Търсене в текстове за 'Лост'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 131 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ ЗА ОКУЛТИЗМА - В. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ето защо, явявайки се за съвременниците като ново учение, окултизмът има допирни точки с всички нови научни, философски, религиозни и социални движения, които колкото и различни да ни се струват са само отделни предвестници на новото цялостно окултно разбиране на живота, което бавно, но сигурно по еволюционна необходимост настъпва.
То няма да се спират и на възраженията на ония, които смятат, че тяхното разбиране на живота е пълно и са готови бързо и категорично да утвърдят или отрекат всяко друго разбиране. Най-сетне, то няма да изнася окултни въпроси, които могат да намерят другаде по-обстойно и по обширно обяснение. Неговата задача е малко по-друга. Окултизмът е цял мироглед. Той включва всички големи и малки въпроси, които са били и са предмет на наука, философия и религия. Ето защо, явявайки се за съвременниците като ново учение, окултизмът има допирни точки с всички нови научни, философски, религиозни и социални движения, които колкото и различни да ни се струват са само отделни предвестници на новото цялостно окултно разбиране на живота, което бавно, но сигурно по еволюционна необходимост настъпва. И всички признават, че днес човечеството преживява обща криза. Настава като че ли време за преоценка на ценностите. Нещо старо се руши. Някаква празнина се отваря в живота на хората... Но, заедно с това неусетно се заражда копнеж към нещо „друго", към нещо „ново". Хората търсят, чакат нещо.
към текста >>

2. ЕЗИКЪТ НА ПРИРОДАТА - Г.Р. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Защото окултизмът в неговата цялост е мъчно изложим на съвременен език, като лесно разбираема философска система.
ОБЩИ БЕЛЕЖКИ ЗА ОКУЛТИЗМА На окултизма могат да се дадат кратки определения. Кратките определения обаче, ако и верни, са много общи. Оня, който иска да добие по-пълна и по-вярна представа за окултизма, трябва да прочете поне няколко окултни книги. Защото окултизмът в неговата цялост е мъчно изложим на съвременен език, като лесно разбираема философска система. Правени са опити в тая насока. Тия опити обаче, могат да послужат само като материал, от който четеца, според силите на собствената си мисъл, може да схване и изгради цялото. Окултизъм произлиза от латинската дума occultus, което значи скрит, таен. И определят окултизма като знание за скритите, тайните неща и сили в природата. Има ли в природата скрити, тайни неща и сили, които не можем непосредствено да наблюдаваме?
към текста >>

3. ЗА СВОБОДАТА - Г.Т. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И ако някои от твърденията на тези науки ни се струват на пръв поглед странни и, безосновни, то е защото ние виждаме така да се рече, само мънички отсечки от цялостните процеси, в които се развива живота на природата.
Но в окото се отразяват не само физиологичните промени на организма. Окултната наука твърди, че в него се отразява мъничката вселена на човека с всички промени, които стават в нея – от мига на раждането до последно издихание. И не само окото на човека говори живият език на природата, а и целият му организъм. Френологията, Физиогномията, Хиромантията, Графологията и сродните им науки изучават този език във връзка с характера на човека. Те всички имат своята дълбока, вътрешна страна, която едничка може да ни разкрие невидимите връзки, които свързват организма на човека с целокупния организъм на живата природа. И ако някои от твърденията на тези науки ни се струват на пръв поглед странни и, безосновни, то е защото ние виждаме така да се рече, само мънички отсечки от цялостните процеси, в които се развива живота на природата. Запример на всеки, който не може да се откъсне от ограничените представи на сетивата, първом ще се стори нелепица учението на Астрологията за планетните влияния. Та мигар онези светли точки, които виждаме в пространството, на милиони километри далеч от нас, могат да упражнят какво годе влияние върху нас! Пък и нали Астрономията ни учи, че в повечето от тях надали има органически живот? Така е, наивният реализъм на нашите сетива така ни казва. Ала онези, които виждат по-широко и по-дълбоко от нас ни казват, че туй което изглежда разкъсано и далечно, всъщност е един целокупен жив организъм, в който тече един единен живот.
към текста >>

4. ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА - Д.Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ето защо всяка жива душа казва: „Дайте ми воля да раста, не ме ограничавайте и не обирайте безмилостно плодовете, които узряват по вейките на моя живот.
И няма по-естествено искане от искането на всяко живо същество: да му се дадат условия и простор да расте, „да се движи" по ония естествени линии, които вътрешните закони на живота му очертават; да не му се причинява неестествена болка, която би спънала правилния му растеж. Когато житното зърно страда в земята и се бори с почвата, за да поникне навън на божието слънце, това са естествени страдания, наложени от вътрешното естество на живота. Но когато човек отиде и олющи сочната кора на младата фиданка, или ошмули вейките й от току що избуялите листенца – това са неестествени страдания, защото са ненужни. Най-после, всяко същество иска да не му се отнема необходимото за живота, неговата насъщна храна. Това са прости истини, които всеки, който живее, знае. Ето защо всяка жива душа казва: „Дайте ми воля да раста, не ме ограничавайте и не обирайте безмилостно плодовете, които узряват по вейките на моя живот. Оставете ме свободно да ги употребя така, както животът ме учи – за свое благо и за благото на моите ближни". Но ако всеки човек иска това за себе си, не е ли естествено да го даде и на другите? Благото, което човек иска за себе си, трябва да го даде и на другите. Законът на единния живот така ни учи. И тук – тъкмо тук стои възелът.
към текста >>

5. АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Подлост у лъва никой още не е констатирал.
Добротата на гълъба, търпеливостта на вола, наивността на елена, това са все характерни черти за тия деца на светлината. Вземете птичките, те пеят само когато има слънце и хубаво време. В мрачни, облачни дни – мълчат. Вземете лъва, макар и граблив, но в неговия характер има нещо благородно. Записани са за него много благородни подвизи. Подлост у лъва никой още не е констатирал. Има изобщо много наблюдения, които показват, че има дълбока разлика в характерите на животните, пък и на хората, които живеят в близък контакт със слънчевите лъчи, и ония които рядко или никак нямат отношение с тая светлина. Във връзка със светлината, аз желая да посоча и ония факти, които са наблюдавани при слънчеви затъмнения. При такива затъмнения петлите почват да пеят, но пойните птици млъкват. Ако такова затъмнение свари птицата по време на хвъркане, тя пада на земята или се блъска в зданията. Прилепите и бухалите излизат от гнездата си.
към текста >>

6. ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Те дирят оня лост, чрез когото да повдигнат тежката врата, която е скривала истината от очите на човечеството.
Когато те се съчетаят, когато те се слеят - ражда се творческият копнеж. Сама по себе си красотата е в допир с нещата, с формите, но е извън тях, извън времето и пространството. Някога човек може да чувствува красота, без видим външен обект, да се наслаждава на музика без да чува звук, да носи трепета на лиричният ритъм, ефирен, разлян по незнайните безбрежия на душата. От тук изхожда оня дълбок стремеж по нещо си: някога ясно и определено, някога слабо очертано, широко безпределно, какъвто познават само гениите - цветята на човечеството. И което ги кара да дирят вечната установена стабилност в нещата. Те дирят оня лост, чрез когото да повдигнат тежката врата, която е скривала истината от очите на човечеството. Съвременното изкуство на запада се е занимавало с всичко, което е отсам забранения вход; тук е видимото, изследваемото - в него има красота; но прекрасното е отвъд. Там са го дирили творците на древното, па и съвременно изкуство на Изтока. ІІ Що е истина? Съществува ли реалното вън от нашите представи за него? Тъй пита източният идеализъм.
към текста >>

7. СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Бездруго в очите на моногома, мисълта да се отдаде толкоз обич на сам себе си ще се стори студена, корава и немилостива.
Висшата обич към тялото ще се прояви тогава, когато ние залягаме да го украсим в самотията на гората със същото внимание, с каквото бихме сторили това и в някой многолюден град. Тази обич не би приела да го понижи с някакво гнусно деяние, извършено тайно, което не би сторило и на хорски показ. Ако Бог дари някому хубост и хармония на формите, не е ли рядко този тъй облагодетелствуван човек да се възхищава от този дар на Вишния? Суетност ли е да обичаме, да се възхищаваме, да се силим да усъвършенствуваме и възрастим дарованието, което сещаме че е заложено в нас? Ако Бог е направил мъжа и жената „по свой образ", за обич и възхищение ли е тоя образ, или за ненавист и пренебрегване? Бездруго в очите на моногома, мисълта да се отдаде толкоз обич на сам себе си ще се стори студена, корава и немилостива. И все пак на това може да се погледне от друго гледище – стига да осмислим, че като мисли човек за себе си най-първото – както повелява Безграничния – това всъщност е мисъл и за ближния и е едничко средство да получи той облага. Даровете, дарени от Върховната Сила са „съвършени дарове" и главният белег на един такъв „съвършен дар" е този, че веднъж получен от нас, той изхожда и се пръска за благото и на мнозина други. Щом някой получи тук, наземи, „съвършения дар" на безсмъртие в плътта, нещо което налага съвършено здраве, освобождаване от страдание и болест – този дар става заразителен, защото доброто здраве се придобива тъй, както и болестта. Крайъгълният камък на всяко хармонично развитие е постоянното възрастване на силите – физични и духовни. Това е мъдрост, която се придобива, като я искаме само от Безграничното.
към текста >>

8. За братското сдружаване - К. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Множеството от музикални тонове при една музикална композиция под въздействието от страна на ритмуса, се подразделят на по-големи или по-малки групи, които в своята цялост представляват нещо завършено, нещо закръглено по своето съдържание.
Освен това някои от редицата тонове се акцентуват периодически правилно или неправилно и определят това, което в музиката се нарича такт. Запример в двувременните тактове акцентуват се времената през едно, като акцентуването е в началото на такта В тривременните – акцентуват се времената през две, като в началото на такта стои пак акцентуваното време, и т.н. докато стигнем до сложните тактове, дето акцентите се редуват при една по-сложна периодичност. Запример при 7/16 такт акцентуват се 1°, 3° и 5° време или 1°, 4° и 6° време (В показаните по-долу примери отбелязаните с ъгълче ноти са акцентуваните времена). Тия акцентувани времена, редуващи се правилно периодически, след равни промеждутъци от време, са опорните точки на ритмуса: те са центрове на движението в ритмичните фигури и заедно с времетраенето на отделните тонове създават хилядите вариации на ритмуса. Множеството от музикални тонове при една музикална композиция под въздействието от страна на ритмуса, се подразделят на по-големи или по-малки групи, които в своята цялост представляват нещо завършено, нещо закръглено по своето съдържание. Те от своя страна се раздробяват на още по-малки групи, които пък са съставени от най-малките мелодични елементи – мотивите Последните, свързани помежду си с жива, органическа връзка, образуват по-големи групи, откъслеци, последните на свой ред – предложения, докато стигнем така до тъй наречените периоди, които имат значението и стойността на вече изказана и завършена мисъл. Ще се запознаем по-специално с тия елементи, като материал за изграждане на мелодията, но засега ще кажем само, че те са понятията, представите и образите, които обуславят развоя на музикалната мисъл и дават цена на нейното съдържание. Вие ще чуете мотиви, които се изправят пред вас с всичката сериозност и мъчителна неразрешимост на една проблема; вие ще чуете и ще различите много гатанки, изкусно сплетени от тоновите елементи – гатанки каквито студеният и строг сфинкс винаги предлага на човека за разрешение, за да го допусне една стъпка по-нагоре, дето той ще намери ответ на хиляди въпроси, които го занимават; вие ще чуете да се редуват във вашето музикално съзнание гальовни, нежни, ефирни конфигурации на тонове, които съграждат у вас настроение, вливат в него топлика на симпатията и повдигат вашата впечатлителност или пък и отзивчивост или пък зараждат скръб, болезненост и довеждат до отчаяние. И най-после вие ще чуете елементите на мелодичната линия така стройно наредени и в такава силна логическа връзка помежду им, че пред вас се откроява ясно и конкретно, строго оформена мисъл и за свикналия това музикално възприятие се идентифицира с последователен размисъл, при който не липсват всички главни положения и моменти на мисълта, предизвикана по чисто интелектуален път. Разбира се тук мислителят не ще бъде лишен от чувството на приятност, от топлина в работата си и възторг при постиженията на своята мисъл, което впрочем не трябва да липсва и при самостоятелния мисловен процес.
към текста >>

9. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Така дисциплината ще почива на едни от най-сигурните устои, които ние познаваме: – Съзнателно и вътрешно зачитане и пазене целостта и хармонията в бр.
Понеже братята гледат на своята школа, като едно от средствата за постигне на една вътрешна цел, те съзнателно са поставили или взели пред вид всички възможни жертви, които ще трябва да се направят за разрешение на първите си задачи. И всичко това се прави съзнателно, при пълно вътрешно спокойствие. Заради това, когато многобройните трудности на физ. и дух. живот в школата на братското сдружение предизвикат онези вътрешни несъгласия в кой и да е от членовете на последното, той – като силен мъж, с всичкото търпение на един ученик трябва да издигне поставената си цел по-горе от всякакви противоречия и лични неудобства. Така дисциплината ще почива на едни от най-сигурните устои, които ние познаваме: – Съзнателно и вътрешно зачитане и пазене целостта и хармонията в бр. сдружение, защото разделението винаги се предизвиква от едно ненадейно егоистично настроение. При несъгласия вътре в сдружението, въпроса става още по-деликатен, като се има предвид пълната вътрешна свобода с която разполага всеки. По пътя на вътрешното комунизиране, ние неминуемо ще се срещнем с един стар наш съветник – горделивеца-индивидуалист, с когото ще трябва по един мирен и разумен начин да ликвидираме известни негови навици, нехармониращи с дисциплината на сдружението, а други – да облечем в новата форма, представляваща синтез от най-различни багри. Този индивидуализъм, само в известни свои прояви, разбира се, е необходим при общия живот, за да се проявява всеки в своя естествен обзор и да се избегне опасността от подражанието, което е изправния, нестабилизиран още път на търсещия, представлява не малко зло. Да убиваме своята разумна природа, това рано или късно ще ни доведе до големи разочарования.
към текста >>

Един друг разрушител на целостта на сдружението е голямата физ. работа.
Може би тази бъдеща форма на прехрана ще ни изложи на обществена „критика", може би ще произведе даже в самите нас противотечения, изтичащи от старите консервативни елементи, които още носим – ние знаем, че всяка нова работа се започва трудно и че за изграждането на всяка нова форма на живот, жертви от всякакъв вид са необходими. Според нас земеделските общежития или трябва да бъдат временни, т.е. през известен сезон на годината, или пък земеделският труд да бъде едно от редицата занятия, необходими за създаването на едно завършено стопанство. В такова едно стопанство всички нужди ще бъдат удовлетворявани от личната работа на братята от сдружението. Тази централизирана комуна е, разбира се, една по-далечна цел, защото ние смятаме, че за нея ще бъдат необходими изпитани и изживели описаните по-горе процеси, ученици. Един друг разрушител на целостта на сдружението е голямата физ. работа. Този въпрос е много важен, защото се налага за разрешение още на първо време. Непосилния физ. труд изчерпва, убива лека-полека ентусиазма и на най-предания член на сдружението. Във всяка работата е необходима умереност и разнообразие, в противен случай се получава пресищане и омръзване. А ние мислим, че само резултатите от работата, извършена с желание, са ценни за този, който я върши.
към текста >>

10. Кога узреят плодовете, излиза всичко наяве - Г. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Неправилното разпределение на благата и изкуственото увеличение на материалните нужди от друга страна ограничиха интереса към големите въпроси, които битието в своята цялост ни представя.
За свободата в духовното разбиране на живота Едностранчивото материалистично схващане на живота отвикна съвременните хора да мислят правилно върху духовните въпроси. На етичните проблеми те дадоха твърде механично обяснение, а религията остана за официалното научно светоразбиране само един стадий в развитието на човечеството. Неправилното разпределение на благата и изкуственото увеличение на материалните нужди от друга страна ограничиха интереса към големите въпроси, които битието в своята цялост ни представя. Нравствеността, чиято правдива основа не се оспорваше теоретически от никого, остана до голяма степен чужда за живота. За религията, доколкото продължаваше да се проявява тук и там, се сложи негласно популярното схващане, че по традиция тя е област, отредена специално за черквата. Това мълком се прие и от представителите на самата черква, които нямаха вече в своя защита друг по-силен аргумент от тоя. И какви възгледи имаме днес по отношение на основните въпроси на живота. От една страна наука със своите факти и опитно изследване, от друга – черква с нейните догми, йерархия и ритуал и от трета – неустановеност в етичните понятия и норми.
към текста >>

Народът, който непосредствено се сблъсква с всички най-разнообразни въпроси на живота, загубил вяра в искреността и силата на своите официални водители, винаги съзнателно или подсъзнателно се е стремил към едно единно и цялостно схващане на живота.
Бидейки последователни на себе си до край, наука и черква се взаимно изключват. Въпреки това обаче, те са примирени формално днес на една практическа база, а именно, в еднаквите им отношения с държавата, на която често са в услуга. Това примирение мълком се обосновава и от двете страни със старото теоретично схващане, че научен и религиозен опит, наука и религия са две области коренно различни и че неестествено би било да се търси по пътя на нашето изследване примирение между тях. Тъй стои въпросът днес външно между официалните представители на двете страни. Самият живот, обаче, е нещо различно от тях и иска и търси своето. Народът, който непосредствено се сблъсква с всички най-разнообразни въпроси на живота, загубил вяра в искреността и силата на своите официални водители, винаги съзнателно или подсъзнателно се е стремил към едно единно и цялостно схващане на живота. И тоя стремеж е естествен и прав, защото за единия живот може да има само едно право и цялостно схващане, което еднакво може задоволи материалните и духовни нужди. И в средата на народа винаги, наред с борците за материални, правдини е имало и такива, които с едно искрено вътрешно увлечение и безкористие са се стремили към изяснение на духовните въпроси за нуждите на самия народ, на самия живот. Така са възникнали всички знайни и незнайни групи, общества и ордени, които по самостойни пътища са творили духовни ценности – ценни затова, защото са извлечени от самия живот и привнесени отново пак в него. И в тия отделни общества – духовни средоточия и огнища понякога е имало фанатизъм и самооблащение, но в своята цялост те са изразявали и изразяват постоянно повтарящия се опит и неспирен стремеж към едно единно и живо разбиране на живота. Тоя ритъм в развитието на човечеството и живота работи и днес.
към текста >>

И тоя стремеж е естествен и прав, защото за единия живот може да има само едно право и цялостно схващане, което еднакво може задоволи материалните и духовни нужди.
Въпреки това обаче, те са примирени формално днес на една практическа база, а именно, в еднаквите им отношения с държавата, на която често са в услуга. Това примирение мълком се обосновава и от двете страни със старото теоретично схващане, че научен и религиозен опит, наука и религия са две области коренно различни и че неестествено би било да се търси по пътя на нашето изследване примирение между тях. Тъй стои въпросът днес външно между официалните представители на двете страни. Самият живот, обаче, е нещо различно от тях и иска и търси своето. Народът, който непосредствено се сблъсква с всички най-разнообразни въпроси на живота, загубил вяра в искреността и силата на своите официални водители, винаги съзнателно или подсъзнателно се е стремил към едно единно и цялостно схващане на живота. И тоя стремеж е естествен и прав, защото за единия живот може да има само едно право и цялостно схващане, което еднакво може задоволи материалните и духовни нужди. И в средата на народа винаги, наред с борците за материални, правдини е имало и такива, които с едно искрено вътрешно увлечение и безкористие са се стремили към изяснение на духовните въпроси за нуждите на самия народ, на самия живот. Така са възникнали всички знайни и незнайни групи, общества и ордени, които по самостойни пътища са творили духовни ценности – ценни затова, защото са извлечени от самия живот и привнесени отново пак в него. И в тия отделни общества – духовни средоточия и огнища понякога е имало фанатизъм и самооблащение, но в своята цялост те са изразявали и изразяват постоянно повтарящия се опит и неспирен стремеж към едно единно и живо разбиране на живота. Тоя ритъм в развитието на човечеството и живота работи и днес. И днес въпреки привидното задоволително разрешение на многото въпроси, се констатира един нов духовен подем, който повдига незасегнати досега въпроси или пък разглежда повдигнатите в съвсем нова светлина.
към текста >>

И в тия отделни общества – духовни средоточия и огнища понякога е имало фанатизъм и самооблащение, но в своята цялост те са изразявали и изразяват постоянно повтарящия се опит и неспирен стремеж към едно единно и живо разбиране на живота.
Самият живот, обаче, е нещо различно от тях и иска и търси своето. Народът, който непосредствено се сблъсква с всички най-разнообразни въпроси на живота, загубил вяра в искреността и силата на своите официални водители, винаги съзнателно или подсъзнателно се е стремил към едно единно и цялостно схващане на живота. И тоя стремеж е естествен и прав, защото за единия живот може да има само едно право и цялостно схващане, което еднакво може задоволи материалните и духовни нужди. И в средата на народа винаги, наред с борците за материални, правдини е имало и такива, които с едно искрено вътрешно увлечение и безкористие са се стремили към изяснение на духовните въпроси за нуждите на самия народ, на самия живот. Така са възникнали всички знайни и незнайни групи, общества и ордени, които по самостойни пътища са творили духовни ценности – ценни затова, защото са извлечени от самия живот и привнесени отново пак в него. И в тия отделни общества – духовни средоточия и огнища понякога е имало фанатизъм и самооблащение, но в своята цялост те са изразявали и изразяват постоянно повтарящия се опит и неспирен стремеж към едно единно и живо разбиране на живота. Тоя ритъм в развитието на човечеството и живота работи и днес. И днес въпреки привидното задоволително разрешение на многото въпроси, се констатира един нов духовен подем, който повдига незасегнати досега въпроси или пък разглежда повдигнатите в съвсем нова светлина. Днес мнозина, след дълъг вековен сън, се пробуждат за един по-възвишен и по-светъл живот. У мнозина се заражда нещо ново, което ще трябва да мине през ред изпитания докато завършено излезе навън от границите на личните преживявания и се превърне в жив плод и жертва за другите. Един нов духовен мироглед явно е ще има да преодолява много стари схващания и предубеждения.
към текста >>

11. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Обаче, за жалост, в това направление има много оскъдни наблюдения и много малко данни.
Трети не могат в никакъв случай да различат никои краски напр. жълт от червен цвят, или червен от син. И най-после, има една последна група хора, които страдат въобще от цветна слепота. Пред тях всичко се рисува в един сиво-чер фон, нещо подобно, като фотографическа снимка. Всичките тия аномалии в зрителните възприятия безспорно имат влияние и върху психиката, както и върху физиологическите отправления на дадения организъм. Обаче, за жалост, в това направление има много оскъдни наблюдения и много малко данни. Знае се, че частична слепота у мъжете се среща до 3%, а у жените много по-рядко. За изучаване физиологическото влияние на цветните лъчи, особено върху растенията, па даже и върху животни, са правени множество опити. Без да се впущам в подробности по тоя въпрос ще упомена само, че Клебс и др. са наблюдавали какво известни растения напр. тлъстигите (Crassulaceae) под влиянието на червените лъчи се развиват в едно направление, когато поставени в сини лъчи съвсем се изменяли: листата на розетките им се скъсявали, усуквали, обвивките им ставали бледи и половите им клетки се недоразвивали.
към текста >>

Само за няколко часа тая мълчаливост се обърнала в здрава веселост.
която може да се засили до степен на неудържима ярост. Бикът и пуякът, например, ги обхваща страшна ярост при вида на един къс червен плат..." За индивиди, разбира се, страдащи и без това от общо нервно възбуждение, червения цвят се явява крайно неблагоприятен. Но за хора, страдащи или склони към леност и отчаяние, той може да бъде много полезен. Същото средство може да се употреби и при болезнената мълчаливост у някои индивиди, д-р Pongа, директор на лудницата в Александрия (Италия) е поставял такива пациенти в специални стаи, гдето всичко е било боядисано червено. Резултатите са били отлични. Само за няколко часа тая мълчаливост се обърнала в здрава веселост. Друг маниак, който не искал да се храни при никакви условия скоро придобил апетит, щом го поставили в такава червена стая. Подобни резултати са получени и при наблюденията над работници в една фабрика за фотографически материали при Лион. Докато работниците работели в червена светлина, били весели, пъргави, смеели се, шегували се, силно жестикулирали, когато говорели, но вечер се чувствували силно изморени. Когато обаче изнамерила начин да се работи под зелена светлина, работниците скоро станали спокойни, тихи, малко говорели, не жестикулирали, но вечер се чувствували бодри, весели и бъбриви. Когато човек се чувства отчаян, тъжен, червеният цвят може да му действа доста благотворно.
към текста >>

12. Списанието PDF Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Панов е написана с доста голяма умелост и показва самостойна творческа мисъл.
гимназия в София. От поместените стихотворения, литературни и критически статии се вижда, че ако и ученическо, списанието е достигнало до голяма степен някои от най-хубавите наши литературни и худож. списания. Напр. „Трагедията на съвременността" – статия, поместена в кн. 4 от Л. Панов е написана с доста голяма умелост и показва самостойна творческа мисъл. Не по-малко са издържани и всички останали работи. Пожелаваме на списанието успех, а на начеващите негови млади сътрудници, ползотворна, творческа и духовна работа. * „Жертвени Клади". Стихотворна сбирка от Асен Разцветников. Прави впечатление отмереният музикален стих, а най-много отликата от цялата досега позната нам комунистическа поезия: Проличава явно духът на новото време и общата нужда от възвисяване и широта.
към текста >>

13. ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Нито биологията, нито психологията, нито физиката, нито химията, нито другите науки са поставени на здрави основи и представляват от себе си нещо цялостно, завършено.
Ако това не е възможно да стане с наличните средства, трябва да се потърсят нови. И те ще се намерят, защото човекът до днес е проявил само нищожна частица от това, което крие в себе си. Истинската наука не познава и не търпи граници; тя не може да се затвори в тесните рамки на материализма. Колкото повече човекът едностранчиво развива своя интелект, толкова повече затова и се ограничава в материята и сковава в нейните вериги своя дух. Съвременният човек е на върха на интелектуалното си развитие и на дъното на материята, но загадките на света, живота и човека не е разрешил. Нито биологията, нито психологията, нито физиката, нито химията, нито другите науки са поставени на здрави основи и представляват от себе си нещо цялостно, завършено. Време е вече науката да потърси нови пътища, да напусне повърхността на живота и да вникне в неговата вътрешност, да открие дълбоките му причини, които се коренят във великото единство на Мъдростта, Любовта и Истината.
към текста >>

14. Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Разказват легендите, че с музика могло мъртъвци да възкръснат, болни да се оздравят, ожесточените да се умилостивят... Но когато музиката влезе в дисхармония с основните музикални прояви на природата, могат да се получат и обратни резултати.
Тая епидемия се нарича Джас-банд. Хората слушат някакъв си чуден шум, произвеждан от някой негър, който отчаяно блъска по тъпан, маса, столове, шишета, чинии, всевъзможни тенекии и пр, а на народа му се струва, че слуша божествени акорди...п Но, вече идат първите сведения, че температурата на болестта почнала да спада и имало всички изгледи за оздравяване... Такъв е бил историческия развой на музикалната проява на човечеството, изразена в най-кратка форма. Музиката се явява във всичките нейни форми – израз на две основни прояви: проява на ритъм и хармония, които лежат в основата на природата. Човекът е дете на природата, дете на музиката, дете на ритъма и хармонията. И онзи, който е могъл да се постави в съзвучие с мировия ритъм и хармония, е могъл да върши чудеса с музиката. Разказват легендите, че с музика могло мъртъвци да възкръснат, болни да се оздравят, ожесточените да се умилостивят... Но когато музиката влезе в дисхармония с основните музикални прояви на природата, могат да се получат и обратни резултати. Затова, истинската музика трябва да бъде не плод на умозрителна постановка, но плод на настроение, на екстаз. Тогава човек, като че слуша божествените акорди на природата. Така са се вслушвали великите композитори и са творили. Душата им е трептяла в унисон с вибрациите на природните акорди. Ето защо, най-добрите творения било в музикално или поетично отношение, са били дадени винаги в момента на високо вдъхновение.
към текста >>

15. ОБЩЕСТВЕН ПРЕГЛЕД Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И наистина, ако се запитаме: колцина от жреците на изкуството са истински художници, ще трябва да признаем, за жалост, че те са тверде малко.
По вдъхновение творят дилетантите и учениците, а по разбиране – майсторите и учителите. В първият случай, творчеството е автоматично – художникът играе ролята на арфа, на която природата пее своите песни; а във втория – вдъхновението бива просветявано от разума, който обогатява естествената красота с форми и символи и ù придава още по-голяма мощ и очарование. – По три начина говори красотата на човешката душа: чрез образи, чрез чувства и чрез символи. На обикновения човек тя говори по-вече чрез образи, на дилетанта и ученика в изкуството – чрез образи и чувства, а на майстора и съвършения – чрез образи, чувства и символи. Съобразно с това, във всяка художествена творба, могат да бъдат открити тези три елемента: образът, чувството и символът – и до колкото тя е издържана в образно, психологично и символично отношение, дотолкова тя се явява един съвършен превод на красотата и дотолкова тя говори за художествения гений на своя автор. И наистина, ако се запитаме: колцина от жреците на изкуството са истински художници, ще трябва да признаем, за жалост, че те са тверде малко. Днешното изкуство е силно индивидуализирано, то носи на себе си отпечатъка на субективната природа на художника. Обикновено то бива силно издържано само в образно или само в психологично или само в символично отношение; по-рядко – в две от тях, а съвсем рядко – и в трите. Затова е виновна до голяма степен средата, духът на времето – епохата. Ако проследим историческия развой на изкуството ще видим, че то в известни периоди е повече образно изкуство, в други психологично, в трети символично, мистично, тайнствено. Малко са онези периоди, когато изкуството е добивало пълен разцвет и съвършенство, където в неговите творения да се изказва цялата красота.
към текста >>

С други думи, образните елементи трябва да образуват един цялостен сюжет.
Онова, което доставя пълна естетическа наслада на всеки човек. В противен случай, на това произведение му липсва нещо, то е слабо или в образно, или в психологично, или в символично отношение, Такава непълнота се усеща от повечето произведения на съвременното изкуство. Нека се опитаме да обясним защо е това. Според нас, за да бъде една творба истински художествена, не е необходимо само да има в нея образни, психологични и символични елементи, но между тези елементи, трябва да има една жизнена връзка, един паралелизъм , една хармоничност. Образните елементи: форми, краски, тонове или думи, в които е облечено художественото произведение, трябва да бъдат наредени в една логическа верига, в която всеки последващ елемент да има органическа връзка с предидущия, тъй че, от техния ансамбъл да диша една велика жизнена правда. С други думи, образните елементи трябва да образуват един цялостен сюжет. Ние ще го наричаме образен или формален сюжет. Повечето от художествените произведения са почти винаги издържани във формалния си сюжет. Когато дойдем в областта на психичното съдържание на творбата, то не трябва да ни се представи само като едно декадентско нахвърляме на емоционални елементи, с цел да се постигнат само чувствени възбуждания и импресионистични ефекти, без определен порядък без една вътрешна закономерност и хармоничност, между тях. Не. Тези психични елементи трябва да бъдат дадени, също така, в една връзка на причинност, на възникване едни от други – да бъдат звена на една жизнена верига. Те могат да бъдат тъмни или светли, студени или огнени, вихрени като бурята или тихи като зефира, но трябва да бъдат споени в едно хармонично цяло, да образуват нещо като един музикален мотив.
към текста >>

За жалост, доста малко са творенията в изкуството, в които психологичният елемент да е изнесен в такава съвършена форма Най-сетне, символичните елементи.
Повечето от художествените произведения са почти винаги издържани във формалния си сюжет. Когато дойдем в областта на психичното съдържание на творбата, то не трябва да ни се представи само като едно декадентско нахвърляме на емоционални елементи, с цел да се постигнат само чувствени възбуждания и импресионистични ефекти, без определен порядък без една вътрешна закономерност и хармоничност, между тях. Не. Тези психични елементи трябва да бъдат дадени, също така, в една връзка на причинност, на възникване едни от други – да бъдат звена на една жизнена верига. Те могат да бъдат тъмни или светли, студени или огнени, вихрени като бурята или тихи като зефира, но трябва да бъдат споени в едно хармонично цяло, да образуват нещо като един музикален мотив. Това е психологичният сюжет или мотив на художественото произведение. За жалост, доста малко са творенията в изкуството, в които психологичният елемент да е изнесен в такава съвършена форма Най-сетне, символичните елементи. Последните не трябва да бъдат само чудеса, които да стряскат и озадачават ценителя на едно художествено произведение. Символите трябва да бъдат избрани точно да съответствуват на емоциите и образите, които вървят паралелно с тях. И същевременно между тях трябва да има същата логическа връзка на причинност, тъй че в своята цялост, да образуват един завършен мотив, една определена идея или единство от идеи. Това е символичният мотив. В него трябва да се чете оная философия, която авторът иска да прокара в своето произведение.
към текста >>

И същевременно между тях трябва да има същата логическа връзка на причинност, тъй че в своята цялост, да образуват един завършен мотив, една определена идея или единство от идеи.
Те могат да бъдат тъмни или светли, студени или огнени, вихрени като бурята или тихи като зефира, но трябва да бъдат споени в едно хармонично цяло, да образуват нещо като един музикален мотив. Това е психологичният сюжет или мотив на художественото произведение. За жалост, доста малко са творенията в изкуството, в които психологичният елемент да е изнесен в такава съвършена форма Най-сетне, символичните елементи. Последните не трябва да бъдат само чудеса, които да стряскат и озадачават ценителя на едно художествено произведение. Символите трябва да бъдат избрани точно да съответствуват на емоциите и образите, които вървят паралелно с тях. И същевременно между тях трябва да има същата логическа връзка на причинност, тъй че в своята цялост, да образуват един завършен мотив, една определена идея или единство от идеи. Това е символичният мотив. В него трябва да се чете оная философия, която авторът иска да прокара в своето произведение. Символичната страна на едно художествено произведение е най-съществената негова част. Най-трудната по постижение, но същевременно най-съществената – тя е сърцето на художествената идея. Тя е най-великото откровение на художника и най-голямата ценност на неговата творба Затова най-великите творения на изкуството са най-силно издържани в символично отношение.
към текста >>

16. ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Има за жалост такива, които са превърнали себе си в машина за ядене, спане и удоволствия.
Нищо в тоя свят няма да остане, без да се потвърди от опита на живота и ние, хората, всякога се учим от примера на нашите или чуждите опити. В случая не ще отречем, че една по-голяма част от духовните люде са пасивни, когато трябвало би те да дадат израз на своята духовна мощ в примера с дела, но това не е още един общ закон, една норма за всички. Ние често пъти грешим, защото сме в невъзможност да определим кога човек живее върховния момент на своя живот. Дали в бурния момент на луда ярост или в часовете на дълбоко себеанализиране, когато той поставя в порядък всички свои ценности и е на прага да зърне част от великата същина на онова, което наричаме Аз. Редките тия мигове на живота и ония, които ги живеят, искам да отделя от ония, които действително вегетират. Има за жалост такива, които са превърнали себе си в машина за ядене, спане и удоволствия. За тях не става дума. Те са по-долу и от ония даже, които повече рушат в своите красиви миражи, в бляновете на „новото". Те съграждат себе си само в килограми, а за идеи, за душа, за това, че има разпнати на кръст страдалци в конфликт със себе си, у тях не се появява питане. Не за вегетиране, не за удоволствие само сме създадени. В човешкия живот има една велика задача, която всеки сам ще открие.
към текста >>

Нима ония, които днес се възпират нямат смелост за това, или друго движи душата им?
– Вегетират, – казват за тия, които доброволно се отказват от онова, което ще оскуди (ограничи) другите. Добре, да поставим на преоценка следното: Яви се у тебе едно желание, една мисъл да се добереш до нещо, което ще наслади тебе, а ще лиши другия. Кое е сега силата, да се нахвърлиш под подбудата на твоите страсти към него, или да си поставиш сам въздържание? Какво по-лесно от това да посегнеш и откъснеш чуждия плод. Нима има геройство в това? Нима ония, които днес се възпират нямат смелост за това, или друго движи душата им? Не вегетират, а живеят, учат най-великото изкуство да служат на Богочовека в нас, а не на мъничката плашлива животинка, която унищожава като гъсеницата, мислят с ума на паяка, който плете изкусни мрежи, стреля от засада с продуктите на съвременния гений и люби така, както вълкът люби малките агънца. Нови хора се раждат сега. Неусетно те въстават из развалините, из пепелищата, създадени от тия които „не вегетират", хора с нов морал, с нова естетика. Те не са свързани още в никакви стройни редици, а са разпилени по света, както звездите по небето. Техният живот често протича неусетно, незабелязано за ония, които „не вегетират", но в края дървото на живота им има плодове.
към текста >>

17. ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

А опитното разрешение на въпроса ние виждаме в четвъртата възможност, а именно, душевното (не в своята цялост, а в своите първи степени на близост до материалното) съществува в едно по-особено измерение, в едно по-особено пространство, по-висше от обикновеното телесно и триизмерно и включващо в себе си последното.
– Когато казваме, че материалните вещи са протяжни т.е. намират се в пространството, ние искаме с други думи да кажем, че те имат трите основни измерения, които констатираме с нашите сетива, а именно: широчина, височина и дебелина (това са трите основни посоки, в които можем да ги измерим). Четвърта възможност, четвърто измерение ни се струва на пръв поглед немислимо. – И оттук обикновено се прави и бързото и рязко противоположение на пространствено и непространствено, т.е. триизмерното телесно се определя като пространствено, а душевното, което ако и да съществува и не може да се измери в една от 3-те посоки – като непространствено. А опитното разрешение на въпроса ние виждаме в четвъртата възможност, а именно, душевното (не в своята цялост, а в своите първи степени на близост до материалното) съществува в едно по-особено измерение, в едно по-особено пространство, по-висше от обикновеното телесно и триизмерно и включващо в себе си последното. Тук, трябва да отбележим веднага, ние стигаме до твърдения малко необикновени, а за някои може би и абсурдни – особено за ония, на които не е свойствено да излизат от рамките на традицията и класицизма в живота и науката. Тая тънка страна на въпроса при изследването на която нашият ум, свикнал само с обикновения триизмерен свят прави последни усилия – може да представлява интерес засега само за ония, които имат вродено предразположение към най-тънките и същевременно най-сложни въпроси на психологията. За нас е важно тук да отбележим, че цялата днешна математика и математична физика неотклонно вървят и правят вече първите догадки за съществуване на четвърто измерение. Тая възможност нашето съзнание в сегашното си състояние теоретически едва я долавя, а според окултната наука, при едно тъй да се каже трансформиране на съзнанието – тя ще се реализира. Или с други думи, у човека има вложени възможности за развитие на някои нови „сетива", които ще му разкрият и един нов, по-многоизмерен свят, както сегашните 5 му разкриват триизмерния.
към текста >>

18. ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Контрабасът оказва чудесно влияние при нервна отпадналост, а така също и при флегматичните състояния.
Оршански е съгласен, че музиката има пряка връзка с продълговатия мозък, който от своя страна представлява връзка на всички движения в нашето тяло. И с това се обяснява влиянието, което оказва музиката върху всички тия движения на човека. Той дори твърди, че всеки звук има точно определено физиологическо значение за организма на човека. Д-р Гордони Ароста намира, че всеки инструмент, независимо от музикалното творение, което се свири, има също така определено влияние, особено в терапевтично отношение. Той е проучил това влияние и дава следната характеристика за различните инструменти, разгледани в терапевтично отношение: цигулката, казва той, помага на ипохондриците и на меланхолиците. Контрабасът оказва чудесно влияние при нервна отпадналост, а така също и при флегматичните състояния. Арфата е полезна при истерията, а флейтата против досадните страсти и започващата туберкулоза. Кларнетът действува против нервните безсилия. Английският рог успокоява яростта. Ловджийската тръба действува много добре против лудостта от преследване. Барабанът може да се употреби при нервните заболявания, особено ония на гръбначния мозък, които докарват двигателни разстройства.
към текста >>

19. ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В ПРИРОДАТА — АНИМИЗЪМ - А. de K. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

По чисто аналитичен път ние можем да изследваме свойствата на пространството с повече от три измерения и да добием една аналитична картина, съставена от различни дву- и триизмерни „сечения", без да можем да си представим живо и цялостно това пространство или неговите обекти.
Като огромно махало умът се люлее между две загадки: безкрайно малкото и безкрайно голямото, осъден от вътрешното естество на своите закони вечно да се люшка между тях, докато осъзнае, че истината с дробеж и с мозъчно познание не се постига и се откаже от желанието да познава нещата, след като ги умъртви! Днес повечето знания са мъртви. Живо познание, което блика като извор извътре, което е рожба на жив опит, е чуждо на съвременния човек. За да дам донейде една представа за различието между сухото, аналитично познание и живото познание, ще взема за пример съвременното проучване на многоизмерното пространство. Днес се е развил един особен дял в геометрията – геометрия на многоизмерното пространство. По чисто аналитичен път ние можем да изследваме свойствата на пространството с повече от три измерения и да добием една аналитична картина, съставена от различни дву- и триизмерни „сечения", без да можем да си представим живо и цялостно това пространство или неговите обекти. Запример, свят с четири измерения нам е недостъпен пряко, но косвено; чрез изучаване на неговите сечения в триизмерния свят, ние можем да се доберем до неговите свойства. Разбира се, повечето математици, именно ония, които го проучват, без да могат да си го представят, отричат неговото реално съществуване. Ала има и такива геометри като англичанина Howard Hinton, който е достигнал да влезе съзнателно в четириизмерния свят. Той казва в книгата си „A new era of thought": „След неколкогодишна работа, в течение на която схващането на четириизмерните тела тънеше в абсолютна тъмнина, най-сетне – чрез една транспозиция на полето на съзнание – цялата четириизмерна действителност и нейното реално съществуване ми станаха съвършено ясни и леснодостъпни. " „И наистина, не е по-мъчно да си представи човек четириизмерните обекти, отколкото триизмерните тела, нито пък има някаква мистерия в това".
към текста >>

20. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Дънов на 16 ноември 1924 година Той казва, че има един метод, по който можеш да видиш влиянието на любовта и чистотата: когато с мисълта си се свържеш с лош човек, почваш да чувствуваш неразположение, отпадналост; ако мислиш за един добър човек ти се свързваш с него и чувствуваш подем, разширение, радост.
При молитвата душата влиза в контакт с божествената светлина. Но защо при молитва душата влиза в контакт с божествената светлина? Този е един от най-важните въпроси. Ще си послужа с два примера, за да обясня това. Ще си послужа един пример от беседите на г. Дънов на 16 ноември 1924 година Той казва, че има един метод, по който можеш да видиш влиянието на любовта и чистотата: когато с мисълта си се свържеш с лош човек, почваш да чувствуваш неразположение, отпадналост; ако мислиш за един добър човек ти се свързваш с него и чувствуваш подем, разширение, радост. Щом ти чувствуваш подем, когато с мисълта си влизаш в контакт с добрите същества, колко повече това ще става, когато влизаш в контакт с Бога – извор на любов, мъдрост, чистота. Именно поради това молитвата става източник на подем, разширение, сила. Ето втория пример: знаем, че ако отворим капака на пианото и направим известно нагласяване на пианото и след това си наведем главата в пианото и изпеем тона ла, ще стане следното: от устата ми ще излизат въздушни вълни, които ще отидат срещу струните и ще ги удрят. Но дали всички струни ще затрептят? Не, а само струните ла от разните октави.
към текста >>

21. ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ - Cis moll Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тя е прост акт и ако ний нямаме интуиция за едно непрекъснато протичане, каквото наблюдаваме в нашия душевен живот, разумът никога от тия изрезки не би могъл да достигне до целостта и пълнотата на действителността.
Той разлага предмета на отделни абстрактни части, прави преводи, изображения, получени от различни гледни точки, които отбелязват подобието между новия изучаван предмет и другите вече известни такива. Анализът, в своето вечно неутолено желание да обхване предмета, около който е осъден да се върти, увеличава безкрай количеството на гледните точки, за да попълни вечно непълната представа, изменя постоянно символите, за да довърши вечно несъвършения превод. И така върви до безкрай, като прави отделни стъпки от вещ и действителност, превръщайки материалните явления, жизнените, биологични и психични процеси, т.е. всичко динамично, в известен статизъм, в неподвижни моменти, които тепърва ще се старае да слива. Интуицията е възможна във всеки индивид. Тя е прост акт и ако ний нямаме интуиция за едно непрекъснато протичане, каквото наблюдаваме в нашия душевен живот, разумът никога от тия изрезки не би могъл да достигне до целостта и пълнотата на действителността. Съжденията и понятията на интелекта представляват готови рамки, в които може да се влее какъвто и да е опит или съдържание почерпено чрез интуицията на действителността. Това са категориите, които не обхващат нищо индивидуално, непосредствено реално. Те са един вид категории, които изцеждат от всяка реална същност само безличното и общото. А животът е творческа еволюция. Той цял е изтъкан от време, а времето, както и еволюцията, са нещо непредвидено и творческо – всеки момент от развитието на нашето „аз" и вселената ни донася нещо ново, оригинално, което не е било и няма да се повтори, но този миг е във взаимно проникване с миналото и бъдещето.
към текста >>

22. ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ - Ив. Толев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Но все пак искра надежда горяла в сърцата им да се умилостиви небето, ако всички издигнат душите си в молитва нагоре!
На изток се издигало друго едно светло кълбо с бледа светлина, подобно на човешко лице, което иронично се надсмивало над изплашените човеци... Всички недоумявали. Тревожно се поглеждали едни други и мълком се запитвали: „Какво стана с Агни и що значат тия две светли кълба? Не е ли това някое страшно знамение за края на света?... Хората се трупали на гъсти тълпи пред шатрите на своите мъдри жреци и чакали с трепет да чуят от тях тайната на новото знание. Старите жреци, дълго гледали към небето, после снемали плах поглед към земята и изричали страшни предсказания за грозната гибел, която очаквала човеците. Но все пак искра надежда горяла в сърцата им да се умилостиви небето, ако всички издигнат душите си в молитва нагоре! И в тая тиха, но злокобна нощ, жертвени клади покрили земята и всеки в своята топла молитва викал за милост към великия Бог – свещеният Агни. Пламъците на жертвите се издигали високо към небето н отнасяли нагоре жалния стон на милиони души..., но светлото кълбо не се махвало от изток. Мракът се сгъстил, припаднала нощ, а страхът все по-силно размахвал крила над земята. Но, Боже, какви са тия огнени очи, които започват да ги гледат така страшно от всички страни на небето!.. Жертвениците горели, нощта ставала все по-дълбока, молитвата – по-гореща, мълчанието – по-зловещо.
към текста >>

И в тая тиха, но злокобна нощ, жертвени клади покрили земята и всеки в своята топла молитва викал за милост към великия Бог – свещеният Агни.
Тревожно се поглеждали едни други и мълком се запитвали: „Какво стана с Агни и що значат тия две светли кълба? Не е ли това някое страшно знамение за края на света?... Хората се трупали на гъсти тълпи пред шатрите на своите мъдри жреци и чакали с трепет да чуят от тях тайната на новото знание. Старите жреци, дълго гледали към небето, после снемали плах поглед към земята и изричали страшни предсказания за грозната гибел, която очаквала човеците. Но все пак искра надежда горяла в сърцата им да се умилостиви небето, ако всички издигнат душите си в молитва нагоре! И в тая тиха, но злокобна нощ, жертвени клади покрили земята и всеки в своята топла молитва викал за милост към великия Бог – свещеният Агни. Пламъците на жертвите се издигали високо към небето н отнасяли нагоре жалния стон на милиони души..., но светлото кълбо не се махвало от изток. Мракът се сгъстил, припаднала нощ, а страхът все по-силно размахвал крила над земята. Но, Боже, какви са тия огнени очи, които започват да ги гледат така страшно от всички страни на небето!.. Жертвениците горели, нощта ставала все по-дълбока, молитвата – по-гореща, мълчанието – по-зловещо. А очите на небето се увеличавали на брой, ставали все по-големи и по-страшни.
към текста >>

23. „ВЪЗМУЩЕНИЕТО НА РОБИТЕ” - Г. Т. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И рекоха стоящему на планината: „призри там долу с милост, Агнец Свят, призри — ръцете си простри!...
ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ" 144, 000 Откриха се куполите десетократно и ето множеството, с кадение ароматно, запя великата симфония: Хвала! — шелла, шелла, шелла..." Подеха я гърмът далечен и водите в акорд със арфената ода на певците, повториха я най-блестящите слънца — безгрешните сърца!... И рекоха стоящему на планината: „призри там долу с милост, Агнец Свят, призри — ръцете си простри!... Отекнахме тогаз и ние, от земята, с възторжена молитва в братски хор: Хвала! — бену, бену шелла!... В КАНА И аз бях там, на сватбата богата поканен гост — свидетел жив, когато великият алхимик напои водача ни със розови струи... Видях, в шестте съсъди как наляха водата бистра, как след туй обляха със тоя сок, като сикера благ, душите, слени с тайнствения брак... Да, там бях аз, на сватбата във Кана: женихът същ в одежда златоткана яви се мощно на света!... И пих от благотворната тофана, с коя очисти пътя към Нирвана – чрез чудото на Любовта!... НА ТАВОР „...С него на светата гора..." Петър ІІ 1 - 1:18 Сестра, от дълъг път дошла, нечиста, прашна, изнемощяла си: лежала си в затвор, но мрачно е и тук, съдбата ни е страшна — да идем на Тавор!...
към текста >>

24. КНИГОПИС Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Разберете ме, най-ужасното не е че се бие, но че не може да не се бие, не дето не се събужда милост, но че не може да се събуди; как можете да търсите милост от едно сърце, в което сте посели мъстта"... Може би нескромно, но от един писател, какъвто е Горки, очаквахме нещо повече.
По същия начин сигурно приемат Христа и господарите на днешния ден в Русия, па и навсякъде тия, които смятат, че властта, що държат в своята ръка, е несъкрушима, вечна. Това, което Максим Горки изтъква в своето писмо, е вярно; то е факт, обаче той на много места подчертава една стара, отживяла мисъл, срещу която вече въстават новите хора, срещу която има отпор в човешката душа. На едно място той пише така: „Вие живеехте без да се запитвате, кой ви дава възможност да живеете, коя е силата, що ви подържа"... На друго място: „Човек, когото бият, без друго ще си отмъсти рано или късно. Това е ясно. Нещо повече, това е справедливо. Разберете ме, най-ужасното не е че се бие, но че не може да не се бие, не дето не се събужда милост, но че не може да се събуди; как можете да търсите милост от едно сърце, в което сте посели мъстта"... Може би нескромно, но от един писател, какъвто е Горки, очаквахме нещо повече. Тези, па и много още неща в писмото му не ще направят нищо по-добро в окървавената му родина. Мнозина, които са захапали кървавия нож на отмъщението, ще намерят някакво оправдание в думите на писателя и тогава вместо нещо по-добро, повече кръв ще се пролее, повече престъпления ще се извършат на земята. Ролята на тия, които смятат, че могат да кърмят с духовна храна душата на един народ, е да кажем най-полезното, най-доброто в даден момент. Ако една ръка се вдигне под подстрекателството на някого и вземе една невинна жертва, тогава тежка е участта на тоя, що я казва. Това мнозина от нас не вземат в съображение, обаче то е един закон, който за ония, що гледат през пáрите на кръвта и дима на отмъщението се явява отпосле като едно необяснимо страдание, като едно несправедливо нещастие в техния живот.
към текста >>

Никога не е прав оня, който казва че няма място за милост в душата на човека, „оня, у когото е посята в сърцето милостта".
Ние питаме къде са заслугите на ония, които се наричат народни учители, бележити мъже, на които даже приживе издигат паметници, къде са заслугите на божиите служители, на високите камбанарии, на тамяна, който се е изпушил от 2000 години? Не към отмъщение и разплата трябва да се насочва душата на народа, която мяза на детска душа, защото може да се възпитава. Един писател трябва да види по-далече от оня, който държи нагайката в ръка. И ако тоя писател, мислител, философ, според вечната наука за душата, не е направил поне едно най-малко, микроскопическо добро, ако той не е отвърнал поне един тиранин от неговата жертва, тогава разхлабено и глухо ще стенат струните на неговата лира, гласът ù не ще се отекне в душата на бъдните векове, а неговите книги ще стоят захвърлени, както повреденото ръждясало рало и върху тях ще се натрупва прахът на дългото, мъртво забвение. За човека е възможно да прояви своята висока природа и в най-трудните, най-изключителните минути на своя живот. Никога не е прав оня, който казва че няма място за милост в душата на човека, „оня, у когото е посята в сърцето милостта". Това осакатява представата ни за човека. Това не е истина, колкото нескромно да е, ще кажем, че е едно заблуждение, па макар да го е казал Горки, па макар някой император да го казва, даже някой ангел да ни го каже. Човек има в душата си мярката за истината. Там говори един върховен глас, който всякога е непогрешим. Толстой, който се роди и отгледа също в руската действителност, имаше по-голямо прозрение от Горки да предвиди това, което днес става с руския народ.
към текста >>

25. РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Областта на идеите, там дето те се явяват цялостни и неразложени, е свръсъзнанието, което стон надъ ума, сърцето и волята на човека, проникващо ги и обединяващо ги в едно.
А от свободата на духа, като първи негови рожби ще се появят и възвишените мисли и проекти, и благородните чувства и желания, и героичните стремежи и подтици. Не искайте да слушате музиката да ви говори на ума, защото две трети от нейните богатства ще бъдат загубени за вас; нито искайте да ви говори тя на сърцето, защото пак две трети от богатствата ù ще загубите; нито искайте да ви импулсира само във вашата работа – пак ще загубите. А издигнете себе си над мисъл, чувство и воля, потопете се в свръхсъзнанието на своя живот и тогава тя ще ви въздействува най-хармонично и най-пълно. А езикът на музиката тогава ще бъде онзи вътрешен и творчески процес, който спонтанно и неусетно ще облагородява и въздига душата, докато постепенно я издигне до лъчезарните висини на духа, където се разнасят блестящите мажорни акорди на божествената музика. [1]Думата идеи тук и нататък ще използувам не в общоупотребителния ù смисъл, а условно избрах това име по липса на друго по-подходящо, за да именувам ония сложни зародиши, които идат от дълбочината на човешкото съзнание и които при съответната почва на една от трите посоки, по които се проявява засега човешкият живот, се конкретизират в мисли, чувства и действия. Областта на идеите, там дето те се явяват цялостни и неразложени, е свръсъзнанието, което стон надъ ума, сърцето и волята на човека, проникващо ги и обединяващо ги в едно. Свръхсъзнанието се явява като нова посока на проява на човешкия живот, но не независимо отделна, а само резултантна, направо зародишна на споменатите три. Тук проявата е хармонична и пълна, тя е едновременно и мисъл, и чувство, и дейност. [2]Виж статията „Психофизиологичното въздействие на музиката върху човека", печатана в същото списание год. I. кн. 1.
към текста >>

26. ЗА СВОБОДАТА - К-в Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Може от едно уталитаристическото или практическо гледище за нас само вярата да е достатъчна; но за изграждането на един цялостен мироглед, който да включва и обяснява всички факти, тя не е достатъчна.
И Толстой смята, че неговото учение, със своята простота и яснота прегражда пътя към всяко суеверие и лицемерие. В безкористните и искрени намерения на Толстой и неговата голяма любов към човечеството няма никакво съмнение. Но стремежът към създаване на една проста и всеобща религия – от гледище на днешната научна, философска, религиозна и обществена действителност – предизвиква няколко основни и сложни въпроса. Как ще се свърже метафизическата вяра в съществуването н душата с най-новите психологически и психически факти. Човек вярва и до голяма степен в живота си остава само верующ, но как последователния на своята мисъл докрай, ще примири общите словесни определения, които Толстой дава за Бога и душата с фактите, които показват, че последната и след това, което наричаме физическа смърт съществува като нещо индивидуално. Може от едно уталитаристическото или практическо гледище за нас само вярата да е достатъчна; но за изграждането на един цялостен мироглед, който да включва и обяснява всички факти, тя не е достатъчна. И при това, едно доказателство за предсъществуването и личното безсмъртие на душата разкрива нови изгледи за обяснението на много факти от личния и обществен живот, които Толстой искрено, но и много наивно и повърхностно тълкува от гледище на своето опростено учение. Толстой обилно цитира мисли и писания на велики мъдреци и учители от Индия, Персия, Вавилония, Египет, християнството. Всички тия мисли съдържат дълбоки и верни истини. – Но, удивлявайки се на тяхната дълбочина и истинност, ние не можем и да не се запитаме - кой е източникът на тая общочовешка и вечна мъдрост и как са възникнали тия големи и велики учители, които сочат пътя на човечеството. Това е въпрос, който си задават и много западни мислители, заели се напоследък с проучването на древния и сегашен изток Изнесените по-внимателни проучвания показват, че и в древна и в днешна Индия е имало и има религиозни суеверия, но те са нещо странично.
към текста >>

27. ВЕСТИ Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Заведете за миг душата на човека в царството на великото мълчание, където звездите описват на околовръст своя денонощен път и където се дочуват изказани с неземни слова мислите на Вечния Творец - колко малки, колко незначителни ще се покажат тогава тия неща, за които очите ни се напълват със злоба и за които даваме на халост най-скъпия си дар – душата.
В него са затворени най-голямото благоговение, най-дълбокия размисъл. В неговата стихия се ражда нещо, което отнасят в душата си ония, които са синове на тая земя. Северна земя, твоят чар като светъл трепет долита на крилете на някой час от моето време и донася поздравите и ведрият взор на трите златокоси сестри. Часове на съзерцание, редки, златни минути на отдих, идвайте по-често на безшумните криле на сънищата или на крилете на белите, безшумни птици – гостенки на моята душа. Минути на отдих, когато погледът се откъсва от калта, която сътворяваме ние с грешките на нашето незнание, прилетете над гъмтежа на земната борба и пришъпнете на душите на всички будни хора за чистата далечна страна, където живеят и отиват най-смелите, които в многократната борба са закалили своя меч в звънтящо, живо слово. Заведете за миг душата на човека в царството на великото мълчание, където звездите описват на околовръст своя денонощен път и където се дочуват изказани с неземни слова мислите на Вечния Творец - колко малки, колко незначителни ще се покажат тогава тия неща, за които очите ни се напълват със злоба и за които даваме на халост най-скъпия си дар – душата. Северна ледена земя, препълнена с неземна красота, в атмосферата на която се носи като зов на пролетно пробуждане звънливата песен на вечната идея, която зове душата към неизмеримите висоти на човешкия възход. Приказна страна с гирлянди от замръзнали кристали, у които слънчевите отблясъци играят във фантастични багри. Очите на твоите деца имат зеници, изтъкани от чистата синевина на твоето небе, или от зеленикавите игриви цветове на вледеняващите води. Твоите празници са препълнени с тайнствена красота и мълчание. Твоите знамения са сиянията, които небето ти изпраща и ония часове, когато Вечният сам те посети и в мълчанието на твоите нощи слага безшумните си стъпки.
към текста >>

Безумна смелост или заблуда е отвеяла тая прашинка по твоите плещи, която води борба с две весла срещу твоите водни планини!
Толкова далече беше тя, че невъзможно бе да се мисли дори за нея и по-скоро дъното на океана, където чакаха в нямо безмълвие морските поселници, би бил спасителния бряг, отколкото земната твърд, отколкото радостното шумолене на дървета, шепотът на трева, песен на птички.... Как попадна тая ладия тук? Не можеше да се даде ответ на това, защото земята беше далеко, твърде далеко, та и мираж не би донесъл образа за нея в тоя край. Величествено море, шир, необятна океанска шир, разперила криле на властно царство. В твоите бездни като малки островчета биха потънали цели материци, без да остане нито прашинка следа от техните гигантски планини. Как, по какво чудо плава тая мъничка, нищожна ладийка по тебе? Безумна смелост или заблуда е отвеяла тая прашинка по твоите плещи, която води борба с две весла срещу твоите водни планини! Океан, ти който си внедрил в своите дълбини цели царства, как гледаш по живите ти мощни плещи да се плъзга боязливо отражението на светлата точка, залутана кой знае откога поела своя безумен път, кой знае накъде! Каква надежда крепи тоя страшен път, когато в безкрая далеко е земята, що догонва безумно смелият плувец? Каква е тая вяра, що държи стиснати веслата, когато само ударът на една вълна би могъл да разбие слабата трептяща ладия и странния безумен блян! – Как се зове този, който е попаднал сам всред страшната водна пустота? – Човек – шуми и шепне океанът.
към текста >>

28. СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г) Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Психизмът се домогва до един цялостен синтез на човешкото познание, което оперира не само в ограничения физичен свят на човешките сетива, а обхваща – по един опитен път – и ония области на човешкия живот, които лежат над физичното.
Шестата комисия се е занимавала с проблеми, които се отнасят до ония външни сили, които въздействуват на човека. Измежду четените реферати ще поменем следните: P. Flambart:– Научна астрология; М. Hentges – Зодиакални домове на планетите Уран и Нептун. Професионална ориентировка според астрологията; Cattefosse – Влияние на растенията върху човешкото естество; Мiсhегу – Предвиждане на смъртта и болестите от хиромантията и пр. Психизмът се домогва до един цялостен синтез на човешкото познание, което оперира не само в ограничения физичен свят на човешките сетива, а обхваща – по един опитен път – и ония области на човешкия живот, които лежат над физичното. сетивното, сир. областите на психичното. На неговото широко поле са работили сума сериозни умове, като се почне от Парацелзус, Роберт Флуд, Максуел, Месмер, Пюисегюр, Лафонтен, дю Поте, Бюе, Райхенбах, дьо Р, Хекторъ Дюрвил, Д-р Шарко, Аксаков, Улиам Крукс, Карл дю Прел, Шарл Рише – основателят на съвременната метапсихика и пр. и пр. Този конгрес е имал за цел да събере в един светъл сноп пръснатите усилия на толкова просветени умове, за да го проектира върху съзнанието на съвременния свят, доведен до същинска безпътица – социална и морална – от грубия материализъм.
към текста >>

29. ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ - Г. Ал. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Под закрилата на своята незрялост, детето се радва на повече волност.
Понякога – който умее да слуша езика на детето – ще чуе в тях да звучи някакъв отвъден смисъл. И му се струва на човек, че някои неща децата по ги знаят, отколкото възрастните – знаят ги със сърцето си! В тях като че ли по е будно туй, което един мъдрец нарича разумното сърце – най-тънкото, най-отзивчиво окултно сетиво в човека. И понеже въобще е прието да се оставят децата по-свободни в техните прояви – нали са уж глупави! – то никой не спъва детското сърце в неговите спонтанни изблици. Под закрилата на своята незрялост, детето се радва на повече волност. И добре, че е така – иначе грубата ръка на по-старите ще извърши само пакости над тая сочна фиданка, до която трябва да се докосват по право само нежните пръсти на майчината обич. Но детето не остава все дете – то пораства и лека полека животът му навлиза в ония форми, в които актуалното съществуване на човека се развива. Светът нахлува в детската душа и най-после изцяло го завладява. Така човек започва да чувствува, да мисли, да действува както другите. Стара и позната история нали?
към текста >>

30. Синевина - Зарко Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Колко на халост е похабен животът ни, когато го завършим без нито веднъж да сме дочули Неговия глас!
Не ми показвайте пъстрите светлини на измамата в нощта, защото не ще успея да достигна мястото, откъдето се вижда изгрева на моя вечен ден! Аз нявга загубих заедно с всички вас в далечната и мрачна далнина онова, що трябва всеки пак да намери. Сега ме оставете да диря своя талисман, защото Безконечният ще освети със светлинка пътеката на оня, що иска да се завърне при Него! Не ми показвайте за идеал това, което умира, това което изчезва, защото нетленното, вечното ме зове от далечно време и ми се показва чрез всичките звезди, чрез ромоленето на всичките потоци, чрез цветовете на пролетта и чрез усмивката на тия, у които се е пробудил вече Той! Защо да ставаме отново слуги на това, що няма вечното в себе си. Колко на халост е похабен животът ни, когато го завършим без нито веднъж да сме дочули Неговия глас! А колко пъти Той ни е приказвал в нашия земен път посредством хилядите струни, опънати в нашите сърца! Нашите страдания, що имаме по своя път, водят началото си от това, че ние всякога подбираме за цел в живота си неща, които имат земната тленност! И когато достигнем някои от тях с цената на много чужди страдания и минем през разрушеното чуждо благо, що сме превърнали в път до нашия химерен блян, нас ни пресреща великият закон на правдата и причинява болката на нашата душа. Хиляди миражи са ни викали към тях във времето на дългата духовна нощ. Сърцата ни са кървави от рани и душата ни е изтерзана в тежките вериги на дълго робство.
към текста >>

31. Из „Книга на любовта от Бо-Ин-Ра Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

А Божията милост невидимо свети; тя ражда пречисти и светли души,— в селяка, в учения, в детето, в жената, разцъфва в сърцата любов, чистота.
Образи ли гледам в небесата, нежни сенки в синия ефир — Теб, незнайни, виждам в зората, Ти изпълваш сявга моят мир. Ти във слава сявга си облечен, Властелин на светли небеса; Ти за мен единствен си и вечен— Вечен Бог във моята душа! ІІІ ДЕТЕ Любов велика пълни ми сърцето детенце взема ли в ръце — милувам, галя му лицето и радвам му се от сърце. И къдриците му целувам..., но после плача в самота, че виждам колко малко струвам пред неговата чистота. IV СВЕТЛИНА Слънцето свети от сини простори и никнат от него най-красни цветя: в полето, в трънака, в скалата планинска — Вред слънцето ражда живот — красота. А Божията милост невидимо свети; тя ражда пречисти и светли души,— в селяка, в учения, в детето, в жената, разцъфва в сърцата любов, чистота.
към текста >>

32. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Неговата вяpa и смелост трябва да бъдат божествени.
4) Той трябва да даде верен отговор на въпросите на всички мъдреци и философи, да разреши всички мъчни проблеми в света и да бъде властен да спре преследванията и страданията. 5) Той трябва да бъде носител на радост и да бъде предвестник на Царството на щастието. 6) Неговото знание трябва да бъде безгранично и неговата мъдрост трябва да може всичко да използва. 7) Силата на Неговото Слово и мощта на Неговото влияние, трябва да бъдат така големи, че да могат да обърнат към Него дори и най-лошия неприятел. 8) Страданието и нещастието нямат достъп до Него. Неговата вяpa и смелост трябва да бъдат божествени. Ден след ден той трябва да става по-силен и по-ревностен. 9) Той трябва да бъде строител на универсалната култура, обединявайки всички религии и основател на световния Мир. Той трябва да въплъти в себе си модела на изкуствата, които са най-важни за човечеството. Преди четири години той е бил осъден поради недоразумения с правителството. Но той всякога е бил с Бога.
към текста >>

Комплектен Дух – Негови атрибути са Смелост, Довереност, Мъдрост и Любов.
Неговото тяло е така голямо, че вън от Него нищо не може да съществува. Той съществува без начало и без край. Той се изявява като Бог – светлина – „Тактимюсюби”. Той раздава късчета от своя Дух на всичко и тогава много Богове се създават и те се връщат към Него, тогава се формира Единия Бог. Обаче нито монотеизма, нито политеизма са истинския образ. Комплектен Дух – Негови атрибути са Смелост, Довереност, Мъдрост и Любов. Така се именуват „четиритях души", които Великият Дух управлява. Главния Дух е Дух от Бога, даден на хората при тяхното раждане. той се нарича Собствен Бог пазител (небесен Дух). Комплектното тяло се състои от твърдо, меко и флуидно. Твърдото тяло е есенция от минерали, флуидното от животните и мекото от – растенията.
към текста >>

33. В Е С Т И Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ей, идат жетварите – безмилостно режат и стягат на снопове узрялата златна жетва.
И ние виждаме черните и пусти угари, покрити с буйна зеленина, подобна на море, развълнувано от вятъра. Над това зелено и буйно море все по-силно припича слънцето. Ето, жежки златни класове, виснат и се пекат на жегата. Морето става тъмно, подобно на пламък. Заровеното в земята житно зърно изгни от влагата; то умря, но ето ние го виждаме преродено – възкръснало под земята умножено в клас. Ей, идат жетварите – безмилостно режат и стягат на снопове узрялата златна жетва. Дохожда вършитба и на хармана със страшна мъка отделят плявата, а чистото житно зърно отнасят в хамбара на стопанина. Ако зърното не умре, то плод не може да даде; ако не мине през жегата на пека, то няма да узрее. И без мъката на хармана то не би станало за храна, достойна за хамбара – за висшия живот. Тежък и труден, но благословен е пътят на посятото житно зърно – пътят, истината и живота. ІІ Царство Божие То е подобно на синапово зърно, заровено от човека в градината, което ако и да е най-малко от всички семена, пораства и става дърво голямо, под което се подслоняват птичките небесни.
към текста >>

34. КНИЖНИНА Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Късите, но дебели зъби сочат зломислие и подлост.
Зъбите и характера. Неотдавна, на един зъболекарски конгрес в Америка, се изложило, че зъбите могат да служат като важен белег за разпознаване на характера. Изследванията в тая насока показват, че страхливите, скъперниците и слабохарактерните изобщо, имат изпъкнали, заешки зъби, а долната им челюст е дръпната навътре. Разредените зъби показват силни еротични чувства. Белите къси, дребни зъби, които имат слаба конструкция, издават нервозен н сприхав темперамент, в който има проява на злобен и зъл характер. Късите, но дебели зъби сочат зломислие и подлост. А кривите и неравни зъби са признак на ограничена интелигентност. Интересно сравнение. Ако съпоставим големината на животните с тяхната сила и ги сравним с човека и други животни, ще се получат следните положения: Майският бръмбар в сравнение с големината си може да тегли 21 пъти повече от колкото коня. Пчелата - 30 - даже и повече. Стридата може да затваря черупката си с една тегловна сила от 15 кг.
към текста >>

35. Слепецът (стихотворение) - Х. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

През откритите зеници на смелите днес, не наднича ли смелостта на твоите храбри деца?
Тогава корабът на новия човек ще носи само радост. Блажена ще бъде земята, където ще спре на котва той. Велик ден! Аз те виждам в моите часове. Неспирния шум на вълните ми разказва за тебе и усмивката на сребърната утрин в морето е твоята усмивка... Не са ли сладостните тръпки в душата предвестници, долетели едва като отглас на далечна песен. През откритите зеници на смелите днес, не наднича ли смелостта на твоите храбри деца? Вечно жив! Ще премине като керван пред тебе цялата вечност, а окото ти не ще сведе ресни на морност, защото вечно буден Си! * * * VІ. ПРОЛЕТТА Когато за първи път преминах край вашата градина, гранките разтваряха миризливи цветове, защото беше пролет. Скрит кос в тях подсвирваше щастливо и ручеят подхвърляше обилни води, запътен надолу, като извита сребърна змия.
към текста >>

36. ПЪЛНОТА В ЖИВОТА - Ели Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

На учените дълго липсваше смелостта да разширят мисълта, че нищо в Природата се не губи и по отношение душевния живот.
Значи душата е продукт на материята, обвързана с нея и разпиляваща се с тялото заедно. Мисълта за безсмъртието на душата изглеждаше при тия условия смешна. От друга страна, още Лавоазие доказа за материята, че нищо не се губи: че си променя формата, че изчезва пред очите ни, но че материалите в друга форма продължават да съществуват. 50 години по късно Майер доказа, че и енергията, силата се променят от топлина в движения, електричество, светлина и пр. но не изчезват. На учените дълго липсваше смелостта да разширят мисълта, че нищо в Природата се не губи и по отношение душевния живот. Нима идеите, които ме напътват към дадена цел, моите чувства, моите мисли, които са за мене по-реално от всичко реално са единствените, които ще отидат в Нищото? Не е ли по-вероятно, че и тук е възможно само промяна на формата и местото, както при материята и енергията, че вдигането раменете на учените се дължи на липсата на апарати за доказване на тая промяна? Науката е с право скептична. На нея ù костваше твърдe скъпо борбата със средновековното лъжехристиянство, с неговото учение за задгробен мир кой знае къде на небесата, с възкресения на мъртви и други, явно противоречащи на всеки здрав разум (като се вземат в буквален смисъл) твърдения и науката не иска да се хване на въдицата. Но много явления остават необясними. Проф.
към текста >>

37. УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ – Б. Боев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

И колкото по я слушаше той, толкова по се топеше от милост сърцето му.
В това време Серафиа се приближи, морна и изпрашена от дългия път. Тя кротко застана пред светията, после се приведе и му целуна ръка. „Що те води, дъще, при мене ? " – попита той. И Серафиа, жадна да изкаже туй, що ù тежеше на сърце, приседна наземи до нозете му и направи своята дълга изповед пред стария отшелник. И колкото по я слушаше той, толкова по се топеше от милост сърцето му. „Колко е страдала тази моя бъдна сестра, колко мъки е изпитала. И зарад мен е страдала тя... Гласът на Серафиа ставаше все по-тих и по-тих. и най-сетне, уморена, тя млъкна. Тогава светията я въведе в постницата, положи я на своето бедно легло. Разтича се, донесе прясна вода, уми ù нозете и ù приготви да похапне.
към текста >>

38. Природата – Тотю Брънеков Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ако ние имаме смелостта да отговорим утвърдително на този въпрос, тогава как бихме могли ние да осъждаме един чужд народ който налага един политичен строй, в който той вярва, че е вечен?
Органичното единство на едно разнообразно и подвижно общество ще се измести от един условен ред на нещата, който ще открие своя изкуствен характер чрез неумолимия си закон за изключителността. Животът има своите неравенства, признавам това, но те са естествени в хармония с нашите жизнени функции. Главата, например, в равновесието на тялото ни има една строго различна роля от тази на краката, което не се дължи на външно устройство или някакво организирано насилие. Ако тялото би било принудено да направи опасни скокове през един период от неопределено време, главата не би изменила своята функция по отношение на краката. Дали и нашите социални отношения са подчинени на същия неизменен органичен закон? Ако ние имаме смелостта да отговорим утвърдително на този въпрос, тогава как бихме могли ние да осъждаме един чужд народ който налага един политичен строй, в който той вярва, че е вечен? Притискайки човешките същества между пресата на една сурова система и държейки ги в постоянен страх. ние сме пренебрегнали законите на живота и развитието. Ние сме приучили тези същества към една постоянна пасивност, като сме ги направили неспособни да се приспособят към условията на собствения си живот и да бъдат господари на собствената си съдба. Заемайки нашият идеал за живота от един мрачен период на израждане ние сме погребали чувствителността на душата си под неизменната тежест на едно далечно минало. Ние упорито сме въздигали в култ тъмнината и сме изскубвали всичките пера от крилата на живия дух на нашия на род.
към текста >>

39. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Нужно е дълго, голямо изучаване за да се състави едно по цялостно мнение за едно племе, колко повече за един народ, една нация, раса, материк, тъй отдалечени от нас и тъй дълбоко скрити под морските вълни.
Цивилизация една умряла. Дали Австралийските негри, Тасманците, Хогентотите или Папуанците изчерпват сведенията за Лемурийската цивилизация? Ние се съмняваме. Нима ако Балканският полуостров потъне и шопите от Софийско се покачат на Витоша, която стане остров и учените от друг материк доплуват до Черни връх, за да изучат племето българи и след като се натъкнат на шопите, нима тия учени ще имат изчерпателни сведения за българите, за техния бит, вяра, наука, изкуство и скулптура? Ние даваме място на съмнението. Нужно е дълго, голямо изучаване за да се състави едно по цялостно мнение за едно племе, колко повече за един народ, една нация, раса, материк, тъй отдалечени от нас и тъй дълбоко скрити под морските вълни. ______________________________________________________ *). Блаватска; Секретната Доктрина 1 ч. 343 стр. **). Лемурийцитe II Потъването на един материк означавало раждането на друг. Изчезването на една раса означавало зачеване на нова раса.
към текста >>

40. Вести Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

И как той, клет, там ще се залюлей... И тутакси от друм отбива, Колене под стан подвива, Задавен в плач, набързо шапка снел, Особена молитва произнел – Бог милостив да му изпрати Един бръз кон със знати-непознати.
У лелини отишъл той на млин, У вуйчови – на куминаш пелин, У чичови – да види баба, У Пенчови – че имат свадба, У какини – на печено прасе, У сватини – пък на кокошка, С приятели – на дълга прошка!!! И горък той така и не видял, Кога и как – за пътя закъснял. * * * Едвам кога закрачил в друма Размислил той, че не на глума Заръчал бе тъй строго Бей Мехмед. и, ето, дни остават още пет, – Не може пеш да стигне в срока. И спомнил си речта жестока – Бесилка как ще вдигне злият Бей. И как той, клет, там ще се залюлей... И тутакси от друм отбива, Колене под стан подвива, Задавен в плач, набързо шапка снел, Особена молитва произнел – Бог милостив да му изпрати Един бръз кон със знати-непознати. Кон-вихрогон да възседне той. Та всеки ден да взима път за два И в срока си да стигне във града. Така макар и не като герой От зла беда да се избави, И Господа все да си слави. И щом Иван излязъл пак на друм, Насреща му ага, като пред кум, Придържа кон и маха, вика, Тъй както е за свет прилика. Зарадвал се, обрадвал се Иван На своя си чудесно хубав план.
към текста >>

41. Житно зърно – А. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ще напомним от Библията разказа за Лот и двете му дъщери, които имали милостта на Бога.
Забележително е, че големите хора имат малките добродетели. За пояснение на горното твърдение, нека вземем следната мисъл: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога." Този, що е казал тези думи, е прониквал в дълбоките съотношения на нещата. Ако преведем тези думи на съвременен научен език, ще кажем: сърдечната чистота е оня хормон в духовния организъм, който обуславя функцията на способността ни да виждаме Бога, т.е. Истината. Не едно и две са местата в свещените книги, които свидетелстват за проникновението на мъдрите от време още. Обществото също е един организъм, в който някои от хората катализират, поддържат жизненото му равновесие. Ще напомним от Библията разказа за Лот и двете му дъщери, които имали милостта на Бога. Заради тях Той пощадил града Сигор. В случая те са онези обратни катализатори, които ограничават процеса за разрушаването на елин град. Все на същото място се говори, че десет души праведни са достатъчни, за да се пощади цял град от нечестиви. Тези десет са от рода на малките величини. Те съществуват във всяко общество и навярно са от онези, които не проглушават света за своите дела, по израза на Карлейл, които работят в самота и мълчание, със съзнанието, че служат на Истината.
към текста >>

42. Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

По долините и върховете на тази книга, по всяко нейно клонче и листо има прекрасни неща написани: „Безценен дар е Любовта, Красиво чувство - Обичта, И благо дело - Милостта, Обилен извор – Мъдростта.” „Изпитвайте Писанията!
Всички мигом погледа си нагори дигнаха и с един глас към Бога викнаха: „Не чуваш ли ни, Боже, не виждаш ли страданията ни тежки? " И всяко дихание спря дъха си, дано чуят отзвук на своите молитви жежки! – И чу се Глас тих, едва доловим, кой идваше от дълбоко, де житните зрънца погребаха жестоко. И казваше им: „Изпитвайте Писанията! Изпитвайте свещената книга на Любовта, за да знаете, че там имате живот. По долините и върховете на тази книга, по всяко нейно клонче и листо има прекрасни неща написани: „Безценен дар е Любовта, Красиво чувство - Обичта, И благо дело - Милостта, Обилен извор – Мъдростта.” „Изпитвайте Писанията! - тихо шепнеше познатий Глас. Външното не е същественото. То е старата, скъсаната дреха, от която трябва да се съблечете. То е затворът на вашата душа, от който требва да се самоотречете." „Големи са нашите страдания, тежка е нашата участ, заровени тъй дълбоко, в дъното на тази изба". ,,Изпитвайте Писанията!
към текста >>

43. Стихове - Gis Moll Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Северният полюс мами погледа на европейците и завидна смелост проявяват те за неговото достигане.
Балонът ще тежи около 150,000 кг, ще има обем 150,000 куб. м. и персонал от 50 души. Правят се усилия и за преодоляването на голямата мъчнотия, как да се ориентира балонът. С приближаването до полюса компасът все повече се отказва да служи. Построен е специален апарат, който с помощта на часов механизъм ще използува при ясно време положението на слънцето, луната и Венера за поддържане постоянна посоката на летенето. Северният полюс мами погледа на европейците и завидна смелост проявяват те за неговото достигане. Дали ще го достигнат скоро, не знам, но безспорно е значението на техните изучвания. (Из спис. на физико-математическото д-во). БАХАИЗЪМ (наричано също Бабизъм) е религиозно учение, основано в средата на миналото столетие от Баха Улах в Персия, което е добило голямо разпространение във всички почти части на земята, дето живеят културни хора. Към средата на февруари т.г.
към текста >>

44. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Вярата е положителен, цялостен принцип.
Всеки има сърце, значи всеки има вяра, защото в него се корени един подсъзнателен стремеж към развитие; а като такъв стремеж тя е неизкоренима от човешкото сърце, присъща на всички; затова я намираме и в безверника. Дали човек ще вярва в Бога, в безсмъртието, в „категорическия императив" на Кант, в „електроните" на „Айнщайновото единно начало", в ,,индивидуалната психична регресия" на Фройд, не е важно. Колкото и да се мъчат атеистите да прокудят вярата, техните усилия ще останат безплодни. Вярата е неугасима. Народите не могат да живеят и личностите не могат да творят без нея. Вярата е положителен, цялостен принцип. Съдържа едно ,,да'', една ясност и категоричност, едно творческо начало. Само тогава човек може да каже, че е тръгнал из своя нагорен път по собствена воля, с едно свещено утвърждение, с едно „поемане". Тя се крие в дълбините на нашия дух и там трябва да се търси. Тя не е в ония външни понятия, формули, факти, схеми и абстракции, но дълбоко се крие в оная жива преживелица на нашия вътрешен опит. Забележете, тя е опит и то най-конкретно-индивидуално-психичен опит.
към текста >>

45. Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ботаниката имà смелост да припише на растението усещане и с това премахна основната противоположност между растение и животно.
Движението на мустачките не е в зависимост нито от светлината, нито от земното притегляне, понеже те няма да им помогнат да се ориентират при достигане на своята цел. Някои катерливи растения са си изработили средства, за да се задържат и на плоскости. Техните издатъци образуват на върха си при допиране с плоскостта или даже преди допирането надебеления, които се превръщат във вендузи и с това добиват здраво закрепване. В този случай издатъците на растението са отрицателно-хелиотропични (бягат от светлината), т.е. количеството на светлината ги ориентира за посоката, по която трябва да растат, за да се закрепят за предмета. Ботаниката имà смелост да припише на растението усещане и с това премахна основната противоположност между растение и животно. Друг пример: Конопката (Linaria cympalaria) расте по стръмни скали и семената си оставя по скалните пукнатини. Цветовете и дръжките по време на цъфтеж са положително-хелиотропични и затова се изправят срещу слънцето. При прецъфтяване те стават отрицателно-хелиотропични и бягат от светлината, за да се скрият в скалните пукнатини, дето оставят семената. Тук пак виждаме, че чувствителността към светлината е само средство за ориентиране и растението в различни случаи постъпва различно, според нуждата. Хаберланд и Немец през 1900 година намериха у растенията сетивни органи, напр.
към текста >>

46. Гласове в планината – Georg Nordmann Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Приближаване пороен облак, ако долната му повърхност почне да става гроздовидна, валчести, гъсто натрупани едни върху други изпъкналости, това показва, че няма да има буря и облаците ще се разпръснат без да има значителен дъжд.
Когато такъв много високовълнест облак се обръща в пороен или дъждовен, на който на горната част се разделят четкообразно перести облаци или около горната част на които се разпростират гъбообразно такива облаци, то при голяма абсолютна влажност трябва да се очаква град. 10. Ако сутрин или през деня се виждат облачета, а привечер се образуват вълнесто пластести облаци, то през нощта ще има буря. 11. Когато пролет, лято и есен през деня има отделни облаци, които привечер се изгубват - означава постоянно сухо и ясно време. 12. Когато слънцето захожда зад еднообразна ниска облачна над хоризонта стена, над която не се виждат перести или пластисто перести облаци, то по тези признаци никак не може да се съди за дъжд или промяна на времето през нощта. 13. Ако над вълнести облаци високо преминават перести, даже барометърът ако на показва спадане, то времето ще бъде много непостоянно. 14. Приближаване пороен облак, ако долната му повърхност почне да става гроздовидна, валчести, гъсто натрупани едни върху други изпъкналости, това показва, че няма да има буря и облаците ще се разпръснат без да има значителен дъжд. Повечето от тия указания проф. Михаелсон сам е наблюдавал и ги е извлякъл като доста ценен материал за ориентиране. За обяснението на тия явления вече говорих в по-първите страници. Друг начин за предсказване на времето и неговите промени това са отдалечените предмети. Ако при ясно време планини, гори, села ни се виждат по-близо отколкото са, може да се очаква дъжд на третия ден.
към текста >>

47. Тайната на живота – А. Бертоли Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Един от пашите намислил да я заведе в харема на султана, та негли получи за нея нечувани милости.
Един ден то закипяло като възбунено море и ги тикнало да дръзнат срещу волята на всевластния. Сестра им, млада булка, добила момиченце като ангелче. Очичките му, като череши черни, извиквали умиление на всяко лице, и розово-мраморните му странични теглили всяка ръка за милувка. Лалка растяла и хубавяла и чуруликането ù било радост и утеха за целия род. Ала един ден тя станала жертва на лукав поглед. Един от пашите намислил да я заведе в харема на султана, та негли получи за нея нечувани милости. Това внесло смут в сърцата на Лалкината рода. Димитър и Никола не изтраяли. Та как ще оставят да погине ангелчето, една светла душа, радостта на всички? Не, това не бивало. Те овреме взели Лалка и я пратили скришом в безопасно място.
към текста >>

48. Мисли върху механистичното и неовиталистичното направление в биологията – П. И. Василев Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

В своята основа тя е органически свързана с цялостния живот, т.е.
Така виждаме, как жизнената сила или животворящият принцип или „душата" на клетката влиза в материята, разработва я по своя план и се отделя, когато това стане нужно, за да си построи нова материална къщичка. „Душата" на епителната клетка живее в целокупната жизнена основа на организма и е в него от „раждането" до „смъртта". * Ние имаме пълна аналогия с човека и целокупния жизнен, космичен организъм. Той разработва материята според стадия на своето развитие, като всичко живо е клетка от неговото тяло. Материята бива използувана и моделирана според вътрешната динамика на тая одухотворяваща сила или „душа". В своята основа тя е органически свързана с цялостния живот, т.е. всичко живо в този организъм има братска връзка помежду си. Така че не само душите на хората са братски помежду си, но човек е брат и с последното дишащо животно, с последната тревичка в планината. Всичко, в което блика живот, е клетка от този одухотворяващ космичен организъм и всичко живо е безсмъртно. Душата на всичко живо е свързана с душата на Бога, живяло е в миналото може би в друга форма и ще живее в бъдещето, следейки общото негово развитие. И така, няма смърт.
към текста >>

49. Небесното знамение – Gis Moll Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Той е като една сламка, разнасяна от ветровете по всички посоки, или като една малка лодка, немилостиво люшкана от вълните на морето.
Той трябва да поднесе на детето здрава духовна храна, когато се касае за развитие на духовния му организъм, а тоя последния вече сам гради от нея своята жива материя, сам расте, защото е разумно устроен. * * * В чистотата е силата и мощта на човека. В чистотата седи и красотата. В чистотата се крие още и младостта, постоянството, както и моралният устой на човека. Изгуби ли човек чистотата и светлината си, той не струва нищо. Той е като една сламка, разнасяна от ветровете по всички посоки, или като една малка лодка, немилостиво люшкана от вълните на морето. Човек без чистота в живота си всичко изгубва и каквото пожелае, не може да го постигне. Чисти ли сте обаче в чувства, в мисли и в действия, ще бъдете силни, крепки и каквото пожелаете, ще придобиете. Из „Чист и светъл! "
към текста >>

50. Живи барометри – Добран Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

„Удряйте, блъскайте, убивайте тази сган, която ни пречи да намерим щастието", викаха силните и безмилостно тъпчеха своите подобни.
„Светлината от кандилото на моята вяра угасна, аз изгубих посоката и пътя към бъдещето, и сърцето ми няма вече какво да люби", казах аз и отново паднах по очите си. И отново се допря този, който имаше светлината в очите си и пак ми рече: „Сине мой, ето, ти вече си смел, защото опита силата на отчаянието. Стани и върви след мене! Аз ще ти покажа посоката и пътя на бъдещето, за да го показваш на онези, които идат слъд тебе". Аз вървях по стъпките на онзи, който ме водеше и гледах живота на всички онези, които нямаха нито посока, нито път и сърцата им не познаваха любовта. „Удряйте, блъскайте, убивайте тази сган, която ни пречи да намерим щастието", викаха силните и безмилостно тъпчеха своите подобни. ,,Ах, това е жестокост, това е неправда, зверове са това", викаха слабите. „Всичко ще се обърне на хаос както всичко е произлязло от хаоса", говореха онези, които носеха духа на отрицанието и техните мисли не бяха нищо друго, освен хаос. Те се наричаха учени и макар, че се ползват с уважение и от силни и от слаби, вършат най-голямата пакост, защото говорят: „Идеал, нравственост, милосърдие честност, всичко това са предразсъдъци, защото всичко изчезва след смъртта". Една сутрин при зори стоях на брега на морето и гледах пределите на водите му. Леко се вълнуваше морето, подобно гърдите на млада девойка, когато има в сърцето си пролетни мечти.
към текста >>

51. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

В този час астролозите събуждаха негова светлост и го запознаваха, в коя фаза е луната, кои планети светят на хоризонта, кое съзвездие минава меридиана и изобщо, дали не се е случило нещо необикновено.
Свещениците до изгрева на слънцето ниско се молят в съседната стая на душата на фараона; която през време на съня беше между Боговете. Тогава те представяха молитви за успешно изпълнение на текущите държавни работи, за покровителствуване границите на Египет и на царските гробници, че никой крадец да не се осмели да влезе там и да прекъсне вечната почивка на славните фараони – но молитвите на свещениците, вероятно от нощната умора, не всякога бяха ефикасни. Сенките на държавата растяха и в свещените гробници крадяха не само скъпоценностите, но дори мумиите на фараона. Това беше резултатът от гостуването в страната на различни чужденци и идолопоклонници, от които народът научи да открива египетските Богове и най-светите места. Почивката на Господаря на господарите биваше прекъсвана един път, посред нощ. В този час астролозите събуждаха негова светлост и го запознаваха, в коя фаза е луната, кои планети светят на хоризонта, кое съзвездие минава меридиана и изобщо, дали не се е случило нещо необикновено. Защото някой път се явяваха облаци, звездите падаха по-многобройно от обикновено, или прехвръкваха върху земята огнени глобуси. Господарят слушаше рапорта на астролозите, в случай на някакъв необикновен феномен ги успокояваше за безопасността на света и заповядваше да се отбележат всички наблюдения в специални табели, които всеки месец се пращаха на свещениците на храма на сфинкса, на най-големите мъдреци, които притежаваше Египет. Те вадеха заключения из таблиците, но най-важните не съобщаваха никому, а само на своите Халдейски колеги във Вавилон. След среднощ фараонът вече можеше да спи до сутрешната песен на петлите, ако той желаеше. Такъв благочестив и трудолюбив живот още преди половин година живееше добрият Бог, раздаващ на покровителствуваните живот и здраве, денем и нощем пазещ земята и небето, видимия и невидимия свет, но във втората половина на годината, вечно живущата негова душа по-често и по-често се уморяваше от земните работи и от неговата телесна черупка.
към текста >>

– Безразлично е чии ще бъдат децата – отговори жестокият свещеник, – ако само негова светлост ще има всеки ден прясна кръв.
Храната усили негова светост приблизително за една седмица, но скоро дойде нова слабост и за да я победи, трябваше негова светост да има прясна кръв от телета, произхождащи от Асирия. Но кръвта също не помогна задълго и трябваше да молят за съвета на главния жрец на злия бог Сет. С голям страх влезе мрачният свещеник, погледна негова светост и даде ужасния съвет. – Трябва – каза той – да се даде на фараона кръв от невинни деца, всеки ден по една чаша... Свещениците и благородниците, намиращи се в стаята, онемяха след този съвет. После те започнаха да мърморят, че за тая цел най-годни ще бъдат децата на селяците, защото децата на благородниците и свещениците изгубват своята невинност още в люлката. – Безразлично е чии ще бъдат децата – отговори жестокият свещеник, – ако само негова светлост ще има всеки ден прясна кръв. Господарят, лежейки със затворени очи, чу кървавия съвет и мърморенията на придворните и когато един от лекарите несмело попита Херхор, дали могат да се ангажират с търсенето на годни деца, фараонът се съвзе. Той фиксира погледа си върху присъствуващите и каза: – Крокодилът не яде своите деца, чакалът и хиената дават своя живот, за да запазят децата си, а аз да пия кръвта на египетските деца, които са мои деца?... Наистина, никога аз не бих предположил, че някой ще ме съветва с такива зли съвети!... Жрецът на злия Бог падна по лицето си, пояснявайки, че детска кръв никой още не е пил в Египет, но че вътрешните сили могат по такъв начин да върнат здравето. Такова средство едвам се употребява във Фениция и Асирия.
към текста >>

– За Ваша Светлост – каза Херхор, – той е чужд човек и няма право да дава такива важни съвети на нашия господар, но разрешете царю само да ви погледне, защото аз съм сигурен, че той ще намери средство против Вашата болест.
Дали ти не знаеш, че феницианите и асиряните са глупави варвари. Но у нас дори и най-тъпият селяк не ще повярва, че несправедливо проляна кръв може да бъде полезна никому. Така говореше равният на Боговете. Придворните покриха лицата си, червени от срам и главният жрец на Сет мълчаливо излезе от стаята. Тогава Херхор, за да спаси угасващия живот на монарха, употреби последното средство и каза на фараона: – В един от храмовете на Тебите се крие Халдееца Бероез, най-мъдрият жрец на Вавилон и най-могъщият чудотворец. – За Ваша Светлост – каза Херхор, – той е чужд човек и няма право да дава такива важни съвети на нашия господар, но разрешете царю само да ви погледне, защото аз съм сигурен, че той ще намери средство против Вашата болест. И в никой случай не ще оскърби вашето благочестие чрез празни думи. Също и този път фараонът отстъпи на желанието на своя верен служител. И след два дена, извикан по таен начин, дойде в Мемфис Бероез. Мъдрият Халдеец дори не погледнал детайлно фараона, даде следния съвет: – Трябва да се намери в Египет човек, чиито молитви да достигат трона на най-високия. И когато той искрено се помоли за фараона, на монарха ще се възвърне здравето и живота за дълги години.
към текста >>

52. ОТ ПЛАНИНАТА Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тя позволява на този, който се занимава с нея, с един поглед да забележи всички характерни признаци, присъщи на известен индивид; тя позволява изобщо да се определи душевния склад, характера, степента на дарбите, зрелостта на ума, доколкото всичко това се открива чрез особеностите на физиономията.
Ние всички сме призвани да четем и разбираме физиономическия език. Великата книга е постоянно отворена пред нашите очи. Несъмнено, това изкуство има своите трудности И предполага в читателя щастливи способности, проницателен и наблюдателен ум. Но всеки, който би желал да се въоръжи с твърда воля и да се отдаде на сериозна работа чрез изучаване и наблюдение, той би могъл да преодолее всички препятствия, да възтържествува над всички затруднения и, без съмнение, ще достигне до лесно и бързо четене по човешките физиономии. Науката за човешката физиономия принася несъмнена полза. Тя позволява на този, който се занимава с нея, с един поглед да забележи всички характерни признаци, присъщи на известен индивид; тя позволява изобщо да се определи душевния склад, характера, степента на дарбите, зрелостта на ума, доколкото всичко това се открива чрез особеностите на физиономията. Да се отличи добродетелта от порока, честността от безчестието, искреността от лицемерието, да се познае благородното сърце, готово да ни услужи, както и да се познае покварената душа, която се готви да ни излъже - това е целта на тази наука. И тази цел е достатъчно прекрасна и велика, за да се стремим да я достигнем, като се посвети малко от скъпото ни време за изучаване на физиономиката, което е колкото интересно, толкова и полезно. Велико нещо е да изучаваш хората, но преди всичко трябва да изучим нас самите. Да проникнем търпеливо и искрено в нашата собствена личност, в нашето сърце, в нашите страсти, в нашите усещания, в нашите чувства и в нашите впечатления. Такова познание на нашето вътрешно същество ще удовлетвори двояка цел: научна и морална.
към текста >>

53. ВЕСТИ И КНИЖНИНА Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Създаде закони, образец на мъдрост, лъхащи свежест свобода и милост.
Но и всеки ден прекарваше щастливи моменти в спомени за онзи, който му беше дал най-ценното в света: „Интелигентност на характера". Замина си царят и остави тежката корона на своя достоен син. Младият принц с чувство на една дълбока отговорност за съдбата на народа, намиращ се под неговия скиптър, прие короната с вяра за едно светло бъдеще. И, наистина, той стана цар. Дълбокият му проницателен поглед обхващаше цялата страна и долавяше нуждите на своя народ. Създаде закони, образец на мъдрост, лъхащи свежест свобода и милост. Но чувството за справедливост не беше озарило още човешката същина, всеки схващаше себе си като някакъв център, спрямо когото всички са задължени - те не разбираха доброто. Затова, всеки ден виждаме, младият цар, да се откъртва по една клонка от образа на неговия идеал, а тези клонки бяха живи и с остри болки отбелязваха своята смърт, а смъртта на частите носеше смъртта на цялото. Така стана необходимо да признае своята невъзможност. Дълбоки бръчки изрязаха челото му и той се потопи в царството на мисълта и възпоменанията. Спомни си и за двата образа под високите стени на големия град и сълзи за първи път се порониха от неговите царствени очи.
към текста >>

54. РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Съдбата му е много променлива; достигнал до най-високите почести, той ту доброволно ще се отказва от тях, ту ще ги губи, благодарение на несправедлива немилост, Краят на неговата кариера ще завърши със скърби и големи нещастия, но неговата мъжествена и горда душа няма да се разколебае от ударите на съдбата, нито от човешката несправедливост и неблагодарност.
Неговата дружба е дълбока, продължителна, но много рядко интимна. Любовта му - сантиментална, поетична - е повече на въображението, отколкото на чувствата. Обича разкоша и блясъка; не ламти за богатство, неговата щедрост е благородна, великодушна и царствена. Има много почитатели, но и много врагове, които му завиждат повече на ореола на неговия гений, отколкото на обожанието от почестите. Едни го ласкаят, други го ненавиждат. Съдбата му е много променлива; достигнал до най-високите почести, той ту доброволно ще се отказва от тях, ту ще ги губи, благодарение на несправедлива немилост, Краят на неговата кариера ще завърши със скърби и големи нещастия, но неговата мъжествена и горда душа няма да се разколебае от ударите на съдбата, нито от човешката несправедливост и неблагодарност. Той ще пренася страданията си с необикновено величие и с религиозна покорност; ще умре тихо, с наслада за по-добър живот. Овален продълговат женски тип с влияние на планетите Венера, Меркурий и Луна. Този тип се отличава с чудесна красота; чертите на лицето са тънки и много правилни; очертанията на лицето са чисти, изящни, меки и грациозни; черепът висок, челото голямо, прекрасно, благородно, гладко и необикновено спокойно. Веждите са руси, ясно очертани, малко извити, тънки, меки и гладки; очите - големи, прекрасни сини, ясни, украсени с дълги златисти ресници; погледът - девствен и ангелски; съвсем бела конюнктива; тънки клепачи; носът - пропорционален, тънък, правилен, изящен, малко дъгообразен, прав и тънък на края. Ноздрите - продълговати и изящни; устата - малка, прекрасно очертана; розови устни, тънки, много добре окръглени и с необикновена прелест; малка брадичка тънко очертана и особено красива.
към текста >>

55. МОЕТО РАЖДАНЕ - Georg Normann Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Растението дава човеку един чудесен пример на смелост, устойчивост и изобретателност.
Растенията, които изглеждат тъй мирни, покорни, у които всичко изглежда де е мълчание, послушание, напротив развиват най-голяма дейност за по-добра съдба. Най-същественият орган на растението - коренът, е свързан неразделно със земята. С това растението е осъдено на неподвижност от раждането до смъртта си. И силата на тяхната фикс-идея да се издигнат от тъмнината на корена нагоре и да цъфнат в светлината, представлява една драма, която с нищо друго не може да се сравни. Растението се насочва към една едничка цел: да се освободи от съдбата на корена си чрез своите цветове, да се освободи, да излезе от тясната среда, в която е затворено, да си измисли крила или да ги привлече, да победи пространството, в което турено от съдбата, да се приближи до едно друго природно царство, да проникне в един жив и подвижен свят. Растението дава човеку един чудесен пример на смелост, устойчивост и изобретателност. Ако ние бихме приложили само половината от енергията, с която работи някое дребно градинско цвете, за да облекчим натиска на страданията, старостта и смъртта, нашата съдба би била различна от сегашната. Тая нужда от движение, тая жажда за пространство се забелязва както при цветовете, така и при плодовете и семената. Всяко семе, което пада при стеблото на майка си, е изгубено. Оттам голямото напрежение на растението да се освободи от това ограничение и да завладее пространството. Оттам и чудната система за разпространение на семената.
към текста >>

Но аз сам констатирах у тези тичинки уста за време много пъти, преди да имам смелостта да го потвърдя.
Седефчето (Ruta graveolens) е доста миризливо лечебно растение. В жълтото му венче спокойно седят тичинките в кръг около дебелия усукан пестик. Когато узрее цветният прашец, всяка една от тичинките поред се допира до муцунката на пестика: навежда се една тичинка, после втора, трета и т.н. И после по същия ред пак се изправят. Това мен се чинеше толкоз чудно, че отначало не повярвах на ботаниците. Но аз сам констатирах у тези тичинки уста за време много пъти, преди да имам смелостта да го потвърдя. И аз намерих, че те рядко сбъркват. Много далеч ще отида, ако река да увелича тези примри. Една проста разходка в гората и на полето ще ни позволи да направим по този предмет хиляди наблюдения, тъй странни, колкото са и тези, които ботаниците ни разправят. Нека спомена и за един вид паячна къклица (Nigella damascena). Цветовете му са нежносини, красиви, както някои цветчета в старите картини.
към текста >>

56. Ново направление на труда - Б. Боев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Моето тяло може да се движи, вашето може да се движи, всяка частица от вселената се намира в постоянно движение, но вселената в своята цялост не може да се движи.
Както земята не може никога да падне, тъй като няма къде да падне, в безкрайността няма ни върхове ни долини - така и душата не може ни да дохожда, ни да си отива: откъде ще дойде и къде ще отиде? Когато човек престане да мисли за миналото, за бъдещето, за това, което ще стане с него после, когато той отхвърли всяка мисъл за своето тяло - това е признак, че той се е повдигнал на по-висша степен на съзнание. Нито тялото, нито умът съставляват човека, но духа, зад който пребивава Вечното. И умът, и тялото непреривно и постоянно се изменят. Но Безконечният Дух не се изменя - изменя се само това, което е ограничено. Моето тяло може да се движи, вашето може да се движи, всяка частица от вселената се намира в постоянно движение, но вселената в своята цялост не може да се движи. Движението е относително; аз се движа по отношение на масата; всеки атом се движи по отношение на други атом. Но по отношение на какво ще се движи безкрайната вселена в нейната целокупност. Това безконечно единство е неизменно, неподвижно, абсолютно; това е - Единното Действително. И нашата действителност, действителният човек е - в Безконечното, а не в ограниченото. Ние сме свикнали да се считаме малки, ограничени, постоянно менящи се същества, но това е само самоизмама, стара самоизмама; не, вие действувате чрез всичко в света, вие живеете в всяко биене на всяко сърце.
към текста >>

57. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И нещо повече, има съвременни науки, които в един свой отдел приемат като основна теорията за гранулозността на материята и квантитета като изходен пункт на своите обяснения, а в следния отдел разглеждат приложението на своите механични закони върху един контюинитет от несгъваеми и недеформируеми лостове... И тогава, или такива съществуват и законите потвърждават това, което не е, или за да бъдат законите верни, опитът требва да не го потвърди.
Даже нещо повече, често пъти квалифицирани - па и цели научни институти са заставали на една погрешна страна, на която ние днес бихме се изсмели през глава[3]. С това не искаме да обезценим тяхното мнение и значение, но само да изтъкнем, че погрешките са свойствени на човешкия ум, даже и когато носителят му е накичен с достатъчно титли... И, наистина, ако днес се заговори на обезвереното человечество за самата истина на човешкото постижение - хората биха се отчаяли. В съвременната наука още няма начини обективно да се докаже съществуването на „реалното". Нашите сетива деформират природата - дават ни усети на цветове, където има трептения (и кой знае още що има зад самите трептения). Математическите „истини" са логически творби на самия човек, условности, които само потвърждават допуснати предварително отношения, но нищо не доказват[4]... Трупат се „опити и наблюдения", но по пътя на индукцията заключението може да бъде вярно, само когато всички възможни случаи са влезли като предпоставка на заключението; дедукцията и аналогията имат своите опасни зони да станат отражение в дефиницирани огледала - съзнания, а интуитивния метод на работа е път, по който малцина са минали и гражданството на който тепърва требва да се извоюва[5]. И нещо повече, има съвременни науки, които в един свой отдел приемат като основна теорията за гранулозността на материята и квантитета като изходен пункт на своите обяснения, а в следния отдел разглеждат приложението на своите механични закони върху един контюинитет от несгъваеми и недеформируеми лостове... И тогава, или такива съществуват и законите потвърждават това, което не е, или за да бъдат законите верни, опитът требва да не го потвърди. И тогава, върху що ще се базират опитните науки[6]. Нашата цел не е в случая да сочим на дълбоките противоречия, които съществуват в основните истини, приети като изходни пунктове на разните научни дисциплини и които сами по себе си сочат на далечината от същественото схващане първоизточника на онзи голям и сложен процес, който носи общо име Битие и който обхваща факти в далеч по-широки рамки, отколкото му се слагат обикновено. Много и разнообразни наблюдения, които са направени от познавачите на земната кора, са основата, върху която се градят предположенията или хипотезите и теориите на съвременните геолози. И когато човек се вслуша или чете техните обяснения за толкова и толкова километра дебела земна кора, та под нея толкова сгъстени огнетечни материи, после огнено-твърди газове и пр. — всичкото това разправяно най-положително, като да е видно със собствените очи на разказвача, налага се да се запита, колко от това е вярно и колко от това, кое го днес се разправя като „положителна наука", подир десет години ще бъде... остаряла теория, защото ние сме свидетели на теории, които са все „достоверни" и „научни", а се сменяват като дамските моди.
към текста >>

58. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Надарени с остър ум, те са много находчиви във възраженията; те са задирчиви, насмешливи, бъбриви, присмехулни, но тяхната веселост е измамлива и повърхностна, тъй като душата им се мъчи от силна меланхолия; освен това, често ги мъчи вътрешна тревога, душевна празнота и силно угнетяване на духа.
Триъгълен тип Този тип означава странен и фантастичен характер, капризна енергия, която се проявява в подтици и избухвания, но у които няма последователност. Индивиди от този тип постъпват по-скоро под импулса на внезапен каприз, отколкото под влиянието на рефлекс. Те бързат да изпълнят своите планове, без да дочакат пълното им узряване. Тишината и търпението, с които се отличава концепцията на техните намерения са в рязък контраст с онази обърканост, която те внасят в тяхното практическо осъществяване. Те са предпазливи, хитри, послъгват, ловко измислят разни разкази и са изкусни разказвачи. Надарени с остър ум, те са много находчиви във възраженията; те са задирчиви, насмешливи, бъбриви, присмехулни, но тяхната веселост е измамлива и повърхностна, тъй като душата им се мъчи от силна меланхолия; освен това, често ги мъчи вътрешна тревога, душевна празнота и силно угнетяване на духа. Пориви на енергия и ентусиазъм се сменят бързо с общ упадък на силите. Любовта им към чудесното често пъти е в борба с наклонността към съмнение и скептицизъм, и религиозните стремежи често се смесват с някакви материалистически тенденции; те се колебаят постоянно в нерешителност между спиритуализма и материализма, увличайки се ту от едната, ту от другата системи, като възприемат впечатления от тези противоречиви идеи и са в голямо затруднение да застанат на определена почва в това отношение Няколко време те се предават с жар на убеждения, които после оставят, за да се предадат на убеждения, съвършено противоположни на по-раншните им възгледи. Горещи пропагандатори на доктрини, които са усвоили, те водят ожесточена борба с противниците си и няма жертви, които те не биха понесли, за да възпрепятствува делото, което защищават. Техният дух на противоречие отива дотам, че упоритостта им се увеличава толкова повече, колкото повече препятствия срещат по пътя на реализирането на техните намерения. Въображението у тях е много развито спрямо здравия разсъдък, макар че като ги слушаш, ще направиш противоположни заключения По-силни в теорията, отколкото в практиката, те постъпват прибързано.
към текста >>

Дето трябва смелост и бързо действие, там успехът им е сигурен.
Кръгъл тип Хора от този тип се отличават с голяма инициатива и голяма енергия Постоянно да действуват и да произвеждат - ето основната черта на тяхната индивидуалност. Сприхави и сърдити, на тях им липсва хладнокръвие. Хора на делото, бърже минават от думи към дела, нямат време да обмислят своите решения. Едва се зародил някой проект, те вече бързат да го изпълнят. Но тази разпаленост, която проявяват, им пречи да постигнат целта и напразно изразходват своята енергия и трескава дейност. Дето трябва смелост и бързо действие, там успехът им е сигурен. Те са умни, но живостта, ,с която бързат да изкажат мисълта си често е причина на това, че те се изказват преди да са си уяснили работата. У тях размишлението върви след действието, поради което често се разкайват за постъпките си. Съжденията им, прибързани, много често са неверни. Мъжество леко проявяват, но е кратковременно и дохожда до безразсъдност. Те не се съмняват в успешния изход на работите си, но явят ли се пречки, у тях няма нито нужната ловкост да ги премахнат, нито упорство да ги преодолеят и така често се разочароват.
към текста >>

59. Философия Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Вървежът на душите през последователни превъплъщения - този вървеж, който възлиза и слиза, организира и руши, всичко това не е (друго), освен самата Еволюция и показва, че нищо не се губи, нито разрушава, както още се вярва в наше време, защото цялостният този процес - това е самата Вечност, Душата на вселената, Числото на числата, Бог!
Но още по-старата форма на тази дума била труид, съставена от глагола to trow - мечтая мисля, вярвам и от глагола to head - предпазвам, внимавам: trowhead. И оттук се разкрива загадката, защо келтските жреци са наричана друиди, което значи; сериозен, осторожен, мислител, философ - наставник. Учението за числата[1] Друидите са считали Науката за Числата като основа на всички природни науки и следователно, като най-плодовита в резултатите си. Най-разнообразните вибрации, колебания на материята за тях, не са били друго, освен съответни размествания, игра на числа. И все пак, тази вечна променливост е именно великият закон на съществата. Вървежът на душите през последователни превъплъщения - този вървеж, който възлиза и слиза, организира и руши, всичко това не е (друго), освен самата Еволюция и показва, че нищо не се губи, нито разрушава, както още се вярва в наше време, защото цялостният този процес - това е самата Вечност, Душата на вселената, Числото на числата, Бог! Подвижността на материята, намираща се във вечна игра, минаваща през милиони форми, трансформиращи се по необходимост, тази крайна удивителна подвижност изяснява най-красноречиво учението за странствуването на душите; защото самото това странствуване изяснява логически проблема и резона на контрастите, противоположностите в природата, както и общественото положение на всяко човешко същество, а също и привидната безсмислица, която характеризира неговото поведение. Учението за превъплъщенията на душите, следователно, е толкова логично, а още повече и категорично и ние съвсем не сме изненадани, като го намираме напълно възприето в окултното учение на Келтите. Певецът от Godolin, Anverenq, е имал способността, когато пожелае да пада в транс. Така твърди Мириам[2], а галският епископ Гиралдус съобщава да е познавал един поет от Clamergan, който могъл да предсказва бъдещето, както и да разказва за неща, които остават скрити за обикновения човек (Futurorum simul et occultarum scienciam habens[3]). Мерлен, очарователят, имаше способността да се себеизлъчва, след като се самохипнотизира и така е развил в себе си дарбата на интуиция и ясновидство.
към текста >>

60. Идеен преглед Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

препоръчаме беседите на Учителя - където жадният ще намери не окултната наука в нейната цялост и пълнота, но ще намери основните принципи на тази велика наука, с което ще има вече мярката, с която да мери нещата; ще намери също и практическите изводи от тази дълбока наука, които имат по-голямо значение за съвременния човек, отколкото чистата теория.
А отвън е мрак и всред този мрак намират се хора, които са открили светлината в себе си и са способни да посочат и на другите пътя към тази вътрешна светлина на живота, която единствено може да ги изведе на спасителния бряг и да ги въведе в нов живот. Това е светлината, която вечно гори и не изгасва при никакви условия и която не хвърля сянка. От друга страна днес се забелязва голям интерес км окултното, тайнственото. Но онези, които сериозно копнеят към окултното познание, трябва да бъдат внимателни и да знаят, че много от това, което в наше време се счита за окултизъм, не е нищо друго, освен празни умувания на празни хора. На онези, които искат да не попаднат в заблуждение в това отношение, а да имат реална основа, върху която да могат да градят. препоръчаме беседите на Учителя - където жадният ще намери не окултната наука в нейната цялост и пълнота, но ще намери основните принципи на тази велика наука, с което ще има вече мярката, с която да мери нещата; ще намери също и практическите изводи от тази дълбока наука, които имат по-голямо значение за съвременния човек, отколкото чистата теория. От западните окултисти препоръчаме Р. Щайнер. На всички, които искат да си изяснят всички горе поставени въпроси и да осмислят живота си, а не да бягат от него по един или други начин - препоръчваме беседите на Учителя, където всеки може да намери отговор на противоречията в своя живот, може да намери методи и правила за подобрение на своя физически, духовен и умствен живот; всеки може да намери упътвания, за да познае себе си, както и другите. Даваме подробен списък на беседите от Учителя, за да могат желаещите да си ги доставят чрез редакцията ни. I. серия (2 издание) 14 беседи – 25 лева. II. серия (2 издание) 14 беседи – 277 стр.
към текста >>

61. Физиогномия Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

„Първичният гений на душата, наречена у Бардите Авен, представя висшия разум у всяко същество; първичната любов и е изворът или сборът от най-висшите стремежи и най-чистите усети на сърцето и най-сетне първичната памет ни дава спомените за миналите наши съществувания и ни позволява да завладяваме единството на нашата индивидуална природа и да обединяваме в една завършена Синтеза (цялост) всички моменти на нашия живот, пръснати в протяжението на времената" казва А. Пикте.
деградацията на монадата е абсолютна действителност; но щом като душата и особено индивидуалността е изложена на погиване, то тя също така може по обратен път да се въздигне и с триумф да излезе из бездната на Абред. И три са победите, които спомагат на душата, за да излезе и се спаси от този кръг на гибелта. Тези три сили са изразени в триадата „знание (мъдрост), любов и морална енергия". Чрез тези три Сили или Могъщества душата може да навлезе в онзи лъчезарен кръг, наречен Гвинфид, където тя изново намира тези три дарби, що е притежавала преди падането си и тези дарби са: първичният гений, първичната любов и първичната памет. Едва в тоз кръг Гвинфид, човек намира трите висши същности на блаженството: отсъствие на злото, отсъствие на нуждите и отсъствие на смъртта. „Първичният гений на душата, наречена у Бардите Авен, представя висшия разум у всяко същество; първичната любов и е изворът или сборът от най-висшите стремежи и най-чистите усети на сърцето и най-сетне първичната памет ни дава спомените за миналите наши съществувания и ни позволява да завладяваме единството на нашата индивидуална природа и да обединяваме в една завършена Синтеза (цялост) всички моменти на нашия живот, пръснати в протяжението на времената" казва А. Пикте. Навлязъл в благодатния кръг на Гвинфид, човек намира там следните три пълноти: съчувствие или споделяне на всички качества в тяхното принципиално съвършенство; притежаване на един гений на превъзходство и заживяване в една любов към всички същества с една неизтощима енергия. Полезността или ценността в живота се определя от следната триада: „Три са нещата, които не ще имат край, поради неизтощаващото се тяхно могъщество - това са: формата, качеството и ценността на съществуването. Защото освободени от всякаква злина, тези три неща придобиват една вековечна трайност всред разнообразието на доброто и красотата на този кръг Гвинфид. Ние сме тук в съвършена аналогия с Нирваната у индусите; и действително, еволюцията продължава без прекъсване, както тази на Dhyans-Chohan-ите в истинската езотерична традиция на Индия. Друидическата доктрина не допуща сливането на духовете с Божеството - нещо, което е един вид материалистичен пантеизм.
към текста >>

62. Земетресенията и тяхното предсказване (продължение) – Л. Лулчев Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Възлестите очертания показват сприхавост, дързост, гняв, рязкост, силни страсти, странност, безразсъдство, смелост, мъжество в постъпките и недостатък в умереността.
Обичат страстно парите и успяват да натрупат големи богатства. Те са изкусни администратори, а личната им организация ги прави способни към редакторски, банкови и финансови операции. Форма и характер на очертанията Формата и характерът на очертанията заслужават особено внимание, защото те причиняват видими изменения в индивидуалния тип, според това, дали те са кръгли, четириъгълни, възлести, ъгловати, остри, подвижни, напрегнати или отслабени, месести, мускулести, тлъсти или костеливи. Четириъгълните очертания показват енергия, твърдост, непреклонност, устойчива воля, упоритост, позитивизъм и сметка. Ъгловатите очертания показват твърдост, егоизъм, злоба, или поне нечувствителност; упорство, тирания, неумолимост; настойчивост до крайност, жажда към почести и любов към парите. Възлестите очертания показват сприхавост, дързост, гняв, рязкост, силни страсти, странност, безразсъдство, смелост, мъжество в постъпките и недостатък в умереността. Острите очертания показват хитрост, тънкост, лицемерие, лъжа, раздразнителност, подвижност, инициатива и вдъхновение. Кръглите и гъвкави очертания показват добродушие, спокойствие, нерешителност, откровеност, доброта и понякога слабо сърце, чувственост, липса на такт, небрежност, лакомство. бързопреходни страсти и гняв. Меките и отпуснати контури показват крайно слаба воля и характер; пасивна апатична, много ленива натура; мекост в чувствата, недостатъчна жизнена енергия, инертност в страстите, освен деятелност в стомаха. Но формата и характера на очертанията имат още и други особени значения, в свръзка с рода на типа, с който те са свързани.
към текста >>

63. Преображение Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Смелостта, с която квалифицираните учени се нахвърлят върху такива „самозванци", бихме рекли, родени учени хора, които не за титли и пари изучават природата, (като „столара” директор на обсерватория Бенданщи) е само едно лишно доказателство за упадъка на съвременната наука.
Л. Лулчев ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ (Продължение) Причините на землетресенията Нашите почитания към знанията на нашит учени, но нека те позволят да смятаме границите на тяхното знание не и като граница изобщо на знанието. Това, което още не се знае, е милиони пъти повече от това, което е известно; и следователно, то е широко поле, към което водят различни и разнообразни пътища. Самооблъщение е да се мисли, че „изпитаните" пътища са единствените. А има и пътеки, по които се катерят само тия, които могат - и често те стигат до по-големи височини, макар и не винаги да говорят публично за това. Смелостта, с която квалифицираните учени се нахвърлят върху такива „самозванци", бихме рекли, родени учени хора, които не за титли и пари изучават природата, (като „столара” директор на обсерватория Бенданщи) е само едно лишно доказателство за упадъка на съвременната наука. Днес, ако би се явил самият Исус да говори своите Божествени Истини, нашият, па навярно и чуждите университети биха му отрекли правото на философ, понеже не е свършил техния факултет... А колко повече е Той от философ, ако може да вдъхновява 500,000,000 человеци и да ги очовечи поне от време на време, когато си спомнят за Него, та макар и веднъж в годината! Широтата на възгледа, толерантността, вниманието км чуждите мнения, даже когато са на „простосмъртни", всичко това характеризира ония велики учени, които са давали ръководните идеи на света - а обратно - преследване чуждите мнения, нетолерантност, мисъл, че само тям е достъпна природата и знанието, както вече поменах е признак на идеен упадък, на формализиране, на закъсняване, спиране прогреса. С това не искаме да кажем, че ученият трябва да си губи времето с дреболиите на обикновения живот, но и критиката на явленията, недостатъчно проучени [1], невиждане гората от дърветата, това е явление, което не би трябвало да намира място между жреците на съвременната наука. Колкото по често то се проявява в която и да е държава, толкова по-сигурно сочи, че тия жреци са отишли в тия храмове не по вътрешно призвание, а по външни подбуди. Разумният човек във всичко схваща причината и когато противодействува, се стреми винаги към по-далечната причина, която се крие зад близките факти, не се бори със следствията, (последиците) когато му е достъпна и може да бъде атакувана самата първопричинна сила.
към текста >>

64. Мисли за вегетарианството Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Езотеричната част се придава от уста на уста на учениците на миналите през много изпитания, които ще покажат волята, смелостта и силата им.
Ж. Г. Буржа ЕКЗОТЕРИЗЪМ И ЕЗОТЕРИЗЪМ Мистичното обучение се дели на две части - екзотерична, предаваща се публично и езотерична - за посветените. Легенди, свещени книги, алегорични поеми, приказките на хиляда и една нощ, пентакли, йероглифи, всичко това изяснява екзотеричната страна на учението. Езотеричната част се придава от уста на уста на учениците на миналите през много изпитания, които ще покажат волята, смелостта и силата им. Тук придаваме един екзотеричен разказ, като даваме същевременно и езотерическото тълкувание. Екзотеризъм Принцеса Паризада, като узнала веднъж, че някъде в недостъпни места съществува птица, способна да говори; жълта вода, от която една капка попаднала в басейн, възраства на грамаден стълб и тайнствено дърво, из което се лее божествена хармония, пожелала да овладее тези чудеса Един след друг, двамата нейни братя се опитали да изпълнят желанието на принцесата, но ги постигнала смърт от опасностите на трудния път. Мъжествена и дръзка, принцесата на свой ред се опитала и след дълги усилия по-трудния път, тя достигнала до подножието на планината, на върха на която се намирали птицата, жълтата вода и чудното дърво. Стар един дервиш настойчиво съветвал принцесата да се върне от своя път: „Когато изкачиш планината, говорил ù той, ще чуеш ужасни гласове... Те ще те ужасят, те ще те заплашват и тежко ти, ако ти се обърнеш и погледнеш назад - ти ще бъдеш незабавно превърната в черен камък, подобен на тези, с които планината е тъй обсипана". Принцесата не искала и да чуе за това и се устремила нагоре към върха.
към текста >>

65. Вести Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

– рече Хел – О, който имаш смелостта да дойдеш в моето царство?
И като отряза жилите на ръцете си, подаде струя кръв в устата на Хел-О. И ето, щом глътна първата капка кръв, стана второто чудо. Огнените искри на главата му се превърнаха на черни коси, въглените на очите му потъмняха, а от устата му престана да лъха пламък и жар. Огненият цар стана юноша. – Кой си ти? – рече Хел – О, който имаш смелостта да дойдеш в моето царство? Кой си ти? – Един беден овчар – певец, – отвърна На-Ну. – Кой те изпрати в моето царство? – Айя. – Какво искаш?
към текста >>

66. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

А за тези пък, които се боят от страдания, съм черен и нямам милост към тях.
– Да, дете, за тия, които разбират скръбта, аз см злато! Те знаят, че капката, която ще им дам, е необходима за тях, за да ги очисти. Човек не трябва да пита, защо му се дават страданията. Необходимо е да страдаме! На силния се дават страдания; силният получава нещастия, защото той разбира и знае, че само чрез тях ще стане чист. А за тези пък, които се боят от страдания, съм черен и нямам милост към тях. Които ме разбират, на тях показвам своята вътрешност; злато, щастие и благословение. Този е мъдрец, който разбира скръбта и я желае. Така отивам аз при всички хора и им раздавам скръб. И ти, душа, ще получиш дял от тази скръб. – Дай ми колкото искаш, аз искам от тази скръб!
към текста >>

67. Екзотеризъм и езотеризъм - Буржа Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Но тогаз не се оплаквайте от следствията на вашата закоравялост - от застоя на умишленото ви невежество.
От моя свят наблюдавам и най-скромните ваши неща. Сами да можете най-сетне да мислите и да знаете, а не безсмислено да се нахвърляте в брака... Питам ви: мога ли да дойда при вас и във вас да намеря чистота, да намеря чистота, от която тъй много се нуждая за пълното си изявление? Или и вашите излъчвания ще ме задушат? Съм ли много и премного строг в начина, по който свалям връзката от гнусната рана на днешното човечество? Не ме слушайте, ако не желаете. Но тогаз не се оплаквайте от следствията на вашата закоравялост - от застоя на умишленото ви невежество. Да знаете: Аз виждам - виждам всяка ваша постъпка в миналото и в настоящето и бъдещите ви домогвания. И само защото вярвам, че вие грижливо ще разсъдите тия слова - и ще ги преживеете - заслужава да дойда при вас и да говоря. Аз виждам! И какви дела требва да видя? Разорение на творческата сила от стари и млади... дори от твърде млади.
към текста >>

Почувствувайте убийствения замах който го простира на земята - ако чрез немилостиво посягане кръвта му бавно не изтече, живо не бъде одрано или сварено - за да има вкусна храна вашето лакомство!
Безразлично, какво поглъщате - дали месо, риба или птица - аз ви считам за престъпници, и вашата храна е нечиста и лоша. Мислете! Размислете, как цените в себе си откровението на живота! Мислете за чудното устройство, което природата е дала и на най-малкото живо същество, което вие съвсем неоснователно - това могат да потвърдят мнозина - считате само за ваша храна. Мислете! Вникнете в неговото съзнание! Гледайте с неговите очи, с ония красиви, чисти очи, през които животът (който е Бог) гледа на света! Почувствувайте убийствения замах който го простира на земята - ако чрез немилостиво посягане кръвта му бавно не изтече, живо не бъде одрано или сварено - за да има вкусна храна вашето лакомство! Почувствувайте техния страх и тяхната омраза към човечеството - те ги пръскат наоколо, и трябва да се върнат последните пак към хората под вид на страдания. Много от вашите страдания, против които въставате, и които наричате несправедливи, негли са следствие на клането, което вие в близко или в далечно минало сте извършвали. Знайте: няма несправедливости в целия този свят. Което ви се случва, вие сте си го причинили; което сега правите на другите с дела, слова или мисли, един ден ще ви се върне. Казвате, че не убивате никога, но карате другите да правят това вместо вас.
към текста >>

Милост за „малките", които с хиляди служат за опити!
Аз ви осъждам! 8ие не само, че ги тъпчете, мъчите ги и ги използувате за егоистични цели, но също ги оставяте да мрат от глад и студ; живи Божии създания сте разпаряли и кълцали, клали и горили, одирали. Безсъвестно прилагате вие низките и нечестиви, мъчителни методи на вивисекцията над създания, чувствуващи смъртоносна болка в плът и кръв. Наместо по-стари братя, любящи родители, вие сте груби, безчовечни, ужасни мъчители. И това няма край! Милост за „малките", които с хиляди служат за опити! Смислете се още повече за ония заблудени същества, които извършват тия опити! Защото следствията от тяхната съзнателна жестокост ще бъдат страшни. Никой не може да ги спаси от това - което те след смъртта и в други земен живот ще изпитат. Всички постъпки имат обратно действие - това е закон. Те са причинили много мъки чрез своята чудовищност.
към текста >>

Чрез собствената си жестокост - също и в минали времена - вие сте създавали мисли от свръхетерна материя, които в своята цялост засилват ужасната наклонност на експериментатора.
Всички постъпки имат обратно действие - това е закон. Те са причинили много мъки чрез своята чудовищност. Това трябва да се изравни - за да се научат чрез мъки да пазят и да защищават всичко живо. Смилете се над тях! Но не се скривайте зад вашата отговорност, защото вие сами сте помагали и помагате още, - да насърчавате вивисекторите в техните безчовечни дела. Чрез собствената си жестокост - също и в минали времена - вие сте създавали мисли от свръхетерна материя, които в своята цялост засилват ужасната наклонност на експериментатора. Освен това, чрез вашето съгласие или чрез хладнокръвно възражение или чрез равнодушие сте виновници в тази важна работа. Одобрявате ли вие вивисекцията, защото погрешно вярвате, че тя може да лекува? Размислете: скръб и немощ са следствие от нарушение на закона и не могат да бъдат преодолени от нови нарушения на законите. Комическият закон на Любовта и правдата не може да се заобикаля. Може би да вярвате, че вивисекцията помага за продължение било на вашия, било на живота на вашите ближни.
към текста >>

68. Из моите спомени - Седир Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ноктите на лъв - смелост, воля и труд.
Буржа Само езотеричното изучаване ще ни доведе до Истината и когато Истината бъде разпространена и стане разбираема - ще настъпи нова ера в света. ЕКЗОТЕРИЗЪМ И ЕЗОТЕРИЗЪМ (Продължение) ЕГИПЕТСКИ СФИНКС [1] Екзотеризъм Животно с човешка глава, женски гърди, тяло на вол, а криле на орел. Езотеризъм Човешката глава означава разум и знание. Ноктите на лъв - смелост, воля и труд. Свитите криле - мълчание. Знай - Смей - Искай - Мълчи! Четиритях части на сфинкса образуват едно цяло: символ на четиритях елементарни форми на субстанцията в нейното велико единство: Огън - вода - земя - въздух: Огън - ноктите на лъв. Вода - гърдите на жена. Земя - тялото на лъв.
към текста >>

69. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Раздираха ми гърба; една тежест върху мен ме смазваше; миризма на гнилост ме задушаваше.
Исках да се спра, но не можах. Няколко часа след тая среща чух далечен шум, който след време стана по-силен. Разбрах, че съм близо до водопад. За да на бъда завлечен от водовъртежа, слязох на брега изтощен върху купчина пясък и изгубих съзнание. Остра болка ме събуди. Раздираха ми гърба; една тежест върху мен ме смазваше; миризма на гнилост ме задушаваше. От лодката бях паднал с лице към земята; разбрах, че един тигър беше върху мен. Той не бързаше да ме отнесе. Грапавият му език лижеше кръвта, течаща от раните ми. Тъкмо щях да направя едно движение, когато звярът изпусна ужасно ръмжене и тежейки върху мен с всичката си тежест, задълбочи по-дълбоко ужасните си нокти в тялото ми. Мислех, че умирам от болки.
към текста >>

70. Звездните влияния върху земните вещества Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тези три книги [1] се взаимно допълват, но и всяка сама за себе си представя много цялостен и завършен принос към новата насока на мислене за пресъздаване на живота.
Днешното реалистично учение за развитието не е вече задоволително за модерното мислене, затова трябва да се замести с едно учение за вътрешното значение на формите. Така в чудесна архитектура се съединява една мощна световна картина, би могло да се каже, световна картина на днешния искрено търсещ и изследващ човек, който слага една единна връзка между рационалното и интуитивното природно схващане. Даже сам пише: „Може да се мисли и да се пише за човешкия живот; не за един абстрактен човек, който, като такъв. никак и не съществува, но както е всъщност и както е в моето представление - естествено - историческите обекти вървят тясно свързани ръка за ръка с митичните възгледи. Моят поглед лежи в непосредственото отражение на вътрешния и външен живот, напълно освободен от абстрактни понятия и можещ да се изнесе само в живуща картина". Тези три книги [1] се взаимно допълват, но и всяка сама за себе си представя много цялостен и завършен принос към новата насока на мислене за пресъздаване на живота. Те съставляват толкова по-голям интерес тъкмо затова, защото са писани от човек, който седи на ръководещо място в позитивната наука днес и който се явява като революционер за нея. Е. К. Берлин, декември 28 г. ------------------------------------------------ [1] Книгите могат да се доставят чрез окуртната книжарница „Jnveha” в Берлин: Okkulte Buchhandlung, „Jnveha”, Berlin –W 62 – Kleistrasse 6.
към текста >>

71. Значение на физиогномията – Ежен Ледо Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Само чрез по-чисти мисли - чрез мислите на любовта можете да изкорените силата, която е изникнала в миналото (може би и вчера) чрез собствената ви безжалостна мисъл.
Изследвайте - и живейте - закона. Тогава ще знаете и ще виждате. Вашата завист и гняв, вашият ламтеж и жестокост, вашето скъперническо дълбания за сръдня, вашата порочност, вашите скрити, грозни мисли, които тъй обилно изпращате от ден в ден, дори и всеки час - всичко това предава на насекомите ония качества, с които ви досаждат. С формите не се унищожават мислите, които събуждат живота на насекомите. Затова трябва да прекъснете вашата омраза, страха си, злите си мисли. Само чрез по-чисти мисли - чрез мислите на любовта можете да изкорените силата, която е изникнала в миналото (може би и вчера) чрез собствената ви безжалостна мисъл. Мъдреци, а дори и обикновени хора, са изпитали, че никое животно, ни насекомо не мъчи ония, които живеят закона на любовта, т.е. обичат всеки живот. Някога и вие ще знаете, както и аз: че Единният живот живее у всички. Убийство, значи да лишиш живота от формата му: да отнемеш на Бога формата на един израз. Той е целия живот.
към текста >>

72. ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Бедният човек, смутен, нямайки смелостта да разбере, ни гледаше, без да може да каже нищо.
каза изведнъж Теофан. Гласът му звучеше музикално в тишината. Аз направих утвърдителен знак. – Вие я обичахте, нали? Имате ли деца, попита той едно след друго мъжа и не чакайки отговор, продължи: – Значи, ако се възвърне към живот, ако се събуди веднага от смъртта, вие нали ще сте признателни на Небето и ще останете при нея, няма да я напуснете нито сърдечно, нито физически? Бедният човек, смутен, нямайки смелостта да разбере, ни гледаше, без да може да каже нищо. – Бъдете спокойни, му каза Теофан кротко. Не тъжете. Отговорете ми по съвест. – Възможно ли е това, измънка мъжът. Но не може да бъде вие да се подигравате.
към текста >>

73. НА ПЪТ ЗА МУСАЛА - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ще изсъхна като есенен лист без Тебе, ще се срутя като дом без стопанин без Твоята милост, ще се загубя като пътник-тугинец в тъмна нощ!
Утешителят е жив и тихо броди по земята! Благословен и кротък, Той ни чака като друмник пред портата, за да Го поканим в своя дом... Не ме отминавай, Утешителю! Похлопай и на моята порта; аз ще позная Твоя глас и ще Ти отворя. Доста е изтерзана душата ми. Внеси в нея мирт, що носиш от царството на Тогова, който те е пратил. Ще изсъхна като есенен лист без Тебе, ще се срутя като дом без стопанин без Твоята милост, ще се загубя като пътник-тугинец в тъмна нощ! Аз Те чакам. Похлопай на моята порта, защото Ти си милостив! Изпроводен си от Него и кротките. Ти стъпки кръстосват на длъж и шир земята! Утеха носиш Ти!
към текста >>

Похлопай на моята порта, защото Ти си милостив!
Похлопай и на моята порта; аз ще позная Твоя глас и ще Ти отворя. Доста е изтерзана душата ми. Внеси в нея мирт, що носиш от царството на Тогова, който те е пратил. Ще изсъхна като есенен лист без Тебе, ще се срутя като дом без стопанин без Твоята милост, ще се загубя като пътник-тугинец в тъмна нощ! Аз Те чакам. Похлопай на моята порта, защото Ти си милостив! Изпроводен си от Него и кротките. Ти стъпки кръстосват на длъж и шир земята! Утеха носиш Ти! Аз Те чакам. Псалом двадесети: ФАР В бурята сред тъмната нощ, далеко от брега, не диря нито богатство, нито слава.
към текста >>

Въздухът е, що разведря - смелост ни дай да го прекосим.
Чиста е сълзата, защото идва от сърцето - през огън е преминала. Чист е брилянтът, защото е бил във вещата ръка на майстора, която го е направила годен да ломи в багри светлината. Страданието чисти. Огънят е, който чисти - дай ни сила да го понесем! Водата е, що умива - направи ни крепки да устоим! Въздухът е, що разведря - смелост ни дай да го прекосим. Земята е, която избистря - търпение ни дай да я преминем. Ще ви направя чисти, казва Той: Помислите ви - лазур, сърцата - огън, душите - извори, канара - делото на ръцете ви! Псалом двадесет и четвърти: ШИР Господи, няма да Те забравя. Ще Те повикам с едно от безбройните Ти имена. Ти ще ме чуеш от безпределната шир на Твоето царство, ще дойдеш при мене в моя малък дом.
към текста >>

74. ИЗ ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ДЬО РОША ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ЕСТЕСТВО - Б. БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Всяко качество - любов или омраза, лечение или злосторство - които вие влагате в тях, ще бъде техен подстрекател, деятелна жива сила.
Ако вие се смитате за Негово Подобие - правете, което Той направи: мислете, преди да говорите. Всякога първообразите на всичките земни неща в макрокосмоса биват по напред създавани в царството на мислите. Тъй създавате вие чрез вашите мисли образите на всичко това, което ще се извърши във вашия бъдещ микрокосмос. Силни, определени, често повтаряни мисли създават живи същини - дори и когато ги не виждате. Когато ги храните и правилно отглеждате, те послушно ще изпълняват, каквото им възложите. Всяко качество - любов или омраза, лечение или злосторство - които вие влагате в тях, ще бъде техен подстрекател, деятелна жива сила. Силните мисли са рядкост - за щастие, защото ако бяха многочислени, щявха лошите, искащите, егоистичните мисли да надминат безкористните. Тъй стои с настоящата раса. Но в новата, освободена от всякакъв егоизъм, ще знаят всички, как да създават благословени, очарователни мисловни форми. Всъщност, вие не мислите злобни, пълни с омраза мисли, дори не и изрично себелюбиви мисли, нали? Но един безкраен низ от съвсем малки, слаби мисли на лична критика, пияно отвращение, всекидневни лични желания... Това не са ли вашите обикновени мисли?
към текста >>

75. ЧАР - БОЯН МАГЪТ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Мара Белчева МОЛИТВА От Тебе аз не искам милост, Боже, А моля земните си грехове, в които нявга сянката си вложих, да не смущават твойте светове, със черния си грак през светлината.
Мара Белчева МОЛИТВА От Тебе аз не искам милост, Боже, А моля земните си грехове, в които нявга сянката си вложих, да не смущават твойте светове, със черния си грак през светлината. - Да могат с други глас да пеят те, - да си намират в други мир храната; Полета им - орел - да израсте: - с криле на вихър да летят високо, и през пъкъла огнен и студен, в познанието да слязат най-дълбоко, и да се върнат ангели при мен...
към текста >>

76. НАЙ СКЪПОЦЕННИЯТ ДАР - А.Т. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тогава дребнавостта е (за жалост) вашата пътеводна звезда.
Ядете, за да живеете и да бъдете в състояние по-добре да работите - или работите и живеете очевидно само, за да можете по-добре и по-охолно да ядете? Уреждате ли пиршества за вашите приятели, като знаете, че те ще ви ги връщат? Съставляват ли все още кухненски рецепти на нови.ястия, супи, баници, десерти една голяма част от вашите катадневни разговори и мисли? Кухнята още ли ви е светилище, огнището, олтарът, върху който вие правите кървави жертвоприношения на най-висшето, което боготворете? Стомахът още ли ви е слънцето на битието, около което постоянно се движи цяла система от множество времена за ядене в несмилаема дисхармония. Тогава дребнавостта е (за жалост) вашата пътеводна звезда. Защо се обличате? За да покривате тялото си от променчивостта на времето, което би могло да стане с една прелестна простота? Или за показ на другите, да вярват, че вие сте някой; за да се надувате в разкош, че други не могат да го имат; да ви завиждат и да привличате вниманието? Така ли е? - Тогава вие сте роби на непостоянството и на модата.
към текста >>

77. КРАЙ ИЗВОРА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

По-рано се смятала като самостоятелна форма, понеже достига до полова зрелост, но сега се смята като ларвена фаза на американското земноводно Amlistoma.
Това е една обширна, важна област, която има голямо приложение в медицината, земеделието и пр. [1]Виж списание „Житно Зърно", год. III. кн, 4-5 [2]Виж сп. „Arhiv für Entwick lungsmechanik", 1923-1927 год. [3]Аксолотъл (известен под името SiredonPisciformis); живее в Мексико. По-рано се смятала като самостоятелна форма, понеже достига до полова зрелост, но сега се смята като ларвена фаза на американското земноводно Amlistoma. Тая ларвена фаза при известни условия може да достигне полова зрялост, преди да стане възрастна форма.
към текста >>

Тая ларвена фаза при известни условия може да достигне полова зрялост, преди да стане възрастна форма.
[1]Виж списание „Житно Зърно", год. III. кн, 4-5 [2]Виж сп. „Arhiv für Entwick lungsmechanik", 1923-1927 год. [3]Аксолотъл (известен под името SiredonPisciformis); живее в Мексико. По-рано се смятала като самостоятелна форма, понеже достига до полова зрелост, но сега се смята като ларвена фаза на американското земноводно Amlistoma. Тая ларвена фаза при известни условия може да достигне полова зрялост, преди да стане възрастна форма.
към текста >>

78. ЖЕЛАЛ БИХ - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Когато в своето незнание аз разтурям тънките извитъци със своя гняв, аз мисля, че Ти си ме оставил, че е потъмняла мраморната белина на Твоето творение, но умълчал се, свел глава, аз чувам ударите на твоята любов и очите ми се просълзяват, защото Ти си кротък и милостив!
И с нея можем да държим длето и чук. Макар и с малко, ние можем да помагаме на Великия майстор, като изтриваме в диамантен прах онова, което е сътворила вещата ръка. Всеки може да твори мънички украси в душата си, както детето, що помага на бащата, като му подава тухлите, с които той изгражда новия дом. Велик Майстор! В безмълвните часове на моя ден, когато дремят кресливите гласове на ума, с когото се лутаме по ширния свят, когато в сърцето стаят чувствата, що ни държат в привързаност и омраза, тогава чувам издалеко ударите на твоята ръка, която работи над статуята в храма на душата ми! Когато в своето незнание аз разтурям тънките извитъци със своя гняв, аз мисля, че Ти си ме оставил, че е потъмняла мраморната белина на Твоето творение, но умълчал се, свел глава, аз чувам ударите на твоята любов и очите ми се просълзяват, защото Ти си кротък и милостив! Не ме оставяй никога, Ти Великият Майстор, който ден и нощ готвиш за някакъв далечен празник в храма на душата ми човека - твоето творение и твоят образ! Псалом двадесет и седми: ОРАН Сега са дни на оран. Земята се бразди. Бляскаво рало разпаря меката ù гръд Скоро ще дойде сеячът и семето ще протегне нежни ръце към слънцето. Умът е рало.
към текста >>

79. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

За жалост обаче и днес, под влияние на Византия, духовенството и интелигенцията още не са признали истината относно богомилството, тъй както я изнася г. Ст.
Трябваше чужденци да ни кажат, че българските богомили са предтеча на реформацията; нещо повече, че богомилството е най-великото духовно движение в средните векове за високи идеали и за свобода на съвестта и че България и славянството именно чрез богомилството са вложили своята дан в общочовешката съкровищница. Чехите си имат своя Ян Хус, когото те почитат и целият свят с тях. Столетие по-рано обаче преди Ян Хус, в Цариград на кладата бе жив изгорен Василий - началника на богомилите - заедно с други богомили и той се е държал не по-малко геройски, отколкото Хус. От него се изисквало не да се откаже от своите убеждения, а само да се поклони на кръста, но той не приел, издигайки лозунга за свободата на съвестта в онези времена, когато трябвало с живота си да заплати своята преданост към високия идеал. У богомилите ние виждаме най-възвишени идеали, преданост, самопожертвувание, чистота, идеализъм. За жалост обаче и днес, под влияние на Византия, духовенството и интелигенцията още не са признали истината относно богомилството, тъй както я изнася г. Ст. Чилингиров и др. наши и чужди историци, професори, познавачи на нашето минало. Време е наистина да познаем себе си - като народ да по-знаем великото, доброто, ценното; да го изнесем като идеал на младото поколение. Най-великият българин несъмнено е поп Богомил, основателят на богомилството; нему и на неговите ученици българите дължат много за своята духовна култура. България е била велика и ще бъде велика не със своите войни и завоевания, а с високите идеали за правда, мир, човещина, толерантност и обич, носители на които в миналото са били богомилите - които са запалили този свещен огън на обич и братство в целия Балкански полуостров, в Италия и Франция - в милиони свои последователи.
към текста >>

80. ЮНДОЛА - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Защото превелика е Божията милост към вас!
А. Т. КНИГАТА НА ИСТИНАТА И ЖИВОТА (Из кн. "Рабби бен Аор") Тъй говореше Рабби бен Аор за великата книга на Истината и Живота: "Свещена радост, о ученици, да преизпълни сърцата ви завинаги. Защото превелика е Божията милост към вас! Защото е разтворил пред вас Вселюбящият дивните страници на тайнствената си книга, Книгата на най-великите истини, на най-светите красоти, на най-непостижимите тайни; Книгата на чудесата и вечното творчество! Защото ви е призовал да се учите, да опитате неговата велика Любов; да познаете Неговата Правда; да постигнете Неговата Мъдрост; да вкусите Неговия мир, Неговата радост и Неговото блаженство и да Го познаете . Планини и долини, материци и океани, светове и слънца, души и сърца - всичко това са живите страници на великата божествена книга Тайнствена и жива е тази книга, о братя мои, - сам Божият Дух живее в нея, говори чрез нея. Сам Божият Дух вечно работи в нея. Всички истини и тайни на Битието са скрити в нейните страници!
към текста >>

81. ПРОЗРЕНИЯ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Глухи викове отекват като глас на умиращ роб, когото ръце на безмилостни палачи добиват с бич.
Прати белия воин да разсече тъмните крила на Дракона, който хвана душата ми в колелото на зодиака. Аз те чакам, аз викам по Тебе, защото си благ и милосърден! Направи да прозвучи заглъхналата тънкострунна вùна, както тогава, когато посрещах с нея сините очи на деня и пеех химн за слънцето. Душата ми е като земя, заета и оставена от вражески войски. Нозе на чужденци са тъпкали по градините, и нивята са пусти, изоставени. Глухи викове отекват като глас на умиращ роб, когото ръце на безмилостни палачи добиват с бич. Аз Те чакам. Вярвам Ти, защото Ти си благ и милосърден! Псалом тридесет и втори: ДЕН Залязва слънцето. Пожар има на далечния запад. Той бавно гасне и на дълбокия тъмен свод трепкат звезди.
към текста >>

82. ИЗ КНИГАТА МИСТЕРИЯТА НА ГОЛГОТА - БО ИН РА Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Милост към всички - това е, което ние искаме от нашите ученици, Това е по-ценно, от каквото и да било друго в тоя свят.
Пребъдете в Любовта и давайте я на всички същества без разлика. Любете всичко, което има живот. Всички същества са израз на Неговия живот, на Неговата любов. Работете и за животните и за хората - и за двете. Научете хората на любов към малките, безпомощни същества. Милост към всички - това е, което ние искаме от нашите ученици, Това е по-ценно, от каквото и да било друго в тоя свят. Всичко е Едно, животното Му е тъй близко, както и високоразвитите същества. Всемирното сърце бие в най-дребния живот; и във всеки живот трепти и диша великият Отец. Размишлявайте за Него. Всички същества са Негов израз; и чувствувайте вашето близко сродство с всички живи същества. Помагайте на животните, помагайте на растенията с повече любов и търпение: и така вие ще ускорите идването на светлината, която Той ще донесе и завинаги ще затвърди на земята.
към текста >>

83. Работа Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Забравете справедливостта заради милостта - правете заради любовта.
Осъществете вечния мир в себе си, изпращайте трептенията на единството, миролюбието и спокойствието. С подобни мисли, трябва да бъде изпълнена всяка празна минута. Вложете повече сила във вашата медитация, повече твърда воля във вашите мисли за мир. Това е великата нужда на днешното време. Правда Милосърдни да бъдете е вашия дял - да съдим е нашият. Забравете справедливостта заради милостта - правете заради любовта. Това включва всичко в себе си; не само вашите приятели и тия, на които желаете доброто. Съчувствие, любов и добродушие принадлежат на една по-висока област отколкото правото. Едва когато интуицията и разсъдъкът станат израз на божествената сила, ще можете да разберете справедливостта, тъй както ние правим. Фактът, че вие надраснахте Мойсеевите заповеди: „око за око и зъб за зъб" и сега искате да следвате Бога на състраданието и милостта, не е още ясно съзнат от вас. Душата трябва първом да научи да бъде справедлива; след това трябва да е готова да пожертвува правото за любовта, преди да бъде в състояние да даде израз на божествената справедливост, която е синоним на любовта.
към текста >>

Фактът, че вие надраснахте Мойсеевите заповеди: „око за око и зъб за зъб" и сега искате да следвате Бога на състраданието и милостта, не е още ясно съзнат от вас.
Правда Милосърдни да бъдете е вашия дял - да съдим е нашият. Забравете справедливостта заради милостта - правете заради любовта. Това включва всичко в себе си; не само вашите приятели и тия, на които желаете доброто. Съчувствие, любов и добродушие принадлежат на една по-висока област отколкото правото. Едва когато интуицията и разсъдъкът станат израз на божествената сила, ще можете да разберете справедливостта, тъй както ние правим. Фактът, че вие надраснахте Мойсеевите заповеди: „око за око и зъб за зъб" и сега искате да следвате Бога на състраданието и милостта, не е още ясно съзнат от вас. Душата трябва първом да научи да бъде справедлива; след това трябва да е готова да пожертвува правото за любовта, преди да бъде в състояние да даде израз на божествената справедливост, която е синоним на любовта. Божествения закон е любовта. Божествената правда е любов — те двете са едно. Любете винаги; оставете правдата на нас. (Продължава)
към текста >>

84. Хелиодът Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Пътуващ без път аз стигнах в страната без скръб; и тихо милостта на Великият Властелин слезе върху мен.
* * * Светлината на слънцето, на луната и на звездите блести с несравним блясък: Мелодията на любовта възлиза все по високо и по-високо и ритъмът на чистата любов удря такта. * * * Аз станах причастен в хармоничното равновесие на Единният. Аз пих от чашата на вдъхновенията. Аз намерих ключа на тайната. Аз достигнах корена на единението. Пътуващ без път аз стигнах в страната без скръб; и тихо милостта на Великият Властелин слезе върху мен. Песнопеят безкрайния Бог, като че ли непостижим е той; но, аз, в моите, съзерцания, без да си служа с очите си, видях Го аз. Наистина, това е страната без страдания и никой не знае пътя който отвежда там. Само тоя, който е върху тоя път, е достигнал отвъд предалите на скръбта. Вълшебна е тая страна и никое достойнство не може да я заслужи. Мъдрецът я само вижда ; мъдрецът само пее за нея.
към текста >>

85. НА СВЕЩЕННАТА ПЛАНИНА - А.Т. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

И в него, като спретната чевръста мома, която шета в къщи и съвсем не ù е до приказки и задявки - тя ще хвърля безжалостно всички пъртушини и вехтории.
Аз срещнах един от тия мъдреци и той ми описа отрока - Година. Показа ми и рожденото му свидетелско: някакъв кръг, на който видях нанесени знаковете на зодиака, а в тях планетите на нашата слънчева система. То било техните подписи - печати. Годината има светли огнени очи - със смеел и проницателен поглед. Така прям и така смел, че погледне ли никого, който лъже, или е с гузна съвест - ще го разтрепери, ще извади на показ всички му задни мисли и кроежи - защото ще се запретне да чисти не с вода, а с огън. И в него, като спретната чевръста мома, която шета в къщи и съвсем не ù е до приказки и задявки - тя ще хвърля безжалостно всички пъртушини и вехтории. Не ще търпи нищо вехто. Който иска да гради с вехти греди, с останки, който иска да преправя стари дрехи, износени, който иска да кърпи вехтото с ново - ще изпита замаха на нейната ръка. И ще види вехториите му да пламтят в огъня. Който иска да бъхти стари, отъпкани пътеки, които водят не до изворите на живота, а до застояли и почти изчерпани щерни, до плесенясали води, в които квакат политически и религиозни жаби, и да носи на хората вода от тях - ще се види настигнат от вихър и ще намери всички мостове по тия пътища изгорени. Дойде ли при нея някой не за работа, а за задявки и удоволствия, ще получи такава плесница, че ще му светнат очите: че тя не обича помътените от сласт погледи, а ясните, прями, трезви взори.
към текста >>

86. ЕДИННИЯТ ЖИВОТ - Б. БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Бог е милостив, но абсолютната Любов изисква Абсолютна Правда.
Интересно е. че видният чешки ботаник Веленовски, който е добре известен всред българския учен свят със своите изследвания на българската флора (виж неговото капитално съчинение „Flora Bulgarica" с множество допълнителни статии), в последните години, виждайки, че проблемите на естествознанието могат да получат разрешение само при по-дълбоко изследване, вмъква окултизма в полето на изследването и дохожда до ценни резултати, до важни заключения. Това той е изложил в един от последните си трудове върху философията на природата . _________________________________ На ученика мъчно се прощава. Не мислете че е лесно. Бог е милостив, но абсолютната Любов изисква Абсолютна Правда. Ако Бог ни прощава, то е по причина на своята Любов. Но Любовта изисква да се изпълни всяка правда. * * * Аз приемам, че условията съществуват в света. - Но има условия които са създадени от природата, и такива, които ние сме създали. Учителят
към текста >>

87. ЕДИН НЕПОЗНАТ - СЕДИР Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Бдете над него и благославяйте Превеликия и Вселюбящия за безмерната Негова милост.
Той е свещеният извор на живота в тайното светилище на всяка душа. Той е, що дава живот на всяка светла мисъл, на всяко прекрасно чувство, на всеки възвишен порив. Той е, що възпламенява душите за творчество и подвиг. Неговото име е свещена Любов, свещена Мъдрост, свещена Красота! Помнете, о ученици мои, няма по-голямо съкровище за вас ни на земята, ни на небето от тоя вълшебен извор! Бдете над него и благославяйте Превеликия и Вселюбящия за безмерната Негова милост. Бдете над свещения огън на вашите души. Да пламти, да расте и да се разгаря непрестанно - това да бъде за вас върховния закон и върховната ви грижа. Защото в това е най-великата мъдрост и най-великото благо в живота. Свещенодействие да бъде вашият живот пред олтара на тоя свещен огън! Да няма жертва от блага, деяния и подвиг, която вие да не бихте поднесли с най-щедра ръка на всеопожаряващите му пламъци.
към текста >>

88. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

В големия индустриален град, където премина почти целия му живот, неизлечимите, клетниците, отчаяните скоро опознаха този таен благодетел, чиято младежка мъдрост им придаваше, заедно с здравето, смелост и себеотрицание, тъй необходими на малките хора, чийто тежък труд поддържа цялото обществено здание.
Съвършено бащинското добродушие на неговия прием и на неговия говор, даже и в минути, които по общото мнение изглеждаха важни, показваше доколко в неговите очи човешките величия, земните трагедии са малки, в сравнение с Божието дело, чийто безкраен и всякога нов блясък поглъщаше неговия поглед. Въобразете си едно същество способно да се държи в равновесие във всички точки, през които безкрайното влиза в крайното и вие ще си обясните противоречията, които нашият Непознат съчетаваше в себе си, като че ли за удоволствие. Интимен с болшинството, недостъпен за някои, умерен и благоразумен, ту бавен, ту бърз, говорещ еднакво и като поет и като житейски човек, познаващ една безкрайност от тайни и безгрижен за своята наука, изкусен във всички занятия, чувствителен към изящните изкуства, уважаващ умствените и социалните превъзходства, при все това давайки да се подразбере, че те са суета пред лицето на Христа; с една снизходителност за другите, но с една строгост към себе си, еднакво крайни; оставящ се да бъде тиранизиран от слабите, макар че знаеше да доведе до послушание най-големите тирани ; еднакво добере чувствуващ се и на тавана и в двореца, говорещ всекиму на неговото наречие; най-сетне, всестранен, както живота, от чиито всички богатства той се възхищаваше, и всякога подобен на себе си, както неговият учител, Христос, на Когото той се считаше за най-недостоен служител. Син на много бедни селяни, най-възрастният от пет деца, той още много рано биде изпратен в съседния град, дето можа, печелейки си сам за своите нужди, да продължи доста нагоре своето образование. Още в своето родно село той бе извършил чудесни излекувания без друг видим способ, освен молитвата. В големия индустриален град, където премина почти целия му живот, неизлечимите, клетниците, отчаяните скоро опознаха този таен благодетел, чиято младежка мъдрост им придаваше, заедно с здравето, смелост и себеотрицание, тъй необходими на малките хора, чийто тежък труд поддържа цялото обществено здание. Освен лечение, искаха от него много други неща: сполука в известна постъпка, успех в предприятие, спасение на войника, решение на технически задачи, разсейване на душевна криза. Често пъти, от своя страна, той изискваше от просителя отчасти да се отплати на Божествената правда чрез даване милостиня, сдобряване, изоставяне на процес, осиновяване на сирак. И чудото, невероятното и невъзможното нещо ставаше без шум, без да може да се обясни как. Всичко, което свидетелите можеха някога да узнаят, то бе, че нашият чудотворец осъждаше практиката на езотеризма като противна на божествения закон, не я употребяваше под никаква форма и не препоръчваше теории за нея. Неговото учение бе само Евангелието, и той не ценеше книгите, освен съразмерно на тяхното съгласуване с това учение.
към текста >>

Често пъти, от своя страна, той изискваше от просителя отчасти да се отплати на Божествената правда чрез даване милостиня, сдобряване, изоставяне на процес, осиновяване на сирак.
Интимен с болшинството, недостъпен за някои, умерен и благоразумен, ту бавен, ту бърз, говорещ еднакво и като поет и като житейски човек, познаващ една безкрайност от тайни и безгрижен за своята наука, изкусен във всички занятия, чувствителен към изящните изкуства, уважаващ умствените и социалните превъзходства, при все това давайки да се подразбере, че те са суета пред лицето на Христа; с една снизходителност за другите, но с една строгост към себе си, еднакво крайни; оставящ се да бъде тиранизиран от слабите, макар че знаеше да доведе до послушание най-големите тирани ; еднакво добере чувствуващ се и на тавана и в двореца, говорещ всекиму на неговото наречие; най-сетне, всестранен, както живота, от чиито всички богатства той се възхищаваше, и всякога подобен на себе си, както неговият учител, Христос, на Когото той се считаше за най-недостоен служител. Син на много бедни селяни, най-възрастният от пет деца, той още много рано биде изпратен в съседния град, дето можа, печелейки си сам за своите нужди, да продължи доста нагоре своето образование. Още в своето родно село той бе извършил чудесни излекувания без друг видим способ, освен молитвата. В големия индустриален град, където премина почти целия му живот, неизлечимите, клетниците, отчаяните скоро опознаха този таен благодетел, чиято младежка мъдрост им придаваше, заедно с здравето, смелост и себеотрицание, тъй необходими на малките хора, чийто тежък труд поддържа цялото обществено здание. Освен лечение, искаха от него много други неща: сполука в известна постъпка, успех в предприятие, спасение на войника, решение на технически задачи, разсейване на душевна криза. Често пъти, от своя страна, той изискваше от просителя отчасти да се отплати на Божествената правда чрез даване милостиня, сдобряване, изоставяне на процес, осиновяване на сирак. И чудото, невероятното и невъзможното нещо ставаше без шум, без да може да се обясни как. Всичко, което свидетелите можеха някога да узнаят, то бе, че нашият чудотворец осъждаше практиката на езотеризма като противна на божествения закон, не я употребяваше под никаква форма и не препоръчваше теории за нея. Неговото учение бе само Евангелието, и той не ценеше книгите, освен съразмерно на тяхното съгласуване с това учение. Той прогласяваше единствената божественост на Исуса, Неговото всемирно господство и вечната трайност на Неговото изкупително дело. - Той приемаше буквално разказите на апостолите, считайки за излишно модерното тълкуване.
към текста >>

Приемането на тая хипотеза ще ви направи по-късно чувствителни спрямо Светлината и моята цел ще бъде постигната; понеже аз не говоря, за да отдам справедливост на едно същество, което Не се грижеше за земната справедливост; аз говоря само за вас, зарад вашето бъдеще, за да намерите смелост в минутите на изнурение и въпреки всичко да вървите напред.
Той, всякога подобен на всички хора, едновременно лекуваше, и учеше, и подпомагаше, и утешаваше с един и същи тих глас и с една и съща бащинска усмивка. Аз не мога да дам в подкрепа на горните твърдения друго, освен моето собствено свидетелство. И други са присъствували на същите чудеса, но те имат мотиви да си мълчат; аз пък имам такива, за да говоря. Аз обаче не ви изисквам да ми вярвате. Въобразете си само, че те са може би възможни, и това ми стига. Приемането на тая хипотеза ще ви направи по-късно чувствителни спрямо Светлината и моята цел ще бъде постигната; понеже аз не говоря, за да отдам справедливост на едно същество, което Не се грижеше за земната справедливост; аз говоря само за вас, зарад вашето бъдеще, за да намерите смелост в минутите на изнурение и въпреки всичко да вървите напред. * * * Тоя французин, толкова приличен на своите сънародници и същевременно толкова различен, беше със среден ръст и атлетично телосложение. Нищо, нито в неговото облекло, нито в неговите маниери, нито в неговия говор, не го различаваше от тълпата. Той живееше както всички, с изключение на часовете за спане, които той почти всецяло премахваше. При една непрестанна активност, нито неговото тяло, нито, неговият ум не изглеждаха да познават умората. Всички моменти на неговото време бяха заети; химически и механически изследвания; благотворителни заведения, които управляваха негови приятели; социални реформи, изобретения, които той даваше на някои нуждаещи се и непрестанно всички видове благотворителности, но всякога като се укриваше.
към текста >>

89. СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ние преживяхме сгромолясването ни китайския монархизъм - изглеждащ неразклатим за вечни времена върху основите на една закостенялост и един консерватизъм, пословични в цял свят през много векове.
А. Томов. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА Съвременните хора не могат се оплака, че живеят в епоха бедна от съдържание и драматични ефекти. Никога в един сравнително къс период от време, какъвто представлява първата четвъртина на настоящето столетие, не са се разгръщали пред човешкия взор такива дълбоки и обхватни промени. Сърцето на обществения живот сякаш започва да тупти с една небивала досега мощ: подобно възбуяваща и неудържима стихия, животът разкъсва една след друга вековни вериги и разгръща все по-могъщи и неподозирани сили. В продължение на това късо време от четвърт век ние бяхме свидетели на руско-японската война, в която една азиатска държава за пръв път, след дългия многовековен сън на големия Ориент, премери с бляскав успех своите сили, своята социална и военна организация, с една почти модерно организирана държава, за да застане занапред в реда на тъй наречените „цивилизовани" страни. Ние преживяхме сгромолясването ни китайския монархизъм - изглеждащ неразклатим за вечни времена върху основите на една закостенялост и един консерватизъм, пословични в цял свят през много векове. Преживяхме Балканските войни - прелюдията на голямата световна война, както и тая последната, с всичките ù разнообразни перипетии и ужаси. Видяхме сгромолясването на монархията в Русия, Германия, Австро-Унгария, Турция и заместването ù с републикански управления, а в страната на богопомазаните руски самодържци - с една нова, „съветска" власт с един съюз от републики, стремящи се да изградят своята трудова, социална и политическа организация върху новите начала на колективизъм, на национално и социално равенство и братство. На тия големи и резки външни промени съответствуват дълбоки изменения в отношенията на хората, в тяхното съзнание, в групирането на обществените сили изобщо. Но всички тия външни и вътрешни промени далеч не доведоха до едно уравновесяване и хармонизиране на обществените сили; те разкриха нови страници за нови, още по-непримирими и грамадни конфликти; те само прегрупираха силите за нови борби, водещи към още по-величави по своя замах и значение сбития. Голямата война остави на човечеството едно грозно наследство от разорения и опустошения, от грамадни и неизплатими дългове.
към текста >>

90. НОВИ ВЛИЯНИЯ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

и от които съвременните историци „черпят материали" – сиреч от разнородно тесто си правят всевъзможни фигури – разбира се, напълно възможни и донякъде достоверни при дадените исторически и битови условия, но дали тъкмо така е била действителността – това никой историк няма смелостта да твърди категорично дори за събития, които са станали, в една епоха, много по-близка до нас и за които вдигането на завесата, която ги прикрива да е тъкмо от много по-съществено значение и да е относително по-лесно.
Затова ние можем да четем за едно историческо събитие, напр. френската революция толкова много и различни съчинения, в най-категорична форма – и често с противоречиви становища; и за събитие, на което сме съвременници, като например голямата Европейска война, търсят и петнадесет години след свършването ù да изнасят във всевъзможни дипломатически сини, червени, зелени и пр. книги началните причини или документи за отговорност, които все за вярност претендират, най-разнообразни са, но всичките по едно си приличат, все едно констатират: вината е на съседа, а не тяхна! От целия тоя хаос на съзнателни подправки и фалшифициране на официални документи[1] и то днес, когато това е сложено на критиката на общественото мнение и официални научни институти на цяла Европа, от това изопачаване на фактите можем да си представим, каква достоверност е съществувала в ония хроники и др. документи и исторически книги, които са се писали за угодата и по заповедта на разни велможи, царе и др. и от които съвременните историци „черпят материали" – сиреч от разнородно тесто си правят всевъзможни фигури – разбира се, напълно възможни и донякъде достоверни при дадените исторически и битови условия, но дали тъкмо така е била действителността – това никой историк няма смелостта да твърди категорично дори за събития, които са станали, в една епоха, много по-близка до нас и за които вдигането на завесата, която ги прикрива да е тъкмо от много по-съществено значение и да е относително по-лесно. Много естествено е, че това реставриране на историческата истина е още по-трудно за обикновения историк на далечното минало, за което само тук-там се мяркат някои документи, като изостанали километрически камъни да сочат изгубения път на някои нации, от съществуването на които е останало само ехото на делата им в света, като Асирия, Вавилон, Рим дори. Миражи и привидения биха се вдигнали пред взора на тоя, който би искал да проникне в картината на миналия живот..., да почерпи от хаоса, тъмнината и безмълвието на смъртта сенките на тогавашните творци... Само ако би имал достатъчно светлина, която да прониква през вековете и вековните наслойки... Друг път се взима погрешна изходна точка и се заклеймяват събития, порицават проявления на дейност, рисуват обществени течения и обясняват духовни движения, изхождайки от фалшива основа – и оттам крива насока, погрешна преценка, недействителна картина на едно достойно минало – една заблуда на съвременно обществено мнение с всичките му тежки последици и отговорности!... Така например, ние сме свидетели на една подобна преценка на близко познато нам духовно течение. И сме изненадани от оная неочаквана босота, с която хора – и то с име в света и в официалната наука – се приближават и „проучват" историческите факти! Така те, без да имат достатъчно познание за истинското, а не догматично християнство, за схващани ето на което е нужно не само едно кръщелно свидетелство, а и да се върви по вътрешния път към Голгота, за да заживее Той в нас, Тоя, който беше пътя, истината и живота в душните ни; ако нашият път стане неговият и нашата истина – неговата, и нашият живот – неговият, само тогава като бихме имали представа за истинското християнство, да имаме смелостта да даваме своите авторитетни преценки и то все пак не така – почти безапелационно... Но ако те познаваха Христа като една вътрешна космична сила, те щяха да видят, че съвременните християнски църкви, коя повече, коя по-малко, са само места, в които се говори за Христа, примесено с ритуали, останали от езичеството, някои установени от първите последователи и имащи смисъл за времето си, но в никой случай не са заповядани от самия Исуса!
към текста >>

Така те, без да имат достатъчно познание за истинското, а не догматично християнство, за схващани ето на което е нужно не само едно кръщелно свидетелство, а и да се върви по вътрешния път към Голгота, за да заживее Той в нас, Тоя, който беше пътя, истината и живота в душните ни; ако нашият път стане неговият и нашата истина – неговата, и нашият живот – неговият, само тогава като бихме имали представа за истинското християнство, да имаме смелостта да даваме своите авторитетни преценки и то все пак не така – почти безапелационно... Но ако те познаваха Христа като една вътрешна космична сила, те щяха да видят, че съвременните християнски църкви, коя повече, коя по-малко, са само места, в които се говори за Христа, примесено с ритуали, останали от езичеството, някои установени от първите последователи и имащи смисъл за времето си, но в никой случай не са заповядани от самия Исуса!
и от които съвременните историци „черпят материали" – сиреч от разнородно тесто си правят всевъзможни фигури – разбира се, напълно възможни и донякъде достоверни при дадените исторически и битови условия, но дали тъкмо така е била действителността – това никой историк няма смелостта да твърди категорично дори за събития, които са станали, в една епоха, много по-близка до нас и за които вдигането на завесата, която ги прикрива да е тъкмо от много по-съществено значение и да е относително по-лесно. Много естествено е, че това реставриране на историческата истина е още по-трудно за обикновения историк на далечното минало, за което само тук-там се мяркат някои документи, като изостанали километрически камъни да сочат изгубения път на някои нации, от съществуването на които е останало само ехото на делата им в света, като Асирия, Вавилон, Рим дори. Миражи и привидения биха се вдигнали пред взора на тоя, който би искал да проникне в картината на миналия живот..., да почерпи от хаоса, тъмнината и безмълвието на смъртта сенките на тогавашните творци... Само ако би имал достатъчно светлина, която да прониква през вековете и вековните наслойки... Друг път се взима погрешна изходна точка и се заклеймяват събития, порицават проявления на дейност, рисуват обществени течения и обясняват духовни движения, изхождайки от фалшива основа – и оттам крива насока, погрешна преценка, недействителна картина на едно достойно минало – една заблуда на съвременно обществено мнение с всичките му тежки последици и отговорности!... Така например, ние сме свидетели на една подобна преценка на близко познато нам духовно течение. И сме изненадани от оная неочаквана босота, с която хора – и то с име в света и в официалната наука – се приближават и „проучват" историческите факти! Така те, без да имат достатъчно познание за истинското, а не догматично християнство, за схващани ето на което е нужно не само едно кръщелно свидетелство, а и да се върви по вътрешния път към Голгота, за да заживее Той в нас, Тоя, който беше пътя, истината и живота в душните ни; ако нашият път стане неговият и нашата истина – неговата, и нашият живот – неговият, само тогава като бихме имали представа за истинското християнство, да имаме смелостта да даваме своите авторитетни преценки и то все пак не така – почти безапелационно... Но ако те познаваха Христа като една вътрешна космична сила, те щяха да видят, че съвременните християнски църкви, коя повече, коя по-малко, са само места, в които се говори за Христа, примесено с ритуали, останали от езичеството, някои установени от първите последователи и имащи смисъл за времето си, но в никой случай не са заповядани от самия Исуса! И че на историческата сцена са се явявали духовни течения, които са продължавали традицията и пътя на истинското християнство, и че именно по тия духовни движения може да се премери до колко църквите са се отместили в страни, са правили компромиси с истинския път и ръководителя си! В такъв случай ние не бихме имали тия нелепи преценки на велико духовно движение на богомилите, което даде силен тласък на умовете и душите на хората в цяла Европа, остави трайни следи в техния живот и чийто крайни отгласи се сляха с началото почти на всички значителни обществени движения, като започнем с хуманизма – и свършим с Реформацията и Великата Френска революция. Фототипни твърдения на хора, които разглеждат и съпоставят нещата без да притежават достатъчно познания, лично достойнство и мистични преживявания, за да разберат дълбоките схващания на тия, които искаха да опишат, ги караме да застават неволно в ролята на съдии, които прибързано хвърляха греховете на съвременниците тъкмо върху тия, които волно или неволно, със своя живот ги изобличаваха... Та това е ставало и по-рано – това става и до ден днешен и ще става винаги, защото новото има по-здраво рационално обоснование – винаги то логически ще доминира, винаги то ще създаде свои привърженици по силата на нещата и живота – и, развиващо се паралелно на старото, без да ще, един ден ще го измести, присъстващо по неволя и на неговата агония... В своя напън и безсилие да спре това ново, старото ще се огледа като в някакво огледало, виждайки в проявата на новото ония ценни качества, които и нему някога отвориха пътя в живота, но които сега му липсват изцяло. И то като немощен старец, който не може да си отмъсти или измести в своя полза действителността, ще започне да злослови, като ù припише собствените си грехове на новото, на невинния – и с така облекчена душа, по-леко да понесе живота си, затрупан под развалините на собствения му негов „свят", който понякога той смята изобщо за свършека на света... Такова непознаване духовната страна на събитията, не дава възможност да се проникне и разкрият дълбоките причини на движението и ще остане винаги за истинските познавачи на събитието повърхностно: ще се повтарят само типични непроверени и дори несмислени фрази (като тази напр. че богомилите били дуалисти и пр.) и може даже да се стигне до такова изложение на събитията, което може да е фактически вярно, без обаче тяхното обяснение да прониква до ония необходими вътрешни мотиви, които са били идеи – двигатели, които правят именно това събитие смислено и вярно на своя принципен път, тъй или инак скрит малко по-дълбоко от взора на обикновените хора.
към текста >>

91. ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

При това ние имаме пълното съзнание, че поради общата човешка недоразвитост и незрялост, нашето време – времето на духовните хора, за една широка дейност и за прилагане специфично нашите методи в такава дейност, лежи в бъдещето –то още не е настанало.
Ценейки високо именно този истински живот, нашите големи Учители са изразили социалния идеал и в образа на съвършения човек на Царството Божие на земята, пълния изразител на тоя живот – „синът Божий", „синът на виделината." Нашата основна задача в обществото е да подготвим идването на тоя съвършен човек и проявяването на тоя съвършен живот. Бялото братство не само има свой висок социален идеал, но и свой собствен път и свои методи за реализирането на тоя идеал. Ние отричаме всички свободи, които не са в хармония с божествената воля и водят към поробване на други личности и народи. Ние не можем да бъдем сътрудници и инструменти на насилието в днешните големи социални конфликти и борби. Вършейки своята работа и стоейки извън големите стълкновения, които сеят озлобление и помрачение, ние сочим и на двата непримирими лагера пътя на разумния живот, на разумните отстъпки, призовавайки ги към човечност, опомняне, общочовешка солидарност. При това ние имаме пълното съзнание, че поради общата човешка недоразвитост и незрялост, нашето време – времето на духовните хора, за една широка дейност и за прилагане специфично нашите методи в такава дейност, лежи в бъдещето –то още не е настанало. Но това време бързо се приближава. Светът върви неминуемо към такива сътресения, които ще отрезвят и пробудят милиони човешки души и ще извикат истински духовните хора към най-широка и плодоносна дейност. Работейки за ограничените нужди на днешния ден, Бялото братство се готви и за това приближаващо се време.
към текста >>

92. ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Л. ЛУЛЧЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Най-голяма тайна крият Десетте числа, наречени Сефироти: Кетер или Венец, Хохма, или Мъдрост, Бина или Разум, Хесед или Милост (която някои наричат Гедула или Великодушие), Гебура или Крепост, Дин или Съд (наричан от други Пахад или Правда), Тиферет или Хубост, Нецах или Тържество, Ход или Величие, Йесод или Основа и Малхут или Царство.
Той им разказа за потайната неизразима Същина на Същините, що не може да се постигне, определи или ограничи; тя е непостижима за човешкия дух и посветеният я нарича Айн-Соф, което значи Нищо или Безкрайност; той знае за нея само това, че същества. После им каза, че Същината поражда Първите Същини, като се стяга и ограничава себе си, за да излъчи сама от себе си тия същини и да им определи простор за творчество и битие. Тъй се разклоняват Тридесет и двата Пътя на Премъдростта, означени с Десет цифри и Двадесет и две букви. Десетте цифри са десет кълба, в които кипи Божествен Живот, а Двадесетте и две букви са двадесетте и две имена Божии. Сетне им предаде тайната на тия кълба и на тия Божии имена, както са изложени още от древността в Тайното учение на патриарх Авраам, наречено Сефер Йецира, което значи Означение на Творението. Най-голяма тайна крият Десетте числа, наречени Сефироти: Кетер или Венец, Хохма, или Мъдрост, Бина или Разум, Хесед или Милост (която някои наричат Гедула или Великодушие), Гебура или Крепост, Дин или Съд (наричан от други Пахад или Правда), Тиферет или Хубост, Нецах или Тържество, Ход или Величие, Йесод или Основа и Малхут или Царство. Тия десет Числа се още зоват Десет Ръце или Десет Езика, защото носят ключовете на всяко творчество, пророчество и лекуване; те образуват облика на Небесния Човек, наречен Адам Кадмон, та затова всяка Сефира отговаря на някоя част от тялото, над която властва, работи и създава, па и на една част от вселената, над един от пътищата към светост и на едно от десетте кълба, пълни с Божествен Живот. Тъй Кетер наричат Чело на Небесния Човек; Хохма – Дясно око; Бина – Ляво око; Хесед – Дясна ръка; Дин – Лява; Тиферет – Гръд; Нецах – Дясно бедро; Ход – Ляво; Йесод – Десен крак, а Малхут – Ляв. Цялата вселена е исполински човек – и десетте Сефироти са десет части от тялото му; под властта на всяка Сефирота живее по една раса, по един ангел, по едно слънце; всеки човек, всяка билка, всеки минерал н всяко животно се намират под властта на някоя Сефира. Когато учениците опознаха тия тайни, Раби Симон ги посвети един по един във върховните Тайнства; но той даде всекиму само по толкова, колкото можеше да погълне с разума, сърцето и волята си – затова трябваше да ги посвещава един по един, а не вкупом, тъй като е казано: „Не се излага Делото на Началата пред двамина, а Делото на Колесницата – дори пред едного, освен ако е добил собствена мъдрост за това". И тогава отшелниците разбраха тайните на горния Божествен свят, наречен Ацилут (Сияние), дето обитава същината на Бога, и на трите по-долни свята, дето живее проявата на Бога; светът на творческите замисли и на чистите духове, наречен Бриа (творба), светът на душите и на живите същества, наречен Йецира (създание) и накрай светът на веществените творби, на телесните същества и на всичко видимо, наречен Асиа (Направа).
към текста >>

На ония, що страдат между тях, той помага, като ги напътва и озарява погледа на душата им, като им разбуля заблудата и ги учи да се не боят от страшните образи, що гледат пред себе си, защото тия грозни чудовища са творби на човешката помисъл и пожелание: те са одежди на страстта и създания на злосторството.
Тъй ще стигнем най-първо в света на Творбите, населен от ангели, а сетне с тяхна помощ, ще достигнем границите на върховния Божествен свят. За да мине тоя стръмен път, Бог е вложил в човека три начала: Нефеш (страдателна душа); Руах (деятелна душа) и Нешама (безсмъртен дух); редом с тия три, у него живее същина, що е породила трите начала, Йехида (безименна същина), която го прави едно с Бога. „Най-първо трябва човек да постигне очистване на плътта си с пост, въздържание и духовен подвиг; така се очиства и страдателната му душа; неговите чувства и желания се покоряват на волята му и страстите се пресушават от корен; тогава той добива дар да познава хората отдалеч, да разбира душите им и да им помага с пожелание и помисъл. „Сетне иде реда на деятелната душа, която се очиства чрез търпелива духовна работа и добродетел; волята на човека се устремява към света на съзидателните сили и влиза в единение с тях, за да станат свои на душата му всички тайни на природата, всички закони на естеството, всички пътища на Божия Промисъл и вси опори на духовния растеж. Тогава праведникът получава дар да вижда образа на отминалите люде, умрели за света, напуснали смъртното тяло, отишли отвъд – за да изкупват греховете си или да участват в небесните блаженства, догдето дойде ред изново да вземат плът и да се родят на земята. На ония, що страдат между тях, той помага, като ги напътва и озарява погледа на душата им, като им разбуля заблудата и ги учи да се не боят от страшните образи, що гледат пред себе си, защото тия грозни чудовища са творби на човешката помисъл и пожелание: те са одежди на страстта и създания на злосторството. А на ония, що са стигнали небето, пречистени от греховните деяния на миналия живот, озареният разкрива славата на духа и в светли видения въплътява онова, което ще се случи с тях, когато се отделят от преходната измама на личното. Тъй става проводника мост на живи към починали, същинска небесна дъга, що съединява тъмното Отсам със светлозарното Отвъд. „Подир това в човека почва да работи безсмъртният дух и светилникът на Нешама го изпълва. Чрез огнени съзерцания той обхваща цял свят и прозира вредом ръката на Божите Синове, създали всичко видимо и невидимо. Той добива с упорит духовен подвиг скъпата дарба да вижда властниците на деветте небесни царства; той съзерцава чистите ликове на Михаел, Габриел Самуел, Анаел, Рафаел, Захариел, Орифиел, Уриел, Иехудим; той вижда светлите царства на Херувимите, Силите, Господствата, Архангелите и Ангелите.
към текста >>

93. СЪДЪРЖАНИЕ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

„Светлоструй", орган на читалището в с.
60 лв. Адрес: ул. „Любен Каравелов, № 34 – Бургас. „Трезва просвета", орган на учителския неутрален въздържателен съюз. Абонамент 30 лв. Габрово. „Светлоструй", орган на читалището в с. Щръклево (Русенско) „Учителска мисъл", кн. 6 и 7, год. 12, орган на Бълг. учителски съюз, София. „Читалище", орган на Върховния читалищен съюз в България – София.
към текста >>

94. LE SUBLIME DANS LA VIE Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Характерна черта на богомилите са били между другото вегетарианството и милост към животните.
Заключението, до което дохожда е, че всички светли епохи в историята на човечеството, всички най-важни импулси за повдигането на човечеството имат своя извор винаги във вечните божествени идеи. И носителите на тези идеи винаги са включвали вегетарианството в своя мироглед. Говорейки за разните идейни течения през вековете, авторът доста обширно се спира и на богомилството, като една важна и светла страница в историята на човечеството. Ето какво говори за тях между другото (предаваме съкратено): „Едно от най-важните религиозно-нравствени общества, които се появиха в 10 век на Балканите и което трябва да се смята като творчество на славянската раса, това е богомилството. Те за кратко време като вихър обхванаха целия наш полуостров, разшириха се към Босна, Далмация, Северна Италия и достигнаха чак до южна Франция, дето представителите му се наричаха албигойци. Характерна черта на богомилите са били между другото вегетарианството и милост към животните. Те са се хранели със зеленчуци, зърнени храни и плодове, презирали са разкоша и богатството и са се отнасяли помежду си като братя. Когато се говори за славянски расов морал, на първо место трябва да турим богомилството. В онази мрачна епоха на робство, инквизиция и тирания, когато масите са били потискани и безправни, богомилството се явява като протест против неправдата и злото. По възвишените си и смели схващания това общество няма равно на себе си в своята епоха. Богомилството представлява голям актив за южното славянство, защото е дало голям принос за общочовешкото развитие към доброто.
към текста >>

В проповедите си богомилите са били крайно смели, немилостиво са бичували недъзите на тогавашното общество и не са се страхували и от смъртта.
Те са се хранели със зеленчуци, зърнени храни и плодове, презирали са разкоша и богатството и са се отнасяли помежду си като братя. Когато се говори за славянски расов морал, на първо место трябва да турим богомилството. В онази мрачна епоха на робство, инквизиция и тирания, когато масите са били потискани и безправни, богомилството се явява като протест против неправдата и злото. По възвишените си и смели схващания това общество няма равно на себе си в своята епоха. Богомилството представлява голям актив за южното славянство, защото е дало голям принос за общочовешкото развитие към доброто. В проповедите си богомилите са били крайно смели, немилостиво са бичували недъзите на тогавашното общество и не са се страхували и от смъртта. Папа Инокентий основа в 13 век инквизицията и най-първо тя почнала да действа в Южна Франция и организирала изтреблението на богомилите. Тези хора, които са умирали с усмивка, са възвишени и истински християни, които с проповедите си са всявали страх и трепет у папи и тирани. Богомилството показва, че и славяните могат да бъдат с нещо полезни на света." Авторът, говорейки за разните съвременни духовни движения, споменава и за „учениците на Бялото Братство" в България. Сказките на Кирил Георгиев върху ирисовата диагноза Кирил Георгиев държа по-рано в Русе, а напоследък в Шумен, Бургас, Ямбол и Варна сказки върху ирисовата диагноза. В Бургас и Ямбол освен това е държал и втора сказка върху „Айнщайн и религията" В Русе след сказката е прегледал очите на 1800 души.
към текста >>

95. ВИЖТЕ ПОЛСКИТЕ КРЕМОВЕ - ПРЕНТИС МЪЛФОРД Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Просветените души ще се стремят към смелост, търпение, чистота, благородство и сила, за да могат да творят; към чисти духовни очи, за да могат по-много да виждат; към възвишена дейност, към използуване на живота.
На тая сила ние се молим. Ако искаш, наречи молитвата едно желание. Нещо, което произтича от смешение на елементите, които са вложени в нашия Дух, Душа и Тяло. Наречи го желание да добием Благото, доколкото сме в състояние да го обхванем. Молитвата е един стремеж – духовна сила, душа събрана, сгъстена чрез желанието. Просветените души ще се стремят към смелост, търпение, чистота, благородство и сила, за да могат да творят; към чисти духовни очи, за да могат по-много да виждат; към възвишена дейност, към използуване на живота. Това е молитвата на подигнатата мъдрост. Такава молитва ни посочва библията с думите: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда" – това ще каже: по-добро и по-продължително щастие, цял в живота. Затова смятам, че молитвата е един велик закон, който се изявява в цялата природа при нисшите форми тъй добре, както и у по-висшите – до човека. Да, аз мисля, молитвата е една необходимост за човека. Ако искаш, можем да говорим също и за една научно доказана нужда.
към текста >>

96. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Новият свят – това е светът на любовта, милостта, правдата, мира, свободата и подвига.
Осемдесет души – от които 20 души немци (най-много в сравнение с другите народности) работеха съзнателно, без заплата – за да помогнат не на свои сънародници, а на чужд, даже враждебен народ (за немците). Това бяха действително истински самаряни, които превързват пребития евреин, когото неговите сънародници бяха отминали. Един пример съобразно Евангелието. Един пример, който илюстрира новия свят, който се ражда. Защото старият свят е на омразата, насилията неправдите, войните, престъпленията. Новият свят – това е светът на любовта, милостта, правдата, мира, свободата и подвига. Аз видях в Лагард – новият свят, който се ражда. Аз го виждах всеки ден. С мотика и лопата тези апостоли на новото събаряха останките на старото, което беше рухнало под напора на стихията на пролетта, за да приготвят условия да се изгради новото, здравото. И аз виждах селяни и селянки французи – да проявяват дълбока почит, уважение и любов към чужденци, към немци, защото Божията Любов бе проговорила! Те ни носеха плодове, чай, канеха ни на гости.
към текста >>

Най-симпатичното в това движение „Trait-d Union", както и самото име показва, е връзката на новите идеи – тука ние намираме обединени в едно цялостно движение обосновано научно от техния водител Demarkette – идеите за въздържание, вегетарианство, природосъобразен живот, пацифизъм, ново възпитание, есперанто.
Близо до Париж те имат лятна колония, където всред природата живеят на палатки, приучвайки се към естествени условия на братския живот. В самия град те имат няколко вегетариански гостилници. Аз посетих гостилница „Питагор", където имах и сказка за България и новите реформени движения. Понеже между тях имаше група есперантисти – моята задача бе по-лесна. Аз още един път се убедих, че Есперанто е незаменим като средство лесно и достъпно за всички – за общение с всички народи и за опознаване с новите движения. Най-симпатичното в това движение „Trait-d Union", както и самото име показва, е връзката на новите идеи – тука ние намираме обединени в едно цялостно движение обосновано научно от техния водител Demarkette – идеите за въздържание, вегетарианство, природосъобразен живот, пацифизъм, ново възпитание, есперанто. Всичко това е колкото разумно, толкова и наложително. Обаче в другите страни, напр. Англия, Германия и пр., аз видех че съществуват отделни съюзи за борба с алкохолизма, с никотинизма, с месоядието, с войната и пр. Мен ми се струва, че с общи усилия – обединени – на религиозна, научна и философска основа – всички тия движения трябва да се слеят в една мощна, буйна река – в същност те се допълват и подпомагат и затова заедно те могат да представляват голяма сила. Новата култура ще бъде култура на синтеза, на обединенията, на хармонията.
към текста >>

97. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Никой не ще откаже, казва по-нататък, – че професията на учения изисква много по-вече способности към систематическо, последователно, логическо мислене, отколкото професията на композитора или на диригента на оркестър; също така несъмнено е, че авиаторът трябва да притежава по-голяма смелост, решителност и самообладание, отколкото дребният търговец, който прекарва всичкото си време в дюкяна[2].
Така напр. военната професия изисква издръжливост в характера, самообладание, решителност, досетливост. Младежи, в почерка на които има тези признаци, посочващи подобни качества на характера, безусловно ще бъдат по-подходящи за тази професия, отколкото ония, почеркът на които показва нерешителност, неуравновесеност, нетърпеливост и др. „Преди всичко, не подлежи на съмнение, че различните професии в различна степен засягат тези или онези основни способности и склонности на човека"— посочва известният руски характеролог А. Ф. Лазурски. Никой не ще откаже, казва по-нататък, – че професията на учения изисква много по-вече способности към систематическо, последователно, логическо мислене, отколкото професията на композитора или на диригента на оркестър; също така несъмнено е, че авиаторът трябва да притежава по-голяма смелост, решителност и самообладание, отколкото дребният търговец, който прекарва всичкото си време в дюкяна[2]. Тъй също не можем да си представим музиканта без преобладаване на звукови, а художника – без преобладаване на зрителни усещания. Така, графологическите данни могат да служат като ценно спомагателно средство при определяне наклонността към тази или онази професия или при избор на лица за отговорни длъжности. Дългогодишното занимаване с известна професия трябва да се отрази и на почерка. Така например, почеркът на лекарите в рецептите има безусловно нещо общо. Образността в представите[3], творческата фантазия, присъща на художници, поети, се изразява напр.
към текста >>

98. СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Той мислел, че всеки човек, който има разбиране за Бога, различно от догмите на църквата, трябва да бъде немилостиво изгорен.
Исторически очерк [3] Област във Франция [4] Цитатът по Венгеров [5] С художествен, жив език авторът излага потресающи факти за избиването на албигойците: По заповед на папа Инокентий III калугери обикаляли цяла Франция, за да проповядват кръстоносен поход против град Тулуза и останалите албигойски места. Извършило се буквално клане на албигойците. Три лица били главните ръководители на клането: папа Инокентий, който пожелал и заповядал кръстоносния поход. Току-що станал папа, той почнал в своите речи да говори, че трябва да се унищожат нечестивците. Това е била господстваща идея в неговия живот. Той мислел, че всеки човек, който има разбиране за Бога, различно от догмите на църквата, трябва да бъде немилостиво изгорен. Той даже отивал по-далеч и казвал, че трябва да се разравят труповете на умрелите еретици, за които приживе не се е знаело, че са били еретици, за да нямат мир, на който нямали право. Друго лице, което ръководело борбата против албигойците, бил Симон Монфор, който не знаел да чете и да пише и калугерът Доминик. При клането на албигойците един попитал: „Как да разпознаем албигойците от католиците? " На това абат Сито отговорил: „Убивайте всички! Бог ще може да познае своите си".
към текста >>

99. ВЕСТИ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Но света е пак красиви Има благ и нежен Бог; Викай Него Милостиви; Казвай често сладки слог. Той.
Да не ти рече тълпата: „Този е нещастен клет". Той. Но кажи ми, без парици, Може ли живя човек? Често няма ни трошици, Да заглуши глад не лек. Слагах си въжето вече, – Лошо имам аз сърце. И грехът ме в кал повлече Нямам чисти аз ръце. Тя. Но света е пак красиви Има благ и нежен Бог; Викай Него Милостиви; Казвай често сладки слог. Той. Него аз не ща да зная, Той за мен е тъй голям! Той царува си у рая, И владетел си е там. Тук е царство на лъжата – Никой брата не милей. Всяк оставен на съдбата, Вятъра да го отвей. Никой ми не чува стона – Моят глад и голота.
към текста >>

Влез в училище, учи; Туй нашепва ти поета, Веч на халост не плачи.
Ти говориш право, милий, Но у твоето сърце Дремят още много сили; В твоя ум, снага, ръце. Не оставяй да погине Твоят хубав млад живот! И безгласно да измине, Без да имаш някой плод. Той. Но какво да правя, кажи, Сал самин на този свят, Нещо ново ми покажи, Ти си млад, добър поет. Момко мили, чуй, просвета! Влез в училище, учи; Туй нашепва ти поета, Веч на халост не плачи. Само този, що радее, Ще намери мир, любов. Него слънцето ще греее, Бога ще познае нов. Той. Ето взимам вече книга, Нека мра, но ученик! И тъма от мен се вдига — Виждам чист и мил светлик. Няма студ, ни дрипи вече, Хубав е за мен света.
към текста >>

100. ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Кои други народи от онова време могат да се похвалят на света със свободомислие и социална зрялост, които характеризират учението на богомилите и чешките братя?
Богомилски дух прониква и идеите на Хелчицки в Чехия. Когато богомилите проникнаха в Чехия, тогаз почва дейността на Хелчицки, който представлява едно от най-красивите цветя на чешкия народен гений! Чешкият писател Владимир Сис изтъква връзката между богомилството и „чешките братя*)[12]. Ето какво говори той между другото по този въпрос: „Също така би трябвало да се спрем и върху друго забележително културно-историческо проявление, което свързва българския народ и чешкия в тясно идейно родство. Мисля за реформаторското движение – богомилското и движението на чешките братя. Кои други народи от онова време могат да се похвалят на света със свободомислие и социална зрялост, които характеризират учението на богомилите и чешките братя? Всичко онова, към което се стреми френската революция едва към края на 18 век, което Толстой търси към края на 19 век, българските богомили проповядват още в 10 век, а чешките братя 500 години по-късно. Ако досега няма неоспорими доказателства за установяване на преки сношения между богомилите и чешките братя – поради голямата разлика във времето и географската отдалеченост, то имаме доказателства, че богомилското учение е пренесено в Чехия по непряк път, чрез заобикалки, отчасти чрез Италия (катарите), отчасти чрез Франция (валдейци и албигойци). Обаче не е изключено, че богомилското учение е пренесено в Чехия от самите български и босненски търговци от 14 и 15 векове, които по Дунав посещавали Братислава, а оттам отивали и навътре в Моравия и Чехия. Та и как другояче може да се обясни онова пълно сходство на учението на богомилите и чешките братя за борба против светската власт, против империализма йерархизма, капитализма, католичеството; борба за справедлива подялба на земята, противопоставяне срещу войната и проливането на човешка кръв; отричането на собствеността и главно и над всичко – борбата за човешкото „аз". Както богомилите, така и чешките братя са били алтруисти, които поставяли общочовешкото добруване пред интересите на собствения си народ; те са били етични интернационалисти, - черта, присъща само на славянството".
към текста >>

НАГОРЕ

0.085317850112915