Търсене в текстове за 'Лукавия'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 14 резултата в 9 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. МОТИВИ ВЪРХУ СЪЩИНАТА НА ЖИВОТА - ОТНОШЕНИЯ - АЗ -ТИ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Нетърпението на слабия, жестокостта на страхливеца, хитростта на лукавия са чужди на духа, който побеждава бавно, непоколебимо и сигурно, както побеждава светлината, която прогонва сенките, както побеждава топлината, която разтопява ледовете.
За духа няма добри и лоши условия, защото той преодолява всички условия и създава нови. Човек със силен дух не зависи от никого - напротив, зависят от него. Силата и могъществото на духа са. безшумни, без външния ефект на гръмотевицата, на желязото и на златото, но са по-големи от тоя ефект с вътрешната си непоколебимост и устойчивост. Силата тук не е отвън, а отвътре. Нетърпението на слабия, жестокостта на страхливеца, хитростта на лукавия са чужди на духа, който побеждава бавно, непоколебимо и сигурно, както побеждава светлината, която прогонва сенките, както побеждава топлината, която разтопява ледовете. Който има дух, има всичко, и затова оръжието не го побеждава, насилието не го обезличава, а смъртта го прави вечен. Победата, изтръгната с меч, е уязвима, тя може да бъде отнета, но победата спечелена с дух, никога не отхожда, защото е вечна. Един човек, който е постигнал нещо със своя дух, остава безсмъртен върху фона на историята, макар и да умре неразбран, защото ако насилието, жестокостта и мракобесието живеят заедно и не повече от техните адепти и носители, духът, който досега царството на абсолютното, живее вечно. Силата на азиатските сатрапи живее до смъртта на палача, но силата на словото на Исуса, на Ян Хус, на Галилей, на Джордано Бруно и други, които изхождат и се възвръщат към духа, пребъдва във вековете и е всякога жива, свежа и обновяваща. Духът не се бои от грубата сила на желязото, нито от измамния блясък на жълтия метал.
към текста >>

2. Сфера на Нептун – Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

На всекиго, който слуша словото на царството и не го разумява идва лукавият и грабва посятото от сърцето му: той е посеяното край пътя.
А като изгрее слънцето припламна и изсъхна. Третото падна всред трънете. Пораснаха трънете и заглушиха го. А друго падна на добра земя и даваше плод едно сто, друго шестдесет, а друго тридесет. Вие прочее, чуйте притчата за сеятеля. На всекиго, който слуша словото на царството и не го разумява идва лукавият и грабва посятото от сърцето му: той е посеяното край пътя. А посеяното на каменистите места - той е, който слуша словото и го приема скоро с радост. Корен, обаче, в себе си няма. Привременно е всичко. И когато настане скръб или гонение за словото, тоз час се съблазнява. Посеяното в трънете, той е който слуша словото, а грижите на този век и измамата на богатството заглушава словото и бива безплодно.
към текста >>

Там, както и самият Христос казва, има достъп лукавият.
Върху тях пада семето на Словото, но не може да се задържи и птиците го клъвват. "Пътят", продължава проповедникът, е място където всичко става. Там има всякаква нечистота, корист и зло. Пътят е царството на злото. Затова доброто семе не може да се задържи там. Там, както и самият Христос казва, има достъп лукавият. Кой е виновен, че в тия „души-път" няма място за Христа, за Словото - Християнството или светът? Отговорът е ясен, всеки го разбира. Проповедта минава върху другата категория души – „души-камък". Върху тях пада семето и понеже няма достатъчно почва, скоро изгаря от лъчите на слънцето. Това са души със закоравели сърца, там има малко почва, затова нищо не никне.
към текста >>

Ние верующите, завършва пасторът, които сме възприели семето на словото, трябва да говорим навсякъде, всякога, за да освободим света от ръцете на лукавия.
Кой е виновен за това - християнството или светът? Явно е и това - светът. А четвърто падна на добра почва и даде многоброен плод. Добрата почва, това сме ние верующите, казва проповедникът. Ние, които сме разбрали разпетия Христос, който се пожертвува за нашето спасение, ние истинските християни, сме възприели и последвали Христа, ние сме добрата почва и даваме плод стократен. Ние верующите, завършва пасторът, които сме възприели семето на словото, трябва да говорим навсякъде, всякога, за да освободим света от ръцете на лукавия. Съпоставяте в глъбините на душата си една и съща притча, слушана при две различни обстоятелства. Веднъж на брега на морето от устата на Христа и друг път от устата на Христов последовател, служител в някоя от безброй многото църкви, разделили безцеремонно, безсрамно тялото на Христа, неговата, божем духовна същност. При първия случай, вие си отивате в дома с едно повишено разположение на духа. във вас се събужда доброто намерение да направите от себе си „добра почва" за Словото, за благородното, възвишеното, разумното. Вашето сърце се отваря, вие имате прозрения и откровения.
към текста >>

3. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той няма нищо общо с мене, но за да познае света, че Христос от Отца изхожда.“ Казва се в Писанието, че светът лежи в лукавия.
Следователно, това, което ви дава живот, което ви възвръща здравето и живо та, което ви освобождава, това наричаме любов. Казвате: Бог е любов. — Да, Бог е, който работи сега да освободи всички хора в света: и бащи, и майки, и слуги, и господари, всички хора. Защото друг е, който е завладял света. Христос казва: „Ето, иде князът на този свят. Той няма нищо общо с мене, но за да познае света, че Христос от Отца изхожда.“ Казва се в Писанието, че светът лежи в лукавия. Откажете се от вашите подозрения. Това са човешки работи. Дайте свобода на всички, така, както Бог е дал свобода на всички живи същества, да постъпват свободно. И досега Господ не ни съди. Ние сами се съдим.
към текста >>

4. -

Не ме имайте като белия хляб, който се прави от житното зърно, смляно без всякакви познания по хигиената, защото това би ме наскърбило, — той е дело на лукавия.
Следователно, от брашната, получени от житното зърно обелено, раждам се аз цялостния хляб, жизнен и приятно миризлив. Обичайте ме, защото аз ви уверявам, че съм отлична и жизнена храна, предпазвам и излекувам анемията, рахита, разстройствата против растежа, туберкулозата, запичането, рака и деминерализацията, поради солите, които съдържам и др. Ако вярвате на мен, искайте ме от родителите си, учителите, лекарите и управниците — държавата. Аз, цялостния хляб, съм храна за всички, заради фосфора, който съдържам. Цялостния хляб е истински приятен мирис на трапезата, истинска отплата на човешката мъка. Не ме имайте като белия хляб, който се прави от житното зърно, смляно без всякакви познания по хигиената, защото това би ме наскърбило, — той е дело на лукавия. Не гледайте на черния ми цвят, защото той е цвят на силата и здравето. Можете да се запознаете с мен лично, като дойдете да ме вземете от магазина и фурната, гдето са така също и моят брат и сестра булгура (пшеницата) и овесина. Из „Библ. за Природолечение“, брой 2 Малката Лилянка Маминко, дай ми малко хляб и гозбица. . .
към текста >>

5. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Като нямат възможност да се проявят в пратеници на обсебения народ — германския — злите управляват с голямо изкуство представителя на гръцкия народ, който носи сполучливото си име „лукавият критянин“.
Януари, 1914 г. Ернест М. Бюнтер. ОБЩЕСТВЕНА ХРОНИКА В чужбина Вниманието на народите е погълнато сега всецяло от работите на международната конференция за мира, която заседава в Париж. Борбата, която се водеше но бойните полета и в която Черното Братство изгуби в опитването си да наложи на човечеството игото на ада, за да го озлочести, се пренесе в залите на конференцията. Там са си дали среща представителите на народите, в които добрите и лоши сили действуват. Като нямат възможност да се проявят в пратеници на обсебения народ — германския — злите управляват с голямо изкуство представителя на гръцкия народ, който носи сполучливото си име „лукавият критянин“. Чрез него се продължава не-сполучилия в войната опит, като се поддържат фантастичните териториални аспирации на гърците, с цял да се попречи на трайното умиротворение на близкия изток, а оттук и на целия свят. Няма съмнение, че опити да се увлекат в кривия път се правят и над по-крупни фигури, като се дразнят националните им амбиции и се поощрява грандоманския им клан, но като че ли това не се удава. Критянинът, обаче, е цял в мрежата на лукавия. Нека се надеем, че благодарение на г. г. Уйлсона и Лоида Джорджа, които знаят законите на човечеството (последният е и добър кабалист), ще се успее и тоя път да възтържествува доброто над злото, като се даде на всеки народ неговото, без завист и без отмъщение, и чрез организирането на обществото на всички народи се създадат условия за мирис процъфтяване и напредък на всички.
към текста >>

Критянинът, обаче, е цял в мрежата на лукавия.
Борбата, която се водеше но бойните полета и в която Черното Братство изгуби в опитването си да наложи на човечеството игото на ада, за да го озлочести, се пренесе в залите на конференцията. Там са си дали среща представителите на народите, в които добрите и лоши сили действуват. Като нямат възможност да се проявят в пратеници на обсебения народ — германския — злите управляват с голямо изкуство представителя на гръцкия народ, който носи сполучливото си име „лукавият критянин“. Чрез него се продължава не-сполучилия в войната опит, като се поддържат фантастичните териториални аспирации на гърците, с цял да се попречи на трайното умиротворение на близкия изток, а оттук и на целия свят. Няма съмнение, че опити да се увлекат в кривия път се правят и над по-крупни фигури, като се дразнят националните им амбиции и се поощрява грандоманския им клан, но като че ли това не се удава. Критянинът, обаче, е цял в мрежата на лукавия. Нека се надеем, че благодарение на г. г. Уйлсона и Лоида Джорджа, които знаят законите на човечеството (последният е и добър кабалист), ще се успее и тоя път да възтържествува доброто над злото, като се даде на всеки народ неговото, без завист и без отмъщение, и чрез организирането на обществото на всички народи се създадат условия за мирис процъфтяване и напредък на всички. Тогава ще се изпълнят думите на Великия Учител и Спасител: „Сега е съдба на този свят: сега князът на този свят ще бъде изпъден вън“ (Йоан. 12, 31). У нас Политическият, обществен и духовен живот у нас представлява печално зрелище.
към текста >>

6. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Чувствено внушение Съвременната култура на мрака Проявления на злото — Просветление Казано е някъде в Писанието: „светът лежи в лукавия“.
Окултен разказ от Еджворт (продължение от кн. III). 8. Духовна опитност: 1. Случаи от прераждане в България (съобщава Д. Л. Доганова) и II. Чувствено внушение Съвременната култура на мрака Проявления на злото — Просветление Казано е някъде в Писанието: „светът лежи в лукавия“. И по-нататък: „дяволът от начало е лъжец и човекоубиец“. И още по-нататък : „крадецът иде да открадне, да заколи и да погуби“. А Христос е казал: „аз дойдох, за да имат хората живот, и да го имат преизобилно“. „Съществува едно окултно предание за падането на Луцифер. В теогонията на Хезиода, то се представлява като „война между титаните и боговете“, а в космогонията е известно като един астрален пожар, който е предхождал и предизвикал създаването на земята.
към текста >>

Луцифер паднал на Земята, в най-гъстата материя, и затова тоя свят „лежи в лукавия“.
Обаче, всичките други Архангели получили заповед да му попречат, понеже тоя нов свят би внесъл безредие в Творението и би разкъсал веригата на божествената и планетна йерархия. Борбата се свършила с поражението на Луцифера: образуващата се планета била разрушена на дребни планетоиди и Луцифер с неговото войнство бил отхвърлен върху един по-низш свят, върху друга планета, откъсната тогава от слънчевата ядка. Тая планета е била Земята, първичната Земя, която съставлявала едно цяло с Луната. Следователно, гор- достта, непокорството на Бога, низшите желания (страстта, лъжата, кражбата, частната собственост, убийството) — с една реч, злото във всичките негови, проявления е било поразено от великата всеобемна Любов, от божествената Мъдрост и от Истината, общата цел на които е вечната хармония на божествения живот. Тъй говори езотерическото предание. Луцифер паднал на Земята, в най-гъстата материя, и затова тоя свят „лежи в лукавия“. На тая Земя от начало още царуват всички пороци: лъжата, блудството, себелюбието, гордостта, завистта, злобата, клеветата и човекоубийството, и на тая Земя се води постоянна борба между злото и доброто, и в тая борба между тях — между „крадеца, който обсебва, коли и погубва“, и Спасителя — човешката душа се стреми да влезе в пътя на спасението, да познае истината и да добие отново първо- началната свобода, радост и веселие в Бога. Душата се стреми да се освободи от оковите на материята, да завладее и подчини всичките й закони и проявления, т. е. да възстанови безсмъртието си във всичките планове на битието. И затова Христос — проявлението на висшата, божествената Любов — дойде на тоя свят, зз да даде. на човечеството разумен, вечен, преизобилен живот, живот на истинско знание и на взаимна, безкористна, идеална любов и братство между всички хора.
към текста >>

7. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тъй, лукавият и разрушителен принцип „разделяй и владей" се прилага по цялата земя в личния и обществен живот.
И когато тия последните се възбунтуват и въстанат, за да извоюват свободата си и правото си да живеят човешки, изпращат се „усмирителни експедиции" или международни потери, които с пушки, картечници, бомби и аероплани въдворяват „мир" и налагат властта на силните. Разбира се, това е кратковременно, защото материалната сила не е трайна, насилието отгоре ражда насилие отдолу. И ние виждаме, че на много точки върху земното кълбо непрестанно дими: Балканския полуостров, Мароко, Сирия, Индия, Египет и пр. Всеки народ иска да живее свободно и мирно в земята, в която се е родил, обаче, по-силните не позволяват: дошли, със силата на оръжието, като пришелци в чужда земя, те налагат безмилостно своята експлоататорска власт над победените, въпреки всяко човешко и божествено право. Но когато видят, че тяхното незаконно и безчовечно владичество е вече сериозно подкопано и може да рухне, международните „фактори" се събират на „конференции", сключват „съюзи" на големи и малки „съглашения" с цел само да излъжат света и да запазят плячката. Тъй, лукавият и разрушителен принцип „разделяй и владей" се прилага по цялата земя в личния и обществен живот. При тия условия няма и не може да има истински мир на земята - оня мир, който е завещал Великият Учител и Спасител на човечеството, Христос. Мирът е резултат от един вътрешен духовен процес. Той е плод на Божествената Любов, на Божествената Мъдрост и на Божествената Истина. Защото Христос, носителят на мира в света, е олицетворение на великата Божия Любов, която ражда разумния живот, на великата Божия Мъдрост, която внася смисъл и светлина в живота, и на великата Божия Истина, която дава свобода. Следователно, мирът е резултат от приложението на тия три начала.
към текста >>

8. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато пък разумът е подчинен на душата, той казва: прощавайте на враговете си и любете тези, които ви ненавиждат, защото, ако отмъстиш за злото, отмъщение ще последва и по-грозно; ако ли простиш, ще победиш, и не само ще победиш, но и ще спасиш врагът си от влиянието на лукавия, а крайният резултат ще бъде мир и хармония между двете страни.
Подчиненият на пробудената душа разум ясно схваща суетата на живота, из чиято крива основа са изникнали и развили в отрицателна прогресия всички обществени предразсъдъци, на които човечеството от векове плаща непоносим данък. Да вземем, като най-пресен пример, последната общо-европейска война, в която загинаха повече от тридесет милиона хора, пълни с живот и сила за полезно творчество. Това е колосален епизод от днешното царство на безумието, явило се като резултат от творческата дейност на разума, но мимо влиянието на душата. Разумът, неподчинен на душата, знае: „око за око, зъб за зъб“. И тоя философски архаизъм и до днес се прилага, макар че Исус с кръвта си да запечати своята заповед за любов към ближния. Когато пък разумът е подчинен на душата, той казва: прощавайте на враговете си и любете тези, които ви ненавиждат, защото, ако отмъстиш за злото, отмъщение ще последва и по-грозно; ако ли простиш, ще победиш, и не само ще победиш, но и ще спасиш врагът си от влиянието на лукавия, а крайният резултат ще бъде мир и хармония между двете страни. Да, иде деня на мира и на хармонията; ние вече виждаме първите зари на новото слънце, което безумните искат да угасят. Сега, на предмета. Казахме, че у Гогол е настъпило пробуждане на душата, на което се дължи и отказът му от собствените си творения. Не ще съмнение, че хора като Белински и окръжаващата го плеяда млади интелигентни сили, удавени в атеизъм, никога не биха разбрали онова душевно състояние на Гогол, което го е накарало да постъпи така. Нека си спомним някои черти от живота на графа Л.
към текста >>

едно разрушително начало, това ни най-малко не прави учението им дуалистично, а напротив, потвърдява схващането, което се намира и в Писанието, че „князът на тоя свят“, Сатаната, старовременната змия или „лукавият, в когото целият свят лежи“, е олицетворение на онова разрушително — а не творческо — начало или принцип, но Сатаната не е „създател“ или „творец“ на света.
Богомилите са признавали само един Бог, творец на вселената и източник на целокупния живот, Бог всемогъщ, вездесъщ и всеблаг, в три лица : Бог Отец, Син и Св. Дух. Следов., тяхното учение не е „дуалистично“, както неверно са твърдели съвременниците на поп Богомила с цел да го дискредитират пред народа и както погрешно схващат сегашните наши историци и изследвани. А учението за Единнаго Бога Отца е учението на Христа. Значи, не съществува никакво основание да се нарича богомилството ерес, щом то е приело интегрално учението на Христа. Ако богомилите са поддържали, че съществува зло в света, т. е. едно разрушително начало, това ни най-малко не прави учението им дуалистично, а напротив, потвърдява схващането, което се намира и в Писанието, че „князът на тоя свят“, Сатаната, старовременната змия или „лукавият, в когото целият свят лежи“, е олицетворение на онова разрушително — а не творческо — начало или принцип, но Сатаната не е „създател“ или „творец“ на света. Това става явно и от оригиналното богомилско съчинение: „Разговор на Исуса с евангелиста Йоана“, препис от което на латински ни дава г. проф. Иванов, като го озаглавява „Тайна книга“. В него се излага богомилската космогония точно така, както се схваща от окултната наука. Ако има някои малки несъобразности, те се дължат, вероятно, или на някоя неволна грешка на авторите на това съчинение (българските богомили от XI — XII век), или на многобройните му преписвани, които са го оставили в Каркасонската инквизиторска архива и във Виенския кодекс от XIV век. Такива lapsus calami в течение на вековете не е могло да не станат, толкоз по-вече че и всеки негов издател се е считал вещ и властен да внася в него всевъзможни поправки по свое усмотрение.
към текста >>

9. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Те са били „изкушавани от лукавия“ до такава крайност, от каквато е запазен обикновения смъртен; тяхното чувствено естество, ако се съди по виденията и мислите, за които те пишат, че са ги нападали, трябва да е било толкова силно, колкото и тяхното духовно естество, и само чрез краен аскетизъм то е останало под контрол.
Тия ученици може да бъдат мъже или жени, тора не е важно; всичко, което се изисква от тях, е, да бъдат в интимна връзка на симпатия със своя учител и на една степен на духовно развитие, която се приближава до неговата, и тогава ще се види, че тая малка група действа като една единица в някой решителен момент на духовното движение. Освен това, ако ученици бъдат изпратени като мисионери да разпространяват учението на Учителя, ще се забележи, че се изпращат по двамина, за да могат да си помагат. Сега, при това взаимодействие между една силно положителна натура, която служи като канал на една голяма духовна сила и по-малко издръжливите, в случай на отрицателни натури, които получават тая сила, езотерикът ще види божественият живот-сила да действа в полярност. Странно потвърждение на това мнение може да се види в едно явление, което не твърде често се случва в свръзка с извикването на духовни сили. Много религиозни учители, въздействащи върху канарата на чувствеността, и ония, които успяват да прекарат лодката на живота безопасно през тесния поток на правдата, са оставили бележки в своите автобиографии за ужасни борби, преди да спечелят победата. Те са били „изкушавани от лукавия“ до такава крайност, от каквато е запазен обикновения смъртен; тяхното чувствено естество, ако се съди по виденията и мислите, за които те пишат, че са ги нападали, трябва да е било толкова силно, колкото и тяхното духовно естество, и само чрез краен аскетизъм то е останало под контрол. Следов., обуздаването на плътта и отбягването на всички възможни възбуждания на плътските желания е едно условие sine qua non за висшите форми на религиозното посвещение. Някои психолози виждат в тоя добре известен феномен друго доказателство, че полът е в корена на всички неща и гледат на религиозните чувства като на ограничение на половите мислейки, че те са се простили веднъж за винаги с духовния живот, като са доказали неговата връзка с половия живот. Езотерикът, обаче, гледа на това явление от друга гледна точка. Той вярва, че и двата вида дейност са проявление на една и съща сила, чисто божествена сила, от най-висша святост, и че формата, която тая сила възприема се определя от машината, през която тя действа, тъй че, ако тази сила тече през един проводник от шестото поле, тя ще се прояви като духовна жар и динамична сила и ще действа върху духовните натури на тия, с които ще дойде в съприкосновение; когато пък ако тече през умственото тяло. ще бъде един творчески интелект; ако ли тече през физическото тяло, ще бъде полова сила в обикновен смисъл на думата.
към текста >>

0.51014804840088