Търсене в текстове за 'Лошото'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 125 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА - К.И. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Една от главните, ако не и единствените причини, това е лошото разбиране на свободата.
Ако спрем малко по-отблизо нашето внимание, ще открием, че усилията на всеки почти индивид са насочени към смъкване веригите на едно ограничение, което спъва неговото свободно проявяване. Свободата е най-силно желана от човешката душа, защото наистина душата на човека най-добре познава свободата. Но въпреки това, днес царува ограничение, властвува насилие на човек върху човека, шири се мизерията във всички области на живота и няма свобода. Над главите на измъченото човечество тежнее страхотната фигура на мъстта и недоволството и всички изнемогват под тях. Коя е причината, загдето ние, живущите днес в новото време, сред културата на нашия век, който е така щедро надарен с удобства, с разнообразие, да се чувствуваме все роби, все оковани във веригите на ограничението? Една от главните, ако не и единствените причини, това е лошото разбиране на свободата. Днес човекът схваща свободата само като нещо външно. Ако му е добре, ако може да се движи и произволничи, непрепятстван от нищо, ако може да използува, т.е. да прахоса най-разнообразно часовете на своето време, ако има наоколо си почит, той мисли че е свободен, мисли, че е самостоятелен. Не, това не е фигурата на свободата. Това са само желания на нашата нисша природа, това е проява на нашия егоизъм.
към текста >>

2. Символизъм в Природата и символизъм в изкуството Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Особено, ако след чисто перестите облаци се явяват пересто вълнести или пересто слоести, означава, че лошото време ще трае по-дълго.
И когато това налягане мине известни граници и охлаждането настъпи, явяват се осадъците. Излишната влага се осажда по прашните частици и ние получаваме мъглата. Когато тая мъгла е високо, ние получаваме облаците. По формата на облаците днес населението съди за времето. Тъй напр., ако имаме перести, тънки повлачени облаци високо в атмосферата и се явяват бързо при ясно небе, а вятърът духа в различно направление от това на облаците, ще настъпи в скоро време влошаване на времето. Особено, ако след чисто перестите облаци се явяват пересто вълнести или пересто слоести, означава, че лошото време ще трае по-дълго. Ако небето се облачи бързо, вятърът се усилва, а е горещо – означава близка буря! Ако утрин леки и бавно движещи се облачета се явят при хубаво време показва, че времето ще се задържи хубаво. Бели вълнести облаци като планински вериги също показват хубаво време. Бързите перести облаци и пересто-вълнести – показват винаги лошо време. Тия перести облаци нощем образуват около луната един кръг, появата на който сочи влошаване на времето или промяна изобщо.
към текста >>

3. ПРИНЦИПИТЕ НА ПЕДАГОГИКАТА - П. Г. Пампоров Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Лошото е там, че днес грамадното болшинство от хората не признават връзката между вътрешния и външния живот.
Човекът се е изправил на два крака; той ходи с тях по земята, но ръцете си вдига нагоре към безграничното пространство, в посоката на което той вече се стреми и расте. Това са два живота в нас: с единия се движим в материята между формите, с другия живеем в свободното безгранично пространство. Земеделецът оре нивата, копае градината си - това е неговият материален живот; той води и друг живот, духовен живот на мисълта: интересува се от обществени въпроси, чете, моли се и пр. Майката шета в къщи, готви, служи на децата си - това е единият живот; с другия, с душевния, тя се радва, скърби заедно със своите деца, влива своя вътрешен живот в техните души. Материалният живот е отражение на духовния; това е материализирана мисъл. Лошото е там, че днес грамадното болшинство от хората не признават връзката между вътрешния и външния живот. Един търговец се отдава на спекула, иска да спечели богатско, употребява всякакви средства, даже противни на истината и правдата. Той не държи сметка за вътрешния живот и затова бавно огрубява и най-после, върху него иде нещастието. От друга страна е голямата едностранчивост на тъй наречените учени; те живеят само един живот, мислят само за една идея-фикс, друго не ги интересува, и така стават ограничени, еднообразни. Никъде в природата няма еднообразие и където съществува, то е признак на отклонение от нейните закони и там наказанието е неизбежно. И така, нашият живот, за да бъде правилен, трябва да бъде разумно разнообразен.
към текста >>

4. Екзотеризъм и езотеризъм - Буржа Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Защото той - при другите си грешки, препълнен от желание за мъст и омраза - ще разширява лошото си влияние неограничено.
Аз ще живея според тоя закон и не ще се нуждаят от други човешки закони. И те ще знаят повече от това, което можете да знаете. Но и вие трябва да знаете, че у престъпника притежателят на тялото е болен; че това вътрешно същество, което използува тялото като оръдие, е същинският престъпник. Вие може да убиете тялото - но самият човек продължава да живее. Вие освобождавате човека - който след погубването е по-опасен, отколкото преди. Защото той - при другите си грешки, препълнен от желание за мъст и омраза - ще разширява лошото си влияние неограничено. ---------------------------------------------------------- [1] Това е из същата онази книга, глава из която се напечата в миналата книжка под заглавие; „Духът на новата раса". Виж забележката в миналата книжка
към текста >>

5. Значение на физиогномията – Ежен Ледо Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Най-лошото от всичко: той обезсилва - дори в най-малки количества приет - ония органи, които крият в себе си дремещата способност на свръхчуването, дори на духовното виждане.
Той може да съживява, да ви прави духовити, да ви сгорещява и да мами чувството на благосъстояние. Той действува подобно на пламъка: едно бляскаво зрелище - последвано от мрак. Всъщност той обезсилва. Обезсилва мозъка, обезсилва чувствителността на нервите, обезсилва разсъдителността, обезсилва храносмилането, мускулите, моралния устой, ясния поглед. Обезсилва всеки орган. Най-лошото от всичко: той обезсилва - дори в най-малки количества приет - ония органи, които крият в себе си дремещата способност на свръхчуването, дори на духовното виждане. От дълго време повредени и неупотребявани. от нечистотата на човеците направени непотребни и тъй оставени - ще бъдат тия органи съживени в децата на моята раса. Едничко чрез чистота - не само от алкохол, но и от всяка страст и отравяне - ще могат те да постигнат истинското си предназначение. Каквото е казано за алкохола - същото се отнася и за опиума, морфина и други отрови, а също и за тютюна. Защото никотинът е отрова - ако и човек да пуши и да стигне 100 години.
към текста >>

6. СЕГАШНАТА РАСА И НОВАТА-ОТЗВУК Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Мнозина повтарят:”Животът няма смисъл, остаряхме вече." Това е най-лошото положение, в което може да изпадне човек, именно поради туй, че се движи в кръг, вместо в спирала.
А. Бертоли ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ VI Живот - спирала. Който повтаря стари неща, движи се в затворен кръг, а който търси новото и расте, движи се по спирала; в него животът се изразява всеки ден в нов стремеж. Мнозина повтарят:”Животът няма смисъл, остаряхме вече." Това е най-лошото положение, в което може да изпадне човек, именно поради туй, че се движи в кръг, вместо в спирала. Да се движим в кръг. значи да повтаряме все едно и също, да се придържаме о традицията, да живеем с миналото, сред известна нагодена обстановка, страхувайки се да прескочим обичайното и да изменим положението, в което се намираме. Много хора се страхуват от борбата в живота, като се стремят да се настанят по възможност най-удобно в никоя тиха килия, в кошера на днешния обществен строй, а щом постигнат това, не мърдат вече. Мислят, че са постигнали целта, крайната точка на възможното за тях и страхувайки се от нови борби, започват да повтарят все едно и също нещо ден след ден, година след година и така се атрофират, изгубват смисъла на живота и остаряват преждевременно, телесно, духовно и умствено. Причината е движението им в кръг (фигура № 1), което значи, че животът им е без идеал, без стремеж към нещо ново - това ги прави стари вътрешно и външно, и животът им става товар.
към текста >>

7. ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Едрият човек и Андреас си размениха любезности, говориха за лошото време, за застрашената реколта, за закупвачите на жито, за зле разхвърлените данъци.
Отговорих, каквото учтивостта изискваше. Андреас премина по цялата дължина на влака, изучи локомотива, говори с машинистите и най-сетне избра едно празно купе. После се качиха селянка с малкото си дете и един стар човек с малката си дъщеря. Тренът тръгна. Валеше дъжд. Едрият човек и Андреас си размениха любезности, говориха за лошото време, за застрашената реколта, за закупвачите на жито, за зле разхвърлените данъци. Събеседникът беше търговец на вина от Епинет. Той отиваше да заведе малкото у един свой братовчед. – Ние ще се поразходим, каза Андреас, няколко дена в гората. Там изглежда, че има стари църкви, римски старини. – Да, каза винарят, в Компиен още стои една стара кула в дома на една моя братовчедка, почти до брега на реката Оаза.
към текста >>

8. ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Но и добрият човек носи с себе си две торби: в едната торба крие лошото - за лошите и неразумните хора, а в другата торба крие доброто - за добрите и за разумните хора в света.
Обаче, силни хора в пълния смисъл на думата, извън Любовта, не съществуват. Силен човек е само човекът на Любовта. Който люби, той никога не умира. Често се говори за хората, че били силни или слаби, добри или лоши. Силният и добрият човекът е човекът на Любовта. Но и добрият човек носи с себе си две торби: в едната торба крие лошото - за лошите и неразумните хора, а в другата торба крие доброто - за добрите и за разумните хора в света. В коя торба ще се бръкне, това зависи от самия човек. Човекът на Любовта, който разполага със знание, той вижда, че Бог еднакво царува и над доброто, и над злото. Всичко Нему служи. Който разбира Божия закон, знае защо злото е зло и защо доброто е добро. Това са сили в живота, с които Бог еднакво работи.
към текста >>

9. РАДИАЦИЯТА НА ОРГАНИЗМИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

При това не е достатъчно само да не мислите лошото; вие трябва да достигнете до положителното добро.
Научете се да запазвате вашата енергия; не употребявайте дори най-малката частичка от вашата енергия за безполезни мисли или неща. Всяка ваша мисъл трябва да действува за нас. Отхвърлете от вашата мисъл всичко ненужно и безполезно, за да имате повече сила за това що е нужно и полезно. Само вибрации, които помагат, трябва да изпраща вашият мозък. Навикнете прочее, да разгонвате всяка безполезна мисъл; такива не трябва да оформявате вече в думи и изрази. При това не е достатъчно само да не мислите лошото; вие трябва да достигнете до положителното добро. Всяка мисъл трябва да има цел и да бъде изпратена за извършване на определена работа. Имате ли ненужни мисли, то всеки път пропущате възможността да направите добро. Безцелните мисли са пречка за растежа. Владеене на Мисълта Мислите са творчески сили. Разумът е материал, с който градим; това ще разберете, когато почнете да познавате по-високите области.
към текста >>

10. СВЕЩЕННИЯТ ОГЪН НА ЖИВОТА. ВИСШАТА КРАСОТА - А.Т. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Това са само егоистичните разочарования и желания, които пораждат лошото разположение, чувството на тежест.
Нали истинската жива радост е в даването? Научете се да разберете това и така отговорете на всеобемляющата любов на Всевишния, която в същината си е радост и сила. Смейте се с небето, пейте с птичките, дишайте с цветята и любете с Божията любов. Не се грижете Не уголемявайте страданията на света, като се измъчвате сами. Мислете винаги за другите и така забравете нисшото аз с неговите дребнави грижи. Това са само егоистичните разочарования и желания, които пораждат лошото разположение, чувството на тежест. Те принадлежат на личността, която още желае нещата за себе си. Надмогвайте силата на влиянията и окръжаващата среда. Те принадлежат към миналото и не трябва вече да имат власт да ви държат долу. Спомняйте си, колко ние, вашите по-стари братя носим върху нашите плещи. Ние не се безпокоим.
към текста >>

11. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Ще завърша с думите на известния германски характеролог Hans Stein, приведени с мои думи: обикновеният човек ще използува познаването на своя подобен за свои егоистични цели, той ще види лошото у другия и ще го осъжда, без да може да използува това за себеизправяне и за всеобщо добро.
Има хора, които са красиви, но като направят никакви движения загубват много от красотата си. И движенията са в корелация с целия образ на човека. Митология, физиогномия, френология, хирология, графология и др. ще ни дадат богатия материал за сравнителното характерологично изучаване на човека. Върху практическото значение на това няма да се спирам. Ще завърша с думите на известния германски характеролог Hans Stein, приведени с мои думи: обикновеният човек ще използува познаването на своя подобен за свои егоистични цели, той ще види лошото у другия и ще го осъжда, без да може да използува това за себеизправяне и за всеобщо добро. Философът-учен, обаче, ще види във всеки човек, във всяка характерна черта отделни цветове, отделни звуци, които в своята съвкупност дават полифоничната картина на световния ритъм.
към текста >>

12. ТОЙ - ТЕОФАНА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Той го попитал, да не е болен, а Сведенборг казал: „Не, но аз имах разговор с някои от моите небесни приятели, които ми обещаха бързо пътуване за Стокхолм (защото по някога поради лошото време корабите се бавели много по пътя).“ Случаят за ясновидство в пространство, споменат от Кант, няма да излагам, понеже вярвам да е известен на повечето от читателите.
И той в писмо до един свой приятел казва, че такива мисли го занимавали между 4 и 10 година. Сведенборговите ясновидски опитности са две категории; предсказания и общение със същества от отвъдния свет. Сведенборговият биограф Музеус разправя следното: Когато Сведенборг бил в Лондон, той уговорил вечерта отпътуването на другия ден с кораб. Вечерта го посетил в хотела търговския съветник Шпрингер, и след сбогуването си с него, Сведенборг се прибрал в стаята си, а Шпрингер останал още малко време в предверието, и чул оживен разговор в стаята на Сведенборг. Шпрингер се върнал и видял, че Сведенборг говорил оживено, но е сам в стаята. Той го попитал, да не е болен, а Сведенборг казал: „Не, но аз имах разговор с някои от моите небесни приятели, които ми обещаха бързо пътуване за Стокхолм (защото по някога поради лошото време корабите се бавели много по пътя).“ Случаят за ясновидство в пространство, споменат от Кант, няма да излагам, понеже вярвам да е известен на повечето от читателите. В същия ден, когато се преселил отвъд руския цар Петър, Сведенборг бил в Амстердам у един свой приятел. Във време на разговора внезапно чертите на лицето на Сведенборг се изменили съвсем, и като че ли не бил в тялото си. От начало той не дал определени отговори на зададените му въпроси, но когато са го молили многократно да обясни, той казал: „Сега, в този миг Петър III почина.“ Той описал и сцената. Един от присътствующите на този разговор казва: „За голяма наша изненада известието, което пристигна в Амстердам след известно време и го четохме във вестниците, напълно се съвпадаше с думите на Сведенборг “ Кралица Луиза Улрик, жена на крал Адолф Фридрих и сестра на пруския крал Фридрих Велики, много е слушала за Сведенборга; затова тя поръчала на граф Хьопкел, който бил запознат със Сведенборга, да го представи в двореца. Това станало.
към текста >>

13. ПРЪСТИ - Г. Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Не е лошото в днешния живот, че хората се стремят към хляба.
Хлябът е символ на Божествената същност. И само Божественото е в състояние да движи нещата напред, само то може да се принесе в жертва за издигането и подържането на човека и на цялата природа. Христос в тайната вечеря изразява символа на хляба като тялото на Сина Божи. И това е Божествената същност Само така може да ни стане ясно, с какъв трепет човек очаква хляба, когато е гладен или пък с какъв жар се стреми човек да се сдобие и да запази насъщния. Това е вътрешният неугасим копнеж към Първопричината в живота, към Бога, който може да задоволи всички стремежи на душата и да утоли всякакъв вид жажда на сърцето и ума. Не е лошото в днешния живот, че хората се стремят към хляба. Това е една безусловна необходимост за всички - за простия и за учения, за грешника и за светията, за глупавия и съвършения. Лошото седи в натрупването на хляба и на благата. Лошото седи в това, че когато човек се стреми да придобие насъщния, с който да утоли своя глад, той дири да осигури, колкото се може за по-дълго време. С това той развива само своя егоизъм и алчност. А тези качества са най-ужасните спънки в пътя на развитието.
към текста >>

Лошото седи в натрупването на хляба и на благата.
Христос в тайната вечеря изразява символа на хляба като тялото на Сина Божи. И това е Божествената същност Само така може да ни стане ясно, с какъв трепет човек очаква хляба, когато е гладен или пък с какъв жар се стреми човек да се сдобие и да запази насъщния. Това е вътрешният неугасим копнеж към Първопричината в живота, към Бога, който може да задоволи всички стремежи на душата и да утоли всякакъв вид жажда на сърцето и ума. Не е лошото в днешния живот, че хората се стремят към хляба. Това е една безусловна необходимост за всички - за простия и за учения, за грешника и за светията, за глупавия и съвършения. Лошото седи в натрупването на хляба и на благата. Лошото седи в това, че когато човек се стреми да придобие насъщния, с който да утоли своя глад, той дири да осигури, колкото се може за по-дълго време. С това той развива само своя егоизъм и алчност. А тези качества са най-ужасните спънки в пътя на развитието. По този начин човек забравя, че има и други не по-малко съществени неща, към които трябва да се стреми. Човек трябва да нахрани душата си с най хубавата храна за душата, човек трябва да нахрани ума си с най-хубавите мисли, трябва да нахрани сърцето си с най-хубавите чувства.
към текста >>

Лошото седи в това, че когато човек се стреми да придобие насъщния, с който да утоли своя глад, той дири да осигури, колкото се може за по-дълго време.
И това е Божествената същност Само така може да ни стане ясно, с какъв трепет човек очаква хляба, когато е гладен или пък с какъв жар се стреми човек да се сдобие и да запази насъщния. Това е вътрешният неугасим копнеж към Първопричината в живота, към Бога, който може да задоволи всички стремежи на душата и да утоли всякакъв вид жажда на сърцето и ума. Не е лошото в днешния живот, че хората се стремят към хляба. Това е една безусловна необходимост за всички - за простия и за учения, за грешника и за светията, за глупавия и съвършения. Лошото седи в натрупването на хляба и на благата. Лошото седи в това, че когато човек се стреми да придобие насъщния, с който да утоли своя глад, той дири да осигури, колкото се може за по-дълго време. С това той развива само своя егоизъм и алчност. А тези качества са най-ужасните спънки в пътя на развитието. По този начин човек забравя, че има и други не по-малко съществени неща, към които трябва да се стреми. Човек трябва да нахрани душата си с най хубавата храна за душата, човек трябва да нахрани ума си с най-хубавите мисли, трябва да нахрани сърцето си с най-хубавите чувства. Най-хубавите мисли, хубавите чувства, това са все двигатели, творчески сили, които съграждат най-хубавите.
към текста >>

14. Към езерото на Чистотата - Боян Боев Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Доброто може да се направи и при най-лошото разположение.
В доброто не трябва да има отлагане. Щом намислиш да направиш едно добро, трябва да го направиш моментално, без отлагане. Отложиш ли, нищо не излиза. Или пък започнеш да ровиш, за да видиш хванало ли е корен доброто - пак нищо не излиза! Не мислете при това, че трябва да правите добро, само когато имате хубаво разположение. Доброто може да се направи и при най-лошото разположение. Неразположението е нещо, което засяга плътта. То не засяга духа на човека. Хората мислят, че доброто е мъртво нещо. Не е така. В онази свещена идея, която ти е дала подтик да направиш едно добро, влиза един възвишен и свет дух, който ще освети това дело и ще покаже, че животът на онзи, който служи на Бога, всякога се реализира.
към текста >>

15. МЪЛЧАНИЕТО - ГЕОРГИ СЪБЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Черковната схоластика требваше да падне, но лошото е, че материалистическото миросъзерцание допадна твърде много на „свещеният егоизъм" на хората.
Това е вярно по две съображения. Първом, религията, изобщо, се е обърнала в една външна догматика. Черковните ритуали за днешните хора не са нищо друго, освен едно външно, парадно явление, което не засяга глъбините на тяхното съзнание, което не е в състояние да докара един дълбок вътрешен обрат. Има още една причина, която провали авторитета на религията. Това е силното развитие на естествознанието през 19 век, който внесе материалистическото мирозрение в света. Черковната схоластика требваше да падне, но лошото е, че материалистическото миросъзерцание допадна твърде много на „свещеният егоизъм" на хората. Те бидоха освободени от ръцете на жестокия бог „Йехова", който дава страдания на хората и сякаш им се присмива отзад! Те бидоха освободени от „страшния съд" и хората им дойде добре - започнаха не задкулисно и лицемерно, но направо да вършат всички вандалщини и архигрубиянства и безчовечности. Днес най-грубият егоизъм е обоснован научно - човек има животински произход, едно животно и без съмнение при всеки подобен случай в живота, постъпва най целесъобразно според закона на Дарвин за себесъхранението, за самозащита. Когато хората дойдат до обожествяването в природата. Когато те дойдат от опит да видят, че зад видимата природа има един велик разум, чийто пулс е пулсът на целокупния живот, тогава ще имаме един нов неограничаващ култ на вътрешно хармонично единение с природата - единение, което пресъздава хората и внася най-велик смисъл в живота.
към текста >>

16. СТИХОВЕ - Д. А-ва, S Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Тук са поставени подобни снимки, поради лошото качество на оригиналните) Общ братски обед на Изгрева Чешма на Изгрева.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Моментни снимки (снимките публикувани в списанието, могат да се видят в PDF-а. Тук са поставени подобни снимки, поради лошото качество на оригиналните) Общ братски обед на Изгрева Чешма на Изгрева. Художествена скулптурна работа, изобразяваща пробудения човек, за когото природата става отворена жива книга. Той я чете, той мисли, той твори. И всичко се събужда за нов живот. Великото Слънце на живота приветствува тоя нов свят на радост и творчество.
към текста >>

17. ХЬОНЕ ВРОНСКИ И НЕГОВАТА ФИЛОСОФИЯ НА МЕСАНИЗМА- П.Г.ПАМПОРОВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Най-лошото обаче бе това, че стана вулгарна и безсрамна.
Аз повиках пастор Грейвс, който стоеше на едно от предните места да ги прочете публично. Последният прочете следното: „Черепът, който предлагаме за изследване, принадлежи на една девойка, която бе забележително надарена във всяко отношение и притежаваше отлични способности докъм 14½ години. Тя беше много добра ученичка, със силни музикални дарби. След една силна простуда, обаче, последвана от мозъчно възпаление, тя загуби своите умствени способности, с изключение на музикалната и, макар че живее шест години като идиот, пееше като истински славей. Тя стана буйна по нрав, превръщайки се в страшилище за своите близки. Най-лошото обаче бе това, че стана вулгарна и безсрамна. Тя бе моя пациентка, така че аз познавам много добре цялата ù история". Аудиторията изслуша след това прочита и на моята преценка, и като свърших, избухна в неудържими ръкопляскания. Тогава докторът се качи на платформата. Стисна ми ръката и каза: „С това се отмахва едничкия камък на препъване, който ми пречеше да призная френологията като наука, Аз си помислих, че една така добре оформена глава ще ви заблуди, ала вие не само описахте девойката такава, каквато бе преди болестта, но и такава, каквато тя стана след нея – нещо, което смятах за съвсем невъзможно". След тия му думи, аз поисках от публиката да гласува, да се състои ли сказката или не.
към текста >>

18. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ- П. М-В Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Той е непроницаем за лошото влияние на околните лоши мисли, чувства, желания и пр.. Те със своите бавни, тежки вибрации не могат да проникнат в бързите вибрации на неговата аура.
на човек, чието съзнание пребивава във висшите области на Духа, не може да има паразити! Паразитите не могат да издържат тия бързи живи вибрации на неговата мисъл и чувство. Даже един праведник, един светия изпуща еманации от себе си с такива силни вибрации, че тия еманации по естествен начин пречистват повърхнината на кожата му от натрупаните прах и микроби. По този начин у него има естествено пречистване на кожната повърхност. Онзи човек, който има възвишен вътрешен живот, който обитава със своето съзнание във висините на Духа, той естествено е ограден и от всички видове отрицателни околни влияния. Той е непроницаем за лошото влияние на околните лоши мисли, чувства, желания и пр.. Те със своите бавни, тежки вибрации не могат да проникнат в бързите вибрации на неговата аура. Когато те дойдат до него, се отблъскват. Когато човек има отрицателни, дисхармонични, тъмни, криви мисли, те водят към чувства от такъв характер. Те пораждат видоизменение, дисхармония в електромагнитните течения на организма, а последното води вече към болест. Ето защо в основата на много болести стоят страховете, тревогите безпокойствията, отчаянието, съмнението, обезверяването, обезнадеждването, злобата, омразата, гневът и пр.. Има и други причини, поради която дисхармонични, отрицателни мисли и чувства водят към болести. От Божествения свят постоянно слиза към физическия свят вълна на живот.
към текста >>

19. СКИНИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Всъщност, няма лошо в тях, защото и те черпят от съкровищницата на неговото слово, лошото е, че религиозните организации днес най-малко работят с това слово като ценност и потреба на човешката душа, а имат други задачи, чужди на вътрешния смисъл на християнството.
Той сам казва, че „върши волята на своя Отец", като под Отец в тоя случай се проумява вечната и велика премъдрост на света. Само с тия думи Той осигури безсмъртието на своето дело, защото то ще се осъществява и за напред през всички вкове. Той отбеляза крайното съвършенство и посочи любовта като път към него. Кой може да даде по-висок идеал на човека от тоя? Според нас съществуващите официални религии са паметници на несполучил опит да се направи учението на Иисус популярно. Всъщност, няма лошо в тях, защото и те черпят от съкровищницата на неговото слово, лошото е, че религиозните организации днес най-малко работят с това слово като ценност и потреба на човешката душа, а имат други задачи, чужди на вътрешния смисъл на християнството. Днес може да се говори свободно за официалните религии, но не и за учението на Иисус. Това учение сякаш изобличава черквите издигнати в негово име. То е още в сферата на несбъднатите блянове, неразрешено още като една велика и грандиозна задача, която остава все пак дело на отделната личност, отколкото на масите И когато човек уморен от оглушителния житейски тътнеж подир утеха и отмора, ще се върне назад към себе си и в тишината на своето аз, където не достигат кънтящите стъпки на борбата, ще намери тихо чакащия Пастир.
към текста >>

20. ВЪТРЕШНИ ВРЪЗКИ С ПРИРОДАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

При такава една анализа може да се дойде до заключение, че „при известни условия доброто влияние на благоприятни аспекти може да се изврати, лошото влияние на неблагоприятни аспекти да бъде ослабено, дори почти анулирано" (Синдбад – Д-рВайс).
Един благоприятен съвпад или паралел може, поради лошо аспектиране на планетите, които се разглеждат. да бъде ослабен, един неблагоприятен може да бъде подобрен чрез благоприятно аспектиране". Тъй като, обикновено, надмощие взима планетата, която е по-силна във въпросния знак, последният има голямо значение при двойствените съвпади. Така съвпадът на Венера с Марс ще бъде съществено по-добър във Везни (знакът на Венера), отколкото в Скорпион (знакът на Марс), съвпадът Юпитер и Сатурн ще бъде по-добре в Стрелец (знак на Юпитер), отколкото в Козирог (знакът на Сатурн). Общо взето, при преценяване на хармоничното или дисхармонично влияние на всички аспекти, трябва да се вземе пред вид освен видът на интересуващия ни аспект, още характерът на планетите, който го образуват, тяхното положение по знак и по дом, както и аспектите, който те получават от другите планети. При такава една анализа може да се дойде до заключение, че „при известни условия доброто влияние на благоприятни аспекти може да се изврати, лошото влияние на неблагоприятни аспекти да бъде ослабено, дори почти анулирано" (Синдбад – Д-рВайс). * Един аспект не почва да действува едва тогава, когато двете планети са точно на разстоянието, което е установено за него, а неговото въздействие се простира от двете страни на това разстояние с по няколко градуса, броят на които зависи от вида на аспекта, както и от естеството на планетите. За определяне на външните граници на обсега – орбис – на аспектите има приблизителни норми. Според мнозина астролози, като крайни граници на орбиса на главните аспекти могат да се считат следните: при съвпада – 10° при опозицията – 10° при тригона – 8° при квадрата – 8° при секстила – 7° Паралелът може да се смята в сила, ако разликата в деклинациите не е по-голяма от 11/2°. При аспектите между слънцето или луната и другите планети, особено при аспекти между тях самите, обсегът може да се вземе с по 1° по-голям, при съвпада – с 2° повече. „Ние вярваме, че това би трябвало да важи и при аспекти, които излизат от кардинални знаци или от ъглови домове.
към текста >>

21. ИЗМЕНЕНИЕ НА КЛИМАТА В НАШЕ ВРЕМЕ - ЗАТОПЛЯНЕ НА ЦЯЛОТО ЗЕМНО КЪЛБО - Л. С. БЕРГ Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Лошото влияние на планета в заточение се обяснява с дисхармоничната резултанта, която се получава поради обстоятелството, че влиянията на въпросната планета се кръстосват с радиациите на диспозитора, които по естество са.
"Обяснението" извеждат от астрологичната хипотеза, която разглежда знака като среда, в която се проявяват жизнените сили на индивида, представлявани от планетите в неговия хороскоп. 4. Тъй като планетите действуват заедно със знака, в който се намират, а знакът се проявява всякога в съгласие със своя господар, то в случая ще имаме едно оцветяване на дадена планета не само от знака, но и от господаря на тоя знак, т.е. ще имаме комбиниране на влиянията на владяната планета с тия на нейния владетел или диспозитор. При това може да се получат различни ефекти в зависимост от хармонията или дисхармонията, която съществува между двете небесни тела. Чистотата и силата на влиянията на една планета, разположена в свой знак, се дължи именно на това, че тя се намира в хармонична среда - сродна или комплементарна - и освен това, нейните вибрации не се смесват с радиациите на друга планета. Лошото влияние на планета в заточение се обяснява с дисхармоничната резултанта, която се получава поради обстоятелството, че влиянията на въпросната планета се кръстосват с радиациите на диспозитора, които по естество са. противоположни на нейните. Поради това добрите качества на заточените планети намаляват, а се засилват лошите. Едно подобрение на това влияние може да се получи, ако се касае за една добра, разположена в добър дом и много добре аспектирана планета. Но отношението между владяната планета и диспозитора е важно главно при перегринните планети. В тоя случай би могло да се приеме, че 1.
към текста >>

Обратно - ако владяната планета е неблаготворна, един благотворен диспозитор ще смекчи лошото влияние на първата; 5.
ако владяната планета и диспозиторът са благотворни планети (Слънце, Юпитер, Венера) - получената комбинация ще бъде хармонична; 2. когато владяната планета и диспозиторът са неблаготворни (Сатурн, Марс, Уран) - получава се диехармонична резултанта; 3. комбинацията между владяна планета и диспозитор, принадлежащи към неутралните небесни тела (Луна, Меркурий, Нептун) - обикновено дава също един неясно изразен ефект; 4. ако владяната планета е благотворна, диспозиторът-неблаготвора. Обикновено се намалява благотворното действие на владяната планета. Обратно - ако владяната планета е неблаготворна, един благотворен диспозитор ще смекчи лошото влияние на първата; 5. владяна планета благотворна, диспозитор — неутрална или обратно - дава обикновено резултанта, клоняща към хармония; 6. владяна планета неблаготворна, диспозитор – неутрална или обратно - полученият ефект клони обикновено към дисхармония. (Следва)
към текста >>

22. СФЕРА НА УРАН - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Може точно да се разгледа връзката на причини и последствия в това отношение, но това ще ни отклони от въпроса Тъй че основният закон е: лошото положение на елин народ се отразява върху всички други народи.
Примери виждаме от последната общоевропейска война. В Европа след тая война няколко държави, тъй наречените победени, бяха във финансово отношение претоварени с много репарации; те изнемогваха икономически. Изпаднаха в мизерия, и даже някои от тях бяха пред финансов разгром. Но това не предизвика ли стопанска криза, както в стария, тъй и в новия свет? Безработицата в Америка, стопанската криза там, която и сега продължава, не е ли във връзка със стопанското положение в Европа? Може точно да се разгледа връзката на причини и последствия в това отношение, но това ще ни отклони от въпроса Тъй че основният закон е: лошото положение на елин народ се отразява върху всички други народи. Гореказаното е външно обяснение. Но има и друго по-дълбоко обяснение, дадено от окултната наука: всеки народ представлява един орган в общочовешкия организъм. И ако този орган страда, това няма ли да се отрази върху другите органи на организма? Всеки народ да живее и работи само за своите лични интереси, в ущърб на интересите на другите народи, които пренебрегва и погазва - това е стар метод, който именно доведе човечеството до днешното положение. А всеки метод се познава и оценява по плода му.
към текста >>

23. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

А най-лошото беше това, че той имаше едно усещане, ясно като ден, че всичко, което беше говорил в продължение на двата часа по пътя, не струва колкото изтърканата подкова на тая крава.
Той беше прекосен в краката, гледаше стреснато и не разбираше, какво става с него. Ръката му стискаше в джоба кесията, като че ли някой се готвеше да му я вземе. Той отиваше в града да купува дрехи за себе си и за семейството си, както и тоя селянин, с тая разлика, че той имаше пари доволно за всичко, без да продава единствения си имот, когато този човек трябваше да къса от залъка си, за да се облекат. Неговите пари стигаха за всичко и за тая крава дори, ако рече да я купи. Нещо неясно и тъмно смути неговия здрав разум, зачовърка сърцето му, което се свиваше от време на време. А най-лошото беше това, че той имаше едно усещане, ясно като ден, че всичко, което беше говорил в продължение на двата часа по пътя, не струва колкото изтърканата подкова на тая крава. "И таз добра! Какво става с мен? питаше се поп Грую, след такова хубаво пътуване, след такива хубави приказки, които оня и през живота си не бе слушал! " Гонен сякаш от невидими неприятели, той прибра полите на расото си и с колкото сила имаше в здравите си нозе, забърза към чаршията. Минувачите се обръщаха и гледаха тоя разбързал се поп, който правеше големи крачки, не виждаше никого и очите му гориха като въглени.
към текста >>

24. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ГРУПА ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

От друга страна трябва да се има предвид и обстоятелството, че лошото зодиакално положение на една планета може да се подобри значително от един хармоничен аспект или съвпад на една силна по знак планета и особено ако последната е и по естество добра. III.
Тригонът между Слънцето и Юпитер от знака Козирог (добра планета в лошо зодиакално положение) е, очевидно, по-малко благоприятен, отколкото тригонът между Слънцето и Юпитер от знака стрелец (добра планета в собствен знак), но все пак оставя едно благодатно влияние. Обратно, струва ми се, че квадратурата между Слънцето и Юпитер от знака стрелец (добра планета в своя знак) трябва да се прецени все още като благотворно влияние и дори една квадратура между Слънцето и Сатурн от знака Водолей (лоша планета в свой знак) не трябва да се смята като напълно вредна. Само когато тия ограничения се помнят винаги, ще се види точността на следващото изложение и ще може да бъде приложено с успех". (Картер). От горния цитат се вижда, .че според Картер, при определяне качествата на аспекта трябва да се държи сметка за всички фактори, респ. за тяхното съотношение и, че аспектната форма отстъпва по значение пред знака, в който се намира аспектиращата планета. От друга страна трябва да се има предвид и обстоятелството, че лошото зодиакално положение на една планета може да се подобри значително от един хармоничен аспект или съвпад на една силна по знак планета и особено ако последната е и по естество добра. III. Посока на влиянието на аспекта. „Всеки аспект, образуван от две планети, има винаги двойно значение в зависимост от това, дали ще го отнесем към единия или към другия партньор, една истина, която, очевидно, бе избегнала на старите астролози, ако се съди по ученията за влиянието на аспектите, които те са оставили" (Морен). Ако напр. Слънцето и Сатурн са свързани с тригон, то едната посока ще бъде въздействието, което Слънцето упражнява върху Сатурн, другата – влиянието на Сатурн върху Слънцето, респ. работите, означени от него.
към текста >>

25. ПРОЛЕТТА КОЯТО ИДЕ - G. N. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Животът ни учи, че както лошото, така и доброто често се правят по подражание.
Хората от тази категория не предприемат нищо, без да се съветват с други и без да им се посочи в най-големи подробности всичко онова, което трябва да направят . Между тези хора ще намерите добри изпълнители, но под вещото ръководство на някой учен, умен или благороден човек. Тези хора се себеподценяват. Те имат едно подтиснато и понижено самочувствие, което трябва да бъде възстановено. Това може да се постигне след дълга и неуморна работа над себе си. Животът ни учи, че както лошото, така и доброто често се правят по подражание. За да не бъдат, обаче, нашите действия и постъпки случайни, а планомерни и целесъобразни, ние трябва да контролираме всички свои действия. Само по такъв начин човек може да си изработи по-самостоятелен характер. В заключение ще кажем, че подражанието почти винаги е признак на незрялост и на слаба култура. И ония хора, които обичат или са свикнали да подражават, не чувствуват сили у себе си да създадат нещо ново. Те винаги се задоволяват именно с това: да имитират чуждото.
към текста >>

26. DU MAITRE; LHOMME PARFAIT Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

За нещастие, това стъкло много скоро се поврежда от лошото време.
Вятърът или студът често пречат на такова лекуване на открито. От друга страна много е важно и за здравите да се пропущат в жилищата ултравиолетови лъчи. В Съединените Щати, в Англия и Германия вече се приготовлява стъкло, което да пропуща в жилищата постоянно ултравиолетови лъчи. Стъклата, които имат свойството да пропущат тия лъчи, са много видове. Ето някои от тия стъкла: — Стъкло, което съдържа калциев фосфат и борна киселина. За нещастие, това стъкло много скоро се поврежда от лошото време. — Стъкло с повече борна киселина. — Силициеви стъкла, които са най-добрите, но фабрикацията им струва много скъпо, та не могат да се употребяват още като стъкла за прозорци. В Германия са правени опити със стъкла, които пропущат ултравиолетовите лъчи и резултатите са много насърчителни. Някои класове са били снабдени с прозорци от тия стъкла, а други — с прозорци от обикновени стъкла. След една година учениците от класните стаи с ултравиолетови стъкла били пораснали повече от държаните в стаи с обикновени стъкла.
към текста >>

27. В БЕЗДНАТА НА ВРЕМЕТО - А. В. С. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Като счита, че младенчеството е състояние, през което човек трябва да мине, говори още: „Лошото е пълнеж, от който човек трябва да се освободи.
Но това е едно, а може би единствено условие, за да познае и види човек Бога. Във виждането и познанието на Бога се крие върховния момент на всяко развитие, на въжделенията на всяка душа, постигането на всяко съвършенство. А животът в Любовта е самото съвършенство. Останалите мисли на Учителя, изказани във връзка с това четвърто качество на Любовта, оставяме на всеки читател да ги възприеме и обработи съобразно развитието си. От 11 стих от същата глава на апостола Павла: „Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мъдрувах, като младенец размишлявах, но...", Учителят взема последните думи: „Откак станах мъж, напуснах, което е младенческо” и им дава друг израз: „Откак започнах да мисля, напуснах временното". Като счита, че младенчеството е състояние, през което човек трябва да мине, говори още: „Лошото е пълнеж, от който човек трябва да се освободи. Ако не се освободи от злото в себе си, той ще се задуши. Злото е отрова, която човек сам ще я опита — отровата, която е налял в чашата си, той първи ще я опита. Затова, минавайте и заминавайте край злото, без да го виждате, без да се разправяте, без да се занимавате с него. Спирайте вниманието си върху доброто (13). Любовта не познава злото — това е едно от нейните качества (10).
към текста >>

28. ВЪЗМОЖНОСТИ И ГРАНИЦИ НА МУЗИКАТА - К. ИК. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Да виждаш лошото у него, това всеки може".
Това доверие произтича от увереността, че всяка детска душа има един олтар, в който гори вечният пламък на любовта. Именно това доверие е ключът на цялата педагогика. От това доверие учителят ще черпи подтик и вдъхновение за своята дейност. Тогава цялата му педагогична работа ще бъде планомерна дейност за постигане на една ясно съзнавана цел. Учителят пояснява това така: „Великата наука на възпитанието седи в това, да намериш доброто у детето и него да извикаш към проява. Да виждаш лошото у него, това всеки може". Това доверие към ученика ще роди любовта към него. Когато съзнаваме, че в един човек се крие един красив свят, нещо ценно, ние не можем да не го обикнем. Това доверие ще причини и друго: то ще ни изпълни с благоговение пред доброто, което се крие в детската душа и което се разкрива като ново откровение пред нас. Така ще дойдем до разбирането и на истинската свобода. Ние ще ценим свободата на ученика, защото не можеш да насилваш тогова, в когото имаш доверие.
към текста >>

29. ВЗАЙМООТНОШЕНИЕ КЪМ ЧОВЕК И ПРИРОДА - В. ПАШОВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Лошото не е в това, че е направено нещо и не е в това, че не може да се направи за всички нуждаещи се.
А в духовния стремеж на всеки един се крие истинският залог за един по-добър и по-съвършен обществен живот. Други казват: общественият живот седи в общественото подпомагане, в грижата за другите. Безусловно, това е една твърде висша форма на обществен живот. И е направено нещо в тази посока. Трапезарии за бедните деца, сиропиталища и пр. Лошото не е в това, че е направено нещо и не е в това, че не може да се направи за всички нуждаещи се. Лошото е в това именно, че това са частни прояви, без да бъдат една социална мърка за добро и че т се вършат в повечето случаи механически, без да излизат из глъбините на сърцето, без да затрогнат никого — нито тези, които проявяват благотворителността, нито тези, които се ползуват от нея. Разбира се, ние ни най-малко не сме против благотворителността. Напротив, ние сме тъкмо за нея. Ние сме привърженици на всяко добро, на всяко милосърдие, които не шумят, които се вършат от глъбините ка сърцето, с любов и в пълна тишина, според Христовия принцип — да не знае лявата ръка, що прави дясната. Ние сме, освен това, за онова безвъзмездно правене на добро, при което не се търси нищо от тия, на които се прави нещо.
към текста >>

Лошото е в това именно, че това са частни прояви, без да бъдат една социална мърка за добро и че т се вършат в повечето случаи механически, без да излизат из глъбините на сърцето, без да затрогнат никого — нито тези, които проявяват благотворителността, нито тези, които се ползуват от нея.
Други казват: общественият живот седи в общественото подпомагане, в грижата за другите. Безусловно, това е една твърде висша форма на обществен живот. И е направено нещо в тази посока. Трапезарии за бедните деца, сиропиталища и пр. Лошото не е в това, че е направено нещо и не е в това, че не може да се направи за всички нуждаещи се. Лошото е в това именно, че това са частни прояви, без да бъдат една социална мърка за добро и че т се вършат в повечето случаи механически, без да излизат из глъбините на сърцето, без да затрогнат никого — нито тези, които проявяват благотворителността, нито тези, които се ползуват от нея. Разбира се, ние ни най-малко не сме против благотворителността. Напротив, ние сме тъкмо за нея. Ние сме привърженици на всяко добро, на всяко милосърдие, които не шумят, които се вършат от глъбините ка сърцето, с любов и в пълна тишина, според Христовия принцип — да не знае лявата ръка, що прави дясната. Ние сме, освен това, за онова безвъзмездно правене на добро, при което не се търси нищо от тия, на които се прави нещо. Така трябва да работят отделните единици, така трябва да работят обществата и държавните институции.
към текста >>

30. РЕЛИГИОЗНАТА МИСЪЛ И ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ - НАЙ ВАЖНИТЕ ФАКТОРИ В ЖИВОТА ДНЕС И УТРЕ - Е. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Лошото е, когато няма духовна енергия.
А ако има оплакване, то е от направлението, което е взела тя. Ролята на възпитателя не е да сподавя, да потиска тая енергия. Това, което може и трябва да направи той, то е само дай даде възходящо направление. Учителят трябва да знае това, което се нарича духовна алхимия, т.е. превръщането на духовните сили една в друга. Лошото е, когато няма духовна енергия. Щом има такава, то има поле за дейност на възпитателя. Работата е, че тая енергия непременно се проявява. И ако не се проявява в добро направление, то естествено е, че ще се прояви в лошо. И обратното: ако се прояви в добро направление, то вече не остава излишна енергия за проява в лошо направление. Това може да се нарече един вид канализиране на детската енергия или по-добре: насочването й във възходящо направление.
към текста >>

Ако насочим детската енергия в добро направление и то доброволно, свободно, а не по принуждение, тогава съвсем излишно ще бъде да се грижим за лошото поведение на учениците, за развалата им, за наказанието им и пр.
То трябва да работи, празно да не стои — да копае, да сади и пр. — за да трансформира енергията". Насочването на детската енергия във възходящо направление трябва да става по непринуден начин. Реката може да причини много пакости; при пороен дъжд тя може да причини наводнение, което може да отнесе къщи, снопи, мостове, добитък и пр. Обаче, същата енергия, използувана целесъобразно, може да се направи не само безвредна, но силата й може да се употреби за каране воденици, трамваи, за електрическо осветление и пр. Ако насочим детската енергия в добро направление и то доброволно, свободно, а не по принуждение, тогава съвсем излишно ще бъде да се грижим за лошото поведение на учениците, за развалата им, за наказанието им и пр. Няма и да става въпрос за развалата им, понеже такава няма да има.
към текста >>

31. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Стой далеч от човек, който гледа отрицателно на живота, който вижда само лошото.
Когато виждаме във всичко около нас и в себе се тези положителни качества, ние се развиваме правилно. Който мисли положително, той говори и постъпва положително. Какъвто е речникът на човека, такъв е и животът му, такива са и приятелите му, такива са и постиженията му. Един древен мъдрец е казал: „Кажи ми две думи, за да ти кажа, какъв си". Към това може да се прибави: Кажи ми, какви мисли изпълват ума ти и какви чувства сърцето ти, за да ти кажа, какво ще излезе от тебе. Стой далеч от човек, който гледа отрицателно на живота, който вижда само лошото. Човек, който вижда във всичко, което става в живота, добрата страна, той е не само добър, но е и умен, има права мисъл; на такъв човек можеш да разчиташ. Такова хора са най-ценните приятели. Не трябва да бъдем слепи за злото, за лъжата и несъвършеното в живота, но трябва да виждаме във всяко несъвършенство добрата страна, да го осмисляме. Ако не ти върви в живота, започни да виждаш само доброто в хората. Ако е разклатено здравето ти, изпълвай ума си с положителни мисли, мисли за здравето.
към текста >>

32. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Благодарение на тоя сън на баща му, Падаревски се спасил от лошото положение, в което се намирал.
Дълги дни прекарвал само с чай и хляб. Един ден, след дълго търсене от страна на пощенските власти, му донасят едно препоръчано писмо от баща му Ян Падаревски. Вътре имало 100 рубли. От тия сто рубли дава една част на своя гостоприемен съжител, а с останалите се връща във Варшава при баща си. Тогава баща му разправил, че го видял на сън в положението и мизерията, в които се намирал, потърсил му адреса чрез полицията и му изпратил стоте рубли. Благодарение на тоя сън на баща му, Падаревски се спасил от лошото положение, в което се намирал. Видение на сън Игнац Падаревски разправя в своята „Автобиография" още един случай на предаване вест през пространството. Той имал един прочут папагал Коки Робертс, който умеел да говори чудни работи. Когато заминал за Ню Йорк, папагалът останал в предишното местожителство. По немарливост на слугите, простудява се и умира. В нощта на неговата смърт, разправя Падаревски, папагалът му се явявал през цялата нощ на сън, виждал го ясно като на яве, чувал острия му глас, който му викал сърдито и същевременно трогателно.
към текста >>

33. Из ЦЕЛТА НА ЖИВОТА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Лошото не е в това, че хората служат с пари, но като се стремят към парите, те искат да се облекат хубаво, да живеят богато, и по този начин забравят своята задача на земята.
Обаче, какъв смисъл има да се правят бомби, гранати, с които хората да се самоизтребват? И след всичко това казвате: Господ да оправи света! Веднъж Бог създал хората и написал законите в сърцата им, да живеят според тях, Той вече е оправил света. Хиляди години още да живеят хората, те все ще се делят помежду си на учени и прости, на богати и бедни, на религиозни и безбожници, а в същност, ако се разгледат внимателно, те ще видят, че всички си приличат. И религиозният служи с пари, и безбожникът служи е пари. Лошото не е в това, че хората служат с пари, но като се стремят към парите, те искат да се облекат хубаво, да живеят богато, и по този начин забравят своята задача на земята. Като имат желание да се обличат хубаво, те трябва да се стремят и вътрешно да се обличат хубаво. Всеки може да се облече с хубава, със светла вътрешна дреха. Светли мисли и благородни чувства са в състояние да облекат човека вътрешно, и дето мине този човек, всички ще кажат: ето един истински човек! В който дом влезе, той ще донесе Божието благословение, болни ще лекува,скръбни ще утешава, гладни ще нахрани. Сега, кое е най-важното при изгрева на слънцето?
към текста >>

34. Елена Андреева (1899-1990) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ми каза на отиване: Доброто е винаги малко, а лошото е много дълго. У.
И У. прави така. Той винаги с готовност става нощя заради Бога. Колко е приятно човек да става заради Господа - хубаво е нощем да става човек, да става и да се моли. След молитвата ще си прочета нещо и пак ще си легна. У. ми каза на отиване: Доброто е винаги малко, а лошото е много дълго. У. ми каза: Иди си сега с мир, само Божията любов носи радост за душата. У. ми каза: Ти си цял барометър, щом си разположена и с Бога, времето е хубаво и обратно. 16. II. 1934 От У. Да не се колебааете в нищо.
към текста >>

35. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 24 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но най-лошото е това, че той няма вече на кого да продаде.
Той загива. Неговият труд не се цени. Други печелят от него. Неговото производство се дава на безценица. Той едва може да си набави сол и газ. Но най-лошото е това, че той няма вече на кого да продаде. Храните си стоят непродадени, обаче държавата си иска своето: бирника идва, описва, задига и продава. При това положение какво да се прави? Народът трябва да се самозащити! Той трябва сам да поеме в ръцете си своите съдбини. Той трябва да се наложи и да диктува на своите управници, като на свои покорни слуги, новите пътища, по които ще се спаси от загиване.
към текста >>

36. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 30 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

които бяха там, с намерение, след като се върна, да разкажа на своите сънародници и доброто и лошото в тях.
Европа е напълно изоставена от Бога и това е по вината на нейните религиозни водачи, които търгуват с религията. Аз ще ви разкажа, какво правят и как живеят тези религиозни водачи и как те заслужават да бъдат изоставени от народа. Но аз ще ви разкажа само факти, като ще оставя вий сами да си извадите заключението. Свещениците в Палестина Моите родители и двамата са християни, следователно аз съм християнски син, но аз напуснах това християнство, и възприех религията, която е написана в моето собствено сърце. За да отворя очите на българите, аз пътувах из Палестина и посетих много духовни лица. които бяха там, с намерение, след като се върна, да разкажа на своите сънародници и доброто и лошото в тях. И сега аз ще ви представя действителността такава, каквато съм я видел там. Християнството съществува от близо две хиляди години. И Палестина е свещеното място за християните, също, както Мека е за мохамеданите. Христос е пътувал навсякъде из Палестина за да проповядва учението си, вървейки пеш, като обикновен човек. Следвайки неговия пример, аз набожно пътувах пеш из различни места на Палестина.
към текста >>

37. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 41 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Лошото, това е един момент.
И когато казваме, че човек трябва да мисли, разбираме светлите мисли, които градят. За да може да изгради правилно себе си, човек не трябва да допуща отрицателни мисли в ума си, — те ще дойдат, защото съществуват обективно в пространството, но той не трябва да им дава ход. Сега например хората често казват: „Живота е лош". — Не туряйте тази мисъл в ума си — тя разрушава! Не е въпрос да си затваряме очите пред фактите, но да дадем правилна насока на нашата мисъл. Лошото, това е един момент. Следващия момент ще имаш нещо ново. Всеки момент трябва да придобивате по нещо ново. Това е като едно дърво, което, ако не придава по малко (по едно малко клонче), ще изсъхне. В човешкия ум могат да влязат два вида мисли от обективния свят, — едните са паразитни мисли, които целят да изсмучат - неговите жизнени сили, те разрушават неговия организъм. Другия род мисли приличат на житни зърна, те са изпратени от живата природа за да работят за съграждането на човека.
към текста >>

38. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 43 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И тогава те се карат помежду си и воюват, а това е най-ужасното, най-лошото.
Ония книги, плодове на човешката мисъл, които движат хиляди, милиони сърца. Творец на всичко това е малкото двуного същество — човек. И очите на този човек вечно блуждаят. Забиват се в земята и вадят богатство, впиват се в небесната вис, разхождат се от планета на планета, от звезда на звезда. Но тия човеци понякога полудяват. И тогава те се карат помежду си и воюват, а това е най-ужасното, най-лошото. Те напрягат ум да изнамерят нов газ, нов начин за убийство, за взаимно изтребвана. И защо е, защо е това? Навярно липсва нещо на оня, който лети като птица, впряга силите на природата, подчинява огромни лостове! И какво е то? Навярно най-голямото липсва, най-същественото. Да!
към текста >>

39. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А най-лошото е това, че и днес, както и по-рано, те имат своите проводници в нашата страна, които усилено работят.
— Силата на първите е такава, че само малък брой от тях са достатъчни да неутрализират злото, докато пък стотици хиляди и милиони несъзнателни жертви трябва да паднат, за да утолят жаждата му за кръв. Нашата родина. България, вече няколко пъти бе обсебвана от демона на разрушението. Ние платихме прескъп данък за увлеченията си, а и днес изпитваме на гърба си техните следствия. Но, въпреки това, и днес има сили, вън от нас, които се стараят да ни увлекат на всяка цена в своето пъклено дело. А най-лошото е това, че и днес, както и по-рано, те имат своите проводници в нашата страна, които усилено работят. „Възраждащият се национализъм", който взе вече надмощие в Германия, и с когото мнозина и у нас парадират, копае гроба на целия свят. Но в този гроб ще паднат първом тия, които са го изкопали. Ние вече един път, следвайки Германия, си счупихме главата заедно с нея. Ще се полъжем ли още веднъж? Тези, които поставят своя национален егоизъм „над всичко“ — следователно и над Бога, над Истината и Правдата.
към текста >>

40. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А сега изпълнени с недоволство казваме „тежък е живота.“ Нашите недоволства и неодобрения с нищо още не намаляват лошото; с нищо не подобряват живота, който ни заобикаля.
Тоя път е изминат и посочен от ония най-просветени души и най-благородни сърца, които са признати за най-велики учители на човечеството. Т. Чаушев КАК ДА ЗАПОЧНЕМ ДЕНЯ Много, твърде много са хората, които тъпчат лицето на земята, дишат въздуха и пият водата (което и животните също правят), но твърде малко са тези хора, които имат истинско знание за това същественото и неотложното, което всеки един от нас е длъжен да направи, за де допринесе за подобрението на живота: този живот когото твърде често обременените хулят, че бил лош, тежък и непоносим. Добре, тогава нека се запитаме: кой го е направил такъв? Не сме ли допринесли и ние за неговото влошаване? Ако ние всички разгърнем страниците на своето по-близко или по далечно минало и се вгледаме по-внимателно, ще се уверим че действително всеки един от нас, кой по-малко, кой повече е допринесъл до неговото влошаване. А сега изпълнени с недоволство казваме „тежък е живота.“ Нашите недоволства и неодобрения с нищо още не намаляват лошото; с нищо не подобряват живота, който ни заобикаля. Живота е такъв. какъвто сме го заварили, плюс това което ние сме внесли в него с нашите мисли, чувства и постъпки, били те добри или не. Живота е сега такъв, какъвто сме го направили ние и живелите преди нас, а утре ще бъде такъв, какъвто го направим ние и идващите след нас. Живота може да уподобим на банка, в която има толкова капитал, колкото е вложено от членовете. Всички хора сме членове на тази банка, и тя за да може де ни кредитира, трябва всеки един от нас да внесе по нещо от най-хубавото, което е съхранил в себе си.
към текста >>

Голяма част от лошото, което сега ни души и гнети, се дължи на нашето небрежно и несъзнателно отнасяне към случаите и нещата, които ни заобикалят, и които ние сме пропуснали да използваме разумно.
Живота е такъв. какъвто сме го заварили, плюс това което ние сме внесли в него с нашите мисли, чувства и постъпки, били те добри или не. Живота е сега такъв, какъвто сме го направили ние и живелите преди нас, а утре ще бъде такъв, какъвто го направим ние и идващите след нас. Живота може да уподобим на банка, в която има толкова капитал, колкото е вложено от членовете. Всички хора сме членове на тази банка, и тя за да може де ни кредитира, трябва всеки един от нас да внесе по нещо от най-хубавото, което е съхранил в себе си. Голяма част от лошото, което сега ни души и гнети, се дължи на нашето небрежно и несъзнателно отнасяне към случаите и нещата, които ни заобикалят, и които ние сме пропуснали да използваме разумно. Ето защо дошло е време, крайно време е да поправим това, което сме развалили, било то съзнателно или несъзнателно, общо или по единично, защото само тогава и обшия живот ще върви по-добре. Още днес, още сега, от този момент нека почнем обновителната работа, без отлагане, защото „днес“ е най-доброто време и „сега“ е най-сгодния случай. Не отлагай! Направи най малкото, което сега можеш. Защото, само това което направиш, само то ще ползва както тебе, тъй и идващите след теб.
към текста >>

41. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Съвременните народи започват вече постепенно да схващат този закон и виждат, че лошото състояние на един народ се отразява и върху другите народи, че лошото състояние на едно семейство или един човек се отразява и върху другите около него.
Господ е силният. Когато силният работи, винаги придобива победа. Аз не искам вие сляпо да вярвате в това, а всичко да подложите на опит, за да се уверите. Всеки е свободен да вярва, в каквото си иска. Но благоразумно е човек да вярва и поддържа само това, което носи щастие, както за него, така и за другите, защото съществува един закон в света, според който благото и щастието на всички хора е и наше благо и щастие. Съвременните народи започват вече постепенно да схващат този закон и виждат, че лошото състояние на един народ се отразява и върху другите народи, че лошото състояние на едно семейство или един човек се отразява и върху другите около него. Когато хората почувстват тази връзка и зависимост помежду си, светът ще се поправи много по-скоро и по-лесно по един разумен начин, а не така, както сега го искат хората. Ако хората имаха поне съзнание за справедливост, най-малко 95 на сто от злините биха се премахнали. Ако човек има всичките външни условия за щастие, то при това състояние на съзнанието, което има съвременният човек, щеше да си напакости още повече. Сега ние страдаме външно, а се развиваме вътрешно. Тези страдания са една необходимост за вътрешното, духовното развитие на човека.
към текста >>

Тая благородна красота ще отклони човка от гибелния път на лошото, път на израждане и хилавост, и ще го напътва към доброто, към здравето и щастието.
Така, бавно и трудно в начало, но сигурно и лесно по-сетне, ще се доближавате все повече и повече до красивия, по съвършения човешки образ. Красиво лице, красиви и благородни мисли и чувства, красив, благороден и щастлив живот — такъв е идеалния човек. И без стремеж към тоя идеален човек. И без напредване по пътя към себеусъвършенстването, вие не можете да напредвате към щастието, към благата в живота, не можете да се спасите от страданията, не можете да избегнете неуспехите и разочарованията. За такава красота е говорил Достоевски. Тая благородна красота ще отклони човка от гибелния път на лошото, път на израждане и хилавост, и ще го напътва към доброто, към здравето и щастието. И така ще се спаси всеки отделен човек; така ще се спаси и света. Т. Ч. Хроника На 8, 9 и 10 март г. Михаил Стоицев, зъболекар е държал, в Пловдив, в салона „Майчина грижа“ три сказки, на следните теми: 1) Моралните ценности на човека, необходими за живота му, са френологическо и духовно гледище. 2) Религия.
към текста >>

42. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 91 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Следователно, всеки човек е в състояние да изправи лошото си положение.
Законът за причината и последствията е следният: Онзи, който е направил погрешката, той е в сила и да я изправи. Чрез когото е влязло злото в света, само чрез него може да влезе и доброто. Според този закон - всеки човек в света е лично отговорен за своята съдба. Отделният човек не е виновен за онова, което става в света, но за своето си положение, всеки е сам отговорен и виновен. Има и посторонни външни влияния, но главната причина за създаването на тези външни условия е в самия човек. Следователно, всеки човек е в състояние да изправи лошото си положение. Ако не беше така, тогава никой никога не би бил в състояние да оправи света, защото ако един човек не може да оправи себе си, как десет и повече души, като се съберат ще оправят цялото човечество? - Но щом един човек може да оправи себе си, и не пречи на другите сами да се оправят, а им помага, то като се съберат известна група хора, които са оправили себе си, тогава и цялото, което образуват, ще бъде само по себе си оправено. Понеже животът на сегашните народи е резултат на тяхното минало, то и злото, което съществува, не е резултат на сегашния им живот, а е резултат на живота им в миналото; точно така, както и взривните вещества на една бомба, не са направени в момента, когато е експлодирала, а са направени от по-рано. Общо казано, киселините действат разрушително, но не всички елементи в дадена киселина са разрушителни; например, в азотната киселина азотът е отровен, а другите два елемента са безвредни. И в човека има само един елемент, който носи всичкото зло.
към текста >>

43. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 94 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И затова казваме, че у човека са насъбрани много сили, с които може да се причини най-доброто, но и най-лошото.
Също и за въздуха, светлината, водата, любовта, знанието и пр. За да може човек да опита нещата и да добие живото знание, той трябва да подготви органите си за това. На първо място трябва да се приготви и организира дейността на сърцето, което засега представлява един център на неорганизирана дейност. Но за да постигнем това организиране, необходимо е да познаваме всестранно естеството на човека, т.е. да имаме предвид, че човек има духовно и ментално тяло и че физическият му организъм е съграден от много видове на материята, и че в него функционират разнообразни и противоположни по посока на движението си енергии. И затова казваме, че у човека са насъбрани много сили, с които може да се причини най-доброто, но и най-лошото. Раят е вътре в човека и адът е вътре в човека. Тези две противоположни естества в човека са две възможности за неговото развитие. Умният човек може да се ползва еднакво и от доброто, и от злото. Не може да накарате един човек да живее добре, ако не го научите правилно да яде и да диша. Ако го научите правилно да яде и да диша, тогава всичко може да направите от него, но ако не знае правилно да яде и да диша, с него е свършено.
към текста >>

44. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И лошото не е в това, че имат различни характери и стремежи, но хората трябва да научат закона да се хармонират, тъй както са хармонирани органите на един организъм.
Ако им кажем, че и на другите планети и звезди има хора, ще кажат, че цялата вселена трябва да се насели от земята - от съвършените хора на земята. Ако беше така, тук трябваше да имаме една отлична култура. И ако хората не се разбират, то е по единствената причина, че не са отишли по местата си, където трябва да отидат да живеят. Яйцата на различните животни, поставени на едно място, живеят в мир и съгласие, но като се измътят те влизат в голямо стълкновение, понеже имат различни характери и стремежи. И с хората е така. И лошото не е в това, че имат различни характери и стремежи, но хората трябва да научат закона да се хармонират, тъй както са хармонирани органите на един организъм. Ако хората живеят със своя обективен ум, който не може да проникне в дълбочините на Битието и проучи онези вътрешни закони на живота, не може да познае законите и методите на вечния, безсмъртен живот. И затова днешните хора могат да живеят най-много 120 години. Но когато човек разбере и приложи законите на вечния живот, той може да живее и 10 000 години и колкото иска. Сега вие може да оспорвате това. Но на земята всички положения могат да се оспорват.
към текста >>

Прекаленост: Лошото влияние на Меркурий дава наклонност към кражба, лъжа, хитрост измама и тщеславно невежество.
Отсъствие на аполоновият хълм означава материалистичен, лишен от красота и възвишеност, еднообразен живот, лишен от радостта на слънцето. Меркурий е пратеника, посланика на боговете, който възвестява тяхната воля. Него вия хълм се намира под малкия пръст. Добри качества: любов и успех в науките, красноречие, търговски способности, блестящ ум, изобретателност, подвижност, бързина в мисли и действия. влечение към тайните науки. Прекаленост: Лошото влияние на Меркурий дава наклонност към кражба, лъжа, хитрост измама и тщеславно невежество. Отсъствие на неговото влияние означава неспособност за наука, търговия, липса на подвижност , съобразителност. ЛИНИИ Хълмовете, които описахме до тук, са ограничени отдолу от първата линия на дланта, обикновено започваща от хълма на Юпитера или на Сатурна и, вървейки хоризонтално, достига и окръжава хълма на Меркурия. Тази първа линия се нарича линия на сърцето и заграждаща тази част на дланта, която в хиромантията се нарича свещена област, съответстваща на Божествения свят. Следващата линия, започва между Юпитеровия хълм и палеца отива към другия край на дланта. Тя се нарича линия на главата.
към текста >>

45. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те трябва да мислят, че са свързани с живата слънчева енергия; да мислят че Господ живее в тях — Господ на любовта, и всякога, даже и при най-лошото разположение, не им се позволява да се оплакват, а напротив, те трябва да благодарят за всичко.“ 17.
„Ученикът трябва да съзнае, че сегашното положение в света е най-доброто, в което той трябва да живее“. 14. „На ученика не му се позволява да говори много, на ученика не се позволява да преувеличава нещата; на ученика не се позволява да казва какво е неговото произхождение; на ученика не се позволява глава да става, той трябва да бъде всякога опашка“. 15. „Ученикът, като влезе в една къща, ще носи всичко в торбичката си. Той ще бъде толкова скромен че като влезе тия хора да се учудят, на това, че той толкова малко яде, а е най-здрав човек“. 16. „Учениците трябва да изменят своя начин на живеене. Те трябва да мислят, че са свързани с живата слънчева енергия; да мислят че Господ живее в тях — Господ на любовта, и всякога, даже и при най-лошото разположение, не им се позволява да се оплакват, а напротив, те трябва да благодарят за всичко.“ 17. „На ученика не му се позволява да забравя Господа. Никога! При никакви условия.“ 18. „Ученикът трябва да държи постоянно в ума си мисълта, че е само един проводник на великия Божествен дух в света, че е една малка нота на петолинието.“ 19. „Ученикът не трябва да се хвали със своята святост, със своята сила и със своите знания. С всички тия похвали той губи своята сила.
към текста >>

46. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но най-лошото е това, че той постоянно живее с едно неописуемо тягостно чувство — чувство на някаква празнота в него.
За изяснение на този процес можем да направим сравнение между него и начина, по който се отделят семената от един плод. Когато последният е напълно узрял, семената остават свободни и лесно се отделят, обаче когато той не е узрял, семената са свързани с месестата част на плода, която ги държи здраво. Поради това, особено тежко е следсмъртното състояние на тия хора, които са напуснали живота неочаквано, при някакъв нещастен случай, в разцвета на своето здраве и сила, погълнати в своята многообразие дейност на земята, задържани от връзките с жена, семейство, роднини, приятели, увлечени в преследване на земни постижения и удоволствия. Самоубиецът, който напразно се е опитал да се раздели с живота, намирайки след това, че той е също така жив, както и преди, се намира в най ужасното състояние. Той може да наблюдава тия, за които неговата по-стъпка е донесла голяма скръб. Но най-лошото е това, че той постоянно живее с едно неописуемо тягостно чувство — чувство на някаква празнота в него. Тази част от неговата аура, която е отговаряла на физическото му тяло, е празна и макар че астралното тяло взема формата на физическото, той го чувства като една празна обвивка, защото първообразните сили, творящи тялото от конкретната област на света на мисълта, продължават своето действие тъй да се каже а една куха форма, до тогава, докато дойде времето за естествената смърт. Когато едно лице загине от естествена смърт, дори и в разцвета на живота си, дейността на първообразните творчески сили спира и астралното тяло изпълва цялата форма на човека, докато в самоубиеца това отвратително чувство на празнота продължава до времето когато е щял да напусне физическото си тяло без да се самоубива. Докато човек поддържа в себе си желанията, които го свързват със земния живот, той ще остане в астралното си тяло, но понеже напредъка на индивида изисква той де премине към висшите царства, съществуванието в астралния свят придобива по необходимост характера на очистване, с оглед да се освободи човек от свързващите го към земята желания. Как става това, ще разберем най-ясно от следните сравнения. Скъперника, който обича своето злато на земята, го обича също тъй силно и след смъртта.
към текста >>

Преди всичко, сега, той не може вече да придобива пари защото е лишен от физическото си тяло, но най-лошото за него е това, че не може да пази и събраното от него през земния му живот.
Тази част от неговата аура, която е отговаряла на физическото му тяло, е празна и макар че астралното тяло взема формата на физическото, той го чувства като една празна обвивка, защото първообразните сили, творящи тялото от конкретната област на света на мисълта, продължават своето действие тъй да се каже а една куха форма, до тогава, докато дойде времето за естествената смърт. Когато едно лице загине от естествена смърт, дори и в разцвета на живота си, дейността на първообразните творчески сили спира и астралното тяло изпълва цялата форма на човека, докато в самоубиеца това отвратително чувство на празнота продължава до времето когато е щял да напусне физическото си тяло без да се самоубива. Докато човек поддържа в себе си желанията, които го свързват със земния живот, той ще остане в астралното си тяло, но понеже напредъка на индивида изисква той де премине към висшите царства, съществуванието в астралния свят придобива по необходимост характера на очистване, с оглед да се освободи човек от свързващите го към земята желания. Как става това, ще разберем най-ясно от следните сравнения. Скъперника, който обича своето злато на земята, го обича също тъй силно и след смъртта. Преди всичко, сега, той не може вече да придобива пари защото е лишен от физическото си тяло, но най-лошото за него е това, че не може да пази и събраното от него през земния му живот. Той желае, например, да отиде при своята каса и да пази възлюбеното си злато. Но наследниците идват и, може би с една язвителна несмешка, отправена към „глупавия стар скъперник” (когото т не виждат, но който едновременно ги вижда и чува), отварят касата му, и даже ако той се хвърли върху своето злато с цел да го запази, те пак слагат ръце върху него, без да знаят или да мислят, че той е там, и след това харчат както си искат своето наследство, докато той страда от мъка и безсилен гняв. Той страда много силно, неговите страдания са ужасни, защото са чисто умствени, тъй като физическото тяло притъпява донякъде страданията, отвличайки вниманието ни по разни начини от тях, В астралния свят, обаче, тези страдания имат пълно надмощие и човек може да страда дотогава, докато научи, че златото може да бъде и едно проклятие. Така той след дълги страдания постепенно се помирява със съдбата си и най-после се освобождава от астралното си тяло, което му дава възможност да отмине напред. Или да вземем случая с един пияница.
към текста >>

Трябва да се забележи, обаче, че ако едно лице е било овладяно от пороци или е правило зло на другите, но е надвило след това своите слабости, разкаяло се е, победило е пороците си и, доколкото това е възможно, е поправило сторените злини, всичко това го е обновило и изчистило от лошото му минало.
Всичко е р е з у л т а т следствие на неизменния закон. Действието на този закон ще бъде много по-добре изяснено, когато по-нататък го разгледаме във връзка с другия Велик Закон за космоса — закона за Превъплътяването, който също така работи за еволюцията на човека. Законът, който сега разгледахме, се казва закон за Причинността или Карма. Действието на този закон в астралния свят се изразява в очистване на човека от нисшите желания и в коригиране на неговите слабости и пороци, спъващи напредъка му, като го заставя да страда по начин подходящ за постигане на гонимата цел. Ако той е причинявал страдания на другите или е постъпвал несправедливо с тях, той ще бъде принуден да страда по един подобен начин. Трябва да се забележи, обаче, че ако едно лице е било овладяно от пороци или е правило зло на другите, но е надвило след това своите слабости, разкаяло се е, победило е пороците си и, доколкото това е възможно, е поправило сторените злини, всичко това го е обновило и изчистило от лошото му минало. Равновесието е било възстановено, урокът е бил научен още в това въплъщение и, следователно, няма причина за страдания след смъртта. (следва) Любовта към враговете Любовта към враговете е едно висше състояние, едно светло настроение, до което не може да се дойде отведнъж. Първо човек трябва да се освободи от своя егоизъм, да се издигне над себелюбието и да заживее с любовта към другите. Трябва да води дълги и тежки борби със себе си (с плътското същество) трябва много да работи в градината на своето сърце докато изкорени там всички бурени на егоизма и да отгледа цветето на любовта. И най-после, като резултат от дълги и успешни борби, той ще се извиси до любовта към враговете.
към текста >>

47. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всички твои скрити слабости, пороци, недостатъци, най-лошото, което се намира в тебе, всичко това, което ти старателно ти скривал и потулял до сега дори и от самия себе си, ще въстане с всичките си сили и ще иска да вземе пълно надмощие.
Ще искат да те задушат, да разкъсат. да погубят твоя живот — твоята душа. Из най нисшите сфери на живота ще изплува и ще се опита да обгърне, да завладее съзнанието ти най отвратителното, най-долното, най нечистото. Ще въстанат из далечините на миналото твоя все още жив грях, твоите престъпления, твоите падения и тия жестоки, безмилостни и обвинители изобличители ще заявят правата си над тебе. Миналото ще поиска да те завладее. Всички твои скрити слабости, пороци, недостатъци, най-лошото, което се намира в тебе, всичко това, което ти старателно ти скривал и потулял до сега дори и от самия себе си, ще въстане с всичките си сили и ще иска да вземе пълно надмощие. Чудовищата на ада, страстите на твоята нисша природа, ще бъдат развързани и ти ще бъдеш оставен сам да се бориш с тях. Но, — „няма нищо страшно за тези, които не се боят от страдания.“ Не се отчайвай, брат мой, сестро моя! Не падайте духом вие, които сте решили да посветите своя живот на Доброто. Не отстъпвайте вие, борци за Светлината. Има само една сила.
към текста >>

48. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 116 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не е лошото в знанието, но трябва да знаеш как да го употребиш.
Питал го светията, защо по-рано се правил, че не го познава? Познавах те, казва, но се бях възгордял, че считах за унижение един пръв министър да говори с човек като тебе. И му казва: помоли се пак. Но светията втори път не се лъже. Злото не е в богатството, но в неправилното му употребяване. Не е лошото в знанието, но трябва да знаеш как да го употребиш. Всички блага, които имаме, трябва да знаем как да ги употребим, че да бъдат благо за всички. Това са новите разбирания в света. И аз ви пожелавам всеки да има новите разбирания - да бъде като един служител в Царството на Христа и като направи добро, да му е приятно и направеното да способства за повдигането както на тези, на които се прави, така и на този, който го прави. От такива хора се нуждае сегашното общество. Тези хора сме ние - носителите на новото в света.
към текста >>

49. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 124 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Лошото не е това, че искате да откраднете, но в последствията, който оставя този акт за четири поколения.
Не, съвсем да не ви засяга - може да дойдат ред изкушения, които ще се промъкнат във вашия ум и вашето сърце, но помнете, че докато те не влязат във вашата воля и не се реализират, вие сте свободни от тях. На ума и на сърцето си ще дадете храна с това, но като влезе във волята, то е вече отрова за вас. Всичкото нещастие на хората произтича от приемането на злото във волята. Тогава се образува едно ново съединение в човешкия организъм, което е най-силната отрова. Представете си, че имате желание да откраднете нещо и го извършите. Лошото не е това, че искате да откраднете, но в последствията, който оставя този акт за четири поколения. Четири поколения трябва да минат, докато организмът се очисти от това отровно съединение. И статистиката показва, че едно направено добро произвежда съединение, което остава за 1000 поколения - 25 хиляди години. То придава една устойчивост на организма и по-добри условия за развитието, докато едно направено зло произвежда отрова, която продължава в 4 поколения - 100 години да разяжда организма. Затова е по-добре да правим добро отколкото зло, защото всяка постъпка има своя ефект върху органическия живот, а не е само един механически акт, независим от нашия организъм. Всяка постъпка образува едно съединение, характера, на което се определя от постъпката и то става известен фактор в живота ни.
към текста >>

50. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 128 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Досега е било лошото в живота.
Когато хората имат криви възгледи за живота, той ще бъде нещастен и пълен с противоречия. Досега цялото човечество е слизало, инволюирало е, както се казва на научен език. Но пътят на слизането е завършен и човечеството поема вече възходящия път на своето развитие, започва да еволюира. Това е новата религия, новото учение, което ние възвестяваме - възхода на човешкото развитие, връщането на човека към неговото първоначално състояние. Това е новия живот. Досега е било лошото в живота. И ако някой път ви се случи нещо лошо в живота, считайте, че е от миналото. А в бъдеще ви очаква само хубаво. Очаква ви едно велико бъдеще, затова не се обезсърчавайте. Сега ви пожелавам да забравите вашето минало и да живеете във възхода на вашия живот. Вашият възход е подобрението на вашата съдба.
към текста >>

51. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Затлъстяването, което забелязваме на човешкото тяло и лице, е резултат на лошото възпитание на клетките - да се стремят да се осигурят за утрешния ден.
И цялото нещастие на хората се дължи на неспазване на този закон. Ние мислим, че любовта трябва да извърши всичко за нас. Не, ние трябва да бъдем готови да извършим всичко за любовта и тогава и тя ще избърши всичко за нас. Любовта е тил на нашия живот. Но за да може човек да живее по този закон, той трябва преди всичко да възпита всичките си клетки в това направление, защото колективният живот на клетките обуславя индивидуалния живот на човека. Затлъстяването, което забелязваме на човешкото тяло и лице, е резултат на лошото възпитание на клетките - да се стремят да се осигурят за утрешния ден. По такъв начин не може да става обръщение на капитала на човека. По закона за съотношението между формата и действащата зад нея сила - човешкото лице, което представя капитала на човека в обръщение, е израз на човешкия ум и на човешкото сърце. Лицето показва какво е умственото развитие на човека. Всякога по лицето се познава доколко са развити умът и сърцето на човека и какво е тяхното съотношение. Лицето е израз на цялата човешка душа - то показва капитала, който човек има в обръщение.
към текста >>

52. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато Христос казва - обичай враговете си, той подразбира да обичаш онова Божественото в тях, а не лошото.
Всичките ни нещастия произтичат от това, че не обичаме Бога, онзи Бог, който живее в нас и ни казва „направи това, направи онова“, а ние не Го слушаме. Аз ви говоря за онзи Бог, който живее във вас и във всички хора. И когато вие не го слушате в себе си и във вашите близки и приятели, от това ви идат всичките нещастия. Днес ни е необходима любов към Бога, която единствена може да направи връзка между всички хора, да живеят добре, да се обичат и взаимно да си помагат - това е волята Божия. За да бъде ученик в живота, човек трябва да има знание и да разбира живота. Когато Христос казва - обичай враговете си, той подразбира да обичаш онова Божественото в тях, а не лошото. И ако ти се отнасяш с любов към врага си, като се пробуди Божественото, той ще ти се отплати десетократно. Ти няма да го обичаш заради него, но заради Божественото. И всички хора се обичат заради онова, Божественото, което живее в тях. То е основата. И дотолкова, доколкото проявяваме него, дотолкова проявяваме любовта.
към текста >>

53. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 170 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Лошото е в това, че не обичаме хората, а не в това, че ги обичаме.
А за какво де мислим? — За Бога! - казват те. Но щом всички живеят в Бога, как тъй да мислим за Бога, а де не мислим за хората? Това е едно противоречие; щом Бог е в хората, какво лошо има, че ги обичаме. Лошото е в това, че не обичаме хората, а не в това, че ги обичаме. И трябва да се освободим от безлюбието, а не от Любовта. Свобода има само в Любовта. Само Любовта може да освободи човека от робството, в което живее сега. Любовта е Сила, която подмладява. Любовта е това.
към текста >>

54. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 172 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И тогава, за да ни спаси от лошото положение в което сме изпаднали, Господ, създал нашата земя.
Едно от тези слънца в далечното минало е станало причина за една голяма катастрофа в нашата слънчева система, от която имаме една разрушена планета. — Това е планетата, която се е намирала между Марс и Юпитер гдето сега се намират тъй наречените астероиди. Грехопадението се дължи на влиянието на това черно слънце. В далечното минало, преди милиони години, нашето слънце минало покрай едно черно слънце, на което се дължат всички лоши последствия. Без малко е щяла да се обезличи цялата човешка раса. И тогава, за да ни спаси от лошото положение в което сме изпаднали, Господ, създал нашата земя. Казва се в Писанието: „В началото Бог създаде небето и земята, и земята бе неустроена“. Тогава Бог създаде слънцето и луната, за да улесняват сегашния наш живот, да се освободим от влиянието на черното слънце, което е дало друга насока на нашето развитие. Това са окултни теории, обяснение на злото в света. Влиянието на това черно слънце е проникнало тъй дълбоко в човешката природа, че човек, в днешното си състояние, не може да различи, къде е той, като едно божествено съзнание, и къде е това странично влияние. Днешния човек отъждествява себе си с това влияние, от което се пораждат и противоречията в живота.
към текста >>

55. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Едните и другите са много интелигентни и досетливи за лошото, а другите — за доброто.
Когато направим една погрешка, до не я скриваме, а да я признаем пред себе си, пред невидимия свят. И чистотата ни да не бъде само външна, както Христос е казал на евреите, но и вътрешна. Писанието казва: „Като говориш, да не кажеш нищо лошо, за да не чуе ангелът, който е в тебе и за всяка празна дума ще дадете ответ в съдния ден.“ Защото тези зли, черни същества са, които постоянно подтикват човека да каже някоя лоша дума, да нагруби и пр. Те са от лявата му страна. А има други бели, светли от дясната страна. Едните и другите са много интелигентни и досетливи за лошото, а другите — за доброто. И едните и другите постоянно шушнат на ушите му, не на тези уши, а на други уши вътре. Така човек се намира постоянно на шушненето на тези два вида същества. Той трябва да се научи да разпознава говора им, за да може да се предпази от съветите на едните и да се ръководи от другите Трябва да познава този вътрешен свят в него, който създава всички работи, за да може да разбере себе си и своите прояви и да може правилно да живее. Всичкото нещастие на съвременния свят е, че не признава и не познава този вътрешен свят. А пък е зависим от него.
към текста >>

56. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Друга би била ролята на писателите, ако те познаваха добре лошото и доброто и ако знаеха какви резултати дава едното и другото в живота.
Мнозинството пишат за пари или за слава, без да държат сметка, дали са вредни или полезни със своите книги. Описвайки с всички примамки половата любов, те забавляват и увличат своите четци; описвайки с всички подробности престъпни истории, те държат в напрегнато състояние жадната за приключения публика; рисувайки действителността по-черна, отколкото е, те предизвикват и затвърдяват в хората мисълта: ние сме достатъчно дабри, щом има хора способни на такива лоши деяния. Тека, вместо да смутят и събудят упрек в душите и свестите на своите четци, те ги успокояват. И така хората спокойно следват своя лош път в живота: отиват от лошо към по-лошо. И така човечеството е стигнало до това падение, до това лошо положение, при което живота става невъзможен, защото скърбите и страданията, болестите и нещастията (последица от извършвани грешки и престъпления) вземат надмощие и правят живота тежък, непоносим. Друга би била ролята на писателите, ако те познаваха добре лошото и доброто и ако знаеха какви резултати дава едното и другото в живота. Тогава в своите книги, романи и разкази, биха обрисували лошото тъй, че то да буди отвращение, а доброто — да примамва и увлича. Но лошото е там, че самите писатели не познават лошото и доброто. Техните разбирания за живота са тъй смътни, тъй мъгливи, тъй грубо материалистични, каквито са и тия на тълпите. Какво може тогава да се очаква от такива писатели? Те могат само да забавляват, но не и да напътстват в живота; Те изпълняват приблизително такава роля, каквато играят палячовците в цирковете; те вземат комичното или трагичното в живота, изнасят го пред публиката, като по тоя начин разсмиват или трогват.
към текста >>

Тогава в своите книги, романи и разкази, биха обрисували лошото тъй, че то да буди отвращение, а доброто — да примамва и увлича.
Описвайки с всички примамки половата любов, те забавляват и увличат своите четци; описвайки с всички подробности престъпни истории, те държат в напрегнато състояние жадната за приключения публика; рисувайки действителността по-черна, отколкото е, те предизвикват и затвърдяват в хората мисълта: ние сме достатъчно дабри, щом има хора способни на такива лоши деяния. Тека, вместо да смутят и събудят упрек в душите и свестите на своите четци, те ги успокояват. И така хората спокойно следват своя лош път в живота: отиват от лошо към по-лошо. И така човечеството е стигнало до това падение, до това лошо положение, при което живота става невъзможен, защото скърбите и страданията, болестите и нещастията (последица от извършвани грешки и престъпления) вземат надмощие и правят живота тежък, непоносим. Друга би била ролята на писателите, ако те познаваха добре лошото и доброто и ако знаеха какви резултати дава едното и другото в живота. Тогава в своите книги, романи и разкази, биха обрисували лошото тъй, че то да буди отвращение, а доброто — да примамва и увлича. Но лошото е там, че самите писатели не познават лошото и доброто. Техните разбирания за живота са тъй смътни, тъй мъгливи, тъй грубо материалистични, каквито са и тия на тълпите. Какво може тогава да се очаква от такива писатели? Те могат само да забавляват, но не и да напътстват в живота; Те изпълняват приблизително такава роля, каквато играят палячовците в цирковете; те вземат комичното или трагичното в живота, изнасят го пред публиката, като по тоя начин разсмиват или трогват. И публиката ръкопляска, благодари им, възхвалява ги, плаща им.
към текста >>

Но лошото е там, че самите писатели не познават лошото и доброто.
Тека, вместо да смутят и събудят упрек в душите и свестите на своите четци, те ги успокояват. И така хората спокойно следват своя лош път в живота: отиват от лошо към по-лошо. И така човечеството е стигнало до това падение, до това лошо положение, при което живота става невъзможен, защото скърбите и страданията, болестите и нещастията (последица от извършвани грешки и престъпления) вземат надмощие и правят живота тежък, непоносим. Друга би била ролята на писателите, ако те познаваха добре лошото и доброто и ако знаеха какви резултати дава едното и другото в живота. Тогава в своите книги, романи и разкази, биха обрисували лошото тъй, че то да буди отвращение, а доброто — да примамва и увлича. Но лошото е там, че самите писатели не познават лошото и доброто. Техните разбирания за живота са тъй смътни, тъй мъгливи, тъй грубо материалистични, каквито са и тия на тълпите. Какво може тогава да се очаква от такива писатели? Те могат само да забавляват, но не и да напътстват в живота; Те изпълняват приблизително такава роля, каквато играят палячовците в цирковете; те вземат комичното или трагичното в живота, изнасят го пред публиката, като по тоя начин разсмиват или трогват. И публиката ръкопляска, благодари им, възхвалява ги, плаща им. Това е всичко.
към текста >>

Той е слънчев лъч, който напътва хората от лошото към доброто, от израждане и гибел към възраждане, от болести и страдания към здраве и щастие, от скърби и отчаяние към радост и светла надежда, от груб егоизъм към любов всепобедна, към най-чистите блага на живота.
Така четците, а и човечеството, ще вървят от лошо към добро, от добро към по-добро. И така постепенно ще се избегнат всички скърби и страдания, всички болести и нещастия; така ще се дойде до пълната радост, до истинското благо в живота. Христос — ето най-големият учител на човечеството. Както слънцето грее над земята и поддържа живота навсякъде, тъй и Христовото учение пръска светлина в човешкият живот и напътва към най-висшите радости и блага. Писател, който познава Христа и живее с Неговото учение, е мощен фар. Той е слънчев лъч, който напътва хората от лошото към доброто, от израждане и гибел към възраждане, от болести и страдания към здраве и щастие, от скърби и отчаяние към радост и светла надежда, от груб егоизъм към любов всепобедна, към най-чистите блага на живота. Такава трябва да бъде ролята на писателите: да познават най-големите учители, да живеят съгласно техните правила и методи и да напътват своите четци към същото. Само така те биха били полезни за човечеството. Да бъдат пътеводители и спасители, това е тяхното предназначение в живота. Като изпълняват това си предназначение, те с това ще докажат, че наистина са по-големи умове, по-благородни сърца и по-прозорливи души — ще засвидетелстват, че стоят по-високо от равнището на обикновения човек. Иначе, отклонявайки се от това си предназначение, писателите си остават повече или по малко гениални палячовци, които забавляват, разсмиват или трогват безразсъдните тълпи. Тод.
към текста >>

57. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Другите са виновни за лошото положение, другите са причина за да бъда аз зле“ —това е философията на всекиго.
Бедните осъждат и винят богатите; богатите обвиняват и притесняват бедните. Църковниците обвиняват и преследват сектантите и неверующите; сектантите и безбожниците обвиняват и осъждат църковниците. Народа обвинява управниците; управниците обвиняват народа и т. н. и т. н. Безкрайно осъждане и обвиняване на всички всичко, но не и себе си. „Другите са виновни за лошото положение, другите са причина за да бъда аз зле“ —това е философията на всекиго. И тая философия е довела хората до това тежко положение, до тая безпътица; тая философия ще сведе хората още по надолу, до самото дъно на ада. ако не се опомнят и не хванат други път, ако не се устремят към друг идеал. Да обвиним и осъдим лично себе си за своите страдания и за лошото положение в света — ето къде е изхода, ето къде е спасението! Защото това обвинение и себеосъждане ще ни подтикне да работим над себе си, за да станем по добри, как да заживеем по-разумно. А щом станем подобри и заживеем по-разумно.
към текста >>

Да обвиним и осъдим лично себе си за своите страдания и за лошото положение в света — ето къде е изхода, ето къде е спасението!
и т. н. Безкрайно осъждане и обвиняване на всички всичко, но не и себе си. „Другите са виновни за лошото положение, другите са причина за да бъда аз зле“ —това е философията на всекиго. И тая философия е довела хората до това тежко положение, до тая безпътица; тая философия ще сведе хората още по надолу, до самото дъно на ада. ако не се опомнят и не хванат други път, ако не се устремят към друг идеал. Да обвиним и осъдим лично себе си за своите страдания и за лошото положение в света — ето къде е изхода, ето къде е спасението! Защото това обвинение и себеосъждане ще ни подтикне да работим над себе си, за да станем по добри, как да заживеем по-разумно. А щом станем подобри и заживеем по-разумно. тогава естествено, и живота ни ще стане по добър, по-щастлив. И колко по-вече напредваме по пътя на доброто, колко по-съвършени и разумни ставаме, толкова по-вече ще се увеличава доброто в света, толкова по-вече щастие ще имаме в живота. Да обвиня и осъдя сам себе си за нещастията си в живота, това е разумното гледище, което ще ме изведе от тия нещастия.
към текста >>

58. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 183 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но лошото е там, че всеки си име своя собствена пречупвателна призма, през която пречупва получените от вън впечатления.
Ето такова едно малко чудо става в душата на човека, когато върху нея падне едно или друго възприятие. Едни и същи външни въздействия, едни и същи причини, в различните хора пораждат най-различни впечатления и създават най-различни настроения. Бил съм поканен, да кажем на сватба. Засмените младоженци, родителите, шафери и девери, посрещачи и музиканти, правят всичко възможно да направят сватбата по-весела и гостите — по-доволни. Обстановката е за всички една и съща — би трябвало всички да останат еднакво доволни. Но лошото е там, че всеки си име своя собствена пречупвателна призма, през която пречупва получените от вън впечатления. Един забелязва, че деверът систематично оставя чашата му наполовина празна и му е мъчно. Друг счита, че, като близък приятел на младоженеца, трябва да се ползва с по-голямо лично внимание, а че е останал незабелязан от никого в някой ъгъл. Трети забелязва, че подарената от невестата риза не е от първокачествен поплин, а от обикновена панама. — „Толкова ме зачитат те мене! “ си казва обиден той и му е страшно мъчно.
към текста >>

59. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

нека тогава построим туй бъдеще от всичко онова що е най доброто в нашата душа, а не от най-лошото: нека го построим от любов, а не от гняв.
Нека го създадем от най-благородното в сърцата си и от най-възвишеното в умовете си. „Бъдещето е едно тайнствено здание, казва В. Хюго, което ние самите, със собствените си ръце, строим в мрака и което по-късно ще трябва да послужи на всички ни за жилище. Но може да настъпи ден, в който то да се затвори над главите на ония, които са го строили и понеже го строим днес, за да живеем в него утре . . . нека тогава построим туй бъдеще от всичко онова що е най доброто в нашата душа, а не от най-лошото: нека го построим от любов, а не от гняв. Нека го направим светло, а не мрачно; нека го направим палат, а не затвор! “ Къде е изхода? — Нека всеки народ да заработи преди всичко за своето духовно повдигане. Да работи за укрепване вярата във всичко положително и добро. Само така, само по този път се създават културни ценности; само така се създават характери и изграждат воли.
към текста >>

60. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 188 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Лошото не е в изкушението, а в разбирането на нещата.
Престъплението не седи във вземането на тази монета, но в навика, който си създавате в бъдеще, който навик ще ви позволи да вземете от хора и с един наполеон. Не се плашете, изкушенията ще дойдат, не мислете, че ще бъдете пощадени. Писанието казва: „Който изтърпи до край, спасен ще бъде“, т. е. който размишлява до край. Значи, няма човек, който да не бъде изкушаван. Лошото не е в изкушението, а в разбирането на нещата. За да не се пада в изкушение, трябва всяко чувство в човека, едновременно де засяга: физическия, духовния, умствения и причинния сватове. Когато влезнете в причинния свят, дето всички неща се разбират, като видите красивата мома, всяко нещо, което видите, ще му се радвате, но няма да го пожелавате, ще си вземете само това, което е за вас. И престъплението е в това: да вземаш туй, което не е твое. Някой може да ви отстъпи своето, но то е друго. Понеже човек се намира в един свят на изпитания, роптае.
към текста >>

Ако виждате само лошото а живота, вие виждате само неговата опака страна.
Когато почнете да живеете така, вие сте на правия път. Тогава към падналите бъдете снизходителни и ги обичайте, а към ония, които не са паднали, съжалявайте ги, защото имат възможността де паднат. Животът е пътешествие; ако някой е влизал в някой мочурлак и живота му се е обезсмислил извадете го оттам и го измийте. Бъдете изправни в Любовта си. за да не се измъчвате. Ако виждате само лошото а живота, вие виждате само неговата опака страна. Ако търсите само своето спасение и живеете в Бога, това е само едната страна на живота. Животът има смисъл в служенето на източника на вечното благо. Трябва да се научите да разпознавате гласа на Божественото във вас, то всякога ви предупреждава и ви подсказва какво трябва да правите, като ви оставя свободен. Христос казва: „Не съдете, за да не бъдете съдени“. Разсъждавайте разумно, за да стават нещата разумно и да не влизате в осъждане.
към текста >>

61. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 189 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Няма да говоря вече за лошото ни отнасяне към животните.
Но каква полза от това възкресение за нас. щом не живеем с Неговият дух, с Неговата любов? Ние сме живи мъртъвци. И навсякъде носим скръб и смърт . . . Няма да говоря вече за лошото ни отнасяне към животните. Нека погледнем как се отнасяме едни към други. С любов и милост ли се отнасяме към хората, към себеподобните? О. няма ги любовта и милостта в нашите сърца! Студени и твърди са човешките сърца. Между вас виждам милионери, виждам и последни бедняци, които са застрашени от гледна смърт.
към текста >>

62. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 191 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И не е лошо че имат различни схващания, но лошото е в това, че хората искат да живеят със старите си схващания за този път, когато обстановката на пътя е променена.
Това трябва добре де се помни. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Възможности и постижения (разсъждения на Влад Пашов по неделната беседа „Ти кой си? „, 26 Януари 1936г.) Човек има строго определен път в живота, който му предстои да измине. Но този път, който човек има да изходи непременно, трябва да бъде изяснен, за да не се спъва човек в него. Съвременните хора имат най-различни схващания за този път. И не е лошо че имат различни схващания, но лошото е в това, че хората искат да живеят със старите си схващания за този път, когато обстановката на пътя е променена. музикантите свирят старите работи; религиозните си служат със старите молитви и вярвания. Време е вече, да се съгради нещо ново, или с други думи казано, да се даде ход на живота, който постоянно внася нищо ново; и новото, което живота постоянно внася, то е което осмисля живота ни. Тъй че живота сам по себе си има смисъл, но вие още не сте разбрали този смисъл. За да се осмисли живота ви, трябва да имате известни придобивки, известни постижения; и второ — тези постижения, трябва да ги задържите. Ако нямате постижения и не задържате постиженията си, живота ви постоянно ще се обезсмисля и вий ще живеете в една напрегната атмосфера.
към текста >>

63. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Най-лошото мислех.
Върнах отново съзнанието си и казах; — Не тъгувайте. Человекът, който очаквате от толкова дълго време, е добре. — Но жив ли е? Здрав ли е? Аз вече два месеца нямам нито редче от него. Най-лошото мислех. Казах й. Тя веднага ангажира съзнанието си с картината, която й дадох, а аз се опитах да потърся това, което й носеше бъдещето. Тоя път това като че ли беше по лесно. Полетях сякаш в едно голямо сиво поле, което след малко разбрах, че изглеждаше само такова, защото бързината на движението беше страшна. Страшна по човешките понятия, за които бързината на светлината е чудовищна — 300,000 км.
към текста >>

64. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И най-лошото дойде, при все, че съмнението отдавна го беше загризало.
Ще обиколи край банката, пита, разпитва за нея, как вървят работите, вземе си вестник, дано нещо там го успокои. Върне се вечер грохнал, остарял без време, загрижен, ял-недоял, или ще заспи като ударен, или ще будува цяла нощ по двора. „Имане е това, бе хора, не е шега, цел живот пара по пара съм ги сбрал, де да знаеш, виж, че и тази банка, като оная, рече един ден: „Нямаме, не плащаме“, — мисли си бай Миньо и сълзи капят от очите му. Плаче за парите си, събрани с труд и мъка. Нека рекат: „Стиснат.“ Той сам си знаеше. И най-лошото дойде, при все, че съмнението отдавна го беше загризало. Свърши се! Банката ликвидира. Бай Миньо се отзова пред запечатаната врата. Тълпа от нещастници задръстваше улицата. Ревеше като бясна.. Искаше да разбие врата и прозорци и да нахлуе вътре.
към текста >>

65. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всички хора носят своето минало написано върху себе си: и доброто носят и лошото носят.
— Как така? Ти ме заинтересува с всичко това. Наука е това. Всичко е написано върху човека. Няма нищо скрито-покрито в природата. Всички хора носят своето минало написано върху себе си: и доброто носят и лошото носят. Човек с една голяма написана книга. Който знае да чете, всичко ще прочете. Хората са недоволни от своя живот, защото не работят за развиването на своите дарби и способности. В човешкото сърце и в човешкия ум се крият несметни богатства, които трябва да се развиват. Всички въпроси върху реформиране, устройване на обществото и ред още.
към текста >>

66. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В връзка с това, най-лошото, което аз намирам че съществува, това са въоръжените маси.
Това е в известно противоречие с моя та съдба, е която аз съм срещнал много адмирации и възхищения, без да съм ги искал или заслужил. Знам добре, че за да може да се организира добре едно дело, от какъвто и да било характер, необходимо е преди всичко един отделен човек да мисли, да предприема действия и да понася отговорностите за това. Но аз мисля също така, че болшинството, което е ръководено, не трябва да бъде потискано, а да бъде оставено свободно да избира водача си. Това, което има истинска ценност, е индивида, а не държа вата. Затова той трябва да бъде свободен. В връзка с това, най-лошото, което аз намирам че съществува, това са въоръжените маси. Аз презирам дълбоко тия, които изпитват удоволствие да вървят на редици, по команда, след една музика: би трябвало колкото се може по-скоро да изчезне този срам за човечеството. Геройството по команда, фалшивия национализъм, войната — всичко това е неблагородно и достойно за презрение. Бих предпочел да се оставя да бъда насечен на части, но не и да взема участие в подобни действия. И аз мисля, че този атавизъм би отдавна изчезнал в човечеството, ако не беше систематично насаждан, чрез пресата и училището, от заинтересуваните. Най-хубавото нещо, което ние можем да изпитаме, това е съзерцанието на тайнствена та скрита страна на живота.
към текста >>

67. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не е лошото в парите, но тези пари трябва да се употребяват на място.
Ти не можеш да задържиш в себе си въздуха, който си взел. Топлината, която си взел, не можеш да я задържиш в себе си, трябва да я дадеш. Задържиш ли я, ще се изгориш. Въглената киселина, която се отделя при дишането, непременно трябва да излезе навън. Иначе човек ще се задуши. Не е лошото в парите, но тези пари трябва да се употребяват на място. Като има пари, добре е човек да си купи книги, да направи една хубава къща за приемане на гости, да прекара железница, от която да се ползват всички, да се грижи за сирачета, за бедни вдовици и т. н. Всичко това е на място. Някой казва: Аз не мога да оправя света — Ти не можеш да оправиш света, но и светът няма нужда от твоето оправяне. Обаче, със своя живот ти можеш да препятстваш на правилното функциониране. С твоя живот ти можеш да направиш някакво смущение в невидимия свят.
към текста >>

68. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тъй щото, когато видите лошото в себе си, благодарете на Бога, че ви е дадена светлина да го видите.
Нека го остави да набере, да излезе вън от него, отколкото да го остави вътре в себе си. Остане ли циреят вътре, той е цяла отрова. Също така когато в ума или в сърцето на човека се яви една лоша мисъл или едно лошо чувство, това са гноясали циреи, които трябва да излязат навън, да се пробият и да се изчисти човек от отровата, която е била в неговия организъм. Този е правият начин на лекуване. Когато съзнаваш своята погрешка, ти си по-добър отколкото когато не я съзнаваш, Не я ли съзнаваш, ти си на крив път. Тъй щото, когато видите лошото в себе си, благодарете на Бога, че ви е дадена светлина да го видите. Бог не обича да вдигне завесите на нашите погрешки в съзнанието ни изведнъж. Той постепенно дига завесата на нашето минало. Та казвам: Носете новото съзнание в себе си. И с всички ония противоречия, които имате в душата си, ликвидирайте. Как ще ликвидирате?
към текста >>

69. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

При диспепсията или лошото смилане.
Преди да се легне вечер в леглото да се пие сока на един или два лимона в малко вода, но топла. При главоболията. Вземе те половин лимон, изцедете го в прясна и топличка вода и изпийте я. Подир половин час повторете с друг половин лимон. В същото време с едно резенче от лимон потрийте челото и слепите очи***. При диспепсията или лошото смилане. Сока на половин лимон в малко вода топличка без захар да се взема преди ядене. При падането на косата. Натрива се косата с резен чети от лимон, а после се измива леко с топличка вода. При треската. Когато устата е засъхнала, да се пие не глътки сока на лимон с топличка вода.
към текста >>

70. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

При ядосването, притеснението, грижите и тревожните вълнения, изобщо, при лошото настроение, нервната система се раздразва извън границите на нормалните (физиологични) дразнения, които се предава и на кръвните жлези и другите вътрешни органи.
„Яд“ значи отрова, „ядовито действие“ — отровно действие. Нис можем да се предпазим от отровите на живота — алкохол, тютюн, развалени и отровни храни, микроби, преумори и други, които разрушават нашето здраве и скъсяват нашия живот, но продължаваме ли да се тровим с отровите на ядовете, грижите, злобата и притеснението — нищо не може да ни помогне. Пак ще страдаме, ще заболяваме, ще остаряваме и ще умираме преждевременно. Всички органи в човешкото тяло, които представляват проявата на живота в него, се управляват от симпатиковата (вегетативната автономна) нервна система. Тя господства и над кръвните жлези (жлезите с вътрешната секреция). При ядосването, притеснението, грижите и тревожните вълнения, изобщо, при лошото настроение, нервната система се раздразва извън границите на нормалните (физиологични) дразнения, които се предава и на кръвните жлези и другите вътрешни органи. Това разстройва тяхната правилна дейност и докарва до трайни болести и органически повреди на същите. При такива нервни катастрофи се повреждат макар и временно, всички жлези — слюнката се свършва, стомахът не изпуска сокове, уринирането се усилва, сърцето бие по-често, дишането зачестява, пот ни избива и т. н. Много пъти от страх на притеснение се появява жълтеница, със свиване и възпаление на жлъчните пътища и черния дроб. Най-голямата опасност от ядосването се крие във факта, че в такова състояние се възбуждан надбъбречните жлези, които вливат в кръвта отровата адреналин. Те отделят това вещество постоянно в малко количество, което подържа правилното кръвообращение и сърдечна ценност, също така влияе върху задържането и отпущането на захарта в черния дроб.
към текста >>

71. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 268 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всякога и навсякъде виждат лошото в света и то в най-мрачни краски.
Имат скрито честолюбие и не се успокояват, докато не получат удовлетворение. Скептицизма и суеверието вървят ръка за ръка у тях. Обществото ги дразни, затова те бягат от него и самодоволно се предават на самотен живот. И тогава тяхното въображение се възпламенява и заработва. Те имат навик да се разговарят сами със себе си. Всякога и навсякъде виждат лошото в света и то в най-мрачни краски. Често достигат до отчаяние. Гордостта и грубостта са свойствени за тяхната природа. Въображението е силно и горещо. Предвидливостта и осторожността са техните характерни качества. Те непрестанно обмислят в своята глава хиляди планове, но започват да действат след дълго и зряло обмисляне.
към текста >>

72. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Лошото е, че и майката и децата смятат това нещо за добро и подражаемо.
Влязох в една стая и едно малко момиченце се сви в ъгъла и си закри с ръце лицето. На предната страна на роклята му имаше посипано бял прах като брашно. Веднага се досетих, че то се е пудрило. Намерило тоалетните принадлежности на майка си и се нацапало като маймуна. Начервило си устните и страните, напудрило се като мишка в брашно и мисли, че е станало по-хубаво. Лошото е, че и майката и децата смятат това нещо за добро и подражаемо. И колко много още подобни прояви и примери има! Родителите пият, пушат, лъжат, децата им подражават. Разумната и добра майка никога не употребява тия илюзорни цапала. Разумният човек търси вътрешната красота. Не приличат ли на горното дете и големите?
към текста >>

73. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако тази жена знаеше причината за лошото отнасяне на дъщерите й към нея, коравото й естество би се смекчило.
Толкова труд и грижи употребих за тях, за да ме наричат проста. Това не е човещина. Като наблюдавах тази жена, видях проявата на две естества в човека. Едното естество е мекото, любящото, което е готово да направи всичко за дъщерите си. Второто естество е коравото, жестокото, което, остане ли незадоволено, търси начин да си отмъсти. Ако тази жена знаеше причината за лошото отнасяне на дъщерите й към нея, коравото й естество би се смекчило. Днес и майката и дъщерите й са пукнати стомни. Невъзможно е истинската майка да съжалява за това, което е направила за децата си от Любов. Невъзможно е истинската дъщеря да отговаря с неблагодарност за това, което майка й е направила за нея от Любов. Щом едната и другата постъпват неправилно, между тях се е вмъкнал некакъв чужд, страничен елемент, от който трябва да се освободят. И по-нататък Учителя обяснява причината.
към текста >>

Той става слънчев лъч, който твори, който прониква в тъмните кътчета, осветява всичко изпъжда лошото и провъзгласява за върховен управител в живота доброто, чистите мисли и чувства и благородните постъпки.
Не го ли съблюдават ще дойде удар върху тях от там, отдето не очакват. И този удар ще дойде, по отражение на собствената им лоша постъпка. Затова на всеки човек се препоръчва да прави добро, да подхранва в себе си добри мисли и постъпки, почвайки от най-малките опити. Така се създава положителен и творчески характер. По тоя начин човек се свързва с творческите сили в природата. Той става слънчев лъч, който твори, който прониква в тъмните кътчета, осветява всичко изпъжда лошото и провъзгласява за върховен управител в живота доброто, чистите мисли и чувства и благородните постъпки. Възхода, правилното развитие на човека минава през тоя път. Всичко друго само забавя неговото развитие. Вл. Пашов НОВОТО УЧЕНИЕ (продължение от бр. 246) Онзи, който влиза в областта на Новото учение, трябва да се научи да мисли по нов начин, трябва да се научи да мисли в противоречията. За него противоречието не е опасно.
към текста >>

74. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 283 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но има и друго едно астрологическо твърдение, че знаците се проявяват в зависимост от доброто или лошото положение на техните господари.
Когато една планета не е нито в знаци, където е силна, нито в знаци, където е слаба, казва се, че е пелегринна или чужденка. В това си положение нейното влияние е средно - нито силно, нито слабо, но все пак е в зависимост от хармонията или дисхармонията между природата на знака и природата на планетата. Например една магнетична планета като Венера ще се прояви по- хармонично в магнетични знаци (водни и земни), а по-дисхармонично в електричните знаци (огнени и въздушни). И обратно - една електрична планета ще се прояви по хармонично в електрични знаци, а по-нехармонично в магнетични знаци. * * * Дотук видяхме, че планетите се проявяват като „силни” и „слаби”, в зависимост от знака, в който попаднат, защото знакът се явява като среда, като поле за проявата на планетата. Но има и друго едно астрологическо твърдение, че знаците се проявяват в зависимост от доброто или лошото положение на техните господари. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Чесънът — една национална храна Чесънът, един ценен наш зеленчук се цени много малко от интелигентните люде и градското население. Той съдържа между друго и полезни масла, които макар и в малки количества, действат благоприятно както предпазно, така и лечебно. Миризмата на чесъна се дължи на тези масла. Той действа укрепваше върху стомашно-чревния канал, възбужда към по-обилно секретиране на стомаха и червата, пречи на развитието на вредните бактерии. Етеричните масла на чесъна спират развитието на тифозни, партифозни, холерни и дезинтерийни бацили, според изследване на Кремер и Кох.
към текста >>

75. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Казвам: само умните хора могат да извадят от лошото нещо добро.
За да извади нещо от. магарешкия трън, човек трябва да има ума на пчелата. С своя ум, обаче, човек ще мине покрай магарешкия трън и ще го отмине без да се възползва от нещо. Мине ли пчелата край него, тя не го отминава. Тя се спира и му казва: И в тебе има нещо хубаво. Казвам: само умните хора могат да извадят от лошото нещо добро. Днес целият свят е разделен. Ние не сме против делението. Нека хората се делят. Ние не сме и против всевъзможните начини на мислене. Ние знаем, че всичко, каквото става в света, е за добро.
към текста >>

76. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сега често се говори за лошото в света.
Преди всичко той ще има правилни отношения към Бога. Не мислете, че ако човек се отнася добре със себе си, той е разрешил този въпрос. Не, човек трябва да има висок идеал. Като говорим за Бога, ние подразбираме да следваме онзи живот, в който Бог е вложил идеите, т. е. да се стремим да постигнем онова, което Бог е предначертал. Сега често се говори за лошото в света. Лошото не седи в ума, но в това, че човек уповава на парите или на нещо преходно в света и го държи в ума си като култ. Не е лошо човек да има пари, но не трябва да ги подига в култ. Не е лошо човек да бъде силен, но той не трябва да подига силата в култ. Подигне ли силата в култ, уповава ли изключително на нея, това е идолопоклонство. Не е лошо човек да има знание но ако той уповава изключително на знанието си, той става идолопоклонник.
към текста >>

Лошото не седи в ума, но в това, че човек уповава на парите или на нещо преходно в света и го държи в ума си като култ.
Не мислете, че ако човек се отнася добре със себе си, той е разрешил този въпрос. Не, човек трябва да има висок идеал. Като говорим за Бога, ние подразбираме да следваме онзи живот, в който Бог е вложил идеите, т. е. да се стремим да постигнем онова, което Бог е предначертал. Сега често се говори за лошото в света. Лошото не седи в ума, но в това, че човек уповава на парите или на нещо преходно в света и го държи в ума си като култ. Не е лошо човек да има пари, но не трябва да ги подига в култ. Не е лошо човек да бъде силен, но той не трябва да подига силата в култ. Подигне ли силата в култ, уповава ли изключително на нея, това е идолопоклонство. Не е лошо човек да има знание но ако той уповава изключително на знанието си, той става идолопоклонник. Това знание е преходно.
към текста >>

77. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Следствие на различните скорости, с които се движат, те дохождат в различни ъглови отношения, които в астрологията се наричат аспекти, които ни предават „доброто” или „лошото” влияние на планетата в зависимост от естеството на планетата и аспекта.
Както знаем, всички планети се движат по елипси, кои по-близо, кои по-далеч до окръжността в един от фокусите, на които се намира Слънцето. От Земята ние не виждаме, че всичките се движат в плоскостта на еклиптиката от запад на изток, което е тяхното реално движение, а заедно с цялата небесна сфера ние не виждаме, че се движат от изток на запад - това е привидно движение. Знаем също така, че различните планети се намират на различни разстояния от Слънцето и орбитите им се различават по дължина, а също така имат и различни скорости на движение. Да си представим 12 концентрични кръга, които да представят планетните орбити и да си представим, че в един определен момент, всички планети се намират на една линия. Но следствие на различната скорост, която имат, в следния момент тази права ще се измени и планетите ще дойдат в друго отношение, ще се разместят. Следствие на различните скорости, с които се движат, те дохождат в различни ъглови отношения, които в астрологията се наричат аспекти, които ни предават „доброто” или „лошото” влияние на планетата в зависимост от естеството на планетата и аспекта. Ето средните скорости на дневното движение на планетите, които обуславят проявлението на аспектите. Луната - 12° ÷ 13°30' (средно) Меркурий - 1°20' Венера - 1°15' Слънцето - 0°59'8" Марс - 0°38' Юпитер - 0°4'59" Сатурн - 0°3'49" Уран - 0°3' Нептун - 0°1'40" Плутон - 0°1'30" Ето и циклите на планетите, т. е. времето, за което правят едно обикаляме около Слънцето, пресметнато в земни дни: 1. Земята - 365 дена 2. Луната - 23 дена 3.
към текста >>

78. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Хората виждат само лошото в него.
„Праведници“ и „грешници“, това са относителни, човешки понятия, които изчезват в абсолютността на Божията любов и мъдрост. За Бога има само ученици и малки деца, които се учат да ходят. Защото Той знае че малкото дете, което днес едва се изправя на краката си, утре, след година—две, свободно ще тича навред. Той знае, че този, който днес е отхвърлен от всички, и когото всички сочат с пръст като грешник, крие безценни съкровища в душата си, които утре ще заблестят като бисери и диаманти в светлината на Божия ден. По днес тях никой ги не вижда. Хората виждат само лошото в него. Само Бог знае какви бисери се крият в душата на .грешника“ и затова Той никога не ще остави своята „загубена овца“, а ще я потърси дори ако тя се е заблудила до най-отдалечените и непознати долини и бездни на живота. В тази светлина, кой е грешник и кой праведник?... Вий, които се смятате за праведници, вий, които смятате че изпълнявате изискванията на Божиите закони, вий, които смятате, че сте изправни във всяко отношение и очаквате да получите, на небето или на земята, наградата за вашия добродетелен живот, с какво наистина вий сте заслужили мечтаното „царство небесно“? Какво вий направихте за неговото идване на земята, в душите на другите, както и във вашите собствени души? Да не се лъжем.
към текста >>

Най-лошото беше, че често тежестта падаше диагонално т. е.
Дойдоха конете и натовариха багажите, но лодката си остана — невъзможно беше да се качи на кон, оставаше значи, да я носим на ръце. При това, макар че вече (мръкваше, ний не можахме да устоим на желанието още тази нощ да я занесем горе. Разпределихме се на две групи по пет души — четирима носят, а един свободен за смяна на най-уморения. Носенето не беше проста работа. Мнозина навярно знаят каква стръмнина е от „Вада“ нагоре, а път, кажи го, никакъв. Най-лошото беше, че често тежестта падаше диагонално т. е. само на двама, защото другите двама са стъпили на по-низко място и лодката дори не се допира до рамото им. В следния момент, обаче, положението се изменя и лодката те хлопва по рамото и пада с цялата си тежест само не другите двама. Впоследствие, няколко вечери наред, аз все се стрясках на сън, защото ми се струваше, че нещо ще ме хлопне по рамото. Въпреки всичко, обаче, лагерът наближаваше. Отгоре надушиха, че пристигаме и тръгнаха да ни посрещат с фенери и за да ни сменят.
към текста >>

79. -

Ако към черния селски хляб, се прибавял, по 20 —30% добре сварени и смачкани картофи би се получил един по-добър и безопасен хляб, въпреки лошото качество на брашното Такъв хляб съхне бавно, запазва се мек по-дълго време.
Тук картофа става твърд, не почернява, но отдава част от витамините и солите в тая вода, затова при готвенето и тя трябва да бъде употребена, а не да се хвърля. 4. Готвенето трябва да става чрез задушаване, яденето да не се бърка, а от време на време да се разклаща, за да не гори. Бъркането на яденето дава възможности на кислорода от въздуха да се съединява с витамините и да ги разрушава Когато варим цели небелени картофи, трябва да ги поставяме във вряла вода, а не в студена, която постепенно ще се загрява защото тогава става разтваряне на соли и витамини, а врялата вода веднага образува една ципица под кожицата и не позволява това разтваряне, обелват се и нарязват тутакси преди поставянето им в маслото. Известно е, че както месото, така и хляба, са богати на белтъчини и при усвояването им от нашия организъм се отделят пуринови вещества, които тровят организъма, а картофите със съдържанието на алкални, предимно калиеви соли, неутрализирал, тия кисели отрови и спасявал, организъма от бавно хранително отравяне. Като така, картофите биха били идеална прибавка в хляба, особено в грубия или така наречен селски хляб, който благодарение на лошите зърна, съдържа много недоброкачествени белтъчини. Ако към черния селски хляб, се прибавял, по 20 —30% добре сварени и смачкани картофи би се получил един по-добър и безопасен хляб, въпреки лошото качество на брашното Такъв хляб съхне бавно, запазва се мек по-дълго време. Вкусът такъв хляб е по-добър и леко сладни. Това прибавяне на картофи в хляба се налага особено в ония области, където картофите виреят добре, за сметка на житото. Независимо от това, картофите със своите калиеви соли предпазвал, организъма от болестите на преклонната възраст. Извън нашия навик да употребяваме картофите в гювеч, яхния, пържени или пюре, ще дадем няколко много интересни начини на готвене, които дават много вкусни, дори и за най-капризните вкусове, яденета. Печени картофи.
към текста >>

80. -

С нашата мисъл, с нашето будно съзнание, с нашия здрав разум, и, преди всичко, с нашето вслушване в оня тих, но справедлив н мощен глас на Бога, който говори в душите ни, и с безрезервното изпълнение на заповедите, които Той ни дава, ние с пълна сигурност ще избегнем лошото, което иде, и ще отправим, за обща радост и щастие, влака на нашия национален живот към светлата, окъпана в слънце и изпълнена с цветята на благополучието, страна на небивало, неподозирано, всестранно духовно и материално величие.
НЕЩАСТИЕТО МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗБЕГНАТО! Така е било в миналото, така е и днес: до последния момент, ние сме властни да предотвратим и спрем една катастрофа, която все пак зависи от нас, от нашия ум. от нашата предвидливост от нашата воля. Ето къде е именно днес полето за работа на будното човешко съзнание. Мисълта на всеки отделен индивид е жива, мощна сила, тя е една нишка, може би твърде слаба, ако бъде взета отделно, но заедно с хиляди и милиони други такива живи нишки, тя образува страхотна невидима сила, която застава като Ангел-пазител, като вечно буден страж на нашата сигурност. С нашата мисъл, с нашето будно съзнание, с нашия здрав разум, и, преди всичко, с нашето вслушване в оня тих, но справедлив н мощен глас на Бога, който говори в душите ни, и с безрезервното изпълнение на заповедите, които Той ни дава, ние с пълна сигурност ще избегнем лошото, което иде, и ще отправим, за обща радост и щастие, влака на нашия национален живот към светлата, окъпана в слънце и изпълнена с цветята на благополучието, страна на небивало, неподозирано, всестранно духовно и материално величие. Времената .в които живеем, са важни и съдбоносни повече от всеки друг път. Да бъдем будни, и ние ще отправим страната и народа си по пътя, който води към сигурен успех. Пламен КРУШЕНИЕ НА МАТЕРИАЛИЗМА (3) (продължение от брой 267) Само истината е вечна. Само нейният живот и нейният блясък не могат да се нарушат и прекъснат от нищо. Наистина, като нейна сянка, като нейна вечна спътница, винаги в историята на вековете се явява и лъжата, заблуждението, но, както казахме по преди от едно по-високо гледище, те водят само призрачно съществуване.
към текста >>

81. -

И от момента, в който ний сме достигнали до тази гледна точка, „лошото“ същество ще изгуби, по отношение на нас, всяка възможност да се представя красиво.
Нека си припомним, че лъжата съвсем не означава грозота във физическия свят, макар че може да събуди в нас подобна представа и че да обясним грозотата с лъжата, би значило да смесим тия две понятия. Напротив, когато въпроса се отнася до свръхсетивните светове, ние имаме право да направим това, така че лъжата, когато разкрием действителността, която тя прикрива, изпъква пред нас с грозотата на своя външен израз. Тук ние също трябва да се пазим от някои грешки: ний можем да срещнем в духовния свят такова същество, което заслужава да бъде наречено лошо, но което се представя пред нас в една външност, която ний бихме окачествили като красива, ако приложим по отношение на нея понятието за красота, което принадлежи на сетивния свят. В този случай, ний не можем да имаме точна представа за въпросното същество, докато не разкрием същината на неговата природа. Тогава ний ще узнаем, че външната красота е била само една маска, която не съответства на истинското същество, и това, което ний сме били склонни да наречем „красиво“ според схващанията на физическия живот, сега ще го окачествим като „грозно“ с още по-голямо убеждение в неговата истинност. И от момента, в който ний сме достигнали до тази гледна точка, „лошото“ същество ще изгуби, по отношение на нас, всяка възможност да се представя красиво. Ний ще го принудим да ни разкрие своя истински вид, който е несъвършен израз на неговата душа. Тези явления ни показват ясно, каква трансформация трябва да понесат човешките понятия, когато се навлезе в свръхсетивните светове. РАЗУМНОТО В ЖИВАТА ПРИРОДА Живата природа в своята целокупност е проявление на разумни сили от разни градации, които сили живеят в пълна хармония, общение и единение. Всичките те имат една обща висша цел, която ние наричаме БОГ — т. е. безграничното, безчисленото, в което всичко се движи, съществува, проявява и развива.
към текста >>

82. -

Ако няма помощ отвън, можем да очакваме най-лошото“.
Домът VII (външни работи) е недостатъчен. Домът IV (краят на живото) съдържа Луна в знака на Марс, Скорпион секстилен с Юпитер и в двоен квадрат с Нептун в знак Лъва (Франция) и с Уран в Водолея (Русия). Това с обезпокоителен признак. Слънцето с поставено с Венера е почти изолирано в Стрелеца — това означава управление не с много голяма сила, но доста умно и гъвкаво (Меркурий в тригон с Нептун). Темата с доминирана от един кръст, образуван от две основни опозиции: Марс с Юпитер и Уран със Сатурн. Ако няма помощ отвън, можем да очакваме най-лошото“. . . И тия предсказания се сбъднаха. . . Колкото за крал Георги II гръцки, г-н д‘Егмон писа за него следното: „Темата на крал Георги II не е от ония, които бихме пожелали. В нея има много невралгични точки.
към текста >>

83. -

Там е лошото.
Вие не знаете, че Бог който е направил тялото Ви, е поставил в него триста милиарда души да ви служат. Вас е направил цар, а тези души ви служат и казват: „Господарю, какво заповядаш? “ Триста милиарда души слуги имате на разположение, на които вие сте цар, а след всичко това минавате за нещастен човек. Вие сте цар на земята, а ходите да просите оттук оттам по няколко лева, даже и по един лев. Вие сте царе на земята, но дяволът ви е свалил короната и иска да ви убеди, че сте детронирани, че не сте царе. Там е лошото. А в същност, всеки от вас е цар на триста милиарда души. които ви служат и слушат гласа ви. Сега ще ви преведа един пример за един българин, когото давам като пример за характер. Той обичал много да угажда на приятелите си и за техен хатър ходил по кръчми да им прави компания. Той сам не пиел, но, за да им угоди, като ходел по кръчмите, тук близвал по-малко, там пийвал по една чашка.
към текста >>

84. -

Пазете се от лошата мисъл и тогава няма да стигнете до лошото дело!
Но ако не сте, не се нареждайте доброволно в техните редове, защото где се изпоцапате и после няма да можете да работите. При. това ще разнасяте тия нечистотии на всякъде и воня, която ще отблъсква всички. А вие, неподозиращ това, ще се чудите, защо хората се отнасят така недружелюбно. . . Злото в човека започва с лошата мисъл. Пазете се от лошата мисъл и тогава няма да стигнете до лошото дело! Пазете светло и чисто вашето приказно царство, в което могат да цъфтят най-красивите цветя, да се оглежда небето с всичките си безкрайни слънца и звезди, да се съединяват миналото и бъдещето с най-малките усилия. Не пущайте в него мрачните сенки на злобата, огнените стрели на завистта, тежките облаци на съмнението . . . С цветя и слънчеви лъчи украсявайте мислите си, и света ще стане и наистина по красив и за самите вас — и за околните! 10. II.
към текста >>

85. -

Лошата мисъл, откъдето и да е дошла, да си върви, лошото желание да си върви и лошата постъпка да си върви — не сме отговорни.
Ако знаеш как да управляваш физическото тяло, ще знаеш как да управляваш и духовното. Ако не си управлявал добре физическото, не можеш добре да управляваш и духовното. Ако за това, което е създадено за вас, вие сте немарливи, как ще знаете онова знание, което надвишава физическото? Казвам: Наведе се надолу и пишеше: Като дойдете да осъждате, пишете надолу. Грехът да си върви на своето место. Лошата мисъл, откъдето и да е дошла, да си върви, лошото желание да си върви и лошата постъпка да си върви — не сме отговорни. Лошите мисли ние знаем откъде идат. Ние нямаме нищо общо с тях. Лошите желания ние знаем откъде идат. Ние нямаме нищо общо с тях. Лошите постъпки знаем откъде идат.
към текста >>

86. -

То като каже лошото да дойде, че на баромегърът ще го каже.
Тека например, когато черната стрелка са вдигне не „шонес-ветер“ — времето ще е хубаво; спадне ли на „реген“ — ще вали; заклати ли се на „френдерлих“ — променливо време: ту дъжд, ту слънце ще има него ден. А когато, недай Господи, стрелката отведнъж се насочи на „щурм“, може да ни щурмува такава градушка, че. . . — Я стига си ги бърборил тия „щурми — мурми“ — прекъсна го другият засегнат, — знам ги аз. Всичкото е вятър! То като каже лошото да дойде, че на баромегърът ще го каже. Хайде де, ти пък съвсем за зелени откъснати ни имш! — Че на тебе пък кой ти обажда? — подзеха закачките си други. — Да не би с дяволът до приказваш? — Може и Господ да му казва — ваша работа ли е?
към текста >>

87. Всемирна летопис Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„Лошото око“ или певецът със „злия поглед“.
(Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): — I. Загадъчни истини. — II. Един случай на прераждане в България. — III. „Лошото око“ или певецът със „злия поглед“. — IV. Пророчество 20. Обществена хроника: — I. В чужбина — Международната конференция за мир в Париж и ролята на гръцкия представител. — I.
към текста >>

88. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„Лошото око“ или певецът със „злия поглед“.
(Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): — I. Загадъчни истини. — II. Един случай на прераждане в България. — III. „Лошото око“ или певецът със „злия поглед“. — IV. Пророчество 20. Обществена хроника: — I. В чужбина — Международната конференция за мир в Париж и ролята на гръцкия представител. — I.
към текста >>

„Лошото око“ или певецът с „злия поглед“ — Певецът от парижката опера Масол, любимецът на парижката публика, през времето на втората френска империя, бил особен човек, мрачен, прикрит, външно не-симпатичен; в тъмните му очи горял силен огън и неговите завистници и неприятели разпространявали легендата: Масоли има „зъл поглед“.
Един път като разговаряхме съвсем за други работи, Здравка заговори, като се обърна към майка си: „мамо, мамо ма, аз помня, когато беше болна и че лежеше в гостната стая и аз ти вардех мухите с байраче, което беше ми направил тати от пръчка и кърпичка“. Освен горното показа самата стая, местото на кревата и името на доктора, който лекуваше съпругата ми. Всичко казано от Здравка е съвършено вярно, само че жена ми боледува от тежката болест, когато бе живо момчето ми Колю и то именно пазеше мухите й с флагче. Чували бяхме за прераждането на душите, обаче през едното ухо ако влизаше, от другото излизаше, но сега тия декларации на нашата Здравка силно ни озадачавате по въпроса за прераждането и вярвам, че тоя въпрос интересува цялото образовано общество. Съобщава: Рачо Г. Даскалов. „Лошото око“ или певецът с „злия поглед“ — Певецът от парижката опера Масол, любимецът на парижката публика, през времето на втората френска империя, бил особен човек, мрачен, прикрит, външно не-симпатичен; в тъмните му очи горял силен огън и неговите завистници и неприятели разпространявали легендата: Масоли има „зъл поглед“. Както винаги и навсякъде, и тук се намерили суеверни хора, които избягвали певеца. Мнозинството от парижаните, обаче, продължавали да се въодушевлявате от негова вълшебен глас и дамите, въпреки приписваното му демонско качество, бленували за него. Тогава в репертоара била и операта „Карл VI“, най-доброто место в която се считала арията, когато певецът отправя поглед към небето и моли вечните сили да излеят проклятие върху главата на неприятеля. Тук публиката спирала дишането си и при свършването избухвала в бурно ликуване. В един такъв момент, когато Масол свършил арията, бурните аплодисменти внезапно се прекъсват: от горе, от високото, където бил отправен погледа на Масола, пада един беден машинист на сцената и бива отнесен мъртъв.
към текста >>

Всички „партии“, които се самооценяват като „народни“, „демократически“, още по-демократически (радикални, социални и пр.), па даже и селските книжни милионери, се надпреварват да се покажат, че милеят за народа си и искат да го спасят от лошото положение.
През войната, за нещастие, българите бяха поставени на страната на злото, което действуваше чрез всички свои оръдия, в това число и чрез тогавашния началник на военното духовенство. Политическите партии — ако дружествата за лично обогатяване биха могли да се нарекат с това прозвище — бяха в услуга напълно на злото: едни с преки действия, под заповедите на Германия, други чрез маскирано съдействие, а трети чрез умишлено бездействие или, според признанието им, чрез „свиване партийното си знаме“. Първите крадяха открито, без никакво стеснение, и убиваха с драконовски военно-наказателни закони и с изгладняване на населението, вторите им помагаха с одобрение на бюджетите, военните кредити и всички противоконституционни закони, а третите мълчаха, от природно малодушие и морална слабост. Всички общо, обаче, докараха катастрофата и бедствието на народа. Сега разприте им продължават, за сметка на народа. Всички „партии“, които се самооценяват като „народни“, „демократически“, още по-демократически (радикални, социални и пр.), па даже и селските книжни милионери, се надпреварват да се покажат, че милеят за народа си и искат да го спасят от лошото положение. А тя, всички събрани заедно, не могат да уредят даже прехраната му. По-добра атестация за техния общ фалит не трябва да се иска. Може да се поддържа, от окултно гледище, че едни от българските „партии“ са паразити на народното тяло, а други — неговите задръстени черва. И едните, и другите трябва да се очистите, чрез едно добре действуващо пургативно средство и дезинфекция. Нека не ни се сърдита, за тая диагноза: ние говорим откровено, самата истина.
към текста >>

89. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Вярно е, че българинът е привикнал до сега, поради лошото влияние на нашите училища и на нашия периодически печат, да не цени хубавото и полезното, а да предпочита евтиното, макар и най-безсмисленото, безвкусното и вредно печатно издание.
Само така ще се разкъса дебелата обвивка на умствения и духовен паразитизъм и само по тоя начин всеки ще изпълни мисията си на земята. Помагайте на нуждаещите се братя, самопожертвувайте се за тях! За това никога не е късно: работете, работете, работете безкористно и предано за благото на ближния! Като се въодушевляваме от тоя велик божествен зов, който сме поставили като мото при заглавието на списанието ни, ние каним всички чистосърдечни и добри наши приятели да ни укажат най-големо съдействие за закрепването и напредъка на това издание. Достатъчно е всеки да помисли за минута, колко труд и разноски се изискват, за да се приготви, при сегашните обстоятелства, в такъв вид и с такова съдържание, това списание. Вярно е, че българинът е привикнал до сега, поради лошото влияние на нашите училища и на нашия периодически печат, да не цени хубавото и полезното, а да предпочита евтиното, макар и най-безсмисленото, безвкусното и вредно печатно издание. Но никой не трябва да се подчинява рабски на тоя вкоренен предразсъдък! Във всяка оценка трябва да се влага здрав разум. А тоя разум диктува всекиму да разбере и признае, че при такава луксозна хартия, която днес се продава 18 лева килограмът — а тя е необходима за списанието и за красивата му външност, според техническите изисквания, и за неговата трайност, според ценността на поместваните трудове — при скъпият печат, при невероятно повишените цени на клишетата и всички други, предвидени и непредвидени, разноски, абонаментът на списанието — 80 лева годишно, плащан на срокове — е, сравнително с цените на обикновените книги за прочит и непотребни партизански списания, минимален! Щом се направи такава съвестна оценка, не може да не се затворят всички клеветнически уста, които критикуват или от простота, или от скъперничество, или пък от злоба и завист! Ние, обаче, няма да се стреснем от подобни злоезични критики.
към текста >>

90. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако пък главната линия и линията на живота се съвпадат, или ако главната линия съвсем липсва, тогава това е най-лошото разположение, което въобще може да се наблюдава на ръката.
Чрез прокараните на фиг. 17, презполовителни линии се намират точките на десета, петнадесета, двадесет и пета и тридесет и пета година. Едно важно наблюдение, с което би трябвало да се почне всяко хиромантическо тълкувание, е следното: когато главната линия и линията на живота в началото си с доста отдалечени една от друга, както е показано на фиг. 17, лицето има непоколебима вяра в себе си и своята звезда и почти във всичките му предприятия ще има успех. Ако двете линии със съединени помежду си чрез малки междинни линии, тогава лицето не притежава самоувереност и се предоставя на случайното щастие. Ако пък главната линия и линията на живота се съвпадат, или ако главната линия съвсем липсва, тогава това е най-лошото разположение, което въобще може да се наблюдава на ръката. Такъв човек е винаги безнадежден, той преживява несполуки в предприятията си. Линията на сърцето, както и името и показва, има връзки със сърдечните прояви, душевното настроение и идеалната любов. Колкото по-изразителна и по-ясна е тази линия, толкова по-благороден и по-великодушен е човекът, толкова повече той проявява верност и преданост. От пресечните точки на сърдечна, та линия с другите се определят времената за големи душевни вълнения и грижи, които пък с означени с пречупвания в линията, чрез веригообразна форма в линията, покрай която се виждат малка зъбци. Определянето на моментите в живота и тук става както при главната линия, също и тук пресечните точки с линиите на съдбата, на слънцето и на Меркурий маркират Определена възраст.
към текста >>

Астрологията ги учи колко време ще трае лошото време, и знанието, че това е само един преходен облак, който затъмнява слънцето, ще им даде сила.
На такива хора изобщо е неуместно да се съобщава нещо за „лоши аспекти“ в бъдещето. Но, че имало слаби натури, които не могат да понесат истината. това още не може да бъде достатъчно основание да не се съобщава истината и на силните. Тъкмо за последните знанието на истината е от голяма полза. Но и по-слабите биха могли да придобият сила, ако само биха мислили за добрите аспекти, които без друго трябва да дойдат по-сетне и те им помогнат. Астрологията ги учи колко време ще трае лошото време, и знанието, че това е само един преходен облак, който затъмнява слънцето, ще им даде сила. Между тези, които се занимават с един или друг клон на окултните науки, има много, които съзнателно твърдят, че астрологическите влияния нямат вече за тях значение, защото постепенно ги били надрасли. Вярвайте, че тези хора не схващат пълното значение на думите си и, освен това, те са слепи спрямо своите грешки и недостатъци. Никой не се е издигал никога тъй високо, че да е стоял над тези влияния! Дори най-висшето Его, което доброволно се въплъти на тази земя, си наложи ограничения. Тези влияния въздействат на всички ни, от най-низшия до най-висшия, макар че върху последния се изразяват по-хармонично и в това се проявява различието.
към текста >>

91. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това чувство се укрепява още по-здраво, когато чрез развития естетичен вкус доброто се възприема като красиво, а лошото като грозно.
При не благоприятни условия този план ще трябва да се приложи в по-опростен вид, но все пак няма да има право този възпитател, който казва, че при неблагоприятни условия не е възможно да се направи нищо в това направление. С най-прости средства може да се постигне много нещо, ако възпитателят разбира от работата си. Любов към живота, жизнерадост, настойчивост в почнатата работа, — всичко това дохожда от правилното развитие на вкуса към хубавото, художественото. И колко ще се облагородят и украсят отношенията на хората един към друг чрез естетичната култура! Видехме, че нравственото чувство също се култивира през този период чрез идеални авторитети и други средства. Това чувство се укрепява още по-здраво, когато чрез развития естетичен вкус доброто се възприема като красиво, а лошото като грозно. Умът, т. е. чистата мислителна способност, оперирането с отвлечени понятия, трябва да се остави съвсем на страна през тази възраст (до половата зрелост). Той трябва да зрее от само себе си в периода, когато душата възприема в символи и живи образи живота и природните тайни. Покрай другите душевни преживявания в периода между седмата година и половата зрелост постепенно ще крепне и мислителната способност. И тя така ще се укрепи, че след половата зрелост човек ще стане способен да си образува напълно самостоятелно свое мнение по житейските и научни въпроси.
към текста >>

92. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако малката ръка е дебела, това намалява лошото значение, особено пък ако и цветът е приятен.
Когато пък ръце с голяма площ и твърди, мъчно подвижни пръсти са свойствени на раса, която се намира в началото на своето развитие. Такива ръце строят пирамиди и циклопски укрепления или означават склонност към фетишизъм. Малка, стройна ръка означава гордост, холеричен темперамент, склонност към разпуснатост и към меланхолия. Ако такава ръка е влажна, това намалява лошите предразположения и Означава духовитост. Малка, стройна и суха ръка, която има цвета на Сатурн или Меркурий (тъмносив в разни нюанси), означава крадлив човек, който е и лукав, подозрителен и замислен. Ако малката ръка е дебела, това намалява лошото значение, особено пък ако и цветът е приятен. Гладка ръка, без косми, означава женствен човек, у когото малко се проявява наклонност към чувствени удоволствия. Космата и корава ръка означава обикновено непостоянство у човека, който иначе е твърде силен, но не много умен. 4. Симетричност на ръката За да бъде ръката симетрична, правилна, трябва да има следните размери : Разстоянието, на което се намира отдалечена средата на безимения пръст от средата на малкия пръст, трябва да се съдържа четири пъти в широчината на ръката, мерено от дъното на показалеца до дъното на малкия пръст, и девет пъти в дължината й, мерено от върха на средния пръст до корена на китката. Ръката, която отговаря на тези мерки, има правилна големина и означава щастие. Разстоянието, което вземаме тук за основна мярка, е обикновено толкова голямо, колкото вторият член на средния пръст, затова и тази част може да се употреби за мярка.
към текста >>

93. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Неговото становище е това на критик, който отделя доброто от лошото, чистото от нечистото.
Третият деканат има за съвладетелка Венера (), която към другите качества на Вирго прибавя дружелюбност и любов към изкуствата. Вирго-типът трябва да се стреми към по-широко схващане на нещата и да гледа да надвива своя егоизъм. Трябва да се грижи за добро храносмилане и да избягва подправките. в М. С. Стремеж към чистота и опити да се повиши обществената нравственост к здраве, — чрез вкореняване послушност към универсалните закони, които ги управляват. Неговото становище е това на критик, който отделя доброто от лошото, чистото от нечистото. в десц. значи ясен и практичен характер със слаба фантазия и затова не е симпатичен за другите. в I. С. Основната черта на характера е чистота, поради което съществува омраза към всичко болно и нечисто. () ЛИБРА — Везни Владетел .
към текста >>

94. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но това „двойно книговодство“ е най-лошото, най-опасното, което можем да искаме.
Обаче, при такова положение на работите няма да се постигне нищо. Напротив, вместо да се изпишат вежди, могат да се извадят очи. В краен случай, най-много, което може да се постигне по този начин, е да се препоръча на учениците „двойното книговодство“ на Вагнер. Той предлага човек да има двойно книговодство в душата си: едно за научните въпроси, а друго за религиозните. Към научните въпроси човек да се отнася строго критически, а към религиозните със сляпа вяра, без да обръща внимание да бъде тя в хармония с неговия разум. Но това „двойно книговодство“ е най-лошото, най-опасното, което можем да искаме. Тогаз ще получим раздвоени, фалшиви характери. Но това не е и възможно в днешния век. Вярно е, че правилно развити характери са възможни при едно дълбоко религиозно съзнание, което трябва да се стремим да събудим у ученика. Въпросът е само, по какъв начин да стане това. Това трябва да стане по начин, че да не се явява в душата на ученика пропаст между вярата и разума.
към текста >>

Ако насочим детската енергия в добро направление и то доброволно, свободно, а не по принуждение, тогаз съвсем излишно ще бъде да се грижим за лошото поведение на учениците, за развалата им, за наказанията им и пр.. Няма да става и въпрос за развалата им, понеже такава няма да има.
И обратното: ако се прояви в добро направление, то вече не остава излишна енергия за проява в лошо направление. Това именно се казва канализиране на датската енергия. Енергията на детето вместо да се сподавя, трябва да се насочи в добро направление и то по един непринудителен начин. Реката може да причини големи пакости; при пороен дъжд може да причини наводнение, което да отнесе къщи, снопи, мостове, добитък и пр. Обаче, същата река, използвана целесъобразно може да се направи не само безвредна, но може да се използва силата й за каране на воденици, трамваи и за електрическо осветление. Ако насочим детската енергия в добро направление и то доброволно, свободно, а не по принуждение, тогаз съвсем излишно ще бъде да се грижим за лошото поведение на учениците, за развалата им, за наказанията им и пр.. Няма да става и въпрос за развалата им, понеже такава няма да има. Както казах на своето место, за да бъдем гарантирани, че свободното възпитание ще бъде безопасно, необходимо е като условие да имаме канализиране на детската енергия. Сега пита се, как може да стане това канализиране. Много просто: всичката работа на възпитателя ще се състои в това да заинтересува ученика да вложи своята енергия в добро направление. В днешното училище това не се постига. Това ще се постигне при активното обучение, когато ученикът с цялата си душа, с всичките си сили участва в училищната работа.
към текста >>

95. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

От това виждаме, че доброто влияние на Сатурн води към възвишение, а лошото му влияние се изразява в разни форми на ограничението, като студ, жестокост, равнодушие, небрежност скъперничество, недоверие, фалшивост, подлост, страхливост, боязън, меланхолия и апатия.
Диаметърът му е 10 пъти по-голям от този на земята, материята (масата) му 90 пъти колкото земята, а обемът му 750 пъти. Гъстотата му е само 0.11. Сатурн се връща около 140 дни назад и 5 деня изглежда неподвижен. Боите му са: сива, черна и зелена, белегът му Д. Според митологията, Сатурн (Хронос) гълта децата си, но ги оставя да се родят отново, щом познаят силата му. От това виждаме, че доброто влияние на Сатурн води към възвишение, а лошото му влияние се изразява в разни форми на ограничението, като студ, жестокост, равнодушие, небрежност скъперничество, недоверие, фалшивост, подлост, страхливост, боязън, меланхолия и апатия. Онези, които силно попаднат под това низше влияние на Сатурн, прекарват най-мизерното съществуване и често свършват със самоубийство. Такива хора се познават между хиляди други по слабата си малко приведена конструкция, черна коса, тънка брада, дълго и хлътнало лице, тъмни и мрачни очи, които никога не ни поглеждат право в лицето, а с насочени към земята. Такива хора нямат успех, каквото и да предприемат; те разпространяват около себе си една атмосфера на мизерия и печал, което отблъсва другите. Те обичат уединението. Сатурн владее над костите и ставите, черния дроб, далака, лявото ухо и коленете.
към текста >>

96. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Пожелае ли ни някой приятел при раздялата „по-скорошно оздравяване“, това той казва с един загрижен и състрадателен тон, който ни кара да се страхуваме от най-лошото.
Те постоянно боязливо ни на- помнят за нашето състояние. Всякой и всичко ни втълпява представата за слабост. Никой не ни изпраща собствения си мисловен образ на сила и благосъстояние. Отвсякъде ни заобикаля представата за болестта! Духовните сили на всички окръжаващи действат във фалшиво направление. Пожелае ли ни някой приятел при раздялата „по-скорошно оздравяване“, това той казва с един загрижен и състрадателен тон, който ни кара да се страхуваме от най-лошото. Тогава се получава „субстанцията“ на това, от което се опасяват! Роднините, които са „угрижени“ за нас, работят за нашето съсипване. Трябва да се предадем на мисли за щастие и здраве с всички фибри на съществото си, седмица след седмица, месец след месец, година след година, и да представяме собствения си образ „освободен от всяко зло“, докато тази представа стане една идея-фикс, втора натура, и несъзнателно да продължава действието си. * * * Целият животински и органически живот преминава фази на изменение — неактивността като подготовка към подновено съществуване — както когато е стават големи промени в организма, които правят животното лениво и слабо. Природата изисква спокойствие за делото на регенерацията.
към текста >>

„Химическото изкуство, казва Кролиус, се състои в това, да отдели доброто от лошото, полезното от безполезното, пепелта от огъня, минералния дух от материята, отровите на медицината от здравословния балсам, светлината от тъмнината, животът от смъртта... чистото, небесното, ядката и семето от земното, нечистото, черупката, кожата, кората, обвивките, камъните, утайките, истинските жилища и облекла на медикаментите, противни на човешкото тяло“.
Според Парацелза, тази духовност става квинтесенция и се счита за душа на дрогата, сиреч като нещо относително нематериално, като динамизъм, а не като химическа маса. То е, както показва името му, пета форма, по-висша от четирите елементи, по-тънка следов., от твърдото, течното, газовото и радиевото състояние, съответно може би на отделената молекула и, според учението на Окултната химия, на първичните, преходните и свръх-елементите, Във Великото минерално Дело, тази квинтесенция е нарисувана с главата на ал- химическия дракон, на който двете крила са огънят и въздухът, а двете лапи — водата и земята. Никола Фламел, в една от своите фигури, ни го показва под формата на една роза с пет листа, като излиза от живачния камък под влиянието на всемирния дух. Давид Планискампи, като говори за тази квинтесенция, не се поколебава да го смета за пети елемент (ние бихме могли да го отнесем към индийския Акаша), който „природата“, като истински артист, извлича от четирите първи и който е принципът и основата на нашето божествено изкуство“. Целта на спагиристите, прочее, е да извлекат квинтесенцията. „Химическото изкуство, казва Кролиус, се състои в това, да отдели доброто от лошото, полезното от безполезното, пепелта от огъня, минералния дух от материята, отровите на медицината от здравословния балсам, светлината от тъмнината, животът от смъртта... чистото, небесното, ядката и семето от земното, нечистото, черупката, кожата, кората, обвивките, камъните, утайките, истинските жилища и облекла на медикаментите, противни на човешкото тяло“. „Спагиристите са били всякога съгласни, казва Жоливе-Кастело, че гъстата маса на тялото, която крие във вътрешността си и в центъра си мощния и тънък дух на бъдещия еликсир, спъва казаната сила да се прояви или, най-малко, намалява интензивното й действие. Прочее, от първа необходимост е да се разкъса гъстата обвивка на тялото, за да се извади активния елемент от неговия затвор“. Посочените приготовления на спагиристите се състоят в дълги и сложни манипулации. Целта им е да възбудят качествата на дрогата или, с една реч, да я диминазират. У Парацелза много ясно се изтъква идеята, че медикаментът не действа със самото количество на материята си, но с невидимите сили, които възбужда и туря в движение.
към текста >>

97. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Попада ли началото на някоя болест в неблагоприятен звезден час, но в една благоприятна татва, то лошото влияние се намалява, попадне ли в един благоприятен за нея звезден час, обаче в неблагоприятна татва, то добрите влияния на планетния час ще бъдат повече или по-малко отслабени.
Бих се отвлякъл твърде много, ако вземех да привеждам и други примери. Обаче, искам да обърна вниманието на четеца и върху това, че има много предимства, когато е известен деня и часа на заболяването. Тогава си построяваме един така наречен хороскоп на заболяването, който ще ни укаже за определянето на цветовете големи услуги. Самото прекарване на болестта се определя в зависимост от звездния час и съответната татва, така: Слънчев планетен час: неблагоприятно прекарване на болестта, свързано с висока треска. Лунен план; час; променливо и много неравномерно прекарване Сатурнов; час; Опасни и смъртоносни, най-малко твърде продължителни болести Юпитеров; час; Бързо оздравяване Марсов; час; Трудно прекарване свързано с горещини и трески Венерин; час; Бързо оздравяване, леко прекарване Меркуров; час; Безопасно и бързо оздравяване Апас-татва: Променливо и много неравномерно прекарване на болестта Притви-татва: Безопасно и бързо оздравяване Теяс-татва: Неблагоприятно прекарване, свързано с висока треска Ваю-татва: Бавно изцеление Акаш-татва: Опасни и смъртоносни, най-малко твърде продължителни болести. Попада ли началото на някоя болест в неблагоприятен звезден час, но в една благоприятна татва, то лошото влияние се намалява, попадне ли в един благоприятен за нея звезден час, обаче в неблагоприятна татва, то добрите влияния на планетния час ще бъдат повече или по-малко отслабени. За да могат да се правят подобни изчисления, необходими са, обаче, известни познания по астрология, защото и татвите не действат винаги еднакво силно по отношение на са- ответните им планети. В моята излязла след войната книга „Учебник по хромо- терапия“ са взети точно и подробно под внимание всичките тези фактори, също е дадено и тяхното изчисление. Обаче, трябва внимателно да се работи според дадените тук упътвания. В следния отдел ще се запознаем с важното лечебно средство на астро-хромотерапията, а именно с голямото значение на така наречената цветна стая. V. Цветна стая Какво се разбира под „цветна стая“?
към текста >>

98. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Знаете ли, че аз преди всичко виждам само лошото у хората, че аз съм отровена от людската несправедливост и че моите думи са хладни и корави като стомана?
Сърцето ми гори от желание да служа Богу, но не умея. Разкажете ми своя живот, споделете с мене своята опитност или, по-добре, позволете ми да ви разкажа своя живот и помогнете ми да се ориентирам в измъчващите ме въпроси. Мис Елтон се засмя. — Вие искате да чуете мнението ми, да разкритикувам дейността, характера ви? А знаете ли, че аз съм жестока и безпощадна? Знаете ли, че аз преди всичко виждам само лошото у хората, че аз съм отровена от людската несправедливост и че моите думи са хладни и корави като стомана? — Да, аз знам, но такива сурови думи именно ми трябват. Вие ще ми направите голяма услуга, ако ми кажете истината, и ние ще се издължим един на друг. Девойката млъкна за една минута. — Твърде необикновено предложение, каза тя. Животът, става съвсем интересен.
към текста >>

99. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И което е най- лошото, Марс в хороскопа на г.
Милран, който е роден в Париж, на 10 февруари 1859 год. Слънцето в неговия хороскоп се намира в добра позиция спрямо Слънцето на г. Еберт — нещо, което свидетелствува за активността на двамата в работническата партия — но то е единственото им съчувствие. Сатурн, в хороскопа на г, Милран, е както в оня на г. Поанкаре, в опозиция с Слънцето на г. Еберт. И което е най- лошото, Марс в хороскопа на г. Милран е в опозиция на Марс на г. Еберт. Тези положения представляват по най-бележит начин, че опозицията между тия двама хора е твърде голяма. Аз бях предсказали другаде, че планетата Марс ще играе голяма роля през 1923 год. Това предсказание се указа вече точно- Аз предсказах още, че през август 1923 г. ще има един твърде критически период за Европа, а между друго и за Франция.
към текста >>

Волята на черния магьосник, имаща желязна твърдост, управлявана непрестанно към една егоистична цел, ще се сблъска рано или късно с Великата Воля и рано или късно ще се съкруши сама: това е опасността, която чака черния магьосник, опасност, срещу която ученикът на окултизма е предпазен като му забраняват да употребява своето знание за лични цели, защото макар човек да не може да стане чер магьосник, освен когато съзнателно се разбунтува срещу Великата Воля, като й противопостави своята лична воля, все пак е добре да се разбере същността на черната магия и се угаси лошото още в самото му начало.
Но ако човек туря волята си на работа за една егоистична цел, за да задоволи личните си желания или амбиции — такъв човек става черен магьосник, една опасност за своята раса, а резултатите от неговите действия забавят и спират вървежа на човешката еволюция. Неговото същество се съсредоточава изцяло върху самия него. Той се отделя все повече и повече от близките си, като се обкръжава от една обвивка, която го изолира от всичко околно и която обвивка, чрез упражнението на неговата сила, става от ден на ден по-гъста и по-дебела. Волята на магьосника е всякога могъща, но тая на белия се обляга на могъщата сила на самия живот. Когато е потребно и когато обстановката го изисква, тя се съединява непрестанно с Великата Воля, със Световния Закон. Волята на черния магьосник, имаща желязна твърдост, управлявана непрестанно към една егоистична цел, ще се сблъска рано или късно с Великата Воля и рано или късно ще се съкруши сама: това е опасността, която чака черния магьосник, опасност, срещу която ученикът на окултизма е предпазен като му забраняват да употребява своето знание за лични цели, защото макар човек да не може да стане чер магьосник, освен когато съзнателно се разбунтува срещу Великата Воля, като й противопостави своята лична воля, все пак е добре да се разбере същността на черната магия и се угаси лошото още в самото му начало. Светията, който хармонизира в Себе си всички противоположни сили, е истински бял магьосник. Черният магьосник, напротив, употребява за свои лични цели всичките сили, които придобива от знанието и си служи с тях за да задоволи своето отделно съществуване. Със своите егоистични желания той усилва несъгласието, което отравя света, и всякога търси да докара хармония само в недрата на своите частни постижения. Разни вести Международни конгреси по психизма. Нашият колега и бележит психист, г.
към текста >>

100. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Не е вече въпроса, нашите модерни окултисти, както некогашните си самонадеяни предшественици, да запитват направо незнайното, да достигат до произхода на безпричинната причина, да обясняват необяснимото преминаване на безкрайното в крайно, на незнайното в познато, на духа в материята, на доброто в лошото, на абсолютното в относителното, на вечното в нетрайното, на невидимото във видимото, на неподвижното в движимото, на скритото в явното, и да намират във всичко това неразбираемо една теогония, космогония, религия или морал, които да не бъдат толкова безнадеждни, колкото мрачините, отдето са били заставени да ги извлекат.
Дължат ли се те изключително на непознатите сили на подсъзнанието или на невидимите души, които не съществуват изобщо или не съществуват вече като хора? Големият интерес — би могло да се каже целият интерес — е именно там, но отговорът е още непризнат, официално, макар че се очертава тенденцията да го търсят в един по-друг свят от нашия; и доказателствата на спиритизма от хората на чистата наука, като Сър Оливер Лодж и още по-прочутият професор Крафорд в това отношение са вече твърде знаменателни. Няма да пиша пак върху съобщенията с духовете, виденията на живи и умрели, събития,-предсказващи смъртта на някое лице, психометрическите и медиумическите манифестации, които аз съм скицирал в етюда „Смъртта“ и „ Непознатия гост“. Това. което съм казал в тия книги, можа да даде една временна обща идея, временна, защото всичко е временно в тия области, но достатъчно за сегашното състояние на метапсихическата наука по тоя предмет. Но има друго, което изцяло липсваше в рамките на моята тогавашна работа и което трябва да добавя днес, преди всичко, защото преглеждам набързо, но толкова подробно, колкото е възможно, в една книга достатъчно кратка, всичкият минал окултизъм, а и още по-вече, че именно от тая точка аз искам да хвърля едно неочаквано осветление върху много други въпроси и да изтръгна, ако не заключения, поне някои изводи, с които да завърша тая книга. II. Не е вече въпроса, нашите модерни окултисти, както некогашните си самонадеяни предшественици, да запитват направо незнайното, да достигат до произхода на безпричинната причина, да обясняват необяснимото преминаване на безкрайното в крайно, на незнайното в познато, на духа в материята, на доброто в лошото, на абсолютното в относителното, на вечното в нетрайното, на невидимото във видимото, на неподвижното в движимото, на скритото в явното, и да намират във всичко това неразбираемо една теогония, космогония, религия или морал, които да не бъдат толкова безнадеждни, колкото мрачините, отдето са били заставени да ги извлекат. Сполетявани от многобройни разочарования, те се задоволяват с една по-скромна роля. Всред една наука, която самото естество на изследванията е направило почти необходимо материалистична, те завладяват търпеливо едно островче, дето събират явленията, за които законите или, по право, навиците на материята, такива каквито мислим да ги знаем и познаваме, не са достатъчни да ги обяснят. Малко по-малко, по такъв начин, достигаме, ако не да се убедим, то поне да се упътим към доказателството, което има в човека, че могат да го смятат като един микрокосмос, една духовна сила, различна от тая, която отделят органите или неговият материален мозък и съзнание и които не зависят изключително от съществуването на тялото му. Да признаем: това островче на нашите окултисти, които сега вземат името метапсихисти, е още в доста голямо безредие. Там се забелязва всичката бъркотия на една скорошна и временна постройка.
към текста >>

Там виждаме твърде несигурното да се мъдри до несъмнено доказаното, превъзходното до лошото, началото—до края.
Всред една наука, която самото естество на изследванията е направило почти необходимо материалистична, те завладяват търпеливо едно островче, дето събират явленията, за които законите или, по право, навиците на материята, такива каквито мислим да ги знаем и познаваме, не са достатъчни да ги обяснят. Малко по-малко, по такъв начин, достигаме, ако не да се убедим, то поне да се упътим към доказателството, което има в човека, че могат да го смятат като един микрокосмос, една духовна сила, различна от тая, която отделят органите или неговият материален мозък и съзнание и които не зависят изключително от съществуването на тялото му. Да признаем: това островче на нашите окултисти, които сега вземат името метапсихисти, е още в доста голямо безредие. Там се забелязва всичката бъркотия на една скорошна и временна постройка. Всеки занася там ежедневно своите малки или големи открития и ги разтоварва и натрупва както и да е по плоския песъчлив брег. Там виждаме твърде несигурното да се мъдри до несъмнено доказаното, превъзходното до лошото, началото—до края. Време е вече да се извадят от това изобилие и богата смесица от материали някои общи закони, които да турят там малко ред, но съмнително е, че ще успеем още от сега, защото инвентарът не е завършен и за допущане е, че едно неочаквано откритие може да направи всичко отново въпрос на тълкуване и да обърне наопаки и разтърси издъно всичките, и най-добре обоснованите теории. Чакайки, ние можем да се опитаме да започнем отначало. Понеже явленията, които са събрани, се стараят да установят, че духовната сила, която се излъчва от човека, не зависи изцяло от неговия мозък и от живота на живото тяло, то ще бъде логично да се докаже най-напред, преди всичко, че мисълта може да съществува и без мозък и че в действителност тя е съществувала преди да е имало какъв и да е мозък. Ако това се докаже2), послесмъртният живот и всички явления на подсъзнанието ще станат почти естествени и във всеки случай много по-лесно обясними. III. Голямото възражение, което материалистите винаги са правили на спиритуалистите и което още поддържат не по малко разпалено днес, се резюмира така: няма мисъл без мозък.
към текста >>

НАГОРЕ

0.32788300514221