Търсене в текстове за 'Лук'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 155 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Днес се лекува кога да е, операции се правят кога да е, всичко се започва все наслуки.
И наистина кой от нас, като види един навит часовник, чиито стрелки с такава планомерна точност ни показват времето, не знае, че нечия разумна ръка го е навила? Слънцето, луната и планетите – това са големите показалци на времената, в астрологичния смисъл на думата. Ето защо всички мъдреци твърдят, че има време за всяко нещо, сир., че всяко нещо трябва да се извърши при онези естествени, благоприятни за него условия. Така астрологията наистина се явява ключ на всички окултни науки. И истинските окултисти от всички времена не вършат нещата, когато им скимне, както върши днешния човек. Днес се лекува кога да е, операции се правят кога да е, всичко се започва все наслуки. И да се не чудим, че понякога не успяваме: то е, защото излизаме да сеем на сняг, или се греем на лунни лъчи, вместо на слънце. А ако на някои хора им върви, то е защото, астрологически погледнато, те инстинктивно се подчиняват на планетните течения, които у тях действуват в дадения миг хармонично. Следователно не е все едно кога се ражда човек, кога поема той първата вдишка като независимо от живота на майката същество. В този миг то приема оня мигновен отпечатък на мировото трептение, който определя главните линии на неговата съдба, на неговия път в живота. И астрологията определя общите условия, материални и духовни, всред които индивида се ражда и проследява в бъдещето ония благоприятни или неблагоприятни фази, в които неговият живот ще минава в своето развитие.
към текста >>

2. СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Да живееш с едно полугладно тяло, да се лишиш от всеки лукс, да се задоволяваш с най-сиромашки, с най-евтини неща, да си откажеш всяко развлечение, всяка забава, за да трупаш пари – това бездруго не е от обич към себе си.
Не е висша обич към себе си обичта, която подбужда човека да се облича с най-хубавата си премяна, кога тръгне по гости или на разходка, а го кара да надене вкъщи окъсани и нечисти дрехи. Това е обич към чуждото мнение, дирене похвалата на другите – то е да се обличаш само по физически. А има и друг начин на обличане – вътрешно обличане, което прави душата, що облича своята премяна да се разкрива на другите през и чрез нея. Този начин на обичане се отпечатва в начина, по който ние носим своите дрехи и никой живот не е в състояние да скрои тая кройка. Скъперникът не се обича: той по обича златото си. Да живееш с едно полугладно тяло, да се лишиш от всеки лукс, да се задоволяваш с най-сиромашки, с най-евтини неща, да си откажеш всяко развлечение, всяка забава, за да трупаш пари – това бездруго не е от обич към себе си. Любовта на скъперника не надхвърля неговите торби с жълтици и тялото му скоро става явен доказ за малкото грижа, що той му отдава. Любовта е елемент така реален, както въздуха или водата. Тя има, според хората, много степени, много качества и като златото, в нея може да влезе сплав и от по-груби вещества. Най-чиста и възвишена любов има онази душа – било мъж или жена, която е в най-тясно общуване с Безграничната Душа и която непрестанно иска от нея повече и повече мъдрост. Мисълта, почитта на такава една душа са от голяма цена за всеки, който е облагодетелствуван от тях.
към текста >>

3. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Лукът (кромид) се развивал превъзходно под розова светлина, а всички останали цветни лъчи са действали неблагоприятно и затруднявали растежа.
Oskar Ganser е правил опити с някои растения и добил следните резултати: бобът под розова светлина растял три пъти по-бърже, отколкото при чистата слънчева светлина, а при синя и сребърно-сива увяхвал бърже. Останалите краски не дали особени резултати. Ягоди при бяла, червена и розова светлина са се развивали добре, бърже узрявали, плодовете им се оказали по-добри и по-едри от тия, стояли на обикновена слънчева светлина. Обратният резултат се е получил при светло-зелена и светло-синя светлина. Растенето се забавяло, едва узрявали ягодите и давали твърде малко плодове. Лукът (кромид) се развивал превъзходно под розова светлина, а всички останали цветни лъчи са действали неблагоприятно и затруднявали растежа. Оказало се. че червения лук се развивал много по-добре при тъмно-кафяво осветление слабо – при тъмно-зелен и никак при черен цвят. Тия няколко примера ясно говорят, че червените лъчи имат способността да стимулират растежа у някои растения. Интересно би било да се направят известни опити със семена, изложени на цветна светлина известно време и след това посадени, за да се установи тая стимулационна способност и по друг път. Изследванията на някои биолози установяват, че и виолетовите лъчи по отношение на рибите имат тая съща способност.
към текста >>

че червения лук се развивал много по-добре при тъмно-кафяво осветление слабо – при тъмно-зелен и никак при черен цвят.
Ягоди при бяла, червена и розова светлина са се развивали добре, бърже узрявали, плодовете им се оказали по-добри и по-едри от тия, стояли на обикновена слънчева светлина. Обратният резултат се е получил при светло-зелена и светло-синя светлина. Растенето се забавяло, едва узрявали ягодите и давали твърде малко плодове. Лукът (кромид) се развивал превъзходно под розова светлина, а всички останали цветни лъчи са действали неблагоприятно и затруднявали растежа. Оказало се. че червения лук се развивал много по-добре при тъмно-кафяво осветление слабо – при тъмно-зелен и никак при черен цвят. Тия няколко примера ясно говорят, че червените лъчи имат способността да стимулират растежа у някои растения. Интересно би било да се направят известни опити със семена, изложени на цветна светлина известно време и след това посадени, за да се установи тая стимулационна способност и по друг път. Изследванията на някои биолози установяват, че и виолетовите лъчи по отношение на рибите имат тая съща способност. Изложените яйца на тая светлина много по скоро се развили, отколкото при другите лъчи. В тая насока цветните лъчи представляват още едно богато поле за работа, както за ботаници, физици, химици, тъй и за биолозите.
към текста >>

4. Списанието PDF Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Приятно ни е да съобщим, че наскоро ще излезе от печат, луксозно издадена и със символична картина на кориците, книгата ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ – мистични сонети от Иван Толев.
Ново общество Орган на съюза на свободните братски общества. 10. Жива струя Орган за морално и духовно повдигане на обществото. 11. Духовно слово Списание за духовен живот. 12. Вестник на девиците. Книжовна вест. Приятно ни е да съобщим, че наскоро ще излезе от печат, луксозно издадена и със символична картина на кориците, книгата ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ – мистични сонети от Иван Толев. Допълнително ще се обяви цената със специална покана.
към текста >>

5. Списанието PDF Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Луксозно издание 20 лева.
Златаров – Трагедията на П. К. Яворов. Спомени и бележки. С портрет на Яворов. Лора. Тодор Александров. Луксозно издание 20 лева. Натурфилософско четиво № 12. „Що е Монизъм? " от В. Бьолше с увод от професор Д-р Ас. Златаров. Монистичният възглед за света цена 10 лв.
към текста >>

Луксозно издание.
Софрони, 123, София. 15. Спорт и Хигиена, от професор Пагел и др. с предговор от проф. Крауз. Превела Ж. Ст. Кутинчева. Луксозно издание. Цена 10 лева. Издание на „Акация", София.
към текста >>

6. Синевина - Зарко Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Не ме привличат вече душните зидове на тая тежка, тъмна сграда, защото веднъж, през една пролука окото ми зърна дълбините на чистия лазур Веднъж, в часове на тежка мъка, прозрях частица от онова, което е нетленно, надзърнах в себе си и видях моя Бог, когото не познавах до тоя час.
Искам да стигна двете очи на хоризонта на моя път. Помогни ми в моя път! II. ЗА ВЕЧНИЯ ИДЕАЛ Роден съм от Безконечния. Безкрайността ме е сътворила и безкрайността може да задоволи душата ми. Не ме зовете отново в затвора, откъдето се мъча да изляза. Не ме привличат вече душните зидове на тая тежка, тъмна сграда, защото веднъж, през една пролука окото ми зърна дълбините на чистия лазур Веднъж, в часове на тежка мъка, прозрях частица от онова, което е нетленно, надзърнах в себе си и видях моя Бог, когото не познавах до тоя час. Пред очите ми се разстла моят друм, що води в безконечността и тръгнах по него. Не мисля за края, защото няма време, що може да го достигне. Доволен съм, че ходя по тоя друм. Той води към щастието. А щастието е това, което нивга няма да достигнем.
към текста >>

7. КНИЖНИНА Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

От Кайро съобщават за нови и важни археологически находки в Асуан и Луксор.
Стридата може да затваря черупката си с една тегловна сила от 15 кг. Ако човек в съотношение със своята големина притежаваше същата сила, той би могъл да балансира с главата си 80 локомотива. Домашната муха може да държи без опора една кибритена клечка между крачката си, което за човека съответства на една греда 8.50 м. дълга. Бълхата скача 200 пъти по-високо от височината на собственото си тяло; това означава за човека да подскочи на една височина от около 300 метра. Нови разкопки в Египет. От Кайро съобщават за нови и важни археологически находки в Асуан и Луксор. Г-н Юго Монерт е открил в Асуан една черква, част от манастира „Св. Симон" от VII век, и множество пергаменти и коптски ръкописи, съдържащи ценни данни за историята на средните векове. Възпитателният метод „Монтесори”. Лили Рубичек, директор на видното училище „Монтесори" дава в едно виенско списание основните начала на това училище и възпитанието в него. Гениалната възпитателка Мария Монтесори си поставя за цел да събуди у детето самодейност и самостоятелност.
към текста >>

8. Пирамидата - из „Посвещения от Седир Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Когато ще лекуват някой болен от „самодивска" или „русалска" болест, приготвят ново гърне с неначета вода и нова паница с оцет и скълцан чеснов лук.
После знамето бива забито на двора и всички му се покланят и го целуват. Игрите на русалците, под звука на отреден свирач с кавал, биват два вида: едните са само за любопитство на зрителите, или за плодородие, а другите само за около болните, само като обред. Обикновените игри са разни форми на ръченицата, които удивляват с честите си стъпки и извивания, а другите пак ръченица, но още по-бърза, така щото окото на зрителя не разпознава кога русалецът допира до земята. При танца около болния, преди русалецът да падне в несвяст, се играе особена игра „флоричка". През всичкото време русалците мълчат; има право да говори само ватафинът. Когато ще лекуват някой болен от „самодивска" или „русалска" болест, приготвят ново гърне с неначета вода и нова паница с оцет и скълцан чеснов лук. Болният, покрит с черга – се донася и слага, дето ще играят русалците. Те се нареждат в кръг и по възраст, така щото най-старият и най-младият свързват кръга. Сам ватафинът е вън от него. Той държи в едната ръка знамето, в другата паницата и дава с глава наставления. Отначало танцът е тих и кротък.
към текста >>

9. Опити върху научна астрология Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Той приготовлява и разни талисмани, които гарантират на техните носители всички радости и сполуки в живота.
През 1923 год. в Турция, той е стоял така заровен цял месец, В Рим полицията не е позволила експериментът да продължава повече от половин час. Вън от това, взети са били всички мерки, за да се избегне всяка измама. Цинковият ковчег, в който е бил поставен факирът, е бил моментално споен и поставен в един голям басейн. Тара бей чете много лесно в мисълта на другите. Той приготовлява и разни талисмани, които гарантират на техните носители всички радости и сполуки в живота. Според туй, което пише доктор Франшети, Тара бей не представлява някакъв феномен, съвсем непознат на науката Въпреки това, той е едно удивително съчетание на толкова различни способности. Сеансите които ще направи в Париж, ще почнат на 17 юли, в салона на теософското общество Tе ще бъдат посрещнати с голям интерес от страна на всички физиолози и физици, които вълнува мистерията на човешката машина, където има толкова много необяснимости. * * * ФАКИРЪТ ТАРА БЕЙ НИ ИЗЛАГА СМИСЪЛА И ЦЕЛТА НА СВОИТЕ СТРАННИ ЕКСПЕРИМЕНТИ „Ще ви приема, утре след 6, в хотела си”. Думата „факир" в индийския речник означава „беден човек”. С течение обаче на времето, тя е приела по-друго значение: аскет, чудотворец, обикновено стар, сух, изтощен.
към текста >>

10. АКВАРЕЛ - Ире Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Дневните осцилации зависят от земния магнетизъм; седмичните флуктуации са свързани главно със сизигиите на луната; месечните колебания менят своите скорости, а годишните промени видоизменят пълнежите.
Тия пълнежи променят съответно не само потенциала на елементите на почвата, но и самия човек, който може да се уподоби на редица батерии, свързани с една едничка батерия, която представя психомоторния център на мускулната система. Следователно, проучването на земния магнетизъм може да позволи да се докаже влиянието на небесните светила върху човека и да се изследват неговите свойства. Така Брук („Земният магнетизъм"), като изследва токовете, що браздят земята, забелязва, че към земния магнетизъм трябва да се прибави комбинираното действие на слънцето и луната. От него произлизат известни напрежения и контракции, известни изпразвания, които се менят под влияние на земното движение като упражняват реципрочни въздействия, та по такъв начин непрекъснато менят собствената си интензивност. Брук отбелязва дневни, седмични, месечни, годишни, четиригодишни, шестнадесетгодишни и петвековни колебания. Дневните осцилации зависят от земния магнетизъм; седмичните флуктуации са свързани главно със сизигиите на луната; месечните колебания менят своите скорости, а годишните промени видоизменят пълнежите. Четиригодишният период се дължи на връщането на слънцето към същото положение в един и същи час; шестнадесетгодишният произтича от съчетанието на предходния с деветнадесетгодишния лунен цикъл (цикъл на поврата на. новолунията в същите дати) Петвековният период обхваща точно 516 години и се мести прекъснато на 11градуса всеки 19 години. Всички тия цикли се придружават със съответни промени в метеорологията и в историята на народите. Брук, като ги сравнява с хода на историчните събития, установява, че те отговарят на големите периоди на подем и извежда следните няколко общи закона: „Апогеят в периода на познатите цивилизации е бил достиган все в същата периодична вековна епоха, а именно епохата на преминаването на вековния полюс през столицата или по-скоро през центъра на владенията на ръководния народ; тия апогеи продължавали колкото е времето на това преминаване. „Един ръководен народ управлява и напътва човечеството само в течение на един петвековен период".
към текста >>

11. Духовните движения и общественият живот – С.Г.С. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Лука 5:37-38.
СТАРИ И НОВИ МЕХОВЕ И никой не налива ново вино във вехти мехове. Новото вино трябва да се налива в нови махове. За да се запазят и двете. Ев. Лука 5:37-38. Тази малка притча е класическа по израз и съдържание. Христос със замаха на вещ художник, прави едно велико обобщение на идеите: никой, казва той, не бива да налива ново вино във вехти мехове, защото ще се пукнат. Ала трябва ли да вземем казаното в пряк смисъл? Не. То е вярно в преносен смисъл. Прави се аналогия на новото учение с ново вино и на старите хора със стари мехове.
към текста >>

12. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

„В 6 година, се казва там, на Кан, 11 Милук, през месец Зак имаше непрестанни земетресения, които продължаваха до 13 хуен.
Тая еднаквост на легендата е доста знаменателен факт. Тук ще приведа за пример и Плонжоновия превод на съчинението на Н. С. Троано, запазено в Британския музеи и написано още преди 3500 год. от Юкатанските жители Майя. Там е описано потъването на последната останка от Атлантида, остров Посейдонис, за който споменува още и Платон. „В 6 година, се казва там, на Кан, 11 Милук, през месец Зак имаше непрестанни земетресения, които продължаваха до 13 хуен. За жертва падна страната с глинестите върхове Му **). След двукратно разтръскване тя изчезна в нощта. Почвата постоянно бе разтърсвана от вулканическа сила, която ту я повдигаше, ту я снишаваше на много места, докато най-сетне съвсем пропадна. Тогава земната повърхност се разпука и разпокъса, докато най-сетне и тези отделни късове бяха съвсем разпокъсани.” -------------------------------------------------------------------------------------------- Увлечени в желанието да разкрият малко завесата, която скрива великата драма на великия атлантски континент, мнозина автори от по-ново време са писали странни идеи за Атлнтис. Хумболд прочел разказа на Платона за Атлантис и казва; .,Докато пътувах, нийде не я (т.е.
към текста >>

13. Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Настанаха часовете на тъжна, късна есен, когато окото дири пролука нейде в небето, за да найде малко радост.
Премина лятото. Лотосите не цъфтяха вече. Те скриха своя живот в семето за идното лято, когато слънцето пак ще грее обилно, щедро. Водите на свещената река захладяха и носеха вест от планината за прииждащите дни на зимата. Слънцето се скри зад облаците, които бурите довлякоха и секна песента на птичките. Настанаха часовете на тъжна, късна есен, когато окото дири пролука нейде в небето, за да найде малко радост. Наблизо край свещената река, беше палатът на младата царица. Тя тъгуваше заедно с птичките по отлитналите лазурни дни и унесена в размисъл гледаше в далечината, където се губеше сребърната ивица на свещените води. Царкинята си спомни, че там във водите цъфтят бели лотоси, и очите ù се усмихнаха в надежда. Скоро тя отиде до брега, но там радостта и отново залезе, защото лотосите не цъфтяха вече. Тая радост сякаш я отнесе, сетното прощално шествие на птичките, сякаш я отвлякоха водите, заедно с увехналите бели листа, от цвета на лотоса.
към текста >>

14. Живият огън – Г. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Според традиционното схващане, историята на човека започва с предполагаемия първобитен човек, минава каменния, бронзовия, железния период, „полукултурните” източни народи, Гърция, Рим, средновековието и стига своя връх в наше време в западноевропейската култура.
големи мислители. Шпенглер не казва може би нещо ново, но пръв посочва неща, които са тъй-очевидни и които все пак ние не сме виждали[2]. Два са най-характерните пункта в учението на Шпенглер – неговото ново схващане за „прогреса” и неговата идея за предстоящата културна роля на славянството. В тия два пункта се кръстосват и главните мотиви, движещи духа на новото време. По какво собствено се различава Шпенглеровото от традиционното схващане за .прогреса? Според традиционното схващане, историята на човека започва с предполагаемия първобитен човек, минава каменния, бронзовия, железния период, „полукултурните” източни народи, Гърция, Рим, средновековието и стига своя връх в наше време в западноевропейската култура. – Според това схващане прогресът е едно непрекъснато развитие, при което придобивките на всяка предидуща култура се предават изцяло на по-следващата и по такъв начин, индивидуалните особености и границите между отделните култури се обезличават. Ние всички сме научени да мислим така. А освен туй у нас неволно се е сложило убеждението, че център на историята, културата и едва ли не на световното развитие сме ние европейците. Всичко извън Европа е второстепенно и незначително. Шпенглер не е съгласен с подобно схващане.
към текста >>

Фактите показват все по-очебийно, че древни народи, които ние сме научени да смятаме за „полуварварски" и „гюлукултурни", в материално отношение притежавали големи технически средства и градели паметници и храмове необясними за днешните архитекти.
Човекът помисли, че сам твори културите и прогреса и че е разбрал същината на световното развитие. Доказателства за това имаше много и той не можеше да не вярва. Нему се обясни нагледно и убедително, как някога от равномерната мъглявост, която е изпълвала цялата вселена, са се образували отделни въртежи-ядра, а от тия ядра –системи от слънца и планети... Как в далечното минало върху нашата планета от неорганическите, физикохимически процеси са се зародили първите елементарни организми, как от тях е възникнало растителното и животинско царство, венец на които е човекът, създателят на културата и прогреса... Всичко беше убедително и битието на човека ставаше от начало до край ясно като на длан... Но, въпреки тая яснота – той не остана доволен, защото имаше много необяснени факти. Тия факти постепенно родиха мисълта и затвърдиха убеждението, че логиката на човешкия ум не съвпада винаги с логиката на живота. Логическият извод беше, че от началото на историята до ден днешен имаме непрекъснат материален и духовен прогрес. Фактите показват все по-очебийно, че древни народи, които ние сме научени да смятаме за „полуварварски" и „гюлукултурни", в материално отношение притежавали големи технически средства и градели паметници и храмове необясними за днешните архитекти. Логическият извод беше, че в духовно отношение, вследствие непрекъснатия напредък, днес ние знаем за света повече от всеки друг път и притежаваме несравнено по-голямо нравствено съвършенство. Фактите показват, че днешният морал, сравнен с тоя на етичните и религиозни школи на много древни култури, стои несравнено по-ниско. Логическият извод беше, че душевните явления се свеждат изцяло към физикохимическите процеси в мозъка и зависят изцяло от тях. Фактите показват, че душевните явления по естество са коренно различни от материалните и имаме дори основания да допуснем, че могат да съществуват независимо от тях. И много други факти, психологически и исторически, които ние тук нямаме възможност да изброим, изправиха днешния човек пред едно голямо противоречие със себе си.
към текста >>

15. Из „Fruchtlese“ – Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

На слука ли изсвири утринния зов, и знаеше ли ти, че той подсеща за това, че нощта е сбрала своите крила и синята усмивка на деня ни чака да отворим прозорците на душната си стая?
Благословен да бъдеш ти и твоята медногласна флейта... От тоя ден аз започнах да дишам въздуха на свежата градина. От тоя ден дърветата ме поздравяваха, като навеждаха леко кичестите гранки; вишната изсипа на главата ми куп от белите си цветове, а косът сякаш ми изрече нещо познато със своя звънък вик. Отдалеко планината като синкав великан, смълчан в размисъл, ми се видя позната и аз разбрах защо са устремени вършините ù високо, в синьото небе. От тоя ден разбрах защо съм роден. Кой те прати при моя прозорец в ранния час? На слука ли изсвири утринния зов, и знаеше ли ти, че той подсеща за това, че нощта е сбрала своите крила и синята усмивка на деня ни чака да отворим прозорците на душната си стая? Благословен да бъдеш ти и твоята медногласна флейта!... Аз имах много накити в своята стая. Те стояха мълчаливи, мъртви сякаш и по тях не трепкаше играта на сутринния лъч. Сега те оживиха, и по тях се движи седмобаграта дъга. Имах много книги, но никоя от тях ми не показа, това което видях написано върху лицето на утрото, през което ме извика гласът на твоето приветствие.
към текста >>

16. Портрет – Х. Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

МИТОГЕНЕТИЧНИТЕ ЛЪЧИ МОГАТ ДА СЕ ОТРАЗЯВАТ За да установи способността на лъчите да се отразяват, Гурвич направил опит с корените на лука.
ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ ЖАБИТЕ Ал. Гурвич причинил на жабите малки рани с диаметър 0.25-0.3 милиметра. Започнало бързо деление на клетките и се образувало около всяка рана едно поле с диаметър 4-5 милиметра с по-няколко хиляди митозни фигури. Когато митозната вълна срещала препятствие, тя го преминавала и зад препятствието продължавала да се разпространява праволинейно. От това Гурвич извадил заключение, че митогенетичните лъчи се разпространяват праволинейно. МИТОГЕНЕТИЧНИТЕ ЛЪЧИ МОГАТ ДА СЕ ОТРАЗЯВАТ За да установи способността на лъчите да се отразяват, Гурвич направил опит с корените на лука. Турил луков корен в извита стъклена тръбица и констатирал, че лъчите при сблъскване с кореновите стени се пречупвали много пъти. А линиите на тяхното разпространение се познавали по изобилните митозни фигури. Друг опит за същата цел: огледалото на микроскопа било поставено под ъгъл 45 градуса спрямо един падащ сноп митогенетични лъчи. Срещу него се поставя коренът. Доказва се, че лъчите му, паднали върху огледалото, се отразяват.
към текста >>

Турил луков корен в извита стъклена тръбица и констатирал, че лъчите при сблъскване с кореновите стени се пречупвали много пъти.
Гурвич причинил на жабите малки рани с диаметър 0.25-0.3 милиметра. Започнало бързо деление на клетките и се образувало около всяка рана едно поле с диаметър 4-5 милиметра с по-няколко хиляди митозни фигури. Когато митозната вълна срещала препятствие, тя го преминавала и зад препятствието продължавала да се разпространява праволинейно. От това Гурвич извадил заключение, че митогенетичните лъчи се разпространяват праволинейно. МИТОГЕНЕТИЧНИТЕ ЛЪЧИ МОГАТ ДА СЕ ОТРАЗЯВАТ За да установи способността на лъчите да се отразяват, Гурвич направил опит с корените на лука. Турил луков корен в извита стъклена тръбица и констатирал, че лъчите при сблъскване с кореновите стени се пречупвали много пъти. А линиите на тяхното разпространение се познавали по изобилните митозни фигури. Друг опит за същата цел: огледалото на микроскопа било поставено под ъгъл 45 градуса спрямо един падащ сноп митогенетични лъчи. Срещу него се поставя коренът. Доказва се, че лъчите му, паднали върху огледалото, се отразяват. Това се доказва чрез поставяне на друг корен, който се индуцира (повлиява) от отразените лъчи на първия.
към текста >>

Z (горе) - луковица с индуктирания корен; Z (отляво) - луковица с индуктиращия корен.
А това влияние (индукция) той познавал по увеличението броя на митозните фигури. Нека корена, върху който ще се влияе, наречем индуциран, а онзи, чийто лъчи влияят, наречем индуциращ. Индуцирания корен той поставил в тясна отвесна тръбичка (виж рисунката). Височината на кореновия връх в тръбичката се регулирала с винт. Тръбичката имала двойно значение: 1) коренът ставал неподвижен; 2) той, за да не изсъхне, се снабдявал с вода, с капилярно изкачване на вода в тръбичката. Z (горе) - луковица с индуктирания корен; Z (отляво) - луковица с индуктиращия корен. О - част на хоризонтален микроскоп за центриране на индуктиращия корен. При правилно центриране трябва да се получи положението wB. С - опит за индукция с лъчи, преминали през луковична кожица Н. Индуциращият корен поставил в хоризонтална тръбичка. Двата корена излизали на 4-5 милиметра от тръбичките.
към текста >>

С - опит за индукция с лъчи, преминали през луковична кожица Н.
Височината на кореновия връх в тръбичката се регулирала с винт. Тръбичката имала двойно значение: 1) коренът ставал неподвижен; 2) той, за да не изсъхне, се снабдявал с вода, с капилярно изкачване на вода в тръбичката. Z (горе) - луковица с индуктирания корен; Z (отляво) - луковица с индуктиращия корен. О - част на хоризонтален микроскоп за центриране на индуктиращия корен. При правилно центриране трябва да се получи положението wB. С - опит за индукция с лъчи, преминали през луковична кожица Н. Индуциращият корен поставил в хоризонтална тръбичка. Двата корена излизали на 4-5 милиметра от тръбичките. Върхът на индуциращия корен бил на разстояние 1.5-2, а в някои случаи на 3-5 милиметра от индуцирания корен. Върхът на първия сочел право към централния цилиндър на индуцирания корен и то на един милиметър по-горе от върха му. Опитът траял 3-4 часа През цялото време на опита се бдяло непрекъснато и в случай на нужда се регулирало положението на корените с витлата.
към текста >>

лук върху лук); 2 хетероиндукция, напр.
Резултатът от опита бил положителен: доказало се, че лъчите на индуциращия корен оказват влияние върху другия: на индуцираната страна в приготвените микроск. препарати микозните фигури били 99, 96, 96, 103 и пр., а на противната страна: 73, 75, 78, 76. От този и от множество други опити се видяло, че действието на тези лъчи е в известни граници: увеличават броя на митозните фигури с 22-50 на сто. Откритието на Гурвич било потвърдено и разширено от асистента му д-р Равин. Има няколко вида индукция: 1) хомоиндукция (когато индуцираното и индуциращото растения са от един вид, напр. лук върху лук); 2 хетероиндукция, напр. слънчоглед върху лук. Освен в корените, Гурвич е намерил тези лъчи и в семеделите. ЛЪЧИТЕ МИНАВАТ ПРЕЗ ЦЕНТРАЛНИЯ ЦИЛИНДЪР НА КОРЕНА От множество опити Гурвич установил, че лъчите минават не през цялата коренова дебелина, а само през централния цилиндър. При това тези лъчи не са строго паралелни, но съвсем слабо дивергентни. Диаметърът на снопа лъчи е много малък – около 70 микрона[2].
към текста >>

слънчоглед върху лук.
препарати микозните фигури били 99, 96, 96, 103 и пр., а на противната страна: 73, 75, 78, 76. От този и от множество други опити се видяло, че действието на тези лъчи е в известни граници: увеличават броя на митозните фигури с 22-50 на сто. Откритието на Гурвич било потвърдено и разширено от асистента му д-р Равин. Има няколко вида индукция: 1) хомоиндукция (когато индуцираното и индуциращото растения са от един вид, напр. лук върху лук); 2 хетероиндукция, напр. слънчоглед върху лук. Освен в корените, Гурвич е намерил тези лъчи и в семеделите. ЛЪЧИТЕ МИНАВАТ ПРЕЗ ЦЕНТРАЛНИЯ ЦИЛИНДЪР НА КОРЕНА От множество опити Гурвич установил, че лъчите минават не през цялата коренова дебелина, а само през централния цилиндър. При това тези лъчи не са строго паралелни, но съвсем слабо дивергентни. Диаметърът на снопа лъчи е много малък – около 70 микрона[2]. ИЗСЛЕДВАНИЯ НА НИНА И ЛИДИЯ ГУРВИЧ ВЪРХУ ИЗТОЧНИКА НА ЛЪЧИТE Нина Гурвич опитала действието на упойката (наркозата) върху луковите корени.
към текста >>

ИЗСЛЕДВАНИЯ НА НИНА И ЛИДИЯ ГУРВИЧ ВЪРХУ ИЗТОЧНИКА НА ЛЪЧИТE Нина Гурвич опитала действието на упойката (наркозата) върху луковите корени.
слънчоглед върху лук. Освен в корените, Гурвич е намерил тези лъчи и в семеделите. ЛЪЧИТЕ МИНАВАТ ПРЕЗ ЦЕНТРАЛНИЯ ЦИЛИНДЪР НА КОРЕНА От множество опити Гурвич установил, че лъчите минават не през цялата коренова дебелина, а само през централния цилиндър. При това тези лъчи не са строго паралелни, но съвсем слабо дивергентни. Диаметърът на снопа лъчи е много малък – около 70 микрона[2]. ИЗСЛЕДВАНИЯ НА НИНА И ЛИДИЯ ГУРВИЧ ВЪРХУ ИЗТОЧНИКА НА ЛЪЧИТE Нина Гурвич опитала действието на упойката (наркозата) върху луковите корени. Употребен бил 0'5 процентов разтвор на хлорал-хидрат. Понеже упойката намалява жизнените функции до минимум, то тя е била пригодно средство за уясняване, дали кореновият връх е източник на лъчите, или само техен проводник. В последния случай източника би трябвало да се търси по-горе, напр. в луковицата. Корените престояли 15-18 часа в тръби, пълни от 1/5 на сто хлорал-хидрат.
към текста >>

в луковицата.
Диаметърът на снопа лъчи е много малък – около 70 микрона[2]. ИЗСЛЕДВАНИЯ НА НИНА И ЛИДИЯ ГУРВИЧ ВЪРХУ ИЗТОЧНИКА НА ЛЪЧИТE Нина Гурвич опитала действието на упойката (наркозата) върху луковите корени. Употребен бил 0'5 процентов разтвор на хлорал-хидрат. Понеже упойката намалява жизнените функции до минимум, то тя е била пригодно средство за уясняване, дали кореновият връх е източник на лъчите, или само техен проводник. В последния случай източника би трябвало да се търси по-горе, напр. в луковицата. Корените престояли 15-18 часа в тръби, пълни от 1/5 на сто хлорал-хидрат. След туй с тия корени бил направен опит да се индуцират други корени. Опитът сполучил: в индуцирания корен се забелязало действието на тези лъчи (т.е. увеличението на митозните фигури). От друга страна у индуциращия (упоения) корен се наблюдавало състояние, което е характерно при упойката: покой, никакви митозни фигури.
към текста >>

Тя предприела изследване на луковичното дънце.
Опитът сполучил: в индуцирания корен се забелязало действието на тези лъчи (т.е. увеличението на митозните фигури). От друга страна у индуциращия (упоения) корен се наблюдавало състояние, което е характерно при упойката: покой, никакви митозни фигури. От там Нина Гурвич заключила, че корените не са източник на лъчите. Лидия продължила нейните изследвания. Тя предприела изследване на луковичното дънце. От по-ранни изследвания тя и сътрудниците ù са знаели, че когато коренът се отреже с част от дънцето, той запазва за няколко дена усилен растеж и деление на клетките си. Тогава на Лидия идва идея да подложи на местна упойка началото на корена със съответната част от дънцето. Вместо разтвор на хлорал-хидрат, тя употребила гъст желатинов хлорал-хидрат (1-1 и половина на сто). Желатиновият хлорал-хидрат се поставя в широка стъклена тръбичка. Дънцевата част се туря в нея, а вън от тръбичката свободно излиза неупоеният корен, който е потопен във вода.
към текста >>

ОПИТ С ЛУКОВИЧНО ДЪНЦЕ Луковичното дънце ситно нарязано се начуква в хаванче с малко вода, излива се в стъклена тръбичка с диаметър 2 мм и веднага се поставя да индуцира друг корен.
Лидия доказва това така: тя упоила корена и след това отрязала кореновия връх, за да се избегне предаване на сътресението. Резултатът оправдал очакването: лъчите преминавали през корена така интензивно, както по-рано. От това се установило, че отрязването на кореновия връх действува със своето сътресение върху източника на лъчите в дънцето. Тогаз Лидия направила следния опит: отрязала един коренов връх и видяла, че това не прекратява лъчите на съседните коренчета. От това тя заключила, че всеки митогенетичен център е автономен. ОПИТ С ЛУКОВИЧНО ДЪНЦЕ Луковичното дънце ситно нарязано се начуква в хаванче с малко вода, излива се в стъклена тръбичка с диаметър 2 мм и веднага се поставя да индуцира друг корен. Резултатът е следният: в течение на един час от счукването счуканата маса има силата да индуцира. След това изгубва тая сила, т.е. престава да е център на лъчите. ОПИТИ С ПОПОВИ ЛЪЖИЧКИ, ИНДУКЦИЯ НА ЖИВОТНО ВЪРХУ РАСТЕНИЕ Понеже изследването на индукцията на животно върху животно било доста трудна работа, то Александър и Лидия Гурвич предпочели да изследват индукцията на животно върху растение. Опити били правени както с живи ларви, така и с емулсия от техни тъкани.
към текста >>

и Лидия Гурвич с емулсия от луковичното дънце.
Остава само луциферазата. В топъл воден екстракт (60 градуса) луциферазата се разлага, а луциферинът, понеже не съдържа белтъчно вещество, остава. Двете, така изолирани вещества, са оптически неактивни. Но при тяхното съединяване се появява светлина. Подобни опити били предприети от Ал. и Лидия Гурвич с емулсия от луковичното дънце. Част от нея била оставена да стои известно време при обикновена стайна температура, а друга част бива турена в термостат при 58-63 С°. И двете половини стават по този начин неактивни Това било опитно установено. След това смесили двете части. Сместа била активна, т.е. изпущала лъчи.
към текста >>

17. Из „FRUJT-GATHERJUG – Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

От пролука трепна безкрила Звездица От пролука на облаци струпани в'чудни камари.
Стефан УТРО Тъмно още; А звезда зорница Вече е тържествено огряла. Утро иде! Радостно душата се въззема С вяра и надежда в Новий ден. СЪБУЖДАНЕ Едва се бори разклащат, утринен вятър люлее върхари. В тъмни зори се песен разнася, Подема я предутрен повей самотен. От пролука трепна безкрила Звездица От пролука на облаци струпани в'чудни камари. Далече на изток се вече ведрее; нощта - подгонена По тъмните горски усои се крие. ...КОЕТО НЕ ПОЗНАВА ШУМ ]Не бой се ти, решил Самичък Себе да постигнеш. Върви самин напред Че вятърът попътен е роб На чужда воля! А само смелият чертае собствен друм. Върви напред!
към текста >>

18. Тайната на живота – А. Бертоли Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ала един ден тя станала жертва на лукав поглед.
В душите на иначе мирните и работливи момци се загнездило негодувание против несвършващите зулуми на тираните. Един ден то закипяло като възбунено море и ги тикнало да дръзнат срещу волята на всевластния. Сестра им, млада булка, добила момиченце като ангелче. Очичките му, като череши черни, извиквали умиление на всяко лице, и розово-мраморните му странични теглили всяка ръка за милувка. Лалка растяла и хубавяла и чуруликането ù било радост и утеха за целия род. Ала един ден тя станала жертва на лукав поглед. Един от пашите намислил да я заведе в харема на султана, та негли получи за нея нечувани милости. Това внесло смут в сърцата на Лалкината рода. Димитър и Никола не изтраяли. Та как ще оставят да погине ангелчето, една светла душа, радостта на всички? Не, това не бивало.
към текста >>

19. Вести Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Народът казва още, че свинята събира ли боклука, чакай голяма зима.
Всички тия примери, които прдставляват една малка част от онова, което може да се събере по въпроса, представляват голям интерес и важен материал за по-нататъшни наблюдения. Дотук разглеждахме явленията, които се случват непосредствено пръв самата атмосферна промяна, или в близко време преди нея. Но изглежда да има известни знаци и за познаване на по-дълговременни атмосферни състояния. За по-голяма пълнота, аз ще преведа някои от тях: ранна зима трябва да се очаква, когато на лисицата рано е израсла и се е загладила козината, или заекът от червено сив, рано е избелял. Лоша зима може да се очаква, ако лалугерите яко запушват дупките си. Народът казва още, че свинята събира ли боклука, чакай голяма зима. Ако шумата на тополите опада по-рано на долните клони, то тогава зима ще има отначало, а ако почнат да опадат откъм върха, тежка зима ще има към края. Ако шумата на гората почне да червенее откъм върха, зимата ще има дълбоки снегове. Ако зимата е без сняг, лятото ще е сухо. Ако през лятото се явят мишки (поганци), суеци и пр., зимата ще бъде много „лоша". Суха пролет се очаква, ако мишките от нивите, си правят гнездата под кладните и купите.
към текста >>

20. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

ФАРИСЕЙ И МИТАР „Двама человеци влязоха в храма да се помолят: единият фарисей, а другият митар." Ев. Лука.
ФАРИСЕЙ И МИТАР „Двама человеци влязоха в храма да се помолят: единият фарисей, а другият митар." Ев. Лука. 18; 19. Следващото по-долу представя извлечение из беседата „Фарисей и митар" (Из „Сила и Живот", 1-ва серия; беседи държани от Дънов). Типовете на фарисея и митаря, които Христос нахвърля като скица със замаха на велик художник, тук са развити с тънки подробности във физиогномични портрети и пред нас оживяват два общочовешки типа, които синтезират в себе си цели културни епохи. Ще взема тези двама души: фарисей и митар, като предмет на днешната ми беседа. Тия две лица са видни представители на много стара култура.
към текста >>

Други, които стават сутрин рано, работят по 10 часа на ден, имат несполука след несполука в живота, но постоянствуват и след години придобиват знания и стават видни хора.
Грешник съм; деди, прадеди и аз човеци не станахме; ям, пия, но съм станал като свиня; прости ми, че не мога да използувам благата които Си ми дал". И какво казва Христос? Този човек, който съзнава грешките си, има един възвишен идеал, един ден той ще надмине фарисея. Как може да бъде това? Богатите хора се уповават само на своите ренти или доходи, нищо не работят, а само бистрят политиката, обществения живот. Други, които стават сутрин рано, работят по 10 часа на ден, имат несполука след несполука в живота, но постоянствуват и след години придобиват знания и стават видни хора. И така, в типовете на фарисея и митаря Христос е дал два противоположни полюса. Следователно, трябва да се вземе доброто от единия и от другия и да се създаде новият тип, третият тип на християнина, на Новия човек. Защото истината не е нито в единия полюс, нито в другия, а в средата: и трябва да се вземат добрите черти на фарисея, неговият отличен ум, схващането и порядъка, а от митаря, неговото милосърдие, дълбока религиозност, вътрешно съзнание да познава грешките си и стремежа му да изправи живота си. Чрез притчата за фарисея и митаря Христос пита: „Кой е най-правият начин, по който можем да принесем молитвата си пред Бога"? Тази молитва Той подразбира в обширен смисъл – в полза на обществения живот.
към текста >>

21. Стихове - Х. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Когато насочим едно коренче от лук към централната ос на друго коренче, то на съответната точка на последното се забелязва усилване на жизнените процеси.
Техните усилия са похвални. Те все пак със своите изследвания допринасят нещо. Но жизнените проблеми никога няма да се разберат, ако се ограничим само с изследване протоплазмата, ядката и пр., макар и с най-силни микроскопи или по други начини, като даже не подозираме по-дълбокото естество на организма. Няма процес в организма, който да не е във връзка с някои от тези строителни сили. Че наистина тези строителни сили са във връзка с жизнените процеси в организма, една отдавна известна окултна истина, се вижда между другото и от „индукцията" на Гурвич. Когато насочим едно коренче от лук към централната ос на друго коренче, то на съответната точка на последното се забелязва усилване на жизнените процеси. А това тяхно усилване външно се изразява в енергичното деление на клетките в тая област. Действието на пасùте при магнетизиране и хипнотизиране пак показва голямото влияние на тези сили върху жизнените процеси. Защо слагаме ръка на изгорялото или ударено място на тялото си и с това допринасяме за утихването на болките? – Защото с ръката си придаваме към пострадалото място ,,животен магнетизъм", тези строителни сили и с това повдигаме жизнеспособността на повреденото място. Но не само организмът, но и цялата вселена трябва да се изучи по-дълбоко по съдържание.
към текста >>

22. ЖИВОТЪТ НА ЧОВЕКА В ОКОТО Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ученикът знае, че всичко около него е важно; той търси причините на всяка сполука или несполука вътре в себе си.
Има Божествени църкви и Божествени университети. Но разрешението на задачата е в самите нас, в онази свобода, която имаме да използуваме живота си повече или по-малко разумно. Божествена църква е сърцето на човека. Божественият университет е планетата, която обитаваме, с всичката ù обстановка. Практически окултизъм е това - да използуваме в даден момент най-разумно условията, които имаме, да се запознаем по един естествен начин все повече и повече с методите и законите, които управляват живота. Ученикът знае, че всичко около него е важно; той търси причините на всяка сполука или несполука вътре в себе си. Той работи постоянно, не бърза, но използува всеки случай, за да придобие нещо; той знае, че живее за да се усъвършенствува; разбира смисъла на мъчнотиите, които изпитва, И е преизпълнен с благородство, като вижда, колко жертви се дават, Колко енергия се употребява, за да може той и всичките человеци да растат и да се учат. Практичният човек не живее постоянно с блянове, които са далеч от него; той знае, че щедрата и разумна природа е поставила около него точно това, което му трябва, за да научи уроците си. Великият Учител, Духът, щом види, че използуваме разум ю всичко, ще ни даде нови условия, нови задачи, все по-обширни и по-висши. Нека сърцето ни да е чисто, то е нашият храм, а душата ни е светилището Тихият вътрешен глас винаги ще ни пошепва, какво да правим, към коя посока да вървим. И този глас ще бъде толкова по-силен и по-ясен, колкото по-правилно разрешаваме задачите на нашия ежедневен живот.
към текста >>

И двамата се лъжат; след безброй страдания и несполуки те ще бъдат поставени на правия път от великата разумност на живота и оттам ще наченат с бързи крачки своето съзнателно възкачване.
Тая опитност не се добива нито в църквите, нито в университетите. Религията на църквите и човешката наука са много бедни и безпомощни пред човешкия дух, който има своя храм в човешкото сърце и своя университет в цялата вселена. Грубият материалист живее с мисълта, че цел на всека негова дейност е материалното богатство, славата или човешките удоволствия. Това е една крайност. Друга крайност представлява религиозният фанатик, че може да постигне спасението като пренебрегне това важно стъпало на човешката еволюция. И двамата се лъжат; след безброй страдания и несполуки те ще бъдат поставени на правия път от великата разумност на живота и оттам ще наченат с бързи крачки своето съзнателно възкачване. Разумният практичен човек не чака законите на природата да му се налагат, но сам съзнателно ги учи и се стреми да ги използува разумно. За нас това е Истина: да познаваме Божествените закони и да ги прилагаме. За да се постигне това познание, не трябва да се бяга от положението, в което природата ни е поставила, мислейки, че там не ни е мястото, че средата е груба, работата ни унизителна. Не, всичко е добре уредено, ще. се учим при всичките условия, добри или лоши, благоприятни или противни, при богатство или при сиромашия.
към текста >>

23. НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

При насочване връхчето на един луков корен към друг луков корен от известно разстояние, той видял, че делението на клетките в последния се засилило.
И всяка вода, с която влизаме в връзка, както и всяко друго вещество ни влияят не само със своята видима маса, но и с онези етерни строителни сили, които те притежават. ЕТЕРНИ СТРОИТЕЛНИ СИЛИ НА ОРГАНИЗМА Те са констатирани в ново време от изследванията на Гурвич и учениците му. Обаче това. което той констатира, е отдавна известно на окултната наука и е само една малка частица от това, което окултистът е констатирал. Как Гурвич е дошъл до тия сили в организма? При насочване връхчето на един луков корен към друг луков корен от известно разстояние, той видял, че делението на клетките в последния се засилило. Той дошъл тогаз до заключение, че трябва да излизат лъчи от първия корен, които влияят на втория. По-после такива лъчи той и учениците му доказаха у много растения и животни. Изследваха се в това отношение нервната система, кръвта, първаците и пр. Това влияние на организъм върху организъм чрез тези „митогенетични" лъчи Гурвич нарече индукция. Пасите не са ли нещо аналогично на индукцията на Гурвич?
към текста >>

24. Земетресенията и тяхното предсказване (продължение) – Л. Лулчев Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Честолюбиви и лукави (подлизурко), те обичат да се показват пред публика, да председателствуват събрания, стига да не ги застрашава някаква опасност, защото са големи страхливци и треперят за живота си.
Всичко ново ги смущава и им задава страх, защото преди всичко те се стремят към наслаждения, без никакви сериозни грижи. Техният егоизъм се крие под маската на филантропия. Не обичат да се задава тяхното благородство. Изпитват ужас пред всяко кръвопролитие. Уважават много човешката личност и придават голямо значение на честта и общественото мнение. Честолюбиви и лукави (подлизурко), те обичат да се показват пред публика, да председателствуват събрания, стига да не ги застрашава някаква опасност, защото са големи страхливци и треперят за живота си. Те са весели, общителни, обичат общество, празници, шеги, представления и семейни удоволствия. Обикновено те са слаби родители, които, обаче, понякога се скарват на децата си. Те са тънки гастрономи и често много лакоми. Разположени км чувствена любов, стига да не им причинява грижи и несгоди; избягват грижливо всички страдания и огорчения. Любов към порядъка и редовния живот са техни достойнства.
към текста >>

25. Списанието PDF Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

от Лука) Това е курсът, държан от Д-р Щайнер в Касел през 1909 год.
КНИГОПИС „La science spirituelte", окултно (антропософско) списание, излиза в Париж под редакцията на Едуард Шуре (автор на „Великите Посветени"). „Das Johannes - Evangelium im Verhallnisfjzu den anderen Evangelien, aesonders zum Lu kas -Evangelium" (Отношението на Йоановото Евангелие към другите Евангелия, особено към Ев. от Лука) Това е курсът, държан от Д-р Щайнер в Касел през 1909 год. Цена 13.50 швейцарски франка. „Oer Kosmiche£Rhythmus im Markus Evangelium" oт, npoф. Dr Hermann Beckh” (Космичният ритъм в Евангелието от Марка), 382 страници, с цветна таблица на зодиакалните знакове, цена 11.25 швейц. франка, „Die geometrischen Vorstel-Iungen in der Astronomie" oт (Геометричните представи в астрономията). Цена 22.50 швейц. франка.
към текста >>

26. КРАЙ ИЗВОРА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Б Боев ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ[1] От две години насам са напечатани нови статии от професор Гурвич и учениците му върху тъй наречените от него „митогенетични лъчи"[2] Тъй е нарекъл той лъчите, които е констатирал изпърво в корените на лука и после у много растения и животни.
Б Боев ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ[1] От две години насам са напечатани нови статии от професор Гурвич и учениците му върху тъй наречените от него „митогенетични лъчи"[2] Тъй е нарекъл той лъчите, които е констатирал изпърво в корените на лука и после у много растения и животни. От около две години той е преместен от Симферопол в московския университет, дето работи усилено по този въпрос с голям кръг ученици. Гурвич констатира присъствието на митогенетичните лъчи чрез тъй наречената от него „индукция": когато насочим от известно разстояние връхче на луков корен към друг такъв корен, ще видим, че броят на митозните фигури (фигурите при клетъчното деление) се увеличава. Тая енергия, която излиза от първия корен и влияе на втория. Гурвич ги нарича митогенетични лъчи, а самото влияние - индукция. По броя на митозните фигури се съди за силата на индукцията.
към текста >>

Гурвич констатира присъствието на митогенетичните лъчи чрез тъй наречената от него „индукция": когато насочим от известно разстояние връхче на луков корен към друг такъв корен, ще видим, че броят на митозните фигури (фигурите при клетъчното деление) се увеличава.
Б Боев ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ[1] От две години насам са напечатани нови статии от професор Гурвич и учениците му върху тъй наречените от него „митогенетични лъчи"[2] Тъй е нарекъл той лъчите, които е констатирал изпърво в корените на лука и после у много растения и животни. От около две години той е преместен от Симферопол в московския университет, дето работи усилено по този въпрос с голям кръг ученици. Гурвич констатира присъствието на митогенетичните лъчи чрез тъй наречената от него „индукция": когато насочим от известно разстояние връхче на луков корен към друг такъв корен, ще видим, че броят на митозните фигури (фигурите при клетъчното деление) се увеличава. Тая енергия, която излиза от първия корен и влияе на втория. Гурвич ги нарича митогенетични лъчи, а самото влияние - индукция. По броя на митозните фигури се съди за силата на индукцията. Коренът, който влияе се нарича и индуктор, а вторият - детектор. Когато индукторът и детекторът са от същия вид (напр.
към текста >>

лук върху лук) имаме хомоиндукция; в противен, случай - хетероиндукция.
Тая енергия, която излиза от първия корен и влияе на втория. Гурвич ги нарича митогенетични лъчи, а самото влияние - индукция. По броя на митозните фигури се съди за силата на индукцията. Коренът, който влияе се нарича и индуктор, а вторият - детектор. Когато индукторът и детекторът са от същия вид (напр. лук върху лук) имаме хомоиндукция; в противен, случай - хетероиндукция. Когато индукцията е взаимна, имаме мутоиндукция (от мутуал - взаимно). Разбира се, при своите опити Гурвич паралелно правил и контролни опити: настрани поставял от същия материал, който служил и за детектор, само че без да го излага на индукция. С такива контролни опити изтъква разликата. Тук ще изложа някои от новите изследвания на Гурвич и учениците му и ще кажа няколко думи за тяхното значение. Митогенетичните лъчи на кръвта В първо време от животните били изследвани само личинките на жаби.
към текста >>

Изследвали митогенетичното действие на тая кръв върху луков корен.
Тук ще изложа някои от новите изследвания на Гурвич и учениците му и ще кажа няколко думи за тяхното значение. Митогенетичните лъчи на кръвта В първо време от животните били изследвани само личинките на жаби. Затова изникнал въпросът, дали и възрастните животни изпущат митогенетични лъчи. Опити в това направление били предприети от самия Гурвич заедно с Лидия Гурвич. Те правили опити с кръв от жаби и то или с кръв в обикновения си вид или пък предварително разредена с физиологичен разтвор. Изследвали митогенетичното действие на тая кръв върху луков корен. Резултатът и в двата случая бил положителен, т.е. било установено, че кръвта изпуща митогенетични лъчи. После изследвали направо митогенетичното действие на циркулиращата в тялото кръв, За целта предприели опити с голямата коремна вена (Vena Abdominalis), и пак с положителен резултат. За да се докаже, че главно кръвта има индуктивно действие, а не толкоз стените, били правени опити с празни вени с отрицателен резултат. С тези опити се установило, че циркулиращата кръв изпуща митогенетични лъчи и че стените са прозрачни за тези лъчи.
към текста >>

За детектори избрал луков корен и квасни гъбички.
После изследвали направо митогенетичното действие на циркулиращата в тялото кръв, За целта предприели опити с голямата коремна вена (Vena Abdominalis), и пак с положителен резултат. За да се докаже, че главно кръвта има индуктивно действие, а не толкоз стените, били правени опити с празни вени с отрицателен резултат. С тези опити се установило, че циркулиращата кръв изпуща митогенетични лъчи и че стените са прозрачни за тези лъчи. Според Гурвич последното е важен факт, от който могат да се извадят по-нататъшни заключения. А.Н.Сорин, (който е ученик на Гурвич, както и тези, които споменавам по-долу) продължил в лабораторията на Гурвич изследванията върху кръвта. За детектори избрал луков корен и квасни гъбички. Той, освен че повторил с успех опита на Гурвич с коремната вена на жабата, но същият положителен резултат дал и опитът с индуктивното действие на една артерия (Arteria Femoralis). От опитите му се установило, че индуктивно действие има само кръв, богата с кислород. Сорин казва, че всеки окислителен процес в организма се придружава с отделяне на митогенетични лъчи. Това потвърждава изследванията на Райхенбах, че освен в разните други случаи, още и всички химични процеси се придружават с изобилно отделяне на одична светлина. Митогенетичните лъчи на нервната система А.В.Аникин изследвал през 1925 и 1926 година нервната система като източник на такива лъчи.
към текста >>

За детектори взел лукови корени.
Това потвърждава изследванията на Райхенбах, че освен в разните други случаи, още и всички химични процеси се придружават с изобилно отделяне на одична светлина. Митогенетичните лъчи на нервната система А.В.Аникин изследвал през 1925 и 1926 година нервната система като източник на такива лъчи. Опитите правил с личинките от аксолотъл[3]. Той взел личинки 2-3 дена преди излюпването им. За целта приготвил емулсия от нервната система на личинката; пълната с емулсия стъклена тръбичка поставил в индукционния апарат на проф. Гурвич. За детектори взел лукови корени. Опитът дал положителен резултат. Мозъкът на възрастни екземпляри не проявил индуктивно действие. Митогенетични лъчи у едноклетъчните организми Такива е изследвал М.А.Барон. За обект на изследванията си той избрал бирената квасна гъбичка Saccharomyces ellipsoideus. Опитът установил, че квасните гъбички изпущат митогенетични лъчи.
към текста >>

Барон за детектор си служили изключително с луковия корен.
Мозъкът на възрастни екземпляри не проявил индуктивно действие. Митогенетични лъчи у едноклетъчните организми Такива е изследвал М.А.Барон. За обект на изследванията си той избрал бирената квасна гъбичка Saccharomyces ellipsoideus. Опитът установил, че квасните гъбички изпущат митогенетични лъчи. Преди М. А. Барон за детектор си служили изключително с луковия корен. Но след изследванията му почнаха както той, така и други, да употребяват за детектор квасните гъбички. Методът с квасните гъбички има някои преимущества: простота на метода, възможност да имаме резултат след три-четири часово траене на опита, независимост от влиянието на годишните времена. Затова методът с квасни гъбички почва да измества в много случаи метода с луковия корен. Обаче и самият М. Барон признава, че има някои случаи, при които квасните гъбички не могат да заменят луковия корен.
към текста >>

Затова методът с квасни гъбички почва да измества в много случаи метода с луковия корен.
Опитът установил, че квасните гъбички изпущат митогенетични лъчи. Преди М. А. Барон за детектор си служили изключително с луковия корен. Но след изследванията му почнаха както той, така и други, да употребяват за детектор квасните гъбички. Методът с квасните гъбички има някои преимущества: простота на метода, възможност да имаме резултат след три-четири часово траене на опита, независимост от влиянието на годишните времена. Затова методът с квасни гъбички почва да измества в много случаи метода с луковия корен. Обаче и самият М. Барон признава, че има някои случаи, при които квасните гъбички не могат да заменят луковия корен. Барон правил три вида опити. 1. Индукция на квасни гъбички върху луков корен. При тези опити квасните гъбички трябвало да се държат в по-топла среда, защото тя е по-благоприятна за тяхното развитие.
към текста >>

Барон признава, че има някои случаи, при които квасните гъбички не могат да заменят луковия корен.
Барон за детектор си служили изключително с луковия корен. Но след изследванията му почнаха както той, така и други, да употребяват за детектор квасните гъбички. Методът с квасните гъбички има някои преимущества: простота на метода, възможност да имаме резултат след три-четири часово траене на опита, независимост от влиянието на годишните времена. Затова методът с квасни гъбички почва да измества в много случаи метода с луковия корен. Обаче и самият М. Барон признава, че има някои случаи, при които квасните гъбички не могат да заменят луковия корен. Барон правил три вида опити. 1. Индукция на квасни гъбички върху луков корен. При тези опити квасните гъбички трябвало да се държат в по-топла среда, защото тя е по-благоприятна за тяхното развитие. Ето защо се явило нужда от специален апарат, в който били поставяни. Квасните гъбички били поставени на няколко милиметра от луковия корен. 2.
към текста >>

Индукция на квасни гъбички върху луков корен.
Методът с квасните гъбички има някои преимущества: простота на метода, възможност да имаме резултат след три-четири часово траене на опита, независимост от влиянието на годишните времена. Затова методът с квасни гъбички почва да измества в много случаи метода с луковия корен. Обаче и самият М. Барон признава, че има някои случаи, при които квасните гъбички не могат да заменят луковия корен. Барон правил три вида опити. 1. Индукция на квасни гъбички върху луков корен. При тези опити квасните гъбички трябвало да се държат в по-топла среда, защото тя е по-благоприятна за тяхното развитие. Ето защо се явило нужда от специален апарат, в който били поставяни. Квасните гъбички били поставени на няколко милиметра от луковия корен. 2. Индукция на емулсия от луково дънце върху квасни гъбички. 3. Взаимно индуциране на квасни гъбички.
към текста >>

Квасните гъбички били поставени на няколко милиметра от луковия корен. 2.
Барон признава, че има някои случаи, при които квасните гъбички не могат да заменят луковия корен. Барон правил три вида опити. 1. Индукция на квасни гъбички върху луков корен. При тези опити квасните гъбички трябвало да се държат в по-топла среда, защото тя е по-благоприятна за тяхното развитие. Ето защо се явило нужда от специален апарат, в който били поставяни. Квасните гъбички били поставени на няколко милиметра от луковия корен. 2. Индукция на емулсия от луково дънце върху квасни гъбички. 3. Взаимно индуциране на квасни гъбички. Опитът бил правен в термостат при температура 52°С. Двете купчинки квасни гъбички се поставят на разстояние 2-8 милиметра една от друга върху предметно стъкло, а трета контролна купчинка малко по-настрани върху същото предметно стъкло. Въздухът бил умерено снабдяван с водни пари Опитът траял 4 часа, в някои случаи 8-9 часа.
към текста >>

Индукция на емулсия от луково дънце върху квасни гъбички. 3.
Барон правил три вида опити. 1. Индукция на квасни гъбички върху луков корен. При тези опити квасните гъбички трябвало да се държат в по-топла среда, защото тя е по-благоприятна за тяхното развитие. Ето защо се явило нужда от специален апарат, в който били поставяни. Квасните гъбички били поставени на няколко милиметра от луковия корен. 2. Индукция на емулсия от луково дънце върху квасни гъбички. 3. Взаимно индуциране на квасни гъбички. Опитът бил правен в термостат при температура 52°С. Двете купчинки квасни гъбички се поставят на разстояние 2-8 милиметра една от друга върху предметно стъкло, а трета контролна купчинка малко по-настрани върху същото предметно стъкло. Въздухът бил умерено снабдяван с водни пари Опитът траял 4 часа, в някои случаи 8-9 часа. Всеки два часа се вземала проба от културата за изследване.
към текста >>

27. ЖЕЛАЛ БИХ - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

И нашата ръка не е наслуки турната.
Georg Nordmann ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ (Продължение от книга 1) Псалом двадесет и шести: ЧЕЛОВEК Человкът е изсечен из канарата на Божия дух! Едно длето и чук непрестанно дълбаят черти на нова красота по него, догдето творението стигне своя Творец. Тишина ли е край нас, или гърми шумът на широкото житейско море, ако се вслушаме - ще чуем ударите на благословената ръка, която дълбае нови белези. И нашата ръка не е наслуки турната. И с нея можем да държим длето и чук. Макар и с малко, ние можем да помагаме на Великия майстор, като изтриваме в диамантен прах онова, което е сътворила вещата ръка. Всеки може да твори мънички украси в душата си, както детето, що помага на бащата, като му подава тухлите, с които той изгражда новия дом. Велик Майстор! В безмълвните часове на моя ден, когато дремят кресливите гласове на ума, с когото се лутаме по ширния свят, когато в сърцето стаят чувствата, що ни държат в привързаност и омраза, тогава чувам издалеко ударите на твоята ръка, която работи над статуята в храма на душата ми!
към текста >>

където е поставена примката на лукав ловец.
Земята, набраздена пъшка и копнее за кроткото лице на сеяча, чиито стъпки се чуват издалеко! Псалом двадесет и осми БЯЛ Ти си моето бяло знаме, ти си ми водач, пастир и оазис в пустинята. Когато в черна нощ минавам през водите на разбунено море, аз не уповавам на мощта и опита на стария плувец, що държи кормилото, а на Твоето будно око, що следва всеки миг залутания кораб. Ти палиш светлинки в небето, Ти пропъждаш синовете на измамата, които плетат паяжини по кръстопътищата. Ти развързваш нечисти възли на прокоба и ни отклоняваш от пътя. където е поставена примката на лукав ловец. Ти си ми водач и пастир. Твоите стъпки ще следвам, защото окото ти е препълнено с мъдрост, а сърцето с любов! Ти си бяло знаме, светлина в нощта, пастир на душата ми и оазис в широката пламнала пустиня.
към текста >>

28. Работа Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Нищо не трябва да смущава вашето равновесие - нищо нито похвала, нито укор, нито грешка, нито сполука.
Бъдете благоразумни и спокойни и съграждайте вашето тяло чрез спокойствието При това мислете за мене. Обърнете съзнателно мисълта си към нас. Упражнявайте волята си да станете напълно тихи и спокойни. Правете това редовно, тогава ние ще можем да употребяваме тялото ви по-добре. Нашите ученици трябва да бъдат спокойни и твърди като скала, равнодушни към собствените си грижи, но при това да са проницателни и със съчувствие да се отнасят към страданията и тежестите на другите. Нищо не трябва да смущава вашето равновесие - нищо нито похвала, нито укор, нито грешка, нито сполука. Бъдете равнодушни при удоволствие и мъка, в радост и болка с непоколебимо търпение и с растящо доверие в собствената ви божествена същност. Всичко що правите, трябва да става съзнателно; никога страстно, нито вследствие на един внезапен импулс. Каквото и да би ви се случило, бъдете силни и недокоснати и употребете нашата сила, силата на разума. Не си позволявайте никога да бъдете възбудени или нервни, защото тогава ние малко ще можем да ви помогнем. Бъдете спокойни и Неговата сила ще ви помогне.
към текста >>

29. Астрологията и възпитанието Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Излезе ли от него, той става „възрастен", „сериозен", „зает" и обикновено, изцяло погълнат от някой занаят или специалност, започва да счита за „лукс" или сантименталност това - да разсъждава върху по-общите въпроси на живота и да работи за своето общо духовно издигане.
Обаче, образователният и житейски опит изтъкнаха и друго едно обстоятелство. Колкото и да е запазена сама по себе си младежта и колкото добре да е организирано училището, все пак това не са единствените решаващи фактори за обновата на живота. Има много и много примри, които показват, че често това що младежта носи и що училището гради, улицата и обществото на възрастните го рушат. Яви се, прочее, нуждата да се съгласува обновителната работа на всички фактори, а косвено да се създаде една образователна работа и между възрастните. Защото, наистина, от една страна е твърде популярен възгледът, че човек се учи докато е жив, но от друга - има и едно, мълчаливо прието в обществото мнение, че човек се учи и възпитава главно докато ходи на училище. Излезе ли от него, той става „възрастен", „сериозен", „зает" и обикновено, изцяло погълнат от някой занаят или специалност, започва да счита за „лукс" или сантименталност това - да разсъждава върху по-общите въпроси на живота и да работи за своето общо духовно издигане. Вследствие на това често настъпва един пагубен застой в обществото на възрастните. Но ние трябва да признаем - и то с всичката прямота - че възрастните, въпреки своята „сериозност" и „заетост", много пъти остават само големи деца, които също имат нужда от възпитание. Да поясним мисълта си! Че разлика между детето и възрастния има - в това не ще съмнение. Възрастният е развит, силен, самостоен и него ние имаме предвид, когато говорим за човека въобще, Но тази сила и самостойност е само по отношение на околната среда в даден момент.
към текста >>

30. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Чрез тях природата ни казва, че ако продължаваме по пътя, по който вървим, ще жънем все несполуки.
И човечеството не го приложи и сега чрез страдания пак ще намери, че този е единственият изходен път. Ако не го приеме доброволно, ще му се наложи от страданията. Коренната обнова на днешния строй се налага, защото той не е в хармония с висшата истина, която лежи в основата на битието, а именно истината за единството. Този път може да се нарече още приложение на любовта. Страданията винаги показват, че не сме в хармония с природните закони, че вървим по погрешен път. Чрез тях природата ни казва, че ако продължаваме по пътя, по който вървим, ще жънем все несполуки. Природата и чрез страданията и чрез радостите е добра възпитателка. Страданията винаги идат от нарушение на някой от нейните закони. Поради неестествения днешен живот (понеже той е в разрез с основните закони на битието), днес човек е роб, днес той е във вериги, в затвор. Додето той живее личен живот, додето работи лично за себе си и се откъсва от целокупния живот, той ще носи тези вериги на краката си и животът ще бъде пропит от кърви, сълзи, престъпления и разочарования, а когато почне да работи за цялото, за Бога, той ще бъде свободен, веригите ще паднат от краката му, ще излезе от затвора и ще влезе в живота на хармонията, здравето, щастието, любовта. Нужда от правилен мироглед „Липсата на истински мироглед носи големи нещастия.
към текста >>

31. СВЕЩЕННИЯТ ОГЪН НА ЖИВОТА. ВИСШАТА КРАСОТА - А.Т. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Несполука може да се яви само там, гдето е престанал стремежът.
Бъдете радостни и смели в пътя и към всичките; и не давайте власт на маловажните неща да разслабват и пречат на издръжливостта ви. Бъдете доверчиви и радостни. Животът трябва да протече през вас с всичката си сила и красота. Имайте винаги добро разположение; не поглеждайте назад в миналото с тъга и с мисълта, че трябваше по-добре да действувате. Живейте за бъдещето. Несполука може да се яви само там, гдето е престанал стремежът. Всичко друго е растеж, даже и там, гдето не можете да го разпознаете. Бъдете радостни и без тревога - защото сме винаги при вас. Чувство на щастие Мислете върху доброто на другите, стремете се да допринесете нещо за това, дето можете. Това е първата ти най-важна задача; не за себе си да питаш, но всичко, що имаш, да отдадеш за облекчение страданията и нуждите на ближните си. За да си сам щастлив, трябва да си готов, всичко, що притежаваш, да делиш с другите.
към текста >>

32. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Освен лечение, искаха от него много други неща: сполука в известна постъпка, успех в предприятие, спасение на войника, решение на технически задачи, разсейване на душевна криза.
Въобразете си едно същество способно да се държи в равновесие във всички точки, през които безкрайното влиза в крайното и вие ще си обясните противоречията, които нашият Непознат съчетаваше в себе си, като че ли за удоволствие. Интимен с болшинството, недостъпен за някои, умерен и благоразумен, ту бавен, ту бърз, говорещ еднакво и като поет и като житейски човек, познаващ една безкрайност от тайни и безгрижен за своята наука, изкусен във всички занятия, чувствителен към изящните изкуства, уважаващ умствените и социалните превъзходства, при все това давайки да се подразбере, че те са суета пред лицето на Христа; с една снизходителност за другите, но с една строгост към себе си, еднакво крайни; оставящ се да бъде тиранизиран от слабите, макар че знаеше да доведе до послушание най-големите тирани ; еднакво добере чувствуващ се и на тавана и в двореца, говорещ всекиму на неговото наречие; най-сетне, всестранен, както живота, от чиито всички богатства той се възхищаваше, и всякога подобен на себе си, както неговият учител, Христос, на Когото той се считаше за най-недостоен служител. Син на много бедни селяни, най-възрастният от пет деца, той още много рано биде изпратен в съседния град, дето можа, печелейки си сам за своите нужди, да продължи доста нагоре своето образование. Още в своето родно село той бе извършил чудесни излекувания без друг видим способ, освен молитвата. В големия индустриален град, където премина почти целия му живот, неизлечимите, клетниците, отчаяните скоро опознаха този таен благодетел, чиято младежка мъдрост им придаваше, заедно с здравето, смелост и себеотрицание, тъй необходими на малките хора, чийто тежък труд поддържа цялото обществено здание. Освен лечение, искаха от него много други неща: сполука в известна постъпка, успех в предприятие, спасение на войника, решение на технически задачи, разсейване на душевна криза. Често пъти, от своя страна, той изискваше от просителя отчасти да се отплати на Божествената правда чрез даване милостиня, сдобряване, изоставяне на процес, осиновяване на сирак. И чудото, невероятното и невъзможното нещо ставаше без шум, без да може да се обясни как. Всичко, което свидетелите можеха някога да узнаят, то бе, че нашият чудотворец осъждаше практиката на езотеризма като противна на божествения закон, не я употребяваше под никаква форма и не препоръчваше теории за нея. Неговото учение бе само Евангелието, и той не ценеше книгите, освен съразмерно на тяхното съгласуване с това учение. Той прогласяваше единствената божественост на Исуса, Неговото всемирно господство и вечната трайност на Неговото изкупително дело.
към текста >>

33. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Днес, строго взето, няма вече чисто национални въпроси – те веднага, с бързината на радиовълна, стават интернационални и влизат като елемент в един жив и непрекъснато флуктуиращ политико-икономически комплекс.
Аз взех за илюстрация техническите постижения като символи на известни вътрешни постижения на човешкия дух. Същото е и с аероплана! Той изразява оня дълбок, подсъзнателен още за мнозина, копнеж на човечеството за преодоляване на тежестта, за преодоляване на изкуствените граници – политически и икономически, които делят хората на отделни групировки. Той е емблема на волния стремеж към извисяване в света на свободата, на безбрежните простори, където няма мъртви пътища, изкуствени прегради и ограничения – в бездрумния свят на живите пътища, където човек описва сам своя път с летежа си, без да остави видима, „лична" диря, диря на „притежание", и „собственост! " Ако погледнем в политическия и икономически живот на народите – същият процес. Днес, строго взето, няма вече чисто национални въпроси – те веднага, с бързината на радиовълна, стават интернационални и влизат като елемент в един жив и непрекъснато флуктуиращ политико-икономически комплекс. И колко са наивни опитите на отделните народи – на техните назадничави водители и групировки – за затваряне в себе си, за национализиране, за „патриотизиране" и т.н. Остарели идеи, които някога може да са имали известен жизнен смисъл, но днес са надживени, вътрешно превъзмогнати в съзнанието на пробудените, мислещи човеци, а ще бъдат неумолимо превъзмогнати и външно от живия исторически процес! Ония, които нямат око да видят дълбоките причини, които предизвикват промените в света, търсят причината за рухването на известни остарели форми във външни фактори. Така запример, ако попитате църквата, тя ще ви каже, че причината за всички социални беди са „сектите", нов превод на средновековния виновник за всяко зло – „дявола! " Може да има лековерни хора в наши дни, които вярват в подобни твърдения, ала те живеят със съзнанието си още в средновековието.
към текста >>

34. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ДВИЖЕНИЕТО ООМОТО Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Около тях в полукръг стоят учениците им с ръце на гърди и смирено ги слушат.
Боян Магът СВЕЩЕНАТА РЕКА Петнадесета картина от лирико-драматичната поема „ВЕЧНИЯТ ПЪТНИК" На брега на реката трикуполен храм. Пред храма хилядолетен дъб. Под дъба мраморна скамейка. Седят и разговарят тримата мъдреци-близнаци: Десимир, Десислав и Десирад. Около тях в полукръг стоят учениците им с ръце на гърди и смирено ги слушат. Чува се ромонът на ръката. Десимир: Не би могло от тук до Вечний град да се пресметне колко дни е пътя. А знай се, след големия преврат, княз Властимир към нас се е запътил. Не е ли вече време да пристигне? Десирад: Каква ли стига в пътя не застига, Каква ли среща пътника не среща?
към текста >>

Мъжете от обителта Деяна сядат в полукръг на тревата при нозете на Властимира.
Властимир: Тъй клони е дъбът хилядолетен като обятия над нас разтворил! Свещени дъб, от времена тъй древни. Такава сянка много ми се ревни. Сяда на края на скамейката. На другия край с лице към него Десирад, Десислава и Десимира зад себе си прави. Мъжете от обителта Деяна сядат в полукръг на тревата при нозете на Властимира. Властимир: В града понявга странници дохаждаха. От тях научих аз неща, каквито не ми е други казвал. Някак скрито и в притча все говореха. Разбирах речта им тежко – и едва подире, когато биваха далеч. Научих аз, че те са ваши ученици, едва в деня, чии зарници ме свариха по пътя.
към текста >>

35. ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

По тоя начин, върху една почти напълно паразитна основа, се развива социалното творчество на днешното общество, изгражда се една цивилизация, зачената в грях и предназначена да осигури лек и разточителен живот на една незначителна част от човечеството, и то с цената на непоносими лишения и страдания на работните маси и особено на тия в колониалните и полуколониални страни, и която има за своя безусловна предпоставка невежеството и културната независимост на тия маси из целия свят, както и организираното насилие над тях във всичките негови форми, от ограничението свободата на мисълта до гражданските и общочовешки войни.
Но грамадната част от човечеството, при днешната социална организация, е почти напълно лишена от великото наследство на човешкия труд и човешкия гений на миналите поколения. То идва на света с празни ръце и намира всички могъщи средства за прилагане на труда и развиване разумно творчество окупирани от едно незначително малцинство привилегировани хора, които по лично усмотрение и за лични цели използуват тия могъщи средства, без да държат сметка нито за правда, нито за човечност, нито за грозните резултати от личното разполагане на тия средства за останалите хора, за цялото общество, а така също и за по-далечното свое бъдеще. Нещо повече. Грамадната част от човечеството се вижда не само обезнаследено, но и поробено икономически експлоатирано и ограбвано. Неговата единствена ценна собственост – неговата жизнена сила, умствена и физическа, е осъдена да играе ролята на оная „стока", чието подценяване, недоплащане, експлоатиране е социално организирано, осигурено чрез законите, чрез въоръжената сила на държавата, чрез цялата социална и държавна организация. По тоя начин, върху една почти напълно паразитна основа, се развива социалното творчество на днешното общество, изгражда се една цивилизация, зачената в грях и предназначена да осигури лек и разточителен живот на една незначителна част от човечеството, и то с цената на непоносими лишения и страдания на работните маси и особено на тия в колониалните и полуколониални страни, и която има за своя безусловна предпоставка невежеството и културната независимост на тия маси из целия свят, както и организираното насилие над тях във всичките негови форми, от ограничението свободата на мисълта до гражданските и общочовешки войни. На такава основа може да се изгради само общото човешко нещастие, което днес виждаме изразено във всеобщото бедствено положение, бременно с нови войни и революции, с още по-грозни страдания. Страданията изобщо са всегдашен спътник на неразумния, отклоняващия се от божествените закони живот. Те идат преди всичко като едно предупреждение за това отклонение. Едновременно с това те посочват причините на злото и насочват вниманието и волята върху тия причини, В обществения живот на плътския човек с неговата посредствена разумност и посредствен морал те играят особено важна роля – раздвижват масите от тяхната инертност, дават обща насока на техните желания и стремежи, на тяхната воля и ги изкарват от безсилието на дребния, затворения егоизъм и индивидуализъм. Тъй недоволните маси се издигат до носители на високи обществени идеи, проводници на високи стремежи и въобще могат да станат могъщи фактори на историята, двигатели на прогреса.
към текста >>

36. СТИХОВЕ - ОРИОНО Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Далеч от това да способстват и служат на справедливостта, те повече спомагат на лукавщината и хитрите тълкования.
Като хора вие още не сте намерили някои по-добри методи за подържане на обществения порядък, освен да бесите, затваряте и пр. Вие създавате винаги вашите закони, без да мислите върху божествения закон и силата, която е създала цялата вселена и която никога няма да престане да я усъвършенства все по-вече и по-вече. Вашите закони са така многобройни, така забъркани и заплетени, така чудновати, че всичко в тях – закони и параграфи, едно в друго се заплитат. Едно отменява друго и едно противоречи на друго. Системата на законите ви е едно смешение на езиците. Далеч от това да способстват и служат на справедливостта, те повече спомагат на лукавщината и хитрите тълкования. Ще остане ли ненаказана тая хитрост, това лукаво изкуство? По никой начин! Истина е, че с тях никакъв успех не може да се постигне. Защото успех, добит чрез измама, ще се заплати след някоя и друга година с болна душа и болно тяло. Духовните и физически сили намаляват, човек пропада, умира, изчезва най-после завинаги, щом като се стреми само към нереалните неща.
към текста >>

Ще остане ли ненаказана тая хитрост, това лукаво изкуство?
Вие създавате винаги вашите закони, без да мислите върху божествения закон и силата, която е създала цялата вселена и която никога няма да престане да я усъвършенства все по-вече и по-вече. Вашите закони са така многобройни, така забъркани и заплетени, така чудновати, че всичко в тях – закони и параграфи, едно в друго се заплитат. Едно отменява друго и едно противоречи на друго. Системата на законите ви е едно смешение на езиците. Далеч от това да способстват и служат на справедливостта, те повече спомагат на лукавщината и хитрите тълкования. Ще остане ли ненаказана тая хитрост, това лукаво изкуство? По никой начин! Истина е, че с тях никакъв успех не може да се постигне. Защото успех, добит чрез измама, ще се заплати след някоя и друга година с болна душа и болно тяло. Духовните и физически сили намаляват, човек пропада, умира, изчезва най-после завинаги, щом като се стреми само към нереалните неща. Истинският дух, стремейки се към безконечното, надживява времената.
към текста >>

37. ПЪРВИЯТ ЛЪЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Хитрите, лукави хора, дипломатите описват, вървейки, вълнообразни линии.
Така ходят хора с дребни мисли, и особено – суетните жени. Ситният, но бавен ход е характерен за простите и спокойни хора. Едрият, бавен ход означава обмисленост в действията, хладна пресметливост и упорита воля. Едрият, бърз ход означава горещина, решителност, борчески дух. Предприемчивите, самоуверени и решителни люде ходят право, като удрят силно с пети по земята. Хитрите, лукави хора, дипломатите описват, вървейки, вълнообразни линии. Обезсърчените, меланхоличните влачат краката си, кога ходят – те се тътрят. Енергичните изопват силно прасците си. Ленивите се клатушкат. Страхливите и срамливи хора ходят все край стените. Вървежът е дал повод да се създадат някои и други изрази, които са наистина прави.
към текста >>

Ще го срещнеш навред, дето има свади, крамоли и злополуки.
Сангвиникът с добре развита мускулатура, е тип на „сабленосец," любител на шумните препирни, свади и разпри. Гневлив, но и великодушен и щедър, той е любимец на леките жени, винаги е готов както за нападение, тъй и за отбрана. Той има бърз вървеж; не ходи сякаш, а тича. Като че ли иска да си проправи път през тия, що среща на пътя си. Той обича улицата, събранията, авантюрите. Ще го срещнеш навред, дето има свади, крамоли и злополуки. Жените от тоя тип имат повече мъжки ход, резки движения и креслив глас. Те не умеят много-много да се обличат, обичат ярките цветове и крещящите багри. Нервно-злъчният, дребен на ръст, добре сложен, с гъвкави и закръглени рамене и доволно широки плещи, с тънки, но стройни ръце и крака, изящен, макар и не дотам едър, има младежки ход, дори и кога остарее. Пъргав, жив, гъвкав, сръчен и грациозен, той ходи чевръсто и тича на драго сърце. Той е всякога в движение: Жените от тоя тип са поети, винаги грациозни.
към текста >>

38. КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Гурвич от Москва доказа, че растящите глави на лука пращат лъчи, които подтикват другите растителни клетки към растене.
(Из едно съобщение на Лаковски). Духовно движение в Китай То се нарича „Шецие-Цонч-Циао-Та-Тонг”, което значи: „Велико всемирно единство на многовековните учения.” Това движение се нарича още „Великият път за Царството Божие". Ръководителят на движението е издал един позив, в който той излага идеята си за духовно сближение на народите. Той е заобиколен от ученици, мнозина от които имат способността ясновидство в бъдещето. Животът като електричество. Проф. Гурвич от Москва доказа, че растящите глави на лука пращат лъчи, които подтикват другите растителни клетки към растене. Разстоянието, до което достига въздействието на тези жизнени лъчи, възлиза на 38 мил. Гурвич намери същите лъчи, предизвикващи нарастване, и при поповите лъжички. Физиците Райтер и Габор са установили при зловредни подувания също така излъчвания. В ново време се удаде на Д-р А. Е. Корнмюлер и Й. Ф.
към текста >>

39. УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Един от най-подвижните, най-флуктуиращи „спектри”, това е спектърът на политико-социалния живот.
Него физикът тълкува, него се мъчи да разгадае. По него се старае да отгатне, що става вътре в атома. Чрез него той „вижда” кръженето на електроните около централното ядро и въртежа им около себе си, чрез него следи „каскадните скокове” на електроните от орбита на орбита, чрез него открива промените, които настъпват в малкия свят на атома при поглъщане на енергия отвън и т.н. С една реч, по една видима за окото проява – спектъра, физикът следи онова, което става вътре в невидимия атом. Е добре, по същия начин и един мъдрец, когато следи промените, които настъпват в съзнанието на хората, вълнувани от едни или други идеи, насочва своя поглед върху различните екрани, където проектира своите „спектри" човешкият дух: наука, изкуство, обществен живот. Един от най-подвижните, най-флуктуиращи „спектри”, това е спектърът на политико-социалния живот. В него промените стават така бързо, както в атмосферата. И тяхното изучаване ни води до една особена „политическа метеорология.” По този именно „спектър”, знаещият следи разните „минимуми” и „максимуми” на политическо налътане, разните „циклони” и „антициклони”, постепенното формиране и движение на разните политически и икономически „депресии”, придружени със сблъскване на разни „фронтове” и т.н. И много от онези неща, които на хората, ангажирани и тялом и духом в тия политически движения, изглеждат по един начин, защото са потопени в тях, на него се разкриват по съвсем други начин. Много от онова, което на тези хора изглежда съвсем ново, изключително и едва ли не от космическа важност, за него е само една временна, скоропреходна проява, която след като изпълни предназначението си – подобно една депресия, да речем – ще изчезне, както се е явила. Обладаващ широк поглед, който му разкрива картината на много векове и култури, той вижда как в разни епохи действуват едни и същи сили, само че под друга форма, често пъти с по-широк обсег и с по-голяма интензивност.
към текста >>

40. ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

При постоянно флуктуиращите условия на земята, да се обещава повече, е рисковано.
Ясно е, следователно, че у този човек истинолюбието се намира в процес на развитие. То още не произтича у него от един непреривен вътрешен извор, от един непоколебим вътрешен принцип, а търпи външни влияния, колебае се. И тогава, под човек с характер, под добродетелен човек в истинска смисъл на думата, трябва да се подразбира човек, у когото вероятността да прояви едни или други душевни качества клони към единица, дори е единица. С други думи, тя престава да бъде вероятност, а се превръща в нещо сигурно. Ясно е тогава и друго: защо хората с характер, защо мъдреците не обещават да сторят нещо, освен за един път. При постоянно флуктуиращите условия на земята, да се обещава повече, е рисковано. И наистина, формулата показва, че колкото по-малко пъти искаме да се сбъдне едно събитие, което вече е ставало досега, толкова по-голяма е вероятността то пак да стане. Запример, ако искаме влака на 31-ия ден, т.е още веднъж, пак да тръгне в 8 часа, вероятността е 31/32= 0,973. Но ако искаме това да стане още 10 пъти, вероятността ще бъде 31/42 - 0.738..., значи много по-малка. Спомняме си тогава и формулата на Христа, която сумира мъдростта на цялата житейска опитност: „Не се грижи за утрешния ден. Доста е на деня собственото му зло".
към текста >>

Злощастна случайност, злополука!
Оказва се, че този стар познат е близък на „министъра” или „началника” и пр. и пр. – и работата се урежда. Щастлива случайност! Или друг някой – както се е случило горе-долу с откривателя на радия, Кюри – върви си по улицата, но на ъгъла, когато искал да прекоси улицата, се сблъсква с някакъв автомобил, който го премазва. Злощастна случайност, злополука! Такива работи не се случват всеки ден, но и не толкова рядко както нам се струва. Статистиките запример относно злополуките, що стават в течение на 1 година в някоя страна, дават числа, които или се покриват, или показват известна периодичност при по-точно изследване. Но да видим, какво имаме в приведените примери. Службогонецът си върви по улицата, погълнат от своите грижи и тревоги. До мига на срещата, неговият живот и съдба са се развивали съвсем независимо от житейския път и съдба на неговия познат, който също така съвсем независимо от първия, е станал влиятелен човек.
към текста >>

Статистиките запример относно злополуките, що стават в течение на 1 година в някоя страна, дават числа, които или се покриват, или показват известна периодичност при по-точно изследване.
– и работата се урежда. Щастлива случайност! Или друг някой – както се е случило горе-долу с откривателя на радия, Кюри – върви си по улицата, но на ъгъла, когато искал да прекоси улицата, се сблъсква с някакъв автомобил, който го премазва. Злощастна случайност, злополука! Такива работи не се случват всеки ден, но и не толкова рядко както нам се струва. Статистиките запример относно злополуките, що стават в течение на 1 година в някоя страна, дават числа, които или се покриват, или показват известна периодичност при по-точно изследване. Но да видим, какво имаме в приведените примери. Службогонецът си върви по улицата, погълнат от своите грижи и тревоги. До мига на срещата, неговият живот и съдба са се развивали съвсем независимо от житейския път и съдба на неговия познат, който също така съвсем независимо от първия, е станал влиятелен човек. Значи, имаме две независими една от друга, привидно поне, от гледище на нашия ограничен поглед, линии на живот и съдба. До мига на срещата – никакви пресичания.
към текста >>

41. СВИДЕТЕЛИТЕ - НОВИ МЕРКИ ЗА ХАРАКТЕРА - ЕЛИ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Като отнесем денонощния кръг към годишния ще констатираме следните съотношения: изгревът на годината за северното полукълбо настъпва когато слънцето встъпи в пролетната равноденствена точка.
Ето защо и фактът за денонощното въртене на земята около нейната ос и годишното ù обикаляне около слънцето – тия два цикла поне са общопознати – стои в съзнанието на хората като нещо външно, механично. А тия два цикъла, заедно с наклонението на земната ос към плоскостта на еклиптиката, обуславят в края на краищата целия оня тъй разнообразен свят от явления на земния живот. Аз няма да се спирам на ония дълбоки въпроси, които възникват във връзка с тия два цикъла, а още по-малко на цикъла, обусловен от движението на земната ос, познат под името платоническа или полярна година. Ще помена само, че техният ритъм обуславя ритъма и на целия физиологичен и психичен живот на земния човек. Сега ще се спра по-подробно върху известни съответствия между двата цикъла: годишния и денонощния. Като отнесем денонощния кръг към годишния ще констатираме следните съотношения: изгревът на годината за северното полукълбо настъпва когато слънцето встъпи в пролетната равноденствена точка. Пладне съвпада с лятното слънцестоене, залезът – с есенното равноденствие, а среднощ – със зимното слънцестоене. Ако вземем 6 часа сутринта като момент на изгрева, тогава ще имаме следните съвпадения. Почти два часа преди изгрев слънце, значи от 4 часа, започва да се зазорява. В течение на два часа, зората се разпуква като цвят, обогатява се откъм багри, светлината приижда на плавни вълни и слънцето цъфва на изгрев. В 6 часа сутринта в деня на пролетното равноденствие, съвпадат два изгрева: изгревът на деня и изгревът на годината.
към текста >>

42. ЖИЗНЕНИЯТ МАГНЕТИЗЪМ И ПОЛЯРНОСТА НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО-Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Някой може да се самооболщава, че с лукава, хитра и вероломна дипломация, чрез насилия и пр., може да се добие н-що.
Това, разбира се, позволява същевременно човек да има до известна степен свобода в своите действия. Една по-висока степен на човешкото съзнание и на човешката култура не идва произволно, но по законите на природата. И ако общественикът се съобрази с целите, методите и законите на тези разумни сили на природата, той ще има тяхното съдействие и ще има успех в своите начинания. В противен случай ще среща само разочарования в пътя си! Но за да има тяхното съдействие, освен горното условие, той трябва да бъде още и напълно правдив, чист и безкористен. Някой може да се самооболщава, че с лукава, хитра и вероломна дипломация, чрез насилия и пр., може да се добие н-що. Това е невъзможно. „Съзнанието е достояние на животинското царство, самосъзнанието на човешкото царство. Сега иде едно ново съзнание, което не носи тези досегашните противоречия". Учителят * * * Новият етап, в който преминава днес човешкото съзнание и култура, е: побратимяването на народите. Вътрешната основа на новото е Любовта, пробуждане на космичното съзнание, а външен израз това ще намери в братството и свободата.
към текста >>

43. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕШКОТО УХО КАТО ИЗРАЗ НА ХАРАКТЕРА-Н.ДОЙНОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Оказва се, че измежду 100 души, взети наслуки, в 60 до 70 до души сензитивометърът предизвиква ясно изразени явления.
Ето защо, налага се преди всичко необходимостта да се намери начин за лесно установяване на сензитивността, а също така и нейната степен. За целта е изнамерен един прост инструмент, наречен сензитивометър. На фигурата е даден сензитивометъра на Дюрвил, измислен от него в 1887 год. Той, както и всички сензитивометри, представя един магнит, чиято форма и начин на употреба се вижда ясно на фигурата. С N и S са означени респективно положителният му и отрицателен полюс. Оказва се, че измежду 100 души, взети наслуки, в 60 до 70 до души сензитивометърът предизвиква ясно изразени явления. 2 до 3 лица измежду 60-тях усещат ясно определено действие още след 1 до 3 минути. Именно при едноименно поставяне на сензитивометъра, сир. отрицателният полюс на магнита откъм палеца (вж. фиг.) сензитивът усеща едно пращене във върховете на пръстите, сгорещяване на дланта, па и на цялата ръка до рамото. Той изпитва нервна възбуда, раздразнение и неволна склонност към движение.
към текста >>

44. За организиране на идеите - Из беседите на Учителя Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Само по този начин човек може да излезе от оня път на Сатурн - както го нарекох - от оня път на нещастия и несполуки.
Но понеже човек е свободен, той пак се усъмнява. Той си казва: „Може ли това малкото, което за един миг ми проговори, да идва от Бога? " И тогава той изпада в наивното състояние на оня невежа, който се пита: „Може ли слънцето, като е тъй малко, да отоплява земята, която е тъй голяма? " Но това малкото, което всеки ден чувствува, е лъч от едно огромно Слънце, лъч от великото Цяло. Не се усъмнявайте в Божественото! Само по този начин човек може да излезе от оня път на Сатурн - както го нарекох - от оня път на нещастия и несполуки. Само така може да се отърве от онази тъмна сянка на съмнения и подозрения, на зли внушения. Само така ще се яви у него светлата вяра и ще се зароди желанието и волята да подкрепи хубавото, разумното в света. Българите се намират твърде много под влиянието на Сатурн. "Те са крайно подозрителни и недоброжелателни. И в индивидуалния и в обществения живот, те пущат в ход отрицателната, разрушителна мисъл.
към текста >>

Защото, в края на краищата, причините за известни народни нещастия и несполуки не се дължат само на управниците.
И в индивидуалния и в обществения живот, те пущат в ход отрицателната, разрушителна мисъл. Вместо да дадат моралната си подкрепа, доверието си на своите управници, те ги спъват със своите подозрения, със своята невяра, все едно дали това се съзнава или не. Българите трябва да дадат ход на Слънцето - на светлата, положителна мисъл. Днес, при настъпилата смяна на властта - която не е случайна, защото зад нея седят разумни фактори, движещи съдбините на българския народ - те трябва да дадат всичката си подкрепа на управниците. Всички добри, разумни хора в България трябва да се молят на Провидението да изпълнят сегашните управници Божията Воля така, както Той е казал. Защото, в края на краищата, причините за известни народни нещастия и несполуки не се дължат само на управниците. Не са криви само управниците. Дълбоко погледнато, какъвто е народът, такива са и управниците му. Ето защо, и сам народът трябва да измени поведението си. Той трябва да вярва в своите управници. Той не трябва да подозира, да се колебае.
към текста >>

45. Влияние на електричеството върху човешкия организъм – В. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ако ръцете са много студени, това са лицемери, крайни егоисти, лукави.
Хората с горещи ръце са експанзивни, бързи, пламенни, гневни, отворени и откровени. Студената ръка показва нормално кръвообращение. Малка интензивност на жизнената сила, бавност в процесите. Студената ръка се среща често в хора, които имат слаба, деликатна конструкция, но с добри мислителни способности, резервирани, бавни, тихи, методични, мислещи, но егоисти, скрити и затворени, влюбени в себе си. те са търпеливи и постоянни. Ако ръцете са много студени, това са лицемери, крайни егоисти, лукави. (Разбира се, че всичко това трябва да се вземе в съотношение с другите особености на ръката). Топлата ръка има повече отношение към задната част на главата и страничните части, а студената към предната част - главния мозък. Топлата и гореща ръка показва живот при топлите страни, където има много растения и животни, но малка възможност за висока култура, умствен напредък. По причина на голямата горещина: заспиване на мисълта и събуждане на страстите. Студената ръка ни говори за живот на северния полюс.
към текста >>

46. ЗА СЪЩНОСТА НА КОСМИЧЕСКИТЕ СИЛИ, ИЗРАЗЕНИ В РЪКАТА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Във всеки случай може с увереност да се твърди, че много злополуки в живота, много фатални сдружения и връзки, много нещастни бракове биха се избегнати.
Говори и тембъра на гласа. Говори и почеркът - изключително обект на графологията. Характерологично школуваният наблюдател може да прочете в човешките лица такива неща, които останалите хора - ако и не лишени от физиогномичен усет, който е вроден у всеки човек - не биха дори забелязали За него кожата е диагностичен апарат, по който той чете не само душевните състояния, а и телесните разстройства. Мимиката на веждите, на очите, на устните му разкриват сума скрити намерения и мисли, сума скрити чувства. Каква е ползата от вярната преценка на хората, всред които протича животът ни, с които е свързана съдбата ни, всеки сам може да предвиди. Във всеки случай може с увереност да се твърди, че много злополуки в живота, много фатални сдружения и връзки, много нещастни бракове биха се избегнати. Ползата от характерологичните науки при възпитанието и самовъзпитанието също така е очевидна. Накрай ще кажа, че изучавайки езика, който говорят живите форми на неговото тяло, човек ще изучи и ония пътища, по които Живата Природа го води от звяра към чистия Човек.
към текста >>

47. ДУШАТА НА НАШЕТО ВРЕМЕ - Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Каквото и да стане, обаче, народите трябва в края на краищата да съзнаят, че са органически и неразривно свързани, а не само механически, по силата на постоянно флуктуиращите политически и стопански интереси.
Ако европейските народи бяха постъпили така, те щяха да имат съвсем други резултати. те щяха да избегнат една нова война, която сега, въпреки всички усилия, изглежда, че ще избухне - като фатална последица на един несправедлив мир. Те престъпиха закона и с това удължиха периода на войните. А според плана, войната от 1914 година трябваше да бъде последната война. Като не изпълниха природния закон, европейските народи се повърнаха назад към изолирания живот, който се излива в формите на колективния народностен егоизъм, вместо да минат постепенно към осъществяване на братството между народите. Каквото и да стане, обаче, народите трябва в края на краищата да съзнаят, че са органически и неразривно свързани, а не само механически, по силата на постоянно флуктуиращите политически и стопански интереси. те трябва да съзнаят, че всички народи - малки и големи - имат еднакви права на земята, че всеки народ има правото да живее според вътрешните изисквания на онова историческо предназначение, за което е призван на земята от живата Природа. Мнозина, обаче, все още поддържат, че всеки народ трябва да живее само за себе си, да се стреми да стане силен и богат, дори в ущърб на другите. Идеята, че всеки трябва да живее за себе си, е идея на стария живот. Тя безвъзвратно залязва - въпреки всичко. Идеята, че всеки трябва да живее за Цялото - ето великата основа на новия живот, на новата култура.
към текста >>

48. ДВА НАТЮРЕЛА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Важното е да подтикнат към наблюдения и да подпомогнат вродения у всекиго физиогномичен усет да работи, не наслуки и опипом, а ясно и по определени линии.
Необичащи борбите, те са естествено примирителни, а когато им се угоди - и добродушни. Особено се разполагат при ядене - нахраниш ли ги сито, можеш да им спечелиш сърцето Удобството, охолността, спокойствието на истинския хранителен натюрел се просто излъчват наоколо и се предават по един естествен начин на ония, които идват в досег с тях. Измежду тия натури се срещат най-често истински одарените хора за практична, стопанска дейност, която носи печалба и придобив. Нахвърлих на едро чертите на два от основните натюрели. Образите, с които те са илюстрирани, уверен съм, ще възбудят сума асоциации и ще допълнят бегло нахвърлените скици. Важното е да подтикнат към наблюдения и да подпомогнат вродения у всекиго физиогномичен усет да работи, не наслуки и опипом, а ясно и по определени линии. Така набраният опит се просветлява и уразумява. За третия - чувствителен или устен натюрел, както го нарича не особено изчерпателно Хугер - ще говорим други път. Г. ---------------------------------------------------------- [1] Виж книгата му „Körperbau und Character".
към текста >>

49. ЗА МОСТА МЕЖДУ НОСНИТЕ ОТВОРИ - БЕРГЕР ВИЛИНГЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Важното е да подтикнат към наблюдения и да подпомогнат вродения у всекиго физиогномичен усет да работи, не наслуки и опипом, а ясно и по определени линии.
Необичащи борбите, те са естествено примирителни, а когато им се угоди - и добродушни. Особено се разполагат при ядене - нахраниш ли ги сито, можеш да им спечелиш сърцето Удобството, охолността, спокойствието на истинския хранителен натюрел се просто излъчват наоколо и се предават по един естествен начин на ония, които идват в досег с тях. Измежду тия натури се срещат най-често истински одарените хора за практична, стопанска дейност, която носи печалба и придобив. Нахвърлих на едро чертите на два от основните натюрели. Образите, с които те са илюстрирани, уверен съм, ще възбудят сума асоциации и ще допълнят бегло нахвърлените скици. Важното е да подтикнат към наблюдения и да подпомогнат вродения у всекиго физиогномичен усет да работи, не наслуки и опипом, а ясно и по определени линии. Така набраният опит се просветлява и уразумява. За третия - чувствителен или устен натюрел, както го нарича не особено изчерпателно Хугер - ще говорим други път. Г. ----------------------------------------------- [1] Виж книгата му „Körperbau und Character".
към текста >>

50. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Баналните идеали, които имат всички хора - притежанието на богатства, външният успех, луксът, всякога, от ранни години, са ми се виждали презрителни.
Считам, обаче, че един скромен живот е добър за всекиго, за тялото и за духа. Аз не вярвам във философското понятие за свободата на човека. Всеки действува не само по външните причини, но и поради една вътрешна необходимост. Благосъстоянието и щастието никога не са били за мен някаква абсолютна цел. Идеалите, които са осветявали моя път и които са ме изпълвали мълком с кураж са били доброто, красотата и истината. Баналните идеали, които имат всички хора - притежанието на богатства, външният успех, луксът, всякога, от ранни години, са ми се виждали презрителни. Винаги в живота си съм чувствувал нуждата да бъда самотен. Това чувство е расло с годините. Моят политически идеал е демократичния. Всеки трябва да бъде почитан като личност и никой не трябва да бъде боготворен. Ако днес в Европа демократичният режим търпи голяма криза, това не трябва да се припише на основната идея на демократизма, но на нестабилността на главите на правителствата, които го прилагат.
към текста >>

51. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - Б. БОЕВ КЪМ МУСАЛА Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Той постоянно измислял все по-нови и по-усъвършенствувани оръжия, по-хитри и по-лукави средства за борба, но напусто - плановете му все пропадали.
Не само това, но те си служели с мощните токове на атмосферното електричество и с други още по-фини сили, които работят в пространството. В царството пък на Ормузд-дей владеела пълна свобода. Животът се леел като песен. Там свободно процъфтявали науки, изкуства, музика и поезия. Между тези две царства се водели постоянни войни, защото Ариман Таад искал да завладее царството на Ормузд-дей. Той постоянно измислял все по-нови и по-усъвършенствувани оръжия, по-хитри и по-лукави средства за борба, но напусто - плановете му все пропадали. И най-фините оръжия на Ариман Таад, щом само влезнели в царството на Ормузд-дей, мигом се разтапяли и се превръщали в пара. Задушливите газове се разлагали веднага на своите елементи, превръщали се многократно и изгубвали своята смъртоносна сила. Ала и поданиците на Ормузд-дей били безсилни да завладеят царството на Ариман-Таад. Който от тях пожелаел да влезе в туй царство, трябвало да съблече светлата си дреха и да се облече в дрехата на тъмнината. Но така той вече ставал уязвим за оръжията на Ариман Таад.
към текста >>

52. ЕДНО СРАВНЕНИЕ-Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

В сегашна Северна и Южна Америка живеят полукултурни туземни племена червенокожи, обаче разкопките в Перу, Мексико и другаде доказват, че там е имало в дълбокото минало велики цивилизации, които са построили големи храмове, паметници и пр., чиито развалини виждаме днес.
А това става чрез хвърляне по-дълбок поглед върху законите на развитието. Ако се взрем в историческия развой на човечеството, най-първо ще видим голям хаос: расите и културите са се сменявали една след друга по видимому като че ли без никакъв план. Още в дълбока древност е съществувала знаменитата атлантска култура на местото на сегашния Атлантически океан. Къде остана тя? Макар и да има вече събрани много данни за нейното съществуване, но центърът на дейността й е изчезнал под вълните на океана. В сегашна Северна и Южна Америка живеят полукултурни туземни племена червенокожи, обаче разкопките в Перу, Мексико и другаде доказват, че там е имало в дълбокото минало велики цивилизации, които са построили големи храмове, паметници и пр., чиито развалини виждаме днес. По същия закон са угаснали културите на древния Китай, Индия, Персия, Египет, Асирия, Вавилон, Гърция и Рим. Някой би могъл да каже, че и днес виждаме в тия страни известна култура. Да, но тая култура е купена отвън, тя е пренесена от западноевропейските страни, но творчество, което излиза от гения на народната душа, там нямаме днес, както е имало в миналото. Защо е ставало всичко това? Кои са причините?
към текста >>

53. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - УЧИТЕЛЯТ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ranald дава като характерен знак за неговия технически гений полукръга на юпитеровия хълм.
Той е един работник, един авангард на новата окултна мисъл в днешния крайно материалистичен свят. Един голям представител на науката, един колос в окултизма. Хенрих Форд Форд, царят на автомобилите, се е издигнал до това стъпало на живота само благодарение на своя гений. Той е бил прост търговски служител. В своята днешна работа той се ръководи от една практическа философия, която има своите- много хубави страни. Ranald дава като характерен знак за неговия технически гений полукръга на юпитеровия хълм. Звездата на Аполоновия хълм допълва чертите на неговия творчески дух. Тя вещае и за славата му и за богатството му. Това последно се установява според някои хиролози и по широкото разстояние между линията на сърцето и тази на ума Преломът в съдбата на Форд в благоприятен смисъл е почнал към неговата 18-та година. Прекъснатата линия на съдбата говори ясно за това. Чертите на лицето и формата на главата сведочат за неговия улегнал и хармоничен характер.
към текста >>

54. ЧЕЛОТО НА ЧОВЕКА - Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Тук нямаме ли нещо подобно на „индукцията" на луковия корен на Гурвич?
Така се изгражда тъй наречената окултна анатомия и физиология, която изучава строежа и процесите в организма в свръзка със строежа и процесите в етерното тяло и по-висшето естество на организма. Чрез такова по-дълбоко изучаване на организма могат да се обяснят много явления в биологията. Например защо бараме с ръце изгорено или ударено место и болките се намалявате? Защото ръцете излъчват от себе си силите на етерния двойник или тъй наречената жизнена сила и тя именно като проникне в пострадалото место, внася успокоение. Така се обяснява и друг един факт: Гастон Дюрвил е правил паси с ръце върху някои растения и с това е ускорявал техния растеж. Тук нямаме ли нещо подобно на „индукцията" на луковия корен на Гурвич? Само че индукторът е вече самият жив човек ! Окултната физиология ще хвърли светлина върху много други въпроси. Например, кое е най-важното в храната? Освен обикновеният химичен състав на храната важно е и онова количество на жизнена сила или прана в нея. Важно е нейното количество и качество.
към текста >>

55. УСЛОВИЯ И ЖИВОТ - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Изразен геометрически, този път е равен на един полукръг от 180 градуса.
ЧЕЛОТО НА ЧОВЕКА Колко дълъг път е трябвало да се измине, за да се стигне от плоското, слято почти с гръбнака чело на змията, до високото, добре моделирано чело на човека. Изразен геометрически, този път е равен на един полукръг от 180 градуса. Начертан на книга, този полукръг не би ни казал нищо - една гола линия, еднообразна сякаш във всичките си точки. Но ако тя би се проектирала във време и пространство, ако би се превърнала в история, всеки градус от нея би оживял, би се превърнал в цял свят от живи същества, обречени от една предвечна воля да прекарате земното си съществувание при различни геологични и климатични условия, в разни среди, в разни епохи и времена, за да изпълнят своето предназначение в плана на еволюцията. И ето, ние имаме най-сетне пред себе си човека с неговото високо издигнато чело. Навярно челото на човека, както впрочем и сам той, не е достигнало своя завършен вид. То още се строи, още моделира.
към текста >>

Начертан на книга, този полукръг не би ни казал нищо - една гола линия, еднообразна сякаш във всичките си точки.
ЧЕЛОТО НА ЧОВЕКА Колко дълъг път е трябвало да се измине, за да се стигне от плоското, слято почти с гръбнака чело на змията, до високото, добре моделирано чело на човека. Изразен геометрически, този път е равен на един полукръг от 180 градуса. Начертан на книга, този полукръг не би ни казал нищо - една гола линия, еднообразна сякаш във всичките си точки. Но ако тя би се проектирала във време и пространство, ако би се превърнала в история, всеки градус от нея би оживял, би се превърнал в цял свят от живи същества, обречени от една предвечна воля да прекарате земното си съществувание при различни геологични и климатични условия, в разни среди, в разни епохи и времена, за да изпълнят своето предназначение в плана на еволюцията. И ето, ние имаме най-сетне пред себе си човека с неговото високо издигнато чело. Навярно челото на човека, както впрочем и сам той, не е достигнало своя завършен вид. То още се строи, още моделира. Че това е така, говори ни самото разнообразие от чела у разните хора - от ниски, плоски и едва моделирани чела, минавайки през много междинни форми, ние достигаме до високите, просторни и красиво изваяни чела.по които се чете мисълта и прозрението на гения.
към текста >>

56. ЖИТНО ЗРЪНЦЕ - ST. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

И нещастие и несполука няма да те засегнат, защото ти вървиш напред.
Убеждението на човека дава само тон накъде да се върви, то опредля големите линии в живота на човека, но то е по-малко от значение, когато трябва да се разрешават нанизите от малки проблеми, които се изпречват в пътя. Ако човек има определен път в живота, без съмнение тези спънки са много по-малки. И при всички тия случаи, най-същественото е това, което с общо име може да се нарече светлото, положително гледане на нещата, на явленията, събитията в живота. Ти тогава знаеш, че каквото и да ти се случи, няма да спре твоя път; ти знаеш, че си господар на положението; ти си спокоен и нищо не те смущава докато свършиш работата си, докато постигнеш своята цел. Ти гледаш светло на нещата, на живота - ти знаеш, че всичко ще стане добре. И нещастие и несполука няма да те засегнат, защото ти вървиш напред. Мнозина мислят, че гениалните хора в живота случайно са станали такива. Явно е, това е неведение! Прието е да мислим, че гениалният човек се ражда такъв, какъвто се проявява впоследствие. Това е близко до ума. Ала в малките, безкрайни извивки на пътя на живота, той има едно ненадминато качество - светлото гледане напред.
към текста >>

57. ДЕСЕТ ГОДИНИ ЖИТНО ЗЪРНО - Д-Р Е.К. Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Шумно се леят водите от двата чучура и пълнят 15 корита, наредени в полукръг.
Но има още време. Нека тогава да отидем при любимата ни чешма! Минаваме през няколко улици и излизаме вън от селото. Ето, отдалеч се познава мястото й по грамадния дъб! Наближаваме с страхопочитание, със свещен трепет. Шумно се леят водите от двата чучура и пълнят 15 корита, наредени в полукръг. Каква красота в зодиакалните знакове! Всички мълчим, защото искаме да чуем това, което ще ни кажат тия води! Какви нови мисли минават през нас! Какво прозрение за въпросите на живота! Да, когато се потопиш в съзерцание на извори, ти се учиш от най-великата книга - вълшебната книга на природата.
към текста >>

58. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И избрал едно от най-лукавите средства - да го погуби като го отрови.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Разбитата чаша Граф Берози, един изтънчен благородник, който минавал между другото и за изкусен стрелец, имал един близък приятел, италианецът Нунцио. По едно време Нунцио се влюбва в една богата и красива мома, по която мнозина лудели. Тя имала, обаче, един особено настойчив кандидат из висшето италианско общество, който упорито искал ръката й вече години наред, без да получи и най-слабия намек за надежда. Когато научил за любовта на Нунцио, която - изглеждало - се посрещала благосклонно от момата, той дотолкова възненавидял последния, че решил да го премахне, за да се отърве от неговото опасно съперничество. Искал, обаче, така да извърши това, че никой да не може да се досети, кой е виновникът за Нунциевата смърт. И избрал едно от най-лукавите средства - да го погуби като го отрови. Той разполагал с една особено силна, но много бавно действуваща отрова, чиято тайна купил неотдавна на висока цена от един ориенталец. Тя действувала така бавно и така коварно, че смъртта настъпвала едва след шест месеца. Ала Граф Берози, който бил човек с известни окултни дарби и сили, схванал пъклената замисъл, която хранил съперникът на неговия приятел. И действително, един ден, последният най-любезно поканил Нунцио у дома си, под предлог да му покаже някакви особено редки старини, на които Нунцио бил голям любител. Граф Берози, който схванал момента, придружил своя приятел.
към текста >>

59. КОСАТА И ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО Й ЗНАЧЕНИЕ - Д-Р НОВОТНИ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Всичко друго се смята за излишен лукс.
Чистота и ред, но сурови и студени. Вътре - в помещенията, дето живеят войниците, проста обстановка, еднообразни сиви легла, наредени в прави редица. Украса - никаква. Очевидно, казармата не е място за удоволствия и естетични наслади. Тук се цени само полезното, необходимото. Всичко друго се смята за излишен лукс. Животът в казармата е същият - суров, еднообразен, спартански, пълен с напрежения, не толкова умствени, колкото мускулни. Подчинен на една сурова, „желязна" дисциплина, която действува с неумолимостта на механизма, той е предназначен да кали преди всичко волята, издръжливостта, борческата сила, бойната сръчност, безстрашието, твърдото превъзмогване на всички пречки, от какъвто и характер да са те. Тук няма лични воли. Има една единна воля, която се предава по строг йерархичен път, чрез най-стегнатия и кратък словесен израз - заповедта. Отговор на заповедта, това е послушанието, така безпрекословно и безусловно, каквато е заповедта.
към текста >>

60. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Студен егоизъм, лукавство, хитрина, скържавост, жестокосърдие и студено равнодушие към хората, подмолност в преследване на своите кроежи правят нисшия тип на Сатурн подобен на паяка.
Тя дори му се виждат като израз на тщеславие. Сам той клони към прост живот, към подвижничество всред несгоди и лишения, и затова иска да даде на хората не готови блага, а воля за подвижничество, себепревъзмогване и дисциплина. „Учениците Иоанови постят и се молят", защо при тях не е „женихът" - Слънцето на Живота, идейният център на оня живот, който настъпва след пустинята, след излизане от сферата на Сатурн и неговите пръстени. У нисшия сатурнов тип строгата, дълбока, съвестна мисъл се превръща в хитра пресметливост. Стремежът към опростяване и освобождаване от всичко лишно се превръща в едно скъперническо пестене и лишаване дори от най-необходимото. Студен егоизъм, лукавство, хитрина, скържавост, жестокосърдие и студено равнодушие към хората, подмолност в преследване на своите кроежи правят нисшия тип на Сатурн подобен на паяка. Пазете се от тоя тип - той плете тайно своите мрежи и търпеливо чака да паднат жертвите му в тях. За да завърша, ще уподобя Сатурновата сфера на коравата костилка, която обвива плода. Тя пази резултата от целия органически цикъл на развитие, който е минало растението, за да даде семе. В това семе се крие резултатът и от пролетния цъфтеж, и от връзването на плода, и от неговото узряване. Венчетата на цветовете са окапали, листата - също.
към текста >>

61. РАЗЦЪФТЯВАНЕ НА ДУШАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

За нас премахването на страданията, на несполуките, разрешаването въпроса за яденето, трупането на богатства и пр., са най-важните въпроси на живота те за нас са едно със самия живот и те само трябва да бъдат разрешени.
Д-р Ел. Р. Коен ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ Да живее човек, това е голямо изкуство. Малцина се замислят върху проблема за живота, защото те не чувствуват, не виждат и не съзнават голямата нужда от разрешение на този въпрос. Всеки знае, че живее и той не дири да разреши въпроса за живота, но всичко друго, което се нижи във всекидневието. За нас премахването на страданията, на несполуките, разрешаването въпроса за яденето, трупането на богатства и пр., са най-важните въпроси на живота те за нас са едно със самия живот и те само трябва да бъдат разрешени. Другото е отвлечено нещо, метафизика и пр. Вървейки по този път на „облекчаване" на нашия живот от страданията, тегоби и нещастията, ние създаваме целия съвременен обществен порядък със своето глупаво и нетрайно законодателство, с крайно относителния личен и обществен морал и с всички условни форми на живота. В резултат на всичко това, ние се заплитаме все повече и повече в един омагьосан кръг, в който изживяваме още по-силно страданията, които сами сме си създали. Да критикуваш днешния обществен строй, няма никакъв смисъл - той сам ще падне и преобнови. Въпросът е, че и тези, които нападат съвременните порядки на живота си остават все същи в методи и начин на живеене и следователно, нищо ново не могат да дадат.
към текста >>

62. ОТНОШЕНИЕ НА ВЕЛИКОТО В ЖИВОТА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И докато те, с демонично упорство, се мъчат да разкъсат тази верига, докато се борят против великия и основен закон на живота - Любовта, все ще претърпяват несполука.
Само чрез Любовта могат да се разпределят благата справедливо. Това е великата формула на социалния живот. Ала хората, отхвърляйки тази формула, този велик закон на мировата икономика, искат да възстановят социалната правда по пътя на насилието, което е явно отрицание на Любовта. Така те се мъчат да вмъкнат във веригата Любов-Добро-Правда, неразривно съчленена по силата на един космичен закон, един чужд елемент - насилието. Това, обаче, никога няма да им се удаде. И докато те, с демонично упорство, се мъчат да разкъсат тази верига, докато се борят против великия и основен закон на живота - Любовта, все ще претърпяват несполука. Насилието, с което Те си служат, е оня ръждясал вече шперц, с който искат да отворят тройната брава на онази врата, зад която се крият великите блага на живота. Ала тази тройна брава е секретна, защото е изработена от мъдростта. Напразно ще се мъчат хората да я насилят. Едничкият ключ, който може да я отвори, е ключът на живота. А този ключ се състои от три части: Любов, Добро, Правда.
към текста >>

63. ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ- БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

В евангелието на Лука е предадена всичко в осем изречения.
И наистина, френологично погледнато, над горната част на челото, дето се намират центровете на причинността, на философската и спекулативна мисъл, се нахожда зоната на алтруистичните и хуманни чувства, центъра на милосърдието. Спре ли се човек - подобно законника - по стръмните върхове на философското умозрение, не навлезе ли в плодородната долина на милосърдието, втората част от великия закон - любовта към ближния - ще си остане за него все теоретична проблема. И умът все ще се терзае над въпроса: „Кой ми е ближен? " На този, именно, въпрос Христос отговаря с притчата за милостивия самарянин. Проста, малка притча. В евангелието на Лука е предадена всичко в осем изречения. Но Ако има притча, за която може да се каже, че е завършен образец на гениални простоти, туй е тъкмо притчата за милостивия самарянин. Надали има някой, който да не я знае. Още в първоначалното училище тя ще да е била разказана от учителя в някой от часовете по закон Божи. И, може би, на черната дъска е висяла някоя цветна репродукция от картината на някой художник, писана на този сюжет. Всред вълнуващия разказ за добрия самарянин, нашият поглед се е спирал с трепетен интерес върху картината - екзотична природа, екзотични библейски образи.
към текста >>

64. ЗА ЧОВЕШКИТЕ РАСИ - Г. Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Тези хора приличат на ония членове на някое полукултурно племе, които си мислят, че на света има само един език - родният им език, на който дори и Бог говори.
То е така естествено, както е естествено когато един съвременен инженер си служи с една схема, с един чертеж, с известни таблици за изчисление, за да изпълни някаква постройка. Така естествено, както когато в една електрическа юзина си служат с известни табла, по които има цифри и ключове за регулиране силата и напрежението на тока. И както един инженер, да речем, комуто е възложено изпълнението на известна постройка по изработен от него план, повиква работници, разпорежда да се закупят известни материали, необходими за строежа, така и един маг, посветен във физиката на астралния и умствен свят, след като направи изчисленията си по магичните квадрати, призовава своите работници - окултните сили на астралния свет, които той може да използува и направлява със своята мисъл и воля така, както инженерът ръководи и направлява работниците. На мнозина, може би, това твърдение ще се стори невероятно. Така е, защото си мислят, че наука, в истински смисъл на думата, има едва отпреди няколко века, че символите - цифри, знаци, формули - с които си служат в съвременната наука и техника, са едничките възможни символи, че нашето условно писмо, с една реч, е абсолютно и единствено. Тези хора приличат на ония членове на някое полукултурно племе, които си мислят, че на света има само един език - родният им език, на който дори и Бог говори. Биха ли повярвали тия люде, ако им се каже, че и картите за игра, които са така разпространени, представят всъщност една символична картинна книга, която посветените са поверили на скитниците цигани, за да закрепят през вековете основните начала на една издревна наука? Бихме препоръчали на тия скептици да прочетат някои от съчиненията на видни окултисти върху циганското Таро, за да видят, какво ценно богатство е скрито в тия привидно невинни символи, каквито представят картите. Мъдреците са скрили в онова, което представя за хората забава и развлечение, нетленни съкровища на мъдрост. Скрили са ги с известна умисъл. С умисъл или без умисъл и някои съвременни математици правят някои интересни пресмятания, които макар и да имат формата на математични игри и забавления, могат да дадат повод за известни размишления.
към текста >>

65. СТИХОВЕ - ДИМИТРИНА АНТОНОВА, S Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Да разбереш, че твоята скръб, твоите страдания, бурите в твоя живот са един малък мотив от великата симфония на живота; да схванеш хармоничната необходимост за Цялото на твоите страдания, на трудностите и несполуките в живота; да разбереш, че това са ония необходими краски, онези мотиви които правят да изпъкне по-силно радостта и красотата в живота, това е един голям смисъл и придобивка.
И бури, и слънце, и тишина, и радост, и песен, и тъга, и скръб се гонят във величествена красота и изящество. И неусетно настъпва: неземната тишина, слънчевата белина или страшните дни на бури през зимата. Сила, мощ, унес и глъбина - това е една от най-красивите страни на великата симфония на живота. Като велик символ се редят годишните времена безкрай, с всичките свои хубости, радости, слънце, бури, дъжд, вятър и сняг и ни говорят с езика на мъдростта за невидимия път на живота, който в своята дълбока същина е радост, музика и хармония. Животът е велика симфония, за разбирането на която се иска голяма мъдрост. Да разбереш, че твоята скръб, твоите страдания, бурите в твоя живот са един малък мотив от великата симфония на живота; да схванеш хармоничната необходимост за Цялото на твоите страдания, на трудностите и несполуките в живота; да разбереш, че това са ония необходими краски, онези мотиви които правят да изпъкне по-силно радостта и красотата в живота, това е един голям смисъл и придобивка. И животът минава винаги през кривата на радост и скръб, страдания и неуспехи и нов, все по-нов смисъл и щастие - неизбежни мотиви на онази велика, дълбока симфония, която в миниатюр трябва да изживее всеки човек, за да може да расте. Ако човек никога не се освободи от своя делничен живот, той ще живее винаги под натиска на непрестанно променящите се мотиви на великата симфония на живота. И в красивия ден на пролетта, и в играта на слънчевите лъчи, и в преливането на цветните краски на есен, и в бурите, които укрепват корените на живота - човешката душа, той ще вижда все същата сивота на своето делнично безразличие. Нека почнем да се радваме на всички трепети на живота, независимо от нашата всекидневна сивота. И като схванем, че ние сами с всичките си страдания и радости сме неизбежен акорд във великата симфония на живота, ще почнем да свирим на оркестъра на своя живот една нова песен на благодарност и единение с всичко.
към текста >>

66. ПО СЛЕДИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТА-Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

ЕЛИСАВЕТА - МАЙКА НА ПРЕДТЕЧАТА Образът на Елисавета ни е даден в първата глава на евангелието от Лука - оня евангелист, който е писал в чисто римски стил: спокойно, подробно, последователно.
Какво е ставало в душата на Мария Клеопова при кръста, това е тайна, която се е разкривала навън можа би чрез два реда сълзи и чрез топлата прегръдка, в която е държала майката Исусова - прегръдка на сестра, прегръдка и на майка, познаваща трепетите на всички човешки радости и скърби, които изживява едно майчинско сърце. Исках поне с няколко думи да оживя образа на тази незнайна жена, отбелязана в Евангелието сякаш мимоходом, само с едно име. Ала това е символичното име на онова множество от любящи, предани жени, които извършват безмълвно и тихо своето жертвоприношение в живота. Мария Клеопова е негли една от ония жени, за които в Евангелието се отбелязва кратко, че следвали Учителя, слугували му, след като пожертвували напълно имота си за общи нужди. В страниците на списанието аз ще се постарая да оживя всички образи на жени, които се срещат в Евангелието - от образа на Дева Мария - Богородица, издигната до божество от един религиозен култ, до образа на оная безименна вдовица, която пуска в касата на храма своите две лепти - „всичко, което имаше", както отбелязва Христос, от чието ясновидско око не отбягнал този дълбоко затрогващ жест. ЕЛИСАВЕТА - МАЙКА НА ПРЕДТЕЧАТА Образът на Елисавета ни е даден в първата глава на евангелието от Лука - оня евангелист, който е писал в чисто римски стил: спокойно, подробно, последователно. Елисавета - казва ни се - е жена на един свещеник от Авиевия отряд, на име Захария. Сама тя е от свещенически род - потомка Ааронова. Евангелистът свидетелствува, че „те и двамата били праведни пред Бога, като ходели безпорочно във всичките Господни заповеди и наредби". Имаме, значи, един чисто религиозен тип, който върви по пътя на вярата. А тоя тип жени, минали през формите на един сложен религиозен култ, на една строга вехто-заветна обредност, се отличават с рядка дисциплина на чувствата.
към текста >>

67. МЪДРЕЦЪТ ОТ ИЗТОК- БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО ДЕВА МАРИЯ Първото събитие, в което се явява пред нас Дева Мария е така необикновено, че ако си послужим с религиозен език, трябва да го наречем чудо, а ако употребим езика на съвременната наука, ще трябва да го наречем, ако не суеверие, то поне мит, иносказание, В евангелието, обаче - и в това на Матея и в това на Лука - туй събитие е разказано с такава гениална простота, така естествено и непринудено, сякаш се отнася за нещо съвсем обикновено, съвсем в реда на нещата.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО ДЕВА МАРИЯ Първото събитие, в което се явява пред нас Дева Мария е така необикновено, че ако си послужим с религиозен език, трябва да го наречем чудо, а ако употребим езика на съвременната наука, ще трябва да го наречем, ако не суеверие, то поне мит, иносказание, В евангелието, обаче - и в това на Матея и в това на Лука - туй събитие е разказано с такава гениална простота, така естествено и непринудено, сякаш се отнася за нещо съвсем обикновено, съвсем в реда на нещата. И ако разказът за това събитие действува така убедително, то е може би затова, защото изхожда от човеци, които живеят с вярата, убеждението и опита, че „за Бога няма нищо невъзможно" - заключителни думи на архангел Гавриил към Дева Мария. Ала да припомним това събитие, според по-подробната версия на Лука. В шестия месец от зачеването на Йоан Предтеча, архангел Гавриил бива изпратен в Галилейския град Назарет при една девица, на име Мария, която била сгодена за Йосиф от Давидовия дом. И той ù благовести, че тя, още като девица ще зачене и ще роди син, който ще се нарече Син Божи. И когато Мария, в девическата си невинност недоумява, как ще стане това, когато не познава мъж, той ù разкрива, че „Светият Дух ще дойде върху нея и силата на Всевишния ще я осени".
към текста >>

Ала да припомним това събитие, според по-подробната версия на Лука.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО ДЕВА МАРИЯ Първото събитие, в което се явява пред нас Дева Мария е така необикновено, че ако си послужим с религиозен език, трябва да го наречем чудо, а ако употребим езика на съвременната наука, ще трябва да го наречем, ако не суеверие, то поне мит, иносказание, В евангелието, обаче - и в това на Матея и в това на Лука - туй събитие е разказано с такава гениална простота, така естествено и непринудено, сякаш се отнася за нещо съвсем обикновено, съвсем в реда на нещата. И ако разказът за това събитие действува така убедително, то е може би затова, защото изхожда от човеци, които живеят с вярата, убеждението и опита, че „за Бога няма нищо невъзможно" - заключителни думи на архангел Гавриил към Дева Мария. Ала да припомним това събитие, според по-подробната версия на Лука. В шестия месец от зачеването на Йоан Предтеча, архангел Гавриил бива изпратен в Галилейския град Назарет при една девица, на име Мария, която била сгодена за Йосиф от Давидовия дом. И той ù благовести, че тя, още като девица ще зачене и ще роди син, който ще се нарече Син Божи. И когато Мария, в девическата си невинност недоумява, как ще стане това, когато не познава мъж, той ù разкрива, че „Светият Дух ще дойде върху нея и силата на Всевишния ще я осени". След като ù припомня за нейната сродница Елисавета, че и тя в старините си е заченала син, за да укрепи окончателно вярата ù, заключава с думите: „Защото за Бога няма нищо невъзможно". Тогава Мария изказва следните думи, които така добре изразяват нейното душевно състояние: „Ето Господнята слугиня.
към текста >>

Това е пъпката на цветеца, който се явява в ранна пролет, Ако съпоставим сега Елисавета и Мария, за които в евангелието на Лука е вмъкната една интересна подробност - че били сродници - ще имаме следното: Елисавета ражда на старини, когато са затихнали желанията и страстите на пръвните младини, както и амбициите на зрялата възраст.
Майка на Спасителя можеше да бъде само „Дева Мария" - чистата, девствена материя, която крие в себе си елексира на новия живот. Елисавета, това е вечерно небе, озарено от един величествен залез - Йоан. Затова последният казва за себе си и за Христа: „Той трябва да расте, а аз да се смалявам". Това ще рече: редуциране в семе - в Сатурновата сфера - на едно растение, минало всички фази на органическия цикъл: цъфтеж, връзване плод, узряване. Дева Мария - това е девствената зора, от която се ражда слънцето - Христос. Това е пъпката на цветеца, който се явява в ранна пролет, Ако съпоставим сега Елисавета и Мария, за които в евангелието на Лука е вмъкната една интересна подробност - че били сродници - ще имаме следното: Елисавета ражда на старини, когато са затихнали желанията и страстите на пръвните младини, както и амбициите на зрялата възраст. Сърцето ù е затихнало, чувствата улегнали, умът избистрен. Ала това е спокойствието на покритата със сняг земя, чистотата на снега, прозрачността на студения въздух. Тя ражда, ако мога да си позволя този парадокс, в неповолното целомъдрие на старостта. Дева Мария, напротив, ражда в своята девствена младост в ранните зори на своя живот, когато се е намирала в състояние на неопетнена чистота. Това не е чистотата на снега, а чистотата на изворната вода, на жизнения елексир, чистотата и девствеността на пролетните пъпки, от които ще се разпукнат бъдещите цветове.
към текста >>

Наистина, Сара е видела през пролуките на шатъра ангелите, но те са имали твърде земен вид.
Това е трепет на цветец, на който кацва пеперуда или бива докоснат от крилете на славей. И нейното недоумение е недоумението на чистата душа, която още не познава света, а не съмнението и скептицизмът на стария човек, който има вече установени възгледи за нещата, който си мисли, че всичко разбира, че отдавна е преодолял наивния оптимизъм на младостта. Наистина, и тя се уплашва, както е отбелязано в евангелието, при вида на мощния архангел, както се уплашва и Захария, както са изпитвали страх и трепет и всички пророци, които свидетелствуват, че им са се явявали ангели. Ала все пак тя е имала душевната сила да стои лице с лице пред едно неземно същество и, най-вече, имала е високата привилегия да получи непосредствено от него вест за своята висока мисия. Никоя от жените на Стария Завет не е била удостоявана с такава чест. Наистина, Сара е видела през пролуките на шатъра ангелите, но те са имали твърде земен вид. При това на Авраам, а не ней съобщават те вестта. Посредством него получава тя вестта, посредством него тя зачева и добива син. Елисавета също не се удостоява да получи направо високото посещение на ангела. Той се явява на Захария, чрез когото Елисавета зачева. Едничка Мария, девата, може направо да се сношава с ангели, едничка тя зачева не чрез мъж, а чрез „Духа Свети".
към текста >>

В интересната връзка, в която Лука е поставил Дева Мария и Елисавета, ще отбележа само един момент, за да изтъкна още веднъж дълбоките тайни, които се крият зад символиката на този толкова прост разказ.
Той се явява на Захария, чрез когото Елисавета зачева. Едничка Мария, девата, може направо да се сношава с ангели, едничка тя зачева не чрез мъж, а чрез „Духа Свети". Ето привилегията на девата, ето възможността на човешката душа, която достига да прояви в земния си живот състоянието на девата. Аз няма да се впущам да разкривам окултния смисъл, който се крие в тия подробности. Посочвам ги само, за да наведа на размисъл ония, които обичат да се вдълбочават в подобни проблеми. В интересната връзка, в която Лука е поставил Дева Мария и Елисавета, ще отбележа само един момент, за да изтъкна още веднъж дълбоките тайни, които се крият зад символиката на този толкова прост разказ. Казва се, че Мария, след явяването на архангел Гаррил, което станало на шестия месец от зачеването на Йоана, посетила Елисавета, за да я поздрави. Щом Елисавета чула Марииния поздрав, младенецът заиграл в утробата ù. Изпълнена със светия Дух, Елисавета се обръща към Мария със следните думи: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! От какво ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, ето, щом стигна гласа на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми".
към текста >>

68. ДВИЖЕНИЕ РЕКОРД И МИСЪЛ-Д-Р ЕЛ-Р. КОЕН Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Някой може да запита: „Защо с такова голямо внимание и с такива големи подробности се излага в Евангелието на Матея и Лука родословието на Христа?
А пък и този вид подготовка има голямо значение, понеже тоя, който е слушал с благоговение, с безгранична любов за Онзи Великия, който ще дойде и ще донесе силите за възхода, той вече е подготвен да разбере по-после и самия Христа, когато дойде. И тия, които Го приеха при Неговото идване и играха голяма роля за разпространението на християнството - апостолите, първите мъченици и пр. - те не са случайни хора. Те са били взети именно от редовете на тия, които са били подготвяни в течение на много по¬коления и са имали по този начин една вътрешна връзка с Него много по-рано преди Неговото идване. Третият начин за подготовка на благоприятни условия за Неговото идване е бил подготвяне условията за физическото Му тяло. Някой може да запита: „Защо с такова голямо внимание и с такива големи подробности се излага в Евангелието на Матея и Лука родословието на Христа? Това дали е само една историческа хроника без значение? Онзи, който знае окултните закони в природата, той ще види в туй едно дълбоко указание за начина, по който постепенна били подготвяни условията за физичното тяло на Христа. Всички тия поколения, от чието потомство се е получило физичното тяло на Христа, са били старателно подбирани. Много хиляди години преди Христа са били подбирани лицата, които образуват веригата от поколения, в която верига после се ражда на своето време и самият Христос, защото за да се изяви едно такова велико Същество, каквото е Христос, едно Същество извън човешкия кръг, едно Същество космично, божествено, не може да се послужи с какво да е физическо тяло. Например, може ли геният на един Бетховен или Шилер да се прояви чрез тялото на едно лице от австралийските диви племена?
към текста >>

И всички тия поколения, предшествуващи Христа, изброени в Евангелията на Матея и Лука, са били ръководени от същества, които са подготвяли идването на Христа.
Тук важи от една страна самата форма на черепа, на мозъка и пр., но от друга страна важи и нещо още по-дълбоко: самият строеж на материята, самите трептения, на които тая материя може да отговаря, може да възприема и да предава - дали тая материя е чувствителна и възприемчива към най-тънките трептения, които слизат от божествения свят. И една от причините за ограничеността на днешния човек е несъвършенството на неговата форма, защото човешката душа е нещо много по-велико от това, което човек проявява във физическия свят. Тя има много по-големи знания, сили. способности, дарби от проявените, но тя в това несъвършено физично тяло не може да се прояви. И тая проява е въпрос на бъдните векове. И всички тия поколения, предшествуващи Христа, изброени в Евангелията на Матея и Лука, са били ръководени от същества, които са подготвяли идването на Христа. Ще дам един прост пример: например, четете историята на Рут в Стария завет и ще се види, как наглед „случайно" се нареждат някои работи, за да може да получи Христос при своето идване едно тяло най-чисто, най-префинено, най-чувствително и най-годно като инструмент за проява на това Велико Съзнание. Нека сега да разгледаме един от поетичните разкази в гл. 2 от Евангелието на Матея, именно разказа за мъдреците от изток, Те се научават от една звезда за Неговото идване и отиват във Витлеем да Му се поклонят, като Му принасят дарове: злато, ливан и смирна. Разказът за Звездата има голямо значение. Тия мъдреци са били достатъчно учени, за да могат по особеното, необикновеното съчетание да познаят, че се е родило едно необикновено лице, което трябва да намерят.
към текста >>

69. МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Драматичният епизод за нейното отиване при Христа, предаден в 7 глава от евангелието на Лука, е послужил за канава на една или две драми от съвременни драматурзи, озаглавени по името на самата героиня.
Тъкмо за това, може би, в най-дълбоката книга на гностичната мъдрост, Пистис Софùа, Мария Магдалина е представена - всред кръга избрани ученици, състоящ се от дванадесетте апостоли и още няколко жени, които Христос посвещава след възкресението си, в течение на единадесет години, в тайните на Гнозиса - като най-будна духом, най-прозорлива, обладаваща най-чутка интуиция. Дори на едно място в поменатата книга в устата на Спасителя се влагат следните думи: „Затова по-преди ви казах, че където съм аз, ще бъдат и моите дванадесет посланици в света. Ала Мария Магдалина и Йоан Девственикът ще бъдат по-горе от всички ученици". Явно е, че колкото силно е било обаянието от красивата външност на Мария Магдалина, от нейната плът, всред хората от света, толкова силно е било обаянието от нея и като душа всред мистиците от християнско време. Нейният образ е увековечен не само в Пистис Софùа, не само в дивната легенда, която след малко ще ви разкажа. Драматичният епизод за нейното отиване при Христа, предаден в 7 глава от евангелието на Лука, е послужил за канава на една или две драми от съвременни драматурзи, озаглавени по името на самата героиня. Тях можете сами да прочетете, а аз ще ви припомня легендата. Според нея. след смъртта на майката Божия, Мария Магдалина, заедно с Марта, Лазар и неколцина други последователи на Христа, били хвърлени от римляните в един полуразрушен кораб, който бил пуснат в морето без кормило и без весла. Въпреки това, обаче, те не погинали, а пристигнали невредими в Марсилия. Тук Лазар станал епископ, Марта основала манастир, а Магдалина се оттеглила в едно пустинно място в ближните планини - пещерата Ла Бом - където се отдала на покаяние, молитва и отшелнически подвизи В туй отшелие тя прекарала толкова години, колкото години прекарала в света в разпътен живот и удоволствия.
към текста >>

Да се спрем сега за миг върху самия, изпълнен наистина с рядък драматизъм, епизод за отиването на Мария Магдалина при Христа, така както е предаден в евангелието на Лука.
Тук Лазар станал епископ, Марта основала манастир, а Магдалина се оттеглила в едно пустинно място в ближните планини - пещерата Ла Бом - където се отдала на покаяние, молитва и отшелнически подвизи В туй отшелие тя прекарала толкова години, колкото години прекарала в света в разпътен живот и удоволствия. Легендата разказва, че онова място от челото ù, което Христос докоснал с ръка и до днес личи върху мъртвата ù глава - свежо, непокътнато от тлението на смъртта. А разкошната ù, златисто-руса коса, с която тя е бърсала нозете на Христа и до ден днешен не е окапала. Тя е запазила и досега живия си блясък. Това се е запазило, според легендата, нетленно и след смъртта от нейното тяло, а душата ù, пак според легендата, е била отнесена от ангели в небето. Да се спрем сега за миг върху самия, изпълнен наистина с рядък драматизъм, епизод за отиването на Мария Магдалина при Христа, така както е предаден в евангелието на Лука. На угощението, което видният фарисей Симон дава на Христа, идва съвсем безцеремонно, без покана, без да мари ни обичаи ни обществено мнение, една от най-големите грешници на Йерусалим, блудницата Мария Магдалина. Идва, носейки алабастърен съд с миро, и смело, дръзновено - Симон би казал безочливо - пада пред нозете на Христа, като започва да ги облива със сълзи, да ги бърше с косата си, да ги целува и да ги помазва с миро - прашните нозе на Христа, обути само в едни леки сандали. За фарисея Симон и за другите присъствуващи, това е било цял скандал. Как смее тази грешница да се докосва до тоя свят човек, па да целува и нозете му с грешните си уста? В душата на Симона тутакси плъзва съмнение.
към текста >>

70. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. СВЕТЛИЯ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА- БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Влиянието на слънцето в даден момент спрямо разните точки на земята е най-различно, вследствие на което някъде имаме зима, на други места летни горещини, в едното полукълбо - ден, в противоположното - нощ.
„Тая случайност, все пак, би била чудновата, ако постоянно се „стреми" само да потвърждава астрологическите твърдения" (Фон Кльоклер). Хелиоцентричността на слънчевата система е била неведнаж изтъквана като аргумент против геоцентричния начин на работа на традиционната астрология, но най-малко можеше да се очаква, че и проф. Краузе ще прибегне към тоя аргумент. Собствено, като център на астралните влияния се взима не центърът на земята, а мястото на събитието. И ясно защо. Влиянието на слънцето в даден момент спрямо разните точки на земята е най-различно, вследствие на което някъде имаме зима, на други места летни горещини, в едното полукълбо - ден, в противоположното - нощ. Естествено, за астрологията е важно влиянието, което слънцето упражнява тъкмо в точката, която я интересува. Значи, строго взето, имаме не геоцентрична, а локоцентрична, или, както я нарича един американски автор, антропоцентрична ориентация. Едва ли ще отрече някой, че една хелиоцентрична астрология е мислима. Но, също така, не е трудно да се допусне, че една такава астрология дохожда под съображение на първо место за своя център - слънцето, а само по косвен път „по отражение", и за нашата земя. Изследванията на астронома д-р Крицингер идват да потвърдят това теоретическо допускане.
към текста >>

71. НА ГРАНИЦАТА-БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Мнозина на нейно място биха се отчаяли, биха отпаднали духом, съкрушени от толкова разочарования и несполуки.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО Жената излекувана от кръвотечение и хананейката Представете си една жена, която страда дванадесет години от една тежка болест - кръвотечение. Тя е обиколила всички видни лекари на времето си, опитала е всички средства, всички лакове, по¬харчила е всичките си пари, иждивяла е дори целия си имот, само и само да се излекува. Ала въпреки, че е пропиляла всичко, което е имала, въпреки че се е подлагала, можа би, на какви ли не режими, че е гълтала какви ли не горчилки и церове, без да види ни най-малка полза от това, тя не се отчайва, не изгубва своята воля за живот, не изгубва вярата си, че все още може да се излекува. Мнозина на нейно място биха се отчаяли, биха отпаднали духом, съкрушени от толкова разочарования и несполуки. Тази жена, обаче, едва ли не пред прага на смъртта, все още има сили да се бори с нея. Ние я виждаме в евангелието в един момент, ко¬гато разбита, разсипана материално, лишена от всички земни средства за борба - пари, лекари, церове - тя се приближава до Исуса, останала с едно едничко оръжие: вярата. Ето, тя се провира всред гъстото множество, което е при¬тиснало отвред Исуса и учениците му. Провира се да се добере до него, ала не за да се яви пред лицето му, да го моли за изцеление, да изтръгне от него слово или жест - тя се счита недостойна за такава голяма милост. Най-сетне, с какво право може да изисква такова голямо благоволение от Пророка, за когото е чувала, че е извършил толкова чудеса?
към текста >>

5:25-34) и Лука (гл.
В своето смирение, чувствувайки своята нищета, тя не смее дори да се яви пред лицето му. Ала вярва, че ако смогне само изотзад да се допре до крайчеца на дрехата му, пак ще получи изцеление. В порива на своята безгранична вяра, тя наистина сполучва да се допре до полата на дрехата му. И чудото става - болната от дванадесет години жена начаса се излекува, упоритото ù кръвотечение престава. Да беше се свършил само с това този кратък епизод, отбелязан в евангелията на Марка (гл. 5:25-34) и Лука (гл. 8:43-48), ние щяхме да имаме само образа на една жилава натура, на една жена със силна вяра, която се бори с всички средства да победи смъртта, една своего рода героиня, която е достойна за възхищение - поне като тип на жена с жилава воля за живот, с несъкрушима вяра. Освен това, у нас би укрепнало убеждението за мощ¬ната сила на вярата, изтъквана и подчертавана многократно в еван¬гелието, особено при случаите, в които са. описани чудотворните излекувания, извършени от Исуса. Ала в разказа за излекуването на кръвотечащата жена е дадена една интересна подробност. Именно, лекото докосване на жената до полата на дрехата му, не остава незабелязано за Исуса.
към текста >>

72. НЕРАВЕНСТВО - GEORG NORDMANN Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Влиянието на един луков корен върху друг луков корен, към когото е насочен с върха си, Гурвич нарича „индукция".
Но после той ги е отъждествил с одичните лъчи на Райхенбах. Но те не са ли и същите митогенни лъчи на Гурвич? Д-р Гастон Дюрвил чрез държане на ръката върху някои растения е ускорявал техния растеж. Такива опити са пра¬вили и Манен и Гравие. Забележително е, че здравето на експери¬ментатора има влияние върху резултата на опита, Това не е ли нещо подобно на „индукцията" при опитите на Гурвич? Влиянието на един луков корен върху друг луков корен, към когото е насочен с върха си, Гурвич нарича „индукция". Коренът, който влияе върху другия корен, Гурвич нарича „индуктор". Вторият корен нарича „детектор”. Но Гурвич е правил множество други опити, при които за индуктори и детектори са служили разни видове организми. Гореспоменатият опит на Дюрвил не е ли един вид Гурвичов опит.при който „индуктор" са човешките пръсти, а детек¬тор - някое растение? Това хвърля светлина и върху характера на „пасите”.
към текста >>

73. ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Лука, гл.
А Марта, улисана от много шетане, пристъпи и рече: "Учителю, не мариш ли, че сестра ми ме оставя сама да шетам? Нека ми помогне". Но Исус в отговор ù рече: "Марто, Марто, mu ce грижиш и безпокоиш за много неща. Ала едно е потребно. И Мария избра добрата част, която не ще и се отнеме". Лука, гл. 10: 38-42 Ето онова место от евангелието на Лука, където се говори за двете сестри Марта и Мария. На пръв поглед този пасаж е много обикновен - една проста домашна случка, един всекидневен епизод. Ала тази обикновена случка от живота, описана така просто, без какви да е подробности, е изпълнена с богати внушения - тя буди сума познати образи, сума преживелици. Зад образите на Марта и Мария започват да се мяркат близки, познати нам образи - на майка, сестри, роднини, приятелки, на цял рой жени, които сме виждали, чували, с които е бил преплетен нашия живот и нашата съдба. И ето, Марта и Мария оживяват пред вас като две живи същества, като два типа, като два характера, които се срещат в живота в хиляди разновидности.
към текста >>

10: 38-42 Ето онова место от евангелието на Лука, където се говори за двете сестри Марта и Мария.
Нека ми помогне". Но Исус в отговор ù рече: "Марто, Марто, mu ce грижиш и безпокоиш за много неща. Ала едно е потребно. И Мария избра добрата част, която не ще и се отнеме". Лука, гл. 10: 38-42 Ето онова место от евангелието на Лука, където се говори за двете сестри Марта и Мария. На пръв поглед този пасаж е много обикновен - една проста домашна случка, един всекидневен епизод. Ала тази обикновена случка от живота, описана така просто, без какви да е подробности, е изпълнена с богати внушения - тя буди сума познати образи, сума преживелици. Зад образите на Марта и Мария започват да се мяркат близки, познати нам образи - на майка, сестри, роднини, приятелки, на цял рой жени, които сме виждали, чували, с които е бил преплетен нашия живот и нашата съдба. И ето, Марта и Мария оживяват пред вас като две живи същества, като два типа, като два характера, които се срещат в живота в хиляди разновидности. Но ако ние ги разпознаваме тъй непосредствено, тъй безпогрешно, то е защото те живеят и в душите ни като две основни състояния - нека ги наречем Мартино и Мариино.
към текста >>

74. ПОДПУШВАНЕ - Е. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Той създава закъснения, пречки, недостатъци, тайни, злополука, падане от положението, нещастие, меланхолично настроение, хронически болести и злини, грижи, скърби и изпитания.
Марс прави белязания от него безстрашен, храбър, лесно възбудим, импулсивен, демонстративен, шегобиец, циничен, независим, действуващ реформаторски или разрушително. Той докарва неприятелства, борби, наранявания с огън и желязо, предателства, клевета, кражба, внезапна, най-често насилствена смърт, бойна слава, ентусиазъм, лудост, остри болести и болки. Юпитер. Роденият под негово влияние е йовиален, великодушен, умен, учтив, честолюбив, симпатичен, човечен. Той дава щастие, богатство, изобилие, успехи, почести, приятели, покровителства, превъзходство и плодовитост в работата. Сатурн прави родения под негово влияние да обича независимостта, нещастен, затворен, недоверчив, ревнив, скъперник и роб на навици. Той създава закъснения, пречки, недостатъци, тайни, злополука, падане от положението, нещастие, меланхолично настроение, хронически болести и злини, грижи, скърби и изпитания. Уран прави родения под негово влияние непостоянен, капризен, ексцентричен, импулсивен, находчив, оригинален и духовит, критичен; упорит в своите мнения, егоцентричен, романтичен, горд и своеобразен в много отношения. Той дава конструктивни и механически способности, внезапни промени, отчуждавания, грижи, заточение, неприятелства, несигурно издигане и бунтарска импулсивност. Нептун. Един човек, роден под влияние на Нептун е интуитивен, непостоянен, сензитивен, мистичен, крайно емоционален, изложен на самоизмама и подражание. Той създава много промени в живота. Издигане и падане чрез женски влияния, артистични заложби, тайни в живота, интриги и тайни връзки".
към текста >>

Както виждаме, за символическото представяне на планетите служат 3 фигури: кръгът, полукръгът и кръстът.
Уран, аналогия към катастрофи, внезапни събития и промени, загуби, самоубийства, трагедии, романтични работи. Нептун, аналогия към тайнствени работи, измама, засада, скитнически живот, странна, неестествена смърт, заточение, тайни общества". Синдбад и Д-р Вайс, които дават горните характеристики на Сефариал, неколкократно подчертават, че така дадените аналогии в никой случай не бива да се използуват изцяло. В отделния хороскоп, дадена планета ще има само някои от тия значения, който ù се приписват, а кои са те, се определя от положението на планетата по знак, дом и аспекти. Но, това е въпрос, който предполага познаването на четирите астрологически фактори. Както виждаме, за символическото представяне на планетите служат 3 фигури: кръгът, полукръгът и кръстът. Кръгът е символ на духа. Полукръгът е символ на душата. Кръстът е символ на тялото, материята. Който обича да размишлява върху планетарната символика, ще получи, може би, и по тоя начин осветления, а, може би, дори още по-дълбоки осветления върху природата на планетите" (Синдбад Д-р Вайс). Повече подробности по тоя въпрос виж в статиите на Г.
към текста >>

Полукръгът е символ на душата.
Синдбад и Д-р Вайс, които дават горните характеристики на Сефариал, неколкократно подчертават, че така дадените аналогии в никой случай не бива да се използуват изцяло. В отделния хороскоп, дадена планета ще има само някои от тия значения, който ù се приписват, а кои са те, се определя от положението на планетата по знак, дом и аспекти. Но, това е въпрос, който предполага познаването на четирите астрологически фактори. Както виждаме, за символическото представяне на планетите служат 3 фигури: кръгът, полукръгът и кръстът. Кръгът е символ на духа. Полукръгът е символ на душата. Кръстът е символ на тялото, материята. Който обича да размишлява върху планетарната символика, ще получи, може би, и по тоя начин осветления, а, може би, дори още по-дълбоки осветления върху природата на планетите" (Синдбад Д-р Вайс). Повече подробности по тоя въпрос виж в статиите на Г. Радев върху "Сферите на разните планети", печатани в "Житно зърно", и литературата, особено петтомния труд "Astrologische Bausteine" от Sindbad и Dr. Weiss. Следва
към текста >>

75. ГЕОМЕТРИЯ В МИСЪЛТА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

С три фигури: Полукръгови движения на единия крак пред другия.
А когато нозете са събрани, тогава земната енергия е положителна и отива към слънцето. Тия движения са, за да се развие усет, кога действува слънцето и кога - земята. Те са за придобиване на истинските методи, вложени в природата. Това е влизане във връзка с истинските методи на природата. 26. На ранина. С три фигури: Полукръгови движения на единия крак пред другия. Люлейни стъпки последователно върху двете нозе. И паралелни движения на ръцете и нозете. С първата фигура се хармонизират силите в човешкия организъм. При втората фигура стъпваме ту на петите, ту на пръстите на краката. Петата отговаря на физичния свят, а пръстите - на умствения свят.
към текста >>

76. Списанието PDF Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Братя Фанесток изказват предположението, дали тия монолити не са паметници от културата на материка Му, който според легендата се намирал приблизително на това место" Ако тия останки ги свържем с други подобни останки, например с тия намерени на остров Пасха, също във Великия океан, на 3000 километра западно от Чили, ще видим, че тук се загатва за изчезналия континент Лемурия, който е заемал едно обширно място в южното полукълбо и обхващал Индийския окан, Австралия, южна Африка, части от Великия океан и пр.. Особено е важно, че на остров Пасха са намерени такива паметници, каквито не са способни да построят сега живущите полудиви туземни племена по тихоокеанските острови.
Но китайските учени положително заявили, че нито един от знаковете няма нищо общо даже с най-старите китайски думи. Тия камъни, както се казва по-горе, били намерени на един от островите, а на друг съседен остров местните жители разправяли една легенда във връзка с тия монолити. Някога си двата острова образували един континент, но по-сетне по-голямата му част потънала в морето, а от остатъците се образували острови. Монолитите били издигнати, за да се увековечи върху тях писмеността на народа, който е живял на този материк. Те дълго време стояли на върха на един хълм, но през време на един земетръс били изхвърлени от там и сега се намират край брега. Братя Фанесток изказват предположението, дали тия монолити не са паметници от културата на материка Му, който според легендата се намирал приблизително на това место" Ако тия останки ги свържем с други подобни останки, например с тия намерени на остров Пасха, също във Великия океан, на 3000 километра западно от Чили, ще видим, че тук се загатва за изчезналия континент Лемурия, който е заемал едно обширно място в южното полукълбо и обхващал Индийския окан, Австралия, южна Африка, части от Великия океан и пр.. Особено е важно, че на остров Пасха са намерени такива паметници, каквито не са способни да построят сега живущите полудиви туземни племена по тихоокеанските острови. Това показва, че тук е живяла една раса с доста висока култура. Не по-малко са доказателствата за съществуването на Атлантида на мястото на сегашния Атлантически океан. Ние виждаме, как новите факти на науката все повече потвърждават твърденията на окултната наука. LES FORCES SECRÈTES DE LA VIE (Скритите сили на живота) Авторът още в предговора казва, че в тая книга излага факти, опити, които говорят за нова епоха в медицината. Той казва между другото: "Читателят, който дойде до края на книгата, ще види.
към текста >>

77. АСТРОЛОГИЯТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ГЪОТЕВОТО ТВОРЧЕСТВО - GEORG NORDMANN Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Те с нескривано злорадство обсъждат злощастието на другите хора, като отдават техните несполуки, техните неволи и страдания на "греховете" им.
Едва ли. Тия зли очи, с остър поглед, тоя изгърбен в средата, дълъг нос, с корава линия – властнически и активен, издаващ преодоляващото влияние на интелекта и волята, тия безсочни, стиснати устни, изтънени в една суха черта, тая костелива брада и тоя мършав врат – белег на увехнала жизненост – всичко това говори, че тази жена не може да долавя и да се отзовава на топлите трептения на оня живот, който блика с елементарна сила от натури като нашата гроздоберка. Още повече, че предната част на главата, непосредствено над челото, дето е центърът на милосърдието, на хуманността, е слабо развит у тази жена. Изобщо коронната част на главата, дето функционират висшите морални чувства у човека, показва слабо развитие. Жени като тази не могат да влизат в положението на хората, не могат да състрадават, да вземат участие в съдбата на своите ближни. Те с нескривано злорадство обсъждат злощастието на другите хора, като отдават техните несполуки, техните неволи и страдания на "греховете" им. Често от стиснатите им устни се процеждат жестоките думи: "пада му се" или "пада ù се" – като неумолима присъда, която сякаш едничка е в състояние да задоволи изискванията на техния тесногръд, еснафски морал. Ако са религиозни в общоприетата смисъл на думата, тяхното "благочестие" с безпощадна нетърпимост клейми "греховете" и "паденията" на "грешниците". За последните има само една присъда според тях – вечният ад на католическата и православна църкви! У източните народи това безсърдечно отнасяне към съдбата на човека намира оправдание у тия натури в едно догматично разбиране на закона за Кармата. Като че ли страданията, които преживява един човек, ако ще би и по закона на Кармата, трябва да затворят сърцата ни за милосърдието, за пълното с разбиране участие в неговата съдба.
към текста >>

78. ИИСУС ОТ НАЗАРЕТ - GEORG NORDMANN Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО ГЪРБАВАТА ЖЕНА Ето ония стихове от евангелието на Лука, в които е предадено излекуването на гърбавата жена: „И една събота Той поучаваше в една от синагогите; и ето една жена, която имаше дух, що ù бе причинявал немощи цели осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО ГЪРБАВАТА ЖЕНА Ето ония стихове от евангелието на Лука, в които е предадено излекуването на гърбавата жена: „И една събота Той поучаваше в една от синагогите; и ето една жена, която имаше дух, що ù бе причинявал немощи цели осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи. А Исус като я вид повика я и рече ù: Жено, освободена си от немощта си. И положи ръце на нея; и на часа тя се изправи и славеше Бога." Ако такова едно необикновено събитие, такова чудо – за да се изразим на религиозен език – се случеше в наши дни, при това на такова публично место, каквото е един храм, вестта за него щеше сигурно да се разпространи със светкавична бързина по цял свят. Вестниците щяха да му посветят цели колони с дълги и широки описания, а радиото щеше да го разнесе – този път в буквалния смисъл на думата със светкавична бързина по всички краища на света. Може да се предположи дори, че всред многобройната тълпа не ще да липсват и фоторепортери. В такъв случай това необикновено събитие щеше да бъде скрепено и на редица снимки, които щяха да му придадат още по-голяма достоверност.
към текста >>

79. ДУХ И МОДА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

у когото лукавщина няма".
За светлината на неговото учение са потребни вътрешно готови хора и те произлизат от всички класи, стига да могат с брилянта в душата си да уловят и преломят тая светлина. Той хвана бедния рибар и му каза: „Ела, ти ще ловиш вече живи човеци". И тръгна оня след Него така просто, непосредствено, като че ли отдавна е чакал тоя зов. Също така тръгна след Него и високопоставеният Натанаил, който каза: „Чакай да Го видя, защото не вярвам че от Назарет може да произлезе нещо добро". Когато Иисус сгледа Натанаила, каза на своите си: „Ето един. у когото лукавщина няма". Иисус мълчеше и пишеше с пръст по земята, когато Го попитаха за блудницата: Какво да правим с нея? И когато чуха всеизвестния отговор, грешния, те изпитаха едновременно немощ и страшна злоба към тая неочаквано мъчна дилема, към тая дума, която ги победи. И разбира се, те Го намразиха. (следва)
към текста >>

80. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛО. - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Тъй като при съставянето на тая система в северното полукълбо се изхожда от положението на един наблюдател, който гледа към юга, то наляво се получава източният хоризонт, горе дохожда горният меридиан с южна посока, на дясно пада западният хоризонт, а долу долният меридиан, който бележи северна посока.
Астрологията държи сметка и за околоосното движение на земята, което предизвиква споменатите промени, като за тая цел към зодиакалната координатна система прибавя втора с оси хоризонтът и меридианът на мястото на събитието. Хоризонтът в хороскопа се проектира като хоризонтална, а меридианът – като отвесна линия. Вместо видимия хоризонт се взема истинският, който е успореден на първия, но минава през центъра на земята. Разстоянието от един земен радиус, което ги отделя, се пренебрегва, понеже представлява незначителна величина в сравнение с космичните разстояния. Зодиакалните знаци съвпадат с домовете – първият знак заема първи дом, вторият знак – втори дом и т.н. Тъй като при съставянето на тая система в северното полукълбо се изхожда от положението на един наблюдател, който гледа към юга, то наляво се получава източният хоризонт, горе дохожда горният меридиан с южна посока, на дясно пада западният хоризонт, а долу долният меридиан, който бележи северна посока. С други думи, посоките в тая схема, която разделя Зодиака на четири части и образува скелета на хороскопа, са точно противоположни на посоките в географските карти. Като разделим всеки от четирите квадранти на хоризонт-меридионалната система на три части, ще получим така наречената домификация на хороскопа с нейните 12 дома или силови полета (фиг. 1). Пръв дом се смята тоя, който почва от източния хоризонт надолу. Другите следват реда на зодиакалните знаци, следователно, и те вървят в посока обратна на часовата стрелка. Хоризонтът разделя домовете на долни, намиращи се под хоризонта – 1 до 6 – и горни, разположени над хоризонта – 7 до 12.
към текста >>

81. DU MAITRE- LA NOUVELLE NAISSANCE Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Това луксозно издание сдържа 51 песни.
„Песни от Учителя". София, 1938 година. Цена 60 лева. Доставя се от Руси Събев, ул. „Опълченска", № 64, София. Това луксозно издание сдържа 51 песни. Книгата е снабдена с хубав предговор и съдържа ценната статия „Учителят за музиката", в която се излагат основните принципи на окултната музика и изобщо се говори за произхода и вътрешната същина на музиката. Препоръчваме я на всички читатели. Стилиян Чилингиров за Богомилството Известният наш писател и общественик г. Стилиян Чилингиров напоследък е отпечатал своята нова книга „Какво е дал българинът на другите народи", която е един извънредно ценен принос към нашата литература и ни разкрива нови, непознати до сега страни от нашето духовно минало. Даваме няколко извадки от нея: Когато цял свят считаше богомилството за българско, единствено ние дирехме корените му в манихейството, месалиянството и павликянството.
към текста >>

82. НЕБЕСНИЯТ ЖИВОТ СПОРЕД ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

И за тях то е било онова полукълбо, което се е издигало над земята, считана тогава за площ, и което Атлас крепял на мощните си плещи.
ПРЕДСТАВИТЕ НИ ЗА НЕБЕТО Под небе, в най-обикновен смисъл, се подразбира сини свод. който се издига като купол над главите ни, и по който денем обикаля слънцето, а нощем греят месечината и звездите. По него се реят облаците, и когато те покрият цялото небе, казваме че последното се е заоблачило. Изразите "ясно небе", "облачно небе” явно показват, че простите, неуки хора отъждествяват небето с това, което днес наричаме атмосфера. Така са си представяли небето и старите гърци – за да не навлизаме по-дълбоко в древността. И за тях то е било онова полукълбо, което се е издигало над земята, считана тогава за площ, и което Атлас крепял на мощните си плещи. Този свод бил надупчен като сито и през дупките на това сито светел вечният небесен огън на емпирея. Така си обяснявали по онова време естеството на звездите и техния блясък. По-късно, когато в образованите среди, тези полуемпирични полумитологични представи за небе и звезди били преодолени и се установил окончателно възгледа за кълбовидността на земята, създала се друга, по-"научна" представа за небето, която лека-полека проникнала и всред народа според тези по-нови вярвания, земята, която е в центъра на вселената, е заобиколена от концентрични сфери, които са кристални и идеално прозрачни. Тия, именно, сфери образуват небето. По вътрешния свод на тия сфери, които се движат с различна скорост около земята, са прикрепени отделните планети.
към текста >>

83. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Особено е характерен у меркуровият тип от долния уровен оня беглив, "крадлив" поглед, чийто блясък излиза сякаш на пресекулки, и който често издава неговата склонност към лъжа и лукавство.
Веждите, по-скоро дъговидни, отколкото прави, вземат живо участие при говора. Те нерядко реагират, като някакви чувствителни апарати, и при слушане. Изобщо, мимиката на веждите и очите у меркурианците, твърде жива и изразителна, е особено интересна за наблюдаване. Очите, живи, подвижни, с умен и по-скоро бързосхватлив, отколкото съсредоточено наблюдателен поглед, отбелязват особено ясно ония бързи промени на нервните токове, които се развиват в мозъка на Меркурианеца. притежаващ обикновено голям интелектуален капацитет. Особено е характерен у меркуровият тип от долния уровен оня беглив, "крадлив" поглед, чийто блясък излиза сякаш на пресекулки, и който често издава неговата склонност към лъжа и лукавство. У такива типове, зеницата на окото е полускрита под горния клепач и изнича човека някак косо. Носът на меркурианеца е прав, доста изтънен на края, дори в много случаи заострен. Устата е с тънки устни, особено горната устна е понякога твърде изтънена и права като черта – признак на прекалена "мозъчност" и сухота. Брадата е типичната изострена меркуриева брада. Изобщо, всичките форми на лицето, иначе фини и детайлно изваяни – имат нещо обтегнато, удължено и остро.
към текста >>

в тези сфери има едно светло и едно тъмно полукълбо, в тях има едно разпределение на сектори, в които енергията на тия сфери функционира по различни начини.
" Меркуриевата сфера така дълбоко прониква Юпитеровата в капиталистическия строй, че нейното влияние навсякъде е на лице. Представете си каквото щете крупно индустриално предприятие на наши дни, в което са съсредоточени огромни капитали и си помислите, възможно ли е то без научни лаборатории – "научна секция", без счетоводство, без цял щаб от чиновници, без връзки с пресата – и не само за рекламни цели – без адвокати, юрисконсулти, без съдействието на всички модерни съобщителни и транспортни средства. Навсякъде се явява Меркурий с своята папка документи, със своите подробни статистики и пресмятания, със своите баланси. Цифрата – изобретение на Меркурий – владее цялата съвременна култура, в която често пъти и човекът се явява само едно жалко число в дългите статистически редици. Не ще и дума, че юпитерово-меркуриевото сечение, в което се разви западноевропейската материалистична култура, е само едно "сечение" – то не изчерпва цялото съдържание на двете сфери. в тези сфери има едно светло и едно тъмно полукълбо, в тях има едно разпределение на сектори, в които енергията на тия сфери функционира по различни начини. Възможни са и други сечения на двете сфери. Това, в което се разви западноевропейската култура, засяга не само светлите, но и "Тъмните полукълба" на Юпитер и Меркурий – и то в голяма степен. При това, особено интересно би било да се проследи влиянието и на другите планетни сфери върху тази юпитеро-меркуриева основа. И особено, това на Уран. Но този въпрос излиза из кръга на настоящата статия и изисква специално разглеждане. Г.
към текста >>

Това, в което се разви западноевропейската култура, засяга не само светлите, но и "Тъмните полукълба" на Юпитер и Меркурий – и то в голяма степен.
Навсякъде се явява Меркурий с своята папка документи, със своите подробни статистики и пресмятания, със своите баланси. Цифрата – изобретение на Меркурий – владее цялата съвременна култура, в която често пъти и човекът се явява само едно жалко число в дългите статистически редици. Не ще и дума, че юпитерово-меркуриевото сечение, в което се разви западноевропейската материалистична култура, е само едно "сечение" – то не изчерпва цялото съдържание на двете сфери. в тези сфери има едно светло и едно тъмно полукълбо, в тях има едно разпределение на сектори, в които енергията на тия сфери функционира по различни начини. Възможни са и други сечения на двете сфери. Това, в което се разви западноевропейската култура, засяга не само светлите, но и "Тъмните полукълба" на Юпитер и Меркурий – и то в голяма степен. При това, особено интересно би било да се проследи влиянието и на другите планетни сфери върху тази юпитеро-меркуриева основа. И особено, това на Уран. Но този въпрос излиза из кръга на настоящата статия и изисква специално разглеждане. Г.
към текста >>

84. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Физиогномистите-типолози, от своя страна, се оплакват, че лунният тип - а той е специфично женски, макар да има и мъже, които попадат под него - е с такава подвижна, капризна и загадъчна психика, че е мъчно да се следят и отгадават нейните непрестанни флуктуации.
СФЕРА НА ЛУНАТА Ония, които се занимават с трудните въпроси на окултната космогония, почти единодушно признават, че Луната е едно от най-тайнствените небесни тела. Не само защото материалът, с който разполагат - многобройни митове за Луната, произхождащи от разни народи, откъслеци от езотерични книги и писания, засенчени от един често пъти тъмен символизъм, оскъдните вести на астрологичната традиция - е труден за разчитане. А и защото онези, които са оставили някакви устни или писмени предания за Луната, съзнателно са премълчали и забулили много неща, като са сгъстили по такъв начин още повече тайната около това тъй дълбоко и неразривно свързано със земята небесно тяло, което днес се върти около нея като неин спътник. Физиогномистите-типолози, от своя страна, се оплакват, че лунният тип - а той е специфично женски, макар да има и мъже, които попадат под него - е с такава подвижна, капризна и загадъчна психика, че е мъчно да се следят и отгадават нейните непрестанни флуктуации. А какво да кажат астрономите? Те имат, може би, най-голямо право да се оплакват от това капризно, крайно променливо небесно тяло. Защото астрономичната теория на Луната е била от край време най-трудната задача за астрономията. И днес, въпреки километричните формули за определяне елементите на Луната, съдържащи стотици членове, определянето на точни лунни координати, особено за по-значителен период от време, си остава само мечта. Таблиците за Луната, които астрономите съставят след толкова уморителни изчисления, след няколко десетки години стават вече негодни за точно определяне на нейните координати, защото между изчислените и наблюдавани нейни положения се явяват значителни разлики.
към текста >>

85. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Ала и славолюбието, тщеславието, любовта към лукса и разкоша, към външния показ към тържествените церемонии, в които има много външен блясък, са също така черти на слънцето, които спадат към неговите низходящи влияния.
Като си спомним, че слънцето е център на една сфера от пранична енергия - животворната сила, която прониква целия органически свет, лесно можем да разберем твърдението на древните, че слънцето е носител на жизнената сила. Психологически, то представя висшият аз на човека, неговата индивидуалност. за разлика от личността, която е символизирана от луната. Благородството, ентусиазма, способността да се вдъхновяваме от възвишени идеали, да се подвизаваме и жертвуваме за благородни каузи, великодушието, царственият жест - това са. все черти на слънцето. Ала и славолюбието, тщеславието, любовта към лукса и разкоша, към външния показ към тържествените церемонии, в които има много външен блясък, са също така черти на слънцето, които спадат към неговите низходящи влияния. Най-добра илюстрация на тия положителни и отрицателни черти на слънцето намираме у царете, монарсите, обладатели на неограничена власт. Ако се случи един такъв монарх, слънчев тип, да въплъщава благородните качества и на другите две планети от тригона на огъня: Юпитер (широта и воля за разширение: териториално, стопанско, културно) и Марс (борческа енергия), ние ще получим типа на царя воин. предводител на своя народ, който той води към победи и слава, благодарение мощния магнетизъм на своята натура, "предопределена" да достигне слава, почести, богатство и мощ. Ако се случи, обаче, за цар на един народ, някой "юпитеризиран" слънчев тип, с някои и други положителни черти на слънцето и с всички негови слабости - подобно Людовик XIV - тогава крайният резултат на неговото царуване ще бъде съсипване на държавата, въпреки временният й подем и блясък. Който иска да схване някои от проявите на "слънцето" в политическия и обществен живот, нека се позанимае малко с живота на "царя-слънце" и неговата епоха.
към текста >>

86. ГОЛЕМИНА НА ПОЧЕРКА - Г. Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Но такова повишение се забелязва и в южното полукълбо: В Сантяго (Чили), в Буенос Айрес, в Капщад.
По данните на Кинсера (1933 година) затоплянето на климата се забелязва през последния полувек и в Северна Америка и при това не само в големите градове, дето може да се подозира влиянието на големите индустриални центрове върху повишението, но и в селските местности, напр. в околностите на Филаделфия, през периода 1855 - 1932 г. В работата на Кинсера е изтъкнато повишението на температурата не само за Америка, но и за Европа: в Копенхаген, Париж, Виена, Гринуич. във всички тия европейски градове повишението на температурата се наблюдава от 1900 година насам. Не само това. Но такова повишение се забелязва и в южното полукълбо: В Сантяго (Чили), в Буенос Айрес, в Капщад. Същото явление е и в тропиците, в Бомбай, в Батавия. Но, разбира се, общото затопляне не изключва възможността за отделни студени години. Тъй напр. 1928-29 била изключително студена, както в Русия, тъй и в Западна Европа. Затопляне в планините Затоплянето се забелязва и в планинските обсерватории, и това по-добре от всичко друго свидетелствува в полза на това, че затоплянето не е резултат на ръста на градовете. Напр.
към текста >>

Очевидно причината на затоплянето в новите времена не е в Гълфстрийм, толкова повече, че, както видяхме, затоплянето се забелязва както в тропиците, така и в южното полукълбо.
има повишение на средната температура. Причината не е в Гълфстрийм Колкото се отнася до причините на затоплянето, то някои били склонни да отдадат това затопляне на Гълфстрийм. Обаче изследванията на Бергстен показали, че даже и за Норвегия няма съотношение между високите температури на Гълфстрийм и зимните температури на тая страна. Ако Гълфстрийм има висока температура, то в Торсхавен на Ферерските острови следващата зима е в 7 случая топла, а в 5 случая - студена. Ако, напротив, Гълфстрийм има по-ниска температура, то в Торсхавен следващата зима в 6 случая е топла, а в 8 случая - студена. Очевидно причината на затоплянето в новите времена не е в Гълфстрийм, толкова повече, че, както видяхме, затоплянето се забелязва както в тропиците, така и в южното полукълбо. Ние присъстваме на изменение на климата, което обхваща почти цялата земя! Причините на това явление за сега не са ясни. Но трябва да знаем, че под това затопляне попада и самият Гълфстрийм. Казахме, че това затопляне се забелязва почти по цялата земя. Както показа А.
към текста >>

87. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ . РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Б. БОЕВ Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Други графолози, следващи същия път на елементарна аналогия, който почти неизменно се е следвал при началната разработка на всички науки, почиващи на съответствия, каквато е и графологията, ще ви кажат, че едрият почерк означава гордост, самомнение (Crépieuxjamin); надменност, аристократични вкусове, желание у човека да се издигне, да изпъкне, да се прояви, да си придаде важен вид, любов към охолния живот и удобствата, към лукса и пр. пр.
Ако се приеме, следователно, това число за норма, едри почерци ще бъдат онези, чиято височина на малките букви надхвърля 3 мм., а дребни - ония, чиято височина е под 3 мм. Без да придаваме каква-годе важност на това число, ще кажем, че то все пак може да послужи като една доволно сигурна мярка за определяне на едрите и дребни почерци, такива каквито ги срещаме в наше време. А в края на краищата това, именно, е важно в графологичната практика, която има да се справя с този постоянно присъстващ графичен белег. Какъв е психологическият му смисъл? Ако попитате абат Мишон - баща на съвременната графология и побратим на Лафатер, отбелязващ нейната чисто емпирично-интуитивна фаза - той ще ви каже, че едрият почерк, наречен от него магистрален, означава големи, възвишени идеи, големи стремежи, чувство за лична мощ. Други графолози, следващи същия път на елементарна аналогия, който почти неизменно се е следвал при началната разработка на всички науки, почиващи на съответствия, каквато е и графологията, ще ви кажат, че едрият почерк означава гордост, самомнение (Crépieuxjamin); надменност, аристократични вкусове, желание у човека да се издигне, да изпъкне, да се прояви, да си придаде важен вид, любов към охолния живот и удобствата, към лукса и пр. пр. (Albert de Rochetal). Както виждате на един признак на почерка - големина, графолозите са. придали много значения от психологично естество. Излиза, че този признак не е еднозначен, а многозначен. Ала тази многозначност зависи не само от оня уровен на развитие, от онова ниво на съзнание, на което се намира индивидът, а и от намесата на други графични признаци, които се съчетават с големината на почерка.
към текста >>

88. ФОРМА НА ПОЧЕРКА - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Встъпвайки в тоя знак, Слънцето слиза на юг от екватора и по тоя начин неговото влияние отслабва в северното полукълбо.
Така че не трябва да ни учудва, че в отклонение от последното правило Меркурий се счита сравнително добре поставен в сатурновите знаци Козирог и Водолей, поне доколкото се касае за умствените способности и развитие на индивида, докато в друго отношение същата комбинация може да даде по-малко благоприятен резултат. Не трябва да се забравя, при това, че споменатите правила важат само за планетите в перегринно състояние, но не и за планетите в знаковете на своето достойнство или слабост . Така, въпреки че имаме работа с неблаготворни планети, Марс се чувствува добре поставен в знака на Сатурн - Козирог, защото там той има своя "подем”. Макс Хайндел обяснява тоя факт с хипотезата, че буйната енергия на Марс се обуздавала от сдържания владетел на Козирог - Сатурн. Обратно, въпреки симпатията, която съществува между благотворните небесни тела Венера и Слънцето, последното е слабо във венериния знак Везни, понеже Везни е знакът на неговото падение. Встъпвайки в тоя знак, Слънцето слиза на юг от екватора и по тоя начин неговото влияние отслабва в северното полукълбо. Меркурий в Стрелец, макар че се намира на разположение на "големия благодетел" Юпитер, не се проявява добре, понеже Стрелец е знак на заточение за Меркурий; в Риби, дето Меркурий комбинира своето влияние пак с това на Юпитер, също така не е добре поставен, понеже Риби е знакът на заточение и падение за тая планета. Връзката между владяната планета и нейния владетел е един вид съвпад, силата на който е по-малка от тая на обикновения съвпад, но - според Морен - по-голяма от силата на един тригонален аспект. Ето защо, трябва да се държи сметка за тая връзка, нещо, което неоснователно се пренебрегва често пъти. * Нека сега разгледаме запример положението на Сатурн в знака Стрелец, както го намираме в хороскопа, даден в един от миналите броеве на списанието. Както се каза вече, ние няма да изследваме за сега влиянието на аспектите и дома.
към текста >>

89. МОТИВИ ВЪРХУ СЪЩИНАТА НА ЖИВОТА - ОТНОШЕНИЯ - АЗ -ТИ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Нетърпението на слабия, жестокостта на страхливеца, хитростта на лукавия са чужди на духа, който побеждава бавно, непоколебимо и сигурно, както побеждава светлината, която прогонва сенките, както побеждава топлината, която разтопява ледовете.
За духа няма добри и лоши условия, защото той преодолява всички условия и създава нови. Човек със силен дух не зависи от никого - напротив, зависят от него. Силата и могъществото на духа са. безшумни, без външния ефект на гръмотевицата, на желязото и на златото, но са по-големи от тоя ефект с вътрешната си непоколебимост и устойчивост. Силата тук не е отвън, а отвътре. Нетърпението на слабия, жестокостта на страхливеца, хитростта на лукавия са чужди на духа, който побеждава бавно, непоколебимо и сигурно, както побеждава светлината, която прогонва сенките, както побеждава топлината, която разтопява ледовете. Който има дух, има всичко, и затова оръжието не го побеждава, насилието не го обезличава, а смъртта го прави вечен. Победата, изтръгната с меч, е уязвима, тя може да бъде отнета, но победата спечелена с дух, никога не отхожда, защото е вечна. Един човек, който е постигнал нещо със своя дух, остава безсмъртен върху фона на историята, макар и да умре неразбран, защото ако насилието, жестокостта и мракобесието живеят заедно и не повече от техните адепти и носители, духът, който досега царството на абсолютното, живее вечно. Силата на азиатските сатрапи живее до смъртта на палача, но силата на словото на Исуса, на Ян Хус, на Галилей, на Джордано Бруно и други, които изхождат и се възвръщат към духа, пребъдва във вековете и е всякога жива, свежа и обновяваща. Духът не се бои от грубата сила на желязото, нито от измамния блясък на жълтия метал.
към текста >>

90. Зад дима и огъня – G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

В що собствено се състои този подвиг, в основата на който е лежала материалната подбуда да се завладеят за испанската корона прочутите в онова време Молукски острови, от Малайския архипелаг, които били наречени "Острови на подправките": на черния пипер, на карамфила, на мускатовия орех, на джинджифила, канелата и на още ред други лечебни растения и ароматични вещества?
МАГЕЛАН — ПОКОРИТЕЛЯТ НА МОРЕТАТА "В начало бяха подправките." Така започва Стефан Цвайг хубавата си книга "Покорителят на моретата", в която се опитва - по оскъдни документи - да възсъздаде образа на човека Магелан и неговия подвиг. В що собствено се състои този подвиг, в основата на който е лежала материалната подбуда да се завладеят за испанската корона прочутите в онова време Молукски острови, от Малайския архипелаг, които били наречени "Острови на подправките": на черния пипер, на карамфила, на мускатовия орех, на джинджифила, канелата и на още ред други лечебни растения и ароматични вещества? Може би на днешните хора ще се стори странно, че по онова време тия подправки са се ценели така високо и че са станали външен повод за толкова мореплавателски подвизи, за толкова ценни географски открития, които са обогатили преди всичко познаващия дух на човека. Какъвто и да е отговорът на този въпрос, ала исторически факт е, че в първите векове на второто хилядолетие от християнската ера, никой търговски артикул не е бил така високо ценен, както скъпите "especeria". Като че ли, както казва Цвайг, мирисът на тия източни цветове е упоил по магичен начин душата на Европа. Може би, забелязва той, тия ароматни вещества са упражнявали такъв хипнотичен чар било поради далечния си произход, било поради редкостта и екзотиката си, било най-сетне поради скъпата си цена. Разбира се, материалната причина за скъпата цена на тия подправки е била мъчното им и свързано с безброй рискове и опасности пренасяне от Малайския архипелаг до Европа.
към текста >>

Но те носят на своята "Виктория" чак от Молуките скъпоценно бреме - петстотин и двадесет квинтала (около 26 тона) подправки.
Очевидно, нещо е било видяно, прозряно с окото на интуицията от нечии будни умове по онова време, за да се роди такава увереност и у крале, и у търговци, па и у пъстрата сган авантюристи, които главно са образували екипажа на дръзките флоти, предприемащи опасни морски походи през непознати океани. Защото кралете и техните съветници надали биха се решили да съоръжават флоти на мореплаватели като Магелан, устремени към неизвестното, ако не се надяваха да получат в замяна стократно повече - териториални придобивки за короната и увеличаване стопанската и политическа мощ на държавата. Търговците-спекуланти, от друга страна, не биха хвърляли парите си на вятъра, ако не се надяваха да получат лъвския пай от тия, макар и рисковани, предприятия. Случаят с Магелановия поход блестящо потвърждава, че сметките им наистина са излизали прави. От петте кораба, с които тръгва Магелан от Севиля, се връща след тригодишно бродене из непознати води, само един - връща се със "скърцащи стави, бавен и морен, влачейки се със сетни сили по водите." От целия екипаж - 265 души смелци, изпоизмрели най-вече от глад през време на похода, слизат на испанския бряг всичко на всичко 18 души, грохнали, разнебитени, мъкнещи се като сенки от умора и продължително гладуване. Но те носят на своята "Виктория" чак от Молуките скъпоценно бреме - петстотин и двадесет квинтала (около 26 тона) подправки. Товарът на тоя кораб е напълно достатъчен. за да покрие загубата на другите четири кораба, защото не само плаша разноските на предприемачите, които бяха съоръжили Магелановата флота, ами дава и една чиста печалба от петстотин златни дуката. Както виждате, сметката на търговците и тук е излязла права, макар в тая сметка да не влиза загубата на повече от двеста човешки живота, на първо место - тоя на Магелан! Винаги едно голямо предприятие, едно голямо събитие изисква сътрудничеството на всички сили, които действуват в живота на земята - и духовни, и физически. В него трябва да вземат участие и най-идеалните пориви, и най-безкористните подбуди, и най-отвлечените замисли, и най-фантастичните кроежи, и трезвите изчисления, и зрялото обмисляне, и разумното използуване на целия минал и сегашен опит, и майсторската сръчност, но и користните сметки за придобив и печалба, и тайните амбиции, и зависти, и козни, и интриги, и борби.
към текста >>

Смятало се е, че няма проток, който да ги свързва, че няма, следователно, проход към ония води, където се намират Молукските острови, и които - по-далеч - мият бреговете на Индия.
Ако проследим и подвига на Магелан, великото откритие, което той направи, ще видим, че то е изтъкано от най-остри противоречия, че е проникнато от един жесток трагизъм. И ако аз се спрях на неговото дело, изнесено така хубаво в книгата на Цвайг, сторих го, за да го взема като илюстрация на изказаните по-горе мисли. Що извърши собствено Магелан? Пряката му цел е била да намери по-прав и по-кратък път през Атлантическия океан за "Островите на подправките", които е искал да завладее за испанската корона. По онова време Америка, позната вече, е била считана за непреодолима преграда между Атлантически и Тихи океан. Смятало се е, че няма проток, който да ги свързва, че няма, следователно, проход към ония води, където се намират Молукските острови, и които - по-далеч - мият бреговете на Индия. Магелан, обаче, е твърдял, че има такъв проток, и че той го знае с увереност. Този тъмен, неизвестен дотогава морски капитан, отритнат от краля на Португалия, неговата родина, за която дотогава е леел кръвта си и на която е желаел да подари плода на своя подвиг, отива в Испания, добива възможност да се яви при нейния крал, комуто заявява с патоса на пророк: "Има проток между Атлантическия и Тихи океани. Аз го зная, зная точно мястото му. Дайте ми флота и аз ще ви го покажа. Не само това, но като плавам от изток към запад, ще обиколя цялата земя".
към текста >>

Тъкмо когато е вече осъществил делото, за което душата му така жадно е копнеела години наред, когато е намерил западния път към Индия, напразно търсен от Колумб, Веспучи, Кабо, Пинсон и безброй други мореплаватели; когато е открил води и земи, които никой преди него не е виждал, когато е преплувал благополучно, като пръв европеец, а негли и като пръв човек през всичките времена, един нов, величествен океан - Тихия, когато на път за Молукските острови, се натъква на Филипините и ги завладява за императора Карл, като основава и за себе си царство, защото съгласно договора му с императора, нему се падат два нови острова, в случай че открие повече от шест; когато следователно той, който е бил до вчера беден авантюрист, отчаян и пред прага на гибелта, става аделантадо, губернатор на собствена земя, съдружник за вечни времена във всички печалби, които ще текат от тия нови колонии, а с това и един от най-богатите хора на земята; когато ще се върне назад в Испания, през другата половина на земята, по така добре познатия му път през Индия и нос Добра Надежда, като победител, като богат човек, като "аделантадо" и губернатор, с лавров венец на главата, с венеца на безсмъртието, тъкмо, с една реч, когато е пред прага да осъществи всичко, за което е бленувал, Магелан загива.
Установен е за вечни времена обема на земята и с това е спечелена най-сетне известна мярка за земния свят. Други смели откриватели биха могли все още да допълнят някои подробности на земната картина, но основният ú образ е даден от Магелан. Сега земята е една неограничена област и човечеството завоюва тази област. И поколението, което преживява щастливо и опиянено този преврат в схващанията за пространството, станал в течение на един човешки живот, чувствува: започнало е едно ново време, Новото време". Магелану, обаче, не е уречено да вкуси от плодовете на своя труд. Тъкмо когато е вече осъществил делото, за което душата му така жадно е копнеела години наред, когато е намерил западния път към Индия, напразно търсен от Колумб, Веспучи, Кабо, Пинсон и безброй други мореплаватели; когато е открил води и земи, които никой преди него не е виждал, когато е преплувал благополучно, като пръв европеец, а негли и като пръв човек през всичките времена, един нов, величествен океан - Тихия, когато на път за Молукските острови, се натъква на Филипините и ги завладява за императора Карл, като основава и за себе си царство, защото съгласно договора му с императора, нему се падат два нови острова, в случай че открие повече от шест; когато следователно той, който е бил до вчера беден авантюрист, отчаян и пред прага на гибелта, става аделантадо, губернатор на собствена земя, съдружник за вечни времена във всички печалби, които ще текат от тия нови колонии, а с това и един от най-богатите хора на земята; когато ще се върне назад в Испания, през другата половина на земята, по така добре познатия му път през Индия и нос Добра Надежда, като победител, като богат човек, като "аделантадо" и губернатор, с лавров венец на главата, с венеца на безсмъртието, тъкмо, с една реч, когато е пред прага да осъществи всичко, за което е бленувал, Магелан загива. При това той свършва живота си така жалко, така безсмислено. При една военна демонстрация, в която искал да покаже необорната сила на белите, и която излязла несполучлива, при една жалка схватка с орда голи диваци, той бива убит, а тялото му отвлечено от тях всред вой и бесни крясъци, за да се погаврят с него. Така жалко загива един от най-големите мореплаватели на земята. И него постига трагичната орис на другите големи конквистадори, макар и в друга форма. Ако един Колумб се връща в Севиля, окован във вериги, ако Кортес пада в немилост, ако Пасаро бива умъртвен, ако Нунес де Балбоа, откривателят на южното море, бива обезглавен, ако Камоенс, борецът и поетът на Португалия, бива наклеветен от дребнави провинциални чиновници и прекарва, подобно великия си събрат Сервантес, месеци и години в един затвор, който по нищо не се различава от торна яма; ако завърналите се назад войници и моряци, които са завладели за испанското кралско съкровище скъпоценностите на Монтесума и златото на Инките, биват посрещнати с черна неблагодарност в родния си край и като просяци и инвалиди, недъгави, мръсни, въшкави, съсипани от треска, скитат из пристанищните улици на Кадикс и Севиля; ако никой от конквистадорите не става управител на новите провинции, а стават такива ония дворцови търтеи, които никога не са напускали спокойния кралски дворец, и които с ловка ръка са си присвоявали богатствата, за които други са леели кръвта си по бойните полета - можел ли е Магелан да се надява, че него го очаква по-друга съдба?
към текста >>

Завладяването на Островите на подправките, което той започва като героичен подвиг, завършва като жалка търговска сделка - Молукските острови не остават на Испания, защото император Карл ги продава на Португалия за 350,000 дуката.
му помогнали, които са му останали верни, биват безмилостно затрити от съдбата. "Себастиан дел Кано, който бе се дигнал против него. получава всичката слава на верните, на мъртвите и всичката печалба". (Цвайг). Ала не стига тоя личен трагизъм, той сякаш преследва и неговото дело. Дори и подвига, за който Магелан пожертвува живота си, и той сякаш изглежда напразно извършен, защото не постига пряката си цел. Завладяването на Островите на подправките, което той започва като героичен подвиг, завършва като жалка търговска сделка - Молукските острови не остават на Испания, защото император Карл ги продава на Португалия за 350,000 дуката. Не само това - Магелановият проток съвсем не става онзи път към Запад, какъвто го е мечтаел Магелан. Поради страшните бури, които вилнеят в него, поради рисковете, които съпровождат плаването по него, той скоро бива напуснат и дори забравен още през живота на същото поколение. Днес той също е напълно занемарен - Панамският канал, много по-удобен и безопасен, играе ролята на връзка между Атлантика и Велики и Тихи океан. Защо бе тогава подвигът на Магелан? Защо ни една от ония непосредствени цели - и лични негови, и на Испания - не бидоха постигнати?
към текста >>

91. В страната на мензите – Буча Бехар Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Когато облаците се разкъсат, тогава погледни в пролуката на късчето небе.
Сърцето затъгува и вечер чувам, как струните на твоята цигулка тихо ридаят. Защо си печална? Затова, че си отидоха огнените дни на слънцето, или за прощалния вик на лястовичките, които отлитат? Не знаеш ли, че се редуват радост и тъга? Не знаеш ли, как идват и отхождат ден и нощ - смъртта и живота? Когато облаците се разкъсат, тогава погледни в пролуката на късчето небе. Там ще видиш, как блестят звездите на Орион - едно знамение на вечната и неотхождаща радост на вселената. Там, на тия далечни острови цъфтят градините на една безкрайна обич, за която няма четири годишни времена, няма скръб, няма тъжният роман на есенния дъжд! Листата падат бавно върху студената гръд на земята, сякаш невидими ръце ронят вехти, разкъсани страници на прощално писмо, но ти не помниш ли, как през тая пролет се родиха те по голите клони на липите? Не чуваше ли песните на славей скрит в тях. Нова пролет иде!
към текста >>

92. Отзиви, вести, книгопис Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Последните живеят в тях с удоволствие, защото радвайки се на удобството и лукса, те не забелязват, че им е отнето най-необходимото.
Те доказват обективното значение на душевните прояви, с които хигиенистите, лекарите, възпитателите не са почти никога мислели да се занимават. Те ни откриват един нов свет. __________________ Устройството на големите градове стана без да се зачита човека. Формата и размерите на модерните постройки са продиктувани от необходимостта да се получи максимален доход на квадратен метър повърхност и да се дадат на наемателите кантори, квартири, които да им харесват. По този начин се достигна до постройката на гигантски къщи, които в малко пространство побират твърде голям брой хора. Последните живеят в тях с удоволствие, защото радвайки се на удобството и лукса, те не забелязват, че им е отнето най-необходимото. Модерният град се състои от чудовищни жилища и тъмни улици, пълни с въздух, замърсен от пушеците, праховете, бензиновите пари и продуктите на горението, оглушени от трясъка на камионите и трамваите и непрекъснато задръстени от голяма тълпа. ясно е, че той не е бил построен за доброто на неговите обитатели. * * * Животът ни е повлиян в твърде голяма степен от вестниците. Вестникарството се създаде в интереса на производителите, но в никакъв случай не на потребителите. Например, публиката бива убеждавана, че белият хляб е по-ценен от черния.
към текста >>

93. Перспективите на утрешния ден. Родилните мъки на новата култура – Боян Боев Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Мнозина ще кажат, че днешните условия са много тежки, че на всяка крачка човек среща само несполуки, които съкрушават вярата му и го обезсърчават.
ТРИТЕ МОЩНИ СИЛИ Голяма част от хората днес се лесно обезсърчават. Защо се обезсърчават? Мнозина ще кажат, че днешните условия са много тежки, че на всяка крачка човек среща само несполуки, които съкрушават вярата му и го обезсърчават. Ала дълбоката причина за обезсърчаването на човека не е във външните условия - тя се крие в слабата надежда, слабата вяра и слабата любов на човека. Ето защо, ако искат хората да не изпадат постоянно в обезсърчение, те трябва да засилят в себе си ония три извора, от които изтичат любовта, вярата и надеждата. Къде са тия извори? - В главата на човека, в неговия мозък. В последния има три специални центъра, които са проводници на тия три велики космични сили.
към текста >>

94. Сфера на Нептун – Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Коен Всеки е прочел или слушал притчата за Сеятеля, която почти еднакво ни се предава от тримата евангелисти Матей, Марко и Лука.
СЕЯЧЪТ Д-р Ел. Р. Коен Всеки е прочел или слушал притчата за Сеятеля, която почти еднакво ни се предава от тримата евангелисти Матей, Марко и Лука. Тази притча, както и всяка мъдрост събужда у всекиго най-различни чувства и мисли, В това седи истинската магия на Словото и Истината. Словото на Истината се приема фактически според подготовката на всеки човек. Затова и Христос ни разкрива в тази притча тези разни категории хора - тяхната, по-право, подготовка за възприемане на Истината, на „Словото". Много въпроси събужда в съзнанието на човека тази притча за Сеятеля. Тя разгръща цялото човешко битие, живота му, пътя му, неговия растеж, стремежите му, душевните му копнежи и потребности.
към текста >>

На всекиго, който слуша словото на царството и не го разумява идва лукавият и грабва посятото от сърцето му: той е посеяното край пътя.
А като изгрее слънцето припламна и изсъхна. Третото падна всред трънете. Пораснаха трънете и заглушиха го. А друго падна на добра земя и даваше плод едно сто, друго шестдесет, а друго тридесет. Вие прочее, чуйте притчата за сеятеля. На всекиго, който слуша словото на царството и не го разумява идва лукавият и грабва посятото от сърцето му: той е посеяното край пътя. А посеяното на каменистите места - той е, който слуша словото и го приема скоро с радост. Корен, обаче, в себе си няма. Привременно е всичко. И когато настане скръб или гонение за словото, тоз час се съблазнява. Посеяното в трънете, той е който слуша словото, а грижите на този век и измамата на богатството заглушава словото и бива безплодно.
към текста >>

Там, както и самият Христос казва, има достъп лукавият.
Върху тях пада семето на Словото, но не може да се задържи и птиците го клъвват. "Пътят", продължава проповедникът, е място където всичко става. Там има всякаква нечистота, корист и зло. Пътят е царството на злото. Затова доброто семе не може да се задържи там. Там, както и самият Христос казва, има достъп лукавият. Кой е виновен, че в тия „души-път" няма място за Христа, за Словото - Християнството или светът? Отговорът е ясен, всеки го разбира. Проповедта минава върху другата категория души – „души-камък". Върху тях пада семето и понеже няма достатъчно почва, скоро изгаря от лъчите на слънцето. Това са души със закоравели сърца, там има малко почва, затова нищо не никне.
към текста >>

Ние верующите, завършва пасторът, които сме възприели семето на словото, трябва да говорим навсякъде, всякога, за да освободим света от ръцете на лукавия.
Кой е виновен за това - християнството или светът? Явно е и това - светът. А четвърто падна на добра почва и даде многоброен плод. Добрата почва, това сме ние верующите, казва проповедникът. Ние, които сме разбрали разпетия Христос, който се пожертвува за нашето спасение, ние истинските християни, сме възприели и последвали Христа, ние сме добрата почва и даваме плод стократен. Ние верующите, завършва пасторът, които сме възприели семето на словото, трябва да говорим навсякъде, всякога, за да освободим света от ръцете на лукавия. Съпоставяте в глъбините на душата си една и съща притча, слушана при две различни обстоятелства. Веднъж на брега на морето от устата на Христа и друг път от устата на Христов последовател, служител в някоя от безброй многото църкви, разделили безцеремонно, безсрамно тялото на Христа, неговата, божем духовна същност. При първия случай, вие си отивате в дома с едно повишено разположение на духа. във вас се събужда доброто намерение да направите от себе си „добра почва" за Словото, за благородното, възвишеното, разумното. Вашето сърце се отваря, вие имате прозрения и откровения.
към текста >>

95. Из нашия живот. Разговор с Учителя на Изгрева – Б. Боев Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

И действително, дисхармоничните аспекти между тия две планети, които се повтарят на всеки няколко месеца, бележат епохите на сериите нещастия - катастрофи, срутвания, минни злополуки, скандали, убийства, които често се хвърлят в очи със своята масова поява.
Ние няма да разглеждаме въпроса по методите на политическата астрология, а ще си позволим само няколко общи разсъждения. На 1.IX.1939 г. е имало само два големи дисхармонични аспекти между планетите от старата серия - една квадратура между Уран и Меркурий и една непълноценна такава между Марс и Сатурн. Въпреки експлозивния характер на Уран, неблагоприятният му аспект към Меркурий едва ли би създал нещо повече от едно нервно напрежение, прибързаност в решенията и склонност към криви заключения. Истинската опасност идва от втората квадратура, която, както поради присъствието на Марс, имащ явно отношение към войната, така и поради участието на Сатурн - между друго принцип на унищожението - има тясна връзка с интересуващия ни случай. И действително, дисхармоничните аспекти между тия две планети, които се повтарят на всеки няколко месеца, бележат епохите на сериите нещастия - катастрофи, срутвания, минни злополуки, скандали, убийства, които често се хвърлят в очи със своята масова поява. Неблаготворните съчетания на "голямото и малкото зло", обаче, не са всякога еднакво трагични. Наистина, сегашната квадратура, по причини, върху които няма да се спираме сега, съвсем не е от доброкачествените. Все пак, обаче, тя не би била достатъчна да обясни избухването на един международен конфликт, толкоз повече, че на 1.IX. т.г. тя е била още в началото на своето образуване. Едва като вземем предвид Плутон с неговия хипотетичен буен темперамент, намираме една планетна констелация, която значително по-добре подхожда на изключителното събитие.
към текста >>

96. ЗЛАТНОТО СЕЧЕНИЕ - Р. В. ХАЙНИШ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Най-важният от тях е полуквадратът – 45°, който представлява страна на правилен, вписан в Зодиака осмоъгълник.
Тя зависи от вида, точността и фазата на аспекта, т.е. от това, дали той се намира в период на образуване или разпадане. а) Вид на аспекта. Както е известно, разните аспектни форми имат различна мощ. Ние ще ги дадем наново в низходящ ред на тяхната сила: съвпад – 0° или 360° опозиция – 180° тригон – 120° квадрат – 90° секстил – 60° Освен гореспоменатите големи аспекти, традицията познава и по-малки, следователно, по-слаби аспекти. Най-важният от тях е полуквадратът – 45°, който представлява страна на правилен, вписан в Зодиака осмоъгълник. Слабо дисхармоничен Обсег 3°; полусекстилът – 30°, страна на правилен, вписан в Зодиака дванадесетоъгълник. Действие слабо хармонично, орбис 2°; квадрат и половина – 135°, слабо дисхармонично влияние, орбис 2°; 150°, влияние слабо дисхармонично, орбис 2°. Към тия традиционни аспекти Кеплер бе прибавил между друго и хармоничния аспект от 72° – страна на правилен вписан в Зодиака петоъгълник и аспект от 36° – страна на правилен, вписан в Зодиака десетоъгълник. Видни модерни астролози, следвайки примера на древността, работят само с първите пет големи аспекти, към които обикновено прибавят и паралела, когото разглеждат като един вид съвпад (виж главата за аспектите в „Астрологични елементи"). За начеващия е не само достатъчно, но и във висша степен препоръчително да работи само с големите аспекти.
към текста >>

97. ДОБРОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ - ГЕОРГИ СЪБЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Знаем, че при опитите на Гурвич например корен на лук, насочен от разстояние върху някоя растителна част, ускорява дележа на клетките в последната, значи стимулира физиологичните процеси.
Тия жици са успоредни; разстоянието по между им е около три метра; посоката им е от север към юг. Щом успяват опитите, правени с електричество върху растенията, можем да се запитаме, защо да не могат да успеят и опити, при които да се приложи жизнената сила, която излиза от самия човешки организъм? Именно в това направление са. правили опити Дюрвил и много други. Подобни опити са много понятни, като изхождаме от изследванията на Гурвич. Знаем, че при опитите на Гурвич например корен на лук, насочен от разстояние върху някоя растителна част, ускорява дележа на клетките в последната, значи стимулира физиологичните процеси. Това Гурвич нарича индукция. Естествено е тогава да се запитаме, защо да не може да направи нещо подобно и човек, щом същите митогенни лъчи ги има и в човешкия организъм според изследванията на Гурвич? Именно от такъв характер са опитите на Дюрвил. Ето в що се състои неговият опит: Той е държал от разстояние ръцете си върху растението росянка (Drosera rotundifolia) известно време всеки ден и забелязал усилване и ускорение на растежа му. Сега нека преминем от енергетичния начин на въздействие върху растежа на растенията към психичния начин.
към текста >>

98. ЖИВОТЪТ НА СТАРОЗАВЕТНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Как се познава, че слънцето минава в северното полукълбо?
И това е мярката: ако за един адепт слънцето вечно свети и не залязва, светия е; ако слънцето изгрева и залязва, той още не е светия. Тези именно светии, за които слънцето не залязва, идват сега на земята да я преустроят. Кога ще бъде това, ще попитате вие. Светът от хиляди години очаква тоя ден. – Това ще дойде по един естествен начин. Как се познава, че слънцето минава в северното полукълбо? Водите се увеличават, растенията се събуждат за растеж, цветята цъфват, плодните дръвчета връзват плод и цялата природа се облича в нова премяна. По същия закон, когато дойдат тия братя на земята, които сега са определени, на нея ще стане един преврат. Такъв преврат ще настъпи и у вас. Когато умът се облече в най-хубавата си премяна – най-светлите и възвишени мисли, когато сърцето се облече в най-хубавата си премяна – най-благородните и възвишени чувства, този ден във вас е настъпил. Тогава ще се разтвори у вас новото зрение и вие ще видите един обширен свят, хиляди пъти по-обширен, по-светъл и по-красив от този, всред който досега сте живели.
към текста >>

99. HЕЩO ВЪРХУ НАЦИЯТА - ГЕОРГ НОРДМАН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

После трябва да се изучат тъй наречените „митогенни лъчи" на Гурвич, който е почнал своите опити най-първо с корените на лука и дошъл до констатиране на тия еманации у организмите; той нарича тия еманации „митогенни лъчи", понеже под тяхно въздействие се усилва дележът на клетките (митоза значи клетъчно деление).
А истинското естество на човешката душа е Божественото! От друга страна се знае, че третият период в развитието на човека – от 14 до 21 година – е период за умствено развитие и затова през този период по научен път, чрез логична работа трябва да се дойде до един мироглед. Кои нови факти трябва да се изучават в горните гимназиални класове? Преди всичко трябва да се въведе изучаването „Теорията за радиациите" на Лаковски. Трябва да се изучат подробно опитите на Лаковски с гълъби, пеперуди, бръмбари, растения и пр., за да се докаже, че всяко същество изпуща еманации, радиации, лъчи, чрез които всеки организъм е жив радиоапарат – предавателен и приемателен едновременно. После трябва да се изучат тъй наречените „митогенни лъчи" на Гурвич, който е почнал своите опити най-първо с корените на лука и дошъл до констатиране на тия еманации у организмите; той нарича тия еманации „митогенни лъчи", понеже под тяхно въздействие се усилва дележът на клетките (митоза значи клетъчно деление). Освен това трябва да се изучават изследванията на Райхенбах и пр., чрез които се доказва още по-ясно съществуването на радиациите и ясновидството. После трябва да се изучават опитите на Д-р Килнер, на Бонския професор д-р Ханс Бендер за доказване на ясновидството; опитите на Дюрвил, Де Роша и пр. Необходимо е да се изучават и биологичните опити на Ханс Дриш, на Харисон, на Густав Волф и пр. Напр. Густав Волф е извадил лещата от окото на тритона (от опашатите земноводни) и тя после регенерира (възобновява се) не от ектодермата, както е при зародиша, но от мезодермата. А това е по-целесъобразно, понеже мезодермата е по-близо до мястото на лещата, отколкото ектодермата.
към текста >>

100. ПРИЯТЕЛИ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

– Щастие, хармония, изкуство, популярност, любовни връзки, благоденствие, удоволствия, красота, лукс; дисхарм – Същото в по-малък размер и като изходна точка на разочарования и нещастия.
– Същите неблагоприятни или силно намалени, несигурни, колебливи и като изходна точка на разочарования и нещастия. Меркурий харм. – Успех в научна, литературна, обществена и търговска дейност; кореспонденции, връзки, пътувания; дисхарм. – Неуспех в горните области, несигурно положение, разочарование, интриги, измами, загуби, съмнителен край. Венера харм. – Щастие, хармония, изкуство, популярност, любовни връзки, благоденствие, удоволствия, красота, лукс; дисхарм – Същото в по-малък размер и като изходна точка на разочарования и нещастия. Марс харм – Бойна слава, успех, дейност; дисхарм – Спорове, раздори, борби, вражди, клевети, грижи, ядове, рискове, разпиляване, ограбване, насилие, рани от изгаряне, поръчване или ухапване, остри заболявания, нещастни случаи, пожари, разрушения, предателство, затвор, неуспех във военни предприятия, Смърт, особено насилствена, война. Юпитер харм. – Щастие, философия, религия, право, авторитет, почести, покровителство, изобилие, богатство, увеличение; дисхарм – Горните постижения в по-малък размер и с по-малки или по-големи затруднения или пък тяхната привидност и неуспех. Сатурн харм. – Наука, бавно, но постоянно издигане, стабилизиране, самоотричане, упорит труд, опитност; дисхарм.
към текста >>

– Хора на изкуството, помирители, естети, любовници, търговци на луксозни предмети – изобщо млади жени ; дисхарм.
– Лица, подчинени на горните; пасивната народна маса. Меркурий харм. – Интелектуалци – учени, писатели, учители, особено филолози, експериментатори, критици, артисти, дипломати, адвокати, чиновници, оратори, журналисти, секретари – търговци, посредници, пътници – изобщо млади хора; дисхарм. – Лица, заемащи второстепенни места в горните професии; измамници, крадци, мошеници. Венера харм. – Хора на изкуството, помирители, естети, любовници, търговци на луксозни предмети – изобщо млади жени ; дисхарм. – Бохеми, куртизанки, хора на необузданите наслаждения. Марс харм. – Борци за свобода и справедливост, хора на висшата техника, боравеща с огън и метали, хирурзи, организатори, критици, диктатори, военни, делови натури, хора, имащи работа с огън и метали – изобщо възрастни мъже; дисхарм. – Огнени натури, бунтари, открити врагове, деспотични натури, милитаристи, експлоататори, разбойници, убийци. Юпитер харм.
към текста >>

НАГОРЕ

0.11633491516113