Търсене в текстове за 'Кръстене'

лице „външен“, ала влиза· в олтаря, възнася молитви към Бога, произнася катехизични поучения към народа, осенява народа с дикириите и трикириите и кръста, уволнява и назначава, заточва владиците... Самовластникът Борис пак се повръща към византийското православие, пълно със суеверие, но изгодно за неговото всевластие, абсолютизъм. Християнството се възприема външно, механически от славяно-българите. Свещеници и архиереи.. внушават на нововерците, че същината на християнството е в кръстенето, паленето на свещи, стоенето прави в църква, пазене срядата, петъка и другите пости, извършване известни обреди, тайнства, церемониите при брака, кръщаването, погребението и пр. Византийските духовници и техните наследници не изтъкнали на пръв план християнския живот по евангелието, а внушавали да се извършват известни обреди. У нас се създала църква на обредите, на външността. Езичникът по природа бил морален, а сега му съобщили, че греховете му могат непрекъснато да се прощават от епископа и свещеника, стига той да е добър обредоверец.... Станало падение на естествения, езическия морал. Тайнствата — тази сакраментална светиня — се преобръщат в непрекъснато изкупителни средства, спасяващи грешника, разбира се, срещу пари. Кръщават се веднъж, а причестяват непрекъснато. Христос, принесен в жертва, прободен от войника в ребрата, а архиереи, свещеници хилядолетия го пробождат и из ребрата му тече не символична, а реална кръв! Бог се разсича на парченца и се дава на грешника за очистване, за
към текста >>