Търсене в текстове за 'Луцифер'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 75 резултата в 19 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПЪТЯТ НА ЖИВОТА. ПРИТЧИ - Ив. Тодоров Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

В подножието му се намират две фигури: Ариман и Луцифер.
Ако не стане това, почва процес на обезличаване; външният механизъм почва да управлява човека. Големият салон на окултния университет „Гьотеанум" беше украсен с голямата група „Христос" висока 9 метра. Тя изразява идеите на Д-р Щайнер. Какво е представено в групата ? Христос е с лява ръка простряна напред, като че ли пръска любов наоколо си. В подножието му се намират две фигури: Ариман и Луцифер. Техните лица са измъчени: те са победени от силата на любовта, която пръска Христос. Ариман и Луцифер олицетворяват две сили, две опасни крайности в човешкото развитие: 1) материализма и 2) отчуждаването от физическия свет, бягането от земното, от материалното. Тези две сили са победени от Христа, от Любовта. Луцифер, освен второто, символизира и гордостта[2]. С любовта, която носи Христос, се отстраняват тези две тенденции: човек не се отчуждава от материалното, но го одухотворява.
към текста >>

Ариман и Луцифер олицетворяват две сили, две опасни крайности в човешкото развитие: 1) материализма и 2) отчуждаването от физическия свет, бягането от земното, от материалното.
Тя изразява идеите на Д-р Щайнер. Какво е представено в групата ? Христос е с лява ръка простряна напред, като че ли пръска любов наоколо си. В подножието му се намират две фигури: Ариман и Луцифер. Техните лица са измъчени: те са победени от силата на любовта, която пръска Христос. Ариман и Луцифер олицетворяват две сили, две опасни крайности в човешкото развитие: 1) материализма и 2) отчуждаването от физическия свет, бягането от земното, от материалното. Тези две сили са победени от Христа, от Любовта. Луцифер, освен второто, символизира и гордостта[2]. С любовта, която носи Христос, се отстраняват тези две тенденции: човек не се отчуждава от материалното, но го одухотворява. По повод на ред политически конференции в Генуа, Вашингтон и пр. за омиротворяване на света, той писа ред статии в „Гьотеанум", в които изтъкна илюзорния плод на всички тези конференции.
към текста >>

Луцифер, освен второто, символизира и гордостта[2].
Христос е с лява ръка простряна напред, като че ли пръска любов наоколо си. В подножието му се намират две фигури: Ариман и Луцифер. Техните лица са измъчени: те са победени от силата на любовта, която пръска Христос. Ариман и Луцифер олицетворяват две сили, две опасни крайности в човешкото развитие: 1) материализма и 2) отчуждаването от физическия свет, бягането от земното, от материалното. Тези две сили са победени от Христа, от Любовта. Луцифер, освен второто, символизира и гордостта[2]. С любовта, която носи Христос, се отстраняват тези две тенденции: човек не се отчуждава от материалното, но го одухотворява. По повод на ред политически конференции в Генуа, Вашингтон и пр. за омиротворяване на света, той писа ред статии в „Гьотеанум", в които изтъкна илюзорния плод на всички тези конференции. Те се занимават само с повърхността на нещата; разглеждат финансови и икономически въпроси откъснато от всички световни проблеми на днешната епоха. Откъсват материалната страна от духовната.
към текста >>

2. Портрет – Х. Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Дюбоа намерил, че светещото вещество на бръмбарите съдържа две вещества: луциферин и луцифераза.
Резултатът, както и можело да се очаква, бил отрицателен. МИНИМАЛНОТО ВРЕМЕ, НУЖНО, ЗА ДА СЕ ПРОЯВИ ИНДУКТИВНОТО ДЕЙСТВИЕ. За целта Русинов направил следния опит: половин или четвърт час след поставянето на индуциращата тръбичка с попови лъжички или емулсия от техни тъкани, тръбичките се отстранили и индуцираният корен бил оставен сам на себе си 3 часа. Половин часово индуциранe било достатъчно, за да се прояви действието на индукцията, но четвърт часово индуциране в някои случаи давало положителни резултати, а в други – доста слаби. АНАЛОГИЯ МЕЖДУ ЛЪЧИТЕ ОТ СВЕТЕЩИТЕ ОРГАНИ НА БРЪМБАРИТЕ И МИТОГЕНЕТИЧНИТЕ ЛЪЧИ Лъчите от светещите органи на бръмбарите са изследвани от Дюбоа и Харвей. Дюбоа намерил, че светещото вещество на бръмбарите съдържа две вещества: луциферин и луцифераза. Второто е ензим, следователно белтъчно вещество, а първото – не. Тези две вещества се изолират така: ако се остави студен воден екстракт от светещите органи да стои по-дълго време, то луциферина изчезва, защото се окислява и преминава в оксилуциферин. Остава само луциферазата. В топъл воден екстракт (60 градуса) луциферазата се разлага, а луциферинът, понеже не съдържа белтъчно вещество, остава. Двете, така изолирани вещества, са оптически неактивни.
към текста >>

Тези две вещества се изолират така: ако се остави студен воден екстракт от светещите органи да стои по-дълго време, то луциферина изчезва, защото се окислява и преминава в оксилуциферин.
За целта Русинов направил следния опит: половин или четвърт час след поставянето на индуциращата тръбичка с попови лъжички или емулсия от техни тъкани, тръбичките се отстранили и индуцираният корен бил оставен сам на себе си 3 часа. Половин часово индуциранe било достатъчно, за да се прояви действието на индукцията, но четвърт часово индуциране в някои случаи давало положителни резултати, а в други – доста слаби. АНАЛОГИЯ МЕЖДУ ЛЪЧИТЕ ОТ СВЕТЕЩИТЕ ОРГАНИ НА БРЪМБАРИТЕ И МИТОГЕНЕТИЧНИТЕ ЛЪЧИ Лъчите от светещите органи на бръмбарите са изследвани от Дюбоа и Харвей. Дюбоа намерил, че светещото вещество на бръмбарите съдържа две вещества: луциферин и луцифераза. Второто е ензим, следователно белтъчно вещество, а първото – не. Тези две вещества се изолират така: ако се остави студен воден екстракт от светещите органи да стои по-дълго време, то луциферина изчезва, защото се окислява и преминава в оксилуциферин. Остава само луциферазата. В топъл воден екстракт (60 градуса) луциферазата се разлага, а луциферинът, понеже не съдържа белтъчно вещество, остава. Двете, така изолирани вещества, са оптически неактивни. Но при тяхното съединяване се появява светлина. Подобни опити били предприети от Ал.
към текста >>

Остава само луциферазата.
Половин часово индуциранe било достатъчно, за да се прояви действието на индукцията, но четвърт часово индуциране в някои случаи давало положителни резултати, а в други – доста слаби. АНАЛОГИЯ МЕЖДУ ЛЪЧИТЕ ОТ СВЕТЕЩИТЕ ОРГАНИ НА БРЪМБАРИТЕ И МИТОГЕНЕТИЧНИТЕ ЛЪЧИ Лъчите от светещите органи на бръмбарите са изследвани от Дюбоа и Харвей. Дюбоа намерил, че светещото вещество на бръмбарите съдържа две вещества: луциферин и луцифераза. Второто е ензим, следователно белтъчно вещество, а първото – не. Тези две вещества се изолират така: ако се остави студен воден екстракт от светещите органи да стои по-дълго време, то луциферина изчезва, защото се окислява и преминава в оксилуциферин. Остава само луциферазата. В топъл воден екстракт (60 градуса) луциферазата се разлага, а луциферинът, понеже не съдържа белтъчно вещество, остава. Двете, така изолирани вещества, са оптически неактивни. Но при тяхното съединяване се появява светлина. Подобни опити били предприети от Ал. и Лидия Гурвич с емулсия от луковичното дънце.
към текста >>

В топъл воден екстракт (60 градуса) луциферазата се разлага, а луциферинът, понеже не съдържа белтъчно вещество, остава.
АНАЛОГИЯ МЕЖДУ ЛЪЧИТЕ ОТ СВЕТЕЩИТЕ ОРГАНИ НА БРЪМБАРИТЕ И МИТОГЕНЕТИЧНИТЕ ЛЪЧИ Лъчите от светещите органи на бръмбарите са изследвани от Дюбоа и Харвей. Дюбоа намерил, че светещото вещество на бръмбарите съдържа две вещества: луциферин и луцифераза. Второто е ензим, следователно белтъчно вещество, а първото – не. Тези две вещества се изолират така: ако се остави студен воден екстракт от светещите органи да стои по-дълго време, то луциферина изчезва, защото се окислява и преминава в оксилуциферин. Остава само луциферазата. В топъл воден екстракт (60 градуса) луциферазата се разлага, а луциферинът, понеже не съдържа белтъчно вещество, остава. Двете, така изолирани вещества, са оптически неактивни. Но при тяхното съединяване се появява светлина. Подобни опити били предприети от Ал. и Лидия Гурвич с емулсия от луковичното дънце. Част от нея била оставена да стои известно време при обикновена стайна температура, а друга част бива турена в термостат при 58-63 С°.
към текста >>

3. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

– Аз съм Луцифер, първата светлина на Бащата.
Една голяма фигура, със съвсем черно лице се приближи до мене. Погледна ме с големите си бистри, но строги очи. - Боже, какво е това? – Ти не си за тук. Аз се уплаших и мъкнах, нищо не отговорих. – Аз съм Луцифер, първата светлина на Бащата. Обаче, аз исках да стана по-голям от Него и със своята светлина да спечеля световете. Тогава моят Баща ме отблъсна, и аз паднах до дъното на бездната и оттам отправих всичката си омраза към света. Светлината. която виждаш около мене, това са огнени езици от омраза, от егоизъм, от злоба и завист между хората. Тези вериги, с които съм свързан, това е борбата на злото у хората против доброто. Аз трябва да остана тук, докато всичката светлина се освободи от веригите на злото.
към текста >>

– Луцифер, ти пак ще отидеш при Отца?
Тогава моят Баща ме отблъсна, и аз паднах до дъното на бездната и оттам отправих всичката си омраза към света. Светлината. която виждаш около мене, това са огнени езици от омраза, от егоизъм, от злоба и завист между хората. Тези вериги, с които съм свързан, това е борбата на злото у хората против доброто. Аз трябва да остана тук, докато всичката светлина се освободи от веригите на злото. Тогава ще мога вече да се върна при Баща си назад. – Луцифер, ти пак ще отидеш при Отца? – Да, дете, не виждаш ли светлината около мене и болката, която тя ми причинява? Аз скърбя за Отца си- Можеш ли да ми помогнеш? Аз ще бъда свободен, само след като светлината влезе в сърцата на хората, след като се проникнат от любов помежду си – Да, Луцифер, и аз искам да работя. Аз ще бъда с тебе до края на света, аз искам да взема участие в тази борба; и никога в живота си няма да те забравя, мой брат! – Иди, дете, и бъди благословена във вечността за твоето обещание!...
към текста >>

Аз ще бъда свободен, само след като светлината влезе в сърцата на хората, след като се проникнат от любов помежду си – Да, Луцифер, и аз искам да работя.
Аз трябва да остана тук, докато всичката светлина се освободи от веригите на злото. Тогава ще мога вече да се върна при Баща си назад. – Луцифер, ти пак ще отидеш при Отца? – Да, дете, не виждаш ли светлината около мене и болката, която тя ми причинява? Аз скърбя за Отца си- Можеш ли да ми помогнеш? Аз ще бъда свободен, само след като светлината влезе в сърцата на хората, след като се проникнат от любов помежду си – Да, Луцифер, и аз искам да работя. Аз ще бъда с тебе до края на света, аз искам да взема участие в тази борба; и никога в живота си няма да те забравя, мой брат! – Иди, дете, и бъди благословена във вечността за твоето обещание!... Вратата се затвори. – Луцифер, де си ти? Боже, Господи мой, де е моят брат Луцифер?
към текста >>

– Луцифер, де си ти?
Аз скърбя за Отца си- Можеш ли да ми помогнеш? Аз ще бъда свободен, само след като светлината влезе в сърцата на хората, след като се проникнат от любов помежду си – Да, Луцифер, и аз искам да работя. Аз ще бъда с тебе до края на света, аз искам да взема участие в тази борба; и никога в живота си няма да те забравя, мой брат! – Иди, дете, и бъди благословена във вечността за твоето обещание!... Вратата се затвори. – Луцифер, де си ти? Боже, Господи мой, де е моят брат Луцифер? – В края на гората. Ти ще срещнеш Луцифер, когато небето слезе на земята. Боже, де се намирам? Кой глас ми говори?
към текста >>

Боже, Господи мой, де е моят брат Луцифер?
Аз ще бъда свободен, само след като светлината влезе в сърцата на хората, след като се проникнат от любов помежду си – Да, Луцифер, и аз искам да работя. Аз ще бъда с тебе до края на света, аз искам да взема участие в тази борба; и никога в живота си няма да те забравя, мой брат! – Иди, дете, и бъди благословена във вечността за твоето обещание!... Вратата се затвори. – Луцифер, де си ти? Боже, Господи мой, де е моят брат Луцифер? – В края на гората. Ти ще срещнеш Луцифер, когато небето слезе на земята. Боже, де се намирам? Кой глас ми говори? Вратата пак се отвори.
към текста >>

Ти ще срещнеш Луцифер, когато небето слезе на земята.
– Иди, дете, и бъди благословена във вечността за твоето обещание!... Вратата се затвори. – Луцифер, де си ти? Боже, Господи мой, де е моят брат Луцифер? – В края на гората. Ти ще срещнеш Луцифер, когато небето слезе на земята. Боже, де се намирам? Кой глас ми говори? Вратата пак се отвори. – Боже, де съм? Кой стои там с голяма чаша в ръка?
към текста >>

– Дете, как мога да бъда весел, засмян, когато в света се лее кръв, моята кръв; когато Луцифер, моят брат, страда?
– Ела, дете, дай ми ръката си! – Аз коленичих и дадох ръката си на Учителя Христос. Де се намирам? В царството на щастието. Но Учителю Христе, Твоето лице не е весело, засмяно. – Дете, как мога да бъда весел, засмян, когато в света се лее кръв, моята кръв; когато Луцифер, моят брат, страда? Аз ще пребъдвам тук до скончанието на света. – Учителю Христе, и аз обещах да остана тук, да помагам на Луцифер. Аз ще ида в света, да нося зова на Любовта. – Погледни тук, мое дете, каза Учителят Христос, като ми посочи един черен ангел. – Кой си ти?
към текста >>

– Учителю Христе, и аз обещах да остана тук, да помагам на Луцифер.
Де се намирам? В царството на щастието. Но Учителю Христе, Твоето лице не е весело, засмяно. – Дете, как мога да бъда весел, засмян, когато в света се лее кръв, моята кръв; когато Луцифер, моят брат, страда? Аз ще пребъдвам тук до скончанието на света. – Учителю Христе, и аз обещах да остана тук, да помагам на Луцифер. Аз ще ида в света, да нося зова на Любовта. – Погледни тук, мое дете, каза Учителят Христос, като ми посочи един черен ангел. – Кой си ти? – Аз см ангелът на страданието. – Ангелът на страданието?
към текста >>

– Не, твоето време не е дошло още; ти видя, че още половината от твоята чаша е неизпита; ти видя Луцифер и Учителя-Христос.
Които ме разбират, на тях показвам своята вътрешност; злато, щастие и благословение. Този е мъдрец, който разбира скръбта и я желае. Така отивам аз при всички хора и им раздавам скръб. И ти, душа, ще получиш дял от тази скръб. – Дай ми колкото искаш, аз искам от тази скръб! – Не, твоето време не е дошло още; ти видя, че още половината от твоята чаша е неизпита; ти видя Луцифер и Учителя-Христос. Те ще ти бъдат сила, подкрепа в света. Имай кураж да бъдеш герой." Тъй, нека всеки човек носи любов в сърцето, светлина в ума и свобода в душата! Нека всеки човек бъде носител на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина! Мисли по повод посещението на Агнеса Хофман Ако хвърлим поглед върху миналото на човечеството от едно по-дълбоко гледище, ще видим не вече един хаос, не един калейдоскоп на събития, несвързани с нищо помежду си, но едно закономерно развитие на силите, заложени в човешката душа. И всички външни прояви на дадена култура са отражение, израз на тая степен на съзнание, в което се намира тогаз човечеството.
към текста >>

4. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Освен това, той е писал пет мистични драми, от които ще споменем „Децата на Луцифер", „Елевзинските мистерии" и пр.
В 1892 година предприема пътуване по източните страни и посещава египетските, палестински и гръцки места на мистериите. Плод на това пътуване е съчинението му: „Свещените места на Изтока". В 1906 година се запознава с Д-р Щайнер, когато последният идва в Париж, за да държи един свой курс. Това запознаване също оказва голямо влияние върху Шуре. Едуард Шуре е писал и книгата „От сфинкса към Христа", в която описва вътрешната страна на разните религии, като посвещава голяма част от книгата на Христа; там излага езотеричната страна на Християнството и значението на мисията на Христа. Освен това, той е писал пет мистични драми, от които ще споменем „Децата на Луцифер", „Елевзинските мистерии" и пр. Тези драми са от съвсем нов характер; те са написани за бъдещия театър. В 1928г. излезе неговата автобиография: „Le rêve d`une confession d`un poète". Напоследък той работеше в списанието –„La science spirituelle". Многобройни са и неговите статии, между които множество литературни критики, пръснати в разни списания.
към текста >>

5. КНИГОПИС, Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

После, ако четем мистичните драми на Едуард Шуре: "Елевзински мистерии", "Децата на Луцифер" и пр., ще видим, как от тях ни облъхва едно съвсем ново изкуство - изкуството на бъдещето.
процесите в целия космос ще се видят отразени в растенията. Но същият този духовен подем не виждаме ли и в изкуството? Виждаме, че в литературата се явяват писатели, които говорят по нов начин. Идва Метерлинк, който говори за тайните на душата, за мистичния ù живот, за силите, скрити в нея, за красотата, която царува в глъбините на всяка душа. Ако четем "Синята птица", "Слепите", "Вътре", "Ариана и Синята брада", "Съкровище на смирените", "Мъдрост и съдба", "Погребаният храм", ще видим, как той ни говори за дълбокия живот на душата. После, ако четем мистичните драми на Едуард Шуре: "Елевзински мистерии", "Децата на Луцифер" и пр., ще видим, как от тях ни облъхва едно съвсем ново изкуство - изкуството на бъдещето. Не виждаме ли новия елемент в музиката и живописта? Това потвърждават картините на Цветана Симеонова. Истинският художник е пророк. Той долавя пророчески новото, което иде и го възвестява на своите околни. С това подготвя почва за новото в душите и живота.
към текста >>

6. ВЕСТИ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

У ноктите на Луцифер Душата ми чезней.
ВИК Горчива болка ме гори — Не дава ми покой. През ден и нощ, в съня дори Духът разпъва мой. Тя жива е и ходи с мен И следва ме безспир. О, няма вече светъл ден, И няма вече мир! У ноктите на Луцифер Душата ми чезней. И няма помощ нито цяр, Ни слънце да огрей. Затуй макар дори у ад, От дъното му чак, Ще викам аз Христа – мой брат – Дори до Бога пак. Ще чуе мене Божий син, И грабне ли ме той. И ангелския светъл чин Отново ще е мой. 10.XI. 1931.
към текста >>

7. НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Две мощни сили се борят в живота – злото и доброто, Бог и Луцифер, тъмнината и светлината.
И при повечето случаи те винаги възкръсват за нов живот – в служене на мъдростта, светлината и доброто на човечеството. Характерното в нейното творчество е, че тя не умува, тя не дири причините на душевните явления в суха умозрителна схоластика, както това правят много автори или пък да ги облича в „понятия", които много малко полза допринасят в живота, както правят модерните психоаналитици. Тя се ползува направо и свободно от неизчерпаемия източник на окултното познание и тя тогава само „може". Съдбата, „случаят", неведомият случай вплита и разнищва явленията, а окултната наука ни издирва причините в миналото или настоящето. И освобождението от тези гнетящи причини представя началото на пътя към просветление, към нов живот в изучаване пътеките към съвършенство – на пътя към свръхчовека, към великите добродетели. Две мощни сили се борят в живота – злото и доброто, Бог и Луцифер, тъмнината и светлината. Три сили владеят човешкия живот и го ръководят в две различни посоки. Злото връзва хората помежду си и ги държи вързани, докато светлината и доброто не изпълнят сърцата им. И доброто връзва хората, но тези връзки са творчески и тикат само напред към съвършенство. За да се освободим от оковите на злото, трябва да знаем причините му и в нас да прозре съзнание. Животът е безконечен.
към текста >>

Недоволството и себелюбието са създали от едно светло безплътно същество самия Луцифер; колко повече слабите земни същества можем да попаднем в ноктите на тъмнината.
На всеки зов към тях те се отзовават – просветляват и спасяват. Но най-голяма помощ те дават на всички онези, които дълбоко в душата си се обърнат към светлината и с неизразимо чувство и дълбочина копнеят да се научат, как да ù служат – да станат носители на великите добродетели. Кое тика хората към безверие, към прийомите на злото, на сатанизма? Никой в безкрая на живота не е станал сатанист от само себе си. Нуждата, която е най-лошият съветник, недоволството от безучастността на другите към страданията, стремежът към удоволствията, поклонението пред тях като пред богове, всичко това прави от човека сатанист. Недоволството и себелюбието са създали от едно светло безплътно същество самия Луцифер; колко повече слабите земни същества можем да попаднем в ноктите на тъмнината. Омраза, отмъщение, убийства, самоубийства, злорадство са дело на сатанизма. Защото Молох, Сатан и техните агенти се хранят само с кръв и злоба! Но доброто и светлината нямат край, те проникват и в дъното на ада, за да се отзоват на нечий стон, стигнал до техните уши. А ние хората не вярваме в Бога, защото Той не ни помага, защото Той е ням за нашия страдалчески зов! А ние не виждаме, че сърцата ни тънат в злоба, че очите ни горят за кръв и мъст, че главата ни никога не ражда светла, добра мисъл!...
към текста >>

8. СТИХОВЕ-ДИМИТРИНА АНТОНОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Тя представя представителите на човечеството - Христос между Луцифер и Ариман, които са победени чрез самата същност на Христа.
В сценичния отдел се намират още в партера: пробната сцена, толкова голяма, колкото самата сцена; в първия етаж, под сцената се намират техническите приспособления за издигането на 20 м. високият подвижен под на сцената. В първия, втория и третия етаж се помещават и гардеробите и стаите на изпълнителите, а също и всички останали помещения необходими за една голяма сцена. От западната страна над сцената се намира едно помещение, в което е поставена една 9 м. висока дървена скулптурна пластика, която трябваше да заеме место под малкия купол на първия Гьотеанум. Тя представя представителите на човечеството - Христос между Луцифер и Ариман, които са победени чрез самата същност на Христа. Дигнатата лява ръка на Христа, неговият поглед, излъчват непобедима, божествена сила. Тази пластика е най-голямата дървена скулптура в света. Работа е на самия Dr. Steiner, който между другото е бил голям художник и скулптор. В същото помещение срещу статуята на Христа се изработва голяма пак дървена урна, в която ще се сложи пепелта от изгореното тяло на Щайнер.
към текста >>

9. ФИЛОСОФИЯ НА ДЕЛОТО. ИДЕЙТЕ НА АВГУСТ ЦЕЙЕШКОВСКИ -П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

– Казва се Луцифер.
Бехар Вековете се нижат един след друг. Никой не сеща времето, което е отломка от вечността. Миг и година, година и век, кой може да проумее великата тайна на това, което хората наричат време!... В безкрайността лежи мигът, когато Всевишният създал земята. Оттогава един вечен скиталец обикаля земята, кръстосва я надлъж и нашир, неуморно и вечно, гонейки своята цел – един паднал ангел, чиято история носи белега на една тъмна загадка. – Казва се Луцифер. Разказва се за него, че някога е бил жител на небето и в деня, когато земята била сътворена, той напуснал небесното си жилище и негова родина станала земята. По чия повеля? Дали сам той пожелал да слезе при синовете на земята и ден и нощ да бъде за тях камък на препъване?! Оттогава всички хора на земята се питат: „Защо Луцифер е слязъл на земята ? " Защо?
към текста >>

Оттогава всички хора на земята се питат: „Защо Луцифер е слязъл на земята ?
Оттогава един вечен скиталец обикаля земята, кръстосва я надлъж и нашир, неуморно и вечно, гонейки своята цел – един паднал ангел, чиято история носи белега на една тъмна загадка. – Казва се Луцифер. Разказва се за него, че някога е бил жител на небето и в деня, когато земята била сътворена, той напуснал небесното си жилище и негова родина станала земята. По чия повеля? Дали сам той пожелал да слезе при синовете на земята и ден и нощ да бъде за тях камък на препъване?! Оттогава всички хора на земята се питат: „Защо Луцифер е слязъл на земята ? " Защо? Защо от хиляди години всякога и всякъде зад всяко добро начинание стои винаги той? Историята на човешкото възземане много добре познава фаталната му сянка. Тя винаги се мярка, когато човек прави стъпка към своята съкровена цел. Нито едно истинско дело на добро не е било реализирано, без да срещне неговия напор, нито една благородна мисъл и желание не са били проявени, без да бъдат спъвани от него – тоя вечен противник на всичко, което носи знака на любовта, светлината и свободата.
към текста >>

" Страхотният смях на Луцифер еква в пространството.
Неуморен в своя възход, човекът пита: „Защо ме гониш, какво искаш от мен, до кога тази борба? " „Да те подчиня, да ми се поклониш. Да ти отмъстя! " „Каква вина имам аз – рожба на Всевишния който ме е създал. Какво ти причиних, с какво заслужих твоята омраза? " Страхотният смях на Луцифер еква в пространството. ................................................................................................. Бе никога, когато Творецът създал земята, – един от безкрайните светове, които красят небесната шир. Тогава на небето се събрали представители на всичките светове на вселената, за да видят последното творение на Бога. Велико е било тържеството на небето. Земята блестяла като диамантно зърно, окъпана в слънчев дъжд. Творецът показвал на всички хубостта на новия свят.
към текста >>

Ръката на Господа е била над земята и Неговият Дух се носел над нея, Луцифер също бил поканен.
................................................................................................. Бе никога, когато Творецът създал земята, – един от безкрайните светове, които красят небесната шир. Тогава на небето се събрали представители на всичките светове на вселената, за да видят последното творение на Бога. Велико е било тържеството на небето. Земята блестяла като диамантно зърно, окъпана в слънчев дъжд. Творецът показвал на всички хубостта на новия свят. Ръката на Господа е била над земята и Неговият Дух се носел над нея, Луцифер също бил поканен. И той, заедно с всички други, разглеждал творението на Бога. Гордо той се движел заедно с всички. На едно място той видял едно дребно същество, толкова дребно, колкото синапово семе. Един блестящ лъч само излизал от него и малкото семенце блестяло като капка сребърна роса. „Незначително и дребно, – си помислил Луцифер, – не заслужава да се спра на него", – и той тръгнал нататък, без да обърне какво да е внимание на това мъничко семенце, което блестяло като капка роса.
към текста >>

„Незначително и дребно, – си помислил Луцифер, – не заслужава да се спра на него", – и той тръгнал нататък, без да обърне какво да е внимание на това мъничко семенце, което блестяло като капка роса.
Ръката на Господа е била над земята и Неговият Дух се носел над нея, Луцифер също бил поканен. И той, заедно с всички други, разглеждал творението на Бога. Гордо той се движел заедно с всички. На едно място той видял едно дребно същество, толкова дребно, колкото синапово семе. Един блестящ лъч само излизал от него и малкото семенце блестяло като капка сребърна роса. „Незначително и дребно, – си помислил Луцифер, – не заслужава да се спра на него", – и той тръгнал нататък, без да обърне какво да е внимание на това мъничко семенце, което блестяло като капка роса. Творецът видял, че Луцифер не обърнал никакво внимание на това малко същество, светло като блестяща капка и го запитал: „Видя ли човека? " „Видях едно малко, дребно същество, колкото синапово семенце, но не се спрях да го разглеждам; не заслужава! " „Вярваш ли, че от него ще излезе нещо? " „Не вярвам, от такова мъничко нещо нищо не може да излезе. Такова нещо представя човекът в моите очи – едно нищо!
към текста >>

Творецът видял, че Луцифер не обърнал никакво внимание на това малко същество, светло като блестяща капка и го запитал: „Видя ли човека?
И той, заедно с всички други, разглеждал творението на Бога. Гордо той се движел заедно с всички. На едно място той видял едно дребно същество, толкова дребно, колкото синапово семе. Един блестящ лъч само излизал от него и малкото семенце блестяло като капка сребърна роса. „Незначително и дребно, – си помислил Луцифер, – не заслужава да се спра на него", – и той тръгнал нататък, без да обърне какво да е внимание на това мъничко семенце, което блестяло като капка роса. Творецът видял, че Луцифер не обърнал никакво внимание на това малко същество, светло като блестяща капка и го запитал: „Видя ли човека? " „Видях едно малко, дребно същество, колкото синапово семенце, но не се спрях да го разглеждам; не заслужава! " „Вярваш ли, че от него ще излезе нещо? " „Не вярвам, от такова мъничко нещо нищо не може да излезе. Такова нещо представя човекът в моите очи – едно нищо! " „Много нещо ще излезе от него".
към текста >>

" И понеже цялата вселена е едно велико училище, Всевишният изпратил Луцифер на земята да провери, дали това, което казал, е вярно.
" „Вярваш ли, че от него ще излезе нещо? " „Не вярвам, от такова мъничко нещо нищо не може да излезе. Такова нещо представя човекът в моите очи – едно нищо! " „Много нещо ще излезе от него". „Не вярвам! " И понеже цялата вселена е едно велико училище, Всевишният изпратил Луцифер на земята да провери, дали това, което казал, е вярно. И, за да научи, че неверието не се позволява, Луцифер бил изпратен да слезе на земята, да проследи живота на това малко същество и да разбере истината, която Всевишният му бе открил. Заради това малко същество, той напуснал небето, изгубил своето щастие и започнал да се скита по земята, докато един ден видял едно същество, което притежавало грамадна мощ, преустройвало цялата земя и създавало чудеса. Почудил се Луцифер и попитал: „Кое е това същество? Как се казва то? „Човек!
към текста >>

И, за да научи, че неверието не се позволява, Луцифер бил изпратен да слезе на земята, да проследи живота на това малко същество и да разбере истината, която Всевишният му бе открил.
" „Не вярвам, от такова мъничко нещо нищо не може да излезе. Такова нещо представя човекът в моите очи – едно нищо! " „Много нещо ще излезе от него". „Не вярвам! " И понеже цялата вселена е едно велико училище, Всевишният изпратил Луцифер на земята да провери, дали това, което казал, е вярно. И, за да научи, че неверието не се позволява, Луцифер бил изпратен да слезе на земята, да проследи живота на това малко същество и да разбере истината, която Всевишният му бе открил. Заради това малко същество, той напуснал небето, изгубил своето щастие и започнал да се скита по земята, докато един ден видял едно същество, което притежавало грамадна мощ, преустройвало цялата земя и създавало чудеса. Почудил се Луцифер и попитал: „Кое е това същество? Как се казва то? „Човек! "... Разбрал тогава, че онова малко същество, което преди хиляди години не му вдъхнало никакво доверие, днес било вече един мощен и велик творец, който творил не само със своите ръце.
към текста >>

Почудил се Луцифер и попитал: „Кое е това същество?
" „Много нещо ще излезе от него". „Не вярвам! " И понеже цялата вселена е едно велико училище, Всевишният изпратил Луцифер на земята да провери, дали това, което казал, е вярно. И, за да научи, че неверието не се позволява, Луцифер бил изпратен да слезе на земята, да проследи живота на това малко същество и да разбере истината, която Всевишният му бе открил. Заради това малко същество, той напуснал небето, изгубил своето щастие и започнал да се скита по земята, докато един ден видял едно същество, което притежавало грамадна мощ, преустройвало цялата земя и създавало чудеса. Почудил се Луцифер и попитал: „Кое е това същество? Как се казва то? „Човек! "... Разбрал тогава, че онова малко същество, което преди хиляди години не му вдъхнало никакво доверие, днес било вече един мощен и велик творец, който творил не само със своите ръце. Той видял и се уверил, че от малкото семенце еизлязъл велик човек, когото Бог е поставил да живее в рая и там да се развива. Разгневил се Луцифер и от тоя миг той си поставил за цел да изкара човека от рая, да му отнеме щастието и си казал: „Навремето човекът стана причина да ме изпъдят от небето, сега пък аз ще стана причина да го изпъдят от рая!...
към текста >>

Разгневил се Луцифер и от тоя миг той си поставил за цел да изкара човека от рая, да му отнеме щастието и си казал: „Навремето човекът стана причина да ме изпъдят от небето, сега пък аз ще стана причина да го изпъдят от рая!...
Почудил се Луцифер и попитал: „Кое е това същество? Как се казва то? „Човек! "... Разбрал тогава, че онова малко същество, което преди хиляди години не му вдъхнало никакво доверие, днес било вече един мощен и велик творец, който творил не само със своите ръце. Той видял и се уверил, че от малкото семенце еизлязъл велик човек, когото Бог е поставил да живее в рая и там да се развива. Разгневил се Луцифер и от тоя миг той си поставил за цел да изкара човека от рая, да му отнеме щастието и си казал: „Навремето човекът стана причина да ме изпъдят от небето, сега пък аз ще стана причина да го изпъдят от рая!... И стъпка по стъпка по пътя на човека тръгнал той, въоръжен със своята опитност и знание; ден след ден той реализирал своята цел, упорито и неуморно. – Заради неверие бях изпъден от небето, заради неверие Адам ще излезе от рая. Такъв бе моят изпит, такъв ще бъде и неговият", – мислел си той. Целта на Луцифер била да внесе неверието между първите человеци. И той успял в желанието си.
към текста >>

Целта на Луцифер била да внесе неверието между първите человеци.
Той видял и се уверил, че от малкото семенце еизлязъл велик човек, когото Бог е поставил да живее в рая и там да се развива. Разгневил се Луцифер и от тоя миг той си поставил за цел да изкара човека от рая, да му отнеме щастието и си казал: „Навремето човекът стана причина да ме изпъдят от небето, сега пък аз ще стана причина да го изпъдят от рая!... И стъпка по стъпка по пътя на човека тръгнал той, въоръжен със своята опитност и знание; ден след ден той реализирал своята цел, упорито и неуморно. – Заради неверие бях изпъден от небето, заради неверие Адам ще излезе от рая. Такъв бе моят изпит, такъв ще бъде и неговият", – мислел си той. Целта на Луцифер била да внесе неверието между първите человеци. И той успял в желанието си. Той можал да разкаже на Ева един епизод от своя живот – една своя опитност, от която той научил един велик закон, защо и тя да не използува неговата опитност. „Не повярвах тогава, че от едно малко създание ще излезе един ден знаменит човек, който да бъде господар на рая. Научих един велик закон, че от малките неща излизат великите. Погледни, тоя великолепен плод е наглед малък, но веднъж да го вкуси човек, става велик, по-велик от създателя си!
към текста >>

" Когато Ева изяла плода, Луцифер изчезнал.
И той успял в желанието си. Той можал да разкаже на Ева един епизод от своя живот – една своя опитност, от която той научил един велик закон, защо и тя да не използува неговата опитност. „Не повярвах тогава, че от едно малко създание ще излезе един ден знаменит човек, който да бъде господар на рая. Научих един велик закон, че от малките неща излизат великите. Погледни, тоя великолепен плод е наглед малък, но веднъж да го вкуси човек, става велик, по-велик от създателя си! " Когато Ева изяла плода, Луцифер изчезнал. Неговата работа била свършена. Адам бил изпъден от рая. Адам не могъл вече да върви по пътищата, начертани от Всевишния. Адам не могъл да се нарече Син Божи. Той не послушал; затова неговите пътища тепърва ще се кръстосат с тия на Луцифер.
към текста >>

Той не послушал; затова неговите пътища тепърва ще се кръстосат с тия на Луцифер.
" Когато Ева изяла плода, Луцифер изчезнал. Неговата работа била свършена. Адам бил изпъден от рая. Адам не могъл вече да върви по пътищата, начертани от Всевишния. Адам не могъл да се нарече Син Божи. Той не послушал; затова неговите пътища тепърва ще се кръстосат с тия на Луцифер. И в тъмната нощ, която покривала земята, Адам разбрал, че имаше да извърви страшен и трънлив път. Така и стана... Луцифер не го остави вече. Той тръгна по неговите следи. Ден и нощ човек усеща зад себе си фаталната му сянка. С кървави слова се пише историята на човека.
към текста >>

Така и стана... Луцифер не го остави вече.
Адам бил изпъден от рая. Адам не могъл вече да върви по пътищата, начертани от Всевишния. Адам не могъл да се нарече Син Божи. Той не послушал; затова неговите пътища тепърва ще се кръстосат с тия на Луцифер. И в тъмната нощ, която покривала земята, Адам разбрал, че имаше да извърви страшен и трънлив път. Така и стана... Луцифер не го остави вече. Той тръгна по неговите следи. Ден и нощ човек усеща зад себе си фаталната му сянка. С кървави слова се пише историята на човека. Тя е тъмна и мрачна. Луцифер управлява земните му помишления, на него от край вековете се плаща скъпа дан.
към текста >>

Луцифер управлява земните му помишления, на него от край вековете се плаща скъпа дан.
Така и стана... Луцифер не го остави вече. Той тръгна по неговите следи. Ден и нощ човек усеща зад себе си фаталната му сянка. С кървави слова се пише историята на човека. Тя е тъмна и мрачна. Луцифер управлява земните му помишления, на него от край вековете се плаща скъпа дан. „До кога? " – се пита човекът. До оня велик час, когато там, в пустинята, той каза на Сина Божия: „Поклони ми се, и аз ще ти покажа, кой съм". Когато Той издъхваше, Люцифер добави: — Видя ли, кой съм аз? Предлагах ти всичко, не иска; сега виж, какво съм аз!
към текста >>

И Луцифер видя – това бе човекът.
" – се пита човекът. До оня велик час, когато там, в пустинята, той каза на Сина Божия: „Поклони ми се, и аз ще ти покажа, кой съм". Когато Той издъхваше, Люцифер добави: — Видя ли, кой съм аз? Предлагах ти всичко, не иска; сега виж, какво съм аз! — Видях, но сега пък ти ще видиш, кой съм аз, – отговори Синът Божи и предаде Богу дух. И Луцифер видя – това бе човекът. Човекът, който стои на границата между небето и земята и има власт да бъде и тук, и там. Човекът, който не е ангел, а може да направи нещо повече от него. Човекът, който притежава великото изкуство да поправя своите погрешки, да прави грахове и да ги изкупва, да мрази и да люби, да причинява страдание и да го лекува. Тъкмо там бенеговото величие, затова Синът Божи проля своята кръв и показа, на какво е способен човекът. И също така потвърди, че великата мисъл на Твореца е вечна и че думите, които някога е казал на Луцифер, са твърди и прозрачни като диамант.
към текста >>

И също така потвърди, че великата мисъл на Твореца е вечна и че думите, които някога е казал на Луцифер, са твърди и прозрачни като диамант.
И Луцифер видя – това бе човекът. Човекът, който стои на границата между небето и земята и има власт да бъде и тук, и там. Човекът, който не е ангел, а може да направи нещо повече от него. Човекът, който притежава великото изкуство да поправя своите погрешки, да прави грахове и да ги изкупва, да мрази и да люби, да причинява страдание и да го лекува. Тъкмо там бенеговото величие, затова Синът Божи проля своята кръв и показа, на какво е способен човекът. И също така потвърди, че великата мисъл на Твореца е вечна и че думите, които някога е казал на Луцифер, са твърди и прозрачни като диамант. От малкото семенце ще излезе голямо нещо – знаменит човек, който ще наследи царството на Отца и ще вкуси от плодовете на Любовта – тъкмо това, което Луцифер не повяярва и за което Син Божи дойде на земята, пожертва своя живот, раздаде своето богатство, защото Той повярва, че Човекът е велико творение на Бога.
към текста >>

От малкото семенце ще излезе голямо нещо – знаменит човек, който ще наследи царството на Отца и ще вкуси от плодовете на Любовта – тъкмо това, което Луцифер не повяярва и за което Син Божи дойде на земята, пожертва своя живот, раздаде своето богатство, защото Той повярва, че Човекът е велико творение на Бога.
Човекът, който стои на границата между небето и земята и има власт да бъде и тук, и там. Човекът, който не е ангел, а може да направи нещо повече от него. Човекът, който притежава великото изкуство да поправя своите погрешки, да прави грахове и да ги изкупва, да мрази и да люби, да причинява страдание и да го лекува. Тъкмо там бенеговото величие, затова Синът Божи проля своята кръв и показа, на какво е способен човекът. И също така потвърди, че великата мисъл на Твореца е вечна и че думите, които някога е казал на Луцифер, са твърди и прозрачни като диамант. От малкото семенце ще излезе голямо нещо – знаменит човек, който ще наследи царството на Отца и ще вкуси от плодовете на Любовта – тъкмо това, което Луцифер не повяярва и за което Син Божи дойде на земята, пожертва своя живот, раздаде своето богатство, защото Той повярва, че Човекът е велико творение на Бога.
към текста >>

10. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 71 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

- Библейската легенда разправя, че след като Бог дал наставления на Адам, как да живее, дошъл и Луцифер, черният адепт и той му предал друго учение.
От тях зависи здравето му, добрите му състояния и силата му - зависят от тези блага, които са вложени вътре в него. Човешката мисъл в това отношение е една велика сила – Всичко, каквото сте казали и казвате, става. Някой път една мисъл минава през ума ви и казвате - ще стане тази работа - и след време тя става; например, болен си и си кажеш положително - ще оздравея и оздравяваш, а друг си каже - няма да я бъде - и така става. Това е, защото поддържате отрицателната мисъл, която не гради - така че, за да има човек постижения, трябва да поддържа само положителни мисли в ума си, които градят. Ще кажете, откъде идат отрицателните мисли? - Библейската легенда разправя, че след като Бог дал наставления на Адам, как да живее, дошъл и Луцифер, черният адепт и той му предал друго учение. Сега тези двете учения се проявяват в човека като два противоположни стремежа, като два гласа, които му нашепват два рода мисли. Бог му нашепва положителните, а Луцифер - отрицателните. Засега хората са се научили да слушат и познават гласа на черния адепт и затова нямат постижения в живота си, а само противоречия и разочарования. Черният адепт нашепва на хората всеки да живее за себе си, да търси своето благо. Той е баща на човешкия егоизъм, а Божественото ни подтиква към общност на благата, към приятелство и братство.
към текста >>

Бог му нашепва положителните, а Луцифер - отрицателните.
Някой път една мисъл минава през ума ви и казвате - ще стане тази работа - и след време тя става; например, болен си и си кажеш положително - ще оздравея и оздравяваш, а друг си каже - няма да я бъде - и така става. Това е, защото поддържате отрицателната мисъл, която не гради - така че, за да има човек постижения, трябва да поддържа само положителни мисли в ума си, които градят. Ще кажете, откъде идат отрицателните мисли? - Библейската легенда разправя, че след като Бог дал наставления на Адам, как да живее, дошъл и Луцифер, черният адепт и той му предал друго учение. Сега тези двете учения се проявяват в човека като два противоположни стремежа, като два гласа, които му нашепват два рода мисли. Бог му нашепва положителните, а Луцифер - отрицателните. Засега хората са се научили да слушат и познават гласа на черния адепт и затова нямат постижения в живота си, а само противоречия и разочарования. Черният адепт нашепва на хората всеки да живее за себе си, да търси своето благо. Той е баща на човешкия егоизъм, а Божественото ни подтиква към общност на благата, към приятелство и братство. Всички приятели ни са помощници в нашия живот и всеки човек, с когото направите известна връзка ще упражни известно влияние във вашия живот. Всички добри хора са едно цяло и това е Божествената помощ, чрез която разумният свят ни помага и колкото повече приятели имаме, толкова сме по-силни.
към текста >>

11. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това същество е известно в окултната наука под името Луцифер.
В начало на създаване на нашия космос, преди милиарди години, из недрата на Битието се пробужда едно мощно космическо същество, което озарява със светлината си цялата вселена. То е било с грамадна мощ и сила; нямало равно на себе си. И казва легендата по нататък — това велико същество помислило, че няма нищо по-мощно и по-велико от него в света. То си помислило, че е самия Бог, всевластния господар на света. Но за негово голямо нещастие и изненада, от този миг неговата светлина започнала да намалява, почнало постепенно да губи силата си, и да се чувства по-ограничено. Това същество е известно в окултната наука под името Луцифер. Пак по същото време из недрата на Битието се появява друго едно велико и мощно същество, също така отличаващо се със светлина, знание и мощ. Но то вече нямало гордостта и самозабравата на първото, а е било проникнато от велико смирение. Това второ същество вече съзнава, че то е само проводник на великата реалност на Битието и отдава себе си напълно на служба на тази реалност. У него няма стремеж да прояви себе си, но то напълно се себеотдава да прояви великото вътре в света. И с него се случва обратното явление.
към текста >>

12. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 211 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И затова Учителят казва: „Вън от Христа, Истината е непознаваема.“ Вън от Христа ние не можем да проникнем във висшите сватове и не можем де получим реално познание за тях, а ще из-паднем в заблудите на Луцифера.
И от това, до колко нашите представи са идентични със саката действителности, ще зависи и верността на нашето познание. А нашите представи ще бъдат идентични с действителностите, когато се издигнем до състоянието на онова съзнание, което обуславя нашето и в чийто ум са породени първичните образи, чието отражение ние проечаваме като обективен свят. И затова, когато проучваме окултната наука, трябва да се ръководим от този принцип и да знаем, кои са именно онези автори, които са във връзка с великата творческа йерархия, и са изнесли нещата така, както са, а не така, както се отразяват в тяхното съзнание. Онези, които са проникнали във висшите светове, твърдят, че за да се схване реалността на висшите светове и да не се заблуждаваме от света на илюзиите, съзнанието ни трябва да бъде проникнато от Христа и ние самите да сме потопени в Христа — да познаваме реалността чрез Христа. Защото Христос прониква целия космос и за да схванем света такъв, какъвто си е, трябва да се свържем с Христа. И затова Учителят казва: „Вън от Христа, Истината е непознаваема.“ Вън от Христа ние не можем да проникнем във висшите сватове и не можем де получим реално познание за тях, а ще из-паднем в заблудите на Луцифера. Онези, които проучват света, без да са във връзка с Христа и без да са проникнати от Неговите сили, изучават не света, а своите представи за света. А тези представи не са вече пряко отражение, защото, щом в дадения случай не се пречупват през средата на Христовото съзнание, те се пречупват през средата на Луцифера, който е господар на света на илюзиите. Затова казвам, че онзи, който иска да проникне във висшите светове, без познаването на Христа няма да проникне във висшите сватове, а ще проникне само в света на своите представи, които пречупени през средата на Лицифера, не са нищо друго освен илюзии. Това може да се види някому много смело, и много казано, но така е. Защото съществуването на външния свят е обусловено от едно велико съзнание.
към текста >>

А тези представи не са вече пряко отражение, защото, щом в дадения случай не се пречупват през средата на Христовото съзнание, те се пречупват през средата на Луцифера, който е господар на света на илюзиите.
И затова, когато проучваме окултната наука, трябва да се ръководим от този принцип и да знаем, кои са именно онези автори, които са във връзка с великата творческа йерархия, и са изнесли нещата така, както са, а не така, както се отразяват в тяхното съзнание. Онези, които са проникнали във висшите светове, твърдят, че за да се схване реалността на висшите светове и да не се заблуждаваме от света на илюзиите, съзнанието ни трябва да бъде проникнато от Христа и ние самите да сме потопени в Христа — да познаваме реалността чрез Христа. Защото Христос прониква целия космос и за да схванем света такъв, какъвто си е, трябва да се свържем с Христа. И затова Учителят казва: „Вън от Христа, Истината е непознаваема.“ Вън от Христа ние не можем да проникнем във висшите сватове и не можем де получим реално познание за тях, а ще из-паднем в заблудите на Луцифера. Онези, които проучват света, без да са във връзка с Христа и без да са проникнати от Неговите сили, изучават не света, а своите представи за света. А тези представи не са вече пряко отражение, защото, щом в дадения случай не се пречупват през средата на Христовото съзнание, те се пречупват през средата на Луцифера, който е господар на света на илюзиите. Затова казвам, че онзи, който иска да проникне във висшите светове, без познаването на Христа няма да проникне във висшите сватове, а ще проникне само в света на своите представи, които пречупени през средата на Лицифера, не са нищо друго освен илюзии. Това може да се види някому много смело, и много казано, но така е. Защото съществуването на външния свят е обусловено от едно велико съзнание. А онова колективно съзнание, което прониква, ръководи и организира нашия Космос е Христос. Следователно, можем да кажем, че първичния свят съществува преди всичко в Неговото съзнание, а външния свят е едно отражение.
към текста >>

13. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Така че, една част от окултните съчинения, които съществуват днес в света, са вдъхновени от Христа, в друга част са вдъхновени от Луцифера.
Д. Апостолов За окултизма и окултната книжнина (продължение от бр. 179) III. За произхода на окултната литература Понеже окултната наука е преди всичко практична наука, то не е без значение на какви окултни съчинения ще попадне човек. Защото, както казах и по горе, в окултната литература има съчинения, в които няма нищо окултно, а има и такива, които са внесени в света с цел да заблудят търсещите. Защото човек не е сам в света, а има зад себе си йерархии от разумни същества, и той е поле на борба на две йерархии, които.си оспорват правото на владеене полето не неговото съзнание, затова и двете йерархии имат ученици между хората, и двете внасят обилно литература, за да могат да спечелят хората за своята кауза. Така че, една част от окултните съчинения, които съществуват днес в света, са вдъхновени от Христа, в друга част са вдъхновени от Луцифера. И онзи, който не е свикнал да прави разлика между тези два вида окултна книжнина, незабелязано ще попадне под влиянието на луциферианците, и ще има такива резултати, каквито не е очаквал. А това не ще рече, че- самата окултна наука е лъжлива, но че той е попаднал на такива методи, които не са му дали очаквания резултат. Защото науката сама по себе си е една*) но методите за приложение и използване на тези наука в двете школи са различни. Затова онзи, който иска да се ползва от окултното познание, трябва да внимава да попадне на съчинения, вдъхновени от Христа или въобще от братята на светлината, които са съработници, на Христа. Като основа на съчиненията вдъхновени от Христа или въобще от братята на светлината, е Евангелието, в което всека дума и всеки стих е пълен със смисъл и значение.
към текста >>

И онзи, който не е свикнал да прави разлика между тези два вида окултна книжнина, незабелязано ще попадне под влиянието на луциферианците, и ще има такива резултати, каквито не е очаквал.
179) III. За произхода на окултната литература Понеже окултната наука е преди всичко практична наука, то не е без значение на какви окултни съчинения ще попадне човек. Защото, както казах и по горе, в окултната литература има съчинения, в които няма нищо окултно, а има и такива, които са внесени в света с цел да заблудят търсещите. Защото човек не е сам в света, а има зад себе си йерархии от разумни същества, и той е поле на борба на две йерархии, които.си оспорват правото на владеене полето не неговото съзнание, затова и двете йерархии имат ученици между хората, и двете внасят обилно литература, за да могат да спечелят хората за своята кауза. Така че, една част от окултните съчинения, които съществуват днес в света, са вдъхновени от Христа, в друга част са вдъхновени от Луцифера. И онзи, който не е свикнал да прави разлика между тези два вида окултна книжнина, незабелязано ще попадне под влиянието на луциферианците, и ще има такива резултати, каквито не е очаквал. А това не ще рече, че- самата окултна наука е лъжлива, но че той е попаднал на такива методи, които не са му дали очаквания резултат. Защото науката сама по себе си е една*) но методите за приложение и използване на тези наука в двете школи са различни. Затова онзи, който иска да се ползва от окултното познание, трябва да внимава да попадне на съчинения, вдъхновени от Христа или въобще от братята на светлината, които са съработници, на Христа. Като основа на съчиненията вдъхновени от Христа или въобще от братята на светлината, е Евангелието, в което всека дума и всеки стих е пълен със смисъл и значение. Евангелието не е една обикновена повест но едно от най-дълбоките окултни съчинения, което е извор и основа на цялата съвременна окултна литература.
към текста >>

Пашов _____________ *) Защото и Луцифер не я придоби след падането си.
И намерил един път Учителя във физическия свят, ученика трябва да се води само по ума на своя Учител. Това, което Учителят му дава, ще му служи като светлина и критерии, за да се ориентира в големия лабиринт на окултното познание. Затова препоръчвам на всички онези, които искат да проучават окултизма, да проучват преди всичко беседите и лекциите на Учителя, които ще им дадат и по-вече от това, което те търсят. Те ще им дадат светлина и критерий, за да могат безопасно да проучват обширната окултна литература и да задържат само положителното. И само в тях в днешната епоха ще намерите методите, които са необходими за развитието но човека при днешното му състояние. В. Пашов _____________ *) Защото и Луцифер не я придоби след падането си. но преди него и благодарение на кривите методи, които приложи за нейното използване дойде и неговото падение! СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Царството Божие (из неделната беседа „Царството небесно“ – 17.01.1937 г.) Ще говоря само върху думите: „Царството Небесно“. Царството небесно представя организираното. разумното в света. То представя великото, неизследимото.
към текста >>

14. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Към 1901 година той застава на чело на духовното движение в Германия и скоро почва да издава списанието Луцифер-Гнозис, което излиза няколко години с ценни статии по окултизма.
Други трудове на Д-р Щайнер от областта на литературната критика и философията са: „Фридрих Нитче, един борец против своето време“, „Хегел и неговите противници“, „Съвременната лирика“ и пр. Най-важни негови философски съчинения си остават „Истина и наука“. „Философия на свободата“ и „Мирогледите през 19 век“. В първите две той излага своето становище по философските въпроси, а в последното съчинение разглежда развоя на идеите в Европа от Кант до Хегел. В началото той работи във Виена, но после се премества окончателно в Берлин, дето работи и до сега. Към 1901 година той застава на чело на духовното движение в Германия и скоро почва да издава списанието Луцифер-Гнозис, което излиза няколко години с ценни статии по окултизма. Дълги години е бил главен секретар на германската секция на Теософското общество, а от 1913 година е ръководител на Антропософското общество. По-капитални негови съчинения от областта на окултизма са: „Мистиката в началото на новите времена“, „Християнството като мистичен факт“, „Теософия“, „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“1) „Из акашовата хроника“, „Тайната наука“ (най-важното му съчинение по окултизма), „Духовното ръководство на човека и човечеството“, „Прагът на духовния свят“, „Степените на висшето познание“ и пр. В „Акашовата хроника“ той описва миналото на човечеството, като почва от първата вселенска епоха, която се нарича в окултизма първа манвантара, и проследява развитието му до днес, В „Тайната наука“ той излага същото с нови и по-големи подробности във връзка с дейността на съществата, които стоят по-горе от човека, понеже са минали през човешката стадия на развитие през минали вселенски епохи, а именно: ангели (духове на живота), архангели (духове на огъня), началства (духове на епохите), власти (духове на формите), сили (духове на движението), господства (духове на мъдростта), престоли (духове на волята), херувими (духове на хармонията) и серафими (духове на любовта). Тези същества са достигнали до това съвършенство, което сега имат, понеже са изминали вече пътя, по който сега върви човечеството. Последната част от „Тайната наука“ е посветена за пътя на себепознанието и посвещението, т. е.
към текста >>

3) Тези драми, както и окултните драми на френския окултист Едуард Шуре: „Елевзински мистерии" и „Децата на Луцифер" се представиха с голям успех в Мюнхен.
Вие ми показахте желаната светлина. В вашето обучение християнският езотеризъм се разви пред мене във всичката своя ширина, много по-обширен, отколкото по-рано аз можех да вярвам. Като отидем до извора на нещата, почваме да разбираме истинското християнство“. _______________________ 1) Преведена и на български. Доставя се от Петър Чорбаджиев, учител — Сливен 2) От идещата книжка почваме печатането му в списанието. 3) Тези драми, както и окултните драми на френския окултист Едуард Шуре: „Елевзински мистерии" и „Децата на Луцифер" се представиха с голям успех в Мюнхен. 4) Наскоро излиза от печат в български превод. КАБАЛА ОБЩИ ПОНЯТИЯ (Продължение от кн. 1). От книгата Изход се знае, че Мойсей бил поверил на Исус Навин ключовете на устното предание, но тия „Ключове“, както казва Saint-Yves d’Alveydre, ръждясали от ужаса на войните и гражданските междуособици, които са вълнували Израиля до времето на Ездра. При все това, те били запазени, вместо в светилището на храма, в средата на светското общество, на ясновидците и пророците, от които най-известен е Есей. Четенето на Моисеевите книги ставало публично, всяка събота.
към текста >>

15. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Известна е и под името Луцифер и Хеспер.
Заврьщането па изгонената Исктар от царството на Хадес на земята, това е асирийският символ на идещата пролет. Влиянието на Венера е добро. След Юпитер тя е най-големият ни благодетел. Нейният тон е А, а боята и жълто-синйо От старите е наричана още: Астарта, Афродита, Фрейя, Лакшми (жената на Вишну). Тя е била богинята на брака, на любовта и на хубостта. Известна е и под името Луцифер и Хеспер. Венера била жена на Вулкан. Тя владее над утеруса, половите органи, овариите, шията, евстахиевата тръба, кръвоносните съдове, гърдите, бъбреците и челюстите, а нейните болести са в повечето случаи последица от извънмерна чувственост. В хороскопа тя представлява по-старата сестра, жената, майката, любовницата. Средната й скорост достига 59' 8“, следователно, еднакво със слънцето и Меркурий. На големина е почти еднаква със земята.
към текста >>

16. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Създаденото небе или ангелският свят е вън от кръга на несъздаденото небе и се състои от три йерархии, на чело на които са поставени три йерарха: Михаил, Уриел и трети, чието име не е дадено от Бьоме и който е станал Луцифер след падането си.
Създаването на духовете на свобода изнася множество относителни центрове, в известен смисъл независими от Бога, но това не означава необходимо безредие или антагонизъм. Всичките са били „в температура“ или „хармония“ , преди да се яви себелюбието, което им състояние може да се уподоби на разните цветове и форми в някоя цветна градина, дето всеки цвят увеличава красотата на другия и по този начин образува приятен контраст, без да произвежда антагонизъм. В едни може да преобладава едно качество, в други друго качество, и пак това да не помрачава красотата на цялото. Това просто повдига общият ефект чрез различието им. Сътворението се развива чрез безкрайни кръгове. Създаденото небе или ангелският свят е вън от кръга на несъздаденото небе и се състои от три йерархии, на чело на които са поставени три йерарха: Михаил, Уриел и трети, чието име не е дадено от Бьоме и който е станал Луцифер след падането си. Те са образувани от двата принципи: светлия и тъмния, като последният образува основа или начало на първия. Тъмният или огнен принцип винаги е побеждаван от светлината, макар той и да съществува в Върховния. Той никога не бива активен, а остава в латентно или пасивно състояние. Той е просто една стремителна сила, която позволява на себе си да бъде надвита от светлината. Във Върховния не.ма нищо, прилично на зло или безредие, а всичко е напълно уравновесено и хармонично.
към текста >>

според Бьоме, тогава, когато йерархът, наречен отпосле Луцифер, който стоял начело на нашата вселена (която в същност била неговото тяло), отворил себе-центъра си, вместо да го държи затворен, и така се изплъзнал от божествения строй.
Едно егоистично желание или, както Бьоме се изразява, „едно лъжливо въображение“ , веднъж възбудено, продължава да увеличава интензивността си, гори по-буйно и причинява смущение, което Бьоме нарича „мъчилище“ . „Колелото на раждането“ по този начин става буквално „колело на страдание“. Вместо да се разсее от божествената светлина, която примирява противоположните сили, то ги подклажда, докато най-после страданието стане постоянно и съществуването се превърне на борба и мъка. Така се явяват тъй наречените дявол и ад, когато отрицателната или тъмна троица, отделена от светлата троица, се манифестира в разумното творение, вместо да остане в скрито или латентно състояние. Злото, като такова, което се е появило за пръв път. според Бьоме, тогава, когато йерархът, наречен отпосле Луцифер, който стоял начело на нашата вселена (която в същност била неговото тяло), отворил себе-центъра си, вместо да го държи затворен, и така се изплъзнал от божествения строй. Този себе-център или „centrum naturae“ , е основата, на която почива адът. „Гневът на Бога“ , пише Бьоме, е съществувал греди всички векове, обаче, не като гняв, а като латентен огън в дървото или камъка, докато бил разбуден. Гневът и любовта на Бога си хармонират, а строгостта и милостта се балансират една с друга. Йерарсите Михаил и Уриел останали верни на Бога като техен център, а йерархът, който после се нарекъл Луцифер и който е знаел волята божия и мизерията, която ще последва, ако той би се отдалечил от нея, е бил подбуден от жаждата за знание с цел само да знае, а това родило у него гордостта и тогава избрал „centrum naturae“ . Той е противопоставил волята си на божествената воля.
към текста >>

Йерарсите Михаил и Уриел останали верни на Бога като техен център, а йерархът, който после се нарекъл Луцифер и който е знаел волята божия и мизерията, която ще последва, ако той би се отдалечил от нея, е бил подбуден от жаждата за знание с цел само да знае, а това родило у него гордостта и тогава избрал „centrum naturae“ .
Злото, като такова, което се е появило за пръв път. според Бьоме, тогава, когато йерархът, наречен отпосле Луцифер, който стоял начело на нашата вселена (която в същност била неговото тяло), отворил себе-центъра си, вместо да го държи затворен, и така се изплъзнал от божествения строй. Този себе-център или „centrum naturae“ , е основата, на която почива адът. „Гневът на Бога“ , пише Бьоме, е съществувал греди всички векове, обаче, не като гняв, а като латентен огън в дървото или камъка, докато бил разбуден. Гневът и любовта на Бога си хармонират, а строгостта и милостта се балансират една с друга. Йерарсите Михаил и Уриел останали верни на Бога като техен център, а йерархът, който после се нарекъл Луцифер и който е знаел волята божия и мизерията, която ще последва, ако той би се отдалечил от нея, е бил подбуден от жаждата за знание с цел само да знае, а това родило у него гордостта и тогава избрал „centrum naturae“ . Той е противопоставил волята си на божествената воля. Той не се движел според това, което Бог възбуждал у него. Според Бьоме, падането на Луцифер се дължало на гордостта, която го довела до омраза към кротостта и смирението, в които се съдържат царството небесно и добротата на божието сърце. Като видел най-великите скрити мистерии на Божеството да стоят в такова смирение, заканил се и влязъл в свирепото могъщество на огъня, за да доминира над Сърцето на Бога със собственото си остроумие и разум, и поискал, Бог да му бъде подчинен. Той пожелал да съгражда и твори в природата, и така станал дявол.
към текста >>

Според Бьоме, падането на Луцифер се дължало на гордостта, която го довела до омраза към кротостта и смирението, в които се съдържат царството небесно и добротата на божието сърце.
„Гневът на Бога“ , пише Бьоме, е съществувал греди всички векове, обаче, не като гняв, а като латентен огън в дървото или камъка, докато бил разбуден. Гневът и любовта на Бога си хармонират, а строгостта и милостта се балансират една с друга. Йерарсите Михаил и Уриел останали верни на Бога като техен център, а йерархът, който после се нарекъл Луцифер и който е знаел волята божия и мизерията, която ще последва, ако той би се отдалечил от нея, е бил подбуден от жаждата за знание с цел само да знае, а това родило у него гордостта и тогава избрал „centrum naturae“ . Той е противопоставил волята си на божествената воля. Той не се движел според това, което Бог възбуждал у него. Според Бьоме, падането на Луцифер се дължало на гордостта, която го довела до омраза към кротостта и смирението, в които се съдържат царството небесно и добротата на божието сърце. Като видел най-великите скрити мистерии на Божеството да стоят в такова смирение, заканил се и влязъл в свирепото могъщество на огъня, за да доминира над Сърцето на Бога със собственото си остроумие и разум, и поискал, Бог да му бъде подчинен. Той пожелал да съгражда и твори в природата, и така станал дявол. В ума му влязло неуравновесеното любопитство и желание за нещо ново, вероятно нещо по-висше и от самия Бог. Той отказал да пожертва огъня-принцип или егоизма заради принципа-Светлина или за Любовта. Тъмният принцип вътре в него търсел начин да се манифестира.
към текста >>

Луцифер събудил принципа на Божия гняв, и тъмната троица го завладяла.
Тъмният принцип вътре в него търсел начин да се манифестира. Той отворил „centrum naturae“ и паднал. Той се съсредоточил в самия себе си, вместо да се съсредоточи в Бога. С това падане, основата на ада, която била скрита от цялата вечност. се манифестирала. Луцифер събудил принципа на Божия гняв, и тъмната троица го завладяла. Луциферовото действие предизвикало друг център на оперативна сила, в различие от първоначалния Център или Воля. Цялото снаряжение на природата се разслабило и един нов свет се издигнал, в който двойствените принципи се разделили, понеже единият бил винаги по-силен от другия. Божествената Воля се оттеглила на една по-дълбока основа и волята на създанието е изработила пътя за падането. Извън-едноелементния свят се появил света на четирите елементи, които били винаги в конфликт един с други. И настъпило ужасно „мъчилище“ или смущение.
към текста >>

Луциферовото действие предизвикало друг център на оперативна сила, в различие от първоначалния Център или Воля.
Той отворил „centrum naturae“ и паднал. Той се съсредоточил в самия себе си, вместо да се съсредоточи в Бога. С това падане, основата на ада, която била скрита от цялата вечност. се манифестирала. Луцифер събудил принципа на Божия гняв, и тъмната троица го завладяла. Луциферовото действие предизвикало друг център на оперативна сила, в различие от първоначалния Център или Воля. Цялото снаряжение на природата се разслабило и един нов свет се издигнал, в който двойствените принципи се разделили, понеже единият бил винаги по-силен от другия. Божествената Воля се оттеглила на една по-дълбока основа и волята на създанието е изработила пътя за падането. Извън-едноелементния свят се появил света на четирите елементи, които били винаги в конфликт един с други. И настъпило ужасно „мъчилище“ или смущение. По тоя предмет старите херметисти са поддържали, че за да се придобие наново „Prima Materia-та (първичната материя), човек трябва да“примири крайностите“ .
към текста >>

Нашата земя, казва Бьоме, била разположена в сферата на Луцифер.
Извън-едноелементния свят се появил света на четирите елементи, които били винаги в конфликт един с други. И настъпило ужасно „мъчилище“ или смущение. По тоя предмет старите херметисти са поддържали, че за да се придобие наново „Prima Materia-та (първичната материя), човек трябва да“примири крайностите“ . Огънят и водата, въздухът и земята трябва да се доведат пак в единство чрез хармонично преустройство. Prima Materia-та е елементът на безсмъртието, съвършен, пластичен, сформиран от волята за творчески цели, без да е необходимо да се работи с мъка или в крайна агония. Нашата земя, казва Бьоме, била разположена в сферата на Луцифер. Шестте качества произвели седмото, за да могат чрез него да манифестират природата красиво и стройно, тъй както тя е била тогава твърде етерна и възвишена. Но падането на Луцифер създало една лоша сфера, като разделило любовта и гнева или, с други думи, милостта и строгостта на Бога, а по този начин се нарушило равновесието им и се причинило общото безредие. Като последствие от това, природата станала твърде груба и не е могла да работи хармонично. Силите на светлината, обаче, постепенно превъзмогнали онези на тъмнината, и най-после равновесието на нещата достатъчно се повърнало, за да кулминира в човека. Бьоме казва, че Адам — употребяваме думата в индивидуалното й значение, защото тя има още и родово и символическо значение бил лъчисто същество, пропито с духовна или, по-скоро, небесна същност.
към текста >>

Но падането на Луцифер създало една лоша сфера, като разделило любовта и гнева или, с други думи, милостта и строгостта на Бога, а по този начин се нарушило равновесието им и се причинило общото безредие.
По тоя предмет старите херметисти са поддържали, че за да се придобие наново „Prima Materia-та (първичната материя), човек трябва да“примири крайностите“ . Огънят и водата, въздухът и земята трябва да се доведат пак в единство чрез хармонично преустройство. Prima Materia-та е елементът на безсмъртието, съвършен, пластичен, сформиран от волята за творчески цели, без да е необходимо да се работи с мъка или в крайна агония. Нашата земя, казва Бьоме, била разположена в сферата на Луцифер. Шестте качества произвели седмото, за да могат чрез него да манифестират природата красиво и стройно, тъй както тя е била тогава твърде етерна и възвишена. Но падането на Луцифер създало една лоша сфера, като разделило любовта и гнева или, с други думи, милостта и строгостта на Бога, а по този начин се нарушило равновесието им и се причинило общото безредие. Като последствие от това, природата станала твърде груба и не е могла да работи хармонично. Силите на светлината, обаче, постепенно превъзмогнали онези на тъмнината, и най-после равновесието на нещата достатъчно се повърнало, за да кулминира в човека. Бьоме казва, че Адам — употребяваме думата в индивидуалното й значение, защото тя има още и родово и символическо значение бил лъчисто същество, пропито с духовна или, по-скоро, небесна същност. Тялото му не било грубо като нашето, а етерно, по естеството си. Вътрешният човек държал в себе си външния, като затворник, и го прониквал, като желязото, което свети, когато е проникнато от огъня и изглежда като да е самото то огън.
към текста >>

Адам си позволил да бъде изкушаван от Луцифер в една лъжлива похот и насочил желанието и въображението си към света.
Двата последни били подчинени на първия. Той е разбирал еднакво божествените, човешките и природните неща. За да е могъл Адам да стане наистина добродетелен, трябвало да бъде изкушаван, защото добродетелта не може да съществува извън възможността на порока. Това е било едно болезнено стълкновение. Всеки от противните принципи се е борел за надмощие. Адам си позволил да бъде изкушаван от Луцифер в една лъжлива похот и насочил желанието и въображението си към света. Любопитството го подбудило да опита и узнае, като какво би било да бъде „вън от температурата“ и като какъв вкус би имали противните качества, твърдото и мекото, горчивото и сладкото, отделени едно от друго. Той се е отдал, божественият образ станал бледен и той станал земен, като оплел в падането си цялата природа на тази земя. Двата първоначални принципа, като били вън от температурата, причинили едно състояние на безредие, индивидуално и колективно. Работата на човека е да примири тези противни качества или принципи в себе си, и по този начин да премине за винаги в светлия принцип, който е божествен и превръща гнева в милост. а закона в любов.
към текста >>

Бьоме ни казва, че като следствие от падането и на двамата, Луцифер и Адам, човекът станал предмет на корупция, макар и да копнее да се изкупи.
Двата пола вече били различни. Като обърнали въображението си един към други, те яли от запретения плод и станали предмет на физическа смърт. Те не могли да останат за по-дълго време в рая, нито по вътрешното си състояние, нито по външното. Те ставали все повече и повече земни по естеството си, родили деца по естествения начин, както животинските творения, и станали предмет на болести и грижи, които са в света, дето те са се поставили със собственото си деяние. Девицата-Мъдрост отстъпила, като се завърнала в по-вътрешната област на тяхното естество, за да бди от там над тях и да ги пази. Бьоме ни казва, че като следствие от падането и на двамата, Луцифер и Адам, човекът станал предмет на корупция, макар и да копнее да се изкупи. Природата тоже станала груба, поради разпадането на температурата. Четирите елементи — огънят, въздухът, водата и земята — които, преди падането, били в същност един съставен елемент, проявен в хармонични контрасти, сега се намират във взаимен антагонизъм. Те още се бият и борят напразно и безрезултатно, ако и да са поддържани от силната връзка на естествения закон, на който Бог ги е подчинил. Ефектът се вижда върху цялата тази планета. Той се вижда по силните бури и разрушителните земетръси, сменявани със смъртни тишини и мрачни мъгли.
към текста >>

Ако Адам, който трябваше да запълни празнината, причинена от падналия йерарх, бе останал послушен на Всевишния, реда в природата на край щеше да се възстанови и тя щеше да бъде спасена от състоянието на „мъчилище“ или смущение, в което падна чрез действието на Луцифер.
Гневът е изявен в цялата природа толкоз добре, колкото и Любовта на Бога. Същото нещо се повтаря и в човека, главата на творението, както се вижда от историята на расите и е тъй релефно илюстровано в сегашно време. Човекът се е понижил, поради греха или своеволието, повече или по-малко до животинското поле на съществуване. Макар човекът по идея и да предшества останалите създания, но в проявлението си той е последен. Той щеше да бъде посредник между небето и земята, между духа и естеството и венец на всичките неща. Ако Адам, който трябваше да запълни празнината, причинена от падналия йерарх, бе останал послушен на Всевишния, реда в природата на край щеше да се възстанови и тя щеше да бъде спасена от състоянието на „мъчилище“ или смущение, в което падна чрез действието на Луцифер. Адам бе един вид двигател или врата, чрез която Върховният би могъл да оперира за изкупление на падналите ангели. Адамовото падане, обаче, направи необходимо въплъщението. Христос, като втори Адам, възстанови човека в първоначалното му достойнство като господар на творението. Бьоме впервал твърдо в историческия Христос. Той пише: „ние, християните, вярваме .
към текста >>

17. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Под него, в подножието му, се намират две фигури: Ариман и Луцифер.
Ако е била пренесена, и тя е станала жертва на пожара. Тая група има височина 9 метра. Централната фигура е Христос, който като че ли лъчеизпуска любов. Лицето му изразява любов, любов диша и от жестовете му. Лавата му ръка е простряна напред, като че ли пръска любов наоколо си. Под него, в подножието му, се намират две фигури: Ариман и Луцифер. Техните лица са измъчени ; те са победени от силата на любовта, която пръска Христос. Десният крак на Христа прави крачки към Аримана. Според Ернст Юли, Ариман и Луцифер олицетворяват две сили, две опасни крайности в човешкото развитие: материализъм и фантазиране, отчуждаване от физическия свят, бягане от земното, материалното. Тези две сили са победени от Христа, от любовта. Единият иска да съблазни към материализма, а другият иска бягане от земното, отчуждение от физическия свят.
към текста >>

Според Ернст Юли, Ариман и Луцифер олицетворяват две сили, две опасни крайности в човешкото развитие: материализъм и фантазиране, отчуждаване от физическия свят, бягане от земното, материалното.
Лицето му изразява любов, любов диша и от жестовете му. Лавата му ръка е простряна напред, като че ли пръска любов наоколо си. Под него, в подножието му, се намират две фигури: Ариман и Луцифер. Техните лица са измъчени ; те са победени от силата на любовта, която пръска Христос. Десният крак на Христа прави крачки към Аримана. Според Ернст Юли, Ариман и Луцифер олицетворяват две сили, две опасни крайности в човешкото развитие: материализъм и фантазиране, отчуждаване от физическия свят, бягане от земното, материалното. Тези две сили са победени от Христа, от любовта. Единият иска да съблазни към материализма, а другият иска бягане от земното, отчуждение от физическия свят. Луцифер, освен последното, символизира и гордостта. Във физиономията и жестовете на Христа се чувства голяма мощ. Ернст Юли, който описва тази група в книгата си: „Д-р Щайнер като художник“, пише, между другото: „когато видях тая група, изпитах голямо вълнение.
към текста >>

Луцифер, освен последното, символизира и гордостта.
Техните лица са измъчени ; те са победени от силата на любовта, която пръска Христос. Десният крак на Христа прави крачки към Аримана. Според Ернст Юли, Ариман и Луцифер олицетворяват две сили, две опасни крайности в човешкото развитие: материализъм и фантазиране, отчуждаване от физическия свят, бягане от земното, материалното. Тези две сили са победени от Христа, от любовта. Единият иска да съблазни към материализма, а другият иска бягане от земното, отчуждение от физическия свят. Луцифер, освен последното, символизира и гордостта. Във физиономията и жестовете на Христа се чувства голяма мощ. Ернст Юли, който описва тази група в книгата си: „Д-р Щайнер като художник“, пише, между другото: „когато видях тая група, изпитах голямо вълнение. Таково вълнение съм изпитвал до сега само три пъти в живота си: пръв път в Равена, при наблюдението на християнските мозайки, после в Монреал, в една църква и най-после във Флоренция в една църква, дето личи творчеството на Микеланджело. Обаче, сегашното преживяване е най-дълбоко и най-незабравимо“. Много души, дошли от разни части на света, са работили при постройката на „Гьотеанум“.
към текста >>

18. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„Съществува едно окултно предание за падането на Луцифер.
Доганова) и II. Чувствено внушение Съвременната култура на мрака Проявления на злото — Просветление Казано е някъде в Писанието: „светът лежи в лукавия“. И по-нататък: „дяволът от начало е лъжец и човекоубиец“. И още по-нататък : „крадецът иде да открадне, да заколи и да погуби“. А Христос е казал: „аз дойдох, за да имат хората живот, и да го имат преизобилно“. „Съществува едно окултно предание за падането на Луцифер. В теогонията на Хезиода, то се представлява като „война между титаните и боговете“, а в космогонията е известно като един астрален пожар, който е предхождал и предизвикал създаването на земята. В християнството то се нарича още грехопадането. Луцифер, както показва и името му, е бил носител на светлина, но като е проникнал в глъбините на божествената мъдрост и в устройството на божествения план, се е възгордял и възбунтувал. Той отказал да се подчинява на Всемогъщия Творец и, като е представлявал цял клас небесни сили, поискал е да сътвори и завладее един собствен свят, в който да тури човека независим, пълен с низши желания и вечно войнстващ. За тая цел, той вмъкнал в астралната светлина очарователната форма на жената, идеалната Ева, и така разделил половете.
към текста >>

Луцифер, както показва и името му, е бил носител на светлина, но като е проникнал в глъбините на божествената мъдрост и в устройството на божествения план, се е възгордял и възбунтувал.
И още по-нататък : „крадецът иде да открадне, да заколи и да погуби“. А Христос е казал: „аз дойдох, за да имат хората живот, и да го имат преизобилно“. „Съществува едно окултно предание за падането на Луцифер. В теогонията на Хезиода, то се представлява като „война между титаните и боговете“, а в космогонията е известно като един астрален пожар, който е предхождал и предизвикал създаването на земята. В християнството то се нарича още грехопадането. Луцифер, както показва и името му, е бил носител на светлина, но като е проникнал в глъбините на божествената мъдрост и в устройството на божествения план, се е възгордял и възбунтувал. Той отказал да се подчинява на Всемогъщия Творец и, като е представлявал цял клас небесни сили, поискал е да сътвори и завладее един собствен свят, в който да тури човека независим, пълен с низши желания и вечно войнстващ. За тая цел, той вмъкнал в астралната светлина очарователната форма на жената, идеалната Ева, и така разделил половете. Цяла плеяда ангели пламнали от ентусиазъм пред този образ, който обещавал на света непознати дотогава радости и наслади, и се групирали около своя водител. От съединението на Луцифер с Лилит (първичната Ева) се е родил Каин, което значи човекът, слязъл в материята и осъден на престъпление, страдание и изкупление. Тогава Луцифер създал една звезда между Марс и Юпитер, предназначена да се превърне на планета, която да живее самостойно, да се само- развива със свое знание и сила, без помощта на Всемогъщия.
към текста >>

От съединението на Луцифер с Лилит (първичната Ева) се е родил Каин, което значи човекът, слязъл в материята и осъден на престъпление, страдание и изкупление.
В християнството то се нарича още грехопадането. Луцифер, както показва и името му, е бил носител на светлина, но като е проникнал в глъбините на божествената мъдрост и в устройството на божествения план, се е възгордял и възбунтувал. Той отказал да се подчинява на Всемогъщия Творец и, като е представлявал цял клас небесни сили, поискал е да сътвори и завладее един собствен свят, в който да тури човека независим, пълен с низши желания и вечно войнстващ. За тая цел, той вмъкнал в астралната светлина очарователната форма на жената, идеалната Ева, и така разделил половете. Цяла плеяда ангели пламнали от ентусиазъм пред този образ, който обещавал на света непознати дотогава радости и наслади, и се групирали около своя водител. От съединението на Луцифер с Лилит (първичната Ева) се е родил Каин, което значи човекът, слязъл в материята и осъден на престъпление, страдание и изкупление. Тогава Луцифер създал една звезда между Марс и Юпитер, предназначена да се превърне на планета, която да живее самостойно, да се само- развива със свое знание и сила, без помощта на Всемогъщия. Обаче, всичките други Архангели получили заповед да му попречат, понеже тоя нов свят би внесъл безредие в Творението и би разкъсал веригата на божествената и планетна йерархия. Борбата се свършила с поражението на Луцифера: образуващата се планета била разрушена на дребни планетоиди и Луцифер с неговото войнство бил отхвърлен върху един по-низш свят, върху друга планета, откъсната тогава от слънчевата ядка. Тая планета е била Земята, първичната Земя, която съставлявала едно цяло с Луната. Следователно, гор- достта, непокорството на Бога, низшите желания (страстта, лъжата, кражбата, частната собственост, убийството) — с една реч, злото във всичките негови, проявления е било поразено от великата всеобемна Любов, от божествената Мъдрост и от Истината, общата цел на които е вечната хармония на божествения живот.
към текста >>

Тогава Луцифер създал една звезда между Марс и Юпитер, предназначена да се превърне на планета, която да живее самостойно, да се само- развива със свое знание и сила, без помощта на Всемогъщия.
Луцифер, както показва и името му, е бил носител на светлина, но като е проникнал в глъбините на божествената мъдрост и в устройството на божествения план, се е възгордял и възбунтувал. Той отказал да се подчинява на Всемогъщия Творец и, като е представлявал цял клас небесни сили, поискал е да сътвори и завладее един собствен свят, в който да тури човека независим, пълен с низши желания и вечно войнстващ. За тая цел, той вмъкнал в астралната светлина очарователната форма на жената, идеалната Ева, и така разделил половете. Цяла плеяда ангели пламнали от ентусиазъм пред този образ, който обещавал на света непознати дотогава радости и наслади, и се групирали около своя водител. От съединението на Луцифер с Лилит (първичната Ева) се е родил Каин, което значи човекът, слязъл в материята и осъден на престъпление, страдание и изкупление. Тогава Луцифер създал една звезда между Марс и Юпитер, предназначена да се превърне на планета, която да живее самостойно, да се само- развива със свое знание и сила, без помощта на Всемогъщия. Обаче, всичките други Архангели получили заповед да му попречат, понеже тоя нов свят би внесъл безредие в Творението и би разкъсал веригата на божествената и планетна йерархия. Борбата се свършила с поражението на Луцифера: образуващата се планета била разрушена на дребни планетоиди и Луцифер с неговото войнство бил отхвърлен върху един по-низш свят, върху друга планета, откъсната тогава от слънчевата ядка. Тая планета е била Земята, първичната Земя, която съставлявала едно цяло с Луната. Следователно, гор- достта, непокорството на Бога, низшите желания (страстта, лъжата, кражбата, частната собственост, убийството) — с една реч, злото във всичките негови, проявления е било поразено от великата всеобемна Любов, от божествената Мъдрост и от Истината, общата цел на които е вечната хармония на божествения живот. Тъй говори езотерическото предание.
към текста >>

Борбата се свършила с поражението на Луцифера: образуващата се планета била разрушена на дребни планетоиди и Луцифер с неговото войнство бил отхвърлен върху един по-низш свят, върху друга планета, откъсната тогава от слънчевата ядка.
За тая цел, той вмъкнал в астралната светлина очарователната форма на жената, идеалната Ева, и така разделил половете. Цяла плеяда ангели пламнали от ентусиазъм пред този образ, който обещавал на света непознати дотогава радости и наслади, и се групирали около своя водител. От съединението на Луцифер с Лилит (първичната Ева) се е родил Каин, което значи човекът, слязъл в материята и осъден на престъпление, страдание и изкупление. Тогава Луцифер създал една звезда между Марс и Юпитер, предназначена да се превърне на планета, която да живее самостойно, да се само- развива със свое знание и сила, без помощта на Всемогъщия. Обаче, всичките други Архангели получили заповед да му попречат, понеже тоя нов свят би внесъл безредие в Творението и би разкъсал веригата на божествената и планетна йерархия. Борбата се свършила с поражението на Луцифера: образуващата се планета била разрушена на дребни планетоиди и Луцифер с неговото войнство бил отхвърлен върху един по-низш свят, върху друга планета, откъсната тогава от слънчевата ядка. Тая планета е била Земята, първичната Земя, която съставлявала едно цяло с Луната. Следователно, гор- достта, непокорството на Бога, низшите желания (страстта, лъжата, кражбата, частната собственост, убийството) — с една реч, злото във всичките негови, проявления е било поразено от великата всеобемна Любов, от божествената Мъдрост и от Истината, общата цел на които е вечната хармония на божествения живот. Тъй говори езотерическото предание. Луцифер паднал на Земята, в най-гъстата материя, и затова тоя свят „лежи в лукавия“. На тая Земя от начало още царуват всички пороци: лъжата, блудството, себелюбието, гордостта, завистта, злобата, клеветата и човекоубийството, и на тая Земя се води постоянна борба между злото и доброто, и в тая борба между тях — между „крадеца, който обсебва, коли и погубва“, и Спасителя — човешката душа се стреми да влезе в пътя на спасението, да познае истината и да добие отново първо- началната свобода, радост и веселие в Бога.
към текста >>

Луцифер паднал на Земята, в най-гъстата материя, и затова тоя свят „лежи в лукавия“.
Обаче, всичките други Архангели получили заповед да му попречат, понеже тоя нов свят би внесъл безредие в Творението и би разкъсал веригата на божествената и планетна йерархия. Борбата се свършила с поражението на Луцифера: образуващата се планета била разрушена на дребни планетоиди и Луцифер с неговото войнство бил отхвърлен върху един по-низш свят, върху друга планета, откъсната тогава от слънчевата ядка. Тая планета е била Земята, първичната Земя, която съставлявала едно цяло с Луната. Следователно, гор- достта, непокорството на Бога, низшите желания (страстта, лъжата, кражбата, частната собственост, убийството) — с една реч, злото във всичките негови, проявления е било поразено от великата всеобемна Любов, от божествената Мъдрост и от Истината, общата цел на които е вечната хармония на божествения живот. Тъй говори езотерическото предание. Луцифер паднал на Земята, в най-гъстата материя, и затова тоя свят „лежи в лукавия“. На тая Земя от начало още царуват всички пороци: лъжата, блудството, себелюбието, гордостта, завистта, злобата, клеветата и човекоубийството, и на тая Земя се води постоянна борба между злото и доброто, и в тая борба между тях — между „крадеца, който обсебва, коли и погубва“, и Спасителя — човешката душа се стреми да влезе в пътя на спасението, да познае истината и да добие отново първо- началната свобода, радост и веселие в Бога. Душата се стреми да се освободи от оковите на материята, да завладее и подчини всичките й закони и проявления, т. е. да възстанови безсмъртието си във всичките планове на битието. И затова Христос — проявлението на висшата, божествената Любов — дойде на тоя свят, зз да даде. на човечеството разумен, вечен, преизобилен живот, живот на истинско знание и на взаимна, безкористна, идеална любов и братство между всички хора.
към текста >>

Навред, по цялото земно кълбо, падналият Луцифер е разперил черните си крила, разкъсва с ноктите си човешките души и пролива кръвта на народите.
Всичките първоначални пороци продължават да съществуват. Народите воюват помежду си за обсебване и егоистично използване все по-големи и по-големи материални блага. Насилието, във всичките му форми и видове, се прилага навред, за да удовлетвори алчността, егоизма и животинските инстинкти у хората. Никаква милост и прошка, никаква отстъпчивост и миролюбиво разбиране за общо благо, а безпощадна война на всички против всички — bellum omnium contra omnes. Лъжата, кражбата, развратът и убийствата с в пълния си ход. Навред, по цялото земно кълбо, падналият Луцифер е разперил черните си крила, разкъсва с ноктите си човешките души и пролива кръвта на народите. Червеното зло е обсебило тоя свят и го терзае адски,., Но това зло не върлува само между народите-. то вилнее и в средата на самите тях. Лъжат отделни лица, лъжат и цели съсловия; крадат отделни престъпници, крадат и цели, и то „най-интелигентни“, съсловия и класи ; развратничат отделни личности, развратничат публично и най- благообразни кръгове, които носят златни одежди; убиват отделни дегенерирани типове, но убиват и цели „интелигентни“ организации под претекст за „общо добро“. И никой не помисля нито минута за ужасните и неизбежни последици от своите престъпни деяния! А великият, никога ненарушим, закон за възмездието или кармата: „с каквато мярка мериш, с такава и ще ти се възмери“ или: „каквото посееш, това и ще пожънеш“ или: „който вади нож, от нож умира“ — закон, възвестен от Христа и постоянно оправдаван от фактите на действителния живот — като че ли никого не стряска, никого не вразумява!
към текста >>

19. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той слезе на земята, от една страна, вместо Луцифер-Дионисий, от космичен Бог да се превърне във вътрешно-мистичен Бог на човешката душа, а от друга, да се прояви като Дух на земята, който господства над смъртта и живота (вж. Р.
Чаша кръвта Христова, трябва да виждаме първите представители на цялото човечество, които чрез Христовия импулс са преживели и ще преживяват обновата на собствената си кръв, духовното раждане на Аза. Ще проследим стъпка по стъпка основата и възхода на всичко онова, което стана сутринта на Възкресението, новия храм на Св. Граал, възкръсналото из гроба тяло, в делата и словата Христови, така както ни са дадени от Йоана. Христос се явява Спасител за хората на земята; неговите дела са насочени да изцелят човешката душа и да установят храмовната тайна на човешкото тяло. И едното и другото са в тясна връзка със земната мисия на Христа. Той слезе на земята, от една страна, вместо Луцифер-Дионисий, от космичен Бог да се превърне във вътрешно-мистичен Бог на човешката душа, а от друга, да се прояви като Дух на земята, който господства над смъртта и живота (вж. Р. Щайнер цикъла: „Изток в светлината на Запада“). Христос възвръща на човешката душа и изнемощялото световно тяло девствеността и истинския живот. Това проличава още в началото на Йоановото евангелие при чудото з Кана Галилейска и изпъждането на търговците из храма. За забелязване е, че при първото взема участие и девствената Божия Майка, а при второто Христос, макар и на глухи уши, открито вече изявява храмовната тайна на бъдещето: „разрушете тоя храм н аз на третия ден ще го въздигна ... Но той говореше за храма на тялото си“. Когато човек има винаги пред очи, от една страна, основната същност и разрастване на силите на Грааля, както ни ги уяснява Йоановото евангелие и развитието на човечеството след тайната на Голгота, от друга, никога не ще направи грешката да попълни картините от евангелието с тия на преданието за Св.
към текста >>

У юношата, който тъкмо встъпва във възрастта на половата зрелост, е почнал да се разгаря пламъка на Луцифер.
Но ако твоята уста е научила тая благословия, в теб прораства и се разраства и дава плод вечното блаженство в цялата си пълнота . . * * * След като още във втората глава Христос се изявява като истински господар на храма, в следната глава със словото си той действа очистително на душата на Никодима и Самаритянката. Девствени трябва отново да станат душите чрез раждането им от вода и Дух Божи, чрез извора на водата, която изтича от вечния живот“ (глави 3, 5 и 4, 14). След като първите сили на Грааля и Логоса са се влели в земната сфера, Христос почва своето въздействие върху Грааля — храма на човешкото тяло, чрез изцелението на момчето на царския човек (4, 47) и на болния от За год. в Витесда. У юношата, който тъкмо встъпва във възрастта на половата зрелост, е почнал да се разгаря пламъка на Луцифер. Той се изразява със смъртоносна жарка треска, която трябва да угасне под целебната сила на Светлия Христов Дух. Нима и ние, при всека смъртоносна треска, при всяко разгаряне на страстта, не трябва да отправим поглед към оная сила, която легендата за Грааля изправя пред нас в поразителния образ на кървавото копие, на копието на егоистичните желания, забиваше се все по-дълбоко и по-дълбоко в нас? Винаги Каин ще умъртвява у нас душата на Авела: къде остана детето, което ние некога бяхме, къде е младият Авел у нас? Ние бавно и с мъка го намираме отново, стремейки се към космичните сили на раждането, към прераждането. В песните и химните на Новалис можем да почувстваме тия сили в цялата им пълнота.
към текста >>

която Луцифер изкуси, и фарисеите, нейните гонители, и казва: „Аз съм виделината на света“ (8, 12).
Щайнер: „Християнството като мистика“ — Лазаровото чудо). Изхождайки от тая основа с пълно съзнание можем да разгледаме това, което е нахвърляно в по-нататъшните глави (8 — 12) на Йоановото евангелие. Цялата 8-а глава става в Соломоновия храм и е илюстрация на думите: „И светлината свети в тъмнината и тъмнината не я обзе“. Тук трагедията на тая борба стига кулминацията си; самата тая глава е обрисувана с високо духовно-артистично майсторство. Централният образ в тая глава е Христос, който стои между прелюбодейката. която Луцифер изкуси, и фарисеите, нейните гонители, и казва: „Аз съм виделината на света“ (8, 12). Пишейки името си на земята, той поема върху си вината на грешницата, а върху фарисеите изрича страшните съдни слова: „Вие сте от баща дявола и похотите си бащини искате да струвате“ (8, 44). Борбата се разразява в това, че новата мистична тайна се изправя пред старата; издъхналата в юдейския закон сила на Отца, израилевия отец, е изправена срещу живия Отец на света, когото Христос дойде да възвести. Името на Аврама е затъмнено с думите: „Аз съм“. Исус казва: „Аврам, баща ви, радвал би се да види моя ден; и видя го и възрадва се“. Рекоха му Йудеите: „Петдесет години нямаш и Аврама ли си видял?
към текста >>

НАГОРЕ

0.45684504508972