НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
322
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Едва над 288 квадрилиона трептения, почват рентгеновите
лъчи
и свършват към два кентилиона.
В тоя интервал от трептения се намират всички цветове и нюанси на спектъра. Отсам червения цвят тия явления дават топлина и се схващат от осезателното ни чувство. Значи топлината, това са трептения около 400 трилиона в секунда. Оттатък моравия цвят се намира химическата енергия, която се схваща от фотографическата пластинка. Това са трептения около един квадрилион Над тая област един огромен интервал от трептения остава неизвестен засега.
Едва над 288 квадрилиона трептения, почват рентгеновите
лъчи
и свършват към два кентилиона.
А рентгеновите лъчи са съставени от електрони. И тъй ние виждаме, как простата механична енергия (движението на пръчката) минава в звук, електричество, топлина, светлина, химическа енергия и най-после електроните на рентгеновите лъчи. Оттук нататък следват йоните, атомите, молекулите, албумините, клетките и т.н. Днес науката загуби границите не само между „живата" и „мъртва" материя, но и между материята и енергията. Оказа се, че всичко е движение.
към текста >>
А рентгеновите
лъчи
са съставени от електрони.
Отсам червения цвят тия явления дават топлина и се схващат от осезателното ни чувство. Значи топлината, това са трептения около 400 трилиона в секунда. Оттатък моравия цвят се намира химическата енергия, която се схваща от фотографическата пластинка. Това са трептения около един квадрилион Над тая област един огромен интервал от трептения остава неизвестен засега. Едва над 288 квадрилиона трептения, почват рентгеновите лъчи и свършват към два кентилиона.
А рентгеновите
лъчи
са съставени от електрони.
И тъй ние виждаме, как простата механична енергия (движението на пръчката) минава в звук, електричество, топлина, светлина, химическа енергия и най-после електроните на рентгеновите лъчи. Оттук нататък следват йоните, атомите, молекулите, албумините, клетките и т.н. Днес науката загуби границите не само между „живата" и „мъртва" материя, но и между материята и енергията. Оказа се, че всичко е движение. Енергията има свое движение при преминаване от един род в други, атомите, молекулите и те имат специални движения.
към текста >>
И тъй ние виждаме, как простата механична енергия (движението на пръчката) минава в звук, електричество, топлина, светлина, химическа енергия и най-после електроните на рентгеновите
лъчи
.
Значи топлината, това са трептения около 400 трилиона в секунда. Оттатък моравия цвят се намира химическата енергия, която се схваща от фотографическата пластинка. Това са трептения около един квадрилион Над тая област един огромен интервал от трептения остава неизвестен засега. Едва над 288 квадрилиона трептения, почват рентгеновите лъчи и свършват към два кентилиона. А рентгеновите лъчи са съставени от електрони.
И тъй ние виждаме, как простата механична енергия (движението на пръчката) минава в звук, електричество, топлина, светлина, химическа енергия и най-после електроните на рентгеновите
лъчи
.
Оттук нататък следват йоните, атомите, молекулите, албумините, клетките и т.н. Днес науката загуби границите не само между „живата" и „мъртва" материя, но и между материята и енергията. Оказа се, че всичко е движение. Енергията има свое движение при преминаване от един род в други, атомите, молекулите и те имат специални движения. Самите клетки имат свои вътрешни протоплазмени движения от една страна и външни движения на целокупния организъм – от друга.
към текста >>
2.
ИМПРЕСИЯ - Едидия
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
А най-редки са цветята, които не всеки крак може да стъпче, и всяка ръка да откъсне – ония, които растат по най-високите планински върхове, ония, които лете милват само слънчевите
лъчи
, а зиме, топлят само красивите снежинки.
ЕДЕЛВАЙС По земята има много цветя. Едни разливат нежния аромат на обичта и лекуват, а други дъхат студената омраза и са като отровни змии. Всяко цвете е символ на душа, която се е родила. И, както се знае, най-хубавите цветя са най-редки.
А най-редки са цветята, които не всеки крак може да стъпче, и всяка ръка да откъсне – ония, които растат по най-високите планински върхове, ония, които лете милват само слънчевите
лъчи
, а зиме, топлят само красивите снежинки.
Мнозина смятат розата за върховен символ по света, защото нейната форма, цвят и ухание, а най-вече мистичните кръгове на венечните й листа, говорят за безкрайните кръгове на човешкото съвършенство. Други казват, че формата, цвета и уханието на розата са твърде непостоянни. Има рози, които приличат на сърце, но има и такива, които приличат на юмрук; има рози с хубав нежно-червен цвят, но има и рози черни, които не дъхат любов. А Еделвайсът е само един: снежно-бял и дъха само чистота. Той расте по-най-високите планински върхове, защото обича само слънцето и звездите.
към текста >>
3.
АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Те го наблюдават с тръби, изчисляват неговата големина, неговата тежест, температура, разлагат
лъчите
му... Много неща те откриха, много нещо научиха, но слънцето и неговата светлина все пак наполовина останаха загадка за човешкия ум.
ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА В древните митови разкази на всички почти племена и народи се намират дивни легенди за великото светило. Някога народните певци и поети са възпявали очарователните изгреви и залези на слънцето в Божествени песнохваления. А жреци и свещенослужители са му поднасяли жертвоприношения. Днес учените мъже на света искат да разгадаят тайната на слънцето.
Те го наблюдават с тръби, изчисляват неговата големина, неговата тежест, температура, разлагат
лъчите
му... Много неща те откриха, много нещо научиха, но слънцето и неговата светлина все пак наполовина останаха загадка за човешкия ум.
Нима до скоро не се считаше светлината за напълно изследвана и изучена? Трябваше да дойде един Айнщайн, за да събори официалната догма за същността на светлината, царувала толкова дълго време. Сигурни ли сме, че не ще дойде някой друг Айнщайн след време? Забележително е, че откакто учените започнаха да изследват лъчите и техните енергии, както и самото слънце, певците престанаха да пеят песнохваления, жреците никога не принасят жертви, а легендите само децата наивно четат. Изучават учените слънчевите енергии и лъчи, но не ги използуват... Строят дворци и спущат дебели завеси на прозорците, за да не влязат слънчевите лъчи и повредят скъпоценните покривки... Строят сгради на десетки етажи в тесни улички, гдето слънчевата светлина никога не прониква.
към текста >>
Забележително е, че откакто учените започнаха да изследват
лъчите
и техните енергии, както и самото слънце, певците престанаха да пеят песнохваления, жреците никога не принасят жертви, а легендите само децата наивно четат.
Днес учените мъже на света искат да разгадаят тайната на слънцето. Те го наблюдават с тръби, изчисляват неговата големина, неговата тежест, температура, разлагат лъчите му... Много неща те откриха, много нещо научиха, но слънцето и неговата светлина все пак наполовина останаха загадка за човешкия ум. Нима до скоро не се считаше светлината за напълно изследвана и изучена? Трябваше да дойде един Айнщайн, за да събори официалната догма за същността на светлината, царувала толкова дълго време. Сигурни ли сме, че не ще дойде някой друг Айнщайн след време?
Забележително е, че откакто учените започнаха да изследват
лъчите
и техните енергии, както и самото слънце, певците престанаха да пеят песнохваления, жреците никога не принасят жертви, а легендите само децата наивно четат.
Изучават учените слънчевите енергии и лъчи, но не ги използуват... Строят дворци и спущат дебели завеси на прозорците, за да не влязат слънчевите лъчи и повредят скъпоценните покривки... Строят сгради на десетки етажи в тесни улички, гдето слънчевата светлина никога не прониква. А болестите всеки ден и всеки час вземат все по-застрашителни размери, лекарите не могат да успеят да ги изучат вече, новите поколения стават все по-хилави и цялото човечество отива към едно ужасно израждане. Откакто хората превърнаха деня на нощ и нощта на ден, откакто построиха големи подземни увеселителни заведения, гдето прекарват почти половината от живота си, оттогава човечеството остана назад в своето развитие. Никога статистиките не са показвали по-голяма престъпност от днес, никога числото на болестите и болните не е било тъй голямо както днес, никога хората не са имали по-голяма омраза един към друг, както днес. Историята никога не помни по-жестоки войни от днешните... Никога... И страданията стават все по-големи, по-страшни, по-тежки.
към текста >>
Изучават учените слънчевите енергии и
лъчи
, но не ги използуват... Строят дворци и спущат дебели завеси на прозорците, за да не влязат слънчевите
лъчи
и повредят скъпоценните покривки... Строят сгради на десетки етажи в тесни улички, гдето слънчевата светлина никога не прониква.
Те го наблюдават с тръби, изчисляват неговата големина, неговата тежест, температура, разлагат лъчите му... Много неща те откриха, много нещо научиха, но слънцето и неговата светлина все пак наполовина останаха загадка за човешкия ум. Нима до скоро не се считаше светлината за напълно изследвана и изучена? Трябваше да дойде един Айнщайн, за да събори официалната догма за същността на светлината, царувала толкова дълго време. Сигурни ли сме, че не ще дойде някой друг Айнщайн след време? Забележително е, че откакто учените започнаха да изследват лъчите и техните енергии, както и самото слънце, певците престанаха да пеят песнохваления, жреците никога не принасят жертви, а легендите само децата наивно четат.
Изучават учените слънчевите енергии и
лъчи
, но не ги използуват... Строят дворци и спущат дебели завеси на прозорците, за да не влязат слънчевите
лъчи
и повредят скъпоценните покривки... Строят сгради на десетки етажи в тесни улички, гдето слънчевата светлина никога не прониква.
А болестите всеки ден и всеки час вземат все по-застрашителни размери, лекарите не могат да успеят да ги изучат вече, новите поколения стават все по-хилави и цялото човечество отива към едно ужасно израждане. Откакто хората превърнаха деня на нощ и нощта на ден, откакто построиха големи подземни увеселителни заведения, гдето прекарват почти половината от живота си, оттогава човечеството остана назад в своето развитие. Никога статистиките не са показвали по-голяма престъпност от днес, никога числото на болестите и болните не е било тъй голямо както днес, никога хората не са имали по-голяма омраза един към друг, както днес. Историята никога не помни по-жестоки войни от днешните... Никога... И страданията стават все по-големи, по-страшни, по-тежки. В тоя кошмар, в който живее днес човечеството никой не мисли вече за слънцето.
към текста >>
Първите обективно изучават светлините
лъчи
, като вибрационно движение, измерват големината на вълните, бързината на движението, изучават спектрите и пр.
Това са болните. Видели ли сте ония бледни, измъчени лица, прекарали по цели нощи в безсъница с какъв трепет очакват след мъчителната нощ утринното зазоряване? Колко болни жадуват за пролетното слънце след мрачните, мъгляви есенни и зимни дни. Оная грамадна маса от болни очаква своето избавление най-вече от слънцето. От учения свят се интересуват от слънцето и светлината най-вече физиците, астрономите и биолозите.
Първите обективно изучават светлините
лъчи
, като вибрационно движение, измерват големината на вълните, бързината на движението, изучават спектрите и пр.
Биолозите изучават от своя страна влиянието на слънчевите лъчи върху живите организми, било растителни или животински и правят своите заключения. Но изучаването на слънцето в окултната наука, заема също един голям отдел. Неговото изучаване се схваща като изучаване на едно природно творение, криещо в себе си сили, които могат да се оползотворят. Окултната наука изучава не само слънцето, но и всички творения на природата. Всички сили и явления, известни досега, съставляват също така обект за проучване.
към текста >>
Биолозите изучават от своя страна влиянието на слънчевите
лъчи
върху живите организми, било растителни или животински и правят своите заключения.
Видели ли сте ония бледни, измъчени лица, прекарали по цели нощи в безсъница с какъв трепет очакват след мъчителната нощ утринното зазоряване? Колко болни жадуват за пролетното слънце след мрачните, мъгляви есенни и зимни дни. Оная грамадна маса от болни очаква своето избавление най-вече от слънцето. От учения свят се интересуват от слънцето и светлината най-вече физиците, астрономите и биолозите. Първите обективно изучават светлините лъчи, като вибрационно движение, измерват големината на вълните, бързината на движението, изучават спектрите и пр.
Биолозите изучават от своя страна влиянието на слънчевите
лъчи
върху живите организми, било растителни или животински и правят своите заключения.
Но изучаването на слънцето в окултната наука, заема също един голям отдел. Неговото изучаване се схваща като изучаване на едно природно творение, криещо в себе си сили, които могат да се оползотворят. Окултната наука изучава не само слънцето, но и всички творения на природата. Всички сили и явления, известни досега, съставляват също така обект за проучване. Нима съвременната официална наука е решила със своите методи всички поставени въпроси?
към текста >>
Знайно е, че светлинният
лъч
се състои от две главни части: една видима част, която при разлагането си дава слънчевия спектър, съставен от седемте цвята на дъгата с техните нюанси, като се почне от червения до виолетовия цвят и една невидима част обхващаща инфрачервените и ултраморавите
лъчи
.
И рано или късно, това е въпрос на време, науката ще стане окултна и окултизмът „научен". Това е тъй, защото обектът и на съвременната наука, както и на окултната е изучаване на природата в нейната пълнота, не само по форма, но по съдържание и по смисъл. В дадения случай, за влиянието на светлината тук може да се кажат само бегло няколко думи и то най-вече от биологична гледна точка. Въпросът, разгледан само в няколко страници, далеч не може да бъде изчерпателен, но във всеки случай, той ще даде повод поне за по-нататъшни наблюдения и проучвания. Влиянието на светлината в живите организми можем да разпределим в три грамадни отдела: химично влияние, физиологично и психично, с тесни преходи между физиологичното и химичното от една страна, а от друга, между психичното и физиологичното.
Знайно е, че светлинният
лъч
се състои от две главни части: една видима част, която при разлагането си дава слънчевия спектър, съставен от седемте цвята на дъгата с техните нюанси, като се почне от червения до виолетовия цвят и една невидима част обхващаща инфрачервените и ултраморавите
лъчи
.
В настоящата статия ние ще отбележим влиянието, което светлината оказва целокупно с видимата и невидимата си част върху организмите. Съвременните биолози схващат химичната роля на светлината в живота, като най-важна. Тая роля се състои в асимилационните процеси на зелените растения, които под влияние на слънчевата светлина могат само да асимилират въглерода от въздуха. Без тази слънчева светлина тоя процес е невъзможен. Въглеродът е необходим за живота, защото влиза като съставна част на органическата храна, без която не могат не само животните, но и човекът.
към текста >>
Въглерода растенията вземат от СО2 на въздуха и с помощта на слънчевите
лъчи
го разлагат на С и 2О; въглерода задържат, а кислорода изпущат.
Въглеродът е необходим за живота, защото влиза като съставна част на органическата храна, без която не могат не само животните, но и човекът. Месоядните животни си доставят тая храна като изядат други животни, а тревопасните – от растенията. И тъй, без растения животът е невъзможен. Растенията, обаче, приемат само неорганическа храна и от нея образуват органическа (т.е. такава която съдържа въглерод).
Въглерода растенията вземат от СО2 на въздуха и с помощта на слънчевите
лъчи
го разлагат на С и 2О; въглерода задържат, а кислорода изпущат.
Опитите установяват, че тоя процес може да стане само при условия растенията да са зелени (да съдържат хлорофил) и да са изложени на слънце. При този процес се поглъщат само червените и сините лъчи. Тоя въглерод като се освободи веднага, се съединява с други елементи и образува разните органически съединения, като захарите, нишестето, тлъстините и пр. Този тъй важен асимилационен процес се явява като извор на енергия за всички живи същества. И затова се счита, че слънчевата енергия, под форма на химическа енергия, циркулира в цялата природа.
към текста >>
При този процес се поглъщат само червените и сините
лъчи
.
И тъй, без растения животът е невъзможен. Растенията, обаче, приемат само неорганическа храна и от нея образуват органическа (т.е. такава която съдържа въглерод). Въглерода растенията вземат от СО2 на въздуха и с помощта на слънчевите лъчи го разлагат на С и 2О; въглерода задържат, а кислорода изпущат. Опитите установяват, че тоя процес може да стане само при условия растенията да са зелени (да съдържат хлорофил) и да са изложени на слънце.
При този процес се поглъщат само червените и сините
лъчи
.
Тоя въглерод като се освободи веднага, се съединява с други елементи и образува разните органически съединения, като захарите, нишестето, тлъстините и пр. Този тъй важен асимилационен процес се явява като извор на енергия за всички живи същества. И затова се счита, че слънчевата енергия, под форма на химическа енергия, циркулира в цялата природа. Тук може да се отбележи и топлинната енергия, която играе също тъй важна роля в живота на всички същества и която също тъй иде заедно със слънчевите лъчи. Тая енергия е, тъй да се каже, основата на всички ония химични и биохимични процеси в света.
към текста >>
Тук може да се отбележи и топлинната енергия, която играе също тъй важна роля в живота на всички същества и която също тъй иде заедно със слънчевите
лъчи
.
Опитите установяват, че тоя процес може да стане само при условия растенията да са зелени (да съдържат хлорофил) и да са изложени на слънце. При този процес се поглъщат само червените и сините лъчи. Тоя въглерод като се освободи веднага, се съединява с други елементи и образува разните органически съединения, като захарите, нишестето, тлъстините и пр. Този тъй важен асимилационен процес се явява като извор на енергия за всички живи същества. И затова се счита, че слънчевата енергия, под форма на химическа енергия, циркулира в цялата природа.
Тук може да се отбележи и топлинната енергия, която играе също тъй важна роля в живота на всички същества и която също тъй иде заедно със слънчевите
лъчи
.
Тая енергия е, тъй да се каже, основата на всички ония химични и биохимични процеси в света. Би могло още много да се каже за химичната енергия на слънчевата светлина, но тук това е невъзможно. Може да се подчертае само връзката между нашите движения, мисли, действия, творби, както и на всички организми, със слънцето. Физиологичното влияние на слънчевата светлина можем изрази като импулсивен източник на живот за едни организми, а за други, като един източник на смърт. По-голямата част от животните и растенията, обаче, притежават неудържим стремеж към светлината.
към текста >>
Но силно интензивните
лъчи
са убийствени за клетките.
Изложените растения на силна светлина стават дребни на ръст, но здрави и силни, докато тия на тъмно стават едри, но крехки и болнави, техните междувъзлия стават големи, опашките на листата също дълги, но петурките малки, растенията стават жълтеникави и много слаби. Такива растения наричат етиолирани и те бързо загиват. Умерената светлина, обаче, може да служи и за стимулант при размножението. На това се дължат заздравяванията на рани, изложени на слънце, които иначе мъчно заздравят. Също така и хората, които живеят по високите и южни склонове на планините биват по-едри от тия по северните склонове и низините.
Но силно интензивните
лъчи
са убийствени за клетките.
Особено едноклетъчните организми най-вече страдат от силната светлина. Но има и едноклетъчни организми, които могат да я издържат. Изследванията показват, че никак не обичат светлината патогенните, разрушителните, болестотворните бацили. Те всички измират от нея. Разбира се, че тук има значение времето, през което трае светенето, както и интензивността на светлината.
към текста >>
Слънчевите
лъчи
, проникващи дори през цялото тяло, оказват също тъй много ценно терапевтично влияние.
Те всички измират от нея. Разбира се, че тук има значение времето, през което трае светенето, както и интензивността на светлината. При това пряката светлина е по-силна от дифузната, дневна светлина. На това убийствено влияние върху патогенните агенти, се дължи дезинфекционната роля, която слънцето има. Зимно и есенно време, когато светлината е силно разсеяна, микроорганизмите могат дълго да изтраят на дифузната светлина и затова заболяванията са най-много през този период от годината.
Слънчевите
лъчи
, проникващи дори през цялото тяло, оказват също тъй много ценно терапевтично влияние.
На това главно се дължат чудесните резултати, които се получават при лекуване на туберкулозата, ревматизма, невралгиите и други заболявания. Вън от това при слънчевите бани се получава и общо засилване на организма – едно важно условие за успешна борба на организма с вредните агенти. У растителното царство има много малко видове, които не обичат светлината. Това са нисшите видове от някои мъхове, гъби и влачещи се растения. Но общо взето у растенията има едно силно надпреварване да се доловят по възможност по-голямо количество лъчи.
към текста >>
Но общо взето у растенията има едно силно надпреварване да се доловят по възможност по-голямо количество
лъчи
.
Слънчевите лъчи, проникващи дори през цялото тяло, оказват също тъй много ценно терапевтично влияние. На това главно се дължат чудесните резултати, които се получават при лекуване на туберкулозата, ревматизма, невралгиите и други заболявания. Вън от това при слънчевите бани се получава и общо засилване на организма – едно важно условие за успешна борба на организма с вредните агенти. У растителното царство има много малко видове, които не обичат светлината. Това са нисшите видове от някои мъхове, гъби и влачещи се растения.
Но общо взето у растенията има едно силно надпреварване да се доловят по възможност по-голямо количество
лъчи
.
У тях има значи един стремеж за светлина. Има някои типични растения, като слънчогледа които имат много силен афинитет към слънцето Всеки е виждал слънчогледовите дискове всяка заран обърнати към изток, да посрещат изгрева и вечер да изпращат залеза. Други растения отварят цветовете си, само когато слънцето ги огрее, а ги затварят всяка вечер и особено, когато то се затули зад облаци. Акацията разперва листцата си само при слънчеви лъчи. Растенията растат винаги откъм неосветената си страна, затова те се изкривяват по посока на източника на светлината.
към текста >>
Акацията разперва листцата си само при слънчеви
лъчи
.
Това са нисшите видове от някои мъхове, гъби и влачещи се растения. Но общо взето у растенията има едно силно надпреварване да се доловят по възможност по-голямо количество лъчи. У тях има значи един стремеж за светлина. Има някои типични растения, като слънчогледа които имат много силен афинитет към слънцето Всеки е виждал слънчогледовите дискове всяка заран обърнати към изток, да посрещат изгрева и вечер да изпращат залеза. Други растения отварят цветовете си, само когато слънцето ги огрее, а ги затварят всяка вечер и особено, когато то се затули зад облаци.
Акацията разперва листцата си само при слънчеви
лъчи
.
Растенията растат винаги откъм неосветената си страна, затова те се изкривяват по посока на източника на светлината. Затова казват поетите, че цветята се покланят на слънцето всяка заран и поглъщат лъчите му с разтворени обятия... Това навеждане към светлината, или това обръщане към нея се нарича хелиотропизъм. Силен хелиотропизъм имат листата, младите връхчета, но отрицателен е хелиотропизмът на корените. Има обаче, макар и твърде малко растения, които отварят вечер цветовете си вместо денем. В животинското царство е по-силно изразено психофизиологичното влияние на светлината.
към текста >>
Затова казват поетите, че цветята се покланят на слънцето всяка заран и поглъщат
лъчите
му с разтворени обятия... Това навеждане към светлината, или това обръщане към нея се нарича хелиотропизъм.
У тях има значи един стремеж за светлина. Има някои типични растения, като слънчогледа които имат много силен афинитет към слънцето Всеки е виждал слънчогледовите дискове всяка заран обърнати към изток, да посрещат изгрева и вечер да изпращат залеза. Други растения отварят цветовете си, само когато слънцето ги огрее, а ги затварят всяка вечер и особено, когато то се затули зад облаци. Акацията разперва листцата си само при слънчеви лъчи. Растенията растат винаги откъм неосветената си страна, затова те се изкривяват по посока на източника на светлината.
Затова казват поетите, че цветята се покланят на слънцето всяка заран и поглъщат
лъчите
му с разтворени обятия... Това навеждане към светлината, или това обръщане към нея се нарича хелиотропизъм.
Силен хелиотропизъм имат листата, младите връхчета, но отрицателен е хелиотропизмът на корените. Има обаче, макар и твърде малко растения, които отварят вечер цветовете си вместо денем. В животинското царство е по-силно изразено психофизиологичното влияние на светлината. Има животни силно хелиотропични, а други – отрицателно настроени към светлината. Всичко това има отношение към самата психология на животните.
към текста >>
В океаните, изследванията показват, че светлината под форма само на сини и зелени
лъчи
прониква на дълбочина 550-600 метра.
Силен хелиотропизъм имат листата, младите връхчета, но отрицателен е хелиотропизмът на корените. Има обаче, макар и твърде малко растения, които отварят вечер цветовете си вместо денем. В животинското царство е по-силно изразено психофизиологичното влияние на светлината. Има животни силно хелиотропични, а други – отрицателно настроени към светлината. Всичко това има отношение към самата психология на животните.
В океаните, изследванията показват, че светлината под форма само на сини и зелени
лъчи
прониква на дълбочина 550-600 метра.
По надолу следва непрогледен мрак Затова и само до тая граници са намерени растения. В големите дълбочини са намерени само животни – любители на тъмнината. До тук слънчеви лъчи никога не стигат. Тук се констатира един парадоксален факт. Едни от тия морски животни, притежават големи добре развити очи, а други са съвършено слепи, макар че се намират при едни и същи условия – и едните и другите, Подобно явление намираме и у сухоземните нощни животни.
към текста >>
До тук слънчеви
лъчи
никога не стигат.
Има животни силно хелиотропични, а други – отрицателно настроени към светлината. Всичко това има отношение към самата психология на животните. В океаните, изследванията показват, че светлината под форма само на сини и зелени лъчи прониква на дълбочина 550-600 метра. По надолу следва непрогледен мрак Затова и само до тая граници са намерени растения. В големите дълбочини са намерени само животни – любители на тъмнината.
До тук слънчеви
лъчи
никога не стигат.
Тук се констатира един парадоксален факт. Едни от тия морски животни, притежават големи добре развити очи, а други са съвършено слепи, макар че се намират при едни и същи условия – и едните и другите, Подобно явление намираме и у сухоземните нощни животни. Бухалът, кукумявката притежават големи очи. с които могат да се ориентират и при най-оскъдната светлина. Прилепът, както и слепите дълбоко морски животни, които имат слабо развито зрение, имат в замяна на това силно развито осезателно чувство, с което манипулират до такова съвършенство, както с очи.
към текста >>
Относително психологията на ония животни, които обитават непрогледните тъмнини на морските дълбочини, и които никога през живота си не виждат или не чувствуват слънчевите
лъчи
, може да се направят интересни изводи.
с които могат да се ориентират и при най-оскъдната светлина. Прилепът, както и слепите дълбоко морски животни, които имат слабо развито зрение, имат в замяна на това силно развито осезателно чувство, с което манипулират до такова съвършенство, както с очи. Прилепът чувствува дори и с най-крайните си части на крилата. Известно е също, че у слепородените тая чувствителност е изумителна. По тоя начин природата балансира недостатъка.
Относително психологията на ония животни, които обитават непрогледните тъмнини на морските дълбочини, и които никога през живота си не виждат или не чувствуват слънчевите
лъчи
, може да се направят интересни изводи.
На първо място изпъква тяхната външна форма. Тия животни обикновено са много грозни. Те притежават един характерен белег: това е голямата им уста. Тя е у някои дотолкова голяма, че заема почти половината тяло. Останалата част може да се счита като стомах.
към текста >>
Съпоставени тия нощни хищници с ония животни, които живеят под слънчевите
лъчи
, изпъква ясно разликата в характерите.
Ще се види дълбоката разлика, която съществува в красотата на формите, между ония деца на тъмнината и ония същества, които живеят в обилност от слънчева светлина и дишат въздуха на небесните висини. У животните, както и хората, по тяхната външна форма може да се съди за техния характер. Всички обитатели на нощта, заедно със своята грозота, носят и един характер, отличаващ се с една голяма хищност, грабливост и лакомство. Това са злобни и егоистични същества. Дори материнското чувство у тях е много слабо застъпено.
Съпоставени тия нощни хищници с ония животни, които живеят под слънчевите
лъчи
, изпъква ясно разликата в характерите.
Добротата на гълъба, търпеливостта на вола, наивността на елена, това са все характерни черти за тия деца на светлината. Вземете птичките, те пеят само когато има слънце и хубаво време. В мрачни, облачни дни – мълчат. Вземете лъва, макар и граблив, но в неговия характер има нещо благородно. Записани са за него много благородни подвизи.
към текста >>
Има изобщо много наблюдения, които показват, че има дълбока разлика в характерите на животните, пък и на хората, които живеят в близък контакт със слънчевите
лъчи
, и ония които рядко или никак нямат отношение с тая светлина.
Вземете птичките, те пеят само когато има слънце и хубаво време. В мрачни, облачни дни – мълчат. Вземете лъва, макар и граблив, но в неговия характер има нещо благородно. Записани са за него много благородни подвизи. Подлост у лъва никой още не е констатирал.
Има изобщо много наблюдения, които показват, че има дълбока разлика в характерите на животните, пък и на хората, които живеят в близък контакт със слънчевите
лъчи
, и ония които рядко или никак нямат отношение с тая светлина.
Във връзка със светлината, аз желая да посоча и ония факти, които са наблюдавани при слънчеви затъмнения. При такива затъмнения петлите почват да пеят, но пойните птици млъкват. Ако такова затъмнение свари птицата по време на хвъркане, тя пада на земята или се блъска в зданията. Прилепите и бухалите излизат от гнездата си. На 4-ти април 1912 г, е наблюдавано влиянието на слънчевото затъмнението в парижката зоологическа градина.
към текста >>
4.
ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА - Х.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Слънцето е сърце на нашата система, то крепи в
лъчите
си живота на всичко живо.
АСТРОЛОГИЯ ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ Един от най-светлите изводи на съвременната наука е изводът, че всичко е слънце: сгъстена и преработена слънчева енергия.
Слънцето е сърце на нашата система, то крепи в
лъчите
си живота на всичко живо.
И астрономи, и физици, които следят промените на земния магнетизъм – жизненият флуид на земята – в зависимост от слънчевата радиация, най-сетне идват до заключения, които граничат с истините, що астрологията твърди. Те признават, че „промените на земния магнетизъм се дължат на видимото движение на слънцето, луната и пр., промени, които стават по непознати закони“ (Joubert – Traité d'éléctricite). C. Flammarion, като говори за междузвездния магнетизъм, за магнитните сношения на земята със слънцето, съвсем недвусмислено подчертава: „Каквото и да бъде естеството на силата, която работи, онова, което знаем и което е безспорно то е, че една магнитна връзка, невидима и същевременно могъща свързва нашата земя с централното светило на нашата система, и че Феб-Аполон държи всички ни в крепката си ръка. Тази тайнствена връзка между светилото-управител и планетите, които хармонично гравитират около него, е един вид родство, което се отличава от всемирната гравитация и което е не по-малко тясно. Едно двойно притегляне управлява звездния космос".
към текста >>
Запример мъртва жаба, оставена на лунни
лъчи
, кога луната се намира вече на разсип, много бързо се разлага.
Фактите, които наблюдаваме показват, че тя влияе мощно върху развитието на органичния живот на земята. Влияе и върху физиологичния и психичен живот на човека. И това влияние се мени според нейните фази, според ония ъглови разстояния, в които тя влиза преди всичко със слънцето. Защото установява се, че първите две смени на луната носят по-други влияния, отколкото последните две – след пълнина. Интересни наблюдения са правени в тази посока.
Запример мъртва жаба, оставена на лунни
лъчи
, кога луната се намира вече на разсип, много бързо се разлага.
Остър нож, изложен през нощ на открито, когато луната се празни, отъпява и става негоден за по-нататъшна употреба, колкото и добре да се наточи след това. Явно е, че лунната енергия на разсип действува разрушително върху органичната и неорганична материя. А и сума други наблюдения са правени. Знайно е запр. въздействието на луната върху душевно болните, напр.
към текста >>
И да се не чудим, че понякога не успяваме: то е, защото излизаме да сеем на сняг, или се греем на лунни
лъчи
, вместо на слънце.
Слънцето, луната и планетите – това са големите показалци на времената, в астрологичния смисъл на думата. Ето защо всички мъдреци твърдят, че има време за всяко нещо, сир., че всяко нещо трябва да се извърши при онези естествени, благоприятни за него условия. Така астрологията наистина се явява ключ на всички окултни науки. И истинските окултисти от всички времена не вършат нещата, когато им скимне, както върши днешния човек. Днес се лекува кога да е, операции се правят кога да е, всичко се започва все наслуки.
И да се не чудим, че понякога не успяваме: то е, защото излизаме да сеем на сняг, или се греем на лунни
лъчи
, вместо на слънце.
А ако на някои хора им върви, то е защото, астрологически погледнато, те инстинктивно се подчиняват на планетните течения, които у тях действуват в дадения миг хармонично. Следователно не е все едно кога се ражда човек, кога поема той първата вдишка като независимо от живота на майката същество. В този миг то приема оня мигновен отпечатък на мировото трептение, който определя главните линии на неговата съдба, на неговия път в живота. И астрологията определя общите условия, материални и духовни, всред които индивида се ражда и проследява в бъдещето ония благоприятни или неблагоприятни фази, в които неговият живот ще минава в своето развитие. Тук му е мястото да направим едно късо отклонение.
към текста >>
5.
ВЕЛИКИЯТ СМИСЪЛ - Г.Т.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Както светлинният
лъч
при различните условия се отразява различно, така и тези неизменни сили при различните условия, дават различни отражения.
ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА В живота забелязваме два вида сили: едни, които текат и постоянно се променят, а други остават неизменни. Между тях има известно съотношение и то се състои в това, че променливите зависят от непроменливите.
Както светлинният
лъч
при различните условия се отразява различно, така и тези неизменни сили при различните условия, дават различни отражения.
Неизменните сили са скрити, но към тях се стреми светът. Те са ирационални величини, несъизмерими. Мерките, с които разполага човечеството, не могат да ги уловят; обаче светът живее и се движи благодарение на тях. Силите на природата са подчинени на известни закони, а законите почиват на принципи. Законите имат изключения, а принципите не правят никакви изключения.
към текста >>
6.
ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К.
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Днес не са открити още ония закони на светлината, които египетският гений е познавал и по чиито закони тъй е изваял пеещите колоси на Мемнона - при изгревните и залезните слънчеви
лъчи
.
Във Фар-Ем-Ху - сфинкса на Египет, случайното, преходното, видимото е взето, само за да изрази туй, което е още по-хубаво от природата - символите на вечността. Царската глава с величествен съзерцателен поглед, лъвското тяло израз на сила, са взети само дотолкова, доколкото те са символи. А символът изразява красота. Художникът се е стремял да я открие във всичко, като възпроизвежда видимите неща - абсолютното, неизменното, да познае безкрайната същина на светът. Тук е необходимо пълно разбиране и откриване връзките и законите, положени в основите на природата.
Днес не са открити още ония закони на светлината, които египетският гений е познавал и по чиито закони тъй е изваял пеещите колоси на Мемнона - при изгревните и залезните слънчеви
лъчи
.
Желанието на древния и източен творец е да одухотвори всичко, докле се слее напълно с великото „Всичко". Така неговото вдъхновение е нещо, ако не неделимо от мировия разум, то поне гонещо него. Всичко в него е възвишено, гонещо свръхсъзнатите същности, дълбоко съзерцаваните черти, вечни и неизменни. Той никога не е зацапал своята ръка, за да изрази низшето в живота. Даже в любовта между половете, той е съглеждал поривът на душите към мировата душа.
към текста >>
7.
ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ - П. Мълфорд
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
А ръката й с жест на несъкрушим повелител им сочеше ярка огнена точка, от която излизаше всепроникващ
лъч
.
Малцина са я срещали и виждали нейната красота, защото света я нарича блудница и я гони. Затова тя бяга от шумните пирове и веселби, страни от големите събори и търси самота. Дълго време само беловласи старци, забравили света с неговия празен шум и безумни борби, съзерцаваха нейната омайна девствена красота. Блясъка на нейните очи им откриваше тайната на световете и източника на живота. Мелодичният й глас, като музика от неземен мир будеше душите им, повдигаше ги и им поверяваше тайни, които светът не е и сънувал.
А ръката й с жест на несъкрушим повелител им сочеше ярка огнена точка, от която излизаше всепроникващ
лъч
.
............................................................................................................... Дълго живее тя в самота, съзерцавана само от малцината си беловласи поклонници. Дълго гледа човешкото безумие и човешките страдания. И като виждаше, че злото още дълго може да се крие в тъмнината и да трови живота на нещастното човечество, тъга сви сърцето й. Гореща сълза, като лъчист бисер, се отрони от окото й и отвори път на огнен лъч, който проникна мрака на нощта и се спря на източния мъдрец. Той трепна.
към текста >>
Гореща сълза, като
лъчист
бисер, се отрони от окото й и отвори път на огнен
лъч
, който проникна мрака на нощта и се спря на източния мъдрец.
Мелодичният й глас, като музика от неземен мир будеше душите им, повдигаше ги и им поверяваше тайни, които светът не е и сънувал. А ръката й с жест на несъкрушим повелител им сочеше ярка огнена точка, от която излизаше всепроникващ лъч. ............................................................................................................... Дълго живее тя в самота, съзерцавана само от малцината си беловласи поклонници. Дълго гледа човешкото безумие и човешките страдания. И като виждаше, че злото още дълго може да се крие в тъмнината и да трови живота на нещастното човечество, тъга сви сърцето й.
Гореща сълза, като
лъчист
бисер, се отрони от окото й и отвори път на огнен
лъч
, който проникна мрака на нощта и се спря на източния мъдрец.
Той трепна. Очите му жадно се разтвориха и видяха нейната неземна красота. В сърцето му нахлу чудна топлина и прогони всяка тъга - то затуптя в непозната радост и разля нова сила по цялото му същество. Той почувствува, че е готов в същия момент, когато я видеше, да положи живота си за нея. Защото само за такава жертва бе достойна тя.
към текста >>
- Тя хвърли нов
лъч
светлина в нощта.
Доста скита той. Доста страни обиколи, докато разярена тълпа с камъни го подгони. И той с радост умря за нея. Натъжи се тя от това човешко жестокосърдие. Съжали нещастното човечество и нова сълза, по-гореща и по-едра, се търкулна по страната й.
- Тя хвърли нов
лъч
светлина в нощта.
След него пусна втори и трети. И светъл ореол украси три човешки души. Неизразима радост затрептя в три човешки сърца. И тримата щастливци, които видяха нейния лик, забравиха себе си. В сърцата и в умовете им зацарува само тя и те решиха да жертвуват живота си за нея.
към текста >>
Обилна пот се струеше по прашното му лице... Когато слънцето кърваво-червено възлезе над хоризонта и хвърли първи
лъчи
, на Голгота се разкри великото човешко безумие.
В тиха безлунна нощ факли засветиха по каменисти пътеки. Въоръжени стражи безшумно се промъкнаха в градината, дето се молеше той и го вързаха. Той бе изправен пред духовен съд като богохулник и бе осъден на кръстна смърт. В ранна сутрин шумна тълпа се движеше към лобното място. Натоварен с тежък кръст, той пристъпваше с мъка.
Обилна пот се струеше по прашното му лице... Когато слънцето кърваво-червено възлезе над хоризонта и хвърли първи
лъчи
, на Голгота се разкри великото човешко безумие.
Чуковете на палачите работеха и зловещите им удари далеч се носеха над стихналите тълпи. Той увисна на кръста, увенчан с трънен венец,. изпод който алена кръв се струеше и под палещите слънчеви лъчи засъхваше по лицето му. Но очите му не губеха светлината си. Той я виждаше и тя го виждаше.
към текста >>
изпод който алена кръв се струеше и под палещите слънчеви
лъчи
засъхваше по лицето му.
В ранна сутрин шумна тълпа се движеше към лобното място. Натоварен с тежък кръст, той пристъпваше с мъка. Обилна пот се струеше по прашното му лице... Когато слънцето кърваво-червено възлезе над хоризонта и хвърли първи лъчи, на Голгота се разкри великото човешко безумие. Чуковете на палачите работеха и зловещите им удари далеч се носеха над стихналите тълпи. Той увисна на кръста, увенчан с трънен венец,.
изпод който алена кръв се струеше и под палещите слънчеви
лъчи
засъхваше по лицето му.
Но очите му не губеха светлината си. Той я виждаше и тя го виждаше. И когато склони глава и изпусна сетен дъх, тя го увенча с венец от златни лъчи, които проникнаха света от край до край и разкъсаха веригите на нощта. Земята се разтърси. Много кумири рухнаха в праха; много жреци и велможи паднаха; много очи се отвориха... Защото зората на нов ден пръскаше тъмата на нощта.
към текста >>
И когато склони глава и изпусна сетен дъх, тя го увенча с венец от златни
лъчи
, които проникнаха света от край до край и разкъсаха веригите на нощта.
Чуковете на палачите работеха и зловещите им удари далеч се носеха над стихналите тълпи. Той увисна на кръста, увенчан с трънен венец,. изпод който алена кръв се струеше и под палещите слънчеви лъчи засъхваше по лицето му. Но очите му не губеха светлината си. Той я виждаше и тя го виждаше.
И когато склони глава и изпусна сетен дъх, тя го увенча с венец от златни
лъчи
, които проникнаха света от край до край и разкъсаха веригите на нощта.
Земята се разтърси. Много кумири рухнаха в праха; много жреци и велможи паднаха; много очи се отвориха... Защото зората на нов ден пръскаше тъмата на нощта.
към текста >>
8.
Б О Г (стихотворение) - Глинка
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
По-силно мигат звездите и изчезват, давайки път на
лъчезарния
наместник на Твореца над нашето небе.
На тебе е нужен простор. Навсякъде теб е тясно, като в тъмница. Широко се разпростри по цялото пространство, по всички светове... Непонятна мощ овладява духа. Широко и волно дишат гърдите и духът, проникнат от родствената на неговата природа хармония, като на могъщи криле се издига над земята... „Разлей се навсякъде, проникни всичко, с всичко се сроди, помести се в прашинката и обхвани вселената; повдигни се над цялата природа и като свободен, висок дух иди при твоя Творец и там млъкни в Блаженство." И пак се носят чудовищните съзвездия и се върти колосалния свод в безконечно шествие. На изтока се светлее.
По-силно мигат звездите и изчезват, давайки път на
лъчезарния
наместник на Твореца над нашето небе.
На изтока се показва зората. Заруменяха и се подпалиха в злато облачетата, осветени от лъчите на приближаващия се Хелиос! Превод от руски.
към текста >>
Заруменяха и се подпалиха в злато облачетата, осветени от
лъчите
на приближаващия се Хелиос!
Широко се разпростри по цялото пространство, по всички светове... Непонятна мощ овладява духа. Широко и волно дишат гърдите и духът, проникнат от родствената на неговата природа хармония, като на могъщи криле се издига над земята... „Разлей се навсякъде, проникни всичко, с всичко се сроди, помести се в прашинката и обхвани вселената; повдигни се над цялата природа и като свободен, висок дух иди при твоя Творец и там млъкни в Блаженство." И пак се носят чудовищните съзвездия и се върти колосалния свод в безконечно шествие. На изтока се светлее. По-силно мигат звездите и изчезват, давайки път на лъчезарния наместник на Твореца над нашето небе. На изтока се показва зората.
Заруменяха и се подпалиха в злато облачетата, осветени от
лъчите
на приближаващия се Хелиос!
Превод от руски.
към текста >>
9.
Идващият ден - Г.Т.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Гъстият чад (дим) на толкова средновековни клади, на които са изгаряли борците за дух и истина, се стели още по небето на човешкото съзнание и в ушите на човека още звучат мрачните заклинания на онези, които
облъчени
в черни раси са водели с кръст в ръка пустоверните тълпи.
Виждат как хората прокуждат живия дух на всяко учение, на всяка религия в някакво измислено от тях, човешко „небе", заточват неговите вещатели в това небе, а тук наземи им правят мъртви истукани и им въздигат мъртъв култ. И днес земята е пълна със сухи кости – останки от мъртви богове, култове, обреди. И човек не може да даде волен замах на своята ръка, да не би да събори някой кумир, пред който само поклонници правят метани. Защото ще го назоват богохулец и еретик – а може би и по-лошо... Всички живи хора днес знаят това – всички ония, които кърмят в себе си една жива идея, от опит го знаят, макар често да не разбират защо. „Защото" на това малцина го знаят, ала че е така свидетелствува и историята и всички писания, в които човек е вписал своя вътрешен опит.
Гъстият чад (дим) на толкова средновековни клади, на които са изгаряли борците за дух и истина, се стели още по небето на човешкото съзнание и в ушите на човека още звучат мрачните заклинания на онези, които
облъчени
в черни раси са водели с кръст в ръка пустоверните тълпи.
Днес и тълпите вече знаят! От години насам в България се проповядва учението на любовта. И не само в България – по цял свят. Но сега са още ранните зори на това учение. И само най-ранобудните са приели първите трепети на зората, макар, че душите на всички хора сънно предусещат, че иде нещо ново в света.
към текста >>
10.
Новото време - В.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
То ще го извади из развалините, ще го умие с водите на разбудилия се пролетен поток и ще го освети с
лъчите
на своето сияние, ще го постави на неговото място.
А оня, що може да откъсне без жал главицата на едно врабче, има ли право да говори срещу кръвопролитията сред човеците? То е все едно пред окото на вечната правда... Кое е новото, за което хиляди очи са устремени, хиляди сърца копнеят? То е денят, когато ще падне превръзката от нашите очи – заблудата, която не вижда нишките, що ни съединяват в едно. То е ден, в който ще загуби цената си онова, което днес изкупваме с много жертви, а ще порасне стойността на друга ценност, забравена сега. Новото ще е това, което ще ни покаже образа на човека.
То ще го извади из развалините, ще го умие с водите на разбудилия се пролетен поток и ще го освети с
лъчите
на своето сияние, ще го постави на неговото място.
Всеки ще го познава и че го нарича човек. Човекът и днес живее, но в тъмнина се движим ние, та го не видим. Ушите ни са глухи за неговият глас, а гласът му е тих, защото Вечният говори чрез него. Човекът, това сме ние, но върху нас има толкова незнание и гордост, такава омраза, че сами не можем се позна, а новият ден, той ще ни покаже самите нас. Човекът, това не е слабо беззащитно същество.
към текста >>
На лицето му сияе светлината от неговата
лъчезарна
мисъл!
Човекът, това сме ние, но върху нас има толкова незнание и гордост, такава омраза, че сами не можем се позна, а новият ден, той ще ни покаже самите нас. Човекът, това не е слабо беззащитно същество. Човекът не е робът, свел глава пред неволята на собствената немощ, но той е син на Силният. Той има устремен взор напред, ръката му е могъща, огнен меч държи в нея той – силата на безсмъртния си дух, но с тоя меч той не поразява, а свети, показва пътя на идущите след него. В гърдите му не догасва бавният пулс на изморено, покрусено сърце, а бие ритъмът на пламенен стремеж като на влюбен юноша.
На лицето му сияе светлината от неговата
лъчезарна
мисъл!
Човек се нарича той. От него се плашат тия, които издигат стени срещу победния поход на новото. Страх ги е да се не събуди той сред тъмата и грехът. А тоя страх прилича на страха, що имат нощните кресливи птици, когато на изтока се запали зората на новия ден. Но той ще дойде.
към текста >>
11.
Ритмус и мелодия - К.Ик.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
То иде чрез душите на изстрадалите, забравените, на ония, които са изходили суетните пътищата на днешния живот и отново се възвръщат към себе си... „Слънчевият
лъч
не троши стъклото на прозореца, за да си отвори път, а прониква през него и огрява онези, които имат нужда." Така безшумно новото прониква бавно, но сигурно в света и внася светлината, необходима за най-правилното разрешение на всички трудни днес въпроси, включително и социалния.
Теоретически това може да е така и може би е било очевидно и убедително изцяло преди години... Днес обаче става нещо друго, непредвидено от никое социално учение. У всички племена и народи по цялото лице на земята захващат несетно да се зараждат някакви нови идеи, да се явяват нови хора, които мълком, но уверено работят за коренна обнова на живота – от начина на храненето до най-дълбоките душевни преживявания. Основен белег на тия хора е тоя, че те отричат из корен всяко насилие и дълбоко вярват в разумното в природата. Условните различия на народност, вероизповедание и поданство за тия хора престават да съществуват, защото те се обявяват за граждани на единствената велика правова държава в света – държавата на Бога и природата... Новото иде — но не оттам, отгдето някои го очакват. То няма да дойде по благоволението на избрани и миропомазани.
То иде чрез душите на изстрадалите, забравените, на ония, които са изходили суетните пътищата на днешния живот и отново се възвръщат към себе си... „Слънчевият
лъч
не троши стъклото на прозореца, за да си отвори път, а прониква през него и огрява онези, които имат нужда." Така безшумно новото прониква бавно, но сигурно в света и внася светлината, необходима за най-правилното разрешение на всички трудни днес въпроси, включително и социалния.
Да търсим и подкрепяме преди всичко доброто навсякъде и у всекиго – това е нашата най-близка задача.
към текста >>
12.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Много форми може би ще бъдат сменени, много методи ще бъдат коригирани – но вътре идеята за братство ще бъде постоянно жива,
излъчваща
непрекъснато импулси за нови и нови опити... И тъй, да се върнем към въпроса, как би трябвало в моменти на такова отчуждаване на братята да се постъпва?
Нашите читатели ще намерят в историята на Фреевите комуни прекрасна илюстрация на изтъкнатите по-горе мисли. Разбира се, опитът ще бъде повторен, потретен и т.н. и ние сме далеч от мисълта, че би настъпило разочарование. Там, където за основа на вътрешния стремеж за реализиране на бр. сдружения е поставен духовен елемент, такава опасност е почти изключена.
Много форми може би ще бъдат сменени, много методи ще бъдат коригирани – но вътре идеята за братство ще бъде постоянно жива,
излъчваща
непрекъснато импулси за нови и нови опити... И тъй, да се върнем към въпроса, как би трябвало в моменти на такова отчуждаване на братята да се постъпва?
– Окултната наука казва: замени в себе си недостатъка на своя приятел с най-добрата черта, която си забелязвал в проявите на неговия характер. Това е проверяван метод с непогрешими резултати. Само че този който го прилага трябва да бъде достатъчно силен за да възмогне в себе си силното движение на логично чувство, да смени посоката му и да създаде нов център с нова посока и движение, или казано с други думи; да смени едно отрицателно психологично състояние. Работата не е лесна. Иска се, пак ще поменем, „високо съзнание" за всичко това.
към текста >>
13.
Псалом - Р. Соловьов
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ако той стане предмет за проучване от страна на един физик, то последният ще се занимае изключително с промените, които претърпяват светлинните
лъчи
, минавайки през сложния оптичен апарат на окото, докато стигнат ретината.
Съвременната медицина си има свои методи на изследване и съобразно с това – свои разбирания, средновековната – други, източните – трети и т.н. Това са различни начини на схващания, в които по принцип няма противоречие. Видимото разнообразие, което съществува между тях се дължи на това, че в своите изследвания те застават на различна база. А всеки факт, разгледан от различни страни, ще даде и различни схващания. Например, вземете процеса зрение.
Ако той стане предмет за проучване от страна на един физик, то последният ще се занимае изключително с промените, които претърпяват светлинните
лъчи
, минавайки през сложния оптичен апарат на окото, докато стигнат ретината.
Оттук нататък всички физиологични процеси, които стават в ретината, крайните разклонения на очния нерв и провеждането до мозъчната кора ще бъдат предмет на физиолога. По-нататък психологът ще опише различните образи, които получаваме в нашето съзнание и т.н. Както се вижда, едно и също явление, а получаваме различни описания. А при това в тях няма никакво противоречие, защото всеки го разглежда от различни страни. Принципиално погледнато, болестта не е нищо друго, освен резултат от една дисхармония, породила се в момент, в който човек е влязъл в разрез със законите на природата.
към текста >>
14.
Дух, сила и материя
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Добран Влиянието на цветните
лъчи
Изучаването на краските е стар въпрос, роден много преди нас, но неговото научно обоснование и практично приложение в живота, е една нова материя, която тепърва ще се проучва.
Добран Влиянието на цветните
лъчи
Изучаването на краските е стар въпрос, роден много преди нас, но неговото научно обоснование и практично приложение в живота, е една нова материя, която тепърва ще се проучва.
Въпросът е много сложен и за неговото проучване са необходими много опити, дълги наблюдения и добри предварителни физиологични и психологични познания от трите царства на природата. И както много други въпроси, тъй и въпроса за цветните лъчи, преди нашата наука да се е занимавала с него, е бил вече предмет на изучаване от древните народи. Дори много важни данни и напътствия сегашната наука е почерпила от народната опитност. Изучаванията показват, че древните народи са имали култура, която в някои отношения е стояла много по високо от нашата. Те са знаели неща, които съвременната наука тепърва ще открива.
към текста >>
И както много други въпроси, тъй и въпроса за цветните
лъчи
, преди нашата наука да се е занимавала с него, е бил вече предмет на изучаване от древните народи.
Добран Влиянието на цветните лъчи Изучаването на краските е стар въпрос, роден много преди нас, но неговото научно обоснование и практично приложение в живота, е една нова материя, която тепърва ще се проучва. Въпросът е много сложен и за неговото проучване са необходими много опити, дълги наблюдения и добри предварителни физиологични и психологични познания от трите царства на природата.
И както много други въпроси, тъй и въпроса за цветните
лъчи
, преди нашата наука да се е занимавала с него, е бил вече предмет на изучаване от древните народи.
Дори много важни данни и напътствия сегашната наука е почерпила от народната опитност. Изучаванията показват, че древните народи са имали култура, която в някои отношения е стояла много по високо от нашата. Те са знаели неща, които съвременната наука тепърва ще открива. Има много факти вече, които говорят, че някогашните учени са знаели много закони на природата и са имали големи познания. Същото нещо ние констатираме и за светлината.
към текста >>
Съвременната наука едвам сега почва да изучава значението и влиянието на цветните
лъчи
, когато древните народи са имали доста големи познания в тая област.
Дори много важни данни и напътствия сегашната наука е почерпила от народната опитност. Изучаванията показват, че древните народи са имали култура, която в някои отношения е стояла много по високо от нашата. Те са знаели неща, които съвременната наука тепърва ще открива. Има много факти вече, които говорят, че някогашните учени са знаели много закони на природата и са имали големи познания. Същото нещо ние констатираме и за светлината.
Съвременната наука едвам сега почва да изучава значението и влиянието на цветните
лъчи
, когато древните народи са имали доста големи познания в тая област.
Действително, сегашната наука успя по много остроумен начин да открие, че светлината е вълнообразно движение, на което успя даже да изчисли дължината на вълните и бързината на разпространението, успя дори да разложи слънчевия лъч на седем спектрални цвята и пр., но всичко това обхваща само външната страна. Основния елемент, който светлинния лъч носи, учените още не са открили, а такъв елемент всеки цветен лъч носи. Сегашните ботаници много добре знаят, че растенията при асимилацията си поглъщат червените и оранжеви лъчи, а най малко – зелените. Защо? И единния и другия цвят не представляват ли само вълнообразно движение, чиито вълни се различават само по дължина и количество? Тук именно се корени специфичното, което носят червените лъчи, сините, жълтите и пр.
към текста >>
Действително, сегашната наука успя по много остроумен начин да открие, че светлината е вълнообразно движение, на което успя даже да изчисли дължината на вълните и бързината на разпространението, успя дори да разложи слънчевия
лъч
на седем спектрални цвята и пр., но всичко това обхваща само външната страна.
Изучаванията показват, че древните народи са имали култура, която в някои отношения е стояла много по високо от нашата. Те са знаели неща, които съвременната наука тепърва ще открива. Има много факти вече, които говорят, че някогашните учени са знаели много закони на природата и са имали големи познания. Същото нещо ние констатираме и за светлината. Съвременната наука едвам сега почва да изучава значението и влиянието на цветните лъчи, когато древните народи са имали доста големи познания в тая област.
Действително, сегашната наука успя по много остроумен начин да открие, че светлината е вълнообразно движение, на което успя даже да изчисли дължината на вълните и бързината на разпространението, успя дори да разложи слънчевия
лъч
на седем спектрални цвята и пр., но всичко това обхваща само външната страна.
Основния елемент, който светлинния лъч носи, учените още не са открили, а такъв елемент всеки цветен лъч носи. Сегашните ботаници много добре знаят, че растенията при асимилацията си поглъщат червените и оранжеви лъчи, а най малко – зелените. Защо? И единния и другия цвят не представляват ли само вълнообразно движение, чиито вълни се различават само по дължина и количество? Тук именно се корени специфичното, което носят червените лъчи, сините, жълтите и пр. Това именно специфично учените днес не знаят.
към текста >>
Основния елемент, който светлинния
лъч
носи, учените още не са открили, а такъв елемент всеки цветен
лъч
носи.
Те са знаели неща, които съвременната наука тепърва ще открива. Има много факти вече, които говорят, че някогашните учени са знаели много закони на природата и са имали големи познания. Същото нещо ние констатираме и за светлината. Съвременната наука едвам сега почва да изучава значението и влиянието на цветните лъчи, когато древните народи са имали доста големи познания в тая област. Действително, сегашната наука успя по много остроумен начин да открие, че светлината е вълнообразно движение, на което успя даже да изчисли дължината на вълните и бързината на разпространението, успя дори да разложи слънчевия лъч на седем спектрални цвята и пр., но всичко това обхваща само външната страна.
Основния елемент, който светлинния
лъч
носи, учените още не са открили, а такъв елемент всеки цветен
лъч
носи.
Сегашните ботаници много добре знаят, че растенията при асимилацията си поглъщат червените и оранжеви лъчи, а най малко – зелените. Защо? И единния и другия цвят не представляват ли само вълнообразно движение, чиито вълни се различават само по дължина и количество? Тук именно се корени специфичното, което носят червените лъчи, сините, жълтите и пр. Това именно специфично учените днес не знаят. Древните народи, никак не са знаели дължината на цветните вълни, нито бързината на трептенията, нито бързината на разпространението на светлината.
към текста >>
Сегашните ботаници много добре знаят, че растенията при асимилацията си поглъщат червените и оранжеви
лъчи
, а най малко – зелените. Защо?
Има много факти вече, които говорят, че някогашните учени са знаели много закони на природата и са имали големи познания. Същото нещо ние констатираме и за светлината. Съвременната наука едвам сега почва да изучава значението и влиянието на цветните лъчи, когато древните народи са имали доста големи познания в тая област. Действително, сегашната наука успя по много остроумен начин да открие, че светлината е вълнообразно движение, на което успя даже да изчисли дължината на вълните и бързината на разпространението, успя дори да разложи слънчевия лъч на седем спектрални цвята и пр., но всичко това обхваща само външната страна. Основния елемент, който светлинния лъч носи, учените още не са открили, а такъв елемент всеки цветен лъч носи.
Сегашните ботаници много добре знаят, че растенията при асимилацията си поглъщат червените и оранжеви
лъчи
, а най малко – зелените. Защо?
И единния и другия цвят не представляват ли само вълнообразно движение, чиито вълни се различават само по дължина и количество? Тук именно се корени специфичното, което носят червените лъчи, сините, жълтите и пр. Това именно специфично учените днес не знаят. Древните народи, никак не са знаели дължината на цветните вълни, нито бързината на трептенията, нито бързината на разпространението на светлината. Но те са знаели нещо друго, онова, което нашите учени не знаят – специфичното за цветните лъчи, което именно може най-целесъобразно да се оползотвори.
към текста >>
Тук именно се корени специфичното, което носят червените
лъчи
, сините, жълтите и пр.
Съвременната наука едвам сега почва да изучава значението и влиянието на цветните лъчи, когато древните народи са имали доста големи познания в тая област. Действително, сегашната наука успя по много остроумен начин да открие, че светлината е вълнообразно движение, на което успя даже да изчисли дължината на вълните и бързината на разпространението, успя дори да разложи слънчевия лъч на седем спектрални цвята и пр., но всичко това обхваща само външната страна. Основния елемент, който светлинния лъч носи, учените още не са открили, а такъв елемент всеки цветен лъч носи. Сегашните ботаници много добре знаят, че растенията при асимилацията си поглъщат червените и оранжеви лъчи, а най малко – зелените. Защо? И единния и другия цвят не представляват ли само вълнообразно движение, чиито вълни се различават само по дължина и количество?
Тук именно се корени специфичното, което носят червените
лъчи
, сините, жълтите и пр.
Това именно специфично учените днес не знаят. Древните народи, никак не са знаели дължината на цветните вълни, нито бързината на трептенията, нито бързината на разпространението на светлината. Но те са знаели нещо друго, онова, което нашите учени не знаят – специфичното за цветните лъчи, което именно може най-целесъобразно да се оползотвори. Английският лекар д-р Олн, който дълги години е прекарал в Индия и южен Китай забелязал, че китайските мандарини ходели из улиците под червен балдахин, а местното население носело големи шапки, боядисани жълто-червено, и дрехите им били от червено-канелен цвят. Самите китайски чиновници подплатявали шапките си с червен плат.
към текста >>
Но те са знаели нещо друго, онова, което нашите учени не знаят – специфичното за цветните
лъчи
, което именно може най-целесъобразно да се оползотвори.
Сегашните ботаници много добре знаят, че растенията при асимилацията си поглъщат червените и оранжеви лъчи, а най малко – зелените. Защо? И единния и другия цвят не представляват ли само вълнообразно движение, чиито вълни се различават само по дължина и количество? Тук именно се корени специфичното, което носят червените лъчи, сините, жълтите и пр. Това именно специфично учените днес не знаят. Древните народи, никак не са знаели дължината на цветните вълни, нито бързината на трептенията, нито бързината на разпространението на светлината.
Но те са знаели нещо друго, онова, което нашите учени не знаят – специфичното за цветните
лъчи
, което именно може най-целесъобразно да се оползотвори.
Английският лекар д-р Олн, който дълги години е прекарал в Индия и южен Китай забелязал, че китайските мандарини ходели из улиците под червен балдахин, а местното население носело големи шапки, боядисани жълто-червено, и дрехите им били от червено-канелен цвят. Самите китайски чиновници подплатявали шапките си с червен плат. Освен това той забелязал, че и турците носели червен фес, арабите също, индусите носели червена чалма, в югозападна Африка жените се забраждали с червена кърпа, дори негрите мажели и татуирали тялото си с червена боя. Всичко това, навело д-р Олн на мисълта, че червения цвят навярно играе известна роля против силната тропична жега. И действително, когато сам си направил червена шапка, подплатил си дрехите с червен плат и боядисал стените на стаята си червено, забелязал рязкото понижение на тропичната жега.
към текста >>
Ние днес наистина можем, като имаме факта на лице, да го обосновем научно с отражение на светлинните
лъчи
, но самият факт не говори ли, че и тия древни народи са се добрали до същите изводи по друг път?
Самите китайски чиновници подплатявали шапките си с червен плат. Освен това той забелязал, че и турците носели червен фес, арабите също, индусите носели червена чалма, в югозападна Африка жените се забраждали с червена кърпа, дори негрите мажели и татуирали тялото си с червена боя. Всичко това, навело д-р Олн на мисълта, че червения цвят навярно играе известна роля против силната тропична жега. И действително, когато сам си направил червена шапка, подплатил си дрехите с червен плат и боядисал стените на стаята си червено, забелязал рязкото понижение на тропичната жега. Същото може да се каже и за белия цвят и белите дрехи, които се носят в тропичните страни.
Ние днес наистина можем, като имаме факта на лице, да го обосновем научно с отражение на светлинните
лъчи
, но самият факт не говори ли, че и тия древни народи са се добрали до същите изводи по друг път?
Има данни, които говорят, че и египтяните, както и евреите са познавали цветните лъчи. Евреите са считали, че червения цвят възбужда към грях (Исая 1 гл. 18 стих.). Но те са давали и символично значение на краските. (Откровение 17 гл.
към текста >>
Има данни, които говорят, че и египтяните, както и евреите са познавали цветните
лъчи
.
Освен това той забелязал, че и турците носели червен фес, арабите също, индусите носели червена чалма, в югозападна Африка жените се забраждали с червена кърпа, дори негрите мажели и татуирали тялото си с червена боя. Всичко това, навело д-р Олн на мисълта, че червения цвят навярно играе известна роля против силната тропична жега. И действително, когато сам си направил червена шапка, подплатил си дрехите с червен плат и боядисал стените на стаята си червено, забелязал рязкото понижение на тропичната жега. Същото може да се каже и за белия цвят и белите дрехи, които се носят в тропичните страни. Ние днес наистина можем, като имаме факта на лице, да го обосновем научно с отражение на светлинните лъчи, но самият факт не говори ли, че и тия древни народи са се добрали до същите изводи по друг път?
Има данни, които говорят, че и египтяните, както и евреите са познавали цветните
лъчи
.
Евреите са считали, че червения цвят възбужда към грях (Исая 1 гл. 18 стих.). Но те са давали и символично значение на краските. (Откровение 17 гл. 3 и 4 стр.
към текста >>
Знайно е, че слънчевия
лъч
, разложен посредством призма, дава седем цвята видими, а именно: червен, оранжев, жълт, зелен, син, индиго и морав и още два вида, невидими за човешкото око: инфрачервените и ултравиолетовите
лъчи
.
3 и 4 стр. Изход 24 гл. 4 стр.). За да се разбере по нататък влиянието на цветните краски, било във физиологично или психологично отношение трябва все пак да се имат предвид данните, до които съвременната наука се е добрала в своите изследвания по този въпрос. Тия данни, ако и да представляват до известна степен само външна страна, все пак ще послужат за изяснение на вътрешната страна на въпроса.
Знайно е, че слънчевия
лъч
, разложен посредством призма, дава седем цвята видими, а именно: червен, оранжев, жълт, зелен, син, индиго и морав и още два вида, невидими за човешкото око: инфрачервените и ултравиолетовите
лъчи
.
Тия последните обаче, са видими за някои животни, напр. мравките. Краските се отличават помежду си, както по качеството така и по количеството на своите трептения. Най-големи вълни имат и най-бавно трептят червените и инфрачервените лъчи. Те са носители същевременно и на топлинната енергия. А най-къси вълни имат и най-бързо трептят виолетовите и ултравиолетовите лъчи, които носят едновременно и т.н.
към текста >>
Най-големи вълни имат и най-бавно трептят червените и инфрачервените
лъчи
.
За да се разбере по нататък влиянието на цветните краски, било във физиологично или психологично отношение трябва все пак да се имат предвид данните, до които съвременната наука се е добрала в своите изследвания по този въпрос. Тия данни, ако и да представляват до известна степен само външна страна, все пак ще послужат за изяснение на вътрешната страна на въпроса. Знайно е, че слънчевия лъч, разложен посредством призма, дава седем цвята видими, а именно: червен, оранжев, жълт, зелен, син, индиго и морав и още два вида, невидими за човешкото око: инфрачервените и ултравиолетовите лъчи. Тия последните обаче, са видими за някои животни, напр. мравките. Краските се отличават помежду си, както по качеството така и по количеството на своите трептения.
Най-големи вълни имат и най-бавно трептят червените и инфрачервените
лъчи
.
Те са носители същевременно и на топлинната енергия. А най-къси вълни имат и най-бързо трептят виолетовите и ултравиолетовите лъчи, които носят едновременно и т.н. химична енергия. В тоя интервал, обхващащ трептения от 450 до 750 трилиона в секунда, се нареждат останалите цветни лъчи от спектъра по ред, като всеки си запазва точно своята дължина на вълната и определеното число на трептения в секунда. Ние не сме съгласни със съвременните физици, че с тая дефиниция на цветните лъчи въпросът се изчерпва.
към текста >>
А най-къси вълни имат и най-бързо трептят виолетовите и ултравиолетовите
лъчи
, които носят едновременно и т.н.
Знайно е, че слънчевия лъч, разложен посредством призма, дава седем цвята видими, а именно: червен, оранжев, жълт, зелен, син, индиго и морав и още два вида, невидими за човешкото око: инфрачервените и ултравиолетовите лъчи. Тия последните обаче, са видими за някои животни, напр. мравките. Краските се отличават помежду си, както по качеството така и по количеството на своите трептения. Най-големи вълни имат и най-бавно трептят червените и инфрачервените лъчи. Те са носители същевременно и на топлинната енергия.
А най-къси вълни имат и най-бързо трептят виолетовите и ултравиолетовите
лъчи
, които носят едновременно и т.н.
химична енергия. В тоя интервал, обхващащ трептения от 450 до 750 трилиона в секунда, се нареждат останалите цветни лъчи от спектъра по ред, като всеки си запазва точно своята дължина на вълната и определеното число на трептения в секунда. Ние не сме съгласни със съвременните физици, че с тая дефиниция на цветните лъчи въпросът се изчерпва. Напротив, ние считаме, че всеки цветен лъч е носител на специфична енергия, която, трансформирана по известни закони, дава точно определени резултати в физиологично или психологично отношение. Аз чух и биолозите да казват: животът е плод на светлината, а хората са деца на слънцето.
към текста >>
В тоя интервал, обхващащ трептения от 450 до 750 трилиона в секунда, се нареждат останалите цветни
лъчи
от спектъра по ред, като всеки си запазва точно своята дължина на вълната и определеното число на трептения в секунда.
Краските се отличават помежду си, както по качеството така и по количеството на своите трептения. Най-големи вълни имат и най-бавно трептят червените и инфрачервените лъчи. Те са носители същевременно и на топлинната енергия. А най-къси вълни имат и най-бързо трептят виолетовите и ултравиолетовите лъчи, които носят едновременно и т.н. химична енергия.
В тоя интервал, обхващащ трептения от 450 до 750 трилиона в секунда, се нареждат останалите цветни
лъчи
от спектъра по ред, като всеки си запазва точно своята дължина на вълната и определеното число на трептения в секунда.
Ние не сме съгласни със съвременните физици, че с тая дефиниция на цветните лъчи въпросът се изчерпва. Напротив, ние считаме, че всеки цветен лъч е носител на специфична енергия, която, трансформирана по известни закони, дава точно определени резултати в физиологично или психологично отношение. Аз чух и биолозите да казват: животът е плод на светлината, а хората са деца на слънцето. Това не са хиперболични изрази. Това е реалната същина на нещата.
към текста >>
Ние не сме съгласни със съвременните физици, че с тая дефиниция на цветните
лъчи
въпросът се изчерпва.
Най-големи вълни имат и най-бавно трептят червените и инфрачервените лъчи. Те са носители същевременно и на топлинната енергия. А най-къси вълни имат и най-бързо трептят виолетовите и ултравиолетовите лъчи, които носят едновременно и т.н. химична енергия. В тоя интервал, обхващащ трептения от 450 до 750 трилиона в секунда, се нареждат останалите цветни лъчи от спектъра по ред, като всеки си запазва точно своята дължина на вълната и определеното число на трептения в секунда.
Ние не сме съгласни със съвременните физици, че с тая дефиниция на цветните
лъчи
въпросът се изчерпва.
Напротив, ние считаме, че всеки цветен лъч е носител на специфична енергия, която, трансформирана по известни закони, дава точно определени резултати в физиологично или психологично отношение. Аз чух и биолозите да казват: животът е плод на светлината, а хората са деца на слънцето. Това не са хиперболични изрази. Това е реалната същина на нещата. Нали всяко нещо има форма и цвят?
към текста >>
Напротив, ние считаме, че всеки цветен
лъч
е носител на специфична енергия, която, трансформирана по известни закони, дава точно определени резултати в физиологично или психологично отношение.
Те са носители същевременно и на топлинната енергия. А най-къси вълни имат и най-бързо трептят виолетовите и ултравиолетовите лъчи, които носят едновременно и т.н. химична енергия. В тоя интервал, обхващащ трептения от 450 до 750 трилиона в секунда, се нареждат останалите цветни лъчи от спектъра по ред, като всеки си запазва точно своята дължина на вълната и определеното число на трептения в секунда. Ние не сме съгласни със съвременните физици, че с тая дефиниция на цветните лъчи въпросът се изчерпва.
Напротив, ние считаме, че всеки цветен
лъч
е носител на специфична енергия, която, трансформирана по известни закони, дава точно определени резултати в физиологично или психологично отношение.
Аз чух и биолозите да казват: животът е плод на светлината, а хората са деца на слънцето. Това не са хиперболични изрази. Това е реалната същина на нещата. Нали всяко нещо има форма и цвят? Нали всяка форма се определя от светлината, нали всеки цвят се определя пак от нея?
към текста >>
Една храна може или изкуствено да бъде носителка на известни цветни енергии, тъй да се каже, какъвто е случая с опитите на Ganser, който излага вода или храни на известни цветни
лъчи
определено време, или пък самата храна по естество да съдържа тия енергии.
Нали всяка форма се определя от светлината, нали всеки цвят се определя пак от нея? Ако нямаше светлина, живот не щеше да има, ако нямаше слънце, земя не щеше да има, защото нали тя от слънцето се е откъснала? И тъй, в основата на нашия свят седи светлината. Тая светлина ние възприемаме по няколко начина: чрез храната, която представлява кондензирана слънчева енергия, чрез зрителните възприятия и най-после чрез целия си организъм. По отношение на храната тук можем само да упоменем следното.
Една храна може или изкуствено да бъде носителка на известни цветни енергии, тъй да се каже, какъвто е случая с опитите на Ganser, който излага вода или храни на известни цветни
лъчи
определено време, или пък самата храна по естество да съдържа тия енергии.
Такива са напр. витамините, които се намират у известни храни. Установи се, че най-богати с витамини са ярко обагрените плодове и растения. Особено това се отнася за антискорбутните витамини, които се намират най-вече в червените и оранжеви плодове (лимони, домати, портокали, моркови и др.). Науката още не знае какво значение има тука „боята на плодовете".
към текста >>
За изучаване физиологическото влияние на цветните
лъчи
, особено върху растенията, па даже и върху животни, са правени множество опити.
И най-после, има една последна група хора, които страдат въобще от цветна слепота. Пред тях всичко се рисува в един сиво-чер фон, нещо подобно, като фотографическа снимка. Всичките тия аномалии в зрителните възприятия безспорно имат влияние и върху психиката, както и върху физиологическите отправления на дадения организъм. Обаче, за жалост, в това направление има много оскъдни наблюдения и много малко данни. Знае се, че частична слепота у мъжете се среща до 3%, а у жените много по-рядко.
За изучаване физиологическото влияние на цветните
лъчи
, особено върху растенията, па даже и върху животни, са правени множество опити.
Без да се впущам в подробности по тоя въпрос ще упомена само, че Клебс и др. са наблюдавали какво известни растения напр. тлъстигите (Crassulaceae) под влиянието на червените лъчи се развиват в едно направление, когато поставени в сини лъчи съвсем се изменяли: листата на розетките им се скъсявали, усуквали, обвивките им ставали бледи и половите им клетки се недоразвивали. Други наблюдения показват, че растенията най-добре виреят в червена и оранжева светлина. Oskar Ganser е правил опити с някои растения и добил следните резултати: бобът под розова светлина растял три пъти по-бърже, отколкото при чистата слънчева светлина, а при синя и сребърно-сива увяхвал бърже.
към текста >>
тлъстигите (Crassulaceae) под влиянието на червените
лъчи
се развиват в едно направление, когато поставени в сини
лъчи
съвсем се изменяли: листата на розетките им се скъсявали, усуквали, обвивките им ставали бледи и половите им клетки се недоразвивали.
Обаче, за жалост, в това направление има много оскъдни наблюдения и много малко данни. Знае се, че частична слепота у мъжете се среща до 3%, а у жените много по-рядко. За изучаване физиологическото влияние на цветните лъчи, особено върху растенията, па даже и върху животни, са правени множество опити. Без да се впущам в подробности по тоя въпрос ще упомена само, че Клебс и др. са наблюдавали какво известни растения напр.
тлъстигите (Crassulaceae) под влиянието на червените
лъчи
се развиват в едно направление, когато поставени в сини
лъчи
съвсем се изменяли: листата на розетките им се скъсявали, усуквали, обвивките им ставали бледи и половите им клетки се недоразвивали.
Други наблюдения показват, че растенията най-добре виреят в червена и оранжева светлина. Oskar Ganser е правил опити с някои растения и добил следните резултати: бобът под розова светлина растял три пъти по-бърже, отколкото при чистата слънчева светлина, а при синя и сребърно-сива увяхвал бърже. Останалите краски не дали особени резултати. Ягоди при бяла, червена и розова светлина са се развивали добре, бърже узрявали, плодовете им се оказали по-добри и по-едри от тия, стояли на обикновена слънчева светлина. Обратният резултат се е получил при светло-зелена и светло-синя светлина.
към текста >>
Лукът (кромид) се развивал превъзходно под розова светлина, а всички останали цветни
лъчи
са действали неблагоприятно и затруднявали растежа.
Oskar Ganser е правил опити с някои растения и добил следните резултати: бобът под розова светлина растял три пъти по-бърже, отколкото при чистата слънчева светлина, а при синя и сребърно-сива увяхвал бърже. Останалите краски не дали особени резултати. Ягоди при бяла, червена и розова светлина са се развивали добре, бърже узрявали, плодовете им се оказали по-добри и по-едри от тия, стояли на обикновена слънчева светлина. Обратният резултат се е получил при светло-зелена и светло-синя светлина. Растенето се забавяло, едва узрявали ягодите и давали твърде малко плодове.
Лукът (кромид) се развивал превъзходно под розова светлина, а всички останали цветни
лъчи
са действали неблагоприятно и затруднявали растежа.
Оказало се. че червения лук се развивал много по-добре при тъмно-кафяво осветление слабо – при тъмно-зелен и никак при черен цвят. Тия няколко примера ясно говорят, че червените лъчи имат способността да стимулират растежа у някои растения. Интересно би било да се направят известни опити със семена, изложени на цветна светлина известно време и след това посадени, за да се установи тая стимулационна способност и по друг път. Изследванията на някои биолози установяват, че и виолетовите лъчи по отношение на рибите имат тая съща способност.
към текста >>
Тия няколко примера ясно говорят, че червените
лъчи
имат способността да стимулират растежа у някои растения.
Обратният резултат се е получил при светло-зелена и светло-синя светлина. Растенето се забавяло, едва узрявали ягодите и давали твърде малко плодове. Лукът (кромид) се развивал превъзходно под розова светлина, а всички останали цветни лъчи са действали неблагоприятно и затруднявали растежа. Оказало се. че червения лук се развивал много по-добре при тъмно-кафяво осветление слабо – при тъмно-зелен и никак при черен цвят.
Тия няколко примера ясно говорят, че червените
лъчи
имат способността да стимулират растежа у някои растения.
Интересно би било да се направят известни опити със семена, изложени на цветна светлина известно време и след това посадени, за да се установи тая стимулационна способност и по друг път. Изследванията на някои биолози установяват, че и виолетовите лъчи по отношение на рибите имат тая съща способност. Изложените яйца на тая светлина много по скоро се развили, отколкото при другите лъчи. В тая насока цветните лъчи представляват още едно богато поле за работа, както за ботаници, физици, химици, тъй и за биолозите. Изследванията на различно обагрените растения показват, че червеният цвят се явява като багрило за цветовете на дадено растение винаги, когато клетъчният сок на това растение реагира кисело, когато тази реакция е основна, растението образува хубави сини цветове, а виолетовия цвят се оказва винаги, когато клетъчния сок има неутрална реакция.
към текста >>
Изследванията на някои биолози установяват, че и виолетовите
лъчи
по отношение на рибите имат тая съща способност.
Лукът (кромид) се развивал превъзходно под розова светлина, а всички останали цветни лъчи са действали неблагоприятно и затруднявали растежа. Оказало се. че червения лук се развивал много по-добре при тъмно-кафяво осветление слабо – при тъмно-зелен и никак при черен цвят. Тия няколко примера ясно говорят, че червените лъчи имат способността да стимулират растежа у някои растения. Интересно би било да се направят известни опити със семена, изложени на цветна светлина известно време и след това посадени, за да се установи тая стимулационна способност и по друг път.
Изследванията на някои биолози установяват, че и виолетовите
лъчи
по отношение на рибите имат тая съща способност.
Изложените яйца на тая светлина много по скоро се развили, отколкото при другите лъчи. В тая насока цветните лъчи представляват още едно богато поле за работа, както за ботаници, физици, химици, тъй и за биолозите. Изследванията на различно обагрените растения показват, че червеният цвят се явява като багрило за цветовете на дадено растение винаги, когато клетъчният сок на това растение реагира кисело, когато тази реакция е основна, растението образува хубави сини цветове, а виолетовия цвят се оказва винаги, когато клетъчния сок има неутрална реакция. В психологично отношение краските имат голямо значение за човека. От окултна гледна точка, тая страна на въпроса представлява най-голям интерес Влиянието, което цветните лъчи оказват не се отнася само до зрителните, но и до телесните възприятия.
към текста >>
Изложените яйца на тая светлина много по скоро се развили, отколкото при другите
лъчи
.
Оказало се. че червения лук се развивал много по-добре при тъмно-кафяво осветление слабо – при тъмно-зелен и никак при черен цвят. Тия няколко примера ясно говорят, че червените лъчи имат способността да стимулират растежа у някои растения. Интересно би било да се направят известни опити със семена, изложени на цветна светлина известно време и след това посадени, за да се установи тая стимулационна способност и по друг път. Изследванията на някои биолози установяват, че и виолетовите лъчи по отношение на рибите имат тая съща способност.
Изложените яйца на тая светлина много по скоро се развили, отколкото при другите
лъчи
.
В тая насока цветните лъчи представляват още едно богато поле за работа, както за ботаници, физици, химици, тъй и за биолозите. Изследванията на различно обагрените растения показват, че червеният цвят се явява като багрило за цветовете на дадено растение винаги, когато клетъчният сок на това растение реагира кисело, когато тази реакция е основна, растението образува хубави сини цветове, а виолетовия цвят се оказва винаги, когато клетъчния сок има неутрална реакция. В психологично отношение краските имат голямо значение за човека. От окултна гледна точка, тая страна на въпроса представлява най-голям интерес Влиянието, което цветните лъчи оказват не се отнася само до зрителните, но и до телесните възприятия. Не е достатъчно, за да получим известен ефект, едно лице да гледа известна краска.
към текста >>
В тая насока цветните
лъчи
представляват още едно богато поле за работа, както за ботаници, физици, химици, тъй и за биолозите.
че червения лук се развивал много по-добре при тъмно-кафяво осветление слабо – при тъмно-зелен и никак при черен цвят. Тия няколко примера ясно говорят, че червените лъчи имат способността да стимулират растежа у някои растения. Интересно би било да се направят известни опити със семена, изложени на цветна светлина известно време и след това посадени, за да се установи тая стимулационна способност и по друг път. Изследванията на някои биолози установяват, че и виолетовите лъчи по отношение на рибите имат тая съща способност. Изложените яйца на тая светлина много по скоро се развили, отколкото при другите лъчи.
В тая насока цветните
лъчи
представляват още едно богато поле за работа, както за ботаници, физици, химици, тъй и за биолозите.
Изследванията на различно обагрените растения показват, че червеният цвят се явява като багрило за цветовете на дадено растение винаги, когато клетъчният сок на това растение реагира кисело, когато тази реакция е основна, растението образува хубави сини цветове, а виолетовия цвят се оказва винаги, когато клетъчния сок има неутрална реакция. В психологично отношение краските имат голямо значение за човека. От окултна гледна точка, тая страна на въпроса представлява най-голям интерес Влиянието, което цветните лъчи оказват не се отнася само до зрителните, но и до телесните възприятия. Не е достатъчно, за да получим известен ефект, едно лице да гледа известна краска. Необходимо е цялото му тяло да бъде излагано на тия лъчи.
към текста >>
От окултна гледна точка, тая страна на въпроса представлява най-голям интерес Влиянието, което цветните
лъчи
оказват не се отнася само до зрителните, но и до телесните възприятия.
Изследванията на някои биолози установяват, че и виолетовите лъчи по отношение на рибите имат тая съща способност. Изложените яйца на тая светлина много по скоро се развили, отколкото при другите лъчи. В тая насока цветните лъчи представляват още едно богато поле за работа, както за ботаници, физици, химици, тъй и за биолозите. Изследванията на различно обагрените растения показват, че червеният цвят се явява като багрило за цветовете на дадено растение винаги, когато клетъчният сок на това растение реагира кисело, когато тази реакция е основна, растението образува хубави сини цветове, а виолетовия цвят се оказва винаги, когато клетъчния сок има неутрална реакция. В психологично отношение краските имат голямо значение за човека.
От окултна гледна точка, тая страна на въпроса представлява най-голям интерес Влиянието, което цветните
лъчи
оказват не се отнася само до зрителните, но и до телесните възприятия.
Не е достатъчно, за да получим известен ефект, едно лице да гледа известна краска. Необходимо е цялото му тяло да бъде излагано на тия лъчи. Особено това има значение за терапията. Опитите показват, че се получават значителни резултати, даже когато се пие само вода, осветлявана с известни цветни лъчи. Най-силно податлив на влиянието на цветните краски се явява организмът на детето.
към текста >>
Необходимо е цялото му тяло да бъде излагано на тия
лъчи
.
В тая насока цветните лъчи представляват още едно богато поле за работа, както за ботаници, физици, химици, тъй и за биолозите. Изследванията на различно обагрените растения показват, че червеният цвят се явява като багрило за цветовете на дадено растение винаги, когато клетъчният сок на това растение реагира кисело, когато тази реакция е основна, растението образува хубави сини цветове, а виолетовия цвят се оказва винаги, когато клетъчния сок има неутрална реакция. В психологично отношение краските имат голямо значение за човека. От окултна гледна точка, тая страна на въпроса представлява най-голям интерес Влиянието, което цветните лъчи оказват не се отнася само до зрителните, но и до телесните възприятия. Не е достатъчно, за да получим известен ефект, едно лице да гледа известна краска.
Необходимо е цялото му тяло да бъде излагано на тия
лъчи
.
Особено това има значение за терапията. Опитите показват, че се получават значителни резултати, даже когато се пие само вода, осветлявана с известни цветни лъчи. Най-силно податлив на влиянието на цветните краски се явява организмът на детето. Подробни изследвания в това направление е правил Д-р Фрере. Той забелязал, че децата до 3 год.
към текста >>
Опитите показват, че се получават значителни резултати, даже когато се пие само вода, осветлявана с известни цветни
лъчи
.
В психологично отношение краските имат голямо значение за човека. От окултна гледна точка, тая страна на въпроса представлява най-голям интерес Влиянието, което цветните лъчи оказват не се отнася само до зрителните, но и до телесните възприятия. Не е достатъчно, за да получим известен ефект, едно лице да гледа известна краска. Необходимо е цялото му тяло да бъде излагано на тия лъчи. Особено това има значение за терапията.
Опитите показват, че се получават значителни резултати, даже когато се пие само вода, осветлявана с известни цветни
лъчи
.
Най-силно податлив на влиянието на цветните краски се явява организмът на детето. Подробни изследвания в това направление е правил Д-р Фрере. Той забелязал, че децата до 3 год. най-много обръщат внимание и обичат червения цвят и на второ място – жълтия. Малко по-възрастните деца обръщат внимание още и на белия цвят, който у тях заема трето место, после зеления, кафявия и черния.
към текста >>
Оказало се, че и кръвообращението се влияе от цветната светлина, като се засилвало най-вече от червените
лъчи
.
Д р Фрере е измервал със силомер мускулната сила на деца от 7 до 10 годишна възраст при различни осветления. Оказало се, че червената светлина най-интензивно събужда физическата сила. Тя почти удвоявала силата. След това идели оранжевият цвят, жълтият, зеленият. Синият цвят увеличавал силата едвам с 1/24 част.
Оказало се, че и кръвообращението се влияе от цветната светлина, като се засилвало най-вече от червените
лъчи
.
Същото възбудително действие е констатирал и д-р Е. D. Babitt, както във, физиологично тъй и в психологично отношение. От целия спектър червения цвят има най-груби трептения, затова и влиянието, което той оказва на също грубата човешка природа е най-осезателно и достъпно за наблюдение и затова изучаванията влиянието на червените лъчи са дали най богат материал. Има много автори, които са напълно съгласни с възбудителната сила на червения цвят. Ще цитирам още думите на Ричард Ингалезе, английски окултист, за червения цвят: „Всяко червено трептение, казва той, означава едно какво да е вълнение, емоция.
към текста >>
От целия спектър червения цвят има най-груби трептения, затова и влиянието, което той оказва на също грубата човешка природа е най-осезателно и достъпно за наблюдение и затова изучаванията влиянието на червените
лъчи
са дали най богат материал.
След това идели оранжевият цвят, жълтият, зеленият. Синият цвят увеличавал силата едвам с 1/24 част. Оказало се, че и кръвообращението се влияе от цветната светлина, като се засилвало най-вече от червените лъчи. Същото възбудително действие е констатирал и д-р Е. D. Babitt, както във, физиологично тъй и в психологично отношение.
От целия спектър червения цвят има най-груби трептения, затова и влиянието, което той оказва на също грубата човешка природа е най-осезателно и достъпно за наблюдение и затова изучаванията влиянието на червените
лъчи
са дали най богат материал.
Има много автори, които са напълно съгласни с възбудителната сила на червения цвят. Ще цитирам още думите на Ричард Ингалезе, английски окултист, за червения цвят: „Всяко червено трептение, казва той, означава едно какво да е вълнение, емоция. която може да се засили до степен на неудържима ярост. Бикът и пуякът, например, ги обхваща страшна ярост при вида на един къс червен плат..." За индивиди, разбира се, страдащи и без това от общо нервно възбуждение, червения цвят се явява крайно неблагоприятен. Но за хора, страдащи или склони към леност и отчаяние, той може да бъде много полезен.
към текста >>
Обратни действия на червените
лъчи
има синия цвят.
Той ги силно възбужда и това им доставя удоволствие. Според д-р Babitt, розовият цвят възбужда нежни чувства на една възвишена любов и един безкористен стремеж. Той намира също, че е и добър лечител против меланхолията, защото е цвят, казва той, който събужда надеждата и ума към дейност. С тия няколко данни за червения цвят неговото значение далеч още не е изчерпано. Напротив, това може да бъде само като повод за по-нататъшни проучвания и наблюдения.
Обратни действия на червените
лъчи
има синия цвят.
Той също се счита, като един от силните цветове със специфично въздействие, както в психологично, тъй и физиологично отношение. Докато червените лъчи имат в основата си възбуждане, сините лъчи напротив, успокояват. Докато червените лъчи носят чрез зрителните възприятия топлота, сините носят студ. Самия Oskar Ganser е правил наблюдения над себе си, като е употребявал разноцветни стъкла. Той забелязал, че при сини очила чувствувал студени тръпки по гърбът си и настръхвал.
към текста >>
Докато червените
лъчи
имат в основата си възбуждане, сините
лъчи
напротив, успокояват.
Той намира също, че е и добър лечител против меланхолията, защото е цвят, казва той, който събужда надеждата и ума към дейност. С тия няколко данни за червения цвят неговото значение далеч още не е изчерпано. Напротив, това може да бъде само като повод за по-нататъшни проучвания и наблюдения. Обратни действия на червените лъчи има синия цвят. Той също се счита, като един от силните цветове със специфично въздействие, както в психологично, тъй и физиологично отношение.
Докато червените
лъчи
имат в основата си възбуждане, сините
лъчи
напротив, успокояват.
Докато червените лъчи носят чрез зрителните възприятия топлота, сините носят студ. Самия Oskar Ganser е правил наблюдения над себе си, като е употребявал разноцветни стъкла. Той забелязал, че при сини очила чувствувал студени тръпки по гърбът си и настръхвал. И затова той препоръчва, пък и сам е правел опити с успех, синия цвят при възпаления, треска, нахлуване кръв в главата, нервност. Същото препоръчва и д-р Babitt.
към текста >>
Докато червените
лъчи
носят чрез зрителните възприятия топлота, сините носят студ.
С тия няколко данни за червения цвят неговото значение далеч още не е изчерпано. Напротив, това може да бъде само като повод за по-нататъшни проучвания и наблюдения. Обратни действия на червените лъчи има синия цвят. Той също се счита, като един от силните цветове със специфично въздействие, както в психологично, тъй и физиологично отношение. Докато червените лъчи имат в основата си възбуждане, сините лъчи напротив, успокояват.
Докато червените
лъчи
носят чрез зрителните възприятия топлота, сините носят студ.
Самия Oskar Ganser е правил наблюдения над себе си, като е употребявал разноцветни стъкла. Той забелязал, че при сини очила чувствувал студени тръпки по гърбът си и настръхвал. И затова той препоръчва, пък и сам е правел опити с успех, синия цвят при възпаления, треска, нахлуване кръв в главата, нервност. Същото препоръчва и д-р Babitt. д-р Ponga, за когото споменах малко по-горе, е приложил тоя начин на лечение върху душевно болни като поставял буйно болни в сини стаи, където скоро се успокоявали и укротявали.
към текста >>
Женевският зъбен лекар Ревард е открил, че сините
лъчи
имат и анестезиращо действие (упойват центъра на болката).
Самия Oskar Ganser е правил наблюдения над себе си, като е употребявал разноцветни стъкла. Той забелязал, че при сини очила чувствувал студени тръпки по гърбът си и настръхвал. И затова той препоръчва, пък и сам е правел опити с успех, синия цвят при възпаления, треска, нахлуване кръв в главата, нервност. Същото препоръчва и д-р Babitt. д-р Ponga, за когото споменах малко по-горе, е приложил тоя начин на лечение върху душевно болни като поставял буйно болни в сини стаи, където скоро се успокоявали и укротявали.
Женевският зъбен лекар Ревард е открил, че сините
лъчи
имат и анестезиращо действие (упойват центъра на болката).
Той карал своите пациенти да гледат една синя електрическа лампа известно време и след това пристъпвал към своите зъбни операции без болните да усещат никаква болка. Хора поставени в синя светлина за известно време, почват да не обичат много физическия труд, а стават склонни към умствена дейност, мечтатели към „неземни блянове" и религиозен екстаз. Ингалезе също приема, че сините лъчи имат влияние върху умствената дейност. Той счита, че тоя цвят има отношение към литературните и музикални творби. Дори определя синьото – индиго, като цвят, спомагащ при музикалните проучвания, а ясно-синият цвят – при литературните работи.
към текста >>
Ингалезе също приема, че сините
лъчи
имат влияние върху умствената дейност.
Същото препоръчва и д-р Babitt. д-р Ponga, за когото споменах малко по-горе, е приложил тоя начин на лечение върху душевно болни като поставял буйно болни в сини стаи, където скоро се успокоявали и укротявали. Женевският зъбен лекар Ревард е открил, че сините лъчи имат и анестезиращо действие (упойват центъра на болката). Той карал своите пациенти да гледат една синя електрическа лампа известно време и след това пристъпвал към своите зъбни операции без болните да усещат никаква болка. Хора поставени в синя светлина за известно време, почват да не обичат много физическия труд, а стават склонни към умствена дейност, мечтатели към „неземни блянове" и религиозен екстаз.
Ингалезе също приема, че сините
лъчи
имат влияние върху умствената дейност.
Той счита, че тоя цвят има отношение към литературните и музикални творби. Дори определя синьото – индиго, като цвят, спомагащ при музикалните проучвания, а ясно-синият цвят – при литературните работи. Трябва да се подчертае терапевтичното значение на сините лъчи и от друга гледна точка. Действувайки успокоително върху нервната система на един болен, дава се възможност на организма да се справи по-лесно с болестния процес в него и ще се улесни по тоя начин приложението и на други терапевтични указания, които евентуално биха били предприети. Относно жълтия цвят, данните почват да стават още по-оскъдни.
към текста >>
Трябва да се подчертае терапевтичното значение на сините
лъчи
и от друга гледна точка.
Той карал своите пациенти да гледат една синя електрическа лампа известно време и след това пристъпвал към своите зъбни операции без болните да усещат никаква болка. Хора поставени в синя светлина за известно време, почват да не обичат много физическия труд, а стават склонни към умствена дейност, мечтатели към „неземни блянове" и религиозен екстаз. Ингалезе също приема, че сините лъчи имат влияние върху умствената дейност. Той счита, че тоя цвят има отношение към литературните и музикални творби. Дори определя синьото – индиго, като цвят, спомагащ при музикалните проучвания, а ясно-синият цвят – при литературните работи.
Трябва да се подчертае терапевтичното значение на сините
лъчи
и от друга гледна точка.
Действувайки успокоително върху нервната система на един болен, дава се възможност на организма да се справи по-лесно с болестния процес в него и ще се улесни по тоя начин приложението и на други терапевтични указания, които евентуално биха били предприети. Относно жълтия цвят, данните почват да стават още по-оскъдни. Неговото влияние се отнася да един орган, по-малко удобен за експерименти. Но все пак от онова, което се знае, може да се заключи за неговото извънредно укрепително действие върху централната нервна система. по-специално върху големия мозък.
към текста >>
В такъв случай уместно е тук да се подчертае голямото значение на цветните
лъчи
в училището и педагогиката и то не само по отношения на жълтия цвят, а и с останалите краски от спектъра.
Но все пак от онова, което се знае, може да се заключи за неговото извънредно укрепително действие върху централната нервна система. по-специално върху големия мозък. Той дава отлични резултати при една умствена слабост и немощ. Ето точните думи на Ganser: „Жълтото стъкло ми действа успокоително и аз често го употребявам при учене стихове, исторически дати и пр., при което всичко що четях и гледах през това стъкло заучавах много по-бърже". И естествено тогава деца, излагани систематически на жълта светлина, имат едно от най-добрите условия да станат високо интелектуални същества.
В такъв случай уместно е тук да се подчертае голямото значение на цветните
лъчи
в училището и педагогиката и то не само по отношения на жълтия цвят, а и с останалите краски от спектъра.
Но за това разбира се е необходимо добро познаване на науката за цветните лъчи, както и методите за тяхното оползотворяване. Тоя възглед застъпва и Рудолф Щайнер, известния немски антропософ. Той счита влиянието на краските, като добре използваем метод в педагогическата практика. И действително, в това направление биха могли да се направят някои твърде интересни и важни наблюдения върху малките деца от учителите . Може да се кажат няколко думи и за терапевтичното значение на жълтия цвят.
към текста >>
Но за това разбира се е необходимо добро познаване на науката за цветните
лъчи
, както и методите за тяхното оползотворяване.
по-специално върху големия мозък. Той дава отлични резултати при една умствена слабост и немощ. Ето точните думи на Ganser: „Жълтото стъкло ми действа успокоително и аз често го употребявам при учене стихове, исторически дати и пр., при което всичко що четях и гледах през това стъкло заучавах много по-бърже". И естествено тогава деца, излагани систематически на жълта светлина, имат едно от най-добрите условия да станат високо интелектуални същества. В такъв случай уместно е тук да се подчертае голямото значение на цветните лъчи в училището и педагогиката и то не само по отношения на жълтия цвят, а и с останалите краски от спектъра.
Но за това разбира се е необходимо добро познаване на науката за цветните
лъчи
, както и методите за тяхното оползотворяване.
Тоя възглед застъпва и Рудолф Щайнер, известния немски антропософ. Той счита влиянието на краските, като добре използваем метод в педагогическата практика. И действително, в това направление биха могли да се направят някои твърде интересни и важни наблюдения върху малките деца от учителите . Може да се кажат няколко думи и за терапевтичното значение на жълтия цвят. Според д-р Babitt, той може да лекува паралич и всички други нервни страдания от мозъчен произход.
към текста >>
Всеки знае как човек се ободрява, когато се намира сред полската зеленина за няколко часа макар,
лъчите
са лечебни и за слаби, изморени очи, също представляват и хубаво сънотворно средство.
Оранжевия цвят се препоръчва за оживяване на периферните нерви, той се препоръчва и за настроение при мрачност. Според някои, той отстранявал разсеяността, умората. Също го препоръчва Ganser при инфлуенца. Някои го препоръчват за гърлени болести. Зеления цвят, както и синия, се препоръчва за успокоение на чувствата и на тялото дори.
Всеки знае как човек се ободрява, когато се намира сред полската зеленина за няколко часа макар,
лъчите
са лечебни и за слаби, изморени очи, също представляват и хубаво сънотворно средство.
Светлозелените лъчи действат насърчително (Ваbitt) за склонните да отпадат духом. В психологично отношение особено значение има оттенъка на всеки цвят. Докато светлозелените лъчи са здравословни, повече импулсиращи към благородни пориви, тъмнозелените – събуждат в човека малко по-груби материалистични и егоистични склонности. Според Ингалезе става и закрепване на нервите с зеления цвят. Зелените лъчи могат да се употребят за лечение на черния дроб и някои отоци.
към текста >>
Светлозелените
лъчи
действат насърчително (Ваbitt) за склонните да отпадат духом.
Според някои, той отстранявал разсеяността, умората. Също го препоръчва Ganser при инфлуенца. Някои го препоръчват за гърлени болести. Зеления цвят, както и синия, се препоръчва за успокоение на чувствата и на тялото дори. Всеки знае как човек се ободрява, когато се намира сред полската зеленина за няколко часа макар, лъчите са лечебни и за слаби, изморени очи, също представляват и хубаво сънотворно средство.
Светлозелените
лъчи
действат насърчително (Ваbitt) за склонните да отпадат духом.
В психологично отношение особено значение има оттенъка на всеки цвят. Докато светлозелените лъчи са здравословни, повече импулсиращи към благородни пориви, тъмнозелените – събуждат в човека малко по-груби материалистични и егоистични склонности. Според Ингалезе става и закрепване на нервите с зеления цвят. Зелените лъчи могат да се употребят за лечение на черния дроб и някои отоци. Най-вече се употребяват в комбинация с други цветни лъчи.
към текста >>
Докато светлозелените
лъчи
са здравословни, повече импулсиращи към благородни пориви, тъмнозелените – събуждат в човека малко по-груби материалистични и егоистични склонности.
Някои го препоръчват за гърлени болести. Зеления цвят, както и синия, се препоръчва за успокоение на чувствата и на тялото дори. Всеки знае как човек се ободрява, когато се намира сред полската зеленина за няколко часа макар, лъчите са лечебни и за слаби, изморени очи, също представляват и хубаво сънотворно средство. Светлозелените лъчи действат насърчително (Ваbitt) за склонните да отпадат духом. В психологично отношение особено значение има оттенъка на всеки цвят.
Докато светлозелените
лъчи
са здравословни, повече импулсиращи към благородни пориви, тъмнозелените – събуждат в човека малко по-груби материалистични и егоистични склонности.
Според Ингалезе става и закрепване на нервите с зеления цвят. Зелените лъчи могат да се употребят за лечение на черния дроб и някои отоци. Най-вече се употребяват в комбинация с други цветни лъчи. Най-силните лъчи са виолетовите. Те имат най-къси вълни и най-бързи трептения.
към текста >>
Зелените
лъчи
могат да се употребят за лечение на черния дроб и някои отоци.
Всеки знае как човек се ободрява, когато се намира сред полската зеленина за няколко часа макар, лъчите са лечебни и за слаби, изморени очи, също представляват и хубаво сънотворно средство. Светлозелените лъчи действат насърчително (Ваbitt) за склонните да отпадат духом. В психологично отношение особено значение има оттенъка на всеки цвят. Докато светлозелените лъчи са здравословни, повече импулсиращи към благородни пориви, тъмнозелените – събуждат в човека малко по-груби материалистични и егоистични склонности. Според Ингалезе става и закрепване на нервите с зеления цвят.
Зелените
лъчи
могат да се употребят за лечение на черния дроб и някои отоци.
Най-вече се употребяват в комбинация с други цветни лъчи. Най-силните лъчи са виолетовите. Те имат най-къси вълни и най-бързи трептения. По тая причина се срещат често хора, които не виждат тоя цвят, защото окото им не е приспособено да схваща такива вибрации. И тук данните са оскъдни.
към текста >>
Най-вече се употребяват в комбинация с други цветни
лъчи
.
Светлозелените лъчи действат насърчително (Ваbitt) за склонните да отпадат духом. В психологично отношение особено значение има оттенъка на всеки цвят. Докато светлозелените лъчи са здравословни, повече импулсиращи към благородни пориви, тъмнозелените – събуждат в човека малко по-груби материалистични и егоистични склонности. Според Ингалезе става и закрепване на нервите с зеления цвят. Зелените лъчи могат да се употребят за лечение на черния дроб и някои отоци.
Най-вече се употребяват в комбинация с други цветни
лъчи
.
Най-силните лъчи са виолетовите. Те имат най-къси вълни и най-бързи трептения. По тая причина се срещат често хора, които не виждат тоя цвят, защото окото им не е приспособено да схваща такива вибрации. И тук данните са оскъдни. От онова, което се знае, може да се изтъкне само значението му за интелектуалното издигане на човека.
към текста >>
Най-силните
лъчи
са виолетовите.
В психологично отношение особено значение има оттенъка на всеки цвят. Докато светлозелените лъчи са здравословни, повече импулсиращи към благородни пориви, тъмнозелените – събуждат в човека малко по-груби материалистични и егоистични склонности. Според Ингалезе става и закрепване на нервите с зеления цвят. Зелените лъчи могат да се употребят за лечение на черния дроб и някои отоци. Най-вече се употребяват в комбинация с други цветни лъчи.
Най-силните
лъчи
са виолетовите.
Те имат най-къси вълни и най-бързи трептения. По тая причина се срещат често хора, които не виждат тоя цвят, защото окото им не е приспособено да схваща такива вибрации. И тук данните са оскъдни. От онова, което се знае, може да се изтъкне само значението му за интелектуалното издигане на човека. Отдавна се знае, че това е цвета, с който си служили някога народите, за да получат духовно настроение.
към текста >>
В терапевтично отношение виолетовите
лъчи
имат значение за заболяванията на бацилна почва, особено за туберкулозата и рака.
Това има не само символично, но и психологично значение. Характерно е да се отбележи, че някога с морави дрехи са били намятани каещите се и грешниците. У някои народи (германския, в Песен на Нибелунгите) виолетовият цвят се счита като цвят на траура. Същото се среща и другаде. Всичко това ясно подчертава духовния елемент, който този цвят носи в себе си.
В терапевтично отношение виолетовите
лъчи
имат значение за заболяванията на бацилна почва, особено за туберкулозата и рака.
Бацилите не могат дълго да изтрайват на тая светлина. Счита се, че моравата светлина успешно може да се употреби при много нервни страдания. Д-р Babitt отбелязва случаи на бързо изцеляване (само в една нощ) с тая светлина. Освен едноцветни лъчи в много случаи се употребява и комбинирано осветление. Напр. опитите на Ganser установяват, че главоболието минава след двучасово осветление със сини и зелени лъчи.
към текста >>
Освен едноцветни
лъчи
в много случаи се употребява и комбинирано осветление. Напр.
Всичко това ясно подчертава духовния елемент, който този цвят носи в себе си. В терапевтично отношение виолетовите лъчи имат значение за заболяванията на бацилна почва, особено за туберкулозата и рака. Бацилите не могат дълго да изтрайват на тая светлина. Счита се, че моравата светлина успешно може да се употреби при много нервни страдания. Д-р Babitt отбелязва случаи на бързо изцеляване (само в една нощ) с тая светлина.
Освен едноцветни
лъчи
в много случаи се употребява и комбинирано осветление. Напр.
опитите на Ganser установяват, че главоболието минава след двучасово осветление със сини и зелени лъчи. Стомашните разстройства най-добре се регулират от червената светлина. Същият автор цитира един случай, при който една брадавица изчезнала за 12 дни при синьо осветление. У друг болен един оток изчезнал чрез синьо и зелено осветление. Аз не ще излагам всички ония опити с цветните лъчи за терапевтични цели.
към текста >>
опитите на Ganser установяват, че главоболието минава след двучасово осветление със сини и зелени
лъчи
.
В терапевтично отношение виолетовите лъчи имат значение за заболяванията на бацилна почва, особено за туберкулозата и рака. Бацилите не могат дълго да изтрайват на тая светлина. Счита се, че моравата светлина успешно може да се употреби при много нервни страдания. Д-р Babitt отбелязва случаи на бързо изцеляване (само в една нощ) с тая светлина. Освен едноцветни лъчи в много случаи се употребява и комбинирано осветление. Напр.
опитите на Ganser установяват, че главоболието минава след двучасово осветление със сини и зелени
лъчи
.
Стомашните разстройства най-добре се регулират от червената светлина. Същият автор цитира един случай, при който една брадавица изчезнала за 12 дни при синьо осветление. У друг болен един оток изчезнал чрез синьо и зелено осветление. Аз не ще излагам всички ония опити с цветните лъчи за терапевтични цели. Това е по специална тема.
към текста >>
Аз не ще излагам всички ония опити с цветните
лъчи
за терапевтични цели.
Освен едноцветни лъчи в много случаи се употребява и комбинирано осветление. Напр. опитите на Ganser установяват, че главоболието минава след двучасово осветление със сини и зелени лъчи. Стомашните разстройства най-добре се регулират от червената светлина. Същият автор цитира един случай, при който една брадавица изчезнала за 12 дни при синьо осветление. У друг болен един оток изчезнал чрез синьо и зелено осветление.
Аз не ще излагам всички ония опити с цветните
лъчи
за терапевтични цели.
Това е по специална тема. Моята цел засега е да изнеса ония опити и данни, които говорят за общото влияние на краските. Тия данни могат да послужат като ръководно начало на по-нататъшни изследвания, било в педагогиката, където възпитателите биха се натъкнали на интересни подробности от една страна, а от друга – те биха могли да използуват светлината, като едно мощно средство в своята творческа работа, било в изкуството, където знанието за влиянието и значението на краските би могло да даде малко по-друг оттенък на произведенията на художниците, артистите и пр., било най-после в медицината, като мощно терапевтично средство. В този последния случай може да се работи по три начина: единпасивен, когато болният бъде поставен в цветна обстановка и се намира под прякото въздействие на цветните лъчи, както са напр. цветните стаи на д-р Ponga или Ganser, един активен, базиран на чисто зрителни възприятия, когато караме болните да фиксират зрението и вниманието си върху цветни екрани, или лампи и най-после един третиначин, чрез мислено представяне известна краска.
към текста >>
В този последния случай може да се работи по три начина: единпасивен, когато болният бъде поставен в цветна обстановка и се намира под прякото въздействие на цветните
лъчи
, както са напр.
У друг болен един оток изчезнал чрез синьо и зелено осветление. Аз не ще излагам всички ония опити с цветните лъчи за терапевтични цели. Това е по специална тема. Моята цел засега е да изнеса ония опити и данни, които говорят за общото влияние на краските. Тия данни могат да послужат като ръководно начало на по-нататъшни изследвания, било в педагогиката, където възпитателите биха се натъкнали на интересни подробности от една страна, а от друга – те биха могли да използуват светлината, като едно мощно средство в своята творческа работа, било в изкуството, където знанието за влиянието и значението на краските би могло да даде малко по-друг оттенък на произведенията на художниците, артистите и пр., било най-после в медицината, като мощно терапевтично средство.
В този последния случай може да се работи по три начина: единпасивен, когато болният бъде поставен в цветна обстановка и се намира под прякото въздействие на цветните
лъчи
, както са напр.
цветните стаи на д-р Ponga или Ganser, един активен, базиран на чисто зрителни възприятия, когато караме болните да фиксират зрението и вниманието си върху цветни екрани, или лампи и най-после един третиначин, чрез мислено представяне известна краска. Този последния начин е едно от най-ефикасните средства, но затова пък е и един от най-трудните. В случая могат тия методи да се комбинират помежду си от една страна, а от друга и с другите терапевтични методи: електричество, магнетизъм, бани, фитотерапия, внушение и пр. На съвременната медицина са нужни нови методи. Лекарите едва днес откриха значението на слънцето за лекуване на много болести.
към текста >>
От окултна гледна точка, цветните
лъчи
имат значение, като фактор за психофизиологично влияние върху човешката душа и тяло.
Този последния начин е едно от най-ефикасните средства, но затова пък е и един от най-трудните. В случая могат тия методи да се комбинират помежду си от една страна, а от друга и с другите терапевтични методи: електричество, магнетизъм, бани, фитотерапия, внушение и пр. На съвременната медицина са нужни нови методи. Лекарите едва днес откриха значението на слънцето за лекуване на много болести. И в туй отношение медицината не скрива, че светлината, като фактор в терапията, разширява все по-вече своите граници.
От окултна гледна точка, цветните
лъчи
имат значение, като фактор за психофизиологично влияние върху човешката душа и тяло.
Всичко това показва великото бъдеще на науката за цветните лъчи, които в действителност имат приложение в живота още от утробата на човека. Умелото използване естествените природни методи за възпитание на човешките характери в един нов дух, за изцеление на човешките психически и физически недъзи по един нов метод, ще намалят страданията и ще облекчат човешкия живот.
към текста >>
Всичко това показва великото бъдеще на науката за цветните
лъчи
, които в действителност имат приложение в живота още от утробата на човека.
В случая могат тия методи да се комбинират помежду си от една страна, а от друга и с другите терапевтични методи: електричество, магнетизъм, бани, фитотерапия, внушение и пр. На съвременната медицина са нужни нови методи. Лекарите едва днес откриха значението на слънцето за лекуване на много болести. И в туй отношение медицината не скрива, че светлината, като фактор в терапията, разширява все по-вече своите граници. От окултна гледна точка, цветните лъчи имат значение, като фактор за психофизиологично влияние върху човешката душа и тяло.
Всичко това показва великото бъдеще на науката за цветните
лъчи
, които в действителност имат приложение в живота още от утробата на човека.
Умелото използване естествените природни методи за възпитание на човешките характери в един нов дух, за изцеление на човешките психически и физически недъзи по един нов метод, ще намалят страданията и ще облекчат човешкия живот.
към текста >>
15.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К. П-в
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Когато парижкият професор Perrin даде заключението за електричното устройство на атомите, а физиците Максуел и Лоренц установиха електромагнетичното
излъчване
, (Бекерелови
лъчи
, Рентгенови
лъчи
и α
лъчи
), което отвлича със себе си известно количество енергия от тялото, подложено на добавъчен електричен пълнеж.
В реалния свят сам за себе си отделно, не съществува нито един от тези творители, а винаги в взаимодействие с останалите други два. Но все трябва да има някои състояния на отделно съществуване на Дух, Сила и Материя, нам още неизвестни. Това изследване от друга страна, би ни довело до разгадаване на някои научни загадки и би осветило много психологически явления. Окултистът се занимава с изследване действията, произведени от слизането на Духа в Материята, докато пък човекът на науката обратно – неволно макар, изкачва Материята към Духа. Учените днес знаят, че материята се мени, трансформира в енергия, че тя е съставена от малки електрични частици или пълнежи – наречени електрони, надарени със значителна сила – и още много други работи, но те не могат да кажат що е електричество – неговата същност.
Когато парижкият професор Perrin даде заключението за електричното устройство на атомите, а физиците Максуел и Лоренц установиха електромагнетичното
излъчване
, (Бекерелови
лъчи
, Рентгенови
лъчи
и α
лъчи
), което отвлича със себе си известно количество енергия от тялото, подложено на добавъчен електричен пълнеж.
Прочутият химик Planck построи своята прословута теория за quanta енергията – с която се добива материята при химичните процеси. До последно време измисляха се хиляди видове енергии във връзка с химичните процеси - кохезия, капилярност, еластичност, светлина топлина и други. Днес всичко това се отъждествява – и науката, след като установи „единността" на материята дойде да заключи и за „единността" на енергията – като я обозначава с името електромагнетична енергия. Теорията за „единността" на материята има за основен камък на своите построения електрона, най-малката частица, на която до днес е могла да бъде (разложена) разгатната материята. От друга страна Perrin установи, че електронът е най-малкото количество (частица) - статично електричество, следователно и най-малката „форма" материя.
към текста >>
Те
излъчват
един вид
лъчи
, наречени X,
лъчи
, най-наклонените, които се привличат от магнита – и които не са нищо друго, освен атоми на елемента „Хелий." Всички тези научни изводи за учения отварят нов хоризонт за първоизточника на материята.
Теорията за „единността" на материята има за основен камък на своите построения електрона, най-малката частица, на която до днес е могла да бъде (разложена) разгатната материята. От друга страна Perrin установи, че електронът е най-малкото количество (частица) - статично електричество, следователно и най-малката „форма" материя. Това е видно при дисоциацията на материята. Ако през някоя „електролитна сол" пуснем електричен ток, то солта се дисоциира – разпада на електрони, наречени еони катиони — които се носят като флуид от единият полюс към другия – или с други думи, материята тече към полюсите като електричен ток. Същото се наблюдава и при някои радиоактивни тела.
Те
излъчват
един вид
лъчи
, наречени X,
лъчи
, най-наклонените, които се привличат от магнита – и които не са нищо друго, освен атоми на елемента „Хелий." Всички тези научни изводи за учения отварят нов хоризонт за първоизточника на материята.
Така установено опитно, че материята и енергията са неразделни, то ние можем да разпрострем нашите изследвания и по-далече. Материята на земята, на слънцето и цялата вселена е една и съща – единна – от която при различни взаимоотношения са получени познатите нам химични елементи. Материята и енергията са неразделни. Заключението е следното: колкото повече науката се вдълбочава в анализа на материята, тя стига до „единството" на материя и енергия. Нещо повече, науката има изгледи да достигне Духа и да види в него първоизточника на материята и енергията – това, което е ясно за окултиста.
към текста >>
16.
ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ - Г. Т.
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
В ЛУННОТО СИЯНИЕ Потихом се през грани дюлени провират сноп
лъчи
зелени и зрели плодове притулени димят сребристо озарени.
В ЛУННОТО СИЯНИЕ Потихом се през грани дюлени провират сноп
лъчи
зелени и зрели плодове притулени димят сребристо озарени.
Ни лъх, ни звук. В недвижно бдение смълчани виснат морни клони и чакат в унес и томление ветрец с листа да заромони. Люлени в лунното сияние, между стеблата на брезите се носят пъстър рой благоухания - на спящите цветя душите. И плуват в сънно упоение докле зорница ги огрее и цветните съновидения лъх утрен вейне и отвее. Wega
към текста >>
17.
КАРТИНКИ ОТ КОМУНАТА НИ - Беллий Здруг
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тогава възлюбих и хората, що се движат по земята, малките ръчички на детето, които се протягат утрин към слънчевия
лъчезарен
лик, възлюбих всяка тревица и цветче, до които се допира
лъч
от великото огнено сърце.
ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ Аз възлюбих небето с неговите безчислени, блестящи звезди в нощите, когато моят взор се повдигна нагоре и за първи път може би, подири там във висините нещо ново, светло, родствено. Тогава, в смълчаните часове на тия нощи, аз видях неговото безмълвно тържество. Тогава разбрах нещо от онова, което трудно се разбира от книгите и преданията. В тия часове аз гледах милионите слънца, пръснати по безконечния шар на вселената и възлюбих още по-силно нашето слънце, което всяка сутрин, със свойта огнена колесница раздира мрачните завеси на нощта.
Тогава възлюбих и хората, що се движат по земята, малките ръчички на детето, които се протягат утрин към слънчевия
лъчезарен
лик, възлюбих всяка тревица и цветче, до които се допира
лъч
от великото огнено сърце.
Звездното небе! То откри за мене ритъма на великия оня пулс под който се движат всички живи. То ми разказа за душите, за великото дело на Вечния! Странен, непонятен е езикът на звездите; него го разбира само душата, а душата ни приказва само в стихията на ненарушим покой... Звездното небе – книга на времената, книга за гадание пътя на слънцата. Откровение и свидетелство на хората заради това, че те са Божии.
към текста >>
18.
ЛЕГЕНДА - Г. Т.
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Неговите
лъчи
раздиплят зелените клони на черниците и нахлуват весело на къщния пруст.
Най-после в малката ни библиотечка някой се е зачел самин. Тя е една малка стаичка, висяща и подпряна на два стълба, залепена на лицето на къщата. Вътре едва се побират четири стола. Там трябва да ходиш с наведена глава, а за да влезеш през вратата трябва да се огънеш одве. Впрочем в нашия задружен живот библиотечката ни играе важна роля – тя е читалня, там се събираме понякога на разговор, там е старият мешинен портфейл, който служи за каса на комуната и в който рядко ще случиш някой лев... Слънцето изгрява... Царствено е пролетното слънце.
Неговите
лъчи
раздиплят зелените клони на черниците и нахлуват весело на къщния пруст.
Говедарь о-о-о! Гърлест глас се чува. След малко, като че хиляди подземни същества коват с тежки чукове нови съдби на земята. Тътнеж и тропот на многото удари на копита по каменистият път. Ние изкарваме нашите крави и юници на край село.
към текста >>
Слънцето пече с всичката своя мощ, неговите
лъчи
се спускат право отвесно, а горе то като да е разтопило небето в бляскав сребърен свод.
Лежим и гледаме лазурно небе. Малки бели облачета, в пухкави клъбца се редят по безпределния хоризонт. Великанските устни на близкото море ги е изхвърлило и запратило към нас. Твърде любопитни, те гледат полето и разшетаните там хора, немирни те мушат се един о друг, докато по обяд застанат неподвижни, замечтани в кръг. Почиваме, усмихваме се на слънцето, на облачетата, на небето.
Слънцето пече с всичката своя мощ, неговите
лъчи
се спускат право отвесно, а горе то като да е разтопило небето в бляскав сребърен свод.
Изтежко пак слагат се мотиките – туп... туп... туп и звън... музика. По обяд се стелят топли трепетни маси. По-бавно и все по-бавно се чуват ударите и един след друг спират. Обяд... Отиваме в житната нива. Навсякъде тишина обгръща полето.
към текста >>
В селото е шум и
глъчка
.
Орачите започват да се прибират към село. По далечните хълмове стадата пъплят в напевен звън. Ние спираме работа, обличаме се, нарамваме мотиките. Много слаба сянка е заличала по лицата ни от умора, но все пак ние сме бодри и весели. По двама вървим из извиващия път.
В селото е шум и
глъчка
.
Хора и добитък се прибират за през нощта. Ние отнасяме в нази си един от най-хубавите свои дни. 1922 год. Беллий Здруг
към текста >>
19.
КНИГОПИС
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Творецът сам се зае и със светлината на своя
лъчезарен
замисъл, сътвори човешката душа, една хилядоструна арфа, от която дишаха мелодии и в която можеше да се отеква върховният напев на божествената музика.
...Като се понесе този самотен и тържествен звук, за да разбуди живота, той се разделичи и се разби в много багри и от всеки негов атом се родиха нови звукове – различните напеви на живота. Те политнаха из цялата вселена до безкрая. Това беше един дълъг ден на творчество и в неговата светлина се създаде един закон на хармония, отражение от душата на Оногова, из когото излезе, създаде се едно велико цяло, което взе участие после във всяко дихание на живите души, което доби име – песен или музика. От тоя божествен ден стана всичко възможно. Животът тръгна по своя път към една поставена голяма, светла задача.
Творецът сам се зае и със светлината на своя
лъчезарен
замисъл, сътвори човешката душа, една хилядоструна арфа, от която дишаха мелодии и в която можеше да се отеква върховният напев на божествената музика.
Тая душа слезе и срещна пустата земя, която летеше унесена в твоя вихрен бяг, запря се и се посели в нейната студена плът. Изминаха хиляди милиони векове от този ден. Над навъсените древни храмове по земята лежеше отпечатъкът на едно минало. Тайнствени знаци и числа говореха за нещо, което хората не можеха да разберат. Всичко стоеше като загадка, като една заключена гатанка в недрата на мълчаливото минало и още малко може би и тия знаци щяха да се изтрият, а животът щеше да стане още по неявен, още по загадъчен.
към текста >>
20.
ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
А те са били само проводници на тази светлина – чрез своите светли умове; проводници са били на тази топлина чрез своите чисти сърца; проводници са били на тази сила – чрез непоколебимата си воля, че светлина, топлина и сила носи живия слънчев
лъч
– и на него само растат и зреят плодовете на живота.
БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ Бог е Светлина.Бог е Любов.Бог е Живот.Едно дърво има много корени, много клонища, много листа, много цветове, но един е животът, който се синтезира в плода. Човешкото тяло има милиони клетки, групирани в няколко системи – нервна, кръвоносна, мускулна, кожна, но една е душата, която ги обединява. Човечеството има много народи и много личности, но един е Духът, който ги ръководи – той е Божият Дух. Много философи, поети, учени, религиозни учители са идвали, но една е истината, за която са говорили, една е светлината, която ги е озарявала, една е силата, която е окриляла техните души, един е огънят, който ги е вдъхновявал.
А те са били само проводници на тази светлина – чрез своите светли умове; проводници са били на тази топлина чрез своите чисти сърца; проводници са били на тази сила – чрез непоколебимата си воля, че светлина, топлина и сила носи живия слънчев
лъч
– и на него само растат и зреят плодовете на живота.
Този лъч на слънцето – иначе се пречупва във въздуха, иначе във водата, иначе в твърдата земя – в зависимост от гъстотата на средата. Но той е един и същ винаги и навсякъде. Този слънчев лъч е живият Божествен Дух, който се е проявявал в светлината на мъдростта, в топлината на Любовта и в силата на истината – чрез всички истинно велики и мъдри хора, поети философи, учени и религиозни учители – гениите на човечеството. И колкото по чисти са били тия проводници, колкото по-рядка е била средата, в която е идвал слънчевия лъч, толкова по-ярко е греела светлината през тях. И в тях ние виждаме, че така е просветвала тяхната виделина пред человеците, че действително хората виждали техните добри дела и славили Небесния Баща.
към текста >>
Този
лъч
на слънцето – иначе се пречупва във въздуха, иначе във водата, иначе в твърдата земя – в зависимост от гъстотата на средата.
БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ Бог е Светлина.Бог е Любов.Бог е Живот.Едно дърво има много корени, много клонища, много листа, много цветове, но един е животът, който се синтезира в плода. Човешкото тяло има милиони клетки, групирани в няколко системи – нервна, кръвоносна, мускулна, кожна, но една е душата, която ги обединява. Човечеството има много народи и много личности, но един е Духът, който ги ръководи – той е Божият Дух. Много философи, поети, учени, религиозни учители са идвали, но една е истината, за която са говорили, една е светлината, която ги е озарявала, една е силата, която е окриляла техните души, един е огънят, който ги е вдъхновявал. А те са били само проводници на тази светлина – чрез своите светли умове; проводници са били на тази топлина чрез своите чисти сърца; проводници са били на тази сила – чрез непоколебимата си воля, че светлина, топлина и сила носи живия слънчев лъч – и на него само растат и зреят плодовете на живота.
Този
лъч
на слънцето – иначе се пречупва във въздуха, иначе във водата, иначе в твърдата земя – в зависимост от гъстотата на средата.
Но той е един и същ винаги и навсякъде. Този слънчев лъч е живият Божествен Дух, който се е проявявал в светлината на мъдростта, в топлината на Любовта и в силата на истината – чрез всички истинно велики и мъдри хора, поети философи, учени и религиозни учители – гениите на човечеството. И колкото по чисти са били тия проводници, колкото по-рядка е била средата, в която е идвал слънчевия лъч, толкова по-ярко е греела светлината през тях. И в тях ние виждаме, че така е просветвала тяхната виделина пред человеците, че действително хората виждали техните добри дела и славили Небесния Баща. Сегашните форми на религиите, науките, изкуствата делят хората.
към текста >>
Този слънчев
лъч
е живият Божествен Дух, който се е проявявал в светлината на мъдростта, в топлината на Любовта и в силата на истината – чрез всички истинно велики и мъдри хора, поети философи, учени и религиозни учители – гениите на човечеството.
Човечеството има много народи и много личности, но един е Духът, който ги ръководи – той е Божият Дух. Много философи, поети, учени, религиозни учители са идвали, но една е истината, за която са говорили, една е светлината, която ги е озарявала, една е силата, която е окриляла техните души, един е огънят, който ги е вдъхновявал. А те са били само проводници на тази светлина – чрез своите светли умове; проводници са били на тази топлина чрез своите чисти сърца; проводници са били на тази сила – чрез непоколебимата си воля, че светлина, топлина и сила носи живия слънчев лъч – и на него само растат и зреят плодовете на живота. Този лъч на слънцето – иначе се пречупва във въздуха, иначе във водата, иначе в твърдата земя – в зависимост от гъстотата на средата. Но той е един и същ винаги и навсякъде.
Този слънчев
лъч
е живият Божествен Дух, който се е проявявал в светлината на мъдростта, в топлината на Любовта и в силата на истината – чрез всички истинно велики и мъдри хора, поети философи, учени и религиозни учители – гениите на човечеството.
И колкото по чисти са били тия проводници, колкото по-рядка е била средата, в която е идвал слънчевия лъч, толкова по-ярко е греела светлината през тях. И в тях ние виждаме, че така е просветвала тяхната виделина пред человеците, че действително хората виждали техните добри дела и славили Небесния Баща. Сегашните форми на религиите, науките, изкуствата делят хората. В това е голямото зло. Но дошло е време да се разруши илюзията на формите, илюзиите на Мая.
към текста >>
И колкото по чисти са били тия проводници, колкото по-рядка е била средата, в която е идвал слънчевия
лъч
, толкова по-ярко е греела светлината през тях.
Много философи, поети, учени, религиозни учители са идвали, но една е истината, за която са говорили, една е светлината, която ги е озарявала, една е силата, която е окриляла техните души, един е огънят, който ги е вдъхновявал. А те са били само проводници на тази светлина – чрез своите светли умове; проводници са били на тази топлина чрез своите чисти сърца; проводници са били на тази сила – чрез непоколебимата си воля, че светлина, топлина и сила носи живия слънчев лъч – и на него само растат и зреят плодовете на живота. Този лъч на слънцето – иначе се пречупва във въздуха, иначе във водата, иначе в твърдата земя – в зависимост от гъстотата на средата. Но той е един и същ винаги и навсякъде. Този слънчев лъч е живият Божествен Дух, който се е проявявал в светлината на мъдростта, в топлината на Любовта и в силата на истината – чрез всички истинно велики и мъдри хора, поети философи, учени и религиозни учители – гениите на човечеството.
И колкото по чисти са били тия проводници, колкото по-рядка е била средата, в която е идвал слънчевия
лъч
, толкова по-ярко е греела светлината през тях.
И в тях ние виждаме, че така е просветвала тяхната виделина пред человеците, че действително хората виждали техните добри дела и славили Небесния Баща. Сегашните форми на религиите, науките, изкуствата делят хората. В това е голямото зло. Но дошло е време да се разруши илюзията на формите, илюзиите на Мая. Дошло е време вече да се разлее вместо студената вълна на разделение – пролетната, топлата вълна на единение в любовта, която не знае никакви граници, защото е вечна и неизменна като върховен закон на Битието, разкриващ ни Бога като любов.
към текста >>
Ние всички сме едно – както
лъчите
са едно в Слънцето, както капките са едно в морето, както листата са едно в дървото.
Истинската наука обаче ни учи, на законите на живата природа-чрез живия опит. А в хармонията с тия закони е радостта и свободата. Няма много изкуства, а само едно изкуство – изкуството да живеем един чист възвишен, светъл живот, живот на творчество и героизъм. Изкуството да бъдем герои в доброто, герои, които не с перо и мастило, а с кръвта на своето сърце ще пишат епопеята на своя живот, тъй както са писали пророците, светиите и учителите на човечеството. И всяко изкуство отразява живота във всичките му форми, истинското изкуство обаче отразява Висшата красота и Висшето Добро – чрез въплъщаване в красиви форми красивия и възвишен живот.
Ние всички сме едно – както
лъчите
са едно в Слънцето, както капките са едно в морето, както листата са едно в дървото.
Светлината, която ни оживотворява е една, въздухът, който дишаме е един, водата, която пием, е една, хлябът, който ядем, е един. Разделението, многообразието е илюзия, сянка, измама. Единството е истината, реалността. Единството на живота в разнообразие от форми е най-великата истина. Ние всички сме едно в извора на живота, в сърцето на сърцата, в слънцето на слънцата.
към текста >>
21.
ВТОРИ ПСАЛОМ - Рафаил Соловьов
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
– Напомнят, че неговата сила, която е създала всичко видимо в чудно съвършенство, е във възможност да сътвори нещо по-велико от неплътната материя на ефира,
лъчите
и чистотата, в облика на вечната хармония.
Миг от Природата „Как е чуден Боже, Твоят дивен свят! " – Небе. Море. Земя. Небето в необятна тишина сияе в неземно величие под златния светлик на безброй звезди, разпръснати, сякаш, в небрежието на велик художник. С тайнствен трепет те шепнат за неговото величие, могъщество и промисъл.
– Напомнят, че неговата сила, която е създала всичко видимо в чудно съвършенство, е във възможност да сътвори нещо по-велико от неплътната материя на ефира,
лъчите
и чистотата, в облика на вечната хармония.
И шепнат те неизказани приказки – рожби на вековете. Красота. Широта. Мощ. Покой. В непрогледни хоризонти се включва величествената площ на сребристо море – царство на Посейдон – където нимфите при звездния блясък вият вълшебни танци и сирени в стихийни нощи пригласят рева на неговите вълни с извивни гласове. Крайбрежни тополи с радостни трели мълвят за зората на свежа утрин и слънчева целувка. Плясъкът на вълни, леко носени от прилива, изразяват скрита мощ и затихнала ярост.
към текста >>
Той има своите струни, – звуците на които, съчетани в разнообразни съзвучия, съставят великата симфония, която изпълва и оживотворява природата, облича я във величествена премяна, вдъхновява нейните обитатели да пеят възторжени оди при проблясъка на първия
лъч
на сутринното слънце.
И когато лекият ветрец, раздухан от копнежа по Великото, на немощното същество – човек, разлюлее частица от повърхността на безкрайното море на живота, всяка сребриста къдрица нашепва по една дума на неизразим език – дума, носеща в себе си трепета на живот, изнесена от импулсите на Великото Мирово Сърце. Тя намира едничък прием само в душата. И тогаз човек проглежда в дълбочината и смисъла на израза „Аз съм", – чувствува широтата на своята душа, величието на своя дух, своята същност. Добира се до онзи миг – вечния миг на щастието И това, може би, е най-реалното щастие – отломка от вечността, което земният жител някога изпитва, което няма позната мярка и няма израз. Велик е животът в неговата пълнота, многостранност и разнообразие... Животът – това е най-реалното проявление на Великия Творец.
Той има своите струни, – звуците на които, съчетани в разнообразни съзвучия, съставят великата симфония, която изпълва и оживотворява природата, облича я във величествена премяна, вдъхновява нейните обитатели да пеят възторжени оди при проблясъка на първия
лъч
на сутринното слънце.
Велика е тайната на живота... Слънцето — душа на всичко видимо, е изпълнило небе, въздух и земя. С безмерна любов щедро сипе животворни лъчи над всичко дишащо. А малките тревички освежени от зората с капките на росата и цветчетата – чашките на които е препълнила с аромат, разливат благоухания, които ефирно се носят към висините и ведно с химните на пеещите птици. – Природата начева тайнствен обред на сутринно моление.
към текста >>
С безмерна любов щедро сипе животворни
лъчи
над всичко дишащо.
И тогаз човек проглежда в дълбочината и смисъла на израза „Аз съм", – чувствува широтата на своята душа, величието на своя дух, своята същност. Добира се до онзи миг – вечния миг на щастието И това, може би, е най-реалното щастие – отломка от вечността, което земният жител някога изпитва, което няма позната мярка и няма израз. Велик е животът в неговата пълнота, многостранност и разнообразие... Животът – това е най-реалното проявление на Великия Творец. Той има своите струни, – звуците на които, съчетани в разнообразни съзвучия, съставят великата симфония, която изпълва и оживотворява природата, облича я във величествена премяна, вдъхновява нейните обитатели да пеят възторжени оди при проблясъка на първия лъч на сутринното слънце. Велика е тайната на живота... Слънцето — душа на всичко видимо, е изпълнило небе, въздух и земя.
С безмерна любов щедро сипе животворни
лъчи
над всичко дишащо.
А малките тревички освежени от зората с капките на росата и цветчетата – чашките на които е препълнила с аромат, разливат благоухания, които ефирно се носят към висините и ведно с химните на пеещите птици. – Природата начева тайнствен обред на сутринно моление.
към текста >>
22.
ТАЙНА И СУЕТА - Кр. Т.
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
А качеството на силата, която той
излъчва
и препраща, зависи от неговото умствено и душевно развитие, от естеството на неговите вътрешни стремежи.
И тъй, човек може да се разглежда като един вид миниатюра на мировата природа. Той може да се смята и като приемател на оня непрекъснат ток от жизнена есенция, която съдържа всички качества, присъщи на физичния живот, както и всички елементи, необходими за духовния растеж и развитие. В окултизма това се нарича „едничкия принцип на живота". Той е едновременно и физична сила, и духовна енергия и божественото „Дишане на Бога", според състоянието и полето, където се проявява. Понеже човек възприема непрестанно, той трябва и непрестанно да предава, според изискванията на закона за акцията и реакцията.
А качеството на силата, която той
излъчва
и препраща, зависи от неговото умствено и душевно развитие, от естеството на неговите вътрешни стремежи.
Най-главните фактори са чистотата на желанията и силата на разумната воля. Така че човек е в състояние да придаде на тези, що го заобикалят, или своята отровна мисъл и душевно неравновесие, или една досущ безполезна и отрицателна субстанция без определена форма (в случай, когато волята е слаба и умът суетен и повърхностен), или светлината на духовния живот, който може да пробуди околните да асимилират божествената енергия. Най-сетне, ако човек действува и реагира постоянно вътре в себе си, то е защото той е едно съзнателно средоточие, в което се кръстосват разнообразни трептения, възбудени от живите сили на природата. Човек е един голям музикален инструмент, чието тяло е корпусът, а сетивата – струните, които непрестанно трептят в отговор на непрекъснатите вибрации, приведени в движение от слънцето, луната и планетите. Мозъкът е оня извънредно чувствителен апарат, който работи в строга зависимост от хармонията или дисонансите, предизвикани от тези трептения.
към текста >>
23.
ПЕСНИ - Г. Т.
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Снеми пурпурния воал на дрямката и надени най-
лъчезарните
одежди, сложи най-скъпоценните огърлици.
Събуди се, царкиньо, изпълни с веселие дворците. Градините цъфнаха, фонтаните и птичките запяха дивни хармонии. Росата с многоцветни очички търси мраморните ти нозе да ги целуне, преди да издъхне. Събуди се, царкиньо, поиграй си с пеперудите по росните цветя. Събуди се, хубава царкиньо, стани!
Снеми пурпурния воал на дрямката и надени най-
лъчезарните
одежди, сложи най-скъпоценните огърлици.
О, ти се събуждаш, царкиньо. Защо тъй странно се вият изваяните ти ръце над лицето? Защо блуждаят очите ти? Защо са по-сини и по-дълбоки, като затихнало море? Аз се страхувам.
към текста >>
И ако той със сълзи на очи снеме поглед към земята, ти сладкодумно му кажи, че аз отивам при слепите, що са осъдени на вечен мрак – отивам при слепите, тъй както нявга Той, да положа трепетни ръце на безжизнените им очи и да им покажа първия
лъч
на изгряващото слънце.
Защо лицето ти свети по-ярко от твоите рубини? Събуди се, царкиньо, стани! ЦАРКИНЯТА: Ако дойде Той в онзи час и запита за мене, кажи му, пажо мой, че аз отивам при най-бедните, за да им раздам бисерите на своята душа; кажи му още, че аз отивам при най-нещастните, при най-окаяните да стопля сърцата им в нежните си прегръдки. В онзи час той ще разкъса мъртвата тишина на моите покои с мелодията на сребърния звънец от пътната врата. А ти му кажи, о пажо, че аз отивам при най-отчаяните, за да им изпея светлите химни на моя висок идеал с приглас на среброструнна арфа и да им вдъхна моя пламенен жар.
И ако той със сълзи на очи снеме поглед към земята, ти сладкодумно му кажи, че аз отивам при слепите, що са осъдени на вечен мрак – отивам при слепите, тъй както нявга Той, да положа трепетни ръце на безжизнените им очи и да им покажа първия
лъч
на изгряващото слънце.
И при лъха на неговата въздишка ти му кажи тихо, толкоз тихо, че твоя нежен глас да отекне в тишината на замлъкналите зали като шумолене от крилцата на нощни пеперуди – кажи му, че аз отивам при хромите и при най-болните, за да ги изведа на най-високия връх на планината и да им покажа блестящата чистота на безкрайните полета. Ако дойде той в онзи час, отвори му, о пажо, моята празна стая. Ела, паже, ела да ти избърша сълзите с моята златна коса. Не, пажо мой, той не ще дойде. Тъмни са моите дворци, не светят прозорците.
към текста >>
24.
ЗА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ - Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
За първи път ли те виждам,
лъчезарно
слънце и чия ръка възпламени свещения ти огън!
А гората с вековните стволове и влажното си свежо дихание откога е тук? Само веднъж ли стъпва моя крак по нейната мъхеста постилка? За първи път ли се възкачвам на този връх, откъдето, унесен във вълшебния напев от звънчетата на моите овчици, гледам в необятната шир разстланите поля и златните изкласили ниви? За първи път ли в смълчани вечери на късна есен, когато никакъв глас не смее да наруши царствения покой на планинската нощ, аз гледам чудния блясък на Орион? За първи път ли живея на земята?
За първи път ли те виждам,
лъчезарно
слънце и чия ръка възпламени свещения ти огън!
Хубава песен е тая, що ни зове за нов живот, за радостта, вложена в нас, радостта на живота, която е изписана в чашката на всеки цветец, в ромона на горския ручей... За тоя върховен и кратък миг на откровение живее всичко създадено. Понякога той се ражда в бурите, понякога в ненарушимия покой. Частица, мъничка частица от вечното прозрях в твоята тиха песен, през простите пастирски години, когато китна пролет беше метнала наметало над нашите планини. Да бъде благословен тоя час, в който чух песента ти. Да бъдат благословени ръцете, които издялаха твойта лютня и триж no-честит оня, чийто пръсти караха да ридаят тънките ù струни в тишината на нощния час!...
към текста >>
25.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тая сутрин слънцето
лъчезарно
възлезе нагоре.
Той така ни привлича и така искрено, та нам се чини, че се връщаме в своята родина. Той става наш, собствен така, както един инструмент става наш собствен само тогава, когато успеем да изтръгнем неговата музика! * Днес, празнуваме годишния празник на нашия asram . Сега е време, щото истината да намери израз във форма на красота, като душа на това място. Затова ние запалихме нашите лампи.
Тая сутрин слънцето
лъчезарно
възлезе нагоре.
Когато мрачината се разсея, звездите скриха своята светлина. Това, обаче, нам е недостатъчно. Докогато ние самите не подпалим нашите малки лампи, напразно ще свети светлината на небето; дотогава, докогато ние твърдо не застанем готови, нямо ще лежи цялото богато величие на света и ще чака така, както арфата чака допирането на пръстите. * Не е нужно да се грижа аз за природата. Слънцето не чака да го накитя и да подпаля неговия огън.
към текста >>
26.
КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ - Д. Стоянов
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Попаднали във весела група, нашата мрачна гостенка „тъгата" ни напуща, разсейвайки се като мъгла пред
лъчите
на пролетното слънце.
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В ПРИРОДАТА — АНИМИЗЪМ Ако звездите се движат в пространството и във взаимно притегляне и отблъскване запазват всемирната хармония и движение, ако слънцето и луната следват неизменно своя път, оказвайки признато влияние върху живота и развитието на всички същества на земята, ако растенията със своя дъх донасят успокоение и радост, замайване, а понякога и смърт на вдъхващия аромата им, ако всичко в природата е подложено на такова взаимодействие и ако всичко следва закона за причина и последица, може ли да допуснем, че само човекът е освободен от взаимодействието в природата? – Проявите на живота идат да ни докажат обратното – и човекът, който е също живо същество попада под общия закон на взаимодействието. – И хората си въздействат един на друг, обаче това взаимодействие не е толкова силно, за да го схванем с нашия ум, но все пак достатъчно силно, за да го почувствуваме. Нещата съществуват независимо от това, дали ние знаем за тяхното съществувание или ако знаем, независимо от това, дали сме могли да ги класифицираме и подведем под определени норми и закони. Кой не е чувствувал промяна в настроението при срещата с любим приятел, лъхващ радост и живот от себе си и около себе си?
Попаднали във весела група, нашата мрачна гостенка „тъгата" ни напуща, разсейвайки се като мъгла пред
лъчите
на пролетното слънце.
А и обратното се случва – скръбта на близкия обзема и нас, тъгата на един помрачава радостта, разваля веселото настроение на цяла група. Силен индивид, който вярва мощно в една идея, може да предаде своята вяра и въодушевление на окръжаващите го. По такъв начин се раждат и подържат фанатичните политически и религиозни общества, които увличат попадналия под влиянието им индивид и го правят, при една по-слаба воля, жертва на своите прави или не, но все пак искрени вярвания, омаломощавайки съвсем неговата воля и самостойна мисъл. Един военачалник, с мощно бойно въодушевление и вяра в своята звезда и победа разпространява своята вяра и въодушевление върху воините си така, както се разпространяват вълните по гладката повърхност на езерото от хвърлен камък и тази вяра, това предадено бойно въодушевление крепи, повдига техния дух и увенчава с победа, обръщайки неприятеля в бягство. Артист на сцената, „вживявайки" се в ролята на героя, изтръгва въздишки и даже сълзи от очите на зрителя, увлича го и той заедно с него трепери и страда или се радва въодушевявайки се от благородните пориви или необикновената съдба на героя.
към текста >>
” Не веднъж, вярвам, ви се е случило това и все на случайно съвпадение го отдаваме, а обяснението му според динамичната теория на физиката може да се даде така: Даден индивид мисли върху известна идея, неговият мозък
излъчва
трептения с определена дължина и скорост, трептения, които се предават по нервите му до краищата на тялото и от там в пространството наоколо му.
Артист на сцената, „вживявайки" се в ролята на героя, изтръгва въздишки и даже сълзи от очите на зрителя, увлича го и той заедно с него трепери и страда или се радва въодушевявайки се от благородните пориви или необикновената съдба на героя. Това са все явления, наблюдавани факти и макар мнението на учените психолози по тяхното обяснение да са различни, макар те да отхвърлят древната теория, че всеки индивид притежава сила, която може да се предава от един индивид на друг и която като че ли се стреми да уравновеси дошлите в съприкосновение субекти, обяснявайки горните и ред подобни явления с „особено психологично състояние", „способност за подражание" и пр. те все пак съществуват и чакат своето обяснение, защото ние знаем, че няма в природата действие без причина, нито явление без да е резултат на една сила. И тук „способност за подражание" не е (нищо друго), освен последицата на една сила, която все още убягва на изследователя. Интересно е и така нареченото явление „мислено предаване", което се състои в следното: Срещате ваш добър приятел и както става между приятели, веднага се поема разговор за едно за друго, интересуващо и единия и другия и изведнъж, тъкмо казал нещо, приятелят ти те пресича: „Ама от устата ми го взе, тъкмо това исках да ти кажа!
” Не веднъж, вярвам, ви се е случило това и все на случайно съвпадение го отдаваме, а обяснението му според динамичната теория на физиката може да се даде така: Даден индивид мисли върху известна идея, неговият мозък
излъчва
трептения с определена дължина и скорост, трептения, които се предават по нервите му до краищата на тялото и от там в пространството наоколо му.
Достигайки крайните нервни разклонения на субекта-приемник, тези трептения се предават без каквото и да било външно усещане по обратен път на неговия мозък, където възбуждат същата идея или образ, както в първия индивид, защото проявите на живота са еднакви във всички индивиди, както са еднакви проявите на електричеството, светлината и др. От физиката знаем, че една е енергията в природата и само благодарение различието в силата и броя на трептенията в секунда различаваме топлина, светлина, електричество, магнетизъм По-нататък заключаваме, че от известно число трептения нагоре пак до известна граница имаме трептенията на чувствата, категоризирани по силата и броя им в секунда, а после от нова граница по тази стълба започват пък тези на мисълта. В съчинението „Phénomènes nerveux, intellectuels et moraux", Rambosson дава твърде ясно обяснение на механизма на посочените явления. В природата и човека съществува стремеж за равновесие. По-силният индивид упражнява винаги едно по-малко или по-голямо влияние, известна власт тъй да се каже, върху по-слабия индивид и последният най-често е по-щастлив тогава, намирайки се под закрилата на по-силния.
към текста >>
27.
ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Представете си къща, върху която изобилно и постоянно се изливат слънчевите
лъчи
.
Той живее в пълнота и без нашата благодарност. Тая благодарност е нужна за нашата еволюция. Когато имаме благодарност към Бога, ние се свързваме с Него и тогаз Неговата светлина прониква в нашата душа. Това може да се обясни по следния начин. Бог постоянно излива светлина на нас, но ние трябва да отворим кепенците.
Представете си къща, върху която изобилно и постоянно се изливат слънчевите
лъчи
.
Но прозорците на тази къща са със затворени кепенци. А отварянето на прозорците, за да нахлуе светлината, това е молитвата. При молитвата душата влиза в контакт с божествената светлина. Но защо при молитва душата влиза в контакт с божествената светлина? Този е един от най-важните въпроси.
към текста >>
28.
МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА - Waniel
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Там хлорофилът поглъща червените и сини
лъчи
на слънчевата светлина и с тяхна помощ СО2 на въздуха, който растенията са поели, се разлага на С и О2.
Оказа се, че растенията са главните фактори, които трансформират както чисто земните, нисши енергии, тъй и слънчевите светлинни енергии в една по-висша форма. Знае се, че земята представлява склад от химически елементи като Са, St, O, N, S и мн. други. Енергиите, вложени в тия елементи, биха стояли неизползвани в творчеството на природата, ако не бяха растенията. Те вземат от почвата елементи под форма на соли, разтворени във водата; от въздуха също вземат СО2; всичката тая неорганическа материя в организма на растенията се преобръща под влияние на слънчевата енергия в органическа. Тоя тъй важен процес се извършва в зелените части на растенията.
Там хлорофилът поглъща червените и сини
лъчи
на слънчевата светлина и с тяхна помощ СО2 на въздуха, който растенията са поели, се разлага на С и О2.
Този въглерод веднага влиза в съединение с водата на растенията и другите елементи и образува най-простото органическо съединение – скорбялата. В тоя тъй важен процес за всички същества на земята, наречен асимилация, се намира връзката между слънчевата светлина и неорганическите материали на земята и живите организми. Опитите показват много ясно, че при липса на светлина асимилация не може да стане в растенията и поддържане на живота при всички организми следователно става невъзможно. Енергията, необходима да се извърши тоя процес се взема от слънчевата светлина. Образуваната по тоя начин органическа материя има две свои характерни черти: съдържа елемента С и може да изгаря в организмите на живите същества, като отделя топлина, сиреч енергия, необходима за всички останали функции на организмите.
към текста >>
29.
ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Малък и прост е тоя ключ, но той ще отвори чудесата на новия етерен свят, за който Айнщайн поменава, че правите му линии се обърнали в охлювообразни за оня, сътворен от невидими
лъчи
на слънчевия спектър свят, който е не по-малко богат и разнообразен от видимия, като образува негова основа и в който малката проста лескова пръчка ни въвежда така осезателно.
Софийската община се кани да хвърли стотици милиони за един дълъг, изложен на разваляне вследствие на земетресения и врагове водопровод, който един ден може да ни донесе отровена вода в обсадена София и то тогава, когато по изследванията, направени в Софийското поле има толкова подземни потоци, че могат не само да напоят, но и да удавят дори града. * От преди хиляди години хората знаеха, че едно късче кехлибар (електрон) поотъркано, вдига леки книжки и пера – и се задоволяваха с това. От стотина години тая затворена в кехлибара сила се обърна в могъщото електричество, което свети, движи, топли, пренася звука с или без жици, вие канали, продупчва тунели, върти хиляди машини, отменява милиони работни ръце. И всичко това – тази огромна сила, се манифестираше в хилядолетия само с малките явления на вдигане на перушинки! Днес, струва ми се, с магическата пръчка ние се намираме пред вратата на също такъв нов свят.
Малък и прост е тоя ключ, но той ще отвори чудесата на новия етерен свят, за който Айнщайн поменава, че правите му линии се обърнали в охлювообразни за оня, сътворен от невидими
лъчи
на слънчевия спектър свят, който е не по-малко богат и разнообразен от видимия, като образува негова основа и в който малката проста лескова пръчка ни въвежда така осезателно.
Ние сме още пред входа на земните чертози, които ни поднася бъдещето и имаме право да наричаме тая малка и скромна пръчица със старото ù име, както и някога – магическа, защото не чрез чудеса ще ни даде пътя към незнайното, а защото подобна на кехлибара, тя ни връчва първичната нишка, водеща към бъдещия нов живот, в който част от невидимото ще стане осезаемо, „реално'' – и то не само по отношение на външните предмети, но и в самото човешко тяло.
към текста >>
30.
ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ - Ив. Толев
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Поетът плете от нишките на слънчевите
лъчи
топли песни, музикантът лее чудни звуци от своята среброструнна лира, а художникът рисува млада царица с диадема от брилянтни звезди.
ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ ПРОЛОГ: КРАСОТАТА Богинята на всички изкуства е красотата; тя лее златно трепно обаяние и притиска в сладка омая душата, а любовта е, която им дава живот. Всички изкуства служат на своята богиня и кичат нозете ù с гирлянди от свежи цветя. Любовта е слънцето, което милва нейното бисерно тяло и играе по златокъдрите ù власи. Хиляди погледи дирят тая малка богиня, защото тя е идеал на всички изкуства.
Поетът плете от нишките на слънчевите
лъчи
топли песни, музикантът лее чудни звуци от своята среброструнна лира, а художникът рисува млада царица с диадема от брилянтни звезди.
Всички и всичко служи на тая малка богиня – красотата. Птичките пеят химни за нея, цветята ù поднасят своята благоуханна усмивка, а сърцата копнеят по нея. Но има една чудна красота, която царствува над всички земни красоти. Тя е по-велика от сладкия чар, що разлива песента на поета; тя е по-дивна от звуците, които играят по хилядострунната арфа на певеца, по-велика от най-съвършеното изваяние на най-добрия художник на земята – това е красотата, която майката създава... Майката носи душата и на поета, и на музиканта, и на художника – нещо повече – тя носи в себе си слънцето, което ги вдъхновява – слънцето на великата любов – само майката има този божи дар: да ражда истинската красота. В тиха звездна нощ, когато земята се сгушва в топлата пазва на небето и звездите шепнат чудни легенди за великата тайна на живота, един божествен лъч пронизва майчината утроба и всред неземна радост, душата зачева красотата.
към текста >>
В тиха звездна нощ, когато земята се сгушва в топлата пазва на небето и звездите шепнат чудни легенди за великата тайна на живота, един божествен
лъч
пронизва майчината утроба и всред неземна радост, душата зачева красотата.
Поетът плете от нишките на слънчевите лъчи топли песни, музикантът лее чудни звуци от своята среброструнна лира, а художникът рисува млада царица с диадема от брилянтни звезди. Всички и всичко служи на тая малка богиня – красотата. Птичките пеят химни за нея, цветята ù поднасят своята благоуханна усмивка, а сърцата копнеят по нея. Но има една чудна красота, която царствува над всички земни красоти. Тя е по-велика от сладкия чар, що разлива песента на поета; тя е по-дивна от звуците, които играят по хилядострунната арфа на певеца, по-велика от най-съвършеното изваяние на най-добрия художник на земята – това е красотата, която майката създава... Майката носи душата и на поета, и на музиканта, и на художника – нещо повече – тя носи в себе си слънцето, което ги вдъхновява – слънцето на великата любов – само майката има този божи дар: да ражда истинската красота.
В тиха звездна нощ, когато земята се сгушва в топлата пазва на небето и звездите шепнат чудни легенди за великата тайна на живота, един божествен
лъч
пронизва майчината утроба и всред неземна радост, душата зачева красотата.
Тогава нейният поет се пробужда от дълъг сън и начева живот. Той ще напише с пламъка на звездите нова поема, Певецът ще удари по тънкострунната си лира и сладките звуци на новата песен ще достигнат далечни страни. Художникът ще извае нова богиня. ...И красотата ще почне да цъфти в майчината градина... СКАЗАНИЕ ПЪРВО: ЛЕГЕНДА 3А СЛЪНЦЕТО То бе отдавна, в зората на човешкия живот, когато истината не беше слязла още на земята. Човекът в това далечно време не виждал слънцето и трептящите звезди.
към текста >>
На пладне пламъкът достигал средата на небето и като брилянтна корона изпускал в кръг нишки от светли
лъчи
, по всички страни на небесния свод, които към края стават бледи.
...И красотата ще почне да цъфти в майчината градина... СКАЗАНИЕ ПЪРВО: ЛЕГЕНДА 3А СЛЪНЦЕТО То бе отдавна, в зората на човешкия живот, когато истината не беше слязла още на земята. Човекът в това далечно време не виждал слънцето и трептящите звезди. Той не виждал величието и красотата на небето. Гъст воал се простирал от единия до другия край на земята и скривал великата тайна на божия мир. В зори небето пламвало нейде далече на изток и тоя пламък се носел високо над тях, загасвал на запад и тогава непрогледният мрак на нощта разпервал черни криле.
На пладне пламъкът достигал средата на небето и като брилянтна корона изпускал в кръг нишки от светли
лъчи
, по всички страни на небесния свод, които към края стават бледи.
И тоя пламък те назовали Агни, Огънят на тяхната свещена Любов, който носел със себе си деня. Той всеки ден спохождал земята, обвивал я в своята нежна прегръдка и с топли целувки обсипвал нейната стройна снага. Поднасял ù скъпи дарове и кител шията ù с бисерни гирлянди, светлите ù коси с диадеми от брилянтни звезди, нозете ù, ръцете ù – с гривни от злато и корал. Тъй текъл живота, в оная зора на човешката култура, когато истината властвувала далече от земята, в други небесни земи и слънцето и звездите оставали скрити за човешкия взор. * Високо над тях, отвъд светлината на любимия Агни, имало друга, чудна земя, обитавана само от деви.
към текста >>
Родени от слънцето, изтъкани от неговата светлина и подхранвани от слънчевите
лъчи
, телесни божествен чар и красота.
Той всеки ден спохождал земята, обвивал я в своята нежна прегръдка и с топли целувки обсипвал нейната стройна снага. Поднасял ù скъпи дарове и кител шията ù с бисерни гирлянди, светлите ù коси с диадеми от брилянтни звезди, нозете ù, ръцете ù – с гривни от злато и корал. Тъй текъл живота, в оная зора на човешката култура, когато истината властвувала далече от земята, в други небесни земи и слънцето и звездите оставали скрити за човешкия взор. * Високо над тях, отвъд светлината на любимия Агни, имало друга, чудна земя, обитавана само от деви. Тия деви виждали слънцето и прозирали през безконечното пространство на небето до другите звезди и светове – техният живот бил непрестанно съзерцание.
Родени от слънцето, изтъкани от неговата светлина и подхранвани от слънчевите
лъчи
, телесни божествен чар и красота.
Очите им излъчвали звезден блясък, любов и тайна. Те не умеели да говорят – глухи били за вълшебната музика на живота, която трептяла край тях. Техните лъчисти души се разговаряли от най-далечни разстояния само с мисли. Но те не били щастливи. Дълбоко в душата на всяка от тях горяла тихо скръбта.
към текста >>
Очите им
излъчвали
звезден блясък, любов и тайна.
Поднасял ù скъпи дарове и кител шията ù с бисерни гирлянди, светлите ù коси с диадеми от брилянтни звезди, нозете ù, ръцете ù – с гривни от злато и корал. Тъй текъл живота, в оная зора на човешката култура, когато истината властвувала далече от земята, в други небесни земи и слънцето и звездите оставали скрити за човешкия взор. * Високо над тях, отвъд светлината на любимия Агни, имало друга, чудна земя, обитавана само от деви. Тия деви виждали слънцето и прозирали през безконечното пространство на небето до другите звезди и светове – техният живот бил непрестанно съзерцание. Родени от слънцето, изтъкани от неговата светлина и подхранвани от слънчевите лъчи, телесни божествен чар и красота.
Очите им
излъчвали
звезден блясък, любов и тайна.
Те не умеели да говорят – глухи били за вълшебната музика на живота, която трептяла край тях. Техните лъчисти души се разговаряли от най-далечни разстояния само с мисли. Но те не били щастливи. Дълбоко в душата на всяка от тях горяла тихо скръбта. Съдбата вложила в сърцата на тия деви силен копнеж по далечните светли звезди – и на всяка от тях било предопределено да се пресели в една от тези звезди, когато настъпи уреченият час.
към текста >>
Техните
лъчисти
души се разговаряли от най-далечни разстояния само с мисли.
* Високо над тях, отвъд светлината на любимия Агни, имало друга, чудна земя, обитавана само от деви. Тия деви виждали слънцето и прозирали през безконечното пространство на небето до другите звезди и светове – техният живот бил непрестанно съзерцание. Родени от слънцето, изтъкани от неговата светлина и подхранвани от слънчевите лъчи, телесни божествен чар и красота. Очите им излъчвали звезден блясък, любов и тайна. Те не умеели да говорят – глухи били за вълшебната музика на живота, която трептяла край тях.
Техните
лъчисти
души се разговаряли от най-далечни разстояния само с мисли.
Но те не били щастливи. Дълбоко в душата на всяка от тях горяла тихо скръбта. Съдбата вложила в сърцата на тия деви силен копнеж по далечните светли звезди – и на всяка от тях било предопределено да се пресели в една от тези звезди, когато настъпи уреченият час. През деня скръбта засеняла техните нежни лица, но вечер, когато небесната шир се обсипвала с хиляди трептящи звездици, велика радост заигравала в душата на всяка дева. През цялата нощ съзерцавали тия далечни земи, опиянени от великата красота на Божия мир.
към текста >>
Тогава нейните дружки изплитали за нея чудни одежди от звездни
лъчи
, накичвали нейното тяло с цветя и всяка от тях я дарявала със скъпи дарове, които трябвало да носи в новия свят, гдето отивала да царствува.
Птичките запявали химни и трепкали с криле високо по небето и радост изпълвала сърцата на човеците. Защото тяхната дева им се усмихвала, тяхното слънце ги гледало из дълбочините на небето. Всяка дева била душата на всички живи същества, които обитавали в една от тези далечни земи. Но тихата нощ неусетно протичала и пак настъпвал мъчителен ден – вечни били дните в царството на девите, защото докато настъпи нова нощ, изтичал един век. Когато някоя от тия деви достигала своята зряла възраст, невидими ръце разкъсвали връзките, които я свързвали с родната земя и ней израствали ефирни криле – тя ставала свободна.
Тогава нейните дружки изплитали за нея чудни одежди от звездни
лъчи
, накичвали нейното тяло с цветя и всяка от тях я дарявала със скъпи дарове, които трябвало да носи в новия свят, гдето отивала да царствува.
Песни на радост летели по всички страни из тяхното царство, защото една от техните дружки става волна и щяла да иде да изгрее като слънце в душите на милиони същества, които очаквали с трепет своята богиня. И в уречената нощ тя се прощавала със своите сестри, разпервала ефирни криле и литвала с бързината на мисълта из безкрайната шир на небето, сияеща от радост. Така тя летяла от слънце до слънце. Нейните очи пиели от светлината, що пръскали тия слънца, а душата ù се пълнела с дивната музика на звездите, що се разливала от неизмеримите пространства на небето. Тя не била вече глуха, светлината ставала за нея музика и музиката – светлина – в тази музика и светлина, тя долавяла живота на различните същества, които обитават тия светове.
към текста >>
Вместо трептящия пламък, който Агни запалвал сутрин на изток, там се издигало едно ярко огнено кълбо, чиято сияйна усмивка, разливала хилядоцветни трептящи
лъчи
, които будели в сърцето нова радост и музика.
Цветята добивали нови багри, нова красота и техният дъх ставал омайно хубав. Птичките запявали нови, непознати дотогава песни, а сърцата на човеците трептели в неземна радост; те започвали да се обичат, славели небето и пеели химни на великата любов. „Защото идела тяхната богиня, изгрявало и тяхното слънце, разцъфвала тяхната душа, но хората не знаели това...” * След една тиха нощ, пълна с омая и трепет, необикновената песен на ранните птички събудила жителите на земята. Бил първият ден на пролетта, когато красотата облича своята цветна премяна и посреща с китна усмивка новата година. Удивление и възторжена радост заиграла в сърцата на всички, когато отправили поглед към изток.
Вместо трептящия пламък, който Агни запалвал сутрин на изток, там се издигало едно ярко огнено кълбо, чиято сияйна усмивка, разливала хилядоцветни трептящи
лъчи
, които будели в сърцето нова радост и музика.
Хората се трупали по стъгдите на групи и гледали как бавно се издига горящото кълбо. Велика радост се носела по цялата земя. Светлото кълбо се издигнало високо над главите им и пращало по-обилна светлина и по-голяма топлина, отколкото Агни. То бавно почнало да преваля на запад и когато вечерта приближило пак хоризонта, тиха скръб свила всички сърца. Най-после то се скрило и огънят на деня угаснал.
към текста >>
То се ослушвало благо и неговите топли
лъчи
галели изплашените им лица.
Хората започвали да излизат навън. Небето било чисто. Бледното засмяно кълбо и огнените очи на чудовищата ги нямало вече. На изток огнено-червената ивица започнала да става златиста, най-после на хоризонта се показала огнена точка, която бързо почнала да нараства. Пред техните учудени очи се показало същото огнено кълбо, което се било явило вчера вместо огъня на Агни.
То се ослушвало благо и неговите топли
лъчи
галели изплашените им лица.
Те забравили ужаса на предишната нощ и в очите им заблестяла отново прежната радост. Тъй топло и весело било под лъчите на това златно кълбо! То пак тръгнало по небето, издигнало се високо и превалило на запад. И когато повторно се скрило под хоризонта, ужасът отново заиграл своя безумен танц по техните лица. Очите отново се запитвали тревожно едни други: „Ами ако на изток се яви онова бледо кълбо, което тъй страшно се смее, и ако пак се покажат огнените очи на ония чудовища от небето ?!
към текста >>
Тъй топло и весело било под
лъчите
на това златно кълбо!
Бледното засмяно кълбо и огнените очи на чудовищата ги нямало вече. На изток огнено-червената ивица започнала да става златиста, най-после на хоризонта се показала огнена точка, която бързо почнала да нараства. Пред техните учудени очи се показало същото огнено кълбо, което се било явило вчера вместо огъня на Агни. То се ослушвало благо и неговите топли лъчи галели изплашените им лица. Те забравили ужаса на предишната нощ и в очите им заблестяла отново прежната радост.
Тъй топло и весело било под
лъчите
на това златно кълбо!
То пак тръгнало по небето, издигнало се високо и превалило на запад. И когато повторно се скрило под хоризонта, ужасът отново заиграл своя безумен танц по техните лица. Очите отново се запитвали тревожно едни други: „Ами ако на изток се яви онова бледо кълбо, което тъй страшно се смее, и ако пак се покажат огнените очи на ония чудовища от небето ?! ” Нощта разперила своите тъмни криле над земята. Бялото кълбо отново се показало на изток и очите на ония чудовища отново заиграли по небето.
към текста >>
Тъй изгрял третият ден, след него четвъртият, петият... И животът зацъфтял с нова красота и сила... Хората разбрали чудото, разбрали че Агни бе раздвоил своя огън на две светли кълба, едното пламенно на цветни
лъчи
, да изгрее през деня, което те нарекли Слънце, а другото – студено и мълчаливо, да освети мрака на нощта, което те нарекли Месец.
Страхът отново сковал безпомощните жители на земята. Но през тази нощ те не напуснали жертвените клади. Те прекарали в топла молитва чак до зори. Небето пак пламнало на изток и огненото кълбо се явило за трети път вместо очаквания Агни. Тогава песни на радост огласили цялата земя.
Тъй изгрял третият ден, след него четвъртият, петият... И животът зацъфтял с нова красота и сила... Хората разбрали чудото, разбрали че Агни бе раздвоил своя огън на две светли кълба, едното пламенно на цветни
лъчи
, да изгрее през деня, което те нарекли Слънце, а другото – студено и мълчаливо, да освети мрака на нощта, което те нарекли Месец.
А огнените очи на небето, които те помислили за чудовища, това били, по тълкувание на жреците, искрите що изхвърчавали от двете огнища на Агни, които Той раздухвал в студената и мрачна нощ – които те нарекли звезди. * Така слязла „девата" от царството на вечната светлина и станала душа на жителите на земята. Тъй изгряла „Истината" в душите на човеците и те прогледнали – видели слънцето, месеца, звездите – видели небето. И животът зацъфтял с нова красота, величие и тайна, непозната дотогава. И за човека се открил нов мир на изследване, нови извори на вдъхновение – той заживял с красотата и тайната на небето.
към текста >>
31.
В хармония със законите на живата природа - Б. Боев
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Трябваше да минат столетия, за да се откърти онази дебела кора от клевети и обвинения, с която го бяха покрили тогавашните духовници, мятайки своите собствени престъпления на негов гръб, за да блесне отново чиста и
лъчезарна
, истината за него.
В тия си бегли бележки той казва : „Но вие вече се досещате, че аз нямам умисъл да третирам сериозно този въпрос". Тези думи изразяват напълно отношението на официалната наука към астрологията, – и вие виждате доколко то е научно! Поменавам тия неща не за друго, а защото – за мислещия човек, който се интересува от психология – те представят голям психологичен интерес. Ние се намираме пред едно колективно внушение, което, за да бъде изкоренено от човешките мозъци, са нужни големи усилия и много светлина. Случаят с астрологията не е единствен – спомнете си напр. богомилството.
Трябваше да минат столетия, за да се откърти онази дебела кора от клевети и обвинения, с която го бяха покрили тогавашните духовници, мятайки своите собствени престъпления на негов гръб, за да блесне отново чиста и
лъчезарна
, истината за него.
Това време е настанало и за астрологията. И днес, въпреки осъждането, което тегне над нея просветени умове в Англия, Америка, Франция, Германия, а къде по-малко, къде повече и в другите страни, изучават астрологията, проучват – строго и опитно – законите на този звезден език на природата и се учат да разчитат нейната веща мисъл. В тези страни има създадена богата астрологична книжнина - книги, списания, алманаси, годишници. Има основани и астрологични бюра, които засягат най-вече практичната астрология – нейните многообразни приложения в различните отрасли на живота. В Америка освен това има и Висше училище по астрология и сродните ней науки.
към текста >>
32.
Мисли за ученика - Борис Николов
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Изгрей и в душите ни о, царски
лъчезарен
младенец, озари ни с виделината, що е вложил Единния в тебе и нашите песни не ще секнат до края на вечността да те славят и ти ще дочуеш в своя огнен път да те догони благодарствения химн, откъснат от сърцето ни и от сребърните струни на нашата арфа !
Сутрин, когато твоите първи стрели политват в света, у нас трепва оставената радост и ние разкриваме широко очите си, за да срещнем смелия ти ведър взор. Вечно биещо сърце, носител на живота, приеми нашата любовна дума, нашата радостна въздишка и поклон, които пращаме към тебе, неуморим и достоен, когото никой не може да настигне в хубост и бяг по шеметния огнен път! Със силата на своя чар ти ни държиш в твоята Вселена и всеки миг струиш живота си към нас, живота, който черпиш от извора на безсмъртието, живота, който преливаш в хляба на нашата нива, в плодовете на нашите градини. Да дойде твоят вечен ден ! Ти не оставяш и малките мравинки без радостта на живота, ти обличаш в пъстроцветни дрешки пеперудите и никое творение, което те обича и живее в твоят ярък ден, не е оставено без трепета на радостта, която ти даряваш.
Изгрей и в душите ни о, царски
лъчезарен
младенец, озари ни с виделината, що е вложил Единния в тебе и нашите песни не ще секнат до края на вечността да те славят и ти ще дочуеш в своя огнен път да те догони благодарствения химн, откъснат от сърцето ни и от сребърните струни на нашата арфа !
Поклон пред тебе Хелиос – слънце златно. Деветте загадки Веднаж Абар, старият мъдрец в белия каменен град, седеше в градината пред своята малка къща и размишляваше. В тоя час всичко бе потънало в мълчание и почивка след дългия, летен ден и се готвеше да заспи, задно със загасването на сетните лъчи на слънцето. Очертанията на прострения пред очите на беловласия старец град, ставаха все по-тъмни, по замислени. Владееше час, когато всичко бе замлъкнало в морно очакване на топлата звездна вечер.
към текста >>
В тоя час всичко бе потънало в мълчание и почивка след дългия, летен ден и се готвеше да заспи, задно със загасването на сетните
лъчи
на слънцето.
Да дойде твоят вечен ден ! Ти не оставяш и малките мравинки без радостта на живота, ти обличаш в пъстроцветни дрешки пеперудите и никое творение, което те обича и живее в твоят ярък ден, не е оставено без трепета на радостта, която ти даряваш. Изгрей и в душите ни о, царски лъчезарен младенец, озари ни с виделината, що е вложил Единния в тебе и нашите песни не ще секнат до края на вечността да те славят и ти ще дочуеш в своя огнен път да те догони благодарствения химн, откъснат от сърцето ни и от сребърните струни на нашата арфа ! Поклон пред тебе Хелиос – слънце златно. Деветте загадки Веднаж Абар, старият мъдрец в белия каменен град, седеше в градината пред своята малка къща и размишляваше.
В тоя час всичко бе потънало в мълчание и почивка след дългия, летен ден и се готвеше да заспи, задно със загасването на сетните
лъчи
на слънцето.
Очертанията на прострения пред очите на беловласия старец град, ставаха все по-тъмни, по замислени. Владееше час, когато всичко бе замлъкнало в морно очакване на топлата звездна вечер. Един само малкия водоскок не се нуждаеше от почивката, що носи вечерта и тихо, неуморно шепнеше със своя плисък. Абар слушаше с ухо тоя унасящ ромон, а мисълта му бе дълбоко някъде в диплите на живота... На малката врата се потропа. Преди старецът да вдигне глава, тя се отвори и в градината влезе странник.
към текста >>
Сетните
лъчи
бяха отдавна залезли.
Имам жилище от мрамор, в което има много роби, много красота и много удоволствие, но аз все не съм доволен от това що имам. Обичам много красотата и всичко, което вземам за най-красиво, след врeме губи своя чар пред моите очи. Кажи ми най-първо, кое е най-красивото в живота. — Ще познаеш, отвърна Абар, и нищо по-вече не каза. Навали вечерният здрач.
Сетните
лъчи
бяха отдавна залезли.
След скромната вечеря, те стояха още малко време до ръмливия водоскок и после се разделиха за сън. На странника бе отредено да спи на меко, хубаво легло навън в градината. Той си легна, но въпреки, че беше уморен, сънят отлетя от очите му. Той нивга не бе спал под открито небе. В душата му затрепка някаква непозната радост и му бе приятно, че се намира в тоя тих кът на Абар.
към текста >>
Радостта на битието, която подвижва сърцето към радостен повик за живот, същата която разперва пръстите към
лъчезарния
лик на слънцето.
Тя поемаше душата нагopе, където никога не можеха да стигнат прашните стъпки на нашия размисъл. Цялата радост на битието се бе втъкала сякаш в тия прости звукове, които с тайнствена сила, отнемат от нас всичката печал на земните дни. Радостта на битието изпълваше душата на странника. Това е една неземна радост, която не се движи с вълните на човешките емоции и бури. Това е една топлинка, що идва из някои страхотни висини на живота и буди непознати, свещени тръпки на обич дори за малката мравинка, която случайно си съгледал на своя път.
Радостта на битието, която подвижва сърцето към радостен повик за живот, същата която разперва пръстите към
лъчезарния
лик на слънцето.
В душата на странникът се разведри. Като че ли пролетен лъх продуха мъглите на тежка, дълга зима и той надзърна в себе си. Там светлееше пламъчето на един тих неугасим огън, запален от памти векове. Тия прости звукове, родени в съприкосновение на малката медногласа флейта, издялана от ръката на планински пастир, с душата на мъдреца, се развиваха в някаква струя, която се мъчеше да достигне небето. През тях странникът разбра, че и звездите пеят, че и листата по дърветата пеят, че малкия водоскок приглася също на тази песен, и му се стори най-сетне, че и у самия него живее тя.
към текста >>
Посред тях наистина блестеше една ярка звезда като
лъчезарен
диамант и странникът помисли, че това ще е звездата –ответ на деветото му питане – звездата на свещеното слово.
Той почувства, че девет звезди огръха в неговото небе като корона, в средата на която блестеше като ярък диамант една звезда, – звездата на свещеното слово. Отново той изреди в своя ум деветтях малки тайни: най-красивото – небето, най-желаното – свободата, най- потребното – слънцето, най-чудното – окото, най-вълшебното – музиката, най-истинното – приказката, най-примамливо – тайната, най-чистото – детето, най-великото – любовта. Вечерта, когато нощта го свари изново в път, той седна да почине. Погледът му се отправи неволно към небето. Там, на север, за първи път видя той няколко звезди, наредени като корона, прилични на тия, които oгряxa в душата му.
Посред тях наистина блестеше една ярка звезда като
лъчезарен
диамант и странникът помисли, че това ще е звездата –ответ на деветото му питане – звездата на свещеното слово.
към текста >>
33.
Правият път на живота
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
В Швеция и Норвегия, дето лятото е само два месеца, кукурузът все пак узрява твърде скоро под
лъчите
на слънцето.
денят се увеличава с една секунда. Проф. Браун счита това си откритие за една от най-големите придобивки на математическата астрономия. Светлината и растенията В 1880 г. Сименс показа, че продължителното осветление на оранжерии с арка от лампи, спомага за по-бързото поникване на цветя и узряване на плодовете. Извънредно бързото поникване на зарзавата в полярните области, където има продължителни светли нощи, е също предмет на оживени спорове напоследък.
В Швеция и Норвегия, дето лятото е само два месеца, кукурузът все пак узрява твърде скоро под
лъчите
на слънцето.
Днес с положителност се констатира, че има разлика в това отношение между дневната слънчева светлина и изкуствената такава. Камил Фламарион е правил много опити с чувствителната или „Срамежливата" мимоза. Растения под синя светлина не печелят нищо в развитието си и остават в летаргично състояние, но под червена светлина те израстват четири пъти по-скоро. Това е също и за бялата светлина. С такива опити е доказано вече, че червените, портокалените и жълтите лъчи помагат на растежа на растенията, когато синия цвят има обратни ефекти.
към текста >>
С такива опити е доказано вече, че червените, портокалените и жълтите
лъчи
помагат на растежа на растенията, когато синия цвят има обратни ефекти.
В Швеция и Норвегия, дето лятото е само два месеца, кукурузът все пак узрява твърде скоро под лъчите на слънцето. Днес с положителност се констатира, че има разлика в това отношение между дневната слънчева светлина и изкуствената такава. Камил Фламарион е правил много опити с чувствителната или „Срамежливата" мимоза. Растения под синя светлина не печелят нищо в развитието си и остават в летаргично състояние, но под червена светлина те израстват четири пъти по-скоро. Това е също и за бялата светлина.
С такива опити е доказано вече, че червените, портокалените и жълтите
лъчи
помагат на растежа на растенията, когато синия цвят има обратни ефекти.
Ултравиолетовите лъчи убиват растенията. Съюз за духовни науки Под това название се е образувало в Хамбург едно дружество, чиято първа цел била да се направят допитвания между членовете за всички по-забележителни практични наблюдения из тази област, за да се подготви материал за методичните научни изследвания на окултните проблеми, каквито напоследък почнали тамошните университети под ръководството на професорите Driesch и Osterreich. от Z. F. О. НОВИ КНИГИ: „Най-новата ориентировка на физиката" от Giulio Alliata и „Силовите полета" от същия.
към текста >>
Ултравиолетовите
лъчи
убиват растенията.
Днес с положителност се констатира, че има разлика в това отношение между дневната слънчева светлина и изкуствената такава. Камил Фламарион е правил много опити с чувствителната или „Срамежливата" мимоза. Растения под синя светлина не печелят нищо в развитието си и остават в летаргично състояние, но под червена светлина те израстват четири пъти по-скоро. Това е също и за бялата светлина. С такива опити е доказано вече, че червените, портокалените и жълтите лъчи помагат на растежа на растенията, когато синия цвят има обратни ефекти.
Ултравиолетовите
лъчи
убиват растенията.
Съюз за духовни науки Под това название се е образувало в Хамбург едно дружество, чиято първа цел била да се направят допитвания между членовете за всички по-забележителни практични наблюдения из тази област, за да се подготви материал за методичните научни изследвания на окултните проблеми, каквито напоследък почнали тамошните университети под ръководството на професорите Driesch и Osterreich. от Z. F. О. НОВИ КНИГИ: „Най-новата ориентировка на физиката" от Giulio Alliata и „Силовите полета" от същия. И двете издания на Otto Hillmann, Leipzig.
към текста >>
Калият притежава свойството, когато бъде засегнат от светлината да отделя известен брой електрони; така че, когато
лъчите
на една звезда засегнат калия, ако има една разлика в потенциалите от неколкостотин волта, явява се електричен ток.
Така запр. Плутарх твърди, че Земята отговаря на тона ла, Луната — на си, Меркурий — на тона до, а неподвижните звезди на октавата на ла. И ето че напоследък, генерал Перие и двама негови сътрудници намират средство, служейки си с един твърде остроумен диспозитив, да зарегистрират и да чуят трептенията на звездите. Ще кажем някоя и друга дума за начина, по който те са работили. На един голям екваториал те настанили една голяма тръба, на чийто край разположили калий.
Калият притежава свойството, когато бъде засегнат от светлината да отделя известен брой електрони; така че, когато
лъчите
на една звезда засегнат калия, ако има една разлика в потенциалите от неколкостотин волта, явява се електричен ток.
Явно е, че токът ще бъде твърде слаб, понеже звездите са твърде отдалечени. Но за щастие, той може да бъде увеличен един милион пъти с помощта на една лампа с две мрежи. При тия условия, ако се прокара така получения ток през един телефонен апарат, чува се съвсем ясно звук, който много напомня звука на безжичния телеграф. Не ще ли може по-нататък да се класифицират чисто музикално трептенията на планетите и звездите, и няма ли да може да се установи по такъв начин една, тъй да се рече, звукова астрология? Защото ще може да се сравняват вибрациите на един индивид с тия на планетата, под която той е роден и ще могат да се извлекат изводи важни за него.
към текста >>
Именно на такива хора, спиритизмът дава първите
лъчи
на светлина и надежда — доказателства, че човек има душа, която не умира, а живее съзнателен живот и след смъртта на тялото.
(Светлина и тъмнина) което се издава в Рим Via Varese № 4 и съществува вече 25 години. Списанието разглежда принципиално въпроси по спиритизма и е много добре редактирано. Както и други няколко списания по окултните науки и спиритизма, то има за задача да разпространява истината за безсмъртието на душата. В Италия интелигенцията почна отдавна да се съмнява в догмите и в Бога на официалната църква. И така хората стават индиферентни към живота без идеал, съмняват се във всичко, мислят за смъртта като за нещо страшно, неопределено, черно.
Именно на такива хора, спиритизмът дава първите
лъчи
на светлина и надежда — доказателства, че човек има душа, която не умира, а живее съзнателен живот и след смъртта на тялото.
Така те получават нов подтик към чист и смислен живот. Почват да се интересуват от задгробния мир, да изучават теософията, окултизма и пр. Многобройни духовни спиритически и полуокултни списания в Италия вършат грамадна подготвителна работа за духовния напредък на душите, които търсят истината.
към текста >>
34.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Човешката душа може да живее великия, свободния живот само когато е в жива връзка с живата природа – която изявява разумния и единия живот, когато е изложена на слънчевите
лъчи
, а не на лунните.
Но тогава ние никога не можем да изпитаме това, което житното зърно изпитва, когато пусне корени, излезе над земята, цъфне и върже плода – ние ще си останем зърно в хамбара с възможност за живот, но истинския живот ние не можем да познаем по такъв начин. Съвременните хора са зърна в хамбара. Само онези у които се е пробудило космичното съзнание и любовта се е разширила да обхване всичко живо – цялата природа, само те са, които са посети зърна и които ще дадат плод. Те са пеперудите, свободните и красиви пеперуди на още по-красивия живот. Противоречията в човешкия живот се явяват още, защото веднъж зърната посети – те не са изложени на слънчева светлина, а на лунна или отразена светлина, а с това се спъва и става невъзможен всеки живот и всяко растене.
Човешката душа може да живее великия, свободния живот само когато е в жива връзка с живата природа – която изявява разумния и единия живот, когато е изложена на слънчевите
лъчи
, а не на лунните.
Кои са слънчевите лъчи ? – Това са лъчите на едното слънце на живота. Когато човек не вярва в разумния живот, в себе си, а в разни авторитети и книги – той се грее на отразени лъчи и никакво растене не е възможно. Съвременните хора, които чакат спасението си от социалните учения – от кървавата революция; които вярват само в черквите, науката, философията, а не и в разумното творческо начало в себе си, всички те се греят на месечина и затова няма никакво растене, няма радост, светлина, топлина, сила, движение. Съвременните хора са идолопоклонници.
към текста >>
Кои са слънчевите
лъчи
?
Съвременните хора са зърна в хамбара. Само онези у които се е пробудило космичното съзнание и любовта се е разширила да обхване всичко живо – цялата природа, само те са, които са посети зърна и които ще дадат плод. Те са пеперудите, свободните и красиви пеперуди на още по-красивия живот. Противоречията в човешкия живот се явяват още, защото веднъж зърната посети – те не са изложени на слънчева светлина, а на лунна или отразена светлина, а с това се спъва и става невъзможен всеки живот и всяко растене. Човешката душа може да живее великия, свободния живот само когато е в жива връзка с живата природа – която изявява разумния и единия живот, когато е изложена на слънчевите лъчи, а не на лунните.
Кои са слънчевите
лъчи
?
– Това са лъчите на едното слънце на живота. Когато човек не вярва в разумния живот, в себе си, а в разни авторитети и книги – той се грее на отразени лъчи и никакво растене не е възможно. Съвременните хора, които чакат спасението си от социалните учения – от кървавата революция; които вярват само в черквите, науката, философията, а не и в разумното творческо начало в себе си, всички те се греят на месечина и затова няма никакво растене, няма радост, светлина, топлина, сила, движение. Съвременните хора са идолопоклонници. Те са създали науката, изкуствата, философията, религията, соц.
към текста >>
– Това са
лъчите
на едното слънце на живота.
Само онези у които се е пробудило космичното съзнание и любовта се е разширила да обхване всичко живо – цялата природа, само те са, които са посети зърна и които ще дадат плод. Те са пеперудите, свободните и красиви пеперуди на още по-красивия живот. Противоречията в човешкия живот се явяват още, защото веднъж зърната посети – те не са изложени на слънчева светлина, а на лунна или отразена светлина, а с това се спъва и става невъзможен всеки живот и всяко растене. Човешката душа може да живее великия, свободния живот само когато е в жива връзка с живата природа – която изявява разумния и единия живот, когато е изложена на слънчевите лъчи, а не на лунните. Кои са слънчевите лъчи ?
– Това са
лъчите
на едното слънце на живота.
Когато човек не вярва в разумния живот, в себе си, а в разни авторитети и книги – той се грее на отразени лъчи и никакво растене не е възможно. Съвременните хора, които чакат спасението си от социалните учения – от кървавата революция; които вярват само в черквите, науката, философията, а не и в разумното творческо начало в себе си, всички те се греят на месечина и затова няма никакво растене, няма радост, светлина, топлина, сила, движение. Съвременните хора са идолопоклонници. Те са създали науката, изкуствата, философията, религията, соц. учения и после чакат спасението от тях.
към текста >>
Когато човек не вярва в разумния живот, в себе си, а в разни авторитети и книги – той се грее на отразени
лъчи
и никакво растене не е възможно.
Те са пеперудите, свободните и красиви пеперуди на още по-красивия живот. Противоречията в човешкия живот се явяват още, защото веднъж зърната посети – те не са изложени на слънчева светлина, а на лунна или отразена светлина, а с това се спъва и става невъзможен всеки живот и всяко растене. Човешката душа може да живее великия, свободния живот само когато е в жива връзка с живата природа – която изявява разумния и единия живот, когато е изложена на слънчевите лъчи, а не на лунните. Кои са слънчевите лъчи ? – Това са лъчите на едното слънце на живота.
Когато човек не вярва в разумния живот, в себе си, а в разни авторитети и книги – той се грее на отразени
лъчи
и никакво растене не е възможно.
Съвременните хора, които чакат спасението си от социалните учения – от кървавата революция; които вярват само в черквите, науката, философията, а не и в разумното творческо начало в себе си, всички те се греят на месечина и затова няма никакво растене, няма радост, светлина, топлина, сила, движение. Съвременните хора са идолопоклонници. Те са създали науката, изкуствата, философията, религията, соц. учения и после чакат спасението от тях. Не, докато те сами не се превърнат в пеперуди, докато не излязат из затворите на лъжата, лицемерието, измамата, порока, затворите на личния и груповия егоизъм – дотогава светлината ще бъде скрита за тях.
към текста >>
35.
ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Трябва да се изучи влиянието на слънчевите
лъчи
преди и след обяд.
и пр. СЛЪНЦЕТО Окултизмът е в състояние да хвърли светлина върху характера на енергиите, които ни идат от слънцето. От него ни идат множество енергии: светлина, топлина, електричество, магнетизъм и други енергии от по-висш характер. Трябва да се изучи по кой начин възприема човек слънчевите енергии в ниски и високи места. Требва да се изучат акумулаторните центрове в човешкия организъм, през които той усвоява тези енергии и ги препраща по другите свои части.
Трябва да се изучи влиянието на слънчевите
лъчи
преди и след обяд.
Земята е по-възприемчива към положителните слънчеви енергии преди обяд и затова слънчевите лъчи имат лечебно действие предимно преди обяд. От годишните времена най-възприемчива е земята към слънчевите лъчи напролет. Освен това слънчевите лъчи действуват различно в разните предобедни часове. Това пак зависи от различната възприемателна сила на земята (в дадено място) в разните часове. Окултизмът изучава всичко това.
към текста >>
Земята е по-възприемчива към положителните слънчеви енергии преди обяд и затова слънчевите
лъчи
имат лечебно действие предимно преди обяд.
СЛЪНЦЕТО Окултизмът е в състояние да хвърли светлина върху характера на енергиите, които ни идат от слънцето. От него ни идат множество енергии: светлина, топлина, електричество, магнетизъм и други енергии от по-висш характер. Трябва да се изучи по кой начин възприема човек слънчевите енергии в ниски и високи места. Требва да се изучат акумулаторните центрове в човешкия организъм, през които той усвоява тези енергии и ги препраща по другите свои части. Трябва да се изучи влиянието на слънчевите лъчи преди и след обяд.
Земята е по-възприемчива към положителните слънчеви енергии преди обяд и затова слънчевите
лъчи
имат лечебно действие предимно преди обяд.
От годишните времена най-възприемчива е земята към слънчевите лъчи напролет. Освен това слънчевите лъчи действуват различно в разните предобедни часове. Това пак зависи от различната възприемателна сила на земята (в дадено място) в разните часове. Окултизмът изучава всичко това. Той изучава и условията за възприемчивост на по-висшите слънчеви енергии.
към текста >>
От годишните времена най-възприемчива е земята към слънчевите
лъчи
напролет.
От него ни идат множество енергии: светлина, топлина, електричество, магнетизъм и други енергии от по-висш характер. Трябва да се изучи по кой начин възприема човек слънчевите енергии в ниски и високи места. Требва да се изучат акумулаторните центрове в човешкия организъм, през които той усвоява тези енергии и ги препраща по другите свои части. Трябва да се изучи влиянието на слънчевите лъчи преди и след обяд. Земята е по-възприемчива към положителните слънчеви енергии преди обяд и затова слънчевите лъчи имат лечебно действие предимно преди обяд.
От годишните времена най-възприемчива е земята към слънчевите
лъчи
напролет.
Освен това слънчевите лъчи действуват различно в разните предобедни часове. Това пак зависи от различната възприемателна сила на земята (в дадено място) в разните часове. Окултизмът изучава всичко това. Той изучава и условията за възприемчивост на по-висшите слънчеви енергии. По някои от горните въпроси читателят ще намери обяснение в статията „Влиянието на слънчевата енергия" (в книгата „Силите на живата природа"), в статията „Слънцето" в спис.
към текста >>
Освен това слънчевите
лъчи
действуват различно в разните предобедни часове.
Трябва да се изучи по кой начин възприема човек слънчевите енергии в ниски и високи места. Требва да се изучат акумулаторните центрове в човешкия организъм, през които той усвоява тези енергии и ги препраща по другите свои части. Трябва да се изучи влиянието на слънчевите лъчи преди и след обяд. Земята е по-възприемчива към положителните слънчеви енергии преди обяд и затова слънчевите лъчи имат лечебно действие предимно преди обяд. От годишните времена най-възприемчива е земята към слънчевите лъчи напролет.
Освен това слънчевите
лъчи
действуват различно в разните предобедни часове.
Това пак зависи от различната възприемателна сила на земята (в дадено място) в разните часове. Окултизмът изучава всичко това. Той изучава и условията за възприемчивост на по-висшите слънчеви енергии. По някои от горните въпроси читателят ще намери обяснение в статията „Влиянието на слънчевата енергия" (в книгата „Силите на живата природа"), в статията „Слънцето" в спис. „Всемирна летопис", год.
към текста >>
известно негово душевно преживяване ражда за понататъшния му живот предразположение към разстройство на храносмилането, друго преживяване – предразположение към разстройство на
жлъчната
функция на черния дроб и пр.[5] И всичко това може да се провери чрез опит.
Одичните течения на човека трябва да са в хармония със същите течения на земята. А това става, когато човек спи с глава към север, а с крака към юг, или поне с глава към изток и крака към запад. И върху най-незначителните наглед въпроси окултизмът хвърля светлината на по-дълбокото знание. Има напр. връзка между известни преживявания на детето и известни болести. Напр.
известно негово душевно преживяване ражда за понататъшния му живот предразположение към разстройство на храносмилането, друго преживяване – предразположение към разстройство на
жлъчната
функция на черния дроб и пр.[5] И всичко това може да се провери чрез опит.
Може да се посочи от окултизма и причинната връзка между едните и другите явления. Но това са само няколко примера от многото. Аз с тях искам да изтъкна само, какви ценни правила за разумно нареждане на живота можем да добием чрез по-дълбокото изследване законите на живата природа. ЕВРИТМИЯ Въз основа на окултното познание е турена основа и на едно ново изкуство „евритмия" Това е така нареченият „език чрез движения". Когато човек говори или мисли, често безсъзнателно извършва известни движения.
към текста >>
36.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
(Опитът показва, че телата поглъщат катодни
лъчи
, почти пропорционално на своята плътност, т.е.
След дълга работа, раздробяване, синтезиране, наблюдение дойде се до електрона – загадката на светостроението, градивен материал с маса равна на 0.000...25 (след десетичната точка има двадесет и седем нули) грама, с радиус 0.000...13 см. (с дванадесет нули след десетичната точка) и с електрически заряд равен на 3х10-1³ електростатични единици. Електроните са прости електрически заряди без никакво вещество. Те представляват според думите на професор Риги някакви местни изменения в ефира, разпределени симетрично около някоя централна точка. Всичките познати нам тела тогава, можем да си ги представяме във вид на агрегати или системи от подобни електрони В полза на тоя възглед ни говори и още обстоятелството, че различните тела, различно реагират на свободните електрони, намиращи се в постъпателно движение.
(Опитът показва, че телата поглъщат катодни
лъчи
, почти пропорционално на своята плътност, т.е.
на общото число от съставящите го електрони.) Днес много понятия се преиначават, просветляват със знанието на подобен един строеж на материята. Например понятието за масата се поставя на една нова основа, уяснена и дефинирана изключително от специфичните особености (скорост, разположение и пр.) на комбиниращите го елементи. Намерено е (Kaufmann), че отношението на заряда на движещия се електрон към неговата маса бързо расте, когато скоростта му се приближава към тая на светлината. Например масата на електрона, обладаващ скорост 9/10 от скоростта на светлината, се оказала двойно по-голяма, отколкото тая на електрона, обладаващ скорост 7/30 от скоростта на светлината. Във всички случаи фактите ни говорят, че електроните представляват основните елементи за строенето на атома.
към текста >>
37.
РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл.
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
А езикът на музиката тогава ще бъде онзи вътрешен и творчески процес, който спонтанно и неусетно ще облагородява и въздига душата, докато постепенно я издигне до
лъчезарните
висини на духа, където се разнасят блестящите мажорни акорди на божествената музика.
Той трябва да разтвори не само ума си, а и сърцето си, и цялата си душа – доверчиво да я разтвори за въздействието на музиката, да се остави в нейните обятия и съсредоточен вътре в себе си, в своя дух – не обаче в ума си или в чувствата си – да съзерцава само прииждането на тоновите съчетания и мотиви. И такова възприемане на музиката ще му донесе най-много богатство, тя ще го повдигне изцяло, ще пробуди в него гласа на по-висшето съзнание, ще разтроши оковите, сковаващи неговия дух, който ще се почувствува облекчен в студената и тъмна материя, в която е въплътен. А от свободата на духа, като първи негови рожби ще се появят и възвишените мисли и проекти, и благородните чувства и желания, и героичните стремежи и подтици. Не искайте да слушате музиката да ви говори на ума, защото две трети от нейните богатства ще бъдат загубени за вас; нито искайте да ви говори тя на сърцето, защото пак две трети от богатствата ù ще загубите; нито искайте да ви импулсира само във вашата работа – пак ще загубите. А издигнете себе си над мисъл, чувство и воля, потопете се в свръхсъзнанието на своя живот и тогава тя ще ви въздействува най-хармонично и най-пълно.
А езикът на музиката тогава ще бъде онзи вътрешен и творчески процес, който спонтанно и неусетно ще облагородява и въздига душата, докато постепенно я издигне до
лъчезарните
висини на духа, където се разнасят блестящите мажорни акорди на божествената музика.
[1]Думата идеи тук и нататък ще използувам не в общоупотребителния ù смисъл, а условно избрах това име по липса на друго по-подходящо, за да именувам ония сложни зародиши, които идат от дълбочината на човешкото съзнание и които при съответната почва на една от трите посоки, по които се проявява засега човешкият живот, се конкретизират в мисли, чувства и действия. Областта на идеите, там дето те се явяват цялостни и неразложени, е свръсъзнанието, което стон надъ ума, сърцето и волята на човека, проникващо ги и обединяващо ги в едно. Свръхсъзнанието се явява като нова посока на проява на човешкия живот, но не независимо отделна, а само резултантна, направо зародишна на споменатите три. Тук проявата е хармонична и пълна, тя е едновременно и мисъл, и чувство, и дейност. [2]Виж статията „Психофизиологичното въздействие на музиката върху човека", печатана в същото списание год.
към текста >>
38.
*** - Георги Северов
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Тогава и твоята земя ще обхване със своята
лъчезарност
слънцето!
Чак когато твоите цветя се напълно разцъфтят, ти ще можеш лесно да отскубнеш тия бурени. Твоят жив вечен бог ще дойде да се разхожда в градината ти едва тогава, когато всичките ти лехи се покрият съ цветя. Но недей ги подтиква към цъфтеж изкуствено! Само обработи почвата и хвърли семената. Всичко останало остави на земята и слънцето.
Тогава и твоята земя ще обхване със своята
лъчезарност
слънцето!
В твоята градина, приятелю мой, ако грижливо разработиш почвата и посееш семето, ще ти се роди твоя жив бог на твоя собствена земя! Благоуханията на твоите цветни лехи ще му послужат за храна... В свещена тишина ще се оформи той във величествен образ... В твоята собствена градина, когато всичко се обсипе с цветя, ти ще се разхождаш някога със своя бог!
към текста >>
39.
ВЕСТИ
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Това са трите сестри на севера, очите на които гледат с величествената глъбина на модрото небе, буйните коси на които са изтъкани от
лъчите
на слънцето, челата на които сияят с блясъка на ледените планини.
Ледени дворци, по които играе слънчевата светлина в многоцветни преливащи се багри, са предградията на тоя вечно леден свят. Там спират корабите на странниците, защото корпусите им се запират в смразяващите се води, в ледовете и там е сетната стъпка на всеки човешки крак. Тая страна е отечеството на ледените вихри, които духат през далечните страни и охлаждат вечерите на юга. Очите там гледат смело, разкрито и зениците са изтъкани от студената, чиста синевина на небето или от багрите на зеленикавите смразени води. Там някъде, в недрата на това строго студено царство, където има богатство на светлина, що се разбива в седмобагра дъга във всяка капка, прилична на замръзнала сълза, живеят верността, чистотата и свободата.
Това са трите сестри на севера, очите на които гледат с величествената глъбина на модрото небе, буйните коси на които са изтъкани от
лъчите
на слънцето, челата на които сияят с блясъка на ледените планини.
Това е страната в далечния север, строгата прелестна родина на трите приказни сестри. Вечният я е надарил със смразяващо дихание, в което се дочува да звънти като гласът на пролетно пробуждане чистата песен на вечния идеал. Синовете, що се раждат там, носят в сърцата си запален свещения плам на безкористието и любов към небето и затова огънят на земята и жаркият плам на южните очи не могат да метнат було над тоя светлик и девиците на юга не могат да познаят тяхната любов. Те не могат да познаят тяхната любов, защото верните синове на севера нивга не оставят бранния меч на словото, с което пазят в душите си името на своя творец, за да прегърнат техните южни глави, увенчани с коса на черен кедър... Чудна страна е северната ледена земя. Там се раждат ония, които влизат във войнството на Белите.
към текста >>
40.
ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Човек обаче, се изгаря при температура 70° – 100°, независимо дали тая топлина е гореща вода, горещ въздух, нагрят предмет или
лъчиста
топлина.
Тази температурна граница не е абсолютна за всички клетки и организми. Особено микроорганизмите изтрайват на много висока температура. Така напр. чумният бацил устоява при 100° – 10 мин.; б.бутуликус при 80° – цял час; б.шанлеи при 100° – 2 часа; а б.месентерикус при 130° – 30 мин. Има водорасли, които живеят дори в горещи извори при температура 70° – 80°.
Човек обаче, се изгаря при температура 70° – 100°, независимо дали тая топлина е гореща вода, горещ въздух, нагрят предмет или
лъчиста
топлина.
При високите температури смъртта на тъканите настъпва веднага; при по-ниските – след известно време нагряване. От температурата се получава съсирване на протоплазмата в самите клетки, от друга страна и кръвта се съсирва и дава още по-лошо състояние с неминуема смърт. Някога, обаче, човек привиква към топлината и може да понася високи температури. Такъв е случаят с жителите населващ вътрешните части на Австралия, където някога дневната жега достига 67° на слънце. Но обикновеният европеец не може да понася по-висока температура от 40°-50°.
към текста >>
С тия трептения днес обясняват законите за разширение на телата от топлината, изменение на агрегатните състояния, химичните реакции, доказаните психофизиологически влияния на музиката, терапевтическата и психофизиологическа роля на цветните светлинни
лъчи
и пр.
Това хармонично и правилно движение на тялото носи в себе си особена вибрационна сила. Използвайки тия сили Д-р Рудолф Щайнер създаде т.н. евритмия, един вид танц, имащ за цел да докара тялото в хармонични трептения с мировия ритъм. Тая евритмия той дори приложил в медицината. Известно е, че всичко се намира в непрекъснати трептения и че тия трептения могат да се изменят.
С тия трептения днес обясняват законите за разширение на телата от топлината, изменение на агрегатните състояния, химичните реакции, доказаните психофизиологически влияния на музиката, терапевтическата и психофизиологическа роля на цветните светлинни
лъчи
и пр.
И в обяснение на ненормалността на нестинарите и другите подобни на тях шамани, дервиши и пр. тия трептения на материята заемат първенствуваща роля. Огъня, жаравата и топлината не са нищо друго, освен вибрации. Танцът на нестинарите, тяхната „нестинарска песен", тъпана, хората, и т.н. представляват явления от вибрационен характер.
към текста >>
41.
ВЕСТИ
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Това ви казвам, защото маякът свети, но едни в гърба осветява и си мислят, че е тъмно, а други гледат неговите светли
лъчи
и гребат към него за спасение.
ПРИТЧИ (Из белите полета на Евангелията) I Подобно е царството божие на буря, която обрулва изгнилите плодове от китните дървета, за да не би да прогният и здравите, нито пък с алчна ненаситност да смучат сок, за да усилят и разпространяват своята гнилота, та да не могат и здравите хубаво и навреме да узреят. Истина, Истина, ви казвам – Ще паднат прогнилите, за да узреят здравите. ІІ Пак подобно е царството небесно на маяк всред развълнувано море, що чертае около себе светъл кръг дълбоко в хоризонта. Който поглед и платна се обърнат към него, ще бъдат спасени, а пък който го не види или си крие погледа от него, ще изчезне беззаветно в тъмнината на развилнялата се буря. Истина, Истина, ви казвам, че който гръб даде на маяка, ще изгуби в тъмнината собствената си сянка; а който с надежда загребе с веслата си към него, ще има винаги неговата светлина.
Това ви казвам, защото маякът свети, но едни в гърба осветява и си мислят, че е тъмно, а други гледат неговите светли
лъчи
и гребат към него за спасение.
Гребете, дерзайте вий, настрадали се плувци, защото близо е вече спасителния бряг.
към текста >>
42.
КНИГОПИС
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Щом селена бъде изложен на най незначително осветление, веднага
излъчва
електрически ток, поради което се употребява като звънец – сигнал за узнаване присъствието на крадци.
ВЕСТИ Още за превръщане на светлината в звук и обратно. Това е един много важен проблем в окултната наука. Напоследък са използвани за тая цел свойствата на минералния елемент селен. Неговата електрическа дееспособност се променя съобразно силата на светлината, на която е изложен и на това обстоятелство е съградено едно от най-забележителните открития: оптофонът (зрителнят звук) на Д-р Фурние Д'Аалб.
Щом селена бъде изложен на най незначително осветление, веднага
излъчва
електрически ток, поради което се употребява като звънец – сигнал за узнаване присъствието на крадци.
Обаче така наречения оптофон на слепите е (създаден) по същия начин, за да четат книги с обикновен печат. Селенът превръща всяка буква в звук, така че слепият чува текста посредством слушалката на един извънредно чувствителен апарат. Д-р Д' Аалб уверява, че откритието му ще ускори значително решението на въпроса за далечното гледане и фотографиране. Посредством стотина резонатора пак чрез селена се превръща звукът в светлина. Редакцията на сп.
към текста >>
43.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
В първата глава още – „Някои закони на силата и красотата" – авторът говори за силата на нашите мисли, чиито поляритет дава своя отпечатък върху лицето ни и твърди, че с нашата мисъл ние привличаме от невидимата материя в природата сили, които ни помагат или вредят, според характера на мислите, които ние
излъчваме
.
КНИГОПИС „Нашите сили – как да ги използуваме" от Пр. Мълфорд, превела Елена Консулова-Вазова. В редакцията ни се получи горната книга, която горещо да препоръчваме на всички. По време на духовна криза, когато човечеството обезверено, терзано от толкова съмнения, търси подкрепа някъде отвън, защото то е изгубило вярата в себе си, преводът на книгата на бележития автор идва да запълни една въпиюща празнина – да посочи на човека, че силата, гаранцията на успеха, напредъка в живота е скрита в самия него.
В първата глава още – „Някои закони на силата и красотата" – авторът говори за силата на нашите мисли, чиито поляритет дава своя отпечатък върху лицето ни и твърди, че с нашата мисъл ние привличаме от невидимата материя в природата сили, които ни помагат или вредят, според характера на мислите, които ние
излъчваме
.
И затова да начертаем един въображаем образ за самия себе си, образ пълен с младост, здраве и сила, в който да се съсредоточим неотстъпно – с това ще привличаме към себе си елементи, които винаги ще ни помагат в реализацията на тоя идеален образ на нашата мисъл защото, „Всяка мисъл е един камък за изграждане на нашата бъдеща съдба". – По-нататък той ни сочи влиянията, които оказва околната среда върху нас и средствата, как да се предпазим от понижаващи такива – да знаем, кога да бъдем активни, невъзприемащи чужди влияния, а сами да влияем и кога пасивни, акумулиращи висшите трептения на един по-напреднал дух. – По-нататък той разглежда ролята на самовнушението, сочи като велик фактор развитието любовта към природата, самообладанието, говори за двойнствения живот на човека в будно състояние и на сън и значението на правилното ползуване от последния. Посочва също средства, как да се предпазим от безсъние и как да използуваме най-правилно съня за възобновяване на енергията, говори за ползата от въображението, от мечтанието – една сила, която твори дела, в едно могъщо и невидимо царство, което, както твърди авторът, досега малцина са изследвали. Вярата той нарича „семе на всяко чудо и за добро и за зло", в зависимост от насоката на нашето въображение, нашата мисъл.
към текста >>
44.
Произхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό - К. К.
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Всеки може да върши каквото желае, да избира един или други път, да върши едно или друго, да вярва в нещо или не, обаче издълбоко погледнато тая свобода не е безгранична, защото всичката тая мрежа от различни пътища, от различни убеждения се събират в една точка, както
лъчите
в пламъчето на свещта.
Такова разбиране не може да има в пълнота никой от нас и затова няма право никой от нас да дири съвършенство у другия. Единственото най-умно, най-полезно в живота ни остава това да се учим. В това се свежда всичко в нашия живот и най-сетне, като че и затова сме сътворени и изпратени на земята. Тая стара истина е основата, върху която почива цялата древна наука за живота; именно това, че човекът е едно творение нагласено така, че вечно да възприема, вечно да расте. Привидно, разбира се, изглежда че всеки е свободен.
Всеки може да върши каквото желае, да избира един или други път, да върши едно или друго, да вярва в нещо или не, обаче издълбоко погледнато тая свобода не е безгранична, защото всичката тая мрежа от различни пътища, от различни убеждения се събират в една точка, както
лъчите
в пламъчето на свещта.
Ние често се упрекваме защо един се е запътил по едно направление, а други – в друго. Това са отделни моменти само, отделни отсечки от една обща голяма крива линия, която се затваря далече някъде от нас и нам е трудно да схванем нейната кривина, нейното единство. Също така е трудно, невъзможно нам, в началото да схванем единството в цялата обстановка на живота. Ако между нас съществува разногласие и дисхармония, причината за това сме самите ние. Нам е трудно да си представим, че всички хора имат еднакво право да са свободни като нас, и друго, че има и друга работа в света, която е по-важна, поне еднакво важна с нашата.
към текста >>
45.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Далеч от това да бъдат катастрофи, както се казва понякога, тези срещи са напротив, плодородни съвкупления; вместо пожара от унищожението на две гаснещи звезди, би трябвало да се види там
лъчезарната
зора на един нов свят.
Авторът смята, че много термодинамични и радиохимични основания, оправдават дуалистичната и вихрушковидна космогония. Космичният удар, според него, обяснява и създаването на междуатомната енергия. Космичният удар не е, от друга страна, една проста хипотеза. Ние го виждаме понякога да се произвежда пред нашите очи, Мъчно могат да се обяснят другояче новите звезди, които се появяват внезапно от време навреме в пространството и, каквито в последните години астрономите са зарегистрирани множество пъти. Тези гигантски небесни целувки, явяващи се там, гдето дотогава е било празно, трябва да отговарят на мъглявините, за които говори Бело; от тях в последствие се ражда една нова система със своето слънце и своите планети, гдето може да се роди живота.
Далеч от това да бъдат катастрофи, както се казва понякога, тези срещи са напротив, плодородни съвкупления; вместо пожара от унищожението на две гаснещи звезди, би трябвало да се види там
лъчезарната
зора на един нов свят.
Тази теория е още един принос към идеята за родството между природните явления. В една твърде забележителна тема върху „Проблемът на Злото". Емил Лазбакс, който си служи с новите данни на науката, за да покаже дуализма на две противни сили (живот и смърт, любов и омраза) и двойния процес на Падение и Изкупление, е изказал, може би, всичката философска стойност на космогонията на Бело. Космичният удар му се струва като един гигантски пример на световен дуализъм. „Слънчевата система и звездните системи стават наистина организми; те образуват едно космично царство, подчинено на същите закони на произвеждането, както животинското или растителното, и както химичното царство, гдето дуализмът се утвърждава в атома чрез съществуването на положителни и отрицателни електрони.
към текста >>
Ако прочее, същите тела, същите метали като тук долу, се намират и в най-отдалечените звезди, ако
излъчванията
и големите физически сили (привличане и пр.) са навсякъде еднакви — нищо не пречи да се допусне, че планетите на някои от безбройните слънца, които образуват не само нашия млечен път, но и милионите други космични сдружения или спирални мъглявини, са обитаеми както нашата скромна земя.
Тези артерии ще са вихрушки от космична материя, аналогични с мъглявите влакна на Плеядите, свързващи звездите помежду им, ядките на планетите с тая на слънцето; тази солидарност, материализираща всички части на вселената, изглежда действително да води до една размяна на вибрации". Най-модерната наука не се ли връща към концепцията за Великото Животно, за което говори Платон. Така се подкрепя идеята за населеността на небесните светове. Спектроскопът открива единството в химичния състав на всички части на космоса. Светлинните спектри показват еднаквото образуване на звездите с това на нашия свят.
Ако прочее, същите тела, същите метали като тук долу, се намират и в най-отдалечените звезди, ако
излъчванията
и големите физически сили (привличане и пр.) са навсякъде еднакви — нищо не пречи да се допусне, че планетите на някои от безбройните слънца, които образуват не само нашия млечен път, но и милионите други космични сдружения или спирални мъглявини, са обитаеми както нашата скромна земя.
Има един милиард и 500 милиона познати звезди, по-големи или по-малки от нашето слънце; има жълти, червени и сини, двойни и тройни. Теорията на Бело ни кара да вярваме, че никак не е възможно те да нямат също свои планети- Ние се смятаме за избраници, но нашия Феб би се сторил много жалък в очите на ония земи, които биват ласкани от различните цветове на две или повече огромни слънца. Голяма и неизмерима загадка е да се знае, дали еволюцията следва върху тези тайнствено отдалечени светове същия ход, както върху нашия, или жизнената способност изменя безкрайно условията. Теологията и мистиката даже сами се спират пред този заливащ света въпрос, Има едни обаче, които бележат, че не може да се вярва, че другите светове са „безполезни и празни", защото „всичко е направено от и за интелигентността".
към текста >>
46.
Окултна педагогика - В. В.
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
При по-дълбоките фази почва
излъчване
на етерното тяло, с него отива и съзнанието, а физичното тяло изпада в безчувственост.
Той е правил повече от 13,000 опита със сензитиви.[3] Обаче около 50% от хората са сензитиви. Чрез опитите на Райхенбах може да се наблюдава етерното тяло, което прониква физичното тяло на човека, животните, растенията, кристалите и пр. Явленията на хипнотизма и магнитизацията са една област, която отваря проблеми, които не могат да се разрешат с материалистичното разбиране на нещата. Окултизмът е против хипнотизма като лечебно и възпитателно средство, но можем да споменем тук някои от фактите на хипнотизма. При дълбоките фази на хипнотичния сън приспаният се освобождава от волята на хипнотизатора и у него се развива ясновидството.
При по-дълбоките фази почва
излъчване
на етерното тяло, с него отива и съзнанието, а физичното тяло изпада в безчувственост.
Това показва, че съзнанието е независимо от мозъка и мозъкът е само инструмент на съзнанието във физичния свят. Окултизмът изучава и по-дълбоките сили в организма. Така окултизмът дохожда до духовните основи на битието. Окултизмът не отрича естествознанието, но гради по-нататък. Той не изучава само формата, но и степените на съзнание, които се срещат в различните природни царства.
към текста >>
47.
Разказ на потока - Цветан
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Както чашките на цветята се разтварят за слънчевите
лъчи
, така и човек трябва да се разтвори и да се обърне към небето, да го обсеби Божествения мир, да го украси Божествената Истина.
Когато хората лежат, те гледат надолу към земята. Днес на всички хора главите все надолу гледат, сякаш от тежко бреме наведени. Отклонението от завета на живия Бог – грехът, това е бремето, което тегне над главите на народа. Доста е вече. Човек трябва да си спомни завета на своя Баща, да погледне нагоре към синьото небе, да види тази красива истина и да я сложи като основа на своя живот, да стане негов жив взор.
Както чашките на цветята се разтварят за слънчевите
лъчи
, така и човек трябва да се разтвори и да се обърне към небето, да го обсеби Божествения мир, да го украси Божествената Истина.
Синева, дълбока, тънка, ефирна, небесна синева – израз на мир и на истина! Не е ли дошло време да завземеш и просторите на човешката душа? Синева, Божествена синева – Велика молитва, обновление!
към текста >>
48.
ИСАВАР (стихове) - Д. Б.
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Слънчевите
лъчи
ги обливат с живот, сълзите се превръщат в изумруди и плуват във великолепие от багри, а Феб ги изсушава с целувките си.
Напрегнахте ли вниманието си да разберете езика му, да отгадаете шумоленето му, което като дивна мелодия се разнася из шубраците? Всеки звук се превръща в малка русалка и цял рой от тях се втурват шеметно по тревата измежду храстите, милват ги нежно и ненаситно целуват заспалите чашки на цветенцата, гонят се, играят, танцуват и най-после, сити от блаженство и чар, отлитат към звездите, а подире им идат други. И така цяла нощ веселие и радост, а спящите цветя и треви тръпнат в сладки сънища. Когато при първите стъпки на Феб те ce събудят и видят, че всичко е било сън, обилни сълзи бликват по листата им, а утринния хлад ги кара да треперят. Но скоро сладките сънища се сбъдват.
Слънчевите
лъчи
ги обливат с живот, сълзите се превръщат в изумруди и плуват във великолепие от багри, а Феб ги изсушава с целувките си.
Чарът на звездната нощ омайва, а ручеят и звездите разказват чудни приказки, знаят много тайни. Чуйте, какво ми разказа веднъж ручеят, когато морен и отпаднал от далечен път, търсех да облегна мишци за почивка : „— Седни, странниче, до мене на росната трева и погледни величието на звездното небе. То е свидетел на това, което ще чуеш. От памтивека тези безброй очи са впили поглед в необятната бездна и не изпускат нищо от това, което става. Дай ръката си, натопи я в моите къдрави струи, за да изсмуча топлината ù, а ти слушай в безмълвието на тая нощ да ти пошепва нещо за вечното, за това, което не се губи.
към текста >>
Но светлината,
лъчите
на светлината не са престанали да прекосяват бездната.
Но горе, над облаците, звездите пак светят. . . Па и звездите не са вечни. Не минава миг да не изгасне някоя от тия малки точки в безкрая. Видени са много от тях да изгасват и много да изгряват.
Но светлината,
лъчите
на светлината не са престанали да прекосяват бездната.
Вечен е животът. Попитай този исполин, скалистия планински връх, който от памтивека наблюдава с ледените си очи, що става наоколо му. Той ще поразкаже, че на мястото на онова гъмжило от хора преди векове бродеха през девствени лесове гиганти, които само с досег на опашката биха разрушили най-здравите ви замъци. Сега от тях – нито помен. Неизброим ред от същества се родиха, живяха, изчезнаха, но животът, който се изявява в тях, не ще престане до края на века.
към текста >>
49.
Из „Книга на любовта от Бо-Ин-Ра
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Олга Славчева Из сбирката „Сутринни
лъчи
” І КАНДИЛА Сърцето си да бе превърнал на светило човекът тук в световната тъма, да пламне то, макар и кат кандило, не би било тъй тъмно във света.
Олга Славчева Из сбирката „Сутринни
лъчи
” І КАНДИЛА Сърцето си да бе превърнал на светило човекът тук в световната тъма, да пламне то, макар и кат кандило, не би било тъй тъмно във света.
Горящите кандилца би се сбрали от цял свят с хиляди на брой, във пламъци свещени би горяли и всеки тук нашел би пътя свой. Осветен път от хиляди светила! О, светли път към небеса, сърца, запалени кандила, о, храмове на любовта! II ТИ Птиченце край мене ли прехвръкне, горски лист от вятър ли шуми — трепвам аз, душата ми настръхне — мисля си, дали не ще си Ти?... Образи ли гледам в небесата, нежни сенки в синия ефир — Теб, незнайни, виждам в зората, Ти изпълваш сявга моят мир.
към текста >>
50.
КНИЖНИНА
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
От дълги години той се занимавал с оцветяването на прозрачните минерали под действието на ултравиолетови
лъчи
, за което си е служил естествено с живачни кварцови лампи, които представляват най-богатия източник на такива
лъчи
.
С неговата смърт светът загуби един велик ратник и популяризатор на науката, а Франция – един от най-достойните свои синове. Получаване на изкуствено злато. На 4 юли 1924 г. в една от книжките на Natur wissenschaften" проф. D-r A Miethe излезе с едно „предварително съобщение", в което казва, че заедно със своя асистент D-г Stammreich, е успял да разложи атома на живака и да получи една от съставните негови части — злато.
От дълги години той се занимавал с оцветяването на прозрачните минерали под действието на ултравиолетови
лъчи
, за което си е служил естествено с живачни кварцови лампи, които представляват най-богатия източник на такива
лъчи
.
През юли 1923 година той продължил своите работи вече с една нова живачна лампа на A. Jaenicke, електродите на която са живачни, но съединяващи се с тока посредством въглени, влизащи в железни гнезда. Обаче при изследване, емисията на тази лампа, вече с г-н Stammreich през миналата зима се оказало, че тя доста бързо остарява, като по вътрешните стени на тръбата се отлага един черен слой, за който предположили отначало, че е остатък от електродните материали (C,Fe). Самият конструктор на лампите Jaenicke им съобщил, че при дестилиране на живака на употребявани лампи, са намерени остатъци, химичното естество на които не е могло да се установи. Получила ½ гр.
към текста >>
51.
Стихове - Стефан
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ето защо жената получава по-добре интуитивните истини, които образуват първите
лъчи
на Истината.
Е, после, попитах аз. – Туй е то, отговори Андреас, твоят разбор е пълен. Тъй се намира Истината. Ти не ме разбираш, защото не се спираш да разсъждаваш. Трябва понякога човек да престане да разсъждава, а чисто и просто да гледа.
Ето защо жената получава по-добре интуитивните истини, които образуват първите
лъчи
на Истината.
Дай, Боже, тя да не изгуби този хубав дар, да не пожелае да почне да разсъждава досущ като мъжете. Разбира се, трябва да се разсъждава, но с мярка, не през всичкото време. Особено трябва да се пази човек да не ослепее. Човек трябва да може да спира умствената машина, щом тя започне да се върти на халос и да почне тогава да гледа, да чувствува, да вдъхва живота, да живее, да обича. Ето метода, който впрочем не е метод, но неговото приложение могат да разберат само ония, които са опитали всички методи.
към текста >>
52.
Слепецът (стихотворение) - Х.
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Лъчите
му горят като нажежени кинжали, но болка не извикват, а някакви трепети, не усетени до тоя час.
което бляскат тук там бисерни очи. Водите на морето са бистри като сълза, отронена от любящо око и никъде шумът им не е така чудат, така примамлив. Неспирна игра се води там: Морето носи непрестанно малки отломъци от своите невидени съкровища и ги подхвърля на брега. Окото се запира жадно, ръката се протяга, но гребенът на къдрава вълна прибира пак в съкровището малката, светлива точка. Там, в тая страна, слънцето грее инак.
Лъчите
му горят като нажежени кинжали, но болка не извикват, а някакви трепети, не усетени до тоя час.
В сърцето се забождат огнени стрели и сладка, примамлива немощ ни обхваща, прилична на унеса, що дава тъжна песен. Тъгата там се превръща в сладка, търпима болка, която възвисява, а омразата се губи като капка вода, що излита във въздуха от лъчите на пладнешкото слънце. Човеците там весден събират малките отломъци, що хвърля морето, а за другите, що то таи в своите недра, отиват смели търсачи. Всичко там е широко, волно. Животът е пъстър като приказка, като светливата, набагрена страна на мидена черупка.
към текста >>
Тъгата там се превръща в сладка, търпима болка, която възвисява, а омразата се губи като капка вода, що излита във въздуха от
лъчите
на пладнешкото слънце.
Неспирна игра се води там: Морето носи непрестанно малки отломъци от своите невидени съкровища и ги подхвърля на брега. Окото се запира жадно, ръката се протяга, но гребенът на къдрава вълна прибира пак в съкровището малката, светлива точка. Там, в тая страна, слънцето грее инак. Лъчите му горят като нажежени кинжали, но болка не извикват, а някакви трепети, не усетени до тоя час. В сърцето се забождат огнени стрели и сладка, примамлива немощ ни обхваща, прилична на унеса, що дава тъжна песен.
Тъгата там се превръща в сладка, търпима болка, която възвисява, а омразата се губи като капка вода, що излита във въздуха от
лъчите
на пладнешкото слънце.
Човеците там весден събират малките отломъци, що хвърля морето, а за другите, що то таи в своите недра, отиват смели търсачи. Всичко там е широко, волно. Животът е пъстър като приказка, като светливата, набагрена страна на мидена черупка. В една песъчинка там ще найдеш толкова красота, колкото ще найдеш другаде в цял низ перли. Една черупчица на охлювче е така напъстрена, както може би не е напъстрен палатът на най-знатния владетел и, кой знае защо, окото там се спира на нея и дири тънката игра на боите без досада.
към текста >>
Вечната сила на съграждането ви създава в скритите дълбини на своето царство и едва проникващия
лъч
в бездната ви носи чудни багри от дъгата, да ви направи красиви, та окото ни да се усмихне, когато се спре на вас.
Всичко там е широко, волно. Животът е пъстър като приказка, като светливата, набагрена страна на мидена черупка. В една песъчинка там ще найдеш толкова красота, колкото ще найдеш другаде в цял низ перли. Една черупчица на охлювче е така напъстрена, както може би не е напъстрен палатът на най-знатния владетел и, кой знае защо, окото там се спира на нея и дири тънката игра на боите без досада. Мънички творби на морето.
Вечната сила на съграждането ви създава в скритите дълбини на своето царство и едва проникващия
лъч
в бездната ви носи чудни багри от дъгата, да ви направи красиви, та окото ни да се усмихне, когато се спре на вас.
Къде на друго място умът ще се досети, че и най-малките зърна на пясъка са сътворени, за да видим отглас в тях на вечната хубост! Златна земя. Часовете на времето в тебе преминават като отблясъците по игривите ивици на водата; в тях ce преживява нещо, което прави живота ни красив и волен. Всеки ден в тебе е откровение а всяко зрънце скъпоценност. Благословеният те е надарил с чар, в който тъгата се превръща на търпима хубава неможка, а омразата излита като капчица вода на пладнен пек.
към текста >>
53.
МАЗДАЗНАН - M. M a н е в
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Слепецът Слепецът сал не знае, Що нещо са
лъчи
, Лазурът как играе, Как слънцето говори На мирните простори, Как ден от нощ личи.
Слепецът Слепецът сал не знае, Що нещо са
лъчи
, Лазурът как играе, Как слънцето говори На мирните простори, Как ден от нощ личи.
Едничък той лишен е От тази благодат; И ето го, при мен е. А клетник, не познава От нощ как ден настава, Ни кой е брат, кой - враг. Понякога ни пее, Защото е поет, Но в ден като живее, Възпява тъмнината, Миражите, съдбата, И песните му - лед! За него няма хубост, Ни радост в Божи свет, Живота мни за лудост, Която свършва с гроба, А мъст, борба и злоба - Че са прекрасен ред!
към текста >>
54.
УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ – Б. Боев
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Една заран той се изправи пред изгрева и застана да поеме първият
лъч
на слънцето.
Светията и Серафиа В пустинята, недалеч от Александрия, се подвизаваше един светия. Като яка камила метна той сам себе си на своите плещи, и едва не се преви под тежкия товар – сякаш бе понесъл върху себе си света. Четиридесет години носи той сам себе си и духът му заякна в трудния подвиг. И научи голямо изкуство: да пренася хора през пустинята. Защото 6е пренесъл първом себе си.
Една заран той се изправи пред изгрева и застана да поеме първият
лъч
на слънцето.
„Господи, ти ме вдъхнови на подвиг и пожела да ме направиш оазис в пустинята. И ето ме сега: извор на жива вода всред тия самотни пясъци. И ето ме сега: плодно дърво в оазис. По моите вейки тегнат плодове, узрели на твоето живо слънце. Изпрати ми сега, Господи, ожаднели и огладнели пътници, защото моите бликащи струи очакват жадни устни и натегналите вейки копнеят по ръце, които да ги облекчат от благото им бреме.
към текста >>
Така се молеше светията, а небето отвори клепки и божието око изгря ¬светло и
лъчезарно
.
Изпрати ми сега, Господи, ожаднели и огладнели пътници, защото моите бликащи струи очакват жадни устни и натегналите вейки копнеят по ръце, които да ги облекчат от благото им бреме. Ти ми повели да потъна дълбоко в пустинята и да бликна като извор издълбоко. Ти повели да пусна дълбоки корени в пустинята и да израсна като плодно дърво. Такава 6е волята Ти – да бъда оазис в пустинята. Изпрати ми сега, Господи, изгладнели и ожаднели пътници!
Така се молеше светията, а небето отвори клепки и божието око изгря ¬светло и
лъчезарно
.
-------------------------------------------------------------------------------------------------- А в това време Александрия още спеше тежкият сън на града и дишаше морно – като човек, който е заспал след късен пир. По неговите улици сгушена се беше притаила вчерашната мълва – шумната мълва, която се разнесе из цяла Александрия. Мълвата за Серафиа – най-прочутата блудница в големия град. „Напуснала своя празничен дворец – най-бляскавия дом. „Отвърнала се от предишния живот – истина ли ?
към текста >>
С
лъчисти
нозе, със светлина ходи слънцето, и цветята ги целуват и разцъфват.
Тя припадна пред нозете му и започна да ги целува. Целуваше тя нозете му, обливаше ги със сълзи и шепнеше: „Господи, аз Тебе дирих цял живот по залутаните пътища на греха. Умът ми и сърцето ми не бяха просветлени – и аз не знаех де да Те диря. Но аз Тебе търсих цял живот." И Серафиа се изправи като цвят на току що разцъфнала пъпка. Изправи се като цвят, който е целувал нозете на слънцето.
С
лъчисти
нозе, със светлина ходи слънцето, и цветята ги целуват и разцъфват.
А Христос отвори уста и ù каза думите, що бе казал преди години на една нейна сестра: „Жено, прощават ти се греховете. Напусни туй място и иди в пустинята – там ще намериш един мой ученик. Той ще те приеме и настави. " И той тихо се изгуби. ------------------------------------------------------------------------------------------------- Когато привечер светията седеше пред своята постница, потънал в размишление, той долови по едно време, че някой иде.
към текста >>
55.
Светлина върху пътя
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
И тогава животът ще му открие тайната на радостта и щастието, природата ще му разкрие обятията си, звездното небе ще му пошепне слова на велика мъдрост, а слънцето ще огрее лицето му с
лъчезарната
светлина на истината.
Получил удовлетворението на майстор, който е завършил творението на ръката си – картината на своя живот, той спокоен чака мига, който носи толкова ужас за другите. Всеки човек си има свой път. Пътищата се кръстосват, но не се покриват. Най-велико е да намери човек пътя си, призванието си. Обаче, каквото и да е призванието му, той трябва да знае, че е ученик на живота.
И тогава животът ще му открие тайната на радостта и щастието, природата ще му разкрие обятията си, звездното небе ще му пошепне слова на велика мъдрост, а слънцето ще огрее лицето му с
лъчезарната
светлина на истината.
Ученикът на живия живот чете велика книга – книгата на природата и пее песен на хваление – възпява Вечния.
към текста >>
56.
Един факир в Париж - Реймонд Но
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
– Господарю, – рече сърцето ми – не видя ли, че до мен се докосна светлина подобна на лунен
лъч
, който играе по седефа на мидена черупка?
Светлина върху пътя Аз вървях по пътя на незнанието, който няма нито посока, нито светлина. И ето, аз зная какъв ужас е животът на всички, които отиват по пътя, където няма светлина. С голяма мъка отивах по пътя на незнанието, когато сърцето ми започна да бие тревога. Аз се спрях и попитах сърцето си, какво иска.
– Господарю, – рече сърцето ми – не видя ли, че до мен се докосна светлина подобна на лунен
лъч
, който играе по седефа на мидена черупка?
Не, рекох аз и започнах да се взирам в мрака. Сърцето ми биеше тревога, за да не заспя по пътя си и разказа мечтите на душата ми, която аз не познавах. Там, където сутрин бавно чезнат големите звезди, посред блясъка на милиардите слънца, живее душата ми. Но тя ще дойде тук през времето на великите дни. Когато хората престанат да се гледат със злоба и омразата изчезне от сърцата им, когато ще видят, че лъжата е позор, а начинът за живот чрез лъжа е мрак.
към текста >>
Аз погледнах в сърцето си, което знаеше дълбочините на велика печал и видях в него светлина, подобна на слънчев
лъч
, отразен в бисер от роса.
Когато няма да има нито едно петно кръв по лицето на земята и нито един писък от насилие над слабия. Тогава ще дойде пролетта на великата свобода и ще посее земята със своята прелест. Тогава цветята ще бъдат свещени, защото са мечта на херувимите и децата няма да ги късат. Тогава ще дойдат думите на хората и ще направят небе от всяко сърце, всяка душа ще стане слънце в своето небе, а нейните мечти ще бъдат милиарди звезди. Каква голяма светлина ще има тогава върху пътя на човека и колко много ще бъдат делата на любовта!
Аз погледнах в сърцето си, което знаеше дълбочините на велика печал и видях в него светлина, подобна на слънчев
лъч
, отразен в бисер от роса.
Това бе светлината на сърцето ми.
към текста >>
57.
АКВАРЕЛ - Ире
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Анри: Опити за обобщаване теорията на
излъчванията
и т.н), изчислили са трептенията на планетите и са смогнали да ги свържат с нервните трептения.
Сулейр заключава за една връзка между планетите, които са причина за слънчевите петна, и човешкото здраве, което се засяга при епидемиите. В „Електродинамичното влияние на светилата"[1] се подзема същия проблем, но се развива още по-нататък. Там се изчислява влиянието на планетите и разбора на формулата ни показва начини на действие от страна на планетите, аналогични с тия, които им приписва астрологичната традиция. Напоследък този въпрос е бил засегнат още по-отблизо. Като се излиза от факта, че бързините на трептенията са обратно пропорционални на масите (Ш.
Анри: Опити за обобщаване теорията на
излъчванията
и т.н), изчислили са трептенията на планетите и са смогнали да ги свържат с нервните трептения.
Този способ показва ясно начина, по който може да се определи по един строго научен път психологичната и физична роля на планетните влияния. Но това са само още скици. Този метод налага значителни изчисления и прилагане на най-последните данни на модерната физика. Изследванията, до които той е стигнал са в състояние на развой и могат днес за днес да се разглеждат само като отправни елементи на една физична астрология. Вместо да се изчисляват влиянията на трептенията на планетите, може да се опита тяхното експериментално определяне с приспособени за целта инструменти от рода на биометрите, сир.
към текста >>
58.
ВЕСТИ
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ето първият
лъч
, отначало бавно в ритъм, а после с буен устрем се впуска той напред.
Те ограждат със златна ивица всичко, що срещнат на пътя си. Високо леки перести облачета добиват своят златен цвят. Те са като изплъзнали се златни дискове от титани олимпийски борци. Планинският нагънат гребен се запаля невидимо от червено-карамфилови огньове, над тях златни пръти сълзят разтопени. Едно... две... три... четири... пет... Вечност... В трепет очаква всичко в природата да види пак светлият лик на своят баща – слънцето.
Ето първият
лъч
, отначало бавно в ритъм, а после с буен устрем се впуска той напред.
Той стига на високите снажни върхове на Витоша, загатващ... Но него вече го застигат следващите го лъчи и постепенно, педя по педя, те изтъкават светла дреха за снежните висоти ... Тя, отначало розова, става пурпурна, златно-бяла. Слънцето бавно се е издигнало над планините, то праща обилна светлина, то е тъй свежо, тъй силно, както и вчера, и всеки минал ден. И днес то бавно върви по своя вечен път, пращащо – светлина, радост живот. Светлина..., всичко е светлина!
към текста >>
Той стига на високите снажни върхове на Витоша, загатващ... Но него вече го застигат следващите го
лъчи
и постепенно, педя по педя, те изтъкават светла дреха за снежните висоти ... Тя, отначало розова, става пурпурна, златно-бяла.
Високо леки перести облачета добиват своят златен цвят. Те са като изплъзнали се златни дискове от титани олимпийски борци. Планинският нагънат гребен се запаля невидимо от червено-карамфилови огньове, над тях златни пръти сълзят разтопени. Едно... две... три... четири... пет... Вечност... В трепет очаква всичко в природата да види пак светлият лик на своят баща – слънцето. Ето първият лъч, отначало бавно в ритъм, а после с буен устрем се впуска той напред.
Той стига на високите снажни върхове на Витоша, загатващ... Но него вече го застигат следващите го
лъчи
и постепенно, педя по педя, те изтъкават светла дреха за снежните висоти ... Тя, отначало розова, става пурпурна, златно-бяла.
Слънцето бавно се е издигнало над планините, то праща обилна светлина, то е тъй свежо, тъй силно, както и вчера, и всеки минал ден. И днес то бавно върви по своя вечен път, пращащо – светлина, радост живот. Светлина..., всичко е светлина!
към текста >>
59.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Известен е на публиката интересът към изследванията на руския биолог Гурвич върху така наречените „жизнени
лъчи
".
В Е С Т И МОЗЪЧНИ ВЪЛНИ, опити на италианския професор Кауцамали. Резултатите от тези опити са изложени в една статия от италианското списание „Метапсихически преглед".
Известен е на публиката интересът към изследванията на руския биолог Гурвич върху така наречените „жизнени
лъчи
".
Той открил, че живите клетки отделят лъчи от порядъка на ултравиолетовите лъчи в спектъра. Макар и твърде мъчно уловими поради своята малка сила, Гурвич успял да установи въздействието на тия нови лъчи върху други клетки. Не по-малък е обаче интересът, който предизвиква откритието на Кауцамали. Той е правил опитите си с нервно болни индивиди и то в моменти на припадъци и халюцинации, защото тогава дейността на нервната система е най-усилена. Поставял ги е в специална, по възможност пълно изолирана металична стая, предпазена от електромагнитни влияния.
към текста >>
Той открил, че живите клетки отделят
лъчи
от порядъка на ултравиолетовите
лъчи
в спектъра.
В Е С Т И МОЗЪЧНИ ВЪЛНИ, опити на италианския професор Кауцамали. Резултатите от тези опити са изложени в една статия от италианското списание „Метапсихически преглед". Известен е на публиката интересът към изследванията на руския биолог Гурвич върху така наречените „жизнени лъчи".
Той открил, че живите клетки отделят
лъчи
от порядъка на ултравиолетовите
лъчи
в спектъра.
Макар и твърде мъчно уловими поради своята малка сила, Гурвич успял да установи въздействието на тия нови лъчи върху други клетки. Не по-малък е обаче интересът, който предизвиква откритието на Кауцамали. Той е правил опитите си с нервно болни индивиди и то в моменти на припадъци и халюцинации, защото тогава дейността на нервната система е най-усилена. Поставял ги е в специална, по възможност пълно изолирана металична стая, предпазена от електромагнитни влияния. Вълните са улавяни по радиотелеграфни приемници.
към текста >>
Макар и твърде мъчно уловими поради своята малка сила, Гурвич успял да установи въздействието на тия нови
лъчи
върху други клетки.
В Е С Т И МОЗЪЧНИ ВЪЛНИ, опити на италианския професор Кауцамали. Резултатите от тези опити са изложени в една статия от италианското списание „Метапсихически преглед". Известен е на публиката интересът към изследванията на руския биолог Гурвич върху така наречените „жизнени лъчи". Той открил, че живите клетки отделят лъчи от порядъка на ултравиолетовите лъчи в спектъра.
Макар и твърде мъчно уловими поради своята малка сила, Гурвич успял да установи въздействието на тия нови
лъчи
върху други клетки.
Не по-малък е обаче интересът, който предизвиква откритието на Кауцамали. Той е правил опитите си с нервно болни индивиди и то в моменти на припадъци и халюцинации, защото тогава дейността на нервната система е най-усилена. Поставял ги е в специална, по възможност пълно изолирана металична стая, предпазена от електромагнитни влияния. Вълните са улавяни по радиотелеграфни приемници. Заключението е, че човешкият мозък произвежда вълни, ако не тъждествени, то поне сродни на късите електрически вълни на безжичния телеграф.
към текста >>
60.
Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Едва едничък, тънък
лъч
пронизва окото ми, но аз живея вече в твоето синьо царство и сънищата ми донасят чудни вести за незнайната ти хубост.
Към нея отлита и моята песен, за да я догони в безкрая, защото с векове се не изхождат пътищата ми до нея. Защо се спря окото ми на теб, звездице сияйна? Не грееха ли в моята нощ безброй звезди на свода? Ничия ръка ми не показа твоето място в часа – сама душата те позна, защото ти си звездата, що отколе диря. Далече си от мене.
Едва едничък, тънък
лъч
пронизва окото ми, но аз живея вече в твоето синьо царство и сънищата ми донасят чудни вести за незнайната ти хубост.
Ти си царкиня, знам това, макар и най-старателно да скриваш своя царствен сан в бледо-синкавата точка на небето. Моите уста не ще да дръзнат да назоват свещеното ти име. догдето сам не изгоря в огъня на своята мъка, да се превърна в него и да стана достоен зарад теб. Хубава царице, ти чакай ме. Когато дойде ден да литна към теб с крилата на моя устрем, тогава вече ще бъде готово окото ми да види твоята царска хубост.
към текста >>
” „Както младенецът приема първите
лъчи
на слънцето, които ритъмът на младото сърце разпраща по всички клетки, така роденият изново в своя дух, приема вечната виделина с ритъма на своето разпалено сърце.” „Детето брани майчината къща със своята любов, а ти, когато се родиш изново в своя дух, ще бдиш за името на Оногова, което ще ти пришепнат невидими уста в ранната утрин на твоя ден!
Не чуваш ли понякога звъна на наковалнята, на която мнозина преди мене са въртели тежкият чук? Tе са преминали напред в своя път, но още чувам да кънти в широкия свет звънливото и многократно ехо, като вест за тия, що се раждат втори път! Двуострия меч на своя дух сам кове всеки за себе си. Земята тръпне в скрита майчина радост и гаснещите искрици от удара върху начервеното желязо шепнат мигновени приказки: „Два пъти се ражда човекът. Веднъж под напора на живота, що се събужда в утробата и други път под усмивката на любовта, когато цялата вечност се сбере в един миг!
” „Както младенецът приема първите
лъчи
на слънцето, които ритъмът на младото сърце разпраща по всички клетки, така роденият изново в своя дух, приема вечната виделина с ритъма на своето разпалено сърце.” „Детето брани майчината къща със своята любов, а ти, когато се родиш изново в своя дух, ще бдиш за името на Оногова, което ще ти пришепнат невидими уста в ранната утрин на твоя ден!
” „Нежна майчинска ръка поглажда къдриците на младенеца и нейната тиха песен донася съня на очите му. Крило на мощна, бяла птица е разперено над прекрасната глава на родения в светлината и милиони очи бдят над него, заедно с окото на неговата избрана звезда.” Далечна царкиньо, ти чакай ме. Сега градя аз своята съкровищница където ще оставя бисерният дар от твоята ръка. Не е простено да я не приготвя, защото не всяко място е достойно за скъпия ти дар. За тебе са миг вековете, защото си царица в небето, защото няма сянка твоето царство и времето се не мери както тука на земята.
към текста >>
Като светло, синкаво око, пълно с тайна трепкаш сред безчисления рой на звездите и погледът ми дири твоя тънък
лъч
, що се пронизва до душата ми.
Не е простено да я не приготвя, защото не всяко място е достойно за скъпия ти дар. За тебе са миг вековете, защото си царица в небето, защото няма сянка твоето царство и времето се не мери както тука на земята. Царице светла. Четири морета ме делят от тебе, но мине ли ногата на странника през тях, той става достоен за твоя царствен поглед и за словото на твоите уста. Сега си тъй далече!
Като светло, синкаво око, пълно с тайна трепкаш сред безчисления рой на звездите и погледът ми дири твоя тънък
лъч
, що се пронизва до душата ми.
Ти чакай ме. Сега аз готвя кладата на собствената моя мъка. Меча си кова за дълъг път през четири морета. Не чуваш ли понякога звъна на наковалнята? Ти чакай ме.
към текста >>
Прати ми заедно със синкавия
лъч
и твоето приветствие далечно.
Ти чакай ме. Сега аз готвя кладата на собствената моя мъка. Меча си кова за дълъг път през четири морета. Не чуваш ли понякога звъна на наковалнята? Ти чакай ме.
Прати ми заедно със синкавия
лъч
и твоето приветствие далечно.
Нека сънищата ми донесат усмивката на твоята кротка радост и тя да бъде талисман в тежките, неслучни часове на моя път! . . . Ти чакай ме царице светла... ------------------------------------------------------------------------------------------- Защо се спря окото ми на теб? Не грееха ли на небето в моята нощ безчислено звезди? Душата ми сама те позна.
към текста >>
61.
Съзнанието, Последната симфония, Реализъм – Стека
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Да намерим истинския лекар Окултен ученик, които отстъпва от пътя на учението, не е стъпвал още на този път, а само си е мислил, че е на него; общежитие, което се разтурва, не е съществувало; кое и да било общество, групировка или индивид, щом не са успали да прокарат поне един
лъч
от светлина между небето и земята, между Бога и човека, която светлина да окаже възможният изход към по-устойчив, мирен и светъл живот – не са работили съобразно принципите на възвишения живот и в тях е вземал надмощие принципът на личното облагодетелствуване.
Да намерим истинския лекар Окултен ученик, които отстъпва от пътя на учението, не е стъпвал още на този път, а само си е мислил, че е на него; общежитие, което се разтурва, не е съществувало; кое и да било общество, групировка или индивид, щом не са успали да прокарат поне един
лъч
от светлина между небето и земята, между Бога и човека, която светлина да окаже възможният изход към по-устойчив, мирен и светъл живот – не са работили съобразно принципите на възвишения живот и в тях е вземал надмощие принципът на личното облагодетелствуване.
Че съществува знание, което е само заучено и такова, което е опитано, мнозина знаят, но малцина са проверили. Не, че не искат да опитат, но не могат, по простата и естествена причина, че границите на тяхната сегашна възможност на проява в тази област не се простират чак дотам. В бъдещето,те ще се издигнат до това положение, а идващите след тях ще заемат тяхното место, и така човек ще следва своя безконечен път и развой. Всеки, с идването си да живее на земята, носи със себе си своето малко или голямо съкровище със способности и сили, които по микроскопическа частица е събирал, работейки през вековете на своето минало, като целта на неговото сегашно идване е да обогати своето съкровище. Преимуществото на тези ученици, които истински живеят в това учение е, че те не се връщат назад.
към текста >>
Не ще и дума, че в своя стремеж да обнови и издигне своя живот, човек среща доста трудности и препятствия, както семето, докато види слънчевите
лъчи
.
Преди да дойде до нас този, на когото ние трябваше да кажем тези няколко думи, той е бил наблюдаван и ръководен от възвишени духовно-интелигентни същества дълго време (защото за да се ръководи еволюцията на човечеството се изисква голяма интелигентност) и след това той е дошъл при нас, за да дадем и ние каквото можем, което, колкото и малко, все пак е една доста важна работа. За по-голяма яснота ще приведа едно сравнение. При прокопаването на Панамския канал, когато останал вече само един малък къс земя, който пречел за сливането на двата велики океана, поискали да доставят удоволствието на главният инженер, той да го направи. Минирали този къс земя и прокарали електрическите жици до кабинета му. Само един бутон натиснал той и работата се свършила Да, но докато дойде работата до натискането на този бутон, колко души работници и колко дни по ред е трябвало да вдигат и слагат своите копачи.
Не ще и дума, че в своя стремеж да обнови и издигне своя живот, човек среща доста трудности и препятствия, както семето, докато види слънчевите
лъчи
.
Човек си има стари връзки и навици с които не лесно се ликвидира, а малко по малко, а къде в същност няма страдания? Тук въпросът е да се знае, какъв е крайния резултат от страданията: дали те ни озлобяват и смъкват, или ни вразумяват и повдигат. Да се слиза по наклонената плоскост към все по-голямо и по-голямо духовно обедняване на пръв поглед като че ли е по-лесно. Всъщност обаче, духовното заслепение е много по-мъчно поносимо. Страданията и мъчнотиите са по-големи при по-голям духовен упадък.
към текста >>
62.
Едната религия
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Нямало и никакво съмнение, че след няколко милиона години, небето ще засияе с ярки огньове и на земята ще настъпи царството на вечната
лъчезарната
светлина.
На звездите се молели жреците. Звездите възпявали поетите. Учените изучвали пътя на звездите, тяхното число, величина и направили важно откритие: оказало се, че звездите бавно, но непрекъснато се приближавали към земята. Преди десет хиляди години – тъй говорели достоверни източници – с труд би могла да се различи усмивката на лицето на детето от една и половина крачка. А сега, всеки лесно я различавал от цели три крачки.
Нямало и никакво съмнение, че след няколко милиона години, небето ще засияе с ярки огньове и на земята ще настъпи царството на вечната
лъчезарната
светлина.
Всички търпеливо очаквали блаженото време и с надежда за него умирали. Така дълги години текъл живота на хората, тих и без бурен и стоплял се той от кратка вяра в далечните звезди. Веднъж звездите на небето горели особено ярко. Хората събрани на площадите в нямо благоговение се възнасяли с душата си към вечната светлина. Изведнъж из тълпата се раздал глас.
към текста >>
Гълъбовите
лъчи
се хлъзгали по мъглите, пронизвали облаците, с широка светлина заливали небесните равнини.
Майките оплакали безразсъдно починалите деца и животът потекъл по старому. Пак във влажната тъмнина се раждали, расли, любили се и умирали с тихата надежда, че след хиляди векове над земята ще възлезе светлината. Но ето, веднъж тъмният край на земята слабо се осветил от мержелееща трепетна светлина. Хората се събрали на площада и учудено питали: – Що е това там? Небето с всеки час ставало по-светло.
Гълъбовите
лъчи
се хлъзгали по мъглите, пронизвали облаците, с широка светлина заливали небесните равнини.
Мрачните облаци уплашено се виели, блъскали се и бягали далеч. Все по-ярко се разливали по небето тържествуващите лъчи. И трепет на небивала радост пробягвала по земята. Втренчено се вгледал в далечината старият жрец Сатзои. И казал замислено: – Такава светлина може да бъде само от вечна небесна звезда.
към текста >>
Все по-ярко се разливали по небето тържествуващите
лъчи
.
Но ето, веднъж тъмният край на земята слабо се осветил от мержелееща трепетна светлина. Хората се събрали на площада и учудено питали: – Що е това там? Небето с всеки час ставало по-светло. Гълъбовите лъчи се хлъзгали по мъглите, пронизвали облаците, с широка светлина заливали небесните равнини. Мрачните облаци уплашено се виели, блъскали се и бягали далеч.
Все по-ярко се разливали по небето тържествуващите
лъчи
.
И трепет на небивала радост пробягвала по земята. Втренчено се вгледал в далечината старият жрец Сатзои. И казал замислено: – Такава светлина може да бъде само от вечна небесна звезда. И възразил Теур, учителят на умните, светилото на науката: – Но как е могла звездата да се спусне на земята? Няма за нас път към звездите и няма за звездите път към нас.
към текста >>
Ярки като ден,
лъчите
пронизвали гнилите мъгли.
А небето светлеело, светлеело. И изведнъж, над края на земята, блеснала ослепително ярка точка. – Звезда! Звезда иде! И в бурна радост изтърчали хората насреща.
Ярки като ден,
лъчите
пронизвали гнилите мъгли.
Разкъсани, раздробени, мъглите се спущали и прилепяли до земята. А лъчите греели по тях, късали ги на части и ги вкарвали в земята- Осветила се, очистила се далнината на земята. Хората видели колко широка е тази далнина, колко волен простор има на земята, и колко от техните братя живеят по всички страни. И в бурна радост те тичали към светлината. По пътя с тиха крачка вървял Адеил и високо държал на един лъч свалената от небето звезда.
към текста >>
А
лъчите
греели по тях, късали ги на части и ги вкарвали в земята- Осветила се, очистила се далнината на земята.
– Звезда! Звезда иде! И в бурна радост изтърчали хората насреща. Ярки като ден, лъчите пронизвали гнилите мъгли. Разкъсани, раздробени, мъглите се спущали и прилепяли до земята.
А
лъчите
греели по тях, късали ги на части и ги вкарвали в земята- Осветила се, очистила се далнината на земята.
Хората видели колко широка е тази далнина, колко волен простор има на земята, и колко от техните братя живеят по всички страни. И в бурна радост те тичали към светлината. По пътя с тиха крачка вървял Адеил и високо държал на един лъч свалената от небето звезда. Той бил сам. Попитали го: – А где са останалите?
към текста >>
По пътя с тиха крачка вървял Адеил и високо държал на един
лъч
свалената от небето звезда.
Ярки като ден, лъчите пронизвали гнилите мъгли. Разкъсани, раздробени, мъглите се спущали и прилепяли до земята. А лъчите греели по тях, късали ги на части и ги вкарвали в земята- Осветила се, очистила се далнината на земята. Хората видели колко широка е тази далнина, колко волен простор има на земята, и колко от техните братя живеят по всички страни. И в бурна радост те тичали към светлината.
По пътя с тиха крачка вървял Адеил и високо държал на един
лъч
свалената от небето звезда.
Той бил сам. Попитали го: – А где са останалите? С трепет в гласа той отговорил: – Всички загинаха. Проправяха път към небето през пропасти и бездни. И погинаха със смъртта на храбреци.
към текста >>
63.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
ИзворовГеорги СеверовСиневина – ЗаркоРазказ на потока – ЦветанИсавар – стихове – Д.Б.Из сбирката „Сутринни
лъчи
” – Олга СлавчеваИз „Книга на любовта" от Бо-Ин-РаНа изток живее светлината – Бо-Ин-РаОомотоЖитно зърноВестиКнижнина СЪДЪРЖАНИЕ НА СЕДМА И ОСМА КНИЖКИ 1.
Мисли за ученика. Вести. СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЕТА И ШЕСТА КНИЖКИОриентиране спрямо вечното – Георги СеверовПроизхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό – К. К.В хармония със законите на живата природа – Б. БОЕВМъчение,труд, работаНяколко думи за значението на окултната биология – Б. Б.Окултна педагогика – В.В.Природосъобразни методи – Г.
ИзворовГеорги СеверовСиневина – ЗаркоРазказ на потока – ЦветанИсавар – стихове – Д.Б.Из сбирката „Сутринни
лъчи
” – Олга СлавчеваИз „Книга на любовта" от Бо-Ин-РаНа изток живее светлината – Бо-Ин-РаОомотоЖитно зърноВестиКнижнина СЪДЪРЖАНИЕ НА СЕДМА И ОСМА КНИЖКИ 1.
Бог на живите 2. За живата вода – Д. Стоянов 3. Физическото възпитание – Д. Б. 4. Русалци. 5.
към текста >>
64.
Житно зърно – А.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Нека погледнем полето напролет, когато Аве Натюра събужда своите деца с музиката на прииждащите слънчеви
лъчи
!
Цв. Стайков МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ В ЖИВОТА ЕНЗИМИ, ХОРМОНИ, ВИТАМИНИ Ще оставя големите проблеми - нека философите ги решават, ще оставя и „важните обществени и житейски проблеми" - нека обществениците ги решават. Аз ще се постарая да въведа за малко читателя в една малка губерния от царството на малките неща - едно царство наистина вълшебно затова, защото там ние ще се срещнем, може би, с повече разумност, с повече предвидливост и с по-добра организация.
Нека погледнем полето напролет, когато Аве Натюра събужда своите деца с музиката на прииждащите слънчеви
лъчи
!
Какъв мощен напор на живот, какъв обилен приток на енергия, каква трескава дейност: Всяко семе намира, де да пъхне своето връхче, тревите и цветята се надпреварят да накитят стволчетата и цветовете си с багри и форми. И къде се крие чудната способност на живите същества да градят тия странни сложни постройки, каквито са организмите? Биохимичните изследвания от последните три-четири десетилетия отговарят отчасти на този въпрос. - Тия изследвания и допринесоха за оформянето на понятието жив организъм в следния вид: Основната черта на живия организъм е автоматична регулация на функциите на отделните органи, които (функции) са отправени към една цел - да се запази при дадени условия формата, в която животът се проявява. А кой върши тази целесъобразна регулация?
към текста >>
На всички е известна зависимостта на животинското царство от растителното поради способността на последното да асимилира с помощта на хлорофила и слънчевите
лъчи
въгледвуокиса от въздуха в сложни органически съединения, служещи за храна на животните.
Дълбоката разумност на природата ние съзираме в законите за най-късите пътища (изразен във физикохимията от Хамилтон). Природата, за постигане своите цели, винаги избира най-късите пътища. За осъществяване живота най-късият път е закономерността, частен случай от която е хормоналната автоматична регулаторска наредба на организмите. Тя тъй недвусмислено ни говори за интелигентността на природата. ВИТАМИНИ. Още по-очебиен пример от закона за най-късия път ни представя солидарността на жизнените явления в организования свят.
На всички е известна зависимостта на животинското царство от растителното поради способността на последното да асимилира с помощта на хлорофила и слънчевите
лъчи
въгледвуокиса от въздуха в сложни органически съединения, служещи за храна на животните.
Но тази зависимост е още по-тънка и твърде икономична от гледището на природната икономика при службата на витамините. Витамините са вещества от реда на хормоните, които обаче се изработват и регулират функциите в растенията Тая своя регулаторска дейност те пренасят и в животинските организми, в които се внасят с храната и които така свикват с тях, че недостигът им се отразява толкова гибелно, колкото и недостигът на същинските хормони. И действително установиха, че там се крият причините на болестите бери-бери(в Япония), ксерофталлия, скорбут, рахит. Хранителните материали се лишават от витамините, ако се подложат на силно варене и печене, на консервиране, на дълго стоене, ако им се отнемат връхните части (за зърнените храни, плодовете) и пр., затова тези операции трябва да се избягват, дето това е възможно. А безусловно необходимо е поне част от храната да съдържа витамини[1].
към текста >>
65.
Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
И всичко това е без начало и без край." Не се минава много време, в един топъл, слънчев ден тяхната врата на житницата се отваря и сноп блестящи, с ослепителна светлина
лъчи
нахлуват вътре.
ЖИТНО ЗЪРНО Ранна есен е на двора. Земеделец усмихнат, доволен, прибира плодовете на своя труд. Отваря празни си хамбари, напълва ги и пак ги затваря. Тук изсипва той милиарди житни зрънца, жълти, със златист цвят като златото; прозрачни като кехлибара; едри, здрави като деца на любяща майка. Разговарят се те тихо, любовно помежду си: „Колко хубаво е в Божествената житница, в недрата на Божествения покой!
И всичко това е без начало и без край." Не се минава много време, в един топъл, слънчев ден тяхната врата на житницата се отваря и сноп блестящи, с ослепителна светлина
лъчи
нахлуват вътре.
Една мощна, сигурна ръка улавя безброй от житните зрънца и тоз час още с широк замах по безкрайното пространство ги разпръсва, по ниви торни, по земи далечни, чужди и просторни. Чия бе таз ръка кръпка, мощна? - Тя бе позната на житните зрънца. - Ръката Христова, ръката на Великия Сеяч... И сее Той и тихо пее, пред всеки дом и всеки род". И пак тиха песен житните зрънца напяват и от слънчевата светлина се лишават - засипа ги отгоре черна пръст.
към текста >>
66.
Религията на поета – Рабиндранат Тагор
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Тя е като безплодната смоковница, която взема и влагата на дъжда, и
лъчите
на слънцето, но плод не дава.
Едно след друго се редуват те тъй, както се редуват ден с нощ. Къде е реалността? Две пътеки се преплитат пред нас. Едната води към нашата личност, другата - към нашето А. Личността е ненаситна, стръвна.
Тя е като безплодната смоковница, която взема и влагата на дъжда, и
лъчите
на слънцето, но плод не дава.
В пустите почести и външния блясък познава тя своите и жертвите за нея нямат край. Към нея лесно се отива, защото тя е първата която познаваме у себе си. Другата пътека ни води към нашето Аз. Тоя път е стръмен, неудобен. Във върха някъде се крие нашето Аз.
към текста >>
67.
Другар - стихотворение - Х.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
За алхимика, също и за химика, материята и енергията взаимно се проникват и процесът на проникването на енергията в материята, или на
излъчването
на енергията от материята, съставя изцяло предмета на физическите или химически изследвания.
Веществото, напротив, привлича тлъстините и ги свързва - сух темперамент. Веществото разтваря, изпарява всичко, до което се докосне; казва се тогава, че то има горещ темперамент. Най-после, веществото енергично отблъсва тлъстините - то има влажен характер. Старите придаваха тия качества не само на материята на химическите тела, но и на характера на всички живи същества - минерали, растения, животни, хора, звезди. След като установихме свойствата на материята, ще видим, как се вкарва в нея сила (коагулация) и как се отделя от нея сила (ферментация).
За алхимика, също и за химика, материята и енергията взаимно се проникват и процесът на проникването на енергията в материята, или на
излъчването
на енергията от материята, съставя изцяло предмета на физическите или химически изследвания.
Когато енергията господствува над материята, ролята на последната се свежда до подържане само на трептенията и тя, като че е съвършено изчезнала. Това става в случая, когато се образуват физически сили, които са толкова по-динамически, колкото трептенията са по-бавни. Така напр. звукът може да строши стъкления съд, в който пее тенорът, защото трептенията са бавни; въобще, голяма тайна е скрита тук - в употребата на звука, като динамична сила. А светлината, макар и материална, преминава през стъклото, без да му причини повреда.
към текста >>
68.
Из Млечен път - Слав Бели
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Ръката на Оня, що из небитието възкреси живота, ще изтрие сълзата на твоето око и
лъч
от Неговата виделина ще се докосне до душата ти.
Г. Т. В УТРИННИТЕ ЧАСОВЕ Благословената ръка ще повдигне наметалото и небето ще покаже своето съкровище. Звездите ще ти проговорят в часа и ухото ти ще чуе песента на вечната хармония.
Ръката на Оня, що из небитието възкреси живота, ще изтрие сълзата на твоето око и
лъч
от Неговата виделина ще се докосне до душата ти.
Ти нали се готвиш за тоя час? Сега е пусто край тебе. Бавно отминават часовете на нощта, но скоро ще ударят с медни, звънливи гласове ранните часове на утринта и на твоята врата тихо ще почука радостта. Ти бъди готов. Стани и отвори.
към текста >>
69.
Перспективи за едно ново знание
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Той трябва сам например да изживее ония мънички вътрешни освобождения от страшната хипноза на града, които носят слънчевите изгреви, ранните пролетни разходки, за да разбере колко малко знаем ние за слънцето – толкова малко, че и да се сбереше всичкото ни знание ведно, не би могло да образува един мъничък слънчев
лъч
, който пада върху неразцъфналата пъпка на един цветец и извършва тихото чудо на неговото разпукване... Върху психичното действие на слънчевата светлина вече се правят изследвания и има писано по него.
– а да почерпим от неговото щедро обилие, онези, на които им отърва да държат хората в мрак и робство, повдигат врява за някакво си идолопоклонство. Не заслужва и да се коментират такива плитки измислици, защото днес в света има достатъчно светлина, за да извади истината на яве. Всички поетични сърца, които са изживели живата поезия на един изгрев, всички учени, които с търпеливо усилие разкриват неизследваните още сили на слънчевата енергия, ще заговорят високо в света и тогава нощните птици ще преглътнат своя хриплив крясък. Ако той още има сила над хората, то е защото се намираме в ранните зори на една велика пробуда на човешкото съзнание, защото още нейните птици мълчат, не са запели и защото още мнозина спят... Безплодни са думите неоживени от опит. Човек трябва сам да опита нещата.
Той трябва сам например да изживее ония мънички вътрешни освобождения от страшната хипноза на града, които носят слънчевите изгреви, ранните пролетни разходки, за да разбере колко малко знаем ние за слънцето – толкова малко, че и да се сбереше всичкото ни знание ведно, не би могло да образува един мъничък слънчев
лъч
, който пада върху неразцъфналата пъпка на един цветец и извършва тихото чудо на неговото разпукване... Върху психичното действие на слънчевата светлина вече се правят изследвания и има писано по него.
По е явно и достъпно за изследване, поне за днес, физиологичното ù действие, което напоследък се изследва и под влияние на което започва да се оформя особен дял в терапията – така наречената хелиотерапия. Макар че – би могло да се каже – изследванията се намират още в рудиментарно състояние. Един важен въпрос, за който само ще поменем без да го развиваме е: че лекуването и изобщо въздействието на слънчевата светлина е по-ефикасно сутрин, до обед. Този въпрос е по-подробно разгледан в книжката: „Живите сили в природата”, където са изложени и научните основи за влиянието на слънчевата светлина върху човека. Извор на изобилен живот, слънцето не само го раздава на всички твари, а и непрекъснато ни учи каква велика притча е животът, притча на Бога, която всички същества – от най-малкото до най-голямото – непреривно разгадават. Г.
към текста >>
70.
Пробуждане – Георги Томалевски
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
” Кога Земру отвори очи, що да види - Живият Огън лумна още по-силно и в неговия пламък затрептяха
лъчезарно
-светли духове, цъфнаха и засияха елмазени цветя и се сипнаха многоцветни скъпоценни камъни като звезден рой.
И видя: далеч пред него пламтеше Живият Огън и изпущаше кротко сияние. И ето, до Огъня застана един ангел. Той се приведе, взе нещо и го хвърли в Огъня. И Земру с уплаха видя разни чудовища, грозни и безобразни, как полетяха в огъня – и затвори очи. А един глас му прошепна: Това са човешките пороци и грехове, виж!
” Кога Земру отвори очи, що да види - Живият Огън лумна още по-силно и в неговия пламък затрептяха
лъчезарно
-светли духове, цъфнаха и засияха елмазени цветя и се сипнаха многоцветни скъпоценни камъни като звезден рой.
А през това време ангели пееха: „Бог е Лгобов”. И докато те пееха, нещо чудно ставаше: светлината, в която той стоеше цяла оживя, затрептяха светли духове и всички заедно запяха: „Ний ще ходим в тоя път На Светлината, В която царува Божията Любов.” Когато Земру отвори пак очи, видя се приседнал на един камък и до него седеше мъдрецът – спокоен и тих. Звездите грееха над тях, а в планината царуваше свещена тишина. Тогава мъдрецът отвори уста и рече: – Заслепен от греха, ти бе помислил. че Бог не вижда страданията на хората, че ги е забравил.
към текста >>
71.
Из „Fruchtlese“ – Рабиндранат Тагор
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Дърветата бяха оросени от утринната влага и първите
лъчи
на слънцето играеха в тия бисери.
Георги Томалевски ПРОБУЖДАНЕ Аз чух гласа на твоята флейта в ранния час.
Дърветата бяха оросени от утринната влага и първите
лъчи
на слънцето играеха в тия бисери.
Твоят глас ме позова и аз разтворих прозорците на моята стая. Аромат нахлу в нея, нахлуха песните на събудените птички и радостта, що идваше от синьото небе. Денят ме поздрави и аз му отворих. Колко ли още щях да чакам със спуснати завеси, ако да не бе тоя глас! Може би дълго още щях да мисля че е нощ, нямаше да разпозная светлината, защото тежки завеси ме отделяха от деня.
към текста >>
Те стояха мълчаливи, мъртви сякаш и по тях не трепкаше играта на сутринния
лъч
.
От тоя ден разбрах защо съм роден. Кой те прати при моя прозорец в ранния час? На слука ли изсвири утринния зов, и знаеше ли ти, че той подсеща за това, че нощта е сбрала своите крила и синята усмивка на деня ни чака да отворим прозорците на душната си стая? Благословен да бъдеш ти и твоята медногласна флейта!... Аз имах много накити в своята стая.
Те стояха мълчаливи, мъртви сякаш и по тях не трепкаше играта на сутринния
лъч
.
Сега те оживиха, и по тях се движи седмобаграта дъга. Имах много книги, но никоя от тях ми не показа, това което видях написано върху лицето на утрото, през което ме извика гласът на твоето приветствие. Аз често те виждам в своите сънища, виждам те сред дърветата на миризливата градина, сред цветовете на пролетта и ми се струва, че твоята песен я подеха всички птици. Твоята ръка разклаща кичестите клони, когато вървя низ тях, твоята ръка изсипа куп от бели цветове на вишната връх мене. От тоя ден аз чакам те буден всяка утрин.
към текста >>
72.
Живите барометри – Добран
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Опитност, че вечно си бил и вечно ще бъдеш, че слънце грее на човешкия небосвод и до ще време, когато неговите благодатни
лъчи
ще огряват и разпръснат черните облаци, що са надвиснали над главите ни и ще стопят замръзналото в лед човечество. У.
Каква повърхност и невежество! Та точно това е липса на опитност. Опитност – значи да влезеш в калта и сух, чист да излезеш от нея. Да познаеш злото и да запазиш вяра в доброто, в безсмъртието, в Бога. Да виждаш погрешките на хората, но не да се занимаваш с тяхната ръжда, но да коригираш своите.
Опитност, че вечно си бил и вечно ще бъдеш, че слънце грее на човешкия небосвод и до ще време, когато неговите благодатни
лъчи
ще огряват и разпръснат черните облаци, що са надвиснали над главите ни и ще стопят замръзналото в лед човечество. У.
Джеймс, един съвременен американски психолог, в своето главно съчинение „Многообразие на религиозния опит" се стреми да разшири и то твърде научно понятието опит, като включва в него и опита на религиозните преживявания на гениите и мистиците. Вярващият, в оня чист смисъл на думата, има възможност повече да знае, отколкото знаещият да вярва. Истинската вяра не изключва научното знание, само че тя го разширява и зад факта, както казва енциклопедическия речник – вярата е знание за божественото. Тя не поставя граници на видимо и невидимо, неузнаваеми ,,bing an sicdt" и узнаваеми, противоречия на обективния ум, не казва ,,не мога", но „мога". Не ограничава, не разделя целокупния живот на ум, чувство, воля, но го поставя в един пълен хармоничен живот, не прави изрезки от жизнената еволюционна действителност, а се вживява във всичко живо и тъй обгръща безкрайността в себе си.
към текста >>
73.
Символизъм в Природата и символизъм в изкуството
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
В атмосферата става кръстосване и задържане главно на два вида
лъчи
: от една страна – тия на слънцето, от друга – топлите тъмни
лъчи
които
излъчва
земята.
Вън от това, битът на хората се също влияе от атмосферата. Ледените периоди за мнозина учени представляват един велик импулс за развитието на човечеството, защото поставяйки го в крайно неблагоприятни условия, заставило го е да се бори, да мисли, съобразява и предвижда. От друга страна липсата на естествената растителна храна е създало и месоядството и канибализма. Забелязано е още, че в страни дето атмосферата е богата с разнообразие, условията за живот по-благоприятни и културата там е по-голяма. Ето защо, тук му е мястото да се щриховат ония условия и закони, които обуславят атмосферните промени, за да се изведат по-надолу по-точни и верни заключения.
В атмосферата става кръстосване и задържане главно на два вида
лъчи
: от една страна – тия на слънцето, от друга – топлите тъмни
лъчи
които
излъчва
земята.
Сините и виолетовите лъчи се поглъщат от атмосферата най-силно. А влажния въздух поглъща топлите ултра червени лъчи. Земята денем поглъща повече топлина, а нощем изпуща повече топлина. Наблюденията показват, че температурата на въздуха постоянно се мени. Тия колебания са периодични и непериодични.
към текста >>
Сините и виолетовите
лъчи
се поглъщат от атмосферата най-силно.
Ледените периоди за мнозина учени представляват един велик импулс за развитието на човечеството, защото поставяйки го в крайно неблагоприятни условия, заставило го е да се бори, да мисли, съобразява и предвижда. От друга страна липсата на естествената растителна храна е създало и месоядството и канибализма. Забелязано е още, че в страни дето атмосферата е богата с разнообразие, условията за живот по-благоприятни и културата там е по-голяма. Ето защо, тук му е мястото да се щриховат ония условия и закони, които обуславят атмосферните промени, за да се изведат по-надолу по-точни и верни заключения. В атмосферата става кръстосване и задържане главно на два вида лъчи: от една страна – тия на слънцето, от друга – топлите тъмни лъчи които излъчва земята.
Сините и виолетовите
лъчи
се поглъщат от атмосферата най-силно.
А влажния въздух поглъща топлите ултра червени лъчи. Земята денем поглъща повече топлина, а нощем изпуща повече топлина. Наблюденията показват, че температурата на въздуха постоянно се мени. Тия колебания са периодични и непериодични. Различават се денонощни и годишни периодични колебания.
към текста >>
А влажния въздух поглъща топлите ултра червени
лъчи
.
От друга страна липсата на естествената растителна храна е създало и месоядството и канибализма. Забелязано е още, че в страни дето атмосферата е богата с разнообразие, условията за живот по-благоприятни и културата там е по-голяма. Ето защо, тук му е мястото да се щриховат ония условия и закони, които обуславят атмосферните промени, за да се изведат по-надолу по-точни и верни заключения. В атмосферата става кръстосване и задържане главно на два вида лъчи: от една страна – тия на слънцето, от друга – топлите тъмни лъчи които излъчва земята. Сините и виолетовите лъчи се поглъщат от атмосферата най-силно.
А влажния въздух поглъща топлите ултра червени
лъчи
.
Земята денем поглъща повече топлина, а нощем изпуща повече топлина. Наблюденията показват, че температурата на въздуха постоянно се мени. Тия колебания са периодични и непериодични. Различават се денонощни и годишни периодични колебания. Такива колебания имаме и по отношение атмосферното налягане без още да е открита в това известна правилност, както е случаят с атмосферата.
към текста >>
Понеже тия промени се забелязват едновременно по цялото земно кълбо, затова и неговите причини се дирят вън от земята, Причината за тия колебания Брюкнер намира в промяната на силата на слънчевите
лъчи
, Фоуриер пък предполага, че слънцето в движението си през небесните пространства попада в такива среди, които не са еднакво нагрети.
Според Брюкнер освен тоя период от 35 год. съществува друг от по 100 години, когато валежният голям дял бива последван от малък влажен дял. Предполага се, че съществуват и още по-големи дялове от тия, но още няма сигурни наблюдения за толкова големи периоди от време. Брюкенр счита, че от 1020 г. до сега земята е преминала 25 периода от по 35 години.
Понеже тия промени се забелязват едновременно по цялото земно кълбо, затова и неговите причини се дирят вън от земята, Причината за тия колебания Брюкнер намира в промяната на силата на слънчевите
лъчи
, Фоуриер пък предполага, че слънцето в движението си през небесните пространства попада в такива среди, които не са еднакво нагрети.
Според други автори тия колебания се дължат на известни пертурбации, които стават в слънцето и като резултат от които се явяват слънчевите петна. Тяхното истинско естество не се знае. Открити са били от китайците. В Европа са били забелязани за първи път от Монаха Щейнер през XVII век. Обикновено те траят 14 дни, явяват се и изчезват и след 13-14 дни пак се явяват.
към текста >>
74.
Няколко думи за окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Явлението е аналогично с разпадането на белия слънчев
лъч
– прекаран през стъклената призма – в седемте цветове на дъгата.
Gis Moll СИМВОЛИЗЪМ В ПРИРОДАТА И СИМВОЛИЗЪМ В ИЗКУСТВОТО Символизмът в изкуството трябва да има за идеал: постигане символиката на природата. Голяма илюзия си правят ония писатели и теоретици на изкуството, които мислят, че човешкият символизъм, в известни случаи може да надмине символиката на природата, където според тях красотата, музиката, па и всичко друго е дадено в груба, сурова и нестилизирана форма – и следователно, човешкия дух трябва, както художникът, да взема от тази голяма палитра – природата: боите, тоновете, идеите и да ги подрежда, съчетава, хармонира и облича в стройни художествени форми. Това е вярно само в случаи, когато художникът почерпва идеята на своето творение не от природата, а от естетичните царства на своя дух, тогава той търси във външния свят само форми, в които да облече своята идея. Но когато художникът иска да ни предаде красотата, която е непосредствен обект на неговото естетично съзерцание, тогава неговата творческа работа е друга. В този случай – казано на езика на естетиката – той ще ни даде красотата, пречупена през призмата на своята индивидуалност, като подчертае една или друга страна на нейното художествено битие.
Явлението е аналогично с разпадането на белия слънчев
лъч
– прекаран през стъклената призма – в седемте цветове на дъгата.
Индивидуалността на художника, бидейки в невъзможност да обгърне целокупното битие на красотата, ни дава последната в нейния колорит. Оттук е ясно колко далеч стои творчеството на художника от произведенията на природата, Аз мисля, че дословно същото може да се каже и за символизма в изкуството. И той е индивидуален, а следователно – и той отстои далеч от истинската символизация на природата. Защо? Защото в природата, както за красотата, така и за символиката има общовалидни критерии и норми – докато в символиката на изкуството, поне за днес, още няма универсални критерии, които да са еднакво валидни за всички творци и ценители на красотата. Постигане символиката на природата – ето идеала на символизма в изкуството.
към текста >>
75.
Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
ОПИТИ С МОРСКИ ЗВЕЗДИ Прайер закрепил морска звезда върху подложка с пет гвоздея в ъглите между
лъчите
.
Поставен в осветената част на аквариума, той бил хранен по следния начин: под един тъмен екран поставяли риба. Положителният химиотропизъм завеждал раците до екрана и някои от тях минавали отдолу. В първия ден само три индивида намерили храната след четвърт часово търсене. Скоро намирането ù станало по-бързо. На края на 8-ия ден 28 индивида от 9, дошли под екрана 5 минути след поставянето на екрана и храната По-после, когато се поставял екранът, без да се тури храна, 24 индивида от 28 са отивали бързо към екрана.
ОПИТИ С МОРСКИ ЗВЕЗДИ Прайер закрепил морска звезда върху подложка с пет гвоздея в ъглите между
лъчите
.
Тя се опитала с всички възможни движения да се освободи, додето след дълго старание сполучила да прекара всички лъчи през междината между два гвоздея и така да се освободи. Прайер поставил лъч на змиевидна морска звезда в каучукова тръба; тя знаела да се освободи по различни начини: чрез търкане по пода, чрез метателно движение на лъчите, чрез освобождение с помощта на съседните лъчи и най-сетне чрез автотомия (откъсване на лъча). НАБЛЮДЕНИЯ НАД ЕДНОКЛЕТЪЧНИ ЖИВОТНИ Можем да вземем за пример наблюденията на Енгелман над Arсе11а[5] Това са едноклетъчни микроскопичнки животни, които могат да се намерят в капка вода, взета от нашите блата. Арцелите притежават кръгла черупка, която от едната страна е издута, а от другата — вдълбната. В центъра на вдлъбнатата страна се намира отверстие, от което излизат лъжекрачката и се виждат по края на черупката като издатъци.
към текста >>
Тя се опитала с всички възможни движения да се освободи, додето след дълго старание сполучила да прекара всички
лъчи
през междината между два гвоздея и така да се освободи.
Положителният химиотропизъм завеждал раците до екрана и някои от тях минавали отдолу. В първия ден само три индивида намерили храната след четвърт часово търсене. Скоро намирането ù станало по-бързо. На края на 8-ия ден 28 индивида от 9, дошли под екрана 5 минути след поставянето на екрана и храната По-после, когато се поставял екранът, без да се тури храна, 24 индивида от 28 са отивали бързо към екрана. ОПИТИ С МОРСКИ ЗВЕЗДИ Прайер закрепил морска звезда върху подложка с пет гвоздея в ъглите между лъчите.
Тя се опитала с всички възможни движения да се освободи, додето след дълго старание сполучила да прекара всички
лъчи
през междината между два гвоздея и така да се освободи.
Прайер поставил лъч на змиевидна морска звезда в каучукова тръба; тя знаела да се освободи по различни начини: чрез търкане по пода, чрез метателно движение на лъчите, чрез освобождение с помощта на съседните лъчи и най-сетне чрез автотомия (откъсване на лъча). НАБЛЮДЕНИЯ НАД ЕДНОКЛЕТЪЧНИ ЖИВОТНИ Можем да вземем за пример наблюденията на Енгелман над Arсе11а[5] Това са едноклетъчни микроскопичнки животни, които могат да се намерят в капка вода, взета от нашите блата. Арцелите притежават кръгла черупка, която от едната страна е издута, а от другата — вдълбната. В центъра на вдлъбнатата страна се намира отверстие, от което излизат лъжекрачката и се виждат по края на черупката като издатъци. Нормалното положение на арцелата е с уста към дъното, по което лази.
към текста >>
Прайер поставил
лъч
на змиевидна морска звезда в каучукова тръба; тя знаела да се освободи по различни начини: чрез търкане по пода, чрез метателно движение на
лъчите
, чрез освобождение с помощта на съседните
лъчи
и най-сетне чрез автотомия (откъсване на
лъча
).
В първия ден само три индивида намерили храната след четвърт часово търсене. Скоро намирането ù станало по-бързо. На края на 8-ия ден 28 индивида от 9, дошли под екрана 5 минути след поставянето на екрана и храната По-после, когато се поставял екранът, без да се тури храна, 24 индивида от 28 са отивали бързо към екрана. ОПИТИ С МОРСКИ ЗВЕЗДИ Прайер закрепил морска звезда върху подложка с пет гвоздея в ъглите между лъчите. Тя се опитала с всички възможни движения да се освободи, додето след дълго старание сполучила да прекара всички лъчи през междината между два гвоздея и така да се освободи.
Прайер поставил
лъч
на змиевидна морска звезда в каучукова тръба; тя знаела да се освободи по различни начини: чрез търкане по пода, чрез метателно движение на
лъчите
, чрез освобождение с помощта на съседните
лъчи
и най-сетне чрез автотомия (откъсване на
лъча
).
НАБЛЮДЕНИЯ НАД ЕДНОКЛЕТЪЧНИ ЖИВОТНИ Можем да вземем за пример наблюденията на Енгелман над Arсе11а[5] Това са едноклетъчни микроскопичнки животни, които могат да се намерят в капка вода, взета от нашите блата. Арцелите притежават кръгла черупка, която от едната страна е издута, а от другата — вдълбната. В центъра на вдлъбнатата страна се намира отверстие, от което излизат лъжекрачката и се виждат по края на черупката като издатъци. Нормалното положение на арцелата е с уста към дъното, по което лази. Ако турим под микроскопа капка вода с арцели, често се случва някоя от тях да е поставена на гърба си, т.е.
към текста >>
76.
Портрет – Х.
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Б. Боев ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ И УЧЕНИЦИТЕ МУ Александър Гурвич, професор в университета в Симферопол (Крим), е открил особени
лъчи
в растенията и животните.
Б. Боев ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ И УЧЕНИЦИТЕ МУ Александър Гурвич, професор в университета в Симферопол (Крим), е открил особени
лъчи
в растенията и животните.
Първия си труд на немски върху тези лъчи той напечата в немското списание „Archiv fur Entwicklungsmechanik" от 1922 година. След това той продължава своите изследвания. В това направление работят при същия университет жена му Лидия Гурвич (професор в биологическия институт на университета), после Нина Гурвич, асистента Д-р Равин, П. Г. Русинов и С. Салкинд. Всички те печатат от 1922 г.
към текста >>
Първия си труд на немски върху тези
лъчи
той напечата в немското списание „Archiv fur Entwicklungsmechanik" от 1922 година.
Б. Боев ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ И УЧЕНИЦИТЕ МУ Александър Гурвич, професор в университета в Симферопол (Крим), е открил особени лъчи в растенията и животните.
Първия си труд на немски върху тези
лъчи
той напечата в немското списание „Archiv fur Entwicklungsmechanik" от 1922 година.
След това той продължава своите изследвания. В това направление работят при същия университет жена му Лидия Гурвич (професор в биологическия институт на университета), после Нина Гурвич, асистента Д-р Равин, П. Г. Русинов и С. Салкинд. Всички те печатат от 1922 г. досега ред статии в същото списание по въпроса (до сега са напечатани 11 статии) [1].
към текста >>
Как се е натъкнал Гурвич на тези
лъчи
?
След това той продължава своите изследвания. В това направление работят при същия университет жена му Лидия Гурвич (професор в биологическия институт на университета), после Нина Гурвич, асистента Д-р Равин, П. Г. Русинов и С. Салкинд. Всички те печатат от 1922 г. досега ред статии в същото списание по въпроса (до сега са напечатани 11 статии) [1].
Как се е натъкнал Гурвич на тези
лъчи
?
Както Хаберланд, така и Гурвич са забелязали, че клетъчното деление (кариокинезис или митоза) не почва едновременно във всички клетки, но като почва от една точка на даден орган, разпространява се в известни посоки с определена бързина. Напр. ако в единия край на тичинковия прашник имаме начална митозна фаза, то на известно разстояние клетките ще са в средна фаза, а още по-нататък – в крайна. Същото явление Немец наблюдавал в многоядрените клетки на зачатъците на млечните съдове у семейство Млечкови. Хаберланд предположил, че това се дължи на хормони. Гурвич излезе от предположението, че приемането на хормоните за причина не изключва съществуването и на друга причина.
към текста >>
И тогаз при изследванията се натъкнал на тези
лъчи
.
Както Хаберланд, така и Гурвич са забелязали, че клетъчното деление (кариокинезис или митоза) не почва едновременно във всички клетки, но като почва от една точка на даден орган, разпространява се в известни посоки с определена бързина. Напр. ако в единия край на тичинковия прашник имаме начална митозна фаза, то на известно разстояние клетките ще са в средна фаза, а още по-нататък – в крайна. Същото явление Немец наблюдавал в многоядрените клетки на зачатъците на млечните съдове у семейство Млечкови. Хаберланд предположил, че това се дължи на хормони. Гурвич излезе от предположението, че приемането на хормоните за причина не изключва съществуването и на друга причина.
И тогаз при изследванията се натъкнал на тези
лъчи
.
Понеже тези лъчи дават импулс за по-усилено клетъчно деление (митоза), той ги нарекъл митогенетични. ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ ЖАБИТЕ Ал. Гурвич причинил на жабите малки рани с диаметър 0.25-0.3 милиметра. Започнало бързо деление на клетките и се образувало около всяка рана едно поле с диаметър 4-5 милиметра с по-няколко хиляди митозни фигури. Когато митозната вълна срещала препятствие, тя го преминавала и зад препятствието продължавала да се разпространява праволинейно.
към текста >>
Понеже тези
лъчи
дават импулс за по-усилено клетъчно деление (митоза), той ги нарекъл митогенетични.
ако в единия край на тичинковия прашник имаме начална митозна фаза, то на известно разстояние клетките ще са в средна фаза, а още по-нататък – в крайна. Същото явление Немец наблюдавал в многоядрените клетки на зачатъците на млечните съдове у семейство Млечкови. Хаберланд предположил, че това се дължи на хормони. Гурвич излезе от предположението, че приемането на хормоните за причина не изключва съществуването и на друга причина. И тогаз при изследванията се натъкнал на тези лъчи.
Понеже тези
лъчи
дават импулс за по-усилено клетъчно деление (митоза), той ги нарекъл митогенетични.
ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ ЖАБИТЕ Ал. Гурвич причинил на жабите малки рани с диаметър 0.25-0.3 милиметра. Започнало бързо деление на клетките и се образувало около всяка рана едно поле с диаметър 4-5 милиметра с по-няколко хиляди митозни фигури. Когато митозната вълна срещала препятствие, тя го преминавала и зад препятствието продължавала да се разпространява праволинейно. От това Гурвич извадил заключение, че митогенетичните лъчи се разпространяват праволинейно.
към текста >>
От това Гурвич извадил заключение, че митогенетичните
лъчи
се разпространяват праволинейно.
Понеже тези лъчи дават импулс за по-усилено клетъчно деление (митоза), той ги нарекъл митогенетични. ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ ЖАБИТЕ Ал. Гурвич причинил на жабите малки рани с диаметър 0.25-0.3 милиметра. Започнало бързо деление на клетките и се образувало около всяка рана едно поле с диаметър 4-5 милиметра с по-няколко хиляди митозни фигури. Когато митозната вълна срещала препятствие, тя го преминавала и зад препятствието продължавала да се разпространява праволинейно.
От това Гурвич извадил заключение, че митогенетичните
лъчи
се разпространяват праволинейно.
МИТОГЕНЕТИЧНИТЕ ЛЪЧИ МОГАТ ДА СЕ ОТРАЗЯВАТ За да установи способността на лъчите да се отразяват, Гурвич направил опит с корените на лука. Турил луков корен в извита стъклена тръбица и констатирал, че лъчите при сблъскване с кореновите стени се пречупвали много пъти. А линиите на тяхното разпространение се познавали по изобилните митозни фигури. Друг опит за същата цел: огледалото на микроскопа било поставено под ъгъл 45 градуса спрямо един падащ сноп митогенетични лъчи. Срещу него се поставя коренът.
към текста >>
МИТОГЕНЕТИЧНИТЕ
ЛЪЧИ
МОГАТ ДА СЕ ОТРАЗЯВАТ За да установи способността на
лъчите
да се отразяват, Гурвич направил опит с корените на лука.
ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ ЖАБИТЕ Ал. Гурвич причинил на жабите малки рани с диаметър 0.25-0.3 милиметра. Започнало бързо деление на клетките и се образувало около всяка рана едно поле с диаметър 4-5 милиметра с по-няколко хиляди митозни фигури. Когато митозната вълна срещала препятствие, тя го преминавала и зад препятствието продължавала да се разпространява праволинейно. От това Гурвич извадил заключение, че митогенетичните лъчи се разпространяват праволинейно.
МИТОГЕНЕТИЧНИТЕ
ЛЪЧИ
МОГАТ ДА СЕ ОТРАЗЯВАТ За да установи способността на
лъчите
да се отразяват, Гурвич направил опит с корените на лука.
Турил луков корен в извита стъклена тръбица и констатирал, че лъчите при сблъскване с кореновите стени се пречупвали много пъти. А линиите на тяхното разпространение се познавали по изобилните митозни фигури. Друг опит за същата цел: огледалото на микроскопа било поставено под ъгъл 45 градуса спрямо един падащ сноп митогенетични лъчи. Срещу него се поставя коренът. Доказва се, че лъчите му, паднали върху огледалото, се отразяват.
към текста >>
Турил луков корен в извита стъклена тръбица и констатирал, че
лъчите
при сблъскване с кореновите стени се пречупвали много пъти.
Гурвич причинил на жабите малки рани с диаметър 0.25-0.3 милиметра. Започнало бързо деление на клетките и се образувало около всяка рана едно поле с диаметър 4-5 милиметра с по-няколко хиляди митозни фигури. Когато митозната вълна срещала препятствие, тя го преминавала и зад препятствието продължавала да се разпространява праволинейно. От това Гурвич извадил заключение, че митогенетичните лъчи се разпространяват праволинейно. МИТОГЕНЕТИЧНИТЕ ЛЪЧИ МОГАТ ДА СЕ ОТРАЗЯВАТ За да установи способността на лъчите да се отразяват, Гурвич направил опит с корените на лука.
Турил луков корен в извита стъклена тръбица и констатирал, че
лъчите
при сблъскване с кореновите стени се пречупвали много пъти.
А линиите на тяхното разпространение се познавали по изобилните митозни фигури. Друг опит за същата цел: огледалото на микроскопа било поставено под ъгъл 45 градуса спрямо един падащ сноп митогенетични лъчи. Срещу него се поставя коренът. Доказва се, че лъчите му, паднали върху огледалото, се отразяват. Това се доказва чрез поставяне на друг корен, който се индуцира (повлиява) от отразените лъчи на първия.
към текста >>
Друг опит за същата цел: огледалото на микроскопа било поставено под ъгъл 45 градуса спрямо един падащ сноп митогенетични
лъчи
.
Когато митозната вълна срещала препятствие, тя го преминавала и зад препятствието продължавала да се разпространява праволинейно. От това Гурвич извадил заключение, че митогенетичните лъчи се разпространяват праволинейно. МИТОГЕНЕТИЧНИТЕ ЛЪЧИ МОГАТ ДА СЕ ОТРАЗЯВАТ За да установи способността на лъчите да се отразяват, Гурвич направил опит с корените на лука. Турил луков корен в извита стъклена тръбица и констатирал, че лъчите при сблъскване с кореновите стени се пречупвали много пъти. А линиите на тяхното разпространение се познавали по изобилните митозни фигури.
Друг опит за същата цел: огледалото на микроскопа било поставено под ъгъл 45 градуса спрямо един падащ сноп митогенетични
лъчи
.
Срещу него се поставя коренът. Доказва се, че лъчите му, паднали върху огледалото, се отразяват. Това се доказва чрез поставяне на друг корен, който се индуцира (повлиява) от отразените лъчи на първия. ИНДУКЦИЯ ЧРЕЗ МИТОГЕНЕТИЧНИ ЛЪЧИ Гурвич искал да провери, дали лъчите излизат вън от корена. Той излязъл от предположението, че лъчите на един корен могат да повлияят върху друг корен.
към текста >>
Доказва се, че
лъчите
му, паднали върху огледалото, се отразяват.
МИТОГЕНЕТИЧНИТЕ ЛЪЧИ МОГАТ ДА СЕ ОТРАЗЯВАТ За да установи способността на лъчите да се отразяват, Гурвич направил опит с корените на лука. Турил луков корен в извита стъклена тръбица и констатирал, че лъчите при сблъскване с кореновите стени се пречупвали много пъти. А линиите на тяхното разпространение се познавали по изобилните митозни фигури. Друг опит за същата цел: огледалото на микроскопа било поставено под ъгъл 45 градуса спрямо един падащ сноп митогенетични лъчи. Срещу него се поставя коренът.
Доказва се, че
лъчите
му, паднали върху огледалото, се отразяват.
Това се доказва чрез поставяне на друг корен, който се индуцира (повлиява) от отразените лъчи на първия. ИНДУКЦИЯ ЧРЕЗ МИТОГЕНЕТИЧНИ ЛЪЧИ Гурвич искал да провери, дали лъчите излизат вън от корена. Той излязъл от предположението, че лъчите на един корен могат да повлияят върху друг корен. А това влияние (индукция) той познавал по увеличението броя на митозните фигури. Нека корена, върху който ще се влияе, наречем индуциран, а онзи, чийто лъчи влияят, наречем индуциращ.
към текста >>
Това се доказва чрез поставяне на друг корен, който се индуцира (повлиява) от отразените
лъчи
на първия.
Турил луков корен в извита стъклена тръбица и констатирал, че лъчите при сблъскване с кореновите стени се пречупвали много пъти. А линиите на тяхното разпространение се познавали по изобилните митозни фигури. Друг опит за същата цел: огледалото на микроскопа било поставено под ъгъл 45 градуса спрямо един падащ сноп митогенетични лъчи. Срещу него се поставя коренът. Доказва се, че лъчите му, паднали върху огледалото, се отразяват.
Това се доказва чрез поставяне на друг корен, който се индуцира (повлиява) от отразените
лъчи
на първия.
ИНДУКЦИЯ ЧРЕЗ МИТОГЕНЕТИЧНИ ЛЪЧИ Гурвич искал да провери, дали лъчите излизат вън от корена. Той излязъл от предположението, че лъчите на един корен могат да повлияят върху друг корен. А това влияние (индукция) той познавал по увеличението броя на митозните фигури. Нека корена, върху който ще се влияе, наречем индуциран, а онзи, чийто лъчи влияят, наречем индуциращ. Индуцирания корен той поставил в тясна отвесна тръбичка (виж рисунката).
към текста >>
ИНДУКЦИЯ ЧРЕЗ МИТОГЕНЕТИЧНИ
ЛЪЧИ
Гурвич искал да провери, дали
лъчите
излизат вън от корена.
А линиите на тяхното разпространение се познавали по изобилните митозни фигури. Друг опит за същата цел: огледалото на микроскопа било поставено под ъгъл 45 градуса спрямо един падащ сноп митогенетични лъчи. Срещу него се поставя коренът. Доказва се, че лъчите му, паднали върху огледалото, се отразяват. Това се доказва чрез поставяне на друг корен, който се индуцира (повлиява) от отразените лъчи на първия.
ИНДУКЦИЯ ЧРЕЗ МИТОГЕНЕТИЧНИ
ЛЪЧИ
Гурвич искал да провери, дали
лъчите
излизат вън от корена.
Той излязъл от предположението, че лъчите на един корен могат да повлияят върху друг корен. А това влияние (индукция) той познавал по увеличението броя на митозните фигури. Нека корена, върху който ще се влияе, наречем индуциран, а онзи, чийто лъчи влияят, наречем индуциращ. Индуцирания корен той поставил в тясна отвесна тръбичка (виж рисунката). Височината на кореновия връх в тръбичката се регулирала с винт.
към текста >>
Той излязъл от предположението, че
лъчите
на един корен могат да повлияят върху друг корен.
Друг опит за същата цел: огледалото на микроскопа било поставено под ъгъл 45 градуса спрямо един падащ сноп митогенетични лъчи. Срещу него се поставя коренът. Доказва се, че лъчите му, паднали върху огледалото, се отразяват. Това се доказва чрез поставяне на друг корен, който се индуцира (повлиява) от отразените лъчи на първия. ИНДУКЦИЯ ЧРЕЗ МИТОГЕНЕТИЧНИ ЛЪЧИ Гурвич искал да провери, дали лъчите излизат вън от корена.
Той излязъл от предположението, че
лъчите
на един корен могат да повлияят върху друг корен.
А това влияние (индукция) той познавал по увеличението броя на митозните фигури. Нека корена, върху който ще се влияе, наречем индуциран, а онзи, чийто лъчи влияят, наречем индуциращ. Индуцирания корен той поставил в тясна отвесна тръбичка (виж рисунката). Височината на кореновия връх в тръбичката се регулирала с винт. Тръбичката имала двойно значение: 1) коренът ставал неподвижен; 2) той, за да не изсъхне, се снабдявал с вода, с капилярно изкачване на вода в тръбичката.
към текста >>
Нека корена, върху който ще се влияе, наречем индуциран, а онзи, чийто
лъчи
влияят, наречем индуциращ.
Доказва се, че лъчите му, паднали върху огледалото, се отразяват. Това се доказва чрез поставяне на друг корен, който се индуцира (повлиява) от отразените лъчи на първия. ИНДУКЦИЯ ЧРЕЗ МИТОГЕНЕТИЧНИ ЛЪЧИ Гурвич искал да провери, дали лъчите излизат вън от корена. Той излязъл от предположението, че лъчите на един корен могат да повлияят върху друг корен. А това влияние (индукция) той познавал по увеличението броя на митозните фигури.
Нека корена, върху който ще се влияе, наречем индуциран, а онзи, чийто
лъчи
влияят, наречем индуциращ.
Индуцирания корен той поставил в тясна отвесна тръбичка (виж рисунката). Височината на кореновия връх в тръбичката се регулирала с винт. Тръбичката имала двойно значение: 1) коренът ставал неподвижен; 2) той, за да не изсъхне, се снабдявал с вода, с капилярно изкачване на вода в тръбичката. Z (горе) - луковица с индуктирания корен; Z (отляво) - луковица с индуктиращия корен. О - част на хоризонтален микроскоп за центриране на индуктиращия корен.
към текста >>
С - опит за индукция с
лъчи
, преминали през луковична кожица Н.
Височината на кореновия връх в тръбичката се регулирала с винт. Тръбичката имала двойно значение: 1) коренът ставал неподвижен; 2) той, за да не изсъхне, се снабдявал с вода, с капилярно изкачване на вода в тръбичката. Z (горе) - луковица с индуктирания корен; Z (отляво) - луковица с индуктиращия корен. О - част на хоризонтален микроскоп за центриране на индуктиращия корен. При правилно центриране трябва да се получи положението wB.
С - опит за индукция с
лъчи
, преминали през луковична кожица Н.
Индуциращият корен поставил в хоризонтална тръбичка. Двата корена излизали на 4-5 милиметра от тръбичките. Върхът на индуциращия корен бил на разстояние 1.5-2, а в някои случаи на 3-5 милиметра от индуцирания корен. Върхът на първия сочел право към централния цилиндър на индуцирания корен и то на един милиметър по-горе от върха му. Опитът траял 3-4 часа През цялото време на опита се бдяло непрекъснато и в случай на нужда се регулирало положението на корените с витлата.
към текста >>
Резултатът от опита бил положителен: доказало се, че
лъчите
на индуциращия корен оказват влияние върху другия: на индуцираната страна в приготвените микроск.
Индуциращият корен поставил в хоризонтална тръбичка. Двата корена излизали на 4-5 милиметра от тръбичките. Върхът на индуциращия корен бил на разстояние 1.5-2, а в някои случаи на 3-5 милиметра от индуцирания корен. Върхът на първия сочел право към централния цилиндър на индуцирания корен и то на един милиметър по-горе от върха му. Опитът траял 3-4 часа През цялото време на опита се бдяло непрекъснато и в случай на нужда се регулирало положението на корените с витлата.
Резултатът от опита бил положителен: доказало се, че
лъчите
на индуциращия корен оказват влияние върху другия: на индуцираната страна в приготвените микроск.
препарати микозните фигури били 99, 96, 96, 103 и пр., а на противната страна: 73, 75, 78, 76. От този и от множество други опити се видяло, че действието на тези лъчи е в известни граници: увеличават броя на митозните фигури с 22-50 на сто. Откритието на Гурвич било потвърдено и разширено от асистента му д-р Равин. Има няколко вида индукция: 1) хомоиндукция (когато индуцираното и индуциращото растения са от един вид, напр. лук върху лук); 2 хетероиндукция, напр.
към текста >>
От този и от множество други опити се видяло, че действието на тези
лъчи
е в известни граници: увеличават броя на митозните фигури с 22-50 на сто.
Върхът на индуциращия корен бил на разстояние 1.5-2, а в някои случаи на 3-5 милиметра от индуцирания корен. Върхът на първия сочел право към централния цилиндър на индуцирания корен и то на един милиметър по-горе от върха му. Опитът траял 3-4 часа През цялото време на опита се бдяло непрекъснато и в случай на нужда се регулирало положението на корените с витлата. Резултатът от опита бил положителен: доказало се, че лъчите на индуциращия корен оказват влияние върху другия: на индуцираната страна в приготвените микроск. препарати микозните фигури били 99, 96, 96, 103 и пр., а на противната страна: 73, 75, 78, 76.
От този и от множество други опити се видяло, че действието на тези
лъчи
е в известни граници: увеличават броя на митозните фигури с 22-50 на сто.
Откритието на Гурвич било потвърдено и разширено от асистента му д-р Равин. Има няколко вида индукция: 1) хомоиндукция (когато индуцираното и индуциращото растения са от един вид, напр. лук върху лук); 2 хетероиндукция, напр. слънчоглед върху лук. Освен в корените, Гурвич е намерил тези лъчи и в семеделите.
към текста >>
Освен в корените, Гурвич е намерил тези
лъчи
и в семеделите.
От този и от множество други опити се видяло, че действието на тези лъчи е в известни граници: увеличават броя на митозните фигури с 22-50 на сто. Откритието на Гурвич било потвърдено и разширено от асистента му д-р Равин. Има няколко вида индукция: 1) хомоиндукция (когато индуцираното и индуциращото растения са от един вид, напр. лук върху лук); 2 хетероиндукция, напр. слънчоглед върху лук.
Освен в корените, Гурвич е намерил тези
лъчи
и в семеделите.
ЛЪЧИТЕ МИНАВАТ ПРЕЗ ЦЕНТРАЛНИЯ ЦИЛИНДЪР НА КОРЕНА От множество опити Гурвич установил, че лъчите минават не през цялата коренова дебелина, а само през централния цилиндър. При това тези лъчи не са строго паралелни, но съвсем слабо дивергентни. Диаметърът на снопа лъчи е много малък – около 70 микрона[2]. ИЗСЛЕДВАНИЯ НА НИНА И ЛИДИЯ ГУРВИЧ ВЪРХУ ИЗТОЧНИКА НА ЛЪЧИТE Нина Гурвич опитала действието на упойката (наркозата) върху луковите корени. Употребен бил 0'5 процентов разтвор на хлорал-хидрат.
към текста >>
ЛЪЧИТЕ
МИНАВАТ ПРЕЗ ЦЕНТРАЛНИЯ ЦИЛИНДЪР НА КОРЕНА От множество опити Гурвич установил, че
лъчите
минават не през цялата коренова дебелина, а само през централния цилиндър.
Откритието на Гурвич било потвърдено и разширено от асистента му д-р Равин. Има няколко вида индукция: 1) хомоиндукция (когато индуцираното и индуциращото растения са от един вид, напр. лук върху лук); 2 хетероиндукция, напр. слънчоглед върху лук. Освен в корените, Гурвич е намерил тези лъчи и в семеделите.
ЛЪЧИТЕ
МИНАВАТ ПРЕЗ ЦЕНТРАЛНИЯ ЦИЛИНДЪР НА КОРЕНА От множество опити Гурвич установил, че
лъчите
минават не през цялата коренова дебелина, а само през централния цилиндър.
При това тези лъчи не са строго паралелни, но съвсем слабо дивергентни. Диаметърът на снопа лъчи е много малък – около 70 микрона[2]. ИЗСЛЕДВАНИЯ НА НИНА И ЛИДИЯ ГУРВИЧ ВЪРХУ ИЗТОЧНИКА НА ЛЪЧИТE Нина Гурвич опитала действието на упойката (наркозата) върху луковите корени. Употребен бил 0'5 процентов разтвор на хлорал-хидрат. Понеже упойката намалява жизнените функции до минимум, то тя е била пригодно средство за уясняване, дали кореновият връх е източник на лъчите, или само техен проводник.
към текста >>
При това тези
лъчи
не са строго паралелни, но съвсем слабо дивергентни.
Има няколко вида индукция: 1) хомоиндукция (когато индуцираното и индуциращото растения са от един вид, напр. лук върху лук); 2 хетероиндукция, напр. слънчоглед върху лук. Освен в корените, Гурвич е намерил тези лъчи и в семеделите. ЛЪЧИТЕ МИНАВАТ ПРЕЗ ЦЕНТРАЛНИЯ ЦИЛИНДЪР НА КОРЕНА От множество опити Гурвич установил, че лъчите минават не през цялата коренова дебелина, а само през централния цилиндър.
При това тези
лъчи
не са строго паралелни, но съвсем слабо дивергентни.
Диаметърът на снопа лъчи е много малък – около 70 микрона[2]. ИЗСЛЕДВАНИЯ НА НИНА И ЛИДИЯ ГУРВИЧ ВЪРХУ ИЗТОЧНИКА НА ЛЪЧИТE Нина Гурвич опитала действието на упойката (наркозата) върху луковите корени. Употребен бил 0'5 процентов разтвор на хлорал-хидрат. Понеже упойката намалява жизнените функции до минимум, то тя е била пригодно средство за уясняване, дали кореновият връх е източник на лъчите, или само техен проводник. В последния случай източника би трябвало да се търси по-горе, напр.
към текста >>
Диаметърът на снопа
лъчи
е много малък – около 70 микрона[2].
лук върху лук); 2 хетероиндукция, напр. слънчоглед върху лук. Освен в корените, Гурвич е намерил тези лъчи и в семеделите. ЛЪЧИТЕ МИНАВАТ ПРЕЗ ЦЕНТРАЛНИЯ ЦИЛИНДЪР НА КОРЕНА От множество опити Гурвич установил, че лъчите минават не през цялата коренова дебелина, а само през централния цилиндър. При това тези лъчи не са строго паралелни, но съвсем слабо дивергентни.
Диаметърът на снопа
лъчи
е много малък – около 70 микрона[2].
ИЗСЛЕДВАНИЯ НА НИНА И ЛИДИЯ ГУРВИЧ ВЪРХУ ИЗТОЧНИКА НА ЛЪЧИТE Нина Гурвич опитала действието на упойката (наркозата) върху луковите корени. Употребен бил 0'5 процентов разтвор на хлорал-хидрат. Понеже упойката намалява жизнените функции до минимум, то тя е била пригодно средство за уясняване, дали кореновият връх е източник на лъчите, или само техен проводник. В последния случай източника би трябвало да се търси по-горе, напр. в луковицата.
към текста >>
ИЗСЛЕДВАНИЯ НА НИНА И ЛИДИЯ ГУРВИЧ ВЪРХУ ИЗТОЧНИКА НА
ЛЪЧИТE
Нина Гурвич опитала действието на упойката (наркозата) върху луковите корени.
слънчоглед върху лук. Освен в корените, Гурвич е намерил тези лъчи и в семеделите. ЛЪЧИТЕ МИНАВАТ ПРЕЗ ЦЕНТРАЛНИЯ ЦИЛИНДЪР НА КОРЕНА От множество опити Гурвич установил, че лъчите минават не през цялата коренова дебелина, а само през централния цилиндър. При това тези лъчи не са строго паралелни, но съвсем слабо дивергентни. Диаметърът на снопа лъчи е много малък – около 70 микрона[2].
ИЗСЛЕДВАНИЯ НА НИНА И ЛИДИЯ ГУРВИЧ ВЪРХУ ИЗТОЧНИКА НА
ЛЪЧИТE
Нина Гурвич опитала действието на упойката (наркозата) върху луковите корени.
Употребен бил 0'5 процентов разтвор на хлорал-хидрат. Понеже упойката намалява жизнените функции до минимум, то тя е била пригодно средство за уясняване, дали кореновият връх е източник на лъчите, или само техен проводник. В последния случай източника би трябвало да се търси по-горе, напр. в луковицата. Корените престояли 15-18 часа в тръби, пълни от 1/5 на сто хлорал-хидрат.
към текста >>
Понеже упойката намалява жизнените функции до минимум, то тя е била пригодно средство за уясняване, дали кореновият връх е източник на
лъчите
, или само техен проводник.
ЛЪЧИТЕ МИНАВАТ ПРЕЗ ЦЕНТРАЛНИЯ ЦИЛИНДЪР НА КОРЕНА От множество опити Гурвич установил, че лъчите минават не през цялата коренова дебелина, а само през централния цилиндър. При това тези лъчи не са строго паралелни, но съвсем слабо дивергентни. Диаметърът на снопа лъчи е много малък – около 70 микрона[2]. ИЗСЛЕДВАНИЯ НА НИНА И ЛИДИЯ ГУРВИЧ ВЪРХУ ИЗТОЧНИКА НА ЛЪЧИТE Нина Гурвич опитала действието на упойката (наркозата) върху луковите корени. Употребен бил 0'5 процентов разтвор на хлорал-хидрат.
Понеже упойката намалява жизнените функции до минимум, то тя е била пригодно средство за уясняване, дали кореновият връх е източник на
лъчите
, или само техен проводник.
В последния случай източника би трябвало да се търси по-горе, напр. в луковицата. Корените престояли 15-18 часа в тръби, пълни от 1/5 на сто хлорал-хидрат. След туй с тия корени бил направен опит да се индуцират други корени. Опитът сполучил: в индуцирания корен се забелязало действието на тези лъчи (т.е.
към текста >>
Опитът сполучил: в индуцирания корен се забелязало действието на тези
лъчи
(т.е.
Понеже упойката намалява жизнените функции до минимум, то тя е била пригодно средство за уясняване, дали кореновият връх е източник на лъчите, или само техен проводник. В последния случай източника би трябвало да се търси по-горе, напр. в луковицата. Корените престояли 15-18 часа в тръби, пълни от 1/5 на сто хлорал-хидрат. След туй с тия корени бил направен опит да се индуцират други корени.
Опитът сполучил: в индуцирания корен се забелязало действието на тези
лъчи
(т.е.
увеличението на митозните фигури). От друга страна у индуциращия (упоения) корен се наблюдавало състояние, което е характерно при упойката: покой, никакви митозни фигури. От там Нина Гурвич заключила, че корените не са източник на лъчите. Лидия продължила нейните изследвания. Тя предприела изследване на луковичното дънце.
към текста >>
От там Нина Гурвич заключила, че корените не са източник на
лъчите
.
Корените престояли 15-18 часа в тръби, пълни от 1/5 на сто хлорал-хидрат. След туй с тия корени бил направен опит да се индуцират други корени. Опитът сполучил: в индуцирания корен се забелязало действието на тези лъчи (т.е. увеличението на митозните фигури). От друга страна у индуциращия (упоения) корен се наблюдавало състояние, което е характерно при упойката: покой, никакви митозни фигури.
От там Нина Гурвич заключила, че корените не са източник на
лъчите
.
Лидия продължила нейните изследвания. Тя предприела изследване на луковичното дънце. От по-ранни изследвания тя и сътрудниците ù са знаели, че когато коренът се отреже с част от дънцето, той запазва за няколко дена усилен растеж и деление на клетките си. Тогава на Лидия идва идея да подложи на местна упойка началото на корена със съответната част от дънцето. Вместо разтвор на хлорал-хидрат, тя употребила гъст желатинов хлорал-хидрат (1-1 и половина на сто).
към текста >>
От случаите със сполучлива упойка Лидия Гурвич вади заключение, че източникът на
лъчите
е в горния разширен край на коренчетата и в съответната част от дънцето.
От петтях направени опита три дали положителни резултати: корен с упоено дънце бил неспособен да индуцира. Индуциращият корен бил без митозни фигури, което показвало, че е упоен. При останалите два случая коренът с упояваното дънце бил с митозни фигури. Това показвало, че тук упойката не сполучила. Затова действието им върху други корени няма значение при изследването.
От случаите със сполучлива упойка Лидия Гурвич вади заключение, че източникът на
лъчите
е в горния разширен край на коренчетата и в съответната част от дънцето.
МИТОГЕНЕТИЧНИЯТ ЦЕНТЪР Е АВТОНОМЕН Сега се явил друг въпрос: дали горната разширена коренова част със съответната част от дънцето е самостоятелен център на лъчите или лъчевите центрове на всички корени са свързани в едно цяло, образуват общ източник. По-раншни изследвания на Д-р Равин и проф. Гурвич установили, че при отрязване на кореновия връх, престават да минават лъчи през корена. Имайки пред вид, че източникът на лъчите не е в корена, то трябвало да се предположи, че прекратяването на лъчите в този случай се дължи на сътресението, което косвено изпитвал източникът им. Лидия доказва това така: тя упоила корена и след това отрязала кореновия връх, за да се избегне предаване на сътресението.
към текста >>
МИТОГЕНЕТИЧНИЯТ ЦЕНТЪР Е АВТОНОМЕН Сега се явил друг въпрос: дали горната разширена коренова част със съответната част от дънцето е самостоятелен център на
лъчите
или
лъчевите
центрове на всички корени са свързани в едно цяло, образуват общ източник.
Индуциращият корен бил без митозни фигури, което показвало, че е упоен. При останалите два случая коренът с упояваното дънце бил с митозни фигури. Това показвало, че тук упойката не сполучила. Затова действието им върху други корени няма значение при изследването. От случаите със сполучлива упойка Лидия Гурвич вади заключение, че източникът на лъчите е в горния разширен край на коренчетата и в съответната част от дънцето.
МИТОГЕНЕТИЧНИЯТ ЦЕНТЪР Е АВТОНОМЕН Сега се явил друг въпрос: дали горната разширена коренова част със съответната част от дънцето е самостоятелен център на
лъчите
или
лъчевите
центрове на всички корени са свързани в едно цяло, образуват общ източник.
По-раншни изследвания на Д-р Равин и проф. Гурвич установили, че при отрязване на кореновия връх, престават да минават лъчи през корена. Имайки пред вид, че източникът на лъчите не е в корена, то трябвало да се предположи, че прекратяването на лъчите в този случай се дължи на сътресението, което косвено изпитвал източникът им. Лидия доказва това така: тя упоила корена и след това отрязала кореновия връх, за да се избегне предаване на сътресението. Резултатът оправдал очакването: лъчите преминавали през корена така интензивно, както по-рано.
към текста >>
Гурвич установили, че при отрязване на кореновия връх, престават да минават
лъчи
през корена.
Това показвало, че тук упойката не сполучила. Затова действието им върху други корени няма значение при изследването. От случаите със сполучлива упойка Лидия Гурвич вади заключение, че източникът на лъчите е в горния разширен край на коренчетата и в съответната част от дънцето. МИТОГЕНЕТИЧНИЯТ ЦЕНТЪР Е АВТОНОМЕН Сега се явил друг въпрос: дали горната разширена коренова част със съответната част от дънцето е самостоятелен център на лъчите или лъчевите центрове на всички корени са свързани в едно цяло, образуват общ източник. По-раншни изследвания на Д-р Равин и проф.
Гурвич установили, че при отрязване на кореновия връх, престават да минават
лъчи
през корена.
Имайки пред вид, че източникът на лъчите не е в корена, то трябвало да се предположи, че прекратяването на лъчите в този случай се дължи на сътресението, което косвено изпитвал източникът им. Лидия доказва това така: тя упоила корена и след това отрязала кореновия връх, за да се избегне предаване на сътресението. Резултатът оправдал очакването: лъчите преминавали през корена така интензивно, както по-рано. От това се установило, че отрязването на кореновия връх действува със своето сътресение върху източника на лъчите в дънцето. Тогаз Лидия направила следния опит: отрязала един коренов връх и видяла, че това не прекратява лъчите на съседните коренчета.
към текста >>
Имайки пред вид, че източникът на
лъчите
не е в корена, то трябвало да се предположи, че прекратяването на
лъчите
в този случай се дължи на сътресението, което косвено изпитвал източникът им.
Затова действието им върху други корени няма значение при изследването. От случаите със сполучлива упойка Лидия Гурвич вади заключение, че източникът на лъчите е в горния разширен край на коренчетата и в съответната част от дънцето. МИТОГЕНЕТИЧНИЯТ ЦЕНТЪР Е АВТОНОМЕН Сега се явил друг въпрос: дали горната разширена коренова част със съответната част от дънцето е самостоятелен център на лъчите или лъчевите центрове на всички корени са свързани в едно цяло, образуват общ източник. По-раншни изследвания на Д-р Равин и проф. Гурвич установили, че при отрязване на кореновия връх, престават да минават лъчи през корена.
Имайки пред вид, че източникът на
лъчите
не е в корена, то трябвало да се предположи, че прекратяването на
лъчите
в този случай се дължи на сътресението, което косвено изпитвал източникът им.
Лидия доказва това така: тя упоила корена и след това отрязала кореновия връх, за да се избегне предаване на сътресението. Резултатът оправдал очакването: лъчите преминавали през корена така интензивно, както по-рано. От това се установило, че отрязването на кореновия връх действува със своето сътресение върху източника на лъчите в дънцето. Тогаз Лидия направила следния опит: отрязала един коренов връх и видяла, че това не прекратява лъчите на съседните коренчета. От това тя заключила, че всеки митогенетичен център е автономен.
към текста >>
Резултатът оправдал очакването:
лъчите
преминавали през корена така интензивно, както по-рано.
МИТОГЕНЕТИЧНИЯТ ЦЕНТЪР Е АВТОНОМЕН Сега се явил друг въпрос: дали горната разширена коренова част със съответната част от дънцето е самостоятелен център на лъчите или лъчевите центрове на всички корени са свързани в едно цяло, образуват общ източник. По-раншни изследвания на Д-р Равин и проф. Гурвич установили, че при отрязване на кореновия връх, престават да минават лъчи през корена. Имайки пред вид, че източникът на лъчите не е в корена, то трябвало да се предположи, че прекратяването на лъчите в този случай се дължи на сътресението, което косвено изпитвал източникът им. Лидия доказва това така: тя упоила корена и след това отрязала кореновия връх, за да се избегне предаване на сътресението.
Резултатът оправдал очакването:
лъчите
преминавали през корена така интензивно, както по-рано.
От това се установило, че отрязването на кореновия връх действува със своето сътресение върху източника на лъчите в дънцето. Тогаз Лидия направила следния опит: отрязала един коренов връх и видяла, че това не прекратява лъчите на съседните коренчета. От това тя заключила, че всеки митогенетичен център е автономен. ОПИТ С ЛУКОВИЧНО ДЪНЦЕ Луковичното дънце ситно нарязано се начуква в хаванче с малко вода, излива се в стъклена тръбичка с диаметър 2 мм и веднага се поставя да индуцира друг корен. Резултатът е следният: в течение на един час от счукването счуканата маса има силата да индуцира.
към текста >>
От това се установило, че отрязването на кореновия връх действува със своето сътресение върху източника на
лъчите
в дънцето.
По-раншни изследвания на Д-р Равин и проф. Гурвич установили, че при отрязване на кореновия връх, престават да минават лъчи през корена. Имайки пред вид, че източникът на лъчите не е в корена, то трябвало да се предположи, че прекратяването на лъчите в този случай се дължи на сътресението, което косвено изпитвал източникът им. Лидия доказва това така: тя упоила корена и след това отрязала кореновия връх, за да се избегне предаване на сътресението. Резултатът оправдал очакването: лъчите преминавали през корена така интензивно, както по-рано.
От това се установило, че отрязването на кореновия връх действува със своето сътресение върху източника на
лъчите
в дънцето.
Тогаз Лидия направила следния опит: отрязала един коренов връх и видяла, че това не прекратява лъчите на съседните коренчета. От това тя заключила, че всеки митогенетичен център е автономен. ОПИТ С ЛУКОВИЧНО ДЪНЦЕ Луковичното дънце ситно нарязано се начуква в хаванче с малко вода, излива се в стъклена тръбичка с диаметър 2 мм и веднага се поставя да индуцира друг корен. Резултатът е следният: в течение на един час от счукването счуканата маса има силата да индуцира. След това изгубва тая сила, т.е.
към текста >>
Тогаз Лидия направила следния опит: отрязала един коренов връх и видяла, че това не прекратява
лъчите
на съседните коренчета.
Гурвич установили, че при отрязване на кореновия връх, престават да минават лъчи през корена. Имайки пред вид, че източникът на лъчите не е в корена, то трябвало да се предположи, че прекратяването на лъчите в този случай се дължи на сътресението, което косвено изпитвал източникът им. Лидия доказва това така: тя упоила корена и след това отрязала кореновия връх, за да се избегне предаване на сътресението. Резултатът оправдал очакването: лъчите преминавали през корена така интензивно, както по-рано. От това се установило, че отрязването на кореновия връх действува със своето сътресение върху източника на лъчите в дънцето.
Тогаз Лидия направила следния опит: отрязала един коренов връх и видяла, че това не прекратява
лъчите
на съседните коренчета.
От това тя заключила, че всеки митогенетичен център е автономен. ОПИТ С ЛУКОВИЧНО ДЪНЦЕ Луковичното дънце ситно нарязано се начуква в хаванче с малко вода, излива се в стъклена тръбичка с диаметър 2 мм и веднага се поставя да индуцира друг корен. Резултатът е следният: в течение на един час от счукването счуканата маса има силата да индуцира. След това изгубва тая сила, т.е. престава да е център на лъчите.
към текста >>
престава да е център на
лъчите
.
Тогаз Лидия направила следния опит: отрязала един коренов връх и видяла, че това не прекратява лъчите на съседните коренчета. От това тя заключила, че всеки митогенетичен център е автономен. ОПИТ С ЛУКОВИЧНО ДЪНЦЕ Луковичното дънце ситно нарязано се начуква в хаванче с малко вода, излива се в стъклена тръбичка с диаметър 2 мм и веднага се поставя да индуцира друг корен. Резултатът е следният: в течение на един час от счукването счуканата маса има силата да индуцира. След това изгубва тая сила, т.е.
престава да е център на
лъчите
.
ОПИТИ С ПОПОВИ ЛЪЖИЧКИ, ИНДУКЦИЯ НА ЖИВОТНО ВЪРХУ РАСТЕНИЕ Понеже изследването на индукцията на животно върху животно било доста трудна работа, то Александър и Лидия Гурвич предпочели да изследват индукцията на животно върху растение. Опити били правени както с живи ларви, така и с емулсия от техни тъкани. И в двата случая опитите дали положителен резултат. Употребените попови лъжички били дълги 1-1 и половина см. Личинките били турени в стъклени тръбички, за да бъдат главите им по възможност неподвижни.
към текста >>
От успешната индукция при тези опити се видяло, че
лъчите
на поповите лъжички с особена сила излизат от главите им.
ОПИТИ С ПОПОВИ ЛЪЖИЧКИ, ИНДУКЦИЯ НА ЖИВОТНО ВЪРХУ РАСТЕНИЕ Понеже изследването на индукцията на животно върху животно било доста трудна работа, то Александър и Лидия Гурвич предпочели да изследват индукцията на животно върху растение. Опити били правени както с живи ларви, така и с емулсия от техни тъкани. И в двата случая опитите дали положителен резултат. Употребените попови лъжички били дълги 1-1 и половина см. Личинките били турени в стъклени тръбички, за да бъдат главите им по възможност неподвижни.
От успешната индукция при тези опити се видяло, че
лъчите
на поповите лъжички с особена сила излизат от главите им.
Снопът лъчи, излизащ от главите им, има такъв малък диаметър, колкото при корена. От това изследователите заключават, че центърът на лъчите е зародишния мозъчен мехур. И така, от всички горни изследвания се видяло, че растенията и животните изпущат лъчи, които действуват върху ембрионални тъкани и по индуктивен начин предизвикват в тях митоза (най-голямото опитано разстояние при индукцията било 38 милиметра). УПОЯВАНЕ НА ИЗСЛЕДВАНИТ ЖИВОТНИ Лидия Гурвич беше установила, че упояването на тъканта, през която минават лъчите, не изменя последните, но упояването на центъра им спира тяхното изпращане. Салкинд се опитал да провери това и върху животните.
към текста >>
Снопът
лъчи
, излизащ от главите им, има такъв малък диаметър, колкото при корена.
Опити били правени както с живи ларви, така и с емулсия от техни тъкани. И в двата случая опитите дали положителен резултат. Употребените попови лъжички били дълги 1-1 и половина см. Личинките били турени в стъклени тръбички, за да бъдат главите им по възможност неподвижни. От успешната индукция при тези опити се видяло, че лъчите на поповите лъжички с особена сила излизат от главите им.
Снопът
лъчи
, излизащ от главите им, има такъв малък диаметър, колкото при корена.
От това изследователите заключават, че центърът на лъчите е зародишния мозъчен мехур. И така, от всички горни изследвания се видяло, че растенията и животните изпущат лъчи, които действуват върху ембрионални тъкани и по индуктивен начин предизвикват в тях митоза (най-голямото опитано разстояние при индукцията било 38 милиметра). УПОЯВАНЕ НА ИЗСЛЕДВАНИТ ЖИВОТНИ Лидия Гурвич беше установила, че упояването на тъканта, през която минават лъчите, не изменя последните, но упояването на центъра им спира тяхното изпращане. Салкинд се опитал да провери това и върху животните. За упойка избрал разтвор от хлорал-хидрат 0.142-1 на сто и уретан 0.2— 0.5 на сто.
към текста >>
От това изследователите заключават, че центърът на
лъчите
е зародишния мозъчен мехур.
И в двата случая опитите дали положителен резултат. Употребените попови лъжички били дълги 1-1 и половина см. Личинките били турени в стъклени тръбички, за да бъдат главите им по възможност неподвижни. От успешната индукция при тези опити се видяло, че лъчите на поповите лъжички с особена сила излизат от главите им. Снопът лъчи, излизащ от главите им, има такъв малък диаметър, колкото при корена.
От това изследователите заключават, че центърът на
лъчите
е зародишния мозъчен мехур.
И така, от всички горни изследвания се видяло, че растенията и животните изпущат лъчи, които действуват върху ембрионални тъкани и по индуктивен начин предизвикват в тях митоза (най-голямото опитано разстояние при индукцията било 38 милиметра). УПОЯВАНЕ НА ИЗСЛЕДВАНИТ ЖИВОТНИ Лидия Гурвич беше установила, че упояването на тъканта, през която минават лъчите, не изменя последните, но упояването на центъра им спира тяхното изпращане. Салкинд се опитал да провери това и върху животните. За упойка избрал разтвор от хлорал-хидрат 0.142-1 на сто и уретан 0.2— 0.5 на сто. Упойката продължавала 2-5 часа.
към текста >>
И така, от всички горни изследвания се видяло, че растенията и животните изпущат
лъчи
, които действуват върху ембрионални тъкани и по индуктивен начин предизвикват в тях митоза (най-голямото опитано разстояние при индукцията било 38 милиметра).
Употребените попови лъжички били дълги 1-1 и половина см. Личинките били турени в стъклени тръбички, за да бъдат главите им по възможност неподвижни. От успешната индукция при тези опити се видяло, че лъчите на поповите лъжички с особена сила излизат от главите им. Снопът лъчи, излизащ от главите им, има такъв малък диаметър, колкото при корена. От това изследователите заключават, че центърът на лъчите е зародишния мозъчен мехур.
И така, от всички горни изследвания се видяло, че растенията и животните изпущат
лъчи
, които действуват върху ембрионални тъкани и по индуктивен начин предизвикват в тях митоза (най-голямото опитано разстояние при индукцията било 38 милиметра).
УПОЯВАНЕ НА ИЗСЛЕДВАНИТ ЖИВОТНИ Лидия Гурвич беше установила, че упояването на тъканта, през която минават лъчите, не изменя последните, но упояването на центъра им спира тяхното изпращане. Салкинд се опитал да провери това и върху животните. За упойка избрал разтвор от хлорал-хидрат 0.142-1 на сто и уретан 0.2— 0.5 на сто. Упойката продължавала 2-5 часа. При по-слабите разтвори упойката се държала сравнително по-дълго.
към текста >>
УПОЯВАНЕ НА ИЗСЛЕДВАНИТ ЖИВОТНИ Лидия Гурвич беше установила, че упояването на тъканта, през която минават
лъчите
, не изменя последните, но упояването на центъра им спира тяхното изпращане.
Личинките били турени в стъклени тръбички, за да бъдат главите им по възможност неподвижни. От успешната индукция при тези опити се видяло, че лъчите на поповите лъжички с особена сила излизат от главите им. Снопът лъчи, излизащ от главите им, има такъв малък диаметър, колкото при корена. От това изследователите заключават, че центърът на лъчите е зародишния мозъчен мехур. И така, от всички горни изследвания се видяло, че растенията и животните изпущат лъчи, които действуват върху ембрионални тъкани и по индуктивен начин предизвикват в тях митоза (най-голямото опитано разстояние при индукцията било 38 милиметра).
УПОЯВАНЕ НА ИЗСЛЕДВАНИТ ЖИВОТНИ Лидия Гурвич беше установила, че упояването на тъканта, през която минават
лъчите
, не изменя последните, но упояването на центъра им спира тяхното изпращане.
Салкинд се опитал да провери това и върху животните. За упойка избрал разтвор от хлорал-хидрат 0.142-1 на сто и уретан 0.2— 0.5 на сто. Упойката продължавала 2-5 часа. При по-слабите разтвори упойката се държала сравнително по-дълго. Никаква индукция не се получила.
към текста >>
Салкинд заключил, че животните в упоено състояние не изпущат
лъчи
.
Салкинд се опитал да провери това и върху животните. За упойка избрал разтвор от хлорал-хидрат 0.142-1 на сто и уретан 0.2— 0.5 на сто. Упойката продължавала 2-5 часа. При по-слабите разтвори упойката се държала сравнително по-дълго. Никаква индукция не се получила.
Салкинд заключил, че животните в упоено състояние не изпущат
лъчи
.
Емулсия от попови лъжички била поставена в разтвор от хлорал-хидрат 0.25 на сто и се опитало индуциращото ù действие. Резултатът, както и можело да се очаква, бил отрицателен. МИНИМАЛНОТО ВРЕМЕ, НУЖНО, ЗА ДА СЕ ПРОЯВИ ИНДУКТИВНОТО ДЕЙСТВИЕ. За целта Русинов направил следния опит: половин или четвърт час след поставянето на индуциращата тръбичка с попови лъжички или емулсия от техни тъкани, тръбичките се отстранили и индуцираният корен бил оставен сам на себе си 3 часа. Половин часово индуциранe било достатъчно, за да се прояви действието на индукцията, но четвърт часово индуциране в някои случаи давало положителни резултати, а в други – доста слаби.
към текста >>
АНАЛОГИЯ МЕЖДУ
ЛЪЧИТЕ
ОТ СВЕТЕЩИТЕ ОРГАНИ НА БРЪМБАРИТЕ И МИТОГЕНЕТИЧНИТЕ
ЛЪЧИ
Лъчите
от светещите органи на бръмбарите са изследвани от Дюбоа и Харвей.
Емулсия от попови лъжички била поставена в разтвор от хлорал-хидрат 0.25 на сто и се опитало индуциращото ù действие. Резултатът, както и можело да се очаква, бил отрицателен. МИНИМАЛНОТО ВРЕМЕ, НУЖНО, ЗА ДА СЕ ПРОЯВИ ИНДУКТИВНОТО ДЕЙСТВИЕ. За целта Русинов направил следния опит: половин или четвърт час след поставянето на индуциращата тръбичка с попови лъжички или емулсия от техни тъкани, тръбичките се отстранили и индуцираният корен бил оставен сам на себе си 3 часа. Половин часово индуциранe било достатъчно, за да се прояви действието на индукцията, но четвърт часово индуциране в някои случаи давало положителни резултати, а в други – доста слаби.
АНАЛОГИЯ МЕЖДУ
ЛЪЧИТЕ
ОТ СВЕТЕЩИТЕ ОРГАНИ НА БРЪМБАРИТЕ И МИТОГЕНЕТИЧНИТЕ
ЛЪЧИ
Лъчите
от светещите органи на бръмбарите са изследвани от Дюбоа и Харвей.
Дюбоа намерил, че светещото вещество на бръмбарите съдържа две вещества: луциферин и луцифераза. Второто е ензим, следователно белтъчно вещество, а първото – не. Тези две вещества се изолират така: ако се остави студен воден екстракт от светещите органи да стои по-дълго време, то луциферина изчезва, защото се окислява и преминава в оксилуциферин. Остава само луциферазата. В топъл воден екстракт (60 градуса) луциферазата се разлага, а луциферинът, понеже не съдържа белтъчно вещество, остава.
към текста >>
изпущала
лъчи
.
и Лидия Гурвич с емулсия от луковичното дънце. Част от нея била оставена да стои известно време при обикновена стайна температура, а друга част бива турена в термостат при 58-63 С°. И двете половини стават по този начин неактивни Това било опитно установено. След това смесили двете части. Сместа била активна, т.е.
изпущала
лъчи
.
Това било пак опитно доказано. ЗА ХАРАКТЕРА НА ЛЪЧИТЕ Александър Гурвич направил следния опит, за да изследва характера на лъчите. Прекарал ги през кварцова плоча, дебела 3 мм. Силата им не се намалила. След това ги прекарал през 10 процентов желатинов пласт.
към текста >>
ЗА ХАРАКТЕРА НА
ЛЪЧИТЕ
Александър Гурвич направил следния опит, за да изследва характера на
лъчите
.
И двете половини стават по този начин неактивни Това било опитно установено. След това смесили двете части. Сместа била активна, т.е. изпущала лъчи. Това било пак опитно доказано.
ЗА ХАРАКТЕРА НА
ЛЪЧИТЕ
Александър Гурвич направил следния опит, за да изследва характера на
лъчите
.
Прекарал ги през кварцова плоча, дебела 3 мм. Силата им не се намалила. След това ги прекарал през 10 процентов желатинов пласт. Тогаз всяко индуктивно действие зад желатиновия пласт спира, т.е. лъчите се изгубват.
към текста >>
лъчите
се изгубват.
ЗА ХАРАКТЕРА НА ЛЪЧИТЕ Александър Гурвич направил следния опит, за да изследва характера на лъчите. Прекарал ги през кварцова плоча, дебела 3 мм. Силата им не се намалила. След това ги прекарал през 10 процентов желатинов пласт. Тогаз всяко индуктивно действие зад желатиновия пласт спира, т.е.
лъчите
се изгубват.
От това Гурвич заключил, че митогенетичните лъчи са с къси вълни и стоят зад моравите лъчи. ГУРВИЧ И ОКУЛТИЗМЪТ На окултизма са отдавна известни лъчите, за които говори Гурвич. Окултизмът във всички времена е знаял не само тези лъчи, но и по-дълбоки сили в природата и то не чрез умуване, а по чисто опитен начин. По-долу ще дам само няколко факта, от които да се види, че върху тези лъчи на Гурвич разполагаме с обширни опитни изследвания както от най-дълбоко време, така и през последните векове. ПАПИРУС БЕНТРОШ В египетския папирус Бентрош е записан един случай на излекуване с животен магнетизъм.
към текста >>
От това Гурвич заключил, че митогенетичните
лъчи
са с къси вълни и стоят зад моравите
лъчи
.
Прекарал ги през кварцова плоча, дебела 3 мм. Силата им не се намалила. След това ги прекарал през 10 процентов желатинов пласт. Тогаз всяко индуктивно действие зад желатиновия пласт спира, т.е. лъчите се изгубват.
От това Гурвич заключил, че митогенетичните
лъчи
са с къси вълни и стоят зад моравите
лъчи
.
ГУРВИЧ И ОКУЛТИЗМЪТ На окултизма са отдавна известни лъчите, за които говори Гурвич. Окултизмът във всички времена е знаял не само тези лъчи, но и по-дълбоки сили в природата и то не чрез умуване, а по чисто опитен начин. По-долу ще дам само няколко факта, от които да се види, че върху тези лъчи на Гурвич разполагаме с обширни опитни изследвания както от най-дълбоко време, така и през последните векове. ПАПИРУС БЕНТРОШ В египетския папирус Бентрош е записан един случай на излекуване с животен магнетизъм. Разказът гласи горе-долу така: Дъщерята на Бухтанския княз се оженила за фараона.
към текста >>
ГУРВИЧ И ОКУЛТИЗМЪТ На окултизма са отдавна известни
лъчите
, за които говори Гурвич.
Силата им не се намалила. След това ги прекарал през 10 процентов желатинов пласт. Тогаз всяко индуктивно действие зад желатиновия пласт спира, т.е. лъчите се изгубват. От това Гурвич заключил, че митогенетичните лъчи са с къси вълни и стоят зад моравите лъчи.
ГУРВИЧ И ОКУЛТИЗМЪТ На окултизма са отдавна известни
лъчите
, за които говори Гурвич.
Окултизмът във всички времена е знаял не само тези лъчи, но и по-дълбоки сили в природата и то не чрез умуване, а по чисто опитен начин. По-долу ще дам само няколко факта, от които да се види, че върху тези лъчи на Гурвич разполагаме с обширни опитни изследвания както от най-дълбоко време, така и през последните векове. ПАПИРУС БЕНТРОШ В египетския папирус Бентрош е записан един случай на излекуване с животен магнетизъм. Разказът гласи горе-долу така: Дъщерята на Бухтанския княз се оженила за фараона. Другата му дъщеря заболяла.
към текста >>
Окултизмът във всички времена е знаял не само тези
лъчи
, но и по-дълбоки сили в природата и то не чрез умуване, а по чисто опитен начин.
След това ги прекарал през 10 процентов желатинов пласт. Тогаз всяко индуктивно действие зад желатиновия пласт спира, т.е. лъчите се изгубват. От това Гурвич заключил, че митогенетичните лъчи са с къси вълни и стоят зад моравите лъчи. ГУРВИЧ И ОКУЛТИЗМЪТ На окултизма са отдавна известни лъчите, за които говори Гурвич.
Окултизмът във всички времена е знаял не само тези
лъчи
, но и по-дълбоки сили в природата и то не чрез умуване, а по чисто опитен начин.
По-долу ще дам само няколко факта, от които да се види, че върху тези лъчи на Гурвич разполагаме с обширни опитни изследвания както от най-дълбоко време, така и през последните векове. ПАПИРУС БЕНТРОШ В египетския папирус Бентрош е записан един случай на излекуване с животен магнетизъм. Разказът гласи горе-долу така: Дъщерята на Бухтанския княз се оженила за фараона. Другата му дъщеря заболяла. Тогаз той прави пътешествие, отива в столицата и моли царя да прати лекар за излекуването ù.
към текста >>
По-долу ще дам само няколко факта, от които да се види, че върху тези
лъчи
на Гурвич разполагаме с обширни опитни изследвания както от най-дълбоко време, така и през последните векове.
Тогаз всяко индуктивно действие зад желатиновия пласт спира, т.е. лъчите се изгубват. От това Гурвич заключил, че митогенетичните лъчи са с къси вълни и стоят зад моравите лъчи. ГУРВИЧ И ОКУЛТИЗМЪТ На окултизма са отдавна известни лъчите, за които говори Гурвич. Окултизмът във всички времена е знаял не само тези лъчи, но и по-дълбоки сили в природата и то не чрез умуване, а по чисто опитен начин.
По-долу ще дам само няколко факта, от които да се види, че върху тези
лъчи
на Гурвич разполагаме с обширни опитни изследвания както от най-дълбоко време, така и през последните векове.
ПАПИРУС БЕНТРОШ В египетския папирус Бентрош е записан един случай на излекуване с животен магнетизъм. Разказът гласи горе-долу така: Дъщерята на Бухтанския княз се оженила за фараона. Другата му дъщеря заболяла. Тогаз той прави пътешествие, отива в столицата и моли царя да прати лекар за излекуването ù. Царят се отнесъл до Хонсу-нофер-хотеп.
към текста >>
МЕСМЕР За тези
лъчи
говори Вилхелм Максуел [3], Роберт Флуд и др.
Царят се отнесъл до Хонсу-нофер-хотеп. Последният възлага тая задача на Хонсу-ари-сехер и го благославя с известни движения на ръцете. Тези движения са начертани на папируса. Жрецът прави дълго пътешествие до княза и извършва върху дъщерята други движения с ръце, които са пак начертани. Тя оздравява.
МЕСМЕР За тези
лъчи
говори Вилхелм Максуел [3], Роберт Флуд и др.
Един от тези, които са родили голямо движение с учението си за животния магнетизъм или „всемирния флуид", е Антон Месмер (1734-1815). В 1766. година получава титлата доктор по медицина във виенския университет с дисертация, в която вече говори за животния магнетизъм. В 1775 пише писмо до всички европейски академии, в което излага учението си. След това чете лекции в Париж и пише няколко съчинения върху животния магнетизъм.
към текста >>
Заинтересувал се от тези
лъчи
по следния начин: Виенският лекар Айзенщайн през ]844 година поискал от него съвет за един болен, който се влияел от близостта на магнита и освен това в тъмно виждал светлини, които други не виждали.
Заедно с Месмер и след него, мнозина други са работили в тая област и са писали върху нея. По-важни от тях са: Тарди дьо Монравел, Шарпиньон, Деспин, маркиз дьо Пюйсегюр, Пететен, Дельоз и др. В 1773 година поради повдигнатия шум, френската академия отново се занимава с животния магнетизъм и го отхвърля втори път. РАЙХЕНБАХ (1788-1869) [4] Той е известен химик, ботаник и геолог. Откривател е на креозота и парафина, писал е съчинение върху геологията на Австрия и пр.
Заинтересувал се от тези
лъчи
по следния начин: Виенският лекар Айзенщайн през ]844 година поискал от него съвет за един болен, който се влияел от близостта на магнита и освен това в тъмно виждал светлини, които други не виждали.
Райхенбах се заинтересувал от случая и пожелал да види, дали болният няма да вижда светлинните еманации на силен магнит. Това се потвърдило. Туй го заинтересувало и накарало да се посвети на изследването на този въпрос. Това го доведе до неговата „одова теория". От тогаз, в течение на 25 години той правил многобройни опити за изследване ода у човека, животните, растенията, кристалите и цялата останала природа.
към текста >>
Той бил на времето си забравен поради материалистичната вълна през онази епоха, но благодарение откритието на рентгеновите
лъчи
си спомниха за него (сензитивите виждат през непрозрачни предмети), също благодарение и на френските изследователи, които по съвсем други методи дойдоха до същите факти.
Правил е опити с повече от 500 души сензитиви. Между сензитивите, с които е правил опити, е имало хора на науката, напр. ботаниците Унгер и Ендлихер, анатомистите Пергер и Натерер, видният пътешественик Кочи и пр. На някои от опитите му присъствувал и прочутия шведски химик Берцелиус. Най-важното съчинение на Райхенбах е „Сензитивният човек и неговото отношение към ода" – (1854-55).
Той бил на времето си забравен поради материалистичната вълна през онази епоха, но благодарение откритието на рентгеновите
лъчи
си спомниха за него (сензитивите виждат през непрозрачни предмети), също благодарение и на френските изследователи, които по съвсем други методи дойдоха до същите факти.
Сега съчиненията му се преиздадоха и всички изследователи в тая област внимателно ги изучават. Как е приготвил той обстановка за опитите си? Най-важно е приготовление на тъмна стая. Прозорци с капаци и върху тях спуснати гъсти двойни килими. Врати двойни.
към текста >>
Сензитивен нарича Райхенбах този, който може да възприеме тези
лъчи
, т.е.
Прозорци с капаци и върху тях спуснати гъсти двойни килими. Врати двойни. Между двете врати спуснати килими, а долу между пода и вратите – възглавници. Така се приготвят наред три стаи и се взема средната. Ако високо сензитивен влезе в тази стая, след 5-10 минути ще почне да вижда одичната светлина, а крайно сензитивният – веднага; средно сензитивният – след изтичането на 2 – 3 часа и даже повече.
Сензитивен нарича Райхенбах този, който може да възприеме тези
лъчи
, т.е.
при горните условия да вижда одичната светлина. Но разбира се, те имат и други възприятия, освен зрителни. Близо половината от хората са сензитиви, според Райхенбах. Сензитивите са напълно здрави хора. Отначало те виждат собствените си ръце да издават светлина.
към текста >>
книгата „Човешката аура или атмосфера", в която изнесе експерименталните си изследвания на
лъчите
около тялото.
Окултизмът е против хипнотизма като лечебно и възпитателно средство, защото той е насилие върху личността. А окултизмът е против всяко насилие. И ако тук привеждам някои факти от изследванията на горните учени, които се занимават с хипнотизма, това е само за да поясня известни закони. РАЗНИ ИМЕНА Д-р Валтер Килнер, лекар в болницата „Св. Тома" в Лондон написа в 1911 год.
книгата „Човешката аура или атмосфера", в която изнесе експерименталните си изследвания на
лъчите
около тялото.
Опитите му са повторени с успех от Феерхов. Тези лъчи носят разни имена у разни автори: животен магнетизъм, всемирен флуид, нервен флуид, жизнен принцип, физиологичен магнетизъм, од, витални лъчи и пр. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ЦИГЛЕР Той е женевски химик. Правил опити с растението росянка. У това растение той открил тези лъчи и ги нарекъл зоизитет.
към текста >>
Тези
лъчи
носят разни имена у разни автори: животен магнетизъм, всемирен флуид, нервен флуид, жизнен принцип, физиологичен магнетизъм, од, витални
лъчи
и пр.
И ако тук привеждам някои факти от изследванията на горните учени, които се занимават с хипнотизма, това е само за да поясня известни закони. РАЗНИ ИМЕНА Д-р Валтер Килнер, лекар в болницата „Св. Тома" в Лондон написа в 1911 год. книгата „Човешката аура или атмосфера", в която изнесе експерименталните си изследвания на лъчите около тялото. Опитите му са повторени с успех от Феерхов.
Тези
лъчи
носят разни имена у разни автори: животен магнетизъм, всемирен флуид, нервен флуид, жизнен принцип, физиологичен магнетизъм, од, витални
лъчи
и пр.
ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ЦИГЛЕР Той е женевски химик. Правил опити с растението росянка. У това растение той открил тези лъчи и ги нарекъл зоизитет. Но когато по-после се запознал със съчиненията на Райхенбах, отъждествил ги с „ода" на последния. Според Циглер власинките на това растение са с отрицателен „од".
към текста >>
У това растение той открил тези
лъчи
и ги нарекъл зоизитет.
книгата „Човешката аура или атмосфера", в която изнесе експерименталните си изследвания на лъчите около тялото. Опитите му са повторени с успех от Феерхов. Тези лъчи носят разни имена у разни автори: животен магнетизъм, всемирен флуид, нервен флуид, жизнен принцип, физиологичен магнетизъм, од, витални лъчи и пр. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ЦИГЛЕР Той е женевски химик. Правил опити с растението росянка.
У това растение той открил тези
лъчи
и ги нарекъл зоизитет.
Но когато по-после се запознал със съчиненията на Райхенбах, отъждествил ги с „ода" на последния. Според Циглер власинките на това растение са с отрицателен „од". Това се доказва от следното: той поставял върху власинките платинени пръстенчета с диаметър 3 мм. Власинките се дразнели и свивали, когато пръстенчетата били с положителен од, а когато били с отрицателен, не реагирали. ОПИТИТЕ НА ГАСТОН ДЮРВИЛ Той е правил опити за действието на животния магнетизъм върху растежа на растенията.
към текста >>
Кан е изследвал
лъчите
на мозъка, черния дроб и пр.
Това се доказва от следното: той поставял върху власинките платинени пръстенчета с диаметър 3 мм. Власинките се дразнели и свивали, когато пръстенчетата били с положителен од, а когато били с отрицателен, не реагирали. ОПИТИТЕ НА ГАСТОН ДЮРВИЛ Той е правил опити за действието на животния магнетизъм върху растежа на растенията. Чрез държане на ръката върху известни растения, те са ускорявали своя растеж. Подобни опити има от Манен и Гравие.
Кан е изследвал
лъчите
на мозъка, черния дроб и пр.
Светлината по време на мислене е по-силна, отколкото при обикновено състояние. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Гурвич казва, че „митогенетичните лъчи" имат връзка с жизнените функции: когато се индуцира един корен чрез тези лъчи, то жизнените функции се усилват, което се познава между другото и от увеличението броя на митозните фигури. Това обяснява много работи, които отдавна се знаят. Напр. защо си бараме повредено място на тялото с ръка? Нали с това му придаваме от този флуид, с който повдигаме намалелите му жизнени сили, понижените му жизнени функции?
към текста >>
ЗАКЛЮЧЕНИЕ Гурвич казва, че „митогенетичните
лъчи
" имат връзка с жизнените функции: когато се индуцира един корен чрез тези
лъчи
, то жизнените функции се усилват, което се познава между другото и от увеличението броя на митозните фигури.
ОПИТИТЕ НА ГАСТОН ДЮРВИЛ Той е правил опити за действието на животния магнетизъм върху растежа на растенията. Чрез държане на ръката върху известни растения, те са ускорявали своя растеж. Подобни опити има от Манен и Гравие. Кан е изследвал лъчите на мозъка, черния дроб и пр. Светлината по време на мислене е по-силна, отколкото при обикновено състояние.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ Гурвич казва, че „митогенетичните
лъчи
" имат връзка с жизнените функции: когато се индуцира един корен чрез тези
лъчи
, то жизнените функции се усилват, което се познава между другото и от увеличението броя на митозните фигури.
Това обяснява много работи, които отдавна се знаят. Напр. защо си бараме повредено място на тялото с ръка? Нали с това му придаваме от този флуид, с който повдигаме намалелите му жизнени сили, понижените му жизнени функции? (Да си спомним за индукциите при опитите на Гурвич). Етерното тяло е архитект на физичното; това са го твърдяли окултистите от всички времена.
към текста >>
Значи и те са знаели за действието на тези
лъчи
за повдигането на жизнените функции.
Етерното тяло е архитект на физичното; това са го твърдяли окултистите от всички времена. Това може да се намери и в най-древните окултни книги. Сега Гурвич е по следите на това. Официалната наука се намира днес на границата между видимото и невидимото. В папируса Бентрош се говори за лекуване с животния магнетизъм.
Значи и те са знаели за действието на тези
лъчи
за повдигането на жизнените функции.
Да си спомним думите на Максуел: „Болестите изобщо не принадлежат на тялото. Те зависят от отслабването или изгонването на жизнения флуид. Не е възможно дълго време да съществува едно неразположение, ако този флуид е в пълната си сила". Опитът на Гастон Дюрвил върху растенията не можем ли да сравним с опитите за индукция на Гурвич? Опитите на Гастон Дюрвил са по-раншни.
към текста >>
Изследванията на Гурвич сами по себе си, разбира се, не позволяват да вадим големи заключения за невидимата страна на природата, но те могат да ни наведат на известни мисли.От изследванията на Райхенбах, Дюрвил, Де Рош и много други се стига не само до тези
лъчи
, но се хвърля светлина и върху по-дълбоките въпроси – доказва се напр.
Да си спомним думите на Максуел: „Болестите изобщо не принадлежат на тялото. Те зависят от отслабването или изгонването на жизнения флуид. Не е възможно дълго време да съществува едно неразположение, ако този флуид е в пълната си сила". Опитът на Гастон Дюрвил върху растенията не можем ли да сравним с опитите за индукция на Гурвич? Опитите на Гастон Дюрвил са по-раншни.
Изследванията на Гурвич сами по себе си, разбира се, не позволяват да вадим големи заключения за невидимата страна на природата, но те могат да ни наведат на известни мисли.От изследванията на Райхенбах, Дюрвил, Де Рош и много други се стига не само до тези
лъчи
, но се хвърля светлина и върху по-дълбоките въпроси – доказва се напр.
отделянето на флуидното тяло заедно със съзнанието, доказва се ясновидството и пр. Изследванията на Гурвич и учениците му, доколкото се простира тяхната област, потвърждават тези на първите. А изследванията на Райхенбах, Де Роша, Дюрвил, Гурвич и пр. само потвърждават известни окултни истини. Митогенетичните лъчи са по-висше начало, отколкото видимото тяло, което се познава по това, че те дават импулса на жизнените функции („индукция").
към текста >>
Митогенетичните
лъчи
са по-висше начало, отколкото видимото тяло, което се познава по това, че те дават импулса на жизнените функции („индукция").
Изследванията на Гурвич сами по себе си, разбира се, не позволяват да вадим големи заключения за невидимата страна на природата, но те могат да ни наведат на известни мисли.От изследванията на Райхенбах, Дюрвил, Де Рош и много други се стига не само до тези лъчи, но се хвърля светлина и върху по-дълбоките въпроси – доказва се напр. отделянето на флуидното тяло заедно със съзнанието, доказва се ясновидството и пр. Изследванията на Гурвич и учениците му, доколкото се простира тяхната област, потвърждават тези на първите. А изследванията на Райхенбах, Де Роша, Дюрвил, Гурвич и пр. само потвърждават известни окултни истини.
Митогенетичните
лъчи
са по-висше начало, отколкото видимото тяло, което се познава по това, че те дават импулса на жизнените функции („индукция").
Но и тези лъчи не изчерпват естеството на организма. Окултизмът не пренебрегва видимото тяло на организма, но го изучава във връзка с по-висшите сили в него. Чрез изучаването на по-висшите строителни творчески сили в организма, не само че ще се внесе светлина в проблемите на днешната биология, но и ще се узнаят условията за здраве и болест. Така се турят основи на нова медицина. Окултната анатомия и физиология подробно се разработват от окултната биология по строго научен начин.
към текста >>
Но и тези
лъчи
не изчерпват естеството на организма.
отделянето на флуидното тяло заедно със съзнанието, доказва се ясновидството и пр. Изследванията на Гурвич и учениците му, доколкото се простира тяхната област, потвърждават тези на първите. А изследванията на Райхенбах, Де Роша, Дюрвил, Гурвич и пр. само потвърждават известни окултни истини. Митогенетичните лъчи са по-висше начало, отколкото видимото тяло, което се познава по това, че те дават импулса на жизнените функции („индукция").
Но и тези
лъчи
не изчерпват естеството на организма.
Окултизмът не пренебрегва видимото тяло на организма, но го изучава във връзка с по-висшите сили в него. Чрез изучаването на по-висшите строителни творчески сили в организма, не само че ще се внесе светлина в проблемите на днешната биология, но и ще се узнаят условията за здраве и болест. Така се турят основи на нова медицина. Окултната анатомия и физиология подробно се разработват от окултната биология по строго научен начин. Има основан биологичен отдел при института за окултно-научни изследвания в Щутгарт.
към текста >>
77.
Стихове – Х.
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Аз съм призмата, през която се пречупват всички
лъчи
, идещи от твоите дела.
Този отговор ми се чини най-правдив. А душата ти? – За нея също ми липсва всякаква представа. Само смътно долавям, че тя е нещо чисто и светло. И нещо чуждо на всяко твое дело; Връз нея не може да хвърлят сянка твоите грехове, защото тя сама е светлина Аз също нямам дял в твоите грехове; оставам само Аз, защото Аз съм съзнанието на всяко страдание.
Аз съм призмата, през която се пречупват всички
лъчи
, идещи от твоите дела.
И когато делата ти са нечисти, нечисти са и лъчите, що идат от тях. И горко ти, ако един ден тая призма се омърси и стане непрогледна и негодна да пречупва лъчите на делата ти! Ти ще бъдеш изгубил компаса си моряк, залутан по водите на чуждо море, на чието небе хищната паст на бурята е погълнала всички звезди! – Горко ти! Искаш ли да пиеш кротката светлина на душата си?
към текста >>
И когато делата ти са нечисти, нечисти са и
лъчите
, що идат от тях.
А душата ти? – За нея също ми липсва всякаква представа. Само смътно долавям, че тя е нещо чисто и светло. И нещо чуждо на всяко твое дело; Връз нея не може да хвърлят сянка твоите грехове, защото тя сама е светлина Аз също нямам дял в твоите грехове; оставам само Аз, защото Аз съм съзнанието на всяко страдание. Аз съм призмата, през която се пречупват всички лъчи, идещи от твоите дела.
И когато делата ти са нечисти, нечисти са и
лъчите
, що идат от тях.
И горко ти, ако един ден тая призма се омърси и стане непрогледна и негодна да пречупва лъчите на делата ти! Ти ще бъдеш изгубил компаса си моряк, залутан по водите на чуждо море, на чието небе хищната паст на бурята е погълнала всички звезди! – Горко ти! Искаш ли да пиеш кротката светлина на душата си? – Иди при нея!
към текста >>
И горко ти, ако един ден тая призма се омърси и стане непрогледна и негодна да пречупва
лъчите
на делата ти!
– За нея също ми липсва всякаква представа. Само смътно долавям, че тя е нещо чисто и светло. И нещо чуждо на всяко твое дело; Връз нея не може да хвърлят сянка твоите грехове, защото тя сама е светлина Аз също нямам дял в твоите грехове; оставам само Аз, защото Аз съм съзнанието на всяко страдание. Аз съм призмата, през която се пречупват всички лъчи, идещи от твоите дела. И когато делата ти са нечисти, нечисти са и лъчите, що идат от тях.
И горко ти, ако един ден тая призма се омърси и стане непрогледна и негодна да пречупва
лъчите
на делата ти!
Ти ще бъдеш изгубил компаса си моряк, залутан по водите на чуждо море, на чието небе хищната паст на бурята е погълнала всички звезди! – Горко ти! Искаш ли да пиеш кротката светлина на душата си? – Иди при нея! Тя е там горе, на оня връх, що се извисява над облаците.– Когато ти слезе тук долу, в низините, дето във водите на нечисти блата се разлагат телата на животни, умрели от лакомство, аз дойдох след тебе, но тя остана там.
към текста >>
78.
Дух, душа и тяло – Х.
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
И аз, Твой
лъч
, красиво ще изгрея В души сиротни Твоят Мир ще дам, От твойте песни сладко ще им пея, И всички ний ще служим в твоя храм.
Във писъци пустинни ли издъхвам, От жажда люта в тежка самота, От твоето дихание чисто вдъхвам, Над моят дух безсилна е смъртта. От твоя извор жив водица пия И радост пълни моето сърце, Пред теб скръбта си цяла ще разкрия, Животът ми във твои е ръце. Възлюблени, желани мой, прекрасни, За вечна дружба с теб да бъда аз – Душа и Бог, в сказания безгласни – Над моя дух ти имаш само власт. На всички дай корони, дрехи златни, Палати, слава, всичко дай им ти, Нек радват се във домове приятни, А мен, а мен – у себе приюти. При Тебе всякога ми е най-сладко, Гласът Твой благ, утеха свята От твойта гръд, аз искам мили татко, Безсмъртни дух, що носи любовта.
И аз, Твой
лъч
, красиво ще изгрея В души сиротни Твоят Мир ще дам, От твойте песни сладко ще им пея, И всички ний ще служим в твоя храм.
26. II. 1926 г. X.
към текста >>
79.
Нощта на изпитанието – Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Любовта приготвя своя празник и когато секне
глъчта
на земната суетност, тя ще се изправи пред нас като нова невидима пролет до часа.
Тишина, никой не смее да прекъсне нейното тържество с шума от земни гласове... Невидима ръка облича и съблича природата в разноцветни дрехи. Невидима ръка изпъстря цъфналите чашки, невидима ръка откъсва на есен листата от дървото, невидима ръка работи в душата ми, облича ме в доспехи нови, в нова броня. Същата ръка запасва ме с меч, звъна на когото чувах в сънищата на нощите, същата разпалва замъжденото кандило с кротък плам. За где ни готвят? Защо обличат в доспехи нови душата ни?
Любовта приготвя своя празник и когато секне
глъчта
на земната суетност, тя ще се изправи пред нас като нова невидима пролет до часа.
Дотогава ще бди и ще чака окото на Вечно Будния страж в тишината и невидима ръка ще ни облича одеждите за идващото тържество. Тишина! Да бихме знаели ние колко чудни гласове долавя ухото ни в тебе, не бихме нарушавали със земни гласове, твоето тържество. В теб няма покоя на мъртъвците, но трепета на размисъл! ....Това, че Ти си е несъмнено за окото, което иска да те види... Лежа на меката трева. Бездънното море на лазура диша чистота и свежест.
към текста >>
80.
Разговор за оттеглянето на Съвършения – Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
А слънцето изгря кърваво-червено над блесналото море и в неговата
лъчезарна
светлина тъмният облак започна да се стапя, превърна се в златни валма и най-после изчезна в златисто-бялата светлина.
И тогава цялото сънмище, което ме заобикаляше, ужасено отстъпи назад, така че в единия от тия демони аз сякаш бях победил всичките. Те боязливо се свиха към земята и се силеха да избегнат моя поглед. Колкото по се приближавах до тях, толкова по-бързо отстъпваха те назад. А когато месецът започна да бледнее и новият ден се показа на изток, тия гнусни същества се сплетоха диво едно с друго, издигнаха се постепенно над земята и се понесоха нататък като дълъг, тъмен облак. А аз чувствувах, че ги дебнеше вече смъртта и че надали можеха да избегнат унищожението.
А слънцето изгря кърваво-червено над блесналото море и в неговата
лъчезарна
светлина тъмният облак започна да се стапя, превърна се в златни валма и най-после изчезна в златисто-бялата светлина.
А пред мен внезапно застана учителят, протегна ми ръка, погледна ме радостно в очите и ми каза: „Аз се радвам, че пак мога да те поздравя в светлината на деня. – Аз понесох голямо безпокойство зарад теб, но ти се показа господар на междинния свят. Ти можеш отсега нататък да минаваш безопасно през него и всички демони ще лежат покорно при нозете ти! "
към текста >>
81.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
На запад това се вече чувствува и признава... Опитите на Райхенбах и така наречените „сензтиви'' - прилаганите в днешната медицина внушения, както и въздействието на цветните
лъчи
, загадъчното влияние на луната, а косвено може би и на други небесни тела върху нашия земен живот и ред специални проблеми, които ние тук, нямаме възможност дори да изброим, ни връщат към езотеризма на изтока.
В тия моменти, вие знаете, ние, иначе силните, се отдръпваме, благоговеем или мълчим. Това са, аз бих ги нарекъл - ирационални моменти в живота на човека... Днес животът от една страна става все по-обикновен и по-безличен, но от друга - тия моменти зачестяват или най-малкото стават по-очебийни Това се дължи не само на тъй наречената „морална криза” но и на дълбоките промени, които настъпват в колективната психология на днешния човек - вследствие общите културно исторически дислокации. Търсейки рационално обяснение на тия зачестили ирационални моменти, ние неизбежно стигаме до по-общи и наглед метафизични състояния, реалното съдържание на които, казват някои, могли да се намерят в езотеричната философия на изтока Но на изток днес ни водят не само моралните, религиозни и философски противоречия на запада, но и специалните науки. Учението за темпераментите и митовете на хората и взаимодействието между тялото и душата, в някои отношения изглежда е било по-добре познато на древните. Така наречената експериментална психология изнесе интересни работи и данни, но със своите безкрайни таблици и изчисления не задълбочи много уясняването за същината на душата.
На запад това се вече чувствува и признава... Опитите на Райхенбах и така наречените „сензтиви'' - прилаганите в днешната медицина внушения, както и въздействието на цветните
лъчи
, загадъчното влияние на луната, а косвено може би и на други небесни тела върху нашия земен живот и ред специални проблеми, които ние тук, нямаме възможност дори да изброим, ни връщат към езотеризма на изтока.
Тази е външната и импресионистически набелязана картина на новата фаза, в която влизат отношенията между изтока и запада. Упадъкът или по-право заключителният период на запада и съпровождащата го криза в християнството, крушението на материализма, разкриваното величие на изтока и исторически и по пътя новите научни въпроси, излизането на изтока от неговата досегашна пасивност и по-обективната му намеса в работите на запада, както ще видим по-долу - това са характерните моменти на тази нова фаза. Ако е трудно днес не само за отделния човек, но и за цялото човечество да си даде обективна сметка за това, което става с него, още по-трудно е да се предвиди или по-добре провиди и неговото бъдеще... Ние сме достигнали като че ли или отиваме към един върховен, универсален момент, пред който всички отделни спорове, недоразумения, конфликти остават дребни, незначителни. Днес се касае вече не за отношения между отделни личности и народи, а се поставя на изпитание цялото човечество... Днес дори, както поетично се изразяват някои, се надига земната кора със зачестилите напоследък земетресения и вулкани и цялото лице на земята се раздвижва. Картината отвън е такава, че искайки да я обхване и проумее със своя мъничък ум, човек или се върти в кръг, или изпада в песимизъм.
към текста >>
Но сетивата са в състояние да обхванат само определен минимум и максимум от тия трептения... Конкретно например - ултравиолетовите и инфрачервените
лъчи
от слънчевия спектър, съществуването на които с обикновеното око ние дори не подозираме.
Ние, обикновените хора, от най-простия до най-учения, колкото и да се самооблащаваме, знаем твърде малко за същината на нашето и световно битие. За нас в света има много загадки, а най-често и самите ние оставаме загадка за себе си. Ние имаме такава картина и представа за света, каквато ни дават нашите пет сетива. Ако сетивата ни бяха устроени по други начин, то и светът щеше да изглежда за нас съвсем друг. Както е знайно от психологията, нашите сетива се дразнят от въздушните и етерни вълни, съставени от различен брой трептения.
Но сетивата са в състояние да обхванат само определен минимум и максимум от тия трептения... Конкретно например - ултравиолетовите и инфрачервените
лъчи
от слънчевия спектър, съществуването на които с обикновеното око ние дори не подозираме.
Тъй че, в нашия живот ние винаги сме оградени от едно много по-голямо море от трептения и вълни, от една действителност, за която оставаме слепи следствие ограничеността на нашите сетива. Ако би било възможно едно разширение на възприемателната способност на сетивата, то светът за нас би изглеждал по-пълен и по-разнообразен - и неговият план и смисъл би ни се представил в по-друга светлина. С това, което ни дават сетивата, ние вършим много ценна и практическа работа, но основните въпроси на битието на можем да разрешим. Ние наистина разсъждаваме, умозаключаваме, но най-често остават само построения без реална основа, по простата причина, че сетивният материал, с който градим, е малко. На това се е дължало по едно време и разочарованието от философията.
към текста >>
82.
Живите барометри – Добран
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Значи хроматичната функция на кожата (доколкото зависи от окото) е в свръзка със зрителната дейност на окото." ОПИТИТЕ НА ЕЛЕОНОРА БРЕХЕР [7] Ако се намажат очите на гъсеницата на пеперудата Vanessa с жълт прозрачен лак, то последният ще пропуща в очите само жълтите
лъчи
.
Пшибрам говори за своите опити така: „Знае се, че ослепелите риби приемат тъмен, чер цвят на кожата. Ясно е, че новият цвят е свързан с функцията на окото. Но явява се въпрос, дали това се дължи на светлинното цветно възприятие на окото или е ендохимично действие на един вид вътрешна секреция. Някои допущат, че е възможно тук да има вътрешна секреция със седалище хориоидеята. Но опитите, направени от мен, показаха, че туй става чрез зрителните възприятия.
Значи хроматичната функция на кожата (доколкото зависи от окото) е в свръзка със зрителната дейност на окото." ОПИТИТЕ НА ЕЛЕОНОРА БРЕХЕР [7] Ако се намажат очите на гъсеницата на пеперудата Vanessa с жълт прозрачен лак, то последният ще пропуща в очите само жълтите
лъчи
.
Значи гъсеницата ще възприема само жълтата светлина. Ако при такъв опит я турим в среда с неутрален цвят[8], то какавидите ще имат цвят, характерен за жълтата светлина, т.е. ще бъдат златно-зелени. Ако не се лакират очите на гъсеницата, но целите се подложат на жълтата светлина, пак се получават златно-зелени какавиди. Тая еднаквост в резултатите показва, че цветът на какавидите се определя от зрителните възприятия.
към текста >>
пропущат известно количество
лъчи
и от други цветове; от друга страна тези изключения се дължат и на недоброто лакиране в някои случаи, както може да се докаже много лесно това.
При контролните опити гъсеници с нелакирани очи при синя светлина дават всички тъмни какавиди, Гъсеници със синьо лакирани очи под жълти звънци дават в най-голям процент какавиди, характерни за синята светлина, т.е. тъмни. А при контролните опити гъсеници с нелакирани очи, поставени под жълт звънец, дават характерни за жълтата светлина какавиди, т.е. златно-зелени и златни. Тези опити най-добре показват, че цветът на какавидата се определя от цвета, който действува на окото. Някои изключения се дължат на това, че някои лакове не са монохроматични, т.е.
пропущат известно количество
лъчи
и от други цветове; от друга страна тези изключения се дължат и на недоброто лакиране в някои случаи, както може да се докаже много лесно това.
Чрез ред опити с цветни хартии Брехер доказа, че околните цветове не действуват със степента на своята осветеност, но чрез качеството си. Други опити е правила Брехер с гъсеницата на зелната пеперуда (Pieris brassicae): закриват се очите и цялата ù глава с копринено платно, тъй че да не се излагат те на лъчите; а тялото се излага на разни видове лъчи. Тогаз тялото добива същия цвят. който добива, когато се поставят гъсениците в неутрално осветление или в тъмнина. Това показва, че лъчите действуват върху тялото чрез очите.
към текста >>
Други опити е правила Брехер с гъсеницата на зелната пеперуда (Pieris brassicae): закриват се очите и цялата ù глава с копринено платно, тъй че да не се излагат те на
лъчите
; а тялото се излага на разни видове
лъчи
.
златно-зелени и златни. Тези опити най-добре показват, че цветът на какавидата се определя от цвета, който действува на окото. Някои изключения се дължат на това, че някои лакове не са монохроматични, т.е. пропущат известно количество лъчи и от други цветове; от друга страна тези изключения се дължат и на недоброто лакиране в някои случаи, както може да се докаже много лесно това. Чрез ред опити с цветни хартии Брехер доказа, че околните цветове не действуват със степента на своята осветеност, но чрез качеството си.
Други опити е правила Брехер с гъсеницата на зелната пеперуда (Pieris brassicae): закриват се очите и цялата ù глава с копринено платно, тъй че да не се излагат те на
лъчите
; а тялото се излага на разни видове
лъчи
.
Тогаз тялото добива същия цвят. който добива, когато се поставят гъсениците в неутрално осветление или в тъмнина. Това показва, че лъчите действуват върху тялото чрез очите. Значи доказва се, че очите играят роля при приспособлението към цветовете. В 1921 година Брехер намазал очите на някои гъсеници на зелната пеперуда с жълт лак, а на други със син и поставил всички в неутрална светлина.
към текста >>
Това показва, че
лъчите
действуват върху тялото чрез очите.
пропущат известно количество лъчи и от други цветове; от друга страна тези изключения се дължат и на недоброто лакиране в някои случаи, както може да се докаже много лесно това. Чрез ред опити с цветни хартии Брехер доказа, че околните цветове не действуват със степента на своята осветеност, но чрез качеството си. Други опити е правила Брехер с гъсеницата на зелната пеперуда (Pieris brassicae): закриват се очите и цялата ù глава с копринено платно, тъй че да не се излагат те на лъчите; а тялото се излага на разни видове лъчи. Тогаз тялото добива същия цвят. който добива, когато се поставят гъсениците в неутрално осветление или в тъмнина.
Това показва, че
лъчите
действуват върху тялото чрез очите.
Значи доказва се, че очите играят роля при приспособлението към цветовете. В 1921 година Брехер намазал очите на някои гъсеници на зелната пеперуда с жълт лак, а на други със син и поставил всички в неутрална светлина. От първите гъсеници се развили зелени какавиди без петна и от вторите - тъмни, нито една зелена. Този опит пак показва, че цветното приспособление на гъсениците става чрез очите. * Известно е, че когато се залепи на ръката на хипнотизирания [9] лепкава хартия и му се внуши, че това е пластир везикатор, то след някое време на мястото ще се появи мехур, пълен с течност.
към текста >>
83.
Гласове в планината – Georg Nordmann
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Обяснява се, че от насищането горните слоеве на въздуха става пречупване на лунните
лъчи
, понеже минават от по-гъста среда в по-рядка.
За обяснението на тия явления вече говорих в по-първите страници. Друг начин за предсказване на времето и неговите промени това са отдалечените предмети. Ако при ясно време планини, гори, села ни се виждат по-близо отколкото са, може да се очаква дъжд на третия ден. Обяснява се с насищане въздуха с водни пари, той става по-прозрачен и предметите се показват по-близо. От друга страна ако луната лежи „на гърба си" с рогата нагоре, след три или четири дни може да се очаква дъжд.
Обяснява се, че от насищането горните слоеве на въздуха става пречупване на лунните
лъчи
, понеже минават от по-гъста среда в по-рядка.
И затова луната изглежда обърната с рогата нагоре. Сега ще минем към разглеждане ония явления, които се наблюдават у растенията при промяна в атмосферата. Могат да се изброят много растения, които предусещат атмосферните промени с една удивителна точност. Между многото такива растения, аз ще изброя само някои, които са по-характерни. 1. Сибирската паламида, която напълно развива цветните си главички само пред дъжд. 2.
към текста >>
84.
Книжнина и вести
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Ето го, великият първосвещеник, вече облива с розови
лъчи
снежния връх и в храма на природата запява своята вечна хвала към Твореца.
Тишина и покой. Като че ли цялата природа е затаила дъх пред явяването на нещо велико. Като че ли в този миг слиза Ангелът на Истината и Доброто и почва своето тайнствено богослужение. Ето, зора е вече! Утринната звезда - прекрасната зорница надниква от хоризонта и радостно приветствува високите върхове - щастлив предвестник на светлото планинско утро, то идеше да каже със своя звезден език: „Иде Слънцето, иде"!
Ето го, великият първосвещеник, вече облива с розови
лъчи
снежния връх и в храма на природата запява своята вечна хвала към Твореца.
Ние сме мнозина тук. Така стремително тръгнали към върха изглеждахме като някакъв тайнствен народ, тръгнал да пие от самите източници на красотата. След малко от невиделица по небето се накачулиха тъмни облаци; заваляха неспирни дъждове. Слънчицето от време навреме се показваше, поизсушаваше ни дрехите, постопляше ни и пак ни оставяше на кръщението на обилните дъждовни капки. Запалихме грамадни огньове.
към текста >>
85.
В камъка на пръстена - Georg Nordmann
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Две тайни таи живота: небето с
лъчезарните
звезди и човека с живите очи.
Искаш ли да разбереш, говори ли истината човек, погледни го в очите. Искаш ли да схванеш човека, обича ли Бога, погледни го в очите! Казано е; мисълта е създала ума; чувствата са създали сърцето. Тогава и животът на душата е създал очите. Пръв обект и първо вдъхновение на поета е било човешкото око.
Две тайни таи живота: небето с
лъчезарните
звезди и човека с живите очи.
Дълбоко е небето, красиво е окото! Красотата на човешкото око е отразена, то изразява само красотата и живота на сърцето. Слънцето е око на природата, а Сърцето - око за човека. Каквото окото не види, сърцето го вижда. Сърцето е красивият орган на човека и него иска Христос: „Сине мой, дай ми сърцето си".
към текста >>
86.
Небесното знамение – Gis Moll
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Но не са ли тогава храна и слънчевите
лъчи
, които набавят енергия на растенията?
При това обикновено се разбира, че храната може да влезе в тялото само чрез храносмилателната тръба. Тогава явява се въпрос, дали кислородът, който отговаря на дефиницията, не трябва да се смята за храна, само защото не минава през стомаха. С право някои физиолози разширяват понятието хранене, като включват в него и дишането. Това схващане, приложено за растенията, изяснява, че те се хранят не само чрез корените, а и чрез зелените си части. За тях въгледвуокисът е типична пластична храна, а асимилацията се включва в разширеното понятие хранене.
Но не са ли тогава храна и слънчевите
лъчи
, които набавят енергия на растенията?
– Без съмнение те са чиста, фина динамогенна храна, чиито запаси и ние използваме, хранейки се с продуктите на растителния свят: „ние се храним със слънчеви лъчи! " Излиза, че не е непременно необходимо за храна да се смята само веществото, материята. Енергията понякога може направо, без материален посредник да се вгради за нуждите на живата материя. Веднага обаче се налага едно пояснение. По степента на превръщането си една в друга разните видове енергия се нареждат на стълбица, чието най-долно стъпало заема топлината, после светлината, електричеството, химичната енергия, лъчистата енергия и най-горе стои механичната енергия.
към текста >>
– Без съмнение те са чиста, фина динамогенна храна, чиито запаси и ние използваме, хранейки се с продуктите на растителния свят: „ние се храним със слънчеви
лъчи
!
Тогава явява се въпрос, дали кислородът, който отговаря на дефиницията, не трябва да се смята за храна, само защото не минава през стомаха. С право някои физиолози разширяват понятието хранене, като включват в него и дишането. Това схващане, приложено за растенията, изяснява, че те се хранят не само чрез корените, а и чрез зелените си части. За тях въгледвуокисът е типична пластична храна, а асимилацията се включва в разширеното понятие хранене. Но не са ли тогава храна и слънчевите лъчи, които набавят енергия на растенията?
– Без съмнение те са чиста, фина динамогенна храна, чиито запаси и ние използваме, хранейки се с продуктите на растителния свят: „ние се храним със слънчеви
лъчи
!
" Излиза, че не е непременно необходимо за храна да се смята само веществото, материята. Енергията понякога може направо, без материален посредник да се вгради за нуждите на живата материя. Веднага обаче се налага едно пояснение. По степента на превръщането си една в друга разните видове енергия се нареждат на стълбица, чието най-долно стъпало заема топлината, после светлината, електричеството, химичната енергия, лъчистата енергия и най-горе стои механичната енергия. Всяка от тях може да се превърне при сгодни условия изцяло в по-нисшите, но не и обратното.
към текста >>
По степента на превръщането си една в друга разните видове енергия се нареждат на стълбица, чието най-долно стъпало заема топлината, после светлината, електричеството, химичната енергия,
лъчистата
енергия и най-горе стои механичната енергия.
Но не са ли тогава храна и слънчевите лъчи, които набавят енергия на растенията? – Без съмнение те са чиста, фина динамогенна храна, чиито запаси и ние използваме, хранейки се с продуктите на растителния свят: „ние се храним със слънчеви лъчи! " Излиза, че не е непременно необходимо за храна да се смята само веществото, материята. Енергията понякога може направо, без материален посредник да се вгради за нуждите на живата материя. Веднага обаче се налага едно пояснение.
По степента на превръщането си една в друга разните видове енергия се нареждат на стълбица, чието най-долно стъпало заема топлината, после светлината, електричеството, химичната енергия,
лъчистата
енергия и най-горе стои механичната енергия.
Всяка от тях може да се превърне при сгодни условия изцяло в по-нисшите, но не и обратното. Енергията, що участва в процесите на живата материя, стои в тая стълба между електричеството и химичната енергия и се нарича биотермогенна енергия. Тя се превръща накрай в топлина и като такава се изхвърля из тялото, а произхожда от по-висшите видове енергия, главно от химичната. Топлината не може да се превърне в биотермогенна енергия, защото е по-нисша от нея. Тя (топлината) е нужна на организма само като условие за живот - да подържа температурата му, но тя не е способна да гради жива материя.
към текста >>
Биотермогенната енергия в растенията произхожда от
лъчистата
такава на слънцето.
Енергията, що участва в процесите на живата материя, стои в тая стълба между електричеството и химичната енергия и се нарича биотермогенна енергия. Тя се превръща накрай в топлина и като такава се изхвърля из тялото, а произхожда от по-висшите видове енергия, главно от химичната. Топлината не може да се превърне в биотермогенна енергия, защото е по-нисша от нея. Тя (топлината) е нужна на организма само като условие за живот - да подържа температурата му, но тя не е способна да гради жива материя. Ето защо вещества като алкохола, които изгарят в кръвта и освобождават направо топлина, не са храна, алкохолът е за организма само отрова и нищо друго.
Биотермогенната енергия в растенията произхожда от
лъчистата
такава на слънцето.
Тя се хваща при хлорофилната асимилация. Но влиянието на слънцето не се ограничава само върху растенията. То е във висока степен благотворно и за животните и човека. Слънчевата терапия недвусмислено подчертава това. Слънцето - баща на живота - ни праща много енергия и явна и скрита, която така благодатно влияе върху организма, особено за укрепване на нервната система.
към текста >>
Ние и непосредно се храним със слънчеви
лъчи
, само че понякога.
Но влиянието на слънцето не се ограничава само върху растенията. То е във висока степен благотворно и за животните и човека. Слънчевата терапия недвусмислено подчертава това. Слънцето - баща на живота - ни праща много енергия и явна и скрита, която така благодатно влияе върху организма, особено за укрепване на нервната система. В наш интерес е да използваме максимум от нейния приток като се излагаме често на слънце, защото тя гради жива материя, тя е храна.
Ние и непосредно се храним със слънчеви
лъчи
, само че понякога.
поради невежество, твърде оскъдно. Казахме, че процесите на истинското хранене се вършат в самата клетка и то автоматично, без съзнателно усилие от страна на индивида, а това е от съществена изгода за последния, понеже го освобождава от грижа върху една деятелност твърде сложна и почти непосилна за него. Тя се върши с такава удивителна разумност и целесъобразност при помощта на ензимите! И така грижата на индивида се ограничава само в набавянето, изготвянето и приемането на храната. Първото е въпрос икономически, Колкото и болен да е той, тук не ще се спираме на него.
към текста >>
87.
Заровените таланти
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Дори и най-обикновеното явление, което се повтаря всеки ден - изгряването на слънцето - той него не може да посрещне със спокойствие: смълчава се заедно с цялата природа, сърцето му почне да тупти - и той очаква с трепет момента, когато ще се покаже светлия връх на слънцето и то ще разкрие целия си
лъчезарен
лик.
Gis Moll НЕБЕСНОТО ЗНАМЕНИЕ В човека има една слабост, която много му вреди. Това е страхът пред всичко Ново. Идея ли някоя: мисъл, образ или движение, които той за пръв път среща, виждаш го - изведнъж се стресне, отвори широко очите. Най-първо ще се усъмни в него, после ще се замисли и ако намери нещо хубаво, ще го приеме, ако не - ще го отхвърли. Всичко ново смущава човека.
Дори и най-обикновеното явление, което се повтаря всеки ден - изгряването на слънцето - той него не може да посрещне със спокойствие: смълчава се заедно с цялата природа, сърцето му почне да тупти - и той очаква с трепет момента, когато ще се покаже светлия връх на слънцето и то ще разкрие целия си
лъчезарен
лик.
— Явила се някоя нова звезда в небето. Всички астрономи, всички хора, отвсякъде повдигат поглед нагоре и някак тайнствено се споглеждат един други: „Какво ли това значи? " Дали това не е някоя нова звезда, появила се внезапно в небето, както звездата, що знаменува раждането на Спасителя, преди 2000 години? Или пък това е някоя комета, която ще се сблъска със земята и ще докара свършека на света, или най-малко някои войни и бедствия за човечеството? И ето, по всички лица се изписва страх, загриженост.
към текста >>
За се избавят от гибел, те разтръбяват наляво и надясно, словом и писмено - чрез брошури или пратеници, че „Новата Звезда", не е едно от
лъчезарните
„Слънца" на небето, а една злокобна комета, която иде към земята - че „това е един Демон, кой скоро ще слезе да предизвика бури и метежи, да разруши основите на човешкия морал и общество и да потопи човечеството в нови страдания и кърви.
А как да съобщят това на треперещите и очакващи люде? Да им известят ли, че „Новата Звезда" е едно Слънце, че на земята иде светъл празник - Божий Пратеник иде, който ще донесе великото Божие благословение на човечеството?! Но тогава всички хора ще се възрадват с небесна радост, ще се облекат в светли одежди, за да посрещнат Новото Слънце, което изгрява - Спасителят на човечеството. А тях - тези недостойни служители на небето - ще ги убият с камъни, за да не бъдат наказани всички от строгия небесен Съдия. * И тези жреци на небесната наука, които виждат мисията на звездата, в себе си решават да скрият истината.
За се избавят от гибел, те разтръбяват наляво и надясно, словом и писмено - чрез брошури или пратеници, че „Новата Звезда", не е едно от
лъчезарните
„Слънца" на небето, а една злокобна комета, която иде към земята - че „това е един Демон, кой скоро ще слезе да предизвика бури и метежи, да разруши основите на човешкия морал и общество и да потопи човечеството в нови страдания и кърви.
И че всички хора трябва да се приготвят да воюват срещу Него и неговите люде, когато дойдат, защото те ще са едно голямо зло за света". — Но всички тези известия, за тяхно изумление, много малко разтревожиха мирните жители на земята, сякаш те сещаха със сърцата си, че това не е истина. Защото невидимата ръка на далекото Слънце вече ги галеше и обливаше в своята любов и светлина. - То изгряваше и в техните души. А светлината на Звездата ставаше все по-голяма, Слънцето все повече се приближаваше към земята и Истината, все по-силно изгряваше в душите на хората, Озлобените жреци не преставаха да вещаят на хората велики бедствия, ако те приемат този „Демон", ако те приемат неговите хора и неговото учение.
към текста >>
88.
Живи барометри – Добран
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Ще го окича с най-любимите си цветя и когато сутрин слънцето го обсипе със снопове
лъчи
росните капки по цветята ще се обърнат на разноцветни рубини".
ЗАРОВЕНИТЕ ТАЛАНТИ Когато ме събуждаше и приспиваше младостта, аз живеех при езерата на бедните и не мислех за нищо друго, освен за моето езеро. „Ще запазя чисти водите му, за да мога винаги да виждам в него отразена синевината на небето. Наоколо по бреговете му ще посадя бели люляци, а близо до водите му ще изобилствува с момина сълза.
Ще го окича с най-любимите си цветя и когато сутрин слънцето го обсипе със снопове
лъчи
росните капки по цветята ще се обърнат на разноцветни рубини".
Така си мечтаех аз, когато ме събуждаше и приспиваше младостта и не мислех за нищо друго, освен за езерото си, което беше огледало на сърцето ми. Един ден покрай моето езеро минаха двама от съседите ми, на които езерата се бяха обърнали на блата. Те хвърлиха по един камък в езерото ми и като видяха, че се размътиха водите му, изсмяха се и рекоха: „Плитко е". Аз пламнах от гняв и им рекох: „никак не е добро това, което правите. Оставили сте да се обърнат езерата ви в блата, па и на другите пакост правите." Те се изсмяха и си отидоха.
към текста >>
89.
Вести
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
От друга страна известно е, че валежите не са първопричина, а последствия на редица факти, като топлинни
излъчвания
, посока на ветровете, магнитни бури и пр., които обуславят атмосферните промени.
и пр. В това отношение, наблюдения има доста много, но в повечето случаи са крайно субективни и лишени от научна стойност. Но все пак трябва да се отбележи, че тия твърдения, до известна степен са верни, защото се дължат на дългогодишни наблюдения, разбира се това не гарантира сигурността им, но все пак, подсказва проверката и изучаването им. V Обяснението на тия явления само с влагата в атмосферата представлява само едно много несъвършено и непълно обяснение, защото, ако се анализират тия факти, ще се види, че организмите далеч изпреварват барометрите, които именно служат за измерването на налягането и влажността на въздуха. От друга страна факт е, че не всички организми и не всеки човек може да схваща тия промени, но само ония, които имат една по-изтънчена нервна система и по-чувствителни възприемателни апарати за възприемане на енергии от по-тънко естество, които енергии се появяват в пространството много преди появата на видимите атмосферни явления.
От друга страна известно е, че валежите не са първопричина, а последствия на редица факти, като топлинни
излъчвания
, посока на ветровете, магнитни бури и пр., които обуславят атмосферните промени.
Чувствителността към тия атмосферни явления обуславя ония чувствувания, които срещаме у хората и животните. Има дори и растения, които разполагат цветове и листа по посока на магнитната стрелка, за което ги наричат „растения компаси". Всичко това говори, че електромагнитните явления за известни същества представляват източник на усещания, които могат да предизвикат безпокойство, болка или психически смущения. До същите заключения е дошъл и Кайгородов, който счита че проявите у животните и човека се намират вън от измененията в атмосферното налягане и други метеорологически фактори. „Очевидно, пише той, ние имаме работа с особен род явления, които не можем да схванем със сегашните наши метеорологически средства,... но че те не са нищо друго, освен токове, в някои случаи електрически, в други - може би магнетически, а в трети - и едните и другите... Тия токове могат да възбудят в организма на човека или животните индуктивни токове, които въздействуват на нервите и възбуждат едни или други явления.
към текста >>
90.
Фарисей и митар
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
То иде чрез всеки слънчев
лъч
– „От слънцето иде новото".
Защото е самия живот. Да го отхвърлим, да се отречем от него, ще рече да се обречем на смърт. Да умрем от глад. Защото е храната на света онова, на което ние „ядем плътта и пием кръвта". Новото иде отвсякъде: и отвън и отвътре.
То иде чрез всеки слънчев
лъч
– „От слънцето иде новото".
„От слънцето иде нова вълна..." думи на един Учител. Иде и чрез храната, и чрез въздуха, и чрез светлината, и чрез топлината – чрез всички сили, които функционират в органическия свят и го съграждат. Иде и отвътре – чрез чувството, чрез мисълта. То е онази нова хиперсферична вълна на живота, която радиира от своя божествен център по всички посоки и носи сама в себе си своите закони и форми на проява. Психологически, у човека то се проявява в онова ново чувство за живота.
към текста >>
91.
Бъдещи насоки в музиката – К. Ик.
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
При тези думи Богът, потънал в съзерцание, отвори очи и падна от тях върху света
лъч
на щастие.
– мърмореше писаря, навеждайки напред своя регистър. — Лошо дете, ти небрежно чествуваш Амон... Но Фараонът в чудния глобус забеляза съвсем друго. Молитвата на немирното дете като чучулига се издига към небето, хвърчейки и размахвайки крилата си, бързаше все по-високо и по-високо до трона, където вечният Амон с ръце върху коленете се опияняваше в съзерцание на собственото си всемогъщие. После тя се вдигна още по-високо, до главата на Бога и запя на него с детски глас. – И за всичко добро, което ти подари на нас, всички да те обичат, както аз.
При тези думи Богът, потънал в съзерцание, отвори очи и падна от тях върху света
лъч
на щастие.
От земята до небето зацарува безгранично мълчание; – всяка скръб, всеки страх, всяка несправедливост престана. Съскащата стрела увисна в въздуха, лъвът спря своя скок върху сърната, вдигнатия бастун не падна върху гърба на роба. Болният забрави за своята болка, сбъркалият в пустинята пътник – за глада, затворника – за веригите. Успокои се бурята и спря вълната, готова да потопи кораба. И по цялата земя зацарува такова спокойствие, че слънцето, вече скрито зад хоризонта, наново повдигна своята радиираща глава.
към текста >>
92.
Стихове - Х.
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
И тези изследвания потвърждават отдавна известната в окултизма истина за по-дълбокото естество на организма.[2] Нека си припомним за одичните
лъчи
на Райхенбах.
Че наистина организмът не се изчерпва само с това, което виждаме пред нас: ядка, протоплазма, тъкани и пр., но притежава и нещо повече, се вижда между другото и от следните опити: Л. Колиско от Щутгарт отстранил далака на питомния заек и забелязал, че по цялата дължина на храносмилателния канал се появяват тъмночервени петна, които поемат върху себе си функцията на далака. Това се вижда и от опита на Харисон с ларвата на американското земноводно Amblystoma. Той присадил левия крак от дясна страна и тогаз той станал подобен на десен крак (независимо от употреблението, без употреблението.) Значи, формата не е плод от съвкупността на клетките, но енергизмът е по-горният принцип, който създава и оформя органите. Но нека си припомним казаното в миналите статии за изследванията на Гурвич, Райхенбах, Де Роша, Д-р Килнер и пр.. Новите изследвания говорят, че растението не се изчерпва само с тази форма, която виждаме пред нас.
И тези изследвания потвърждават отдавна известната в окултизма истина за по-дълбокото естество на организма.[2] Нека си припомним за одичните
лъчи
на Райхенбах.
За окото на сензитива растението се прониква от една светлина, сред която е поставено самото растително тяло. Тая светлина е сбор от строителни сили и представлява „невидимото тяло " на растението. Гурвич, като говори за митогенетичните лъчи, повдига само крайчеца на завесата. Всъщност в окултната наука отдавна подробно е изследвано по-дълбокото естество на организмите. В миналите статии по окултната биология и в статията за Гурвич приведох доста факти за съществуването на тези строителни сили в организма.
към текста >>
Гурвич, като говори за митогенетичните
лъчи
, повдига само крайчеца на завесата.
Той присадил левия крак от дясна страна и тогаз той станал подобен на десен крак (независимо от употреблението, без употреблението.) Значи, формата не е плод от съвкупността на клетките, но енергизмът е по-горният принцип, който създава и оформя органите. Но нека си припомним казаното в миналите статии за изследванията на Гурвич, Райхенбах, Де Роша, Д-р Килнер и пр.. Новите изследвания говорят, че растението не се изчерпва само с тази форма, която виждаме пред нас. И тези изследвания потвърждават отдавна известната в окултизма истина за по-дълбокото естество на организма.[2] Нека си припомним за одичните лъчи на Райхенбах. За окото на сензитива растението се прониква от една светлина, сред която е поставено самото растително тяло. Тая светлина е сбор от строителни сили и представлява „невидимото тяло " на растението.
Гурвич, като говори за митогенетичните
лъчи
, повдига само крайчеца на завесата.
Всъщност в окултната наука отдавна подробно е изследвано по-дълбокото естество на организмите. В миналите статии по окултната биология и в статията за Гурвич приведох доста факти за съществуването на тези строителни сили в организма. Те работят не само в растението, но и в цялата природа. Да ги изучим, значи да изучим природата по съдържание. Интересното е, че всички гореспоменати изследователи по съвсем различни методи дохождат до едни и същи факти и заключения.
към текста >>
Но това невидимо тяло не е само сбор от
лъчи
; то е организирано.
потвърждават следните неща: 1. Съществуване на невидимо тяло y растението, животното, човека, кристала, изобщо съществуването на невидима страна на природата. 2. Съществуването на ясновидството. Сензитивът на Райхенбах вижда красивата светлина, светещото тяло, което окръжава и прониква цветето. Строителните енергии на това невидимо тяло се намират в непрекъснато движение, те образуват мощни течения около растителните органи.
Но това невидимо тяло не е само сбор от
лъчи
; то е организирано.
И процесите във видимото тяло са в тясна връзка и зависимост с процесите в това невидимо тяло. Последното е активната страна на организма. То насочва и регулира жизнените процеси в организма. Днешните биолози изследват с най-силни микроскопи строежа на протоплазмата, ядката и пр., за да хвърлят светлина върху загадката на живота. Техните усилия са похвални.
към текста >>
Гурвич, известният руски учен, който ,,откри" митогенетичните
лъчи
в организма, приема израза ,,морфестезия" на немския ботаник Hол, (от морфа – форма и естезио – усещам).
разглежда органическите явления като израз на разумното, което е зад формите, като израз на активността на самия организъм). Дриш, който говори за онзи динамичен принцип в организма, който организира материята, който определя и дирижира формите, се явява типичен неовиталист. Бунге, който нарича себе си виталист, набляга на вътрешния, психичния фактор при еволюцията и изобщо при органическите процеси. Той е типичен неоламаркист. Всъщност неоламаркизмът като признава психичния фактор като главен, приема и съществуването на особени строителни сили в организма Това се вижда много ясно у Август Паули.
Гурвич, известният руски учен, който ,,откри" митогенетичните
лъчи
в организма, приема израза ,,морфестезия" на немския ботаник Hол, (от морфа – форма и естезио – усещам).
Това значи ,,усещане на формата" от страна на организма. Гурвич дава голямо значение на това „усещане на формата" при органическитеe процеси. С това Нол и Гурвич дохождат до психичния фактор на еволюцията. Гурвич въз основа на фактите дохожда и до приемането на ,,динамически предсъществуваща форма". Този важен израз на Гурвич говори, как той вече идва до ,,съдържанието" при изучаването на природата.
към текста >>
93.
Из „FRUITGATHERING” – Рабиндранат Тагор
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Птичките пеят за Него, И слънчевите
лъчи
обагрят цветята.
Сърцето ми чува Господа, То радостно притихва. Колко погледи! Колко сърца туптят! Колко ръце се протягат! Защото Бог иска.
Птичките пеят за Него, И слънчевите
лъчи
обагрят цветята.
Лазурното небе се усмихва и гали, То прониква с чистота и мир. Върху снежните върхове на планината Трепти в великолепие светлината. За Него ли? От Него ли? В Него ли?
към текста >>
94.
Пролет. Злато – Georg Nordmann
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Той намери една жена, седнала в краката на мъртвия си другар, празнично
облъчена
като за сватба.
И много ще се мине, докато денят се разпукне и Той ще похлопа на вратите ù. Тъпани няма да бият и никой няма да знае. Светлина само ще изпълни къщата, благословен ще бъде прахът и радост ще блъсне в сърцето. Всички страхове и съмнения ще изчезнат, когато Плувецът дойде на брега. V Поетът Тулсидас, потънал в мисъл, са скиташе покрай Ганг, в туй усамотено място, където изгарят мъртвите.
Той намери една жена, седнала в краката на мъртвия си другар, празнично
облъчена
като за сватба.
Тя се повдигна, видя го, поклони му се и му каза: „Учителю, позволи ми с Твое благословение да последвам другаря си в небесата". „Защо тъй бързаш, дете мое", попита Тулсидас. „Не е ли и тази земя също на Този, който сътвори и небесата? " „Но аз не копнея за небесата, аз искам него да следвам”. Тулсидас се усмихна и каза: „Върни се в къщи, дете мое, преди да се свърши този месец, ти ще намериш другаря си".
към текста >>
95.
Пролетта на свободния – Иедидия
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Лъчите
на слънцето, багрите на росната капка и възторжените гласове на птичките имат от мъдростта на вековете, която мъдрост дирим в книгите и строгите писания.
Georg Nordmann I ПРОЛЕТ Всяка сутрин в песните на пролетта ние можем да научим нещо от великата мъдрост на живота.
Лъчите
на слънцето, багрите на росната капка и възторжените гласове на птичките имат от мъдростта на вековете, която мъдрост дирим в книгите и строгите писания.
Вървях веднъж из гората, спирах се по полянките, гледах дърветата и захласнат в шепота на листята загубих една голяма книга, що носех в ръце. Душата ми се натъжи. Дълго време ходих безутешно да я търся, защото тя носеше в себе си слова на мъдрост и след като я не намерих, седнах до стъблото на един стар бук и се отдадох на своята тъга. Гората беше пуста, нямаше никой да ме утеши. Потокът, запътен отдалеко течеше бъблив надолу и неговата песен беше чужда на моята тъга.
към текста >>
Неговите
лъчи
минаваха вече през клоните на дърветата, през трепкащите листи и падаха като малки златни дискове по меката постилка на гората.
Потокът, запътен отдалеко течеше бъблив надолу и неговата песен беше чужда на моята тъга. Тих лъх повяваше. шепнеха си нещо листата, но никой ми не рече дума да ме утеши в моята мъка. Седях с наведена глава до дънера на старото дърво ù, живеех сам часовете на мъката за своята книга, защото я обичах. Слънцето се издигаше високо.
Неговите
лъчи
минаваха вече през клоните на дърветата, през трепкащите листи и падаха като малки златни дискове по меката постилка на гората.
Някъде на клоните по стария бук кацна славей и запя своята утринна песен. Никога не бях чувал да пеят птичките така. Това не беше само песен. Това бе някаква хвала или химн на пролетта, на цялата човешка радост. Аз се унесох в тия трели и кога повдигнах глава, съзрях как седемте багри на светлината играеха по капките роса.
към текста >>
96.
Красота – А. Т.
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Слънцето изгрява веч от изток,
Лъчите
му вредом се разливат.
ВИТОША На Великден отидохме горе, Горе, горе там на планината, Где е светло, чисто и високо, Где се вижда вредом на широко, Там криле где никнат на душата. Там бяхме ний на брой не малко, Жени, мъже: деца и старци, Весело нагоре пеем песни, Гледаме тез прелести чудесни И сме волни, волни като птици.
Слънцето изгрява веч от изток,
Лъчите
му вредом се разливат.
В долините сребърни реките Къпани на слънцето в лъчите Те пред нас, като живи се разкриват. А градът потънал като в дрямка Във мъгливи синкави воали Вредом там Великден се празнува Всеки днеска сладко си хортува, Майка нежно чедото си гали... Витоша е в пурпурно сияние Кат че рози снежни връх обкичват. Тихо е и сладко и приятно, Кат че тук духът расте стократно Наш`те люде Витоша обичат... Ето ни при нашата полянка Гдето нежни гранки се развили. Ранобудници дърва събрали И огньове буйно запламтяли, Чайници кипят със всички сили. Пихме ние тук вода гореща, Хапнахме си сладко и се смяхме, А след туй с милият ни Учител В кръга три у горската обител Правихме гимнастика и пяхме.
към текста >>
В долините сребърни реките Къпани на слънцето в
лъчите
Те пред нас, като живи се разкриват.
ВИТОША На Великден отидохме горе, Горе, горе там на планината, Где е светло, чисто и високо, Где се вижда вредом на широко, Там криле где никнат на душата. Там бяхме ний на брой не малко, Жени, мъже: деца и старци, Весело нагоре пеем песни, Гледаме тез прелести чудесни И сме волни, волни като птици. Слънцето изгрява веч от изток, Лъчите му вредом се разливат.
В долините сребърни реките Къпани на слънцето в
лъчите
Те пред нас, като живи се разкриват.
А градът потънал като в дрямка Във мъгливи синкави воали Вредом там Великден се празнува Всеки днеска сладко си хортува, Майка нежно чедото си гали... Витоша е в пурпурно сияние Кат че рози снежни връх обкичват. Тихо е и сладко и приятно, Кат че тук духът расте стократно Наш`те люде Витоша обичат... Ето ни при нашата полянка Гдето нежни гранки се развили. Ранобудници дърва събрали И огньове буйно запламтяли, Чайници кипят със всички сили. Пихме ние тук вода гореща, Хапнахме си сладко и се смяхме, А след туй с милият ни Учител В кръга три у горската обител Правихме гимнастика и пяхме. След това дъждец ни поокъпа.
към текста >>
97.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Той страда и все пак пада и се покланя на оня бич, който го шиба в лицето; превива гръбнак пред ,,силните", а сам би могъл да бъде силен; бори се с ярост, за да препречи пътя на онзи
лъч
, който му осветлява пътя към свобода, мир и щастие!..
Доколкото човек е по-добродетелен, дотолкова е по-неограничен в своето съзнание, а ако е егоистична и злобна натура, то в съотношение с неговия егоизъм се определят границите на неговата свобода, тъй както в зоологическата градина големината на зъбите и свирепостта на животните определят дебелината на решетките, които ги ограждат. Защото в живота има един ръководен принцип, който определя възмездието - всекиму според делата. Малко по малко човек се е отклонявал от истинския път на своето развитие, условията в живота му са се влошавали и неговите идеали са ставали все по-дребнави и по-дребнави. Човешкото достойнство се продава на нищожна цена; братските чувства се погазват за нищо и никакви дребнавости. Дори често пъти човек оплаква загубата на онова, което го измъчва и води към опропастяване.
Той страда и все пак пада и се покланя на оня бич, който го шиба в лицето; превива гръбнак пред ,,силните", а сам би могъл да бъде силен; бори се с ярост, за да препречи пътя на онзи
лъч
, който му осветлява пътя към свобода, мир и щастие!..
Надникнете вие във всички слоеве на обществото, от най-висшите до най-низшите, надникнете в ония среди, които претендират да бъдат носители на разните изкуства и ще видите, каква безпощадна война за надмощие се води там. Всеки вижда в своя съработник един противник, който е в състояние да засенчи неговото творчество и се стреми да му отговори със същото. При такива условия не може да се говори за истинско изкуство. Това е признак, че никой не е сигурен в своето изкуство. Ако хората биха заработили с вяра в духовните принципи на човечеството, те коренно биха променили своя живот и отношенията си един спрямо друг.
към текста >>
От една страна те се отнасят с крайно недоверие един спрямо друг, а от друга страна са готови да тичат подир някой авторитет, стига той да заема някое видно обществено положение и да бъде
облъчен
с външен блясък.
Това би облекчило самия наш живот и той ще стане лек и приятен. Има, наистина, глупави традиции, създадени от веков, които не е лесно да се преодолеят, но къде по-разумно би могъл човек да употреби силите, които са вложени в него, ако не в пречистването на тези утайки. За едно мъничко удоволствие човек изплаща с ред горчивини и разочарования. Тогава не си ли струва труда да се повдигне той над тези удоволствия, чиито плодове са горчиви и отровни? Днес хората не са искрени в своите отношения.
От една страна те се отнасят с крайно недоверие един спрямо друг, а от друга страна са готови да тичат подир някой авторитет, стига той да заема някое видно обществено положение и да бъде
облъчен
с външен блясък.
Великите истини, обаче, идват в простичко външно облекло. Един интересен опит е направен в Париж, който съвсем изобличава поклонниците на авторитетите. Взимат извадки от най-банални литературни произведения и под тях поставят имената на знаменити писатели. Всичко изнасят като неиздадени ръкописи на тези автори. Самите издатели искали да направят един опит и, след като всичко било прието за чиста монета, те изявили истинското положение на работата.
към текста >>
98.
НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Той дошъл тогаз до заключение, че трябва да излизат
лъчи
от първия корен, които влияят на втория.
ЕТЕРНИ СТРОИТЕЛНИ СИЛИ НА ОРГАНИЗМА Те са констатирани в ново време от изследванията на Гурвич и учениците му. Обаче това. което той констатира, е отдавна известно на окултната наука и е само една малка частица от това, което окултистът е констатирал. Как Гурвич е дошъл до тия сили в организма? При насочване връхчето на един луков корен към друг луков корен от известно разстояние, той видял, че делението на клетките в последния се засилило.
Той дошъл тогаз до заключение, че трябва да излизат
лъчи
от първия корен, които влияят на втория.
По-после такива лъчи той и учениците му доказаха у много растения и животни. Изследваха се в това отношение нервната система, кръвта, първаците и пр. Това влияние на организъм върху организъм чрез тези „митогенетични" лъчи Гурвич нарече индукция. Пасите не са ли нещо аналогично на индукцията на Гурвич? Знае се, че те имат голямо действие.
към текста >>
По-после такива
лъчи
той и учениците му доказаха у много растения и животни.
Обаче това. което той констатира, е отдавна известно на окултната наука и е само една малка частица от това, което окултистът е констатирал. Как Гурвич е дошъл до тия сили в организма? При насочване връхчето на един луков корен към друг луков корен от известно разстояние, той видял, че делението на клетките в последния се засилило. Той дошъл тогаз до заключение, че трябва да излизат лъчи от първия корен, които влияят на втория.
По-после такива
лъчи
той и учениците му доказаха у много растения и животни.
Изследваха се в това отношение нервната система, кръвта, първаците и пр. Това влияние на организъм върху организъм чрез тези „митогенетични" лъчи Гурвич нарече индукция. Пасите не са ли нещо аналогично на индукцията на Гурвич? Знае се, че те имат голямо действие. Тук действува не само внушението, понеже пасите указват влияние и в такива случаи, когато внушението е изключено.
към текста >>
Това влияние на организъм върху организъм чрез тези „митогенетични"
лъчи
Гурвич нарече индукция.
Как Гурвич е дошъл до тия сили в организма? При насочване връхчето на един луков корен към друг луков корен от известно разстояние, той видял, че делението на клетките в последния се засилило. Той дошъл тогаз до заключение, че трябва да излизат лъчи от първия корен, които влияят на втория. По-после такива лъчи той и учениците му доказаха у много растения и животни. Изследваха се в това отношение нервната система, кръвта, първаците и пр.
Това влияние на организъм върху организъм чрез тези „митогенетични"
лъчи
Гурвич нарече индукция.
Пасите не са ли нещо аналогично на индукцията на Гурвич? Знае се, че те имат голямо действие. Тук действува не само внушението, понеже пасите указват влияние и в такива случаи, когато внушението е изключено. Енергии излизат не само от върховете на пръстите, но и от целия организъм. Тези етерни строителни сили са констатирани и по много други методи: по метода на Райхенбах, Дюрвил, с апарата на д-р Килнер и пр. Напр.
към текста >>
99.
ВЕСТИ И КНИЖНИНА
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Бавно през целия ден се спущаха по стръмните склонове на планината и когато слънцето изпращаше последния си
лъч
, те видяха отново големия град, стигнаха неговите порти, но беше вече съвсем тъмно.
Това определи вече завинаги неговия път. Минаха времена, резултати от неговите усилия озариха неговата същина и тръпки от щастие полазиха по неговото лице. Всеки ден растеше той в своя характер и онази висока, благородна интелигентност беше преобразила и продължаваше да преобразява неговия образ. Чело, вежди, очи, нос, брада трептяха в чудна хармония. Една сутрин, когато бяха излезли на високия връх да се пропият от царствената тишина на планината, Учителят му каза: „Днес ние ще се върнем при вашите." Това не учуди младежа, понеже резките промени бяха нещо обикновено тук.
Бавно през целия ден се спущаха по стръмните склонове на планината и когато слънцето изпращаше последния си
лъч
, те видяха отново големия град, стигнаха неговите порти, но беше вече съвсем тъмно.
Тя бе затворена, чу се леко чукане, но никакъв отговор. Според обичая, след залез, вратата не се отваряше. Така останаха двамата да прекарат нощта под високите стени. Минаха минути, а може би и час, в приятно мълчание. „В този голям град не ме очаква нищо друго, освен това, да бъда цар" - прекъсна младежът пръв мълчанието.
към текста >>
Малко след това, когато първите слънчеви
лъчи
бяха емулсирали пространството, чу се висока прозявка, многократно изкашлюване, някакво щракане, адско скърцане и двете крила на портата широко се отвориха.
Изпърво не вярваше на очите си, но ярко светещата луна му даде възможност да провери това. Неизпитана мъка почувствува той при тази загуба на най-обичния си и като не знаеше изкуството да се владее, той би заплатил с останалата част от живота си. Но къде отиде той? Цялата нощ се луташе младежът да отгатне това. Докато уморен от дългия път през деня и безсънието на нощта падна пред западните врата на града, тъкмо когато звездите бързаха да се скрият от пламтящата зора на изтока.
Малко след това, когато първите слънчеви
лъчи
бяха емулсирали пространството, чу се висока прозявка, многократно изкашлюване, някакво щракане, адско скърцане и двете крила на портата широко се отвориха.
Очерта се едрата, почерняла от слънцето, фигура на вратаря. Погледът му се спря пред десния стълб на портала, където небрежно се бе простряла фигурата на младежа. Не един път вратарят имаше толкова случки, затова туй никак не го учуди и както по обикновеному, той се запъти да прекъсне блаженото състояние на скитника с присъща нему грубост. Тъкмо когато беше дигнал крак, погледът му внезапно попадна върху лицето на спящия, което беше така мило, че разтърси от основа закоравялото и прашясало сърце на грубиянина. Странни чувства на уважение, на състрадание нейде дълбоко извиха своя глас.
към текста >>
100.
ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА - Морис Метерлинк
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Когато с такова съзнание отидем при цветята, дърветата и пр., ние ще влезем в контакт с разумните сили, които работят в тях и това ще ни повдигне Същият закон има приложение не само по отношение на растенията, но и по отношение на слънчевите
лъчи
и всички други области на живота.
Когато мислим, че тя се изчерпва само с механичните явления и закони, ние си затваряме душата, съзнанието за по-дълбоките ù живи, разумни сили. Ние правим душата си предварително недостъпна за тях. С такива погрешни схващания, с такова неразбиране на по-дълбоките закони, ние сами затваряме за нас възможността да влезем в общение с по-възвишените сили, които ни заобикалят. Ето защо, когато отидем всред природата със съзнание, че формата, видимото е само външно изявление на разумните сили, които работят в нейната лаборатория, тогаз вече има благоприятни условия за влизане в контакт с тях. И тогаз ще почерпим много от нея!
Когато с такова съзнание отидем при цветята, дърветата и пр., ние ще влезем в контакт с разумните сили, които работят в тях и това ще ни повдигне Същият закон има приложение не само по отношение на растенията, но и по отношение на слънчевите
лъчи
и всички други области на живота.
Ако искаш да се свържеш с по-дълбоките, духовни сили на слънчевата светлина, трябва да имаш в съзнанието си, че те са изявление на разумни сили. И тогаз ти си в благоприятни условия да се свържеш с последните, да почерпиш от слънчевата светлина нещо, което инак не би получил. Също така, ако мислиш, че храненето е чисто механичен процес, ако мислиш, че храната е само нещо материално, само с физико-химични сили, ти по-малко ще получиш от нея, няма да влезеш в контакт с по-дълбоките ù сили. За влизане в по-интимен контакт с вътрешния живот на природата има и друг фактор. Тук е в сила и следният закон: За да се свържеш с известни духовни сили в природата, трябва да се издигнем в своето съзнание до това поле, в което те действуват.
към текста >>
Ето защо, когато отидем всред природата с онова повдигнато състояние на съзнанието, с душа пълна с любов, съчувствие, вяра, мир, радост и благодарност, тогаз, ще почерпим от гората, от слънчевите
лъчи
, от храната и пр. повече.
Ако нагласиш така, щото антената ти да приема вълни от друга дължина, тогаз ще можеш да приемеш напр. вълни от Париж, но не вече от Берлин. В цялата природа работят духовни сили от възвишен характер; работят възвишени същества от една йерархия, която е далеч над човечеството в своята еволюция. Те са проводник, чрез който се проявяват божествените сили. Цялата природа, която виждаме около нас, е само завеса, зад която се намира лабораторията, в която работят тези разумни, съзнателни сили на йерархията.
Ето защо, когато отидем всред природата с онова повдигнато състояние на съзнанието, с душа пълна с любов, съчувствие, вяра, мир, радост и благодарност, тогаз, ще почерпим от гората, от слънчевите
лъчи
, от храната и пр. повече.
Това е, защото тогаз твоето съзнание е повдигнато до това поле, в което работят тези възвишени сили. Човек влиза в контакт с тези живи сили около него, в хармония с които се намира неговото съзнание. Горните закони важат и за нашите отношения с хората. Ако ти съзнаваш, че в човека живее само физичното съзнание, ти ще влезеш във външни, механични отношения с хората. Но ако знаеш, че във всеки човек живее нещо благородно, даже и у най-падналия, тогаз ще можеш да влезеш в контакт с красивото у тях.
към текста >>
Слънчевите
лъчи
ни говорят.
Всъщност светлината е музика, тя е проникната от една музика, от една хармония, която пълни цялата природа. Както музиката, която иде от цветята, така и тази, която ни иде със светлината, човек може да долови ако не външно, то интуитивно. И когато с такова разположение на душата човек възприема слънчевата светлина, нови и нови идеи ще се раждат у него. Може всеки да направи опит. Когато отидеш при слънцето с такова разбиране на нещата, тогаз целият товар, който имаш, ще се снеме и ще се върнеш радостен, с красиви, светли, възвишени идеи и с импулс за дейност.
Слънчевите
лъчи
ни говорят.
Те ни разкриват все нови и нови идеи; това, което са ни говорили вчера, днес няма да се повтори. Днес те ще ни дадат нови откровения, ще родят нови идеи в нас. Разумната природа всеки ден ни носи нови откровения, които никой път досега не са били давани. Тук важи същият закон, който важи и за вътрешния ни живот: ако човек е чист и с будно съзнание, всеки ден вътрешният му живот ще му носи все нови и нови откровения. По един нов начин трябва да се гледа и на природните красоти, за да раздвижат те спящите сили на душата.
към текста >>
НАГОРЕ
