При други условия те ще приложат своите интелектуални способности в областта на агрикултурните науки. Тяхната скептическа и съмняваща се натура ги води към материализъм; те са повечето неверующи, но ако вярата им просвети душата, религията им се основава на такива принципи, които от нищо не се колебаят и тя достига до аскетизъм и суровост. Този тип се среща често между калугери (монаси), които водят строг живот. Техните характерни преобладаващи черти са любов към собственост и силна наклонност към скъперничество. Егоисти по природа, те не са нито чувствителни, нито състрадателни, нито снизходителни. Те са по-скоро справедливи, отколкото великодушни интересът играе голяма роля в услугите, които правят на другите. У тях умът управлява сърцето; също така не са достъпни и на чувството любов.
към текста >>

14. Из моите спомени – Седир Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Днес науката, минала през периода на крайното отрицание на всичко духовно, периода на крайния материализъм на 19 в., се връща наново към доказване по един чисто експериментален път на окултните проблеми.
Днес по аналогичен начин се идва до това, което окултизмът знае от най-дълбока древност, че организмите светят и че всеки организъм има своята лъчиста обвивка, тяло, аура. Тя е спонтанен изразител на всички вътрешни състояния на живия организъм и специално на човека, чрез нея живите организми си взаимно влияят. Чрез тази лъчиста енергия се създават пътеките за пренасянето през пространството на собствената вътрешна, мозъчна и душевна творба на човека - мисълта и чувствата. Днес това не е тайна - целият свят признава тия неща. Горният пример доказва, как новите открития потвърждават отдавна известни окултни истини. Днес науката, минала през периода на крайното отрицание на всичко духовно, периода на крайния материализъм на 19 в., се връща наново към доказване по един чисто експериментален път на окултните проблеми. Въпросите за възможността на телепатията, за ясновидството, за невидимото излъчване на светлина от организмите и всичко в природата, не представляват от себе си вече нищо тайнствено. Навсякъде днес в научния свят се издават гласове за по-голяма широта, за велики възможности за разбирането на света, в чиято основа има нещо духовно, разумно и неизвестно нам. Един виден учен днес, Едгар Даке - идва по един чисто научен път да подкрепи старите схващания на окултизма. Той ни доказва, че старите легенди са били истинска човешка преживелица; той хвърля също много светлина и върху схващането, че всичко в природата има символично значение. А днешната химия наново прегръща старите схващания на алхимията за превръщането на елементите един в друг, за единството на материята, Учението за относителността, за радиоактивността хвърлят мост към окултното.
към текста >>

15. МАГИЯТА НА СЛОВОТО - Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Крайният материализъм и великите учения на Духа са двата полюса на съвременния живот – средина няма.
Голямата война се яви като един мутационен фактор в развитието на човечеството. Човек днес прави голям скок в своето развитие – днес няма последователна връзка между миналото и настоящето, днес няма преходи. Има един стар свят, изживян и изхабен и едно ново начало с незрял още бъдещ образ – никаква връзка помежду им, нищо, което трайно може да ги свърже. Това е великата бездна на нашето време, това е хаотичната основа на новораждащото се. Към това душата на човека сама за себе си приема друг образ. Крайният материализъм и великите учения на Духа са двата полюса на съвременния живот – средина няма. Златната средина – черквата, общественият строй и ограничената наука са едни залязващи форми на миналото. Две революции съпътстват нашето време – революцията на масите за физическа промяна на нещата и революцията на Душата, която дава незабележимо облика на първата. Европа е за новото, тя е в революция; Азия, майката на модерните култури в Европа, е също в революция. В революция е и Америка и целият свят. Няма опора в миналото само духовната революция.
към текста >>

16. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Ето някои от причините: поради напредващия материализъм, връзката между човешката нервна система и висшите мирове се разхлабва и вследствие на това не може да приижда достатъчно енергия в нея.
После и Гърция дължи своя подем на онзи тласък, който внесоха в нея идеите на орфеистката окултна школа. Казахме, че движението на Всемирното Бяло Братство е в едно отношение като продължение на богомилското движение. Тук трябва да се направи една малка забележка: В България чрез Всемирното Бяло Братство сега работят и трите клона едновременно. И това е лесно обяснимо, като се има пред вид характера на културата, която предстои да се роди; като се имат пред вид разнообразието и обширността на предстоящата градивна работа и разните области на живота, които ще се засегнат при раждането на новата култура. Но могат ли да се кажат, кои са по-конкретно причините за появяването на днешното движение на Всемирното Бяло Братство в България? Ето някои от причините: поради напредващия материализъм, връзката между човешката нервна система и висшите мирове се разхлабва и вследствие на това не може да приижда достатъчно енергия в нея. Поради това се забелязва едно отслабване, изтощение на нервната система. Днес е векът на нервните болести. За да се предотврати опасността от по-нататъшното израждане на нервната система, което израждане представлява голяма опасност за бъдещето на човечеството, необходимо беше да се прати тази спиритуалистична вълна. Друго: напоследък се направиха големи научни открития и предстоят да се направят още такива, чрез които науката дохожда все повече до границата между видимия и невидимия свет. Науката и сега е дошла вече до тази граница.
към текста >>

17. Човешките суеверия – Г. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Значи, когато хората се отказват да изправят погрешките си, настава в света ново течение - материализъм.
Мисълта влиза в подсъзнанието му. И работи там, организира се, чака времето си да се прояви. Като се отказват от идеите с широките кръгове, хората дават предимство на свои мисли, т. е. на мислите с тесните кръгове, докато постепенно стеснят кръга на своето съзнание и създадат ново течение в света, обратно на идеалистичното, а именно - материалистичното. По този начин хората идват до положението да казват: „Всичко в света е материя". Значи, когато хората се отказват да изправят погрешките си, настава в света ново течение - материализъм. Освен материята, материалистите не признават нищо друго. Когато се натъкнат обаче на големи противоречия и страдания, хората започват да търсят някакъв изход от положението, в което се намират, докато неусетно се домогнат до идеята за Бога. Това показва, че Божествените идеи са се организирали вече и от подсъзнанието влизат в съзнанието на човека. Така се създава в света идеалистично течение и хората започват да възприемат Божествените идеи. Следователно, когато хората не искат да изправят погрешките си, ражда се материализмът.
към текста >>

Докато не се изправят грешките, материализъм винаги ще съществува; докато не се възприемат Божествените идеи, идеализмът няма да дойде.
Като изправите погрешките си, вие ще станете идеалисти, ще можете да възприемате Божественото. Някой казва : „Материализмът трябва да се премахне! " Да, но нито с думи, нито с аргументи може да го премахнете. За да се освободите от материализма, трябва да изправите всички погрешки, които сте направили. А за да придобиете идеализма, трябва да възприемете Божествените идеи. Докато не се изправят грешките, материализъм винаги ще съществува; докато не се възприемат Божествените идеи, идеализмът няма да дойде. Идеята, която Христос внесе в света, реализирана ли е? Тя и днес продължава да работи в подсъзнанието на хората. Христос даде живота си за човечеството. И този живот послужи за подкваса на новия живот, който днес иде в света. Христос не е вън от нас.
към текста >>

18. ПРЕВЪЗМОГВАНЕ НА АВТОМАТИЧНОТО - Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Защото хората на грубия материализъм са прекъснали връзките си с тия космични извори на живот, светлина и сила.
Без да се впущаме в повече подробности по тия отвлечени за днешните хора въпроси ще кажем, че развитието и бъднините на един народ зависят от количеството на ония идейни души, които са въплътени всред него. И в наши дни, всред всички народи и общества, се явяват нови хора, с нови и светли идеи, които подтикват човечеството напред. Тези хора се срешат навсякъде по света - в Америка, Англия, Германия, Франция, Япония, Китай, Русия, България. Те носят нов морал, нови разбирания, които служат като звено между човечеството и разумния космичен свят, който всичко направлява. Те са ония проводници, чрез които протичат енергиите на този разумен свят. Защото хората на грубия материализъм са прекъснали връзките си с тия космични извори на живот, светлина и сила. Съзнателните, идейни хора навред по света представляват оня нов прилив, който постепенно се засилва. Този прилив особено ще се почувствува у славянските народи. Защото както расите, тъй и отделните народи са подчинени на закона за приливите и отливите. Има народи, които са в прилив, други, които са в отлив. Каквото и да се приказва за съвременните италианци, да речем, те са в отлив.
към текста >>

19. ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

век от Бюхнеровския материализъм докара тия големи световни катаклизми, най-вече в чисто духовен смисъл на думата.
Той спира на онова място, където се установява, че животът има нещо вечно в себе си. - Спира там, където се поставят въпросите за вечността и безсмъртието на самата жизнена същност. Така животът изобщо, придобива един смисъл, така и в еволюцията се явява една крайна цел, една целесъобразност. Всеки си спомня как преподавателите ни по естествознание и физика от преди войните, с трепет произнасяха на осмокласните - зрелите вече за живота ученици, че ние живеем в един свят без цел и без смисъл сир., че животът няма цел и смисъл. И това схващане, създадено през 19. век от Бюхнеровския материализъм докара тия големи световни катаклизми, най-вече в чисто духовен смисъл на думата. Светът се обезвери във всичко и сега е в пълна безпътица. Никой не вярва днес, че черквата може да спаси човка; никой не вярва в държавното устройство, в социалния строй изобщо; никой не вярва в своя ближен, в доброто, в себе си. От устата на всеки ще чуеш, че няма нищо вечно, нищо трайно, абсолютно, всичко е относително и преходно. Никому не можеш да говориш за нещо възвишено, свещено и чисто в живота. Ще те сметнат за човек „извън релсите"; откъснат от живота.
към текста >>

Както теоретиците на днешния социален строй, така и тия на някой утрешен строй - привържениците на диалектическия материализъм, намират всичките причини на злото все във външните, икономически главно, условия.
Светът се обезвери във всичко и сега е в пълна безпътица. Никой не вярва днес, че черквата може да спаси човка; никой не вярва в държавното устройство, в социалния строй изобщо; никой не вярва в своя ближен, в доброто, в себе си. От устата на всеки ще чуеш, че няма нищо вечно, нищо трайно, абсолютно, всичко е относително и преходно. Никому не можеш да говориш за нещо възвишено, свещено и чисто в живота. Ще те сметнат за човек „извън релсите"; откъснат от живота. Както теоретиците на днешния социален строй, така и тия на някой утрешен строй - привържениците на диалектическия материализъм, намират всичките причини на злото все във външните, икономически главно, условия. И с това са готови да залеят света в кърви. Светът, животът за тях няма смисъл - със смъртта се свършва всичко. За да живея аз добре, тази или онази класа, требва да премахна този или тези, които ме експлоатират - трябва да се изтребят всички тия от земята. Революцията за едните, войната за запазване на собствеността - за другите - това е пътя. И така човечеството се върти във вечния омагьосан кръг - бие се, трепи се, съгражда култури, после ги разрушава и пр.
към текста >>

Всичко това е плод на едно материалистическо схващане на света, на живота, бил той чисто научен материализъм, диалектически, груб - сметкаджийски и пр.
Светът, животът за тях няма смисъл - със смъртта се свършва всичко. За да живея аз добре, тази или онази класа, требва да премахна този или тези, които ме експлоатират - трябва да се изтребят всички тия от земята. Революцията за едните, войната за запазване на собствеността - за другите - това е пътя. И така човечеството се върти във вечния омагьосан кръг - бие се, трепи се, съгражда култури, после ги разрушава и пр. подобни работи и в края на краищата идва до великата глупост изказана от Соломон, че всичко е суета - т.е., че всичко е преходно, няма нищо вечно, на което човек може да се опре. Всичко това е плод на едно материалистическо схващане на света, на живота, бил той чисто научен материализъм, диалектически, груб - сметкаджийски и пр. От гледището на един окултист, на един човек на новото, животът не свършва с един ден, не се свършва с измирането на формата на нещата. Реалността седи, както казва Учителят е в това, което не се изменя. Много неща в живота, в природата доказват тази мисъл. Днес в химията единството на материята е неоспорим факт, въпреки, че ние я установяваме в разни елементи, съединения, форми. Единството на живота в природата е също неоспоримо нещо.
към текста >>

20. ПРАКТИЧНИЯ ЧОВЕК ОТ ХАРАКТЕРОЛОГИЧНО ГЛЕДИЩЕ- Д.Р НОВОТНИ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

С това съвременният естествено научен материализъм като мироглед ще бъде надраснат, ще има коренна промяна в нашето разбиране на природата.
И трето, изучаване на разумното, което дава направление на силите, които организират. Това е изучаване на природата по смисъл. От всичко горно се вижда, как за биологията се чертаят нови перспективи. Тя разширява своите хоризонти и навлиза в една нова област, която й обещава небивал разцвет. Както в биологията, тъй и в другите области на живота ние виждаме, че се създава една нова насока. С това съвременният естествено научен материализъм като мироглед ще бъде надраснат, ще има коренна промяна в нашето разбиране на природата. А това ще се отрази в целокупни животи развой на човечеството. ------------------------------------------------------- [1] Виж: „Philosophie des Organischen“ от Дриш: „Рhilosophie der Botanik" от Райнке. „Der heutige Stand der Darwinischen“ от Раул Франсе. „Darwinissmus und Lamarckismus" от проф. Август Паули.
към текста >>

21. ЕДНА СТРАНИЧКА ОТ ДРЕВНАТА СИМВОЛИКА-NORDMANN Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Тя не е, обаче, популярна всред масите, една голяма част от които си живеят със схоластиката на черковното средновековие, а друга със следите, оставени от научния материализъм и от грубия материализъм на всекидневието, но тя си пробива все повече и повече път.
И изрече постулата, че животът почива на механически закони, че със смъртта престава и всякакъв живот. Въпреки тези съкрушителни максими, човешкият дух не спря там, защото истината е вечният двигател. Почнаха нови светилници да светят по върховете на европейската култура и наука. Имена много и безчет - Рише, Крукс, Лодж, Райхенбах, Седир, Папюс, Блаватска, Безант, Щайнер, Сурия, Рьорих, Бергсон, Дриш, Даке, Шпеман, Айнщайн, ако щете и Фройд и много, много други, някои от които със своята висота са вдъхновители на споменатите, хвърлиха светлината на духа, идеята за вечността на живота отново във вълните на материализма. Днес в науката тази идея не е вече нова. Тя не е, обаче, популярна всред масите, една голяма част от които си живеят със схоластиката на черковното средновековие, а друга със следите, оставени от научния материализъм и от грубия материализъм на всекидневието, но тя си пробива все повече и повече път. Днес, който познава новата научна мисъл, знае, че ученият свят се добира все повече и повече до доказателства, че животът е вечен, че има върховен разум в природата, че животът не е само механичен процес, че смъртта досяга само формите на нещата, но не и същността на живота. С нашия малък мозък, зает вечно с грижите за насъщния, ние не можем да схванем глъбината на тези въпроси и разрешенията, до които се добира ученият свят, но тези велики истини, вещани винаги от окултизма през всичките векове, ще се наложат на цялото човечество. Да дойдеш до истината за вечността на живота, това не значи наново да се загубиш в празни форми и догми, които е създала черквата. Не, човечеството се отърсва всеки ден все повече и повече от кухото и безсмисленото. Човек дири в глъбината на своята душа да живее разумно и щастливо, да разбира истината в пълнота и да има все по-голяма светлина за нещата и за същността на живота.
към текста >>

22. ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Този антагонизъм между "положителна наука" и религия", между "материализъм" и "идеализъм", между "Каин" и "Авраам", между милитаризма и технокрацията на Марс и пацифизма, художественото преображение на света и превръщането на живота в изкуство, така както те живеят в сферата на Венера, и до днес още не е преодолян.
Марта строи и организира външния свят, прокарва навред пътища и съобщения, за да свърже отделните му точки. Мария строи и организира вътрешния свят, тя прокарва ония вътрешни "пътища и съобщения", които свързват небето - разумния, идеално организиран свят със земята - светът, който се устройва. В образа на Марта и Мария виждаме символизирани два свята, два живота - материалния живот и духовния. В душата на човека, а следователно и в обществения живот, тези два свята все още са непримирени. Затова хората на материалния живот така зле разбират духовните натури и затова последните - особено ако у тях вземе изключително надмощие Марииният принцип - се отвръщат от "светските хора". Този антагонизъм между "положителна наука" и религия", между "материализъм" и "идеализъм", между "Каин" и "Авраам", между милитаризма и технокрацията на Марс и пацифизма, художественото преображение на света и превръщането на живота в изкуство, така както те живеят в сферата на Венера, и до днес още не е преодолян. Едничкият, който примирява тия две противоположни течения, тия два противоположни свята, които все пак се взаимно допълват, защото са полярно свързани, е Христос - идеалният човек на Слънцето. Между Венера и Марс - Мария и Марта - минава орбитата на земята. Между тия най-близки сфери протича нейният живот. Слънцето, което държи в своето гравитационно поле и Земя, и Венера, и Марс едничко може да ги хармонира. За това ни загатва дълбоко символичният разказ за възкресението на Лазар, брат на Марта и Мария, когато се разгледа в светлината на астрологичната символика.
към текста >>

23. ОБЩЕСТВЕНО ИЗРАВНЯВАНЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Даже месоядството и алкохолизмът са две от причините за изпадането на човешкото съзнание от атлантската раса насам в материализъм.
А пък тия похоти и влечения на животното се отразяват и върху материята на тяхното тяло, т.е. удрят печат и върху нея. И тогава тя добива съответните по-груби трептения, а растенията поради това имат по-чиста, по-префинена материя. Също така и спиртните пития загрубяват материята на тялото, т.е. правят трептенията ù по-бавни, по-груби. Даже месоядството и алкохолизмът са две от причините за изпадането на човешкото съзнание от атлантската раса насам в материализъм. Друг фактор, който оказва влияние върху строежа на материята на тялото, е характерът на човешките мисли и чувства. Знае се от окултната наука, че възвишените, чисти, благородни мисли, чувства и желания имат по-къси вълни, а по-низшите мисли и чувства – по-дълги. Ето защо, по-низшите чувства и мисли понижават характера на трептенията на материята на тялото и с това я загрубяват. По същата причина възвишените мисли, чувства, желания и пр. префиняват тая материя и я правят по-чувствителна, по-възприемчива към силите, които ни заобикалят.
към текста >>

24. НАКЛОН НА ПОЧЕРКА - Г. Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Философи, учени доказват напоследък, след дългото нашествие на Бюхнеровския материализъм, че животът в своята основа е вечен, че е разумен, че еволюцията на всичко живо – сир.
– Защото бързият набег на всичко в неговия живот оставя впечатлението, изживяването, че той сам е частичка от това изменящо и променящо се колело на живота. Че той сам е нещо самопроменящо се и е една случайна творба в природата. Недавна Морис Метерлинк като разсъждава върху човешкото "аз" и неговата трайност, вижда, че най-трайно остава детинското съзнание за "аз-а" в човека. Дали Метерлинк не вижда в това оголения човек, освободения от всички посторонности в живота, очистения от преходността н всекидневието. Дали съзнанието на детето не е свързано най-много, най-тясно с туй, което не прехожда, което е самия човек? Философи, учени доказват напоследък, след дългото нашествие на Бюхнеровския материализъм, че животът в своята основа е вечен, че е разумен, че еволюцията на всичко живо – сир. вечните промени в живота, са целесъобразни. Но това ново разбиране си остава все още твърде далеч от масата, от народа. За всеки обикновен човек същественото е това, което става около него. На първо място са неговите материални нужди – резюмирано: хляб, облекло, убежище – дом. След това следват обществените и духовно-културните му интереси.
към текста >>

25. Вечният закон на развитието – G. Nordmann Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

със своите доказателства, че има "задгробен мир", че има "отвъден свят", в който пребивават душите на умрелите, с възможностите, които откри, да се дохожда във връзка с този свят и с душите на заминалите чрез медиумите, със заслугата си, че показа наличността на медиумични способности и психични дарби у човека, спиритизмът бързо овладя сърцата на широките маси, обезверени от религиозния и научен материализъм.
Многократните проверки от непредубедени учени в разни страни потвърдиха по един недвусмислен начин истинността на спиритичните явления. И ако спиритичната теория за обясняване на тия явления все още можеше да се оспорва, то фактите, които лежаха в нейната основа, не можеха повече да се отхвърлят. Резултатът от всичко това беше, че тези именно факти, натрупани в грамадно количество, пробиха фронта на официалната наука и навлязоха в нейните "непревзимаеми" крепости, като създадоха - въпреки съпротивата на жреците на материализма - един нов клон от психологията: метапсихиката или парапсихологията. Така, от мъглявината на спиритизма се излъчи едно ядро от безспорни научни факти, които родиха мега-психиката. Сам по себе си спиритизмът, макар да претендира, че е преди всичко научна доктрина, почиваща на проверени факти, има по-скоро характер на масово, религиозно движение. със своите доказателства, че има "задгробен мир", че има "отвъден свят", в който пребивават душите на умрелите, с възможностите, които откри, да се дохожда във връзка с този свят и с душите на заминалите чрез медиумите, със заслугата си, че показа наличността на медиумични способности и психични дарби у човека, спиритизмът бързо овладя сърцата на широките маси, обезверени от религиозния и научен материализъм. И въпреки някои заблуди и суеверия, въпреки психичните поражения у мнозина верующи, които не можеха да не се породят при една такава масова практика на спиритизма, той има безспорната заслуга, че повдигна заспалата вяра у хората в безсмъртието на душата и в съществуването на духовен свят, а също и заслугата, че стана повод за научно потвърждаване на редица "мета-психични" явления - обстоятелство, което ще играе важна роля в бъдещето развитие на човечеството. Прозорливият читател лесно ще схване "нептуновия" характер на тази нова религия: копнежът към "отвъдното", към света на обезплътените духове, жаждата за едно ново откровение, за една нова религия, която има универсален, общочовешки характер и в която вярата да почива на опит, стремежът да се разбият веригите на един сковаващ материализъм, за да се освободи душата и да се свърже със своя първоизвор - това са все нептунови прояви. Роден при един съвпад на Нептун със Сатурн в знака Водолей - една астрологична формула, която сама по себе си говори много на вещия астролог - спиритизмът пое своя път, осеян с борби и противоречия, с очарования и разочарования, с проблясъци на истината и миражи на илюзията, под знака на "великия Вълшебник". Неговите научни инструменти - медиумите, според изследванията на астролозите, също се намират под силното негово влияние - в техните хороскопи Нептун обикновено е силен по положение и аспекти. Така че, в оня комплекс от психични сили и способности, които характеризират медиума, покрай Луната и Уран, най-силно участие взема Нептун.
към текста >>

Прозорливият читател лесно ще схване "нептуновия" характер на тази нова религия: копнежът към "отвъдното", към света на обезплътените духове, жаждата за едно ново откровение, за една нова религия, която има универсален, общочовешки характер и в която вярата да почива на опит, стремежът да се разбият веригите на един сковаващ материализъм, за да се освободи душата и да се свърже със своя първоизвор - това са все нептунови прояви.
Резултатът от всичко това беше, че тези именно факти, натрупани в грамадно количество, пробиха фронта на официалната наука и навлязоха в нейните "непревзимаеми" крепости, като създадоха - въпреки съпротивата на жреците на материализма - един нов клон от психологията: метапсихиката или парапсихологията. Така, от мъглявината на спиритизма се излъчи едно ядро от безспорни научни факти, които родиха мега-психиката. Сам по себе си спиритизмът, макар да претендира, че е преди всичко научна доктрина, почиваща на проверени факти, има по-скоро характер на масово, религиозно движение. със своите доказателства, че има "задгробен мир", че има "отвъден свят", в който пребивават душите на умрелите, с възможностите, които откри, да се дохожда във връзка с този свят и с душите на заминалите чрез медиумите, със заслугата си, че показа наличността на медиумични способности и психични дарби у човека, спиритизмът бързо овладя сърцата на широките маси, обезверени от религиозния и научен материализъм. И въпреки някои заблуди и суеверия, въпреки психичните поражения у мнозина верующи, които не можеха да не се породят при една такава масова практика на спиритизма, той има безспорната заслуга, че повдигна заспалата вяра у хората в безсмъртието на душата и в съществуването на духовен свят, а също и заслугата, че стана повод за научно потвърждаване на редица "мета-психични" явления - обстоятелство, което ще играе важна роля в бъдещето развитие на човечеството. Прозорливият читател лесно ще схване "нептуновия" характер на тази нова религия: копнежът към "отвъдното", към света на обезплътените духове, жаждата за едно ново откровение, за една нова религия, която има универсален, общочовешки характер и в която вярата да почива на опит, стремежът да се разбият веригите на един сковаващ материализъм, за да се освободи душата и да се свърже със своя първоизвор - това са все нептунови прояви. Роден при един съвпад на Нептун със Сатурн в знака Водолей - една астрологична формула, която сама по себе си говори много на вещия астролог - спиритизмът пое своя път, осеян с борби и противоречия, с очарования и разочарования, с проблясъци на истината и миражи на илюзията, под знака на "великия Вълшебник". Неговите научни инструменти - медиумите, според изследванията на астролозите, също се намират под силното негово влияние - в техните хороскопи Нептун обикновено е силен по положение и аспекти. Така че, в оня комплекс от психични сили и способности, които характеризират медиума, покрай Луната и Уран, най-силно участие взема Нептун. Да минем сега към социализма, респ. комунизма и болшевизма.
към текста >>

26. ЗАКОНЪТ НА СЪОТВЕТСТВИЯТА - Г. Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Даже една от причините за възникването на съвременното окултно движение е тая опасност, на която е изложена човешката нервна система поради съвременния материализъм, чрез който човешкият мозък се лишава от приток на нови енергии от Царството на Духа!
Това са сферите на Духа. Тия сфери са източник на мощните духовни строителни енергии. Човек, чието съзнание е насочено към висините на Духа, неговата нервна система е възприемчива към животворните енергии, които идат от Царството на Духа и те обновяват, освежават, укрепяват неговата нервна система. А когато съзнанието е насочено само към материалните обекти, само към материалните форми, тогава той се откъсва до известна степен от сферите на Духа и поради това не може да получава ония съживителни, висши творчески енергии, които да поддържат и обновяват нервната му система. Това е една от дълбоките и важни причини за отслабването, изтощението на нервната система в днешния век, И ако продължава този процес, има голяма опасност да продължи и изтощението на човешката нервна система и с това да се тури в опасност човешката култура. Даже една от причините за възникването на съвременното окултно движение е тая опасност, на която е изложена човешката нервна система поради съвременния материализъм, чрез който човешкият мозък се лишава от приток на нови енергии от Царството на Духа! И окултното движение е дошло в света между другото и да влее една духовна струя в съвременната култура, за да предварди човечеството от тая опасност[ ]. Днес човекът с материалистичния мироглед живее в един затворен свят, понеже се свързва само с формите около себе си, но не и с вътрешния живот, който пребивава и работи във формите. Напр. за него едно растение е форма, съставена от клетки, от стебло, корен, листа и цветове, но той не подозира за разумността, която гради и строи в тая форма, и че човек може да влезе в свръзка с вътрешните строителни разумни сили в тая форма. Същото се отнася и до въздуха, изворите, светлината, планините и пр. Това е механическо общение с природата.
към текста >>

27. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

От крайност – материализъм, чувственост – то доведе до друга крайност – аскетизъм, отречение от земното, стремеж към задгробното.
„Познай себе си! " – имаме вече стремеж от външния към вътрешния свят. Но все пак цялата древност си остава под знака на греха, падението или потъването в материалния свят. Християнството – Словото на Христа – откри вътрешния свят, великите вътрешни блага в противовес на външните и доведе до презиране на тялото и чувствените блага, понеже висшето благо е душата. Следователно християнството е антитеза на стария свят, то застъпва съзнанието, мисленето, вътрешния, субективния свят. От крайност – материализъм, чувственост – то доведе до друга крайност – аскетизъм, отречение от земното, стремеж към задгробното. Синтезата на Битието и мисленето неминуемо трябва да настъпи – това е същността на диалектическия закон на развитието. Всека теза и антитеза се стреми към синтеза. Всяко утвърждение и отрицание се слива в по-високо и по-пълно утвърждение. Третият момент – синтезата – трябва неизбежно да настъпи. Това е изходната точка на философията на делото, на приложението.
към текста >>

28. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

". За да има егоизъм между хората и отделните народи, най-голям фактор е грубият материализъм на епохата.
Всяко насилствено завладяване създава аномалия в структурата на международния живот, която рано или късно става гангрена в тялото на човечеството. Няма нито един случай в историята, когато едно насилие да е останало ненаказано. Духът, който работи тайно и с вътрешна мощ, винаги намира начин да разкъса омразния обръч на принудата. Могат да бъдат завладявани и владени само полудиви, получовешки племена, които нямат дори и зачатък на култура. Но това продължава дотогава, докато в тоя народ се появи искрата на осъзнаване, докато в душата на някой от тия мълчаливи роби, избрани и белязани от съдбата, се пробуди споменът за нещо далечно и той извика „Хайде! ". За да има егоизъм между хората и отделните народи, най-голям фактор е грубият материализъм на епохата. Вярно е, че се забелязват, и то на много места, наченките и на нова мисъл, но все пак, животът на народите се дирижира от грубия материален егоизъм. Той отрича смисъла на еволюцията, а издига в култ сляпата случайност и грубата сила. Науката на древните върху световните цикли, която намира днес прием и адмирация от страна на видни представители на съвременната философска мисъл, определя мястото на всеки народ в световната еволюция така, както един анатом или физиолог би намерил мястото и функциите на всеки един орган. Забравена в своето опиянение и увлечена в мощта на желязото, европейската цивилизация отдавна е изпуснала оная нишка, която свързва човек и народите с висшето. Една грамадна част от хората, които населяват териториите от европейския континент, са машинизирали своето съзнание за сметка на благородните състрадателни чувства, които живеят в човешкото сърце, и затова те се отнасят с такова спокойствие и безразличие към страданията на толкова милиони други човешки същества.
към текста >>

29. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ВИТОШКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

– Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство.
Юпитер харм. – Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбие, милосърдие, честност, сърдечност, благосклонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, вярност към закона; дисхарм. – Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, щеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие. Сатурн харм. – Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхарм. – Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство. Уран харм. – Напредничавост, окултни интереси, реформаторски стремежи, изобретателност, интуиция, свободолюбие, обич към извънредното, независимост, критичност, оригиналност, романтичност, пъргавост; дисхарм. – Недружелюбност, нервност, критикуване, непостоянство, опърничавост, ексцентричност, избухливост, фанатичност, невменяемост, порочност. Нептун харм. – Пророческо вдъхновение, мистичност, духовност, музикалност, сензитивност, чувствителност, любов към непонятното, въображение; дисхарм.
към текста >>

30. НЕЩО ВЪРХУ МИСТИЦИЗМА В НЕМСКАТА ПОЕЗИЯ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разочарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост, самоотричане, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране, вдълбочаване, търпение, методичност, мълчание, простота, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство, жестокост.
Меркурий – Движение, съобщителни и транспортни средства – пъти-ща, телеграфи, телефони, книги, вестници, документи, кореспонденция ; Размяна, посредничество, търговия, пропаганда, връзки, нервни болести; Практически ум, интелигентност, литература, критика, прозорливост, пъргавост, сръчност, хитрост, капризност, любопитство, повърхностност, непостоянство, демагогия, измама. Венера – „Малкото щастие" – Хармония, ритъм, цъфтеж, красота; Удоволствия, лукс, връзки, венерически болести; Любов, милосърдие, доброта, чувствителност, нежност, миролюбие, изкуство, общителност, веселие, гъвкавост, разпуснатост. Марс – „Малкото нещастие" – Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, умра за, жестокост. Юпитер – „Голямото щастие" – Равновесие, съхраняване; Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве; Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство, честност, толерантност, миролюбие, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна на-божност. Сатурн – „Голямото нещастие", планетата на съдбата – Време, старост, минало, традиция, тежест, студ, свиване, кристализация, костна система, сухота, покой, тишина, тъмнина. Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разочарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост, самоотричане, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране, вдълбочаване, търпение, методичност, мълчание, простота, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство, жестокост. Уран – Необикновеното; неочаквани събития, експлозии, земетръси; Реформи, раздела, нервни заболявания, катастрофи, преврати, революции; Интуиция, окултни склонности, напредничавост, свободолюбие, изобретателност, оригиналност, ексцентричност. Нептун – Тайнственото; наркотични средства; море, течности; Новаторство, интриги, съзаклятия, душевни заболявания; Висша любов, мистика, вдъхновение, медиумичност, болезнена чувствителност, илюзии, податливост на влияния, измама, хаотичност. Към горното трябва да направим следните бележки: Дадените таблици не би трябвало да се вземат буквално. Преди всичко, в едно късо изложение не могат да се дадат всички възможни аналогии на планетите, а още по-малко техните нюанси. Тълкувателят тук има случай да покаже своята съобразителност.
към текста >>

31. DU MAITRE: CE CUIL NOUS FAIT Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

А естествените науки като философска система са минали от миналия век насам през крайния материализъм, през относителния реализъм, а сега навлизат в една много широка област, в която се вмъква друг неведом, нерационален елемент — витализма, съответно неовитализма.
238, формат — 1/16. № 1 от подновената библиотека „Натурфилософски четива", книгоиздателство „Факел". Без съмнение, за да има човек днес, в този толкова усложнен живот, правилен поглед върху нещата и света, трябва да има достатъчни и най-вече верни познания върху природните науки.С тия познания прозорливият ще може сам да си изгради една философия за живота, един натурфилософски поглед. Разбира се, натурфилософията е, може би, онази съвременна философска система, която най-много може да търпи изменения. Това е така, защото тя зависи от самия напредък на естествените науки в най-широк смисъл на думата. А естествените науки като философска система са минали от миналия век насам през крайния материализъм, през относителния реализъм, а сега навлизат в една много широка област, в която се вмъква друг неведом, нерационален елемент — витализма, съответно неовитализма. И можем смело да кажем, че най-големите, най-дълбоките натурфилософи на днешното време са неовиталистите. Техните имена не са малко във всичките големи страни на света. За да не ги изброяваме, ще кажем, че те са измежду най-великите. Натурфилософията, която няма вглъбеността на витализма или — от наше гледище — на спиритуализма, представя само едно популяризиране на естествените науки. Направихме този малък увод, за да подчертаем, че книгата на Г.
към текста >>

32. ТОВА ЩО, МОЖЕМ НЕ МОЖЕМ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Последният половин век вмъкна в изследователския свят толкова много неща – факти, събития и идеи, които раздрусаха из основи научния материализъм.
И ако на този Разум, на Духа е възможно да вдъхне живот в инертната материя, колко по-малко е необходимо да се възстановят жизнените функции на угасващо или угаснало тяло. За една логична мисъл, която почива дори на изводи от материалистичната наука на миналия век, е възможно възкресението, тази регенерация, в пълен смисъл на думата, на организма. Ала науката днес далеч не е това, което е представяла през изтеклото столетие. Всеки нов ден на нашето време записва в безкрайната редица учени нови такива, които са дошли по един логично изследователски път до съществуванието на вечния творчески Разум в Природата, който подтиква цялата жизнена стълба към определено, целесъобразно развитие. Можем смело да кажем, че днес няма учени, които да имат стопроцентов материалистичен мироглед. Последният половин век вмъкна в изследователския свят толкова много неща – факти, събития и идеи, които раздрусаха из основи научния материализъм. В съвременната научна мисъл се вмъква нов елемент, който е истинското звено на всички функции в природата, в организмовия свят. Този елемент е вечният Разум, който е вътре във всичко. И занапред, когато ученият ще разрешава сложните въпроси свързани с жизнените функции в организма и в природата, той ще може да вижда действието на този невидим Разум и да разбира неговите ирационални прояви, в които най-много изпъква той и които за съвременния човек представят още чудеса и невъзможности. Особено много подобни явления, правещи изключения от общия механичен наглед ход (в него има също чудна и величествена разумност) на функциите в организма, се установяват от лекарите върху болни. Затова днес се говори за индивидуално лекуване, при което най-голяма роля играе не лекарството а духът в болния.
към текста >>

33. ПОД ПОКРОВА НА РЕАЛНОСТТА - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Сагитариус СПЯЩИ И ДУХОВНО ПРОСВЕТЛЕНИ Макар че нашето време показва явните признаци на едно пробуждане на духовния човек, все пак, като остатъци от мрачния сън на нявгашния човек в дрипите на минало вековния материализъм, срещат се и днес хора и мисли, които искат да продължат неговия осъден вече живот.
Сагитариус СПЯЩИ И ДУХОВНО ПРОСВЕТЛЕНИ Макар че нашето време показва явните признаци на едно пробуждане на духовния човек, все пак, като остатъци от мрачния сън на нявгашния човек в дрипите на минало вековния материализъм, срещат се и днес хора и мисли, които искат да продължат неговия осъден вече живот. В съжденията и писанията на хора, които носят, кой знае защо, все още ореола на първенци и създатели на културата, се срещат необхватно смешни недоразумения. За да дадат някакво гласно, теоретично оправдание на своята немощ, да вникнат в обилната светлина на духовния живот, те си позволяват да тълкуват по свой начин и по свои сили онова, което са казали и оставили велики мислители и познавачи на човешката душа, очите на които не са били така безнадеждно слепи. Те, които нямат умението, волята и мъдростта да излязат из лепливата кал на своето земно битие, искат да уверят, че това е същността на живота. От своите слабости и нищожна проникваемост в света на духа, те правят знаме и вкарват в заблуда по-младите – тия, които сега тръгват по трудните угари на знанието и философията. Радостното е, обаче това, че тия нови млади четци, макар и да не са преровили всичко, имат по рождение нещо светло в своето съзнание, което не им позволява да затънат в проповядваната от духовно мъртвите им "учители" безнадеждност За това, по какъв смешен начин са протълкувани животът, убежденията и философията на някои великани на мисълта, ще дадем следните два примера: На едно място, в предговора на Платоновите "Апология на Сократ" и "Федон", безнаказано и до днес се мъдрят следните приказки на един преводач: "Не казвам Аз, Платон доказва това, невъзможно ми е да се съглася и с нищо от мисълта на тия учени и философи, които поддържат с такава упоритост, че Платон вярвал, бил убеден в абсолютното безсмъртие на душата”... "Според мене" – продължава нашият преводач – "пък и според самата ясна реч на книгата, Платон само дири отговора на тоя въпрос и, като не може да го намери, мечтае това, което желае".
към текста >>

Виждате ли, как някои остатъци от дремливата епоха на биологическия материализъм, си обяснява безпримерната готовност на Сократ да изпие чашата с отрова, за да не сгреши в душата си.
Те, които нямат умението, волята и мъдростта да излязат из лепливата кал на своето земно битие, искат да уверят, че това е същността на живота. От своите слабости и нищожна проникваемост в света на духа, те правят знаме и вкарват в заблуда по-младите – тия, които сега тръгват по трудните угари на знанието и философията. Радостното е, обаче това, че тия нови млади четци, макар и да не са преровили всичко, имат по рождение нещо светло в своето съзнание, което не им позволява да затънат в проповядваната от духовно мъртвите им "учители" безнадеждност За това, по какъв смешен начин са протълкувани животът, убежденията и философията на някои великани на мисълта, ще дадем следните два примера: На едно място, в предговора на Платоновите "Апология на Сократ" и "Федон", безнаказано и до днес се мъдрят следните приказки на един преводач: "Не казвам Аз, Платон доказва това, невъзможно ми е да се съглася и с нищо от мисълта на тия учени и философи, които поддържат с такава упоритост, че Платон вярвал, бил убеден в абсолютното безсмъртие на душата”... "Според мене" – продължава нашият преводач – "пък и според самата ясна реч на книгата, Платон само дири отговора на тоя въпрос и, като не може да го намери, мечтае това, което желае". Виждате, какъв прекрасен апотеоз на духовното безсилие. Виждате ли класически опит да се сведе вярата на един колос в мисълта, какъвто е Платон, до жалкото ниво на едно материалистично предметно и чувствено битие. Виждате ли, как някои остатъци от дремливата епоха на биологическия материализъм, си обяснява безпримерната готовност на Сократ да изпие чашата с отрова, за да не сгреши в душата си. Платон, най-яркият показалец и пътеводен знак към отвъдното царство на духа, Платон, най-близък до Християнството, в личната призма на една съвременна духовна немощ, се представя като образец на безсилието, който "мечтае това, което желае”. Големият космограф Едингтън казва на едно място. "Ако имаше полиция, която да хваща за врата такива, които говорят и пишат нелепици по адрес на истината, света и вселената, както има полиция, която хваща за врата нарушителите на обществения порядък, много философи писатели и съвременни мислители требваше да бъдат натикани по затворите". Четиристотин години преди Христа, Сократ е считал, че извърши престъпление е по-лошо от да умре. Смъртта за него е и по-маловажна от това да покрие душата си (в която, според нашия преводач, той не вярвал), с позора на едно престъпно деяние.
към текста >>

34. РАЗСТЕЖ И УСЪВЪРШЕНСТВУВАНЕ НА ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ -СЛ. КАМБУРОВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Европейската култура се разви под знака на едно реалистично схващане за живота, което затъна до груб материализъм, при който се отрича всяко духовно начало в природата.
За питагорейците музиката изразява душевни вълнения, а това дава основа на учението им за етоса, т.е. моралното въздействие чрез тонове. Това схващане са споделяли и Платон, и Аристотел, които гледали на музиката като на сигурно средство за въздействие при възпитанието. По-късно неоплатониците приемат музиката като посредник между личното, земното начало и свърхличното, божествено начало. Музиката на старите гърци – и като философско схващане, и като изкуство – има корените си в музиката на древния изток, но същевременно се наблюдава, че тук се дава една нова насока за нейното развитие, като на преден план се поставя външното н изявление, а вътрешните процеси, които я придружават или от които изхожда, стават все по-скрити, докато в края на гръцката култура и по-после – в живота на римската империя, тя остава само като една външна сръчност и изкусност, които постепенно губят своята връзка с духовното начало у човека и с творческите сили в природата. Европейската култура се разви под знака на едно реалистично схващане за живота, което затъна до груб материализъм, при който се отрича всяко духовно начало в природата. Не се признава и, следователно, не се проучва и не се познава друго освен материята, чийто живот се изследва изолирано, сам за себе си, без да се държи сметка, че той е само крайно изявление на един друг живот, с безгранично много форми и неограничени възможности. Загуби се връзката между духовното начало в живота и изявлението му във видимия, материалния свят. При тая основа на съвременния мироглед, не само наука, но и философия и изкуство се плъзнаха по повърхността на осезаемото, измамното и преходното. Външното стана предмет на изследване и изучаване, а вътрешното постепенно се загуби и изчезна от погледа на човешкото съзнание. Затвориха се прозорците, през които можеше да се надникне в невидимия свят и да се проследят проявите на човешката мисъл, на човешкото чувство, на душата и на духа.
към текста >>

35. БЪДЕТЕ СЪВЪРШЕНИ - Д-Р Е. К. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Чисто и просто, това е схващане, противно на онова, което има грубият и механистичен материализъм.
Ако е вярно, че шията на жирафа е станала дълга за това, защото той трябва, поради липса на други възможности, да си взема храната от високо, защо да не е вярно това, че еднаквите отношения на дадена група хора, еднаквите психологически и нравствени виждания да не създадат един специфичен тип. Ние твърдим, че в тоя свят, преди всичко, се оформя идейната, а после материалната структура. Една сграда е израз на една идея. Ние никога не се съгласяваме, че идеята за масите, стремежа на линиите и съчетанието на плоскостите са родили идеята, след като сградата е била построена. Щом всяко нещо в света е плод на хрумване, щом всяка форма е въплъщение и израз на никаква мисъл или чувство, ние ще се приобщим към схващането, че и телесната структура е плод на едно първично психологическо оформяване. Чисто и просто, това е схващане, противно на онова, което има грубият и механистичен материализъм. Като мислим така, трябва да приемем, че върху лицето на земята не живеят различни биологично-морфологични прототипове, а различни психологии и различни качествени варианти на духа. Погледнете лицето на един китаец или японец. Почти нищо не можете да доловите от тая неподвижна маска, от тия студени безответни очи. Ще каже някой, че тоя образ е създател на азиатската психология. Не, азиатската психология, азиатската затвореност и безответност е създала тая маска на прикритие.
към текста >>

36. DU MAITRE-LES QUATRE REGLES DEL AMOUR Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Най-големите представители в съвременната биология съвсем не споделят отживелия възглед от миналия век за крайния материализъм.
в статията „Нашият светоглед" професор Д-р Стефан Консулов между другото така говори върху светогледа: „Правилният светоглед държи сметка за целокупността в постиженията на човешката мисъл във всички направления: положителни науки, изкуство, музика, поезия, мистика, религия. Такъв цялостен светоглед краси истинския човек, този, който със своя мисловен поглед иска да обхване цялото битие; този светоглед води именно истинския човек в живота. Наистина, методите, с които боравим в положителната биология, са методи на материалното изследване. Ние изследваме физиката и химията на живота. Но дали това е всичко, туй е отделен въпрос. Най-големите представители в съвременната биология съвсем не споделят отживелия възглед от миналия век за крайния материализъм. Моето съзнание, моето „аз", моята преценка за добро, за хубаво — това не се поддава на изследване в епруветка. А то е надстройката върху грубата материя в живота, нещо, което ние днес не можем материално да изследваме. То е и което създава човешкото в човека. Светогледът на човека, който върви заедно с напредъка на съвременната наука, обгръща и всичко онова, което не е само грубо материално: мистика, красота, понятие за добро в живота. Една стара мъдрост казва: Да пази Бог от човек, който е чел само една книга, той много знае!
към текста >>

37. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 2 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото войнствуващия материализъм на миналия век, успял да наметне на плещите си тогата на науката и представящ своите теории за научни истини, все още държи в плен умовете на голямо число мислещи хора.
Всичко в природата е разумно, съзнателно, пълно с смисъл. Като повече или по-малко успешни опити да се проникне и изучи тайния смисъл на великата Божествена книга — природата, започвайки от нейната азбука — външните материални форми — съществуват редица окултни науки, с които библ. „Водолей“ иска да ни запознае. Те са: „ФРЕНОЛОГИЯТА, — наука за четене душевните способности, заложбите и характера на човека по структурата на черепа, ХИРОМАНТИЯ или хирология, наука за отгатване характера и съдбините на човека по строежа на ръката и линиите и знаците на дланта, ФИЗИОГНОМИЯ или наука за определяне характера по лицето, АСТРОЛОГИЯ — древна наука за планетните и изобщо космичните влияния върху земята и човека, която днес се усилено разработва в Англия, Америка, Франция и Германия, ГРАФОЛОГИЯ — наука за почерка" и т. н. Наистина, никак не е чудно, че болшинството от нашата интелигенция посреща все още с насмешка окултните науки. Защото войнствуващия материализъм на миналия век, успял да наметне на плещите си тогата на науката и представящ своите теории за научни истини, все още държи в плен умовете на голямо число мислещи хора. Заслепени от неговия фалшив блясък, тям е приятно да затварят очите си пред фактите и да отричат безогледно това, което не може да се побере в тесните рамки на материалистическия мироглед. Днес хората са роби на една илюзия, на една вредна и плитка лъжа: материализма. Умовете са оплетена в мрежата на една хитро сплетена заблуда, която ги кара да виждат навсякъде само външните, материални форми на нещата. Но първите проблясъци на тяхното освобождение вече горят на хоризонта и възвестяват близкия край на тъмнината. Библ. „В о д о л е й“ ще даде на първо време три книги: 1) Хирология от Вреде, 2) Четене характера, темперамента и болестните предразположения по лицето — от Д-р Гастон и Д-р А.
към текста >>

38. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя разви нисшите животински инстинкти у човека, засили дребния практицизъм, създаде психологическите предпоставки за повърхностния материализъм и позитивизъм в науката и философията.
Той засяга големи общочовешки проблеми, отговаря на общочовешки нужди, съдейства за задоволяване на върховни общочовешки стремежи. Той — подобно на теософията и всички сродни ней модерни мистични учения — се стреми към същата онази висша синтеза на духа и висшите духовни придобивки — предимно на древния Изток — с духа и постиженията на новото време, за която синтеза говорим по-горе. Тъй наречената западна цивилизация постигна много в областта на техническия прогрес и свързаните с него практически знания, разви извънмерно външните средства и методи за работа и научни изследвания, способства за развитието на интелекта и донесе един разцвет на дребния индивидуализъм. Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните висши и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-висшите постижения, възприемчива за най-висшите пориви и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ. Тая цивилизация привърза по-здраво човешкото съзнание към дребните нужди на живота, като прекомерно ги увеличи, привърза го към изискванията на крайно изострената и пълна с несигурност борба за съществуване. Тя разви нисшите животински инстинкти у човека, засили дребния практицизъм, създаде психологическите предпоставки за повърхностния материализъм и позитивизъм в науката и философията. Тя обезвери човечеството, умъртви религията, като я лиши от нейния висш идеализъм и я постави в услуга на организираната неправда и организираното насилие. Тая цивилизация създаде една личност обезверена, без устойчив морал, без характер, без истински високи идеали, дребна, вечно недоволна, болезнено чувствителна, нервно изтощена, лесно податлива на всккакви пороци, извращения и болести — една личност неспособна да се издигне над ограничените рамки на дребния егоизъм: тя създаде човека на израждането, безсилен да се справи с големите проблеми, които животът поставя пред цялото човечество. Тая цивилизация създаде същевременно въпиющата нужда от нови хора. носители на нов живот, хора с висок морал, с високи идеали, с пламенни сърца, с несломима мощ. Да съдейства наред с всички близки и сродни нему учения и духовни движения за създаването на тия нови хора и задоволяването на тия големи нужди — това е — ни повече, ни по-малко — задачата и на „дъновизма“.
към текста >>

39. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 22 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Една наука, която с пълно право може да се нарече материалистична, защото не обръща внимание на духовната страна на живота, като се прави сляпа за нея, не можеше да не да доведе човечеството до днешния груб материализъм, реален израз на който бе миналата световна война и тайно готвещите се утрешни ужаси!
И за нея има хиляди и милиони доказателства във всекидневния живот на хората. Тук не му е мястото да изброяваме и привеждаме подобни факти. Който се интересува може да ги намери в изобилие в окултната литература, па да ги провери и в живота. Но ако днешната официална наука, в лицето на своите представители, се прави на сляпа пред тия факти, то трябвали човечеството да я следва в нейната слепота и късогледство? — Разбира се че не! Една наука, която с пълно право може да се нарече материалистична, защото не обръща внимание на духовната страна на живота, като се прави сляпа за нея, не можеше да не да доведе човечеството до днешния груб материализъм, реален израз на който бе миналата световна война и тайно готвещите се утрешни ужаси! Една наука, която заслепява човека, като го прави да вижда в себе си само своето материално естество, и по такъв начин се явява като пречка по пътя му към самопознание, не може да не предизвика катастрофални последици за човека. И днес тия последици с на лице: днес имаме човек с понижено съзнание, човек, който е изгубил връзката си с Първоизточника ма живота и който се мисли и съзнава като жалко, смъртно същество, плод на чиста случайност, а не като безсмъртен дух, градещ сам своя настоящ и бъдещ живот. В същност, като казваме всичко това, ние съвсем не искаме да подценим постиженията на съвременната наука, плод на непрестанна безкористна дейност на нейните труженици. Ние искаме да кажем само това, че тя е недостатъчна, едностранчива, непълна, че тя е отвърнала погледа си от духовното и се е спряла изключително на външната, материалната страна на живота и за това е в тъмнина по отношение същността на целокупния живот. Ясно става, че съвременната наука трябва да се одухотвори, тя трябва да прескочи границите, на които тя винаги е слагала надписа ,,Terra inkognita“, тя трябва да престане да си затваря очите пред фактите, които ясно говорят за съществуването на духовната страна на живота.
към текста >>

40. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 28 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Във всички епохи на груб материализъм и морална поквара, туберкулозата е вземала широки размери ... Погрешно се мисли, че само лошите материални условия създават туберкулозата.
Защото той я е родил чрез своята проява, било в този живот, или в някой минал живот. Бог забавя, но не забравя. Всяка дисхармонична проява със законите на живота отклонява характера, душата от пътя на духовния прогрес и за всяко отклонение има предвидени в грандиозния план на Провидението специални средства за възвръщане отклонилата се душа в нейния прав път за растене, за развитие. Знае се от окултната наука, че туберкулозата лекува материализма в душата. И който иска по-скоро да се отърве от своята туберкулоза, трябва да стане духовен, чист. Във всички епохи на груб материализъм и морална поквара, туберкулозата е вземала широки размери ... Погрешно се мисли, че само лошите материални условия създават туберкулозата. А щом болестите са резултат на греховни прояви и имат за назначение да лекуват известни недъзи в човешката душа, този който знае това може да се досети, че е възможно да се съкрати траенето на болестта. Как? Как се прогонва: студа, тъмнината, сушата? — Като се внесе: топлина, светлина, влага. Ако една болест е резултата на груб егоизъм; ако този, когото е сполетяла, той в миналото е гледал на хора та като средство за да забогатее и ги е онеправдавал, сега трябва да научи и приложи Кантовия категоричен императив: „Не си служи с човека само като средство, но всякога и като цел! “ Той, който със своя егоизъм се е свързал у едно въже и се е въртял, като конете в хармана около един кол и въжето се е навило о кола и той сега с болестта си стои при кола, трябва сега да промени посоката — да почне да се, върти по обратен път и въжето ще се развие и той ще се почувства свободен.
към текста >>

41. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Много е желателно, да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувства нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм.
В символична форма автора изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: — Разрушението и Творчеството — в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан — на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята — да послужи на една божествена идея: освобождението на пленницата Дева Славяна, светяща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от един властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, божествена Любов над нисшите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, поне от части, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше естество. Много е желателно, да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувства нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм. П. Списаревски. Драмата „Девор“ за четене онлайн в сайта.
към текста >>

42. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

обезличаването чрез лъжата на изкуствено създаваната „масовост“, обезценяването на духовното творчество и замайването с техническо строителство, механизиране на мисълта, механизиране на религията, отрицание и присмех над чувството, безверие, невежество и отровата на всеразрушаващото съмнение, проповедта на отчаянието във формата на всякакъв вид скептицизъм, материализъм и агностицизъм, cеенето на завист, вражда, фанатизма на разединението и на всякакви спорове и свади, — и разложение, разложение, разложение, — ето резултатите от работата.
Но в действителност, интересите на отделните народи никога до сега не със се противопоставяли тъй враждебно, и човечеството от година на година се превръща все повече във военен лагер. В всеобщия хаос все по-ясно се обрисуват Две противоположни, борещи се едно с друго течения; две противоположно отправени сили, в лицето на свои те отделни и групови представители, с по голямо напрежение от когато и да било, се сражават за бъдещето на човечеството и полето на тяхната борба е — всички прояви на човешкия живот. Всеки чувства в себе си растящата напрегнатост на борбата и по силата на необходимостта бива увлечен в единия или другия лагер, в зависимост от неговото основно ориентиране в живота. Две сили с проявени в Космоса — центростремителната сила и центробежната сила и те се отразяват в душевния мир на човека: като творческа еволюция на разширение и развитие на съзнанието, и като разрушителен регрес, стесняващ съзнанието до предела на вкаменената тъпост. Ограничението на ума, ожесточеността на заледеното сърце. обезличаването чрез лъжата на изкуствено създаваната „масовост“, обезценяването на духовното творчество и замайването с техническо строителство, механизиране на мисълта, механизиране на религията, отрицание и присмех над чувството, безверие, невежество и отровата на всеразрушаващото съмнение, проповедта на отчаянието във формата на всякакъв вид скептицизъм, материализъм и агностицизъм, cеенето на завист, вражда, фанатизма на разединението и на всякакви спорове и свади, — и разложение, разложение, разложение, — ето резултатите от работата. Но разрушителите и на техните съзнателни, полусъзнателни и несъзнателни оръдия. Тези резултати от работата на тъмните сили се проявяват навред: в държавния живот, в психиката на народите и на отделните личности, в науката и изкуствата, в политиката и икономиката, в религията и обществеността. Метода на тази отрицателна дейност се свежда предимно не толкова към непосредствени психични и „магични“ въздействия, единични и групови, които, разбира се, нашироко се употребяват, — но към отравянето на интелекта с лъжливи представи и след това вече към отправянето на отровената от интелекта и извратена воля по един неестествен път. Факта, че тази дейност се върши навсякъде, че от болестта на отровения интелект и на извратената воля със заразени всички повече или по-малко културни народи на нашата планета, — ни навежда на мисълта за някакво съществуващо днес обединение на тъмните сили; макар че по своето естество разрушителите с чужди на всякакво единство, но съгласуваността и общия план на техния сегашен натиск с очевидни. Причината на това временно обединение е там, че те със страх предвиждат тази нова степен, която човечеството се е подготвило да достигне със своята вековна работа по направление на индивидуализация на инициативата и на творчески-интелектуалното развитие.
към текста >>

43. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 127 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Познавам една дама, която, в присъствието на хора, чийто мисли са проникнати с материализъм, бива обхваната от конвулсивни вътрешни тръпки.
О, глупава приказка за кълбото От разтопени газове! Не може Бащата на живота Да бъде мъртва! О, Слънце на вселенския Огън, — Свидетел на Истината Нина Рудникова Аура на предметите Спиритистите и окултистите знаят, че ние сме обградени от една аура, от различна гъстота, чието оцветяване има тясна връзка с нашето духовно състояние, със степента на нашата еволюция. Тази заобикаляща ни аура, за която много пъти са ни говорили отминалите е като огледало на нашето развитие. Тя е често изтъквана и от сензитивите, които изпитват, в присъствието на известни лица, едно чувство на задоволство или пък на неприятност, на които не могат да се противопоставят. Познавам една дама, която, в присъствието на хора, чийто мисли са проникнати с материализъм, бива обхваната от конвулсивни вътрешни тръпки. Това явление понякога е толкова силно, че я заставя да напусне мястото или да се сбогува внезапно с тези, с които разговаря. Знае се също, че някои предмети също така могат да излъчват доловими влияния при същите условия, разливайки наоколо си различни ефекти. Тяхното немедленно или по-бавно въздействие, вредно или благотворно, се отразява върху нашата психика с различна сила; то се проявява според степента на нашето противодействие или на нашата възприемчивост. Това въздействие понякога може да бъде дотолкова вредно, че да влоши физическото ни здраве и да наруши духовното ни равновесие, ако не вземем предпазителни мерки по отношение на тези невидими влияния. Всичко, което съществува в почвата или на земята, сурови материали или обработени продукти, се подава на психическо проникване, каквито и да бъдат формата, гъстотата и изгледа на даден предмет.
към текста >>

44. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Крайно време е вече да се ликвидира и в живота и в науката — от една страна с догматичния спиритуализъм, който учи човека само на сляпа вяра и суеверие, и е безпомощен да му даде методи и пътища да проникне и опита реалността на така наречения „отвъден“ свят, а от друга страна със схоластичния материализъм, който в самозаблуждението си мисли, че с познаването на няколко закони и факти, които са очевидни, е изчерпил целия живот, и осланяйки се върху това си „знание“, чертае планове и пътища, по които да върви живота.
Аз не можех да разбера и останах в мълчание, ужасен, когато детето внезапно извика, като че ли отговаряйки на моята мисъл: „Те ви се покланят! “ Моето учудване при тези думи не беше по-голямо от друго едно учудване, което изпитвах тогава, защото разбрах, че само аз чувах нейния глас. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Науката и живота се намират в постоянен непрекъснат прогрес, и всеки ден се внася нещо ново в тях, което ни разкрива все нови и нови страници от великата книга на Битието. Науката всеки ден открива все нови и нови факти, които ни разкриват света в по друга светлина. А живота ни дава все нови и нови опитности, които ни заставят да изменим досегашния си начин на живеене, и съобразявайки се с новите изисквания на живота, да създадем новите форми, в които живота да се прояви по-пълно. Крайно време е вече да се ликвидира и в живота и в науката — от една страна с догматичния спиритуализъм, който учи човека само на сляпа вяра и суеверие, и е безпомощен да му даде методи и пътища да проникне и опита реалността на така наречения „отвъден“ свят, а от друга страна със схоластичния материализъм, който в самозаблуждението си мисли, че с познаването на няколко закони и факти, които са очевидни, е изчерпил целия живот, и осланяйки се върху това си „знание“, чертае планове и пътища, по които да върви живота. Това са отживели времето си схващания, които всеки ден се опровергават от фактите, които науката разкрива. и от опитностите, които живота ни дава. Затова те са отречени от всички, които живеят с днешния и утрешния ден. Тук, в този отдел, ще изнасяме ред факти, които всеки ден ни изнася науката, и опитности, които ни дава живота, за да може всеки читател да бъде ориентиран върху състоянието на науката и живота в наше време, и сам да си прави заключения и проверява нещата; а не да се самозаблуждава със суеверия и хипотези, които му се поднасят от онези, които живеят с миналото. Основа на познанието и живота е опита.
към текста >>

45. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 179 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нашето деление едни против други, войните и революциите, където си проливаме кръвта и погубваме живота, егоизма и омразата, които се проявяват между хората от всяка държава и нация, между хората от всеки град и село, от всеки дом и семейство — всичко това не потвърждава ли, че сме прями и верни последователи на езичеството и грубият материализъм?
През такъв светъл ден, през такъв велик празник, какъвто е Рождество Христово, трябва в нас да се роди стремеж към високият Христов идеал: трябва в сърцата ни да бликне Неговата Любов, трябва в душите ни да засияе Неговата истина. Само така ние ще засвидетелстваме, че вървим по посоченият от Христа път, че заслужено носим Неговото име и че има смисъл нашето празнуване. Хиляда деветстотин тридесет и пет години откак се е родил Христос. И всяка година от тогава празнуваме Неговото рождение. А в действителност живота ни не представлява ли само едно продължение от живота на езичниците, които преследваха, осъдиха и разпнаха Христа върху кръста на Голгота? Нашето деление едни против други, войните и революциите, където си проливаме кръвта и погубваме живота, егоизма и омразата, които се проявяват между хората от всяка държава и нация, между хората от всеки град и село, от всеки дом и семейство — всичко това не потвърждава ли, че сме прями и верни последователи на езичеството и грубият материализъм? Най-после и самото ни празнуване, което се ознаменува само с ядене до пресита и опиване до себезабрава, празнуване, където се заглушава и погубва чистата любов, където. се помрачава разума и губи светлината на истината, където се дава воля на греха и престъпността, а се понизява душата и губи свободата—и това не говори ли, че сме далеч. далеч от Христа? Трябва ли тогава повече да се самоизмамваме, че сме добри християни и че няма в какво да подобряваме себе си; трябва ли повече да оправдаваме своя грешен и престъпен живот с Христа; трябва ли повече да си навличаме страдания, да боледуваме, да се измамваме и насилваме едни други, да помрачаваме и погубваме взаимно живота, като грешим и престъпваме законите на природата, законите на Бога (които Христос учеше да изпълняваме), а после да обвиняваме пак Христа, че не ни помага, че Неговото учение не дава добри резултати, че не ни освобождава от неправдите, от робството, от болестите и страданията в живота? Време е вече да погледнем истината в лицето, макар и тя да ни осъжда и изобличава.
към текста >>

46. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Потъване в материалното, материализъм, чувственост, обективен свят, култ на красотата, на формите — имаме в древността.
Христос е изявил абсолютната религиозна и нравствена истина. Обаче зародишът на тази истина е съществувал. Той само събуди и направи активно във всички области на живота това, което дремеше. 7. Противоположно направление на развитието в древността и християнството. Христос средоточие на изтеклото време. Потъване в материалното, материализъм, чувственост, обективен свят, култ на красотата, на формите — имаме в древността. Презиране на материалното, идеализъм, духовност , субективен вътрешен свят имаме в християнството. От едната крайност — имаме друга крайност — отричане света, аскетизъм, манастири. Развитието на човечеството след Христа е в обратна посока на дотогавашното и видимо доведе до робството на Духа деспотизъм в религиозната област, материализъм в политическата, сенсуализъм — във философията, разпуснатост — в обществата. Христос е средоточие на историята, понеже Той донесе коренната реформа на човечеството и откри нова страница на историята. 8. Синтезата на Битието и мисленето — чрез делото, примирение на противоположностите — като логически изискуема се същност на бъдещето.
към текста >>

Развитието на човечеството след Христа е в обратна посока на дотогавашното и видимо доведе до робството на Духа деспотизъм в религиозната област, материализъм в политическата, сенсуализъм — във философията, разпуснатост — в обществата.
Противоположно направление на развитието в древността и християнството. Христос средоточие на изтеклото време. Потъване в материалното, материализъм, чувственост, обективен свят, култ на красотата, на формите — имаме в древността. Презиране на материалното, идеализъм, духовност , субективен вътрешен свят имаме в християнството. От едната крайност — имаме друга крайност — отричане света, аскетизъм, манастири. Развитието на човечеството след Христа е в обратна посока на дотогавашното и видимо доведе до робството на Духа деспотизъм в религиозната област, материализъм в политическата, сенсуализъм — във философията, разпуснатост — в обществата. Христос е средоточие на историята, понеже Той донесе коренната реформа на човечеството и откри нова страница на историята. 8. Синтезата на Битието и мисленето — чрез делото, примирение на противоположностите — като логически изискуема се същност на бъдещето. Човешкия дух е преминал две фази от своето развитие — теза и антитеза. Но всека теза и антитеза се стремят към синтеза. Всяко утвърждение и отрицание се сливат в по-високо утвърждение.
към текста >>

47. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А тези, които от името на науката проповядват материализъм, — те превръщат науката в слугиня на невежеството, заблуждението и тъмнината, защото въздигат в култ най-страшната лъжа, която трови съзнанието, убива вярата, отнема смисъла на живота!
А който, хипнотизиран от заблудата на материализма, от-ровен от неговата хитро скроена лъжа, откаже да направи това — ще си остане сляп за реалността и кръгъл невежа по най-съществените въпроси на живота. По-невежа дори и от съвършено неграмотния, от този, който не знае да чете и да пише, защото последният често знае най-същественото — знае истината за духовната същина на живота и света, познава себе си като безсмъртен дух, и, следователно, е по-добре и по-правилно ориентиран в живота, а ученият материалист, който притежава безброй най-различни знания, не знае най-близкото, най-същественото, най-важното — не познава себе си, не знае откъде идва и къде отива, не знае смисъла на живота си и, следователно, живее в мрак и се движи като слепец в живота. Истинският смисъл, истинското предназначение ма науката е да даде светлина в живота на човека. И истински великите учени, от край време и до днес, са я давали и я дават. като сочат на истината за духовната същина на живота. А тези, които от името на науката проповядват материализъм, — те превръщат науката в слугиня на невежеството, заблуждението и тъмнината, защото въздигат в култ най-страшната лъжа, която трови съзнанието, убива вярата, отнема смисъла на живота! Истинската наука и окултизмът са едно и също нещо: последният е естествено продължение на боравещата с общопознатите средства наука, в една друга област, за която са нужни други, по-съвършени средства за изследване, а именно, развиването на шестото сетиво, ясновидството, проникването зад видимата страна на нещата. Окултизмът е онази велика, безгранична, божествена наука, която обгръща целия живот, за която няма прегради и тайни, и която едничка може да ориентира правилно човека в живота, да му разкрие неговия смисъл, защото знае великите и вечни истини на живота и, по същина и произход, е дар от небето, а не дело на земята Мнозина я отричат и клеймят, мнозина спекулират с нея, като дават своите ограничени и хаотични познания за истински окултизъм, но всичко това не може да засенчи безсмъртния блясък на богинята на истинското знание. Калта, която заблудени хора хвърлят върху нея, пада по самите тях. Ще дойде ден, и той е вече близко, когато заблужденията и суеверията, разпространявани в името на науката, ще от-паднат от скования и хипнотизиран от материализма човешки ум и последният ще придобие своята първа свобода, ще подири и ще намери истината! Ще дойде ден, когато хората със срам ще си спомнят, че някога са били толкова невежи, — да отричат истински реалното, да се надсмиват над истината, да преследват и хулят тия, които им сочат пътя към нея.
към текста >>

48. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

рационалистична страна на неговото учение и отивайки до крайност, свършват с чист материализъм, отричайки съществуването на всичко извън световно. Вл.
Блян ли е свръхчовека? Копнежът на народите Защо и как да познаваме Бога, от Д-р Михаил Стоицев. Религия, християнство, творчески духовен живот и еволюция на човешката душа от Д-р Мих. Стоицев. Толстой и молитвата, от Влад. Чертков. Мнозина от последователите на Толстоя, приемайки т. н. рационалистична страна на неговото учение и отивайки до крайност, свършват с чист материализъм, отричайки съществуването на всичко извън световно. Вл. Чертков, който е най-добрия тълкувател и приемник на Толстоя, защото е неповлиян от материализма, ни дава да разберем в тази книга, че Толстой, въпреки увлечението си в „рационализма“, все пак е съзнавал силата и реалността на извън световното. Пещерата на нимфите, от Порфириус, с предговор от Ник. Райнов: — Новоплатоничната философия и мистиката на Порфириуса. — Читателят на тази книга ще узнае, че всички велики литературни произведения на миналото, освен външната страна, имат и една вътрешна страна, в която, под формата на символи, са забулени великите и вечни окултни истини на живота. Книга за Живия Бог, от Бо-Йин-Ра.
към текста >>

49. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 254 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И едва в края на миналия век, когато гениалната рускиня Елена Петровна Блаватска, (основателка на Теософското общество) подигна знамето на духовността срещу широко разпространения материализъм, това знание почна открито да прониква в света и като широка вълна се разля над Европа и Америка, Теософията бе предшествана от спиритизма.
Тя е също така установила съществуването на един невидим, духовен свят от живи и интелигентни същества, които могат да влязат във връзка с нас при известни условия.“ В следния брой ще видим докъде се простират завоеванията на положителната наука днес, в това направление, и дали, наистина, както казва г. Консулов, „съществуването на такава душа, която са приемали хората от всички векове“ е ненаучно обяснение на живота. (следва) Паневритмични упражнения, правени в местността „Боровец“, Ямбол НА ПРАГА НА НОВОТО СЪЗНАНИЕ Днес в света съществуват много окултни учения, целта на които е развитието на съзнанието на хората и подготовката им за възприемане на истината, че човек не е само тяло, но и дух. Думата „окултизъм“ означава „таен, скрит“. Това тайно знание е съществувало винаги, но то е било известно на много малко хора; за широката маса то е било предмет или на недоверие и присмех, или такъв на суеверен страх. И едва в края на миналия век, когато гениалната рускиня Елена Петровна Блаватска, (основателка на Теософското общество) подигна знамето на духовността срещу широко разпространения материализъм, това знание почна открито да прониква в света и като широка вълна се разля над Европа и Америка, Теософията бе предшествана от спиритизма. Умовете на хората от стария и новия свят почнаха да се замислят над тайните на задгробния свят, чиито прояви не винаги можеха да се обяснят с измамата и шарлатанството. По такъв начин, стената на недоверието бе пробита. Много учени преминаха в лагера на спиритуалистите, и със своите съчинения и експериментални трудове, направиха неоценима услуга на човечеството и завоюваха широко поле за развиващата се духовност. Магнетизъм, хипнотизъм, телепатия, психометрия, метапсихика, научна астрология и други науки, млади по времето на своето възникване и стари по своята основа — всичко това са средства, с помощта на които се изостря и разширява човешкото съзнание и се отваря път към новия светоглед. Светлите имена на професор Крукс, Камил, Фламарион, Райхенбах, Алан Кардек, Аксаков, полковник де Роша, Дюрвил, Ланселен, Алан Лео и др., се явиха като провъзвестници на нова ера — всички те са рицари на Духа, борци за новото съзнание, и за победа на духовното начало над материализма.
към текста >>

50. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Едва в края на миналия век, когато гениалната рускиня, Елена Петровна Блаватска, основателка на Теософското общество, издигна знамето на духовността пробив всеобщо разпространения материализъм, това знание почна открито да прониква в света и като една широка вълна се разля в Европа и Америка.
Но ще дойде ден, когато хората ще узреят и тая идея ще възтържествува тук на земята в пълна власт и сила. ПРЕД ПРАГА НА НОВОТО СЪЗНАНИЕ Днес в света съществуват много окултни учения, целта на които е развиването съзнанието на хората и подготвянето им да могат да схванат и възприемат истината, че човек не е само тяло, но и дух. Думата окултизъм значи нещо скрито, тайно. Това тайно знание е съществувало винаги, но е било известно само на малцина. За широките маси то е било само предмет на присмехи, на недоверие или на суеверен страх. Едва в края на миналия век, когато гениалната рускиня, Елена Петровна Блаватска, основателка на Теософското общество, издигна знамето на духовността пробив всеобщо разпространения материализъм, това знание почна открито да прониква в света и като една широка вълна се разля в Европа и Америка. Теософията бе предшествана от спиритизма. Умовете на стария и на новия свят почнаха да се замиел ят върху тайните на задгробния свят и върху многото тайнствени явления, които не винаги можеха да се обяснят с лъжа и шарлатанство. По този начин в преградата на недоверието и скептицизма бе направен известен пробив. Много учени минаха в лагера на спиритуализма и със своите съчинения и експериментални трудове направиха скъпоценна услуга на човечеството и завоюваха широко поле за развиващото се духовно светоразбиране. Магнетизма, хипнотизма, телепатията, психометрията, метапсихиката, научната астрология и др.
към текста >>

51. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 263 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тази именно еволюция на материята от грубия материализъм към духовността представлява раждането на новия свят, борбата на духовното начало с примитивността и грубото варварство.
Но и днес, въпреки, че учението на Христа победи езичеството, любовта, като същност на живота е неизвестна на хората, и светът живее по закона на егоизма, по закона на материализма и служенето на своето собствено „аз“. Христос каза: „Аз не мога да открия всичко на хората, защото те не могат да разбират, но ще дойде Утешителят, Духът на Истината, Той ще открие всичко и ще научи човечеството. Светът, в който живя Син Божи, беше много примитивен, много несъвършен. Човешкият разум не беше способен да разбере вечните тайни на Божия живот, тайните на Космоса и затова Христос говореше с думи, достъпни за ума на тези хора. Но всичко в света се усъвършенства, и човешкият разум става все по-способен да приеме това, което по-рано е било недостъпно за него, и материята се усъвършенства, става по изтънчена и указва по-малко съпротивление на Духа. Тази именно еволюция на материята от грубия материализъм към духовността представлява раждането на новия свят, борбата на духовното начало с примитивността и грубото варварство. Но това не става лесно. Нужни са били милиони години, за да може човекът да дойде до сегашното си състояние, също така ще са нужни много милиони години, за да може обикновеният човек да стане духовен човек, истински Божи син, образ на живия Бог. Краят на всяка епоха от еволюцията на човечеството и началото на друга епоха, се характеризират с велики събития в историята на човечеството. В тези събития вземат участие не само хората, но и природата и целия космос. Ние живеем в особена епоха.
към текста >>

52. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това е борбата с грубия материализъм и егоизъм, личен, класов и национален.
Той трябва да бъде слушан и неговите повели да бъдат изпълнявани. Знайте: други са силите, които направляват днес световните събития. Като знаете това, не спирайте вниманието си на личностите, които са днес на чело на народите. Те са само оръдия на други сили. Една свещена война се води днес в света и вие сте повикани да изпълните своя дълг като редници в нея. Това е борбата с грубия материализъм и егоизъм, личен, класов и национален. Докато България търси подкрепа от външни, земни сили, тя ще си остане безпомощна. Но ако се опре на Бога, всички трудни въпроси ще се разрешат най-лесно и най-правилно. Бъдете верни на Бога и не се безпокойте. Има кой да работи за вас. Търпението, самообладанието и изчакването естествения ред на събитията е признак само на сила, ръководена от мъдрост.
към текста >>

53. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И как няма да възбудят интерес подобни сказки, които са като балсам за душите на човеците, особено в тия анормални времена и проява на грубият материализъм и егоизъм!
След като са узнали за задачата, с която той отива в Югославия, уважението, улеснението, свободата гостоприемството и пр. са били на всякъде братски, и то не само от чиновниците по железниците, но и от властите, добри приятели и разни дружества. Пресата на Югославия също с радост е давала достъп да се печата в резюме почти всичко, каквото е говорено. Навсякъде той е срещал пробудени, чисти и копнеещи души за доброто на ближния, за прилагане в живота на любовта, мъдростта, и истината, за да настане сближение между отделните човеци, народи. И особено това сближение да стане между българския и югославския братски народи. И как няма да възбудят интерес подобни сказки, които са като балсам за душите на човеците, особено в тия анормални времена и проява на грубият материализъм и егоизъм! Да се говори за един по-висш морал, вътрешния смисъл на живота и да се почне от най-елементарното, но най-важното —как и с какво да се храним, как да използваме силата на тази храна; какво и как да пием, как да дишаме и как да използуваме слънчевата енергия, като основа на всичко, в духа на новото учение, което сега Учителя на Всемирното Братство в България изнася, това с действително интересно и полезно! За това интересът към тия сказки е бил голям, особено от тия души, които търсят нещо по-духовно, по-велико в живота. И за да се види искреността, благодарността на тия мили души на всякъде, където са държани тия сказки, ще предадем част от съдържанието на две писма. В този дух, обаче има писма от много места. 1. Вегетарианско етично дружество - Белград Господину. .
към текста >>

54. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ИЗЛЪЧВАНИЯ ОТ ФОТОГРАФИИ Материализъм и спиритуализъм.
Ние, съвременните европейски народи трябва да решим въпроса по закона на любовта, по братски, да се примирим. Това е благородното. Ако имате вяра, кажете както е казано в стиха: Тази планина да се премести, и тя ще се премести. Тази планина трябва да се дигне, за да се изпълни волята Божия на земята и да се въдвори в живота любовта, мъдростта и истината между цялото човечество. Из беседата, държана от Учителя на 21 януари, 1940 год. ИЗЛЪЧВАНИЯ ОТ ФОТОГРАФИИ Материализъм и спиритуализъм. Шест движения на махалото върху фотография. Шест състояния на фотографическото предаване. Махалото се подчинява на мисълта. Фотография върху бяла хартия. Влияние на ръцете.
към текста >>

55. -

Та мигар трепетните предчувствия на сума днешни поети, техните копнежи по една нова действителност., тяхното болно усилие да скъсат веригите, в които бездушния материализъм бе оковал душите, оня мистичен трепет, който се долавя в песните на някои от тях, все по-често и по-често звучащата и добиваща все по-дълбок и по-дълбок смисъл дума „любов“ не са откровения за оня, който има око за дълбоките движения на човешката душа?
Днес и тълпите вече знаят! От години насам в България се проповядва учението на любовта. И не само в България — по цял свят. Но сега са още ранните зори на това учение. И само най-ранобудните са приели първите трепети на зората, макар, че душите на всички хора сънно предсещат, че иде нещо ново в света. Та мигар трепетните предчувствия на сума днешни поети, техните копнежи по една нова действителност., тяхното болно усилие да скъсат веригите, в които бездушния материализъм бе оковал душите, оня мистичен трепет, който се долавя в песните на някои от тях, все по-често и по-често звучащата и добиваща все по-дълбок и по-дълбок смисъл дума „любов“ не са откровения за оня, който има око за дълбоките движения на човешката душа? Нима крепкият напън на масите да съберат своята пръсната душа и да изкажат ропотно своята воля за свобода не говори, че нещо ново се заражда в човешката душа? И малко ли още личби на времето? Който има будно сърце и буден ум — вижда. ___ ___ ___ ___ ___ Човешките философски и научни системи са като механизми. За да ги разбере човек трябва да ги анализира, сиреч, да ги разглоби, та да види как са конструирани.
към текста >>

56. -

И кой би могъл да отрече, че религията, проповядвана от защитниците на старото, беше само една добре скроена маска на техния материализъм?
бе именно материализмът. И обратно, революционните течения бяха взели материализма, като свое знаме, като свое средство в борбата, когато, в същност, техния естествен афинитет, самата тяхна същност и техния истински произход ги свързваха и тласкаха към идеализма, към дълбоката, жива, искрена и нелицимерна религиозна вяра. В основите, в самата същност на революционните обновителни течения се крие неподправено, истинско, чисто и мощно религиозно чувство. Това с преди всичко чувството за нашето единство с окръжаващите ни, това е чувството на една непреодолима жажда за правда, за свобода и за истина, това е чувството, което ни тласка да се притечем на по мощ, да посветим живота си в служба на нашите страдащи, онеправдани братя, това е чувството, което ни дава сила да се жертваме без ни най-малката сянка на корист пред олтаря на един велик идеал. Кой би могъл да каже, че това не е есенцията, че това не е най-чистата кристализация на истинското религиозно чувство? И кой би могъл да отрече, че религията, проповядвана от защитниците на старото, беше само една добре скроена маска на техния материализъм? По такъв начин, ролите бяха разменени: тези, които в душата си, в своето верую и в своята практика, бяха материалисти, се обявиха за защитници на идеалистическия мироглед и на религиозната вяра; а тези. в чиито души говореше истинското, непод правено религиозно чувство, което ги караше да посвещават и да жертват живота си за своите онеправдани ближни. наметнаха тогата на материализма и почнаха ожесточена борба против всякаква религия и всякаква религиозна вяра. Разбира се, всичко това не стана случайно, то си имаше своите дълбоки причини, които го изтъкнаха като една историческа необходимост. В борбата между двата света — светът на старото и светът на новото — първият схващаше ясно, че по-полезен за запазването на неговите привилегии ще бъде идеалистическият, религиозният мироглед, който по-лесно може да се нагоди така, че да отклонява масите от тяхната активна и ожесточена борба за повече права; и обратно, вторият схващаше, че неговите интереси и успеха на неговата борба изискват подкрепата на материалистическия мироглед, който отвръща погледите ни от „небето“, и насочва вниманието ни преди всичко към това, което става непосредствено пред очите ни тук, на земята.
към текста >>

57. -

„философският материализъм“, също както и неговият събрат — практическият материализъм, със само сенки в нощта — временната нощ на човешкото съзнание.
Но достатъчно е тялото, което препречва пътя на светлината, да се придвижи в една или друга посока, или, както това става със земята, достатъчно е тя да се завърти ма няколко градуса и неогряната й и тъмна дотогава повърхност бива огряна отново от слънчевите лъчи! Тъмнина, като самостойна реалност, не съществува! Тъмнината е само една илюзия на човешкия ум. Тя има само едно относително, въображаемо обусловено от известни условия съществуване. Материалистическият мироглед т. е. „философският материализъм“, също както и неговият събрат — практическият материализъм, със само сенки в нощта — временната нощ на човешкото съзнание. Когато човек изгуби връзката си и представата си за реалността, той става привърженик на материалистическия светоглед. Когато човек загуби връзката си с Цялото, с целокупния организъм на живота, той става практически материалист. Едното и другото са свързани. Тя е двете страни на една и съща действителност. Едното обуславя и прави възможно другото.
към текста >>

Следователно, когато един привърженик на материализма твърди, че той напълно споделя теориите и схващанията на философския материализъм, това в никой случай не може да значи, че цялото същество, че цялото съзнание на този „материалист“ наистина споделя тия илюзорни представи за човека и света.
Този човешки ум, който наблюдава и изучава външните явления на живота, разсъждава за тяхната връзка и от там вади заключение за истинността на материалистическия светоглед. — е само една малка, крайно ограничена повърхност на човешкото съзнание, на целокупното човешко същество. Човекът, истинският човек, цялостното човешко същество, не е само в своя ум. Най-малкото — той не е всецяло в него и, още повече, не е ни най-малко в този повърхностен, привидно-логичен, боравещ и заблуждаващ се в сенките на нещата ум. Истинският човек, цялостното човешко същество, истинското човешко съзнание е нещо много по-обширно, нещо много по-дълбоко и много по-мощно от този, тъй-наречен в окултната литература кон-кретен или външен ум на човека. Следователно, когато един привърженик на материализма твърди, че той напълно споделя теориите и схващанията на философския материализъм, това в никой случай не може да значи, че цялото същество, че цялото съзнание на този „материалист“ наистина споделя тия илюзорни представи за човека и света. Дори и най-големия теоретик и защитник на материализма, е убеден само на половина в правотата на поддържаните от него теории. Той обосновава логически, той подкрепя с хиляди доводи тия теории, той разбива в пух и прах твърденията на идеалистите, вярата в съществуването на нещо повече от това, което познава и признава материализмът, — но това негово убеждение не се споделя от цялото негово същество, от цялото негово съзнание, то е само едно повърхностно схващане на неговия повърхностен ум. Нищо не може да застави човешката душа да замълчи за винаги.Тя е, тя е била и тя ще пребъде. Тя е върховната, истинската реалност в човешкото същество и нейният глас не може да замлъкне дори и в най-яростния привърженик на материализма. Материализмът би могъл да бъде цялостно, единствено и непоклатимо схващане на човека само тогава, когато човешкото съзнание би представяло една двуизмерна повърхност.
към текста >>

Следователно, материалистическият мироглед или философският материализъм, има само едно илюзорно съществуване, дори в ума и на най-разпаления материалист.
Материализмът е една болест, една психична епидемия, която може да засегне само най-горния, повърхностния слой на човешкото съзнание. В никой случай тя не може да проникне и да завладее дълбините на това съзнание. Затова материалистът, колкото и разпалено да защищава той своето верую, само вярва в материализма, подържа неговата истинност със своя повърхностен и обречен на заблуждения ум, а неговата душа, неговото цялостно, не повърхностно, съзнание, знае истината, защото я вижда и живее в нея, защото му е практически, а не теоретически, позната и затова нищо не може да го отклони от нея. Материализмът е болест, която заразява ума, но не може да зарази душата. Тя заразява само повърхността, само една безкрайно малка част от човешкото съзнание, но в неговите необятни глъбини тя в никой случай не може да проникне. Следователно, материалистическият мироглед или философският материализъм, има само едно илюзорно съществуване, дори в ума и на най-разпаления материалист. (следва) НЕПОКЛАТИМА За славата Ти чудна се досещам Кога ме някой блъсне без да мигне. Тогаз към Теб молитствувам горещо Че знам молбата ми ще Те достигне. * Защото мигновено ми олеква Товарът Който беше ме повалил И болката от удара пресеква Усещам че ръката Ти ме гали * И ме прегръща на гърди Ти мили Дори дочувам говора Ти сладък. Веднага в мене бликва нова сила И пак щастлива съм и вечно млада. * Това е слава чудна и магична!
към текста >>

58. -

диалектически материализъм, някаква, своя собствена философия?
За човешкият ум, тя е дори непонятна! Да бдим, да не изгубим Божието благоволение, което днес е разперило белите си гълъбови криле над страната и народа ни! Мир! С Калименов КРУШЕНИЕ НА МАТЕРИАЛИЗМА (4) ФИЛОСОФИЯТА НА МАТЕРИАЛИЗМА (продължение от брой 268) След като изтъкнахме безосновността на материалистическите твърдения, след като установихме, че материализмът, по своята същина, не е нищо друго, освен едно вярване, а именно: вярване, че не могат да съществуват неща, които не са познати или признати (не от съвременната наука в нейната цялост, а от известна група материалистически ориентирани учени) — вярване, което не почива на никакви основи, в настоящата статия ще се постараем да разгледаме философията на материализма, която някои материалисти увенчават с голямото име: „научна философия“. Преди всичко, има ли материализмът, а именно т. н. диалектически материализъм, някаква, своя собствена философия? He! „Философията на материализма“, тъй наречената за залъгване на наивните и безкритични люде „научна философия“, не е нищо друго, освен едно обръщане с главата надолу, едно ненаучно и нелогично извращаване на гениалната Хегелева философия на Духа. Пръв Карл Маркс беше този, който извърши това чудовищно плагиатство, като обърна наопаки и изврати, нагаждайки съобразно своите собствени материалистически разбирания, стройната система на Хегелевата философия, която оперира с вечните и неизменни принципи на битието — мощните сили на Духа, творец на всички форми на живота — социални и индивидуални, при всички условия и възможности и във всички царства на природата. Какво нещо представлява от себе си прословутата „материалистическа диалектика“ на Маркса и Енгелса? — Тя е, по думите на самите материалисти „наука за общите закони на движението и развитието на природата, човешкото общество и мисленето“.
към текста >>

диалектическият материализъм, не притежава никаква своя собствена философия.
външните форми и прояви на живота,“ тя едновременно обърна наопаки и целия здрав смисъл и естествената и здрава основа на хегеловата диалектика, която единствено може да се нарече диалектика на природата, и, вследствие на това, доведе до такива противоречия със здравия смисъл и с живота. Но може би. най-после, съвременните материалисти, намирайки се пред това явно противоречие между живота и техните теории, за да оправдаят своята .научна философия“, ще се осмелят да твърдят, че не техните теории са фалшиви, а самият живот е сбъркал, като е тръгнал не по набелязаните от тях пътища, а по други, неочаквани за тях. И това е възможно! Като заключение, ние ще кажем: Материализмът и специално т. н. диалектическият материализъм, не притежава никаква своя собствена философия. Той е само обърнал наопаки философията на Хегеля, и като следствие от това обръщане, идва до явни противоречия с живота и със самия себе си, нещо, което доказва, че това обръщане е една стопроцентова грешка, противонаучна и противоестествена. (следва) НА ПЪТ КЪМ МЪДРЕЦА Там със трептящите звезди на небето залени в ранна утринна нега, се слива радостният ритъм на сърцето и душата, на път за духовни блага! * Още е пълна тишината. В чуден мир белее пътя всред гората! Лунни капризни сенки обливат го с тих чар, тръпне в недоловим екстаз душата, към извора целебен отлита тя със жар!
към текста >>

59. -

Редактор: Атанас Николов Съдържание: Наука и материализъм – С.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 290 - год. XIV. Севлиево, 1 февруари 1942 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство – 60 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Наука и материализъм – С. Калименов Към върха-край роден (стих.) – В. Н. Да се молим! – С. К. Словото на Учителя. Мнозина звани.
към текста >>

Отзиви за „Изпуснати хора“ Науката и дълголетието на човека Книгопис Книги, които доставя редакция „Братство“ — Севлиево НАУКА И МАТЕРИАЛИЗЪМ Съществува една доста обширна литература в наше време.
– С. К. Словото на Учителя. Мнозина звани. (из неделна беседа – 7 декември 1941 г.) Две течения „Изпуснати хора“, драма в 5 действия от Йорд. Ковачев – покана за записване абонати за третото издание на книгата „Изпуснати хора“ на Севлиевската сцена – С. К. Отзиви за „Изпуснати хора“ Науката и дълголетието на човека Книгопис Книги, които доставя редакция „Братство“ — Севлиево НАУКА И МАТЕРИАЛИЗЪМ Съществува една доста обширна литература в наше време. тъй наричана от мнозина недозрели младежи, предимно учащи се, „научна литература“. Под това гръмко название, крехките души на лъжливо ориентираните още при първите и стъпки в живота младежи подразбират не нещо друго, а оня наплив от книги и книжлета, които, основавайки се върху материалистическия светоглед, се стараят да докажат, че всичко в безграничната и непозната още на човека вселена, че всичко в криещият още безброй загадки живот е произлязло от сляпото, механическо, бездушно развитие на нещата? Малцина са тези, които мислят дълбоко, сериозно и не едностранчиво за нещата. Малцина са, изобщо, тези, които действително мислят, — с своя собствена мисъл, със свое собствено духовно усилие де преценят, да проникнат в нещата. Малцина си задават труда да направят това, в малцина се поражда желанието да го направят, дори и когато са способни да го направят.
към текста >>

Наистина ли материализъм и наука са тъждествени понятия, както смятат тия, които се чувстват върху постройката на материалистическата философия като в непревзимаема твърдина?
Малцина са, изобщо, тези, които действително мислят, — с своя собствена мисъл, със свое собствено духовно усилие де преценят, да проникнат в нещата. Малцина си задават труда да направят това, в малцина се поражда желанието да го направят, дори и когато са способни да го направят. Вместо това, огромното болшинство от нашата крехка младеж, тъкмо тогава, когато започва да се интересува от живота и когато й се налага да си създаде, да възприеме някакъв мироглед, вместо да мисли, тя просто поема, поглъща с жадност мътните води на едни ограничени, късогледи, не издържащи никаква разумна критика схващания за живота, и това тя с пълна самоувереност нарича „научен мироглед“. Наистина ли материалистичният мироглед е научен, както твърдят неговите разпространители и последователи? Наистина ли материализмът познава достатъчно дълбоко, достатъчно пълно живота и света, за да може да претендира за някаква действителна научност? Наистина ли материализъм и наука са тъждествени понятия, както смятат тия, които се чувстват върху постройката на материалистическата философия като в непревзимаема твърдина? Какво научно има, наистина, в материализма? Дали е наистина научно твърдението, че човешката мисъл и човешкото съзнание си резултат на механичното движение на мозъчните частици? Кажете господа материалисти, какво научно може да има в тази смешна и детски-наивна идея, според която, материята, като се движи по някакъв начин, може да произвежда мисъл и съзнание? Нима една приумица, една фантазия, един жалък, безсмислен и нескопосен опит да се обясни необяснимото може да се счита за научна истина? Нима тези несериозни хрумвания на повърхностно мислещи хора могат да претендират за несъкрушимата логичност и за пълната и всестранна доказаност на истинската наука?
към текста >>

Наука и материализъм — това са две абсолютно противоположни понятия.
„Произход на живота“, „Произход на съзнанието“. .Дух и материя“, „Основни закони на научната философия“ и т. н. и т. н., както и още по-гръмките фрази за някакви .научни доказателства в полза но тяхната теза, могат само да хипнотизират полудетските, наивно мислещи умове. но те не отговарят на нищо действително. Наука и материализъм — това са две абсолютно противоположни понятия. Защото не е и не може да бъде истинска наука ограничението, заблуждението и фанатичното суеверие на тези, които отричал, същността на живота — него-вият двигател, — Духа. С. Калименов КЪМ ВЪРХА - КРАЙ РОДЕН Със жертви осеян е пътят на вечната, творческа жажда Задъхан във устрем безплоден човекът опитва: руши и отново съгражда — в безброй колебания крепне дух мощен, свободен. * Епохи на падения и възходи се редуват, една след друга чезнат и възникват култури. В една симфония вечна се сливат порядък в хаос, живот в смърт, покой в бури. * Осеян с цветя и със тръни е пътят към върха — край роден!
към текста >>

60. Всемирна летопис Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Съвременният материализъм — Истинският живот. 3.
Година 4, Брой 10 (октомври 1926 г. - март 1927 г.) I. ОБЩ ОТДЕЛ 1. СЪОБЩЕНИЕ ОТ РЕДАКЦИЯТА. 2. ТЪРСЕТЕ ЦАРСТВОТО! Съвременният материализъм — Истинският живот. 3. ХИМНИ НА ЕДНА ДУША: 1) Благославяй душо моя, Господа! 2) Химнът на слънцата. Стихотворения в проза от А. Т. 4. ЛЕГЕНДАТА ЗА СВЕТАТА ЧАША.
към текста >>

61. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Като нас, те преживяват мъчнотиите и спънките, които срещаме за преуспяването на инициативата ни в тия времена на безмерно груб материализъм у повечето българи и даже на слепота, на жалък егоизъм и неоправдано бездействие у некои уж духовни хора, и затова чувствуват желанието да ни насърчат според силите си, за да можем да изкараме кораба на народното пробуждане и свестяване на спасителния брег.
Да не би пък някой човек да ви е задявал от негде скрит в двора, госпожо, без да го видите? — запитахме я ние. (липсва следващата страница) Към нашите четци С издаването на тази втора книжка от списанието ни Всемирна Летопис, с толкова разнообразно и интересно съдържание, илюстровано с много портрети, картини и фигури, убедени сме, че задоволяваме, повече отколкото се очакваше, нуждата и интереса на нашите четци, които желаят да придобият солидни знания за живота. Съчувствените отзиви, които получаваме от столицата и провинцията и в които се оценяват добре както достойнствата на това, единствено по рода си у нас, списание, така и удивителните жертви в труд и средства, които правим в днешните извънредно тежки условия, съставляват за нас една ценна гаранция за успеха на това дело и един източник на кураж и енергия за продължаването му. И ние считаме за приятен дълг да изкажем тук на всичките тия благородни наши съчувственици и братя, които ни подкрепиха словом и делом, нашата сърдечна благодарност. Като нас, те преживяват мъчнотиите и спънките, които срещаме за преуспяването на инициативата ни в тия времена на безмерно груб материализъм у повечето българи и даже на слепота, на жалък егоизъм и неоправдано бездействие у некои уж духовни хора, и затова чувствуват желанието да ни насърчат според силите си, за да можем да изкараме кораба на народното пробуждане и свестяване на спасителния брег. При все това, ние намираме за необходимо да се обърнем отново с този апел както към нашите, записали се до сега, абонати, така и към всички четци, които се ползват от прочитането на намерени в други ръце екземпляри от списанието. Това дело е неимоверно важно и трудно! Дълбокото проникване в човешката душа и изучването на проблемата на живота съставлява неизчерпаем извор на светлина, сила, красота и вдъхновение. Никой не се е родил на земята учен, а всички сме дошли тук да се учим. Божественото училище е неизмеримо и безкрайно!
към текста >>

62. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той схваща ясно тая възможност, като плод на крайния материализъм и империализъм на стара Европа, без, обаче, да визира изрично, отде ще дойде тоя организатор и дали последният не се крие в лицето на великата вече сила Япония.
Християнска Европа не ще има вече политическа сила да отблъсне тия бедствия, понеже чистата република и простата монархия са еднакво невъзможни в нея, поради пълната безнравственост на основите й. По всичките тия причини и по много други, ние ще трябва да потърсим извън политиката една възможна свръзка между европейските народи. Сега ще поговорим за учрежденията, които отдавна се мъчат да заменят в Европа основите на чистата монархия или република, т.е. за така наречените представителни учреждения". От горното изложение на Сент-Ив д'Алвейдър се вижда, че той предусеща организирането на жълтата раса и насочването й против бялата, за да я унищожи. Той схваща ясно тая възможност, като плод на крайния материализъм и империализъм на стара Европа, без, обаче, да визира изрично, отде ще дойде тоя организатор и дали последният не се крие в лицето на великата вече сила Япония. Проектираното в Париж „общество на народите" се явява като преграда на тая евентуална опасност. Ив. Толев Самуел Р. Уелс. ФИЗИОГНОМИЯ СТРОЕЖ НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО „Душата е архитектът, а тялото — работникът“ С. П. Брънсънт Известни сведения за любопитния и чуден механизъм на човешкото тяло ще бъдат полезни, ако не съществени, за ученика по практическа физиогномия. И при все че не можем да влезем тук в подробности, считаме за желателно да изложим в общи черти системата на анатомията, върху която е основано нашето учение.
към текста >>

63. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И онзи, който още се явява да проповядва материализъм, той не знае посоката, по която се развива човечеството.
В наше време големи духовни сили се изхарчват за задоволяване на чисто телесни нужди. Всичко това тъй и трябваше да бъде Никой не въстава против това. Но сега ще почне едно постепенно издигане нагоре. И както материализмът беше необходим, беше полезен за човечеството до сега, т. е. до когато се извършваше това постепенно слизане в материята, така сега, когато вече настъпва нова фаза в човешката еволюция, — едно постепенно издигане нагоре, — материализмът се явява препятствие за човешката еволюция. И онзи, който още се явява да проповядва материализъм, той не знае посоката, по която се развива човечеството. С това постепенно се подготвя настъпването на идещата култура (шеста), която ще даде начало на шестата раса. Коя ще бъде мисията на шестата раса ? Както мисията на петата раса е умът, така мисията на шестата раса е любовта. Духовното събуждане, което сега виждаме да се извършва с възвръщането на човечеството към окултните истини, е признак, че е наближило времето да се тури начало на тая нова раса. Тогаз ще бъде развита любовта, обаче, ще бъдат запазени, разбира се, всички придобивки, всички плодове от петата раса; т. е.
към текста >>

64. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Резюме на учението за пръстите Лопатовидни и ъглести пръсти изобщо означават материализъм и чувство за реалното.
Ако са възлести, и то с двойни възли, постъпките се предшестват от спокойно обсъждане и преценяване. Но в такъв случай ще липсва всякакво чувство към изкуството, защото един художник никога няма да бъде спекулант, нещо, което лопатовидните пръсти предполагат. Хората с гладки лопатовидни пръсти ще се отличат там, дето е необходима природна сръчност и схващане; напр., в практичните изкуства и приложните науки. А тия с възлести пръсти ще се отличат в механиката и в техническите военни науки. До като първите се възхищават от големи постройки, украшенията на които не остават незабелязани и неоценени от тях, последните се импонират само от грамадните размери на строителното изкуство, напр., от старите египетски пирамиди. 8. Резюме на учението за пръстите Лопатовидни и ъглести пръсти изобщо означават материализъм и чувство за реалното. Значи, лица с. такива пръсти имат любов към индустрията, към полезните и необходими изкуства, както и към теориите и делата. Конусовидният и остри пръсти означават наличност на идеализъм. На коничните пръсти принадлежи познанието на красивото, значи, изкуството, на особено силно заострените — познанието на идеално истинното, т. е. чувство за възвишена поезия, лирика и идеална философия.
към текста >>

65. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И всичките тия борби ще носят отпечатъка на издъхващия материализъм.
13. Книжнина. 14. Известия от редакцията на кориците. БОРБИ И НАСИЛИЯ Стачките у нас - Вътрешен мир Злото между българите, както и между другите народ, действа по настоящем с най-голяма сила. Вследствие изобилно проляната човешка кръв в четири-годишната война, духовната енергия на човечеството, а следователно и на всеки отделен народ, е разстроена и е необходимо известно време, през което мистичните общества, които работят за общото благо, да въздействат с духовните си сили, за да урегулират човешкия прогрес и го насочат към висшия идеал на божествената правда и любов. През тоя неизбежен период, борбите между народите и между отделните индивиди ще продължават. И всичките тия борби ще носят отпечатъка на издъхващия материализъм. И в България, както се констатира всекидневно те стават върху почвата на разни икономически искания. Всички съсловия или класи, чрез взаимен натиск със своите организирани сили, се стремят да извоюват все по-големи материални блага, за да осигурят по-охолен живот за своите членове. Те се заблуждават да мислят, че целта и средствата, които са избрали, са единственото призвание на човека и че вън от тях, животът нито има смисъл, нито пък е възможен. Потънали в тоя духовен мрак, обществените и политически борци в България са напрегнали сега всичките си сили и подобно на Сервантесовия герой, гонят миражи, които един ден ще изчезнат и ще се считат смешни. Сега общият лозунг е: хляб и пари.
към текста >>

66. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В днешно време, обаче, на материализъм и егоизъм такива ръце се срещат все по-рядко.
Още на пръв поглед ние забелязваме, че тази ръка (фиг. 58) по-лесно се простира за благословия, отколкото да се свие за проклеване. Такива ръце навярно са притежавали онези френски царе, които са лекували чрез докосване с ръка. Някой хирогномици са считали тази ръка като изключително наследство на благородните и в този смисъл се отбелязва като „main de race“, понеже се отклонява донякъде от чисто психическата ръка. В по-раншните времена, когато с благородния произход по често от днес биваше свързано и благородно чувство, расовата ръка („main de race“) може редовно да е замествала психическата ръка. В днешно време, обаче, на материализъм и егоизъм такива ръце се срещат все по-рядко. Впрочем, заблуждение е да се мисли, че тази ръка е свойствена само на благородните. Тя не е предимство на рождението, а е свързана с интелектуални и морални предимства. Че такива морални качества не са свойствени само на хора от благороден произход, в това никой не ще се съмнява, обаче, трябва да се признае, че дългогодишното въздържане от физическа работа може да влияе облагородително върху ръцете на принадлежащите към висшите класи хора. За окултиста е ясно, че това усъвършенстване не може да се припише само на физически причини. И тази форма се среща, следователно, и у низшите народни класи, както и у висшите.
към текста >>

67. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но тази научна истина, която има връзка с вярата, среща най-голяма спънка при закоравелия материализъм у нас, който е плод на сегашното образование и възпитание в училищата ни.
Регентска, 56. Ония, които запишат най-малко 10 души абонати и изпратят сумата на тия десет абонаменти, имат прав, да получат едно годишно течение безплатно. Всички директори, училищни инспектори, читалища, настоятелства, шефове па административни и др. учреждения ще изпълнят, един дълг към съвестта си и към народа, ако запишат себе си, учрежденията и приятелите си за абонати на това толкова полезно списание, за да може то да се закрепи и да продължи излизането си дълги години. Истината, изобщо, си пробива път бавно. Но тази научна истина, която има връзка с вярата, среща най-голяма спънка при закоравелия материализъм у нас, който е плод на сегашното образование и възпитание в училищата ни. Цялата наша младеж или така наречената интелигенция, която ръководи народа в разните области на живота, цялото ни духовенство и учителство, с малки изключения, професорството, съдийството и пр. нямат и най-елементарни познания за факта, че животът на всеки отделен човек и на всеки народ се регулира от законите на природата, които съставляват,, в своята общност, учението на Христа, сиреч това, което се характеризира с думите: разумна и жива вяра в Бога. А понеже, по думите на Христа, „Бог е дух“ и плътта нищо не ползва, защото е едно преходно състояние, то всекиму се налага дълг да изучи всичките видими й невидими за човека прояви на Бога и в светлината на това знание, да почерпи правила за уреждането на своя личен живот и живота на народа си. В тая си дейност вейки може да намери пълно удовлетворение за себе си защото узнава истинския смисъл на своето съществуване. Материализмът, не може да даде такива знания и следов., не може да задоволи човешкия ум в стремежа му да издири първопричината на Творението, процеса на развитието и целта му.
към текста >>

68. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Окултизъм и материализъм Днес в някои умове господстват теориите на агностицизма и материализма.1) Според материализма, нищо друго не съществува освен видимото, материалното.
Значи, трябва да изследваме не само физическата страна на еволюцията, както правят естествените науки, но и нейната духовна страна. А това може да направи само окултизмът. От друга страна, окултизмът е в състояние да изследва еволюционния процес в един много по-голям мащаб от време, в миналото, благодарение на ясновидското изследване на акашовите летописи. Благодарение на всичко това окултизмът даже е единственият източник, от който можем да добием по пълна, ясна и точна представа за еволюцията на разните природни царства. Само материалите, с които разполагат естествените науки, не са достатъчни за това. Окултизъм и материализъм Днес в някои умове господстват теориите на агностицизма и материализма.1) Според материализма, нищо друго не съществува освен видимото, материалното. Духовното, съзнанието не е нищо друго освен плод на материални процеси. Според материалиста, мисълта не е нищо друго освен плод от трептенията на атомите в мозъка. Мозъкът тъй отделя чрез своята дейност мисъл, както черният дроб отделя жлъчка, казват материалистите. Когато мозъчните атоми трептят по един начин, имаме тази мисъл или чувство; когато трептят по друг начин, имаме друга мисъл, казват те. Агностицизмът твърди, че съзнанието не може да се обясни с материалните процеси; връзката между съзнателните и материалните процеси е непостижима; тя не е достъпна на познанието.
към текста >>

69. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Вашият материализъм, млади приятелю, е една опошляване на философската мисъл.
Вие познавате само храната на стомаха и не подозирате, че всеки ден поднасяте храна и на душата си. Добра или лоша храна — това е друг въпрос. Когато към вас се отпра- вят хвалебни думи за чест и достойнство, вие чувствате удоволствие, защото хората ви нахраниха душата. Когато някому окажете благородна услуга, от която нямате никакви материални облаги, вие сте доволен от себе си. Когато вие се самопожертвате за отечествени идеали или за успеха на науката, стомаха си ли нахранвате? Вашият материализъм, млади приятелю, е една опошляване на философската мисъл. Вън от видимия свят, за материалиста друг свят не съществува, и там е всичкото заблуждение, което пречи на познаването действителния идеал на личността. Бих се прострял повече, но се боя, че няма да ме разберете и че ще ви отегча. — Говори, говори, чуха се единодушни гласове, ние ще слушаме, ако ще и до залез-слънце да говориш. — Чували ли сте някой да говори върху Идеята за прекрасното в живота? Някои от събранието започнаха да се огледват и запитват: каква е тая идея, и като видя недоумението им, ораторът каза: — С малко думи тая мисъл може да се предаде така: всека личност има две страни, физическа и духовна.
към текста >>

70. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Без да се дадат на човечеството висши духовни ценности на местото на ценностите, които посочва замезващият материализъм, не може да дойде новата висша култура.
Тая духовност, която иде, ще бъде нещо съвсем друго, ще бъде нещо, което никога до сега не е било достояние на широките маси, а винаги до сега на едно нищожно малцинство по напреднали души. Един мироглед и една дейност, произтичащи от свързването на религия, наука и изкуство, трябва да станат достояние на широките маси. Днес човечеството трябва да влезе съзнателно в допиране с вечните истини. Който мисли, че само с външни мерки, без един силен духовен импулс, ще може да дойде новата по-висша култура, много се лъже. Той не познава добре силите, които действат в човека и обществото. Без да се дадат на човечеството висши духовни ценности на местото на ценностите, които посочва замезващият материализъм, не може да дойде новата висша култура. ___________________________________ 1) Вж. две фотографически снимки на този университет в кн. IV от год. I на „Всемирна Летопис“. 2) Салон за речи и тържествени събрания в университета.
към текста >>

71. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Понеже от момента, когато издирването детерминизма на явленията е прието като единствена цел на експерименталния метод, всичко онова, което наричаме спиритуализъм, материализъм, груба или жива материя, изчезва пред общата и изключителна категория на естествените явления, условията на които трябва да се изследват и определят.
Стейд, прекорван с право архиепископ на спиритизма и в Италия със Цезар Ломброзо, така и във Франция с Евзапия Паладино и с най-прочути медиуми. От тия опити аз извлякох убеждението, че това са изучавания от капитална важност за бъдещето на човешкия род. Далеч да осмиваме усилията на вярващите, ние им дължим признателност за самопожертването и предаността, с които се стремят да завладеят Новото Откровение, което трябва да осигури непознатите условия на едно идеално щастие и на един лъчезарен и красив живот, осветен със известността на живота след смъртта. Страстните противници на окултните науки са длъжни да си спомнят твърдението на Декарт, че „за да се домогнем до истината, трябва да се откажем от досегашните си мнения“. Нещо повече: би трябвало да пренебрегнем, по начина на Клод Бернар, изкуствените ровове, които отделят така наречените позитивистски или учени умове от ония, които окачествяват, със презрение, спиритуалисти или идеалисти. Понеже от момента, когато издирването детерминизма на явленията е прието като единствена цел на експерименталния метод, всичко онова, което наричаме спиритуализъм, материализъм, груба или жива материя, изчезва пред общата и изключителна категория на естествените явления, условията на които трябва да се изследват и определят. Това е и въжделението на хората, които се смятат най-големи поддръжници на материалистическия скептицизъм и на положителната наука. Нека поздравим, прочее, автора, за дето е сполучил да събере з една внушителна свезка многобройните факти, за да докаже тъждествеността на духовете и нека му пожелаем да продължи със успех трудовете си з тоя ред на мисли. Спиритизмът, неблагодарен, в смисъл на бърза сполука, за ония, които му се вдават, обещава при зее туй на човечеството, при окончателното си тържество, върховно освобождение и спасение! V. Има един специален мотив, който говори в полза на окултните науки пред литературата, тъй като тяхното фатално разпространение ще въздейства върху интелектуалното движение по цялото земно кълбо. От всякъде се отбелязва появяването на романи, поетически произведения, трактати по морала и по философия, пропити от окултните идеи й придобивки.
към текста >>

72. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ние ще изтъкнем очевидно абсолютната погрешност на класическия материализъм.
Материализмът, толкова разпространен съзнателно или несъзнателно във всичките обществени класи, е една теория на привидното, тя е повърхността на неанализираните неща. „Quod terra immobilis, in medio coeli, si ego contra assererem terra moveri“... пишеше Коперник на първата страница на своето безсмъртно съчинение в посвещението си на папата. И той доказва, че всичко което е било открито от хората, е абсолютно лъжливо. Също така трябва да постъпим и ние днес за психическата физиология. Само с опитния метод ние сме могли да констатираме нейната слабост. Ние ще изтъкнем очевидно абсолютната погрешност на класическия материализъм. Цялата официална психическа физиология е погрешна, противна на действителността. В човешкото същество има нещо друго освен химическите молекули, надарени със свойства: има един нематериален елемент, един духовен принцип. Безпристрастното изследване на фактите ни показва това и ние го виждаме да действа даже независимо от физическите сетива. (Следва) ------------------------------ 1) Той умря на 2 юни 1881 г. 2) Из съчиненията на Литре: „Науката от философско гледище“ и „Позитивната: философия.“ 3) В една статия, която неотдавна починалият редактор на Revue Mondiale, г.
към текста >>

73. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Напротив, те ще са с тенденция да свлекат (смъкнат) бедните в още по- голяма грубост и робство, а богатите — в материализъм и морална покруса (поквара).
от ръцете на капиталистите, и, при настоящето състояние на нашите институции, това малцинство би господствало почти с абсолютна власт над грамадното мнозинство, което живее от труда си. Капиталистите, които биха имали монопола на страшната мощ, която се крие в изнамерваният на Keely, ще добият в резултат тяхното издигане до абсолютни господари над народа и пълното подчинение под волята им ще стане още по- действително conditio sine qua non за възможността да живеят тия, които не са капиталисти, отколкото това виждаме днес. Окултистите, изобщо, мислят, че светът не е още готов да понесе играта на едни подобни сили в човечеството. То е още много егоистично, много жестоко, много глупаво, много безсърдечно, много животинско с една дума, за да може да му се довери в ръцете му нещо, което не е нищо друго, освен „божествени сили“ в умаление. Днес подобни сили не биха били използвани за благото на човечеството и прогреса на расата. Напротив, те ще са с тенденция да свлекат (смъкнат) бедните в още по- голяма грубост и робство, а богатите — в материализъм и морална покруса (поквара). Тия човешки качества: справедливостта, милосърдието, любовта, щедростта, човеколюбието не са още достатъчно силни в расата, когато, напротив, животинските такива: отмъстителността, гневът, завистта, тиранията, омразата, егоизма са още твърде мощни, за да може да се спечели една Почти абсолютна власт над природата и на хората едни над други, която власт ще се превърне в проклятие над човечеството. Би било по-безопасно да се оставят маймуните да си играят с барута и динамита. Поради тия съображения, окултистите не мислят, че откритията на Keely могат да успеят в търговски и индустриален смисъл на думата. И за сега фактите изглеждат, че подкрепят това мнение. Силите, чрез посредството на които се пречи на изнамерванията на Keely да станат фактор в социалния живот, действат, както бе казано и по-горе, чрез хората.
към текста >>

74. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Христовото общежитие е, преди всичко, враг на всякакъв материализъм, на всякакво насилие и на всякакъв милитаризъм.
Единствената идеална форма на човешко общежитие остава бялата братска комуна, т. е. задругата, основана от великия учител на човечеството, Христос. За нея ние много пъти сме говорили и писали в това списание3). Тя е израз на духовно сродство н единение и, следов., напълно отговаря на основния закон в природата: законът за любовта и братството. А формата на държавна уредба, която кристализира в себе си белия комунизъм, е синархията. Христовото общежитие е, преди всичко, враг на всякакъв материализъм, на всякакво насилие и на всякакъв милитаризъм. Основата му е: пълната свобода на ума, сърцето и волята, а принципите му са: божествената любов, божествената мъдрост и божествената истина. Връзката между членовете на бялата комуна черпи силата си в тия принципи. Средствата са: безкористния труд и взаимопомощта, а целта е: духовното усъвършенстване на личността, обществото, народа и човечеството. Съвременните монетни знаци не са и не могат да бъдат цел на бялата комуна, а са само едно неизбежно, при сегашния строй, временно условие за производителен труд, поради което в нея не съществува стремеж към икономическо равенство: то е естествен резултат от братския и съвместен живот, труд и работа. От всичко това е ясно, че в противовес на съвременната политическа социология, която е плод на априорни метафизически теории, ние изтъкваме важността на окултната социология, която единствено ни дава най-точни знания за идеалното устройство на обществото, народа и човечеството.
към текста >>

Според Ернст Юли, Ариман и Луцифер олицетворяват две сили, две опасни крайности в човешкото развитие: материализъм и фантазиране, отчуждаване от физическия свят, бягане от земното, материалното.
Лицето му изразява любов, любов диша и от жестовете му. Лавата му ръка е простряна напред, като че ли пръска любов наоколо си. Под него, в подножието му, се намират две фигури: Ариман и Луцифер. Техните лица са измъчени ; те са победени от силата на любовта, която пръска Христос. Десният крак на Христа прави крачки към Аримана. Според Ернст Юли, Ариман и Луцифер олицетворяват две сили, две опасни крайности в човешкото развитие: материализъм и фантазиране, отчуждаване от физическия свят, бягане от земното, материалното. Тези две сили са победени от Христа, от любовта. Единият иска да съблазни към материализма, а другият иска бягане от земното, отчуждение от физическия свят. Луцифер, освен последното, символизира и гордостта. Във физиономията и жестовете на Христа се чувства голяма мощ. Ернст Юли, който описва тази група в книгата си: „Д-р Щайнер като художник“, пише, между другото: „когато видях тая група, изпитах голямо вълнение.
към текста >>

75. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Днес западната култура се характеризира с голям успех в естествознанието и в техниката, но и със своя материализъм.
Заедно с това вървеше и подчиняването на природните сили и силния разцвет на техниката. Бездната между религията и науката се увеличаваше. Намираха все по-големи противоречия между двете. Интелигентният човек, навикнал на опитно знание, не можеше вече да се задоволи с вярата. Това доведе до материализма. Днес западната култура се характеризира с голям успех в естествознанието и в техниката, но и със своя материализъм. А азиатската култура е тъкмо противоположна. Днес между изток и запад има голяма пропаст. Западните народи трябва да се споразумеят с източните. Тая пропаст трябва да изчезне. Споразумението между изток и запад е необходимо.
към текста >>

76. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Този материализъм докара и друго.
Макар и някои да бяха по-предпазливи, други отидоха по-далеч и почнаха да твърдят, че изворът на психичните явления се крие във физиологичните процеси. Зависимостта между нервната система и психичните процеси тикна мнозина към материализма. По този начин именно, т. е. чрез разбиване на всички стари ценности, човек дойде до вътрешна, духовна пустота. И така материализмът дойде по един естествен начин като плод от прогреса на естествознанието през последните векове. Този материализъм докара и друго. Той докара и разединение между човешките души. Има окултна връзка между материализма и индивидуализма. Колкото повече човешкото съзнание потъваше в материята, толкова повече се разслабваха връзките между човешките души, толкова повече те се изолираха, усамотяваха, толкова повече се издигаха прегради, дебели стени между тях. Днес имаме епоха, когато тези прегради са най-силни. И наистина, днес почти всеки културен човек живее заключен вътре в себе си, чувства се повече или по-малко откъснат от цялото.
към текста >>

Според Д р Щайнер, три течения има при разглеждане на днешните проблеми: 1) материализъм, 2) абстрактен или отвлечен идеализъм и 3) конкретно духовно познание.
Обаче, това недоволство не е неоправдано. От такова схващане бяха проникнати тези, които основаха Валдорфското училище. Пита се, защо днешното училище не е дало задоволителни резултати? Причината е в липсата на действително познание на човешката душа, на човешкото естество. Към такова познание не водят господстващите днес мирогледи“. Според Д р Щайнер, три течения има при разглеждане на днешните проблеми: 1) материализъм, 2) абстрактен или отвлечен идеализъм и 3) конкретно духовно познание. „Твърденията на абстрактния идеализъм, понеже са плод на философски спекулации, са чужди на живота“, казва Д-р Щайнер. Те не могат да се приложат плодотворно в живота, защото не излизат от действително разбиране на самия живот. А твърденията на окултизма могат да се приложат, понеже излизат от такова разбиране: окултното познание е добито чрез конкретно изследване на действителността, а не чрез умуване, теоретизиране. За материализма Д-р Щайнер казва: той се отличава с велико непознаване на детската природа, затова днес стои съвсем безпомощен пред детето. Знае се, че психологията е една от основните спомагателни науки на педагогиката.
към текста >>

77. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В настоящия век, когато сме на пътя към одухотворение и сме излезли от лоното на сковаващия материализъм, са турени в действие много методи, много средства, и много работници видими и невидими,които съдействат на хората за намиране Пътя на Истината и за свързване и парализиране на злото и неговите агенти и разпространители.
— Той закриля децата от падане, от смърт, закриля невинния, за да не загине поради каприза на някой вятърничав престъпник, предотвратява пожари, катастрофи, спасява от пожари и от катастрофи и пр. Всичко това той върши или като се явява в астралното си тяло на душата (астралното тяло на спящия човек), явява се на будния, или пък му дава разни знакове със звук, със светлина и пр. Най- често, обаче, невидимият помагач си служи с изпращането на своята мисъл в ума на заплашвания от опасност или в този на детектива. Когато пък му избегне някой случай, който би могъл да използва за доброто на ближния си, той се залавя за друга работа само и само да поправи упущението си, именно, той помага комуто и дето трябва, напр. на издирвачите, като ги и закриля. Заключение. В настоящия век, когато сме на пътя към одухотворение и сме излезли от лоното на сковаващия материализъм, са турени в действие много методи, много средства, и много работници видими и невидими,които съдействат на хората за намиране Пътя на Истината и за свързване и парализиране на злото и неговите агенти и разпространители. Нека Злият знае, че рита срещу остен, срещу невидими разумни същества, които са премного интелигентни, за да се оставят на един престъпник да ги надхитри! Ал. Шишков. _______________________________________________________________________________ 1) Препоръчваме на интересуващите се за сведение книжката: „Was muss der Jurist von Okultismus wissen? “ от Д-ра по правото Г. Рихтер. Ние възнамеряваме да дадем едно извлечение от нея.
към текста >>

78. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Развитието на ума, ако не е придружено с развитието на по-висши духовни сили, води към отделност и материализъм.
Сега вече, за да намери отговор на въпросите, които са се повдигали у него при контакта с материалния свят, той е трябвало да изучва фактите, да ги сравнява и да търси причинната им връзка. Именно това е развило умствените му способности. Човешкото съзнание преди развитието на ума е било смътно, неясно, близко до днешното Съзнание във време на съня. Заедно с умственото развитие съзнанието е ставало все по-будно. Днес, когато умът е доста развит, съзнанието му е много по-будно и ясно в сравнение с миналите епохи. Развитието на ума, ако не е придружено с развитието на по-висши духовни сили, води към отделност и материализъм. Ето защо, днешната епоха, освен епоха на ума е едновременно и епоха на индивидуализма и материализма. Значи, съвпадението в днешната епоха на най-големия индивидуализъм с най-големия материализъм не е случайно, а е във връзка с окултните закони на развитието. Умът е почнал да се развива по-силно от края на атлантско време, след това все повече се развивал през индийската култура, персийската, египетската, асиро-вавилонската, египетската и вече в гръко-римската епоха е достигнал до значителен разцвет. Заедно с потъването на човешкото съзнание в материята се е появил и материализмът като философия. Той е бил резултат от определена степен в духовното развитие на човечеството.
към текста >>

Значи, съвпадението в днешната епоха на най-големия индивидуализъм с най-големия материализъм не е случайно, а е във връзка с окултните закони на развитието.
Човешкото съзнание преди развитието на ума е било смътно, неясно, близко до днешното Съзнание във време на съня. Заедно с умственото развитие съзнанието е ставало все по-будно. Днес, когато умът е доста развит, съзнанието му е много по-будно и ясно в сравнение с миналите епохи. Развитието на ума, ако не е придружено с развитието на по-висши духовни сили, води към отделност и материализъм. Ето защо, днешната епоха, освен епоха на ума е едновременно и епоха на индивидуализма и материализма. Значи, съвпадението в днешната епоха на най-големия индивидуализъм с най-големия материализъм не е случайно, а е във връзка с окултните закони на развитието. Умът е почнал да се развива по-силно от края на атлантско време, след това все повече се развивал през индийската култура, персийската, египетската, асиро-вавилонската, египетската и вече в гръко-римската епоха е достигнал до значителен разцвет. Заедно с потъването на човешкото съзнание в материята се е появил и материализмът като философия. Той е бил резултат от определена степен в духовното развитие на човечеството. Потъването на човешкото съзнание в материята даде тласък за бляскавото развитие на външната, материалната култура. Днешният век е век на завоевания в областта на техниката.
към текста >>

79. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В заключението си сказчикът е казал, между другото: „Ако човечеството, вдъхновено от върховните принципи на древната мъдрост, установи едно съотношение между философията и религията, ако изостави егоистичния материализъм и издигне своя разсъдък до висшите духовни концепции, истински източници на доброто, прогресът на цивилизацията би бил обезпечен и би настъпило Божието Царство на земята, като се осъществи обещанието, дадено от Пророка, т. е.
(п.) Ринелла * * * На 17 април т. г. г. Сабино Ринелла държа в софийския университет още една сказка: Тайните на Кабалата! в която резюмира почти всички сведения, дадени от „Всемирна Летопис“ в първата годишнина по тая наука: съществените елементи на Кабалата, кабалистичното значение на староеврейската азбука, Таро, Зо-ар (ключът на небето). Пророчеството на Езекила и Откровението на св. Йоана. В заключението си сказчикът е казал, между другото: „Ако човечеството, вдъхновено от върховните принципи на древната мъдрост, установи едно съотношение между философията и религията, ако изостави егоистичния материализъм и издигне своя разсъдък до висшите духовни концепции, истински източници на доброто, прогресът на цивилизацията би бил обезпечен и би настъпило Божието Царство на земята, като се осъществи обещанието, дадено от Пророка, т. е. че Бог ще дойде да се приобщи, с всички вярващи, с ония, които Го обожават в Дух и истина. . . Кабалата обхваща най-висшите познания, тя е една мистична, йероглифна, фигуративна, енигматична наука, изпълнена с параболи, алегории, загадки и тайни. Вечната наука, вдъхновена от Бога, ни опознава с природата, тя осветлява душата ни, пречиства духа ни и укрепва здравето на тялото ни. Нека си подадем братска, ръка по този озарен път, за да заработим и направим да се разцъфти дървото на религиозния живот.
към текста >>

Но ако и представителите на тая „църква“ са потънали също в материализъм и поквара, тогава какво да се прави?
- На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г. Михайловски отговори, че тоя дълг лежи върху църквата.. А тя не може да апелира за сътрудничество към училището, защото нашите училища са отровени от материалистичен дух, в училищата царува голяма разюзданост и нравствена поквара, в младежта се насаждат отрицателни учения, но лоши ученици няма, а има лоши учители... Църквата не може да се съюзи и с политиката, т.е. да поиска съдействието на политическата власт, защото църквата преследва вечни цели, а политиката - временни. Църквата, за да обнови и възроди народа, трябва да дири опора в себе си... Тъй е казал г. Михайловски и всичко това се споделя от Св. Синод. Но ако и представителите на тая „църква“ са потънали също в материализъм и поквара, тогава какво да се прави? Според Църковен Вестник, сказчикът не си е задал този въпрос и за това не намираме отговора му в синодалния орган... Това са отзиви на православни българи, с одобрението и благословението на официалната българска църква. Не по-малко енергичен е и протестът на евангелистите против „научните“ изстъпления на поменатия професор. Освен във вестниците „Свят“ и „Зорница“, списанието „ Духовна обнова“ и др. в първия, от които г. Хаскел, директор на Самоковската американска гимназия, бележи за „отчаяните усилия на проф.
към текста >>

80. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Днешното човечество, заслепено от грубия материализъм, продължава взаимното си изтребление.
Там човек се издига над животинското, като е създал един кръг по-голям от семейния и проявява известна дейност. Тия общества са създадени по необходимост и се подтикват повече от амбиции и тщеславие. Всичко това е надхитряване, ограбване, ощетяване едни за в полза на други. Това са отношенията между отделните групи, това е и задачата на дипломацията между отделните народи. Но този път все води към развитие. Днешното човечество, заслепено от грубия материализъм, продължава взаимното си изтребление. Всички народи претендират, че изповядват някаква религия. Но къде е тя? Къде е Бог? На некой трон ли седи на небето?! Там, от дето се проявява Бог, се оживява религията, почва пътя и дейността на окултиста.
към текста >>

81. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Съвременният материализъм — Истинският живот. 3.
Списанието в PDF Година 4, Брой 10 (октомври 1926 г. - март 1927 г.) I. ОБЩ ОТДЕЛ 1. СЪОБЩЕНИЕ ОТ РЕДАКЦИЯТА. 2. ТЪРСЕТЕ ЦАРСТВОТО! Съвременният материализъм — Истинският живот. 3. ХИМНИ НА ЕДНА ДУША: 1) Благославяй душо моя, Господа! 2) Химнът на слънцата. Стихотворения в проза от А. Т. 4. ЛЕГЕНДАТА ЗА СВЕТАТА ЧАША.
към текста >>

Съвременният материализъм - Истинският живот „Сейте разумное, доброе, вечное, спосибо вам скажеть сердечное русский народ..." Н.А.
Всяка книжка от списанието струва само 15 лева, а за 10 книжки в годината — 150 лева. Адрес: Редакция на спис. „Всемирна Летопис“, бул. Дондуков, 45. ТЪРСЕТЕ ЦАРСТВОТО! Съвременният материализъм - Истинският живот „Сейте разумное, доброе, вечное, спосибо вам скажеть сердечное русский народ..." Н.А. Некрасов Човечеството продължава да блуждае, всред самоволни мъки и страдания, из мрачния лабиринт на материализма. Една гъста, безпросветна мъгла е обвила съзнанието на народите и отделните личности, защото почти всички са обзети и оковани от мисълта, че само в търсенето на материални блага е целта и смисъла на човешкия живот на земята. В тая фатална заблуда и в неизбежните катастрофални последици от нея, изразени в прочутата максима: „apres nous le deluge" (след нас ако ще и потоп да стане), са потънали почти всички държавници, професионални политици, духовенство, почти цялото учителство и пр. - с една реч, целият интелектуален елит на народите. Но което е най-печалното и обезсърчителното, то е, че даже и ония, които са се дегизирали с маските на спиритуализма и дават вид, че са посветили живота си на изпълнението на една духовна мисия, се държат здраво за материалните си интереси, считайки, че веднъж поставили за своя първа цел в живота материалното си осигуряване във всяко отношение (къщи, земи, богатство, разкош и пр.) с това са разрешили половината или по-голямата част от задачата си, а за останалото „има време" - казват те - ако не в този живот, то в друго някое прераждане, тъй като вечността е безкрайна.
към текста >>

Заслепени от своя материализъм, победителите „събират съкровища" от кървавата пот на победените, а последните се гърчат от скъпотия и мизерия, за да молят пак своите господари за шейлокови заеми за възстановяване.
Никаква Божия правда и никакво съзнание за духовна отговорност не съществува и до днес в международните отношения. Договорите, сключени след последната голяма война и с които бидоха наложени непоносими парични тежести от държавите победителки върху победените, са излишни доказателства за материалистична алчност и жестокост на първите, и за крайното изтощаване на вторите. Каква велика гавра съставляват тия „мирни" договори със светлото учение на Спасителя Христа, който положи себе си изкупителна жертва, за да въдвори закона за любовта към ближните и към враговете, както и закона за многократната прошка до съзнаване на Божествената истина! „Християнските" народи на великите сили-победителки, обаче, не проявиха досега нито „любов", нито „прошка" към победените, а съвършено спокойно, без никакво гризене на съвестта си, продължават да прибират плодовете от труда им под вид на разни „реституции", „репарации" и пр. и пр. Заслепени от своя материализъм, победителите „събират съкровища" от кървавата пот на победените, а последните се гърчат от скъпотия и мизерия, за да молят пак своите господари за шейлокови заеми за възстановяване. Тъй, в тоя порочен кръг, се движат отношенията между народите, в очакване на нови катастрофи. Това грозно положение се констатира и във вътрешния живот на отделните народи. Материално по-силните съсловия и класи потискат, и експлоатират по-слабите. Но и едните, и другите, неспособни да проникнат във великите закони на живота, прокламирани от Христа, встъпват в отчаяни междуособни борби все на почвата на материализма. Държавниците изчерпват всичкия си умствен багаж само в измисляне начини и средства за изсмукване податните сили на народа, за да се поддържа излишния лукс в управлението.
към текста >>

Съвременният материализъм — Истинският живот.
Духовна опитност. Вести. Едно тържество на истината и правдата, и др. Книжка X. Съобщение от редакцията. Търсете Царството! Съвременният материализъм — Истинският живот. Химни на една душа. От А. Т. Легендата за Светата Чаша. От В. Салески (с илюстрация) Брат и сестра.
към текста >>

82. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Белински се е намирал твърде много под влиянието на Хегел, но, увлечен от своите другари подир тържествуващия на своето време материализъм, той напуска Хегел и даже.
Тя учи, че реалното е само неизменното, а неизменно е само вечното. Всичко, що се мени, е нереално, защото свойството му — да се мени — се определя от основата на неговата същност — да има начало и край. Никаква вещ, никакво понятие не могат да бъдат реални, ако в тях не се съдържа определящият цялото мироздание абсолютен, вечен, вечнотворящ божествен атрибут, чиято същност е непознаваема. Така че само онова съществуващо, което е действително, е разумно, защото то крие в себе си творящия божествен атрибут, с който са в непреривна връзка всички останали атрибути на Бога, а следователно, и атрибутът на разумността. Ако съществуващото е недействително, то не може да бъде разумно, защото няма атрибута на разумността. III. Белински се е намирал твърде много под влиянието на Хегел, но, увлечен от своите другари подир тържествуващия на своето време материализъм, той напуска Хегел и даже. почва да се подиграва с неговата философия. Това отрицателно отнасяне на Белински към философията на деизма твърде допадаше на тогавашната руска интелигенция, предимно на университетската младеж. Като вземем пред вид натурата на Белински, в която преобладава холеричният темперамент, а от друга страна, общото състояние на духа посред страдащия обществен елемент под гнета на руския царизъм, лесно можем да си представим отрицателното отношение на Белински и съвременната нему интелигенция към всичко, що е виреело под егидата на обскурантизма на руското духовенство и самодържавието. Вън от това, наличността на всички условия за помрачаване ума и за угнетяване на духа, преки резултати на лошото положение, а от друга страна, липсата на всяко вярно понятие за Бога и за Неговите отношения към света в свръзка с всичката непоносимост на суровата руска действителност, докараха мислещия обществен елемент до остър атеизъм, за който впоследствие тоя мислещ елемент намери „научно“ обяснение в модното тогава учение на Дарвин. От Дарвиновата теория за произхода на видовете материалистичната философия си създаде основа, макар тая теория да е в пълен разрез с основното схващане на материализма.
към текста >>

НАГОРЕ

0.63242816925049