Търсене в текстове за 'Комунизъм'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 37 резултата в 18 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И тук историята ни посочва сменящи се системи на обществена организация – на трудови и обществено-политически отношения: първобитен комунизъм, патриархално общество, робовладелско, феодално, дребно-буржоазно, капиталистическо, колективно (зараждащо се сега в Съветските държави).
Бог се идентифицира с всемирния живот като вечно творяща и изявяваща се любов, която в силата на своето естество се проявява най-пълно във висша разумност, висша правда, висша хармония и красота. Грехопадението е също един процес на отдалечаване от Бога, отклоняване от неговата воля и неговия всемирен живот като висша любов, правда и красота, както и спасението, възхождането и съвършенството е също тъй един процес – обратен на първия. Основното проявление на божествената воля според модерния мистицизъм и учението на Бялото братство, това е закона за всеобщото развитие и усъвършенстване, на който са подчинени всички същества и всички жизнени форми. Тоя закон господства над всичко. Законът за развитието важи и за социалните форми. И тук историята ни посочва сменящи се системи на обществена организация – на трудови и обществено-политически отношения: първобитен комунизъм, патриархално общество, робовладелско, феодално, дребно-буржоазно, капиталистическо, колективно (зараждащо се сега в Съветските държави). В процеса на историческия живот човек се издига постепенно от едно нисше животинско състояние. Социалният проблем изпъква пред него още с появяването на обществото. Колкото повече расте икономическата и духовна мощ на човека, толкова и социалният проблем се разширява и задълбочава. Самото общество, което човек урежда и преустройва, става все по-широко и сложно. Едно време обществото бе градът: национално-хомогенната държава е рожба на по-новото време; днес обаче целият свят е свързан с такива тесни икономически и социални връзки, обществеността тъй се е разширила и уякчила, че общество и човечество са вече нещо идентично; социалният въпрос се поставя днес в най-широки междунационални рамки; той не може да бъде основно разрешаван иначе, освен като международен.
към текста >>

2. Вечният закон на развитието – G. Nordmann Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Без да се спирам на по-нататъшни подробности, ще кажа, че Нептун се среща в една типична конфигурация в хороскопите на тримата най-видни водачи на революционния комунизъм и на болшевишката революция: Ленин, Троцки и Сталин - именно той е в съвпад с Марс Тук ще отбележа, че тъкмо този съвпад на Нептун с Марс е астрологичният символ на комунистическото движение.
Сатурн, последна планета от "подлунния свят" на древните, символ на всичко старо, установено, излято в строго определени форми, действуващо с автоматизма на традицията, е атакуван от трите "транс-сатурнови" планети - Уран, Нептун и Плутон. На астролога-съзерцател, който разбира езика на астрологичните символи, тази конфигурация-формула: Уран в съвпад с Нептун в Стрелец, в квадратура със Сатурн и Плутон в Риби, говори много. Всъщност, точният съвпад на Уран с Нептун се образува почти три години по-късно от неточния, формиращ се съвпад на тия планети у Маркс. Ала той се случи в Козирог. А за целите на природата изглежда че е бил необходим знака Стрелец и посочената по-горе конфигурация, която настъпва много рядко и бележи епохи. Без да се спирам на по-нататъшни подробности, ще кажа, че Нептун се среща в една типична конфигурация в хороскопите на тримата най-видни водачи на революционния комунизъм и на болшевишката революция: Ленин, Троцки и Сталин - именно той е в съвпад с Марс Тук ще отбележа, че тъкмо този съвпад на Нептун с Марс е астрологичният символ на комунистическото движение. Той бележи и неговия борчески, революционен период, а също и оформяването му в политически партии, които се стремят към завземане на властта. И наистина, у Ленин, Сталин и Троцки, които са предимно революционери - дейци, а не само теоретици - доктринери, какъвто е бил преди всичко Маркс, ние срещаме тоя типичен съвпад като техен печат. Но докато у Ленин той е в знака Овен - знак на пионерите, организаторите, водачите - у Троцки и Сталин той е в Телец - знак на материалното осъществяване. В хороскопа на СССP, съставен за момента на неговото обявяване, виждаме Нептун, идейният двигател на комунизма, в царствения знак на властта - Лъв, в съвпад със Сатурн. Пак един интересен астрологичен символ, който бележи момента, в който една доктрина, една политико-социална идеология започва да се излива във формите на един държавен строй.
към текста >>

3. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Христовия комунизъм в Чехия, новото Розенкройцерство, школата на Щайнер и неговите последователи, както и тая на Кайзерлинг в Германия, новохристиянските движения и пр.
Павел и другите апостоли, първите църковни отци, като Игнатий, епископ Антиохийский, Св. Климент Александрийски, Ориген и др. и направи поиятен оня възвишен и мощен идеализъм на първото християнство, който устоя срещу най-страшните насилия и изпитания. След голямата духовна вълна на теософското движение, виждаме да се надига друга още по-широка и по-мощна — множество религиозно-обществени движения, окултни школи, научни общества и институти, проникнати от един висок идеализъм, обединени в един общ дух, от един общ доминиращ стремеж — да се въплъти новото в живота, да му се даде плът и форма, да се изградят здравите основи на новата цивилизация. Тук можем да споменем движението „Оомото“ в Япония, Бахаизма в Персия. Христовия комунизъм в Чехия, новото Розенкройцерство, школата на Щайнер и неговите последователи, както и тая на Кайзерлинг в Германия, новохристиянските движения и пр. В тази голяма духовна вълна има своето място и тъй нареченият „дъновизъм" в България. Настъплението на мистичната мисъл оказа и оказва от своя страна най-мощно влияние върху цялата съвременна наука. Макар още дълбоко проникната от материалистично-позитивистичен дух и вярна на налагащото й се от живота начало — да се пригажда към изискванията и психиката на господстващите, охолните обществени слоеве, антирелигиозни по стремежи, по живот и схващания, съвременната официална наука е принудена да прави постоянни и все по-важни отстъпления пред мистичната мисъл. Нещо повече, в своята многостранна работа, тя, въпреки желанието си, сама подготвя успехите на тази мисъл; тя все по-вече навлиза със своите опитни методи в областта на свръхсетивното за обикновената човешка психика, за да констатира тук все по-тънки и по-неуловими строителни сили; тя все повече навлиза в областта на окултните науки, за да дойде и открие факти и истини известни на окултистите и говорещи в полза на мистичната мисъл. Понятието за материята коренно се промени.
към текста >>

4. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 49 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Белият комунизъм (С.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48 15 Юли 1932 год. В-к „Братство“ се изпраща всекиму, който пожелае. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели. Адрес: Сава Калименов, Севлиево Съдържание: Никога вече война! Слънчева култура. Белият комунизъм (С. Калименов) Позива на Ромен Ролан против войната Международна общогражданска акция против войната 4,050,000,000 лева (Тр. Стефанов) Книжнина Никога вече война! Дали ще има изобщо войни още на земята, — това зависи от всички народи, населяващи същата и от техните правителства. Дали България ще води войни занапред. това зависи единствено от българския народ и от неговите правителство (които той сам избира).
към текста >>

Слънчева култура Белият комунизъм Всички страдания на човечеството произтичат от стремежа към отделност на неговите членове и групи.
А от неправдата в края на краищата, никой не ще спечели. Ето защо, с оръжие в ръка ние никога не ще реализираме националните си идеали, никога не ще си осигурим мирното и свободно развитие и благоденствие. Те могат де се достигнат само чрез хармониране на интересите и взаимно зачитане между нас и нашите съседи, нещо, което изисква добро желание и в двете страни. Ето защо нашият вик в отговор на шовинистичната отрова трябва да бъде: Никога вече война! Мир и разбирателство между всички народи на земята! Слънчева култура Белият комунизъм Всички страдания на човечеството произтичат от стремежа към отделност на неговите членове и групи. Всеки отделен човек, група от хора, съсловие, класа или народ търсят щастие и благоденствие само за себе си, без да вземат под внимание интересите на другите. За да постигнат своите егоистични цели, отделните личности, групи, съсловия, народи, минават през труповете на другите такива или пък ги подлагат на робство, страдания и унижения. Обаче, егоистичното щастие е невъзможно. Невъзможна е преди всичко затова, защото живота е един, човечеството е едно цяло и болките, страданията на една негово част се отразяват непременно, по един или друг начин, на всички останали негови части. Много се лъжат тия, които се блазнят от идеята да изградят своето щастие и благоденствие върху нещастието и страданията на другите.
към текста >>

Важното е; по кой път ще тръгнем към новото, към новия свят, към новия строй, защото два пътя има, и нека се запомни добре, тия два пътя водят към два различни резултата: Тръгне ли се по пътя на насилието, по пътя на кървавата революция, съпроводена с ужасни разрушения и взаимоизтребления, ще се продължи чрез установяване на „пролетарска" диктатура, също тъй безпощадна и брутална, както и буржоазната, чрез отнемаме на елементарните права и свободи на отделната личност, чрез налагане не държавното насилие във всяка област на живота и така ще се достигне до въдворяване на държавния, насилствен, казармен комунизъм, при който свободата на личността ще остане далечен, неосъществен блян.
Новият строй трябва да се осъществи и ще се осъществи. Хаосът. в който се намира днес светът, все повече и повече се забърква и не остава никаква надежда да се оправи. Старото ще загине. Никой и нищо не може де го спаси! То е осъдено на смърт и пред очите ни вече гние и се разсипва. Важното е; по кой път ще тръгнем към новото, към новия свят, към новия строй, защото два пътя има, и нека се запомни добре, тия два пътя водят към два различни резултата: Тръгне ли се по пътя на насилието, по пътя на кървавата революция, съпроводена с ужасни разрушения и взаимоизтребления, ще се продължи чрез установяване на „пролетарска" диктатура, също тъй безпощадна и брутална, както и буржоазната, чрез отнемаме на елементарните права и свободи на отделната личност, чрез налагане не държавното насилие във всяка област на живота и така ще се достигне до въдворяване на държавния, насилствен, казармен комунизъм, при който свободата на личността ще остане далечен, неосъществен блян. Тръгне ли се пък по пътя на съзнанието, по пътя на мирните, творчески усилия, бавно, естествено, от долу на горе. От малкото към голямото, от отделните части към завладяване на цялото, ще се мине по най-разумния и най-естествен път, който ще ни заведе към истински нов, свободен и щастлив живот, къч това, което ний наричаме „белия комунизъм“, изграден с помощта на любовта, мъдростта и истината, а не с насилие, кърви и омраза. А, естествено, плодовете на новия живот, на новия строй ще бъдат подобни на това, което се положи в тяхната основа. Два пътя има, и сватът трябва да избере един от тях. Да останем на днешното си положение е невъзможно.
към текста >>

От малкото към голямото, от отделните части към завладяване на цялото, ще се мине по най-разумния и най-естествен път, който ще ни заведе към истински нов, свободен и щастлив живот, къч това, което ний наричаме „белия комунизъм“, изграден с помощта на любовта, мъдростта и истината, а не с насилие, кърви и омраза.
Старото ще загине. Никой и нищо не може де го спаси! То е осъдено на смърт и пред очите ни вече гние и се разсипва. Важното е; по кой път ще тръгнем към новото, към новия свят, към новия строй, защото два пътя има, и нека се запомни добре, тия два пътя водят към два различни резултата: Тръгне ли се по пътя на насилието, по пътя на кървавата революция, съпроводена с ужасни разрушения и взаимоизтребления, ще се продължи чрез установяване на „пролетарска" диктатура, също тъй безпощадна и брутална, както и буржоазната, чрез отнемаме на елементарните права и свободи на отделната личност, чрез налагане не държавното насилие във всяка област на живота и така ще се достигне до въдворяване на държавния, насилствен, казармен комунизъм, при който свободата на личността ще остане далечен, неосъществен блян. Тръгне ли се пък по пътя на съзнанието, по пътя на мирните, творчески усилия, бавно, естествено, от долу на горе. От малкото към голямото, от отделните части към завладяване на цялото, ще се мине по най-разумния и най-естествен път, който ще ни заведе към истински нов, свободен и щастлив живот, къч това, което ний наричаме „белия комунизъм“, изграден с помощта на любовта, мъдростта и истината, а не с насилие, кърви и омраза. А, естествено, плодовете на новия живот, на новия строй ще бъдат подобни на това, което се положи в тяхната основа. Два пътя има, и сватът трябва да избере един от тях. Да останем на днешното си положение е невъзможно. Русия вече тръгна по единия път, този на насилието, и виждаме че резултатите не са особено добри. За останалите народи, обаче, и в частност за нас, българите, все има още време за избор между пътя на насилието и тоя на любовта, — пътя на естествения биологически процес на методичното израстване отдолу нагоре, отвътре навън.
към текста >>

5. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 59 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Днешното християнство, християнството на съвременните църкви, е фалирало, отрекло се е от своята велика задача и призвание за туряне на ред и хармония в света, продало се е за паница леща - станало е слуга и храненик на държавата, и затова днес с разрешението на великия социален проблем са се нагърбили някакви материалистически учения и течения - социализъм, комунизъм и анархизъм, които искат чрез закони, декрети, след нови още по-големи борби, революции и т.н.
Но освен общепризнатата „наука”, за „вечната борба на всички против всички”, която се преподава в училища и казарми, съществува и друга наука, която казва, че почти 90 на сто от силите на човечеството се изхабяват във взаимната борба между големи и малки единици, и че е достатъчна само една малка част от огромните енергии, харчени днес, за да има доволство и щастие за всички. Има „място под слънцето" за всички. Земята може да нахрани и задоволи всички. Но - откажете се от своята безумна амбиция за национално и лично превъзходство и хегемония. Отклонете се от своя сляп егоизъм, престанете да разрушавате и живота ще влезе в своя естествен път, ще изчезнат днешните противоречия. Днешното християнство, християнството на съвременните църкви, е фалирало, отрекло се е от своята велика задача и призвание за туряне на ред и хармония в света, продало се е за паница леща - станало е слуга и храненик на държавата, и затова днес с разрешението на великия социален проблем са се нагърбили някакви материалистически учения и течения - социализъм, комунизъм и анархизъм, които искат чрез закони, декрети, след нови още по-големи борби, революции и т.н. да докарат това, което би трябвало да дойде като естествен резултат на пробуденото човешко съзнание. Но не са виновни тези, които търсят изходния път от днешния хаос в революцията, а виновни са тия, които превърнаха християнството в жалка пародия на Христовото учение, които направиха от него защитник на техните егоистични интереси. Божествената Правда е всесилна и тя ще се наложи. И ако не бъде доброволно приета, ако не се въдвори по пътя на съзнанието, доброволните усилия и жертви, то тя ще се наложи насилствено, след революции, кръвопролития и взаимоизтребления. Но кому са нужни тия страдания и каква полза ще донесат те, когато във великата саморазправа между две борещи се класи, всред море от кърви, насилия и адска омраза ще се зачене новия свят, когато знаем, че насилието насилие ражда, омразата омраза ражда, и че злото може да бъде поправено само от доброто?
към текста >>

Чрез насилия, чрез революции, та, ако щете, и чрез гласуване и закони може да се дойде до един казармен, властнически комунизъм, където личността на човека ще бъде смазана и принизена повече и от днес.
Божествената Правда е всесилна и тя ще се наложи. И ако не бъде доброволно приета, ако не се въдвори по пътя на съзнанието, доброволните усилия и жертви, то тя ще се наложи насилствено, след революции, кръвопролития и взаимоизтребления. Но кому са нужни тия страдания и каква полза ще донесат те, когато във великата саморазправа между две борещи се класи, всред море от кърви, насилия и адска омраза ще се зачене новия свят, когато знаем, че насилието насилие ражда, омразата омраза ражда, и че злото може да бъде поправено само от доброто? Какъв ще бъде тоя „нов свят”, който ще бъде изграден върху кръвта и костите на милиони паднали от двете борещи се страни? - Той ще бъде построен на пясък, защото в престъпление е заченат и насилието ще остане пак като главно средство за регулиране на човешките отношения. Чрез насилия, чрез революции, та, ако щете, и чрез гласуване и закони може да се дойде до един казармен, властнически комунизъм, където личността на човека ще бъде смазана и принизена повече и от днес. И само по пътя на съзнанието, по пътя на естествения развой на новите форми на живот, ще се дойде до реализиране на истински свободен, братски и щастлив живот. Ето защо ние издигаме лозунга за Трудовите Братски Задруги, за братските общежития, свободните комуни - както щете ги наречете - в които ще влязат тия хора, в които съзнанието на новия, свободен, трудов, братски живот се е достатъчно пробудило. Те ще запалят със своя пример и ентусиазъм целия свят и така, всред отиващия си и загиващ от своята естествена смърт стар свят, на егоизма и разделението, ще се роди новия свят на братството, единството и любовта. Християнството, истинското християнство е една велика реалност и само то може да даде най-правилното разрешение на всички въпроси на живота, включително и на наболелия днес социален въпрос. То ни сочи пътя на изход из днешния световен хаос - обединение на човечеството и изграждане на новия обществен строй без насилия, революции и кръвопролития, чрез изграждане на свободните братски трудови задруги.
към текста >>

6. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 60 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Какво знаем ний, например, за „моравските братя“, които, преди толкова години, реализираха най-висшата форма на обществен живот — свободния, християнски комунизъм?
Очите на официалните историци са заслепени от външното, материалното. В миналото на своите народи и на цялото човечество те като че ли виждат само преразпределение ма територии, чертане на нови граници,толкова и толкова убити и ранени, такива и такива контрибуции, репарации и обезщетения. Тях ги интересува преди всичко войната и всичко свързано с нея, а мира, мирния живот и стремежи на народите те едва засягат. Така, редица спонтанни народни движения, изникнали направо из недрата на народните маси, развълнували дълбоко техния живот и принесли елементи на истинска култура, като напр. богомилството, което, изхождайки от България, развълнува почти целия тогавашен познат свят, са неглижирани, гледани повърхностно и показвани във фалшиво, невярно осветление. Какво знаем ний, например, за „моравските братя“, които, преди толкова години, реализираха най-висшата форма на обществен живот — свободния, християнски комунизъм? Какво достоверно знаем за вътрешната уредба и огромните културни постижения на албигойците? — Почти нищо. И трите тези движения, представляващи клонки от едно и също дърво, бидейки реален израз на постиженията на истинското християнство, и разгромени от огъня и меча на лъжехристиянството, са и до днес забулени в мъглата на лъжата и клеветата, на предразсъдъците и ограничените схващания. Тия движения не са достатъчно проучени, не са правилно разбрани и оценени — липсвало е достатъчен интерес към тях, липсвали са и хора, способни да ги разберат и оценят, да ги видят в тяхното истинско осветление. Защото това, което в същност представляват тия движения, стои далеч високо над материалистическите схващания на днешните учени.
към текста >>

7. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С една дума, да се приложи Христовия комунизъм в неговата пълнота и чистота.
Стоянов Само в обединението на човечеството е неговото спасение. Националният егоизъм копае гроба на народите! По въпроса за Трудовата Братска Задруга повдигнат от в-к „Братство", брой 61 от 22 март тази година Ето един въпрос, който допущаме да е като принцип у Бог Отец. а и Негово желание е да живеят всички хора на земята като братя и сестри и в единодушие, защото всички съставляваме едно цяло. Този въпрос, този принцип бе изявен преди 2000 години от Христа и това бе и е Неговия идеал да се любят всички человеци и да живеят в единодушие. С една дума, да се приложи Христовия комунизъм в неговата пълнота и чистота. И какво по-хубаво от това да живеят братя в в единодушие, в единомислие за доброто. Нима две души в семейството - бащата и майката, а после и децата, не са една задруга? Нима двама съдружника, които вършат известна работа, не са една задруга? Нима няколко души, събрани да вършат нещо благородно. не са една задруга?
към текста >>

На тези основи трябва да почива и истинския комунизъм в целия свят, а не на насилие и отнемане на живота.
Станем ли добри, ние вътрешно сме богати, духовно силни. Някой друг ще каже: ами ако всички хора не могат да станат добри, как и от кого ще се прояви тук братство и единодушие? Тогава иде другия отговор, който нашия уважаем Учител изнася така: първо трябва да се пробуди у човека Божественото и да тури в хармония мислите, чувствата и делата му и с това да прояви един чист живот. И когато това се достигне от личността, тогава е лесно да се прояви идеално семейство, общество и т.н. и изобщо щастие у всички. На тези основи трябва да почива и истинския комунизъм в целия свят, а не на насилие и отнемане на живота. Трети ще каже, че и това е трудно, защото не всеки ще може да го прояви. И това е верно! Тогава от кого може да се прояви това, което Христос иска? Естествено, че от тези чисти и идеални души, които си хармонират за доброто и които са готови на всички жертви и физически, и парични, и морални. Ето защо, Учителя пак казва: ако се съберат двама души, които си хармонират за доброто, те са щастливи.
към текста >>

8. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 65 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В нея са описани всички перипетии, всички трудности и страдания, през които е трябвало да минат духоборците, за да дойдат днес в положението да реализирал, в живота си християнския комунизъм.
Тия две книги се доставят от печатница „Светлина“, гр. Нова Загора. Духоборци, едно велико руско селско движение, от Валентин Булгаков. Цена 30 лева. Тази книга излага историята и днешното състояние на духоборческото движение. В нея са описани всички перипетии, всички трудности и страдания, през които е трябвало да минат духоборците, за да дойдат днес в положението да реализирал, в живота си християнския комунизъм. Постиженията на духоборците в това направление са жив примйр, който ни показва, че комуналния живот е възможен и че сдружените усилия на група еднакво мислещи хора могат да направят много. Те същевременно доказват, че най-здравата основа, върху която трябва да бъдат изградени новите форми на живота, това е живото религиозно съзнание, което свързва отделните членове в едно неразривно цяло. Книгата съдържа 18 илюстрации в текста, предимно из живота на духоборческата комуна в Канада. Препоръчваме я горещо на нашите читатели. Доставя се от в. Братство.
към текста >>

9. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Комунизъм без любов е също тъй невъзможен, както е невъзможно през зимата да ни бъде топло в стаята, без да имаме огън.
— Пазете и обичайте човеците, защото са братя наши! — Войната нищо не е създала — само Любовта твори! ПОСТРАДАЛИ ОТ ВОЙНАТА Комунизмът Комунизмът е близост и дружба между хората с еднакви желания и стремежи, с еднакъв идеал. Тая близост и тая дружба правят труда по-лек и приятен, а живота по-щастлив, по-радостен и свободен. Но близостта и дружбата — основа на комунизма — са възможни само чрез любовта. Комунизъм без любов е също тъй невъзможен, както е невъзможно през зимата да ни бъде топло в стаята, без да имаме огън. Желаейки да бъдем здрави, ние трябва да напуснем своя неестествен и да дойдем до природосъобразен живот. Същото е и с комунизма. За да дойдем до комунален живот, трябва да се освободим от егоизма, от себелюбието и да заживеем с любовта. Може да се стремим към комунален живот, но ако в същото време не се стремим и към близост и единение чрез любовта, нашия стремеж ще бъде безрезултатен и напразен, както ще бъде безрезултатен стремежа на оня болен, който иска здраве, но не се стреми към здравословен, към естествен и хигиеничен живот. Истински комунизъм без любов е също тъй невъзможен, както е невъзможно без слънце де има истински живот на земята.
към текста >>

Истински комунизъм без любов е също тъй невъзможен, както е невъзможно без слънце де има истински живот на земята.
Комунизъм без любов е също тъй невъзможен, както е невъзможно през зимата да ни бъде топло в стаята, без да имаме огън. Желаейки да бъдем здрави, ние трябва да напуснем своя неестествен и да дойдем до природосъобразен живот. Същото е и с комунизма. За да дойдем до комунален живот, трябва да се освободим от егоизма, от себелюбието и да заживеем с любовта. Може да се стремим към комунален живот, но ако в същото време не се стремим и към близост и единение чрез любовта, нашия стремеж ще бъде безрезултатен и напразен, както ще бъде безрезултатен стремежа на оня болен, който иска здраве, но не се стреми към здравословен, към естествен и хигиеничен живот. Истински комунизъм без любов е също тъй невъзможен, както е невъзможно без слънце де има истински живот на земята. Комунизмът е плодно дърво. А любовта е топло и животворно слънце. Дървото на комунизма може да се развие напълно и да даде жадуваните плодове само когато е изложено под благодатната грейка на любовта. Лишено от животворната топлина на любовта, това дърво дава само незадоволяващи вкуса плодове. Комунизмът е братство и взаимопомощ между хората.
към текста >>

10. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Падане на прогнили тронове и разрушение на могъщи държави, създаване на редица нови държави, на места гръмоносни революционни бури, световна, потискаща всички икономическа криза, наподобяваща пълен банкрут на системата, последвана от почти всеобщ хаос на мислите, колебливи псевдоексперименти, движещи се между ляво и дясно, между национализъм и комунизъм, и намиращи най-сетне синтеза си в … диктатурата, — ето богатата реколта на историята на последните следвоенни шестнадесет години.
Расите са само едни стъпала в пътя на еволюцията, по които трябва да се мине, за да се способства за еволюцията на духовете, родени в тях. Но, макар и необходими, те са същевременно и много опасни, и, следователно, причина за големи грижи за Учителите на човечеството. Те са нарекли шестнадесетте раси „шестнадесет пътя на разрушение“ защото чрез тях се проявяват отрицателните сили, водещи към взаимни борби и разрушение. (следва) КЪМ ВЪЗРАЖДАНЕ НА АСТРОЛОГИЯТА Ужасната световна война възвести една съвсем нова епоха. Много дълго продължи жестокото човекоизтребление, много милиони невинни мъже загинаха, напоявайки с кръвта си нашата земя, много горчиви сълзи изтекоха в продължение на четиригодишната кървава „олимпиада“,— та невъзможно е щото преживяното през време на ужасното царуване на четирите „апокалиптични конници“ да остане без сериозни следи и да не отбележи дълбоко необикновен знак върху челата на страдащите народи. Падане на прогнили тронове и разрушение на могъщи държави, създаване на редица нови държави, на места гръмоносни революционни бури, световна, потискаща всички икономическа криза, наподобяваща пълен банкрут на системата, последвана от почти всеобщ хаос на мислите, колебливи псевдоексперименти, движещи се между ляво и дясно, между национализъм и комунизъм, и намиращи най-сетне синтеза си в … диктатурата, — ето богатата реколта на историята на последните следвоенни шестнадесет години. Обаче не само държавни, социални, политически и икономическо финансови катаклизми преживяхме ний съвременниците. Революционизират се изкуството, науката, а напоследък дори и религията, докато техниката триумфално лети над земното кълбо. Малка става нашата земя за Пикардовци, стремящи се към победоносно завладяване на стратосферата ... Това колосално предвижване на човешката история в течение на последните две десетилетия и страстния стремеж към непознатото, тайнственото като сфинкс „утре“ кара хората да мислят и революционизира спокойните някога, преди войната, умове на хората. Рационалистическия и материалистическия светогледи се оказаха твърде ограничени и едностранчиви, твърде човешки и земни, за да могат винаги успешно да разрешават загадките на историческия еволюционен процес и да проникнат задоволително в тайните на човешката природа. Техните теория и практика често се набираха в противоречия; тяхната логика правеше недопустими от гледището на здравия разум скокове, не беше способна да внесе светлина в загадките на човешкия живот и да отговори на въпросите на човешката съдба.
към текста >>

11. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 201 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нима света непременно трябва да падне или в лапите на войнствения фашизъм или в тия на насилническия комунизъм?
разрушение, самоизяждане. С силата на Духа ние ще достигнем всичко, което желаем и за което имаме право. Ще достигнем до величие и благоденствие, недостижими по никакъв друг път. Хората и народите могат да се намерят в трудно положение, и днес наистина се намират в такова — но те сами избират пътя си за изход от него и затова резултатите, които ще поучат, ще бъдат според избора им. Нима за българският народ, нима за цялото човечество наистина няма друг избор, няма друг изходен път освен насилието от дясно и насилието от ляво? Нима света непременно трябва да падне или в лапите на войнствения фашизъм или в тия на насилническия комунизъм? Нима един народ не може да се издигне, без да тръгне по тия кървави насилнически пътища? Не говоря за запазване на настоящето положение, на настоящия ред нещата. Има нещо гнило в съвременната демокрация, има нещо гнило в целия обществен строй, което трябва да се изхвърли и преустрои. Обществото. строя, хората и народите и отношенията между тях трябва коренно да се променят, но това трябва и може да стане не с насилие от ляво или от дясно. или с партизанската демагогия на демокрацията, а само със силата на Духа и по чистите пътища на Божествената Правда, Разумност и Любов.
към текста >>

12. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не ще помогнат нито комунизъм, нито фашизъм.
Защото същественото липсва. Няма в тия методи и средства, които днес употребяват по света, оня ключ, онази сила, онази Божествена светлина, които единствени могат да разрешават всички противоречия на живота и де правят възможно, да реализират това. което по никакъв друг път не е постижимо. Светът по човешки не може да се оправи, но по Божественому той ще се оправи! Напразно си въобразяват днешните водачи на народите, че с насилие, със закони, с хитрост, с демагогия, с егоизъм и всички други техни средства, ще постигнат нещо съществено. Не ще помогнат нито комунизъм, нито фашизъм. Нито демокрация, нито автокрация. Нито насилие, нито съвети. Не ще помогнат дори и слепете, фанатична вяра и искрената преданост, която мнозина от последователите на тия борещи се политически течения имат. Дори ако предположим, че техните водачи са напълно искрени, че те са всецяло предани на своите идеи. че те работят не за себе си, а за народа си, за човечеството, и че са способни да се жертват за тях, въпреки всичко това.
към текста >>

13. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Омразата между победители и победени ще продължава завинаги да разкъсва душата на този народ, докато не се явят съвършено нови хора, които, служейки си със съвсем други методи, имайки съвсем други разбирания, коренно различаващи се от тия на воюващите днес страни, ще отправят измъчената и изтощена страна в съвсем нов път, който не ще бъде нито пътя на фашизма, нито този на насилническия, материалистически комунизъм, а тоя на общочовешкото братство.
Ще има ли край това? И страшните рани, нанесени не само върху материалния, но преди всичко върху духовния живот на този народ, ще могат ли не-кога да бъдат затворени? Безразлично коя от двете борещи се страни победи, ще може ли тя върху река от кръв да изгради нещо здраво и единно? Ще може ли тя да получи некога искрена симпатия и подкрепа от победената страна, от останалата част на народа? Никога! Омразата между победители и победени ще продължава завинаги да разкъсва душата на този народ, докато не се явят съвършено нови хора, които, служейки си със съвсем други методи, имайки съвсем други разбирания, коренно различаващи се от тия на воюващите днес страни, ще отправят измъчената и изтощена страна в съвсем нов път, който не ще бъде нито пътя на фашизма, нито този на насилническия, материалистически комунизъм, а тоя на общочовешкото братство. Която и страна от двете борещи се днес части на испанския, народ да победи — тя не ще успее да постигне своите цели. Всичко, което победителите, които и да са те, изградят, ще бъде изградено на пясък. Всичко ще бъде немощно и нетрайно, докато не се явят хора, които да положат съвършено нова основа в живота на тоя нещастен народ. Ще можем ли ний, българите, да вземем поука от това, което става, в другите страни? Ще се опомним ли или ще.
към текста >>

Тия две сили, нека ги наречем с тяхното име — фашизъм и комунизъм, в техните най-разнообразни отсенки и преображения, не са нови, макар и да искат да се кичат с това име.
Ще се опомним ли или ще. продължаваме да вървим по старите пътища и да подхранваме стремежи, които неизбежно ще ни заведат там, където днес се намира Испания? Ще тръгнем ли по нов път, или ще упорстваме на старото, докато дойде страшния огън на братоубийството? Ще се откажем ли от омразата, насилието и егоизма, и ще приемем ли пътя на любовта, на братството и на мира? Страшното е там, че в България съществуват тия две сили — сили на старото, на насилието, на омразата, които, ако им се даде възможност, не биха се спрели пред нищо, не биха избирали средства за да вземат надмощие, макар и да превърнат страната ни в развалини. Тия две сили, нека ги наречем с тяхното име — фашизъм и комунизъм, в техните най-разнообразни отсенки и преображения, не са нови, макар и да искат да се кичат с това име. Не, те са сили на старото, на насилието, на братоубийството, на омразата и материализма. Техните методи за действие, които те евентуално, при първа възможност, биха приложили, показват ясно какви са те. Те са същите, които се борят днес в Испания. Те и двете са сили на старото, които биха превърнали в развалини ас ек а страна, чийто народ би тръгнал по техните пътища. Това са пътища, които ние трябва да отхвърлим, и по които ние не трябва да вървим, ако искаме да имаме истински напредък и да достигнем до щастливо бъде ще.
към текста >>

14. Всемирна летопис Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

— Принципи и методи на съвременния комунизъм.
Писмо до редакцията, от Н. Н. (публицист) 22. Важно съобщение за сътрудниците . Година 1, Брой 2 (1 май 1919 г.) 1. X. Болшевизмът като идейно движение. — Принципи и методи на съвременния комунизъм. — Кой е правия път? 2. Нова Естетика. I. Ив. Грозев. Възкръсналият Израил (стихове). II.Рабиндранат Тагор (индуски поет).
към текста >>

Новото човечество — Фалитът на старите идеи — Белият комунизъм. 2.
Суеверните американци. 17. Книжнина: I. Пророците на възраждането, от Едуард Шюре. II. M-me W.: Сборник на медианимични съобщения 18. Писмо от редакцията (описание съдържанието и целите на списанието и относно подписката за втората годишнина) Година 2, Брой 1-2 (януари 1921 г.) 1. Новото човечество — Фалитът на старите идеи — Белият комунизъм. 2. Нова Естетика: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Ив. Толев: I. Гретхен. II. Пиявицата. 2) Поздрав от гората, разказ от П. Списаревски. 3.
към текста >>

15. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

— Принципи и методи на съвременния комунизъм.
Списанието в PDF Година 1, Брой 2 (1 май 1919 г.) 1. X. Болшевизмът като идейно движение. — Принципи и методи на съвременния комунизъм. — Кой е правия път? 2. Нова Естетика. I. Ив. Грозев. Възкръсналият Израил (стихове). II.Рабиндранат Тагор (индуски поет).
към текста >>

Бележка от редакцията....... БОЛШЕВИЗМЪТ КАТО ИДЕЙНО ДВИЖЕНИЕ Принципи и методи на съвременния комунизъм – Кой е правия път?
Загадъчни истини. II. В една софийска къща. III. Как умира човек. IV. Съобщение за смъртта на дъщеря и близък роднина. (липсват последните страници) 15. Бележка от редакцията....... БОЛШЕВИЗМЪТ КАТО ИДЕЙНО ДВИЖЕНИЕ Принципи и методи на съвременния комунизъм – Кой е правия път? Великата война на народите, която причини неизразими бедствия навсякъде и на всички, предизвика и такива обществени движения, които от една страна, са неудържим израз на една дълбоко почувствувана болка от прежните безброй неправди и злини, а от друга, са един преходен етап към новата епоха в живота на човечеството. Тия обществени движения в разните държави имат, на глед, различен облик, според особеностите на техните народи в досегашното им историческо и културно-стопанско развитие. Но в основата си, тяхната цел е една и съща; подобрение живота на личността до степен да стане сносен, без да се реализира онова върховно щастие, което е недостижимо на земята. Най-характерното, най-оформеното и най-силното от тях е така нареченият „болшевизъм", който се появи в пространна Русия, тая люлка на цялото славянство, която преживя много конвулсии и бури във веригите на деспотизма и духовния мрак, докато последната война освободи донякъде, но я хвърли в противоположната крайност. Историята на тая крута промяна, твърде кратковременна, се обяснява само с причини от духовен характер.
към текста >>

От това гледище ние ще оценим новото движение, което, в руски образец, се нарича „болшевизъм", а по-рано бе известно с френския термин „комунизъм".
последният от Романовците, цар Николай II, подписа своята абдикация в един вагон, а след няколко опити с княз Львова и Керенски начело на управлението, на 25 октомври същата година държавната власт в Русия премина в ръцете на Съветите на работнишките, войнишките и селските депутати. Еманацията на тия Съвети бе Съветът на Народните Комисари, начело с Владимира Улянов Ленин, като комисар на вътрешните работи. Оттогава и по настоящем това Съветско правителство продължава да функционира и да преустройва обширната руска държава на нови начала, и се стреми даже да зарази със своите принципи и методи и всички други народи, не само в Европа, но и в Азия. Полезно е сега да изтъкнем и обсъдим обективно тия негови принципи и да разкритикуваме методите на това движение, което от едни .- неговите привърженици - се представлява като един краен и възвишен идеал, а от други - неговите противници от стария век на буржоазния строй, на строя на социалното неравенство и неправда - се рисува като едно ужасно чудовище. Между тия две крайности ние стоим на безпристрастната средина - на неразрушимата и вечна канара на Христовото учение на любовта към ближния и брата, на истината и мъдростта, учение не на съвременното духовенство, заслепено от незнание, користолюбие, егоизъм и всевъзможни други пороци, а учение на Божествената светлина, душевната чистота и святост, на безкористната и беззаветна преданост на доброто. От това гледище ние ще оценим новото движение, което, в руски образец, се нарича „болшевизъм", а по-рано бе известно с френския термин „комунизъм". Преди всичко, трябва да забележим, че е съвършено неоправдана сръднята и безогледното недоволство на богатите класи на народите от появата и бруталните пристъпи на новото течение. Не трябва да се забравя, че водителите му са възпитаници на буржоазията. Нещо повече: те са нейните незаконородени деца. И ако тя, в течение на векове, е строила своето благоденствие и охолност върху гърба на бедната класа само чрез лъжи, кражби и убийства, то има ли морално право да се оплаква сега, че по същия начин и със същата монета й отплащат нейните собствени деца и ученици? Законите на природата са неумолими и един от тях е: „каквото посееш, това и ще пожънеш".
към текста >>

Първият основен принцип на съвременния комунизъм е премахването на частната собственост.
За да се крепи злото и потисничеството в света, организира се навред едно управление на измама и ограбване благата на трудещите се съсловия и се инсценираха многобройни войни, едни от други по-кръвопролитни и разрушителни. Католишкото духовенство устрои даже инквизицията и уби повече от 50 милиона човешки същества, за да наложи насилствено своето разбиране на християнското учение, но, при все това, не успя. И последната война, заповядана въпреки волята на народите в тяхното мнозинство, взе не по- малко невинни жертви и озлочести още толкова милиони живи мъченици. Революциите се устройваха отгоре - не се чудете и не се сърдете тогава, че те предизвикаха революциите и отдолу. В сръднята и недоволството не се съдържа цяра на злото, а в спокойната и вразумителна оценка на положението и в предприемане целесходни мерки за своевременно отстранение на опасността. Първият основен принцип на съвременния комунизъм е премахването на частната собственост. Той е бил прокламиран и пропагандиран още в старо време, във всички епохи, през които е преминало човечеството. Оттогава до днес той не е изгубил своето значение, защото се счита, че тоя институт на частната собственост е източникът на социалното неравенство и произтичащите от него борби и злини. И Аристофан в някогашната Елада е прогласил собствеността за кражба, и Св. Августин в V-тия век сл. Хр., и в средните векове, и в деветнадесетия век с теориите на Прудона, Оуена и Маркса - през всичките времена и във всичките народи са се явявали проповедници и борци против собствеността.
към текста >>

16. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Новото човечество — Фалитът на старите идеи — Белият комунизъм. 2.
Списанието в PDF Година 2, Брой 1-2 (януари 1921 г.) 1. Новото човечество — Фалитът на старите идеи — Белият комунизъм. 2. Нова Естетика: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Ив. Толев: I. Гретхен. II. Пиявицата. 2) Поздрав от гората, разказ от П. Списаревски. 3.
към текста >>

Новото човечество Фалитът на старите идеи — Белият комунизъм Цели две години се изминаха от свършека на общоевропейската война, но човечеството не е направило до днес нито две крачки напред в пътя към новата духовна култура.
Телепатически сеанси на Д р Радван в София (с портрет). 19. Книжнина. 20. Разни вести: руският писател по окултизма Гр. В. Бостунич. Теорията на Айнщайна . Новото човечество Фалитът на старите идеи — Белият комунизъм Цели две години се изминаха от свършека на общоевропейската война, но човечеството не е направило до днес нито две крачки напред в пътя към новата духовна култура. Даже в Русия, дето кръвопролитията продължават, още няма изгледи, че скоро ще се възстановят условия за мирен труд и духовен напредък. Напротив, има достатъчно основание и много признаци да се очаква, че движението ще премине сегашните граници на съветската държава и ще се разпространи другаде, дето е създадена благоприятна почва, за да се приложат принципите, ако не и методите, на червения комунизъм. За да възпрат разливането на руското море извън бреговете му, дълбокоумните управници и дипломати във всички държави денонощно измъчват умовете си, за да измислят някакви прегради против него: срещат се в разни конференции и „лиги“, препускат от столица на столица, посрещат се и се изпра щат тържествено, всред ръкоплясканията на любопитните тълпи, жадни за зрелища, уверяват се във взаимни симпатии и привързаност, „осигуряват“ се с щедри обещания, „малки“ и „големи“ съглашения, съюзи, споразумения и пр. Но всичко това е напразно: изглежда, като че ли меродавните фактори в „културните“ държави са обхванати от един кошмар, който ги е хвърлил в страшна тревога и ги е заслепил дотолкова, че да не могат да видят истината и да тръгнат в правия път, единствен за спасението на народите. Стари хора със стари идеи — това са водителите на съвременното човечество Техният общ принцип, който от край време се прилага, е: човек за човека и народ за народа е —- вълк!
към текста >>

Напротив, има достатъчно основание и много признаци да се очаква, че движението ще премине сегашните граници на съветската държава и ще се разпространи другаде, дето е създадена благоприятна почва, за да се приложат принципите, ако не и методите, на червения комунизъм.
Разни вести: руският писател по окултизма Гр. В. Бостунич. Теорията на Айнщайна . Новото човечество Фалитът на старите идеи — Белият комунизъм Цели две години се изминаха от свършека на общоевропейската война, но човечеството не е направило до днес нито две крачки напред в пътя към новата духовна култура. Даже в Русия, дето кръвопролитията продължават, още няма изгледи, че скоро ще се възстановят условия за мирен труд и духовен напредък. Напротив, има достатъчно основание и много признаци да се очаква, че движението ще премине сегашните граници на съветската държава и ще се разпространи другаде, дето е създадена благоприятна почва, за да се приложат принципите, ако не и методите, на червения комунизъм. За да възпрат разливането на руското море извън бреговете му, дълбокоумните управници и дипломати във всички държави денонощно измъчват умовете си, за да измислят някакви прегради против него: срещат се в разни конференции и „лиги“, препускат от столица на столица, посрещат се и се изпра щат тържествено, всред ръкоплясканията на любопитните тълпи, жадни за зрелища, уверяват се във взаимни симпатии и привързаност, „осигуряват“ се с щедри обещания, „малки“ и „големи“ съглашения, съюзи, споразумения и пр. Но всичко това е напразно: изглежда, като че ли меродавните фактори в „културните“ държави са обхванати от един кошмар, който ги е хвърлил в страшна тревога и ги е заслепил дотолкова, че да не могат да видят истината и да тръгнат в правия път, единствен за спасението на народите. Стари хора със стари идеи — това са водителите на съвременното човечество Техният общ принцип, който от край време се прилага, е: човек за човека и народ за народа е —- вълк! Лъжат и крадат отделните личности, мамят се, ограбват се и се убиват взаимно и народите. И едните, и другите служат единствено на своя егоизъм, като всеки човек и всеки народ вижда щастието и благополучието си в нещастието и злополучието на другия човек и на другия народ.
към текста >>

Нека от този прекрасен земен кът, дето Бог е поставил нашия народ да живее и се развива, излезе и се разпространи навред идеята на белия, безкръвния, Христовия комунизъм, в който лежи избавлението на всички хора и на всички народи.
Тия братски общини са още оазиси всред пустинята, но напълно сигурно е, че те ще покрият цяла България, и от пустинята ще остане само един жалък спомен. Чрез взаимна божествена любов и преданост, работниците на Христа влагат общия си труд за обща полза. Една възвишена духовна дисциплина и безкористна подкрепа владее между тях. Особено у младежта, стремежът към образуване на бели комуни и реализирането на истинското братство в България е достоен за удивление. Той ни изпълва с радост и вяра в светлото бъдеше на българския народ. Нека от този прекрасен земен кът, дето Бог е поставил нашия народ да живее и се развива, излезе и се разпространи навред идеята на белия, безкръвния, Христовия комунизъм, в който лежи избавлението на всички хора и на всички народи. Нека захвърлим вече оръжията на лъжата, злобата, омразата и смъртта и нека воюваме с истината, правдата, любовта и божествения живот! И нека никой да не се плаши от червения комунизъм: ония, които сега му служат, са наши братя, с които можем да се разберем, защото няма какво да делим с тях на земята. Макар и да не вярват, за сега. в Бога, те не могат да нямат обич към ония хора, които не правят зло, а това е първото условие за взаимно разбиране и съвместен живот в пътя на доброто. Прочее, старото човечество си отива — да живее новото човечество!
към текста >>

И нека никой да не се плаши от червения комунизъм: ония, които сега му служат, са наши братя, с които можем да се разберем, защото няма какво да делим с тях на земята.
Една възвишена духовна дисциплина и безкористна подкрепа владее между тях. Особено у младежта, стремежът към образуване на бели комуни и реализирането на истинското братство в България е достоен за удивление. Той ни изпълва с радост и вяра в светлото бъдеше на българския народ. Нека от този прекрасен земен кът, дето Бог е поставил нашия народ да живее и се развива, излезе и се разпространи навред идеята на белия, безкръвния, Христовия комунизъм, в който лежи избавлението на всички хора и на всички народи. Нека захвърлим вече оръжията на лъжата, злобата, омразата и смъртта и нека воюваме с истината, правдата, любовта и божествения живот! И нека никой да не се плаши от червения комунизъм: ония, които сега му служат, са наши братя, с които можем да се разберем, защото няма какво да делим с тях на земята. Макар и да не вярват, за сега. в Бога, те не могат да нямат обич към ония хора, които не правят зло, а това е първото условие за взаимно разбиране и съвместен живот в пътя на доброто. Прочее, старото човечество си отива — да живее новото човечество! Нека станем негови членове, граждани на новата култура! * НОВА ЕСТЕТИКА Из „Трепети на една душа“ (СОНЕТИ) ГРЕТХЕН На Е. В.
към текста >>

17. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Три са системите на държавна уредба със съответните форми, които, по настоящем, най-много се препоръчват и практикуват в Европа: демокрация, във форма на конституционна монархия или република с парламент, социална демокрация, в също такава форма, и комунизъм, във форма на съветска република.
— Нова България Най-трудният за разрешение въпрос за народите продължава да е тяхното вътрешно социално и държавно устройство., от което зависи и организацията на международното общежитие. Поради войните, които разклатиха издъно основите на държавния живот във всички страни, обществените дейци и политиците предприемат всевъзможни експерименти, за да усъвършенстват формите и методите на управлението, та по тоя начин да създадат по-добри условия за съществуване и напредък на народните маси. Обаче, всичките тия опити един след друг пропадат, като затрупват под развалините на политическите кули безбройни народни ценности и блага. Построенията на съвременния социологически емпиризъм не издържат и най- малкия напор на живота. Те рухват в прах за късо време, защото са основани на пясък. Три са системите на държавна уредба със съответните форми, които, по настоящем, най-много се препоръчват и практикуват в Европа: демокрация, във форма на конституционна монархия или република с парламент, социална демокрация, в също такава форма, и комунизъм, във форма на съветска република. При досегашната обществена структура и трите тия системи, като резултат от философски разсъждения, страдат от един и същ органически недъг: те са неестествени, защото противоречат на законите на живата природа. Некои искат да кажат, че демокрацията, както самата тая гръцка дума означава, била самоуправление на народа, защото чрез изборите, извършвани по правилата на всеобщото гласоподаване, народът упълномощавал свои представители да издават закони, т. е- задължителни правни норми, по силата на които правителствата, излезли из средата на същите представители, са длъжни да уреждат общите работи на държавата. Като оставим на страна неоспоримият факт, че, на практика, демократическият режим отдавна и навред е станал една отвратителна пародия на народно самоуправление (съставя се правителство, то произвежда избори с всички средства на властта, спечелва мнозинство в парламента и, чрез господството на това мнозинство, само зарегистрира всички свои мероприятия), може ли да се твърди сериозно, без риск да се даде доказателство за умствена неуравновесеност, че демокрацията е естественият и съвършен начин на управление? Де са образците на демокрацията в природата?
към текста >>

Но такъв червен „комунизъм“, който обезличава и унищожава човека, комунизъм на безправие, безредие и робство, не може да създаде едно здраво и напредничаво общество, колкото и нови „конституции“ да се пишат за тая цел.
Ние и друг път на страниците на това списание2) сме разглеждали доста обширно принципите и методите на това движение. Обаче, от когато светът видя на дело да се приложат тия принципи и методи — в Русия — не остана нито помен от основите на комунизма, тъй както той се излагаше на теория: правото на частна собственост не само не изчезна, за да се замени с общинна (комунална) собственост, но се възстанови, капиталът не само не се премахна, но се въведе като неизбежно условие във всички разклонения на стопанството, а милитаризмът процъфтя като никога досега. Това е така нареченото „стратегическо отстъпление“ пред напора на буржоазията. И методите, с които отначало възтържествува тая социална демокрация с максимална (болшевишка) програма, си останаха същите: насилието, проявено по всички тиранически начини, се приложи и прилага като обикновено средство на властта. За никаква свобода на мисълта и за никакви граждански прав- дини не може да става и дума. Но такъв червен „комунизъм“, който обезличава и унищожава човека, комунизъм на безправие, безредие и робство, не може да създаде едно здраво и напредничаво общество, колкото и нови „конституции“ да се пишат за тая цел. Единствената идеална форма на човешко общежитие остава бялата братска комуна, т. е. задругата, основана от великия учител на човечеството, Христос. За нея ние много пъти сме говорили и писали в това списание3). Тя е израз на духовно сродство н единение и, следов., напълно отговаря на основния закон в природата: законът за любовта и братството. А формата на държавна уредба, която кристализира в себе си белия комунизъм, е синархията.
към текста >>

А формата на държавна уредба, която кристализира в себе си белия комунизъм, е синархията.
Но такъв червен „комунизъм“, който обезличава и унищожава човека, комунизъм на безправие, безредие и робство, не може да създаде едно здраво и напредничаво общество, колкото и нови „конституции“ да се пишат за тая цел. Единствената идеална форма на човешко общежитие остава бялата братска комуна, т. е. задругата, основана от великия учител на човечеството, Христос. За нея ние много пъти сме говорили и писали в това списание3). Тя е израз на духовно сродство н единение и, следов., напълно отговаря на основния закон в природата: законът за любовта и братството. А формата на държавна уредба, която кристализира в себе си белия комунизъм, е синархията. Христовото общежитие е, преди всичко, враг на всякакъв материализъм, на всякакво насилие и на всякакъв милитаризъм. Основата му е: пълната свобода на ума, сърцето и волята, а принципите му са: божествената любов, божествената мъдрост и божествената истина. Връзката между членовете на бялата комуна черпи силата си в тия принципи. Средствата са: безкористния труд и взаимопомощта, а целта е: духовното усъвършенстване на личността, обществото, народа и човечеството. Съвременните монетни знаци не са и не могат да бъдат цел на бялата комуна, а са само едно неизбежно, при сегашния строй, временно условие за производителен труд, поради което в нея не съществува стремеж към икономическо равенство: то е естествен резултат от братския и съвместен живот, труд и работа.
към текста >>

статията ни: Новото човечество — фалитът на старите идеи — белият комунизъм.
2) Вж. Всемирна Летопис, год. I, кн. II (месец май 1919 г.) статията: Болшевизмът като идейно движение. 3) Вж. статията ни: Новото човечество — фалитът на старите идеи — белият комунизъм. („Всемирна Летопис“, год. II, кн. I—II). 4) А В С illustre d' Occultisme. Premiers Elements d’Etudes des grandes tr-ditions ini- tiatiques, стр. 198 и след. Вж.
към текста >>

18. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

I, излязла на 1 май 1919 г., статията: „Болшевизмът като идейно движение; принципи и методи на съвременния комунизъм; кой е правия път“, както и много други статии по същия предмет в изтеклите годишнини, известни на четците ни) сме обвинени от Консулова в симпатии към кървавия комунизъм и болшевизъм и, нещо по-възмутително, в проповядване на бунтове, с които не само не сме имали нищо общо, но и никога не сме се интересували!
И в стремежа си да уплаши М-вото със „съветите“, които сме предлагали като органи на държавното управление (а някои от тия „съвети“ и сега съществуват в зачатъчна форма при разните наши министерства), той намесва и „септемврийския бунт“ и „преврата на 9 юни“ и твърди, че ние сме проповядвали болшевишката система на управление! Това е вече съвсем подло и клеветническо! Ние, които сме принципиални противници на всяка насилническа система на управление и които сме поместили редица статии против болшевизма, като диктатура на пролетариата (вж. напр. още в кн. II от год. I, излязла на 1 май 1919 г., статията: „Болшевизмът като идейно движение; принципи и методи на съвременния комунизъм; кой е правия път“, както и много други статии по същия предмет в изтеклите годишнини, известни на четците ни) сме обвинени от Консулова в симпатии към кървавия комунизъм и болшевизъм и, нещо по-възмутително, в проповядване на бунтове, с които не само не сме имали нищо общо, но и никога не сме се интересували! А кн. I от год. III, със статията против червения комунизъм и за синархията, за каквато се е писало много и от такива видни окултисти като Сент Ив. д’Алвейдър, Папюс, Барле и м. др. още преди да е имало помен за някакъв болшевизъм, излезе от печат още преди септ. бунт!
към текста >>

III, със статията против червения комунизъм и за синархията, за каквато се е писало много и от такива видни окултисти като Сент Ив.
още в кн. II от год. I, излязла на 1 май 1919 г., статията: „Болшевизмът като идейно движение; принципи и методи на съвременния комунизъм; кой е правия път“, както и много други статии по същия предмет в изтеклите годишнини, известни на четците ни) сме обвинени от Консулова в симпатии към кървавия комунизъм и болшевизъм и, нещо по-възмутително, в проповядване на бунтове, с които не само не сме имали нищо общо, но и никога не сме се интересували! А кн. I от год. III, със статията против червения комунизъм и за синархията, за каквато се е писало много и от такива видни окултисти като Сент Ив. д’Алвейдър, Папюс, Барле и м. др. още преди да е имало помен за някакъв болшевизъм, излезе от печат още преди септ. бунт!
към текста >>

НАГОРЕ

0.26840710639954