Търсене в текстове за 'Мамон'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 25 резултата в 14 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. СЕНТ ИВ ДАЛВЕЙДЪР Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В това икономически силните винаги са успявали, като са подхвърляли с най-щедра ръка на висшите представители на религията всички грешни блага и съблазни на Мамона.
Най-важната работа в това ново разпятие извършиха пак „книжниците и фарисеите" – сервилните слуги на робовладелците, после на феодалите-помещици и на всички силни на деня; те в качеството си на „представители" и пълномощници на Христа, „разтълкуваха" и „обясниха" Христовото учение, съгласно „нуждите на времето", „пригодиха го" към „уровена на масите". Те обясниха, че християнството съвсем не засяга робството, нито крепостничеството; че то не пречи, щото болшинството от хората да бъдат поставени по-долу от животните, експлоатирани и даже продавани като всяка друга стока. Те обясниха още, че сиромашията е от Бога, че всяка власт е също от Бога и че в търпение и безропотно понасяне на всяка социална неправда е великата мъдрост на живота, която води към блаженство в Царството Небесно. Изповядването на Христовото учение се превърна във „вярване", в приемане и повтаряне на разни догми. Историята ни сочи, че винаги тия, които са упражнявали социалната неправда и социалното насилие, са чувствали най-голяма необходимост да се сдобият с благословението на религията, да добият чрез нея за тази неправда и това насилие висшата, божествена санкция и по тоя начин да използуват религията като най-могъщо духовно средство за закрепване, разширение и увековечаване на своите икономически привилегии. В това икономически силните винаги са успявали, като са подхвърляли с най-щедра ръка на висшите представители на религията всички грешни блага и съблазни на Мамона. В края на краищата, винаги официалната религия е изпъквала в социалните борби като най-вярна съюзница на икономически силните, привилегированите и паразитните обществени класи и като най-мощен фактор за поддържане на ония отношения на социална неправда и подтисничество, които са отрицание не само на всяка божественост, но и на елементарната човечност: робството, ограбването на човешкия труд по всевъзможни начини, унижението и потисничеството. Такава е историческата роля на официалното християнство. След като бе дълги векове опора на робовладелството, то дойде да даде след това всичкото свое съдействие на феодализма и крепостничеството. Самите висши представители на черквата, както и отделни ордени, черкви и монастири се превърнаха в големи помещици, притежатели на грамадни земи, обработвани от прикрепостени към тях, превърнати в собственост селяни, продавани и подарявани заедно със земята. Тъкмо благодарение на робския незаплатен труд на тия селяни можеше господстващата класа на феодалите-помещици и на самото висше духовенство, заедно с монашеството, да влачи едно грешно паразитно съществуване.
към текста >>

2. ДРИШ И НЕГОВАТА ПАРАПСИХОЛОГИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Тогава идва служенето — Богу или мамону.
Ето къде ни води разумната воля. Тя дава сила на душата. А силата на човешката душа е „в изпълнение волята на Бога" Ние разбираме изпълнението волята на Бога в светлината на Учителевата мисъл като процес на развитие на заложбите в нас. В тази гениална мисъл би било погрешно да схванем, че трябва да развием само технически своите заложби. Целта е, като ги развием, в каква посока ще ги употребим. Тогава идва служенето — Богу или мамону. Тук е смисълът на разумната воля. Тук е значението на правата, светла, силна мисъл, на топлите, благородни чувства, на справедливите дела в това отношение волята се явява като сбор от малките усилия — насочени в определена посока, които правим в трите свята — на мисълта, на чувствата и постъпките.. Насоката, това е Божествения живот, нашето съвършенство. За да може да се върви в определена насока, за да може да се служи само Богу, е необходимо човек да има твърдост или другояче казано непоколебимост. Последната може да съществува само, ако има вяра. Непоколебимостта е една проява на вярата.
към текста >>

3. НАБЛИЖИЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Той може да е много голям според мярката на земното величие, може да е внушителен и силен като предпотопния мамонт или могъщ като съвременните най-големи презокеански параходи, но ако няма любов, нищо не представлява.
По-нататък се казва: "И ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, а любов нямам, нищо не съм". Вярата, това е едно качество на хората, а знанието – качество на ангелите. Но и да притежавате всичката вяра на хората и всичкото знание на ангелите, а нямате любов, нищо не сте. Какво представлява човек без любов? Нищо! Той може да е много голям според мярката на земното величие, може да е внушителен и силен като предпотопния мамонт или могъщ като съвременните най-големи презокеански параходи, но ако няма любов, нищо не представлява. Къде е сега допотопният мамонт? Той е изчезнал от сцената на живота, останал е само един спомен за него, възстановен по разкопките на палеонтолозите. И големият параход без горивото и без компаса нищо не представя. Докато гори в него нещо, докато се движат машините, той цепи океанските вълни, но спре ли у него тоя огън, прибират го в пристанището. "И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам".
към текста >>

Къде е сега допотопният мамонт?
Вярата, това е едно качество на хората, а знанието – качество на ангелите. Но и да притежавате всичката вяра на хората и всичкото знание на ангелите, а нямате любов, нищо не сте. Какво представлява човек без любов? Нищо! Той може да е много голям според мярката на земното величие, може да е внушителен и силен като предпотопния мамонт или могъщ като съвременните най-големи презокеански параходи, но ако няма любов, нищо не представлява. Къде е сега допотопният мамонт? Той е изчезнал от сцената на живота, останал е само един спомен за него, възстановен по разкопките на палеонтолозите. И големият параход без горивото и без компаса нищо не представя. Докато гори в него нещо, докато се движат машините, той цепи океанските вълни, но спре ли у него тоя огън, прибират го в пристанището. "И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам". Нито тоя, който дава, нито тоя, който взема ще придобият нещо, ако даването и вземането е без любов.
към текста >>

4. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 6 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Защото не може да се служи едновременно и Богу и Мамону!
Излезте сутрин, захвърляйки мръсната дреха на обикновените низки желания, чувства и мисли; с чисто сърце и буден ум, с отворена за доброто и красотата душа влезте в великия храм на природата, и ако вие съумеете да снемете от очите си превръзката на човешкия предразсъдък, да се освободите от измамата на отделеността, вие ще се почувствате едно с целокупния живот, който се разлива вредом, изпълвайки безграничните пространства, и който, чрез всеки храст, чрез всяко клонче и пъпка, чрез всяка бубулечка, която лази по земята — въздава хвала на Твореца. Вие ще видите, че наистина в този момент „всяко дихание слави Господа". Истинския, неопетнен, неразрушим и вечен Божи Храм — това е природата, а величественото, тайнственото Богослужение, в което вземат еднакво участие ангели и арахангели, растения и животни и което наистина има силата на приобщаване към Светия Дух, силата на истинско, всеочистващо Божие тайнство, това е предутринното тържество на зазоряването, което достига своята кулминационна точка при изгрева — появата на слънцето. И от това всеобщо тържество, което има предназначение да храни душата човешка с небесния хляб на Божията благодат, само един — човекът — е дезертирал, само той не заема местото си заедно с всички по-висши и по-нисши от него същества, и само той не получава дяла си от обилната трапеза на щедро разливаната над всички Божия Благодат. И защо? — Защото не може да се служи едновременно и Богу и Мамону! Защото този, който нощем до късно прави своите препълнени със съблазни увеселения, забавления и тържества, чиято задача е да изсмучат и последните негови духовни сили — той не може, той няма възможност да се яви на чистото утринно тържество, чиято истина и красота ще пробуди непоносима болка в неговото опетнено съзнание. Съвременната култура е култура на мрака! Ето защо нейните увеселения и забавления се извършват предимно вечер и нощем! Ето защо хората тъй много обичат именно „вечерните разходки", ето защо те чакат да залезе слънцето, та тогава на тълпи да изпълнят улици, булеварди и градини. Това съвсем не е случайно съвпадение, както на някои може да се стори.
към текста >>

5. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Още дума думал Гарванът и се спуснал надолу, където скоро кацнал върху един плувнел над водата гнил труп на удавен Мамонт.
— Гладен ли си, Гълъбе? — набързо го запитал той. — Гладен съм, — отговорил Гълъба. — Как да не съм гладен, нали виждаш, че никъде нищо няма за ядене — О, има, има. ела с мене! Още дума думал Гарванът и се спуснал надолу, където скоро кацнал върху един плувнел над водата гнил труп на удавен Мамонт. Гълъбът го следвал и без де забележи, че това е труп, кацнал и той. Гарванът го изгледал въпросително, усмихнал му се дяволито и рекъл: — Яж сега | Гълъбът тутакси разбрал, къде го е довел приятелят му и от що го кани да яде. Настръхнал от ужас, сърцето му се свило от болка, краката му се скъсили и почервенели. С мъка едвам се вдигнал обратно във въздуха, откъдето извикал: — От смърт — живот не диря, от смрад душата ми се гнуси. Бог чиста душа ми даде, не позволявам да се омърси!
към текста >>

6. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Основи на възпитанието Богу или Мамону?
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 173 - год. IX. Севлиево, 22 ноември 1936 год. -------------------- Абонамент: За България – 50 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Основи на възпитанието Богу или Мамону? – Светослав. Месианизмът в Полша – П. Г. Пампоров Словото на Учителя. Ролята на гимнастическите упражнения в живота (из неделната беседа „Светило на тялото“, София, 19 Април 1936г.) Писмо от Полша – П. Г. П.
към текста >>

Богу или Мамону?
Защото не е важно само да възпитаваме другите, да изучаваме техните положителни и отрицателни прояви, но всеки индивид първом трябва да почне да изучава себе си, да изследва своите прояви. Не е работа да имаме една голяма и красива постройка външно, но тая постройка трябва да бъде добре уредена и инсталирана вътрешно. Иначе тая постройка губи своето значение. Така и възпитанието, без вътрешно приложение, губи своята стойност. Да почнем от първото стъпало —себепознанието! Богу или Мамону? „Не може да се служи на двама господари“ Христос Светът представлява една грамадна арена, на която се състезават доброто и злото, низшето и висшето начало, демоничното и божественото. Този двубой особено ярко изпъква в последно време. Ние сме свидетели на тази неравна борба, в която стихията на отрицанието и обскурантизма е в своя апогей — развихрила всичките си тъмни сили, за да нанесе победа на доброто, на човечното, на благородното, на възвишението. Изразено с езика на библейския символизъм, ние ще кажем: демонът е мобилизирал всички свои легиони, за да обсеби хората в своята власт и да ги отклони от стремежа им към доброто, т. е. към Бога.
към текста >>

Явно е, че демоничните сили, животинските инстинкти се стремят да вземат надмощие и завладеят душите на хората, за да се възцари напълно богът на егоизма — Мамон.
и пр. . . . Изобщо, навсякъде владее насилието, злобата, борбата, жестокостта! И не е изключена възможността да избухне една нова всесветска война, която, по размери и ужаси, ще надхвърли миналата. Много очевидно е, че злото е в настъпление. Явно е, че демоничните сили, животинските инстинкти се стремят да вземат надмощие и завладеят душите на хората, за да се възцари напълно богът на егоизма — Мамон. Но, ако се допусне това, то значи да се тикне човечеството към гибел. Днес егоизмът, бил той личен, обществен или национален, е главния стимул в живота. Той тласка: индивидите, класите, обществото и народите към борби, войни и жестокости. В своето заслепление хората не виждат, че патя на егоизма води към катастрофален край. Защото не може да се гради солидна сграда върху пясъчна основа — не може да се осигури добър обществен, национален и международен живот, ако няма мир, хармония и сътрудничество между индивидите и народите.
към текста >>

Защо е необходимо да се принасят жертви на Мамона, когато по пътя на братство, на християнското животоразбиране биха се уредили всички икономически и териториални въпроси?
Това не бива да се допуща вече. Историята на миналото е пред нас. Светът трябва да направи завой в своя живот. Нужно е да се тръгне из истинския път и се приложат благородните методи за уреждане личния, обществен и международен живот. Защо да не се опита силата на сътрудничеството, на обичта, на алтруизма? Защо е необходимо да се принасят жертви на Мамона, когато по пътя на братство, на християнското животоразбиране биха се уредили всички икономически и териториални въпроси? Нима все с пушката и меча ще си уреждат отношенията ни? Къде е разумът във всичко това? Не струва ли този начин много по-скъпо от другия — миролюбивия? И днес, след 2,000 год. Христос се обръща към света и го пита: „Кому служите, Богу или Мамону?
към текста >>

Христос се обръща към света и го пита: „Кому служите, Богу или Мамону?
Защо е необходимо да се принасят жертви на Мамона, когато по пътя на братство, на християнското животоразбиране биха се уредили всички икономически и териториални въпроси? Нима все с пушката и меча ще си уреждат отношенията ни? Къде е разумът във всичко това? Не струва ли този начин много по-скъпо от другия — миролюбивия? И днес, след 2,000 год. Христос се обръща към света и го пита: „Кому служите, Богу или Мамону? “ „Не може да се служи на двама господари. Ако възлюбите Бога — ще имате неговото благоволение — мир и радост ще царуват на земята; ако служите Мамону. скръб, страдания и анархия ще владеят над света.“ Тъй говори великият Учител. забравен днес от хората, който единствен е в състояние да спаси света. „Кому ще служим, Богу или Мамону“ — от това зависи и нашата и общочовешката съдба.
към текста >>

Ако възлюбите Бога — ще имате неговото благоволение — мир и радост ще царуват на земята; ако служите Мамону.
Къде е разумът във всичко това? Не струва ли този начин много по-скъпо от другия — миролюбивия? И днес, след 2,000 год. Христос се обръща към света и го пита: „Кому служите, Богу или Мамону? “ „Не може да се служи на двама господари. Ако възлюбите Бога — ще имате неговото благоволение — мир и радост ще царуват на земята; ако служите Мамону. скръб, страдания и анархия ще владеят над света.“ Тъй говори великият Учител. забравен днес от хората, който единствен е в състояние да спаси света. „Кому ще служим, Богу или Мамону“ — от това зависи и нашата и общочовешката съдба. Светослав МЕСИАНИЗМЪТ В ПОЛША Полша, както и другите славянски страни, има велики духовни съкровища, които са малко познати не само в другите страни, но даже и в самата Полша. Новото поколение в Полша се увлича било от крайните социални учения, било от националистическата пропаганда на фашизма в една или друга форма.
към текста >>

„Кому ще служим, Богу или Мамону“ — от това зависи и нашата и общочовешката съдба.
Христос се обръща към света и го пита: „Кому служите, Богу или Мамону? “ „Не може да се служи на двама господари. Ако възлюбите Бога — ще имате неговото благоволение — мир и радост ще царуват на земята; ако служите Мамону. скръб, страдания и анархия ще владеят над света.“ Тъй говори великият Учител. забравен днес от хората, който единствен е в състояние да спаси света. „Кому ще служим, Богу или Мамону“ — от това зависи и нашата и общочовешката съдба. Светослав МЕСИАНИЗМЪТ В ПОЛША Полша, както и другите славянски страни, има велики духовни съкровища, които са малко познати не само в другите страни, но даже и в самата Полша. Новото поколение в Полша се увлича било от крайните социални учения, било от националистическата пропаганда на фашизма в една или друга форма. Малцина познават самобитната, творческа, полска и славянска философска мисъл — съчиненията на Вронски, Тиежковски, Трентовски и Товянски т. е. на тъй наречените месиенисти. A те са толкова интересни и тъй богати в мисъл, полет и достижения, че в някой отношения далече надминават постиженията на немската философия например.
към текста >>

7. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А дали на Бога или на Мамона служите, все ще имате страдания и изпитания, все ще ви турят на кръста и най-после в гроба.
Ако мислите и чувствата ви не са прави, те ще станат причина за вашето нещастие. Чрез противоречията днес се изпитват всички хора и народи — за да се види докъде са достигнали в своите знания. Някои казват, че имат любов към Бога. Ще дойде нищо отвън, което ще раздруса Любовта им, до видят доколко могат да из-държат. Христос казва: „Който издържи до край, той спасен ще бъде.“ Че ако за твоето убеждение ти ударят десет тояги и убеждението ти стане на прах и пепел, какво убеждение е това? А дали на Бога или на Мамона служите, все ще имате страдания и изпитания, все ще ви турят на кръста и най-после в гроба. И заравянето на човека в гроба е едно изпитание. Но когато служите на Бога и в гроба да ви сложат, ще възкръснете; но ако служите на Мамона, като ви сложат в гроба, не ще възкръснете. „Което човек сее.“ Посейте онези велика Божествена мисъл в вашия ум. Посейте онази велика Любов в вещите чувства. И, най-после, посейте разумното начало в вашето слово.
към текста >>

Но когато служите на Бога и в гроба да ви сложат, ще възкръснете; но ако служите на Мамона, като ви сложат в гроба, не ще възкръснете.
Някои казват, че имат любов към Бога. Ще дойде нищо отвън, което ще раздруса Любовта им, до видят доколко могат да из-държат. Христос казва: „Който издържи до край, той спасен ще бъде.“ Че ако за твоето убеждение ти ударят десет тояги и убеждението ти стане на прах и пепел, какво убеждение е това? А дали на Бога или на Мамона служите, все ще имате страдания и изпитания, все ще ви турят на кръста и най-после в гроба. И заравянето на човека в гроба е едно изпитание. Но когато служите на Бога и в гроба да ви сложат, ще възкръснете; но ако служите на Мамона, като ви сложат в гроба, не ще възкръснете. „Което човек сее.“ Посейте онези велика Божествена мисъл в вашия ум. Посейте онази велика Любов в вещите чувства. И, най-после, посейте разумното начало в вашето слово. Всичко каквото човек говори, трябва да е сам доволен от него. Да говори разумно, да обича и да мисли право — това значи човек никога да не злоупотреби с онова доверие, което Бог му е дал.
към текста >>

8. Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208) Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те проявяват силна склонност към Мамона и много слаба връзка с Христа, чиито думи те не възприемат.
Еврейската църква бе непоправима. Затова Христос призова няколко души, които той сам избра, за да бъдат модел на неговото учение на земята Христос не избра хора, чиито сърца бяха отчасти с Него, но избра ония, които всичко напуснаха за да го последват. Той не дойде да се хареса на човека, но да го спаси, да го изкупи от света, от плътта и дявола. Света ще премине и всичките му дела, но словото на Христа ще пребъде вечно. Християните биха сторили добре да направят избор между Христа и света. Те проявяват силна склонност към Мамона и много слаба връзка с Христа, чиито думи те не възприемат. За да вярва в Христа, човек трябва да приеме Неговото слово без резерва. Той трябва да вярва и да продължава да вярва. Да казваме „Аз вярвам в Христа“, а за удобство, по светски съображения, да не постъпваме според Неговите думи и заповеди, е лъжа. Бог изисква нашите сърца, а не само обожаване от уста. Бог изследва сърцата на хората и познава своите.
към текста >>

Представители на Христовото учение не са нито Англиканската, нито Римокатолическата, нито Православната, нито коя да е друга организирана от Христо религиозна система, която се удоволства при празненствата на Мамона.
На всички, които зоват Господа от чисто сърце, Той им дава изобилно. На всеки, който изпълнява условията, се открива знание за тайните на Царството небесно. Христос дойде да открие Царството Небесно за всички, които го приемат в името на Бога. Само на Христовия ученик е дадено да познава Неговия глас. Този е ученик, който е „седнал и пресметнал стойността“, решил да напусне всичко и да следва начертания от Него Път. Представители на Христовото учение не са нито Англиканската, нито Римокатолическата, нито Православната, нито коя да е друга организирана от Христо религиозна система, която се удоволства при празненствата на Мамона. Представители на Христовото учение са верните, които са разпръснати между всички народи. Те не са от тоя свят. както и Христос, не е от тоя свят. Както еврейската църква през времето на Христа не зачиташе Бога, така и съвременните религии в света не следват Христа. Ако Го следваха те биха вярвали думите Му и биха ги прилагали.
към текста >>

Човек не може да служи богу и Мамону.
Те знаят, че силите на злото работят по начини неизброими и непонятни за човека, за да попречат идването на Царството Божие на земята. Днес почти не стават гонения и убийства на пророци и разпространители на Евангелието. Обаче, това не показва че света е станал по-добър и по толерантен, но че пророците и учителите на Евангелието не са видими за света. Когато те се открият, тогава сърцето на света ще покаже своята острота и омраза към Христос с гонение на Неговите служители. През миналите векове света стана по твърд в пътя на злото, по здраво се отдръпна в своите сурови закони, стана по-силен в собствените си очи; и както посветените пророци и Учители но словото непременно се изявяват, така и света непременно ги гони. Човек не може да служи богу и Мамону. По многото от хората, които са склонни към религия мислят, че могат да гуляят на масата на Мамона и същевременно да ядат от Небесния хляб. Това е невъзможно! Светът представлява много и различни лакомства. Неговия домакин знае, че груба, вулгарна храна е неподходяща за вкусовете на всички, които той вика на празненство. Затова непредпазливите влизат в мрежата му, нямайки никакво понятие за същността на тоя, който ги кани на празненство.
към текста >>

По многото от хората, които са склонни към религия мислят, че могат да гуляят на масата на Мамона и същевременно да ядат от Небесния хляб.
Днес почти не стават гонения и убийства на пророци и разпространители на Евангелието. Обаче, това не показва че света е станал по-добър и по толерантен, но че пророците и учителите на Евангелието не са видими за света. Когато те се открият, тогава сърцето на света ще покаже своята острота и омраза към Христос с гонение на Неговите служители. През миналите векове света стана по твърд в пътя на злото, по здраво се отдръпна в своите сурови закони, стана по-силен в собствените си очи; и както посветените пророци и Учители но словото непременно се изявяват, така и света непременно ги гони. Човек не може да служи богу и Мамону. По многото от хората, които са склонни към религия мислят, че могат да гуляят на масата на Мамона и същевременно да ядат от Небесния хляб. Това е невъзможно! Светът представлява много и различни лакомства. Неговия домакин знае, че груба, вулгарна храна е неподходяща за вкусовете на всички, които той вика на празненство. Затова непредпазливите влизат в мрежата му, нямайки никакво понятие за същността на тоя, който ги кани на празненство. Percy Knight Първият воденичар (продължение от бр.
към текста >>

9. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 238 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И тук, както и навсякъде, болшинството от хората служат на един Бог — Мамона, личния егоистичен интерес, макар да принадлежат на най-различни вероизповедания и да имат най-различни мирогледи.
Т. Ч. Жетвата е богата (пътни бележки) Ст. Загора. Чувал съм много пъти, че Стара Загора е град на поетите и музикантите. И наистина, това до голяма степен е вярно. Като всеки голям град обаче, и в Стара Загора материализмът взема надмощие над чисто идеи и духовни подбуди. И тук, както и навсякъде, болшинството от хората служат на един Бог — Мамона, личния егоистичен интерес, макар да принадлежат на най-различни вероизповедания и да имат най-различни мирогледи. И все пак, вечно зеленото аязмо бди над града в неотменна стража и безмълвно шепне всекиму, който из низините на града би отправил погледа си към него: има вечни истини, има вечна красота, вечен живот. Освен бързопреходното и нетрайното, т. е. това, към което всички сляпо се стремят — материалното — съществува и нещо вечно, пълно с дълбок смисъл и то е което дава истинска цена на живота, а не спечелените хиляди и милиони. Високо над града, малко на дясно от аязмото и на същата височина като него се издига бяло здание, над което се вижда борова гора. Това е салонът за събрания на Всемирното Братство.
към текста >>

10. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 291 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото вие искате от Бога храна като за един слон, като за един мамонт, искате да се осигурите за сто години.
Силните и добрите хора трябва да принесат известна работа. И при най-голямото изпитание трябва да кажем: Онзи, който е създал света,Той е промислил всичко и за мене. Когато се намериш в някакво изпитание или лишение, обърни се към Бога с думите: Господи, Ти, Който имаш грижа и за най-малките мушици, Ти, който показваш и към тях своята благост, покажи и към мене, като към малка мушица, своята благост и ми помогни в този труден момент. Помолиш ли се така, ти ще видиш Божията милост. Защо някога молитвите ви остават напразно? Защото вие искате от Бога храна като за един слон, като за един мамонт, искате да се осигурите за сто години. Но вие знаете, че в Господнята молитва е казано: „Хлябът нас насъщний, дай го нам днес“ Само за един ден човек трябва да мисли. Бъди благодарен и за най-малкото. Онзи, който е внесъл в тебе онази малка, светла мисъл, онова малко чувство онази добра постъпка, за която ти благодариш, Той ще внесе в тебе и новия живот. Това значи да бъдеш весел и дето вървиш, да мислиш, че имаш всичко на разположение. Из беседа, държана от Учителя на 10. XII.
към текста >>

11. -

Не можем да служим и Богу и Мамону.
Неговата ли воля изпълняваме? По неговия ли път вървим? Ние не можем да правим избор. Средни пътища няма. Не можем с единия крак да следваме Христа, а с другия — дявола. Не можем да служим и Богу и Мамону. Христос иска пълна всеотдайност, пълна определеност — с Него и само с Него. А това значи да не разчитаме на нищо човешко. а да се уповаваме и да слушаме само Него. Не прави на другите това, което не искаш на тебе да правят! —Това е една абсолютна мярка, това е един Христов девиз.
към текста >>

12. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Сега те се възраждат в любов към Мамона.
Нека чуем колко справедливо се произнася за тоя порок един от най-великите философи — Шопенхауер: „Скъперничеството е квинтесенцията на пороците. Когато физическите удоволствия на човека се отклонят от правия път, виновна е за това неговата чувствена природа, животинското в него. Той се увлича от насладите и, овладян всецяло от впечатленията на настоящето, действа без да размишлява. Напротив, когато вследствие телесна слабост или старост, той стигне до там, че пороците, които не е могъл да остави, сами най-после го оставят, защото е изгубил способността за чувствени наслади, и у него почне да се проявява скъперникът, тогава духовната алчност надделява над чувствената. Парите, като абстрактна представа на всички световни блага, са сега за него сламката, за която се залавят умиращите му страсти и желания, превръщащи се, тъй да се каже, в абстрактен егоизъм. Сега те се възраждат в любов към Мамона. Преходните чувствени страсти се превръщат в обмислена, пресметната жажда за пари, която, както и самия й предмет, има символично естество и е непреодолима. Тя е упорита, сама себе си преживяваща любов към световните наслади, която изключва всякакво опомняне, тя е сублимирано и одухотворено, тъй е да се каже, плътско наслаждение, абстрактната пламтяща точка, в която всичките човешки похоти се включват и към която се отнасят, както отделните предмети към общото понятие. Тъй;’че скъперничеството е порок на старостта, както разточителството е порок на младостта. Когато става дума за скъперник, бил той мъж или жена, инстинктивно не си ли представяме веднага сухи, възловати, кокалести, сгърчени пръсти, плах поглед, дебнещ крадеца или убиеца, който може да се вмъкне всяка минута и да отвлече нещо. Освен тия белези на скъперничеството, които и хирогномията признава за характерни на тоя порок, могат да се споменат и слетите особености: рязко обърнат към другите пръсти палец, и също тъй закривени към палеца пръсти, което прави впечатление на наблюдателя, че ръката бързо и леко се разтваря, когато се касае да вземе нещо, но, че веднъж хванала го, не го изпуска.
към текста >>

13. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

усърдно служат на своя бог Мамона; и едната, и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции“ да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството“, защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават“ от Божествената Мъдрост (теософията) ... А коя война е обявена за „законна отбрана“ и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи .
Н.), но къде са блюстителите на народните завети? “ . . . и т. н. Тия кратки цитати из статията и много факти, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че, освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософската) църкви — последната на българска почва — са лика прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи“ и „свещеници“, които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т. е. усърдно служат на своя бог Мамона; и едната, и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции“ да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството“, защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават“ от Божествената Мъдрост (теософията) ... А коя война е обявена за „законна отбрана“ и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи . . . По-нататък, и при извършването на религиозните „треби“, както напр. незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело занаята си, но щом ги подгонят в некоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен Вестник“ публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика). Дръпне ли ги пък някой прокурор, задето упражняват незаконно занятие, теософските попове (бивши православни дякони) се защищават по своеобразен начин. Сега, атакувани неочаквано, те излизат публично в печата да декларират, че никога не са били против властта, против „националните идеали и държавни нужди“(израз, който може всичко да побере .
към текста >>

14. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Не можете да работите Богу и Мамону.
на Матея (гл. 6, стих 19-33). „Недейте си събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги разваля, и дето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, нито ръжда ги разваля, и дето крадци не подкопават, нито крадат; защото където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви". По-нататък: „Никой не може на двамина господари да работи, защото или едного ще възневиди, а другиго ще възлюби; или едному ще бъде привържен, а другиго ще презира. Не можете да работите Богу и Мамону. Заради това казвам ви: не имайте грижа за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото ваше, какво ще облечете. Не е ли животът по-драгоценен от храната и тялото от облеклото? Погледнете птиците, че не сеят, ни жънат, нито в житници събират, и Отец ваш небесни ги храни. Вие не сте ли много по-горни от тях? И кой от вас, ако се грижи, може да приложи един лакът на ръста си?
към текста >>

0.29352116584778