Търсене в текстове за 'Кротост'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 83 резултата в 66 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Списанието PDF Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Дори най-ревностните им противници не отричат тяхната кротост и смирение, при все че се стремят да подценяват техните качества, като ги обвиняват в лицемерие и измама!
Но като публикация на документи за богомилството и нов опит за разглеждане на последното от представител на официалната наука, то е за нас и характерно, и ценно. Ние препоръчваме книгата на всички наши четци, които се интересуват от богомилството – от която и да било негова страна. Тук прибавяме само някои характерни заключения за значението на богомилството, които г-н Иванов прави в края на увода на книгата. „Богомилите, у които духовната страна е взимала превес над материалната, са се отличавали със своя тих, кротък благочестив живот и чистота на нравите. Това се посочва от всички обективни свидетелства за богомилите и техните западни съмишленици. Дори най-ревностните им противници не отричат тяхната кротост и смирение, при все че се стремят да подценяват техните качества, като ги обвиняват в лицемерие и измама! Всички свидетелства единодушно потвърждават дълбоката непоколебима вяра на богомилите в правотата на течното учение, мъжествеността, фанатизма с който са понасяли мъченията, както и готовността, с която мъже и жени са отивали в пламъците на огньовете. С такива примери е изпълнено само началното християнство, на което богомилите са се смятали истински последователи” (стр. 46). „Издигнем ли се над верските догми и средновековните държавни интереси, в богомилството отбелязваме прояви на общочовешко естество; прояви, които може би са много подранили, но които правят чест на реформатора Богомил и неговите близки съратници в българската земя и в западна Европа. Велика прозорливост и рядка доблест е било за средните векове да се излезе с проповед за равенство на човеците, за борба против робството и крепостничеството, против съсловната организация на обществото, осветена от държава и черква, борба против потисничеството на господарите и велможите, над несвободния човек, превърнат на безгласна и безправна вещ. И ако новите времена с право изтъкват направените в това отношение придобивки за благото на човечеството, толкова повече не трябва да остане в забвение светлият лик на Богомил и неговият слаб глас за човешко равенство и добруване през усилните и мрачни средни векове.
към текста >>

2. Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

„А плодът на Духа е: Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание, И тъй, Духът, Който слезе отгоре, влезе в житния зародиш и произведе на физическия свят: топлина, покълване, растене, цъфтене и завързване плодове.
" Разговаряха се помежду си житните зрънца и питаха се: „За какво да прощаваме'" - За всяка обида. Ние трябва да простим за благото на своята душа. Обидата нарушава равновесието на живота. Плодородието на земята почива върху прошката. Само тъй нашият плод ще бъде едър, сочен, здрав. „А плодът на Духа е: Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание, И тъй, Духът, Който слезе отгоре, влезе в житния зародиш и произведе на физическия свят: топлина, покълване, растене, цъфтене и завързване плодове. Мирът е вътрешното затишие; радостта - това е цъфтенето; благостта - това е вътрешният аромат, който се съдържа самия живот, в самото съзнание; милосърдието е приложение на наученото; вярата, това е качество на листата, на самите клончета; кротостта, това са енергиите, които се съдържат в самото житно зрънце, а въздържанието, това е богатството на самия зародиш. Отдалечи се Духът, погледна плодовете на своя труд, видя ги и те не бяха само на книга писани, не бяха и в малкия житен зародиш скрити, но те бяха девет големи мощни стълба, основани на почвата на Любовта и готови за бъдещата постройка на новото величествено здание, наречено здание на ,,Новия човек, на новата култура, на новия морал – културата на Любовта, културата на сърцето.'' – И пак Божествената житница бе пълна с по-едри, по-жълти, по-прозрачни милиарди житни зрънца, които притаили се сал за миг в Божествения покой, разбирайки дълбокия смисъл на живота, тихо, любовно нашепваха си: ,,И всичко това е без начало и без край! " А.
към текста >>

Мирът е вътрешното затишие; радостта - това е цъфтенето; благостта - това е вътрешният аромат, който се съдържа самия живот, в самото съзнание; милосърдието е приложение на наученото; вярата, това е качество на листата, на самите клончета; кротостта, това са енергиите, които се съдържат в самото житно зрънце, а въздържанието, това е богатството на самия зародиш.
Ние трябва да простим за благото на своята душа. Обидата нарушава равновесието на живота. Плодородието на земята почива върху прошката. Само тъй нашият плод ще бъде едър, сочен, здрав. „А плодът на Духа е: Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание, И тъй, Духът, Който слезе отгоре, влезе в житния зародиш и произведе на физическия свят: топлина, покълване, растене, цъфтене и завързване плодове. Мирът е вътрешното затишие; радостта - това е цъфтенето; благостта - това е вътрешният аромат, който се съдържа самия живот, в самото съзнание; милосърдието е приложение на наученото; вярата, това е качество на листата, на самите клончета; кротостта, това са енергиите, които се съдържат в самото житно зрънце, а въздържанието, това е богатството на самия зародиш. Отдалечи се Духът, погледна плодовете на своя труд, видя ги и те не бяха само на книга писани, не бяха и в малкия житен зародиш скрити, но те бяха девет големи мощни стълба, основани на почвата на Любовта и готови за бъдещата постройка на новото величествено здание, наречено здание на ,,Новия човек, на новата култура, на новия морал – културата на Любовта, културата на сърцето.'' – И пак Божествената житница бе пълна с по-едри, по-жълти, по-прозрачни милиарди житни зрънца, които притаили се сал за миг в Божествения покой, разбирайки дълбокия смисъл на живота, тихо, любовно нашепваха си: ,,И всичко това е без начало и без край! " А.
към текста >>

3. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Хванах ръката, която ми подаде и едно неизразимо чувство ме обхвана, почувствувах се в едно море от светлина, в една кротост и безкрайна сила.
При второто си пребиваване в Хималаите имах изпити, чието разяснение ми даде после Теофан при четвъртото си посещение при мен. Тъй като знаех да пиша тибетски, получих висок ранг в йерархията и бях помощник на главния астролог в едно селище, наречено Перун Мебру. Една сутрин през това време отново се видях с Теофан. Той имаше все същото лице, както преди 20 години, но изразът на тези черти беше изменен, макар и всички линии на тялото му и всичките му движения да носеха отпечатък на същата свръхчовешка мощ. Теофан ме съгледа и дойде при мене засмян. Хванах ръката, която ми подаде и едно неизразимо чувство ме обхвана, почувствувах се в едно море от светлина, в една кротост и безкрайна сила. От сърцето до върха на пръстите всички клетки на тялото ми трепереха от същото чувство на освобождение, като че ли бях излязъл от дъното на една тъмница на чистия въздух, който облъхва върховете при слънчев изгрев. – Как сте, – ми каза той, – и как е Стела? При тези спомени Андреас прекъсна, за да се усмихне тихо, и после продължи: – Исках да му разправя за дейността си в зрялата си възраст, но той ми каза: „Скоро ще се видим" и ме напусна с един чуден поглед, който вие може би ще научите. Тези, които го придружаваха и които се бяха спрели на известно разстояние, продължиха пътя си заедно с него. Аз останах да гледам атлетическия му силует, додето при един завой на пътя той се скри от погледа ми и аз дойдох на себе си от онзи екстаз, който ми беше причинила срещата с него.
към текста >>

4. ЖЕЛАЛ БИХ - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Земята плаче за стъпките на сеяча, които ще преминат по наранената ù гръд, земята плаче за кротката ръка, която да посади кротост!
Умът е рало. То бразди земята. Тя е цяла разорана и копнее за сеяча. Цялата земя плаче за великото сърце да хвърли семето и да се запалят по нивята златните пламъци на любовта. Господ оре земята, хвърля семето и сам ще напълни житницата си. Земята плаче за стъпките на сеяча, които ще преминат по наранената ù гръд, земята плаче за кротката ръка, която да посади кротост! Земята плаче и бленува да заръми плодоносен дъжд, когато мълния ще разсече небето, ще замлъкне пак и през планините ще се метне седмобагра дъга! Земята плаче и бленува за златото, което ще поникне, за чучулигата, която ще пее из нивята и ще отнася в небето радостта. Земята, набраздена пъшка и копнее за кроткото лице на сеяча, чиито стъпки се чуват издалеко! Псалом двадесет и осми БЯЛ Ти си моето бяло знаме, ти си ми водач, пастир и оазис в пустинята. Когато в черна нощ минавам през водите на разбунено море, аз не уповавам на мощта и опита на стария плувец, що държи кормилото, а на Твоето будно око, що следва всеки миг залутания кораб.
към текста >>

5. РАДИАЦИЯТА НА ОРГАНИЗМИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Прощавайте на близките си всичките им грешки, отвръщайте на омразата с любов, на неприятността с кротост, помагайте на неприятелите си чрез любящата сила на вашата мисъл.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА Прошка Всичко, което другите ви сторят: малки неприятности, несправедливости, безсмислени думи - всички те принадлежат към несъщественото, защото те докосват само личността, нисшото аз, несъщественото, преходното. Доколкото растете в любов, прощаване и доброта, дотолкова живеете в Реалното. Научете се да се подемате към Висшето Аз - истинското. Стремете се да чувствувате обич към тоя, що ви пакости, като повдигате своето съзнание към неговото Висше Аз, което е тъждествено с вашето. Където действително обичате, няма вече въпрос за прошка. Прощавайте на близките си всичките им грешки, отвръщайте на омразата с любов, на неприятността с кротост, помагайте на неприятелите си чрез любящата сила на вашата мисъл. Помагайте им тъй както желаете ние да ви помогнем. Докато още не сте готови да дадете живота си за вашия неприятел, още не сте реализирали единството и във вашия начин на помагане влияе още личността. На другите правете това, което желаете да ви правят. Мислете за другите със същата снизходителност, с която всяка душа се отнася към себе си. Давайте и прощавайте, мои деца.
към текста >>

6. ПЕСНИ НА ПРОЛЕТТА - П.Г.П. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

В метала на камбаната трябва да се разтопи едно любящо сърце, за да може гласът ù да посети сърцата и да ги зове с магическата власт на своята кротост." „Няма ли в Китай поне едно чисто сърце?
Във въздуха само трептеше въздишката на пролетта, напоена с омайващия аромат на нацъфтялите вишни. Офизан тогава отиде при домашния олтар и започна да се моли. Тя викаше небесния син да помогне на измъчения майстор Фуен Ву, чието отчаяние тя не искаше да гледа. Тогава пред нея се яви Лъчезарният и каза: „Строги, жестоки са гласовете на камбаните в Китай. Те не говорят на думите. В метала на камбаната трябва да се разтопи едно любящо сърце, за да може гласът ù да посети сърцата и да ги зове с магическата власт на своята кротост." „Няма ли в Китай поне едно чисто сърце? " Това рече Благословеният и се загуби. Тогава Офизан, чиито душа беше като душата на гълъба, отиде при стария си татко и му каза: Преди да отлееш метала, иди при жертвеника и извърши домашния обред. Фуен Ву послуша детето си, отиде при олтара, разтвори ръце да приеме в тях благословението, а Офизан, която тайно се сбогува с него и с нацъфтялите храсти, опиянена от светлината, с която бе обкръжено лицето на пророка, отиде и се хвърли в разтопената огнена маса. Когато Фуен Ву се върна в ливницата, всичко бе готово за последния опит. Той насипа за сетен път разтопения метал и цяла нощ стоя край новото творение.
към текста >>

7. АФОРИЗМИ - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Назовават я с думата любов, защото носи в себе си непобедимата сила на доброто и кротостта.
Georg Nordman ПРОСТАТА, НО ВЕЛИКА ИСТИНА Има една проста, но велика и трудно постигаща се истина в живота на човека, до приближаването на която по-голямото мнозинство от хората изминават дълга върволица от страдания, страшен път на противоречия, душевни борби и сълзи. Простотата на тая истина се състои в това, че за разбирането й не са потребни нито знанията на учените, нито авторитета на университетите, нито чародейството на знахарите. Велика е тя, защото освобождава, претворява човека, а е трудно постижима, защото идва през сърцето, което най-често е обвито с ледени стени, за разтопяването на които са потребни огнени страдания. Тая истина няма име, идва като лъх, събужда от сън, разтваря духовни очи. Назовават я с думата любов, защото носи в себе си непобедимата сила на доброто и кротостта. Тая дума е казвана много пъти, от много люде. Звучи като отдавна изречен съвет или максима, но силата й могат да разберат само тия, които веднъж са я отминали с пренебрежение и сега се връщат към нея, изтощени, с прекършени ръце, преситени от тъмните и кървави зрелища, които им е показала бързо новата измама в живота. Днес целият почти свят е на кръстно разпятие, защото се борят две епохи. Отминаващата култура на насилието прави сетните си конвулсии, преди да потъне като загасващо светило в своя кървавочервен залез. Тя трещи, руши, пише с кръв и мрак, но умира бавно и безвъзвратно в собствения си бяс, подплашена от тихата усмивка на новия ден, подгонена от бялата ръка на сеяч, чийто семена са запратени вече над черните угари на земята.
към текста >>

8. Из „Живото слово - Бисери Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Вяра, Кротост, Въздържание.
От гледище на физическия свят, той е невидим, но от гледище на божествения свят той е тъй обективен, както тялото във физическия свят и както душата в духовния свят. Всичко велико, възвишено, мощно в света се дължи на Духа. Духът е дал най-великите плодове. Тия плодове са: Любов, Радост, Мир. Дълготърпение, Благост, Милосърдие. Вяра, Кротост, Въздържание. Това са три велики триъгълника, които функционират в трите свята: божествен, ангелски и човешки. Любов, Радост, Мир - това е божественият триъгълник. Любовта е бащата, радостта - майката, мирът - тяхното дете. В триъгълника. на ангелския свят дълготърпението е бащата, благостта - майката, а милосърдието - детето.
към текста >>

В третия триъгълник вярата - това е бащата, кротостта майката, въздържанието - детето.
Любов, Радост, Мир - това е божественият триъгълник. Любовта е бащата, радостта - майката, мирът - тяхното дете. В триъгълника. на ангелския свят дълготърпението е бащата, благостта - майката, а милосърдието - детето. Придобийте тия качества, и вие ще бъдете между ангелите. В третия триъгълник вярата - това е бащата, кротостта майката, въздържанието - детето. Придобийте тия качества в техния дълбок, мистичен смисъл и вие ще влезете между светиите. За да разбере човек, какво нещо е Духът, душата му трябва да се пробуди. Защото само душата има пряко общение с Духа. Без душа, ние не щяхме да имаме никакво понятие за Духа. И може да се каже, че каквото е отношението на израстващото зрънце към слънцето, такова е отношението на човешката душа към божествения Дух.
към текста >>

9. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Немислими са без него любовта, вярата, надеждата, милосърдието, кротостта.
Яви ли се и най-малкото недоволство и неразположение в човека, това е вече признак, че той е вън от свещения огън. В свещения огън абсолютно всички мисли, чувства и желания са хармонични. Човек тогава изпитва онова, което се нарича райско блаженство. И действително, немислим е мира у човека без свещения огън. Немислима е разумността у човека без свещения огън. Немислими са без него любовта, вярата, надеждата, милосърдието, кротостта. Немислима е, с една реч, проявата на коя да било добродетел, без свещения огън. Всички тези добродетели растат и се развиват при свещения огън. Без него всичко престава да расте. Ето защо, човек не може да живее един добър живот, в който добродетелите се проявяват, ако в него не е запален свещеният огън. Човек няма какво да пали свещения огън.
към текста >>

10. НЕСЪИЗМЕРИМА МУЗИКА-К.ИК. Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Рибите, според тогавашните тълкувания, са символ на мекия, женствения принцип и най-великата от идеите, която е могла да се роди под този знак, е любовта, милосърдието и кротостта.
(Тия две точки са „краищата" на оная линия, в която се секат равнините на екватора с еклиптиката). Това местене става обратно на зодиакалните съзвездия. В зависимост от това, в кое от зодиакалните съзвездия се намира пролетната равноденствена точка, и епохата се именува със съответното име. Понеже прецесионалното движение, за което става дума, се извършва бавно (едно пълно завъртване на оста става за около 26,000 години), то пролетната равноденствена точка престоява във всеки знак по около 2,160 години. През времето на Христа тая точка е била в зодиакалното съзвездие Риби. Рибите, според тогавашните тълкувания, са символ на мекия, женствения принцип и най-великата от идеите, която е могла да се роди под този знак, е любовта, милосърдието и кротостта. В тоя знак са властни Юпитер и Венера, които са символи на благородство и величав полет. И затова геният на тая епоха е Исус, най-великият от родените на земята, неповторимият и лъчезарен учител за любовта. Случаен ли е фактът, че първите истински християни са имали за знак рибата? Противоположното съзвездие на Риби, което, впрочем, винаги играе решаваща роля при дадена конфигурация на небето, е било съзвездието Дева. Не се ли роди тогава безсмъртният образ за мировата Дева и не е ли символика твърдението, че пророкът от Назарет е роден от Дева?
към текста >>

Тогава не се е приказвало за победа на кротостта и доброто, колкото за победата на справедливостта и правдата.
В по-предната от нея епоха, над света е властвувал зодиакалният знак Овен - символ на мъжкото начало, войнствуващо и властолюбиво. Под тоя знак се роди и укрепна учението на Рама на изтока и много народи са имали Овен като знак и свещен символ. Неговото противовесно съзвездие е Везни. Тогава са се родили доктрините за мировото равновесие и за хармонията - учението за безстрастното блаженство на Нирвана. Философският възглед за каузалността, познат при индусите като учение за кармата, е била най-значителната философска рожба на мъдреците от онова време. Тогава не се е приказвало за победа на кротостта и доброто, колкото за победата на справедливостта и правдата. Тия учения са строги, безответни към повика на сърцето и разкаянието. Идеята за разкаянието и опрощението, която възникна после при християнския морал, е била непозната, като вместо нея е било познато само изкуплението. Строгият закон на карма не може да се измени с никакво друго средство, освен чрез острия меч на изкуплението и мъдростта. През време на Египетското владичество знак, управляващ тогавашната епоха, е бил Телец. Телецът е символ на упорития труд.
към текста >>

11. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Сияние чудно излъчваше той - кротост и радост.
И в порив да бъдат кат нея, ръце те простряха, и със свойта царица в едно те се сляха. Голямо ù царството беше на бялата снежна царица. Отдето да грабне сняг вихърът ней го дарява. От царство далечно ù пращаха накити чудни, безспирни оркестри ù свиреха денем и нощем, играеха танци мъглите. А ето, че в утро прекрасно пристигна принц светъл. Сияние чудно излъчваше той - кротост и радост. „На моето ледено царство покорен ще бъдеш, му пряспата рече. Не каза ù слънцето нищо, отвори си само сърцето и топло я грейна. Потрепна от радост царицата снажна, помисли си, слънцето влюби се в нея. Че в дрехи облече я чудна, от перли тъкана, с преплетени нишки от злато, дъгата се в нея прелива. „Любими", му пряспата кротичко рече, погрей още малко, недей си отива, усещам в сърцето ми нещо топи се.
към текста >>

12. НА СЪВРЕМЕННИ ЖИТЕЙСКИ МОТИВИ - Д-Р ЕЛ. КОЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Кротостта също!
Всяка идея, всяко душевно качество съответствува на известно движение. Има движение на доброто. Има движение на милосърдието. Има движение на справедливостта. Любовта си има свои линии на движение. Кротостта също! Всички добродетели си имат свои линии на движение. Няма добродетел, която да няма линии на движение. Човек трябва да учи това. Той трябва да прави опити веднъж, дваж, 10 пъти, сто пъти и пр., додето намери, кои линии на движения отговарят на дадена добродетел. На тая основа е изградена и паневритмията от Учителя.
към текста >>

13. ВЕЛИКИЯТ ПРОБЛЕМ - ЖОРЖ ЛАКОВСКИ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ще тупне той, и в душата на света ще прозвъни мелодията на небесна кротост.
Напрягат сетни сили упоритите деца и най-после глухо избумтява, гътва се и възнак пада канарата. Помести се, камъко! Олеква на сърцата. Може би и оня камък ще поместим, дето векове тежи над душите. Нима не ще го мръднем! Ще тупне той, и в душата на света ще прозвъни мелодията на небесна кротост. Ще го катурнем! Ще светне, ще дойде хубав слънчев ден, ще зацарува красота и тиха необятна радост, а вие които будни чакате, възпрятвайте ръкави! Първа обич Още са живи дните, през които се опивах от свещеното мълчание на една планина. Там всяка сутрин чаках да се изредят химните на зората до мига, когато слънцето тихо целуваше челото ми. Облъчен бях в проста риза, гологлав и бос.
към текста >>

14. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ- П. М-В Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Чрез най-възвишени мисли, чувства и състояния, например на любов, вяра, кротост, мир, радост, търпение, смирение, чистота и пр., човек тъй повдига вибрациите на своя организъм, че тия силни вибрации веднага отстраняват бавните и дисхармонични вибрации на болестта.
Ето защо първите водят към повишение на здравословното състояние, а вторите водят към понижението му и даже към болести. Що е болест? При болестта жизнените процеси са отслабнали, вибрациите на съответния орган са понижени, отслабнали, бавни и затова са вече в разрез с едно естествено състояние на органа; поради това туй води към нарушение на техните нормални функции, към болест. Тогаз ясен става въпросът, защо болният може да се излекува, ако повдигне вибрациите си! Тук идваме до един централен въпрос. Чрез най-възвишени мисли, чувства и състояния, например на любов, вяра, кротост, мир, радост, търпение, смирение, чистота и пр., човек тъй повдига вибрациите на своя организъм, че тия силни вибрации веднага отстраняват бавните и дисхармонични вибрации на болестта. Ето защо повдигането на съзнанието до висшите божествени мисли и чувства: любов, вяра, чистота, милосърдие, мир, радост и пр., е един от най-важните фактори за здравословното състояние на организма. Тия възвишени мисли и чувства имат най-къси вълни и затова най-бързи вибрации и те проникват през аурата в самото физическо тяло и внасят в него живот, активност, свежест, сила. На това се основава тъй нареченото лекуване чрез вяра. На това се основава и обстоятелството, че болният, като се докосне до вълната на любовта, бива излекуван! Ето защо, ако у болният стане едно вътрешно преобразование, едно вътрешно просветление, възраждане и задълбочаване, едно издигане до висшите сфери на Духа, той ще бъде излекуван!
към текста >>

Когато човек има вяра, любов, милосърдие, надежда, кротост, мир, радост и пр., тогава има хармония между неговите ум, сърце и воля.
стават предразположени към заболяване. И тогаз всяко най-малко неблагоприятно външно физическо условие може да причини заболяването му. Тогаз те са по-лесно атакуеми от неблагоприятните външни условия. За много болести външните фактори: храна, вода, въздух, топлина, светлина, са само като спомагателни, второстепенни фактори, но главният фактор е вътрешният. Ако само с външни фактори се лекува човек, то причината на болестта си остава дълбоко скрита и кога да е поради вътрешни, психични причини пак ще бъде предразположен към някоя болест. Когато човек има вяра, любов, милосърдие, надежда, кротост, мир, радост и пр., тогава има хармония между неговите ум, сърце и воля. Затова Учителят казва, че равновесието между ума, чувствата и волята е условие за здравето. Не само за горния въпрос, но и за всички други въпроси на живота едно подобно разглеждане води към плодотворни идеи и отваря широки хоризонти и красиви перспективи.
към текста >>

15. ДУХ И МОДА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Това последното трудно се постига, защото всяка размисъл и всяко слово е много малко пред лъчезарната сила на кротостта, която носи роденият преди две хиляди години в Назарет.
ИИСУС ОТ НАЗАРЕТ Георг Нордман Каква безкрайна сила и обаяние има това име, за да остане непокътнато през дългата низа от двадесет столетия! Аз искам да отдалеча за момент мисълта на читателя от оня Иисус, който се превърна на иконописен образ и да се приобщя заедно с него до истинското величие на Учителя на всички вкове. Това последното трудно се постига, защото всяка размисъл и всяко слово е много малко пред лъчезарната сила на кротостта, която носи роденият преди две хиляди години в Назарет. Но аз се надявам, че тоя, който чете тия редове или си мисли за Него, Го носи в душата си като велика непокътната красота, която не посмява дори да погледне с очите си. Колко художници са се мъчили да пренесат на платното тая красота на човешки образ и нейната безпределна власт, но никой още не е смогнал да стори това. Погледнете който искате от създадените образи на Иисус и ще изпитате непонятната и за самите вас увереност, че не е Той, че вашият Иисус е по-голям, по-съвършен от изписания. Разбира се, че и тия редове не могат да Го покажат в Неговото великолепие, но нашата задача е по-скромна: да приобщим с тях четеца до онова вътрешно очарование и възторг, които живеят скрито в нас и които ни обладават, когато в някои изключителни моменти от живота си поживеем с мисъл за Него. Гаутама Буда е мъдър и тих като вода на стихнало езеро, в което се оглежда една, цяло великолепие, но това е само елемент от всесъвършенството на Иисус.
към текста >>

Отдавна в света трябваше да млъкнат всички уста, които изобличават, наказват и се заканват с Него, защото те, както и ние, трябва да посипем главите си с пепел и да се замислим дълбоко, защо досега не можахме да проумеем тая велика обич и да сродим живота си според думите на кротостта, изречени преди толкова столетия.
Мойсей е могъщ, и гневът му е буря от въстанали истини, но тя угасва като припламнала лампада пред безграничното сияние, което излъчват очите на вашия Иисус. Трябва да се сберат опитът, любовта, космичната мъка на всички времена, за да се направи от тях зрънце от любовта на Сина, роден в малкото, презряно някога градче Витлеем. Както, към всяко ценно нещо в тоя свят, така и към тоя образ на Иисус, са връхлитали като хищни зверове навикът, традицията, обредността и религиите, за да го убият или най-малко съзнателно да го изопачат и да го сведат до практичен и удобен канон. Колко е велико и трогателно това, че срещу тия организирани глутници на лъжата, е останала да се бори сама и едничка човешката душа, която с прометеевско усилие пази тоя образ за ония моменти на живота, когато умират всички ценности, когато няма приятели, утеха и път, и когато в решителния час на отчаянието се дочуват със същата неповяхваща сила думите, казани преди двадесет столетия, но чути вътре в нас, в една светая светих, където няма катадневната врява. Трябва да се отстранят от съзнанието ни завинаги тия, които оскверняват най-възвишената любов, дошла на земята и които поставят името на Иисус начело на толкова безчовечни и жестоки замисли, като казват, че вършат това или онова в Негово име. Отдавна в света трябваше да млъкнат всички уста, които изобличават, наказват и се заканват с Него, защото те, както и ние, трябва да посипем главите си с пепел и да се замислим дълбоко, защо досега не можахме да проумеем тая велика обич и да сродим живота си според думите на кротостта, изречени преди толкова столетия. Кои са авторите на тая злина, че и до днес има хора, които като чуят за Него, отвръщат глава и си припомнят само хилядите престъпления, извършени в Негово име. Колко по-честно би било християнските народи да си изберат ново знаме, нов идеал и учител, с по-лесни завети, по-близък до онова, което днес става в света и което, кой знае защо, още се нарича християнство. Или поне да признаят, че не могат да Го следват, защото пътят му е труден и неудобен. Почтено ли е да вземеш само името на един велик учител и да дадеш съвсем ново съдържание на неговото учение, което до наши дни е дошло до неузнаваемост в сравнение със същинското? Да се обгърне учението на пророка от Назарет е невъзможно по пътя на някакъв философски анализ, защото това би значило да се проследи цялата мъдрост на миналите и бъдещи векове, да се проумеят всички съкровени гънки на човешката душа, защото тъкмо там – в свещените кътчета на душата, остава семето на неговото възвишено слово.
към текста >>

16. ДВЕТЕ ДЪЩЕРИ НА НЕРУ-РА - БУЧА БЕХАР Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ако понася глада със смирение и кротост и ако започне мисълта му да работи, този човек е добър и умен.
Бъди резервиран към такава любов; тя е още дете, което не е проходило, а на децата не разчитай да ти покажат пътя на щастието. Само онези са спасили живота си от жажда, които не са чакали да дойде извора при тях. Когато понасяме страданията без роптание, без да обвиняваме някого за тях, в нас се събуждат дарбите. Разумните прояви в живота са извлечени от любящето сърце на човека; те са плод на проявената любов на Бога. Искаш ли да познаеш един човек, остави го да гладува известно време. Ако понася глада със смирение и кротост и ако започне мисълта му да работи, този човек е добър и умен. Ако, обаче, в него забушуват всичките животински инстинкти на недоволство, на омраза, завист, отмъщение, на страх и отчаяние, този човек е от по-ниска култура. Мекотата, смирението и чистотата са най-големите врагове на страданията. Само който ни обича, ще ни придружи в ада и в рая, а ако и ние го обичаме, вратите на ада ще бъдат затворени за нас. Яловите крави ги чакат вълци и касапи! Какво ни ползува яловата крава, колкото и добре да е угоявана тя?
към текста >>

17. МОТИВИ ВЪРХУ СЪЩИНАТА НА ЖИВОТА - ОТНОШЕНИЯ - АЗ -ТИ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Тия победи приличат на оная най-велика победа, с която е победен веднъж завинаги светът там, на оня хълм, където кротостта бе разпната на кръст, за да стане после идеал и стремеж на човешкия род за всички векове.
Няма по-опасно за враговете от духа, защото срещу него няма оръжие, няма победа. Кой може да се бори срещу онова, което е по-силно от смъртта? Победата на духа не прилича на никоя друга победа. Тя започва в мига, когато желязото и златото се считат победители, когато земята е покрита с пепелища и кърви, когато за човешкото око всичко е загубено и невъзвратимо. Победата на героите на духа започва от тяхната клада, победата на праведника иде чак след нанесените страдания. Тия победи приличат на оная най-велика победа, с която е победен веднъж завинаги светът там, на оня хълм, където кротостта бе разпната на кръст, за да стане после идеал и стремеж на човешкия род за всички векове. Когато побеждава духът, всички други ценности отпадат, сриват се в прах или загубват своя облик пред лъчезарното й великолепие. Оня, който има събуден и бодър в себе си духът, не се нуждае от нищо. Той може да е бродяга, но е по-богат от всички, които среща по прашните друмища на живота. Народите, които имат дух, не уповават на желязото, нито се боят от примамката на златото, а разчитат само на тоя дух, който ги води към безсмъртие. Отминават епохите на желязото и златото.
към текста >>

18. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ВИТОШКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

– Майчинска любов, градивни способности, мистични склонности, разсъдливост, доброта, религиозно чувство, магнетичност, въображение, чувствителност, възприемчивост, съзерцателност, кротост, мек, тих характер, скромност, приспособяване, общителност, обич към домашното удобство, но и към пътуванията, романтичност, послушност; дисхарм.
Хайндел и др. Слънце харм. – Великодушие, благородство, творчество, артистични дарби, организаторски талант, идеализъм, възвишени стремежи, покровителство, щедрост, достойнство, авторитетност, честност, вярност, истинолюбие, откровеност, воля, солидност, деловитост, смелост, решителност, самоувереност, жизнерадост, независимост, сериозност, спокойствие, енергия; дисхарм. – Липса на всякаква амбиция, небрежност, самонадеяност, бомбастичност, тщеславие, страхливост, надменност, гняв, властолюбие, себелюбие, деспотичност. Луна харм. – Майчинска любов, градивни способности, мистични склонности, разсъдливост, доброта, религиозно чувство, магнетичност, въображение, чувствителност, възприемчивост, съзерцателност, кротост, мек, тих характер, скромност, приспособяване, общителност, обич към домашното удобство, но и към пътуванията, романтичност, послушност; дисхарм. – Мечтателност, подражание, свенливост, равнодушие, болезнена чувствителност, меланхоличност, нерешителност, колебливост, безпокойство, боязливост, суеверие, непостоянство, детински характер, суетност, страхливост, недеятелност, небрежност, наивност, капризност, фантастичност, сервилност, необмисленост, безхарактерност. Меркурий харм. – Интелигентност, остроумие, находчивост, прозорлияост, писателски дарби, ораторски способности, логика, финост, любознателност, убедителност, хитрост, схватливост, съобщителност, приспособимост, практичност, сръчност, бързина; дисхарм. – Недеятелност, разсеяност, безпокойство, забравяне, бъбривост, повръхностност, непостоянство, капризност, любопитство, неодяланост, нахалство, глупост, сервилност, профаниране, скритост, демагогия, интриги, неверност,нечестност, лукавство. Венера харм.
към текста >>

19. НЕЩО ВЪРХУ ГЛАВНИТЕ ИДЕЙ И ОБРАЗИ В РОМАНА-ФРАГМЕНТ УЧЕНИЦИТЕ ОТ СА ЙС ОТ НОВАЛИС - В. В. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Той може да надмине кротостта на агнето и да прояви самопожертвователността на една пчела.
Мъдростта на брамина представя духа по следния начин: „Духът е едно кърмаче, природата му е дойка. Тя го кърми докато той почувствува, че не произхожда от нея". Човек е най-висшето стъпало между формите на битието. Духът му е придал качества, каквито никое друго същество не включва в себе си. Човекът има неща, пред които бледнее красотата на най-хубавото цвете. Той може да надмине кротостта на агнето и да прояви самопожертвователността на една пчела. Думите „по образ Божи е сътворен" са една истина.
към текста >>

20. НОВИЯТ НАЧИН НА ВЪЗПРИЕМАНЕ. АНГЕЛСКИЯТ ГОВОР СПОРЕД СВЕДЕНБОРГ. - БОЯН БОЕВ Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Вие непременно ще схванете големите общи линии на един характер: емоционалност, склонност към размисъл, раздразнителност, кротост и пр.
Това не е истина, защото, ако е вярно, че лицата не си приличат, има смях, който прилича на друг смях, има усмивка с еднаква стилова особеност, произлязла от еднакви психични подбуди. Човек се издава в смеха. Ако успеете да наблюдавате някое лице, което ви интересува в момента на спонтанен непреодолим смях, вие ще почувствувате някакво изясняване около неговото аз. Нещо ще ви приближи до това лице и от тоя момент вие ще го познавате по-добре. Може това, което ще ви се разкрие, да е малко, но това малко е непогрешимо. Вие непременно ще схванете големите общи линии на един характер: емоционалност, склонност към размисъл, раздразнителност, кротост и пр. Не сте ли чували да казват за някого „видя ми се отначало интересен човек, но после се разочаровах, защото глупаво се смее." Какво е глупавото в една усмивка? Никой не може да го дефинира точно, но то е вярно доловено нещо, аргументирано в нас по-силно, отколкото всички други неща, които ни разкриват и уясняват една личност. Колкото и да е трудно да се предадат ония неща, които проблясват като истини при едно непосредствено наблюдение, ние ще се опитаме да дадем по-долу няколко характерни белези при смеха и усмивката, които могат да бъдат проверени. Те се явяват толкова по-правдиви и неопровержими, колкото лицето, което наблюдава, е по-добър психолог и има набрана доста голяма опитност от съзнателно или несъзнателно вникване в смеха и усмивката. Смехът има три видими ефекти.
към текста >>

21. ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ ! - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Не, Неговите отговори бяха дълбока, безкрайна кротост, а понякога Той и не отговаряше, а мълчаливо пишеше с пръст по земята.
Сократ, а после Платон са основали най-грандиозните мисловни доказателства за съществуването на отвъден свят и за безсмъртието на душата. Те са дали първия копнеж към опознаване света на идеите, където има един абсолютен порядък, където царува хармония и където границите на красотата в багри и форми, в музика и единство, далече надхвърлят телесния свят. Нещо повече, Сократ доказа със своята смърт непокътнатата си готовност да се отрече от видимия свят и да се прибере по-скоро в света на абсолютната красота, където душата, без посредничеството на измамните чувства, познава нещата в тяхната идейна същност. Но все пак, ние не се решаваме да сравним никоя от тия бляскави мъдрости с мълчаливото величие на Христа. Защо? Нима Христос беше по-разговорлив и по-остроумен в начина, по който общуваше с човеците? Не, Неговите отговори бяха дълбока, безкрайна кротост, а понякога Той и не отговаряше, а мълчаливо пишеше с пръст по земята. Великата тайна е там, че ония бяха мъдреци, а Христос е живот. Мъдреците посочват пътя, а Христос казва: Аз съм пътят, истината и животът. Ония говореха за безсмъртието, а Христос възкресяваше мъртъвци. Животът на всеки друг освен Христа е една съдба, човешка или пророческа, а животът на Христа е символично преповторение на Битието, където има раждане, узряване, саможертва от любов, разпятие, смърт и възкресение от мъртвите. Всички до Христа показаха жертвата, силата, знанието и изкуплението, но никой не показа възкресението като дело, като могъщество и като символ за пътя на всяка човешка душа.
към текста >>

Утеха на земята с кротост и обич, Той разкъса веригата на едно огромно робство и разтвори вратата на ада, като показа на душите лъчезарния път и лъчезарния връх.
Говори за обич и възлюби човеците повече от себе си, като даде живота си за тях. Той, Христос, е най-близко до човека, защото остави легиони ангели и прие човешка съдба. От любов към човека той влезе в човешкото битие с над човешките си сили. Затова Него – Христос – Божия син Го наричат „Син Человечески". Човешкият род не е имал и никога не ще има по-голям и по-ценен дар от Христа. Утеха на земята с кротост и обич, Той разкъса веригата на едно огромно робство и разтвори вратата на ада, като показа на душите лъчезарния път и лъчезарния връх. Христос – въплътената, живата, всекидневната Любов е нашият път, истината и животът.
към текста >>

22. ПЪТЯТ НА ОСЪЗНАВАНЕТО НА ЧОВЕКА ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ - СЛ. КАМБУРОВ Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

С други думи, Любовта съдържа в себе си всички други добродетели: вяра, търпение, кротост.
Ако приложим Любовта по пътя на правдата и доброто, ще бъдем радостни, весели, бодри и здрави". В първото послание към коринтяните, глава 13, е казано "Любовта дълготърпи, благосклонна е. Любовта не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не мисли зло. Не се радва на неправдата, а се радва на Истината. Всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надава, всичко търпи". С други думи, Любовта съдържа в себе си всички други добродетели: вяра, търпение, кротост. милосърдие, смирение, надежда, мир, чистота и пр. Те са нейни плодове. Ето защо, човекът на безлюбието по-лесно може да изпадне в тревоги, безпокойствия, страхове, отчаяние, обезсърчения, разочарования и пр. Защото у него няма онзи дълбок живот, който да превръща всичко, до което се докосне, в красота, радост, светлина и хармония. Човекът на Любовта има прозрение за великата красота на живота и за това при нея всички противоречия изчезват.
към текста >>

23. СТИХОВЕ - Д. А-ВА Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Една дълбока кротост и смирение излъчваха тъгуващите ù очи, обаче от всички най-вече тя беше свидна на девойките.
И из царството на мрака Любовта Му те изтръгна и направи зеницата ти чиста и светла. По горската пътека той срещна жени, старци и деца. Всички му кимаха почтително. Светът се усмихваше на Саддодао, и той благославяше вечната светлина, чиято грижа еднакво се простира и върху мравката и върху ангелите небесни. Изумрухо обичаха всички. Една дълбока кротост и смирение излъчваха тъгуващите ù очи, обаче от всички най-вече тя беше свидна на девойките. — Копнежът по него, им казваше тя, ме направи да разбирам мъката на другите, а светлината на неговото слово ме направи да позная, що е милост и снизхождение.
към текста >>

24. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Ела Ти, Царят, Който донесе кротостта и милосърдието, като мечове за победа.
Защото от нине няма да ме видите до когато речете: Благословен, който иде в име Господне" (Мат. 23; 27—39). Не външно, а вътре в себе си го приемете! И днес някои гласове Го призовават: Ела Ти, Който се роди в пещерата. Ела Ти, Който донесе утеха на милиони и Когото не познахме, защото беше облечен в проста дреха и ходеше бос. Ела Ти, Царят, Който донесе кротостта и милосърдието, като мечове за победа. Ела, Твоят щит е по-могъщ от тоя на Давида, защото любовта Ти побеждава по-силно от прашката на пастира, която срази филистимския гигант, а пред сиянието на Твоите кротки слова, Соломоновите мъдрости са само трошици. Ела Ти, Който преди да се родиш, ни пусна манна в пустинята, защото Бог, Който ни помагаше, ни обичаше и тъкмо тая любов Той въплъти в най-възлюбленото Си Дете. Ела, защото любовта Ти е по-голяма от човешките грехове. Въздигни ни като Мария от Магдала, отвори очите ни, както ги отвори на слепия, изгони ни от ръкотворния каменен храм и ни възкреси като Лазара. И когато тия гласове се умножат, тогава ще спрат неспокойните стъпки на трагическия скиталец по света и ще проиграе сърцето му като юнец, защото чрез него и чрез неговата любов и жертва пръснатият нявгашен древен Израил ще славослови с псалтир и цимбали и китара великия Баща на света и ще стане Новият Израил.
към текста >>

25. СТИХОВЕ - S.; D. АНТОНОВА Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Само с кротостта и смирението можем да влезем в разумна връзка и правилни отношения с великия план на Естеството и без сътресения и страдания да постигнем това, което Бог е предвидил за нас.
Два вида хора има — такива, които идат от Центъра към периферията — те ламтят за придобиване на външното: —- богатство, слава, власт. И други, които се приближават към Центъра. Тяхната светлина се увеличава, чувството на близост с околните нараства, идеята за единство в природата става все по-ясна. Колкото първите се индивидуализират все повече и егото и личното благо стават алфата и омегата на живота им, толкова тия, които се стремят към Центъра, все повече и повече добиват чувството на общност, братство, единство на цялото, чувство за силата на Бога и божествеността на всичко видимо и невидимо. * Дисхармонията в света се внася от придобилия свободата человек, който като я употребява лично за себе си, без оглед на далечните последици за околните, внася сред целесъобразността на разумната природа дисонанси, неуредици, престъпления, на които в последствие самият той се натъква и вече не ги смята като резултат на своята невежа дейност, а ги третира като обективни условия на природата, нейни същини или положения и като взема позата на учен, ги критикува и дори оправя... И понеже неговото знание ще е винаги по-малко, по-ограничено от това на неговата майка — Природата —, и в най-възвишения си личен стремеж той все ще остава назад в своите схващания и ще предизвиква нови безредия. Само с кротостта и смирението можем да влезем в разумна връзка и правилни отношения с великия план на Естеството и без сътресения и страдания да постигнем това, което Бог е предвидил за нас. Тогава и Великите старши братя ще ни помагат да го реализираме. * Няма чудеса — има непознати закони, с които работят знаещите, а незнаещите говорят за чудеса.
към текста >>

26. ДВЕТЕ СЪЛЗИ - S. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Ледовете с кротостта си ще стопи.
Д. Антонова ЯБЪЛКОВАТА СЕМКА Глас над семката зарита, в тишината глас шепти: — Знаеш ли, че беше скрита в ябълката златна ти? Знаеш ли, любимке мила, че си слънчево дете, че ще станеш, златокрила, малко, хубаво дръвце? Глас над семката зарита, глас Божествен сладко пей: — Ти ще бъдеш най честита, слънцето кога изгрей. То ще дойде. Ледовете с кротостта си ще стопи. През прозорчето да свети пролетта ще видиш ти. Стълбичка за тебе златна тя при Бога днес кове. Ще я спусне в благодатна утрин теб да изведе.
към текста >>

27. ПРОФЛ ШЛ РИШЕ ВЪРХУ ШЕСТОТО СЕТИВО-П. М-В Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Никъде, никъде не е постигнат Христос, защото ако красотата на земята, жестокостта и силата се поддават на изобразяване, кротостта и магическата власт на Христа са непостижими за изобразителното изкуство.
Егоизмът на замъците, мъката на робите, висината на катедралите и фанатизмът на папите са били съществените негови елементи. Ако се вгледате в образа на Христа, в разпнатия Христос, вие ще откриете грамадна отчужденост на създадения образ от оня, който носим в душите си. Има разпятия, на които Божественият Син е превърнат в жалка фигура. В това отношение иконописът на източното православие има по-голяма сила в измъчените, изпити и дълбоки лица на иконописните образи, има повече мистичен трепет, страх и божествена тайна, отколкото в Kruzifinus`ите — понякога жалки и отчуждаващи от основната идея за жертвата. В Белведерския Аполон, тоя земен и прекрасен младеж, има повече примамливи неща, отколкото към несполучливите образи на разпятието. Никъде, никъде не е постигнат Христос, защото ако красотата на земята, жестокостта и силата се поддават на изобразяване, кротостта и магическата власт на Христа са непостижими за изобразителното изкуство. Никой творец още не с достигнал да съчетае небесната непобедима сила с драговолно приетото страдание. Ренесансът пробуди човешкия дух и изкуството от примамливия сън на мрачното средновековие. По лицата на хората се появи светлина. Тя се отрази във фасадите на монументалните сгради, където с някаква кокетна свенливост се появиха класически елементи, съчетани в някои форми и ансамбли. Сякаш една ръка жадно бе събирали бисерите на отминалото време, за да ги подари на обновяващия дух, за да ги съчетае с новото усещане за света и живота.
към текста >>

28. Д-р Миркович (1825-1905) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Това видях последователно два- три пъти.” За характера на Пеню Киров и за качествата му на ученик, Никола Нанков пише: “Пеню Киров е бил с много благ характер, образец за кротост и смирение, услужлив и готов за всякакви жертви, с преизобилна любов.
През 1880 г., кога бях на 12 години, още ходех на училище, ангелите ми положиха венец по Божие поръчение. Това бе в Карнобат. На 17 февруари 1899 година, към 4 и половина часа сутринта, в дома ми в Бургас, ми се каза следното: “Ти имаш очи от горе, ти сне миро от горе”, и че не знам какъв съм щял да бъда във веки веков... На 13 февруари 1907 година в гр. Бургас, като щях да ставам заранта, видях в душата си един бял гълъб със заря около него, носи едно старо книжле, на големина малко нещо по-голямо от малкото евангелие и в началото няколко листа изпокъсани. И хвърли пред мен това книжле. Това видях последователно два- три пъти.” За характера на Пеню Киров и за качествата му на ученик, Никола Нанков пише: “Пеню Киров е бил с много благ характер, образец за кротост и смирение, услужлив и готов за всякакви жертви, с преизобилна любов. Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в приложението на Божественото. С мил поглед и блага реч, пленителен със словото си, вдъхновявал, импулсирал душите за Новото учение на Любовта, Мъдростта и Истината, като е бил жив пример - образец за подражание със своя личен нравствен и духовен живот. Предан ученик на Учителя и разпространител на Словото му из цялата страна.” През целия си живот Пеню Киров е обръщал внимание на своя вътрешен духовен живот. Работил е като комисионер, но в съзнанието си всякога е давал предимство на духовното. Той искрено е следвал съветите на Учителя, целящи да поставят неговите ученици на пътя на самоусъвършенстването.
към текста >>

29. Георги Куртев (1870-1961) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

И то ето как: Когато помислите за най-възвишените качества: любов, мъдрост, смирение, кротост, въздържание, честност, постоянство - всичко, което можете да намерите най-хубаво в живота, всичко това ще го отправите и ще кажете: Това е в тях.
Съвсем съзнателно Учителят е продължил живота му, дал му е кредит, за да работи още десет години и да завърши своята роля на житейската сцена на Братството с придобивки за Цялото. Думите на Учителя, са се запечатвали в съзнанието на М. Сотиров за цял живот. През 1920 г. той си спомня следния съвет даден от Учителя: “Аз бих ви съветвал да концентрирате ума си, да дойдете в по-висока връзка с Бялото братство. И то ето как: Когато помислите за най-възвишените качества: любов, мъдрост, смирение, кротост, въздържание, честност, постоянство - всичко, което можете да намерите най-хубаво в живота, всичко това ще го отправите и ще кажете: Това е в тях. Тогаз вие ще ги привлечете. Когато у вас се образува светлина, само тогава едно висше същество влиза във връзка с вас. Едно висше същество се привлича, когато ние мислим добро за него.” През всички години на своя живот Минчо Сотиров поддържал кореспонденция със своите близки, с братята и сестрите, които заедно с него се подвизавали в Светлото Дело, което Учителят вършел. Тези връзки той продължил и след заминаването на Учителя. Те от своя страна го зачитали и уважавали, защото са познали, че душата му е готова да служи на Доброто.
към текста >>

30. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 116 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ще се радваш ти например, ако ей-сега ти кажа: „Имаш, Белчо, кротостта на ангел и търпението на светия!
А когато пееш, гласът ти се чува до отвъд селото. Обзалагам се, че царят, силния лъв, като тебе хубаво не рика, нито толкоз силно може да извика! — Разбирам те, Белчо, — отвърнал оселът. — Ние сме приятели, та няма да ми се сърдиш, като ти кажа, че аз зная точно защо си се сетил днеска да ме хвалиш. Хвалиш ме, за да те похваля. Ще се радваш ти например, ако ей-сега ти кажа: „Имаш, Белчо, кротостта на ангел и търпението на светия! А когато тръгнеш през полето, сякаш змей се носи по небето. Теглиш рало като хала, като стоиш на мегданя, мязаш на професор в голяма зала! “ Но каква ще бъде ползата ни от такива ласки и хвалби? Ще достигнат белки чак до господарските уши и току ще се намериш сам запрегнат в плуга, а на моя гръб да метнат някоя торба и друга * * * С хвалби се качества не придобиват. Най-хвалените най-напред фалират.
към текста >>

31. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Без тях не ще се в нас изгуби ликът ти с кротост озарен.
и с образ чист, познала Бога, ще чуеш зова Му: „Ела! “ На тебе скромност е труфило от панти века и до днес. Пази туй девствено венчило, във него крий се твойта чест. И маски тебе не приличат. Те стягат твоята душа, що знай да пее, да обича и плаче с полската роса. Без тях не ще се в нас изгуби ликът ти с кротост озарен. Не ще престанем да те любим о, верен страж на дълг свещен. Кат’жрица с песен и молитва свещенодействай в своя дом. Да не пресекне вече нивга единственият там псалом. Вдъхни в сърцата ни сиротни могъщнй плам на любовта. Тогаз, искрици ний Господни, ще хвръкнем с него по света.
към текста >>

Техните живи клетки внасят кротост в мене.
— Да, любезни Гълъбе, така е. Агънцето е мирно. кротко, безобидно, а аз, свиреп и жесток. Но нали именно затова съм се принудил да ям агънца. От техните тела градя своето тяло. Техните живи клетки внасят кротост в мене. Когато моето тяло се изгради само от агнешки клетки, и аз ще стана кротък като агне. Тогава изядените агънца ще ми простят. — Това е вярно, Вълчо. Живите агнешки клетки, наистина, носят кротост и смирение; наистина би те обновили, променили, ала ти ги не слушаш. Още с издяването им ти ги порабощаваш.
към текста >>

Живите агнешки клетки, наистина, носят кротост и смирение; наистина би те обновили, променили, ала ти ги не слушаш.
От техните тела градя своето тяло. Техните живи клетки внасят кротост в мене. Когато моето тяло се изгради само от агнешки клетки, и аз ще стана кротък като агне. Тогава изядените агънца ще ми простят. — Това е вярно, Вълчо. Живите агнешки клетки, наистина, носят кротост и смирение; наистина би те обновили, променили, ала ти ги не слушаш. Още с издяването им ти ги порабощаваш. Щом погълнеш тези живи клетки, ти се налагаш като господар и учител. Освен че ги не питаш за нищо, но почваш да ги учиш на свирепство и жестокост. Използваш силите им, за да продължаваш своите престъпления. Насилието, което упражняваш вселява в тези клетки изпърво страх и покорство, а после избликва ненавист и омраза, които постепенно те тровят и умъртвяват.
към текста >>

32. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За да бъде характера ви устойчив, за да придобиете някакво наследство, вие трябва да бъдете кротки; онова, което ще ви се даде като награда за кротостта, то е че ще наследите земята.
В прегръдката на неизмеримото пространство, уютно сгушени, дремят светове: чудни непознати нам светове. Палят се звезди, озарени от Неговата усмивка и отново гаснат докоснати от Неговия пръст И вечен си остава нашият непреодолим стремеж към Него и тихата песен на Неговата усмивка, която е единственото истинско благословение на земята. О р и о н Словото на Учителя Кротките ще наследят земята „Блаженни кротките, защото те ще наследят земята“. Христос Христос поставя едно условие за онези, които ще наследят земята — да бъдат кротки. Които не са кротки, те са странници на земята, пътници, които минават и заминават и не могат да бъдат никакви наследници на земята. За да бъде характера ви устойчив, за да придобиете някакво наследство, вие трябва да бъдете кротки; онова, което ще ви се даде като награда за кротостта, то е че ще наследите земята. И като изрежда и другите блаженства, Христос казва: „ако искаш да бъдеш Син Божий, трябва да бъдеш миротворец; ако искаш да те утешават, трябва да бъдеш нажален; ако искаш Царството Божие да бъде твое, ти трябва да бъдеш нищ духом.“ Нищ духом не подразбира слаб нито болничав човек, но човек, който може да се спогажда с всички хора, с всички същества. Този човек е в състояние да раздай хапката си с всички живи същества по лицето на земята. Той не влиза в стълкновение с никого — нито с животните, нито с растенията, нито с хората. По-нататък Христос продължава: „Блаженни които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят; блаженни милостивите защото те помилвани ще бъдат; блаженни чистосърдечните, защото те ще видят Бога. Блаженни гонените заради правдата, защото е тяхно Царството небесно.“ Не зная всички дали сте съгласни с блаженствате, които Христос е изказал, но в едно вярвам, че всички сте съгласни — всички искате да бъдете собственици на земята — нищо повече.
към текста >>

Кротостта — това е поземления акт, тапията.
По-нататък Христос продължава: „Блаженни които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят; блаженни милостивите защото те помилвани ще бъдат; блаженни чистосърдечните, защото те ще видят Бога. Блаженни гонените заради правдата, защото е тяхно Царството небесно.“ Не зная всички дали сте съгласни с блаженствате, които Христос е изказал, но в едно вярвам, че всички сте съгласни — всички искате да бъдете собственици на земята — нищо повече. Всеки иска да има парче земя. да има къща. Но според Христовото учение, за да имате тези неща, трябва да бъдете кротки. Кротостта — това е поземления акт, тапията. От правилното разбираме на този закон се обуславят и правилните отношения между хората и техните постъпки. В всички времена хората са имали известни начини на постъпване. Обаче в своето съзнание, те никога не са имали едно всеобединяващо правило за постъпване. Те са имали частични схващания. Само някои от много напредналите същества от човешката раса са схващали тази вътрешна нишка, която съществува между всички хора.
към текста >>

Само когато се свържем с този свят, ние ще разберем и развием кротостта.
което ни е потребно и да ги оставим свободно да продължават пътя си. Задържането на благата създава всички болести. Благата са създадени за общо ползване и затова всяко задържане на благата е подпушване, което влече нещастие след себе си. Когато задържаме благата и се подпушваме, разрушаваме органите си. Щом разрушим органите си, спъваме и развитието на добродетелите, които ни свързват с възвишения свят. Само когато се свържем с този свят, ние ще разберем и развием кротостта. която е условие за да наследим земята. Такъв пример имаме с Йов, който беше кротък човек и като изгуби всичко в процеса на изпитанията, пак не се обезсърчи, и придоби отново всичко изгубено. Той реши въпроса, че вери човек, който живее добре, той никога не губи, за него и смъртта изгубва страхотния си вид, който има за обикновения човек. Аз често съм се спирал да говоря върху смъртта. Аз не говоря за смъртта на земята.
към текста >>

Мъдростта и Истината, те са придобили кротостта и са кандидати за наследници на земята.
Един от признаците е този, че в теб се заражда едно неестествено желание. В случая дявола не е виновен, той е един слуга, който си върши своята работа, но ти трябва да знаеш, че всеки момент в живота си, си изложен на изпитание. И всички хора са изпратени на земята за изпитание, за проба. Вие мислите да си поживеете, но Баща ви иска да ви изпита колко сте умни. И когато хората минат през всички изпитания на живота и научат законите на движението, приложението — законите на Любовта. Мъдростта и Истината, те са придобили кротостта и са кандидати за наследници на земята. Под думата „кротък“, Христос разбира онези хора, които познават всички закони, които функционират на земята и могат да живеят сред най-големите противоречия, без да ги засегнат те. За да може да живее щастливо на земята, човек трябва да бъде гениален. Един ден, когато дойдат тези хора, които ще наследят земята, те трябва да бъдат първокласни светии. Не такива светии, каквито вие знаете, но те ще бъдат най-умните, най добрите, най любещите хора. Какъв е признакът, по който ще се познаят тези хора?
към текста >>

33. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава започваме да си спомняме за нейния благ поглед и усмивка, за кротостта на очите, за светлостта на лицето и косата й, за нежността и благостта на думите й, за приятността и радостта, която изпитваме от присъствието й.
Често я търсим усилено и пламенно и плачем за нашата обща майка. И когато я намерим, как силно. радостно и възторжено се притискаме о нейната топла гръд или пък здраво се държим о дрехите й за да я не изгубим. Ала лесно и често се увличаме от това-онова из пътя. заиграваме се и отново я изгубваме. Тогава започваме да си спомняме за нейния благ поглед и усмивка, за кротостта на очите, за светлостта на лицето и косата й, за нежността и благостта на думите й, за приятността и радостта, която изпитваме от присъствието й. Мирът и радостта, които тя дава се коренно различават от всички други утешения и увлечения. И никога не е била тя тъй далече от нас, както ние сме си предполагали в своята скръб. При нашите усилия да вървим, да разбираме и да учим, още от ранно детство, тя е била винаги при нас и ни е говорила с думите: „Необходимо е! “ „Трябва да учите! “ И когато детето възлюби своите родители и учители, когато ги почита, то е възлюбило първом нея, понеже тя е била винаги зад тях.
към текста >>

34. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В тях трепнала молба, В тях кротост и любов.
Но миг след туй усмивка На устнички изгря. * О, тъй красиво беше, Усмивка и сълза! Момиченцето мило Забрави в миг тъга. * Че всичко е в сърцето На милото дете — Усмивката, сълзата Там Бог в едно ги сле. На моята малка племенница Очи ме гледат две, очите на дете. В тях трепнала молба, В тях кротост и любов. Смири се, о сърце, Пред този нежен зов, пред тез очи — звезди! * Очи ме гледат две. О, пеят нежно те И молят, и зовят! Искрици в тях горят, сълзиците трептят. Ще чуеш ли, сърце?
към текста >>

Описа откритията на учените през 19 век в областта на медицината и френологията, като се спре главно върху някои добродетели: милосърдието, честността, кротостта, търпението и пр.
Тази сила човек трябва да пролей в истината и правдата в живота и с неговия мощен дух да управлява всичко разумно. Каза също, че породи липсата на силна вяра в Бога, в човека липсва и съзнанието, да живее съгласно законите на живата природа: как да се храни, какво да пие, как да диша, как да използва слънчевата енергия и пр. Значи, не само икономическите условия, а и по липсата на посочените по-горе качества в човека, днес хората се делят на две групи. Едната, по-голямата група, гледат само на материалното в живота; а другата, по-малката, гледат да разберат духовното в живота, като живеят съгласно Христовото учение. Тези последните вярват, че ще отговарят за делата си, пред Висшата Правда и затова се стремят да живеят по-скромно, да правят добри дела и никога да си не служат с насилието. Описа откритията на учените през 19 век в областта на медицината и френологията, като се спре главно върху някои добродетели: милосърдието, честността, кротостта, търпението и пр. Разгледа въпроса за морала, като се спря по-обширно и увлекателно за милосърдието и неговата възвишена форма, за честността и по какво се познават честните хора. В заключение каза, че българския народ е добър, но трябват силни и образцови хора, които да повдигнат и засилят вярата в Бога, да развият в него чистота и безкористна любов в безлюбие и съгласие и да го приучат да заживее в съгласие с живата природа — главно: храненето и пиенето. България има велико бъдеще, стига народа й да се проникне от горните добродетели“. Слушател НАРОДНА ВЕГЕТАРИАНСКА КУХНЯ Супа от леща Взема се хубава леща, измива се добре. Слага се във вряла вода да ври.
към текста >>

35. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В очите на учениците свети такава мекост, кротост, смирение и доброта.
Учителят дава на всички пълна свобода във всички отношения. Той дава методи и различни поучения, съветва да бъдем разумни и мъдри, а приложението зависи от учениците. Защото ученикът ще отговаря сам пред Разумната природа. О, скъпи души! Ако вие бихте знаели голямата разлика, която рядко отличава истинските ученици на Учителя от светските люде! В очите на учениците свети такава мекост, кротост, смирение и доброта. Най голяма радост те изпитват, когато им се дава случай да помогнат някому в нещо. Истинските ученици на Учителя се отличават със светъл ум, добро, благородно сърце, интелигентност и обширно знание. Някой ученици са свършили няколко факултети и владеят много езици. Те всички са любознателни и във висша степен благородни. Колонията „Изгрев“ се намира близо до София в красива, живописна местност.
към текста >>

36. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 214 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

търпимост, кротост, живот всред природата, интуиция, както и големите страдания и робството, през които са минали, всичко това показва, че Провидението е подготвяло и подготвя славянството за неговата велика и славна мисия.
Той не чака бързо, и внезапно настъпване на райско състояние, но чрез напрежение на всички сили, съсредоточаване на волята, чрез усилията на любовта на цялото човечество — подобрението ще дойде по силата на Божествените закони. Човек трябва винаги да отстоява своята вяра, своята надежда, своята любов, въпреки всичко. 13. Мисията на славянските народи. Както германската раса е станала носител на християнството през периода на борбата и раздвояването през периода на мисленето (антитеза), така славянската раса има задача да даде синтезата на битието и мисленето, на древността и християнския свят. Миналото на славянските народи, техните качества — свободолюбив. търпимост, кротост, живот всред природата, интуиция, както и големите страдания и робството, през които са минали, всичко това показва, че Провидението е подготвяло и подготвя славянството за неговата велика и славна мисия. Всички духовни и религиозни движения между славянските народи свидетелстват за големите духовни богатства. Месианизмът в Полша, богомилството в България, хусиството в Чехия, боготърсителството в Русия — всичко потвърждава тази истина. Славянството трябва де се пробуди и обедини. 14. Мястото и значението, на философията на историята в учението на Тйежковски. Цялата философия на Тйежковски се строи и почива на философията на историята и на приложение диалектически метод на развитие: Теза — антитеза — синтеза.
към текста >>

37. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Независим дух, самоувереност, мъжество, търпение и кротост — ето неизбежните последствия от такива разбирания, проникващи в, сърцето и волята на човека.
Вейки човек непрестанно твори своята съдба. Положението в което се намираме във всяка дадена минута се определя от строгите закони на справедливостта и никога не зависи от случайности, „Случайност“ е понятие създадено от невежи; в речника на мъдреца няма такава дума. Мъдрецът казва: ако аз страдам сега, това произлиза от туй, че в миналото съм престъпил закона. Аз сам съм си виновен за своите страдания и трябва спокойно да ги понасям. Така говорят разбралите законите на кармата. Независим дух, самоувереност, мъжество, търпение и кротост — ето неизбежните последствия от такива разбирания, проникващи в, сърцето и волята на човека. Правейки разумен подбор във вътрешния си живот (мислите и чувствата), човек ще се убеди, че може, работейки с успех, даже в продължение на едно кратко въплъщение да измени своята карма. Твърде сбитата тъкан, от която е съставена човешката карма, така се преплита в различните съществувания на човека и е тъй сложна, щото изучаването кармата е най-трудният въпрос. Всяка нова мисъл прибавя нова черта към издигащата се постройка — нито една от тях не пропада безследно. Групи от еднородни мисли, повтарящи се в течение на няколко живота, определят строя на ума, а тъй наречените вродени мисли и способности не са нищо друго освен резултат от умствената работа в миналото. Стремления и желания, създадени в едно прераждане, се превръщат в друго прераждане в способности; повтарящите се мисли — в наклонности; волевите импулси в деятелност; всевъзможните изпитания се капитализират като мъдрост, а страданията на душата — в нейна съвест.
към текста >>

38. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Бъди прозрачен за лъчите На кротост и любов!
Въпреки твоите аероплани, радио, стратосфери и безброй други знания и постижения, ти си един кръгъл невежа, един слепец в живота, щом не познаваш себе си, щом не знаеш какво си ти по твоята същност и не знаеш смисъла на живота. Докато в съзнанието на човека не проникне и не заживее завинаги мисълта, че той е дух, а не тяло, че той е син на безсмъртието, а не краткотрайна рожба на тленното, докато той не разбере и не приеме истината, че не живее само сега и само за сега, че е живял и ще живее вечно, че неговия настоящ живот е свързан с неговото минало и с неговото безконечно бъдеще, той не може да намери смисъла на живота, не може да познае себе си. Спри се, повърни се и потърси забравената истина! Познай себе си, човече, за да се пръсне мрака във душата ти и да заживееш в светлина. С. К. Бъди! Бъди прозрачен за лъчите На кротост и любов! Бъди крепител на душите Във стръмний им възход! * Бъди светилник в тъмнината На козни и борби! Бъди утеха в долината На вопли и тъги! * Бъди олтар на красотата! Бъди свещен поток На мисъл чиста и крилата И жрец на живий Бог!
към текста >>

39. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Характерните черти на славянските народи, особено на широките непокварени народни слоеве са гостолюбие, кротост, свободолюбие, задружност, смирение, братско чувство, с една дума етичност, преобладание на нравствените идеали.
И тъкмо това, което липсва на западната цивилизация — душа и сърце, възвишени нравствени принципи, които да бъдат валидни и за икономическия и политическия живот, тъкмо това носи славянството в себе си — тази здрава раса, която сега възхожда за да изпълни своята историческа мисия. Още знаменитият Хердер е писал, че славянството има да играе велика роля, съответна на огромното пространство, което заема. Досега то е било потиснато, ала отсега то е във възход, то се събужда и осъзнава. Шпенглер и др. немски, френски, италиански и английски писатели говорят, че новата култура ще дойде от славянството, че обновата ще дойде като се вдъхне душа на бездушната европейска техника, която ще ни задуши и ще изкопае гроба на страшно самоунищожение. Характерните черти на славянските народи, особено на широките непокварени народни слоеве са гостолюбие, кротост, свободолюбие, задружност, смирение, братско чувство, с една дума етичност, преобладание на нравствените идеали. Цялата всеславянска литература и култура, в лицето на гениалните нейни представители, като започнем от Кирила и Методия, Хуса, Коменски и Хелчицки в Чехия, Достоевски, Соловьев, Толстой в Русия, полските месианисти Мицкевич, Словацки и Красине и и свършим с най-новите, съвременни писатели — навсякъде намираме стремление за повече правда, за повече свобода, за повече братство и то за всички люде и народи. Полската месианистична философия — Вронски, Трентовски и особено Август Циешковски в съчинението „Отче наш“ е развила подробно идеята за мисията на славянството, а тя е: да се създаде синтеза между изтока и запада, и да се изяви творческото слово, Логоса, Божественото начало в живота Свобода за всички, справедливост за всички, братство за всички. Славяните са призвани да прославят Словото, Христа, т. е. да изпълнят принципите на Христа във всички области на живота и в политическия, и в международния, и в икономическия, а не само в частния, както до сега се е схващало. Това блестящо е развил и обосновал споменатият Август Циешковски, който в епохалното си четиритомно съчинение „Отче наш“ философски обосновава мисълта, че в същност молитвата на Христа е социална програма на бъдещето общество, основана на нравствените принципи свобода, справедливост и братство.
към текста >>

40. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* После пратеник от небесата Ме целуна чисто с кротост И поръси щедро златни капки От живот красив, обилен. Боже!
* Навсякъде копнеж събужда Навсякъде живот разлива, Към слънце, красота н радост И пак възражда зейна младост. * Да грейне чакам друга пролет Макар да иде с бавни стъпки И да залей земята с песен Светът каквато не е слушал! S. Радост Всеки ден аз търся и намирам Нови извори, от гдето пия, И разнасям свежото дихание На младенческата радост, че живея! Боже, че живея в Твоя дивен свят безкраен! * Днес в зори душата ми погали Син, дълбок лазур и в мене Пламна тихо детската ми вяра Във великата разумност безначална! * После пратеник от небесата Ме целуна чисто с кротост И поръси щедро златни капки От живот красив, обилен. Боже! само радост грей в душата! * И събудената младост видях — Трепна в цъфналите пъпки, Чух и пролетната нежна песен На завърнала се птичка. Боже! туй е нейната молитва, А за мене извор е на радост, чиста радост! S. БОГИНЯТА НА ПРОЛЕТТА Тя идва всека пролетна заран, със златната колесница на светлината — обхожда дългия тъмен път на земята. Пръска щедро трептящите си лъчи, за да стопли всичко живо с пролетният пламък.
към текста >>

41. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 254 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да простиш на свирепостта, защото тя е обратната сила на моята кротост!
Като изпитваш онази лекота в душата ... Онази светлина на ума и сила в духа, при която да се усещаш, че си ти и не си ти ... че си всичко и всичко живее в тебе? Да пребъдваш във всяко едно съзнание и да виждаш, че в него си ти, както и то в тебе? Да прозреш и в недомислието мисъл, защото зад него съм Аз! . . . Да простиш на глупостта, защото тя е моята проявена семка на ума! Да простиш на свирепостта, защото тя е обратната сила на моята кротост! . . . В лицето на жената да виждаш — сестра богиня, защото чрез нея съм изявена аз, като любов във вечността, която организира, крепи и подържа живота в света! . . . Можеш ли да ме почувстваш, вложена в сърцето на вселената, като пулс, който тупти и оживотворява, като една вечна истина — всичко в света?! . . .
към текста >>

42. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 256 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Немислими са без него любовта, вярата, надеждата, милосърдието, кротостта.
Ето защо, когато свещеният огън гори в света, у него изчезва всяко недоволство, съмнение и гнет. Яви ли се и най-малкото недоволство и неразположение в човека, това е вече признак, че той е вън от свещения огън. В свещения огън абсолютно всички мисли, чувства и желания са хармонични Човек тогава изпитва онова, което се нарича райско блаженство. И действително, немислим е мира у човека без свещения огън. Немислима е разумността у човека без свещения огън. Немислими са без него любовта, вярата, надеждата, милосърдието, кротостта. Немислима е, с една реч, проявата на коя да било добродетел без свещения огън. Всички тези добродетели растат и се развиват при свещения огън. Без него всичко престава да расте. Ето защо. човек не може да живее един добър живот, в който добродетелите се проявяват, ако в него не е запален свещения огън.
към текста >>

43. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но ако хората искат само материални блага, а не помощта на Любовта, като душевна сила: кротост, търпение, смирение, доволство и благодарност; ако като езичниците искат земни блага да пият, пушат и се удоволстват, то с това надали ще станат доволни, но може да повредят и здравето си.
Когато веднъж опитаме любовта, виждаме, че от това желание за жертва нищо не сме изгуби ли и вярата ни се усилва Когато от любов към Общата, Висшата душа забравим себе си, тогава Бог се загрижва за нас. Тогава изчезват всички противоречия и безпокойства, съпътници на живеенето само за себе си. Което е вярно за отделния човек, вярно е и за група от хора, за семейство, за цяло съсловие. И повече хора, събрани на едно място, могат да си помогнат, обновят и подкрепят чрез любовта. Верни са пословиците: „Помогни си сам, за да ти помогне и Бог.“ „Бог дава, ала в кошара не вкарва“. Но ако хората искат само материални блага, а не помощта на Любовта, като душевна сила: кротост, търпение, смирение, доволство и благодарност; ако като езичниците искат земни блага да пият, пушат и се удоволстват, то с това надали ще станат доволни, но може да повредят и здравето си. Те ще се развратят и отдадени на завист и лукавство, повече ще се намразят. Когато преди грижата за материални блага сме успели да станем по добри, разумни и отзивчиви към бедните, към нуждите и интересите на обществото, тогава сме заели правилно становище. Тогава ще сме готови да споделим онова, що имаме, със себеподобните си, а това е именно силата и благата на любовта, която реализира братството. Много са днес болните, бедните и недоволните. Криза, безработица, свръхпроизводство суша, и над всичко това над хората постоянно дебне призрака на войната.
към текста >>

44. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А той дойде в проста дреха, със сандали, с чудни благи очи и с кротост на дете.
Станчев Песимистът – Орион Книжнина ЛЮБОВТА, КОЯТО ЧАКА Ние търсим мъдрост за живота си в дебелите книги на учението, в трудните символи и в строгия тълмеж на звездното небе, а тя чака спокойно в нас да я повикаме. Ние дирим истината облечена в ярки доспехи, а тя е само една думица — проста и ясна като ведър ден, сияеща като най-високия връх на планина, окъпан в слънце. Каква безмерна сила крие обичта, която се роди във Витлеемската пещера! Нейната власт е непобедима и сиянието й е по-голямо от блясъка на едрата звезда, която възлезе в часът на Неговото раждане. Народът, който очакваше обещания пратеник, не разбра Тоя, който се роди в пещерата до Витлеем, защото Го очакваше облечен в блясък, чакаше Го с жезъла на всемогъщ владетел, който да срине враговете и да направи царство на сила и на земна слава. А той дойде в проста дреха, със сандали, с чудни благи очи и с кротост на дете. Чакаха славата, а се роди жертвата, чакаха великолепието, а дойде смирението, очакваха гръмовния син на победата, а се яви тих и кротък пастир, който побеждава с тишината на своите очи. Този ли е съдникът, който ще въздаде възмездие и правда на добри и зли, когато Той говори да няма съд между човеците? Този ли ще прогони колесниците на враговете, за да въздигне народа до прежната му слава? Как ще е той? — рекоха си знатните, щом като не дири тронът на славните царе, а беседва с простите рибари, с изоставените, с невръстните деца и с блудниците, на които прощава и тихо казва: „Иди и не съгрешавай вече.“ Съмнение пропълзя в душите на първенците и рекоха, че детето, което се роди в пещерата до Витлеем.
към текста >>

45. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 267 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Търпението и кротостта са силно развити у тях.
Те са съзерцателни, пасивни и безропотно се покоряват на съдбата си и лесно пренасят горести и разочарования. Техните душевни и сърдечни страдания са твърде тихи. Те не са способни за продължителна привързаност и се привързват повече по привичка, отколкото по чувство. Следствие на тяхната студенина, те не са склонни и към полов живот. Тяхната чувственост носи пасивен характер и се проявява само по инициатива на други лица. Търпението и кротостта са силно развити у тях. Ако и да нямат обширният ум на сангвиника или горещото въображение на холерика, затова пък те са практични, спокойни и това ги прави способни към класификация и методичност. Болестите им се раждат от малко движение - затова за тях е потребно повече движение на открит въздух и светлина. Наклонни са към напълняване, към затлъстяване. Те трябва да употребяват храни, които правят организма по-топъл. Храната им трябва да бъде много добре сдъвкана, понеже стомахът им е ленив.
към текста >>

46. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя дава подтика на поета, изящния вкус, деликатната чувствителност, артистични дарби, кротост, мекота, любов към удоволствията, както и склонност към бездействие.
„Ясно-синият цвят в своите по-високи трептения внася духовен подем, разширение на чувствата, облагородява сърцето. Той събужда най-възвишените чувства в човека, окриля неговия идеализъм и вяра. Приет в малко количество и нечист вид, той носи съмнение, безверие, малодушие” (Учителя). Тази енергия е гореща и импулсивна по вътрешните си свойства, но от външна страна е хладна и влажна. Тъй като тази енергия е свързана предимно с емоционалния живот, то тя дава импулс и копнеж към всичко красиво, изящно. Тя дава подтика на поета, изящния вкус, деликатната чувствителност, артистични дарби, кротост, мекота, любов към удоволствията, както и склонност към бездействие. Тя прави работите приятни и благополучни. Носи сполука, както в селско-стопанските, тъй и в артистичните занятия. Редом с Юпитера, тя е най-благотворната от всички останали планети. В известно отношение Венера се разглежда като полярна с Марса. Защото казахме, че Венера управлява любовта и чувствата във всичките им гами, а Марс е планета на страстта.
към текста >>

47. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И тъй, кротостта, за която се говори, представя закон на Божествената любов.
И каквото се случва, то е все за наше добро. Аз не ви говоря като на невежи. Всеки от вас знае много нещо, той може да държи лекции на другите хора. Всеки от вас възпитава децата си. Кой от вас не казва на приятеля си, как трябва да живее? И тъй, кротостта, за която се говори, представя закон на Божествената любов. Кротостта е вътрешно качество. Милосърдието пък е външна страна на любовта. Милосърдието е необходимо качество да се помага на ония. които страдат. Съвременните хора имат нужда от разумна помощ.
към текста >>

Кротостта е вътрешно качество.
Аз не ви говоря като на невежи. Всеки от вас знае много нещо, той може да държи лекции на другите хора. Всеки от вас възпитава децата си. Кой от вас не казва на приятеля си, как трябва да живее? И тъй, кротостта, за която се говори, представя закон на Божествената любов. Кротостта е вътрешно качество. Милосърдието пък е външна страна на любовта. Милосърдието е необходимо качество да се помага на ония. които страдат. Съвременните хора имат нужда от разумна помощ. Всяка вечер употребявайте поне 10—15—20 минути в размишление, да се свържете с всички добри хора на земята.
към текста >>

48. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те са били винаги пример на кротост, смирение, послушание, миролюбие, самопожертвование и изпълнение Волята Божия.
Те всякога са считали, че лъжата е майката, а насилието е бащата на всички престъпления, неправди, пороци и нещастия между человеците, че там където са употребени лъжата и насилието, злото вече е внесло своята смъртоносна отрова. Душите, умовете и сърцата на богоизбраните люде са жилища на Бога, който ръководи мислите им, копнежите им. словото им, живота им и делата им да изявяват волята Му на света. Затова богоизбраните са били винаги образци между человеците с любовта си, мъдростта си, истинолюбието си, правдата си и добродетелите си. Те са учили народа, че Волята Божия е всеки человек да оправя себе си, и така ще се оправи целият свят. Те са били винаги пример на кротост, смирение, послушание, миролюбие, самопожертвование и изпълнение Волята Божия. Всички человеци, общества и народи, които са устройвали личния си и обществен живот съобразно ученията на богоизбраните и боговдъхновени люде, са бивали благославяни от Бога, имали са големи умствени, духовни и материални придобивки, и с напредъка и благоденствието си са служили за образци на другите народи. Но богоизбраните и боговдъхновени люде всякога са бивали малцина в сравнение със самозваните, които са провъзгласявали себе си за учители, общественици, държавници и водачи. Идеите, мислите, желанията, словото и делата на самозваните, рязко се отличават от тези на богоизбраните. Самозваните всякога са си служили със средствата на лъжата и насилието. Самозваните винаги са се стремили да награждат личното си щастие и щастието на народите си върху нещастието на други народи, защото те ги нападали с войни, поробвали са ги.
към текста >>

49. -

Третият изпит е кротостта, въздържанието.
Вие сами може да го наложите. Всички вие, които сте кандидати за новата култура, за новата религия в света, за новото човечество, отворете един нов лист и трябва да се запишете за студенти. За да бъдете студенти, първия изпит, който ще държите, е по търпение. То е приемен изпит. Вторият изпит ще бъде щедрост. Третият изпит е кротостта, въздържанието. Ще държите изпита за личната сила, която вие имате. Казва Писанието: „Докато изведа съд“. Сега като се върнете вкъщи, напишете си: Долу недоволство. Не да го махнете, но да му намерите работа. Като станеш недоволен, вземи една мотика, или лопата, иди копай.
към текста >>

50. -

* — Благословен на Моя Дух в Доброто раздай Ми щедро бисерите сам на кръг избраници, които с кротост градят си в нова плът безгрешен храм.
С език разкривай, где Съм и Не съм. * — Благословен бъди, Учителю всемирен! Провождаме те Ний в светлина — да бъдеш факел в света размирен, с Любов Любов да палиш сред злина. * — Благословен да си в Мойта Сила със зрънце вяра вдигай планини! Във езерата на вълшебна Рила народната душа измий, лъсни! * — Благословен на Моя Дух в Доброто раздай Ми щедро бисерите сам на кръг избраници, които с кротост градят си в нова плът безгрешен храм. * — Благословен, Премъдростта тълкувай, Премъдростта на моя звездопис и заповядай умному: „Умувай пред буквите: кристал, сърце и лист! “ * — Благословен ти в Мойто Съвършенство, души повдигай с Думи и Дела! Сред светли духове сияй в блаженство: аз стълба спускам ти от светила. * — Благословен, общувай с Мен, Отеца — учител на Учителите благ! Търси Ме вред: намирай Ме в прашеца, в тичинките на слънчевия мак.
към текста >>

51. -

* И с кротост и смирение зашепваш ти молитва в присъствие на Образ Съвършен — рой образи красиви в душата ти прелитат!
* Тя с нежен шепот ти разкрива Божествений, разумен план! О, Тя ти шепне: „Не унивай в трънливий път към Ханаан! “ * Любов, която усмирява на тигъра свирепостта и дух терзан освобождава от робски гнет и тегота! * Когато Тя те озарява, ти тръпнеш във екстаз пред тайнствений всемир! Душата ти тогаз безкрай се разширява и литва с волността на пролетен зефир! * И с кротост и смирение зашепваш ти молитва в присъствие на Образ Съвършен — рой образи красиви в душата ти прелитат! Ти виждаш свят, в блаженство потопен! * Чрез форми пъстролики, дивно съчетани, Тя буди творческий размах! Тя буди в тебе мисъл и желание по творческий огън на светъл, мощен Маг! * Любов, която те събужда от хипноза и кошмар! О, Тя е вечната ти нужда!
към текста >>

52. -

Човешкото сърце се лекува с обич, с любов, с доброта, с кротост и въздържание.
Сега всички търсят цяр при някой лекар. За сърцето няма лекар. Остане ли с лекарства да лекувате сърцето си, вашата работа е свършена. Това не е обида за лекарите. Човешкият мозък и човешкото сърце с лекове не могат да се лекуват. Човешкото сърце се лекува с обич, с любов, с доброта, с кротост и въздържание. То се лекува и със специална храна. Извън физическото сърце има ред ганглии, жлези, наричам ги стомашен мозък, някои го наричат слънчев възел. Той е свързан направо със слънцето. Направо черпи енергия от слънцето. Животът минава именно чрез сърцето.
към текста >>

53. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Следователно, преди всичко, пречистете душите си, въоръжете се с всички добродетели: любов към ближния, самопожертвуване, милосърдие, благост, кротост, правда, истина, мъдрост, бъдете, накъсо казано, умни, добри, честни и справедливи, и тогава комунистическият идеал ще се сбъдне на земята без насилие, без кръв.
Обаче, равенството не значи братство. И няма нужда от насилствено установяване на равенство, ако в действителност съществува братство. Това братство е една вътрешна и неразривна връзка между душите. Ако душите са чисти, ако те са украсени с бисерите на всички добродетели и тези последните се прилагат във всекидневния живот на хората, няма да има класи, които взаимно да се потискат и експлоатират, нито различие между богати и бедни, нито богаташи-паразити и работници-мъченици, нито тирани и роби, а ще има едно общество от братя с еднакви добри мисли, чувства, желания и стремежи. Тогава всички земни блага, плод на труда на всички, според техните сили и способности, ще бъдат достояние на всекиго. Следователно, преди всичко, пречистете душите си, въоръжете се с всички добродетели: любов към ближния, самопожертвуване, милосърдие, благост, кротост, правда, истина, мъдрост, бъдете, накъсо казано, умни, добри, честни и справедливи, и тогава комунистическият идеал ще се сбъдне на земята без насилие, без кръв. „Търсете първом Царството Божие и правдата негова, и всичко това ще ви се приложи", е казал Христос. За тая цел, единствения път, по който трябва да се върви е: 1) мирната и естествена еволюция на душата и духа, чрез идеално обучение и възпитание, нагодено точно според природните закони; 2) мирен апостолат, при най-рационална преуредба на църковната организация и 3) държавно управление, наречено синархия, основано също тъй на естествените закони на развитието. Само така всички хора ще могат да станат „съвършени, както е съвършен Отец наш, който е на небеса". X. ______________________ [1] Цитатът е от Евангелие на Марка, гл. 10, стих 17-23.
към текста >>

54. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Нима сиянието на духа ти, кое го блести с една неизмерима величина — изразена в кротостта, нежността и любовта на сърцето ти; в искреността, чистотата и непорочността на душата ти; в съвършенството, изразено чрез тебе у човека; в Бога у нази, — нима, питам аз, може да се сравни всичко това с нещо, което да е по-хубаво, по-мило, по-велико .
А лазурния ясно- син цвят на полския синчец, нима може да се сравни с дълбоката, божествена чистота на твоята ангелска душа?! . . Каква чиста вяра блика из нея към всичко: към доброто, към хубавото, към прекрасното?!. . А диамантовия блясък на току-що пробуждащия се дух в тебе, вложен от Бога като скъп бисер, който започва да сияе като младенец в ореола на своето величие, нима може да бъде засенен и от най-скъпия брилянт, на който ние сме привикнали да се любуваме с нашите несъвършени очи?! . . Нима сиянието на духа ти, кое го блести с една неизмерима величина — изразена в кротостта, нежността и любовта на сърцето ти; в искреността, чистотата и непорочността на душата ти; в съвършенството, изразено чрез тебе у човека; в Бога у нази, — нима, питам аз, може да се сравни всичко това с нещо, което да е по-хубаво, по-мило, по-велико . . . познато нам чрез нашите груби физически чувства?! . . . О, дете! . .
към текста >>

55. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Нормално развит лунен хълм показва целомъдрие, кротост и чистота на сърцето, а също така живо въображение и силна интуиция, понякога и наклонност към бленуване и сантименталности.
От последния той е отделен чрез съединяващите се в юга на ръката главни линии. Ако този хълм е без бразди и линии, това означава, че фантазията се подчинява на разума и духовният живот не се смущава от болезнени прояви. Присъствието на единствена права линия на хълма дава повод да се допускат обезпокоителни предположения. По-голямо количество линии е признак за постоянни безпокойствия. Също така бразди и бръчки тук означават неспокоен дух, прищевки и своенравие. Нормално развит лунен хълм показва целомъдрие, кротост и чистота на сърцето, а също така живо въображение и силна интуиция, понякога и наклонност към бленуване и сантименталности. В повечето случаи темпераментът е флегматичен. Прекомерно развит хълм на луната показва наклонност към печал и замисленост, меланхолия. Такъв човек проявява често отчаяние и постоянно недоволство, а покрай това и необуздана фантазия, която го кара да гони неизпълними желания. От прекалено силната фантазия може да се развие фанатизъм и суеверие. Такива хора страдат от мигрена и нервни неразположения.
към текста >>

56. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И него превеждат Бог на войнствата, не на войната и правосъдието, но на кротостьта и съгласието, тъй като двете последни имена имат окончание войнство.
Нему била посветена лесната колона на Соломоновия храм и означава вечността и справедливостта на Бога-Огмъстителя То влияе чрез чиновете на Началата (които евреите наричат Иелоим, т. е. Богове) на сферата на Венера и означава усърдие и любов към справедливостта. То произвежда растенията. Неговото разумно същество се нарича Аниел, а ангелът — Церирел, ръководителят на Давид. * * * Осмото име е Йелоим Саваоθ. И него превеждат Бог на войнствата, не на войната и правосъдието, но на кротостьта и съгласието, тъй като двете последни имена имат окончание войнство. Сефиротът е Ход (похвала и признание, благопристойност и голяма известност), нему била посветена девата колона на Соломоновия храм. То действа чрез чиновете на Архангелите (които евреите наричат Бене Йелоим, т. е. синове на боговете) на сферата на Меркурийий и произвежда животните. Разумното му същество е Михаел, наставникът на Соломона. * * * Деветото име е Шадай (Всемогъщият и Вседоволният) или Йелхай (Живият Бог) Сефиротът е Йесод (основата).
към текста >>

57. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Недостатък: - кротост, нехвелитост и липса на решимост. 8.
Излишък: бързо, огнено, възбудително, придирчиво, препирливо разположение. Недостатък: боязливост, липса ма кураж и самозащита. 7. Разрушителност. — Изпълнителност; двигателна сила; изтребително чувство. Излишък: злобно, отвращаваше, отмъстително и убийствено разположение. Недостатък: - кротост, нехвелитост и липса на решимост. 8. Охотливост за ядене. — Апетит: наслада от храна и пиене. Излишък: лакомство, гурмандство, невъздържание. Недостатък: деликатност и липса на апетит и услада. 9. Придобивателност.
към текста >>

58. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Според Бьоме, падането на Луцифер се дължало на гордостта, която го довела до омраза към кротостта и смирението, в които се съдържат царството небесно и добротата на божието сърце.
„Гневът на Бога“ , пише Бьоме, е съществувал греди всички векове, обаче, не като гняв, а като латентен огън в дървото или камъка, докато бил разбуден. Гневът и любовта на Бога си хармонират, а строгостта и милостта се балансират една с друга. Йерарсите Михаил и Уриел останали верни на Бога като техен център, а йерархът, който после се нарекъл Луцифер и който е знаел волята божия и мизерията, която ще последва, ако той би се отдалечил от нея, е бил подбуден от жаждата за знание с цел само да знае, а това родило у него гордостта и тогава избрал „centrum naturae“ . Той е противопоставил волята си на божествената воля. Той не се движел според това, което Бог възбуждал у него. Според Бьоме, падането на Луцифер се дължало на гордостта, която го довела до омраза към кротостта и смирението, в които се съдържат царството небесно и добротата на божието сърце. Като видел най-великите скрити мистерии на Божеството да стоят в такова смирение, заканил се и влязъл в свирепото могъщество на огъня, за да доминира над Сърцето на Бога със собственото си остроумие и разум, и поискал, Бог да му бъде подчинен. Той пожелал да съгражда и твори в природата, и така станал дявол. В ума му влязло неуравновесеното любопитство и желание за нещо ново, вероятно нещо по-висше и от самия Бог. Той отказал да пожертва огъня-принцип или егоизма заради принципа-Светлина или за Любовта. Тъмният принцип вътре в него търсел начин да се манифестира.
към текста >>

Той иде със силата на лъва, с кротостта на агнето, с любов обилна-жива; с душата на всемира; с духа на свободата; с пламъка на слънцето; с трептящите лъчи на сърцето; с всеблагия лъх на нектара; с искреността на детето; с нежността на цветята; с чистотата на младенците; с истината на пророците и с познанието на вековете.
Добра дума, на време казана, е по-хубава от сладък хляб след ядене. Както колата не може да се вози на едно колело, тъй и човешките дела ще бъдат съвършени само тогава, когато хората почнат да се поддържат един друг. Агнев. Той иде Той иде, като утринна звезда. Той иде, като мълнията; като изгряващото пролетно слънце, което троши ледовете и топи снеговете, което с топлия си лъх буди тревите и пали душите, облича земята китно и сгрява снагата. Той иде, като стихия, що помита всичко по земята; като буря, що чупи клонете сухи и руши дънерите кухи; като ураган морски, що залива суша и кораби; като дъжд пороен, що облива земя и къщи; като сняг чист, блестящ, що покрива върховете; като току-що цъфнала майска роза с чуден аромат. Той иде със силата на лъва, с кротостта на агнето, с любов обилна-жива; с душата на всемира; с духа на свободата; с пламъка на слънцето; с трептящите лъчи на сърцето; с всеблагия лъх на нектара; с искреността на детето; с нежността на цветята; с чистотата на младенците; с истината на пророците и с познанието на вековете. Той иде с маслиново клонче в ръка. С факела на свободата. Иде, иде Агнето на Мира. * * * Ще дойде Той, когато небето хвърли бела премяна върху земята, когато мразът водите сребристо окове, когато всичко живо се спотаи и замре. Посред гърмове, трясъци и мълнии ярки; посред трусове земни и екове небесни; посред плачове, ридания и химни хвалебни; посред хули и хвалби; посред умиране и раждане.
към текста >>

59. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Големите й, пълни с кротост и жалост, очи гледаха широко разтворени, като че проумяваха смисъла на скръбната картина, и, може-би, искаха да изрекат с въздишка : — Бедни мой стопанино, клети мой стопанино!
Къщите, плевните и дървесата добиваха и хвърляха своите големи вечерни сенки. Започна да се мръква. Взеха да се връщат от полето и хора, и добитъци, морни и капнали за почивка. Ето, от стадото на селските говеда отдели се слабата и кротка крава на Горняка. Преди да влезе в двора, тя зърна лежащия си господар и инстинктивно се приближи до него, застана мълчаливо и го загледа печално. Големите й, пълни с кротост и жалост, очи гледаха широко разтворени, като че проумяваха смисъла на скръбната картина, и, може-би, искаха да изрекат с въздишка : — Бедни мой стопанино, клети мой стопанино! В това време се зададе и стопанката на Горняка, метнала мотика на рамо и торба през нея; тя се връщаше от лозе, уморена и разбита, и водеше за ръка малкото си дете, а по-голямото тичаше подир нея. Поразена, огорчена и дълбоко съкрушена, тя видя своя мъж; съзре и тяхната крава, която се беше спряла до него. — Божичко — извика тя през сълзи, — той и днес не отишъл на работа! Кръчмарино, Бог да те убие! Изгори ми душата... Стопанката горчиво ридаеше, а нощта мълчалива се спущаше над селото бавно и тихо.
към текста >>

60. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А за да действате с любовта, ще ви бъде нужно предварително да възпитате в себе си всички добродетели, като: търпение, кротост, смирение, правда, истина, смелост.
Ще знаете ония скрити закони, насочени към осъществяване на този божествен план. А този план — това е всемирна хармония между всички живи твари на Създателя. Когато разберете това, тогава днешните борби, вражди и алчност. ще паднат в краката ви, като дрипи. Всеки ще иска да участва в реализирането на божествения план, като действа с любовта. А за да действате с любовта, ще ви бъде нужно предварително да възпитате в себе си всички добродетели, като: търпение, кротост, смирение, правда, истина, смелост. Самия факт на лично усъвършенстване и служенето на едно дело, което няма по-велико от себе си, защото то е лично дело на Създателя, ще ви издигнат в собствените ви очи; тогава ще добиете най-здравия критерий за разумен живот. Не мислете, че светът окончателно е създаден, не. В него има още много да се създава. Искате ли това да разберете? Не се съмнявам в това ваше желание, защото вие всинца сте интелигентни, а интелигентното същество не може без духовна дейност.
към текста >>

61. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И живееше си Авел всред полето на тишината, кротостта и въздържанието в мир и спокойствие, заграден от всякъде с величествените плодове на добродетелта.
И растеше Авел в обич и добродетели земни, чрез постепенно придобиване на опитността и мъдростта духовна. И стана той овчар — отгледвач и пастир на обичта и добродетелите световни. И беше Авел смирен по сърце, кротък по дух и нелюбив към пиршествата, шума и удоволствията земни. И бягаха от него дъщерите на жената, като от неспособник, който не може да им даде и донесе благата и удоволствията на страстта, що дава запретения плод на любовта! И затворено бе сърцето на Ева към него, като към син на смирението, син на покорството, душата на когото не гореше и се не вълнуваше от бурния пламък на пожеланията плътски, които дават потик към усъвършенстването на низшия ум и мъдростта светска. И живееше си Авел всред полето на тишината, кротостта и въздържанието в мир и спокойствие, заграден от всякъде с величествените плодове на добродетелта. И носеше той мирът и благодатта на земята. V. И покани Йехова — най-великата сила на проявения Бог във вселената — на божествената си трапеза всички разумни същества от небето и земята. И от синовете на човека бяха поканени и присъстваха Каен и Авел. И поднесе Каен на божествената трапеза плодовете на делата си и ги сложи пред Бога на силите. И от семената им израснаха разкошни буйни дървета, които се отрупаха с най-разнообразни и изобилни плодове.
към текста >>

И избра от всички тях най-доброто, чисто и непорочно агне — емблемата на смирението, кротостта и въздържанието, и ги поднесе на трапезата Господня.
И бяха отрупани те с много и всякакви плодове, едни от които бяха сиви, други тъмно-пепеляви, трети — кафяви, а четвърти приличаха на дима на преизподнята! ... И най-разнообразни страсти кипяха из тях и ги обливаха със своите огнени пламъци. И набра Каен от най-добрите плодове на всички тези дървета, които беше посадил, разорал и възрастил в градината на своето сърце и ги сложи на трапезата Господня. И с гордо сърце се изправи пред Бога на силите, да чака награда за делата си. И поднесе Авел от плодовете на своето сърце, които беше отхранил и отгледал в полето на мира и спокойствието. И избра от всички тях най-доброто, чисто и непорочно агне — емблемата на смирението, кротостта и въздържанието, и ги поднесе на трапезата Господня. И изпълниха те с благоуханието си небесата, и възродиха, подмладиха и нахраниха душите на всички премъдри същества. И просия лицето на Йехова — Бога на силите — от чистата жертва на Авела и я прие от цялото си сърце и душа. И се отврати в същото време лицето му от жертвата — порок, що му бе поднесъл Каен, като се потърси из дъното на душата си от делата на сърцето му. И се отнесе към него с цялата строгост на своята правда, величие, сила и власт. И изпита Каен силна обида в сърцето си от тази правда Господня към Авела: гордата му надменна душа се изпълни със злоба към лицето на праведника!
към текста >>

И защо ми е на мене да зная къде е Авел, с неговите строги закони на живота и сурови добродетели на въздържание, кротост и смирение?!
И поиска той да избяга и се скрие от лицето на Бога. Ала застана строгия Бог на съвестта в центъра на неговото небо и го попита: „Къде е брат ти Авел“ И отговори Каен с хладнокръвното спокойствие на закоравял престъпник на закона на Любовта: „Не съм пазач по него, за да го зная!... Аз имам достатъчно грижи подир огнените очи на човешките дъщери. Змия — огън — Кундалини силно раздрусва основите на моята низша природа и разпалва в мене сластолюбивите похоти на ероса, а жадната ми за наслади душа не може да намери никъде другаде спокойствие, освен в страстните наслади, що дава извора на живота у жената. Над нейните мраморни гърди, посред рая на удоволствията, аз пия горещия им нектар, чрез огнените бърни на нейните страстни целувки! И защо ми е на мене да зная къде е Авел, с неговите строги закони на живота и сурови добродетели на въздържание, кротост и смирение?! В царството на най-изтънчените плътски наслади и удоволствия, не могат, не искат и не трябва да се грижат къде е, и къде може да бъде смирения отшелник на овчедушните добродетели! Аз не зная и не искам да зная, къде може да се намира Авел! . . . И отговори тогава Йелоим — Гибар — Бога на строгата справедливост и законно възмездие: „Тялото е съсъд, направен от Иа-х — Бог на мъдростта, в жилите на което тече живота, чрез кръвта. Днес тя се проля от твоята ръка.
към текста >>

62. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тази част може да бъде съединена или набраздена с бръчки; ако тя е съвсем съединена и без гънки, това е знак на кротост, хладност и по някога на безидейност.
Но както прекалената дължина и развитие на първата става на палеца води към дух на властничество и непоносима тирания, така също твърде развитият корен на носа, представляващ изпъкнало и гладно-издигнато разположение, е знак на едно сляпо и властническо упорство, което се стреми да погълне всичко около себе си. Когато изпъкването на линията на прехода от челото на носа се преуголемява и силуетът му напомня главата на овена, козела или козата, това означава цинизъм и безсрамие. Ако теснотата на честта придружава този релеф, това е глава на овен, сиреч, привично и тъпоумно подражание, подкрепено с ограничена упоритост. Когато тази част е съединена, това е просветено, разумно и законно властване. Ако коренът на носа, вместо да образува релеф, е заличен и вдаден, това изобразява добродушен характер, безсилен за съпротивление; а ако ли пък тази вдаденост (вглъбнатост) се усилва, това е нищожество, немощ, обезсърчение. Тази част може да бъде съединена или набраздена с бръчки; ако тя е съвсем съединена и без гънки, това е знак на кротост, хладност и по някога на безидейност. А когато тя е разровена и набраздена с бръчки, които се прекръстосват едни в други, това е смешение на идеите, свадлив и изменлив характер. Пресечена с хоризонтални линии, означава правдиво и дълбоко мислене. Характерности на средната част или гърба на носа В среднака част или гърба на носа се отпечатват отраженията на умствения (интелектуалния) живот. Там може да се чете степента на възприемането, съждението, силата на съобразяването, интелигентността; гърбът на носа дава един зид мярката и естеството на ума. Тая част се състои от острото на носа и неговите крила, като образува от цвете страни преградите (ноздрите), които, като се наклоняват незабелязано, съединяват носа с лицето.
към текста >>

63. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Напротив, справедливостта, благоволението, безстрашието, търпението, кротостта, самообладанието, въздържанието — донасят щастие и пълно здраве.
Особено трябва да внимава Лайката, учителят, бащата, защото страхът за децата твърде силно и убийствено влияе върху тях, като по-чувствителни. Има много случаи, когато страхът у децата причинява именно туй, което без този страх не би се случило. Затова трябва да окръжаваме децата с мъдри и мощни мисли, които да ги направят способни да посрещат злото и да го побеждават. Изобщо страхът, раздразнителността, скъперничеството, алчността, гнева, ревността, злобата, постоянното критикуване, силните низки желания и др. подобни състояния действат разрушително върху организма и причиняват според степента и силата си, по-силни или по-слаби болести. Напротив, справедливостта, благоволението, безстрашието, търпението, кротостта, самообладанието, въздържанието — донасят щастие и пълно здраве. „От самия човек зависи, дали неговия дух да живее в една къща от растящо величие и красота или в бедна колибка, която трябва да се срути скоро в развалини“. От чертите на лицето, от гласа и движенията може да се заключава за действията на мисълта, както и ако знаем известно състояние на духа — ние можем да предвидим последиците. Учените намерили — че средната възраст на човека трябва да бъде 120 г , съдейки по отношението, което съществува между периода, нужен за пълно развитие на детето и дължината на живота човешки в сравнение с тия у животните. Затова трябва да се освободим от внушението какво всички хора, щом встъпят в известна възраст, трябва да се считат за стари. Защото самото внушение ги прави наистина такива.
към текста >>

64. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Те са: вярата, надеждата, обичта, правдата, мирът, кротостта, дълготърпението, милосърдието и пр.
Тя оперира със средства чисто материални и едва достига до външните области на астралния свят. Вследствие на това, съвременните художници, колкото и да са напреднали в своите концепции на духовното, още не могат да си служат с астралните светлини и цветове: те немат нужните веществени средства, за да предадат на платното нито тия светлини, нито тия цветове (ултравиолетовия, който е цвят на висшата духовност с магическа и най-лечебна сила, ултра-синия, който е цвят на любовта на светящите същества от шестата раса, инфрачервения, който е цвят на 13-та сфера и пр.)4) При все това, живописта е един от факторите за духовното повдигане на човечеството. Ако живописецът е развил своята интуиция и духовното си зрение до толкова, че да може да проникне в другия свят, той би успял да съзре там по-висши живи форми, които биха му разкрили дълбоките закони на битието и тогава, ако не чрез окултни светлини и краски, поне чрез съответни очертания би представил на хората истинската реалност на живота, а не само неговите преходни форми, видими във физическия свят. В тая реалност се съдържат непоколебимите етични и религиозни принципи, за които съществува слаба представа в съвременния свят. Всичките висши добродетели или, както ги нарича великият окултист от апостолските времена, Павел, „плодовете на Духа“, са светли служебни духове, които работят за съвършенството на човека. Те са: вярата, надеждата, обичта, правдата, мирът, кротостта, дълготърпението, милосърдието и пр. А най- високата добродетел е любовта. С какви веществени средства би могъл съвременният живописец да представи един светъл дух в неговата действителна същина? Това е, разумява се, невъзможно. Той може да ни даде само една слаба идея за скритото, окултното същество и за неговата космическа функция. И това, за сега, е достатъчно.
към текста >>

То изразява смирение, кротост, мир, любов, благост, вглъбяване в един висш мир.
Всички наши благородни пориви идат от нейните божествени глъбини. В лика на мадоната Борис Георгиев иска да ни изрази „святая святих“ на душата, възвишения й вътрешен мир. Такова лице не съм виждал почти между хората. Такова лице не съм виждал и в картина. Какво чудно лице! То изразява смирение, кротост, мир, любов, благост, вглъбяване в един висш мир. Ръцете й са скръстени отпред. „Едно човешко лице, казва Борис Георгиев, може да бъде символ на нашата носталгия за нещо свято, възвишено, чисто“. Този е типът на бъдещия човек, който е победил себе си и е достигнал до неземна чистота и вътрешна хармония. Пред душата на художника се носи като видение типът на човека на новата култура на одухотворената земя. Тая мадона представлява типа на идеалната душа, която трябва да се прояви на земята.
към текста >>

65. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Богомилската молитвена и обредна обстановка е тъй бедна, проста, дори студена, че не дава никаква храна на фантазията; тя действа не на сърцето, а на ума, и го въвежда съзерцателно в духовните висини на Бога“...4) Всичко това съответствало на личния живот на богомилите растителна (естествена) храна и пост, кротост, смирение, чистота на нравите, търпение, милосърдие, благочестие и самопожертване.
православната — Б. Н.) се явява като преобразено копие на паганизма (т. е. езичеството — Б. Н.) и на неговата тържественост; чрез богати зракови и слухови възприятия тя унисва (к. н.) въображението на вярващия към материализовани форми на небесния мир. Богомилската молитвена и обредна обстановка е тъй бедна, проста, дори студена, че не дава никаква храна на фантазията; тя действа не на сърцето, а на ума, и го въвежда съзерцателно в духовните висини на Бога“...4) Всичко това съответствало на личния живот на богомилите растителна (естествена) храна и пост, кротост, смирение, чистота на нравите, търпение, милосърдие, благочестие и самопожертване. Естествено е, че при такива схващания за индивидуалните добродетели на човека и за отношенията му към Бога и към другите, социалната проблема се решавала от богомилите въз основа на принципите за любовта и братството, от които произтичат равенството, просветата и свободата на всички. Любовта изключва всека омраза и преследване, братството е несъвместимо с никакви лични и съсловни или класови привилегии и предимства. Поради това, държавата трябва да представлява един колективитет от свободни и равноправни граждани, които работят и взаимно си помагат за общо благо — точно според Христовото учение, както казва и апостол Павел: нема ни елин, ни евреин, ни скит — всички сме едно в Христа. Тъкмо това не подхождало на егоистичните интереси на тогавашните държавни и църковни властници, както не отговаря и сега, след толкова векове, минали в отчаяни борби за право и свобода: богомилите, верни на учението на Христа, словом и на дело, били безпощадно преследвани, избивани и гонени вън от България, а това именно е докарало и заробването на българското царство. Но трябва ли да се винят за тоя резултат богомилите?
към текста >>

66. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

да притежава и да прилага всичките духовни добродетели: любов, мир, благост, кротост, милосърдие, търпение, самообладание и пр.
Нашата мисъл е ясна: политиката, за да постигне целите си, трябва да се одухотвори. С други думи, всички работници на общественото поприще трябва, преди всичко, да се оформят като трезви умове и целни характери. Трябва да се изоставят съвършено досегашните политически похвати: лъжата, измамата, фалшификацията, фаворитизмът, непотизмът и експлоатацията на народа. Необходимо е всеки политически деец да съзнае, че като служи на народа, служи на Бога. А който служи на Бога, той трябва да Му служи в дух и истина, т.е. да притежава и да прилага всичките духовни добродетели: любов, мир, благост, кротост, милосърдие, търпение, самообладание и пр. Политик без тия добродетели е едно зловредно оръдие на черните и нечестиви сили. Изобщо, политиката без възвишена духовност е система от извратени понятия и изкуство, насочено за зло. Това трябва добре да се разбере. Щом се възприеме тази нужда да се одухотвори политиката, т.е. да се постави тя на базата на Христовото учение; тогава всички противоречия и препятствия в политическата дейност ще изчезнат.
към текста >>

НАГОРЕ

0.5334620475769